Tag:раковоболни

Властта пак допря до парите на раковоболните и тези с редки заболявания. С 27 млн. лв. са орязани парите на здравната каса за лъчелечение и химиотерапия за догодина спрямо настоящата, съобщи пред “Труд” доц. Здравка Валерианова, директорка на специализираната болница по онкология в София.

За лъче- и химиотерапията по клинични пътеки, за 2011 година са предвидени 49,7 млн. лв., а за догодина, 2012 - 22,7 млн. лв.”, обясни доц. Валерианова. Разликата е 27 млн. лв.

Новите цени на клиничните пътеки, една от най-използваните, наречена “Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори” до 29 ноември т. г. залаганата цена е била 603 лв.

В първоначалния вариант за цени на клиничните пътеки, който БЛС публикува на сайта си, поисканата от съсловната организация сума е била 300 лв. От Надзорния съвет на здравната каса не се съгласили и заложили поне 47- лева.

Да края на 2011 година по тази клинична пътека са минали 62 600 души, алармираха лекари и с цената по старата клинична пътека 603 лева са били дадени 37, 7 млн лева само за химиотерапия.

Според последния вариант за цени на пътеките, публикуван на сайта на Български лекарски съюз /БЛС/, за лъче- и химиотерапия се предвиждат близо 20 млн. лв. за около 61 000 случая, предварително. Т. е. по-малко пари за някаква несигурно достоверна цифра на раковоболни!

Колко раковоболни ще има през 2012 година, които ще се нуждаят от лечение по тази клинична пътека – никой не може да определя на око – във всички случаи ще са повече от тези, преминали курс на терапия през 2011 година.

Имам един прост въпрос – чие чиновническо малоумие намали парите за този вид лечение, нима самата диагноза не е достатъчно тежка, та трябва да се тормозят пациентите с липса на възможност за лечение?

Лечението на всички форми от рак е трудно, продължително, достатъчно мъчително е нека си признаем – не винаги кратко. Да не отварям дума за това, че шансът за оцеляване и излекуване също е трудно постижим както за лекарите, така и за самите пациенти.

Няма държава, в която при този вид тежко, мъчително заболяване да се определя срок на излекуване, както се правят опити това да се прави в нашата страна.

Няма държава в света, в която в началото на терапията на онкоболните може със сигурност да се определи кога и как ще приключи тя.

При тази диагноза – няма определена възраст – заболяват всички възрастови групи.

При така изброените няколко фактора да се прогнозира колко ще живее един онкоболен е много повече от цинизъм и бездушие.

Да се определя колко от заболелите раковоболни ще продължат да се лекуват и следващата година, без да се взема в пред вид колко нови случаи ще се появят – е непростимо и жестоко спрямо тези болни.

Националния алианс на хора с редки болести даде пресконференция в БТА на тема "Нежеланието на здравните институции в България да спазят поети ангажименти към пациентите с редки заболявания". На пресконференцията присъстваха деца с редки заболявания, лишени от спасяващи живота медицински грижи, както и представители на пациентски организации.

В Европейския съюз такива случаи на изоставени от държавата пациенти с ракови или редки заболявания – няма! Но нека не забравяме, че в Договора, който „приготви” Миглена Кунева за прием на страната ни в ЕС – глава „Здравеопазване” – няма! В този смисъл и за нас остава утехата единствено да си повтаряме как е уредено лечението на раковоболни и пациенти с редки заболявания в ЕС, но не и да настояваме така да е и в нашата страна!

Деца, на които семействата им са изоставени от държавата за частично или пълно заплащане на деца с редки заболявания.

Чували ли сте за рядкото заболяване, при което допира на кожата с дрехи образува кървящи рани?

Една майка показа снимки на петмесечното си бебе и телцето му, което бе покрито с такива рани!

39 милиона са средствата за лечение на пациенти с редки заболявания. Така те се дискриминират и се сблъскват с отказ от лечение от страна на държавата чрез новия бюджет на Здравата каса за 2012 година.

Тази година болните не могат да ползват Резерва на Здравната каса – по понятни причини и вземането му от министъра на финансите Симеон Дянков.

Съществува Програма по редки болести, която стартира 2009 година но какво от това? Пациентите са диагностицирани, и те могат да премина към лечение – тук процесът замира и лечение трудно се осъществява, по ред причина.

Майката на едно дете с рядко заболяване чула, че няма лечение! След време тя научива, че такова лечение има! Децата очакват лечението им да започне, и по време на това очакване – умират. Някой да пише за това?

По тази причина днес говорим за деца с редки заболявания, а не възрастни с редки заболявания – децата не порастват поради „грижата” на държавата!

„Недопустимо е страна членка на ЕС да лишава пациенти с редки заболявания, за които има лечение, от животоспасяващи медицински услуги”, заявиха от Националния алианс за хора с редки болести, с председател Владимир Томов.

От повече от 13 редки заболявания през септември т.г. едва 3 са включени в наредба 38 на Министерството на здравеопазването и за тях се изплащат медикаменти от Националната здравноосигурителна каса, обясни Томов.

Без лечение са оставени тежки хронични и прогресиращи заболявания като мукополизахаридоза, булозна епидермолиза, сирингомиелия, проксимална нощна хемоглобинория, спастичен тортиколис, хипофосфатичен витамин Д, резистентен рахит.

От Алианса заявиха, че средствата за хората с редки заболявания, заложени в Закона за бюджета на здравната каса в размер на 39 милиона лева, са рестриктивна мярка и са крайно недостатъчни.

Ако няма чуваемост, ще започнем съдебна процедура и ще сезираме европейските институции, обяви Владимир Томов.

Тук отново ще припомня – в Договора за присъединяване на България към ЕС няма глава „Здравеопазване”, преговарящата Кунева не е водила такива преговори! Като че ли в страната ни живеят извънземни, които не се нуждаят от здравеопазване.

Дали Дянков или министър Константинов се интересуват от тази Програма и изпълнението й? Явно не се интересуват от подобни „маловажни” неща!

Всеки един случай на рядко заболяване е личен проблем на близките на болния, държавата абдикира от отговорността за лечението му.

