Tag:нато

В Сърбия мрат като мухи от бомбите с обеднен уран, а в родината виновните политици отново стягат предизборните листи!

От бомбите на НАТО горяха къщите на мирното населениеНАТО-вските бомби морят сърбите – под това заглавие днес излезе сръбския вестник „Вечерне новости”.

В него проф. д-р Слободан Чикарич, председателят на Сръбското дружеството за борба с рака пише за драматичното нарастване на броя на заболелите от злокачествени тумори в Сърбия, като посочва директно, че са виновни радиоактивните остатъци от НАТО-вските бомбардировки над страната през 1999 г.!

Според професора, уважаван специалист в страната си, тепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната.

Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки, които на всичкото отгоре, парламентът и правителството на Иван Костов разрешиха да се извършват с прелитане на НАТО-вски самолети над страната ни!

Авиацията на НАТО прелиташе през България с разрешение от парламента уж за еднократно прелитане!Над 1000 опасни снаряди са отстранени само четири години след тази война, а в няколкостотин килограма уран, които самолети на НАТО "подхвърлиха" в южната част на Сърбия през 1999 г., се съхраняват в хангари Института "Винча", съобщава изданието. Целеви места в близост до Враня, Буяновац и Прешево са почистени вече, но чак три или четири години след бомбардировките, като държавата е платила през предходната година анализ на почвата, водата и въздуха.

В същото време от другата страна на границата, българи съобщаваха за „внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях!

Никой от политиците в България от 1999 досега не си мръдна пръста да изследва почва, въздух и вода в тези населени с българи погранични райони на Северозападна България, защото подобно изследване и анализ биха потвърдили тезата за тяхна голяма вина за отравянето на природата от авантюрата на НАТО.

Никой не води и статистика на раковите заболявания сред населението в тези райони, а още по-малко пък в района на Стара Загора, където се унищожаваха ракети, без да са наясно политици и военни за евентуални последици върху здравето на хората.

На политиците ни е комфортно да говорят за Чернобил и това, че БКП скри от населението опасността от радиация. В същото време за въздействието на обеднения уран, който са носили и хвърляли бомбите на НАТО силно се мълчи!

Публикация на на в.

„Сръбската държава е много уплашена от евентуално наличие на радиация, но понякога напълно игнорира този въпрос - казва Mилойко Будимир от "Винс", един от тези, които взеха участие в "прочистването" на полето от обеднен уран. - До април е имало бюджет за мониторинг, но тогава държавата е премахнала финансирането твърди Будимир. - Още няколко месеца работихме безплатно, но разходите са страхотни и ние трябваше да спрем.

Голяма част от храната се отглежда в южната част на Сърбия, но това не означава, че няма замърсяване. В първите три до четири години след края на бомбардировките, повече от хиляда частици на чист уран, всяка от които тежи 300 г, бяха разпръснати на места в Плачковица, Боровац Братоселце и Релян. Ако някой влязъл в пряк контакт с тях, неминуемо се очаква да има последици за здравето.

Слободан Петкович, пенсиониран генерал предупреди, че е в застой Програма за превенция, започна през октомври 2000 г., която включва предимно засилени мерки за наблюдение на здравето на местното население и войници, които са пребивавали в замърсените райони. В предишни години в тази Програма е участвала ВМА и други здравни центрове в Сърбия.

По време на първата инспекция на районите, които са били бомбардирани, при около 2000 войници и десетки цивилни граждани са били открити повишени нива на облъчване, чернодробни увреждания, като 300 души са били отделени във високо рискова група.

„Липсата на ресурси, политически пристрастия или някаква друга причина не може да бъдат извинение, за да се пренебрегват хората, които са защитавали земята си и те да бъдат оставени да живеят в области, които са замърсени, не по тяхна вина за така възникналата ситуация, която се оказва вредна за здравето - казва генерал Петкович при представяне на книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир. - Трябва да се каже истината и какво предстои, особено в бъдеще, когато можем да очакваме увеличение на заболяванията, произтичащи от излагане на въздействието на обеднен уран.

И минимална доза на йонизираща радиация, излъчвана от радиоактивни материали, при вдишване или по друг начин въведени в организма може да доведе до злокачествен тумор и генна мутация твърдят учените.

50 на прах и отрови

В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни от книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир" на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. - Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години! – пише Петкович и потвърждава проф. Чикарич.

От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.

Генералът в пенсия Слободан Петкович в разговор с репортерите на „Вечерне новости” обяснява, че самолетите на Алианса са извършили 112 бомбардировки над 119 населени места в страната, при които били използвани боеприпаси с обеднен уран.

"Така нареченият "сребърен куршум" със сигурност носи смърт на онзи, който е поразил, а този, който е вдишал дори частица от праха му, ще умира дълго без да може да стори нищо", подчертал Петкович за ежедневника.

България е единствената страна, която влезе в Европейския съюз без да знае какво е договорила Меглена Кунева!

Надежда Михайлова  България е единствената страна, която прие Споразумението за разполагане на американските бази, без някой да го е чел?!

Заседанието по ратифициране на Споразумението за разполагане на американските бази на българска територия не бе предавано по телевизията.

Какво прие външният министър Ивайло Калфин, пред какво принуди да клекне парламент, правителство можете да видите от стенограмата от това заседание, която публикувам със съкращения:

{edocs}basi1.doc,600,400,link{/edocs}

Като започнем от правителството на Иван Костов, който отново се кани да влезе в парламента, не изпускаме Надежда Михайлова, която бе в дъното на Плана „Подкова” според редица български издания.

Има ли българска следа в ударите на НАТО по Югославия?

Спорната връзка между Надежда Михайлова и мистериозния сръбски план "Подкова" за прочистване на Косово потвърди лично ексминистърът на външните работи на Германия Йошка Фишер в интервю за e-vestnik. На въпрос за практическите измерения на съвместната им работа Фишер отговаря: "Тя /Надежда Михайлова - бел. ред./ ни даде информация за плана "Подкова", според който сърбите бяха започнали етническото прочистване, и това даде повод за нападението на НАТО. (...) подаването на тази информация бе доказателство колко добре можем да работим заедно. В конкретния случай данните не бяха съвсем прецизни, но, от друга страна, при създадената ситуация двете правителства трябваше да си сътрудничат и те го правеха."

Премиерът от 1999 година Иван Костов с мълчаливо съгласие по бомбардировките на НАТОДали Михайлова дава папката с плана „Подкова” без Иван Костов да знае за това – не се наемам засега да гадая, тъй като информацията може да се получи единствено от служители от тогавашното Военно разузнаване.

Факт е, че вследствие на тази папка НАТО-вските самолети нападат Сърбия и пускат своите бомби с обеднен уран – престъпление, което няма аналог в най-новата ни история!

 

В средата на януари 2001 година Европейският парламент прие Резолюция за преустановяване на употребата на муниции с обеднен уран, докато не бъде извършено проучване от независими експерти относно потенциалния риск, който този вид оръжие представлява за здравето на човека, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Но злото вече бе сторено в земите около българо-сръбската граница!

Ето тази Резолюция:

Резолюция на Европейския парламент относно оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда - към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб

Решението в ЕП бе подкрепено от 394 от общо 626-те депутати от Европейския парламент. Те гласуваха резолюцията, независимо че 19-те страни-членки на НАТО отхвърлиха твърдението, че има доказателства за връзка между мунициите с обеднен уран и заболяванията от рак сред войниците, служили в Косово и Босна. Все пак евродепутатите отхвърлиха призива на групата на Зелените за незабавна забрана на използването и опитите с оръжия с обеднен уран. Резолюциите, които се приемат от Европейския парламент в Страсбург, нямат задължителен характер за правителствата на страните-членки на ЕС.

Междувременно представители на Програмата на ООН за околната среда оповестиха, че части от боеприпаси, които са намерени в райони на Косово, обстрелвани от НАТО през 1999 г., съдържат обогатен уран от инсталации за преработка на ядрени материали. Ръководителят на групата експерти на ООН Пека Хаависто каза, че там е била открита "една много малка частица" материал, който се използва в ядрени реактори и е бил рециклиран, предаде Асошиейтед прес.

Уран 238 излъчва алфа-лъчи, които не могат да преминават през кожата, каза пред в. "Интернешънъл Хералд Трибюн" д-р Майкъл Тън, който ръководи епидемиологичните изследвания на Американското раково дружество. Радиацията, която причинява левкемията, а именно гама-лъчите и хикс-лъчите, прониква в тялото и достига костния мозък, като уврежда клетките. Уран 235 излъчва гама-частици и това е едно от причините той да бъде толкова опасен, обяснява д-р Тън.

Американският човек в българското президентство Петър СтояновПомните ли как, така нареченият ни президент Петър Стоянов с анцуг тичаше и се появи при къщата с разрушен покрив в Горна баня?

Той също беше поддръжник на НАТО-вските бомбардировки, но никога не отвори и дума за мониторинг на българското население от пограничните райони в Северозападна България! Какво го интересува Стоянов дали са облъчени там българите и кога ще умрат? Той нали си уреди с послушанието пред Големия брат, САЩ да попадне в редица образувания като Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола и прочие, които го вдигнаха на върха на тези, които решават съдбата на света?

Евродепутатът Ивало Калфин, бивш външен министър и бивш кандидат за президентОт 1999 година нито Иван Костов, нито Симеон Сакскобургготски, нито Станишев, Доган и Симеон, нито Бойко Борисов не се сетиха за здравето и съдбата на българите от северозападните погранични райони.

Всички те отново са готови да яхнат българите следващата година на парламентарни избори, докато раковите заболявания зачестяват и никой от политиците ни не отваря и дума за пари за изследвания и анализ на почва, вода, въздух и население от пограничните райони, защото ще лъсне вината им!

Не може да се мине зад гърба на живота – казва един герой на Йордан Радичков, Давидко.


Това е.
 

Манипулациите на Росен Плевнелиев за смяна на властта, предизвиканата банкова криза, потопите и тоталното обедняване белязаха 2014, ще бележат и следващата година

Президентът Росен ПлевнелиевРазвенчаване в равносметката – така се очертава резултатът от дейността на така нареченият български президент Росен Плевнелиев. Помните ли как се изложи Плевнелиев около 10 ноември 2014, когато взе да разправя, че писал плакати за митинг на площада пред „Александър Невски”?

Оказа се, че не е имало нито плакати, нито митинг, нито пък е бил студент, тъй като в официалната му биография е записано, че в периода от 1989 г. до 1990 г. е работил работи като научен сътрудник към Института по микропроцесорна техника.

Лъжа, след лъжа, след лъжа - „Не лъжи!” е една от десетте Божи заповеди, която на бившия комсомолски кадър Плевнелиев не е влязла във възпитанието му. Ще припомня, че лъжа на унгарския премиер Ференц Дюрчани възпламени протести в Будапеща, които го принудиха да признае, че е излъгал и след време си стегна куфарите и изчезна от властта.

Достойно оттегляне от властта, което не е по силите и моралните критерии на родните ни политици, още по-малко пък на такъв като Росен Плевнелиев.

На публиката същият този назначен за президент раздипляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пейките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Интернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Германия от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействието на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически кадър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнелиев излязоха в интервю с главния редактор  на издание, финансирано от Плевнелиев, интервю, което „Хроники” взе от сайта Гласове и публикува.

Плевнелиев разказва как спал по пейките в ГерманияОт това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия надвиснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц...

Рецидивите на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му биографии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от водещите мениджъри в страната, ангажиран с активна обществена дейност. Някой да го е чувал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защото сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат българите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпрекословно да служи на Вашингтон в една бъдеща политическа кариера.

Малцина знаят, че ако сега шеф на КРИБ /Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България/ е бащицата на футболния клуб „Лудогорец” Домусчиев, но член на КРИБ някога е бил самият ни президент?!

Снимка на български деца с увреждания от социален Дом - снимката е направена от правозащитници от чужда организацияЛюбопитно е и как съпругът на Юлиана Плевнелиева е бил член на настоятелството на фондация "За нашите деца“, а години наред докато той е членувал в тази фондация, децата в домове бяха малтретирани, държани полугладни, принуждавани да просят, проституират – все факти, които заливаха пресата ни и ставаха повод за Доклади на правозащитни организации като Български Хелзинкски комитет, последният от които датира от 16 декември 2014 година.

Та къде беше тази фондация, в който е членувал Плевнелиев в годините, когато български деца, останали без родителски грижи живееха като в ужасен сериал като че ли писан от Чарлз Дикенс?

От 2012 година досега – изминалата 2014 година бе една от най-силните за така нареченият ни президент. Той провокира с организирани и платени протести свалянето на действащото правителство на Пламен Орешарски, назначеният него служебен кабинет вземаше решения и вършеше неща, за които нямаше правомощия.

Така служебният кабинет похарчи за месец 100 млн. лв. над планираното, раздаде над 862 млн. лв. за 2 месеца и пак служебният кабинет увеличи и бюджета на президента с 1 млн. лв.

Росен Плевнелиев се здрависва със служебното правителство, което е назначил личноПремиерът Близнашки назначи 45 заместник-министри, правеше безогледни чистки във властта, като връщаше хора на ГЕРБ.

Назначеното от Плевнелиев служебно правителство започна ревизии във властта, но на кабинета „Орешарски”, а не на този на ГЕРБ, свален с протести и самозапалили се хора.

Когато стана ясно, че еврофондовете ще бъдат размразени до дни – научихме, че Плевнелиев помолил Барозу да забави размразяването?!?, за да е по времето на мандата на „Орешарски”.

Всъщност Росен Плевнелиев събра от канцелариите си служители и ги направи министри, взе от площада протестиращи и също ги напъха във властта, независимо, че и едните, и другите бяха хора без никакъв опит във властта, но пък щяха да слушат и изпълняват.

Служебният премиер Георги Близнашки в интервю за bTVНазначеният от Плевнелиев за премиер Георги Близнашки даже се размечта, че иска да стане един ден президент?!

А далаверите на неговите хора не закъсняха – докато премиерът на Плевнелиев, Близнашки се оплакваше пред Тристранката, че няма пари, се пилееха милиони, 1 милион бе добавен и в сметката на самия президент!

Министър Христо Иванов /човек от протестите лишен от адвокатски права, назначен за министър на правосъдието –е бел. Л. М./ подари 600 хил. лева държавни пари на архитект.

Служебният министър на икономиката и енергетиката, Васил ЩоновМинистърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство Васил Щонов наруши разпореждане на 5-членен състав на Върховния административен съд, което постановява забраняване на добив на кварц-каолинова суровина от находище Балабана, Силистренско. Носител на разрешението за добив е заводът "Каолин.

Оказа се, и че Щонов е спрял с писмо „Южен поток” – самият той се оправда, че изпълнил заповед на Пламен Орешарски?!

Единствената задача на едно служебно правителство е да организира следващите избори. Тук хората на Плевнелиев попиляха милиони, пратиха в чужбина за месец на държавна издръжка близо 1000 души и в крайна сметка вотът се оказа благоприятен за ДПС и ГЕРБ!

Глупави изявления и безумни интервюта в чуждата преса осветиха още повече образа на Росен Плевнелиев. Няма да го нарека „клоун”, както стори един виден български професор, авторитет в културата, но ще цитирам два случая на безобразно поведение за един държавен глава:

Той искал да чете новини на турски?! Българският президент?Първият: „Ако знаех турски, щях да чета новини на турски” и другият бе пред немската преса:

„Ние искаме да виждаме като партньор една страна, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света. Но фактите показват, че днес ние си имаме работа с една друга Русия - с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник.

В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 в., когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени.” /Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, 4 октомври, 2014 година.

С хъса си да чете новини на турски, Плевнелиев може да се цани да чете и новини на иврит, арменски, цигански и прочие...

Най-неприемливото от страна на Росен Плевнелиев бе негласното му желание баннка КТБ даостане азтворена месеци наред. Пак Плевнелиев скри Стенографския протокол за срещата при него с лидери на политическите партии и ръководството на БНБ, тъй като на тази среща е станало дума за вариант да се обяви банкова ваканция – т. е. всички, или подбрани банки да затворят за неопределено време врати.

Вече еманципиран от ГЕРБ през 2014 година, Плевнелиев обяви, че обмисля инициативи за по-широки правомощия на президента?!

Срещата на Плевнелиев със сенаторитеИ по последния голям скандал за годината 2014 Плевнелиев отново бе сред миманса. Става дума за посещението на трима американски сенатори, които принудиха премиера Пламен Орешарски да спре проекта, а един от тях, Джон Маккейн направо призна: „Има безпокоящи за нас въпроси, свързани с „Южен поток” и ние искаме да видим минимално участие на Русия в този проект”, и призова София да не работи с организации, зависими от Русия.

Росен Плевнелиев се срещна с тези сенатори, но дума не промълви за позорната им намеса в суверенитета на една страна-членка на ЕС.

Обидно е години наред да търпим български политици да подлагат държавата ни на натиск, диктат и подигравателно отношение.

Още по-обидно е, че политиците ни като един Росен Плевнелиев да речем, не показаха малко достойнство и адекватно поведение пред диктаторите отвъд океана.

Избран, за да пази мястото на Бойко Борисов, настоящият държавен глава се развихри в две служебни правителства, загърбвайки националните интереси и законите на страната.

„България е неделима част от широката международна коалиция срещу тероризма. Като член на Европейския съюз и НАТО моята страна осигурява политическа подкрепа, както и хуманитарна и материална помощ, според възможностите си” – заяви в речта си на общия дебат на 69-та сесия на ОС на ООН в Ню Йорк, където се държа като отличник, който иска учителите му да го похвалят.

Той погазва откакто е на поста държавен глава Конституцията, тъй като не е обединител и президент на всички българи.

От „неговите” българи отпаднаха самозапалилите си загубили надежда мъже и жени. Отпаднаха и децата, лишени от родителска грижа, пенсионерите, които живеят на ръба на мизерията, гладни, нелекувани.

От „неговите” българи отпаднаха и хората, които удавиха потопите, градове и села с разрушени от пороите къщи, десетки хиляди останали без покрив, без надежда, без живота си досега.

Докато тези низвергнати българи се бореха за оцеляването и живота си, за храна, за подслон, Плевнелиев не се посвени да поиска милион за бюджета си на президент!

Унгарците свалиха своя премиер Дюрчани за една лъжа, а българите търпят някакъв посочен от бившата комунистическа номенклатура да се прави на демократ, да предава интересите на държавата, да иска милиони за превъоръжаване и да се сеща за децата, само когато дойде Коледа и трябва да се отчитат парите на „Българската Коледа”. И този посочен е не друг а президент, човек, чийто мандат и измислена биография са обрасли с лъжи, с игри за нечии интереси.

Кой е виновен – той ли? Не, тези, които гласуваха за него и го търпят!

 
Генерал-полковник Леонид ИвашовРусия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка, смята експертът

/КРОСС/Ако се анализират данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на западното направление, темповете на нарастване на военната активност до нашите граници, ако се оцени градусът на "демонизацията" на Русия, можем да кажем, че става въпрос за подготовка за реална война. Такива мероприятия се провеждат обичайно в навечерието на война. Това казва в интервю за "Комсомолская правда" директорът на Центъра за геополитически анализ генерал-полковник Леонид Ивашов.

Американците правят всичко, за да сблъскат Европа и Турция с Русия и да разгърнат голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия, която пред очите на всички става световен геополитически играч. САЩ са изтласквани от огромно пространство - там главните действащи лица стават Русия и Китай. А ние помним, какво говореше Бжежински в началото на 90-те години на ХХ век - Евразия е наградата за победителя в Студената война. А ето че сега тази награда се измъква под носа на американците и това не им харесва, казва ген.-полк. Ивашов.

На американците не се харесва и завръщането на руснаците в Арктика, отбелязва анализаторът.

Алиансът започна активно да размразява стари военни бази от времето на Варшавския договор, които бяха изоставени след разпадането на източния блок. Три мощни съветски авиобази в балтийските страни бяха модернизирани и вече носят бойно дежурство, в тях се сменят части на няколко страни от НАТО. А в Румъния бе възстановена една от най-големите въздушни бази от съветските времена, където бяха инсталирани позиците на противоракетната отбрана на САЩ. В Полша в бивша съветска база ще бъде разгърнат датско-германо-полски корпус с щаб квартира в Шчечин, плюс пристанищни съоръжения, обяснява ген. Ивашов.

Срещу Русия се води активна пропаганда. Твърди се, че иска да превземе и Полша, и страните от Балтика. Това е велика глупост, обяснява експертът. За да се проведе успешно настъпление, трябва да имаш поне трикратно превъзходство в жива сила и техника. А фактите са, че групировката на НАТО в Европа превъзхожда руските части по всички основни позиции, включително по броя на тактическите ядрени оръжия. Та кой кого възнамерява да напада, пита риторично ген. Ивашов.

Допреди време броят на ядрените оръжия беше приблизително равен, но към днешна дата натовските сили имат с около 2000 бойни заряда повече. А американците започнаха през 2015 г. да заменят ядрените боеприпаси със съвременни и да тренират летците си, включително балтийските, да използват ядрени оръжия. Това е признак, че те се готвят не просто към военен, а към ядрен конфликт. Пред Вашингтон стои задачата не само да спре Русия, а и да не допусне Европа да излезе изпод контрола на САЩ, обяснява ген.-полк. Ивашов.

САЩ планират провокация, от която да се разгори голям конфликт, обяснява експертът. Виждаме - ту самолети или кораби на НАТО идват към границите ни, ту турците свалят наш самолет..., казва Ивашов.

Той обръща внимание и на пълномощията на главнокомандващия силите на НАТО в Европа - в случай на "внезапно нападение" тне се събират никакви съвети, той сам дава заповед за "отразяване на агресията". А "агресия" могат винаги да си измислят - вече говорят за това от трибуните, снимат и филм. И този главнокомандващ, който е американец, ще даде заповед на силите за бързо реагиране, които са доста мощни - край нашите граници стоят в готовност 12 батальона, уточнява ген. Ивашов.

Според него руските сили в Западния и Южния военни окръзи отстъпват на натовските сили. По брой на личния състав отстъплението е около 3 пъти, по броя на танковете и бронираните машини -2,54 пъти. Русия изостава и в бойната авиация, както и по море.

Американците няма да нанесат "глобален удар", смята ген. Ивашов. Според него те не искат да воюват на своя територия, а в Европа. Защото Европа не само име съюзник, но и основен конкурент в икономиката. Те имат необходимост да отслабят Европа и най-добрият начин да го направят е да раздухат конфликт с Русия в Европа.

Какво трябва да направи Русия?

Според ген. Ивашов Русия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка. Като пример за страни, където това е възможно да стане, Ивашов посочва Куба, Венецуела, Никарагуа.

Все пак, подчертава ген.-полк. Ивашов, в никакъв случай не трябва да се прибягва до стратегическото ядрено оръжие. Това единствено ще гарантира взаимното унищожение, уверява експертът.

 

Турският президент Реджеб Тийп Едоган/КРОСС/ Бившият агент на ЦРУ и изпълнителен директор на Съвета за национална сигурност на САЩ Филип Джиралди твърди, че турският президент Реджеп Ердоган не води война срещу „Ислямска държава”, а срещу сирийското правителство, пише Sputnik, цитиран от fbr.bg.

Ако кюрдите основат своя държава, те могат да откъснат 30% от територията на Турция, заявява Джиралди в интервю за „Газета”. Това е кошмарът на Ердоган. Неговата политика в Сирия трябва да се разглеждат в контекста на тази възможна перспектива.

Анализаторът отбелязва, че свалянето на руския бомбардировач от турски самолет в Сирия е просто провокация, аранжирана от турските управници.

„Но той не можеше да предвиди, че НАТО няма да го защити и Русия ще наложи сериозни ограничителни мерки срещу Турция. Сега Ердоган се опитва да се върне с един ход назад. Той твърди, че му се иска инцидентът да не се беше случвал. Но той се случи, защото Ердоган искаше това.”

По-нататък Джиралди обяснява причината защо САЩ си затварят очите пред факта, че Анкара преследва собствените си интереси в Сирия, включително подкрепяйки терористите.

„Подобно на Турция, Вашингтон също се намира пред дилема. Американската политика в Сирия не може да бъде осъществена без Турция. САЩ се нуждае от военна база на територията на Турция, за да може да осъществява въздушни удари над Сирия.”

Джиралди отбелязва, че Вашингтон все още не е направил нищо за подобряване на ситуацията.

„На свой ред, руският президент Владимир Путин предприе най-правилните действия. Той е сигурен, че ключът за решаването на конфликта се крие в подкрепата и стабилизирането на правителствата в региона – в Сирия и Ирак.”

Експертът също така потвърждава скорошните твърдения, че семейството на Ердоган и по-специално неговия син Билал Ердоган, е замесено в нелегалната търговия на петрол с „Даеш”.

„Твърденията са верни. Няма никаква тайна. Всички видяха цистерните и парите, с които беше платено горивото. Между другото, Турция направи същото с Иран, когато срещу държавата беше наложена наказателна мярка. Купуваше гориво от Иран. Всички сделки се ръководеха от сина на Ердоган.”

САЩ не направиха нищо, за да спре контрабандата на гориво, която извършва семейството на Ердоган, както и не искаха да обтягат напрежението с Анкара.

 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

През април 2016 НАТО отбелязва своята 67-ма годишнина. Струва ми се, че вместо да повтаряме остарелите клишета и щампи за непреходното значение на този военен блок за сигурността на САЩ и за мира в света, би следвало да използваме юбилея като повод за анализ на отдавна назрелия въпрос, дали ангажиментите на Америка към Северноатлантическия алианс обслужват собствените и интереси през ХХI век? Защото са налице все повече доказателства, че членството в НАТО не отговаря на интересите на САЩ.

Създаването на алианса през 1949 обозначи очевидния отказ на Америка от традиционната и политика на неучастие в чуждестранни военни блокове и отказ от интервенционизма. Участието в две световни войни в рамките на само едно поколение американци, както и особено обезкуражаващото в психологически план нападение срещу Пърл Харбър, нанесоха смъртоносен удар по външната политика на ненамеса. Дори такива известни противници на интервенционизма като Артър Ванденберг, признаха, че светът се е променил и изолационизмът (едно крайно неудачно понятие) вече не е подходящата политика за САЩ. Членството в НАТО, която се превърна в "изключително здрав алианс" с европейските държави, демонстрира до каква степен се е променила политиката на Вашингтон и позициите на Америка, като цяло.

Днес е също толкова трудно да оспорим твърдението, че светът се е променил. Вече няма дори и подобие на онзи европейски или световен силов баланс, съществувал в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Тогава Централна и Източна Европа се намираха под властта на Съветския съюз - една безпощадна тоталитарна държава, генерираща заплаха от експанзия в невиждани до този момент мащаби. На свой ред Западна Европа, макар и в общи линии демократична, беше съвършено деморализирана от разрушенията по време на Втората световна война и надигащата се съветска заплаха. В тези стратегически условия дори такива известни противници на интервенционизма като сенатор Робърт Тафт, бяха склонни да подкрепят защитата на свободата на Европа. Тафт обаче смяташе, че САЩ просто следва да гарантират сигурността на континента, но не и да предприемат една толкова фатална стъпка, като членството в НАТО и да не се нагърбват с бремето на практически неограниченото лидерство на Запада при това за неясен период от време.

Последвалите събития показаха, колко основателни са били опасенията му. Привържениците на НАТО настояваха, че светът след Втората световна война се е променил и, че в новите условия максимално широкото американско лидерство е просто задължително. Днес, десетилетия по-късно, вече е пределно ясно, че основен недостатък на техния анализ на ситуацията е, че според тях въпросните промени са важно, но единично събитие и, че след това всичко ще работи в рамките на новата система. Това предположение обаче се оказа абсолютно погрешно. Промените са непрекъснат процес. Днешна Европа се различава от Европа през 1949 най-малкото толкова, колкото и онази Европа се различаваше от предвоенната. В същото време нейната организационна основа, в лицето на НАТО, както и съдържанието на американската политика, си остават същите.

Днес е променена цялата среда на сигурност. Европейските демокрации вече не представляват сборище от деморализирани и съсипани от войната маргинали. Те се обединиха в рамките на Европейския съюз, а числеността на тяхното население, както и техният БВП, са по-големи от американските. Да, те се безпокоят от развитието на събитията в Близкия Изток и от периодичното ръмжене на руската мечка, но са в състояние сами да се справят и с двата проблема. Русия на Владимир Путин е бледа сянка на заплахата, каквато представляваше някога Съветския съюз. ЕС има три пъти по-многобройно население и почти десет пъти по-мощна икономиката от руската.

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Тази разлика в икономическото натоварване е само една от причините, заради които следва всестранно и комплексно да анализираме въпроса, дали ангажиментите на Америка в НАТО отговарят на нейните интереси. Това обаче е много важна причина.

След създаването на алианса средата на сигурност в Европа се промени съществено и в друго отношение. През първите десетилетия на съществуването на НАТО целта на Вашингтон беше да гарантира сигурността на ключови държави като Западна Германия, Италия Франция и Великобритания. След разпадането на Съветския съюз през 1991 обаче, американските ръководители започнаха да настояват за разширяването на алианса и включването в него на държавите от Централна и дори Източна Европа. Те вкараха в НАТО голям брой нови съюзници със същата лекота, с която някои хора добавят приятели в своята Фейсбук-страница.

За разлика от Фейсбук обаче, военните алианси са изключително сериозен ангажимент. Прословутият чл.5 от устава на НАТО изисква нападението срещу един от членовете на пакта да се разглежда като агресия срещу всички. Заради него САЩ могат лесно да се окажат забъркани във въоръжен конфликт, който няма нищо общо със сигурността на самата Америка. Абсурдността на съществуването на НАТО през ХХІ век достигна върховата си точка през февруари 2016, когато алиансът, с активната подкрепа на Вашингтон, прие за свой член малката балканска държавица Черна гора. Не е ясно, как подобна микродържава би могла да укрепи и без това колосалната военна мощ на Америка или пък нейния икономически потенциал. Това е голяма загадка. Хубавото в случая е, че Черна гора поне няма врагове сред великите държави. Това обаче не важи за трима други малки членове на НАТО - прибалтийските постсъветски републики Естония, Латвия и Литва, приети в алианса преди десетина години. Те са в много лоши отношения с Русия, а както посочва един от водещите американски аналитични центрове, тези държави са толкова уязвими, че руските войски биха могли да ги окупират за броени дни. Тоест, очертава се следната картина. Ако преди, в рамките на НАТО, поемахме ангажимент да защитим най-важните икономически и стратегически играчи от една зловеща тоталитарна сила, сега залагаме репутацията и дори самото съществуване на Америка за да защитим група малки държавици, разположени на границата с Русия. Следва ясно за заявим също, че нарастването на американската мощ по западните руски граници до голяма степен съдейства за влошаването на двустранните ни отношения с Москва.

Налага се впечатлението, че привържениците на НАТО не осъзнават значението на промените в международните отношения. За тях висш приоритет се оказва запазването на алианса, а не сигурността и просперитета на Америка. Не бива да се съгласяваме с подобно статично мислене. 67 години са дълъг срок и политиката през цялото това време не може да не се променя, тъй като рискува да се окаже неадекватна. Истината е, че американската политика по отношение на НАТО не издържа дори елементарна проверка относно нейната целесъобразност и ефективност. Отдавна е време да направим всестранен анализ на тази политика, включително като разгледаме внимателно и най-радикалния вариант - излизането на САЩ от Северноатлантическия алианс.

-----------------------------------------------

* Авторът е старши научен сътрудник в Института Катон - един от мозъчните центрове на американската консервативна десница, и редактор в National Interest. Той е автор на десет книги по проблемите на международните отношения, някои от които са посветени на НАТО.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, войнаС интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 
Държавният секретар на САЩ, Дж. Кери и верният на Белия дом, Даниел Митов"Борисов се опитва да даде насоки по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов кадър".
"Благодарение на поддържаната от него политика, България е на път да бъде заобиколена не само от икономическите проекти на Русия, но и от гигантските инвестиции на Китай".

- Г-н Чуков, според оскъдните информации и коментари след срещата на Даниел Митов и Сергей Лавров в Сочи те са обсъдили енергийното сътрудничество между двете страни. Българският министър е подчертал, че всички енергийни проекти на територията на страната ни трябва да бъдат реализирани задължително по европейското законодателство. Какво прозира зад това пестеливо изречение?

- „Пестеливото изречение” на Даниел Митов показва, че София не е помръднала от своята предишна позиция, която на практика саботираше и провали всички планирани българо-руски енергийни проекти. Това е нещо като „каквото кажат началниците”.

Но се оказа, че европейското законодателство не препятства „Северен поток-2”, а същото европейско законодателство се оказа непреодолима пречка за „Южен поток”. Това е прилагане на двойни стандарти, особено ако от страна на София в енергийните преговори с Брюксел е пренаселено с „професионални” защитници на интереси, които са чужди на България.

Третият енергиен пакет се оказа непреодолим за „Южен поток”, а не спря „Северен поток-2”. Оказа се, че Германия като водеща страна в ЕС може безкомпромисно да си защитава интересите, а периферията, към която ние принадлежим, няма в това отношение никакви права.
Германският еврокомисар по енергетика Гюнтер Йотингер преди време ни мачкаше здраво и оказа огромен натиск върху София, за да се откажем от проекта „Южен поток” за сметка на българските национални интереси.

За съжаление изказаната позиция от Даниел Митов по никакъв начин не стимулира българо-руския енергиен диалог. Напротив, от българска страна отново се подсказва, че в позицията на София няма никакви позитивни промени и желание за енергийно и икономическо сътрудничество с Руската федерация.

- Това е първа среща на външните министри на двете страни от две години насам. Въпреки това предпоставките за оптимизъм са твърде малко. От друга страна Бойко Борисов коментира преди разговора в Сочи: „Задачата, която съм му поставил / на Митов, б.а./е да нормализира, ако е възможно разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях и превръщането в най-големия враг на Балканите за Русия”.

- В последно време Бойко Борисов се опитва да възстанови поне на първо време позитивния и делови тон в нашите двустранни преговори с Русия. От друга страна виждаме, че Даниел Митов се държи все едно не е външен министър в кабинета „Борисов”. Той на практика работи против деловата и конструктивна линия, която премиерът се опитва да поддържа по отношение на Москва.

Даниел Митов плътно следва патологичната антируска линия на неоконите във Вашингтон, с което поставя под сериозно съмнение, че е български външен министър, и че защитава българските национални интереси.

Бих искал да обърна внимание, че видимо не само Русия ни заобикаля на Балканите, но ни заобикаля и Китай. Благодарение на поддържаната от Даниел Митов линия във външната политика на България, нашата страна е на път да бъде заобиколена и от южния клон на „Икономическия пояс на Пътя на коприната”, който се реализира през Турция, Балканския полуостров, Централна Европа и стига до столицата на Великобритания.

Става въпрос за огромни китайски инвестиции, които не стигат до нашата страна. Евразийския икономически съюз работи в тясна координация с цитирания китайски проект и поради изброените по-горе причини няма никаква вероятност от инвестиции у нас по линия на гигантските инфраструктурни проекти Изток-Запад.

- „Президентът Путин и премиерът Медведев ходят в Атина, Белград и Будапеща, заобикалят ни, с което се създава едно излишно напрежение”, обясни още премиерът. Вашият коментар?

- Борисов се опитва да коригира и даде насоки на българската външна политика по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов „кадър”. Не го е намерил на някой кръстопът до една бензиностанция. Очевидно, че му е спуснат по „друга линия”. От външен фактор. Но това е вече публична тайна в България.

- Как приемате твърденията на външния министър, че действията на НАТО в Черно море не заплашват никого, включително и Русия. Именно това е казал Митов на Лавров.

- С изказването си, че действията на НАТО в Черно море „не заплашват никого, включително и Русия”, Даниел Митов повтаря едно изтъркано клише, на което не вярват у нас даже най-незапознатите хора. Да не говорим за военните експерти, които считат, че с милитаризирането от страна на Североатлантическия алианс на черноморския регион рязко се увеличава вероятността от въоръжен сблъсък.

Очевидно е, че благодарение именно на тази позиция на Даниел Митов България постепенно се превръща в прифронтова държава, а българите - в пушечно месо, което да брани всякакви други интереси, но не и български. Рязката промяна в позицията на Реджеп Ердоган последва след посещението на Путин в Пекин. На следващия ден. Турция е на трасето на „Икономическия пояс на Пътя на коприната” , Анкара не желае да бъде заобикаляна от газопроводите, нефтопроводите пълни с руски газ и нефт. Не желае да бъде заобикаляна от китайските инфраструктурни проекти. И търси конструктивен диалог, който да донесе на Турция икономически изгоди. Даниел Митов води точно обратната тип външна политика, която нанася огромни икономически щети на нашата страна.

- Лавров посочил недоразумения, които възникват в иначе традиционните приятелски отношения между Русия и България. Кои са те според Вас?

- Сергей Лавров като дипломат от световна класа ползва думата „недоразумения”, която в дипломатическия език има определено смислово натоварване. То е понятно на дипломатите, но не съвсем на хората извън тази професия. Бих искал да обърна внимание, че формулировката „буди недоумение...” е изключително остра на дипломатичен език.

В случая думата „недоразумения” е натоварена по подобен начин със силно негативна конотация (конотация е идея или усещане, което една дума поражда, и което допълва буквалното й значение). Мисля, че благодарение на въпросните „недоразумения” българите и прибалтийците са включени в Брюксел в групата на страните, наречени„хиените”, които са известни с агресивната си русофобия. Естествено, начело с Полша.

- Според нашия първи дипломат, българо-руските отношения трябва да бъдат "рационализирани".

-Учебен пример за „нищоказване”. В случая Даниел Митов „тупа топката” и отчита мероприятието, което на практика е безсмислено и неоползотворено по отношение на българските национални интереси. Преди „рационализиране” на българо-руските отношения Даниел Митов е необходимо в своята работа като външен министър чуствително да се „интелектуализира”. Т.е. да поумнее.
 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край
 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 
Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 
Премиерът Борисов в авиобазатаНа 2 август 2016 година първата новина в емисиите на телевизиите бе казаното от премиера Бойко Борисов в Специализирания учебен център „Црънча”. А то бе следното: "

Държавата си върна „Авионамс”.

На събраните репортери бе разказано как едва ли не държавата, т. е. Министерския съвет начело с Бойко Борисов са "спасили" предприятието, което било затънало! Тук е мястото да припомня, че в средата на януари т. г. премиерът Борисов обяви, че държавата има намерение да откупи обратно авиоремонтния завод на база "Граф Игнатиево".

За уреждането на собствеността са платени 29 млн. лева, съобщи Борисов. И допълни, че отсега нататък българските и натовските хеликоптери ще могат да се ремонтират у нас, а не в Полша.

"Авионамс" АД е един от най-големите частни заводи за ремонт и обслужване на летателна техника в Европа, като основната му част е разположена на Авиобаза Граф Игнатиево.

Той е приемник на бившето държавно предприятие "Терем - Георги Бенковски" Пловдив, което беше продадено през 2008 г. на "Телеком" - фирма, свързана с кръга от бизнеси около КТБ.

"Авионамс" беше едно от дружествата, върху които Цветан Василев успя да запази контрол след разпадането на банката.

Какво всъщност се бе случило, и кой е спечелил при вземането на "Авионамс" - сайтът "Хроники" публикува поредица от материали, подготвени от НПО "Ние, гражданите" и  д-р Вера Ахундова, човекът, в чиято експертиза едва ли някой може да се съмнява.

Авиоремонтният заводНа 3, 4 и 5 май бе организирана истинска офшорна атака срещу дружество Дунарит АД чрез механизма на Закона за особените залози. Доброволно или не крупният бизнесмен Едоардо Миролио, който има учреден в  негова полза особен залог над търговско предприятие Дунарит „уведоми” Агенцията по вписванията и ръководството на Дунарит за прехвърлянето на вземанията си към офшорна фирма.

За пореден път ПЕТЪКЪТ се оказа черен за българския бизнес. И за вложителите в КТБ, които очакват изплащане на кредити от и на свързани с Дунарит АД фирми, и за стотици работници и служители във военната фирма и семействата им , които, след краха на КТБ и загубите, претърпени поради анулирани гаранции, поръчки, плащания чрез КТБ, виждаха нови перспективи пред развитието на фирмата се.

Очевидно опитът на политици, магистрати и шефове на държавни регулатори именно в петък или в последния работен ден пред празници да взимат важни за съдбата на хората решения се оказа заразителен и бе творчески приложен от крупен бизнесмен. А обществото ни продължава да не е имунизирано след подобни преврати или опити за преврати на различни равнища и в областта на различни дейности. В петък повишават цените на електроенергията и горивата, в петък затвориха КТБ, за да не я отворят въобще, все в петък или предпразнично двукратно се опитват да сложат ръка върху средствата на пенсионните фондове.

За какво става въпрос:

Едоардо Миролио, както и всички членове на НПО „Ние, Гражданите” бе ограбен от българската държава в лицето на БНБ, Народното събрание и правителството. И той загуби десетки милиони както като физическото лице Едоардо Миролио, така и като собственик на Сливенската фирма „Е.МИРОЛИО БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

И ги загуби, защото стана български гражданин.

Ако си беше останал просто италиански гражданин сега можеше, също като Оманския фонд, да съди държавата не по ЗОДОВ, а по линия на Двустранното споразумение за стимулиране и защита на инвестициите между България и Италия. И да разчита на помощта на италианския посланик, каквато е практиката на западноевропейските и американския посланици в България – да помагат на бизнесмените си зад граница.

Едоардо Миролио има сключени 5 договора за прехвърляне на вземания /цесия/ с Дунарит АД в размер на 22 178 000 евро, 1 774 724,39 щатски долара и 400 000 лв. Поне в договора не се вижда клауза, уточняваща отстъпка от номинала на вземанията на Е.Миролио и „Е. Миролио България” ЕАД, което предполага, че договорите са предвиждали 100 % заплащане на загубените от него и едноличното му акционерно дружество вложения в КТБ.

За разлика от 99 % от десетките цеденти по такива договори към фирми и дружества – кредитополучатели от КТБ, инвеститорът клас А за 2014 г., а и за предишни години,  Е.Миролио, като голям инвеститор и личен приятел на премиера Б.Борисов, притежава определена сигурност за вземането си – учреден особен залог на търговско предприятие.

Особеният залог над търговско предприятие „Дунарит” АД се разпростира върху цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения , като се простира върху:

а/ правото на собственост върху недвижимите имоти и обектите в тях;

б/ правото на собственост върху активи /движими вещи, машини и съоръжения. Особеният залог се простира върху всички и всеки имот и/или движима вещ, включително и след отделянето им от търговското предприятие.  включващо ипотека над всички недвижими имоти на Дунарит АД, залог над всички машини и съоръжения на дружеството.

Залогът е от първи ред и осигурява висока защита на правата и интересите на цедента.

За разлика от 99,9 % от останалите български граждани с цесии, които не са получили и стотинка от парите си, нито имат сигурността на някакви залози или ипотеки, на името на Е.Миролио Дунарит АД е открил „ескроу” сметка /доверитерна сметка/, в която ежемесечно се изплащат суми, които ще му бъдат изплатени веднага щом прихващанията станат валидни или синдиците, ако са атакували прихващанията, загубят делата. Което е много вероятно, защото Дунарит АД не е учредявал залози и ипотеки в полза на банката.

До 14.03.2016 г. , когато по някакви причини Е.Миролио прехвълря вземанията си на никому неизвестната компания „ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, регистрирана на 03.04.2014 г. в София, кв. Красно село, бул. „Цар Борис” III, № 159 с капитал 500 лв. Да припомним  - това е адресът на администраццията на КТБ и различни дружества на Цв.Василев, известен от прословутите обиски на прокуратурата.

Очевидно тази регистрация е подигравка с проблемите на ограбените впоследствие хора, но въпросът е дали прокуратурата е обискирала и този офис на 6-ия етаж и дали всеки в България може да си регистрира фирма на адреса, който му хрумне.

Като управител в АПВ е вписан Роман Витанов Венев, а предметът на дружеството е сделки с недвижима собственост – придобиване, продажба, отдаване под наем, лизинг и други, консултантски услуги, инвестиционна дейност, представителство или посредничество на трети лица и фирми в страната и чужбина, придобиване и продажба, внос и износ на всякакъв вид стоки, сделки с интелектуална собственост и др. разрешени дейности.

„ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е клон на регистираната на Британските Вирджински острови офшорна компания „ВИАФОТ” ЛТД /VIAFOT LIMITED/.

На 3 май 2016 г. след официално уведомление на ръководството на „Дунарит” АД за сключения договор за прехвърляне на цесия от „Е.Миролио България” ЕАД на „”Виафот инвестмънт България” ЕООД , Е.Миролио дава съгласие за отписване на особения залог, а новият кредитор на „Дунарит” АД прави опит да впише статуса си на заложен кредитор с особен залог от 1-ви ред в Агенцията по вписванията.

Сагата продължава от 3 до 5 май 2016 г. , а в изясняването на обстоятелствата, жалбите на страните и дадените от тях обяснения са включени Сливенският окръжен съд и Софийският градски съд.

В крайна сметка вписване на нов заложен кредитор в Агенцията по вписванията и партидата на Дунарит АД не е осъществено, страните преминават от съгласието за отписване на залога, дадено от Е.Миролио до отказ от такова съгласие, а крайното решение ще се очаква очевидно след дълъг, скъп и оспорван процес в СГС и други съдебни инстанции.

Делата ще се водят на всяка инстанция срещу началните „скромни” 4 % държавна такса и минимум 3 % адвокатски хонорар” и за двете спорещи страни. Това означава, че „Дунарит” АД,, вместо да предвиди бонуси и премии за работниците и служителите си, трябва да плати минимум 3 млн.лв съдебни разходи върху сумата от около общо 44 млн.лв. Точно толкова ще плати и „Виафот Инвестмънт България” ЕООД, но откъде ли ще ги вземе при капитал ог 500 лв. ?! Най-вероятно е „Е.Миролио България” ЕАД да поеме този разход отново в ущърб на хиляди работници и служители.

Цялото развитие по казуса може да се види в приложените документи, но целта на опита за преврат, мотивите му и евентуално крайният резултат са на дневен ред

Подавани документи

Регистрация

Подадено чрез

Резултат

Акт на съда за спиране на рег. производство

20160505155138

Окръжен съд - Сливен

Дело номер 20/2016, Окръжен съд - Сливен
вписване 20160505162040

 

Акт на съда за спиране на рег. производство

20160505155059

Софийски градски съд

Дело номер 3453/2016, Софийски градски съд
вписване 20160505160356

 

Заявление Ж1

20160505150608

Интернет

прието

 

Заявление Ж1

20160505131029

Интернет

прието

 

Заявление Ж1

20160504140026

Интернет

прието

 

Заявление Б4

20160504123522

Интернет

Спиране на регистърно прозводство с Решение Акт номер 2492 от 05.05.2016 г., Дело номер 3453/2016 г., Софийски градски съд

 

Заявление Ж1

20160504122256

Интернет

прието

 

Заявление Ж1

20160504112941

Интернет

прието

 

Заявление Б4

20160503114112

Интернет

Спиране на регистърно прозводство с Решение Акт номер 106 от 05.05.2016 г., Дело номер 20/2016 г., Окръжен съд - Сливен Указания от дата 05.5.2016 г. 14:21:46

 

Каква би била целта на прехвърлянето на вземанията към трето дружество ? –

- Икономическата логика и възможностите, предвидени в Закона за особените залози, подсказват, че очевидно става въпрос за опит да се намери повод за изискуемост на дължимите от Дунарит АД суми и да бъде назначен управител на търговското прдприятие Дунарит АД. Новият управител на ТП би решавал какво, на кого и как да плаща. Защо все пак самото дружество „Е.Миролио България” ЕАД не е направило самостоетелен опит да намери повод за изискуемост и директно да назначи управител на търговското предприятие?

- Какъв смисъл има едно несигурно от гледна точка на промените в ЗБН бъдещо вземане от Дунарит АД,  генерирано от неизплатен кредит към КТБ /н/ , условно осигурено от цесионера Дунарит АД по най-добрия начин чрез особен залог върху търговско предприятие, да бъде прехвърлено срещу отстъпка от 20 %, срок на изплащане от 7 години, като първите две са гратисни и лихва от 3 % върху дължимата сума.? В документа за прехвърляне на цедираното на „Виафот инвестмънт България” ЕООД вземане не се съдържат и предвиждат никакви гаранции за „Е.Миролио България ЕАД.

-  Как точно са си представяли цедентът и новият цесионер, особено в контекста на Панамагейт, че ръководството на Дунарит АД и самото дружество със специална цел биха били ръководени от неизвестно лице и от офшорна територия?

Отговор на горните въпроси следва да дадат компетентните институции.

Както и на тези, които неволно се натрапват – доброволно и самостоятелно ли е решението на Е.Миролио да предприеме описаните действия? В последвалите пътния инцидент с Е.Миролио месеци сме свидетели на трето прехвърляне на вземания или собственост на Е.Миролио като цедент и акционер – става въпрос за продажбата на акциите му в Техномаркет и химически заводи Костенец и за спорния позитивен икономически ефект за самия Едоардо Миролио.

Открит, обаче, остава и най-острият въпрос, свързан с действия или бездействие на български държавни институции и регулатори относно собствеността, развитието и съхраняването на дружествата от военния комплекс – Авионамс АД, Дунарит АД и др. В СЪСТОЯНИЕ ЛИ Е БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ДА ОПАЗЯТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС, БИЗНЕС РЕПУТАЦИЯТА НА ДЪРЖАВАТА И НЕЙНИТЕ ВОДЕЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ?

За опазване на правата, собствеността и интересите на българските граждани е излишно да говорим – те напълно се игнорират от властимащите политици и държавните институции.
 
Интервю на Джулиан фон Мителщад и Ерих Фолад за сп. Шпигел (със съкращения)*
Крим е симптом, а не причина. Либия е неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде.

Хенри Кисинджър, бивш американски държавен секретарХенри Кисинджър е най-известният и най-противоречив американски държавен секретар. Изглежда по-млад за своите 91 години. Съсредоточен и любезен е, но също и предпазлив, готов във всеки един момент да защити себе си или рязко да отхвърли критичните въпроси. Интелектът му е всепризнат, но наследството му е противоречиво. През годините са правени много опити да бъде обвинен за военни престъпления за напалмовите бомбардировки във Виетнам, Камбоджа, Лаос. За организирания от ЦРУ военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Декласифицирани само преди дни секретни документи показват, че той е чертал тайни планове за въздушни удари срещу Куба. Въпреки всичко присъствието му винаги е добре дошло в Белия дом, където продължава да дава съвети на висшите американски политици. Наскоро публикува своята 17-та книга с не особено скромното заглавие „Световният ред“. И до днес всеки ден чете новини на своя iPad

Доктор Кисинджър, когато погледнем днешния свят, той изглежда по-объркан от всякога – войни, катастрофи и хаос навсякъде. Наистина ли света изпада във все по-голямо безредие отколкото някога е имало?
Така изглежда. Хаосът ни заплашва, чрез разпространението на оръжията за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Днес имаме феномена на неуправляеми територии и например в Либия, виждаме как една неуправляема територия може да има огромно влияние върху безредието в света. Държавата като едно цяло е подложена на атака, не навсякъде, но върху големи части от света. Но в същото време, което е парадокс, това е първият път, когато някой въобще говори за световен ред.

Какво имате предвид?
През по-голямата част от историята, наистина доскоро, световният ред беше регионален ред. Това е първият път при който различни части на света могат да взаимодействат с всяка част на света. Това прави необходим един нов ред за глобализирания свят. Няма, обаче, универсално приети правила. Има китайска визия, ислямска визия, западна визия и до някаква степен руска визия. А не винаги са съвместими.

Нека поговорим за конкретен пример. Как трябва да реагира Запада на руската анексия на Крим? Опасявате ли се, че това може да означава, че границите вече не непроменими?
Крим е симптом, а не причина. Нещо повече, Крим е специален случай. Украйна е била част от Русия за дълго време. Не може да приемете принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взима региона на друга страна. Но ако Западът честен пред себе си, той трябва да признае, че сам е допуснал грешки. Анексията на Крим не е действие към глобално завладяване. Това не е нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Какво е тогава?
Някой трябва да се запита: Путин изхарчи милиарди долари за олимпиадата в Сочи. Идеята на игрите беше, че Русия е прогресивна страна свързана със Запада чрез своята култура и следователно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл седмица след олимпиадата, Путин да вземе Крим и да започне война в Украйна. Така че трябва да си зададете въпроса защо се случи това?

Това, което казвате е, че Западът има поне малко отговорност за ескалацията?
Да, казвам че Европа и Америка не разбраха влиянието на тези събития при преговорите за икономическите връзки между Украйна и ЕС, достигнали кулминацията си с демонстрациите в Киев. Всичко това, и влиянието му, трябва да е предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Изглежда, като че разбирате Путин. Но не прави ли той точно това, за което предупреждавате – създаването на хаос в Украйна и заплаха за суверенитета й?

Със сигурност. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Грешка е това да не се осъзнава.

Отношенията между Запада и Русия са най-напрегнати от десетилетия. Трябва ли да се притесняваме от нова Студена война?

Със сигурност има така опасност и не трябва да я пренебрегваме. Възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да се избегне, на основата на обмислен морал и сигурност, трябва да се направи опит да се избегне.

Но не принуди ли анексията на Крим ЕС и САЩ да наложат санкции?

Първо, Западът не може да приеме анексията; някои контрамерки бяха необходими. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой няма воля да се бие в Източна Украйна. Това е житейски факт. Така че някой може да каже, че не гледаме на Крим като на руска територия по международното право – точно както третирахме балтийските държави като независими по време на съветското управление.

Няма ли да е по-добре да се спрат санкциите дори без отстъпки от страна на руснаците?

Не. Но аз виждам редица проблеми със санкциите. Когато говорим за глобална икономика и използваме санкции в една глобална икономика, тогава големите страни ще са изкушени да защитят бъдещето си срещу потенциални заплаха, и така ще създадат меркантилистка глобална икономика. А аз имаме особен проблем с идеята за персоналните санкции. И ще ви кажа защо. Публикувахме списък на хора, които са санкционирани. И какво, когато дойде време да се вдигат санкциите, какво ще кажем? „Тези четири човека вече са свободни от санкции, а онези четирима не са“. Защо тези четиримата? Мисля, че някой винаги, преди да направи нещо, трябва да помисли какво иска да постигне и как ще свършат нещата. Как свършват?

Това не се ли отнася и до Путин, който се поставя в ъгъла? Дали действа така от слабост или е проява на сила?

Мисля, че зад стратегическата слабост се крие тактическа сила.

Какво означава се работи с него?

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно е полезна за разрешаването на всякакви видове други кризи, например в споразуменията за ядреното разпространение. В някои случаи това трябва да има предимство пред тактическата ескалация. От една е важно Украйна да остане независима държава, и да има правото на икономически и търговски съюзи по свой избор. Но не мисля, че е естествено право всяка страна да може да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че не са свободни да решават собственото си бъдеще.

Защо да не можем?

Говорите като супер сила, която е свикнала нещата да стават по нейния начин.

Не. Съединените щати не могат да диктуват и не бива да се опитват. Би било грешка дори да се помисли, че могат. Но що се отнася до НАТО, САЩ ще имат един глас в решение базирано на единодушието. Германският канцлер се изказа в същия смисъл.

Америка е много поляризирана. Нивото на агресия в политическия дебат е крайно високо. Дали суперсилата е способна да действа като едно цяло?

Обезпокоен съм от това вътрешно разделение. Когато работех във Вашингтон, политическата борба беше тежка. Но имаше много повече сътрудничество и връзка между опонентите от двете големи партии.

Скоро започва новата президентска надпревара. Дали Хилари Клинтън е силен кандидат?

Смятам Хилари за приятел. Мисля, че е силна личност. Така че, да, мисля, че е човек за поста. Като цяло, смятам, че би било по-добре за страната, ако има промяна на администрацията. Мисля, че ние, републиканците, трябва да имаме добър кандидат.

Трябва ли най-важната цел в Близкия изток да е защитата на страдащите цивилни в Ирак и Сирия?

