Tag:пиб

Сградата на КТБДве години след отнемането на лиценза за банкова дейност на КТБ действията на държавните институции и регулатори, ролята им за фалита на банката и вината им старателно се укриват от обществото.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

Отказват ни достъп до истинските документи, в т.ч. до стенограмите, старателно прикривани (засекретени) от президента Плевнелиев.

Няма одит и нито едно дело по същество. Т.е. прокуратурата и магистратите изпълниха поръчката „да спасят България” от най-големите й врагове – нейните граждани.

Затова виновни няма. За да няма кого да съдим и Законът за отговорността на държавата да остане извън обсега на исковете ни.

Няма и анализ за претърпените досега загуби, нито прогноза за бъдещите загуби на цялото общество от делата, които се водят зад граница.

В замяна на това с избора на новите „стари” подуправители управителят на БНБ Д. Радев вероятно под въздействието на заинтересовани политически лица и олигарси /?/ даде индулгенции на лицата от БНБ, виновни за банковата криза в средата на 2014 г. и за фалирането на КТБ.

А единият от главните екзекутори на КТБ – Вл. Горанов, в интервю пред в-к „Капитал” от 11 ноември 2016 г. арогантно прехвърля вината за вторичното ограбване на кредиторите чрез целевото придобиване и прехвърляне на активи на банката, които биха формирали масата на несъстоятелността, първо на квесторите. На квесторите, които и крачка не правеха без санкцията на централните банкери. И на синдиците: „Първите синдици, които назначихме, ги търсехме да са с опит. Но те движеха процесите много бавно. Затова решихме да сложим хора, които не са с толкова връзки в София и толкова зависимости, за да може натискът и изкушението да бъдат намалени.

Всички необходими действия за защита, а тя може да бъде само съдебна, на масата на несъстоятелността са направени. Но докато траят тези решения, една група хора се опитват да вземат активите...”.

Междувременно прогнозата му за събраните от несъстоятелността средства пада от 30 % преди година до 10 % понастоящем. „...Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални. Къде виждам причината за това – първо, доста късно стартиралата несъстоятелност на банката. И второ – самите съдебни спорове са фактически сложни, а и знаем с каква скорост по принцип върви правораздаването при решаването на търговски спорове,” уточнява В.Горанов.

И освен това твърди, че не са му известни „... твърдения и факти, които да поставят под съмнение действията на синдика...”, с които да се запознае и да може да сезира управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, чийто председател е избран по негово предложение.

Каквото могъл, това направил, казва В. Горанов. Браво, Влади, браво Горанов!

Не бил знаел... Десетки са сигналите на НПО „Ние, Гражданите” до прокуратурата, Р. Миленков, председател на ФГВ, НАП. Останали без отговор и реакция.

На питанията по въпроси, свързани с ограбването на активите на КТБ, разходите на синдиците и т.н. получаваме отказ да ни се предостави информация поради това, че поставените интереси не представлявали обществен интерес.

А дали придворният адвокат на В. Горанов, следващ го при всяко ново назначение – МФ, Общинска банка, Г. Събев, понастоящем консултиращ ФГВ, не го е информирал?

Да видим какви са фактите:

  1. Факт е, че с преизбирането им на поста подуправители Д. Костов и К. Христов и получиха индулгенции за вината си за състоянието на банковата система в България и за фалита на КТБ., вместо да понесат отговорността за умишленото бездействие или вредните им действия по отношение на банковата система, не само спрямо КТБ.
  1. Факт е, че новият подуправител на БНБ Д. Костов излъга Народното събрание и обществото, че не е знаел за състоянието на банковата система през 2013 и 2014 г., и в частност тенденциите на развитие на българските банки, в т.ч. КТБ и ПИБ.
  1. Факт е, че непотърсената отговорност от управителя на БНБ и членовете на УС на БНБ, както и забавената оставка на И. Искров позволиха на „сплотения” екип на БНБ да укрие или фалшифицира документи, потвърждаващи обвиненията на премиера в оставка Б. Борисов, на редица граждани, организации, между които е и НПО „Ние, Гражданите” за вината на И. Искров, П. Чобанов и Пламен Орешарски за умишления фалит на КТБ.
  1. Факт е, че предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ е извършена в драстично нарушение на Закона за Българска народна банка и Закона за кредитните институции (ЗБНБ и ЗКИ). Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Привеждаме последователно доказателства за всеки един от тези факти, които сме извели от различни документи и публикации.

Относно отговорността и вината на Д. Костов

В стенограмата и протокола от изслушването в Комисията по бюджет и финанси на НС на подуправителите на БНБ на 23.07.2015 г. и в последвалия доклад на Комисията по бюджет и финанси на Д. Костов заявява следното: /Приложения №№ 1 и 2 след текста/

На двата въпросите на Менда Стоянова

  • /1/ С кои от цитираните констатации на Временната парламентарна комисия за Корпоративна търговска банка, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че „не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на Българската народна банка, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката“... Д Костов е съгласен...”,
и
  • /2/ По отношение представяне на надзорна информация в Управителния съвет на Българската народна банка – дали през последните години е имало доклади и анализи в Българската народна банка, предоставени на управителния съвет, показващи опасност от ликвидна криза и/или капиталови проблеми в Корпоративна търговска банка или в други банки; ако е имало такива, дали те са били взети под внимание от Управителния съвет и дали по отношение на тях са предприети мерки; дали досега управителят и подуправителите на Българската народна банка са имали достъп до надзорните данни от проверките на банките...

Д. Костов отговаря: „... По отношение на докладите и анализите, които се разглеждат в Управителния съвет на БНБ, това не е формално законово изискване, но е установена практика в Централната банка. Подуправителят ръководещ Управление „Банков надзор” да внася в Управителния съвет на БНБ за информация доклад за състоянието на банковата система. В тези доклади не се е съдържала каквато и да е негативна информация свързана с КТБ. Според тези доклади КТБ е отчитала нормални капиталови, ликвидни и финансови показатели в рамките на 12 надзорни регулации. Тези доклади за състоянието на банковата система внасяни в Управителния съвет на БНБ в предходните години са предоставени, както на органите на прокуратурата, така и на Сметната палата”...

В противоречие с това, което казва Костов, ще посочим само някои от изводите, направени от Управление „Банков надзор” под ръководството на Ц. Гунев за състоянието на банковата система към 31.12.2013 г. Докладът, с който разполагаме е разгледан от УС на БНБ на 07.03.2014 г. /Приложение № 3 след текста/

Извадки от доклада:

В раздел II.4 КАПАЦИТЕТ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА ЛИКВИДЕН НАТИСК на доклада се правят следните изводи:

„...В края на декември 2013 г. ликвидната позиция на банковата система и на повечето кредитни институции се запази на добро ниво.

- Последното тримесечие на 2013 г. се характеризираше със следните процеси: В структурата на активите и пасивите на банковия сектор продължи наблюдаваната от началото на годината тенденция към увеличение на относителния дял на пласментите (в актива) и намаление на привлечените средства от кредитни институции. В същото време бе отчетено поредното повишаване на ресурса от резиденти.

- Растежът на привлечените средства бе съпроводен с увеличение на ликвидните активи, при които обаче бе налице вътрешно преструктуриране. Спрямо предходното тримесечие нарасна приносът на местните институции за увеличението на основните депозити. Всички банки (с изключение на ..........) продължиха да спазват изискването за поне 20% покритие във всеки един момент на привлечените средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинства с ликвидни активи.

- Ликвидните активи през тримесечието нараснаха със 773 млн. лв. (4.0%). Намалението на паричните средства със 782 млн. лв. бе компенсирано от увеличение при всички останали компоненти. Значимият растеж на ликвидните активи под формата на средства по разплащателни сметки и междубанкови депозити до 7 дни доведе до промяна в структурата на активите за ликвидни цели. През четвъртото тримесечие депозитите от населението се увеличиха с 1.5 млрд. лв. спрямо 1.2 млрд. лв. за същия период на 2012 г. и средно около 1.3 млрд. лв. за четвъртите тримесечия през периода 2009 г. – 2011 г....

- ... Традиционно банките с преобладаващо българско участие поддържат съществено по-висок относителен дял на паричните средства в структурата на ликвидните си активи (61.5%) спрямо този на субсидиарите на банки от ЕС и гръцките банки. Делът на държаните от местните банки търгуеми ценни книжа, които отговарят на изискването за ликвидност, през настоящото тримесечие намаля за сметка на средствата по разплащателни сметки в банки и междубанковите депозити до 7 дни. ...

- Сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна с по-нисък темп от периода юли-септември, с растеж от 1.0 млрд. лв. (1.4%) за четвъртото тримесечие. Спрямо края на септември 2013 г. близо половината от кредитните институции отчетоха намаление на изходящия поток по пасивите, от които най-съществено бе при ...... В годишен план сумата на пасивите нарасна с 3.1 млрд. лв. (4.4%) при растеж на ликвидните активи с 1.6 млрд. лв. (8.7%).

- Коефициентът на ликвидните активи се повиши до 27.07%, като това бе най-високата му стойност за последните 12 месеца. Стойностите на показателите на отделните банки за периода 2012–2013 г. разкриват, че уязвимостта на банките към ликвиден риск при част от тях се е изострила, нещо, което остава скрито на системно ниво: Най-съществено свиване на показателя за покритие на пасивите с ликвидни активи бе отчетено при местните банки – от 29.17% към 31.12.2012г. на 26.82% към 31.12.2013 г.

- Тревожно е, че КТБ и ПИБ, отличаващи се с експанзивна кредитна и депозитна политика, поддържат трайно най-ниските стойности на коефициентите за ликвидност в системата. Рискът при тях, а и при други банки от групата, произтича, от една страна, по линия на стабилността на привлечените средства (основно на тези от населението) при евентуална промяна на ценовата им политика, а от друга – какъв е потенциалът им за по-нататъшна експанзия на кредитния портфейл. Освен това размерът на ликвидните активи и на двете банки се сви в годишен план (по-чувствително при ПИБ), а в същото време сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна съществено.“

На изслушването на кандидатите за подуправители на 23.07.2015 г. пред Комисията на НС по бюджет и финанси на въпроса на депутата Д. Търновалийски:

„... Господин Костов, казахте, че медийните публикации не са били насочвани към вас. Това не е ваш ресор. И вие няма как да знаете какво се случва в КТБ, защото не сте отговаряли за надзора. В крайна сметка Комисията, която проверява, излезе с доклад и там е записано, че доста сериозни суми са били прехвърляни, а това е във вашия ресор, банково управление. Не е ли било ясно за вас и от това не можеше ли да се направят изводи, че се случва нещо нередно. В крайна сметка като Управителен съвет и като член на този Управителен съвет да искате и повече информация, включително и в докладите от проверката в тази банка”.

Отговорът на Д. Костов е: „Това, което прави Управление „Банково”, оперира платежната система. Това, че в платежната система се виждат конкретните получатели и поводите, основанията за плащането, това не е вярно. Платежната система функционира, за да осигури сетълментът, това е техническият термин между институциите, доставчиците на платежни услуги, което те извършват в полза и за сметка на своите клиенти. Едната банка е доставчик на платежна услуга на наредителя на плащането, другата банка е доставчик на платежна услуга на получателя на плащането. В средата стои въпросната система рингс, която е за сетълмент в реално време. Това, което се вижда там, че от една банка отиват едни средства в друга банка. Това, което контролира Управление „Банково” с цел да осигури надеждност и стабилност на функционирането на системите, е всички банки да могат да изпълняват наредените към тях плащания и да поддържат съответни средства в своите си сметки. Когато те имат затруднение и не могат да изпълняват тези сметки, тогава има опцията за временно подпомагане при много ясно разписани правила. Срещу ценни книжа те могат да получават някакво краткосрочно финансиране. Когато вече нямат и ценни книжа, които да ги продадат и да си захранят сметките, тогава вече се включват другите режими на действие, както се случи с Корпоративна търговска банка. Така че в рамките на това, което се наблюдава и за което се носи отговорност в Управление „Банково” няма как да извадите заключение, че се вижда нещо, което да потвърждава по какъвто и да било начин, конкретните журналистически разследвания”...

Дали това е истината?

Ще покажем извадка от един от редовно изготвяните за Банково управление на БНБ вътрешни документи, изготвяни за г-н Д. Костов и Ко на базата на подадена от всяка банка информация и документи: „Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели“, този от май 2013 г. /Приложение № 4/

......................................

І. Кредити на неправителствения сектор

През май 2013 г. кредитите, предоставени на неправителствения сектор, намаляват спрямо края на април 2013 г. с 0.1% (69.1 млн.лв.), като достигат 54.424 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.6% (338.1 млн.лв.).

  1. Сектор „Нефинансови предприятия” (S.11)3

През май 2013 г. размерът на кредитите намалява спрямо края на предходния месец с 0.2% (81.9 млн.лв.) като достига 34.918 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.9% (295.3 млн. лв.). Банките с основен принос за общото изменение са:

....

  1. Корпоративна търговска банка – увеличение със 134.5 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: увеличават се кредитите над 1 до 5 години в евро (26.8 млн. лв.), основно на Дивал 59 ЕООД (33 млн. лв.) и тези над 5 години в евро (98.5 млн. лв.), дължащо се на Акванада ЕООД (40.1 млн.лв.), Бургас мийт ЕООД (28 млн.лв.), Риск инженеринг АД (14.2 млн. лв.), Глас индъстри АД (9.4 млн. лв.) и Рубин инвест ЕАД (1 млн.лв.). През месеца е отпуснат кредит до 1 година в щатски долари (21.1 млн.лв.) на Нафтекс Петрол ЕООД, а е погасен краткосрочен кредит в левове (7.8 млн. лв.) на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД;
  2. Първа инвестиционна банка – ръст с 59 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: нарастват овърдрафтът в левове (7 млн. лв.) и кредитите до 1 година в левове (38.6 млн. лв.).
  3. 2. Сектор „Финансови предприятия”

Депозитите на сектора нарастват с 2.1% (73.4 млн. лв.) през май 2013 г. спрямо април 2013 г. и са в размер на 3.620 млрд. лв. при 1.8% (78.1 млн.лв.) месечен спад през май 2012 г. Изменението основно се дължи на: /КТБ не фигурира сред споменатите банки/

....

3. Сектор „Домакинства и НТООД”

През май 2013 г. спрямо предходния месец, депозитите намаляват с 0.04% (12.4 млн. лв), като достигат 35.311 млрд. лв. През същия период на 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.7% (232 млн. лв). Изменението на депозитите през месеца се дължи основно на:

....

  1. Първа инвестиционна банка – намаление с 35.1 млн. лв. – понижават се депозитите с матуритет над 3 до 6 месеца в левове (12 млн. лв.) и в евро (9.1 млн. лв.) и депозитите с матуритет над 6 месеца до 1 година в левове (18.2 млн. лв.) и в евро (23.3 млн. лв.) в сектор Население. В същия сектор нарастват безсрочните депозити в евро (17.8 млн. лв.), както и депозитите над 2 години в левове (6.5 млн. лв.) и в евро (1.4 млн. лв.);

....

  1. Корпоративна търговска банка – повишение с 53.4 млн. лв. – сектор Население: увеличават се спестовните депозити в левове (63.7 млн. лв.) и в евро (27.6 млн. лв.). Намаляват депозитите в левове с матуритет над 1 ден до 1 месец (31.7 млн. лв.) и над 3 до 6 месеца (12.6 млн. лв.)...

Очевидна е неистината в отговора на Д. Костов, тъй като данните конкретно показват детайлна информация за размера на кредитите и дружествата кредитополучатели. Дружествата, споменати в раздел КТБ, са част от тези, които фигурират в доклада на Временната парламентарна комисия и в приложенията му като „Бушони”. За информация на незапознатите, такава информация всеки ден се подава от всички български банки.

С драстично нарушение на ЗБНБ, ЗКИ е свързано и предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ. Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Както е известно през периода юни-ноември 2014 г. Първа инвестиционна банка получи временна финансова помощ от правителството на РБ чрез посредничеството на БНБ, предоставена със средства от търговските банки до одобряване на Споразумението за предоставяне на държавна помощ на банковата система от Европейската комисия и до разработването и одобряването на план за реструктуриране на ПИБ с ЕК, подписан на 31.10.2014 г.

В различни коментари, интервюта, а също и в хода на процедурата по изслушване на кандидатите за подуправители на БНБ през 2015 г. бяха зададени въпроси, свързани с обезпечението, предоставено от ПИБ АД срещу тази помощ от 1,28 млрд. лв. На тях са отговаряли както И. Искров – управител на БНБ, така и Д. Костов – подуправител на БНБ, пред Комисията по бюджет и финанси първо заседание от ноември 2015 г. и посоченото изслушване. Обществото, депутатите, политиците бяха информирани, че ПИБ АД, за разлика от КТБ, е разполагала с бързоликвидни активи под формата на ДЦК и злато на кюлчета, с които е обезпечила получената като държавна помощ сума.

Самото споразумение на ПИБ с ЕК (План за преструктуриране) обаче изрично описва вида и формата на обезпечението, предложено от ПИБ и прието от МФ и БНБ, а съответно, и от ЕК, а именно бъдещи вземания от клиенти с редовни кредитни експозиции на стойност 1,321 млрд. лв. Кредитният портфейл включва активи /вземания от големи, малки и средни предприятия/. /Приложение № 5/

С приемането на включеното и описано в Споразумението с ЕК обезпечение посочените лица са нарушили грубо ЗБНБ, а именно:

- Законовите изисквания за Договори за кредит между БНБ и български търговски банки, сключени на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за БНБ по реда на Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение, сключени в периода по т. 2., която гласи: „При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка”

- Всъщност БНБ е вписала като залог бъдещи вземания от клиенти на ПИБ – кредитни експозиции, вместо безналични ДЦК, валути и ценни метали в полза на БНБ, в нарушение на Наредба № 6 на БНБ. Вероятно както заблудиха нас, така са заблудили и Европейската комисия по отношение на „бързоликвидните активи на ПИБ” в нарушение на собствената им нормативна уредба. Не изключваме вероятността подобен подход да е бил приложен и към още някои от споменатите от К. Христов други 14 банки с ликвидни проблеми в същия период на 2014 г.

Повдигнатият въпрос е особено важен в контекста на отговорите на управителя на БНБ И. Искров и Н. Кордовска на първото открито заседание на временната бюджет и финанси /Протокол 1 от 29.10.2014 г., Приложение № 6/

На въпрос на НПО „Ние, гражданите“ защо на КТБ не е отказана временна държавна помощ и какво по-различно е предложила ПИБ на МФ и БНБ Н. Кордовска отговаря:

„Що се отнася, споменахте за банки, които са обект на предоставена държавна подкрепа. Изключително е нездравословно и опасно да се спекулира с подобни внушения. Тъй като, ако сте запозната с комуникацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на кредитни институции, там има изключително строги изисквания, на които всяка банка, която кандидатства за такава подкрепа, трябва да отговаря. И задължителното условие е тя да докаже своята жизнеспособност, което означава, че има достатъчно способност да издължи, да възстанови тази дадена държавна подкрепа. И изпълнението при такава подкрепа се следи в продължение на три години от назначен, одобрен от Европейската комисия наблюдател, който през цялото това време докладва как се изпълняват ангажиментите поети от подобна банка към Комисията”.

В кулоарното продължение на разговора по тази тема И. Искров ни заяви, че ПИБ е притежавала бързоликвидни активи във вид на злато на кюлчета и ДЦК, за разлика от КТБ.

Самата Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение е абсурдна, защото при ликвидни проблеми първият актив, който нормално банката продава, са притежаваните от нея ДЦК. От гледна точка на притежавания от КТБ кредитен портфейл, но наше мнение, евентуална държавна помощ би могла да бъде гарантирана от много по-качествени активи.

Възникват и още няколко въпроса:

  • С какви документи е разполагала Временната парламентарна комисия по казуса КТБ и действително ли тези документи са предоставени на следствието и прокуратурата?
  • От документите, с които разполагаме, а не само от посочените тук данни се вижда, че директорът на Управление „Банков надзор” Цв. Гунев и подчинените му специалисти добросъвестно са сигнализирали за потенциални рискове. С цел отстраняването на неудобен свидетел, сигнализирал за потенциален риск в банковата система, ли наложиха на подуправителя Гунев принудителната дълга отпуска и последвалото му освобождаване от поста подуправител на БНБ. Най-вероятно УС на БНБ се е отървал от единствения честен ръководител в БНБ, който е щял да провали плана им за срив на КТБ.
  • За обществото остава открит и въпросът за отговорността и вината на всички членове на предишния УС на БНБ, начело с неговия управител И. Искров. Защото от документите, които притежаваме, се налага все по-убедително изводът за вината на управителя на БНБ и на всички членове на УС на БНБ за срива на КТБ. Вината им за оказаната нелоялна от гл.т. на защитата на конкуренцията помощ на ПИБ, за дискриминирането и ограбването на десетки хиляди български и чуждестранни граждани поради неоказаната подкрепа, селективното отношение, неприлагането на оздравителна програма, назначаването на недеепособни квестори с цел изпълнение на поръчката за да се срине КТБ.

По всяка вероятност отговори на някои от посочените въпроси ще се намерят в укриваната от президента стенограма, чието разсекретяване ще поискаме от бъдещия президент г-н Р. Радев.

НПО „Ние, Гражданите” притежава достатъчно оригинални документи, които недвусмислено ще докажат вината на управителя и членовете на УС на БНБ и на други държавни институции за краха на КТБ и драстичното нарушаване на правата на собственост, правосъдие и защита на ограбените по вина на българските държавни институции граждани и фирми.

Но очевидно окончателните присъди ще може да вземе само независим съд, освободен от зависимостите си от настоящата олигархично-мафиотска политическа върхушка. Ще дочакаме виновните да не са на настоящите си длъжности и ще ги съдим когато нямат защитата на институцията си защото те са временно наемници, а ние, гражданите, сме държавата...

----------------------------------

Приложение № 1

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

-----------------------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л

На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията. Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.

Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.

3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките,

№ 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.

/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./

4. Законопроект за изменение и допълнение на

Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.

Има ли становища и предложения? Няма. Който е за този дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

Процедура.

Приложение № 2

Комисия по бюджет и финанси

23/07/2015

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л


На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.
/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Има ли становища и предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
Процедура.

Приложение № 3

С Ъ С Т О Я Н И Е Н А Б А Н К О В А Т А С И С Т Е М А

( Ч Е Т В Ъ Р Т О Т Р И М Е С Е Ч И Е Н А 2 0 1 3 Г О Д . )

У П Р А В Л Е Н И Е „ Б А Н К О В Н А Д З О Р

Д И Р Е К Ц И Я „ Н А Д З О Р Н И М А К Р О А Н А Л И З И И С Т Р А Т Е Г И И

Доклад за състоянието на банковата система (четвърто тримесечие на 2013 г.)

I Бизнес модел и рисков профил ....................................................................................5

I.1 Структурни промени в баланса на системата ..........................................................5

I.2 Водещи рискове пред банките и системата ...........................................................14

II Динамика и развитие на основните рискове пред системата ...................................24

II.1 Качество на активите...........................................................................................24

II.2 Въздействие върху доходността (способност на системата и банките да генерират доход от органични източници) ...........................................................................34

II.3 Способност на капитала да абсорбира шокове..................................................43

II.4 Капацитет за посрещане на ликвиден натиск ...................................................51

III Лицензии, разрешения и коригиращи надзорни действия .......................................61

III.1 Лицензии и разрешения .....................................................................................61

III.2 Коригиращи надзорни действия ........................................................................61

IV Макро-пруденциална политика по линия на банковия надзор въз основа на резултатите към на банките към декември 2013......................................................................62

Приложение №4

Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели
Май 2013 г.

  1. Депозити на неправителствения сектор

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите на неправителствения сектор нарастват с 0.4% (227.8 млн.лв.) и достигат 53.074 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.4% (201.8 млн.лв).

Графика 1

    1. Сектор Нефинансови предприятия (S.11)

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите нарастват с 1.2% (166.8 млн.лв.) и достигат 14.143 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.3% (47.9 млн.лв). По-значителни изменения през отчетния месец има в следните банки:

  1. Сосиете Женерал Експресбанк – увеличение със 72.3 млн.лв. – през месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (61.9 млн.лв.) и в евро (14 млн.лв.);
  2. Уникредит Булбанк – ръст с 52.7 млн.лв. – увеличават се овърнайт депозитите в левове (43.1 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Производство и разпределение на електрическа енергия и средствата по разплащателни сметки в левове (81.8 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия. Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (32.4 млн.лв.). Открити са нови депозити с матуритет над 1 ден до 1 месец в евро (25.3 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Строителство. Понижават се средствата по разплащателни сметки в евро (60.7 млн.лв.) на държавно предприятие от отрасъл Добивна промишленост;
  3. Райфайзенбанк България – повишение с 43.6 млн.лв. – през месеца се увеличават безсрочните депозити в левове (42.2 млн.лв.) и евро (13.2 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия. Намаляват депозитите с договорен матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (15.6 млн.лв.), а нарастват тези в евро (18.4 млн.лв.).
  4. Юробанк България – ръст с 35.7 млн.лв. – нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (20.1 млн.лв.) и депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (21.1 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  5. Обединена българска банка – повишение с 31.5 млн.лв. – в сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (18.1 млн.лв.) и в евро (11.1 млн.лв.). Намаляват депозитите в левовете с матуритет над 1 ден до 1 месец (20 млн.лв.) и нарастват тези с матуритет над 3 до 6 месеца (18.4 млн.лв.). През месеца намаляват депозитите в евро с матуритет над 1 ден до 1 месец (8.1 млн.лв.), а нарастват тези с матуритет над 6 месеца до 1 година (16.8 млн.лева);
  6. Банка Пиреос България – увеличение с 27.7 млн.лв. – нарастват овърнайт депозитите в левове (9.1 млн.лв.) и в евро (11.4 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
  7. Първа инвестиционна банкаповишение с 27.6 млн.лв. – през месеца е приет депозит с матуритет над 1 до 2 години в евро (27.5 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия;
  8. Корпоративна търговска банка – понижение със 149.1 млн.лв. – падежират депозити в левове с матуритет над 6 месеца до 1 година на Държавна консолидационна компания ЕАД (186 млн.лв.) и на Български енергиен холдинг ЕАД (60 млн.лв.). Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в щатски долари (66 млн.лв.), основно на държавно предприятие от отрасъл Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и депозитите с матуритет над 1 до 3 месеца в щатски долари (37 млн.лв.) на фирма от отрасъл Транспорт. През месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (99 млн.лв.) на Български енергиен холдинг ЕАД и в щатски долари (77 млн.лв.) на Булгаргаз ЕАД. В сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в щатски долари (28.2 млн.лв.) на двама клиенти.

Приложение № 5

FIBANK RESTRUCTURING PLAN

EXECUTIVE SUMMARY

Difficulties faced by Fibank in 2014 result from external factors

Executive Summary

The difficulties encountered by Fibank were due to a number of external factors. These included the collapse and placement of Corporate Commercial Bank (CCB) under special supervision, which eroded trust in the Bulgarian banking sector, the subsequent criminal attacks against Fibank itself, and the unstable political situation in the country.

After the CCB collapse towards the end of June 2014, Fibank became the target of a criminally-organised attack triggered by false, malicious rumours spread through electronic media messages. Customers were manipulated to withdraw their money despite the fact that Fibank had good capital and liquidity positions. This development, combined with certain unreasonable public statements, created panic and loss of confidence among depositors, resulting in a run on the Bank on 27th June 2014. On that day alone Fibank paid out to customers an amount totalling BGN 788M. In the period of 20th June to 2nd July a total of BGN 1,416M was withdrawn.

The press release of the European Commission on 30th June 2014 IP/14/754 states that “the State aid provides the necessary and proportionate liquidity in the wake of external, non-bank related events.”

On 29th June 2014, The European Commission approved a liquidity support scheme for Bulgarian banks (incl. Fibank) as being compatible with EU State aid rules. The initial State support received by Fibank on 30th June 2014 amounted to BGN 1.2B with an annual interest rate of 2.2% and a maturity of five months. The support was collateralised by Fibank with a pledge of receivables from the Bank’s portfolio for the amount of BGN 1,321M. The receivables, all performing, are from Corporate, SME and Retail customers.

Fibank will repay BGN 300M by 28th November 2014, at which point the State aid facility will be extended for BGN

Приложение № 6

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 31 октомври 2014 г.

Открито в 9,01 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Процедура, господин Ципов.

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание и бе взето следното решение:

„Правилникът за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание става Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

В срок до 5 ноември 2014 г., сряда, 18,00 ч. парламентарните групи и народните представители внасят предложения за изменение и допълнение по проекта по точка първа чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия.

Граждани и организации могат да правят предложения за изменение и допълнение на проекта до Временната комисия в срока по точка втора.

Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по точка втора.”

Уважаема госпожо Председател, правя процедура да поставите на гласуване срока за предложения за изменение и допълнение по Проекта за Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Уважаеми колеги, искам да направя още една процедура.

Точка първа от днешния дневен ред да бъде предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.

По същество правите две процедурни предложения. Първото, свързано със срока, в който народните представители могат да правят предложения в процедурата по изработване на новия Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Подлагам на гласуване Вашето предложение този срок да бъде до 5 ноември 2014 г., 18,00 ч.

Моля режим на гласуване.

Гласували 197 народни представители: за 189, против 8, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Сега поставям на гласуване второто процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точта първа от работата ни днес, а тя е обсъждане на:

ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ДОКЛАД НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНО БАНКА ОТНОСНО СЪБИТИЯТА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.

Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.

 
Д-р Вера Ахундова, НПО Повод за тази публикация ми даде разследване на „Господари на ефира” от 10.05.2016 г., предмет на което беше Българската банка за развитие, предоставените от нея кредити на крупната фирма „Водстрой-98” АД, публично известна като фирма на Делян Пеевски. Тези кредити са незаконни и противоречат на Закона за ББР, ограничаващ дейността й до финансиране на малки и средни предприятия, дефинирани като такива по критерии, залегнали в закона, и на които „Водстрой-98” АД не отговаря. Тези изводи направиха поканените да коментират икономист, дилър и банкер /и Емил Хърсев/.
Публикувано в сайта Гласове

Темата не е нова. За „Водстрой-98” е писано в различни медии, обсъждани са финансовите му сделки и цесии с ПИБ и ББР във връзка с фалита на КТБ и на това, че дружеството е една от фирмите с рекордни обществени поръчки, гаранциите /и не само/ по които са били финансирани от КТБ.

За съжаление Нова телевизия не продължи темата за начина, по който незаконно е бил предоставен кредит на това дружество, обезпечението, предоставено на банката във вид на особен залог над търговско предприятие, включващо всички движими и недвижими активи, настоящи и бъдещи финансови приходи и т.н. Измамата е извършена в самия договор за особен залог, при който заемодателят – ББР, е поискала залог от първи ред, заемателят – „Водстрой-98” АД е гарантирал, че го е предоставил, а на 5-а страница от документа става ясно, че повечето активи, заложени в ББР, вече са били заложени пред КТБ и ПИБ.

Нещо повече, още през ноември 2014 г., след получаването на парите и подписването на договора за залог, дружеството е прехвърлило основния си актив, а именно дружеството „Промишлено строителство Холдинг” ЕАД на новосъздадена фирма. Фактически прехвърлена е фирмата „Промишлено строителство Холдинг” ЕАД, за приватизацията на която през 2011 г. „Водстрой-98” АД е получил 10 млн. лв. кредит от КТБ и която с машините, съоръженията си, базите си представлява по същество „Водстрой-98” АД.

В активите на последната понастоящем едва ли има нещо повече от няколко автомобила и апартамента. В ББР, значи, е останала една куха фирма, от продажбата на активите на която при непогасяване на кредита ББР няма да получи нищо. И тази сделка е извършена пред очите на финансовия министър, който е принципал на банката, УС и Надзорния съвет на ББР. Пак в същото разследване ексфинансовият министър Р. Порожанов, сменил борда на банката, декларира с треперещ глас, че не е знаел нищо...

Във връзка с повдигнатите въпроси българското общество трябва да получи отговор на следните въпроси:

1. Какво е съотношението на предоставените между 2014 и 2016 г. кредити на МСП и тези на „други” кредитополучатели? Въпросът е резонен във връзка с появили се информации, че кредитите от ББР за групата фирми – предполагаема собственост на Д. Пеевски, са надхвърлили 110 млн. лв. за година и половина? Тъй като размерът им надхвърля 5% от капитала на банката, това отразено ли е в годишните одитни доклади за дейността на ББР и евентуалното провизиране като високорискови кредити?

2. Отразени ли са в тези доклади и информиран ли е принципалът на банката за решенията по отношение предоставените кредити на „Водстрой-98”? При           това решенията за голяма експозиция се взимат от УС с единодушие, одобряват се от Надзорен съвет и Вътрешния одит на банката.

3. Заложният кредитор ББР разрешил ли е продажбата на акциите на „Промишлено строителство Холдинг” – основния актив по залога на търговско предприятие „Водстрой-98” АД към банката? Такова разрешение не е вписано в АПВ.

4. Тъй като в документа за залог става въпрос за издаване на гаранции, които се изискват при участие в търгове за обществени поръчки, наясно ли е БНБ и министърът на финансите, а също и Министерският съвет, че кредитирането на която и да е частна фирма от ББР, печелеща държавни обществени поръчки, създава предпоставки за пазарно предимство и нелоялна конкуренция? В допълнение реална възможност за корупция, каквато в случая е имало, както се разбра. Искано ли е специално разрешение от ЕК – Ген. дирекция 3, за предоставяне на държавна помощ на частна фирма?

5. Извърши ли Банков надзор на БНБ, оглавяван от финансиста на всички времена Димитър Костов, проверка по така изнесените данни с оглед спазването на регулациите и управление на кредитния и репутационен риск?

6. На какво се дължи това „толкова изгодно” /не и за ББР/ сътрудничество между голяма частна фирма и единствената българска държавна банка, създадена с отделен закон и устав, гарантиращ работата й с напълно различен тип бизнес партньори – малки и средни предприятия?

7. И най-важното: С какви пари е финансирана фирма „Водстрой-98” АД, като се знае, че ББР не извършва по устав влогонабиране и че основният ресурс на банката е от целеви чуждестранни инвеститори, предоставящи ресурси за различни програми и проекти за МСП? Информирани ли са тези инвеститори за какво се използват парите им?

 
Цветан Василев"Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ". Това пише в официалния си личен сайт банкерът Цветан Василев в публикация с днешна дата.

"Гласове" публикува изявлението на Цветан Василев без редакция:

Уважаеми дами и господа,

В предното си изявление Ви разказах как атаката беше подготвена от българското следствие и прокуратура. Не бива да се забравя обаче и недостойната и тенденциозна позиция на БНБ в целия този зловещ сценарий.

Преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например, от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора.

Защото как по друг начин може да се обясни:

1. Отказът на БНБ да предостави ликвидна помощ на КТБ АД? Особено съпоставен с незабавното предоставяне на ликвидна помощ на ПИБ в същия период и то в доста по-голям размер от тази, поискана от КТБ АД! КТБ АД оцеля след 7-дневни масови тегления в брой и имаше нужда от около 500 милиона лева, за да преодолее ликвидната криза. ПИБ, за сметка на това, получи 1,2 милиарда лева, без одити и излишни въпроси от БНБ, веднага след като я поиска.

2. Разликата в позициите на г-н Искров от 17.06.2014 г. – датата на официалното изявление на Централната банка по повод на кризата в КТБ АД, инициирана от независимата прокуратура (независима, защото нищо не зависи от нея без одобрението на господарите й) и 20.06.2014 г. – деня, в който е издадено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор?

3. Решението на БНБ от 22.06.2014 г. да постави под специален надзор Креди Агрикол България ЕАД (в момента преименувана на Банка „Виктория“ ЕАД), въпреки че тази банка не претърпя масови тегления?

4. Декларацията на БНБ от 22.06.2014 г., че ще одържави КТБ АД преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика? Тук можем да включим и тенденциозното разиграване на акционерите и отказа на ръководството на БНБ да се срещне с тях с месеци!

5. Халюцинациите на гуверньора относно изнасяне на 200 милиона с чували посред бял ден в центъра на София, разкрити в култовото му изявление от 11.07.2014 г.?

6. Назначаване на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?

7. Провеждането на фиктивен „одит“ на КТБ АД по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз?

8. Комплексната политика по тенденциозно и умишлено влошаване на състоянието на КТБ АД по време на „специалния надзор“, който спокойно може да бъде преименуван на „унищожителен надзор“?

Цялостното поведение на БНБ след изкуствено причинената ликвидна криза в КТБ АД от театрал-майсторите на българската прокуратура е пример за това как в кратки срокове може да се ликвидира банка, която до вчера е работила добре!

Но нека обърнем внимание на някои малко известни факти от дейността на БНБ във връзка с умишленото съсипване на КТБ АД:

I. Крайно „специален“ специален надзор

Малко известен факт е, че Управителният съвет на БНБ е въвел най-тежките мерки на специалния надзор, предвидени в Закона за кредитните институции, без да отчете нито за момент особената ситуация, в която банката е поставена вследствие на показните акции на следствието и прокуратурата – то не бяха предотвратявания на „убийства“, масово нахлуване в офиси, арести, обвинения в присвояване преди приключване на разследването и т.н.

Неадекватните мерки на БНБ на практика са предопределили съдбата на КТБ АД. Несъмнено никой от БНБ не си е правил илюзии, че ще оздравява КТБ АД, защото такива явно са били инструкциите на #КОЙ или на Ня#КОЙ.

Какви са доказателствата за това:

1. Решенията на УС на БНБ не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 151, ал. 2 от Закона за кредитните институции;

2. Наложените мерки са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към момента на поставянето й под специален надзор е в класическа ликвидна криза;

3. Мерките са възможно най-тежките, предвидени от Закона, и не дават никаква възможност на бившите вече управителни органи да съдействат на квесторите за оздравяването на КТБ АД;

4. Самите мерки не са нито диференцирани, нито насочени към оздравяване на банката. Пълната забрана на всички сделки на практика лишава клиентите на КТБ АД от възможност за обслужване на техните експозиции.

Защо всъщност се учудваме, след като 2 седмици след поставянето на КТБ АД под специален надзор Искров беше готов със своите предложения за разделяне на банката на добра и лоша, подкрепян от проекто-законодателния тандем Пеевски-Цонев (да ме прости Господ, но това си е чиста подигравка)?

II. Какво „свърши“ квестурата в КТБ АД?

Вече имах възможността да ги нарека „изнесено звено на следствието и прокуратурата“. Техните действия абсолютно потвърждават правилността на това определение, защото са отявлено насочени срещу интересите на вложителите и на самата банка.

Ето няколко примера:

1. Информация за активите и пасивите на КТБ АД се разнася безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна;

2. „Защитените“ свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния;

3. Клиентски досиета са изнасяни към следствието и връщани обратно в абсолютно нарушение на закона (да не забравяме, че през това време усилено се говореше за възстановяване на банката). Дали квесторите ще отрекат, че са им връщани досиета в насипно състояние без опис? Навярно – да! За голямо тяхно и на заблудените служители от следствието и прокуратурата съжаление, и за това има свидетели!

4. В същото време под благия и „компетентен“ поглед на същите тези квестори, следствие и прокуратура се вършат безобразия с активите на банката. Никой от тях не се интересува като какви се изживяват техният основен свидетел и неговите клакьори, та се разпореждат с имущество, което в никакъв случай не им принадлежи? Това май са Ви двойните стандарти, господа от прокуратурата и БНБ? Естествено, за голяма част от незаконните действия на тези лица, които са известни на мене и на моите адвокати, сме подали сигнали. Засега ни се показва, че принципът „гарван гарвану око не вади“ е основополагащ. Аз съм убеден обаче, че ще дойде ден, в който обществото ще се заинтересува от това!

5. Дали квесторите могат да дадат разумен отговор на въпроса защо упълномощеният от тях представител е гласувал „въздържал се“ на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг, очевидно срещу интересите на КТБ АД? #КОЙ Ви посъветва така, неуважаеми Лютов и Костадинчев? На кого се отчитахте Вие – на УС на БНБ, на прокуратурата или лично на Пеевски?

Знаете ли, че само от това Ваше действие/бездействие сте нанесли щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Подобни са случаите и с Рубин, Петрол, така наречените студия на „инвеститора“ Сталийски и много други. В същото време направихте всичко възможно заедно с вашите началници от Берлин и Монтевидео да попречите на нормалното съществуване на работещ бизнес с цел да докажете безумната им теза, че банката е „пирамида“.

6. Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е предоставено в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и КЗК. И публиката ръкопляска! Дори „корифеи“ разсъждават как това е трябвало да стане по-рано! Кого мислите, че наказвате, господа? Мене?! Изпаднали сте в дълбока заблуда! Самонаказвате се, защото това е най-бързият начин да доунищожите това, което беше създадено и съхранено до 20.06.2014 г. И затова един прекрасен ден ще носите отговорност!

Очевидно е, че единственият начин да защитя моето име и достойнство, както и името и достойнството на моето семейство и моите колеги, е да отнеса проблема в Страсбург. И за да спра спекулациите за моите действия, още веднъж подчертавам, че със спечеленото ще създам фонд „Пострадали от действията на държавата в случая КТБ АД“.

В заключение бих искал да изтъкна, че държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожи една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика. Сега същата тази държавна машина е на път да досмаже и бизнеса, финансиран от банката, за да не би случайно да се възползвам по някакъв начин от него.

Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.

14. 04. 2015 г.

 
Нови разкрития за грабежа на КТБ! Въоръжете се с нерви и търпение
„Докладът на тримата одитори старателно се крие. Всички знаят, че съществува, но никой не го е виждал. Той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, нито за официален счетоводен документ - това изрично е записано в договорите с трите фирми - няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина.“ Това казва изпълнителният директор на КТБ Илиан Зафиров. Той и тримата му колеги разказват подробности за седмицата, в която започват игрите за ликвидирането на КТБ, и за това кои са режисьорите на един от най-скъпите спектакли от годините на прехода.
Явор Дачков и бившите изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Орлин Русев, Александър Панталеев и Георги Христов (от ляво надясно)

- Да започнем с личния ви спомен за онази седмица през лятото на 2014 г., когато се оказа, че една от най-успешните банки била пирамида. Г-н Зафиров, какво си спомняте оттогава и какво се случи в този кратък откъс от време?

Илиан Зафиров: За доста кратко време, за броени дни всъщност, стартира една кампания, една атака срещу банката, която беше подета от мнозинството печатни медии, някои електронни издания и телевизии, с няколко информации, които се разминаваха с истината, но пък бяха доста атрактивни за широката публика. Постоянно се изнасяше, и то от официални институции, негативна информация, която предизвика напълно логична паника у вложителите.

И се започна доста сериозно теглене на средства от банката, защото около банката беше създадена една криминогенна обстановка. Тук е мястото да задам въпроса към националните медии – БТА, БНР, БНТ, защо позволиха да бъдат въвлечени в тази кампания, без да направят елементарна проверка, и тиражираха информация, която не отговаря на истината. Възникна паника, която заплаши финансовата стабилност на страната, националната сигурност. Нито един регулатор, включително и СЕМ, не се намеси за спирането на тази кампания.

- За какъв период от време и какви пари бяха изтеглени от банката?

Орлин Русев: Искам да кажа, че преди да започне добре планираната и реализирана атака срещу КТБ, банката е поддържала отлична ликвидност, изразяваща се в много добре структуриран портфейл от държавни ценни книжа - български и чуждестранни, еднодневни депозити, държани в германски и американски банки, но явно това не се оказа достатъчно при липса на подкрепа от Българска народна банка.

Да, ние поискахме такава подкрепа в средата на седмицата, след като започнаха тези тегления. Когато поисках тази помощ в размер на 300 млн. лв. - бях в Централната банка на среща с цялото ръководство - с Управителния съвет на БНБ, която категорично ми бе отказана. Но не това беше най-важното. Очаквахме, ако ни беше предоставена тази ликвидна помощ, тя да бъде огласена във всички медии. Това щеше да успокои хората и очаквахме по-скоро това - чисто психологическа подкрепа, а не толкова ликвидна, но това нещо не се случи.

Вместо това ръководството на БНБ поиска от мен да предам на г-н Цветан Василев да внесе до няколко дни милиард и половина лева, което според мен означаваше, че решението за затварянето на банката вече е било взето. Няма да коментирам искането, защото то бе, меко казано, обидно.

- С какви аргументи ви отказаха помощ на тази среща?

Орлин Русев: Аргументът, с който отказаха, беше, че на този етап Законът за Българската народна банка и Законът за валутния борд не им позволява да осигурят такава ликвидна подкрепа.

- След това стана факт за една друга банка, за която ЕК разреши да бъдат отпуснати средства. Но вие всички твърдите, че ако тогава беше отпусната тази помощ и беше огласена, нямаше да се стигне след това до кризата, която настъпи.

(Припомняме, че в изказването си на годишната конференция на COFACE, състояла се в София миналата седмица, Жан-Мари Деманж, ръководител на регионалната икономическа служба на Франция у нас, твърди, че Централната банка е трябвало да действа с КТБ така, както е постъпила с ПИБ – да предприеме много бързи действия и да отпусне нужните пари, бел.ред.)

Орлин Русев: Абсолютно сме убедени в това. И на финала на седмицата, както всички знаят, след като ни беше отказано, поискахме от БНБ да бъдем поставени под специален надзор и по този начин банката да бъде спасена.

- Поискали сте не защото е имало нужда от това, а защото ви е била отказана една подкрепа и не сте имали друг ход?

Орлин Русев: Като мина седмицата, стана ясно, че цялата ликвидност на банката ще бъде изтеглена, което представляваше сума от над 1.2 млрд. лв. Няма банка на света, която би издържала на такъв натиск - да бъдат изтеглени повече от 20% от привлечените средства.

Илиан Зафиров: Имаше две неприятни събития, които съвпаднаха с паниката и засилените тегления – наводняването на сървърното ни помещение във Варна – един от най-големите клонове, вследствие на което във Варна се образуваха опашки, услужливо заснети и отразени в редица медии. Но ако това събитие се дължеше на естествени и непредвидими причини – огромното количество валежи, залели половин Варна, то фактът, че четвъртък, 19.06.2014 г., е почивен ден в Австрия, откъдето се снабдявахме с касова наличност в чуждестранна валута, беше добре известен в професионалните среди, включително и в БНБ. Поради това заявените милиони евро и долари кеш пристигнаха в петък, 20.06.2014 г., късно вечерта. Банката вече беше поставена под специален надзор.

- С една дума, чували не са изнасяни, а са внасяни? Така ли излиза?!

Илиан Зафиров: Да, при това чувалите не са черни, а сини. Като онзи стар виц с компютрите и компотите. Не се знае дали при тази ситуация тяхната наличност на предния ден нямаше да е решаваща...

- Милиард и двеста милиона бяха изтеглени за десетина дни?

Орлин Русев: За около седмица. Единствената реакция от страна на БНБ беше техен служител да стои през цялото време в банката и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката, като постоянно докладваше на Управителния съвет на БНБ за това. Освен това в БНБ има текуща информация за всички входящи и изходящи преводи, тъй като обобщават всички потоци на левови разплащания в страната и част от разплащанията към чужбина.

Илиан Зафиров: В БНБ имаха текуща информация и за това как разпродаваме високоликвидните си активи, включително и държавните ценни книжа, които биха могли да послужат за обезпечение при оказване на ликвидна подкрепа от БНБ. Водеха се разговори с нас, докато продадохме и последната ценна книга, след което разговорите спряха. По този начин БНБ имаше вече формално основание да откаже ликвидна подкрепа, която при подходящо огласяване щеше да пресече паниката. Аз лично търсих тогава няколко пъти Иван Искров, но той не отговаряше на директните ми обаждания, а секретарката му ме препращаше към Димитър Костов. Не че имаше ефект.

- Г-н Василев каза в интервюто, че са натискани конкретни хора и фирми по определен начин да си изтеглят парите. Имате ли потвърждение на това?

Илиан Зафиров: Да, имаме. Служители на големи наши клиенти, с дългогодишни отношения с нас, са споделили тогава с наши служители, че са били принудени да закрият фирмените сметки и да изтеглят средствата си. Създаваха се умишлено опашки на ПОС терминалите от картодържатели, които теглеха дребни суми – от по 20 и 50 лева. Разбирахме, че тези действия са злонамерени, но запазихме добрия тон и ги обслужвахме. Клоновете работеха с удължено работно време, докато се обслужи и последният клиент, влязъл в банката в рамките на работното време, вместо да затворим преждевременно – например в 15 часа.

- А след това, когато отпуснаха на ПИБ 1.2 млрд.,какво ви обясниха на вас? Вие тогава повторихте ли си искането?

Георги Христов: Ние по това време вече бяхме отстранени. След поставянето ни под специален надзор това, което очаквахме и бяхме готови за него, беше да окажем съдействие на квесторите за въвеждане в „кухнята” на банката. С тази цел в събота и неделя на 21 и 22 юни бяхме на работа, без някой да ни е карал или молил, като декларирахме през цялото време готовността си за съдействие. На 23 юни, понеделник, обаче охраната беше сменена и ни беше обяснено, че нямаме достъп в банката по заповед на квесторите.

Александър Панталеев: Мога да го кажа по-простичко. Квесторите влязоха в петък около обяд и в неделя вечерта издадоха заповед да не бъдат допускани управителният и надзорният съвет на банката в сградата. И когато отидохме в понеделник сутринта на работа, не бяхме допуснати въобще до сградата. Разбрахме, че дори на новоназначените охранители са били раздадени наши снимки формат А4, за да не би случайно някой да ни пропусне. Ако не беше толкова обидно, щеше даже да е смешно.

- Бяха двама квестори, доколкото си спомням. И те влизат в банката да я управляват, без да имат понятие от това?

Александър Панталеев: Да. Те не познаваха нито един клиент на банката, не са работили никога в търговска банка. Ясно е, че няма как да я оздравят.

- А на какъв принцип бяха избрани?

Георги Христов: Решение на БНБ. Правилата са, че те трябва да отговарят на изискванията за лицензиране като за член на управителен и надзорен съвет на банката. Да имат поне 5 години на ръководна длъжност.

Илиан Зафиров: По наше мнение и проверки квесторите – и първите, назначени от БНБ, и доскоро опериращите квестори, имат опит като синдици и ликвидатори, а не като мениджъри на работеща институция.

- Това подсказва, че намерението им е било да ви ликвидират, а не да ви оздравят.

Георги Христов: Фактът е, че на десетия ден почнаха да говорят за „здрава“ и „болна“ банка, без въобще да спазват закона, показва точно това.

- Коя беше „болната“ и коя „здравата“ банка?

Орлин Русев: Идеята беше „Виктория“ да е „здравата“ банка, а КТБ да бъде „болната“.

Илиан Зафиров: Според мен това е по-скоро въпрос на гледна точка, защото обявената за „болна“ Корпоративна търговска банка генерираше една сериозна печалба, докато „здравата“ произвеждаше загуба.

- Каква беше печалбата на КТБ за последните две-три години?

Орлин Русев: За 2013 г. – 70 млн. лв. Първото тримесечие – 14 млн. лв. Тя винаги е поддържала отлична ликвидност с показатели над регулаторно изискваните.

- Което означава, че не е имало индикации за проблеми. БНБ не излезе ли с публична информация, че банката е стабилна?

Александър Панталеев: Голямото масирано теглене започна в петък на 13 юни 2014 г. вследствие негативни съобщения в медиите, а в понеделник опашките вече бяха сериозни, във вторник нещата се усилиха и през цялото това време никой не оказа никаква подкрепа. За тези пет дни никой не се намеси, подкрепата бе едно скромно съобщение от БНБ на петия ден, във вторник. В такива ситуации реакцията трябва да бъде мълниеносна, на третия час, не на петия ден.

- Не помня кой беше, но някой от БНБ излезе и каза, че банката е стабилна.

Илиан Зафиров: Беше прессъобщение на БНБ, но това беше единственото, което Централната банка направи, за да подкрепи банката. Обясниха как БНБ следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ако това звучи успокоително, казано след петдневна медийна атака, предизвикана банкова паника и опашки в цялата страна, здраве му кажи.

Орлин Русев: Ние наистина настоявахме за едно сериозно изявление. Всеки може да прочете какво казаха БНБ и правителството на Пламен Орешарски за една друга банка няколко дни по-късно – че БНБ стои зад въпросната банка с подкрепата на правителството.

Илиан Зафиров: Иронията на цялата ситуация с двойния стандарт е, че ние искахме да стабилизираме КТБ, за да продължи да работи, но това ни беше отказано, когато спасението беше напълно възможно и реално. А в другия случай (поне това, което излезе в медиите) собствениците са искали банкова ваканция, а бяха подкрепени и банката - стабилизирана. Не ме разбирайте погрешно – не искам нито една банка в страната да попадне в нашата ситуация. Възмутен съм от двойния стандарт, който се приложи.

- Сюжетът за банковата ваканция е много интересен, но искам сега да ми кажете за „моментната снимка“ на влизането на квесторите в банката. Какво завариха те и до какво не ви дадоха достъп да им помогнете и в какво би трябвало да се изрази тази помощ?

Илиан Зафиров: Първото нещо, което направиха, беше да запечатат абсолютно всичко – каси, трезори, помещения, което мен ме изуми. Събраха всички машини за унищожаване на хартия, за да не би да се унищожи някаква информация. За сметка на това после бяха унищожени доста неща, когато нас вече ни нямаше, но това е друга история...

- Но това е много интересна история. Значи квесторите са отишли, за да затворят банката и да направят съзнателен подбор на документацията? Чух, че част от нея е изтекла към конкурентни банки?

Георги Христов: Ами фактът, че имаше служители на конкурентни банки вътре в самата КТБ и те имаха свободен достъп до цялата документация, е достатъчно показателен.

- Това законно ли е?

Георги Христов: Не е законно. Разбира се, формата на допуска, която квесторите са създали, допускам, че може да е уредено с различни форми на заповеди и т.н. Но впечатението ми бе, че всяка длъжност бе дублирана с помощник на квесторите, а съвсем друг въпрос е колко е струвало това. Отношението към служителите на банката е било много остро и присъствието на много непознати хора в банката е било ясно изразено.

Илиан Зафиров: Ние изпратихме сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение. Оттам ни отговориха, че не виждат нищо нередно, и казаха, че са препратили въпроса към БНБ. Явно според тях е обичайна практика служители на конкурентна структура да имат достъп до най-чувствителната информация на една банка.

- Значи те не са пуснали екипа, който е ръководил банката, за да им помогне, а са вкарали хора от други банки, за да направят същото?

Илиан Зафиров: Ние изрично декларирахме готовност да подкрепим техните действия за оздравяване на банката, това също бе и в наш интерес.

Александър Панталеев: Ние посрещнахме хората от БНБ като колеги, абсолютно приятелски, като разчитахме, че те са пратени да оздравяват.

Георги Христов: Бяхме посрещнати в БНБ като колеги най-напред – много разбиращо и съпричастно  - на 20 юни, макар че предходните действия и бездействия колегата ги разказа. Изчакахме там да се подготви изявлението и решението банката да се постави под специален надзор и след това по указание на подуправителя Костов бяхме изведени през служебния вход, за да няма проблеми с медии, с вложители и т.н. Имахме доста голямо съчувствие и съдействие, очаквахме, че това отношение ще продължи, и отговорихме по същия начин. Работихме в събота и неделя, но за голямо наше учудване това отношение към нас приключи в понеделник.

- Тоест тогава вие не сте си давали докрай сметка, че това е акция за ликвидирането на банката и овладяването й, а сте мислели, че има добра воля тя да се стабилизира или нещо да се случи?

Орлин Русев: Ние, както каза и г-н Зафиров, подадохме искане за поставяне на банката „под специален надзор“ по една-единствена причина – изчерпване на краткосрочната ликвидност на банката вследствие на масовата паника, която бе постигната.

Александър Панталеев: Ние по закон сме задължени, след като преценим, че има опасност да спрем в бъдещ момент да изпълняваме платежни нареждания на клиентите, да го направим.

Георги Христов: Още повече че цялата процедура по „специален надзор“ е предвидена като оздравителна мярка, цялото същество на текстовете от този раздел е насочено единствено и само към оздравяване на банката, като там има и последващи законови разпоредби, които уреждат въпроса и казват кои могат да бъдат поканени за оздравяването – първо акционерите, после Фондът за гарантиране на влоговете, други инвеститори, проявили интерес, които получават разрешение при един облекчен режим от БНБ. Тоест все процедури, които стават под надзора на БНБ. А както казах малко по-рано, първата седмица имаше готови законодателни решения от депутати от ДПС за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, твърдейки, че това е одобрено от всички политически партии, и след съгласуване с президента се вкара в Народното събрание, където две трети от парламентарните сили обаче отказаха да подкрепят този проект. Но в публичното пространство се размаха, че правителството и БНБ работят в тази посока.

- Тяхната версия, че са казали, че банката е стабилна, е, че не са имали информация, но след като са влезли квесторите, са открили „дупката“, която постепенно се разшири от 2 млрд. на 4 млрд. лв.

Илиан Зафиров: Първият доклад на квесторите, назначени от БНБ, който е все пак десет дена след влизането им, тоест имали са достатъчно време да се ориентират, се казва, че банката е в едно прекрасно състояние.

- В какво се изразява това добро състояние, какви са параметрите?

Илиан Зафиров: Въпреки огромните тегления, което означава, че се увеличава относителният дял на рисковите активи (кредитите), капиталовата адекватност на банката е положителна и над изискванията по базелските стандарти. Това означава, че банката е добре капитализирана и просто има ликвиден проблем. Нищо повече! И кредитният портфейл беше незначително влошен – ако не се лъжа, от 98% делът на редовните кредити беше паднал на 96%. При условие, че банката беше извадена от всички платежни системи и единственият начин на фирмите да погасяват вноски по кредити от стотици хиляди и милиони беше да влачат парите с чували. Пълен абсурд!

- Много важен акцент! Самите квестори са направили такава система, че хора, които имат падеж, да не могат да се разплатят по банков път, тоест по нормален начин.

Орлин Русев: Не само това. На тях им беше забранено да се разплатят със средства в друга валута дори от техни средства в банката. Не им беше дадена възможност да превалутират собствените си средства по техни сметки в КТБ и да погасят задълженията си, което означава просрочие за тези клиенти.

Илиан Зафиров: И това означава, че никоя друга банка няма да им отпусне кредит, защото тези просрочия се отразяват в Централния кредитен регистър и се виждат от всички банки.

- Да повторя дали съм разбрал правилно – преди кризата кредитите в банката са обслужвали 98%, седмицата след това теглене те са спаднали на 96%. И в първия доклад на квесторите се казва, че банката е възможно да бъде спасена. Какво се случи след това? Защо този доклад не бе взет предвид и как продължи атаката?

Георги Христов: Най-общо действията около началото на юли, тъй като не мина законодателната инициатива за специален закон за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, бяха да се отиде към предписваните в закона за кредитните институции процедури. А именно: да се направи оценка на активите на дружеството, което беше възложено на оценителски фирми. Оценителски, те не са одиторски, макар да имат и одиторска дейност, но в този случай основно са консултантски фирми. Говоря основно за „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг“ и българската одиторска фирма „Афа“, които след десет дни запознаване с наличните кредитни досиета и с други балансови позиции на банката, излязоха със становище, че нямат достатъчно време и документи, които да им дадат основание за такава консултантска услуга. След което това вече беше добре дошло, защото се започна с окомплектоване на досиета, вкараха се служители от други търговски банки, разшумя се в медиите, включително Управителят на БНБ излезе със становище, че „каца без дъно няма да пълним“ и ред други изявления, чиято единствена цел според нас бе да нагнети напрежение и да се каже – „сега ще видите какво ще излезе от това”.

- Те са недоволни от доклада на квесторите, намират други одитори, те казват, че нямат необходимата информация да дадат консултация, че сроковете са им малко и т.н. И въз основа на това констатират, че КТБ е „каца без дъно“.

Георги Христов: Към тази дата това бяха единствените аргументи...

Илиан Зафиров: Те бяха длъжни да направят оценка на активите на банката, а такава оценка не е правена изобщо. Правена е само оценка на части от кредитния портфейл по методика, спусната от квесторите, която никъде другаде не се прилага в света. Дадени са извадки от портфейлите и в общи линии задачката е сведена до „колко прави две и две“.

- Говорих с акционери на банката, които казаха, че противно на правилото на случаен принцип да се избират кредити, които да се проверяват, са спускани списъци („Гласове“ ги публикува) на определени фирми с определен бизнес. Всъщност целта е била да се извлече информация за тези фирми, а не да се докаже едно или друго май?

Илиан Зафиров: Ами твърде е вероятно, така изглежда.

Георги Христов: Най-същественото е, че за тази първоначална експертна оценка са платени над 1.25 млн. лв. първия път, след това за довършване на същинския оценителски „експертен доклад“ са доплатени още 1 млн. За сравнение одитът на банката, извършван от KPМG, одиторско предприятие, е струвал не повече 40-45 хиляди евро - със заверка, тоест той може да се ползва за съдебни и други цели.

- А консултация, която не може да се ползва за нищо, струва 2.5 млн.

Илиан Зафиров: Докладът за КТБ има подписи само на квесторите. Според договорите, които са сключили тези три фирми, информацията, която са произвели, не може да се ползва за счетоводни цели. Това автоматично означава, че на тази база оценка, преоценка и т.н. не може да се прави, и това, което е получено като резултат – 4.2 млрд. лв., не се базира на никаква официална и автентична информация. Самите те казват, че не може да служи за подобни цели, плюс че няма и доказателствена сила в съда.

Орлин Русев: Ние няма да престанем да питаме кои хора в БНБ наредиха на квесторите да осчетоводят не одитирани данни, а едно мнение. Тези доклади нямат за цел одит и въпреки това на база на тези данни бяха взети счетоводни операции, бяха начислени тези обезценки за над 4 млрд. лв., които широко се оповестиха като „дупка” и което послужи на финала да бъде отнет лицензът на банката.

Георги Христов: Да не говорим, че това става вече към дата 30 септември, където естественият ход на нещата беше вследствие спирането на всяка банкова дейност. Тоест създаването практически на невъзможност да се работи с клиенти и те да обслужват собствените си кредити поради принудата да носят пари в кеш с хиляди и милиони – макар че по закон е забранено да се носят в брой такива суми за погасяване на кредити. Това доведе до едно естествено влошаване на кредитния процес, което беше добре дошло за някои.

Орлин Русев: С приключване на 2014 г. относно счетоводната политика и пояснителни бележки за изминалата година, подписани от квесторите, се декларира, че през отчетния период не са извършвани преоценки на дълготрайни материални активи, както и промяна на амортизационната политика. Това е официален документ, който не е верен. Те са направили преоценки на дълготрайните материални активи, собственост на банката, което означава намалена стойност на всички офиси, сгради, техника. Но те декларират, че такова нещо не са извършвали.

Тази декларация е подадена на 13 ноември 2014 г. в 16.41 ч.

Дори квесторите не искат да застанат зад изфабрикуваните отчети. След подадени сигнали от медиите за съдържанието на публичната декларация, подписана от квесторите и подадена на 13 ноември в КФН, същата декларация беше подменена на 27 ноември с ново съдържание.

Декларацията, подадена на 27 ноември 2014 г., в 17.25 ч.

Маркираният текст на 1 стр. изнася невярна информация, която заблуждава потребителите на отчетите. В текста те оповестяват, че не са променили методите на оценка на активите на банката, което не отговаря на истината. Всеизвестно стана, че е променена методиката за оценка.

Вторият маркиран текст на 4 страница също дезинформира потребителите на отчетите как е извършена преоценка на имоти (на ДМА) на КТБ, което е видно от публикувания отчет за доходите (таблиците, които взехте предния път) на ред 2.5.2 и ред 2.5.2.1 е посочена сумата от 10 млн. и нещо, която представлява размера на извършената обезценка.

- Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Ами трябва да се продадат тези имоти и ще се стъпи на тази оценка. Само стойността на сградите е намалена с 30%.

- Те още тогава явно са започнали да мислят какво да купуват и продават от материалната база.

Илиан Зафиров: Имайте предвид, че голяма част от офисите на банката са собствени, те са на централна позиция в големи населени места, така че това са сериозни имоти.

Александър Панталеев: Мога да допълня за влошаването на кредитния портфейл – можеше да се търсят и други решения. Имаше случаи, когато клиент без кредит дължи пари на друг, който има кредит, и просто трябва да се извърши плащане от една сметка в друга, за да може другият клиент да си погаси кредита. Дори тези вътрешни преводи бяха забранени. Това блокиране на дейността на банката доведе до просрочия на цели групи клиенти, до блокиране на бизнеса на цели отрасли.

Георги Христов: Въобще мярката за спиране на банковата дейност беше изключително сурова и крайна.

- Кога би трябвало да се предприеме подобна мярка?

Илиан Зафиров: При несъстоятелност, при тотален срив.

Георги Христов: Според мен БНБ и нейните експерти просто предписаха спиране на всички операции. Това е една от мерките, но не единствената.

Илиан Зафиров: Режимът на особен надзор не означава непременно да бъдат предписани всички мерки, които са възможни по закон. Те ги наложиха накуп, все едно на един болен от грип да му предпишеш десетина антибиотика. Може би трябва да се спомене, че квесторите не са толкова виновни. Те са действали в една тясна рамка, наложена от БНБ. Освен това те самите не са се самоизбрали, така че въпросът с квалификацията им отново трябва да търси отговор в БНБ.

- Да се върнем на това, че досега не е правена никаква оценка на активите на банката.

Илиан Зафиров: Правени са консултации върху извадки от кредитния портфейл - има ли документация или не. Реално голяма част от обезценките почиваха на едно писъмце от квесторите, с което те искаха отговор от кредитополучателите в рамките на десет дни да изпратят информация какви са били паричните им потоци за пет години назад и пет години напред.

И вътре имаше една декларация, която те трябваше да подпишат, че упълномощават банката да се разпореди с техните заложени активи по нейно собствено усмотрение. Ами представете си, че имате ипотечен кредит и получите от вашата банка едно такова писъмце - да опишете какво сте имали като пари – приходи и разходи, през последните пет години и какво очаквате като приходи и разходи в следващите пет години, а отгоре на всичкото да ги упълномощите да правят с вашия апартамент каквото си искат, как ще реагирате?

Александър Панталеев: Неполучаването от банката на тези документи е било основание да дадат своето мнение за обезценка на 100%.

Илиан Зафиров: Защото според тях информацията отпреди едно или две тримесечия, налична в кредитните досиета, не била достатъчно актуална.

- Гонката в казармата имаше по-ясни правила.

Георги Христов: По отношение на тази документация и информация по отношение на кредитните досиета. Такава е имало както първоначално - при сключване на договор за кредит, така и такава, каквато периодично се набира през отделни финансови периоди – отчет за приходите и разходите, съответната годишна данъчна декларация, данни, баланси и отчети, които се изготвят. Така че информацията, която е била налична към 31 март  2014 г. – първото приключило тримесечие, е била там и е била налична. Въпросът е, че когато след 30 юни започват да окомплектоват досиетата, там вече няма такава текуща информация. Но тя е в реда на управляване на кредитите – поисква се и се предоставя. И аз съм сигурен, че никой нямаше да откаже такава информация. Това е причината за т.нар. липса на финансова информация.

- Стигнахме до одиторите. Това е последният техен доклад, който по някакъв начин говори за тази банка, но той по никакъв начин не е изчерпателен и не може да се ползва за други цели. Има ли друг документ, който по някакъв начин дава яснота за банката?

Илиан Зафиров: Ако имаше нещо в ущърб на КТБ, те щяха да го извадят и да го размахат. Просто няма такова нещо. А и този доклад на тримата одитори е нещо като Светия Граал. Всички знаят, че съществува, но никой не знае къде се намира и не може да бъде видян, той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. „Следствена тайна“ означава да послужи на следствието. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, това изрично е записано в договорите с трите фирми, няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина. Между другото цялата тази атака, ажиотажът около банката, е резултат от стремежа на определени кръгове за преразпределение на територии, за преразпределение на бизнес, за повторна приватизация и т.н. Същият според мен е случаят с трите одиторски фирми, които се опитват да отнемат пазарния дял на KPМG, но те просто си режат клона, на който седят.

Това е атака срещу основите на финансови контролни механизми, това е атака срещу цялата финансова система, която е възможно да цели и атака на валутния борд, което е стара мечта на редица структури, изтеглили огромни кредити в лева и които искат да размият тези кредити в една хиперинфлация.

- Как може да стане това?

- Падането на валутния борд може да стане при решение на Народното събрание при силна атака срещу финансовата система на страната. Налице е  атака срещу Централната банка и в частност – срещу системата на банков надзор, срещу останалите контролни механизми – Комисията за финансов надзор; срещу принципите на външен и вътрешен одит, които също са факт в момента. Средите, атакуващи банката, сега целят компрометиране и разрушаване на всички структури, които през годините са наблюдавали банката и са й давали оценки за нивото на риск, защото здравите регулатори от своя страна са защита на финансовата стабилност. С отпадането на тези защити финансовата система вече много лесно може да бъде атакувана - вече няма кой да спре атакуващите. Популярен е примерът с Джордж Сорос, който с подобни схеми успя да срути финансите на цели държави.

- Какво беше отношението към вас на Централната банка, преди да станете „черната овца“? Имало е всяка година заверени одити. Какво показваха те?

Георги Христов: Одитите, направени от международни одитори, както и проверките, които са извършвани от БНБ, са регулярни. Както одитите, така и проверките от страна на Банков надзор се извършват на място, в самата банка. Освен това има дистанционен надзор като част от банковия надзор, който се извършва над всяка една банка, и той е ежедневен. Искам да подчертая, че Корпоративна търговска банка никога не е имала наказания за извършени нарушения.

- Не е ли това заради политическите връзки на Цветан Василев с политическата върхушка?

Орлин Русев: Няма такова нещо. Специално отношение не може да има, най-малкото защото тези екипи се променят всеки път. Такова нещо не може да бъде допуснато.

Илиан Зафиров: Две трети от състава на Банков надзор се извъртяха през годините да проверяват банката. Говоря за пряк контрол на място за това какво се случва в банката. Отделно е и ежедневният дистанционен надзор. На всеки две години се прави цялостна инспекция на всяка една банка, а междинно се правят множество тематични инспекции – за касовата дейност, за предотвратяване прането на пари, за кредитната дейност и т. н. Последната проверка – в средата на 2013 г., продължи над три месеца и засегна три четвърти от кредитния портфейл на банката, досие по досие, документ по документ. Не са констатирани съществени проблеми и пропуски, камо ли нарушения на закона. Същото беше и през 2010-2011 г. - констатациите за състоянието на банката тогава бяха изключително добри. Вярно, че имаше над десет забележки и препоръки за подобряване на дейността ни, но това само доказва, че служителите от Банков надзор наистина си вършат работата. Ако някой си мисли, че е имало някакво специално отношение към банката, това е просто абсурд. Факт е, че банката винаги е била оценявана изключително високо по отношение на управлението на активите, пасивите, ликвидността, ефективността и т. н.

- Тоест казвате, че ако е имало, както сега се твърди – източване, кухи фирми, преливане и т.н., това е щяло да се забележи и да бъде санкционирано?

Илиан Зафиров: Абсолютно. Те имаха достъп до счетоводните данни, имаха достъп до кредитните досиета. Какво повече?!

Александър Панталеев: Повечето от нас работеха в тази банка от 2000 г. За тези 14 години от страна на централната банка е имало проверки регулярно, проверки на място са правени почти всяка година. За тези 13-14 години банката не е била наказвана, а по принцип винаги, всяка една такава проверка завършва с някакви препоръки, които винаги са били изпълнявани стриктно от наша страна. И то няма как да не бъдат изпълнени, защото просто механизмът е такъв, че дори не се коментират, а препоръките се изпълняват безпрекословно.

- И после следващият доклад отразява това?

Георги Христов: Следващият доклад винаги започва с констатации по предходния – дали са изпълнени тези препоръки.

- Тоест тази изненада от една седмица не се базира на нищо от последните 15 години при непрекъснати проверки?

Илиан Зафиров: И не само това. Имаме още една проверка преди закупуване на банка „Виктория“, която е през май месец 2014 г., и тогава получихме разрешение да придобием тази банка в средата на същия месец.

- И заради това сте били подложени също на щателна проверка?

Илиан Зафиров: Разбира се. В края на м. май 2014 г. беше публикувано и становището на „Мудис“ (Moody's, една от трите най-големи агенции в света за определяне на кредитен рейтинг), където изрично казват, че банката е в прекрасно състояние, с висока степен на ликвидност и т.н. Не знам защо от следствието не са привлекли още и шефа на „Мудис“ под отговорност.

Орлин Русев: Банката е публично дружество от 2007 г. , което значи, че всичко се вижда, всичко е на показ.

Илиан Зафиров: През 2008 г., не много отдавна, протече един дю дилиджънс, тоест пълна проверка на състоянието на банката по искане на Оманския фонд. Той закупи 30% от акциите на банката в разгара на икономическата криза. Дю дилиджънсът беше направен от „Голдмън Сакс“ и лондонски адвокатски кантори, които оцениха състоянието на банката като много добро. Неслучайно акциите й бяха закупени по стойност значително над борсовите котировки.

- КТБ на Цветан Василев ли е? Какво е неговото влияние вътре и каква е вашата отговорност за функционирането на банката?

Илиан Зафиров: Цветан Василев е собственик като най-големия акционер, „Бромак”, но „Бромак” не е единственият акционер. Г-н Василев е и председател на Надзорния съвет, но по закон Надзорният съвет няма право да се меси в оперативната дейност на банката. Освен Цветан Василев банката има за акционери много други сериозни структури, като Държавния резервен фонд на Султаната на Оман, което е държавна структура, а категорично не е структура на ДПС, както съм чувал да разправят наред с другите басни. Даже един бивш зам.-министър на финансите си беше позволил да каже, че бил някаква люксембургска офшорка. Акционер е и ВТБ с 10%, тя също не е офшорка, със сигурност. В останалия списък на акционери има фирми, банки, граждани от 13 страни, членки на Европейския съюз, от САЩ, от Швейцария.

Банката е и над 200 000 клиенти, огромни за българските мащаби предприятия с техните операции, с техния персонал. Банката е нещо съвсем различно от своите акционери. Механизмите на контрол, които се прилагат, гарантират това разделение..

- Как реагираха другите акционери? Имате ли връзка с тях?

Илиан Зафиров: Оманският фонд първо се опита съвместно с „Бромак” да спаси банката още на първия етап от кризата. Не му беше дадена такава възможност. Това също е една интересна и обширна тема. Исковете им пред Върховния административен съд също бяха отхвърлени – и на тях им беше отказано правосъдие. Повечето акционери със сигурност ще си търсят правата в международните съдилища също като облигационерите по облигационния заем, депозантите, като всички несправедливо засегнати от тази ситуация.

- А случвало ли се е, примерно, Цветан Василев да ви каже да прехвърлите нещо от една на друга фирма и как може това да стане?

Георги Христов: Той не може да ни го каже, защото една фирма плаща на друга фирма по нареждане на управляващите тази фирма. Ние какво общо може да имаме с това?

- Подозрението е, че много кухи фирми са източили банката и такава публикация дори имаше скоро. Че тези активи не са никакви активи, а фирми на счетоводители, на роднини. Че те уж вземат кредит от банката, а той отива в джоба на главния акционер, така да се каже.

Георги Христов: Подобни обвинения би трябвало най-малкото да бъдат подплатени поне малко с някакви писмени доказателства. Защото всичко, за което говорим, включително т.нар. свързаност, тя има своите законодателни решения. А така да си говорим, че някакъв човек е т.нар. скрит собственик, е несериозно.

- Сещам се за кого говорите... А възможно ли е да се прави нещо в банката, без това да оставя някакви документални следи или те да бъдат заличени?

Орлин Русев: Няма как това да стане. В банката съществуват множество контролни механизми, за предотвратяване на „порочни” практики. А от друга страна, данните в ежедневните справки, подавани към  дистанционния надзор, се засичат помежду им в различни разрези, специално с цел да се хващат подобни опити и Банковият надзор няма как да не даде навреме сигнал. Доста често са се обаждали с въпроси за изясняване на един или друг аспект от предоставената информация.

Илиан Зафиров: Всяка банка води счетоводство по законовите изисквания. Срещу всеки дебит има кредит, т.е. когато едни пари излязат от едно място, те трябва да отидат някъде на друго място. Не могат просто да се изпарят.

А по повод на кухите фирми, които уж получавали кредити, последно четох една публикация, в която повечето от цитираните фирми никога не са били кредитополучатели, така че не е лошо някои хора да си прецизират информацията. Трябва да бъдем с повишено внимание към информация за депозанти, за кредитополучатели и т.н., защото тя се използва често и за предизборни цели, в полза на частни икономически интереси и т.н. Огромна част от тази информация или е невярна, или е манипулирана, или е някаква полуистина, използвана за нечии цели. Освен всичко друго цялата тази информация, която се изля като помия в определени медии, целеше създаване на криминален ореол около клиентите ни. Едва ли не, ако си клиент на банката, си престъпник. Стигна се дотам да се иска публично разкриване на цялата информация за клиентите заедно с данни, представляващи банкова тайна. Редица публични личности поискаха официално справки, че не са клиенти на КТБ, подобно на исканията към Комисията по досиетата.

- Как ще отговорите на твърдението, и това е убеждението у голяма част от хората, че банката е станала успешна заради държавните пари, които са наливани в нея, и защото политиците са си отглеждали тази банка, за да си правят чрез нея далавери. Така тя е станала банка №1 и когато политиците са се изпокарали помежду си, тя се е оказала една пирамида, която е рухнала.

Илиан Зафиров: Това твърдение е в публичното пространство от 2009 г., когато чуждестранните банки майки спряха евтиния ресурс, течащ към местните им поделения, и клоновете им започнаха да оглеждат за свободни средства на местния пазар, за да могат да продължат да съществуват.

Орлин Русев: Пет години това се налагаше като обществено мнение, прикривайки факта, че КТБ се е явявала на конкурси при всеки един случай, когато е привличала клиенти, още повече на държавни предприятия. Нито едно държавно предприятие не може да вземе такова решение без одобрението на своя принципал – обикновено министър. Всички банки са имали възможност да се включат. Понякога сме печелили ние, понякога – други банки. Ние сме се явявали и на конкурси и за кредитиране на тези предприятия – нещо, което никой не коментира. Не е удобно да се коментира, че на конкурсите за кредитиране на тези предприятия са се явявали по 2 до 3 банки, а по някой път и само ние, защото условията, поставени от предприятията, не са били особено атрактивни.

Илиан Зафиров: Кой ще иска да кредитира при 2% максимална годишна лихва например? И такива условия е имало при тези търгове, но който иска да обслужва определен бизнес, не може да търси само печалба във всичко и на всяка цена.

Орлин Русев: Никога в банката не е имало едни пари, които да са депозирани за вечни времена. Всяко едно предприятие всеки ден се разплаща, средствата не са постоянна величина.

- Това е представата на хората...

Георги Христов: Свободни парични средства от порядъка на милиони, които да седят по сметки на нула лихва, а ние да ги ползваме за кредити с високи лихви, е фолклор, който дори звучи смешно.

Темата за държавните предприятия е много дълга. Всичко, от което държавата вдигна ръце, го даде за приватизация. Един багер от „Марица Изток“ на който само ремонтът му струва 10-15 млн. евро, за да се направи, те правят обществена поръчка. На нея се явяват частни фирми и казват – „дай ми банкова гаранция”. И като спечели, казва – „дай ми сега да купя материалите и суровините”. И по този начин всъщност банката, кредитирайки частните доставчици, кредитира държавното предприятие. Накрая предприятието плаща, но през цялото време дотогава кой плаща ремонта? Банката.

Илиан Зафиров: Това беше кампания срещу КТБ. Говореше се за 60-70% от средствата на държавните предприятия, които са депозирани в банката. Но услужливо се пропускаше фактът, че става въпрос за 60% от средствата само на 15 държавни фирми предимно от отрасъл „Енергетика”, само 15. Да не говорим, че сме обслужвали цялостната им дейност, не само депозитите.

Всъщност в пресата ни атакуваха за първи път през 2009 г., но първата атака беше чисто персонална и това беше есента на 2008 г. на една среща между Управителния съвет на Асоциацията на банките и Управителния съвет на БНБ, където Левон Хампарцумян ме нападна директно, без повод и извън темата на разговора – „вие, каза, докога ще взимате парите на държавните предприятия”, той знаел по какви начини и т.н. Аз изумях и не знаех как да реагирам. Дори Искров, който присъстваше, му каза, че и в "Уникредит" имат достатъчно държавни средства и няма от какво да се оплаква. Проблемът беше, че по това време беше започнала кризата, банката майка беше им врътнала кранчето и бяха почнали да търсят ресурс.

Малко известен е фактът, че чрез една анонимка бяхме обвинени пред Генералния директорат по конкуренцията към Европейската комисия, че обслужваме предприятията благодарение на протекция от държавата, тоест като държавна помощ. И се стартира процедура за разследване на България за оказване на държавна помощ на КТБ. Предоставили сме пред Европейската комисия към 1000 страници доказателствен материал и всичко приключи с извода, че не е оказвана държавна помощ на банката, т.е. обслужването на държавните предприятия е било съвсем законно и на конкурентна основа. Реално ние никога не сме ги третирали отделно, а като всички останали клиенти.

Георги Христов: И тъй като обект на разследване беше самата държава България, бяхме уведомени от министъра на финансите, че делото е прекратено поради изчерпване на инициатива от жалбоподателя и непредставяне на повече доказателства. Тоест Брюксел беше преценил, че няма доказателства за процедура срещу България. Чест прави на сегашния министър на финансите, че не твърди, че е имало предполагаема държавна помощ. Но не му прави чест, че не спира тези, които говорят за това. Той беше част от тогавашния екип като зам.-министър и сме имали преписки, адресат на които е бил той - изпратихме съответната документация в Министерството на финансите с цел да осигурим защита на самата държава, защото в тази процедура ние бяхме трето заинтересовано лице. Санкциите щяха да бъдат срещу България. Това е огромна документация, която се събра за две години, толкова време тече разследването.

- Най-важният въпрос за мен, защото той засяга всички българи – е икономиката на България. Защото в КТБ има цели ключови, възлови отрасли, които са финансирани с помощта на банката, като военнопромишления комплекс, като енергетиката, много фирми от малкия и средния бизнес. Какво се случи с тях след този погром?

Александър Панталеев: Мога да кажа само една цифра. Стойността само на една поръчка за износ на специална продукция към определена държава, по получен в банката акредитив беше половин милиард долара. Тази продукция щеше да се произвежда в много български предприятия от военнопромишления комплекс. Едва ли може да се сметнат всички загуби и пропуснати ползи за българската икономика, но само данъчните постъпления в бюджета щяха да са към 400 млн лева.

Илиан Зафиров: И за да се завърти това производство, им трябваха само около 3 млн. лева кредит за стартирането му. Сделката щеше да стартира в началото на м. юли 2014 г.

- И всичко това отиде на боклука?

Александър Панталеев: За нашите клиенти, за българската държава – да. Поръчката отиде към предприятия в друга държава.

- Когато направихме интервюто с Цветан Василев, той спомена думата SPV и реакцията беше – ето, той се самоизобличи, това е бил механизмът, по който е източвана банката. Може ли да поясните какви са тези дружества, създадени със специална цел за някакъв проект, има ли възможност чрез тях да се източват средства?

Илиан Зафиров: Имаше реакции на тази тема точно като оная приказка за жирафа и шопа – „такова животно нема”. Като се изясни от редица водещи икономисти, че това е световна практика, се появиха и и други реакции – „абе, има едни SPV-та, но те са в Западна Европа и в Щатите. Българските SPV-та са едни други SPV-та и не са истински”.

- Какви са тези фирми и наистина ли чрез тях може да се източват пари?

Илиан Зафиров: SPV (special purpose vehicle), тоест фирма със специално предназначение. Какво е специалното предназначение на тази фирма - тя се създава, за да движи конкретен проект, за да може всички парични потоци, всички движения на средства да минават през нея и да се отчита ефектът. И естествено в тази фирма са ръководителите на този проект и ръководството на предприятието, което е обект на проекта. Дали ще е приватизационен проект, дали ще е осъвременяване на производство, всички средства са отивали там. Защото е известно, че нашето производство е изключително неефективно и са необходими огромни инвестиции, които, естествено, не се правят, и което води до внос поради по-ниска цена. И банката винаги се е стремяла да поддържа българската икономика, да осигурява ефективност, за да сме конкурентоспособни. Ние сме инвестирали в българската икономика и резултатите се виждат – предприятия, които са били на нулата, на загуби, са тръгнали нагоре.

- Това означава, че тези предприятия са ваши?

Георги Христов: Това означава единствено, че банката е финансирала тези предприятия. Собствеността е на тези, които са вписани в търговския регистър.

Илиан Зафиров: Тиражира се и информацията, че тези фирми нямали персонал. Колко души според вас трябва да движат един проект – 100, 200? Достатъчни са двама-трима, които да управляват проекта съвместно с ръковоството на съответното предприятие, към което е насочена инвестицията.

Георги Христов: Самата идея на холдинга е да работи с една фирма майка с ограничен експертен състав и с оперативни звена във всяка една от дъщерните компании. По определение холдингът е точно това – компания, която управлява дъщерни предприятия и според някои всеки холдинг е една куха фирма. И по тази логика мога да се сетя за поне 30-40 сериозни  холдинга в България, които имат не повече от по 10-15 души персонал и които не правят нищо повече от това да насочват финансовите потоци към дъщерните си компании.

Илиан Зафиров: И да контролират процесите. И относно приказките там за шофьори, чистачки и секретарки, които уж били персоналът на кухата фирма - те със сигурност не са били шофьори и чистачки. Някой от управителите, ако е бил асистент, може след това да се е издигнал. Заклеймяването на човек, че е бил такъв или онакъв в началото на кариерата си, е от един минал период и не говори добре за тия, които изливат подобна информация.

- Да поговорим за това, за което всички подозираме, че става дума – интереса към определени активи. Как могат те да бъдат приватизирани повторно и на каква горе-долу сума възлизат тези активи?

Илиан Зафиров: Има обезценени кредити между 80% и 100% от стойността им. Зад тези кредити стоят фирми, които имат съответни активи. В момента, в който кредитът се обяви за предсрочно изискуем, тези фирми нямат възможност да го погасят, защото им е спряно финансирането, врътнато им е кранчето за кислорода и те в момента са в коматозно състояние. Те няма как да върнат предсрочно изискуемите кредити, тъй като нямат средства да ги завъртят и да получат печалба, и техните активи ще бъдат разпродадени, ще бъде вкаран „удобен” за някого синдик и той ще се реши на кого да го продаде, стъпвайки на тази обезценка. Ще режат от тортата където и колкото решат. Тази схема е добре проиграна през последните 20 години.

- Кажете няколко думи за правната страна на въпроса – защо се твърди, че не бе допуснато да се гледа делото по същество?

Илиан Зафиров: Това е тотален отказ от правосъдие.

Георги Христов: Основният довод на правораздавателните органи, без изключение, беше, че акционерите на банката и изпълнителните директори и някои вложители нямат непосредствен правен интерес, който е обусловен от постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Тоест, че с акта на отнемане на лиценза на банката не са засегнати права и интереси на акционерите.

- Които иначе имат пари в тази банка...

Георги Христов: Които имат пари, които имат очаквания за ликвидационен дял, които всяка година вместо да разпределят като дивидент печалбата си, са решавали да я реинвестират в банката.

Илиан Зафиров: Те и депозантите бяха обявени, че нямат правен интерес.

Георги Христов: По-склонен съм да приема строго юридическите доводи за депозантите, но по отношение на акционерите категорично не съм съгласен. Аз самият имам един малък брой акции в банката и не съм съгласен, защото юристът в мен говори за други неща. За съжаление нито един от съставите на Върховния административен съд нямаше куража да застане и да постанови противното. Един-единствен съдия написа аргументирано особено мнение, но там мнозинството надделя.

Орлин Русев: Ние искахме само едно – да бъде назначена счетоводно-съдебна експертиза, която да направи анализ на банката.

Александър Панталеев: Никой нищо друго не е искал.

Илиан Зафиров: Искаме да видим как е приложена дадената методика – правилна ли е или неправилна.

- А всъщност не се пишат мотиви за отказ, така ли?

Георги Христов: Пишат се. Мотивите са, че с обжалване на акта за отнемане на лиценза акционерното участие не е нарушено по никакъв начин, тъй като мажоритарните акционери, които бяха основните жалбоподатели, имали право да бъдат представлявани по делото за несъстоятелност. Тоест друг съд ще го гледа, няма да са те. По въпроса основателно или неоснователно е взет лицензът на тази банка, този въпрос въобще не беше разглеждан по същество.

- Срещу вас са предявени обвинения. Какви са те?

Илиан Зафиров: Срещу четиримата има повдигнати обвинения за безстопанственост. Това е, което можем да кажем засега, защото има ограничения предвид изискванията за опазване на следствена тайна

- Знаем, че двама от подуправителите са следствени. Възможно ли е Банков надзор да натаманява някакви неща без знанието на председателя Искров и въобще какво е разделението в самото ръководство на централната банка? Знаем, че има „лоши“ надзорници, като Гунев и Симеонов, и такива подуправители, като Костов и Калин Христов, които са извън медийното внимание. Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Нека не коментираме тази тема, защото има елементи, които са следствена тайна.

Георги Христов: Публичното обявяване на обвиненията срещу Цветан Гунев беше част от медийната атака и засилиха паниката сред вложителите на КТБ.

Илиан Зафиров: Ако се върнем към оная инфарктна седмица, ние с наши усилия почти се бяхме справили със ситуацията. В сряда, на 18 юни следобед, в салона нямаше нито един клиент вече. Бяхме обявили дори удължаване на работното време, клиентите се бяха успокоили, видяха, че това е медийна кампания. И даже бяха започнали да оттеглят заявки за тегления в брой за четвъртък и петък. И вечерта по националното радио на база на анонимен сигнал излезе информация как Цветан Гунев фаворизирал една банка, ясно коя, и затова му били предявени обвинения. С половин уста от БНБ потвърдиха, че да, взел си е отпуск, за да не пречи на разследването. И в четвъртък, 19 юни 2014 г., опашките бяха се заформили от 7.30 ч. сутринта.

В допълнение към общата картина, един ваш колега в предаване по една телевизия каза, че имало изискване при последното назначаване на подуправителя, отговорен за банков надзор, да бъде съсипана Корпоративна търговска банка. В интерес на истината, всичките четирима кандидати се отказали да се съгласят с това условие.

- Като банкери как ще коментирате изявлението на главния прокурор, че Банков надзор е държава в държавата.

Илиан Зафиров: Членовете на УС на БНБ неслучайно се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство, с изключение на тримата, избирани от Президента, като мандатът им е по-дълъг от парламентарния и президентския, за да няма доминиращо политическо влияние. Това е основен принцип не само в България и съвсем не означава, че банковият надзор е държава в държавата. Напротив, Управителният съвет на БНБ е колективен орган. Решенията, които се вземат за опазването на целостта и здравето на банковата система, се вземат съвместно от управителя и тримата подуправители. Имаме всъщност прецедент – през м. октомври ще бъдат вакантни три позиции – на управителя и на двама подуправители. Поради обявяване на КТБ в несъстоятелност обаче няма да мога да се кандидатирам за някой от овакантените постове (смее се).

-  Когато г-н Василев беше обявяван за банкер на годината, вие сте се виждали с колегите си от БНБ. Какви бяха отношенията ви тогава?

Илиан Зафиров: Виждали сме се редовно, не само по повод на наградите. Аз все пак изкарах два пълни мандата като член на УС на Асоциацията на банките в България и започнах трети мандат, което предполага доста чести срещи с УС на Централната банка. Отношенията ни бяха изключително колегиални и не сме имали проблеми в комуникациите. По време на кризата видимо се промени рязко единствено отношението на гуверньора.

- След като КТБ е частна банка, как ще коментирате думите на премиера, че с тези 4 млрд. ще оправи енергетиката, след това ще построи магистрала „Хемус“. И хората останаха с впечатление, че това са едни държавни пари, които вие сте откраднали, вместо да си строим магистрали.

Илиан Зафиров: Все пак трябва да се напомни че премиерът на няколко пъти публично обяви кого смята за виновен за кризата с КТБ. Също така е важно да се знае – бюджетните средства са гарантирани с държавни ценни книжа. Те са били изплатени на общините, болниците и т.н. Държавните предприятия си направиха цесии и си прибраха голяма част от средствата. Освен това средствата за изплащане на депозитите са осигурени от търговските банки, а не от бюджета – Фондът за гарантиране на влоговете набира средствата си от търговските банки. Част от средствата са заем от бюджета, но Фондът трябва да ги върне обратно с лихва.

- Никой не говори за това, че е добре парите на българската икономика да са в български банки.

Александър Панталеев: Българските банки са по-добре запознати с проблемите на българската икономика, отколкото чуждите банки, които наложиха повече едно потребителско и ипотечно кредитиране.

- Това хората наистина не го разбират – че вашата банка е била насочена към икономиката.

Илиан Зафиров: Централите на чуждестранните банки им спускат планове за печалби, които те трябва да покрият задължително. Защо паднаха лихвите по депозитите, а по кредитите стоят на същото равнище? Защото ги натискат да правят печалба и да изнасят национален доход. Централите на тези банки не се вълнуват особено от развитието на българската икономика.

- Това може ли да се върже, че ако един мениджър не го докара, няма да вземе бонуси?

Илиан Зафиров: Естествено.

------------------------------------------------------

Визитки на членовете на Управителния съвет на КТБ

Илиан Зафиров завършва ВИИ в София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в Българска външнотърговска банка. До 2000 г. последователно е ръководил валутната дейност в Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г., като оглавява валутната дейности, а година по-късно е назначен за прокурист. От 2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка АД. В ресора му са валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление на риска, картови разплащания и корпоративните комуникации в КТБ АД. Илиан Зафиров е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), както и лектор в Международния банков институт. Придобил е редица международни специализации. Владее отлично руски и английски език.

Орлин Русев завършва магистратура във ВШФКО към УНСС – София. Банковата си кариера стартира през 1993 г. в Централна кооперативна банка, като последователно е специалист и директор „Паричен пазар и ценни книжа”. От 1999 г. в продължение на една година е началник отдел “Левова наличност и пазари” в ТБ „България инвест” АД. През 2000 г. постъпва на работа в Корпоративна търговска банка АД като началник на управление “Левова наличност и ценни книжа”, а в периода 2002–2003 г. е неин прокурист. През юли 2003 г. Орлин Русев е назначен за изпълнителен директор на КТБ АД, а от 2005 г. е и председател на Управителния съвет на банката. Ресорно отговаря за ликвидността, сигурността, счетоводството, обслужването на клиенти и дейността, свързана със статистиката и банковите регулатори. Орлин Русев владее френски и английски език.

Георги Христов завършва с отличие право в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1994–1996 г. е стажант-съдия и адвокат в София. След това в продължение на четири години последователно е юрисконсулт и главен юрисконсулт в ТБ “Банка за земеделски кредит” АД, старши юрисконсулт в Централна кооперативна банка АД, юрисконсулт в ТБ „България инвест” АД и във „Фина-С”. През 2000 г. е назначен за началник на управление “Правно” в Корпоративна търговска банка АД, а от 2007 г. е неин прокурист. Ресорно отговаря за управление “Правно”, управление на персонала, секретариат и деловодство в КТБ АД.

Александър Панталеев е магистър по маркетинг и мениджмънт от УНСС. Има следдипломни квалификации и специализации в областта на международните счетоводни стандарти, управление на кредитни рискове, платежни системи и други. Започва кариерата си през 1995 г. като кредитен инспектор и специалист в дирекция „Инвестиционно кредитиране" в Централна кооперативна банка АД. През 2000 г. постъпва в Корпоративна търговска банка АД като кредитен инспектор, а от юни 2003 г. е началник на управление „Кредитиране" в банката. През декември 2009 г. Александър Панталеев е избран за неин прокурист От 2012 г. е част от Управителния съвет на банката. Владее английски език.

 
Ще отмени ли премиерът Бойко Борисов тази цесия, както обяви днес, че отменя всички цесии в КТБ?
Снимка от доброто старо време, когато Пеeвски играеше приятел на Цветан Василев

Но отскоро „Табак Маркет“, „Дрослиан България“, „Сиболе България“ и „Промишлено строителство холдинг“ имат още нещо общо – всички те вкупом се договарят да цедират тези просрочени кредити в КТБ с друга банка - ПИБ (бел. ред. - цесия и цедирам са термини, които означават, че кредитът на една фирма се прехвърля от една банка, в случая КТБ, към друга банка, в случая ПИБ, която се разплаща с първата).
Забележете, те не прибягват до рефинансиране, както „Хермес Солар“ на Ахмед Доган. Четирите компании от империята на Пеевски се възползват от погиващо след фалита на КТБ вземане на ПИБ в банката (бел. ред. - тоест пари, които има да взима ПИБ от КТБ, се компенсират с дълговете на четирите споменати фирми). Само от цесията на Пеевски директната загуба за Фонда за гарантиране на влоговете, който ще трябва да осребрява активите на КТБ, е за над 100 млн. лв.

КОИ са героите в тази поредна банкова драма

Една от най-мащабните цесии, разиграли се в КТБ, е за дълга на „Табак Маркет“. Компанията е едноличен собственик на „Табак Трафик“, чрез която оперира веригата киоски LAFKA. Собствениците на LAFKA са имали задължение от 34.4 млн. лв. То обаче е покрито от сделка с ПИБ. Спасената с държавни средства банка е продала свое вземане по казуса „Еър Пропърти Дивелопмънт“. Според два независими източника това дружество в несъстоятелност е имало сметка с над 103 млн. лв. в КТБ. В серия дела между ПИБ и „Еър Пропърти Дивелопмънт“ банката е успяла да си издейства ролята на първи кредитор. След като се е сдобила с правото да се разпореди с парите, ПИБ е продала вземането си на „карето аса“ в колодата на Пеевски - Табак Маркет“, „Дрослиан България“, „Сиболе България“ и „Промишлено строителство холдинг“.

И „Табак Маркет“ моментално са се възползвали от тази оферта, усвоявайки 34.4. млн. лв. от този пул.

Гвоздеят на скандала

На второ място се подрежда „Сиболе България“. Компанията, чието пълно наименование е „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“ е мажоритарен собственик на „Техноекспортстрой“. Тя е приватизирана през 2012 г. в съмнителна процедура с предизвестен победител. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа никому неизвестното дружество „АТ инженеринг 2000“.
То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но финансирането отново преминава през банков кредит. Впоследствие през 2013 г. акциите на „Техноекспортстрой“ са прехвърлени на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“, която от своя страна е собственост на едноименна панамска офшорка. В своя статия „Капитал“ цитира източници от строителния бранш, според които „Техноекспортстрой“ без всякакво съмнение е на Делян Пеевски.

Това се потвърждава и от избора на компания, която да извърши довършването на сградата на ИПК „Родина“. За строителството е била поканена именно „АТ Инженеринг“.

Факти от периода юни-юли тази година, когато се разрази видимата част на скандала Пеевски – Василев, също потвърждават недвусмислено контрола на Пеевски над „Техноекспортстрой“. На базата на претенции от страна на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“ съдия Румяна Ченалова вкара синдик и наложи запор на сметките на ТЦ ИМЕ и на основния му акционер EFV International Financial Ventures. Основанието за искане на запор е, че „Сиболе“ претендира за 14.5 млн. евро, придобити от нея на 2 юни от ТЦ ИМЕ по вече развален договор за поръчка от 2012 г. Периодът съвпада с момента на приватизация на „Техноекспортстрой“.

Според източници, запознати със схемата на кредитиране, при покупката на „Техноекспортстрой“ купувачите са получили 14.5 млн. евро кредит от КТБ. Впоследствие същата сума е била дадена с договор за посредничество на EFV за инвестиране срещу комисионна от 5%. През май 2014 г. във EFV са получили писмо от новите собствениците на „Техноекспортстрой“ с молба за потвърждение на задължението по договора за посредничество. Получаването на това потвърждение е било достатъчно основание на съдия Ченалова да нареди запор на сметки на две компании, едната от които е извън българските юрисдикции, и да назначи синдик в ТЦИМЕ.

След цялата тази одисея „Сиболе“ очевидно не е имало никакъв проблем да убеди ПИБ да му прехвърли вземане за 17 млн. лв. Така сметката на една от компаниите-стожери на Пеевски с КТБ приключва.

Цедирането и на „Южен поток”

По същия начин се разиграва и сценарият с „Промишлено строителство холдинг“ (ПСХ). Компанията доскоро беше собственост на „Водстрой 98“, за която мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев обяви, че е собственост на Делян Пеевски. ПСХ беше основният участник в първото раздаване на поръчката за строителство на „Южен поток”. Изпълнителният директор на мажоритарния собственик „Водстрой“ Иван Мирински беше представляващ и на целият консорциум „Газпроект юг“. Адресът на регистрация на консорциума пък беше адресът именно на „Промишлено строителство холдинг“ – на столичната улица „Шандор Петьофи“ 13-15.

През 2011 г., случайно или не, “Водстрой“, става първата компания, завършила приватизационна сделка при ГЕРБ. Дружеството е избрано за купувач на държавното предприятие „Промишлено строителство холдинг“ с оферта за 12.010 млн. лв. Сумата е само с 10 хил. повече от минималната конкурсна цена, поискана от АПСК. Както и при сделката за „Булгартабак“, зад която отново стоят интереси на Делян Пеевски, така и за „Промишлено строителство холдинг“ в конкурса участва само един кандидат.

„Промишлено строителство холдинг“ е буквално златна кокошка за собственика си. Компанията е позната извън България, където е изпълнява много поръчки.
В периода 2004 – 2007 г. холдингът е работил по редица жилищни проекти в германските градове Мюнхен, Исманинг, Айхенау, Унтерхахинг. Участвала е в изграждането на основно училище в Ердинг, старчески дом в Оденкирхен, разширение на клиника в Мюнхен, на топлоцентрала в Андернах и на културния център в Кьолн.

Най-ценното на холдинга обаче е списъкът от дъщерни дружества – общо шест. Това са “Аркос – Метал – Берковица – ПС”, “Енергостроймонтаж – ПС” - Белене, “Завод за строителна техника – Плевен“, “Промишлено строителство – Враца”, “Промишлено строителство – Разград” ЕООД, “СМП Метални конструкции”. Холдингът има акции и в “Заводски строежи – ПС” - Ямбол. Тази група от компании отварят пътя към експанзия в изпълнението на регионални строителни обществени поръчки. А те са сериозен източник на финансиране за обръча от фирми на ДПС.

Задължението на  „Промишлено строителство холдинг“ в КТБ е за 7 млн. лв. и е затворено по същата схема – с цесия от ПИБ.

Оригиналният текст на Мирослав Иванов е публикуван в блога му "Финансови смислици"

 
Powered by Tags for Joomla