Нелекуваните деца с редки заболявания не получават нито едно хапче за конкретното си заболяване. Родителите са принудени сами да търсят къде в света се лекуват тези заболявания и каква е прогнозата заболелите. Повечето от тези деца се превръщат от държавническо безхаберие в инвалиди, от посещение в масови училища, в един момент те са принудени да останат по домовете си!

Цените на лекарствата са често непосилни за родителите на заболели деца от редки болести и единственото, което чуват тези родители са, че лечението не е ефикасно! Какво им остава тогава – да гледат безпомощни децата си как умират?!

Лекари да молят държавата да отпуска средства за лечение на пациентите им – това го няма никъде по света!

Цялата пресконференция може да чуете ТУК.

Човешкият живот е уникален и най-ценното нещо. Нека да не го съкращаваме с орязани пари, с развалени апарати за лъче- и химиотерапия, с липса на ефективни лекарства, с невъзможен достъп до незабавно лечение – без чакане.

Докога държавата ни ще „убива” болни деца и възрастни с бездушие и безхаберие?!

Дали ме вълнува на каква кола се вози Варненският митрополит, след като има толкова страдание, а той пътува със струващ 36 000 долара автомобил, за да мърмори на неразбираем църковнославянски в църквите!

36 000 долара – колко дни повече би живяло едно дете с рядко заболяване с лекарствата, закупени с тях!

Били сме на последно място по милосърдие – а защо изобщо сме в тази класация?

 
Самоуверен и вреден, министър Москов
Хаосът в здравеопазването продължава. Този път мишената са онкоболните! несвързаните действия на така наречения министър на здравеопазването Петър Москов продължават геноцида над българите, а неговият покровител, премиерът Бойко Борисов мълчи!

В брой 37 на Държавен вестник МЗ е обнародвало изменение на Наредба № 30 от 15 юли 2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт "медицинска онкология", с което на всички лекари, притежаващи едновременно специалност по „вътрешни болести” и „онкология”, се отнема правото да лекуват болни с онкологични заболявания. Отсега право да лекуват ще имат само онези лекари, които са придобили специалност по „медицинска онкология”, която беше въведена за пръв път през 2007 година.

Срокът за придобиване на тази нова специалност е 5 години, следователно първите лекари са могли да я придобият най-рано през 2012 година. За трите години досега новата специалност са придобили една шепа лекари. Огромната част от специалистите в областта на онкологията са с придобита специалност по „вътрешни болести” и „онкология”, каквито бяха изискванията (и единствена възможност) до 2007 година.

Сега всички те са лишени от правото да лекуват болни. Парадокс е, че всички хабилитирани лекари, които четат лекции и водят обучение на специализантите нямат специалност по „медицинска онкология”, защото, когато са специализирали, такава просто не е имало. Те пак ще могат да обучават специалистите, но ще могат да работят само под контрола на обучаваните!?

Най-тежкият удар обаче ще понесат онкоболните. Годишно от рак в България се разболяват около 35-40 000 души и горе-долу толкова провеждат някакъв вид медикаментозно лечение – химиотерапия, хормонотерапия и пр. Всички те преминават през онкокомитети, в чийто състав вече ще могат да участват само лекари със специалност по медицинска онкология и само тези лекари ще могат да предписват лекарства не само в болничната, но и в извънболничната медицинска помощ. Невъзможно е практически няколко десетки лекари да обслужат няколко десетки хиляди пациенти.

Това е втори удар на МЗ срещу пациентите с онкологични заболявания за тази година след идеята за комплексно лечение, чиято цел беше да пренасочи служебно всички онкоболни (и парите на НЗОК за тях) към няколко болници в страната. Тя не можа да бъде приложена на практика засега.

Приетото от МЗ изменение на Наредба № 30 от 15 юли 2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт "медицинска онкология" е изцяло лобистко. То по никакъв начин не подобрява лечението  на онкоболните, напротив, ще го затрудни в максимална степен. Пациентите ще пострадат, но някои ще се облагодетелстват от пренасочените пациенти и парите, които вървят след тях. Сред тях е авторът на това изменение на медицинския стандарт.
 

В България трансплантираните и раковоболните са подложени на дискриминация,  и мъчителна смърт. Те нямат право на избор, как, колко да живеят - нямат право да се лекуват. Имат едно единствено право - да умрат рано поради липса на възможности за лечение...

В българската Конституция е записано:

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

.................................................................

Чл. 52.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Този член и текстовете към него трябва да бъдат окачени в заседателната зала на Министерския съвет и по време на заседанията на правителството, министърът на финансите и този на здравеопазването няма да е лошо да си припомнят тези, конституционни права...

Седмици наред на пресконференции и в парламента се дискутира драмата с липсата на възможност за лечение на български граждани с трансплантирани органи и раково болни.

Не отварям тук дума за децата с редки заболявания, за отнетите права на инвалиди да ползват помощта на асистент, не говоря даже за унизителното отношение, което държавата има към свои граждани с увреждания, които в мнозинството си са лишени от правото на труд и достоен живот.

Много от изброените от мен българи търсят закрила в Комисията за защита от дискриминация, но тя може единствено да реши дали са налице дискриминация и нарушени права.

След като съответните граждани, за които държавата не се е погрижила да спази конституционните им права получат решението на Комисията за защита на дискриминация, могат да се обърнат към съда – процедура изключително дълга и тромава. Чак след последното произнасяне на магистратите, правата на тези дискриминирани българи останали без защита и санкции за виновните институции и длъжностни лица – чак тогава тези граждани може да потърсят правата си в съда в Страсбург!

Няма да вървя и проследявам пътя към Ада, на който са подложени български граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания – тук ще изложа единствено какво конкретно се случва с тях и живота им по вина на държавата, които заради злощастната йезуитщина на депутати в българския парламент са поставени в условия, различни от тези на останалите редови граждани в страни-членки на Европейския съюз.

Къде е началото и къде краят на тази омерзителна ситуация – това ще бъде тема на следващите редове:

Краят на историята....

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Лекарите, които взеха участие в въпросната пресконференция бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите!

По време на редовния петъчен парламентарен контрол, министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви от парламентарната трибуна, че генериците по никакъв начин не поставят здравето на трансплантираните в риск и подчерта, че те съдържат същата активна субстанция както и оригиналният продукт!

„Никакви опасни лекарства не се предлагат и ничий живот не е застрашен, най-малко пък на трансплантираните. Който ви е предал информацията ви е заблудил”.

Това каза министърът на здравеопазването, гинекологът Стефан Константинов в отговор на въпрос на народния представител от „Коалиция на България" Мая Манолова, която попита за двете нови лекарства за пациентите с трансплантации, които са влезли в позитивния лекарствен списък и ще бъдат заплащани от Здравната каса.

„Истината е че проблем има. Хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си", категорична бе депутатката Мая Манолова. Тя цитира мнението на националния консултант по трансплантации, както и на други водещи специалисти, които казват, че в 27 до 28 на сто от случаите, когато се използва генерик, а не оригиналното лекарство, това води до проблеми.

„Даваме парите за повече хора да се лекуват. Въпросът е дали трябва най-бедната държава да купува най-скъпото лечение", изтъкна Константинов и предложи на Манолова да потърси информация в интернет.

Министър Константинов „пропусна” в изложението си от трибуната на парламента факта, че в държави като Дания и Испания, приложението на генерични имуносупресори в областта на трансплантацията е изрично забранено с административен акт, а в другите европейски държави тяхната употреба е сведена до 3 на сто от всички лекарства.

„Аргументите им за това са чисто научни и медицински, а именно: няма достатъчно клинични данни за ефективността на генеричните имуносупресори в областта на трансплантологията (напротив - практиката показва точно обратното), както и не са налице новите изисквания, приети от Европейската Лекарствена Агенция и Европейското Дружество по Органна Трансплантация, касаещи лекарствата с тесен терапевтичен индекс, каквито са имуносупресорите”.

В този смисъл и преминаването от едни медицински продукти към други, с недоказани качества и ефективност, ще доведе единствено и само до по-лоши медицински показатели, а от там и до увеличаване разходите за здравната ни система, обясняват още от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Няма да коментирам тук арогантността на един министър и то на здравеопазването – нито ще се спирам на голословните му твърдения, които също не идват от специалист, какъвто той категорично не е в проблема, а от един бивш провинциален, неизвестен с кой знае какви професионални постижения гинеколог...

Новите медикаменти досега не са прилагани на трансплантирани пациенти у нас. Лекари предупреждават за възможни рискове. Европейската практика е смяната на лекарства да става само по медицински показания.

Европейската практика – ще се върна към този израз малко по-късно, за да стане ясно откъде и откога идва погазването на правата на българските граждани в здравеопазването, защо не се спазват европейските директиви, както и защо в страната няма европейски проекти и оперативни програми в ресор „Здравеопазване”.

Какво имаме налице дотук:

  • Липса на клинични тестове за ефекта от смяната на едни лекарства с други при пациенти с трансплантирани органи – което накратко се определя като „посегателството върху човешкия живот”, „подлаган на мъчение, на жестоко, отношение”, определения, които са залегнали в действащата българска Конституция и създаването на ситуации, при които въпросните определения са налице се определя като вид дискриминация спрямо една немалка група български граждани;
  • Смяна на лекарства поради финансова изгода за държавата.

Ето какво е записано в основния закон по проблема:

Чл. 28.

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.

(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Христина Димитрова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания заяви:

„Държим, когато се сменя една терапия това да става само с медицински критерии... искам като пациент, когато се чувствам добре с един медикамент, той да не се сменя”, настоя тя.

От Българското дружество по трансплантология не са принципно против навлизането и употребата на генерични лекарства. Според тях обаче, за да се гарантира безопасността и ефективността на генеричното заместване, следва да се осигури адекватна регулация на този процес. От дружеството се опасяват в ефикасността на генериците в трансплантологията.

„Не повече от 600 са трансплантираните у нас”, по думите на професор Никола Владов от Българското дружество по трансплантология. Той подчерта, че няма конкретни изследвания за "вредата и ползата" от генериците, но според него съществува съществен риск при замяната на оригиналния медикамент с генерик да пострада здравето на пациента - от инфекции в организма до загуба на присадката.

От Българското дружество по трансплантология настояват за допълнителни медицински проучвания за изясняване на ползите и ограниченията на генеричните имуносупресори. Според лекарите, неконтролируемото навлизане на генерици, ще доведе до значително по-лоши медицински резултати и едновременно с това до по-големи финансови разходи за здравната ни система.

Лечението само на една допълнителна тежка реакция на отхвърляне при замяна с генерик ще струва повече от разликата в цената на генеричния и оригиналния имуносупресор.

Редове от пресата:

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

В нея взеха участие и лекари от болница „Св. Екатерина". Всички те бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите...

... Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните, който е с трансплантирано сърце, разказа, че състоянието му се е влошило след преминаването на генерици. Откакто започнахме да пием иноватини лекарства се вижда какво се случва. Започнахме да отхвърляме органите, посочи той...

... Заедно с представители на други пациентски организации Георгиев набеляза основните проблеми, произтичащи от замяната на оригиналния продукт с генерик. На първо място заместващите препарати не са тествани на трансплантирани пациенти и деца, тоест липсват проучвания за евентуални негативния ефекти. По данни на Георгиев има и смъртен случай на дете, което е починало след преминаване на по-евтиното лечение.

Д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина", отговаряща за списъка с пациентите, нуждаещи се от присаждане, съобщи, че през последните три години има зачестяване на случаите на отхвърляне на органи. По думите й, рискът е особено голям при сърдечно трансплантирани, както и когато генерикът започне да се приема веднага след операцията.

Това изнесе на 7 ноември Полина Тодорова в news.bg

На 24 октомври, Комисията по позитивния лекарствен списък публикува изменение на списъка, с което два от съществуващите генерични микофенолата за пациенти с трансплантации са вписани с нови, по-ниски цени.

И тъй като Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ финансира на 100 на сто само цената на най-евтиния продукт от дадена група медикаменти, трансплантираните пациенти, които използват което и да е от другите лекарства в групата, са изправени пред трудния избор - да сменят терапията си или да доплащат за досегашното си лекарство.

Да сменят терапията си...

След като стана ясно какво са замислили чиновници от министерство на здравеопазването, лекари от Дружеството по трансплантология излязоха със становище, според което смяна на терапията трябва да става само по медицински, а не по финансови показания. В противен случай се рискува присаденият орган да бъде отхвърлен, смятат специалистите.

Както българските, така и световните лекари - трансплантолози са категорични, че използването на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти води до отхвърляне на присадения орган в 27 на сто от случаите, предупредиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в опит да се спре това безумно решение и да се предотвратят смъртни случаи вследствие на отхвърляне на трансплантиран орган!

На пресконференция бе изнесен и следният пример: от 5 месеца Орлин Ангелов е с присаден бъбрек. За да не бъде отхвърлен органът, мъжът приема т.нар. имуносупресори. За продължи безплатната терапия, трябва или да смени лекарствата, или да доплаща разликата в цената. За всяко едно от тях - по около 100 лева.

Според него хората, които са трансплантирани срещат доста финансови трудности. Не малка част от тях са с ТЕЛК решение и трудно си намират работа, а разходите по лечението и поддържането на добро състояние са значителни.

Какво казва Конституцията по този въпрос:

Чл. 48.

(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Но как да се труди на добре платена работа един пациент с трансплантиран орган, след като трябва да си почива, да живее при щадящ режим и да успява да тича по десетки инстанции, за да докаже, че е още с трансплантирания орган и се нуждае от следващия Протокол за отпуснати лекарства?

Безработицата в България е висока, за пациенти с трансплантирани органи, раковоболни и прочие хронично болни с тежки заболявания – работа няма! Да не говори за избор на работа и работно място!

Преди два месеца журналистката Мартина Бозукова от Медиапул публикува следния случай:

Заради отпуск на лекари-консултанти пациенти с редки болести и с трансплантации не са получили нужните им лекарства... За да получат от аптеките лекарствата си, които се поемат от Здравната каса, пациентите трябва да имат заверени протоколи. Протоколите се заверяват от комисии в НЗОК, в които има както служители на касата, така и външни консултанти. Заради отпуските на въпросните външни консултанти през август, някои протоколи не били заверени, обясниха от Здравната каса...

... Ваня Добрева, болна от акромегалия и председател на Асоциацията на страдащите от редки болести, заяви пред БНР, че на 16-ти септември е трябвало да й бъде поставена последната инжекция, но протоколът й все още не е одобрен.

“В нашия случай се получава повишаване на растежния хормон, което води до образуване на злокачествени образувания и до сърдечно-съдови заболявания. Това са тежки заболявания и в повечето случаи дори оставането без лекарства за много малък период е смъртоносно“, каза тя.

Радка Йорданова от Асоциацията на трансплантираните във вторник е дала последните налични лекарства на чернодробно трансплантираната си двегодишна дъщеря...

“Не може един човек само да разписва тези протоколи. Ако не дай си боже нещо се случи, не го пожелавам на никого, какво правят всички тези трансплантирани?Трябва ли да се стигне до отхвърляне на органи или до някой нещастен случай, за да се обърне внимание на тези хора. Ако детето не получава лекарствата си, рискът от отхвърляне на присадения орган е много голям“, коментира Йорданова пред БНР.

Как биха реагирали гърците, французите, германците, англичаните, ако живота и здравето им са застрашени от чиновническо безхаберие и малоумие?

Нима е толкова трудно за една държава  и нейното правителство да спазва конституционните права на гражданите си и да не ги дискриминира, особено когато иде реч за живота и оцеляването им?

От края към началото на тази история или в Договора, който подписа Кунева няма глава Здравеопазване!

Колцина от българите са наясно, че водещата преговорния процес при бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, Меглена Кунева не е преговаряла по глава Здравеопазване, защото такава глава в Договора за присъединяване – няма!

Единствената глава от договора за България, в която се споменава нещичко за здравето на българите е Глава 23 наречена

Защита на потребителите и тяхното здраве

{edocs}sdrave-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

В тази глава правата на пациентите липсват като защита или ангажимент на държавата и то съвсем конкретно.

В едно от последните интервюта на българския премиер, Бойко Борисов дочух нещо твърде любопитно по време на гостуването му в предаването „Панорама” на Българска национална телевизия на 4 ноември 2011 г.:

Бойко Борисов: ...Както винаги съм казвал, че благодарение на царя хората видяха моята работа, харесаха ме. Винаги съм казвал, че няма по-добър дипломат, нямаше по-добър избор за президент на България. Ако царят беше президент, за Шенген въобще нямаше да си помисли Холандия да ни спира. И съм сигурен, че холандската кралица щеше лично да се намеси, сигурен съм. Няма среща в света, която да съм провел и в края на нея да не ме попитат как е царят, добре ли е, с какво се занимава? А Жан Клод Юнкер – шефът на Еврозоната и премиер на Люксембург, като беше тук каза: „Вие имате диамант, не го ползвате”.

За какъв цар говори Борисов по Конституция след като България е република?!

За какъв „диамант” иде реч – за онзи ли, който получи земи, имоти и гори и съди държавата в България и Страсбург за щети?

Май някой нещо много се е объркал!

Дали е Борисов, или Жан Клод-Юнкер – няма да коментирам, но тези процедури далеч не се случват толкова лесно: Симеон Борисов – президент, холандската кралица оказва натиск над правителството си за прием на България в Шенген – това даже в детската градина няма да мине за сериозно!

Така нареченият „диамант” направи и причини толкова поразии на страната по време на управлението си, че едва ли скоро ще бъдат преодолени!

Една от тези поразии е, че Меглена Кунева преговаряше на тъмно с ЕС по Договора за присъединяване и постави пред свършен факт българите след подписването му! Нещо, което в други цивилизовани страни-членки на ЕС няма как да се случи!

По този повод в българския парламент са се запазили стенограми, в които четем:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти, показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – на тъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Това е най-скандалния случай, с който се узаконява дискриминация от парламента над всеки един български гражданин – депутатите лишават българите от правото да знаят и да съгласни с начина, по който ще живеят те и поколения след тях!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

{edocs}dogovor-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

Това е краят на историята за тотална дискриминация и нарушаване на правата на българските граждани да се лекуват, да получат от държавата адекватна помощ при лечението си и най-важното право – да живеят!

Дали причината за това се крие във факта, че в договора за присъединяване на България към ЕС е липсвала глава Здравеопазване, или разковничето е в нежеланието на управниците да се ангажират със спазване на конституционните права на своите болни граждани - вероятно истината е някъде по средата.

Факт е обаче и обстоятелството, че според европейското право,

Всяка държава-членка отговаря за прилагането /транспониране в определените срокове, спазване и правилно прилагане/ на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред.

По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия /иск при неизпълнение на задължения/, предвидени в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 141 от Договора за ЕОАЕ, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС.

„Неизпълнение“ означава, че дадена държава-членка не спазва своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Неизпълнението може да е резултат от извършено действие или от неизвършено такова. „Държава“ означава държавата-членка, която нарушава правото на ЕС, независимо кой орган – централен, регионален или местен, е отговорен за неизпълнението.

Комисията за защита от дискриминация в България съблюдава спазването на конституционните права, европейските норми на спазване на правата на гражданите. Съдът в България също разглежда случай на дискриминация и нарушени права на граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания. но всичко изброено по-горе изисква време, месеци, години, а когато даден пациент трябва да се лекува по предписание на лекарите - времето не е най-доброто за оздравяването и оцеляването на нуждаещите се от лечение.

Именно времето е факторът, който скъсява живота, когато пациенти, лишени от средства за закупуване на лекарства и провеждане на необходими медицински процедури очакват държавата да се отнесе към тях съобразно Конституцията и европейските норми за лечение и оказване на помощ.

 

Без здраве сме, сега и без министър на здравеопазването! Проф. Анна-Мария Борисова подаде оставката си и министър-председателят Бойко Борисов я прие!

Вместо да видим на Симеон Дянков гърба и как се качва на самолета, за да се върне в САЩ, го отнесе Анна-Мария Борисова!

Баба казваше: „Едни се е...т, други са трудни!” та и нашата работа в правителството се получи така. Както е тръгнало, ако я караме вместо Дянков да подават оставки министри, а той да остава, най-накрая и премиерът ще си тръгне!

Като начало, министър Анна-Мария Борисова представи Концепция за по-добро здравеопазване в България 2010-2015 г. За оставка нямаше и намек.

40 минути по-късно проф. Борисова подаде оставка и премиерът я прие. Какво се случи в тези 40 минути е симптоматично и следващият кандидат за ветровития пост "министър на здравеопазването" ще трябва да си помисли преди да приеме назначението. Не че са свършили лудите, които да се съгласят без пари за провеждат реформа, да обичат министъра на финансите Симеон Дянков и който не дава стотинка за здравеопазване...

Веднага след новината за оставката и приемането й, депутати от ГЕРБ, на които едва ли някой знае имената, застанаха пред твмикрофоните, за да кажат, че министър Борисова си е виновна за всичко!

Как беше в Светото писание: до първи петли Петър се отрекъл от Иисус три пъти!

„Няма да се въвежда допълнително 20-процентно заплащане на здравните услуги”, заяви за Агенция „Фокус” около полунощ на 28 срещу 29 септември, председателят на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов. Решението е взето на заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, на което са присъствали министърът на здравеопазването професор Анна-Мария Борисова и представители на парламентарната здравна комисия, съобщи Агенция „Фокус”.

В същото време Министерство на здравеопазването публикува на електронната си страница Концепция за по-добро здравеопазване в България’2010-2015 г.

и Допълнение към Концепцията за болнично преструктуриране

Там всичко е записано черно на бяло.

Ефектът от изявлението на министър-председателя Бойко Борисов продължиза кратко – на сутринта, министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова обясни в прав текст, пред bTV и предаването „Тази сутрин” с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев, че това не е цялото изречение по твърдението, че нямало да има 20 процентно доплащане от пациентите в болниците!

Пояснението бе, че доплащане на лечението в болниците ще има, но по-скоро не е ясно все още дали ще е 20 на сто или повече – от 20 до – 80 процента!

За неблагоразумието си министър Борисова да говори истината, да критикува Дянков, че нищо не прави - го отнесе и сдаде поста, а премиерът бързо пое оставката й! Все пак, не може да се разкриват пред над 2 милиона зрители комбинациите за изречено и разбрано, след като накрая се оказва третото: министърът на финансите не си е свършил работата, а не дава пари на другите, в болниците, които са си я свършили!

И заради това Бойко Борисов е казал едно, но то не е всичко... Т. няма да има доплащане 20 на сто, но...За първи път министър да говори истината, разумно и без витиевати приказки и – взеха, че го отпратиха!

И така, кое "изяде" главата на проф. Борисова и я отпрати към безработните:

Водеща: Добро утро на Анна-Мария Борисова.

Анна-Мария Борисова: Добро утро.

Водещ: Здравейте. Да започнем с това, което е станало снощи и което имаме като новина от нощта. Няма да се въвежда допълнително 20%-тно заплащане на здравните услуги, е казал премиерът. Решението в взето на заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, на което са присъствали министърът на здравеопазването и представители на парламентарната здравна комисия, какво се случи? Здравейте.

Анна-Мария Борисова: Здравейте. Ще ми позволите ли най-напред на вас и на вашите зрители за какво става дума. Става дума за доброволен здравноосигурителен фонд, евентуално обсъждане дали е време в България той да бъде въведен. Нещо което е общоевропейска практика и почти всички страни в Европа на мен ми е известно, че имат такъв допълнителен фонд... Трябва да обясня, че може да се плаща в пълен размер частично и така и ще се получи след това и понеже става дума за плащане, нека да ви кажа за каква сума става дума, примерно за 5 лева...

..................................................................................

Водеща: Но когато лекарят каже трябва да се влезе в болница, как да оспорваме, ние не можем да оспорваме. Дори да е за такива изследвания.

Анна-Мария Борисова: Когато лекарят каже да. Да, възможно е той да прецени, че случаят е по-комплициран, но въпреки всичко това ще регулира плащанията, повярвайте ми. И още нещо, което е много важно, всички ние знаем, че днес всички доплащат нерегламентирано или полурегламентирано....

...............................................................................

Анна-Мария Борисова: И сега да ви кажа и още нещо, което е важно. Има пациенти, които са социално слаби и ние си задаваме въпроса, те попадат в един момент в болница, не са участвали в доброволен здравноосигурителен фонд, налага се да бъдат лекувани, те си имат основното здравно осигуряване, но кой ще доплати разликата. Трябва да има един допълнителен фонд, той е държавен за социално слаби. И как е в другите страни, откъдето взимаме модела. Когато едно лице заяви, че не може да си доплати разликата, между впрочем кой каза, че са 20%, те могат да бъдат и 30%.

Водещ: 30 ли ще бъдат или 20?

Анна-Мария Борисова: Д-р Ленков каза 20% във Франция е 30%, а аз не съм казала никакъв процент. А знаете ли защо не съм казала никакъв процент, защото няма остойностяване на медицинските дейности, нещо което...

Водещ: В концепцията не е ли записано?

Анна-Мария Борисова: Записано е. Още миналата година есента трябваше да има остойностяване на медицинските дейности, което до този момент не се е случило и аз не го виждам скоро да се случи, затова защото съгласно Чл. 55-а и 55-б от действащите текстове в Закона за здравно осигуряване, то трябваше националните консултанти да бъдат викани в Агенцията за икономически анализи в Министерството на финансите, за да дадат своите становища за остойностяване на клиничните пътеки, с които те работят. Би трябвало вече да е създаден Консултативен съвет към министъра на финансите, който да даде мнение.

Водещ: А защо не го е направил вашия колега?

Анна-Мария Борисова: Не знам.

Водещ: Питахте ли го?

Водеща: Вчера той беше ли на тази среща?

Анна-Мария Борисова: Да. Ние питаме и днес къде е остойностяването на медицинските дейности? Това е първата стъпка, която трябва да се направи преди да тръгнеш да правиш въобще реформа.

Водещ: Значи вие сте заложник на финансовото министерство с това забавяне?

Анна-Мария Борисова: Така излиза...

Водещ: Извинявайте много, само да кажем, тези 20%, които доведоха до истерия първите страници на вестниците. Премиерът по нощите го е коментирал. Вие казвате, защо да не са 30%...

Анна-Мария Борисова: Ние не знаем процентът, защото не знаем остойностяването. Когато направим остойностяването основния пакет и видим той дали е 60, дали е 70, дали е 80%. Тогава ние ще научим колко ще бъде размерът на доброволната помощ.

Водещ: Значи не се отказваме от това нещо, допълнително 20%-тно, но това изказване на премиера как да го разберем?

Анна-Мария Борисова: Това изказване на премиера е точно казано, на този етап, след като ние не сме изяснили какво е остойностяването.

Водещ: Значи не се отказвате може да е 30.

Анна-Мария Борисова: Ние не знаем какво ще бъде в бъдеще. Ние трябва първо да остойностим, трябва да видим колко е недофинансирано, да се проведат разговори, да се направят експертни проучвания, да се анализира ситуацията и едва след това и съвършено коректно г-н Борисов каза на този етап ние не можем да говорим за това нещо. Но позволете ми да приключа все пак със социално слабия, кой ще плати за този социално слаб? Как е в другите страни? В другите страни в един момент, в който пациентът каже, аз не мога да доплатя разликата, не съм плащал в такъв доброволен здравноосигурителен фонд, но аз не мога да платя, аз съм социално слаб, тогава в болницата има представител на институцията, която се занимава с този проблем, идва, попълват се документи, че това лице е социално слабо. От този малък осигурителен фонд се превеждат средствата, които е необходимо да бъдат преведени, за да се доплати разликата на болницата и болницата си получава парите, не както сега не винаги си получава. А когато пациента социално слабия напусне тогава остават взаимоотношенията между тази институция и него и ще бъде проверено той има ли жилище, има ли кола, работи ли, каква е заплатата му, има ли спестяване, всъщност ще се провери той наистина ли е социално слаб.

Водеща: Кой ще проверява, обаче кой орган?

Анна-Мария Борисова: Тази институция, в която ще бъде този малък фонд, който ще се занимава с изчистването на тези проблеми.

  • Болници, лекари, медицински персонал, фирми доставчици, електроснабдяване и пациенти очакват министърът на фиенансите незабавно да преведе дължимите пари за вече извършен труд!
  • В същото време се оказва, че самият Дянков не си е свършил работата и не е уредил остойностяването на медицинските услуги с национални консултанти в Агенцията за икономически анализи към Министерство на финансите! Не е създал и Консултативен съвет към себе си, като министър на финансите, за да се появи най-после остойностени клинични пътеки!

И както се оказва: това били първите стъпки, за да тръгне здравната реформа!

Но... дали премиерът Борисов намери на пътя Борисова и я направи министър, за да ни казва с месеци закъснение кой не си е свършил работата?

Дали е „здравословно” проф. Борисова да разкрива, че колегата й, Симеон Дянков не си е свършил работата? Заради подобно нещо, нап резидента му спретнаха искане за импийчмънт!

Дотук е ясно, че допълнителното заплащане на лечението от пациенти изобщо не се знае колко ще бъде: 30, 40, 50 или 80 процента! И логично не е ясно, след като цифрите за това, дейностите и предварителната подготовка Дянков не е направил!

  • След остойностяването на клиничните пътеки ще стане ясно и какъв процент ще трябва да е доброволното здравно осигуряване. Т. е. тя не знае колко ще е, премиерът също не знае колко трябва да бъде доплащането, затова е казал посред нощите, че няма да е 20 на сто... и спрял насред изречението.
  • Да не говорим за финансовия министър, който знае единствено къде да замине със съветничката си, за да й направи живота интересен!
  • Ще трябва да се създаде и Осигурителен фонд за социално слаби, където въпросните граждани с ниски доходи ще трябва да попълват декларации за това дали е социално слаб! От значение ще е дали така нареченият социално слаб има жилище, кола, работи ли, каква е заплатата му, има ли спестяване...
  • Ще се прецезират в отделна група и хронично болните пациенти, към които ще има различен финансов подход при необходимост от болнично лечение;

Ние живеем по-кратко, средно 72 години спрямо Европа 79, разходите за здравеопазване в проценти изразено от брутния вътрешен продукт у нас са 4,1 на сто срещу средно за Европа 6,7. Колко плащаме от джоба си, изразено в проценти – 38 процента от населението в България доплаща от джоба си за здравеопазване, срещу 17 процента в Европейския съюз!

Какво обясни министър Борисова за Концепцията?

Анна-Мария Борисова: За концепцията, да. Но тя е в цялост, там са показани 12 задачи. Това е един малък елемент, това е един елемент, който ще бъде разглеждан и обсъждан и ако обърнете концепцията на съответната страница, вие ще видите, че съвсем бегло е засегната. И освен това, на следващата страница пише: „Това предложение ще се направи в новия закон за здравно осигуряване след продължително обсъждане в работна група на Министерство на здравеопазването, в партия ГЕРБ и в здравната комисия на парламента”...

Водещ: Как да отговорим на болните, които болниците сега им въвеждат листа на чакащите, планови операции се отменят? Какво да кажем на хората, които им отменят плановите операции, носят си храна от вкъщи?

Анна-Мария Борисова: Има проблем с дофинансирането на болниците, факт, който е известен на всички нас.

Водеща: Ще заплати ли здравната каса, изобщо ролята на здравното министерство това, което е заработено от болниците по настоящите правила, по които се работи?

Анна-Мария Борисова: По правилата трябва всичко да бъде изплатено, но вие ще се обърнете с този въпрос към директора на НЗОК.

Водеща: Да, но лекарите и пациентите чакат отговор от министъра на здравеопазването?

Анна-Мария Борисова: Би трябвало да се получи, аз смятам, че е редно.

Водещ: Т.е. вие сте за това разплащане, 125 милиона ли бяха проблемните?

Анна-Мария Борисова: Не мога да ви кажа, те се премятат разни пари...

Премятат се пари, премятат се изявления /някои и посред нощ/, премятат се Нормативни документи, премята се идея за Закон, премятат се не свършените работи на министър Дянков, премятат се констатациите на министър Борисова... Онази, която премиерът взе от пътя.

Дянков казва: „Когато се реформира системата, ще преведа пари”. Ако не беше цинично, щях да кажа, че е нагло. Та нали нереформираната система спаси сина му и той не плати за това и стотинка!

Анна-Мария Борисова: Има една дълбока заблуда, че ако се реформира системата, по-малко ще се харчи и това на всичкото отгоре доби и гражданственост. И някои казват „вие правите реформа, за да правите икономии” – не, икономия в здравеопазването не може да се направи, ние и без това харчим твърде малко. Ние за един пациент в България 20-25 пъти по-малко пари влагаме, отколкото средно в европейските страни. Там за един пациент се влагат средно около 2000-2500 евро. Но ние имаме малък БВП, имаме малък процент от този малък БВП и съвсем естествено, в края на краищата остава малка сума...

...........................................................................

Водеща: Какво бихте казали на вашите колеги-лекари, от които един започна вече гладна стачка, гласят се сериозни протести през октомври, месецът, който започва само след няколко дни, включително ви искат и оставката, но какво казвате на тези лекари, да започнем от тези лекари, които 4 месеца не са си получавали заплатите?

Анна-Мария Борисова: Те са прави и аз това съм го казвала много пъти, така че се повтарям вече. Това не е нов въпрос, това е стар въпрос към мен, аз винаги съм имала една и съща позиция. Принципно те са прави, не можеш да имаш семейство, което да не можеш да издържаш и да получаваш 40%-50%-60% от заплатата си. Аз лично считам, че те трябва да се разплатят с лекарите.

Водеща: Да не би да имате конфликт с министъра на финансите Симеон Дянков по отношение на реформата и парите, които трябва да отидат там?

Анна-Мария Борисова: Не, аз съм лекар, нали не забравяте, че съм лекар.

Водещ: Професор Миланов се обяви за съд на честта за лекари, които участват в управлението, как ви се стори това?

Анна-Мария Борисова: Хубава, интересна идея.

Водеща: Имате ли конфликт със Симеон Дянков по отношение на настоящето разплащане към болниците?

Анна-Мария Борисова: Не, аз нищо не съм казала на г-н Дянков, но считам, че е редно да се разплати с болниците, болниците мизерстват.

Водещ: Наистина има 4-5 месеца неполучени заплати. Те нямат никаква мотивация да извършват здравеопазване, имат мотивация да протестират...

  • Трябва да се въведе електронна здравна карта, но пари за това Дянков не превежда;
  • Необходими са спешно няколко апарата за лъчелечение, тъй като апаратът за лъчелечение в София излиза от строя и често прекъсва за по няколко седмици терапията на раковоболните, което при тази диагноза е фатално!
  • Сърдечно-съдовите, неврологичните и отнозаболяванията са едни от най-високите в Европа, но възможността за профилактика намалява непрекъснато с различни решения на правителството.

От казаното дотук следва, че премиерът Бойко Борисов, вместо да прави среднощни изявления с полуизречения и недовършени мисли, можеше да уволни финансовия министър и екипа му, и така най-сетне да стартира здравната реформа!

 

Помните ли Славейковата поема „Изворът на Белоногата?” – за вградената сянка на Гергана, за да е здрав градежът?

По Конституция всяко правителство има четиригодишен мандат – на 26 юли чухме от една депутатка от управляващото мнозинство да ни заплашва от трибуната на парламента, че те ще управляват четири мандата!

Същият ден информационни агенции, радиа и телевизии разпространиха новината, че до есента университетската болница “Царица Йоанна“ няма да приема нови болни за химиотерапия, за да завърши лечението на старите!

Химиотерапията е лечение на злокачествени тумори, спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки.

Химиотерапията е един от основните методи на лечение във всички стадии на злокачествените тумори - от най-ранния до последния метастатичен стадий.

Три месеца се отлага лечение на раковоболни, за да минели терапия по-стари отложени раковоболни!?

Три спортни зали ще се строят от испански фирми, доведени от Христо Стоичков, новият спортно-технически директор на Ростов на Дон!

Вече има построена спортна зала в която НЯМА СТАНДАРТНА ПЪТЕКА ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА – не достигат четири метра!

Най-хвалената магистрала, откривана два пъти се руши – а премиерът обяви, че вече открива нова!

Какво могат да очакват от премиера раково болните?

{edocs}rak-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

Какво означава за един раковоболен /дете, жена, мъж/ да чака лечение – не дни, не седмици, а месеци? Чул ли е, знае ли, наясно ли е някой от смешниците в коридорите на властта, които ни заплашват с безкрайно управление виковете  от нечовешките болки на онкоболни, изпитвал ли е някой от тях ужаса от липса на лекарства и терапия?

Непрестанни раздиращи, нечовешки болки, които не спират, докато човек е в съзнание. Болки, с ясното съзнание, че ще продължат и ще се усилват до прага на смъртта, болки, които водят към неизбежния край, болки, които означават, че без лечение и лекарства - единственият изход е близката смърт.

И тези непоносими болки, появили се от липса на лечение, от липса на лекарства, от липса на пари, и не на последно място и от липса на милосърдие и държавническа грижа трябва да спрат в мига, когато чуем, че:

  • България ще бъде опасана с магистрали и спортни зали;
  • неистовите мъки трябва да изчезнат когато чуем или видим, че се отриват пречиствателни станции, ремонтирани църкви, музеи, и парите отиват за културен туризъм!

На входа на лагерите на смъртта пише „Работата прави човека свободен!” и лагерниците са били използвани за работа – тежка, непосилна, но животоспасяваща!

Там животоспасяващи са били и крематориумите, тъй като са спасявали мъчениците на нацизма от живота.

Влезли веднъж в лагер обречените и нарочени за унищожение имали един път – или в дима от комините на крематоруима, или от куршума на легерната охрана.

Къде живеем ние – без работа, с мизерни пенсии, заплати, без средства за лекарства, за лечение, за оцеляване – в територията на страна,в която животоспасяващо е да спре животът.

По чия воля попаднахме в този плен – по силата на конюнктура, която определя кои да бъдат властимащите.

Може да липсват средства за лечение на косопад, може да няма пари за консумативи за избелване на зъби, но животоспасяващо лечение, животоспасяващи лекарства и животоспасяваща, работеща апаратура за раково болни – НЕ МОЖЕ ДА ЛИПСВАТ!

Раково болните не са единствените тежко болни в България – списъкът е дълъг и то с хронични тежки заболявания от всички възрастови групи – от парализирани, с инсулт, инфаркт, диабетноболни, носители на вируси на СПИН, хепатит В, хепатит С, цироза, муковисцидоза... Много са, както е голям и броят на болните граждани от тежки, хронични, нелечими заболявания.

Има министър на здравеопазването, има министерство с дирекции, управления, отдели – пълни с чиновници.

Има Национална здравно-осигурителна каса с отделяни немалки суми от всеки един българин цял живот.

Има клинични пътеки.

Има търгове за лекарства.

Има поръчки – внос, мрежа от дистрибутори, аптеки.

Има болници с клинични пътеки, има лекари, медицински персонал...

Само НЯ-МА  ЛЕ-ЧЕ-НИЕ ЗА ОНКОБОЛНИ!

И докато в парламента, министерства се разхождат някакви министри, правят се заседания, премиерът пътува с фалкона си из родината и извън нея – в десетки , до стотин хиляди домове – лежат болни от рак, с нечовешки болки, осъзнали, че няма да бъдат лекувани, няма да получат необходимата химиотерапия, няма да получат животоспасяващата лъчетерапия.

Когато дойдат болките – лекарите казват, че лечението ще е по-трудно и сложно.

След оперативното отстраняване на рака ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пристъпва към:

-химиотерапия, лъчетерапия; медикаменти, обезболяващи, животоспосяващи, за да получи шансът да живее оперираният от рак още години.

Без лечение, лекарства и лъче- и химиотерапия – продължаването на живота, пълното излекуване СЕ ОТМЕНЯ!

Кой, кои са тези, които в България определят кой да продължи да живее, кой да се излекува и кой да си отиде в адски мъки като лишат раковоболните от средства, апаратура, медикаменти?

Кои са те и кой им дава право да решават кой да живее и кой да си отиде рано и в нечовешки болки?

Една спортна зала може да почака, една магистрала може да се строи с пари от Европа, но болните от рак, не могат да чакат лечение.

Отложеното лечение приближава смъртта! Смърт преждевременна, жестока, с нечовешки мъчителни дни преди края.

Как се живее с непоносимата болка?

Как се живее с безсилието да помогнеш на детето си, на сестра, брат, майка, баща, любим съпруг или съпруга като нямаш срества да го заведеш в чужбина на лечение?

Как се живее с мъките на близки, любими същества, за които си наясно, че са обречени на нечовешки болки и предизвестен край?

Как се приема да живееш с гаснещия живот и надежда?

В българската литература има една поема „Изворът на Белоногата” – за поверието да се вгражда сянка на жив човек  в строеж, за да бъде здрав строежът.

Колко сенки на раковоболни деца, жени и мъже, ще вградят в магистрали и спортни зали глухите и слепите от властта, за да им са здрави строежите?

Колко сенки на нелекувани тежко болни деца, жени и мъже вграждат в харчовете си като чиновници?

Колко сенки на живи хора ще вградят с политиката си на цинизъм и липсващо милосърдие в мандата си, за да оцелеят в коридорите на властта?

Страшно е човек да си го представи, но те, овластените газят върху съдбите на живи хора, за да вървят нагоре и оцеляват в политиката. Да не би преди да влязат във властта да ги оперират и отстраняват милосърдието им?

Сещам се за Либия – Либия е една социална държава, с висок стандарт на живот, либийците не работят, там работят чужденци. Либийците има безплатни лекарства, безплатно лечение, даже безплатно лечение зад граница – Либия не решава социални проблеми с войната, но при победа на така наречените бунтовници – либийците ще загубят всичко това, което имат днес като социални придобивки.

Раковоболните в България за пореден път са изложени на гаврата на властимащите, като им се отнема правото на лечение.

А право е налице, когато човек получава възможност да се лекува...т. е. получава право на живот и то се дава веднъж!

 
Powered by Tags for Joomla