На първо място, не съм съгласен, че сирийската криза може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако отстраните диктатора.

Но цивилните страдат.

Да, страдат, и заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Нека ви кажа какво мисля за случващото се. Това е отчасти мултиетнически конфликт. Това е отчасти бунт срещу старите структури в Близкия изток. И е частично вид бунт срещу управлението. Сега, ако някой иска да реши тези проблеми и може да направи нещо за тях, трябва да каже: „Ще приложим правото да се намесим“, но това означава военни мерки и воля да приемеш последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да се свали Муамар Кадафи, но ние нямахме желание да изпълним вакуума след това. Затова днес имаме милиции, които се борят една с друга. Имате неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка.

Но виждаме непоносима ситуация в Сирия. Държавата се разпада и терористични организации управляват големи части от нея. Не е ли грешно да не се намесваш, за да се избегне хаоса, който е заплаха за всички нас?

В моя живот винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нуждаете се от надеждни партньори – не виждам такива в този конфликт.

От гледна точка на реализма, може ли да сме на страната на Башар Асад в борбата му с Ислямска държава?

Е, не. Не можем да се бием заедно с Асад. Това би било отхвърляне на всичко, което сме правили и говорили през годините. Но, честно казано, мисля, че трябва да имаме диалог с Русия, какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде – въпреки че това е желаната крайна цел. Сега сме заклещени в конфликт в Русия, споразумението за иранската ядрена програма става по-трудно.

 

Емил Спахийски, журналистДокладът на корпорация РАНД за беззащитността на източния фланг на НАТО доведе до одобряване на по-голям бюджет за Пентагона

Москва може да завладее Прибалтика за 60 часа, но каква полза?

Публикация на в. Труд

Докладът на корпорация РАНД за беззащитността на източния фланг на НАТО доведе до одобряване на по-голям бюджет за Пентагона

Москва може да завладее Прибалтика за 60 часа, но каква полза?

Преди срещата на върха на НАТО в полската столица Варшава словесните атаки основно на американски военни и политици към Москва се засилиха. Общо взето, ако се зачетем в контекста и подредим пъзела, ще видим и акцентите на тази среща в Полша. Повече пари на съюзниците за западно и предимно американско въоръжение и повече присъствие на американската армия по границата с Русия. Ако има хибридна война, то тя върви с пълна сила и от двете страни на барикадата.

Когато разглеждаме подобни конфликти, независимо от съюзническите ни отношения, е важно да стоим на страната на „какво печели България и какво губи“. НАТО е отбранителна организация по своя смисъл. Да, създадена да държи Русия вън, САЩ вътре (в Европа) и Германия долу (в пасивна позиция). За България огромната заплаха е това, което идва през Босфора. Това е истината. В съчетание на вътрешните проблеми – слаба икономика, корупция, демографски проблеми, силна миграция на Запад, в обозримо време етническата и религиозната карта у нас може да се промени драстично. Подобно етническо земетресение винаги води до тежки последици. Няма велика сила, която да не употребява малките си приятели. Не можем да сме уверени в искреността на никого. Разбира се, когато стане въпрос за Русия, винаги ни обвиват пропагандата в подходящата опакова - Русия е заплаха за НАТО, тя иска да помете по силов начин и да възстанови бившия соцсвят. Таратанци. За Русия това би било край, при това завинаги. Какво точно ще завладее в България Русия? Черноморието? Залежите ни от природен газ или петрол? Ще ограби художествените ни галерии? Съмнявам се.

Наистина ли в Москва чертаят бойни планове за физическото превземане на Литва, Латвия, Естония, Румъния, България? Това може да го говори сериозно само човек с промит мозък или политик, който е наясно какво преследва с думите си. Безспорен факт е, че огромният Кримски полуостров абсолютно неочаквано се озова в руски ръце. Дали е законно или не – фактът си е факт. Стар принцип във военната история е, че победителите нямат проблем да намерят законови основания за окупацията на друга държава. Войните в другия свят нямат нищо общо с правата на хората, нито с установяването на траен мир и демокрация в тези региони. Справка - Ирак, Сирия, Афганистан.

„Към момента НАТО не може да защити Балтика при руска атака“, заяви командирът на американските сухопътни сили в Европа генерал Бен Ходжис, цитиран от „Франс прес”.

„Русия може да завладее балтийските държави по-бързо, отколкото ние ще бъдем в състояние да ги защитим, отбелязва той в статия за германския ежеседмичник Die Zeit. Генералът допълва, че е съгласен с оценката на военни анализатори, че руските въоръжени сили могат да завладеят столиците на Латвия, Литва и Естония в рамките на 36-60 часа.

„Русия не представлява непосредствена заплаха за страните от НАТО, а и Алиансът се надява, че двустранните отношения ще се подобрят, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за норвежкото обществено радио, предаде Ройтерс.

Той допълни: „Вярно е, че Русия прояви готовност да използва сила за промяна на границите в Европа, добави той, давайки за пример Крим, Източна Украйна и Грузия. "Резултатът е повече непредвидимост, повече несигурност и повече безпокойство. Но не смятам, че има непосредствена заплаха, за която и да е натовска страна на изток", каза Столтенберг.

НАТО непрекъснато критикува Русия заради намесата й в конфликта в Украйна и настоява за пълно спазване на споразумението за примирие. Русия отрича да изпраща войски и оръжия в подкрепа на сепаратистките бунтовници в Източна Украйна.

Балтийските страни са малки и изолирани от останалата част на ЕС и имат рускоезични малцинства, което според руския президент Владимир Путин е достатъчно основание за Москва да се намесва с военна сила.

Въпросът е защо Русия би завладяла Латвия, Литва и Естония? В случая с Украйна беше очевидно, че някой се готвеше да се настани трайно в Крим и Кремъл игра изненадващо добре подготвен ход. Имаше провокация, държавен преврат, глупаво решение на Киев да унизи руското мнозинство в Крим. Грешки, грешки, грешки. Грешка бе и малоумният ход на тогавашния президент Саакашвили с военна сила да превземе Абхазия и Северна Осетия. Нито Рига, нито Вилнюс, нито Талин имат намерение да тръгват с армиите си срещу руските си малцинства. Нито пък руските малцинства, които живеят чудесно в рамките на Европейския съюз, биха искали да се присъединяват към Матушка Рус. На тези хора акълът им не е изпит от чавка. Още повече на всеки е ясно, че дори да са разположени няколко натовски бригади, ако Русия реши да тръгне в марш, ще се спре чак пред Варшава. Но и на Путин не му е пила чавка от акъла. Съветският съюз се разпадна не поради военни, а поради икономически причини и целта на Путин е да гради икономика, да продава ресурси.

На фона на влошаващото се отношение на Европа и САЩ към Москва, виждаме усилията на президента Путин да се покаже като миротворец. Събра лидерите на Азербайджан и Армения и започна мирен процес за уреждането на конфликта в Нагорни Карабах. Междувременно Москва продаде известно количество оръжие и на тези, и на онези.

О, да. Търговията с оръжие. Мисля, че това се крие зад хибридната война.

За периода 2011-2015 ръстът на търговия с оръжие в световен мащаб е нараснал с 14% в сравнение с предишната петилетка, като 58% от световния дял се поделя между САЩ и Русия.

След агресивното насаждане на страх в Прибалтика, много неща се промениха и след малко ще видим как. Доказателствата за хипотетичната подготовка на Москва да завземе бившите си републики, плюс Румъния и България са от всякакъв сорт – исторически, политически, националистически. Малцина се замислят, че Русия не е страна по Минското споразумение (то е между правителството и сепаратистите от Донбас), но тя е обвинявана, че и него не спазва. Идеята, че Путин ще влезе в Рига, Талин и Вилнюс за няколко денонощия, се лансира на всякакво ниво в американската администрация и Пентагона.

„Столиците на балтийските държави понастоящем са уязвими, ако руснаците решат да ги завладеят, но след 2017 г. заплахата ще намалее благодарение на наскоро одобрените разходи за отбрана на САЩ“, заяви съвсем наскоро Майкъл Карпентър, заместник помощник-министър на отбраната, отговарящ за Русия, Украйна и Евразия в Пентагона.

Карпентър основава своите предположения на доклада на RAND corporation. Същите предположения и доказателства изтъкна и гореспоменатият генерал - командващ сухопътните войски на САЩ в Европа. А на всички ни е ясно, че щом говори RAND, това означава, че говори военно-промишленият комплекс на САЩ. Освен че Пентагонът успя да увеличи бюджета си, това направиха и всички тези заплашени държави.

Според информация на „Файненшъл Таймс“ най-много са увеличили военните си бюджети страните, граничещи с Русия. Латвия - почти с 60%, Литва - с 35%, Естония и Полша - с 9%. Румъния закупи стари американски „Ф-16“ и разходите за тях вече надхвърлят милиарди. Това очаква и всички страни, които ни страхуват. Неизбежно. Неизбежно и Русия ще оправдае разходите си за ВПК. Доказано е, че в криза най-лесно се задвижва икономиката точно чрез ВПК. Останалото са приказки от Братя Грим.

 
Продължение от 27 август

Две важни събития белязаха вчерашния ден след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия: срещата на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ в столицата на Таджикистан, Душанбе и припомнянето на Договора от Монтрьо 1936 година на САЩ и НАТО, който е официалният документ, уреждащ нормативно движението на плавателните съдове през Босфора и Дарданелите. И двете събития оправдават предупреждението на министъра на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд, заявено по време на посещението му в Киев, че Западът не трябва да се стреми към изолация на Русия, тъй като това ще бъде "контрапродуктивно". "Изолацията няма да бъде приемлива", каза още Милибанд, допълвайки, че "Русия е тясно свързана със световната икономика".

Тази сутрин лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан започнаха работа по неформалната среща, както бе обявено предварително. Темата на срещата е ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия.
На пленарното заседание към дискусията се очаква да се присъединят и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президента на Афганистан, а също и представители на международни организации. По темата ще се дискутират въпроси на сигурността и социално-икономическото сътрудничество, съобщи телевизионният канал "Вести".

Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели.
ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки бе записано като цели и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, полагане усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далечноизточната алтернатива на Североатлантическия пакт. Има основание Милибанд да бъде неспокоен!
Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. Въпреки това ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която започна тази сутрин в Душанбе се предвижда да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширавяне на системата на международните връзки на ШОС.

Тук си струва да припомня и че през април 2006 година ШОС анансира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление.
Интересен акцент преди започването на сегашната среща на страните-членки на ШОС бе пускането на руско-китайски разговорник! Сегашният президент Дмитрий Медведев да първи път участва в качеството си на държавен глава на форум на ШОС. Медведев вчера вече има среща с председателя на КНР, Ху Дзинтао, съобщи снощи късно ИТАР-ТАСС. На тази среща Медведев е информирал Ху Дзинтао за ситуацията около Южна Осетия и Абхазия, като не пропуснал да поздрави Дзинтао за прекрасната организация на Олимпийските игри в Пекин, които току що завършиха.
На фона на току що започналата неформална среща на ръководители на страните-членки на ШОС, твърде гротескно прозвуча съобщението, че грузинският президент Михаил Саакашвили не е бил поканен на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия... Предложението на Полша и прибалтийските републики да бъде поканен президенът на Грузия Михаил Саакашвили на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия, беше отхвърлено от председателстващата ЕС, Франция, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на неназован сътрудник на Секретариата на Евросъвета. Срещата на държавни глави и ръководители на правителства на 27 страни-членки на ЕС се свиква по инициатива на френския президент Никола Саркози и темата е обстановката в Южна Осетия и Абхазия, съобщиха руски информационни агенции.

Българската агенция "Фокус" напомни, че в интервю за германското издание "Билд", грузинският лидер заявил, че няма намерение да напуска пределите на страната, защото се опасявал, че Русия няма да му позволи да се върне обратно. Саакашвили е изказал пред "Билд" предположение, че Русия може да затвори въздушното пространство на Грузия, така че той да не успее да се добере до Тбилиси. Именно поради това, е обяснил той, извънредната среща на ЕС ще бъде без негово участие!
Няма да коментирам неясните послания на Саакашвили и параноята му - за това си има психиатри и квалифицирани медицински специалисти, но опитът му да се измъкне от неловката ситуация да бъде отхвърлен от ЕС за кой ли път го направи смешен в очите на всички.

Докато в Душанбе, заседават лидери на страните-членки на ШОС, в Черно море се създаде ситуация, която твърде много напомня на кризата в Карибите от времето на Хрушчов и Кенеди. НАТО показа, че планира да създаде групировка от кораби в Черно море, която да превъзхожда потенциала на руския Черноморски флот. Върху това обърна внимание вчера бившият първи заместник на главното командване на ВМФ на Руската федерация, адмирал Игор Касатонов пред Интерфакс. Той коментира, че ако се наложи, Русия е в състояние да задейства всички видове въоръжени сили, в това число и авиацията си, но в същото време адмиралът е убеден, че насочването на кораби на НАТО в Черно море е по-скоро политическа стъпка, след която няма да последват военни действия.

"Възможността за нова Студена война между Запада и Русия е заплашително близо след вчерашните предупреждения от страна на Кремъл относно "пряк сблъсък" между американските и руски военни кораби в Черно море, пише днес вестник "Таймс". Агенция "Фокус" цитира говорителя на Владимир Путин, Дмитрий Песков, който заяви, че Русия "взема предпазни мерки" срещу американските и натовски военни кораби. "Надяваме се да не забележим сигнали на търсен пряк сблъсък," е добавил Песков в "Таймс".
"САЩ не могат да увеличават повече своята група морски съдове в Черно море бе категоричен вчера на пресконференция и зам.-началникът на Генщаба на въоръжените сили на РФ, генерал-полковник Анатолий Ноговицин. Максимално допустимият сумарен тонаж за флот на нечерноморски държави е 45 хиляди тона, според Договора от Монтьро от 1936 година. Ноговицин е обърнал внимание, че НАТО вече има в североизточния сектор на Черно море, десет кораба с близък до тази пределна граница сумарен тонаж и че поради тази причина не може да увеличава повече своето присъствие в района.

Черно море стана арена на противостояние на военноморските сили на най-големите държави в света, обръщат внимание много средства за масова информация. "Руските кораби изпълняват задача по поддържане на мира и стабилността в Абхазия и нейните териториални води - съобщи вицеадмирала и командир на новорусийската морка база, Сергей Меняйло.
Същевременно втори американски кораб, "Далас" навлезе вчера в пристанище Батуми на Грузия. Преди няколко дни в това пристанище пристигна и друг, трети американски плавателен съд, който САЩ изпратиха към бреговете на Грузия. Това бе флагмана на Шести американски флот на ВМС на Щатите, напуснал италианското пристанище Гаета, където са дислоцирани и други кораби на Шести флот, готови за направление към бреговете на Черно море.
В момента в черноморски води се намират общо 10 кораба на военноморските сили на НАТО, към които са причислени и испанския "Адмирал Хуан де Борбон", полския "Генерал Пуласки", немския "Любек" и други.
Генерал-полковник Ноговицин обърна внимание на пресонференцията вчера, че в условия на нарастване на групировката на ВМС на страни-членки на НАТО, руският флот пристъпва към проследяване на действията на натовските кораби и техния тонаж, най-малкото, за да се спазва Договора от Монтрьо от 1936 година.
Черно море и столицата на Таджикистан - това са двете точки, в които е съсредочотен тези дни интересът на световната политика, след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. В Душанбе на неформалната среща на страните-членки на ШОС, са събрани ръководители на държави на територията на които живее повече от половината население на земята, а това е факт, който няма как да бъде пренебрегнат от НАТО, ЕС и САЩ. От позициите и заключителния документ, с който предстои да излязат лидерите на ШОС зависи много. Това е първото послание, с което няма как да не се съобразят страните от Запада. Вярно е, че Китай не скри тревогата си от признаването на независимост на двете държави от кавказския район, но да не забравяме, че Китай има проблеми със статута наТибет и нямаше как да заеме друга индивидуална позиция. Дали едноличното становище на Пекин ще е различава от това на страните-членки на ШОС, сред които е и Китай - това тепърва ще стане ясно. Китай не може да не си дава сметка, че докато се готвеше за Олимпиадата, САЩ и Европа излизаха с призиви да се бойкотира събитието.

Обикновено на срещите на ШОС - повечето от разговорите са за икономика и финанси. Китай очаква газ от Узбекистан, темата за осигуряване на водни запаси също е важна за страните от Централна Азия.
"Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори, но аз смятам, че решението й за признаване на Южна Осетия и Абхазия е необмислено" - заяви амекиранският президент, Джордж Буш. - Ние очакваме от Русия да продължи да се придържа към международните си задължения и преразгледа своето необмислено решение". Дали обаче някой в Душанбе, на неформалната среща на страните-членки на ШОС ще обърне внимание на тези призиви на американския държавен глава - силно се съмнявам.
Федералният канцлер на Германия, Ангела Меркел продължава своето турне в Прибалтика и във всяка държава тя коментира ситуацията в Кавказ, като не пропуска да напомни нормите на мужденародното право. А къде бе Меркел, когато САЩ признаха Косово и Косово се самообяви за независима държава? Къде бяха "нормите на международното право", когато територия от суверенна Сърбия бе отделена чрез самопровъзгласяване в отделна държава? Маркел последва САЩ в тази авантюра и именно заради това днес тя не бива да говори за норми на маждународното право.

Някои особено емоционални западни политици призоваха към различни санкции спрямо Русия, но все по-често и все повече в официалните изявления на западни политици се промъкват тенденции да не се избързва и да се премислят реакциите спрямо Кремъл.
"Отношенията между Русия и някои основни европейски институции сега са особено крепки. В течение на 20 години ние ги създавахме, изграждахме, като преодолявахме много комплицирани ситуации и именно затова трябва да ги защитаваме" - заяви Франко Фратини, министър на външните работи на Италия. "Да се приема, че отново вървим към нова Студена война не е приемливо, защото ситуацията е различна и подобна аналогия не помага - отбеляза и депутатът от Европарламента, Джулието Киеза.

Министърът на външните работи на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер, въпреки че подкрепя Ангела Меркел, си позволи да бъде откровен: "Диалогът с Русия трябва да продължи, нищо друго не ни остава".
Защо цитирам тази промяна в някои западни държави към Русия, най-малкото защото тя е твърде показателна за това, че ЕС е показал на грузинския президент Саакашвили, че вече няма да е толкова подкрепян и 27-те са приели да обсъждат ситуацията в Южна Осетия и Абхазия без него.

"А какво щеше да бъде ако в последните десетилетия нас не ни съсипваше критиката? Тя ни заливаше даже тогава, когато ние отстъпвахме и ни говореха -вие сами нямате право на историческа инициатива. Даже когато ни поставяха тройка в атестата за зрелост на цивилизованост - коментира Наталия Нарочницкая, ръководител на отдел във Фонда "Институт за демокрация и сътрудничество" в Париж и президент на Фонда за историческа перспектива. - Повече на такъв език с Русия няма да може да се говори!"
Нещо се промени в света след признаването на Южна Осетия и Абхазия. Така например вчера някак незабелязано мина новината, че Северна Корея е спряла изваждането от строя на своите ядрени обекти. Такова решение срещна осъждането както на САЩ, така и на Русия. А подобни проблеми, по които позициите на двете страни съвпадат и по които те си сътрудничат не са малко. И сега, ако САЩ покажат, че не желаят това сътрудничество да продължи, те не дават друг избор на Кремъл, освен да постъпва като счете за необходимо, в защита на своите интереси.
"Контингентът на НАТО в Афганистан не може да работи успешно без подкрепата на Русия - счита постоянният представител на РФ в Алианса, Дмитрий Рогозин, съобщи вчера телеканал "Вести". - Без нашето съдействие предстои пълен провал, фиаско на тази кампания - предупреди на пресконференция в Москва, Рогозин. В същото време той отбеляза, че Русия е направила всичко възможно, за да съхрани това сътрудничество. - Ще бъде безумие, ако НАТО продължи да влошава отношенията си с Русия, подчерта Рогозин. Той напомни, че в момента всички товари на НАТО в Афганистан минават през Пакистанска територия, което е свързано с определени рискове и до 40 на сто от товарите или се губят или се ограбват по пътя. - Русия няма да сключва договори с НАТО за съглашение по използването на руската военно-транспортна авиация в интерес на Алианса - заяви постоянният представител на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Договорът за това Съглашение бе готов на 90 процента. Но как можем сега ние да вървим на такава договореност, ако след това се разбере, че нашите военно-транспортни самолети ще доставят така наречената "хуманитарна помощ", която сега доставят в Грузия военни кораби на САЩ?

Тук ще припомня, че от руска страна неведнъж обърнаха внимание на САЩ и НАТО, че са налице данни за "доставяне на хуманитарна помощ" с военни кораби, морски пехотинци и ракети "Пейтриът" и "Томахоук" на борда, което меко казано е неприемливо. "Да се съсредоточава военна ескадра, това е демонстрация на сила, и затова руска авиация няма да сътрудничи както досега" - бе коментарът на Розогин.
Енергокомпаниите на страните-членки на ШОС да увеличат сътрудничеството си е призовал Медведев в Душанбе. Руският президент е благодарил за подкрепата на страните-членки на ШОС по отношение на признаването от Кремъл на Южна Осетия и Абхазия. Това са първите новини от неформалната среша на ШОС.

Два огромни ядрени арсенала, повече от четири милиона военнослужещи - това са едни от поводите западната преса да определя ШОС като Анти-НАТО.
Когато коментирах, че с действията си Саакашвили ще попречи на американските планове за Иран, явно не съм взела в предвид обстоятелствата, че една такава пречка е най-малкото, което предстои след агресията, която Грузия предприе в Южна Осетия и Абхазия.

Днес вече се проясняват и други проблеми, които предстоят на НАТО, САЩ и ЕС. Това са бъдещето на САЩ в Афганистан, енергийното бъдеще на Европа, справянето на Запада със световната инфлация и икономически срив и това, както се оказва ще е само началото на трудностите, които се изправят пред Запада заради държавния глава на Грузия.

"Никой няма да може да разговаря вече с Русия както досега" - предрече Наталия Нарочницкая и е права, защото вече не става дума само за Русия, а и за други държави, чието значение за световната икономика и сигурност са от особено важно значение.

Може би Южна Осетия и Абхазия не са точно Косово като последици за света?
 

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.


Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!


САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

 

Само ден след като държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън направи неочаквано посещение в Триполи и заяви: „Надяваме се, че Кадафи в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него” - полковникът е мъртъв!

„Надяваме се, че той в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него”, заяви ръководителят на американската дипломация в обръщение към местни студенти.

Катарският телевизионен канал „Ал Джазира” излъчи видеокадри, на които се вижда все още живият Муамар Кадафи, обкръжен от бойци на либийския Преходен национален съвет, предаде РИА Новости.
На кадрите се вижда, че лицето на сваления 69-годишен бивш лидер на страната е изцапано с кръв и той се опитва да се съпротивлява на заловилите го хора, докато някой го удря с пистолет по главата. Този видеозапис потвърждава, че Кадафи все още е бил жив, когато е попаднал в плен на бойците на официалните власти.

На 20 октомври по обяд, информационните агенции съобщиха, че след падането на последната крепост на либийския лидер Кадафи, град Сирт, той е бил заловен, тежко ранен в двата крака. Новината бе разпространена от агенция Ройтерс.

Малко по-късно бе съобщено от Националния преходен съвет пред euronews, че Муамар Кадафи е мъртъв, а тялото му е било откарано в Мисрата!

Според представител на ПНС Кадафи е починал от раните си по време на залавянето. Служител на НАТО е заявил, че организацията в момента се опитва да потвърди смъртта:

"Ясно е, че случилото се е много важно развитие на събитията, което ще отнеме време, за да бъде потвърдено. Ако информацията за смъртта на Кадафи е вярна, то това наистина е исторически ден за народа на Либия. "

Един служител на НПС е съобщил за euronews, че Кадафи е бил ударен в крака и главата, докато се е опитвал да избяга с конвой, който е бил атакуван от самолети на НАТО.

Новините за залавянето и последвалата смърт на полковник Кадафи се е появила веднага след като станало ясно, че началникът на въоръжените сили на Кадафи, Абу Бакр Юнис също е бил убит в атаката, а неговият бивш говорител Муса Ибрахим, е бил заловен.

Кадафи взе властта в Либия през 1969 г., припомня euronews, но той беше свален в Априлското въстание февруари срещу четиридесетилетното му управление.

Медията припомня също така, че Международният наказателен съд през юни издаде заповед за арест на Кадафи и сина му Сейф ал Ислам, чието местонахождение все още е неизвестно.

Часове по-късно Sky News съобщи, че синът на Кадафи, Сейф ал Ислам е все още на свобода в южната част на либийската пустиня.

Бившият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и тежко ранен, съобщават от Преходния национален съвет/ПНС/ на Либия, предаде АФП.

„Той е заловен. Кадафи е тежко ранен, но все още диша”, посочи представителят на новите либийски власти Мохамед Леит.

Междувременно министърът на отбраната на Муамар Кадафи – Абу Бакр Юнис, е бил убит в конвоя, при сраженията за град Сирт.

„Кадафи е убит близо до родния му град Сирт” – съобщи и в. Telegraph, като оставя съмнение за начина по който е настъпила смъртта на полковника.

Според в. Telegraph един от бойците е крещял: „Край на Кадафи! Ние отмъстихме, нека върви в Ада!”

Държавният департамент на САЩ съобщи, че не може да потвърди, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен, предаде агенция Ройтерс.

„За момента не можем да потвърдим медийните информации”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Бет Госелин.

Агенция Франс прес разпространи фотография, на която се предполага, че е раненият либийски лидер Муамар Кадафи. Снимката е направена с мобилен телефон по време на задържането на Кадафи в Сирт.

Сенаторът от Републиканската партия, Джон Маккейн е заявил по повод новината: „Смъртта на Кадафи бе краят на първата фаза на революцията в Либия”, и призовал за по-тесни връзки между Вашингтон и Триполи.

Telegraph съобщава и за смъртта досега на по-известни личности, свързани с вече бившия либийски лидер Кадафи: Мутасим Кадафи, пети син полковника, е намерен мъртъв в Сирт, според АФП и кореспондента за Близкия Изток на телевизия Al-Hurra – Ричард Спенсър, Муса Ибрахим, говорител на Кадафи, Ахмед Ибрахим, братовчед на Кадафи и съветник, и Абу Бакр Юнис, бивш министър на отбраната: убит, както бе потвърдено вече в конвоя на Кадафи.

Убитият син на Кадафи, Мутасим, бе съветник на баща си по националната сигурност. Негова снимка с днешния държавен секретар Хилъри Клинтън бе придобила особено популярност напоследък в така наречената дипломация на Джамахирията.

Репортерът на Telegraph Бен Фармър дълго време се водеше за единственият западен журналист, който проникна в сайта на Кадафи, и потвърди смъртта и залавянето на много близки до полковника сътрудници.

Боец на ПНС, свидетелства, че е видял, залавянето на Кадафи разказва Sky News. „Той го удари с обувката си” /една от най-тежките обиди в ислямската вяра/, пояснява боецът, след което завършва, че полковникът е бил прострелян веднъж в главата и по веднъж на всеки крак.

„Ако Кадафи е мъртъв, се решава проблемът със съдебния процес, но ние никога не може да научим истината за Локърби и други престъпления”, пише за Telegraph коментаторът Даниел Ноулс.

От НАТО официално е било потвърдено, че негови самолети са бомбардирали конвоя около 8.30 местно време.

Близката до Кадафи телевизия Ал-Libiya отрече той да е бил заловен или мъртъв, като нарече твърденията на представители на ПНС и НАТО неоснователни.

Други, близки до полковника тв канали също отричат новините за смъртта му, цитирани от в. Telegraph.

Бойци на ПНС са съобщили, че са видели тежко ранения Кадафи, който кървял силно в униформа в цвят каки и тюрбан.

Съобщено бе от ПНС, че либийската телевизия ще покаже по-късно снимки на мъртвия Кадафи.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен в двата крака, предаде ВВС, позовавайки се на представителя на Националния преходен съвет на Либия Абдел Маджид.

Кадафи е бил задържан в родния си град Сирт, докато частите на новите либийски власти установиха пълен контрол над Сирт.

Кореспондентът на ВВС в Сирт Габриел Гейтхаус съобщи следното:

Говори с човек, който каза, че докато са го пленили, Кадафи размахвал златен пистолет...”

Според ВВС, самолети на НАТО са бомбардирали конвой, в който са пътували Кадафи и негови приближени.

20-годишният Мохамед, войник от силите на Преходния национален съвет на Либия (ПНС), е съобщил, че е участвал в залавянето на сваления либийски лидер Муамар Кадфи в град Сирт, предаде Би Би Си.

Кадафи се е укривал че е открил Кадафи да се укрива в тръба в Сирт. Когато Мохамед се обърнал към него, полковникът казал просто: „Не стреляй”.

По последни данни полковникът е мъртъв и е бил застрелян в главата.

От британското министерство на отбраната съобщиха, че не са разполагали с предварителна информация, че полк. Муамар Кадафи се е намирал в бомбардирания от НАТО конвой, предаде ВВС.

Въздушният удар на НАТО доведе до залавянето и смъртта на сваления либийски лидер.

„Той /конвоят/ беше избран за мишена въз основа на това, че беше последният конвой с поддръжници на режима, напускащ Сирт”, заяви говорител на британското министерство. В удара не са участвали бойни самолети на британските ВВС, а само разузнавателни машини.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е убит и тялото му е откарано в град Мисрата, е потвърдил говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали пред телевизия Sky News.

Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви Берасали.

Според полевия командир Абдел Басет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Представител на ПНС е заявил: „Кадафи срещна съдбата си... Ние съобщаваме на света, че Кадафи е убит от ръцете на революцията... Това е исторически момент Това е краят на тиранията и диктатурата...

„Бъдещето на Муамар Кадафи трябва да бъде решено от народа на Либия”, смята руският президент Дмитрий Медведев, предаде Интерфакс.

„Разчитаме, че в Либия ще настъпи мир и всички, които управляват държавата, могат да постигнат споразумение за конфигурацията на властта. Що се отнася лично до съдбата на Кадафи, то тя трябва да бъде решена от либийския народ”, заяви Медведев по време на пресконференция в Москва.

Холандският премиер Марк Руте потвърди слуховете, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е пленен, като същевременно подкрепяща режима либийска телевизия отхвърля информацията, съобщава АФП.

„Съобщенията, размножавани от лакеите на НАТО за пленяването или смъртта на брата-лидер Муамар Кадафи, нямат основание”, съобщи телевизия „Ал Либия”. Според съобщението на медията Кадафи е „в добро здраве”.

Часове след вестта за залавянето му ранен, новината за смъртта му все още не бе потвърдена официално. Въпреки това от ЕС дойде следната информация:  „Новините, че Кадафи е загинал в акция в Сирт означават още и край на „репресиите, които либийския народ е понасял твърде дълго”, заяви Ван Ромпой в съвместно изявление с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че не може да потвърди или отхвърли информацията за смъртта на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, но ако това е вярно, то тя би въздъхнала с облекчение, защото още едно препятствие е преодоляно, написа в. Guardian, който потвърди, че полковникът е мъртъв.

Изданието показва и видео със залавянето на Кадафи от бойците на ПНС.

Арабската телевизия Al Jazeera е излъчила кадри, които според медията показват как тялото на убития полковник Муамар Кадафи бива влачено по земята, предаде ВВС.

„Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали Берасали.

Според него бившият либийски лидер е бил прострелян при опит да избяга от град Сирт.

Информацията за това как точно е загинал Муамар Кадафи обаче остава  противоречива – часове след залавянето му.

Първата страница на Al Jazeera.

Според полевия командир Абделбасет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Други източници съобщават, че Кадафи е бил застрелян от снайперист.

Все още информацията за смъртта на сваления либийски лидер не е потвърдена официално. Очаква се съвсем скоро ръководителят на Преходния национален съвет на Либия Мустафа Абдел Джалил да направи официално изявление.

Към края на деня на 20 октомври все още се чакаше официалното изявление на Представител на ПНС.

През това време лекар, работещ в болницата в Мисрата съобщил, че бившият либийски лидер Муамар Кадафи е бил прострелян в главата и в стомаха  и е починал от огнестрелни рани. Това бе съобщено от болницата, където е било закарано мъртвото тяло на полковника. Новината бе съобщена от телевизия Al Jazeera.

Според лекаря, тялото на Кадафи в момента е в морга в Мисрата, на около 200 км източно от Триполи.

Все още не е известно къде ще бъде погребан Муамар Кадафи.

Починал или убит – това е един от въпросите, който едва ли ще получи своя отговор скоро. Отговор няма да получим и за истината за самолетната катастрофа в Локърби.

В реч пред стените на Белия дом американският президент Барак Обама посочи, че ликвидирането на Кадафи оправдава колективните военни действия на западните страни и подчерта, че сега либийците имат шанс да се превърнат в една „демократична и толерантна нация”.

Доколко това ще се случи, след като тези, които започнаха военният конфликт в Джамахирията са в дълбока финансова и икономическа криза. Да не говорим за САЩ, държавата с най-висок дълг в размер на над 13 трилиона, откъдето тръгна световната криза, което вече години не може да бъде овладяна.

Все още за част от международните експерти, участието на авиацията на НАТО в събитията Либия е твърде спорно, съгласно действащото международно право.

Да се бомбардира конвой, в който има и цивилни е меко казано извън всякакви норми на нормално поведение, в нарушение на член 2 от Устава на ООН, който гласи:

2. Да развива приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, както и да предприема други подходящи мерки за укрепване на световния мир.

В този смисъл действията на авиацията на НАТО са престъпление, тъй като за бомбардировките на тази авиация не е достатъчна единствено приетата Резолюция на ООН, а и мандат, даден от Съвета за сигурност за въпросните действия в Либия на самолетите на Алианса.
Такъв мандат от Съвета за сигурност не беше даден за Ирак, такъв мандат за агресивна намеса на НАТО на сръбско-косовската граница също липсва!

 

Никой не си зададе въпроса „защо” Сирия рискува и свали турския изтребител, навлязъл във въздушното й пространство

Необяснимото обръщане и завъртане на турския самолет, което показа Си Ен ЕнГенералният щаб на турската армия в петък на 22 юни съобщи, че изтребител от военновъздушните сили на Турция, който е излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия, е изчезнал от екрана на радарите, половин час след излитането си. Изтребител F-4 на Военновъздушните сили на Турция изчезна от екраните на радарите над Средиземно море югоизточно от провинция Хатай, граничеща със Сирия.

Изтребителят бе излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия.

Вицепремиерът на Турция, Бюлент АрънчТурският вицепремиер Бюлент Арънч заяви, че самолетът, който беше свален от Сирия, не е бил боен самолет, а разузнавателен, съобщи турската държавна телевизия Ти Ар Ти, цитирана от Ройтерс.

„За изтребителите е практика понякога да преминат държавните граници за кратко. Това не са злонамерени действия, но не могат да бъдат контролирани поради високата скорост на самолетите”, заяви турският президент Абдуллах Гюл.

Това бе началото...

На 26 юни в Брюксел се състоя политическата среща на ниво посланици на  НАТО. Какво се случи на тази среща, всичко ли бе казано от медиите в България?

Андерс Фог Расмусен, Генерален секретар на НАТОНАТО /Организацията на Северноатлантическия Договор - North Atlantic Treaty Organization – бел. Л. М./подкрепи Турция по инцидента със сваления турски изтребител от сирийската ВВС, но отказа на Анкара да удари Сирия и да започне война, позовавайки се на член пети от Устава на Алианса, в който е записано:

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.”

Във видеото на редица световноизвестни телевизионни канали се вижда ясно  как турски самолет излита, но прави завой и се връща към сирийска територия и така е попаднал в сирийското въздушно пространство. Акт преднамерен, и това се вижда с просто око, акт, който редица международни наблюдатели признаха, че е извършен вероятно, за да се тества готовността на сирийските ВВС.

Веднага след инцидента бе съобщено, че на самолета е нямало муниции и той не е бил с каквото и да било оръжие на борда, факт, който сирийските ВВС е нямало как да знаят, когато са го забелязали на радара.

В Брюксел се състоя по този повод извънредно заседание, преди което Турция агресивно поиска да се задейства член четвърти от Устава на Алианса, който предполага свикване на Политическия Съвет на НАТО.

Веднага след извънредното заседание на НАТО генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен направи изявление в щаб-квартирата в Брюксел.

"Ние стоим заедно с Турция в дух на солидарност", каза той.

„Ще продължим да следим ситуацията внимателно и с голямо безпокойство", подчерта той.

Той допълни, че сигурността на НАТО е „неделима". По думите на Расмусен по време на срещата не е обсъждан Член 5 от Устава на организацията, който призовава държавите-членки да възприемат атака срещу съюзник като атака срещу всички членове на организацията.

Международни наблюдатели припомниха, че това извънредно заседание е било свикано за втори път в историята на Алианса, първия път е било, когато през 1973 година Турция окупира Северен Кипър.

Премиерът на Турция, Реджеп Тийп ЕрдоганБроени часове преди заседанието на турски, парламент, Меджлиса, Си Ен Ен показа част от това заседание, на което турският премиер Ердоган заяви с неприкрито агресивен тон: „Гневът на Турция ще е яростен!” и уточни, че приема действията на сирийската страна като „враждебни” и е в готовност да отговори адекватно на тях!

Нямаше и най-малкото предупреждение, най-малкия знак от страна на Сирия. Действаха без да съобразят с това. И след това най-безсрамно заявяват, че са ни приятели”, заяви Реджеб Ердоган.

"Да се правят коментари, оневиняващи Сирия за страхливата постъпка на режима на Башар Асад е безотговорно поведение”, допълни премиерът на Турция.

Ердоган предупреди, че Анкара е въвела въоръжените си сили в повишена бойна готовност и ще отговори и на най-малката провокация от страна на Сирия.

В Брюксел Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Съветът на Организацията на Атлантическия Договор оценява като „неприемливо” свалянето от страна на Сирия на турски боен самолет и изразява „подкрепата и солидарността си” с Анкара. В същото време Расмусен подчерта, че НАТО осъжда остро действията на Дамаск.

„...съюзниците изразяват подкрепата и солидарността си с Турция”, се казва още в изявлението на Расмусен, който подчерта, че НАТО ще продължи да следи проблема”.

Това далеч не беше в кръга на очакванията на Ердоган, още повече, че турското  правителство демонстрира толкова бърза смяна на настроения и изявления по случая със сваления изтребител, че ако Алианса тръгне да изслушва и реагира винаги когато някой турски политик направи изявление – то Съветът на Алианса ще се наложи да заседава без прекъсване!

Външният министър на Турция, ДавутоглуОт версия за тренировъчен полет, през обяснение, че самолетът на е носел оръжие на борда си – обясненията на турските власти вървяха в много посоки.

Самолетът F-4 бе свален на 15 километра от сирийския бряг, в международно въздушно пространство. Външният министър на Турция Давутоглу обвини сирийското ръководство за свалянето, но призна, че изтребителят, макар и за кратко, е нарушил въздушното пространство на Сирия.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че става дума за "съмнителен инцидент", който трябва да бъде разследван, а президентът Гюл каза, че трябва да се изчакат резултатите от разследването, съобщи Дойче веле.

Турският президент Абдуллах Гюл„Не е възможно нещо като това да се покрие”, заяви Гюл, цитиран от Анадолската агенция.

„Без съмнение, каквото е нужно, ще бъде направено”, добави той.

Лидерът на Демократическата лява партия Масум Тюркер заяви за турски медии, че турският военен самолет F-4 „Фантом” е свален от руснаците. „В момента в сирийското пристанище Лаские има три военни кораба. Единият от тях разполага с радарни и зенитни системи. Военният кораб „Чапенко” може веднага да реагира при подобни ситуации”, каза Тюркер и посочи, че точно този кораб е свалил турския самолет.

Инцидентът със сваления от Сирия турски изтребител не трябва да се разглежда като провокация или преднамерено действие, смятат от руското министерство на външните работи. Според Москва, важно е случилото се да не доведе до дестабилизиране на ситуацията, предаде Интерфакс.

„Москва е обезпокоена от развитието на събитията около инцидента с турския военен самолет, свален от сирийски средства за ПВО на 22 юни. Важно е това произшествие да не се смята за провокация или преднамерено действие и да не доведе до дестабилизиране на обстановката”, посочи говорителят на министерството на външните работи на Русия Александър Лукашевич.

Турският самолет „RF-4E”, който бе свален във въздушното пространство на Сирия, с голяма степен на вероятност е изпълнявал разузнавателен полет, чиято чел е била тестването на сирийската система за противовъздушна отбрана /ПВО/, заявиха руски военни експерти, цитирани от РИА Новости.

„Турският самолет бе свален във въздушното пространство на Сирия. Сирийската ПВО е високоефективна система. Във всички случаи сирийските бойни разчети, взимайки решението за откриване на огън, са квалифицирали целта като вражеска, която се е намирала в тяхното въздушно пространство”, отбеляза директорът на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие Игор Коротченко. Той не изключи самолетът да е изпълнявал разузнавателна мисия, чиято цел е била да принуди средствата за насочване на сирийските зенитни ракетни комплекси да активират радиолокационните станции и вероятно да ги провокират да преминат на боен режим на работа.

Друг руски военен експерт, ръководителят на профилирания интернет ресурс „Вестник ПВО” Саид Аминов също е на мнение, че съдейки по характера на полета на „RF-4E”, с голяма вероятност е било извършвано тестване на сирийската система за ПВО с цел „разкриване” на нейните елементи. Той отбеляза, че самолетът е летял на ниска височина, а този прийом е един от ключовите елементи за осъществяване на пробив във всяка система за противовъздушна отбрана.

Двойнствената, непостоянна позиция на Турция

Турция не планира да затвори границата си със Сирия след инцидента с изтребителя, заяви министърът по търговските и митническите работи Хаяти Язиджи, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на телевизионния канал „Хабер тюрк”.

По думите на Язиджи, затваряне на границата би попречило на бежанци от Сирия да преминават на турска територия.

Министърът поясни, че през Сирия преминава пътят на износ на турски продукти, предназначени за страните от Персийския залив.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че Турция си запазва правото да използва всичките норми на международното право за доказване на своята правота.

Турция няма намерение да влезе във война със Сирия заради сваления самолет, но смята да иска извинения и компенсации, каза пред журналисти турският вицепремиер и правителствен говорител Арънч. "Ние не сме страна, която разпалва военни страсти. Не възнамеряваме да воюваме с когото и да било. Ние сме сериозна държава. Знаем какво трябва да правим, но смятаме да го правим поетапно", подчерта Арънч.

Вицепремиерът подчерта, че Анкара ще поиска извинения и компенсации от Сирия за сваления самолет, но не изключи да задейства и други мерки, без да ги спомене конкретно. По неговите думи правителството ще обсъди в рамките на идните дни въпроса за прекратяването на доставките на турска електроенергия за Сирия. Той добави, че доставките все още не са прекратени поради хуманитарни съображения.

Решението на Турция да свика среща на НАТО, на която да бъде обсъдено свалянето на турски изтребител от сирийската система за противовъздушна отбрана, е мярка, която отразява сериозността на сегашната ситуация, но също така изпраща сигнал, че Анкара търси съгласуван дипломатически отговор, а не самостоятелно предприемане на военни действия, коментира Би Би Си.

Свалянето на турския изтребител може да доведе до опасен нов развой на сирийската криза, а насилието може да се разпространи отвъд сирийските граници и да доведе до по-широк регионален пожар публикува Би Би Си.

Сраженията може да преминат през границата, да кажем в Турция, или по някакъв начин „Хизбулла” да получи подкрепа от сирийския режим да атакува Израел. Тогава това може да стане междудържавен конфликт, а не бунт, който е ограничен в границите на една страна.

Преди извънредното заседание на Съвета на НАТО, противовъздушната отбрана на Сирия обстрелва още един турски самолет, който е издирвал части от изтребителя „Ф-4”, свален от сирийците на 22 юни, предаде Интерфакс.

По предварителни данни бе съобщено, че самолетът не е бил свален, и че в него е имало спасителен екип.

Не мина и без характерния цинизъм на политици от Големите държави:

Държавният секретар Хилъри Клинтън по време на няколко часовата визита в БългарияДържавният секретар Хилъри Клинтън определи свалянето на самолета „брутално действие” на сирийската страна. Клинтън в случая бе много по-умерена за разлика от емоционалните й реакции при убийството на Кадафи и други събития в арабския свят.

„Сирийските власти не се съобразяват с международните норми, с мира и сигурността и човешкия живот” – каза Расмусен след извънредното заседание на Съвета на Алианса.

Едни нарушават нормите – други отнасят вината?!

След НАТО, Турция потърси и ООН – всички вкупом се направиха на глухи!

Турция изпрати в Съвета за сигурност на ООН обръщение, в което определя действията на сирийските военни, свалили самолет на турските Военновъздушни сили, като заплаха за мира и стабилността в региона, съобщи АФП.

“Атаката в международното въздушно пространство, която можеше да доведе до гибелта на двама турски пилоти, е враждебен акт от страна на сирийските власти, заплашващ националната сигурност на Турция”, се казва в обръщението на Анкара към ООН.

НАТО показа, че засега не желае да се ангажира с каквито и да било военни действия срещу сирийския режим.

ЕС също изрази не по-различна позиция, да не говорим за предстоящите избори в САЩ и падащия рейтинг на Барак Обама в навечерието им.

Пред Брюксел на дневен ред е проблемът със съдбата на еврото и случилото се с турския изтребител засега не влиза в каквито и да било планове за намеса и то заради някакви амбиции и комплекси на турското правителство заради нарушението на турския изтребител в сирийското въздушно пространство.

Ще възпламени ли Турция регионален военен конфликт в Сирия, как ще постъпи НАТО, това тепърва ще научим.

Каква е причината никой да не зададе въпроса „Защо?” във възникналата ситуация в Сирия.

Защо Сирия реагира така?

Арабистът и бивш посланик Киряк Цонев зададе логично десетки въпроси в предаването на НТ СКАТ, Дискусионно студио по инцидента и обстановката в Сирия:

  • Защо НАТО гледа едностранно на случилото се със самолета?
  • Наистина ли самолетът случайно наруши сирийското пространство, защо бе изпратен?
  • Защо се тълкува само гледната точка на Турция?
  • Има ли преднамереност в действията на Турция?
  • Толкова ли е ненормален сирийският президент, та да сваля турски самолет, за да предизвиква Турция и НАТО?
  • Къде е логиката президентът Асад да избива собствените си войници, собственото си население?

Българското публично пространство бе облъчено с документален филм на официозна телевизия, в която всеки един сириец обясняваше пред камерата на репортера как са влезли маскирани лица, как са влезли цивилни в домовете им, как са убивали, разстрелвали... Нито един от говорещите свидетели сирийци не каза – влязоха войници от армията и убиха жени и деца...

Арабистът и бивш посланик, Киряк ЦоневВсичко, което се прави е една изкуствена инсинуация, която цели непременно Сирия да бъде дестабилизирана, подобно на ситуации в други арабски региони. Турция е непосредствен съсед на Турция и до ден-днешен Сирия не е признала официално присъединяването на района Искендерум към Турция през 1938 година. Този район е „подарен” на Турция от Франция, за да не се стигне до влизане на Турция във Втората световна война на страната на Германия. Турция приема този „подарък”, но досега във всички официални карти на Сирия този район е вкаран в границите й. Така конфликтът и досега съществува между Сирия и Турция.

Крайно агресивният тон на Ердоган не е единствено израз на емоционалността на Анкара, по-вярно би било да се приеме, че съществува реална заплаха срещу Сирия...

Защо се случва едно, а се представя друго?

„Сирия много добре знае, че е по-слаба от Турция, както България е наясно, че е много-много- по-слаба от Турция обясни Киряк Цонев. - В случай, че турците тръгнат срещу нашата страна – няма какво да ги спре, тъй като България няма истински боеспособна армия”.

Правото на Сирия да защитава своето въздушно пространство е легитимно, което не пречи да се изправи срещу един създаден напоследък антисирийски фронт от страна на ЕС и от страна на Щатите.

Защо на черното се казва бяло, а на бялото – черно?

„Сирия е единствената арабска държава, която има окупирани от Израел арабски територии обясни Кирияк Цонев. – Самият Израел е заинтересован в Сирия да съществува една постоянна дестабилизация, която да съсредоточи вниманието на сирийското правителство във вътрешни проблеми и да престане да се бърка в онзи проблем, който за Израел е болно място. Това са палестинците, а Сирия в момента така или иначе подкрепя палестинците”.

Според кадри излъчени по Си Ен Ен, части от самолета падат в сирийски води. Официалното изявление на Генералния щаб на Турция бе, че самолетът е летял с разузнавателна мисия, но без да навлиза в сирийското въздушно пространство.

Турският президент Гюл в първия си коментар по инцидента допусна, че самолетът „неволно” да е навлязъл с един километър навътре в сирийското въздушно пространство.

Няма спор, че навлизането на турския самолет в Сирия е било тестване на сирийската военно-въздушна отбрана и събиране на разузнавателна информация за руските ракетни комплекси, които са разположени по крайбрежието.

Говорителят на сирийското Външно министерство, Джихад Мадиси Официалният представител на Министерството на външните работи на Сирия Джихад Мадиси заяви, че сирийската страна не е планирала да сваля турския изтребител, нахлул във въздушното пространство на страната, и случилото се е било „произшествие”, предаде РИА Новости.

„Най-важното сега е представителите на Военноморските сили на Сирия и Турция да проведат съвместни работи по издирването на пилотите на самолета. Надявам се в близко време да бъдат намерени и инцидентът да остане в миналото”, каза сирийският дипломат в ефира на турската телевизия „Ал Хабер”.

Той отбеляза, че станалото „в никакъв случай не следва да се разглежда като враждебна акция срещу Турция”.

„Става дума само за защита на нашия суверенитет. Това е произшествие, в никакъв случай не е нападение”, подчерта представителят на сирийското Външно министерство.

Говорителят на сирийското Външно министерство категорично опроверга твърденията на турската страна, че с инцидента ставало дума за преднамерено агресивно действие на сирийската страна, заради бежанските лагери със сирийци на турска територия.

Защо Западът зае противоположна позиция на реално съществуващата обстановка?

Най-бързото обяснение е, за да отвлече вниманието на населението в страните-членки на ЕС от проблемите, свързани с кризата.

Защо продължава сирийският конфликт?

Заради външната намеса с оръжие и боеприпаси, които подклаждат агресията на така наречените сирийски бунтовници. Саудитска Арабия, Катар снабдяват с оръжие бунтовниците , но едва ли нещата са толкова опростени.

Русия и Китай подкрепят Асад и настоява сирийският конфликт да не се решава без участието на Иран!

Участници и обстановка в Близкия изток

Всички западни политици са наясно, че ако нещо се случи в Сирия, веднага ще се дестабилизира Ливан, където голямо влияние има лидерът на ислямистите от Хизбулла, шейх Хасан Насрала. А шейхът обвини вече Израел в убийството на ливанския премиер Рафик Харири.

Израел в момента е политически много силен и с единството в парламента, той е и много мощен като въоръжение, и външна подкрепа, и то в рамките на Близкия изток.

Странна комбинация от участници в събитията в Близкия изток очерта журналистът Тома Томов в предаването на Цветанка Ризова „На 4 очи”: международната общност /ООН, ЕС, Русия/, Хамаз, Ал Кайда, монархиите от Персийския залив, Катар, Саудитска Арабия, Турция /член на НАТО/.  Към така изброените Томов прибави и Ал Кайда, ислямисти, Хамаз, Израел, Иран, Ирак.

Какво се мъти в Близкия изток според Тома Томов

Журналистът съобщи, че Китай увеличава с 14-15 процента парите си за превъоръжаване, Русия прави нещо невероятно, като само за следващите няколко години е поръчала към 1300 вертолета и около 6-700 самолета, танкове, кораби. В същото време предстои американците да докарат флота си до 300 флага, ново ядрено оръжие, нови подводници.

Президентът на САЩ Барак Обама изкара 15 000 войници от Афганистан, но ги праща в Кувейт? Най-добрите му самолети сега са в Оман, а морската пехота и самолетоносачи се придвижват към сирийския бряг, и към Персийския залив.

Германците правят нови подводници с крилати ракети и ги продават на Израел...

Очаква се над 90 000 души и над 4-500 бойни самолета, над 900 танка да проведат бойни учения в продължение над един месец – и това са войници китайци, иранци, руснаци и сирийци.

Сирийският президент Башар Асад призна, че в страната се води гражданска война.

На фона на така изброените участници в събитията в Близкия изток, на фона на направените големи оръжейни поръчки от страна на Саудитска Арабия /55-60 млрд долара/, на фона на съсредоточаването военна сила и техника в размирния район на Близкия изток – свалянето на турския самолет ще се окаже камъче в обувката на НАТО, което засега бе махнато.

Война или... война?

Размахват ни сламката, за да не видим гредата? Хвърлят ни прах в очите за Сирия, за да не забележим, че Големите съсредоточават военни, техника в района на Персийския залив!

„Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи…написа Кърт Вонегът. - НАТО трябваше да устои на почти непреодолимото изкушение да забавлява хората по телевизията и да се състезава с киното, като вдига във въздуха мостове, полицейски участъци, заводи и така нататък... Сега всички градове са притежание на света. А НАТО ги направи негодни за живеене и с това, така да се каже, отряза носа и се изплю в лицето на справедливостта...

А ние българите в какво вярваме – със сигурност не в приказките на външния министър, министъра на отбраната, президента и един кош атлантици.

Достатъчно е да съберем две и две и да научим отговора на случващото се в Близкия изток.

 
"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...
 

Вътрешният министър още мълчи по черния пазар на човешки органи в Косово, а там е имало и българи сред жертвите!

Цветан Цветанов, вътрешен министърС какви очи вицепремиерът и министър на вътрешните работи се появи на 25 юни в Нов български университет за откриване на изложбена инсталация за трафик на хора, след като неведнъж е ставало дума, че в кървавия трафик на човешки органи сред жертвите има и отвлечени българи.

Ще припомня, че на 25 януари 2011 година Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово за престъпления, извършени в резултат на конфликта в област Косово.

Документ от заседанието на ПАСЕ за трафика на човешки органи

Резолюцията на ПАСЕ да се разселдват престъпленията за трафик на човешки органи по Доклада на Дик Марти

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Там въпросните затворници са бил подлагани на нечовешко и унизително отношение преди да изчезнат съвсем.

В периода за вземането на човешки органи и трафика им, който съвпада с този от края на въоръжените конфликти, от някои затворници са били изваждани органи в клиника на албанска територия, за да бъдат пратени в чужбина за трансплантация.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призовава албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Парламентарната асамблея обединява 318 членове от националните парламенти на 47 държави-членки на Съвета на Европа.

Сесията, на която Дик Марти представи своя Доклад

„Организираната престъпност е отклоняване на демокрацията и европейските страни трябва да действат заедно, за да я ликвидират”, предупреди сръбският президент Борис Тадич парламентаристите в Страсбург.

Тадич призова за незабавно, пълно и независимо съдебно разследване на обвиненията.

Сръбският президент призова за незабавно и независимо разследване на изнесеното в Доклада на Дик Марти

"Въпросът с жестокостите, извършени по време на конфликта и след края на конфликта, както и въпроса за организираната престъпност, е тази, която може да водят до корозия на нашите демокрации и живота на нашите деца", предупреди той.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”, написа на 26 януари 2011 по този повод сръбският вестник ”Политика”.

Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. По време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, е изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиан” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Гардиан, публикацията за Хашим Тачи на журналиста Пол Луис

Докладът посочва Хашим Тачи като "голяма риба" в организираната престъпност, написа тогава изданието. Министър-председателят на Косово, Тачи бе обвинен в престъпни връзки и действия според тайни документи и западни военни доклади на НАТО, изтекли в "Гардиан".

Авторът Пол Луис отбелязва, че документи на НАТО, с гриф “Строго секретно” посочват, че САЩ и други западни сили, които подкрепят правителството на Косово прекрасно са знаели за престъпните връзки на Тачи и то в продължение на няколко години.

Това бе потвърдил за “Гардиан” и друг висш политик във връзка с колебанията в Косово по отношение на евентуални връзки на лидера на Армията за освобождение на Косово /АОК/ с албанската мафия. Същият политик бе посочил, че мафията е упражнявала значителен контрол върху самия Тачи.

Твърденията за трафик на органи се съдържат в официално разследване, публикувано миналия месец от човешки права от докладчика Дик Марти, припомня Луис в публикацията си.

Неговият доклад обвини Тачи и няколко други високопоставени личности, които са работели в АОК за връзки с организираната престъпност. Докладът на Марти предизвика голяма дипломатическа криза при появата си, когато данни за него изтекоха в "Гардиън" месец декември 2010 година.

Докладът, който споменава името на Тачи, го свързва с упражнявано "насилие и контрол" върху търговията с хероин, и като че ли потвърждава опасенията, че след приключването на конфликта със Сърбия, е била ръководена банда, убивала сръбски пленници, от които са вземани за  продажба бъбреци за черния пазар на човешки органи.

„Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия”, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран междувременно за министър-председател, е бил силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Разследването на Пол Луис за Тачи

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Още тогава, на 17 декември 2010 година Пол Луис писа в “Гардиан” за фактите в документа.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съди за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

alt

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Къща, в която са били крити отвлечените, нарочени за вземане на органи хора - сърби, цигани, българи. Сърбите молеха за бърза смърт е заглавието!

Междувременно в Истанбул бе задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи.

Залавянето на д-р Сьонмез, вземал органи от живи хора

Оттогава нито Цветанов, нито външният министър Николай Младенов – никой не е направил постъпки пред Турция, за да се вземат документи от показанията на Юсуф Сьонмез, в които се говори и за българи, жертви на трафика на човешки органи.

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Жената бе получавала много заплахи и поради тази причина е скривала самоличността. Според нея, между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Никаква реакция от българска страна!

На 12 декември 2010 г. Марти публикува Доклад, в който се твърди, че в края на 90-те години Тачи е оглавявал престъпна група за поръчкови убийства, отвличане на хора и търговия с човешки органи.

Дик Марти обяви публично своя доклад на 12 декември, а на 14 декември, поради проявения изключителен интерес, от Комитета по правните въпроси и правата на човека, съгласувано с председателя на Комитета по правни въпроси, Христос Пургуридес от Кипър, бе взето решение текстът на Доклада да бъде направен обществено достояние на интернет страницата на  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Текстът бе обсъден от Комитета по правни въпроси и правата на човека на 16 декември в Парижкия офис на Съвета на Европа, Авеню Клебер 55, а в 14.30 същия ден Дик Марти даде пресконференция.

Дик Марти заяви на пресконференцията, че Докладът е подготвен след няколкогодишно разследване, инициирано след твърденията на бившия прокурор на Трибунала за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която в своята книга посочва, че членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са убивали невинни граждани и след това продавали техните органи. Попитан дали има доказателства за своите твърдения, които са голямо обвинение към косовския премиер Хашим Тачи, който е един от лидерите на АОК, Марти отговаря: „За да се стигне до доказателства те трябва да се търсят. Проблемът е, че никой не ги търси, тъй като няма политическа воля”. То изтъкнал още, че е намерил редица свидетели и сигурно може да бъдат открити още.

Марти разпространи и Карта, която е направена във връзка с Доклада и която показва: Кахан /Cahan - АОК затворническия лагер в близост до фронтовата линия, който е бил временното място за разполагане на отвлечени затворници – бел. Л. М./, Кукеш /бивша фабрика за метални прегради, която се превръща в многофункционално съоръжение за силите на АОК – в това число най-малко две клетки за затворници – бел. Л. М./ и  Дуръс /място на АОК за тестване на пленниците, разположено в задната част на хотела в Дреница – бел. Л. М./. Дуръс е и в седалището на организацията на центъра за набиране на донори.

Докладчикът Дик Марти прилага и карта на тези престъпления с местата, където са извършвани

Местата са били използвани за задържане в Албания на отвлечените хора по специални канали и са били използвани от членове на АОК. В тях се е случвало това “нечовешко третиране на хора”, за което и Докладът на Марти. От юли 1999 г. до средата на 2000 г., десетки "изчезнали "лица са били държани в отделни места, които са представлявали специална мрежа. Предполага се, че всички са били убити. Малък брой от задържаните са станали "жертва на организираната престъпност", техните органи са били извлечени за използване от страна на организиран международен трафик на органи.

На картата са указани селищата в Косово и Албания, където са били местата за задържане на лица, изчезнали по време на войната в Косово: Бичай, Фушо-Круе, Бурел, Рипе.

В същото време, в периода от 12 декември 2010 година до 24 януари – началото на Зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се случиха много събития, които отвориха неизвестни страници от трагедията, която се е разигравала преди 12 години само на 200 километра от българската столица, София:

{edocs}ta4i-1.doc,600,400,link{/edocs}

Вместо да запретнат ръкави и допринесат за тези международни разследвания, родните ни политици приеха Хашим Тачи, когото Дик Марти посочва като замесен в трафика на хора, наркотици и органи!

А днес Цветан Цветанов достигна върха! Той, който се направи, че не е чул за трафика на човешки органи, отиде да открие изложба за ... трафик на хора?!?

А трафика на органи е последица от трафика на отвлечени хора – такива в България има много и в неизвестност, но никой не ги търси.

Още по-малко пък Цветанов се интересува от трафика на органи и замесените в него българи като жертви!

Ще добавя, че Дик Марти съобщава в Доклада си, че свидетели, които не се познават помежду си му разказвали как са им вземали органи докато са още живи и как те са молели лекаря да ги убие, за да не се мъчат от нечовешките болки!

Забравено бе и как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигуряваше оръжеен канал към Балканите през Албания. Как хора на Бин Ладен имаха мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания и то под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавяваше египетски "Ислямски Джихад".

В началото бе книгата на бившия Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте "Ловът, аз и военнопрестъпниците", в която тя разкри, че след въздушните удари на НАТО през 1999 г. стотици млади сърби в Косово са били отвлечени и откарани с камиони в Северна Албания, където са били убити, а органите им извадени и изтъргувани.

Около 300 затворници, включително жени - сърби и други славяни, са били транспортирани през лятото на 1999 г. от Косово до Албания, където са били затваряни в нещо като затвор и там хирурзи са взимали от тях органи, твърди швейцарската юристка и бивш Главен прокурор на Трибунала в своята книга, цитирана от АФП.

Карла дел Понте призна от страниците на своята книга, че през 2003 г. дори лично е посетила "жълтата къща" в селището Бурел в Северна Албания, където според получени от Трибунала сигнали се е намирала една от зловещите нелегални "клиники" за извличане на органите на похитените. В сградата още личали следи от кръв по стените, запазено било и медицинското оборудване. Но следствие не е било започнато, защото... липсвали труповете. Междувременно прокурорката и екипът й били натиснати от представители на ЮНМИК и КФОР да не се занимават със случая, признава Дел Понте в книгата си.

Според дел Понте, тези органи след това са били изпращани от летището в Тирана към клиники в чужбина, за да бъдат присаждани на пациенти, които са плащали много добре. В книгата си бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага разказва как Международният съд е бил информиран за това от група авторитетни западни журналисти, които правили разследване по темата. Според някои данни, сред жертвите имало и албанци, както и жени от Източна Европа, принудени да работят като проститутки в Косово. От търговията с органи се облагодетелствали и лидери на АОК, написа Дел Понте.

АОК всъщност е паравоенната организация, която има огромно влияние в съвременно Косово, а нейните трима лидери станаха премиери на Косово - Рамуш Харадинай, Агим Чеку и Хашим Тачи.

Нещата не са толкова прости и лесни...

Федералният департамент по външните работи на Швейцария забрани на бившия Главен прокурор на Международния трибунал в Хага, Карла дел Понте и по-късно дипломат в Аржентина да направи представяне на книгата си в Милано. Въпросната книга дел Понте бе написала в сътрудничество с репортера от "Ню Йорк Таймс”, Чък Судетик, но данните в нея бяха "забравени".

Телевизиите Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз" показваха колони от хора, които се движеха под охраната на бойците на АОК към Албания. Каква е била съдбата на тези хора, така и не стана ясно в годините след края на войната в бивша Югославия. Това продължи до появата на книгата на бившият Главен прокурор Карла дел Понте.

В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, като за целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимата скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.

На 17 февруари 2011 година, на заседание на Съвета за сигурност на ООН, бе обсъден доклад на генералния секретар Бан Ки-мун за обстановката в Косово. На същото заседание министърът на външните работи на Сърбия, Вук Йеремич поиска независимо разследване на трафика на органи с мандат на Съвета за сигурност на ООН. Той заяви, че премиерът на Косово в оставка Хашим Тачи е бил водач на група, съставена от членове на Армията за освобождение на Косово, която отвличала цивилни в секретни центрове в Албания.

Съветът за сигурност на ООН, Съветът на Европа, книга на Главния прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте, какво още чака министър Цветанов, та да назначи българско участие в международното разследване на трафика на човешки органи, още повече, че има данни за замесени българи и българки сред жертвите.

Изложби може да открива всеки, но да свърши една сериозна работа в името на паметта на тези отвлечени и убити българи – това изисква други качества. Например – мъжество за отстояване на правата на български граждани.

 

Провалът с Арабската пролет ще удари и Европейския съюз,  където България членува

Барак Обама прие в Овалния кабинет премиера Бойко БорисовБорисов се отчете в Овалния кабинет – така би следвало да приемем поведението и изявленията му след кратката среща с преизбрания Барак Обама, когато заяви, че американският президент нямал никакви забележки към страната ни!

Лакейско, недостойно, колониално и унизително бе да чуем това. На въпрос на журналист от НТ СКАТ за това защо е унизил страната ни и българите, зададен на премиера в Царево, той се ядоса, врътна се и тръгна напред, след това се върна и попита заплашително журналиста Валентин Касабов от СКАТ: „Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите?”

Ние се чуваме, въпросът е дали Борисов мисли и се чува когато прави подобни изявления, защото в казаното от Борисов нямаше и следа от национално достойнство, и отстояване на интересите на Отечеството!

За никого не е новина, че българският министър-председател си позволява държание, което не се вписва нито в дипломатическия протокол, нито в общоприетите норми за елементарно възпитание.

Как така в Щатите Борисов получи амнезия, че България е суверенна държава, член на Европейския съюз и твърде слугински ни положи в скута на Обама като балканска колония?

Лакеят няма глас, а само слух и изпълнителност...

Дисциплина му е майката!

България била много дисциплинирана държава било сведено до знанието на Обама, абе, ние да не сме в ТВУ и някой да ни превъзпитава?

Какво иска да ни внуши Борисов, че Левски е увиснал на бесилото „дисциплинирано”, че Ботев е загинал също „дисциплинирано” на Вола, или, че Кочо Чистеменски „дисциплинирано” е убил децата, съпругата си и себе си, за да не бъде посечен от турските ятагани, запазвайки вяра и достойнство?

Много дисциплина, много нещо – както е тръгнало цялата ни история ще се окаже пропита от дисциплина!

А в дисциплинираното настояще, пенсионери дисциплинирано ще избират смъртта пред полугладното съществуване, майки дисциплинирано ще успокояват гладните си деца, а още по-дисциплинирано ще се грижат за болните си рожби, без да имат и най-малката финансова възможност да им помогнат да се излекуват и пораснат!

Докога и как ще се впишем в Афганистан, как ще се включим в бъдеща военна операция в Сирия и какъв ще бъде отговорът за Сарафово?

Това са били темите на краткия разговор Обама-Борисов, но за времето, в което те са разговаряли, като се приспадне преводът остават минути единствено за даване на указания.

Сирия и България една от темите на работното посещение

Джон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в ЕвропаДжон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в Европа заяви в интервю за Дойче Велле по повод посещението на премиера Бойко Борисов в САЩ: „Съединените щати нямат идеални отношения с нито един от своите съюзници - където и да било по света. Съществуват единствено общи интереси, както и сфери на различия”, гласи лаконичният отговор на Джон Ситилидес. Борисов беше в Белия дом за подготвяната война на НАТО и САЩ срещу Сирия.”..

...„Централна тема на разговорите са били някои от стратегическите въпроси, които представляват интерес за САЩ и България”, казва Ситилидес и допълва: „На първо място нека да припомня, че България показа ясно готовността си да приеме американската система за противоракетна отбрана. Окончателното решение обаче беше в полза на Турция, така че за Обама е било важно да увери Борисов, че решението в полза на Турция в никакъв случай не бива да се тълкува като намек, че нещо куца в отношенията между България и САЩ. Това решение беше продиктувано от ред други фактори - логистични и геополитически. Затова смятам, че по време на разговорите в Овалния кабинет Обама е отправил ясното и искрено послание към България, че решения като това за ПРО не се дължат на проблеми между двете страни”, посочва Ситилидес.

„...Сирия е в състояние на пълен хаос и е разположена сравнително близо до България. Наскоро се заговори, че не е изключена възможността режимът на Асад да прибегне до използването на химически оръжия. Едва ли някой ще се изненада, ако кажа, че вероятно вече се обмисля изпращането на сили за бързо реагиране, които да се намесят, ако действително бъдат използвани химически оръжия. Като имам предвид тесните военни връзки между България и САЩ, включително техните съвместни военни учения, смея да твърдя, че тези въпроси на регионалната сигурност са били на преден план в разговорите между Борисов и Обама”, казва американският експерт пред Дойче Велле.

Преизбраният за президент Барак Обама, министърът на отбраната на САЩ, Леон Панета, Генералният секретар на НАТО Расмусен заявиха почти едно и също в рамките на няколко дни, а то е, че ако Сирия си позволи да изпозва химическо оръжие срещу бунтовниците, това ще е повод за военна интервенция.

А ето и изявлението на Панета, цитирано от журналиста от НТ СКАТ, Велизар Енчев: „САЩ разполагат с данни от своето сателитно разузнаване, данни, които будят сериозно безпокойство, че режимът на сирийския президент обмисля използване на химически оръжия...

...Сериозно сме обезпокоени, че с напредването на опозиционните сили към Дамаск, режимът може да реши да използва тези химически снаряди”.

Агенция Ройтерс съобщи: Леон Панета повтори думите на Барак Обама, че за САЩ прибягването на такива оръжия от страна на сирийското правителство означава – преминаване на червената линия.

Генерал Колин ПауълТези повторения на едни и същи внушения напомнят 2003 година, когато генерал Колин Пауъл, командващ тогава Генералния щаб на американските въоръжени сили, в Съвета за сигурност използва същите думи в навечерието на военната интервенция на Великобритания и Щатите срещу Ирак, и режима на Саддам Хюсеин. Тогава Пауъл каза: „Американското разузнаване разполага със сателитни снимки за наличие на химическо оръжие от режима на Саддам Хюсеин, които вече са използвани срещу кюрдите в Ирак и ще бъдат използвани срещу мирното население на страната. А това ни принуждава, и моля ви вас, уважаеми членове на Съвета за сигурност на Обединените нации, да одобрите умиротворителна операция на Обединените нации.”

Тогава в СС на ООН, главен противник на тази идея беше френският външен министър Доминик дьо Вилпен, Русия и Китай – тогава Европа не прие лъжите на американския Държавен секретар, а Русия и Китай се въздържаха при гласуването и операцията не бе подкрепена от Съвета за сигурност.

Четири години по-късно, 2007 година, Колин Пауъл си призна, че данните на неговото сателитно разузнаване за някакъв химически арсенал на Саддам Хюсеин били неверни, и те били подведени!

Вицепрезидент Доналд Ръмсфелд Тогава, в 2007 година тогавашния вицепрезидент, Доналд Ръмсфелд също си призна, че американското космическо разузнаване сгрешило за Ирак, самият Джордж Буш също каза в интервю, че и той е бил подведен от своите разузнавателни служби за химическите запаси на режима на Саддам Хюсеин?!

По всичко, което се случва си личи, че ще има повторение на сценария отпреди войната в Ирак и за военно нахлуване в Сирия.

Сирия – какво ще се случи...

Да припомня, че интерес в Сирия представляват огромните нефтени запаси, лавирането на САЩ между запазване на Турция за свой партньор в конфликтния район, без да пострада от това поддържката на Белия дом за Израел, подписан договор за ирано-иракско-сирийска газова тръба, който при реализация ще транспортира 30 на сто повече количества газ отколкото „Набуко”, нови находища на въглеводороди...

За толкова дискутираното пътуване до Белия дом на Борисов

Соломон Паси плаче за НАТО„Преди всичко тази среща имаше спешен характер, тя беше обявена на сайта на Белия дом два-три дни преди да се случи, което не е нормалната практика – коментира Соломон Паси бивш външен министър визитата. – Нормално е, ако е добре подготвена една такава среща и двете страни са разменили темите, по които ще говорят, съобщенията да се появят и на сайта в САЩ и на този на външно министерство в България. А на сайта на българския министър-председател такова съобщение изобщо не се появи. А това говори, че не са ясни темите, които ще бъдат поставени от българска страна, а са напълно ясни темите, които ще бъдат поставени от американска страна...”

Паси посочи, че подарявайки копие на маска на тракийския владетел Терес на Обама, Борисов е направил много добра реклама на страната ни.

Добра реклама, ако местните медии бяха отразили срещата, но това така и не се случи.

„На сайта на Белия дом пишеше, че ще бъде поставен въпрос за Афганистан, за терористичния акт в Сарафово и върховенството на закона...

Срещата е протекла по сценарий. На нея американците казаха, че след 2014 година, след като се изтеглят от Афганистан, ще има нужда от запазване на известно военно присъствие в тази страна, за да се гарантира запазване на постигнатото от последните 12 години. В този смисъл е нормално да се очаква, от винаги съгласните ни политици, да бъде поискано от България да остане и след 2014 година в Афганистан,.

В САЩ вече пеят Лебедовата песен на легитимното правителство на Башар Асад, и въпросът за шефовете на НАТО, ръководителите в Белия дом и Анкара е не дали, а кога ще бъде свален Асад.

Враговете на Асад си дават сметка, че на мястото на Асад може да дойдат ислямисти и да се повтори провала с Египет и други „заразени” от Арабската пролет.

Във връзка с предстоящите събития в Сирия е добре да припомня и какво се случва в съседна Турция, където светската държава е натирена в ъгъла от настъпващия ислямизъм.

Докато Борисов беше в Щатите, Владимир Путин беше в Турция. Там бяха подписани договори за руски инвестиции и то в милиарди, без някой от турските политици да се притеснява, че Щатите ще ги критикуват за това!

Оттам чухме следното: Русия предупреди, че разполагането на ракети „Пейтриът” в Турция в граничните й територии със Сирия представлява изкушение те да бъдат използвани и може да възпламени „много сериозен въоръжен конфликт” с участието на НАТО.

„Разбирам, че никой няма намерение да види НАТО въвлечено в сирийската криза”, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред репортери и допълни: „Колкото повече се увеличават оръжията, толкова по-голям е рискът те да бъдат използвани”, добави той.

Предполагам, че България ще трябва да даде коридор за операция срещу Сирия – от американската база в Авиано е най-удобно да се прелети през страната ни, до Сирия. Тук ние сме удобни и за презареждане на самолети, и за прелитане, и за кацане в трите американски бази на наша територия.

И не на последно място - нека нашите политици не забравят, че Сирия не е Сърбия.

Защо Борисов пътува до САЩ,

дали това по-скоро бе компенсация на дългото неприемане на Борисов по време на мандата му, и компенсация спрямо повече от двуседмичния престой на неговия вътрешен министър в Щатите.

Визитата на българския премиер не бе визита на политик, който да бъде приет от Обама, защото е толкова важен и уважаван за САЩ, а по-скоро, бе рутинно приемане в Овалния кабинет на политик от страна, чието геополитическо положение е важно за бъдещите планове на Белия дом.

Топлите думи за Борисов от Обама не представляват нищо повече от една рутинна, протоколна любезност, която се прилага като по шаблон при подобни кратки срещи с политици от други държави.

Датски журналист изследва точно тези рутинни изрази на Обама и стана ясно че изразът „България се доказа като един изключителен съюзник на САЩ” е модификация на рутинни изрази, изречени пред други държавни ръководители.

Оказва се, че Обама изрича това и пред други политици от висш ранг на други държави – къде с малки, несъществени изменения къде – без изменения.

На друг прием изразът на САЩ, че  нямат по-силен съюзник от Холандия, или

„Нямаме по-силен съюзник от Австралия”,

или „Полша е най-силният наш съюзник”,

„Великобритания е нашият най-близък съюзник”,

„Германия е нашият най-близък съюзник”,

„Южна Корея е нашият най-близък съюзник”,

„Израел е нашият най-близък съюзник”,

„Франция е нашият най-стар съюзник”,

Италия е нашият най-силен съюзник”,

„Япония е нашият най-силен съюзник”, и така България се оказа също

един изключителен съюзник на САЩ, въпреки че промените в така наречената оценка са въпрос по-скоро на смяна на името на съответната държава!

Досада, прикрита с клишета.

Като кажеш на един висок гост, поясни Тошо Недялков в студиото на Велизар Енчев: „Имате време да се разходите из Вашингтон. Рядко времето е толкова добро, използвайте...” означава да намекнеш на госта си, че трябва да си тръгва вече?

Интересни и „типични” за Соломон Паси пояснения даде самият той за работната визита:

„В последните 23 години ние пет пъти сме воювали със САЩ, което в 13-вековната история не се било случвало с нито една друга държава. – припомни Соломон Паси в предаването на bTV, „Лице в лице”. – И в петте случая войните, в които сме участвали заедно със САЩ са спечелени.” – Това разбира се са версията и убеждението на Паси, независимо, че е  далеч от реалните факти.

„След като сме такива съюзници със САЩ, очакването е да поискаме нещо” – заяви Паси, но той така и не е видял или прочел да сме поискали каквото и да било при работното посещение на Борисов в Щатите.

Въпросът с визите е бил поставен още при разполагането на американски бази на българска територия – 26 май 2006 година. При срещата си с Обама, Борисов е препратен към американския Сенат, за да убеждава сенаторите там, че на българите трябва да се реши проблемът с визите.

Когато един американски чиновник поиска нещо от България, в София никой не си позволява да го препраща към Народното събрание, а директно му се решава проблемът.

Хилари Клинтън дойде за няколко часа и проектът „АЕЦ „Белене” бе спрян.

Борисов отиде на работно посещение в САЩ и след 20 минутния разговор /без времето за превод/ той бе посъветван да „ се възползва” от хубавото време във Вашингтон, за да го разгледа. Така се стигна и дотам Борисов да посети аквариум с акули?!

Съобщението за работната визита на Борисов липсваше на сайта на Белия дом в деня, когато Цветанов го съобщи чрез своя Пресцентър. Причината за това е, че поканата, или предположението за покана е било устно...

Да се каже, че българският премиер има черен колан по карате – така че внимавайте журналисти е нещо не за хвалба!

Подобно нещо да се каже – това преди всичко не е тон, предшестващ среща на високо равнище, на която предстои да се обсъждат важни въпроси.

Съветът да се използва хубавото време може да бъде отправен от Обама към случаен турист, но не и към премиер на суверенна държава, членка на ЕС.

Пълно отегчение от работната среща – това без спор бе впечатлението на журналистите от чужди медии, което остави тази работна визита, и затова логично единствено Асошиейтед прес съобщи за посещението с четири изречения, в които липсваше името на Борисов, но пък се цитираше какво е казал Обама.

Обама казал, че би гласувал за Бойко Борисов! Няма как да го е казал, все пак Обама е отговорен политик и не изтъква биографичните си моменти, че е ритал със скъсани гуменки и филия мас в ръката си, едва успял да прочете единствено „Винету”.

Научихме за това „изявление” на Обама от външния министър Николай Младенов – това донякъде обяснява всичко, а то е, че не може да се има вяра на Младенов.

Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава – защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по-престижно и на равнище за една такава среща?

Случилото се в Овалния кабинет остави впечатлението, че Борисов не е бил приет на сериозно – което е вече отношение на Белия дом към държавата ни.

Отношение унизително, отношение – към една опростачена политика на някакъв американски сателит на Балканите.

Е, от какво да се гордеем тогава?

Животът е шарен – понякога ни налага да общуваме и търпим недостойни за нас хора!

 

Знамето на ЕС/КРОСС/ ЕС се превръща в клуб, на който никой не би трябвало да иска да e член. Държавите са по-скоро заложници, отколкото членове. Това каза проф. Стив Ханке, преподавател по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ, в предаването Boom&Bust с Кузман Илиев и Владимир Сиркаров по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него във връзка с Brexit България има доста гъвкава позиция благодарение на валутния борд. "От една страна левът е клонинг на еврото и е еднакво стабилен като него. Второто нещо е, че България не допусна диктат по отношение на мигрантите. Страната затегна граничния контрол, което е изключително важно, защото една от големите причини вотът за Brexit да спечели беше именно проблемът с бежанците. И трето, когато НАТО предложи да се извършват военни учения в Черно море, България много правилно отказа.", заяви Ханке.

Според икономиста медиите преекспонират последиците от излизането на Великобритания от ЕС. По негови изчисления стойността на загубата за Острова от търговията с ЕС ще е 0,1% от БВП.

 
Афганистански деца в КабулЗападните държави сами са си виновни и за огромния поток от бежанци от Близкия Изток и Африка и за възхода на радикализма, които са резултат от политиката и войните, които те водят…

В следствие на военните авантюри на Съединените щати в Близкия Изток през последните дванадесет години са били избити над 2 млн.души, сочи докладът на Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война. Повечето са избити в Ирак. От 1991г., по време на американските инвазии в Ирак, са били избити над 4% от цялото население на страната, което надхвърля 1 млн.души.

Със своите безкрайни войни и военни интервенции САЩ и Северноатлантическият алианс предизвикаха невиждана миграционна вълна от времето на Втората световна война. В онези години милиони хора се преселваха и напускаха държавите си, за да избягат от нацистките окупатори, а днес бягат от войните, в които са замесени куп западни държави, начело със САЩ. Това, което наблюдаваме спокойно може да се нарече преселение на народите. Бомбардираните от Съединените щати държави жители на Земята са една трета от цялото й население…

Нека погледнем откъде идват най-много бежанци и незаконни имигранти: Ирак, Афганистан, Сирия, Мали и тн. – все държави, в които Запада е военно ангажиран. Най-много, разбира се, са бежанците от Сирия, в която държави като Саудитска Арабия, САЩ, Германия, Франция, Израел и Великобритания подпомагат т.нар. „бунтовници“, които играят ролята на прокси-армия, чиято цел е да свали от власт президента Асад. Това, което предлагат – ислямистки шериат и тези, които се бият срещу сирийската арабска армия – джихадисти като бойците на ИДИЛ и фронт Ал-нусра не са никак добра алтернатива на режимът в Дамаск.

Какво се случва с Ирак и Афганистан? Съвсем наскоро американците се оттеглиха от тези две държави официално. Никой не коментира, обаче, какво оставят след себе си? България също участва с контингенти в Ирак и Афганистан. Първо никой не можа да даде смислено обяснение защо трябва да пращаме войници там и какво търсят те в тези държави. Никой не може даде смислен отговор на този въпрос пред широката общественост в България, болшинството, от която не одобрява подобни неща. 12 години след инвазията от 2003г. и „освобождаването“ на Ирак страната оглавява класациите, редом с Афганистан, за най-лошо място за живеене с най-нещастните граждани. Разбиха цяла Либия с бомбардировки, всякакви екстремистки групи и радикали воюват за властта в Либия и в момента в страната действат общо три правителства. И оттам потеглиха десетки хиляди емигранти и бежанци. Само до август, 2015г. през Средиземноморието на европейските брегове – Гърция и Италия са „акустирали“ над 300 хил.бежанци и имигранти – четири пъти повече от миналата година, а до края на годината има още цели четири месеца. Само бежанците от Сирия от началото на войната до днес са станали 4 млн.души, според данните на ООН. На 27 август върховния комисар по бежанците на ООН – Антонио Гутериш, обяви в Женева, че системата за справяне с бежанския проблем на ЕС е „напълно нефункционираща“.

Публикация на

https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/31/%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%B8/

 
Продължение от 1 септември

Две събития съпътстваха провеждането на извънредното заседание на 27-те страни-членки на Европейския съюз, но останаха някак встрани от основните новини: Русия обяви, че ще затвори газопровода "Ямал", по който природният газ достига до Западна Европа. Газопроводът ще спре работа за повече от ден, като според Москва, ставало дума за "рутинна поддръжка", съобщи германският вестник "Berliner Mogenpost".

Второто събитие бе съобщението, че Русия e спечелила търг за строеж на жп. линия в отсечката Триполи-Сирт, на стойност 2 млрд и 200 милиона евро. Отсечката, която Русия ще строи е около 500 км, а Русия е победила с офертата си другия участник в наддаването, Франция.

Трите точки на Паси

"План от три точки би решил трудния казус "Южна Осетия и Абхазия" - съобщи в интервю пред Агенция "Фокус", бившият външен министър, Соломон Паси. Трите предложения на Паси включвали: спешно приемане на Грузия и Украйна в НАТО, подписване на двустранен договор "НАТО-Китай" и отпускане на поне 10-12 милиарда евро, с които да се търсят природни богатства, за да се изплъзне ЕС от руска зависимост. За такива случаи, като предложенията на Паси, народът е казал: "На бодлива крава, Бог рога не дава".

И вълкът - сит, и агнето - цяло. Европа се държа неясно и уклончиво

Извънредната среща на страните-членки на Европейския съюз в Брюксел завърши. На нея бе дискутирана ситуацията В Южна Осетия и Абхазия след грузинската агресия, и отношението на страните-членки на ЕС към Русия.
След края на срещата временно председателстващият ЕС, френски президент Никола Саркози и председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Дурао Барозу, побързаха да се похвалят колко хубаво са провели срещата на 27-те лидери на страните-членки. След това Саркози отговори на въпроси на специална пресконференция, на която обяви, че въпросът за членството на Украйна и Грузия в Евросъюза не стои на дневен ред. "Грузия не ни е молила за спешно приемане в ЕС, а на нас ни предстои огромна работа по укрепване на връзките с Украйна" - това изтъкна като аргументи за оставането извън ЕС на двете държави, Никола Саркози.

"Ние недвусмислено осъждаме непропорционалната реакция на руснаците към действията на Грузия, но в същото време, в Европа осъзнаваме необходимостта от диалог с нашите руски съседи" - заяви Саркози по време на прякото излъчване на въпросната пресконферениця, което осъществи телеканал "Вести". - "Употреба на непропорционална сила" бе определението, което дадоха на руския отпор на грузинската агресия Барозу и Саркози, но в същото време, те предпазливо не я определиха като агресор, каквито бяха очакванията на някои от държавите-членки, а и на самата Грузия.

На пресконференцията, след извънредното заседание на 27-те, Саркози разказа на журналистите как Обединена Европа натиснала Буш, за да може грузинският президент, Саакашвили да подпише мирния план. За целта Буш изпратил държавният секретар, Кондолиза Райс в Тбилиси, за да убеди Саакашвили, че на всяка цена трябва да сложи подписа си под шесттте точки на плана за примирие, още повече, че Москва вече го била подписала. Въпреки това грузинският президент не подписал всички точки от Споразумението, той не подписал текстовете, които предвиждат да се определи бъдещият статут на Южна Осетия и Абхазия! /Досега по този въпрос от страна на САЩ и ЕС се пазеше мълчание, но реакцията на Саакашвили не е нещо, което може да се скрие, въпреки че в Тбилиси пристигаха и заминаваха не един и двама лидери на западни държави. Днес се оказва, че и Ангела Меркел, и Саркози са били наясно със своеволието на Саакашвили... - бел. Л. М./.

"Инцидентът в Южна Осетия не може да се използва за нова Студена война" заяви Саркози снощи, като заедно с Хавиер Солана, потвърдиха, че след действията на руските миротворци и Русия в Южна Осетия, няма повод, причини, Европейският съюз да наложи санкции на Русия.
Пред журналистите Саркози разказа, как Вашингтон настоявал пред ръководството на ЕС за много по-остър вариант на решение във връзка с кризата около Грузия. Но, добави френският президент, "...случилото се не може да става повод за демонстрация на мускули и за разрив в отношенията на ЕС с Русия. "Санкции против санкциите - кой от подобна ситуация може да излезе победител? Аз не мисля, че решението носи военен характер, аз не мисля и, че решението на казуса се намира в ръцете на НАТО" - заяви Саркози по време на пряко предаваната пресконференция. За първи път в Брюксел френският президент нарече държавното ръководство в Тбилиси - "режим на Саакашвили", като определи действията на този режим като деструктивни.
След края на извънредното заседание стана известно, че вторият етап на преговори по повод на съглашението за партньорство между ЕС и Русия може да бъде отложен до извеждането на руските войски от Грузия, на позиции, преди 7 август. "Евросъюзът има нужда от Русия, но и на Русия й е необходим Европейският съюз. Студената война отдавна свърши и днес не може и дума да става за някакво противопоставяне - потвърди Саркози през събралите си журналисти. - На 8 септември ние, Жозе-Мануел Барозу, Хавиер Солана и аз ще заминем за Москва и ще проведем консултации с руското държавно ръководство за това, какво предстои оттук нататък. След това ще посетим и Тбилиси." - съобщи френският президент.

Що се отнася до казуса "Абхазия и Южна Осетия", Европейският съюз осъди признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия и призова останалите страни да не правят това, предаде ИТАР-ТАСС. Съглашението, подписано от Москва и Тбилиси предвижда международна дискусия за статута на тези територии, и той да бъде обсъден в присъствието на Грузия. Русия ще има право за изрази своята позиция по отношение на двете държави. "На нас ни бе казано от руска страна по повод статута и признаването на двете държави - а как стана с Косово? ... решението на Русия не бе предшествано от преговори. Нека да започнат преговорите, пък ще видим" - каза Саркози, подчертавайки, че всеки е длъжен да бъде последователен в съблюдаването на правото на самоопределение. - "Ние направихме това, което трябваше да направим" - подчерта френският президент.
"Президентът на Грузия допусна сериозна грешка, започвайки операция против Южна Осетия - каза пред лидерите на 27-те страни-членки, председателят на Европарламента, Ханс-Герт Пьотеринг, започвайки своето встъпление. Въпреки това, стореното от Грузия не оправдава действията на Русия...".
Говорейки за отношенията с Русия, Пьотеринг призова вчера "Да не се затваря вратата за диалог с Русия. - "На нас ни е необходимо продължение на стратегическото партньорство с Русия, на нас ни е нужен диалог, основан на съблюдаване на международното право и правата на човека" - заяви председателят на Европарламента цитиран от ИТАР-ТАСС.
200 души наблюдатели, изпратени от ЕС, оказване на помощ на Грузия са също част от Окончателните решения на на 27-те. В същото време, от руска страна бе отправен призив до Брюксел да не се преговаря със сегашното грузинско държавно ръководство за каквото и да било, тъй като е основният виновник за конфликта.
Докато вървеше извънредното заседание на 27-те, вицеговорителят на Държавната дума, Владимир Жириновски даде интервю на живо за телеканал "Вести": "В никакъв случай, никакви санкции по отношение на Русия не могат да бъдат приемани. Санкции се приемат, само по отношение на агресор. Както например когато Ирак нападна Кувейт. В случая ние бяхме на различна позиция, на защитник от агресора. Ние никъде не сме нахлували, ние принудихме агресора на мир. Ние спасихме осетинците... тях предстоеше да ги унищожат напълно, и осетинците, и абхазците, но ние ги спасихме....
... Много пъти предупреждавахме и Европа, и Америка че се подготвя агресия - Европа прекрасно знаеше всичко. Тя можеше да изпрати там свои сили, ние ги каним, но те не идват, защото се страхуват. Саакашвили извърши международно престъпление - той даде заповед да се унищожи един мирен град през нощта, но и в началото на деня на откриване на Олимпийските игри! Ние предотвратихме по-нататъшната ескалация на насилие...
... Днес Стара Европа не желае да изостря отношенията си с Русия. А в новата - има ненавист към нас, затова е напълно логично, че те ще отидат на изостряне на отношенията си с нас. Британия е традиционно против Русия, но те нямат болшинство...
... В Америка нашите пари са 10 трилиона... А ако ние не бяхме дали тези пари - какво щяха да правят там?... Русия трябва да бъде уважавана, да ни плашат, ние няма да позволим!... 8 август бе начало на новата история на Русия, нов формат на международните отношения... В Европа има трилиони свободни пари, те чакат да бъдат вложени в Русия..."
В деня на срещата в Брюксел, Генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун предложи ООН да бъде посредник между Русия и Грузия, но това руската страна даде знак, че едва ли ще приеме предложението, тъй като в правото, посредник означава, поне една от страните да е съгласна с посредничеството.

Ще се погребе ли Русия досегашната водеща роля на Щатите в света? Тук ще припомня, че сам американският президент Буш настоя Русия да отхвърли искането на Южна Осетия и Абхазия за признание, но седмица по-късно Кремъл "отговори" утвърдително на желанието на двете държави, т. е. случи се обратното на това, което очакваше американският държавен глава.

Мирът, сигурността и новата Русия

Предстои на територията на Южна Осетия да бъдат разположени три руски военни бази, докато Абхазия засега се въздържа от подобни мерки за сигурност. Много от държавите-членки на ЕС си дават сметка, че приемайки Грузия в НАТО и в случай, че Брюксел разреши на Алианса да се намесва в решаването на казуса, то в тази част на Европа ситуацията коренно ще се промени, като сигурността и мира вече няма да бъдат толкова възможни.
  • Заздравяването на позициите на Русия в рамките на Шанхайската организация за сигурност - ШОС;
  • сигурният приток на енергийни милиони в руската хазна, който се увеличи чувствително след скока на цените на петрола;
  • членството на Русия в организацията Ислямска конференция;
  • възможността Кремъл да реагира реципрочно и разположи както направиха САЩ свои ПРО във Владивосток, срещу западното крейбрежие на Америка.
Всички тези фактори са само малка част от причините за променено самочувствие на Москва в отношенията й с Европейския съюз, НАТО и САЩ. Досега САЩ диктуваха безапелационно своята политическа воля, в която и да било точка на земното кълбо. Оттук нататък едва ли ще се запази досега съществуващото положение на доминираща сила на Щатите в глобален мащаб. Да не припомням и, че в новата ситуация, САЩ едва ли ще бъдат в състояние да продължат да диктуват както досега в ЕС какви решения да се вземат, както това се случва в НАТО например.
Грузия излезе от ОНД, без да си даде сметка какво би се случило с нейните над милион и половина граждани, които живеят в границите на Русия и други държави от бившия Съветски съюз.
От друга страна, в същите държави от бившия СССР, живеят руски граждани, с руски паспорти и тяхната защита си остава в приоритетите на Русия.

Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия?

Още на 21 август Интерфакс съобщи, че Генералният щаб на Руската федерация е обвинил наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество /ОССЕ - бел. Л. М./от зоната на грузино-осетинският конфликт за това, че те са скрили от руските миротворци информацията за готовността за бъдещото нападение на Грузия над Южна Осетия. "
Според зам.-началника на Генщаба на въоръжените сили на Руската федерация, генерал-полковник Анатолий Ноговицин, още преди началния стадий на конфликта, ОССЕ са били предупредени от грузинска страна за това, че предстои нахлуване в района на Южна Осетия. В същото време, руските миротворци не били нито уведомени, нито предупредени за бъдещите действия на грузинските войски. Ноговицин изтъкна на брифинг, че щом от ОССЕ са знаели за това какво предстои и са си замълчали, то означава, че те всъщност са скрили от Русия какво възнамерява да направи Саакашвили.

Уместно ли е външният министър на Великобритания Милибанд да си играе с огъня? - попита лорд Скиделски, наблюдател на руския вестник "Ведомости. - Лордът е и почетен професор по политикономия на университета в Уоруик.

Войната на Грузия всъщност бе апогей на опитите на Запада да изолира Русия. "Русия не се страхува от Студена война" - заяви президентът Дмитрий Медведев, във връзка с твърденията на различни западни политици, наблюдатели и експерти, че случващото се в Южна Осетия напомня на разгръщането на една нова Студена война.
"Русия не крие, че се стреми с всяка своя външнополитическа стъпка да възстанови влиянието на потенциала на велика държава - коментира лорд Скиделски. - Москва бе убедена, че САЩ се стремят да вземат под контрол "изоставените" от Русия територии като трофеи на своята победа в Студената война, като използват НАТО като оръжие, а на Британия са отредили да обезпечи моралистичната димна завеса.
Не отсега Москва показва, колко неприятно й е разширението на НАТО до руските граници, което предприеха САЩ и западните държави. Въпреки това никой не спря в осъществяване на намеренията да бъде "притисната" Русия, както чрез границите с НАТО-вски държави, така и от разполагането на ПРО в близост, под фалшивия претекст, че съществува опасност от Иран!

Нескритата демонстрация на англо-американските държави за готовност да приемат Грузия и Украйна в редиците на Алианса засилиха опасенията, че действително се провежда натиск върху Кремъл и блокиране на възможностите му да осигури своята безопасност. Това бе прието като безцеремонно действие от страна на държавите-членки на Североатлантическия пакт, или действие, което силно напомня на игра с огъня, която провокира бъдещ регионален конфликт.

Практиката досега е показала, че една малка държава-съсед на голяма и мощна, би следвало да бъде много внимателна и да осъзнава добре своето място в международния механизъм на глобалната геополитика, за да не провокира провал на възможностите за мирно съвместно съществуване. Докато в следвоенните години, една Финландия съумя да запази своята независимост даже под мрачния поглед на Сталин, без да се изживява героично или романтично. Днес Финландия показва единствено, че тя притежава политическа зрялост да бъде рамо до рамо с големите.

Двойнственият суверенитет

Какво направи Михаил Саакашвили? Той нахлу в Южна Осетия с желание да превърне теоретическия суверенитет в практически и да присъедини територията на тази държава към своята територия. Историята от последните десетилетия сочи, че в рамките на Устава на ООН и действащото международно право, някои държави получиха привилегията да са повече суверенни от други. Това разбира се не кореспондира с равнопоставеността пред международното право и интересите на Русия, която показа, че няма намерение да се възползва от тези "норми" на силата и икономическото господство, които САЩ без проблем и нагледно демонстрираха в походите си в Косово и Ирак.

"Косовският казус" се превърна в нагледен урок за Русия и за това колко относителен характер може да има прилагането на международното право в посткомунистическите години.
Приемът на Грузия в НАТО щеше да бъде без смисъл, тъй като едва ли щеше да бъде в състояние да защити нейният суверенитет показаха събитията от началото на август в Южна Осетия. По-сигурното последствие щеше да бъде, едно влошаващо се международно положение, в което Русия и Китай щяха да се сближат в името на повече сигурност и стабилност в геополитическото пространство.
Ето защо първоначалните реакции на Дейвид Милибанд спрямо Русия бяха колкото яростни и нападателни, толкова и агресивни, с цел сплашване на Кремъл по повод неговата намеса в конфликта в Южна Осетия. Доколко думите на Милибанд стреснаха някои кръгове на Запад, Москва показа единствено спокойната реакция на нейното държавно ръководство и твърдото му решение да продължи по пътя, който е поела.

Ако има област, в която най-много е нужно да се мисли, смята, преценява и предвижда - то това е дипломацията на голямата геополитическа сцена. В този смисъл и не действията и заповедите на един объркан, необуздан, и движен от други сили политик са важни за мира и сигурността, а трезвата преценка, изнасянето на истини и факти, и свалянето на масата на всички карти, за да бъдат предотвратени евентуални, по-страшни последици от случилото се в петдневната война.
 
Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2016/1915-kak-zapadat-sazdade-qislyamska-darzhavaq

Преди време, на една своя пресконференция в Пентагона, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ Мартин Демпси определи "Ислямска държава" (ИД) като "организация с апокалиптична стратегическа визия за "края на света", която ще ни се наложи да разгромим с течение на времето". На свой ред, американският президент Обама още през 2014 заяви, че са необходими военни действия за да бъде спряно разпространението на "раковия тумор" на ИД, като призова за разширяването на въздушните удари в Ирак и Сирия, както и за нови мерки за въоръжаването и подготовката на иракските и кюрдските сухопътни части. "Единственият начин да бъде нанесено поражение на ислямистите е да отстояваме твърдо позициите си и да изпратим много ясен сигнал на света, че страна, като нашата, не може да бъде сплашена от тези варвари и убийци" - заяви британският премиер Дейвид Камерън.

В този хор на възмущението обаче, липсва каквото и да било признание за ключовата роля на тайната американска и британска регионална военна и разузнавателна стратегия за подкрепа и дори директно финансиране на същите тези опасни ислямистки бойци в Ирак, Сирия и други места, които след това се откъснаха от Ал Кайда и създадоха Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД)

Истината е, че поне от 2003 насам британските и американските власти тайно или открито координираха пряката и косвената подкрепа за свързаните с Ал Кайда ислямистки терористични групировки в Близкия Изток и Северна Африка. Тази необмислена докрай стратегия е резултат от все още силното влияние на неоконсервативната идеология, чиято движеща сила са отдавнашните, макар и често противоречиви, стремежи за контрол над регионалните енергийни ресурси, защитата на Израел и (в рамките на реализацията на тези цели) прекрояването на картата на т.нар. Голям Близък Изток.

Днес, въпреки че Пентагонът отрича наличието на американско военно присъствие и твърденията на Обама, че няма да допусне "нова иракска война", местните кюрдски източници в средите на военните и специалните служби потвърждават, че специалните сили на САЩ и Германия "вече са тук и ни помагат при отразяването на атаките на ислямистите, както и в настъпателните ни операции". Още в самото си начало, американските въздушни удари срещу позициите на ИД се съпровождаха от разузнавателни полети на британските ВВС над региона и доставките на британско оръжие на кюрдските сили "пешмерга".

Концепцията "разделяй и владей" в Ирак

Както отбеляза още през 2007 един консултант на американското правителство, "ние не искаме салафитите просто да спрат бомбените си атентати, защото нямаме нищо против ако тези атентати са насочени срещу Хизбула, срещу иракския шиитски лидер Моктада ал-Садр, срещу Иран или срещу сирийците, ако те продължават да работят с Хизбула и Иран".

В началото на интервенцията и окупацията на Ирак през 2003 САЩ тайно доставяха оръжие на свързаните с Ал Кайда бунтовници, докато в същото време официално подкрепяха формиращата се нова иракска администрация, доминирана от шиитите.

Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие. Тези доставки включват автоматични пушки, гранатомети, боеприпаси, ракети и друго леко въоръжение. На свой ред, висш пакистански военен посочва пред Сайед Салим Шахзад (шеф на бюрото на Times в Исламабад, чието убийство през 2011 според New Yorker е извършено от пакистанското междуведомствено разузнаване ISI), че това оръжие "не може да е било предназначено за иракските сили за сигурност, защото въоръжението за тях се доставя директно от САЩ". Тоест, според пакистанците, САЩ още тогава са водели двойна игра за да не допуснат възникването в Ирак на мощно религиозно движение, контролирано от местните шиитски аятоласи и от Иран.

Впрочем, това не е единственият начин, по който американската стратегия е подпомагала възхода на Ас-Заркауи - приближен на Бин Ладен и плод на същата екстремистка идеология, която по-късно породи и Ислямска държава.

Така, според един малко известен доклад от ноември 2005, озаглавен "Как да разединим враговете си" и изготвен от Томас Хенриксен от Института Хувър по поръчка на Университета на обедините сили със специално предназначение на САЩ (JSOU) и неговия Отдел за стратегически изследвания, Ирак в периода след американската интервенция, "се е превърнал в опитно поле за реализация на стратегия за разпалване на вражда между противниците на САЩ и насъскването им един срещу друг".

Така, докато антибунтовническите действия, от една страна, изискваха от американските сили "да подобрят тежките, да не кажем бедствени, условия на живот на местното население", с цел да бъдат спечелени умовете и сърцата на иракчаните, "обратната страна на монетата е именно тази стратегия, която не се дискутира и не изисква никакви усилия за привличането на онези, които се оказват под кръстосания огън на бунтовниците и на антибунтовническите сили. Тази "обратна страна" на антибунтовническия медал цели да стимулира разцепление в редовете на противника и да провокира смъртоносни сблъсъци между различните бунтовнически организации".

С други думи, американската армия трябваше да се стреми към публична легитимност, оказвайки традиционната социална помощ на иракското население, но паралелно с това да лиши от легитимност местните си противници, разпалвайки междуособици и насилие между самите бунтовници, макар да беше ясно, че това, на свой ред, увеличава неимоверно броя на невинните цивилни, "оказали се под кръстосан огън". Идеята на тази стратегия беше, че тайно направляваното от американските специални служби насилие не само ще отслаби противниците на САЩ, провокирайки междуособици в техните редове, но и ще настрои населението срещу тях.

В конкретния случай, "врагът" бяха джихадистите, привържениците на партията БААС, както и мирните последователи на суфизма, които бяха мнозинство, но, подобно на радикалите, се обявяваха против американското военно присъствие и затова трябваше да бъдат притиснати. В тази връзка, в доклада на Хенриксен се цитират събитията от края на 2004 във Фалуджа, където "американските специалисти по психологическа война (PSYOP)" си поставят задачата "да накарат бунтовниците да се сражават помежду си". Колко и да е парадоксално, това включва практическото прокарване на идеологията на Заркауи, в името на по-късното и унищожаване: "Експертите по психологическа война изготвиха програми за използването в американски интерес на смъртоносната активност на Ас-Заркауи - включително разпространявайки различни материали, целящи да ерозират имиджа му на народен герои" и поощрявайки враждата между различните бунтовнически групировки. "Максимално използвайки отвращението и враждебността на населението на Фалуджа към джихадистите на Заркауи, Обединената тактическа група за психологическа война направи всичко възможно за да провокира разрив между сунитските групировки".

Въпреки това обаче, както посочва американският разследващ журналист Дар Джамейл, широко разпространените в хода на тази кампания твърдения, свързваши ръста на броя на терористите камикадзе с личността на Ас-Заркауи, не са подкрепени от необходимите доказателства. Според Джамейл, освен от анонимни източници в средите на американското разузнаване, тези твърдения не получават потвърждение отникъде другаде.

От друга страна, операцията на американските военни във Фалудджа, причина за която станаха именно твърденията, че бойците на Ас-Заркауи са "окупирали" града и в чиито ход бяха използвани фосфорни и касетъчни бомби и бяха осъществени безпорядъчни въздушни удари унищожили 36 хиляди от общо 50-те хиляди къщи във Фалуджа и причинили смъртта на над хиляда цивилни граждани и бягството на 300 хиляди жители на града, вместо да накарат местното население да намрази Ас-Заркауи, само увеличи още повече омразата на тези хора към САЩ и техните съюзници. И до днес Фалуджа продължава да е отрязана от останалия Ирак, по-голямата част от инфраструктурата на града не функционира, а жителите му дълги години бяха подлагани на конфесионална дискриминация и преследвания от страна на военизираните шиитски милиции, подкрепяни от правителството в Багдад. "В резултат от това - посочва британският Guardian - днес хилядите загубили близките си и бездомни жители на Фалуджа вече имат нова причина да ненавиждат американците". Ето как окупацията на Ирак създаде подходящата почва, в която от семената на наследството на Ас-Заркауи израсна чудовищният Франкенщайн, известен днес като Ислямска държава.

Финансирането на Ал Кайда в Сирия

Изтеклата в медиите електронна кореспонденция на частната разузнавателна и аналитична агенция Stratfor, включително записите на срещите между нейни експерти и чиновници от Пентагона, потвърждава, че още през 2011 специалните части на САЩ и Великобритания са били ангажирани с обучаване на силите на сирийската опозиция с цел провокиране "отвътре" на  колапса на режима на Асад.

Оттогава насам ролята на държавите от Персийския зали, а именно на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Йордания, както и на Турция, която е член на НАТО - в официалното и неофициално финансиране и координиране на най-радикалните и жестоки елементи в средите на сирийските бунтовници, осъществявано под ръководството на американското военно разузнаване, не е тайна за никого. В същото време все повече се налага мнението, че финансирането на екстремистите в бунтовническото движение, свързани с Ал Кайда, е било огромна и прискърбна грешка. Реалността е съвършено различна. Укрепването на потенциала на ислямистките групировки вътре в Сирийската свободна армия (ССА) беше неизбежен резултат от тази стратегия.

В стремежа си да свали полковник Кадафи в Либия, НАТО предварително обедини силите си с бунтовниците свързани с един от филиалите на Ал Кайда - т.нар. Ислямска група за борба. Възникналият в резултат от това нов либийски режим, подкрепян от САЩ, на свой ред установи тесни контакти с водачите на ССА в Истанбул за организирането на канали за финансиране и снабдяване с тежко въоръжение на сирийските бунтовници. Междувременно, Държавният департамент дори нае свързана с Ал Кайда либийски въоръжена групировка да охранява американското посолство в Бенгази, макар че именно близки до нея екстремисти убиха посланика на САЩ в страната през 2012.

През 2013 телевизия CNN потвърди, че редица сътрудници на ЦРУ, работещи в посолството в Бенгази, са били накарани да преминат през допълнително проверки пред детектор на лъжата, за да се изясни, дали наистина са осъществили тайна операция по прехвърлянето на ракети "земя-въздух" от Либия, през Турция, за сирийските бунтовници.

Както е известно, последните разполагат с Център за оперативно управление в турския мегаполис Истанбул, а военните доставки от Саудитска Арабия и Катар са били доставяни от турското разузнаване на границата със Сирия за окомплектоване на частите на въоръжената сирийска опозиция. Освен това, служители на ЦРУ, заедно с военнослужещи от израелските и йорданските специални части, са обучавали бунтовниците от ССА в района на йорданско-сирийската граница, включително как да използват противотанково и зенитно въоръжение. Други съобщения в медиите сочат, че в тези секретни програми са били ангажирани и британски и френски военни.

В крайна сметка обаче, обучаваните от тях бойци се вляха директно в редовете на Ислямска държава (както посочва един от командирите на организацията Абу Юсеф: "повечето от хората на ССА, обучавани от западните инструктори, масово се присъединяват към нас").

На свой ред, англоезичното списание The National, което излиза в Абу Даби, потвърждава съществуването на друг център за оперативно управление на действията на сирийската опозиция в йорданската столица Аман, "комплектован от западни и арабски офицери", който "снабдява отрядите на Свободната сирийска амия с бронирани коли, снайперско оборудване, минохвъргачки, тежко автоматично и стрелково оръжие и боеприпаси". Източници в редовете на самите бунтовници и опозицията описват този оръжеен канал като "добре организирана операция, осъществявана под ръководството на високопоставени военни от 14 държави, включително САЩ, техни европейски съюзници и страни от Залива, като именно последните осигуряват основната материално-техническа и финансова подкрпа на бунтовническите групировки".

Разбира се, източниците от ССА, цитирани от The National, всячески отричат, че с този контролен център са свързани и групировки, които са филиали на Ал Кайда или пък, че те получават от него някаква подкрепа, включително под формата на въоръжение. Много е трудно да им повярваме обаче, предви факта, че "доставяното от саудитците и катарците" оръжие, се изпраща през йорданска територия именно към предпочитаните от тях групировки, т.е. към джихадистите.

Секретните данни за военната помощ, оказвана на Саудитска Арабия и Катар от американските им съюзници, които бяха изнесени преди време от New York Times, показват, че "по-голямата част от оръжието, изпращано по молба на тези две държави за бунтовниците в Сирия, попада в ръцете на непримиримите ислямски джихадисти, а не на по-светските опозиционни групировки, които Западът твърди, че подкрепя".

За да избегнем каквито и да било съмнения относно мащабите на цялата тази тайна военна помощ, координирана от САЩ и предоставяна на свързаните с Ал Кайда групировки вътре в ССА, можем да цитираме интернет сайта на израелското военно разузнаване Debkafile (поддържан от двама опити експерти, които преди това, в течение на 23 години, коментираха случващото се в Близкия Изток за британския Economist), според който: "Турция осигурява на силите на сирийските бунтовници, включително на свързания с Ал Кайда Фронт Ан-Нусра свободно преминаване през своята територия за да могат да атакуват северозападния крайбрежен район на Сирия около Латакия".

През август 2014 Debkafile съобщи, че "САЩ, Йордания и Израел, без излишен шум подкрепят около 30 сирийски бунтовнически формации, някои от които наскоро "поставиха под контрол сирийската част на граничния преход Кунейтра, който е единствения транзитен пункт между израелската и сирийската част на Голанските възвишения". В същото време, израелският сайт посочва, че "във всички тези групировки са проникнали елементи от Ал Кайда, което не пречи на Израел да им оказва ограничена подкрепа под формата на медицинска помощ, оръжие, разузнавателни данни и продоволствие".

Посочва се, че тези израелски действия са в рамките на системата за подкрепа на бунтовническите групировки, сражаващи се в Южна Сирия, в която участват и САЩ и Йордания. Усилията им се координират от оперативния пункт, създаден през 2013 от Пентагона в Аман. Американските, йордански и израелски офицери, които го ръководят, решават на съвместни съвещания, кои бунтовнически групировки следва да получат подкрепа от специалните тренировъчни лагери, създадени за сирийските бунтовници в Йордания, както и кои да получат оръжие. При това и трите правителства са съвършено наясно, че въпреки всичките им предпазни мерки част от оказваната от тях военна помощ попада в ръцете на сирийския филиал на Ал Кайда - Джабхат ан-Нусра, който е сред основните стълбове на съпротивата срещу Асад. Нито Вашингтон, нито Йерусалим, нито Аман обаче са склонни открито да признаят, че въоръжават филиала на Ал Кайда в Южна Сирия.

Впрочем, подобна подкрепа се оказва и на самата Ислямска държава. Както е известно, макар че тази групировка възникна първоначално в Ирак през октомври 2006, през 2013 тя вече беше разширила значително сферата си на действие в Сирия, работейки съвместно с Ан-Нусра до февруари 2014, когато между Ал Кайда и ИД настъпи формален разрив. Според повечето експерти обаче, макар че този разрив е бил реален, той не е чак толкова сериозен, както би ни се искало, а по-скоро отразява чисто тактическите различия между двете организации, които продължават да изповядват едни и същи идеи.

Официално, финансовата подкрепа на американското правителство за ССА върви през базираната във Вашингтон Сирийска група за подкрепа (Syrian Support Group - SSG), регистрирана през април 2012. SSG разполага с лиценз от Министерството на финансите на САЩ за "износ, реекспорт, продажба или доставки на финансови, комуникационни, логистични и други услуги (които по принцип са забранени с Президентски указ 13582) за Сирийската свободна армия".

В средата на 2013 администрацията на Обама увеличи подкрепата си за бунтовниците в рамките на нов засекретен президентски указ, който промени дотогавашната и политика, ограничаваща пряката американска помощ единствено до изпращането на несмъртоносно оборудване. Разбира се, и този указ касаеше само снабдяването с оръжие на "доказано умерените" сили в ССА.

Проблемът обаче е, че механизмите, които би трябвало да блокират попадането на американско оръжие в ръцете на екстремистите, никога не са работили. Така, през 2014, изданието Mother Jones, посочва, че правителството на САЩ "не може да контролира ефективно, дали американските доставки не са обект на корупция или пък, дали не попадат в ръцете на екстремистите", както и, че прекалено се "доверява на посредниците си". Разчита се например, на писани на ръка разписки от военните командири на бунтовниците, че са получили изпратеното им оръжие, или пък на данните от службите на регионалните американски съюзници - т.е. на същите тези държави, които подкрепят ислямистите, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава.

На този фон, обявеното през септември 2013 решение на единайсет големи бунтовнически групировки да се дистанцират от ръководството на "умерената" опозиция и да се обединят к Ал Кайда, беше съвсем закономерно.

По данни на Сирийската група за подкрепа, до 15% от бойците на сирийската съпротива са ислямисти, свързани с Ал Кайда или чрез групировката Джабхат ан-Нусра, или чрез обособилата се от нея Ислямска държава. В частни разговори обаче, високопоставени служители на Пентагона посочват, че "над 50% от ССА са радикални ислямисти”.

Следвайте парите

В повечето медийни анализи, появили се след като силите на ИД овладяха по-голямата част от Северен и Централен Ирак през лятото на 2014, групировката беше представяна като най-свръхефективната и самофинансираща се терористична организация в света, успяла да се структурира и консолидира изключително благодарение мащабното разграбване на иракските банки и приходите от петролните продажби на черния пазар. Истината обаче е, че подобна теза се основава на съмнителни източници и пренебрегва редица стряскащи детайли.

Така например, високопоставен служител на американското разузнаване споделя пред кореспондента на Guardian Мартин Чулов, че попадналите през 2014 в ръцете на службите на САЩ над 160 компютърни флашки са разкрили съвършено неизвестна информация за финансирането на ИД. Според него: "Още преди да завземат Мосул активите на ислямистите са достигнали 875 милиона долара, заграбени най-вече от петролните находища в Източна Сирия в края на 2012. След това, те добавиха към тях още 1,5 млрд. долара, конфискувани от мосулските банки, както и от други места". Тоест, въпросният източник от американското разузнаване също се опитва да прокарва тезата, че "ислямистите се самофинансират, а зад гърба им не стоят никакви държавни структури, просто защото те не се нуждаят от помощта им".

Друг британски вестник - Telegraph, също акцентира върху това, че "заграбените от ИД от банките в Мосул около половин милиарда долара я правят най-богатата терористична групировка в света", като добавя, че в тази сума не влизат откраднатите златни кюлчета, както и милионите, заграбени от "други банки в региона".

Така историята за смайващата поредица от банкови грабежи, осъществени от бойците на ИД се превърна в любима тема на световните медии, но в крайна сметка се оказва дезинформация. Високопоставени иракски официални лица, както и редица банкери, потвърждават, че банките в Ирак, включително тези в Мосул, от които ИД уж е конфискувала 430 млн. долара, всъщност не са били атакувани, продължават да работят, а за сигурността им отговарят наетите от техните собственици частни охранителни компании.

Кой стои в основата на тази дезинформационна кампания? Сред основните и източници е починалият през ноември 2015 иракски опозиционен политик Ахмед Чалаби, същият, който от името на своята партия Иракски национален конгрес навремето пусна и усилено разпространяваше фалшивата информация, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожение и поддържа връзки с Ал Кайда.

Известно е, че през юни 2014 Чалаби имаше продължителна среща с тогавашния американски посланик в Багдад Робърт Бийкрофт, както и с Брет Макгърк - по онова време помощник на държавния секретар за Ирак и Иран, а днес -  специален пратеник към оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИД. Впрочем, в предходните месеци Чалаби многократно се срещаше с Бийкрофт, включително и в дома си в иракската столица.

Следвайте петрола

Но макар вече да е ясно, че ИД е получавала и вероятно продължава да получава огромни финансови средства от различни донори в държавите от Залива, предвид факта, че мнозина от бойците на организацията преди това са се сражавали в редовете на по-традиционните и свързани с Ал Кайда групировки, като Джабхат ан-Нусра например, Ислямска държава успешно използва и контрола си върху част от сирийските и иракски петролни находища за да осигури необходимите и финансови средства.

През януари 2014 New York Times коментира, че "бунтовниците ислямисти и екстремистките групировки са поставили под контрол сирийските петролни и газови ресурси, увеличавайки богатството на Ислямска държава в Ирак и Леванта - ИДИЛ, както и на Фронта Ан-Нусра, като и двете организации са филиали на Ал Кайда". Свързаните с Ал Кайда бунтовници "поставиха под свой контрол петролните и газовите находища в северната и източната част на страната, докато умерените бунтовнически формации, подкрепяни от Запада, както изглежда не участват активно в контрабандната търговия с петрол, най-вече защото не контролират находищата му".

В същото време Западът оказваше директна подкрепа на тези ислямистки групировки, включително на усилията им да възобновят експлоатацията на овладените от тях петролни находища в Сирия. През април 2013 например, британският Times посочва, че бунтовниците от Ал Кайда са овладели ключови региони в Сирия, като "присъствието на Ан-Нусра се усеща най-силно в Алепо, където този филиал на Ал Кайда, съвместно с другите бунтовнически групировки, включително ИДИЛ, е създало "шариатска комисия", контролираща полицията, както и ислямски съд. Освен това бойците на Ал Кайда контролират електростанциите и снабдяват хлебарниците в града с брашно, за да могат да работят. Те са овладели петролните находища в провинциите Деир ес-Зор и Ал-Хасеке и вече печелят от суровия петрол, който добиват там".

Мъглата на медийния ажиотаж прикрива смущаващия факт, че тези петролни и продоволствени операции на бунтовниците от Ал Кайда в Алепо всъщност се подкрепят - пряко и косвено - от САЩ и ЕС. Washington Post например, съобщава за финансирани изцяло от американското правителство тайни доставки на хранителни продукти и друга помощ за нуждаещите се жители на Алепо, разпределяна от активисти на Джабхат ан-Нусра, която самите САЩ са включили в списъка на терористичните организации.

Показателно е също, че точно когато беше потвърден контролът на Ал Кайда над основните сирийски петролни райони - Дейр ес-Зор и Ал-Хасеке - ЕС гласува за смекчаване на петролното ембарто срещу Сирия, позволявайки продажбата на петрол от въпросните, контролирани от ислямистите находища, на международните пазари. В резултат от това, европейските компании получиха разрешение да купуват суров петрол и петролни продукти от контролираните от Ал Кайда, находища, макар че формално тези сделки трябваше предварително да бъдат одобрени от Сирийската национална коалиция. При това, заради повредената инфраструктура, петролът трябваше да се превозва с камиони в Турция, където се намират най-близките петролнопреработвателни заводи. "Логичен резултат от това безумно решение е, че Европа на практика пое финансирането на Ал Кайда" - заяви по този повод Джошуа Ландис, екперт по близкоизточните проблеми в Университета на Оклахома.

Само два месеца по-късно бившият сътрудник на Сирийската група за подкрепа във Вашингтон Дейвид Фалт публикува част от имейлите на групата, потвърждаваши, че тя буквално е обсебена от идеята да действа като посредник при сключването на "потресаващи" петролни сделки, осъществявани формално от името на Сирийската свободна армия и касаещи петролните находища, контролирани от бунтовниците (т.е. от Ал Кайда). Според Фалт: "Мисълта, че могат да получат стотици милиони долари от продажбата на петрол, до такава степен доминираше в работата на ръководителите на Сирийската група за подкрепа, че те на практика престанаха да обръщат внимание на развитието на конфликта в страната", което се отнася, в частност, за директора на СГП Браян Нийл Сойърс, който преди това работеше в Оперативния отдел на НАТО. Целта бе да се осигурят финансовите средства за бунтовниците от продажбата на сирийския петрол.

Мълчаливото съучастие в петролната контрабанда, осъществявана от ИД

Въпреки, че бойците на Ал Кайда започнаха масово да се присъдиняват към Ислямска държава петролният износ за черния пазар, както и експортната инфраструктура, създадена от ислямистките групировки в Сирия, продължава да функционира с пълна сила, при това с мълчаливата подкрепа на регионалните и западните държави.

Според Али Едибоглу, депутат в турския парламент от граничната със Сирия провинция Хатай, ИД продава по-голямата част от петрола си, добит Сирия или в района на Мосул, в Ирак, през Турция, с мълчаливото съгласие на властите в Анкара: "За целта са прокарани тръбопроводи от селата в близост до турската граница в Хатай. Аналогични тръбопроводи има и в турските гранични вилаети Килис, Урфа и Газиантеп. Ислямистите изнасят петрол в Турция и го превръщат в пари. С примитивни технологии, те преработват добития петрол в зоните до турската граница и след това го продават чрез турски компании. Смята се, че това им осигурява 800 млн. долара годишно". Едибоглу подчертава, че мащабите на тази и други подобни операции на ислямистите говорят, че в тях са ангажирани и турски официални лица. "Многобройни бойци от Европа, Русия, азиатските държави и Чечения, отиват в Сирия и Ирак, като преминават през турска територия. Има информация, че поне хиляда турски граждани са ангажирани в трафика на чуждестранни джихадисти за Сирия и Ирак. Твърди се също, че в това е забъркана и Националната разузнавателно служба (MIT). Действително, няма как всичко това да се случва без знанието на MIT".

Съществуват многобройни свидетелства, че властите в Иракски Кюрдистан също си затварят очите за контрабандата на петрол от Ислямска държава. Още през юли 2014 представители на иракското правителство съобщиха, че ИД е започнала да продава петрол, добит в северната провинция Салах ад Дин. Според правителствен чиновник в Багдад, "кюрдските сили пешмерга първоначално прекратиха продажбата на петрол, но след това позволиха на цистерните да превозват петрол към Турция".

Депутатът от Коалицията за правова държава в иракския Парламент Алия Насиф също обвини кюрдското регионално правителство, че участва в тайната петролна търговия съвместно с ИД: "Случващото се демонстрира мащабите на гигантския таен заговор срещу Ирак с участието на кюрдски политици. Незаконната продажба на иракски петрол от ИД или някой друг, въобще не бива да ни учудва". Макар че кюрдските власти в Ербил категорично отхвърлят тези обвинения, излизащият в Лондон на арабски вестник Asharq Al-Awsat цитира информирани правителствени източници, според които суровият петрол от зоните, контролирани от ИД, "се продава на кюрдски търговци в граничните райони с Иран и Сирия, като после част от него се пласира чак в Пакистан за половината от реалната си цена".

Още през август 2014 иракското Министерство на петрола официално предупреди, че при всички петролни доставки, които не са санкционирани от Багдад, вероятно става дума за суров петрол от находищата контролирани от ИД". Според експерта от Центъра Брукингс в Доха Луай ал-Хатиб: "Държави като Турция си затварят очите за петролната контрабанда, осъществявана от Ислямска държава, затова е необходим по-силен международен натиск за затварянето на черните пазари в Южна Турция". Впрочем, дори и след като в края на 2015 руският президент Путин директно обвини турските управляващи, че търгуват с петрола на ИД, такъв натиск не се упражнява и анализаторите както извън, така и в самата Турция, посочват, че Анкара съзнателно съдейства за финансовия просперитет на ИД, защото предпочита бунтовниците пред Асад. Според бившия иракски министър на петрола Исам ал-Джалаби: "Турция печели най-много от контрабандната търговия с петрола на ИД". Той подчертава, че в нея са ангажирани и търговски и петролни компании, тъй като ниските цени позволяват на държавите, улесняващи контрабандата, да си гарантират огромни печалби.

Кой купува петрол от ислямистите

През август 2014 на тексаското крайбрежие на Мексиканския залив акостира танкер натоварен с повече от милион барела суров петрол от Иракски Кюрдистан. Превозваният от него петрол е бил преработен в кюрдската автономна зона, след което е транзитиран по изградения наскоро тръбопровод до турското средиземноморско пристанище Джейхан, където петролът е бил натоварен на танкера и изпратен за САЩ. Усилията на правителството в Багдад да предотврати сделката с този петрол, която е в разрез с иракското законодателство, бяха игнорани от американския съд.

Месец по-късно, тогавашният посланик на ЕС в Ирак Яна Хибаскова заяви през Комисията по външна политика на Европейския парламент, че "няколко държави от ЕС купуват петрол от екстремистката организация Ислямска държава, която тероризира обширни райони от Ирак и Сирия". Въпреки настояванията на членовете на комисията обаче, тя отказа да уточни, точно кои страни има предвид".

Третата крайна точка за суровия петрол от зоните, контролирани от ИД, преминал предварителна преработка в Иракски Кюрдистан и транзитиран оттам за турското пристанище Джейхан, е израелският средиземноморски порт Ашкелон. Това едва ли е изненада за някого. Още през 2014 Reuters съобщи, че израелските и американските нефтопреработвателни заводи редовно купуват и внасят спорния петрол от регионалното правителство на Иракски Кюрдистан.

Междувременно, докато този триъгълник на тайния петролен трафик, в който суровият петрол на ИД играе ключова роля, все повече излиза от сянката, Анкара открито настоява пред САЩ да предприемат официални стъпки за премахването на всички препятствия пред продажбата на кюрдския петрол (а това значи и на петрола от зоните, контролирани от ИД) на световните пазари. Впрочем, смята се, че през миналата 2015  от Иракски Кюрдистан за Турция са изнасяни до 1 млн. барела петрол дневно, по съществуващия тръбопровод.

Сред множеството петролногазови компании, работещи в столицата на Иракски Кюрдистан Ербил, са ExxonMobil и Chevron, на които местните власти са възложили проучването на потенциалните нови петролни находища в региона. Неслучайно Стив Коул коментира в New Yorker, че въздушните удари на Обама и доставките на оръжие директно на кюрдите, а не на правителството в Багдад, на практика означават, че "САЩ са поели защитата на необявената официално Кюрдска петролна държава, за чието ключово геополитическо значение - като дългосрочен неруски доставчик на петрол и газ за Европа например, не е прието да се говори открито". В момента кюрдите са си поставили задачата да "увеличат четирикратно" експортните си възможности, докато в същото време САЩ изглеждат все по-склонни да легализират напълно износа на кюрдски петрол, макар че това ще има много сериозни последици за териториалната цялост на Ирак.

Разбира се, заради активизирането на действията против ИД от страна на Русия и Запада, сега кюрдското правителство в Ербил е започнало да предприема някакви избирателни мерки срещу петролната контрабанда на Ислямска държава, но истината е, че те на практика вече са безполезни.

Новата карта на региона

Третата иракска война тече с пълна сила, а заедно с нея възкръснаха и отдавнашните планове на американските неоконсерватори за разделянето на Ирак на три части по етнически и религиозен принцип.

Чиновниците в Белия дом вече смятат, че борбата срещу "Ислямска държава" в региона ше се проточи с години и със сигурност ще продължи и след края на втория мандат на президента Обама. Всъщност тази концепция за "дългата война" се корени в идеите, лансирани още през юли 2002 от вече покойния анализатор на RAND Corporation Лоран Муравиц в изказването му пред Комисията по отбранителна политика на Пентагона, по покана на тогавашния и председател Ричард Пърл. В своята презентация, Муравиц определя Ирак като "тактическата ос", с чиято помощ може да бъде трансформиран целия Голям Близък Изток.

На свой ред, бившият редактор за Близкия Изток на британския Guardian Браян Уитакър посочва, че стратегията на Пърл и RAND Corporation всъщност е вдъхновена от един документ (A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm), публикуван още през 1996 от израелския Институт за перспективни стратегически и политически изследвания, чиито автор е самият Пърл, заедно с други неоконсерватори, заели водещи постове в администрацията на Буш след 11 септември 2001.

В този програмен документ се лансира стратегия, която поразително напомня за хаоса, заливаш в момента Близкия Изток в резултат от експанзията на Ислямска държава. В него се прогнозира, че Израел ще преформатира "стратегическото си обкръжение", като на първо време постигне свалянето на Саддам Хюсеин, а "Йордания и Турция ще формират ос съвместно с Израел, за да отслабят и маргинализират Сирия". Тази ос ще се опита да ерозира влиянието на Иран, Сирия и Ливан чрез "отлъчването" на техните шиитски общности. За да постигне успех в рамките на тази стратегия, на Израел се препоръчва да спечели подкрепата на САЩ за реализацията и, което би могло да стане като "Бенямин Нетаняху използва за целта един познат на американците политически език, максимално напомнящ този по време на студената война".

Планът на Пърл и RAND Corporation заляга в основата на стратегията па отношение на Ирак, възприета от администрацията на Буш-младши малко преди войната през 2003. Според частната аналитична и разузнавателна компания Stratfor, в края на 2002 тогавашният вицепрезидент Дик Чейни и зам. държавният секретар по отбраната Пол Уолфовиц са лансирали план, според който централната част на Ирак, населена предимно със сунити трябва да се присъедини към Йордания, а северните кюрдски региони да станат автономна държава, отделяйки се от доминирания от шиитите Южен Ирак. Както твърдят от Stratfor, стратегическите предимства на този план за разделянето на Ирак са фокусирани около американския контрол над петролните находища в страната:

"След ликвидирането на Ирак като суверенна държава, ще изчезнат и опасенията, че някой ден на власт в Багдад може да дойде антиамерикански настроено правителство, тъй като столицата вече ще бъде в Аман (Йордания). Сегашните и потенциалните геополитически противници на САЩ - Иран, Саудитска Арабия и Сирия - ще бъдат изолирани един от друг, а голяма част от територията между тях ще се контролира от проамерикански сили. Не по-малко важно е, че това ще позволи на Вашингтон да оправдае дългосрочното си значително военно присъствие в региона с необходимостта да бъде защитена младата нова държава, поискала гаранции за безопасността си от САЩ, както и да обезпечи сигурността на петролните пазари и доставки. На свой ред, това ще позволи на Съединените щати да поставят под пряк контрол иракския петрол, така че в случай на конфликт с Рияд, да могат да заменят с него саудитските енергоносители".

Експанзията на "Ислямска държава" стана предлог за развитието на основните контури на този сценарий, като САЩ и британците разчитат да възстановят дългосрочното си военно присъствие в Ирак.

През 2006 наследникът на Чейни Джо Байдън също подкрепи "мекото разделяне" на Ирак по етнорелигиозен признак - позиция, която според съавтора на "Плана Байдън" за Ирак Лелси Гълб от Съвета за международни отношение (CFR), е "единственото решение" на сегашната криза в региона.

Тази стратегия отново "изплува" - пак благодарение на RAND Corporation - в един доклад, финансиран от Командването за подготовка на кадри и научни изследвания на армията на САЩ (United States Army Training and Doctrine Command - TRADOC) и посветен на спецификата на водене на "продължителни войни". Сред лансираните в него стратегии, е и сценарият, озаглавен "Разделяй и владей", който залага на "използването на съществуващите проблеми между различните салафитско-джихадистки групировки за настройването им една срещу друга така, че енергията им да бъде изразходвана във вътрешнии конфликти".

Паралелно с това в доклада се предлага САЩ да провокират конфликт между джихадистите-салафити и шиитските групировки, посредством "подкрепата за традиционните сунитски режими, като начин за сдържането на иранската мощ и влияние в Близкия Изток и Персийския залив".

По един или друг начин този план вече се реализира. Както заяви преди време израелският външен министър Авигдор Либерман пред държавния секретар на САЩ Джон Кери: "Ирак се разпада пред очите ни и създаването на независима кюрдска държава вече изглежда неизбежно".

Възходът на Ислямска държава не е просто пряка последица от плановете на неоконсерваторите и тяхната крайно рискована стратегия, залагаща на тайните операции и използването на близките до Ал Кайда терористи като инструмент за влияние върху местното население. Той на свой ред се оказва подходящ предлог за началото на нова епоха на безкрайни войни и очертава перспективата за продължително военни присъствие, под егидата на САЩ, в богатия на енергоносители регион на Персийския залив и връщането към опасното имперско изкушение за промяна на конфигурацията в един значително по-широк регион.

----------------------------------------------------

* Авторът е известен британски експерт по международна сигурност, консултант на Военната академия в Сандхърт, британското Външно министерство и Държавния департамент на САЩ

 

Когато Русия призна Южна Осетия и Абхазия, дипломатическитек ръгове коментираха, че светът няма да е вече същият. Великобритания призова за създаване на антируска коалиция, Вашингтон осъди действията на Кремъл, а в Европейския съюз държавите-членки се разделиха по темата "за" или "против" Русия. САЩ и НАТО изпратиха свои кораби в Черно море, за да покажат мощ и превъзходство в района, разположиха и свои ПРО в Полша. Заговори се за неизбежно и прогресиращо влошаване на отношенията Русия-Запада...

"Нищо не ни плаши, в това число и перспективата за Студена война", каза руският президент, Дмитрий Медведев в интервю за телевизия Russia Тoday. - "Ние не я искаме и в тази ситуация всичко зависи от нашите партньори. Ако на запад искат да запазят добрите отношения с Русия, ще разберат причините за нашето решение". Държавният глава на Русия обвини ръководството на Грузия в игнориране на Устава на ООН, международните споразумения и дори здравия разум.
"Очевидно в Тбилиси се надяваха на блицкриг, който ще постави световната общност пред свършен факт," заяви Медведев относно грузинското нападение над Цхинвали и планираното настъпление в Абхазия.

Следващата крачка в условия на натиск бе изборът на Русия да скъса с НАТО. "Москва замразява отношенията си с Алианса по "Парньорство за мир" поне за шест месеца напред", съобщи постоянният представител на страната в Пакта Дмитрий Рогозин. До този момент, Алиансът прекарваше доставки за Афганистан през руска територия и въздушно пространство. "Без руското съдействие мисията на НАТО в Афганистан ще се превърне в нов Виетнам", предрече Рогозин.
"Европейският съюз трябва да намали зависимостта си от руски енергийни доставки, ускорявайки строежа на планирания газопровод "Набуко", който трябва да осигури на Европа природен газ от Централна Азия", заяви еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, цитиран от Ройтерс. -Разнообразяването на източниците и маршрутите на природен газ става още по-важно след случилото се в Грузия... Нуждаем се от повече политически ангажименти за премахване на всички пречки пред "Набуко" за доставките на газ от Каспийския басейн до Европа", обясни пред журналисти Пиебалгс.
Тръбата по този газопровед трябва да транзитира годишно 30 млрд. куб. м каспийски и близкоизточен природен газ до австрийския газоразпределителен център Баумгартен през Грузия, Турция, България, Румъния и Унгария.
Според анализатори надеждите за изграждане на съоръжението са силно намалели, особено след конфликта в Грузия, който увеличи съмненията в сигурността за инвестициите в размирния регион.
Ако е вярна приказката, че където влезе България - огранизацията се разпада или закрива, то в близките седмици май ще се окаже, че това е вярно. На мястото на закритите през 20 век, военно-политически организации - СЕАТО и СЕНТО - на дневен ред се появяват и активизират на геополитическата шахматна дъска, други две: Шанхайската организация за сигурност и Организацията на Договора за колективна сигурност, съответно: ШОС и ОДКС, огранизации, или военно-икономически блокове по силата на член 8 от Устава на ООН.
Двете организации или двата военно-политически и икономически блока, както би следвало да ги назовем, заемат централноазиатския и средноазиатския район, и активизирането на дейността им се засили непосредствено след края на грузинско-южнаосетинския военен конфликт. Краят на този конфликт беляза активизирането на една изключително агресивна кампания на САЩ и някои държави-членки на НАТО спрямо Русия. Заговори се за изолация, блокиране на двустранни отношения, санкции и какво ли още не с цел сплашване на Кремъл. САЩ не скриха, че имат намерение да разположат на територии на държави в близост до Русия, свои системи ПРО, и веднага след края на конфликта в Кавказ, разположиха на територията на Полша ПРО, въпреки протестите и недоволството на Кремъл!

Кои бяха САЕТО и СЕНТО?

СЕАТО бе създадена по инициатива на САЩ, и обхващаше Югоизточноазиатския район / South-East Asia Treaty Organization - SEATO - бел. Л. М./, като договорът по учредяването й бе подписан от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините в Манила на 8 септември 1954 г. В съответствие с този договор, държавите участнички в СЕАТО се задължаваха в случай на въоръжена агресия в "района, обхванат от договора", или против някоя от държавите участнички, "да действат за преодоляване на тази обща опасност, съответно със своите конституционни процедури", както и да се консултират в случай на възникване на "заплаха от агресия".

Съгласно член 8 от Манилския договор, зоната на действие на СЕАТО обхващаше "общият район на Югоизточна Азия", в това число и всички територии на азиатските договарящи се страни, и "общият район на югозападната част от Тихия океан, без районите на Тихия океан северно от 21 градуса 30 минути северна ширина".
СЕАТО поддържаше военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникнаха признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между държавите участнички. През 1965 г. Франция престана да участвува в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва и от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заяви решението си за прекратяване на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 и Пакистан напусна СЕАТО.
След като позициите на прокомунистически сили в Югоизточна Азия укрепнаха, във връзка с победата на Демократична република Виетнам, Съветът на министрите на СЕАТО взе решение за подготовка за разпускане на организацията. Формално СЕАТО престана да съществува на 30 юни 1977 г.
Другата организация, наречена Организация на централния договор, СЕНТО /The Central Treaty Organization - CENTO/, бе създадена и действаше като военно-политическа групировка в Близкия и Среден Изток. Инициатори на създаването й бяха САЩ и Великобритания, а в нея участваха: Британия, Иран, Пакистан и Турция. Формално, САЩ нямаха статут на член на СЕНТО, въпреки че влизаха в нейните основни комитети.
За начало на дейността на СЕНТО се води сключването в Багдад на 24 февруари 1955 на военен пакт между Ирак, който впоследствие напусна СЕНТО през 1958 г. и Турция, към който пакт по-късно се присъединиха и Британия, Пакистан и Иран. Четири години по-късно САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество, насочени против пряката или косвена комунистическа агресия. Участниците в СЕНТО редовно провеждат военно-морски, военно-въздушни и сухопътни маневри, а държавите участнички през целия период на съществуване на СЕНТО настояват за разширяване на икономическото сътрудничество в Пакта.
През 60-те и началото на 70-те години между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия, във връзка с влошаването на отношенията на някои от азиатските държави-участнички към политиката, която води правителството на Израел.
Като основни органи на СЕНТО функционират Постоянен съвет на министрите, Секретариат и 4 комитета - военен, за борба с подривната дейност, икономически и по комуникацията. В СЕНТО работи и Обединен щаб за военно планиране на блока. Щаб-квартирата му се е намирала в Анкара до 1979 г. Ислямската революция в Иран сложи край на съществуването на СЕНТО.

ШОС - близко- и далекоизточната алтернатива на НАТО

В последните дни на м. август, в столицата на Таджикистан, Душанбе се състоя неформална среща на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, за която сайтът вече писа.

В Душанбе, лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан дискутираха по темата за ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия.
На пленарното заседание към дискусията се присъединиха и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президентът на Афганистан, а също и представители на международни организации.
Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели.
ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки за целите на ШОС бе записано и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, както и полагане на усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далекоизточната алтернатива на Североатлантическия пакт!
Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество, страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която се проведе в Душанбе бе предвидено да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширявяне на системата на международните връзки на ШОС.

През април 2006 година ШОС анонсира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление.
Общата територия на влизащите в ШОС страни съставлява 61 процента от територията на Евразия. Тя обхваща близо половината от населението на планетата, а икономическият й потенциал включва най-могъщата икономика след тази на САЩ - китайската.
Официалните работни езици са руски и китайски език. Щаб квартирата на организацията е разположена в Пекин.

Организация на Договора за колективна сигурност - ОДКС е средно- и централноазиатския военно-политически блок, създаден на 15 май 1992 година и който блок включва държавите: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписали в Ташкент така наречения Договор за колективна сигурност. Към тези държави по-късно се присъединиха и Азербайджан - 24 септември 1993, Грузия - на 9 септември 1993, Белорусия - на 31 декември 1993. След време Грузия, Азербайджан и Узбекистан излязоха от организацията.
На 2 април 1999 президентите на Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписаха протокол за продължаването срока на действие на Договора.
На Московската сесия на ДКС на 14 май 2002 беше взето решение за преобразуването на ДКС в международна организация - Организация на Договора за колективна сигурност - ОДКС. Шест месеца по-късно, бяха подписани и Устав и Съглашение за правния статут на ОДКС.

След като САЩ направиха всичко възможно да изолират и игнорират Русия от каквито и да било международни организации за икономическо и военнополитическо сътрудничество, ШОС и ОДКС активизират дейността си с оглед увеличаване на икономическото и военно-политическо сътрудничество на държавите в централно- и средноазиатския район, като са налице и усилия за развитие на система за колективна сигурност на държавите в тези две организации. Така Русия отговори на отношенията и агресията, които й демонстрират в последно време някои западни държави и САЩ.
На териториите на двете организации са налице военни бази, провеждат се военни учения, засилено е икономическото и военно-технологическото сътрудничество на държавите членки.
За САЩ остана задължението негови лидери да пътуват всекидневно до Тбилиси, за да овладяват невротичните кризи на грузинския президент Михаил Саакашвили.
Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, известен с по-язвителните си изказвания, се подигра с изказване на своя американски колега, което той направи пред "Файненшъл таймс" за засилване на частите на Алианса с цел предпазване на балтийските републики след събитията в Грузия. "Мисля, че е от първа необходимост да се защитят пингвините от нас", заяви Рогозин пред журналисти по повод интервюто, което Кърт Волкър даде след влизането си в длъжност в брюкселското седалище на НАТО.

"Втората цел /на Русия - бел. Л. М./ са марсианците", добави Рогозин.
На шахматната дъска се появиха нови фигури срещу НАТО. Твърде дълго НАТО бе без алтернатива като военно-политически блок. Какво предстои, какво обмислят дипломатите - възможно ли е да продължава безкрайно нагнетяването на напрежение в Европа, заради авантюрите на един провален политик, като Михаил Саакашвили?
Само беглото сравнение на териториите на НАТО от една страна и ШОС и ОДКС от друга, само беглото съпоставяне на икономиките, природните ресурси и пазари на държавите в тези организации е в състояние да покаже колко много сгрешиха от Белия дом и Брюксел, тръгвайки на конфронтация срещу Кремъл... Що се отнася до България - тя получи твърде поучителен урок.
"Доволни сме от позицията на България по южноосетинския конфликт, заяви външнополитическият съветник в руското посолство в София, Андрей Шабанов. Той добави, че България е взела прагматичните решения и е предприела обмислени действия във връзка с кризата в Грузия. Шабанов обаче отбеляза, че удовлетворението на Русия от позицията на България не означава, че страната му е благодарна на София, което на езика на дипломацията означава, учтиво зачитане на позиция, но липса на благодарност.
Защо Русия не благодари на България? Още в първите часове на войната в медиите се появиха факти за оръжейни доставки на Грузия, които нашата страна е извършвала, вероятно под американски натиск.

България спря доставките на оръжие, но това може да предизвика задоволство - без благодарност...
Добре е политиците ни да не забравят, че сме зависими от Русия за доставки на газ и за строителството на АЕЦ Белене. Полезно и прагматично ще е.

 

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 
Вълната от мигранти залива ЕвропаНима Европа създаде терористите от Ислямска държава, които изнасят тероризъм и несигурност дори в самия Европейски съюз? Нима ЕС беше инициаторът за налагането на икономически санкции срещу Русия? Нима Европейският съюз гори от желание да отпуска все повече и повече пари на Гърция? Нима появата на стотици хиляди бежанци и имигранти в Европа е заслуга само на ЕС? И след като Европа очевидно не е в основата на всички тези проблеми, въпросът е, защо всички те се стоварват върху нея?
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2016/1911-asimetrichnata-voyna-na-sasht-sreshtu-evropa

На провелата се през юли 2015 среща на върха на ЕС по въпросите на гръцкия дълг, италианският премиер Матео Ренци призова Европа да се придвижи от мъртвата точка в решаването на този въпрос. Той заяви, че ЕС следва да разреши гръцката криза веднъж завинаги за да може да пристъпи към решаването на другите актуални проблеми пред континента. "Ситуацията е много по-сложна, Европа е необходима на много бойни полета за разрешаването на такива сериозни задачи, като украинската криза, ислямисткия тероризъм, ядрените преговори с Иран, преодоляването на хаоса в Либия и т.н.". Позицията му беше още по-твърда, когато той заяви, че "Средиземноморската ни граница гори, в Украйна се води война, а ние тук обсъждаме колко държавни телевизионни канали трябва да има в Гърция". Съзнателно или не, Ренци бръкна с пръст в раната на Европейския съюз, посочвайки "пожарите" на територията на Съюза, които лидерите му отчаяно се опитват да угасят.

Кой провокира "пожарите" в Европа

Нима обаче, Европейският съюз сам провокира войната в Украйна? Нима Европа създаде терористите от Ислямска държава, които изнасят тероризъм и несигурност дори в самия Европейски съюз? Нима ЕС беше инициаторът за налагането на икономически санкции срещу Русия? Нима Европейският съюз гори от желание да отпуска все повече и повече пари на Гърция? Нима появата на стотици хиляди бежанци и имигранти в Европа е заслуга само на ЕС? И след като Европа очевидно не е в основата на всички тези проблеми, въпросът е, защо всички те се стоварват върху нея?

Истината е, че това се случва, защото големият "трансатлантически брат" съзнателно разпалва пожари в непосредствена близост до Стария континент, а сред основните цели на тези негови действия е запазването на зависимостта на Европейския съюз и гарантиране послушанието на европейските лидери.

В момента ЕС играе ролята на "малкия пожарникар", опитващ се да съхрани застрашения мир, поне в рамките на собствените си граници, докато САЩ на практика водят асиметрични войни срещу Европа, едновременно по няколко направления, като по този начин провокират:

- заплаха от терористични нападения на Ислямска държава срещу (и на територията на) ЕС;

- заплаха от задълбочаване на икономическите проблеми в най-големите държави от Съюза, заради наложените по американска инциатива санкции срещу Русия;

- заплахи за по-нататъшна дестабилизация на европейския континент в резултат от тлеещия конфликт в Украйна;

- заплаха от задълбочаваща се бежанска криза и породените от нея социални, икономически и демографски опасности;

- заплаха за финансовата (дълговата) стабилност на Гърция, която застрашава единството на ЕС.

Това са основните асиметрични заплахи, с които се сблъсква ЕС и чиято интензивност особено нарасна през последните две години. И всички тези заплахи са продукти, носещи логото Made in USA.

Вашингтон реализира тази тактика като съзнателно работи за това ЕС да си остане слаб политически играч, вместо да се превърне в самостоятелен геополитически субект, в рамките на международното право, докато НАТО разполага частите си в непосредствена близост до руските граници за да улесни постигането на крайната геополитическа цел на САЩ - успешното осъществяване, под една или друга форма, на прословутите "цветни", "кадифени" и други революции, насочени срещу Русия. Това е част от новата американска концепция за "безкрайната война", имаща една, единствена крайна цел: подчиняването на целия останал свят под предлог за "борба с тероризма" и "налагане на демокрацията". Свидетелите сме на появата на нови "дизайнерски" разработки на т.нар. доктрини и стратегии, като ако досега ставаше дума за "творчески и контролиран хаос", днес той вече прераства в "безкрайна война", макар че целта и на тази, и на предишните стратегии е една и съща.

Вече няма съмнение, че генератор на изброените по-горе заплахи, заемащи ключово място във външнополитическия дневен ред на Европа, е именно "Големият атлантически брат" на Европейския съюз и неговото намерение да наложи англо-американската визия за света, което активно се реализира предимно чрез механизмите на външнополитическите и разузнавателните активи на САЩ. Изправени сме пред сериозни проблеми и негативни тенденции, които няма как да не забелязваме, като сред тях е разрастващият се хаос, организираният натиск и терористичните действия, имащи място в различни точки на планетата. Във Вашингтон използват термина "творчески или контролиран хаос" за да формулират своята стратегическа концепция, но убийството на хиляди хора по целия свят няма нищо общо с творчеството, затова случващото се би могло да се характеризира по-скоро като "всеобщ дяволски безпорядък".

След т.нар. "арабска пролет", започнала през 2010 в Тунис и бързо прехвърлила се в Египет, Либия, Йемен, Сирия, Бахрейн и други страни от Големия Близък Изток, при анализа на данните за случилото се в тях, става ясно, че във всички тези "цветни революции" присъства американска следа. Тъй наречените демократични промени обаче, очевидно затънаха в Сирия. Сирия не можа да бъде овладяна, което се оказа голям провал в завършващата фаза на революциите от "арабската пролет".  Той беше съпроводен от друг пореден неуспех - "аферата Сноудън", която макар и да разкри нещо, което и без това беше добре известно, а именно - че американските специални служби следят целия свят, формира един съвършено различен имидж на САЩ. Така "аферата Сноудън" косвено съдейства за стратегическия провал на Вашингтон в сблъсъка му с Москва.

На този фон не беше никак случайно, че именно по време на Зимните олимпийски игри в Сочи, през февруари 2014, избухна кризата в Украйна. Предвид очевидните външнополитически провали на американския президент Барак Обама през предходните няколко години, САЩ отчаяно се нуждаеха от нещо, което да "излекува" света от разочарованието му от Америка. За целта в Украйна беше осъществен преврат, до голяма степен организиран отвън, против законното правителство в Киев. Дори и украинската революция обаче, се оказа разочарование за САЩ. В крайна сметка, резултат от нея стана присъединяването на Крим към Руската Федерация, след проведения в областта референдум.

В резултат, ЕС получи "в наследство" от американците украинската гражданска война, която тлее и в момента, а след това върху него се стовариха и основните последици от икономическите санкции, наложени по инициатива на Вашингтон (но подкрепени от Брюксел) срещу Русия. Всъщност, проблемът е именно в това, че най-големият потърпевш в икономически план от тези решения стана самият Европейски съюз и особено Германия.

Англо-американските анализатори и политици очевидно допуснаха грешка в предварителните си анализи, затова след неочакваното за тях решение на кримския въпрос, изпаднаха в състояние на шок, продължило няколко месеца. Те не можеха да си представят, че руският президент Путин не просто ще реши да "приеме обратно" Крим в състава на Федерацията, но и че толкова активно ще утвърди руското участие в глобалната политика, въпреки "международното право и демократичните правила". Нещо повече, Путин взе това нелесно решение, докато участваше в закриването на Зимните олимпийски игри, а на киевския Майдан се извършваше поредната "революция". В течение на няколко месеца Западът не можеше да осъзнае случилото се и да разбере, как Путин е дръзнал да предприеме подобна стъпка, отказвайки да се подчини на "правилата", просто защото до този момент високомерната американска психологическа матрица на сдържане и подчиняване действаше без засечка, когато биваше използвана срещу боязливите и склонни да се поддават на външен натиск лидери на ЕС или срещу различните "бананови" държави. Тоест, с действията си Путин блокира американските служби за поне три месеца, които им бяха необходими за да дойдат на себе си и да продължат реализацията на "стратегията на хаоса" по целия свят. За да бъде отвлечено внимание на световната общественост от тези очевидни поражения на англо-американската политика беше необходимо да се случи нещо извънредно и достатъчно значимо.

Появата на Ислямска държава

Ето как, през юни 2014, Ислямска държава се появи почти от нищото на първите страници на световните медии, обявили за възникването на т.нар. Халифат. При това, групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (официално създадена още през 2006 - б.р.) поне от две години действаше на територията на Ирак, като една от многото екстремистски групировки там, преди да стане обект на вниманието на медиите. Всъщност, истината е, че ИДИЛ възникна благодарение усилията на регионалните спонсори на организацията, които по една случайност са близки партньори на САЩ.

Днес сме изправени не само пред опасността от мащабни терористични нападения на Ислямска държава в Европа, където ислямистите вече водят открита война след терористичните нападения в Париж през миналата 2015, но и пред неконтролируемите потоци от мюсюлмански бежанци в резултат от терористичните действия на същата организация в Близкия Изток. Всичко това поставя под въпрос стабилността на ЕС. Разбира се, Европа не е основната мишена в играта, довела до активизирането на ИДИЛ, а случващото се в нея е по-скоро полезен "страничен ефект" от гледна точка на организаторите на въпросната игра.

Въпреки че напоследък сме заливани от информация относно Ислямска държава: нейното възникване, спонсорите и, как са били подготвени бойците на тази организация и т.н., нито един експерт не се опитва да изясни, защо ИДИЛ беше активирана?! На първо място, това беше необходимо за да се пренасочи вниманието на обществеността към една нова "ужасяваща" организация, отклонявяйки го от неуспешната и в по-голямата си част негативна американска външна политика. На второ място, Сирия си остава изключително важна цел на САЩ, където те имат недовършена работа, а именно свалянето на президента Башар ал-Асад. Само за два месеца ИДИЛ увеличи значително мощта и възможностите си, отчасти заради образа и проектиран от големите световни медии, отчасти заради стратегическата зона на действие на групировката на границата между Ирак и Сирия.

Междувременно, от август 2014 насам САЩ не спират да бомбардират както иракски, така и сирийски територии, под предлог, че искат да унищожат опорните пунктове на ИДИЛ, без дори да поискат за това разрешение от ООН, макар че по някои признаци имаше шанс да получат санкцията на Световната организация. Но, независимо от масираните въздушни удари, те сякаш имаха обратен ефект и по-скоро стимулираха експанзията на Ислямска държава, също както и зверствата и в Ирак и Сирия. Очевидно е, че появата на ИДИЛ вероятно е била планирана стъпка, оправдаваща американските въздушни удари срещу сирийската територия. Впрочем, НАТО и САЩ още преди това се опитаха да изпратят в сирийското въздушно пространство свои безпилотни летателни апарати, но тогава намерението им беше блокирано в ООН от Русия и Китай.

Третата стъпка в тази посока беше активизирането на преговорите за иранската ядрена програма, тъй като от ключово значение за успеха на евразийската геополитическа стратегия на САЩ е ерозирането на потенциалния троен алианс между Русия, Китай и Иран. Както е известно, през лятото на миналата 2015 ядрената сделка с Техеран стана факт, а американските усилия за свалянето на Асад продължават и в момента (т.е. след руската военна намеса в Сирия). Засега резултатът в тази стратегическа игра с участието на Турция, НАТО и редица други държави изглежда равен, включително благодарение на руските усилия за намиране решение на сирийската криза, предприети паралелно  на усилията на САЩ в противоположната посока. В тази ситуация ИДИЛ беше използвана за по-нататъшната дестабилизация на ситуацията и разчленяването на държавите от Близкия Изток.

Предизвикателствата пред сигурността и икономическата стабилност на ЕС

Всичко това допълнително провокира сериозни проблеми за сигурността и икономическата стабилност в ЕС, където от известно време е налице постоянен стрес и очевидно функционално разстройство. Така, само три седмици след нападението срещу редакцията на Charlie Hebdo, Европа преживя поредния стрес, този път причинен от победата на СИРИЗА на гръцките избори в края на януари 2015. Това се превърна в още по-голям проблем за ЕС, защото се оказа, че гръцката криза на практика също обслужва политиката на Вашингтон за перманентна дестабилизация на Съюза. Действията на новоизбрания гръцки премиер Алексис Ципрас бяха изцяло в рамките на американските планове за разрешаване на проблема с дълговата криза в ЕС. Същото впрочем се отнася и за "малките пожари" на Балканите - в Сърбия, в босненската Република Сръбска, или в Македония, където беше направен опит за реализацията на украинския сценарий. Брюксел трябваше да се задейства за да предотврати пълната дестабилизация на тези страни и региона, като цяло.

Докато Европейският съюз е ангажиран с украинската криза и тлеещата гражданска война в страната, със санкциите срещу Русия, със защитата от постоянната опасност от нови нападения на ИДИЛ и с решаването на проблема с гигантския мигрантски поток, както и на гръцката дългова криза, Вашингтон предпочита да се дистанцира от всички тези въпроси. Както е известно, тези проблеми не касаят непосредствено САЩ, което обаче не пречи на Вашингтон да разглежда възможното увеличаване на оръжейните доставки за Украйна или да си позволява да критикува "нехуманното отношение" на ЕС към бежанците. Както е известно, Барак Обама не намери за нужно да се присъедини към протестната акция, организирана от френския президент Франсоа Оланд след нападението срещу Charlie Hebdo (и реагира сравнително сдържано на новите нападения в Париж през ноември). Освен това, макар да е добре известно, че някои американски финансови институции съдействаха за избухването на гръцката дългова криза, събитията в Гърция не породиха някаква сериозна реакция във Вашингтон, ако изключим "мъдрия" съвет на Обама, че страната трябва да остане в еврозоната.

В същото време, дори и най-малкият знак, че някой европейски лидер се осмелява да критикува санкциите срещу Русия или пък не е склонен да се съобразява с англо-американската политика срещу Москва и лично срещу руския президент Путин,  провокира изключително остра реакция в САЩ. Подслушваните от американските специални служби европейски лидери, като Франсоа Оланд, който си позволи да се срещне с Путин в разгара на украинската криза през декември 2014, когато Западът отчаяно се опитваше да изолира руския държавен глава от всички международни форуми, и Ангела Меркел, правеща всичко възможно за да запази стабилността на ЕС, получиха своите болезнени "уроци" от Вашингтон.

Крайният резултат от тази геополитическа стратегия е почти пълното подчиняване на европейските лидери, принудени да се съобразяват с политическата доминация на САЩ. Разбира се, това не е нова тенденция, но доскоро тя не се проявяваше толкова очевидно по отношение на ЕС, при това с такава интензивност и честота. Горчивата истина е, че Съюзът се превърна в политически субект, съобразяващ се с правилата на англо-американската стратегия. Вероятно мнозинството от европейските лидери все още не могат да повярват, че това се е случило. Подобен резултат е крайно неприемлив за тях. Те не могат да осъзнаят, че атлантическият им "Голям брат" води асиметрични войни вътре в Европейския съюз с цел да го конфронтира с Русия и окончателно да го подчини на себе си. Нима това беше основополагащата идея при създаването на Съюза? С тази роля в света ли ще трябва да се задоволи ЕС, вместо да действа в съответствие със собствената си култура и традиционни ценности?!

Очевидно е, че целта на САЩ е да отслабят Европейския съюз, превръщайки го в послушен инструмент за реализацията на англо-американските геополитически цели. В този смисъл, Европа е твърде полезна за осъществяването на американски имперски амбиции, особено по отношение на Русия. Бъдещето на човечеството обаче не може да се определя от рамките на няколко безумни сценария и "големи игри", целящи съхраняването на американската глобална доминация. И тъкмо поради това Европейският съюз следва да работи активно за да не се превърне в част от тези зловещи планове, допринасяйки за позитивното сътрудничество между държавите и народите в името на един свят без хегемония и господство.

----------------------------------------

*  Авторката е геополитически анализатор в Института за геостратегически изследвания и външна политика в Скопие, била е съветник на бившия македонския премиер Любчо Георгиевски




 
На 12 юли Гърция се предаде – безусловно и унизително. Премиерът Алексис Ципрас, който бе обещал да се бори срещу мерките за строги икономии, тласкащи гръцкия народ към разруха, бедност и самоубийство, измени на всичките си обещания, пренебрегна волята на народа, изразена в референдума на 5 юли и подтикна гръцкия парламент да приеме споразумение с кредиторите на нацията. Споразумение, което е по-лошо дори от онези, причинили срива на икономиката, и което лишава страната от последните устои на националния суверенитет.

Гърция капитулира безусловно, това беше красноречиво изразено. Но един важен въпрос не получи адекватен отговор. Пред кого точно се предаде Гърция? Обичайният отговор на този въпрос е: Германия. Бедните гърци коленичиха пред арогантните германци. Тази теза съживи свързани с Втората световна война антигермански настроения. Фрау Меркел е описванa като безсърдечен злодей.

Едно нещо е сигурно: враждебността между Гърция и Германия, ескалирала около катастрофалните дългове, е доказателство, че "европейската мечта" на трансформиране на народите на Западна Европа в единна братска федерация по модела на Съединените американски щати се оказа пълен провал. Чувството за принадлежност към една единна нация от типа „всички за един и един за всички”, просто няма как да съществува между народи с толкова различни езици, традиции и обичаи, като финландците и гърците например. Оказа се, че приемането на обща валута вместо да ги обедини, ги е раздалечило още повече.

Но доколко всъщност това бедствие е дело на злонамерените германци? В действителност твърде много германци – като се почне от дясното крило на финансовия министър Волфганг Шойбле и се стигне до бившия лидер на лявата партия Die Linke Оскар Лафонтен, биха предпочели доста по-различно решение: излизане на Гърция от еврозоната. Шойбле – защото мисли за германските финанси, а Лафонтен – защото го е грижа за това, което би било най-добре за народа на Гърция, а и на Европа като цяло.

Едно компромисно решение на Германия би могло да предотврати предателството от 12 юли, като организира връщането на Гърция към националната й валута, драхмата. Всъщност около гръцкия референдум мнозинството от европейските правителства на държавите кредитори биха предпочели Гърция да напусне еврозоната. Едно от правителствата, което допринесе за гръцката капитулация, бе френското правителство на Франсоа Оланд. В последните минути на преговорите Франция заема позицията, че Гърция обезателно трябва да остане в еврозоната, за да "спаси Европа". Френски коментатори триумфират, че Оланд бил застанал до Меркел и спасил „неприкосновената френско-германска двойка" и целия Европейски съюз - като настоял, че Гърция трябва да остане закрепена към твърдата валута, която всъщност я бе убила.

Можем ли тогава да направим заключението, че Гърция капитулира пред Франция? Нека не ставаме смешни. Френският дълг съперничи на гръцкия, с тази разлика, разбира се, че Франция има реална икономика. Франция е собственик на най-големия дял от гръцкия дълг след Германия. Но Франция също в крайна сметка е заплашена от правилата на еврозоната и не е в състояние да диктува икономическата политика на Германия.

И тези наблюдения ни насочват към фактора, който е бил пренебрегван в случая с Гърция: отношението на силите в рамките на "трансатлантическата общност" и по-специално – военното крило, НАТО. САЩ запазват относителна дискретност по време на тази криза, но волята на Вашингтон се знае: Гърция трябва да остане здраво в рамките на Европейския съюз по геополитически причини. Гърция е  православна християнска страна с традиционно добри отношения с Русия, разположена е на Средиземно море, не толкова далече от Путинова Русия. Затова и не трябва да й се позволи да се отдалечава. Поне засега.

Има и друг въпрос, който е бил напълно неглижиран: възможно ли е една страна, членка на НАТО, да смени политиката си по начин, който влиза в противоречие с интересите на САЩ? Свободна ли е Гърция да  се насочи към истински приятелски отношения с Русия? Гърция е преживяла военен преврат в не толкова далечното минало.

Американската армия осъществява контрол и наблюдение на държавите - членки на НАТО. Откакто бившият президент Никола Саркози се отказа от стратегията на генерал Де Гол за гарантиране на националната независимост и върна Франция в командването на НАТО, Франция е в наведено положение спрямо Вашингтон - до безпрецедентна степен. И краткото шоу на Франсоа Оланд, "застанал до мадам Меркел", в действителност е било провеждане на политиката на Виктория Нюланд.

Европейският съюз (включително Германия) ще продължи да се бори със своя "гръцки проблем", а Гърция ще продължи да бъде задушавана от Европейския съюз.

Капитулацията на ЕС пред САЩ се случи преди около седемдесет години. Тогава това бе приветствано като освобождаване и либерализъм, разбира се, но се превърна в трайна доминация, която просто беше потвърдена на 12 юли 2015 г. Гърция капитулира. Тази капитулация бе ускорена от върховенството на идеологията на антинационализма – национализмът се смята за източник на всяко зло и Европейският съюз за източникът на всичко добро, защото руши суверенитета на нациите. Тази идеология е толкова доминираща вляво, че много малко левичари се осмеляват да я оспорят. И СИРИЗА е пример за това – дори не се подготвят за напускане на еврозоната, много по-малко за напускане на Европейския съюз. Защото водеща е вярата в силата на "принадлежността към Европейския съюз", независимо от болката и страданието.

В резултат на всичко това само "десни" партии се осмеляват да защитават националния суверенитет. Или по-скоро – на всеки, който защитава националния суверенитет, му се лепва етикет "десен". И твърде лесно се забравя, че без национален суверенитет не може да има демокрация. Бедствието на гърците задължава все повече европейци да имат сериозни съмнения относно политиката на ЕС. Желанието да се отстоява националния суверенитет се сблъсква с препятствието на стереотипите за ляво-дясно. Голяма част от европейската левица се усеща все по-често заклещена между антинационалистическата "Европейска мечта" и унищожаването на демокрацията от финансовата бюрокрация на ЕС.

Гръцката драма е началото на един дълъг и сложен европейски конфликт.

Диана Джонстън е автор на "Югославия, НАТО и западните заблуди. Новата й книга, „Царица на хаоса: премеждията на Хилъри Клинтън, ще бъде публикувана през септември 2015 г. Повече за нея може да намерите на diana.johnstone@wanadoo.fr

Превод от английски език: Пепа Витанова

 
Начало Предишна 8 7 6 5 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla