Tag:оон

Мелик КайланООН избра португалския политик Антонио Гутериш за свой следващ генерален секретар. С това се сложи край на една история за високомерие, мерзост и глупост сред най-висшите политически лидери по света. Историята освен това е дълга и за да я обобщя, ще ми е нужно време - поне колкото изпушването на три лули, както казва Шерлок Холмс - тъй че настанете се удобно.

Писах по въпросната тема няколко пъти, включително за номинацията на Гутериш. За да разберем какво се случи, трябва да се гмурнем в усуканите лабиринти на властовата политика на ЕС. Не, не използвам тази абревиатура по погрешка. Имам предвид именно Европейския съюз, а не ООН. Знаем как Москва обича да използва затрудненията на ЕС - както го направи и в този случай.

Бойко Борисов, премиерТъй че нека започнем с това, което съм писал за Гутериш в предишна статия: "Гутериш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия засилва влиянието на цялата партия в Европа. Техните съперници в региона - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Но има ход на ЕНП и на отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан за противопоставяне на Гутериш. За целта те обмислят номинацията на Кристалина Георгиева, един от функционерите им в ЕС".

Те точно това и направиха. Орбан и ЕНП успяха да си издействат Георгиева да бъде номинирана от родната си България. Имаше обаче проблем. България вече бе номиниранила кандидат - може би водещия кандидат, на име Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО. Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше жена. Затова първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малка, древна България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно чак от пристигането на българите по сегашните им земи на коне от Централна Азия.

Добавете към този контекст и следното: без прецедент е една страна да номинира официално кандидата си, той да е на челни позиции и после внезапно и зрелищно да го смени - в последната минута, пред очите на света. Но точно така стана: само преди седмица България изостави Бокова и издигна Георгиева. Последва катастофа - точно както предсказвах в предишните си статии.
България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутериш спечели.

Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.

Бойко Борисов е името на този премиер - дълбоко посредствен, дори тъпоумен интригант-сървайвър, съвсем в политическите традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически сатрап в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.

И така, защо Бойко "смени конете" насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:

"Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред държавния си вестник. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й - кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва. Защо руснаците са срещу нея? Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия и неин ресор е бюджетът - тоест тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия. Които със сигурност ще бъдат подновени съвсем скоро."

Последното гласуване в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни, членки на Съвета за сигурност. Тъй като нещата в тая странна институция не стават по прозрачен начин, ще трябва да направим информирано предположение. (Съветът за сигурност най-напред провежда полупрозрачни предварителни гласувания и едва след това кандидатът се предлага за одобрение на Общото събрание на ООН).

Според мои източници Русия и Китай са били двете скептични към Георгиева държави в Съвета за сигурност - съвсем предсказуемо. Пекин има обичая да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност. Но за да сипя още сол в раните на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато оригиналната номинация - Бокова, която остана независим кандидат, беше на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната й! Ирина Бокова можеше да спечели.

Това бе и моята позиция през цялото време. Странното е, че организаторите на задкулисната кампания на Георгиева успяха да убедят водещи медии в жизнеспособността на кандидатурата й. В една скорошна статия на "Ню Йорк Таймс" например се появи дори следното твърдение: "Дипломати смятат, че Георгиева е сериозна конкуренция за Гутериш". Наистина ли? Толкова безнадеждно нереалистична кандидатура да бъде представяна като труден конкурент?

И "Ню Йорк Таймс" е един от многото... Какво им стана на всички тези уважавани трибуни от новинарските медии, че да се изхвърлят така погрешно предвид лесно прогнозируемия провал - за разлика от мен, щастлив съм да отбележа. Отговор: те бяха баламосани от внушителни политици на ЕС, които действаха в съответствие със собствените си междуособни битки и съображения. За тази цел на българския премиер Борисов бяха обещани 160 млн. долара от ЕС във връзка с мигрантите, навлизащи откъм границата с Турция в България. Медиите в страната преливаха от информации за угрозата от финансови наказания, която биха сполетели България, ако Борисов не изпълни поисканото от него.

Що се отнася до Русия - лесно може да бъде париран всеки, който смята, че подкрепата за Георгиева и за ЕНП представляваше някаква антипутиновска мярка. Точно обратното се случи. Не само имаме вече избран представител на опозиционното в ЕС ляво крило - Гутериш, не само социалистическите европейски партии излъчиха следващия генерален секретар на ООН, но в добавка те са склонни много повече да поддържат Путин, отколкото би го правила Бокова.

Ето защо руснаците веднага прехвърлиха предпочитанията си и се отказаха от Източна Европа - когато дойде време да се решава сериозно. Предложи им се възможност да преметнат Меркел, Москва наложи вето на Георгиева и гласува за Гутериш.

----
*Мелик Кайлан е сътрудник на сп. "Форбс", специализиран в отразяването на политически битки и военни конфликти. Пише още за "Уолстрийт Джърнъл" и "Нюзуик" - от 1990 г. насам.

Преводът и заглавието са на "Гласове"

Източник:

http://www.forbes.com/sites/melikkaylan/2016/10/06/the-un-has-a-new-leader-the-secret-power-plays-behind-the-election/#67eb88b13c20

 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 

Нищо не спря правителството на Никола Саркози в действията му по екстрадиране на български и румънски цигани. На 19 август, първите цигани бяха качени на самолет за Румъния... Първият самолет с експулсирани роми излетя от френския град Лион, с 60 души на борда съобщи АFP.

Всякакви странични явления от рода на: „възмущение”, „риск от популистки залитания”, обвинения в „ксенофобски реакции”, безспокойство, предупреждения от Европейската комисия - Франция „ да спазва правилата” за защита на европейските граждани, или, че „Франция трябва да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани” останаха глас в пустиня.

Изявлението на говорителя на европейския комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг, че се признава правото на всяка държава да ограничава свободата на движение при определени обстоятелства бе напълно достатъчно, за да попари и блокира надеждите на някои отявлени защитници на правата на циганите, че ще ще могат да живеят във Франция, така както го правят в своите страни.

Декларираното изявление, че „Европейската комисия винаги е защитавала и продължава да защитава необходимостта от социална интеграция” на ромите във всички страни от ЕС увисна някак във въздуха, в който вече се бе издигнал първият самолет с експулсирани от Франция цигани.

Според информация, предоставена на МВнР от компетентните френски институции, български граждани, които пребивават незаконно във Франция – т. е. са просрочили безвизовия си престой, извършват незаконна трудова дейност или са извършили закононарушения, ще бъдат връщани в България. Това съобщиха от Министерство на външните работи. На първо време това ще се отнася предимно за граждани, живеещи в незаконните гета в Сен – Дени, Париж, Есон, Морски Алпи.

„Недопустимо е страна с богата култура и силна икономика като Франция да връща по родните им места ромите”. Това каза за радио “Фокус”- Видин Донка Панайотова, председател на неправителствената организация "Дром". Тя поясни, че е силно възмутена от действията на правителството на френския президент Никола Саркози. „Той трябваше да предприеме други мерки, имайки предвид, че те са бедни и в тежко състояние...”

„Това, което направи Франция е възмутително и ние неправителствените организации подготвяме писмо-декларация, в която ще изразим нашето мнение", каза още председателят на „Дром” Панайотова.

Манталитетът, че всички са ни длъжни се превръща в опасност за останалите страни-членки на Европейския съюз. Да развяваш знамето на бедността, след като в страната са постъпили стотици милиони за интеграция на циганите е малко да се каже нагло. Но след като Прокуратурата не посяга към тези огромни разхищения, за да могат политиците да разчитат на циганите по време на избори – то тогава защо трябва да се изненадваме на думите на тази жена от „Дром”.

Франция показа как се спазват законите в страната и как се осигурява спокойствието на гражданите й – за разлика от ситуацията в България – да речем...

Франция срещу Европа?

„Мерките на френските власти за премахването на незаконни лагери са напълно в съответствие с европейските правила и не накърняват с нищо свободата на движение на гражданите на ЕС, така, както това е зададено в договорите”, излезе с изявление на френското външно министерство. Посочено беше и че европейска директива „предвижда изричното ограничаване на правото на свободно придвижване с цел осигуряване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве”. Изявлението дойде в отговор на призива на ЕК към Франция да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани при екстрадирането на ромите към Румъния и България.

Децата не трябва да „служат за алиби” на ромите, които искат да останат във Франция, нито да бъдат използвани за трафик или просия. Това заяви днес френският държавен секретар за семейството Надин Морано във връзка с днешното изпращане на роми в Румъния, предаде AFP.

Запитана за бъдещето на децата, които са ходили на училище във Франция, но ще бъдат експулсирани, Морано отговори: „Ще тръгнат на училище в собствената си страна, не само във Франция има учебни заведения”.

„Децата не трябва да служат за алиби”, заяви още Морано, като подчерта: „Ако искаме прилична, човешка и уважителна имиграция, трябва да дадем на тези семейства средства за тяхната интеграция”. Това е важно, защото „когато няма сполучлива интеграция, тогава има условия за престъпност”, допълни държавният секретар.

Първата група роми се завърна в Румъния от Франция привечер на 19 август. Десетки мъже, жени и деца слязоха от самолета, който кацна на летище „Аурел Влайку” в Букурещ, носейки своя багаж. Румънски ром, на име Габриел, заяви, че е живял в югоизточния град Гренобъл, заедно със съпругата си и двете си деца.

„Беше много тежко, ние бяхме под напрежение през цялото време от властите”, заяви Габриел.

На 19 август Франция върна в Румъния около 60 румънски роми, които доброволно да се съгласили да се приберат в родината си. Очаква се общо в Румъния да се завърнат общо 93 роми с два полета от Париж и Лион.

Усилията на френските власти за експулсирането на ромите от Франция и политическите изявления, които бяха направени по този повод, обиждат пътуващите хора. Въпреки че са френски граждани, живеещите на път хора също подлежат на по-специално отношение от страна на властите, написа в. La Depeche.

Номадите протестират срещу действията на полицията, която ги гони от паркингите и полята, когато се настанят там. Те съзнават, че бивакуването на тези места е незаконно, но нямат избор. Общините, които са с население над 5000 души, са задължени да разполагат с къмпинг, който може да посреща каравани. Въпреки това много от френските общини нарушават тази разпоредба, тъй като нямат такива съоръжения.

Раздразнени от отношението на властите и от липсата на алтернатива, пътуващите хора обмислят в знак на протест да блокират летищата и входовете на големите градове.

Във вторник френските власти обявиха връщането на 700 български и румънски роми до края на месец август. Това „доброволно напускане” предизвика разгорещена полемика във Франция и в чужбина, но това не спря правителството да експулсира циганите от територията на страната до тяхната родина.

Според румънските власти още 132 роми ще напуснат утре Франция, а на 26 август ще бъде извършен третият превоз на 160 румънски роми, пише френският вестник „le Parisien”.

На 30 август двама румънски секретари ще посетят Париж, за да разговарят с френските си колеги относно въпроси, свързани с политиката към малцинствата.

Никой в Европа не защитава интересите на ромската общност. Липсва европейски защитник на ромите, пише в коментарен материал на чешкия вестник „Pravda”.

Европейската комисия така и не успя да създаде работеща стратегия по отношение на ромите, а се задоволи единствено с необвързващи препоръки към страни-членки на ЕС по отношение на ромите и да насочи парите на данъкоплатците към т. нар. „решаване на ромския проблем”. Средствата трябва да се изразходват за приобщаване, образование и адаптация на пазара на труда, но крайният резултат е неграмотност, зависимост и социално изключване на ромите в Европа, отбелязва изданието.

Страните „домакини” и страните „изпращачи” се обвиняват взаимно за неразрешените проблеми на ромските имигранти, които заливат Запада. „Домакините” призовават ЕС да приеме задължителен „план за действие”, тъй като според тях изразходването на 13,3 милиарда евро, отпуснати за периода 2007-2013 година за социална подкрепа на ромите, е неадекватно, пише унгарският ежедневник „Népszabadság”.

Франция ще започне депортирането на роми в рамките на акцията срещу нелегалните ромски лагери в страната. 79 роми, които са се съгласили да се върнат в родината си доброволно, са получили по 300 евро, за да се приберат в Румъния, съобщи и белгийският вестник „Le Soir”.

Около 700 роми ще напуснат Франция до края на месец август отбеляза на 19 август изданието. Във връзка със събитията, румънският министър на външните работи Теодор Баконши заяви, че се безпокои от възможността за увеличаване на популизма и ксенофобията.

Европейската комисия се задоволи единствено да обяви, че следи отблизо ситуацията, като еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство,  Вивиан Рединг предупреди Франция да спазва правилата.

Изгонването на циганите от Франция е силно критикувано – написа австралийският „Herald sun”. Изданието и „Adelaide nou” отбелязаха в изданията си от последните два дни, че критиките в Европа се увеличили неимоверно много след решението на Франция да изпъди стотици роми, като Румъния е предупредила за ксенофобски реакции, а ЕС е призовал Франция да се подчини на миграционните правила.

„Френското правителство заяви, че от четвъртък и петък ще започне изгонването към Румъния и България на около 700 роми, които пребивават незаконно във Франция – отбеляза „Adelaide nou” и дава пример с румънския външен министър Теодор Баконши, който е заявил, че е обезпокоен от риска от „ксенофобски реакции”.

Действията на Франция по отношение на стотиците роми, които френските власти планират да изселят от страната, ще бъдат следени от Европейската комисия, предаде BBC.

Европейските чиновници искат да се убедят, че Франция ще съблюдава принципите за свобода на придвижването на европейските граждани допълни BBC.

На 18 август AFP отбеляза, че циганите, които ще бъдат екстрадирани от Франция, в по-голямата си част са граждани на България и Румъния, т. е. на ЕС. Те обаче не могат да пребивават свободно в друга страна от евросъюза повече от 3 месеца, а достъпът им до френския пазар на труда е временно ограничен, поясни АФП. В рамките на споменатите 3 месеца те могат да бъдат експулсирани, ако нарушат обществения ред или представляват „неразумно голяма тежест за системата за социално подпомагане”.

За да упражняват професия във Франция румънците и българите трябва да притежават документи за престой и разрешително за работа. Има 150 професии, които са отворени за гражданите на двете страни във Франция. Ако не разполагат с изискваните документи, те могат да бъдат експулсирани чрез „задължение да напуснат френската територия”, което им дава срок от един месец да напуснат страната.

В поход срещу несигурността в страната френският министър на вътрешните работи Брис Отфьо направи гръмко изявление за връщането на роми в Румъния, чиито катуни бяха разрушени през това лято. От своя страна, френският министър за имиграцията Ерик Бесон побърза да омаловажи операцията, като заяви, че в нея няма „нищо изключително”, коментира френският вестник „LExpress”.

Стотици роми ще бъдат експулсирани от Франция в четвъртък в рамките на лятната кампания на президента Никола Саркози срещу нелегалните ромски лагери, съобщи на 18 август белгийският вестник „La Libre Belgique”.

Общо около 700 роми ще бъдат върнати в родните си страни до края на месеца, обяви френският министър на вътрешните работи Брис Ортефьо. До момента полицията е затворила 51 нелегални ромски лагера. Два полета ще върнат ромите в Румъния и България на 19 и 26 август. Насрочен е и трети полет за края на септември.

На 18 и 19 август и ежедневникът Le Figaro, посвети свои материали на експулсирането на български и румънски цигани от Франция.


Експулсиране на хора в рамките на Европейския съюз?

Има ли дискриминация в експулсирането на циганите от Франция?

Има ли двоен стандарт в коментарите поведението и изявленията на страни-членки на Европейския съюз, по отношение на циганите? Когато те са в страни от Източна Европа – се пращат комисари, които да следят за правата им, а когато са в държави като Франция – ги експулсират?

Пред Агенция „Фокус” социологът Кольо Колев, коментира казуса така:

„Има престъпления, има наказания а експулсирането е вменяване на групова вина на определени хора. Всеки от тях, ако има някаква вина, той трябва да бъде съден, осъден, да си понесе наказанието, но експулсирането е един рецидив от далечното минало”, заяви Колев. По думите му е очевидно, че има двоен стандарт от страна на Европа. Спрямо никоя останала група не се приемат групови санкции, а всеки получава индивидуално наказание”, отбеляза социологът.

„Нещата не ми звучат нито европейски, нито демократично, нито правно регламентирани. Забележете, че има европейска директива за свободно движение на хора, но по-специално не се отнася за едни хора. Очевидно европейското общество като цяло не е готово да изпълнява собствените си директиви...

... Да, тези хора са мръсни, част от тях правят бели, но независимо от това те са европейски граждани и спрямо тях би следвало да се прилагат всички закони и директиви в европейската общност”, коментира Колев. -

... Ако той е извършил престъпление, трябва да си понесе санкциите в рамките на общността, на страната, в която го е извършил”, обясни социологът. Според него е напълно възможно след като се върнат ромите от чужбина да се увеличи престъпността, но е несериозно да го твърдим предварително. „Има някакви хора, които биват експулсирани, значи те са престъпници. Аз не съм видял някъде да се твърди, че тези хора са престъпници. Дори самите експулсиращи твърдят, че те създават проблеми, а не толкова, че са престъпници”, посочи Колев. Дори когато се върнат ромите в България, ако крадат, просят или проституират, има закони и ще си получат съответните наказания за престъпленията, изтъкна социологът.

„Прикриват се зад разни фрази от типа „всяка страна има право сама да си урежда законодателството...”, но експулсирането като форма на санкция ми изглежда безобразие. Това нарушава върховенството на правото. Човек трябва да носи санкции за това, което е извършил.

  • За колко престъпления като убийства, кражби, насилие, и нанасяне на тежки и средни телесни повреди циганите в България получават присъди? Ако изобщо се стига до съд...
  • Циганското малцинство в мнозинството си е криминален контингент, който е ниско образован или изобщо не е образован. Циганите в България изключително рядко работят...
  • Поради тези особености: липса на образование и липса на работа циганите в България извършват много често престъпления.
  • Циганите в страната ни парадират със специфичния си начин на живот – преселването и заемането на чужди територии върху които строят без разрешения жилища. Повечето от циганите не плащат осигуровки, данъци, ток, парно, вода.

В България никой от държавната и общинска администрация не прави нищо за социализирането на циганите сред останалото население. Те живеят и действат безнаказано, с убеждението, че всички са им длъжни.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг призова западноевропейските страни да се откажат от принудителното връщане на ромите в Косово, пише днес сръбският вестник ”Блиц”. Той смята, че страните трябва да избягват политиката, която влошава ситуацията.

„Голям брой роми от Косово бяха принудени да избягат, за да преживеят, което доведе до загубване или унищожаване на техните лични документи”, изтъкна комисарят Хамарберг. Удобно или...?

*        *        *

След безредиците и насилието над полицаи в Централна Франция от страна на цигани преселници, френският президент Никола Саркози разпореди разтурването на 300 незаконни катуна на територията на Франция като част от борбата на правителството срещу престъпността и бе взето решение за „почти незабавното” екстрадиране на цигани от България и Румъния, които са престъпили закона!

За разлика от изпълненията с оплаквания до ООН и прочие при събарянето на незаконни постройки на цигани в България, Европейската комисия обяви, че Франция е свободна сама да решава дали да експулсира от своята територия роми от други страни от ЕС, които нарушават закона, съобщи АFP.

„Страната сама може да решава. Това е френски въпрос, така че ние не се намесваме”, заяви говорител на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг, която бе предупредена, че може да става дума за дискриминация на ромите.

Всъщност ЕК е наясно, че по данни на френските власти повечето от циганите преселници от Румъния и България се занимават с контрабанда, принуждаване към просия на деца, проституция и други престъпления.

Над 250 моторни превозни средства блокираха мост на пътя до град Бордо и демонстрираха недоволство и неподчинение след като френските власти премахнаха временни катуни на цигани преселници от България и Румъния. Твърдостта на френското правителство е нагледен урок за българските власти как трябва да се постъпва спрямо това малцинство, което живее и се движи на ръба на закона, известно като силно криминализиран контингент.

След приемането на България и Румъния в Европейския съюз, на практика циганите имат право да пребивават във Франция, но само ако имат визи и работят.

В края на юли т. г. във Франция възникнаха сериозни стъкновения между цигани преселници от Източна Европа и местната полиция. Медиите публикуваха случаи за нападения над полицейски участъци в градчето Сен Енян Централна Франция от маскирани цигани при които са били нанесени щети над сгради и подпалени автомобили.

Безредиците бяха предизвикани от инцидент, при който циганин бе застрелян от полицаи, след като ги блъснал с автомобила си.

Незабавно бе свикано извънредно съвещание на министрите от кабинета, след което министърът на вътрешните работи на Франция обяви, че половината от незаконните цигански катуни в страната ще бъдат премахнати до три месеца, а българските и румънските цигани ще бъдат изпратени у дома, ако нарушават закона, предаде АFP.

Крайните реакции на българските цигани бяха като ехо от случилото се миналата година в началото на септември в Бургас, когато след петгодишна борба в съда и преминаване през всичси законови процедури - на общината бяха издадени от съда съответните документи за разчистване на незаконно заграбени от цигани общински и частни терени. Тогава циганите замеряха полицаите с камъни, а някои от жените циганки заплашваха, че ще извадят децата си и ще ги запалят.

Напрежението се подсилваше от местни цигански лидери, които заливаха тълпата с уверения, че години наред  ромите били лъгани от всеки, който идва на власт, че къщите им ще бъдат узаконени и никой няма да ги събори.

„Това ли е властта? Това ли е лицето на държавата? Досега всички казваха, че ще намерят разрешение на въпроса, а ги оставиха на улицата. Някои са родени тук. Колко министри, колко зам.-министри си направиха заменки и гори си взеха. Нима останахте на тези цигани тука, които са бедни? Кажете ми сега тези хора къде да отидат”, говореше разпалено пред т-в-камерите и репотерските микрофони циганският лидер Румен Чолаков. Ромите викаха, че тук са родени и по адресна карта и регистрация се водят на тези адреси. „Аз съм 60-годишна, тук съм израснала. Плащаме редовно тока, чешмата. Всичко плащаме”, питаше възрастна циганка без да обръща внимание на обясненията, че пребивават там незаконно и са строили върху чужди терени.

Жива верига от жители в кв. „Горно Езерово” в Бургас спряха автомобила на кмета на града Димитър Николов, който заедно с представители на Дирекция „Национален строителен контрол” /ДНСК/ и полицията пристигна в квартала за премахването на 27 незаконни постройки и бе посрещнат от тълпите цигани с викове: „Защо гласувахме за вас”, „Господ да ви убие”!

Припомням тези примери, защото в София също имаше решение на Върховния съд за бутане на циганските постройки въврху чужди терени в кв. „Баталова воденица” и тогава кметът на столицата, днешен премиер Бойко Борисов спря изпълнението на съдебното решение, вероятно, за да не изгуби бъдещи избиратели.

Около изпълнението на влезлите в сила съдебни решения за събаряне на незаконни цигански постройки, фондация „Романи бахт” писа до ООН че събарянето е дискриминационно и нарушава правото на неприкосновеност на личния живот.

Естествено във въпросното писмо до ООН, фондацията „пропусна” да напише, че живеят върху заграбени чужди терени и са строили незаконно, като не са спазвали най-елементарни закони. ООН така и не научи, че хигиената и начинът на живот във въпросните цигански гета са струпани бе изградена канализация, под всякакви норми за хигиена и изисквания за здравославен и цивилизован начин на живот.

Службата на Върховния комисар по правата на човека към ООН изпрати писмо до община Бургас, в което се изказва становище, че планираното събаряне на незаконните постройки, обитавани от цигани, е противозаконно, коментирайки наличието на над 300 бараки, в които живеят цигани. Сградите обаче няма никаква документация, нито законово основание да бъдат построявани. От ООН написаха, че това е нарушаване на правата на човека и дори расова дискриминация.

Във връзка със събитията около Бургас, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ настоятелно препоръча на българските власти да предприемат всички мерки за борба срещу формите на антисемитизъм, която се препоръчва в Обща политическа препоръка № 9 относно борбата срещу антисемитизма.

Къде са милионите за интеграция на ромите?

Отговор на тои въпрос може да получим колкото ще получим и отговор на въпроса кой ограби Пенсионния фанд от времето на Тодор Живков. Затова пък по темата се чуват доста любопитни факти, както това се случи тази сутрин в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!”

Участие взеха: Цветелин Кънчев, лидер на Евророма и Румян Русинов, председател на Центъра за публични политики и застъпничество

Къде са отишли милионите от Европеийския съюз за интеграция на циганите едва ли ще получи отговор, тъй като не е ясно даже колко са тези милиони.

За периода 1991-2005 тези пари бяха над 400 милиона долара – обяви Цветелин Кънчев в студиото на Нова.

Български ли е проблемът с циганската интеграция или след влизането на страната ни в Европейския съюз вече е общоевропейски?

Защо президентът Саркози се реши на тази стъпка – да бъдат експулсирани циганите от Франция – за вдигане на рейтинга, или заради реални проблеми,у които създаваха тези цигани във Франция?

Всъщност Саркози доказа на практика, че да се лежи на варианта: най-развитата демокрация в Европа, Френска революция, „Свобода, равенство, братство” е загубена кауза и не върши работа.

Вътрешният министър на Франция обяви, че през лятото са били премахнати 51 от общо 600 незаконни лагера с цигани в цялата страна. В същото време мнозинството цигани, които вече се експулсират или предстои да напуснат Франция са с неуреден статут: без работна виза и са приели парична помощ от 300 евро /100 евро за малолетно дете/ в замяна на доброволно връщане според изявление на министъра за имиграцията Ерик Бесон.

Над 500 фондации, занимаващи се с интеграция на циганите са изсмукали въпросните неизвестно колко европейски милиони, както е факт, че в тези организации няма и по един циганин.

Десетки програми, стратегии, концепции са били създадени, за да се изсмучат милионите за интеграция на циганите и резултатът е нулев.

„Нека Франция да ни покаже как се интегрират роми” – предложи депутатът от „Атака”, Десислав Чуколов. – А у нас тези фондации /занимаващи се с интеграция на циганите – бел. Л. М./ трябва да бъдат на публичен отчет и личното състояние на ръководителите им трябва да е публично.”

„Трябва да се прави разлика между роми и роми – коментира проблемите Румян Русинов. – Значи наши роми във Франция и Испания, които са стотици хиляди, допринасят за брутния вътрешен продукт на страните, в които работят...”

Тук спирам тирадата на Русинов с известната приказка: ”Посмали малко!”, защото едно пеленаче, или непълнолетно циганче, което е заведено да краде или проституира в дадена европейска държава няма как да допринася за БВП на съответната европейска държава...

Според фондация „Дром”, даде пример Цветелин Кънчев, изчислената издръжка на едно циганче бе по-голяма от издръжката на студент в Харвард.

Да не отварям приказка за това, как навика на циганите да усядат на чужди земи и спретват извън правилата паянтови постройки може да минава в България, но в другите европейски държави, където законите не са само на хартия – не върви...

 
Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."
Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.
 

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

  • Международният съд в Хага, е един от главните органи на ООН. Както е известно, в структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът;
  • Друг Международен съд в Хага е така нареченият Международен Трибунал, създаден с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военни престъпления в бивша Югославия; Подобни съдилища за военни престъпления има в Руанда и Камбоджа;
  • Третият Международен съд в Хага е постоянно действащият Международен наказателен съд, създаден с Римския статут , може да разглежда деяния, които с международни договори са обявени за престъпления. В член 5 на така наречения Римски статут е определена юрисдикцията: геноцид, против човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

  1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

  1. Упражняване на правото на самоопределение по член 1, т. 2 от Устава на ООН;
  2. Разпадане на съществуващи държави на две или повече държави и прекратяване на съществуването на предишната държава – пример: Чехословакия на Чехия и Словакия;
  3. Сливане на две и повече държави в една, като предходните държави прекратяват съществуването си. Пример: Северен и Южен Виетнам във Виетнам, Източна и Западна Германия в Германия;
  4. Отделяне на територии от държава, която продължава да съществува. Сингапур от Малайзия.

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

  • Конститутивен, когато държава става в държава с пълен суверенитет, когато е призната от други държави;
  • Декларативен подход – когато се приема, че след като една държава е възникнала по легитимен начин – от момента на възникване става суверенна държава и по реда на член 2 от Устава на ООН се ползва със суверенно равенство по т. 1.

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

 

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Какво търсят САЩ в Корея и какво преследват целите им Санкции, военни учения, посещения на високо равнище на представители на Белия дом в демилитаризираната зона на Корейския полуостров – и всичко това е малък списък с „инициативи” на „миротворците” на американския президент Барак Обама в Далечния изток. „Инициативи”, които Белия дом прокарва въпреки позицията на Съвета за сигурност на ООН по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и потъна в края на март, повличайки на дъното 46 моряци.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

 
Афганистански деца в КабулЗападните държави сами са си виновни и за огромния поток от бежанци от Близкия Изток и Африка и за възхода на радикализма, които са резултат от политиката и войните, които те водят…

В следствие на военните авантюри на Съединените щати в Близкия Изток през последните дванадесет години са били избити над 2 млн.души, сочи докладът на Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война. Повечето са избити в Ирак. От 1991г., по време на американските инвазии в Ирак, са били избити над 4% от цялото население на страната, което надхвърля 1 млн.души.

Със своите безкрайни войни и военни интервенции САЩ и Северноатлантическият алианс предизвикаха невиждана миграционна вълна от времето на Втората световна война. В онези години милиони хора се преселваха и напускаха държавите си, за да избягат от нацистките окупатори, а днес бягат от войните, в които са замесени куп западни държави, начело със САЩ. Това, което наблюдаваме спокойно може да се нарече преселение на народите. Бомбардираните от Съединените щати държави жители на Земята са една трета от цялото й население…

Нека погледнем откъде идват най-много бежанци и незаконни имигранти: Ирак, Афганистан, Сирия, Мали и тн. – все държави, в които Запада е военно ангажиран. Най-много, разбира се, са бежанците от Сирия, в която държави като Саудитска Арабия, САЩ, Германия, Франция, Израел и Великобритания подпомагат т.нар. „бунтовници“, които играят ролята на прокси-армия, чиято цел е да свали от власт президента Асад. Това, което предлагат – ислямистки шериат и тези, които се бият срещу сирийската арабска армия – джихадисти като бойците на ИДИЛ и фронт Ал-нусра не са никак добра алтернатива на режимът в Дамаск.

Какво се случва с Ирак и Афганистан? Съвсем наскоро американците се оттеглиха от тези две държави официално. Никой не коментира, обаче, какво оставят след себе си? България също участва с контингенти в Ирак и Афганистан. Първо никой не можа да даде смислено обяснение защо трябва да пращаме войници там и какво търсят те в тези държави. Никой не може даде смислен отговор на този въпрос пред широката общественост в България, болшинството, от която не одобрява подобни неща. 12 години след инвазията от 2003г. и „освобождаването“ на Ирак страната оглавява класациите, редом с Афганистан, за най-лошо място за живеене с най-нещастните граждани. Разбиха цяла Либия с бомбардировки, всякакви екстремистки групи и радикали воюват за властта в Либия и в момента в страната действат общо три правителства. И оттам потеглиха десетки хиляди емигранти и бежанци. Само до август, 2015г. през Средиземноморието на европейските брегове – Гърция и Италия са „акустирали“ над 300 хил.бежанци и имигранти – четири пъти повече от миналата година, а до края на годината има още цели четири месеца. Само бежанците от Сирия от началото на войната до днес са станали 4 млн.души, според данните на ООН. На 27 август върховния комисар по бежанците на ООН – Антонио Гутериш, обяви в Женева, че системата за справяне с бежанския проблем на ЕС е „напълно нефункционираща“.

Публикация на

https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/31/%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%B8/

 
Риа Новости
Темата за масовите гробове край Донецк в източната част на Украйна не намери отражение в доклада на ООН по ситуацията със човешките права в Украйна, съобщи РИА Новости.
Публикацията е взета от сайта "Гласове и се пуска с тяхното любезно съгласие.

По-рано представителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик обеща, че организацията ще засегне и този въпрос, но в доклада няма нито дума за масовите престъпления в Нижняя Кринка и Комунар до Донецк.

Военни формирования, които се намират под контрола на Въоръжените сили на Украйна, продължават да нарушават принципите на международното хуманитарно право. Това се казва в Доклада на мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна, предаде РИА Новости.

Масов гроб край Донецк

В документа основно се споменават показания на свидетели, които са били арестувани и държани в затвора от представителите на официалните власти в Киев, или въоръжени батальони под контрола на украинската армия. Хората са разказали за лошо отношение към задържаните, за побои, отказване на медицинска помощ и храна.

Според данните на доклада от средата на април до 25 август по подозрение в съучастие с опълченците са били задържани около 1 000 души. Към момента на приключване на отчетния период са били задържани още 52 души.

Голяма тревога събуждат у представителите на мисията съобщенията за изчезване на хора, убийства, изнудване и произволни задържания, които продължават да осъществяват батальоните „Айдар", "Днепър-1″, "Киев-1″ и "Киев-2″. Но за масовите гробове край Донецк не се споменава няма и дума.

В ДНР са учудени, че експертите от ООН не идват на местата на гробовете. Ръководството на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) не възразява срещу посещението на експертите от ООН и е изненадано, че представителите на организацията не пристигат там, заяви на брифинг в Донецк вицепремиерът на ДНР Андрей Пургин.

В момента в моргите на Донецк се намират около 400 неидентифицирани тела, открити наскоро в масови гробове край столицата на Донецка народна република, съобщи „Российская газета", позовавайки се на латвийския правозащитник, политолог и експерт-наблюдател в мисия на ОССЕ в Украйна Ейнарс Граудиниш.

Той разказа, че е посетил два масови гроба - в село Нижняя Кринка и мина Комунар. Граудиниш е един от осемте наблюдатели на ООСЕ. Групата се състои от експерти-наблюдатели от Франция, Германия, България, Великобритания и други страни. Те са били съпроводени от представители на Донецка и Луганска народни републики.

По думите на латвийския експерт до мина Комунар труповете са се намирали под тънък слой пръст, което показва, че убийците са бързали. Към момента на пристигането на експертите телата вече са били извадени. По думите на опълченците в момента на откриването им те са били в напреднал стадий на разлагане.

„В масовия гроб край село Нижняя Кринка засега е разкопана само една част", каза Граудиниш. Той съобщи, че опълченците предложили на експертите да присъстват при разкопаването, но идването на наблюдателите би отнело ценно време, поради което се наложило опълченците да действат бързо, а и в това време в зоната все още действали украински снайперисти, подчерта експертът.

„Само в моргите в Донецк има около 400 неидентифицирани трупа. Очевидно е, че броят им ще нарасне след ексхумацията на телата. Трябва да се има предвид и това, че някои от безследно изчезнали хора може да се намират все още в плен или без съзнание в някоя болница, а някои да са убити", ката още Граудиниш.

С ексхумирането на телата в момента се занимават експерти от опълчението на ДНР и ЛНР. Те документират извличане на всяко намерено тяло, провеждат експертиза и изпращат телата в моргите.

Местни жители разказали на Граудиниш, че домовете им са разграбени, а украинските национални гвардейци са се редили на опашки в пощата, за да изпратят заграбеното на близките си.

„При нас дойде голяма група местни жени. Те разказваха много емоционално и буквално ридаеха. Говореха една през друга и поотделно. Разказаха ни, че наемници от батальоните „Азов" и „Донбас" са подлагали често жените от селата на масови изнасилвания. Жертви на издевателствата са ставали дори 12-годишни момичета и възрастни жени", съобщи латвиецът. Той призна, че е останал шокиран от видяното и от мъката на тези жени.

На 23 септември опълченци съобщиха, че край Донецк са открити няколко масови гроба, където по думите на местни жители са били погребани мирни жители, убити от украинските военни. Както заяви по-рано специалният представител на ОССЕ за борба с трафика на хора Мадина Джарбусинова, някои от телата са без вътрешни органи и не е изключено те да са били взети с цел продажба.

На 28 септември властите на ДНР съобщиха, че са открили нови масови гробове до мина Комунар около с. Нижняя Кринка, където допреди няколко дни бяха разположени частите на Националната гвардия на Украйна. Според опълченците убийствата на мирни жители са извършени именно от бойци на Националната гвардия, които се намирали в Нижняя Кринка от април до средата на септември.

От руското външно министерство също заявиха, че има сериозни основания да се смята, че националните гвардейци са причастни към убийствата. Киев от своя страна категорично отхвърля тези подозрения и обвинява опълченците в престъпленията.

Коментар на "Хроники" - Европа прикри трафика на човешки органи в Косово, защо тогава трябва да вярваме, че с разкритията на масови гробове край Донецк Европа и ООН ще постъпят по-различно?

ООН не разследва и трафика на органи в Косово, където освен свидетелства на оцелели и Доклада на пратеника на Съвета на Европа, Дик Марти, излезе и книгата на бившия главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте. Дел Понте потвърди изнесеното от Марти в Доклада, като се включи в разследването по обвинения на трафик на органи от Армията за освобождение на Косово (АОК), но резултат до този момент по скандала няма.

Ще припомня, че на 25 януари 2011 година Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово за престъпления, извършени в резултат на конфликта в област Косово.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призова албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”.

Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. По време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, е изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиан” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Гардиан, публикацията за Хашим Тачи на журналиста Пол Луис

„Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия”, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран междувременно за министър-председател, бе силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Разследването на Пол Луис за Тачи

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съди за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

Дик Марти

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Сърбите се молеха за бърза смърт!

За Жълтата къща пише и дел Понте в книгата си. "Сърбите се молеха за бърза смърт" свидетелствали очевидци, тъй като на мнозина от жертвите са им вземали органите без упойка или с недостатъчно количество упойка!

Междувременно в Истанбул бе задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи.

Нито Цветан Цветанов, нито външният министър Николай Младенов – никой не направи постъпки пред Турция, за да се вземат документи от показанията на Юсуф Сьонмез, в които се говори и за българи, жертви на трафика на човешки органи.

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Жената бе получавала много заплахи и поради тази причина е скривала самоличността. Според нея, между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Колко българи - мъже и жени изчезнаха по време на войната в Косово - нито един български министър не се поинтересува дали част от тях не са станали жертва на трафика на органи?

Как тогава да вярваме, че Европа и ООН ще обърнат внимание сред ширещата се русофобия на масовите гробове в Донецк?

 
Кристалина Георгиева ще съди за клевета в. "Галерия", съобщи БНР, позовавайки се на източници от екипа на еврокомисаря. Поводът за това е статия на журналиста Явор Дачков в седмичника, която според Георгиева съдържала неверни твърдения за биографията ѝ. Това е първият случай, в който тя завежда дело за публикации по неин адрес в българска медия.
Кристалина Георгиева, еврокомисар

Препечатваме статията от в. "Галерия".

КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА ДА СИ КАЖЕ ЗА ДС

Еврокомисарката натиска министри да я издигат за шеф на ООН

Явор ДАЧКОВ

Кристалина Георгиева оказва невероятно силен натиск над президента Плевнелиев и министри от кабинета „Борисов“, за да бъде издигната кандидатурата й за председател на ООН. Това научи „Галерия“ от отлично информирани източници. Еврокомисарката е организирала цяла

кампания за дискредитация на Ирина Бокова,

която бе издигната официално от правителството на Пламен Орешарски, но премиерът Борисов все още не е казал, че ще потвърди кандидатурата й в Ню Йорк. Именно затова Кристалина Георгиева се е заела твърде енергично да оказва натиск, като се надява Борисов да размисли в последния момент и да я подкрепи. Стратегията на Георгиева е да акцентира върху комунистическия произход на Ирина Бокова. В последните седмици се появиха няколко статии с подобно съдържание, предимно в медиите, свързани с Иво Прокопиев, а във Фейсбук бе организирана кампания срещу Бокова сред изявени

привърженици на „Протестна мрежа“,

ДСБ и хора на президента Плевнелиев. Кампанията се опитва да внуши на Борисов, че ако иска да запази антикомунистическия си профил, трябва да оттегли подкрепата си за наследничката на прочутата в тоталитарното минало фамилия Бокови и да заложи на еврокомисарката. Борисов все още изчаква и следи внимателно битката, но в по-голямата част от правителството има консенсус за подкрепата на Ирина Бокова. Като шеф на ЮНЕСКО тя има несравнимо по-големи шансове от Кристалина Георгиева, а и за разлика от нея не е обвързана с комунистическите служби за сигурност. Като дъщеря на виден комунист, Бокова не е била вербувана от ДС, за разлика от Кристалина Георгиева, която

има доста тъмно минало,

обвързано както с българските и съветските, така и с американските служби за сигурност, което би могло да излезе наяве, ако се стигне до официалната й номинация. Въпреки че комисията по досиетата излезе с официално становище, че Кристалина Георгиева е чиста, принадлежността й към Държавна сигурност бе доказана чрез косвени доказателства, и то на страниците на вестник „Галерия“ преди година. Тогава Велизар Енчев разкри следната история, която не оставя съмнение относно това, че Георгиева е била вербувана от Държавна сигурност:

Документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“. В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов“. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски“.

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт“ организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.

Трябва да си паднал от Марс, пише Велизар Енчев, за да не зададеш най-естествения въпрос:

как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение че командировката й е по-дълга?

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно - досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност.

Но как след 1989-а дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

Според Енчев няма друг отговор освен следния: Класическо

превербуване на агент

за влияние - от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите американци.

В България това също бе начин много бивши ченгета да се скрият под претекст, че работят за сегашните служби. По закон техните досиета в ДС не могат да бъдат огласявани. Факт е, че Комисията по досиетата скри десетина дипломати, когато уж отвори досиетата на всички посланици по нареждане на тогавашния външен министър Николай Младенов.

Ирина Бокова и Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева дължи отговор на тези въпроси. Особено след яростната си кампания срещу комунистическото минало на Ирина Бокова. Досега еврокомисарката

се радва на невиждан медиен комфорт,

на което се дължи и високият й рейтинг. Все по-агресивното й лобиране за собствената й персона обаче привлича вниманието както на журналистите, така и на хората, които я познават от годините в ДС, и вероятността документи от това минало да излязат във вестниците и сайтовете е много голяма, съобщиха за „Галерия“ нашите източници.

 
Бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен"Русия се завръща, това е добра новина за света. Защото не може да има световен ред без равновесие и различност. Да искаш ред, означава да приемаш различията. Без Русия, не е възможно уреждане на кризите". Това пише бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен в своя статия във "Фигаро".
Публикувано от сайта ГЛАСОВЕ

Русия се завръща; това е добра новина за света. Защото не може да има световен ред без равновесие и различност.

Да искаш ред, означава да приемаш различията. Без Русия, не е възможно уреждане на кризите. Споразумението за ядрено неразпространение с Иран беше доказателство за това, така както и разследването за употребата на химически оръжия в Сирия през лятото на 2013 г.

След като винаги съм пледирал и действал в полза на многополюсния свят, организиран на основата на мултилатерализма, не мога да не се радвам, че Русия се изказа силно в Общото събрание на ООН. По въпроса за Украйна успокояването създава днес условията за политически процес, който изисква да се включим още по-силно. Намаляването на насилието и отлагането на изборите в Източна Украйна са положителни сигнали за постепенното прилагане на споразуменията от Минск II. Напредваме по закона за украинския федерализъм и подновяваме диалога на сътрудничество между Русия и Европа.

Русия се завръща, но в какъв свят?

Русия се завръща, но в какъв свят? Неразбирателството между великите сили е в най-високата си точка, подхранвано от предразсъдъци и недоразумения. Ние не говорим на един и същ език и не гледаме на света с едни и същи очи. Да не бъдем наивни. Светът би могъл да се раздели на два блока, единият - западен, диктуващ своите норми, без винаги да ги спазва, другият - източен, китайски, както и руски, отказващ монополите, упражнявани от Запада във валутната, финансовата, технологичната сфера. Бихме могли да се събудим с двойна финансова система, двоен интернет, може би двойна система на световно управление. Възходът на юана, новите инструменти в интернет, създаването на многостранни финансови институции също са знаци за смяна на епохите.

Залогът на сирийската криза далеч надхвърля регионалната рамка и дори въпроса за общата борба срещу джихадизма.

Решава се новият световен ред.

Жизненоважно е да се избегнат грешките в съответните ни стратегии в Сирия и Ирак. Водени отчасти от наследството и опита си, ние и днес сме изкушени да възпроизведем миналото. Това важи за САЩ, от сунитския съюз със Саудитска Арабия през 70-те г. до едностранното нахлуване в Ирак. Това е вярно също и за Франция, бившата колониална сила, исторически защитник на християните в Ориента, белязана и от опита на войната в Алжир. Това е вярно, най-сетне, и за Русия, наследник на дългогодишни традиции в Близкия Изток, защитник на православните общности, белязана от конфликтите по южните си граници, от Екатерина II до Чечения, като се мине през Съветския съюз.

Да се споразумеем за политическата рамка на нова Сирия

Ние трябва да избегнем също едно второ общо изкушение, то е да заместим регионалните актьори и да ги лишим от отговорност. Трябва да се споразумеем по общите принципи, ако искаме да пресушим чернозема на тероризма.

Първият принцип е неприкосновеност на границите, защото преразглеждането на границите Сайкс-Пико, дори и с добри намерения, ще доведе единствено до взривяване на региона.

Вторият принцип е ненамеса. Нито една велика сила не трябва да се стреми към насилствена смяна на режими, но също така и до тяхното изкуствено задържане на власт.

Третият принцип е отказът от какъвто и да е ангажимент по суша, чийто рискове от затъване всички ние познаваме с плътта си - от Алжир до двете войни в Афганистан.

В замяна на това, ние можем да проявим единство и да покажем пътя на диалога и на мира, а именно като организираме постоянна конференция за регионална сигурност, чийто гаранти ще бъдат международните сили, подновявайки формата 5+1 от преговорите с Иран, като бъдат поканени Саудитска Арабия, Турция и Египет. Ние можем да упражним приятелски натиск, Русия върху Иран, Америка върху Саудитска Арабия, като същевременно насърчим диалога между тях. Днес трябва да се съсредоточим върху уязвимите държави, понякога на ръба на разрива, като Турция или Саудитска Арабия, защото завладяването на светите места на исляма е в линията на джихадисткия прицел.

Ключът днес е да се споразумеем за политическата рамка на нова Сирия, организирайки фактическото разделение във федерална цялост. Това предполага още днес да се приближим към локален мир и прекратяване на огъня в зоните, в които това е възможно: в Хомс, Идлиб, Алепо.

Време е Европа да си върне гласа, паметта и посланието

Става дума да се дадат гаранции на малцинствата и защитата на алауитите от Русия е добре дошла. Само една колективна гаранция ще може да обезпечи сигурността в района на Дамаск, мозайка от общности, която трябва да намери modus vivendi по ливански, при липса на нещо по-добро. Това споразумение трябва, най-сетне, да установи защитени хуманитарни зони на турската и йорданската граница. Това е единственият начин да се стабилизира притока на бежанци, особено към Европа.

Това споразумение трябва да бъде наблюдавано и гарантирано от постоянната намеса на конференция за регионална  и международна сигурност с участието на всички актьори.

При липса на такова споразумение, насилието ще бъде безкрайно. Милиони сирийци ще бъдат хвърлени по пътищата. “Ислямска държава” и Асад се засилват взаимно и гангрената ще обхване останалата част от сунитския свят.

Време е Европа да си върне гласа, паметта и посланието. В този дух искам да говоря на моите руски приятели на предстоящия форум във Валдай с Владимир Путин. Защото съм убеден, че Европа ще играе ключова роля за предотвратяване на разлома на света. Нейният авторитет не се дължи на уроците по морал и на санкциите, а на изискването за диалог, на опита и на служенето за пример. Трябва да спреем с неестествените ролеви игри и най-накрая да действаме в полза на равновесието, като отидем на среща с Русия, Китай и останалата част на света.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Виновните за драмата с българските медици се готвят за Коледа, докато в Либия очакват присъди

В правителствените среди от доста време се знае за това как ще се произнесе съдът за българските медицински сестри, но това е тема "табу". Тихомълком са дадени указания да не се шуми около коледните празници, да се поотложат банкетите за управниците, да няма много шум и фоейрверки, поне до обявяване на присъдите. Това съобщиха източници от Министерството на транспорта и Министерството на външните работи.

Къде Сюлейман ал Фаси, както се назоваваше един бивш външен министър колчем кацнеше в арабските държави? Къде е този титан на мероприятията, който се изправи при едно от посещенията си в Либия на гроба на починали деца от СПИН-епидемията и се извини ?!? за заразените деца? Къде са Надежда Михайлова, Людмил Спасов, Димо Гяуров, Теодоси Симеонов, Иван Костов, Петър Стоянов сега, когато в Либия се готвят да потвърдят вече веднъж произнесените смъртни присъди над медицинските ни сестри?

Какво правеше Външното разузнаване през февруари 1999 г. в дните покрай арестите и преди медиците ни да бъдат задържани? В Докладите до президента Стоянов, премиера Костов и председателя на парламента Йордан Соколов - нямало такова събитие, за което да са докладвали от ведомството на Димо Гяуров. Нямало и намек за съобщение от хората на Гяуров в тази страна по опасността надвиснала над българките, а те, разузнавачите са били там - на работа и на заплата! Защо тези дни, когато огън и жупел се изсипа върху Националната разузнавателна служба и най вече от опозицията в лицето на Петър Стоянов, Иван Костов и сие - те се направиха на умрели лисици и дума не пророниха за огромния гаф на Димогяуровите служители да пропуснат какво се е случвало в тази държава преди и около задържането на българските медицински сестри?

Не обелиха и дума, защото служителите на Гяуров са се занимавали с всичко друго, освен с изпълнение на преките си задължения. А Гяуров замълча и никой не бе уволнен след арестите - от Гяуров никой не потърси сметка, нито тогава нито по-късно. Ето тук за този гаф на Външното разузнаване си струва да се поискат прозрачност и документи, но близките до хората на Костов журналисти мълчат. За тях такъв гаф на Външното разузнаване не съществува!

"Все пак - там има процес - коментира в един момент Иван Костов. - Помислете си какво би станало и как бихте се държали вие към чужденци, които предизвикват заразяване на стотици български деца със СПИН?" /14 юли, 200 година/.

Нима Костов намекна за вина на българките?

На въпроса имало ли е забавяне от страна на българските специални служби на информацията за ареста на нашите медици в Либия на 9 февруари - Михайлова даде следния отговор: "...в момента всеки коментар би могъл да бъде използван в ущърб на делото. Трябва да бъдат зададени много въпроси, но моментът не е най-подходящият. Ще дойде време, в което всичко ще се дебатира в публичното пространство... Ангажираността на държавата е изключително важна в един такъв политически процес, за да не помисли другата страна, че хората са изоставени".

Кога ще дойде времето, Михайлова, вече ще четат присъдите!

На 10 февруари в Посолството в Триполи се получава първият сигнал за изчезването на 23 български медици. Следват ноти, проверки, пътувания, за да се получи някаква информация за съдбата на задържаните български медици. Външно министерство не реагира - разузнаването - също. В посолството на България текат летни отпуски, отзоваване на посланика и ред необясними, тъпи действия, продиктувани от София.

На 17 февруари зам.-министърът на външните работи Марин Райков извиква спешно временно управляващия Посолството на Либия, Аяд Абудхер и иска обяснения от него за причините за ареста и мотивите да се откаже достъп до задържаните за хора от българското посолство. Следва замяна на отзования посланик с Работна група на българското Външно министерство, която да провери случая.
Всъщност не трябва да се забравя, че за арестуваните български медици правителството научава от вестник "24 часа"!

Мина време и бившият посланик в Либия, Кръстьо Илов обвини в некомпетентност Надежда Михайлова, както и в укриване данни по случая с българските медици. Обвинението остана глас в пустиня - Михайлова продължи пребиваването си в политиката. Както се казва - и непотребните са непрекъснато потребни, уви.

Защо бе отзован Илов от посолството в Триполи, защо 6 месеца България не изпрати там посланик, след като бе известно, че има задържани и несправедливо обвинени българки? Тези скандални гафове на външната министърка останаха без последствия.

Стигна се дотам, следващият посланик, Людмил Спасов да заяви, че "петимата български медици, които бяха задържани в Либия ще останат още седмица в ареста. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие" - каза Спасов. И тези лъжи и измислици останаха без отзвук - посланик Спасов говореше това, което кабинетът Костов очакваше да се чуе.

Бившият говорител на Външно министерство Радко Влайков пък обясни, че задържаните българки са свидетели и още няма повдигнато обвинение срещу тях. Да сте чували свидетели по дело да се арестуват и задържат? Едва ли.

Понякога лъжата така пасва на истината, че помежду им става нетърпимо.

Към гафовете ще прибавя и търсенето на съдействие от Соломон Паси от Еврейска организация в САЩ - еврейска организация да съдейства за процес в арабска държава! Налудничавите идеи валяха като порой върху главите на нещастните българки.

Сега всички в България сме в очакване как ще се произнесе съдът, въпреки че за мнозина е ясно. Времето показа, че световни медии, учени и организации са категорични в убеждението си за невинността на българките. Те всички непрекъснато проявяваха усилия набедените българки да бъдат освободени, с анализи, ескпертизи, изследвания.

За българските политици усилията се съсредоточиха в следното: да говорят положителни лъжи, да премълчават неудобни истини за бездействието си и най-вече да гледат собствения си охолен и безоблачен живот. За тях предстои Коледа, екскурзии зад граница, пазаруване на скъпи подаръци. Както е казал мъдрецът: "Голяма е силата на Нищото - нищо не можеш да му сториш".
 

Защо Киевската служба за управление на полетите е заповядала на полета на МН17 да се отклони от зададения маршрут, който заобикаля зоната на бойните действия в Източна Украйна.

Фредерик ЕнгдалАвторът на настоящия анализ, Фредерик Енгдал е американски икономист и независим журналист, писател и политолог. Енгдал е автор на редица книги и изследвания. Анализът му е публикуван в руското седмично издание "Съвършено секретно". Препечатваме го от сайта КРОСС

Един от най-шокиращите моменти в отразяването на катастрофата на полета МН17 (малайзийския Boeing) от страна на западните медии е липсата на сериозно и внимателно журналистическо разследване. А те впрочем би трябвало да започнат отразяването на трагедията с няколко важни въпроса, останали без отговор.

Главният въпрос е защото киевската служба за управление на полетите е заповядала на полета МН17 да се отклони от зададения маршрут, който заобикаля зоната на бойните действия в Източна Украйна. Според първите отчети на сайта FlightAware.com, проследяващ всички пътнически и цивилни полети в реално време, в четвъртък на 17 юли полетът МН17 на Малайзийските авиолинии от амстердамското летище Схипхол за Куала Лумпур (Малайзия) значително се е отклонил по височина и траектория в сравнение с всички други полети на пътническите самолети, които след началото на гражданската война в Източна Украйна са заобикаляли от юг районът на конфликта. Другите основни въпроси, пренебрегнати от Киев, администрацията на Обама и повече западни медии, са следните - защо пилотът е летял в затворено въздушно пространство? Какви инструкции, ако ги е имало, са били дадени от киевското управление на полетите към пилота минута преди трагичния взрив?

„Неопровержимите доказателства"

Авиокатастрофата на малайзийския самолетЛюбопитно е, че след първата публикация на данните сайтът FlightAware изненадващо е променил своята версия на траекторията на полета МН17. Оказван ли е натиск за промени данните? И ако да, то от кого? От НАТО? От Вашингтон? Трудно е да си представим, че натискът е бил от страна на „изолираната" Русия.

Свалени снимки от десктопа на FlightAware.com показват, че всичките 10 последните полета са минавали на безопасно разстояние южно от Донецка област, пресичайки зоната над Азовско море. И само на 17 юли трагичният полет МН17 е минавал непосредствено над Донецка област.

Повечето аргументи, представени от администрацията на Барак Обама относно това кой носи отговорност за катастрофата, се основаваха на цитати от представители на киевското правителство. Само няколко часа след свалянето на самолета службата на украинското разузнаване публикува нареченото от нея „доказателство", че самолетът е свален от сепаратистите по заповед от Русия. Това бе видео с продължителност 2:23 мин., качено в You Tube. Службата твърди, че е предоставила запис на разговор между проруски сепаратист и координаторът му Василий Геранин, за който се казва, че е полковник от Главното разузнавателно управление на Генщаба на руската армия. Те са говорили, че бил „свален реактивен самолет". Няма никакви подробности дали това е пътнически или военен самолет. При това можело е да става дума за украински Су-25, свален от опълченците няколко часа по-рано.

Всички приказки за „неопровержимите доказателства" изчезнаха от медиите, след като настойчиви специалисти по информационни технологии установиха времето и датата на качването на записа в Ютюб - видеото е било изпратено в мрежата на 16 юли 2014 г. в 19.10 ч. местно време - т.е. ден преди свалянето на самолета.

Маневри на НАТО до мястото на трагедията

Сега преминаваме към разглеждането на много интересно съвпадение. Буквално дни преди и веднага след катастрофата е имало украинско-натовски военни учения. Според данните, разкрити от бившия служител на Агенцията за национална сигурност (АНС) Уейн Медсън, Украйна и НАТО са провеждали 10-дневни военни учения „Морски бриз" с използването на радиотехнически и електронни средства за борба, самолети за радиоелектронно разузнаване от типа Boeing ЕА-18Г Glowler и Boeing Е3 Sentry, системи за ранно радиолокационно засичане на въздушни цели АУАКС (AWACS).

По данни на Медсън в ученията участвали ракетният крайсер USS Vella Gulf, оборудван със система за насочване на ракетите AEGIS. В Черно море Vella Gulf е можел да проследява полет МН17 на Малайзийските авиолинии над Черно море, както и всяка една ракета, която може да се изстреля по самолета. Освен това самолетът за електронно разузнаване (ELINT) и самолетът на АУАКС също били в небето над Черно море в момента на прелитането на МН17 над Украйна. Самолетът Glowler може да изведе от строя радиолокационните системи на всички ракети от класа „земя-въздух" (с каквато Западът твърди, че е свален малайзийският боинг). Ученията на НАТО съвпаднаха със свалянето на МН17 на 17 юли само на 40 км от границата с Русия. Кораби и самолет на НАТО са водили пълно радиолокационно и електронно наблюдение над Донецка и Луганска области. Въпросът е защо правителството на САЩ не предостави точни данни от проследяването на полета на МН17 с уточнението кога точно е летял над Украйна и откъде точно е бил свален? Може би то се бои да разкрие информацията, с която разполага, тъй като тя ще удари като бумеранг подпалвачите на войната във Вашингтон?

Американските агенции имат не само спътниковите данни за полет МН17, те имат и снимки на вероятната зенитна установка, от която е била изстреляна ракетата, свалила самолета. И на снимката ясно се виждат войници, облечени в...украинска униформа. По данни на награждавания бивш журналист от Newsweek Роберт Пери един от източниците му, който и друг път му е предоставял точна информация, му разкрил, че „американските спецслужби наистина разполагат с подробни спътникови изображения на вероятната зенитна установка, пуснала ракетата, но тази установка се е намирала под контрола на украинските правителствени войски, облечени в украинска униформа". Не обяснява ли това защо досега администрацията на Обама не е предоставила подробни свидетелства в подкрепа на твърденията, че смъртоносната ракета е била пусната от украинските „бунтовници, подкрепяни от Москва"?

Резилът на неоконсерваторите във Вашингтон

Мястото на авиокатастрофата на малайзийския боингПропагандната война срещу Русия заради трагедията с МН17 бе подета от неоконсерваторите от кръга на помощничката на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд. На пресконференция на 21 юли говорителката на Държавния департамент Мари Харф, която е и бивша говорителка на ЦРУ, попадна под град от остри въпроси на журналистите защо не са огласена откъде са „неопровержимите" доказателства. Харф отвърнала следното: „Ние знаем, ние видяхме това (доказателствата) в социалните мрежи, снимките на проруските сепаратисти, които се фукаха, че са свалили самолет...". Извинявайте, дами и господа, но говорещите снимки не са ли нещо ново?

Очевидно чувствайки натиска, на 22 юли СNN, верният защитник на интересите на Държавния департамент, публикува спътниковите изображения. Но на тези изображения, които може да се направят от всеки новак във фотошопа, няма нито едно реално или поне подобие на реално доказателство, което може да се използва при всяко независимо разследване на ООН. Накрая някои умове от администрацията на Обама организираха закрит брифинг с „неназовани високопоставени длъжностни лица". Високопоставен представител на американското разузнаване заяви на журналистите, че макар руснаците да доставят оръжие на сепаратистите, „САЩ нямат преки доказателства, че установката, от която бил свален пътническият самолет, е била доставена от Русия".

Представители на американското разузнаване признаха, че не знаят кой е изстрелял ракетата или дари по време на изстрела е присъствал руски персонал. Те не са убедени, че лицата, изстреляли ракетата, са били обучавани в Русия. Заявено бе следното: „Ние не знаем името, не знаем званието, дори не сме убедени на 100% в националността на този, който е стрелял срещу боинга.

Последното поражда учудване, защото показва, че изявлението на Барак Обама от 21 юли по националната телевизия, че самолетът е „бил свален на територия, контролирана от проруските сепаратисти в Украйна" и че Русия е обучавала сепаратистите и „им е предоставила военно оборудване и оръжие, включително зенитни установки", та това изявление се е базирало на недостоверни данни. А впрочем заради това изявление светът направи гигантски стъпка по-близо до началото на „студена война" с Русия. И вече ден по-късно (след брифинга с разузнаването) едно много високопоставено лице в администрацията на САЩ реши значително да намали конфронтацията.

Частната армия на Коломойски

Всичко това поражда логичния въпрос кой е свалил МН17? Тук вече започва буря и става наистина опасно. Районът, откъдето е изстреляна ракетата, се контролира не от проруските сепаратисти, той се намира под контрола на неонацистката частна наемна армия, организирана и въоръжена от украинския милиардер и олигарх Игор Коломойски, по някои оценки втория най-богат човек в Украйна. Той е човек на разузнавателните служби на САЩ и Израел. Има двойно украинско и израелско гражданство и ръководи своята бизнес империя от Швейцария, а не от Киев.

Впрочем, ето един интересен факт: Хънтър Байдън, синът на американския вицепрезидент Джо Байдън, е назначен за директор на украинската газонефтена компания Burisma Holdings Ltd., която принадлежи на Игор Коломойски.

През последните месеци Коломойски създаде своя собствена наемна армия, която има на въоръжение зенитните комплекси „Бук", с които се твърди, че е бил свален малайзийският самолет.

Коломойски неведнъж е заплашвал с терористични нападения рускогоезичните чиновници в Източна Украйна, включително с поръчкови убийства. Коломойски има тесни връзки с ръководството на киевското международно летище Бориспол, където според съобщенията части на вътрешните войски са завзели командно-диспечерския пункт малко преди свалянето на полета МН17.

В лична беседа шефът на тбилиското бюро на сп. Veterans Today Джефри Силвърман изтъкна възможната компанията за спътникови връзки Inmarsat да е замесена с катастрофата на МН17. Сред основните й клиенти са Пентагона и правителството на САЩ, а в компетенциите й влизат повечето международни системи за управление на полети. Според Силвърмен връзката с МН17 е била „изгубена", защото Inmarsat е изключила системите си и до ден днешен отказва да предостави данните, които има. В едно интервю веднага след катастрофата един източник, за който се знае, че е само испанец с името Карлос, разказва на онлайн новинарската служба ETN, че пътническият самолет е свален от украинските военни. Той твърди това въз основа на собствени оценки, но и на военни източници в Киев. Той разкри, че данните на радарите в Киев са били конфискувани веднага, след като е станало ясно за свалянето на пътнически самолет, а всички чуждестранни служители на диспечерската служба за въздушното движение в Киев са били незабавно уволнени. Карлос разкри още, че МН17 е бил съпровождан от два украински реактивни изтребителя три минути преди самолетът са изчезне от екраните на радарите. Сигурно никога повече няма да чуем сведенията на Карлос, защото веднага след публикацията на неговия отчет в мрежата, той изчезна, неговите акаунти в социалните мрежи бяха унищожени и вероятно никой не знае къде се намира.

Силите на Коломойски притежават съвременно оръжие, получено от украински военни арсенали или купени на черния пазар. Неговата армия се състои от редовни военнослужещи, неонацистки групировки от западна Украйна, чужди наемници, включително от Грузия, Румъния, крайни расисти от Швеция и Германия, както и бивши командоси от израелската армия. Всички те са организирани в четири батальона: „Азов", „Айдар", „Донбас" и „Днепр-1". Именно последният е виновен за палежа в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май и в сградата на милицията в Мариупол на 9 май, където загинаха няколко десетки души.

Според съществуващите данни грузинците в армията на Коломойски са обучени да управляват зенитни ракети „Бук". Предишното украинско правителство на президента Виктор Янукович ги е продала на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили, верен човек на САЩ.

Ако бандитите на Коломойски наистина са замесени в катастрофата на МН17, това обяснява защо неоконсервативното и израелското лоби в САЩ и по света, особено в медиите, толкова яростно сочи руския президент Владимир Путин, отклонявайки вниманието от Игор Коломойски.

Очевидно Коломойски има косвен достъп до висши кръгове в Министерството на отбраната, НАТО и разузнавателното ведомство на САЩ (очевидно ЦРУ).

Необходимо е да започне сериозно разследване срещу Коломойски и създадената от него международна мрежа. Но към момента явно са се провалили опитите да бъдат обвинени Русия и Путин за свалянето на МН17. Но е и съвсем очевидно, че тези опити няма да са последни.

 

Смъртта на дете обезсмисля всичко, сторено от възрастните

21 деца загинаха при израелски въздушен удар срещу ливанския град Кана. Това свидетелстват очевидци и спасители предаде Ройтерс, описвайки в свой репортаж как хората от Кана ридаят от мъка и гняв, докато се опитват с голи ръце да разровят бетонните отломки, за да достигнат все още затрупаните отдолу. 800 души цивилно население е резултатът от военния конфликт между Израел и Ливан, като жертвите са предимно цивилни - жени и деца. От израелската армия заявиха, че били предупредили жителите на Кана, че групировката "Хизбулла" носи отговорност за това, че е използвала селището като база за изстрелване на ракети срещу еврейската държава. Предупредили жени и деца? И какво са очаквали от израелската армия, жените и децата да реагират? Да се намесят, да проверят - как? Докато се разбере кой крив, кой прав - най-страшното е сторено - 21 деца се отправиха към небитието.

През декември 1975 г. израелски пилоти бомбардираха село в Ливан и убиха над 50 души. Не изложиха причина, но всички знаеха причината. По това време Съветът за сигурност на ООН се събра, за да обсъди резолюция, подкрепена от целия свят с незначителни изключения и от само едно решаващо изключение - САЩ, които наложиха вето. Резолюцията призоваваше за дипломатическо разрешаване на Израело-Палестинския конфликт. Включваше резолюция 242 и нейните формулировки за сигурност и териториална цялост и всички онези хубави неща за международно признатите граници. Засегна ги /израелците - бел. Л. М./това, че отново се говореше за Палестински национални права, което беше неприемливо за САЩ. САЩ наложиха вето на резолюцията. Година след година, та чак до днес, Щатите блокират всички усилия за дипломатическо уреждане на конфликта. Израел нямат право на вето в Съвета за сигурност, затова реагираха като бомбардираха Ливан и убиха около 50 души без предлог. Това го няма в аналите на международния тероризъм. Има и по-скорошни случаи, включително двете инвазии на Ицхак Рабин и Шимон Перес, през 1993 и 1996 ... в Ливан. САЩ подкрепи и двете... в резултат имаше много убити, стотици хиляди бяха изгонени и т.н. Клинтън трябваше да оттегли подкрепата си за нахлуването през 1996, след клането в Кана /пак там - бел. Л. М./ на над сто души в бежански лагер на ООН. Убийствата, под формата на война не са от вчера в Ливан. Израелците използваха американски хеликоптери и с тях бомбардираха и убиваха цивилни в територията на Ливан.

В Кана няма бойци на "Хизбулла", Израел бомбардира цивилни сгради и автомобили, заяви за вчера за Агенция "Фокус" испанската журналистка Моника Лейва, която в момента се намира в южното ливанско селище. "Не знаехме за разположението на цивилните граждани в Кана", съобщи електронното издание на израелския ежедневник "Маарив", цитирайки изявление на началника на генералния щаб на израелските въоръжени сили Дан Халуц, направено пред президента на Израел, Моше Кацав. Няма извинение, няма и следа от вина!

"Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня заявиха премиерът на Ливан Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс. Райс, която трябваше да пристигне в Ливан по-късно днес, е била информирана за ливанската позиция след израелския въздушен удар, отнел живота на над 50 цивилни граждани в Южен Ливан.

В Бейрут хиляди души се събраха на стихиен протест срещу израелските нападения пред представителството на ООН в ливанската столица, часове след като бе обявена смъртта на повече от 50 души в ливанското село Кана, предаде Би Би Си. Демонстрантите размахваха флагове със знака на радикалното движение "Хизбулла", призоваха за незабавно прекратяване на израелските военновъздушни атаки. Някои от протестиращите хвърлиха камъни към сградата и се опитаха да нахлуят в представителството. Тълпата премахна предните огради и запали на места първия етаж на сградата.

Френският президент Жак Ширак осъди израелските бомбардировки върху ливанското селище Кана, които доведоха до 51 цивилни жертви, включително 22 деца. "Франция осъди този неоправдан акт, който показа повече от всякога нуждата от споразумение за незабавно спиране на огъня, или в противен случай трагедии като тази ще продължат", гласят думите на Ширак. И други държави, включително и България се присъединиха към позицията на Франция.

"За повечето хора в САЩ единственото важно нещо е да имат бензин, докато са живи - каза преди два месеца прочутият писател Кърт Вонегът в интервю, взето от журналистката на в. "24 часа", Кристина Патрашкова. Вонегът продължи в интервюто: "Самият Джордж Буш казва: "Скоро няма да бъда президент" И нищо друго не го вълнува... Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него.

...Според външната политика на страната, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомни бомби срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва..."

Това са думите на Курт Вонегът, според когото "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан* е умивалник в публичен дом!"

В ръцете на този президент, на този политик е съдбата на света, съдби на хора от най-различни държави - Буш е човекът, който посочва къде ще се транспортира оръжие, къде ще се пратят хеликоптери - а от оръжие и хеликоптери за бомбардировки не може нищо добро да се очаква освен смърт. Смърт на деца, смърт на майките им, смърт на любими - сринати селища, заличени живот, надежди, мечти. Струва си Кондолиза Райс да прочете Вонегът, да потърси книгите му, интервюта. Все пак тя е човекът на Буш. Дали това е добро? И ако е - за кого?

Смъртта даже на едно дете, обезсмисля всичко, сторено от възрастните.


* Питър Пан е приказен герой, малко момче, което отказва да порасне и прекарва времето си в магически приключения. Пан е измислен от автора Дж. Бари в началото на миналия, 20 век.

 
Добрата и сигурна вест от Либия бе, че петте български медицински сестри няма да бъдат екзекутирани. И с това засега май се изчерпват добрите новини.
Оттук нататък следва най-трудното, най-дългото, мъчително очакване, което ще е следващото тежко изпитание без краен срок.

Какво съдържа споразумението на семействата на заразените със СПИН либийски деца, има ли то секретна част, кой го подписа от ответната страна и къде е мястото на българската държава в това Споразумение, какъв е нейният ангажимент? Оказва се, че тук са натрупани повече неясноти, отколкото където и да било в други документи по случая. И всяка неяснота или тайна от този документ е капан, преграда за следващи стъпки по спасяването на петте медицински сестри, наши сънароднички и палестинския лекар Ашраф.

Не кой е платил парите на семействата на заразените със СПИН деца, и не какъв е размерът на тази сума е най-важното. Важно ще се окаже дали няма да има още парични претенции от страна на Либия и в какъв размер ще бъдат те в хода на следващите стъпки по връщането на българките в родината.

И да коментираме, платената сума от над 400 милиона долара и последвалата замяна на смъртното наказание с доживотен затвор, и да не коментираме този казус, истината е, че всъщност Кадафи откупи укрепването си във властта с изплащането на тези суми в Джамахирията, като стабилизира авторитета си в очите на Европа и света.

Оттук нататък започват трудностите, най-непреодолимата от които ще е борбата с времето. Франция и други европейски държави, членки на ЕС дадоха знак и са категорични, че само освобождаването на българките може да стане повод за нормализиране на отношенията им с Либия. Предстои Никола Саркози да посети Либия, въпреки че все още няма насрочена дата, като по време на тази визита той ще се срещне с Муамар Кадафи. На тази среща неминуемо ще стане дума за по-нататъшните бързи мерки по завръщането на българките в родината, но това все още предстои във времето.
Евродепутатът Джефри ван Орден беше много остър след замяната на смъртните присъди, като заяви, че приема това, като подигравка с усилията на Европейския съюз по случая.
Засега либийските власти не са показали, че бързат да приключат случая с медиците ни и след произнасянето на Висшия им съдебен съвет запазиха мълчание.

Обнадеждаващо е, че европейски лидери, правителствени и държавни ръководители, посланици са ангажирани с делото в Либия и чакат крайната развръзка. В същото време твърде зле прозвучаха новите волни изявления на зам.-министъра на външните работи, Феим Чаушев, който се изцепи в медийното пространство с твърдението, че българките могат да бъдат помилвани от президента още на летището при завръщането им!

Какво имаме оттук нататък? Засега налице е само молба за трансфер във връзка с Договора за правна помощ между двете държави - България и Либия. Срок за отговор на тази молба няма. Затова пък има висящи дела срещу сестрите ни, които автоматично ги задържат в Джамахирията. Либийският външен министър Мохамед Шалкам каза, че преговорите за евентуална депортация ще се състоят в "законовите рамки и политически контекст" между двете страни. "В замяна на трансфера, трябва да се вземе предвид подобряването на състоянието на заразените деца и техните семейства", заяви още Шалкам.

Трансферът далеч не предполага помилване и отпадане на доживотния затвор за осъдените сестри. Връщайки се в родината, те продължават да бъдат осъдени на доживотен затвор. Дали има възможност за помилване според Спогодбата, и дали либийската страна няма да шикалкави и отлага във времето окончателното решаване на казуса - яснота за това няма и едва ли ще бъде получена скоро.

Либийската страна не може да постави условие за по-нататъшното изпълнение на доживотните присъди, заяви натовареният с юридическите тънкости по трансфера проф. Антон Гергинов. Реално трансферът може да бъде осъществен след приключване на висящите дела срещу петте медицински сестри и лекарят Ашраф. И тук пак времето е основното, с което ще трябва да се воюва. Според клаузите на двустранния Договор, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции по осигуряването на тяхно присъствие заради продължаващите производства.

България трябва да има и готов вариант за реакция и действия, в случай, че Либия поиска още парични обезщетения.
Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 г. и влиза в сила с обнародването му през 1985 г. В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и такива в съдилищата. При отказ за трансфер на лица съответната страна трябва да посочи причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна.

Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило. Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса.
В цялата схема по решаване на казуса, не трябва да се забравя, че в България има производство срещу мъчителите на медицинските сестри - дали то ще продължи, ще поиска ли Джамахирията то да бъде прекратено - това все още можем да гадаем.

"Съгласно либийското законодателство, изтърпяното досега лишаване от свобода важи единствено по големия процес, който всъщност приключи - заяви юристът проф. Александър Джеров. - По другите процеси все още няма решение и ако допуснем теоретически, че по някой от тях са осъдени, тези присъди би трябвало тепърва да се изтърпяват, поясни проф. Джеров.
Кадафи не може да се намесва по решаването на останалите висящи дела.

Ясно е, че може да бъде оказан натиск на мъчителите да оттеглят исковете си, но дали ще се намери кой в Либия да им окаже натиск и дали те ще се откажат от претенциите си - това е въпрос на време и очакване.
Ще бъде ли обвързано със случая "Меграхи" трансферирането на българките - това също е вариант, но твърде далечен и още по-неясен.
Час след решението на ВСС Държавният департамент на САЩ обяви, че не е удовлетворен и размаха пръст на Либия. Шефът на ЕК Барозу и председателят на Европарламента се възмутиха публично. Но САЩ възстановява дипломатическите си отношения с Джамахирията, Щатите имат вече договори с либийската държава за големи суми - това също не бива да се забравя. И ако от Държавния департамент размахаха пръст на Кадафи, то това бе по-скоро в една надпревара с Европейския съюз.

Родните политици, юристи и магистрати са твърде смутени от факта, че в Спогодбата няма текст за "доживотен затвор", тъй като към годината, в която е подписвана и влязла в действие, подобна присъда в България не е имало.

"Аз ще представя на либийския си колега молба за изпълнение на доживотните присъди в България" - поясни вчера Главният прокурор Борис Велчев, като наблегна на факта, че всъщност осъществяването на това завръщане и сроковете по него са много болезнен и деликатен въпрос.
И липсата на прецедент е прецедент, господа родни магистрати, нека да продължат усилията за спасение на българките.

Смърт няма да има за петте българки и палестинския лекар Ашраф. Започва най-трудната, най-дългата борба за тяхното оцеляване, което ще е мъчително и с неизвестен срок във времето. Сили и търпение - това е единствената алтернатива за българките, въпреки, че няма основание да мислим, че те все още имат сили и търпение след мъченията и 8 години, прекарани в затвора на Джамахирията.

 

Ню Йорк, на 19 септември т. г.... Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Ню Йорк:

Тя, втори път посланик в САЩ, Елена Поптодорова е „успяла да разбие една много плътна и делова програма на министър-председателя...”

Тя споделя пред сънародниците ни, че иска да каже три лични неща и се надява да бъде разбрана и извинена от премиера Борисов...

Лични? Три? Иска разбиране? Надява се на извинение?

Всъщност дали не й е достатъчно, че отново е назначена там, на този пост? Все пак и двамата са работили при Тодор Живков – Елена в по-ранен етап, Б. Борисов – години по-късно, когато Живков е свален и Елена от своя страна търси себе си в различни партии...

Идва 2001 и Симеон Борисов, когото някои наричат цар, въпреки че е партиец и бъдещ министър-председател ги „събира”: Елена П. В ролята на дипломат и Б. Борисов – като главен секретар на МВР...

Чудни са делата ти, „Господи!” казваше баба ми.

Елена Поптодорова: „В друго измерение, министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие...”

Тя е трогната от сърдечния прием, който е имала в Ню Йорк и в Америка!?

Ню Йорк не беше ли в...? Не той беше в САЩ. Докъде може да доведе вълнението човек, особено ако е Елена Поптодорова, и още по-особено ако е втори път посланик!

Да плаче ли човек, да се смее ли?

Важното е, че Елена П. е прозряла /за разлика от Тодор Живков навремето/, че „стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави..., специално тези със САЩ, са уникално необходими и полезни за бъдещето на България.

По нетрадиционен начин Елена П. представя хвалебствено гербаджията Радослав Точев: „...трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация.

Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде...

... България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене.”

Явно липсата на качествени успокоителни си е казала думата.

Елена е неудържима: „...имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения...”

Най-после съдбата взема думата на Поптодорова!

И започва да говори Той, министър-председателят! Да беше жив Живков – щеше да му завиди:

„...Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света...

... Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите!

... Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ...

... като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя!

... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.

Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...

Пълния текст на срещата препечатваме от в. „Сега”:

{edocs}b.b.-ny-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Коментарът е излишен.

 

Жан-Пиер Шевенман, съратник на президента Франсоа МитеранЖан-Пиер Шевенман e роден през 1939 г. Съратник на президента Франсоа Митеран, той е автор на управленската програма на социалистите от 1981 г. Заема последователно постовете на министър на отбраната, образованието и вътрешните работи.

Изявен критик на „Европа на технократите”, противник на признаването на Косово и на двете войни в Ирак, определян от политолозите като ляв голист, Шевенман отстоява идеята за необходимото политическо еманципиране на ЕС от САЩ.

Неотдавна научихме, че американската Национална агенция за сигурност (NSA) е подслушвала последните трима френски президенти (Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд). В резултат наблюдавахме само няколко театрално намръщени физиономии. Адекватна ли е такава реакция?

Генерал Дьо Гол щеше да се намръщи доста по-убедително. От онова време досега, най-вече след 11 септември 2001 г., бе внедрена система за всеобщо подслушване, почиваща на развитието на космическите и телекомуникационните технологии. Борбата с тази система е трудна. В цялата афера най-много ме смути ролята на BND, немското разузнаване, което е извършвало подслушвания по поръчка на NSA. Намирам, че това разделение на ролите е доста красноречиво за положението в днешна Европа: Германия е господар на икономическата, финансовата и монетарната стратегия на ЕС, но по големите политически въпроси, като отношенията с Русия например, САЩ вземат решенията. В конкретната афера с подслушванията бяхме в правото си да очакваме поне някакви извинения от американците.

Но Барак Обама се извини?

Не съвсем. Президентът на САЩ се ограничи с обещанието, че това повече няма да се повтори. За да разберем света, в който живеем, си струва да разгледаме американските подслушвания в по-широк контекст. Под претекст, че се борят с корупцията или бдят над спазването на някое ембарго, което сами са наложили, САЩ от десетина години насам си присвоиха правото да санкционират финансово компании, които не спазват американското право. BNP Paribas, Alstom, Societe Generale и Credit Agricole станаха жертва на тази практика. Правото на САЩ да налагат екстериториално собственото си законодателство и да наказват компаниите „нарушителки” упражнява парализиращ ефект върху нашите банки. Много от тях се опасяват да не им бъде отрязан достъпът до американския пазар. В резултат това поражда глобална система за феодализация. Американците създадоха много сложна схема за екстериториално санкциониране, която принуждава чуждите компании да приемат като васали международния ред, който Вашингтон налага като суверен. Навремето европейците все още оказваха някаква съпротива. След 2000 г. Доминик дьо Вилпен, Джак Стро и Йошка Фишер (респективно министри на външните работи на Франция, Великобритания и Германия) се опитваха да смекчат санкциите спрямо Иран. Но усилията им бяха опропастени от раболепната политика на Саркози.

Как си обяснявате това покорство пред САЩ? Икономическата мощ ли позволи на Вашингтон да наложи политическата си воля?

Парализата на нашите компании започва на ниво банки. Когато финансирането на дадена сделка изглежда рисково поради възможните американски санкции, банките отказват да го кредитират. Въздържащият ефект е видим в отношенията с Москва. Знаете ли, че през 2014 г. френският износ за Русия се срина от 9 на 6,7 милиарда евро? През първото тримесечие на 2015 г. регистрираме нов спад с 33% спрямо същия период на миналата година. Чрез своята икономика, която се равнява на една пета от световната, но най-вече чрез долара, който си остава референциалната световна валута, САЩ си присвоиха правото да контролират световната икономика чрез лоста на своето правосъдие.

Вие констатирате как компаниите и политиците фактически се съобразяват със санкциите. Но как това може да бъде променено?

Най-напред трябва да осъзнаем, че Европа не е просто предавка на американските санкции, които САЩ налагат по свои критерии, а те невинаги съответстват на нашите. В украинската криза, която можеше да бъде избегната, ако Украйна не бе поставена пред абсурдната дилема „ЕС или Русия”, Франция се опита да реагира, като създаде така наречения „Нормандски формат”. Той доведе до двете споразумения от Минск за прекратяване на огъня. Но договореностите от Минск II не се спазват, защото Украйна отказва да приложи политическите споразумения, които предвиждат избори в рускоезичните региони и конституционна реформа, която ще позволи децентрализацията на властта. И, не щеш ли, налагаме санкции върху Русия! Това е подигравка с разума! Европейският съвет удължи санкциите без много-много да дебатира на 29 юни. Тази феодална зависимост трябва да бъде оспорена. Международният ред вече не е егалитарен като установения след 1945 г. В ООН всички страни са равнопоставени освен в Съвета за сигурност, където пет от петнадесетте страни са постоянни членки. Тази международноправна схема се разпадна. Но западният ред, който я замести, всъщност има един сюзерен: САЩ.

Германия е господар на икономическата, финансовата и монетарната стратегия на Европейския съюз, но по големите политически въпроси като отношенията с Русия например, САЩ вземат решенията.

НАТО не измести ли ООН?

НАТО се стреми да измести ООН. А здравият смисъл диктува да съхраним ООН като рамка, защото Студената война приключи и вече можем да водим разумен диалог с Русия и Китай, както това се случи по повод унищожаването на химическия арсенал на Сирия. Но в Украйна американците запалиха пожар между ЕС и Русия. Те търсят да възпрепятстват политическата еманципация на Европа и възможността й да намери алтернатива на енергийната си зависимост от Персийския залив, който е под американска протекция. Но „Ислямска държава” е опасност, която грози ЕС, САЩ и Русия едновременно, освен самото арабско население, разбира се, което е неин заложник. Това е проблем, който налага сътрудничество между споменатите страни.

Какъв е вашият анализ на проблема „Ислямска държава”? Съгласен ли сте с френския премиер Манюел Валс, който говори за „война на цивилизациите”?

Манюел Валс използва терминологията на американския политолог Самюел Хънтингтън, но често забравяме, че той не препоръчваше сблъсък между цивилизациите, а целеше тъкмо да го предотврати. Ние не сме изправени пред враждебна цивилизация, а срещу тероризма. Първите му жертви са самите мюсюлмани. Разломите и враждите в арабско-мюсюлманския свят имат дълбок корен. След рухването на Османската империя историческото поведение спрямо Запада се канализира по два пътя. Първият е модернистки, либерален и социалистически: негови въплъщения са Насър и партията БААС. Вторият е този на „Мюсюлманско братство”, учредено през 1928 г. от Хасан ал Банна. По-късно в неговия фарватер ще възникне революционният салафизъм на Ал Кайда и „Ислямска държава”. САЩ имат съществен принос в разпалването на уахабизма, който е благодатната почва на салафизма. От своя страна Франция до войната в Ирак от 1990 г. неизменно привилегироваше модернистките режими. Двете войни в Залива разтуриха държавата Ирак и доведоха на власт в Багдад шиитското мнозинство. Правителството на Ал Малики водеше дискриминационна политика спрямо сунитите в Западен Ирак. Така сунитите, които бяха свикнали да играят ръководна роля в страната от възшествието на Хашемитската династия през 1921 г., бяха тласнати в ръцете на Ал Кайда и „Ислямска държава”.

В Украйна американците запалиха пожар между ЕС и Русия

Как трябва да реагираме на „джихадистката пандемия” (по думите на ислямолога Мохамед Аркун), която вече е на прага на Европа?

Досега Франция успяваше да опази Магреба от „нарастващите неволи” в Близкия изток, за които генерал Дьо Гол предупреждаваше още през 1967 г. Трябва да си признаем, че войната на Саркози срещу Либия на Кадафи беше безумие, което единствен аз изобличавах навремето. Днес напрежението се разпростира и върху Магреба. Злочестият Тунис отнесе два атентата за три месеца. Все по-разтревожен съм за Алжир, където въпреки усилията на властите нарастват междуплеменните вражди. Затова спешно трябва да преформулираме френската политика към арабско-мюсюлманския свят на базата на мъдростта и разума.

Вашият прочит на гръцката криза?

Проблемът не е в Гърция, а в еврото. За жалост настроенията не са дозрели до идеята да се замести единната валута с обща валута. За да съм ясен: винаги съм бил на мнение, че единната валута има вроден порок, който тегне върху нея също като първородния грях върху човека.

Тоест?

Порокът е в това, че еврото поставя в една кошница страни с много различни икономики, култури и исторически ориентири. ЕС е съставен от нации. Това не са САЩ, които при конституирането си обединяват 13 британски колонии. На континента живеят над 30 народа. Затова грешката предшества дори създаването на еврото.

Вие наричате това „грешката на г-н Моне”.

Да. Методът на Жан Моне се състои в това да постави народите пред серия от свършени факти, които да доведат до „нарастваща солидарност между европейските народи”, по думите на Робер Шуман. Нима някой би възразил срещу „нарастващата солидарност между европейските народи”?! И аз я подкрепям. Но в логиката на Жан Моне това трябваше да се постигне с постепенна необратимост, през главата на националните държави, като на Еврокомисията се резервира законодателната инициатива и правото да регламентира. Така бе създадена Европа на технократите, която измести Европа на нациите. Еврото трябваше да доведе до фактическа конвергенция на икономиките. А се получи обратното: икономиките се развиват центробежно. Не само Гърция се раздалечава от Германия, но и Франция.

А как следваше да постъпим?

Вместо единна валута да въведем обща валута. Така държавите щяха да съхранят своите валути на националните си територии и да ползват обща валута навън. Знаете ли как бе взето това решение в полза на единната валута? При разговор между президента Митеран и премиера Береговоа през 1989 г. Вторият обяснява на първия, че има два варианта: единна и обща валута. „Кой подкрепя общата валута?” – пита Митеран. „Англичаните” – отвръща Береговоа. „А кой е за единната валута?” „Германците и всички останали” – отговаря премиерът. „Тогава подкрепете формулата на мнозинството”, отсича Митеран. А какъв е резултатът? От 2007 г. насам БВП на Франция се свива. Този на Италия е намалял с 9%. В Испания и Португалия с 15%. В Гърция с 25%… Единната валута в отсъствие на коригиращи механизми, които Германия отказва да приеме, задълбочава пропастта между произвеждащите и богати региони и бедните райони, които затъват във все по-дълбока бедност.

Значи ли това, че оставането в еврозоната ще навреди на Гърция?

Ако държим Гърция да остане в еврозоната, трябва да намалим дълговото й бреме с една трета, защото за Атина е невъзможно да изплати дълг, който възлиза на 177% от БВП. Но кредиторите биха ли се съгласили? Напомням, че това са държавите. Частните кредитори, най-вече германски и френски банки, прибраха парите си още през 2010 г., когато Париж и Лондон одържавиха дълга. Уви, европейските институции отказват всякакво предоговаряне на дълга.

Защо? Идеологически ли е отказът им?

Северните страни често се държат затворено, с намерението да предадат урок на южняците от така наречения клуб „Медитеране” (Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция). Има и едно второ решение на кризата: „приятелско оттегляне” на Гърция от единната валута при съхраняване на връзката с еврото. Сиреч обезценката на гръцката валута с 30%, което ще възвърне конкурентоспособността на гръцката икономика, без да налага провеждането на непоносима и безперспективна политика на затягане на коланите. Гърция ще се сдобие с евродрахма, която ще възвърне конкурентните й предимства, най-вече ако ЕС й помогне да поеме първоначалния шок от поскъпването.

Вие сте поклонник на Клемансо, чийто бюст стои на бюрото ви.

Така е. Но особено ценя максимата на френския дипломат Пиер-Мендес Франс: „Няма политика без риск, но има политици без късмет”. Мисля, че ниските лихви, слабото евро и евтиният петрол няма да траят дълго. Задачата, която си поставям, е много амбициозна: да се намери нов модел на управление на мястото на неолибералния, маскиран като проевропейски, чийто провал вече е очевиден за всеки европейски гражданин.

сп. „Мaриан“, превод: a-specto

Публикация на https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/14/99592952/

 

Протести срещу амнистията, искане за връщане на медиците дръпнаха високия градус на щастие, който на 24 юли заля България и Европа

Нямаше и ден от мига на щастие от завръщането и помилването на българските медицински сестри и палестинеца Ашраф и дойде новината на Ройтерс, че семействата на заразените със СПИН либийски деца са осъдили решението на президента Георги Първанов да помилва шестимата медици, завърнали се предишния ден в България след осем години в либийски затвор. В гнева си те са призовали и Триполи да скъса връзките си със София, предаде Ройтерс. Либия трябва да изгони всички българи и български фирми, както и да поиска чрез Интерпол повторен арест на медиците, за да си излежат присъдите, бе посочено в изявление на Асоциацията на семействата.

В същото изявление семействата осъдиха "пренебрежението на българския президент към международното право и към кръвта на заразените деца".
Семействата на заразените с ХИВ либийски деца призоваха правителството на Джамахирията да прекрати дипломатическите си отношения с България, да депортира всички български граждани от Либия и да прекрати сътрудничеството си с български компании, предаде РИА Новости. Те настояха Интерпол отново да арестува българските медици, обвинени за заразяването на над 400 либийски деца с ХИВ, които бяха осъдени на доживотен затвор, а след това помилвани в България.
В изявление на семействата се посочваше, че те са "недоволни и възмутени от безразсъдството на българските власти, които са помилвали медицинските сестри".

АФП припомни, че семействата на заразените със СПИН либийски деца - общо 438, 56 от които починаха, миналата седмица се отказаха от смъртните присъди срещу медиците в замяна на обезщетения от 1 милион долара за всяко дете.
В съобщенията за изразеното недоволство от страна на семействата на заразените деца бе спестен фактът, че всъщност нормално правосъдие по отношение на петте българки нямаше.
Спестено бе и това, че рекетът, на който Джамахирията подложи Европейския съюз и България показа на всички, че става дума не за правосъдие, а за най-елементарно изнудване от страна на държавното ръководство на Либия.

Семействата изразиха възмущение от помилването, но когато получаваха пари на ръка за болните деца - възмущение липсваше.

Варно е, че с тези плащания, с новите дипломатически реалности, които Кадафи успя да извоюва на гърба на осъдените на смърт българки, с трикратно потвърдени смъртни присъди, заменени с присъди до живот либийският диктатор заздрави властта си. И за това оцеляване на Кадафи във властта бе платена сума от близо половин милиард долара.
За заздравяване властта на диктатора се очаква още и освобождаването на Меграхи, лечението на заразените деца, уреждане на здравната страна на въпроса.

В цялата тази плетеница от динамични събития някак встрани остана изясняването на вината за СПИН-заразяването, което категорично не бе деяние на българските медицински сестри.

Никой не повдигна и изясни на възмутените семейства, че един диктатор ги води за носа, за да не падне от власт, принасяйки в жертва живота на пет българки и един палестинец.
Никой не поясни, че всъщност тази вина, която е в основата на всички спорове и събития е в резултат на ниската хигиена в болниците на Джамахирията.
Никой не посмя да уточни, че е твърде вероятно и други деца, майки и граждани са били заразени, поради липсата на консумативи, ниските изисквания за елементарна болнична хигиена в болниците на Либия.

Ще мине време и ще стане ясно, че има още много заразени, които нямат нищо общо с пребиваването на българските медицински сестри в системата на здравеопазване на либийската държава. Това тепърва предстои, така че възмущението на семействата на заразените деца във всички случаи ще трябва да пренасочи гнева си в друга посока.

За тези семейства е без значение фактът, че българките са били зверски измъчвани, че някои от тях са били насилвани, че докато са траели мъченията са правени опити за самоубийства в отчаяние от нечовешките изтезания.

Мъката за деца е нещо неописуемо, загубата на дете е кулминацията в скалата на човешките болки и страдания, но те не бива за замъгляват разума с едни или други претенции за прекратяване на всякакви отношения на Джамахирията с България. Не бива да настояват за депортиране на всички български граждани, пребиваващи в Либия и да поставят условия за спиране на всякакви връзки в българските фирми и компании.

Абсолютно основание затова има и българската страна, въпреки че държавата ни формално не е страна в двустранното споразумение със семействата. Ето защо звучи твърде прибързано, да не кажа и недостойно да се предлага от българския премиер опрощаване на външния дълг на Либия - все пак нито държавата, а още по-малко пък сестрите са виновни, за да се предлагат подобни екстри на либийците.

Премиерът Сергей Станишев каза, че опрощаването на либийския дълг към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази".

По данни на Министерството на финансите към 16-ти юли дългът на Либия към България е 56 635 373 долара. Само главницата е 20 359 493 долара. Дългът е натрупан в периода 1984-1989 г. Така че, ако бъде опростен този дълг, реалният принос към фонд "Бенгази" от страна на България ще бъде около 57 млн. долара.

"Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена", заяви Станишев и допълни, че ангажиментите ще продължат и занапред. България се ангажира със сериозен принос към международния фонд от съпричастност към съдбата на заразените деца и семействата им. Това е хуманитарен акт, а не откуп, подчерта Станишев.
България се разграничи от обезщетенията, изплатени на семействата на заразените деца, тъй като обратното би означавало признание на вина по току що завършилия СПИН-процес.

Крайно време е семействата на заразените деца да прогледнат и осъзнаят, че всъщност Кадафи дърпаше конците в тази осемгодишна драма. Много точно в този смисъл се изрази и вестник "Гардиън": Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръвопреливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно партньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото."
Вярно е, че когато бяха изплатени по един милион долара за заразено дете, говорителят на семействата на заразените деца Идрис Лага заяви, че получаването на компенсациите означава, че по този начин те се отказват от настояването си за изпълнение на смъртните присъди. Но нима семействата така разбират правосъдието - плащаш и не умираш, независимо, че си невинен. Къде бяха шокираните семейства, когато в деня на освобождаването и завръщането на българските медицински сестри, либийският лидер Муамар Кадафи благодари на емира на Катар, шейх Хамад бен Халифа ат Тани, за ролята му в уреждането на случая с българските медици, както предаде либийската агенция ДЖАНА, цитирана от Франс прес.

"Платено за уреждане на случая" - това бе формулировката за либийско правосъдие и няма как семейства на заразените деца да не са я чули. Защо тогава не се впечатлиха, защо не се възмутиха - заради получените пари, или заради участието на Муамар Кадафи?
Защо не се шокираха семействата, когато стана ясно, че е подписан Меморандум за нормализация на отношенията между ЕС и Либия, документ, подписан от еврокомисаря Бенита Фереро- Валднер, с който ЕС ангажира Международният фонд "Бенгази" да прехвърля на Фонда за икономическо и социално развитие суми, събрани в рамките на споразумението за финансиране, подписано на 15 юли т. г.. Според член първи общата стойност на тези суми възлиза на 598 милиона либийски динара. В член втори на меморандума се казва, че ЕС гарантира лечението в европейски болници на либийските деца, които се нуждаят от специализирани грижи, като финансирането на това лечение ще бъде осигурено от фондове на ЕС и на държавите членки. Пак според член втори на меморандума, Франция се ангажира да оборудва новата болница в Бенгази и да допринесе технически за нейното пускане в действие.

Т. е. правосъдието отстъпи на политическата сделка, каквато явно бе още в началото тази съдебна афера. Разбраха го всички, само потърпевшите не пожелаха да го осъзнаят. Този меморандум се превърна в част от процеса на връщането на Либия в международната политика, след като десетилетия бе определяна като враг на Запада.
Така в края на процеса срещу българките бе налице чистата политическа игра, голяма част от която се оказа държавният рекет на либийското ръководство спрямо ЕС и съдбата на пет невинно осъдени жени. Това не бе ли достойно за възмущение и шок сред семействата на заразените деца? Къде бе шокът, когато стана ясно, че казусът с българските медици и заразяването на децата в болницата в Бенгази бе юридически, политически, морален, икономически и международен, но не и дело, приключено достойно от уж независимият съд на Джамахирията. Май нямаше шок.

Всъщност независимо, че българските медицински сестри и Ашраф се завърнаха в България, независимо, че те бяха помилвани от държавния глава, случаят със СПИН-процеса не е приключил. Това е абсурдната ситуация, в която се озова държавата ни, след голямата радост от освобождаването на медиците.

Абсурдна, защото сестрите бяха принудени да приемат и подпишат, че искат милост /при липса на вина!/ и че се отказват от претенции към либийската държава. Този пренеприятен факт хвърли своята сянка върху крайния резултат на либийския казус. Към него се прибавят и милионите, които бяха платени, отново след като е ясно и недвусмислено, че вина у българките по отношение на заразените деца - няма.
Либия уреди европейските си отношения /след признанието, което получи в ООН благодарение на Соломон Паси - бел. Л. М./. Така на финала България е пренебрегната, някак встрани от събития, които пряко засягат нейния авторитет, изместена умело от пазарлъците на един диктатор и уж опозиционно настроения му син, което едва ли се компенсира от членството ни в НАТО и ЕС. Протестът на семействата на заразените деца, изразен официално навежда на мисълта, че е твърде вероятно неприятностите по помиловките на сестрите и Ашраф да не спрат дотук. Въпреки правотата в коментарите на българските юристи, че президентът на България е в правото си да помилва медиците.

От тук нататък сигурността на работещите и пребиваващи по една или друга причина в Либия българи е под въпрос.
България в лицето на изпълнителната власт бе поставена в неизгодната позиция да рискува да води преговори с един диктатор, който днес е на власт, но твърде вероятно е опозицията да намери начин на го отстрани от управлението на Джамахирията.

За лош късмет, точно в града на опозицията на Кадафи - Бенгази бяха заразени деца със СПИН, точно там се вдигнаха на протести срещу българките с искания за смърт. Така че съвсем резонен е въпросът: какво губим, като спечелихме една трудна и изстрадана свобода. Въпрос, на който трудно биха намерили отговор в изпълнителната власт.
"В случая с българските медици става дума по-скоро за шантаж, отколкото за тероризъм, смята френският историк и специалист в изследването на държавния тероризъм Жерар Шалиан. - Този случай позволи на Либия да възстанови дипломатическото си целомъдрие", заяви той в интервю за френския вестник "Експрес".

На въпрос може ли да се говори за държавен тероризъм в случая с българските медицински сестри, Шалиан отговаря: "В известна степен. В него обаче виждам по-скоро вид държавен шантаж, дори рекет. Държавният шантаж несъмнено е по-слаба форма на насилие в сравнение с държавния тероризъм. При него има присъда, но не и изпълнение".
Шалиан цитира определението на най-големия според него жив специалист по тероризма - британецът Пол Уилкинсън, че мъченията са индивидуализирана форма на терора и всяка държава, която си служи с тях, може да бъде смятана за терористична.
Този интересен поглед върху събитията около либийския казус навежда на мисълта, че все за България още има шанс да промени бавно, твърдо и постепенно образът, който й изгради Кадафи, забърквайки я в нечистоплътните си игри и шантаж. За целта обаче е задължително да не забравяме колко ощетена в морален план се оказа държавата, излизайки от трудната битка за шест човешки живота.

Либия излезе от битката в бяло и с много дивиденти, докато изчистването на образа й хвърли петна върху авторитета на българската държава, които ние трябваше да очакваме, когато започна битката за спасяването на медиците.
Независимо какъв ще бъде отзвукът от тук нататък по казуса - България не трябва да сваля летвата, която бе вдигната от влизането й в ЕС. Дотук в битката с Кадафи беше Европа с Германия, Великобритания и Франция - оттук нататък ще трябва да се освободим от рамото на ЕС и да поемем сами своя кръст до окончателното затваряне на страницата по приключилия СПИН-процес.
Тя все още е отворена...

 

САЩ воеват в много страни под предлог, че защитават националните си интересиВойната като ключов инструмент на американската геополитика

Според покойния върховен съдия и постоянен представител на САЩ в ООН Артър Голдбърг, "дипломатите подхождат към решаването на всеки въпрос с отворена уста". Точно така стоят нещата в ООН, където всичко се определя от парламентарното позьорство и неговия "злобен близнак" - декларативната дипломация. Същността на дипломацията обаче не е в празните приказки, а в търсенето на общи позиции, а за целта е необходимо внимателно и непредубедено да се вслушваш в това, което говорят другите и да наблюдаваш онова, което те правят, и след това да действаш по съответния начин.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Същността на дипломацията е в това, как държавата прокарва своите интереси и решава проблемите си с другите страни, минимизирайки употребата на сила. Дипломацията е противник на силата и привърженик на вътрешното спокойствие и просперитет. Тя съдейства за прокарването на взаимноприемливи механизми за съвместно съществуване на различни гледни точки и култури.

Дипломацията представлява трансформацията на националната стратегия в действена тактика, с цел получаване на определени политически, икономически и военни предимства, без използването на сила. Тя е своеобразен преден пост на националната отбрана. Провалите и пропуските на дипломацията обикновено водят до войни и до всички тежки последици, които тези войни носят на нацията.

Дипломацията обаче не е просто алтернатива на войната. Тя не приключва с началото на войната. Всъщност, когато войната се превърне в необходимост за регулирането на отношенията с други държави или народи, именно дипломацията трябва да трансформира резултата от военните действия в плоскостта на съгласуваните корекции в отношенията и да работи за създаването на един по-устойчив и ефективен свят, в който победените се примиряват с поражението си, а следвоенният ред се стабилизира. Следователно, от всяка гледна точка, дипломатическите умения се оказват жизнено важни за мощта, властта, богатството и просперитета на нацията и държавата.

По своята същност, дипломацията представлява умела и добре премислена стратегическа активност. Тя е призвана да промени обстоятелствата, представите и параметрите на международните проблеми така, че да намери допирната точка между егоистичните интереси на другите държави и собствените национални интереси и да убеди останалите, че е в техен интерес да действат така, както иска твоята собствена държава. При това е много важно да се демонстрира, че съобразявайки се с тези правила, противниковият играч не изглежда в очите на останалите (а и в собствените си очи) като държава, капитулираща пред друга държава или пред нечии чужди интереси. Тоест, същността да дипломацията е да накараш другите да играят твоята игра.

Съдейки по развитието на ситуацията след края на студената война, днес САЩ не разбират правилно дипломацията и не са наясно, как да я практикуват. В настоящата статия ще се опитам да анализирам някои вкоренили се в американското съзнание убеждения и навици, заради които САЩ през последните години толкова неумело реализират външната си политика, а също, дали и как това би могло да се промени

Външната политика на САЩ след края на Студената война

Разпадането на Съветския съюз освободи американците от страха им от ядрен Армагедон и оттогава насам външната политика на САЩ се основава почти изключително на икономическите санкции, военния натиск и откритото използване на сила. Разбира се, тези мерки съвсем не са единствените в арсенала на традиционното държавно управление. Въпреки това, американците вече не искат да привличат другите със силата на добрия пример и учтивото убеждаване, опиращи се на националния престиж, покровителството, изграждането на институции и стимулирането на желаното поведение. За Вашингтон използването на сила се превърна в първия, вместо да е последния, инструмент на външната политика. Ние, американците вече свикнахме да използваме принудата, упражнявайки натиск върху другите държави, независимо, дали те са наши съюзници, приятели, противници или врагове.

За мнозинството от американския политически елит огромната военна мощ и икономическите лостове за влияние на САЩ се превърнаха в оправдания за отказа от методите на убеждението за сметка на силовия натиск върху непокорните чужди държави да не си позволяват "да излизат от редиците". Америка по навик реагира на всевъзможните предизвикателства с дрънкане на оръжие, а не с дипломатически инициативи, целящи решаването на проблемите, породили въпросните предизвикателства. Този подход обаче ни прави по-зле, а не по-добре защитени, да не говорим, че обременява бъдещите поколения американци с огромен вътрешен дълг. Той дезорганизира нашите съюзници, но не сдържа враговете ни. Той дестабилизира цели региони, увеличава броя на противниците и ни отдалечава от нашите приятели.

Южна Америка вече не се съобразява с нас. Русия отново е настроена враждебно. Европа се съмнява в здравия ни разум, очевидно се безпокои от нашата войнственост и се дистанцира от нашето лидерство. Разпадащият се Близък Изток излъчва отмъстително презрение към Съединените щати. Африка ни игнорира. Стремежът на САЩ за сближаване с Индия не намира нужния отклик. Китай очевидно вече е стигнал до извода, че сме непримиримо враждебно настроени към неговия възход и концентрира усилията си за да противодейства на реалните или мними американски опити да бъде "обкръжен". Япония пък си припомня самурайските традиции. Някои твърдят, че всички противници на Америка работят против нас, защото не сме достатъчно твърди  в подходите си към международните отношения. Тоест, за да ни възприемат насериозно и за да бъдем ефективни, трябва да бомбардираме, обстрелваме и да ликвидираме с помощта на безпилотни летателни апарати, онези, които не са съгласни с нас, без оглед на "косвените жертви". На практика обаче, с действията си САЩ доказват единствено, че ако демонстрираш пълно безразличие към интересите на останалите и разчиташ най-вече на натиска, можеш само да отблъснеш всички от себе си.

Никой не се съмнява във възможностите и готовността на американската армия да произвежда "шок и ужас" извън границите на страната. Във Виетнам, Кувейт, Афганистан, Ирак и на много други место, американците нееднократно доказваха военно-политическото си ожесточение и готовността си да нанасят колосални щети на онези чуждестранни държави, които сме нарочили за свои противници. Няма никакви съмнения относно "твърдостта" на американците, там нещата са ясни. Въпросът обаче е друг, а именно - достатъчно разумна ли е нашата политика и дали съпровожданите с привлекателна за американското общество реторика военни планове са онази стратегия, която може да промени света така, че повече да съответства на нашите интереси и ценности?

През последните години САЩ унищожиха огромен брой хора в хода на различни войни и антитерористични операции, включително с използването на безпилотни летателни апарати, в Западна Азия и Северна Африка. В хода на военните си кампании, проляхме кръвта и провалихме живота на много от собствените си военни, освен това отслабихме американската икономика, използвайки за военни цели толкова необходимите и инвестиции. Тази демонстрация на американската мощ и решимост причинява огромна болка и страдания на населението на другите държави. Тя обаче не сломи нашите противници и не ги подчини на волята на САЩ. С действията си не успяхме да укрепим своята сигурност и тази на нашите съюзници. Действайки по суша, въздух и вода, ние само умножаваме редиците на враговете си, усилваме ненавистта им към нас, както и заплахата за САЩ, техните граждани и приятелите им в чужбина.

Пример за това, доколко милитаризирана е визията ни за света, е реакцията на американския политически елит на постоянните провали, съпътстващи използването на сила, която не води до желаните резултати. Този елит твърди, че със сигурност бихме постигнали успех, ако бяхме действали по-решително и се обявява за използването на още по-голяма сила. Истината обаче е, че действията на нашата армия не попречиха на динамичните промени в глобалния и регионален баланс на икономическите, военни и политически сили. И няма никакви основания да смятаме, че една още по-войнствена стратегия би гарантирала по-добри резултати. Повечето американци го съзнават и се отнасят все по-скептично към неоконсервативните планове, които военно-индустриалният комплекс се опитва да наложи на нацията, освен това се съмняват, доколко разумно е да залагаме на съхраняването на бързо разпадащия се световен ред, формирал се след студената война.

Политическата култура на всяка нация е продукт на историческия и опит. В своята политика за национална сигурност, американците, подобно на някои други нации, се ръководят от непроверени и предубедени концепции, формирани на основата на спецификата на собствената ни история. В своята съвкупност тези убеждения формират своеобразна подсъзнателна доктрина, превърнала се в догма. В момента огромен брой учени и изследователи си изкарват хляба, анализирайки начините за практическото прилагане на тази догма от Департамента по отбраната на САЩ. Те създадоха в интерес на военно-индустриалния комплекс цяла интелектуална надстройка, под формата на огромен брой тези и идеи, обосноваващи принудата и използването на сила в американската външна политика. Истината е, че никой не може да разчита на средства от Държавния департамент по отбраната за разработването на по-малко силови подходи към международните отношения. Пентагонът пък няма нито средства, нито желание да оправдае съществуването си и да затвърди ключовите си функции, разработвайки една не толкова "силова", а по-скоро дипломатическа доктрина.

Американците са прави, вярвайки, че страната им е изключителна. Освен всичко друго, опитът ни в сферата на въоръжените конфликти и разбирането ни за взаимната връзка между използването на сила и дипломацията, са уникални - някой би могъл да ги определи дори като аномални. Същото може да се каже и за отношението ни към войната, мира и международните отношения.

Войната като ключов инструмент на американската геополитика

Войната е последният аргумент в отношенията между държавите и нациите. Понякога нейна цел е завладяването и подчиняването на населението. Най-често обаче, войната е средство за премахването на реални или мними заплаха, за възпиране на агресия, за възстановяване на силовия баланс, принуждаване на противника към подчинение по въпроси, касаещи промени на границите или промяна на агресивното му поведение. И тъй като войната приключва едва, когато победеният признае поражението си и започне да се приспособява към новите обстоятелства, войните между повечето народи обикновено завършват с преговори, целящи трансформацията на резултатите от бойните действия в съгласувани политически механизми, установяващи нов и стабилен ред. Войните на Америка обаче се развиват по друг начин. Така, по време на Гражданската, на Първата и Втората световна и дори на студената война, основната цел на САЩ не е трансформацията на отношенията им с противника, а неговата "безусловна капитулация", т.е. мира, натрапен на победената нация без нейното съгласие, и последващото и морално, политическо и икономическо възстановяване. Малките войни през ХХ век не промениха алергичното неприемане от страна на Америка на модела на войните с ограничени цели. САЩ успяха да постигнат само "равен резултат" в Корея, където и досега не съумяват да превърнат примирието от 1953 в истински мир. Ние загубихме във Виетнам. В Гранада през 1983, в Панама през 1989 и в Ирак през 2003 наложихме на победените смяна на властта в съответните страни, но не и условия за прекратяване на войната и установяване на траен мир.

Ето защо американците не разполагат с актуален опит от завършване на войните по пътя на преговори с победените от нас, макар че това е своеобразна норма в цялата история на човечеството. Националната ни "хроника на събитията" внушава, че успехът в една война означава смазването на противника до такава степен, че веднъж завинаги да го лишиш от чувството за собствено достойнство, да му откажеш сериозно отношение, както и правото да участва в изграждането на новия световен ред. Ние, американците обикновено планираме войните си като кампании, преследващи чисто военни цели и на практика не се замисляме, до какви промени в международните отношения може да доведе приключването на военните действия, или пък, как да се възползваме от благоприятните политически възможности, които би могло да ни осигури използването на сила. По правило, ние не уточняваме целите на водената от нас война и не планираме преговори, целящи постигане съгласието на победения противник да приеме нашите условия в името на прекратяването на военните действия.

Именно заради липсата на ясно дефинирани военни задачи по време на бойните операции на САЩ, нашите политици могат с лека ръка да променят целевите си ориентири. Пак затова нашите войни почти неизбежно водят до постепенното изместване на поставените задачи. Американските въоръжени сили се стремят към постигането на променливи цели, които никога не се конкретизират и не стават ясни и определени. Но след като победата няма ясни очертания, американските войници, моряци, летци и морски пехотинци никога не са наясно и, кога са изпълнили задачата си и могат да напуснат бойното поле.

Заради този навик пред армията да не се поставят конкретни политически цели, водените от САЩ войни са в много по-малка степен "продължение на политиката с други средства" (както твърди Клаузевиц), а представляват най-вече жесток и директен начин да бъде наказан врагът. При това ние не разполагаме с ясна визия за това, как да принудим противника си да научи уроците, които искаме да му дадем, само с помощта на тоягата. Хроничното подценяване на условията на приключване на войната води до това, че победите на САЩ на бойното поле много рядко (обикновено никога) не се трансформират в споразумения, гарантиращи на победителя наистина траен мир.

Американските въоръжени сили много професионално и изключително ефективно унищожават военната мощ на нашите противници. Само че надеждите им, че политическите лидери ще се възползват от удържаните победи, почти никога не се оправдават, което поражда у тях голямо разочарование.

На свой ред въпросните политически лидери почти винаги са неопитни аматьори, попаднали във властта благодарение на порочната система на разпределяне на държавните длъжности според оказаните услуги. Тяхната неопитност, теориите на силовата дипломация, които са им преподавали в университетите, традиционният разрив между американската дипломация и операциите на военните и изключително милитаризираната ни политическа култура се наслагват едни върху други, в резултат от което американската дипломации бездейства, точно когато е най-необходима, т.е. след края на военните действия.

Така, победата ни във войната от 1991 за освобождаването на Кувейт така и не доведе до налагането на Саддам Хюсеин на онези условия, при които той би могъл да съхрани имиджа си и своята чест. Вместо това, САЩ едностранно се обърнаха към ООН, предлагайки и да приеме обширна резолюция, съществено ограничаваща иракския суверенитет, предвиждаща осъществяването на инспекции, плащането на репарации и демилитаризацията на част от иракската територия. Естествено, Саддам сметна, че не съществуват никакви ясно дефинирани ангажименти да изпълнява стриктно натрапените му условия. На практика тази война така и не приключи. Когато през 2003 САЩ повторно нахлуха в Ирак, американските стратези аполитично предположиха, че военната победа автоматично ще гарантира мира в страната. Не беше оставен нито един иракски управленски орган, който да приеме условията на мира и да поддържа стабилността в Ирак. Вместо това, отново се наложи "подсъзнателната доктрина". Американското правителство не създаде никакви механизми за трансформирането на своите военни успехи в легитимен нов ред и установяването на мир в тази страна. Вместо това предпочетохме да следваме внушената ни от историята чисто американска хипотеза, че войните по един естествен начин винаги приключват с безусловната капитулация и последващата "морална трансформация" на противника.

В резултат Държавният департамент беше изключен от всички етапи на планирането на иракската операция. Белият дом и Пентагонът дори не допускаха, че за да може войната да приключи при условия, които ще принудят противника да се примири с поражението си, ще се наложи осъществяването на определен политически процес. Афганистан, Босна, Косово и Либия пък представляват друг, макар и аналогичен пример за стратегическата слепота на Вашингтон и безразличието му към методите на дипломацията, която може да се окаже твърде полезна за трансформирането на военните резултати в политически. В резултат, нашите военни интервенции никъде не успяха да гарантират стабилност и мир. Очевидно, ние американците просто не сме наясно, как следва да приключваме водените от нас войни.

Стратегическата слепота на Америка

Неспособността на Америка да разбере взаимоотношенията между използването на сила и установяването на определен политически ред касае и нашите действия в ситуации, които по принцип могат да доведат до военен сблъсък в един или друг момент. През проточилото се четири десетилетия двуполюсно противопоставяне в хода на студената война страната ни се научи, как да се държи в ролята си на световна свръхдържава. Стратегията на сдържането по време на студената война превърна в централна задача на американската дипломация прокарването на собствената и линия, против съветския съперник. Американците стигнаха до извода, че корекциите в отношенията, реализирани в хода и посредством процеса на преговори, са интегрална част от голямата антагонистична игра и, следователно, в основни линии те са неосъществими, нежелателни или пък и едното, и другото. В крайна сметка, всяка погрешна стъпка можеше да провокира ядрена война, която да се окаже фатална и за двете страни.

Студената война превърна дипломацията в своеобразна политическа окопна война, в която за успех се смята не полезното и печелившо маневриране, а липсата на каквито и да било промени в позициите на противниците. Тя научи американците да сдържат градуса на конфликта с помощта на заплахи за ескалиране на напрежението, способно да провокира размяната на смъртоносни ядрени удари. Студената война ни промени така, че започнахме да вярваме, че често е по-добре да създаваш прегради и да "замразиш" ситуацията за да не допуснеш потенциален конфликт, отколкото да изразходваш време и сили в търсене на пътища за неговото отслабване или разрешаване.

Американците трябва най-сетне да забравят всички тези уроци на студената война, които вече не са актуални. Днес ние продължаваме да реагираме на неблагоприятното развитие на събитията със заплахи за усилване на натиска с цел да блокираме противната страна, вместо да се опитаме да разрешим с дипломатически средства проблемите, които пораждат въпросните събития. Налагаме санкции, символизиращи нашето недоволство и даващи възможност на политиците ни да изглеждат "твърди", макар че на практика подобни мерки са изначално безполезни и безсмислени. Нерядко се отказваме да разговаряме с противниците си по проблемните въпроси, докато те не прекратят действията, които не приемаме. Но почти винаги в основата на ответните действия на САЩ са мащабните военни заплахи.

Целта на санкциите е да принудим страната, на която ги налагаме, да се подчини. Но след като бъдат въведени, те неизбежно се превръщат в самоцел. Успехът им не се измерва с това, до каква степен променят (или не променят) поведението на обекта, а от степента на вредите и лишенията, които му причиняват. Няма нито един случай, когато заплахата или реалното налагане на санкции са били обвързани с преговори, целящи постигането на съгласие и сътрудничество. Санкциите не градят мостове и не формират позиции, улесняващи отстъпките. Те само усилват и задълбочават съществуващите разногласия.

В много случаи пък, санкциите дават обратен ефект. Те изграждат своеобразни протекционистки стени срещу вноса, осъществяван от държавата, на която са наложени. Често подобни мерки усилват стремежа към самодостатъчност и водят до изкуствен растеж в някои сектори на местната икономика. За част от американските бизнес кръгове санкциите са полезни, за други обаче са вредни. Естествено, първите настояват за продължаването им, поради което те трудно могат да се използват като коз в хода на преговорите.

Колкото и да е странно, но санкциите обикновено повишават политическия авторитет на лидерите на държавите, срещу които се налагат. Лидерите започват да вземат решенията за разпределянето на дефицитните стоки и услуги. И макар че санкциите по принцип водят до обедняване на населението, в същото време те обединяват националистическата опозиция, обявяваща се против наложилите ги чужденци. Както сочат примерите със Северна Корея, Китай по времето на Мао и Куба, санкциите по правило удължават живота на режимите, които в противен случай биха могли да загубят властта в резултат от съпротивата на патриотичните сили срещу лошото им управление. Както виждаме днес по отношение на Куба (а преди това на Китай), санкциите оказват парадоксално въздействие върху преобразуването на тези държави, които ние се опитваме да изолираме, превръщайки ги в "екзотика" за американците.

Пагубното въздействие на санкциите се усилва от навика на САЩ да ги комбинират с дипломатически остракизъм. Отказът от преговори е тактически метод, който би могъл да ни осигури необходимото време за укрепване на нашите собствени позиции. Но срещата с противниковата страна не е някакъв жест към нея. Исканията за съществени отстъпки срещу възможността за начало на преговори са обречени на провал. Дипломатическите контакти не са отстъпка към противника, а средство за получаване на информация за неговите намерения и мисли, за разбиране на неговите интереси и за евентуална промяна на представите му за тези интереси. Това е и възможност да откриеш слабите места в неговите позиции, които след това могат да бъдат използвани за подаването на подходящите сигнали и обясняване на собствените аргументи. Това е инструмент за манипулиране оценките на ситуацията на противника и за убеждаването му да направи едни или други отстъпки.

В същото врече, опитите за сплашване на противника провокират насрещна ескалация от негова страна. За да бъде ограничен рискът от подобна ескалация, противникът следва да бъде убеден, че собствените ти цели са ограничени. За да успокоиш противната страна, трябва да и подаваш изключително ясни и точни сигнали. Но това няма как да стане без преки контакти. От ключово значение в тази връзка се оказват дипломатическите отношения и контакти, които ние, американците нерядко сме склонни неразумно да пренебрегваме и прекъсваме. Златно правило е, че контактите с противника не бива да се прекратяват нито на бойното поле, нито на дипломатическата сцена.

САЩ обаче често нарушават това правило, което пък поражда сериозни проблеми за усилията ни за сдържане на противника. Днес това е практически единствения елемент от инструментариума на държавното управление, ако не броим санкциите и военната намеса. За да се справим с това, което възприемаме като заплаха за собствените ни интереси и интересите на нашите съюзници, ние обикновено декларираме, че опитите на една или друга държава да постигне едностранни предимства, ще провокират ответни действия, които ще им причинят неприемливо големи вреди. "Наказателните мерки", които им обещаваме, могат да бъдат политически или икономически, но истината е, че през последните години САЩ почти винаги реагират с военни средства.

Сдържането и сплашването на противника заменят откритата военна конфронтация, която трябва да отслаби риска за дипломацията, целяща да премахне нейните първопричини. Те се превръщат в изпитание за силата на волята, на което биват подложени въоръжените сили на двете страни. При това всяка от тях се стреми колкото се може по-убедително да демонстрира решимостта си, принуждавайки противника да отстъпи. Разбира се, сдържането и сплашването могат да се приемат за отправна точка на дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта между различните интереси. Но, ако те не бъдат подкрепени от дипломацията, този конфликт може да се запази и дори да се задълбочи. Несъмнено, след края на студената война, опасността той да ескалира до пълномощабен ядрен сблъсък намаля. Изначално присъщата на сдържането заплаха от ескалиране на напрежението днес не е чак толкова голяма, освен това пред нея вече има повече прегради.

Защо дипломацията продължава да е необходима

Опитвайки се да премахнем несигурността само с помощта на инструментариума на сдържането, т.е. без дипломатически усилия за разрешаването на заложените в основата и пораждащи я кризи, САЩ на практика запазват статуквото, дори когато това не е изгодно за тях и би могло да ги лиши от редица предимства. Но, предполагайки, че гигантската ни мощ прави сдържането, само по себе си, достатъчно адекватен отговор на заплахите за американските интереси, ние неразумно удължаваме опасността от въоръжен конфликт, създаваме си бъдещи проблеми и предоставяме на потенциалните си противници достатъчно време за да намалят разрива между собствената им мощ и тази на САЩ. В момента сме възприели именно този подход по отношение на Китай в Източнокитайско и Южнокитайско морета, както и по отношение на Русия по нейните западни граници. Истината обаче е, че шансовете ни за успех не са по-големи, отколкото в редица случаи в миналото, когато нашите усилия се проваляха. Същото може да се каже за последните ни опити за използване на военни-технически инструменти за решаване на политическите проблеми на разпадащия се на части Ирак.

В тази връзка възниква въпросът, дали САЩ са в състояние да извлекат някаква поука от собствените си грешки и, как следва да го направят. Навремето Джордж Сантаяна предупреждава, че "онзи, който забравя миналото си, е обречен да го преживее отново". И е напълно прав.

Какво можем да кажем за някой, който на всеки четири години се подлага на лоботомия, изтрива собствената си памет и се лишава от възможността да се поучи от опита си? В резултат от което му се налага непрекъснато да преоткрива света, или пък не е наясно, дали предлаганите от него решения не са били изпробвани в миналото и доколко успешни са се оказали. Именно до това, в една или друга степен, води начинът, по който се комплектува апаратът на националната сигурност на САЩ (без да броим кадровите военни), в резултат от което в него попадат голям брой политически кадри, избрани без оглед на техните знания, опит и квалификация, а според приноса им за успеха на избирателните кампании, степента на политическата им лоялност, връзките им с различни лобистки групи, или пък според научните им постижения и успехите им в сфери, нямащи нищо общо с дипломацията.

Истината е, че по време на самотното си пребиваване на световния връх САЩ не съумяха да създадат истинска професионална дипломация. Професионалистите са хора, притежаващи уникална комбинация от специализирани познания, опит и методи за работа. Техните знания отразяват разбирането им за теорията, което постоянно се променя, както и натрупания огромен опит. Те обогатяват навиците и уменията си, анализирайки конкретни случаи от практиката, посещавайки периодично курсове за повишаване на квалификацията си, както и благодарение на приемствеността, т.е. на съветите на по-опитните дипломати. Тези хора постоянно се усъвършенстват, критично оценявайки себе си и резултатите от своята работа.

Вместо това американците наивно вярват, че международните отношения могат да бъдат оставени в ръцете на дилетанти с фалшиво самочувствие, идеолози и любители, които нито са преминали през сериозно професионално обучение и подготовка, нито имат някакъв сериозен опит. По правило, американските дипломати от по-ниско ниво, се ползват с добра репутация в чужбина заради интелектуалната им компетентност и уменията им в междукултурното общуване. С няколко изключения обаче, нашите посланици и високопоставените вашингтонски чиновници от горните етажи на американската дипломация не се ползват нито с уважение, нито с авторитет. Контрастът между тях и изключителния професионализъм на висшите военни от въоръжените сили на САЩ е огромен. Затова не бива да се учудваме, че на нашите войници, моряци, летци и морски пехотинци често се налага напразно да очакват съвети, указания и подкрепа от гражданския персонал в апарата на националната сигурност на Съединените щати. Сегашните тенденции сочат, че с времето този проблем вероятно само ще се задълбочи.

Впрочем, през периода след студената война броят на политическите назначения започна да нараства и по долните етажи на американската дипломация. Последното се отнася най-вече за Съвета по национална сигурност на САЩ. Това води да продължаващ спад на професионалното ниво на американската дипломация по цялата йерархическа стълбица, като тази тенденция е налице както във Вашингтон, така и в чуждестранните ни дипломатически мисии. Междувременно драстично намалява и "резервната скамейка" на специалистите по международни отношения. В резултат все по-често на ключови дипломатически постове биват назначавани американски военни, макар че те никога не са били обучавани на дипломатическия занаят и не притежават необходимите знания и опит. Това води до по-нататъшната милитаризация на външната политика на САЩ.

Заключение

При липсата на сериозни ограничения в системата за предоставяне на държавни длъжности за извършени политически услуги, перспективите за повишаване качеството на американската дипломатическа служба изглеждат твърде мрачни. Посланиците-дилетанти и чиновниците-любители не могат да свършат това, за което са назначени. Въпреки това САЩ не полагат сериозни усилия за подготовката на дипломати от кариерата. В страната отдавна не се осъществяват тематични проучвания, касаещи проблемите на дипломатическата работа, воденето на преговори, анализите и отчетността, или пък защитата на американските граждани в чужбина.

В Съедините щати липсва система за анализ на резултатите от изпълнението на дипломатическите задачи, затова подобни анализи се правят изключително рядко (тъй като биха могли да се отразят негативно на кариерата на амбициозните политически протежета, както и на имиджа на администрацията, като цяло). Така обаче усвояването на натрупания дипломатически опит се оказва невъзможно, дори в редките случаи когато на висшите етажи на дипломатическата йерархия се оказват професионални дипломати от кариерата.

Дипломацията, като такава, не е част от гражданското образование в САЩ. По-голямата част от американския политически елит няма ясна представа, с какво точно се занимават дипломатите, какви са възможностите и задълженията им. Неслучайно казват, че ако говориш три или повече езици си полиглот, ако владееш два езика си билингвист, ако знаеш само един си американец, ако пък знаеш само родния си език, нямаш познания по география и нямаш паспорт за чужбина със сигурност си член на Конгреса.

Мнозина смятат, че след като не можем да въведем ред в собствената си страна, няма как да разчитаме, че ще можем да наложим своя ред в света. Истината обаче е, че просто нямаме друг избор. Навлизаме в епоха на стратегическа променливост, в която вече няма да ги има ясните линии, защитавани от дипломацията по време на студената война. Очевидно е, че уважението към американското лидерство непрекъснато намалява, в същото време възникват все повече проблеми, които не могат да бъдат решени с военни средства. Налага се да повишим нивото на играта, която водим на международната сцена.

Крайно време е отново да открием сериозната дипломация, формираща такива ситуации, в които другите - следвайки собствените си интереси - да са склонни да вземат решения и да предприемат действия, отговарящи на американските интереси, и в които ще можем да отстояваме тези интереси без да налага да водим войни. Време е да преоткрием ненасилствените инструменти от арсенала на държавното управление, помагащи да убедим другите, че за тях е изгодно да работят заедно с нас, а не против нас. Дойде време да освободим американската дипломация и апарата на националната сигурност от оковите на продажността и некомпетентността, типичен пример за което е системата на предоставяне на държавни длъжности срещу политически услуги. Време е да започнем да комплектуваме дипломатическата си служба с добре подготвени професионалисти (така, както е в армията например) и да искаме от тях да дадат максимума от възможностите са за своята страна. Защото това е нашата страна.

---------------------------------------------------
* Авторът е американски дипломат от кариерата, бил е посланик на САЩ в Саудитска Арабия. Той е президент на Projects International, Inc. и анализатор на American Conservative

 

Политиците на България не са сторили най-важното: да защитят медицинските сестри като се позоват на Конвенцията по изтезанията и други форми на жестоко насилие на ООН



Нито лентички, нито песнички, нито протести в България и по света ще помогнат да не бъдат разстреляни петте ни сънароднички, които се намират в затвора в Джудейда с две смъртни присъди. Надежда, възможност да се излезе от този кръг на Ада за българките е имало, но Соломон Паси, царският министър на външните работи е сторил каквото могъл, за да не се помогне на сестрите. Това стана ясно, когато депутатът от Новото време, Мирослав Севлиевски попита Паси сезирало ли е Министерството на външните работи всички международни институции за изтезанията на българските медици в либийските затвори. Според лидера на Новото време министърът е трябвало да уведоми Комитета на ООН срещу изтезанията, че присъдата срещу медицинските ни сестри е постановена заради самопризнания, изтръгнати с мъчения.

Какво има в предвид Севлиевски?

През 1984 г. Генералната асамблея на ООН приема Конвенция срещу изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказания. И България, и Либия са страни по тази Конвенцията и са я ратифицирали. Сред използваните изтезания срещу петте българки има електрошок, бичуване с кабели, насъскване на кучета, заслепяване, връзване на голите тела в унизителни пози и систематичен побой. Предостатъчен повод да се обърне България към Комитета на ООН срещу изтезанията. Още повече, че едно търсене на съдействие от този Комитет дава големи възможности на страната ни да защити българките. За какво иде реч?

България, като държава ратифицирала въпросната Конвенция е трябвало да поиска разследване на всички доказателства от Комитета на ООН срещу изтезанията, а Либия, също като държава ратифицирала Конвенцията се задължавала да ги предостави. В случай, че Либия не предостави всички доказателства, Комисията по изтезанията е имала право да се обърне към Съвета за сигурност! Т. е. Комитетът по изтезанията е могъл да задължи Либия, но за целта е било необходимо искане от българска страна. Политиката на България винаги е била в подкрепа на медицинските сестри - заяви миналата седмица бившият министър на правосъдието Антон Станков в интервю за Агенця "Фокус", с което свое твърдение произнесе една неистина. Оказва се, че през декември 2004 г. бившият главен прокурор Никола Филчев иска България чрез Външно министерство да сезира Комитета на ООН срещу изтезанията във връзка с мъченията на българските медици в Либия. Тогава бившият обвинител номер едно изпраща писмо до външния министър Соломон Паси, в което настоява в съответствие с чл. 20 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, да се сезира Комитета срещу изтезанията при мисията на ООН в Женева за започване на процедура по разследване на случая.

Според Конвенцията на ООН, Комитетът срещу изтезанията при мисията на ООН в Женева е компетентен, когато получи достоверна информация, която съдържа обосновани данни за системно прилагане на изтезания на територията на друга държава - страна по Конвенцията, да започне проучване на тази информация. След това Комитетът възлага поверително разследване по случая и накрая излиза с доклад. Ако се установи, че дадени самопризнания са изтръгнати чрез изтезание, те не могат да се използват като доказателства в съдебния процес. Съгласно тази Конвенция, министърът на външните работи е компетентният орган, който може да сезира Комитета срещу изтезанията. Според личната преценка на Паси обаче Комитетът против изтезанията към ООН не можел да се занимава с изтезанията на петте български медицински сестри в Либия, тъй като разследвал само масови изтезания. И с това свое виждане радетелят на НАТО слага навремето точка на искането на главния прокурор. Явно за тогавашните български власти жестокостите и униженията, на които бяха подложени медсестрите и д-р Зравко Георгиев, не попадат в графата "масови изтезания".

Всъщност такова изискване за "масови изтезания" го няма в Конвенцията, а единствено във вижданията на Паси.

Големият юрист Петър Стоянов, който беше президент по време на задържането на българките също би следвало да знае за тази Конвенция и прилагането й от Комитета на ООН, но през целия си мандат той с нищо не даде знак, че е запознат или че е готов да се помогне на медицинските ни сестри във връзка с тази Конвенция. Още повече, че характерно за Конвенцията е задължението за екстериториално преследване, което важи за всяка страна ратифицирала документа.

Възможно е Иван Костов и Надежда Михайлова да не са били наясно с въпросната Конвенция, но би следвало президентът и други юристи от сините да бяха чували за нея и прилагането й.

Тези дни пред Би Ти Ви адвокат Владимир Шейтанов заяви, че е имало негласна политическа договорка българските власти да не търсят справедливост в международна съдебна институция. Това означава, че е имало и политическо решение у нас да не се повдига обвинение срещу либийските следователи. Кой обаче е взел това срамно и позорно решение, трябва да стане известно. "За да не навредят на медиците" по време на монархическия мандат, българските институции дълго време бездействаха, не смееха да активизират международното обществено мнение и не повдигаха въпроса пред световните организации. Тихата дипломация се оказа слабо оръжие срещу терористичния режим на Муамар Кадафи. Неговата сила беше подценена и неразбрана от правителствата на Костов и Сакскобургготски и от техните външни министри.

Да съществува Конвенция за изтезанията и Комитет по тази Конвенция на ООН, България да е ратифицирала въпросната Конвенция и да не се обърне към Комитета за съдействие - това е повече от престъпление, което е било извършено посред бял ден от правителствата на Иван Костов и Симеон, както чрез незнанието и некомпетентността на Надежда Михайлова, така и чрез волните интерпретации на Соломон Паси. Заради проявена престъпна небрежност се оказа, че България никога не е искала разследване по този механизъм, въпреки че Никола Филчев обръща внимание на Паси за възможностите, които дава Конвенцията.

Комисията на ООН срещу изтезанията следи дали се прилагат разпоредбите на Международната конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание от 1984 г. подписана от 141 държави. Но едно е Комисията да следи, а далеч по-различно е: български външен министър да си съчини версия, за да не се обърне към тази Комисия след като страдат негови пет граждани.

Според всеки, който е наясно с международното право, министърът на външните работи е трябвало да уведоми Комитета на ООН срещу изтезанията, че присъдата срещу медицинските ни сестри е постановена заради самопризнания, изтръгнати с мъчения. Нещо, което Паси не прави, поради виждането си, че изтезанията на сестрите ни не са масови?!?

"Много бих се радвала да има възможност, която сме пропуснали или международно-правни инструменти, които не сме използвали. - Така бодро коментира зам.-министърът на вътшните работи Гергана Грънчарова в края на 2004 г. искането на Филчев до Паси. Тя уточни тогава, че Комитетът по изтезанията и ООН са били информирани многократно за мъченията срещу нашите сънародници. "Въпреки това ще продължим да информираме редовно всички международни институции, включително и Комитета по изтезанията по случая с българските медици в Либия, заяви Грънчарова. Това неясно изявление на Грънчарова, която вероятно е филолог с добри познания на чужд език, но не и юрист показва, че и тя взема българите за идиоти.

Поставянето на въпроса за изтезанията на сънародничките ни в Джамахирията пред Комитета на ООН означава поставянето му пред световната общественост. Това обясни специалистът по международно право проф. Емил Константинов в интервю за БНР. - Константинов посочи три пътя, по които е могло да се търси отговорност от държавата, нарушила конвенцията. Единият път е конфиденциално разследване, но то става само със сътрудничеството на разследваната държава. Другата възможност е да се използва държавна или индивидуална жалба, с която да се поиска разследване от България или друга държава. С огромно закъснение България повдигна обвинение срещу мъчителите на медицинските сестри по член 143 за принуда. Подробност е, че по Конвенцията за изтезанията и мъченията все още няма престъпен състав, вкаран в Наказателното българско законодателство. Ето защо обвинението към мъчителите, което повдигнаха хората на Борис Велчев е за принуда, като наказанието е присъда само 6 години лишаване от свобода.

И така: д-р Здравко Георгиев заяви, че най-страшното в целия процес било смачкването на човешкото достойнство. България и Либия са ратифицирали Конвенцита на ООН за изтезанията и мъченията, но защо тази Конвенция не е използвана като механизъм срещу мъчителите на медицинските сестри все още не е ясно. Едно обръщение към Комитета по изтезанията щеше да уведоми много по-рано международната общественост, но тази възможност е била пропусната. Едни от политиците ни говорят през 2004 г., че са се обръщали нееднократно към Комитета, но тогава от Женева отговорили, че случаят с медицинските сестри е извън техните компетенции? Как са се обърнали към Комитета, представили ли са достатъчно доказателства от либийска страна - тези подробности тепърва ще излизат на светло. Има и друго: твърди се, че Джамахирията не била признала компетенциите на комитета по чл. 21 и чл. 22 от Конвенцията против изтезанията да получава, разглежда и взима решения по съобщенията за изтезания от страна на либийските власти. Дали това е така, кой и дали достатъчно компетентно е потърсил Комисията по изтезанията на ООН - това са факти, които трябва да бъдат изяснени, още повече, че делото срещу сестрите е на финала. Очакването за две инстанции: Върховен съд и Висш съдебен съвет се оказаха блъф - остана само Върховният съд да се произнесе като последна инстанция.

Политическо ли ще е решението за изход от казуса или съдебно - тези разсъждения на родните политици вече не вършат работа и не са необходими на никого. Великобритания даде да се разбере, че замяна на атентатора за Локърби с медицинските сестри е невъзможна и няма да се обсъжда. 500 милиона от Европа и света са съпричастни към съдбата на българките, но това едва ли ще впечатли Кадафи.

Обсъждането на казуса от Петър Стоянов при посещението му в Брюксел е донесло дивиденти по-скоро на самия него в пътя му към евродепутатството, отколкото да помогне на сестрите в затвора Джудейда. Наскоро в предаването "Пропаганда" Стоянов отказа да говори и се обсъжда с роднините на медиците ни изхода от процеса, тъй като бил прекалено зает с бъдещите листи за евродепутати! Това "извинение" логично допълни картината за неговото поведение по казуса и използването на Комитета по изтезанията на ООН.

Остава ни едно-единствено нещо: да чакаме. Със свити сърца и без илюзии.

 

Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедент

На 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх.
Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.
Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост.
СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка.

След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари".

След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може.
През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева.

В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад".
Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид.
Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи.
1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма!
В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението.

Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България.
Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово".

Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат!
Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията.
Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово.

"Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов.
"В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията.
Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война.

В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели!
Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива.

Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат.

Следва продължение
 

Европейския съюз праща гражданска мисия в Косово * Готвят се тържества, без да е налице законно основание за независимост

Продължение от 11 януари

Сърбия е на операционната маса. За кой ли път. Опитът от страна на Европейския съюз и САЩ да й се даде упойка, за да протече спокойно операцията с отделянето на Косово се увенча с неуспех.
Ще се реже на живо, което прави болката от загубата силна, а бъдещето, заредено с много напрежение и неясно. Новоизбраният сръбски президент Борис Тадич отправи последен апел към световните лидери да се въздържат от плана за признаване на независимостта на Косово от Сърбия, което се очаква да бъде обявено в близките дни. Тадич, предупреди, че очакваното признаване на независимостта от 100 държави, водени от САЩ, намалява шансовете на водените трудни преговори и заплашва да възобнови старите и да създаде нови конфликти в региона. Според него единственият начин това да бъде избегнато е да се постигне решение чрез преговори, подкрепено от Съвета за сигурност на ООН.

Германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг преди броени дни заяви, че "без участието на Русия в момента в Европа и в света нито един сериозен проблем не може да бъде решен". Но Русия не е сред поддръжниците на това изнасилено еуфорично признаване на независимост. Не са и Кипър, Словакия, Румъния, Испания, Китай - позицията на България не е съвсем ясна. Вместо липсващите държави от членките на ЕС, в признаването изплува абрувиатурата НАТО, което далеч не е държава, а Пакт на някои европейски държави и САЩ, и твърде лош исторически спомен за населението на Косово. Китай няма да бърза с признаването - стана ясно наскоро.

Истерията по признаването и струпването на журналисти, дипломатически представители, хората, които изпрати ЕС, организирането на концерти и други тържествени мероприятия от страна на премиера Хашим Тачи ескалира с всеки изминал ден след приключване на изборите за президент в Сърбия. Всекидневно се говори за бройки държави, одобряващи бъдещия статут на Косово. Съвета за сигурност на ООН засега не дава признаци на живот. Никой от дипломатите и висшите служители в държавите, обявяващи, че ще признаят независимост не желае да обръща внимание на действащите международни нормативни документи, а още по-малко пък иска да си спомня какво се случи в Косово преди 10 години.

Белград обяви, че "Косово не се продава", с което Сърбия даде ясен знак, че няма да признае независимостта. Сръбската православна църка също няма да признае отделянето. Православни на Балканите освен Сърбия са Гърция и България, но засега ръководствата на тези църкви запазват мълчание ще имат ли позиция еднаква с тази на политиците. Неясно е все още в какви отношения ще бъдат въвлечени православните църкви на балканските страни и православната църква на Русия.
Косовска Митровица, доминирана от сръбско население, се готви да създаде свой сръбски парламент. Висши дипломати допускат, че има такъв вариант като част от сръбския екшън-план за недопускане на пълен суверенитет на Прищина над косовската територия.
Хашим Тачи логично не присъства на 44-ата Международна конференция по сигурността, която току що завърши в Мюнхен, но това не му пречи да има самочувствието да повтаря като развалена плоча, че Косово било страна на всички, живеещи в сръбската провинция.
ЕС се позова на Резолюция 1244 на ООН от 1999 г., разрешаваща международното присъствие в Косово, когато стана ясно, че Брюксел ще разположи около 1800 души в територията на провинцията. Политическа мисия на ЕС, ръководена от холандския дипломат Питър Фейт, се очаква да поеме част от задълженията на администрацията на ООН.
Европейският съюз, който няма все още Конституция реагира спрямо апетитите на Тачи и сие под откровената диктовка на САЩ - в това едва ли някой вече се съмнява.
Всички са наясно, че признаването на независимост на Косово ще е едностранно в интерес на премиер Хашим Тачи, президента Фатмир Сейдиу и председател на парламента - Якуп Красничи. Обявяването на независимост и реакцията на Сърбия - това са двата тежки дипломатически хапа, които България ще е принудена като съседна на Сърбия държава и като страна-членка на ЕС да преглътне. България засега няма полезен ход, освен да изчаква след обявяване на признаването на независимост на Косово. Т. е. изчакването и предпочитанието да не се бърза също е позиция, която не бива да се пренебрегва.
В състояние ли ще е изпратената гражданска мисия от ЕС да запази Балканите от непредвидими, екстремни ситуации - засега това никой не може да гарантира, въпреки, че еврочиновници и пригласящите им задокеански стратези се бият в гърдите за предварителен успех.
Интересна позиция зае вчера пред репортер на Агенция "Фокус", Иван Пенков, бивш зам.-директор на Военното разузнаване по добиване на информация до 2002 година: "Ако изръкопляскаме на независимостта на Косово, ще трябва да сме в готовност да поемем политическата отговорност да го направим и при евентуална независимост на Западна Македония, Войводина, Трансилвания, Източна Румелия… Независимостта на един народ е съдбоносен исторически акт и прави чест на този народ, който я е постигнал, както и на международния фактор, че го е подкрепил. В случая обаче става въпрос за етнос при наличие на съседна държава-майка", обясни Иван Пенков. Той посочи, че рисковете за националната сигурност на България при обявяване на независимо Косово са свързани с неминуемо последващо усложняване на отношенията със Сърбия.
Изчакването от страна на България не е проява на неувереност или слабост. Това е по-скоро инвестиция в бъдещото запазване на сигурността и стабилността в този район на Балканите и всеки, които твърди обратното, тласка страната ни към поредната дипломатическа и стратегическа погрешна авантюра.
Войните на Балканите, които водеше НАТО в последните години бяха далеч от националния интерес на България - това едва ли някой от сегашните поддръжници на бъдещо независимо Косово би отрекъл. Тези войни оставиха горчив исторически спомен в паметта на редица балкански държави и позволиха на Русия да играе опозиция, както на НАТО, така и САЩ. Сега към субектите, на които Русия е опонент се прибави отчетливо и част от ЕС.

Решиха ли проблемите с международния тероризъм САЩ, с войните, които водиха? Категорично не. Всъщност към съществуващите проблеми бяха прибавени нови, като администрацията на Белия дом въвлече в последните си авантюри и ЕС. Но това е администрацията, която е на път да си отиде безславно след изборите за президент в Щатите, а тази перспектива определено придава твърде несигурен облик на поддръжката, каквато някои държави не се свенят да демонстрират.
Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк призна в мемоарите си, как трябвало да се бори за участието в акции, като например онази,по времето, когато руски десантни части превзеха летището в Прищина. Тогава възникна силна конфронтация между Кларк и британския генерал Майк Джаксън, който отказа да изпълнява заповеди на Кларк и открито постави въпроса за авторитета му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. По-късно се оказа, че идея да се направи десант на летището в Прищина са имали и французи, но руската изненада ги отказала от подобна възможност. "Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците" - проповядва Кларк в мемоарите си "Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката". Днес приблемът за Косово след напъните да бъде обявена едностранно независимост е да не се случи така, че политиците да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на военните.
"В Косово на Балканите е необходимо политическо решение и присъствието на НАТО на Балканите трябва да бъде намалено" - твърдеше бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър в интервю за руската Обществена телевизия. Пак Кисинджър твърдеше, че САЩ трябва да осъзнаят, че не са в състояние да управляват целия свят. - Аз лично бях против военната операция в Косово още преди тя да започне..." /Да не забравяме, че Кисинджър бе държавен секретар на САЩ по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд - време, в което САЩ далеч не бяха миротворци в различни точки по света. - бел. Л. М./. Югоизточна Сърбия, районът, който граничи с Косово, преди години бе арена на насилие между албански сепаратисти и сръбски сили. След появата на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/ през януари 2000 година се дадоха жертви от сръбска и от албанска страна. Тогава АОПМБ настояваше за присъединяването на района към "независимо Косово".

По силата на договор, подписан през юни 1999 г. между НАТО и Белград югославската армия нямаше право да навлиза в буферната зона, където право на достъп имаха само патрули на сръбската полиция.
Командващият АОПМБ Шефкет Хасани бе на мнение, че "само оръжията могат да оправят положението". По негови твърдения армията му, наброяваща 200 души би могла да мобилизира от 18 до 20 000 души. "Обстановката в Прешево, Медведжа, Буяновац може да излезе извън контрол", предупреди тогава югославският държавен глава Воислав Кощуница в интервю за Би Би Си. По същото време лондонският "Гардиън" публикува признание, че албанските партизани се обучават от специални части на Запада и под носа на КФОР и Съвета за сигурност на ООН.

Официално, Вашингтон осъди нападенията на албански екстремисти срещу сръбски войници в Южна Сърбия, съобщи и Ройтерс тогава. "Ние остро осъждаме всякакви опити за разпалване на напрежението в буферната зона и съседните райони" заяви представител на Държавния департамент, но анонимно.
Вашингтон оцени факта, че югославските и сръбските власти са се въздържали от военни репресии в отговор на нападенията във и около буферната зона между Косово и Южна Сърбия. ООН поиска разоръжаване на екстремистките групи на етнически албанци и незабавното им изтегляне от буферната зона. АОПМБ бе базирана в петкилометрова буферна зона, поставяйки си за цел присъединяването към Косово на три села и прилежащия им район, населен предимно с етнически албанци.

Във връзка с ескалацията на напрежението в Южна Сърбия, Съвета за сигурност на ООН свика спешно заседание. Самата АОПМБ също поиска международно посредничество за прекратяване на насилието в Южна Сърбия - напрежение, което самата АОПМБ предизвикваше непрекъснато. АОПМБ поиска в декларация, изпратена на АФП, международната общност да окаже натиск над Югославия, за да се постигне политическо решение на проблемите в Южна Сърбия. Тогавашният специален пратеник на ООН за Балканите, Карл Билд призна пред БИ Би Си, че обстановката в Прешевската долина е "най-сериозната заплаха за стабилността на Балканите". Билд имаше в предвид, че в тази долина се готвят от специални части от Запада бойци на АОПМБ, които да се обучават, въоръжават и действат необезпокоявани.
Въоръжени албанци стреляха срещу британски войници от КФОР, които бяха пратени там да запазят мира в тази част от Сърбия, която албанци в Косово желаеха за себе си. "Гардиън" изнесе как британският командир от КФОР, Стивън Килпатрик се е срещнал с лидери на бунтовническите групировки в размирния район, за да бъдат избягвани други, следващи нападения над войници от КФОР... Това се случваше в края на януари 2001 г...

Седем години по-късно в Косово, бившият лидер на АОК, Хашим Тачи вече е премиер и подготвя всичко, за да се осъществи час по-скоро признаването на независимост на сръбската провинция. ЕС праща там свои граждански части, предстои да се обяви нов статут на Косово - главно от САЩ и страни-членки на ЕС. НАТО също напира за това признание.
"Независимостта не е единственият вариант за решаване на проблема. Западът ни призовава да потърсим компромис, но единственият избор който ни дават е капитулация", каза епископ Рашко-Призренски Артемий, глава на православната църква в сръбската област.

Това, което се случва днес в Косово, съвпада с Великата доктрина за Албания, публикувана през 1998 година, предвиждаща разширение на страната. Проблемът е деликатен, защото това признаване на Косово би могло да предизвика "ефекта на доминото" за много държави, които имат проблеми с малцинствени групи.

Сърбия готви жалба пред Международния съд в Хага срещу страните, признали независимостта едностранно. Резолюция 1244 на ООН за Косово е на път да остане в историята като ненужна...

Следва продължение
 

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

 

Наясно ли е премиерът Борисов къде отиде при визитата си в Емирството?

"Не ми трябват медиите!"

"И от мен да знаете - не гледайте телевизия,

не слушайте радио,

не четете интервюта

и въобще не може да ви ядоса никой.”

Премиерът Борисов пристига в двореца на емираПремиерът Бойко Борисов замина за емирство Катар, една от най-богатите държави в света, по начин на управление - монархия. Оттам се върна с Голямата кошница  и се започна: Катар ни дава пари за магистрали, Катар проявява интерес за инвестиции и финансиране в 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй, Катар може да ни отпусне пари за саниране, Катар проявява засилен интерес към наши селскостопански продукти, като основно той е насочен към секторите овцевъдство, птицевъдство и пчеларство.

Ще внасяме втечнен газ от Катар, ще дадем прекрасни условия за инвестиции на катарската държава...

Разговора на премиера с колегата му от Катар шейх Абдулла бин Насър бин Халифа Ал Тани Ще, ще, ще... Това е третото посещение на Бойко Борисов в емирството. Повечето обещания се повтарят и при сегашното посещение, магистралата Русе-Свиленград, която щеше строи Катар още не е започната.

Какви агнета обещали да изнасяме за Катар, след като катарците признават прясно агнешко, агнета, които да се колят там, а ние внасяме замразено агнешко и тук-таме все още има някое и друго агънце се появява в страната?!

Делегацията на българското правителствоПтиците ни са бройлери, независимо, че в хранителните вериги продават и яйца от свободни кокошки. Пчелите ни измират поголовно от „чистата„ природа, а медът в последните години поскъпна много.

Остава санирането, но нали за него имаше осигурени милиарди?

Нали за магистрали също имаше осигурени пари от Катар още след второто посещение на премиера Бойко Борисов?

"Катаргаз" и "Булгаргаз" ще работят за доставки на втечнен природен газ, излезе оптимистично заглавие във вестник в стил ранен соцреализъм.

Правителството на КатарВносът на втечнения газ от Катар предполага пристанище с построен терминал за танкерите с втечнен газ – такова пристанище по нашето Черно море няма и няма да има по две причини: скъпо струва  построяването на терминал, а Турция не пуска танкери с втечнен газ през Босфора.

Нямаме и изградена връзка до такъв терминал с Гърция – всъщност нямаме нищо по осигуряването на получаването на втечнен газ освен приказки, добри намерения, разкази, мечти на държавно равнище и подписано споразумение за намерения.

Подписването на двустранното междуправителствено споразумение„Бе заявен интерес”, „може да инвестира”, „интерес за сътрудничество”, „интерес за проучване на възможностите”, „предвижда се да предприемат”, „смесена българо-катарска работна група ще задълбочи на двустранното сътрудничество”, „Борисов се запозна и с някои от крупните проекти, които предстои да бъдат изградени в Катар през следващите няколко години от чуждестранни компании”...

Катар има готовност да инвестира във финансови инструменти, емитирани от Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Тук ще замълча, за да не каже някой, че съм черногледа за качествата на министъра на финансите Владислав Горанов.

Никой ли не подготви Борисов каква държава е Катар?

Оператор от Катарската телевизия снима посещението на българската правителствена делегацияНа международните редактори бе поднесено следното съобщение: България и Катар ще обменят данни и ще си сътрудничат в борбата с тероризма и незаконния трафик. Това стана ясно след срещата между премиера Бойко Борисов и вицепремиера и МВР шеф Румяна Бъчварова с министър-председателя и министър на вътрешните работи на Катар Н. Пр. шейх Абдула бин Насър бин Халифа Ал Тани в Доха. Двете страни ще си сътрудничат в борбата с тероризма, незаконния трафик на наркотични вещества, оръжия, нелегален трафик на хора и финансови и икономически престъпления.

Помните ли тези дни на срам и нарушаване на Конституцията?

Като служебен министър-председател, Марин Райков съобщи,  че на 6 май е приел катарска военна делегация, ръководена от началника на Генералния щаб на катарските въоръжени сили генерал-майор Хамад бин Али ал-Атия. С генерала Райков е подписал 12 споразумения от областта на отбраната, които така и останаха секретниПомните ли един служебен премиер, наречен Марин Райков? Същият, който се предложи сам за посланик, одобри се и замина по живо, по здраво на поста си в Рим и по-късно в Малта?

Докато беше назначен за служебен министър-председател, Марин Райков благоволи да ни съобщи,  че вечерта на 6 май, че е приел катарска военна делегация, ръководена от началника на Генералния щаб на катарските въоръжени сили генерал-майор Хамад бин Али ал-Атия. С него Райков подписал 12 споразумения във всички сфери като това се отнася и до сътрудничество в областта на отбраната, на съвместна дейност като инвестиции в транспорта и инфраструктурата, увеличаване на търговския обмен, инвестиции в хранителната промишленост, туризма, енергетиката, образованието и технологиите.

Според Конституцията на Република България, въпросът с международните договори е уреден така:

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Това означава, че договорите с Катар, подписани от служебния премиер Мартин Райков са подписани в нарушение на основния закон на страната – Конституцията.

Той призна сирийската опозиция, която днес се бие на страната на Ал Кайда!

Улица в Дамаск след боеве на държавната армия с бунтовниците„Нашите две страни споделят и общи цели в региона на Близкия изток. Сигурността и стабилността в този регион е от ключово значение за България и ЕС. Продължаващото насилие в Сирия, съпътствано от тежка хуманитарна катастрофа, е неприемливо. България подкрепя усилията на арабските държави и на международната общност за намиране на трайно, мирно и демократично решение на конфликта...”

Но най-скандалното в изявлението на Райков във връзка със срещата с началника на Генералния щаб на Катарските въоръжени сили генерал-майор Хамад бин Али ал-Атия е следното: „Ние признахме сирийската опозиция за легитимен представител на сирийския народ и в тази връзка оценяваме високо подкрепата на Катар за този процес”.

С каква държава ще си сътрудничим в борбата с тероризма?

Съобщено бе следното: премиерът ще проведе срещи с министър-председателя и министър на вътрешните работи шейх Абдулла бин Насър бин Халифа Ал Тани и със заместника на емира на Катар шейх Абдулла бин Хамад Ал Халифа. Основна тема в разговорите ще бъде развитието и задълбочаването на двустранните икономически отношения.

Не съм чувала двустранни икономически отношения да включват борба с тероризъм, незаконен трафик на оръжия, нелегален трафик на хора..., но как стоят тези явления в Катар?

Катар е един от спонсорите на Ислямска държаваВ момента най-големите спонсори на опозицията (и особено на радикално-ислямистката) в Сирия са именно Саудитска Арабия и Катар. А така наречената сирийска опозиция или сирийски бунтовници убиха десетки хиляди цивилни и се присъединиха към Ислямска държава.

„Подкрепата” на Катар за Сирия върви заедно с тази на Саудитска Арабия и обекта на тази подкрепа е не друг, а представители на сирийската опозиция, в която както е известно влизат крайно ислямистки групировки, включително и от Ал Кайда!

Независимата комисия на ООН, която разследва правонарушения в Сирия, е събрала свидетелства от пострадали хора и медицински служители, според които сирийските бунтовници използват нервнопаралитичния газ зарин. Това каза бившият главен прокурор на международния наказателен трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте.

Дел Понте, която е един от водещите членове на комисията, заяви, че следователите не са открили доказателства за използване на химически оръжия от правителствените сили в Сирия.

"Става дума за използване на зарин от страна на опозицията, на бунтовниците, а не на правителствените сили", категорична е дел Понте.

И на фона на тези скандални разкрития, служебният премиер и външен министър на България си позволи да не се съобрази със становището на Комисията на ООН, а еднолично и безразсъдно обяви, че ние, сме били признали сирийската опозиция за легитимен представител на народа на Сирия?!

След като структурите на Ал Кайда изместиха Сирийската свободна армия, Турция  леко се отдръпна от подкрепата, но Риад и Доха - не.

Саудитска Арабия и Катар нямат никакви морални скрупули да поддържат финансово и логистично структури на терористичната мрежа Ал Кайда на територията на Сирия, на която живеят техни братя араби-мюсюлмани

Знаейки от собствен опит какви рискове съпровожда приема на огромно количество хора с неустановена самоличност, самите саудитци и катарци не приемат никакви бежанци от сирийския конфликт.

Във време, когато в Сирия срещу държавата се бият бойни групи от джихадисти, парите на които идват от шариатски държави като Катар, Йордания и Саудитска Арабия, не впечатляват нито Европа, а още по-малко пък дилетантите в българската дипломация и специални служби.

"Нувел Обсерватьор" написа: България е убежище на "Ал Кайда", а правителството се прави на ударено като „бърка” понятията нелегални емигранти и бежанци и какви точно са хората, минаващи турско-българската граница, а така нареченият президент пита добродушно: „Тези жени и деца ли са терористи?”

ИД избива цивилни, християни, мохамедани, взема заложници...Противопоставянето на ЕС срещу джихадистите и, по-специално, на тези от ИДИЛ е възложено на група, оглавявана от координатора на ЕС по въпросите на тероризма Жил дьо Кершьов.

В края на 2013 група от ЕС, ръководена от Дьо Кершьов, осъществи серия от визити в отделни страни-членки на Съюза, както и в някои арабски държави, като Катар, Саудитска Арабия и Ливан. Преди да се срещне с ръководителите на специалните служби в страните от Персийския залив, Киршьов получил необходимите му справки за основните дискусионни теми от Центъра за разузнавателен анализ към ЕС.

Най-разочароващи са се оказали контактите на Кершьов в Доха. Стана ясно, че Катар няма намерение да сътрудничи ползотворно на европейците.

ИДИЛ се стреми да овладее нефтените кладенци, тъй като разполага с ограничено финансиране от източници от Персийския залив. „Ислямският фронт” прилага класическа военна тактика, включваща формирането на фронтове, тъй като е изцяло зависим от външно финансиране – предимно от Саудитска Арабия и от Катар.

Стратегическия американски проект за прекрояване на границите в т.нар. "Голям Близък Изток"

удари на камък и нещата се обърнаха на 180 градуса.

Твърде показателно, че днес основни съюзници на САЩ срещу ИД са именно режимите, които инвестираха стотици милиони долари и десетки хиляди тонове въоръжение в организациите, декларирали готовност да се сражават с армията на Асад, включително джихадистите от "Джабхат ан-Нусра" и другите филиали на Ал Кайда. Към днешна дата, Белият дом, вместо да наложи санкции на Турция, Саудитска Арабия или Катар заради решаващата им подкрепа за терористите от ИД и търговията с изнасяния от тях петрол /в която са участвали редица турски компании, като Delta Rubis, Gulf Petrol, Star Pet, Bayegan Grup, FTZ, Power Trans и Kizil Grup/, сега ги убеждава да влязат в новата антитерористична коалиция срещу Ислямска държава!

ИД беше създадена от Саудитска Арабия, финансирана от Катар, със сигурност със знанието на САЩ.

През 2007 в Персийския залив беше открито най-голямото газово находище в света, което в момента си поделят Иран /"Южен Парс"/ и Катар /"Северно поле"/.

Защо премиерът на страна-членка на ЕС заведе половината си правителство в Катар, след като горе изброените факти са известни на всички държавни ръководители и политически анализатори? Нали Днес се тръби, че Ислямска държава е врагът, ИД е терорист №1, зрелищните масови жестоки екзекуции са също дело на ИД?!

В същото време нито европейско правителство не протестира против финансирането на въоръжените ислямисти в Сирия, Ирак и Ливан от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ, или против участието на турски фирми в контрабандата на петрол, добит в контролираните от Ислямска държава находища.

На 17.04.2015 г. шведският в. „Експресен“ публикува интервю със сирийския президент Башар Асад. Интервюто, дадено на близкоизточния кореспондент на изданието, Касем Хамеде, в двореца Ал-Рауда в Дамаск, бе излъчено и от няколко световни медии като Ройтерс и Раша тудей.

В него Башар Асад изтъква ролята на американските сателити Турция, Катар и Саудитска Арабия в създаването и покровителството на ислямистката интервенция в Сирия, която западните медии, а и българските медии с американско влияние, наричат „гражданска война“.

Когато хората в Йемен свалиха марионетния владетел, поставен от САЩ, в отговор на отмъщение, Вашингтон нареди на петролните диктатури – Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Емирствата, да използват техните американски бойни самолети, за да бомбардират революционното правителство в Йемен. Целта на Вашингтон като допълнение към отмъщението бе да въвлече Иран в конфликта, така че да прекъсне споразумението за ядрена енергия с Техеран, което им бе наложено от Русия, но това не се случи!

В момента има данни за 150 000 души саудитска армия, която се подготвя да нахлуе в Йемен.

Въпросът ми е: подготвиха ли ДАНС, Министерство на външните работи, посланика в Катар Метин Казак и парламентът визитата на премиера Борисов и министри в Катар, с всичките негативи, които влече то?

Вярно е, че посещението беше анонсирано като икономическо, но съобщението на правителствената пресслужба бе:

България и Катар ще обменят данни и ще си сътрудничат в борбата с тероризма и незаконния трафик. Това стана ясно след срещата между премиера Бойко Борисов и вицепремиера и МВР шеф Румяна Бъчварова с министър-председателя и министър на вътрешните работи на Катар Н. Пр. шейх Абдула бин Насър бин Халифа Ал Тани в Доха. Двете страни ще си сътрудничат в борбата с тероризма, незаконния трафик на наркотични вещества, оръжия, нелегален трафик на хора и финансови и икономически престъпления.

Ето това би следвало да смути силно евроатлантическата ориентация на политическия ни елит, която ориентация елитът силно размахва ката ден. Лютви Местан мълчи за посещението на Борисов в Катар, така наречената опозиция също мълчи. Дали пък не сме влезли в такт с тангото на ЕС – две напред, една назад и да сме получили отличен /6/ за политическо лицемерие? Хем да приемаме Ислямска държава за терористична, хем да се възмущаваме от убийствата, които извършват членовете й, хем да ходим до спонсора й - емирство Катар...

"Не ми трябват медиите!"

"И от мен да знаете - не гледайте телевизия, не слушайте радио, не четете интервюта и въобще не може да ви ядоса никой.”

Имам две питания:

* Като не му трябват медиите на премиера Борисов, защо от правителството дават пари на послушните медии? Явно му трябват медии на премиера, но послушни.

* Втори въпрос: като не му трябват медиите на Борисов, кой ще венцехвали всяка негова стъпка и стъпките на неговите партийци, депутати и министри!

Три дена да остане на медийно затъмнение правителството и ще загуби и рейтинг и влияние...

Не му трябвали медии на Борисов! И на мен не ми трябват такива депутати и министри, но не бия тъпана!

 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците

Продължение от 12 януари

Две събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич.

Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово.
Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово.
Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа.
Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост.

Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница.
В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс.
Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел.

Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право.
Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост.
Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е.
Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия.

След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят.
"В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите.

В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта".
Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите.

През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия.
Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности?

500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване.
Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./.
70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание.

Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци.
Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност.
В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК.

Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите.

Следва продължение
 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците * Двойните стандарти на САЩ спрямо нормативните актове за правата на човека

Продължение от 13 януари

Динамичната промяна около ситуацията в Косово даде повод вчера Сърбия да поиска да бъде свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. По този повод руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва не възнамерява да прибягва до санкции в случай, че Косово обяви едностранна независимост, предаде АФП. "Прибягването до санкции срещу Косово и страните, които признаят независимостта, не е сред средствата на политическо действие, на които Москва разчита", каза Лавров след среща с представители на Европейския съюз в Словения. Лавров обаче добави, че признаването на едностранно провъзгласена независимост на Косово ще е грешка.

Преди руския дипломат №1 да направи своето изявление по казуса "Косово", посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов съобщи, че ще има отрицателни последици за отношенията на Русия със страните, които признаят независимостта на Косово. "Това се отнася преди всичко до ЕС, в който няма консенсус по въпроса. Естествено, ще има отрицателни последици за страните, които признаят Косово. Какви - не искам да кажа", заявява Чижов в интервю за виенския вестник "Пресе. "Не бихме имали нищо против да се изпрати мисия на ЕС, но тя трябва да се основава на решение на Съвета за сигурност на ООН", подчерта пред вестника Чижов.

"Приехме решение правителството още утре предварително да анулира всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", каза премиерът Воислав Кощуница.
Каква готовност имат сърбите в Косово след едностранното признаване и какво трябва да очакваме? В последните няколко дни стана ясно, че полицията в Република Сръбска е нащрек за евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против независимо Косово и предупреждават, че и те може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбеляза Ройтерс.
Белград и лидерите на сърбите в Косово заявиха категорично, че няма да признаят независимостта на южната сръбска провинция, населена с албанско мнозинство.

"Няма да приемем независимостта. Ще продължим да живеем в Сърбия с нашите собствени институции", предупреди и един от влиятелните водачи на сърбите в Косово Милан Иванович.
По продължение на административната граница на Сърбия, където живеят 40 хиляди от общо стоте хиляди сърби в Косово, и сръбските анклави на практика се управляват от паралелна администрация, подкрепяна от Белград /общински съвети, полицаи, съдии и т.н./.
Посланието на Тадич, Кощуница и председателят на парламента Оливер Дулич към сърбите да останат по домовете си дава някаква плаха надежда, че официалната сробска валст няма намерение да прибягва до насилие, и че мнозинството от сърбите, живеещи в провинцията няма да си тръгнат, ако не се инспирират конфликти. Но дали това, което ще е обстановка в началото след признаването ще продължи и по-късно? Близките години показват, че е твърде възможно след като мине признаването в Косово да възникнат конфликти между сърби и албанци.

Мнозина се опасяват от тенденция на прогонване на сърбите от албанците, но повечето от сърбите са с намерение да останат, ако не ги нападат след като бъде обявена едностранно независимост. Дали след обявяването на независимост на Косово може да се очаква и други провинции в различни европейски държави да се отцепят, включително на територията на бившия СССР? Твърде е възможно да се случи и този вариант, но той реално засяга държави като Испания, Белгия, Румъния - да не говорим за компактните маси от няколкомилионно население на различни етноси в Щатите, като китайци, афроамериканци, поляци, италианци, ирландци, латиноамериканци и прочие общности. Претенции за независимост ще затруднят в голяма степен и ЕС и САЩ, които засега се афишират за най-големите поддръжници на едностранното признаване на независимо Косово.
Разделение и отделяне на отделни територии в сръбската провинция, повсеместно насилие или предизвикване на военни конфликти, масово заминаване на сърбите, икономическа блокада от страна на Сърбия - това са сценариите, очаквани в Прищина. Всички те са неблагоприятни, но явно този факт не безспокои лидерите на Косово като Тачи в устрема му да създаде поредната албанска държава на Балканите.

Днес се очаква кабинетът в Сърбия трябва да приеме решение за анулиране на признаването на независимост. Съдържанието на Плана за действие на сръбското правителство след едностранното обявяване на независимост на Косово засега не е известен. Известно е съдържанието на Резолюцията, която прие сръбският парламент, в която се казва, че Сърбия ще преразгледа дипломатическите си и други отношения с държавите, които признаят тази независимост.
Вчера станаизвестно, че няколко страни от Европейския съюз са предупредили ръководството на косовските албанци, че ще отложат признаването на косовската държавност, ако парламентът в Прищина обяви независимост в неделя, изнесе австрийският вестник "Дер Щандарт", като се позова на високопоставени дипломатически източници от Брюксел. Дипломатите допускат първоначално да бъде обявена Декларация за намерения, а след това да бъде приета и Декларация за обявяване на независимост. Разликата в двата документа може да бъде породена от това, че все още не са готови Конституцията на Косово и други основни закони. В същото време експерти вече коментираха, че това постепенно приемане на Декларации ще бъде в състояние да въведе плавно и не рязко новия статут на Косово, което също би могло да бъде вариант за сегашната администрация на премиера Хашим Тачи.
В публикацията на австрийското издание се посочва и че "няколко държави от ЕС като Германия, Холандия и Испания са съобщили на ръководството в Прищина намерението си да отложат признаването, ако декларацията за независимост бъде приета още в неделя", тъй като страните от ЕС "искали първо да изчакат да се успокои ситуацията в Сърбия".

Американската агенция за стратегически прогнози "Стратфор" обяви вчера, че България ще бъде чувствително засегната от евентуални мерки на Белград срещу страните, които признаят независимо Косово. Ситуация, твърде позната от годините, в които севодеха войни в бивша Югославия.
Агенцията допуска, че е възможно Сърбия да отреже два европейски пътни коридора - единият, река Дунав, като водна връзка между Централна и Югоизточна Европа, и вторият - магистралата, което свързва Гърция с Европа. Според наблюденията на "Стратфор" се очаквало едно подобно действие на сръбската държава не само да блокира сръбската икономика, но и да засегне и другите балкански държави като България, и Гърция се посочва в прогнозите на "Стратфор".
Събитията около наближаващото едностранно обявяване на независимост на Косово, станаха повод държавен секретар Кондолиза Райс да заяви пред комисия в Конгреса следното: "Знам, че това ще е един извънредно труден период за сърбите", каза тя. - "Това, което САЩ ще направят, е да протегнат ръка и да им кажат, че резолюцията за статута на Косово ще позволи на Сърбия да върви напред". Подкрепа в търговския обмен и кономическа поддръжка обеща Райс на сърбите и ги посъветва да заложат не на миналото, а на бъдещето. По същия начин би могло Тадич или Кощуница да се изправят пред сръбския парламент и да посъветват оттам САЩ да пуснат индианците от резерватите и да им дадат възможност най-после да си направят своя държава! Но бруталността на американските политици е несъпоставима към начина на поведение на който и да било европейски политик.

"Прави това, което би могъл да понесеш" - съветват старите хора и са прави. Много от бедствията в Европа от последните години на миналия век и първите години на този са се случили и случват само защото САЩ продължават да определят начина на съществуване и развитие на други държави и народи. Нещо, което Щатите никога не биха приели като съвет или натиск за самите себе си.
Така докато Хашим Тачи и хората около него повтарят всеки ден как ще има заря, знаме и филхармонията ще свири Одата на радостта, Белград призова да се проведе спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с изключително заплашителната ситуация в провинциите Косово и Метохия. В последните приготовления за незаконно провъзгласяване на декларация за независимост, Сърбия вижда принципно нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, което ще постави под заплаха международния мир и сигурност, се казва в писмото на сръбския представител в ООН Еремович, цитирано от РИА Новости. През последната година, обявяването на независимостта на Косово се отлагаше три пъти, заради настойчивото искане на Москва да продължат усилията по намирането на компромис.
Очевидно Русия не може да спре процеса по обявяването на независимост от Косово, но блокира признаването й в ООН, тъй като е постоянен член на Съвета за сигурност. От своя страна САЩ и държави членки на ЕС са готови да признаят независимостта на Косово, даже след като е известно, че това бъде направено едностранно.

Вчера Томас Власек от Центъра за европейска реформа в Лондон обясни, че косовското ръководство, в тясно сътрудничество с ООН е разработило политика на "стандарти преди статута", която гарантира, че правителството ще спазва международните стандарти - като защита на малцинствата.
И тук се налага да припомня че повече от половин век външната политика на САЩ в областта на правата на човека е изпълнена с принципни противоречия и е лишена от последователност. През 1945 година се създаде ООН, но американският Конгрес не ратифицира нито един важен договор по развитието на демократичната общност. Впоследствие присъединяването на САЩ към някои от договорите, засягащи главно правата на човека, бе съпътствано с твърде много резерви, декларации и условности, което ги изпразваше от съдържание.

Според така наречената "Доктрина Торнбърг" интересите на САЩ имат приоритет пред утвърдените на тази основа универсални международни норми. В международноправен аспект се получи едно продължаващо във времето абсурдно положение: държавата, която е с най-големи претенции за налагане на принципите на демокрацията в чужди страни, за гарантиране на правата на човека и основните свободи за зачитане на върховенството на закона, и суверенното право на равенство на народите - всъщност е поела и приела най-малко задължения и отговорности за тяхното осъществяване на собствената си територия!
Налице е крещящо игнориране на международни правни документи за сметка на предимство на вътрешноамерикански нормативни актове.
В американската Конституция има текст, който постановява, че сключваните от името на САЩ договори, ведно с действащата Конституция и приетите на нейна основа закони, преставляват върховно законодателство в страната. Така на практика са налице действащи, но несъвместими с нормите на международното право, федерални и щатски закони.
Историци и експерти по международно право, запознати с историята на американското законодателство припомнят, че по време на мандата на президента Дуайт Айзенхауер, държавният секретар Джон Фостър Дълес декларирал, че САЩ нямат намерение да стават страна по нормативните актове на ООН за правата на човека!

Чак по времето на президента Кенеди са представени за ратификация в американския Конгрес договори, от които през 1967 година е била получена надлежна санкция единствено по Конвенцията за премахване на робството.
11 години чакаха внесени от един друг американски президент, Джими Картър подписани от него международни договори, сред които бе и Конвенцията против геноцида. Показателно е как при ратификацията на тази Конвенция Сенатът отбелязва резерва, според която нищо в нея не може да изисква приемане на закон или мерки в противоречие с Конституцията. Което означава че никой международен договор не може да бъде с приоритет, както и че не може да се допуска наказание за геноцид от Международен съд спрямо САЩ, каквато възможност се предвижда в самата Конвенция.
Чак през 1992 година в САЩ е ратифициран подписаният 20 години по-рано Пакт за граждански и политически права. Две години по-късно, през 1994 г. САЩ ратифицират Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация с резерви по два нейни текста. И отново относно подсъдността при спорове в Международен съд се отбелязани резерви, че тази разпоредба не трябва да се приема, че се отнася и до САЩ.

Много дълъг е списъкът на подписани е нератифицирани международни договори от САЩ, да не говорим, че и след евентуална ратифиация, вътрешното американско законодателство винаги намира начин да изключи възможност за санкции и подсъдност при нарушение на въпросните международни актове, отнасящи се до правата на човека.

Тези факти обясняват поведението на САЩ към други държави при инспирирани военни конфликти и последиците от тях, свързани с унищожение на компактни групи население.

Следва продължение
 

Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно за сръбската провинция* Президентът Путин предупреди, тези, които възнамеряват да не се съобразят с позициите на Русия и Сърбия, а и с международните договори, че неминуемо ще има последици

Продължение от 14 януари
Тази нощ бе изпълнена със събития около исканото признаване на независимост на Косово. Късно снощи постоянният представител на Русия при ООН, Виталий Чуркин е заявил в разговор с руски журналисти след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, че представителите на САЩ и Европейския съюз "нямат никакво юридическо и морално право да провеждат политика на подтикване на Косово към едностранна независимост." Това предаде каналът Вести ру минути след 3 часа московско време, цитирайки агенция ИТАР-ТАСС. По думите на руския дипломат току що завършилото заседание на Съвета за сигурност на ООН за Косово е демонстрирало, че болшинството от членовете на Съвета не подкрепят политиката на САЩ и някои страни от ЕС, което според Чуркин било нагледно демонстрирано по време на самото заседание.

Само пет държави членки на Съвета за сигурност на ООН са подкрепили такава независимост, отбелязал Чуркин, споменавайки САЩ и още четири държави на страни -членки на ЕС. При това руският дипломат е подчертал, че този път няма да може да се твърди че Съветът за сигурност се е разделил на две - предаде ИТАР-ТАСС.

На заседанието, свикано по искане на Русия, освен 15-те страни-членки се е очаквало да присъстват и представители на повече от 50 страни-членки на световната организация. За извънредното заседание е пристигнал и министърът на външните работи на Сърбия, Вук Йеремич, докато правителството на Хашим Тачи не е проявило интерес и не изпратило свои представители, което бе ясен знак, че в Прищина нямат намерение да се съобразяват с това, които се е случило на въпросното заседание или с действащото международно право.

Според Чуркин, присъствието на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на представители на повече от 50 държави представлявало "красноречив отговор на това, кой счита случая "Косово" за уникален". "Косовският прецедент може болезнено да откликне в разни точки на планетата" - е подчертал пред журналистите Чуркин. В отговор на въпрос за това как руската делегация в Съвета за сигурност ще действа в случай на едностранно провъзгласяване на независимост на провинцията Виталий Чуркин е заявил, че очаква по този въпрос инструкции от Москва.
Докато заседаваше Съветът за сигурност, експлозия с неясен произход е разтърсила град Косовска Митровица, разположен в северния район на сръбската провинция Косово. Според телефонен разговор на кореспондента на АФП експлозията е избухнала зад сграда, в която бил настанен екип от бъдещата мисия на ЕС. За жертви не е било съобщено.
На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, външният министър на Сърбия Вук Йеремич е призовал всички страни-членки на международната общност да помогнат на неговата държава, когато предстои да бъде защитена териториалната й цялост стана ясно от кореспонденция на ИТАР-ТАСС. Това Йеремич е съобщил след заседанието на присъстващите журналисти от различни световни агенции. "Болшинството от страните членки на Съвета за сигурност на ООН подкрепят идеята за продължение на преговорите между Белград и Прищина" - съобщил сръбският дипломат.

Йеремич е обърнал на журналистите внимание върху факта, че Сърбия няма да използва военна сила за регулиране на ситуацията в Косово. "Ние категорично не приемаме военно решение" заявил Йеремич. Министърът пояснил, че при необходимост от решаване на косовския въпрос, Белград ще използва "всички възможни политически и финансови инструменти", но отказа да уточни съдържащите се конкретни мерки в така наречения План за действие, който Сърбия прие преди два дни, тъй като те засега представлявали държавна тайна - се съобщава в кореспонденцията на ИТАР -ТАСС.

Друга новина, която излезе след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН бе съобщена от РИА Новости. Според агенцията, руският дипломатически представител в ООН Виталий Чуркин е заявил, че в случай че въпреки всичко косовските албанци обявят едностранно независимост на Косово, то представителите на ООН и по-точно ръководителят на мисията там, Йоахим Рюккер ще се наложи веднага да обявят решението за незаконно. Особено след това, което се е случило на последното извънредно закрито заседание на Съвета за сигурност на ООН, по време на което не е имало остро противопоставяне на Сърбия и Русия, а по-скоро подкрепа от представителите на страните-членки, с изключение само на пет държави.
Преди три дни сръбският премиер Воислав Кощуница нарече бъдещата независима държава Косово, която Тачи САЩ и ЕС бързат да обявят за независима - "псевдодържава". В същото време в началото на седмицата в Женева, Сергей Лавров определи провъзгласяването едностранно на независимост на Косово като "начало на края на Европа", визирайки Европейския съюз.
"Отделянето на Косово от Сърбия ще стане реалност след няколко дни", не пропусна да каже и вчера косовският премиер Хашим Тачи. В същото време ИТАР-ТАСС предаде, че предполагаемият ден на провъзгласяването на независимост Косово може да се състои в пълна тъмнина. Преди време местната власт призна, че Косово се намира в състояние на енергетична криза. Тачи оглави специална комисия, която да се заеме с разследване на причините на срива в доставките на електроенергия, както и с търсене на изход от кризисната ситуация. Косовският премиер заплаши, че "са взети мерки против всички, които със саботажи искат да оставят в мрак Косово и то на прага на независимостта".

След 9 години за опити за независимо съществуване енергетичният отрасъл на Косово се намира на прага на пълен колапс, са коментирали експерти пред ИТАР-ТАСС преди два дни. Доставките на електроенерегия за сръбската провинция до голяма степен са в зависимост от сръбски източници. Не може да сеотрече, че властите в Белгард нееднократно дадоха да се разбере, че в случай на привъзгласяване на независимост една от възможните мерки от сръбска страна може да бъде изключването доставките на Косовската енергетична електросистема от тези на Сърбия.

След заседанието на Съвета за сигурност от тази нощ наблюдатели коментираха, че е твърде възможно косовското правителство да не се съобрази с позицията на ООН и да отиде на едностранно признаване на независимост. "Преговорите реално имаха шанс да бъдат успешни - заяви и Сергей Лавров, коментирайки сегашната ситуация. - В същото време в ръководството на Прищина получаваха сигнали от чужбина, че преговорите са безсмислени и че не трябва да се съгласяват на никакви компромиси. "Искайте независимост" - това беше подтикът на Запада за косовското правителство - коментира Лавров. - В случай, че се прояви политическа воля и се съблюдават принципите на международното право, в случай, че не само европейците, но и тези, които се намират на други континенти уважат и се съобразят с коренните дългосрочни интереси на Европа, аз мисля, че преговорите за Косово е възможно да бъдат възобновени" - коментира в Женева тази седмица Сергей Лавров.

Ако наскоро стане дума за изгубена чувствителност при политиците, но твърде вероятно е причината да е Косово. Когато през 1999 година край село Гречко бяха намерени 15 трупа на сърби и се оказа, че това са цивилни сръбски селяни, разстреляни от АОК като на сафари, в присъствието на хора от КФОР, тогавашният министър на външните работи на Германия Йошка Фишер намери само две думи за трагедията - "скандализиран и шокиран".
35 000 души бяха хората от КФОР, но присъствието им не пречеше части на Армията за освобождение на Косово, АОК да вървят спокойно и стрелят без каквато и да било причина по мирни цивилни жители. Войната в Косово накара албанските лидери да осъзнаят, че биха могли да бъдат жизненоважни играчи в региона, а държавата им, която бе в разруха, хаос и мизерия, да получи значителни помощи от Запада. Това отвори раната Косово...

"КФОР не е в състояние да спре терора срещу сърбите в Косово" - писаха единодушно по време на военните конфликти в провинцията мнозина чуждестранни журналисти и поясняваха, че никой не вярва, че официално съобщените данни за прибрано оръжие от АОК отговарят на истината. След като бе предприето събиране на оръжие от АОК, хората на Хашим Тачи минаха на друг вариант: те започнаха да отвличат сърби и искаха като откуп за връщането и живота им - оръжие.
АОК успя да се снабди с много оръжие, когато през 1997 година албанското правителство не бе в състояние да сложи държавата си в ред. Не друг, а именно АОК ускори конфликта в Косово, като въвлече и НАТО в битката. Към АОК се прибави и дейността на самата албанска държава, която в продължение на четири години - 1997-2001 продължаваше да играе дестабилизираща роля в тази част от Балканите.
Албански престъпни групировки в съюз с мафиотски структури дадоха своето за активизиране на търговията с оръжие, трафика на хора и наркотици през Балканите към Европа през Италия. Албанското пристанище Вльора, което е на няколко часа път от столицата Тирана се превърна в основен проводник на връзки на албански престъпни групировки с италианската мафия.

След края на войната в Косово бе създадена Международна кризисна група която излезе със становище,че АОК може да бъде най-добрият заместител на сръбската власт, армия и полиция, но само ако приеме западни стандарти. Припомням това, за да стане ясно, че в сръбската провинция Косово западни политици експериментираха свои виждания за създаване на стабилност, експерименти, които в своите държави едва ли биха посмели да повторят. Войната в Косово прогони много сърби, а и албанци, като ги превърна в бежанци. Те се запътиха към Македония и Албания, където създадоха компактни маси от албанско присъствие, докато сърбите имаха една алтернатива на изоставените си домове: Сърбия.
Според Европол, партизани от АОК в един момент се заеха с пренасяне на хероин през селата по границата на Албания с Македония, недалеч от Охридското езеро. С времето Албания се утвърди като единствения сигурен път на Балканите за трафик на дрога, акцизни стоки, хора и оръжие. На следващия ден след удара на Алианса по Югославия, Европол оповести, че възнамерява да проучи въпроса с контрабандната търговия на наркотици в Косово. Бомбардировките и етническото прочистване затрудниха временно дейността на трафикантите, тъй като преминаващият по границата на Албания с Македония наркопът се превърна в поле на бойни действия.

Албания призна властта на АОК на своя територия, но това не изключи факта, че АОК се финансираше от наркотрафик. Този трафик осигури оръжия за АОК, докато албанското правителство си затваряше очите за случващото се на територията на държавата.
Подобно на държавата-майка Албания, косовските албанци продължиха да играят съществена роля и дял в трафика и търговията с дрога и оръжие в големите европейски градове, за които стоките бяха предназначени като краен получател. Т. е. албанците от Косово и Албания минаха на вариант да пътуват, проникват и контролират сами получаването и поръчките на дрога в европейските държави. В Доклад на Интерпол от 1997 година присъства изводът, че "косовските албанци притежават най-голям дял от пазара на хероин в Швейцария, Австрия, Белгия, Германия, Унгария, Чехия, Норвегия и Швеция."
Това разби на пух и прах надеждите на редица западни държави, че конфликтът на Балканите ще се капсулира и остане там, като за Европа няма да има негативни последици. Албанските наркотрафиканти опровергаха това очакване, като проникнаха и се установиха с парите, спечелени от контрабанда в Европа, където постепенно се установяваха да живеят.
Сръбското население в Босна и Херцеговина следи с голям итерес развитието на положението в Косово, което възнамерява в рамките на няколко дни да обяви едностранно независимост, предаде в ранните часове на деня АФП.

Ако на Косово бъде позволено да се отдели, босненските сърби смятат, че съществуващата в Босна Република Сръбска ще бъде способна да се обедини със Сърбия или най-малко да получи независимост по същите причини, по които и Косово.
Вчера на последната си пресконференция преди края на мандата като държавен глава на Русия, Владимир Путин предупреди, че всяка декларация, даваща независимост на Прищина ще е "незаконна, немислима и неморална" съобщи телевизионният канал Вести ру, публикувал пълният текст на пресконференцията, продължила над 5 часа. В отговор на журналистически въпрос, Путин обвини открито Европа и САЩ в прилагането на двойни стандарти към сръбската провинция Косово и подчерта, че Кремъл продължава да е против отделянето на Косово от Сърбия. Руският президент заяви, че ако албанските лидери игнорират Русия и обявят едностранно независимост, то Москва ще бъде принудена да отговори със съответни действия. Какви, Путин така и не уточни.

В ранните часове на деня Кремъл обяви, че ще приеме признаването на сръбската провинция Косово от западните страни като директна атака и срещу британското правителство - легитимирайки по този начин призивите на Шотландия за отделяне от короната. Нещо, върху което си струва да се мисли и действа.

Броени часове след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, от Белия дом съобщиха, че президентът на САЩ Джордж Буш предстои да обсъди днес в Белия дом с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун редица международни въпроси, сред които и този за Косово, предаде РИА Новости. Остават броени часове до обявения ден за провъзгласяване на независимост на Косово. Събитията по темата не спират да пълнят кореспонденциите на международните агенции. Какво предстои, какво ще се случи...

Следва продължение
 
На 15 април 1998 година ръководителят на Бюрото на Арабската лига във Виена, проф. Самир Хаамза пише писмо до генералния секретар на австрийско-арабската търговска камара във Виена, д-р Абдел Фатех Мохамед Бария за кръвни продукти, заразени с вируса на HIV, които са били изнесени в някои азиатски и развиващи се държави със знанието на властите на съответната държава износител.

На 19 май 1998 г. д-р Абдел Фатех Мохамед Бария се среща с проф. д-р Ханс Курц, който е завеждащ отдел "Кръв и кръвни продукти" в Министерство на здравеопазването на Австрия, за да получи информация за евентуален износ на заразени кръвни продукти от първоизточника. Информацията, която иска да получи д-р Бариа се отнася за това дали съществуват данни за износ на заразени кръвни продукти за арабски страни.

На тази среща д-р Курц споделя с д-р Бариа, че интерес към сериозния проблем е проявил китайският министър на здравеопазването на среща във Виена, тъй като е имало износ на кръвни продукти за Китайската народна република. Според д-р Курц интерес към проблема е проявил и отговорен представител на посолството на Индия във Виена по същия повод. Д-р Курц съобщава на д-р Бариа и за проведена своя среща с министъра на здравеопазването на Израел, тъй като кръвта била преработена в лаборатория там, в Израел, и след това е била върната обратно в Австрия и Швейцария.

Близо два месеца след срещата си с д-р Курц, д-р Бариа пише на ръководителя на Арабската лига в австрийската столица, Виена, проф. Самир Хаамза. В това свое писмо д-р Бариа дава отговори на поставените от него въпроси в писмото му от месец април. Отговорите са във връзка с кръвни продукти, заразени с вируса на HIV, част от които са били изнесени с последващ скандал за някои азиатски и развиващи се държави.

Спирам засега дотук, тъй като откъслечни данни за подобен скандален износ бяха изнесени от журналиста на в. "24 часа" Георги Милков. Ето какво обяви Милков по Нова телевизия, според сайта netinfo дословно /запазвам правописа на публикацията на сайта, поради което съществуват неточности в изреченията поради редакторско недоглеждане - бел. Л. М./:

"В Либия през 1996 г. е имало внос на заразени със СПИН и хепатит Б кръвни продукти, от които вероятно е пламнала епидемията в Бенгази, обявява журналистът от "24 часа" Георги Милков пред "Нова телевизия".
Той е направил разследване, което сочи, че австрийска фирма заразената кръв, на безценица от ЮАР и я предлагала на други държави, включително Либия. Пратката преди това минавала през израелски лаборатории. Едно от обвиненията срещу нашите, което отпадна преди две години, беше за заговор срещу джамахирията с участието на израелските тайни служби МОСАД.
Версията за участието на израелското разузнаване се ражда през 1998 г., след като либийските служби разбират от Виена, че кръвните продукти на фирма "Албовина" са били третирани в израелски лаборатории, преди да бъдат реекспортирани и продадени на различни страни от Азия и Африка.
Фирмата вносител на заразена кръв, австрийската фирма "Албовина", обвинена в продажбата на заразена плазма, е купувала кръв и деривати на двойно по-ниска цена от ЮАР и други африкански държави, посочва в разследването си журналистът от "24 часа". Бившият директор на фирмата признава пред разследващите органи, че две пратки кръвна плазма са били купени в ЮАР на цена от 21 паунда за литър, което е дори по-малко от половината на нормалната цена.
Продуктите са влизали в някоя от свободните търговски зони в Австрия и затова не са били подлагани на иначе строгия контрол на австрийските власти. Според представител на здравното министерство в документите пишело, че кръвта е за експорт. А от митническа хигиенно-епидемологична гледна точка свободната зона не се смятала за австрийска територия.
Мъчител на 6-имата медици е сред отговорните за сделката
В разследването си Георги Милков пише още, че по същото време в дирекцията по внос на кръвни продукти в Либия е работил офицер, който сега е в групата на либийците, измъчвали българските медици. Става въпрос за Абдел Маджид Шол, известен с прякора Химика. Той бил най-жесток и изобретателен в изтезанията. В интервю Кристияна Велечева, една от подсъдимите, казва: "Той е истински садист. Дори другите изверги - полк. Джума Мишери и ген. Харб Дербал, понякога му се караха, че прекалява."

Това изнася Георги Милков по случай с износ на кръвни продукти, с което потвърждава, че е имало такъв износ от Австрия. Какво липсва в разследването на Милков и на какво се натъкнах аз - четете в следващите редове. В романа на внучката на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП, Гриша Филипов, Людмила Филипова "Червено злато", Виенският скандал е представен по-скоро като художествена измислица. В рецензии за книгата се споменава, че е базиран на международен скандал с търговия със заразена кръв от Африка.
Толкова за споменаването в други източници за този скандал...
Около процеса срещу българските медицински сестри, сам либийският ръководител Кадафи в свои интервюта заявяваше: "Да разберем кой е John и кой стои зад него и веднага ще решим случая в Бенгази."
Знаел ли е Кадафи обективната истина за заразяването на децата в Бенгази? Ако е знаел либийският ръководител - защо е замълчал за нея? Дали не, защото е имало опасност да се потвърди версията за внос на заразени кръвни продукти в Бенгази и това е щяло да обърне нещата в започналия съдебен процес срещу българките, като ги оневини?
Дали Кадафи е замълчал за този внос на заразени кръвни продукти, за да прикрие някого в собствената му държава, който е бил свързан с въпросния внос?
Дали Кадафи не е замълчал, за да не се вдига скандал за връзките на либийски вносители и мощни фармацевтични компании от Европа и други континенти?
Очевидно засега е следното: Кадафи е разчитал, че България едва ли ще съумее да достигне до истината за вноса на заразени кръвни продукти. Кадафи е бил сигурен, че ако един ден се стигнело до данни и факти за този скандален внос, то българската държава едва ли би злепоставила държави, членки на ЕС, каквато била Австрия, тъй като самата България се е стремяла в този момент да стане член на Европейския съюз.
Всичко това Кадафи е знаел и премислил внимателно, говорят събитията около процеса.

През 1998 година министър на външните работи на Република България е Надежда Михайлова, директор на Националната разузнавателна служба - Димо Гяуров и президент - Петър Стоянов. И тримата би следвало да са били информирани за Виенския скандал поне от посланика на България във Виена, Кирил Калев.

Какво се случва във Виена?

От Австрия са изнасяни кръвни продукти за Либия в периода 1995-1998 година, като имената на австрийските фирми и либийските контрагенти и длъжностни лица са били известни както на австрийското правителство, така и на либийското, и персонално на Кадафи.
Какви са изходните точки, от които е могло да се стигне до истината за Виенския скандал от българска страна:
  1. Австрийски депутат, Херберт Хаупт се натъква на скандалните факти за износа на кръвни продукти и води парламентарните питания и дебати във връзка със скандала в Австрия, касаещ заразените кръвни продукти. За този парламентарен скандал би следвало да е знаел поне посланикът във Виена, Кирил Калев.
  2. Името и координатите на израелската лаборатория, обработвала австрийската заразена кръвна плазма /като търговски продукт/, след което тази плазма е била върната с предупреждението, че е заразена! Това предупреждение изключва категорично възможността от Тел Авив да са действали злоумишлено по случая и да са заразили кръвните продукти.
Либийците са знаели за тази лаборатория и за предупреждението, но нe оповестяват фактите около разкритието на израелците. Вероятно така са преценили.

Ето точният адрес на тази лаборатория, който получих след дълго търсене, от сигурни информирани източници от Виена:

- BIO-LAB LABORATORIES LTD
- General manager-Dr. Meir Ehrenfreud
Address: Idustrial Zone Atarot
P. O. Box: 34038
Jerusalem
ISRAEL, 91340.

Телефонът, факсът и електронният адрес на лабораторията също са известни. И така: налице е парламентарен скандал в австрийския парламент по повод износ от Австрия на заразени кръвни продукти с HIV вируса.
Налице е и името на австрийския депутат Херберт Хаупт, който организира провеждането на дебати и парламентарно питане и разследване по случая.
Налице е и адресът на израелската лаборатория, която е обработила кръвта и е предупредила австрийците за наличието на зараза от HIV.
Освен това: зав. отдел "Кръв и кръвни продукти" в МЗ на Австрия, д-р Ханс Курц признава, че от Китай и Индия му е сигнализирано за тези кръвни продукти, че са заразени.
Налице е и подозрение, че либийският ръководител Муамар Кадафи също е знаел за вноса в Бенгази на заразени кръвни продукти.
И най-накрая - налице са български медицински сестри, които бяха задържани в обвинение за заразяване с вируса на СПИН на над 400 либийски деца. Тези българки лежаха в затвора, измъчвани нечовешки, съдени и получиха три смъртни присъди...

Следва продължение, в което ще узнаете
  • Има ли отношение Виенският скандал към процеса в Либия срещу българките и заразяването със СПИН, за което са обвинени?
  • Има ли Виенският скандал връзка със СПИН-заразяването на либийските деца и каква е българската реакция по него?
 

Европейският съюз пренебрегна Решението на Съвета за сигурност на ООН * Държавни флагове на Албания са залели Прищина под благосклонния поглед на ЕС и САЩ * До часове се очаква обявяването на втора албанска държава на Балканите - този път в откъснатото от Сърбия Косово

Продължение от 15 януари

Късно снощи Сърбия възрази рязко на решението на Европейския съюз да изпрати своя полицейско-гражданска мисия от 2000 души в Косово, предаде РИА Новости, с което ЕС показа нагледно, че няма да се съобразява с Решението на Съвета за сигурност на ООН. Протестната нота бе връчена от името на Сърбия от вицепремиера Божидар Джелич на посланика на ЕС в Белград, Мирослав Лучи. "Правителството на Сърбия възразява решително против изпращането на мисия на ЕС в Косово без ясни международно-правни аргументи, каквито може да даде единствено Съвета за сигурност на ООН". Решението за изпращане на тези мисия влезе в сила, след като нито една от 27-те страни-членки на Евросъюза не възрази против вземането му в рамките на срока, в който бе възможно да се направи това. С изпратената мисия европейска мисия ЕС иззема изпълнението на част от функциите, които изпълняваше досега аналогичната структура с мандат на ООН - ЮНМИК, тъй като Евросъюза счете задължителния характер на одобрение на Съвета за сигурност на ООН за излишен.

Едностранното обявяване на независимост на Косово се очаква да стане след броени часове и повечето от европейските държави и САЩ ще признаят тази независимост незабавно. В целесъобразността на това признание се усъмниха някои държави, на чиято територия действат силни сепаратистки движения. За независимост на Косово в Съвета за сигурност се обявиха само САЩ, Франция Великобритания Белгия и Италия, докато против обявяването й гласуваха Русия, Буркина-Фасо, Виетнам, Либия, Индонезия, Коста Рика, Панама, Хърватска и ЮАР.
"Независимая газета" като се позова на агенция ИТАР-ТАСС вчера сутринта съобщи, че прессекретарят на РФ при ООН Мария Захарова е заявила, че в случай, че бъде обявена независимост на Косово, то Русия възнамерява да свика спешно Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на сложната ситуация. Мисията на ЕС в Косово ще оглави френският генерал Ив де Кермабон, командващ силите на КФОР 2004-2005 г. За това назначение съобщи върховният представител на ЕС по външна полотика и сигурност Хавиер Солана вчера. В същото време Съветът на Европа назначи холандския дипломат Питър Фейт за специален представител на ЕС в Косово.
Наместникът на православната църква за Косово и Метохия, Рашко-Призренския епископ Артемий призова вчера косовските сърби да не напускат своите домове, като изтъкна, че косовските сърби няма да се съобразят с признанието за независимост: "ние ще останем да живеем сега тук със своя народ, в своята държава и със своята църква и след това ще видим какво ще се случи по-нататък" - е заявил епископ Артемий, цитиран от сайта Вести ру.
Водачът на сърбите Милан Иванич в Косово обяви мисията на ЕС за "окупация", докато голямият филмов режисьор Емир Костурица коментира пред вестник "Глас явности", че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово от самото начало е военна акция. По думите на Костурица по никакъв начин не може да се говори за цивилна операция.

Два цвята - червен и черен са заляли буквално Прищина тези дни: държавното знаме на Албания - черен кралски орел на червен фон може да се види на всеки ъгъл. Това съобщи електронната страница Вести ру още вчера. По своята численост с албанската държавна символика може да си съперничат засега единствено единствено американските държавни знамена, което се веят както от фасадите на държавни учреждения, така и от частни домове. Това е начин на настоящото ръководство на Косово да се отблагодари на Вашингтон от ръцее на който разчитат да получат своята независимост, коментираха наблюдатели.
Не може да се пропусне фактът, че лидерите на албанските сепаратисти прекрасно си дават сметка, че без натиска и подкрепата на САЩ, които подложиха на масирани бомбардировки Югославия през 1999 г. а след това и откритата американска подкрепа за бойците на АОК - голямата националистическа мечта за втора албанска държава с откъсване на част от Сърбия не би била реалност.
Сценарият за неделното тържество вече е готов, въпреки че за него все още средствата за масова информация не съобщават в подробности, часовете а отделните събития. В него се включва тържествено заседание на косовския парламент, а в интервала между 15 и 17 часа местно време се очаква приемането на Декларация за независимост. След приемането на Декларацията се очаква премиерът Хашим Тачи и президентът Фатмир Сейдиу да дадат пресконференция.
В навечерието на обявяването на независимост, парламентът на Косово прие резолюция, която дава 24 часа срок, за да се приемат пакет от закони, касаещи предстоящия статут на промяна на Косово. Това решение парламентът на Косово прие въпреки решението на Съвета за сигурност на ООН, според което повечето негови страни-членове се обявиха против независимостта на провинцията. Спечелена битка за Сърбия в СС на ООН, далеч все още не значи, че победата е на нейна страна, коментираха журналисти следили заседанието в петък вечерта.

В случай на едностранно признаване на независимост на Косово, последиците за целия свят ще бъдат трагични, тъй като по косовския сценарий се правят планове за независимост в много точки на планетата - предупреди в интервю за ИТАР-ТАСС председателят на комитета на Съвета на федерацията по международни въпроси, Михаил Маргелов. Сепаратизмът по негово мнение е явление, което е разпространено на всички континенти, в конфликтни точки, известни и в някои европейски държави. Със сепаратизъм са "заразени" и Далечния и Близкия изток - поясни Маргелов. Сложна е обстановката в района на Иран, където живеят ирански азербайджанци и араби, готов за разпад е и Ирак. А Турция едва ли ще се примири да създаде независима държава на кюрдите по своята граница.

Утре вечер се очаква хиляди жители на Прищина да се съберат на празничния концерт на градския стадион. След това на главната улица, носеща името на Луан Хардиная се очаква обраъщение на местните лидери на косовските албанци и всенародни празници.

Това ще бъде празник на сепаратизма отбеляза Вести.Ру в свой коментар, на който ще бъдат излишни 200 000 сърби, които завинаги напуснаха пределите на Косово. Косово е люлка на сръбската култура, религия и държавност. По официални данни на ООН в Прищина в момента са останали не повече от 80 000 сърби. 1200 репортери от известни международни средства за масова информация са акредитирани на освещаване на събитието в неделя стана ясно вчера късно вечерта. В самия ден на независимост се очаква числеността на журналистите да достигне около 2 000, съобщи ИТАР-ТАСС в пресслужбата на мисията на ООН в Косово. Правителството на сърбската автономия, населението на която се състои основно от етнически албанци, с подкрепата на САЩ и Великобритания и много страни членки на Европейския съюз се стремеше да получи статут на независимост в продължение на няколко години.
Повече от три часа при закрити врати заседава извънредно СС на ООН, по инициатива на Сърбия и Русия. След края му, постоянният представител на РФ в ООН Виталий Чуркин съобщи пред журналисти, че болшинството от държавите членки в Съвета за сигурност са изразили по време на заседанието своята загриженост от възможните последствия след едностранното обявяване на независимост на Косово за различни райони на света.
Официалният представител на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каминин коментира извънредното заседание на СС на ООН за Косово, което се състоя в края на седмицата в Ню Йорк по следния начин: "Резултатите от обсъждането в СС на ООН трябва да накарат онези, които активно се опитват да тласнат Прищина на провъзгласяване на независимост да се замислят. Ние продължаваме да смятаме, че едностранното провъзгласяване на независимост на Косово е в разрез с действащото международно право."

Проблемите за съдбата и бъдещето на провинция Косово още преди девет години надхвърлиха границите му. Казусът "Косово" е на път да създаде прецедент в международно правен аспект: от една страна резолюция 1244 на ООН и редица международно-правни актове налагат становището, че косовското ръководство трябва да се съобрази с реално действащите актове, от друга - Европейският съюз, който все още не е съвсем правен субект, няма и своя Конституция, открито се противопоставя на действащите международни нормативни документи като изпрати своя мисия в сръбската провинция Косово. Това наложи представителят на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каменев да обърне внимание на ЕС, че формата на междунардно присъствие в Косово може да се промени единствено в съзвучие с решенията на Съвета за сигурност на ООН. Т. е. Евросъюза реши в противоречие с международното право и решенията на СС на ООН да изпрати своя мисия! Тогава какво да се очаква от правителството на Косово?
Провъзгласяването на независимо Косово и признанието му ще поставят Русия пред необходимостта за корекции на линията по отношение на Абхазия и Южна Осетия е заяви в петък висш руски дипломат. Подобно изявление направи и Сергей Лавров на среща с президентите на Абхазия и Южна Осетия - две държави, чийто народи също се стремят от години към независимост и международно признание.
При встъпването си длъжност като президент, Борис Тадич обеща да направи всичко възможно Косово да остане в рамките на Сърбия, въпреки, че надеждите за това с всеки изминал час намаляват все повече и повече.

На 10 юни миналата година, в рамките на своето европейско турне, президентът Джордж Буш посети Албания, където бе посрещнат като национален герой. Американският държавен глава, която напоследък започна да забелязва албанците, и то главно, тези в Косово, трябваше да даде отговор на очакванията на своите домакини, дали през 2008 година ще бъдат приети в НАТО Македония, Албания и Хърватска. Един от големите местни вестници "Век" съобщи, че американските специални служби, пристигнали за охраната на президента Буш, са следили за наличие на радикали, българи и руснаци!
"Бях слушал, че вашата страна е затворена и у вас е имало дълги години комунизъм - се е обърна по време на лятната си албанска визита американският държавен глава. - Днес вие сте мюсюлманска държава и споделяте с нас демократичните ценности".

"Скоро Европа ще трябва да научи албански" заяви днешният премиер на Косово, когато беше лидер на Армията за освобождение на Косово - АОК. Тогава мнозина не схванаха неговото послание. Трябваше да минат години, за да се появи проблемът с незнанието на албански за Интерпол, ФБР и Европол в борбата им с организираната престъпност и трафика на дрога, хора и оръжие. Сега волю-неволю в Интерпол, Европол и ФБР ще трябва да залягат на албанския език, ако искат да постигнат някакви успехи с представителите на албанската мафия, които се пръснаха както в Стария континент, така и в Щатите.
За възхода на албанската мафия писа от Тирана и Сергей Жарких, кореспондента на "Российская газета". Според Доклад на ФБР от 2006 година албанската мафия в САЩ бавно, но сигурно отвоюва контрола наз криминалния бизнес, стеснявайки териториите на италианската и гръцка мафия. "Криминални албански групировки изземват под свой контрол летища и морски пристанища - би тревога и бившият съветник на ФБР по въпросите на организираната престъпност и тероризма, Паул Уйлямс. Според официалната статистика, около 150 000 емигранти от Косово, Македония, Черна гора и Албания пребивават вече трайно в Ню Йорк.

Според Уйлямс в албанската мафия е почти невъзможно да се проникне, тъй като тези кланове имат свои закони и жестоки, специфични правила за кръвно братство и вярност към етнос и религия, които не са известни. Ето защо е много трудно една институция като ФБР да се домогне до тях, за да внедрява свои агенти. Отвличания, наркотрафик, проституция, грабежи - всичко това е в арсенала на албанската мафия, където и да се намира, в която и да е точка на света... В Лондон албанците държат под свой контрол почти цялата мрежа за проституция. В Гърция и Италия те се занимават основно с търговия на оръжие и наркотици. Почти ежедневно италианската полиция съобщава за задържани албански емигранти с килограми кокаин или хероин. По последни данни албански банди са активизирали напоследък сътрудничеството си с колумбийската наркомафия и налагат свои схеми на взаимодействие и транспорт за кокаина от Южна Америка в Европа.

В международните си връзки авторитети от албанската мафия си сътрудничат и със свои "колеги" от руската и китайската организирана престъпност. Така че в прогнозата си, че ще се наложи да се учи албански език Хашим Тачи се оказа напълно прав. Същият Хашим Тачи, който бе командир на АОК, когато под благосклонния поглед на КФОР, АОК избиваше цивилни мирни сърби, като не се спираше презд жени деца и старци. За АОК тези действия на насилие бяха освободителни движение, което те открито заявяваха. Средствата за масова информация в Косово, които са изцяло под контрола на албанците пишат в последните дни за "избавлението на вековния сръбски гнет" и "възстановяването на историческата справедливост." Премиерът на Албания Сали Бериша наскоро заяви, че отделянето на Косово ще бъде като маана небесна за Белград, тъй като щяло да го избави от вътрешнополитическите противоречия! А самата Сърбия щяла се освободи веднъж завинаги от бремето на нацоналистическия си, великодържавен комплекс.
Освен това косовското ръководство успя да "убеди" с помощта на албанците в Македония, след признаването на независомостта Скопие да премахне визите за албанците.

Ще смени ли в неделя Косово Ню Йорк /където се намира ООН/ с Брюксел и Вашингтон /столицата на САЩ?
 

Повече въпроси, отколкото отговори от независимостта на бившия претекторат* Сърбите излязоха на барикадите* Европа и ООН са разединени по прецедента с новообявената държава * НАТО и КФОР трябва да въвеждат ред

В Европа гори, непризнатата от ООН измислена страна Косово, зависима от Европа за полицейските и от НАТО за въоръжените сили - самопровъзгласилата се за независима държава Косово едва ли ще се справи с всички предизвикателства, които още вчера, на третия ден от едностранното признание породиха безредици и напрежение. Това е само началото, смятат експерти - списание "Нюзуик" прогнозира, че Косово ще си остане протекторат. Скептичен бе и британският "Индипендънт", който е на същото мнение, че така създадена, Косово ще си остане европейски протекторат, докато френският "Монд" запита - докога косовските албанци ще се задоволят и примиряват със сега съществуващото положение.
Вчера се видя, че нещата са несигурни, безспокойството в най-стария континент вече е факт, разделението на държавите в Европейския съъюз, където се очакваше единна позиция нагнетява напрежение и съмнение, че с едностранното признание се тръгна във вярната посока.

"Косово няма да бъде прецедент" обяви американският президент Джордж Буш, което е обратно на случващото се. След еуфорията идва отрезвяването, че нещо е сбъркано и то е породено от започналите нестихващи безредици, както в Сърбия, така и в северно Косово. Очакваното събитие от неделя показа, че не стабилност, а брожения и несигурност ще се настанят на Балканите в скоро време и нито НАТО, а още по-малко пък КФОР ще са в състояние да ги овладеят. Никой не се съмнява, че поредната авантюра на Буш ще завърши безславно - въпросът е на каква цена и кога.
Един несигурен проект, заложи авторитета на Европейския съюз на карта отбеляза пресата вчера. Каталунци, баски, корсиканци, фламандци се надигат и обмислят сериозно своето бъдеще и статут в рамките на държавите, в които живеят. Бумерангът от експериментите на Буш е на път да се стовари със страшна сила и да породи опасност от прекрояване на границите на Белгия, Испания, Франция. Етносите излизат от сън, за да се появи кошмарът на етническите държави, който е непредвидим както по сила, така и по продължителност.

Перспективите за някакъв очакван икономически просперитет в Косово са илюзия, тъй като досега не се случи нищо реално, докато провинцията бе протекторат. Промяната в статута едва ли ще докара с магическа пръчка инвестиции отвън. Бъдещето е неясно и далеч не спокойно и мирно.
Вчера сърбите в Босна, в град Баня Лука гориха босненски и американски флагове, и искаха връщането на провинцията към сръбска държавна територия. Отново в балканска държава летяха камъни срещу американско посолство и полиция, и протестиращи се сблъскаха. Това съобщи твканала "Вести".
В самата сръбска столица Белград не спират протестите и манифестациите от мига, в който бе обявена едностранната независимост.
Ректорът на университета в Косовска Митровица Здравко Витошевич заяви решимостта на тукашните сърби да останат и бранят земята си. Сърбите дадоха да се разбере, че остават със сръбското правителство и не приемат декларацията на Хашим Тачи, което означава, че няма да приемат и властта в Прищина.
"Вести" съобщи и показа как няколкостотин сърби атакуваха пограничните постове още сутринта вчера. Бяха изгорени десетина полицейски автомобила и НАТО, КФОР не бяха в състояние да се противопоставят на случващото се. Офиси на КФОР на двата гранични пункта на самообявилата се държава бяха запалени и изгоряха, така че на практика вече няма гранични пунктове между Косово и Сърбия.
Кореспондентът на "Вести" Вячеслав Духин също съобщи за два разрушени автомобила на КФОР и как след провъзгласяването сърбите са излезли на барикадите на улицата, протестирайки и гневни.
Както е известно след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, мнението на членовете му "за" и "против" косовска държава се разделиха. Сърбия изтегли посланиците си от държавите, които признаха Косово. Организацията на обединените нации засега не е в състояние да изработи единна позиция по самопровъзгласилата се държава.

Белград понижи статута на държавите, които признаха Косово и обяви новата държава за "измислена". Какви ще бъдат следващите, икономически стъпки засега все още е тайна, но се очаква в близките дни да бъдат изключени тока и газта, а пътищата към Косово да бъдат блокирани, съобщиха за "Вести" вчера дипломати от сръбската столица.
Ситуацията около Косово силно е усложнена, след агресивното признание и отнемане на суверенна територия от Сърбия на 17 февруари, в неделя. След безсилието на международноправните нормативни актове, ООН, ЕС и НАТО, народната дипломация е в ход. Плановете на Вашингтон за пореден път създадоха напрежение, хаос и безредици, развитието на които засега не може да се прогнозира. Налице е повторение на феномена "Ирак" - след обявения край на войната там, вече дълго време продължават взривовете и убийствата, а държавата е нестабилна и опасна, както за жителите й, така и за района.
"Случилото се е нова страница в историята на ООН - коментира пред кореспондента на ИТАР-ТАСС в Ню Йорк сръбският министър на външните работи Вук Йеремич. - Ние сме свидетели как зад стените на ООН се откъсва суверенна територия от една държава с легитимна демокрация и европейска култура."
Докато президентът Борис Тадич пледираше за целостта на своята държава, на улицата кореспондентът на Итар-ТАСС е наблюдавал следната сценка: "Аз трябва да целувам тази земя" - е казал албанец в Ню Йорк, развявайки до сградата на ООН старото знаме на протектората Косово.
Главата на Отдела за външни църковни връзки на Московския патриарх митрополит Смоленски и Калининградски Кирил, изрази вчера солидарността си със сръбската църква и сръбския народ. "Ние подкрепяме позицията на Сръбската православна църква, разделяме мъката и духовното страдание на сърбския народ от който бе откъсната историческа част от територията й - каза митрополитът пред пратеник на "Вести". - Митрополитът напомня как Русия веднъж вече е реагирала на събития на Балканите в началото на миналия век и след това войната е довела до Октомврийската революция.
Вчера стана известна и още една новина от телеканала "Вести". Посланикът на Сърбия в РФ Станимир Вукичевич заяви, че Сърбия няма да допусне косовски спортисти за участие в предстоящите летни олимпийски игри, които ще се проведат в Китай.
ИТАР-ТАСС предаде, че представителят на ЕС за външна политика и сигурност Хавиер Солана вчера е отлетял за Косово, където се очаква да обсъди провелото се съвещание на външните министри на страните-членки на ЕС, както и перспективите за бъдещи действия на мисията на ЕС в Косово.
Най-лошите прогнози са на път да се сбъднат показа вчерашния трети ден от обявяването на едностранна независимост. Косово е обхванато от безредици, твърде малко държави го признаха. В косовска Грачаница 800 сърби са се събраха до един от най-старите манастири, тъй като манастирът се счита за средище на православната църква.
В училище, близо до Прищина сигнал за бомба е принудил полицията да евакуира учениците, за да бъде претърсена сградата. При сблъсъците в Косовска Митровица между протестиращите сърби и полицейски части полицията не е била в състояние да овладее нещата. Кореспондентът на "Вести" предаде, че Елена Гускова, ръководителка на Центъра за съвременни балкански кризи при Института за славяноведение в интервю заяви: "Кризата е сериозна и Европа трябва да се замисли дали да признае или не Косово, тъй като от това зависи колко голям ще бъде пожарът, който бе запален със самопровъзгласяването на тази държава... Не трябва да се забравя, че за своя независимост се готвят албанци в Македония, албанци в Черна гора, а на юг в Сърбия - мюсюлмани и албанци в Прешево и Медведжа... Сега става ясно доколко сериозни са били предложенията на Евросъюза към Сърбия - мисля че ориентацията на ЕС към Сърбия все още е актуална. Що се отнася до влизане в НАТО - този проблем вече не е на дневен ред в Сърбия... Преди няколко дни Хашим Тачи демонстративно влезе в дома на местни сърби и говори с тях колко е хубаво, че вече има държава. След като премиерът си отиде, домът на хората е бил запален и е изгоря. Т. е. след провъзгласяването животът на местното население сърби си остава все по-несигурен."

Шефът на Руския фонд на Института за демокрация и сътрудничество, който бе открит наскоро в Париж, Наталия Нарочницкая прознозира, че след обявяването на Косово за независимо ще започне да действа законът на джунглата и че ще се задейства най-опасния вид тероризъм. "За Америка това е язва в сърцето на Европа, а Европа тепърва ще има все по-голяма нужда от Америка - коментира Нарочницкая пред "Вести".- Това е държава, която ще изпълнява доктрината на Велика Албания върху територии на други държави на Балканите и това далеч не е тайна, за да се правят САЩ и Европа, че не разбират за какво става дума... Нима те не са наясно, че идеята на Велика Албания предполага присъединяване на 40 на сто от Македония и северо-западна Гърция, предполага Охридското езеро да се превърне във албанско вътрешно море! А там са разположени християнски православни светини, мощите на светците Наум и Климент, които адаптираха славянската азбука и я превърнаха в инструмент на живия език, езикът на който ние четем Евангелието днес... Кой казва, че всички христоянски православни светини в Косово не са подложени на обругаване и унищожение? Аз видях снимка, на която олтар бе осквернен с човешки екскременти, и друга снимка, на която с куршуми бе пробито лицето на Богородица... непонятно е подобно безчинство, но то съществува".

Вчера бяха отправени подсилени части от международните миротворчески подразделения към северната граница на Косово под командването на НАТО.
На фона на събитията от последните два дни прозвуча твърде гротескно съобщението, че косовският парламент е решил да създаде свое министерство на външните работи и своя полиция. Помощникът на руския президент и негов специален пратеник по въпросите на развитие на отношенията на Русия с Евросъюза, Сергей Ястржембски вчера заяви пред "Вести", че случилото се в Косово ще усложни диалога на Русия в ЕС. "Би било наивно да се приеме, че позицията на основните страни-членки на ЕС за Косово, която е в разрез със спазване и зачитане на международното право и решенията на ООН няма да се превърне в проблем на нашите отношения - коментира Ястржембски. - Ние смятаме, че позицията на ЕС за Косово е дълбоко погрешна, както стана ясно в самия ЕС скептиците не са малко, а и немалко държави заеха различни позиции по отношение на Косово" заяви Ястржембски.
"Западът заговори за уникалността на Косово и е прав - коментира Павел Зарубин, коментатор на "Вести". Никога в следвоенна Европа не е имало толкова ясно поощрение на етнически сепаратизъм, а сега това е налице... Терористичните актове на баската организация ЕТА взриват хотели, влакове, летища, с много жертви и въпреки усилията на спецслужбите това продължава. Сега баските имат повод да попитат - а сега, какво следва?" По предварителни данни в 200 точки по света може на тази основа да последват брожения и претенции за независимост подчерта Зарубин вчера.

В България засега президент и външен министър се изказват по проблема "Косово" твърде предпазливо и балансирано, но вчера бе поискано казусът да се дебатира в парламента. А там опозицията неминуемо ще застане на проамерикански позиции. Какво ще се случи и как ще реагира българското правителство - отговорът ще дойде в близките седмици...
 

Турция привика нашия посланик в Анкара заради декларацията за арменския геноцид

Турският президент Реджеп Тийп ЕрдоганНа 25 април т.г. посланикът на България в Анкара е бил поканен на среща в турското външно министерство във връзка с Решението на Народното събрание за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Турската страна е изложила своите виждания, свързани със събитията, станали повод за решението на българския парламент, както и за начина и последствията от неговото приемане.

Наложило се е на българския посланик да пояснява причината за приемане на Декларацията, действие и поведение, твърде обидно за посланика на една суверенна държава.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мунПричината за липсата на самочувствие на българските политици от приемането на тази Декларация вероятно идва от факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече зверско престъпление гоненията на арменците в Османската империя през 1915 година, но се въздържа да използва термина геноцид. Той призова страните да продължават сътрудничеството, за да изяснят фактите отпреди 100 години, предадоха ТАСС и ДПА.

Възможно е Бан Ки.мун да не е достатъчно ограмотен по темата, нека не забравяме, че същият Генерален секретар на ООН се направи на глух и сляп за зверствата, които извършиха киевските бандеровци в Дома на профсъюзите в Одеса преди около година. За него разчленените трупове и обгорени хора в центъра на една съвременна държава се оказаха „незначително събитие” и той подмина случилото се с мълчание.

Архивни снимки от геноцида над арменцитеСтефан Дюжарик, говорител на Бан Ки-мун, заяви,че генералният секретар на ООН е напълно наясно колко чувствителен е въпросът за термина, използван за случилото се през 1915 година и е взел предвид изказванията на папа Франциск. Светият отец нарече гоненията на арменците първия геноцид на 20-ти век и приравни гоненията на арменците в Турция с Холокоста.

Не без значение на зависимите ни от вън политици бе следният факт: Президентът на Франция Франсоа Оланд призова Турция да предприеме нови стъпки в посока на „истината“ зад масовите убийства на арменци преди век и каза, че „е време за скъсване с табутата“.

„Усилието в посока на истината трябва да продължи и аз съм убеден, че този век вековен юбилей ще стане свидетел на нови жестове, нови стъпки по пътя на признаването“, каза Оланд на вечеря с арменски движения в Париж, предаде AFP.

Предупреждавайки, че решения като резолюцията на Европейския парламент, наричаща масовите убийства на анадолски арменци по време на Първата световна война „геноцид“, ще доведат до враждебност и предразсъдъци срещу Турция и мюсюлманите, каза турският премиер Ахмет Давутоглу и попита за съдбата на аборигените в Австралия и индианците в Америка, съобщи вестник Hürriyet.

Турският премиер Ахмед ДавутоглуТурският премиер Ахмет Давутоглу гневно осъди Европейския парламент за приемането на резолюция, призоваваща Турция да признае масовите убийства на арменци в Османската империя за геноцид, заявявайки, че това е знак за „расизъм“ в Европа, предаде AFP. В разговор с журналисти в Анкара, Давутоглу каза, че подобна позиция игнорира страданията на турските мюсюлмани през Първата световна война и рискува да предизвика омраза към нехристиянските религии.

„Европейският парламент не трябва да взема решения, които биха довели до омраза към определени религии или етноси, ако той иска да допринася за мира. Този проблем е извън турско-арменския въпрос. Това е нов отзвук от расизма в Европа“, каза премиерът.

Резолюцията на ЕП, призоваваща Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, се посочва в изявление на турското външно министерство, предаде РИА Новости.

Турция отзова своя посланик във Ватикана за консултации във връзка с изявлението на папа Франциск, определил убийствата на арменци от Османската империя „геноцид“ и една от трите „големи безпрецедентни трагедии“ на 20 век, предаде Reuters, позовавайки се на турското външно министерство.

Призивът Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, предупреди турското МВнР.

„Още веднъж почтително си спомняме и споделяме болката на децата и внуците на отоманските арменци, които са загубили живота си по време на депортацията през 1915 г.“, заяви турският премиер Ахмед Давитоглу в специално изявление, посветено на отбелязването на 100-годишнината от събитията, довели до смъртта и изселването на 1,5 млн. арменци.

Убити арменци - масов гробРасизъм, 1,5 убити при депортация?! – тези версии за избиването на арменци поставиха Турция в твърде незавидно положение в очите на Европа и света.

Австрия определя като геноцид избиването на арменци в Османската империя през Първата световна война, сочеше парламентарна декларация, получена от ДПА.

"Заради историческата отговорност - Австро-унгарската монархия беше съюзник на Османската империя - е наш дълг да признаем и осъдим ужасните събития като геноцид", посочват шестте парламентарно представени партии в декларация, която ще бъде прочетена утре.

Парламентът се въздържа обаче да приеме официална резолюция, посочва агенцията, т. е. Австрия прие символично, че е имало геноцид над арменците в Турция.

Досега над 20 страни са признали кланетата за геноцид. Сред тях са Русия, Франция и Ливан. Думата геноцид използват Европейският парламент и други институции. Но други държави, като Съединените щати, Великобритания и Израел отказват да признаят геноцида с аргумента, че това би влошило отношенията с Турция.

ГЕРБ и коалиция решиха, че е дошъл моментът да „ударят” ДПС и го направиха

Няма да броя колко пъти бе отхвърляно приемането на Декларация за осъждане на арменския геноцид в парламента – не са един или два пъти, но е факт, че българският парламент поне 10 години отказваше да признае геноцида над арменците. Неочакваното влизане на точката за осъждане на арменския геноцид в програмата на парламента за деня също бе изненада. След вял дебат и опити на ДПС да се противопостави на приемането на тази осъдителна Декларация всячески – накрая залата гласува Декларацията, но думата „геноцид” бе заменена с масово избиване на арменци и то по предложение на депутатката от ГЕРБ, Цвета Караянчева. А за Цвета Караянчева знаем, че ходеше на партийните сборища на Ердоган с Цветан Цветанов, но сега нещата са различни: опасността ДПС да спечели местните избори в големи градове обединиха ГЕРБ, така наречените реформатори, така наречените патриоти и АБВ и Декларацията бе приета. Предполагам, че в светлината на демократичните традиции на прехода, за целта е било получено негласно одобрение на посолството на САЩ. И то след като ЕП, Ватикана и поне 20 държави също приеха, че е бил извършен геноцид над арменците в Турция в началото на 20 век.

Лютви Местан, лидер на ДПСЛидерът на ДПС Лютви Местан реши да „цака” с Холокоста, тъй като е известно, че Израел е против събитията в началото на 20 век, свързани с избиването на 1,5 арменци да се приемат като геноцид. "Днес всички дължим състрадание и съчувствие към евреите. Съвременната политика следва да се въздържи, защото няма право към избирателен подход спрямо историческите събития. Проява на политическа мъдрост е да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят отделните народи", заяви Местан.

В опит  да изземе инициативата на АТАКА за проекторешението, депутатката от ГЕРБ Цвета Караянчева предложи да бъдат променени части от текстовете като думата геноцид се замени с масово изтребление и масово избиване.

Магдалена Ташева, депутат от АтакаВ отговор на това предложение депутатката от АТАКА Магдалена Ташева отсече:

„Да напомня на г-жа Караянчева, че това, което тя нарича масово избиване или масово изтребление и послужило преди 70 години за дефиниция на понятието геноцид. В Османската империя е извършен геноцид над арменци, асирийци, малоазийски гърци, българи по един-единствен признак – понеже са християни”. Атакистката припомни на депутатите и специално на гербаджийката за масовите кланета на Хамидие в края на 19-ти век. „И след като те са послужили за дефиниция на понятието геноцид ООН казва – това, което е станало с арменците в Османската империя, това е геноцид. Значи ние нямаме право да редактираме ООН.

Десислав Чуколов, депутат от АтакаДепутатът от БСП Валери Жаблянов каза, че партията му ще подкрепи проекторешението на АТАКА. В последните 10 години много неща са се променили и това налага промяна на позицията ни, заяви той след като Десислав Чуколов в началото на дебатите му напомни, че БСП няколко пъти отхвърля решението на АТАКА за признаване на арменския геноцид. В крайна сметна социалистите се извъртяха отново и подкрепиха редакционната поправка на ГЕРБ -  да се замени думата „геноцид” с „масово изтребление”. Това бе подкрепено и от Патриотичния фронт, РБ, БДЦ и АБВ.

Това предизвика острата реакция на АТАКА. „Знаем, че Бойко Борисов е казал в кулоарите на НС „масово изтребление“, не „геноцид”. Знаем, че се опитвате да омекотите реакциите от турската държава, но това отново показва, че се съобразяваме с Турция. Нека да се съобразяваме с България”, заяви  Десислав Чуколов.

След като точката остана в дневния ред, въпреки усилията на реформаторите тя да не бъде гледана, ДПС напусна залата под одобрителните погледи на представители на турското посолство, които наблюдаваха дебатите от балкона на НС.

Със 157 гласа „за”, 36 „против” и без въздържали се Народното събрание прие проекторешението на АТАКА за признаване на арменския геноцид в Османската империя и обявяви 24 април за ден на възпоменание на неговите милион и половина жертви. Това стана в петък, когато се навършиха 100 години от кървавите зверства.

След като гласуваха редакционните поправки и проекторешението на АТАКА, народните представители почетоха жертвите с едноминутно мълчание, а депутатите от ДПС демонстративно повторно напуснаха пленарна зала, като по този начин потвърдиха, че одобряват зверските кланета на арменци преди 100 години.

Каква бе причината за вкарване на тази точка в дневния ред на парламента? Задават се парламентарни избори, ДПС прави всичко възможно да се превърне във втора политическа сила, а защо не и първа, ако успее да мобилизира циганските избиратели.

Стратезите на ДПС са приели, че размахването на етническата карта трябва да се замени с яхване на недоволството на циганите, които са рисков контингент, твърде податлив за платена агитация, твърде податлив за обслужване на политически сили. Вместо говоренето за защита на създадения в първите години на демократичен преход „турски” етнос, което в момента е твърде хлъзгаво на фона на каталунските искания в Испания, които искат провеждане на референдум за отделяне от Испания – е една от причините ДПС да смени позицията си, насочвайки се към циганите.

Да не забравяме, че правителството на Каталуня, в сътрудничество с местни обществени организации, изготви "пътна карта" за обявяване на независимост от Испания.

Споразумението бе подписано от партията на регионалния президент на Каталуня Артур Мас и още четири формации. То предвижда, че ако сепаратистите спечелят регионалните избори на 27 септември, Каталуня трябва да обяви независимост след 18 месеца.

Да не забравяме, че в Германия гастарбайтерите са достатъчно, за да хрумне на някой от геостратезите от Щатите да ги мотивира поискат политическо представителство, но това засега няма как да се случи, тъй като политиците в тази държава не са български, и диктатът на САЩ не е толкова ярко изразен.

Български циганиЗащо циганите са по-удобната карта на ДПС за местните избори? Проблеми свързани с безработица и инфраструктура има и сред така нареченото мюсюлманско малцинство, което от години политици и журналисти наричат „турски етнос”. Разликата с циганите е, че за тяхната интеграция се дават милиони, докато справянето със социалните проблеми на така наречения „турски етнос” е дело единствено на държавата.

Това е другата причина ДПС да избере за известно време циганите като свои избиратели – при тях върви сценарият „с чужда пита, помен правят”.

На фона на тежката ментална криза в лявото политическо пространство, където БСП и АВБ са абсолютно безполезни на избирателите си, ДПС е в твърде изгодна позиция да атакува по-висок рейтинг в едни местни избори. С лозунги „против дискриминация”, за социални мерки и интеграция на циганите ДПС има добър шанс да спечели наесен, още повече, че циганите не са толкова малко както българските мюсюлмани, а клонят към един милион. Само задължителното гласуване и въвеждането на минимален образователен ценз може да се противопоставят на въжделенията на ДПС, нещо, за което кой знае защо разноцветните ни политици не са наясно.

Това е причината точно в този момент парламентът ни изненадващо да промени и размести дневната си програма и да приеме Решението за осъждане на масовото избиване на арменците в началото на 20 век в Турция.

Която от политическите сили все още лежи на версията, че ДПС е единствено и само протурска партия и пренебрегне включването на циганите като техен електорат, е на път да претърпи голямо разочарование наесен на местните избори.

Да не забравяме, че заблудата е тривиална и далеч по-елементарна проява на вродената човешка склонност към самоизмама. Заблуденият политик е болен политик, а когато самоизмамата и самочувствието обхванат цяла политическа сила – то тогава патологическото израждане на крайния резултат е неизбежен.

Десетилетия наред политиците ни демонстрират как умеят да пълзят пред чужди господари и интереси. И всичко това върви заедно със заблудата, че се върши в името на щастливия край. Кой да им каже, че щастлив край няма, а ако е щастлив, значи това не е краят!

 
Начало Предишна 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla