Tag:мвф

Икономическата и финансова криза в света и в Европа се разраства с изключително бърз темп. Липсата на достатъчно ефективни антикризисни политики в САЩ, дълбоката дългова криза обхванала Еврозоната и отраженията й в световната банкова система – очертава твърде нестабилна, рискова и даже опасна икономическа, социална и политическа картина в целия свят.

България въобще не е застрахована и запазена от този икономически и финансов ураган, както управляващите в страната се опитват да представят ситуацията пред българските граждани.

България още от 2008 година се движи зад вълната и кривата на необходимите и адекватни политически и икономически отговори на кризата.

Декоративният и закъснял опит на правителството на Станишев изразен в някои антикризисни мерки представени на 7 страници не повлия въобще на срива на българската икономика в периода 2008-2009. Срамежливите, колебливи и в много голямата си част противоречиви антикризисни мерки на правителството на ГЕРБ представени на три етапа се намират по същество в политическия и икономически вакуум, тъй като никой днес, включително и самият премиер не знае, какво от неговите три плана е реализирано, какво остава да се реализира и какви са дотук ефектите. Това закъснение, тази неразбраност на характера на кризата и проявена колебливост и некомпетентност в нейната терапия, ни струват и ще ни струват безкрайно скъпо.

Разбира се, не ни е необходимо да чакаме нито финансовият ни министър, нито министър-председателят да ни кажат какви са ефектите. Всеки български гражданин, всяко домакинство, всеки бизнес – ги усеща и разбира на живо. Евростат ги каза, повтори и потрети. България е страната в ЕС с най-голяма степен на обедняване и с най-голям риск за засилване на процесите на обедняване. Но, не пиша този материал, за да споря със статистическите шамани на сегашното българско правителство. Не, че такъв спор би им харесал.

Пиша с огромна тревога, повтарям нарочно някои неща, които съм казвал многократно и преди, защото в тази „перфектна буря” просто не е възможно и е страшно опасно, икономическият, социален и финансов кораб на България да плава без компас, без пристанище, без посока. Опасно е за България.

Да, времето за радикални действия бе вчера, но сме длъжни да се опитаме, виждайки какво се случва около нас, а и със самите нас – да предприемем радикални мерки и политики за предотвратяване на идващата нова фаза на финансовата криза.

А тази фаза се очертава да бъде твърде тежка. Рецесията се завръща вече в най-силните икономики в света и със сигурност на европейска сцена. Като се има предвид, че твърде слабо бе реформирана банковата система, прекалено изкривената фискална консолидация, срещу която най-сетне се изказа и новият председател на МВФ, Кристин Лагард, козметичните опити на ЕС и на ЕЦБ да спасяват Гърция и останалите изпаднали в криза икономики – ясно е, че периода след 2008 година не бе използван, за да може „болният” поне малко да се възстанови и неговата „имунна система” да не бъде толкова лесно податлива на ударите на кризата.

Политическото и финансово доверие е почти изчерпано. Изчерпано в САЩ, изчерпано в Европа, където опитите на Меркел и Саркози да „кърпят” с парите на европейските данъкоплатци гръцката икономика се оказаха безсилни пред аргументите на реалността. Европа върви към пълна банкова криза. Засега френските банки са в нейния фокус, заради експозицията им в гръцки облигационни книжа на стойност над 57 милиарда щатски долари, както и гръцките банки, но тази криза вероятно ще обхване и много други банки.

Цената на акциите на BNP Paribas SA само вчера спадна с над 12% заради слуховете, че банката е изправена пред сериозни трудности в своя ликвиден профил.

От няколко дни, американските финансови фондове започнаха рязко да редуцират инвестициите си в германски, френски и испански банки. Даже самите европейски банки вече изпитват недоверие една към друга и започнаха да изтеглят част от техните средства от европейската банкова система. Днес, Европейската Централна Банка официално съобщи,че ще заеме 575 милиона долара на две европейски банки, което ясно означава, че те просто няма откъде другаде да решат своите ликвидни проблеми. Самите гръцки банки притежават над 40 милиарда евро гръцки държавен дълг. Ако те поемат загубите на тези ценни книжа, то това би било равно на целия капитал държан от страна на тези банки. Множество институции, фирми и отделни вложители започнаха да си изтеглят депозитите от банките.

Независимо от политическите успокоявания, сегашното продължаване на тази финансова агония е немислимо. Затова, срещата следващата седмица на МВФ и на Световната Банка във Вашингтон (23-25 септември) е изключително важна, защото тя би могла да отпуши важни решения, включително и за подготвяната следваща среща на Г-20.

Моето мнение е, че Гърция следва да спре плащанията по своите задължения (да обяви фалит), за да може да спре политическото и социално разрушаване на страната, разрушаване, което ще повлияе на цяла Европа. Независимо от финансовите инжекции и двата големи плана на ЕЦБ и на МВФ, Гърция не може да си изплати дълга. Тези инжекции само стимулират една още по-силна рецесия в гръцката икономика, а като се направят всички калкулации и анализи, ясно се вижда, че ако Гърция изпълни всички изисквания към нея, към края на 2012 г. съотношението на нейния дълг към БВП ще е още по-голямо отколкото тази година. А и както много сериозни анализатори отбелязват, безсмислено е да се дават пари на Гърция, за да може тя да си плаща заемите дадени от германски банки.

За съжаление, подобна е ситуацията в Португалия, Ирландия, Испания, Италия, Белгия и вече ударите на финансовата криза започват силно да се чувстват и във Франция. Всичко това не може да не „светва червена лампа” в България, където над 85% от банковата ни система е собственост на чужди европейски банки.

Не може да има никакво съмнение, че рецесията в Европа и в света ще се отрази силно на растежа на българската икономика, както от гледна точка на потенциала за експорт, така и от гледище на привличането на чужди инвестиции, кредитния климат в страната и всичко останало. Националната ни валута е вързана за еврото и това може да се окаже друг сериозен фактор, на фона на това което се наблюдава вече в Европа – на „бягство” на капитали от континента.

Абсолютно съм убеден, че преди внасянето на проектобюджет 2012 за обсъждане в Парламента, следва да бъде поискано от всички парламентарни групи – изслушване на Отчет от страна на правителството по повод на кризата в Европа и хода на прилагане (с актуализиране) на антикризисните мерки на изпълнителната власт. Би следвало в този план да бъде поискано изслушване на председателя на БНБ по отношение на реалното състояние на българските златни резерви, както и на валутния ни резерв.

В този материал аз съзнателно не искам да предписвам действия, които считам за абсолютно необходими от страна на правителството, тъй като се намираме в предизборен период и всякакви подобни неща биха се счели за вид пропаганда и кампания.

Това не ми пречи, разбира се, да посъветвам себе си, както и всички приятели, че поради изключителния характер на икономическите и финансови събития, които стават около нас, а бих казал и с нас, съветвам СЕБЕ СИ (нарочно използвам този израз) да държа колкото се може повече пари в кеш (ако имам тази възможност), а не в банкови депозити.

Нека също така да не се забравя, че у нас са гарантирани само депозитите в левове, но не и в евро. Подчертавам това.

Предвид на опасния характер на европейската дългова и банкова криза, считам, че кеш следва да се държи в левове, щатски долари, британски лири и швейцарски франкове. Съветите за кеш във валути от Азия или в норвежски крони, засега аз лично по редица съображения ги отклонявам.

За златото, вече имах на няколко пъти възможносттта да изкажа моите лични съображения.

Не бих на никаква цена инвестирал в акции или в държавни облигации. Писмата, разпращани до хора в България от страна на един бивш министър и сега шеф на компания за управление на активи, който агитира за закупуване на гръцки държавни облигационни книжа, за мене следва да са обект на прокуратурата. Да агитираш някой сега да купи от тебе гръцки държавни ценни облигации – е просто измама на хората, при положение, чете са изтеглени от пазарите, а на вторичния пазар, тяхната стойност вече е дисконтирана с над 63%.

Така че, съветвам към максимално внимание, защото навлизаме в период, в който благосъстоянието на всеки ще бъде за пореден път експозирано на големи опасности.

От тази гледна точка, в такъв период, аз лично искам да се уповавам на реални, осезаеми, веществени пари, а не на виртуални пари, независимо от обещаваните лихви по депозити.

С това, завършвам моят коментар само засега. Но, обсъждането на тази тревожна тема ще продължи.

Лондон, 14 септмври 2011

------------------------------------------------

* Проф. Димитър Иванов е макроикономист, роден в Русе, а в момента е старши съветник в съвета на директорите на Gerken Capital Associates в Сан Франциско. Преподавател в британски и други университети, консултант по стратегическите инвестиции в Централна и Източна Европа.

 

Маджарският килим на Виктор Орбан смути овчедушието на евростадото и вбеси метрополиите отсам и оттатък океана

Валентин ФъртуновСъбитията в Унгария в последната година за първи път от доста време предизикаха по отношение на една нация небивало единодушие на запад, което само по себе си вече се явява доста сиптоматично за развиващите се в Унгария процеси.  В същото време, следя с любопитство новинарския поток от последната седмица за да установя, че хилядите информации носени от големи и малки медии в крайна сметка се свеждат до два-три варианта на една и съща мантра – „тежка финансова криза, форинтът се срина с 15%, кредитният рейтинг е на ниво „кошче за боклук“ (ВВ+)“.

С други думи, моя милост, след целодневно ровене, включително и в специализирани източници, така и не можах да намеря някакво разумно обяснение на тази „много тежка финансова криза“, освен аматьорски възгласи , че Виктор Орбан бил посегнал на независимостта на Централната банка на Унгария. Нещо, което сами разбирате не би могло да бъде причина за опустошителна финансова криза и нуждата от заем от МВФ в размер на 15 – 20 милиарда евро…

Стоп! А дали не може наистина да бъде!? Дали не могат просто зверски да накажат Орбан за независимостта му, за отстоявания от него суверенитет? При положение, че продукцията на по принцип жилавата експортно-ориентирана унгарска икономика е 80% износ към пазарите на ЕС! А в тази посока, не по-малко красноречиви са изказванията и действията на унгарския министър-председател по отношение не просто на Централната банка, колкото на банките въобще. Да си припомним, че Унгария взе 20 милиарда евро през 2008 г. от МВФ. Но когато през 2010 г. на власт дойде формацията ФИДЕС на Орбан, новият премиер отхвърли продължаване на споразумението с МВФ, защото „не желаем да отдаваме икономическия си суверенитет на международните финансисти“.

Ех, уважаеми читатели, не е зле, при тоталното затъмнени на реалната информация, оттук-оттам успухме да изцедим доста солидни аргументи за да изясним произходящото. Една страна ориентирана почти изцяло към алъш-вериш с евросъюза задължително пада в кереча, в момента в който ЕС е обрулен от люта финансова чума. Когато тази страна, скандално, дори бих казал еретично отхвърля зависимостта си от международното банково чудовище и посяга на свещените крави на днешния западен либерализъм – банките, не само, че няма да й помогнат, но ще направят всичко възможно да и наврат главата в тинята, колкото се може по-надолу…

Но, ще кажете вие, защо е цялата тая галиматия? Правилно, просто трябва да започнем отначало.

С идването си на власт ФИДЕС и нейният лидер, разполагайки с убийствено квалифицирано мнозинство в парламента само да година и половина прокараха без всякакви усложнения стотици закони. Цялата тая законотворческа треска завърши с промяна на конституцията, при което повечето наблюдатели извеждат едни и същи акценти за най-важното:
- Названието Република Унгария изчезва и страната официално се нарича Унгария.
- Според новата конституция „отговорните за комунистическите престъпления“, извършени до 1989 година от ръководителите на сегашната Социалистическа партия (бивши комунисти), могат да бъдат съдени.
Религия:
- В новата конституция се въвежда изричното позоваване на „Господ“: „Господ да благослови унгарците“. В преамбюла се говори за Бог и християнството като обединяващи фактори на нацията. Критици на текста смятат, че това е дискриминационно към последователите на други религии и атеистите. В преамбюла се сливат в едно цяло политическата нация и етническата нация.
- Религиозните общности, които получават субсидии от държавата, намаляват от 300 на 14.
Избирателен закон:
- Новият закон предвижда изборите за парламент да бъдат само на един тур за 199 депутати вместо досегашните 386.
- Право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина (обвиняват Орбан за стремежи към Велика Унгария).
Управление:
- Мандатът на заемащите важни държавни постове в икономиката, правосъдието, полицията и армията се увеличава до девет или 12 години. Това означава, че евентуално ново правителство на друга политическа сила ще бъде принудено да работи с враждебно настроен държавен апарат.
Икономика и финанси:
- Законът за „финансовата стабилност“ определя в основния закон на страната единна ставка от 16% за подоходния данък.
- Създава се бюджетен съвет, в който влизат трима души, назначени от премиера, който пък ще има правомощията да налага ветото си върху проектобюджета.
- Форинтът става по конституция национална валута и поради това евентуално присъединяване на Унгария към еврото (Будапеща си е поставила тази задача на хоризонта на 2020 година) ще трябва да се одобри от две трети от депутатите.
- Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се вдига от 25 на 27 на сто.
Общество:
- Конституцията постановява, че ембрионът е човешко същество от самото забременяване.
- Конституцията повелява, че бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключвайки хомосексуалните бракове.
- Според закон бездомниците могат да бъдат осъдени на затвор. (част от меркитесрещу циганския паразитизъм)
Държавни медии:
- Радиото и телевизията и информационната агенция МТИ се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, ръководен от близък на премиера Виктор Орбан.
- На единственото опозиционно радио Клубрадио бяха отнети честотите.

Към всичко това, задължително трябва да добавим и историята с килима!

През миналата година бе ред на Унгария да председателства ЕС. Това председателство започна бурно. Не бе затихнал скандала с орбановите реформи, накърняващи според ЕК правата на медиите, когато в Европейския парламент започна друг скандал. Този път, заради килима, донесен от Унгария в дар на Съвета на Европа, по повод унгарското председателство в ЕС. Килимът не бе лош – 202 кв. метра, стойност 160 хил. евро, истинско произведение на изкуството в чиито 23 сегмента са изобразени най-важните етапи от унгарската история и т.н. Но главното е в центъра на килима – там е изобразена карта на Маджарското кралство – историческата Унгария от 1842 г.  И скандалът гръмна – обвиниха Орбан във великодържавен шовинизъм и опит да се преодолее Трианон. Става дума за загробващия за маджарите договор от Трианон след Първата световна война съгласно който от победена Унгария бяха откъснати 2/3 от територията й. От икономическа гледна точка обаче, катастрофата за Унгария едва ли има аналг в Европа  – унгарците губят 58% от железопътната си мрежа, 60% от шосейната, 84% от горския си ресурс, 83% от желязната си руда, 43% от обработваемата земя, 29% от въглищата и т.н.

Паралелно с килима, бе взето и правителствено решение за ускорено издаване на унгарско гражданство на 5 милиона унгарци живещи зад граница.

С две дучми, Виктор Орбан, нарита глобалистите, „забрани“ зловещия мултикултурализъм и защити унгарските национални интереси. Това са смъртните му грехове. Ех, покрай сухото, гори и мокрото, попрекали с контрола върху медиите и не само, но това според мен е по-скоро тактически ход – да си остави мегдан за маневри, когато го притиснат съвсем – да даде малко заден.

И знаете ли, кое е най-веселото в цялата тази история – мисля си, че в момента Сорос газ пикае, защото Виктор Орбан започва политическата си кариера като … соросов стипендиант в Оксфорд, в изучаване на политически науки….

 

Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“

Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възторжени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица.

Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият.

В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори.

Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!”

Сбогом, демокрацийо! Амин!

————————————

Дуайт Айзенхауер:

„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“

Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу…

————————————

Прочетено във в. „Индипендънт”

Цената на новата демокрация?

„Голдман Сакс“ завладява Европа

Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.

Марио Монти

Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“.

Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия.

Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той.

Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“.

Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането.

По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти.

Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“.

Брокерите на банката разработиха  редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.

„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“.

Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“.

Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

„Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън.

Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

 


Натиснете тук за увеличение
Решението за Никарагуа
На 10 ноември 1989 Тодор Живков се оттегля от поста си, но инерцията за даване на помощи на така наречените "братски" страни, в България, както и в Съветския съюз продължава. С Решение 191 от 21 декември 1989 година се утвърждават спогодби за предоставяне на стоков и паричен кредит на Никарагуа. Размерът на тези кредити липсва, както в самото решение, така и в други документи за помощи на "братски" държави.

На 12 септември 1990 премиер на България вече е Андрей Луканов и с Постановление №97 на Министерския съвет България става член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно, на 16 януари 1991 г., при управлението на премиера Димитър Попов е създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея влизат: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в Министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември, 10 години по-късно, Гаврийски ще поеме БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ, а другите икономисти ще минат встрани от държавното управление на финансите. България ще надене ярема на Валутния борд и чак тогава ще започне стопяването на външния дълг. 10 години след 10 ноември 1989 година, страната ще остане на точката на замръзване по икономически и структурни реформи. Но това предстои...

"Не са изнасяни пари от България!" - коментира пред Би Би Си в биографичната книга за Максуел на Р. Дейвис и Огнян Дойнов, един друг, добре запознат в износа на държавни капитали в периода 1985 - 1989 година. Дойнов даже твърди /за разлика от Луканов/, че Максуел не е правил търговски сделки с България! "Смятам, че е невъзможно от някоя държава да се изнесат пари - продължава спомените си Дойнов. - А представяте ли си, че ако имаше не милиарди, а 200 000 долара изнесени, че това нямаше да се разбере и че нямаше да съдят 100 души?"
В същата биография на Роберт Максуел "Чуждо тяло" авторът, Ръсел Дейвис, говори за документ в три екземпляра с гриф "Строго секретно", където се давали инструкции на българските тайни служби "да координират и контролират движението на парите зад граница". Дейвис има предвид приходите в долари от новосъздадените секретни фирми, които е трябвало да бъдат внесени по сметки в западни банки. Тези сметки били под контрола, според автора, на българското Министерство на вътрешните работи.
Откъс от биографията излезе в английския "Гардиън" и като отзвук от това, бившият премиер на България Андрей Луканов бе толкова разгневен, че побърза да заяви във вестникарско интервю: "Няма нито една истина в писанията за Максуел!... Той беше партньор на България и това не е тайна. Затова го приемаше президентът Желев, преди това президентът Младенов, аз, като премиер, а и лидерът на опозицията Филип Димитров".
В същото интервю А. Луканов нарече басня твърдението, че в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва. В следващите си признания Андрей Карлович, характерно по своему, витиевато допълва: "есента на 1989 имахме 1 млрд, а към март 1990 вече около 300 милиона". Както и това, че "вярно е, извършвали сме плащания, което могат да са равни на два милиарда, но те не бяха плащания, извършени от собствените средства на България".
Кое е вярно, и кое - не отговаря на истината: вече 18 години все се появява някое и друго "сензационно разследване", в което се твърди, че 1 млрд и 350 милиона долара са раздадени в куфарчета, или пък се излиза с версията, че 3 милиарда долара кредит България била дала на Либия! Твърдя, че България не е давала на Либия 3 милиарда долара кредит и че съществува случай с изчезнали близо два милиарда долара, но той е съвсем друг и няма нищо общо с държавата Либия!

Два милиарда долара изчезват в навечерието на мораториума, по плащанията на външния дълг. Тези два милиарда никой не потърси...

На историята до износа на 2-та милиарда долара попаднах ето как:
През 1994 година умира един мъж - Николай Савов Данчев, жител на българската столица София. В този момент едва ли някой от съгражданите му е подозирал, че от света си отива човек, който е знаел една голяма тайна. Тайна, свързана с износа на държавна валута зад граница, и то в размера на една пета от наследения от бившия диктатор Живков български външен дълг... За близките на починалия Николай Данчев не знам дали са били наясно с Тайната му, когато го изпращат в последния му път - самата аз така и не разбрах как бе починал този човек. Когато го потърсих по телефона в дома му, женски глас глухо ми съобщи за смъртта му, след което разговорът прекъсна.

Как продължава историята? Какво съдържаха документите по износа на двата милиарда долара?

В края на месец октомври 1991 българският финансов министър Иван Костов получава сигнал от гражданина, Николай Данчев, сигнал за стопяването на Валутния резерв на държавата! Авторът на писмото-сигнал описва, че има данни, как в края на 1990 г. главният счетоводител на банката Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност.
Второто, за което сигнализира Никола Данчев, е, как във Враца било открито съкровище /злато, кюлчета, златни предмети и монети. Как откривателят бил награден, но му било забранено да говори. "В БНБ няма данни да е постъпвало това злато - пише Данчев. - То е ползувано от МВР или ЦК на БКП. Може да посочим имената на някои бивши служители на МВР, запознати със случая." По този втори сигнал на Данчев не се прави проверка...
Тук ще се върна малко назад, за да припомня какво е положението в България през 1990 г. в България.
Годината 1990 остава в съзнанието на българите с тъмните/ без ток/, мразовити, и гладни дни и нощи. В същата година, в края на месец март Андрей Луканов, в качеството си на премиер обявява мораториум по плащанията от страна на българската държава по външния дълг. Два месеца преди това съдбовно решение от държавата са изнесени 2 милиарда долара - в неизвестна посока и по още по-неизвестни причини...
След сигнала до Иван Костов от гражданина Николай Данчев е назначена проверка на служба "Вътрешен контрол" в БНБ, която да проучи по случая.
"Действително средствата на Валутния фонд на БНБ /Българска народна банка/, воден по сметка в БВТБ /Българска външнотърговска банка/ са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума" - пише управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев до финансовия министър Иван Костов. - "Извършените плащания обаче - признава професорът - не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение" - допълва Вълчев в обяснението си до Иван Костов.
Как се е стигнало до използването на два милиарда долара не "по предназначение"? Основание за използването на близо два милиарда щатски долара дава и Решението от заседание на Управителния съвет на БНБ, взето на 3 декември 1990 година. Близо девет месеца след като са извършени плащанията и са изнесени въпросните близо два милиарда!
В изпълнение на това Решение, УС на БНБ, председателят на БВТБ тогава изпраща писмо с данни, за да докаже плащанията, които са били извършени с въпросните близо два милиарда долара.
Ръководител служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева, докладва до Тодор Вълчев, управителя на БНБ следното:
Натиснете тук за увеличение
БВТБ пише до Централно управление на БНБ за приключване на салдото по сметка 325 003 3991 и дава отчет на сметките
"Установи се, че с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари, т. е. по време на годишното приключване на сметките на банката, е извършен превод от БВТБ със съдържание: "за приключване салдото по сметка 325 003 399-1... с левовата равностойност в размер на ... лева. Копие на бордерото прилагам към записката. От данните по бордерото се вижда, че в случая е извършено връщане на левовата равностойност на откупена от БНБ валута, а не, че са отписани 2 милиарда долара, както се твърди в сигнала. Основание за това действие на Външнотърговска банка е послужило решението на Управителния съвет на БНБ, взето с Протокол №83-Б от 3 декември 1990 г., копие от който прилагам..."

При срещи и разговори с банкови служители по разследването научих, че от БВТБ признават, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара. Основен източник за посрещане на тези валутни разходи /при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990 години - бел. Л. М./ са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
След като се запознава с документите по случая, ръководителката на служба "Вътрешен контрол" Яна Калъчева признава, че са използвани 1 милиард и няколкостотин милиона долара от валутната сметка на БНБ, която се е намирала в БВТБ. С банково бордеро пък БВТБ изплаща левовата равностойност на използваната валута, по курс 74 стотинки за долар! На пръв поглед всичко е наред: имало е Решение на Управителния съвет на БНБ за въпросната операция /макар и с деветмесечно закъснение - бел. Л. М./. На това Решение главният счетоводител на БНБ, Ст. Млъзев се подписва с уточнение "Не съм съгласен". Не е съгласен и началникът на управление "Банков надзор" Владимир Владимиров.
Натиснете тук за увеличение
БНБ -Централно управление. Протокол №83-Б на заседанието от 3 декември 1990 година - първа и втора страница. При подписите ясно се вижда мнението "Не съм съгласен".
В точка 1.1. на Протокола от решението на БНБ е записано:
"Във връзка с използваната от БВТБ ефективно валута по Валутния фонд на БНБ... за плащания по външния дълг на държавата, преди установяване на мораториума, БВТБ да отрази тези плащания след доказването им и във валутната сметка на БНБ, като едновременно с това се възстанови левовата равностойност на валутата по курса към деня на взетите операции във валутата." Точно за тази точка 1.1. двама от служителите на БНБ подписват Протокола с "Не съм съгласен".
Основното съображение за предложението на БВТБ е обстоятелството, че "валутните средства, съответстващи на кредиторската им задлъжнялост към БНБ, са използвани за обслужване на външния дълг и плащанията на страната, но при тези плащания никога не е намаляван валутният източник, т. е. валутните фондове на БНБ, в резултат на което по баланса на БВТБ продължава да се отчита кредиторската й задлъжнялост към БНБ, която следва да бъде ликвидирана". Това също констатира Яна Калъчева и го докладва на Тодор Вълчев.
Ето какво сочеха данните от документи, които успях да намеря, за плащанията по валутния фонд на БНБ:
  • За Единния държавен план на страната за 1989 година - утвърдени валутни разходи в размер на 150 милиона валутни лева;
  • Извършени разходи, отчетени по специалната сметка в БВТБ - 144,0 млн валутни лева или това е правело 193, 4 млн. щ. д., по курса 100 щ. д. = 74,46 лева уточниха банкери;
  • За периода януари-март 1990 г. Българска външно-търговска банка /БВТБ/ изплаща на чуждестранни кредитори следните суми: инвестиционни кредити - 79,5 млн. щ. д., стокови кредити - 562,2 млн. щ. д., финансови кредити - 296,8 млн. щ. д., краткосрочни финансови кредити /депозити/ - 386,7 млн. щ. д., лихви по кредитите 205, 2 млн. щ. д. Общо по този параграф са похарчени 1 млрд 325,2 млрд долара, които с лихвите правеха 1 млрд и 530, 4 млн. щ. д.;
Натиснете тук за увеличение
Българска външнотърговска банка пише до БНБ за извършени плащания от средствата на Валутния фонд

Веднага изникват въпроси: на кои банки са дадени въпросните инвестиционни кредити, точно от България, и то в началото на 1990 година, когато страната е без ток, стоки и пари? Този период бе времето на празните магазини, на опашките и мизерията, на режима на тока, на купоните за храна и какво ли още не. Това бе времето на комунистическата власт, която започваше първоначално натрупване на капитала. Не става ясно и на кои фирми са били платени стокови кредити и за какви стоки? В каква валута, на какво основание и на кого точно ние, бедстващите българи в момент на дълбока криза сме отпуснали финансови кредити - кого сме кредитирали и то краткосрочно?
Спомням си изборите и агитките на социалистическата партия: на симпатизантите се раздаваха захар и тоалетна хартия, готвеше се голямото доразграбване и спечелването на изборите от 1990 година. Луканов поддържаше ниски цени, по магазините се пускаха стоки колкото да не измрем от глад. И в същото време управниците са раздавали кредити, инвестирали са и са купували стоки за стотици милиони долари...
"Основен източник за посрещане на тези валутни разходи, при пасивен платежен баланс на страната през 1989 и 1990, бяха средствата по Валутния фонд и частично ново договаряне на краткосрочни финансови кредити" - докладва на Тодор Вълчев Яна Калъчева.
Стефан Млъзев пише "не съм съгласен" по повод решеното закриване на Валутния фонд, тъй като го счита за неправомерно и противоречащо на статута на този фонд - т. е. ползването на средствата на фонда не отговаря на целите, за които са били презназначени. За да си мълчи Млъзев е преназначен на длъжност зам.-директор При Софийска търговска банка.
Извършени плащания, без да се намалява валутният източник. Продължава да се отчита кредитна задължнялост, която следва да бъде ликвидирана, при положение, че е внесена левова равностойност на плащанията. Нещо не както трябва има в цялата тази операция. Освен, че средства на Валутния фонд не са използвани по предназначение, и освен, че девет месеца след проведените операции, УС на БНБ взема Решение.
Извършени са плащания като са били използвани остатъците по сметките на Външно-търговската банка в чужди банки, независимо дали тези средства са били вложени от граждани, от фирми, както и от наличните средства по фондовете на БВТБ, включително и на Валутния фонд на БНБ. По баланса на БВТБ се е отчитало, че гражданите, фирмите и банките имат вложена валута, но на практика валутата я е нямало!
"При това положение - пише Тодор Вълчев до Иван Костов, възниква въпросът, какво би могло да се направи, с оглед да се установи конкретния състав на отделните плащания, при това целево. Считам, че това би могло да се постигне чрез извършване на пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 г., през който период се стопява Валутният фонд на БНБ, всъщност Валутния резерв на страната."
Вълчев не изключва вероятността, че при една пълна ревизия би могло да се установят плащания за цели, извън посочените от БВТБ и неприсъщи на статута на Валутния фонд.

Следва продължение
 
Това първо интервю на бившия гръцки министър на финансите има голям отзвук, препечатано е и цитирано в много европейски и световни издания. Интервюто е взето преди сключването на споразумението между Тройката и Гърция.
Публикувано в сайта Гласове
Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гръция

Хари Ламбърт: Е, как се чувствате?

Янис Варуфакис: Чувствам се на върха на света - вече не трябва да преживявам този забързан график, който беше абсолютно нечовешки, просто да не повярваш. В последните пет месеца съм спал по два часа на денонощие. Освен това съм облекчен и че не се налага да продължавам да поддържам този невероятен натиск да преговарям за позиция, която ми е трудно да защитя, дори и да успея да убедя другата страна да се съгласи, ако знаете какво имам предвид.

– Как беше? Имаше ли някои аспект, който да ви хареса?

– Е, доста неща ми харесаха. Да имаш всичката тази вътрешна информация, да бъдат потвърдени всичките ти страхове… Да ти говорят директно „силните на деня” и ситуацията да е по-лоша от всичко, което си си представял! Така че беше забавно да си на първия ред.

– Какво имате предвид?

– Пълната липса на демократически скрупули от страна на предполагаемите защитници на европейската демокрация. Доста доброто разбиране на другата страна, че аналитично сме на една и съща позиция, макар и това никога да не стане публично. Да имаш пред себе си доста влиятелни фигури, които те гледат в очите и ти казват: „Прав си в това, което казваш, но ние ще те смачкаме въпреки това”.

– Казвате, че кредиторите ви се противопоставят, защото „се опитвам да говоря за икономика в Еврогрупата, което никой не прави”. Какво се случваше, когато говорехте за икономика?

– Не, че разговорите не вървяха добре - просто имаше категоричен отказ да се занимаваме с икономически аргументи. Категоричен… Ти предлагаш аргумент, над който наистина си се потрудил, за да си сигурен, че е логично кохерентен, а от другата страна получаваш само безизразни физиономии. Все едно не си говорил.

Това, което казваш, въобще не достига до тях. Можеш спокойно да им изпееш и националния химн на Швеция и ще получиш същата реакция. Това е стряскащо за човек, който е свикнал на академичен дебат, в който другата страна винаги се ангажира и включва. Е, в тези разговори нямаше никакво ангажиране, никакво включване. Даже нямаше и раздразнение, все едно въобще не си говорил.

– Когато за първи път се появихте на тези разговори през февруари, това не може да е била унифицираната позиция на всички?

– Да, имаше хора, които ни симпатизираха на лично ниво, нали знаете, зад закрити врати, в неформални разговори и особено от МВФ от най-високо ниво. Но вътре в Еврогрупата се разменят само някои мили думи и всички се връщат обратно зад амбразурата на официалните си позиции.

Но Шойбле беше консистентен от начало до край. Неговата позиция беше: „Няма да дискутирам програмата - това беше прието от предишното правителство и не можем да си позволим едни избори да променят всичко. Защото ние имаме избори през цялото време, ние сме 19 държави, ако всеки път след избори нещо се променяше, договорите помежду ни не биха значели нищо.”

В този момент аз трябваше да ставам и да казвам: „Добре, значи просто да не правим повече избори в държавите с дългове”, а от другата страна нямаше отговор. Единствената интерпретация, която мога да дам на техен възможен отговор би бил: „Да, това би било добра идея, но ще е трудно да се реализира. Така че или подписвай на маркираното място, или си аут.”

– А Меркел?

– Трябва да сте наясно, че аз никога не съм имал каквито и да е било взаимоотношения с Меркел. Финансовите министри разговарят с финансови министри, министър-председателите разговарят с канцлерите. Доколкото ми е известно тя е доста различна.

Тя се опита да спечели благоразположението на министър-председателя Ципрас казвайки „ще намерим решение, не се притеснявай, няма да позволя да се случи нищо ужасно, просто си напиши домашното, работи с институциите, работи с Тройката и не може да има задънена улица”.

Това обаче няма нищо общо с това, което чувах от моите партньори в разговорите - и от ръководителя на Еврогрупата, и от д-р Шойбле, като и двамата бяха пределно ясни. В един момент ми беше казано доста прямо: „Това е кон и или се качваш на него, или той умира”.

– Добре, а кога се е случило това?

– Още в самото начало, в самото начало.

– А защо останахте на поста си до началото на лятото тогава?

– Понякога нямаш избор. Нашето правителство беше избрано с мандат да преговаря. Така че нашият пръв приоритет беше да създадем място и време за преговори, за да се стигне до ново споразумение. Това ни беше първият мандат, нашият мандат беше да преговаряме, не да се караме с кредиторите.

Преговорите отнеха цяла вечност, защото другата страна отказваше да преговаря. Те настояваха за „всеобхватно споразумение”, което означаваше, че те искаха да говорят за всичко. Моята интерпретация е, че когато искаш да говориш за всичко, всъщност ти не искаш да говориш за нищо. Но ние продължихме да преговаряме.

И, вижте, от тяхна страна нямаше нито едно предложение, което да е сложено на масата за преговори. Те просто… нека дам пример. Те казват, че искат всички данни за фискалната ситуация, в която Гърция се намира, искат данните за държавните предприятия. Затова ние изразходваме много време, за да им осигурим тези данни, отговаряме на въпросници и провеждаме безброй срещи, за да им предоставим данните.

Това беше първата фаза. Втората фаза беше, когато ни питаха за намеренията ни свързани с ДДС. След това отхвърляха нашето предложение, но не предоставяха свое. След това, преди да имаме възможност да се съгласим за ДДС с тях, те сменят темата с друга, като например приватизацията.

След като ни попитат какво ще правим с приватизацията, ние отправяме предложение, а те го отхвърлят. След това се местят на друга тема като пенсиите, след това към пазарите, след това към трудовите отношения, след това към всякакви неща. Беше сякаш котка си гони опашката.

Ние чувствахме, правителството чувстваше, че не може да спре този процес. Вижте, от самото начало моите предложения бяха такива: Нашата страна е заседнала и то е заседнала от дълго време… Със сигурност трябва да се реформира – с това сме напълно съгласни.

Тъй като времето е от критична важност и защото докато текат преговорите централната банка изстисква ликвидността от гръцките банки с цел да ни притисне, за да се откажем, моето постоянно предложение към Тройката беше много просто - дайте да се споразумеем върху три или четири важни реформи, за които можем да се споразумеем, като данъчната система, като ДДС и нека действаме и ги въведем веднага. След това вие отпускате ограниченията на ликвидността от ЕЦП.  Вие искате всеобхватно споразумение, нека продължим да преговаряме, но междувременно нека вкараме тези реформи в парламента.

И те казваха: „Не, не, не, трябва да има всеобхватен поглед. Нищо няма да се вкарва, ако посмеете да ни предоставите каквито и да е законодателни инициативи. Това ще се разглежда като едностранно действие, което е неблагоприятно за процеса по постигане на споразумение”. След това, разбира се, те изпускаха в медиите информации, че не сме реформирали държавата и че губим време. В този смисъл ни натопиха.

Така че по времето, в което ликвидността почти изчезна и бяхме в дефолт или квази-дефолт към МВФ, те си предоставиха предложенията, които бяха напълно невъзможни. Напълно неприложими и токсични. Така че ни забавиха, а след това ни предоставиха споразумение, което даваш на отсрещната страна, когато не искаш да се случи споразумение.

– Опитахте ли да работите с правителствата на другите задлъжнели държави?

– Отговорът е „Не” и причината е много проста - от самото начало точно тези държави бяха пределно ясни в намеренията си да са най-енергичният враг на нашето правителство. Причината разбира се е, че техният най-голям кошмар е нашия успех - ако ние успеехме да договорим по-добра сделка за Гърция от тях, това ще ги принуди да отговорят на собствените си избиратели защо не са преговаряли както преговаряхме ние.

– А партнирахте ли си с някои близки на Вас партии като Подемос, да речем?

– Не особено. Имам предвид, че ние винаги сме поддържали добри отношения с тях, но те нямаха какво да направят - гласът им никога не би могъл да пробие в Еврогрупата. И всъщност колкото повече говореха в наша подкрепа, което те правеха, толкова по-враждебен ставаше към нас финансовия министър на тяхната държава.

– А Джордж Озбърн? (Бел. ред. – министъра на финансите на Великобритания) Какви бяха отношенията ви с него?

– А, много добри, много приятни, отлични. Но той не е част от въртележката, не е член на Еврогрупата. Когато съм разговарял с него по разнообразни поводи, можеше да се забележи, че доста ни симпатизира. И наистина, ако погледнете британския „Телеграф”, най-големите ни поддръжници бяха торитата! Това се дължи на техния евроскептицизъм, но не е само това. То е един поглед в стил Бърк към суверенитета на парламента – в нашия случай беше кристално ясно, че нашият парламент е третиран като боклук.

– Какъв е най-големият проблем в начина на функциониране на Еврогрупата?

– Нека онагледя - имаше момент, когато президентът на Еврогрупата решаваше да действа срещу нас и да ни изолира, за да покаже че Гърция всъщност е на пътя към излизане от еврозоната… Има правило, че всички решения трябва да са единодушни и че президента на групата не може просто да свика среща на еврозоната и да изключи страна-членка. Той каза „О, сигурен съм, че мога да го направя”.

Тогава питах за юридически съвет, което създаде суматоха. За 5-10 минути срещата беше спряна, чиновници и официални лица си говореха помежду си, по телефона, но в крайна сметка някои официални лица и някои експерти се обърнаха към мен и ми казаха следното: „Всъщност Еврогрупата не съществува по закон. Няма договор, който да е свикал тази група”.

Значи всъщност ние имаме несъществуваща група, която има най-голямата сила да решава животите на европейците. Не отговаря пред никого, след като по закон не съществува, не се водят стенографски записи и е конфиденциална. Никой гражданин няма никаква представа какво се говори в групата. А там се взимат решения почти на живот и смърт, докато никой член не е длъжен да отговоря пред никого.

– Тази група контролира ли се от немските настроения?

– О, напълно и изцяло. Не от настроения обаче, а от немския финансов министър. Групата е като добре организиран оркестър, а той е диригентът. Всичко се случва по план. Когато оркестърът свири некоординирано, той се заема и го връща отново на линия.

– Няма ли алтернативна сила в тази група, могат ли французите да се противопоставят на тази сила?

– Единствено френският финансов министър създава звуци, които са различни от немската линия, но тези звуци са доста леки. Можеш да усетиш как той използва прекалено усложнен език, за да не изглежда, че опонира. Но в крайна сметка, когато доктор Шойбле отговори и ефективно определи официалната линия, френският финансов министър винаги отстъпва и се съгласява.

– Нека поговорим малко за вашата теоретична подготовка и за вашето съчинение върху Маркс през 2013 г., когато казвате: “Гръцко или португалско, или италианско излизане от еврозоната скоро ще доведе до фрагментиране на европейския капитализъм даващ сериозен рецесионен прираст на изток от Рейн и на север от Алпите, докато останалата част от Европа ще се озове в лапите на яростна стагфлация. Кой мислите, че ще спечели от това развитие?

Прогресивното ляво, което ще се въздигне като феникс от пепелта на европейските публични институции? Или нацистите от „Златна зора”, подбраните неофашисти, ксенофобите и безделниците? Нямам абсолютно никакво съмнение кое от двете ще спечели най-много от дезинтеграцията на еврозоната”… та, дали Грекзит неизбежно ще помогне на „Златна Зора”, все още ли мислите така?

– Добре, вижте, аз не вярвам в детерминистичната версия на историята. СИРИЗА в момента е много доминираща сила. Ако ние успеем да излезем от тази бъркотия обединени и да овладеем правилно Грекзит (бел. ред. – излизане на Гърция от Еврозоната)… би било възможно да има алтернатива. Но не съм сигурен, че ще се справим, защото да се справиш с колапс на монетарния съюз е нещо, за което е необходима огромна експертиза, която не съм сигурен, че имаме в Гърция без външна подкрепа.

– Сигурно си мислите за Грекзит от ден първи…

– Да, абсолютно.

– … направени ли са някакви подготовки?

– Отговорът е и да, и не. Имахме малка група, един “военен кабинет” в министерството, около пет души, които правеха следното - работехме теоретично, на хартия за всичко, което трябваше да бъде направено при подготовка за Грекзит. Но едно е да правиш нещо такова на ниво от 4-5 души, съвсем друго е да подготвиш цяла държава за това. За да се подготви страната беше необходимо да се вземе решение на ниво изпълнителна власт, решение, което така и не беше взето.

– През последната ви седмица имахте ли усещането, че се приближавате към подготовка за Грекзит?

– Моето наблюдение беше, че ние трябва да сме много внимателни да не го активираме. Не исках това да се превърне в самосбъдващо се пророчество. Не исках това да бъде по примера на известния цитат на Ницше, че ако се взираш в пропастта твърде дълго, пропастта също ще започне да се взира в теб. Но също така вярвах, че в момента, в който Еврогрупата ни спре банките, ние трябва да енергизираме този процес.

– Добре. Значи, доколкото виждам, сте имали два избора пред себе си - незабавен Грекзит или печатане на собствена “аварийна” валута и поемане на контрола върху Гръцката централна банка?

– Точно, точно. Никога не съм мислил, че трябва да идем директно на вариант с “аварийна” валута. Виждането ми беше и това представих пред правителството, че ако те решат да ни спрат банките, което считах за агресивен ход с голяма вероятност на случване, ние трябваше да отговорим агресивно, но без да пресичаме границата, от която няма връщане.

Трябва да издадем наша “аварийна” валута или поне да обявим, че ще издадем наша си евро-деноминирана ликвидност, трябва да “подстрижем” гръцките облигации от 2012, които се държат от ЕЦБ или поне да обявим, че ще го направим, както и да поемем контрол върху Гръцката централна банка. Това бяха трите неща, с които мислех, че трябва да отговорим на ЕЦБ, ако тя ни спре ликвидността за банките.

… Предупреждавах цял месец кабинета, че ЕЦБ ще ни спре банките, за да ни въвлече в унизително споразумение. Когато се случи и много от моите колеги не можеха да повярват, че се е случило, нека кажем, че моите предложения за “енергичен” отговор бяха отхвърлени.

– Колко близо бяхте до реализиране на този сценарий?

– Нека кажем, че от общо шест души бяхме в малцинство от двама. Щом не се реализира моето предложение аз дадох заповедите да се затворят банките според изискванията на ЕЦБ. Бях против, но го направих, защото съм отборен играч и вярвам в колективната отговорност.

След това се случи референдумът и той ни даде огромен тласък, който можеше да оправдае такъв тип енергични действия срещу ЕЦБ, но през същата тази нощ правителството реши, че волята на хората, това резониращо “Не”, не трябва да бъде горивото за този енергичен подход.

Вместо това то трябва да доведе до големи отстъпки от другата страна: по време на срещата на Съвета на политическите лидер, на който нашия министър-председател прие предпоставката, че каквото и да направи другата страна, ние няма да отговорим с позиция, която да ги предизвика. Всъщност това значи отстъпление… Отказ от преговори.

– Значи нямате големи надежди, че тази сделка ще е по-добра от предложената през миналата седмица? Би ли могла да е по-лоша?

– Ще бъде по-лоша. Вярвам и се надявам, че нашето правителство ще настоява за преструктуриране на дълга, но не виждам как немският финансов министър би подписал нещо такова на предстоящата среща на Еврогрупата. Ако го направи би било чудо.

– Точно, защото както казахте, вашето преимущество вече не е валидно?

– Така мисля, така мисля. Освен ако Шойбле не получи преки заповеди от канцлера. Ще видим дали тя ще се намеси и ще го направи.

– Нека се върнем отново, можете ли да ни обясните с прости думи защо се възпротивихте на “Капиталът” на Пикети?

– Нека първо кажа, че се чувствам ужасно неудобно, защото Пикети беше изключително подкрепящ към мен и правителството, докато аз бях ужасен към него в моето ревю на книгата му! Наистина оценявам неговата позиция през последните месеци и ще му го кажа лично, когато се видим през септември.

Но критиката ми към книгата му си остава. Неговото чувство е правилно. Отвращението му към неравенството също. Анализът му обаче подкопава спора, според мен. Това е така, защото в книгата му неокласическия модел на капитализма му дава много малко място, за да състави тезата, която иска да състави, освен чрез изграждането на модел от много специфичен набор от параметри, които подкопават собствената му теза. С други думи, ако бях опонент на тезата му, че неравенството е вградено в капитализма, щях да мога да разнищя тезата му атакувайки анализа направен от него.

– Не искам да влизам в големи в големи детайли, но не е ли това заради неговото измерване на богатството?

– Да, той използва дефиниция за капитал, която прави капитала невъзможен за разбиране, в този смисъл това е противоречие в термините.

– Нека се върнем на кризата. Разбирам твърде малко от взаимоотношенията ви с Ципрас…

– Познавам го от края на 2010 г., защото това бях последователен критик на тогавашното правителство, въпреки че към един момент бях близък с него. Бях близък със семейството на Папандреу, даже до някъде все още съм близък, но останах удивен, че бивш съветник може да каже “Правим се, че не сме банкрутирали и се опитваме да го прикрием с невъзвръщаеми заеми”, нещо такова. Когато се запознах с Ципрас, той беше млад лидер, който се опитваше да разбере какво се случва, за какво е кризата и къде да се позиционира.

– Помните ли първата си среща?

– О, да. Беше в края на 2010 г., отидохме на кафе общо трима души. Споменът ми е, че той не беше особено наясно с вижданията си относно драхмата срещу еврото, относно причините за кризата, докато аз имах много ясни виждания за случващото се. И започнахме диалог, който се разгърна през последните години. Вярвам, че съм помогнал да оформи вижданията си за това, което трябва да се направи.

– Как се чувствате сега след четири и половина година, когато вече не работите рамо до рамо?

– Чувствам, че сме много близки. Нашата раздяла беше много приятелска. Никога не сме имали проблеми помежду си и до ден днешен. Изключително съм близък с Евклидис Цакалотос (новият финансов министър - бел. ред.).

– Предполагам, че си говорите и с двамата през седмицата?

– Не съм разговарял с министър-председателя тази седмица и през изминалите дни, но говоря с Евклидис и считам, че сме много близки. Въобще не му завиждам, даже напротив.

– Колко шокиран бихте били, ако Ципрас подаде оставка?

– Нищо не ме изненадва вече - еврозоната ни се оказа доста негостоприемно място за почтените хора. Би ме шокирало да остане и да приеме много лоша сделка. Защото мога да разбера, че се чувства задължен към хората които го подкрепят, които ни подкрепят, да не допуска страната да се провали.

Но няма да предам личното си виждане, което изразих през 2010, че тази страна трябва да спре да разсрочва и да се преструва, трябва да спрем да вземаме нови заеми правейки се, че така сме си решили проблема, след като не сме, след като дългът ни е дори по-стабилен в условията на бъдещ остеритет, който допълнително ще свие икономиката ни и ще накара това да се носи от нямащите, докато създава хуманитарна криза. Това е нещо, което няма да приема. Няма да съм страна по нещо такова.

– Последен въпрос - ще останете ли близък с някой, с когото сте преговаряли?

– Не съм сигурен. Няма да споменавам имена засега, за да не им разруша кариерите (смее се).

Превод: Хаштаг-BG

 
Саймън Дженкис, икономически анализатор на в. ГардиънGrexit с контролиран фалит и обезценяване за отскок във възстановяването е единствената сделка, която може да бъде поставена на масата
През уикенда Гърция трябва да напусне еврозоната – Grexit. (Grexit – Greece exit – фразата за първи път е въведена от топ анализаторите на Ситигруп Вилем Буитер и Ейбрахам Рахбари  на 6 февруари, 2012 г. – б.пр.)
Превод от английски език: Лияна Панделиева, сайт Гласове
Това е светлината в края на тунела, най-добрият възможен изход от гръцката агония и, честно казано – единственият. Приемането на Гърция в еврозоната през 2001 г., като обвързаха икономиката й с тази на Германия (и нейните безразсъдни банкери), всъщност бе катастрофа, която чакаше да се случи. Грешката бе толкова голяма, че дори тази малка икономика – само 1,3% от цялата на ЕС, съумя да травматизира европейските лидери за последните три месеца. Единствената катастрофа сега ще е Grexit да не се случи.

Говоренето по темата за гръцкия банкрут и спадането на курса на еврото като за „падане в пропастта, кошмар, хаос, немислима анархия“ е лигавенето на банкерите. Ще бъде трудно ситуацията да бъде овладяна, дори поради факта, че разрешението бе забавено, непланирано и насилствено. Но ситуацията трябва да бъде овладяна. Гърция е във фалит. Не може да плати дълговете си, още по-малко да бъде принуждавана да го прави чрез спасителни планове.

Нужен е контролиран фалит и рестартиране на двигателя на възстановяването. Това е единствената „сделка“, която може да бъде обсъждана този уикенд.

Понякога тихото гласче на икономиката трябва да се издигне над гръмогласната политическа истерия. Законите на банкрута са създадени от викторианците, за да не се налага да слагат лепенки върху раните на капитализма. Несъстоятелността и ограничената отговорност са основата на търговската инициатива. Този, който взима назаем, и този, който дава едновременно, трябва да поемат риск, за да може капитализмът да процъфтява. В рамките на еврозоната Гърция получи възможността да заема рисково и бе кредитирана рисково. Всеки глупак (с изключение на евроглупака) знаеше, че това води към катастрофа.

През миналата седмица МВФ прие, че гръцките дългове са „неустойчиви“. Но такъв е политическият артрит, който мъчи европейските „технократски“ управници, които пренебрегват този факт. Те се фокусират над една грижа: по някакъв начин да разтегнат гръцките плащания във времето, та германските, френските и британските банки да осигурят отпускането дори на по-големи заеми. Всъщност не гърците, а банкерите търсят „спасителен план“. Те искат гръцките данъкоплатци да продължат да плащат лихви, дори когато главницата е недостижима за погасяване като закрепостяване.

Отказът към цяла нация да получи предимствата на банкрута, държи в заложничество нейните граждани. Най-известният длъжник в литературата, дикенсовият Уилям Дорит, никога не успява да плати на кредиторите си, докато те го държат в затвора Маршалси. Но те го държат там, защото така им изнася, също както Гърция е изгодна в това си състояние за банкерите и да държат нейните дългове описани в книгите, отколкото да признаят, че не може да си плати.

Дори този уикенд Гърция да получи някакво облекчение по отношение на дълга си, това няма да помогне на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Ограниченията вече са принудили правителството в Атина да сложи юзди на непокорния обществен сектор. То започна „преструктуриране“, което напомня подобни ограничения в Западна Европа (специално Великобритания) през 80-те години. Затова може доста успешно да твърди, че е изпълнило основните изисквания по налагане на ограничения. Сега натрупва директен бюджетен излишък, като харчи по-малко отколкото получава от данъци.

Икономиката на ограниченията винаги е предвидена да бъде кратка и шокова, а не като последователна икономическа политика. За Гърция тя се оказа продуктивна като затворнически труд в шиенето на пощенски чували. Растежът бе задушен, търсенето бе потиснато, а инвестициите спряха. От 2008 г. производителността спадна с една четвърт, а безработицата е 25% от хората в работоспособна възраст. Това просто е лудост. Гърция не може да се развива и не може да обслужва никакви бъдещи заеми, да не говорим за вече взетите. Вижда се най-лошата европейска рецесия след войната – целенасочена, изкуствено създадена рецесия.

Дори и по-умерените средиземноморски членки на Европейския съюз оспорват факта, че гръцките дългове трябва просто да бъдат предоговорени, докато страната се ребалансира до германските нива на ефективност.  Те трябва да останат закотвени на надценени нива за търгуване, за да не пострада великата европейска кауза и идеята за по-силен съюз да избледнее.

В този дух изразиха мнението си в "Гардиън" в сряда група ляво ориентирани икономисти, в това число французинът Тома Пикети, като провъзгласиха еврото за пътеводна светлина за надеждата, демокрацията и просперитета.

Като че Кейнс никога не бе живял. (Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм като теория и практика. Б.пр.)

Концепцията, че плаващ валутен курс в ЕС е „анархия“ и „пропаст“, е глупост. Британската лира се е движила с около 30% спрямо еврото за последните 15 години, като така допринесе за икономиката на страната и вероятно цяла Европа. Плаващите валутни курсове може и да са неудобство, но те отразяват обстоятелството, че народите представляват социо-политически индивиди. Те взимат различни демократични решения и се подчиняват на различни пазарни правила.

Гърция не биваше да се поставя на една линия с Германия буквално от единия ден до другия. Атина никога нямаше да стане Хамбург. Нейните спестявания оттекоха на север заедно с квалифицираните й служители. Положението се влоши с олимпиадата от 2004 г, когато страната опита да се измъкне от провала. Също като Великобритания за не малък период в новата си история страната се нуждаеше стрес-попивателна и от гъвкави валутни курсове.

Днес най-големият експорт на страната, който осигурява и най-много работни места – туризмът – ще се възползва в голяма степен от 30% обезценка на „новата драхма“. Обезценката едновременно ще повиши цената на износа, но подобна пазарна дисциплина е политически предпочитана пред правилата, които са наложени от технократи на някакви отдалечени конференции.

Обезценката може също така да доведе до хиперинфлация, но това не се случи във Великобритания, нито в други европейски икономики извън еврозоната.

Истината е, че управителите на еврозоната се интересуват повече от техните заеми и любимата си валута много повече, отколкото от Гърция. Те би трябвало много отдавна да предвидят задаващата се катастрофа на гръцката бюджетна индулгенция. Те би трябвало да видят грешката си и да договорят стройно предстоящия Grexit.

Както стоят нещата обаче, те са осигурили управители на единици в тяхната нова Европа. Те са навредили на благополучието и са застрашили нейния югоизточен фланг.

Историческите паралели винаги са опасни. Но последните месеци на настъпление на Брюксел по разни начини, блъфовете и контра-блъфовете, пропуснатите последни крайни срокове и заобиколените ултиматуми, напомнят за всички въртележки и завои в Европа от 1914 година. Днешните традиционни войни може вече да не са така кървави, но разкриват същата шовинистична непримиримост. Опасността за Европа не е Grexit, а сляпата съпротива срещу Grexit.

Ако Гърция се бе измъкнала от еврото след катастрофата от 2008 г., вече щеше да е по пътя на възстановяването. Нейните дългове щяха да се обезценят. Нейните граждани щяха да работят. Инвеститорите щяха да инвестират. Туристите щяха да прииждат. Може би Италия и Испания се чудят дали не биха се справили много по-добре с независима валута, оставяйки зона на строга германска марка на север. Те може би биха били прави. Но към сегашния момент приоритет е Grexit.


 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1774-ikonomicheskata-voyna-s-rusiya-bavno-no-sigurno-rushi-evropeyskata-ikonomika

Както е известно, на 22 юни говорителят на руския премиер Медведев НаталияКарикатура по повод санкциите на ЕС срещу Русия Тимакова обяви, че правителството е подготвило нови мерки в отговор на решението за удължаване на санкциите, наложени от ЕС на страната. Така, продоволственото ембарго за европейската селскостопанска продукция ще бъде удължено с още половин година, т.е. с колкото бяха удължени и санкциите на Брюксел. Освен това, списъкът на стоките, чиито внос в Руската Федерация е забранен, вероятно ще бъде допълнен с шоколадовите изделия и живите цвета от държавите от еврозоната. Макар че на пръв поглед тези допълнителни мерки не изглеждат сериозни, те вероятно ще се окажат твърде болезнени за Франция, Белгия и Холандия например. Ще напомня, че първите две държави допуснаха блокирането на сметките на руските дипломатически мисии, а пък Арбитражният съд в Хага (Холандия) осъди Москва да плати рекордна глоба на акционерите на вече несъществуващия петролен гигант ЮКОС.

Какви са истинските размери на загубите

На този фон все повече европейци започват да осъзнават, че руските контрасанкции оказват разрушително въздействия върху икономиката на ЕС. Този извод се налага например от интервюто с група авторитетни експерти от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), публикувано наскоро в германския Die Welt, в което те твърдят, че загубите на Европа във войната на санкциите са много по-високи, отколкото признава официалната статистика. При това ответните руски санкции имат мултиплициращ ефект. Така, по данни на Федералната асоциация на германската индустрия (BDI), 350 хиляди работни места в страната са пряко свързани с производството на стоки и услуги за руския пазар. Според коментара на австрийските експерти в Die Welt обаче, "ако се анализира внимателна цялата технологична верига, ще стане ясно, че тази цифра всъщност е много по-голяма". Те са стигнали до извода, че една четвърт от негативното въздействие върху австрийската икономика през последната година се дължи именна на факта, че германските и австрийските компании са започнали да продават по-малко стоки в Русия и заключават, че "санкциите са изключително скъп механизъм, чиято реална ефективност просто няма как да бъде доказана".

Разбира се, всички тези загуби, сами по себе си, не са от критично значение на икономиката на ЕС. Ситуацията се усложнява обаче от факта, че Съюзът и без това е изправен пред много сериозни проблеми. Гърция например, се превърна в своеобразен "воденичен камък" за Брюксел (така, на 23 юни стана ясно, че Европейската комисия възнамерява да предостави на Атина още 35 млрд. евро, които следва да бъдат изплатени от гърците до 2020, макар че това трудно ще стане). Друг такъв "камък" е Украйна, на която бяха обещани допълнително още един милиард евро, за да може да плати руските газови доставки през есента и зимата. Да не говорим за останалите мултимилиардни "вливания" в украинската икономика и финансов сектор, които обаче едва ли ще спасят тази страна от фалита. Както заяви на 25 юни украинският финансов министър Наталия Яреско, това може да се случи още през юли 2015.

Допълнително масло в огъня налива проблемът с вълната от имигранти, които масово бягат от обхванатите от конфликти Северна Африка и Близък Изток, насочвайки се към Италия, Гърция или Малта, а оттам се прехвърлят на север. За настаняването на десетките хиляди нелегални пришълци ЕС също ще се нуждае от огромни средства. Така, европейската икономика започва да се пропуква буквално пред очите ни. За да го разберем е достатъчно да анализираме мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) за насищане на пазара с ликвидност, както и изключително ниската доходност на еврооблигациите. На този фонд руските контрасанкции срещу ЕС само задълбочават песимизма на европейските експерти. Още повече, че те засягат най-вече държавите от тъй наречената група PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания), чието състояние и без това е плачевно. И това, както изглежда, е само началото.

Разбира се, икономиките на редица измежду най-развитите държави от ЕС, като Германия, Франция и Австрия, функционират сравнително нормално и в сегашния кризисен период. В същото време обаче, влиянието на ответните санкции на Москва върху икономиките на аграрните европейски държави несъмнено е сериозно. Доколко тези негативни тенденции ще засегнат икономиката на ЕС, като цяло, остава открит въпрос, но дори ако глобалната икономика започне да демонстрира устойчив растеж, а програмата за количествени облекчения на ЕЦБ има положителен ефект, руските санкции ще забавят икономическия растеж на ЕС поне с няколко години.

Що се отнася до новия списък на забранените за внос в Русия стоки, включващи (както вече споменах в началото) шоколадовите изделия и цветарската продукция, очевидно Москва си е поставила за задача да открие онези сектори на европейската икономика, в които контрасанкциите ще ударят именно държавите, позволили си да запорират руско имущество. Така, по данни на Съюза на холандските производители на цветя (VGB), обемът на износа на цветарска продукция от Холандия за Русия достига 350 млн. евро. Всъщност, руснаците са четвъртия най-голям купувач на тази продукция, което означава, че холандските производители ще бъдат много болезнено засегнати от решението на Москва.

Тоест, Русия се опитва с икономически средства да накара Европа да се откаже от санкциите срещу нея. Брюксел неведнъж е давал да се разбере, че най-важното условие за отмяната на санкциите е прогресът в разрешаването на украинската криза. В същото време обаче, правителството в Киев все по-открито демонстрира, че не възнамерява да спазва споразуменията от Минск. Въпреки това, самият факт, че ЕС удължи срока на санкциите с половин, а не с цяла година (както прогнозираха някои) е позитивен сигнал, който говори за това, че Съюзът изглежда е склонен към постепенното смекчаване на "войната на санкциите".

Кой е големият губещ от "войната на санкциите"

Причините за подобно поведение за очевидни. Така, в интервю за German Economic News от началото на юни главният икономист на германската Bremer Landesbank Фолкер Хелмайер посочва, че заради санкциите, инициирани от Обама срещу Русия, през миналата 2014 германският износ е намалял с 18%, в сравнение с 2013, а през първите два месеца на 2015 е паднал с цели 34%. Според него обаче, "загубите са много по-мащабни, отколкото сочи статистиката", защото това е само "първичния ущърб", а тук следва да се отчитат и "вторичните ефекти", които, с течение на времето, само влошават ситуацията. В тази връзка той подчертава, че: "Европейските държави, поддържащи стабилни делови връзки с Русия, включително Финландия и Австрия, изпитаха тежки икономически сътресения. Съответно, тези държави започнаха да получават и по-малко поръчки от Германия. Нещо повече, имайки предвид, че европейските корпорации със сигурност ще започнат да заобикалят санкциите, създавайки в Русия свръхефективни производствени мощности, ние вероятно ще изгубим този потенциален "акционерен капитал", който е в основата на собствения ни просперитет. Истината е, че Русия печели въпросния "акционерен капитал" за сметка на ЕС, независимо от санкциите на Съюза срещу нея".

Освен това, от гледната точка на Москва, Германия и ЕС, като цяло, са загубили своята надеждност като стратегически партньори. Както посочва в тази връзка Хелмайер: "Доверителните отношения между Русия, от една страна, и Германия и ЕС - от друга, бяха разрушени. А за постигането на такива отношения са необходими години. В резултат, Siemens беше изхвърлен от големите руски транспортни проекти, а Alstom загуби възможността да се включи в изграждането на скоростната железопътна линия между Москва и Пекин. Ето защо потенциалните вреди са много по-големи, отколкото сочи официалната статистика, при това не само за Германия, но и за ЕС, като цяло".  Според него, по-малката загуба в случая е свързана със забавянето на икономическия растеж, замразяване на заплатите и спада на постъпленията в хазната, а оттам - ограничаване на възможностите за инвестиции в социалната система на европейските държави. Тоест, населението на Германия и Европа ще плати за провежданата от Брюксел политика на санкции срещу Русия (и последвалите контрасанкции на Москва) със загубата на част от досегашното си жизнено равнище и стабилност. Но най-голямата вреда от случващото се е повишаването на геополитическите рискове от ситуацията за държавите от ЕС (включително и за България).

Що се отнася до ситуацията в Украйна, която провокира и сегашната "война на санкциите" между ЕС и Русия, Хелмайер подчертава, че "тя действително поражда голяма тревога. Хората, които получават информация не само от големите западни медии, биват шокирани от това, как въпросните медии прикриват агресията на Киев и дискриминационните закони, приети от сегашното правителство на Украйна, които са напълно несъвместими със западните ценности и демокрацията".

Според германския икономист, "резултатът от санкционната война вече е ясен. Тя беше спечелена от оста Москва-Пекин-БРИКС. Западната доминация приключи. През 90-те години на ХХ век тези държави осигуряваха едва около 25% от световното производство, а днес делът им е цели 56%, като в тях живее 85% от населението на планетата. Те контролират 70% от глобалните валутни резерви, е средният им годишен икономически растеж е между 4% и 5%. И тъй като САЩ не пожелаха да споделят влиянието си в световен мащаб (включително като променят пропорциите в гласовете в такива ключови институции като Международния валутен фонд и Световната банка), сега тези държави се готвят да създадат нов сектор на развиващите се пазари на основата на собствената си финансова система. Това е бъдещето им. В момента ЕС е забъркан в един конфликт, провокиран от САЩ, които не искат да споделят хегемонията си никого. Но колкото по-дълго ние, европейците продължаваме да следваме тази американска политика, толкова по-висока цена ще ни се наложи да платим".

Очевидно, развиващите се държави постепенно се освобождават от контрола на САЩ. Илюстрация за това е създаването на конкурентни международни институции, като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (създадена в противовес на Световната банка) или Новата банка за развитие на БРИКС (като алтернатива на МВФ). Това със сигурност не се харесва на САЩ. В този смисъл, сегашните горещи точки на планетата - Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Египет и Украйна са резултат от американската реакцията на случващото се. Тоест те формират фона на конфронтацията между САЩ и възходящите държави, които не са склонни да се примирят със сегашния еднополюсен модел на устройство на света. А със своята необмислена политика, Европа (т.е. ЕС) рискува да се окаже големия губещ в нея.

Всъщност, истината е, че когато САЩ и ЕС решиха да наложат санкции на Русия, никой - нито във Вашингтон, нито в Брюксел - не си направи труда да анализира сериозно възможните икономически и политически негативи от подобна стъпка. Смяташе се, че руснаците ще отстъпят сравнително бързо, тъй като по отношение на редица сектори зависимостта на Русия от западната икономика беше наистина огромна.

Само че вместо очаквания икономически провал и последвалата го готовност за възстановяване на отношенията с ЕС на всяка цена, Москва не само устоява на натиска, но и демонстрира икономически растеж в някои отрасли. Така надеждите на Запада, че ще може да осъществи своеобразен икономически "блицкриг" се провалиха, а войната на санкциите се проточи, придобивайки хроничен характер. При това с течение на времето тя нанася все по-големи загуби на икономиката на ЕС.

Разбира се, следва да сме наясно, че нито една от страните в този сблъсък не е заинтересована да разкрие истинската ситуация в икономиката си и никога няма да признае понесените мащабни загуби. Най-малкото, защото войната на санкциите има политическа основа и за ЕС и САЩ да признаят загубите си в нея означава да признаят и провала на провежданата от тях политика.

Но дори и в тази ситуация е очевидно, че редица европейски икономики понасят сериозни вреди от руските контрасанкции. Което е свързано най-вече с факта, че независимо от твърденията на някои западноевропейски икономисти, Русия представлява изключително привлекателен пласментен пазар за европейската продукция.

Очевидно ЕС все още не е осъзнал напълно високата съпротивителна способност на руската политическа система и икономика по отношение на санкциите. В Брюксел изглежда все още се опитват да установят, какви са границите на тази съпротива и докога Москва ще бъде в състояние да предприема болезнени за европейски контрамерки. Това означава, че ако руската икономика продължи активната си трансформация, демонстрирайки висока жизнеспособност, за ЕС (а вероятно и за САЩ) ще стане очевидно, че санкциите са се оказали изключително неефективни и контрапродуктивни, т.е. че налагането им било груба грешка.

Ясно е също, че евентуалната отмяна на санкциите ще става постепенно - най-малкото, защото иначе ЕС рискува да ерозира собствения си имидж. На този фон стремежът на Кремъл да работи по-активно с отделните европейски държави на двустранна основа, така че всяка от тях да може да осъзнае собствената си полза от сътрудничеството с руснаците, както и загубите от по-нататъшното участие във войната на санкциите, също допринася за това.

В крайна сметка, макар че "еврократите" в Брюксел все още си позволяват да държат остър тон на Москва, сегашната икономическа ситуация в ЕС е толкова тежка, че това едва ли ще продължи още дълго и те скоро ще бъдат принудени да потърсят общ език с руснаците.

------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 
Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г. Най-вероятно разпростряното из цяла Европа нарастващото кресчендо на нестихващите препирни, премесени с остра язвителност, изглежда за наблюдателите като неизбежен резултат на финала на горчивата игра, която Гърция играе с кредиторите си.
Джоузеф Стиглиц, theguardian.com, Публикация от сайт Гласове
Всъщност европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от „тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5 на БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий получените пари те ще използват, за да ги отпуснат отново на Гърция.

Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото  - не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към Европейската централна банка. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от Централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Алексис Ципрас.

В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздичка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – ще бъде лесна, а и двете крият огромни рискове.

Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне ще носи повече надежди на самите гърци и идея за бъдеще, което днес те не виждат.

Знам, че бих гласувал аз.

 
Сградата на ЕС със знамената на страните-членки отпредЕдва ли някой би оспорил тезата, че текущото политическо състояние на Европейския съюз се определя от параметрите, залегнали в неговите основи при създаването му, в пълно съответствие с интересите на онези, които ги формулират и залагат. В тази връзка е необходимо да очертаем двете фази в развитието на ЕС. Първата може да се дефинира като чисто европейска, докато втората - като по-скоро англосаксонска. Защо е така, ще стане ясно по-долу.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1784-evropeyskiyat-sayuz-nesastoyalata-se-imperiya

Етапите в изграждането на ЕС

Първият етап в развитието на Европейския съюз е периодът между създаването на Европейската общност за въглища и стомана, доминирана от Германия и Франция (в нея участват също ИталияБелгияЛюксембург и Холандия - б.р.), и разпадането на блока СИВ (т.нар. Съюз за икономическа взаимопомощ, обединяващ част от т.нар. "социалистически държави" - б.р.) и Съветския съюз. През този период развитието на ЕС се осъществява предимно в икономическата сфера и има икономически цели, освен това (което е и най-важното) то е икономически обосновано.

Вторият етап в развитието на ЕС е свързан с краха на блока СИВ и наложената от англосаксонската ос (САЩ-Великобритания) на Германия и Франция идея да бъде запълнен създалият се военно-политически и икономически вакуум в Източна Европа. Именно през този и следващия период, англосаксонците залагат под политическата конструкция на ЕС две "мини със забавено действие", предназначени да сработят в момента когато Европейският съюз изпълни възложените му цели: от една страна да се превърне в "обръч", сковаващ германската мощ, а от друга - да блокира възможността Русия, Китай и водещите европейски държави да формират обща евразийска зона за сигурност и търговия (1).

Ако през ХІХ век, с цел сдържането на Руската империя, се стимулира появата на обединена Германия, в края на ХХ век за сдържането на самата Германия и недопускането на руско-германски съюз на прага на 90-те години, в хода на разширяването на ЕС се променя политическата конструкция на Съюза, в резултат от което Германия може да прокарва в неговите рамки само своите финансово-икономически интереси, но няма възможност за сериозни политически маневри.

Ще напомним, че в резултат от Втората световна война, американците налагат на (Западна)Германия т.нар. "Канцлер акт" (Kanzlerakte), според който тя трябва да съгласува всичките си по-значими политически и икономически стъпки с Вашингтон. Според компетентни източници от германското разузнаване, срокът на действие на Kanzlerakte е до 2045, т.е. сто години след края на Втората световна война.

Тук е мястото да напомним, че първоначално германският проект за Общността за въглища и стомана, като основа на общата европейска интеграция, се възприема твърде скептично от Лондон и Вашингтон. Целият дотогавашен англосаксонски опит за обединяването на Европа в течение на близо двеста години доказва невъзможността на възникването на подобен съюз под някаква устойчива и, особено, икономически изгодна форма. Затова подписването през 1963 на договора за френско-германско сътрудничество се оказва доста неприятна изненада за Великобритания и САЩ.

Осъзнавайки, че процесите на европейска интеграция вече са стартирали и на практика оставят Великобритания в периферията си, Лондон се опитва да предложи на държавите от континентална Европа свой собствен вариант на Общ Съюз, различен от германския. Политическата борба между двата проекта се води около седем години и приключва с поражението на британците. Основната причина за провала им е наличието в германския проект на силно привлекателната за останалите стратегическа концепция за "новия общ европейски дом", в който да няма старши и младши партньори, т.е. "водещи" и "водени" държави-членки. В оригиналния си вид "германската" Обединена Европа се позиционира като аналог на голямото и задружно семейство на равноправните европейски народи, обединени от обща култура, обща история и общоприети икономически правила, еднакво изгодни за всички участници. В същото време, британският вариант на практика представлява леко префасонирана версия на концепцията за британската доминация. Формално, той също гарантира равнопоставеност на всички участници, но предвижда Великобритания да играе ролята на решаващ арбитър в икономическите, правните и дори политическите спорове.

Когато, благодарение на геополитическата неграмотност на съветското ръководство, Германия вече е готова за своето обединение и превръщането си в такъв глобален играч, какъвто англосаксонците не и позволяват да стане от времето на Бисмарк насам, в играта се намесва Франция, която (по внушение на англосаксонската ос) демонстрира склонност да приеме германското обединение, но само ако Берлин се съгласи с въвеждането на по-късен етап на единна европейска валута, отказвайки се от марката: "Именно това беше целта на Маастрихтския договор от 1992 за създаването на Европейския съюз. Докладът озаглавен "Общ пазар, обща валута", изготвен през 1990 под ръководството на бившия френски финансов министър Жак Делор, пледира за създаването на обща валута, аргументирайки го с това, че в противен случай общият европейски пазар няма да може да функционира. По-реалистична изглежда тезата на привържениците на идеята за общата валута, че въвеждането и би стимулирало формирането на общоевропейско съзнание и, че създаването на Европейска централна банка ще ознаменува трансфера на властта от националните правителства към наднационалните институции" (2).

Германия, която отлично се развива със своята национална валута – марката, и е в състояние само за няколко години да я наложи на целия Европейски съюз като базова валута, вместо това получава сериозен проблем в лицето на еврото (3). Така върху Германия, в качеството и на най-мощната европейска икономика, се стоварват не само ползите от емисията на новата валута, но и рисковете, свързани с необходимостта да подкрепя всички членове на ЕС без изключение, лишавайки се при това от значителна част от ресурсите на националната икономика и банковата си система.

Естествено, Берлин се съпротивлява на въвеждането на еврото, аргументирайки се, че първо следва да бъде създаден пълноценен политически съюз. Но тъй като няма шанс останалите държави да приемат идеята за политическо обединяване, германската позиция изглежда по-скоро като чисто технически прийом за предотвратяване или отлагане въвеждането на еврото: "Германия не гори от желание да се откаже от марката, която е символ на нейната икономическа мощ и привързаността и към ценовата стабилност. В крайна сметка, тя склонява да приеме създаването на еврото едва след като френския президент Франсоа Митеран декларира, че страната му ще подкрепи обединяването на Германия, само ако тя прегърне идеята за общата европейска валута" (4).

Интересно е, че именно Франция настоява изискването на Договора от Маастрихт държавите членки да могат да въведат еврото само, ако националният им дълг е под 60% от техния БВП, да отпадне, с цел те да бъдат стимулирани да се присъединят към еврозоната. Именно тази промяна на договора позволи в нея да влязат Гърция, Испания и Италия, което значително намали устойчивостта на новото обединение.

Кризата на европейския проект

В крайна сметка, през 2012-2014 всичко това приключва точно, както може да се очаква: икономиката на Германия се оказва подложена на свръхнатоварване, носейки на гърба си цялата силно различаваща се в икономически план Европа. В германския елит започват да осъзнават, че през последните двайсетина години страната им е била брутално използвана. В същото време икономиките на повечето европейски държави се намират в стагнация. Според мнозина експерти, основната причина е дисбалансът между икономиките от еврозоната и общата европейска валута.

Както посочват анализаторите, "въпреки оптимистичните декларации на държавите от ЕС и брюкселските бюрократи за преодоляване на кризата в еврозоната, истината е, че в Европа от дълги години е налице отрицателен растеж на БВП. Според данните от проучването на финландската Awaragroup, икономическият растеж на държавите от ЕС се осигурява изключително чрез мащабно нарастване на дълговото бреме. Ако извадим от показателите за ръста на БВП натрупания дълг, ще видим, че в Германия например икономиката е регистрирала спад с 16,5%, във Франция - с 30%, в Италия - с 32%, във Великобритания - с 47%, а в Испания - с 58%. Като цяло, отрицателният прираст на БВП на еврозоната е около 29%" (5).

Елитите също започват да осъзнават, че кризата на еврозоната до голяма степен се дължи на необходимостта да се поддържа една фикция, в лицето на еврото. Ако тази фикция бъде изоставена, дори държава като Гърция ще започне бързо да се възстановява, използвайки наличните си конкурентни предимства. Същото ще се случи и с другите страни членки.

Големият печеливш от сегашната ситуация отново се оказва англосаксонската ос. Бъдещето на Европа, като конкуриращ се с тях икономически и научно-технологически център, не интересува особено САЩ и Великобритания. Основната им цел е да сдържат обединена Германия, като благодарение на еврозоната англосаксонската ос отново съумя да постави вече обединена Германия под свой контрол.

Затова, ако Берлин се опита за "погребе" еврото, това автоматично би го превърнало в мишена на големите световни медии, които ще го обвинят, че се опитва да възроди Райха и ще стартират мащабна информационна война срещу него, припомняйки за всички стари германски грехове, включително за най-големия - Холокоста. Подобна политическа перспектива очевидно не е никак привлекателна за Германия. Изходът от тази ситуация е един - публично да се декларира, че страната прави всичко възможно за да спаси еврото, а на практика тихомълком да се работи срещу него.

Тезата, че именно англосаксонската ос използва сегашния модел на ЕС за сдържането на Германия, включително с помощта на постоянно дърпащия я надолу "източноевропейски воденичен камък", се потвърждава и от следния факт. В края на септември 2014 британският премиер Дейвид Камерън нанесе поредния удар под пояса на Берлин, който носи основното бреме на разходите по оцеляването на цялата крехка геополитическа конструкция на ЕС, обявявайки, че до края на 2017 в страната му ще се проведе референдум за оставането и в Съюза.

Интересно е, че самият Камерън, който предлага и идеята за референдума, се обявява против излизането на Великобритания от ЕС (6). От друга страна, съдейки по това, колко "демократично и открито" британските власти проведоха референдума за евентуалното отделяне на Шотландия от Обединеното кралство, резултатите от предстоящото допитване за членството на Великобритания в ЕС не би трябвало да пораждат съмнение - Лондон очевидно не възнамерява да плаща повече за "европейския банкет" и се готви да го напусне още преди процесът на разпадане на ЕС да започне на му нанася пряка вреда.

В същото време британският премиер използва референдума като един от основните елементи на осъществявания от Лондон шантаж на европейските институции с цел ЕС да възстанови правомощията на Великобритания в сферата на контрола над имиграцията, финансовото регулиране и борбата с престъпността. Според Камерън, това може да се постигне по пътя на преговорите, т.е. без страната му да напуска Съюза. Референдумът обаче се използва като коз, който може да влезе в действие, ако европейските чиновници се окажат прекалено упорити. Тук е мястото да напомним, че британците отдавна демонстрират недоволството си от прекалено големите (според Лондон) пълномощия на Европейския съд по правата на човека, като в тази връзка от няколко години насам се обсъжда възможността за ограничаване на юрисдикцията му по отношение на Обединеното кралство.

Защо Великобритания иска да напусне ЕС? Причините са прости - Съюзът всъщност не беше създаден с цел формирането на обединена Европа, а за да бъдат блокирани геополитически експанзионистичните планове на Германия след нейното обединение, а икономическата и мощ да бъде ограничена от необходимостта да поддържа неефективните икономики на източноевропейските държави. И ето че сега е настъпил моментът Германия да бъде оставена сама да се оправя с проблемите на Европа и да се направи необходимото Великобритания да не носи никаква отговорност и да не понася негативите от членството в ЕС. За целта Лондон ще се опита да остане в тези договори, които са изгодни за Великобритания и да напусне онези, които не го устройват. Сега нека опитаме да екстраполираме тази ситуация върху другите държави от ЕС, т.е. какво би станало, ако всички те последват британския пример и напуснат договорите, които не са им удобни по някаква причина и останат само в онези, които са приемливи за тях? ЕС просто ще се разпадне.
В тази връзка възниква въпросът, защо това, което е позволено на Великобритания, да не е позволено за останалите? Той няма и не би могъл да има отговор, следователно, при всеки сценарий на развитие на ситуацията, Лондон ще стартира процес на ерозиране институционалните основи на ЕС, без при това да позволява на Германия да действа по аналогичен начин, защото това би струтило цялата конструкция на Съюза.

Възможната алтернатива

Възможна ли е някаква алтернатива? Да си представим, че европейските "финансови ресурси" няма да се складират във Форт Нокс (както вероятно ще стане ако проектът за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции - ТТІР, се реализира), а ще си останат в самата Европа и ще се използват за изграждането на една изключително мощна континентална конструкция - оста Берлин-Москва, която след това да бъде продължена в посока Анкара-Техеран-Пекин-Делхи, а ако японците успеят да скочат в последния вагон - и Токио, а пък ако не успеят - тогава крайна точка ще бъде Сеул. Именно това е "стоманената конструкция", способна да обедини евразийския суперконтинент в едно геикономическо цяло и да гарантира хармоничния модел на бъдещия многополюсен световен ред. Тя обаче, значително би отслабила (и дори маргинализирала) англосаксонската ос.

Общата външна политика означава превръщането на Европа в един играч, с който е много по-добре и по-лесно да се работи, отколкото с трийсет големи и малки държави, всяка със собствени амбиции. Този процес е важен и, защото би сложил край на нескончаемите опити на определени източноевропейски държави да попречат на диалога между обединена Европа и Русия. За последната би било много по-лесно да работи с ЕС, ако той представлява също такава империя, каквато е и тя самата. В този контекст е очевидно, че реализацията на проектите за газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“, както и на редица други големи инфраструктурни проекти от Тихия до Атлантическия океан няма алтернатива, защото именно те, до голяма степен, ще гарантират ресурсната и технологичната независимост на Европа от САЩ.

Сдобивайки се с нови "енергийни опорни стълбове" и завършвайки процеса на политическото си обединение без участието на англосаксонската ос, за което мечтае континенталният европейски елит от Наполен до Бисмарк и след него, Европа ще може да се позиционира по нов начин и в глобалните политически отношения, което би се оказало поредната сериозна преграда пред изкушението на САЩ да се ориентират към едностранна силова тактика при решаването на глобалните въпроси. Обединена Европа ще има и ще може да формулира свои собствени интереси и в Централна Азия, и в Близкия Изток, и в Африка, и (още повече) в Русия.

"Северен поток" вече позволи на Германия да бъде не само краен получател на руския газ, но и, на практика, основната транзитна държава, което съществено укрепва геополитическата връзка между Берлин и Москва и би могло да послужи за реалното обединяване на Евразия в единен финансово-икономически организъм (7). По същия начин, "Турски поток" (ако бъде изграден) би въвел ред в газовия транзит, заобикаляйки Украйна, чието значение като транзитна държава рязко ще намалее и ще съответства на реалната и геополитическа тежест (не може да се изключва и варианта, някой ден Украйна да се превърне във втора руска държава и партньор на ЕАИС).

Резултат от реализацията на „Северен“ и „Турски поток“ ще стане рязкото понижаване на геополитическата роля на Източна Европа в контекста на интеграционните евразийски процеси, което (възможно) ще накара САЩ да се откажат от сегашната си усилена подкрепа на лимитрофните държави от региона.

Стълбовете на европейския проект

Както е известно, ЕС се създава на основата на пет фундаментални принципа: общите ценности, солидарността, субсидиарността; наднационалността и дегресивната пропорционалист. С общите ценности нещата са ясни -свободата, равенството, братството, човешките права и т.н. По същия начин стоят нещата и с принципа за солидарността. Несъмнено, всяка държава е ангажирана на първо място със собствените си проблеми, но в същото време всички заедно се стремят да помагат на по-слабите, смекчавайки диспропорциите в жизненото равнище на европейците. На онези страни членки, където то е под 75% от средното за ЕС, се отпуска финансова помощ.

Субсидиарността, т.е. стремежът максимално широк кръг от ключови решения да се вземат на най-ниското възможно ниво, защитава Съюза от прекалената бюрократизация и "разрива между управляващите и народа".

Наднационалността пък означава, че по конкретни въпроси всички членове на ЕС признават върховенството на общоевропейските закони по отношение на националните. Накрая, принципът за дегресивната пропорционалност е възприет като автоматична защита на "малките" държави членки от доминацията на "големите".

Управленските норми, наложени с Договора от Лисабон през 2009, формират ситуация, в която малките страни, които осигуряват незначителна част от БВП на ЕС, се ползват със същата степен на влияние върху общоевропейските решения като основните страни. - донори (8). Поради малките размери на своите икономики те са чувствителни към външното политическо и икономическо влияние и, в частност, към това на САЩ. Това позволява на Вашингтон, с цената на сравнително неголеми финансови разходи, да упражнява практически легален натиск върху външната и вътрешната политика на Европа.

Тази ситуация е резултат от съглашателската политика, породена от очевидното неприемане от страна на европейските държави на принципите, изложени в проекта за Конституцията на ЕС от 2004. На проведените по този повод национални референдуми, против "разтварянето" на националните граници и прехвърляне на значителна част от националния суверенитет към общоевропейските структури през 2005 се обявиха 54,9% от французите и 61,7% от холандците. Което само потвърди общата тенденция, очертала се в резултат от гласуванията в Дания през 1993 и в Ирландия през 2001. Сблъсквайки се с невъзможността да се съхрани принципът решенията на общоевропейско равнище да се вземат само с пълен консенсус, беше предложена (и след това включена в Договора от Лисабон) схемата за прокарване на решенията с квалифицирано мнозинство. По този начин, въпреки множеството процедурни тънкости, по своето влияние по време на гласуванията, гласът примерно на Литва (чиито БВП през 2013 беше 75,3 млрд. долара), се оказва равен на този на Германия (с БВП от 3585 млрд. долара), а гласът на Латвия (с БВП 45,4 млрд. долара) - на гласа на Франция (2501 млрд.) (9). Наблюдаваната днес повишена външнополитическа активност на Литва по въпросите, касаещи взаимоотношенията между ЕС и Русия (и особено по "украинския въпрос"), е следствие именно от възприемането на този принцип. Така, Литва, Латвия, Естония, Полша, Словакия, Унгария, България и други "нови европейци" се сдобиха с редица недостъпни за тях дотогава възможности да влияят върху крайната политика на целия ЕС (10).

В същото време, доколкото повечето от тях представляват "дотационни зони", те са критично зависими от външните инвестиции, което дава възможност за пряко влияние върху политиката на техните правителства по икономическите и дори по политическите въпроси. Този фактор е особено очевиден в Прибалтика, както и в епопеята с проваления руски проект за газопровода "Южен поток", където външните сили успяха да принудят правителството на България да прекрати работата по проекта, въпреки преките материални вреди за страната от това решение.

Всеки член на ЕС отчислява ежегодно в общата каса на Съюза определена сума. През 2011 например Франция е отчислила 18 млрд. евро, Германия - 19,6 млрд., Великобритания - 11,2 млрд. и т.н. От тази сума, на "нуждаещите се" страни членки се изплащат субсидии в рамките на различни секторни програми. Всъщност, такива субсидии се изплащат на всички, но едни от държавите, като Германия например, внасят 19,6 млрд., а получават субсидии от 12,1 млрд. евро. Всички източноевропейски страни членки, плюс Испания, Португалия и Ирландия, формират значителна част от бюджетните си приходи именно от тези дотации. За Унгария например, това са 26% от бюджета, за балтийските постсъветски държави - по 20%, във всяка, а при някои страни цифрата достига 40%.

Към това се наслагва наднационалният механизъм. Макар че европейските закони се "приемат" от страните членки по различен начин (някои се присъединяват, други не, някои ги подписват, но после не ги ратифицират), над тази правна "неразбория" стои общият процедурен механизъм. Което означава, че за инициирането на верижна реакция често се оказват достатъчно много малък брой гласове в само няколко комисии в Брюксел.

Нарушаването на принципа за пропорционалното представителство, съобразно числеността на населението, води до това, че сделката на идеологическа основа между няколко еврокомисари от Източна Европа може да осигури достатъчно "гласове" за стартирането на такива съдбоносни процеси, като налагането на мащабни външноикономически санкции срещу осмата икономика в света например. И то въпреки преките вреди от това решение за самия ЕС, като цяло.

Както е известно, политиката е концентриран израз на икономиката. Очевидно е, че политиците, "представляващи" БВП от 34 млрд долара всеки, ще разсъждават по-различно и в по-далечна перспектива, отколкото онези, които "представляват" примерно само 140 хиляди избиратели в една страна, чиито БВП е под нивото на "статистическия шум" на фона на общите мащаби на икономиката на Европа. Затова, колкото и да се оплакват държави като Финландия например, от загубите, които търпят от санкциите срещу Русия, те очевидно не са в състояние да отменят погрешното "общо решение. Нито пък могат просто да се откажат да го изпълняват, защото това би било в разрез с принципа за наднационалността. Решението, взето по общата процедура, може да бъде отменена пак с обща процедура. А това е същата процедура, при която Германия разполага само с 99 гласа, Франция –със 72, а проамериканската "полско-балтийски ос" – с цели 153 гласа. Ето как стана възможно санкциите на ЕС срещу Русия да бъдат стартирани от САЩ, с посредничеството на Великобритания, чиято икономика е най-слабо зависима от общоевропейската, и използвайки за целта антируските фобии на Прибалтика и Полша (11).

Съответно, политическият лидер на ЕС - Германия, може да прокара решенията си, само ако бъдат подкрепени от Великобритания и Източна Европа, които на свой ред са зависими от САЩ и реализират именно онази политика, които им внушават от Вашинггон. Възниква логичния въпрос, кой в такъв случай е истинският политически лидер на ЕС? Отговорът е еднозначен - САЩ. Що се отнася до Германия, тя просто е основния икономически донор, гарантиращ функционирането на американската политическа машина в Европа (12).

Колко дълго би могъл да работи този модел на ЕС, при който плюсовете са за САЩ, а разходите - за Германия и Франция? Още повече, че както показахме по-горе, цялата политическа и икономическа конструкция на Съюза се крепи само благодарение на нарастващия дълг, чието бреме се стоварва най-вече върху германските и френските данъкоплатци и бизнеса в двете страни.

В резултат от това, днес европейските елити са изправени пред екзистенциалния въпрос, какво да се прави? Те очевидно не могат да обвинят директно САЩ и Великобритания, че са заложили тези готови всеки момент да избухнат мини при формирането на сегашния модел на ЕС, тъй като това би поставило под въпрос собствената им професионална компетентност. Следователно им се налага да открият някаква много сериозна външна глобална заплаха за европейския проект. Възможно е това да се окаже "ислямисткият тероризъм", който (също както в САЩ през 2001) да осигури легитимната промяна не просто на модела, но и на вектора на общоевропейското политическо развитие.

Ерозията на сегашния икономически модел

В момента в Европа са налице редица предпоставки за уязвимостта на ЕС като единно териториално, политическо и икономическо образувание. В значителна степен, всички те имат синтетичен (т.е. многосъставен) характер и са тясно свързани помежду си. Според техните източници и базови характеристики обаче, те могат да се групират в няколко основни направления. Едно от тях е дисбалансът и непропорционалността между страните членки на ЕС при вземането на политическите решения, на който се спряхме по-горе.

Второто важно направление с критично влияние върху европейските перспективи е фактът, че в момента ЕС представлява по-скоро конфедерация от европейски държави със сравнително ниска степен на вътрешна устойчивост, особено политическа. Този извод се налага от анализа на процеса и резултатите от гласуването на страните членки по въпроса за консолидирания бюджет на ЕС през следващите седем години. Срещата на върха за седемгодишната финансова рамка на Европейския съюз (2014-2020) през февруари 2013 се превърна в открит пазарлък между евродепутатите, защитаващи "своите национални интереси" (13). И то, въпреки, че общата сума на европейския бюджет е под 1% от консолидирания БВП на еврозоната. За сравнение, федералният бюджет на САЩ се равнява на 24% от БВП на страната.

Важно е да отбележим, че, както изглежда, степента на тези обвързаности демонстрира тенденция към отслабване. Във всеки случай, приетият през февруари 2013 бюджет на ЕС за периода 2014-2020, за първи път през 56-годишното съществуване на Съюза, не нараства, а намалява. При това, не след отчитането на инфлацията и другите финансови фактори, а в абсолютно изражение. Това нагледно демонстрира колко крехък е ЕС, като държавно образувание, както и слабостта на обединяващите го политически и финансови връзки.

Така, държавите от Централна и Източна Европа разглеждат консолидирания бюджет на ЕС на първо място като източник на бюджетни дотации. Въпреки многобройните декларирани неикономически цели - от развитие на научните иновации до защитата на околната среда, на практика за тях са предвидени само 20% от бюджета. Всичко останало отива за дотации и "изравняване" на жизненото равнище в страните членки.

Капацитетът на собствените вътрешни пазари на Съюза вече не е достатъчен за съхраняването на традиционно високото жизнено равнише и продължаване финансирането на периферните държави от ЕС. Това води до силна зависимост от размерите на европейския износ, чието значение за европейската икономика нараства непрекъснато с всяка изминала година.

През 2012 делът на европейския износ достигна 32,5% от световния. Това е три пъти повече от експортния дял на Китай и почти четири пъти повече от този на САЩ. Важно е да отбележим, че тази зависимост се изразява крайно неравномерно. Според структурата на външната си търговия, държавите от ЕС доста ясно се разделят на три категории. Първата включва страните членки, чиято икономика е най-малко свързана с търговията вътре в ЕС. Тоест, делът на външнотърговският им баланс с другите членове на Съюза не надхвърля 35%. Това са Франция, Италия, Великобритания и Испания. Втората група включва държави с приблизително еднакъв баланс. При тях делът на търговията им извън ЕС варира от 40% до 65%. Това са Германия, Австрия, Полша, Швеция, Дания, България и Латвия. В третата група са Чехия, Белгия, Холандия и някои други страни, в чиято външна търговия делът на партньорите от ЕС се колебае между 77% (Чехия) и 93% (Словакия).

Следва да посочим, че е налице и голямо разминаване между споменатите по-горе външнотърговски връзки. Балансът на Германия е стриктно и равномерно разпределен между основните и търговски партньори. Така например, макар че Русия е важен търговски партньор, на нея се пада само 3,8% от износа, докато износът на Финландия в Русия достига 9,6%, а за Полша Русия е втория, след Германия, най-голям външнотърговски партньор. Неравномерният характер на тази зависимост се илюстрира и от руските икономически контрасанкции, които удариха най-силно икономиките на Финландия, балтийските постсъветски държави и Полша.

При това, през периода 2009-2012, консолидираното салдо на външнотърговския баланс на ЕС оставаше отрицателно (примерно 100 млрд евро годишно, варирайки от -67,6 млрд. евро през 2009 до -98,5 млрд. евро през 2011) (14). Едва през 2012 ЕС успя да съкрати външнотърговския си дефицит до 34 млрд. евро.

Тоест, можем да констатираме, че вътрешното равнище на икономическо благосъстояние на ЕС изключително силно зависи от стабилността на външната търговия и капацитета на външните пазари. Всяко мащабно съкращаване на обемите на експорта води до свиване на финансовите обеми вътре в ЕС, а това означава и до спад на привлекателността на европейската идея за почти всички страни членки, може би с изключение на Германия, Белгия и Холандия, които са основните донори на Съюза.

От ключово значение при оценката на общата ситуация в ЕС е липсата на достатъчно запаси от суровини за индустрията и, особено, на собствени енергоносители. Това води до не по-малко силна (отколкото от експорта на собствената им продукция) зависимост на държавите от ЕС от вносните доставки. Като цяло, консолидираният внос на Съюза се равнява на 33% от световния. Това е три пъти повече от китайския и 2,7 пъти повече от американския.

Сред ключовите пера на вноса са енергоносителите. Формално, 25% от енергийните нужди на Европа се покриват от вътрешно производство (АЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ, слънчеви и други алтернативни електроцентрали, например работещи с биогаз). Още 25% се покриват от добива на газ и петрол в шелфа на Северно море. Основните производители тук са Норвегия, Великобритания и Холандия. 25% от енергоносителите се купуват от Русия, а останалите се доставят от САЩ и Близкия Изток. При това делът на катарския втечнен природен газ (LNG) е доминиращ. В същото време в Европа разпределението на каналите на доставките, както и картината по отношение на износа, имат ярко изразен неравномерен характер. Така например, близкоизточният LNG се купува най-вече от Южна Европа (Гърция, Испания, Португалия и, частично, Италия), като известно количество стига и до Полша. В същото време Северна, Западна и Източна Европа (и особено Прибалтика) в повечето случаи разчитат на добива в Северно море и на руския Газпром.

В частност, само по отношение на газа, собственият добив в Северно море гарантира едва 1/3 от общите потребности на европейската икономика от този енергоносител. Още 1/3 (150 млрд. куб. м) се купуват от Русия. Останалото количество идва от други региони, включително САЩ, Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. Въпреки значителните разлики в цените, както и сложната конструкция на газовия пазар, на който едновременно се използват и договорната схема на продажби от Газпром, и спотовата схема от мнозина други доставчици, в момента европейската икономика, като цяло, е балансирана на ценово ниво, около 350-450 долара за хиляда куб. м.

Промяната на този баланс (независимо от причината) към по-високи цени (стойността на внасяния от Катар LNG например достига 600-640 долара за хиляда куб. м) води автоматично до ръст на себестойността на европейските стоки, т.е. до понижаване на конкурентоспособността им на международните пазари. Отчитайки, че ЕС се надява да повиши конкурентоспособността си, въвеждайки през 2015-2016 т.нар. количествени облекчения - QE (чрез отслабването на еврото от 1,2 до прогнозираните 0,9-0,85), средно с 25%-29%, можем да оценим стойността на 1%-ният ръст на европейската конкурентоспособност на 41,3 млрд. евро. Следователно, на толкова ще се равняват годишните загуби на ЕС от всеки процент ръст на средната цена на газа, внасян от Съюза.

Важно е да отбележим и, че обемите на газовия добив в Северно море постепенно намаляват. Върхът на добива очевидно вече е преминат, т.е. в средносрочна перспектива в ЕС ще се формира нарастващ с всяка изминала година дефицит на енергоносители, който ще води до разширяване дела на руските доставки от сегашните 30% до 40% и повече. Брюксел очевидно не е склонен да се примири с тази перспектива и се опитва да предприема различни стъпки за да намали зависимостта си от руския си доставчик.

В момента обаче, Европа е изправена пред труден избор. Алтернативните енергийни доставки, например от района на Близкия Изток, са възможни, но са значително по-скъпи от руските, което влияе крайно негативно върху общата конкурентоспособност на европейската икономика на международния пазар.

Доставките на LNG от САЩ не са по-евтини от катарските. При това те до голяма степен се осигуряват от добива на шистов газ, който рязко намаля след миналогодишния драстичен спад на цените на суровия петрол. Впрочем, освен с икономически, доставките от Близкия Изток са съпроводени и с политически проблеми, поради възникналата там заплаха от страна на Ислямска държава.

Деиндустриализацията на европейската периферия

Друг сериозен фактор е прогресивното разрушаване на икономиките и най-вече деиндустриализацията на периферните европейски държави, които губят икономическата надпревара с Германия. Свободният достъп до евтини кредити и либерализираният пазар на стоки и услуги доведоха до скок на потреблението в периферните страни, достигнало нивото на големите развити държави с много по-високо жизнено равнище, докато икономическите им характеристики и показатели, както и качеството на управление (включително на държавата) при тях си остана на нивото на развиващите се държави. Цената за този разрив беше нарастващия дефицит на държавния бюджет и разрушаването на националната икономика.

Вече е ясно, че характерът на този процес не зависи от размерите на конкретните страни или от това, кога са станали членки на ЕС. Последното влияе само върху общите темпове на индустриалната им деградация. Нагледен пример за казаното по-горе е сравнението между ситуацията в Гърция, която влезе в ЕС през 1981, и Латвия, присъединила се към Съюза на 1 май 2004. И в двата случая, през първите няколко години се наблюдава забележим ръст на националния БВП и общото ниво на благосъстояние на населението. Той обаче се гарантира предимно за сметка на външните кредитни ресурси и приватизацията на държавната собственост. Собствената индустрия, която не издържа на конкуренцията на европейската (най-вече германската, в по-малка степен - френската и в още по-малка степен - британската), по правило фалира. Така, делът на индустрията в гръцкия БВП пада от 23% (1981) до 2,49% (2009). Делът на селското стопанство пък намалява от 12% до 7%. Ръст бележи само туризмът и сферата на услугите, като цяло (от 31% до 63,4% от БВП), но мащабът на генерираните от този отрасъл приходи не позволява да се компенсират загубите от фалита на другите сегменти на националната икономика.

Ситуацията се влоши особено от кризата през 2008, която окончателно демонстрира, че "гръцкото икономическо чудо", до голяма степен, се дължеше на следвоенните американски дотации, а впоследствие - на подкрепата на ЕС. Което пък доведе до формирането на политическа класа, сляпо вярваща и разчитаща на помощта на международните партньори. Парадоксът е, че създавайки "идеална" социална държава, на основата на западните дотации, гърците ерозираха системата на самостоятелно функциониране на държавните институции и политическата система. В крайна сметка, целият регион се оказа в значително финансова и дори продоволствена зависимост от водещите държави в ЕС. Следва да отбележим, че в момента нивото на продоволствено самоосигуряване на Гърция е под 70%.

Общата картина на последиците от присъединяването на Латвия към ЕС се различава от гръцката само по темповете на разрушаване на латвийската индустрия (15). През 1996 селското стопанство и индустрията осигуряват 30,1% от цялата добавъчна стойност, като в тях са заети 36,3% от всички работещи в страната. През първите осем години след присъединяването към ЕС делът на селското стопанство в националния БВП е намалял три пъти, а този на индустрията - два пъти. Затова пък търговията на едро и дребно, транспортът и логистиката, информационните и комуникационни услуги демонстрират рекорден дял от 32,5%. В момента Латвия също не е в състояние да си осигури сама необходимите и продоволствени и индустриални стоки. При това, през 2012 размерът на външния и дълг надхвърли 131% от БВП. Същият резултат е налице в Литва, Естония, както и в цяла Югоизточна Европа.

Вътре в ЕС очевидно се формира неоколониален икономически модел. Присъединяването към първоначалната Европейска общност за въглища и стомана (Германия, Белгия, Люксембург, Франция, Холандия и Италия) на други, предимно малки периферни държави от континента означаваше на практика попадането им в колониална зависимост. Формално равните условия за икономическо сътрудничество реално водят до ликвидирането на индустриалната съставляваща на икономиките на въпросните страни. Дори такива изключения като традиционно индустриалната Чехия и доста силната икономически Полша, не избегнаха тази участ. Само че, за разлика от класическия колониализъм, европейският модел се съпътства със значително по обем пряко финансиране на страните от деградиращата периферия от страна на водещите икономики в ЕС.

Според доклада на международната одиторска компания KPMG (за периода 2007-2013), регионът на Централна и Източна Европа си остава "депресивен и дотационен": поне 18%  от съвкупния му БВП се формира от дотации от еврофондовете (16). В това отношение, икономически най-успешна страна е Словакия, чиито БВП само на 11,6% се формира от дотации. Делът на дотациите от ЕС в постъветска Прибалтика е сред най-високите в Съюза - 20%. Той е по-голям само в Унгария (25,5%). 1/3 от бюджета на Литва се формира от преки постъпления от централните европейски фондове.

Необходимостта от съхраняване на дотационната система понижава общата ефективност на европейската икономика и конкурентоспособността на европейските стоки на външните пазари. Освен това, дотациите задълбочават ерозията на производителната част от националните икономики на "вътрешните колонии на ЕС", а това означава и спад на покупателната им способност. Тоест, пласментните пазари вътре в Съюза се съкращават, а зависимостта от външните пазари нараства.

При това, с всяка изминала година, отказът от дотациите изглежда все по-малко възможен, тъй като води автоматично до появата на обширни зони на бедност, с население не по-малко от 50-70 млн. души. На всичкото отгоре, той ще стимулира мащабното свиване на вътрешноевропейските пласментни пазари за индустриалните стоки, чието съществуване, в по-голямата им част, се гарантира именно от въпросните дотации.

На практика в момента периферията на ЕС изпълнява ролята на своеобразно "село", захранващо "града"с евтина работна ръка и суровини и използвано за пазар на скъпите "градски" индустриални стоки. Това обаче струва на "града" (т.е. на държавите-донори) много пари.

Когато се обсъждаше консолидирания бюджет на ЕС за 2014-2020, от планираните за 2014 1012 млрд. евро, 40% трябваше да отидат за аграрни субсидии, а 36% за субсидиране на бедните държави членки на Съюза (т.нар. структурни и кохезионни фондове). Последното означава, че за съхраняване на сегашното положение в Централна и Източна Европа през миналата година са изразходвани около 360 млрд. евро.

Важно е да отбележим, че съчетаването на аграрните субсидии със стриктните вътрешни квоти на обемите на селскостопанското производство води до формирането в периферните страни (които в миналото бяха до голяма степен аграрни) на широк слой от "рентиери" сред селското население. От една страна, рентата не им гарантира кой знае колко високо жизнено равнище, но в същото време покрива всичките им базови потребности, без дори да си мръднат пръста. В същото време, появата на каквито и да било официални доходи, без значение от размера им (дори ако са многократно по-малки от "рентата"), лишава фермера от въпросната "рента". Така се формира цяло поколение, което не може и не смята за необходимо да работи и живее само с тази "рента". В Полща например, делът на тези селски "рентиери" вече е достигнал 11,4% от трудоспособното селско население.

На свой ред, "преселниците от селата", емигриращи в търсене на по-добра съдба в градовете, се оказват там в положението на също толкова нископлатена работна сила, както и имигрантите от Близкия и Средния Изток или от Северна и Централна Африка. Което пък се превръща в отлична питателна среда за възхода на радикалните настроения сред "традиционното европейско население". Макар че този фактор е характерен предимно за Централна и Южна Европа. Проникващите в Европа граждани на близкоизточни и африкански държави се заселват предимно в по-богатите европейски страни. Поне засега те не се насочват към Полша и Прибалтика. В същото време Брюксел вече обяви, че ще стартира програма за допълнително материално стимулиране на преселването на имигранти в тези райони на ЕС. Освен другите, официално обявени цели, реализацията на този проект се позиционира като начин за компенсирането на демографския проблем (който, в частност, стои особено остро пред държавите от Прибалтика, чието население от 2004 насам е намаляло с над 30%, в сравнение с нивото преди присъединяването към ЕС).

Така например, при влизането и в ЕС през 2004, в Латвия са живели 2,319 млн. души. През 2008 броят им е намалял до 2,27 млн., а в края на 2014 - до 1,99 млн. души. Запазването на тази тенденция, позволява да се прогнозира депопулацията на Латвия до ниво от 1,5 млн. души, през 2030.

Предвид заинтересоваността на управляващите в тези държави (а и не само в тях, същото се отнася например и за България) елити от разширяване обема на "централната" финансова помощ, не може да се изключи, че те ще склонят да реализират споменатата по-горе програма за приемане на неевропейски имигранти. А заради ниската плътност на населението там, появата на мюсюлмански анклави ще се окаже неизбежно.

Всичко казано дотук илюстрира нарастващата зависимост на икономиката на ЕС от надеждността на функционирането на европейската банкова система. Или по-точно от размерите на свободния и капитал. Предвид текущото състояние на нещата в банковата сфера, следва да констатираме, че в момента банковата система на ЕС е претоварена. Основната част от кредитните и ресурси е обвързана с различните програми за европейско подпомагане. При това с тях са ангажирани дори малките търговски банки със сравнително неголеми собствени капитали. Което е признак за дефицит на свободни ресурси в еврозоната.

Още след кризата през 2008, когато за стабилизирането на гръцката икономика бяха необходими 100 млрд. евро, под формата на финансова помощ, намирането им породи сериозни проблеми. Макар че по-късно Брюксел съумя да събере не само тази сума, но и да "налее" в Гърция (през 2010-2013) цели 237 млрд. евро, преведени на три транша, последвалата дискусия за необходимите по-нататъшни мерки показа, че ситуацията с кредитните ресурси е близка до критичната.

За гарантиране относителната стабилност на европейската валута и банковата система на страните членки на ЕС се налага отписването на част от суверенния гръцки дълг, поне в размер на 30%-50% от текущия му номинален размер. Но, за водещите държави-донори (например за Германия), дори отписването на 17 млрд. евро е съвършено неприемливо, което официално бе обявено от немския финансов министър.

Ситуацията се усложнява от това, че освен общия дълг на Гърция, към "съмнителните" могат да бъдат отнесени и дълговете на Ирландия (1,89 трлн. евро, т.е. 1137% от БВП), Испания (1,99 трлн. евро или 164% от БВП), Португалия (0,445 трлн. евро или 232% от БВП) и, донякъде, на Италия (2,28 трлн. евро или 144% от БВП), които се равняват общо на 7,101 трлн. евро. С други думи, невъзвращаеми или много проблемни се оказват над 62% от всички взаимни задължения в ЕС. Тази сума е съпоставима с половината от годишния БВП на целия Европейски съюз през 2013 (17).

При това, ако вземем предвид споменатата по-горе зависимост на бюджетите на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) от дотациите от централните европейски фондове, можем да направим следния извод. Освен изброените, в една или друга степен, лоши се оказват държавните дългове на всички държави от ЦИЕ. Това увеличава обема на критично замразените финансови ресурси на ЕС до ниво от 75%-78%. Косвено, критичния характер на това ниво се потвърждава и от размерите на обявените от Европейската централна банка количествени облекчения (1,2 трлн. евро през следващата година и половина, т.е. до средата на 2016).

Сценарии за развитието на икономическата и политическата криза

Анализът на текущото политическо и икономическо състояние на ЕС позволява да се очертаят три ключови за функционирането му сфери: контрола над финансовата система, контрола над политическата система и контрола над гражданското население. В зависимост от степента на успешното им гарантиране, по-нататъшните събития могат да се развият по три основни варианта.

Първият е запазването на ЕС в сегашните, или близки до тях, граници и сериозната му вътрешна трансформация.

Втория е разпадането на ЕС, в сегашния му вид, загубата на най-малко значимите за европейската икономика държави и формирането от останалите на нова съюзна структура, в чиято основа могат да бъдат оставени постановките на Лисабонския договор, или пък някакви нови принципи на правно и политическо устройство.

Третият вариант включва пълното разпадане на ЕС на отделни самостоятелни национални държави и възстановяване на техните митнически и други граници. Теоретично, на някои територии, особено в страните от бивша Югославия, в Албания и, евентуално, в Прибалтика е възможен пълният колапс на държавата и появата на обширни зони на правов и социален хаос. Подобен радикален вариант обаче, изглежда най-малко вероятен.

Начало на изпитанието на "устойчивостта" на ЕС най-вероятно ще постави финансовата криза, породена от дълбоките проблеми на банковата система в еврозоната (18). В частност, отказът на Гърция да продължи да изплаща суверенния си дълг, както и прекратяване реализацията на програмата за структурни преобразувания в гръцката икономика, разработена от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Сегашният премиер на страната вече обяви серия от неотложни мерки за изваждането на Гърция от кризата. Сред тях е прекратяването (или по-скоро преориентацията в източна посока, т.е. към Китай и Русия) на приватизацията на държавна собственост, както и преразглеждане на някои вече проведени търгове. Говори се за ревизия на всички държавни (или взети с държавни гаранции) задължения и "справедливостта на лихвите по тях". Сред вариантите за решаване на проблема все още остават пълното прекратяване на плащанията по дълга до началото на възраждането на националната икономика и стабилният ръст на гръция БВП.

Както е известно, това провокира твърдата реакция на ЕЦБ и ЕС, съдържаща и редица конкретни заплахи. Например, за пълното прекратяване достъпа на Гърция до европейски кредити. Макар че е възможно да блъфира, Атина демонстрира известно безразличие към тези заплахи, както и готовност да търси помощ от държавите от BRICS. А, ако се наложи, дори да напусне ЕС.

Важно е да осъзнаем, че каквото и решение да вземе ЕС относно гръцките дългове, то няма да е добро. Текущото състояние на гръцката икономика изключва тя да продължи да бъде кредитирана по досегашните пазарни критерии, дори ако става дума само за получаването на нови заеми за изплащане единствено на лихвите по предишните. Гърция може да бъде удържана в ЕС и еврозоната само ако и бъдат предоставени "специални условия". Например, пълното безвъзмездно опрощаване на значителна част (не по-малко от 1/3, а най-вероятно - поне половината) от текущия и дълг и значителното удължаване на сроковете за изплащане на останалата част, като задължително бъде понижен лихвения процент по нея. При подобно развитие обаче, същите привилегии биха поискали и другите големи длъжници, като Испания, Португалия, Ирландия и дори Италия (19). Което автоматично ще трансформира финансовия размер на опростения дълг от гръцките 500 млрд. евро до гигантската сума от 5-6 трлн. евро, нещо съвършено непостижимо в европейските реалности.

В същото време ЕС не може да опрости дълговете само на Гърция, отказвайки това на останалите. Защото това би накарало последните да напуснат Съюза, решавайки по този сравнително прост начин финансовите си проблеми. Предвид мащабите на сумите и популистката привлекателност на подобна стъпка, дори обединеният натиск на Брюксел и англосаксонската ос няма да може да попречи на "дезертьорите" да я направят. В същото време, съгласието на Брюксел Гърция да напусне ЕС ще доведе до същите последици, по същата мотивационна схема.

При всеки от споменатите варианти на развитие, банковата криза в ЕС става неизбежна. В началото тя ще засегне малките, включително провинциалните (в Германия) банки на основните държави-донори, а породената от фалитите им паника сред вложителите със сигурност ще засегне средните, а вероятно и големите банки. Освен това, гръцкият пример може да провокира сходни по смисъла си стъпки на правителствата на редица други големи европейски държави-длъжници. Например в Португалия, където през есента на 2015 също трябва да се проведат парламентарни избори, в които да надделеят привържениците на укрепването на "суверенитета".

До голяма степен, за началото на такава криза могат да спомогнат и резултатите от насрочените  за началото на май 2015 парламентарни избори във Великобритания. При победа на консерваторите, Лондон със сигурност ще проведе националния референдум за излизане на страната от ЕС. Предвид текущите проблеми с трудовата миграция (особено нелегалната) и силното желание на британците за възстановяване на граничния и митнически контрол по границите на страната, мнозинството от населението вероятно ще гласува за отделянето и от ЕС. Впрочем, дори самият факт на подготовката за такъв референдум може да тласне банковата система на Европа към ревизия на своите баланси и активизация на процедурата по връщане на дълговете, включително и предсрочно.

