Tag:менда стоянова

Сградата на КТБДве години след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ действията на държавните институции и регулатори, ролята им за фалита на банката и вината им старателно се укриват от обществото.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

Отказват ни достъп до истинските документи, в т.ч. до стенограмите, старателно прикривани (засекретени) от президента Плевнелиев.

Няма одит и нито едно дело по същество. Т.е. прокуратурата и магистратите изпълниха поръчката „да спасят България” от най-големите й врагове – нейните граждани.

Затова виновни няма. За да няма кого да съдим и Законът за отговорността на държавата да остане извън обсега на исковете ни.

Няма и анализ за претърпените досега загуби, нито прогноза за бъдещите загуби на цялото общество от делата, които се водят зад граница.

В замяна на това с избора на новите „стари” подуправители управителят на БНБ Д. Радев вероятно под въздействието на заинтересовани политически лица и олигарси /?/ даде индулгенции на лицата от БНБ, виновни за банковата криза в средата на 2014 г. и за фалирането на КТБ.

А единият от главните екзекутори на КТБ – Вл. Горанов, в интервю пред в-к „Капитал” от 11 ноември 2016 г. арогантно прехвърля вината за вторичното ограбване на кредиторите чрез целевото придобиване и прехвърляне на активи на банката, които биха формирали масата на несъстоятелността, първо на квесторите. На квесторите, които и крачка не правеха без санкцията на централните банкери. И на синдиците: „Първите синдици, които назначихме, ги търсехме да са с опит. Но те движеха процесите много бавно. Затова решихме да сложим хора, които не са с толкова връзки в София и толкова зависимости, за да може натискът и изкушението да бъдат намалени.

Всички необходими действия за защита, а тя може да бъде само съдебна, на масата на несъстоятелността са направени. Но докато траят тези решения, една група хора се опитват да вземат активите...”.

Междувременно прогнозата му за събраните от несъстоятелността средства пада от 30 % преди година до 10 % понастоящем. „...Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални. Къде виждам причината за това – първо, доста късно стартиралата несъстоятелност на банката. И второ – самите съдебни спорове са фактически сложни, а и знаем с каква скорост по принцип върви правораздаването при решаването на търговски спорове,” уточнява В.Горанов.

И освен това твърди, че не са му известни „... твърдения и факти, които да поставят под съмнение действията на синдика...”, с които да се запознае и да може да сезира управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, чийто председател е избран по негово предложение.

Каквото могъл, това направил, казва В. Горанов. Браво, Влади, браво Горанов!

Не бил знаел... Десетки са сигналите на НПО „Ние, Гражданите” до прокуратурата, Р. Миленков, председател на ФГВ, НАП. Останали без отговор и реакция.

На питанията по въпроси, свързани с ограбването на активите на КТБ, разходите на синдиците и т.н. получаваме отказ да ни се предостави информация поради това, че поставените интереси не представлявали обществен интерес.

А дали придворният адвокат на В. Горанов, следващ го при всяко ново назначение – МФ, Общинска банка, Г. Събев, понастоящем консултиращ ФГВ, не го е информирал?

Да видим какви са фактите:

  1. Факт е, че с преизбирането им на поста подуправители Д. Костов и К. Христов и получиха индулгенции за вината си за състоянието на банковата система в България и за фалита на КТБ., вместо да понесат отговорността за умишленото бездействие или вредните им действия по отношение на банковата система, не само спрямо КТБ.
  1. Факт е, че новият подуправител на БНБ Д. Костов излъга Народното събрание и обществото, че не е знаел за състоянието на банковата система през 2013 и 2014 г., и в частност тенденциите на развитие на българските банки, в т.ч. КТБ и ПИБ.
  1. Факт е, че непотърсената отговорност от управителя на БНБ и членовете на УС на БНБ, както и забавената оставка на И. Искров позволиха на „сплотения” екип на БНБ да укрие или фалшифицира документи, потвърждаващи обвиненията на премиера в оставка Б. Борисов, на редица граждани, организации, между които е и НПО „Ние, Гражданите” за вината на И. Искров, П. Чобанов и Пламен Орешарски за умишления фалит на КТБ.
  1. Факт е, че предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ е извършена в драстично нарушение на Закона за Българска народна банка и Закона за кредитните институции (ЗБНБ и ЗКИ). Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Привеждаме последователно доказателства за всеки един от тези факти, които сме извели от различни документи и публикации.

Относно отговорността и вината на Д. Костов

В стенограмата и протокола от изслушването в Комисията по бюджет и финанси на НС на подуправителите на БНБ на 23.07.2015 г. и в последвалия доклад на Комисията по бюджет и финанси на Д. Костов заявява следното: /Приложения №№ 1 и 2 след текста/

На двата въпросите на Менда Стоянова

  • /1/ С кои от цитираните констатации на Временната парламентарна комисия за Корпоративна търговска банка, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че „не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на Българската народна банка, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката“... Д Костов е съгласен...”,
и
  • /2/ По отношение представяне на надзорна информация в Управителния съвет на Българската народна банка – дали през последните години е имало доклади и анализи в Българската народна банка, предоставени на управителния съвет, показващи опасност от ликвидна криза и/или капиталови проблеми в Корпоративна търговска банка или в други банки; ако е имало такива, дали те са били взети под внимание от Управителния съвет и дали по отношение на тях са предприети мерки; дали досега управителят и подуправителите на Българската народна банка са имали достъп до надзорните данни от проверките на банките...

Д. Костов отговаря: „... По отношение на докладите и анализите, които се разглеждат в Управителния съвет на БНБ, това не е формално законово изискване, но е установена практика в Централната банка. Подуправителят ръководещ Управление „Банков надзор” да внася в Управителния съвет на БНБ за информация доклад за състоянието на банковата система. В тези доклади не се е съдържала каквато и да е негативна информация свързана с КТБ. Според тези доклади КТБ е отчитала нормални капиталови, ликвидни и финансови показатели в рамките на 12 надзорни регулации. Тези доклади за състоянието на банковата система внасяни в Управителния съвет на БНБ в предходните години са предоставени, както на органите на прокуратурата, така и на Сметната палата”...

В противоречие с това, което казва Костов, ще посочим само някои от изводите, направени от Управление „Банков надзор” под ръководството на Ц. Гунев за състоянието на банковата система към 31.12.2013 г. Докладът, с който разполагаме е разгледан от УС на БНБ на 07.03.2014 г. /Приложение № 3 след текста/

Извадки от доклада:

В раздел II.4 КАПАЦИТЕТ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА ЛИКВИДЕН НАТИСК на доклада се правят следните изводи:

„...В края на декември 2013 г. ликвидната позиция на банковата система и на повечето кредитни институции се запази на добро ниво.

- Последното тримесечие на 2013 г. се характеризираше със следните процеси: В структурата на активите и пасивите на банковия сектор продължи наблюдаваната от началото на годината тенденция към увеличение на относителния дял на пласментите (в актива) и намаление на привлечените средства от кредитни институции. В същото време бе отчетено поредното повишаване на ресурса от резиденти.

- Растежът на привлечените средства бе съпроводен с увеличение на ликвидните активи, при които обаче бе налице вътрешно преструктуриране. Спрямо предходното тримесечие нарасна приносът на местните институции за увеличението на основните депозити. Всички банки (с изключение на ..........) продължиха да спазват изискването за поне 20% покритие във всеки един момент на привлечените средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинства с ликвидни активи.

- Ликвидните активи през тримесечието нараснаха със 773 млн. лв. (4.0%). Намалението на паричните средства със 782 млн. лв. бе компенсирано от увеличение при всички останали компоненти. Значимият растеж на ликвидните активи под формата на средства по разплащателни сметки и междубанкови депозити до 7 дни доведе до промяна в структурата на активите за ликвидни цели. През четвъртото тримесечие депозитите от населението се увеличиха с 1.5 млрд. лв. спрямо 1.2 млрд. лв. за същия период на 2012 г. и средно около 1.3 млрд. лв. за четвъртите тримесечия през периода 2009 г. – 2011 г....

- ... Традиционно банките с преобладаващо българско участие поддържат съществено по-висок относителен дял на паричните средства в структурата на ликвидните си активи (61.5%) спрямо този на субсидиарите на банки от ЕС и гръцките банки. Делът на държаните от местните банки търгуеми ценни книжа, които отговарят на изискването за ликвидност, през настоящото тримесечие намаля за сметка на средствата по разплащателни сметки в банки и междубанковите депозити до 7 дни. ...

- Сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна с по-нисък темп от периода юли-септември, с растеж от 1.0 млрд. лв. (1.4%) за четвъртото тримесечие. Спрямо края на септември 2013 г. близо половината от кредитните институции отчетоха намаление на изходящия поток по пасивите, от които най-съществено бе при ...... В годишен план сумата на пасивите нарасна с 3.1 млрд. лв. (4.4%) при растеж на ликвидните активи с 1.6 млрд. лв. (8.7%).

- Коефициентът на ликвидните активи се повиши до 27.07%, като това бе най-високата му стойност за последните 12 месеца. Стойностите на показателите на отделните банки за периода 2012–2013 г. разкриват, че уязвимостта на банките към ликвиден риск при част от тях се е изострила, нещо, което остава скрито на системно ниво: Най-съществено свиване на показателя за покритие на пасивите с ликвидни активи бе отчетено при местните банки – от 29.17% към 31.12.2012г. на 26.82% към 31.12.2013 г.

- Тревожно е, че КТБ и ПИБ, отличаващи се с експанзивна кредитна и депозитна политика, поддържат трайно най-ниските стойности на коефициентите за ликвидност в системата. Рискът при тях, а и при други банки от групата, произтича, от една страна, по линия на стабилността на привлечените средства (основно на тези от населението) при евентуална промяна на ценовата им политика, а от друга – какъв е потенциалът им за по-нататъшна експанзия на кредитния портфейл. Освен това размерът на ликвидните активи и на двете банки се сви в годишен план (по-чувствително при ПИБ), а в същото време сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна съществено.“

На изслушването на кандидатите за подуправители на 23.07.2015 г. пред Комисията на НС по бюджет и финанси на въпроса на депутата Д. Търновалийски:

„... Господин Костов, казахте, че медийните публикации не са били насочвани към вас. Това не е ваш ресор. И вие няма как да знаете какво се случва в КТБ, защото не сте отговаряли за надзора. В крайна сметка Комисията, която проверява, излезе с доклад и там е записано, че доста сериозни суми са били прехвърляни, а това е във вашия ресор, банково управление. Не е ли било ясно за вас и от това не можеше ли да се направят изводи, че се случва нещо нередно. В крайна сметка като Управителен съвет и като член на този Управителен съвет да искате и повече информация, включително и в докладите от проверката в тази банка”.

Отговорът на Д. Костов е: „Това, което прави Управление „Банково”, оперира платежната система. Това, че в платежната система се виждат конкретните получатели и поводите, основанията за плащането, това не е вярно. Платежната система функционира, за да осигури сетълментът, това е техническият термин между институциите, доставчиците на платежни услуги, което те извършват в полза и за сметка на своите клиенти. Едната банка е доставчик на платежна услуга на наредителя на плащането, другата банка е доставчик на платежна услуга на получателя на плащането. В средата стои въпросната система рингс, която е за сетълмент в реално време. Това, което се вижда там, че от една банка отиват едни средства в друга банка. Това, което контролира Управление „Банково” с цел да осигури надеждност и стабилност на функционирането на системите, е всички банки да могат да изпълняват наредените към тях плащания и да поддържат съответни средства в своите си сметки. Когато те имат затруднение и не могат да изпълняват тези сметки, тогава има опцията за временно подпомагане при много ясно разписани правила. Срещу ценни книжа те могат да получават някакво краткосрочно финансиране. Когато вече нямат и ценни книжа, които да ги продадат и да си захранят сметките, тогава вече се включват другите режими на действие, както се случи с Корпоративна търговска банка. Така че в рамките на това, което се наблюдава и за което се носи отговорност в Управление „Банково” няма как да извадите заключение, че се вижда нещо, което да потвърждава по какъвто и да било начин, конкретните журналистически разследвания”...

Дали това е истината?

Ще покажем извадка от един от редовно изготвяните за Банково управление на БНБ вътрешни документи, изготвяни за г-н Д. Костов и Ко на базата на подадена от всяка банка информация и документи: „Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели“, този от май 2013 г. /Приложение № 4/

......................................

І. Кредити на неправителствения сектор

През май 2013 г. кредитите, предоставени на неправителствения сектор, намаляват спрямо края на април 2013 г. с 0.1% (69.1 млн.лв.), като достигат 54.424 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.6% (338.1 млн.лв.).

  1. Сектор „Нефинансови предприятия” (S.11)3

През май 2013 г. размерът на кредитите намалява спрямо края на предходния месец с 0.2% (81.9 млн.лв.) като достига 34.918 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.9% (295.3 млн. лв.). Банките с основен принос за общото изменение са:

....

  1. Корпоративна търговска банка – увеличение със 134.5 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: увеличават се кредитите над 1 до 5 години в евро (26.8 млн. лв.), основно на Дивал 59 ЕООД (33 млн. лв.) и тези над 5 години в евро (98.5 млн. лв.), дължащо се на Акванада ЕООД (40.1 млн.лв.), Бургас мийт ЕООД (28 млн.лв.), Риск инженеринг АД (14.2 млн. лв.), Глас индъстри АД (9.4 млн. лв.) и Рубин инвест ЕАД (1 млн.лв.). През месеца е отпуснат кредит до 1 година в щатски долари (21.1 млн.лв.) на Нафтекс Петрол ЕООД, а е погасен краткосрочен кредит в левове (7.8 млн. лв.) на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД;
  2. Първа инвестиционна банка – ръст с 59 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: нарастват овърдрафтът в левове (7 млн. лв.) и кредитите до 1 година в левове (38.6 млн. лв.).
  3. 2. Сектор „Финансови предприятия”

Депозитите на сектора нарастват с 2.1% (73.4 млн. лв.) през май 2013 г. спрямо април 2013 г. и са в размер на 3.620 млрд. лв. при 1.8% (78.1 млн.лв.) месечен спад през май 2012 г. Изменението основно се дължи на: /КТБ не фигурира сред споменатите банки/

....

3. Сектор „Домакинства и НТООД”

През май 2013 г. спрямо предходния месец, депозитите намаляват с 0.04% (12.4 млн. лв), като достигат 35.311 млрд. лв. През същия период на 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.7% (232 млн. лв). Изменението на депозитите през месеца се дължи основно на:

....

  1. Първа инвестиционна банка – намаление с 35.1 млн. лв. – понижават се депозитите с матуритет над 3 до 6 месеца в левове (12 млн. лв.) и в евро (9.1 млн. лв.) и депозитите с матуритет над 6 месеца до 1 година в левове (18.2 млн. лв.) и в евро (23.3 млн. лв.) в сектор Население. В същия сектор нарастват безсрочните депозити в евро (17.8 млн. лв.), както и депозитите над 2 години в левове (6.5 млн. лв.) и в евро (1.4 млн. лв.);

....

  1. Корпоративна търговска банка – повишение с 53.4 млн. лв. – сектор Население: увеличават се спестовните депозити в левове (63.7 млн. лв.) и в евро (27.6 млн. лв.). Намаляват депозитите в левове с матуритет над 1 ден до 1 месец (31.7 млн. лв.) и над 3 до 6 месеца (12.6 млн. лв.)...

Очевидна е неистината в отговора на Д. Костов, тъй като данните конкретно показват детайлна информация за размера на кредитите и дружествата кредитополучатели. Дружествата, споменати в раздел КТБ, са част от тези, които фигурират в доклада на Временната парламентарна комисия и в приложенията му като „Бушони”. За информация на незапознатите, такава информация всеки ден се подава от всички български банки.

С драстично нарушение на ЗБНБ, ЗКИ е свързано и предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ. Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Както е известно през периода юни-ноември 2014 г. Първа инвестиционна банка получи временна финансова помощ от правителството на РБ чрез посредничеството на БНБ, предоставена със средства от търговските банки до одобряване на Споразумението за предоставяне на държавна помощ на банковата система от Европейската комисия и до разработването и одобряването на план за реструктуриране на ПИБ с ЕК, подписан на 31.10.2014 г.

В различни коментари, интервюта, а също и в хода на процедурата по изслушване на кандидатите за подуправители на БНБ през 2015 г. бяха зададени въпроси, свързани с обезпечението, предоставено от ПИБ АД срещу тази помощ от 1,28 млрд. лв. На тях са отговаряли както И. Искров – управител на БНБ, така и Д. Костов – подуправител на БНБ, пред Комисията по бюджет и финанси първо заседание от ноември 2015 г. и посоченото изслушване. Обществото, депутатите, политиците бяха информирани, че ПИБ АД, за разлика от КТБ, е разполагала с бързоликвидни активи под формата на ДЦК и злато на кюлчета, с които е обезпечила получената като държавна помощ сума.

Самото споразумение на ПИБ с ЕК (План за преструктуриране) обаче изрично описва вида и формата на обезпечението, предложено от ПИБ и прието от МФ и БНБ, а съответно, и от ЕК, а именно бъдещи вземания от клиенти с редовни кредитни експозиции на стойност 1,321 млрд. лв. Кредитният портфейл включва активи /вземания от големи, малки и средни предприятия/. /Приложение № 5/

С приемането на включеното и описано в Споразумението с ЕК обезпечение посочените лица са нарушили грубо ЗБНБ, а именно:

- Законовите изисквания за Договори за кредит между БНБ и български търговски банки, сключени на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за БНБ по реда на Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение, сключени в периода по т. 2., която гласи: „При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка”

- Всъщност БНБ е вписала като залог бъдещи вземания от клиенти на ПИБ – кредитни експозиции, вместо безналични ДЦК, валути и ценни метали в полза на БНБ, в нарушение на Наредба № 6 на БНБ. Вероятно както заблудиха нас, така са заблудили и Европейската комисия по отношение на „бързоликвидните активи на ПИБ” в нарушение на собствената им нормативна уредба. Не изключваме вероятността подобен подход да е бил приложен и към още някои от споменатите от К. Христов други 14 банки с ликвидни проблеми в същия период на 2014 г.

Повдигнатият въпрос е особено важен в контекста на отговорите на управителя на БНБ И. Искров и Н. Кордовска на първото открито заседание на временната бюджет и финанси /Протокол 1 от 29.10.2014 г., Приложение № 6/

На въпрос на НПО „Ние, гражданите“ защо на КТБ не е отказана временна държавна помощ и какво по-различно е предложила ПИБ на МФ и БНБ Н. Кордовска отговаря:

„Що се отнася, споменахте за банки, които са обект на предоставена държавна подкрепа. Изключително е нездравословно и опасно да се спекулира с подобни внушения. Тъй като, ако сте запозната с комуникацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на кредитни институции, там има изключително строги изисквания, на които всяка банка, която кандидатства за такава подкрепа, трябва да отговаря. И задължителното условие е тя да докаже своята жизнеспособност, което означава, че има достатъчно способност да издължи, да възстанови тази дадена държавна подкрепа. И изпълнението при такава подкрепа се следи в продължение на три години от назначен, одобрен от Европейската комисия наблюдател, който през цялото това време докладва как се изпълняват ангажиментите поети от подобна банка към Комисията”.

В кулоарното продължение на разговора по тази тема И. Искров ни заяви, че ПИБ е притежавала бързоликвидни активи във вид на злато на кюлчета и ДЦК, за разлика от КТБ.

Самата Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение е абсурдна, защото при ликвидни проблеми първият актив, който нормално банката продава, са притежаваните от нея ДЦК. От гледна точка на притежавания от КТБ кредитен портфейл, но наше мнение, евентуална държавна помощ би могла да бъде гарантирана от много по-качествени активи.

Възникват и още няколко въпроса:

  • С какви документи е разполагала Временната парламентарна комисия по казуса КТБ и действително ли тези документи са предоставени на следствието и прокуратурата?
  • От документите, с които разполагаме, а не само от посочените тук данни се вижда, че директорът на Управление „Банков надзор” Цв. Гунев и подчинените му специалисти добросъвестно са сигнализирали за потенциални рискове. С цел отстраняването на неудобен свидетел, сигнализирал за потенциален риск в банковата система, ли наложиха на подуправителя Гунев принудителната дълга отпуска и последвалото му освобождаване от поста подуправител на БНБ. Най-вероятно УС на БНБ се е отървал от единствения честен ръководител в БНБ, който е щял да провали плана им за срив на КТБ.
  • За обществото остава открит и въпросът за отговорността и вината на всички членове на предишния УС на БНБ, начело с неговия управител И. Искров. Защото от документите, които притежаваме, се налага все по-убедително изводът за вината на управителя на БНБ и на всички членове на УС на БНБ за срива на КТБ. Вината им за оказаната нелоялна от гл.т. на защитата на конкуренцията помощ на ПИБ, за дискриминирането и ограбването на десетки хиляди български и чуждестранни граждани поради неоказаната подкрепа, селективното отношение, неприлагането на оздравителна програма, назначаването на недеепособни квестори с цел изпълнение на поръчката за да се срине КТБ.

По всяка вероятност отговори на някои от посочените въпроси ще се намерят в укриваната от президента стенограма, чието разсекретяване ще поискаме от бъдещия президент г-н Р. Радев.

НПО „Ние, Гражданите” притежава достатъчно оригинални документи, които недвусмислено ще докажат вината на управителя и членовете на УС на БНБ и на други държавни институции за краха на КТБ и драстичното нарушаване на правата на собственост, правосъдие и защита на ограбените по вина на българските държавни институции граждани и фирми.

Но очевидно окончателните присъди ще може да вземе само независим съд, освободен от зависимостите си от настоящата олигархично-мафиотска политическа върхушка. Ще дочакаме виновните да не са на настоящите си длъжности и ще ги съдим когато нямат защитата на институцията си защото те са временно наемници, а ние, гражданите, сме държавата...

----------------------------------

Приложение № 1

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

-----------------------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л

На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията. Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.

Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.

3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките,

№ 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.

/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./

4. Законопроект за изменение и допълнение на

Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.

Има ли становища и предложения? Няма. Който е за този дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

Процедура.

Приложение № 2

Комисия по бюджет и финанси

23/07/2015

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л


На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.
/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Има ли становища и предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
Процедура.

Приложение № 3

С Ъ С Т О Я Н И Е Н А Б А Н К О В А Т А С И С Т Е М А

( Ч Е Т В Ъ Р Т О Т Р И М Е С Е Ч И Е Н А 2 0 1 3 Г О Д . )

У П Р А В Л Е Н И Е „ Б А Н К О В Н А Д З О Р

Д И Р Е К Ц И Я „ Н А Д З О Р Н И М А К Р О А Н А Л И З И И С Т Р А Т Е Г И И

Доклад за състоянието на банковата система (четвърто тримесечие на 2013 г.)

I Бизнес модел и рисков профил ....................................................................................5

I.1 Структурни промени в баланса на системата ..........................................................5

I.2 Водещи рискове пред банките и системата ...........................................................14

II Динамика и развитие на основните рискове пред системата ...................................24

II.1 Качество на активите...........................................................................................24

II.2 Въздействие върху доходността (способност на системата и банките да генерират доход от органични източници) ...........................................................................34

II.3 Способност на капитала да абсорбира шокове..................................................43

II.4 Капацитет за посрещане на ликвиден натиск ...................................................51

III Лицензии, разрешения и коригиращи надзорни действия .......................................61

III.1 Лицензии и разрешения .....................................................................................61

III.2 Коригиращи надзорни действия ........................................................................61

IV Макро-пруденциална политика по линия на банковия надзор въз основа на резултатите към на банките към декември 2013......................................................................62

Приложение №4

Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели
Май 2013 г.

  1. Депозити на неправителствения сектор

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите на неправителствения сектор нарастват с 0.4% (227.8 млн.лв.) и достигат 53.074 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.4% (201.8 млн.лв).

Графика 1

    1. Сектор Нефинансови предприятия (S.11)

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите нарастват с 1.2% (166.8 млн.лв.) и достигат 14.143 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.3% (47.9 млн.лв). По-значителни изменения през отчетния месец има в следните банки:

  1. Сосиете Женерал Експресбанк – увеличение със 72.3 млн.лв. – през месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (61.9 млн.лв.) и в евро (14 млн.лв.);
  2. Уникредит Булбанк – ръст с 52.7 млн.лв. – увеличават се овърнайт депозитите в левове (43.1 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Производство и разпределение на електрическа енергия и средствата по разплащателни сметки в левове (81.8 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия. Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (32.4 млн.лв.). Открити са нови депозити с матуритет над 1 ден до 1 месец в евро (25.3 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Строителство. Понижават се средствата по разплащателни сметки в евро (60.7 млн.лв.) на държавно предприятие от отрасъл Добивна промишленост;
  3. Райфайзенбанк България – повишение с 43.6 млн.лв. – през месеца се увеличават безсрочните депозити в левове (42.2 млн.лв.) и евро (13.2 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия. Намаляват депозитите с договорен матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (15.6 млн.лв.), а нарастват тези в евро (18.4 млн.лв.).
  4. Юробанк България – ръст с 35.7 млн.лв. – нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (20.1 млн.лв.) и депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (21.1 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  5. Обединена българска банка – повишение с 31.5 млн.лв. – в сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (18.1 млн.лв.) и в евро (11.1 млн.лв.). Намаляват депозитите в левовете с матуритет над 1 ден до 1 месец (20 млн.лв.) и нарастват тези с матуритет над 3 до 6 месеца (18.4 млн.лв.). През месеца намаляват депозитите в евро с матуритет над 1 ден до 1 месец (8.1 млн.лв.), а нарастват тези с матуритет над 6 месеца до 1 година (16.8 млн.лева);
  6. Банка Пиреос България – увеличение с 27.7 млн.лв. – нарастват овърнайт депозитите в левове (9.1 млн.лв.) и в евро (11.4 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  7. Първа инвестиционна банкаповишение с 27.6 млн.лв. – през месеца е приет депозит с матуритет над 1 до 2 години в евро (27.5 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия;
  8. Корпоративна търговска банка – понижение със 149.1 млн.лв. – падежират депозити в левове с матуритет над 6 месеца до 1 година на Държавна консолидационна компания ЕАД (186 млн.лв.) и на Български енергиен холдинг ЕАД (60 млн.лв.). Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в щатски долари (66 млн.лв.), основно на държавно предприятие от отрасъл Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и депозитите с матуритет над 1 до 3 месеца в щатски долари (37 млн.лв.) на фирма от отрасъл Транспорт. През месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (99 млн.лв.) на Български енергиен холдинг ЕАД и в щатски долари (77 млн.лв.) на Булгаргаз ЕАД. В сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в щатски долари (28.2 млн.лв.) на двама клиенти.

Приложение № 5

FIBANK RESTRUCTURING PLAN

EXECUTIVE SUMMARY

Difficulties faced by Fibank in 2014 result from external factors

Executive Summary

The difficulties encountered by Fibank were due to a number of external factors. These included the collapse and placement of Corporate Commercial Bank (CCB) under special supervision, which eroded trust in the Bulgarian banking sector, the subsequent criminal attacks against Fibank itself, and the unstable political situation in the country.

After the CCB collapse towards the end of June 2014, Fibank became the target of a criminally-organised attack triggered by false, malicious rumours spread through electronic media messages. Customers were manipulated to withdraw their money despite the fact that Fibank had good capital and liquidity positions. This development, combined with certain unreasonable public statements, created panic and loss of confidence among depositors, resulting in a run on the Bank on 27th June 2014. On that day alone Fibank paid out to customers an amount totalling BGN 788M. In the period of 20th June to 2nd July a total of BGN 1,416M was withdrawn.

The press release of the European Commission on 30th June 2014 IP/14/754 states that “the State aid provides the necessary and proportionate liquidity in the wake of external, non-bank related events.”

On 29th June 2014, The European Commission approved a liquidity support scheme for Bulgarian banks (incl. Fibank) as being compatible with EU State aid rules. The initial State support received by Fibank on 30th June 2014 amounted to BGN 1.2B with an annual interest rate of 2.2% and a maturity of five months. The support was collateralised by Fibank with a pledge of receivables from the Bank’s portfolio for the amount of BGN 1,321M. The receivables, all performing, are from Corporate, SME and Retail customers.

Fibank will repay BGN 300M by 28th November 2014, at which point the State aid facility will be extended for BGN

Приложение № 6

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 31 октомври 2014 г.

Открито в 9,01 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Процедура, господин Ципов.

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание и бе взето следното решение:

„Правилникът за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание става Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

В срок до 5 ноември 2014 г., сряда, 18,00 ч. парламентарните групи и народните представители внасят предложения за изменение и допълнение по проекта по точка първа чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия.

Граждани и организации могат да правят предложения за изменение и допълнение на проекта до Временната комисия в срока по точка втора.

Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по точка втора.”

Уважаема госпожо Председател, правя процедура да поставите на гласуване срока за предложения за изменение и допълнение по Проекта за Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Уважаеми колеги, искам да направя още една процедура.

Точка първа от днешния дневен ред да бъде предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.

По същество правите две процедурни предложения. Първото, свързано със срока, в който народните представители могат да правят предложения в процедурата по изработване на новия Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Подлагам на гласуване Вашето предложение този срок да бъде до 5 ноември 2014 г., 18,00 ч.

Моля режим на гласуване.

Гласували 197 народни представители: за 189, против 8, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Сега поставям на гласуване второто процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точта първа от работата ни днес, а тя е обсъждане на:

ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ДОКЛАД НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНО БАНКА ОТНОСНО СЪБИТИЯТА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.

Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.

 

Пореден фалстарт за Яне Янев ... той не е ли вече извън класацията?

Яне Янев, депутатАгенция КРОСС съобщи, че от партийката на Яне Янев се обявили срещу действията на шефа на БНБ, Иван Искров и председателя на комисията за финансов надзор, Стоян Мавродиев, тъй като били опасни за финансовата стабилност на страната!

Непресъхващ е ентусиазма на Янев да ни весели, защото ако Иван Искров от БНБ и шефа на КФН са опасни за финансовата стабилност, то под ударите на РЗС би следвало да попадне и Марио Драги, шефа на Европейската централна банка, който направи жалък и смешен министъра на финансите Симеон Дянков с исканите промени в Закона за Сребърния фонд!

Другия, който Янев не трябва да прескача и подминава е, и Менда Стоянова, депутат от управляващото мнозинство на ГЕРБ, тъй като тя, лично даде идеята да се пише до ЕЦБ и да се иска нейното становище!

Янев, защо не съдиш и подложиш на политически репресии всички, които са прозрели, че Симеон Дянков НЕ РАЗ-БИ-РА от финанси.

Симеон Дянков - министър на финанситеНа първо място аз, като автор на сайта „Хроники”, а след това да ги подкараш по домова книга: учени, експерти, депутатът Пламен Орешарски, доц Чавдар Николов, експертът от КТ „Подкрепа”, Мика Зайкова, председателят на НДСВ и бивш министър на труда и социалните грижи, Христина Христова и всичко що мърда и има гънки и работещо сиво вещество?

Едно признавам на Дянков, че винаги бута напред разни кукли на конци, които да му вършат мръсната работа и да се саморазправят с „враговете” му, и тези, които са разбрали, че не става за финансист на държава!

Още "съгрешили" за Списъка на Яне:

От СДС поискаха изслушване на Дянков за Сребърния фонд, там как ще процедираш, Яне, ще ги подкараш вкупом, или ще посочиш с пръст Мартин Димитров?

Или един друг случай с критика за Дянков,

за който писа сайтът Медиапул:

Иван Костов, лидер на ДСБ„Казано съвсем кратко, Европейската централна банка (ЕЦБ) ни казва, че България няма да може да въведе еврото. Ако тя счита, че използването на Сребърния фонд ще доведе до изкривяване на представата за доходността на българските 10-годишни ценни книги, това трябва да бъде съобразено”, заяви лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. - ... За съжаление, Симеон Дянков се впусна да отговаря на ЕЦБ. Някои от аргументите, които той привежда, не са сериозни. Затова аз смятам, че трябва да се прекрати този спор, законът да се спре, да бъдат направени емисиите на държавни ценни книги и да не се раздухва повече случаят, защото вреди на авторитета на страната, заяви Иван Костов пред БНР. - Правителството трябва да се появи на открития пазар на ценни книги. И не в тези емисии, за които говори Дянков. Той трябва да реализира емисията на държавни ценни книги, да рефинансира дълга и тогава, с трезва мисъл, да се обсъди и съдбата на Сребърния фонд... ... Разбира се, може да стане лошо, ако министърът продължава да упорства. Не бива социалистите и ДПС да очакват, че България ще изпадне в несъстоятелност, защото не може да обслужи външния си дълг. Това няма как да се случи. Въпросът е, че ако сме загрижени за съдбата на страната си, няма да допуснем доходността на държавните ценни книги да скочи много високо, коментира лидерът на ДСБ.

Иван Костов коментира пред БНР, че сега не е подходящият момент да се приемат идеи за ново управление на Сребърния фонд, защото остава усещането, че те се вземат под натиска на необходимостта от осигуряване на средства за покриване на належащите разходи на правителството.

"Ако с пари от Фонда се купуват специални десетгодишни ДЦК, то те остават неликвидни и на практика парите от Фонда ще бъдат замразени и той губи предназначението си. Така се посяга сериозно и на фискалния резерв", предупреждават икономистите.

/Имената на въпросните икономисти Яне Янев може да си осигури, като се обърне към вицепремиера Цветан Цветанов. - бел. Л. М./

След провала на Яне да свали Бойко Борисов и преминаването му към ГЕРБ, след като конституционният съд се произнесе, че е бил председател на Временна комисия, която е незаконна, Янев се втурна с нови сили да върши дела за управляващите...

„Откога БНБ има законодателна инициатива и как така се разприказва Искров по теми, по които би следвало да има гробна тишина във финансовата система. РЗС знае и то от вътрешни хора в БНБ защо на Искров му се свидят тези 2,1 млрд. от Сребърния фонд сякаш са му бащиния. Всеки трезво мислещ икономист е наясно, че вариантите от къде могат да се вземат пари в тази ситуация са два: или от наличен вътрешен ресурс с 1.7 % лихва, или от международни банки с 8 % лихва” – опита се да впечатли гражданството Янев, въртейки се на грила на обслужващия персонал на властта.

„Що се касае за позицията на Стоян Мавродиев, там корупционните мотиви прозират от километри. Комисията за финансов надзор е превърната в Комисия за реализиране на маржове в частна полза, без надзор. Председателят на КФН по закон няма почти никакви правомощия, но за сметка на това си е сложил удобни марионетки, при очевиден конфликт на интереси, чрез които залага и печели! Обществото може би трудно ще разчете тези няколко изречения, но адресатите са наясно какво казва РЗС... заяви Янев и хвърли слушателите си в силен смут от неяснотата на твърденията си.

Но това е Яне – в едно предаване на Лора Крумова в Нова телевизия, на въпрос на водещата кога ще съобщи факти и имена – Яне отговори – „В петък!”

От тогава минаха много петъци, но Яне така и не каза обещаното...

Какво още каза Янев в защита на Симеон Дянков:

„... Искров, който умножава с 1.7 % годишно държаните при него средства от Сребърния фонд, очевидно воден от лобистки мотиви смята, че трябва преимуществено да се угажда на Европейската централна банка, като се въртят парите през нея. Последната, видимо недоволна, че няма да вземаме от финансираните от нея търговски банки, си позволява да критикува правителството на една суверенна държава... Тук е мястото да посочим, че ЕЦБ няма право под какъвто и да е предлог да се намесва във вътрешните работи на страна, която не е част от еврозоната”, се казва в позицията на РЗС, изпратена до медиите....

Ще спра Словото Янево, за да потретя:

ЯНЕ-Е-Е-Е,

ЕЦБ даде Становище за Сребърния фонд, защото Менда Стоянова го поиска! Менда Стоянова, не Искров, не Мавродиев, нито някой от БСП – поиска си го и призна за това пред твкамерите Менда Стоянова!

Хайде да се уважаваме, и да не се замеряме с глупави неистини! Все пак ЕЦБ не е РЗС да кара на самоинициативи и поръчки...

В позицията на РЗС, изпратена до медиите са категорични, че ще стигнат докрай в отстояването на тезата за фискална стабилност и пълна прозрачност на публичните финанси, дори да се получи късо съединение за някои политически бушони заемащи отговорни позиции в държавата!

Т. е. Яне пак ще уволнява!

След такова изстъпление, аз предлагам на политика, който играе главната роля в гротеската следното: да си избере още от сега телефонна кабина, в която партията му след парламентарните избори ще си прави конгресите и да си я закупи!

Хората нямат какво да ядат, оцеляват безработни и болни, спират децата си от училище, подложени са на кражби, нападения, насилие и убийства, а някакъв, пратен в парламента да защитава интересите им - седнал да се прави на пазител на властта!

 
Явор Дачков, журналистДържавата работи срещу собствените си граждани. Най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. Първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия с разрешението на ресорния министър. Надзорната проверка на банката е направила пълни разпечатки на движенията по сметките на определени фирми. Ако някой се интересува от информация за фирмите на собствениците на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от този, който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време. Към 15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми. Тогава е била проведена среща между Искров и Доган, след което атаката ескалира. Искров ли измами Борисов или Борисов не спази предизборните си обещанията си да заздрави КТБ. С фалита на КТБ политиците върнаха икономиката ни с десет години назад.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Вера Ахундова и Даниел Божилов

Да започнем с актуалния въпрос, свързан с решението на Върховния административен съд, според което вие, акционерите на банката, нямате правен интерес да обжалвате решението за лиценза. Как бихте коментирали това?

Даниел Божилов: Това решение по принцип се очакваше и то повтаря буквално грешките, които се направиха с „Капитал банк“ и заради които България беше осъдена. На практика те отхвърлят интереса на всички с изключение на държавния орган.

- Това не е ли частна банка?

Даниел Божилов: Реално лицензът е отнет от Управителния съвет на БНБ по предложение на надзорния орган, квестора, който е в банката и изпълнява банковия надзор. Реално държавата си е дала възможност само тя да обжалва решението, което самата тя е взела, и това е абсурдно.

- Как може акционер в банка да няма правен интерес и какви правни последствия може да има това решение? Предполагам, че вие ще си потърсите правата?

Даниел Божилов: Последствията са ясни. Българският съд процедира така, както процедира с „Капитал банк“. Предполагам, че международните съдилища ще процедират по същия случай по същия начин.

- Можете ли накратко да припомните за „Капитал банк“?

Даниел Божилов: Не е само „Капитал банк“, те са няколко банки от 1997 г., на които по подобен начин им бяха отнети лицензите, без да се даде никаква възможност на акционерите и собствениците да обжалват. След което специално „Капитал банк“ заведе дело в Европейския съд, където отхвърлиха всички действия на държавата поради това, че са им нарушени правата, и осъдиха българската държава.

- Историята с КТБ е много завързана и аз искам с поредица от интервюта да я изясня на по-широк кръг хора, които не са засегнати. Има два съществени елемента според мен. Първият е дали наистина банката имаше проблем и поради обективни обстоятелства попадна в тази криза, или тази криза беше инспирирана отвън и как стана това? И вторият е можеше ли държавата преди година да вземе адекватни мерки, за да не се стига до сегашната ситуация?

Вера Ахундова: Искам да ви кажа, че непризнаването на правен интерес, (което те отделят от материален и друг интерес) има фактически само една цел – да не се гледа делото по същество и да не се разбере законно или незаконно е отнет лицензът. Единственият документ, който би дал възможност да се анализира това, са т.нар. обезценки, които доведоха до намаляване на капитала и образуване на т.нар. капиталова дупка, равна на 4,22 млрд. лв. Въпросът е кой, как и защо е правил тези оценки. Разбира се, „оценки“ е силно казано, защото нямаме нито одит, нито ревизия, нито независима експертиза.

- Тоест решението на БНБ и на държавата в този момент не се базира на нито един сериозен документ и изследване?

Вера Ахундова: Точно така. Като организация сме завели три дела, които ние водим като страна срещу отнемането на лиценза, срещу промяната на капитала и отделно дело – още преди да се формираме като организация – срещу продължаването на специалния надзор. Цялата тази история е абсурдна, защото би трябвало делата срещу продължаването на режима на специален надзор и за капитала да предшестват решението по лиценза, защото при едно друго развитие по някое от другите две дела нещата трябва да се върнат на изходна точка и дори не знам как може да стане това. Но въпросът е какво представляват тези числа и как са формирани. Ние притежаваме три договора с гриф „строго поверително“. В тези три консултантски договора има два или три повтарящи се момента абсолютно за всички фирми. Анализите не са анализи по изискванията за одит, не са оценки по счетоводните стандарти, валидни в настоящия момент за страните от ЕС, не представляват информация, която е надеждна, сигурна и истинна, и не могат да бъдат използвани за счетоводни, финансови и други цели, както и не могат категорично да бъдат използвани като документ при правни спорове или разследвания и авторите им не носят никаква отговорност. Пълната отговорност за счетоводните политики, които ще се приложат за оформяне на счетоводни документи и съставянето на баланс, носят квесторите (ръководството на банката), ерго БНБ.

Даниел Божилов: Изрично е казано, докладът на консултантите може да бъде показан на БНБ, т.е. само могат да им го дадат да го прочетат и да се запознаят информативно с него.

Вера Ахундова: Това е много съществено. Тези документи са по същество консултантски анализ, който е далеч от експертиза или от одит, защото участващите три фирми не са независими, те са наети по договор, в който е описано заданието. Те нямат свободата на един независим одит, при който се вземат определен процент (извадка) от кредитите от всяка група (големи, средни, малки; редовни, просрочени или лоши) и се анализират на абсолютно случаен принцип, анализират се тенденциите и се прави извод за целия кредитен портфейл.

- Искате да кажете, че държавата е казала на консултантите – вие трябва да намерите дупката от 4,2 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Индиректно да – логиката на решенията и заданията на БНБ като че ли целят да „аргументират”прибързано обявените след първите десет дни проверки нередовни кредити за 3,5 млрд. лв. Към всеки един от консултантските договори на „Делойт одит”, „Ърнест анд Янг” и „Афа” са „спуснати” в приложения по три списъка (кредити, инвестиционни инструменти, облигационни инструменти), като на всяка компания са дадени за преглед по 40–42 фирми, които като цяло се представляват само от фирмите за проектното финансиране. Тук-таме са включени и по няколко други фирми, към които най-вероятно има друг здрав или нездрав интерес или пък за тях се набира и обобщава финансова информация. Ето защо: фирмите, които са били създадени за проектно финансиране, са над 90% от случаите за трите консултантски компании. Те са получили кредити, изпълняват проекти, имат обезпечения – някои към банката, повечето към тази фирма, която им е предоставила кредита – първата фирма по веригата. До затварянето на банката те са били абсолютно редовни кредитополучатели, само 2% от кредитния портфейл на банката са били лошите кредити. Твърди се, че за повечето от тези фирми няма пълна документация. Дали е липсвала важна информация, в частност за обезпеченията, или не, аз не мога да кажа, зная само, че от обискираните фирми от прокуратурата са иззети пълните документи с всички данни за обезпечения и данни за проектите и финансовите потоци на тези фирми, но управителите им твърдят, че на нито една от тях прокуратурата не е върнала пълния набор от документи в съответните фирмени досиета. Предполага се, че или са запазени в прокуратурата, или са унищожени съвместно между прокуратурата, квестори и БНБ. За да набавят липсващата информация точно за този кръг от фирми, ако въобще такава информация е липсвала, квесторите на КТБ са изпратили писма с набор от документи и изисквания, като изрично са подчертали, че липсата на отговор от адресатите ще доведе до пълна обезценка на кредита. Изпратени са им въпросници с поредица от изисквания, като за седем календарни дни фирмите е трябвало да представят бизнес и финансови сведения за минали периоди, настояща информация и прогнозна информация за финансови потоци. Но най-любопитен е последният от набора документи – декларация, в която с подписа си управителите или изпълнителните директори на дружествата кредитополучатели декларират надеждност и истинност на подадените данни и предават безусловно на разпореждане на КТБ (квесторите) всичките си обезпечения в КТБ.

Даниел Божилов: Това означава, че квесторите без никакви законни процедури могат да ги изкарат и да ги продадат. На тези, които са отказали да подпишат подобна декларация, е казано, че ето на, те отказват и досието им е непълно, т.е. следва цялостна, 100% обезценка и провизиране на кредита.

Списък с фирми, които трябва да бъдат проверени в нарушение на случайния принцип

Вера Ахундова: Изрично са били предупредени, че ако не предоставят информация, кредитите им ще влязат в категорията на лошите кредити с висока степен на провизиране. Високият процент на провизираните на 100% (пълна загуба) кредити се дължи на два основни фактора – първо, голяма част от кредитополучателите не са отговорили на квесторите, за да не подпишат декларацията, даваща право на последните безконтролно и безнаказано да се разпореждат със залозите им, и на второ място са изкуствено създадените за кредиполучателите пречки да изплащат вноските и лихвите по кредитите си. Спомнете си, че повече от един месец банката връщаше кредитополучатели и не приемаше плащания. При изчисляването на степента на редовност на един кредит (актив) всеки месец закъснение е от значение. Има и още нещо – при очакван фалит (затваряне на банка), поведението на кредитополучателите се променя – повечето от тях престават да плащат и започват да трупат средства с надеждата, че ще се откупят обратно, на много по-ниска от дължимите от тях кредити цена. Затова е много трудно да се докаже, че капиталовата дупка е в известния ни размер и че кредитите при други условия няма да се погасяват.

- Затова ли многото активи, които имаше банката, не бяха признати за реални активи?

Даниел Божилов: В договорите на одиторските фирми се казва, че те оценки на обезпеченията няма да правят. Колко струва заложеното обезпечение – на пазарни цени или на цени, определени по друга методика, изрично е казано, че те няма да правят и не са правили правни анализи и оценки от вещи лица.

- В такъв случай няма документ или някакво реално доказателство за съществуващата дупка от 4,22 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Не. Ще стигнем до логичния извод по този въпрос. Посочените преди малко в разговора ни общо около 150 фирми за преглед и анализ по съвкупния сбор на кредитите им представляват около 60% от кредитния портфейл на банката. На всяка от консултантските фирми е даден различен обем – в едната фирма са представени сумарно кредити за 3,4 млрд. лв., в другата – за 3,7 млрд. лв. Крайната обезценка като физическа величина, която те дават в тези пакети, е от 3,4 млрд. лв. кредити на около 300 млн. лв, т.е. обезценката от 3,1 млрд. лв. е над 91% , т.е. остават около 9% „добри” кредити. В другия случай обезценката е още по-драстична – от 3,7 млрд. лв. 3,5 млрд. лв са обезценени напълно, т.е. тези активи са отписани, нулирани.

- Счита се, че тези кредити няма да се върнат никога, въпреки че до скандала тези фирми са си ги обслужвали редовно?

Вера Ахундова: 90% от анализираната извадка от фирми са тези, за които ви говоря. Останалите до 10% са „специални” фирми, които според мен са включени в заданието на консултантските фирми по-скоро като изключения, за да отговорят на други интереси. Сред тях са няколко фирми на групировката ТИМ – „Фининвест“, „Велкрафт“, „Бългерия еъруейз“, „Химимпорт“... Тези фирми, свързани с ТИМ, са кредитополучатели в КТБ, а на подробен преглед и анализ е било подложено всяко тяхно бизнес досие в КТБ – финансови потоци, обеми на плащания, клиенти. След тях се нареждат няколко фирми, които се приписват на Пеевски, там е и „Петрол“ АД; включена е и фирма на Красимир Гергов, тя също е анализирана подробно. Надзорната проверка на банката, която се извършва практически успоредно с въпросния „одит“ и анализира абсолютно същия кръг от фирми и кредити, предполага още няколко неща. Към този преглед са направени пълни разпечатки на движенията по сметките на фирмите, за които говоря, и човек трябва да е олигофрен, за да не може да се ориентира какво правят и не правят тези фирми, каква е стратегията им, на кого плащат и на кого – не. Ако някой се интересува от информация за фирмите на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време – аз не мога да направя друго тълкуване.

- Но това е валидно за всички останали. Това е инструмент за натиск и за рекет.

Вера Ахундова: Но от другите фирми няма да извадите много неща, оборотите им са в банката и са по-скоро с доста ограничен брой контрагенти. Те са имали блокирани вземания като залог, което е предпазвало други кредитори да имат право на първо вземане. Така КТБ се е предпазвала. В контекста на разговора ни досега искам да добавя още нещо – проектното финансиране не е незаконно. Тази дейност се върши и от други банки в България, както и от банки във всички други страни и от фирми и фондове за рискови инвестиции, от фондовата борса. В нормалните страни можете да кандидатствате за кредит с проект и сте свободен да го представите в банка или фонд за рисков капитал или след съответен проспект и презентация да наберете капитал на фондовата борса чрез продажба на акции или дялове. Тоест има много инструменти за финансиране, и то на добра цена. Но ние тук в България сме ограничени само до т.нар. банково кредитиране, фирмите ни са финансово зависими от него. Ние нямаме никакъв друг инструмент и аз не виня никого, че се е опитал да раздвижи този замръзнал и монополизиран от банките пазар. Емпирично фондовете за рисков капитал са доказали, че успешната реализация само на 1 от 100 проекта възвръща изцяло изразходваните за 100-те проекта финансови средства.

- Може ли да обясним още веднъж, защото това беше голяма нападка от противниците на г-н Василев, които казаха – той си призна престъпленията, които е извършил, чрез държавните пари и парите на акционери той си е финансирал проекти, за да придобие едно или друго предприятие.

Вера Ахундова: Просто така не може да бъде винен някой, който е давал пари, за да финансира изпълнението на проект, който му е изглеждал добър, ако преди това не е получавал специални указания да ограничи или не тази форма на финансиране. Аз съм категорична, макар да не съм юрист, че едно обвинение в това направление просто няма да издържи.

Нали за това има банков надзор и много строги правила по които банките да функционират. Банката трябва да е строго регулирана, защото граждани и фирми си дават парите и нямат никаква гаранция за връщането им. Ако няма строга регулация и контрол, те не биха могли да работят законно. Защото, ако дейността на банките не се регулира със специални закони и от специални институции, те са незаконни по принцип и априори. И дали е бил по-висок рискът или не, въпросът е трябвало да бъде решаван от тези надзорни институции и те са били длъжни, ако са констатирали разминаване със законовите изисквания, да дават конкретни препоръки и да санкционират.

Даниел Божилов: Това си е проблем на прокуратурата. Факт е, че държавата е приела да следи за тези неща, но не ги е следила.

Вера Ахундова: Този кредитен портфейл, предназначен за проектно финансиране, е представлявал по-висок риск, защото включва около 60% от кредитите на банката. И е трябвало много по-строго да се надзирава. Но официалните годишни одити на КТБ са заверявани години наред без никакви забележки.

Даниел Божилов: Имало е една проверка през 2010 г. , когато са дадени някакви препоръки, през 2013 г. проверката показва, че те са отстранени. Има още една проверка, само че не я споменават – когато е прехвърлена банка „Виктория“, от УС на БНБ са дали разрешение и мнение, че банката се оценява като стабилна. Тук е интересен един друг момент – на г-н Гунев, който като подуправител е отговарял за банковия надзор, е предявено обвинение. Тези дни предявиха обвинение и на Румен Симеонов. Но никой не предявява обвинение към Иван Искров. А той е управителят на БНБ и някак си не вярвам прокуратурата да е толкова наивна да вярва, че той не е знаел какво става, това е несериозно. Както и другото нещо – когато е дадено разрешението за прехвърлянето на банка „Виктория“, докладите и отчетите са гледани не от подуправителя, отговарящ за банков надзор, а от подуправителя Димитър Костов, отговарящ за банково управление. Така че и в неговия случай не може да се каже, че не е запознат с информацията, не е виждал какво е положението в банката, защото това са резултатите от проверки, които са правени на място. И това, което някак мина между другото – този непрекъснат мониторинг, който се прави – депутатите и от двете комисии – на временната бюджетна комисия още септември-октомври и на тази в момента, акцентират на проверките на място. А мониторингът, който се извършва, е един изключително сериозен инструмент, който дава голяма информация – и това се прави непрекъснато и от БНБ, и от ДАНС. Налага се изводът, че или банката е била в състояние, не по-лошо и различно от останалите банки, или умишлено всички – БНБ, банки и одитори – са пренебрегнали правилата.

Вера Ахундова:

Правейки извод за пълна обезценка, нулирайки фактически над 60% от целия кредитен портфейл, консултантите пренасят автоматично загубата върху 100% от портфейла. Тоест 40–45% от кредитния портфейл – активи на банката – реални предприятия с реални производства, данъци, застраховки и т.н., редовно обслужвали дотогава кредитите си, отиват в небитието. И виждате едно прекрасно предприятие с материални запаси, залози към банката за 100 млн. евро или лева, което е с посочена от консултантите остатъчна стойност от 3,8 млн. лева, а теоретично по-ниска с около 30% от посочената сума би била началната цена за продажба на активите на това дружество при открит търг или договаряне с купувач.

- За една винарна ли става дума?

Вера Ахундова: Да, за винарна „Телиш“. Предполагам, че това е максималната цена, на която някой е искал да я купи.

- Някой иска да я купи евтино. Да обявят кредитите за предсрочно изискуеми, предприемачът да не може да ги върне и да вземат винарната за тази сума.

Вера Ахундова: Популистките изказвания на членове на правителството и парламента, които би трябвало да се отнасят сериозно към такива въпроси, като Менда Стоянова и Бойко Борисов – че имало кражба на 4,5 млрд. лв., a последното – на 5 млрд. лв., звучат просто несериозно. Никой не е изнасял, никой не е превеждал такива суми с цел грабеж. В крайна сметка поне да попитат ДАНС и финансовото разузнаване – нали за превод на суми над 10 хил. лв. се посочва задължително произходът на парите и целта на плащането. Превежданите суми за кредитиране на проекти фигурират в платежната система – с посочен мотив за плащане, произход и получател. Фактически 4,22 млрд. лв. е сборът на измислените обезценки, които са направени по технически причини и по указания, за да се стигне до този фатален срив на банката. Ние имаме и друга информация. Първите „анализи“, които са направени на банката от „одиторите” (така БНБ ги представя на обществото), ситуират рисковете, загубите между 850 млн. лв. и 1,250 млрд. лв. След което ни е известно за лобистки натиск от САЩ през „Делойт одит“ дупката в банката да бъде повече от 4 млрд. лв. Като инициатори на този натиск се посочват ВТБ, техни лобисти и т.н. Но натискът е минал през едно голямо посолство и техни лобисти в България. В този контекст привличам вниманието ви върху позициите на експерти и икономисти от финансираните от САЩ институции и фондации, върху позициите на някои медии като „Блумбърг България” – от екрана и в медиите не е отразена никаква друга позиция освен тази в защита на необходимостта от незабавно фалиране на КТБ.

- Тази информация за лобиране от САЩ достоверна ли е?

Вера Ахундова: Ние сме я чули от двама депутати, представляващи различни политически партии.

- Тук има и геополитика и това съвпадна с натиска срещу Русия.

Вера Ахундова: Възможно е да е някакъв вид опит за навлизане на руски интерес по друг начин.

Даниел Божилов: Тази информация е засечена, когато започнаха атаките с едни есемеси и натиск върху хора да си теглят парите. И неслучайно още на 8 юни са назначени на място (в КТБ) служители от банков надзор, които да следят какво се случва в банката в реално време. Специален представител на БНБ е присъствал ежедневно в банката до поставянето й под надзор на 20 юни. Така че още от 8 юни БНБ е била информирана за абсолютно всичко, което се случва в тази банка.

- Да не говорим, че г-н Василев – и всички го признаха, е уведомил и г-н Искров, и бившия премиер за всичко това, което се случва с банката.

Даниел Божилов: Искров го показа и на последното заседание, на което ние бяхме поканени от комисията в парламента, аз му зададох този въпрос и получих грубия отговор, че кои сме били ние, та да го питаме. Но между другото се изпусна и каза, че в периода от 10 до 20 юни се е срещал с всички политици, провеждали консултации при президента, там взели определени решения, които нямало да обяви официално.

Вера Ахундова: Абсолютно са били наясно с предизвикването на масова банкова паника. Първите удари срещу КТБ са били някъде от март. Говори се, че със заповед на министъра на финансите на държавните предприятия е заповядано да изтеглят парите си от банката. Но има и нещо показателно, което самите служители на банката са забелязали – следствието или прокуратурата – в момента не се сещам точно кой, от десет години е било клиент на КТБ и буквално един месец преди поставянето на банката под особен надзор било закрило всичките си сметки в банката. Това би трябвало да е някакъв индикатор. Има такива заповеди, които се укриват. Понеже Бойко Борисов каза, че ако се докаже, че е имало такива заповеди, щял да иска наказания за виновните, отговарям. Да, имало е. Към 10–15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми, започнало още преди март на същата година. Изглеждало е дори, че излиза от първоначалния шок, справила се е със собствени сили с всички искания за плащания. Тогава е била проведена една среща в Росенец между Искров и Доган (не е наша информацията, тя беше извадена от депутата Валери Симеонов). Преди десетина дни поискахме от него разрешение да използваме тази информация. Той потвърди, че има записи и е готов да ги предостави. Ние считаме – това е хипотеза – че тогава са решили да жертват Гунев, за да вдигнат отново пика на паниката, което и стана.

- Какво направи държавата и БНБ като държавен орган за спасяването на банката? Г-н Василев каза за сделката за 1 евро, която толкова се обсъжда сега, че е предлагал същото преди една година. Тогава Искров излезе и каза, че му е направено едно несериозно предложение за намерение от една страница.

Даниел Божилов: По въпроса какво е направил Искров – не е направил нищо. Вредил е.

- Тоест те съзнателно са водили банката към фалит?

Вера Ахундова: Те са наблюдавали процеса и съзнателно са изпълнявали поръчката за фалиране на КТБ. В сделката за 1 евро три от посочените фирми нямат никакво отношение към КТБ. БТК няма кредит, има депозит от над 140 млн. лв., който може да бъде прихващан срещу дължими суми по облигационен заем; „Виваком“не присъства никъде, няма никакви кредити. Същото се отнася и до „Рубин”. С кредит към БТК от 29,930 млн. лв. се води „Рубин инвест”, но този кредит също е изплатен чрез цесия. „Авионамс” дължи на КТБ 18,5 млн. лв. Кредити имат – „Дунарит“ АД (дължи по някои данни 92 млн. лв., покрити с цесии), „Нуртс Диджитал” (дължи около 7,4 млн. лв./. Т.е. тук става дума за една сума за събиране от синдиците от около 148 млн. лв., и то при условие, че цесиите са успешно оспорени. Отделно по сделката с БТК КТБ дължи 150 млн. щ. д., получени по облигационен заем за придобиване на акции от компанията. От тези 900 млн. евро, посочени като задължения на новосформираната компания на Луврие, към КТБ в най-добрия случай ще бъдат изплатени 150–200 млн. лв. във времето. Останалите пари, които не са на банката, ще бъдат платени на собствениците на акциите. Тоест да се мисли, че 900 млн. евро ще влязат в банката, респективно държавата, е много наивно.

- Но пък и държавата няма да има задължението да покрива загубите на акционерите.

Вера Ахундова: Точно така. Тук става въпрос, че ако тази сделка е валидна – а тя е валидна по всички правила на международното право, във времето новите акционери в цитираните фирми ще се разплащат със старите собственици на акциите и ще изплащат кредити, ако има такива към КТБ.

Даниел Божилов: Аз не знам защо това толкова се преекспонира. Ние продадохме по време на приватизацията толкова предприятия за 1 долар. А тези сделки, направени по време на приватизацията, тях ще ги развалят ли?

- Сега някои ще си кажат – ето, Цветан Василев продаде на себе си своите предприятия.

Даниел Божилов: Дали ги е продал на себе си, дали на някой друг, направено е, за да не се тръгне по българските ченгеджийски схеми, да започне едно голямо нищене и държавните органи да започнат да ровят и да кажат – трябват ни две години да проверим, трябват ни три години и т.н.

Вера Ахундова: Да се върнем на това какво е трябвало и какво е можело да се направи. От юни акционерите на КТБ „Бромак“ и Суверенният резервен фонд на Оман, но предимно водени от Оманския фонд, се опитват да преговарят с Централна банка, за да се изясни какъв е проблемът на КТБ – капиталов или ликвиден, и с какви средства да се реши. От тях знаем, понеже участвахме на някои от срещите с „Епик“, тъй като настоявахме да наблюдаваме процеса, първо, че те никога не са били приети официално и са контактували епистоларно; второ, при никакви обстоятелства не са били допуснати в качеството им на мажоритарни акционери да направят „дю дилиджънс“ или да прегледат документацията на банката, за да изяснят за себе си проблемите и да предложат адекватни решения. В което ги обвиняват – че не са предложили конкретни решения. Сами разбирате, че конкретика в предложенията при такава ситуация е била невъзможна.

- Какво точно е „Епик“?

- „Епик“ е посреднически фонд, участвал в много приватизации на банки в Източна Европа – и като директен вложител акционер, и като посредник в набирането на съответните капитали. Така се бяха представили и на срещата си с премиера Близнашки. И доколкото зная, Василев и Оманският фонд са му възложили да състави този консорциум, който да организира рекапитализацията на банката с различни средства. Имаха такова пълномощно, което Искров изиска и те го представиха. Направени бяха няколко предложения, като последното от тях бе отхвърлено в пленарната зала чрез измама. Чрез „измама“ означава, че бяха цитирани няколко израза от писмото за намерения извън контекста на предложението и беше внушено на депутатите, че цялата сделка е измамна. Чисто технически „Епик“ беше оценил, че при най-песимистичния вариант необходимият капитал, за да може да стартира банката, е някъде около 4,6 млрд. лв. Предложението беше направено на 30 октомври, и то по настояване на Министерството на финансите, и включваше следните елементи – капитал 4,6 млрд. с 50% държавно участие, тоест държавата трябваше да осигури 2,3 млрд. Този размер на капитала и за двете страни би бил намален – първо, с привличане на големите вложители като акционери; второ, след осчетоводяване на евентуални цесии. От своя страна „Епик“ би трябвало да осигури 2,3 млрд. лв., като недостигащите до този размер средства в брой е следвало да се осигурят от специално създадена компания, която да се привлече евентуално недостигащи финансови средства чрез залагането, временното прехвърляне на собственост, продажбата и т.н. на някои активи. В предпоследния вариант на офертата, която виждате пред вас, споменатите активи са „Виваком“, „Петрол“, „Нуртс“. Тоест точно тази група предприятия, които са част от сделката за 1 евро. В самото предложение в предпоследния му вариант се посочва, че ЕПИК ще закупи тези активи на цена от 10 долара. Предполагам, че е имало предварителна договореност между Василев и „Епик“ той да предостави собствеността върху тези дружества , чрез която „Епик“ да привлече липсващите средства, ако такива са му липсвали, до 2,3 млрд. лв. В контекста на това, което наблюдаваме след отнемането на лиценза на банката, очевидно би било много по-добре да се приложи схемата на ЕПИК за рекапитализация на банката, защото имагинерните днес за България 900 млн. евро (посочвам тази цифра, защото сделката за 1 евро е огледална на описаната сделка за 10 долара в офертата на ЕПИК) щяха реално да влязат в банката в брой или като активи и да я рекапитализират. И съгласно тази оферта, и според информацията, която имаме за сделката за 1 евро, собствеността върху акциите на БТК, „Виваком”, „Дунарит”, „Авионамс” не е заложена пред КТБ; залозите касаят материални активи; сумата, която КТБ и тогава, и сега би получила директно, не надвишава посочените по-рано суми – около 140 млн. лв. и евентуално 150 млн. щ. дол. Не са били заложени и акциите на „Петрол”, а само материални активи. Но с отварянето на КТБ биха били спестени милиарди. Въпросът е, че Искров съобщи на депутатите, че българската държава ще влезе в капитала на КТБ с пари в брой, а мажоритарните акционери „Оман“ и „Бромак“ ще влязат с активи на банка КТБ, забележете. Повтарям, това не са активи на банката, в нея дружествата, за които говорим, нямат нито кредити, нито обезпечения. Затова твърдя, че е налице крупна, целенасочена измама! Пак подчертавам, акции и дялове на тези дружества никога не са били залагани и следователно не са активи на КТБ. Предлагаше се след „дю дилиджънс” и шестмесечно функциониране на банката капиталът да бъде намален до нормални за България равнища и съответните суми да бъдат пропорционално на участието им (50:50) върнати на българската държава и „Епик”. Интересното е, че дотогава (31.10.2014 г.) Борисов заявяваше недоверието си към Искров и БНБ. Как се случи така, че обяви офeртата за „нагло писъмце”, без дори да възложи на юристите си, на консултантите си, на икономистите си, на преводачите да анализират това предложение на „Епик”, да поиска от БНБ и Искров да влязат отново в контакт, да изяснят за какво става въпрос. Можеха пак да го отхвърлят, дори след два-три дни, при условие че не достигнеха до договореност с „Епик”, но решението не би било толкова ирационално, демонстративно и импулсивно.

Предложението, направено преди половин година и отхвърлено като

- Тоест шефът на БНБ е измамил депутатите и премиера, така ли?

Вера Ахундова: Да, и ние подадохме сигнал до главния прокурор за измама в особено крупни размери, но както разбирате, не е имало последствия.

Даниел Божилов: А понеже ние правихме среща с преговарящите от страна на „Епик“, те много ясно казаха защо ще искат участие от страна на държавата и причината е съвсем проста. Те искаха държавата да участва, и то със сериозен процент, просто за да не станат жертва по причина, заради която се случи всичко това с банката само няколко месеца по-рано. Тоест искаха някаква сигурност, че ако вкарат някаква по-голяма сума, няма да я загубят.

- Доколкото разбирам, държавата по никакъв начин не е допуснала акционерите не само да спасят банката, но и да предложат варианти за спасяването й?

Вера Ахундова: Точно така. Всичко беше отхвърлено, без дори да е

влизано в преговори. Имаше едни абсурдни изказвания от типа – да сложат 3 млрд. евро на масата и преговаряме, което за финансовата общност звучи, ако не комично, то трагично зле за професионализма на тези, на които сме поверили държавата си.

- Един много важен въпрос според мен – говори се, че това е банката на Цветан Василев, а всъщност в нея има доста акционери, вие сте част от тях, но има и много големи акционери. Може ли да кажете кои са най-големите акционери?

Даниел Божилов: Най-големи са Оманският фонд и „Бромак“. По-малък акционер е ВТБ, която остава с 9,9 и също има дейно участие във фалита на банката, „Дженерали“ не знам с колко са и на борсата се търгуват около 10 процента.

- Тоест нито един от тези големи акционери не беше привлечен от държавата, за да участва в спасяването на банката.

Вера Ахундова: Двама не бяха допуснати – тези, които държаха пакет от осемдесет и няколко процента, а ВТБ тотално неглижира преговорите – никога не се е явявала, никога не е заявявала намерения и в общи линии е работила задкулисно. Защото ние имаме информация, че са хеджирали капиталовото си участие, тоест те не са загубили нито стотинка от сумата, която са внесли като капитал. Също така имаме информация, че част от цесиите са финансирани от тях. „ВТБ капитал“ на руската ВТБ е управлявана от Милен Велчев. Твърди се дори, че буквално 10 дни преди да въведат специалния надзор, е имало среща между Орешарски, Чобанов, братята Велчеви (Милен и Георги), Симеон Дянков и др. по този въпрос.

- Тоест намеквате, че това е координирана акция между ВТБ и бивши служители на Бойко Борисов и на ГЕРБ?

Даниел Божилов: За какво им е точно „Виваком“, просто нямам представа.

Вера Ахундова: Да подслушват комуникациите на цяла Източна Европа.

- Цветан Василев дори предупреди, че ако държавата не вземе мерки, той наистина може да стане 70% тяхна собственост. Но да се върнем на един друг момент – целенасоченото работене на държавата в полза на конкуренцията, на друга банка – става дума за Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Вера Ахундова: Държавата работи в момента срещу собствените си граждани, това трябва да е абсолютно ясно. Тези, които са най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Ние, ограбените вложители с надгарантирани депозити, заедно с членовете на семействата ни и служителите и работниците ни сме повече от 100 000 души... Сключването на договори за цесии се извърши между 20 октомври и 6 ноември, тоест до последния момент никой сериозен икономист не вярваше, че лицензът на банката ще бъде отнет. Защото да отнемеш лиценз на системна банка, означава да създадеш страшен проблем в държавата за 10 години напред. От гледна точка на казуса КТБ се изкушавам да кажа, че взетите решения са в ущърб на държавните интереси.

- Защо?

Вера Ахундова: Политиците, които взеха решението за фалит на банката, и магистратите, които го потвърдиха, фактически върнаха икономиката десет години назад по няколко причини. Изчезнаха 20–30 процента от средната класа. Тези 5200 души не са просто физически лица, зад тях стоят фирмени пари на малкия и среден бизнес, който би трябвало да е гръбнакът на тази държава. Буквално с обезценки изтриха, изчезнаха 10% от индустриалната собственост в държавата. Това са огромните предприятия, които тотално са унищожени като капиталова стойност и уязвими за всякакви интереси от една обезценка, която намалява стойността на материалните активи, променя картината в националната статистика, обезличава фирмите ни зад граница. Тотално са отписани 8–9 процента от БВП, произвеждан от тези предприятия. Нанася се съкрушителен удар на една индустрия, която в тези години трябваше да се върне на позициите си – военнопромишлените предприятия, защото те не произвеждат ядрени ракети, а конвенционални оръжия – стоката, която най-много се търгува в момента. Изтрит бе изцяло бизнесът на една българска банка, която единствена е финансирала военните предприятия чрез предекспортно финансиране, издаване на гаранции, предоставяне на кредити срещу акредитиви. Това са само част от т.нар. обезпечения на военнопромишления комплекс в банката под формата на вземания от реализирани договори – за този бизнес не са били необходими други обезпечения. За края на миналата година в България не са постъпили над 560 млн. лв. от неизпълнени договори от военните заводи. Имаме документация, с която може да се види това буквално. Отделно са атаките, които се провеждат на парче, като отнемане на лиценза на „Дунарит“ и т.н., тоест опитват се да блокират нещо и да вкарат нови комисионери, но това е съвсем друга тема. Фирмите на вложителите, загубили парите си, вече не могат да се възстановят. В момента масово изчезват, фалират. Освен това са подложени на административен рекет, защото НАП не се е съсредоточила толкова върху дедесари и други измамници, колкото върху голям брой фирми с изгубени пари в КТБ, които в момента са подложени на ревизии. Нашите фирми са в трета ревизия за трети месец. И малкото, което се движи, замира. За изгубеното доверие в България и зад граница е излишно да говорим.

- Каква е целта?

Вера Ахундова: Да ни затворят устата.

- Споменава се и една друга цел – комисиони и скрита приватизация, за това също се говори.

Даниел Божилов: Те видяха, че не могат да придобият самия завод („Дунарит”), това е много сложно, особено без извънредно законодателство, и решиха въпроса по най-лесния начин – да го унищожат физически и да му вземат лиценза, за да не може да си изпълни договора и тази стока да бъде експортирана от фирма с лиценз. През нея да се обслужи този договор и да вземат съответната комисиона, каквато си определят. Защото няма друг избор, трябва да си изпълнят договора.

Вера Ахундова: Ние обсъждахме и други теми. Една от нашите фирми, „Кинтекс“, е преговаряла години наред, за да стъпи на индийския пазар. И когато се договарят за милиард, те спират всичко.

Даниел Божилов: Въпросът беше поставян в парламента, после в Министерския съвет.

- За ПИБ не ми отговорихте?

Вера Ахундова: Каква е целта? Едната цел беше тези много апетитни активи да се изтрият от статистиката и на много ниска цена да преминат в други ръце. Ние имаме информация за формирани пакети от желани фирми и предприятия – на принципа на пакетираното оценяване на активите на банка „Виктория“; за всеки пакет от активи си има желаещи – това са два-три кръга, които ще ги купят на нулеви цени. Средната класа, която по принцип не продава гласа си при избори, тя е мишената и те я унищожават. Ние сигнализирахме и за третия проблем – фаворизирането на едни банки за сметка на други. Първо, имаме нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Ние задавахме много прагматични въпроси – как можаха да оценят, че ПИБ има ликвиден, а не капиталов проблем за един уикенд, а за цял месец не можаха да направят тези изчисления за банка KTБ. Банката към 20.06.2014 г. беше изплатила 1 милиард лв. в брой с налични средства. При 8,2 млрд. лв. депозити това означаваше капиталова адекватност от над 10%. При такива съотношения е абсурдно да се „предскаже” (защото точно това направиха, колкото и непрофесионално да звучи) капиталов проблем. Искането за разрешение за предоставяне на държавна помощ за 3,2 млрд., което е направено към Европейската комисия, е било за ликвидна помощ за банковия сектор на България, включващо и КТБ. Нямаме отговор на въпроса какво се е променило в последния момент, за да се окаже държавна помощ само на ПИБ, а не на КТБ. Никой не дава отговор на въпросите ни.

- Това не е ли измама към Европейската комисия, щом искането е било и за КТБ?

Вера Ахундова: ЕК е разрешила 3,2 млрд. за поддръжка на банковия сектор и дава свободата да се използват тези средства, щом са разрешени. Споразумения за оказаната помощ се сключват впоследствие, какъвто бе и случаят с ПИБ. А тук са решили, че КТБ не трябва да бъде спасявана поради причините, които обсъждаме досега. До момента чисто техническите загуби са за над 7 млрд. лв., като 3 млрд. лв. от тях са загубени от вложителите, има доста големи суми, които се харчат безконтролно от квестори, консултанти, юристи на квесторите и т.н. Ние сме на фаза да подготвяме документите си за Люксембург. Като миноритарен собственик не можем да се конституираме като страна по несъстоятелността, което означава, че по принцип сме лишени от всякакво право на защита и от всякакво право на правосъдие. В Люксембург се предявяват искове с директна сума, която се търси за компенсиране. Спечелим ли ние, едно пилотно решение касае абсолютно всички, включително и мажоритарните собственици. Ако капиталът на банката е бил 680 млн. лв. и 200 млн. лв. са декларирани в последните години като печалба на банката, е напълно възможно мажоритарните акционери да получат 2,5–3 млрд. лв., без да се смятат евентуални претенции за други щети и пропуснати ползи. Не ми се мисли за квантифициране на претенция за репутационни щети. А ние с надгарантираните депозити ще си получим ограбените над 2,6–2,7 млрд. лв., като към тях ще настояваме за прилагане на наказателни лихви, ще претендираме на индивидуална база за претърпени щети, морални и материални загуби и т.н. И така общо щетите и преките загуби за държавата ще надхвърлят 13–14 млрд. лв., които заради беззаконията, нехайството, апетитите на олигархията ще бъдат платени от всички нас. И това са само преките вреди, защото тук не се брои колко хора сме освободили, колко пари не са платени в НЗОК, в обществено осигуряване, колко нови пособия за новите безработни, освободени след фалита на фирмите ни, са били платени и т.н. Още в края на юли 2014 г. предадохме нашата макропрогноза и макроикономически анализ на всички, които имат отношение към икономиката на държавата. На служебния министър на финансите, на Менда Стоянова и т.н. Всички знаеха тези цифри и всички използваха нашия анализ. В прогнозата на Министерството на финансите в трите варианта за спасяване на банката беше посочено, че щетите ще варират от 13 до 18 млрд., и ние имаме тези документи.

- Да поговорим за нещо друго. Направи ми впечатление, че държавата дори не изпълни европейската директива, това г-н Василев го подчертава в интервюто, да върне навреме гарантираните пари на хората, което е 20 работни дни. Държавата ги забави с няколко месеца и доколкото разбирам, с доста големи неуредици.

Даниел Божилов: Държавата забави изплащането им с пет месеца, образувана е наказателна процедура. Те (упрлавляващите ), между другото, не са си променили законодателството и ако не го направят, случаят ще влезе съвсем скоро в Европейския съд, така или иначе. Процедурата е открита и е във връзка с ограничаване на свободното придвижване на капитали; по този въпрос нито се говори, нито се прави нещо, така че по тази линия ще ни съдят. А тогава оправданието беше, че не плащат, защото просто няма пари в Гаранционния фонд. Това е оправданието, което дават на Европейската комисия. Ако не друго, г-н Искров е прав за едно нещо, въпреки че има огромна вина. БНБ държеше на стендбай нещата, защото чакаше политическо решение – някой да им каже да фалират ли банката, или да я оправят. И затова нито изплащаха гарантирани влогове, нито се предприемаха някакви оздравителни мерки. Просто консервираха банката за пет месеца и чакаха да дойде новото правителство да им каже нещо. Не знам дали им каза или не, но в деня, когато беше свикан Комитетът за финансова стабилност, в същия ден преди това заседание излязоха с решение за отнемане на лиценза. Може да е било някакво временно отмъщение на г-н Искров към политиците.

- Отнеха лиценза на КТБ, но на банка „Виктория“ не го отнеха?

Вера Ахундова: Ами тя в момента е една празна кутия с лиценз и се коментира, че се предлагат 40 млн. цена или подкуп от едно лице, което иска да има банка, но само не може да си я направи.

- Това лице има ли вестници?

Вера Ахундова: Има, да.

Даниел Божилов: Тече интересен процес. Карат вложителите да си махат парите оттам, същевременно гледат да изчистят и проблема с кредитите и да остане един гол лиценз, който някой да придобие.

Вера Ахундова: В тази връзка искам да обобщя – има две неща, от които те – БНБ и управляващите, се пазят като дявол от тамян и бягат панически. Едното е да се потърсят основанията за обезценките в доклада на консултантите, материалите да излязат наяве и да се анализират от специалистите. Второто е, че по времето на този особен надзор магистрати, омбудсманът, маса адвокати казаха, че всички граждани вложители имат право да осъдят държавата за вина или бездействие. Те бягат от това някоя съдебна институция да признае тази вина. Защото признаването на вина означава, че няма нужда да се ходи до Люксембург. Тогава делата могат да бъдат водени тук за вина на държавата – криминална, наказателна, неволна, все едно. Затова те не искат да гледат делата по същество. Сега говорим за ПИБ. Като модел на управление и свързаност тя е абсолютна фотографска картина на КТБ, ако не и по-зле. Но такова е положението във всички банки с български собственици. В ПИБ 1,2 млрд. от кредитите са предоставени на фирми, управлявани от някой си Георгиу – това са кипърските еманации на мажоритарните собственици, в които, мисля, има само едно външно участие на Дарина Павлова – „Бороспорт“. Никой не е поискал такава информация и преди няколко дни в парламентарно питане Велизар Енчев отново постави въпроса за тези 1,2 млрд. и не получи отговор от министър Горанов. Там има огромен размер на кредити на Ковачки, официално 700 млн. лв., , които са зарити в минните полета и никога няма да се върнат. Там има кредити на Прокопиев – дали са ролвани вече към други банки (защото той с това се занимава в общи линии), е друг въпрос. Тоест там има една свързаност, която е констатирана и при КТБ. В КТБ, в частност, са идентифицирани 27 групи на свързани лица, обаче всяка една такава група не надвишава законно допустимия процент от капитала като финансиране. Тоест БНБ, банковият надзор, официалните одитори на банката са знаели за тези свързаности не от тази година, а от години, но никой не е реагирал. Проблемът е, че този модел е във всички банки, но надзорните институции не са взимали мерки да променят тенденцията и процента на свързаност. Това е така, защото свързаността е един от инструментите за финансиране на политически партии. Ние, гражданите, необвързаният с политически партии бизнес, плащаме с високите лихви по нашите кредити загубите на банките в България от невръщане на парите, които те подаряват на политически партии и лобисти, а това е най-добрият начин да се спъва изцяло развитието на държавата. Проблемът е, че банките у нас са свещените крави и те имат всички права. Такива права, каквито една банкова институция в друга държава няма. И проблемът е в това как банковият надзор си е вършил работата. Това е много съществено, защото ако някой е наблюдавал перото „безлихвени заеми“, щеше да открие вторият и може би най-важен инструмент за „осигуряване” на пари за партиите, а вероятно и за собствениците.

- Това ли са прословутите документи, които Цветан Василев държи при нотариус?

Даниел Божилов: Едва ли са тези. Нещата станаха много ясни на тази комисия за разследване. Излиза, че БНБ има около 100 млн. финансиране от държавния бюджет на година, същевременно има около 1000 служители и само 30 от тях отговарят за банковия надзор. И тук става много странно как се прехвърля вината на подуправителите по банковия надзор, при положение че самата структура на БНБ се предлага от управителя и се гласува от Управителния съвет. Тоест те са решили от тези 1000 човека и при този бюджет, който имат, да заделят само 30 души, които да се занимават с надзор. И това показва една много лоша тенденция, че всичко е направено съвсем умишлено – да няма качествен банков надзор.

- Вие ми казвате нещо, над което не съм се замислял – 100 милиона са много голяма сума – това са само за заплати и за административни разходи?

Даниел Божиллов: И за инвестиции. Има един много интересен случай с касовия център на БНБ, почнал с цена 10 млн. и стигнал 40 млн.

- Аз говорех за купуването на политици, което е извършвано и от КТБ, нали?

Вера Ахундова: Нито една банка не би могла да съществува в България, ако не плаща на политици или ако не е филиал на мощна банка, бъдете сигурен в това. В годините, когато БНБ е била основната банка в тази страна и е кредитирала абсолютно всичко, е имала 700 души персонал. Като акцент го казвам. Това е една хубава хранилка със заплати, неконтролируеми от никого, които се определят на базата на възнагражденията на аналогичните дейности в частните банки и на възнагражденията на управителя и подуправителите, които са от порядъка на 50–90 000 лева. На месец Искров взема поне два пъти повече от шефа на Федералния резерв на САЩ Бернанке (американски икономист и банкер), чиято заплата е 191 хиляди долара за година!

- Тоест според заплатите на частните банки.

Вера Ахундова: Точно така. Частните банки подават информация за заплатите по категории; усредняват се възнагражденията на първите няколко изпълнителни директори на най-големите банки в страната и се получава сума, която представлява месечното възнаграждение на подуправителитте на БНБ; предполага се, че управителят получава два пъти по-високо възнаграждение от това на подуправителите. Не знаем какви са възнагражденията им като членове на Управителния съвет на БНБ (до 2007 г. са били по 3000 лв. на член на УС), но сега са многократно по-високи, кои бонусни и други схеми за годишен резултат се прилагат като допълнителни възнаграждения.

- Тоест те вземат огромни пари, за да не вършат нищо.

- Очевидно да. Поне резултатите от работата им са налице – мониторинг на ЕК за КТБ и стабилността на банковата система, недоверие на гражданите към нея (68%), спад на външните инвестиции с 20%. Това е една клика, няма какво да се лъжем, една мафиотска организация, която не говори, пазят си гърбовете един друг. И набедиха началниците на „Банков надзор”.

Даниел Божилов: Просто Искров няма начин да не е знаел какво става в това управление и какво става в банката.

- И сега да погледнем в бъдещето. Взеха лиценза на КТБ и какво предстои оттук нататък?

Вера Ахундова: Сега на пазара ще излязат евтини предприятия и това е отговорът на въпроса защо не искат да върнат парите на ПИБ. Искам да кажа, че почти нищо няма да влезе в т.нар. маса на несъстоятелността. Но си представете някое политическо лице или негово доверено лице да извади, примерно, 10 млн. да си купи 10 предприятия. Те няма да го направят, ще оформят тези пари като кредити. Ще наредят на някоя банка да даде на Х, У или Z кредит да си купят тези предприятия, за да имат фасада за произхода на парите.

- В предварителния разговор казахте, че се опитват да противопоставят вложителите с гарантирани суми и другите.

Даниел Божилов: Най-напред беше, че всички сме лакоми, вторият им ход бе да се делят хората на такива с гарантирани влогове, които са нормалните, и тези с негарантираните влогове, които са мошеници, защото умишлено се стремят да намалят масата на несъстоятелността. А сега идва ред на тези с цесиите, които били далавераджии. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. И тук идва един интересен момент, защото първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия – такива, които имаха влогове в КТБ и които имаха кредити. За да се осъществи една такава сделка по цесия, разрешението трябва да бъде взето от принципала на съответните държавни предприятия цеденти и цесионери, което при почти всички случаи е съответният ресорен министър. И въпросът е, че след като това се смята за далавера, за нещо неморално, какво е направено по отношение на тези министри, които са участвали в процедурата? А и по отношение на самите сделки.

Вера Ахундова: Например „Булгаргаз“ направи цесия с мини „Марица изток“; БЕХ с „Марица изток“ АД и още някой. Те са като женени един за друг. И ако БЕХ е покрил 20 млн. и 20 млн. са от другата страна, става дума за 40 млн. Проблемът е в друго – че ако имаше нормална законосъобразна оценка на активите, никой не би правил цесия, защото разликата би била 10–15 процента и никой не би си давал парите. Но никой не очаква от държавата или от държавните органи някакво реалистично, нормално решение по въпроса. Това е изход от безизходицата на хората, за да спасят поне част от средствата си. Но начинът, по който реагираха правителството и Народното събрание, законите, които приеха със задна дата на действие, което не е конституционно, но никой не реагира, е ненормално. С извънредното си законодателство те по същество дадоха картбланш на втория кръг измамници – това са цесионерите (управители и собственици на дружества с кредити от КТБ), които са взели пари, за да покрият задълженията си, и които, базирайки се на тези промени в законите, не плащат задълженията си, не плащат на цедентите, не прехвърлят залозите, предвидени по договорите им с цедентите. Тоест вложителите в тази банка благодарение на държавата са ограбени за втори път. Попитахте за бъдещето – то ще се види в решението в Люксембург и Страсбург. Има нов регламент на Европейската комисия, който разрешава всички частни лица да съдят държавата за беззаконие във всяка една страна на ЕС, което е кардинално ново. И при едно решение, което, ако е в наша полза, ще може да се заведе дело в Германия, Румъния и т.н., с един аргумент – че няма гарантирано правосъдие, че е мафиотизирана съдебната система, че формализацията и бавното съдопроизводство са де факто отказ от правосъдие. И държавата ще може да бъде осъдена от най-обикновен съд във всяка държава на ЕС.

- Мислите, че при това мафиотизирано правосъдие това е възможно?

Вера Ахундова: В България не. Но този регламент предвижда точно това – възможността да получим правосъдие за незаконни действия на държавата ни в трета страна. Когато има отказ на правосъдие, когато има отказ по защита на правата, на което поне 5200 души плюс семействата им, плюс служителите и работниците им, сме жертва, това ще бъде начин да се решат проблемите ни.

Даниел Божилов: Не е необходимо да си юрист или да имаш някакви специални познания, за да видиш истината. Просто виждаш, че житейски е така, и си сигурен.

Вера Ахундова: Най-лошото са две неща – реакцията на политиците, гласуването на извънредни закони, с които внушават на обществото, че са откраднати 4,5–5 милиарда лв. Преводите с мотив предоставяне на кредити от КТБ към различни фирми са правени по банков път и който ги потърси, ще ги намери. Частно лице не е получавало или изнесло от страната такава сума нито по банков път, нито в чували. Наричат казуса КТБ „грабежа на века“. Да, има такъв грабеж – първа част на грабежа е, че сме ограбени ние, вложителите, и втората част е, че ще бъдем ограбени за втори път, когато избраните вземат без пари активите. Това са грабежите – няма чували и други простотии. Затова организацията ни се разви така експлозивно – на хората им омръзна политиците да се отнасят към нас като към безмозъчно стадо.

Вера Ахундова и Даниел Божилов са съпредседатели на Сдружението на дребните вложители в КТБ "Ние гражданите"

Вера Ахундова е доктор на икономическите науки. Завършила специалност икономика на външната търговия в УНСС /ВИИ „К. Маркс”.  Защитила дисертация в Института за международна икономика и международни отношения на АН на СССР. Специализации: Институт за международни отношения, Хамбург, Световна банка и МВФ. Работила е като завеждащ секция „Международни финансово-кредитни отношения” в Института за външна търговия на МВТ, старши научен сътрудник. От 1991 г. е била последователно началник на дирекция „Международни финансови отношения и международни организации” в Министерството на индустрията, търговията и услугите, зам.-министър и началник на Главно управление „Фнинанси на държавните предприятия” в Министерството на промишлеността. Занимава се с частен бизнес и консултантска дейност.

Даниел Божилов е юрист. В периода 2000 - 2002 г. е преподавател в Техническия университет "Индустриално законодателство" и "Патентно и авторско право". От 1999г. до 2003г. е експерт, н-к отдел и изп. длъжността Директор "Правна дирекция" в Държавна комисия по далекосъобщения. През 2003 - 2005 г. е юридически съветник на Министъра на отбраната. От 2006 до сега е управител на "Телеком адвайзерс" ООД

 
Депутатът Румен Гечев„Сред депутатите на ГЕРБ цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!“ Така депутатът от БСП Румен Гечев, зам.-председател на бюджетната комисия, коментира за ГЛАСОВЕ договора за нов външен дълг, приликите между случая с КТБ и банковите фалити по времето на кабинета „Виденов“.

- Г-н Гечев, днес в парламента хвърлихте бомбата за някакъв договор за 8 млрд. евро заем, сключен от правителството зад гърба на парламента. Как си обяснявате това?

- Става дума за следното: на 6 февруари правителството е подписало договор между Република България в качеството на емитент и "Ситигруп Глобъл маркетс лимитид", "ЕйчЕсБиСи банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит банк" в качеството им на дилъри по реализация на емитиран външен държавен дълг в размер на 8 млрд. евро. Вярно, в договора пише, че той влиза в сила, когато бъде ратифициран в парламента. Скандалното е, че не са правени консултации с парламента, каквато винаги е била парламентарната практика.

Научавам за това от дневния ред, който беше изпратен снощи на членовете на бюджетната комисия, на която аз съм зам.-председател. И днес беше насрочено извънредно заседание на бюджетната комисия, където да се обсъди и да се гласува това предложение. Първият скандал е, че 8 млрд. евро външен дълг се пробутват на депутатите в последния момент, без да имаме възможност да изпълним задълженията си да анализираме, да консултираме, да направим разчети.

- На какво са разчитали, след като, така или иначе, този договор не може да мине без одобрението на парламента?

- Те сега разчитат на едно механично гласуване, за да узаконят нещо, което вече са направили зад гърба на парламента, което е недопустимо. А по същество такъв допълнителен заем от 8 млрд. евро е абсолютно скандален, тъй като такава финансова мерзост не си е позволявало нито едно правителство от 1990г. досега. Те счупиха всички рекорди с 8.1 млрд. дълг тази година със закона за бюджета, от които 6.9 млрд. е външен дълг и 1.2 млрд. – вътрешен дълг. И сега отново ни сюрпризират с тези 8 млрд. евро дълг до 2017г. Обърнете внимание – за бъдещ период, което също е абсолютен скандал! Защото тук има нарушение не само във връзка с Конституцията на страната, но и с международната практика. Никъде не се приема парламентът да гласува дългове на една държава – дали е тя Белгия, дали е Франция, дали са САЩ – за следващите 2-3 години. Дълговете се гласуват година по година в съответния Закон за бюджета. А тук какво искат – парламентът да им подпише празен чек и те да могат в следващите години да ни поставят пред свършен факт и да кажат примерно, че миналата или по миналата година вече са ни подписали за този заем от 8 млрд. евро и ние просто си теглим допълнителен заем. Това поставя в изключителен финансов риск българската държава. Тези юнаци за 2 години буквално могат да взривят състоянието на българския държавен дълг спрямо брутния ни вътрешен продукт. Вижте какво стана с Гърция – през 2004г. имат 63 млрд. евро външен дълг и за 4 години – през 2008г. вече имат над 500 млрд. евро външен дълг. За 4 години почти 10 пъти се качва дългът им. България е тръгнала по гръцкия сценарий. Нали се хвалехме, че имаме нисък държавен дълг. С една дума, сегашните управляващи искат да си купят политическа индулгенция, да плуват в пари, взети назаем, за да се задържат на власт, които ние и нашите деца трябва да плащаме.

- Успяхте ли да говорите с депутати от ГЕРБ, какви са техните аргументи?

- Чухме се неформално по телефона и сред тях цари изключително голямо притеснение. Въобще не я виждам в очите им познатата наглост, както когато гласуваха бюджета за 2015г. Сега виждам смут, защото няма нормален човек, който би приел просто така на коляно да му се подхвърля да подписва 8 милиарда евро. Това наистина е страшен скандал!

- От Министерство на финансите ли идва идеята?

- То по принцип така е и редно. Но на пресконференцията, която дадохме извънредно, подчертах, че единият от дилърите е скандален. Става дума за банката "ЕйчЕсБиСи банк“. В момента в цял свят парламенти, сенати, конгреси се занимават с тази скандална банка и започват процедури срещу тях. Стана ясно, че дори са обещавали на богати клиенти на банката да крият данъците им. Председателката на бюджетната комисия на британския парламент е взела решение и започва процедура по изслушвания и разследване, американският конгрес също започва такива процедури, в САЩ тази банка през 2012 г. е глобена с 1.9 млрд. долара, затова че е препирала пари на наркодилъри и на незаконни продажби на оръжие. След това е глобена с още 600 млн. долара, защото е манипулирала валутни курсове. И точно с тази банка нашето Министерство на финансите сключва сделка за дилър. И това не е информация от вчера, защото скандалите текат от няколко години. Това ли е дилърът на България – една банка, осъдена за пране на пари?

- Как ще коментирате един друг скандал от седмицата –схемата за санирането на панелните жилища?

- Тук скандалът е многопосочен. Първо, всички българи поемаме държавен дълг за подобряване на жилищните условия на част от българите. Такава практика няма и в богата Швейцария, да не говорим, че това противоречи на пазарната логика. Но по-важното е това, че те ангажират Българската банка за развитие – единствената държавна банка, каквито има и другаде по света за стимулиране на собственото производство. Сега обаче тази банка ще трябва да се занимава с финансиране на – забележете – внос на материали за топлоизолацията. Защото тези материали ще бъдат вносни, специално се интересувах от това. И по тази причина Българската банка за развитие ще бъде единствената институция в света, която ще стимулира внос, което е абсолютно скандално. Тази банка сме я създали ние, парламентаристите, данъкоплатците, и се надяваме тя да стимулира българския бизнес, а не вноса. Така че скачаме от скандал на скандал.

- Като сме тръгнали, да споменем и скандала с КТБ. Той отшумя и нещата май вървят към замитане на следите. Смятате ли, че нещо ще стане ясно около тази схема? Но преди това искам да ви попитам – вие вложител ли сте в КТБ или дали сте теглили кредит от тази банка?

- Не съм теглил кредит, не съм имал, нямам и не възнамерявам да имам отношения с тази банка – нито консултантски, нито депозитни, нито нищо. Но въпросът е резонен и трябва да бъде питан всеки, който се изказва по въпроса. Кредитната политика на КТБ е под огромно съмнение. Достатъчен е фактът, че 6 млрд. лв. кредити са раздадени само на 138 юридически лица, което ще рече – на тесен приятелски кръг. Сценарият, по който се разигра това, което стана в банката, това, че предумишлено са изпълнявали и други цели, няма никакво съмнение. За това си има обективни и субективни фактори, но ще бъде жалко, ако българската държава не стигне докрай и не разкрие как точно е станало, кой и защо е проспал цялата операция, защо точно в този момент. Надявам се, но имам основания да се съмнявам, че ще се разплете.

- Г-н Гечев, вие бяхте министър на икономиката и вицепремиер в правителството на Жан Виденов. Тогава също имаше банкова криза. Намирате ли нещо общо в двете ситуации?

- Има много общо, тъй като в периода 1990-1996г. банките бяха източени. Не всички, но да припомня, че фалираха 30 на сто от банкерите на банковата система. Банките бяха много на брой – 17-18, но 12-13 от тях бяха „бутикови“, малки банки. И тогава бяха заметени следите и вината напълно неоснователно бе хвърлена на правителството. Някой сега обвини ли министъра на икономиката на предното правителство, че има вина за КТБ? Не, и това е естествено. Тъй като някои май чак сега разбраха, че отговорността за банките по Конституция се носи от БНБ. Министърът би могъл да помогне при определени условия, но отговорността е на БНБ.

Тогава ситуацията беше аналогична с тази при КТБ – източване и раздаване на приятелски кръгове. Почти всички частни банки събираха парите на хората и ги даваха на свързани лица. И накрая като превърнаха банките в празни кратуни, хвърлиха проблема да го решава правителството, както сега правителството се намеси да добави в гаранционния фонд един милиард и нещо, за да могат да се изплатят тези гарантирани от закона стотина хиляди евро на всеки депозант. В онзи случай – в по-голям мащаб, и сега в КТБ имаме източване на банки – незаконно, задкулисно, под погледа на БНБ, като последствията се поемат от правителствата. Ние имахме заем за 2 години около 200 млн. щатски долара; от Международния валутен фонд - около 140 млн.; от Световната банка - 30 млн., около 200 млн.външни заеми. През 1995-1996г. сме изплатили 2.4 млрд. долара външен дълг. И мисля, че това беше и една от причините за трудностите. Договорът за дълга беше подписан през 1993г. след мораториума (правителството на Андрей Луканов отказа да плаща външния дълг и обяви мораториум – б. ред.), Стоян Александров беше тогава финансов министър, имаше и преговаряща група и постигнаха една редукция на дълга от 27-28%, но останалите пари – десетина милиарда долара, започнахме да изплащаме от 1995г., тоест откакто правителството на Виденов взе властта.

- Може ли да припомните кой беше шеф на БНБ по време на банковите фалити в по време на кабинета „Виденов“?

- Шеф на БНБ беше проф.Тодор Вълчев, който бе сменен през 1996г. с един от заместниците му Любомир Филипов. Но лицензите на частните банки не са раздавани само през 1995г., а и преди това, а проф. Вълчев бе от началото на промените председател на БНБ. И това беше нашата претенция – че са раздавани лицензи на сервитьори, на спортисти, без никакви изисквания. Който не е поискал, той не си е направил банка. Тези банки са направени в разрез и със здравия разум - те са теглили заеми от държавни банки или са вземали банкова заповед от държавни фирми, за да правят частни банки. Това е уникален, нечуван грабеж в световната практика.

- Нека се върнем в наши дни, където скандали не липсват, но са малко по-рафинирани. Какво мислите за идеите на министър Горанов около частните пенсионни фондове и НОИ?

- Все пак е добре, че имат намерение да се откажат от собствения си закон, който се опитваха да прокарват и нощно време. След това премиерът се опита да спира действието на закона, след като той вече бе приет. А медиите не обърнаха внимание на факта, че управляващите си приеха закон, който обаче са длъжни да го изпълняват. Но вместо да го изпълняват, заявиха, че през март ще правят нова реформа, а дотогава този закон не ги интересува. Това е поредният уникум в световната практика. Никой няма право да спира действието на закона, след като веднъж е приет. Само президентът има право на вето, а парламентът след две седмици отново може да приеме закона. България обаче стана първата членка на ЕС, а може би и държава в света, където имаме премиерско вето. Премиерът, който няма никакви такива права по Конституция, си позволява да спира закона, който той е внесъл. Изумително!

- Какво мислите за идеята да станем газов разпределител, т.нар. хъб?

- Това е все едно едно семейство да обсъжда какъв гараж да си направи, преди да има пари да си купи кола. Ние, българите, сме така – ще правим гараж някакъв, но пари за автомобил нямаме. Какъв хъб сега, като нямаме газ? Сега чувам премиера, който сутрин, обед и вечер развива някакви нови идеи, че във Варна щяло да има хъб. Ама откъде ще дойде този газ, от Аляска ли?

- Може би това ще е български газ, говори се, че има голямо находище?

- Говори се. Това е като оня, дето си правел план на къща, защото си е пуснал фиш за тотото и евентуално може да спечели. Ще построим хъб, който ще го захраним с газ, ако го намерим в Черно море, ако не – ще направим един паметник на глупостта и ще ходим с билетчета да го разглеждаме. Може да пуснат и делфини за по-интересно.

- Отношенията между Европа, САЩ и Русия са обтегнати, има опасност напрежението да ескалира. Какво мислите като политик за поведението на България в такава ситуация?

- България трябва да запази пълен неутралитет по редица причини - ние нямаме потенциал да се намесваме, но най-важното е, че не бива да се намесваме. И в Украйна, и Русия живеят наши близки православни народи, има и много българи. И не е наша работа да се месим, тъй като това не е наш конфликт, той е между Русия и САЩ, но се води на територията на Украйна. Все ми се ще да вярвам, че нещата отиват към някакво решение и мисля, че някакъв здрав разум все ще победи в тази ситуация. Много приятно се изненадах от изявлението на бившия френски президент Никола Саркози, който е десен политик. Той каза, че Крим винаги е бил на Русия и правилно си отива при Русия след референдум. След като Европа е казала „да“ на отделянето с референдум на Косово от Сърбия, каза Саркози, по какви причини Крим като историческа част от Русия да не отиде при Русия? И каза още, че нашите, европейски интереси, може и да не съвпадат с тези на САЩ. Подписвам се под това мъдро изказване на г-н Саркози. Политиците в определени моменти трябва да се откъснат от политическата си принадлежност и да вземат решения, които са стратегически.

 

Менда Стоянова, ГЕРБ, председател на председател на Парламентарната комисията по бюджет и финансиХората от ГЕРБ все още не са наясно какво искат и за какво се борят.

След като БНБ отговори на министъра на финансите Симеон Дянков, че е с два жълти картона по управление на държавните финанси и го предупреди да не пипа Сребърния фонд, депутатът от ГЕРБ, Менда Стоянова се изцепи в парламента със закана: „Ще се обърнем към ЕЦБ за мнение!”

Само че ЕЦБ поряза Симеон Дянков и разкритикува проекта на българския министър на финансите за промени в Сребърния фонд!

В отговор, Дянков изпрати пак писмо до Марио Драги в стил: „Като си пееш, Пенке ле...” и реално показа, че няма намерение да се съобразява с мнение, различно от неговото, дори когато то да идва от ЕЦБ!

{edocs}pismo-ezb.doc,600,400,link{/edocs}

След като дойде Становището на ЕЦБ, на другата сутрин – 19 април, в обществената БНТ, изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов каза: „Не е работа на ЕЦБ да дава оценка какво може и какво не може да се случва у нас!”

Прав е човекът, но той не чу ли, че не друг, а самата Менда Стоянова предложи да се пита тази банка за промените в Закона, пренебрегвайки суверенитета на БНБ и държавата?

И това Стоянова го предложи, когато от българската централна БНБ, управителят й, Иван Искров с рязка критика отхвърли проекта "Дянков" за Сребърния фонд!

Така че, ако въпросният господин иска да се прави на мъж, то нека като за начало слуша какво говори Менда Стоянова, а след това да критикува ЕЦБ!

Интересно е защо въпросният Иванов не се запита, а какво отношение има Тристранката, та да я строяват и да обсъжда промените в Закона за Сребърния фонд.

Защо Иванов отмина с мълчание факта, че Българска стопанска камара не подкрепя исканите от министъра на финансите промени, за да може да харчи и парите от Сребърния фонд?

Симеон Дянков - министър на финанситеТова за Дянков са едни готови пари, които може да се изхарчат, но кой ли не от експертите финансисти предупреди, че Дянков не трябва да си налага еднолично исканията на парламентарното мнозинство на ГЕРБ!

 

А истината в тази драма е, че всички сили са хвърлени, за да се спасява не толкова Дянков, колкото правителството на Борисов, което с компрометираните си вицепремиери е пътник!

Ще припомня, че Менда Стоянова заяви по бъдещите промени в Закона за  Сребърния фонд следното:

„Когато законът за Сребърния фонд дойде в Народното събрание, когато получим становището и на ЕЦБ, ще коментираме, консултираме, дебатираме всички подробности по текстовете...

... Ще изчакам да дойде отговорът от ЕЦБ на изпратеното запитване от страна на финансовото министерство във връзка с текстовете на този закон. Ще организираме широко обществено обсъждане. Имаме намерение да направим кръгла маса по темата, на която да бъдат поканени редица изтъкнати икономисти, финансисти, специалисти по темата и едва тогава ще вземем решение дали законът ще бъде приет точно в този вид с тези текстове, с които беше приет вчера от правителството или по някои от текстовете ще има промени”.

„...В момента има страшно много възможности Сребърният фонд да бъде инвестиран в различни активи – някои по-рискови, други по-ниско рискови и решението за това как, къде и колко да бъдат инвестирани парите е на Управителният съвет на фонда. Досега Управителният съвет е вземал единствено и само възможно най-консервативното решение, което означава ниска доходност, но сигурност на главницата на тези пари, така че не смятам, че промяната в закона и най-вече разширяването по отношение на българските държавни ценни книжа е моментът, е разковничето, което ще наруши финансовата стабилност или фискалния резерв”, заявява Стоянова.

Депутатът от ГЕРБ „пропусна” да каже, че начело на Управителния съвет на Фонда е не друг, а самият Дянков!

Т. е. той е този, който е вземал решения за ниска доходност, а не някой друг!

И тук се натъквам на откровени неистини – от една страна Дянков пише след критичното Становище на ЕЦБ, че вече са проведени дебати и широко обществено обсъждане на промените за Фонда, докато Менда Стоянова заявява, че тепърва ще се дискутира и обсъжда този въпрос!

Евгени Генчев, водещ на предаването Истината е, че нито ще се обсъжда, нито ще се дискутират проблемите с исканите от Дянков промени за Сребърния фонд – той еднолично е на път да наложи своето решение, и това едва ли ще се промени... въпреки мнението на ЕЦБ!

В дебат по темата влязоха Христина Христова, председател на НДСВ и бивш министър на труда и социалните грижи, Мика Зайкова от „Подкрепа” и Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ.

В предаването на Нова телевизия, „Здравей, България!” тримата изброени по-горе изложиха доста мрачна картина на финансовото състояние на държавата. Поради силно критичния характер на думите им, разговорът в студиото не бе пхубликуван, за да не го прочете някой гражданин!

Но да започна с това, какво е Сребърния фонд

Христина Христова, председател на НДСВ и бивш министър на труда и социалните грижиСребърният фонд е част от фискалния резерв на държавата. И той е Фонд за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система. Във фонда се събират пари, които са от приватизацията, от концесиите, от излишъците, каквито също нямаме, вече трета година управление на ГЕРБ.

В закона бе записано, че тези пари могат да се използват не преди да минат десет години, което е 2018 г.!

Според Закона, който Дянков иска и явно ще промени, от този Фонд ще се определят парите, към бюджета, с които ще се подпомага осигурителната система – но след исканите от Дянков промени, годината да заработи този Фонд вече е чак 2028!

От приватизация и концесии пари във Фонда не са постъпвали, въпреки извършваните сделки. А зад сделките стои Дянков, зад УС на Фонда – също, т. е. той, управлявайки го не се е интересувал за спазването на Закона, уреждащ събирането на пари в Сребърния фонд!

Нищо не се говори и за следното:

По дефицита в този Фонд проф. Димитър Иванов от Лондон съобщи:

"Общият дефицит в "Сребърния фонд" е над 4 млрд. лв. Проблемът е, че няма свежи пари в икономиката. Моторът на излизане от кризата е потреблението, но как да потребявате, като нямате доходите”, запита проф. Иванов от екрана на тв7 на 10 април 2012 г..

Мика Зайкова, експерт от КТ „Демографската криза се очаква да настъпи 2024 и 2028 е твърде късна дата за начало на ползване на парите от Сребърния фонд! – уточни Мика Зайкова. - ...доходността на Сребърния фонд далеч не се изчерпва с нищожната лихва, която дава БНБ. Дянков и сега краде от Сребърния фонд и ще Ви каза как...

... Сребърният фонд е част от валутният резерв на страната. БНБ го влага в различни валутни операции и получава по-висока доходност. И в рамките на тази доходност, всяка година БНБ прави вноска в бюджета. И тъй като прави вноска в бюджета, а част от тази доходност се дължи на парите на Сребърния фонд, а тази вноска не се връща във Фонда, за да увеличи своя номинален размер, а отиват в бюджета. Така че и сега Дянков краде от Сребърния фонд, от неговата доходност! И сега, с този закон, той има право да раздвижи портфейла, да вложи парите от Сребърния фонд в ДЦК, но първокласни и навънка...Ако се насложат демографска криза и нестабилна икономика в един момент, това ще означава двойна загуба – обясни Мика Зайкова.

Държавни ценни книжа – това са облигации, които държавата емитира, с цел да покрие дефицита в бюджета. Това са и обещания на държавата, че срещу тази ценна книга ще даде определена доходност и когато настъпи падежа, държавата ще плати с лихвата, която ще носи тази ценна книга.

Проф. Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ поясни:

проф. Йордзан Христосков, бивш управител на НОИ„... Несигурността на инвестиране на такива пари в ДЦК е много висока, било поради демографска криза, било поради слаба икономика, и точно когато те трябва да покрият дефицити, държавата тогава ще е в нестабилно положение. Приходите в бюджета са ниски, има риск тези ДЦК да не могат да се осребрят, т. е. да се превърнат в истински пари. Затова те трябва да бъдат инвестирани/парите от Сребърния фонд/ в държавни ценни книжа, в развитите страни... Аргументите на министър Дянков са несъстоятелни, защото има огромна разлика между финансовата стабилност и икономика в България, да обслужва своите ДЦК и онези страни.

Те са обезпечили плащането на своите ДЦК с огромни ресурси, с които разполагат, с гарантирани постъпления...”

„Категорично не е вярно, че сме стабилна държава, на фона на други страни-членки на ЕС! Ако ние направиме тази крачка – рискуваме страшно много. Първо във фискалния резерв няма други пари – обясни Зайкова в студиото. – Има едни пари за „Козлодуй”, които би трябвало да са неприкосновени, те не могат да се ползват, но в края на годината трябва да са там.

Ще може да се случат две страшни неща: първо, да бъде намален кредитния рейтинг на България, защото, след като нямаш финансов бе граунд, а външните икономисти и анализатори  виждат, че държавата се държи на косъм, това означава, падане на кредитния рейтинг, това означава – по-високи лихви, за правителство, за бизнес, който взема пари оттам, а от друга страна – спира инвеститорите това е първото, което ни очаква.

Второто е, тъй като Сребърният фонд е част от валутния резерв на България, а ние сме във Валутен борд, може да разклатиме борда, защото не забравяйте, че колкото и да е хлабав нашият Валутен борд, той държи инфлацията. А ако направиме така и подкопаеме основите на Борда, това означава, че няма да има достатъчно покритие за парите в обращение и Борда може да падне!

И тогава, Жан Виденов ще ни се види като слънце!”

„Мисля, че това е панически ход от правителството, след като за две години и половина бяха разходени 5 милиарда от фискалния резерв на държавата и както каза г-жа Зайкова – във Фискалния резерв останаха само Сребърния фонд и фонд „Козлодуй” и няколкостотин милиона лева. Това е. -  обясни Христина Христова от НДСВ.

Дянков сега не може да си продаде ДКЦ-тата – съобщи Мика Зайкова. – Това означава, че няма доверие у инвеститорите... За тези няколкостотин милиона, за които спомена Христова, искам да кажа – това са авансите по плащанията на европроектите. А г-н Томислав Дончев обяви, че на 70 на сто е стигнал сключване на договори по европроекти – това са кухи обеми. Кухи, получили сме аванс, но като не можем да го реализираме, ще трябва да го върнем!”

„Не се стабилизира държавата с най-чувствителните пари!” – намеси се Христина Христова в разговора.

„Умните глави не са само в Министерството на финансите – становището на Комисията за финансов надзор е изключително компетентно – заяви Христосков – и изцяло отрича всички тези промени, които предлага г-н Дянков в Закона за Сребърния фонд.  Същото е и със Становището на БНБ – ние не бива да слушаме само МФ, защото там има така наречения конфликт на интереси... Промените в този закон, които дават големи правомощия на министър Дянков и на неговите чиновници, са типичен пример на конфликт на интереси, Аз ако бях на мястото на министър Дянков, щях да оттегля този законопроект, след тези две становища на Комисията за финансов надзор и БНБ...”

„Защо не се изпълнява закона, а се търси най-рискованото и най-недоходното?”- попита Христина Христова.

„Има още едно хитруване,

във Фонда би трябвало да постъпват парите от приватизация, обясни Христосков. – Това правителство извърши една много хитра маневра, създаде една консолидационна компания, парите от приватизацията, чрез тази компания постъпват в нея, и държавата, вместо да внесе част от тези пари в Сребърния фонд и той да нараства, ги взема под формата на дивидент, за да си пълни дупките на бюджета! Това трябва да го разбират Вашите зрители, това измама, хитруване, това не е кражба, тези пари в края на краищата отиват по социални програми, но ...”

„Дивидентът е 80 процента – намеси се Мика Зайкова – Много е деликатен професорът, но аз не съм толкова... – И нещо друго – за четири години е имало две заседания на Сребърния фонд и на тези две заседание нито веднъж не е вземано решение да се раздвижи портфейла на Фонда!

... Вземането на парите от Фонда е по-малката беда, падането на кредитния рейтинг и разклащането на Валутния борд са по-големите беди, които ще последват. Чак тогава ще стане страшно – и сега инвеститорите не се бият да дойдат в България – нали, вие знаете колко са паднали инвестициите. А ако това се случи – няма да видим инвеститор...”

„Аз мисля, че дори законопроектът да се приеме от парламента, най-накрая ще надделее разумът, и много малка част парите на Сребърния фонд ще бъдат инвестирани в български ценни книжа – предположи Йордан Христосков.

... Ние трябва да се откажем от тази идиотия плосък данък. Ние трябва да престанем да се хвалим, че сме държавата с най-ниски данъци, защото виждате, че чуждестранни инвестиции не идват!  Ние трябва да променим данъчната политика, ние трябва да променим икономическата политика...”.

„Аз мисля че ние трябва да се справим с контрабандата. От контрабандата не постъпват два милиарда и половина в бюджета – заяви Христова.

„Аз мисля че трябва да се справим с Дянков, всеки ден престой в България, на този пост - той вреди. Той показа, че не може да управлява финанси” – откровена Мика Зайкова.

България е пред финансова и политическа криза, затварянето на очите на политиците от ГЕРБ какво предстои да се случи – само ускорява кризата, която неминуемо и необратимо настъпва. Харченето на последните пари от фискалния резерв само ускорява приближаването на кризата.

Фирмената и междуфирмената задлъжнялост, които се измерват в милиарди дърпат икономиката ни надолу. Безработните официално са 400 000, а трайно безработните, а общият им брой? А липсата на инвестиции?

Другата част от населението са два милиона пенсионери – откъде да дойде стабилността в икономиката и финансите, след като потреблението спада под критичния минимум?

В историята на България не е имало друг случай в който БНБ да се изкаже срещу финансовия министър! Управителят на БНБ нямаше друг начин освен да се възпротиви на исканията на Симеон Дянков!

В Писмото си до Марио Драги Дянков описва българските ДЦК като

„...емитирани специални емисии ДЦК, които ще бъдат нетъргуеми. За нетъргуемите специални емисии ДЦК е възприет подход, при който не се въвежда изискване за присъден инвестиционен клас кредитен рейтинг...”

Точно от това се нуждае Дянков – ДЦК да нямат кредитен рейтинг и да не може да му се хванат машинациите в държавните финанси!

Кой е виновен за своеволните действия и решения на Дянков

– неговият премиер Борисов.

Няма начин Борисов да не е чул, че десетки уважавани финансови и икономически експерти са против исканията на финансовия ни министър със солидни аргументи!

Няма как Борисов да не е чул, че държавата ни е на ръба на фалита, че пари няма, и не се вижда откъде биха дошли...

България не е имало друг такъв премиер, който да мълчи, когато страната лети необратимо към катастрофа!

 

Бойко Борисов, премиерРешението на правителството да вложи пари от Сребърния фонда за пенсии в държавни ценни книжа, което бе смятано от всички за спорно, се оказа еднакво с това на Европейската централна банка.

Европейската централна банка /ЕЦБ/ изпрати критично Становище до българското финансово министерство във връзка с предлаганите промени в закона за Сребърния фонд. Становището ЕЦБ е изпратила заради искане на Симеон Дянков за становище относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система!

Симеон Дянков - министър на финанситеСлед този резил, след този урок по законодателство и обяснение как се пази финансовата стабилност на една държава – ако министърът на финансите Дянков имаше малко чест, щеше да си събере багажа и да отлети за щатите с еднопосочен билет!

Другият, който трябва да изчезне от властта се казва Менда Стоянова, понастоящем депутат от ГЕРБ, тъй като изпратеното Становище на ЕЦБ показа, че тя не е мръднала от равнището на регионален данъчен началник!

Преди седмица, когато правителството гласува промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд – ето как се случи това на правителственото заседание от 4 април 2012 година:

Точка 33

Доклад относно упълномощаване заместник министър-председателят и министър на финансите да предприеме необходимите действия за подготовка емитирането на държавни ценни книжа, деноминирани в евро на международните капиталови пазари.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че през януари 2013 година е  първият  падеж от т.нар. облигации на Милен Велчев на обща стойност около 1 милиард 830 милиона лева.

Втората част е с падеж януари 2015 година и следователно ние трябва да подготвим финансирането за покриване на този голям допълнителен финансов ресурс, който ни пада в началото на следващата година.

Има няколко начина за финансиране и понеже темата е от голямо обществено значение и ние го предложихме на обществена дискусия и на експертна дискусия в последните три, четири месеца. Надделя мнението, че излизането на международния пазар на облигации, по-конкретно на евро облигации, е най-разумният вариант. Благодарение на увеличаването на кредитния рейтинг на България в средата на 2011 година в момента нашите рейтинги навън помагат за доста по-ниски лихви от тези, които бихме взели преди година, две години, три години и т.н.

За сравнение падежът, който изтича през месец януари 2013 година е на лихва 7.5 %, а този който е през 2015 година е на 8.25 %.

В момента пазарите предполагат възможност за лихви от порядъка на 5.5 %, т.е. при успешна емисия с доста ще намалим тежестта върху централния бюджет от гледна точка на плащане на лихвите.

В държавния бюджет за 2012 година в параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби вече съществува възможността министърът на финансите да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 2 милиарда лева.

С това протоколно решение предлагаме възможност за емитиране на евро облигации до 950 милиона евро или с други думи в рамките на тази възможност под двата милиарда лева.

И последно защо сме решили да влезем в пазара за евро облигации? Защото от една страна банковата система на България работи главно с евро като основна външна валута, а от друга страна заради валутния борд, който е свързан с еврото и разбира се голяма част от външната ни търговия е в евро.

От друга страна процедурата ще бъде много по-улеснена, ако не гледаме други валути, а гледаме евро валутата. Това решение е също координирано и с БНБ, които също са на мнение, че евро облигациите в момента са най-изгодната ни алтернатива.

Процесът на подготовка е свързан с избиране на банки мениджъри и правен консултант. От момента на това протоколно решение на Министерски съвет в срок от една седмица Министерството на финансите ще изпрати писма – покани към всички банки мениджъри, които са работили на евро облигационния пазар в последните три години, както и към всички правни консултанти, които са работили на евро облигациите на пазара през последните три години, така че да можем да изберем най-добрите сред всички тези конкуренти.

На последно място, искам да напомня, че този проект на протоколно решение няма да доведе до допълнително или пряко, или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България, защото това вече е разчетено като възможност в Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година.

Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка  33.

Никой не смее да се обади по време на монолога на Дянков, а той самият дръпва по традиция една реч, и разбрал-недоразбрал, Борисов изрича „Приема се”.

БНБСамо че междувременно от БНБ, нейният управител Иван Искров възропта като видя накъде отиват събитията!

В официално съобщение на БНБ, изпратено до медиите, Българската народна банка настоява Министерският съвет да оттегли предложението си за промени в Закона за Сребърния фонд.

БНБ остро възразява с пари от Сребърния фонд да се купуват ценни книжа, издавани от български емитенти в това число акции, облигации, както и Държавни ценни книжа /ДЦК/!

Същото, за което и ЕЦБ критикува Дянков!

Но преди това, председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ заявява доста агресивно:

Менда Стоянова, ГЕРБ, председател на председател на Парламентарната комисията по бюджет и финанси

„Когато законът за Сребърния фонд дойде в Народното събрание, когато получим становището и на ЕЦБ, ще коментираме, консултираме, дебатираме всички подробности по текстовете...

... Ще изчакам да дойде отговорът от ЕЦБ на изпратеното запитване от страна на финансовото министерство във връзка с текстовете на този закон. Ще организираме широко обществено обсъждане. Имаме намерение да направим кръгла маса по темата, на която да бъдат поканени редица изтъкнати икономисти, финансисти, специалисти по темата и едва тогава ще вземем решение дали законът ще бъде приет точно в този вид с тези текстове, с които беше приет вчера от правителството или по някои от текстовете ще има промени”.

„...В момента има страшно много възможности Сребърният фонд да бъде инвестиран в различни активи – някои по-рискови, други по-ниско рискови и решението за това как, къде и колко да бъдат инвестирани парите е на Управителният съвет на фонда. Досега Управителният съвет е вземал единствено и само възможно най-консервативното решение, което означава ниска доходност, но сигурност на главницата на тези пари, така че не смятам, че промяната в закона и най-вече разширяването по отношение на българските държавни ценни книжа е моментът, е разковничето, което ще наруши финансовата стабилност или фискалния резерв”, заявява Стоянова.

Депутатът от ГЕРБ Стоянова „пропуска” да каже, че начело на Управителния съвет на Фонда е не друг, а самият Дянков!

Т. е. той е този, който е вземал решения за ниска доходност три години, а не някой друг!

Ръководното място, което е заемал и заема Дянков в Сребърния фонд не му пречи да получава прозрение на третата година от мандата си: "Не заплашвам финансовата стабилност на страната. Времето ще покаже кой е по- компетентният - аз или БНБ"...

Дянков коментира пред БНТ острата реакция на БНБ по повод предложените от кабинета промени в управлението на Сребърния фонд, с които се позволява част от парите за бъдещи пенсии да се инвестират в български ДЦК.

По закона за Сребърния фонд се работи от година и половина. Той ни изравнява с европейските практики. Там средно 70 на сто от средствата се инвестират в ценни книжа. Искаме да тръгнем по този път. В началото бях по-решителен, но след коментарите на БНБ решихме да започнем на 30 на сто, уточни Дянков. Досега не се е говорило за доходност на парите в този фонд, а аз искам доходност за пенсионерите, подчерта финансист номер едно.

„Досега не се е говорило за доходност” казва Дянков, „А защо?” питат финансови експерти, хора, които за разлика от Дянков разбират от управление на финансите на една държава, а не експериментират от някакъв чиновник в банка в първите си стъпки като министър на финансите.

Едно интервю, което не бе публикувано никъде...

"Общият дефицит в "Сребърния фонд" е над 4 млрд. лв. Проблемът е, че няма свежи пари в икономиката. Моторът на излизане от кризата е потреблението, но как да потребявате като нямате доходите”, запита проф. Иванов от екрана на тв7 на 10 април 2012 г...

проф. Димитър Иванов, експерт в тв7

Според него правителството е закъсняло в търсенето на нов дълг. Това трябваше да стане 2009-2010 г. Има и по-добра опция от нов дълг. Можеше да се ползва Международния валутен фонд. Пазарите в момента са "задавени от дълг", категоричен бе Димитър Иванов.

„Кризата в България се различава от световната. По света започна на макроравнище, а у нас в реалната икономика. Сега в България се превръща в криза на платежоспособност”, коментира проф. Димитър Иванов.

Интервюто на професора можете да чуете тук, тъй като бе критично към правителството и нито една агенция не го публикува.

„Днес светът е много по-зле отколкото беше...през 2008 година... ние сме изправени пред едно загубено десетилетие... това, което се случи в Гърция, е само една прелюдия за целия Европейски съюз, ако не бъде променена тази ситуация...

...Нашата дистанция, тъй като ние сме на последно място в Европа, и тази дистанция се увеличава, вече заплатите в една Румъния са два пъти по-големи от тези в България! В една Италия и Германия са 10 пъти по-големи...”

Дълбоки структурни дисбаланси, големи разлики в икономиките и финансите на отделните европейски държави, които се увеличават още...

Един голям германски писател Томас Ман бе заявил: „Аз не искам германска Европа, а европейска Германия”...цитира проф. Иванов писателя. – Според мен днес постигнахме и двете – и европейска Германия имаме и германска Европа, но хората не са доволни и от двете...

От миналата седмица, една Бундесбанк вече отказва да приема като гаранции... ценни книжа, облигации от основните банки от страните-членки на Еврозоната, т. е. доверието вътре, в банковите системи вече е сринато.

Само след десетина дена Мудис започва проверки на 115 банки в Еврозоната, на 16-ти са италианските банки, на 23 – австрийските, на 29 април са испанските банки, и ще се отиде до още по-голямо смъкване на кредитните рейтинги, което допълнително ще оскъпи кредита в цяла Европа...

... Кризата в България, когато спорехме със Станишев още при миналия мандат, по време на Тройната коалиция, кризата в България се различаваше от кризата,у която започваше в света и Европа. Тя в света започна на макроикономическо равнище – в България започна – на макроикономика – фирми, домакинства, огромен междуфирмен дълг, огромни задължения на домакинствата, докато на макроикономическо равнище – икономическия айберг..така да се каже, изглеждаше сравнително красива.

Сега тази криза на платежоспособност на правителство на фирми, на домакинства, на всичко – и не се вижда решение на тази криза.

... Аз имам силни опасения към дълговите задължения на българското правителство, официалните дългови задължения на българското правителство, тъй като предстоят плащания по външния дълг, догодина...Тук, пред мен е последната графика на фискалния резерв – към 29 февруари тази година, по данни на националната статистика, фискалният резерв вече е на стойност 3, 8 млрд лева...

Дефицитът в Сребърния фонд е минус 2 милиарда, като има 2, 23  мрд, които трябва да дойдат по линия на Републиканския бюджет, така наречените трансфери на РБ и не са дошли, т. е. общият дефицит на Сребърния фонд е 4, 23 млрда...

Но най-страшно е, че вътре в икономиката няма бизнес, няма нови пари, няма кеш фул, който да се генерира ново, върти се един и същи дълг и се чакат някакви еврофондове и помощ от страна на държавата!

Но, моторът на задвижване, моторът на излизане от кризата е потреблението – как може вие да потребявате, ако нямате доходи, или ако трябва да изплащате вашите ипотеки и не може да ги изплатите...

... Откъде да дойде запалването на потреблението в икономиката? Това е основният проблем...

... Аз смятам, че правителството закъсня в търсенето на нов дълг. Това трябваше да стане в 2009, 2010 година... даже  и сега, даже и сега, решавайки, да се даде мандат на министерството на финансите за нов евродълг, аз считам, че има и по-добра опция – това е МВФ, който има специален фонд, с далеч по-ниска цена...

Ниските данъци? Това са малко легенди, това са малко легенди, на всичкото отгоре какво значи да пипне данъците? Ами най-ниските данъци, с най-ниските приходи...с най-бедния публичен сектор...

... пенсионната система е на границата на краха, така че пари са необходими... това няма как да стане преди гръцките избори /6 май/, и интерес към държавните, български ценни книжа едва ли ще има...

Гърция днес е още по-зле и то след спасителния план, Еврозоната се разпада, колапс на икономиката на Гърция, особено висока безработица, гърците няма причина да продължават с това евро, при тази абсолютно обезсърчаваща политика на фискално затягане, която ще доведе до тотална социална катастрофа в Гърция...

... Гърция е единият пожар, Испания ще е още по-голям пожар, срутването на Испания става жестоко, вчера има нови данни за Испания, вече официалната безработица е 26 процента, над 50 на сто от младото население, ...Италия е пред същата криза, Ирландия, Португалия...Холандия обяви миналата седмица, че ще има бюджетен дефицит тази година, надхвърлящ 3 процента...

В следващите 4-5 години, Европа ще навлезе в окото на един невиждан социален и икономически ураган, който ураган няма как да се реши, ако не се промени изцяло конституционно и принципно формиране на Еврозоната. Тя в този вид не може да съществува. Тя не е нито истински фискален съюз, нито истински монетарен съюз, нито представлява конституционно образувание, което да дава възможност както за нейното влизане, така и да има процедура за нейното излизане.

Сега, ако Гърция реши да излезе – няма как да го направи. Трябва да излезе съгласно член 50 от Лисабонския договор, което означава – напускане на ЕС...

От тази гледна точка, рисковете пред България са огромни – ние нямаме Стратегия в момента, нито Стратегия по дълга все още – МФ не разполага с такава, нито имаме Стратегия за изход от кризата, нито имаме Стратегия по големите геополитически и геоикономически размествания, които стават в региона!

...Ние нямаме управленска програма на това правителство все още не знаем то какво ще прави в тази настъпваща буря. Ние нямаме Стратегия за изход от кризата, ние нямаме солисти в това правителство.

Централна банка срещу властта?

Това звучи като преврат или поне като подготовка за бъдещ преврат във властта.

За първи път от годините на най-новата ни история, централната банка се обяви така остро срещу решение на правителството, с настояване то да бъде оттеглено.

Централната банка защити позицията си с аргумента, че има значителни рискове за финансовата стабилност на страната.

Промените в закона за Сребърния фонд, които разрешават до 30 на сто от Фонда да се инвестират в ДЦК през тази година, като този процент плавно ще се увеличава. През следващата година ще е 40 на сто и така във времето ще се стигне до 70 на сто.

Според тези промени, парите от Фонда ще могат да се използват чак от 2028 година!

Според ЕЦБ и изпратеното от нея Становище, с изваждането на парите от Сребърния фонд от фискалния резерв, се поставя на изпитания финансовата стабилност на държавата.

Становището на ЕЦБ е изготвено на 13 април и с него разполагат основните български институции, които досега не са го коментирали.

Аргументите на ЕЦБ против предложенията за промени в Закона за Сребърния фонд се доближават до аргументите, с които Българската народна банка отхвърли проекта преди месец.

Според ЕЦБ, исканите и наложени на правителството от Дянков промени биха довели до изкривяване на пазара, нарушаване на конкуренцията и непряка дискриминация.

ЕЦБ припомня, че основната цел на Фонда е да гарантира устойчивост на пенсионната система, че, по закон, средствата от Сребърния фонд са самостоятелна част от държавния бюджет, а прехвърлянето им към общественото осигуряване не може да стане преди 2018 година.

Фондът е част от фискалния резерв на правителството и средствата в него са актив на българската държава. С инвестирането на средства от Фонда в български ДЦК обаче тези средства престават да бъдат актив и се превръщат в пасив - т.е. задължение на държавата.

Управляваните от БНБ средства на Фонда са част от международните валутни резерви на България. Инвестирането на средства от Фонда в активи вътре в страната автоматично ще понижи международните валутни резерви на България, тъй като тези активи не могат да бъдат третирани като международни резерви.

Това от своя страна ще даде силен негативен сигнал за инвеститорите и чуждестранните анализатори, ще накърни доверието в икономиката на България и като краен резултат ще повиши цената, на която се финансират правителството и частният сектор.

БНБ посочва в съобщението си до медиите, че едно допълнително понижаване на фискалния резерв ще лиши България от този важен защитен механизъм и съответно ще предизвика понижението на кредитния рейтинг на държавата.

"Не заплашвам финансовата стабилност на страната. Времето ще покаже кой е по- компетентният - аз или БНБ", заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в сутрешния блок на БНТ.

ЕЦБ даде отговор – по-компетентният е БНБ, а Дянков е некомпетентен!

„Има сериозни аргументи, които съвпадат с мнението на широк кръг от гилдията, че не трябва с такава лека ръка да се харчи последната част от фискалния резерв, както правителството възнамерява да го направи. След като похарчим и Сребърния фонд, практически ще останем без фискален резерв”, обясни пред журналисти в парламента депутатът от ПГ на Коалиция за България и министър на финансите в правителството на Тройната коалиция Пламен Орешарски.

Тепърва сайтът „Хроники” ще изнася мнения на хора, експерти, които разбират от финанси, пенсионно осигуряване и управление на финансите на една държава.

Лошото е, че и ЕЦБ научи, какъв човек е поставен в България за министър на финансите!

Въпросът е: кога премиерът ще свали от поста Симеон Дянков, в името на оцеляването на българската държава.

 

Симеон Дянков - министър на финанситеФискалният резерв се топи, той е под санитарния минимум. За харчене остават Сребърния фонд и двата фонда за затварянето на АЕЦ "Козлодуй"! Къде отидоха 5 милиарда от Фискалния резерв на държавата, за какво - никой не обяснява!

Къде са парите от Резерва на Здравната каса - също не се казва!

При настоящата уютна опозиция, в лицето на лидера на БСП и лидерите на Синята коалиция, защо Дянков да не си развява байряка? Кой ще го спре  - никой!

Сергей Станишев отвори темата за Сребърния фонд и намерението на министъра на финансите Симеон Дянков да харчи от него, но така го направи, че никой не запомни и забеляза!

Пламен Орешарски, депутат, бивш министър на финанситеНай-скандалната тема за харченето от Фискалния резерв /където би трябвало да е Сребърния фонд – бел. Л. М./остана извън БСП!

Бившият министър на финансите Пламен Орешарски говори неведнъж по темата, Драгомир Стойнев също алармира, но реакцията от ръководството на БСП като опозиционна партия е толкова вяла, че това мина и замина!

Както се казва една птичка пролет не прави...

Неизвестно по какви причини затихна интересът към „национализацията” на Резерва на Здравната каса, обяснение за който Резерв Дянков така и не даде!

Закриването на Държавния резерв също мина някак между другото и нито бе направен одит на ДР, нито се приеха частите от него в различните ведомства със строга отчетност!

Сега наред е Сребърният фонд, и то при положение, че Фискалният резерв, част от който е този Фонд е далеч под разрешения минимум!

Менда Стоянова, ГЕРБ, председател на председател на Парламентарната комисията по бюджет и финансиПри разрешен санитарен минимум от 4,5 млрд лева, днес, на 19 февруари чухме от Менда Стоянова, че критичният минимум е 3,5 млрд – с един милиард по-малко от записаното в Закона за Държавния бюджет!

Днес чухме и тъпи оправдания от ГЕРБ в ефира на предаването „Неделя 150”, чухме и тревогата на един сериозен финансист като Пламен Орешарски! Липсваше единствено виновникът за изхарчените неизвестно за какво 5 милиарда Симеон Дянков – липса, която не мога да окачествя по никакъв друг начин освен като арогантна безотговорност!

Публикувам разговора за Фискалния резерв от 19 февруари, в който особено важните изрази са подчертани от мен:

{edocs}fiskalen-1.doc,600,400,link{/edocs}

Сайтът „Хроники” алармира миналата седмица за тревожното състояние на Фискалния резерв, след нас и в. „Сега” излезе със собствено проучване, в които продължи темата!

Мълчанието бе оглушително! Управниците ни занимаваха с лакардии за „пречупен гръбнак на организираната престъпност”, със спомени на премиера за комунистическата партия и други подобни!

Нито дума на отговорни високопоставени лица не се чу – до днес, 19 февруари!

Лидерът на СДС Мартин Димитров коментира, че може би е време да търсим услугите на МВФ, тъй като има опасност от верижна реакция.

Няма спор, че от края на миналата година гребем дъното, защото отдавна сме се ударили в него и финансовите резерви на държавата паднаха под критичния минимум, както изнесоха във в. „Сега” Таня Петрова, Венелина Ангелова, Юлиана Бончева!

Да сме чули нещо по скандала, защото да се харчи от Резерва, след като е минат критичния праг – това не е само престъпление по служба, но и скандал!

Да се мълчи, след като още миналата година финансовият министър Симеон Дянков даде знак, че държавата ще се нуждае сериозно от резерва, като предложи минималният резерв към декември 2012 г. да бъде намален от 4,5 на 3 млрд. лв. – това е повече от скандално и сериозно за прокурорска проверка!

Фискалният резерв на България е достигнал критично ниски нива - 3.2-3.3 млрд. лв., при положение че по закон не бива да пада под 4.5 млрд. При приключването на финансовата 2011 г. вицепремиерът Симеон Дянков се похвали, че в резерва има 5 млрд. лева. Това означава, че за малко повече от месец правителството е изхарчило 1.7 млрд. лв. и че е започнало да бърка във фондове, които са част от фискалния резерв, но са целеви и неприкосновени - като Сребърния фонд, чиито средства по закон не могат да се ползват преди 2018 г.

Това публикува в. „Сега”, но от правителството – ни звук, ни стон! От там викат телевизията единствено когато премиерът раздава пари от европейски програми на кметове – със самочувствие, като че ли той ги е извадил от джоба си!

В „Сега” уточни:

Министър Симеон Дянков вчера не намери време да коментира, но от финансовото министерство увериха, че нямало повод за притеснения - намалението било типично за сезона и за началото на месеца. Годината винаги започва с плащания по външния дълг - през януари бяха дадени 500 млн. лв., които само частично бяха покрити с емитиране на нови държавни ценни книжа (ДЦК). Отделно фонд "Земеделие" преведе 725 млн. лева субсидии на фермерите. "От тази сума 650 млн. лв. ще бъдат покрити от бюджета на ЕС, тоест ще се върнат в резерва, вероятно през април", обясниха от МФ. Освен това в началото на всеки месец - до 12-о число, се правят много разходи - пенсии, социални плащания. А пък приходите от ДДС, акцизи и др. започват да се трупат след 14-о число на месеца. От МФ увериха, че към 15 февруари вече има подобрение и че резервът се е качил на 4 млрд. лв.

Фондът се бил качил на 4 млрд – това означава, че е бил под тази цифра! А критичният минимум е фиксиран на 4,5 млрд!

И никой не разбра кога и как, по каква причина той бе минат!

Алармирахме, че Дянков посяга на Сребърния фонд – след национализацията и попиляването на Здравния резерв – на ред дойде и Сребърния фонд!

Да сте чули за разрешение от парламента за посягане на Сребърния фонд? Няма как да чуете, защото това не е влизало в парламента!Да сте чули, че освен Сребърния фон във Фискалния резерв са и двата ядрени фонда - за извеждане от експлоатация на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" и за съхранение на отработилото ядрено гориво /над 1.3 млрд. лв./, цитира в. „Сега”.

Двата фонда са целеви. Такъв беше и Резервът на здравната каса (1.4 млрд. лв.), но през 2010 г. той бе прехвърлен в общия фискален резерв с безотговорното гласуване на депутатите от ГЕРБ. Официално, от финансовото министерство твърдяха, че тези пари са неприкосновени.

Дянков е над закона, над Конституцията, над парламента!

Но...да повторя: той застрашава със самоволните си действия бъдещото изплащане на пенсии и заплати от бюджетния сектор!

Нисък резерв означава ниско доверие на инвеститорите към държавата, това влече след себе си твърде лоши очаквания!

Няма да цитирам така наречените финансисти от царедворците Н. Василев и М. Велчев, защото и единият и другият трябваше отдавна да пишат дълго и подробно как провеждаха приватизацията на БТК, на Електроразпределителните дружества и колко загуби държавата ни от замяната на външния дълг, а не да правят пресконференция, че държавата ни била в неплатежоспособност. Това се знае и те са последните, които имат право да говорят по проблема, тъй като са част от неговото натрупване.

Лошото е, че твърденията, изречени от тях са истина – Дянков води финансите и икономиката ни към унищожение!

Министърът не даде обяснение за Резерва на Здравната каса, не даде обяснение за закриването на Държавния резерв без одит и разпределението му по ведомства, но никой не  го и пита за това.

Станишев спомена мимоходом за Сребърния фонд и се обърна към себе си и уреждането да бъде увековечен за лидер на партията, която нарича вече „моята партия”.

„Корифеи” като Костов мълчат и не питат, за да не ядосат ГЕРБ и не ги дръпнат за нещо в Прокуратурата...

ДПС чака да назрее още повече скандала, но от чакане полза няма!

Тази година Дянков разпродаде Булгартабак на много ниска цена, готви се да продава спешно и „Товарни превози” на БДЖ, продадоха „Кремиковци”, продадоха имоти в чужбина също на безценица и в условия на криза, когато имотите не трябва да се продават!

Говорим за Сребърния фонд като за нещо, което е в България, но според мен парите от него отдавна са в чужди банки като залог за печалба!

Предстои плащане на лихвите по външния дълг – сметката над милиард, която Милен Велчев ни остави – с какво ще я плати Дянков!

Изказаха се предположения, че Дянков е взел кредит от 2 милиарда и така е повишил дълга на страната ни.

Опровержение не последва.

Не е ли време Симеон Дянков да излезе пред депутатите в парламента и да даде смислени и конкретни обяснения кога, какво, колко е похарчил?

Защото засега това, което е налице е класическа злоупотреба със служебно положение и нещата отиват към прокурорска проверка!

Дано не станем свидетели отново на познатото шикалкавене, отбягване на отговори и арогантно поведение за безнаказаност, защото тук нещата опират вече до оцеляването на държавата, по което оцеляване и стабилизиране явно се е действало твърде безотговорно!

 
Powered by Tags for Joomla