Tag:ндсв

"Българският модел е велосипед без педали,
но с десет кормила."

Станислав Стратиев

Държавата е в ръцете на 240 души безхаберници и няколко партийни централи. Съдбата на около 7 милиона българи ще се решава на пленум и партиен конгрес, въпреки наказателния вот на гражданството с 28 на сто гласували, който резултат предполага 72 на сто от кабинета да си вземат куфарчетата и да се върнат при булките и съпрузите си.
"Низините не искат - върховете не могат" така бившият кумир на днешните социалисти, Владимир Илич Ленин описа революционната ситуация. Вече десет дни след изборите за евродепутати в държавата, управниците бавят топката и го играят лишени от слух за промени във властта и водената политика. Покрай това някак се разми и формулировката за кабинета с мандат на ДПС, ръководен от БСП-лидера Станишев, а тя беше повече от ясна: "Политическата стабилност на страната е най-важното". А на фона на случващото се в държавата точно тази формулировка звучи до цинизъм абсурдно.

Броят на гласувалите показа колко са ненужни министри, депутати и партийни ръководства - въпреки, че последният хит на управниците, който се оказа с много куплети и припеви е, "Това са евроизбори, и в други държави гласуват малък процент граждани."
Това е колкото удобно, толкова и невярно, тъй като гласувалите за евродепутати, всъщност отново изразиха предпочитанията си към политически сили, а не към личности. В този смисъл е вярно и че на последните избори победител нямаше и всички загубиха.

Демонстрирайки амнезия, министър-председателят Сергей Станишев от сутрин до вечер показва, че е забравил какво се случи с унгарския му колега Ференц Дюрчани, когато призна пред народа си, че е излъгал в предизборните си обещания. Случката бе особено драматична, тъй като извади на площада тълпи от протестиращи с искания за оставка и тези тълпи бяха разгонвани с полицейски сили... Ето това не трябва да забравят мандатоносителят Ахмед Доган, премиерът Станишев и придобилият най-много държавни имоти в света, под формата на лични, Симеон Сакскобургготски.
Слабият театър и неловкото мълчание на кабинета бе заменено с участие на хора от миманса, които трябваше да поемат недоволството на публиката. Така два дни бяхме принудени да слушаме как на Костадин Паскалев му били взели задграничния паспорт неправомерно и как още по-изненадващо този паспорт му е бил върнат. Като че ли някой се интересува от това!
Председателството на БСП, Изпълнителното му бюро, Висшия партиен съвет - какво да променят и кой за какво се бори. Всичко това бе тръснато на отвратеното гражданство с "утехата", че предстоял пленум на столетницата! По стар болшевишки обичай Сергей Дмитриевич мълчаливо пое ударите, тайно разговаря с този или онзи министър или партиец, а на публиката се подхвърлиха остатъци от огризки за някакви евентуални промени, но дали ще бъдат партийни или властови - никой не изясни конкретно.

Десните леви, както ги нарече икономическият експерт доц Чавдар Николов няма да променят нищо, тъй като във властта се останат вицепремиерът Ивайло Калфин, министърът на финансите Пламен Орешарски и заместникът му, Георги Кадиев. Този факт предопределя и бъдещето на държавата, тъй като с бюджета на Орешарски, който и да дойде на постовете на здравния министър Гайдарски и този на образованието, Даниел Вълчев, нищо няма да последва. Преплитането на партийна дисциплина с изпълнителна власт стана нагледен пример как един добър професионалист като проф. Гайдарски може да изпадне в очите на колегите си като слаб министър. Далеч по-логично и достойно щеше да бъде Гайдарски да си подаде оставката, когато видя какво се предвижда за здравеопазване в държавния бюджет, но партийната дисциплина на социалистите не предвижда подобен личен протест.

Не пленум, не конгрес, каквото и да се проведе - депутатите ще оцелеят запазвайки парламентарното мнозинство, ще оцелеят и хора от правителството, а дали ще има забележки в партийните книжки на този или онзи функционер на БСП или НДСВ - това отдавна никого не вълнува. Трите субекта на управляващата коалиция като един замениха политическите проблеми с партийни и така изместиха центъра на напрежението от правителството в партийните си централи. Едновременно с това от БСП заляха обществото с вътрешнопартийни проблеми, по който казус от ДПС и НДСВ замълчаха, за да печелят точки.

Ще има смени в правителството бе тиражирано в медиите, въпреки че кадровите промени не винаги водят до промени в политиката. А кадрови промени може да има и по върховете на партиите, което вече поставя на дневен ред въпроса: защо влязохме в Европейския съюз, след като отново живеем в режим - от пленум до пленум и от конгрес - до конгрес? "Ремонтът е неизбежен. Вярно е, че има повод, но на средата на мандата е хубаво да има малко разместване. И това става навсякъде - и на изток, и на запад, и у нас", коментира отиващият си правосъден министър Георги Петканов.
"НДСВ няма никакви основания за притеснение по повод евентуалния ремонт на кабинета, по простотата причина, че партията не е замесена в последните скандали заяви в Силистра министърът на образованието и науката Даниел Вълчев като уточни, че на конгреса в неделя партията ще направи своите изводи за участието си в управлението и анализ на резултатите от евроизборите.
На въпрос на радио "Хоризонт" има ли вероятност от смяна на курса Вълчев отговори, че НДСВ никога не си е позволявало екзотични завои и не се налага да го прави и сега. Що се отнася до учителските протести министърът заяви, че се правят разчети за увеличение на заплатите, но това може да стане не по-рано от 1 януари догодина и все още е рано за конкретни цифри.
На това му казват нахалство хората! Царедворците едвам успяха да вкарат един свой депутат в европарламента, но затова пък се оказа, че изобщо не се притеснявали за оставането си във властта поне до края на мандата. Шефът на предизборния щаб на хората на величеството, Николай Василев се разсея за оставка след изборния провал /както постъпи колегата му от БСП, Ивелин Николов - бел. Л. М./ и хора от "Врабча" съобщиха, че даже имал претенции да смени присъствието си от едно министерство с друго! Вместо да си ходи заради раздутата администрация и скока на заплатите на чиновниците му, Василев написа не зададено домашно за икономиката на държавата, с което даде заявка на оставане във властта.
На стола на министъра на правосъдието, където доскоро бе Георги Петканов по стар комунистически маниер ще бъде поставен изхвърчал от ръководството на партията функционер, като се сочи името на Пламен Панайотов. Т. е. провалените и нежелани партийци ще запълват дупки в изпълнителната власт! Както си беше по Живково време.

Друг е въпросът, че министър Петканов предстоеше да си отиде, след като се разбра за желанието на Брюксел да ни наложи предпазна клауза за правосъдието. С жеста си за оставка - министърът предпази партията на царедворците и отклони негативите от не извършеното в тази област. Но Петканов запази за партията на величеството това министерство с жеста да си отиде преди да го отстранят, което ще бъде отчетено където трябва и както трябва. С нов пост например.
Лидерът на ДПС, Ахмед Доган даде да се разбере, че смени на негови хора едва ли ще има, което не е изненада. След като Доган се е запътил към властта в държавата самостоятелно, има логика той да не признава, че има негови провалени хора в правителството. Така на заден план ще остане обяснението защо 40 на сто от обработваемите земи са пустеещи, няма да се разисква и защо щетите от наводненията Емел Етем ловко прехвърля на местната власт, никой няма да критикува министър Джевдет Чакъров за мудност и бездействие по важни проблеми в държавата. Доган е мандатоносител, но той не е политик, който поема негативи. В традициите на политическото му поведение 17 години вече е залегнала формулата да поема единствено успехите и да се разграничава от загубите и лошите резултати.

И тъй като друга характерна отлика на лидера на ДПС е да не мълчи, когато в тройната коалиция се решават кардинални проблеми - то той е готов с искания и нови претенции към партньорите си. Така вместо да поеме своя дял от негативите на управлението на правителството, Доган, с отвличащ маньовър ще предявява претенции към Сергей Дмитриевич и Симеон!
Смяна на министри или промяна на политиката на кабинета, какво ще бъде предприето - това никой от върховете в изпълнителната власт не иска да уточни или коментира, а точно тук е разковничето за оцеляването на правителството докрая на управленския му мандат. Доган няма да сменя свои министри или зам.-министри. Величеството вече води с един на нула с оставката, която заяви Петканов, и така дузпите отново ще се бият във вратата на премиера и лидер на социалистите - Станишев.

Царедворците отказват публично да коментират кой трябва да си отиде и кой да остане в кабинета, тъй като са в неведение за случващото се в държавата. Два дни преди партийния форум на хората на Симеон за предстоящия им трети, извънреден конгрес, спокойно може да се каже, че гласувалите за тях в евроизборите ще бъдат и делегати на партийния форум.

"Нямаме особен избор, защото сме я оплескали - не малко, а много" - тази фраза признание на освирквания социалист-премиер Ференц Дюрчани в България няма скоро да прозвучи, защото едно е да си бил под турско робство, а далеч по-различно е да си бил под австро-унгарско владичество. Но нашите политици не четат историята, те живеят с убеждението , че я пишат и са част от нея. Което пък си е лоша карма за българите.

"Никой в Европа освен нас не е правил подобни глупости - каза унгарският колега социалист на Станишев, Дюрчани. - Очевидно ние лъгахме през последните две години. Лъжехме всяка сутрин, всяка вечер." Нищо ново под слънцето бихме допълнили ние, българите. Дюрчани вече не е сам, в България се пръкна неговото повторение в лицето на премиера Сергей Дмитриевич. Разликата е в откровеността - идеологията и действията са същите.
Нито ските с министри социалисти, нито природата в Банско умилостивиха еврокомисарят Франко Фратини показаха последните събития. В интервю за електронното издание "Юръпиън войс" Фратини заяви, че е готов да активира предпазна клауза в областта на правосъдието в случай, че не установи напредък в реформите в двете страни, което означава, че в Европа няма да признават решенията на българския съд.

Управляващата коалиция бе щедро възнаградена в туширането на скандали и очаквания за оставки и от опозицията, доколкото може да се говори за такава в България. Докато при социалистите ври и кипи, от синята централа се чуха викове, скандали и лидерът на СДС и бивш водач на листа за евродепутати, бивш президент, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш адвокат Петър Стоянов хвърли ключовете и изхвърча нервно от партийната централа. С което не развълнува особено колегите си по партия, а още по-малко пък избирателите си, които вече са един стадион хора.
На запад биха се намерили хора, които ще допуснат, че на опозицията й се плаща за цирковете в партиите, но ние в родината сме наясно, че това се случва спонтанно. Бягството на Стоянов бе толкова изненадващо, че нямаше време някой да се провикне: "Кажи си, Стоянов! Те ще те разберат!" Така отдясно бе осигурено веселие за електората, което пък даде глътка въздух за тресящите се от партийни борби социалисти.
Не се научиха как да подават оставки в тази страна! Един десен лидер, Иван Костов, два пъти министър на финансите и веднъж премиер, загуби на пролет, но обеща оставка наесен. Друг, пак десен лидер, с име Петър Стоянов - обяви, че си отива, но впоследствие се оказа, че е имал в предвид, че се прибира в къщи, но не и от партийната централа. И така, докато видя, че няма накъде и хвърли ключовете, тичайки.

В крайна сметка и двамата останаха в парламента, като депутати от политическата сила, в която заявиха своите оставки. Подобно на третия си другар, Стефан Софиянски, който също си събра багажа от партията, но не и от Народното събрание.
Четвърти политик, действащ министър на правосъдието обяви оставка, но след това стана ясно, че всъщност не си я е подал, а само си приказва за нея.

И докато си играеха на тука има - тука нема оставки, в Япония се самоубиха министър и негов бизнес партньор и то само заради подозрения че са замесени в корупционни схеми и практики.
Пети политик, шеф на мегаминистерство, на когото уволниха заместничката, а него пратиха в принудителен неплатен отпуск, се закани, че няма да си подава оставката доброволно. А както е известно - проявите на насилие в политическите централи отдавна не се практикуват.
Да го играеш вариант на Балканджи Йово - "Партия си давам, глава не давам" в 21 век, когато протръбихме надлъж и на шир, че сме в Европейския съюз - е меко казано далеч повече от политическо садо-мазо.

Кой ще лее сълзи, кой с кого и какво ще заменя или разделя - предстои да видим тепърва. Засега не ми остава нищо друго, освен да припомня думите на отишлия си без време класик Станислав Стратиев:
"Ние тръгваме за Америка и стигаме до Индия...
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол.
И гладен, И безработен...
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места...
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание."


 

Председателят на Лекарския съюз се бори за циментиране на поста * Исканията на медиците са за повече пари и оставки * Правителството прояви политическо високомерие и не обърна внимание на протестите

Няколко хиляди медици от цялата страна протестираха пред храм-паметника "Ал. Невски" срещу кризата в здравеопазването. Към митинга на лекарите и медицинските работници се присъединиха и събралите се пенсионери, които за пореден път стачкуваха срещу ниските си доходи. Броят на протестиращите според организаторите и полицията се различаваше в пъти, завалялият дъжд намали напрежението за управниците, въпреки че подобни протести освен в столицата имаше и във Варна, Бургас, Плевен, Пиринско - Петрич, Благоевград, Смолян, Враца, Видин, Сливен и Добрич. Като организитори на протестите се афишираха Българския лекарски съюз - за да бъде циментиран постът на председателя му, Андрей Кехайов и някаква Асоциация на професионалистите по здравни грижи, която не е толкова известна на гражданството и за нея мнозинството чу за пръв път.

В специална декларация, която бе връчена на председателя на парламента Георги Пирински и депозирана в Министерски съвет, протестиращите изложиха своите 16 искания и настояха за среща и с премиера Сергей Станишев. Два процента повече от брутния вътрешен продукт, оставка на председателя на Здравната каса, оставка на председателя на УС на НЗОК и извинение на министър Гайдарски заради уронване на престижа на лекарската професия. Към исканията си лекарите настояха и за увеличаване на стартовите заплати, и незабавно възстановяване на договорното начало между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/.

Медиците предупредиха, че в случай, че не бъдат изпълнени исканията им ще преминат към ефективни протестни действия.

"Нямаме политически искания", побърза да заяви председателят на БЛС д-р Андрей Кехайов, като допълни, че кризата в здравеопазването е налице. Това разбира се бе поредната недомислица, която изрече Кехайов, тъй като исканията на медиците са в резултат на политическото безхаберие на управниците.

Протестът на лекарите бе уважен от д-р Клод Ветцел, президент на Федерацията на европейските лекари на държавна практика, който отбеляза, че здравеопазването явно не е приоритет на правителството на България, след като за него в бюджета се отделят два пъти по-малко пари в сравнение с други страни в Европа.

Здравният министър Радослав Гайдарски определи действията на своите колеги като спекулация на шепа хора от БЛС, като с това свое изказване Гайдарски за пореден път затвърди убеждението, че е слаб министър, макар и добър професионалист и в позицията му по отношение на протестите надделява партийната му вярност към социалистическата партия.

Протестиращите бяха подготвили и плакати: "Гайдарски и Райнов са опасни за вашето здраве", "Здравната каса - беззаконие от класа", "Не убивайте хуманността и милосърдието", "Повече пари за здравето на народа", "НЗОК на пациентите, а не на администраторите". В имената от плакатите липсваше това на Орешарски, който определи размера на парите за здравеопазване в бюджета, липсваше и това на Веселин Близнаков, който настоя за увеличаване на средствата за министерството му и го получи.

Адекватни ли са позициите на началниците в здравеопазването?

"Категорично мога да кажа, че криза в здравеопазването няма, има проблеми, заяви в предаването "Кой говори" на Дарик радио директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова. - Когато една система работи, когато финансиращата институция е в състояние да заплаща труда на лекарите, аз смятам, че криза няма", подчерта Тодорова. Според нея, за да не се стигне до криза, трябва много работа, за да започне разрешаването на тези проблеми, които вече са ясни.

Д-р Тодорова пропусна да спомене недофинансираните клинични пътеки, липсата на заплащане на труда по клиничните пътеки на лекарите и другия медицински персонал. И докато наричаше черното бяло, същата д-р и директор на НЗОК тръгна да говори на границата на лъжата по системата на здравеопазването, за която бе приета от парламента в 2001 г. написана Стратегия, но не и изработена Програма за действие и финансова рамка към тези така важни документи за всяко национално здравеопазване. Тодорова показа още веднъж и твърде нагледно истината, че на управляващите им липсва интелектуален ресурс и финанси, с които да извършат реформата в здравеопазването - същата реформа, която все още не е започнала.

"Никой не ми е искал оставката - нито официално, нито нелегално" - заяви рано сутринта в деня, определен за протести здравния министър д-р Радослав Гайдарски в сутрешното предаване на Нова телевизия. - Доколкото знам Лекарският съюз протестира, че няма подписан Национален рамков договор, който трябваше да бъде подписан другата седмица... Нормално е да протестират хората... . Аз бях, примерно, в Пазарджик, бях в Смолян, във Видин, на много места, лекарите спокойно си работят и няма такива протести от тях. Даже някои от тях не знаят за какво става въпрос. А самото ръководство, заедно с ръководството на сестрите, госпожа Маркова, те ходят заедно непрекъснато с господин Кехайов от град на град, събират част от хората и им казват: нали виждате колко е тежко в здравеопазването, дайте да се съберем да протестираме...

... всичко, което е възможно сме направили на този етап... Имаше две пресконференции - едната беше в БТА, другата беше в Народното събрание и там изяснихме, че няма нито криза в здравеопазването, няма криза, а има проблеми. И това са проблемите, които ние се опитваме сега да решим и ги решаваме... Аз мисля, че реформата върви. Реформата си върви. Това е, че, например, прехвърлихме парите, които бяха изцяло в държавната хазна, по-рано в Министерство на здравеопазването, ние прехвърлихме изцяло парите в касата...

...доплащането трябва да бъде гласувано от Народното събрание. Не може нито здравното министерство, нито Националната каса да реши този проблем... Ние сме за това да не се доплаща. Против доплащането на този етап. Но не сме казали, че по принцип по-нататък, защото тази Стратегия, която говорихме преди малко, тя визира това доплащане. И ние казваме, че когато в един момент, когато българският народ стане да живее по-добре, по-заможно, влязат повече пари в държавата и в касата ... Аз, примерно, не мога да кажа, че НДСВ е на позицията, че трябва да се доплаща. Отделни членове и в БСП, и в НДСВ, и в ДПС има хора, които поддържат доплащането. Аз също не съм против, но въпросът е, че не е моментът сега. Аз го казвам по-нататък.

... Етичната комисия да вика министъра? Е, това ще бъде вече голям прецедент - Етичната комисия да вика министър... Е, как ще отида? Аз това Ви казвам, че това ...., аз съм администратор, в момента изпълнявам административни функции. Етичната комисия се занимава с проблеми, ако наруша, примерно, някакви етични норми, в смисъл направил съм някаква беля с болния или...

... като започне протестът. Това е една нормална, демократична израз на нормален, демократичен израз на волята и (...) на тези хора."


"Няма да подам оставка, защото проблемите в здравеопазването не са от днес" - заяви авиационния доктор, Емил Райнов, зам.-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на НЗОК. - Проблемите в здравеопазването в никакъв случай не са криза и хаос, но има насъбрани проблеми, които трябва да бъдат решени от цялото общество. Не за първи път няма подписан рамков договор. Нищо фатално не се е случило. И други години е имало без рамков договор. Това каза в предаването на бТВ "Тази сутрин" Емил Райнов, зам.-министър на здравеопазването и председател на УС на НЗОК във връзка със спора около подписването на Национален рамков договор в спора между НЗОК и Българския лекарски съюз /БЛС/.

Скандалът с рамковия договор е ежегоден и е шеста година поред, обясни той.

Според него вината за тази година категорично не е на касата, а е на Управителния съвет на БЛС. "Незабавно да се възстанови договорното начало чрез промяна в Закона за здравното осигуряване, възстановяваща текстовете съществували до декември 2005 г.. - е написано в Декларацията, на лекарите, която бе внесена в Министерския съвет. От бранша настояват за създаване на ясна нормативна база и адекватно заплащане на медицинските дейности, финансирани от Държавния бюджет, както и за спешно разглеждане и приемане на проектозаконите за правата на пациентите. Медицинските служители поискаха още управляващите да изпълнят предизборните си ангажименти в сферата на финансирането на здравеопазването.

Вината за хала на здравеопазването е изцяло у политиците

Законът за пациентите чака вече пета година да бъде приет. В същото време парламентът гледа Закона за проституцията.

Много неща не са свършени и не всички се измерват в пари. Естествено, главното са парите, определени в бюджета за здравеопазване, но не по-малко значимо е и да се наблегне на качеството на услугата, а не на разликата в цените. Вече година и половина този кабинет управлява, а Програма за действие към Националната стратегия все още не е написана, за да се тръгне и към съставяне на финансовата рамка. Година и половина не се намериха експерти, не се намериха интелигентни хора, които да довършат документите по прилагане на Националната стратегия. И за това бездействие не са нужни пари а организация.

Защо не бе свършено нищо по съществуващата и написана вече Национална стратегия? Защото началници в здравеопазването са хора, които са чиновници, хора без професионално виждане за решаване на проблемите на здравната реформа. Това е причината здравната реформа да не започне все още. Така на практика се получава парадокс: д-р Румяна Тодорова, министър Гайдарски твърдят, че реформата върви, а тя все още не е започнала и няма как да се е случило това, след като написаната преди 6 години Стратегия не е станала повод да бъде разработена Програмата за действие и Финансовата рамка.

Протестът на лекарите мина. Очакват се предупредителните действия и националните стачни протести - началото на лекарското недоволство не бе оценено разбрано правилно от управниците. Поне засега. Какво липсва, за да има успех това недоволство: липсват таксита. Като онези, които блокираха парламента за цял ден и втресоха политиците. С блокиране на столицата таксиметровите шофьори си уредиха патентен данък - екстра, която ако бъде дадена на медиците ще облекчи данъчната им тежест и удръжки на и без това малките заплати.

От 19 февруари лекарите ще преминат към предупредителни стачни действия и ако и тогава не се вземат мерки по исканията им, те са с намерение да започнат национални стачни протести.

На протеста на лекарите не видяхме Волен Сидеров, който обикновено е дежурен в подобни мероприятия. Лидерът на "Атака" бе зает в същото време да прави театър пред Следствието, където бе повикан да даде показания.

 
Продължение от 28 декември

Вчера цитирах бившия министър на правосъдието Антон Станков, който призна, че нашите медицински сестри фактически са лишени от защита. Защитникът Владимир Шейтанов пък обясни, как не е бил допускан до процеса, въпреки, че е бил упълномощен от две от сестрите да ги представлява. Шейтанов обясни, че е имало груба политическа намеса от страна на български политици в работата на защитата.

Днес ще се спра на това, по какво си приличат позициите на адвокат Хари Харалампиев и заместник-министъра на външните работи Феим Чаушев по казуса "Либия" - двама души, от чийто действия зависи съдбата на българките.
Във вчерашния текст по проблема с процеса в Либия и смъртните присъди, които бяха потвърдени стана дума за грубата политическа намеса на изпълнителната власт в работата на защитата. Сам бившият министър на правосъдието Антон Станков обясни, че "кой ще бъде финансиран като защитник, е въпрос на два елемента. Първо, кой има пълномощно, и второ, кой Междуведомствената комисия е преценила, че може да бъде финансиран."

Още по-скандално прозвуча признанието на Станков, че "нашите медицински сестри фактически са лишени от защита", което навежда на мисълта, че процесът, който се води години наред е опорочен. В този ред на мисли ще добавя, че съдът не допусна да бъдат разпитани свидетели на защитата на българките и не взе под внимание доказателствата, които бе готова да предостави тя.

Един от по-късно присъединилите се защитници в процеса бе адвокат Хари Харалампиев, същият, който пое защитата на двамата полицаи, убили по непредпазливост 68-годишният гъбар Георги Божинов. На последното заседание на Наказателния съд Харалампиев не присъства. В студиото на сутрешното предаване "Здравей, България!" той бе включен по телефона. Ето неговата позиция:

Хари Хараламбиев: Сега ще обясня. Най- напред по поведението на българските адвокати в процеса. Аз твърдя, че българските адвокати са демонстрирали едно завидно процесуално поведение, защото те се стремяха чрез пледоариите си да помирят правосъдието със свободата, инстинктът, за която е по-силен от самата свобода. Твърдя и още нещо. Че в битността ми на адвокат аз съм поданик на съдебната зала и затова твърдя, че процесът в Либия трябва да се реши не другаде, а тъкмо в съдебната зала. Там, където се твори правосъдие...

... Аз зная за намерението на близките на Нася Ненова и Валя Червеняшка да снемат доверието от Бизанти, Ялнъзов и от мен. Всеки има право на свободно волеизявление. Ще кажа обаче, че ще бъде допусната груба грешка и то непростима, ако се снеме доверието от Осман Бизанти. В този процес той е незаменим...


Във връзка с виждането на адвокат Владимир Шейтанов да се води процес в западна държава, Харалампиев обясни:
.... Термин "да се пренася процес", юридически не съществува... Терминът е да се промени подсъдността на процеса... Това практически е невъзможно, разберете... Всъщност, въпросът ви е, какво да бъде поведението оттук нататък на защитата. Аз твърдя, че поведението трябва да бъде такова, каквото е било до този момент."

Има ли успешен ход за България в либийския лабиринт? По тази тема в студиото на Нова телевизия, в предаването "Здравей България!" бе поканен да говори заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев, същият който няколко пъти обещаваше, че следващия месец сестрите ще се завърнат в родината. Същият, който след повторното произнасяне на смъртни присъди за българките отиде в затвора, за да им пожелае "Весела Коледа и щастлива Нова година!" Същият Чаушев, който казваше: "Делото е тръгнало според очакванията ни", даже, когато то още не бе тръгнало. Същият Чаушев, който докато се четяха присъдите в съдебната зала се бе скрил в Посолството на България. Това е човекът, който участва от българска страна в четиристранния формат на преговори и месеци наред бе носител на най-оптимистичните очаквания за изход от процеса. Даже и след повторното прочитане на смъртни присъди Чаушев пак каза, че е оптимист! А по отношение на следващите стъпки, неговото "компетентно" мнение бе, че решението отива автоматично във Върховния съд и не е нужно обжалване от страна на българската защита! Ето какво каза зам.-министъра в телевизионното предаване на Нова телевизия:
"Моят оптимизъм се базира на конкретни факти, договорености, ако говорим за оптимизъм. Моят оптимизъм беше много по-уверен от колкото оптимизма на нашите партньори, съюзници, които участваха в четиристранния формат... Значи-и-и аз вече, четвърти път, пети път обяснявам и сигурно ще се наложи сега още веднъж да обясня, значи откъде идва моят оптимизъм.
Процесът щеше да приключи някъде в началото на август или септември, разбира се никой не знаеше и не може да знае какво ще бъде тогава решението на съда. Можеше да бъде и същото решение, но процедурата, която днес трябва да изпълним, щеше да изпълним и тогава в продължение на два месеца, два месеца и половина, три месеца и затова всичките бяхме оптимисти, че именно в този период казуса ще намери някакво решение... Но в последствие се появиха-а-а , препятствие бих казал, а-а-а никой не предполагаше, че съдебният процес ще продължи толкова дълго, имам предвид 12-13 заседания. Първо, от либийската страна ни показаха там някакъв филм, който абсолютно не е доказателство, това, което отне две съдебни заседания. Впоследствие адвокатът на палестинския лекар изчезна по едно време, трябваше да го намерят някъде - заседанието беше отложено. И нашта защита щеше да докара някакви свидетели - това продължи може би две заседания и така...
На последното заседание както разбирате, нашия главен защитник Осман Бизанти се разболя. При това положение...
Вижте, ние влияние върху съда нямаме, наистина нямаше, нито либийската страна... това поне, което и на нас ни е казано... то се вижда, че те нещо защитават, всичките очакваме решението на съда...
/Прави печатление, че Чаушев бърка времената, не доизрича всички звуци от думите, бърка рода на съществителните, логиката в изказа, но силният чужд акцент доминира най-много в речта му - бел. Л. М./

Вижте сега, дали либийския съд е независим или е зависим, това не е толко важно, важно, че ние имаме един съдебен процес, който излезе с едно решение...
Сега господин Коритаров, ние имаме тука един конкретен факт, значи наште медици са осъдени повторно на смърт, това е решението на съда. За мене е важно оттук нататък, важно, какви ше бъдат наште ходове, какви ше бъдат наште инициативи по-нататък... това много по-важно отколкото сега да дискутираме каква е съдебната система на Либия...


Дотук Чаушев споменава факти, довели до отлагане на делото, а не фактите, които са го накарали да бъде месеци наред оптимист - бел. Л.М./

Преди малко значи, или аз не мога да обясня или не знам, някой не иска да разбере... Първо заседанията на съда по конкретния процес трябва да бъдат не повече от 3, 4 или 5 или 6, след което щяхме да имаме някакво решение. Ако решението, независимо какво е решението тогава, ако решението, например съда излезе с решение за определени години аааааааа присъда затвор и тогава щеш да влезе в сила договора за правна помощ между двете страни, можеше да бъде и същото решение. Можеше, всички опции бяха валидни. Можеше да бъдат, да.

... Е, вижте, тука, както ви казах, много пъти съм повторил, още веднъж ше повторя, това не е края на пътя. Вратата не е затворена. Предстоят... Това е един процес, върви Върховен съд, след това Висшия съдебен съвет. Така че в този период, който ни предстои трябва да бъдат нашите действия, толко ефективни и неразумни бих казал, все пак този процес не участваме ний сами, говорим в разговорите, това са даже в четиристранния формат, и всички тези неща ни дават основание наште конкретни договорености.


Въпрос на водещия Коритаров: Някой давал ли е гаранции, че нашите сестри ще бъдат спасени въпреки присъдата...

Чаушев: По тази тема аз не искам да говоря... това си е въпрос на преговори... Имаме всички индикации знаци имаме, че не искам да коментирам тази тема... Сега да не говорим за политически гаранции, говорим тука чеее, пак ви казвам пътя продължава, процедура има... Трябва, за да бъдат изпълнени смъртните присъди, то трябва Върховния съд да потвърди, след това Висшия съдебен съвет да потвърди, и така че, тогава стават вече смъртните присъди вече факт... Страните, които участват в този процес и така че всички те, които полагат огромни усилия, наистина в това число и либийците, в това число либийците ви казах иииии проблемът трябва да намери своето решение...

Аз не искам да говоря нито за гаранции, оставете в момента, както ви казах най-важното какво ще предприемем ний, какви ще бъдат нашите действия. Според мен това много по-важно за да казуса да намери решение...


Водещ Георги Коритаров: България официално твърди, че сестрите са невинни. Едновременно с това водим политика, която в крайна сметка е сведена до това, след произнасяне на присъди от либийския съд, което означава обвинителна присъда, да бъде намерена някаква развръзка и съответните средства за семействата на заразените. Това не е ли противоречие?

Феим Чаушев: Значи едното нищо общо няма с другото. Значи ние казваме "сестрите са невинни", а от друга страна в Бенгази има един проблем с над 400 заразени деца, което..., то е доказано, че нашите медицински сестри нищо общо нямат с тази епидемия, но от друга страна ние трябва да покажем нашето съчувствие съпричастност към този проблем, чисто с хуманитарна цел. Ние го показваме това нещо. В този смисъл проблемът трябва да бъде решен именно, когато се създаде баланс на интересите...

Значи трябва да бъдем обективни и наясно с нещата, че дали ше бъдат намалени, говоря във времето тези.. присъдите, или ще бъдат помилвани сестрите, ееее как ше бъде решен този проблем, аз не мога отсега да ви кажа, но все пак сестрите шсе върнат в България с определена присъда... Това вече ще го оставиме настрана... Не мога да ви, аз точно кажа кога ще се върнат, не искам да правя никакви прогнози, но ние полагаме усилия проблемът да намери своето решение...


Водеща Лора Крумова: Какъв трябва да бъде тонът, втвърдяване ли да има, или просто трябва да се запази разумния тон. Може ли по някакъв начин втвърдяването да повлияе отрицателно според Вас?

Феим Чаушев: Вижте, ако искаме наистина да бъде решен този проблем, а не вярвам в България да има човек, който да не желае освобождаването на сестрите и завръщането им в България, проблемът може да бъде решен без...значи аз, ако говорим за тона, ако говорим за подхода, ааа нека тези господа, които мислят така, че с агресивния тон ееее, и най-крайните реакции така ще бъде решен този проблем, нека да се допитат до нашите партньори съюзници, които ... и да видят тяхната позиция каква е, какъв трябва да бъде подхода... Сега, тука има едно нещо, което, аз съм за твърда позиция, но с разумни действия, с умерени ходове, като се има в пред вид, че въпроса ще бъде решен с либийска страна... Аз друг ефективен ход или ефективен инструмент не виждам...

Пак ви казвам, втвърдяването на политиката или нашите реакции спрямо Либия, аз като ефект, като разумен подход, според мене, ееее много е далече от подобен разумен подход... Разбирате ли, ако искаме да бъде решен проблема. Ние трябва да се съобразяваме с конкретните факти...въпроса е, главното е да се реши главния процес...

Много положително роля изигра посещението на президента Георги Първанов в Триполи, бих казал, президента отвори вратата на дипломацията да почнат тези преговори...Аз винаги съм бил за твърд тон, но с разумни действия, едното нищо общо няма с другото... Аз пак ви казвам, ако човек нищо не знае, нека да се допита до нашите партньори съюзници, които активно участват в този процес /четиристранния формат на преговори в Лондон - бел. Л. М./ кое би било най-ефективната позиция или разумните ходове... Някой ако смята, че без Либия, без либийско участие този проблем ще се реши, нека да дойде да даде своя рецепта, да каже "Да, това е подхода"...

Сега, вижте, аз, преди Коледа информирах Комисията по външна политика в парламента, аз страшно съм изненадан, държанието или казаното част от депутатите, Ще ви кажа защо: какво значи, ние полагаме огромни усилия, за да бъде решен този проблем, значи това, нашите усилия са били национално безотговорни, безотговорна позиция. Добре, аз разбирам например Константин Димитров, който е бил четири години заместник-министър какво е направил? Нещо да е направил? След това, кое е национална безотговорна позиция? Аз разбирам за ДБС, говоря най-искрено, за ДСБ национална отговорна позиция е сестрите да останат в затвора, дай Боже това да не се случи, дай Боже това да не се случи да ги осъдят, да бъдат изпълнени смъртните присъди... това е за тях. Проблемът не е на ДСБ, проблемът нито на БСП, нито на ДПС, нито на друга партия, проблемът е национален...

Сега, какво да бъде твърдостта? Значи нещата след първи януари се променят, коренно, след нашто пълноправно членство в Европейския съюз. Ние имаме вече механизми, имаме лостове, по-силни, имам в пред вид имаме депутати в европарламента, имаме комисар, и така че ние ще участваме активно във формирането на общата външна политика на ЕС... Тука да бъдат насочени наште усилия и инициатива, ако говориме наистина за диалог...
Както виждате в последно време толко много специалисти, като почнете от Гарелов до Костов, толко много специалисти експерти по тази тема излезнаха... Ето например, господин Гарелов, ако иска да излезе от шоубизнеса инструменти не са сестрите, не на гърба на сестрите... не могат да бъдат сестрите инструмент за постигане на някакав личен имидж...
... Поне беше заявени, че всичко това ще се случи в кратки срокове /става дума за развоя на последните събития след произнасянето на повторни смъртни присъди - бел. Л. М./аз не мога да кажа ... това заяви либийската страна, официално, да, това всичко ще се случи в кратки срокове... За мене е важно сега, ако наистина ние всичките желаем искрено сестрите да бъдат освободени, да се завърнат в България да престанем да използваме за някакви цели, лични или за партийни цели, трябва да бъдем наистина разумни, защото аз посетих сестрите, те са в психическо такова състояние, че всяка дума, всяко изречение играе много голяма роля... ако искаме ние да помогнем на сестрите трябва да бъдем разумно и нашите действия наистина много умерени и ефективни...
Външно министерство винаги е било отворено и сега е отворено, аз искам например от тези умни глави, компетентни хора, искам от тях да кажат: това е предложението, което ще доведе до освобождаването на сестрите... Те предложения не правят - само критикуват...

Докато траеше разговора с Феим Чаушев, 90 процента от зрителите на Нова телевизия гласуваха, че смятат, че диалога с Либия е невъзможен.
Предадох думите на адвокат Хари Харалампиев и заместник-министъра на външните работи по казуса "Либия", защото в позициите на двамата имаше нещо много общо - какво, ще оставя читателите сами да преценят.

Дали позицията на двамата е печеливша за два пъти осъдените на смърт българки - аз лично оставам с дълбоко съмнение и тревога.

"Не трябва да търсиме вина" - заяви в сутрешното предаване на Би Ти Ви заместникът на Ахмед Доган, Росен Владимиров. Тук веднага ще опонирам на този така наречен политик, като му припомня, че в Либия невинни са осъдени на смърт и то без вина, а виновни политици за този процес - днес го играят невинни и дават акъл какво да се прави.

Вчера Агенция ИТАР-ТАСС цитира либийския външен министър Абдел Рахман Шалкам, че Либия "няма да реагира на подобен натиск, откъдето и да идва - Америка, Европа или другаде". Това изявление е важно с оглед каква политика да следва България оттук насетне. Защото не трябва да забравяме, че на вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Ето защо не бива да се пропуска и фактът, че след прочитане на повторни смъртни присъди за българките, САЩ реагираха с премерено разочарование и това е част от предпазливата американска реакция.

Все пак на везната са петрол и оставането на Кадафи на власт, срещу признанието, че българките са невинни. Накъде ще се наклони везната - всеки сам може да прецени.
 

В България се връща статуквото за сливането на партията в държавата * Партиите са блокирани за действия от властовите центрове в сянка на едрия капитал * Проблемите на коалицията се пренесоха ловко единствено върху социалистите

Цялата държава се занимава с проблемите на социалистическата партия - кой кого иска да измести, кой е корумпиран и кой дърпа конците на събитията вече цяла година, кой е десен при левите и кой иска с лява политика да върне избирателите за местните избори. Обстановката напомня поразително тази около 10 ноември 1989 година, подобна е и на края на 1996 и зимата на 1997. Червеният лидер на партията и министър-председател е слаб, зависим, ограничен в действията и решенията си, притискан да върши или отстъпва за едно или друго, изчерпал се, като лесно, без проблем се огъва както в ръцете на коалиционните си партньори, така и спрямо натиска на вътрешнопартийната опозиция. Промените в партията от 20 май до днес се превърнаха в проблеми на редовите български граждани - гласували или негласували - тъй като непрекъснато им се повтаря, че от промените в кабинета и БСП зависи едва ли не тяхното бъдеще. И пак подобно на десетоноемврийските събития се натрупаха очаквания, че едва ли не кардиналните смени в социалистическата партия са в състояние да разчистят пътя на други социалисти в следващите години на власт. Отново партията е държавата и държавата е партията.

По традиция, позната от историята на БКП/БСП, предстоящият партиен форум, от който се очакват кардинални решения за промени, ще бъде предшестван от резултатите от прокурорската проверка по скандала "Овчаров - Александров". " В близките два дни официално ще бъдат обявени резултатите от проверката на Софийска градска прокуратура по скандала обяви пред журналисти заместник-главният прокурор Камен Ситнилски, предаде репортер на Агенция "Фокус". Очакваше се, че днес директорът на следствието Ангел Александров отново предстои да даде показания пред прокурор по случая. "Тази проверка е образувана предимно по обясненията на замесените лица, тя е твърде бедна откъм веществени и други документни доказателства", посочи Ситнилски и обясни, че това не означава, че положителен резултат от проверката няма да има. Не зная какво има предвид Камен Ситнилски, когато говори за положителен резултат от все още не приключила прокурорска проверка - това предстои съвсем скоро да видим. От друга страна е ясно, че партията е подготвила и свела за сведение предизвестен резултат от прокурорската проверка, който на "Позитано" да облекат в партийно решение за предстоящия форум.
Сигнали за вече взето решение какъв да бъде изходът от проверката по скандала даде и зам.-главният прокурор, като уточни, че при проверката не ставало дума за доказателства в истинския смисъл на думата, а за събиране на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Оттук е близо изводът, че досъдебно производство по прокурорската проверка едва ли ще има - което откъдето да го погледне човек си е положителен резултат за хората от БСП и правителството на Станишев.

Пак преди пленума, Овчаров си удължи принудителния неплатен отпуск с цел да се успокоят страстите както в партията, така и сред гражданството. Подобно "отстраняване" на главния участник в скандала е превантивно, тъй като би намалило страстите в партията и сред неговите противници, което пък от своя страна би помогнало на лидера и премиер Станишев да прокара вече взетото партийно решение спрямо него. С тази цел оставка подаде и шефът на предизборния щаб, Ивелин Николов - най-яростният привърженик на Овчаров в партията. С оттеглянето си, Николов /след Станишевото решение за уволнение на зам.-министър Корнелия Нинова - бел. Л. М./също даде принос в намаляване на напрежението и пое удара върху себе си, за което предстои да бъде партийно възнаграден с пост поне в изпълнителната власт - посочиха източници от "Позитано".
Рамо на Станишев преди партийния форум даде и човекът на Овчаров, Красимир Премянов, с думите си, че не са свалили доверието си от лидера и министър-председателя Сергей Станишев.
Разликата между столетницата и десните политически партии вече е очевидна и я изрече не друг, а Красимир Премянов: докато десните са разделени в многообразието, то левите са единни в многообразието на идеи, крила и течения. По темата със скандала "Овчаров - Александров" и незадоволителното представяне на БСП на евроизборите, Премянов е от хората, които не са за радикални промени. "Търсенето на изкупителни жертви няма да възстанови доверието на хората в БСП. Необходим е задълбочен анализ на резултатите от изборите за Европарламент, на причините, довели до тези резултати, както и на начина на функциониране на партията. И аз се надявам, че този разговор ще се състои и в него ще бъде мобилизиран целият потенциал на БСП, ако искаме да си върнем доверието на хората.

Дали анализ и разговор ще задоволят очакванията на избирателите на социалистическата партия - това отсега предвещава по-нататъшно срутване на лидера на ръководството й, категорични са източници от "Позитано", но кой ще надделее - това е известно, че се решава извън централата, в офиса на крупни партийно припознати икономически субекти.
Авторите на сценариите за кризата в партия и държава далеч не бяха водени от желание да направят целите на партията по-прагматични и по-близки до очакванията на избирателите. Всеки, който смята, че това е така - греши. Зад хора от ръководството на "Позитано", които предизвикаха и поеха скандала стоят интересите на определени икономически фактори групировки и това е в основата на блокирането на хората около лидера и премиер Сергей Станишев да решат бързо ефективно проблемите, възникнали след евроизборите.

Министърът на икономиката Румен Овчаров има готовност за война срещу своите, ако понечат да го сменят. "Няма да бъда жертвеният агнец", отсякъл той пред съпартийци. Овчаров бил категоричен, че няма да се даде без бой. Министърът в принудителен неплатен отпуск бил готов да извади компрометиращи данни за хора във властта и управлението на коалицията и като се знае упоритостта му да остане във върха на партия и правителство - може да му се вярва.
Не е тайна, че приближени на Сергей Станишев убеждават премиера да отстрани министъра. Доводът им е, че дори Овчаров да излезе чист от прокурорската проверка, само смяната му била в състояние да върне доверието на не гласувалите привърженици на БСП в партията. Не е тайна и че другият заместник на социалистическия лидер - Румен Петков негласно взе участие в скандалите, но засега излиза сух от събитията.

Партиите или частният капитал движат процесите във властта? Събитията след 20 май показаха, че партийните централи са безсилни да извършват незабавно каквито и да било промени и да овладеят властта. Борбата на различните идеологически течения се оказаха фасада за истинското противоборство при социалистите. От друга страна идеологическото лутане и празнота в най-старата политическа сила - БСП бе компенсирана в последните 17 години с властово влияние на неясни за обществото икономически субекти, които се родееха с партията поради факта, че бяха творение на част от нейния елит и уж отстранените специални служби. Така познали връх и елиминиране изгряха и угаснаха на политико-икономическия небосклон Илия Павлов, фирмите на "Орион", банковата афера "Акарам", Андрей Луканов и Емил Кюлев.

Успоредно с тези събития вървеше и преструктурирането в процесите на първоначално натрупване на капитала - започна се от магистралните обири, премина се през рекета и силовото застраховане, граничната контрабанда, банковите фалити, кредитните милионери, криминалната приватизация, за да се достигне до далаверите в еврофондовете, прането на пари в строителство и инвестиции в политически сили. Към тези процеси се прибави и възходът на трафика на наркотици и хора. Всичко от гореизброените процеси засегна в различните управленски периоди различните власти - от законодателна, до съдебна и изпълнителна, като в тези власти вървеше червената нишка на непрекъснатото политическо влияние.

Има ли връзка между резултатите на евроизборите и процесите, които се развиха бурно в партията столетница? Привидно - не. А реално, точно след тези избори се създаде неочаквана възможност в партиите на коалицията и властовите икономически центрове в сянка да бъдат разместени пластовете и напред да излязат нови лица и интереси, да се създаде нов център на водене на политика и реализиране на различни приоритети в интерес на различни представители на частния капитал.
Привидно за левите в лявата партия налице бил дефицит на политика, тъй като не се прокарвала очакваната от избирателите лява политика. Друг момент, върху който левите в БСП наблягат е и да се промени досегашното отношение на социалистическата партия към коалиционните партньори ДПС и НДСВ.
Но това е привидно - реалното е, необходимостта определени корпоративни интереси на групировки, приближени до различните коалиционни партньори да отстъпят първенството на други, което автоматично изключи вероятността проблемът да е в отстъплението на една идеология за сметка на друга.
"БСП трябва, разбира се, да смени хора в управлението, а и в ръководството на партията, но това не е единственото - заяви проф. Божидар Димитров. - Трябва да се сети, че е социална партия и че нейният електорат е съставен преди всичко от хората на наемния труд. И да си смени политиката, дори и с риск да се разпадне коалицията. А тя няма да се разпадне. НДСВ и ДПС няма да излязат от нея, ако БСП започне да води лява социална политика. Предсрочни парламентарни избори или промени в кабинета? Това е въпросът, който увисна във въздуха след 20 май, денят на първите избори за евродепутати. Първият вариант засега не стои на дневен ред, тъй като думата имат както парламентарното мнозинство, така и партийните централи на тримата коалиционни партньори - БСП, НДСВ и ДПС.

Привидно кризата е партийно-политическа - реално, кризата е предизвикана от преразпределение на властовите позиции от намиращите се в сянка свързани с управлението икономически фактори. "БСП е партия на идеите и в голяма степен за много от своите привърженици тя е и партия на морала" - заяви депутатът Янаки Стоилов, като изложи своите виждания за бъдещето на партия и правителство: "БСП трябва да се превърне наистина в политическа организация, а не в сбор от корпоративни интереси". Според депутата, промените, които ще се правят в правителството, трябва да се обърнат към онези икономически области на управлението, където има най-сериозни сигнали за корупционни практики. "Промените в кабинета не трябва да са насочени към двама или трима министри, а към цялата коалиция. Те трябва да са и сигнал за промяна в политиката на правителството", беше категоричен Янаки Стоилов.

В същото време депутатът Стоилов Янаки Стоилов предупреди, че ако БСП не започне да води лява политика, той и съмишлениците му ще напуснат партията, с което даде знак, че този път левите в лявата партия са готови да стигнат докрай в отстояване на принципите и вижданията си. Реално противоборството в социалистическата партия е в различни идеологии на различните крила, но това не е причината за управленските трусове. Причина за кризата в социалистическата партия и управлението й е във възникналите след изборите за евродепутати нови планове и цели на крупния, лишен от политически цвят капитал.

Приносът на НДСВ в смените в кабинета предстои да бъде в доброволния отказ на Георги Петканов от поста му на министър на правосъдието и жертването на Николай Василев заради предстоящите местни избори, а и заради ключовите позиции на поста му като министър на държавната администрация.
"Най-голямата тайна на българската държавна администрация са договорите за концесии, обществени поръчки и финансовите потоци от държавата към частни фирми. Това посочи в годишния си доклад за миналата година програма "Достъп до информацията", което даде знак, че на този пост предстои да застане човек на ДПС или на БСП.

Ще припомня случаят с дадените без търг и концесия, единствено с решение на правителството 10 плажа по Черноморското крайбрежие за срок от 20 години.
Мега министерството на Овчаров да се раздели на две ведомства, а за негов заместник бяха споменати имената на бизнесменът Петър Кънев, известен с огромния брой спечелени обществени поръчки за фирмите му преди да влезе в парламента, както и на друг червен бизнесмен - Добромир Гущеров. Осъществи ли се подобна смяна нагледно ще се потвърди тезата, че хора от икономиката, с управленски протекции за бизнеса си, рано или късно влизат в политиката като партийни назначения.

Другото име нарочено за смяна е това на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски, като със сигурност се знае, че смяната му няма да донесе повече средства за ресора, но затова пък може да се утолят апетитите на ДПС за заинтересовано участие в приватизацията на санаториуми и минерални извори.

Подобна смяна предполага и от ДПС да жертват свой човек от кабинета, като за целта се спряга името на вицепремиерката Емел Етем. Жертването на Етем има за цел да запази постовете на земеделския министър Нихат Кабил и този на екологията - Джевдет Чакъров.
Очакванията на Европейския съюз са за реални резултати от прокурорската проверка по скандала и промени в правителството - доколко Станишев ще оправдае тези очаквания - ще покажат близките дни. Засега и сигурно единствено, че реални промени в кабинета ще има чак към края на юни - след пленума на БСП и анализите и заседанията на Съвета на коалицията. След тези анализи и заседания ще стане известно и дали ще бъдем свидетели на нови взаимоотношения между коалиционните партньори или политическата им полигамия ще бъде оставена на доизживяване. Що се отнася до очакванията на ЕС за уличени в корупция хора от властта - това предстои да бъде едно много дълго очакване.

Помните ли приказката на Оскар Уайлд за славея, който пеел и спрял песента си, улучен в сърцето? За кого и какво пя славеят на последните избори и как ще завърши песента му - това тепърва предстои да видим. А авторите на спрялата песен ще станат известни от тук нататък, с неочаквания икономически просперитет под крилото на управниците, който им предстои.

 

* Оставките в ДСБ са в стил "Овчаров" - вместо оставка - дълъг отпуск

Ръководството на ДСБ подаде оставка ден след изборите за евродепутати разпространиха информационните агенции. Това се случи след като вечерта след изборите лидерът на ДСБ Иван Костов избяга от НДК. Той и водачът на тъмносинята листа Константин Димитров дойдоха за малко пред събралите се журналисти в Двореца на културата, за да дадат кратко изявление и побързаха да се върнат в партийната централа. От щаба на ДСБ обясниха, че Командира няма да дава брифинг след изборите, а това ще стане днес в централата на "Карниградска". Костов и Димитров с появиха с парламентарния "Мерцедес", цвят "металик", който ги изчака на паркинга, докато говореха с журналистите, и след това отново ги върна към централата.

Днес, след пресконференцията на ДСБ, цялото ръководство на Демократи за силна България, начело с лидера на партията Иван Костов обяви, че е в оставка до 15 септември, за когато е насрочено Национално отчетно изборно събрание, на което ще бъде избрано ново ръководство. Това предаде репортер на Агенция "Фокус". На журналистите беше съобщено, че до 15 септември ръководството ще продължи да изпълнява своите задължения. До тогава предстои да бъде направен пълен анализ на грешките. Възможно е да има и промяна в Устава на партията, ако това е необходимо. Костов обаче бе категоричен, че смяна на курса няма да има.

В оставка след изборния крах е и водачът на листата на ДСБ Константин Димитров, който заяви, че поема цялата отговорност за неуспеха на тези избори. "Съжалявам, че посланията ни не достигнаха до сърцата и умовете на повече избиратели", посочи Константин Димитров.

"При загуба или изборна катастрофа - си подаваш оставката. За да покажеш, че си европеец, че не си лъгал в изборната кампания, че и в политиката има морал", посочи Александър Йорданов. "Проектът ДСБ не е грешка. Друг е въпросът дали ще докажем пред хората, че това е така. Ние сме пред голямо изпитание," каза още лидерът на ДСБ Иван Костов. По думите му, най-голямата грешка на неговата партия била, че избирателите не ги припознавали като алтернатива на управляващата коалиция. "Хората припознаха като такава алтернатива ГЕРБ и "Атака", което както се оказа, ръководството на ДСБ в оставка не споделяло.

Според Иван Костов, ако е имало нещо положително, което да се е случило на тези избори, то било, че БСП и НДСВ са загубили сериозни позиции. "Това все пак е един звън на камбана", посочи Костов. Лидерът на ДСБ обяви, че партията му е готова за открита дискусия за състоянието на дясното, за да се намерят правилните политически решения, които да отговорят на очакванията към десницата.

Според Веселин Методиев, заместник-председател на ДСБ, сериозният начин на говорене на партията и отказът от влизане в корупционни схеми били причини за неуспеха на тези избори, позиция, която може би се отнася до днешно време, но не и за периода, в който хората на Иван Костов бяха във властта. "Това, което установих, че липсва и на СДС, и на ДСБ, е ССД", каза винаги бодрият и неуморим Стефан Софиянски, докато бившата земеделска лидерка Анастасия Мозер направо изплака, че я боли за разпада на старата десница след тези избори. По думите на Мозер партийната политика на изолация довела до краха на ДСБ и СДС на тези избори, но въпреки кризисните резултати имало още светлина в тунела и за тях. От тук нататък трябва да си направим равносметка", категорична бе Анастасия Мозер.

"Посланията и водената в последно време политика на СДС ни доведе до това положение. Така народния представител от СДС Димитър Димитров коментира пред Агенция "Фокус" катастрофалното представяне на партията на изборите за евродепутати. Според него СДС не е направила достатъчно, за да обясни на хората същността и важността на изборите за евродепутати. Димитров коментира още, че "все още в България има голяма липса на личности" и това е довело ГЕРБ на върха.

Далеч по-образен в изявлението и коментарите си бе проф. Михаил Константинов, който заяви в интервю на Стела Стоянова, взето преди да приключи изборния ден.

По отношение на краха на десните Константинов каза: "По принцип в политиката оставки се подават за много по-малки неща. Част от избирателите на ДСБ и СДС очевидно са гласували за ГЕРБ, Няма къде другаде да е преминал техният вот, защото БСП почти си взе своето. "Атака" е мобилизирала и националистически, и един леко червенеещ вот от хора, които не са в твърдото ядро на червения електорат.

... Големи успехи сякаш няма, има големи катастрофи за партиите в дясното пространство. Общо двете я имат един мандат, я не. По-скоро за мен НДСВ отбеляза своеобразен успех, тъй като почти сигурно ще има мандат.

Що се отнася до управляващата коалиция, проф. Констатинов подчерта: "Досега там плюскаха с лъжица в конфигурация 8:5:3. Сега ще плюскат с лъжица в конфигурация 8:4:4. ДПС ще вземе част от властовия ресурс, тоест от лъжицата на НДСВ. Но не много, за да не ги уплашат. И "царистите" вече ще плюскат с по-малка лъжичка.

Според професора може да се приеме, че Доган се храни от неуспеха на коалиционния си партньор. На Доган също му се даваха три до четири мандата, той вероятно ще има четири. В районите с турско население очевидно гласуването е най-активно и аз оценявам високо това, че там нямаше автобуси. Ако бяха дошли рейсове от Турция, нямаше да ги пуснат да гласуват, само щеше да има скандал. Просто Доган компенсира 50 000 гласа от Турция с мобилизация на циганския вот и на своя електорат.

Ще има ли кадрови промени в правителството в зависимост от разултатите на вота?

Вечерта след края на гласуването, изпратеният в принудителен неплатен отпуск министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров коментира излизащите резултати така: "Не мисля, че всеки междинен резултат трябва да води до промени в държавата. "Ако отчитаме резултати в София например, трябваше да имаме нов кмет", лаконичен бе Овчаров.

На въпрос - дали резултатът на БСП е повлиян от скандала между него и директора на Националното следствие Ангел Александров, Румен Овчаров каза само "може би". "Очевидно някои политически сили концентрираха предизборните си кампании само върху скандали и постигнаха резултат", заяви Овчаров, но не пожела да конкретизира. "Не съм правил аз скандала, за да поемам лично отговорност" - бе категоричен той.

По думите му - нямало нищо лошо в това, че резултатите на ГЕРБ и БСП на тези избори са почти равни. В същото време проф. Михаил Константинов изрази точно обратното становище: "Аз не виждам под каква форма господин Румен Овчаров може да се върне в този кабинет със или без този вот. Факт е обаче, че скандалът не се отразява до този момент особено тежко на вота за БСП. Те запазват, поне към този час данните сочат така, това съотношение, което имат в парламента - една трета са в българския парламент, вероятно ще запазят една трета и в еврогрупата на България. Е, може би са се надявали да им станат седем мандатите, но скандалът да е попречил на това. Това още веднъж показва категорично, че червените разчитат само на твърдия си електорат и не привлякоха никакъв вот отстрани. А този електорат не се интересува от никакви скандали, не зависи от нищо и си пуска бюлетина за БСП, дори ако ще камъни да падат от небето.

* * *

И ако в ДСБ на Иван Костов обявиха за подадени оставки, които ще влязат в сила чак през есента, то в СДС нещата изглеждаха съвсем различно. "Аз съм имал много тъжни вечери, тази вечер е една от най-тъжните. За нас от СДС резултатът е разочароващ, въпреки че, държа да подчертая, убедени сме, че ще имаме един евродепутат. Но нямам основание да бъда доволен. Това каза пред Дарик лидерът на СДС Петър Стоянов".

Резултатите от изборите са разочароващи, независимо, че продължавам да вярвам, че СДС ще има един депутат в ЕП, каза Петър Стоянов. Причината Стоянов да пожелае силно едно депутатско място бе, че той бе водач на листата на СДС и вече се виждаше в Брюксел и Страсбург на работа, мечти, които изборните резултати сринаха като свлачищата напоследък в страната.

И ако в горните изявления на Стоянов има някакъв разум, то следващото е необяснимо от където и да го погледне човек. "Случи се това, което предупреждавахме - българският народ демонстрира отвращение към начина, по който се управлява. Почти 75 на сто от българските граждани демонстрираха такова чувство. От това се възползваха хората, които управляват и смея да кажа, че от тук нататък българският политически модел ще бъде много сериозно нарушен - заяви лидерът на СДС, Петър Стоянов. За стопения няколко милиона електорат от поддръжници на СДС Стоянов не обели и дума, нито за причините това да се утвърди като трайна тенденция в последните години от прехода. Така отново станахме свидетели как някои от доказано непотребните имат навика да се превръщат в непрекъснато потребни, а това е най-краткия и сигурен път към дъното, което завлича не само хора, но и цели партии.

"Години наред хора в сянка твърдяха, че всички политици са маскари. Някак си успяха да го внушат в най-чистия му вид по време на тези избори. От тук нататък в България избори ще печелят партиите, които имат фанатизиран и съвършено безкритичен електорат и тези, които успяват да акумулират много пари, за да ги влагат в пищни предизборни кампании", каза Стоянов в желанието си да оправдае собствената си лидерска безпомощност, суета и опит да се прехвърли вината от болната глава на не толкова болната.

На въпрос на журналисти дали това е крахът на десницата Стоянов стигна до абсурдни умозаключения като каза, че няма никакво съмнение, че десницата се е представила много зле, защото лошото управление на коалицията е нещо, което вече и децата знаят. Според Стоянов, големият проблем пред българската политика от тук нататък ще бъде десницата да се съвземе, за да противостои като една автентична десница на това, което се случва в България.

Попитан дали ще има оставки във връзка с резултатите от изборите, Стоянов каза, че смисълът на една оставка е с нея да се помогне на собствената партия. "СДС ще има свой представител в Европейския парламент след окончателното преброяване на гласовете. Ако така се защитават интересите на България, както досега няма да получим това, което очакват българските граждани от нас", повтори след лидера си и Красимир Каменов, член на НИС на СДС. "Ние имаме нашата вина за това, нашите гласове са разпиляха", каза още той.

Далеч по-трезв и прагматичен в следизборния си коментар бе Александър Йорданов: "Сега могат да се изприказват много приказки и за това, защо така се е случило в българското дясно. Народът ли не разбра десните лидери Костов и Стоянов, те ли не разбраха народа, но всичко това ще бъде преливане от пусто в празно. В политиката е важно не какво политикът мисли за себе си, а как избирателите го оценяват. Факт е, че политици като Костов и Стоянов, при цялото ми уважение към техните заслуги за България и демокрацията, допуснаха сериозни политически грешки. И преди всичко отъждествиха своите партии със себе си", коментира Йорданов. Според него, в СДС дори открито се е внушавало, че само ако Петър Стоянов бъде водач на листата, партията има шанс.

"Това беше недемократично, непартийно, по-същество страхливо и грешно мислене. Иначе няма съмнение, че и Костов и Стоянов имат високо мнение за себе си. Както и че е безспорен фактът, че техния конфликт преди години отвори политическата врата пред НДСВ - констатира горчиво Йорданов. Така реално бивши десни лидери показаха, че хоризонтът се разширява трудно пред недалновидните политици, особено, когато те са лишени от реална самопреценка. Изпразнените от състоятелност и съдържание спекулации винаги да се прехвърля вината върху други политически субекти и събития се изроди напоследък в опозиционна логорея, която заливаше медии и гласоподаватели, което без спорно ги обезсърчи и отвърна от толкова енигматичната в близкото минало синя идея. Факт, който лидерите или не отчетоха, или не пожелаха да забележат, а оттук дойде изкривяването на образа на бившите сини и партиите им в очите на доскорошните техни поддържници.

"Проблемът с моето оттегляне не е проблем. Станах лидер на СДС, като заявих, че нямам никакво намерение да ставам пожизнен лидер. Но да подам оставка днес или утре ще е едни безмислен героичен жест, от който СДС няма да спечели, повярвайте ми и аз съм сигурен, че нашите седесари го знаят. В този момент подаването на оставка по-скоро ще навреди на СДС. Това каза Петър Стоянов в отговор на въпрос дали е склонен да се оттегли от лидерското място, което заема в момента. Стоянов допълни: "Подава се оставка тогава, когато можеш да дадеш възможност на партията си да върви напред по-смело. Това ще го мислим много сериозно, ще видим какво ще правим оттук нататък, но това, което със сигурност трябва да направим е да продължим реформата още по-задълбочено, още по-категорично. Това се иска от нас."

Ето го абсурда, в който едва ли има друг политик, се е вкопчвал така силно. Стоянов осъзнава, че оставката му би дала възможност на СДС да върви напред,, но той отлага излизането си от политиката, за да се захване и продължи реформите в синята партия! Виждането за бъдещето, липсата на разум отстъпиха на разочарованието, които намериха израз в негласуване изобщо или негласуване за СДС и ДСБ. А това със сигурност е на път да изпрати доскорошни лидери на политическото сметище на времето.

 

Звездният миг на ДПС се отменя? * Социалистите в шах и мат * Монархистите се опитаха да се оневинят за краха

Ще доживеем до понеделник - повтаряха всички, които очакваха непредвидими изборни резултати в първите по рода си избори за евродепутати в България. И с пълно право - първоначалните очаквания, че предстои скучна кампания и вяли избори - преобърнаха всичко с главата надолу, след като малко на брой бюлетини показаха чак на следващия ден кой ще е победителят. При ниска избирателна активност и факт, че преброяването ще е не толкова дълго - трябваше да настъпи утрото, за да се разбере кой е победителят в тези уникални за страната избори. Новината на първите избори на евродепутати бе, че в българското дясно бе констатирана мозъчна смърт на досегашните десни партии в момент, когато се роди нов политически субект - ГЕРБ.

Ниската избирателна активност не изненада никого - даже несъстоялата се прогноза за определени проценти гласуващи мина между капките на неспирния дъжд. Изненадите дойдоха от посока на непрекъснатото пренареждане, което последва след края на изборния ден - като ту се сменяше победителя, ту се променяха местата на втория и трети класирал се, докато на сутринта стана ясно, че последните от тройката са първи. А вечерният победител в изборите ДПС, който даже отстъпи на БСП да даде първата пресконференция след края на вота, на сутринта, внезапно се оказа трети и класацията поведе ГЕРБ, за който изборите бяха прощъпулник в реалната политика и премиера като участие в избори.

Професорът математик Михаил Константинов, който дълги години работеше в Централните комисии за различни избори, изрази мнение, че не може да се говори за избирателна активност в държава като България, която не знае колко й е населението. Факт, който едва ли се нуждае от коментар.

Противоречията

"Резултатите от изборите няма да променят политическата ситуация в страната - побързаха да заявят членове на тройната управляваща коалиция, видимо притеснени от факта, че ГЕРБ е спечелил достатъчно, за да се намеси в челната тройка, редом с БСП и ДПС. Всъщност ситуацията е променена и това е факт, тъй като на опразненото място в дясно от малките десни политически партийки се настани убедително ГЕРБ. Оформи се резултат, при който ГЕРБ, като политически субект да се превърне в опозиция на тройната коалиция и то след първото си участие в избори. Факт, който трудно би могъл да бъде пренебрегнат или омаловажен.
В късната вечер на изборния ден, когато според някои социологически агенции ДПС бе първа политическа сила на евровота, Доган каза, че тълкува първенството като одобрение на политиката на ДПС. "Нашите избиратели разбират какво правим за тях, за страната. Нашите избиратели най-директно разбраха нашите послания за значимостта на Европарламента", каза Доган.
Той добави, че ако се потвърдят прогнозите, че ДПС е с първи резултат, това ще породи редица реакции - в Европа, по думите му, много позитивни, в България - предимно негативни.
"Нямаме победител", така Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от "Галъп" коментираха малката разлика между първите три политически сили. Те отказаха да коментират коя е първата политическа сила на тези избори и отбелязаха, че може да се наложи да се изчака резултатът от Централната избирателна комисия, за да се види кой печели най-много гласове.

Политологът Ивайло Дичев отбеляза, че резултатите от изборния вот показват, че е умряла десницата на прехода и се е родила нова десница, което той счита за нещо нормално. В същото време Евгени Дайнов заяви, че не трябва да се драматизира кой колко е получил при гласуването, нито каква кампания е водил.

"Единственото сигурно към момента е, че БСП има сериозен проблем", коментира социологът Кънчо Стойчев от "Галъп", докато лидерът на социалистите и премиер Сергей Станишев бе на мнение, че "трябва да бъдат формулирани нови политически цели пред управлението", "начина на правене на политика", че "трябва да се отговори на предизвикателствата, които стоят пред партията."
"БСП постигна висок резултат на изборите за Европейски парламент, но той не е достатъчен и е под очакванията на партията - каза зам.-председателят на ВПС на БСП, Ивелин Николов. - Трябва да се мисли какво трябва да се промени в политиката, не в лицата", заяви Николов и припомни казаното на пресконференцията след края на изборите вечерта от премиера Сергей Станишев, че първото, към което БСП трябва да тръгне е да търси промяна и усъвършенстване на политиката, която се води.
"Аз смятам, че нашите избиратели са моралните победители в тези избори, защото българските турци гласуваха за етническите българи заяви зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев в интервю за предаването "Тази сутрин" на БТВ. "Те са моралните победители, защото те, през тези 17 години стискат зъби, защото те гласуват за своята родина България, защото те са истински патриоти, защото тяхната партия ДПС е в челото на прогреса на България, на нейното европейско бъдеще", уточни Цонев. "ДПС е моралният победител в тези избори, аз се прекланям пред нашите избиратели и им благодаря. Дадоха урок на всички българи", каза още Йордан Цонев.

"Как стана така, че ДПС се очерта като първа политическа сила на тези избори? - попита в началото на експозето си лидерът на ДПС Ахмед Доган на пресконференцията на Движението във вечерта на изборния ден, когато витаеше убеждението, че ДПС е победител. - Може би най-приближения отговор на този важен въпрос е, че нашия електорат, нашия партиен актив, най-директно осъзна ценността на Европейския съюз и значимостта на Европарламента за правене на нова политика. Естествено, така звучи много абстрактно, но както рационално, така и инстинктивно, тези, които разбират значимостта на ЕС, в лицето на Европейския парламент, направиха всичко възможно да покажат, че имат воля да влязат в едно ново политическо пространство, ново политическо време, при нови условия да защитават националния интерес и естествено да търсят допълнителни инструменти за решаването на парливи въпроси както в национален мащаб, така и в регионален... Резултатите тепърва ще се тълкуват, ще се търсят различни аналогии, но така или иначе това е звездният миг на ДПС", подчерта пред журналистите Ахмед Доган.
"Българското общество не е готово ДПС да бъде първа политическа сила. "Българинът, все още приема ДПС като етнорелигиозна партия. Партия, която винаги защитава националния интерес и сигурността на страната. Партия, която по много особен начин си организира изборите и ги провежда. За мен е много странно, че все още има такива субекти, които вместо да поздравят един нов модел за организиране на изборите, търсят различни основания за съмнение, за преразглеждане, за друг тип оценки на политически дейности, които граничат, във всички случаи с неприемане на фундаментални демократични дадености... Както виждате, явно голяма част от малцинствата, изпреварващо осъзнават тази даденост и се организират по съответен адекватен начин." Това бе един от отговорите на Доган на журналистически въпрос.

"Съчетаването на християни, мюсюлмани, българи, турци, роми беше всъщност отговор на новата потребност на една партия да се развива на ново качествено равнище, в една друга проекция, в едно ново измерение." Този израз на Доган направи очакваното впечатление, въпреки че в случая не ставаше дума за фестивал на религии и етноси, а за политически избори за евродепутати.

Всичко това се случи вечерта на изборния ден. На сутринта в Нова телевизия бе изнесено, че е имало сигнали от миньори, че ДПС са купували гласове в мини "Перник". Според разказа на миньори от предприятието, началниците са им раздавали по 10 лева, за да гласуват за ДПС на евроизборите. Миньорите потвърдиха, че им е казано, че ако не се съберат достатъчен брой гласове за партията, ще бъдат уволнени." Случка, която донякъде обясни високите изборни резултати за ДПС и високият процент гласували цигани. Не е тайна, че мнозинството от гласоподавателите цигани са неграмотни и послания на Доган, като "ценността на Европейския съюз и значимостта на Европарламента за правене на нова политика", или "ново политическо пространство, ново политическо време, при нови условия да защитават националния интерес и естествено да търсят допълнителни инструменти за решаването на парливи въпроси" са им повече от непонятни и далечни. За тези гласоподаватели са важни парите, хляба, покрива и работата, но на едно от последните места по цел и предпочитание.

Измъкването и нападките

"БСП понася негативи от управлението, отрицателният вот подмени дискусията за какво се гласува - това каза сутринта, в понеделник председателят на парламентарната група на БСП, Михаил Миков. Изявлението му беше продължение на думите на лидера Станишев от предишната вечер: "Усилията ни да водим европейска позитивна кампания не постигнаха своите цели".

Така хора от върховете на социалистическата партия наводниха с послания медийното пространство, като целта на това бе да се избяга от отговора какво ще се случи в партията и правителството след изборите. От "правителството търсеше решение на въпроса на столичния боклук", през "нужна е промяна в социално-икономическата политика", "все пак се вписваме в европейските стандарти", "по-важна е политиката, която БСП провежда - тя е решение на органи, не е решение на един човек", та чак до "голямото предизвикателство оттук нататък е да направим хората по-съпричастни към политиката, да почувстват отговорност и възможност да влияят върху процесите." Изявленията на хора от върховете на БСП бяха като неспиращия няколко денонощия дъжд, който давеше и заливаше всичко по пътя си, нанасяйки големи щети.

"Ясно е, че на европейски избори избирателите на управляващите са по-малко мотивирани. Те гледаха на тези избори като на европейски, които нямат толкова пряко вътрешнополитическо значение", посочи Станишев. По отношение на ГЕРБ лидерът на БСП посочи: "ГЕРБ демонстрира "идеологическа всеядност" - десен с десните, ляв с левите, националист с националистите. Не знаем чии интереси ГЕРБ споделя, каза той и продължи: "за ГЕРБ може да каже само, че са провели агресивна, популистка кампания. Трудно е да се каже дали ще изберат популизма или ще се идентифицират като дясна партия," заяви Станишев за партията на Бойко Борисов.

"Това, което много ме зарадва, е че нашата кампания остана чисто европейска по темите, които засягаше - заяви в типично свой стил лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски в началото на пресконференцията на НДСВ. - "Съжалението и разочарованието идват от ниската избирателна активност, които касаят всички партии, не само НДСВ. Доколкото има отлив от страна на привържениците на НДСВ, това е въпрос на избирателите", посочи Сакскобургготски и призова "да се гледа на нещата по един спокоен начин и да се анализират в дълбочина."
В отговор на въпрос на Агенция "Фокус" Сакскобугготски посочи, че въпросът защо "Атака" е постигнала по-добър резултат на изборите от НДСВ, трябва да бъде зададен в Европа и на сънародниците ни, които не са гласували.

"Не можем да говорим за избирателна активност, а по-скоро за избирателна пасивност - каза председателят на парламентарната Комисия по външна политика Соломон Паси в "Денят започва" на БНТ, на сутринта след изборния ден. - Създадохме великолепна кампания, избирателите не са стадо, накъдето ги дръпне овчаря, натам да вървят. Нашите хора знаят какво правят, а не се ръководят от това дали вали дъжд или не вали... Не смятам, че на терена има нов политически играч, ние гледаме към нашите избиратели, сега си отиваме при либералното семейство в Европейския парламент. Няма разместване на пластовете, имаме концепция да печелим местните избори, местните избори започнаха снощи - това бяха основните послания на бившия външен министър Паси, в деня след изборния вот.

Победителите, които всички осъдиха

"Резултатите вече показват едно минимално, но превъзходство на политическа партия ГЕРБ, каза председателят на партия ГЕРБ Цветан Цветанов днес, след като стана ясно че ГЕРБ води пред социалистите и ДПС с малки разлики в резултата.

"Повече от изборите ме тревожат преливниците в Панчарево. Тези избори са вече в историята, каквото имаше да направим, ние го направихме. Единственото, което ме радва е, че хората виждат в нашия проект една алтернатива на бъдещето. Аз мисля, че няма да се посрамим пред тях - каза лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов и напусна НДК без да се включи в традиционните следизборни пресконференции на участниците.

"Празнотата в дясното политическо пространство ни тревожи, не е нормално само центъра и ляво центъра да правят политика - каза Ахмед Доган, като пренебрегна демонстративно убедителното появяване на ГЕРБ на политическата сцена. - Няма условия за предсрочни парламентарни избори, ако на някой му се иска да промени нещата - като "Стани да седна" - няма да се случи - поясни Доган, отново визирайки ГЕРБ.

Към 7.30 днес, изборните резултати пренаредиха за пореден път класацията на първите трима така: ГЕРБ печели 21,69 на сто от гласовете на първите избори за Европейски парламент в България, "Платформа европейски социалисти" бе втора с 21,41 на сто на вота, а трети останаха ДПС - 20,26 на сто гласували. В брой гласове резултатите съответно сочеха: за ГЕРБ - 412 155 избиратели, за социалистите - 405 521 и за ДПС - 382 341 души.

Дали това ще остане крайният резултат от първите проведени в България избори за евродепутати, или ще се разиграе синдромът "Буш"* - ще стане ясно в следващите часове от деня.
Достатъчно зрял съм и няма да се обидя, ако съм лидер на първа политическа сила, но фактът, че проявяваме великодушие, е заради обществото, каза снощи Ахмед Доган. Но това се случи в изборния ден, а на следващия ден, днес ДПС се оказаха трети, а начело бе ГЕРБ. И все пак - нека дочакаме края и окончателните резултати...

* Виж анализа "Да си припомним как Буш спечели изборите - поучително е" от 17 октомври 2006 г.

 

Ще свърши ли бракът на БСП с двамата партньори на 21 май * Кои ще бъдат новите кандидати за власт * Ще има ли предварителен вот за парламента и какво да очакваме на местните избори - всичко ще получи отговор на 21 май

Музикални гафове, досадни речи, скъпоструващи изявления - немислими лозунги - всичко може да се каже днес, когато човек се обърне назад към първата предизборна кампания за евродепутати. И всичко това бе разгърнато единствено, за да могат партийни избраници да се превърнат в еврочиновници.
Червени избиратели и тези на ДПС ще отидат под строй и ще пуснат своята бюлетина, на която повечето помнят само номера, а твърде малко познават качествата на кандидатите за евродепутати. Царската партия няма никаква представа колко ще спечели, десни остатъци също нямат представа какъв ще бъде изборният резултат, но затова пък се молят той да ги остави още в политическото пространство.
ГЕРБ ще направи своята премиера преди местните избори, а "Атака" показа изнервеност от конкуренцията по патриотизъм и национални идеали, каквито се оказа, че притежават и други политически формирования.
От най-скучната кампания, с най-много хвърлени средства за предизборна агитация до най-силните трусове в обществото от скандали - всичко това може да се каже за предизборната кампания, която най-после приключи. За да не заспят от скука избирателите ли или случайно, предизборната кампания съвпадна с едни от най-силните скандални разкрития за корупция по върховете на властите. През ден в медиите се появяваха съобщения за уволнения, непредвидени отпуски, убийство, изчезнали милиони в неизвестна посока, пране на пари за милиони, натиск върху следствието, демонстрации на политическа власт и партийно надмощие и апаратни хватки.
Това определено създаде емоции на избирателите, въпреки че нямаше нищо общо с изборите за евродепутати. Едни от политиците си изпуснаха нервите, други показаха за какво иде реч. И всичко това бе на фона на изпълненията на Азис и други изпълнители като Валя Балканска например. Изборите за евродепутати обединиха мненията в едно, че ще гласуват най-малко избиратели. Другото, което също се очертава като характерно за задаващия се вот, според социолога Андрей Райчев е, че тези изборните резултати ще сринат всички предварителни прогнози. Хитро.
В хода на предизборната кампания се получи прецедент - предстоящото гласуване за мажоритарни кандидати се изроди в агитация да се гласува за политически партии. Оказа се, че инерцията от последните 17 години е все още силна в политическото пространство и ще трябва да минат години за да може да се промени тенденцията партиите да отстъпят първенството на личности.
Свежа струя в предизборната кампания внесоха изявленията и поведението на някои от лидерите на политическите сили. И това като че ли беше единственото, което освежи кампаниите. Несигурност или прекалена изнервеност за бъдещите местни избори диктуваха посланията на някои лидери - това все още е трудно да се определи, но фактът си е факт - имаше нерви, имаше и обиди, имаше лъжи, имаше и смешки. Всичко се струпа на тезгяха на бъдещите гласоподаватели - за да имат възможност да избират.
Кампанията за европейските избори открои нови тенденции за парцелиране на държавата. Една от най-ярките е апетитът на НДСВ към двете морски столици. И слепите вече видяха, че на местните избори наесен ще се води люта битка Соломон Паси да стане кмет на Бургас, а Николай Василев - градоначалник на Варна. Това отбеляза журналистът Георги Готев, факт, с който бе направена прогноза и за бъдещите местни избори, които предстои да се проведат през тази година.
"Аз нося пълна отговорност за всичко, което НДСВ е правило и съм съучастник в целия този процес, при който въведохме България в НАТО, въведохме България в ЕС и сега нормално е да въведем България и в Европейския парламент с листа №11. Това заяви Соломон Паси, кандидат за евродепутат от НДСВ в "Денят започва" по БНТ.

Паси пропусна обезглавените двама българи, за които не си мръдна пръста, той пропусна и да обясни какъв точно му е приносът в заграбването на имоти от страна на неговия лидер Симеон, пропусна и обяснението защо смята, че затварянето на АЕЦ "Козлодуй" е успех, както и приносът на съпартийката си Кунева за тайното договаряне на преговорните глави по приема на България в Европа. И най-после Паси пропусна да съобщи защо кабинетът на НДСВ така трагично се срути след като управлява един мандат. Що се отнася до личния му принос - то Паси ще има възможност до идването на местните избори да го уточни. Ето защо звучи като нелепа шега изявлението на още един монархист: "НДСВ е най-модерната европейска партия в България, която през последните години направи страхотно много за бизнеса. Аз с гордост отчитам, че в значителна степен икономическият растеж, намаляването на безработицата, нарастването на доходите на хората през последните години са следствие именно от предишното управление на НДСВ", обяви зам.-финансовият министър Любомир Дацов при посещението си в Ямбол.
Най-ясни като че ли бяха посланията на лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов от "Евроизборите са големият мач", "На 20 май ще се реши кой кой е в политиката", "Ако вотът на хората не бъде манипулиран в неделя, ГЕРБ ще изпревари БСП", та до последното послание: "Когато Доган ми каже "мухльо" в лицето, тогава евентуално ще реагирам."
По отношение на управляващите Борисов бе още по-категоричен: "Ако Румен Овчаров ви каже "Добър ден", включете си лампата, защото навън ще е тъмно."
"Този електорат вече не е на БСП. За хората не можем да говорим просто като за електорат. Това са нормални хора. Едва ли някой от тях харесва Румен Овчаров, лъжите му или коалициите, в които участва. Не смятам, че някой се чувства добре в сегашната ситуация. И надали хората ще гласуват отново за БСП и за коалицията, имайки предвид скандалите и далаверите около тях. ДПС все пак ще си получат етническия вот, с това няма как да се преборим, но смятам, че останалите гласове ще бъдат в подкрепа на ГЕРБ - заяви на последния митинг Борисов. Колкото и да е неприятно на старите лица от партийните централи, лидерът на ГЕРБ намери най-верните думи и най-точните послания към избирателите си.

"Ако не се манипулират изборите, ще победим на 20 май. С колко точно обаче няма как да знам. Мога да кажа само, че във всеки град, в който сме ходили с ГЕРБ досега, за да се срещаме със симпатизантите си, площадите и залите са били препълнени. Ако всички тези хора отидат да гласуват, ние няма как да не победим. Имайте предвид, ГЕРБ не ходи по градовете нито с Азис, нито с Ивана, нито с когото и да било. Целта на предизборната ни кампания беше да запознаем хората с нашите кандидати, които безспорно са достойни да ни представят в ЕП. Ние не изпращаме "детето си", както прави "Атака" например.
"...Никакъв потенциал няма управляващата коалиция. И не смятам, че ще изкара мандата си. Именно резултатите от евровота ще покажат ясно нуждата от предварителни парламентарни избори. Коалицията всеки ден си прехвърля топката, никой не поема вината за каквото и да било."

Експерти и политолози от партийните централи трябваше да са първите редове на митингите на ГЕРБ и да си записват думите, които произнасяше Борисов.

Странно на пръв поглед изглеждаше поведението на лидера на ДПС, Ахмед Доган. От месец насам той не спря да обикаля страната и да дразни политици и медии, убеден, че е непоклатим. На пръв поглед експертите на Доган създадоха впечатление за силно дисциплиниран електорат, идеално подбрани предизборни стъпки, добре измислено мълчание на съратниците на лидера си в политиката. Но това бе на пръв поглед, а към него трябва да се причислят и изявленията му, че София не му стига вече и че има нужда от Брюксел и там да прави политика за 500 милиона души. Убеждението на лидера на ДПС, че оттук нататък ще може да продължи самостоятелно пътя на своята партия в политиката може и да му изиграе лоша шега, а дали това ще се случи ще покажат точно изборите за евродепутати. Доган пренебрегна паметта на българския избирател, за когото той ще си остане лидер на етническа политическа сила преситена с власт, ще си остане и лидер, който говори за милионите си без притеснение, както и за обръчите от фирми около ДПС. Това едва ли може да впечатли малоимотните му избиратели, немалко от които са безработни. Доган се дистанцира от скандалите около своите коалиционни партньори, замълча около вероятността неговата вицепримиер Етем да бъде замесена в скандал около Държавен резерв. В същото време твърде изненадващо лидерът на ДПС си позволи волни изявления от рода на: ""Животът е сладък, не стига, живее ми се, мамка му стара", възкликна Ахмед Доган в Шуменския университет, където си позволи да нарече и лидера на ГЕРБ "мухльо". Доган стигна до там да каже на поддръжниците си: ""Неслучайно съм инвестирал в Девин не само за топлата вода, да си топя краката там, да се правя на интересен". С две думи лидерът на ДПС показа, че все още ползва стари хватки в отношенията си с избирателите, и че диктува на премиера Станишев, че може да се пазари със Симеон. Но в същото време лидерът на ДПС се оказа неподготвен или уморен да продължи да носи цялата административна власт, която пожела, целия бизнес, който заграби и цялото политическо влияние, което смята, че му е в кърпа вързано. Така че оттук нататък Доган, който зае твърде високи позиции в различни власти, вече ще трябва да слиза, а с каква скорост ще стане това - ще зависи от него самият.