Тъй като значителна част от съвкупния външен дълг на ЕС от 11 трлн. евро се формира за сметка на задълженията на държавите с кризисна икономика, това означава, че банките ще могат да си върнат предсрочно вече отпуснатите кредити само с много голям дисконт, т.е отстъпка (20). За погасяването на задълженията, чиито обем в много европейски държави е съпоставим с размера на техния БВП, националните правителства ще бъдат принудени да пристъпят към мащабно съкращаване на бюджетните разходи, най-вече в държавната, а също във военната и социалната сфери. Този процес е неизбежен, като варианти са възможни само по отношение на размерите, сроковете и структурата на драстичното орязване на разходнната част.

Неизбежно следствие от тези мерки ще бъде началото на рецесия в цялата еврозона, икономическият спад и почти гарантираните мащабни граждански протести, включително и радикални. В Париж например, дори и без някакъв особен повод, по време на коледните празници младите хулигани подпалват по около 600 автомобили. Пример за това, колко лесно протестите в Европа могат да се трансформират в масови погроми и вандализъм, са и акциите на антиглобалистите, които през март 2002 изведоха на улиците в Барселона 250 хиляди демонстранти. Когато информацията за мащабите на финансовите загуби стигне до масите, протестите най-вероятно ще прераснат в мащабни бунтове.

И това е само първата критична точка в хода на събитията. Ако Брюксел съумее да удържи ситуацията под контрол, ЕС, като общност, има шанс да оцелее. Това обаче ще изисква радикалното преразглеждане на разпределението на властовите пълномощия между центъра и националните правителства в посока към значителното съкращаване властта на последните. Но дори ако нещата се развият по този начин, икономиката на цялата Южна и Източна Европа (Португалия, Испания, Гърция, балканските държави, Полша и Прибалтика) ще изпаднат в продължителна фундаментална криза. Възможно е тя да засегне и Италия.

Впрочем, в момента, при възникване на кризисни ситуации националните държави в Европа демонстрират устойчива тенденция за търсене на решения на проблемите си отделно от останалия Европейски съюз и дори във вреда на другите му членове. При това следва да отчитаме и традиционното за Европа неприемане на тенденцията за увеличаване властта на Германия и Франция (и най-вече на Германия), което ще направи всяко ограничаване на пълномощията на националните правителства много трудно постижимо. Между другото, идеите за излизане поне от еврозоната, ако не и от ЕС, вече започват да се разпространяват и в самата Германия.

За това съдейства процесът на изкупуване на държавните дългове на страните от еврозоната от ЕЦБ. Идеята е, че напускането на ЕС най-вероятно ще доведе до рухването на Съюза, чиито развалини ще погребат и дълговите задължения. Тоест, дълговете могат и въобще да не бъдат връщани. За редица държави от Южна Европа този вариант изглежда най-предпочитания от всички възможни. Впрочем, в тези условия аналогично биха реагирали всички национални правителства, което означава, че Брюксел няма да може да удържи контрола над ЕС.

Възможно е една от ключовите роли в този процес да изиграе липсата на действени механизми за принуждаване на националните правителства към стриктно спазване на общоевропейските финансови норми по основните икономически параметри. Например за съотношението между външния дълг и БВП или за пределните обеми на вътрешните отраслови дотации. Оказвайки се изправени пред тежка структурна икономическа и, съответно, социално-политическа криза, националните правителства най-вероятно ще предприемат всички мерки, които сметнат за необходими, дори ако те са в очевиден разрез с общоевропейските нормативи. Включително, да се възползват от възможността да прехвърлят частично собствените си икономически проблеми върху плещите на по-успешните членове на ЕС, използвайки системата на общата европейска валута.

Ако мащабите на кризата се окажат достатъчно сериозни обаче, за държавите-донори (и, в частност, за Германия, Белгия и Холандия) може да се окаже твърде тежко, или дори невъзможно, да продължат да "носят" на гърба на собствените си национални икономики това допълнително бреме. При подобно развитие, е доста вероятно инициатори на отказа от запазването на Обединена Европа да се окажат Белгия и Холандия, които имат по-малка икономическа тежест и затова са по-чувствителни към "допълнителните натоварвания", отколкото Германия например. Макар че в Берлин също има достатъчно прагматици, осъзнаващи последиците от съхраняването на Обединена Европа за собствената им страна и  подготвящи я да "напусне навреме потъващия кораб".

Възможното разпадане на обединена Европа

Тоест, ако стабилизацията на ЕС в сегашния му вид се окаже невъзможна, ще станем свидетели на разпадането на Обединена Европа на национални държави (21). При това не може да се изключва на власт в тях да дойдат радикално настроени правителства. В Северна, Западна и Централна Европа те, най-вероятно, ще бъдат дясноориентирани, а в Южна Европа - леви. В Източна Европа пък е най-вероятно идването на власт на обикновени популисти, без ясни политически възгледи. Всички те обаче ще бъдат принудени да решават проблема с икономическата криза, посредством понижаване на жизненото равнище, съкращаване на социалните гаранции и ограничаване на гражданските права.

Разбира се, възможен е и междинен вариант. От ЕС могат да се "откъснат" държавите от Южна и Източна Европа, а на Балканите да възникне правов и гражданских вакуум, способен да провокира гражданска война. Това сериозно ще промени баланса на политическите сили в Западна Европа, създавайки предпоставки за преформатирането на остатъците от ЕС в централизирана държава, чрез рязкото понижаване статута или дори премахването на националните правителства. Лидер на този "нов ЕС" най-вероятно ще стане Германия. В същото време, не може да се изключва възраждане на френско-германските политически и исторически търкания, което пък да доведе до откъсването от ЕС в отделни образувания не само на Великобритания (което при всички случаи е абсолютно неизбежно), но и на Франция.

В този случай ЕС най-вероятно ще се разпадне на три „микроимперии", чиято конфигурация ще се определя от стабилността на взаимните търговски връзки на участниците в тях. Най-голямата ще бъде германската, по-малка ще е френската, а най-малка - британската. Сред тях, сериозни шансове да се превърне в "нов ЕС" има само германската "микроимперия". Мащабите на групата около Франция най-вероятно ще се окажат недостатъчни за целта, а пък Великобритания въобще няма интерес от формирането на какъвто и да било общоевропейски политико-икономически съюз. Затова в "британската зона" изглежда доста вероятно връщането към опитите за поредно превъплъщение на класическия англосаксонски колониален модел на света.

Благодарение на своите размери, икономиката на "новия ЕС" най-вероятно ще съумее да гарантира оцеляването му в условията на глобалната криза. Държавите от европейската периферия пък ще се окажат оставени сами на себе си и ще започнат да се свличат към бедността, като в някои от тях (например в тези от Прибалтика) тя може да придобие опасни размери. Последното се обяснява с осъществената в тези страни деиндустриализация и критичната им зависимост от дотациите от ЕС, които при подобно развитие естествено ще бъдат прекратени.

Процесът на разпадане на сегашния ЕС и формирането на "нов" Европейски съюз с други географски граници със сигурност ще доведе до пълния отказ от еврото и преминаването към някаква друга валута. При това, най-вече по геополитически съображения, тази валута няма да е американският долар.

Възможни са само два варианта за формирането на нова европейска валутна система. Първият е въвеждането във всяка страна на собствена суверенна парична единица и последващото изграждане на сложна система на взаимодействието и с валутите на другите държави в новите икономически и политически реалности. Вторият вариант пък е замяната на еврото с нова, но също обща валута, като ключов обединяващ елемент на новия икономически съюз. За целта може да се използва например ЕКЮ-то (Европейска валутна единица - European Currency Unit, ECU), което вече беше използвано като платежен инструмент на централните банки и като изчислителна единица в бюджета на Общността в периода 1972-1979. Или нещо подобно, но с друго име.

И двата варианта изглеждат еднакво вероятни, но се различават по перспективите на по-нататъшното си развитие. Заради психологическата инерция в мисленето на европейските елити, опит за въвеждане на ЕКЮ-то, като минимум, ще бъде предприет, но вече при наличието на нови правни механизми, касаещи влиянието на Европейската банка върху политиката на националните банки. В същото време обаче, стремежът на която и да било от страните да договори за себе си някакви привилегировани условия също ще се запази. Което пък неизбежно ще провокира мащабни, сложни и достатъчно продължителни задкулисни пазарлъци. Не може да се изключва, че дори ако системата на EKЮ-то постигне известен прогрес, тя най-вероятно ще наследи и повечето недостатъци на системата на еврото. От друга страна, значителната близост между икономиките на държавите от "новия ЕС" ще смекчи и ограничи тяхното негативно влияние.

Впрочем, по отношение на ползата за икономиката на Съюза, по-перспективен все пак изглежда вариантът на пълния отказ от каквито и да било общи валути и окончателното завръщане към суверенните национални парични единици. Съвършено очевидно е, че като основен и, както изглежда, единствен обединителен център се очертава Германия. Благодарение на огромното превъзходство и мащабите на своята икономика, тя достатъчно бързо ще може да "приспособи към себе си" икономическите механизми на останалите членове на новия Съюз. Най-малкото заради острата необходимост от вноса на продоволствени стоки, която ще позволи на Германия бързо да организира търговския обмен на тези стоки срещу собствената си индустриална продукция.

Така ще се създадат необходимите условия за директна експанзия на "новата" германска марка на цялата територия на "новия ЕС". В същото време, неин единствен емисионен център ще си остане Бундесбанк, което ще гарантира на Берлин не само стабилен управленски контрол над собствената си валута, но и ефективни инструменти за управление на цялата обща икономика на "новия ЕС". При този вариант, по-нататъшното развитие на събитията най-вероятно ще доведе до постепенното поглъщане на цялото икономическо, а след това и политическо пространство на новия Съюз от Германия. Или под формата на постепенното присъединяване на страните участници към Федералната република при едни или други условия, или чрез създаването на наднационален център за управление с предимно немски кадри и основан на германските правни норми и доминирането на германската култура. Не може да се изключва дори превръщането на федералното правителство на Германия в декоративна (представителна) структура, лишена от реален властови инструментариум, и прехвърлянето на управлението към съответните наднационални органи на "новия ЕС". Подобна стъпка може да бъде предприета, включително и като демонстрация на "добра воля" (от страна на Германия) и "сигурност" за останалите страни членки с цел националните им правителства да бъдат стимулирани също да прехвърлят значителна част от пълномощията си на "общия център".

Въпросът за възникването на "нов ЕС" е втората ключова точка в този сценарий. При успешна трансформация на икономическия и политически механизъм, ситуацията в Европа може и да се стабилизира. Например под формата на "Съюз за въглища и стомана -2" или във вариант "въглища плюс стомана плюс петрол", ако в него се включи и Норвегия. Или пък като "въглища плюс стомана, плюс пари", ако бъде привлечена и Швейцария. На практика, останалите държави са безполезни в ресурсен и индустриален план за "новия ЕС".

Неизбежните граждански войни

Освен финансово-икономическите проблеми, кризата в европейските държави неизбежно ще изостри многобройните социални, етнокултурни и религиозни вътрешни противоречия. Най-вече с исляма, чиито привърженици с всяка изминала година стават все по-значима част от  населението на много страни на континента. Затова усилията на новите правителства до голяма степен следва да бъдат насочени към потискането на гражданските вълнения и бунтове. В отделни региони не може да се изключва и избухването на религиозни граждански войни. Например, с появата в Европа на въоръжения формирования на Ислямска държава, отличаваща се с крайния си радикализъм при избора на средствата за постигане на своите цели.

Алтернативен на сценария с "новия ЕС" вариант за развитие на събията е пълното и вероятно окончателно разпадане на Европа на национални държави, всяка от които ще се опитва да се бори и оцелява самостоятелно. Не е толкова важно, по какви точно причини, главното е, че в крайна сметка националните правителства няма да успеят да открият достатъчно допирни точки помежду си за да могат да формират нов алианс. На първо място, заради съществуващата и в момента тенденция във всеки съюз те да получават повече, отколкото дават "за общата кауза".

При това, правителствата на мнозинството европейски страни най-вероятно няма да се справят със задачите си, той като темповете на развитие и мащабът на икономическите, политически, социални, етнически и конфесионални проблеми ще нарастват много по-бързо от способността да се формулират и реализират адекватни мерки за преодоляването им. В редица региони, например на Балканите и в Испания, най-вероятно изглежда разпадането на сега съществуващите държави на по-малки национално-културни образувания. В Испания свои държави могат да създадат баските и каталунците. На Балканите пък раздробяването ще доведе до появата на съвсем микроскопични квазидържави. Както е известно, до момента на територията на някогашната Югославия с население от 23 млн. души са възникнали 7 отделни държави: Сърбия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Косово. При това, почти навсякъде процесите на по-нататъшното им разпадане на още по-малки образувания не са спрели, а само са замразени.

Териториалният разпад обаче няма да облегчи, а най-вероятно, дори ще задълбочи породилите го социално-икономически проблеми. Обратното, свиването на мащаба на самоуправление на териториите ще ги направи само още по-уязвими за всякакви външни заплахи - най-вече етнокултурни и религиозни. Включително, свързани с "новата Конкиста" на континента от субекти като Ислямска държава.

При подобно развитие избухването на гражданска война "на всички против всички" в Южна и Югоизточна Европа изглежда доста вероятно, особено на територията на бивша Югославия, откъдето тя може да се разпространи и в съседните държави. Значителна остава опасността дори за държави като Германия, Франция и Великобритания. Предизвиканият от нея колапс на икономиката критично ще намали търсенето на енергоносители, което ще лиши от приходи дори отдалечената и обособена Норвегия.

Освен споменатите, в рамките на втория и третия етап от развитието на кризата, следва да се вземе предвид и влиянието на редица важни външни фактори. А именно: възможните действия на САЩ, НАТО и Русия в зависимост от това, по кой от трите възможни варианти ще се развият събитията и на кой етап във всеки от тях ще настъпи начална стабилизация. Най-изгодно за САЩ е запазването на ЕС в неговия първи вариант, т.е. под формата на единно икономическо и политически пространство при пълната политическа доминация на самите САЩ и максималното икономическо отслабване на ЕС след подписването на споразумението за TTIP при американските условия. В този случай Вашингтон получава най-евтината и бърза възможност за икономическа анексия на максимална част от европейското пространство. Като гръбнак за гарантиране на сигурността при подобно развитие ще се използват структурите на НАТО. Освен това, заплахата от гражданска война в една контролирана и важна, но все пак отдалечена зона, ще позволи на правителството на САЩ да увеличи военните разходи, като по този начин отпише част от дълговете си и гарантира на американския военно-индустриален комплекс достатъчен обем поръчки.

Ако усилията на Вашингтон в рамките на този вариант се окажат успешни, максималното, което може да направи Русия, е да разшири контрола си върху цялата територия на Украйна. Ако пък Гърция все пак излезе от ЕС, ще се укрепи оста Москва-Атина. При това обемът на търговията на Русия и Съюза значително ще намалее. Остротата на руско-американското противопоставяне обаче ще спадне, тъй като основните ресурси на Вашингтон неизбежно ще се окажат ангажирани с решаването на задачата за възстановяването на реда в контролираната от него Европа.

При втория вариант на развитие на събитията, изглежда доста вероятно на територията на Европа да се наложи изпращането на чужди миротворчески контингенти. Разпадането на ЕС ще даде начало и на разпадането на НАТО, като организация. Европейските участници в алианса ще започнат да се нуждаят от военна помощ, т.е. вече няма да са в състояние да изпращат военни контингенти за решаването на каквито и да било задачи извън собствените си държавни граници. В същото време числеността на американските въоръжени сили не позволява такава помощ да бъде оказана на всички членове на ЕС. При това, не може да се изключва и, че някои територии на бившия СССР (Молдова, Прибалтика) могат да потърсят помощта на Русия за да не допуснат разпространението на тяхна територия на конфликтите с низка интензивност, разразили се в съседните им държави.

Стабилизирането на ситуацията при третия вариант за развитие на събитията може да доведе до избухването в Европа на мащабна гражданска война, способна да промени нейната етнокултурна и религиозна основа. При този вариант не може да се изключва появата на континента на един или няколко ислямски "халифата".

Преминаването на Европа през всеки от трите, описани по-горе, етапа на стабилизация ще окаже огромно влияние върху общата икономическа ситуация както в самия ЕС, така и в света, като цяло.

На първия етап, през който ще се предприемат опити за запазването на ЕС в сегашния му географски (или близък до него) вид, определящ фактор ще се окаже способността на ЕЦБ, заедно с националните банки на страните членки на Съюза, да съхрани управляемостта на финансовата система на еврозоната. Несъмнено, през следващите няколко години еврото сериозно ще отслабне. Това, най-малкото, е необходимо на европейската икономика за да осъществи успешна контраатака на американския пазар. Този процес вече стартира с обявената от Европейската банка програма за количествено облекчаване. Но, предвид очертаното по-горе възможно негативно развитие на събитията, съществува значителен риск да се загуби управлението на финансовите процеси. Избухналата криза може да срути европейската валута много под целевата стойност от 0,9-0,85 долара за едно евро, а след като този показател падне под 0,7-0,6, процесът може да стане неуправляем.

Но, дори ако този контрол се запази, драматичното поевтиняване на еврото ще провокира мащабна криза на европейската икономика, която неизбежно да доведе до съкращаване търсенето на суровини и енергоносители поради спада на темповете на растеж на европейската индустрия, както и до мащабно свиване на потребителския пазар в Европа. Това ще се отрази негативно върху външната търговия с ЕС на всичките и водещи партньори и най-вече на САЩ, Русия, Китай и Индия. Впрочем, европейската икономика е твърде силно обвързана с останалия свят, така че, в една или друга степен, от това ще пострадат всички. Макар че загубите няма да предизвикат глобална катастрофа, тъй като БВП на ЕС е само 20% от световния. Освен това става дума не за пълно прекратяване на търговията, а само за намаляване на нейните обеми. Но, ако усилията за запазването на контрола върху еврото се провалят, съществуват сериозни шансове прогресивно задълбочаващата се криза в рамките на 2-3 години да "срути" европейската икономика до едно твърде ниско равнище (може би дори в пъти). Без оглед на перспективите за формирането на "нов ЕС".

При подобно развитие на събитията можем да очакваме драматично обедняване на Южна, Централна и Източна Европа, т.е. "отпадането" от международната търговия на територии с общо население до 100 млн. дущи. Това най-вероятно сериозно ще стимулира вътрешните интеграционни процеси в Евразийския съюз (ЕАИС) и радикално ще разшири взаимния търговски обмен между Русия, Китай, страните от BRICS и държавите от Югоизточна Азия. При тези обстоятелства центърът на глобалната икономическа и политическа активност може окончателна да се измести към Тихоокеанския регион.

Изострянето на финансово-икономическата криза в ЕС, особено ако тя бъде усложнена от масови граждански вълнение и изострянето на етническите и религиозни противоречия, ще остави на Европа твърде малко време за избор на по-нататъшната и стратегия и вземане на решение, дали членовете на съюза ще продължат да действат заедно, или всеки за себе си.

И така, Германия е изправена пред необходимостта да реализира проекта за "новия ЕС" в максимално кратки срокове. Именно този цайтнот може да тласне западноевропейските елити към избора на антикризисни мерки, имащи до голяма степен авторитарен характер. Най-малкото по отношение на същественото и твърдо ограничаване на гражданските права и свободи, както и на ликвидирането на ултралибералния уклон в икономиката.

При евентуален успех, постигнат за сметка на отказа от "излишния баласт" в лицето на фалиралите държави от Югоизточна и Централна и Източна Европа, "новият ЕС" ще се сдобие с необходимите ресурси за стабилизиране на собствената си икономика и създаване на предпоставки за нейното възстановяване. Но съкращаването на разходите в социалната сфера ще се компенсира частично от значителния им ръст в сферата на отбраната и сигурността. Сегашните, съкратени до минимум, въоръжени сили на ЕС, очевидно няма да са в състояние да се справят с многократно нарасналата заплаха. Тоест, неизбежно е увеличаване числеността и мощта на армиите, като не е изключено това да стане чрез частичното (или дори пълно) връщане към задължителната военна служба.

По този начин, "новият ЕС" ще може да съхрани сегашния обем на производство на водещите държави от "стария Съюз" (и на първо място Германия). Най-вече, защото почти всички европейски производствени мощности са съсредоточени предимно на територията на Германия и в по-малка степен - на Белгия, Австрия и Чехия, т.е. на държавите, които ще формират основата на "новия ЕС". В същото време обаче, тази "нова Европа" дълго време няма да разполага с достатъчно средства за инвестиране в научно-изследователски и опитно-кострукторски работи. Това пък ще намали настоящото и научно-техническо превъзходство над Китай и Русия. Впрочем, предвид сегашните темпове на научно-техническата революция, до настъпването на момента, когато икономиката на посткризисна Европа започне отново да демонстрира устойчив растеж, този разрив може напълно да бъде преодолян.

При всички случаи, стабилизацията на събитията в рамките на варианта със създаването на "нова Обединена Европа", многократно ще увеличи зависимостта и от външните източници на суровини и енергоносители, както и от пласментните пазари за нейните индустриални стоки. В същото време, предвид неизбежното съкращаване размера на консолидирания БВП на "новия ЕС", натискът върху него от страна на САЩ значително ще нарасне.

Ако в този "нов ЕС" не влезе Франция, която от края на Наполеоновите войни насам (с изключение на управлението на генерал Дьо Гол) е своеобразен проводник на англосаксонската политика в Европа, най-вероятно изглежда ускоряването на икомическото, а това означава и политическото, сближаване на "новия ЕС" с Русия и Евразийския съюз, като цяло. Само в този случай ЕС има шанс да се съхрани като юридически и политически самостоятелно държавно и икономическо образувание. Подписването на договора за TTIP, особено при условията на американско-британската ос, ще означава обаче неизбежното му превръщане в индустриално деградираща икономическа колония на САЩ.

Ако пък стабилизацията в рамките на втория сценарий не се случи и събитията се развият по-зле, т.е. тръгне се към реализация на третия сценарий, икономиката на Европа, най-вероятно, е обречена на реактивна прогресираща деградация. Нагледен пример за такъв процес е днешна Украйна. Силната взаимна обвързаност между различните подсистеми води до критично нарастване на тяхната уязвимост. Така, чисто политическото и дори популистко решение на новите управляващи в Киев за статута на един от езиците провокира гражданска война в регион, където е концентрирана по-голямата част от въгледобивната промишленост, която пък е в основите на националната енергетика. Възникналите в резултат от това прекъсвания в доставките на въглища довидоха до дефицит на енергийни мощности, което пък, на свой ред води до прекъсвания на електроснабдяването и прекратяване на производствената дейност в редица украински региони, нямащи нищо общо с тази война. В Европа този ефект може да се прояви в далеч по-голям мащаб. След над половинвековната активна взаимна интеграция, националните държави от ЕС вече не са в състояние просто така да се върнат назад, към самодостатъчното си автономно инфраструктурно съществуване.

Тоест, ако реализацията на варианта с "новия ЕС" се провали, европейските държави не са в състояние поотделно да се справят с икономическите и социални трудности. Което пък автоматично повишава вероятността на варианта "Ислямска държава и Халифат". Реализацията на този вариант ще се съпровожда с неизбежната деиндустриализация на европейската пространство и изчезването на неговата икономическа привлекателност. В същото време прилежащите към тази територия държави, и най-вече Русия, Турция и Беларус неизбежно ще се сблъскат с необходимостта да формират стабилна военна преграда, която да не допусне разширяването на границите на "Халифата" на изток от (Западна)Европа.

Залезът на Европа и финалната битка за оцеляването и

През 80-те години на ХХ век (да не говорим за преди това), малцина очакваха разпадането на блока СИВ, още повече пък, на военната суперсила СССР. Сред причините за това бе и инерцията в мисленето - щом една държава е голяма, значи е силна. Четвърт век по-късно нищо не ни пречи да погледнем под същия ъгъл и на ЕС. Още повече, че не сме сами в оценките си. Към подобни възгледи се придържат и редица други авторитетни експерти (22). Терористичните нападения във Франция и Дания достатъчно отчетливо очертаха няколко принципно важни за бъдещето на цяла Европа проблеми.

На първо място, става ясно, колко крехък е междунационалният и междуконфесионален мир на континента, въпреки всички, предприемани от управлящите, усилия за имплементирането на ментално чуждото арабско и африканско население в европейските културни и други традиции. Единственият източник не само на евтина работна сила, но и на достатъчно силен генофонд за застаряващата Европа, си остава християнската периферия на бившия Съветски съюз. Поради малките им размери обаче, Прибалтика и Молдова, вече практически изчерпаха възможностите си в това отношение, затова пък се появи нов източник в лицето на Украйна. По най-занижени данни, днес в Европа работят около два милиона украинци (предимно украинки в детеродна възраст).

На второ място, поощряваният от европейските управляващи мултикултурализъм, толерантността и ерозията на класическата културна, сексуална, патриархална идентичност, се оказва само от полза за чужденците, тъй като Европа със собствените си ръце разчиства необходимото им социално-културно пространство.

На трето място, днес вече се очертават пропорциите между местното население и чужденците, чието достигане може да доведе до сериозни политически сътресения в цяла Европа и дори да провокира началото на общоевропейска гражданска, а след това и на „Европейска Отечествена война“ , и тя е в рамките на 20-25%.

В тази връзка е изкушаващо да се опитаме да очертаем прогнозен сценарий на един от доста вероятните варианти за развитие на събитията в Европа в средносрочна перспектива. Ще го наречем условно "Европейска Отечествена война", доколкото става въпрос за битка за оцеляването на самата Европа.

Външен повод, който да стимулира избухването на безредици в Европа може да стане рязкото влошаване състоянието на икономиката и финансите. Какво точно ще стои в основата на този повод - дали прерастването на гражданската война в Украйна в нова европейска война, кризата на еврозоната заради евентуалното излизане на Гърция или други страни членки, съзнателното вкарване, от страна на англосаксонската ос, на европейската икономика в безизходна криза, или пък разпадането на ЕС, все още не е съвсем ясно, затова тук може да има различни варианти.

Така или иначе, ще станем свидетели на фрагментацията на европейското социокултурно и политическо пространство. Ще възникнат нови "пустеещи зони", подобни на съществувалото през Средновековието на територията на днешна Украйна т.нар. "Диво поле", тъй като независимо от цялата икономическа мощ на Европа, наличните ресурси ще се окажат недостътачни за поддържането на еднакво високо жизнено равнище за цялото население на континента.

В рамките на този сценарий, Източна Европа е обречена на упадък и постепенно свличане към провинциален статус, с всички произтичащи от това последици: изтичане на младото и най-образовано и квалифицирано население, спад на жизненото равнище, криминализация на региона и превръщането му в огнище на престъпност, наркотрафик, търговия с човешки органи и друга незаконна активност. Борбата на сегашния унгарски премиер Орбан на практика се води именно срещу този сценарий и тъкмо поради това брюкселските еврократи го смятат за достатъчно сериозна заплаха за бъдещия европейски проект.

В тези условия, всякакви опити за реализацията на "малки" имперски проекти от типа на Велика Полша, Велика Румъния, или Велика Унгария, както и за създаването на по-големи регионални образувания от типа на полския проект за "Междуморието" (Intermarium), са обречени на провал, тъй като те ще се нуждаят от силна политическа власт, независима от Брюксел, и от собствен източници за технологична самообезпеченост и сигурност - образователна система, медицина, индустрия, наука и т.н. Всичко това влиза в сериозно противоречие с онази концепция за Европа, която прокарват европейските бюрократи за реализацията на целите на Вашингтон.

Съществува сценарий за разпадането на ЕС, който отговаря на интересите на САЩ и Великобритания, има обаче и такъв, който противоречи на техните интереси. На този въпрос вече се спряхме в началото на статията. В тези условия, ако иска да обедини около себе си поне част от Европа, Германия ще се нуждае от помощта на Русия. И вероятно ще я получи, но при определени условия, на които ще се спрем по-нататък.

Разпадането на европейската политическа конструкция и борбата между САЩ и Великобритания, от една страна, и Германия и Франция и част от т.нар. "Стара Европа" - от друга, ще доведе до разпадане на еврозоната, а след още две-три години и до появата на първите сериозни огнища на напрежение, поне едно от които рано или късно ще провокира взрив. Най-вероятно това ще се случи в центъра на Европа, в една от водещите държави на континента - Великобритания, Германия или Франция, след което разпадането на ЕС ще стане само въпрос на време. Какъв ще бъде конкретният повод - дало поредната серия от терористични нападения, или сблъсъци между студенти, фермери и индустриални работници и полицията, не е чак толкова, важно, колкото изглежда, макар че - естествено - всеки сценарий ще има своите уникални особености. Същността обаче ще е една и съща - тлеещият от дълго време ръст на противоречията ще премине в открита фаза. Дали европейските правителства ще съумеят да канализират социалните протести, трансформирайки ги в посока на междунационалния, междурасовия и междуконфесионален сценарий е под голям въпрос. Но, ако все пак успеят да го направят, това ще позволи на коренното население на континента да се сплоти и да обяви война на "пришълците", които медиите (изоставяйки досегашния си "политически коректен" тон) ще обявят за основния виновник за всички европейски проблеми.

Формирането на образа на "външния враг" е единственият вариант за европейските управляващи кръгове за да могат да удържат ситуацията под контрол, иначе рискуват да бъдат буквално "изметени" от властта. Вероятно пламъците на гражданската война ще се разгорят първо в една страна, после в друга, в трета пък ще се появи нов Брейвик и т.н. Гражданската война на междуконфесионална основа може да обхване цяла Европа. САЩ ще се дистанцират от тази конфликт, като предислоцират базите си във Великобритания, Скандинавия, Полша и Косово. Ще остане само Русия. При това положение не можем да изключваме Европа да се обърне именно към Русия за помощ, големият въпрос обаче е, дали Москва ще бъде склонна да и я окаже.

В хода на развитие на тези процеси Европа ще се окаже във фокуса на вниманието на толкова необмислено "отгледаните" от нея, съвместно с американците, терористични групировки от Афганистан, Сирия, Ирак, Либия и т.н. Теористичните нападения ще станат нещо обикновено за европейските градове. В резултат от това гражданската война в Европа в рамките на две-три години може да прерасне в пълномащабна Европейска Отечествена война. Защо Отечествена? Ами по същата причина, поради която така са наречени двете войни, водени от Русия през 1812-1813 и 1941-1945. Защото ще става дума за оцеляването на европейската цивилизация. Тук е мястото да напомним, че (за разлика от Русия) на Европа досега не се е налагало да води такъв тип войни.

Ако нещата се развият в тази посока, използването на армията в градски условия ще бъде затруднено. В много градове вероятно ще бъде обявено обсадно положение. Това обаче няма да подобри кой знае колко ситуацията, затова зоната на терористична активност ще продължи да се разширява. На практика, Европа може да се окаже в положението на обсадена крепост, вътре в която пориодично ще възникват зони на хаос и безредици в най-различни точки.

В резултат от това Европа, като цивилизация, за първи път през последните хиляда и триста години ще се окаже изправена пред заплаха от изчезване. В тази връзка пред нейния източен съсед Русия ще възникне въпросът, как следва да реагира. Да помогне на европейците или да концентрира армията си на границата и да чака. Ако реши да избере първото, тя очевидно ще трябва да предяви на Европа и най-вече на Германия определени условия, които Берлин следва да изпълни, ако иска отново заеме ключовата си позиция в Европа. Като най-важното от тях е Германия завинаги да се откаже от каквито и да било нови планове за "експанзия на Изток".

Някои изводи

Очертаните по-горе проблеми, пред които е изправен ЕС в момента, позволяват да се формулират редица генерирани от тях ключови заплахи за бъдещето на Съюза.

Устойчивостта на ЕС, като общо политическо и икономическо пространство, се основава най-вече на запазването на високото жизнено равнище на населението. Което до голяма степен зависи от успешното функционира на финансовата система на еврозоната. В момента тя е подложена на силния натиск на два фактора: критичното състояние на гръцката икономика, намираща се на прага на фалита, и икономическата борба със САЩ, във връзка с споразумението за TTIP.

Победата на парламентарните избори в Гърция през януари 2015 на ляворадикалния блок рязко увеличава риска сегашното правителство на тази страна да престане да изплаща суверенния и дълг, поставяйки ЕС пред неизбежността на пълното или частичното им безвъзмездно опрощаване. Тъй като в програмата за финансова помощ за Гърция, освен БВФ, ЕЦБ и ЕБВР, са ангажирани и значителна част от фондовете на редица малки търговски банки (предимно германски и френски), вариантът с преструктурирането на гръцките дългове, включително чрез частичното им опрощаване, може да доведе до фалита на последните. Това би катализирало паника сред другите кредитори, способна да провокира верижна реакция, която да доведе до краха на цялата европейска банкова система. Евентуалното излизане на Гърция от еворозоната би превърнало тази заплаха в практически неизбежна. По своите негативни икономически последици подобно развитие може значително да надхвърли последиците от глобалната криза през 2008.

На свой ред, борбата около споразумението за TTIP изисква от ЕС съществено да понижи курса на еврото (с 25%-30%). Впрочем, този процес вече стартира посредством "количествените облекчения" на Европейската централна банка. Но, предвид силната зависимост на ЕС от външната търговията и стабилно отрицателното салдо на външнотърговския баланс, поевтиняването на еврото, освен всичко друго, води до понижаване на покупателната способност на европейското население, т.е. до значителен спад на жизненото му равнище, в сравнение с досегашното. Така се създава сериозна заплаха от избухване на масови антиправителствени протести и безредици, включително способни да ерозират устоите на сегашния държавен модел както в ЕС, като цяло, така и в отделните европейски страни, в частност.

Подобен ефект по отношение на банковата система в еврозоната може да окаже и евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, като политическо и икономическо образувание. Това задължително ще наложи сериозна трансформация на европейските икономически и финансови връзки. Не може да се изключва обаче, че при подобно развитие Европа ще бъде застрашена от мащабна рецесия, още повече, че през последните четири години ЕС и без това балансира на ръба и.

Друга заплаха за бъдещето на Съюза е силната зависимост на икономиката му от стабилността на външната търговия, включително с Русия (ЕАИС), Китай и другите държави от BRICS. В същото време, политическото и финансово влияние на САЩ върху различните структури на ЕС (както общоевропейските, така и тези на отделните страни членки) прави възможно не само инициирането на търговска (санкционна) война, но и нейното задълбочаване, въпреки очевидните мащабни загуби от това за европейската икономика. Така, в частност, в резултат от санкциите (преките, европейски, както и ответните, руски), наложени заради събитията в Украйна, през 2014, сумарните загуби на ЕС са достигнали 12 млрд. евро. В същото време, под натиска на САЩ, тези санкции не само че не се отменят, но и най-вероятно ще продължат да действат поне до края на 2015, макар че загубите от това също могат да тласнат ЕС към рецесия.

Действията на САЩ и Великобритания могат да преследват една от следните две (или пък и двете заедно) цели. Първата е създаването в света на обширни зони на нестабилност с цел американската икономика да бъде представена като единствения "остров на спокойствието" за световните, включително европейските, инвеститори и така да се осигурят необходимите за съществуването на САЩ капитали.

Втората цел е създаването на ситуация, в която американските пласментни пазари да станат безалтернативни за ЕС, независимо от условията, което окончателно би принудило Съюза да подпише споразумението за TTIP. И в двата случая, в средносрочен план, ЕС ще бъде застрашен от деиндустриализация, а Германия - от загуба на статута си на една от водещите световни държави.

Измежду неикономическите, като най-сериозна се очертава заплахата от изостряне, както по собствена инициатива (проект на специалните служби на ЕС), така по инициатива на САЩ, на междуетническите и междуконфесионални конфликти в Европа. Включително с исляма (а по-нататък с Ислямска държава и другите ислямски въоръжени групировки). Всички изброени заплахи могат да се реализират както поотделно, така и последователно, провокирайки верижна реакция, включително силен синергичен ефект.

Терористичните нападения на ислямистите в Европа, ситуацията с гръцкия дълг, задълбочаването на социално-икономическите, идеологическите и религиозните противоречия между различните части на Европа, провалът на мултикултуралисткия проект, порочният навик да се "живее назаем", укрепването позициите на евроскептиците в Европейския парламент и много други изброени по-горе факти, говорят за това, че проектът на ЕС в сегашния му вид и на фона на тоталната политическа доминация на САЩ и англосаксонската ос, се нуждае от много сериозна корекция. В рамките на сега действащия модел обаче, това едва ли е възможно, тъй като всяка сериозна промяна в него ще промени и смисъла на цялата конструкция, което е неприемливо за САЩ и Великобритания. Затова остава само сценарият с "взривяването" на въпросната конструкция.
Въпросът е само, по кой точно модел ще се осъществи "взривяването" на сегашния модел на ЕС - по англосаксонския или по германския. Очертаната по-горе прогноза за развитието на събитията в Европа се базира на анализа на основните влияещи върху него политически, икономически и културни фактори. Те обаче могат да си взаимодействат не само последователно, но и паралелно, частично или изцяло.

Тоест, възможна е например стабилизацията на ЕС на най-високо равнище, но ако от Съюза бъдат "изтласкани" най-проблемните региони, като Гърция, балканските държави и Прибалтика, които не разполагат дори с теоретична възможност да се стабилизират, нито в рамките на първия, нито на втория от разгледаните по-горе варианти, а директно отиват към третия, който е свързан със сериозен риск от избухването в Южна Европа на граждански или дори на религиозна война, включително с елементи на варианта "Ислямска държава и (европейски)Халифат".

При всеки сценарий обаче, икономическата целесъобразност диктува необходимостта от тясно сближаване на ЕС с останалото евроазиатско пространство и, на първо място, с Русия. При това не става дума само за икономическо, а най-вече за политическо и дори етнокултурно сближаване.

В същото време инерцията на традиционното геополитическо мислене продължава да тласка Европа към безусловна подкрепа на европоцентричния модел на глобално устройство. Русия, Китай, държавите от BRICS, както и тези от Близкия Изток, Африка, Южна и Латинска Америка, продължават да се възприемат като "второстепенни субекти", които по презумпция следва да признават европейското превъзходство и да да бъдат източник на печалби за Европа.

Именно очевидното несъответствие между икономическите и политическите линии е основния източник на заплаха за бъдещия ЕС, при това съвършено нов тип заплаха, каквато досега не е съществувала. Не става дума просто за поредния конфликт в Европа. Впрочем, това няма да бъде дори поредния "много голям" конфликт, от типа на Стогодишната война или разпадането на Римската империя. Днес Европа, за първи път от момента когато през 711 стартира т.нар. „Конкиста“, т.е. мащабното завоюване на Иберийския полуостров от мюсюлманите, т.е първи път от над 1300 години насам, ще бъде изправена пред заплахата от пълното си изчезване, като самобитна цивилизация. По онова време вестготите губят само Испания, чието отвоюване („Реконкиста“) отнема почти 800 години. Сега обаче европейците рискуват да загубят цяла Европа, при това едва ли ще се намери кой да я отвоюва обратно.

От края на ХV век Европа не е водела такива войни. В течение на почти пет века, вместо нея, тези войни се водят от Полша и Русия (и донякъде от Австрия). Впрочем Европа отдавна и вероятно окончателно се е разучила да води война на предела на своите физически и морални сили, въпреки трудностите и без оглед на загубите. За да постигне победа в подобен тип война, на Европа и липсва дори достатъчно ясна и вдъхновяваща идея, за чиято реализация абсолютното мнозинство европейци да са готови на всякакви жертви, включително да дадат живота си. За война с подобни мащаби Европа просто не е готова чисто ментално.

В подобна ситуация за Европа никак не е изгодно да обременява и без това болната си икономика с война на санкциите срещу Русия. Още повече, че тази война е резултат не от европейската, а от англосаксонската политика за съхраняване на американско-британската глобална хегемония, за която обаче се налага да плаща именно Европа.

При всички случаи, Европа, разбира се, ще трябва да осъществи болезнени реформи. Само че подобни мащабни трансформации най-добре биха могли да се реализират в спокойните условия на мира и добросъседството, запазвайки и развивайки успешно взаимната търговия, както и икономическото, научно и културно сътрудничество, а не в условията на тотална война на всички против всички.

В стратегическа перспектива, формирането на стабилна ос Берлин-Москва-Анкара-Техеран-Делхи-Пекин-Сеул (Токио) е също толкова неизбежно, като смяната на геологичните епохи и не може да бъде спряна, също както не може да бъде спрян континенталният дрейф. Въпросът пред Европа е само, по какъв път ще стигне до този резултат, колко дълъг ще бъде той и каква ще бъде цената, която ще трябва да платят европейците, включително с кръвта си.

Бележки:

1. Нека напомним, че англосаксонците не използват за първи път подобна концепция, под 
формата на системата от сдържания и противотежести, на европейския континент.
Достатъчно е да си припомним историята на създаването на Германия като единна
централизирана държава, към което Великобритания пристъпва няколко години след
Кримската война: с цел да не се допусне нов директен военен сблъсък с Руската империя,
който - както се опасява британския елит - тя би могла да не издържи, се предприема
успешен опит за превръщането на разпокъсаните немски княжества в своеобразен
геополитически "таран" под формата на обединена централизирана Германия.
Доказателство, че опитът действително се оказва успешен са двете световни войни,
разтърсили Европа през първата половина на ХХ век, разрушили всички континентални
европейски, както и Османската, империи и обезкръвили както Германската, така и Руската
империя (а след това и СССР), позволявайки на англосаксонците (вече в лицето на САЩ)
да съхранят доминиращото си влияние върху развитието на света след Втората световна
война.
2. Татьяна Шингурова. 7 штрихов к политическому портрету Гельмута Коля // «Русская 
семерка», http://russian7.ru/2014/04/7-shtrixov-k-politicheskomu-portretu-gelmuta-kolya/.
3. Този негативен опит също следва да се има предвид при изграждането на Евразийския 
съюз.
4. Юрий Баранчик. Как Германию сделали «дойной коровой» ЕС и как долго это будет 
продолжаться // ИА REGNUM, http://www.regnum.ru/news/polit/1857201.html.
5.  http://www.awarablogs.com/ru/study-on-real-gdp-growth-net-of-debt/
6. Британският премиер подкрепи провеждането на референдум за излизане от ЕС 
// Forbes, http://m.forbes.ru/article.php?id=233337.
7. Раздел «Северeн поток» на сайта на Газпром, http://www.gazprom.ru/about/production/projects
/pipelines/nord-stream/.
8. Договорът от Лисабон // Правото на Европейския съюз, http://eulaw.ru/treaties/lisbon.
9. Уикипедия, Списък на държавите по техния БВП (ППС), https://ru.wikipedia.org/wiki/
Список_стран_по_ВВП_(ППС).
10. Германия (80,7 млн. души) има право на 99 депутати в Европейския парламент, 
а Люксембург (549 хил. души) – на 6. Простата сметка показва, че един немски евродепутат
представлява «интересите» на 815,96 хил. души, а един люксембургски – на 91,6 хил. свои
съграждани. Фактът че Естония например, разполага с 9 депутати в Европарламента, въз
основа на "германския дял", би трябвало да означава, че тази държава има поне 7 млн.
души население, докато на практика в нея живеят само 1,3 млн. Един литовски или
латвийски евродепутат представлява около 250 хил. «избиратели», а един малтийски – само
80 хил. Тоест, излиза, че 80 млн. германци се равняват на 99 евродепутати, а същите 80. млн.
 европейци, но представляващи малките държави от ЕС като Литва, Латвия, Естония,
България, Чехия и т.н. разполагат в Европарламента със 192 депутати. Сумарният дял на
Прибалтика "от гласовете» (29) е по-голям от този на Австрия (17), въпреки, че австрийският
БВП е път пъти по-голям от този на балтийските постсъветски държави.
11. Нагледен пример на непубличното използване на логичните "вратички" в общите 
европейски правила е историята с френските хеликоптероносачи "Мистрал". В икономически
план, изпълнението на този договор и необходимо за Франция, включително и заради чисто
имиджовия ефект върху другите договори на френския военно-индустриален комплекс -
например върху далеч по-мащабния "индийски" договор за доставката на френски
изтребители за Делхи. Въпреки това обаче, "наднационалният" принцип принуди Париж да
провали доставката на корабите, използвайки съвършено неоснователно политически
аргументи.
12. Уикипедия, Бюджетът на Европейския съюз, https://ru.wikipedia.org/wiki/Бюджет_Европейского_
союза.
13. Прохоренко И.Л. Многолетний финансовый план ЕС на 2014-2020 гг.: новые приоритеты 
// ИМЭМО, http://www.imemo.ru/index.php?page_id=502&id=908&printmode.
14. Торговые отношения между ЕС и его главными экономическими партнерами: США, 
Китай и Россия // Россия – Европейский союз, http://www.ru.ruseu.com/stat/details_588.html
15. Ольга Павук. Латвийская экономика в цифрах и фактах // Списание «Балтийский курс», 
http://www.baltic-course.com/rus/_analytics/?doc=85558.
16. Александр Носович. Прибалтика на искусственным дыхании еврофондов. // РуБалтик, 
http://www.rubaltic.ru/article/ekonomika-i-biznes/my-delili-apelsin-pribaltika-na-iskusstvennom-dykhanii-
evrofondov08012014/.
17. Укипедия, Европейската дългова криза, https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%
D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%
B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%81.
18. Гринспен не видит Грецию в Еврозоне // Эксперт 2015, 9 февраля, http://expert.ru/
2015/02/9/chasiki-tikayut/.
19. Кирилл Чучко. Выход стран Европы из кризиса.// «Теория и практика мирового 
развития», http://teoria-practica.ru/rus/files/arhiv_zhurnala/2012/11/ekonomika/chuchko.pdf
20.Уикипедия, Външният дълг на държавите по света, https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%
D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%BF%D0%
BE_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%83_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%
D0%B3%D1%83)
21. Герман Лопес. Дело идет к распаду Евросоюза. // ИноСМИ, http://inosmi.ru/europe/20110128/
166033872.html.
22. Станислав Стремидловский. Европа на пороге гражданской войны? // ИА REGNUM, 
http://www.regn

 

Свински грипВодещи специалисти вирусолози и имунолози заявиха пред камерата, в една емисия от късните новини на предаването „Календар” на Нова телевизия, че се очаква епидемията от свински грип да се разпространи в България от началото на октомври. Т. е. след някакви си десетина дни.


До какви размери ще достигне разпространението на епидемията това все още не е ясно - водещи специалисти от Института по заразни и паразитни болести даже не могат да бъдат категорични. Междувременно стана ясно, че държавата не може да осигури препарата „Tamiflu” за всички очаквани случаи на заболели хора.
Информационни агенции разпространиха новината, че в САЩ е одобрена ваксина срещу грипа, която се очаква да бъде в Европа най-рано в началото на следващата година.

До какви размери ще достигне епидемията в България - едва ли скоро ще е ясно, затова пък е уточнено вече, че грипът непрекъснато мутира и вече са налице случаи, когато вирусът не се повлиява от „Tamiflu”.
В коментар за „Календар” на проф. Богдан Петрунов, един от водещите имунолози в страната и света каза: „Свинският грип започва да мутира. Това е нормален процес – не изненадва никой и не трябва да изненадва никого. Той ще продължава да мутира и ще бъде така. Трудно може да се каже колко по-опасен ще става вирусът на свинския грип... ”
Българските здравни специалисти имат изработен кризисен план, като вече са разпределени дози от лекарството в инфекциозните болници и са пуснати инструкции до личните лекари как да действат в случай на поява на заразен от свински грип пациент.

Засега е невъзможно да се закупят и осигурят от страна на държавата необходимите милиони дози от препарата „Tamiflu”. Наличните бройки са за едва няколкостотин хиляди лечебни дози, което означава, че за всеки заболял от вирус A/H1N1/ едва ли ще има възможност да се осигури лечебна доза от препарата.
„В момента вървят преговори между страните-членки на Европейския съюз за осигуряване на равен достъп до ваксината” – обясни д-р Мира Кожухарова пред камерата на Нова телевизия. Самата ваксина няма да се пуска в продажба по аптеките, а ще се осигурява на най-рисковите групи от населението, които включват: медици, полицаи, бременни, държавни служители, митничари, както и на възрастни хора, хронично болни и деца.

В началото на октомври се очаква епидемията от свински грип да съвпадне с епидемията от нормалния грип предупреждават вирусолози. Засега в България са известни 60 случая на свински грип, а съмнения за заразяване е имало при около 700 души.
Така докато правителството рови за корупция в търговете с безплатни лекарства, вместо да възложи проблема на оторизираните за целта органи – след 10 дни можем да се окажем в плен на два вида грип и липса на ваксини за по-страшния от двата.
Докато Германия обяви, че е определила 2 млрд евро за ваксиниране на населението срещу свинския грип – българските висши държавни чиновници все още мерят дупката в бюджета, наследен от Тройната коалиция. Даже министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че засега „не е интересно да се говори за вземане на заем от Международния валутен фонд”!

Една Германия, чийто политици не се бият в гърдите, че работят за социална държава, планира ваксинирането на населението да обхване малко повече от една четвърт от населението, или 22.5 милиона души, което включва хора с хронични заболявания - болни от диабет, от респираторни заболявания, хора със съдови заболявания, чернодробни заболявания и серопозитивни. Това може би също няма да е интересно за така наречения „експерт” по финанси Дянков.
Преди три месеца предаде Интерфакс, Главният санитарен лекар на Русия, Геннадий Онищенко изрази опасения от възможна кръстоска между птичия и свинския грип, което можело да доведе до възникването на нов и по-опасен вирус. По думите му, кръстосването на щамовете било възможно да се случи в Югоизточна Азия, тъй като санитарните условия там били лоши. А санитарните условия в Столипиново, Факултето и всички останали бидонвили и пристройки, където са натъпкани цигански семейства като копърки в консерва? Дали тези санитарни условия са различни от санитарните условия в Югоизточна Азия след като в циганските махали, издигнати и разгърнати без разрешения и върху чужда земя, по традиция липсват канализация и асфалтирани улици, там никога не се чисти и обитателите им нямат възможност да се къпят редовно?
Тези дни властта обсъди как да вземе здравни осигуровки от живеещите и работещи зад граница българи вместо да потърси спешни средства за осигуряване на достатъчен брой ваксини за населението.
Пак тези дни, докато управниците ни спорят кои болници да закрият и на кои да намалят парите, заразата със свински грип чука на прага и остават някакви десетина дни, за да се разрази.

Ще получат ли пациентите по-добър достъп и качество на медицинските услуги – коментират публично новите ни висши чиновници, а всъщност достъпът е възможен единствено за здравноосигурените български граждани – тук над милион и 200 000 души остават зад борда в правото си да бъдат лекувани, тъй като не се осигуряват здравно – било поради безработица, било поради ниски доходи и живот под жизнения минимум.
Що се отнася до качеството на медицинските услуги – тук нещата също са зле: добри лекари и медицински сестри напуснаха и продължават да напускат страната, за да търсят държави, в които срещу това да упражняват професията си ще получават достойно заплащане.
Другият проблем по качеството на медицинските услуги е тромавата и нереформирана здравна система, в която направление се получава с търпение и на хазартен принцип, а платено лечение и изследване не е по джоба на всеки. За какво качество на медицинските услуги може да става дума след като болниците трупат дългове, много от клиничните пътеки са недофинансирани, а други изобщо не се поемат от НЗОК. Независимо, че даден пациент си е плащал редовно здравните осигуровки...
Преди месец и половина зам.-председателят на 41-вото НС и шеф на Здравната комисия Лъчезар Иванов поясни, че от ГЕРБ готвели мащабна реформа в болничния сектор, като една от предвидените големи промени се очаквало да бъде премахването на клиничните пътеки. Очаквало се пътеките да бъдат заменени от диагностично свързани групи.
„Сега лечението на пациентите по клинични пътеки излизало неефективно заяви Иванов, който е посочил, че е учил медицина и медицински мениджмънт в парламентарната биографична справка. Къде е работил по изучените специалности, какви постижения в професията има – д-р Иванов не е уточнява. Напоследък, колчем се сетя за новите политици, ме преследва една мисъл на Аристотел: „Остроумието е образовано нахалство.“
Кога и на база на какви експертни заключения и практически придобити умения въпросният партиец от ГЕРБ направи извода, че клиничните пътеки трябва да се премахнат – не е ясно, но затова пък е повече от ясно, че в този гражданин и шепа негови съпартийци в момента са и хлябът и ножът. Т. е. - и здравето на стотици хиляди българи и тяхното оцеляване ако са с някакво заболяване.
За тези които следят и се интересуват от проблема е ясно, че от д-р Лъчезар Иванов едва ли ще се пръкне някой нашенски Барак Обама, още повече, че опитите на американския президент за здравна реформа смъкнаха чувствително рейтинга му. Лошото е друго, в САЩ, исканията на Обама са в границите на разумното и пак срещат съпротива, докато за предложенията на ГЕРБ по отношение на здравеопазването трудно могат да се определят като такива.

“Нормално ли е в България да няма регистър на онкоболните?”, попита д-р Лъчезар Иванов. А нормално ли е в България да няма регистър на диабетноболните, хемофилиците, на хората, с тежки, хронични бъбречни заболявания, със заболявания на щитовидната жлеза, на хората, заразени с хепатит В и хепатит С, на сърдечноболните, на хипертониците, на инвалидите от катастрофи, на всички онези социално значими и социалночувствителни заболявания? А да не би да имаме регистър на децата с редки заболявания като муковисцидоза?
Та ние сме Страната на липсващите регистри, д-р Иванов! Ако всички хронично болни български граждани се вкарат в регистри, колцина ще останат извън тези регистри? На чиновниците в Европейския съюз и Световната здравна организация ще им настръхнат косите, може да се стигне до инфаркти и инсулти. И причината за този повсеместен потрес е предварително известна: ако се видят цифрите на хронично болните българи и мизерните проценти в бюджета, които се отделят за здравеопазване всяка година - на ЕС, НАТО, а защо не и на ООН ще им светне, че с мизерно отпускания всяка година български държавен бюджет, гарантирано се осигурява бавен и сигурен геноцид на болни и нуждаещи се от лечение български граждани.

Преди няколко дни британският „Обзървър” съобщи, че според доклад на ООН, пандемията от новия грипен щам може да доведе до анархия, освен ако западният свят не плати за антивирусни лекарства и ваксини.
Пандемията на свински грип може да убие милиони хора и да причини големи беди в най-бедните страни по света, ако не бъдат събрани 900 млн. английски лири от богатите страни, за да се плати за ваксини и антивирусни лекарства, се посочвало още във въпросния доклад на ООН, достигнал до вестника.

В доклада на ООН експерти предупреждават, че ако вирусът A/H1N1/остане активен в най-бедните страни, милиони хора можели да умрат и икономиките на уязвимите засегнати страни - да бъдат унищожени... Справянето с пандемията само в развитите богати държави нямало да помогне за общото справяне с проблема в световен мащаб.
Авторите на документа отчитат, че осигуряването на сумата за справяне с грипната пандемия било затруднено от разразилата се световна икономическа и финансова криза, но отлагането на повсеместното заличаване на епидемията се очаквало да доведе до непредвидими последствия.

На фона на очакваното разпространение на свинския грип в близко време в България и признанието, че липсват средства за имуностимуланти и ваксини за овладяването на епидемията – единственото, което можем да заключим е, че за момента, фактите сочат нерадостна картина за обреченост на българското гражданство, съчетана с безсилие на властта да я промени.
При това положение ми остава да припомня една мисъл на френския философ и математик Блез Паскал по отношение на безхаберието и липсата на адекватна реакция от страна на правителството: „Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.“

 
Сградата на ЕСВ конкуренцията за титлата "истинска световна свръхдържава" Китай губи точки заради огромния брой бедни селяни във вътрешните предимно селскостопански райони и корумпираната, зле образована бюрокрация в градовете, а САЩ - заради своята рушаща се инфраструктура и хипертрофирания си военно-индустриален комплекс, който заплашва да докара американската икономика до фалит.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1751-kolapsat-na-evropeyskiya-proekt

Измина съвсем малко време откакто, преди четвърт век, рухна Берлинската стена, Съветският съюз се разпадна, САЩ пропиляха средствата, освободили се сред края на надпреварата във въоръжаването, в отчаян опит да наложат глобалната си доминация, а Европа с "тиха стъпка" вървеше към все по-голям просперитет и все по-тясна интеграция, увеличавайки паралелно с това и тежестта си в международните отношения. В периода между 1989 и 2014 населението на Европейския съюз на практика се удвои и по този показател ЕС се оказа на трето място в света, след Китай и Индия. Днес Съюзът може да се похвали с най-голямата икономика на планетата и оглавява списъка на глобалните търговски държави. През 2012 пък ЕС беше удостоен с Нобеловата награда за мир заради успешното трансформиране на Европа "от континент на войната в континент на мира".

В конкуренцията за титлата "истинска световна свръхдържава" Китай губи точки заради огромния брой бедни селяни във вътрешните предимно селскостопански райони и корумпираната, зле образована бюрокрация в градовете, а САЩ - заради своята рушаща се инфраструктура и хипертрофирания си военно-индустриален комплекс, който заплашва да докара американската икономика до фалит. В качеството си на единствената "справедливо просперираща", политически значима и уважаваща правовия ред сила, Европа излиза на първо място, дори ако вземем предвид (а може би тъкмо поради това), че тя не разполага с достатъчно военна мощ за да претендира за ролята на "глобален полицай".

И все пак, въпреки всичките си успехи, днес европейският проект балансира на ръба на провала. В най-добрия случай икономическият растеж е изключително слаб, а социално-икономическото неравенство се задълбочава. Държавите от Източна и Централна Европа, включително сравнително успешната Полша, не съумяха да стеснят разрива с по-богатата западна част на континента. А затъналата в дългове европейска периферия вече се бунтува открито. На този фон, Центърът може и да не удържи политическия контрол и цялата европейска конструкция да се разпадне като къщичка от карти. Отляво партии от типа на гръцката Сириза оспорват наложените от Брюксел мерки за сурови икономии. Отдясно пък, партиите на евроскептиците отстояват чистия квазифедерален модел. Расизмът и ксенофобията печелят все повече привърженици, дори в такива доскоро спокойни региони, като Скандинавия.

Но може би основният социален проблем, с който в момента се сблъсква Европа, е нарастващата популярност на ислямофобията, като пряка последица от провала на "идиотския европейски социален модел". От убийствата на Мюнхенската олимпиада през далечната 1972 до нападението срещу редакцията на парижкото издание "Шарли Ебдо" през януари 2015, несекващите войни в Близкия Изток продължават да вдъхновяват "битките на марионетките" в Европа. Днес обаче, континентът се оказва още по-дълбоко разделен между шепата потенциални терористи, водещи свещена война в защита на "истинския Ислям", и постоянно нарастващият контингент на онези, които смятат, че в Европа няма място за Исляма (а не само за радикалните му последователи).

През 2015 покритият с безброй пукнатини Европейски съюз няма нищо общо с онази Европа, която си въобразяваше Френсис Фукуяма, когато през 1989 направи епичната си прогноза за "края на историята", както и с окончателния триумф на либералната демокрация и брюкселските еврократи (т.е. чиновниците от централата на ЕС), които днес контролират нещата на континента. Впрочем, това не е и онази Европа, която си представяше британския премиер Маргарет Тачър, когато през 80-те години на миналия век говореше за триумфа на глобализацията ("този процес няма алтернатива") и прокарвания от нея  пазарен либерализъм. Вместо това, днешната Европа все повече се асоциира с периода между двете световни войни, когато крайнодесните и крайнолевите политици поляризират обществените дебати, икономиката преживява продължителна рецесия, антисемитизмът надига глава, а буреносните облаци на хоризонта започват да се сгъстяват.

Вероятно в близко бъдеще няма да станем свидетели на поредната континентална война, но Европа е изправена пред опасността от очертаващ се разпад на сегашния и модел, т.е. възможния край на еврозоната и отслабване на интеграционните връзки. Според някои, безизходното бъдеще на Стария континент е да повтори това, което се случи през последния четвърт век по източната му периферия. Там федералните структури, обединяващи народи с различни култури, се провалиха тотално - Съветският съюз се разпадна през 1991, Чехословакия - през 1993, а малко по-късно Югославия беше разкъсана на парчета в резултат от серия кървави войни.

Ако икономическите, политическите и социалните структури на Европейския съюз станат жертва на задълбочаващите се разногласия, ЕС може да последва СССР и Югославия в списъка на оказалите се на бунището неуспешни федерални модели. Европа, като континент, ще продължи да съществува, европейските национални държави ще продължат, в една или друга степен, да процъфтяват, но с Европа, като идея, ще бъде свършено. Или, още по-лошо, ако в крайна сметка ЕС допусне да му бъде отнета и победата в студената война, той може да обвинява за това единствено себе си.

Възходът и провалът на TINA

Студената война беше епоха на алтернативите. САЩ лансираха собствената си версия на неограничения от нищо либерален капитализъм, а  Съветският съюз залагаше на своя модел на централизирано планиране. Разположената между тези два полюса континентална Европа предлагаше компромисния вариант на "социалния пазар", т.е. на капитализъм, допускащ известно държавно планиране и ангажиран с благосъстоянието на всички членове на обществото. Символ на тази европейска алтернатива беше сътрудничеството, а не конкуренцията.

Така, докато американците живееха според "законите на джунглата", характерни за техния модел на безпощаден капитализъм, европейците отделяха повече внимание на регулирането на отношенията между труда и капитала, а Европейската общност (предшественикът на днешния ЕС) полагаше сериозни усилия за да издигне новите членове до икономическото и политическо равнище на водещите държави.

След това, някъде през 80-те години на ХХ век, когато Съветският съюз започна да губи битката за влияние по света, се появи феноменът TINA. По онова време, премиерът на Великобритания Маргарет Тачър и американският президент Роналд Рейгън стартираха мощна кампания за ограничаване влиянието на държавните органи върху икономиката, което по-късно стана известно като "глобализация" - разрушаване на търговските бариери и разкриване на нови възможности за финансовия сектор - като това започна да се усеща навсякъде. Самата Тачър избра за този "прекрасен нов свят" съкращението TINA (1), подчертаващо, че на планетата вече не съществува алтернатива на глобалната пазарна демокрация.

Не е чудно, че малко по-късно, вече в епохата след студената война, в хода на европейската интеграция вниманието се концентрира върху премахването на преградите пред свободното движение на капиталовите потоци. В резултат от това, разширяването на Европа вече не бе съпроводено с гаранции за постигане на равенство между всички държави членки на ЕС, като крайна цел на европейския проект. Договорите, които Ирландия (през 1973) и Португалия (през 1986) подписаха при присъединяването си към Европейския съюз, се превърнаха в артефакти от друга епоха, подобно на Плана Маршал след Втората световна война. Броят на новите потенциални членове, подредили се на опашка пред вратата на Европа, накара Брюксел да сложи катинари на сандъците с европарите, в частност и, защото икономиката на държави като Румъния или България беше много под средното европейско ниво. Впрочем, дори ако хазната на ЕС се пукаше по шевовете от финансови средства, това не беше от кой знае какво значение, защото новият "неолиберален" капиталистически дух вече до такава степен беше завладял Брюксел, че идеята за максимално ограничаване на държавната намеса и отказ от всякаква регулация на пазара се превърна в повсеместно увлечение.

В сърцето на Европа, както и в центъра на тази ултралиберална ортодоксалност, се намираше Германия, смятана дотогава за образец на континенталния финансов пуританизъм. Още през 90-те години на миналия век, тази наново обединена нация, съзнателно допусна чудовищно разминаване между разходите и приходите (макар и под друго название) в усилията си да издигне бившата Източна Германия до нивото на останалата част от страната. Берлин обаче, не беше склонен да използва този модел на "интеграция при изключителни условия" и по отношение на другите бивши членове на Съветския блок. Действайки в стила на ефективна централна банка и в интерес на ЕС, Германия поиска от всички нови членове на Съюза (а и от някои от по-старите) да балансират бюджетите си и да приемат мерки за сурови икономии, като ефективен и по същество единствен отговор на нарастващите дългове и опасенията за бъдеща депресия. Останалите държави от бившия Варшавски пакт получиха достъп до някои източници на финансиране за развитие на инфраструктурата, но далеч не в мащабите на Източна Германия. Тоест, в икономически план, те си останаха своеобразни halfway house (2). Така, 25 години след падането на комунизма, жизненото равнище в Унгария остава почти наполовина по-ниско от това в съседна Австрия. По същия начин, на Румъния бяха необходими цели 14 години за да достигне същия БВП, какъвто имаше през 1989, като по-зле от нея в ЕС е само България. Туристите, които посещават столиците в Източна и Централна Европа, често остават с изкривена представа за икономическата ситуация в тях, тъй като Варшава и Братислава им изглеждат по-богати от Виена, а Будапеща - близка до нейното ниво, макар че всъщност и Полша, и Словакия, и Унгария в икономически план изостават далеч зад Австрия.

Това, което тези страни изпитаха след 1989 - следващи един след друг сеанси на "шоковата терапия", се превърна в най-предпочитаното лекарства за всички членове на ЕС, оказали се застрашени от дефолт след финансовата криза от 2007 и последвалата я през 2009 криза на суверенните дългове. Забравете за възможността разходите да надхвърлят приходите, с цел да се помогне на държавите членки сами да се измъкнат от икономическата криза. Забравете и за евентуалното преразглеждане на държавния дълг. В резултат, днес нивото на безработицата в Гърция и Испания се колебае около 25%,  младежите без работа са над 50%, а всички членове на ЕС, които днес са подложени на мощни дози от мерки за сурови икономии, демонстрират рязко нарастване на броя на гражданите си, живеещи под нивото на бедност. На този фон, обявената през януари 2015 от Европейската централна банка програма за количествени улеснения (поредният монетаристки трик, целящ "вкарването" на пари в еврозоната) вероятно ще има същия ефект като поставянето на компрес на някой мъртвец.

Основният принцип на "европейската единство" е обърнат с главата надолу. Вместо (както се очакваше) държавите от Източна и Централна Европа да настигнат останалите държави от ЕС, западните държави започнаха да изпразват джобовете си по-бързо, отколкото тези от Изтока. Така например, гръцкият БВП падна под този на Словения и дори (ако става дума за покупателната способност) под този но Словакия, а и двете са посткомунистически държави.

Антилибералната ос

Европейците започват да осъзнават, че Маргарет Тачър не е била права, и алтернатива на либерализма и европейската интеграция съществува. Най-известният пример за този нов антилиберализъм е Унгария.

През юли 2014, в реч пред свои съпартийци, унгарският министър-председател Виктор Орбан съобщи, че планира да осъществи добре обмислена предварително реорганизация на страната. Моделът на реформата, визиран от Орбан, няма нищо общо с подходите на САЩ, Великобритания или Франция. Той по-скоро се стреми към създаването на една (по собствените му думи) "нелиберална държава" в самия център на Европа, базираща се на християнските ценности и отказа от либертарианския уклон на Запада. В известен смисъл, това, което Орбан се опитва да направи е, да превърне Унгария в нещо като "мини-Русия" или "мини-Китай".

"Обществата, основаващи се на принципите на либерализма - смята унгарският премиер - не могат да запазят глобалната си конкурентоспособност през следващите години, по-вероятно е те да отстъпят назад, освен ако не съумеят много сериозно да се трансформират". Освен това, Орбан иска да се преориентира към Изтока, разчитайки все по-малко на Брюксел и все повече - на потенциално печелившите пазари и инвестиции от Русия, Китай и близкоизточните държави.

Миналогодишната му реч, която визирам, се оказа наистина психологически поврат, тъй като Орбан на практика декларира, че възнамерява да забие нож в сърцето на онази, идеология, която навремето го възпита като политик. Преди повече от четвърт век, още като млад, той оглави Съюза на младите демократи (днешната управляваща партия Фидес) - една от най-амбициозните либерални формации в региона. През периода на прехода, съзнавайки политическата целесъобразност от това свое действие, той изтегли Фидес от Либералния интернационал и я направи член на Европейската народна партия, където са и християндемократите на сегашния германски канцлер Ангела Меркел.

Днес той отново еволюира, като новият му "ролеви модел", вече не е Меркел, а президентът на Русия Владимир Путин и неговия "железен" политически стил. Предвид очевидния провал на либералните икономически реформи и скъперничеството, демонстрирано от ЕС, едва ли трябва да се учудваме на решението на Орбан да се преориентира към Изтока.

Брюксел реагира с остра критика срещу унгарското правителство заради прокараните от него множество конституционни промени, които според ЕС ограничават правата на медиите и ерозират независимостта на съдебната система. Твърди се, че в страната нарастват расизмът и ксенофобията и, в частност, антирумънските и антисемитските настроения. В същото време държавата предприема стъпки за възстановяване контрола над икономиката и поставяне под контрол на чуждестранните инвестиции.

В известен смисъл, отношенията на Унгария с останалата Европа напомнят периода на 60-те години на миналия век, когато комунистическа Албания напусна Съветския блок и, демонстрирайки "трансконтинентална смелост", се ориентира към Китай. По онова време обаче, Албания беше малък играч, а Китай - бедна селска държава. Днес обаче Унгария е влиятелен член на ЕС, а китайският модел на развитие, който изведе Пекин до върха на глобалната икономика, придобива все по-голямо международно значение. С други думи, тук не става дума за "писукането на албанската мишка", защото новата нелиберална ос, която свързва Будапеща с Пекин и Москва, ще има далеч отиващи последици.

В края на краищата, унгарският премиер не е сам, а разполага с немалко европейски съюзници, подкрепящи неговия евроскептичен проект. Така наречените "крайнодесни" партии набират все повече гласове в социологическите проучвания, извършвани в най-различни точки на Стария континент. Така например, Националният фронт на Марин льо Пен спечели 25% от гласовете, превръщайки се в победител на изборите за Европейския парламент във Франция през май 2014. Малко преди това, на местните избори, Фронтът спечели кметски места в 12 общини, а анкетите сочат, че Льо Пен би спечелила президентските избори (насрочени за 2017), ако те се проведат днес. След терористичното нападение срещу редакцията на "Шарли Ебдо" Националният фронт лансира редица политически инициативи - от възстановяване на смъртното наказание, до затваряне на границите, с което отправи открито предизвикателство към европейския проект.

В Дания нарочената също за "крайно дясна" Народна партия спечели най-много гласове на изборите на Европейски парламент, а през ноември тя за първи път оглави класацията за най-предпочитана партия при евентуални национални избори. Тя призовава правителството в Копенхаген рязко да ограничи политиката на "отворени врати" по отношение на бежанците и да възстанови граничния контрол. Следвайки до голяма степен модела на поведение на германските "зелени" през 70-те години на миналия век, днес формации като Партията на независимостта във Великобритания, Партията на истинските фини и дори Шведски демократи, ерозират удобния досегашен консервативно-социалдемократически монопол на две традиционно конкуриращи се партии, редуващи се във властта в цяла Европа както по време на студената война, така и след това.

Ислямофобията, последвала убийствата във Франция, гарантира още по-мощния пробив на тези партии, които постепенно си извоюват водещи политически позиции. Настроенията, които се надигат срещу Исляма - по време на демонстрациите, в медиите или в хода на отделни сблъсъци - напомнят за отдавна забравената Европа от епохата на кръстоносните походи, или от времената, когато зараждащите се европейски национални държави се обединяват в юмрук срещу Османската империя, а европейската единство не се обосновава с икономически интереси или политически споразумения, а с необходимостта да бъде даден "цивилизационен" отпор на "неверниците".

Разбира се, днешна Европа е в далеч по-голяма степен оттогава мултикултурна територия и регионалната интеграция зависи от "единството на многообразието", какъвто е девизът на ЕС. В резултат, ръстът на антиислямските настроение се превръща във вътрешен проблем на европейския проект. Ако Европейският съюз не може да интегрира Исляма, целият комплекс на баланса между различните етнически, религиозни и културни групи на континента ще бъде поставен под въпрос.

Впрочем, евроскептицизмът не напредва само от дясната част на политическия спектър. В Гърция например, партията Сириза оспорва либерализма от леви позиции, осъществявайки масови протестни действия срещу програмите за сурови икономии на ЕС и МВФ, довели гръцката икономика до рецесия и накарали населението да излезе на улиците. Както навсякъде другаде в Европа, гръцката националистическа десница също се възползва от предимствата на икономическата криза, при това въпреки, че властите арестуваха лидера на "Златна зора" заради обвинения в убийство и други престъпления. На парламентарните избори през февруари 2015 Сириза постигна впечатляваща победа, като не и достигнаха само няколко гласа за да има абсолютно мнозинство в Парламента. Знаков за процеса на трансформация на европейската политическа сцена бе фактът, че партията веднага сформира правителство не с левоцентристите, а с консервативните националисти от "Независими гърци", които също се обявяват против мерките за сурови икономии, също са скептично настроени към ЕС и настояват за репресивни мерки срещу нелегалната имиграция.

Европейската единство си остава двупартиен проект на политически формации, застинали широко разкрачени в центъра на политическия спектър, но днес евроскептиците печелят все повече гласове със своята антифедералистка реторика за "деспотизма на Брюксел", постепенно доближавайки се до властта, и вече изглеждат напълно способни да "разпуснат" европейския проект.

Когато добродетелта се превръща в порок

В течение на десетилетия европейската интеграция се въртеше в един порочен кръг - просперитетът осигуряваше политическа подкрепа за по-нататъшната интеграция, която, на свой ред, стимулираше европейската икономика. Това несъмнено беше печеливша формула в света на конкуренцията. Но, след като европейският модел започна да се асоциира със самоограничаването и икономиите, а не с просперитета, този "добродетелен" кръг се превърна в "порочен". Проблемите с членството в еврозоната в една държава, възстановяването на граничния контрол - в друга, или повторното въвеждане на смъртното наказание - в трета, представляват самостоятелно развиващ се процес, който вкарва Европа в смъртоносна спирала, дори при положение, че поне засега, нито една държава-членка на ЕС (включително Гърция) не е предприела съдбоносната стъпка да излезе от него.

В Източна и Централна Европа нараства броят на онези, които не изпитват доверие към ЕС и смятат, че през постсъветската епоха Брюксел просто е заел мястото на Москва. Те твърдят, че ЕС определя параметрите на икономическата политика, която държавите членки често игнорират (поемайки свързаните с това рискове), а членовете на еврозоната разполагат с още по-малък контрол върху собствените си финанси. Дори ако декретите на Брюксел имат разумно икономическо обяснение и притежават известна демократична легитимност, за евроскептиците те пак означават загуба на суверенитет.

Така, всички онези чувства, които навремето ерозираха Съветската и Югославската федерации, започнаха да ерозират масовата подкрепа за Европейския съюз. Освен Полша и Германия, където ентусиазмът все още е доста силен, настроенията по отношение на ЕС в останалата част на континента са все по-негативни, независимо от оживлението след кризата на еврото. Подкрепата за европейския проект варира средно около 50% в много държави членки и е много по-ниска в някои от тях, като Италия и Гърция например.

Несъмнено, Европейският съюз представлява забележително постижение на съвременното изкуство на държавното управление. Той превърна континента, който изглеждаше обречен вечно да тъне в блатото на "историческите вражди", в един от най-хармонично развитите региона на планетата. Но опитвайки се да интегрира разнородните държави от бившия Съветски съюз, Югославия и Чехословакия, комплексният федерален проект на ЕС се оказа твърде крехък в отсъствието на такава сериозна външна заплаха, каквато беше студената война. Още един икономически шок или координирано политическо предизвикателство са напълно в състояние, образно казано, да го "убият".

Единството в многообразието може да изглежда привлекателна концепция, но ЕС се нуждае от нещо повече от благозвучна реторика и добри намерения за да остане единен. Ако той не формулира по-добра рецепта за решаване на проблемите с икономическото неравенство, политическия екстремизъм и социалната нетърпимост, опонентите му скоро ще станат достатъчно силни за да обърнат назад процеса на евроинтеграция. Гарантираният при подобно развитие колапс на европейския проект би бил трагедия не само за Европа, но и за всички, надяващи се да преодолеят опасните съперничества от миналото и да намерят убежище далеч от смъртоносните конфликти на настоящето.

Бележки:

1. Ако искаме да сме честни, следва да отбележим, че мнозинството от членовете на нейните правителства и, в частност, финансовите и министри, с ужас си спомнят за страховитите сблъсъци лице в лице с "Желязната лейди" - абсолютно безкомпромисна, непримирима и постоянно повтаряща (ако вярваме на Найджъл Лоусън) фразата "това няма алтернатива", заради което в кулоарите на Уайтхол Маргарет Тачър се сдобива с прякора "Тина" (от първите букви на въпросната фраза "There is no alternative" - TINA).

2. Нещо като социален приют, институция за рехабилитация на бивши затворници, излекувани наркомани, алкохолици и психически болни.

-----------------------------------------

* Авторът е директор в Института за политически изследвания (IPS) във Вашингтон

 

Шапкарят от Вашингтон, шапкарят от Париж или сите заедно?

ШОКИРАЩО ИНТЕРВЮ НА СТРОС-КАН:

Предчувствам, че ще стана жертва на сексуален капан
В интервю за френския „Либерасион” дадено на 28 април 2011, Строс-Кан казва между другото и следното:
„Да, аз обичам жените… и какво от това?.. От години се говори за някакви немислими снимки от оргии. Но аз никога не съм ги виждал… Нека ги покажат!”
После разказва за краткото си спречкване със Саркози в мъжката тоалетна по време на конференция, където Строс-Кан е предупредил Саркози да прекрати мръсните истории (които разпространяват хората на президента) за частния му живот
След това развива възможен сценарий за дискредитирането си: „Някаква жена, изнасилена (от него – Строс-Кан) на някакъв паркинг, на която са обещали половин милион или един милион евро, за да „изработи” подобна история”.

ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧИ в хотел „Софител“ близо до „Таймс скуеър“ на 15 май 2011 г. – ако някой не знае – случи се това, което Строс-Кан предположи в интервюто си за Либерасион 17дни по-рано. Само, че не се случи на паркинг, а в хотелската му стая във френската верига хотели Софител. 32-годишна камериерка влязла в стаята, след което Строс-Кан изскочил гол от банята и се опитал да я обладае, след това, тя се изплъзнала, последвал още един опит в банята и пак се изплъзнала… А Доминик Строс-Кан бързо се изнесъл от хотела, качил се на самолет за Париж откъдето бил свален и арестуван за опит за изнасилване.
Доминик Строс-Кан, не е светец и това е известно отдавна. Тук накратко ще ви припомня серията му от публични „подвизи”:

ТРИСТАН БАНОН. През февруари 2007 г. 31-годишната Тристан Банон разказа пред телевизионните зрители, че през 2002 г., когато работела по новата си книга, влиятелният политик й предложил да го интервюира. Тя се съгласила и двамата си уговорили среща. Когато Банон отишла на адреса, установила, че мястото на срещата е гарсониера. „Нещата приключиха доста ожесточено. Казах му „Не“ и се стигна до бой на земята и не ставаше дума само за няколко плесници, аз направо го сритах, а той успя да разкопчае сутиена ми и да свали ципа на дънките ми“, сподели Банон. Тогава Банон мислела да внесе иск срещу него, но после се отказала, защото не искала името й да се свързва винаги с определението: „Това е онази жена, която заведе дело срещу онзи политик“, пише в. „Фигаро“.

ПИРОШКА НАГИ. Доминик Строс-Кан се сближил с шефката на отдел „Африка“ в МВФ – унгарката Пирошка Наги, която е омъжена за известен икономист и бивш шеф на Централната банка на Аржентина, през декември 2007 г., малко след като поема управлението на МВФ. Двамата си разменяли първо имейли, а любовта им пламнала в началото на 2008. Връзката им обаче продължила само три месеца – до март, тъй като съпругът на Наги разбрал за аферата. Французинът публично се извини за постъпката си, определи я като „грешка“, но отрече да е навредил с нещо на институцията, която оглавява. Съпругата на Строс-Кан – известната журналистка Ан Сенклер, му прости и дори обяви, че двамата продължават да се обичат, както в първия ден, когато са се срещнали.

ЕМИЛИ БИЕ. И докато Строс-Кан се извиняваше, в. „Уол Стрийт джърнъл“ разкри, че срещу него е започнало и второ разследване. Отново за фаворизиране на друга негова подчинена – 26-годишната Емили Бие, която от февруари до август т.г. е била стажантка в изследователския център на МВФ. Участниците в тези програми на институцията преминават през тежък изпит, преди да бъдат избрани. Според в. „Уол Стрийт джърнъл“ нейното име е било единственото в списъка на кандидатите за стаж в изследователския център. Обикновено броят е около 10 души, като един от тях печели.
Справка показва, че Емили Бие съвсем не е случаен кандидат за мястото. През 2005 г. тя е била в екипа на социалиста Доминик Строс-Кан, когато той водеше кандидатпрезидентска кампания. Управителният съвет на МВФ реши, че французинът е допуснал „сериозна грешка в преценката си“, но не е допуснал злоупотреба с властта във връзката си със своя служителка.

ТАЙНИТЕ НА ЕДИН КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ стана бестселър миналата година и както се досещате, главният й герой е Доминик Строс-Кан. Написана е от мистериазна жена, наричаща се Касандра, и твърдяща, че е била дълги години в екипа на Строс-Кан. В книгата на Касандра се казва, че шефът на МВФ непрекъснато бил на лов за жени „Той е търсач на сексуално удоволствие. Подобно на всички големи политически животни и той има проблеми със самоконтрола“, пише тя. „“Той идентифицира жертвата си и започва да я засипва с есемеси, като обикновено започва с гръмкото: „Искам те“.”
И така, всички предпоставки за лоша слава на вече бившия шеф на МВФ са налице. Защо обаче повечето французи са категорични, че Строс-Кан е

ЖЕРТВА НА ЗАГОВОР?

Според социологическо проучване, проведено по искане на френски медии, мнението за заговор срещу Строс-Кан, който е един от най-популярните политици в страната, споделят 57 % от французите. 37 % от респондентите не считат шефа на МВФ за жертва на заговор. 11 % се въздържат от определено мнение.
Впрочем, моето мнение съвпада с това мнозинство, макар и по-малко по различни причини. Както обикновено могат да се намерят повече от една сериозни причини някой да скрои шапката на френския палавник. За мен обаче, основните версии са само две, при това смятам, че макар изградени върху взаимна непоносимост, и двете версии са повлияли върху казуса, макар и в различна степен.

ПЪРВИЯТ СЦЕНАРИЙ. Вече намекнах за него и в случая шапкарят се казва Никола Саркози. А причината е повече от прозаична. Доминик Строс-Кан е социалист и в момента в който се зашушука, че със сигурност, той ще е кандидата на френските социалисти за президент през 2012 г. социолозите тутакси му дадоха изключителна преднина пред Саркози, нещо повече, предрекоха, че балотажът ще е между него и Мари льо Пен. Това окончателно изведе Саркози от равновесие. Чисто субективно дребният френски президент има право да се гневи – в крайна сметка, тъкмо с неговата решаваща подкрепа Строс-Кан оглави МВФ, както се казва „храни куче да те лае”. А егото на малкия човечец е наистина огромно. В една от статиите си за либийската криза категорично се аргументирах, че в целият панаир около Либия изключително ярко се откроява истеричното желание на Саркози да бъде преизбран през 2012 и в либийската военна авантюра съвременният наполеончо е съзрял спасителен ход за изключително отрицателния си имидж. Ако се опрем на този факт, можем спокойно да заключим – той спретна цяла война за да си оправи имиджа, че няма да спретне един опит за изнасилване в хотелска стая…

в. "Либерасион" в главата му, като фон на статиите има карта с надпис Велика Америка

ВТОРИЯТ СЦЕНАРИЙ. Вторият сценарий е с произход Вашингтон. Както казах вече, двата сценария се наслагват и работят паралелно без да е изрично необходимо да са били съгласувани между шапкарите на четири очи. Американците са били през цялото време наясно с ходовете на Саркози, но не са имали нищо против комбинацията, по простата причина че органически не могат да понасят френският шеф на МВФ. Защо ли? Ами ще ви цитирам едно-две неща: „Трябва сериозно да се замислим върху осигуряване на нова световна резервна валута вместо долара”. Към това призова наскоро директорът на МВФ Доминик Строс-Кан в реч в централата на институцията във Вашингтон. „Този ден още не е настъпил, но смятам, че би било ползотворно да започнем да проучваме подобни идеи в момента”, допълни Строс-Кан. Ако светът разполага с алтернативи на долара, “това би ограничило влиянието върху световната финансова система на политиката и условията, които налага една, пък била тя и доминиращата в света държава”.
Че доларът загива съвсем негероично вече е ясно и на децата. Във Вашингтон обаче не го виждат или по-скоро не искат да го видят. Затова са тези трескави полумерки, които водят до полукризи, но всъщност само отлагат оповестяването на височайшата кончина. И когато в такъв катастрофален момент откъм една от най-коравите цитадели на безплатните, необезпечени хартишки с ликовете на американските президенти, традиционен бастион и на долара и на американските интереси, лично шефът му се изправи и заяви, че с долара е свършено и трябва да се подготвя нова резервна валута за света, това за Вашингтон е от грозно по-грозно предателство, в стил „Вътрешна афера” и … Строс-Кан го пиши отписан…

 
"Европа е уморена от българското правителство" това бе оценката, която дадоха в Брюксел пред вече бившия премиер Сергей Станишев на срещата с негови колеги от другите страни членки на Европейския съюз. Не беше отдавна, случи се на срещата на Г-20.

"Идеите наши - позорът - ваш!" би перефразирал знаменитите Илф и Петров двойно провалилият се лидер на червените от прекрасния си апартамент в комплекс "Магнолия", където плащал наем от 600 евро! Виж ми окото! Един ден и тази мистерия с наемане на жилище ще лъсне, както всичко до което се е отъркал синът на Димитър Яков Станишев...
Изключително сериозно спадане на валутните резерви на страната, много бързо стопяване на фискалния резерв, намаляване с над 30 на сто на чуждите инвестиции в България, свръхопасна ситуация с българския банков сектор, инфлация, рекорден дефицит по текущата сметка, трайно увеличаваща се задлъжнялост на домакинствата, 37-40 на сто разход за храна срещу 8 на сто разход за държавите от Западна Европа, увеличени цени на енергийните ресурси, транспорта и водата.
Такова бе дереджето на родната икономика когато "Голямата" тройка лъжеше и мажеше пред избирателите си, че всичко около нас е цветя и рози и живеем във финансова стабилност за разлика от другите европейски държави!

Разсипването на една държавна икономика, крахът на една финансова и банкова система има само едно определение - действия срещу националната сигурност на съответната страна. Инфантилните предателства, които бяха устроени на висши служители на ДАНС от самия им шеф, Петко Сертов създадоха онази полезна мъгла, която прикри за какво иде реч в държавата.
"Ако в Европа искат отново да станем най-бедната и корумпирана държава и искат да върнат Тройната коалиция, да не ни връщат фондовете. Ние всички мерки, които те са ни предписали, изпълняваме, действаме, и за това изпращам министрите, за да покажем какво сме направили за 20 дни". Това предупреди и обяви премиерът Бойко Борисов на всеослушание преди първото си посещение в Брюксел като председател на новото българско правителство.

Едва ли Европа иска да се връщат Тримата "големи", а и слава Богу това няма как да се случи! Да издейства отсрочка във връзка със спрените съгласувателни процедури по оперативни програми е амбицията на новия кабинет, който откакто е на власт ревизира, проверява, изважда на светло и огласява наследени корупция, безстопанственост, злоупотреби в големи размери, извършени от висши чиновници на предишното правителство.
Тези дни стана ясно, че Европейската комисия е върнала на българското правителство оценките за съответствие на четири от оперативните програми, като основната причина да бъдат отхвърлени оценките са продължаващите сериозни слабости в изграждането на централната информационна система за управление и контрол на проектите. А без одобрението на оценките не могат да тръгнат т. нар. междинни плащания по програмите, които са около 80 на сто от целия финансов ресурс от 7 млрд. евро.

Тази есен в Германия предстоят парламентарни избори и на срещата на Г-20 канцлерът Ангела Меркел показа, че категорично не приема идеята да подпомага неравностойни в икономическо и финансово отношение държави, само защото правителствата им са управлявали без контрол и отговорност, харчили безогледно и рисково в условия на ширеща се корупция.

Срещата на Г-20 показа, че световната криза определено е охладила ентусиазма на развитите Франция и Германия да носят на гръб безотговорните правителства и икономики на новоприетите страни-членки, като Румъния и България, за да ги реанимират когато се наложи.
Срещата на Г-20, това бе най-важната среща в международния календар тази година. 21 лидери от целия свят и председателят на Европейския съюз се събраха, за да вземат важни и отговорни решения и набележат мерки за справяне с последиците от кризата. Само за сравнение ще припомня, че над 85 процента от брутния вътрешен продукт на Планетата представляват икономиките на страните-членки на Г-20.
В заключителното Комюнике от срещата присъства един съществен момент: на МВФ се дадоха нови функции и една от тези нови функции е не да чакат правителствата на отделните страни, те да кажат, че имат нужда, че са в криза, а сам МФВ когато види, че дадена страна е в тежка икономическа криза, в рецесия, той сам да принуди правителствата да отидат на съответна финансова помощ от Фонда.

Важен нов момент е и, че тежестта на условията, които може да постави МВФ на отделното правителство е намалена.
За всичко това Станишев и компания мълчаха и не обелиха и дума, и ако не бяха разясненията на проф. Димитър Иванов от Лондон на организирана Кръгла маса и в поредица от интервюта, много от случилото се щеше да остане в страниците от заключителните документи на този форум.
Образно казано, "Европа трябва да спаси самата себе си от себе си", коментира бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън. Каляската се превърна в тиква на срещата на Г-20, кочияшите се разбягаха като сиви мишки, а Пепеляшките от Балканите, Румъния и България отново полегнаха пред огнището в старите дрипи.
Няма да коментирам дълбоките различия между американския и европейския подход в борбата с глобалната криза, тъй като акцентът бе пренесен върху друга цел: допълнително финансиране и въвеждането на нови правила за надзор на кредитните агенции - това бе взаимно приемливият компромис, по който се обединиха страните членки и САЩ по мерките, които трябва да бъдат приложени за преодоляване на световната икономическа криза.
А ето и още един момент от коментар на проф. Димитър Иванов за тази среща: "С оглед на по-нататъшното строго контролиране на поведението на отделни икономики се реши, да се изгради специална агенция, наречена Борд за контролиране на финансовата стабилност, чиято цел ще бъде превенцията, предотвратяването на кризи, усещането на ранни сигнали за кризи, съветването на правителства и така нататъка."

"Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години", прогнозира международният финансов експерт, проф. Димитър Иванов. Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Възможно ли е с ударни проверки, уволнения и ревизии за 20 дни

да се навакса несвършеното по икономическата криза за времето, в което правителството на Станишев кри, увърташе и лъга? Нека не пропускаме, че и синът на Симеон Сакскобургготски се включи във общата манипулация, че кризата ще ни удари леко!
Наричат страната ни "болния Човек на Източна Европа" - /статия от 30 май на Мери Стокс в "RGE Monitor" - бел. Л. М./. Друга публикация в "Emerging Markets", бе озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат". Нима премиерът Бойко Борисов и хората от икономическия му екип са пропуснали тези публикации?
Неадекватно правителство неадекватни реакции на премиера - така накратко може да се характеризира поведението на управниците от правителството на Станишев по настъпващата финансова криза.

Спрените средства по еврофондовете съвсем очаквано ще доведат до огромни загуби за бизнеса и това няма как да бъде пропуснато. Правителството на Станишев се опита да отклони вниманието на гражданството от кризата по спрените еврофондове за земеделието заради предстоящите избори, но това не означаваше, че тази криза си е отишла.
ЕК веднъж вече върна оценките на програмите миналата година заради недостатъчния административен капацитет на одитното звено и неработещата информационна система. В отговор звеното бе преобразувано в агенция към финансовото министерство.
МВФ официално призна, че глобалната икономика навлиза в рецесия и че тя ще продължи през цялата 2009 г.. България, която сега е на последно място по стандарт в Европа, е на път да се окаже още по-бедна след ударите на кризата, в случай, че не се вземат адекватни и спешни мерки.
Вярно е, че борбата с корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта е важна, но също така е вярно, че предишният кабинет заложи бомби в икономиката и финансовата система на държавата, които сегашните управници трябва да обезвреждат в движение.
Успоредно с това бе наследен един бюджет с дупка от 2,5 млрд, налага се и да се актуализира бюджетът, антикризисната програма за излизане от кризата все още чака. Новата изпълнителна власт се изправи пред реалността, че повечето бенефициенти от земеделците изпълниха условията по подписаните договори точно, акуратно и в договорените срокове, а реално се оказа, че държавата няма да има възможност да изпълни поетия ангажимент - да изплати договорената субсидия.
Бизнесът се оказа натоварен с допълнителни разходи по лихви за ползваните банкови кредити. След новината, че страната ни изгуби правото си най-малко на около 220 млн. евро от еврофондове, бъдещето на България, на фона на световната финансова криза, се оказа повече от тревожно.
Бизнесът няма никаква алтернатива, заради факта, че в страната вече е налице трайно кредитно засушаване, а настоящето правителство все още не е огласило свой антикризисен план за действие.

Липсата на каквато и да е възможност да изплащат кредитите по ипотекираните си домове вкара земеделци и банки в дупка, от която настоящите управници няма как да ги извадят... Очаква ни и много по-нисък от планирания от правителството растеж за България.
Българската икономика работеше по модел, твърде близък до американския - покупателната способност да е в зависимост от кредити. Потребление, основано главно на кредити, което създаде временна фалшива представа за високи доходи.

Очакваното повишаване на цените на петрола през лятото, без да е предвидено в настоящия бюджет, доведе до повишаване на инфлацията и изложи на риск възможността за прехрана на много голям процент от българското население. При очаквания темп на растеж на брутния вътрешен продукт - реално възстановяване на доходите ще може да има след 3,5 - 4,5 години! Това обстоятелство обрече на изключително трудно управление настоящото правителство на България - най вече поради заложените твърде лоши финансови и икономически показатели от кабинета "Станишев".
Ето защо, меко казано, твърде нагло звучи от устата на бившия министър-председател твърдението, че новият бюджет ще бъде с много ограничения, ще спре ръста на заплатите и пенсиите.
Кой заложи тези ограничения с инфантилна политика и лъжи, кой тичаше в Брюксел да се тръшка пред останалите лидери на страните-членки да му се пратят експерти, които да управляват като втори кабинет? На кого най-позорно му отказаха това абсурдно искане?
Кой насади държава и граждани на пачи яйца? Той. Рокерът-ватман, който спял спокойно и повече... Като че ли малко спа докато управлява!

Тези дни Станишев се вдигна до Жабокрек, за да връчи 15 членски карти на нови членове на столетницата и използва медиите, за да удари една критика на сегашното правителство: "Осигурителната тежест например бързо щеше да се намали с 5 на сто. Казаха, че ще сключат споразумение с МВФ - което е рисково за страната, защото тези пари се дават при тежки условия, включително намаляване на заплатите. И от това се отказаха вече. Бяха обещали 2 седмици след формиране на правителството да правят първа копка на "Тракия", а ефективно строителство не може да започне преди пролетта на 2010 г.."
Има ли смисъл да се спори за условията, които на срещата на Г-20 бяха поставени пред МВФ при отпускане на кредити на закъсали държави? Има ли смисъл да му се набива в главата на червения лидер и да се спори, че обещанията на сегашните управници бяха дадени на фона на оскъдната информация за хала на държавата - така че осигурителната тежест ще почака, първата копка на "Тракия" ще зависи от сринатия авторитет на България пред Брюксел, и връщането на спрените пари по различните оперативни програми ще бъде трудно...

Не само срината икономика, не само сринат бюджет, срината социална система, срината финансова система, ами за капак и 2,5 млрд дупка бе наследството от предишния кабинет.
Дойде си Видовден и стана ясно, че прехвалената администрация на вездесъщия Николай Василев е направила оценката за съответствието по оперативните програми като кучето на нивата - през пръсти, с пропуски и лошо. Затова и от Брюксел са върнали документите и чакат нещата да се коригират и напишат според изискванията.
Добрата новина е, че страната ни няма да връща пари на ЕС и има всички шансове да направи така, че да получи положителна оценка от Брюксел, за да усвои още 6 млрд. евро.
Що се отнася до това, дали Бюксел може да върне Тройната коалиция на власт - спокойно, при сегашното състояние на държавата и самата Тройна коалиция не би посегнала към властта!
Напразно би път до Брюксел Кунева - важното, което трябва да се свърши е тук, в България, защото през есента изтича акредитацията на въпросните оперативни програми.
 

/КРОСС/ Сто километра бодлива тел, с която бе препасан Франкфурт не бяха достатъчни, за да спрат гневните тълпи, които най-нагло провалиха тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

След протеста във Франкфурт против тържественото откриване на новата централа на ЕЦБ, струваща 1.3 млрд.евро...

На 18 март в сърцето на Европа хиляди излязоха на бунт срещу политиките на икономии, налагани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ. Този път гневът избухна във Франкфурт, Германия. Демонстрациите бяха организирани от група, наричаща себе си Blockupy. В този ден новата централа на ЕЦБ трябваше да бъде открита тържествено в немския град. За да им е удобно на затлъстелите чиновници в нея, които продължават да мислят, че хората ще търпят до безкрай. Те смятат, че не всеки народ има право да живее достойно и че тези, които демонстрират пред луксозната сграда са мързеливи бедняци, които само искат да харчат пари, без да ги връщат. Цялата медийна машина представя гърците като мързеливци, които нещо се хитреят. Голяма част от публичното мнение подкрепя това внушение. Българина, ако въобще се интересува от случващото се по света, пък прецежда през зъби: „Ама пенсиите хиляда евра, нали!". Тоест желанието на гърците да изживеят достойно старините си е някаква висша форма на наглост, това е нещо, което не им се полага. Така обясняват и кредиторите, които извиват ръцете на още куп държави. Но никога не обелват и думичка срещу любимата Америка, на която всичко ѝ е позволено.

Гърците са мързеливи хитреци с техните 320 млрд.евро дълг, а САЩ с неизплатимите 18 трлн.щатски долари не паразитират на гърба на цялата световна икономика, така ли?

Хората емигрират в САЩ заради високия стандарт, но този висок стандарт се плаща от целия свят, плаща се от онези държави, които местните политици и „кредиторите" заробват до гроб в дългове, превръщайки ги в постоянни донори. Поколения гърци ще изплащат огромните дългове. И основната цел не е този дълг да бъде изплатен докрай, основната цел е години наред той да расте, заедно с лихвите по него. Така че това са хората, които плащат на американците да си купуват всичко с пластмасовите кредитни карти и зелените хартийки, които ФЕД печата безконтролно.

И е хубаво да поглеждаме какво се случва при комшиите, защото България върви по пътя на Гърция. Защото българското правителство изтегли „едно кредитче от 16 млрд.лева", сякаш тегли 16 лв. А как ще бъдат похарчени ще разберем като свършат парите. Но не се надявайте на някакви социални политики. Единствената социална политика са коледни и великденски надбавки, а не такива, насочени срещу огромната безработица, изкореняването на бедността като порок на съвременното общество, гарантиране на равен шанс за развитие за всички трудолюбиви и талантливи хора и тн.

Съединените щати се превърна от държава на излишъците в държава на дефицитите от Клинтън до Обама - повече пространство за икономическо разгръщане няма, вече всички бивши соц.републики бяха погълнати. И трябва някак си да се накарат тези „донори" да дават повече, за да има пикап за всеки американец и трилиони за поредната война. Всеки втори американец има повече от един дълг към банките, тоест всеки втори американец е умален вариант на това, което се случва с държави като Гърция, България, Италия, Аржентина и така до безкрай. Това е целта на банкстерите.

Сам по себе си ЕС се превърна в най-големия донор на банките и САЩ. Нека не забравяме, че манипулациите и измамите на Уол Стрийт разпалиха световната финансова криза, която ни доведе до момента, в който МВФ и ЕЦБ започнаха да спасяват банките, смазвайки обикновените европейци. А богатите станаха още по-богати, виновниците за кризата постигнаха извънсъдебно споразумение със властите в САЩ и всичко се забрави. Тоест, имаме една криза, от която Европа ще излезе най-рано след десет години, според най-оптимистичните прогнози, но удобно никой не помни как започна тя. Вероятно е „виновна" Русия, както винаги, или най-големият кредитор на САЩ - Китай.

Международния валутен фонд призна, че политиките на строги икономии са били грешни и дори са влошили нещата. Европа официално е най-бавноразвиващия се континент. А в повечето държави-членки на Европейския съюз се шири невиждана досега безработица и корупция.

OLAF и Дирекция на правосъдието на ЕС сметнаха, че от еврофондовете всяка година се „изпаряват" по едни 323 млрд. Къде са отишли? При крадливите източноевропейци, които от общия бюджет получават жълти стотинкци ли? Или при „мързеливите" гърци? 323 млрд.евро са повече от общия дълг на Гърция! И това само за една година.

Франсоа Оланд, президента на Франция, заяви преди няколко години, че ЕС може да се разпадне заради младежка революция и бунтове срещу високата безработица и неадекватната финансова политика. В този момент, когато около 10 млн. европейци са безработни, а повече от половината младежи в Гърция, Италия, Испания са безработни ЕС отпуска 12 евро годишно за една крава и едв 1 евро за младежки политики. В момента, угаждайки на Вашингтон Германия е сред държавите, които налагат санкции на Русия и заради обратния им ефект сега в Германия не се очаква икономически растеж, а бизнеса губи милиарди. Нека не коментираме как стоят нещата с по-слабите държави в Евросъюза, след като е видно какво е въздействието на „анти-руските" санкции в страна като Германия. Единствения победител от тази икономическа война, нейния пореден рунд, е САЩ, които се опасяват от сътрудничеството и добрите отношения между Европа и Русия и правят всичко възможно те да не се случат и да бъдат провалени. САЩ никога няма да плати дълговете си, защото и да иска не може да го стори. 16 трлн. долара са неизплатим дълг. Всичко, което се случи в Украйна е заради печалбите на САЩ: икономически и геополитически и стратегически. Затова и крехкия мир след „нормандската четворка" ще бъде задушен не от кой да е, а от американците. А еврото съвсем скоро ще се обменя 1:1 към американския долар, тъй като продължава да се срива, заедно с крехката Еврозона.

Европейския съюз няма бъдеще. Той е съюз, който се е превърнал в зле еманципирана тексаска домакиня, която прави всичко, което ѝ се каже, дори това да е крайно вредно за самата нея. Европа не защитава не само интересите на гражданите си, а и тези на самия европейски континент - като политически и дори географски обект. Европа допусна Украйна да тръгне по пътя на „американски Ирак" в нейните собствени граници. Тласкана от НАТО, което също се командва от САЩ в един прекрасен ден може отново да се окаже бойното поле на поредната глобална война, след която Европа ще бъде изравнена със земята.

Така на 18 март във Франкфурт за пореден път дадоха да се разбере, че нещата повече не могат да продължават така. Че не е време за тържествени открития на централата, струваща 1,3 млрд.евро на Европейската централна банка. Време е за радикална промяна и хората ще настояват за нея. И гневните тълпи няма да могат да бъдат спрени със 100 километра бодлива тел, която стига да бъде разпъната от София до Копривщица и немските власти препасаха целия Франкфурт, или пък с палките, водните струи и всичките инструменти, с които властта си служи винаги. Ако Европейския съюз продължава да счита банките за по-важни от гражданите, ако продължава да влошава положението с останалите си политики и на международната арена и такива като борбата с корупцията и безработицата той няма да просъществува още дълго. Той постави банките над гражданите, но очевидно банките се чувстват и над него.

А вие, скъпи българи се гответе освен като крадци на дребните сумички от еврофондовете, които ни подхвърлят скоро да ни обвиняват и че сме мързеливци, които не работят и затова не искат да си връщат огромните дългове към кредиторите. Тогава ще ви бъде ли приятно да ви сочат с пръст и да твърдят, че сте мързеливци като гърците? От вашия и мой мързел ли ни заробиха последно с нови 16 млрд.лева?/ alterinformation.wordpress.com

 
Радостта от случилото се на украинските избори може да се окаже преждевременна

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1654-koy-shte-plashta-smetkata-za-evropeyskiya-izbor-na-ukrayna

Танкове по улиците на Източна УкрайнаРезултатите от парламентарните избори в Украйна, провели се в края на октомври 2014 и осигурили почти 75% от местата във Върховната Рада на т.нар. "проевропейски партии", бяха посрещнати с възторжени коментари в повечето западни (и особено американските) медии. Така, в редакционна статия на списание National Review се казва, че "сега за коментаторите-реалисти ще бъде изключително трудно да ни убедят, че украинските избори са се оказали поредния триумф на съвременния Макивели - Владимир Путин". Като доказателство за това се подчертава, че "проруският блок, включително политиците от бившата Партия на регионите на сваления президент Янукович, получиха под 8% от гласовете, а комунистите въобще не успяха да влязат в парламента".

Както посочва обаче бившият високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ и съветник в руско-американската президентска комисия Джеймс Кардън в наскоро публикуваната си статия в списание National Interest: "Радостта от случилото се на украинските избори може да се окаже преждевременна по две причини. На първо място, резултатите от тях показват задълбочаване на разцеплението между традиционно проевропейската Западна Украйна и много по-скептично настроеното население в южната и източна части на страната. Сред доказателствата за това е делът на гласувалите. Като цяло, в изборите участваха 52% от украинците, но в двете югоизточни области, както и в две най-западни области, където живее значително унгарско и румънско малцинство, процентът на гласувалите е много по-нисък. Затова пък, в северозападните украински области, формиращи основната електорална база на Народния фронт на премиера Яценюк, са гласували 70%. Втората причина да се отнасяме по-предпазливо към резултатите от 26 октомври е, че партията, демонстрирала по-голяма склонност да преговаря със сепаратистките региони - Блокът на Петро Порошенко, получи доста по-ниски от очакваните резултати. В момента, на фона на вехрещите се между тях интриги, алиансът между президента Порошенко и премиера Яценюк все повече напомня провалилия се съюз между Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, формирал се след Оранжевата революция през 2004. Така, че този филм вече сме го гледали".

Цивилни жертви в ЛуганскОчевидно Джеймс Кардън има предвид съперничеството между войнствено настроените "ястреби", около премиера Яценюк и "гълъбите", начело с президента Порошенко, като изборите дадоха предимство именно на първите. Интересно е, че повечето големи западни медии предпочитат да не коментират яростната антируска реторика на Яценюк. Както посочва Пиетро Шакарян от Мичиганския университет обаче: "любимата тема на Яценюк е неговият проект за играждането на гигантски вал, подобен на Берлинската стена, по цялата украинско-руска граница". Ето защо, макар успехът на проевропейските партии на последните украински избори да е неоспорим, също толкова вярно е и, че тези избори демонстрираха задълбочаващият се разлом в самата Украйна. Пропастта между "двете Украйни" се разшири още повече след като т.нар. Луганска и Донецка републики проведоха собствени избори. Естествено, САЩ и ЕС обявиха, че тези избори нарушават споразумението за примирие, постигнато в Минск през септември 2014. Както можеше да се очаква обаче, Русия ги призна, в резултат от което в момента (освен ако не станем свидетели на мащабна западна военна намеса, което е много малко вероятно) разпадането на Украйна може да се приеме за свършен факт, т.е. едва ли ще се промени в обозримо бъдеще.

Междувременно, наближава времето, когато Киев ще трябва да започне да плаща сметката за направения от него "европейски избор". Както е известно, в края на октомври 2014 Украйна и Москва успяха да се споразумеят по въпроса за руските газови доставки през настъпващата зима. По този повод, президентът на московския филиал на Фондация Карнеги Дмитрий Тренин коментира, че "формулата на сделката между ЕС, Украйна и Русия е проста: Украйна получава газ, Европа получава Украйна (за да плаща нейните гигантски и задължения с цел да не допусне превръщането и в държава-парий), а Русия получава много пари". Тук е мястото да добавим, че тези пари ще дойдат от джобовете на американските и европейските, включително и българските, данъкоплатци. Ще припомня, че въпросното споразумение предвиждаше Украйна да плати незабавно на Русия 1,45 млрд. долара за доставяния и природен газ, както и още 1,65 млрд. до края на годината. А както съобщи вече бившият еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, тези средства ща бъдат отпуснати на Киев от МВФ и от ЕС (т.е. действително става дума за пари на европейските, включително българските, граждани).

А да не забравяме и далеч по-сложният и в пъти по-скъп проблем със суверенния дълг на Украйна. Тук е мястото да обърна внимание върху парадоксалното, поне на пръв поглед, съвпадение в позициите по украинската криза на американските неоконсерватори и на милиардера и краен либерал Джордж Сорос, към който те се отнасят с неприкрито презрение и дори омраза. Така, в появилата се на 20 ноември 2014 в списание New York Review of Books негова статия, Сорос на практика призова САЩ и ЕС да направят всичко възможно за да спасят държателите на суверенния дълг на Украйна. Според него, големите частни държатели на украинския дълг, като Franklin Templeton Investments например (собственик на украински дългови облигации на стойност около 7 млрд. долара), не бива „да търпят загуби от своите инвестиции и това следва да бъде поставено като предварително условие за оказване на по-нататъшна финансова помощ на правителството в Киев“.

Сорос настоява МВФ да осигури „незабавното отпускане на поне 20 млрд. долара на Украйна и да бъде готов да и отпусне още средства, когато това  се наложи“. Според него, този процес трябва да бъде съпроводен с „трансформацията“ на краткосрочните дългови облигации на Украйна на стойност 18 млрд. долара в по-малко рискови дългосрочни облигации, които „да бъдат гарантирани – макар и само частично – от САЩ и Европа“.

Както посочва в тази връзка споменатият по-горе американски експерт Джеймс Кардън: „ако не беше колосалната глупост, проявена от американската и европейската дипломация, можехме да избегнем и разцеплението, и гражданската война в Украйна, а на американските и европейците данъкоплатци нямаше да се налага сега да плащат милиарди долари, отчаяно опитвайки се да спасят тази страна от вече неизбежния и пълен крах, да не говорим, че щяха да бъдат избегнати хилядите жертви, както и близо един милион бежанци“.

-----------------------------------------------------

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа







 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1652-predistoriyata-vazmozhnite-posleditsi-i-shansovete-za-razreshavane-na-ukrainskata-kriza

В Украйна Киев води война срещу населението на Източната част на странатаВ един скорошен коментар, известният германски външнополитически експерт Кристоф Леман посочва, че: "Сто години след като изстрелите в Сараево провокират началото на Първата световна война, Европа отново е тласкана към катастрофа. Преди век наличието на истински държавници би могло да предотврати войната. За съжаление, и днес мнозина представители на западния политически елит обичат да се кипрят в униформата на пилоти, макар че едва ли са годни да работят дори като стюарди".

Предисторията на украинската криза

През 2007 в Персийския залив беше открито най-голямото газово находище в света, което в момента си поделят Иран ("Южен Парс") и Катар ("Северно поле"). Според Леман (който далеч не единственият, който мисли така),  именно това е стартирало реализацията на Големия проект на "Мюсюлманските братя" станал известен по-късно като "арабската пролет". Както е известно, малко след откриването на находището, Иран, Ирак и Сирия лансираха проект за изграждането на газопровод, по който газът от находището "Южен Парс" да се транзитира до сирийските средиземноморски пристанища и оттам към континентална Европа. Именно това развитие на събитието съдейства за старта на "големия проект" на "Мюсюлманските братя".

Завършването на газопровода Иран-Ирак-Сирия би провокирало маса събития, почти всички крайно неприемливи за САЩ, Великобритания, Израел и Катар. За разлика от тях, редица държави от континентална Европа се отнасяха към проекта с одобрение. Заедно с руския газ, доставян на ЕС през Украйна и по тръбопровода "Северен поток", Съюзът би могъл да покрива около половината от потребностите си от енергоносители за сметка на руските и иранските доставки.

Израел обаче беше силно разтревожен от перспективата, че Иран може да се превърне в един от основните източници на природен газ за ЕС, а както е известно опасенията свързани с енергийната сигурност пряко влияят върху международните отношения и външната политика. В този смисъл, отношенията между ЕС и Израел и възможността Иран да се сдобие с инструмент за влияние върху позицията на Съюза по палестинският проблем (и Близкия Изток, като цяло), не бяха изключение от това правило. На свой ред, по онова време САЩ и Великобритания не бяха заинтересовани от появата на конкуренция на подкрепяния от тях проект за газопровода "Набуко" (в крайна сметка оказал се безперспективен), а пък Катар, който имаше най-голямо влияние върху "Мюсюлманските братя", видя в това шанс да се превърне в регионална държава, с която се съобразяват съседите, и инвестира гигантската сума от 10 млрд. долара за активизирането на сирийското крило на "братята" и провала на проекта за газопровода Иран-Ирак-Сирия (според споменатия по-горе Кристоф Леман, ролята на посредник в случая е изиграл тогавашния външен министър, а днес премиер на Турция Ахмед Давутоглу).

Друг важен момент, който навремето беше пропуснат от повечето анализатори е, че САЩ и Великобритания никога не биха позволили толкова тясно обвързване между Русия, континентална Европа и Иран, в чиято основа да е 50%-ната енергийна зависимост на ЕС от доставките на руски и ирански енергоносители. Тук е мястото да спомена, че в статията си Кристоф Леман говори за една своя среща с адмирал от НАТО от Северна Европа, състояла се още през 80-те години на миналия век, на която въпросният висш военен му е казал следното: "Американските колеги от Пентагона ми заявиха съвсем категорично, че САЩ и Великобритания никога няма да позволят на европейско-руските отношения да се задълбочат до такава степен, че да поставят под въпрос политическата, икономическата или военната доминация на САЩ и Великобритания на европейския континент. Подобно развитие ще бъде предотвратено с всички възможни средства, ако се наложи дори и с провокирането на военен конфликт в Централна Европа". Очевидно разпадането на Съветската империя не е променила основните принципи на тази доктрина и тя продължава да е актуална и днес.

През 2009 реализацията на "големия проект" на "Мюсюлманските братя" вече вървеше с пълна сила. В интервюто си за телевизионния канал LPC през юли 2013 бившият френски външен министър Ролан Дюма заяви, че "когато бях във Великобритания две години преди експлозията на насилието в Сирия, се срещнах там с редица британски официални лица, които ми признаха, че готвят нещо в тази страна. Повтарям това беше във Великобритания, а не в Америка... Британците организираха навлизането на бунтовниците в Сирия. Те дори ме попитаха, макар че вече не бях външен министър, дали не искам да включа. Разбира се, отговорих им, че съм французин и това не ме интересува. Всъщност, не мисля, че това имаше някакъв смисъл. Очевидно има страни, които искат да унищожат тази арабска държава, както стана преди това с Либия, особено имайки предвид специалните отношения между Сирия и Русия...".

В това интервю Дюма неслучайно споменава Либия. В тази връзка си струва да припомня, как НАТО се възползва от резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 относно тази страна, за да ускори реализацията на "големия проект" на "Мюсюлманските братя" в нея. Горе долу по това време тогавашният постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер и тогавашният Върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис публикуваха във Foreign Affairs (броя от март/април 2012) обширна статия, в която твърдят, че намесата на НАТО в Либия е "възможност за обучение и модел за бъдещи интервенции".

Същата теза беше лансирана и на 25-та среща на НАТО в Чикаго през 2012. Пак през същата година в лекцията си във Военноморската академия на САЩ в Анапълис, адмирал Ставридис поясни, че е необходимо възприемането на нови методи за водене на война, т.е. за бойни действия с използването на специални методи. Според него, традиционната конвенционална война окончателно остава в миналото. Освен това Либия беше необходима като транзитен възел в прехвърлянето на оръжие и плацдарм за набиране и подготовка на "муджехидини" за Сирия.

Поражението в Сирия направи войната в Украйна неизбежна

През юни и юли 2012 около 2000 "муджехидини", събрани и обучени в Либия и прехвърлени след това в граничния йордански град Ал-Мафрат, предприеха две мащабни кампании за овладяването на сирийското пристанище Алепо. И двете обаче се провалиха, а "либийската бригада" беше почти напълно унищожена от армията на Асад. Именно след това поражение, в играта се включи и Саудитска Арабия, която стартира машабна кампания за набиране на "джихадисти", включително използвайки за целта мрежите на одиозната Ал Кайда.

С течение на времето обаче (и особено след провала на плана да бъде използвана употребата на химическо оръжие в хода на гражданската война като предлог за военна интервенция на САЩ и най-близките им съюзници в Сирия), стана ясно, че войната срещу Асад вече няма как да бъде спечелена. Именно това, а не нещо друго, беше причината британският парламент да отхвърли предприемането на въздушни удари срещу Сирия през август 2013.

Според редица експерти, именно в този момент, войната в Украйна е станала предсказуема, а и самият ход на събитията в тази страна през 2012 и 2013 показват, че планът за свалянето на правителството на Янукович и дългосрочната дестабилизация на Украйна е бил стартиран някъде след юли 2012.

В същото време съществуваше една последна възможност това негативно развитие да бъде преустановено и тя беше свързана с преговорите между Москва и Брюксел за т.нар. "Трети енергиен пакет" на ЕС в края на 2012. По онова време отношенията между Русия и Съюза вече бяха достатъчно напрегнати заради тази лансирана най-вече от Великобритания инициатива на ЕС, имаща откровено антируска насоченост, в чиято основа е тезата, че "Съюзът не може да приеме такъв голям доставчик на енергоносители като Русия, в лицето на "Газпром", да контролира и производството, и системата за транзит на природния газ за Европа".

На срещата на върха между ЕС и Русия, провела се в Брюксел на 21 декември 2012, те не можаха да разрешат този проблем, като в резултат от това войната в Украйна наистина стана неизбежна, което означава, че от този момент нататък определени влиятелни среди в САЩ и Великобритания започнаха упорито да създават условията за старта на "войната от четвърто поколение" в Украйна. На 22 декември 2012 споменатият по-горе анализатор Кристоф Леман публикува на сайта си nsnbc ìnternational статия, озаглавена "Срещата между Русия и ЕС в Брюксел: рискът от война в Близкия Изток и Европа нараства", в която се посочва, че: "неочакваните действия на Украйна бяха възприети от енергийните експерти, с които разговаря авторът, като поредния опит на Киев, Вашингтон и Лондон да форсират разширяването на НАТО и да попречат на задълбочаващата се интеграция на руската и европейската икономики. Както ще стане ясно по-долу, това е свързано с агресивните опити за спасяване на петродолара".

На 9 февруари 2014 отношенията между Русия и ключовите държави-членки на НАТО се влошиха (както заради Сирия, така и поради разминаването на позициите им по енергийните въпрос) дотолкова, че руският представител в НАТО Александър Грушко заяви: "Тук, в Брюксел, чух нещо умно: ако имате чук не бива да си мислите, че всеки появил се проблем е пирон. Струва ни се, че светът има достатъчно възможности за сътрудничество в енергийната сфера, без да използва военно-политическите организации като инструмент".
На 21 февруари украинският парламент беше овладян от въоръжени противници на президента Янукович, който бе свален от депутатите с гласуване, осъществено в тяхно присъствие, т.е. под дулото на оръжието. Сред първите решения на новите власти в Киев беше, че руският вече няма да се ползва като втори официален език в предимно рускоезичните източни райони на Украйна (по-късно то беше отменено). Именно това, както и редица последвали го действия, провокираха реакцията, довела по-късно до войната и разделянето на Украйна.

Енергийните измерения на украинската криза

Както посочва известният енергиен експерт и преподавател в Харвардския университет Андреас Голдтау: "Украинската криза е най-сериозният проблем на сигурността в Европа след края на студената война. Ключово място в публичните дебати във връзка с този конфликт имат въпросите на енергетиката. В същото време реалностите на енергийния пазар се разминават с някои политически предпочитания, които напоследък постоянно биват озвучавани в разговорите, водени в кулуарите на европейските столици. Затова европейските политици би трябвало да се стремят да отделят енергетиката от трудните проблеми на сигурността, в рамките на този конфликт".

След известни колебания, проточили се няколко месеца, през май 2014 европейските и американските политици решиха да превърнат енергоносителите в част от санкциите срещу Москва. Както е известно, Русия е сред основните доставчици на енергоносители в света. Бюджетът и е силно зависим от постъплениято от тяхната продажба (особено на петрола), а пък Европа получава от руснаците, съответно, 30% и 35% от необходимия и петрол и природен газ. Според Голдтау обаче, въпреки че на пръв поглед изглежда обещаващо, "превръщането на енергоносители в част от западното кризисно управление е прибързано решение, най-малкото защото редица от аргументите за вземането му са повече от съмнителни".

Както е известно, първият от тези аргументи е, че Европа може да се справи с евентуално мащабно прекъсване на руските газови доставки. Повечето експерти обаче са на мнение, че това просто не е вярно. Факт е, че заради меката зима (2013-2014) газовите хранилища на континента в момента са пълни, което повишава устойчивостта при краткосрочни дефицити в доставките. Наличието на тези запаси обаче не означава, че всички държави членки на ЕС имат гарантиран достъп до тях. Резултатите от т.нар. стрес-тестове на Съюза показаха, че макар Европа да е осъществила определен напредък от последните прекъсвания на руските газови доставки през 2009 насам, някои държави от Централна, Източна и Южна Европа (България е на едно от първите места сред тях) си остават силно уязвими. Данните на Европейската комисия показват, че устойчивостта на евентуални прекъсвания на енергийните доставки е далеч от оптималната. Макар че Западна Европа може да издържи повече, текущите запаси на редица държави от Източна Европа ще им стигнат само за два или три месеца, а зимата може да продължи доста по-дълго. Въпреки това, Вашингтон и Брюксел прогнозират, че Европа може да се справи с този проблем, ако търсенето на енергоносители не надхвърли 75% от миналогодишното. Това обаче означава да се разчита, че зимата отново ще е твърде мека, което не е добра основа за формулирането на надеждна стратегия.

Вторият аргумент, лансиран от подкрепящите санкциите среди е, че Русия няма да прекрати доставките на енергоносители, въпреки втвърдяването на енергийните санкции срещу нея. Макар да звучи успокояващо, това не е много реалистично. В тази връзка само ще припомня решението на Газпром през май 2014 да прекрати газовите доставки за Украйна заради неизплатените и дългове от 5 млрд. долара, което беше директна заплаха за енергийната сигурност на Европа. От друга страна, наскоро украинският парламент нареди да бъдат проучени възможностите за прекратяване на газовия транзит за Европа. Разбира се, Киев и преди използваше монополното си географско положение на основен транзитьор на руския газ за Европа за да прокарва собствените си позиции относно ценообразуването и различни политически въпроси, несвързани пряко с енергетиката.

Печално известните газови кризи през 2006 и 2009 накараха потребителите в България, Словакия и други държави да мръзнат, макар че струваха на Газпром около 1,5 млрд. долара и силно навредиха на репутацията на Русия сред европейските консуматори. Както е известно, самата криза беше предизвикана най-вече от споровете за цените и условията за транзита, като користните интереси на Украйна изиграха ключова роля за ескалацията на събитията.

Макар че междувременно руският дял в газовите доставки за Европа през територията на Украйна намаля наполовина заради новите газопроводи и най-вече на "Северен поток", тази страна продължава да контролира транзита на около 40 млрд. куб. м руски газ, който носи на Москва 73 млрд. долара годишно. И тъй като положението на Киев става все по-тежко, не е изключено Украйна отново да разиграе "транзитната карта", за да накара Европа и Русия да се намесят в този конфликт.

Третият аргумент на привържениците на енергийните санкции е, че те са средства да бъде принудена Русия да промени поведението си. Тук е мястото да посоча, че една от причините санкциите все още да не са толкова сурови, както биха искали в Белия дом е, че американските и европейските политици се стараят да се съобразяват с вътрешнополитическата ситуация, а това означава и с интересите на големите компании, които имат бизнес с руснаците. По-същественото обаче е, че е крайно съмнително, дали американските и европейските политици действително искат краха на руската икономика. Във всеки случай те очевидно не са заинтересовани от една нестабилна ядрена държава, граничеща с ЕС. А за Русия енергийният сектор е същото, каквото е за САЩ този на ІТ-технологиите, т.е. това е гръбнака на нейната икономика. Можем да си представим, как биха реагирали във Вашингтон, ако Уолстрийт или Силициевата долина бъдат разрушение в резултат от санкциите на някаква външна сила. В тази връзка, американският анализатор Пол Сандърс предупреждава, че последният път, когато САЩ са превръщали в своя мишена енергийния сектор на друга голяма държава (в случая Япония), това е довело до световна война. Затова, ако санкциите реално заработят те биха породили такива последици, с каквито инициаторите им едва ли биха искали да се сблъскат, да не говорим, че със сигурност няма да съдействат за постигането на мир в Украйна.

Четвъртият аргумент на привържениците на санкциите е, че така Русия може да бъде "отрязана" от европейския енергиен пазар. Това обаче е крайно малко вероятно, освен ако европейските политици не решат внезапно да се откажат от пазарната парадигма. Както е известно, ЕС стартира либерализацията на енергийния си пазар още през 90-те години, предоставяйки на (частично) приватизирани компании правото да купуват, търгуват и продават суровинни стоки. Косвено, това решение целеше да ограничи политическия натиск върху енергийните компании. В условията на ценова либерализация, това е най-важния стимул за активността им. В този контекст руският природен газ се оказва доста конкурентнопособен, доказателство за което е сравнително слабото натоварване на европейските заводи за втечнен природен газ. Недостатъчната пазарна интеграция в Централна и Източна Европа допълнително усилва конкурентните предимства на Газпром в тази част на континента. Разбира се, би могла да се формулира политика, която да промени сегашното разделение на труда между частните и държавните компании, но в отсъствието на подобна радикална политическа намеса, руският природен газ ще продължи да присъства мощно на европейските пазари още дълги десетилетия.

Всички тези причини, които в своята съвкупност, представят в съвършено различна светлина сегашните опити за промяна на поведението на Москва, както и на европейските връзки в енергийната сфера. Както посочва споменатият по-горе експерт Андреас Голдтау, "Енергетиката играе прекалено важна роля за икономиката, обществото и националната сигурност, за да се превръща в разменна монета във възраждащите се геополитически проблеми на Стария континент. Следователно, енергийните санкции не ни водят напред и не укрепват сигурността на енергийния сектор. Вместо да продължаваме да вървим по този път, трябва да се опитаме да отдалечим очертаващия се конфликт от неоспоримите рискове в енергийната сфера. Действително в тази сфера, ЕС и САЩ разполагат с достатъчно поле за маневриране, както и с политически инструменти, с каквито не разполагат другаде, за да помогнат на Украйна".

На първо място, усилията следва да бъдат концентрирани върху реформирането на украинската икономика и повишаване на управляемостта на собствения и енергиен сектор. Не е нормално държава, чиято икономика е равна на тази на Бостън например, да консумира толкова природен газ, колкото и Франция, което води до непропорционално голяма нужда от неговия внос, най-вече от Русия.

На второ място, налага се да бъде осъществена фундаментална програма за реформиране на ценообразуването в енергетиката на Украйна. При сегашните субсидирани цени на енергоносителите, няма никакви стимули да се инвестира в повишаване на ефективността, което пък означава, че украинската индустрия (като изключим продажбите и на руския пазар) си остава неконкурентноспособна на световния пазар.

Не трето място, преструктурирането на украинските газови задължения следва да бъде включено във всеобхватен и дългосрочен план за възстановяване на националната икономика. ЕС и САЩ разполагат с необходимите "ноу-хау" и технологии за да улеснят фундаменталната трансформация на ръководните структури на украинската енергетика, да помогнат за ограничаване на гигантската корупция и за налагане върховенството на закона в икономиката, като цяло. Западните компании могат да помогнат за бързото нарастване на собствения газов добив на Украйна, което ще намали нуждата от внос. Международните и двустранните организации за развитие, като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или USAID могат да се окажат ключови партньори за осъществяването на подобни реформи, особено когато става дума за усъвършенстване на енергийната инфраструктура, нейното управление и повишаването ефективността на крайното потребление. При това основен европейски приоритет при прокарването на тези мерки трябва да бъде по-нататъшното стимулиране на интеграцията на външните пазари и превръщането на ЕС в привлекателен пазар за вноса от всички региони на света, като Русия трябва да продължи да бъде един от играчите на този пазар, в конкуренция с останалите.

Разбира се, би могло да се възрази, че Москва прекалено активно се меси във вътрешните работи на Украйна и това изисква твърда реакция. Реалностите обаче са такива, че нито САЩ, нито ЕС са склонни да платят истинската цена за Украйна, тъй като тази държава не е чак толкова стратегически важна за тях та да рискуват мащабна конфронтация с руснаците.

По-лошото обаче е, че сегашната политика на санкции срещу Москва не отговаря на пазарните реалност и, следователно, може да доведе до крайно негативни последици. Затова мнозина западни експерти, включително Андреас Голдтау, препоръчват енергийната сфера да бъде изключена от сегашната конфронтация с Русия. Подобен подход е свързан с редица въпроси, оказващи сериозно влияние върху европейската енергетика през последните двайсетина години и би позволил на ЕС да постигне едновременно две цели: да подобни управлението на вътрешния енергиен сектор на Украйна, съдействайки по този начин за нейното икономическо възстановяване, и да постигне по-голяма енергийна сигурност на Европа, като цяло. В момента европейците са на кръстопът: те могат много да загубят, ако продължат да акцентират върху енергийните санкции срещу Русия (както настояват САЩ), но могат и да спечелят, ако решат да поемат инициативата и да възприемат друг подход към случващото се в Украйна

Възможното развитие на украинската криза

Поемайки властта в Украйна през юни 2014 президентът на страната Петро Порошенко беше изправен пред изключително сложната задача да възстанови единството на страната и в същото време да спре свличането на националната икономика в бездната на кризата. При това, както посочва президентът на украинския Център за системен анализ и прогнози Ростислав Ишченко, "Порошенко не разполагаше нито с необходимата подготовка, нито с талант и екип, ето защо не можа да измисли нищо по-добро от това да активизира максимално мащаба на репресиите срещу противниците на "февруарската революция" в Украйна, вместо да се ориентира към постигането на компромис с тях. Истината обаче е, че възприетата от него стратегия още в самото начало нямаше никакви шансове за успех".

Всъщност, в момента, когато получи номиналната власт в страната, Порошенко беше може би най-слабата фигура на украинската политическа сцена. Той не разполагаше с частна армия, каквато имаха други олигарси, като Игор Коломойски или Ринат Ахметов например. Порошенко не контролираше в достатъчна степен дори смятаната за негово "феодално владение" Виницка област в Западна Украйна. В същото време, според някои местни анализатори, ръководството на украинската армия и специалните служби бяха склонни да се вслушват не толкова в указанията на новоизбрания президент, колкото на американските военни съветници в Киев. Порошенко не можеше да се похвали и с лична харизма, като тази на Юлия Тимошенко например, нито дори с макар и зле функциониращ но все пак някакъв партиен апарат, какъвто имаха Юрий Кличко или премиерът Арсений Яценюк (показателно е, че дори и заемите, отпускани на Украйна от МВФ, минаваха през Яценюк, а не през президента). Тоест, новият украински държавен глава не разполагаше с никакви реални лостове за практическото осъществяване на президентските си пълномощия.

Освен това, той беше лишен от достатъчно пространство за маневриране, той като алтернативния политически фланг, в лицето на Партията на регионите и Украинската компартия, на практика вече беше ликвидиран. В собствения му политически лагер пък, всички останали играчи бяха доста по-радикално настроени от него (като започнем от Дмитрий Ярош и Олег Тягнибок и стигнем до Олег Ляшко). А, както твърдят повечето политолози, всяка власт, която не успява да се нагоди към бързата радикализация на обществото в периоди на революционни сътресения (каквато е и ситуацията в Украйна), е обречена на провал.

Както посочва в тази връзка споменатият по-горе Ишченко: "На практика, Порошенко се оказа само формален лидер, който сега трябва да поеме върху себе си отговорността за всички ужаси и изстъпления на гражданската война в страната, рискувайки не само политическата кариера, но и физическото си оцеляване".

Според някои експерти, възможно е още в момента, когато над Източна Украйна беше свален пътническият самолет на малайзийските авиолинии, САЩ вече да са били наясно, че трудно ще могат да удържат Украйна в своята сфера на влияние и смятат, че от юли 2014 насам действията на Вашингтон говорят по-скоро за желанието му да се изтегли с минимални загуби от Украйна и дори да извлече някаква полза от това.

Всички американски действия по време на украинската криза говорят за това, че САЩ винаги са били наясно, че Русия се нуждае от запазването на цялата Украйна (или поне на по-голямата част от нея, без Галиция) в своята сфера на влияние. Затова и стратегията на Вашингтон се градеше на предпоставката, че на Москва рано или късно ще се наложи да осъществи военна намеса в Украйна (което вероятно би поставило Русия в тотална изолация), тъй като вече няма други възможности за връщане на ситуацията към състоянието и отпреди февруарската революция в Киев. Пак това беше причината американците да гледат през пръсти на недопустимото ожесточаване на противопоставянето между новите управляващи и бунтовниците от Източна Украйна, вероятно разчитайки, че то само би ускорило въоръжената интервенция на руснаците. Именно през юли 2014 обаче стана ясно, че украинската армия няма как да се справи с бунтовниците (а това означаваше и, че няма да има нужда от руска намеса). Макар, че тя продължи настъплението си и след това, съотношението на силите в гражданската война претърпя радикална промяна. На първо място, украинската авиация загуби тоталната си доминация във въздуха, а бунтовниците започнаха да нанасят локални контраудари, като за първи път използваха и артилерия. Тоест, през юли срещу  украинската армия, представляваща странна смес от редовни военни части, доброволчески отряди (в чиито редове се сражаваха и чужденци от Западна Европа и Кавказ), т.нар. "частни армии" на местните олигарси и групировката, формирана от "Десния сектор", вече действаше макар и малобройна, но добре подготвена, екипирана и постоянно нарастваща армия. Тя вече имаше възможност да прехвърли голяма част от доброволците си в тила, където те преминаха допълнителна подготовка и след като получиха и ново въоръжение, бяха използвани в решаващите сражения през август, приключили със серията поражения на правителствените части. Американците бяха наясно с това развитие и, ако действително държаха на Порошенко би трябвало да го посъветват да нареди отстъпление, като украинската армия заеме достатъчно силни отбранителни позиции, след което да започне преговори с бунтовниците. Освен това те би трябвало да застанат зад него в сблъсъка му с крайно радикалните политически кръгове от Западна Украйна. Нищо подобно обаче не се случи.

Украинската армия продължи да настъпва, в резултат от което в края на август няколко големи нейни поделения се оказаха обкръжени и се предадоха. Междувременно, в началото на неуспешното военно настъпление, президентът Порошенко допусна и друга грешка, разпускайки парламента в Киев, което не само увеличи броя на личните му врагове в средите на новия украински елит и допълнително дестабилизира обстановката в страната, но и превърна държавния глава в единствения отговорен фактор, върху който закономерно се стоварва и цялата отговорност за военното поражение в Източна Украйна.

Неслучайно още в последните дни на август въоръжени тълпи щурмуваха сградата на Министерството на отбраната в Киев, призовавайки за оставката не само на военния министър Валерий Гелетей, но и за импийчмънт на президента.В крайна сметка, на 14 октомври, мястото на Гелетей беше заето от Степан Полторак, който дотогава командваше Националната гвардия (където доминират отрядите на т.нар. "Десен сектор"). Мнозина смятат това за пролог към евентуален опит на крайно радикалните елементи в Украйна да отстранят Порошенко, обвинявайки го, че е допуснал военното поражение в операцията срещу бунтовниците, както и, че се е "продал на руснаците", съгласявайки се на примирие.

Как обаче биха погледнали във Вашингтон на реализацията на подобен сценарий? Ако САЩ действително са решили да се дистанцират от украинската криза, те трудно биха могли да го направят, изоставяйки съюзника си Порошенко. Ако обаче той бъде свален и заменен от прекалено радикални и поради това неприемливи за Запада елементи, това вероятно вече няма да е проблем. Впрочем, при подобно развитие, можем да очакваме, че ще бъде поставен и въпросът за съдбата на полското, унгарското и румънското малцинства на територията на Украйна. То освен това ще доведе до още по-сериозно влошаване на ситуацията в страната, която ще се окаже в състояние на перманентен хаос и война на всеки срещу всички. Това на свой ред би могло да дестабилизира всички съседни на Украйна държави, включително иначе стоящите на противоположни позиции по отношение на украинската криза Русия и Полша. Затова, от недопускането на подобно развитие би трябвало да са силно заинтересовани не само руснаците но и европейците (това обаче не се отнася до САЩ, които не са пряко засегнати от украинската криза и където определени влиятелни среди са склонни да предпочетат пред сегашната стратегия на „налагане на демокрацията“ в Украйна стратегията на „управлявания хаос“, смятайки, че тя би се оказала по-ефективна в усилията за тотално ерозиране позициите на Русия като голям геополитически играч).

Има ли изход от украинската криза

В обширната си статия във Foreign Affairs (броя от септември-октомври 2014), носеща показателното заглавие "Защо вината за украинската криза пада върху Запада", известният американски политолог и професор в Чикагския унивеститет Джон Миршаймър посочва: "Имайки предвид, че повечето западни лидери продължава да отричат факта, че поведението на Путин по отношение на украинската криза, може да се диктува от загрижеността му за сигурността и националните интереси на Русия, няма нищо чудно в това, че те се опитват да го променят, играейки ва-банк и наказвайки Москва, за да не допуснат по-нататъшната и агресия. Макар държавният секретар Джон Кери да твърди, че "се разглеждат всички варианти", нито САЩ, нито съюзниците им от НАТО са готови да използват сила за да защитят Украйна. Вместо това Западът разчита на икономическите санкции за да принуди Русия да прекрати подкрепата си за бунтовниците в Източна Украйна".

Според Миршаймър обаче, подобни мерки няма как да доведат до сериозни резултати. При всички случаи, изглежда много по-вероятно суровите санкции да навредят най-вече на икономиките на западноевропейските държави и най-вече на германската.

Неслучайно Берлин толкова упорито се съпротивляваше на санкциите, с основание опасявайки се, че Москва може да предприеме ответни мерки и да нанесе сериозна икономическа вреда на Европейския съюз. Но, дори ако САЩ успеят да убедят европейските си съюзници да приемат тези сурови и болезнени за самия ЕС мерки, това едва ли ще промени политиката на руския президент Путин. Историята сочи, че държавите са склонни да понесат много сериозни трудности и лишения за да защитят ключовите си стратегически интереси и няма никакви основания да смятаме, че Русия е изключение от това правило.

Както твърди Миршаймър: "Западните лидери дълго време се придържаха към откровено провокационна политика и тъкмо това беше сред причините за украинската криза. През април 2014 вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън заяви пред украинските депутати, че им се дава втора възможност да завършат онова, заради което навремето беше осъществена т.нар. "оранжева революция". На свой ред директорът на ЦРУ Джон Бренан допълнително влоши ситуацията, посещавайки Киев през същия месец. Според Белия дом, посещението му трябваше да укрепи сътрудничеството с украинското правителство в сферата на сигурността, но тъкмо след него беше стартирана антитерористичната операция в Източна Украйна, довела до смъртта на хиляди хора".
Паралелно с това ЕС продължи за прокарва своята програма "Източно партньорство", като през март 2014 резюмира политиката на Брюксел към новото правителство в Киев така: "Длъжни сме да проявим солидарност с тази страна и ще работим за това, тя да се доближи максимално до нас". На 27 юни пък беше подписана икономическата част на споразумението между ЕС и Украйна, отказът от което седем месеца преди това провокира революцията в Киев и свалянето на президента Янукович. Пак през юни, на срещата на външните министри на НАТО, беше решено, че пактът остава отворен за приемането на нови членове, макар участниците да се въздържаха да споменат открито Украйна. "Нито една трета страна не може да налага вето на разширяването на НАТО" - посочи тогава генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен, очевидно визирайки Русия. Междувременно, външните министри на държавите от ЕС също се споразумяха да подкрепят военните възможности на Украйна, особено по отношение на командването и управлението на армията, материално-техническото осигуряване и в сферата на сигурността. Както можеше да се очаква, руснаците реагираха крайно негативно на тези действия.

Както посочва Джон Миршаймър в споменатата си статия във Foreign Affairs: "Можем смело да твърдим, че подобни действия на Запада, вместо деескалирането и понижаването на напрежението, само добавят още дърва в огъня. Все още е възможно обаче кризата в Украйна да бъде разрешена без това да е свързано с някакви глобални сътресения. За целта Западът трябва принципно да промени подхода си по украинския въпрос. САЩ и съюзниците им следва да се откажат от плановете си за "уестърнизация" на Украйна и вместо това да се опитат да я превърнат в неутрална буферна държава между НАТО и Русия, каквато беше Австрия по време на студената война. Западните лидери трябва да признаят, че Украйна означава толкова много за Путин, че те няма да са в състояние дълго време да подкрепят антируския режим в тази страна, без да рискуват да провокират голяма война и в крайна сметка окончателно да загубят Украйна. Това не означава, че бъдещето на Киев ще бъде проруско и антинатовско. Целта, към която трябва да се стремим, е суверенна Украйна, независима както от Русия, така и от Запада".

За постигането на тази цел САЩ и съюзниците им би трябвало официално да декларират, че изключват възможността НАТО отново да се разшири, присъединявайки Грузия и Украйна. Освен това Западът следва да се ангажира сериозно със създаването на икономически план за спасяването на Украйна, който да се финансира от ЕС, МВФ, Русия и САЩ. Москва вероятно би приветствала подобно предложение, тъй като е заинтересована от една просперираща и стабилна Украйна на западната си граница. Освен това Западът следва драстично да ограничи опитите си да осъществява "социално инженерство" в Украйна и да внуши на управляващите в Киев, че трябва да уважават правата на малцинствата и най-вече правото на руското население да използва езика си в държавните учреждения.

Наистина, според някои експерти промяната на западната политика по отношение на Украйна на един толкова "късен" етап би могло сериозна да ерозира доверието към САЩ в света. Действително подобно нещо е възможно, но цената, която Вашингтон ще трябва да плати ако продължи да реализира сегашната си погрешна стратегия със сигурност ще бъде много по-висока. Освен това другите играчи вероятно ще се отнасят с по-голямо уважение към една държава, която показва, че може да се учи от грешките си и да формулира адекватна политика за ефективното решаване на съществуващите проблеми.

Често можем да чуем и тезата, че Киев е в правото си сам да решава, кой да бъде негов съюзник, и руснаците нямат право да пречат на интеграцията му със Запада. Но, както признава Миршаймър: "Това е опасен начин на мислене за Украйна, когато става дума за външнополитическия и избор. Тъжната истина е, че в политиката на великите държави често на преден план се поставя правото на силата. Абстрактните права, като правото на самоопределение, се оказват безсмислени, когато могъщи държави влизат в конфликт с по-слаби играчи. Дали по времето на студената война например, Куба е имала правото да формира военен алианс със Съветския съюз? САЩ разбира се не мислят така, а днес руснаците се придържат към същата логика по отношение на интеграцията на Украйна към Запада. В интерес на украинците е да осъзнаят тези обективни закони на глобалната политика и да действат предпазливо в отношенията със своя огромен и могъщ съсед".

Впрочем, дори ако не приемаме тезата на Миршаймър и смятаме, че Украйна е в правото си да кандидатства за членство в ЕС и НАТО, САЩ и европейските им партньори (включително и България) са в правото си да отклонят подобна молба. Двете организации нямат причина да приемат Украйна, ако тя е склонна да провежда погрешна външна политика, особено ако защитата и не е сред жизненоважните приоритети на Европа и САЩ. Подклаждането на илюзиите и стремежите на отделни украински политици може да струва прекалено скъпо не само на украинците, но и на европейците, ако това провокира мащабен военен конфликт.

Впрочем, макар мнозина експерти да са склонни да приемат, че НАТО изгражда отношенията си с Украйна на погрешна основа, те продължават да смятат, че Русия е враждебно настроена към Запада и с течение на времето ще се превърне в много по-сериозен противник, затова САЩ и ЕС нямат друг избор, освен да продължат да следват досегашната си политика. Според Миршаймър обаче, "това би бил дълбоко погрешен избор". Той посочва, че продължаването на сегашната политика би усложнило отношенията между Запада и Москва и по редица други въпроси. САЩ например се нуждаят от руснаците за изтеглянето на военното си оборудване от Афганистан през територията на Русия, подписването на споразумение относно ядрената програма на Иран и стабилизирането на ситуацията в Сирия и Близкия Изток, като цяло. На практика, в миналото Москва помагаше на Вашингтон и по трите въпроса. Така, през лятото на 2013 именно Путин свърши най-трудната работа за Обама, като склони режима в Дамаск да подпише споразумението, задължаващо го да унищожи всичките си запаси от химическо оръжие. Така той избави американския си колега от необходимостта да нареди въздушни удари срещу Сирия, към което го тласкаха вашингтонските "ястреби". Възможно е някой ден САЩ отново да се нуждаят от руската помощ, този път за сдържането на Китай. Сегашната американска политика обаче, работи за все по-тесния съюз между Москва и Пекин.

САЩ и ЕС все още имат избор за това, каква политика да провеждат по отношение на Украйна. Те могат да продължат сегашния си агресивен курс, което само ще задълбочи конфронтацията им с Русия и ще доведе Украйна до пълна разруха. От реализацията на подобен сценарий губят всички играчи. Другият вариант е Вашингтон да промени сегашната си украинска политика и да съсредоточи усилията си за създаването на просперираща, демократична и неутрална Украйна, която няма да застрашава Русия и ще позволи на Запада да възстанови конструктивните си отношения с Москва. Този подход би бил печеливш за всички.

Що се отнася до конкретните принципи, въз основа на които би могло да се сложи край на все още тлеещата гражданска война в Украйна и да се формира правителство, което да може да управлява ефективно цялата страна, според бившия посланик на САЩ в Москва, а днес професор в Принстънския университет Джек Матлок, те са:

- включване в конституцията на страната на задължението на украинските политически лидери да гарантират разпределяне на пълномощията, което да не допуска доминацията на една част на страната над друга;

- създаване на федерална структура, която може и да не е формална, но трябва да е ефективно действаща;

- признаване на руския език за официален, наред с украинския, в районите със значително рускоезично население;

- надеждни гаранции, че Украйна няма да бъде член на един или друг военен алианс, особено на враждебно настроен към Русия.

Външните играчи трябва да направят всичко възможно за постигането на съгласие между украинците по тези въпроси. Това би могло да стане и без наличието на някакво споразумение за статута на Крим, който може да си остане нерешен, в очакване това да се случи в резултат от преки преговори между Русия и Украйна в една по-спокойна от сегашната обстановка. С течение на времето могат да бъдат предприети някакви действия, които да позволят на Киев да приеме загубата на Крим без от това да пострада неговия престиж, например чрез провеждането на нов референдум за съдбата на полуострова, този път под егидата на ОССЕ, макар че резултатът от него изглежда предрешен.

Сред индикациите, че постигането на компромис между Запада и Русия и мирното разрешаване на украинската криза все още е възможно, е и решението на ЕС от 18 септември да отложи въвеждането в действие на споразумението за асоциация с Украйна до края на 2015. В същото време, въпреки че от чисто икономическа гледна точка, то е по-скоро благоприятно за украинската индустрия, тъй като и позволява да запази свободния си достъп до пазарите на ЕС, докато този на европейските стоки до украинския проблем продължава да е обременен с такси и мита, от политическа и имиджова гледна точка това решение е очевидно поражение за сегашните управляващи в Киев. Ще напомня, че подписването и прилагането на споразумението за асоциация с ЕС бяха сред основните искания на протестиращите срещу бившия президент Янукович, който искаше да ги отложи. Тоест, излиза, че сегашните украински власти постъпват точно като него. Защото, ако ЕС запазва преференциалния достъп на редица украински стоки до европейския пазар, очевидно не може да се говори за "европейска интеграция". Да не говорим, че това решение на Брюксел беще взето по искане на Москва и лично на президента Путин. Според руският министър на икономиката Алексей Улюкаев, страните са постигнали съгласие, че "проблемите, за които говори Русия и които касаят практическото прилагане на Споразумението за асоциация на Украйна и ЕС, действително съществуват, а не са измислени".

------------------------------------------------------------------

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа
 
Депутатът Румен Гечев„Сред депутатите на ГЕРБ цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!“ Така депутатът от БСП Румен Гечев, зам.-председател на бюджетната комисия, коментира за ГЛАСОВЕ договора за нов външен дълг, приликите между случая с КТБ и банковите фалити по времето на кабинета „Виденов“.

- Г-н Гечев, днес в парламента хвърлихте бомбата за някакъв договор за 8 млрд. евро заем, сключен от правителството зад гърба на парламента. Как си обяснявате това?

- Става дума за следното: на 6 февруари правителството е подписало договор между Република България в качеството на емитент и "Ситигруп Глобъл маркетс лимитид", "ЕйчЕсБиСи банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит банк" в качеството им на дилъри по реализация на емитиран външен държавен дълг в размер на 8 млрд. евро. Вярно, в договора пише, че той влиза в сила, когато бъде ратифициран в парламента. Скандалното е, че не са правени консултации с парламента, каквато винаги е била парламентарната практика.

Научавам за това от дневния ред, който беше изпратен снощи на членовете на бюджетната комисия, на която аз съм зам.-председател. И днес беше насрочено извънредно заседание на бюджетната комисия, където да се обсъди и да се гласува това предложение. Първият скандал е, че 8 млрд. евро външен дълг се пробутват на депутатите в последния момент, без да имаме възможност да изпълним задълженията си да анализираме, да консултираме, да направим разчети.

- На какво са разчитали, след като, така или иначе, този договор не може да мине без одобрението на парламента?

- Те сега разчитат на едно механично гласуване, за да узаконят нещо, което вече са направили зад гърба на парламента, което е недопустимо. А по същество такъв допълнителен заем от 8 млрд. евро е абсолютно скандален, тъй като такава финансова мерзост не си е позволявало нито едно правителство от 1990г. досега. Те счупиха всички рекорди с 8.1 млрд. дълг тази година със закона за бюджета, от които 6.9 млрд. е външен дълг и 1.2 млрд. – вътрешен дълг. И сега отново ни сюрпризират с тези 8 млрд. евро дълг до 2017г. Обърнете внимание – за бъдещ период, което също е абсолютен скандал! Защото тук има нарушение не само във връзка с Конституцията на страната, но и с международната практика. Никъде не се приема парламентът да гласува дългове на една държава – дали е тя Белгия, дали е Франция, дали са САЩ – за следващите 2-3 години. Дълговете се гласуват година по година в съответния Закон за бюджета. А тук какво искат – парламентът да им подпише празен чек и те да могат в следващите години да ни поставят пред свършен факт и да кажат примерно, че миналата или по миналата година вече са ни подписали за този заем от 8 млрд. евро и ние просто си теглим допълнителен заем. Това поставя в изключителен финансов риск българската държава. Тези юнаци за 2 години буквално могат да взривят състоянието на българския държавен дълг спрямо брутния ни вътрешен продукт. Вижте какво стана с Гърция – през 2004г. имат 63 млрд. евро външен дълг и за 4 години – през 2008г. вече имат над 500 млрд. евро външен дълг. За 4 години почти 10 пъти се качва дългът им. България е тръгнала по гръцкия сценарий. Нали се хвалехме, че имаме нисък държавен дълг. С една дума, сегашните управляващи искат да си купят политическа индулгенция, да плуват в пари, взети назаем, за да се задържат на власт, които ние и нашите деца трябва да плащаме.

- Успяхте ли да говорите с депутати от ГЕРБ, какви са техните аргументи?

- Чухме се неформално по телефона и сред тях цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!

- От Министерство на финансите ли идва идеята?

- То по принцип така е и редно. Но на пресконференцията, която дадохме извънредно, подчертах, че единият от дилърите е скандален. Става дума за банката "ЕйчЕсБиСи банк“. В момента в цял свят парламенти, сенати, конгреси се занимават с тази скандална банка и започват процедури срещу тях. Стана ясно, че дори са обещавали на богати клиенти на банката да крият данъците им. Председателката на бюджетната комисия на британския парламент е взела решение и започва процедура по изслушвания и разследване, американският конгрес също започва такива процедури, в САЩ тази банка през 2012 г. е глобена с 1.9 млрд. долара, затова че е препирала пари на наркодилъри и на незаконни продажби на оръжие. След това е глобена с още 600 млн. долара, защото е манипулирала валутни курсове. И точно с тази банка нашето Министерство на финансите сключва сделка за дилър. И това не е информация от вчера, защото скандалите текат от няколко години. Това ли е дилърът на България – една банка, осъдена за пране на пари?

- Как ще коментирате един друг скандал от седмицата –схемата за санирането на панелните жилища?

- Тук скандалът е многопосочен. Първо, всички българи поемаме държавен дълг за подобряване на жилищните условия на част от българите. Такава практика няма и в богата Швейцария, да не говорим, че това противоречи на пазарната логика. Но по-важното е това, че те ангажират Българската банка за развитие – единствената държавна банка, каквито има и другаде по света за стимулиране на собственото производство. Сега обаче тази банка ще трябва да се занимава с финансиране на – забележете – внос на материали за топлоизолацията. Защото тези материали ще бъдат вносни, специално се интересувах от това. И по тази причина Българската банка за развитие ще бъде единствената институция в света, която ще стимулира внос, което е абсолютно скандално. Тази банка сме я създали ние, парламентаристите, данъкоплатците, и се надяваме тя да стимулира българския бизнес, а не вноса. Така че скачаме от скандал на скандал.

- Като сме тръгнали, да споменем и скандала с КТБ. Той отшумя и нещата май вървят към замитане на следите. Смятате ли, че нещо ще стане ясно около тази схема? Но преди това искам да ви попитам – вие вложител ли сте в КТБ или дали сте теглили кредит от тази банка?

- Не съм теглил кредит, не съм имал, нямам и не възнамерявам да имам отношения с тази банка – нито консултантски, нито депозитни, нито нищо. Но въпросът е резонен и трябва да бъде питан всеки, който се изказва по въпроса. Кредитната политика на КТБ е под огромно съмнение. Достатъчен е фактът, че 6 млрд. лв. кредити са раздадени само на 138 юридически лица, което ще рече – на тесен приятелски кръг. Сценарият, по който се разигра това, което стана в банката, това, че предумишлено са изпълнявали и други цели, няма никакво съмнение. За това си има обективни и субективни фактори, но ще бъде жалко, ако българската държава не стигне докрай и не разкрие как точно е станало, кой и защо е проспал цялата операция, защо точно в този момент. Надявам се, но имам основания да се съмнявам, че ще се разплете.

- Г-н Гечев, вие бяхте министър на икономиката и вицепремиер в правителството на Жан Виденов. Тогава също имаше банкова криза. Намирате ли нещо общо в двете ситуации?

- Има много общо, тъй като в периода 1990-1996г. банките бяха източени. Не всички, но да припомня, че фалираха 30 на сто от банкерите на банковата система. Банките бяха много на брой – 17-18, но 12-13 от тях бяха „бутикови“, малки банки. И тогава бяха заметени следите и вината напълно неоснователно бе хвърлена на правителството. Някой сега обвини ли министъра на икономиката на предното правителство, че има вина за КТБ? Не, и това е естествено. Тъй като някои май чак сега разбраха, че отговорността за банките по Конституция се носи от БНБ. Министърът би могъл да помогне при определени условия, но отговорността е на БНБ.

Тогава ситуацията беше аналогична с тази при КТБ – източване и раздаване на приятелски кръгове. Почти всички частни банки събираха парите на хората и ги даваха на свързани лица. И накрая като превърнаха банките в празни кратуни, хвърлиха проблема да го решава правителството, както сега правителството се намеси да добави в гаранционния фонд един милиард и нещо, за да могат да се изплатят тези гарантирани от закона стотина хиляди евро на всеки депозант. В онзи случай – в по-голям мащаб, и сега в КТБ имаме източване на банки – незаконно, задкулисно, под погледа на БНБ, като последствията се поемат от правителствата. Ние имахме заем за 2 години около 200 млн. щатски долара; от Международния валутен фонд - около 140 млн.; от Световната банка - 30 млн., около 200 млн.външни заеми. През 1995-1996г. сме изплатили 2.4 млрд. долара външен дълг. И мисля, че това беше и една от причините за трудностите. Договорът за дълга беше подписан през 1993г. след мораториума (правителството на Андрей Луканов отказа да плаща външния дълг и обяви мораториум – б. ред.), Стоян Александров беше тогава финансов министър, имаше и преговаряща група и постигнаха една редукция на дълга от 27-28%, но останалите пари – десетина милиарда долара, започнахме да изплащаме от 1995г., тоест откакто правителството на Виденов взе властта.

- Може ли да припомните кой беше шеф на БНБ по време на банковите фалити в по време на кабинета „Виденов“?

- Шеф на БНБ беше проф.Тодор Вълчев, който бе сменен през 1996г. с един от заместниците му Любомир Филипов. Но лицензите на частните банки не са раздавани само през 1995г., а и преди това, а проф. Вълчев бе от началото на промените председател на БНБ. И това беше нашата претенция – че са раздавани лицензи на сервитьори, на спортисти, без никакви изисквания. Който не е поискал, той не си е направил банка. Тези банки са направени в разрез и със здравия разум - те са теглили заеми от държавни банки или са вземали банкова заповед от държавни фирми, за да правят частни банки. Това е уникален, нечуван грабеж в световната практика.

- Нека се върнем в наши дни, където скандали не липсват, но са малко по-рафинирани. Какво мислите за идеите на министър Горанов около частните пенсионни фондове и НОИ?

- Все пак е добре, че имат намерение да се откажат от собствения си закон, който се опитваха да прокарват и нощно време. След това премиерът се опита да спира действието на закона, след като той вече бе приет. А медиите не обърнаха внимание на факта, че управляващите си приеха закон, който обаче са длъжни да го изпълняват. Но вместо да го изпълняват, заявиха, че през март ще правят нова реформа, а дотогава този закон не ги интересува. Това е поредният уникум в световната практика. Никой няма право да спира действието на закона, след като веднъж е приет. Само президентът има право на вето, а парламентът след две седмици отново може да приеме закона. България обаче стана първата членка на ЕС, а може би и държава в света, където имаме премиерско вето. Премиерът, който няма никакви такива права по Конституция, си позволява да спира закона, който той е внесъл. Изумително!

- Какво мислите за идеята да станем газов разпределител, т.нар. хъб?

- Това е все едно едно семейство да обсъжда какъв гараж да си направи, преди да има пари да си купи кола. Ние, българите, сме така – ще правим гараж някакъв, но пари за автомобил нямаме. Какъв хъб сега, като нямаме газ? Сега чувам премиера, който сутрин, обед и вечер развива някакви нови идеи, че във Варна щяло да има хъб. Ама откъде ще дойде този газ, от Аляска ли?

- Може би това ще е български газ, говори се, че има голямо находище?

- Говори се. Това е като оня, дето си правел план на къща, защото си е пуснал фиш за тотото и евентуално може да спечели. Ще построим хъб, който ще го захраним с газ, ако го намерим в Черно море, ако не – ще направим един паметник на глупостта и ще ходим с билетчета да го разглеждаме. Може да пуснат и делфини за по-интересно.

- Отношенията между Европа, САЩ и Русия са обтегнати, има опасност напрежението да ескалира. Какво мислите като политик за поведението на България в такава ситуация?

- България трябва да запази пълен неутралитет по редица причини - ние нямаме потенциал да се намесваме, но най-важното е, че не бива да се намесваме. И в Украйна, и Русия живеят наши близки православни народи, има и много българи. И не е наша работа да се месим, тъй като това не е наш конфликт, той е между Русия и САЩ, но се води на територията на Украйна. Все ми се ще да вярвам, че нещата отиват към някакво решение и мисля, че някакъв здрав разум все ще победи в тази ситуация. Много приятно се изненадах от изявлението на бившия френски президент Никола Саркози, който е десен политик. Той каза, че Крим винаги е бил на Русия и правилно си отива при Русия след референдум. След като Европа е казала „да“ на отделянето с референдум на Косово от Сърбия, каза Саркози, по какви причини Крим като историческа част от Русия да не отиде при Русия? И каза още, че нашите, европейски интереси, може и да не съвпадат с тези на САЩ. Подписвам се под това мъдро изказване на г-н Саркози. Политиците в определени моменти трябва да се откъснат от политическата си принадлежност и да вземат решения, които са стратегически.

 
Стратегията на Обама

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1668-kak-i-zashto-sasht-restartiraha-studenata-voyna

Обама и Маккейн - новите претенденти за господари на светаКогато Студената война приключи през 1990, Русия се намираше в изключително слаба позиция и не представляваше никаква заплаха (като изключим ядрения и арсенал, разбира се, макар че споразуменията за контрол на въоръженията значително ограничиха ядрената надпревара). Комунизмът, като икономическа система, демонстрира пълната си несъстоятелност, а сред доказателствата за неговия крах беше и загниващия и непроизводителен Съветски съюз. По онова време руският народ се намираше в крайно бедствено положение. Силно разпространен беше алкохолизмът, който традиционно представлява огромен проблем, особено сред мъжката част от населението и е сред причините за необичайно ниското равнище на показателите за общата продължителност на живота в Русия. На долната фигура, любезно предоставена от Trading Еconomics, се виждат данните за средната продължителност на живота на мъжете руснаци (най-големите жертви на алкохолизма) в периода 1980-2010, т.е. по време на прехода на Русия от комунизма към капитализма.

Средна продължителност на живота - по данни на Световната банка

Текст над фигурата: По данни на Световната банка, очакваната продължителност на живота в момента на раждане на мъжете руснаци за последен път е била измерена през 2010, като тогава е била 63 години. Очакваната при раждането продължителност на живота показва годините, които ще живее новороденото, ако преобладаващите схеми на смъртността в страната се запазят едни и същи по време на живота му.

Вижда се, че в началото на разглеждания период е налице рязко подобряване на показателите - точно в навечерието на 1986, когато отслабващият режим разхлабва  контрола си върху обществото (макар в същото време да стартира т.нар. „антиалкохолна кампания”), без разбира се да се ориентира към капиталистическо развитие, но този прогрес бързо бива заменен с плавен спад при либералното управление на Михаил Горбачов (1985-1991) и стремителен срив в годините на приватизация на руската индустрия - през "либертарианския" период от управлението на Борис Елцин (1991-1994). Преодоляването от Русия на последиците от либертарианската вълна не трае дълго и приключва през 1998, без страната да е успяла да възстанови показателите си от съветската епоха. През онзи период комунизмът очевидно вече не работи, но и капиталистическият модел, който се опитва да следва Русия, също не функционира. Причината е, че той е проектиран за нея от представителите на т.нар. Харвардска икономическа школа, опитващи се да приложат господстващата на Запад икономическа теория към една некапиталистическа икономика, т.е. либералната капиталистическата теория се прилага там, където преди това не е имало никакъв капитализъм. Същата икономическа теория, която десетилетие по-късно доведе до световната икономическа криза от 2008, се прилагаше в Русия през 1991-1998 и, разбира се, нямаше как да я изведе от състоянието на депресия.

Негласната, но общопризната истина беше, че комунизмът претърпя пълен провал, а победители в Студената война станаха капиталистическите държави от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и най-вече САЩ, Западна Европа и Япония, а не народите от бившия СССР.

Вече нямаше никакви съмнения относно смъртта на марксизма, както и, че той никога няма да възкръсне. Ценността му, като идеология, беше близка до нулата. Малцина (например в Куба) все още продължаваха да вярват в него. След краха на марксизма обаче, в Русия беше наложена една откровено клептократична форма на капитализъм, довела до формирането на корпоративна икономика, ръководеща се от принципите на Мейнстрийм икономиката ("економикс") и следваща лозунга "алчността е нещо положително". Както се оказа обаче, тази наложила се след комунизма разновидност на капитализма, не беше кой знае колко по-добра от комунистическия режим, през последните години от съществуването му. Макар че 70-годишният болшевишки експеримент окончателно се провали, Русия продължава и днес да понася негативите от онова, което беше разработено и, до голяма степен, осъществено от Харвардската икономическа школа с цел да го замени. Все пак през новия век и особено след 2004 Русия постепенно идва на себе си, освобождавайки се от оковите на харвардската "економикс".

Възраждането на Русия и китайският възход

На фигурата по-долу е представена графиката на промените на БВП на глава от населението в различни страни и региони на света, включително в Русия, в сравнение с американския БВП (приравнен към 100%) през периода 1990-2010, като са използвани данни от сборника на Чарлс Джоунс "Какво следва да знае за макроикономиката всеки лидер".

 

Промени в брутния вътрешен продукт по всички региони на света

Легенда:

вертикална ос: БВП на глава от населението (САЩ=100)

хоризонтална ос: Година

Съединени щати

Япония

Западна Европа

Русия

Бразилия

Китай

Индия

Африка на юг от Сахара

Вижда се, че в рамките на това чисто икономическо измерение, възраждането на Русия започва по-рано - т.е. не след 2004, а още след 1998. Възможно е обаче, подобряването на здравето на населението, вследствие подобряването на ситуацията в икономиката, да е станало факт с шестгодишно закъснение. От горната графика става ясно, че през 1990-1998 (периодът на реформи по рецептите на експертите от Харвардската школа) Русия върви надолу, а оттогава насам започва бавно движение в обратната посока - към доближаване до ситуацията в самия край на съществуването на Съветския съюз. Икономическият растеж на това ниво, осъществяващ се след 1998, превръща Русия в икономическа заплаха за Съединените щати, а в дългосрочен план - в заплаха за съхраняването на глобалното американско господство. Бих искал да акцентирам върху факта, че Русия за първи път се оказва икономическа (а не толкова военна) заплаха за САЩ, каквато никога реално не е била в миналото.

Ако искаме да разберем, къде се крият причините за тежките проблеми на руснаците в периода 1990-1998, препоръчвам на читателите две превъзходни статии. Първата, чиито автор е Марк Еймс, се появи през ноември 2008 и беше озаглавена "Лари Съмърс: самоубийственият избор на Обама" (посветена на назначаването на Съмърс за шеф на президентския икономически екип). Другата, е фундаменталната статия на Дейвид Маклинтък от 2006, озаглавена "Как Харвард загуби Русия". В най-общи линии тя разказва за това, как водещите икономически експерти от Харвард създадоха в Русия всички условия за превръщането и в клептокрация или в авторитарна държава и каква вреда нанесоха на страната. Първоначално, през 1990-1991, преходът на Русия към един откровено криминален капитализъм (в статията си Еймс се опасява, че Обама е на път да направи същото в САЩ с назначаването на Съмърс) се планира и вдъхновява от Джефри Сакс, а след това, през 1991-1997, от друг харвардски експерт с руски произход - Андрей Шлейфер, протеже на Лорънс Съмърс, който пък е фаворит на Мартин Фелдстийн - председател на Съвета на икономическите консултанти на президента Рейгън през 80-те години на миналия век. През 1991 Съмърс изпраща в Русия своя човек Шлейфер да поеме ръководството на процеса на реформи от Джефри Сакс, който една година преди това (през 1990) стартира икономическата "шокова терапия" в Полша, а след това започва да я осъществява и в Русия. Сакс, а след него и Шлейфер, реализират в тази страна ултралибералната икономическа теория, основаваща се на принципа "алчността е нещо положително" и лансирана в целия свят под лозунга за "невидимата ръка на пазара" на Адам Смит. В САЩ тази теория доминира в средите на Републиканската партия, както и сред върхушката на демократите, макар и да не присъства в реториката им. Това се обуславя от факта, че прословутата теза "алчността е нещо положително" е силно критикувана от Франклин Делано Рузвелт през 30-те години на миналия век. Тя е в очевидно противоречие с фундаменталните егалитаристки принципи на Демократическата партия, заложени от Рузвелт и неговия "Нов курс", чиято идеология доминира в САЩ чак до началото на 80-те, когато са поставени основите на т.нар. "рейгъномика" и на власт дойдоха неоконсерваторите. Така или иначе, споменатите две статии за операциите на харвардските експерти в Русия документално потвърждават корупционния характер на прилагането на икономическата теория за "свободния пазар" в Русия, под формата на мнима "помощ" от страна на Запада, която по трагично стечение на обстоятелствата бе наложена на руснаците тъкмо в момента, когато страната им се опитваше да преодолее последиците от еднозначния и катастрофален крах на комунизма.

В край на сметка, стана ясно, че криминалният капитализъм е почти също толкова вреден, колкото и икономическия комунизъм, ето защо в периода, когато в Русия се осъществяваха лансираните от харвардските експерти реформи, икономиката на страната продължи стремително да се срива надолу.

Впоследствие обаче (като тази тенденция стана съвсем очевидна след 2004, когато бяха отхвърлени и последните елементи от предишната икономическа политика), ръстът на руската икономика започна все повече да напомня този на китайската, която никога не беше подлагана на толкова мащабното въздействие на харвардската "ултралиберална" икономическа школа и, съответно, не беше се сблъсквала с фалита на прокарвания от нея "криминален капитализъм", какъвто преживя Русия през 1990-1998.

Ако внимателно анализираме показаните на горната графика тенденции в развитието на Русия и Китай след 1998, ще стигнем до извода, че в рамките на 20-30 години те ще се изравнят с американските показатели за БВП на глава от населението (впрочем, някои експерти в САЩ смятат, че това ще се случи много по-рано), като последиците от това за американската икономика, която извлича огромна изгода от факта, че доларът е световна резервна валута, ще бъдат катастрофални. Причината е, че това би означавало края на "Американския век", т.е. века на долара. Ако обаче доларът загуби сегашния са статут, Федералният резерв на САЩ вече няма да има възможност да осъществява т.нар. "количествено улесняване" (програмите QE1, QE2 и т.н.), или неограничената монетизация (изкупуване) на пълната стойност на "токсичните активи". А това е само един от многото инструменти на икономическата политика, достъпни за държавата, която "печата" световната резервна валута.

Следователно, ако някой ден ерата на долара наистина приключи, икономиката на САЩ може да навлезе в безпрецедентен в историята на страната период на спад. Това би завихрило спиралата на корупцията, която в течение на дълги десетилетия беше сдържана в рамките на американската икономика. Последната внезапно ще престане да предизвиква интереса на международните инвеститори - след съществувалия в течение на десетилетия имунитет на САЩ, защитаващ ги от фундаменталните в обичайните условия икономически реалности (с които другите страни се сблъскват ежедневно).

Ето защо президентът на САЩ Барак Обама е силно заинтересован от това да бъде прекратен сегашният възход на Русия и Китай. Днес тези две страни представляват пряка заплаха за националната сигурност на САЩ, тъй като застрашават запазването на статута на долара като световна резервна валута. Тази заплаха е очевидна, ако отново погледнем данните от втората фигура (за БВП на глава от населението). Логично е, че Обама иска да принуди Русия и Китай да обслужват интересите на Америка, която извлича огромна изгода от статута на долара като световна резервна валута. При това, докато китайската заплаха в момента има предимно икономически характер, традиционно се смята, че руската "заплаха" е най-вече военна. Всъщност тя до голяма степен е въображаема, защото не САЩ са обкръжени от руски военни бази, а Русия с наши бази. Така или иначе, но ако тези тенденции продължат да се задълбочават, възниква реален риск руският и китайският икономически елити да изместят американския, който от десетилетия насам контролира най-голям брой (и най-влиятелни) транснационални корпорации.

Стратегията на Обама

Споразуменията в сферата на международната търговия, които толкова упорито прокарва Обама - за Транстихоокеанското партньорство (ТРР) и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) - трябва да обвържат, съответно, Азия и Европа към долара и да осигурят на американските транснационални корпорации наддържавен контрол върху националното законодателство, касаещо трудовите отношения, защитата на правата на потребителите, околната среда и регулиране качеството на хранителните продукти и лекарствата. Този мегакорпоративен контрол под американско ръководство също ще работи за съхраняване господството на долара. Русия и Китай може и да са се освободили от зловредното влияние на американската ултралиберална икономическа теория, но няма да представляват наистина сериозна заплаха за САЩ, докато не сломят глобалното господство на долара. В основата на всички тези процеси не е идеологията, а интересите, богатството и властта на съответните (американски, руски, китайски и т.н.) елити.

Това обяснява, защо САЩ обкръжават Русия с нови членове на НАТО, ракетни системи и американски военни бази. Споменатите по-горе моменти вероятно са основните фактори, формиращи дневния ред на забулените в мъгла частни срещи на елитите на САЩ, ЕС и техните високопоставени "агенти" на ежегодните Билдербергски конференции. Ще припомня, че сред присъстващите на срещите през 2013 и 2014 бяха не само Мартин Фелдстийн и Лорънс Съмърс, но и Робърт Рубин, Ерик Шмид, Питър Съдърланд (председател на Съвета на директорите на Goldman Sachs International), Питър Тиъл, Джеймс Улфенсън, Дейвид Питреъс, Ричард Пърл (политически консултант, неоконсерватор, заемал ключови постове в администрациите на Рейгън и Буш-младши), Джордж Озбърн, Марио Монти, Джон Миклетуайт (главен редактор на списание Economist), Питър Манделсън, Кристин Лагард, Хенри Кисинджър, Клаус Клайнфелд (изпълнителен директор на концерна Siemens през 2005-2007), Алекс Карп (изпълнителен директор на компанията за разработване на аналитични системи Palantir Technologies), Джеймс Джонсън (американски финансист, един от хората, издигнали кандидатурата на Барак Обама за президент), Кенет Джейкъбс (президент на компанията на финансови консултации и управление на активите Lazard), Карл Билд, Джон Кер (британски дипломат, зам. председател на Royal Dutch Shell) и Роджър Олтмън (инвестиционен банкер, зам. държавен секретар по финансите при президента Клинтън). И през двете последни години там присъства и небезизвестната съпружеска двойка Хенри и Мари-Жозе Крейвис (Хенри Крейвис е известен финансист и инвеститор, един от основните спонсори на Републиканската партия). Показателно е обаче, че на нито една от тези срещи не присъства някой руски или китайски "олигарх". Впрочем, там нямаше дори и японски олигарси. По същия начин, на мероприятията на Билдербергския клуб редовно присъстват короновани особи от Европа, но няма нито един монарх извън континента. Освен това, на конференцията през 2013 присъстваха Джеф Безос (американски инвеститор, създател на Amazon) и Доналд Грим, като само няколко седмици по-късно първият купи от втория вестник Washington Post. Впрочем, сред участниците тогава бяха и Питър Карингтън, Жозе Мануел Барозу и Тимъти Гейтнър. Интересно е обаче, че сред онези, които не бяха поканени през 2013 и 2014 (или поне не бяха включени в официалните списъци) са Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Джордж Сорос, както и всички членове на фамилиите, контролиращи Koch Industries и Walmart. Както е известно, на срещите на Билдербергския клуб присъстват само хора, получили предварителна покана, а критериите, по които става изборът им, са сред многото засекретени особености на тези срещи. Въпреки това е ясно, че тази откровено олигархична организация дори не се опитва да прикрива факта, че представлява интересите единствено на западния елит. Подобно на Съвета за международни отношения, Трилатералната комисия, Световния икономически форум и редица други подобни олигархични организации, срещите на Билдербергския клуб дават възможност на водещите представители на елита от различни западни държави да контактуват лично помежду си и да действат извън полезрението на Американската агенция за сигурност, руската Служба за външно разузнаване или която и да била голяма медия (повечето от които впрочем са собственост на въпросните олигарси). Съдбите на различните страни, както и въпросите на войната и мира се решават до голяма степен именно на срещи като тази, а не чрез "демократичните избори" в една или друга държава. Демокрацията както вътре в страната, така и в международен план, е подложена на толкова силно влияние от страна на елита, че елементарното "легитимиране" на използването на служебното положение в свой, собствен интерес може да се окаже просто PR-трик. Никой извън тесния кръг посветени не може да разполага с достоверна информация. Очевидно е обаче, че съществуването на подобен "инсайд" не отговаря на принципите на нито един от съществуващите в света истински демократични модели. На Световния форум в Давос през 2009 Путин публично изрази виждането си за икономическата криза, стартирала през 2008, и то е в очевиден разрез с тезата, че Лорънс Съмърс, Тимъти Гейтнър, Ерик Холдър, Барак Обама и цялата президентска администрация са предприели някакви практически мерки за преодоляването на тази криза и недопускане на повтарянето и в бъдеше. Под въпрос е, разбира се, дали Русия на Владимир Путин и неговите наследници (каквито и да са те) ще демонстрира по-добри резултати в сравнение със САЩ и американските олигарси.

В този контекст стават ясни и истинските причини за сегашната гражданска война в Украйна, макар че големите западни медии се опитват да я представят като резултат от приписваните на Русия агресивни експанзионистични планове. Всъщност, истината е, че тя беше започната от Барак Обама (който, само ден преди масовото убийство в началото на май на десетки проруски настроени демонстранти в Одеса, беше подкрепен и от Кристин Лагард от МВФ). В отговор, Путин нанесе мощен ответен удар, подписвайки мащабните икономически споразумения с Китай, чиято истинска цел е да сложат край на ролята на долара като световна резервна валута и да гарантират икономическа независимост на двете страни от Запада. И това движение за независимост не е свързано само със случващото се в Украйна, а има глобални измерения.

----------------------------------------------------

* Авторът е известен американски икономист и културен антрополог

 

Премиерът се оля да хвали Дянков, който почти се разтопи от хвалбите! Данъкоплатецът отново бе заблуден...

Бойко Борисов, премиерБългария продаде еврооблигации при ниска лихва. Стотици милиони левове ще бъдат спестени на българските данъкоплатци следствие на успеха на страната ни да пласира еврооблигации на международните финансови пазари при лихва от 4,25%. Така премиерът Бойко Борисов коментира новината, с която първи се похвали още снощи в Берлин президентът Росен Плевнелиев. По думите на министър-председателя лихвата, определена за нас, е по-ниска от тази, на която се финансират държави като Португалия, Испания, Италия, Румъния.

Към нашата емисия еврооблигации е имало огромен инвестиционен интерес, каза Борисов. С получените пари България ще покрие догодина първото голямо плащане по външния си дълг. Сделката ще има и друг ефект, прогнозира премиерът - намаляване на лихвите по кредитите.

Дали това е така?

Симеон дянков се е надул от гордост да бъде хвален от премиера!Какво се случи на 3 юли – проведена бе една рутинна операция: заемане на нов дълг за погасяване на излизащ падеж – такъв стар. Ако слушаме премиерът какво говори, повечето хора биха си помислили, че едва ли не Дянков е донесъл с въпросната рутинна операция огромни печалби от десетки милиони евро, но истината е различна. Според редица авторитетни финансисти не трябва да се плаща старият дълг като се прави нова емисия.

{edocs}euro-djank1.doc,600,400,link{/edocs}

С фанфарите, които надуха от ГЕРБ премиерът и Дянков целта беше да се прикрие едно продължаващо три години мандат престъпление на финансовия министър, а именно: три години беше водена недостатъчно благоразумна фискална политика и беше изхарчена свободната част от фискалния резерв, която имаше предназначение именно да покрива обслужването на дълговете на страната. Нещо повече, беше зает приблизително толкова вътрешен дълг, за което Борисов и Дянков мълчат, но тук трябва да се каже, по-нататъшното заемане на вътрешен дълг крие рискове за цялостното макроикономическо равновесие.

Единственото добро в случая е, че не бе похарчена последната част от фискалния резерв – Сребърния фонд, към която стъпка се бе запътил силно Симеон Дянков. Това спестяване /запазване/ ЗАСЕГА на Сребърния фонд предпази страната да остане без никаква ликвидност за непредвидени разходи, които винаги може да изникнат.

Дянков показа, че разчита на „финансовата неграмотност” на премиера като три години буквално го заблуждава, че в страната всичко е наред.

На Борисов се спестяват факти и цифри: как през последните три години бяха изхарчени над 3 млрд. лв. от свободната част на фискалния резерв и беше увеличен вътрешният дълг с още около 3 млрд. лв. – общо 6 млрд. лв. за три години. Тоест, бяха харчени по 2 млрд. лв., мога да спомена, безцелно. Безцелно, защото бяха използвани за финансиране на бюджетния дефицит, а не например за антикризисни мерки и програми, които да събудят икономическия растеж на страната.

Що се отнася до емисията, то тя бе доста забавена и сега трябва да се внимава и наблюдава нервността на финансовите пазари в момента и състоянието на нашите южни съседи, Испания и така нататък.

Другото, за което „големият” финансист Дянков не говори е, че превъртането на дълга не е съвсем превъртане, защото тук господин министърът обясни, че ще използва дълг и за плащане на лихвите. Това означава, че дългът ще продължи да расте с размера на лихвите. Типичното превъртане на дълга означава с нов дълг да се погаси само главницата. Лихвите винаги се плащат с бюджетни приходи. Т. е. дългът остава на едно и също равнище, нещо, за което Дянков беше предупреден неведнъж!

Истината е, че страната не върви на добре вече трета година, и то заради неблагоразумието на един самозабравил се финансист.

За първи път през този мандат от 1998 г. насам се обърнаха тенденциите да се увеличава дългът и да се намаляват резервите в страната. Ако бе разрешено на Дянков да продължи по пътя, който беше поел, щеше да е приключено с резерва и да се продължи тенденцията по увеличаване дълга. Стъпката, която направи на 3 юли правителството, увеличава дълга, но поне запазва минималните остатъци от резерва, а това не е без значение.

В хода на дебатите по еврооблигациите, Дянков е бил посъветван той и Борисов да не коментират лихвите и да не правят непредпазливи изявления във връзка с емисията еврооблигации!

Точно това Борисов и Дянков сториха с хвалби и  евтина партийна пропаганда!

Банките дадоха съвет на двамата не се коментира лихвата, не се коментират никакви параметри на операцията.

Финансов министър и премиер предпочетоха да се хвалят и тръбят наляво и надясно всичко, за което им бе препоръчано за мълчат!

В интерес на страната бе да бъдат сдържани, за да има успех операцията – те пренебрегнаха и това условие.

Що се отнася до ниската лихва, ще припомня, че Германия, по която Борисов твърди, че се равнява, емитира аналогичен заем при 0,4% лихва? Но никой от правителството на Меркел не би тъпана колко са велики!

На България предстои през месец януари 2013 г. да изплати дълг и във връзка с това днес Народното събрание трябва да ратифицира Договора за подписка между България и банките мениджъри, Договора за фискално агентство и Акта за поемане на задължения относно емитирането на държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 950 млн. евро. Ратификацията е в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Целта е новият облигационен заем да покрие дълга от 2002 г. на Милен Велчев, както и набраните до момента лихви по него.

Облигациите ще бъдат издадени в безналична форма с единична стойност от 100 хил. евро, със стойности над този размер, кратни на 1000. Облигациите ще бъдат удостоверени чрез глобален сертификат.

Какви варианти имахме като държава, доведена до тук от „финансист” като Симеон Дянков:

  • да извадим пари от Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв на Република България, а знаем, че той се намира на санитарния минимум;
  • вътрешен облигационен заем, при който ще преливаме от единия джоб в другия;
  • или заем от Световната банка с тежки условия.

Нито дума не се чу за комисионната по Договора, която е платена от нас, данъкоплатците. Така е редно, но сегашният хал, на който се намират икономиката на страната и финансите й предполагат да се потърси отговорност „за злоупотреба със служебното положение” на министъра на финансите Симеон Дянков!

Съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията Народното събрание трябваше да даде съгласие за сключване на договори за държавни заеми.

Съгласно чл. 85, т. 4 от Конституцията Народното събрание трябваше да ратифицира договори, които съдържат финансови задължения за страната.

Но защо бе необходимо това след като в Закона за държавния бюджет на финансовия министър е дадено това право да емитира облигации.

По втория член от конституцията, цитиран по-горе, депутатите трябваше да ратифицират договор с ясни и конкретни финансови задължения на страната. Кои бяха ясните и конкретни финансови задължения, които Симеон Дянков предложи на Народното събрание да ратифицира – лихвата, срокът или емисията? И трите неща са написани с „до” – до 950 милиона, до 10 години, до 10%.

Това може ли да се нарече яснота или по-скоро е проява на характерната за Дянков безпардонност?

Истината е, че Дянков си позволи да внесе в парламента неуточнени параметри по сделката, което е повече от несериозно и непрофесионално.

Документите по сделката трябваше да се внесат в Народното събрание след като се договорят условията и финансовите ангажименти на страната, а не с някакви не съвсем ясни и неуточнени параметри.

В началото на 2012 година Симеон Дянков попита Европейската централна банка дали можем да изхарчим Сребърния фонд. След този огромен гаф България изчака Европейката централна банка да ни даде оценка, че ние сме вече на санитарния минимум на фискалния си резерв, че е застрашена фискалната стабилност на страната!

И след като всички ни разбраха в какво финансово положение сме – Дянков реши да излезе на външния пазар и да разчита на успех?!

Пак ще попитам – дали министърът на финансите ще представи в парламента цялата документация по сделката, за да се види от хора, които разбират, като един Пламен Орешарски, че нещата са наред?

В иезминалите три години мандат от управлението на ГЕРБ имаше периоди, в които стойността, на която се търгуваше българският външен дълг, беше много близка до номинала.

Защо дянков не поиска решение да се изкупи част от него, тогава когато все още имаше фискални резерви страната ни? Така щяха да бъдат спестени сериозни плащания по лихвите – но благодарение на Дянков моментите бяха пропуснати!

Защо Дянков не проведе поне предварителни преговори с Международния валутен фонд, не със Световната банка, за някои от неговите гъвкави програми за финансиране на подобни ангажименти? А не да чака и да стигнем до единствената възможност за сделка с неясни критерии.

Хаотичната „политика” на така наречения ни министър на финансите напомня на един цитат от „Алиса в Страната на чудесата”, която той едва ли е чел: „...когато не знаеш къде отиваш, няма как да стигнеш там, където трябва”.

Парламентът бе поставен натясно с една единствена възможност да се реши проблемът с дълга на Милен Велчев – да се съгласи! И ако това не е извиване на ръце – здраве му кажи!

Прекалено дейният откъм зрелищни арести Цветан Цветанов се разсея и не отиде да задържи Милен Велчев, заради когото държавата ни, респективно ние, ще плащаме още години наред. Защо? Защото Велчев не е Гриша Ганчев, или защото Велчев не е като някои други от арестуваните показно?

Опит за финал...засега

Докато един президент на Гърция като Карлос Папуляс пътува с втора класа самолет до Брюксел, за да покаже съпричастност с лишенията, които търпи гръцкият народ, Дянков вдигна заплатите на цялото войнство от министри, държавни служители, а за премиера определи трудово възнаграждение от 7 000 лева!

Какъв цинизъм, няма да се уморя да повтарям: на пенсионерите бяха отпуснати по 43 стотинки на ден, а управниците, с нашите пари тънат в охолство и арогантност!

Ще припомня и че в същото време той живее в Бояна и се подиграва с целокупното българско гражданство, мнозинството от което доведе до просешка тояга!

„Да благодарим на Дянков” предложи премиерът – аз бих добавила: да му благодарим с еднопосочен билет за Щатите докато още има живи българи от политиката му.

 

Кой министър си прави каквото му скимне и въпреки това е недосегаем?

Кой си позволява да отказва да отговаря в парламента?

Кой има привилегиите да не дава обяснения, да отминава въпроси на опозицията? Кой  говори най-безогледно на границата на лъжата за важни държавни проблеми и Еврокомисията непрекъснато го опровергава?

Кой заблуждава премиера Бойко Борисов безнаказано?

Кой оставя Борисов в небрано лозе и въпреки това не пада и косъм ог главата му?

Кой обижда цели съсловия и се измъква сух?

Кой живее на държавна сметка, но никой не се впечатлява от това?

Кой влезе в конфликт с повечето министри и вицепремиера Цветанов и остана на поста си в кабинета?

Кой си позволи да блокира пари на съдебната система противоконституционно? Кой си позволи да изпразва сметката на президентството и никой не му направи и забележка?

Кой се излага непрекъснато с едни или други абсурдни предложения и не е изхвмърлен още на улицата?

Кой се подигра със синдикатите, социалните партньори и имитира писане на антикризисни мерки, които така и не влязоха в действие?

Кой е арогантен с политици от опозицията при всеки удобен случай?

Кой крие важни данни за състоянието на държавата?

Кой съсипа здравеопазването?

Кой съсипва българската наука и образование?

Кой закла малкия и среден бизнес?

Кой срина всички предизборни обещания на ГЕРБ?

Кой не спира да се хвали колко е учен, колко е добър, и колко е неповторим?

Името му е Симеон Дянков и е финансов министър и вицепремиер в правителството на Бойко Борисов. Заради него и поведението му най-строго пазените тайни в държавата са:

  • На колко реално възлиза Резервът на Националната здравна каса;
  • Колко в действителност е фискалният резерв;
  • Колко точно е бюджетният дефицит;
  • Как и за какво се пилеят държавни милиони;
  • От какви разходи се отвори дупка от близо четири милиарда в бюджета в първите няколко месеца на годината.

Според данните от Евростат, по-зле от нас в Европейския съюз е само Латвия, където е отчетен по-голям спад на брутния вътрешен продукт /БВП/. Все още не са забранили достъпа на данните от Евростат поне!

У нас БВП е спаднал с 4 на сто през първото тримесечие на 2010 г. спрямо съответния период на предходната година, показват експертни оценки, предоставени от Националния статистически институт /НСИ/. По информация на Евростат така ние се нареждаме след Латвия, където спадът е 5,1 на сто.

България е трета по бедност в ЕС след Латвия и Румъния. В същото време финансовият министър Дянков заявява:

"Целта ни е България да стане най-доброто място за правене на честен бизнес в Европа".

Явно министърът на финансите вече ни е взел на подбив!

За сравнение ще припомня, че турския премиер Ердоган пое държавата при 1 100 долара БВП на глава от населението, а днес БВП вече е 10 000 евро на глава от населението! Затова и Турция просперира, има инвестиции, добре развита икономика, и политиците й не си играят игрички с такива сериозни неща като бюджета на държавата.

Инвестициите в страната са намалели с 20 пъти! Кой ще инвестира, след като не могат да си прибират ДДС-то с години? Ето и „Бритиш тобако” си стяга куфарите и напуска родината ни, тъй като го метнали с някакви си 35-40 милиона невърнато ДДС, да не отварям дума за ставките на акциза, с който са го извозили, променяйки го, когато и на колкото си искат! Казано на жаргон.

На среща в Шератон, премиерът Борисов успокои мениджмънта на "Бритиш американ тобако", че ще си дочакат 45 милиона лева от акциз и ДДС! "Парите са изхарчени, няма ги, много разчитам на приходите, които идват. Надявам се януари и февруари да се разплатим" - успокои тогава отчаяните чужденци българският премиер. Но „Бритиш тобако” се тръгна...

В бюджета се появила дупка от необезпечени договори и анекси, подписани от предишното правителство на Тройната коалиция! С тази лъжа Дянков замота цялата държава, че и превърна премиера в дознател!

Къде и кои са тези договори и анекси – Дянков замълча след като бе хвърли поредната порция прах в очите, за да дрзани опозицията. Всъщност в бюджетния дефицит влизат действително извършени разходи и действително сертифицирани дейности, а не бъдещи, в прогнозни периоди разходи и договори с фирми...

Към днешна дата вече никой не говори за тези абсурдни обвинения – важното бе гражданството да живее поне седмица в шок и потрес, докато се осъзнае, че всичко е било лъжа и измама от страна на учения от Монтана.

Правителството запретна ръкави и обяви, че ще продава държавни миноритарни дялове от предприятия за... жълти стотинки, т. е. – на всяка цена. Ще раздава на концесии и летища... Истината е, че вероятно, един ден, нещата с лъжите за финансова стабилност всеки момент ще излязат наяве? В Европа и Америка държавите подпомагат бизнеса, у нас финансовото министерство му е турило възглавницата върху лицето и е седнало върху нея, докато бизнеса спре да ритка с краченца.

По всичко личи, че на Дянков му е трудно: затова един ден въвежда двойно осигуряване за малкия бизнес, след това го маха, един ден иска 2 процента увеличение на здравните осигуровки, а като преспи се сеща, че може да вдигне и необлагаемия минимум на фирмите. Тогава му светва, че е нагласил държавата на дузпата, тъй като на нея ще се наложи да плаща увеличени здравни осигуровки за държавни служители, пенсионери, полиция, военни, деца и прочие...

Замразяване на доходи, отнемане на социални придобивки за пенсионери и инвалиди, и вдигане на данъци и акцизи – дотам допря ученият от Монтана Дянков, за да скърпва за пред гражданството някаккъв приемлив бюджетен дефицит, който вече е свръхдефицит!

Към януари т. г., според Българска стопанска камара - 1 600 000 души не плащат осигуровки и не се осигуряват. Това са трайно безработните и социално слабите, българи, от които няма как Дянков да чака осигуряване. Кризата изхвърли на улицата стотици хиляди хора, други като циганското малцинство почти не се хващат на работа.

За тези здравнонеосигурени българи правителството няма мерки, как би могла да промени статуса им и да ги включи в числото на здравноосигурените. Те са отсавени на естествения подбор.

Освен това на пенсионерите, децата и част от безработните държавата плаща средни здравноосигурителни вноски от 19 лева, докато средните за бизнеса са 38 лева месечно.

А останалите на улицата безработни, а останалите без покрив заради постоянно вдигащите се лихви от банките по кредити и ипотеки?

А близо един милион неработещи, неосигуряващи се цигани, от които държавата инкасира единствено криминогенни изненади?

А над два милиона пенсионери, без възможност да плащат за лечение, ток и парно?

Дава ли си сметка премиерът колко ще му коства недоволството на тези няколко милиона граждани тепърва? Независимо от надутите рейтинги, с които социолози припечелват дивиденти пред ГЕРБ.

За четири месеца приходите бяха едва 26 на сто от очакваните. Бюджетният дефицит се оказа 1,4 млрд лева, а в същото време кабинетът не бе платил за януари и февруари стотици милиони задължения на болници, лекари и фармацевтични фирми и такива с консумативи за медицина.

Държавата не бе платила 1,5 млрд на фирми за вече свършена работа. Държавата поиска рекет от фирмите на които дължи стотици милиони да намалят 10 на сто от очакваното плащане и парите задължително да минат през определена от Дянков банка, на която да оставят и още 7 на сто за услугата!

Държавата не е върнала милиони ДДС, но Дянков казва: върнахме ДДС и ще го издължим до еди-кога си! Вариантът е или си върнал нещо, или още го дължиш – едновременно и двете – не става!

Министърът на финансите възложи на общините сами да си финансират обектите – как да се случи това, не каза.

Преди месеци кабинетът гласува антикризисни мерки, които налагат промени в поне 26 закона. Обещанието беше, че ако не сработят тези мерки, да се мине на увеличение на ДДС.

“Да не се срамуваме от това, че някой път може би не най-добрата идея временно е спечелила доверието на част от нас“, казваше Дянков при поредния шок, в който хвърляше гражданството.

Какво цели Симеон Дянков с действията и решенията, които налага на кабинета? Очевидно не е финансова и икономическа стабилност.

Да провали Валутния борд? Или да се включи в дестабилизирането на еврото по което от Щатите работят усилено?

На 13 април т. г. лидерът на ДСБ Иван Костов призна в интервю по bTV: „Ние очакваме много голямо неизпълнение на бюджета, някъде в порядъка на 20 на сто на приходите. Т. е. да се повтори същата ситуация, която се случи в 2009 година, да се повтори в 2010 година. ГЕРБ тутакси намрази Костов вместо да купи обратен билет на Дянков за Щатите.

Той поиска актуализация на бюджета с вземане на пари от фискалния резерв, но на Резерва вече е посягано веднъж тази година.

  • От фискалния резерв са похарчени 1.370 млрд. лв., с които бил покрит дефицитът от началото на годината до април. Според Дянков това не било прецедент, защото преди една година за същия период резервът е намалял с 3.240 млрд. лв.. За какво е харчен бюджетен излишък министърът не каза.
  • През април т. г. Дянков призна, че в края на юли, когато правителството на ГЕРБ дошло на власт, завареният фискален резерв бил 7.740 млрд. лв. и в този размер той бил запазен до края на годината;

В края на 2008 г. били похарчени 2 млрд. лв. уж за покриване на външния дълг, но реално за тази цел са отишли само 301 млн. лв. А другите стотици милиони?

Проф. Стив Ханке припомни, че на фискалния резерв се посяга при спешна нужда – това означава ли, че вече сме в „спешна нужда”? И не сме най-добре в ЕС, както смята премиерът Борисов, а сме в „спешна нужда”!

Каква е истината за липсващи пари, за наличен бюджетен дефицит, за разходи с бюджетни средства, за финансовите операции на министър Дянков в страната и извън нея – никой все още не е чул. Вече шести месец. Това са най-строго пазените тайни в държавата.

ЕК започна процедура срещу страната ни за превишен дефицит и ни отнеха лиценза за търговия с емисии. Правителството и главно идеологът на финансовата политика Дянков не коментират тези два удара, тъй като не са им удобни за популизъм срещу опозицията.

От прилагащия орган по Протокола от Киото съобщиха за намерението да отнемат акредитацията на България за участие в системата за обмен на емисии парникови газове.

Брюксел готви глоба за България заради липса на план за търговия с емисии

Министър Караджова обясни, че не го е обявила, защото до последно от кабинета са се надявали на положителен отговор.

Акредитацията на България ще бъде отнета вероятно на 30 юни и за това се мълчи.

Международният валутен фонд сложи под контрол бюджетният дефицит на България до края на тази година. И за това се мълчи откъм Министерския съвет.

Крайното решение за започване на наказателна процедура за превишен дефицит ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни. Ни звук, ни стон.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции. До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.

Басните, че скритият дефицит в държавната хазна бил наследен от предишния кабинет, близо 2,160 млрд. лв., е от скрити анекси и договори, наследени от правителството на тройната коалиция , и че от тях дефицитът в бюджета нараснал от 1,9 до 3,9 на сто от БВП не минават даже и при в предучилищна детска градина...

Къде бяха похарчени над 2 млрд от бюджета, след като в него няма подобни заложени разходи – на този въпрос Симеон Дянков не отговори...

Ако дефицитът не намалее дълго време, от ЕК може да ни наложат сериозни глоби. Освен това, Европейската Инвестиционна Банка, позната като банката на Евросъюза, също ще преразгледа политиката си да ни кредитира с евтини заеми. Пред Ройтерс, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че България е в състояние да съкрати дефицита си за 2010 г. до под 2 процента от БВП, в усилията си да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната.

Това, което остава неясно е как така Дянков се хвалеше в края на 2009, че бюджетният дефицит на страната е един от най-ниските в Европа, а сега става ясно, че е бил налице свръхдефицит?

Инфлацията също е проблем - при 1 процент референтна база, България имаше само до март инфлация от 1.7 процента, а до края на годината се очаква цифрата да нарасне още.

Абсурдът и недомислиците на решенията, които налага на правителството Симеон Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого и крие.

„Аз съм убеден, че с няколко мерки, които предприемаме, ще попълним и фискалния резерв , който е към 6,3 милиарда и той именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, а да се ползва. Ето къде са похарчени парите от фискалния резерв. Тя е проста сметката”, разясни премиерът Бойко Борисов.

Него го защити и председателят на парламента, Цецка Цачева:

{edocs}stenograma-djankov-zastita.doc,600,400,link{/edocs}

Данък лукс от който ГЕРБ си направи PR-кампания засега няма да се въвежда. Заплатите ще падат, но не и тези на депутатите. Те май ще бъдат замразени.

А ето какво написа един брилятен икономист, проф. Димитър Иванов:

{edocs}divanov-b.b.-1.doc,600,400,link{/edocs}

Какво твърдеше в началото на годината Дянков:

{edocs}ntv-28-04.doc,600,400,link{/edocs}

Ще припомня и какво казаха за финансовия министър и бюджета му различни експерти:

{edocs}djan.1.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}djan.2.doc,600,400,link{/edocs}

А ето още пророчески думи на проф. Кръсьо Петков за министър Дянков и бюджета:

"Допреди ден-два смятах, че фискалният резерв за 2 месеца е паднал от 7,5 млрд. на 6,3 млрд., сега от днес ми се обаждат финансисти, експерти, които казват, че вече е под 6 млрд. лв. Представяте ли си какво е това? Това значи, че падаме под санитерния минимум и това хвърля една сянка на съмнение върху стабилността на валутния борд. Тъкмо затова г-н Дянков трябва да бъде спешно освободен. Съжалявам че трябва да го кажа. Да си отиде да си гледа сравненията на отделните страни, а на негово място да дойде финансов и икономически екип, който да готви антикризисната програма", категоричен бе Петков, имайки предвид министъра на финансите Симеон Дянков. Когато г-н Дянков каже нещо, трябва да се погледне нагоре към небето и Господа, за да се провери дали е истина, заяви председателят на Обединения блок на труда. "Със серия от изявления той показа, че просто е един несериозен икономист и политик, занимава се с един въздухарски PR, не знае кой го съветва и хвърля непрекъснато едни розови балони, които се пукат един след друг ... Трябва да се води един сериозен и солиден разговор със социалните партньори и да се каже истината - този бюджет няма как да бъде изпълнен, има риск той да завърши годината с дефицит над 3% и това го знаят всички сериозни макроикономисти и трябва да се търси, без да чакаме юни-юли, когато по принуда ще бъде актуализиран бюджета, още отсега трябва да се търси вариант за преструктуриране на бюджет`2010. Това е изходът", смята проф. Петков.

На Дянков му трябва време – тъкмо започна изпълнението на тезисите на Световната банка за закриване на училища и болници. Населението ще се разреди, селищата ще опустеят обезлюдени и от страна-членка, една сутрин ще се събудим територия в Европейския съюз...

С постановление №76 на Министерски съвет от миналия месец бюджетът на университета бе намален с още 10 на сто. Така, от началото на годината средствата са намалени с общо 13 млн. лева.

По разпореждане на финансовия министър Симеон Дянков не просто са намалени бюджетните разходи за БАН, а е спряно и потребяването на собствените приходи за БАН или това са парите по договори на академията.

Пред Агенция „Фокус” Валентина Богданова, народен представител от ПГ на Коалиция за България и член на Комисията по образованието, младежта и науката към 41-то НС каза следното. „Министър Дянков не може да се разпорежда със средства, които не са средства на държавния бюджет. Това са собствените приходи на БАН. Това не значи нищо друго освен закриването на една работеща структура, каквато е националният научен център на България”, посочи Богданова.

„Няма министър, който да се чувства бетониран на поста си и в това число е, и Симеон Дянков”. Това заяви вътрешният министър Цветан Цветанов по БНТ преди време, но сега ли ще го повтори.

Министърът на финансите Симеон Дянков смени ръководството на българската фондова борса с хора от кръга „Капитал” на Иво Прокопиев. И? Какъв е ефектът от това упражнение? Да погъделичка егото на Прокопиев, че е значим, или Дянков да прелива от пусто в празно с ненужни кадрови решения?

Сайтът vsekiden съобщи, че предложеният за член на ръководството на БФБ, Петко Шишков е бил главен редактор на в. “Капитал”, както и акционер в инвестиционния посредник “Булброкърс” на бизнесмена Иво Прокопиев.

Представители на корпоративни интереси влизат да защитават интересите на държавата? Може, щом е за Дянков и Прокопиев.

На какво се крепеше философията на приходите в Бюджет 2010, саморъчно изготвен от Симеон Дянков? На приходи от данъци, такси, мита и акцизи и на пари по европейски програми. Приходите от данъци, такси, мита и акцизи не са очакваните, а едва около една трета от заложените в Бюджет 2010.

Парите от Европа идват, но там трябва да се внимава за какво се харчат, за да не секне притокът! С блокиране на парите от Европа за комисията по дискриминация например Дянков улучи два заека – отмъсти за глобения от тази Комисия премиер Борисов и си има нещо настрана...

За цвят ще добавя как Дянков се направи на интересен и напусна студиото на Дарик радио, обвинявайки водещия Кирил Вълчев в неплащане на осигуровки. След това естествено се извини, но...

Демонстративен бе начинът, който финансовият министър използва като кризисен PR една псевдоакция, за да погне фолкизпълнителите и шоуизпълнителите за данъци. Същият похват той приложи и към футболистите – с една реч: вижте, ме, чудете се, аз събирам данъци, аз санкционирам!

Санкционираше, но не беше си платил за повече от година осигуровките!?

Далеч съм от мисълта, че данъците трябва да се крият, но да правиш панаири от служебните си задължения, настройвайки цели съсловия срещу властта – това е класическа проява на лош вкус.

Да вземаш пари от тези, на които нямаш право да пипаш средствата им, да даваш пари на тези, които те гледат в очите и изпълняват прищевките ти – какво друго е това освен много лош вкус!

Американският генерал и президент на САЩ Дуайт Дейвид Айзенхауер бе предупредил навремето: "Няма защита за такава страна, която съсипва собствената си икономика".

Т. е. ние сме беззащитни...

Ще припомня на Дянков и казаното от един японски министър-председател Коное: "Колкото и да е ужасно това, което светът ми стори, това, което аз сам си направих, е още по-ужасно".

Той каза преди време: „Искам да съм отличникът в Европейския съюз!” ... от април да излезем на чиста поляна! Вече сме юни и поляната не се вижда.

Той обяви, че чисти тинята останало от последните 20 години. Изчисти ли я? Стигна ли до чистата вода?

За да пълни нескопосано написания си бюджет Дянков посегна на печалбите на държавни предприятия, като ги обложи втори път! Обложи даже и Ръководство на въздушното движение, въпреки че РВД не взема и стотинка от бюджета, въпреки че се води държавноп редприятие.

Така бе обложено РВД в нарушение на директиви от Европа, тъй като парите на едно РВД, в която и държава да е, са за високи технологии и инвестиции, за рехабилитация на ръководител полетите, още други пера, но не и за пълнене на лошо написан бюджет!

За да погъделичка егото на своя премиер Дянков му внуши, че неговата заплата трябва да е най-висока в държавата! И Борисов нареди всички заплати в държавни предприятия да са под неговата. Даже и тези на диспечерите и ръководител полетите, които са с най-ниски заплати в рамките на ЕС! Затова ръководител полетите напускат, диспечери – бягат зад граница, където ще получават съответни възнаграждения, съобразно висококвалифицирания си труд.

Тепърва ще сме свидетели как Дянков ще торпилира Валутния борд в страната и ще доведе до просешка тояга повече от две трети от българското население. За него е въпрос на чест българите да се превърнат в аборигените на Европейския съюз – без икономика, без здравеопазване, без наука, без култура, без социална грижа на държавата за нуждаещите се.

„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години” - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов на дискусия в София, по време на мандата на управление на Тройната коалиция. „Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години”, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Проф. Иванов подчерта, че в началото на кризата е било голяма грешка да се търсят решения "на парче", а не на цялата система.

До всеки компрометиран и провален премиер стои един лош, неуспял финансов министър...

Каква ще е България на бъдещето? Европейската работилница с евтина, полуграмотна и необразована, наемна ръка.

Реформатор или Ликвидатор е министър Симеон Дянков? Който оцелее, да отговори...

 

"Отличникът" не посмя да си признае защо го е срам да се събира с колегите си в ЕС

Проф. Кръстьо Петков представя:

в. "Сега", Светослав ТЕРЗИЕВ

Симеон Дянков - министър на финанситеЗащо му трябваше на финансовия министър Симеон Дянков цяла година да се крие от колегите си в ЕС? Видя се, че щом той не ходи при тях, те ще му дойдат на свиждане виртуално. В епохата на модерните комуникации не бе проблем да се организира миналия понеделник видеоконферентен Съвет по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Този път Дянков нямаше как да се извини, че не може да пътува до Брюксел, и да прати някоя заместничка или посланика в ЕС, които свикнаха да играят ролята на мълчаливи статисти.

 

Ако виртуалното заседание се запомни с нещо, няма да е събраната (на думи) сума от 150 млрд. евро, която е разочароваща, защото не бе достигната целта от 200 млрд. евро за спасяване на общата европейска валута чрез национални вноски в МВФ. А и да бе набрана цялата сума, какво са 200 млрд. евро на фона на дълговата криза, отворила пробойни за трилиони в еврозоната? През последните 20 месеца Европейската централна банка изкупи дългове на закъсали държави в ЕС точно за 200 млрд. евро и никой не усети подобрение.

Паметният резултат
от конферентния разговор поне за България е, че тя най-сетне се осмели да заяви каква е нейната (пред) последна позиция по драмата в ЕС. Досега знаехме следното: България се присъединява към пакта "Евро+" и обещава, щом приеме еврото, да участва в Европейския механизъм за стабилност с начална сума в капитала му от 300 млн. евро и гаранции за чужди дългове от 3 млрд. евро през първите 12 години (изявления през март 2011 г. на премиера Бойко Борисов и зам.-министърката на финансите Боряна Пенчева); държавата "подкрепя безрезервно" пакта "Евро+", въпреки опасенията, че ще се натовари с непосилни финансови ангажименти (юни 2011 г., изявление на премиера Борисов); "Ще помагаме на братския гръцки народ, за да имаме стабилен съсед" (юни 2011 г., обещание на Борисов в отговор на критиките, че се престарава да го харесат в Брюксел); влизаме без уговорки във фискалния пакт, но не поемаме допълнителни финансови ангажименти (декември 2011 г., решение на Борисов, който междувременно бе втвърдил тона си към недисциплинираните държави в ЕС и бе започнал да им сочи България за пример). Анализаторите на българската политика навярно са забелязали, че тя е променлива. Единствената константа е, че във всички възлови моменти министър Дянков е отсъствал, макар и да е ставало дума за важни финансови решения.

Настъпи моментът и той да се появи на сцената. Репликата му бе като отсечена с брадва: "Не е редно дисциплинирани държави като България да подпомагат недисциплинирани". Освен това сме разочаровани от МВФ, защото фондът "не изигра добре ролята си в справянето с финансовата криза в ЕС и особено в случая с Гърция". Така че по принципни съображения не бива ЕС и МВФ да чакат пари от нас.

Бойко Борисов, премиерКратко, ясно и... самоубийствено,

защото не казва истинската причина, а именно, че България оглавява всички класации на ЕС по бедност и че няма как да услужи някому с цървулите си, защото ходи боса. Когато не си честен, рискуваш да влезеш в собствен капан, което ще се случи много скоро. Дисциплинирани като България в ЕС са например Полша, Чехия, Швеция и Дания, които без да са членки на еврозоната, обещаха да дадат подкрепа на "недисциплинираните" с над 26 млрд. евро. Когато запитат Дянков защо те дават, а България - не, би трябвало да има някакво обяснение. Иначе ще излезе, че той е принципен, а те не са. Дошъл е моментът да се свалят картите на масата и най-добре би било финансовият министър да се държи честно с колегите си, защото дори и да се мисли за по-умен от тях, те едва ли го знаят - нали все се криеше. Не е удобно, но трябва да заяви ясно в Европа, че неговото правителство поддържа финансова стабилност за сметка на крайната мизерия на народа си. Точно това отличава България от другите фискални отличнички и затова когато те дават пари, тя не може да участва. Иначе се подхранват илюзии - например, някой в Брюксел да си помисли, че тя би могла в името на европейската солидарност да се включи в новия спасителен фонд с някакви си 2 млрд. евро. Колко му е, нали има финансови резерви? Впрочем точно това бе заявено на Полша, когато първоначално се опъна. Напомнено й бе, че нейните финансови резерви надхвърлят 74 млрд. евро.

Поведението на България през последните месеци е предизвикателно комично

Премиерът Борисов и подгласниците му се увлякоха да я сочат за пример. Кулминацията бе в деня на впечатляващата поява на Дянков, когато обаче неговото слънце бе засенчено от новоизбрания президент Росен Плевнелиев, дал тон на дискусия в Народното събрание на тема "Две години след Лисабон - Европа накъде?" "Българите изповядват културата на стабилност. Тя ще трябва да бъде имплантирана в главите на 500 млн. европейци - стабилност и устойчивост", каза без стеснение бъдещият държавен глава и добави, че вижда ролята на страната ни в следващите години като "двигател на европейската интеграция". Все едно "Титаник" да посъветва плаващите кораби как да се държат като него стабилно, вместо да се люшкат по вълните. А претенцията му да бъде двигател на нещо си, докато лежи на европейското дъно, заслужава да се изучава от всички кандидат-студенти, които сътворяват бисери за плажните четива през лятото.

Много интересно е да се проследи как с подобно управленско самочувствие Борисов и Дянков ще гостуват на 18 януари 2012 г. в Германия, за да я молят да не си взема мотрисите "Сименс-Дезиро", по които БДЖ има неизплатени задължения за 24 млн. евро. Щом сме финансово дисциплинирани, защо не сме изрядни в погасяването на дълговете си? Явно причината е в липсата на пари и двамата наставници на Европа ще трябва да си признаят, че тяхното управление не генерира доходи, с които държавата да се издължава към кредиторите си. Борисов се надява да убеди канцлерката Меркел да възнагради неговата въображаема праведност чрез съгласие да се намали наполовина (от 20 на 10%) делът на съфинансиране от България на проектите по оперативните програми на ЕС. Можем да си представим каква ще бъде нейната отзивчивост, след като миналата седмица заплаши да не внесе своя дял от 41.5 млрд. евро в новия спасителен фонд, ако държавите извън еврозоната (сред които е и България) не съберат липсващите 50 млрд. евро. Преди да се отправи за Берлин, Борисов трябва да изясни каква роля ще играе - на образцов или на беден роднина, както и за какво ще претендира - за награда или за помощи.

България можеше да има по-достоен образ в Европа,

ако поне опозицията показваше здрав разум
Тя обаче веднага загуби разсъдъка си, щом видя Дянков да се показва от укритието си. За да го отстреля, изговори глупости, които дори той не бе в състояние да произведе. "Защо се получава така, че страни, които са значително по-евроскептични от България - като Чехия и Дания, - участват и финансово в този пакт, а България няма да участва? Каква е логиката България да държи 90% от валутния си резерв в европейски банки или в банки на европейски държави, а да не иска да даде поне част от този резерв, за да спаси финансово всички тези държави и тези банки?! ", попита депутатът от "Коалиция за България" Румен Овчаров. Като си спомним, че този човек бе министър, има всички шансове да убеди народа да внимава неговата партия да не дойде отново на власт.

Следващите парламентарни избори ще са през 2013 г., когато България ще трябва да плати близо 1 млрд. евро (1.8 млрд. лева) по външния си дълг. Още отсега е ясно, че тя не може да събере такава сума и ще трябва да поиска нов заем, за да плати стария. Сметките на министър Дянков потвърждават нейната безпомощност и можем поне за това да му вярваме. Ако България няма пари да погасява своите дългове, как би помагала на други държави да се издължат? Решение има, стига тя да изрази съгласие, както предлага Овчаров. Западните банки с удоволствие ще запишат на нейна сметка чужди дългове, както вече постъпиха със Словакия, която също се извиняваше, че няма финансови резерви да помага на закъсали в ЕС. Но Братислава не можеше да мърда, защото малко преди това влезе в примката на еврозоната. България обаче е готова сама да си носи въжето, защото има услужливи политици - независимо дали са на власт или в опозиция.

 

Преди векове, цар Иван Асен вдигал данъците на населението, колчем се зададе сватба в двореца, а този владетел правел много сватби...

В наши дни – измислят данъци, такси и какво ли не вече две години заради министъра на финансите Симеон Дянков, човек, който за първи път в живота си състави държавен бюджет! Към липсата на професионален опит на лицето Дянков се прибави и друг утежняващ фактор – избори – местни и за президент!

Това вече ни постави в твърде трудна ситуация: замразиха пенсии и заплати за години напред, вдигнаха новоизмислени такси и плащания, а като капак на всичко: инфлацията хвъркна нагоре – при безработицата и цените и се оказа, че спирачките не работят!

Разгърна се сценарий на задълбочаващ се дефицит, съчетан с топене на фискалния резерв – това намираме написано черно на бяло в доклад на Индъстри уоч, за макрорисковете в Европа и България до 2012 г., цитиран от БГЕНС.

Наскоро МВФ предупреди: За да излезе България от кризата, трябват реформи и по-добри закони, но кой да го направи? Законите са в ръцете на провинциален нотариус и току що проходил юрист, вкаран в парламента на основата на авторитета на баща си.

Реформи няма как да се правят и след като министърът на финансите Симеон Дянков  не е наясно какво иска, как го иска, но затова пък говори с лексиката на партизанското правителство след 1994 година! В другия случай, когато Дянков е наясно какво иска, тогава се започват едни уволнения чрез ръката на Бойко Борисов – дете в майка плаче!

Индъстри Уоч е изследователска и консултантска компания, която специализира в монисторинг и анализ на макроикономическата динамика, политическия риск и бизнессредата в България, като предлага основа за по-добри инвестиционни решения.

Ето дословно какво написа Индъстри уоч в последния си доклад, изводи и констатации, което са в унисон с тези на Международния валутен фонд, че правителството трябва повиши размера на фискалния резерв, като ускори приватизацията и увеличи емисиите на държавен дълг. В края на март размерът на резерва бе 4.7 млрд. лв. при 6 млрд. лв. в края на 2010 г.

Защо бяха похарчени два милиарда за няколко месеца, как се харчи оставения на лично разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов един милиард – никой не смята за нужно да обясни на гражданството.

Препоръките на МВФ са за пенсионна и здравна реформа, подобряване на образованието и специални програми за повишаване на квалификацията, така че работниците да отговарят на нуждите на бизнеса заяви на пресконфереция ръководителят на мисията на фонда за България и Румъния Катрина Пърфилд.

А ето и самият доклад:

Европейският съюз е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. В края на 2010 г. започна постепенно възстановяване на БВП на България, но то се определя най-вече от експортно-ориентираните сектори. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по-стабилен път на възстановяване или предстои нова рецесия, т.нар. “второ дъно” на кризата в ЕС, както и в САЩ.

Инвестициите и кредита към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Свиване на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители.

В случай на продължение на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее.

В България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, като и риска от потенциална промяна на паричния режим. Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс. Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв.

Основната причина за спада на инвестициите в България са замръзналия приток чужди капитали. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.6 млрд. евро през 12-те месеца до март 2011 г. ПЧИ все още са положителни, но банките нетно погасяват външните си задължения поради свитото търсене на вътрешен кредит. Спадът на чуждите инвестиции обяснява защо въпреки бързия растеж в експортно-ориентираните сектори общата икономическа активност се увеличава скромно с 0-1% годишно.

Какво се получава? Докато Симеон Дянков се рее в мечтите си за собствено, неотразимо величие и се е впуснал да променя Конституцията, за да наложи Пакт за финансова стабилност, Индъстри уоч предупреждава, че фискалният резерв може да се стопи, а това е твърде вероятно да се случи на фона на задълбочаване на бюджетния дефицит.

Какви ги говореше в седмичната „Панорама” самият Дянков:

{edocs}simeon-iwatch-1.doc,600,400,link{/edocs}

Според него, Пактът за финансова стабилност, който все още не е приет от парламента се радвал вече на адмирации в белгийската столица:

„Мои колеги и финансови министри, и не само финансови министри, ме поздравяват като ходя в Брюксел за тази стъпка на правителството...”

Коя стъпка като парламентът не е гласувал още този Пакт – не е ясно. И кои са тези, които го подкрепят в Брюксел поименно? Та в мнозинството страни-членки на Европейския съюз пенсионерите имат един задължителен минимум за достойно съществуване и не ги показват по телевизията как вечерят с картофи...

Защо бюджетния дефицит трябва да се вкарва в Конституцията според Дянков?

Това е гаранция за бъдещето, за бъдещето на всички българи, и какво по-добро време това да стане факт от времето, в което сме излезли току-що от най-тежката финансова криза в последните 60 години в Европа.

Последно: излезли ли сме от кризата току що, защо Дянков го твърди?

За какво гарантирано бъдеще иде реч според министъра на финансите – та нали за да стигнат българите до бъдещето трябва днес да могат да се трудят, да се хранят и да имат достъп до здравеопазване?

Да се влага в саниране на сгради, вместо да се инвестира в строеж на атомна централа вижда Дянков енергийната независимост. Само, че това е твърде виртуално, разположено далеч във времето и не носи производство на електроенергия. А електроенергията като се произведе има и за икономиката, и за населението, и за износ и продажба, което не е малко.

64 на сто от българите са за довършване на АЕЦ „Белене”, но Дянков не е и защо? Защото е съвместен проект с Русия!

... Европа като цяло е зависима от... е много зависима от Русия в областта на газа, нали. Почти всички европейски държави главно използват руски газ. В областта на петрола положението е почти същото, главно от Русия са. Така че енергията, електроенергията е мястото, където една държава... и България може да помисли какви са ни на нас другите възможности и какво можем да направим.

А защо Дянков не се съсредоточи върху доставяне на газ, петрол и електроенергия от Щатите по въздушен път, а защо не и по дъното на океана? И това свое „откритие” да го лицензира за Европа, за да я окъсне от влиянието на Кремъл? Влияние ли е да доставяш природен газ, петрол и произвеждаш електроенергия?

А да се дава предимство за търсене на шистов газ на американска компания без да те е еня за екологичните последици – какво е влияние, вредителство, или злонамерено умишлено нанасяне на щети, вследствие на високо служебно положение?

Има си даже текст в Наказателния кодекс за подобни недомислици - но кой ти ще съди точно Дянков?

Дали ще доживеем деня, в който ще се появява реклама "Дянков е опасен за Вашето здраве, съдба и оцеляване?"

 

Докато висши политици от кабинета са правят на дръж ми шапката, от Брюксел дойдоха две новини: ЕК започна процедура срещу страната ни за превишен дефицит и ни отнеха лиценза за търговия с емисии.

От прилагащия орган по Протокола от Киото са съобщили за намерението да отнемат акредитацията на България за участие в системата за обмен на емисии парникови газове.

Брюксел готви глоба за България заради липса на план за търговия с емисии

Министър Караджова обясни, че не го е обявила, защото до последно от кабинета са се надявали на положителен отговор.

Акредитацията на България ще бъде отнета вероятно на 30 юни

Приказките, че сме най-добре в Европа, с които премиер и финансов министър ни заливат, даже не будят смях.

Международният валутен фонд слага под контрол бюджетният дефицит на България до края на тази година.

Европейската комисия представи Доклада си за България. В него се сочи, че бюджетният дефицит на България по изключение е надвишил референтната стойност в резултат от драстичен икономически спад. Комисията отбелязва също така, че държавният дълг на България /14.8 на сто/, който е вторият фискален критерий, е много под референтната стойност от 60 на сто от БВП.

Крайното решение за започване на наказателна процедура ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни. Предстои Икономическият и финансов комитет /ИФК/ да приеме становище относно доклада на Комисията.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции. До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.

Както е известно, правителството обяви, че скритият дефицит в държавната хазна, наследен от предишния кабинет, е близо 2,2 млрд. лв. От скрити анекси и договори, наследени от предишния кабинет. Така дефицитът нарасна от 1,9 до 3,9 на сто от БВП. Впоследствие експерти поясниха, че от подисани, необезпечени договори, по които сегашният кабинет не е правил разплащания - няма как да се повиши бюджетният дефицит. От опозицията реагираха остро и попитаха министър Дянков – къде са похарчени над 2 млрд от бюджета, след като в него няма подобни заложени разходи. Въпрос, на който Симеон Дянков не успя да отговори...

Ако дефицитът не намалее дълго време, от ЕК може да ни наложат сериозни глоби. Освен това, Европейската Инвестиционна Банка, позната като банката на Евросъюза, също ще преразгледа политиката си да ни кредитира с евтини заеми. Пред Ройтерс, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че България е в състояние да съкрати дефицита си за 2010 г. до под 2 процента от БВП, в усилията си да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната. Не е ясно как Дянков се хвалеше в края на 2009, че бюджетният дефицит на страната е един от най-ниските в Европа, а сега става ясно, че е бил налице свръхдефицит?

При таван от 3 на сто, българският бюджетен дефицит за 2009-а е 3.9 на сто от БВП. Очаква се тази година да падне под 3 на сто, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1 процент референтна база, България има само до март инфлация от 1.7 процента, а до края на годината се очаква цифрата да нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6 на сто таван, в България те възлизат на 6.9 на сто!

„Приходите в бюджета са ниски, защото трябва да се направят разплащания” – за подобно твърдение в универистета пишат двойка на изпит!

Евростат преизчислява бюджетните дефицити на касова основа – нещо, което Дянков отричаше. Некомпетентност и хаос, неяснота какво да сеп рави и какво се случва, за да се стигне до срив на приходите в хазната.

Абсурда и недомислиците на решенията, които налага на кабинета Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого.

Процедурата по свръхдефицит предполага, на първо място, засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави-членки от ЕС. Това съобщи пресцентърът на Министерството на финансите по повод медийният интерес относно процедурата по свръхдефицит, която Еврокомисията ще започне срещу  20 страни от ЕС.

От министерството посочват, че тази процедура включва поредица от действия от страна на ЕК и Съвета на Европа, които имат за цел да подпомогнат засегнатата да коригира прекомерния си.

Процедурата сама по себе си не представлява наказателно действие. Тя се превръща в такова, единствено ако държавата-адресат на поредица препоръки за коригиране на дефицита не реагира своевременно, за да консолидира публичните си финанси, уточняват от ведомството на Симеон Дянков.

„Въпреки стартиралата процедура за свръхдефицит срещу България, няма риск да се предприемат наказателни действия срещу страната ни”, коментира еврокомисарят Кристалина Георгиева случилото се.

Според еврокомисар Георгиева правителството здраво държи бюджета и дори и с 3,9 на сто дефицит, сме далеч от страните, които се намират в сложно фискално положение. Чисто логично, щом сме на трето място по фискална дисциплина, едва ли ни ние сме тези, за които трябва да се притеснява ЕК или Европейската банка, успокои Георгиева гражданството след новината за свръхдефицита и започналата наказателна процедура.

Дянков трябваше да бъде спасен – авторитетът на Борисов – също...

Премиерът Бойко Борисов днес се скара на лидера на СДС Мартин Димитров за изявленията му, че правителството няма да се справи с бюджетния дефицит. Помолен да коментира днес думите на синия председател, Борисов отвърна, че това си е мнение на Димитров и не вижда смисъл да му отговаря. След това той традиционно се върна към миналото, за да извади аргументи за сегашното безсилие и грешки на кабинета:

"При тяхното управление не бяха направени магистралите и не бяха проектирани дори, а в момента ние проектираме, строим и аз съм обещал, че 2012 до Бургас ще се идва по магистрала. Още тази година 32 километра ще направим на „Марица”, в края на година ще завършим „Люлин”, Северната тангента, Южната дъга на София, „Меден рудник” кръстовището в Бургас, „Качица”-Търново, на Варна голямото кръгово кръстовище и много такива още по памет мога да изброя, но ще му отделим прекалено много внимание. Така че приемам и винаги съм приемал, че те имат възможност да коментират и приказват, а в края на краищата отговорността за хората я носим ние и затова допускаме този малък дефицит отгоре, за да могат да станат и пътищата и в същото време да оцелеят хората”, каза Борисов.

„Аз съм убеден, че с няколко мерки, които предприемаме, ще попълним и фискалния резерв , който е към 6,3 милиарда и той именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, а да се ползва.Ето къде са похарчени парите от фискалния резерв. Тя е проста сметката”, разясни Борисов.

След като опозицията се е докарала дотам, да се моли в парламента за данни за реалното състояние на бюджета и какви мерки ще провежда правителството, не е чудно, че три седмици след вестта за започналата наказателна процедура не издържаха нервите и на лидера на сините, Иван Костов, който не скри скептицизма си по отношение на възможностите на Дянков да се справи с свръх дуфицита в бюджета.

Ето какво се чу в парламента, една седмица след като ЕК обяви, че започва наказателна процедура:

ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 30 април 2010 г.

Открито в 9,06 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

................................................................

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, процедурният ми въпрос е по чл. 86 от нашия правилник, който изисква министрите задължително да отговорят в 14-дневен срок на зададено към тях питане. По правилник те имат право да отсрочат със седем дни своя отговор, но ако прехвърлят и този срок, вече изпадат в тежко нарушение. Съгласно ал. 3 от чл. 86 в 10-дневен срок от просрочието лично министърът е длъжен да се яви в Народното събрание и да даде лично обяснение защо отклонява отговора на даденото питане.

Моето питане към министър Дянков е по данъчната политика на правителството, както е формулирана в Конвергентната програма, и по онова, което в момента се върши. Считам, че причините, поради които господин Дянков отсъства вече втори път, неуважително, са недопустими.

На сайта на Министерството на финансите беше обявено, че на 22 април т.г. той е на работно посещение в Лондон за среща с експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие. Днес – на 30 април 2010 г., се съобщава, че заминава на работно посещение в Република Македония. Без да омаловажавам важността на отношенията с Македония, смятам, че днес той задължително трябваше да е тук.

Госпожо председател, предложението ми е следното. Следващата седмица ще имаме пленарно заседание на 5 май - в сряда. Предлагам в програмата, която Вие ще предложите, половината от времето да бъде за парламентарен контрол. Разбирам, че господин Дянков не е отговорил и на седем актуални въпроса на наши колеги. Считам, че е задължително, ако той наистина гледа отговорно на своите задължения, да се яви в парламента и да даде тези отговори.

Предлагам в предложението, което ще внесете за сряда – 5 май 2010 г., задължително да има парламентарен контрол – както сме постъпвали в предишни Народни събрания: да има и извън петъчния ден парламентарен контрол. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, съгласно чл. 38 от нашия правилник редовните пленарни заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9 до 14 ч., като времето за парламентарен контрол е предвидено за петък от 11 до 14 ч. Алинея 2 казва, че Народното събрание може да промени времето за редовни заседания, в това число и за Парламентарен контрол. Да разбирам, че по същество процедурата Ви е по чл. 38, ал. 2 – искате да подложа на гласуване Народното събрание да вземе решение в сряда да има парламентарен контрол? Остава да конкретизирате предложението си от колко часа да бъде това.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или сега, или в сряда, когато се приема програмата, Вие да предложите това като, разбира се, потърсите подкрепата на парламентарната група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че в момента нямате процедура за подлагане на гласуване? Благодаря Ви.

..........................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:.... Господин Миков – декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми дами и господа! Изтече срокът на първите антикризисни обещания на ГЕРБ, които бяха поети от правителството през октомври миналата година.

Какви са резултатите днес?

Провал на бюджетната политика на правителството. Най-добрият бюджет в историята на страната, според господин Дянков, има дефицит от милиард и половина само за четири месеца.

Лоша събираемост на приходите. За първото тримесечие на 2010 г. приходите са намалели с 23% спрямо миналата година, а събираемостта на ДДС – с около 50%. Контрабандата на цигари се шири. Приходите в „Митниците” от увеличения акциз спадат на по-ниско равнище, отколкото при предишния акциз. Има индикации за провеждана политика за покровителство на контрабандата. (Реплики от ГЕРБ.)

Данъкът се вдига, и той се анонсира вчера, заради липсата на капацитет за управление, заради провала на тези антикризисни мерки, заради управленска безпомощност в определени сектори.

Здравеопазването е в колапс и събраният от гражданите почти един милиард резерв за здравеопазване отива за подкрепа на финансовата политика на господин Дянков. В същото време болниците са в хроничен финансов дефицит, на гражданите се готви такса върху рецептите за безплатни лекарства. Сума – пренебрежимо малка, с оглед на събрания от тях милиард, който се държи като резерв за подкрепа на фискалната политика.

Болничните листове и неизползваните отпуски се превърнаха в най-големият проблем на държавата, проблем иначе решим с малко повече управленска воля и действия – всеки ръководител на държавно ведомство да въведе мерки по използване на натрупаните дни отпуск.

Свидетели сме на поредните панически съобщения в публичното пространство и противоречиво говорене на отделни членове на кабинета.

Силно сме обезпокоени от заявените през последните 24 часа намерения за увеличение на данък добавена стойност. Какви ще са последиците?

По-високият ДДС ще доведе до увеличение на цените, а оттам и до инфлация, до свиване на и без това свитото вътрешно потребление. Това увеличение ще се понесе от крайните потребители. Ще поскъпнат стоките от първа необходимост – хляб, мляко, лекарства, транспорт, всичко, което всеки българин ползва всеки ден. В условия на замразени доходи това е политика на отнемане на доходи от всички български граждани.

Най-големият удар ще се стовари върху нискодоходните и уязвимите групи, без да са предвидени компенсиращи мерки за това. Хората с по-високи доходи ще понесат данъка, но много ще се лишат от ежедневните си нужди.

Увеличението на ДДС ще увеличи още повече и без това сивия сектор.

Ние от Коалиция за България настояваме:

Най-сетне правителството, именно то, да представи пред българския парламент реалистична оценка за финансово и социално-икономическото състояние на страната.

Правителството да престане само да говори, доста често и противоречиво. Необходими са мерки и действия, написани и подписани от тези, които носят отговорността за следващите месеци и години. Необходимо е, освен мерки и действия, и широко съгласие за излизане от кризата.

За какво настояваме и искаме?

Деблокиране на средства от резерва на Здравната каса и спешно изплащане на задълженията на здравните заведения. Защото, когато това ще се случи, може да не изиграе никаква роля.

Актуализация на бюджета и започване на нейното обсъждане още сега, за да не започнем обсъждането й тогава, когато може да мине и без нея.

Увеличаване на средствата за действия по заетостта, за активни политики на пазара на труда за заетост и подкрепа, насочена към предприятията в затруднение.

Ускорено усвояване на средства по оперативните програми – едно обещание, което беше основен приоритет на днешното правителство.

Като временни мерки:

- въвеждане на данъчни стимули за работодатели, които разкриват нови работни места и увеличават средносписъчната численост на персонала;

- поради високата безработица е необходимо за хората с увреждания да се предвиди в предприятия, в които заетите лица са хора с увреждания и представляват не по-малко от 50%, намаляване на дължимия данък;

- увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2400 лв., за да може да има истинска справедливост в поемането на тежестите от кризата;

- допълнителна семейна помощ за детски ясли или градини за семейства, в които и двамата родители са безработни. Следва да проявим загриженост за потенциала на нацията, като социалните помощи за деца се превърнат в задължителна социална инвестиция в условията на криза.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Днес България има нужда от политически диалог и сериозна парламентарна дискусия, а не от ежедневни идеи, търкалящи се в публичното пространство, чиято годност е от 24 часа до три дни. Има нужда от цялостна визия за следващите месеци и години, има нужда от яснота кой и защо поема тежестите на кризата, кой и за какво носи политическата отговорност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – Стоян Мавродиев.

СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател

Уважаеми господин министър - председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Отново слушаме Българската социалистическа партия, която говори за икономика и за антикризисни мерки години, след като тя трябваше да предприеме такива мерки, но някак си се разсея, пропусна, или просто не знаеше какви мерки може да предприеме, за да съживи икономиката на страната във важния момент, в окото на кризата през 2007, 2008 и 2009 г.

Аз си спомням как кабинетът Станишев прие две странички антикризисна програма, в които нямаше никакви антикризисни мерки, освен огромно ударно харчене на средства, които впоследствие наляхте в проекти, които нямат или никаква ефективност, или не носят нищо положително на българските граждани, с нулев публичен ефект за българските данъкоплатци. Над милиард евро похарчихте в Белене, тоест два милиарда лева. Похарчихте над един милиард лева за „Цанков камък”. Похарчихте огромни пари за електронно правителство, което не съществува. За националната мрежа на държавната администрация – близо 200 млн. лв. Такава все още не функционира, господа! Да не изброявам всички проекти, за които българските граждани вече знаят вашето отношение към средствата на данъкоплатците. Това е прахосване. (Реплики от КБ.)

Явно не сте чели внимателно, въпреки дебатите миналата седмица, доклада на Комисията „Станишев”, която мисля, че подробно изброяваше всичките ви успехи в кавички в различните сфери на обществения живот.

Господин Миков говори за усвояване на евросредства. Вие, господа, сте усвоили 0,05% от евросредствата . Това ли са грандиозните успехи на социалистическия кабинет?

Когато говорите за икономика, отново ще ви цитирам нещо, което ви казах миналата седмица. Госпожа Маргарет Тачер, говорейки за социалистите, беше казала – ще го перифразирам – на социалистите не ви отива да говорите за икономика, защото това е все едно Ченгиз Хан да говори за човешки права. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) Така че просто спрете да говорите по тази тема.

Ще припомня още веднъж това, което пак ви казах миналата седмица – бившият премиер Станишев през 2005 г., преди изборите, много усилено и яростно обещаваше в едно интервю пред Ройтерс как ще премахне Валутния борд. Слава Богу, че не изпълни тази своя прекрасна програмна декларация, защото сега щяхме да имаме една фалирала финансово-икономическа система. Сигурно и банки щяхте да фалирате, както през 1997 г., при вашия отново виден социалист Жан Виденов.

Нека да припомня и на господин Миков – може би той трябва да благодари на премиера Борисов и на вътрешния министър Цветанов за акцията във Видинско, която се състоя наскоро в неговия избирателен район, и за поредната престъпна група, разбита точно в района, в който господин Миков е избран. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) И за всички останали акции на МВР и на службите, които затварят пробойните в бюджета и спряха краденето на държавните средства!

Господа социалисти, спрете да говорите за икономика, защото е нелепо, смешно и не ви отива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК. Народният представител Михаил Миков иска думата от място.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, ако искате думата за лично обяснение, няма да я получите, защото името Ви беше споменато само за това, че сте народен представител, избран от този избирателен район. Оспорвате ли го това? Оспорвате ли го това? (Оживление, шум и реплики от КБ.)

...................................................................................

В момент, в който лидерите на Синята коалиция говорят за спешно справяне с бюджетният свръхдефицит, в момент, в който до юни месец трябва да имаме реални резултати за справяне със свръхдефицита, в момент, в който дойде и съобщението, че Брюксел ни отрязва и от търговията с емисии, от което страната ни губи автоматично 500 млн евро приход, на който разчиташе като антикризисна мярка,

  • министърът на финансите Симеон Дянков оплю от Вашингтон Българската академия на науките, като определи учените ни като „безполезни”,
  • а тук министърът на образованието Сергей Игнатов си позволи да коментира председателят на Академията, академик Никола Съботинов „страда от старческа логорея”!

И това се прави в деня, в който парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за академичния състав...

Как ще финансират бюджетният дефицит – управляващите нямат ясна представа? За какво от ГЕРБ изхарчиха над 2 млрд от бюджета? Никой не дава разяснения. В същото време е налице реална опасност държавните миноритарни дялове да бъдат продадени на безценица, а от отдаването на концесии да не влязат кой знае колко приходи в Дянковия Бюджет 2010.

Чули за парите, които ЕС отпуска на Гърция, хора от властта тутакси си поискаха и те 1 млрд евро за... запълване на дупки!

Проф. Стив Ханке обяви, че е разочарован от бавните реформи – все пак от нас по-зле в ЕС е само Латвия. Поне на Ханке Борисов не се нахвърли с обвинения.

В момент на стачки и нестихващи протести, Гърция намали пенсиите, държавните заплати и броя на общините като антикризисна мярка.

Рефренът на правителството на ГЕРБ: „Къде бяхте, когато...?” и обвинителните завръщания към миналото не вкараха приходи в хазната. Арестите – също.

Данък лукс от който ГЕРБ си направи PR-кампания засега няма да се въвежда. Заплатите ще падат, но не и тези на депутатите.

Официално 300 000 души са си загубили работата, като само от началото на 2010 броят им е 64 000.

Скокът на акцизите наду инфлацията, повиши се и контрабандата, а приходите от митниците се очаква да спаднат.

Икономиката ни затъна с 4 на сто. До края на годината, според Министерство на финансите дефицитът може да достигне 4, 4 на сто, което е сигурен знак, че ни очакват и парични санкции от ЕК.

Остава само пак да ни заплашат с предсрочни избори...

 

Кой срещу кого е в глобален мащаб към днешна дата? Старото противоборство САЩ – Съветски съюз, познато от края на 20 век вече е спомен. На голямата геополитическа сцена се появяват нови играчи: Европейският съюз, Евразия, Еврабия, което създава доста работа на официален Вашингтон. Да се тъче на няколко стана е трудно и скъпо занимание. В ЕС Щатите се държат цивилизовано, като усилията им са съсредоточени към дестабилизиране на еврото и гонитба на превес в Североатлантическия съюз. И двете посоки целят засилване на американския долар, което би отключило много възможности за излизане от колапса, в който е изпаднала бившата суперсила.

В Еврабия стратезите на Белия дом наблегнаха на това да сложат ръка на петрола и газа, като не се спряха пред необходимостта да водят войни, да налагат санкции, да организират кампании в полза на политическите си стремежи.

С Евразия нещата стоят далеч по-различно: превръщането на Китай в икономическа супер сила и нежеланието на официален Пекин да приеме авторитарното партньорство на Щатите отдалечиха засега плановете на завоюване на този континент. Към Китай естествено се прибавиха и Южна Корея, Индия, което затруднява стратезите на Белия дом неимоверно много.

Тихо, но много ефективно външнополитическият екип на Владимир Путин торпилира няколко от надеждите на официален Вашингтон: Русия снабдява с газ цяла Европа. На Балканите нещата определено стоят безнадеждно: православните Гърция и Сърбия по традиция се свързаха със сериозни енергийни проекти, в партньорство с Русия. В много от случаите на проблеми в тези страни, /едната от които член на ЕС, а другата – кандидат за членство/Русия не изостави своите партньори.

Една друга стратегически силна държава, като Турция пренасочва интересите си и също обвърза икономиката си с Москва, като е на път да приеме нейното посредничество за партньорство с Иран и Китай.

Докато САЩ живееха безгрижно с тезата, че НАТО е единственото военно-политическо обединение, Русия създаде две подобни, не по-малко влиателни организации: Шанхайската организация за сигурност /ШОС/ и Организацията на Договора за колективна сигурност /ОДКС/. За разлика от евроамериканският НАТО, Русия избра други, далеч по-перспективни геополитически цели, в които ресурсите, икономическия подем, образованието и науката са водещи: в ОДКС членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а в ШОС са: Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, а "партньори в диалога" са Беларус и Шри Ланка. Със статут на наблюдатели в ШОС са: Пакистан, Индия, Иран и Монголия.

В Казказ Щатите също удариха на камък: влиянието им Киргизстан след преврата намаля под санитарния минимум. В Грузия опозицията отрезвя и е и на път да обърне интересите си на изток, като даде на екипа на Обама да разбере, че САЩ няма да имат вече такова влияние в държавата им.

В Украйна изборите също обърнаха посоката на влияние към официален Кремъл и подписаха долгосрочни договори с Масква, което вече дойде в повече на политиците от Белия дом.

Германия твърдо премахва американските бази от територията си, докато френският президент Саркози отново изтегли късата клечка като очаква дивиденти за промяна на позицията си – само от ЕС  и към Обама.

Известно е, че в Европейския съюз има разделение: на проамерикански привърженици и антиамерикански. Последните избори във Великобритания дадоха сигнал, че поведението на новите обитатели на „Даунинг стрийт” едва ли ще придължи да прелива от привързаност към САЩ.

В една подобна ситуация, единственият реален удар, който би могъл да отлепи долара от дъното, бе да се дестабилизира еврото. Едва ли има трезво мислещи хора, които биха приели безрезервно тезата, че единствено Гърция е причината за дестабилизиране на еврото. В същото време редица европейски държави се обявяват срещу намесата на Международния валутен фонд и Световната банка в някои икономики и финанси на страни-членки на Евросъюза.

Усилията на Белия дом да се забрави фактът, че световната криза започна именно от Щатите са на път да се увенчаят с успех. На принципа, че всяка нова болка те кара да забравиш предишната, стратезите на идеята за възраждане на долара тръгнаха към спекулативни действия за дестабилизиране на еврото.

Резкият спад на потреблението, много ниската покупателна способност на населението на САЩ дебалансира производството и износа на държавите от ЕС и Китай. В същото време падна чувствително и износът на Щатите, а това намали паричните потоци и удари световната търговия и отраслите, свързани с услуги, като туризма.

Да се вярва, че наливането на милиарди в Гърция ще е правилното решение за тотално решаване на проблемите в еврозоната е най-малкото – наивно. По-далновидно би било очакването, че гръцката криза ще се разпространи в останалите страни-членки на Евросъюза, като за удара трябва да се готвят национални финанси и икономики, банки.

Лоша преценка на ситуацията е да се очаква, че единствено страните в еврозоната ще поемат удара от дестабилизираното евро. Освен Португалия и Испания, за изненади трябва да се готвят и Италия, Франция, Великобритания, Ирландия на първо време.

Спирането на войната в Ирак, проблемите с войната в Афганистан лишиха американския долар от доходите от хероин, а печалбите от колумбийския кокаин трудно биха се вляли в икономиката на Щатите.

Борбата с наркотрафика, трафика на хора и оръжие, войните са доходоносни занимания, но спрените войни и липсата на приходи в сивата икономика блокират възможностите за стабилизиране на американския долар и еврото.

Известно е, че основният източник на хероин е Афганистан и пътят му не е променен: през България, Косово за европейския континент.

Борбата с наркотрафика, трафика на хора и оръжие са похвално и много необходимо занимание за правораздавателните органи на редица държави, особено тези, през които върви трафикът. Но липсата на пари от прекъснат наркотрафик се отразява макар и косвено на икономиката на въпросните страни, а това обстоятелство, в условия на криза, висока безработица и ниско потребление, ниска покупателна способност на населението намалява шансовете за излизане от кризата.

Едно месечно издание, „Строго секретно” припомня в последния си брой че през 1992 година Сорос организира кризата на европейските валути, след което последваха и трусовете с валутите на страните от АСЕАН /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия, като Папуа - Нова Гвинея имат статут на наблюдатели/. Криза – 1997-1998 г, която доведе до големи трусове на държавите от азиатския контенент.

В този ред на мисли трябва да припомня, че настоящето българско правителство е дълбоко повлияно и направлявано от хора на Сорос, докато същият бе прогонен от Русия и Сърбия в последните години на 20 век.

Тактиката да се създаде връзка на принципа на скачените съдове между долара и еврото е доста популярна в схемите на спекулантите, които работят усилено за дестабилизация на европейската валута. Да не забравяме, че САЩ имат външен дълг, възлизащ на 12 трилиона и половина и затова всячески търсят изход от невъзможната финансова ситуация в пренасочване на кризата към други държави в различни континенти. Война се води на много фронтове и с различни тактики: от пускане на слухове и организирани кампании до удари под кръста на най-високо равнище. Така се стигна до положението американският президент Обама да откаже да дойде на срещата на върха Европейски съюз-САЩ, която трябваше да се проведе през май.

От Белия дом се опитаха да се измъкнат от конфузната ситуация, заварила неподготвени висшите европейски дипломати с махленското извинение, че технически погледнато, пътуване на Обама до Европа през пролетта никога не е било планирано и затова не ставало дума за отмяната му! Помощник държавният секретар за европейския регион Филип Гордън побърза да каже, че Вашингтон продължавал да държи на добрите отношения както с ЕС, така и с Испания, което на дипломатически език си е вече жива подигравка.

Даже този неумел отказ от среща на високо равнище удари еврото и понижи стойностите му, за сметка на плахо покачване на долара.

Слабият в много отношения дипломатически екип на Евросъюза в лицето на баронеса Катрин Аштън едва ли ще съумее да даде урок на извадения от нафталина на американските илюзии за промяна президент, какъвто е Обама. Аштън едва ли си дава сметка, че изненадващият отказ на Обама не само остави в небрано лозе Брюксел, но и рикушира върху стабилността на еврото.

Към тези обстоятелства се прибави и факът, че ЕС все още няма единна организация/служба за  сигурност и прогнози. Оттам и липсата на анализи и прогнози следва по петите всяко начинание на Брюксел, като го обрича на неуспех.

Малцина свързват подписването на Лисабонския договор с началото на удара върху еврото. От извинението, че срещата на върха в ЕС не е планирана, което е върха на абсурда, до увъртането, че американският президент се отказал от идването си в Европа поради заетост - за всеки що годе интелигентен човек е ясно че лаишкото изпълнение на обитателя на Белия дом напомня по-скоро на постъпка на гимназист, отколкото на лидер на една държава като Щатите.

Лъжливото говорене на тема европейска икономическа и финансова стабилност не е спряло и на българска територия. Ако вчера министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че ЕС има солидарна икономическа политика, при положение, че точно в този съюз в момента са налице хаос и неспазване на елементарни правила за стабилност по отношение на държавен бюджетен дефицит.

Днес същият Дянков, който се завърна след участието си във форум, посветен на икономическата криза в Европа, в института Катон във Вашингтон заяви: „... в резултат на кризата Европа ще стане по-бедна и еврото ще изгуби позиции”. И това изрече човекът, който правеше всякакви лупинги, за да ни вкара в чакалнята на еврозоната, след като прекрасно е знаел, че там ни очакват трусове и нестабилност.

Това е същият човек, който днес хули комунизма и се държи арогантно с кого ли не, забравил, че до вчера е бил стипендиант на фондация „Людмила Живкова”. Напомни го съпругът на покойната дъщеря на Тодор Живков, Иван Славков пред в. „Труд”: „Дянков сега говори, че е победил сина ми Тошко на изпитите, когато е кандидатствал за икономическия университет тука. Може и така да е. Но този недорасляк, сложен да управлява финансите на държавата, забравя да каже, че през 1988 г. е изпратен да се учи във Виена по програма на фондация “Знаме на мира” - основана от Людмила Живкова.”

Към светлото минало на министъра на финансите Симеон Дянков може да се прибави и тъмното бъдеще за България, за което той работи в момента и то, като човек на Световната банка, обграден от хора на Сорос. След като сравни със земята грузинската Академия на науките, днес Дянков се е прицелил в българската, което ще му даде възможност да поднесе на тепсия на задокеанските си доскорошни господари от СБ патенти, изобретения, открития и научни разработки за милиарди долари.

Тепърва ще сме свидетели как Дянков ще торпилира валутния борд в страната и ще доведе до просешка тояга повече от две трети от българското население. За него е въпрос на чест българите да се превърнат в аборигените ва Европейския съюз – без икономика, без здравеопазване, без наука, без култура, без социална грижа на държавата за нуждаещите се.

Каква ще е България на бъдещето? Европейската работилница с евтина, полуграмотна и необразована, наемна ръка. Така че, да не гледаме от високо Гърция –

  • с криенето на информация за приходи в бюджета,
  • с покриването на данни за разплащания,
  • с готовността да се приватизират държавни дялове на всяка цена за жълти стотинки
  • с нежеланието на премиера и няколко ресорни министри да разяснят в парламента антикризисните си мерки – ние тичаме с всичка сила към повторение на ситуацията в южната ни съседка.
 
"Бандерастан" е онази Украйна, която се опитват да създадат Дмитрий Ярош, Андрий Парубий или Олег Тягнибок, т.е. "социал-национална" държава, чиито фундаментален принцип ще бъде "бий чифутите и московците - Украйна за украинците".

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1565-v-krim-beshe-pogrebana-mechtata-za-globalna-dominatsiya-na-sasht

Одеската нощ, в която загинаха около 300 души, сред които и жениЗа начало, ще припомня на читателите официалните резултати от референдума в Крим, проведен на 16 март 2014. 96,77% са гласували за присъединяването на автономната република към Русия. 2,51% са гласували против, 0,72% от бюлетините са недействителни. В референдума са участвали 83,1% от всички с право на глас. Ето какъв пък е етническият състав на Крим по официални данни от 2001: 58,3% от населението са руснаци, 24,32% - украинци, а 12,1% - кримски татари.

Какво означава всичко това?

На първо място, което е и най-главното, участието беше масово и привържениците на обединяването с Русия регистрираха съкрушителна победа.

На второ място, гласуването очевидно не е било на етнически принцип. Както вече споменах, руснаците в Крим са 58,32%, но това не означава, че всички имат право да гласуват (децата очевидно нямат такова право). Тоест, реалното количество на руските избиратели в Крим вероятно е под 50% от всички. Въпреки това резултатите сочат, че 96,77% от избирателите са гласували за присъединяване към Русия. Откъде са дошли останалите 43,77% (примерно)? Това, както изглежда, са гласове на украинци и татари. Дори ако предположим, че 100% от руснаците са имали право да гласуват и, че всички са подкрепили присъединяването към Русия, дори и в този случай остават 35,45% от гласовете, дошли от неруските общности. Впрочем, дори и 100% от украинците не запълват въпросния дял. С други думи, т.нар. "бойкот на референдума от кримските татари" е изцяло измислица на големите западни медии.

Ултрасите се насочват в бухалки към Профсъюзния дом в Одеса на 2 майЕстествено, възниква въпросът, защо кримските татари, които са били подложени на жестоки репресии и масова депортация по времето на Сталин, и които крещят "Аллах Акбар" по време на сблъсъците си с проруските демонстранти, внезапно са решили да гласуват за присъединяване към Русия? Възможно ли е да са го направили под дулото на оръжията? Не, разбира се. Обяснението е много по-просто: през 22-годишното си съществуване като независима държава, Украйна не направи нищо за да помогне на кримските татари, техния език и култура, да не говорим за компенсации за понесените от тях в миналото страдания. И обратното, Русия още през 1991 прие "Закон за реабилитация на репресираните народи", който в общи линии решава и проблемите на кримските татари, които, заедно с новите си руски паспорти, ще получат и всичко онова, за което претендират. Разбира се, има татари, които биха предпочели да останат под суверенитета на Украйна, защото вярват, че руснаците "по наследство" във всеки момент са в състояние да повторят действията на Сталин и, че руският национализъм е заплаха за тях. Няма да коментирам доколко основателни са подобни опасения - истината е, че някои от тези хора действително вярват, че някой ден могат да станат част от Турция или пък да създадат собствена мюсюлманска държава. Тяхно право е да разсъждават така, но те очевидно са "малцинство вътре в малцинството", т.е. броят им е незначителен. Реалността е, че целият "кримско-татарски въпрос", изкуствено се раздухва от определени среди на Запад, отчаяно опитващи се да открият някаква "етнорелигиозна опора", за да отхвърлят легитимността на референдума и да провокират допълнително етническо напрежение.

Какво ще се случи по-нататък?

Украйна е мъртва, да живее "Бандерастан"?

Вероятно някои читатели няма да приемат използваното от мен име "Бандерастан" по отношение на днешна Украйна. Но, ако четат по-внимателно, ще разберат, че въобще не поставям знак за равенство между Украйна и "Бандерастан". Горчивата истина е, че Украйна е държава, която престана да съществува през февруари 2014, а това, което наричам. "Бандерастан", представлява нов национален проект, лансиран от т.нар. "Десен сектор" и партия "Свобода" (чието първоначално название, както е известно, беше "Социалнационална партия"). Така че, какво всъщност представлява "Бандерастан"?

Разтревожени граждани чакат близките си от Профсъюзния дом, където по-късно намериха обгорели, изнасилени и убити живи хора. Някои от тях ги хвърляха от прозорците, за да прикрият престъпленията "Бандерастан" е онази Украйна, която се опитват да създадат Дмитрий Ярош, Андрий Парубий или Олег Тягнибок, т.е. "социалнационална" държава, чиито фундаментален принцип ще бъде "бий чифутите и московците - Украйна за украинците". Просто и ясно. В подобна държава ще има само един език (украинския), само един етнос (украинския), само един лидер (Ярош) и само един "баща-основател" (Степан Бандера). Дългосрочната политическа цел на този режим ще бъде "връщането" на "останалите" украински земи, които в момента са "окупирани" от руснаците и поляците, и "наказанието" на "предателите на Отечеството".

Според мен, т.нар. "бандеровци" представляват своеобразна украинска версия на Движението Талибан, но още по-зловеща и много по-глупава. Всъщност, по-точно сравнение би било това с движението "Интерахамве" в Руанда (както е известно, само за сто дни през 1994, две екстремистки групировки на руандийското племе хуту - Интерахваме и Импузамугамби, избиват около 937 000 представители на съперничещото племе тутси и умерени членове на хуту - б.р.). Какво ще кажете за това?

Разбира се, шансовете на подобен проект са нулеви по няколко основни причини:

След 22 години на олигархично управление, проспериращата в миналото Украйна се превърна във фалирала държава. "Бандерастан" пък е поставен в още по-тежки условия. Повечето украинци, включително тези от Западна Украйна, не са "социал-националисти" и всеки път, когато въпросните "бандеровци" предприемат някакви действия, реакцията срещу тях става все по-остра. Мнозина рускоезични граждани на Украйна, както и част от местните евреи, изпитват ужас пред бъдещето, като с течение на времето този ужас само нараства.

На всичкото отгоре, "революционерите" не разполагат с никаква икономическа програма. Резултатът е прост и разбираем: нещата опират до това, да можеш да управляваш страната, или по-скоро да градиш наново фалиралата и рухнала държава и нация, а не да маршируваш в нацистка униформа, да разчиташ само на финансова помощ отвън и да водиш героични битки с полицията, под лозунга "Слава на Украйна, слава на героите!. На практика, целият "проект Бандерастан" се намира в състояние на свободно падане, независимо какво биха искали повечето западни лидери. А що се отнася до външните заеми (отпускани от САЩ, ЕС и МВФ), те биха могли само да отложат неизбежното.

Как се оказахме в подобно безумна ситуация?

Най-важната особеност на днешната американска външна политика е, че тя в общи линии се провежда от хора, които не притежават опит и дори не са наясно с принципите и целите на дипломацията. Това се отнася и за г-жа Нюланд и скандалната и фраза "майната му на ЕС", и за държавния секретар Джон Кери, който постоянно се мята от една крайност в друга и постоянно заблуждава обществеността на САЩ, и за госпожа Сюзан Райс с нейните агресивни и традиционно войнствени заплахи срещу Русия и много други държави и, накрая, това се отнася и за самия президент Обама, чиято имперска надменност по странен начин се съчетава с феноменално лицемерие. Самата мисъл за преговори по какъвто и да било въпрос е съвършено чужда на тези имперски политици, убедени, че търсенето на компромис (в пълния смисъл на това понятие) е признак за слабост. Според тях, единственото, по което може да се търси споразумение, е останалите да приемат всички искания и условия на САЩ, а когато това не се случва, Вашингтон е в правото си да го наложи със сила.

Отдавна останаха в историята времената на Джордж Буш-старши и блестящия му държавен секретар Джеймс Бейкър, които бяха наясно, колко много може да се постигне със средствата на умелата дипломация и преговорите. Поколението на Кери и Райс смята, че може да говори, каквото си иска, и ако това не проработи, грубата сила (независима дали става дума за заплахи или за практическото и използване) ще реши всеки проблем. Ето защо САЩ упорито не искаха да преговарят с Кадафи или Асад, ето защо и руските предложения да се търсят решения чрез преговори, систематично биваха отхвърляни.

Както е известно, Русия предлагаше преговори още през есента на 2013, когато се очертаха първите признаци на надигащата се криза. Тогава руският външен министър Лавров предложи да стартират тристранни преговори между ЕС, Украйна и Русия. Брюксел обаче (дали под натиска на Вашингтон или заради илюзиите за собственото си величие) високомерно отхвърли подобна възможност под предлог, че Украйна е независима държава и поради това Русия има не по-голямо право на глас при решаване на въпроса за бъдещето и, отколкото Парагвай или Вануату например. По-лошо, ЕС демонстрираше увереност, че украинското правителство наистина ще подпише 1500-страничния текст, в който изискванията и условията на предлаганата асоциация между ЕС и Украйна се разясняваха без оглед на това, което би могла да предприеме Русия. В края на краищата, Янукович и Азаров осъзнаха, че Москва няма да има друг избор, освен за затвори границите си за да защити своята икономика от потока европейски стоки, който неизбежно би залял Украйна. Впрочем, когато в последния момент Янукович реши да даде "заден ход", Русия отново предложи преговори и предложението и отново беше отхвърлено. Очевидно, някои бюрократи от ЕС все още са вярвали, че Янукович ще капитулира на срещата във Вилнюс в края на 2013. Той обаче нямаше как да го направи, защото това би означавало убийството на украинската икономика.

Именно в този момент, САЩ внезапно и съвсем буквално побесняха, тъй като осъзнаха, че украинското "не" на ЕС (макар и временно), означава "да" на Русия (при това вероятно за постоянно). Тоест, че американските интереси са засегнати съвсем пряко.

Целта, стратегията и тактиката на външната политика на САЩ в Украйна и света

Всъщност, основната цел на американската външна политика е съвсем проста: САЩ да останат единствената свръхдържава на планетата. Фактът, че все повече признаци очевидно сочат, че те вече не са глобална свръхдържава, само прави постигането на тази цел още по-приоритетно.

В този контекст, САЩ следват доста проста стратегия по отношение на Русия: да правят всичко възможно за да и попречат да се превърне в "нов Съветски съюз", т.е. в реална заплаха за глобалната доминация на Америка. На практика, това означава само едно: да се направи всичко възможно за да се откъсне Украйна от Русия. В основата на тази стратегия е заложена ексцентричната идея на американския елит, че заедно с Украйна Русия може да се превърне в свръхдържава, а без нея това ще е невъзможно. Тази идея обаче се разминава с фактите (Русия вече е свръхдържава, доказателство за което е развитието на сирийската криза) и очевидно е нелогична, защото Москва или не се нуждае, или просто не иска Украйна, която, на практика, представлява "пропаднала" и съвършено изкуствена държава, управлявана от олигарси, за които липсват каквито и да било перспективи, че ще могат да допринесат с нещо за сегашния руски просперитет. Честно казано, и от гледната точка на трезвата реална политика, Украйна е бреме, от което никой в Русия не се нуждае. Не бива да забравяме обаче, че действията на американските елити не се основават на фактите или на руското възприятие на нещата, а се базират на собствената им фиксидея, че на Украйна в никакъв случай не бива да се позволява да се върне в сферата на руското влияние, иначе Русия отново ще се превърне в свръхдържава.

От тактическа гледна точка, тази стратегия намира израз в две прости правила:

- всички антируски сили, без значение колко са отвратителни или безумни, ще получат подкрепата на САЩ;

- става дума за игра с нулева сума: всяка загуба за Русия е печалба за САЩ и обратното.

Най-голямата награда за САЩ би било прогонването на руския Черноморски флот от Крим и създаването в Украйна на бази на НАТО и то не защото това би им дало някакво военно предимство, а за да не допуснат сближаването между Украйна и Русия или да не и позволят отново да стане част от Русия.

С други думи, следващият най-добър вариант за САЩ е да направят всичко възможно антируският режим в Киев да съхрани властта си. За Вашингтон е без значение, че този режим е дошъл на власт чрез въоръжен метеж. Без значение е и, че с ключови позиции в новото правителство разполагат откровени неонацисти. Всичко това е без значение, ако то пречи на руснаците да си върнат Украйна.

Разбира се, светът е много по-сложен от примитивните представи за него на тези невежи и войнствени политикани. Истината е, че САЩ не просто са единствената страна, отговорна за сегашния хаос в Украйна, но и, че именно те носят отговорността за това постигнатият там резултат да се оказва съвършено противоположен на онзи, който очакваха във Вашингтон.

Как американската некомпетентност провокира "патриотичен ефект на доминото" в Русия

Още през ноември 2013 в един свой коментар дадох следната характеристика на рускоезичното население на Украйна: "Те нямат визия, нямат идеология, нямат ясно определена бъдеща цел. Всичко, което могат да предложат, е послание, в което, на практика, се казва следното: "Ние нямаме друг избор, освен да се продадем на богатите руснаци, вместо на бедните европейци", или "Всичко, което можем да получим от ЕС са думи, докато руснаците ни предлагат пари". Всъщност, това действително е така, но не звучи никак вдъхновяващо".

Месец по-късно добавих следното: "Какво правят тези 17 милиона руснаци и няколкото милиона проруски настроени украинци? В крайна сметка, това е собствената им страна, която бива тласкана директно към пропастта, а те въобще не реагират. Колко руски знамена можеха да се видят на демонстрациите в Източна Украйна, в Донецк или Севастопол? Нямаше нито едно! Дори т.нар. "руснаци" и "проруски настроени" предпочитат да демонстрират с жълто-сини знамена, макар че това са цветовете на Западна Украйна, т.е. на Галиция. Когато се говори, че става дума за морални и духовни проблеми, помислете, дали някога сте чували жителите на Източна Украйна да повдигат подобни въпроси? Да споменават за хилядите светци, живели някога на тази свята земя? Споменават ли за милионите руснаци, загинали, освобождавайки тази земя от поляците, йезуитите и т.н., превърнали местните православни християни във втора котегория хора? Не никога. Единственото, за което говорят са парите, посочвайки, че: "С ЕС ще си останем бедни, докато ако сме с Русия бизнесът ни ще просперира" - това е тяхната "духовност". Нима след като стана известно, че украински доброволци се сражават на страната на чеченските уахабити това породи някакви протести в Украйна? Или пък, когато украинското правителство въоръжаваше режима на Саакашвили, тласкайки го по този начин към безумна война с руснаците? Не, разбира се. За тези хора да си "проруски настроен", означаваше просто да обичаш руските пари".

Бях ли прав в тези свои коментари? Да, защото по онова време това беше тъжната реалност. Онова, което се промени отогава насам обаче е, че през последните няколко месеца това напълно пасивно руско население беше подложено на жестока "шокова терапия", извадила го от хипнозата, в която бе изпаднало в резултат на близо четвъртвековната украинска националистическа пропаганда и липсата на всякаква реакция от страна на Русия. Как точно се случи това?

Всичко започна с абсурдното неонацистко шоу на киевския Майдан, което бързо прерасна във въоръжен бунт. След това, когато Янукович най-сетне беше свален, първото решение на новото правителство бе прокарването на закон, отменящ ползването на руския език като втори официален, както и на още един, който на практика позволява пропагандата на нацистките идеи. Паралелно с това бяха извършени серия от нападения срещу "колаборационисти" на сваления режим на Янукович, бързо прераснали в антируска терористична кампания. В резултат от всичко това, рускоезичното население за първи път наистина се уплаши за собственото си бъдеще, което го тласна към обединение и предприемане на протестни действия.

След това, мнозина в самата Русия, които дотогава обвиняваха сънародниците си в Украйна в прекалена пасивност, започнаха да преоценяват ситуацията. Когато населението на Източна и Южна Украйна най-сетне реши да излезе на улицата, там вече нямаше никакви украински, а само руски знамена. Именно този момент промени радикално и позицията на руските граждани за случващото се в югозападната им съседка.

По ред съвсем обективни причини, Крим беше най-видимата част на айсберга на протестното движение, затова не е чудно, че следващото значимо събитие се случи именно там. Руските разузнавателни служби бяха наясно, какво точно ще стане в Крим, затова Кремъл взе радикалното решение да изпрати там свои специални части (твърди се че става дума за части на Главното разузнавателно управление - ГРУ). Все още не е ясно, с какви точно данни са разполагали руснаците, но е очевидно, че начинът, по който тези части бяха прехвърлени в Крим, не бе обикновена предислокация на сили, като тези, предприемани в мирно време. Действията им напомняха повече операция на специални части във военно време: те бяха бързи, прикрити, посилени със значителна огнева мощ и целяха овладяването на ключови цели, където след това да бъдат разположени съответните подкрепления. На практика, това нощно разгръщане на руските специални части предотврати планирания преврат в автономната република, като нещата се разминаха само с няколко дребни сблъсъка.

Основният ефект от тази стъпка на Путин беше изпращането на мощен сигнал към рускоезичното население в останалата част на Украйна, че Русия няма да позволи на ултранационалистическия режим в Киев да го атакува и тероризира. Това, което всъщност направи руският президент бе да разшири "психологическия щит" над рускоезичната Източна и Южна Украйна, давайки ясен знак на западноукраинските националисти, че ако пресекат "червената линия" ще си имат работа с руската армия. Това имаше огромен ефект и скоро тълпите протестиращи срещу новия режим в Киев станаха и по-големи, и по-организирани. Единственото, което можа да направи в отговор сегашното украинско правителство, бе да използва силите за сигурност за да арестува някои свои политически противници. Извън това, Киев (поне засега) не предприема никакви сериозни стъпки за потушаване на вълненията в тези региони с военни сили. И, накрая, виждайки внезапния подем на руските протести в Украйна, все повече руснаци в самата Русия излизат по улиците за да изразят подкрепата си за своите съотечественици в Украйна. Тоест, крайният резултат от всичко това бе пробуждането на полулетаргичната руска национална идентичност и патриотичните настроения в Русия, при това в такива мащаби, за каквито в Кремъл не биха могли и да мечтаят.

В същото време западните медии полагат наистина титанични усилия да не забелязват случващото се. Мнозинството западни анализатори и политици действат така, сякаш има начин внезапно освободеният дух на руския патриотизъм "да бъде вкаран обратно в бутилката", и то при положение, че именно те самите, а не Кремъл, го изкараха оттам. Но най-лошото е, че западната пропаганда продължава с опитите да представи проблема като касаещ само бъдещето на Украйна. Това обаче не е така. Украйна вече не съществува, тя е мъртва, беше унищожена и завинаги остана в миналото. Истината е, че нещата вече не опират до бъдещето на Украйна, а става дума (ни повече, ни по-малко) за бъдещото на американската империя.

Тектоничният провал на американската политика

Със своята надменност, невежество и крайна непримиримост, САЩ и европейските им съюзници тотално промениха отношението на руснаците към проблема. В огромното си мнозинство, руската нация вече се отнася към случващото се в Киев като към повторение на най-тежкия период на Втората световна война и очевидно е решително настроена да не допусне това отново да се случи. Гледайки репортажите за тълпите крайни украински националисти, маршируващи с факли и огромни потрети на Степан Бандера, руснаците (и в Русия, и в Украйна) виждат надигането на същото зло, което успяха да победят преди почти седемдесет години с цената на десетки милиони убити и ранени. Ето защо, в коментара си от началото на март 2014 подчертах: "не бива да се заблуждаваме, че Русия не е готова за война".

Продължавам да смятам, че това е вярно и в момента: руската нация прекалено пострада по време на Втората световна война за да позволи на крайни националисти и откровени неонацисти отново да тероризират руското малцинство в Украйна. Дълбочината и интензивността на тези чувства е толкова голяма, че трудно може да бъде осъзната в ЕС, още по-малко пък в САЩ. Подозирам, че единствената държава, която би могла да разбере и оцени по достойнство силата на тази руска решителност е Израел. На практика, това означава, че Москва няма да преговаря с режим който застрашава сигурността и правата на рускоезичното население в Украйна, и няма да отстъпи пред никакви заплахи и санкциии. За пореден път Русия, като нация, изглежда готова да поеме всички разходи и жертви, за да не допусне утвърждаването на т.нар. "Бандерастан", който в момента се ползва с мощната подкрепа на САЩ и ЕС. Струва ми се също, че ако украинските крайни националисти решат да атакуват рускоезичното население в Източна и Южна Украйна, това ще провокира военната намеса на Москва.

Има обаче и друга, още по-значима последица от сегашното развитие на ситуацията.

През август 2008, веднага след като руската армия разгроми подкрепяния от САЩ режим на Саакашвили, написах голяма статия, озаглавена "Истинското значение на войната в Южна Осетия", в която посочих, че: "Безумното нападение на грузинския сателит на САЩ срещу руските миротворци, наред с потресаващото лицемерие на западните медии и политиците, подкрепили тази агресия, се превърна в своеобразна "последна сламка" за Москва. Тези, изглеждащи на пръв поглед незначителни събития, доведоха до мащабни качествени промени: рязко нарасна новата руска решимост за противопоставяне на заплахата за съществуването на Русия, отправяна от САЩ. Вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, както точно се е случило. Историците обаче, ще разглеждат август 2008 като моментът, в който Русия за първи път реши да нанесе ответен удар на американската империя".

Случилото се през зимата на 2013-2014 до голяма степен е продължение на войната от август 2008. Русия отново (както и тогава) не желаеше подобно развитие на събитията, но Западът отново не и остави никакъв избор (през август 2008 в Кремъл бяха наясно, че има риск САЩ и НАТО да се намесят на страната на Грузия, затова директно им заявиха, че ако техни сили бъдат изпратени в зоната на военните действия, ще бъдат атакувани незабавно от руснаците). Все пак, през 2008 шансовете за военна намеса на САЩ и НАТО бяха сравнително малки. През 2014 обаче, Путин реши да се опълчи не срешу Саакашвили и "оперетъчната му армия", а на президента на САЩ и обединената мощ на НАТО. В течение на няколко дни ситуацията изглеждаше също толкова критична като по време на Карибската криза. Напрежението нарасна дотолкова, че британският "Индипендънт" излезе с редакционна статия, озаглавена "Не искаме война с Русия", която завършваше по следния начин: "Не сме против всички войни въобще и не споделяме модните тези на онези, които твърдят, че живеем в "постинтервенционистки свят". Ние, както и президентът Обама, сме против глупавите войни. А войната с Русия би била най-глупавата от всички глупави войни".

Впрочем, съвсем скоро стана ясно, че САЩ не са готови да воюват заради Крим или Украйна. Можеше да се очаква, че в "дуела" между Барак Обама и Владимир Путин, Обама пръв "ще трепне". Макар че САЩ положиха толкова усилия да не допуснат референдума за бъдещето на Крим, той все пак се проведе, а резултатите от него бяха не просто удар за Вашингтон. Вече има признаци, че САЩ вече са склонни да търсят пътища за отстъпление.

Тоест, Обама не просто "трепна първи", а и първи даде заден ход. Това показва, че Русия очевидно разполага с достатъчна военна мощ и политическа воля за да попречи на Американската империя да постигне най-важната си стратегическа цел - да продължи да бъде единствената свръхдържава на планетата. Ако провалът на американската политика в Сирия беше болезнен удар за Вашингтон, случващото се в Украйна е събитие от качествено по-висок порядък: Русия обърка плановете на ЕС, НАТО и САЩ и не се поколеба да изостри максимално конфронтацията, в рамките на която Западът до последния момент се опитваше с всички позволени и непозволени средства да постигне победа, но вместо това претърпя сериозно поражение.

Вече всички са наясно, че тоталната доминация на САЩ остава в миналото

В момента са очевидни две неща. На първо място, че Крим се върна в състава на Русия и това вече не може да се промени. На второ място, опитите за превръщането на Украйна в "Бандерастан" са обречени на провал. Макар постоянно да се появяват съобщения че въоръжени групи на крайните националисти от "Десния сектор" се придвижват към Донбас, лично аз не виждам, как властите в Киев ще успеят да потушат сегашните протести в Източна и Южна Украйна. На всичкото отгоре, след като това, което теоретично е останало от бившата украинска икономика, окончателно рухне, новият режим ще има далеч по-сериозни и неотложни проблеми от протестите. Очаквам, че в определен момент САЩ и Русия ще седнат на масата за преговори и ще се разберат деликатно да посочат изход от създалата се ситуация на екстремистите, които в момента контролират лостовете на властта в Киев. В резултат от това те ше бъдат заменени от един повече или по-малко цивилизован и неутрален режим и ще бъде създадена една повече или по-малко цивилизована и неутрална "Украинска Федерация". Ако пък хунтата в Киев все пак удържи позициите си и остане на власт, значителна част от Източна и Южна Украйна могат да последван примера на Крим. Впрочем, възможно е и временно разделяне на Украйна на две части по кипърския "модел".

Честно казано, не мога да си представя някой да се окаже толкова безумен, че да провокира влизането на руски войски в Източна или Южна Украйна. В дългосрочен план, за всички би било по-добре да се позволи Украйна да се разпадне на две или три различни части: западна - униатска и националистическа, руска, която вероятно ще се присъедини към Евразийския съюз, и (възможно) независима Южна Украйна. При всички случаи обаче, мечтата за голяма единна Украйна, управлявана от националистите-русофоби, няма да се реализира - този шанс е пропуснат завинаги.

Какво да очакваме занапред?

На пръв поглед, нищо особено. Бизнес, както винаги. Нито Русия, нито Китай ще предприемат нещо необмислено, което би могло да провокира САЩ - подобно на Русия през 90-те, те си остават ядрена свръхдържава и една от основните военни сили на планетата - нещо което нито една страна може да си позволи да игнорира. Но митът за всемогъщата Америка вече не съществува и така ще бъде и занапред. Нещо повече, Европа ще трябва да поеме основното бреме на последиците и да се опита постепенно да превърне сегашния украински "Бандерастан" в нещо по-нормално и по-малко опасно. Междувременно Съюзът вероятно ще затъне още повече в сегашната си икономическа и социална криза, което пък ще измести случващото се в Украйна на по-заден план. Тоест, външно нещата няма да се променят особено и вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, какво се е случила всъщност - а именно, че през февруари 2014 Русия е нанесла успешен ответен удар на обединените сили на САЩ и ЕС, поставяйки началото на нов етап в историята на Европа и света.

* Авторът е американски геополитик (виж The Vineyard of the Saker ), анализатор на "Ейша Таймс"

 

Финансистът ще посегне на Сребърния фонд!

Министър Симеон Дянков продължи с измислиците си за финансова стабилност и в кулоарите на парламентаРедовна мисия на Международния валутен фонд бе у нас, като в рамките на мисията /2-9 май/ се очакваше да бъдат дискутирани основните краткосрочни и средно срочни макроикономически прогнози и допускания, политиките за осигуряване на икономически растеж, двигателите на икономическо възстановяване, резултатите от провежданите структурни реформи.

Това съвпадна с изслушването в парламента, на министъра на финансите Симеон Дянков, относно Национална програма за реформи. Изслушването бе поискано от депутатите от опозицията Пламен Орешарски и Корнелия Нинова.

На срещите с представителката на МВФ, Дянков се явил с верните си заместници: Боряна Пенчева и Владислав Горанов, както и експерти на Министерството на финансите, както и с представители на БНБ, бизнеса и неправителствения сектор.

Очаквано, заместник - министърът на финансите Боряна Пенчева е запознала експертите на МВФ с макроикономическите показатели на България, като е подчертала, че постигнатата финансова стабилност на страната е предпоставка за икономически растеж и правителството работи по няколко направления за постигането му.

Заключенията на МВФ са, че не всичко е розово, но от гледна точка на фискална, банкова и бюджетна политика България е сред малкото страни в Европейския съюз, които се справят добре. Това разказа финансовият министър Симеон Дянков в Народното събрание, заключенията от приключилата техническа визита на Международния валутен фонд.

„Растежът у нас продължава да забавя темпа си най-вече заради неблагоприятната външна среда” е констатирал доклад МВФ, който е бил подготвен по време на редовна мисия на Фонда в България, съобщи bTV.

„Именно усвояването на еврофондовете ще е от критично значение за поддържане на растежа сега и в бъдеще”, смятали от Фонда, което е растеж от получени пари от еврофондовете, а не от съживяване на производството, увеличено потребление, или данъци!

По-смелите структурни реформи за повишаването на икономически растеж трябва да са сред приоритетите за България е препоръчал Фонда при визитата си в София, което далеч не е е устойчивост и стабилност, а по-скоро препоръки за истински действия!

По доходи българите са на опашката в ЕС, каза в интервю тези дни комисар Кристалина Георгиева, а по заетост, също сме на едно от последните места.

Тогава за каква финансова стабилност и икономически растеж иде реч, след като безработицата ни е много висока, износът е намалял драстично и потреблението се е свило рисково? Къде точно се привижда растежа на Дянков и сие?

Предстои да бъде изтеглен нов външен заем, под формата на еврооблигации – това ли е „финансовата стабилност” на Дянков и Борисов?

А ето и някои от цитираните заключения на фонда в различни електронни медии:

Заради високата безработица страната ни трябвало да положи повече усилия за разширяване на програмите, свързани със заетостта и социалната защита. Тези програми могат да се финансират по линия на социалните фондове на ЕС или с мерки за вкарване на сивата икономика в обхвата на данъчната система, препоръчали от МВФ.

Борисов чете напечатаните изречения за констатациите на МВФНа премиера Борисов бе връчено за всеки случай да прочете пред журналисти някакъв текст, ако го попитат за изслушването на Дянков в парламента: „...знаете, че ни плашеха много, като дойде Фонда какво ще каже, ...Аз ще ви прочета какво казва Фонда: „Разумните и решителни политики, и силните буфери, осигуриха устойчивост на България по време на световната криза...

...Фискалната политика е в крак с плановете за постигане на заложената за 2012 година цел за фискален дефицит, заслужаващи поздравления резултати. Неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономии от 4 процента от Брутния вътрешен продукт. Предприети са действия за намаляване на допълнителните рискове на бюджета от страна на държавните предприятия в транспортния и енергийния сектор. Ще трябва да се търси и решение за увеличаващия се фискален натиск на разходите за здравеопазване и средносрочен аспект. Банковата система остава добре капитализирана, ликвидна, печеливша и с ефективен банков надзор”, похвали се премиерът... Това го казва МВФ” завърши Борисов.

Обективно и безпристрастно за политиката на Дянков

Депутат Корнелия Нинова чете унищожителни факти за политиката на Дянков"Данните за развитие на икономиката за миналата година и за първите месеци на тази са обезпокоителни. Те се разминават с вашите", заяви Корнелия Нинова от БСП, обръщайки се към финансовия министър Дянков, по време на разискванията в НС относно Национална програма за реформи.

Нинова изтъкна, че по данни на БНБ износът ни е намалял с 6 на сто за първите 2 месеца на годината. Вътрешното потребление също се е сринало с 6 на сто за първите 2 месеца на 2012.

„Няма никакви реформи в Програмата за реформи” – заяви Корнелия Нинова.

„Вашата прогноза за инвестиции за първите два месеца беше 185 милиона евро, а днес е едва 84 милиона евро. Според прогнозите България няма да достигне ръст от 1на сто. Строителството пада с 10 на сто, а индустриалното производство – с 5 на сто”, каза Нинова. По думите й правителството е похарчило около 6 милиарда евро, като около 4 милиарда евро са от Фискалния резерв.

Дянков чака да му дойде реда и да си каже думичките„До края на мандата сумата може да стигне 8 милиарда евро. Сега посягате и към Сребърния фонд – поставяте под въпрос финансовата стабилност на държавата”, посочи Корнелия Нинова.

Резерв на здравната каса вече не съществува, още миналата година правителството на Бойко Борисов го национализира, изтъкна червената депутатка. - Няма буфер, който да покрива разрастващите се задължения на болниците, изтъкна Нинова.

За 3 години управление на правителството на Бойко Борисов безработицата достигна 13 на сто, цитира Корнелия Нинова. Според нея, 90 000 младежи са безработни, 47 процента от българските домакинства са ограничили разходите си за храна и лекарства.

23 процента от домакинствата живеят с пари под прага на бедността, цитира Нинова в подкрепа на своите доводи за това, какво струва на обикновения български гражданин така развяваната „финансова стабилност”.

„...Философията ви за пенсионна реформа е "работи и умри", мрачно отбеляза Нинова, визирайки увеличението на годините на пенсионната възраст, замразените три години пенсии.

„Социалната политика е във фризера”, допълни тя от трибуната.

За управниците всичко е по мед и масло...

„България е сред страните с устойчив икономически растеж... Подобрява се благодарение на правителството жизнения стандарт”, обясни председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя се презастрахова в това свое твърдение, че ефектите от реформите се проявяват в средносрочен и дългосрочен план, а не веднага, и преобладаващото мнение е, че качеството на програмата е подобрено.

„Провокиран съм от изказването на Менда Стоянова, която едва ли не, твърди че правителството запазва мерките за подобряване на жизнения стандарт, заяви народният представител от ПГ на Коалиция за България Драгомир Стойнев по време на обсъждането. - От описанието на тези мерки, не е ясно какъв е ефектът от това, което е постигнато до сега. България напреднала ли е до 2012г. и какви са мерките по които е напреднала”, поясни депутатът.

„Основният провал на това правителство е в сферата на заетостта. Не можем да си позволим ноември месец да борим заетостта, това трябва да стане веднага. Националният план стимулира предлагането на труд, а ние трябва да стимулираме предприемачите да търсят”, заяви Стойнов.

Народният представител настоя, че трябва да има политика за насърчаване на раждаемостта, поради това че българското население застарява.

„Трябва да превърнем европейските фондове в стотици хиляди нови работни места, заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПГ на Синята коалиция Мартин Димитров на разискванията. - Това реално можем да направим като български парламент, и ще има страхотен резултат. Хората, вместо да създават Брутен вътрешен продукт, стоят без работа. Въпросът е как от европейските фондове да направим стотици хиляди работни места...

... В тази една година от мандата на ГЕРБ - какво реално може да бъде направено? Г-н министър Дянков, правителството говори за намаляване на ставките на ДДС. Няма никаква възможност това да стане, това няма да можете да го направите до следващите избори, освен ако не постъпите като Сергей Станишев и не го направите в последния момент”, посочи Димитров.

„...Няма смисъл да местите агенции, да местите хора тук и там – идеята няма да бъде ефективна...” каза Мартин Димитров по идеята на Симеон Дянков да разпръсне държавната администрция из цялата страна.

450 000 съобщи Димитров като нови безработни, и тази цифра според него била в рамките на трите години мандат на управление на ГЕРБ.

„Или блъфираме с лихви, данъци и заплати, или правим импровизации”, каза Орешарски. Народният представител от Коалиция за България коментира и това, че администрациите ще бъдат местени в градове извън столицата. „Би било приемливо, ако ставаше дума за агенции, които не е важно къде работят, а не като се намесят НАП и митниците”, каза депутатът.

Независимият депутат Георги Терзийски заяви от парламентарната трибуна: „Няма да подкрепя проекта за решение, който предлага мнозинството от ГЕРБ. Нямам им доверие, защото българските граждани тънат в нищета. Не съм съгласен с проекта за Национална програма за реформи, защото тя разсипва икономиката. Вкарва се тенденция за реваншизъм”, каза още Терзийски.

Очаквано парламентарното мнозинство на ГЕРБ и независими не гласува Проектът за решение, внесен от народните представители от ПГ на Коалиция за България Корнелия Нинова и Пламен Орешарски.

Депутатите приеха проекта за решение на ПГ на ГЕРБ, представен от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Проектът, гласи че се задължава правителството, при последваща актуализация, да докладва на Народното събрание преди всичко мерките за фискална политика, здравеопазване, административна норма, електронно правителство.

През куп за грош неизвестно докога...

„Всички държави-членки актуализират ежегодно своите национални програми за реформи, каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. - ... Националната програма за реформи не е краткосрочен план, а дългосрочен план за действие за постигане на заложените задачи в Стратегия 2020. Българската Националната програма за реформи предвижда по-голяма част – над 70 на сто да бъдат изпълнени към 2015 г., като работата е започнала по три-четвърти от тях”, допълни министър Дянков.

Това налага той да е министър на финансите втори мандат, което вече ще е фатално за страната!

Според Симеон Дянков, фискалната политика била в крак със заложената цел за фискален дефицит. „Пенсионната реформа ще донесе значителни икономии – 4 процента от Брутния вътрешен продукт. България е една от малкото страни в Европейския съюз, която засега се справя добре”, каза още Дянков от трибуната.

Аргументи против...словоблудството

„Приетото решение за Националната програма за реформи е изцяло несъстоятелно” каза в обяснение на отрицателен вот народният представител от ПГ на Коалиция за България, Георги Пирински той поясни, че няма и дума за това, което правят от мнозинството.

„С действията си, пет пари не давате за това, което е написано. Отчитате – осигуряване на стаж на младежите и трайното им приобщаване”, каза още Георги Пирински. Според него - има 1330 обучени и 1366 приобщени, което е повече от несериозно!

„Ако отворите „Гугъл”, ще видите, че е пълно с национални програми за реформи, а резултати няма. Няма кохезионност, достигане на доходите на Европейския съюз, подобряване на качеството на живот, няма радикална промяна в нито една от ключовите сфери. Как да се подкрепи това?”, попита Костов. Според него това означава да се подкрепи едно словоблудство.

„Отдавна сме изпразнили от съдържание много термини, включително този за реформите. Ако има реформи, след няколко месеца ще има ефект. Щом няма ефект, значи няма реформи”, заключи Иван Костов.

Дянков ще си прави каквото му скимне, докато разсипе държавата!

„В констатациите на МВФ ни хвалят за пенсионната реформа, за някои реформи в транспортния и енергийния сектор, но показват притеснения от липса на реформи в здравеопазването”, разказа финансовият министър, но констатациите така и не бяха публикувани на сайта на Министерство на финансите!

Дянков се похвали и разпространи прессъобщение за констатациите на редовната мисия за 2012 година на МВФ в България за състоянието на бюджетните, финансовите и банковите политики на държавата. Според него, в този коментар не се споменавали никакви притеснения за политиката на правителството относно Сребърния фонд!

Това че не споменаваш нещо не означава, че си съгласен с него – коментираха експерти икономисти.

„Като правителство и като МФ нашите позиции не са се променили, в момента законът за Сребърния фонд е в НС” – изтърси Дянков, въпреки че позиция на МВФ за посягане на Сребърния фонд досега не е публикувана никъде!

„...до месец-два ще тръгне и Законът за фонда, категоричен бе министърът.  - Каква ще бъде окончателната цифра - дали ще бъде 30 процента, както ние предлагаме или по-малка, за мен няма особено значение. Оказа се, че Дянков всеоще не уточнява какъв точно процент от Фонда ще се задели за купуване на ДЦК. - Принципът е, че както във всички останали европейски страни така и в България - Сребърният фонд може да се инвестира в държавни ценни книжа. Ние сме единствената държава, в която това е забранено - всъщност, чиста дискриминация срещу българските възможности, коментира той.

... предишният или настоящият закон позволява инвестирането в гръцки, португалски ценни книжа, в гръцки корпоративни ценни книжа и то до 70 процента, даде пример Дянков. –

... сега, ако аз искам, за радост- не искам, бих могъл 70 на сто от Сребърния фонд по сега действащия закон да го инвестирам в гръцки държавни ценни книжа, но не го правя, защото явно е глупава политика”, опита се да разсъждава министърът.

Симеон Дянков се похвали пред депутатите, че Бюджетната комисия го подкрепила за посягането на Сребърния фонд, което не е изненада, след като тази Комисия се оглавява от вярната на партия ГЕРБ, Менда Стоянова.

Забавен растеж, висока безработица и печеливши банки видя МВФ при визитата си в София. Това ли е „успехът” на Дянков и Борисов?

Каква е истината за ползването на Сребърния фонд от други държави в ЕС;

Защо посягането на Дянков към Сребърния фон е изградено на авантюризъм и лъжи;

Ще доведе ли тази авантюра до внасяне на вот за недоверие, четете утре!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2013/1430-gratskiyat-bunt-i-samoubiystvoto-na-evropa

Протестите в Гърция не стихватГърция е на ръба на бунт или революция. Взривът изглежда неминуем, ако правителството продължава да отказва провеждането на предсрочни избори, каквито иска цялата страна. Междувременно, пазарите се готвят за още по-ожесточена атака срещу Италия. Нараства напрежението в Източното Средиземноморие, заплашвайки да прерасне във въоръжен конфликт с участието на двама действащи членове на ЕС, една държава кандидат, както и на Израел. На свой ред Берлин, опитвайки се да помогне за разрешаването на европейската криза, повтаря същите стратегически грешки,които до доведоха Германия до поражение в двете световни войни. Единствената разлика е, че през ХХ век конфликтът имаше въоръжен характер, докато днес сме изправени пред тотална финансова война.

Протести и евроскептицизъм - това са двете явления от кризата в ГърцияПротив Гърция и другите страни от т.нар. група PIIGS се води информационна война, напомняща психологическите кампании срещу "държавите-парии", като Ирак на Саддам или Сърбия на Милошевич. Германия има рядката възможност отново да стане "нормална" държава, превръщайки се в политически и икономически защитник на Европа от пазарите, т.е. в добър и демократичен континентален "хегемон", и концентрирайки силите си за реализацията на един радикално реформиран Европейски проект. Вместо това, тя го разрушава, подливайки масло в огъня на вътрешноевропейските дългови и политически войни. Така Германия отново се превръща в заложник на един изключително тесен, провинциален и примитивен национализъм, който в миналото неведнъж е довеждал немската нация до катастрофа. Действайки по този начин, тя рискува да загуби "третото си Ватерло" през последните сто години и да понесе поражение, по-тежко дори от това през 1945. Не остава много време до историческия провал на Европейската идея, разпадането на ЕС и глобалната икономическа криза, която ще се окаже по-сериозна от "Голямата депресия" през 1929 и ще има катастрофални последици за Европа, света и самата Германия.

Използвайки системния подход, лесно можем да открием в начина, по който се развиват кризисните процеси вътре в ЕС, някои от тенденциите, довели навремето до стремителния саморазпад на съветския строй (също толкова "затворен", като съвременния монетаристки неолиберален европейски и глобален модел). Реакцията на европейските лидери на кризата много напомня поведението на последния съветски ръководител Михаил Горбачов, дестабилизирал жизненоважните структури и функции на поверената му държава, без да има ясна представа с какво би могъл да ги замени. За разлика от китайските си колеги, Горбачов широко заимства и легитимира западните ценности, активно използвайки ги във вътрешнополитическата борба, като по този начин разруши "образа на врага", т.е. сърцевината на съветската система. Същото виждаме днес в Европа. Нашият "режим" се базира на представите за естествения характер на "свободата, просперитета и демокрацията". Той няма как да оцелее, ако продължи да унищожава цели социални групи за да гарантира максимални печалби на банките и да изплати огромните натрупани към тях дългове.

В настоящата статия ще се опитам да анализирам различните финансови, политически, идеологически, национални и геополитически фактори, стимулиращи развитието на дестабилизационните процеси в ЕС. В тази връзка, предлагам да прибегнем до съчетаването на две, на пръв поглед противоположни интерпретации, едната от които постулира хаотичната природа на финансовата криза, докато втората разглежда отделните и етапи като част от проекта на "Империята на финансовия капитал" за трансформирането на Европа и света съобразно собствените и интереси и глобална визия. При това отделям специално внимание на германската политика, защото в настоящия момент Германия остава единствената държава в Европа, стремяща се да прокарва общоевропейска линия. Друго реално действащо лице в тази драма е Гърция, превърнала се в експериментална площадка за установяването на нов социално-икономически ред на континента. На този фон, гръцкото правителство, намиращо се под прекия контрол на глобалния финансов капитал, действа като своеобразен "агент на хаоса" в европейските дела.

Гръцки уличен протест срещу рестриктивната финансова политика на ЕССтигнали сме до повратна точка в европейската и, в частност, на германската история. Задействани са същите зловещи механизми, действащи в Европа и преди двете световни войни. Наистина, те се проявяват не във военната, а във финансовата сфера (поне засега), но могат да доведат до не по-малко катастрофални последици. На карта са поставени европейското благополучие, демокрация и цивилизация, т.е. всичко, които успяхме да постигнем след 1945. Заради антикризисната политика на своето ръководство, Германия рискува да претърпи икономическо, политическо, геополитическо, морално и стратегическо поражение, сравнимо с разгрома и през Втората световна война.

Все още не сме в състояние напълно да осъзнаем новата ситуация. Начинът ни на мислене все още се основава на фактите и реалностите от периода 1945-2008. По аналогичен начин, европейците биват потресени, когато избухва Първата световна война - мислено те все още живеят в т.нар. Belle Epoque (1), макар на практика отдавна да са навлезли в новата ера на войни и революции, характерни за първата половина на ХХ век. "Няма да плащаме заради гърците" - казват германците, също както някога, в сходна ситуация, французите декларират: "няма да умираме заради Данциг" (2). Само че убийството на Гърция може да доведе до същите последици, като убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, през 1914.

Дълговата криза стремително разрушава политическия фундамент не само на Европейския съюз, а и самата идея за европейската интеграция. Против Гърция и другите държави от т.нар. група PIIGS (3) се води информационна война, подобна на психологическите кампании срещу т.нар. "държави-парии". На практика, подобни медийни атаки, предшестваха военната интервенция срещу въпросните "парии". В гръцкия случай, те бързо превърнаха страната, която е член на еврозоната, в своеобразен финансов аналог на Ирак, предшествайки спекулативните атаки срещу нея.

Днес срещите на върха на ЕС демонстрират все по-малка ефективност и все повече напомнят боксови схватки. Отношенията между Германия, Франция, Великобритания и Италия са напрегнати повече от всякога. "Европейската" централна банка (ЕЦБ) се стреми да изключи от програмата за "преструктуриране" на гръцкия дълг задълженията, купени от нея на вторичния пазар на изключително ниска цена, т.е. спекулира и се опитва да печели от бедственото положение на една страна-членка на ЕС! Обикновените германци декларират нежелание да изплащат с труда си дълговете на гръцките "мошеници", без да подозират, че гърците всъщност работят повече от тях. При всички случаи, германските пари не влизаха в Гърция, а в най-големите международни банки, които са истинските мошеници. Преди време българският премиер изрази задоволството си от разпадането на гръцкото общество, което му напомняло за разрушаването на българския социум след падането на комунизма. Самите гърци пък все по-често обвиняват германците, че се държат както по време на Втората световна война, разорявайки и ограбвайки страната им. Мнозина говорят за появата на Четвърти Райх и си припомнят за действията на ЕАМ - легендарният Фронт за национално освобождение, действал срещу нацистите в периода 1941-1944 и превърнал се в едно от най-значимите съпротивителни движения в Европа. Какво означава всичко това? Означава, че след началото на европейската дългова криза, финансовите, политически и идеологически предпоставки за ликвидирането на целия Европейски проект окончателно са съзрели. Новата "Империя на финансовия капитал", целяща или да постави обединена Европа под контрол, или да я унищожи, вече разполага с необходимите средства за реализация на стремежите си. Европейските нации се обвиняват една друга за кризата, вместо да насочат гнева си към основната причина за нея - световните банки и съвършено неуправляемата глобална финансово-икономическа система.

Германската дилема

За първи път през последните осемдесет години Германия държи ключа за съдбата на Европа, нейната демокрация и цивилизационното и наследство. Тя обаче не може да го задържи задълго и, както изглежда, не знае какво да прави с него. В определен момент, германците се съюзиха с "пазарите" срещу Гърция. Те ги използваха като своеобразна "полиция на Договора от Маастрихт" (4) с цел да "накажат" гърците и да "дисциплинират" другите европейци, без да съзнават каква чудовищна цена ще им се наложи да платят за този съюз с дявола (да си припомним "Фауст"). От икономическа гледна точка, те разкъсаха Гърция на парчета, също както Хитлер и Сталин постъпват с Полша през 1939. В момента Германия надценява своите възможности и икономическата си мощ по същия, начин по-който надценява военната си сила през първата половина на ХХ век. Берлин си въобразява, че може да играе с пазарите в свой интерес. Същото са мислели Даладие, Чембърлейн и Сталин за Хитлер.

В периода 1939-1941 Хитлер овладява цяла Европа, опитвайки се да я обедини и "дисциплинира", преди да се устреми към основната си цел - завоюването на Русия и свалянето на болшевизма. На практика обаче, нацисткият проект е отражение на тесногръдия и силов германски национализъм. Германия така и не съумява да разбере своя велик военен теоретик - прусакът Карл фон Клаузевиц, който правилно свързва победите на Наполеон със силата на идеите и лозунгите на Великата френска революция. Най-устойчиви и успешни са онези хегемонии, които се основават на общи идеи и, освен това, винаги имат подръка "захарче" за подчинените им нации. Такова беше господството на САЩ и СССР, опиращо се, съответно, на представата за "независимия, свободен и успешен индивид" и на "социализма". Такава беше и доминацията на ЕС, поне докато се опираше на мечтата за "всеобщото благосъстояние и свободата".

Хитлер не съумява да покори Великобритания и заплаща скъпо за нападението срещу Гърция. Той би могъл да победи във войната със Съветския съюз, но в момента, когато я започва (през 1941) вече е загубил скъпоценно време и енергия. Ангела Меркел действа по същия начин. Тя се опитва да накаже гърците и да дисциплинира останалите европейци и едва след това да се заеме с проблема с пазарите от името на целия ЕС, рискувайки така да пропилее целия политически капитал на Германия в "обединена Европа".

"Полицията", в лицето на пазарите и МВФ, които самата Германия покани и с които си сътрудничеше, не просто наказа нарочения за такъв гръцки "престъпник". Тя буквално го унищожи и сега атакува една след друга държавите в Европа и дори САШ. Това доказва, че Гърция не е изключение, а просто екстремен случай, и позволява по-ясно да се видят и разберат действията на фундаменталните механизми. Всички са ангажирани с гръцкия въпрос, но единственият резултат от тези усилия е нарастването на гигантския дълг на страната и безпредецентното разрушаване на нейната икономика и общество.

Няма решение вътре в системата

Германските и европейските политици се опитват да намерят решение, но всички стъпки, които предлагат и съгласуват, много бързо се провалят, потвърждавайки, че проблемът има системен характер. С други думи, той не може да бъде решен в рамките на съществуващия политически и икономически глобално-либерален модел, характерно за който е акумулирането на огромна власт в ръцете на финансовите "магнати" и пълната дерегулация на финансовия и другите пазари, а на практика - и на всяка икономическа и търговска активност. Горчивата истина е, че в момента разрушаваме Европа, приближавайки настъпването на световна криза, по тежка от онази през 1929.

Финансовото чудовище, което създадохме през последните 40 години, т.е. глобалната "Империя на парите", в момента ликвидира нашите държави, нации и култура. Докато търсенето на решение на проблема не бъде насочено към основния му източник, кризата ще продължи да се задълбочава, поставяйки под въпрос не само съществуването на ЕС, но и на цялата европейска цивилизация, държавата на всеобщото благосъстояние и демокрацията - с други думи на всичко онова, което европейците можаха да постигнат след 1945. Опитът да бъдат изплатени гигантските дългове, натрупани от банките и другите финансови институции, ще доведе или до разрушаването на европейското общество и превръщането на гражданите в нещо като пожизнени роби, или до нови мащабни войни, или до ускорена деградация на околната среда, т.е. на фундамента на собственото ни съществуване.

Историята изправя германците пред драматична стратегическа дилема. Днес те имат реален шанс отново да станат "нормална" нация, т.е. да се измъкнат от психологическия "затвор", в който се оказаха след поражението си във Втората световна война (5). За да се случи това, Германия трябва да поеме лидерската роля в борбата на европейските държави за поставяне под контрол на финансовото чудовище, застрашаващо тяхното общество, демокрация и цивилизация. Тя следва да оглави титаничната, изключително трудна, но абсолютно необходима работа за радикалната промяна на икономическата парадигма - ако действително искаме да спасим нашия континент от тоталитарното господство на т.нар. "пазари".

Необходимо е радикално да бъде преструктуриран европейският дълг, да бъдат забранени, или поне поставени под стриктен контрол, операциите с CDS (суапи за осигуряване срещу кредитен риск) и другите деривативи, да се създаде реален, а не спекулативен икономически модел, обръщайки се към идеите на кейнсианството, т.е. към една или друга форма на протекционизма и регулирането на пазара. Налага се мащабно преразпределяне на доходите и богатството. Необходимо е създаването на европейско правителство (а не управление), което обаче, трябва да е демократично и да отговоря на определени социални и екологични цели, а не просто да гарантира стойността на парите, като Маастрихтския договор. Необходимо е сключването на Нов Договор, но за това се нуждаем от нови политически лидери, които да имат смелостта и уменията на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол. Само така може да бъде преодоляна сегашната криза и да бъде спасена Европа.

Другият път пред Берлин е да продължи да прави това, което прави сега, като така ускори разрушаването на ЕС, да отблъсне от себе си мнозинството негови членове и по този начин със собствените си ръце, да заложи основите за подчиняването на целия континент (включително, в крайна сметка, и на самата Германия) на "Империята на парите". Германия несъмнено разполага с важни относителни предимство и може известно време да просъществува и без останалите европейци, но какво би представлявала, като самостоятелен политически играч след двайсетина години, в сравнение с Индия и Китай например? Каква "мека" (не само икономическа) сила ще притежава на фона на ужасните политически и идеологически последици от тоталното унищожаване на Европа, осъществено под нейно ръководство? На практика, подобен изход би бил равносилен на икономическо, морално, политическо и стратегическо поражение на Германия, по страшно дори от това във Втората световна война. Ни повече, ни по-малко!

Империята срещу Германия

Навремето първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей дефинира целта на Северноатлантическия алианс с известната формула: "Да държи американците в (Европа), германците - под (контрола на Европа) и руснаците - извън (Европа)". Британската империя предава глобалното управление на САЩ, чиято власт се основава на съчетанието между финансовата мощ и мощта на американското оръжие. Съветският съюз извърши самоубийство, но имперското "ноу хау" остава неприкосновено. Променят се начините и обектите на подчиняване, но не и основните цели. В момента обаче, по-голямо внимание заслужава вече не генералният секретар на НАТО, а главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфейн, който преди време си позволи да заяви: "Аз върша работата на Бог" (6).

През 2008 Бланкфейн не изглеждаше изненадан от кризата. Той беше планирал всичко предварително, но въпреки това не беше сигурен, че събитията ще се развият в нужната посока. Затова на неговия човек Хенри Поулсън (7) се наложи буквално да моли членовете на американския Конгрес да спасят банките. Днес Лойд и компанията му вероятно се надсмиват на отчаяните усилия на германците и европейците или дори на Обама, да успокоят пазарите. Той и колегите му не само съумяха да запазят и разширят своята империя и фантастичните и печалби, но и да прехвърлят на държавата собствените си загуби, провокирайки по този начин кризата на суверенните дългове. Сега те смятат, че имат право да "регулират" размера на националните бюджети, нивото на социалните разходи и инвестициите в Европа и САЩ, както и да решават колко членове трябва да има ЕС и дали въобще ще продължи да съществува!

Един от хората на Goldman Sachs беше поставен начело на "Европейската" централна банка (8). Друг - Отмар Исинг - в една своя статия в германското издание на Financial Times пък поставя европейците пред дилемата: или да трансформират ЕС в съответствие с изискванията на пазарите, или да се примирят с постепенния му разпад. Същият Исинг, който (неизвестно защо) се смята в Германия за най-големия авторитет по въпросите на монетарната политика, в друга своя статия от март 2010 обясняваше, защо Европа не трябва да помага на Гърция. В нея обаче той не споменава, че е платен консултант на Goldman Sachs - банката, която, в качеството си на съветник на гръцкото правителство, организира, през септември 2009, спекулативната атака срещу Атина, очевидно не смятайки, че става дума за очевиден конфликт на интереси.

Финансистите като Исинг или Джордж Сорос са хората, които днес дискутират в големите европейски медии бъдещето на континента, дал на света основополагащите идеи на новото време във всички сфери на живота и познанието (навремето Сорос провали влизането на Великобритания в еврозоната, осъществявайки спекулативна атака - предвестник на войната, която се води в момента от финансовата империя срещу цяла Европа). Ето в какво се е превърнала Европа на Кант и Волтер, на Маркс и Ницше, на Робеспиер и Гарибалди, на Сартр и Гьоте, на френската революция, немския романтизъм и социалната държава. Днес Сорос, Исинг, банкерите от Goldman Sachs или персонажи като Барозу (!) определят съдбата на европейската цивилизация, като на практика я рушат.

"Приятелски съвет" от лондонското Сити или имперски капан за Берлин

Преди време британският Financial Times (смятан за рупор на финансистите от лондонското Сити) публикува необичайно откровена редакторска статия, призоваваща ЕС, ЕЦБ и МВФ да не отпускат на Атина шестия транш от вече съгласувания финансов помощен пакет. При това вестникът изтъква, че Гърция няма никакви международни финансови задължения, които следва да бъдат погасени, и, че отказът от отпускането на помощта ще доведе "само" до неспособността на гръцкото правителство да плаща заплати и пенсии (изправено пред тази заплаха, гръцкото правителство изпадна в паника и започна да принася в жертва практически всички социални слоеве в страната, което ставаше под стриктния надзор на "тройката" ЕС, ЕЦБ и МВФ, действаща на практика като своеобразен "икономически екзекутор" на Гърция).

Истината е, че англосаксонците познават националния характер на гърците и германците (които нееднократно са побеждавали) доста по-добре, отколкото те самите се познават. Финансистите от лондонското Сити са съвсем наясно, какво ще се случи, ако съветите им бъдат изпълнени, както впрочем и става. Гръцката катастрофа ще се ускори, позициите на Атина и Европа ще отслабнат дотолкова, че те вече няма да могат да се противопоставят на външния натиск. Много е вероятно също, че случващото се, рано или късно, ще тласне гръцкото население към бунт или революция, при това не само срещу собственото им правителство, а и срещу Германия и ЕС, като цяло. Гърците могат да бъда обвинявани за много неща, но именно те извършват втората по значение (след френската) европейска революция, свиквайки Учредително събрание през 1822, когато Наполеон вече е мъртъв, а Европа се контролира от "Свещения съюз", потискащ всяка революционна съпротива срещу съществуващия ред. Освен това, именно те организират най-мощното (имайки предвид числеността на населението на страната) съпротивително движение през Втората световна война.

Финансистите от Сити отлично познават и германския характер. Те знаят, че германците обичат дисциплината, също както гърците - да се бунтуват. Затова са сигурни, че Берлин ще отговори на гръцката съпротива по най-твърдия, негъвкав и неполитически начин. Германия и ЕС вероятно разполагат с достатъчно политически и икономически инструменти за да задълбочат гръцката катастрофа, която самите те провокираха, разбира се съвместно с правителството на Гърция. Те обаче със сигурност нямат средствата, които да им позволят да избегнат финансовите и, което е по-важното, ужасните политически, идеологически и геополитически последици от унищожаването на тази малка, но в същото време най-значимата в исторически план държава в Европа. Те са в състояние да го направят, ускорявайки по този начин и собствената си гибел. И, ако в контекста на своя близкоизточен опит, американците откриха "закона за непредвидените последици", то по отношение на ситуацията в Европа вероятно скоро ще се заговори за "закона за асиметричните резултати".

Формират се обективни предпоставки за избухването на "ограничен въоръжен конфликт", който може да се окаже изгоден едновременно на няколко международни играчи с различен регионален и глобален дневен ред. На идеята за политическата интеграция на Европа ще бъде нанесен смъртоносен удар. Вътрешноевропейската атмосфера  вече е достатъчно отровена. И "богатите", и "бедните" държави протестират против оказването на помощ на Атина, неосъзнавайки, че всъщност се помага не на Гърция, а на банките, които спекулират с нея и я унищожават. Всяка нация в Европа гледа само собствените си интереси. Във Франция, която винаги е била политически барометър на континента, националистическият Национален фронт начело с Марин льо Пен вече е интегрална част от политическия пейзаж. Фундаменталните аксиоми, на които се крепеше следвоенният просперитет, мирът и демокрацията в Европа, стремително се рушат буквално пред очите ни.

Когато катастрофата настъпи и прахът от разрушенията се уталожи, европейците ще започнат да се обвиняват един друг за случилото се, но критиките ще се стоварят най-вече върху Гърция. Германските и другите европейски лидери вероятно ще прехвърлят отговорността за всичките си провали на гърците и ще използват ситуацията като предлог за налагането на драконовска социално-икономическа политика в собствените си страни и на континента, като цяло.

На свой ред, виждайки как ги отхвърля същата тази Европа, към която бяха обърнати погледите им през последните двеста и петдесет години, гърците ще бъдат изключително разочаровани. При това негодуванието им ще се насочи не толкова към безличните пазари, колкото към ЕС и, най-вече, към Германия, която за втори път в рамките на един век разрушава страната им. Те ще си припомнят, че германците така и не платиха военните репарации и дори не върнаха златото, задигнато от нацистите от гръцката Централна банка. Ще бъдат подновени делата срещу Siemens и другите европейски компании, обвинени, че масово са подкупвали гръцки политици. International Herald Tribune, Time и даже Financial Times ще започнат да публикуват подробни репортажи за гладни бунтове в Атина или аналитични материали, доказващи, че европейците не могат сами да решат проблемите си. Последиците са ясни. На първо място, зрелищните картини на гръцката социална катастрофа ще бъдат използвани за убеждаването на европейските граждани да се съгласят да получават такива заплати и пенсии, каквито им определят техните правителства, съобразно препоръките на банките. На второ място, в повечето европейски страни ще стигнат до извода, че "германците не са се променили и не трябва да им се има доверие". Така ще сработят същите фундаментални психологически и идеологически механизми, с чиято помощ  след войната "Империята на парите" реализираше господството си над Германия и Европа, "разделяйки за да владее" континента, въпреки значимите му икономически, социални и интелектуални постижения. В случая, голямата ирония на историята е, че германският национализъм за пореден път ще "погребе" германските национални интереси.

Да си припомним 1956. По онова време Съветският съюз все още се ползва с огромно влияние в Европа, благодарение на ролята си за победата над Хитлер. Неговият лидер Никита Хрушчов се опитва да реформира държавата отвътре за да се избави от ужасното наследство на сталинизма. През същата година в Унгария избухва революция, чиито ръководители получават уверения, че ще бъдат подкрепени от Запада. В резултат страната излиза от Варшавския пакт, което Москва категорично не иска да приеме. Последвалото навлизане на съветските танкове не само смазва унгарската революция, но и тотално ерозира съветския авторитет в Европа, западното комунистическо движение, както и шансовете за успешна трансформация на самия Съветски съюз, поставяйки основите за разпадането му след няколко десетилетия. Между другото, Израел са възползва от събитията в Централна Европа през 1956 за да започне поредната война в Близкия Изток.

Ако сега поставим на мястото на СССР - Европейския съюз, на мястото на Русия - Германия, на мястото на Унгария - Гърция, а на мястото на съветските танкове - CDS, ще получим вероятния сценарий за развитие на събитията в краткосрочна перспектива. Също както през 1956, днес европейските дългови войни отвличат вниманието ни от събитията, които се случват или ще се случат в Близкия Изток. Между другото - провокирането на конфронтация между европейците е класически прийом, с чиято помощ неевропейски държави получаваха възможност да доминират над континента през значителна част от ХХ век. Само че през миналото столетие това се постигаше с военни, а през сегашното - с финансови средства.

Пазарите поставят ултиматум на Европа: да се подчини или да изчезне

Ограничените размери на настоящата статия не позволяват да се анализира подробно стратегията на поведение на пазарите спрямо Европа. Истината е, че сме склонни да приемаме за факт полуавтоматичния характер на пазарните механизми и да виждаме в банките и другите финансови институции обикновени икономически играчи, заинтересовани най-вече от получаването на печалба. Зад почти нерегулируемото функциониране на пазарите не различаваме изключително тесния кръг на собствениците на капиталите, способни да катализират пазарните събития и да ги управляват. Забравяме, че десетте най-големи световни банки могат да мобилизират средства, съпоставими с общия обем на националните дългове на държавите на планетата. Тоест, финансовата власт, която те притежават, се равнява на тази на всички държави в света, взети заедно!

Частните финансови структури са стратегически играчи. Те представляват най-силната концентрация на финансова мощ и международно политическо влияние, която светът някога е познавал. С помощта на дериватите те дори съумяха частично да си присвоят една от основните функции на държавата, а именно паричната емисия. Характерно за тях е имперското ниво на стратегическо планиране. Нашите политици и държавници не разполагат с нищо, което поне малко да напомня за това, да не говорим, че са зависими от собствениците на капитали. Единствената слабост на тази "държава в държавата" е липсата на легитимност и на военна мощ, поради което и се налага да разчита на въоръжените сили и военно-индустриалния комплекс на САЩ. Те разсъждават радикално, ние - консервативно. Те управляват самия процес на трансформация на системата, докато ние се опитваме да реагираме на нейната нарастваща неуправляемост. Те са склонни към дългосрочно планиране, докато ние сме ангажирани с текущите проблеми и подготовката за поредните общински или национални избори. Те притежават цялостна визия, ние виждаме само отделни части от общата картина. Ето защо те печелят.

Докладите на Пол Уолфовиц (9) или Дейвид Джеремая (10), дефинирали стратегията на САЩ след студената война и поставили основата за последвалите конфликти в Близкия Изток, са нагледен пример за имперско мислене, позволяващо, освен всичко друго, да разберем, как точно разсъждават и действат днешните "пазарни ленинисти". На практика, финансовата атака срещу Гърция се ръководеше от същата стратегическа логика, като интервенцията в Ирак и това е крайъгълният камък, т.е. началото на радикалното преформатиране на световния ред.

Фактически и Уолфовиц, и Джеремая лансират тезата, че Империята не бива да чака докато "заплахите" за доминацията и станат достатъчно видими. Следва да се действа "проактивно", така че навреме да бъде предотвратена появата на силови полюси, способни да отправят предизвикателство към глобалното американско господство. Превръщането на Европейския съюз в самостоятелна политическа единица би създало опасност за геополитическия монопол на Империята. Утвърждаването на еврото, като световна резервна валута, ще ерозира един от стълбовете на могъществото на САЩ, както и възможността за по-нататъшното финансиране на американската икономика.

Като заговорихме за икономика, пазарите, по-добре от който и да било друг, са наясно, че наближава второ, още по-мощно, финансово цунами. Но вместо да се опитат да предотвратят този катаклизъм, те очевидно се стремят да го насочат в определена посока, използвайки го за собствените си интереси. Всъщност, те дори са длъжни да го направят, защото с основание се опасяват, че в противен случай биха могли да се намерят политици, които да ги обвинят, че са предизвикали кризата и да поискат от тях да платят значителна част от натрупаните дългове, вместо да разрушават за целта цялата следвоенна конструкция на Европа. Те знаят също, че периодите на големи сътресения могат да предопределят развитието на събитията за десетилетия напред. И, ако не се възползват от момента за собствената изгода, рискуват да понесат сериозни, може би дори фатални, загуби. От тяхната гледна точка, сегашната криза дава исторически шанс да бъдат демонтирани европейската държава на благоденствието и демокрацията, превръщайки европейците в роби, задължени да изплащат огромните дългове на своите държави до края на живота си.

Пазарите не възразяват срещу това, ЕС да функционира в стриктно съответствие с изискванията на Маастрихтския договор, превръщайки се по този начин в техен "агент". Това което те не могат да си позволят обаче е трансформирането на ЕС в своеобразна държава, която да е в състояние реално да ги контролира. Ако решат, че Европейският съюз може успешно да се превърне в инструмент на Империята, вероятно ще действат именно по този начин. Ако сметнат, че това е невъзможно, ще активизират процеса на хаотичен разпад за еврозоната и ЕС за да постигнат очертаните по-горе политически, икономически и социални цели.

В една статия, публикувана наскоро в Wall Street Journal, авторът и не може да се удържи да не демонстрира искреното си задоволство от посоката, в която се развива европейската криза. На първо място, се посочва в публикацията, вече е нанесен смъртоносен удар на "опасната" мечта за създаването на европейска супердържава. На второ място, беше демонстрирана слабостта на еврото. На трето място, появи се наистина историческа възможност да бъде унищожен модела на държавата на благоденствието както на Стария континент, така и в САЩ.

Пазарите ненавиждат съвременния хуманизъм, те ненавиждат и силните държави въобще и Германия, в частност. В древна Атина първото "преструктуриране" на дълга е осъществено още по времето на Солон и води до установяването на демокрацията. Протагор определя същността на тази демокрация с думите: "човек е мерилото за всички пари". Само че за финансовата "цивилизация" нещата стоят по точно обратния начин: "парите са мерилото за всички хора". Или, казано с други думи, пазарите решават всичко.

Надигащият се гръцки бунт

Програмата, която се реализира в момента в Гърция от ЕС, ЕЦБ, МВФ и "гръцкото правителство", отговаря в по-голяма степен на интересите на семейство Ротшилд, отколкото на гръцката нация и не оставя на гърците друг избор, освен да се разбунтуват (дори и без да бъдат допълнително подтиквани към това от редакционните статии в медии като Financial Times). Тази програма е равносилна на икономически и социален геноцид и вече ерозира основите на парламентарната демокрация в страната. Благодарение на европейската и международна "помощ" гръцката икономика стремително се срива, като темповете на този срив са по-бързи, отколкото във Ваймарската република, в навечерието на идването на Хитлер на власт. Жестоко са ударени всички социални класи, с изключение на много тънък слой свръхбогати гърци, а структурата на обществото се трансформира в посока към характерните за близкото минало латиноамерикански модели. Средният жизнен стандарт и нивото на доходите вече паднаха наполовина, при това не се очертават никакви перспективи за стабилизацията им. Социалната сфера и здравеопазването са ликвидирани, държавата изчезва. Историческата ирония (ако може да се каже така) е, че "лечението", предписано на Гърция, нанася най-силен удар по най-производителните, трудолюбиви и спазващи закона граждани, като по този начин изключва всяка възможност за национално възраждане. Повечето талантливи, добре образовани и инициативни млади хора мечтаят да емигрират. Единствената причина още да не сме станали свидетели на улични войни с участието на крайнолеви и крайнодесни въоръжени групировки е инерцията на човешкия разум, който рядко е в синхрон с бързия ход на събитията. Днешното морално състояние на гръцката нация е съпоставимо само с чудовищната първа зима на германската окупация, през 1941-1942, предшествала появата на най-голямото (предвид размерите на страната) съпротивително движение в Европа. Гърците, особено тези в големите градове, вече се сблъскват не само с бедността, но и с глада. И сякаш всичко това е недостатъчно, различни международни играчи лансират предложения за разпродажбата на цялата държавна собственост в Гърция за да се изплати част от нейните дългове, и усилено разработват проекти за "изграждането" на нова гръцка държава. Впрочем, по същия начин те успяха да разграбят и бившите съветски републики и Русия в годините на "прехода наникъде" и "шока без терапия".

Силите, които планираха, а днес реализират убийството на Гърция, вероятно предпочитат разрушаването на страната отвътре (имплозията), пред социалния взрив. На пръв поглед изглежда, че това най-много се иска от германците, които никога не са виждали "смисъл в безсмислието" на бунтовете и революциите. Възможно е, те да разчитат, че гърците ще приемат пасивно десетократното влошаване на условията си на живот, както стана преди това в Източна Европа. Разбира се, подобен сценарий не бива да се изключва, но той е малко вероятен. Гърците имат съвършено различна политическа традиция от източноевропейците. Освен това, в гръцкия случай не може цялата вина да се хвърли на "комунистическото минало". Разбира се, местните чиновници и политическата класа са тотално корумпирани, но за това са виновни не само те самите, но и многобройните европейски компании, като Siemens например, които благодарение на редовните подкупи в течение на десетилетия експлоатираха гръцкия пазар, а понякоха буквално ограбваха държавния бюджет.

Бързото разрушаване на всички социални връзки и национални идеи, което се случва в Гърция в резултат от реализацията на програмата на ЕС и МВФ, освобождава ужасни сили, стремящи се да се излязат на преден план. Империята е наясно с това. Разглеждайки социалния взрив като най-малко желания измежду възможните варианти, тя ще се опита да канализира освободилата се енергия в други посоки. Например във "война" между гърците и имигрантите, 80-90% от които се опитват да използват Гърция като транзитна врата към Европа, но в крайна сметка остават в страната, превръщайки се в непосилно бреме за нейните и без това пукащи се по шевовете социални структури. Друго допустимо развитие на събитията са локалните войни, национализмът и фашизмът.

Срещата на Марс с Венера

Гърция не е епицентър само на дълговата криза. Тя е умалено копие на всички възможни кризи, застрашаващи Европа. За нещастие на техните народи, Гърция и Кипър са разположени в една от най-важните геополитически точки на света, позволяваща да се контролира достъпа на Русия към "топлите морета", транзита на енергоносители от Близкия Изток към Франция и Германия, както и връзките на Израел със западния свят. Те се намират в пресечната точка на близкоизточната "сфера на Марс", европейската "сфера на Венера" и временно намиращият се в упадък славянски свят. Освен това Кипър вероятно разполага със значителна запаси от енергоносители. Къде, ако не тук, може да се обедини в едно взривоопасната динамика на "геополитическия и пазарния ревизионизъм", първият от които се проявява в Близкия Изток, а вторият се стреми радикално да трансформира, в свой интерес, наложилият се в Европа след Втората световна война ред.

В момента дълговите войни в Европа и въоръжените конфликти в Близкия Изток се развиват отделно едни от други, но в еднакво взривоопасно направление. Какво обаче ще се случи, ако те се обединят? Разполага ли ЕС с, макар и ограничена, способност да разреши едновременно и дълговата, и геополитическата криза, или рискува да бъде унищожен още преди някой да разбере, какво точно се случва?

Нека погледнем картата на региона. Какво виждаме? Ситуация, която е безпрецедентна от периода на нестабилност през 1989-1991 насам. Пет държави са подложени на, макар и различни, но изключително дълбоки сътресения - Сирия, Либия, Египет, Кипър и Гърция. При това между Кипър и Сирия се забелязва небивала концентрация на американски, израелски и турски въоръжени сили, към които в края на ноември 2013 трябва да се присъедини и руска военна флотилия. Там се намират също гръцки, британски и френски бойни кораби.

Осъществявайки своето законно право, Кипър започна, съвместно с Израел и Noble Energy, да проучва газовите находища в собствената си изключителна икономическа зона. Това обаче не се харесва на Турция, която моментално изпрати свои кораби в района. Всичко това може да доведе до изостряне на гръцко-турските противоречия по широк спектър от въпроси. Израел, който търси начини да разшири сферата на регионалното си влияние, включвайки в нея Гърция и Кипър, предлага на Никозия да гарантира сигурността и. В резултат, днес на турския флот в Източното Средиземноморие противостои израелската авиация. Въпреки очерталото се "помирение", между Турция и Израел, продължават да съществуват обективни предпоставки за "ограничен въоръжен конфликт", който може да е изгоден едновременно на няколко международни играчи с различен регионален и глобален дневен ред.

"Империята на финансовия капитал" избра Гърция за началото на атака срещу цяла Европа, легитимиране намесата на МВФ във вътрешните работи на ЕС и експерименталното прилагане на най-твърдата в Европа неолиберална политика. Вероятно тя ще се опита да използва Атина и за окончателното разрушаване на ЕС, както и в опитите си за установяване на нови авторитарни режими на континента. Гръцката нация, населяваща Кипър и Гърция, е близка до ситуацията, в която се оказва Полша през 1939, притисната между нацистка Германия и болшевишка Русия. Гърците също рискуват да бъдат разкъсани на части: геоикономически - от Германия и пазарите, а геополитически - от Израел и Турция.

Ако се случи най-лошото и в Средиземноморието избухне "ограничен въоръжен конфликт", той може да бъде използван за следните цели:

  • Да се насочи значителната енергия, освободена в резултат от ерозията на гръцкото общество, към някой външен враг и легитимирането на авторитарен режим в Гърция.
  • По-нататъшното въвличане на Кипър и Гърция в разширената сфера на влияние на Израел, наред с България, Румъния и други по-големи членове на ЕС, особено ако Атина бъде изключена от ЕС или Съюзът се разпадне. Подобно развитие на събитията тотално ще нивелира германското влияние в Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие и ще означава геополитическо поражение на Германия със стратегически мащаби;
  • Създаването на още един механизъм за "генериране на кризи" вътре в ЕС, който не се контролира от европейските държави.

Бележки:

1. Belle Еpoque (Прекрасната епоха), - така условно се обозначава периодът от 
европейската история между 1890 и 1914, характерни за който са мирът, икономическият
и технологичен растеж и културният разцвет.
2. «Да умрем ли за Данциг?» е заглавието на статията на френския публицист Марсел Деа, 
появила се на 4 май 1939, в която той се обявява против даването на военни гаранция на
Полша, в случай че бъде нападната от Германия.
3. PIIGS - унизителна абревиатура, обозначаваща групата европейски държави, които 
първи се сблъскаха с дългови проблеми (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция,
Испания).
Може да се чете и като "прасета", което е типичен пример за "дискурсивен тероризъм".
4. Има се предвид Договорът от Маастрихт, поставил началото на Европейския съюз и 
формулирал основните принципи на общата европейска валутна и икономическа политика.
5. Двете най-образовани нации в света - германската и еврейската, излизат от Втората 
световна война с ужасни травми, превърнали ги в заложници на собственото им минало,
които днес рискуват отново да се повторят. В германския случай това е резултат
от съзнателните усилия на държавите-победители, стремящи се да лишат Германия
от възможността някой ден отново сама да определя съдбата си. Германците и евреите
и досега не са в състояние да преодолеят, дихотомията на "жертвата и победителя",
да преосмислят случилото се и да го преодолеят, превръщайки се отново в
"нормални" нации. От това, дали ще могат да го направят, до голяма степен,
зависи съдбата на цялата ни цивилизация.
Нацисткият режим действително извършва чудовищни престъпления. Но вкоренилата се в 
историографията на ХХ век представа за германците като "лоша" нация (per se) и
за евреите като жертви на геноцид, които по тази причина се ползват със специални
права и особен стаут, не помага за преодоляването на наследството от миналото,
а до повтарянето му под нова форма и в нови условия. За да могат да "смелят"
собствената си история, двете нации трябва да намерят смелостта да я преосмислят
в рационални категории и да престанат да се смятат за "унизени" или "специални".
С германците дълги години се държаха като с "много лоши хора", което обаче, не ги 
"излекува" от стремежа да доминират или да си отмъстят. Тези черти обаче са
характерни за повечето нации и са типични за човешката (а не само за германската)
природа. Обявявайки германците за "вечно виновни", победителите изтласкаха
споменатите тенденции дълбоко в германското подсъзнание, откъдето те няма
как де не се опитат да се измъкнат.
Човешките същества, по правило, се държат с другите така, както в детството им 
другите са се отнасяли с тях самите. Това, което Германия прави с Гърция, много
напомня ситуацията след Първата световна война, когато победителите, на практика,
смазват Германия с помощта на Версайския договор. Израелската политика към
палестинците пък е символично отражение на нацистките престъпления. Спомням си,
как веднъж, на път за Рамала, бях шокиран като видях предупреждението Achtung,
изписано на един израелски пропускателен пункт, през който се минаваше
за окупираните територии. В тази зона няма туристи, говорещи немски.
Невъзможно е да бъде пренебрегната чудовищността на масовите престъпления на Хитлер. 
Трябва да признаем обаче, че германците не са единствените, които направиха ХХ век
такъв, какъвто беше. Вердюн предшества и, може би, пряко провокира появата на
Дахау, а не обратното. Може до безкрайност да разсъждаваме за влиянието на романтизма,
Ницше или Вагнер върху германската история, но не е правилно германците да бъда
обвинявани за всички трагедии и злодеяния през миналия век.
Опустошителните бомбардировки на германските градове в края на Втората световна
война са не по-малко ужасни престъпления, защото са обусловени не от военни задачи,
а от желанието да бъде унищожена германската нация, като такава.
Разрушаването на Хирошима и Нагазаки също е пример за масово убийство.
Демонизацията на германците след войната не преследва никаква друга цел,
освен да прикрие отговорността за случилото се и на другите държави и
да не допусне възстановяването на германския суверенитет. Именно поради това,
държавата, дала на света Хегел и Маркс, Клаузевиц и Хаусхофер, в момента
изглежда неспособна и не се стреми поне към елементарно историческо,
стратегическо или геополитическо мислене. По същата причина германският
национализъм си остава на толкова примитивно ниво на развитие и дори не
осъзнава, че се използва срещу интересите на Германия.
6. Тези думи на Бланкфейн цитира Марк Роше, корреспондент на Le Monde в Лондон и 
автор на книгага «Банката».
7. Става дума за Хенри М. Поулсън, предшественикът на Тимъти Гейтнър на поста 
държавен секретар по финансите на САЩ, той е в Goldman Sachs от 1974.
8. Новият президент на Европейската централна банка Марио Драги между 2002 и 2005 
беше вицепрезидент и изпълнителен директор на Goldman Sachs International.
9. През 1992 Пол Уолфовиц, в качеството си на зам. държавен секретар по отбраната 
на САЩ, подготви за шефа си Ричард Чейни проект за доклад, в който доста откровено
формулира необходимостта от утвърждаване на безусловната глобална доминация
на Америка и възможността тя да използва превантивно военна сила. В окончателния
документ на Пентагона тезата му е малко смекчена, но идеите, лансирани от Уолфовиц,
залягат в основата на политиката на американските неоконсерватори и впоследствие
намират отражение в доктрината на Буш-младши. Тук става дума именно за този доклад.
10. От 1990 до 1994 адмирал Дейвид Е. Джеремая е заместник председател на 
Обединения комитет на началник щабовете на САЩ.

----------------------------------------------------------------------------

* Авторът е известен гръцки публицист, генерален секретар на Движението Spitha (Искра), основано през 2010 от Микис Теодоракис

 

„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години” - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов на дискусия в София, по време на мандата на управление на Тройната коалиция. „Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години”, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Проф. Иванов подчерта, че в началото на кризата е било голяма грешка да се търсят решения "на парче", а не на цялата система. В България, посъветва той, правителството не може да се лиши от антикризисна програма, въпреки че преди избори промени се правят много трудно.

Един от факторите за криза у нас, според проф. Иванов е бързото повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, Четири от всеки пет домакинства у нас ще издържат само месец и половина със спестяванията си, ако останат без работа и без доходи, посочи икономистът. Премиерът Сергей Станишев сам обяви, че огромната част от влоговете на гражданите са по 4000-5000 лв., припомни той. Той подчерта, че по света лихвите по кредитите и цените на имотите падат, докато лихвите у нас растат и ще растат, което значи, че обслужването на кредитите ще става все по-трудно.

Като реална причина за кризата в България лондонският преподавател изтъкна увеличените цени на енергийните ресурси, транспорта и водата. Според него е проблем и високият процент на разходите за храна, който дават българските домакинства - около 37-40 на сто, докато за страните от Западна Европа този дял е около 8 на сто от постъпленията в семействата.

Икономистът подчерта, че по света инфлацията се забавя, а в България потребителските цени продължават да се покачват, въпреки че оправданията с петрола отпаднаха. Поскъпването на храните в България на годишна база е над 25 на сто, което е много тревожно.

Общите ефекти от кризата в България вече се усещат - има криза на пазара на имоти, свиване на благосъстоянието на населението, застой на икономическата активност и кредитната дейност, както и реална опасност от фалити на фирми и свиване на заетостта. Проф. Димитър Иванов прогнозира спад в цените на имотите с 15-20, който спад вече е факт, както и намаляване на стойността на спестяванията с 20 на сто. Към тези два фактора следва да прибавим и тежките проблеми с кредитната задлъжнялост...

Това бяха прогнозни виждания на проф. Димитър Иванов. Преди няколко дни професорът бе в студиото на Канал 3 и разговаря с водещия Сашо Диков, като по време на интервюто, лондонският икономически експерт оповести и днешната си позиция за кризата в България.

Ето какво написа по-късно по темата проф. Димитър Иванов:

България мина през пет, шест, седем трудни години на две правителства, които доведоха страната до кризата. Не само до икономическата, но до едно рухване на политически, културни, на морални ценности. Тройната коалиция по същество развали международния имидж на България в Европа. Европа спря да вярва на България като член на съюза. Блокираха ни европейските фондове и т.н. В този смисъл изборите през миналото лято бяха решаващи и трябва според мен по достойнство да отчетем въпроса с приключването на управлението на тройната коалиция. Тоест идването на власт на ГЕРБ, макар и в едно правителство на малцинство, бих казал е много важно за държавата. Много важно за излекуване на страната от две правителства - царското и на тройната коалиция, които създадоха действително една системна криза в цялата страна.

Аз съм уверен, че министър-председателят и членовете на екипа му разбират предизвикателствата пред България. Правителството се създаде действително много бързо - за да започне да работи в името на намаляване на щетите от кризата. Но там е работата, че нищо съществено - според мен, в тази област не беше свършено.  Това, на което аз държах и продължавам да държа, считам, че България все още няма - една силна национална, антикризисна програма. Приета с национален консенсус, приета от всички политически сили, закрепена със закон на българския парламент. Национална антикризисна програма, която да покрива всички основни елементи на българската действителност. Основното е: Първо, отблокиране на запушените кредитни потоци към фирми, към домакинства, към публичен сектор и т.н. Но.... - нямало пари. няма пари. Това не е така. Защото тази криза е уникална, но за нея има някакви уроци. И това са уроците на Великата депресия, които големите страни - от Америка, през Великобритания, Франция, Германия, го направиха. Те решиха, в условията на криза, да отпушат бюджетните си дефицити, за да могат да активизират икономическите си. Ние какво трябваше да направим днес?

Вижте какво се получава - казваме, че общините са в огромен бюджетен дефицит, фирмите са в дефицит, домакинствата са в дефицит, твоето семейство е в дефицит, а финансовият министър какво казва: „Държавата няма бюджетен дефицит, имаме абсолютен бюджетен баланс". Къде е този балансиран бюджет? На витрината. Той не съществува, налице са абсолютно колапсирали публични сектори - здравеопазване, образование, инфраструктура, вътрешна сигурност.

Откъде да вземем парите - има минимум два сигурни източника. Пактът за стабилност и развитие на Европа дава възможност на страните-членки да ползват до 3 процента бюджетен дефицит. Значи ние в момента изстискваме, ние сме хванали за гушата една икономика, в която няма бизнес, всичко е замряло - има

абсолютна кредитна пустиня, кредитно засушаване. И на фона на всичко това финансовият министър й казва - танцувай! Е как да танцува, „откъде" да танцува?! За да се пъчим, че икономически сме стабилни?

Аз твърдя, че ние нямаме финансова стабилност, защото това е фалш. Ние имаме издънени публични сектори от години. Ако утре дойде на власт едно честно правителство, няма начин - няма начин, страната да не влезе за 4-5-6 години в дефицит, докато се излекува, докато достигнем един стандарт на живота, който да съответства на средноевропейските страни. Няма как, ние да не поддържаме бюджетен дефицит.

Говоря за задължителния според споразумението с Европейския съюз процент между нула и три. Ние в момента сме на „нулата". Но това „на нулата" е най-ниската стойност, а три процента от 60 милиарда - не са малко пари. Така че - това е единият начин за осигуряването на необходимите на страната средства. Вторият ресурсно възможен източник - всички наши съседи отидоха да търсят и ползват финансова помощ и от МВФ. Това беше записано и в предизборната програма на ГЕРБ, такива им бяха идеите тогава.

Дянков дойде с една ортодоксална икономическа философия, която е остаряла, овехтяла във времето. Тя не работи в тази страна. В момента Дянков лекува една дългосрочно болна икономика с краткосрочни мерки - с аспирин! Това не може да се получи. Ние имаме натрупан дълг на равнище на реалната икономика, на микроикономиката, който в момента представлява 137-140 милиона от БВП на цялата страна! Дълг на домакинствата, дълг на фирмите, дълг на публичния сектор, дълг на регионите. България се намира в огромна дългова криза на равнище микроикономика. А Дянков ми казва - на равнище макроикономика ние сме „абсолютно фини".

Тука не оценявам персоналните характеристики на г-н Дянков. Аз считам - и откровено го казвам, че провежданата от него, тъй като той е вицепремиер на икономическия блок на правителството, „икономическа” политика, не е антикризисна. Обратно - това е политика, която засилва кризата. Политика, която поставя българската икономика на колене.

И колкото по-бързо премиерът и ръководството на ГЕРБ се ориентират в това, колкото чуват по-добре честните хора, които искат, и експертите да ги посъветват какво се случва - толкова по-добре, не за ГЕРБ, а за България. Първо, трябва да се актуализира бюджетът по един съвършено друг начин. Философията, по която този бюджет беше създаден и приет, е тотално погрешна. Второ, антикризисната програма, която представи Дянков и която беше приета на заседание на Министерския съвет, е програма, която лекува, опитва се, да лекува с индиректни мерки. Но тя не носи никакви резултати. Още веднъж искам да обърна внимание - няма начин да раздвижим икономиката без решаване на въпроса за ликвидната, дълговата криза, в която са изпаднали фирми и домакинства. Докато той не се реши, у нас ще продължат техните фалити, ще се засили криминогенната обстановка. Защото хората нямат пари! Пледирам преди всичко за абсолютно активизиране на вътрешната икономика на страната. То трябва да дойде от отпускане на бюджетен дефицит в рамките на разрешените три процента. Той може бъде един, един и половина, едно цяло и седем, но това са пари, които ще отидат за публични и инфраструктурни проекти, в които ще се влее работна сила. От тази безработна работна сила, която в момента се чуди какво да прави.

Считам, че няма да се мине - и се подписвам под това, без свеж финансов ресурс отвън. Няма да минем без това нещо, колкото и да не ни се иска. Имахме възможност - не става въпрос да се изпадне под влиянието на МВФ. Той има нов инструментариум, с който ние можем да работим - т. нар. „гъвкаво финансиране".

И няма нищо срамно в това да го поискаме - поискаха го най-големите страни. За разлика от всички останали, България при управлението на Сергей Станишев не приложи никакъв фискално-стимулационен план. Така че ние сме си в правото, почти единствените сме без такъв план, без истинска антикризисна програма за развитието на икономиката. Обратно - ние сме удушили икономиката й казваме - танцувай! Или на още по-прост език - каниш ме у вас на гости, питам - къде да си измия ръцете, казваш - там, но мивката ми не работи. Отиваме да хапнем нещо - отгоре тече, дъжд - казваш покривът ми е нещо пробит, обаче заявяваш - Митко, аз съм финансово абсолютно стабилен, нямам никакви заеми. Къщата ми продънена, но заеми нямам - това е реалната ситуация на България в момента. Така че, този „приоритет" на Дянков е абсолютно фалшив. Той е погрешен, води България към катастрофални икономически последици. Катастрофални - и най-сериозно предупреждавам за това.

Ние трябва да подпомогнем домакинския сектор и фирмите да излязат от тази дългова криза. Ние не можем да допуснем ситуация, при която на хората жилищата им ще бъдат отнемани от банките, ще остават на улицата, фирмите ще се затварят, ще стигнем до масови фалити. Не можем, тъй като това означава тотално замразяване на потреблението, на търсенето. Това означава смърт за българската икономика. Ние сме страна, която има възможно най-нисък социален стандарт в европейското семейство. И вместо след кризата да изпреварим с едни рамене последните, ние ще се окажем на още по-голяма дистанция от тези, които са пред нас. Това аз лично смятам, че никое сериозно правителство не може да го допусне.

Трябва да се намерят мерки, механизми за спасяване на семействата, които са изпаднали в дългови задължения. Особено семейства, при които не става въпрос за богатства, за по 5-6 апартамента, а за хора с един е