Tag:разрушения

Снимка на затъмнена София заради въздушните нападения на САЩБомбардировката е с „наказателна“ цел, сред мишените няма нито един военен обект – мишени са цивилни сгради и жителите на столицата. В бомбардировките от 20 декември, 1943г. американците изсипват 270 бомби, унищожават над 113 цивилни сгради и успяват да убият над 100 софиянци.
Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com/

Великобритания първа обявява война на Царство България на 12 декември 1941 и дори България да не е участник в каквито и да било бойни действия, отклонявайки винаги категорично такива искания идващи от Германия, въпреки всичко е атакувана и подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските военно-въздушни сили.

И най-страшното е, че бомбардировките са насочени предимно срещу граждански обекти, като най-силни поражения търпи София - разрушени са болници, сиропиталища,  Голямата Софийска Синагога е сериозно засегната, изгаря известната юдейска библиотека съхраняваща огромна колекция от равинистични трудове, извършено и пряко бомбено нападение срещу руската църква "Свети Николай", и още много храмове и културни паметници са унищожени.

На 20 декември 1943 година, 15 въздушна армия на американската авиация  извършва нападение върху София фиксирано като „терористична бомбардировка“ във военните разработки и планове на Великобритания.

Използвани са 150 бомбардировача „Либърейтър“ – B-24 Liberator, двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning.

На 20 декември 1943 год. американската авиация  пуска 270 бомби, успява да разруши 113 сгради, железопътна линия, само в този ден загиват около 100 човека, а още толкова са ранени.

Просто такива неща, никога не трябва да бъдат забравяни от народа ни и винаги трябва да си правим изводи, защото ако някой веднъж е постъпил така със страната ни, няма основания да смятаме, че няма да го направи пак.

71 години от най-кървавата англо-американска бомбардировка над София

На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки хиляди цивилни столичани

Англо-американските бомбардировки над София избиват хиляди жители, като тяхната цел не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недолновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство. При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“, макар че в тарана на младия Димитър Списаревски има нещо символично: саможертвата и отдадеността му, грижата за онези българи – деца, жени, мъже и възрастни, които гинат от британските и американски бомби.

През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви. Настоящите ни съюзници в НАТО и евроатлантическата диаспора решават да продължат зверските бомбардировки. Веднъж Чърчил отговорил на Рузвелт, че „трябва да продължим да им даваме лекарството“ – визирайки бомбардирането на София и нейните жители.

Друг път, в абсолютно умопомрачение, вероятно заради страстта му да употребява алкохол от сутрин и заради нескритата му българофобия заявява още по-циничното:

„За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“

Но това е нищо сравнение с изблиците му на Парижката мирна конференция, когато процежда през зъби, че

Държава на име България не трябва да съществува.“

И така стигаме до 30 март, 1944 година, когато Великобритания и САЩ извършват най-жестоката бомбардировка над българската столица, която може да се сравни спокойно със зверските бомбардировки над Дрезден. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.

В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са над 4 хил. загинали и ранени.

Днес остава неясно какво идва да демонстрира желанието, което бе удовлетворено, на Съединените американски щати пред посолството им във София да има паметник на американските летци, загинали докато бомбардират София. Уви, първия досег на българите с „евроатлантизма“ е болезнено жесток…

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1360-parizh-ne-tryabva-da-se-vrashta-kam-kolonialnite-praktiki

Отворено писмо до президента Франсоа Оланд

Убийството на полковник КадафиНа 10 декември 2012 на Европейския съюз беше присъдена Нобеловата награда за мир. Не можем да не се учудваме на подобно решение, при положение, че за по-малко от година редица европейски държави-членки на ЕС участваха активно в (поне) две войни. Първата беше войната в Либия, последиците от която вече са ясни на целия свят - хаос, окупиране на градовете от неконтролируеми от властите въоръжени банди, рекет, несигурност за утрешния ден и непрекъснати опити за провъзгласяването на шариата за основа на местната правна система.

Предлогът, използван за тази война, бе защитата на гражданското население от безчинствата на диктатора и съзнателно изкривената информация за ситуацията в страната. Само че операцията, чиято цел беше да се защити гражданското население, се превърна, в резултат от тази заблуда на световното обществено мнение, в завоевателна война, завършила с убийството на Кадафи и замяната на съществуващата власт (колкото и несъвършена да беше тя) с хаос и безвластие. Без да има ясен мандат за осъществяването и, тази военна операция се оказа истинско бедствие за Либия, тъй като доведе да разрушаването на цялата и инфраструктура и смъртта на около 120 хиляди души, включително заради бомбардировките "на сляпо", извършени от военновъздушните сили на Франция и Великобритания.

Масово убийство, извършено от така наречената сирийска опозиция, съставена от крайни ислямистиСъщите тези държави, смятани за "стълбове" на организацията, на която бе присъдена миналогодишната Нобелова награда за мир, днес участват и във войната срещу Сирия. Единствената разлика е, че този път те воюват там с помощта на въоръжени банди, обучени от френски и британски офицери, или от такива от съседните на Сирия държави. Въпросните групировки проникват в страната от територията на Турция и Ливан.

Първоначално отново се говореше само за защита на гражданското население, но след това се появиха все по-настойчиви искания за оттегляне на действащата власт, а за законен представител на страната бе обявен неизбраният от никого и непредставляващ никого т.нар. "Преходен национален съвет". Особено циничен в случая е фактът, че въпросният преходен съвет беше веднага признат от държава като Катар - абсолютна монархия, нямаща нищо общо с демокрацията.

Струва си да се запитаме, кой е дал право на страната ни (тъй като именно Франция първа призна Преходния национален съвет като законен представител на Сирия) да действа от името на сирийския народ?

В същото време, ние на практика помагаме за разрушаването на тази страна, финансирайки и въоръжавайки салафитските бойци на такива групировки, като Джабхат ал Носра например, която се смята от САЩ за терористична организация, докато в същото време се сражаваме в Африка със същата и други подобни формирования (събитията в Мали го потвърждават).

Пак със същата цел влизаме в съюз с такива държави като Катар и Саудитска Арабия, които са всичко друго, но не и демокрации и които финансират всички тези терористични организации, включително в Африка.

Същите тези държави изпращат в Сирия джихадистките групи, които убиват мирни жители и взривяват домовете им, сеейки страх и ужас в градовете и селата, през които минават. Тези групировки са отговорни за убийството на френския журналист Жил Жакие, за кланетата, които се опитват да припишат на правителствените части (като в Хула например), както и за масовите гробове, които с всеки изминал ден стават все повече. Това обаче не им стига и те вече са стигнали дотам да въоръжават деца, принуждавайки ги да участват в масовите кланета, и опитват да налагат законите на шариата на контролираните от тях територии.

Вече се говори за почти 70 000 убити. Колко от тези хора пряко или косвено тежат на съвестта на Франция?

Специално внимание следва да обърнем на християните, които живеят в Сирия. Насилията на ислямистите, които смятат християните за особено привлекателна мишена, принудиха стотици хиляди от тях да напуснат родните си места.

Унищожаването на тази страна се осъществява с помощта на едно зло, наречено "Приятели на Сирия". Всъщност, нито Франция, нито Великобритания някога са били приятели на Сирия или приятели на сирийския народ. Някой може ли да каже, откога точно датира това "приятелство". За Катар и Саудитска Арабия пък просто няма какво да говорим.

Възможно ли е, дори за момент, да си представим, че същите тези държави могат да вземат решения вместо сирийския народ? Кой ни е дал правото да осъществяваме тази интервенция, вместо да използваме влиянието си за да стимулираме диалога между противопоставящите се страни в конфликта?

След като в Женева дадоха съгласието са политическото урегулиране на сирийската криза, западните държави се отказаха от думите си и продължават доставките за въоръжените ислямисти под предлог, че подпомагат сирийската опозиция, макар че последната не подкрепя войната и иска политическо разрешаване на кризата.

Господин Президент, колко още убити трябва да тегнат на съвестта ни за да сложим най-сетне край на тези ужаси и на лъжите, които развързват ръцете на терористите, и защо толкова упорито отказвате да сътрудничите с Русия за постигането на политическо решение, чиито основни рамки бяха очертани преди няколко месеца в Женева?

Нима катастрофата в Либия не е достатъчна? Нима трябва да чакаме, когато и в Сирия броят на убитите достигне 120 хиляди, колкото загинаха в Либия?

Господин Президент, Франция е светска държава, което означава, че трябва да подкрепя светските режими. Франция съзнателно сложи кръст на своята колониална история и би трябвало да съдейства за самоопределението на народите по света. Франция е мирна страна и следва да си сътрудничи с миролюбивите сили за постигането на политическо разрешаване на сирийската криза.

Налице е императивна необходимост да промените политиката ни по отношение на Сирия. Продължавайки тази необявена неоколониална война, Вие вредите на имиджа и репутацията на Франция и, на практика, съдействате за продължаването на масовото изтребление на сирийския народ, за което рано или късно ще Ви се наложи да отговаряте, както впрочем и Вашият предшественик, който ще трябва да поеме отговорността за разрушаването на Либия и смъртта на 120 хиляди либийци (без да броим другите му грехове).

Затова проявете мъжество и променете сегашния си курс, докато целият регион все още не е обхванат от пламъците на мащабен и кървав въоръжен конфликт.

-------------------------------------------

* Авторът е известен френски социолог и адвокат

 
Powered by Tags for Joomla