За разлика от най-сериозния си опонент Бойко Борисов, Доган си позволи да кокетничи с избирателите си време на кампанията доста брутално и безцеремонно. Поведение, което неминуемо се заплаща.
"Преди изборите всички малко полудяваме" шеговито подхвърли Сергей Станишев в студиото на БНТ в последния ден преди вота. За разлика от Симеон, който бе поканил нза интервю в специално подготвена обстановка Георги Коритаров - Станишев изненадващо се опита да разчупи образа на омаскарената си от скандала "Овчаров" партия, като се появи лично в сутрешно предаване в компания на журналисти и проведе някак лежерно дебат по всички събития от последните месеци, като се опита с тази своя стъпка да прибави още точки към одобрението за партията на социалистите.

Бюлетина №7 е за почтеност, бюлетина №7 е за стабилност, бюлетина №7 е бюлетината на червените. Контрастът между лозунгите и действителността е повече от смехотворен на фона на случващото се в държавата, но социалистите имат твърд електорат и ще разчитат на него. Ето защо с пари и концерти бяха изпратени сред хората червенокосата бивша говорителка, твърде зеленият и силно идеологически пристрастен Вигенин и добилият печална известност, министър в неплатен отпуск Румен Овчаров. Червените ще разчитат на твърдия си електорат - на колкото е останало от него - това ще стане ясно на 21 май.

Шегичката на депутата Михаил Миков, че опозицията освежи посърналото си лице преди изборите - се отнасяше и до партията му, но тук действа правилото който изпревари, той печели. Убедеността и слепотата на ръководството от централата на "Позитано" лъснаха, когато червените си позволиха да настояват в парламента борците против фашизма и капитализма да се водят вече и ветерани от войната. Това предизвика ненужен за столетницата нов скандал, който се прибави към скандалите с "Овчаров", с отстъпените предизборни и неосъществени обещания за повишаване на пенсиите, с последиците от спирането на АЕЦ "Козлодуй" и продължаващото българско присъствие в Ирак.

Събитията около предизборната кампания за евродепутати показаха, че БСП е създала твърде вредни навици у коалиционните си партньори. НДСВ си позволяваше да напуска заседания на кабинета, да каканиже, че едно правителство не трябва да управлява под натиск и да не поема никаква отговорност. От ДПС традиционно при проблеми се правеха на умрели лисици и не реагираха изобщо, оставяйки социалистите сами да поемат тежестта на проблемите и решаването им.

Обърканите послания също белязаха поведението на социалистите по време на кампанията. Така на първи май, денят на труда, Илияна Йотова хукна да поставя венец на братята Кирил и Методий, а Вигенин положи венец пред братята Евлоги и Христо Георгиеви. Йотова заяви: БСП ще получи доверието на хората, защото ние сме за добруването на всички, в момент, когато мнозинството от българите са на границата на оцеляването. И какво добруване за българите, които остават в държавата я гони Йотова в Европарламента - така и не се разбра. Скандал се разрази в столетницата и след избора на Азис да пее на митингите на червените. Появиха се публикации със сравнения, че от "Ален мак самотен нейде" партията е стигнала до "Дай ми само аз отдолу да те хвана пак на голо". Сам лидерът на ГЕРБ заговори за дупето на Азис като предизборен трик на социалистите за спечелване на гласове, с което настъпи партията по слабото й място!

За опозицията почти не заслужава да се говори, още повече, че десните си позволиха да роптаят около честването на 60 годишнината на българското външно разузнаване, наричайки го политическо.
След приноса си в спирането на АЕЦ "Козлодуй", сините си позволиха да скочат и срещу изграждането на нова атомна централа. Към черните точки за лидерите от бившето СДС се прибави и скандалът с разкритията за липсата на действия от страна на министри на Иван Костов в решаване на съдбата на българските медици в Либия.

За бившите сини, днес разделени на десетки политически формирования може да се каже едно: най-после може да се изпълни кристалната детска мечта на Петър Стоянов да отиде в Брюксел като евродепутат. Но изпращане на голям брой евродепутати от средите на десните едва ли се очаква от когото и да било, след като за 17 години бившите демократи си направиха пари, имоти и партии и съсипаха доверието на гражданството в тях след участията си във властта. Днешните сини доказаха, че можеш да се окажеш на дъното без да си достигнал дълбочина.
Най-скучните избори? По-скоро най-пъстрите - сменяха се знамена, послания, забави, скандали и гафове. А какво ще се случи - истината винаги изплува на повърхността.

 

Румен Петков пак оглави класациите по гафове

Адрес: Европа. Това посочи Младен Михалев - Маджо след като застана пред съда като свидетел по убийството на бай Миле. Днес свидетел ще бъде един от братята Маргини - дано се мине без бой по журналистите.
"В МВР няма информация, че Софийски градски съд /СГС/ иска като свидетел по делото за убийството на Милчо Бонев - Бай Милев да бъде "обезпечен" неговият бивш съдружник в СИК Младен Михалев - Маджо. Това стана ясно от думите на вътрешния министър Румен Петков в деня на явяването на свидетеля. Отново чухме Петков да говори неистини, тъй като още през февруари СГС е поискал от Столичната дирекция на полицията Михалев да бъде издирен и да му бъде връчена призовка. От вътрешното ведомство обаче са започнали да търсят конкретния адрес на Маджо в България, но не и да го издирват. До съда е била изпратена полицейска справка, че свидетелят е бил в страната от 11 януари до 8 март и през този период се е придвижвал свободно.
"Ако при нас е постъпило искане за обезпечаване на свидетел, то е щяло да бъде направено незабавно", каза още Петков.
Защо МВР-министърът Румен Петков прояви предпазливост по отношение на свидетеля Михалев? Отговорът е близкото минало: "Румен Петков се познава лично, и се е срещал многократно с Младен Михалев-Маджо" - каза преди време бившият шеф на НСС и днешен депутат и шеф на софийската организация на ДСБ, Атанас Атанасов и поясни: Но нито Младен Михалев, нито Красимир Маринов някога са стигали до съда с обвинение за извършено престъпление. Тези хора и досега са с чисто съдебно досие?"

В интервю за агенция "Фокус" от 2 март миналата година, по повод убийството на Бай Миле и други подобни люде, писателят Христо Калчев каза: "Хора като Бай Миле, Телето - Стоил Славов, които бяха забъркани със сърбите, имаха тежки връзки с югоембаргото. Много пари не отчетоха. Много пари на Аркан завлякоха. Много от тях си отидоха по тази причина... Нито Маджо ще прости на Маргините Стоил Славов - нито те на него Димата-Руснака."
Фокус: Имам предвид борба за влияние на чужди мафии, служби... Последният жив, свободен и активно действащ "сикаджия" от епохата на първоначалното натрупване на капитали - Младен Михалев-Маджо, който не се появи да почете паметта на Димата Руснака, днес е далеч от проблемите на негови побратими от зората на времето на групировките. Той живее зад граница, но в мига, в който стъпи на родна земя надява бронираната жилетка.
В друго свое интервю писателят Христо Калчев след убийството на Емил Кюлев бе казал: "Такова показно убийство ще развие силна параноя у други мастити бизнесмени като Васил Божков, Маджо - ако оживее, Маргините, братя Пехливанови и други, които, общо взето, са върхът на каймака в този свят. Войната продължава до естествения й край."
Единен поръчков център на убийството на Кюлев и покушението над Младен Михалев посочи приживе Христо Калчев.
Що се отнася до босовете от сенчестия бизнес, Калчев бе казал: "...излизат под прожекторите и остават на течение. А течението не носи нищо друго освен куршум." Калчев бе лаконичен и точен - а Маджо едва ли е пропуснал думите му.
"Всички са поръчани /т. е. - чака ги сигурна смърт - бел. ред./, казваше приживе писателят Христо Калчев. - И Божков е поръчан, и Маджо е поръчан. И Златко Баретата е поръчан. Маргините са поръчани, но са в затвора. Ако излязат и те ще си дойдат по реда...".

"Румен Петков е назначен за министър на вътрешните работи от Младен Михалев - Маджо, а след това Маджо е поискал от Петков да вкара Маргините в ареста", заяви ген. Атанасов по Би Ти Ви. Почти веднага след това изявление на Атанасов МВР пусна официално опровержение. От ведомството на Румен Петков категорично заявявиха, че "комуникации" с престъпни босове нямат. Т. е. Младен Михалев - Маджо е престъпен бос?!? Според МВР?

Преди една Нова година, на околовръстното шосе гръмна джипа на Дмитрий Минев-Димата Руснака. Взривът беше само предупредителен, тъй като Руснака оцеля. После пък бе стреляно по колата на Младен Михалев-Маджо - и той оцеля, но след време замина зад граница.
Милчо Бонев или бай Миле бе един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те бяха съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Дружеството се занимаваше с търговия на петрол и туризъм. /Бонев е бивш полицай, а прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР - бел. Л. М./.

В началото на своя път по първоначално натрупване на капитала, бай Миле бе първоначално към ВИС, но след това премина в СИК. След взрива в асансьора, при който загина Стоил Славов, генерал Бойко Борисов каза, че ако Клюна е бил в затвора - то взрив срещу Стоил Славов е можело да няма. По същия начин при идването на Младен Михалев, за да свидетелства по делото за убийството на бай Миле, Маргините са под домашен арест - дали това ще спаси Маджо? И то след като той бе така зорко пазен вчера покрай явяването си в съда.
Имаха ли връзка с политици хората около Маджо? Ще припомня случая, в който депутатът от НДСВ Диляна Грозданова съобщи, че мъжът й - Любомир Павлов, шеф на Надзорния съвет на Общинска банка, е бил заплашван от Венцислав Стефанов и Маджо заради "Софийски имоти". Няколко дни преди това лидерът на СДС Надежда Михайлова се оплака, че и тя е получавала заплахи от същите хора. Но думите за заплаха са едно, а осъществяването на заплахата - съвсем друго.

Преди два месеца, на 5 март, 46-годишният Георги Йовев Струмин -джудист, загина, докато пътувал за Челопечене. Веднага стана ясно, че жертвата е бил охрана на един от създателите на силовата групировка СИК, Младен Михалев-Маджо. По информация на БНТ в колата е била взривена бомба. Минути след взрива, части от колата и тялото на Струмин бяха пръснати навсякъде в радиус от 500 м. Един час след огледа, полицията успя да идентифицира колата като "Рено 21". Оказа се, че експлозивът е бил заложен вътре в купето на автомобила, зад седалката на шофьора, което според полицаи означава, че може да е поставен от врагове.

Това, според близки до бившата групировка СИК, е била основната причина на Маджо да се дърпа и да се бои да се връща в България. Още повече, че от взрив загина и съдружникът на Маджо - Стоил Славов, пак с взрив бе сплашен и Иван Тодоров - Доктора. На 28 януари 2002 г. взривно устройство избухна в жилището на Димитър Димитров - Маймуняка, който след няколко часа се пресели в Отвъдното. За Маджо, опасността за живота му е нещо постоянно, а опитите за неговото елиминиране датират още от далечната 1993 г. Тогава по колата, в която той, Георги Илиев и Димата Руснака се возят беше стреляно докато, минава покрай казино "Севастопол". Друг въпрос е, че от колата на тримата също е имало стрелба срещу охраната на заведението. Причината хората от колата да открият стрелба бе, че предния ден, в столичния квартал "Дружба", пазарджишки висаджии нападнаха съдружника на Слави Бинев - Цветан Божков. Тогава стана ясно, че престрелката в "Дружба" е била наблюдавана от братята Васил и Георги Илиеви и Маджо.

В деня, в който Младен Михалев напусна страната, /според справка на границата - на 8 март т. г./ бе разпространен американският компромат срещу Бойко Борисов, който го уличавал за връзки с подземни босове. Младен Михалев се бе върнал в родината чак след като бяха задържани братята Маргини - Красимир и Николай. Из страната бе пуснат слух, че Михалев имал редовен американски паспорт /какъвто имаше и Илия Павлов преди да бъде застрелян - бел. Л. М./ и че си е направил пластична операция на лицето. Идването му в Съдебната палата показа, че Маджо си е със старото лице и не е имало хирургическа намеса.

Затова пък около явяването му като свидетел предизвика безпрецедентни мерки за сигурност в столицата, като спиране на минаващия наблизо трамвай, На кръстовищата около Съдебната палата бяха спрени полицейски коли и мотори, а ченгета с палки спираха преминаващите автомобили. Акцията предизвика множество задръствания и истински хаос в движението по централните улици на София.
При преминаването покрай очакващите го журналисти, Михалев не си спести клоунадата и им се поклони. Маджо дойде по настояване на магистратите, за да даде показания като свидетел по делото за бруталния разстрел в градината на ресторант "Славия". Причината е, че Михалев е бил последният човек, с когото бай Миле е имал разговор преди да отиде в ресторанта.
Бизнесменът пристигна в съда с тричасово закъснение и с около десет частни гардове и двама адвокати, а под сакото му се виждаше бронежилетка.
"Не знам кой избива бившите ми съдружници, каза Михалев пред съда. На въпрос на магистратите как си обяснява поредицата показни убийства на лицата от "Интергруп енд партнърс" - Дмитрий Минев, Стоил Славов и Милчо Бонев.
Все още съм шокиран от тези убийства и нямам обяснение за тях, допълни Маджо.
Отговорът на Михалев обаче не задоволи съдебния състав. Магистратите се поинтересуваха дали "личната застрашеност" на Маджо е свързана с тези екзекуции. Михалев отговори, че било нормално човек да се чувства застрашен.
"Затова живея в чужбина, защото в България се случват често такива неща", допълни още той. В същото време обаче Маджо отказа да съобщи в коя държава живее и съдът не продължи с въпросите по постоянния му адрес.

Коридорите на Съдебната палата в района на залата, в която се гледаше делото, останаха пълни с охранители до късния следобед. Над 15 яки мъже със скъпи костюми, бронирани жилетки и слушалки стояха по всички ъгли на първия етаж на съда. Те следяха всяко движение на преминаващите из коридорите на Съдебната палата. Пред вратата на залата пазеха двама служители на "Съдебна охрана" и двама от частни гардове.

Една от версиите за небивалите мерки за охрана от страна на полицаите бе, че се провеждало специализирано полицейско мероприятие. Заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов обясни, че напрежението около съда било свързано със сигнал за подготвян атентат.
В края на деня стана ясно, че засилените мерки за сигурност са били поискани от заместник-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов заради получени сигнали за заплаха за убийство на свидетел бе съобщено в новините.
"Става въпрос за терористичен акт срещу лице, което е участник в съдебното производство, което започна днес и ще продължи до петък", заяви Бонгалов, въпреки че не пожела да уточни дали въпросното лице е Маджо.

На журналистите бе подхвърлена и версията за претърсване на сградата заради сигнал за поставена бомба, въпреки че мнозина от самите служители на реда не бяха наясно с никакъв сигнал за бомба. Самият Маджо се появи с огромно закъснение от страничен вход, пазен както от своята охрана, така и от униформени полицаи. На излизане, след разпита пред съда на Младен Михалев, фоторепортерът Емил Иванов е снимал, което става повод той да бъде ритан и бит с палки от полицаите.
Странно прозвучаха думите на царския депутат, Николай Свинаров по повод инцидента: "Разбира се, че никога не може да има основание за пребиване на журналист. Има много журналисти, които трябва да получат санкция за своите действия, но боят не влиза в тези санкции."
"Грабнаха го зад черните метални врати и аз чувах само крясъци "Помощ!", каза колежка на фоторепортера."

Един бизнесмен, бивш член на силова групировка, който не смее да живее в България заради висока степен на лична застрашеност се яви вчера в български съд. От МВР съобщиха по повод хаоса, създаден около отиването в сградата на съда на свидетеля, че нямат навика да си комуникират с престъпни босове! И то след като въпросното лице свидетел е с чисто съдебно минало. И след като свидетелят с чисто съдебно минало ходи с бронирана жилетка, с 15 души охрана, докато полиция отцепва движението в Столицата, заради неговото явяване в съда. Мнозина от съдружниците на този бизнесмен не са сред живите заради неочаквана смърт.
И накрая, за да е всичко като в Дивия Запад, охраняващите свидетеля полицаи взеха, че биха фоторепортер, който изпълнява служебните си задължения. Много европейско, господин министър Петков! Това указания на комисаря Франко Фратини ли са, или някакви нови европейски порядки за разбиране на действията на полицията?

Вчера бяха подхвърлени няколко версии за хаоса около съда: заплаха за бомба, охрана на свидетел и терористична заплаха. За да не се излага полицията вероятно ще трябва да бъде направена компилация от трите версии - нещо като: свидетелят Маджо бе пазен от полиция в Съдебната палата, заради терористична заплаха от бомба.

Май пак ще се пътува до Брюксел...

 

Виновните за драмата с българските медици се готвят за Коледа, докато в Либия очакват присъди

В правителствените среди от доста време се знае за това как ще се произнесе съдът за българските медицински сестри, но това е тема "табу". Тихомълком са дадени указания да не се шуми около коледните празници, да се поотложат банкетите за управниците, да няма много шум и фоейрверки, поне до обявяване на присъдите. Това съобщиха източници от Министерството на транспорта и Министерството на външните работи.

Къде Сюлейман ал Фаси, както се назоваваше един бивш външен министър колчем кацнеше в арабските държави? Къде е този титан на мероприятията, който се изправи при едно от посещенията си в Либия на гроба на починали деца от СПИН-епидемията и се извини ?!? за заразените деца? Къде са Надежда Михайлова, Людмил Спасов, Димо Гяуров, Теодоси Симеонов, Иван Костов, Петър Стоянов сега, когато в Либия се готвят да потвърдят вече веднъж произнесените смъртни присъди над медицинските ни сестри?

Какво правеше Външното разузнаване през февруари 1999 г. в дните покрай арестите и преди медиците ни да бъдат задържани? В Докладите до президента Стоянов, премиера Костов и председателя на парламента Йордан Соколов - нямало такова събитие, за което да са докладвали от ведомството на Димо Гяуров. Нямало и намек за съобщение от хората на Гяуров в тази страна по опасността надвиснала над българките, а те, разузнавачите са били там - на работа и на заплата! Защо тези дни, когато огън и жупел се изсипа върху Националната разузнавателна служба и най вече от опозицията в лицето на Петър Стоянов, Иван Костов и сие - те се направиха на умрели лисици и дума не пророниха за огромния гаф на Димогяуровите служители да пропуснат какво се е случвало в тази държава преди и около задържането на българските медицински сестри?

Не обелиха и дума, защото служителите на Гяуров са се занимавали с всичко друго, освен с изпълнение на преките си задължения. А Гяуров замълча и никой не бе уволнен след арестите - от Гяуров никой не потърси сметка, нито тогава нито по-късно. Ето тук за този гаф на Външното разузнаване си струва да се поискат прозрачност и документи, но близките до хората на Костов журналисти мълчат. За тях такъв гаф на Външното разузнаване не съществува!

"Все пак - там има процес - коментира в един момент Иван Костов. - Помислете си какво би станало и как бихте се държали вие към чужденци, които предизвикват заразяване на стотици български деца със СПИН?" /14 юли, 200 година/.

Нима Костов намекна за вина на българките?

На въпроса имало ли е забавяне от страна на българските специални служби на информацията за ареста на нашите медици в Либия на 9 февруари - Михайлова даде следния отговор: "...в момента всеки коментар би могъл да бъде използван в ущърб на делото. Трябва да бъдат зададени много въпроси, но моментът не е най-подходящият. Ще дойде време, в което всичко ще се дебатира в публичното пространство... Ангажираността на държавата е изключително важна в един такъв политически процес, за да не помисли другата страна, че хората са изоставени".

Кога ще дойде времето, Михайлова, вече ще четат присъдите!

На 10 февруари в Посолството в Триполи се получава първият сигнал за изчезването на 23 български медици. Следват ноти, проверки, пътувания, за да се получи някаква информация за съдбата на задържаните български медици. Външно министерство не реагира - разузнаването - също. В посолството на България текат летни отпуски, отзоваване на посланика и ред необясними, тъпи действия, продиктувани от София.

На 17 февруари зам.-министърът на външните работи Марин Райков извиква спешно временно управляващия Посолството на Либия, Аяд Абудхер и иска обяснения от него за причините за ареста и мотивите да се откаже достъп до задържаните за хора от българското посолство. Следва замяна на отзования посланик с Работна група на българското Външно министерство, която да провери случая.
Всъщност не трябва да се забравя, че за арестуваните български медици правителството научава от вестник "24 часа"!

Мина време и бившият посланик в Либия, Кръстьо Илов обвини в некомпетентност Надежда Михайлова, както и в укриване данни по случая с българските медици. Обвинението остана глас в пустиня - Михайлова продължи пребиваването си в политиката. Както се казва - и непотребните са непрекъснато потребни, уви.

Защо бе отзован Илов от посолството в Триполи, защо 6 месеца България не изпрати там посланик, след като бе известно, че има задържани и несправедливо обвинени българки? Тези скандални гафове на външната министърка останаха без последствия.

Стигна се дотам, следващият посланик, Людмил Спасов да заяви, че "петимата български медици, които бяха задържани в Либия ще останат още седмица в ареста. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие" - каза Спасов. И тези лъжи и измислици останаха без отзвук - посланик Спасов говореше това, което кабинетът Костов очакваше да се чуе.

Бившият говорител на Външно министерство Радко Влайков пък обясни, че задържаните българки са свидетели и още няма повдигнато обвинение срещу тях. Да сте чували свидетели по дело да се арестуват и задържат? Едва ли.

Понякога лъжата така пасва на истината, че помежду им става нетърпимо.

Към гафовете ще прибавя и търсенето на съдействие от Соломон Паси от Еврейска организация в САЩ - еврейска организация да съдейства за процес в арабска държава! Налудничавите идеи валяха като порой върху главите на нещастните българки.

Сега всички в България сме в очакване как ще се произнесе съдът, въпреки че за мнозина е ясно. Времето показа, че световни медии, учени и организации са категорични в убеждението си за невинността на българките. Те всички непрекъснато проявяваха усилия набедените българки да бъдат освободени, с анализи, ескпертизи, изследвания.

За българските политици усилията се съсредоточиха в следното: да говорят положителни лъжи, да премълчават неудобни истини за бездействието си и най-вече да гледат собствения си охолен и безоблачен живот. За тях предстои Коледа, екскурзии зад граница, пазаруване на скъпи подаръци. Както е казал мъдрецът: "Голяма е силата на Нищото - нищо не можеш да му сториш".
 

Едно съобщение за конфликт на интереси, в който се споменава името на бившия еврокомисар Меглена Кунева ме върна към една болна тема за българите – голямата измама, свързана със спирането на АЕЦ „Козлодуй”, присъединяването на България към Европейския съюз, както и личният „принос” на еврокомисаря по разширавянето Гюнтер Ферхойген.

Налице е откровено нарушаване на Виенската конвенция, която България е ратифицирала още миналия век.

Ето историята:

Вчера "Трансперънси интернешънъл" разкритикува назначението на Меглена Кунева и други трима бивши еврокомисари на "доходни позиции" в частния сектор.

Съобщението дойде с новината от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба”

гласуваха назначението на Меглена Кунева като член на борда на банката. Банка „Париба” е френска и приватизацията й през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет в Париж.

По време на предприсъединителните преговори на България за приемане в ЕС, водени от Кунева, Ширак е вече президент на Франция. Името му се свързва тогава с лобирането на френски интереси при строителството на Атомна централа в Румъния – една от големите причини да се оказва натиск за последвалото затваряне на АЕЦ „Козлодуй”.

Тук започват и любопитните детайли от тази невероятна история: 2007 година Ширак е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет на Париж.

По време на воденето на преговорите за присъединяване към ЕС, Кунева ревниво пазеше в тайна от българите условията, при които България ще бъде приета за страна-членка на Евросъюза. Останалите политици, също криеха тези условия, докато в един момент стана ясно, че България се е „съгласила” да затвори АЕЦ „Козлодуй” като започне с първите четири блока.

Кой е бил питан за това, Кунева да обещае затварянето на атомната централа и до днес не е ясно. В същото време се проясни фактът, че никой от политиците ни не е спрял Кунева за съгласието по това условие...

Какъв е механизмът по вземане на това лошо на България решение – с годините събитията започват да се проясняват.

В последния си брой месечното издание „Строго секретно” припомня, че в случая „АЕЦ „Козлодуй” е нарушена Виенската конвенция. За какво иде реч?

В Част пета на Виенската конвенция, назована

НЕДЕЙСТВИТЕЛН0СТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

.........................................................................................................

е записано:

Член 49

Измама

Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.

Точно този текст, прави недействително сключеното от Кунева „съгласие” за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като един професор, председател на Световния съвет на ядрените работници,

Анре Майсьо разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването и заместник на Барозу, Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти да дават мнение на ЕК за състоянието на централата, „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал! „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ "Козлодуй" е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година Майсьо.

Проф. Майсьо уточни, че е имало „скрити обстоятелства” около това решение, като на първо място постави „измамната позиция на г-н Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя лъжлив цитат от доклада на ВЕИРА от март 1999 г., според който "въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище".

Истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: "тези централи /АЕЦ "Козлодуй/ като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностно характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи", т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

Ще припомня, че Майсьо категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия категорично противоречат на заявеното от г-н Ферхойген!

Измамна позиция, шантаж, лъжлив цитат от Доклада, който представя „Козлодуй” като ненадеждна по отношение на сигурността – и въз основа на тези представени от Ферхойген данни – ЕК притиска България да затвори Атомната си централа, като условие за влизане в Европейския съюз?

От това по-голямо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, здраве му кажи!

ЕС се позова на гласуването в българския парламент, като очевидно призна, че щом затварянето е направено по българска воля, то може да бъде променено по българска воля.

Какво направи още проф. Майсьо за българската централа в Козлодуй:

"Навремето писах на Романо Проди, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е излъгал. Писмото ми беше публикувано в интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината. Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на доклада, за да изтръгне от българския парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега ЕС се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите..."

Тук трябва даизясня, че в дъното на построяването на Атомната централа в Румъния стоят френски интереси, а това е централа, която е много близо до планината Вранча. В същото време, за да могат румънците да пласират своя ток и то на добри цени – едно затваряне на „Козлодуй” им осигуряваше още по-големи печалби.

Днес бившият еврокомисар Меглена Кунева е в борда на френската банка „Париба”. Тя е назначена с протекциите на Барозу в ЕС. Тук ще припомня, че Гюнтер Ферхойген бе заместник на Барозу и навремето е дал фалшив доклад за безопасността на „Козлодуй”! Вследствие на тази измама, българският парламент е поставен пред свършения факт да избере: ЕС или атомна енергетика; загуби по 1 млрд евро на година, или скъп ток поради невъзможност да се построи другата Атомна централа „Белене”.

Днес в условия на тежка икономическа и финансова криза, България губи по 1 млрд евро най-малко от неизнесен ток годишно, заради затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Меглена Кунева ще получава солидна сума от френска банка като член на борда й. Същата банка, „Париба” бе посочена като гарант при приватизацията на Електроразпределителните дружества от друг енергиен „корифей” и бивш министър на енергетиката, Милко Ковачев. Същият, заедно с енергийния „експерт”, Веселин Близнаков ходи в командировка в канадската „Канду”, която строи с френски протекции атомната централа в Румъния! Защо и каква работа имаха тези двамата в „канду” така и остана загадка.

До ден днешен Главна прокуратура не е проверила какво правеха в Канада двамата царедворци във фирма, конкурент и заинтересована от затварянето на българската АЕЦ”Козлодуй”.

След като изтече мандата му, Ковачев работи в софийския офис на „Париба”, а по-късно бе преместен в Лондонския й офис! Защо, в името на благодарност за какво?

На вниманието на Главния прокурор Борис Велчев

По времето на преговорите за присъединяване на България към ЕС, се оформя един кръг „Анти-Козлодуй”, в който влизат: Меглена Кунева, Милко Ковачев, Веселин Близнаков, Гюнтер Ферхойген, човек на днешния председател на ЕК, Барозу.

Всеки един от този кръг е достоен да се превърне в следствен по далаверата: отстояване на френските интереси чрез загробване на българската енергетика. Тук са налице свидетелствата на проф. Майсьо, машинациите на Кунева, лъжливия доклад на Ферхойген, командировките до конкуриращата „Козлодуй”, „Канду” и личните интереси на Милко Ковачев във френската банка „Париба” около ЕРП-тата, тук са всички депутати, които работиха против интересите на България по затварянето на Първата атомна централа, за да печели румънската атомна централа.

Всички те, както и Соломон Паси, Надежда Михайлова и Огнян Герджиков носят с действията си загуби на България по 1 млрд евро годишно – ето поле за акция на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, акция, която разравяйки това блато от корупция и лични интереси в ущърб на националните, може да донесе доста присъди на високопоставени български чиновници и тогава нека Кушлев да се пуска да отнема имущество...

Един невзрачен бивш еврокомисар ни направи за смях и се подигра с националните ни интереси, като принуди българските политици да клекнат по едно безумие – лишаване на страната от собствена Атомна централа.

Нарушен е член 49 от Виенската конвенция, която България е ратифицирала още по времето на Тодор Живков. Тази ратификация не е отменена. Ето защо, като се позоват на една голяма измама и подвеждане на държавата да сключи договор под влияние на друг субект, участващ в преговорите, държавата ни, може да се позове на измамата като основание за „недействителност на своето съгласие да се обвърже с договор.

Има ли мъже в родната политика, които ще посмеят да се позоват на Виенската конвенция по отношение на затварянето на „Козлодуй”?

 

Най-сетне политическият туризъм на министър-председателя успя да вкара малко пари в хазната на финансовия министър, Симеон Дянков! Хазна, която от няколко месеца вика „ехо”, като хладилниците на пенсионери и безработни, но това е друга тема.

При посещението на правителствена делегация на Република България в Сирийската арабска република, е било подписано Споразумение между двете правителства, в което най-радостното е, че Сирия започва да ни връща дълга. Дълг, който към датата на слизането на Тодор Живков от власт, наброяваше няколко десетки милиона! За да съм точна, ще припомня следното:

България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България - през това време динамично се сменяха парламенти, правителства, президенти, трудно бе дошлите на власт да успеят да обхванат цялата сложност на заварената ситуация. А пък съвсем немислимо бе да потърсят начини да я решат, още повече, че не горяха от желание да го сторят.

След промяна на законодателството и влизане в сила на нов икономически механизъм, авоари в затворени валути в развиващи се страни /с дълг към България - бел. моя/ започнаха да се водят по сметки на наши инженерингови организации, без да намират отражение в платежния баланс на страната. Икономическата самостоятелност на самоуправляващите се организации тогава, като: "Агрокомплект", Биоинвест", "Булгаргеомин", "Балканкаримпекс" и "Транскомплект", им осигури с въвеждането на новия икономически механизъм налични "затворени" /практически неконвертируеми/ валути в размер на 9 900 000  валутни лева съответно в Нигерия, Иран, Ирак и Мозамбик. Пари, които не могат да се трансферират свободно, в съответно конвертируеми валути. В същото време продажбата на тези валути бе трудна на западните пазари, тъй като курсовата разлика е била твърде голяма. В крайна сметка натрупаните активни салда в "затворени" валути непрекъснато са се обезценявали в резултат на негативната им валутна разлика...

Проблемът със "затворените" нековертируеми валути бе една реалност, с която бяха наясно само икономисти и банкери.

11 души от най-висшето партийно ръководство, министри и на последно място, председателят на БНБ - това е съставът на Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП с председател Тодор Живков. През 1986 се създава и Комисия на Министерския съвет по валутните въпроси с председател Георги Атанасов и членове: О. Дойнов, Ст. Марков, А. Луканов, Иван Илиев, К. Зарев, Хр. Христов, Б. Белчев, В. Коларов. Кои по-важни решения и действия на тези две комисии имат принос към натрупването на външния дълг на страната, и какво бе състоянието му, вследствие на тези решения?

Към дата - 28 февруари 1994 година, когато пишех за натрупването на външния дълг, картината бе следната:

  • 60 действащи правителствени спогодби по кредити за 28 развиващи се страни, 74 на сто от кредитите са със специално предназначение, т. е. оръжие;
  • Размерът на погашенията, договореностите по отпусканите с решения на Валутната комисия кредити, не се осъществява по размер и време в съответствие с погасителните договорености. Тенденция към трайно увеличаване на обема на просрочените и отсрочените плащания по дълговете на развиващите се страни - това е горчивата констатация на експертите. Обемът на просрочените задлъжнялости от тези страни към България е 20 на сто от общата ни задлъжнялост. Има държави, които нямат позиция по отношение на сроковете и начина на уреждане на плащането.

От 60 млн. долара, кредитите към развиващите се страни бяха нарастнали на 400 млн годишно, и то в резултат на различни решения на Валутната комисия. Това показваха документите, изпратени в Комисията към Великото народно събрание - доказателства, които така и не видяха бял свят. Имах професионалния шанс да се сдобия с копия на някои от най-важните.

Към днешна дата, повечето от хората в тази Комисия са в отвъдното.

С времето дългът на Ирак така и не бе върнат изцяло, въпреки че бе достигнал стойности над 2 млрд долара. За разлика от така наречените демократи, които се учеха да управляват държавата ни, ще припомня, че съседна Турция уреди иракският й дълг да бъде върнат в петрол. Нашият естествено си остана като неясно желание – кой връща дълг в пълен размер на държава, която е нахлула в земите му, за да урежда някакъв си американски президент да увеличи печалбите си от петрол?

Тук му е мястото да уточня, че в края на 2004 година Ирак подписа Меморандум с кредиторите от Парижкия клуб за редуциране на своите официални дългове по схема: 80 процента опрощаване на потвърдените дългове и разсрочване на останалите 20 на сто за 23 години с шестгодишен гратисен период. В споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб бе включена стандартна клауза за равностойно третиране на всички кредитори.

Тези дни стана ясно, че парламентът ще проверява далаверата с външния дълг, която се свързва с бившия министър на финансите, Милен Велчев. Ето защо е интересно да припомня и няколко други факти и събития, също свързани с външи дългове, дължими на България:

При едно свое посещение в САЩ, Милен Велчев, в качеството си на министър на финансите, е имал уредени срещи, в резултат на които научихме, че израелската лобистка фирма "RSLB Partners", работеща предимно в САЩ, е била наета от българското Министерство на финансите, за да осигури връщането на поне част от иракския дълг. Размерът му в момента тогава се оценяваше на 1.7 млрд. долара, а американците изобщо не криеха желанието си държавите-кредиторки да опростят задълженията на Ирак. Добре е да се знае, че по принцип лобистките фирми се използват за получаване на изпреварваща информация, а не за пряко уреждане на проблеми с дълг.

На подобно решение, израелска фирма да урежда връщане на ирокски дълг - баба ми казваше: да дърпаш Дявола за опашката.

Спомням се, че на служителите на Велчев от министерството тогава, 2004 г. бе забранено да коментират факти, свързани с начините на уреждане на иракския дълг към България.

"RSLB Partners" не криеше, че е наета от пет държави да лобира за връщане на външен дълг, като Бряг на слоновата кост, Сърбия, България и две неназовани поименно африкански държави.

Колкото до платеното лобиране, то си проби път у нас благодарение на Соломон Паси – колко струваше на България тази новост през годините, едва ли някой, някога ще тръгне да изчислява, но е добре да припомня, че заради Паси платено лобиране бе извършено и в Сената на САЩ, за да получи страната ни подкрепа за влизане в НАТО.

Да плащаш за нещо, от което ще губиш: това само един Паси може да ни пробута...

В. „Сега” разкри през 2003 година, че България е наела срещу 100 000 долара годишно американската лобистка фирма "Дауни Макгрот груп", за да ни помогне да спечелим подкрепата на Сената за членството в НАТО.

През октомври същата, 2003 година, същото издание оповести как Дънкан Дароу и Кристиан Шрабсдорф от американската фирма за юридически консултации "Орик" представляваха българското Министерство на финансите на донорската конференция за Ирак в Мадрид за защита на финансовите ни интереси. След тези събития никой не поясни официално, при какви условия МФ е ползвало услугите на "Орик" - срещу заплащане или друг тип договорка, като например процент от изтъргувания дълг.

След съобщението за подписания Меморандум, стана ясно, че схемата за редуциране и разсрочване на дълга на Ирак не са приложили САЩ, Малта, Словакия и Кипър, които напълно са опростили вземанията си.

На 8 ноември 2007 г. правителството на Сергей Станишев одобри двустранно Споразумение между България и Ирак, с което се уреждаха български вземания от Ирак в размер на 1,860 млрд. щатски долара /в това число главница - 1,259 млрд. щатски долара и лихви – 601 млн. щатски долара до 2004 година/, произтичащи от междуправителствени споразумения и протоколи, сключени преди 1989 г.

За целите на Споразумението бе постигната обвързана договореност между актуализираната оценка на българските вземания от Ирак, чрез допълнително начисляване на лихви за забава, и коефициента за директно изплащане на задълженията на иракската страна. В този смисъл, иракската страна прие нов актуализиран размер на задълженията си общо в размер на 3,51 млрд. щатски долара, а българската страна прие коефициент на директно изплащане на дълга при 10,25 цента за долар.

Така се развиха нещата с иракския дълг към България. Защо припомням обстоятелствата около неговото погасяване: причината за това е, че официално бе съобщено, че дългът на Сирия към нас е 55 млн долара. Никой обаче не обели и дума за: размер на главница, натрупани лихви за забавяне на връщането на сумата, да не говоря за коефициент за директно изплащане на дълга и цифрата като курс към долара в момента! В съобщението за започнало погасяване на дълга от страна на сирийците единственото, което прочетох бе, че дългът е 55 млн и за връщането на 17 млн долара, което било 24 на сто от него, вече имало конкретни договорености.

Според пратеника на Дарик радио, Михаил Дюзев, обшият дълг на Сирия към България бил изчислен на стойност 75 млн. долара, като България предстояло да получи получи 24 на сто, или 17 млн. долара от сумата, след като финансовите министри на двете страни постигнаха споразумение за редуциране на дълга. По думите на премиера Борисов обаче парите, които ще получим, в процентно отношение са най-много от други страни, към които Сирия има дългове.

Както свикнахме да чуваме напоследък: пак сме най-добрите!

Либийският дълг беше 216 милиона, по документи...

Днес малцина все още помнят, как външният министър Ивайло Калфин намекна преди три години, на 17 юли 2007 г., че България може да опрости либийския дълг от 54 млн. долара.

"След като други европейски страни участват в международен фонд за хуманитарно подпомагане, странно ще бъде, ако България каже: „Нас не ни интересува това нещо. Ние обмисляме някаква форма на участие", заяви тогава министърът пред "Интернешънъл хералд трибюн".

"Парите идват от Международния фонд "Бенгази", който се финансира от Европейския съюз, Съединените щати, България и Либия", каза пред Ройтерс Идрис Лага, председател на Асоциацията на семействата на болните от СПИН либийски деца, като уточни, че 460 семейства ще получат компенсации.

Кристиане Хохман - говорител на европейския комисар за външните отношения, Бенита Фереро-Валднер, пък подчерта в коментар по темата, че Европейската комисия не е давала пари за тази цел и добави, че не знае дали това са правили страни - членки на ЕС.

„Парите на семействата се изплащат от фондация "Кадафи",” каза говорителката тогава, като уточни, че не знае откъде фондацията се е сдобила със средствата. Фондация "Кадафи" пък разпространи съобщение, че парите идват от фонда "Бенгази". Същото потвърди тогава и говорителят на Асоциацията на семействата Рамадан ал Фитури пред БНТ. "Всичките средства са от фонда "Бенгази", а откъде идват средства там, не знам и въобще не се интересуваме", каза ал Фитури.

Фонд "Бенгази" беше създаден през 2005 г. под егидата на ЕС с участие на Триполи и София. Еврокомисията е превела 2.5 млн. евро, но те не са за компенсации, а за лечение на децата в Европа, за медицински грижи за тях в Либия, и за модерен медицински център в родината им. От България, представител във Фонда бе кметът на Пловдив тогава Иван Чомаков. Самият Чомаков обясни, че уставът на Фонда не му позволява да съобщи колко са събраните средства и кои са донорите.

„Събрани са "стотици милиони долари",” декларира във връзка с неясните данни за финансиране либийският външен министър Абдел Рахман Шалкам без да дава повече подробности. Като работодател на осъдените медици правителството в Триполи декларира, че ще изплати на семействата между 250 хил. и 600 хил. евро /345 хил. - 827 хил. долара/ за всеки пострадал от СПИН заразяването, съобщи АФП.

Интересна версия разви и синът на Кадафи, Сейф ал Ислам. Според него, парите били опрощаване на дълг към България, Чехия, Словакия и Хърватия. Всички държави опровергаха тази версия, а премиерът на Чехия, Мирек Тополанек заяви, че никога не е ставало дума да се опрощава дълг в замяна на по-лека присъда за българите.

Асошиейтед прес цитира външния министър Ивайло Калфин, според когото било твърде възможно България да опрости част от либийския дълг. Тогава се появи и една по-близка до реалността цифра за размера на този дълг, също цитирана от АП: 400 млн. долара!

В същото време, българското Министерство на финансите необяснимо защо твърдеше, че размерът на дълга на Либия към България 56.6 млн. долара...

Такава бе общо взето конкретиката във връщането на този дълг – истината за размера и погасяването му остана някъде в мъглата около историята с освобождаването на българските медици и заразените със СПИН либийски деца.

Какво е актуалното състояние на дълговете, които България има да получава от някогашни “братски” страни от Третия свят. Какви са точно сумите с натрупванията на лихви за просрочени задължения държава по държава?

Дълговете на кои страни длъжници бяха редуцирани в периода след 1989 година и на какъв принцип? Калкулирани ли бяха в споразуменията, инвестиции с дългосрочно действие, някогашните български активи в тези държави – скъпо струващи и осъществени строежи, технически съоръжения, човешки ресурси? От две големи български банки получавах информация, че в годините, при различни правителства е било провеждано договаряне по външните дългове на редица държави, но никога този проблем не е бил разработен в ефективна държавна стратегия. Всеки един от моите източници говореше достоверно, като се позоваваше на документи, но в същото време поставяше условия за конфиденциалност на информацията и анонимност този, който я е дал.

В тази поредица ще се спра на всичко, до което успях да се добера по отношение на задълженията на редица държави и какво се е правело, или не по тяхното издължаване от различни политици в мандатите на различни правителства.

Като завършващ щрих ще поясня, че официалното посещение на правителствената делегация в Сирийската арабска република бе осъществено в един, твърде деликатен външно-политически момент. Време, в което Шимон Перес публично обвини Сирия в доставката на ракети, а твърдението му бе отхвърлено от Сирия и Ливан. И то, докато от страна на САЩ бяха оповестени няколко неясни становища по проблема.

България е държава, която все още няма самочувствието да е арбитър или участник в подобни сложни дипломатически взаимоотношения. В този смисъл и тази визита спокойно би могла да мине под знака на политическия туризъм – действие, от което страната определено бе имала полза.

Наред са другите държави – длъжници...

Следва продължение

 

Няма ли кой да спре Феим Чаушев в свободните му съчинения за Либия?

Няма ли кой да спре, Феим Чаушев, бившият зам.-министър на младежта и спорта, преобразил се в зам.-министър на външните работи, да говори за процеса в Либия и съдбата на медиците ни. Едно е спорта, а доста по-различно - дипломацията и съдбата на нашите сънародници. Приехме принципа на борците против капитализма след 9-ти септември 1944 г., че от всеки партизанин или нелегален партиен функционер става министър, но не е ли време на членовете на кабинета "Станишев" да им се зададе есе на тема "Усещане"?

Какво кара мъдрецът от с. Рибново /родното село на Чаушев - бел. моя/ да хвърля каквото му дойде на гражданството, това и началникът му Доган едва ли е в състояние да обясни. То не бяха "прозрения", че медиците ни се завръщат през м. септември, то не бяха недомлъвки за внасяне на милиони от страна на България във фонда на деца, заразени със СПИН, то не бяха волни съчетания за опростен външен дълг на Либия от България.

Както се е засилил - доцентът от Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура /специализант от института "Карл Маркс" в Лайпциг и магистър по социални науки и счетоводство и контрол - бел. м./, говорителят на Министерството на външните работи вече едвам смогва да опровергава зам.-министъра си и както е тръгнало ще докарат нещата дотам - министър Калфин да пусне още една бройка за говорител.

Няма да разсъждавам по темата какво общо имат счетоводството, контрола и социалните науки с дипломацията - това за хората на Ахмед Доган явно не се обсъжда. Но колкото до дълга на Либия, бих дала на Чаушев някои цифри и факти, които си струва да провери.

Кредитните отношения на България с развиващите се страни не са тайна за люде, посветени в проблема. Към 31.12. 1988 г. България бе предоставила държавни кредити на 28 развиващи се страни по 69 действащи правителствени кредитни спогодби. Сред държавите, ползвали най-много кредити бе и Либия, с 344 млн. валутни лева. /Имаше такова понятие - валутни лева тогава и Чаушев щом е прибивавал в икономически институт би следвало да знае точно какво означаваше то - бел. м./.

В края на 1988 г. имаше група от държави като Либия, Сирия, Нигерия и Танзания, на които просрочените задължения не се отсрочваха като плащания от страна на държавата ни. Така в 1988 г. Либия се озовава с 216 млн. вал. лв. дълг. По време на разговори на всички равнища със страните длъжници и по-специално с Либия родни експерти винаги са защитавали концепцията за изискуемост на всички вземания. Стигна се дотам, на инженеринговите организации, с обекти в Либия да се предложи да ограничат дейността си в тази страна, поради затруднения и неплатежоспособност. А интересно е да се знае, че Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет на нашата държава бе определила минимален лихвен процент на предоставените кредити - 3,5 на сто!
Освен това в Либия бяха нанесени щети и загуби от над 200 млн. долара на България, с така наречената Българска нефтена концесия.
Та по какви критерии и официални данни зам.-министър Феим Чаушев определи размерът на либийския дълг към държавата ни на 53 млн. долара е твърде неясно?
Снизходителността на останалите членове на кабинета към липсата на професионализъм у някои лица от властта е трогателна, но и това си има своите граници. Наслушахме се четири години на бившия външен министър Соломон Паси за това, как добре върви делото в Либия, наситихме се и на безхаберието на Надежда Михайлова и втурналия се да става отново голям политик - Петър Стоянов, но нека все пак се разбере, че темата "Процесът в Либия" не може и не бива да служи за тренировъчни листовки на набедени политици. И до днес Михайлова не е отворила дума за това как, докато са вървели процесите на арести и бързо напускане на Джамахирията, тя беше оставила в посолството шофьор и градинар. И до днес бившият президент Петър Стоянов не е признал как и защо симпатичният му Димо Гяуров /шеф на Националната разузнавателна служба по време на арестите на българските медици- бел. м./ се издъни ведно с намиращите се в Джамахирията негови служители. До този момент никой не е потърсил сметка и отговорност от Гяуров за проявена служебна небрежност и липса на професионализъм на неговата служба по отношение на задържаните български медици. А нали Националната разузнавателна служба работи зад граница? Как са проспали арестите, къде са се намирали и с какво са се занимавали разузнавачите ни, подчинени на Гяуров, докато в Либия са задържали с тежки обвинения български граждани - това са събития, които е крайно време вече да се проверят и докладват в парламента.
Обратното - три правителства да мълчат и да не се интересуват от несвършената работа на родни служители от спецслужбите говори, че никой от политиците ни не го е еня как се стигна до арестите и обвиненията и защо външното разузнаване проспа тези драматични събития. Така че, сега, когато са тръгнали да се правят на чисто нови и неопетнени за бъдещите президентски избори, нека Костов, Михайлова, П. Стоянов, Симеон Сакскобургготски си напишат домашното и дадат обяснения на гражданството за ролята на НРС в началото на процеса срещу медиците ни. Трудно ще е, защото НРС изобщо не си мръдна пръста за събитията по задържането на медиците ни. А днес, заради безхаберието на бившия шеф на външното разузнаване и служителите му в Джамахирията, България все още тръпне по изхода на процеса. Българската държава дава луди пари, за да спаси изоставените от политиците наши сънародници и да изтрие срама, лепнат от едно недоказано и абсурдно обвинение.
И още нещо: на последното заседание, съдът отложи делото за по-късна дата с аргумента, че българските адвокати на сестрите - Георги Гатев и Хари Харалампиев не притежават актуални пълномощни, за да представляват обвиняемите пред Наказателния съд в Триполи. И след това съобщение, вместо Чаушев да обясни кой не си е свършил работата с въпросните пълномощни, тръгна да говори каквото му падне, без да си даде сметка, че отложеното съдебно заседание се плаща с още дълги дни и нощи за българите в либийския затвор. "Делото тръгна според очакванията ни" - побърза да се похвали Чаушев явно не разбрал, че делото изобщо не тръгна. Езиков проблем ли мъчи този зам.-министър или какво се питаха хора с логично мислене?
Така че, за процеса в Либия - или сериозно, уважаеми управници и политици, или нищо. Колкото до журналистите - от тях България и политиците ни научиха за задържаните медици, те си изпълняват професионално дълга.
 
Добрата и сигурна вест от Либия бе, че петте български медицински сестри няма да бъдат екзекутирани. И с това засега май се изчерпват добрите новини.
Оттук нататък следва най-трудното, най-дългото, мъчително очакване, което ще е следващото тежко изпитание без краен срок.

Какво съдържа споразумението на семействата на заразените със СПИН либийски деца, има ли то секретна част, кой го подписа от ответната страна и къде е мястото на българската държава в това Споразумение, какъв е нейният ангажимент? Оказва се, че тук са натрупани повече неясноти, отколкото където и да било в други документи по случая. И всяка неяснота или тайна от този документ е капан, преграда за следващи стъпки по спасяването на петте медицински сестри, наши сънароднички и палестинския лекар Ашраф.

Не кой е платил парите на семействата на заразените със СПИН деца, и не какъв е размерът на тази сума е най-важното. Важно ще се окаже дали няма да има още парични претенции от страна на Либия и в какъв размер ще бъдат те в хода на следващите стъпки по връщането на българките в родината.

И да коментираме, платената сума от над 400 милиона долара и последвалата замяна на смъртното наказание с доживотен затвор, и да не коментираме този казус, истината е, че всъщност Кадафи откупи укрепването си във властта с изплащането на тези суми в Джамахирията, като стабилизира авторитета си в очите на Европа и света.

Оттук нататък започват трудностите, най-непреодолимата от които ще е борбата с времето. Франция и други европейски държави, членки на ЕС дадоха знак и са категорични, че само освобождаването на българките може да стане повод за нормализиране на отношенията им с Либия. Предстои Никола Саркози да посети Либия, въпреки че все още няма насрочена дата, като по време на тази визита той ще се срещне с Муамар Кадафи. На тази среща неминуемо ще стане дума за по-нататъшните бързи мерки по завръщането на българките в родината, но това все още предстои във времето.
Евродепутатът Джефри ван Орден беше много остър след замяната на смъртните присъди, като заяви, че приема това, като подигравка с усилията на Европейския съюз по случая.
Засега либийските власти не са показали, че бързат да приключат случая с медиците ни и след произнасянето на Висшия им съдебен съвет запазиха мълчание.

Обнадеждаващо е, че европейски лидери, правителствени и държавни ръководители, посланици са ангажирани с делото в Либия и чакат крайната развръзка. В същото време твърде зле прозвучаха новите волни изявления на зам.-министъра на външните работи, Феим Чаушев, който се изцепи в медийното пространство с твърдението, че българките могат да бъдат помилвани от президента още на летището при завръщането им!

Какво имаме оттук нататък? Засега налице е само молба за трансфер във връзка с Договора за правна помощ между двете държави - България и Либия. Срок за отговор на тази молба няма. Затова пък има висящи дела срещу сестрите ни, които автоматично ги задържат в Джамахирията. Либийският външен министър Мохамед Шалкам каза, че преговорите за евентуална депортация ще се състоят в "законовите рамки и политически контекст" между двете страни. "В замяна на трансфера, трябва да се вземе предвид подобряването на състоянието на заразените деца и техните семейства", заяви още Шалкам.

Трансферът далеч не предполага помилване и отпадане на доживотния затвор за осъдените сестри. Връщайки се в родината, те продължават да бъдат осъдени на доживотен затвор. Дали има възможност за помилване според Спогодбата, и дали либийската страна няма да шикалкави и отлага във времето окончателното решаване на казуса - яснота за това няма и едва ли ще бъде получена скоро.

Либийската страна не може да постави условие за по-нататъшното изпълнение на доживотните присъди, заяви натовареният с юридическите тънкости по трансфера проф. Антон Гергинов. Реално трансферът може да бъде осъществен след приключване на висящите дела срещу петте медицински сестри и лекарят Ашраф. И тук пак времето е основното, с което ще трябва да се воюва. Според клаузите на двустранния Договор, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции по осигуряването на тяхно присъствие заради продължаващите производства.

България трябва да има и готов вариант за реакция и действия, в случай, че Либия поиска още парични обезщетения.
Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 г. и влиза в сила с обнародването му през 1985 г. В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и такива в съдилищата. При отказ за трансфер на лица съответната страна трябва да посочи причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна.

Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило. Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса.
В цялата схема по решаване на казуса, не трябва да се забравя, че в България има производство срещу мъчителите на медицинските сестри - дали то ще продължи, ще поиска ли Джамахирията то да бъде прекратено - това все още можем да гадаем.

"Съгласно либийското законодателство, изтърпяното досега лишаване от свобода важи единствено по големия процес, който всъщност приключи - заяви юристът проф. Александър Джеров. - По другите процеси все още няма решение и ако допуснем теоретически, че по някой от тях са осъдени, тези присъди би трябвало тепърва да се изтърпяват, поясни проф. Джеров.
Кадафи не може да се намесва по решаването на останалите висящи дела.

Ясно е, че може да бъде оказан натиск на мъчителите да оттеглят исковете си, но дали ще се намери кой в Либия да им окаже натиск и дали те ще се откажат от претенциите си - това е въпрос на време и очакване.
Ще бъде ли обвързано със случая "Меграхи" трансферирането на българките - това също е вариант, но твърде далечен и още по-неясен.
Час след решението на ВСС Държавният департамент на САЩ обяви, че не е удовлетворен и размаха пръст на Либия. Шефът на ЕК Барозу и председателят на Европарламента се възмутиха публично. Но САЩ възстановява дипломатическите си отношения с Джамахирията, Щатите имат вече договори с либийската държава за големи суми - това също не бива да се забравя. И ако от Държавния департамент размахаха пръст на Кадафи, то това бе по-скоро в една надпревара с Европейския съюз.

Родните политици, юристи и магистрати са твърде смутени от факта, че в Спогодбата няма текст за "доживотен затвор", тъй като към годината, в която е подписвана и влязла в действие, подобна присъда в България не е имало.

"Аз ще представя на либийския си колега молба за изпълнение на доживотните присъди в България" - поясни вчера Главният прокурор Борис Велчев, като наблегна на факта, че всъщност осъществяването на това завръщане и сроковете по него са много болезнен и деликатен въпрос.
И липсата на прецедент е прецедент, господа родни магистрати, нека да продължат усилията за спасение на българките.

Смърт няма да има за петте българки и палестинския лекар Ашраф. Започва най-трудната, най-дългата борба за тяхното оцеляване, което ще е мъчително и с неизвестен срок във времето. Сили и търпение - това е единствената алтернатива за българките, въпреки, че няма основание да мислим, че те все още имат сили и търпение след мъченията и 8 години, прекарани в затвора на Джамахирията.

 
Образованият образователен министър пусна вчера димка: след две години няма вече да има 13 клас! Страхотно попадение за варненеца царедворец! Да се чуди човек сам ли го е измислил или някой му е помагал.

На фона на разкритите криминални престъпления, извършени от непълнолетни, които са стигнали 9883. На фона на арестите на ученици и на безпаметното и все по-често и редовно напиване с твърд алкохол на десетгодишни деца. На фона на заработващите със събличане или секс ученички, на фона на клането и училищните войни, на фона и на детската наркомания Даниел Вълчев щял да маха 13 клас! На това народът му казва: аферим!

Учителите се страхуват за работата си, учителите са се примирили с ниските заплати, учителите вече не спорят пред добре облечени бизнесмени родители за оценките на отрочетата им, а направо им поставят високи оценки и така си спестяват някой да ги нападне зад ъгъла, или в училище да ги замерят с яйца и развалена храна. Няма българи с по-ниско самочувствие от учителите, а това е много симптоматично, но и поучително.

Вместо да погледне заплатите на учителите, които са по-скоро подаяния, вместо да се хване с Весела Лечева и да осигури спортни бази за децата след училище, вместо да потърси Евгения Живкова и да обсъдят законодателни промени за престъпността на непълнолетните. Вместо да предложи адекватни на поведението на непълнолетните законодателни промени на съпартийците си в Закона за народната просвета и Правилника към него, вместо да седне и размисли как могат да бъдат санкционирани ученици, които употребяват алкохол, проявяват насилие и посягат към дрогата, вместо Вълчев да седне с колегата си министър Румен Петков и да обсъди противозаконното поведение на непълнолетните - Вълчев махал 13 клас! Де го чукаш, де се пука!

Разследванията и репортажите на журналистическата колегия напоследък показаха, че не алкохолът, дрогата и високите скорости са враговете на пътя, а манталитетът на шофьорите, лошото възпитание и липсата на толерантност. Същото е и с учениците - атмосферата в домовете им, непрекъснатите телевизионните кадри с насилие, предаванията от които отдавна липсват понятия като милосърдие и отговорност са основното, което мотивира поведението на днешните деца.

Къде попадат децата след часовете в училище? Защо затваряме очите си за случващото се с тях? Защо изчезнаха бюрата за ученически почасов труд? Защо родители нямат изисквания към децата си? Защо не знаят много за личния им мир и духовно пространство? И научават какво вършат децата им чак след като ги извикат в токсикологията, за да приберат рожбата си, приета с алкохолно отравяне. Научават какво вършат децата им чак след като ги извикат в полицията, след като бъдат изправени пред ужаса на насилието, което са извършили към свои връстници?

Децата ни, въпросните непълнолетни, немалко от които се напиват, дрогират, колят и крадат и карат автомобили без книжка са утрешната България. И в техните ръце ще попаднат икономиката, политиката, правораздаването, държавната администрация и култура - съдбата на държавата ни... Как ще се случи? Колцина от тях ще доживеят зрелостта без духовно опустошение? Колцина ще доживеят изобщо - невредими?

И на фона на този Апокалипсис с непълнолетни, друг царедворец се скъса да се хвали, че откривал места за студенти в държавната администрация? А за учениците? За тях какво се открива? Стадиони, почасов труд, бързо съдопроизводство, или ефективни мерки за престъпленията им? Забравете!

Повече от месец държавата ни се тресе чия отрязана глава откри полицията. Вчера добре облечени бизнесмени отново се стреляха на улицата и раниха двама невинни граждани.

Пред очите на децата ни - днес едни са уважавани банкери и бизнесмени - утре същите са трупове в моргата с куршум в сърцето.

Пред очите и ушите на децата ни, който попадне в следствения арест хваща епилепсия - май у нас болестта е заразна. От сутрин до вечер детските уши и очи попиват как арестант, заловен с милиони в чужди банки дава интервюта в коридорите на съда, а прокурорът му тича да обяснява в сутрешни тв-предавания - колко много ще отнесе в съда, въпросният арестант.

Пред децата ни новините обикновено са за изнасилвания, убийства, невинни заподозрени и най вече - политическа суета. Суета за евроизбори, суета за местни избори, суета за кой с каква къща, кола прочие се е обзавел от търкането на парламентарните столове.

Пред очите на децата ни - лекари работят за жълти стотинки, други лекари си искат направо от пациентите, въпреки че здравният министър се скъсва да твърди колко уредено и хубаво е лечението в родината. Пред очите на децата ни - учени носят старите си дрехи и мизерстват.

Децата ни се лутат в един нелесно смилаем свят, и вместо лек за адаптация, проглушават ушите им с евроизбори, с политически хвалби и досада.

На потърсилите спасение непълнолетни /както ги нарича в текстовете си законодателят/ пред компютрите си, полицаи сервират акции и арести, гарнирани с непрекъснато спиране на сайтове за музика и филми. На потърсилите уединение в Мрежата, вчера сервираха поредният удар на монополиста БТК - тотално отрязване на Интернет от потребителите за неизвестен срок! Отрязване, което било отразено в сайта на БТК, вместо да се даде като съобщение във вестниците. Скапаната "Топлофикация" може да съобщава за предстояща профилактика или ремонти, но БТК не. Те са монополисти и си правят каквото им хрумне и винаги за сметка на клиентите си.

Вчерашното спиране на Интернет вече преля чашата - гарантираното качество и ниски цени - от БТК за Интернет, неограничения достъп, без всякакви прекъсвания, при всякакви метеорологични условия, 24 часа в денонощието се оказаха един голям БТК-балон, който се пусна и заля със студена вода стотици, че и хиляди стоящи пред компютрите непълнолетни и зрели български граждани, проявили неблагоразумието да станат клиенти на БТК. За всички тях, които работят с Интернет - БТК се направи на умряла лисица. Защото БТК може едностранно да променя договорите си, БТК може да си включва и изключва колко си иска и когато си иска потребителите и то безнаказано, да ги мачка и им се подиграва, оставяйки ги с пръст в уста и с вързани ръце. Монопол е това - не е шега работа! На изнервените, добрали се до говореща служителка клиенти, от БТК поясняваха, че тъй като непрекъснато подобряват качеството на услугите си, вдигайки скоростта на Интернет по наетите линии /ADSL/, на компанията й се е наложило да прекъсне "по технически причини някои линии". Тези "прекъснати няколко линии" оставиха без думи и докрай изнервени в първия работен ден на седмицата хиляди клиенти в София и в други населени места за повече от 20 часа!

Какво направи армията непълнолетни, за които най евтиното удоволствие изчезна неизвестно за колко, поради странното чувство за хумор на БТК-началниците? Какво им оставаше да направят, освен да излязат на улицата и да потърсят там някакъв свой заместител?

Що се отнася до нас, по-възрастните - ние помним от книгите на Вонегът, отговорите. И най вече перефразата на неговото прозрение: "Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но това определено помага".

 

Протести срещу амнистията, искане за връщане на медиците дръпнаха високия градус на щастие, който на 24 юли заля България и Европа

Нямаше и ден от мига на щастие от завръщането и помилването на българските медицински сестри и палестинеца Ашраф и дойде новината на Ройтерс, че семействата на заразените със СПИН либийски деца са осъдили решението на президента Георги Първанов да помилва шестимата медици, завърнали се предишния ден в България след осем години в либийски затвор. В гнева си те са призовали и Триполи да скъса връзките си със София, предаде Ройтерс. Либия трябва да изгони всички българи и български фирми, както и да поиска чрез Интерпол повторен арест на медиците, за да си излежат присъдите, бе посочено в изявление на Асоциацията на семействата.

В същото изявление семействата осъдиха "пренебрежението на българския президент към международното право и към кръвта на заразените деца".
Семействата на заразените с ХИВ либийски деца призоваха правителството на Джамахирията да прекрати дипломатическите си отношения с България, да депортира всички български граждани от Либия и да прекрати сътрудничеството си с български компании, предаде РИА Новости. Те настояха Интерпол отново да арестува българските медици, обвинени за заразяването на над 400 либийски деца с ХИВ, които бяха осъдени на доживотен затвор, а след това помилвани в България.
В изявление на семействата се посочваше, че те са "недоволни и възмутени от безразсъдството на българските власти, които са помилвали медицинските сестри".

АФП припомни, че семействата на заразените със СПИН либийски деца - общо 438, 56 от които починаха, миналата седмица се отказаха от смъртните присъди срещу медиците в замяна на обезщетения от 1 милион долара за всяко дете.
В съобщенията за изразеното недоволство от страна на семействата на заразените деца бе спестен фактът, че всъщност нормално правосъдие по отношение на петте българки нямаше.
Спестено бе и това, че рекетът, на който Джамахирията подложи Европейския съюз и България показа на всички, че става дума не за правосъдие, а за най-елементарно изнудване от страна на държавното ръководство на Либия.

Семействата изразиха възмущение от помилването, но когато получаваха пари на ръка за болните деца - възмущение липсваше.

Варно е, че с тези плащания, с новите дипломатически реалности, които Кадафи успя да извоюва на гърба на осъдените на смърт българки, с трикратно потвърдени смъртни присъди, заменени с присъди до живот либийският диктатор заздрави властта си. И за това оцеляване на Кадафи във властта бе платена сума от близо половин милиард долара.
За заздравяване властта на диктатора се очаква още и освобождаването на Меграхи, лечението на заразените деца, уреждане на здравната страна на въпроса.

В цялата тази плетеница от динамични събития някак встрани остана изясняването на вината за СПИН-заразяването, което категорично не бе деяние на българските медицински сестри.

Никой не повдигна и изясни на възмутените семейства, че един диктатор ги води за носа, за да не падне от власт, принасяйки в жертва живота на пет българки и един палестинец.
Никой не поясни, че всъщност тази вина, която е в основата на всички спорове и събития е в резултат на ниската хигиена в болниците на Джамахирията.
Никой не посмя да уточни, че е твърде вероятно и други деца, майки и граждани са били заразени, поради липсата на консумативи, ниските изисквания за елементарна болнична хигиена в болниците на Либия.

Ще мине време и ще стане ясно, че има още много заразени, които нямат нищо общо с пребиваването на българските медицински сестри в системата на здравеопазване на либийската държава. Това тепърва предстои, така че възмущението на семействата на заразените деца във всички случаи ще трябва да пренасочи гнева си в друга посока.

За тези семейства е без значение фактът, че българките са били зверски измъчвани, че някои от тях са били насилвани, че докато са траели мъченията са правени опити за самоубийства в отчаяние от нечовешките изтезания.

Мъката за деца е нещо неописуемо, загубата на дете е кулминацията в скалата на човешките болки и страдания, но те не бива за замъгляват разума с едни или други претенции за прекратяване на всякакви отношения на Джамахирията с България. Не бива да настояват за депортиране на всички български граждани, пребиваващи в Либия и да поставят условия за спиране на всякакви връзки в българските фирми и компании.

Абсолютно основание затова има и българската страна, въпреки че държавата ни формално не е страна в двустранното споразумение със семействата. Ето защо звучи твърде прибързано, да не кажа и недостойно да се предлага от българския премиер опрощаване на външния дълг на Либия - все пак нито държавата, а още по-малко пък сестрите са виновни, за да се предлагат подобни екстри на либийците.

Премиерът Сергей Станишев каза, че опрощаването на либийския дълг към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази".

По данни на Министерството на финансите към 16-ти юли дългът на Либия към България е 56 635 373 долара. Само главницата е 20 359 493 долара. Дългът е натрупан в периода 1984-1989 г. Така че, ако бъде опростен този дълг, реалният принос към фонд "Бенгази" от страна на България ще бъде около 57 млн. долара.

"Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена", заяви Станишев и допълни, че ангажиментите ще продължат и занапред. България се ангажира със сериозен принос към международния фонд от съпричастност към съдбата на заразените деца и семействата им. Това е хуманитарен акт, а не откуп, подчерта Станишев.
България се разграничи от обезщетенията, изплатени на семействата на заразените деца, тъй като обратното би означавало признание на вина по току що завършилия СПИН-процес.

Крайно време е семействата на заразените деца да прогледнат и осъзнаят, че всъщност Кадафи дърпаше конците в тази осемгодишна драма. Много точно в този смисъл се изрази и вестник "Гардиън": Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръвопреливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно партньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото."
Вярно е, че когато бяха изплатени по един милион долара за заразено дете, говорителят на семействата на заразените деца Идрис Лага заяви, че получаването на компенсациите означава, че по този начин те се отказват от настояването си за изпълнение на смъртните присъди. Но нима семействата така разбират правосъдието - плащаш и не умираш, независимо, че си невинен. Къде бяха шокираните семейства, когато в деня на освобождаването и завръщането на българските медицински сестри, либийският лидер Муамар Кадафи благодари на емира на Катар, шейх Хамад бен Халифа ат Тани, за ролята му в уреждането на случая с българските медици, както предаде либийската агенция ДЖАНА, цитирана от Франс прес.

"Платено за уреждане на случая" - това бе формулировката за либийско правосъдие и няма как семейства на заразените деца да не са я чули. Защо тогава не се впечатлиха, защо не се възмутиха - заради получените пари, или заради участието на Муамар Кадафи?
Защо не се шокираха семействата, когато стана ясно, че е подписан Меморандум за нормализация на отношенията между ЕС и Либия, документ, подписан от еврокомисаря Бенита Фереро- Валднер, с който ЕС ангажира Международният фонд "Бенгази" да прехвърля на Фонда за икономическо и социално развитие суми, събрани в рамките на споразумението за финансиране, подписано на 15 юли т. г.. Според член първи общата стойност на тези суми възлиза на 598 милиона либийски динара. В член втори на меморандума се казва, че ЕС гарантира лечението в европейски болници на либийските деца, които се нуждаят от специализирани грижи, като финансирането на това лечение ще бъде осигурено от фондове на ЕС и на държавите членки. Пак според член втори на меморандума, Франция се ангажира да оборудва новата болница в Бенгази и да допринесе технически за нейното пускане в действие.

Т. е. правосъдието отстъпи на политическата сделка, каквато явно бе още в началото тази съдебна афера. Разбраха го всички, само потърпевшите не пожелаха да го осъзнаят. Този меморандум се превърна в част от процеса на връщането на Либия в международната политика, след като десетилетия бе определяна като враг на Запада.
Така в края на процеса срещу българките бе налице чистата политическа игра, голяма част от която се оказа държавният рекет на либийското ръководство спрямо ЕС и съдбата на пет невинно осъдени жени. Това не бе ли достойно за възмущение и шок сред семействата на заразените деца? Къде бе шокът, когато стана ясно, че казусът с българските медици и заразяването на децата в болницата в Бенгази бе юридически, политически, морален, икономически и международен, но не и дело, приключено достойно от уж независимият съд на Джамахирията. Май нямаше шок.

Всъщност независимо, че българските медицински сестри и Ашраф се завърнаха в България, независимо, че те бяха помилвани от държавния глава, случаят със СПИН-процеса не е приключил. Това е абсурдната ситуация, в която се озова държавата ни, след голямата радост от освобождаването на медиците.

Абсурдна, защото сестрите бяха принудени да приемат и подпишат, че искат милост /при липса на вина!/ и че се отказват от претенции към либийската държава. Този пренеприятен факт хвърли своята сянка върху крайния резултат на либийския казус. Към него се прибавят и милионите, които бяха платени, отново след като е ясно и недвусмислено, че вина у българките по отношение на заразените деца - няма.
Либия уреди европейските си отношения /след признанието, което получи в ООН благодарение на Соломон Паси - бел. Л. М./. Така на финала България е пренебрегната, някак встрани от събития, които пряко засягат нейния авторитет, изместена умело от пазарлъците на един диктатор и уж опозиционно настроения му син, което едва ли се компенсира от членството ни в НАТО и ЕС. Протестът на семействата на заразените деца, изразен официално навежда на мисълта, че е твърде вероятно неприятностите по помиловките на сестрите и Ашраф да не спрат дотук. Въпреки правотата в коментарите на българските юристи, че президентът на България е в правото си да помилва медиците.

От тук нататък сигурността на работещите и пребиваващи по една или друга причина в Либия българи е под въпрос.
България в лицето на изпълнителната власт бе поставена в неизгодната позиция да рискува да води преговори с един диктатор, който днес е на власт, но твърде вероятно е опозицията да намери начин на го отстрани от управлението на Джамахирията.

За лош късмет, точно в града на опозицията на Кадафи - Бенгази бяха заразени деца със СПИН, точно там се вдигнаха на протести срещу българките с искания за смърт. Така че съвсем резонен е въпросът: какво губим, като спечелихме една трудна и изстрадана свобода. Въпрос, на който трудно биха намерили отговор в изпълнителната власт.
"В случая с българските медици става дума по-скоро за шантаж, отколкото за тероризъм, смята френският историк и специалист в изследването на държавния тероризъм Жерар Шалиан. - Този случай позволи на Либия да възстанови дипломатическото си целомъдрие", заяви той в интервю за френския вестник "Експрес".

На въпрос може ли да се говори за държавен тероризъм в случая с българските медицински сестри, Шалиан отговаря: "В известна степен. В него обаче виждам по-скоро вид държавен шантаж, дори рекет. Държавният шантаж несъмнено е по-слаба форма на насилие в сравнение с държавния тероризъм. При него има присъда, но не и изпълнение".
Шалиан цитира определението на най-големия според него жив специалист по тероризма - британецът Пол Уилкинсън, че мъченията са индивидуализирана форма на терора и всяка държава, която си служи с тях, може да бъде смятана за терористична.
Този интересен поглед върху събитията около либийския казус навежда на мисълта, че все за България още има шанс да промени бавно, твърдо и постепенно образът, който й изгради Кадафи, забърквайки я в нечистоплътните си игри и шантаж. За целта обаче е задължително да не забравяме колко ощетена в морален план се оказа държавата, излизайки от трудната битка за шест човешки живота.

Либия излезе от битката в бяло и с много дивиденти, докато изчистването на образа й хвърли петна върху авторитета на българската държава, които ние трябваше да очакваме, когато започна битката за спасяването на медиците.
Независимо какъв ще бъде отзвукът от тук нататък по казуса - България не трябва да сваля летвата, която бе вдигната от влизането й в ЕС. Дотук в битката с Кадафи беше Европа с Германия, Великобритания и Франция - оттук нататък ще трябва да се освободим от рамото на ЕС и да поемем сами своя кръст до окончателното затваряне на страницата по приключилия СПИН-процес.
Тя все още е отворена...

 

Кой европейски политици и кои български експерти премериха сили на бойното поле по спасяването на "АЕЦ "Козлодуй" * Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелее

Продължава от 24 октомври

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще бъде предложена за първия български еврокомисар. Това научи Дарик от добре информирани източници, пожелали анонимност, след което новината бе повторена от няколко медии. По-късно стана ясно, че решението е било взето на среща между лидерите на партиите от управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Номинацията на Меглена Кунева бе издигната от НДСВ.
Снахата на бившия земеделски министър на Живков на земеделието, жена, която винаги казва "да" при преговори, другарката -Пръмова-Кунева, преобразила се в монархистка, за да влезе в политиката, заминава да представлява България в Европейския съюз! Каква ирония - жената, която води преговори по отделните глави по приемането на България в ЕС на тъмно, без да се знае какво се иска от България, какво се договаря и какво ни очаква конкретно по всяка една област след 1 януари 2007 г. - същата тази жена отлита за ЕС като еврокомисар и оттук нататък всички тегоби по присъединяването ще бъдат изключително на наш, български гръб!

Ако има някакъв голям грях на политик,

това е позицията, която си позволиха да заемат по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" набедени политици като: Надежда Михайлова, Румен Овчаров, Соломон Паси, Миглена Кунева. Единственият, който остана да се бори за спасяването на "Козлодуй", бившият депутат Веселин Бончев припомни много от събитията по този скандал в най-новата ни история. "Изграждането на АЕЦ "Белене" и затварянето на АЕЦ "Козлодуй" са две събития, които са свързани помежду си. "Затваряне на АЕЦ "Козлодуй" би могло да се осъществи, след като в България има изградена и работеща друга атомна централа, такава като "Белене" - каза Бончев, но го чуха единствено журналистите, пишещи в ресор енергетика. - Преди да е изградена "Белене", да затваряме "Козлодуй" е безумие и политическа безотговорност. Докато работеха 1 и 2 блок, България изнасяше ток за Турция, Гърция, Македония за суми между 300 до 500 млн. долара. Стигна се дотам Македония да настоява пред Брюксел България да не затваря АЕЦ "Козлодуй"! Ще Ви припомня още едни факт: през февруари 2002 г. бившият вече премиер Симеон беше на среща с румънския си колега Нъстасе в Синая. Тогава много внимателно слушах Евронюз - румънският премиер каза дословно следното: "Радостен съм, че в скоро време ще започнем да изнасяме ток за Турция през България /Румъния е пуснала един голям реактор от над 600 мегавата, скоро ще пусне втори, а е започнала строежа на трети/". Т.е. това, което печелехме от износ на ток за Турция, ще го печели вече Румъния. А ние ще получаваме за преносната ни мрежа само някакви жълти стотинки. По-опасно е другото - Нъстасе каза още, че няма да е далече времето, когато ще започнат да продават ток и за България."

В навечерието на затваряне на 3 и 4 блокове на централата, не съществува нито един документ, който да уличава нашата АЕЦ, че е в лошо техническо състояние. Всички проверки, които бяха направени от Международната агенция за атомна енергетика, показват, че АЕЦ "Козлодуй" е на абсолютно високо техническо ниво. Що се отнася до препоръките за затваряне на АЕЦ "Козлодуй", то само МААЕ може да прави такива препоръки, тъй като само този орган има право да контролира сигурността на реакторите. Най-малката незначителна авария в света да стане, моментално се съобщава за това в МААЕ. Според договореностите, които "постигнаха" политици като Паси, Михайлова и Кунева, това затваряне трябва да започне на 1 януари 2007 г. - след малко повече от два месеца.

Евроекспертите за "АЕЦ "Козлодуй"

Още се помни инфарктното гласуване в Европарламента през 2004г. В стенограмата, изпратена от един от най-големите ядрени специалисти в Европа и света г-н Петер Кошел, пишеше: "Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното ви богатство пред европейските партньори със всички средства. Тази негова пасивност доведе до големи и ненужни вреди за България."

Питър Хауг, изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия заяви на

2 април 2004 г. като обръщение към българите: "Не само не затваряйте 3 и 4 блок, но отворете незабавно 1 и 2 блок." ...Виждам, че българското правителство не желае да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ "Козлодуй".

Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, още преди преди т.нар. партньорска проверка беше по-лаконичен: "Козлодуй" е безопасна!" През 2004 г., 2 месеца след гласуването в Европарламента, в София беше проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори. Тогава той написа в писмо до премиера Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев: "Затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" е технически и политически скандал. Къде е логиката - Европа се нуждае от вашата атомна централа. Затварянето на 3 и 4 блок ще бъде повече от политически и икономически скандал и ще донесе огромни загуби от милиарди за българския народ."

И Македония защити АЕЦ "Козлодуй"

"Македония ще поиска да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй", защото страната е застрашена от енергийна криза." Това обяви директорът на електрическата компания на Македония Трайче Черепналковски. "След затварянето на централата Скопие няма да може да внася достатъчно електроенергия и има опасност страната да остане на тъмно точно през зимата - от януари до март 2007 година," обясни той. - "Фирми от Швейцария, Германия, Румъния, България, Англия, Чехия и Сърбия и Черна гора подадоха оферти на търга за внос на ток, но те не могат да предложат 2,6 милиарда мегаватчаса, колкото са нужни на Македония. Предложили са 30 на сто по-малко от необходимото количество. Увеличена е била и цената, на която компаниите били готови да продават електроенергията. Тя е била от 23 до 43 евро за мегаватчас нощна тарифа, а за дневна, от 44 до 69 евро за мегаватчаса, каза още директорът. Според Трайче Черепналковски в региона нямало достатъчни количества свободна електроенергия, затова Македония била готова да поиска от Европейската комисия да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй".

Интересен бе разговорът на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", проведен на 18 ноември 2002 г. в студиото на радио "Свободна Европа" - разговор, който едва ли слушателите си спомнят. Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. м./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка".
В деня за парламентарен контрол, на 61-вото заседание на Народното събрание, петък, 9 декември 2005 г. стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях: "...Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името "мадам "Йес" - човек, който винаги казва "да". Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип "буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз".

Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс - общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава "Енергетика".

През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: "Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото". На друго място Вие казвате: "Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото ядрената енергетика няма перспектива"...

"...Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин - без 3 и 4 блок, и сериозно казвам - без 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй". Те трябва да бъдат защитени. Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: "Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева", край на цитата.

Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.

Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: "Необходим е референдум за АЕЦ "Козлодуй", заяви той. И още: "Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.". Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.
Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава "Енергетика" и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви."

Отговорът на Миглена Кунева е ясен - тя не е против ядрената енергетика, но "Козлодуй" ще трябва да се затвори, защото бъдещето му е било решено от редица български правителства от 1993 г. насам. В изказване през юни 2004 г. - 2 месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси заяви: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." Цитатът е на бившия депутат Веселин Бончев в интервю, което Паси не опроверга. Тук няма нужда от коментар.

"Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" да не работят още 10 години" заяви и президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа. "Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние" бе убеден Гранди. Според него България е затворила глава "Енергетика" от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. Целта на посещението си у нас той определи като опит да "насърчи правителството да застане зад атомната централа". АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика, посочи Гранди. - "България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график, добави Гранди. Според него новото отваряне на преговорната глава "Енергетика" няма да забави този процес, бе убеден при посещението си експертът. "...политици като Костов, Станишев излъгаха очакванията на хората, че ще се справят с АЕЦ "Козлодуй". Когато цял свят отваря енергийните си програми, когато Русия затяга кранчетата на газа и на петрола, а световният петрол се вдига до небето, ние затваряме Ш и IV блок догодина" бе категоричен в позицията си и софийският кмет, Бойко Борисов. Миналата, 2005 г.,в български вестник Миглена Кунева призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"! Призна, но не обясни защо.

Утре четете за края на тази предварително обречена битка

 

На какво се дължи инатът на управниците за преразглеждане на проблема с АЕЦ "Козлодуй"? * Кой европейски депутат още трябва да попита или защити централата ни, за да се свестят нашите политици?

Писмо до 27 европейски депутати е написал и разпространил бившият български депутат Веселин Бончев, като освен това се е срещнал лично и с много от тези евродепутати, сред които докладчика за България и депутат в Европейския парламент, Джефри ван Орден. В началото на ноември се очакваше да бъде обсъждан и гласуван Докладът за България в Европейския парламент на Джефри ван Орден, но гласуването бе отложено за 14 декември от Европарламента и няколко дни по-късно, от Съвета на министрите /министър-председателите на всичко досегашни членове на ЕС - бел. Л. М./, ако дотогава Дания и Белгия ратифицират договора за присъединяването на България. Междувременно стана ясно, от срещите на Веселин Бончев, които е имал с европейски депутати, че финландският депутат Ари Ватанен е заявил пред Бончев, че спрямо България се извършва един политически шантаж със затварянето на АЕЦ "Козлодуй".

"Аз бих добавил - и икономически шантаж - каза в разговор с мен г-н Бончев. - Защото, първо, България се лишава от 600 милиона евро приходи на година, след като бъде затворени ІІІ-ти и ІV-ти блок и второ, цените ще скочат тройно, токът ще скочи тройно, и това не е само въпрос на България. Това е въпрос и на България, и на региона и на Европа. И за да не бъда голословен, ще Ви цитирам констатациите в Брюксел и в Страсбург, които направи евродепутатът Джефри ван Орден. Той каза: "Затварянето на ІІІ-ти и ІV-ти блок, ще окаже влияние на България, на региона и на Европа." И само няколко дни, след като г-н Ван Орден направи тези констатации, за това, което чака България след затварянето, аз се върнах в България и научих, че г-жа Меркел, канцлерът на Германия е заявила: "Ние поемаме председателството на Европейския съюз и аз имам две важни задачи - електроенергията и Конституцията". Един ден след нейното изказване, в. "Файненшъл Таймс" от 11-ти, онзи ден, заяви, че проблем на Европейския съюз ще бъде тази зима токът." Следователно, за да бъде затворена АЕЦ "Козлодуй", това наистина е шантаж и то не само политически, той е и икономически шантаж. И ние ако проследим историята, не е виновен ЕС, защото ЕС никога не е поставял като условие затварянето на АЕЦ "Козлодуй". Само ще Ви дам и един пример: "Разбра ли някой, защо 2004-та година на най-високо равнище отиде делегация в Канада, водена от енергийния министър Милко Ковачев, от Веселин Близнаков, който беше на председател на енергийната комисия в парламента, сега е военен министър, и други високопоставени лица? Отидоха да разговарят с компанията, която доставя реакторите за Румъния. Всеки умен човек може да си представи за какво е говорено там... Затова Румъния, там излезе в пресата, че не само, че иска час по-скоро да се затвори АЕЦ "Козлодуй", но и е против започването на строителството на АЕЦ "Белене."

Още в интервю за Би Ти Ви от 10 април 2005 година Ван Орден беше казал: "Много от нас изключително добре осъзнават, че енергетиката е много важен отрасъл за българската икономика. Не само заради вътрешните ви нужди, но и заради факта, че вие сте нетен износител на електроенергия. Това е много важно за платежния ви баланс и за и кономическите ви отношения с вашите съседи и ще е много жалко, ако България бъде поставена в неизгодно положение с някои от тези мерки. Искам да кажа и че съм възхитен от това, че бе взето решение за подновяване на строителството на АЕЦ "Белене". Смятам, че това е стъпка в правилната посока"... Предвид факта, че "Козлодуй" има отлични оценки по отношение на безопасността и за това са инвестирани огромни суми пари, все си мисля, че би могло да се прояви малко гъвкавост."

При срещата, която е имал бившият български депутат Веселин Бончев с Джефри ван Орден, Ван Орден е заявил следното. "Първо, Вие знаете, че се отлага гласуването в Европарламента на Доклада. Второ, до 6 ноември съм оставил вратата отново отворена за българското правителство да спаси "Козлодуй". Защото "Козлодуй" е необходим за Европа". Но още през юни г-н Ван Орден ми каза: "Три пъти отварях вратата за Козлодуй и българското правителство три пъти я затваряше и аз не мога да си обясня защо".

Българският президент - еволюцията във виждането му за "Козлодуй"

"Не ви обещавам да предоговоря съдбата на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй". Трябва честно да кажем, че след като сме подписали този договор, той трябва да се спазва. Но ще съдействам активно и далеч над правомощията ми за ускоряването на проекта за новата централа АЕЦ "Белене" и за реализацията на други крупни проекти. Всички те да позволят България да запази своето място и роля на енергиен център на Балканите. Това каза президентът Георги Първанов в речта си по време на откриването на предизборната си кампания в НДК, предаде репортер на Агенция "Фокус". Беше преди малко повече от месец...

А преди четири години...

на 15 октомври 2002 г. информационните агенции разпространиха новината, че президентът Георги Първанов е предложил за обсъждане проект на Писмо за съдбата на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", което в близките дни той ще изпрати до държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Европейския съюз и до ключови фигури в Европейската комисия и Европейския парламент.

Според Георги Първанов тогава е имало единни аргументи за съдбата на централата, базирани на оценките на Независимия регулаторен орган и на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Целта е била да се предизвика партньорска проверка, която да може да използва оценките на МААЕ, да ги обоснове пред страните от Европейския съюз, за да бъде постигната следната цел - продължаване живота на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", като се отчита и въпросът за европейската интеграция на България, заявява тогава президентът. Първанов посочва необходимостта от координация на усилията на отделните институции и органи, за "да не се допускат пропуски и пробойни" в реализацията на тази цел.

Германският канцлер Меркел също е наясно с бъдещето на енергетиката

Точно в навечерието на изборите за държавен глава в България, изтече информацията, че германският канцлер Ангела Меркел е определила като грешка решението да се закрият атомните електроцентрали в страната, въпреки че нейното коалиционно правителство се е задължило да изпълни този план през следващите 14 години, предаде Ройтерс. В реч пред партийно събрание в град Висбаден Меркел е отправила нови, по-силни критики към по-малкия си коалиционен партньор - социалдемократите, че са отказали да преосмислят законите, които изискват германските АЕЦ да бъдат закрити до 2020 г. Канцлерът Меркел добавила, че консервативният съюз ХДС/ХСС все още може да настоява за преразглеждане на премахването на атомната енергетика в Германия. "Изправени сме пред предизвикателства и трябва да разработим стратегии за гарантиране на енергийните доставки през идните години", е заявила тя. В момента ядрената енергия съставлява една трета от германския енергиен сектор.

Един български студент по икономика,

член на Движение "Българския Великден", Даниел Панчев припомни Върховният административен съд е отменил решението за затваряне на 3 и 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй". "Правителството на Симеон Сакскобургготски беше осъдено от ВАС, който отмени решението за затваряне на трети и четвърти блок. Повтарям ВАС отмени това решение. В тази връзка и спазвайки законодателството на България искам да подчертая, че такова решение вече не съществува и правителството може да го използва като аргумент. То обаче очевидно не желае да го направи" е подчертал Панчев в своя много интересна и аргументирана статия. /Предполагам, че въпросният труд е бил предназначен за политиците и е стигнал до тях - бел. Л. М./

Какви са фактите дотук:

Франция, член на Европейския съюз едва ли ще се откаже от своята мощна ядрена енергетика. От реч на Тони Блеър наскоро стана ясно, че богатата Великобритания ще строи 6 атомни електроцентрали.

Председателят на енергийната комисия към Европейския парламент, Тери Уин: "Докладът на Европейската комисия е антибългарски. Не подписвайте нищо с Оли Рен за "Козлодуй", защото той няма аргументи за това!" Това ми разказа в разговора ни вчера Веселин Бончев. Потърсих във времето назад още информация за отношението на Тери Уин към родната енергетика и ето на какво се натъкнах:

На 30 октомври миналата година Дарик радио съобщава,

за едно по-ранно изявление на Тери Уин, в което той казва: "Решението да бъдат закрити 3-ти и 4-ти блок на българската АЕЦ "Козлодуй" е неоснователно, недемократично и със сигурност ще създаде трудности с електроснабдяването в района на Балканите. Това е заявил депутатът в Европейския парламент Тери Уин. Негова статия под заглавие "Параграф 22 за данъкоплатците на стойност милиарди евро заради абсурдната политика на Европейската комисия" е поместена в уебсайта на EUreporter, седмично издание Европейския парламент.

Тери Уин е оглавявал група евродепутати от различни партии и страни, която с проучвателна мисия е посетила АЕЦ Козлодуй през март /2005 г. - бел. Л. М./. Авторът Уин отбелязва, че подписаното от България споразумение за присъединяване към ЕС е съдържало условието страната да закрие още два реактора в своята АЕЦ, след като вече е закрила първите два. "Но трети и четвърти реактор на Козлодуй отговарят изцяло на западните стандарти за сигурност и са жизнено важни за осигуряването на България и балканския район с електроенергия, посочва Тери Уин. България е изразходвала близо 400 милиона евро за привеждане на своите реактори в съответствие със западните стандарти, като част от парите са дошли от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Европейската комисия, посочва още евродепутатът Уин.

ЕС ще даде близо 500 милиона евро като компенсация за затварянето на реакторите. А на България предстои да загуби 4 милиарда евро, тъй като няма да получава приходи от износа на електроенергия за съседни страни. Решението за закриване на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" ще има сериозни отрицателни последици за електроснабдяването в балканския район, посочва в заключение евродепутатът Тери Уин."

Утре четете - срокът за още един, последен шанс за "Козлодуй" е 6 ноември - защо пречиха родни политици от различни цветове на оцеляването на централата?
 
Живеем в чудно време, когато политици от нищо правят сериали. И това изглежда е причината Нищото в политическия живот да придобие смисъл. С Нищо се спасяват стара партийна слава и минало, с Нищо, от ранна сутрин се запълват часове в телевизионните предавания. Два вида избори предстоят в летните месеци - за европейски чиновници в парламента в ЕС и за местна власт в държавата. И за политиците и управниците те се оказват по-важни от ниските пенсии, от рухналото здравеопазване, от неспиращата престъпност, от безработицата, от инфлацията на духовността, от повишаването на детските престъпления и жестокост, и най-накрая, от трайно настанилата се в държавата корупция. Като погледне човек - кажи-речи от всичко значимо, което съпътства българите в ежедневието им. Явно са прави тези, които твърдят, че хуманизмът ще надживее човешкият род.

Нервни хора от ляво задръстиха медийното пространство с версии как от президента Георги Първанов ще направят по калъп ляв Петър Стоянов, като го върнат в политиката и в партията след края на мандата му. И то след като вече втори мандат бившият червен лидер е надпартиен. Намират се хора, които направо говорят за създаване на президентска партия - т. е. след два мандата почивка и партийна карантина сегашният държавен глава да се запретне и да го удари на партийно строителство, като се хвърли назад във времето по подобие на Стоянов.

Не за първи път социалистическата партия има проблеми - да не отварям дума, че на този хал са и другите две политически сили от управляващата коалиция: монархистите и хората на Ахмед Доган. Разликата е в мълчанието. НДСВ и ДПС мълчат - едните, защото няма какво да кажат, а другите, защото работят тихо и с мисъл за далечна перспектива, но и двете, защото си дават сметка, че пребиваването им в тройната коалиция намалява цената им на пазара за политическа перспектива. А търсене на този пазар винаги ще има - предлагане - също няма да липсва, въпросът в близкото бъдеще е, какво ще предпочетат да изберат гласоподавателите: стари, сигурни и ясни, не носещи изненади партийни субекти или нови, целите в бяло, с неизвестни възможности и много обещания партийни формации.

В цялата тази ситуация постоянна величина е единствено многообразието на партийни политически сили, многообразие, твърде задръстващо за малка България, постоянно обременена с различни тежки проблеми. Да се засили някой да заяви, че неговата политическа сила е в състояние да реши съществуващите проблеми, като извади поредните кандидати за слава от хастара на липсващата си идеология - това е стар филм и никой няма да се хване за зрител. Ако не друго, за последните 17 години избирателите осъзнаха едно, че партиите не решават проблеми, а по-скоро ги създават с дейността и присъствието си в трите различни власти.

Има една известна фраза, изречена от политик "Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионалните неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората, и 240 депутати да имате, те ще имат безславен край". Фразата е изречена от Сергей Станишев на 8 февруари 2002 година, по повод вот на недоверие към правителството на Симеон. Ако не бях уточнила времето, поводът и мястото на изричане на тези думи, човек спокойно би ги поставил в устата на някой съвременен политик от опозицията, като атака към кабинета "Станишев".

"Станишев не се дистанцира от Овчаров и това ще има последствия" се изстъпи синът на стария партиен кадър Тодор Божинов, Илия, в интервю преди няколко месеца. Нито Станишев се дистанцира, нито се появиха последствия - димките на Божинов се разсеяха като зимна мъгла при изгрев слънце и толкова. Потресът на негови партийни другари, че ще изнесе данни за корупция от хора, от високите етажи на "Позитано" отмина с лек шок - Божинов нищо не изнесе, а по-скоро започна уж да търси и събира въпросните данни. Така червените се спасиха с лека уплаха, поради гузна съвест и всичко завърши щастливо и безоблачно. Обръчите от фирми не се показаха, Овчаров чакаше да му потърсят сметка, но с времето стана ясно, че Божинов не може да даде данни за разправа със заместника на премиера - бурята в чаша вода стихна и се изпари. По Живково време за подобни изцепки сваляха от висшите партийни органи, прибираха апартаменти и вили, и пращаха в дипломатическо заточение в далечна държава. В наше време - единствената последица от заканите на Божинов бе, че щом го срещнат съпартийци му се усмихват по-широко от допустимото. Даже министърът на вътрешните работи Румен Петков, който бе извикан на пленум да си записва данните от Божинов така и остана с празен бележник.

Не зная чия е тази слаба драматургия, която се пробутва на публиката от гласоподаватели, но по знаците напоследък личи, че точно преди вота за европейски чиновници в тамошния парламент, редовните "будители" на червена съвест ще ни замерят с нови постановки и сценарий.

"Много хора са недоволни и настояват проблемите им да бъдат решени по-скоро" - заяви синдикалният лидер Константин Тренчев. В отговор Станишев обяви, че членството в Европейския съюз вдъхнало на българите вяра и предрече проспериращо бъдеще за страната си.

От Президентството дръпнаха социалдемократа Бойко Радоев в обкръжението на Първанов, което тутакси бе изтълкувано като предстоящо създаване на президентска партия със социалдемократически уклон. При държавния глава започна работа и Венцислав Димитров - това знак за каква партия е - гадателите на бъдещите стъпки на държавния глава не поясниха. А Венцислав Димитров е единствено прагматик, добър финансист, потенциал, който може да бъде добре оползотворен.

Членът на лявото крило в лявата БСП Павел Писарев, заяви наскоро във в. "Труд", че отливът от социалистическата партия никак не е малък. Писарев допълни и, че листата на червените за евродепутати не е най-добрата, не е и толкова авторитетна. Лявото крило на лявата партия показа нагледно, че е приютило едни от критиците на сегашното ръководство - след яловите изцепки на Илия Божинов, на сцената се появи и Писарев. И какво от това? Точно в това крило е хванала паяжина и дреме една носталгия по недостатъчното използване на теоретика на левицата - Александър Лилов. В негово лице връстници и млади все още виждат голяма фигура с принос по модернизирането на социалистическата партия.

""Позитано" не иска различните тенденции в партията да са представени в евролистите" - разкри младият следовник на Лилов, Янаки Стоилов пред в. "Труд". Кой ще води, кои ще са на челни позиции - в партията на социалистите се разгоряха силни страсти и спорове. Дали едни или други социалисти ще се превърнат в европейски депутати в голямата чиновническа машина на ЕС - на твърде стопения брой избиратели им е все тая. На тях ще им представят листа и те ще трябва да гласуват, а партийната дисциплина и сред избирателите на БСП е постоянна величина и не се е променила кой знае колко. Да не говорим, че гласуващите за червените едва ли имат представа за кого точно дават гласа си във въпросната листа. И дали се вдигат леви лозунги, а се прави дясна политика - това са тънкости, които не достигат до мислите на червените гласоподаватели.

Тезата, че левите водят дясна политика отново са извадени от нафталина, отръскани са добре, за да се усети, че на "Позитано" дисциплината е отстъпила на свободните изяви на течения, интереси и неосъществени бивши социалистически величия.

Колкото и да е неприемливо - рамо на определено фриволните действия на хора от "Позитано" дават непрекъснато, силно разединените десни, които отдавна са предали инициативата в ръцете на дългогодишните си опоненти в ляво. Към това положение се прибавя и фактът, че апаратните игри на червените за пореден път се възраждат, което особено силно се прояви при подреждане на листата за евродепутати. На слабостта и вегитирането на десните със сигурност може да се разчита - показват последните няколко години. От друга страна - липсата на силна опозиция на БСП отприщи действията и раздвижването на вътрешнопартийната опозиция в столетницата.

"На БСП й трябва диалог с народа" - пусна в ход поредните си заклинания Костадин Паскалев в навечерието на изборите за евродепутати. В случая досадна подробност е, че хала на народа няма нищо общо с това, кой и колко от червените ще заминат в Европейския парламент, за да се превърне в поредната чиновническа бурмичка на голямата машина на Европейския съюз.

"Оценката на обществото за политическия елит е слаба" - призна Паскалев. Оправданието, че БСП не управлява сама също започва да се изтърква от употреба. Дали тази партия ще преосмисли политиката си или не - всеки един избирател е наясно, че подобна надежда е загубена кауза. На пленумите на социалистите се гласува правилно, в парламента - също се вземат правилните решения. И тримата коалиционни партньори загубиха като спечелиха гласувания вот за здравеопазването. Писмото на 19-те недоволни социалисти от края на 2006 г. мина в архив и едва ли ще види някога бял свят. Датата за провеждане на партиен конгрес непрекъснато се променя и измества. Социалистите управляват и това намалява чувствително твърдия им електорат, което рано или късно ще се върне и удари силно отборчето на Станишев, което върти на малкия си пръст мнозинството от партията. Изборите за евродепутати няма да бъдат повод за силен трус на "Позитано", но следващите - тези за местна власт, със сигурност ще дадат ясна представа кой къде е и колко е.

Още отсега опозиционни лидери се точат за мига от изборната загуба на червените на местния вот, като предричат при загуба предсрочни парламентарни избори.

Засега е ясно само едно: в социалстическата партия дреме вътрешнопартийна опозиция, но и дебне "Открития форум" на Красимир Премянов, дебнат и изчакват своя миг - лявото крило в лявата партия. Премянов, който уж изчаква и твърди, че му е рано да се връща в политиката, предлага едва ли не сътрудничество с ГЕРБ-а на Бойко Борисов! Предложение, което звучи твърде еретично и скандално за ушите на Овчаров, Петков, Татяна Дончева и други противници на вземане-даване с генерала. Ако Илияна Йотова замине за Страсбург, а следващите двама от листата останат във властта, Премянов ще трябва да влезе в парламента - т. е. не е далечно неговото завръщане в политиката.

За всеки, който следи политическия пасианс в държавата е ясно, че да се размахва като аргумент пред избирателите членството на БСП в Партията на европейските социалисти /ПЕС/ си е чиста загуба на време, управленско безсилие и идеологическа немощ за червените. Партийният ексибиционизъм е познат с това, че показва това, което няма.

Да се припомня, че създалите и работилите за държавата в последните 4-5 десетилетия са низвергнати и това е несправедливо - също отдавна не върши работа в полза на социалистическата партия. Нестабилността в БСП пролича в истеричните пристъпи на премиера лидер, когато коалиционният партньор - монархистите, гласуваха най-неочаквано различно и против някои от членовете в Закона за изборите за евродепутати. Непремерените реакции и изявления на Станишев, че видите ли той бил готов да си отиде от властта и че нямало нищо лошо в това да се мине към предсрочни парламентарни избори показаха нестабилността и липсата на зрялост на младия социалист, които излязоха на светло в критични ситуации. Светкавични сделки и съвещания с Доган и Симеон, сделки и уговорки успокоиха сина на бившия член на Политбюро Димитър Станишев - Сергей.

Дали реално е налице вътрешнопартийна опозиция, или разделението в БСП е на принципа: фракция на бащите, фракция на децата на бащите, и фракция бивши управлявали в последните 17 години на преход - това тепърва ще се изясни и то в реална обстановка на избори, действия и решения. Засега е ясно едно - мнозина са готови да легнат в Прокрустовото ложе и да се разделят с която и да е част от себе си - само и само да се докопат до ръководни постове в социалистическата партия. Все пак не бива да се забравя, че една партия е силна и цяла, докато поддръжниците й не решат друго.

Дали държавният глава ще се върне в стария си политическия коловоз, за да повтори печалния пример на своя предшественик Стоянов с партийно строителство и политическа дейност - това времето и личната му преценка ще покажат.

Лошото е друго - че когато в социалистическата партия действителният, а не огласявания рейтинг падне под критичния минимум, се намират юнаци, които поемат и развяват като свое знаме днешния президент в името и употребата на повишаване на авторитета на БСП.

Хора разни, идеали разни. Все пак не бива да се забравя, че от върха се пада единствено в ниското и от падането боли, особено, ако падналият се озове в пропастта.
 

Политиците на България не са сторили най-важното: да защитят медицинските сестри като се позоват на Конвенцията по изтезанията и други форми на жестоко насилие на ООН



Нито лентички, нито песнички, нито протести в България и по света ще помогнат да не бъдат разстреляни петте ни сънароднички, които се намират в затвора в Джудейда с две смъртни присъди. Надежда, възможност да се излезе от този кръг на Ада за българките е имало, но Соломон Паси, царският министър на външните работи е сторил каквото могъл, за да не се помогне на сестрите. Това стана ясно, когато депутатът от Новото време, Мирослав Севлиевски попита Паси сезирало ли е Министерството на външните работи всички международни институции за изтезанията на българските медици в либийските затвори. Според лидера на Новото време министърът е трябвало да уведоми Комитета на ООН срещу изтезанията, че присъдата срещу медицинските ни сестри е постановена заради самопризнания, изтръгнати с мъчения.

Какво има в предвид Севлиевски?

През 1984 г. Генералната асамблея на ООН приема Конвенция срещу изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказания. И България, и Либия са страни по тази Конвенцията и са я ратифицирали. Сред използваните изтезания срещу петте българки има електрошок, бичуване с кабели, насъскване на кучета, заслепяване, връзване на голите тела в унизителни пози и систематичен побой. Предостатъчен повод да се обърне България към Комитета на ООН срещу изтезанията. Още повече, че едно търсене на съдействие от този Комитет дава големи възможности на страната ни да защити българките. За какво иде реч?

България, като държава ратифицирала въпросната Конвенция е трябвало да поиска разследване на всички доказателства от Комитета на ООН срещу изтезанията, а Либия, също като държава ратифицирала Конвенцията се задължавала да ги предостави. В случай, че Либия не предостави всички доказателства, Комисията по изтезанията е имала право да се обърне към Съвета за сигурност! Т. е. Комитетът по изтезанията е могъл да задължи Либия, но за целта е било необходимо искане от българска страна. Политиката на България винаги е била в подкрепа на медицинските сестри - заяви миналата седмица бившият министър на правосъдието Антон Станков в интервю за Агенця "Фокус", с което свое твърдение произнесе една неистина. Оказва се, че през декември 2004 г. бившият главен прокурор Никола Филчев иска България чрез Външно министерство да сезира Комитета на ООН срещу изтезанията във връзка с мъченията на българските медици в Либия. Тогава бившият обвинител номер едно изпраща писмо до външния министър Соломон Паси, в което настоява в съответствие с чл. 20 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, да се сезира Комитета срещу изтезанията при мисията на ООН в Женева за започване на процедура по разследване на случая.

Според Конвенцията на ООН, Комитетът срещу изтезанията при мисията на ООН в Женева е компетентен, когато получи достоверна информация, която съдържа обосновани данни за системно прилагане на изтезания на територията на друга държава - страна по Конвенцията, да започне проучване на тази информация. След това Комитетът възлага поверително разследване по случая и накрая излиза с доклад. Ако се установи, че дадени самопризнания са изтръгнати чрез изтезание, те не могат да се използват като доказателства в съдебния процес. Съгласно тази Конвенция, министърът на външните работи е компетентният орган, който може да сезира Комитета срещу изтезанията. Според личната преценка на Паси обаче Комитетът против изтезанията към ООН не можел да се занимава с изтезанията на петте български медицински сестри в Либия, тъй като разследвал само масови изтезания. И с това свое виждане радетелят на НАТО слага навремето точка на искането на главния прокурор. Явно за тогавашните български власти жестокостите и униженията, на които бяха подложени медсестрите и д-р Зравко Георгиев, не попадат в графата "масови изтезания".

Всъщност такова изискване за "масови изтезания" го няма в Конвенцията, а единствено във вижданията на Паси.

Големият юрист Петър Стоянов, който беше президент по време на задържането на българките също би следвало да знае за тази Конвенция и прилагането й от Комитета на ООН, но през целия си мандат той с нищо не даде знак, че е запознат или че е готов да се помогне на медицинските ни сестри във връзка с тази Конвенция. Още повече, че характерно за Конвенцията е задължението за екстериториално преследване, което важи за всяка страна ратифицирала документа.

Възможно е Иван Костов и Надежда Михайлова да не са били наясно с въпросната Конвенция, но би следвало президентът и други юристи от сините да бяха чували за нея и прилагането й.

Тези дни пред Би Ти Ви адвокат Владимир Шейтанов заяви, че е имало негласна политическа договорка българските власти да не търсят справедливост в международна съдебна институция. Това означава, че е имало и политическо решение у нас да не се повдига обвинение срещу либийските следователи. Кой обаче е взел това срамно и позорно решение, трябва да стане известно. "За да не навредят на медиците" по време на монархическия мандат, българските институции дълго време бездействаха, не смееха да активизират международното обществено мнение и не повдигаха въпроса пред световните организации. Тихата дипломация се оказа слабо оръжие срещу терористичния режим на Муамар Кадафи. Неговата сила беше подценена и неразбрана от правителствата на Костов и Сакскобургготски и от техните външни министри.

Да съществува Конвенция за изтезанията и Комитет по тази Конвенция на ООН, България да е ратифицирала въпросната Конвенция и да не се обърне към Комитета за съдействие - това е повече от престъпление, което е било извършено посред бял ден от правителствата на Иван Костов и Симеон, както чрез незнанието и некомпетентността на Надежда Михайлова, така и чрез волните интерпретации на Соломон Паси. Заради проявена престъпна небрежност се оказа, че България никога не е искала разследване по този механизъм, въпреки че Никола Филчев обръща внимание на Паси за възможностите, които дава Конвенцията.

Комисията на ООН срещу изтезанията следи дали се прилагат разпоредбите на Международната конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание от 1984 г. подписана от 141 държави. Но едно е Комисията да следи, а далеч по-различно е: български външен министър да си съчини версия, за да не се обърне към тази Комисия след като страдат негови пет граждани.

Според всеки, който е наясно с международното право, министърът на външните работи е трябвало да уведоми Комитета на ООН срещу изтезанията, че присъдата срещу медицинските ни сестри е постановена заради самопризнания, изтръгнати с мъчения. Нещо, което Паси не прави, поради виждането си, че изтезанията на сестрите ни не са масови?!?

"Много бих се радвала да има възможност, която сме пропуснали или международно-правни инструменти, които не сме използвали. - Така бодро коментира зам.-министърът на вътшните работи Гергана Грънчарова в края на 2004 г. искането на Филчев до Паси. Тя уточни тогава, че Комитетът по изтезанията и ООН са били информирани многократно за мъченията срещу нашите сънародници. "Въпреки това ще продължим да информираме редовно всички международни институции, включително и Комитета по изтезанията по случая с българските медици в Либия, заяви Грънчарова. Това неясно изявление на Грънчарова, която вероятно е филолог с добри познания на чужд език, но не и юрист показва, че и тя взема българите за идиоти.

Поставянето на въпроса за изтезанията на сънародничките ни в Джамахирията пред Комитета на ООН означава поставянето му пред световната общественост. Това обясни специалистът по международно право проф. Емил Константинов в интервю за БНР. - Константинов посочи три пътя, по които е могло да се търси отговорност от държавата, нарушила конвенцията. Единият път е конфиденциално разследване, но то става само със сътрудничеството на разследваната държава. Другата възможност е да се използва държавна или индивидуална жалба, с която да се поиска разследване от България или друга държава. С огромно закъснение България повдигна обвинение срещу мъчителите на медицинските сестри по член 143 за принуда. Подробност е, че по Конвенцията за изтезанията и мъченията все още няма престъпен състав, вкаран в Наказателното българско законодателство. Ето защо обвинението към мъчителите, което повдигнаха хората на Борис Велчев е за принуда, като наказанието е присъда само 6 години лишаване от свобода.

И така: д-р Здравко Георгиев заяви, че най-страшното в целия процес било смачкването на човешкото достойнство. България и Либия са ратифицирали Конвенцита на ООН за изтезанията и мъченията, но защо тази Конвенция не е използвана като механизъм срещу мъчителите на медицинските сестри все още не е ясно. Едно обръщение към Комитета по изтезанията щеше да уведоми много по-рано международната общественост, но тази възможност е била пропусната. Едни от политиците ни говорят през 2004 г., че са се обръщали нееднократно към Комитета, но тогава от Женева отговорили, че случаят с медицинските сестри е извън техните компетенции? Как са се обърнали към Комитета, представили ли са достатъчно доказателства от либийска страна - тези подробности тепърва ще излизат на светло. Има и друго: твърди се, че Джамахирията не била признала компетенциите на комитета по чл. 21 и чл. 22 от Конвенцията против изтезанията да получава, разглежда и взима решения по съобщенията за изтезания от страна на либийските власти. Дали това е така, кой и дали достатъчно компетентно е потърсил Комисията по изтезанията на ООН - това са факти, които трябва да бъдат изяснени, още повече, че делото срещу сестрите е на финала. Очакването за две инстанции: Върховен съд и Висш съдебен съвет се оказаха блъф - остана само Върховният съд да се произнесе като последна инстанция.

Политическо ли ще е решението за изход от казуса или съдебно - тези разсъждения на родните политици вече не вършат работа и не са необходими на никого. Великобритания даде да се разбере, че замяна на атентатора за Локърби с медицинските сестри е невъзможна и няма да се обсъжда. 500 милиона от Европа и света са съпричастни към съдбата на българките, но това едва ли ще впечатли Кадафи.

Обсъждането на казуса от Петър Стоянов при посещението му в Брюксел е донесло дивиденти по-скоро на самия него в пътя му към евродепутатството, отколкото да помогне на сестрите в затвора Джудейда. Наскоро в предаването "Пропаганда" Стоянов отказа да говори и се обсъжда с роднините на медиците ни изхода от процеса, тъй като бил прекалено зает с бъдещите листи за евродепутати! Това "извинение" логично допълни картината за неговото поведение по казуса и използването на Комитета по изтезанията на ООН.

Остава ни едно-единствено нещо: да чакаме. Със свити сърца и без илюзии.

 

Продължение от 17 март

Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно.

Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост.

Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт

1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица.

Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС.

Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива.

Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт.

За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП.

Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им.

По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос.

Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване.

Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери.

Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България.

Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София.

Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон".

Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”.

Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка.

Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му.

След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов.

Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар.

Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо  съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица.

По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон.

След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка.

Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника.

Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия.

След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата.

Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни.

Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата.

В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...".

За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор.

"Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си.

На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения.

В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава...

Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност!

Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента?

Връзката власт - организирана престъпност

се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен.

Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата.

Следва продължение

 
На 15 април 1998 година ръководителят на Бюрото на Арабската лига във Виена, проф. Самир Хаамза пише писмо до генералния секретар на австрийско-арабската търговска камара във Виена, д-р Абдел Фатех Мохамед Бария за кръвни продукти, заразени с вируса на HIV, които са били изнесени в някои азиатски и развиващи се държави със знанието на властите на съответната държава износител.

На 19 май 1998 г. д-р Абдел Фатех Мохамед Бария се среща с проф. д-р Ханс Курц, който е завеждащ отдел "Кръв и кръвни продукти" в Министерство на здравеопазването на Австрия, за да получи информация за евентуален износ на заразени кръвни продукти от първоизточника. Информацията, която иска да получи д-р Бариа се отнася за това дали съществуват данни за износ на заразени кръвни продукти за арабски страни.

На тази среща д-р Курц споделя с д-р Бариа, че интерес към сериозния проблем е проявил китайският министър на здравеопазването на среща във Виена, тъй като е имало износ на кръвни продукти за Китайската народна република. Според д-р Курц интерес към проблема е проявил и отговорен представител на посолството на Индия във Виена по същия повод. Д-р Курц съобщава на д-р Бариа и за проведена своя среща с министъра на здравеопазването на Израел, тъй като кръвта била преработена в лаборатория там, в Израел, и след това е била върната обратно в Австрия и Швейцария.

Близо два месеца след срещата си с д-р Курц, д-р Бариа пише на ръководителя на Арабската лига в австрийската столица, Виена, проф. Самир Хаамза. В това свое писмо д-р Бариа дава отговори на поставените от него въпроси в писмото му от месец април. Отговорите са във връзка с кръвни продукти, заразени с вируса на HIV, част от които са били изнесени с последващ скандал за някои азиатски и развиващи се държави.

Спирам засега дотук, тъй като откъслечни данни за подобен скандален износ бяха изнесени от журналиста на в. "24 часа" Георги Милков. Ето какво обяви Милков по Нова телевизия, според сайта netinfo дословно /запазвам правописа на публикацията на сайта, поради което съществуват неточности в изреченията поради редакторско недоглеждане - бел. Л. М./:

"В Либия през 1996 г. е имало внос на заразени със СПИН и хепатит Б кръвни продукти, от които вероятно е пламнала епидемията в Бенгази, обявява журналистът от "24 часа" Георги Милков пред "Нова телевизия".
Той е направил разследване, което сочи, че австрийска фирма заразената кръв, на безценица от ЮАР и я предлагала на други държави, включително Либия. Пратката преди това минавала през израелски лаборатории. Едно от обвиненията срещу нашите, което отпадна преди две години, беше за заговор срещу джамахирията с участието на израелските тайни служби МОСАД.
Версията за участието на израелското разузнаване се ражда през 1998 г., след като либийските служби разбират от Виена, че кръвните продукти на фирма "Албовина" са били третирани в израелски лаборатории, преди да бъдат реекспортирани и продадени на различни страни от Азия и Африка.
Фирмата вносител на заразена кръв, австрийската фирма "Албовина", обвинена в продажбата на заразена плазма, е купувала кръв и деривати на двойно по-ниска цена от ЮАР и други африкански държави, посочва в разследването си журналистът от "24 часа". Бившият директор на фирмата признава пред разследващите органи, че две пратки кръвна плазма са били купени в ЮАР на цена от 21 паунда за литър, което е дори по-малко от половината на нормалната цена.
Продуктите са влизали в някоя от свободните търговски зони в Австрия и затова не са били подлагани на иначе строгия контрол на австрийските власти. Според представител на здравното министерство в документите пишело, че кръвта е за експорт. А от митническа хигиенно-епидемологична гледна точка свободната зона не се смятала за австрийска територия.
Мъчител на 6-имата медици е сред отговорните за сделката
В разследването си Георги Милков пише още, че по същото време в дирекцията по внос на кръвни продукти в Либия е работил офицер, който сега е в групата на либийците, измъчвали българските медици. Става въпрос за Абдел Маджид Шол, известен с прякора Химика. Той бил най-жесток и изобретателен в изтезанията. В интервю Кристияна Велечева, една от подсъдимите, казва: "Той е истински садист. Дори другите изверги - полк. Джума Мишери и ген. Харб Дербал, понякога му се караха, че прекалява."

Това изнася Георги Милков по случай с износ на кръвни продукти, с което потвърждава, че е имало такъв износ от Австрия. Какво липсва в разследването на Милков и на какво се натъкнах аз - четете в следващите редове. В романа на внучката на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП, Гриша Филипов, Людмила Филипова "Червено злато", Виенският скандал е представен по-скоро като художествена измислица. В рецензии за книгата се споменава, че е базиран на международен скандал с търговия със заразена кръв от Африка.
Толкова за споменаването в други източници за този скандал...
Около процеса срещу българските медицински сестри, сам либийският ръководител Кадафи в свои интервюта заявяваше: "Да разберем кой е John и кой стои зад него и веднага ще решим случая в Бенгази."
Знаел ли е Кадафи обективната истина за заразяването на децата в Бенгази? Ако е знаел либийският ръководител - защо е замълчал за нея? Дали не, защото е имало опасност да се потвърди версията за внос на заразени кръвни продукти в Бенгази и това е щяло да обърне нещата в започналия съдебен процес срещу българките, като ги оневини?
Дали Кадафи е замълчал за този внос на заразени кръвни продукти, за да прикрие някого в собствената му държава, който е бил свързан с въпросния внос?
Дали Кадафи не е замълчал, за да не се вдига скандал за връзките на либийски вносители и мощни фармацевтични компании от Европа и други континенти?
Очевидно засега е следното: Кадафи е разчитал, че България едва ли ще съумее да достигне до истината за вноса на заразени кръвни продукти. Кадафи е бил сигурен, че ако един ден се стигнело до данни и факти за този скандален внос, то българската държава едва ли би злепоставила държави, членки на ЕС, каквато била Австрия, тъй като самата България се е стремяла в този момент да стане член на Европейския съюз.
Всичко това Кадафи е знаел и премислил внимателно, говорят събитията около процеса.

През 1998 година министър на външните работи на Република България е Надежда Михайлова, директор на Националната разузнавателна служба - Димо Гяуров и президент - Петър Стоянов. И тримата би следвало да са били информирани за Виенския скандал поне от посланика на България във Виена, Кирил Калев.

Какво се случва във Виена?

От Австрия са изнасяни кръвни продукти за Либия в периода 1995-1998 година, като имената на австрийските фирми и либийските контрагенти и длъжностни лица са били известни както на австрийското правителство, така и на либийското, и персонално на Кадафи.
Какви са изходните точки, от които е могло да се стигне до истината за Виенския скандал от българска страна:
  1. Австрийски депутат, Херберт Хаупт се натъква на скандалните факти за износа на кръвни продукти и води парламентарните питания и дебати във връзка със скандала в Австрия, касаещ заразените кръвни продукти. За този парламентарен скандал би следвало да е знаел поне посланикът във Виена, Кирил Калев.
  2. Името и координатите на израелската лаборатория, обработвала австрийската заразена кръвна плазма /като търговски продукт/, след което тази плазма е била върната с предупреждението, че е заразена! Това предупреждение изключва категорично възможността от Тел Авив да са действали злоумишлено по случая и да са заразили кръвните продукти.
Либийците са знаели за тази лаборатория и за предупреждението, но нe оповестяват фактите около разкритието на израелците. Вероятно така са преценили.

Ето точният адрес на тази лаборатория, който получих след дълго търсене, от сигурни информирани източници от Виена:

- BIO-LAB LABORATORIES LTD
- General manager-Dr. Meir Ehrenfreud
Address: Idustrial Zone Atarot
P. O. Box: 34038
Jerusalem
ISRAEL, 91340.

Телефонът, факсът и електронният адрес на лабораторията също са известни. И така: налице е парламентарен скандал в австрийския парламент по повод износ от Австрия на заразени кръвни продукти с HIV вируса.
Налице е и името на австрийския депутат Херберт Хаупт, който организира провеждането на дебати и парламентарно питане и разследване по случая.
Налице е и адресът на израелската лаборатория, която е обработила кръвта и е предупредила австрийците за наличието на зараза от HIV.
Освен това: зав. отдел "Кръв и кръвни продукти" в МЗ на Австрия, д-р Ханс Курц признава, че от Китай и Индия му е сигнализирано за тези кръвни продукти, че са заразени.
Налице е и подозрение, че либийският ръководител Муамар Кадафи също е знаел за вноса в Бенгази на заразени кръвни продукти.
И най-накрая - налице са български медицински сестри, които бяха задържани в обвинение за заразяване с вируса на СПИН на над 400 либийски деца. Тези българки лежаха в затвора, измъчвани нечовешки, съдени и получиха три смъртни присъди...

Следва продължение, в което ще узнаете
  • Има ли отношение Виенският скандал към процеса в Либия срещу българките и заразяването със СПИН, за което са обвинени?
  • Има ли Виенският скандал връзка със СПИН-заразяването на либийските деца и каква е българската реакция по него?
 
Продължение от 20 декември

В австрийския парламент минават дебати, парламентарно питане и парламентарно разследване по случая с износа на заразени кръвни продукти за страни в Азия и развиващи се държави. Депутатът Херберт Хаупт е човекът, който е наясно с това какви медикаменти на основата на кръвна плазма са били изнесени от Австрия за Либия. Той е наясно и с имената на австрийските фирми, либийските контрагенти и длъжностни лица, които са вътре в този случай.

Използвана ли е тази информация по време на делото срещу медиците от българските власти, макар и конфиденциално, на високо равнище - това се опитах да разбера от различни източници в България, които са били пряко ангажирани със случая с медиците.
"Зная, че имаше заседание на Комисията по здравеопазване в парламента и обявиха, че заседанието ще е закрито и всички външни лица бяха помолени да напуснат - заяви моят първи източник, който пожела да бъде спестено името му. - Колкото до случая със заразената кръв - това се знаеше, но както виждаш не бе оповестено официално и се мълчеше."

Спомените на един от пряко замесените в защитата на сестрите от тогава бяха все още ясни: "Спомням си, че адвокат Ялнъзов май спомена пред съда за този внос в Бенгази на заразена кръв, но никой не му обърна внимание. Все пак и в България и в Либия официално не се говореше за това. Тогава как можеше да се очаква, че някой ще обърне внимание на тези факти?
Друг въпрос е, че след намесата и ангажимента на професорите Колици и Монтание, те взеха от заразените деца проби от кръвта и с много мощен компютър и уникална технология установиха, че вирусът, който те носят е стар, какъвто е имало през 1997 година. Време, в което медицинските сестри изобщо не са били в Либия... Вярно е, че ако този внос в Бенгази бе оповестен можеше да има по-кратко дело. Но, и в България и в Либия имаше висшестоящи интереси Виенският скандал да не се разчуе.
После, не трябва да се забравя, че скандалът можеше да бъде голям, а голям скандал никой не пожела да допусне. Спомням си в Либия идваше Соломон Паси и се прегръщаше непрекъснато със Сейф Ал Ислам и повтаряше, че ще натовари на фалкона /правителственият самолет, с който Паси е пътувал до Либия и обратно..- бел. Л. М./сестрите и ще ги върне в България!
Мисля че, и Паси и Сейф ал Ислам знаеха за вноса на заразена кръв, но за това не се говореше на висок глас!"

На 23 февруари 2007 в българските медии бе съобщено, че шефът на Националната разузнавателна служба /НРС/, ген. Кирчо Киров ще чете доклад пред Комисията по вътрешна сигурност в Народното събрание. Този път по въпроса какво е направило българското разузнаване през 1999 г., когато бяха задържани българските медицински сестри в Либия. Ще припомня, че междувременно Киров влезе в задочен конфликт с бившия шеф на службата Димо Гяуров за това дали разузнаването е предоставяло достатъчно количество и надеждна информация на държавното ръководство за кризата с медиците в Либия.
"Спекулация е, че имам вина за медиците!" - каза Надежда Михайлова в студиото на Нова телевизия, като поясни: "Очевидно е, че процесът е политически и може да бъде решен с политически средства. Смятам за грешка отказа на правителството на Симеон Сакскобургготски да го оцени като политически процес. Колкото до това дали изпитвам вина - имаше сериозна спекулация. Казваха, че в МВнР сме знаели, но сме премълчали обстоятелствата около арестуването на медиците. Аз само ще кажа, че българското външно министерство по времето на нашето правителство успя да освободи 20-ина души, които също така бяха задържани. Разбира се, ще дойде ден, когато всички обстоятелства ще бъдат ясни. Не бих искала да изпреварвам нещата, защото най-важното в момента е хората да се завърнат живи и здрави в България. Но идеята за премълчаването е спекулативна. Докладите на специалните служби достигат до премиера, президента и председателя на Народното събрание. Така че, дори да се приеме формално, че Външно министерство е премълчало, някак си не е логично и президентът, и премиерът и председателят на парламента, да не са знаели. Някак странно не се коментира това, каква част от информацията не е стигнала до трите ключови институции в държавата. Но ще дойде време, когато това ще бъде коментирано и доста неща ще станат ясни..."
За какво време говори Надежда Михайлова? За какви неща, които ще станат ясни споменава тя? Защо този процес да е политически и да бъде решен с политически средства след като в Либия на деянието гледат като на криминално?
Дали Михайлова е знаела от посланик Кирил Калев за Виенския скандал? Дали Димо Гяуров е знаел за скандала? Искана ли е в подходяща форма информация от австрийското правителство за износа на австрийски фирми за Бенгази? Това ли ще стане ясно един ден? Щом досега не е станало ясно, т. е. оповестено на гражданството, то е напълно ясно друго, че информация от Австрия е имало, но по други пътища и като така получена, тя не е била употребена в подходяща форма пред австрийската държава.
Официално получена информация от Австрия означаваше признание за нещо, което е злепоставяло самата австрийска страна, а това е бил достатъчен аргумент българската страна да не коментира случая с износа на заразена кръв.
Либийците са си внесли сами заразените продукти, и то в този внос са взели участие отговорни длъжностни лица от политическата йерархия на Джамахирията. Това е безспорен факт. Но липсата на официално притежавана информация по Виенския скандал е вързала ръцете на българските институции - парламент, изпълнителна власт, разузнаване. Т. е. не е имало никаква възможност да се коментира фактът, че лица от обкръжението на Кадафи са били съпричастни със скандалния внос.
Оттук отпада като неизползваема и възможността за стабилни аргументи и реален натиск в преговорния формат - САЩ, ЕС, Великобритания. Т. е. вързаните ръце на българските институции лишават от възможност сестрите да получат един много по-кратък процес, оневиняване и освобождаване.
Така се стига до абсурда, в момент, когато в Бенгази е внесена заразена кръв и се стига до трагедията със заразяване на над 400 деца, в момент, когато пред съда са изправени български медицински сестри с много тежки обвинения за участие в подобно деяние - да не може да се реагира адекватно на самия процес. Австрия официално не се ангажира сериозно и отговорно с възникналия проблем. Тя е страна-членка на ЕС, председателства го в момент, когато българките получават смъртни присъди. Лентата не може да бъде върната назад - поради висши съображения за безпрепятствено приемане на България в същия ЕС! Абсурдно е някой да се надява, че неприет кандидат-член за ЕС ще си позволи да обвини държава, която е вече в ЕС в такъв скандал!

Ако слезем на равнище свидетели - от българска страна са били наясно, че австрийският депутат едва ли ще се съгласи да свидетелства за скандала. Че либийският д-р Абдел Фатех Мохамед Бария също ще предпочете да не се обявява срещу Джамахирията заради сигурността и живота си, както и този на семейството му.
Същото важи и за ръководителя на Бюрото на Арабската лига - проф. Самир Хазза, както и за проф. Ханс Курц от австрийското Министерство на здравеопазването.

Политическите държавни интереси правят понякога човека малък, беззащитен.
2006 г. България очаква майския доклад на Европейската комисия по бъдещото си членство в ЕС... Виена не предприема никакви явни действия по своя инициатива, за да подпомогне усилията на българската държава в спасяването на медицинските сестри, тъй като съпричастността й към проблема е деликатна и престижът й трябва да остане ненакърним. Въпреки че в парламента на Австрия е имало разследване, въпреки че политически в самата държава реакцията е била адекватна и в рамките на закона. И въпреки че не държавата, а частна фирма стои в дъното на въпросния скандален износ на кръвни продукти, но нещата трябва да останат в рамките на самата държава и да не минават границите й.
Остава израелската лаборатория, преработила кръвта в кръвни продукти и предупредила съответната фирма за наличие на зараза.
Тук нещата са повече от странни. Израел мълчи и не реагира, въпреки обвиненията на Кадафи за някакъв заговор на МОССАД. Израелската страна е наясно, че крадецът вика "Дръжте крадеца!" и решава да запази мълчание, още повече, че си е изпълнила дълга да сигнализира за заразата.
И точно тогава се намира форма и възможност данните за Виенския скандал да достигнат на високо в ЕС. От ЕС преценяват и оценяват толерантността на българската страна да не се вдига шум срещу една страна-членка на съюза и поемат ангажимент да решат казуса с медицинските сестри. Така се стига до тихата дипломация, и проточването на процеса с години, както и до международни усилия и натиск срещу Кадафи да бъдат пуснати българките тъй като са невинни за СПИН-заразяването.
Либийският дълг към България, който бе в размер на 56 600 000 долара, е внесен в Международния фонд "Бенгази". България показва, че е съпричастна със съдбата на заразените деца, въпреки че не носи вина за това.

Каква е била реакцията на Външно министерство по случая? За целта написах писмо до говорителя на МВнР, Димитър Цанчев. Eто писмото и неговият отговор.

Уважаеми, господин Цaнчев,
Името ми е Люба Манолова и съм журналистка, автор на сайта: lubamanolova.info. Обръщам се към Вас с въпроси относно мое разследване, което ще излезе на сайта ми. Става дума за времето, в което министър на външните работи е била Надежда Михайлова, а посланик на Република България в Австрия - Кирил Калев.
Темата на разследването ми е извършен внос на заразени кръвни продукти от Австрия в Либия, Бенгази. По случая са правени парламентарни питания и е воден дебат в австрийския парламент, тъй като износът на заразени кръвни продукти за държави от Африка и Азия е предизвикал скандал в Австрия. И този скандал не представлява тайна за гражданите на Австрия.
Името на депутата в парламента, който е бил свързан с дебата и парламентарните питания е магистър Херберт Хаупт.
Скандалът около питанията и дебатите е факт, и българският посланик по това време, Кирил Калев е бил наясно с проблема. Никъде обаче не срещнах данни за реакция от негова страна. Предполагам, че ако е съществувала такава реакция, то тя се съдържа в документални данни, намиращи се в МВнР.
Въпреки че не намерих данни за каквито и да било действия от страна на посланик Калев по Виенския скандал, бях много изненадана, че случаят не бе оповестен в нашата страна и по-късно, по време, когато усилията да бъдат спасени медиците ни от страна на изпълнителната власт и администрацията на държавния глава бяха неимоверно големи.
В същото време научих, че в парламентарната Комисия по здравеопазване са били проведени закрити заседания по казуса "Либия".
Въпросът ми е: защо този скандал не бе огласен и липсваше официална реакция и позиция, с оглед решаване на проблема с осъдените на смърт три пъти българи?
Отговорите и обясненията, които получавам, допитвайки се до различни хора в разузнаването, парламента, Министерство на здравеопазването е, че решението на случая от българска страна е било политическо. Господин Цaнчев,
Моля да ми отговорите каква е била реакцията на МВнР по скандала във Виена и защо той бе прикрит от нашите власти?
Очаквам Вашето пояснение и по това, какво означава "политическо решение на проблема с медиците"?

17 декември 2007 г.
Люба Манолова

По-късно, в разговор с господин Цанчев, той поясни: "Госпожо Манолова, аз не мога нищо да Ви кажа... Министерството на външните работи няма отношение към проблема. Всички аспекти по случая са изяснени. Аз не мога да приема Вашата теза и да давам пояснения за някакви Ваши хипотези...тази насока на събитията, ... Вие искате да коментирам Ваши хипотези?
Не всяка Ваша констатация е свършен факт, все пак имаше Междуведомствена комисия, която е преценила обстоятелствата и си е свършила работата.
Не мога да коментирам скандал в друг парламент! Не мога да коментирам действията на някаква чужда частна фирма. Защо трябва да коментирам думите на други хора?"


Официално от българска страна, от Тел Авив не са били поискани резултатите от лабораторните изследвания на заразената австрийска кръвна плазма, за да могат да бъдат на разположение на българските адвокати, които да ги използват по тяхна преценка при евентуално лошо развитие на процеса. Неизвестни длъжностни лица от висшата българска политическа йерархия преценяват, че не се налага да се пита нито Австрия, нито Израел за скандалния случай. Тези лица са свързани с две правителства - това на Иван Костов, при президент Петър Стоянов и шеф на Разузнаването - Димо Гяуров, и това на Симеон Сакскобургготски - с външен министър Соломон Паси и хора от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, от Комисията по здравеопазване.
Не очаквам някой от българските политици да прочете публикацията и да си посипе главата с пепел. Те, същите тези политици много точно успяха да излязат от ситуацията с медиците ни, след намесата на ЕС, Великобритания и САЩ. Друг въпрос е колко струваше това на медицинските сестри и техните семейства...

Голямата политика и малките хора! Колко незначителни сме в един момент пред глобалните стратегии и замисли на политиците!

Дяволите се делят на пропаднали ангели и издигнали се хора - каза навремето Станислав Лец.

 

Два актуални въпроса от депутата Петър Мутафчиев от "Коалиция за България" разкриват характерни явления за времето на демократичния преход след 10 ноември 1989 г.. От тези зададени от трибуната на парламента питания става ясно как един политик може да мени позицията си в коренно противоположна и как министри могат да се измъкват без проблем от силата на закона.

Темата на двете питания са нарушения в държавното предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/. Ето за какво иде реч:

Време и място на питанията: 39-о Народно събрание, 62 заседание, петък, 18 януари 2002 година. Актуалният въпрос на Петър Мутафчиев е към министъра на транспорта Пламен Петров, относно крупни нарушения в РВД. А ето и по-съществената част от самото питане:

"ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка по Ваше нареждане на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" във връзка с процедурите по избора и оценяването на офертите и подписване на договорите от ръководството на предприятието за периода 1997 - 2001 г.? Какви са, господин министър, констатираните нарушения? Какви мерки е предприело министерството за отстраняване на нередностите и разбира се за търсене на отговорност от виновните лица?

Този въпрос Ви го задавам затова защото от 1998 г. досега българското общество беше скандализирано с крупни нарушения в държавно предприятие "РВД". И аз ще спомена само три от случаите, които намериха сериозно място в българските медии.

Първият случай е със сключен договор - хотелския комплекс "Копитото" с едноличен търговец Пламен Найденов. Целта е рехабилитация на персонала на стойност 6 млн. 680 хил. долара. За няколко години. Но за това време излиза, че 1 кв. м от базата, която е предоставена за целия период на договора, струва 6 760 долара.

Вторият случай. Закупуване по решение на Министерския съвет, със съгласие на Министерския съвет, на самолет "Фалкон 2000". Преди обаче да се закупи самолетът "Фалкон 2000", "РВД" закупува друг самолет "Фалкон 50", струва ми се. Той е предоставен на авиоотряд 28, за да се ползва от българското правителство.

От сделката става ясно това, което беше публикувано, пак казвам, по медиите, че за 12 млн. близо е закупен "Фалкон 50". След това са дадени още 29 млн. долара, за да бъде закупен "Фалкон 2000". Целта е да се използва за облитане, тоест за настройка на апаратурата на "РВД".

По данни на експерти, обаче, е ясно, че такъв самолет може да се закупи за 24 млн. долара. Тоест разликата за "Фалкон 2000" е близо 5 млн. долара, господин министър.

Кой взе тези пари? И кой така безотговорно се отнасяше към държавните средства?

Още нещо. След получаването на "Фалкон 2000" трябваше да бъде върнат, по договора има такава възможност, "Фалкон 50" и да се върнат съответно парите, тоест да се приспаднат парите 12 млн. долара.

Извършено ли е това? И ако не, защо? Два фалкона ли са необходими за облитане?

Още една сделка, където нещата са прекалено неясни и аз се надявам, че Вие ще ни дадете по-точна информация. Това е сключването на договор от фирма "Аления" за доставяне на радиолокационно оборудване за "РВД".

Първо, не е ясно по какъв начин е подбрана точно тази фирма. Имало ли е конкретно техническо задание за конкурса, който е проведен? Аз разбирам, че май е било с преговори с потенциален купувач, то не е купувач, а фирма, която ще снабди оборудването.

Интересно защо в периода на времето, след като офертата е била за 6 млн. долара, става 17 млн. евро. След това се налага още един анекс за 3 млн. за Бургас - за преоборудване. След това се плащат още 25 млн. евро на фирма "Аления".

Спазени ли са правилата за обществените поръчки? Ще заработи ли техниката, внесена от "Аления" и работи ли в момента? С колко е закъсняло договарянето и изпълнението по договора? И какви неустойки държавата ще вземе от тази фирма, ако не си е изпълнила задълженията?

С това приключвам, господин министър. Примерите могат да бъдат много. Аз се надявам, че Вие ще ни дадете точен отговор за щетите, които са нанесени на държавата и за мерките, които сте предприели спрямо отговорните лица. Благодаря ви."
Министър Пламен Петров
отговаря, че е разпоредил проверки на РВД, че са констатирани нарушения, които се изразяват горе-долу в следното:

"Нарушение на Закона за обществените поръчки при сключване на посочените по-горе договори. Сключване на договори при цени, значително по-високи от пазарните. Разходване на средства за рехабилитационни и профилактично-оздравителни мероприятия на служители на ДП "РВД" не по предназначение.... Срещу вложените средства предприятието не получава собственост върху дълготрайни материални активи, а само ограничено право на ползване върху обектите... "

И в този момент е дадена думата на Мутафчиев за реплика, в която се чуват следните факти:

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз бих се съгласил с последното твърдение, че дейността на държавно предприятие "РВД" е от особена важност за Вас като министър, ако днес Вие бяхте уведомили народното представителство конкретно за нарушенията, които са извършени там.

Вие казахте, че сте наредили финансова ревизия, цялостна финансова проверка на РВД, но не споменахте за нито едно нарушение и то в конкретните му размери. За съжаление, не споменахте нито едно от имената на виновните за тези сериозни злоупотреби с държавни средства. Това, господин министър, според мен се казва "прикриване".

Обикновено прикриването е чадър над тези, които трябва съответно да понесат отговорността си.

Вие казахте, че сте публикували всички тези данни в Бялата книга. Но нека не забравяме, че в Бялата книга няма нито едно име на виновен за ситуацията, в която се намираме.

Не разбрах и друго, господин министър - Вие сезирали ли сте органите на база на финансовата ревизия, за да кажете, че сте изпълнили конкретно ангажимента си като министър, най-напред, и, второ, като политическо лице, тъй като НДСВ обеща преди изборите и с избирането на правителството, че ще се бори срещу корупцията в страната.

Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? Аз разбирам, че Вие нямате право да правите промени, но пък в края на краищата какво направи Вашето министерство, за да предложите конкретни законодателни промени, за да се спре разграбването на РВД?
Затова аз не мога да бъда доволен от отговора, който Вие ми дадохте. Благодаря."

Как се казва сега директорът на РВД, господин Мутафчиев?

Задавам този въпрос, защото 4 години по-късно в ситуацията на РВД не са настъпили кой знае какви промени. Възмутеният от разграбването на РВД тогава, депутат от "Коалиция за България" Петър Мутафчиев, днес е вече министър на транспорта, а Цветан Дилов, за когото Мутафчиев изрича сакралното питане все още си е генерален директор на РВД! Депутатът Мутафчиев, който е свързвал на времето разграбването на това държавно предприятие с Дилов, сега без промяна в ситуацията - с кого ли свързва нещата в РВД транспортният министър Петър Мутафчиев? И тъй като политиците имат навика да се изживяват като слънчогледи, ще се съсредоточа върху изводите от проверката, която тогавашния министър Пламен Петров цитира в отговор на питането.

Пламен Накев - председател и членове: Христо Моллов и Александър Недялков проверяват 6 нарушения, свързани със сключени сделки. Ето какво констатират при две от тях:

"I. Нарушения при учредяване в полза на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" на право на ползване върху част от недвижим имот - хотелски комплекс "Копитото" на Витоша, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.

II.Нарушения при разходването и отчитането на разходите за рехабилитация на персонала на ДП "РВД", във връзка с договори за предоставяне на рехабилитационни и профилактично-оздравителни услуги с "Капси турс" ООД."

Какво е характерно за нарушенията в първия случай?

Сумите са платени авансово на 100 процента в рамките на 20 дни от сключване на сделките. В случая с "Копитото" не е извършено предварително проучване на бази за рехабилитация и пазарно проучване на цените на хотелските услуги при хотели с категория 3, 4 и 5 звезди.

Нарушен е Правилникът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата, тъй като неговият член 5, ал.1, т.2 допуска придобиване само на дълготрайни материални активи. С два нотариални акта е учредено право на ползване на недвижим имот, който е бил в груб строеж и практически неизползваем по предназначението, за което е платено авансово. Реално ползването на хотелския комплекс "Копитото" започва през септември 2000 г., а учредяването на ползване на имота е било подписано на два пъти през 1997 и 1998 година. Година от мандата на управление на правителството на Иван Костов, когато неизгодната за държавата сделка се извършва под благосклонния поглед на транспортния министър Вилхелм Краус. Припомням етапите от израстването в кариерата му: шофьор, работа в гараж на общински транспорт, ресорен за транспорта в Столична община и министър.

Запознати със сделката експерти са в недоумение защо се купува право на ползване върху неизползваем имот към момента на сделката? Отговорът е елементарен: защото е трябвало някой бързо да финансира строежа и оборудването на обекта, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.
И РВД се явява като спасител и хвърля щедро 6 680 000 щатски долара. Тук веднага се налага да обърна внимание и че цената на въпросната сделка е икономически необоснована, тъй като при платени общо 6 680 000 за ползване на 988.02 кв. м. - стойността на кв. метър площ за ползване излиза 6 760.99 щатски долара!

Никой не обръща внимание върху следните смущаващи факти: а именно, че липсва адрес за кореспонденция на едноличния търговец, налице са различия в подписите и печатите на Пламен Найденов в различните документи, има грешки в ЕГН на търговеца в нотариалните актове и други договори, които нито един уважаващ професията нотариус не би допуснал съзнателно или несъзнателно. Още повече, че от другата страна на тази скъпо струваща на държавното предприятие сделка е самата държава в лицето на нейния принципал - Министерство на транспорта.

И още нещо: възмездното право на ползване за РВД е за срок от 8 месеца, считано от времето на подписване на договора, т. е. 1997 година, а реалната готовност на обекта за експлоатация е чак след три години - в 2000 г.! Т. е. авансиран е някакъв едноличен търговец - без търг, без конкурс, без каквато и да било финансова обосновка. Това се случва при подписване от страна на РВД на първия договор, когато са преведени 2, 3 млн долара. На следващата година е направен втори договор за учредяване на възмездно право на ползване за срок от 10 години на други стаи на "Копитото", като сумата вече е 4, 38 млн щатски долара. Т. е. веднъж може да се сгреши, но когато грешката се повтори - налице са основания за намеса от страна на прокуратурата спрямо виновните длъжностни лица.

И накрая ще завърша този скандален случай с уточнението, че след влизане в експлоатация на базата на "Копитото", въпросните стаи с толкова скъпо заплатено учредено право на ползване са били ползвани и от външни лица - за сметка на РВД.

Другият случай, който разглежда Комисията на Пламен Накев е по употребата и отчитането на разходи за рехабилитация на персонала на РВД с "Капси турс" и визира отново период съвпадащ с мандата на управление на Иван Костов. В този случай с договор е осигурена пакетна услуга за персонала на РВД, включваща нощувка, закуска и вечеря, за левовата равностойност от 70 до 90 щ. долара за денонощие в хотелския комплекс "Морска звезда" - Златни пясъци.

За сравнение ще цитирам оферти за почивка в курорта Анталия, където за седмица, срещу 150 долара на човек може да се почива при пълен пансион. В договора с "Капси турс" отново не е направено проучване на действащите ценови нива на хотелските услуги, предлагани в комплекс "Златни пясъци". Отново се поема почивката на външни лица на РВД за сметка на РВД. Общо, сумите, които РВД изплаща на фирма "Капси турс" ООД възлизат на 10 млн. 468 000 лева по три договора и тази сума е само и единствено за ползване на хотел "Морска звезда".

Договорът с "Капси Турс" също е сключен без търг или конкурс, като възможност за ползване на легловата база за отдих на служители на РВД. Според сумите, които са преведени на "Морска звезда" нощувката излиза $ 92 на човек. Сравнено с $ 30, цената, която се плаща в подобен хотел за чуждестранни туристи, се разбира тутакси, че става дума за трикратно по-високо плащане. От "Капси Турс" и "Морска звезда" за РВД остават две придобивки: милионите, платени за 1999 и 2000 г. и масажистът на хотела, който е назначен в РВД. Назначението на този служител /с икономическо образование и без ден стаж по специалността/ е било първоначално като специалист, а впоследствие като началник отдел "Финансово осигуряване".

Договорите по тези два случая: с "Копитото" и "Морска звезда" са били подписани от тогавашния генерален директор Живко Желязков и заместничката му Антонина Костова. В този период Цветан Дилов е все още заместник на Желязков. Защо не реагират министър Краус и министър Петров на разхищенията. Отговорът е в облагите, които ползват двамата министри за сметка на РВД. Ето част от фактите, които се отнасят до бившия транспортен министър Пламен Петров и бяха изнесени в печата, но прокуратурата не удостои с внимание. В тези събития няма колективни решения, а само съсипване на държавна собственост, така че, за Главния прокурор Борис Велчев едва ли ще е проблем да разпореди проверки:

На 8 април 2003 г. министър Пламен Петров предизвиква катастрофа в района на Драгалевци с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД. Щетите от катастрофата са в размер на 6 000 лева и са поети от РВД. В съставения акт за катастрофата е вписан като шофьор гражданинът Димитър Скорчев, който е нямал право да кара автомобила, тъй като не е служител на РВД или на НСО. При катастрофата, причинена от министър Пламен Петров е с щети и другият автомобил, чийто разходи по ремнота отново са поети от РВД.

Докато е министър, Пламен Петров кара и друга скъпа кола на РВД, джип "Рейндж Роувър". Този джип Петров също разбива и РВД е принудено да заплати 15 000 за ремонта и възстановяването му. Отново се повтаря комбинацията друг да поеме вината на министър Петров по разбиването на джипа, това е служител на НСО. С цел да бъдат прикрити следите от катастрофите, е разпоредено номерата на мерцедеса и Рейндж Роувъра да бъдат сменени, като служители на РВД съобщиха новите номера: С5825 КХ за мерцедеса и С 9175 МТ за джипа. В РВД тръгва слух, който е потвърден от близки до министър Петров,как той казал, че ще разпорежда смяна на номерата ако се наложи всеки месец, само и само да не се разчува за катастрофите му. Разходите по смяната на въпросните номера на разбитите автомобили на РВД са за сметка на предприятието.

Запознати със слабостите на въпросния, неизживял младежките си мечти министър споделиха, че на Петров е бил зачислен служебно автомобил беемве, на стойност около 200 000 лева. Служители на Министерство на транспорта споделиха, че и съпругата на Петров си е позволявала да кара мерцедеса на РВД, без да е служителка на РВД или МТ.

Байганьовското отношение на самозабравилия се министър проличава и когато става ясно, че освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, той ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.

Ето това са накратко част от причините министър Пламен Петров да си мълчи и да впише единствено в Бялата книга, гафовете от управлението на кабинета Костов и в частност, гафовете в областта на транспорта. Генерален директор на РВД, по времето на Пламен Петров е не друг, а въпросният Цветан Дилов - същият за когото в началото на този текст Петър Мутафчиев отвори приказка. Днес Мутафчиев е вече министър, и ще задам неговият въпрос: "Как се казва сега директорът на РВД"? Моят въпрос и по-различен, господин министре, защо още се казва така, къде изчезна възмущението Ви от този генерален директор? Или между Вас, Пламен Петров и Вилхелм Краус - няма разлика - вие всички обичате и прощавате прегрешенията на Цветан Дилов. Тогава защо беше това питане в парламента, защо беше това вдигане на врява около РВД?

Следва продължение...

 
Уважаеми читатели,
За да не останете с впечатление, че само бившият министър на транспорта министър Пламен Петров е демонстрирал "нов морал" в политиката, разбивайки автомобили на РВД, ще спомена, че и бившата зам.-министър на транспорта - госпожа Златолина Мукова /на която също се е полагал служебен автомобил в качеството й на зам.-министър - бел. Л. М./ не се е отделяла и от предоставеното й от РВД "Пежо-406" с ДКН С 2137 КН /с цитираните вчера екстри за неограничено зареждане с гориво на сметка на РВД - бел. Л. М./. Г-жа Мукова е председател на Управителният съвет на РВД по време на мандата си на зам.-министър и вероятно по тази причина получава втори автомобил - един от РВД и друг от Министерство на транспорта /МТ/. Служители на министерството, осведомени за ползвания служебно от Мукова автомобилен парк, потвърдиха навремето пред мен, че съпругът на госпожа Мукова, в продължение на 3 месеца е третирал като своя собственост друг автомобил на РВД - "Джип-Чероки". Предполага се, че същият джип е бил използван от него като "работен" автомобил, тъй като ежедневно е стоял пред офиса на фирмата на съпруга на зам.-министър Мукова, в района на столичния зоопарк. Нека нашите читатели сам се досетят за чия сметка са били експлоатационните разходи по джипа "Чероки".

Бившите министър на транспорта Пламен Петров и заместничката му Златолина Мукова явно са си давали сметка, че следва да бъдат в добри отношения с МВР и вероятно поради тази причина са предоставили на полковник Начев /също бивш началник на направление в НСС - бел. Л. М./ лек автомобил "Форд Ескорт" с номер ДКН С 0176 ТС, естествено с карта на "Петрол", собственост на РВД. Случва се така, че през м.март 2002 г. в кв. "Красно село" на ул. "Житница" полк. Начев предизвиква катастрофа, вследствие на която на колата е била нанесена "тотална щета" - над 80 на сто и автомобилът е бил бракуван. Според служители на КАТ-СДВР, актът за произшествието е на името на полк. Начев, за разлика от предишна катастрофа, отново предизвикана от полк. Начев /зимата на 2001-2002 г./ когато актът е бил съставен на друго име.

Както вече споменах в предишната част на това разследване, известна и силна е била любовта на министър Петров към природата и в частност гр. Банско, а още по-точно към Базата за възстановяване и отдих на РВД. Служителите на това известно структуроопределящо предприятие с гняв коментираха случаите на буквално изхвърляне на почиващите им семейства от определените им стаи при "внезапните" среднощни появявания на министър Петров. С цел подтискане на недоволството на своите служители, ръководството на РВД предприема ремонт и превръща в суперлуксозни 2-та единствени апартамента от наличните 15 стаи на Базата, които са се пазели целогодишно за министър Петров, неговото семейство и свита, докато той оглавява министерство на транспорта. Най-чести гости там са били главният секретар на МТ, Красимир Стоянов и зам.-министър Златолина Мукова. Последното височайшо посещение е по време на организиран за децата на служителите на РВД летен лагер. Тогава за пореден път в покоите на царския министър се ширили майката, неговото дете и още една тяхна роднина. Но това е за тях, а за самия министър Петров и неговите приятели, РВД наема целогодишно две луксозни бунгала, срещу "скромните" по 600 лв месечно. Бунгалата са били отдалечени на 500 м от Базата на РВД, но въпреки това на пребиваващите там се осигурявал пълен рум-сървиз и слугинаж.

Освен луксозен отдих и потрошаване на автомобили на РВД, бившият министър Пламен Петров се помни с това, че раздава на своя антураж скъпо обзаведени апартаменти, собственост на РВД. Тези апартаменти са били предназначени за чуждестранните специалисти и консултанти от европейските институции в сферата на гражданското въздухоплаване, подпомагащи развитието на РВД. Получилите от Петров апартаменти по време на пребиваването му в МТ са: главният секретар на министерството Красимир Стоянов, началничката на кабинета на Пламен Петров - Даниела Керекова, парламентарният секретар на министерството Делян Пеевски и тогавашния зам.-министър, отговорен за БДЖ, Любомил Иванов. Запознати с тайните на РВД потвърдиха пред мен факта, че само ремонтът и обзавеждането на току-що построения, нов апартамент, предоставен на бившия транспортен зам.-министър Иванов е струвал през 2001 г. на РВД почти 100 000 лева! Днес Любомил Иванов е кмет на столичната община "Лозенец" - дали си е запазил екстрите от пребиваването в транспорта не е известно, защото служителите на МТ и РВД са доста наплашени и избягват да дават информация, но похарчените пари, са си похарчени пари. Времето на тези хуманни забежки, е когато шеф на РВД е Цветан Дилов. В сравнение със скандала с бившия шеф на столичната "Топлофикация", това, което се е случвало в РВД е в размер на в десетки пъти по-големи разхищения. Защо синдикати и професионални организации мълчаха по разхищенията в РВД - ще припомня началото на това разследване, в което обърнах внимание на това как болният шеф на РВД, Цветан Дилов е бил посетен в облницата от много висш магистрат, един от тримата най-високопоставени в държавата. Няма данни да съществува роднинска връзка между Дилов и този най-високопоставен магистрат, няма данни и като частно лице ли е посетил магистратът шефа на РВД или служебно?

Отговорът за мълчанието по разхищенията в РВД може би се крие в споделеното от служители в предприятието, за открито и на глас позоваване на ген. директор на РВД Цветан Дилов за близко познанство и всестранната подкрепа за него от страна НДСВ- депутатът, Пламен Панайотов. Запознати потвърдиха активната роля, на г-н Панайотов при създаването на пречки от процедурен характер за стопиране дейността на парламентарната комисия за разследване дейността на РВД. Същите източници посочиха и нежеланието на министър Петров да предостави на комисията изготвените от специалисти на министерството по негово нареждане доклади. В подкрепа на тази теза бе и битуващото в средите на гражданската авиация мнение, че известни от светските страници на медиите столични бизнесмени, притежаващи хотелски комплекс в района на "Копитото" са предоставили значителна сума пари /около 4 000 000 лв/ на Пламен Панайотов, за да наложи избора на сегашния ген. директор на РВД. Това обстоятелство не бе потвърдено и си остана слух, който няма как да бъде доказан.

Как уволнява Дилов свои служители?

В РВД върви като фолклор описанието на начина, по който генералният директор се освобождава от неудобни служители. Най-типични са рокадите, които са били проведени във финансовата дирекция и то по обясними причини. Ако някой е бил наясно как се пилеят средства на държавното предприятие, то това на първо място ще са хора от тази дирекция, ето защо оттам Дилов уволнява или освобождава безпричинно и ултимативно по следния начин - вика се съответният служител и му иска да си подаде молба за напускане, като мотивът е: "Министър Пламен Петров каза, че ако не си подадеш молбата за напускане, ще трябва да си ходя аз". Така е бил привикан един зам.-генерален директор по финансовата дейност и след него и един главен счетоводител. Датите се пазят в архива ми. Така след едно подобно мероприятие на Дилов, на работа в РВД се появява и съпругата на бившия вече началник на Генералния щаб на армията - генерал Никола Колев.

Сватбеният подарък на премиера Сергей Станишев

Два месеца след като пресаташето на министър-председателя Сергей Станишев, Таня Генева го прежени, в РВД се завърта нов кадрови кадрил. Съпругът на г-жа Генева, Антон Джаджев се готвеше да го назначат за някакъв началник в ДП Ръководство на въздушното движение - служба сладка и много добре платена. Слухът, който тогава тръгна в РВД гласеше, че Джаджев е приятел на покойния Николай Добрев, и че едва ли не синът му, депутатът Кирил Добрев лобирал за това назначение пред премиера.

Каква е истината около това назначение?

Историята, която ще разкажа е както реална, така и поучителна. Близки от семейството на Николай Добрев потвърдиха, че Антон Джаджев е бил съученик на починалия МВР-министър, но в същото време те отрекоха синът Кирил Добрев да има някаква връзка с това назначение. От разговори, които проведох стана ясно и че семейството се опитвало да го извади от ръководството на Институт "Николай Добрев", но все удряло на камък, тъй като самият Джаджев се изплъзвал.

Така установих /след много срещи и издирени документи/, че връзка Николай Добрев - Антон Джаджев действително е съществувала, но това се отнасяше за времето, когато Джаджев беше шеф на СКИАД /Служба за контрол и информационна и аналитична дейност/ в МВР. Тогава Джаджев е настоявал и получил жилище в центъра на София, което с идването на Богомил Бонев за едната бройка да загуби. Само близките връзки на Джаджев с тогавашното пресаташе на МВР отлагат във времето загубата на жилището. Впоследствие нещата стигнали до съда, където е щяло да се намери разрешение на този проблем.

Веднага след бракосъчетанието, нещата със спускането на Джаджев в РВД бяха в доста напреднал стадий, тъй като той вече бе напуснал "Петрол", където бе във висшето ръководство на фирмата с няколко хиляди лева месечно възнаграждение. Друга справка показа, че името на Джаджев фигурира и в ръководството на БФС и то като член на Апелативната комисия.

В нощта на изборите от 2005 г., в Международния пресцентър, сред въодушевените червени депутати можеха да се зърнат лицата на бившия шеф на Службата за контрол и информационна и аналитична дейност /СКИАД/ на МВР от времето на Николай Добрев - Антон Джаджев, бившия секретар на МВР о.з. полк. Цвятко Цветков, о.з. ген. Тодор Бояджиев, о.з. генерал Бриго Аспарухов, бившия банкер Георги Агафонов. Това са запазили архивите на агенциите, които аз прегледах.

Но в биографията на Джаджев съществува още една, далеч по-вълнуваща нощ, от мразовития януари 1997 г., когато кабинетът Виденов заседаваше, а депутатите от мнозинството не можеха да напуснат парламента и докато вътрешният министър Добрев закрит с щитове се опитваше да осигури път за изтегляне на народните избраници, пред правителството е бил извикан шефът на СКИАД Джаджев да да докладва защо е нямало информация какво е готвила опозицията.

В Стенограмата от това заседание на кабинета четем: "БОЯНОВ: Ще ме извините, че съм без писмен материал. Бих могъл да ви разкажа в устен порядък какво се случи от началото до настоящия момент.

Да се представя, защото не ме познавате. Аз съм началник на КИАД - Столична дирекция. Абсолютно всички са ангажирани. Г-н Джаджев е в парламента и му е невъзможно да излезе в момента. Поради тази причина ми разпоредиха аз да докладвам."


Та докато Антон Джаджев се е разхождал в кулоарите на парламента, в същото време драматично се разказва на министрите от негов служител как началникът му не може да дойде да докладва на правителството - защо е скрил информацията за нарастващо напрежение и подстрекателство към тълпата, от лидери на опозицията. Тълпата скача по паркирани около парламента скъпи автомобили, пробива и нахлува вътре, като троши и гази всичко по пътя си. Едни бършат потни чела, други биват удряни и заплашвани, трети поемат отговорност - само главният пазител на информацията и анализите липсва от сцената.

Та същият този "смел" и "безкористен" човек предстоеше в началото на тази година, 2006, да поеме кормилото на най-удобното за кражби и източване държавно предприятие - РВД и то с личната протекция не на друг, а на началника на жена му, Сергей Станишев. Като сватбен подарък. На опита ми да се свържа със съпругата на Джаджев, Таня Генева, за да попитам лично тя ли лобира за това назначение като пресаташе на Станишев и какви са професионалните квалификации на съпруга й Джаджев, за да го спуснат с парашута в РВД, стана ясно, че до Генева достъпът е по-труден от този до премиера. След кръстосан разпит от някаква девойка, работеща в Пресцентъра на правителството, търпението ми се изчерпа и потърсих свои източници на информация.

Така попаднах на информацията 'Мутрите управляват БФС /от 27.04.2005 г. - бел. Л.М./ в Спорт НетИнфо, в която дословно прочетох следното: "Ясно ми е, че мутрите управляват БФС. Разтрогнаха футболистите, които са в Славия, а има трима членове на Апелативната комисия, които се кланят на Венци Стефанов - това са председателят й Антон Антонов, Антон Джаджев и Илиян Шотлеков", беснееше след края на заседанието на Апелативната комисия президентът на Черноморец Ивайло Дражев. Той обаче си тръгна преди края на заседанието и не можа да разбере как случаят с Петър Колев е върнат отново в Арбитражната комисия."

В съобщението на в. "24 часа" от 19 януари 2006 г. бе написано следното: "...Чаровната директорка на пресслужбата на МС смело каза "да", но не запази моминското си име и вече ще е Джаджева. Кумове на младото семейство станаха бизнесменът и спортен деятел Христо Порточанов и нашата колежка Лиляна Клисурова." Да им е честито на младоженците.

В какво се състои подаръкът на Станишев за семейство Джаджеви?

За съпруга на ръководителката на Пресцентъра на правителството Джаджева е създадена специална дирекция по административна дейност в ДП РВД, на която той става зам.-генерален директор със заплата около 7 000 лева. Така влиза в действие поговорката "С чужда пита - помен...", но един младоженец трябва да се труди и то добре платено.

Не бива да предизвиква изумление размерът на заплатата на Джаджев, тъй като в борда на РВД членовете получават по 3 000 лева месечно, а и им се дават купони за храна, бензин, годишни суми за дрехи, плаща им се за ефективност на труда. Мащабите в държавното предприятие за суми и екстри са различни от нормалните представи на средностатистическия данъкоплатец.

И още факти за разхищение в РВД

По време на изборите за парламент от 2005 г. РВД дава компютри , някои от които се връщат в държавното предприятие счупени. Шефът на гаража на РВД Милко Спасов има 2 служебни GSM-а, като единият ползва дъщеря му. От 1 400 служители - 270 са ръководител полети, но администрацията е доста раздута и надхвърля 400 човека. В нея работят 6-7 юристконсулти, а Финансово-счетоводната дирекция е разположена на цял етаж.

На Инфорадио е платена за реклама от РВД сума от порядъка на 50 000 лева, при положение, че държавното предприятие е монополист и няма конкуренция.

С натиск от страна на бившия транспортен министър Пламен Петров, РВД купува от БДЖ през 2002 година станция "Локомотив" в курорта "Свети Константин и Елена", като съобщеният размер на заплатената сума варира от 7000 до 10000 лева. С въпросните пари БДЖ е трябвало да изплати заплати на служителите си, нещо, което не се случва. Четири години оттогава, закупената от РВД станция стои и по нея не се предприема нищо от собственика РВД.

И за да не се сърди и чувства обидена Нешка Робева от разгласеното спонсориране на трупата й от "Топлофикация" ще спомена, че РВД изплаща 2 130 лева на Вили Кавалджиев за концерт.

Следва продължение...

 

Как се изграждаше Единния център за управление на въздушното движение, по който строеж всички виновни се оказаха невинни

Продължение от 23 август
Това е една история, която също както и останалите други около РВД е завлякла доста пари и е породила редица скандални моменти. Разликата е, че около другите истории в РВД, които се чуваха от парламентарната трибуна в питанията на двама народни представители от "Коалиция за България" - Петър Мутафчиев и Петър Димитров, темата по издигането на ЕЦ за УВД не стана обект на проверки и дебати. По тази причина ще припомня какво се случи около строителството на тази красива и огромна, със скъпи съоръжения сграда. Ето как вървеше изграждането на този най-голям на Балканите Единен център за управление на въздушното движение /ЕЦ на УВД/:

През1997 година Вилхелм Краус току що става министър на транспорта. Стремителното изкачване в кариерата му съвпада с времето за Търга за първа фаза на изграждането на ЕЦ за УВД. Краус не успява да се намеси в изхода на търга за първа фаза, така както той би искал и го разбира. Затова пък Краус, поел управлението на транспорта в държавата, спретва проверки, пресконференции, организирани инсинуации в проправителствения печат и с това забавя началото на строителството като го измества от месец май до 4 юли и по този начин една от основните строителни работи като изливане на бетон влиза в зимния сезон. Грубият строеж на обекта ЕЦ за УВД е на фаза приключване. Според договора за строителство с фирма ИНОС - 1 и в съответствие с подписан месец преди завършването на първата фаза акт Образец №4 /между РВД и ИНОС 1/ обектът е трябвало да бъде завършен в груб строеж на 4 юли. В началото на предишния месец, обаче - юни е подписан Анекс между инвеститора РВД и фирмата изпълнител на етапа с грубия строеж - ИНОС 1 за удължаване на срока по договора за изграждане с един месец. Този един месец на практика е твърде недостатъчен, като се има предвид, че изобщо не е била започната работа по пожарозащитата на конструкцията, времето за изпълнението на която е разчетено на 2 месеца. Определеният в Анекса 1 месец е нереален и заради надвишаването на количествата на извършваните СМР /строително-монтажни работи - бел. Л. М./ с 10 на сто. Всъщност по искане на инвеститора /РВД/ в процеса на работа СМР са надвишени с 10 на сто, без да се взема в предвид пожарозащитата. Първата фаза по предаване на обекта в груб строеж закъснява с три месеца и повлича след себе си и други закъснения.

Европа дава пари, за да ни интегрира в управлението на въздушното движение

За изпълнение на програма по хармонизиране на системата за управление на въздушното движение на Република България, с тази на европейските страни са отпуснати два заема от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ от по 30 млн екю, т. е. общо 60 млн. екю. Заемите са с правителствена гаранция и България поема задължението да съфинансира програмата. Част от програмата включва и изграждането на Единния център за Управление на въздушното движение. Неговото строителство започва през 1997 година, като грубото строителство завършва през 1998 година. През лятото на 1998 година се провежда конкурс за изпълнение на довършителните работи. На първо място е класирана фирма "Главболгарстрой" АД, но Европейската банка /ЕИБ/ не признава резултатите от конкурса и това забавя началото на следващия етап в строителството. Тогава РВД променя условията на том 1 на тръжните документи и без да обявява нова процедура, през м. декември същата година сключва договор за изпълнение на довършителните работи с "Главболгарстрой" АД, като цената на договора е 27 807 436 евро. Впоследствие "Главболгарстрой"АД изпълнява препроектиране на вече изпълнен груб строеж и цената на договора нараства с 13 488 688 евро, като от тях - 3 228 113.04 евро са за невключени в тръжните документи работи, т.е. има едно завишение с около 10 000 000 евро. Сроковете за строителство са удължени за разлика от първоначално приетите - но не е ясно какви ще са неустойките от това забавяне във времето.

Действащи лица и изпълнители на изграждането на ЕЦ на УВД

Освен нехайство около сроковете, държавата в лицето на министъра на транспорта В. Краус си позволява да се меси и в други области около строежа на ЕЦ на УВД. За главен експерт на обекта е избран Иван Иванов /В и К инженер/, в длъжностната характеристика на който е записано, че е "представител на министъра"! Всъщност той е кумец на Вилхелм Краус. Ив. Иванов с В и К образованието си е поставен от Краус да ръководи изграждането на една от най-сложните конструктивни системи в държавата /след НДК/. На практика Иванов е този, който взема решенията и се разпорежда на обекта със средствата на РВД - но в същото време нито Иванов, нито Краус носят някаква отговорност за последствията от провалянето по изграждането на обекта.

До 1 август 1997 обектът ЕЦ за УВД се ръководи от 7 души. След тази дата е уволнен целият състав на инвеститорското звено, което ръководи строителството на обекта и са назначени над 34 души. От новоназначените, едва10 души са наясно за какво става дума - останалите получават стриктно заплати. По около 2 милиона или 2 000 деноминирни лева на калпак месечно. След уволненията Иванов е вкаран в инвеститорска дирекция, която си има за ръководител, инженер Драганов. Ръководителят от своя страна си има заместник, който пряко се занимава със строителните работи и също така пряко отговаря за тях. Заместникът е и представител на инженера на обекта. Но на практика тези двама души заедно с директора на РВД от този период, носят цялата отговорност /юридическа и финансова/ по усвояване на средствата, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за изграждане на обекта. Без да имат реална възможност и власт да вземат каквито и да било решения по това, за което отговарят. В крайна сметка, при несполука с крайния резултат за построен ЕЦ за УВД - изброените по-горе трима души ще бъдат тези, които ще го отнесат за провала и гафовете.

Началникът на обекта - Драганов се оказва научен сътрудник в БАН и в живота си никога не е ръководил строеж. Назначеният за експерт, който ръководи изготвянето на тръжната документация, някой си Г. Станчев, в живота си не е виждал тръжни документи и също е ВиК инженер. Министър Вилхелм Краус налага присъствието на английска консултантска фирма "Вектор" за упражняване на супервайзерски контрол на обекта. Представители на тази фирма обаче затрупват с доклади шефовете на РВД и самия министър Краус. В докладите си, англичаните твърдят, че са налице сериозни пропуски в изготвянето на тръжната документация по втория етап от строителството. Формално погледнато срокът за подаване на документите от фирми участнички е спазен, срокът за решение на Тръжната комисия е определен на 5 седмици, т. е. никой не взема под внимание написаното от наетите английски специалисти. А те струват на българския данъкоплатец около 1 500 английски лири на ден., т. е. англичаните присъстват за камуфлаж.

Представител на Евроконтрол за обекта споделя изумен, че докато в състава на първата Тръжна комисия, определила фирма ИНОС за изпълнител, превес са имали професионалистите, а са участвали и двама души от Евроконтрол. В следващата Тръжна комисия превес имат лаиците - счетоводители и юристи и не е допуснат нито един представител на английската фирма "Вектор", а още по-малко пък на Евроконтрол. Ръководството на обекта няма също представител в тази Тръжна комисия, изключая Краусовия родственик и протеже Ив. Иванов, което е определено прецедент, като се има в предвид професионалната му квалификация.

За началник приобектов склад, където се получава изключително сложно технологично оборудване, което от своя страна изисква поне елементарна техническа грамотност, е назначена 20 годишна девойка, с познания по испански език, средно образование и никаква практика за ръководство на приобектов склад. В склада за времето на следващия етап от изграждането на ЕЦ на УВД се е очаквало да минат материали за над 30 милиона долара!

В навечерието на търга по втората фаза,

за който стана дума по-горе, освен доклада със критики от англичаните от фирма "Вектор", адресиран до РВД и Министерство на транспорта, от Евроконтрол също дават критични становища и доклади до Транспортното министерство за състоянието на строителството на обекта и за качеството на тръжните документи по тази следваща фаза - никой не обръща внимание на забележките. По повод събитията около негативните констатации, експерти от Министерство на транспорта споделиха тогава пред мен, че договорът на английската фирма "Вектор" едва ли ще бъде продължен и за срока на втората фаза. Явно бе, че много нависоко в това министерство някой не искаше да има запознати с това, което се върши на обекта ЕЦ за УВД - така единствено може да се обясни фактът, англичаните да не бъдат включени в Тръжната комисия по втората фаза на строителството на ЕЦ за УВД.

Още едно доверено лице успява да настани министър В. Краус в РВД - това е Антонина Костова, зам.-директор на РВД по финансите, със заплата около 5 млн /5000 деноминирани лева/ месечно. Същата Костова се стимулирала парично и от Борда на директорите на летище "София" всеки месец. Ако има достатъчно време читателят, нека изчисли каква пенсия е заработвала с Краусова благословия въпросната гражданка Антонина К. - във всички случаи това е пенсия, на която би завидял всеки един депутат или министър!

Дотук се очертава ясно и неоспоримо едно: ръководството на РВД и това на обекта са били елиминирани нежно от транспортния министър В. Краус от подготовката на Тръжната документация по втората фаза чрез послушните нему лица. Малка групичка хора, подбрана от представителя на министъра Ив. Иванов и Антонина Костова, с главно действащо лице В и К инженера Г. Станчев работи по тази документация. Същата тази групичка взема решение да обедини всички довършителни операции по обекта, като слее архитектурните с инсталационните дейности. Това неминуемо ще доведе до две несполуки предупреждават специалисти: първо - срокът за изпълнение на строително-монтажните работи ще се удължи с най-малко 6 месеца и второ, ще се оскъпи самото строителство. Предварителното виждане, отстоявано от старото РВД-ръководство и уволнения от Краус състав на Инвеститорска дирекция е било за три фази на строителство - груб строеж, довършителни работи и инсталационни работи. Това виждане е имало за цел да се поевтини изграждането на обекта, като се остави главният изпълнител на строителните работи да провежда търговете под ръководството на инвеститора /РВД/ като търси оптимални срокове и цени от производител.

Тук непременно трябва да спомена, че докато не беше министърът на транспорта Краус в течение на нещата около изграждането на ЕЦ на УВД, "Главбулгарстрой" /основен спонсор на фондацията на съпругата на премиера Иван Костов "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ загуби търга по първата фаза. Като компенсация за ГБС, на него се гледаше като на неоспоримия кандидат за изпълнител на строителните дейности на втората фаза. Това даваше на ГБС голяма сигурност, че ще спечели търга, потвърдиха още преди провеждането му запознати със ставащото в РВД и главно - Министерство на транспорта. Реално съществуваха два варианта за изход от търга по втората фаза за строителство на ЕЦ за УВД: или "ГБС" печели, след което сегашният изпълнител /ИНОС 1/ ще бъде изхвърлен от обекта, или - печели единствената немска фирма участник, на която пък подизпълнител е ИНОС 1.

ГБС бе предпочитана от министър В. Краус фирма - веднъж заради загубата на фирмата при първия търг и широко афишираното недоволство на транспортния министър около тази загуба. Тези предпочитания и недоволства навеждаха на мисълта само на едно - ако се осигурят пари за ГБС, тези пари /от комисионни/ ще са много и всички ще са доволни. Колкото до сроковете по строителството, които вече бяха удължени с Анекс - то за прикриване на тяхното закъснение тепърва се предвиждаше да се работи!

В крайна сметка, както вече споменах, търгът за доизграждане, за довършителните работи на ЕЦ за УВД спечелва "Главбулгарстрой", като елиминира сериозни европейски фирми. Европейската инвестиционна банка отказва да признае резултатите от конкурса, което силно смущава инвеститора РВД и ресорния министър Краус. Ето защо е предприета нетрадиционна стъпка: РВД променя тръжните документи и сключва договор без конкурс с ГБС- напук на европейските експерти, които настояват за почтен и обективен избор. Цената на договора е 27, 8 млн екю, но това очевидно не е достатъчно за ГБС, който прави препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 ,48 млн екю. Част от тези пари са за работа, която изобщо не е включена в тръжната документация.

По-горе вече споменах, че стойността на финансовия договор между ЕИБ и Република България за проекта ЕЦ на УВД е за 60 млн. екю. Целият проект за изграждането на ЕЦ е около 110 млн. щатски долара. По-далечната цел на изграждането на тази сграда е създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение - цел, която би оправдала разходите около строителството на ЕЦ за УВД.

В същото време италианците поканват балканските държави и ги събират на съвещание в Италия с намерение да съдействат да се създаде ЕЦ за УВД за Балканите на територията на град Бриндизи.

Как щяхме за изгубим приходи в десетки милиони долари

от такси за прелитащи и кацащи самолети над и на територията на нашата държава - без проблем е правилният отговор. Италия събира балканските държави, за да ги вкара в нейния си проект за ЕЦ за Югоизточна Европа, още повече, че италианците имат подкрепата за това свое начинание на правителството си. В парламента депутатът Петър Мутафчиев пита царският транспортен министър Пламен Петров защо се чака и какво се чака, та не се обяви и работи по перспективата България да стане ЕЦ за УВД на Балканите. На това питане Петров отговаря, че има вече подписан Протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в района на Югоизточна Европа, т. е. има отстъпление на държавата върху част от управлението на въздушното движение в района на Югоизточна Европа. Отстъпление, което ще донесе загуби за държавата ни и с което министърът се хвали от трибуната на парламента!

Така по време на мандатите на управление на Иван Костов и Симеон стана ясно, че управлението на транспорта в държавата е било поверено в ръцете на един безогледен към парите на Европа политик от общински калибър и друг управленец - лаик, любител на катастрофи с държавни автомобили и поклонник на почивка за сметка на държавно предприятие. Царският министър се снима на яхта в Монако, на която присъства и Иван Тодоров - Доктора /днес жертва на поръчково убийство - бел. Л. М./, вместо да направи всичко възможно България единствена да поеме трафика на самолети, като Единен балкански център на управление на въздушното движение. Вместо да защити националните интереси министърът на Симеон, Пламен Петров се хвали, че имало споразумение с италианците, което е ни повече, ни по-малко отстъпление от необходимата за защита на националните интереси позиция - България да води трафика на самолети за района на Югоизточна Европа.

Разказах тази поучителна история, за да добие читателят представа как в годините на демократичен преход за министри се назначаваха неподходящи люде, които нехаеха за мнението на Европа по случващото се в България и си позволяваха да правят каквото им душа пожелае. Те нехаеха и за националните интереси и за парите на държавата и най-вече за това, което щяха да оставят след себе си в ресора, който ръководеха. Вярно е, че в период на революционни промени всичко бе възможно, и все пак бе недопустимо да се пренебрегват с лека ръка елементарни изисквания и норми в професионални области като транспорта. Недопустимо бе да се пилеят от хора непрофесионалисти средства в милиони и резултатът да не интересува оторизираните от държавата висши чиновници.

След броени месеци България ще влезе в Европейския съюз и не е без значение с какво ще застанем редом до останалите държави-членки.

Следва продължение, в което ще стане дума за сагата около договора с Аления Маркони и всички нарушения и неблагополучия, свързани с нея. Ще стане дума отново за виновници, които са недосегаеми от закона.

 

Договорът на РВД с "Аления Маркони Системс" - да оставим документите да говорят

Продължение от 24 август

На 18 януари 2002 г. в 39-то Народно събрание,
Петър Мутафчиев задава актуален въпрос
към министър Пламен Петров,
в който казва и следното:
"…Аз само искам нещо да Ви напомня.
Договорът, който е подписан с "Аления",
е подписан от господин Цветан Дилов,
струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил
заместник-директор.
Как се казва сега директорът на РВД? …"

Аферата по сделката на РВД с "Аления Маркони Системс" е тясно свързана с:
  • две парламентарни питания в Народното събрание,
  • с част от изнесеното в Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобургготски,
  • с Протокол от заседание на експертен технически съвет, на който се предлага закупуване на нови вторични и ъпгрейд на първичните радари на РВД, без провеждане на търг. Окончателната стойност на сключения договор надхвърля 14 милиона долара. Освен тези документи, към аферата "Сделка на РВД с Аления Маркони" е и
  • Протокол от заседание на Комисията по оценка и класиране на постъпилите оферти за изграждане на Фаза - 3 на обект Единен център за управление на полетите - председател на Комисията е Цветан Дилов, сегашен генерален директор на РВД. След това класиране фирмата "Аления Маркони Системс" печели търга с първоначална офертна цена 17 млн. евро и срок за завършване - месец октомври 2003 година. До момента действието на договора не е приключило, а цената е надхвърлила 30 млн. евро. Закъснението е от три години.
Към документите, които са използвани в следващите части от това разследване са и:
  • Протокол от заседанието на експертен технически съвет за определяне перспективите на бъдещото използване на радиолокационните средства за УВД и необходимостта от тяхната модернизация. Председател е сегашният генерален директор на РВД, Цветан Дилов.
По сделката с "Аления Маркони Системс" има извършена проверка и има
  • Доклад от октомври 2001 г.. Проверката е разпоредена със заповед на министър Пламен Петров. Сред констатираните нарушения са и тези, свързани със сделката с "Аления Маркони Системс".
  • Втори доклад, пак по заповед на министър Пламен Петров с разпореждане за проверка на финансовото състояние на ДП РВД излиза месец по-късно - ноември 2001 година. Констатациите по сделката с "Аления Маркони Системс" не са по-различни.
Някой от читателите ще си помисли, че след толкова документи по проверки и констатирани нарушения бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров е наказал някого от ръководството на РВД - блажени са вярващите! Или както казваха кофражистите на партийното строителство от годините на зрелия социализъм: генералният директор Цветан Дилов е бил облечен с политическо доверие от управляващото мнозинство на монархистите, а така се гради стабилност и сигурност. Вероятно това е причината Дилов да мине под идеологическия знаменател на НДСВ, в който основното правило е "Да излизаш сух от мокрото"! Все в този порядък е и фактът, че на празнуването на рождения си ден, Цветан Дилов кани в столичния Руския клуб "почти роднини", като Антон Станков, Николай Василев и други подобни креатури от телевизионните новини. Нали на рожден ден се канят най-близките, защото е личен празник? В такъв случай очаква ли някой днес, един началник като генералния директор на РВД да бъде подведен под отговорност? Да бъде обект на дознание и нездрав прокурорски интерес? Та нали ако влезе в съда дело с обвинения срещу шефа на РВД, Дилов ще среща в коридора на съдебната палата Антон Станков и онзи много висш магистрат, който го е посетил във Военна болница по време на лечението му?

Ето защо, след това отклонение ще продължа наивно и от сърце с девиза: "Да оставим документите да говорят!"

* * * * *

Място на действие - Тридесет и деветото Народно събрание, 405 заседание,
ден - петък, 1 октомври 2004 година
Заседанието е открито в 9,00 часа

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

Председател Огнян Герджиков /звъни/: Откривам днешното заседание.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър. Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров относно изпълнение на договора за доставка на технологично оборудване за новия Център на управление на въздушното движение в София.
Моля, господин Димитров, развийте Вашето питане в рамките на пет минути пленарно време.

Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Въпросът ми е от 21 януари, но аз не мисля, че е изтекла неговата актуалност. /Закъснението е от 9 месеца, колкото да се износи едно бебе - бел. Л. М./
Господин министър, въпросът засяга изграждането на система за управление в ръководство въздушно движение - София. Би могъл да се представи безкрайно сложен и там казусът действително е усложнен. Аз мисля да опростя нещата и да ги сведа до това, от което се интересуват хората.
За съжаление, от тази история лъха на корупция, лъха на национално унижение и, естествено, на загуби за България. Бедна България иска да има модерна система за управление на въздушното движение и да има модерен тренажор. Чест и слава на всяка държава, която в нашето икономическо състояние може да си го позволи! Провежда се търг с международно участие, в който, естествено, няма български участници - участват такива фирми като "Локхийд Мартин" от САЩ, "Рейтион" от Канада, "Еърсис" от Франция, "Аления Маркони Системс" от Италия. Всички други участници в търга предлагат системата да се изгради за 24 месеца. Единственият участник, който предлага системата да се изгради за 39 месеца, е "Аления Маркони Системс", която и печели търга. Разбира се, другите участници искат една реална цена от около 40 млн. евро. "Аления Маркони Системс" стартира с много привлекателната цена от 17 млн. евро. След това, при печеленето на търга цената става 26 млн. 490 хил. евро, а при подписването на договора цената става 29 млн. 557 хил. Малко по-късно ще спомена, че към днешна дата цената вече гони цената на конкурентите, но това е проблем, по който господин министърът очевидно ще внесе яснота.

Какви са сроковете, в които "Аления" се ангажира да изпълни и да внедри системата? Те са повече от оптимистични. През ноември 2001 г. трябва да е внесен симулатор. Февруари 2002 г. симулаторът трябва да е приет, август 2002 г. да е готова системата за управление на въздушното движение, април 2003 г. - приемане на място на системата, април 2003 г. Ноември 2003 г. - автоматизирана координация със съседни страни. Тоест, финалът би трябвало да бъде сложен през ноември 2003 г. Вече започва октомври, няма работеща система, няма работещ симулатор.

Интересното е, че след идването на власт на сегашното управление тръгва серия от изменения на договора. Има четири подписани анекса. Благодарение на тези анекси договорът вече не е същият. Естествено "Аления" може да претендира, че след като има изменения, това, което прави сега, е нещо друго и тя затова е закъсняла.

Интересно е и приемането на системата. През лятото на 2003 г. се правят заводски изпитания в Италия. Първият тест е пълен провал. Втори тест се прави по-късно и тогава се приемат в Италия. На 27 ноември 2003 г. се прави тест на място в България, системата блокира и спира. На 19 декември 2003 г. господин Николай Василев отстрани четирима висши служители на РВД, като ги обвини по националните медии в саботаж и четиримата бяха уволнени. След това бяха възстановени, вероятно господин Василев ще обясни какво се е случило. Февруари 2004 г. се прави втори тест на място, системата е приета. Имаше много фанфари, имаше пресконференция. Господин Василев обясни какъв огромен успех за България е това и как ще станем регионален център за управление на въздушното движение. Сега, предполагам, ще обясни как сме станали регионален център и как е внедрена системата.

В тази връзка задавам три въпроса:
1. Защо договорът между РВД и "Аления Маркони Системс" не е изпълнен и кой е отговорен за това закъснение?
2. Какъв е размерът на загубите за българската страна от закъснението?
3. Какви са неустойките, които "Аления Маркони Системс" дължи по този договор за закъснението и дали тези неустойки са поискани от "Аления"? Благодаря Ви.
Заместник-министър председател и мининстър на транспорта и съобщенията Николай Василев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В никакъв случай не твърдя, че всичко, което казвате, не е вярно. Напротив, много от нещата, от фактите, които Вие изложихте, са напълно правилни и Вашите оценки донякъде са справедливи.

Най-напред считам, че няма нищо лошо в това, че България се модернизира и иска да има съвременен център за управление на въздушното движение, който да е един от най-модерните в Европа и не само в Европа. Това не го казвам на шега. Лично съм посетил други центрове за управление на въздушното движение в много по-напреднали държави и наистина считам, че това е една област, в която България, освен че има изключително висококвалифицирани, признати в Европа специалисти, освен това в момента вече има и много добра технология. Центърът за управление на въздушното движение не само е една от най-модерните сгради в София, а освен това, особено след като приключи настоящият проект за модернизация, за въвеждане на новото оборудване и на новите софтуерни продукти, ще бъде един от най-добре работещите в цяла Европа. Наистина Вие сте прав, че за проекта има известно закъснение. Споменахте много дати, една от които беше април 2003 г. Тук, разбира се, няма смисъл да уточнявам, че съм министър на транспорта от юли 2003 г., но така или иначе с много усилия целият екип изведе проекта от почти задънена улица по различни причини.

Ще ви спомена няколко неща като обща информация за този проект. В изпълнение на Програмата за модернизация на Националната система за управление на въздушното движение, на 31 юли 2000 г. държавното предприятие "РВД" е сключило договор за доставка на технологично оборудване с италианската фирма "Аления Маркони Системс" - което Вие сам казахте. Съгласно договора се предвижда доставка на комплексна автоматизирана система за управление на полетите и радиолокационен симулатор за обучение на оперативния персонал. Европейският опит при изпълнението на проекти от подобен мащаб показва, че те винаги или почти винаги са свързани със значителни закъснения в изпълнението от страна на доставчика. Това наистина е жалко, но причината вероятно не е случайна. Става дума за доставка на изключително комплексни и сложни системи от най-висша трудност. Да се създаде център, който да управлява хиляди самолети едновременно - нещо толкова отговорно и важно, включително и по отношение на националната сигурност, явно е сложна задача. Това се дължи и на специфичните изисквания на всяка страна, които трябва да бъдат отчетени и интегрирани в основния продукт на производителя. Като примери за такива закъснения могат да бъдат посочени проектите, свързани с изграждането на нови центрове за управление на въздушното пространство в много големи европейски страни - например в Ланген - Германия, Малмьо - Швеция, в Лондон - Великобритания, в Будапеща и Букурещ - те са в нашия регион, където проектите бяха реализирани със закъснение от 2, 3, а понякога и много повече години. И ние ще имаме закъснение. Възможно е и ние се стараем то да бъде едно от най-малките в Европа.

За изпълнение на задълженията си по сключения с фирмата "Аления Маркони Системс" договор, в РВД са предприети всички необходими действия. Назначен е проектен екип от квалифицирани оперативни и технически специалисти от предприятието, които са подпомагани от консултантски екипи на Евроконтрол - това е европейската организация в Брюксел, и великобританската консултантска фирма "Вектор мениджмънт лимитид". До края на юли 2001 г., в резултат на усилията на техническите екипи на РВД и фирма "Аления Маркони Системс" са приключени работите по дизайна на системата в съответствие с тогавашния график.

Първата доставка по договора - това е за радиолокационния симулатор, не е осъществена в договорения срок през м. ноември 2001 г. във връзка с направеното през септември 2001 г. изменение на договора с цел модернизиране на доставения хардуер. Общоизвестно е, че в тази област всяка година на пазара излизат нови продукти със значително подобрени технически характеристики, тоест понякога системата започва да става морално остаряла, преди още да е инсталирана. Срокът е удължен с три месеца.

Тук ще пропуснем многото детайли, които Вие сам знаете и които прочетохте преди малко. Наистина следват няколко изменения на договора. Нека да стигнем до януари 2003 г., когато е взето решение за преминаване към частично приемане на доставеното оборудване. Този подход предвижда приемане и въвеждане в експлоатация на подсистеми и хардуер, доставени от подизпълнители на фирма "Аления Маркони Системс". Прилагането на този подход дава възможност на РВД да пусне Единния център за управление на въздушното движение в експлоатация на 17 април 2003 г. В периода до юли 2003 г., тоест преди промените в кабинета, са проведени редица срещи между представителите на РВД и фирмата "Аления Маркони Системс" и разменена значителна кореспонденция. В тези разговори напредък не е постигнат поради настояването на италианската страна за промяна на цената и сроковете на изпълнение на договора, преди те изобщо да продължат изпълнението на този договор.

Уважаеми господин Димитров, след като поех поста министър на транспорта и съобщенията, незабавно се запознах със съществуващите проблеми и предприех активни действия за тяхното разрешаване. С изненада и огорчение констатирах, че съществуват големи аналогии или паралели в неизпълнението на този договор и другия договор - за изграждане на летище София с друга строителна компания. Каквото може да се каже за единия договор и за неговото забавяне, същото може да се каже и за другия договор. Не случайно напоследък споделям, че едно от нещата, които съм научил в това министерство, е, че има представители на индустрии, които се занимават основно с удължаване на срокове и с настояване за повече финансови средства. Като принципал на РВД, като представител на българската държава, моята задача обаче е точно обратната - ако обичат изпълнителите да си изпълняват задълженията в срок и да не искат незаслужено повече пари от държавата.

На 27 ноември миналата година започна приемането на място на системата за управление на въздушното движение и на 18 декември 2003 г. завърши първият етап - приемане на функционалните тестове. Тестовете за приемане на място на първия етап приключиха в крайна сметка успешно на 27 февруари тази година. Вие сте прав, че те не приключиха без сътресения, без грешки и сривове. В началото на тази година при мен дойдоха едновременно представители на Управителния съвет на РВД, на Контролния съвет на РВД, както и ресорният заместник-министър и докладваха, че има проблеми с хора от персонала, които не само че не помагат - това е тяхната задача, да приключат успешно тестовете, а има данни, че саботират тези тестове. Тук много дълго може да се спори от експерти до каква степен са саботирали или не са саботирали и каква е тяхната мотивация. За мен не е важно дали тези четирима души ще работят в един или друг отдел на РВД. За мен е важно тази модернизация да приключи, защото тя е от изключително висока степен на национален интерес.

Защо е важно за България този проект да приключи? В момента е трудно да дам окончателна дата. Ние настояваме това да става по-бързо. Ако то не стане, държавата ще си събере неустойки. Ние предпочитаме не неустойките, а системата да заработи по-бързо. Предполагам, че това ще бъде през 2005 г."

* * * * *

А казват, че дните на парламентарен контрол били скучни! От отговора на министър Николай Василев лъсна истината, защо този чиновник става за всякакъв министър и защо го поставят в което и да е правителство. Той е усвоил умението да говори много без да казва нищо, да излиза сух от мокрото, да се оправдава колкото и глупаво и нелепо да звучи това и най вече - да слуша и да е послушен.

Следва продължение, в което ще довърша публикуването на отговора на министър Василев в парламента, ще стане ясно защо депутатът Петър Димитров не бе доволен от отговора на Василев, ще цитирам и онази част от Бялата книга, която издаде Симеон и се отнася до договора с "Аления Маркони", след което ще стане ясно какво е становището на експерти по тази сделка и какво губи държавата от нея. Ще стане дума и за това безопасно ли е да се правят непрекъснато промени в софтуера и ръководителите полети да ги тестват в реални условия. И още, и още много констатации, щети и нарушения, в които върви като тънка жълто-червено-синя линия управленческото поведение на генералния директор на ДП РВД - Цветан Дилов.

Неотдавна обвинител №1 Борис Велчев, който непрекъснато хвърля сили, за да убеди целокупното гражданство, че е радетел на Вятъра на промяната в Главна прокуратура и безмилостно ще бори корупцията и безстопанствеността на държавни висши чиновници, сподели, че му пречел казусът на колективната отговорност при вземане на решения. Случаите в РВД са в резултат на еднолично подписвани договори, решения, Анекси и трудният казус за прокурор Велчев липсва. Ето защо най-подробно изнасям, с документално подкрепени доказателства случаите на безстопанственост, нанесени щети на държавата, злоупотреба със служебно положение и още цял куп престъпления, които могат да бъдат проверени и разследвани.

Не че очаквам Главният прокурор да предприеме необходимите действия по въпроса....

Следва продължение...

 
Продължение от 25 август
Ето и останалата част от отговора на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията, Николай Василев: Реална възможност за пускане на новата система в експлоатация през следващата година ще бъде силен аргумент и ще подкрепи съществено позицията на нашата страна при преговорите за обединяването на въздушното пространство на страните от нашия регион и създаване на регионален център за управление на въздушното движение. Убеден съм, че и вие като български граждани ще се радвате, ако успеем да се преборим за някаква по-значима регионална позиция.

Какви са загубите на РВД от забавянето на проекта? Въпросът за размера на тези загуби е комплексен и определянето на загубите включва редица елементи. Според мен закъснението означава допълнителни разходи, много повече пропуснати ползи от навременното реализиране. В договора е предвиден механизъм за тяхното компенсиране чрез начисляване на неустойки за закъснение. Трудно ми е в момента да кажа колко биха могли да бъдат тези неустойки. Според нашите експерти те сигурно ще надхвърлят 3 млн. евро, а може и повече - в зависимост от това кога този проект ще се реализира до края. Възможно е, както се получава обикновено в България, или нашата страна, или другата страна да се явят в крайна сметка на арбитраж за по-точното определяне на подобни неустойки. Вероятно двете страни ще имат претенции една към друга, което е по-скоро общо правило в България, отколкото изключение. В заключение, отново бих искал да ви уверя, че като принципал на това държавно предприятие правя всичко възможно модернизацията да приключи доколкото е възможно в срок, със защита на националния интерес и във финансовата рамка, която предварително е предвидена. Благодаря.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.

Петър Димитров /КБ/: Господин министър, извели сте проекта от задънена улица. Как сте го извели?! В момента системата, която февруари уж беше приета, стои със 148 забележки. За известно време я ползваха като тренажор, а сега стои и нищо не се прави. Направен е опит тренажорът да бъде приет буквално преди дни, но и там е пълен провал. Какво чакаме? Как е изведено това нещо от състоянието?

Говорите за неустойките - че ще поискаме неустойки. Експертите сметнаха, че ако неустойките са определени, без да се отчита ограничението в договора, дотук "Аления Маркони Системс" дължи около 16 млн. евро неустойки. Само че в договора е сложено ограничение - неустойките не могат да бъдат повече от 20 на сто от договора. Абсурд! Той ако не свърши изобщо работа, ние ще му вземем 20 на сто неустойка! Значи по-добре е да не я върши и да получи останалите 80 на сто. Това е абсурден договор! Така не бива да се работи!

В тази връзка аз задавам и конкретните въпроси:

Вие чрез договаряне през август и септември миналата година договорили ли сте и платили ли сте допълнително 1 млн. 140 хил. евро на "Аления Маркони Системс"? Да или не? Защото в пресата излязоха официални съобщения, че тези пари са платени. Не само че не става въпрос да им искаме неустойки, а ние им даваме още пари. Можем да им даваме пари, ако нашето задание е калпаво - тогава трябва да накажем автора на заданието, или да искаме пари, ако фирмата "Аления Маркони Системс" е калпава. Но нито едното, нито другото се прави. Не знам да сте потърсили някаква отговорност.

Втори уточняващ въпрос. Според Вас София ще става регионален център. На кой регион? На базата на какво политическо решение? С кого сте се договорили? Атина се е договорила със Скопие и Тирана. Вие с кого сте преговаряли? Как ще направим това нещо?

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Василев, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Петър Димитров. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути.

Заместник-министър-председател Николай Василев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, най-напред, Вие сте напълно прав, че в договора, който е сключен много преди настоящият кабинет да започне своята работа, е предвиден таван за неустойките - 20 на сто от целия договор. Дали това е правилно и нормално, въпросът е дискусионен. Също така ми се струва ненормално някой да има договор примерно за 30 милиона, а изведнъж да трябва да плати неустойки за 100 милиона, но това е сложен въпрос. Неустойките ще бъдат изчислени към края на изпълнението на този договор. Наш приоритет е най-напред модернизацията да приключи, проектът да бъде успешен и София наистина да бъде един от най-модерните центрове в цяла Европа, и то не само в Европа. Оттам нататък ние ще си събираме неустойките. Ако трябва, ще ходим на арбитраж, за да защитаваме интересите на РВД. Същото ще прави и изпълнителят. В крайна сметка, ако има такъв арбитраж след години или след месеци, нека той да прецени кой е прав. Ние считаме, че прави сме ние.
На втория Ви въпрос, уважаеми господин Димитров - дали има плащане за над 1 млн. евро, да Ви призная, не аз като принципал съм обсъждал такова плащане. По памет смятам, че има подобно плащане, оторизирано от Управителния съвет. В момента не съм подготвен да ви кажа за какъв вид оборудване или софтуер става дума. Със сигурност мога да твърдя едно - че не е за нещо, което е в рамките на този договор, а вероятно е купено или допълнително оборудване, или допълнителен софтуер. Както вече ви казах, техниката и технологиите в тази област се развиват толкова бързо, че още докато се инсталира едно оборудване, то вече наполовина е морално остаряло.
Ще ви дам един пример. Както казахте, договорът е отпреди 2000 г., а знаете какво става с цената и мощността на компютрите, които са произведени примерно преди четири години.

Последният Ви въпрос е изключително важен и аз го приемам напълно сериозно - дали София ще бъде регионален център. Уважаеми господин Димитров, Вие сте видял, че ние правим всичко възможно София да получи възможно най-голямата роля в региона по отношение управлението на въздушното движение. Това не е процес - еднократен акт, който да може да бъде свършен от един министър. Това е дългосрочна държавна политика, която ще трябва да се продължи от няколко последователни правителства.

Това, което сме направили в момента, е в две насоки. Първо, максимални усилия, за да бъде завършен модернизационният проект успешно, колкото се може по-скоро и в нормални финансови параметри; и второ - сериозно политическо лобиране на всички нива в Европа. Например през септември прекарах около три часа и половина с най-висшето ръководство на Евроконтрол в Брюксел. Всичко, което имахме да си кажем, сме си го казали. Ръководството на РВД и през последната седмица е било в съседни държави, за да обсъжда подобни теми. Заедно с Вас бяхме в Италия, където обсъждахме на ниво вицепремиери и министри на транспорта същото. Разговарял съм лично с повече от десет министри на транспорта от цяла Европа, може би дори петнадесет. Тази тема е важна и по отношение на това, че през тази година българският министър на транспорта беше избран за вицепрезидент на Европейската конференция на министрите на транспорта и след две години на ротационен принцип ние ще имаме председателство. Така че включително до ниво министър-председател, всичко възможно, което можем да правим в региона и в европейски мащаб, за да повишим ролята на София, го правим. Оттук нататък въпросът е на успешна дипломация, на регионално договаряне и на позицията на нашите съседни държави.
Преди няколко години, доста преди наше време, имаше известна договореност между Гърция, Македония и Албания. Това не означава, че те вече са направили някакъв регион. Те просто са разговаряли. През последната година ние сме разговаряли повече. Считам, че ако някой има реален шанс в бъдещия регион - да го наречем Югоизточна Европа, да има най-сериозна централна роля, то това е София. Благодаря.

Председател Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.

Петър Димитров /КБ/: Господин министър, дано слушателите са разбрали какъв е отговорът на въпросите. Аз попитах какви са загубите. По най-груби изчисления цената ще скочи над 40 млн. евро при стартова цена 26 млн. евро. Тоест разбирате колко още ще ни струва това удоволствие. И месеците вместо 24 ще са поне 40. Това е оптимистична, а не песимистична прогноза. Да не говорим за неустойките. Аз споменах, че до днес не са поискани 6 милиона, че са могли да бъдат поискани 16 милиона, но те вече няма как да бъдат поискани. Така че загубите за България са както във време, както в качество, така и в пари.

Господин министър, много се надявам, че отстоявате българските интереси. Меко казано, бях изненадан, когато един български министър се изправи и обвини висшето ръководство на РВД в саботаж. Не обвинихте "Аления Маркони Системс", не обвинихте изпълнителите. Вие обвинихте българи в саботаж, с което ги унижихте. Това не се доказа и след това ги възстановихте на работа. И това го прави български министър! Разбирате ли това?! Така е.

За преговорите, за които Вие твърдите, че не знаете - за допълнителното плащане, какво прави там представител на "Бритиш еър спейс", който е един от собствениците на "Аления Маркони Системс"? Отново английската връзка! Преговорите са при Вас и договорките са при Вас, в министерството. Там е постигнато съгласието, там е направено плащането. Това не говори за лобиране от Ваша страна за български интереси.

Завършвам, но много се надявам, че Вие сте български министър и отстоявате българските интереси! /Ръкопляскания от блока на КБ./

Председател Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров. "

В РВД кадрите не решават нищо - някои от тях не доживяват до пенсия

След публикацията на всички части от това разследване получих много мнения в пощата на страницата. Изпращането и изразяването на мнение по материали, публикувани на електронната страница е направено така, че от коректност към тези, които пишат, мненията са конфиденциални при получаването и никога не се публикуват, ако преди това не е поискано съгласие от авторите им. Ще оставя настрана анонимните мнения, които получих, тъй като хора, които нямат чиста и ясна позиция и цел крият имената и адресите си, а това не заслужава внимание. В останалите мнения по разследването за РВД имаше много полезни уточнения, които аз успях да проверя и използвам. Ето защо си позволявам малко отклонение, в което ще стане дума за служители и шефове на държавно предприятие РВД, за условията, при които работят редовите ръководител полети - в тази проблематика за РВД открих много поучителни неща. За какво иде реч?

Още с поемането на длъжността генерален директор, Цветан Дилов закрива една от водещите дирекции в РВД, която се е занимавала се с контрола на дейността, обезглавено е финансовото звено. Така необходимото на гражданската ни авиация звено за "Търсене и спасяване", след неаргументираното уволнение на неговия ръководител вегитира. Несправедливо обвинени в саботаж и заплашени с уволнение са водещи специалисти в предприятието. Някой от тях напускат и намират своето признание другаде, включително и в страните от Европейската общност и Евроконтрол.

В последните няколко години са характерни непрестанни промени в организационно-структурната схема на предприятието, минаващи под мотото: "Оптимизиране на структурата". Структурата се оптимизира преди да се оптимизират първо процесите и това се прави с ясната цел, да бъдат отстранени специалистите, които не са съгласни с водената от генералния директор Дилов и ръководството на РВД политика на пълно безхаберие и в ущърб на държавните интереси. В същото време текат "мощни" процеси за назначения на съученици и приятели на печално известния със своите катастрофи и скандали в Базата на РВД в Банско, бивш министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров. Следват близки на ръководни служители от екипа на МТиС и се стигне до роднини на депутати. Самият генерален директор Дилов урежда на държавна служба редица свои съученици, роднини и приятели. Те и всички останали /над 80 нови служители/ са назначени без конкурс, за което става дума в началото на разследването. Сред тях често липсват необходимите квалификационни изисквания, а в други случаи е налице пълна липса на необходимост от подобни назначения.

В това отношение е показателен случаят с бившия и настоящ главен счетоводител на РВД Красиян Тинчев. Същият е освободен от длъжност през юли 2003 г., по инициатива на Цветан Дилов с обезщетение от 8 месечни брутни работни заплати, което възлиза на няколко десетки хиляди лева! През март следващата, 2004 г., в деня, следващ изтичането на 8-те месеца от освобождаването му, г-н Тинчев отново е назначен на старата си длъжност в РВД. По това време г-н Тинчев е следствен във връзка с изграждането на Единния център за управление на въздушното движение. Веднага припомням - председател на експертния съвет, одобряващ възлагането на допълнителните поръчки по изграждането му е тогавашният зам.-ген. директор Цветан Дилов. Нещо повече, Тинчев е обвиняем по дело №2448/2003 г. на Софийски районен съд, свързано с предишен договор за реконструкция и модернизация на радарните системи на РВД отново от фирмата "Аления Маркони Системс". Като свидетел по това дело е призован самият генерален директор на РВД! Така след високо заплатен отдих от 8 месеца, бившият главен счетоводител, без да е налице решение по следствените и съдебни дела, е поканен от този, който го е уволнил да заеме предишната си длъжност. По подобен начин е освободен и бившият началник на отдел "Обзор", занимаващ се с радарните системи - инж. Димитър Добрев, понастоящем на работа в една от дъщерните фирми на "Аления" в САЩ. Добрев е в основата на всички договори сключени с фирмата "Аления Маркони Системс" - нанесли милионни щети на РВД и държавата. Последният случай на кадрово безсилие датира м. ноември 2004 г., когато по "взаимно съгласие" напускат тогавашният началник на отдел "ТРЗ" - Румен Грозданов и една от неговите подчинени. Оказа се, че двамата /съвместно и поотделно/, в качеството им на служебни лица са начислявали неправилно трудови възнаграждения на определени служители на РВД, включително и на част от висшия мениджърски екип, и присвоявали неправомерно изплащаните заплати на неработещи в предприятието бивши негови служители. Нанесените щети се равняват на десетки хиляди левове и въпреки това генералният директор Дилов отказва на синдикатите в предприятието да бъде извършена вътрешна проверка по случая и виновните длъжностни лица да бъдат наказани, вкл. и уволнени дисциплинарно. Дилов и до момента не е сезирал съответните органи за извършените финансови нарушения, с което по същество съдейства за укриването им.

И тук идва моментът, когато автор и читатели трябва да замълчим. Да замълчим в памет на починалите служители на РВД: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Първите трима от изброените мъже, отишли си за последната година не дочакват пенсия, оставиха семействата си, защото работата им е доста натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа. За тях трябва да замълчим в почит, за това, че вече няма да седнат пред екраните в тази трудна и крайно напрегната професия.

На фона на това зловещо текучество звучат цинично размерите на месечните възнаграждения на членовете на борда, и надбавките им за храна, за дрехи и за ефективност на труда, купоните за бензин.

За кадрите от няколко месеца отговаря спуснатият вместо сватбен подарък Джаджев, за когото, както чух от служители на Министерството на транспорта и съобщенията бил мислен вариант, ако Дилов освободи поста по една или друга причина - той да оглави РВД! Което вече ще е голям успех за партията на социалистите и нейният лидер. В този смисъл решението за ръководство на РВД се превръща в параграф 22 - трябват промени, но не и заместване на едни шефове от други.

В предишните части стана дума как непрекъснато се правят промени в софтуера и ръководител полетите са принудени да ги тестват в реални условия. Споменах как системата често прекъсва, как не е правен анализ на оценка на възможните рискове за безопасност, как не е направена алтернативна технология и УВД често пуска на хвърчащи листчета указания с палиативни мерки. Истината е, че вече е налице увеличен трафик - че се работи с по-големи натоварвания. За някои от промените, които прави SELEX, днешното название на "Аления Маркони Системс", ръководител полетите даже не се уведомяват.

Затова за четиримата починали бивши служители на РВД можем единствено да сведем глава и да помълчим, както за тях, така и за тези, които продължават крайно напрегнатата и изключително рискова професия на ръководител полети.

Следва продължение, в което ще приключа с недостатъците и щетите по договора с "Аления Маркони Системс", след което ще стане ясно и какво губи непрекъснато държавата от нея.

 
27 август 2006 година
Продължение от 26 август 2006

Из "Бялата книга на Правителството на Симеон Сакскобургготски":

"Съгласно програмата, летищните радари е трябвало да се заменят през 2001-2003 година. За да могат съществуващите дотогава радари да работят до този срок, на 13 ноември 1997 година се сключва договор с ALENIA за модернизиране на някои елементи от антенната система на летищните радари за сумата от $ 365 700. На 10 декември 1998 година се подписва договор между Главна дирекция РВД и "Аления" на сума $10 500 000, в т.ч. за модернизация на радарите в София - $3 456 000, Варна - $3 456 000, Черни връх - $1 794 000 и Върбица - $1 794 000, след пряко договаряне само с един участник. Прилагането на чл. 58, т. 2 от ЗВДОбП има основание само при извършване на модернизация на съществуващите приемници на първичните радари.

Tази разпоредба не може да служи като основание за закупуване на нов моноимпулсен вторичен радар /както в случая е направено/ и по този начин да се заобикалят разпоредбите на ЗВДОбП за търг или конкурс между няколко фирми, тъй като става дума за съоръжение, което може да работи самостоятелно или да бъде интегрирано, така както е изпълнено на ТРЛК "Черни връх" и на ТРЛК "Върбица".

Монтажът на радарите закъснява между 40 и 240 дни и вместо да се съберат, дължимите неустойки се предоговарят."

След всичко изнесено дотук е ясно, че

трето българско правителство подминава сериозните проблеми, свързани с изграждането и пускането в експлоатация на важни за безопасността на въздухоплаването и националната сигурност технически системи, както и сериозните финансови нарушения извършвани или прикривани от ръководството на РВД. Въпроси по тези проблеми са поставяни неведнъж както в пресата, така и в дните за парламентарен контрол, но до момента не е извършена задълбочена цялостна проверка на посочените факти, нито от Националната служба за сигурност, нито от различните правителства и парламенти, а още по-малко пък от принципала на РВД - Министерство на транспорта и съобщенията и Главна прокуратура. Какво трябваше и е необходимо да се провери:
    I.Как и от кои длъжностни лица е направен изборът за спесифициране, изграждане и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение?
Ето фактите: през м. април 1999 г. Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /РВД/ обявява търг за създаване, инсталиране и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение в Единния център за управление на въздушното движение - София. За ръководител на проекта и председател на комисията за избор на изпълнител е определен тогавашният зам. генерален и сегашен генерален директор на РВД - Цветан Дилов.

За участие в търга, подават своите оферти фирмите: "Аления Маркони Системс" - Италия, "Ерсис АТМ" - Франция, "Локхийд Мартин" - САЩ и "Рейтеон" - САЩ.

На 7 декември 1999 г. комисията обявява, че печели "Аления Маркони Системс" с цена 26,490 млн. евро и срок за въвеждане в експлоатация на системата на 7 октомври 2003 г.. Радиолокационният тренажор, така необходим за обучение на ръководителите на полети за работа със системата следва да бъде инсталиран и пуснат в експлоатация през м. февруари 2002 г. т. е. 20 месеца преди пускането на самата система.

Следващите 33 седмици, група специалисти от РВД, начело с Дилов и представители на "Аления" уточняват детайлните технически спесификации на новата система.

На 31 юли 2000 г. е подписан Договор вече за сумата от 29,557 млн. евро. Срокът за въвеждане на системата в експлоатация остава същия - 7 октомври 2003 г.

През м. декември 2001 г., когато Цветан Дилов е вече генерален директор на РВД, "Аления" прави предложение за прилагане на т. н. "фазов подход" при изпълнението на договора. Основни аргументи на италианската страна са: намаляване на рисковете свързани с изпълнението на проекта и по-бързото влизане в експлоатация на системата. Сроковете са както следва:
    - фаза V0 - приемане, пускане и реална работа на т. н. "междинна система", става дума за функционално орязана версия на системата, със срок м. септември 2002 г. и подобна функционално орязана версия на радиолокационния тренажор, със нов срок: м. октомври 2002 г.;

    - фаза V1 - извършване на доработки, целящи повишаване функционалността на "междинната система" и радиолокационния тренажор и провеждане на тестови изпитания за реална работа - срок: м. април 2003 г., и

    - фаза V2 - окончателно приемане на системата и радиолокационния тренажор, съгласно посочената в Договора конфигурация - срок: м. октомври 2003 г.
На 17 януари 2002 г. със заповед на генералния директор Дилов е сформирана група, която трябва да даде експертна оценка на т. н. "фазов подход". Две от заключенията и препоръките на експертите са особено показателни:

"8.2. Прилагането на "фазов" подход увеличава риска от закъснение при внедряването и евентуално неизпълнение на крайните изисквания на договора, предложени за внедряване в последната фаза /V2/." и
"8.3.2. Да се оптимизира схемата на плащанията по изпълнението на основните фази от договора.

Предложеното разпределение на плащанията по години не гарантира доставката и внедряването на основни функции, предвидени за доставка в последната фаза от изпълнението на договора в предложените срокове и не е в полза на ДП РВД. Това определя голяма вероятност за реализиране на риска за частично изпълнение на договора и отлагане на внедряването на тези основни функции за неопределен срок, което е неприемливо за ДП РВД."

Никой не си прави труда да вникне в съдържанието на доклада на експертите и на 26 март 2002 г. Цветан Дилов, подписва с "Аления" анекс, според който при запазване на финансовата рамка на договора се определят крайните срокове за въвеждане в редовна експлоатация на трите етапа на системата, а именно:
    - фаза V0 - до 10 декември 2002 г.;

    - фаза V1 - до 6 май 2003 г., и

    - фаза V2 - до 2 декември 2003 г.
Така за първи път, РВД официално фиксира и одобрява окончателния срок за приемане на системата да бъде удължен. Тук му е мястото да спомена, че в първоначалния договор с италианската фирма го няма вписан фазовият подход, който е приет по времето на министъра от царския режим, Пламен Петров. Вярно е, че се приема удължаването на договора само с 1 месец, но с това се поставя началото на един дълъг процес, в който изпълнителят "Аления Маркони Системс" ще налага своите условия на възложителя - РВД.

Така се стига до ситуацията РВД да поддържа на практика две системи - френската "Томсън" и "Аления" - все още на ниво първа фаза. За фаза 0 е платено, монтирани са някакви дисплеи, но не се използват. Както изтъкнах вчера в предишната част от разследването, системата на "Аления" прекъсва, внедрява се на части, на парче, но се плаща на италианците.

Началото на този песимистичен вариант на развитие на процесите е през месец декември 2002 г., когато поради "срив" на системата приемането на версия V0 е прекратено. Радиолокационният тренажор също не е приет, т. к. от 111-те основни функции, заложени по договор, не отговарят частично или напълно 60 от тях - или 66.6 на сто! Дори и за неспециалистите става ясно, четейки фактите около изпълнението на договора с "Аления", че така широко прокламирания, като единствено правилен "фазов" подход е на практика сериозно компрометиран.

Налице е както управленска немощ на ръководството на РВД, така и примиренческата позиция на принципала на предприятието - министерството на транспорта и съобщенията. Още с настъпването на новата 2003 г. "Аления" поставя свои претенции за допълнителни плащания и непризнаване на трупащите се неустойки за направените закъснения. Основният аргумент на италианците е, че в доставяната от тях система са включени функционалности, които са некоректно и непълно спесифицирани от РВД в договора, и за които българската страна трябва да заплати допълнително. От страна на РВД е поискано становище от Евроконтрол по спорните въпроси. В становището са отхвърлени като неоснователни по-голяма част от претенциите на изпълнителя - "Аления Маркони Системс". Въпреки това, на проведена на 3-4 септември 2003 г. в министерството на транспорта и съобщенията среща, министър Василев лично, поема ангажимента да бъдат допълнително заплатени на "Аления Маркони Системс" 1,140 млн. евро за функционалности /за тях стана дума и в парламентарното питане на депутата Петър Димитров - бел. Л. М./, които са посочени в договора и са логично свързани с надеждното функциониране на системата. По този начин, вместо да бъдат потърсени истинските причини за реализираното забавяне, на фирмата "Аления" се осигурява измъкване от плащане на неустойки за милиони евро. Цената на системата нараства на вече на 30,557 млн. евро.

На 7 октомври 2003 г. изтече срокът, на който по договор РВД трябваше да има изцяло функционираща система и радиолокационен тренажор към нея, но това не се случи! Краят на 2003 и началото на 2004 г. се характеризират с безуспешните опити да бъде приета /поне на хартия/ споменатата по-горе "междинна система". За целта, от пресцентъра на МТиС са впрегнати всички сили и пуснати в употреба изтъркани похвати, включително и за "саботаж". Разбира се, истината излезе наяве и показа несъстоятелността на тези твърдения, но никой не се извини на несправедливо обвинените професионалисти от РВД.

След оказания силен натиск, на 27 февруари 2004 г., със закъснение от 14 месеца, версия V0 на системата е приета с около 150 забележки към работата й. "Аления" се ангажира да отстрани констатираните многобройни недостатъци на 4 етапа: през месеците март, април, май и октомври 2004 г. Месец по-късно, в РВД започва прилагането на витиевата процедура, целяща да бъде придадена законова форма за изплащането на обещаните през септември 2003 г. 1,140 млн. евро. Това става, като със своя докладна записка Димчо Божков - зам.-генерален директор на РВД и дясна ръка на Дилов, /споменат в Доклада на комисията, назначена от министъра на транспорта и съобщенията с опитите си за подвеждане на комисията и прикриване на финансови нарушения за над 250 000 щ.д.- бел. Л. М./ предлага на председателя на Управителния съвет на РВД - зам.-министър Красимира Мартинова, да бъде оторизиран генералният директор на РВД Цветан Дилов да сключи допълнително споразумение към договора с "Аления Маркони Системс", с което да бъдат заплатени тези допълнителни 1,140 млн. евро. И всичко това се прави въпреки аргументираното становище на българските специалисти и Евроконтрол, че в конкретния случай нищо извън договора не е извършено и съответно няма за какво да се доплаща!
В същия месец март 2004 г., по разпореждане на генералния директор Дилов е съставена нова комисия, която "да оцени оперативната готовност на системата". Целта е да бъде утвърден протокол, в който да не се показва явно истинското състояние на нещата от 27 февруари 2004 г. Месец по-късно, в периода 25-26 март 2004 г., министър Василев, зам. министър Мартинова, експерти от МТиС и група журналисти посещават Рим и са гости на "Аления Маркони Системс". Не е ясно, каква е целта на това посещение, но през май 2004 г. в РВД постъпва ново предложение от "Аления" за оказване на допълнителна техническа помощ от тяхна страна по време на въвеждане в експлоатация на фази V0 и V2 - на стойност 3,458 млн. евро!

В началото на юли 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Констатирани са 36 различни недостатъка и в резултат, тренажорът отново не е приет за експлоатация.

В средата на юли 2004 г. "Аления Маркони Системс" прави нови две предложения. В първото се предлага да отпадне фаза V1 от т. н. "фазов" подход и всичко от нея да премине към фаза V2. Новите срокове стават, съответно: за оперативната система - м. октомври 2005 г. и за радиолокационния тренажор - м. ноември 2005 г. Или с други думи закъснението за системата ще е 24 месеца, а за тренажора - 24 месеца, ако за отправна точка се вземе анексът, с който се приема т. н. "фазов" подход, или 44 месеца, ако се отчита първоначалният договор. Второто предложение отхвърля като неоснователни претенциите на РВД за натрупаните до момента от страна на "Аления Маркони Системс" неустойки за закъснение, надхвърлящи сумата от 6 млн. евро. Италианците категорично заявяват, че забавянията не са по тяхна вина. Нещо повече, самите те посочват направени от тях допълнителни разходи за над 5 млн. евро, които настояват РВД да плати! С тази претенция, общата цена на системата надхвърля сумата 36 млн. евро. Към тази сума следва да се прибавят направените сериозни разходи по създаването от български фирми и специалисти на допълнителни модули, изключени навремето от обхвата на договора, удължената фирменна поддръжка на действащата в момента радиолокационна система, принудителното обновяване на стария радиолокационен тренажор от фирмата "Рейтеон" и редица други.

Докато "Аления" бави изпълнението на договора и се занимава единствено с оформяне на нови и нови финансови претенции, ген. Директор на РВД, Цветан Дилов назначава комисия, с председател зам. генералния директор Александър Витков, която трябва да изготви "цялостна позиция на ДП РВД" във връзка с договора с "Аления Маркони Системс". Така още преди да е изградена, тествана и внедрена системата от италианците, РВД е принудено да разрешава спорни въпроси, да се защитава позицията претенциите на "Аления" по неустойките да не се получават, ако не са доказани, и неустойките дължими от "Аления" на РВД да се изплатят. И тук идва най-странното предложение на Комисията на Витков: да се търси възможност за целесъобразността от евентуалната замяна на паричното издължаване на неустойките от "Аления" към РВД с доставка на стоки и/или услуги със съизмерима стойност." В края на м. септември 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Отново са констатирани сериозни недостатъци и тренажорът за пореден път не е приет в експлоатация.

Прах в очите на безсилните министър и шефове на РВД

Въпреки сериозните недостатъци, изброени дотук, на 21 януари 2005 г., в присъствието на транспортния министър Н. Василев и представители на масмедиите системата беше "пусната". От ръководството на ДП РВД и Министерството на транспорта е направен поредният опит за заблуда на авиационната общественост, който не минава, тъй като:
    - на практика става дума за само за фаза V0, която е трябвало да бъде готова до 10 декември 2002 г.;

    - до средата на март 2005 г., работата на системата показва сериозни проблеми имащи пряко отношение към безопасността на полетите, като самопроизволно изключване на отделни елементи на системата, "замръзване" на изобразяваната информация; изобразяване на невярна /лъжлива/ информация; неправилно интерпретиране на коректно въведени в системата данни; сериозни закъснения /реакция на системата/ при изобразяване на необходима информация; некачествено от ергономична гледна точка, разпиляно и на моменти претрупано изобразяване на информацията, водещо до невъзможност за бързото й възприемане, оценка и вземане на правилни решения от страна на работещите ръководители на полети и още и още много подобни сериозни недостатъци;

    - до средата на март 2005 г. все още не са извършени редица стъпки, посочени в основните регламентиращи документи, касаещи въвеждането в експлоатация на подобни системи, а именно: не са направени анализ и оценка на риска за работа със системата и не е посочена нейната надеждност; не са анализирани и посочени слабите от оперативна гледна точка моменти при работа със системата и липсва разработваната въз основа такъв анализ "алтернативна технология", имаща за цел минимизиране на рисковите фактори. На практика не само че самата система не е сертфицирана за работа, ами и нейните сензори /радарите от които постъпва информацията/ не са сертифицирани. Всъщност радарите бяха сетифицирани чак сега лятото на 2006 г., но не е ясно как ще бъде сертифицирана цялата система, която в момента работи без сертификати. Системата във Варна също не е сертифицирана 10 години.

    - до средата на март 2005 г., въпреки, че е "приет" на хартия, тренажорният комплекс не работи и нито един ръководител на полети не е обучен за работа със системата на него; "обучението" се провежда на оперативните работни места в свободното време, т. е. когато АМС не инсталира оборудване и нов софтуер или тества тези работни места. Все още липсва технология за обучение на ръководителите на полети на новата система; т. н. инструктори, които "обучават" състава нямат сертификат, че са преминали необходимото обучение за работа със системата и имат право да обучават; нито един ръководител на полети не е получил сертификат, че е преминал съответното обучение и има право да работи със системата.

    - Тук му е мястото да спомена и още един факт, който възниква около проблемите с изграждането и внедряването на системата на "Аления": допълнително затруднение създава и строителството на новото летище, тъй като РВД се занимава със светосистемата.
За всички работещи в РВД и специалисти е видно, че предвид неизпълнените към момента редица елементи имащи пряко отношение към нормалното функциониране на системата - анализ и оценка на риска, създаване на алтернативна технология, комплексно тестово облитане и др., подобно "пускане на системата" има по-скоро показен, отколкото реален характер, като в основата на това стои ръководството на ДП РВД и генералният директор Цветан Дилов.
    II. Още нарушения.
В одиторски доклад на KPMG от 30 март 2004 г. са посочени по-лошите икономически резултати на РВД за 2003 спрямо 2002 г., а именно: по-ниски приходи от дейността, по-ниски приходи от депозити. В същото време са изплатени по-високи възнаграждения на генералния директор, на членовете на управителния съвет, на членовете на контролния съвет. В горните цифри не включвам допълнителните екстри, като: купони за храна - по 280 лв. и за бензин - 120 лв. всеки месец, пари за облекло - над 2,000 лв. за година и др., което е в разрез с въведения лимит на възнагражденията на тази категория служители - "представители на държавата".

Вместо финал - синдром "Топлофикация"

Вместо финал на този опит за изнасяне на документално подкрепени престъпления, свързани с нарушения на финансовата дисциплина, изнесох данни за нанесени щети в милиони на държавно предприятие, щети, довели до риск за националната сигурност. Издирих и цитирах еднолично взети решения, прояви на висши държавни чиновници на шуробаджанащина, дерибейство, безнаказаност. В това разследване лъснаха лични интереси на премиер, министри, депутати, генерални директори, секретарки и роднини на работещи в държавния апарат висши чиновници. Написах и публикувах това разследване с една-единствена цел: да запретнат ръкави от прокуратурата и една създадена неправителствена комисия да настоява за разследване, изземване на документи, съкращаване на лица, свързани с политическата класа и непритежаващи необходимите професионални качества, които без конкурс са назначени в РВД.

Сезирам Прокуратурата в лицето на нейния Главен прокурор хората, които са нанесли щети на автомобили на РВД да бъдат заставени от закона да си платят волностите и нарушенията.
Сезирам Главния прокурор - за раздадени и получени неправомерно апартаменти, коли, купони за храна, бензин, мобилни телефони, съсипана компютърна техника, преотстъпена на предишните избори, въвеждане на ред и законност в ДП РВД и извеждане на всички спуснати по височайшо разпореждане и назначени лица без квалификация и без проведен конкурс.

РВД е предприятие, където в ръцете и уменията на неговите ръководител полети са съдбите на пътници от десетки и стотици прелитащи и кацащи самолети. Ето защо в предприятието е крайно време да се установи ред, спокойна обстановка и създаване на нормални условия за работа.
 
България и Румъния ще ръководят заедно полетите на самолети, съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев в навечерие на заседанието на Българо-румънската транспортна комисия. На нея ще се обсъди създаването на нов функционален блок за ръководство на въздушното движение. Този център няма да е затворено пространство между България и Румъния, а ще се търсят и други партньори. Ако обаче италианският център "Бриндизи" поеме контрола над Балканите във високото въздушно пространство, за България ще остане само ръководството на движението под 10 хил. метра, което не е така печелившо. Тогава логично идва въпросът: за кое точно се хвали министър Мутафчиев?

Ако американците и французите се усетят за търга с "Аления"...

Политици и шефове в РВД тръбяха, че бързаме да сме първи на Балканите с Единен център за управление на въздушното движение, но избраха по-дългия срок на изпълнение на Аления-Маркони края на 2003г. За сведение, опреснявам паметта на министър Мутафчиев, офертата на американците бе в края на 2002 г. да се пусне системата да работи. Както се случи и при втора фаза, и тук крайната цена се удвои и стана съизмерима с офертите на загубилите търга французи и американци. А към днешна дата не е сигурно, дали са го и загубили, вероятно ако се прочете доклада на комисията от МТ, която прави проверка на РВД през 2002г. ще се изясни случилото се.

Дотук - каквото било, било, но 2002 г. дойде, а италианците бяха доникъде. Тогава, за да бъдат извадени от конфузната ситуация, че след декември 2003 г. няма да бъдат готови, сам генералният директор Цветан Дилов прави предложение с "Аления-Маркони" да се сключи фазов подход на изпълнение на договора /т.е. италианците да доставят поетапно това, с което са готови /. Вариантът с фазовия подход сеп риема и оправданието на ръководството на РВД е, че така щяло да се ускори изпълнението по договора, тъй като се задавала Олимпиадата в Гърция и нямало да можем да поемем трафика. По време на Олимпиадата диспечерите си работят със старата апаратура, а не с тази на "Аления-Маркони". Ефектът от фазовия подход е, че и досега, 2006 година, италианците не са предали системата и едва ли ще дължат някакви неустойки по забавянето, тъй като приемането на фазовия подход им измива ръцете от каквато и да било отговорност да спазват заявения краен срок - нещо, с което са спечелили търга пред останалите кандидати.

В сметките на РВД през 1997 г. имаше 130 млн. долара и от тогава всяка година постъпват по 60-70 милиона евро, но когато стане въпрос за радари и система за водене на самолети, Дилов "пести" пари. В същото време той не спря да тръби по медиите в стил "България на три морета", че България ще направи Единен център, който ще бъде Балкански център и ще управлява трафика и на съседите, а от там и ще прибира и техните приходи. Това освен, че раздразни македонци и румънци, ги амбицира и те си купиха и по-добри системи, и по-модерни радари. Междувременно българските планове за ЕЦ на Балканите се оказаха химера и към днешна дата, стана ясно, че Дилов е решил да прави Балкански съюз с Румъния, срещу другите. В това начинание той въвлече и министър Мутафчиев, за да му прави актив. Но ако се върнем в историята ще си спомним как за България свършват Балканските съюзи и може да предположим какъв ще е "активът" на министъра. Напоследък професионалистът Дилов е започнал да разбира, че не можеш да се предявяват претенции за регионален център с 20 годишни радари и система с куп кусури, ето защо той обърна позицията си и започна да прави изявления, че трафикът над България може да се ръководи от всяка точка на света. Както е тръгнало, не е далеч времето, когато РВД ще ръководи самолети в зоната на летищата и ще се лиши от 90 на сто от приходите си. Това ще е ролята на професионалиста, когото Мутафчиеф няма да сменя под натиск, а стъпка по стъпка ще оправя нещата. Като отчетем, че близо година Мутафчиев дори избягваше думата РВД, явно ще му трябва мандат от 45 години, но сега мандатите са по четири години, а на транспортните министри, както показва най новата ни история - по две.

Един от най фрапантните примери за професионализма на Дилов засега са: модернизацията на радарите без търг и търгът за трета фаза. И при двете той е председател на комисиите направили съответния избор. При модернизацията на радарите се прави Комисия от хора, повечето от които не работят на радарите и не ги интересува какви ще бъдат бъдещите проблеми. Самите италианци от монтажната група са казвали, че те са обиколили света да монтират радари, но никъде не им се е случвало да подменят само приемници, а да оставят старите предаватели, които са на 20 години. След време, италианците спират да говорят на тази тема, защото началниците им обяснили, че това се правело така, за да се избегне търг и покрай частичната модернизация на първичните радари да продадат три нови моноимпулсни радара, пак без търг. Трябва да припомним, че когато през 1994 г. РВД подмени само вторичните радари на трасовите комплекси, бе проведен търг и спечели американската фирма Кардион. Та от тогава там първичният радар е италиански, а вторичният - американски. Повече от сигурно е, че ако РВД бяха обявили търг за подмяна само на приемниците на първичните радари, то и други фирми освен "Аления- Маркони- Системс" щяха да участват.

Тези дни стана ясно, че министърът на транспорта бил разтревожен, защото от РВД изтичала информация. Мутафчиев обаче не уточни за кой период от време говори. За сегашния или за времето, когато той самият бе опозиционен депутат и от трибуната на парламента громеше управляващите за далавери в РВД. Тогава днешният министър на транспорта и съобщенията задаваше въпроса: " Кой е директор на РВД?" И сам си отговаряше: "Господин Дилов, който е подписвал договорите с "Аления" струва ми се". Тогава Петър Мутафчиев се е обаждал на хора в РВД с искане да му дават информация за далавери, защото правел много хубави питания на тема РВД и от Позитано 20 много му се радвали. От какво тогава се тревожи сега министърът? Излиза информация, част от която той е размахвал на политическите си противници.

Ако приемем, при договора с Копитото и с Главболгарстрой, че "приносът" на Цветан Дилов е безхаберие, че предприятието се източва, то при модернизацията на радарите и при трета фаза той прекрасно е разбирал /а и му беше казано /, че съсипва бъдещето на РВД. И в това отношение РВД е уникално.

Битката на социалиста Мутафчиев със синия финансист Муравей Радев

Имаше време - мандатът на управление на Иван Костов, когато областният лидер на БСП Петър Мутафчиев и ексфинансовият министър Муравей Радев близо седмица произвеждаха новини за народа. Тогава Мутафчиев храбро разкриваше факти за източените от РВД милиони с помощта на бившия син ковчежник, а Муравей още по-храбро отричаше, да е имало далавери.

Преди четири години

със 146 гласа "за", 40 "против" и 1 "въздържал се" парламентът изпрати на главния прокурор Никола Филчев Доклада на Временната комисия, която проучваше дейността на Ръководство на въздушното движение, както и констатациите на Сметната палата от 2000 година.

Шефът на палатата тогава, Георги Николов, който бе в парламента, каза, че неговите изводи напълно се покриват с констатациите на комисията. НДСВ, ДПС и БСП подкрепиха изводите в доклада, СДС - не. Документът обвиняваше бившите министри Вилхелм Краус и Муравей Радев в причиняване на значителни вреди за държавата.
В кулоарите на парламента остри реплики си размениха БСП депутатът Петър Мутафчиев, член на комисията, и ексминистър Муравей Радев. "Това е пладнешки грабеж!", скочи Мутафчиев в защита на позицията си по делата на РВД. Ето защо си струва да припомня на господина министъра, как като специалист по транспорта в миналото, в 39-то Народно събрание, г-н Мутафчиев не спестяваше критики за злоупотребите и нарушенията в сектора. Още се помнят питанията му към бившите му вече колеги Николай Василев и Пламен Петров за договорите на РВД с италианската фирма "Аления-Маркони Системс", подписан през ноември 2001 г., както и този за единнния Балкански център за управление на въздушното движение.

Временната анкетна комисия разглеждаше скандалното пилеене на милиони в РВД,

като се очакваше веднага след проверка на състоянието на държавното предприятие ръководство "Въздушно движение", Временната анкетна комисия да предложи преразглеждане на статута на държавното предприятие. Гласувано бе, докладът с нарушенията, извършвани в РВД в периода 1997-2001 година, да бъде представен на главния прокурор. Според доклада, бившият финансов министър Муравей Радев не е упражнявал оперативен и ефективен контрол, за да предотврати източването на средства от РВД. От своя страна, от парламентарната група на ОДС обвиниха председателя на Временната анкетна комисия - депутата от НДСВ, Никола Богданов Николов, че срещу него се води дело от РВД за 25,000 лева пропуснати ползи. Народният представител го отрече и обеща коментар по време на дебатите за РВД. Двама депутати от Временната анкетна комисия - Александър Арабаджиев и Петър Мутафчиев изпратиха тогава писмо до председателя на Сметната палата Георги Николов, в което отправяха запитване правена ли е била проверка за състоянието на РВД през 1999 г. по заповед на директора на палатата. Депутатите от "Коалиция за България" искаха да им бъдат предоставени констатациите на Сметната палата за РВД, ако е имало такава проверка. "До момента нямаме такъв отговор, а днес трябва да се състоят дебатите", заяви тогава социалистът Петър Мутафчиев.

Кога и за какво изтича давност по нередностите в РВД

По закупуването през 1998 г. без търг на три моноимпулсни радара и частична модернизация на първичните радари, за да има мотив да се избегне провеждането на търг, стойността на модернизацията, направена от италианската фирма "Аления- Маркони" е твърде висока. За провала на тази модернизация, 30 инженери пишат писмо, за което стана дума в предишната част на това разследване. Тогава се оказва, че Вилхелм Краус е бил подведен, че в РВД не се подменят радарите, а се прави някакъв ремонт и вместо да се спре предстоящата модернизация, тя се ускорява. По въпроса за радарите президентът Петър Стоянов дори привиква Краус. Негово е изречението, което казва на Краус пред човек от РВД: "И с радарите ли ще я караме, както с другите работи в РВД?" За сделката с радарите своевременно са били информирани икономическа полиция, прокуратура и следствие. В следствието, разследването за радарите е разделено на две части: закупуване на радарите без търг за 15 млн. долара и построяване на кула за 15 хиляди лв. Не трябва да се забравят разбира се проверката на МТ през 2001 година, изказванията на народния представител Петър Мутафчиев, сега министър на транспорта и бивш член на парламентарната комисия, разследваща РВД. Десетгодишната давност на описаното деяние за радарите изтича през 2008 година.

През 1998 г. се прави търг за довършителни строителни работи по сградата на Единния център. Печели го "Главбoлгарстрой" с най-ниска оферта от около 27 млн. евро. Следва препроектиране по искане на РВД и естествено корекции в цената, с която Главболгарстрой печели. Крайната цена е около 45 млн. евро. И далеч надхвърля скъпите оферти на другите участници в търга. Няма данни какво са направили прокуратура и следствие по този въпрос. Председател на Експертния съвет по договора е сегашният директор Дилов. По този договор има дадена негативна оценка от: Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобурготски, проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания, докато БСП са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2008 година.

През 1999г. се провежда търг за трета фаза по изграждане на Единния център за УВД. Участват италианската фирма "Аления-Маркони", френската "Ерсис" и американската "Рейтион". Печели италианската фирма "Аления-Маркони" с оферта от 17 млн. евро. Следват познатите от втора фаза анекси за срокове и цени. При оферта за изпълнение на договора до 2003 г., същият и досега не е завършен, а сумата поизпълнението вече клони към 36 млн. евро и стана съизмерима с офертите на изгубилите търга американци и французи. Информацията от следствието е, че те не се занимават с трета фаза, тъй като те се занимават с нещо, което считат за престъпление едва, когато то е изконсумирано, а трета фаза все още продължава. Както вече стана дума, по искане на РВД през 2001 г. се сключва Анекс за фазов подход, чрез който се очакваше ускоряване на договора с "Аления". Ефектът от поискания фазов подход и то от РВД е единствено, че българската страна няма да получи неустойки за закъснението. Негативна оценка на този договор е дадена от: проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания докато са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2009 година.

През 2002 година РВД купува бившата почивна станция на БДЖ - "Локомотив" в курорта "Св. Константин и Елена" за около 10 млн. лева без проведен търг. От РВД са направени доста разходи по ремонт и оборудване, но не са правени проверки, за да не излезе нещо. Станцията все още не се експлоатира. Все пак до 2012 година - годината на поредното изтичане на давност има време.

Старите грехове още тежат

През 1991 година, от РВД са преведени 1 850 000 щ. д. на "Авиокомпания Балкан", за да може последната да закупи части на РВД за 75 000 щ. д. За какво е била нужна останалата преведена сума може да каже тогавашният директор на "Балкан", ако някой ден се върне от Америка, където се е пренесъл да живее. Може би с превода на тази сума се даде началото на края на "Балкан". Сумата от 1 600 000 щ. д. така и не бе върната на РВД. Как си е "свършила" по този превод и обосновката му, работата прокуратурата може да се разбере от писмо на Градска прокуратура с изходящ № 1648/98 от 1999 година. Благодарение на това, генералният директор на РВД тогава можа безпроблемно да дочака пенсия, да вземе многоцифрено обезщетение и да назначи сина си в РВД, като го запише като задочен студент в Техническия университет, в специалност РВД, където самият той преподаваше, когато нямаше работа в тренажорния комплекс.

От несъбрани аеронавигационни такси в периода 1992-1995 г. на стойност 16 000 000 щ.д., /за което аз писах тогава във в. "Демокрация" - бел. Л. М./, мнението на Градска прокуратура по този, а и по други въпроси за същия период е отразено в писмо с изходящ номер 2280/95 от 26. 04.1996 година. Тогава само американското посолство бе натрупало 4 милиона долара дълг към РВД.

През 1996 година Жан Виденов в качеството си на премиер изпраща писма до всички ръководители на държавни предприятия, в които им нарежда да изтеглят всички пари на ръководените от тях предприятия от определени банки, по приложен списък. В списъка фигурира и Елитбанк. В периода от деня на изходящия номер на това писмо от Министерския съвет и съответно, входящия му номер в РВД, РВД не само, че не тегли парите си, а внася нови 2 000 000 ш.д. в Елитбанк. Та в РВД първо внасят парите в Елитбанк, а след това завеждат писмото на Виденов. След фалита на банките ръководството на РВД започва да пише писма до Жан Виденов с искане за лично съдействие, да им помогне да си върнат парите от фалиралите банки. Няма данни какво е становището на прокуратурата по този въпрос.

Утре следва краят на това разследване

 
Евтин ток, словесни престрелки и бой в парламента, възродителен процес, лъжи - предизборно в родината, партии и движения от девет кладенеца вода носят ката ден, само и само, за да могат да заявят: „Вкарахме най-много депутати в Европейския парламент!" и така да могат да излъжат втори път избирателите, и да вкарат, и в националния парламент повече свои хора. Погледнато реално, българските депутати в ЕП имат по-скоро функции на пълнеж, но не и реално влияние да постигнат каквото и да било за България, тъй като съотношението е 17 към 785.

Умствената теснотия се разширява, сочат събитията всеки изминал ден от предизборния период. При всяка кампания, в продължение на 20 години вече българите са наясно, че не трябва да посрещат политици с разтворени обятия, защото това ще позволи на политиците по-късно да ги разпънат. Грешките се повтаряха, грешките се трупаха и трупат, но количествените натрупвания не доведоха до качествени изменения. Все още няма тотален отлив от гражданството по време на вот, все още липсва истинският гняв към политиците, който би трябвало да преобърне нещата и да ги принуди партийните централи да се съобразяват с избирателите си.

„Вместо очакваното поскъпване - токът ще поевтинее до 3 на сто" - това бе начело на централните новинарски емисии снощи, на 26 май в поне три телевизии с национален обхват. Всъщност токът ще поевтинее само с един лев и нещата са си едно към едно като в поговорката - „Празна Мара тъпан била", но важното е какво се казва и какво остава. А това, което остава е, че токът щял да поевтинее!

„Обвини ме, че съм го хванал за скротума", „Псува ме на майка, Олимпи Кътев не може да ми бъде баща" и все от този род признания създадоха суматоха и доведоха до словесни престрелки и бой в парламента между независимия депутат Георги Георгиев и „царедворецът", Олимпи Кътев. В крайна сметка на председателстващия заседанието Любен Корнезов му писна и изгони, и двамата от залата. Георгиев си направи доброволна проба за алкохол, за да докаже, че не е бил пиян, а Кътев призна пред журналисти, че „шляпнал по главата колегата си, Георгиев".
Не за първи път в последните дни депутати си позволяват скандален език - явно приближаващите избори са изнервили някои от политиците.

"Пука ми на оная работа какво ще каже Волен", заяви на всеослушание, по време на предизборен митинг в Джебел депутатът от ДПС Ремзи Осман по адрес на лидера на "Атака". "От нашите успехи се притесняват политически трупове, отдавна изпуснали експресния влак и изчезнали от политическата сцена", допълни Осман.
Публичните откровения на политиците от ДПС се отприщиха в мига, когато умълчалият се дотогава лидер на Движението Ахмед Доган даде тон на предизборната кампания, сравнявайки опонентите си с плъхове и мишки.

"Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове!", каза тогава Доган.
Странно продължават да се държат политиците от ДПС и тази година в предизборните седмици. В Джебел, на предизборен митинг на Движението, участие взеха и чуждестранни гости. Председателят на Федерацията на българските турци, Емин Балкан сподели, че е пристигнал за събитието специално от Истанбул. Балкан се обърна със съвети към джебелци: "Вие трябва да знаете перфектно както турския, така и официалния български език, но непременно трябва да овладявате и западните езици, защото страната ви е член на ЕС". Самият той призна, че не знае "булгарски", тъй като се изселил в Турция заедно със семейството си, когато бил малък.
Случайно ли е това поведение на ДПС, или е породено от външни сигнали? Известно е, че преди четири дни Анкара постави въпроса за "турско малцинство" на островите Родос и Кос. Анкара използва защитата на малцинствата като оръжие на външната и политика спрямо Гърция и това се засили след като стана известно, че швейцарският депутат Андреас Грос - член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е внесъл предложение за гласуване на резолюция под заглавието "Положението на турското малцинство на островите Родос и Кос". Няма да коментирам доколко печеливщо може да бъде подобно поведение на турската страна, още повече, че влизането на Турция в ЕС все още е блокирано. Явно е обаче друго, стратезите на ДПС следят внимателно какво се случва в югоизточната съседка на България и веднага реагират по своему на сигналите, които излъчва Анкара.

Възродителният процес - това отново бе извадено от нафталина на най-новата българска история. Размахаха го и хора на ГЕРБ и самият Ахмед Доган. Все още никой не обяснява в медиите като как в края на 1984 и началото на 1985 преименуват български мюсюлмани, а чак едва четири години по-късно, същите мюсюлмани се възмутиха и тръгнаха да напускат държавата със семействата си. Не се очаква и скоро това да бъде обяснено, тъй като на никого не му отърва да се разнищят събитията и да се изследва кой създаде психозата за изселване на български мюсюлмани в Турция точно месеци преди да бъде свален Тодор Живков от властта, но пет години след преименуването. Практическите извършители на родната перестройка все още са живи, здрави и влиятелни - така че мълчанието ще продължава.
За едни мълчание, за други - порой от тъпи твърдения, така може да се характеризират вчерашните трактовки на явлението „възродителен процес".
В студиото на сутрешното предаване на телевизия „Би Ти Ви", Николай Бареков бе поканил бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, пред когото водещият цитира: „Това, което каза д-р Лъчезар Иванов преди малко в студиото - имало ли е такава заповед, имало ли е така да се унищожават турски деца, да се унищожават турски родилки и т.н.?"

Не за първи път хора от партията на Бойко Борисов говорят нелепици и излагат лидера си спонтанно, но пред голяма аудитория.

„Заповед да се унищожават турски деца, да се унищожават турски родилки" - какви бръмбари в главата на един политик трябва да са се раздвижили рано сутрин, за да си позволи той да твърди подобни неща? На фона на тези твърдения, изявленията на лидера на ГЕРБ Борисов си бяха откъдето и да ги погледне човек нормални и обосновани. Да, в България няма турци, всички са български граждани, а според религията - има български мюсюлмани, както и български християни. Това е писано неведнъж, но никой не иска да го признае и изтърваването на Борисов на някаква фраза, зареди мотора на опонентите му, за да изригнат срещу него в хули и възмущение. Удобно и от сърце, въпреки че именно опонентите на ГЕРБ принадлежат към партията, чието върховно ръководство роди гениалната идея да се променят имена на мюсюлмани в Живкова България.
На връщането към темата „възродителен процес" отговорът на Димитър Иванов, вече не в ролята на шеф на Шести отдел в Шесто, а на историк беше: „Едва ли бих могъл да изчерпя темата или пък в някаква кратка формулировка да дам същината на въпроса, но това, което аз зная от собствен опит, все пак бил съм на служба тогава, когато се проведе Възродителният процес, първо е, че Държавна сигурност не е инициатор на Възродителния процес, това е категорично… Дълги години преди това Централният комитет в идеологическите институти на Българската академия на науките - философския, социологическия - се правят разработки относно етническия състав и етническото бъдеще на България. Има различни виждания относно приобщаването на т. нар. национални малцинства, главно турското и ромското малцинство. И затова казвам, че избухването, защото като акт беше почти като избухване внезапно на Възродителния процес в края на 1984 година, изненада почти всички, в това число и ръководството на ДС…"
Както се казва, всеки с версията си.

„Ако съм искал да сбъркам само веднъж - съзнателно да сбъркам, България щеше да има друга съдба." Това заяви лидерът на ДПС Ахмед Доган на среща с избиратели в Хасково. Днес малцина си спомнят поражението на Доган в Хасково в предишния вот, когато той бе заявил: „Искам Хасково!", но не го получи, защото се бе доверил на обещанията на Христо Бисеров...
Тази години Доган хвърля ръкавица в Кърджали, като се явява като мажоритарен кандидат и то срещу социалиста Стефан Данаилов. Дали си е оставил други вратички лидерът на ДПС за влизане в парламента, или разчита единствено на кърджалийската листа - това тепърва ще се изясни, но стратегията на Движението и този път е ясна: продължаване на участието във властта.
В началото на кампанията за избор на евродепутати, в село Пристое, лидерът на ДПС предупреди, че имало скрити мераци да се повтори Възродителния процес. „Аз оставам в България. На когото не му харесва, да отиде да живее на друго място." Това изявление на Доган разбуни „Атака" и други негови политически опоненти. Осъзнал че е сгрешил, лидерът на ДПС обърна страницата и зае друга позиция.
Високото самочувствие, подплатявано с какво ли не в продължение на 20 години, днес е направило Доган неузнаваем за тези, които го помнят от 1989 година. Лутащият се тогава Меди Доганов, Бедо Доганян и с какви ли не още имена и възгледи български гражданин, успя да промени хитро етническата си партия в либерална и днес има самочувствието да поучава колегите си в политиката, говори назидателно за опонентите си и не крие властовите си амбиции.

"Действително ми се искаше следващият кабинет на България да може без ДПС, но това като че ли не е възможно. Жалко е. Това е голяма тежест", оплака се Доган пред насъбралите се журналисти, цитиран от БТА, преди да се включи в предизборното събрание-концерт във филиала на драматичния театър "Стоян Бъчваров". - "Европа е нещо много голямо и само политици, които знаят как да работят, могат да използват този потенциал" - откри топлата вода лидерът на ДПС, осъзнал, че на него и политическата му сила, присъствието във властта и ЕС му бяха поднесени на тепсия, докато на Анкара трудностите по влизането в ЕС тепърва предстоят.

Илюзиите за успехи на правителството

„Европа ни чува!" повтарят през 20 минути телевизионните реклами на НДСВ в борбата за избор на повече евродепутати.

„Вълната на засилен интерес към България от страна на Европейския съюз трябва да се използва позитивно", заяви по време на своята предизборна обиколка в Балчик лидерът на ДПС Ахмед Доган.
„Българските земеделци нямат поминък, а само скъпо хоби" - това каза депутатът от „Гергьовден" Любен Дилов. Всъщност това е и плачевният резултат от мандата на тройната коалиция за селското стопанство като част от националната икономика. Парите по програма САПАРД бяха скандално спрени и са на път да създадат най-голямата криза в земеделието на страната, тъй като за да участват в програмите, земеделци ипотекираха имоти, изтеглиха кредити и всичко това бе направено, защото вярваха, че ще им се върнат средствата от парите по САПАРД. Само, че тези пари бяха блокирани и днес все още са.

„Тук съм, защото искам да дам европейските пари във вашия джоб" - обещава Емил Кошлуков от предизборните реклами. Лято е, земеделците са на полето и слава Богу няма кой да го чуе, защото това е поредното обещание, което ще е неизпълнимо.
Лъжата така пасна и се сля с полуистините в родната политика, че помежду им не остана място за живот. Вчера стана ясно, че Европейската комисия отряза мераците на кабинета да отблокира парите по земеделската програма САПАРД преди изборите. Така парите за фермерите ще останат блокирани до края на юни. Вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева също призна, че до края на юни ЕК ще каже окончателно дали ще отпусне парите по трите спрени мерки по програма САПАРД.
Плащанията по САПАРД остават блокирани, тъй като българските власти все още не са изпълнили условието на Европейската комисия за независим одит на плана за действие по земеделската програма, съобщи в. "Дневник", цитиран от в. „Атака". Говорителят на Еврокомисията по въпросите на земеделието Майкъл Ман обаче посочи, че институцията ще възстанови парите, чак когато бъдат изпълнени всички условия и това няма нищо общо с изборите.

По пяната се познава какво ври в гърнето казват старите хора. Дали ще отидат българите да гласуват за избор на евродепутати? По-скоро - не, е отговорът. „Не отдавай чест на тези, които са ти я отнели" - казва мъдрият Лец.
Скъпо се заплаща гледането през пръсти на политиците, които с посланията си преди избори закриваха и закриват очите на хората. Всъщност истината е, че народът изобщо не се интересува от тези избори, от това дали и кой ще отиде на европейска заплата в ЕП. На главата на българина са му: безработицата, необявената инфлация, ударите от кризата, фалитите на фирми, високите цени, липсата на перспектива за по-добро бъдеще - фактори, твърде убедителни за да го накарат да обърне гръб на урните и да се погрижи, и гледа собствените проблеми.

Политиците ни осъзнават това, че народът е отвратен и са готови на какво ли не, за да върнат интереса към себе си.
 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla