Tag:рвд

Президентът ни, ни лук ял, ни лук мирисал...

РВДЩе започна е един дребен факт – изтече съобщение, че новата кула на летище София беше отличена с първо място в категорията „Сгради със специално предназначение” в националния конкурс „Сграда на годината 2013”. Съоръжението е на ДП „Ръководство на въздушното движение” (ДП РВД). С пускането й в експлоатация се повишава видимостта към пистата за излитане и кацане. А безопасността се гарантира с двойно подсигуряване на всички системи и съоръженията, свързани с управлението на полетите, са двойно подсигурени.

На новата летищна кула не може да бъде монтиран радар, т. е. тя тепърва трябва да се укрепва за целта?!?

Това обаче е половината новина – в другата половина е фактът, че радарът за авиодиспечерите не е на новата кула, тъй като се налага тя допълнително да се укрепи?! Т. е. това тепърва предстои. И каква стана тя - най-добрата сграда на годината, не става! Нова летищна кула, на която не може да се постави радар?! Това ли е "най-доброто" на тази сграда?!

Защо този факт бе спестен от българите – веднъж, защото е нелицеприятен за министъра на транспорта, самото РВД и близък на Главния архитект на София Петър Диков. Втори път - защото медиите са употребени и не проверяват нищо около която и да било новина...

За РВД, министърът на транспорта Папазов събра много  черни точки, тъй като първият приятел на Цветан Цветанов – бивш МВР-министър Илия Манолев, продължава да е административен директор на предприятието. Оставени са на работа и група от младежкото ГЕРБ, на които партията е осигурила добри заплати с назначението в това държавно предприятие. Т. е. министър Папазов продължава политиката на ГЕРБ!

Не трябва да се пренебрегва и фактът, че по традиция отново в РВД бе възкачен на шефския пост Цветан Дилов, по работата на когото имаше прокурорски проверки. Дилов се "прочу" със закриване на звеното, занимаващо се с облитане на техническите средства включително и ИЛС /система за инструментално кацане-бел. Л. М./. На електронна страница "Хроники", за пореден път направихме проучване и разследване на батаците и хаоса, възникнали в мъглата на управлението на Тройната коалиция - ето какво излезе на бял свят: навремето много медии написаха за системата на инструментално кацане ИЛС, но нито една не отдели и ред за проблемите с тази система. Според изискванията на Международната организация за гражданска авиация, ICAO, системата трябва да се проверява периодично. Когато срокът за поредното замерване бе наближил и бяха започнали проверките се бе оказало, че има сериозни проблеми с апаратурата за измерване, монтирана на правителствения "Фалкон".

В авиацията действа едно правило - когато не можеш да удостовериш дали дадени системи работят както трябва, нормално е да ги спреш и да информираш ползвателите им. Тук министърът Петър Мутафчиев бе излязъл с хитрост от положението - увеличи срокът на годност с един месец. А след това, какво ще увеличи министър Мутафчиев питаха се авиоексперти, настръхнали от безумните идеи на социалиста.

Другият назначен в ръководството на РВД от властимащите БСП и ДПС е Антон Джаджев, на чиято сватба лично кумува навремето Сергей Станишев! Като "дар" от кума, Джаджев бе назначен в РВД и бе създадена специална дирекция по административна дейност в ДП РВД, на която той стана зам.-генерален директор със заплата около 7 000 лева.

Споменавайки административният директор Илия Манолев,  на фона на раздуханата история кой къде и с какви пари пътува и къде ходи на плаж – не мога да не припомня, че Манолев, в комплект със съпругата му, съдия Владимира Янева Манолева бе заведен от Бойко Борисов при папата с пари на данъкоплатците?!

Делегацията при папата - съдия Манолева е вътре, съпругът й не успял да влезе

Съставът на делегацията за папата тогава бе знаменателна, защото събра тогава Росен Желязков - днес обвиняем за бюлетините в Костинброд, Румяна Бъчварова - началник на кабинета "Борисов", Иван Костов, Николай Младенов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Вежди Рашидов и прочие, и прочие известни лица от политиката, уж несъвместими в партийните прения и борбата за власт...

Защо припомням тази история, защото когато иде реч за мероприятия, които да попълнят поводите за хвалби в биографията на псевдополитически парвенюта - пререканията са забравени и се действа единно.

Що се отнася до напъните с пари на данъкоплатците да се ходи до Ватикана и да се види папата - всички дружно се събират и отиват. Като че ли Светият отец ще нахрани бедните и ще утеши гладните в страната ни!

Юлия Тимошенко - от "газова принцеса" до дисидентка?!

Друга новина. Полицията в Украйна бие – съобщиха го всички изпратени от български телевизии репортери. Пропуснато бе да се каже, че след произнасяне от съда по законността на протестите, в момента, в който изтече срокът на тези протести, полицията започна да разчиства площада...

Смехотворно е да се коментира и пуска дъщерята на Юлия Тимошенко, която се навремето се омъжи за английския рокер Шон Карр в място, което никой здравомислещ човек няма начин да си помисли за сватба – Лувъра?

Ще пропусна и коментара защо трябва да гледаме на Юлия Тимошенко като на жертва, след като докато беше в коридорите на властта я наричаха газовата принцеса и пилееше пари на украинските данъкоплатци като за последно.

 

Зетят на Тимошенко - Шон Карр

За Тимошенко може да се научат много биографични факти от сайта Компромат. Ru.. Там са описани палавите й младежки години, палавите й идеи да пазарува от една от най-скъпите модни къщи Луи  Вюитон чанти, обувки, палта и рокли за по 12 до 20 000 евро!

Газовата принцеса - в най-добрите си години, когато не си знаеше парите и разходите не я интересуваха

Нима това трябва да се пропуска като бе-граунд в репортажите и безкритично да се жали за осъдената бивша „газова принцеса”?! Защо новините се поднатят манипулирано и наполовина? Нали уж тоталитаризмът се отиде с Тодор Живков?!

И най-накрая –

Раздухания скандал с пътуването на депутати от Атака в Куба

Тук важи приказката за сламката и гредата. Аз лично нямам обяснение защо една тв7, в лицето на водещия сутрешния блок Витомир Саръиванов подложи на критика и присмех персонално, Волен Сидеров, въпреки, че далеч по-големи разходи в чужбина е правил и така нареченият ни президент Росен Плевнелиев.

След като се раздуха най-арогантно скандалът сега тепърва започна да се търси кого ползваше тази кампания и кой съдейства за нея. Аз лично имам следното обяснение: в Париж посланик е доверен човек на така нареченият ни президент Росен Плевнелиев - Марин Райков, и няма проблем хора от посолството да съдействат за събиране на данни за пребиваването на Сидеров в Париж.

Другият човек в когото се съмнявам за кампанията против Атака се нарича Ивет Добромирова, бивша колежка на Витомир Саръиванов и на един от шефовете на тв7, сестрата на вицепремиера Зинаида Златанова – Миляна Велева.

За Нова телевизия, Би Ти Ви е ясно защо така отявлено се нахвърлиха върху посещението на Атака, но за друга електронна медия самоцелните коментари, пригласящи на посочените по-горе две телевизия са необясними.

Какво се случва в тв7, след като в сутрешния блок на тази медия един тв-водещ като Витомир Саръиванов най-откровено работи за така наречения президент?

Това естествено са мои въпроси за раздухването на едно партийно посещение в Куба и кого ползва този скандал  - не ангажирам никого с тях. Друго прави впечатление и лош вкус:

Много бързо се забрави в медиите как така нареченият ни президент Росен Плевнелиев отиде на откриването на Олимпиадата в Лондон и отседна в един от най-скъпите хотели с охраната и сина си!

При посещението си в Лондон, което на фона тежката икономическа криза в страната не бе задължително, Плевнелиев си позволи като невидял да отседне в един от най-скъпите хотели в английската столица - „Клариджис”.

Уточнявам, че в този хотел нощувката струва над 1000 паунда, което или в български пари това са около 2400 лева. Чаша следобеден чай струва 107 лева.

Пътуването до Лондон в бизнескласа по време на олимпиадата е струвало 1000 евро на човек.

Охраната на президента също бе отседнала в „Клариджис”, в отделни стаи и близо до държавния ни глава!

Държавният глава, на наш гръб заведе отрочето си да се шляе из Лондон за откриването на олимпийските игри, след което на институцията президент бе отпуснат един милион още за бюджета й!

Някой да говори за това? Няма и звук, защото веднага ще му пратят „гражданско общество”, което да протестира, да крещи, да замерва с домати и хвърля димки до откат!

Тук приляга да перифразирам великия Христо Ботев:

"Президент ли е - душа дава за чужбина за свобода,

но не своята душа, братя, а душата на народа..."

И накрая най-често повтаряната информация в последните месеци за така наречените протести и окупация.

Не се спазват законите - липсва държавност

Никой не коментира, че всеки един протестиращ подлежи на санкции, глоба и ред мерки в рамките на закона. Тези протести не са разрешени, времето за протести също не е фиксирано никъде – тогава как така това незаконно безумие продължава без никой да реагира?!

Ако някой едноличен търговец не си плаща тротоарното право на общината следват довеждане на полиция, глоби и десетки неприятности. Но когато по паветата са монтирани палатки – така нареченият ни президент говори за събудено гражданско общество?!

Питам: тези, които не участват в пропрезидентските протести какви са: негражданско общество, селско общество, или какво?

На никого ли не му направи впечатление, че от месеци сме свидетели на грубо нарушение на законността?

За какво ни е кметът Йорданка Фандъкова – за да й се радваме как изпълнява повелите на Цветанов и Борисов? В коя друга държава по света сте чули, кмет на столица да си прави оглушки за хаос, липса на ред, блокиране на движението, опъване на палатки в зони за движение и замерване на парламента с домати, димки и яйца?

Няма такъв столичен кмет никъде и такава държава като България!

Остава въпросът: когато няма законност – има ли държава?

Отговорът оставям на всеки един от читателите сам да си го даде.

Журналисти близо до властта

Естественото поведение на един журналист и да критикува слабостите на властта - да ходи на почивка с властимащите - за журналист не върви!

Това не попречи журналистка да тича с тава баница при бившия премиер Бойко Борисов, други да го ухажват и да му създадат самочувствие, че той единствен трябва да управлява държавата! Единствен и завинаги!

Тук не мога да пропусна и Жената на годината, една водеща от две телевизии. Наблюдавах с интерес нейното развитие като водещ, когато тя даде мило и друго да остане водеща в сутрешния блок на една телевизия с национален обхват, вместо върналата се своя колежка от майчинство, Марияна Векилска.

Оставям без коментар този факт и питам: как така тази водеща промени на 180 градуса поведението, възгледите си и нагласите си след една почивка в правителствения Евксиноград?
Какво се случва с родните медии - защо с различни собственици и облик, повтарят едно и също и вече стана навик да се правят кампании против еди кого си?

Защо никой не обяснява кой кой е в настоящия момент, като се връща и към близкото минало?

Защо журналистите не питат как така за едни политици има наказание и проверки от прокуратурата - а за други - не?

И отново повтарям: в сайта на Сметната палата има цели списъци с депутати, кметове и магистрати, в чийто данъчни декларации има бели петна, несъответствие, а други биват погнати от следствените органи.

Защо за едни граждани има закони и санкции,а за други - нищо и те се ползват с привилегията да си правят каквото решат и да газят демонстративно законите?

П. с. До излизането на коментара не успяхме да се свържем с тв7, но оставяме правото им на отговор - на тях и на другите споменати в коментара.

---------------------------------------

* "Ситни, дребни като камилчета" е рубрика на Трифон Кунев, български поет и фейлетонист. Кунев е участвал в Балканската и Междусъюзническата война, сътрудничил е на големия публицист и писател Симеон Радев. - бел. Л. М.

 

Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

 

Отворено писмо

до Кристина Патрашкова,

изпълнителен директор и главен редактор на в. „Галерия”

 

Всяко издание има право да избира темите си и да отстоява позициите си.

Всяко уважаващо името си издание подписва текстовете, които пуска на страниците си.

Всяка медия, която претендира да е професионална, цитира колеги журналисти като се позовава на името им и изданието в което е излязъл взетия чужд текст.

Това са част от законите на професията журналист, които каквото и да е времето – ги спазват. Нарича се въпрос на себеуважение и професионализъм.

Сайтът „Хроники” задължително цитира имената на авторите, част от публикациите, които цитира, както и показва публикациите, в изданията, на които се позовава.

Факсимиле от в.Галерия в което ясно се вижда как е преписвано

На 13 декември т. г. „Хроники” публикува разследване със заглавие: „Очаква се МВР-министър Цветанов да сложи ръка на съда” на своята първа страница.

Три дни по-късно, на 16 декември в. „Галерия” изплагиатства дословно публикацията на „Хроники” със съкращения, като някои от фактите са препечатани на принципа Copy-Paste.

Крадците на публикации и чужд труд от в.„Галерия” са имали наглостта да копират без изменения някои азбаци и факти, а на други места са променяли набързо думи и словосъчетания. Така се е стигнало до абсурдни твърдения от рода на това, че съпругът на героинята на публикацията от „Хроники” заемал най-високоплатената държавна служба, бидейки зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”!

По-нататък в откраднатото от „Хроники” и съкратено  разследване плагиатът от в.„Галерия отново изтърсва великата глупост, че „най-скъпо платеният” се разписвал срещу десетки хиляди лева заплата!

В опитите за преиначаване на крадения текст галеристът-плагиат е стигнал дотам, че е цитирал факт, който бе известен единствено на „Хроники” и ограничен кръг близки на героинята на публикацията, съдията от Наказателна колегия, Владимира Янева Янева -  Манолева. Става дума за посещението на семейството в Рим, в състава на делегицията на премиера Бойко Борисов, където Янева-Манолева само влязла при папата, докато съпругът й – не.

И още нещо, ако действително галеристът-плагиат наистина бе контактувал с близки на фамилия Манолеви, то той нямаше да измисли версията, че те „гравитирали” към близкия кръг на вицепремиера Цветанов, тъй като това не е вярно. Манолев рита често футбол с Цветанов, което е доста повече от една гола, измислена, и съшита с бели конци от плагиатското въображение на „автора” от в. „Галерия” - „гравитация”.

След като читатели ме информираха за кражбата на в.„Галерия”, звънях и говорих два пъти с Кристина Патрашкова (главен редактор на въпросната медия), за да искам обяснение за случилото се.

Първия път чух мрънкане и оправдание, че не знаела кой го е направил, защото не се занимавала точно с този брой!

Обещанието на Патрашкова да провери и ме уведоми как се е случило плагиатството като ми позвъни – тя не изпълни.

При второто ми позвъняване – отговорът отново бе мрънкане и обещание за проверка...

Трети път нямам навика да звъня на някого, който явно няма доблестта да си признае и да поеме отговорност за случилото се. Ето защо реших да разкажа тази история, защото да се краде от колега и да се ползва чужд труд е най-малкото мерзко и е далеч от професионалната етика.

В същия брой на в.„Галерия”, с голяма изненада прочетох „откровенията” на Кристина Патрашкова на втора и трета страница, как колегите от гилдията не приемали вестника й и само няколко души от тях се „престрашили” да са съпричастни към позицията на изданието.

Рецидив

Не за първи път работещ във в. „Галерия” си позволява да краде текст! Силно казано пишещият там Валентин Бояджиев навремето открадна от сайта Хроники илюстрации на Смъртния акт на Иван Тодоров- Горуня и предсмъртното му писмо! Ведно с текста под нея!

Кражбата на факсимилето на смъртния акт на Горуня от Валентин Бояджиев бе извършена по времето когато същия работеше за в.Уикенд. Датата на кражбата е в броя от 27 септември – 3 октомври 2008 година, факсимилета от които може да видите по-долу.

{edocs}Gorunq_Weekend.pdf,600,400,link{/edocs}

Самият документ (смъртният акт на Горуня) излезе във в. „Демокрация” на 8 април 1993 година, под заглавие "Горуня е починал в "Пирогов” - и то след като го получих лично предишния ден, издаден официално от община „Красно село” на 7 април 1993 година!

Откраднатото факсимиле на копието на смъртния акт на Горуня бе цитирано 13 години по-късно, на 12 октомври 2006 година в сайта „Хроники”, в разследване на смъртта на Горуня! И две години по-късно, и 15 години след издаването му, този смъртен акт бе публикуван в работещия тогава в „Уикенд” Валентин Бояджиев!

6.За партията и живота на един Луканов
5.За партията и живота на един Луканов
4.За партията и живота на един Луканов

Явно кражбата на снимката на смъртният акт, Валентин Бояджиев не му бе достатъчна и той открадна и част от публикуваното от мен предсмъртно писмо на Горуня и също го пусна в в.„Уикенд”.

Предсмъртното писмо бях получила лично от сина на Горуня, Тодор Тодоров през 1993 година, когато правех своето разследване и тогава публикувах първа  истината за смъртта на баща му!

{gallery}gorunq{/gallery}

Аз, като единствена представителка на сайтът „Хроники”, смятам, че винаги съм била коректна и обективна и съм поколението журналисти, което се топи все повече и повече.

Смятах че Кристина Патрашкова, е също от това поколение и съм изненадана, че точно тя си позволи да пренебрегне труда на свой колега, след като е бил плагиатстван от издание в което тя е изпълнителен директор и главен редактор!

 

Един главен редактор трябва да знае, какво се пише във вестника му, а не да оправдава кражбата мълчаливо...

 

Очаква се опит на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов да извади дама коз от ръкава си, и да я сложи на възлов пост в съда, съобщиха два независими източника за „Хроники”.

Въпросната дама, бе сред кандидатите за освободения пост председател на Софийски градски съд и е съдията от наказателна колегия - Владимира Янева Янева-Манолева, съпруга на добрия приятел на Цветанов Илия Манолев*.

Софийски градски съд е важен в съдебната система, тъй като там се гледат най-тежките дела от Наказателната колегия, а освен това се решават и споровете между фирми.

Името на съдия Владимира Янева, Янева – Манолева бе сред споменатите кандидати за поста председател на Софийски градски съд, освободен от училия в Полицейската академия в Симеоново право, Георги Колев. Другият кандидат за освободения стол на Колев бе: Десислав Любомиров, като имаше очаквания в надпревата да се включат бившият председател на СГС Светлин Михайлов и бившата председателка на Търговското отделение на съда Жаклин Комитова.

Янева е била в плановете на Цветан Цветанов, споделиха запознати, но когато бе избран времено изпълняващ длъжността председател на СГС– Янева-Манолева бе оставена в сянка за по-големия и траен избор - да заеме освободения пост на бившия председател на СГС, Георги Колев.

Ще се отклоня за малко от Янева, за да уточня, че Георги Колев, който бе назначен за председател на Върховния административен съд като единствен кандидат, подкрепян от Искра Фидосова и Цветан Цветанов, никога не се е занимавал с никога не се е занимавал с гражданско и административно право. Съдия от 2000 г., преди това, Колев беше следовател и прокурор, заместник на бившия шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев. Преди да оглави СГС, Георги Колев ръководеше наказателната му колегия и бе заместник на Светлин Михайлов.

Да оглави Специализирания съд или да бъде назначена за председател на Софийски градски съд – това е дилемата, която Цветанов се кани да разреши с доверения си съдия – Янева-Манолева, съпругата на добрия му приятел, Илия Манолев.

Семейство Манолеви имаше щастието да отиде до Рим с министър-председателя Бойко Борисов и семейният им приятел Цветанов. Участник от тази екскурзия твърди, че само съдия Манолева влязла при Негово Светейшество папа Бенедикт XVI.

Коя е съдия Владимира Янева Янева-Манолева?

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Темата бе твърде скандална и бе дълго време в полезрението на ЕС.

Под заглавие: 20 депутати, 41 съдии, 32 - ма кметове и още 20 прокурори с неверни данъчни декларации, общо 174 висши държавни чиновници бяха подали неверни данъчни декларации, съобщи тогава шефът на Сметната палата Валери Димитров. сайтът „Фрог нюз” публикува пълният Списък на Сметната палата, където под номер

36 четем: Владимира Янева Янева – Манолева, Съдия СГС, Подала уведомление. Не е декларирала ипотека на апартамент с площ  107,25 кв.м. в гр. София за обезпечаване на банков кредит в размер на 50 000 евро.

Сред депутатите се открояваха имената на Борислав Ралчев, Васил Иванов - Лучано, Нихат Кабил, зам.- министър Нина Радева, Росен Владимиров, Фидел Беев, Юнал Тасим и зам. министър на културата Явор Милушев.

Сред магистратите преобладаваха имена на съдии и прокурори, най вече от провинцията. Седем следователи също бяха подали неточни данъчни декларации, както и един областен управител.

Специализирания съд или СГС ще иска Цветанов да оглави неговото протеже?

Наскоро се гласуваха промени в Закона за съдебната власт на първо четене, като 16 декември тази седмица в Комисията по правни въпроси в парламента, като първа точка в дневния ред е записано:

  1. Обсъждане на работен дoклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-169/29.10.2010) на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Това е същият този препъни камък за управляващото парламентарно мнозинство от ГЕРБ, който вече месеци не може да мине и да се приеме. Сам премиерът Бойко Борисов сподели в интервю с Екип 5 от 8 декември т. г. по темата:

Водещ: Това е така. Така беше в началото, но вие имате отстъпление, г-н Борисов. Аз имам усещането, че България губи битката с престъпността. Не кабинета, не МВР, не съдии, не прокуратура, всички ние. Вече като се стигне до последното освобождение, хората вече си казват: „Нищо не излезна от тази работа”.

Бойко Борисов: Затова, спасението е в специализирания съд и в понеделник всичките мерки, които и ЕК ги одобрява, и ги толерира, и в понеделник даже завчера, с Кристалина Георгиева се чухме, тя буквално ми каза: „Виж, моля ти се, проконтролирай следващия понеделник парламента да ги приеме така, както са внесени от МС, защото това се наблюдава в момента изключително силно в Брюксел”.

Въпросните промени в ЗСВ, структурен за съдебната система са внесени от Министерски съвет в парламента под № 002-01-78, на 10.09.2010 г. Ще се приемат ли промените така, както настоява еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева – времето ще покаже.

В момента ВСС е от 22-ама души, а не в пълния си 25-членен състав. Мнозинството в парламента държи две от местата от квотата си празни вече повече от година. Така е удобно за управляващите да се разграничават от решенията, които вземат тези представители на съдебната власт, за да могат после да бъдат хулени и обвинявани.

Мястото на председателя на ВАС, който е член на съвета по право ще се заеме от човек на Цветанов. В същото време ГЕРБ „притиска” магистратите с искане да бъдат проверени за принадлежност към спецслужбите на бившата Държавна сигурност, което би им дало или отнело достъп до класифицирана информация в пряката работа.

На финалната права преди гласуване за второ четене е проект, който предвижда създаването на специализиран съд, както и други структурни реформи в системата. Промените са своеобразен лост за натиск над членовете на съвета /половината от които са избрани от тройната коалиция/. ГЕРБ не е попълнил все още две места със свои хора в съвета засега, а с промените  и след промерка в ДАНС ще се прецезира според разбиранията на Цветанов, кой от магистратите да има допуск до класифицирана информация, и кой – не.

Оттук нататък дилемата е къде да сложи Цветанов своя човек - постоянна длъжност председател на СГС или да оглави бъдещия Специализиран съд? Като нека не забравяме, че Венецианската комисия не хареса идеята за Специализиран съд първоначално...

По закон съдебната власт е независима, но последното назначение във ВАС доказа, че има и политически сметки в кадровите решения. Един съдия може да е добър и принципен, неподкупен и далеч от политиката, но когато висш политик взема в ръце планирането кого и къде да се сложи – то тогава нещата придобиват подозрителен привкус.

Досега, за година и половина във властта, ГЕРБ показа, че все още важат приятелствата и близките отношения при отделни назначение на високи и добре платени постове.

В случай, че тази операция на вицепремиера и министър на вътрешните работи успее, то тогава никой няма да обвинява полицията и дознанието в нефелното събиране на доказателства, тъй като делата ще минават през съда по мед и масло.

-----------------------------------------

* Съпругът на Манолева също е с физкултурно образование като вицепремиера и министър на вътрешните работи, но това не му пречи да заема много добре платения пост на зам.-генерален директор на административна дейност в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Въпросният Цветанов приятел бе назначен на този пост, въпреки че няма грам опит и подходяща професионална квалификация за това.

Илия Манолев, според запознати с биографията му, е минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

Манолев има и две следдипломни квалификации: едната е с физкултурна тематика, а втората е в УНСС: „Международно икономическо сътрудничество”. Освен това Манолев има и удостоверения за професионална квалификация от ВИПОНД на МВР и НАТО.

Кой близки до Станишев и Симеон Борисов хора се върнаха в РВД на работа и без конкурси ще публикуваме в следващите дни.

 

Днес колеги от в. „Сега” написаха за „прочулото се с огромните си луксове Ръководство на въздушното движение” /РВД/. Поводът е, че вчера кабинетът поиска от някои държавни предприятия, които са успели да отчетат печалба, вноски в милиони за бюджета. Министърът на финансите Симеон Дянков не можа да каже нито кои, нито колко са тези фирми, нито точно каква сума ще влезе в бюджета. Държавните предприятия ще трябва да внесат в бюджета 50 на сто от печалбата си за 2008 г., след облагането с данъци, и по 35 на сто от резервите си.

Не съм привърженичка на пролетарската концепция всички да са равни и бедните да вземат от богатите, но тъй като става дума за „огромни луксове” на едно предприятие, ще се опитам да уточня за какви „луксове” иде реч.

Един от „огромните луксове” в РВД е, че служителите му умират млади, заболяват от изтощение и не доживяват до пенсия. Ще спомена имената на само трима от отишлите си без време: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Всеотдайни, посветили се на професията си мъже, отишли си без да дочакат пенсия, оставили семействата си, защото работата им е изключително много натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите в РВД са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа...

Откъде идват парите на РВД? Държавното предприятие събира пътни такси за аеронавигационно обслужване за използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.

Основните приходи на ДП РВД са от пътните такси, фактурирани и събрани от Евроконтрол, съгласно клаузите на Многостранното споразумение за пътните такси. Освен от пътните такси дейността на ДП РВД се финансира и от средства по кредити, лихви по депозити, помощи, дарения, обучение и квалификация и други услуги, свързани с предмета на дейност.

ДП РВД не получава финансиране от държавния бюджет. Набраните средства се разходват за издръжка на дейността на ДП РВД, за придобиване на активи, за дейности по търсене и спасяване, за повишаване на квалификацията и програми за подготовка на персонала, за програми за подобряване на националната система за аеронавигационно обслужване и за задължения по международни договори и др.

Република България е член на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ по силата на присъединяване към Чикагската конвенция.

Република България е член на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването /ЕВРОКОНТРОЛ/ от 1 юни 1997 г. ЕВРОКОНТРОЛ е създадена по силата на Международна конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплването, подписана през 1960 г. Република България се е присъединила към тази конвенция със закон за ратифицирането й, приет от 37-то Народно събрание на 30 януари 1997 г. Със същия закон е ратифицирано и Международното споразумение за пътните такси. ЕВРОКОНТРОЛ изпълнява задачи по осигуряване на безопасно аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства. В тази връзка ЕВРОКОНТРОЛ реализира Европейската програма за управление на въздушното движение /ЕАТМР/.

Дейностите в ДП РВД по осигуряване на безопасността на обслужваното въздушното движение, мерки за намаляване на риска от реализиране на авиационни събития, това са нещата, които имат най-висок приоритет, което е нормално за работещите в предприятието.

Тук трябва да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Това са правилата и изискванията на европейските партньори на РВД.

Срещу имуществото на ДП РВД не може да се насочва принудително изпълнение и за ДП РВД не може да се открива производство по несъстоятелност. Това е правило и не се нарушава.

Само едно не са предвидили от ЕВРОКОНТРОЛ – нареждането да се пълни държавният бюджет с пари от РВД. Според логиката на някои политици – държавният бюджет не финансира РВД, но РВД е „длъжно” да финансира гордостта на Симеон Дянков, за да е бюджетът ни в челната класация на бюджетите на други европейски държави. Така вместо реинвестиции за рехабилитация, обучение, нова апаратура, преквалификация, свързана с последните изисквания за безопасност на въздушното движение,  пари ще отидат за бюджетни харчове. Въпрос на гледна точка.

И още нещо за лукса в РВД, който стана повод да се подхвърлят неистини на журналисти. Още помня как служители от Министерство на транспорта и синдикалисти разказваха, как през м. февруари 2004 г., по време на почивка семейството на бившата вече депутатка Милена Милотинова, нейният съпруг, бившият областен управител на Перник, Димитър Колев вдига скандал, защото нямало кой да му сготви и предложи вечеря в столовата след 22 часа. Става дума за столовата на Учебно-възстановителната база в Банско на РВД, където би следвало да почиват диспечери, компютърни специалисти – главно служители на РВД.
Има и един друг пример с „огромен лукс на РВД”: това са: катастрофата на бившия министър на транспорта, Пламен Петров /сниман на яхтата в Монако - бел. Л. М./ с автомобил на РВД с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД на 8 април 2003 струва 6 000 поети от държавното предприятие. По тази катастрофа прокуратурата не се самосезира за проверка и обвинение.

Така се случи и с друга катастрофа на същия "състезател" с джип "Рейндж Роувър", където ремонтът на автомобила струваше 15 000.

Освен, че си е позволяваше да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, Пламен Петров ги зареждаше с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на „Петрол” и „Шел” – карти, които позволявали зареждането да става неограничено, както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си е позволявал да зарежда и друг скъп, каран от него автомобил - служебен мерцедес на известна фирма, която бе предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Тези примери са свързани с лукс, но нямат нищо общо със служителите на РВД, а както е традицията в китната ни родина – прокуратурата е в будна кома за безобразията на политици.

За служителите на РВД остава „луксът” да работят изключително професионално, компетентно, за да кацат самолетите, а да не се разбиват...

 

Съдийка поиска писмо от МВР, че не е роднина на Цветанов написа Елена Енчева във в. “Труд”. Всъщност въпросната съдийка е кандидат за поста председател на Софийски градски съд и се казва Владимира Янева Янева-Манолева. Тя не е роднина на Цветанов, нито пък МВР има в базата си данни кой на кого е кумувал, че да издава бележка. Янева-Манолева прекрасно знае, че заедно с нейния съпруг – Илия Манолев, са семейни приятели на МВР-министъра и евентуално назначение на Владимира Янева на поста председател на СГС ще е начин Цветанов да контролира този съд.

Другото любопитно около съдия Янева-Манолева е фактът, че петимата, издигнали единствения кандидат за председател на Върховния административен съд, Георги Колев са същите, които са гласували и за нея. А както вече стана дума в предишни публикации, Георги Колев е завършил право в Школата в Симеоново, мястото, дало висше образование на премиера Борисов. Освен това Колев е избор на депутат Искра Фидосова и МВР-министъра Цветанов, които засега са кадровиците на управляващата партия ГЕРБ.

Преди две седмици, сайтът “Хроники” бе единствената медия в страната, която прогнозира, че вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов е на път да сложи ръка на съда! Днес това е на път да се случи - в редица медии излезе като официална информация, че на първо място сред кандидатите за председател на Софийски градски съд е името на съдия Владимира Янева Янева-Манолева, човекът на Цветанов!

Сайтът “Хроники” няма нищо против съдия Янева-Манолева, нито спорим, че е възможно тя да притежава професионализъм и качества да заеме тази длъжност, но има факти, които смущават.

В студиото на предаването “Нека говорят”, премиерът Бойко Борисов обясни своята теза за това, дали близки на хора от властта трябва да се ползват с протекции. Той сподели с водещия Росен Петров следното за своята сестра:

Бойко Борисов:... Аз съм най-лош за близките ми хора. Просто, съжалявам, че така, но ... Ето и самият факт. Тя си е най-обикновен доктор. Занимава се с такива малки бебета, като се родят. Микропедиатър, мисля, че се казва. Цяла нощ обикаля по къщите, я викат. Даже, на Пламен Юруков, когато беше на СДС шеф и опонент, се оказа, че тя му гледа и двете деца, ги консултира вече и на голяма възраст като са станали. В смисъл, те са на 10-12-14 години, не си спомням на колко. Рядко работлива. И самият факт, че би могла да отиде и в Министерството на здравеопазването. Заслужава го. на 54-55 години е. Но не отива. Дори и когато я бяха писали да отиде командировка някъде, аз я спрях. Казах, како, ако искаш ще ти дам пари и аз, и ти ще си събереш и ще отидеш на екскурзия. Не искам заради едно такова нещо да ти създадат проблем. И факт е, че си сто и там.

Но това е виждането на Борисов за собствената му сестра, а тук иде реч на съпруга на близък приятел на Цветан Цветанов – Илия Манолев, който е съпруг на първата кандидатка за председател на Софийски градски съд – Владимира Янева, Янева Манолева.

Преди две седмици, след като излезе разследването на “Хроники” за опита на Цветанов да сложи ръка на съда, уреждайки назначението на Владимира Янева-Манолева за председател на СГС, източници от РВД, където съпругът на съдия Янева-Манолева, Илия Манолев заема поста на зам.-генерален директор съобщиха, че Манолев е бил бесен на публикацията!

Софийски градски съд е важен в съдебната система,

тъй като там се гледат най-тежките дела от Наказателната колегия, а освен това се решават и споровете между фирми.

Ще припомня, че съдия Владимира Янева, Янева – Манолева бе сред споменатите кандидати за поста председател на Софийски градски съд, освободен от училия в Полицейската академия в Симеоново право, Георги Колев. Докато Колев получи назначението си във Върховния административен съд, Манолева бе държана в сянка, като коз на Цветанов за бъдещо назначение в Софийски градски съд.

Не е ясно дали премиерът Бойко Борисов е наясно, но семейство Манолеви го придружаваха по време на воаяжа му до Рим, като Янева-Манолева даже влезе да целуне ръка на Негово Светейшество, папа Бенедикт XVI.

Съдия Янева-Манолева не може да се оплаче, че не й върви в кариерата.

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Сред тези трима съдии бе въпросната съпруга на Цветан Цветановия приятел, Илия Манолев – Владимира. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система – без да обявява конкурс и да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, приети току що.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Тези назначения бяха в полезрението на Европейския съюз дълго време поради появилото се недоволство в средите на магистрати. Т. е. като погледнем годината на това назначение на съдия Янева-Манолева, вътрешният министър и кадровик на ГЕРБ, Цветан Цветанов няма как да е недоволен от мандата на Тройната коалиция и случващото се в съда.

Втория факт, който бележи биографияа на съдия Янева-Манолева е следният: Сметната палата публикува списък на политици, съдии, прокурори, кметове за попълнени невярно данъчни декларации. На 36 позиция в този списък е името на Цветан Цветановото протеже за оглавяване на СГС – съдия Владимира Янева-Манолева. Нищо лично, но подобен документ на Сметната палата е официален и няма как да бъде пренебрегнат!

Ако номерът за назначение на съдия Владимира Янева-Манолева в СГС не мине, Цветанов си е подготвил и резервен вариант: остава Специализираният съд, където съдия Янева-Манолева също може да бъде полезна на семейния приятел и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов.

В случай, че планът на вицепремиера и министър на вътрешните работи се осъществи, и негов човек успее да стане важен фактор в Наказателната колегия на съда, то и на децата е ясно, че тогава никой няма да обвинява полицията и дознанието в нефелното събиране на доказателства, тъй като делата ще минават през съда по мед и масло.

Дали нещата се случват така, както прогнозирахме?

Ще припомня, че съпругът на съдия Янева-Манолева, който е с физкултурно образование като вицепремиера и министър на вътрешните работи, заема много добре платения пост на зам.-генерален директор по административната дейност в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Защо не?

Илия Манолев, според запознати е минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

И сега да изпълним едно старо обещание на “Хроники” за кадровата политика в РВД и то в навечерието на изборите

Още с встъпването си в длъжност, министърът на транспорта Александър Цветков обеща да сложи ред в ДП “РВД” и месеци след като се съставен кабинета “Борисов” уволни генералния директор на РВД, Емануил Радев, и заместникът му по техническата дейност Михаил Михов /близък с депутата социалист Атанас Мерджанов/.

Самият министър даде интервю по темата:

- Преди време назначихте проверка в РВД, какви изводи направи тя?

- Известно е, че в РВД се изплащат високи възнаграждения, това не е случайно - начинът на финансиране в това дружество е по-особен, тъй като то се издържа от таксите на авиопревозвачите. Затова си и позволяват високи заплати, още повече, че спецификата на работата изисква много висококвалифицирани кадри. Но проблемът е, че използвайки тези условия, на много постове там са назначени хора, които нямат нищо общо с основния предмет на дейност на това дружество и са назначени там без необходимата квалификация и без да са полезни за дружеството.

Освен това са направени някои разходи, които са недопустими. Например твърде голям брой закупени нови автомобили, без в същото време да се отделят средства за техническото оборудване за основната дейност. Представете си - предлагат за купуване столове на цена, която лично мен ме озадачи - по 4000 лв. бройката. Това е абсолютно разхищение, което не мога да допусна. Така че одитният доклад и тези констатирани нарушения са причината за отстраняването на предишния шеф на дружеството Емануил Радев.

Направена бе проверка и излезлият от нея одитен доклад установиха, че по време на мандата на Емануил Радев са били направени недопустими разходи - купувани са били твърде много нови автомобили, а не са отделяни средства за техническо оборудване, необходимо за основната дейност. Наред с това капиталовата програма на предприятието за първите десет месеца на 2009-а е била изпълнена под 7 на сто.

Странно и необяснимо тогава е защо пак и с благословията на Александър Цветков, новият генерален директор Диян Динев, върна на работа уволнените Е. Радев и М. Михов, без конкурс и на постояннен договор. Тук ще вметна, че съпругата на Радев - Даниела Радева, също се труди в РВД, като за да стане това възможно, в длъжностната й характеристика не е вписано изискването на висше образование - каквото тя няма?!

Цяла година и половина ГЕРБ проглуши ушите на гражданството как мрази тройната коалиция и по-конкретно всеки свързан с бившият премиер Сергей Станишев, а тези “силни” чувства на управляващите отекнаха и в Брюксел, където вече е прехвърлен на работа човекът на социалистите Емануил Радев, като предстои и съпругата му скоро да го последва.

РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати – заяви преди време министърът на транспорта Александър Цветков, човекът, който върши лично това, от което се възмущава. Дружеството акумулира сериозни суми и е в най-добро финансово състояние, така че може да си го позволи. За съжаление, кадровата политика през последните години довежда дотам, че в РВД хората, които не разбират от дейността, са повече от тези, които разбират.

Миналата година министър Александър Цветков заяви пред в. "Банкер": "Проверяваме имало ли е злоупотреби и в РВД". Днес, година по-късно мога да му припомня, че злоупотребите в РВД, могат да се свържат главно с неговото име, тъй като той, си позволи волността да назначи личния си шофьор Йордан Кикарин на работа в РВД.

Кадровите закачки на министъра Цветков бяха наскоро тема на в. "Банкер"

Освен публикуваното в седмичника, и други документи от Министерство на транспорта извадиха на показ една от най-ярките кадрови закачки на Цветков и тя е, че личният му шофьор се води на работа в РВД, без да е стъпвал там и никой от служителите на ДП РВД не го познава.

Как един шофьор, който носи покупките и се грижи за децата на министър Александър Цветков и успява да работи като:

  • технически сътрудник в ремонт и изграждане на пътна инфраструктура в Столична община от октомври 2007 до август 2009 г.;
  • заема длъжността "главен специалист" в Дирекция "Стопанска дейност и управление на собствеността" без конкурс от септември 2009 г.;
  • шофьор в МТИТС;
  • председател на Комисия, назначен със заповед на министър Александър Цветков, показана по-долу - РД от 14 - 6/8 януари 2010 г.;
  • "младши специалист" в ДП РВД от 28.12.2009 г., в отдел "Помощни и обслужващи дейности", със заплата само с 10% по-малка от тази на генералния директор на РВД и с финансови екстри, като: талони за безплатна храна на стойност 400 лв. месечно, бензин, около 150 лв. месечно, пари за закупуване на официално облекло, с цел поддържане на добър външен вид - веднъж годишно.

С една дума персоналният шофьор на Александър Цветков, Йордан Кикарин, когото някои наричат шеговито детегледачката на министъра взема далеч повече пари месечно от премиера Бойко Борисов! И то със знанието, подкрепата и протекциите на министъра на транспорта!

Две от назначенията на Кикарин министър Цветков е "застъпил" като цял месец от 28 декември 2009 г. до 8 януари 2010 г. Йордан Кикарин се е водил и "младши специалист" /неизвестно по какво - бел. Л. М./ в РВД, и  председател на Комисия за участие в процедура за възлагане на малка обществена поръчка.

Въпреки назначенията, служители от министерство на транспорта споделиха, че Кикарин най-често седи в приемната на министър Цветков, минава в ДП РВД, за да си вземе купоните за храна веднъж месечно, тъй като там няма работно място, нито пък ходи всеки ден на работа!

Според публикуваното във в-к Банкер в началото на септември, “специалистът” Кикарин си позволява даже, от служебния факс на министъра на транспорта да изпрати молбата си до настоящия генерален директор на ДП РВД, Диян Динев, с която иска да му бъде издадено удостоверение за месечната му заплата за периода от м. декември 2009 до м. юли 2010 г.! И то при положение, че за този период не е регистрирано от електронната система на РВД да е влизал или излизал от предприятието, "работейки" в него!

Най-скандален е случаят, в който Кикарин прибира и допълнително трудово възнаграждение със заплатата си от РВД за м. юли 2010 г.! Това допълнително трудово възнаграждение е било раздадено на работниците и служителите в РВД, във връзка с Колективен трудов договор в чл. 43, ал. 1, в който е посочено: "При отчетено стабилно финансово състояние на предприятието към края на първото полугодие на текущата година, РАБОТОДАТЕЛЯТ изплаща еднократно допълнително възнаграждение на работниците и служителите в размер до стойността на съответния коефициент единица, посочен във ВПРЗ /Вътрешни правила за работни заплати/.

От написаното дотук става ясно, следното: шофьорът на министъра от кметството, Йордан Кикарин е ръкоположен за "специалист" в РВД, и в същото време е "младши специалист" и председател на Комисия в МТИТС! Член на Комисия, докато работи в ДП РВД  на трудов договор, и докато е шофьор в МТИТС! Нещо като бюрократичен Шива, творение на Ал. Цветков! И същият този шофьор, младши специлист, председател на Комисия не е шофьорът, който трябва да кара министъра!

След публикацията във в. “Банкер” по лично разпореждане на министъра на транспорта са били уволнени хора, заподозрени, че имат нещо общо с публикацията. И тук отново се появява името на приятеля на Цветан Цветанов - Илия Манолев. Манолев се е позовал на разпореждането на Цветков да уволни определените служители, въпреки безспорните им професионални качества заради съмнения, че стоят зад публикацията в “Банкер” – нещо, което не отговаря на истината. Тази саморазправа е в разрез с твърденията на премиера Борисов, че на ГЕРБ са нужни млади, образовани хора, и че неговото правителство не проявява към хората реваншизъм като ги гони на улицата – само заради евентуални подозрения, че са съпричастни за някаква публикация...

Що се отнася до семействеността и заканата на министър Цветков, че ще я ликвидира в траспортните предприятия, явно твърденията му са нищо повече от откровени лъжи. В РВД работи съпругата на доверения човек на социалистите, Емануил Радев, Там работи и Венета - съпругата на главен комисар и шеф на ГД БОП, Станимир Флоров, там работи и без никаква основателна причина и личният му шофьор Йордан Кикарин, дъщерята на секретарката на министър Цветков – Теодора Николова. Връх в назначенията на Цветков, освен Кикарин, е и уреждането на приятеля на министър Цветан Цветанов – Илия Манолев, както вече споменах, съпруг на кандидатката за поста председател на СГС, Владимира Янева-Манолева.

Задават се избори...

Предизборно ГЕРБ ще има шанса още веднъж да смени генералния директор на РВД. Всеки момент се очаква се настоящият генерален директор Диян Динев на РВД да отпътува за Европа, съобщиха преди две месеца от Министерство на транспорта. Там той щял да заеме най-късно до м. февруари висок пост в Евроконтрол. Динев е протеже на бившия генерален директор на РВД, Цветан Дилов, който откакто ГЕРБ са на власт, кадрува в предприятието по връщането на хора на социалистите и царедворците на работа.

В този смисъл е интересно, кого ще назначи транспортният мчинистър Александър Цветков на този пост, след като и децата знаят, че от РВД властта може да точи милиони безконтролно и безнаказано, както това стори министърът на финасите Симеон Дянков, за да си стъкми бюджетния дефицит.

Задават се избори - за пред Европа трябва да сме челници с осъдителни присъди, а бюджетният дефицит трябва да бъде малък, за да не отнесем наказание от Европейската комисия.

Малцина българи са наясно какво става зад кулисите на властта: приятели и съпругите им получават важни постове. В друг ресор трябва да е сигурно, че ГЕРБ ще може да взема пари, по почина на министър Дянков.

И ако все още се намира някой да твърди, че ГЕРБ били против социалистите - не му вярвайте! Царедворци и социалисти се връщат на работа, без конкурси и на постоянни договори!

Децата на хора, дръзнали да критикуват властта биват изхвърлени на улицата, за да няма критики, а само хвалебствия!

Нищо ново под слънцето.

 

Пореден сериозен инцидент в БДЖ, докато министърът на транспорта събира журналисти и ги черпи за сметка на РВД във ведомствената станция на предприятието в Банско, докато им раздипля как ще прави бизнескласа във влаковите композиции на БДЖ!

Тази сутрин в района на гара Драгоил, два влака са се сблъскали челно. Тежко са пострадали машинистите, от пътниците бе съобщено за 13 души пострадали. Към мястото на катастрофата са изпратени линейки и екипи на „Гражданска защита”. Министерство на здравеопазването съобщи за 15 души пострадали от инцидента, а два часа по-късно цифрата нарасна на над 25 ранени!

Пътниците са били накарани да слязат от композицията и са стояли на дъжда и в студа, като им е било казано, че ще е добре да си извикат близки, които да ги транспортират! За пострадалите, особено за тези с фрактури и открити рани е било съобщено, че ще има линейки!

В същото време министърът е обяснил пред журналисти, че е организирано извозването на пътниците със съдействието на Гранична полиция до гара Драгоман. Всички пътници са превозени към гара Драгоман, а от там се извозват с автобус към София, който е на БДЖ", каза още Цветков, ксоето бе опровергано от потърпевши в обедната емисия "Новини" на bTV.

По първоначални данни инцидентът е станал около 07.50 часа когато идващ влак от Сърбия, Белград-София тръгнал от Калотина-запад, на излизане от гара Драгоил, на изходния сигнал се е ударил в служебен влак, който вози всяка сутрин служители от Драгоман. От първоначалните обяснения на жпслужители от гара Драгоил стана ясно, че служебният влак е бил намалил скоростта и почти спрял, като всъщност скоростта на сблъсъка е останала единствено тази, на движещия се насрещен влак от Белград.

БНР, „Хоризонт” съобщи, че пострадалите са с различна степен на травматични увреждания и по първоначални данни са без опасност за живота. Осигурен е зелен коридор за транспортирането им в лечебни заведения в София. Част от тях са получили необходимата помощ на мястото на инцидента и във филиала на Спешна медицинска помощ в Сливница.

До 10.30 часа в Спешното приемно отделение на УМБАЛСМ „Пирогов” са постъпили 22 души, пострадали при влаковата катастрофа край гара Драгоил със сравнително леки наранявания на крайниците и главата. Между ранените е и машинистът на сръбския влак. Спешните екипи са извършили обстойни прегледи и изследвания.

Шестима от пострадалите пътници са транспортирани и приети във ВМА, други от пострадалите палучават медицинска помощ във филиала на Спешна помощ в Сливница.

90 души са пътували в международния влак Белград – София, който се сблъска челно със служебен пътнически влак с един вагон на БДЖ, са съобщили за Агенция „Фокус” от БДЖ.

Същият източник е информирал агенцията, че няма данни колко са пътувалите служители в машината на БДЖ. На мястото на инцидента е заминал веднага изпълнителният директор на компанията Пенчо Попов. Уточнено бе, че сред 90-те пътници в международния влак има чешка група.

Обещано бе във включване на живо в сутрешното предаване на bTV „Тази сутрин”, че ще бъде осигурено извозването с автобуси на пътниците на международния влак до София.

По първоначални данни, ударът между влаковете е бил със скорост 50 км в час.

Това е втори инцидент в разстояние на няколко дни, който се случва с БДЖ. Преди два дни, в. „Труд” в кореспонденция на Теменужка Йоцова съобщи, че четирима ревизори на вагони от жп гарата в Мездра са предотвратили обгазяване и евентуална експлозия с непредвидими последствия в железничарския град!

Инцидентът е станал около 8 ч в петък, 1 октомври. По време на рутинна проверка на влакова композиция ревизорите Стефан Йорданов, Владимир Вълков, Ангел Вутов и Венцислав Кънчев забелязват, че има изтичане на газ от 2 вагона от товарния влак. Железничари първо усетили миризмата, после чули и леко свистене. Те незабавно алармирали Транспортна полиция, “Бърза помощ”, Гражданска защита и пожарната. Рискът от инцидент бил още по-голям, защото цистерните, които изпускали газ, се намирали само през един коловоз от интензивно използваните от пътнически влакове перони. Дори случайно хвърлен фас през прозореца на преминаващ влак можел да вдигне във въздуха и гарата, и част от центъра на Мездра. Можело да има и жертви - по това време през гарата преминават 2 експреса от и за София, както и бързият влак от Видин към столицата. Това била причината районът веднага да бъде отцепен. При изключителни мерки за сигурност цистерните с пропан-бутан били извадени от товарната композиция и преместени на 19-и глух коловоз.

"Труд" съобщи и за друга жестока жп катастрофа на 25 септември, при която дерайлира товарен влак със скрап в Полски Тръмбеш и блокира жп трафика между Русе и Горна Оряховица. Инцидентът станал, докато композицията влизала в жп гарата в града. Локомотивът, движещ се от Русе към Перник, бил с 15 вагона, като част от тях били натоварени със скрап. След завой три от вагоните изхвръкнали от релсите, преобърнали се и тонове желязо се изсипали върху линиите.

Служители от гара Драгоил и източници от Министерство на транспорта съобщиха за „Хроники”, че трети влак е преминал преди инцидента без разрешение и имало вече версия, че именно той предизвикал объркване в системата на управление. Единият от двата катастрофирали влака е бил предупреден секунди преди катастрофата за опасността и е успял да намали максимално и спре, поради което ударът не е бил фатално силен. Министър Цветков призна съобщеното от неговите подопечни от министерството в интервю за „Преди всички” по „Хоризонт”, но не пропусна да омаловажи инцидинта, като обясни, че "за щастие нямало загинали"?!

Това изявление на министър Цветков напълно кореспондира с публикуваното на сайта на подопечното му министерство съобщение:

Министър Цветков представи телефон за безплатни съвети на пострадали при катастрофи.

В обедната си емисия bTV излъчи репортаж, от който бе видно, че министърът на транспорта Александър Цветков е употребил случилото се за PR-акция, а не в интерес и оказване на помощ на пострадалите пътници.

Сред пострадалите, по данни на телевизията е имало хора с фрактури и само случайно преминаващи автомобили и човешкото милосърдие ги е спасило да не висят на пътя в студа и дъжда. Група деца от Габрово, които са се връщали от Чехия са се били събудили и това, според разказа на пътничка ги е спасило да не изпопадат при удара.

Част от пътниците от катастрофиралия влак са били посрещнати от екип на bTV, една от жените, която е пътувала във влака разказа: "Ние бяхме в трето купе, с мен пътуваха петима сръбски студенти, които учат в София и Велико Търново..., В момента на удара единият студент извика: "Краката ми отидоха!" и започна да пищи силно! Виждам, че по мен тече кръв, много се уплаших, една врата беше паднала и затиснала едно момиче... казаха да излезем на шосето и започнаха да извозват тежко ранените, а ние стояхме под дъжда. Такъв дъжд валеше и дойде един служебен бус и началника на митницата... И ние питаме: Защо трябва да чакаме толкова, да влизаме навътре да не ни вали дъжда, и той тогава: "Вие да се радвате, че съм ви отпуснал моя служебен бус!" /като че ли го е донесъл от къщи!/, за да се придвижите, защото няма превоз!"

Репортерът на bTV е оставил пътниците чакащи, на Централна гара, някой да им осигури транспорт за родните места и крайните точки на пътуване, които така и не са успели да стигнат.

Тук му е мястото да спомена друга безумна инициатива на министъра на транспорта, показана в сайта на министерството му:

Министър Цветков разпореди в гарите и влаковете да бъдат поставени плакати за безплатните консултации за жертви на катастрофи

Преди време в печата се появиха публикации, че министър Александър Цветков е разследван от ДАНС - вицепремиерът Цветан Цветанов замълча и не коментира съобщенията, а премиерът Бойко Борисов не отрече, че проверяват Цветков.

Защо министърът на транспорта се хързулна по мотото на Надежда Михайлова да храни журналисти, защо си позволява да го прави на чужда сметка – РВД е държавно предприятие, но не взема и стотинка от бюджета, както и трябва ли да поставят камери, които да снимат и Александър Цветков какви ги върши в битността си на министър на транспорта – от днес започваме да публикуваме факти и документи, за да покажем на премиера Бойко Борисов, че правилно е поискал да разследват министър Александър Цветков от ДАНС, и че има неща, които даже и министър-председателят не знае за своя подопечен, тъй като Цветков ги върши зад гърба му!

Ще започнем с факта, че на сметка на държавно предприятие РВД /единственото, което не взема и стотинка от бюджета, поради специалния си статут -бел. Л. М./, министър Цветков си е спретнал Семинар за обсъждане на проблемите на транспорта, с журналисти и своите подчинени - зам.-министър Камен Кичев или продавачът на самолетни билети, както го наричат на галено в министерството на името на предишната му дейност, зам-министър на транспорта, Ивайло Московски, с ресор - информационни технологии и съобщенията, европейски програми и проекти, и евроатлантическо сътрудничество и Първан Русинов, заместник - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с ресор информационни технологии и съобщения.

Станцията на РВД в Банско, както неведнъж съм писала е за рехабилитация на работещите в РВД и там храната и спането не се плащат!

Това се ползваше по откат от един предишен министър, човек на Симеон Борисов, наречен Пламен Петров, който освен, че прекарваше времето си в трошене на скъпи автомобили на РВД, които никога не плащаше, водеше в Банско и когото свари, а и уреждаше "царски" приближени да спят, почиват и ядат на корем, в Банско, барабар със съпруги, деца, де що е челяд...

Та след като обсъди Цветков с журналисти проблемите на транспорта, продължиха влаковите инциденти, и едва ли скоро ще спрат!

Цял ден шефове от Министерство на транспорта и БДЖ повтаряха като мантра, че сблъсъкът е в резултат на човешка грешка. И вечерта, когато гражданството вече бе подготвено се появи официална информация за трима уволнени във връзка с катастрофата.
Министърът остана и му бе уредено сутрешно гостуване в предаването на bTV "Тази сутрин"!

Четете още:

Горя пътническия влак София-Бургас – никой не го съобщи!

Министърът на транспорта – министър на криеницата

Руски туристи това лято? Само през крив макарон

 

 

Палежи, физически удари, нарязване на гуми, запалени български камиони, чупене на стъкла, огледала, фарове. Зачестиха случаите на нападения над български шофьори, които преминават през Гърция в района на пристанищата Игуменица и Пирея, както и в участъци в района на Атина. Няма ден без насилствено задържане на водачи, заплахи за физическа саморазправа, палежи на тежкотоварни превозни средства, нарушаване на целостта на товарите, блокада на пътищата от гръцките стачници!

Пловдивски превозвачи вече отказват да пътуват до Гърция. Гръцката полиция не прави нищо за това, което се случва с нашите шофьори в Гърция. Това каза пред журналисти Илиян Филипов, собственик на голяма транспортана фирма по време на провелата в Пловдив среща между на министъра на транспорта Александър Цветков и засегнатите от действията на гръцките стачници шофьори, предаде репортер на радио “Фокус” - Пловдив. По думите на собственика на фирмата гърците мародерстват с българските шофьори, заплашват ги и така са подложени на постоянен стрес по време на работа. Филипов каза още, че вече е получил няколко отказа от свои служители да пътуват до Гърция с камионите си, тъй като камионите им продължават да се спират от стачкуващите гърци и не се знае кога ще бъдат пуснати. Гърците отварят товарните помещения на камионите, влизат вътре, а отговорността е изцяло на нашите шофьори, допълни собственикът на пловдивската фирма. Той каза, че не могат да си позволят да спрат тези превози, тъй като над 600 души ще останат без работа.

А министър Цветков? Той си наместил очилцата, гледайки разбиращо и толкова! За такова министерстване вески е готов да бъде с неговата заплата!

Министърът пристигна в Пловдив, за да се срещне с български превозвачи, които претърпяха загуби вследствие на нападенията над техни камиони на гръцка територия. На срещата присъстваха и представители на Българският съюз на товарни превозвачи. По време на срещата български превозвачи обявиха, че има още случаи на пострадали в Гърция български превозвачи.

Представител на пазарджишка фирма се оплака, че има един опожарен товарен автомобил и редица случаи на нападнати шофьори от пазарджишки фирми.

Министър Цветков коментира, че е притеснен от действията на гръцките превозвачи. Според него, явно българските им колеги са най-сериозната им конкуренция. Предстои либералиция в Гърция и очевидно това силно притеснява гръцките превозвачи, но те не бива да пренебрегват основните правила в Европейския съюз. Видно е, че в Гърция не са свикнали с европейското поведение, въпреки са членове на съюза преди нас, коментира още транспортният министър и изрази притеснение, че напрежението може да ескалира. Министърът на транспорта Александър Цветков обяви още, че ще поиска среща с гръцкия консул.

Той е слушал превозвачите, кимал разбиращо с глава, коментирал, че е притеснен от действията на гръцките превозвачи, че не се държат като европейци! Това вероятно е голямо постижение на превозвачите – да запознаят министъра със събития, които са известни още от зимата и които започнаха отново преди пет дена! Сега, след пет дена той щял да потърси гръцкия консул! И като го намери какво? Консулът ще уреди нещата?

Или консулът ще отиде при гърците, за да говори с тях да бъдат европейци? А стачниците щели да пратят пари и обезщетения на българските си колеги може би?

Или заплатата на този министър на транспорта, политик от общинарски тип, ще остане невзета заради несправяне с работата? Както се случи с проф. Борисова?

Забил се е човекът в автопрегледите и даването на шофьорски книжки, камери ще слага, за да стресне корумпираните и повтарящите се проблеми на превозвачите не са му първа грижа!

Българският съюз на товарните превозвачи вече поиска помощ от държавата заради нападенията срещу български камиони на територията на Гърция.

"Сериозно сме обезпокоени от факта, че гръцките превозвачи изливат стачните си вълнения като нанасят сериозни щети на български автомобили, в това число палежи, физически удари, нарязване на гуми, чупене на стъкла, огледала, фарове. Зачестиха случаите на нападения над български шофьори, които преминават през Гърция в района на пристанищата Игуменица и Пирея, както и в участъци в района на Атина", се посочва в писмото на браншовата организация.

От съюза съобщиха, че възнамеряват да инициират протестен поход към всички КПП към Гърция, в знак на съпричастност с пострадалите български превозвачи и останалите "потърпевши от безчинствата на стачниците и безхаберието на гръцката държава".

Единствената институция, която реагира адекватно на това писмо и съобщенията за нападения над български шофьори в съседна Гърция бе Министерство на външните работи! Той изпрати нота до Посолството на Република Гърция в София нота, в която българската страна изразява дълбоката си загриженост във връзка със зачестилите напоследък инциденти с български камиони и техните водачи, извършващи превози на територията на Гърция. В нотата бе отбелязано, че формите на протест, които нарушават фундаментални права и свободи на други граждани на ЕС и засягат основополагащите принципи на Свободния пазар на Общността, са неприемливи.

МВнР настоя за незабавна намеса на гръцката полиция, която да предотврати актовете на посегателства срещу личността и имуществото на българските превозвачи.

Българската страна изрази категоричното си несъгласие с подобни действия и заяви, че подобно поведение от страна на гръцките граждани е недопустимо. „Настояваме гръцките власти да предприемат необходимите действия за справяне с изключително усложнената обстановка”, се посочва още в нотата.

  • На български камиони беше попречено да товарят на пристанището в Пирея;
  • Шест български ТИР-а се опитаха да товарят и разтоварят контейнери със стоки на пристанището, но стачкуващите заградиха пътя и камионите се оттеглиха;
  • Инцидент с български ТИР в Гърция е станал на пътя Тива-Мандра. По средата на пътя Тива-Мандра камионът е спрян от група стачници. Шофьорът е обяснил, че камионът е празен, но две от гумите му са били пробити с шило от един от стачниците;
  • Има камиони, които са замеряни с яйца, а два камиона са били запалени;
  • Щетите от запалените български камиони на изоставена бензиностанция край гръцкото село Рицона са шест хиляди лева за всеки един. При форсмажорни обстоятелства, каквито са стачките, застрахователните компании не покриват разходите по щетите;
  • В района на Благоевград фирмите, които поставят стъкла казват, че за една седмица са минали 30 – 40 товарни автомобили със счупени предни стъкла;
  • В Гърция са завардени кръстовищата, дупчат гуми на камиони, режат брезенти, хвърлят камъни по кабините и нараняват и шофьорите, изземат разрешителни, влизат при товарите, късат пломби;
  • Ако се използват алтернативни маршрути – загубите за българските превозвачи са 50-60 000 евро седмично;
  • Често стачниците по пътищата в Гърция са пияни, гневни, агресивни, а полицията стои и гледа безучастно нападенията над българите;
  • Министерство на транспорта е уведомено за случаите с инциденти с български превозвачи в Гърция, каза пред Агенция “Фокус” Миролюб Столарски, председател на Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ);
  • Столарски заяви, че ще се иска проблемите на българските превозвачи да бъдат поставени и пред ЕК;
  • Конвой от 25 ТИР-а в района на 50-я км на магистралата Атина-Ламия е бил спрян отново от стачкуващи, които са стреляли с карабина и са повредили така два от ТИР-овете, за които не се споменава с каква регистрация са и дали сред тях има български, че се е наложило да бъдат премествани със специална техника от магистралата;

29 септември, БНТ, „Денят започва”:

Водещ: Ние вчера се свързахме с говорителя на гръцката полиция Танасис Кокалякис. Ето какво каза той по този въпрос:

Танасис Кокалякис: Точен брой на случаите с насилие над български шофьори на ТИР-ове и нападения над товарни автомобили не мога да ви дам. Това са инциденти, които достигат до полицията, само ако са получени сигнали от шофьорите.

Репортер: Как върви разследването на последния случай на нападнат български шофьор в Кавала?

Танасис Кокалякис: Издирват се още четирима души по случая. Когато сме се натъквали на такива ситуации, където е упражнявано насилие, винаги сме се намесвали, оттам нататък обаче пътищата на Гърция са много, няма полиция абсолютно навсякъде, за да контролира до най-малката подробност какво се случва по пътищата, къде може да има хора, които изведнъж и по свои подбуди започват да хвърлят камъни и други предмети срещу камионите. И тук не става въпрос само за камионите с българска регистрация, а за ТИР-ове, които според стачниците извършват саботаж на стачните им действия...

Често полицаите не реагират и се обръщат с гръб, за да не виждат нападенията, тъй като по места имат и роднински връзки със стачкуващите.

И така: Миролюб Столарски, председател на Асоциацията на сдруженията в автомобилния транспорт уведомява Минстерство на транспорта, Министерството на транспорта уведомява от своя страна Министерство на външните работи, което пък пуска нота до гърците.

А кой и кога уведоми Брюксел за случващото се?

След като еврокомисарите се „разтревожиха” за накърнените права на цигани да пътуват – дали този път ще се трогнат от нападания над превозвачи, които си изкарват хляба почтено?

И какво се случва със свободната търговия, свободното придвижване на хора и стоки?

Българският превозвач е един от най-конкурентоспособните в ЕС, това значи ли, че германските и испанските превозвачи трябва да чупят камионите и да блокират пътищата? Гърция е единствената държава в ЕС, която не допуска чужди превозвачи на своята територия да се регистрират и да работят.

За разлика от Гърция, в България има регистрирани гърци фирми и никой не ги напада и наранява...

Държавата се грижела за българите, които са в беда зад граница – твърдеше премиерът Борисов. Тогава що ще министърът му на транспорта тук и още не е заминал по пътищата на гърция, та да види с очите си какво се случва с транспортните фирми и превозвачите?

Е, може някой да му забие шамар в мелетата по пътищата, но нали е министър? Ще се оплаче, ще стане скандал, че може, и нападенията да спрат?

А от България и баба знае да прави срещи и да слуша, кимайки разбиращо, зад очилцата!

Но какво да очакват хората от транспортния министър, след като направи за свой заместник един продавач на самолетни билети?

Какво да очаква човек от този министър, след като говори на границата на лъжата при уволнението на генералния директор на РВД, и то толкова далеч от истината говори, че новият генерален отрече твърденията на министър Цветков за причините за тази смяна!

Още за министъра на транспорта от общинска величина...

И как не спазва разпорежданията на своя началник, министър-председателя Бойко Борисов очаквайте по-късно! Както би казала баба ми: той работи, за да нарушава заповедите на премиера, заплаа получава даже за това!

Очаквайте подробности!

 

Забавени с месеци плащания, отложени плащания, нерегламентирани местения на различни парични средства от една сметка в друга, рекет на фирми за дължими пари по вече свършена работа – дълъг е списъкът от хватки, с които министърът на финансите Симеон Дянков лавираше, за да демонстрира пред ЕК и премиера Борисов, че всичко с финансите на държавата е наред! Въпреки това нещата стигнаха до актуализация на бюджет 2010 г. - до неплатени десетки и по няколко стотици милиони, прибиране на рекет от фирми, на които държавата дължи пари за свършена работа.

Министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова извърши „грях” като разкри, че екипът на дянков с месеци бави определянето на цените на различните клинични пътеки, за да може реално да започне реформата в здравеопазването. И по тази причина тя бе уволнена! Цените все още не са направени...

В първия Бюджет 2010, който Дянков написа през живота си липсваха: антикризисни мерки на правителството „Борисов” със средства за преодоляването им, и механизми за покриване на дупката от някакви два милиарда, които били по договори от старата власт, според твърдения на кабинета „Борисов”?

Всъщност такива договори така и не бяха открити, но бяха обявени чак няколко месеца след влизането и приема на бюджет 2010... Договори, които никой не видя, договори, плащането по които не беше заложено в Бюджет 2010 – т. е. нямаше как от тях да се е отворила дупка в бюджета!

Една от „гениалните” идеи на Дянков бе да „отвори очите на премиера Борисов, как ръководител полетите в РВД получавали високи заплати!

Интригата РВД

Министър Симеон Дянков направи интригата, като наля масло в огъня за в пъти по-високи заплати, защото от РВД не искаха да му подарят значителна част от печалбата! И то след като за РВД това е противозаконно, а пък и вече печалбата му беше обложена веднъж с данъци както си му е редът!

Вярно е – заплатите на ръководителите на полети са по-високи от премиерската, но статутът на РВД, вътрешните правила на IATA и начинът на формиране на заплатите в това предприятие обуславят този размер. И обосновката за високите заплати на ръководител полети е в отговорността им в пряката работа – отговорност, каквато едва ли има всяка минута от работното си време който и да е министър от кабинета, отговорност, каквато едва ли имат депутатите. Това е отговорността да се водят по дузина самолети в различни коридори и височини едновременно и безопасно, така, че нито един от тях да не падне или се сблъска с другите, които летят в момента в българското небе.

Тези, които бъркат РВД с КАТ би следвало да правят малката, но съществена разлика, че едните контролират автомобилите на земята, а другите – самолетите във въздуха.

„Небесните” катаджии от РВД говорят перфектен английски, говорят и английски, какъвто да разбират при разговор с всеки един от командирите полети – с наречие, развален, английски от Карибите, английски, какъвто не всеки англичанин би разбрал веднага. А да водиш самолет и говориш с пилота, така че да те разбере, далеч не е като езиковите ти познания да се изчерпват с „"Congratulation”! В РВД езиковото „разбирателство” е въпрос на секунди за правилна реакция – правилна езиково, правилна и компетентна по отношение на безопасността на полетите в съответния участък. Обратното е - сигурна смърт поне на няколкостотин пътници и разбит самолет!

Да си пред радара при непрекъснат и значителен растеж на обслужвания въздушен трафик, в увеличени нива на безопасност, не е като да риташ футбол с Иван и Андрей, или да играеш тенис с противник, който не смее да спечели, защото си премиер!

Парите на РВД не принадлежат на държавата!

Не защото бюджетът не дава стотинка за РВД, а защото правилата на РВД са такива: правила, които задържат печалбите и правят възможно непрекъснатото модернизиране на системите за управление на въздушното движение. Задръжаните средства на РВД дават възможност за равнопоставено участие на страната ни във водещите европейски и световни организации в областта на авиацията, тъй като непрекъснато се въвеждат и усвояват високи технологии.

България е част от европейското Единно небе – това дали Симеон Дянков го е чувал? Оперативната система за управление на въздушното движение SATCAS разполага с авангардни високотехнологични функционалности - обемът на обслужвания въздушен трафик може да нараства и реално нараства, но това никога не е за сметка на качеството на безопасността на полетите. В РВД и ежечасната дейност на авиодиспечерите няма норма, няма фиксирани цифри за обслужвани полети – има само едно: всеки самолет да прелети безопасно над българска територия или да кацне също така – без аварийно и запазвайки живота на пътниците си.

Дянков умело използва липсата на яснота по статута на РВД за премиера и направи каквото успя!

Откъде идват парите на РВД?

Като казвам, че РВД не взема и стотинка от бюджета на държавата, то трябва да изясня и откъде идват парите на РВД.

Държавното предприятие събира пътни такси за аеронавигационно обслужване за използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.

Основните приходи на ДП РВД са от пътните такси, фактурирани и събрани от Евроконтрол, съгласно клаузите на Многостранно споразумение за пътните такси. Освен от пътните такси, дейността на ДП РВД се финансира и от средства по кредити, лихви по депозити, помощи, дарения, обучение и квалификация и други услуги, свързани със специфичния предмет на дейност.

Целенасочено се криеше от Борисов, че

ДП РВД не получава финансиране от държавния бюджет. Набраните средства от дейността му се разходват за издръжка на дейността на ДП РВД, за придобиване на активи, за дейности по търсене и спасяване, за повишаване на квалификацията и програми за подготовка на персонала, за програми за подобряване на националната система за аеронавигационно обслужване и за задължения по международни договори и др.

ДП РВД осигурява непрекъснато обслужване на въздухоплавателните средства над площ от приблизително 145 000 кв км от един районен контролен център - /РЦ за ОВД/ - София. През 2008 г. от РВД са обслужени над 500 000 прелитащи полети на граждански въздухоплавателни средства, без закъснения, или от предизвикани от оперативни ограничения.

През натоварения летен период за едно денонощие се обслужват около 1200 прелитащи въздухоплавателни средства. Районният център за обслужване на въздухоплавателните средства - София има капацитет за едновременна работа на 11 граждански сектора и 2 сектора за гражданско-военна координация.

500 000 полета за година, при силно намалелия състав на ръководител полети, при наличието на незаети места, при високата цифра на изтичане на квалифицирани кадри в чужбина, при високата смъртност, при условие, че авиодиспечерите рядко се пенсионират и умират млади от свръхнапрежението на професията. Наясно ли бе финансистът с голямо „Ф”, Дянков, че още малко текучество от РВД към чужбина и ще трябва България да затвори небето си?

Някой насочи Бойко Борисов да погледне в паничката на ръководител полети в РВД и да заяви на всеослушание, че най-високата заплата ще взема той и всички останали заплати трябва да са под неговата!

Република България е член на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ по силата на присъединяване към Чикагската конвенция. Много преди да сме били страна членка на Европейския съюз или НАТО.

Република България е член на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването /ЕВРОКОНТРОЛ/ от 1 юни 1997 г. А ЕВРОКОНТРОЛ е създадена по силата на Международна конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплването, подписана през 1960 г. Република България се е присъединила към тази Конвенция със Закон за ратифицирането й, приет от 37-то Народно събрание на 30 януари 1997 г. Със същия закон е ратифицирано и Международното споразумение за пътните такси. ЕВРОКОНТРОЛ изпълнява задачи по осигуряване на безопасно аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства. В тази връзка ЕВРОКОНТРОЛ реализира Европейската програма за управление на въздушното движение /ЕАТМР/.

На вниманието на финансиста с главно „Ф” Дянков и неговия настойник и премиер:

Дейностите в ДП РВД по осигуряване на безопасността на обслужваното въздушното движение, мерки за намаляване на риска от реализиране на авиационни събития, това са нещата, които имат най-висок приоритет, което е нормално за работещите в предприятието.

Тук се налага да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Това са правилата и изискванията на европейските партньори на РВД. Правила, които България е длъжна да спазва, тъй като сме страна-членка на ЕС, а не град Банкя или Монтана.

Срещу имуществото на ДП РВД не може да се насочва принудително изпълнение и за ДП РВД не може да се открива производство по несъстоятелност. Това е правило и не се нарушава.

Само едно не са предвидили от ЕВРОКОНТРОЛ – нареждането да се пълни държавният бюджет с пари от РВД. Според логиката на някои политици, които вероятно са наясно, че държавният бюджет не финансира РВД - РВД е „длъжно” да финансира гордостта на Симеон Дянков, наречена „нисък бюджетен дефицит”.

Но да се върна към днешното приемане на първо четене на Бюджет 2011 година. Ето мнението на икономисти, експерти, политици от различен цвят за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, бюджетът на НОИ, финансовата политика на министър Дянков и какво заложи той в новия Бюджет 2011 без да слуша никого:

Правителството прие бюджета на НОИ със знаменателното изречение на премиера:

„Много остро ще бъде всичко насочено срещу нас, но точната дума е да не ви пука”.

{edocs}mc-borisov-20.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Другото, което министър-председателят ни вмени бе „забравете лошия Дянков!”

Поучително е да се прочетат целите дебати в правителството по политиката, която ще имат към осигуровките, здравеопазването и социалните дейности.

{edocs}borisov-pensii-mc-20.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Държавата поиска да вземе професионалните пенсионни фондове

и да ги влее в НОИ с аргумента, че така „спасява” парите на народа!

И то след като 20 години нито едно правителство не потърси виновниците да изчезне държавният пенсионен фонд, парите, от който не бяха в торби на Централна гара, а в банка.

Тогава как българинът да се довери на държавата, респективно на управниците?

Премиерът заяви, че е готов да излезе и да къса и той както лекарите скъсаха споразумението си с правителството...

Само че Борисов овреме си даде сметка, че премиерското късане е нещо коренно различно – той ще трябва да се оттегли от властта, барабар с партията си ГЕРБ.

Междувременно се появи интервю с икономическия експерти проф. Димитър Иванов по темата за бюджета и политиката, която прокарва Симеон Дянков.

{edocs}d.ivanov-bnt-19.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Бюджет 2011 е скандален и никой здравомислещ човек няма да го подкрепи – каза в студиото на БНТ депутат Мая Манолова.

Здравеопазване и социална политика в бюджет 2011

{edocs}byudjet2011-zdrave i pensii.doc,600,400,link{/edocs}

„Според мен няма депутат, който да е отговорен пред своите избиратели, пред себе си и пред своето семейство, който да подкрепи този скандален бюджет. С него по един скандален начин се одържавяват 1 милиард и 500 милиона - пари от българските граждани за здраве. Те просто изчезват. . . – каза Мая Манолова.-... те изчезват яко дим без всякаква следа. Редно беше според мен да им устроим поне едно сбогуване на тези пари, предвид и рефрена, който цяла година поддържаме - къде са парите от здравната каса. Беше ясно. . . беше нужно да стане ясно къде отиват тези пари, а не в необятното царство на финансовия министър Дянков. Поне такъв би следвало да бъде ангажиментът към

хората, които честно са си плащали здравните вноски. Но това не се случва. Това е според мен просто пладнешки обир. Освен това здравноосигурените лица ги чака и следваща екстра - те вече освен за собствения си риск болест, ще трябва да плащат и на здравнонеосигурените спешната помощ, психиатричната помощ, хемодиализите, лекарствата на онкоболните. . .

Ако теглим чертата какво остава: няма реформа, но се спират пари, и то пари на здравоосигурените – Дянков и тук, както и в науката да.ейства нап ринципа си: Като не им даваме пари, ще се самозакрият...

{edocs}zdrave-byudjet-nova.doc,600,400,link{/edocs}

И така, имаше ли днес дебати по Бюджет 2010 преди гласуването му на първо четене?

Всъщност имаше изказвания на депутати от опозицията, на които министър Дянков не счете за нужно да отговори и си ги пусна покрай ушите...

 

Уволнен бе генералният директор на Ръководство на въздушното движение Георги Ангелов и на негово място бе назначен Диян Динев. Какво остана скрито в тази рокада и кадрова промяна ли бе това, или разправа? За начало ще сравня два факта: уволнението на Георги Ангелов бе извършено по факса от Министерство на транспорта, докато на новия шеф на РВД бе нужен цял месец платен отпуск, за да наобиколи определени фактори в ГЕРБ, да „целуне ръка”, както казва народът и да заслужи назначението си.

Промените по върха в РВД бяха белязани и от друго обстоятелство: зам.-министърът на транспорта Камен Кичев бе в Москва, за да разреши появили се противоречия с колегите си от руското Министерство на транспорта по провеждането на летните чартърни полети от „България еър” и от руската столица се обади да даде „едно рамо” на новото назначение в РВД с думите „сега РВД ще тръгне в правилна посока”. Неприятното в случая е, че докато Кичев правеше поредния плонж пред управляващата ГЕРБ да оправдава смяната на шефа на РВД преди да му е изтекъл мандата, провали основната задача, с която бе командирован в Москва – да „спаси чартъра с руски туристи”. В този смисъл и командировката на зам.-министъра на транспорта Камен Кичев се превърна в откровена екскурзия, по която пътни, дневни и прочие раздходи отново са от джоба на нищо неподозиращия български данъкоплатец.

„Когато има бизнес интерес и инвестиции, разстоянията между страните ни се скъсяват”, заяви днес министър-председателят Бойко Борисов при срещата си с бразилския министър на външните работи Селсо Аморим и е прав. Само че тази крилата мисъл на вожда на ГЕРБ вече няма да важи за транспортната част в отношенията на България с Русия, тъй като в тях вече ще липсват бизнесинтересите, инвестициите, пазарите и най вече руските туристи за родното Черноморие.

„Русия ще одобри програмата за редовни полети на авиокомпания "България Ер" от Варна и Бургас до Новосибирск за целия летен сезон”. Това съобщи за Mediapool зам.-министърът на транспорта Камен Кичев, докато бе в Москва на среща по проблема с руския си колега – зам.-министъра на транспорта Валерий Окулов.

Всъщност истината се оказа точно обратната и приказките на Кичев  за одобрена програма за редовни полети се озоваха на границата на лъжата, за което свидетелстват редица публикации в различни издания на руската преса.

Какво остава на родните туроператорски фирми: да целунат премиера по челото с благодарност за изявленията му, че загърбваме енергийните проекти с Русия и че Русия не е член на Европейския съюз, а ние като държава сме с евроатлантическа насоченост. Оттук нататък туроператорите ни, които ще останат с пръст в уста по брой отказали се руски туристи и ще вървят напред, „в правилната посока”, както указа зам.-министърът на транспорта, Камен Кичев от Русия докато правеше коментар за уволнението на шефа на Ръководство на въздушното движение, Георги Ангелов.

Като причина за отстраняването на назначения ог ГЕРБ Георги Ангелов зам.-министърът на транспорта Камен Кичев изтъкна и „неизпълнение на капиталовата програма” по време на неговото ръководство на предприятието.

Дали това твърдение на Кичев отговаря на истината? Защо ГЕРБ замени в Управителния съвет на РВД шефката на Пощенска банка Петя Димитрова, с общинарката Искра Иванова Ангелова-Костова, общински съветник от политическата група на ГЕРБ в Столична община, председател на Комисията към Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Каква е връзката между Комисията към Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на общинско равнище и едно държавно Ръководство на въздушното движение остава загадка?

Как УС „подпомогна” уволнението на Георги Ангелов – това са теми, които тепърва ще бъдат разисквани. Най-малкото защото от Министерството на транспорта нямаха готови отговори за смяната на шефа на РВД в първите часове на рокадата.

Източници на сайта „Хроники” от транспортното ведомство съобщиха, че смяната на Ангелов е била провокирана от факта, че от ГЕРБ целят на стъпят на врата на синдикатите в РВД и да диктуват заплати, социални придобивки и прочие детайли от възнагражденията на авиодиспечери и ръководител полети. Нещо, което докато Георги Ангелов бе начело на РВД нямаше да бъде възможно, тъй като той неведнъж е показвал на транспортен министър и обкръжение, че държи на кадрите си и няма да позволи да бъдат орязани заплатите или социалните им придобивки.

Вчера в министерство на транспорта се е състояла първата среща на синдикатите на РВД с министъра и нещата не са завършили добре и сопред очакванията на министъра. Очаква се нова среща, но засега е сигурно едно: от министерство на транспорта са категорични, че заплати, социални придобивки и прочие задължителни за тежката професия на авиодиспечери и ръководител полети са трън в очите на управниците и предстои те да бъдат сериозно орязани и отменени.

Да се върна към нарочения за „професионалист” по темата транспорт, бивш представител на австрийските авиолинии, Камен Кичев и как той загуби преговорите, които се състояха в Москва на 21 и 22 юни. След „екскурзията на държавна сметка” на Кичев до руската столица, стана ясно, че българските власти не са успели да договорят отмяна на забраната за полети от Новосибирск за Варна и Бургас за българската авиокомпания „България еър”, което е звучна плесница в лицето на залинелия ни туризъм. Това от своя страна ще доведе до ръст на цените за полети до България за руските граждани, тъй като „България еър” летеше по най-изгодните тарифи за туристи.

Полетите Новосибирск-Бургас и Новосибирск-Варна трябваше да започнат от първото десетдневие на юни и да продължат до средата на септември. Въпреки това, въпреки че новосибирският туроператор „Акрис” активно е продавал билети за първия полет Новосибирск-Бургас, от Росавиация са отказали да издадат разрешение за осъществяване на полета.

Периодът от юни до средата на септември – това е периодът на летния туристически сезон, в който туристическите компании по морето много разчитаха именно на руски туристи.

„България остана без въздух” под това заглавие „Росийская газета” пусна водещ материал, в който коментира:

„Връщането на руските туристи, включително и на децата, каращи детски лагери в България, е поставено под въпрос. Същото важи и за полетите на туристи от Русия към България....

... поредните преговори между българската и руската страна са завършили неизгодно за българската авиокомпания, която превозваше по най-изгодни за потребителите тарифи.

Преди седмица стана ясно, че под заплахата да не могат да излетят от България са няколко хиляди руски туристи от Новосибирск и Москва. Най-големи проблеми има за „морските” дестинации Бургас и Варна.

В случая проблемът не е с последствията на финансовата криза. Още от началото на летния сезон България имаше всички шансове да се нареди сред лидерите от страните, привлекли руските туристи, заедно с Турция, Египет и Гърция.”... отбелязва изданието.

България еър няма да лети до Сибир, с подобен коментар вестник „Коммерсант” описва руско-българския транспортен конфликт, като припомня, че седмица по-рано шефът на гражданска въздухоплавателна администрация, Тилко Петров заплашил руската страна, че ще бъдат спрени полетите на руския авиопревозвач „Сибир” от Варна и Бургас докато се разглеждал разрешителния режим от руското Министерство на транспорта на авиокомпания „България еър”.

Авиопревозвачът „България еър” получи отказ дори за еднични разрешителни, нужни за транспортирането до България на пътниците, които вече са си закупили билети. Тях е готова да превози авиокомпания „Сибир”, по на по-висока цена. Заради позицията на „Сибир”, която определена за превозвач до България, цените е трябвало да повишат и руските чартърни компании, което може да намали привлекателността на България като туристическа дестинация за руски туристи.

По данни от миналата година на Националния статистически институт в България са летували над 210 000 руски туристи, което тази година едва ли ще се случи.

Докато зам.-министърът на транспорта Кичев е бил в Москва, Русия и България са постигнали принципна договореност за замяна на съгласуваните маршрути на „България еър” от Перм с полети от Новосибирск. Изменението се очаква да бъде финализирано в хода на консултации, предвидени за октомври, което де факто проваля летния туристически сезон през тази година за осигурени руски туристи.

*        *        *

Отдихът на десетки хиляди руснаци в България е в опасност да бъде провален, с това заглавия и изданието „Новая газета” коментира провала на преговорите, на които замина Камен Кичев.

По този повод „Хроники” пита: ще получава ли Камен Кичев пълния размер на заплатата си, след като е провалил преговорите за чартърни полети за този летен сезон или ще бъде приложена върху трудовото му възнаграждение мярката на Симеон Дянков?

В министерство на транспорта дългогодишни служители често се забавляват с „номенклатурното чедо” Камен Кичев и с обсъждането какви и чии деца получаваха топли служби в задгранични дружества, като това на австрийските авиолинии? И дали един търговски пътник на кремове и тоалетна вода има достатъчно професионални качества да ръководи предприятие за производство на козметични продукти, визирайки спорната квалификация на зам.-министъра си, Камен Кичев.

Какво бе „пропуснато” в уволнението на шефа на РВД, Георги Ангелов?

На въпрос на сайта „Хроники” до пресцентъра на МТ, ще бъде ли преназначен сваленият от поста Георги Ангелов на друга длъжност, съобразно професионалната си квалификация, отговорът от МТ бе, че никой не бил длъжен да намира работа на сменения шеф на РВД, независимо, че в предприятието имало свободни места за ръководител полети и вървели конкурси. Вчера сутринта „Хроники” получи потвърждение, че смяната на Георги Ангелов не е кадрови проблем, а по-скоро разправа, тъй като той, по указание от най-високо място било наредено той да не бъде преназначен! Тук ще припомня, че самият Ангелов остави на работа бившия  генерален директор Цветан Дилов, остави на работа и съпругата на един от следващите генерални директори – Емануил Радев, разказаха за „Хроники” служители от транспортното министерство.

Какво стои зад смяната на шефа на РВД: според някои издания, това е било вследствие на високите заплати, които се получавали в предприятието и недоволството на премиера, че в държавата някой взема повече пари от него самият.

Изданията „пропускат” факта, че заплатата на вече бившия шеф на РВД бе намалена от министъра на транспорта преди няколко месеца.

Днес се оказва, че с намаляването на заплатата на бившия шеф на РВД е бил даден старт на операцията по отстраняването му от поста. Дали новият шеф на РВД Динев ще получава намалената заплата на предшественика си – това е въпрос, който предстои да научим малко по-късно, тъй като в Транспортното министерство все още нямаше яснота по въпроса.

 

Причината винаги е в парите

Всички правителства в България от последните 20 години знаят, че да се източва РВД е почти толкова безпроблемно и чисто, колкото безнаказано е да убиеш човек на пътя при пътно-транспортно произшествие. Дали пък зад саморазправата с шефа на РВД ГЕРБ не си осигурява пари за задаващите си избори, или отново ще се работи за пълнене на пробития бюджет на министър Дянков – във всички случаи щом една кадрова смяна се превърне в откровена саморазправа, то замислите на политиците навеждат на други внушения.

От РВД правителството на Жан Виденов взе 6 млн, за да подпомогне авиокомпания „Балкан”, от РВД вземаше и правителството на Иван Костов, и това на Симеон Сакскобургготски – да не отварям темата за безплатните почивки на политици, семействата им и прочие лица на базата на РВД в Банско. База направена, за да релаксират авиодиспечери и ръководител полети от тежкия труд пред радарите.

Нито едно от излизащите издания след смяната на шефа на РВД не зададе въпроса защо бе отстранен шефът на РВД преди да е изтекъл мандата му, нито едно от тях не потърси причината за саморазправата във факта, че министър Симеон Дянков взе с голям натиск и неправомерно близо 200 млн от РВД преди нова година и тази година също получи милиони от РВД, които обаче не бяха толкова много.

Други източници от Министерството на транспорта потвърдиха пред „Хроники”, че отстраняването на шефа на РВД и замяната му с друг била началото на плана за предстоящото намаляване в пъти на заплатите на авиодиспечерите и ръководителите на полети – нещо, което вече бившият шеф на РВД нямаше да допусне, тъй като в професионалния си път извървял всички нива в йерархията и бил наясно какво струва на колегите му да отговарят всяка минута за живота на пътниците в поне 10-12 самолета във въздуха.

С орязването на заплатите на ръководител полетите и авиодиспечерите Симеон Дянков разчитал да получи още пари в бюджета си и освен това се очаквало това да има дисциплиниращ ефект за тези служители – потвърдиха пред „Хроники” дългогодишни служители на транспортното министерство.

Ще напълни ли някога министърът на финансите бюджета си и ще достигне ли до приемлив бюджетен дефицит след събитията в РВД – това тепърва предстои да научим.

 

Има защо да лее пот Веселин Маринов, детето му ще бъде уредено добре с работа и заплатаЙоанна Веселинова Маринова, съпругът на Цецка Цачева, жената на проф.Михаил Константинов са малка част от лицата, протежирани от властта и настанени в предприятието, което дава най-големите заплати в страната. То отдавна е апетитно място за уреждане на близки, роднини и любовници на депутати, министри и висши държавни чиновници. Според информация на в. „Галерия“ и коментари на юристи, последните скандални назначения в РВД стават в разрез с колективния трудов договор между служители и работодател. По силата на този договор, когато в предприятието има свободни бройки, първо се извършва вътрешен конкурс и ако не се намерят подходящи кандидати, се прави външен конкурс.

Точно този принцип е бил нарушен при назначаването на Йоанна Веселинова Маринова, по мъж Сиракова, в правния отдел на РВД. Срещу това начинаещата юристка ще се разписва срещу заплата от 3000 лева, която с допълнителните екстри - купони за храна, пари за гориво и дрехи, е приблизително 4000 лева.

Преди да бъде уредена на сладка служба в РВД, Йоанна е скъсана на втората част от писмения изпит за адвокати и младши адвокати, показва сайтът на Висшия адвокатски съвет.

Веселин Маринов и Цветан Цветанов - мойто рамо до твойто крило, колко хубаво би било...Според запознати с кухнята на апетитното предприятие за Йоанна се е задействал заместник-генералният директор по административната дейност Илия Манолев. Самият той, известен като протеже на Цветан Цветанов, бе назначен скандално на поста със заплата минимум 12 хил. лева месечно. Манолев е съпруг на шефката на Софийския градски съд Владимира Янева. Той е завършил ВИФ „Георги Димитров“, което явно не е пречка сега да е „специалист“ по полетите и най-вече кадрите в РВД. С активното лобиране от страна на Илия Манолев служебното правителство назначи новият генерален директор Георги Пеев.

Уреждането на Йоанна се оказва и добре пресметнат ход със специални изгоди. Младата юристка е бременна в третия месец. Социалната политика на РВД е по европейски образец. При раждането на детето тя ще вземе еднократно 2500 лева плюс ежемесечна социална помощ за отглеждането на дете до 2-годишна възраст в размер на две минимални работни заплати, които в момента се равняват на 720 лв. Всички тези придобивки са само допълнение към предвидените от закона помощи.

Светослава Георгиева Петрова-Константинова е новото лице в отдел „Управление на собствеността на РВД“. Въпросната госпожа е съпруга на проф. Михаил Константинов. Тя също вече прибира сходно възнаграждение на това, което получава Йоанна, и също е назначена в нарушение на колективния трудов договор.

Цецка Цачева, от юрисконсулт до най-високия пост в държаватаАрхитект Румен Веселинов Данговски е решил да допринесе с каквото може за развитието на родната авиация. Преди няколко дни той беше назначен като експерт, но се очаква скоро да стане началник - отдел „Управление на собствеността на РВД“. Шефското място в отдела ще бъде овакантено през лятото, когато сегашната шефка ще се пенсионира. Най-вероятно мечтата ще бъде осъществена, защото архитект Данговски е съпруг на председателката на българския парламент Цецка Цачева.

Преди да насочи интереса си към РВД, Румен Данговски имаше интереси в тютюневата промишленост. Докато „Булгартабак“ беше държавно предприятие, Цецка Цачева често бе питана какво прави проектантът Данговски в предприятието. Именно архитектът е движил звеното, което пряко е общувало с Агенцията по приватизация за преминаването на холдинга в частни ръце. След приватизирането на „Булгартабак“ мъжът на Цецка Цачева не е бил поканен да остане на работа.

Преди звездата на жена му да изгрее в политиката, Румен Данговски е проектирал гробищни паркове в Плевен.

Назначенията в общата администрация на РВД стават за сметка на реалните участници в управлението на полетите - авиодиспечери, инженерно-технически състав и специалисти по метеорологично осигуряване. Така правният отдел в администрацията, където бе назначена дъщерята на Веско Маринов, вече е набъбнал до над 12 души. В същото време ръководството на предприятието сключва договори с различни правни кантори по различни казуси. Подобно разхищение е крайно цинично на фона на всеобщата бедност.

Масовото навлизане на неспециалисти в РВД застрашава нормалната работа на предприятието, смятат експерти. Това предизвиква недоволството на реалните участници в управлението на полетите. Особено силни позиции тук има лобито на ДПС.

Сред служителите има фамилии като Лютфи и Казак.

Сериозна квота в партийните назначения има и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов:

Веселина Карамилева-Тодорова е председател на управителния съвет от началото на декември. Според информирани тя е била назначена на същата позиция и през 2012г. с протежирането на Цветанов. Карамилева е от Добрич, където в периода 2007-2011 е била общински съветник. Тя е жена на бившия зам.-директор на НАП Тодор Тодоров. Той беше фаворит на Цветан Цветанов за финансов министър през 2009г., но в един телевизионен предизборен дебат стана ясно, че е разработван от ДАНС за източване на ДДС и кандидатурата му отпадна.

На концерт на Веско Маринов - Владимира Янева е до Илия манолев, съпруга си, през един стол е Станимир Флоров. На предния ред са семейство Цветанови - нито един от тях не е без работа, без пари, без надежда Бившата секретарка на Цветан Цветанов - Десислава Замфирова, е назначена за член на управителния съвет в РВД, също от месец декември. Замфирова е с Цветанов още от 2008г., когато е била негова секретарка в Столичната община. Още от общината е в съвета на директорите на „Пазари-север“, а по-късно става и председател на борда. В края на 2009г. става член и на Одитния комитет на "София-БТ"АД. Замфирова стана известна с това, че на официални срещи се представяла само с малкото си име, като фолкпевица: "Здравейте, аз съм Деси!"

Ева Колева – специалист в сектор „Протокол”, отдел „Административно обслужване”. Идва от безмитния магазин на летището, а

мъжът й е бил шофьор на Цветанов като министър.

Велислава Бейтс – експерт, отдел „Административно обслужване”, дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” от 12 януари. Жена на Матю Бейтс - учител по голф, който работи за Красимир Гергов. Велислава е бивша стюардеса в „Wizz air“, а после е маркетинг мениджър на Fashion-halls.com. Тя също минава за едно от протежетата на бившия вътрешен министър.

Като добавим съпруга на Владимира Янева и дъщерята на Веселин Маринов се вижда, че лобито на Цветан Цветанов в апетитното предприятие РВД е много сериозно, което опровергава слуховете, че дясната ръка на Бойко Борисов е изолиран в партията и няма много силни позиции в нея.

А ето и част от имената на назначените на неоперативни длъжности в РВД през втората половина на 2014 г., без да са обявени вакантни места и да са проведени вътрешни избори:

Ралица Божинова - секретарка,

Лиляна Даскалова – секретарка,

Ева Колева - специалист,

Велислава Бейтс - специалист,

Цветанка Стоянова - експерт

Цветелина Епихова - експерт,

Ирена Божкова - юрисконсулт,

Ралица Първанова - специалист,

Велина Йорданова - специалист,

Полина Михайлова - специалист,

Атанас Златков - ръководител сектор,

Людмил Аризанов - експерт,

Георги Георгиев - специалист,

Даниела Василева - началник отдел.

Средната работна заплата в РВД вече е 5000 лева. Служителите в предприятието имат десетки социални придобивки и екстри, които увеличават месечния им доход с приблизително 1000 лева.

Коментар на "Хроники"

Административен директор на държавното предприятие РВД е близък приятел на Цветан Цветанов, небезизвестния Илия Манолев, съпруг на председателя на Софийски градски съд, Владимира Янева-Манолева. Семейство Манолеви пътуваха до Рим заедно с парламентарно-правителствена делегация и Янева- Манолева влезе при папата! Снимка от събитието навремето публикува единствено "Хроники".

Манолев беше доверения човек, който бе изпратен на издръжка на предприятието в Лондон да учи на място английски език, след назначението. Същият бе доверен и да рита футбол с премиера Бойко Борисов. От полицай в "Гранични войски" до зам.-генерален директор на РВД?! При назначаването на Илия Манолев за зам.-генерален директор на РВД той беше единствено с физкултурното си образование. А казват, че в политиката не стават чудеса...

Росен Желязков е заведен при папата в Рим и е третият отляво след съдия Владимира Янева-Манолева

На снимката се виждат осенените от срещата при папата лица са: Алек Попов, писател, Владимира-Янева- Манолева, Росен Желязков, Румяна Бъчварова, Иван Костов, до Костов - депутатът от ДПС Алиосман Имамов, Менда Стоянова, Николай Младенов, Бойко Борисов до Светия отец и от другата страна на папата - Цветан Цветанов. Вежди Рашидов, както и: скулпторът Величко Минеков, кметът на София Йорданка Фандъкова, социалистът Петър Курумбашев, Видинският митрополит Дометиан, представителят на Католическата църква в България, отец Румен Станев,  ученичката от Свищовската търговска гимназия "Д. Хадживасилев", Диана Христова, третият  преди края на делегацията е Стефан Димитров, композитор, близък до Иван Костов и художникът Захари Каменов.

Но да се върна на приятеля на Цветан Цветанов - Илия Манолев:

Илия Манолев, според запознати с биографията му, бе минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма /подвизавал се е в Испания и САЩ - Флорида-бел. Л. М./, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

Манолев има и две следдипломни квалификации: едната е с физкултурна тематика /лечебна физкултура/, а втората е в УНСС: „Международно икономическо сътрудничество”. Освен това Манолев имал и удостоверения за професионална квалификация от ВИПОНД на МВР и НАТО.

Кой го е пратил за квалификация в НАТО, кога, колко е траяла тя и защо е тайна.

Какви други назначения направи ГЕРБ в РВД при първия си мандат:

В РВД бе назначен и шофьорът на министър Ивайло Московски, Георги Дилов – като външен куриер.

Пак като човек на Московски в РВД бе уредена Йорданка Петрова от Варна и то за експерт в дирекция „Човешки ресурси”.

Близка на Мирослав Найденов – бивш министър на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ, Катерина Найденова /роднина на М. Найденов-бел. Л. М./ също бе назначена в РВД за технически организатор. Преди това въпросната Найденова е работела в детска градина, съобщиха служители от МЗХ, запознати със случая на това назначение.

От хората, близки до ГЕРБ и близки на други хора на ГЕРБ бяха и назначенията на:

Лили Анастасова – специалист в отдел „Обществени поръчки”, Любомир Андреев – син на председателя на Съвета на старейшините в ГЕРБ – Николай Андреев. „Синът” Андреев бе назначен като специалист в „Материално-техническо снабдяване”.

Член на младежкия ГЕРБ, Венета Петрова – бе назначена за технически организатор в „Труд и работна заплата”.

Цвета Георгиева – ГЕРБ бе назначена за експерт в отдел „Планиране и анализи”.

Павлина Стайкова. – ГЕРБ бе назначена в отдел ПОД.

От ГЕРБ бе и специалистката в сектор „Протокол” – Екатерина Стефанова.

По ходатайство на служебния министър на транспорта Кристиян Кръстев /този, който се замонаши наскоро - бел. Л. М./, на 13 май 2013, денят след изборите, в РВД бяха взети на работа: Маргарита Станева и Вера Григорова като технически секретарки.

Служители от Министерство на транспорта ни съобщиха, че на 22 май служебният министър на транспорта е издал заповед за „освобождаване от отговорност като генерален директор на РВД и член на УС” за годините 2010, 2011, 2012 на Диян Динев!

Чували ли сте такъв прецедент - освобождаване от отговорност?! чела съм единствено за същото по отношение на Ричард Никсън и Джордж Буш - младши, но в българската администрация не бях срещала подобен прецедент.

Според публикации в печата, които не бяха опровергани, самият Кристиян Кръстев е син на Димитър Кръстев, за когото Комисията по досиетата изнесе, че е бил агент осведомител, а както знаем ГЕРБ изправяше на позорния стълб обявяваните от Комисията по досиетата лица?!?

Сестрата на Кристиян Кръстев, Таня бе областен управител от ГЕРБ и за нея излезе публикация, че е уредила татко си с транспортна фирма?!

Готова съм да публикувам и дали въпросните лица са минали през конкурс преди назначението, както и дали са имали в професионалната си биография квалификация и опит, за да заемат тези длъжности.

“РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати” – заяви в началото на мандата си като министър на транспорта в правителството на ГЕРБ, Александър Цветков, човекът, който вършеше лично това, от което се възмущаваше.

Цветков бе назначил в РВД личният си шофьор Йордан Кикарин! Но само там ли?

Шофьорът на министър Цветков, носеше покупките и се грижеше за децата му, но  успяваше да работи и като:

  • технически сътрудник в ремонт и изграждане на пътна инфраструктура в Столична община от октомври 2007 до август 2009 г.;
  • да заема длъжността "главен специалист" в Дирекция "Стопанска дейност и управление на собствеността" без конкурс от септември 2009 г.;
  • да е шофьор в МТИТС;
  • да е председател на Комисия, назначен със заповед на министър Александър Цветков, показана по-долу - РД от 14 - 6/8 януари 2010 г.;
  • да е "младши специалист" в ДП РВД от 28.12.2009 г., в отдел "Помощни и обслужващи дейности", със заплата само с 10% по-малка от тази на генералния директор на РВД и с финансови екстри, като: талони за безплатна храна на стойност 400 лв. месечно, бензин, около 150 лв. месечно, пари за закупуване на официално облекло, с цел поддържане на добър външен вид - веднъж годишно.

“Специалистът” Кикарин си позволи даже, от служебния факс на министъра на транспорта да изпрати молбата си до настоящия генерален директор на ДП РВД, Диян Динев, с която поиска да му бъде издадено удостоверение за месечната му заплата за периода от м. декември 2009 до м. юли 2010 г.! И то при положение, че за този период не бе регистрирано от електронната система на РВД да е влизал или излизал от предприятието, "работейки" в него!

Най-скандален бе случаят, в който Кикарин прибра и допълнително трудово възнаграждение със заплатата си от РВД за м. юли 2010 г.! Това допълнително трудово възнаграждение е било раздадено на работниците и служителите в РВД, във връзка с Колективен трудов договор в чл. 43, ал. 1, в който е посочено: "При отчетено стабилно финансово състояние на предприятието към края на първото полугодие на текущата година, РАБОТОДАТЕЛЯТ изплаща еднократно допълнително възнаграждение на работниците и служителите в размер до стойността на съответния коефициент единица, посочен във ВПРЗ /Вътрешни правила за работни заплати/.

В РВД бе назначена да работи и Венета - съпругата на главен комисар и тогава шеф на ГД БОП, Станимир Флоров, там работеше и дъщерята на секретарката на министър Цветков – Теодора Николова!

РВД се ползваше като кадрови оазис на управляващата партия, но и предприятието бе безлимитната сметка на всяка една партия във властта!

Днес в парламента депутатите загубиха часове за кадрови чистки във властта, но от председателското място надзираваше строго изказващите си самата Цецка Цачева, която пет пари не дава, че от един редови юрисконсулт в Плевен днес заема и то за втори път най-високата длъжност в държавата!

На Цачева не й трепва окото и за уреждането на съпруга й с топло и добре платено място! На фона на общата мизерия и бедност на редовите български граждани, новите властимащи употребяват властта за лични облаги, на себе си, близките си и на семействата им!

След като без никакви мотиви ВСС освободи зам.-главния прокурор Камен Ситнилски, от РВД бе натирен и оставен без работа и синът му, юрист, изпълняващ добре служебните си задължения!

Според последна информация на "Хроники" в РВД е бил назначен и сина на една съдийка, но името така и не беше ни казано, тъй като хората, подаващи информация са обзети от страх. Въпреки това питаме: дали след като съпругът на Янева-Манолева е зам.-генерален директор, въпросната съдийка е от кръга на Янева?

Това е засета коментарът на "Хроники" по новите попълзновения на властимащите.

 

Продължение от 17 март

„Някой изпреварва събитията със слухове” – заяви премиерът в кулоарите на парламента, по повод изтеклата от Министерство на финансите антикризисна програма с изключително рестриктивни мерки, който вероятно предстои да бъдет въведени.

Запитан кой пуска слуховете, Бойко Борисов отговори: "Тези, които са засегнати", и обясни, че "това са открадналите милиони от "Белене".

Ако погледнем прагматично съдържанието на документа – засегнатите са 2 млн пенсионери, 150 000 държавни служители, майки в майчинство, представителите на свободните професии – и прочие, и прочие. Т. е. близо 3 милиона българи при положение, че населението на страната е около 7, 5 милиона.

Точно тези „засегнати” едва ли пускат слухове – тук премиерът Борисов не е прав. А и мерките действително предизвикват потрес с цинизма, който съдържат до известна степен.

Колкото до „Белене” и неговите милиони – то крайно време е да се престане с празните приказки и да се говори конкретно: строежът на Атомната централа в Белене бе спрян пов реме на правителството на Филип Димитров и крайно време е това действително да се разследва, тъй като донесе загуби в милиони. Милиони от престоя с години в складовете на пристанище Братислава на поръчания и изработен реактор, за който само са плащани по 30 000 месечно за наем!

Към това ще прибавя поскъпването на строежа със замразяването на проекта – като се вадеха доводи – от сеизмично опасен, до прекалено обвързващ с Русия. Цялото време на отлагане на това строителство донесе и носи загуби при всяко едно правителство, което само е говорело против проекта и не започваше строителството му.

България губи милиони от непроизведен ток, от басните, че няма да има на кого да продава електроенергията, която ще произвежда. Само за сведение ще спомена мимоходом и че в София преди години се състоя една среща на балкански енергийни министри, на която среща министрите на македония и Албания настояха да не се закрива „Козлодуй”, а по-късно Гърция спаси провеждането без проблеми на олимпиадата си, като вкара допълнителни количества ток от България.

Но да се върна към документа, който „изтече” от Министерство на финансите и разтресе страната с ужасяващите си мерки за финансови рестрикции - всъщност документът май не е толкова неистински, след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова обясни, че това е работен документ, който бил в процес на обсъждане! Истината е, че бе разпространен работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – от намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии ... и все от този род рестрикции.

Парламентарният съратник на ГЕРБ, Иван Костов обяви, че пускането на документа е провокация и саботаж – но кое точно е провокацията той не уточни: изтичането на скандалния документ като информация, или съществуването му...

Няма бъдеще без да сме прочели страницата на миналото – днес публикувам края на Откритото писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов с надеждата монизина отново да си припомнят кой беше бившият лидер на СДС:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

Продължение от 17 март

Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подобаваща тържественост посрещнахте Симеон Втори през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”

Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”

Несъмнено държите на това “нещо”, след като  се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и

3.Източването на РВД

Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.

Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.

Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.

На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56 на сто от капацитета си, а през 2001 – с 52 на сто.

Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.

Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главболгарстрой” АД – за доизграждане на Единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.

Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –

4. Сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит

Вие освободихте Александър Божков от поста му на главен преговарящ с ЕС именно заради скандала с издадените на г-жа Енгибарова-Шмит компенсаторни записи на стойност 70 млн. марки и на базата на оценка, надвишаваща 250 пъти подлежащите на обещетение имоти. След като отстранихте и по този начин опозорихте човека, имащ най-големи заслуги за смяната на собствеността в България, би било редно да се позаинтересувате защо са издадени тези компенсаторки и какво по-точно се е случило по-нататък с тях. Би било логично да разнищите случая, да го възложите за разследване на подчинените Ви служби за сигурност. Няма такова нещо – нещата свършват с уволнението на Божков и неговата заместничка Едит Гетова, която впрочем е подписала компенсаторките. Липсата на интерес от Ваша страна се дължи най-вероятно на простия факт, че сте знаели за какво става дума.

Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са издадени от министерството на икономиката след гласувания от парламента Закон за обезщетяване на собствениците на недмижими имоти – известен като закона “Лучников”. Според този закон с компенсаторките могат да се извършват плащания по приватизационни сделки – проблемът е, че чак до 16 ноември 1998 г. просто няма издадени такива, а месеци след това са налице само тези на Енгибарова-Шмит. Само седмица по-късно обаче се състои първата сделка с компенсаторки в историята на българската приватизация – за 55 процента от акциите на Софийския мелничен комбинат, закупени от фирмата “Крапс Мел”, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Стойността е 15 млн. долара – 12 от тях са изплатени с компенсаторките на Енгибарова-Шмит, закупени с 55% отстъпка от номинала. Същите компенсаторки, заради които уволнихте Александър Божков.

Благословената с Вашата благосклонност троица не остава задълго в мелничарския бизнес. Собствеността върху мелничния комбинат е прехвърлена на “Пламс 2001” с управител Пламен Найденов и после продадена на “Лулис Мел – България”, регистрирана с гръцки капитали и представлявана от Стефанос Кромидас и Димитриос Куцукос. На 13.04.2004 г. Пламен Найденов завежда пред СГС иск, в който се заявяват претенции към “Лулис Мел – България” за дължими 1 135 005лв. – и се иска запор върху акциите на мелничния комбинат и дивидентите от тях. Жалбана е отхвърлена, а решението на СТС е обжалвано пред апелативния съд. Този път Борян Кръстев, адвокат на Пламен Найденов, залага на друга тактика – свързва  се с прокурора от ВКП Боян Тошев и търси възможности за въздействие върху шефа на Търговското отделение на апелативния съд. Висшият прокурор намира такива възможности – срещу съответното заплащане. Ефектът е налице: на 15 юли 2004 г. съда допуска обезпечение върху акциите на “Лулис Мел” по иска на “Пламс 2001”. Само че разговорите между прокурора и адвоката са засечени и записани – и така се стига до първото в историята на прехода наказание на висш прокурор за доказана корупция, наложено от ВСС – Боян Тошев е понижен в ранг и длъжност за две години.

Сделката с мелничния комбинат е използвана от братя Джанкови като възможност за овладяване на една по-апетитна бизнес-територия: хлебопроизводството в столичния град. И те осъществяват тази възможност – при това без да вложат и стотинка собствени средства. Милионите, получени от продажбата на мелничния комбинат, изчезват в ошфорни компании – вероятно като отплата за разтворения над тях политически чадър. Схемата, по която приватизират трите основни хлебозавода в София, е просто класическа за любимия на Вашето управление приватизационен метод – чрез РМД /впрочем метод, измислен от правителството на Жан Виденов/.

Първата сделка е за “Хлебни изделия – Подуене”, с дневно производство 40 000 хляба и реална печалба от над 400 000 лв. годишно. Създава се подставено РМД – “Хлебозавод 2” АД, което да участва в приватизационната сделка. Успяват на третия път – конкурсът е бламиран два пъти от СОАП, преди да бъде спечелен от “правилния” кандидат. Първоначалната вноска е изплатена със заварените оборотни пари, след което никакви плащания не са правени. Принадлежаща на завода магазинна мрежа се разпродава на фирми и физически лица, близки до братя Джанкови. Поточните линии и техническото оборудване се разпродават на минимални цени на фирми на братята, които после ги препродават вече на реалната им стойност. Така в рамките на по-малко от две години предприятието е доведен до фалит, приватизационната сделка е развалена, а следващият купувач заварва хлебозавода с над 700 хил.лв. задължения.

Следващата сделка е за “Хлебни изделия – Възраждане” АД, като целта е не само източване на наличните над 800 000 лв., но и реално придобиване на дружеството с оглед интереса към притежавания от него парцел земя. Схемата на предибиване е запазена, като първата вноска към СОАП в размер на 500 000 лв. е оформена като “заем” в полза на РМД “Хлебозавод 1” АД. Остатакът от цената е предоговорен и платен с компенсаторни бонове, закупени отново със средства на хлебозавода. Магазинната мрежа е продадена на фирми на Пламен Найденов – по цени равни или по-ниски от данъчната оценка. Допълнителни приходи се получават чрез доставка на суровини от “Крапси Холдинг” АД, като завода купува брашна и горива по цени по-високи от пазарните. По счетоводен път се обявява не повече от 70% от реалното производство, а останалите 30% се продават неосчетоводени направо от склада. Инвестиционната програма в размер на 1 200 000 лв. се отчита с фиктивни документи, като за произход на средствата се сочат бъдещи положителни резултати на хлебозавда – но това, изглежда, не впечатлява СОАП. След подписване на заключителния протокол по изпълнение на приватизационния договор, акционерният капитал в размер на 77,94% се прехвърля на Стефан Джанков от фиктивните носители на акционерно участие. Така – без да дадат и един лев, братя Джанкови изпълняват приватизационен договор за 2 500 000 лв. и придобиват активи за над 5 млн. лв. по днешна оценка.

Схемата се повтаря и при покупката на “Хлебни изделия – Люлин” АД, сключена през 2001 г. чрез РМД “Хлебозавод 5”АД. Първоначалната вноска от 350 хил. лв. отново е платена със заварените оборотни пари, разсрочените вноски към СОАП отново са платени с компенсаторни бонове, “Крапси холдинг” отново осигурява доставките на суровини по цени, по-високи от реалните. Има известно ноу-хау при изпълнението на инвестиционната програма: примерно австрийската линия за сухари, продадена по цени на скрап от “Хлебни изделия – Подуене” АД, е внесена в “Хлебни изделия – Люлин” и отчетена като нова инвестиция. В крайна сметка акционерните участия в РМД са прехвърлени на физическото лице Красимир Джанков, който става собственик на активи за 3 млн. лв. Като допълнителен бонус към вече създадената хлебна империя, на братя Джанкови е продадено и общинското транспортно предприятие “Автостопанство – хлебни изделия” – отново по схемата РМД: изплащане на приветизационния договор с пари на предприятието и компенсаторни бонове и после прехвърляне на акционерното участие – отново на Красимир Джанков. При тази приватизационна акция обаче е имало и недволни акционери – които са били изгонени от работа и заплашвани с физическа саморзправа – в случай че си потърсят правата.

Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.

Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.

Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?

Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.

Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.

Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............

Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –

5. Сделката с “Плама” ЕАД

И защото страна по тази сделка е не друг, а “Евроенерджи холдинг” ООД – най-скандалната фирма по време на управлението на Жан Виденов, забъркана в схеми за източване на милиарди лева от Петричка “Бизнесбанк” и ДСК /схеми, които са Ви много добре известни/; участвала в предварителното източване на “Плама” и пряко свързана с Красимир Премянов.

Спомняте ли си, че по време на митингите и шествията в началото на 1997 г. Вие лично обещавахте на хората, че виновниците за банковата криза ще бъдат наказани? Е – днес, повече от седем години по-късно, нито един от тях не е получил осъдителна присъда – благодарение на избрания с Ваше знание и съгласие главен прокурор. Това бе и Вашата индулгенция: не можем да се месим в работата на съда и прокуратурата. Само че имаше сфери, в които можехте и трябваше да се намесите: приватизацията по време на кабинета Виденов – и масовата, и касовата – бе една от тях.

“Евроенерджи холдинг” купи “Плама” на 05.09.1996 г. на цената на един средно голям апартамент – и не изпълни нито едно от приватизационните си задължения. Вместо да развалите приватизационния договор и да поискате неустойки за неговите клаузи, Вие допуснахте този червен концерн, известен като един от най-крупните кредитни милионири в България, да се измъкне без всякакви последици, като с легитимен договор прехвърли правата и задълженията си на “Plama Consortium” Limited, собственост на ошфорна фирма.

Договорът е сключен на 17.11.1998 г. и съгласно неговите клаузи “Plama Consortium” Limited замества “Евроенерджи холдинг” ООД във “всички права и задължения”, произтичащи от договора за продажба от 05.09.1996 г. /прил. 25/

Проблемът е каква е санкцията, ако това не се случи. Тъй като АП вече си е имала работа с инвеститор, който нито е възстановил производството, нито е спазвал инвестиционни програми, би следвало клаузите да са особено прецизни, когато формулират неустойки по договора. Случва се точно обратното. Съгласно чл. 6.1 от договора “Plama Consortium” Limited се задължава да финансира инвестиционна програма за възстановяване на пълната производствена дейност на рафинарията и поддържането й за срок не по-малък от три гдини. Неустойката при неизпълнение на тази клауза е формулирана в чл.9: “В случаите на неизпълнение на чл. 6.1 “Plama Consortium” Limited дължи неустойка от 1000 щ. д.” Хиляда долара – цифром и словом. Като че става дума за някакво малко цехче, а не за огромна рафинерия! Единствената по-голяма неустойка е в размер на 10 000 долара и се отнася чо чл. 1 от договора – тоест за поемането на “всички права и задължения” – т.е. влиза в сила, ако “Plama Consortium” Limited изобщо не изпълнява каквато и да е клауза от договора.

За сравнение – според чл. 37.1 от приватизационния договор между АП и “Евроенерджи холдинг” санкцията за неизпълнение на инвестиционната програмае 50% от ноизпълнената част на договорените инвестиции, които в рамките на пет години включват 40 млн. долара за възстановяване на производствената дейност и 20 милиарда неденоминирани лева за финансиране на петгодишната комплексна програма за дейността на предприятието. /прил. 26/ Предполагам, че можете и сам да изчислите разликата между сумите, с които е гарантиран държавния интерес от страна на Вашето и – уви! – правителството на Жан Виденов.

Естествено, при подобни нищожни неустойки новият собственик на “Плама” не гори от желание да спазва каквито и да е клаузи от приватизационния договор, което личи ясно от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол. /прил. 28/ За мащаба на неизпълнението можем да съдим по следните констатации: съгласно споразумение с кредиторите  “Plama Consortium” Limited трябва да изплати задълженията на рафинерията в размер на 231 милиарда неденоминирани лева чрез регуларни вноски в специално открита сметка в ТБ “Биохим” за период от 35 години. Сметката е открита, но нито през 1999 г., нито през 2000 г., нито през 2001 г. по нея има каквото и да било движение /прил. 29/ Иначе казано – новия собственик не е погасил нито лев, вместо това тихо и кротко си е плащал неустойките. От фигуриращиге в договора 1815 работни места са останали 550 работници, а производствената дейност, естествено, не е възстановена. В резултат на тези констатации започва сложна преписка между АП, министъра на финансиите, министъра на икономиката, дирекции и юридически експерти, които си блъскат главите в усилия да развалят договора, като между впрочем установяват все по-сериозни проблеми – тъй като акциите реално са прехвърлени със споразумение между “Евроенерджи холдинг” и “Plama Consortium” Limited, към което АП няма никакво отношение. Само че... всичко това става при следващото правителство, не при Вашето. Блъскат си главите Милен Велчев и Николай Василев, а не Муравей и Петър Жотев. Просто защото Вашето правителство е проспало цялото неизпълнение на сключения от него ключов договор.

На какво се дължеше специалното Ви отношение към “Плама” и “Евроенерджи”, г-н Костов? Дали на факта, че служител на “Евроенерджи” беше Владимир Агов, брат на изключително близкия днес до Вас Асен Агов? Или просто на носталгията по времената, в които Вашата семейна фирма “Булс” ООД продаваше огромни количества машинни масла в Македония /с ясното съзнание, че отиват за ембаргова Югославия/, купувани именно от “Плама” – включително и по време на режима на Жан Виденов?

Когато става дума за “Плама”, няма как да отмина и приватизацията на “Нефтохим” – единствената работеща българска рафинерия. Когато напускахте СДС, Надежда Михайлова Ви зададе публично пет въпроса и получи също тъй публично Вашите отговори. Единият от тях беше кога сте искрен – когато пишете статии за Русия или когато продавате ключови предприятия като “Петрол” и “Нефтнохим” на руснаците. Отоворът Ви за “Петрол” беше, че това е една от най-успешните приватизационни сделки, в която OMV, българският петрол и руският “Нафтекс” са имали равно участие. Пропуснахте да споменете, че всъщност руското участие не е толкова руско, колкото на руската мафия; че става дума не за друг, а за Дениз Ершов, изгонен от България като заплаха за националната сигурност; че “Нафтекс” преди се казваше “Юкас Петролеум” и руската компания “Юкас” официално отрече да има нещо общо с тази фирма; че същия този “Юкас Петролеум” неизменно снабдяваше с петрол “Нефтохим” с протекциите на Красимир Премянов по време на правителството на Жан Виденов и с протекциите на Йордан Цонев по време на Вашето правителство; че банката, която стоеше зад тези доставки и последващата сделка за “Петрол”, се казваше преди “Балканска ортодоксална банка”, бе създадена от хора на Държавна сигурност и функционираше като един от основните спонсори на БСП под контрола на ген. Любен Гоцев, а по-късно – вече като “Нефтинвестбанк”, бе тясно свързана с Майкъл Чорни.

По-интересен е другият Ви отговор – за “Лукойл”. Цитирам дословно: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.”

Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?

Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?

Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.

Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от

6. Двете фондации

свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.

Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.

Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.

Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.

Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/

По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.

Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.

Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.

Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.

Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.

Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!

Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.

Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.

Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.

Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.

Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/

Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.

За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.

Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.

Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.

Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги  и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.

Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.

За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.

Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и  67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.

Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.

Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.

Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж  и да я приватизира.

Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и

не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.

Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.

По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.

По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.

През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:

1. Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.

2. Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.

3. Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.

4. Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.

Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.

19.04.2005 г.

Без Уважение:

/Едвин Сугарев/

П. с. Тези дни Иван Костов каза, че фондацията на жена му е проверявана много пъти. А държавните предприятия, които й бяха спонсори - проверявани ли са?

А физическите лица, които внасяха в тази фондация - какво получиха срещу спонсорството си? това също ле бе проверявано? тогава само един въпрос бих задала тук: как Иван Костов прие двукартното спонсорство в "Бъдеще за България" от Барух Чакъров - един от преките виновници за съсипването на АК "Балкан"?

И още нещо: ако изнесените скандални факт в писмото на Едвин Сугарев са лъжа - защо Иван Костов не го осъди за клевета?

Край

 

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

 

Иван Костов? Да дадем думата на Едвин Сугарев, който след избора на Георги Първанов за президент подава оставката си като посланик с мотива, че не желае да работи с бивш комунист.

19 април 2005  - поредната обществена фигура, срещу която насочва стрелите си Едвин Сугарев е Иван Костов, като пише до него Открито писмо, разпространено включително и в интернет. В това пространно писмо, придружено с множество приложения /част от които с гриф "Строго секретно"/ той обвинява Костов за:

  • загубата на изборите през 2001 г.,
  • за приватизацията на БГА “Балкан”,
  • за договора за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД,
  • за източването на РВД,
  • за сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит,
  • за сделката с “Плама” ЕАД,
  • за двете фондации, свързвани с неговото име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от съпругата на Костов Елена, и политическата фондация “Демокрация”.

Фондация "Бъдеще за България"

Основана на 12 декември 1996 г. под съпредседателството на съпругата на президента Стоянов - Антонина Стоянова, съпругата на премиера Костов - Елена Костова, и съпругата на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски  - Алиса Софиянска. През 1998 г.  Антонина Стоянова се оттегля и самостоятелно учредява и председателства фондация "Ценности".

Постепенно и Алиса Софиянска, без да го афишира, се оттегля от активна дейност в "Бъдеще за България", която оттогава досега се свърза само с името на Елена Костова. Във фондацията заедно с Елена Костова работят и съпругата на Красимир Стойчев - Слава, и на ексминистъра на държавната администрация Марио Тагарински - Вяра.

Повече за „Бъдеще за България” може да прочетете тук

http://www.omda.bg/bulg/news/party/Budeshte_za_Bulgaria.htm

"Бъдеще за България", че е получавала пари от фирма, свързана с КГБ и руската мафия.

На 4 април 1997 г.фондацията "Бъдеще за България" е получила по сметката си в БНП - Дрезднербанк, София, като "помощ" 80 000 USD от регистрираната в Швейцария фирма "Теленорд", зад която стои Григорий Лучански. От банковите документи става ясно, че доларите са преведени чрез Банк фюр Хандел унд Ефектен" В суифта е написано и предназначението им: "Подкрепа за благотворителната организация "Бъдеще за България". В списъците на спонсорите на фондацията, с които "Труд" разполагал", не фигурирали за 1997 - 1998 г. имената "Теленорд" и Лучански. В издадената за 1998 г. книжка на фондацията се представят набраните за 1997-1998 г. суми - общо 4 629 257 лв. За миналата година фондацията е отчела, че в нея са влезли 5 176 105 лв., информира "Труд".

В края на май 2000 г. Елена Костова обяви, че няма да публикува списък на дарителите на "Бъдеще за България, тъй като в страната нямало такъв почин. Тя отрече всички намеци за рекетиране на български фирми и лобиране, като нарече подобни слухове за "приказки на волнодумци". На въпроси на журналисти дали при нея идват "мръсни пари" г-жа Костова отговори за медиите, че проверява произхода на парите на дарителите си. Имаме си начин, тайна е, заяви тя в интервюта за пресата. На 8 септември 2000 г. Елена Костова официално призна, че "Бъдеще за България" е получила пари от Лучански.  Фондацията съобщи, че на 4 април 1997 г. са постъпили 80 000 щатски долара, равни на 127 992 000 стари лева, дарение от фирма "Теленорд", и са изразходвани за летни лагери на деца от 41 домове за сираци и социално слаби семейства.

Едвин Сугарев разпространи отворено писмо до Иван Костов,

след като преди вече бе предупредил, че ако бившият премиер, бивш лидер на СДС и сегашен лидер на Демократи за силна България не напусне политиката до 25 април, ще извади необорими и съкрушителни факти за него. В 43 страници Сугарев припомни изказвания на бившия премиер и лидер на СДС и ги противопостави на по-сетнешните му действия, описва скандални сделки и оценява ролята на Костов от 1989 година насам.

„Г-н Костов, нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте, и политическият дух, който поругахте", започва писмото на Сугарев.

„Обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Тогава какво търсехте вие там в течение на толкова години? Нарекохте Софиянски „помияр", защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото.

От днес, в продължение на няколко дни започвам публикацията на пълния текст на писмото, защото дава много отговори и връща в паметтта важни факти от годините на преход:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Иван Костов

I.

Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.

Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.

Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?

Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения  и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?

Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.

Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.

Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.

Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.

Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.

Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.

Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.

Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.

Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.

Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.

Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.

Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.

Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.

Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?

Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.

Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.

Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”

Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.

Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.

Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.

Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.

Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.

Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.

А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.

Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.

Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:

“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”

И още:

“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”

И още:

“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”

И още:

“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”

От Вас, г-н Костов.

Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.

Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.

Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.

Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.

Утре – продължението на писмото

 

Симеон Дянков - министър на финанситеВ държавата няма пари. Резервът играе на и под санитарния минимум – приходите са слаби. С Постановления се изземват резерви от държавните предприятия, изземват се неразпределените им печалби за предходни години. Така „върви” държавата от 2009, 2010, 2011 година грабежът продължава и сега, тъй като министърът на финансите Дянков търси панически пари!

С последните искания на Дянков, държавните предприятия ще бъдат съсипани, декапитализирани, и ще тръгнат към фалит. А при фалит ще започне освобождаване на работна ръка, безработицата ще скочи още повече, предприятията, които имат кредити няма да могат да ги плащат...

Да не забравяме, че дълго време Дянков не плащаше на държавните фирми дължимото в милиони от държавата  за вече положен труд, и така сложи началото на сриването на икономиката. Много фирми фалираха, паднаха приходите за хазната от приходи с около 2 милиарда.

За това почти не се знае и говори, само имаше питане и дебат в парламента, по време на което Дянков за пореден път се подигра с депутатите и не даде смислен отговор какви ги върши!

Най вече това, което върши Дянков не е анти - а прокризисна мярка!

Много от неразпределената печалба на различни предприятия е по банкови сметки и с приетото Постановление 367 ще трябва да внесат тези свои капитали в бюджета!

Има предприятия, които през отминалите периоди да извършили инвестиции, направили са ремонти, закупили са оборудване и как тези предприятия ще внесат исканото от министър Дянков в бюджета, за да намалят бюджетния дефицит?

За какви пари иде реч според Дянков?

В  годините 2009 от юли до декември, 2010 и 2011 - внесените отчисления от печалби и дивиденти на дружества с държавно мажоритарно участите според казаното от министър Дянков на трибуната е: за 2009 г. са 344 млн. лв., за 2010 г. – 112 млн. лв., и за 2011 г. – 174 млн. лв.

Според депутата Димчо Михайлевски, Ръководството на „Въздушно движение” /РВД/ е внесло за тези три години над 200 млн. лв. допълнителен дивидент в държавата, извън корпоративния данък, а Българският енергиен холдинг е внесъл над 182 млн. лв..

{edocs}djankov-reservi-2.doc,600,400,link{/edocs}

В последните три години, Министерство на финансите вземаше по два пъти от печалбите им!

Източените по този начин предприятия не се в състояние да обслужват кредитите си и съкращават работна ръка, вземат нови кредити, за да обслужват вече взети и нещата тръгват към разруха и фалит!

Малко преди фалита – се преминава към приватизация на въпросните обезкървени предприятия и те се продават на безценица на неслучайни купувачи!

Отговорът на Симеон Дянков е „феноменален”:

По добре е да взема държавата дивиденти и тези пари да влизат в държавната хазна, отколкото да излизат като бонуси към заместник министри. Благодаря за вниманието.

От втората половина на 2009 година се засили рецесията на българската икономика и това се случи поради „грижата” на Дянков да бави дължими милиони на предприятията и да ги облага два пъти, за да пълни бюджетния дефицит!

Ето какво се чу в парламента по проблема с източването на държавни предприятия:

Не бонусите, а обезкървяването на предприятия с мажоритарно държавно участие

е скандалът в държавата!

{edocs}djankov-reservi-1.doc,600,400,link{/edocs}

Какво се случи в РВД още в първата година от мандата на ГЕРБ?

В началото бе Постановление на Министерския съвет №247 и неговото допълнение. За внасяне на допълнителни средства в Републиканския бюджет за 2009 г. от търговски дружества с държавно участие на капитала.

{edocs}pm247.doc,600,400,link{/edocs}

Съгласно ПМС 247, едноличните акционерни дружества, се задължават да внесат в републиканския бюджет допълнителна вноска – дивидент, в размер 50 на сто от печалбата им за 2008 г. по годишния финансов отчет след данъчно облагане и отчисленията, направени за фонд "Резервен", в размер 10 на сто в съответствие с чл. 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.

Съгласно ПМС 247, Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие се задължават да разпределят и внесат в републиканския бюджет допълнителна вноска – дивидент, в размер 50 на сто от печалбата им за 2008 г. по годишния финансов отчет след данъчно облагане и отчисленията, направени за фонд "Резервен", в размер 10 на сто в съответствие с чл. 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.

Органите, упражняващи правата на собственост на държавата в капитала на търговските дружества по чл. 1 и 2 се задължават да предприемат незабавни действия за изпълнение на постановлението и търговските дружества по чл. 1 да преведат съответните вноски по републиканския бюджет до 30 октомври 2009 г.

Минали са едва три месеца от поемането на властта от правителството на ГЕРБ, предишното правителство е оставило над 7 милиарда резерв!

По-късно е направена поправка на това Постановление, като в държавните предприятия е вкарано и Ръководство на въздушното движение с искане да преведе на бюджета съответните милиони.

Какво е допълнението на ПМС 247 – към текста предприятия с държавен капитал се прибавят и държавни предприятия, това, което би уредило и от РВД да се вземат пари.

В писмо на генералния директор на РВД, Георги Ангелов до министъра на транспорта, Александър Цветков /от 9 декември 2009-бел. Л. М./по това Постановление №247, Ангелов уведомява своя принципал, че при така направената поправка /изменение и допълнение на ПМС 247/РВД не приема и предлага да отпадне частта в поправката, която налага двойно облагане и задължава РВД да внесе суми в двоен размер. Съгласно писмото, РВД декларира готовност да отчисли сумата от 94 млн 781 550 лева.

{edocs}Pismo_RVD2009.12.09_refpms2471.pdf,600,400,link{/edocs}

По този начин на РВД е оказан натиск, да преведе 94 милиона 781 550 лева в републиканския бюджет, въпреки че статутът на РВД е такъв, че печалбата трябва да се реинвестира в рехабилитация, обновяване на технологиите, увеличаване на безопасността на ръководство на полетите и прочие.

Тази сума не е преведена.

За РВД предстои реализирането на проекта „Единно европейско небе”, което се наблюдава от Европейската комисия и за осъществяването на когото ще са необходими значителни средства за осъществяването му, които по статут се гарантира от съответните държави.

Вместо Симеон Дянков да остави тази сума за изпълнение на задълженията на РВД по европейския проект, той си прибира милионите в републиканския бюдежет!

Кое е характерното за предприятие като РВД

то се води държавно предприятие, но от републиканския бюджет не се отчисляват средства за него!

В Доклада до Министерския съвет, Симеон Дянков пише следното: „... за преодоляване на очерталото се изоставане в приходите, наред с извършваното ограничаване на разходната част, се налага необходимостта от засилване на мерките за повишаване на събираемостта на приходната част от бюджета, както и разкриване на нови източници на приходи в държавния бюджет, в допълнение на тези, определени с ПМС 247/2009 г. с цел постигане на балансиран бюджет за 2009 година....”

{edocs}Min_fin2009.12.09_proekt3192.pdf,600,400{/edocs}

Дянков пише, че с предложения проект за ПМС се създава нов източник на допълнителни средства за държавния бюджет за 2009 година.

Дянков признава, че предложението за ПМС 247 е част от мерките за компенсиране на приходите за постигане на балансиран бюджет за 2009 година.

Внасянето на допълнителни приходи в републиканския бюджет според Дянков ще осигури ресурс за извършване на приоритетни плащания за основните разходни групи....

А къде са се дянали за два-три месеца 7,5 милиарда фискален резерв?

Защо са спрели приходите в бюджета след поемането на властта от ГЕРБ?

Защо правителството на ГЕРБ не сложи ДДС на хазарта, а да намали ДДС на лекарствата, книгоиздаването и прочие?

Премиерът Борисов заяви на 12 март, че по един милиард са плащали за увеличени пенсии от правителството на Станишев, но...

Да поемеш властта в края на м. юли 2009 година не означава, че ще платиш 1 милиард за увеличени пенсии за някакви си пет месеца! По същия начин стои този проблем и за 2012 година, когато са минали едва три месеца и няма как да е даден милиард за пенсии...

Предполагам, че мнозинството българи си спомнят как 2009 година правителството на ГЕРБ, докато източваше стотици милиони от държавни предприятия внезапно обяви, че липсват 2 милиарда в бюджета!

Следващата версия бе, че са оставени плащания за 2 милиарда – но никой не показа документи за такива плащания!

Стигна се дотам, Борисов да привиква служители в кабинета си в Министерския съвет и да ги разпитва за тези липсващи 2 милиарда и липсващите документи по плащания за 2 милиарда!

Както казва народът:”Всяко чудо за три дни” така внезапно стихна и този съшит с бели конци скандал – след многократни питания в парламента от депутати от опозицията – ГЕРБ видя, че няма доказателства и спря да говори за тези 2 милиарда!

С Постановление №301 от 10.12. 2009 г. се прави промяна и вместо първоначалните средства по ПМС 247 в размер на 95 милиона, се прави ново искане към РВД, с което сумата нараства на 206 милиона!

{edocs}pmc-301.doc,600,400,link{/edocs}

Генералният директор пише отново на министъра на транспорта /вх. №04-10-341, като му обръща внимание, че такава огромна сума, взета от средствата на РВД ще попречи на реализацията на планираните и съгласувани с Евроконтрол и авиационните превозвачи дейности, които имат отношение към пряката дейност на РВД – безопасно управление на въздушния трафик.

Едновременно с това в писмото до транспортния министър се посочва, че: ”...за да може да се направят отчисления от реализираната печалба от ДП РВД в съответствие с действащата нормативна уредба е необходимо да се направи промяна в Закона за гражданското въздухоплаване!”

За какво става дума:

„Средствата от превишението на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за изпълнение на Европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни!”

Това не са го догледали в Министерство на финансите, защото не ги интересува изобщо, но не са го догледали и така наречените експерти от Министерство на транспорта, където министърът се е прехвърлил от икарусите в столичната община на министерския стол, зам.-министъра Камен Кичев е продавал билети за австрийските авиолинии в Македония, а другият зам.-министър – Ивайло Московски е бил вносител на плетачни и шевни машини!

Изпълнението на ПМС 301 ще доведе до намаляване на резервите на ДП РВД с 57 на сто /от 475 млн лв на 269 млн лв/ и на паричните средства с 88 на сто /от 233 млн лв на 27 млн лв/, спрямо балансовите им стойности към 31. 12. 2008 година.

Оттук нататък след публикуване на Отчета на предприятието за 2009 година ще се намали и таксовата единица. Драстичното намаление на паричните наличности може да предизвика допълнителни проверки от страна на ИАТА и ЕВРОКОНТРОЛ, чийто резултат не може да бъде предвиден на дадения етап.

Намалението на средствата с гореописаните суми ще застраши реализирането на инвестиционната програма, която трябва да се извърши от страна на ДП РВД през следващите години. Това пише във второто си писмо генералният директор на РВД, Георги Ангелов до министъра на транспорта, Александър Цветков, който е минал пред всички стъпала на развитие в РВД и е наясно с възможните финасово-икономическите и правни последици от такива драстични вземания от предприятието!

{edocs}Pismo_RVD_2009.12.14-0410341.pdf,600,400,link{/edocs}

До поемането на поста генерален директор от Ангелов, предшествениците му, Цветан Дилов /оцелял и при НДСВ и при Тройната коалиция/ и Емануил Радев не са повишавали, а напротив – понижавали са изпълнението на капиталовата програма на РВД.

От 2001 до 2009 реалното изпълнение на капиталовата програма на РВД от 55 на сто, спада до 9, 35 на сто.

„Всичко това допринесе за изкривяване на структурата на капитала в посока намаление на дълготрайните активи и прекомерно увеличение на паричните средства - сигнализира Ангелов до министъра...

...  Натрупаните парични наличности на ДП РВД са влагани от предишни управления в няколко търговски банки с неголям пазарен дял, след непрозрачни процедури на избор, без оценка на риска и дискусионни лихвени равнища...

Необходимите инвестиции в предстоящите години за реализиране на неизпълнението от предходните години, както и във връзка със сроковете, поставени от програмата SESAR, са в размер над 150 млн лв. По предварителни разчети и ще трябва да се изпълнят през следващите 2-3 години. Изземването на паричните средства в размер на 206 млн лв ще затрудни изпълнението на дългосрочната капиталова програма на предприятието...

Необходимо е да се има предвид и че изтеглянето на сума в размер на 206 млн лв от депозитите, намиращи се основно в три от търговските банки на страната, може да доведе до сътресение в банковата сфера.”

Датата на това писмо е 14 декември, 4 дена след приемането на ПМС 301. Това е писмото, което стана причина да бъде прието ново постановление – 319, което сумата от 206 млн отчисления от РВД е намалена на 177 милиона.

Защо бе отстранен генералният директор на РВД Георги Ангелов?

{edocs}Zapoved_Plevneliev_20.11.2009.pdf,600,400,link{/edocs}

Парадокс, свързан с уволнението на Ангелов е, че той се бори доколкото е във възможностите му, да не се превеждат милиони от РВД в републиканския бюджет, а тези парични средства да останат за инвестиции, свързани с повишаване на безопасността на управление на полетите, инвестиции в повишаване на сигурността на управлението на полетите, технологично обновяване, и строеж на кула на летище София.

Недовършената почивна станция на НКЖИ, която министри се стараят да пробутат за 20 милиона на РВД!Подробност е, че министър Цветков извива ръцете на генералния директор на РВД предприятието да закупи недовършената и полуразрушена почивна станция на НКЖИ, оценена на 20 милиона, без ДДС! Проектът на тази сделка е съгласуван и с министъра на регионалното развитие Росен  Плевнелиев.

Това е същата почивна станция, която през лятото на 2009 г. предишният министър на транспорта, Петър Мутафчиев се е опитал да продаде за 6 млн, но никой не я е купил.

Ангелов не се съгласява, тъй като цената е прекалено и необосновано висока, а РВД има почивни станции в Банско, Камчия и курорта Константин и Елена.

Такива „прегрешения” на генералния директор Ангелов му костваха поста?!

 

Читатели допълниха темата за РВД - този Остров на съкровищата за всяка власт *Докато Прокуратурата мълчи, Станишев отиде на крака до РВД и летището, за да покаже своята подкрепа на началниците там

Вчера, на 13 септември моя колежка от в. "Политика" ми съобщи, че парламентарната комисия по корупция се е заела със случващото се в РВД и фактите, които изнесох в разследването си по темата. Информацията потвърдиха и двама мои източници от Народното събрание. Нещо е на път да се раздвижи...

По време на публикуването на отделните части на разследването за РВД на тази електронна страница, получих десетки мнения по темата от участници в събитията в РВД и от запознати с проблемите на това държавно предприятие. Някои от мненията бяха с имена, други получих анонимно, но след проверка, мога да потвърдя, че изнесеното в тях бе истина.

Ще започна с едно мнение, в което прочетох следното: "Поздравявам Ви за статията. Всичко, което Сте написали е вярно... При нужда мога да потвърдя всичко, което сте написали." Следваха адрес и телефони за връзка.

Друго писмо по разследването съобщаваше: "Материалите, които сте публикували за РВД са много интересни и в голямата си част верни. Сега Ви предлагам един друг поглед върху нещата:

Управителят на комплекса в Банско - Фурнаджиев има частен хотел до парка. Интересно дали дава пари за пране на бельото, за подмяна на чаршафи, кърпи и т.н., за покупка на хигиенни материали? Защо хотела на Фурнаджиев бе създаден по времето на строителството на новите къщи в комплекса на РВД.

Дъщерята на въпросният Фурнаджиев - Мария, работи също в РВД, а синът е Атанас Фурнаджиев от "Мото Пфое". Та на неговата жена бащата, е Миро Хлебарката от РВД. Има ли връзка триото: Фурнажиев-баща, Фурнажиев-син и Карл-Хайнц Пфое? С какво име се слави Фурнаджиев-баща в Банско? Защо служителите от комплекса треперят от Фурнажиев?" Все въпроси, на които засега нямам отговор."


Тук правя уточнение, че писмата публикувам без данните за податели, тъй като конфиденциалността на източниците ми, за мен, като автор е много важна.

"Здравейте,
Нещата, които чета тук няма как да проверя на друго място. Затова ги приемам така представени. Дано това не е истина, защото прави България смешна и жалка държавица. Иначе казано, сайта на г-жа Манолова е едно от местата, където проверявам същността на събитията в България.


Желая Ви успех!" бе още също писмо по разследването за РВД.

"Всичко е истина!", "Евалла", бяха кратки някои от отзивите. Докато един от тях бе сериозен и допълни темата: "Напълно Ви подкрепям, всичко публикувано от Вас е самата истина, няма лошо, че разни хора си назначили хората на работа. Въпросът е дали те могат да работят качествено или не стават за нищо, както сина на А. АТАНАСОВА /депутат от НДСВ - бел. Л.М./. Имате ли представа че получава немалка заплата, а не върши никаква работа и никoй не смее да го накаже или смъмри дори."

И още няколко писма:
"Като участник във финалния търг, когато бе одобрена Аления ... Въпреки изнесените подробности много срамни неща се премълчават и днес. Дано стигнете и до тях. Например - защо бе елиминиран "Мартин-Локхийд" без отваряне на офертата......Този център вече едва ли е нужен някому... Но ще се вложат още много пари..... С уважение..."

"Прочетох всичко... пазете се, създавате си много врагове, за които не подозирате!"

Ще спра с писмата, защото съдържанието им бе еднакво с това на публикуваните тук. И тъй като вече трети месец в страната се говори единствено за най-голямата разкрита афера, тази на "Топлофикация - София АД", ще си позволя да пусна едно сравнение, което също получих в пощата си, след публикуването на разследването за РВД.

Прилики и отлики в двете афери
1. Питане в Народното събрание на 18.01.2002. "…Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник директор. Как се казва сега директорът на РВД? …" Сегашният шеф на РВД смени много правителства, но той, също като задържаният в момента шеф на "Топлофикация" е несменяем.

2. Изказване след завършване на парламентарното разследване на РВД през 2002г. на министър Мутафчиев: "Защо да го сменяваме г-н Дилов, та той е толкова удобен?" Не бе уточнено за какво е удобен.

3. Изказване на министъра на транспорта и съобщенията, Петър Мутафчиев пред синдикатите на РВД, през месец май 2006. "Гордея се с изказванията си за Дилов пред НС. Няма да сменявам Дилов под натиск. Дилов има да си довърши работата."

Какво има да си довърши? Може би да сключи някой друг договор без търг с определена фирма, за изграждане на кула или за поредна модернизация на радарите с "Аления-Маркони" пак без търг? Наистина за подобни действия генералният директор Цветан Дилов се оказа незаменим и удобен. Никой не вярва, че от прокуратурата ще тръгнат да го разследват за 100 млн. или за 150 млн. щети.

4. Интересно против какво всъщност се обявява министър Мутафчиев. Против източването и съсипването на РВД, или против това да се прави от други министри.

Приликите
1. Всичко започва от едни добри намерения. Редовите служители имат нужда от масажи /за Топлофикация/ и активни почивки /за РВД/. Само те ли ги използват обаче или активните почивки за сметка на РВД ползват и висши държавни чиновници от всякакъв калибър: от секретарка, през депутати и говорители, та до министри, братовчеди и други подобни.

2. "Топлофикация" купува почивна база "Здравец", РВД разполага с почивни бази в Банско, на морето - "Локомотив" и въпреки това пръска милиони, за да наеме хотели като "Копитото" на Витоша и "Морска звезда" на брега на морето...

3. Шефът на "Топлофикация" имал резиденция в почивна база "Здравец", шефът на РВД има VIP апартамент в почивната база в Банско.

4. И на "Топлофикация" и на РВД са правени проверки, с цел прикриване на престъпления.

5. И в "Топлофикация" и в РВД има джакузита, джетове, джипове, яхти и други подобни.

6. И в "Топлофикация" и в РВД от 10 години се сменяват бордове, но директорите остават.

7. И в "Топлофикация" и в РВД директорите са в отлични отношения с министри, зам.- министри, депутати.

8. И в "Топлофикация" и в РВД директорите стават привърженици на тези партии, които идват на власт.

9. И в "Топлофикация" и в РВД работещите искат да не се източват и съсипват предприятията им, но няма кой да ги чуе.

10. И в "Топлофикация" и в РВД процесите отиват към съсипване. "Топлофикация" към обявяване в несъстоятелност, а РВД към обслужване на самолети само в зоната на летищата, поради факта, че потроши десетки милиони долари, но не подмени 20 годишните си радари и не успя да изгради конкурентно способен център за управление на полети.

Единствените разлики засега между "Топлофикация" и РВД са, че не са открити банкови сметки на шефовете на РВД в западни банки. Но такива не са и търсени.

След публикуването на разследването за РВД единствените, които се развълнуваха се оказаха работещите служители в това предприятие, служители в министерството на транспорта и съобщенията и служители в Главна въздухоплавателна инспекция.

Прокуратурата, в лицето на Главния прокурор Борис Велчев за пореден път обърна гръб на фактите за безстопанственост, източване и щети в милиони за едно държавно предприятие. Сам Велчев подчерта, че не му е известно в БСП да има корумпирани министри. Явно на Велчев му е известно само това, което той желае да му е известно. Засега в сметките за разследване на ведомството му не влиза РВД.

В същото време премиерът Станишев отиде на крака да открие новото летище заедно с министъра. Към тях в радостното събитие се присъедини и генералният директор на РВД, Цветан Дилов. Все пак радост е - България да пусне новото си летище. От друга страна - се задават избори и в парламента приеха, че спонсорите на партии могат да наливат пари колкото им душа иска. А РВД е богато предприятие и неведнъж се е притичало на помощ на политици.

Живеем във време, когато отношението към парите се промени и човек не получава пари заради труда си, а за да се направят повече пари. Например в политиката. Ето защо няма да има разследване и няма да се търси вина в РВД. Тъжно и вярно.
 

Който се жалвал, жалвал се - Европейската комисия не се състои от бавноразвиващи се * Чехия и Полша успяха с отлагането във времето за сертифициране - България излиза от отбора на летящите над Европейския съюз * Търсете самолети за президента, Станишев и депутатите!

Народът го е казал добре - Късно е за китка! Този път закачката е за министъра на транспорта и съобщенията, Петър Мутафчиев. Цяла есен плете пръсти, после продължи цяла зима, превали 2005, и дойде 2006 година, пролетта дойде - министърът пак нещо бе твърде разсеян, лятото го завари отново в това му състояние и ето ти 26 септември 2006 - вдигнаха му два жълти картона откъм Европа и България се оказа извън държавите с право да летят над територията на Европейския съюз. С това дередже, до което Мутафчиев и екип са докарали авиацията ни - ние единствени ще може да си летим без проблеми от София до Плевен, от Плевен до Бургас, от Бургас до Лом, от Лом до Горно нанадолнище и прочие вътрешни полети. Само това ще можем да правим - да си прелитаме от една точка на родината до друга - политиците ни и те също ще могат да си летят спокойно във вътрешността на страната, депутати и министри - също. Така ще могат да се занимават единствено и само с родината и проблемите й, пък и пари от командировки ще спестят. Няма лошо.

Ето Мутафчиев предложи на лидера си самолет да му купи - като че ли е Стефан Софиянски и насреща му е Алиса. То с народни пари от данъци всеки може да пазарува на министър-председателя си. Колко му е.

Вчера, на 5 октомври в Министерския съвет и в парламента министър Мутафчиев говори на границата на лъжата. Първо, защото съобщи, че проблемът не бил за гражданската авиация, а само за селскостопанската и карго-превозите. Тук сме длъжни да поясним на металурга Мутафчиев, който пое тежкия партиен кръст да отговаря за транспорта в държавата, че авиацията е два вида - гражданска и военна. Като гражданската включва гражданските полети, селскостопанската авиация и каргопревозите. Така че твърденията на министър Мутафчиев, че няма никакъв проблем за гражданската авиация не отговаря на истината. Още повече, че сам той е предложил на премиера да му се купи самолет - е, щом няма проблеми със самолетите за гражданските полети, тогава защо Мутафчиев ще тръгне да прави такива скъпи предложения на лидера на партията си и премиер Станишев? Защо Мутафчиев ще занимава цел Министерски съвет с проблема как да се намери най-евтиния начин по който правителството ще бъде обслужвано след като ни тракнат забраната в края на март 2007 година. Преди години РВД купи правителствения Фалкон и след това взе, че го подари на правителствения отряд 28. Интересно какво сега ще родят главите на умниците в транспортното министерство, за да изпълнят идеята на министър Петър Мутафчиев.

Изобщо не отговаря на истината и заканата на транспортния министър, че щял да накаже виновниците за неизпълнение на условията, поставени от Европейската агенция за авиационна безопасност. Та първият виновник, който проспа тези изисквания като депутат в парламента в Комисията по транспорта и след това в другия парламент, като избран за министър, е не друг, а самият Петър Мутафчиев. Трудно може човек да си представи как Мутафчиев наказва сам себе си за бездействието от години. При управлението на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски Мутафчиев нямаше никакъв проблем да изиска ГД ГВА и МТС да работят по изпълнение на изискванията на Европейската агенция за авиационна безопасност /EASA/ - нещо, което той не стори. Сега, когато проблемът с несертифицираните летателни машини, несертифицираните системи за управление на полети и несертифицирания персонал, който работи с тези системи, чука на вратата и срокът за изпълнение на тези изисквания е много кратък. Лесно е да се говори, че други правителства не са си свършили работата, след като самият ти си си клатил кратата повече от година.

Смехотворно прозвуча твърдението на министър Мутафчиев, че Европейската агенция за авиационна безопасност /EASA/щяла да поиска поне тримесечна отсрочка за въвеждане на изискването за сертификатите. Според казаното от Мутафчиев, той даже вече бил започнал консултациите с европейските си колеги. Истината е точно обратната: тримесечна отсрочка ще трябва да измоли самият Мутафчиев от EASA, за да си свърши задълженията по организация на сертифициране на самолети, системи за управление на полети и технически персонал. И след смехотворното твърдение последва изявление, което вече граничеше с наглостта: "Няма място за паника, но бизнесът и държавата трябва да изпълнят своите ангажименти по отношение на забележките в доклада на Европейската комисия до края на годината", каза министърът пред депутатите от транспортната комисия. Министър Мутафчиев, нека си говорим като интелигентни хора, не сме идиоти все пак, за да ни разказвате каквото Ви падне, дайте да се уважаваме!

В доклада си от 26 септември Европейската комисия заплаши, че общността няма да приема документите, издавани от българската гражданска въздухоплавателна администрация, ако не бъдат отстранени 59 забележки на Европейската агенция по авиационната безопасност и не получи 4 европейски сертификата до 1 януари 2007 г.. Това означава забрана за всички български авиокомпании да летят в Европа, ако ЕК или някоя от страните на ЕС поиска. Тогава кой ще трябва да се моли за отсрочка: България или EASA?

Една трета от отрицателните констатации на евроекспертите засягали чистотата на халета, липса на прахосмукачки за почистване, облекло и инструменти на техническия персонал в авиобазите и хангарите на проверените авиокомпании и други несъществени пропуски, обясни Мутафчиев пред журналистите. Констатациите са били направени през май 2005 г., а са представени в Еврокомисията три седмици преди публикуването на доклада, без да е правена проверка дали са отстранени нередностите, каза още министърът. А къде е Докладът с 59-те забележки на EASA - Мутафчиев премълча. Както премълча и защо чак сега стават известни тези скандални подробности по бездействието на администрацията на транспортния министър.

Вчера стана ясно и че транспортното министерство възнамерява да наеме експерти от холандската гражданска авиоадминистрация, която има всички европейски сертификати, за да се осигури постигане на еврокритериите от българската администрация. Предлагам - на тези експерти да се плаща от джоба на несвършилите задълженията си висши чиновници отговарящи за транспорта. А нямахме ли и ресорна зам.-министър по транспорта, отговаряща за авиацията? Член на някаква женска партия беше май.

Чужда авиоадминистрация да поеме работата на дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГВА/ към Министерство на транспорта, предвижда "екшън плана" за спасяването на българската авиация. Това бе повторено вчера и на заседанието на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации.

Предложението да се обърнем към чужда въздухоплавателна администрация е направено от заместник-министъра на транспорта Красимира Мартинова, е съобщил пред депутатите министър Петър Мутафчиев. Мартинова отговаряла за прилагането на всички европейски норми в транспортния отрасъл и по неофициална информация именно тя е убедила Мутафчиев, че европейските авиационни власти не са сигнализирали за проблеми в сферата на въздушния транспорт. Това твърдение разбира се не отговаря на истината, тъй като още от май 2005 година датират Заключенията на Европейската агенция за авиационна безопасност, отразени и в мониторинговия доклад на ЕК. Кой е крил и мълчал за тези заключения повече от година тепърва ще се изяснява.

Другата димка транспортният министър пусна със съобщението, че назначава още 18 души в Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. Без да е проверил и получил отчет имат ли качества работещите в момента в ГВА чиновници, къде е проблемът те досега да не свършат нищо по изискванията на ЕК, кой става за тази работа и кой - не, Мутафчиев с лека ръка обяви, че ще ощастливи с работа 18 души, което изобщо не е гаранция, че несвършената работа ще се свърши.

Още един проблем премълча транспортният министър Петър Мутафчиев, този с още един доклад, този път на IATA, че в РВД не се забелязва никакъв напредък. Тук, според мои източници, е говорено злонамерено, че видите ли таксите за прелитащи самолети били високи, защото и заплатите на диспечерите също били високи. А истината е, че заплатите на българските авиодиспечери са най-ниски в региона и що се отнася до таксите - всяка държава се стреми да повиши таксите си, защото самото РВД печели от това. Нямало е случаи в други държави, транспортни шефове да злословят по работата и възнагражденията на своите авиодиспечери...

Днес /т. е. вчера, 5 октомври - бел. Л. М./министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев беше дал дума, че ще освободи генералния директор на РВД Цветан Дилов. Както стана ясно тези дни и тук се е разиграла кратка драма. От Бургас се е вдигнал шефът на тамошното летище - Калин Барзов, който убеждавал Мутафчиев, че Цветан Дилов е един изключителен специалист и такъв като него втори няма. Първото има резон да съдържа истина, но да се твърди, че в цялата държава не може да се намери добър специалист по проблемите на ръководство на въздушното движение - е повече от странно и несъстоятелно. Самият защитник на Дилов, Калин Барзов беше бивш шеф на ГД ГВА и впоследствие бе назначен временно за шеф на летище София, като след изборите се върна за шеф на летище Бургас. По време на престоя на Барзов в София, неговата бивша секретарка Венета Казакова е сред назначените щастливци без конкурс на работа в ЦУ на РВД, като след връщането на Барзов в Бургас, Казакова го е последвала.

В средите на РВД, Барзов е известен с това, че даде 30 000 лева за концерт в предизборната кампания на НДСВ на последните избори. Освен това същият защитник на обществени начала на генералния директор на РВД, Дилов, е направил опит да отдаде без да бъдат обявени задължителните конкурсни тръжни процедури обекти на новото летище София, което начинание впоследствие беше отменено. В краткото време, когато беше шеф на летище София, Барзов, вместо да оправи тоалетните на летището и се погрижи за социалните придобивки на персонала, премебелира кабинета си за доста пари. Върл запалянко по тениса, Барзов е този, който уреди върху покрива на залата за пътници на летището да се изгради тенискорт, за да може и той да си играе от време на време.

Такива бурни събития за съдбата на авиационния ни транспорт белязаха вчерашния ден. Останалото - също бурно, тепърва предстои.
 

В предприятието има работа за три мандата на Главна прокуратура * Зам.-министри, секретарки и висши чиновници ползват РВД като Рога на изобилието

Ще започна това разследване с едно прелюбопитно посещение в болница, потвърдено от два източника. Това посещение разтваря чадър върху генералния директор на РВД, Цветан Дилов и каквото и да се случи или пише за държавното предприятие никога, никой няма да посегне на шефа му, което се е превърнал в свещена крава за няколко кабинета. Историята е кратка и поучителна: докато генералният директор на РВД се бори с тежко заболяване и оттървава на два пъти кожата, при него в болницата идва на посещение един от най-висшите магистрати в държавата. Посещение на вежливост, случайно намерил се роднина или нещо друго се крие в този хуманен жест - следващите редове и части от едно дълго подготвяно разследване вероятно ще дадат отговор на причината за това посещение.

В началото бяха богоизбраните

Ще спомена някои от имената на назначените без конкурс в Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/ служители след датата 1 ноември 2001 г.: Александър Атанасов - авиодиспечер, син на депутатката от НДСВ Анелия Атанасова, Бойко Иванов - инспектор - с ходатайство на зам.-министър Красимира Мартинова, Ваня Клингова, сестра на бившия депутат от НДСВ Величко Клингов, Златко Анков - син на секретарката на директора на "Пирогов", Мерил Лютфи Асенова - дъщеря на Юнал Лютфи, Мирослав Минев - сват на Иван Фурнаджиев - управител на почивната база на РВД в Банско, Нелла Шишкова - приятелка на водеща фигура в "Ротъри клуб", Симеон Божилов - съпруг на бившия член на УС на ДП РВД - Гергана Сърбова, Харитон Стаменов - син на бившия министър Стамен Стаменов, Венета Казакова - с ходатайство на директора на Летище Бургас /бивш изпълнителен директор на Летище София и бивш гл. Директор на ГД ГВА- бел. моя/, Анелия Дойчинова - ръководител сектор, с ходатайство на бившата зам.-министърка Зл. Мукова. С ходатайството на бившия министър на транспорта Пламен Петров са назначени: Венцислав Марков, Катя Мънкова - преводач, Мария Тепеликян за юристконсулт, Силвия Тоцева и Росица Кехайова - секретарка на Пламен Петров. С ходатайството на министър Николай Василев е назначен Йотко Дончев за експерт, а със застъпничеството на бившия министър, Васил Иванов -Лучано е взет на работа Калин Николов.

При такива назначения, протекли без проблем и за заплати доста високи и шефът на РВД, Цветан Дилов не би трябвало да очаква проблеми. А понеже тези дни Главният прокурор, Борис Велчев недоволстваше за това как да преодолее колективната безотговорност на шефове на държавни фирми - ето му пример за еднолични решения, и то завършили с назначения без конкурс.

За да завърша засега с назначенията, ще спомена двама души, които са били назначени в Управителния съвет на ДП РВД по време на правителството на Иван Костов. В края на 2005 г. сегашният министър Петър Мутафчиев маха въпросните двама души от УС и ги назначава на по-високо ниво, и по-добре платено - в Контролния съвет на ДП РВД. Става дума за Лазар Бъчваров - роден 1931 г. и проф. Иван Станчев - роден 1934 година. Хора, достойни и за кандидатпрезиденти.

Другото благо на РВД - базата в Банско

За период от една година 2004-2005 в тази база намират условия за отдих следните богоизбрани депутати, зам.-министри, началник кабинети, говорител на правителство, председател на Агенция, лична царска секретарка, икономически съветник, шеф на банка, финансов министър, депутати, като за Коледните и новогодишни празници и зимната ваканция, по данни от РВД, намират отдих 18 души, използвайки 27 апартаменти и стаи от наличните 39. Останалите 12 са останали за 1400 служители на РВД.

Дългогодишна традиция за РВД е децата на служителите да почиват в Учебно-възстановителната база в Банско, като разходите за храна и използването на ски-съоръженията от децата, са заплащани за сметка на родителите, а тези за спане са били от фонд СБКО. Последният лагер в Банско, е бил организиран и проведен през м. март - април 2004 г., като трагичният инцидент при река Лим в Черна гора става повод ръководството на РВД да прекрати подобен вид почивки за служители и семействата им. В края на 2004 година обаче става ясно, че ограниченият достъп е бил, за да бъдат настанени и необезпокоявани, изброените по-горе от мен висши политици и чиновници.

Ето имената на отличниците, които успяват да изместят служителите на РВД в Банско, за да заведат там деца, неизвестни люде, или просто познати:
  • Йордан Мирчев - председател транспортната комисия на Народното събрание е бил настанен от 27.12.2004 г. за 15 дни в три апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другите два не е известно.
  • София Касидова - зам.-министър на транспорта и съобщенията е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в два апартамента. Единият е бил ползван от нея. В другия, според нейните думи, са били настанени нейни познати.
  • Милен Керемедчиев - председател на Контролния съвет на ДП РВД е бил настанен от 02.01.2005 г. за пет дни в един апартамент.
  • Любомир Дацов - зам.-министър на финансите и член на Контролния съвет на ДП РВД е настанен от 27.12.2004 г. за 14 дни в един апартамент.
  • Лазар Бъчваров - пенсионер, над 70 г. - член на Управителния съвет на ДП РВД е настанен от 23.12.2004 г. за 19 дни в два апартамента. Единият е ползван от него, а другият - от семейството на сина му.
  • Цветан Дилов - ген. Директор на ДП РВД се води настанен от 03.01.2005 г. за 8 дни в два апартамента. И двата не са ползвани от него, тъй като по същото време Дилов е бил в болнични и не е почивал в Банско.
  • Калин Барзов - гл. Директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация към МТиС е настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Биляна Дякова - началник на кабинета на Николай Василев е била настанена от 27.12.2004 г. 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са ползвали другия не е известно.
  • Гергана Сърбова - председател на Комисията за регулиране на съобщенията и бивш член на Управителния съвет на ДП РВД е била настанена от 03.01.2005 г. 8 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са почивали в другия не е известно.
  • Димитър Цонев - говорител на правителството е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другия не е известно.
  • Павел Езекиев - председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции е почивал от 27.12.2004 г.15 дни в една стая.
  • Илия Лингорски - зам.-министър на финансите е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в един апартамент.
  • Мия Мореро - лична секретарка на Симеон Сакскобургготски е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Владимир Каролев - икономически съветник на НДСВ и общински съветник в София е почивал от 27.12.2004 г. за 15 дни в един апартамент.
  • Иглика Дункова - не намерих информация коя е, но е била настанена от 03.01.2005 г. за 6 дни в една стая.
  • Някой си Гайдаров - няма по-точна информация кой е, е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в две стаи. Едната е ползвана от него. Кои са били в другата не е известно.
  • Някой си Константинов е бил настанен от 02.01.2005 г. за 8 дни в една стая.
В периода от 18 до 25.02.2005 г. в същата база почива финансовият министър на НДСВ, Милен Велчев. За него са били запазени от заместника му Любомир Дацов три апартамента, като единият от тях е бил за жената, която се грижи за бебето на министъра.

Не трябва да се забравя, че от 2001 г. до сега, по покана на ген. директор Дилов, но за сметка на работещите в ДП РВД чести гости в луксозната почивна станция на РВД в гр. Банско са били редица министри, депутати от НДСВ, включително и от председателството на Народното събрание, висши и не чак толкова правителствени сановници и редица други. Едни от най-редовните посетители там са: Милен Велчев, Димитър Цонев и Владимир Каролев. Не са пропускали възможността да почиват в Банско и сегашният управител на БНБ Иван Искров, както и депутатът Величко Клингов и др.

Служители от Министерство на транспорта и синдикалисти разказаха, как през м. февруари 2004 г., когато почива семейството на депутатката Милена Милотинова, нейният съпруг, областният управител на Перник, Димитър Колев вдига скандал, защото нямало кой да му сготви и предложи вечеря в столовата след 22 часа.

През 2004 г., когато в Учебно-възстановителната база в Банско почиват зам. председателката на Народното събрание Камелия Касабова и депутатката Ралица Агайн, на почиващите служители е било забранено да ползват фитнес залата, тъй като там работели за стройна фигура двете дворянки и депутатки от НДСВ.

Във фолклора на РВД има и два фрапиращи случая с бившия министър Пламен Петров /който бе сниман и на яхтата в Монако - бел. моя/. На 22.12.2001 г., без да има запазен апартамент, Пламен Петров се появява в почивната база в Банско и заповядва да бъде настанен. За целта, в 22 часа от единия от апартаментите е изгонено семейството на дългогодишен ръководител на полети, ведно с двете му малки деца (ученици в началното училище). В зимната нощ, семейството е принудено да чака, докато се намери наблизо хотел със свободни стаи. За случая, колегите на потърпевшия изпращат писмо до Премиера, но отговор така и не се получава. Три месеца по-късно, когато цялата база е определена за лагер на децата на работещите в ДП РВД отново в базата, ненадейно се появява въпросният министър и разпорежда да му бъде освободен апартамент. Въпреки обясненията на ръководителя на лагера, че цялата база е ангажирана само за децата на служителите от РВД и спортните организатори, Петров нарежда децата да бъдат преместени посред нощ в друг хотел. Единствено категоричната позиция на ръководителя на лагера помага да не се изпълни заповедта на самозабравилия се министър и той е принуден да се съгласи да бъде настанен в хотел. Естествено за сметка на ДП РВД. Запознати с изцепките на Петров разказаха, че след този случай ДП РВД е било принудено да наеме две къщички за Пламен Петров и негови верни другари.

За голяма част от случващото се в Учебната база на ДП РВД в град Банско само се говори. Това се дължи на факта, че разпорежданията за настаняване на външните за ДП РВД хора се дават лично от ген. директор, често без да има писмен документ и в разрез със съществуващата практика. От друга страна, като се вземе в пред вид, че управител на базата е бащата на кума, на дъщерята на генералния директор на РВД, Цветан Дилов е повече от ясно, защо редица нарушения, включително и финансови, по режима на ползване на базата в Банско остават скрити и несанкционирани. Дилов е знаел за всички случаи на безобразия в Базата в Банско, но това не става повод те да бъдат спрени. Разходите за тези гости на държавното предприятие и лично на генералния му директор са били от фонд СБКО на ДП РВД. Освен въпросните разходи за чужда сметка, служители от РВД и семействата им са били лишени от пълноценен, възстановяващ силите им отдих.

И за финал ще припомня един случай, по който през годините никой не взе мерки, а той крие доста опасности за последствия. За какво иде реч. Под земя, намираща се близо до кв. Христо Ботев има керосинопровод, който свързва терминали от Гара Искър с летище София. Тръбите на този керосинопровод даваха пробиви и полето бе просмукано и все още е - с керосин. С помощта на Транспортни войски, голяма част от пробивите бяха отстранени, но във водовземните шахти на Единния център за УВД продължава пълненето, макар и частично, от време на време с керосин.

Така например при дъжд се вдига водният хоризонт и просмуканият керосин пак тръгва към шахтите. А водата от тези шахти се изхвърля в мръсната канализация на летището, която се влива в колектора, който минава през кв. "Христо Ботев". От дренажните кладенци на обекта ЕЦ за УВД вместо вода керосиновози източваха от създалия се от 50 до 70 сантиметров пласт керосина, избил над водата! Този взривоопасен обект открих докато министър на транспорта беше Вилхелм Краус /шофьор, чиновник в община Столична стигнал до министър, прегръщайки синята идея - бел. моя/. Когато съобщих за това рисково пожароопасно поле - Краус забрани да се коментира скандалът. Попитах защо екологичната министърка Евдокия Манева не е уведомена от Краус за случая - последва мълчание. Днес остават два въпроса за изясняване - как са били отчетени загубите от няколко десетки хиляди тонове, от проникнал в почвата керосин, доставен, но неполучен за родната ни авиация. И кога поредният транспортен министър ще запретне ръкави и ще плати на Столична община да се разкопае напоеното с керосин поле и почвата, напоена с керосин да бъде извозена на безопасно място. В противен случай е достатъчна една искра, едно локално запалване и ще пламне огромна площ земеделска земя, като намиращия се в близост квартал с цигани също може да бъде застрашен.

Следва продължение...

 

Два актуални въпроса от депутата Петър Мутафчиев от "Коалиция за България" разкриват характерни явления за времето на демократичния преход след 10 ноември 1989 г.. От тези зададени от трибуната на парламента питания става ясно как един политик може да мени позицията си в коренно противоположна и как министри могат да се измъкват без проблем от силата на закона.

Темата на двете питания са нарушения в държавното предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/. Ето за какво иде реч:

Време и място на питанията: 39-о Народно събрание, 62 заседание, петък, 18 януари 2002 година. Актуалният въпрос на Петър Мутафчиев е към министъра на транспорта Пламен Петров, относно крупни нарушения в РВД. А ето и по-съществената част от самото питане:

"ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка по Ваше нареждане на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" във връзка с процедурите по избора и оценяването на офертите и подписване на договорите от ръководството на предприятието за периода 1997 - 2001 г.? Какви са, господин министър, констатираните нарушения? Какви мерки е предприело министерството за отстраняване на нередностите и разбира се за търсене на отговорност от виновните лица?

Този въпрос Ви го задавам затова защото от 1998 г. досега българското общество беше скандализирано с крупни нарушения в държавно предприятие "РВД". И аз ще спомена само три от случаите, които намериха сериозно място в българските медии.

Първият случай е със сключен договор - хотелския комплекс "Копитото" с едноличен търговец Пламен Найденов. Целта е рехабилитация на персонала на стойност 6 млн. 680 хил. долара. За няколко години. Но за това време излиза, че 1 кв. м от базата, която е предоставена за целия период на договора, струва 6 760 долара.

Вторият случай. Закупуване по решение на Министерския съвет, със съгласие на Министерския съвет, на самолет "Фалкон 2000". Преди обаче да се закупи самолетът "Фалкон 2000", "РВД" закупува друг самолет "Фалкон 50", струва ми се. Той е предоставен на авиоотряд 28, за да се ползва от българското правителство.

От сделката става ясно това, което беше публикувано, пак казвам, по медиите, че за 12 млн. близо е закупен "Фалкон 50". След това са дадени още 29 млн. долара, за да бъде закупен "Фалкон 2000". Целта е да се използва за облитане, тоест за настройка на апаратурата на "РВД".

По данни на експерти, обаче, е ясно, че такъв самолет може да се закупи за 24 млн. долара. Тоест разликата за "Фалкон 2000" е близо 5 млн. долара, господин министър.

Кой взе тези пари? И кой така безотговорно се отнасяше към държавните средства?

Още нещо. След получаването на "Фалкон 2000" трябваше да бъде върнат, по договора има такава възможност, "Фалкон 50" и да се върнат съответно парите, тоест да се приспаднат парите 12 млн. долара.

Извършено ли е това? И ако не, защо? Два фалкона ли са необходими за облитане?

Още една сделка, където нещата са прекалено неясни и аз се надявам, че Вие ще ни дадете по-точна информация. Това е сключването на договор от фирма "Аления" за доставяне на радиолокационно оборудване за "РВД".

Първо, не е ясно по какъв начин е подбрана точно тази фирма. Имало ли е конкретно техническо задание за конкурса, който е проведен? Аз разбирам, че май е било с преговори с потенциален купувач, то не е купувач, а фирма, която ще снабди оборудването.

Интересно защо в периода на времето, след като офертата е била за 6 млн. долара, става 17 млн. евро. След това се налага още един анекс за 3 млн. за Бургас - за преоборудване. След това се плащат още 25 млн. евро на фирма "Аления".

Спазени ли са правилата за обществените поръчки? Ще заработи ли техниката, внесена от "Аления" и работи ли в момента? С колко е закъсняло договарянето и изпълнението по договора? И какви неустойки държавата ще вземе от тази фирма, ако не си е изпълнила задълженията?

С това приключвам, господин министър. Примерите могат да бъдат много. Аз се надявам, че Вие ще ни дадете точен отговор за щетите, които са нанесени на държавата и за мерките, които сте предприели спрямо отговорните лица. Благодаря ви."
Министър Пламен Петров
отговаря, че е разпоредил проверки на РВД, че са констатирани нарушения, които се изразяват горе-долу в следното:

"Нарушение на Закона за обществените поръчки при сключване на посочените по-горе договори. Сключване на договори при цени, значително по-високи от пазарните. Разходване на средства за рехабилитационни и профилактично-оздравителни мероприятия на служители на ДП "РВД" не по предназначение.... Срещу вложените средства предприятието не получава собственост върху дълготрайни материални активи, а само ограничено право на ползване върху обектите... "

И в този момент е дадена думата на Мутафчиев за реплика, в която се чуват следните факти:

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз бих се съгласил с последното твърдение, че дейността на държавно предприятие "РВД" е от особена важност за Вас като министър, ако днес Вие бяхте уведомили народното представителство конкретно за нарушенията, които са извършени там.

Вие казахте, че сте наредили финансова ревизия, цялостна финансова проверка на РВД, но не споменахте за нито едно нарушение и то в конкретните му размери. За съжаление, не споменахте нито едно от имената на виновните за тези сериозни злоупотреби с държавни средства. Това, господин министър, според мен се казва "прикриване".

Обикновено прикриването е чадър над тези, които трябва съответно да понесат отговорността си.

Вие казахте, че сте публикували всички тези данни в Бялата книга. Но нека не забравяме, че в Бялата книга няма нито едно име на виновен за ситуацията, в която се намираме.

Не разбрах и друго, господин министър - Вие сезирали ли сте органите на база на финансовата ревизия, за да кажете, че сте изпълнили конкретно ангажимента си като министър, най-напред, и, второ, като политическо лице, тъй като НДСВ обеща преди изборите и с избирането на правителството, че ще се бори срещу корупцията в страната.

Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? Аз разбирам, че Вие нямате право да правите промени, но пък в края на краищата какво направи Вашето министерство, за да предложите конкретни законодателни промени, за да се спре разграбването на РВД?
Затова аз не мога да бъда доволен от отговора, който Вие ми дадохте. Благодаря."

Как се казва сега директорът на РВД, господин Мутафчиев?

Задавам този въпрос, защото 4 години по-късно в ситуацията на РВД не са настъпили кой знае какви промени. Възмутеният от разграбването на РВД тогава, депутат от "Коалиция за България" Петър Мутафчиев, днес е вече министър на транспорта, а Цветан Дилов, за когото Мутафчиев изрича сакралното питане все още си е генерален директор на РВД! Депутатът Мутафчиев, който е свързвал на времето разграбването на това държавно предприятие с Дилов, сега без промяна в ситуацията - с кого ли свързва нещата в РВД транспортният министър Петър Мутафчиев? И тъй като политиците имат навика да се изживяват като слънчогледи, ще се съсредоточа върху изводите от проверката, която тогавашния министър Пламен Петров цитира в отговор на питането.

Пламен Накев - председател и членове: Христо Моллов и Александър Недялков проверяват 6 нарушения, свързани със сключени сделки. Ето какво констатират при две от тях:

"I. Нарушения при учредяване в полза на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" на право на ползване върху част от недвижим имот - хотелски комплекс "Копитото" на Витоша, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.

II.Нарушения при разходването и отчитането на разходите за рехабилитация на персонала на ДП "РВД", във връзка с договори за предоставяне на рехабилитационни и профилактично-оздравителни услуги с "Капси турс" ООД."

Какво е характерно за нарушенията в първия случай?

Сумите са платени авансово на 100 процента в рамките на 20 дни от сключване на сделките. В случая с "Копитото" не е извършено предварително проучване на бази за рехабилитация и пазарно проучване на цените на хотелските услуги при хотели с категория 3, 4 и 5 звезди.

Нарушен е Правилникът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата, тъй като неговият член 5, ал.1, т.2 допуска придобиване само на дълготрайни материални активи. С два нотариални акта е учредено право на ползване на недвижим имот, който е бил в груб строеж и практически неизползваем по предназначението, за което е платено авансово. Реално ползването на хотелския комплекс "Копитото" започва през септември 2000 г., а учредяването на ползване на имота е било подписано на два пъти през 1997 и 1998 година. Година от мандата на управление на правителството на Иван Костов, когато неизгодната за държавата сделка се извършва под благосклонния поглед на транспортния министър Вилхелм Краус. Припомням етапите от израстването в кариерата му: шофьор, работа в гараж на общински транспорт, ресорен за транспорта в Столична община и министър.

Запознати със сделката експерти са в недоумение защо се купува право на ползване върху неизползваем имот към момента на сделката? Отговорът е елементарен: защото е трябвало някой бързо да финансира строежа и оборудването на обекта, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.
И РВД се явява като спасител и хвърля щедро 6 680 000 щатски долара. Тук веднага се налага да обърна внимание и че цената на въпросната сделка е икономически необоснована, тъй като при платени общо 6 680 000 за ползване на 988.02 кв. м. - стойността на кв. метър площ за ползване излиза 6 760.99 щатски долара!

Никой не обръща внимание върху следните смущаващи факти: а именно, че липсва адрес за кореспонденция на едноличния търговец, налице са различия в подписите и печатите на Пламен Найденов в различните документи, има грешки в ЕГН на търговеца в нотариалните актове и други договори, които нито един уважаващ професията нотариус не би допуснал съзнателно или несъзнателно. Още повече, че от другата страна на тази скъпо струваща на държавното предприятие сделка е самата държава в лицето на нейния принципал - Министерство на транспорта.

И още нещо: възмездното право на ползване за РВД е за срок от 8 месеца, считано от времето на подписване на договора, т. е. 1997 година, а реалната готовност на обекта за експлоатация е чак след три години - в 2000 г.! Т. е. авансиран е някакъв едноличен търговец - без търг, без конкурс, без каквато и да било финансова обосновка. Това се случва при подписване от страна на РВД на първия договор, когато са преведени 2, 3 млн долара. На следващата година е направен втори договор за учредяване на възмездно право на ползване за срок от 10 години на други стаи на "Копитото", като сумата вече е 4, 38 млн щатски долара. Т. е. веднъж може да се сгреши, но когато грешката се повтори - налице са основания за намеса от страна на прокуратурата спрямо виновните длъжностни лица.

И накрая ще завърша този скандален случай с уточнението, че след влизане в експлоатация на базата на "Копитото", въпросните стаи с толкова скъпо заплатено учредено право на ползване са били ползвани и от външни лица - за сметка на РВД.

Другият случай, който разглежда Комисията на Пламен Накев е по употребата и отчитането на разходи за рехабилитация на персонала на РВД с "Капси турс" и визира отново период съвпадащ с мандата на управление на Иван Костов. В този случай с договор е осигурена пакетна услуга за персонала на РВД, включваща нощувка, закуска и вечеря, за левовата равностойност от 70 до 90 щ. долара за денонощие в хотелския комплекс "Морска звезда" - Златни пясъци.

За сравнение ще цитирам оферти за почивка в курорта Анталия, където за седмица, срещу 150 долара на човек може да се почива при пълен пансион. В договора с "Капси турс" отново не е направено проучване на действащите ценови нива на хотелските услуги, предлагани в комплекс "Златни пясъци". Отново се поема почивката на външни лица на РВД за сметка на РВД. Общо, сумите, които РВД изплаща на фирма "Капси турс" ООД възлизат на 10 млн. 468 000 лева по три договора и тази сума е само и единствено за ползване на хотел "Морска звезда".

Договорът с "Капси Турс" също е сключен без търг или конкурс, като възможност за ползване на легловата база за отдих на служители на РВД. Според сумите, които са преведени на "Морска звезда" нощувката излиза $ 92 на човек. Сравнено с $ 30, цената, която се плаща в подобен хотел за чуждестранни туристи, се разбира тутакси, че става дума за трикратно по-високо плащане. От "Капси Турс" и "Морска звезда" за РВД остават две придобивки: милионите, платени за 1999 и 2000 г. и масажистът на хотела, който е назначен в РВД. Назначението на този служител /с икономическо образование и без ден стаж по специалността/ е било първоначално като специалист, а впоследствие като началник отдел "Финансово осигуряване".

Договорите по тези два случая: с "Копитото" и "Морска звезда" са били подписани от тогавашния генерален директор Живко Желязков и заместничката му Антонина Костова. В този период Цветан Дилов е все още заместник на Желязков. Защо не реагират министър Краус и министър Петров на разхищенията. Отговорът е в облагите, които ползват двамата министри за сметка на РВД. Ето част от фактите, които се отнасят до бившия транспортен министър Пламен Петров и бяха изнесени в печата, но прокуратурата не удостои с внимание. В тези събития няма колективни решения, а само съсипване на държавна собственост, така че, за Главния прокурор Борис Велчев едва ли ще е проблем да разпореди проверки:

На 8 април 2003 г. министър Пламен Петров предизвиква катастрофа в района на Драгалевци с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД. Щетите от катастрофата са в размер на 6 000 лева и са поети от РВД. В съставения акт за катастрофата е вписан като шофьор гражданинът Димитър Скорчев, който е нямал право да кара автомобила, тъй като не е служител на РВД или на НСО. При катастрофата, причинена от министър Пламен Петров е с щети и другият автомобил, чийто разходи по ремнота отново са поети от РВД.

Докато е министър, Пламен Петров кара и друга скъпа кола на РВД, джип "Рейндж Роувър". Този джип Петров също разбива и РВД е принудено да заплати 15 000 за ремонта и възстановяването му. Отново се повтаря комбинацията друг да поеме вината на министър Петров по разбиването на джипа, това е служител на НСО. С цел да бъдат прикрити следите от катастрофите, е разпоредено номерата на мерцедеса и Рейндж Роувъра да бъдат сменени, като служители на РВД съобщиха новите номера: С5825 КХ за мерцедеса и С 9175 МТ за джипа. В РВД тръгва слух, който е потвърден от близки до министър Петров,как той казал, че ще разпорежда смяна на номерата ако се наложи всеки месец, само и само да не се разчува за катастрофите му. Разходите по смяната на въпросните номера на разбитите автомобили на РВД са за сметка на предприятието.

Запознати със слабостите на въпросния, неизживял младежките си мечти министър споделиха, че на Петров е бил зачислен служебно автомобил беемве, на стойност около 200 000 лева. Служители на Министерство на транспорта споделиха, че и съпругата на Петров си е позволявала да кара мерцедеса на РВД, без да е служителка на РВД или МТ.

Байганьовското отношение на самозабравилия се министър проличава и когато става ясно, че освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, той ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.

Ето това са накратко част от причините министър Пламен Петров да си мълчи и да впише единствено в Бялата книга, гафовете от управлението на кабинета Костов и в частност, гафовете в областта на транспорта. Генерален директор на РВД, по времето на Пламен Петров е не друг, а въпросният Цветан Дилов - същият за когото в началото на този текст Петър Мутафчиев отвори приказка. Днес Мутафчиев е вече министър, и ще задам неговият въпрос: "Как се казва сега директорът на РВД"? Моят въпрос и по-различен, господин министре, защо още се казва така, къде изчезна възмущението Ви от този генерален директор? Или между Вас, Пламен Петров и Вилхелм Краус - няма разлика - вие всички обичате и прощавате прегрешенията на Цветан Дилов. Тогава защо беше това питане в парламента, защо беше това вдигане на врява около РВД?

Следва продължение...

 

Ако авторитетът на един магистрат се определя от това чий семеен приятел е и кой от властимащите го толерира – то няма как да не се съглася със съдия Владимира Янева-Манолева, че има „безупречен” авторитет!

Семейна приятелка на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, заведена от министър-председателя Бойко Борисов при папата в Рим – само тези две обстоятелства са достатъчни, за да си позволи Янева-Манолева да твърди, че е с авторитет, и то не какъв да е, а безупречен!

В безпрецедентно интервю за bTV Янева ни показа недвусмислено, че е непоклатима пред законодателството и скандалите, че е недосегаема – каквото и да предизвиква нейното доказано СПОРНО назначение за председател на един от най-големите и важни съдилища – Софийския градски съд!

Във въпросното интервю, което зрителите на тази телевизия трябваше да изтърпят, семейната приятелка на министър Цветанов, недвусмислено показа, че ще работи така, както той разбира правосъдието!

{edocs}janeva-sad.doc,600,400,link{/edocs}

В интервюто си, което е емблематично за времената на сталинизма и култа към личността, семейната приятелка на вътрешния министър, едва ли не се обясни във вярност на патрона си като каза дословно следното:

„Цветанов ни дава глътка въздух, за да можем да си свършим това, което е необходимо...”

В това интервю, което може да се чуе тук или прочете по-долу Владимира Янева-Манолева „пропуска” няколко важни биографични момента, които аз ще й припомня:

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Темата бе твърде скандална и бе дълго време в полезрението на ЕС.

Втори епизод:

Под заглавие: 20 депутати, 41 съдии, 32 - ма кметове и още 20 прокурори с неверни данъчни декларации, общо 174 висши държавни чиновници бяха подали неверни данъчни декларации, съобщи тогава шефът на Сметната палата Валери Димитров. сайтът „Фрог нюз” публикува пълният Списък на Сметната палата, където под номер 36 четем: Владимира Янева Янева – Манолева, Съдия СГС, Подала уведомление. Не е декларирала ипотека на апартамент с площ  107,25 кв.м. в гр. София за обезпечаване на банков кредит в размер на 50 000 евро.

Сред депутатите се открояваха имената на Борислав Ралчев, Васил Иванов - Лучано, Нихат Кабил, зам.- министър Нина Радева, Росен Владимиров, Фидел Беев, Юнал Тасим и зам. министър на културата Явор Милушев.

Сред магистратите преобладаваха имена на съдии и прокурори, най вече от провинцията. Седем следователи също бяха подали неточни данъчни декларации, както и един областен управител.

Около избора на Янева-Манолева стана ясно, че тя не е декларирала надлежно всичките си имоти, даже една година – 2010, не е подала и данъчна декларация!

На 30 септември 1999 г. Владимира Янева купува къща от 93.9 кв.м2 и парцела от 485 кв. м.2 под нея на ул. Виктор Григорович 28 (точно срещу Медицинска академия). Стойността на сделката е 18600 лв.

Декември същата година Янева продава на Владимир Чендов апартамент от 82.420 кв.м. на ул. Хубавка в София (кв. Гео Милев). Сделката е на стойност 46912 лв.

За деня на жената - 8 март 2000 г., Янева си прави подарък, като за 29500 лв. купува апартамент от 70 кв. м. в Зона Б5.

През 2007 г., заедно със съпругът си Илия Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

През март 2010 г. Янева купува гаражна клетка в близост до жилището за 16 хил. лв.

За разлика от съпругата си, Илия Манолев е по-скромен в имотните сделки. През 2002 г. той продава на Иво Георгиев и Надежда Георгиева апартамент в Хаджи Димитър. Те купуват 71 кв. м. за 18 хил. лв., но жилището е ипотекирано в полза на Манолев, като ипотеката е отписана следващата годиниа. Иво Георгиев е бизнесмен свързан с варненската група ТИМ. Той е управител на хазартната фирма "Астера I", дъщерно дружество на свързаното с Химимпорт дружество "Св. св. Константин и Елена холдинг".

Имоти "укрити" от Сметната палата

През повечето от годините, когато е извършвала имотните сделки, Владимира Янева е била младши магистрат и не е ясно откъде има средства за сделките. Тя е пропуснала да обяви придобитите от нея имоти пред Сметната палата.

От достъпните декларации от сайта на палатата се вижда, че до 2009 г. тя е пускала само уведомления, т.е. че няма придобито ново имущество. Чак през април 2007 г. тя се сеща да обяви част от сделките, но избирателно. Освен това има разминаване между данните в нейната декларацията и тези в официалните регистри.

Пред Сметната палата, през април 2009 г. тя декларира, че през 2000 г. е купила апартамент от 70 кв.м. - това е жилището в Зона Б5. В този случай няма разминаване.

В същата декларация новоизбраната председателка на СГС описва и купената през 1999 г. къща и парцел срещу Медицинска акадамия, но посочва, че тя притежава само 1/3 от имотите, като другите 2/3 са съответно на майка и Лили Янева и баща й Яне Янев. В имотния регистър, такова вписано обстоятелство няма. Според Агенция по Вписванията само майка й - Лили Янева притежава 1/3 от имота, а баща й - не. От партидата на имота се вижда, че купувач е само Янева. И за този и за другия имот, като произход на средствата новата председателка на СГС посочва "дарения".

Пак в декларацията от 2009 г. тя посочва, че през 2005 г. със съпругът й са придобили и апартамента на Нишава, като за цена е посочено "23885", а източник - "заеми." Интересното е, че тя "пропуска" да обяви купения заедно с апартамента гараж.

Янева не подава декларация за 2010 г. и въобще не намира за необходимо да обяви купеният лично от нея втори гараж.

За всички тези факти и обстоятелства Янева-Манолева мълча и продължава да мълчи, като че ли на са се случили!

„Може би колегите са видели в мое лице най-добрият претендент за този пост. Нека погледнем и от тази страна нещата. Включването ми в този избор е довело до мисъл в тях, че аз съм най-вероятния претендент за градски съд” – казва Янева-Манолева без да крие колко високо се САМООЦЕНЯВА.

Бих приела това, ако на 2 юни, в парламента, като първа точка в дневния ред не беше записано гласуването на процедурни правила за избора. И точно тази точка извади наяве как действа режимът на ГЕРБ...

„Предлагам, в процедурните правила, които приемаме днес, да се посочи един основен критерий за кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет: приятелство с лица от ръководството на ГЕРБ. С премиера, с вицепремиера, с председателя на Народното събрание” – изрече го Мая Манолова, от парламентарната трибуна във връзка със скорошния избор на председател на Софийски градски съд, който както „Хроники” не веднъж написа ще е човек, много близък приятел на министър Цветан Цветанов.

Това изречение на Мая Манолова стана повод зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов да й отнеме думата!

Ще повторя пак: и съпругът на Янева-Манолева се нарича Илия Манолев и с физкултурното си образование и девет години в Гранична полиция бе назначен от приятеля си Цветан Цветанов за зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”, човекът, който уволнява и назначава в предприятието – не заради подходяща професионална квалификация, а защото са първи приятели с вицепремиера Цветанов, веднъж седмично играе баскетбол и понякога рита с премиера Бойко Борисов!

Съпругата му пък бе с Борисов в Рим, при папата - но не като съдия...

Това трябваше да залегне в критериите за назначения на влиятелни и добре платени постове в държавата и се случи както показаха събитията последвали това питане на депутат Мая Манолова!

Но да проследим какво изумително нареждане даде председателят на парламента Цецка Цачева след предложението на Мая Манолова:

„Приканвам ви, за да не се получава напрежение в залата, да използвате всичките си правомощия за налагане на санкции тогава, когато народен представител се държи неуважително и прави предложения, който наскърбяват и обиждат институцията Народно събрание – нареди председател Цачева в стила на Китайската културна революция. – Има предвидена санкция дори за отстраняване от пленарна зала, когато се предлагат обидни предложения. Госпожо Манолова, с Вашето предложение Вие обидихте моето достойнство на народен представител!”

Дали е обидно да се предложи за критерий за назначения във ВСС само на магистрати, близки до Цветанов и Борисов – това е дълго за коментиране, още повече, когато непрекъснато сме свидетели точно на такива назначения!

Цветанов се издъни за пореден път с назначението на семейната си приятелка Владимира Янева-Манолева. Той най-безогледно показа, че в него са хляба и ножа и в партията, и по назначенията.

Председател Янева-Манолева отрече близостта с вицепремиера да е кумство, но наблегна на факта, че съдът е независим.

„От самото начало кандидатирането ми за поста бе свързано с името на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Първоначално започна да се тиражира информация, че се намираме в отношения на родство, кумство и т.н. Това не е така, информацията може да се провери”.

Янева стигна дотам да заяви пред журналистите след избора, че до този ден не знаела, че ще бъде избрана за председател на СГС, твърдение, което спокойно може да се приеме на говорене на границата на лъжата.

Тук вече му е мястото да попитаме: как съпругът на Янева – Илия Манолев е знаел за разследването и прогнозата на сайта „Хроники”, че неговата съпруга ще е следващият председател на СГС и според служители на РВД бил доста нервен и ядосан за разкритието – а в деня на избора на жена му се оказа, че тя била в неведение, че това ще й се случи!?

Нима Манолев и съпругата му не си говорят и не живеят на едно място като семейство?

На 19 май 2011 г. министърът на вътрешните работи за пореден път поиска оставките на целия Висш съдебен съвет. След като семейната му приятелка бе назначена за председател на СГС – Цветанов спря да иска оставките на целия ВСС!

Смущават изнесените от журналистката Доротея Дачкова във в. Сега” и неопровергани факти за това, че съдия Янева-Манолева е дала условна присъда за отвличане, както и тригодишна условна присъда по дело за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

Обяснението, което чухме с голямо закъснение бе:

Владимира Янева: Честно казано не си спомням конкретния случай, но доколкото имам спомен нямам одобрено споразумение за отвличане.

Дачкова издирва и едно дело на Янева-Манолева за притежание и разпространение на наркотици, където уредена сделка е осигурила условна шестмесечна присъда за призналия се за виновен.

Разследващата журналистка Дачкова обърна внимание и на факта, как преди дни "Капитал" публикува решение на ВКС, с което е била отменена наложена от Янева присъда, тъй като в мотивите към нея тя е копирала дословно част от аргументите си по съвсем различно дело. Съдиите посочват, че подобни противоречия, които се дължат на технически причини, говорят за неуважение към страните и не вдъхват респект. Обяснението на Янева по копирането на част от мотивите, взети от едно дело по друго дело бе, че „забравила” да смени името!

Или пишеш с яснота какви са имената на страните и замесените по делото в дадени мотиви, или копираш и поправяш заимствания текст, като се извиняваш, че е станала грешка по лична вина!

Преди време Агенция Ройтерс обърна внимание, че един от рисковете пред българското правителство е шуробаджанащината, която се вихри по време на управлението на ГЕРБ. Никой от властимащите не обърна внимание на този коментар, появил се в световната информационна агенция!

Друго, което „пропусна” в интервюто си Янева-Манолева бе един интересен момент, който някак убягна на медиите: Владимира Янева, семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов бе предложена от членовете на ВСС Костадинка Наумова, Петър Стоянов, Стефан Петров, Мая Кипринска и Цони Цонев.

Същият Стефан Петров, председател на Комисията за конфликт на интереси, и едновременно с това в един по-ранен етап – лично предложил Янева за поста шеф на СГС, си позволи да обяви, че при Янева няма конфликт на интереси!!! И то преди тя да бъде проверена за такъв конфликт!?

За адресната регистрация на Янева-Манолева в Каварна, за която бе писано от сайта Биволъ

Из интервюто по bTV:

- Имате ли адрес на морето?

Владимира Янева: Не, нямам адрес на морето

- Има ли дело срещу Вас от мебелна фирма?

Владимира Янева: Да имах дело с мебелна фирма, която го изгуби.

- Твърди се, че по това дело не са успели да ви призоват, защото се оказало, че сте адресно регистрирана някъде в община Каварна.

Владимира Янева: Няма такова нещо. Те идваха на новия адрес, на който живея, и много добре знае, къде е адресът.

Кой лъже в случая: Янева-Манолева или Столична дирекция „Полиция”, сектор „Български документи за самоличност” – това е въпросът.

Янева е имала дело с мебелна фирма, имала и е адресна регистрация на морето, имало е и дело с мебелната фирма за „поръчани мелеби, които не платила” – според Биволъ.

Оказва се, че според Янева-Манолева, мебелната фирма била длъжна да знае софийския й адрес, защото на него й занесла мебелите!

Оказва се, че Янева-Манолева няма адрес на морето, но... това вероятно е към днешна дата, тъй като сега тя е на нов адрес!

Всичко казано дотук означава, че в Столична дирекция „Полиция”, сектор „Български документи за самоличност” според кмета на селото - няма такъв човек и такъв адрес. Справка в имотния регистър показа, че в действителност такъв адрес няма.

Тогава как този адрес е попаднал не в Плод и зеленчук, а в Столична дирекция „Полиция”, сектор „Български документи за самоличност”, като посочен редом с името на съдия Янева-Манолева – т. е. с личните й данни?!

Някой е извършил закононарушение сочи документът, издаден и публикуван в сайта „Биволъ, и е редно след като това закононарушение се свързва пряко с името на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и неговата семейна приятелка – съдия Янева-Манолева – да се разследва случаят и да се намери виновника, който позори името на две публични високопоставени личности!

Кой е този вездесъщ престъпник, който си позволява да попълва документи, които пращат един български съдия, протеже на МВР-министъра на несъществуващ адрес в съществуващо село? Та такива документи се попълват ЛИЧНО!

И всичко това се фалшифицира до място, което се оказва любимо за отдих на вътрешния министър и още по-любимия му певец – Веселин Маринов!

„Цветанов ни дава глътка въздух, за да можем да си свършим това, което е необходимо...” каза семейната му приятелка Владимира Янева-Манолева в интервю с удобни и правилни въпроси.

За нея и властимащите е нормално да си протеже на министър, да се разхождаш на държавна сметка до Рим, за да срещнеш папата, да те назначат без опит, да уреждаш родителя си с купени имоти от страна по дело, къето гледаш в съдебната зала...И още, и още...

А ето какво смята форумът в интернет публикуван след интервюто й по телевизията с национален обхват:

smileme 06.10.2011 / 16:37

Владимира Янева: Хубавите неща са, че един човек поема един такъв тежък съд с амбицията да докаже, че правосъдието в България може да бъде не толкова мудно. Да докаже на своите колеги, че с колегиалност, с един добър тон, с едно взаимно сътрудничество, с институциите може да издигне авторитета на съдебната система. Мисля, че това е перспективата, която ме очаква в това бъдещо управление през следващите пет години.

Това е класически пример за наглост и популизъм! Много искам след година две да и направят една ревизийка на база на това помпозно изказване и съответно да си поеме отговорност, ако не е изпълнено. Но едва ли това ще стане...

GB 06.10.2011 / 15:09

iskra_fen ти защо говориш за себе си в множествено число? Аз не искам да съм едно "ние" с теб

iskra_fen 06.10.2011 / 14:22

Helena

06.10.2011 / 10:19

Просташкото ти поведение ни омръзна на всички. И обръщенията към БТВ, и поученията към репортерите, журналистите, водещите. Да не би ти, нещастнице, да си искала да станеш медийна звезда, но навсякъде да са ти захлопвали вратата под носа? Писна ни от твоите забележки и махленско поведение. И не ни отклонявай вниманието от ежедневните проблеми.

Когато си направиш собствена телевизия, ти ще избираш какви да са репортерите и ще налагаш цензура. Сега престани с простотиите си и си гледай заниманията, щом нама какво да кажеш по същество относно темата.

Аман от тебе.

iskra_fen 06.10.2011 / 14:10

Ха-ха. Голяма смешка е тази председателка. Говори като текезесарка. Вероятно и така работи. Наглостта й идва от високата самооценка и познанствата й с разни временно нашумяли политици, чийто звезди бързо ща залезнат - както и изгряха.

Усмихвам се 06.10.2011 / 10:43

Тая е толкова неграмотна и нагла ,че дори не подозира колко е жалка.А ма тя простотията не ходи по гората. ПРОСТА ,ПРОСТА ,ПРОСТА.............................

123tt 06.10.2011 / 10:14

Трябваше да наблегнат повче на информацията за издънките й, на това, че няма реално почти никакъв стаж, на проблемните й решения... И медиите спаха месеци, сега някакво интервю, което не знам защо, но ми звучи оправдатело спрямо нея. Все пак това е един човек, който няма необходимия реален стаж, а от начина й на изказване се вижда и че е нивото й е доста ниско. Има толкова кадърни хора, със специализации в чужбина, запознати с европейските практики - защо тази глупава, нагла и некадърна жена!!!!!

kalas 06.10.2011 / 09:46

прости политици,прости медий.....АМАН ОТ ПРОСТОТИЯ НАИСТИНА

smileme 06.10.2011 / 09:28

Тази женица говори точно като недообразован политик, каквито са масата в БГ. Освен че не казва нищо, но пък с много думи, в речта й буквата Л просто я няма. И разбира се продължава да е нагла. Писна ми от простотии в тая България...

 
Уважаеми читатели,
За да не останете с впечатление, че само бившият министър на транспорта министър Пламен Петров е демонстрирал "нов морал" в политиката, разбивайки автомобили на РВД, ще спомена, че и бившата зам.-министър на транспорта - госпожа Златолина Мукова /на която също се е полагал служебен автомобил в качеството й на зам.-министър - бел. Л. М./ не се е отделяла и от предоставеното й от РВД "Пежо-406" с ДКН С 2137 КН /с цитираните вчера екстри за неограничено зареждане с гориво на сметка на РВД - бел. Л. М./. Г-жа Мукова е председател на Управителният съвет на РВД по време на мандата си на зам.-министър и вероятно по тази причина получава втори автомобил - един от РВД и друг от Министерство на транспорта /МТ/. Служители на министерството, осведомени за ползвания служебно от Мукова автомобилен парк, потвърдиха навремето пред мен, че съпругът на госпожа Мукова, в продължение на 3 месеца е третирал като своя собственост друг автомобил на РВД - "Джип-Чероки". Предполага се, че същият джип е бил използван от него като "работен" автомобил, тъй като ежедневно е стоял пред офиса на фирмата на съпруга на зам.-министър Мукова, в района на столичния зоопарк. Нека нашите читатели сам се досетят за чия сметка са били експлоатационните разходи по джипа "Чероки".

Бившите министър на транспорта Пламен Петров и заместничката му Златолина Мукова явно са си давали сметка, че следва да бъдат в добри отношения с МВР и вероятно поради тази причина са предоставили на полковник Начев /също бивш началник на направление в НСС - бел. Л. М./ лек автомобил "Форд Ескорт" с номер ДКН С 0176 ТС, естествено с карта на "Петрол", собственост на РВД. Случва се така, че през м.март 2002 г. в кв. "Красно село" на ул. "Житница" полк. Начев предизвиква катастрофа, вследствие на която на колата е била нанесена "тотална щета" - над 80 на сто и автомобилът е бил бракуван. Според служители на КАТ-СДВР, актът за произшествието е на името на полк. Начев, за разлика от предишна катастрофа, отново предизвикана от полк. Начев /зимата на 2001-2002 г./ когато актът е бил съставен на друго име.

Както вече споменах в предишната част на това разследване, известна и силна е била любовта на министър Петров към природата и в частност гр. Банско, а още по-точно към Базата за възстановяване и отдих на РВД. Служителите на това известно структуроопределящо предприятие с гняв коментираха случаите на буквално изхвърляне на почиващите им семейства от определените им стаи при "внезапните" среднощни появявания на министър Петров. С цел подтискане на недоволството на своите служители, ръководството на РВД предприема ремонт и превръща в суперлуксозни 2-та единствени апартамента от наличните 15 стаи на Базата, които са се пазели целогодишно за министър Петров, неговото семейство и свита, докато той оглавява министерство на транспорта. Най-чести гости там са били главният секретар на МТ, Красимир Стоянов и зам.-министър Златолина Мукова. Последното височайшо посещение е по време на организиран за децата на служителите на РВД летен лагер. Тогава за пореден път в покоите на царския министър се ширили майката, неговото дете и още една тяхна роднина. Но това е за тях, а за самия министър Петров и неговите приятели, РВД наема целогодишно две луксозни бунгала, срещу "скромните" по 600 лв месечно. Бунгалата са били отдалечени на 500 м от Базата на РВД, но въпреки това на пребиваващите там се осигурявал пълен рум-сървиз и слугинаж.

Освен луксозен отдих и потрошаване на автомобили на РВД, бившият министър Пламен Петров се помни с това, че раздава на своя антураж скъпо обзаведени апартаменти, собственост на РВД. Тези апартаменти са били предназначени за чуждестранните специалисти и консултанти от европейските институции в сферата на гражданското въздухоплаване, подпомагащи развитието на РВД. Получилите от Петров апартаменти по време на пребиваването му в МТ са: главният секретар на министерството Красимир Стоянов, началничката на кабинета на Пламен Петров - Даниела Керекова, парламентарният секретар на министерството Делян Пеевски и тогавашния зам.-министър, отговорен за БДЖ, Любомил Иванов. Запознати с тайните на РВД потвърдиха пред мен факта, че само ремонтът и обзавеждането на току-що построения, нов апартамент, предоставен на бившия транспортен зам.-министър Иванов е струвал през 2001 г. на РВД почти 100 000 лева! Днес Любомил Иванов е кмет на столичната община "Лозенец" - дали си е запазил екстрите от пребиваването в транспорта не е известно, защото служителите на МТ и РВД са доста наплашени и избягват да дават информация, но похарчените пари, са си похарчени пари. Времето на тези хуманни забежки, е когато шеф на РВД е Цветан Дилов. В сравнение със скандала с бившия шеф на столичната "Топлофикация", това, което се е случвало в РВД е в размер на в десетки пъти по-големи разхищения. Защо синдикати и професионални организации мълчаха по разхищенията в РВД - ще припомня началото на това разследване, в което обърнах внимание на това как болният шеф на РВД, Цветан Дилов е бил посетен в облницата от много висш магистрат, един от тримата най-високопоставени в държавата. Няма данни да съществува роднинска връзка между Дилов и този най-високопоставен магистрат, няма данни и като частно лице ли е посетил магистратът шефа на РВД или служебно?

Отговорът за мълчанието по разхищенията в РВД може би се крие в споделеното от служители в предприятието, за открито и на глас позоваване на ген. директор на РВД Цветан Дилов за близко познанство и всестранната подкрепа за него от страна НДСВ- депутатът, Пламен Панайотов. Запознати потвърдиха активната роля, на г-н Панайотов при създаването на пречки от процедурен характер за стопиране дейността на парламентарната комисия за разследване дейността на РВД. Същите източници посочиха и нежеланието на министър Петров да предостави на комисията изготвените от специалисти на министерството по негово нареждане доклади. В подкрепа на тази теза бе и битуващото в средите на гражданската авиация мнение, че известни от светските страници на медиите столични бизнесмени, притежаващи хотелски комплекс в района на "Копитото" са предоставили значителна сума пари /около 4 000 000 лв/ на Пламен Панайотов, за да наложи избора на сегашния ген. директор на РВД. Това обстоятелство не бе потвърдено и си остана слух, който няма как да бъде доказан.

Как уволнява Дилов свои служители?

В РВД върви като фолклор описанието на начина, по който генералният директор се освобождава от неудобни служители. Най-типични са рокадите, които са били проведени във финансовата дирекция и то по обясними причини. Ако някой е бил наясно как се пилеят средства на държавното предприятие, то това на първо място ще са хора от тази дирекция, ето защо оттам Дилов уволнява или освобождава безпричинно и ултимативно по следния начин - вика се съответният служител и му иска да си подаде молба за напускане, като мотивът е: "Министър Пламен Петров каза, че ако не си подадеш молбата за напускане, ще трябва да си ходя аз". Така е бил привикан един зам.-генерален директор по финансовата дейност и след него и един главен счетоводител. Датите се пазят в архива ми. Така след едно подобно мероприятие на Дилов, на работа в РВД се появява и съпругата на бившия вече началник на Генералния щаб на армията - генерал Никола Колев.

Сватбеният подарък на премиера Сергей Станишев

Два месеца след като пресаташето на министър-председателя Сергей Станишев, Таня Генева го прежени, в РВД се завърта нов кадрови кадрил. Съпругът на г-жа Генева, Антон Джаджев се готвеше да го назначат за някакъв началник в ДП Ръководство на въздушното движение - служба сладка и много добре платена. Слухът, който тогава тръгна в РВД гласеше, че Джаджев е приятел на покойния Николай Добрев, и че едва ли не синът му, депутатът Кирил Добрев лобирал за това назначение пред премиера.

Каква е истината около това назначение?

Историята, която ще разкажа е както реална, така и поучителна. Близки от семейството на Николай Добрев потвърдиха, че Антон Джаджев е бил съученик на починалия МВР-министър, но в същото време те отрекоха синът Кирил Добрев да има някаква връзка с това назначение. От разговори, които проведох стана ясно и че семейството се опитвало да го извади от ръководството на Институт "Николай Добрев", но все удряло на камък, тъй като самият Джаджев се изплъзвал.

Така установих /след много срещи и издирени документи/, че връзка Николай Добрев - Антон Джаджев действително е съществувала, но това се отнасяше за времето, когато Джаджев беше шеф на СКИАД /Служба за контрол и информационна и аналитична дейност/ в МВР. Тогава Джаджев е настоявал и получил жилище в центъра на София, което с идването на Богомил Бонев за едната бройка да загуби. Само близките връзки на Джаджев с тогавашното пресаташе на МВР отлагат във времето загубата на жилището. Впоследствие нещата стигнали до съда, където е щяло да се намери разрешение на този проблем.

Веднага след бракосъчетанието, нещата със спускането на Джаджев в РВД бяха в доста напреднал стадий, тъй като той вече бе напуснал "Петрол", където бе във висшето ръководство на фирмата с няколко хиляди лева месечно възнаграждение. Друга справка показа, че името на Джаджев фигурира и в ръководството на БФС и то като член на Апелативната комисия.

В нощта на изборите от 2005 г., в Международния пресцентър, сред въодушевените червени депутати можеха да се зърнат лицата на бившия шеф на Службата за контрол и информационна и аналитична дейност /СКИАД/ на МВР от времето на Николай Добрев - Антон Джаджев, бившия секретар на МВР о.з. полк. Цвятко Цветков, о.з. ген. Тодор Бояджиев, о.з. генерал Бриго Аспарухов, бившия банкер Георги Агафонов. Това са запазили архивите на агенциите, които аз прегледах.

Но в биографията на Джаджев съществува още една, далеч по-вълнуваща нощ, от мразовития януари 1997 г., когато кабинетът Виденов заседаваше, а депутатите от мнозинството не можеха да напуснат парламента и докато вътрешният министър Добрев закрит с щитове се опитваше да осигури път за изтегляне на народните избраници, пред правителството е бил извикан шефът на СКИАД Джаджев да да докладва защо е нямало информация какво е готвила опозицията.

В Стенограмата от това заседание на кабинета четем: "БОЯНОВ: Ще ме извините, че съм без писмен материал. Бих могъл да ви разкажа в устен порядък какво се случи от началото до настоящия момент.

Да се представя, защото не ме познавате. Аз съм началник на КИАД - Столична дирекция. Абсолютно всички са ангажирани. Г-н Джаджев е в парламента и му е невъзможно да излезе в момента. Поради тази причина ми разпоредиха аз да докладвам."


Та докато Антон Джаджев се е разхождал в кулоарите на парламента, в същото време драматично се разказва на министрите от негов служител как началникът му не може да дойде да докладва на правителството - защо е скрил информацията за нарастващо напрежение и подстрекателство към тълпата, от лидери на опозицията. Тълпата скача по паркирани около парламента скъпи автомобили, пробива и нахлува вътре, като троши и гази всичко по пътя си. Едни бършат потни чела, други биват удряни и заплашвани, трети поемат отговорност - само главният пазител на информацията и анализите липсва от сцената.

Та същият този "смел" и "безкористен" човек предстоеше в началото на тази година, 2006, да поеме кормилото на най-удобното за кражби и източване държавно предприятие - РВД и то с личната протекция не на друг, а на началника на жена му, Сергей Станишев. Като сватбен подарък. На опита ми да се свържа със съпругата на Джаджев, Таня Генева, за да попитам лично тя ли лобира за това назначение като пресаташе на Станишев и какви са професионалните квалификации на съпруга й Джаджев, за да го спуснат с парашута в РВД, стана ясно, че до Генева достъпът е по-труден от този до премиера. След кръстосан разпит от някаква девойка, работеща в Пресцентъра на правителството, търпението ми се изчерпа и потърсих свои източници на информация.

Така попаднах на информацията 'Мутрите управляват БФС /от 27.04.2005 г. - бел. Л.М./ в Спорт НетИнфо, в която дословно прочетох следното: "Ясно ми е, че мутрите управляват БФС. Разтрогнаха футболистите, които са в Славия, а има трима членове на Апелативната комисия, които се кланят на Венци Стефанов - това са председателят й Антон Антонов, Антон Джаджев и Илиян Шотлеков", беснееше след края на заседанието на Апелативната комисия президентът на Черноморец Ивайло Дражев. Той обаче си тръгна преди края на заседанието и не можа да разбере как случаят с Петър Колев е върнат отново в Арбитражната комисия."

В съобщението на в. "24 часа" от 19 януари 2006 г. бе написано следното: "...Чаровната директорка на пресслужбата на МС смело каза "да", но не запази моминското си име и вече ще е Джаджева. Кумове на младото семейство станаха бизнесменът и спортен деятел Христо Порточанов и нашата колежка Лиляна Клисурова." Да им е честито на младоженците.

В какво се състои подаръкът на Станишев за семейство Джаджеви?

За съпруга на ръководителката на Пресцентъра на правителството Джаджева е създадена специална дирекция по административна дейност в ДП РВД, на която той става зам.-генерален директор със заплата около 7 000 лева. Така влиза в действие поговорката "С чужда пита - помен...", но един младоженец трябва да се труди и то добре платено.

Не бива да предизвиква изумление размерът на заплатата на Джаджев, тъй като в борда на РВД членовете получават по 3 000 лева месечно, а и им се дават купони за храна, бензин, годишни суми за дрехи, плаща им се за ефективност на труда. Мащабите в държавното предприятие за суми и екстри са различни от нормалните представи на средностатистическия данъкоплатец.

И още факти за разхищение в РВД

По време на изборите за парламент от 2005 г. РВД дава компютри , някои от които се връщат в държавното предприятие счупени. Шефът на гаража на РВД Милко Спасов има 2 служебни GSM-а, като единият ползва дъщеря му. От 1 400 служители - 270 са ръководител полети, но администрацията е доста раздута и надхвърля 400 човека. В нея работят 6-7 юристконсулти, а Финансово-счетоводната дирекция е разположена на цял етаж.

На Инфорадио е платена за реклама от РВД сума от порядъка на 50 000 лева, при положение, че държавното предприятие е монополист и няма конкуренция.

С натиск от страна на бившия транспортен министър Пламен Петров, РВД купува от БДЖ през 2002 година станция "Локомотив" в курорта "Свети Константин и Елена", като съобщеният размер на заплатената сума варира от 7000 до 10000 лева. С въпросните пари БДЖ е трябвало да изплати заплати на служителите си, нещо, което не се случва. Четири години оттогава, закупената от РВД станция стои и по нея не се предприема нищо от собственика РВД.

И за да не се сърди и чувства обидена Нешка Робева от разгласеното спонсориране на трупата й от "Топлофикация" ще спомена, че РВД изплаща 2 130 лева на Вили Кавалджиев за концерт.

Следва продължение...

 

Давид Черни щял да прави фонтан от висящи пениси, за супермодерния многофункционален комплекс Копа център, който ще бъде построен в Прага съобщи сайтът Moreto.net. Няма лошо – както разбрахме наскоро родните политици си падат по Давид Черни и нищо чудно новината ще ги въодушеви. Ако можеше и да надпише поименно висящите пениси Черни – тогава вече щастието политическо щеше да е пълно.

Да припомня за тези, които искат да забравят, че Ленин е настоявал, че марксизмът е идентичен на обективната истина. Може пък бъдещата кариера на Черни да се превърне в една носталгия по марксизма, след като произведенията му изразяват свободата на творческия дух. Обясни ни го не друг, а културният ни министър Вежди Рашидов.

Практиката е 100 пъти по-важна от теорията – това ни учи Училището на живота. Нелепо и смешно е, но Европейската народна партия оповести, че следващият кмет на столицата ще е самоковската перла, Йорданка Фандъкова, която от ЕНП подкрепяли горещо.
Ами да си я изберат за кмет на някоя столица на ЕНП - ние какво толкова сме прегрешили, че Фандъкова да ни става кмет? И после - откога някаква европейска партия ще ни дава тон в живота? Лесно е отдалече да пращаш сигнали, нито пари струва, нито последици.
Те, от ЕНП няма да живеят в условията на управлението на Фандъкова, но ние ще живеем!
Защо точно Фандъкова посочи премиерът и лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов за кандидат да столичен кмет? Имал й доверие – ами да й даде да му пази ключа от Банкя и бели пари за черни дни, щом като й има толкова много доверие!

Как се доказа Фандъкова, че става за кмет на столицата, с това, че е била училищна директорка? С това, че обърка записването на децата в детски градини и много родители бяха принудени да споменават майка и, докато скубеха косите си кой да гледа отрочетата им?
Тръгнаха да записват децата по електронен път родителите, както го бе измислила Фандъкова, но още с включването сайтът за записване гръмна и зам.-кметицата си полу- подаде оставката... за да остане.

Междувременно самоковката вече столичанка забрави да отчете, че е платила с нашите пари, с данъците на софиянци 400 000 лева за проваления електронен справочник – сума доста пъти по-висока, отколкото реално струва да се направи един много по-добър сайт.
Как остана Фандъкова в сърцата ни, след като в софийските детски градини не достигаха над 7000 места, тя ги изброи до 5000?
Сега пък Фандъкова намислила как таксистите докато заработват хляба да бъдат екскурзоводи на пътниците си, возейки ги из София! Как шофьорите на такси да посочват забележителности в столицата едновременно със споменаването на родата на общинари и други подобни – докато пропадат с колите си в дупки, блокират в задръстване и им лепнат я скоби, я глоба от „Паркинги и гаражи”!
Между другото неискам дап ропусна да спомена, че година след като съдът отмени цялата "Синя зона" в София, незаконни се оказаха и събираните от "Паркинги и гаражи" такси за заскобяването на автомобилите и вдигането с паяк. Някой да е спрял поставянето на скоби и вдиганията на автомобили с паяци? Софиянци даже не знаят, че „Паркинги и гаражи” нямат право да събират пари от клетите софийски шофьори.

Тези дни стана ясно, че цените, плащани от шофьорите за двете санкции, не са одобрени от Столичния общински съвет и от 4 години се събират глоби и такси в разрез с правилата, показала проверка на в. "Сега"! Четири години софиянци са плащали незаконни такси и глоби, четири години столичани са търчали да търсят колите си и да плащат без да има законово основание за това!
Някой от ГЕРБ да го спомена? Някой от ГЕРБ да го забрани! Някой от ГЕРБ да предупреди софиянци за незаконния рекет на „Паркинги и гаражи”? Никой нищо не стори животът на софиянци да стане по-ведър, по светъл и по-законен например...
А сега тръгнали да ни навират някаква училищна директорка, изкатерила се по йерархичната общинска стълбица на крилете на партията си, ГЕРБ!
Не става...

Вчера информационните агенции съобщиха, че млади социалисти внесли в Елисейския дворец молби за осиновяване от Никола Саркози. Повод за това бил главоломният скок в кариерата на президентския син Жан Саркози, който се кани да оглави най-важната държавна агенция.

„Сарко, стани ми татко!” зоват социалистите... Ех, кой не би...

У нас е малко-по-различно: граждани писали на Яне Янев, че в дома на бившата министър Масларова се намирало пианото на Лора Каравелова! Масларова се обади туткаси, че ще изчисти името си в съда...
Че с какво се зацапа името на бившата социална фея? Досег с вещ на Лора Каравелова е по-скоро закачка с историята, а не изцапано име! Вярно е, че Масларова едва ли би докарала някой поет до самоубийство, както е сторила навремето Лора. Както се казва правителствените решения, в които гласуваше и Масларова докараха доста повече хора до самоубийство, и по този повод сме начело на класацията на самоубийците... но това е друга тема.

"Ще предложа на парламентарната група на "Коалиция за България" да внесем искане в Комисията за контрол на ДАНС да бъде изискан съответният документ, в който някои медии твърдят, че има данни за 15 уличени министри, и да бъде направено разследване" обяви бившият транспортен министър и сегашен депутат Петър Мутафчиев. Е, Мутафчиев, ех далавери в РВД за милиони, докато беше министър! То така всеки може да внесе искане да го разследва парламентарната комисия за контрол на ДАНС – нали парламентарна комисия няма разследващи функции! На кого ги продават тези изтъркани номера челниците от „Позитано”? Вече няма и на кого...
Тези дни излезе и новината, че изборните книжа от 6 секции в САЩ са унищожени! Прав е бил другарят Сталин: „Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете!” – съветваше той.

Давид Черни щял да прави фонтан от висящи пениси в Прага, ако обещае да ги надпише поименно – да му отстъпят място за същия фонтан и в София! И такса вход да въведат за атракцията – може пък да запълнят софийския бюджет и да не ни дерат на живо с повишени данъци и такси.

Какви хора са българските политици? Не само от ГЕРБ, но и от БСП, СДС, ДСБ, РЗС, ДПС и прочие... Всички те накуп чрез общинските си съветници стоят зад заговора срещу софиянци, които са били рекетирани, тормозени, изнудвани от общинска фирма „Паркинги и гаражи”!
Човек се пита откъде се пръкнаха българските политици от последните 20 години. Дали пък не са продукт на изхвърлен случайно някъде замразен еякулирал материал, употребен впоследствие в нечии родови канали?

Политиката никога не е развеселила никого – този факт е широко известен. Никого освен политиците и няколко поколения техни близки – ще добавя аз. Често ни припомнят, че с гласуване сме докарали в политиката случайни люде.
Обещанията и доброто, което ни скандират политиците, предизборно ни налага да търпим и злото, което ни очаква след вота.

 

Как се изграждаше Единния център за управление на въздушното движение, по който строеж всички виновни се оказаха невинни

Продължение от 23 август
Това е една история, която също както и останалите други около РВД е завлякла доста пари и е породила редица скандални моменти. Разликата е, че около другите истории в РВД, които се чуваха от парламентарната трибуна в питанията на двама народни представители от "Коалиция за България" - Петър Мутафчиев и Петър Димитров, темата по издигането на ЕЦ за УВД не стана обект на проверки и дебати. По тази причина ще припомня какво се случи около строителството на тази красива и огромна, със скъпи съоръжения сграда. Ето как вървеше изграждането на този най-голям на Балканите Единен център за управление на въздушното движение /ЕЦ на УВД/:

През1997 година Вилхелм Краус току що става министър на транспорта. Стремителното изкачване в кариерата му съвпада с времето за Търга за първа фаза на изграждането на ЕЦ за УВД. Краус не успява да се намеси в изхода на търга за първа фаза, така както той би искал и го разбира. Затова пък Краус, поел управлението на транспорта в държавата, спретва проверки, пресконференции, организирани инсинуации в проправителствения печат и с това забавя началото на строителството като го измества от месец май до 4 юли и по този начин една от основните строителни работи като изливане на бетон влиза в зимния сезон. Грубият строеж на обекта ЕЦ за УВД е на фаза приключване. Според договора за строителство с фирма ИНОС - 1 и в съответствие с подписан месец преди завършването на първата фаза акт Образец №4 /между РВД и ИНОС 1/ обектът е трябвало да бъде завършен в груб строеж на 4 юли. В началото на предишния месец, обаче - юни е подписан Анекс между инвеститора РВД и фирмата изпълнител на етапа с грубия строеж - ИНОС 1 за удължаване на срока по договора за изграждане с един месец. Този един месец на практика е твърде недостатъчен, като се има предвид, че изобщо не е била започната работа по пожарозащитата на конструкцията, времето за изпълнението на която е разчетено на 2 месеца. Определеният в Анекса 1 месец е нереален и заради надвишаването на количествата на извършваните СМР /строително-монтажни работи - бел. Л. М./ с 10 на сто. Всъщност по искане на инвеститора /РВД/ в процеса на работа СМР са надвишени с 10 на сто, без да се взема в предвид пожарозащитата. Първата фаза по предаване на обекта в груб строеж закъснява с три месеца и повлича след себе си и други закъснения.

Европа дава пари, за да ни интегрира в управлението на въздушното движение

За изпълнение на програма по хармонизиране на системата за управление на въздушното движение на Република България, с тази на европейските страни са отпуснати два заема от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ от по 30 млн екю, т. е. общо 60 млн. екю. Заемите са с правителствена гаранция и България поема задължението да съфинансира програмата. Част от програмата включва и изграждането на Единния център за Управление на въздушното движение. Неговото строителство започва през 1997 година, като грубото строителство завършва през 1998 година. През лятото на 1998 година се провежда конкурс за изпълнение на довършителните работи. На първо място е класирана фирма "Главболгарстрой" АД, но Европейската банка /ЕИБ/ не признава резултатите от конкурса и това забавя началото на следващия етап в строителството. Тогава РВД променя условията на том 1 на тръжните документи и без да обявява нова процедура, през м. декември същата година сключва договор за изпълнение на довършителните работи с "Главболгарстрой" АД, като цената на договора е 27 807 436 евро. Впоследствие "Главболгарстрой"АД изпълнява препроектиране на вече изпълнен груб строеж и цената на договора нараства с 13 488 688 евро, като от тях - 3 228 113.04 евро са за невключени в тръжните документи работи, т.е. има едно завишение с около 10 000 000 евро. Сроковете за строителство са удължени за разлика от първоначално приетите - но не е ясно какви ще са неустойките от това забавяне във времето.

Действащи лица и изпълнители на изграждането на ЕЦ на УВД

Освен нехайство около сроковете, държавата в лицето на министъра на транспорта В. Краус си позволява да се меси и в други области около строежа на ЕЦ на УВД. За главен експерт на обекта е избран Иван Иванов /В и К инженер/, в длъжностната характеристика на който е записано, че е "представител на министъра"! Всъщност той е кумец на Вилхелм Краус. Ив. Иванов с В и К образованието си е поставен от Краус да ръководи изграждането на една от най-сложните конструктивни системи в държавата /след НДК/. На практика Иванов е този, който взема решенията и се разпорежда на обекта със средствата на РВД - но в същото време нито Иванов, нито Краус носят някаква отговорност за последствията от провалянето по изграждането на обекта.

До 1 август 1997 обектът ЕЦ за УВД се ръководи от 7 души. След тази дата е уволнен целият състав на инвеститорското звено, което ръководи строителството на обекта и са назначени над 34 души. От новоназначените, едва10 души са наясно за какво става дума - останалите получават стриктно заплати. По около 2 милиона или 2 000 деноминирни лева на калпак месечно. След уволненията Иванов е вкаран в инвеститорска дирекция, която си има за ръководител, инженер Драганов. Ръководителят от своя страна си има заместник, който пряко се занимава със строителните работи и също така пряко отговаря за тях. Заместникът е и представител на инженера на обекта. Но на практика тези двама души заедно с директора на РВД от този период, носят цялата отговорност /юридическа и финансова/ по усвояване на средствата, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за изграждане на обекта. Без да имат реална възможност и власт да вземат каквито и да било решения по това, за което отговарят. В крайна сметка, при несполука с крайния резултат за построен ЕЦ за УВД - изброените по-горе трима души ще бъдат тези, които ще го отнесат за провала и гафовете.

Началникът на обекта - Драганов се оказва научен сътрудник в БАН и в живота си никога не е ръководил строеж. Назначеният за експерт, който ръководи изготвянето на тръжната документация, някой си Г. Станчев, в живота си не е виждал тръжни документи и също е ВиК инженер. Министър Вилхелм Краус налага присъствието на английска консултантска фирма "Вектор" за упражняване на супервайзерски контрол на обекта. Представители на тази фирма обаче затрупват с доклади шефовете на РВД и самия министър Краус. В докладите си, англичаните твърдят, че са налице сериозни пропуски в изготвянето на тръжната документация по втория етап от строителството. Формално погледнато срокът за подаване на документите от фирми участнички е спазен, срокът за решение на Тръжната комисия е определен на 5 седмици, т. е. никой не взема под внимание написаното от наетите английски специалисти. А те струват на българския данъкоплатец около 1 500 английски лири на ден., т. е. англичаните присъстват за камуфлаж.

Представител на Евроконтрол за обекта споделя изумен, че докато в състава на първата Тръжна комисия, определила фирма ИНОС за изпълнител, превес са имали професионалистите, а са участвали и двама души от Евроконтрол. В следващата Тръжна комисия превес имат лаиците - счетоводители и юристи и не е допуснат нито един представител на английската фирма "Вектор", а още по-малко пък на Евроконтрол. Ръководството на обекта няма също представител в тази Тръжна комисия, изключая Краусовия родственик и протеже Ив. Иванов, което е определено прецедент, като се има в предвид професионалната му квалификация.

За началник приобектов склад, където се получава изключително сложно технологично оборудване, което от своя страна изисква поне елементарна техническа грамотност, е назначена 20 годишна девойка, с познания по испански език, средно образование и никаква практика за ръководство на приобектов склад. В склада за времето на следващия етап от изграждането на ЕЦ на УВД се е очаквало да минат материали за над 30 милиона долара!

В навечерието на търга по втората фаза,

за който стана дума по-горе, освен доклада със критики от англичаните от фирма "Вектор", адресиран до РВД и Министерство на транспорта, от Евроконтрол също дават критични становища и доклади до Транспортното министерство за състоянието на строителството на обекта и за качеството на тръжните документи по тази следваща фаза - никой не обръща внимание на забележките. По повод събитията около негативните констатации, експерти от Министерство на транспорта споделиха тогава пред мен, че договорът на английската фирма "Вектор" едва ли ще бъде продължен и за срока на втората фаза. Явно бе, че много нависоко в това министерство някой не искаше да има запознати с това, което се върши на обекта ЕЦ за УВД - така единствено може да се обясни фактът, англичаните да не бъдат включени в Тръжната комисия по втората фаза на строителството на ЕЦ за УВД.

Още едно доверено лице успява да настани министър В. Краус в РВД - това е Антонина Костова, зам.-директор на РВД по финансите, със заплата около 5 млн /5000 деноминирани лева/ месечно. Същата Костова се стимулирала парично и от Борда на директорите на летище "София" всеки месец. Ако има достатъчно време читателят, нека изчисли каква пенсия е заработвала с Краусова благословия въпросната гражданка Антонина К. - във всички случаи това е пенсия, на която би завидял всеки един депутат или министър!

Дотук се очертава ясно и неоспоримо едно: ръководството на РВД и това на обекта са били елиминирани нежно от транспортния министър В. Краус от подготовката на Тръжната документация по втората фаза чрез послушните нему лица. Малка групичка хора, подбрана от представителя на министъра Ив. Иванов и Антонина Костова, с главно действащо лице В и К инженера Г. Станчев работи по тази документация. Същата тази групичка взема решение да обедини всички довършителни операции по обекта, като слее архитектурните с инсталационните дейности. Това неминуемо ще доведе до две несполуки предупреждават специалисти: първо - срокът за изпълнение на строително-монтажните работи ще се удължи с най-малко 6 месеца и второ, ще се оскъпи самото строителство. Предварителното виждане, отстоявано от старото РВД-ръководство и уволнения от Краус състав на Инвеститорска дирекция е било за три фази на строителство - груб строеж, довършителни работи и инсталационни работи. Това виждане е имало за цел да се поевтини изграждането на обекта, като се остави главният изпълнител на строителните работи да провежда търговете под ръководството на инвеститора /РВД/ като търси оптимални срокове и цени от производител.

Тук непременно трябва да спомена, че докато не беше министърът на транспорта Краус в течение на нещата около изграждането на ЕЦ на УВД, "Главбулгарстрой" /основен спонсор на фондацията на съпругата на премиера Иван Костов "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ загуби търга по първата фаза. Като компенсация за ГБС, на него се гледаше като на неоспоримия кандидат за изпълнител на строителните дейности на втората фаза. Това даваше на ГБС голяма сигурност, че ще спечели търга, потвърдиха още преди провеждането му запознати със ставащото в РВД и главно - Министерство на транспорта. Реално съществуваха два варианта за изход от търга по втората фаза за строителство на ЕЦ за УВД: или "ГБС" печели, след което сегашният изпълнител /ИНОС 1/ ще бъде изхвърлен от обекта, или - печели единствената немска фирма участник, на която пък подизпълнител е ИНОС 1.

ГБС бе предпочитана от министър В. Краус фирма - веднъж заради загубата на фирмата при първия търг и широко афишираното недоволство на транспортния министър около тази загуба. Тези предпочитания и недоволства навеждаха на мисълта само на едно - ако се осигурят пари за ГБС, тези пари /от комисионни/ ще са много и всички ще са доволни. Колкото до сроковете по строителството, които вече бяха удължени с Анекс - то за прикриване на тяхното закъснение тепърва се предвиждаше да се работи!

В крайна сметка, както вече споменах, търгът за доизграждане, за довършителните работи на ЕЦ за УВД спечелва "Главбулгарстрой", като елиминира сериозни европейски фирми. Европейската инвестиционна банка отказва да признае резултатите от конкурса, което силно смущава инвеститора РВД и ресорния министър Краус. Ето защо е предприета нетрадиционна стъпка: РВД променя тръжните документи и сключва договор без конкурс с ГБС- напук на европейските експерти, които настояват за почтен и обективен избор. Цената на договора е 27, 8 млн екю, но това очевидно не е достатъчно за ГБС, който прави препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 ,48 млн екю. Част от тези пари са за работа, която изобщо не е включена в тръжната документация.

По-горе вече споменах, че стойността на финансовия договор между ЕИБ и Република България за проекта ЕЦ на УВД е за 60 млн. екю. Целият проект за изграждането на ЕЦ е около 110 млн. щатски долара. По-далечната цел на изграждането на тази сграда е създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение - цел, която би оправдала разходите около строителството на ЕЦ за УВД.

В същото време италианците поканват балканските държави и ги събират на съвещание в Италия с намерение да съдействат да се създаде ЕЦ за УВД за Балканите на територията на град Бриндизи.

Как щяхме за изгубим приходи в десетки милиони долари

от такси за прелитащи и кацащи самолети над и на територията на нашата държава - без проблем е правилният отговор. Италия събира балканските държави, за да ги вкара в нейния си проект за ЕЦ за Югоизточна Европа, още повече, че италианците имат подкрепата за това свое начинание на правителството си. В парламента депутатът Петър Мутафчиев пита царският транспортен министър Пламен Петров защо се чака и какво се чака, та не се обяви и работи по перспективата България да стане ЕЦ за УВД на Балканите. На това питане Петров отговаря, че има вече подписан Протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в района на Югоизточна Европа, т. е. има отстъпление на държавата върху част от управлението на въздушното движение в района на Югоизточна Европа. Отстъпление, което ще донесе загуби за държавата ни и с което министърът се хвали от трибуната на парламента!

Така по време на мандатите на управление на Иван Костов и Симеон стана ясно, че управлението на транспорта в държавата е било поверено в ръцете на един безогледен към парите на Европа политик от общински калибър и друг управленец - лаик, любител на катастрофи с държавни автомобили и поклонник на почивка за сметка на държавно предприятие. Царският министър се снима на яхта в Монако, на която присъства и Иван Тодоров - Доктора /днес жертва на поръчково убийство - бел. Л. М./, вместо да направи всичко възможно България единствена да поеме трафика на самолети, като Единен балкански център на управление на въздушното движение. Вместо да защити националните интереси министърът на Симеон, Пламен Петров се хвали, че имало споразумение с италианците, което е ни повече, ни по-малко отстъпление от необходимата за защита на националните интереси позиция - България да води трафика на самолети за района на Югоизточна Европа.

Разказах тази поучителна история, за да добие читателят представа как в годините на демократичен преход за министри се назначаваха неподходящи люде, които нехаеха за мнението на Европа по случващото се в България и си позволяваха да правят каквото им душа пожелае. Те нехаеха и за националните интереси и за парите на държавата и най-вече за това, което щяха да оставят след себе си в ресора, който ръководеха. Вярно е, че в период на революционни промени всичко бе възможно, и все пак бе недопустимо да се пренебрегват с лека ръка елементарни изисквания и норми в професионални области като транспорта. Недопустимо бе да се пилеят от хора непрофесионалисти средства в милиони и резултатът да не интересува оторизираните от държавата висши чиновници.

След броени месеци България ще влезе в Европейския съюз и не е без значение с какво ще застанем редом до останалите държави-членки.

Следва продължение, в което ще стане дума за сагата около договора с Аления Маркони и всички нарушения и неблагополучия, свързани с нея. Ще стане дума отново за виновници, които са недосегаеми от закона.

 

Договорът на РВД с "Аления Маркони Системс" - да оставим документите да говорят

Продължение от 24 август

На 18 януари 2002 г. в 39-то Народно събрание,
Петър Мутафчиев задава актуален въпрос
към министър Пламен Петров,
в който казва и следното:
"…Аз само искам нещо да Ви напомня.
Договорът, който е подписан с "Аления",
е подписан от господин Цветан Дилов,
струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил
заместник-директор.
Как се казва сега директорът на РВД? …"

Аферата по сделката на РВД с "Аления Маркони Системс" е тясно свързана с:
  • две парламентарни питания в Народното събрание,
  • с част от изнесеното в Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобургготски,
  • с Протокол от заседание на експертен технически съвет, на който се предлага закупуване на нови вторични и ъпгрейд на първичните радари на РВД, без провеждане на търг. Окончателната стойност на сключения договор надхвърля 14 милиона долара. Освен тези документи, към аферата "Сделка на РВД с Аления Маркони" е и
  • Протокол от заседание на Комисията по оценка и класиране на постъпилите оферти за изграждане на Фаза - 3 на обект Единен център за управление на полетите - председател на Комисията е Цветан Дилов, сегашен генерален директор на РВД. След това класиране фирмата "Аления Маркони Системс" печели търга с първоначална офертна цена 17 млн. евро и срок за завършване - месец октомври 2003 година. До момента действието на договора не е приключило, а цената е надхвърлила 30 млн. евро. Закъснението е от три години.
Към документите, които са използвани в следващите части от това разследване са и:
  • Протокол от заседанието на експертен технически съвет за определяне перспективите на бъдещото използване на радиолокационните средства за УВД и необходимостта от тяхната модернизация. Председател е сегашният генерален директор на РВД, Цветан Дилов.
По сделката с "Аления Маркони Системс" има извършена проверка и има
  • Доклад от октомври 2001 г.. Проверката е разпоредена със заповед на министър Пламен Петров. Сред констатираните нарушения са и тези, свързани със сделката с "Аления Маркони Системс".
  • Втори доклад, пак по заповед на министър Пламен Петров с разпореждане за проверка на финансовото състояние на ДП РВД излиза месец по-късно - ноември 2001 година. Констатациите по сделката с "Аления Маркони Системс" не са по-различни.
Някой от читателите ще си помисли, че след толкова документи по проверки и констатирани нарушения бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров е наказал някого от ръководството на РВД - блажени са вярващите! Или както казваха кофражистите на партийното строителство от годините на зрелия социализъм: генералният директор Цветан Дилов е бил облечен с политическо доверие от управляващото мнозинство на монархистите, а така се гради стабилност и сигурност. Вероятно това е причината Дилов да мине под идеологическия знаменател на НДСВ, в който основното правило е "Да излизаш сух от мокрото"! Все в този порядък е и фактът, че на празнуването на рождения си ден, Цветан Дилов кани в столичния Руския клуб "почти роднини", като Антон Станков, Николай Василев и други подобни креатури от телевизионните новини. Нали на рожден ден се канят най-близките, защото е личен празник? В такъв случай очаква ли някой днес, един началник като генералния директор на РВД да бъде подведен под отговорност? Да бъде обект на дознание и нездрав прокурорски интерес? Та нали ако влезе в съда дело с обвинения срещу шефа на РВД, Дилов ще среща в коридора на съдебната палата Антон Станков и онзи много висш магистрат, който го е посетил във Военна болница по време на лечението му?

Ето защо, след това отклонение ще продължа наивно и от сърце с девиза: "Да оставим документите да говорят!"

* * * * *

Място на действие - Тридесет и деветото Народно събрание, 405 заседание,
ден - петък, 1 октомври 2004 година
Заседанието е открито в 9,00 часа

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

Председател Огнян Герджиков /звъни/: Откривам днешното заседание.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър. Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров относно изпълнение на договора за доставка на технологично оборудване за новия Център на управление на въздушното движение в София.
Моля, господин Димитров, развийте Вашето питане в рамките на пет минути пленарно време.

Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Въпросът ми е от 21 януари, но аз не мисля, че е изтекла неговата актуалност. /Закъснението е от 9 месеца, колкото да се износи едно бебе - бел. Л. М./
Господин министър, въпросът засяга изграждането на система за управление в ръководство въздушно движение - София. Би могъл да се представи безкрайно сложен и там казусът действително е усложнен. Аз мисля да опростя нещата и да ги сведа до това, от което се интересуват хората.
За съжаление, от тази история лъха на корупция, лъха на национално унижение и, естествено, на загуби за България. Бедна България иска да има модерна система за управление на въздушното движение и да има модерен тренажор. Чест и слава на всяка държава, която в нашето икономическо състояние може да си го позволи! Провежда се търг с международно участие, в който, естествено, няма български участници - участват такива фирми като "Локхийд Мартин" от САЩ, "Рейтион" от Канада, "Еърсис" от Франция, "Аления Маркони Системс" от Италия. Всички други участници в търга предлагат системата да се изгради за 24 месеца. Единственият участник, който предлага системата да се изгради за 39 месеца, е "Аления Маркони Системс", която и печели търга. Разбира се, другите участници искат една реална цена от около 40 млн. евро. "Аления Маркони Системс" стартира с много привлекателната цена от 17 млн. евро. След това, при печеленето на търга цената става 26 млн. 490 хил. евро, а при подписването на договора цената става 29 млн. 557 хил. Малко по-късно ще спомена, че към днешна дата цената вече гони цената на конкурентите, но това е проблем, по който господин министърът очевидно ще внесе яснота.

Какви са сроковете, в които "Аления" се ангажира да изпълни и да внедри системата? Те са повече от оптимистични. През ноември 2001 г. трябва да е внесен симулатор. Февруари 2002 г. симулаторът трябва да е приет, август 2002 г. да е готова системата за управление на въздушното движение, април 2003 г. - приемане на място на системата, април 2003 г. Ноември 2003 г. - автоматизирана координация със съседни страни. Тоест, финалът би трябвало да бъде сложен през ноември 2003 г. Вече започва октомври, няма работеща система, няма работещ симулатор.

Интересното е, че след идването на власт на сегашното управление тръгва серия от изменения на договора. Има четири подписани анекса. Благодарение на тези анекси договорът вече не е същият. Естествено "Аления" може да претендира, че след като има изменения, това, което прави сега, е нещо друго и тя затова е закъсняла.

Интересно е и приемането на системата. През лятото на 2003 г. се правят заводски изпитания в Италия. Първият тест е пълен провал. Втори тест се прави по-късно и тогава се приемат в Италия. На 27 ноември 2003 г. се прави тест на място в България, системата блокира и спира. На 19 декември 2003 г. господин Николай Василев отстрани четирима висши служители на РВД, като ги обвини по националните медии в саботаж и четиримата бяха уволнени. След това бяха възстановени, вероятно господин Василев ще обясни какво се е случило. Февруари 2004 г. се прави втори тест на място, системата е приета. Имаше много фанфари, имаше пресконференция. Господин Василев обясни какъв огромен успех за България е това и как ще станем регионален център за управление на въздушното движение. Сега, предполагам, ще обясни как сме станали регионален център и как е внедрена системата.

В тази връзка задавам три въпроса:
1. Защо договорът между РВД и "Аления Маркони Системс" не е изпълнен и кой е отговорен за това закъснение?
2. Какъв е размерът на загубите за българската страна от закъснението?
3. Какви са неустойките, които "Аления Маркони Системс" дължи по този договор за закъснението и дали тези неустойки са поискани от "Аления"? Благодаря Ви.
Заместник-министър председател и мининстър на транспорта и съобщенията Николай Василев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В никакъв случай не твърдя, че всичко, което казвате, не е вярно. Напротив, много от нещата, от фактите, които Вие изложихте, са напълно правилни и Вашите оценки донякъде са справедливи.

Най-напред считам, че няма нищо лошо в това, че България се модернизира и иска да има съвременен център за управление на въздушното движение, който да е един от най-модерните в Европа и не само в Европа. Това не го казвам на шега. Лично съм посетил други центрове за управление на въздушното движение в много по-напреднали държави и наистина считам, че това е една област, в която България, освен че има изключително висококвалифицирани, признати в Европа специалисти, освен това в момента вече има и много добра технология. Центърът за управление на въздушното движение не само е една от най-модерните сгради в София, а освен това, особено след като приключи настоящият проект за модернизация, за въвеждане на новото оборудване и на новите софтуерни продукти, ще бъде един от най-добре работещите в цяла Европа. Наистина Вие сте прав, че за проекта има известно закъснение. Споменахте много дати, една от които беше април 2003 г. Тук, разбира се, няма смисъл да уточнявам, че съм министър на транспорта от юли 2003 г., но така или иначе с много усилия целият екип изведе проекта от почти задънена улица по различни причини.

Ще ви спомена няколко неща като обща информация за този проект. В изпълнение на Програмата за модернизация на Националната система за управление на въздушното движение, на 31 юли 2000 г. държавното предприятие "РВД" е сключило договор за доставка на технологично оборудване с италианската фирма "Аления Маркони Системс" - което Вие сам казахте. Съгласно договора се предвижда доставка на комплексна автоматизирана система за управление на полетите и радиолокационен симулатор за обучение на оперативния персонал. Европейският опит при изпълнението на проекти от подобен мащаб показва, че те винаги или почти винаги са свързани със значителни закъснения в изпълнението от страна на доставчика. Това наистина е жалко, но причината вероятно не е случайна. Става дума за доставка на изключително комплексни и сложни системи от най-висша трудност. Да се създаде център, който да управлява хиляди самолети едновременно - нещо толкова отговорно и важно, включително и по отношение на националната сигурност, явно е сложна задача. Това се дължи и на специфичните изисквания на всяка страна, които трябва да бъдат отчетени и интегрирани в основния продукт на производителя. Като примери за такива закъснения могат да бъдат посочени проектите, свързани с изграждането на нови центрове за управление на въздушното пространство в много големи европейски страни - например в Ланген - Германия, Малмьо - Швеция, в Лондон - Великобритания, в Будапеща и Букурещ - те са в нашия регион, където проектите бяха реализирани със закъснение от 2, 3, а понякога и много повече години. И ние ще имаме закъснение. Възможно е и ние се стараем то да бъде едно от най-малките в Европа.

За изпълнение на задълженията си по сключения с фирмата "Аления Маркони Системс" договор, в РВД са предприети всички необходими действия. Назначен е проектен екип от квалифицирани оперативни и технически специалисти от предприятието, които са подпомагани от консултантски екипи на Евроконтрол - това е европейската организация в Брюксел, и великобританската консултантска фирма "Вектор мениджмънт лимитид". До края на юли 2001 г., в резултат на усилията на техническите екипи на РВД и фирма "Аления Маркони Системс" са приключени работите по дизайна на системата в съответствие с тогавашния график.

Първата доставка по договора - това е за радиолокационния симулатор, не е осъществена в договорения срок през м. ноември 2001 г. във връзка с направеното през септември 2001 г. изменение на договора с цел модернизиране на доставения хардуер. Общоизвестно е, че в тази област всяка година на пазара излизат нови продукти със значително подобрени технически характеристики, тоест понякога системата започва да става морално остаряла, преди още да е инсталирана. Срокът е удължен с три месеца.

Тук ще пропуснем многото детайли, които Вие сам знаете и които прочетохте преди малко. Наистина следват няколко изменения на договора. Нека да стигнем до януари 2003 г., когато е взето решение за преминаване към частично приемане на доставеното оборудване. Този подход предвижда приемане и въвеждане в експлоатация на подсистеми и хардуер, доставени от подизпълнители на фирма "Аления Маркони Системс". Прилагането на този подход дава възможност на РВД да пусне Единния център за управление на въздушното движение в експлоатация на 17 април 2003 г. В периода до юли 2003 г., тоест преди промените в кабинета, са проведени редица срещи между представителите на РВД и фирмата "Аления Маркони Системс" и разменена значителна кореспонденция. В тези разговори напредък не е постигнат поради настояването на италианската страна за промяна на цената и сроковете на изпълнение на договора, преди те изобщо да продължат изпълнението на този договор.

Уважаеми господин Димитров, след като поех поста министър на транспорта и съобщенията, незабавно се запознах със съществуващите проблеми и предприех активни действия за тяхното разрешаване. С изненада и огорчение констатирах, че съществуват големи аналогии или паралели в неизпълнението на този договор и другия договор - за изграждане на летище София с друга строителна компания. Каквото може да се каже за единия договор и за неговото забавяне, същото може да се каже и за другия договор. Не случайно напоследък споделям, че едно от нещата, които съм научил в това министерство, е, че има представители на индустрии, които се занимават основно с удължаване на срокове и с настояване за повече финансови средства. Като принципал на РВД, като представител на българската държава, моята задача обаче е точно обратната - ако обичат изпълнителите да си изпълняват задълженията в срок и да не искат незаслужено повече пари от държавата.

На 27 ноември миналата година започна приемането на място на системата за управление на въздушното движение и на 18 декември 2003 г. завърши първият етап - приемане на функционалните тестове. Тестовете за приемане на място на първия етап приключиха в крайна сметка успешно на 27 февруари тази година. Вие сте прав, че те не приключиха без сътресения, без грешки и сривове. В началото на тази година при мен дойдоха едновременно представители на Управителния съвет на РВД, на Контролния съвет на РВД, както и ресорният заместник-министър и докладваха, че има проблеми с хора от персонала, които не само че не помагат - това е тяхната задача, да приключат успешно тестовете, а има данни, че саботират тези тестове. Тук много дълго може да се спори от експерти до каква степен са саботирали или не са саботирали и каква е тяхната мотивация. За мен не е важно дали тези четирима души ще работят в един или друг отдел на РВД. За мен е важно тази модернизация да приключи, защото тя е от изключително висока степен на национален интерес.

Защо е важно за България този проект да приключи? В момента е трудно да дам окончателна дата. Ние настояваме това да става по-бързо. Ако то не стане, държавата ще си събере неустойки. Ние предпочитаме не неустойките, а системата да заработи по-бързо. Предполагам, че това ще бъде през 2005 г."

* * * * *

А казват, че дните на парламентарен контрол били скучни! От отговора на министър Николай Василев лъсна истината, защо този чиновник става за всякакъв министър и защо го поставят в което и да е правителство. Той е усвоил умението да говори много без да казва нищо, да излиза сух от мокрото, да се оправдава колкото и глупаво и нелепо да звучи това и най вече - да слуша и да е послушен.

Следва продължение, в което ще довърша публикуването на отговора на министър Василев в парламента, ще стане ясно защо депутатът Петър Димитров не бе доволен от отговора на Василев, ще цитирам и онази част от Бялата книга, която издаде Симеон и се отнася до договора с "Аления Маркони", след което ще стане ясно какво е становището на експерти по тази сделка и какво губи държавата от нея. Ще стане дума и за това безопасно ли е да се правят непрекъснато промени в софтуера и ръководителите полети да ги тестват в реални условия. И още, и още много констатации, щети и нарушения, в които върви като тънка жълто-червено-синя линия управленческото поведение на генералния директор на ДП РВД - Цветан Дилов.

Неотдавна обвинител №1 Борис Велчев, който непрекъснато хвърля сили, за да убеди целокупното гражданство, че е радетел на Вятъра на промяната в Главна прокуратура и безмилостно ще бори корупцията и безстопанствеността на държавни висши чиновници, сподели, че му пречел казусът на колективната отговорност при вземане на решения. Случаите в РВД са в резултат на еднолично подписвани договори, решения, Анекси и трудният казус за прокурор Велчев липсва. Ето защо най-подробно изнасям, с документално подкрепени доказателства случаите на безстопанственост, нанесени щети на държавата, злоупотреба със служебно положение и още цял куп престъпления, които могат да бъдат проверени и разследвани.

Не че очаквам Главният прокурор да предприеме необходимите действия по въпроса....

Следва продължение...

 
Продължение от 25 август
Ето и останалата част от отговора на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията, Николай Василев: Реална възможност за пускане на новата система в експлоатация през следващата година ще бъде силен аргумент и ще подкрепи съществено позицията на нашата страна при преговорите за обединяването на въздушното пространство на страните от нашия регион и създаване на регионален център за управление на въздушното движение. Убеден съм, че и вие като български граждани ще се радвате, ако успеем да се преборим за някаква по-значима регионална позиция.

Какви са загубите на РВД от забавянето на проекта? Въпросът за размера на тези загуби е комплексен и определянето на загубите включва редица елементи. Според мен закъснението означава допълнителни разходи, много повече пропуснати ползи от навременното реализиране. В договора е предвиден механизъм за тяхното компенсиране чрез начисляване на неустойки за закъснение. Трудно ми е в момента да кажа колко биха могли да бъдат тези неустойки. Според нашите експерти те сигурно ще надхвърлят 3 млн. евро, а може и повече - в зависимост от това кога този проект ще се реализира до края. Възможно е, както се получава обикновено в България, или нашата страна, или другата страна да се явят в крайна сметка на арбитраж за по-точното определяне на подобни неустойки. Вероятно двете страни ще имат претенции една към друга, което е по-скоро общо правило в България, отколкото изключение. В заключение, отново бих искал да ви уверя, че като принципал на това държавно предприятие правя всичко възможно модернизацията да приключи доколкото е възможно в срок, със защита на националния интерес и във финансовата рамка, която предварително е предвидена. Благодаря.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.

Петър Димитров /КБ/: Господин министър, извели сте проекта от задънена улица. Как сте го извели?! В момента системата, която февруари уж беше приета, стои със 148 забележки. За известно време я ползваха като тренажор, а сега стои и нищо не се прави. Направен е опит тренажорът да бъде приет буквално преди дни, но и там е пълен провал. Какво чакаме? Как е изведено това нещо от състоянието?

Говорите за неустойките - че ще поискаме неустойки. Експертите сметнаха, че ако неустойките са определени, без да се отчита ограничението в договора, дотук "Аления Маркони Системс" дължи около 16 млн. евро неустойки. Само че в договора е сложено ограничение - неустойките не могат да бъдат повече от 20 на сто от договора. Абсурд! Той ако не свърши изобщо работа, ние ще му вземем 20 на сто неустойка! Значи по-добре е да не я върши и да получи останалите 80 на сто. Това е абсурден договор! Така не бива да се работи!

В тази връзка аз задавам и конкретните въпроси:

Вие чрез договаряне през август и септември миналата година договорили ли сте и платили ли сте допълнително 1 млн. 140 хил. евро на "Аления Маркони Системс"? Да или не? Защото в пресата излязоха официални съобщения, че тези пари са платени. Не само че не става въпрос да им искаме неустойки, а ние им даваме още пари. Можем да им даваме пари, ако нашето задание е калпаво - тогава трябва да накажем автора на заданието, или да искаме пари, ако фирмата "Аления Маркони Системс" е калпава. Но нито едното, нито другото се прави. Не знам да сте потърсили някаква отговорност.

Втори уточняващ въпрос. Според Вас София ще става регионален център. На кой регион? На базата на какво политическо решение? С кого сте се договорили? Атина се е договорила със Скопие и Тирана. Вие с кого сте преговаряли? Как ще направим това нещо?

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Василев, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Петър Димитров. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути.

Заместник-министър-председател Николай Василев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, най-напред, Вие сте напълно прав, че в договора, който е сключен много преди настоящият кабинет да започне своята работа, е предвиден таван за неустойките - 20 на сто от целия договор. Дали това е правилно и нормално, въпросът е дискусионен. Също така ми се струва ненормално някой да има договор примерно за 30 милиона, а изведнъж да трябва да плати неустойки за 100 милиона, но това е сложен въпрос. Неустойките ще бъдат изчислени към края на изпълнението на този договор. Наш приоритет е най-напред модернизацията да приключи, проектът да бъде успешен и София наистина да бъде един от най-модерните центрове в цяла Европа, и то не само в Европа. Оттам нататък ние ще си събираме неустойките. Ако трябва, ще ходим на арбитраж, за да защитаваме интересите на РВД. Същото ще прави и изпълнителят. В крайна сметка, ако има такъв арбитраж след години или след месеци, нека той да прецени кой е прав. Ние считаме, че прави сме ние.
На втория Ви въпрос, уважаеми господин Димитров - дали има плащане за над 1 млн. евро, да Ви призная, не аз като принципал съм обсъждал такова плащане. По памет смятам, че има подобно плащане, оторизирано от Управителния съвет. В момента не съм подготвен да ви кажа за какъв вид оборудване или софтуер става дума. Със сигурност мога да твърдя едно - че не е за нещо, което е в рамките на този договор, а вероятно е купено или допълнително оборудване, или допълнителен софтуер. Както вече ви казах, техниката и технологиите в тази област се развиват толкова бързо, че още докато се инсталира едно оборудване, то вече наполовина е морално остаряло.
Ще ви дам един пример. Както казахте, договорът е отпреди 2000 г., а знаете какво става с цената и мощността на компютрите, които са произведени примерно преди четири години.

Последният Ви въпрос е изключително важен и аз го приемам напълно сериозно - дали София ще бъде регионален център. Уважаеми господин Димитров, Вие сте видял, че ние правим всичко възможно София да получи възможно най-голямата роля в региона по отношение управлението на въздушното движение. Това не е процес - еднократен акт, който да може да бъде свършен от един министър. Това е дългосрочна държавна политика, която ще трябва да се продължи от няколко последователни правителства.

Това, което сме направили в момента, е в две насоки. Първо, максимални усилия, за да бъде завършен модернизационният проект успешно, колкото се може по-скоро и в нормални финансови параметри; и второ - сериозно политическо лобиране на всички нива в Европа. Например през септември прекарах около три часа и половина с най-висшето ръководство на Евроконтрол в Брюксел. Всичко, което имахме да си кажем, сме си го казали. Ръководството на РВД и през последната седмица е било в съседни държави, за да обсъжда подобни теми. Заедно с Вас бяхме в Италия, където обсъждахме на ниво вицепремиери и министри на транспорта същото. Разговарял съм лично с повече от десет министри на транспорта от цяла Европа, може би дори петнадесет. Тази тема е важна и по отношение на това, че през тази година българският министър на транспорта беше избран за вицепрезидент на Европейската конференция на министрите на транспорта и след две години на ротационен принцип ние ще имаме председателство. Така че включително до ниво министър-председател, всичко възможно, което можем да правим в региона и в европейски мащаб, за да повишим ролята на София, го правим. Оттук нататък въпросът е на успешна дипломация, на регионално договаряне и на позицията на нашите съседни държави.
Преди няколко години, доста преди наше време, имаше известна договореност между Гърция, Македония и Албания. Това не означава, че те вече са направили някакъв регион. Те просто са разговаряли. През последната година ние сме разговаряли повече. Считам, че ако някой има реален шанс в бъдещия регион - да го наречем Югоизточна Европа, да има най-сериозна централна роля, то това е София. Благодаря.

Председател Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.

Петър Димитров /КБ/: Господин министър, дано слушателите са разбрали какъв е отговорът на въпросите. Аз попитах какви са загубите. По най-груби изчисления цената ще скочи над 40 млн. евро при стартова цена 26 млн. евро. Тоест разбирате колко още ще ни струва това удоволствие. И месеците вместо 24 ще са поне 40. Това е оптимистична, а не песимистична прогноза. Да не говорим за неустойките. Аз споменах, че до днес не са поискани 6 милиона, че са могли да бъдат поискани 16 милиона, но те вече няма как да бъдат поискани. Така че загубите за България са както във време, както в качество, така и в пари.

Господин министър, много се надявам, че отстоявате българските интереси. Меко казано, бях изненадан, когато един български министър се изправи и обвини висшето ръководство на РВД в саботаж. Не обвинихте "Аления Маркони Системс", не обвинихте изпълнителите. Вие обвинихте българи в саботаж, с което ги унижихте. Това не се доказа и след това ги възстановихте на работа. И това го прави български министър! Разбирате ли това?! Така е.

За преговорите, за които Вие твърдите, че не знаете - за допълнителното плащане, какво прави там представител на "Бритиш еър спейс", който е един от собствениците на "Аления Маркони Системс"? Отново английската връзка! Преговорите са при Вас и договорките са при Вас, в министерството. Там е постигнато съгласието, там е направено плащането. Това не говори за лобиране от Ваша страна за български интереси.

Завършвам, но много се надявам, че Вие сте български министър и отстоявате българските интереси! /Ръкопляскания от блока на КБ./

Председател Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров. "

В РВД кадрите не решават нищо - някои от тях не доживяват до пенсия

След публикацията на всички части от това разследване получих много мнения в пощата на страницата. Изпращането и изразяването на мнение по материали, публикувани на електронната страница е направено така, че от коректност към тези, които пишат, мненията са конфиденциални при получаването и никога не се публикуват, ако преди това не е поискано съгласие от авторите им. Ще оставя настрана анонимните мнения, които получих, тъй като хора, които нямат чиста и ясна позиция и цел крият имената и адресите си, а това не заслужава внимание. В останалите мнения по разследването за РВД имаше много полезни уточнения, които аз успях да проверя и използвам. Ето защо си позволявам малко отклонение, в което ще стане дума за служители и шефове на държавно предприятие РВД, за условията, при които работят редовите ръководител полети - в тази проблематика за РВД открих много поучителни неща. За какво иде реч?

Още с поемането на длъжността генерален директор, Цветан Дилов закрива една от водещите дирекции в РВД, която се е занимавала се с контрола на дейността, обезглавено е финансовото звено. Така необходимото на гражданската ни авиация звено за "Търсене и спасяване", след неаргументираното уволнение на неговия ръководител вегитира. Несправедливо обвинени в саботаж и заплашени с уволнение са водещи специалисти в предприятието. Някой от тях напускат и намират своето признание другаде, включително и в страните от Европейската общност и Евроконтрол.

В последните няколко години са характерни непрестанни промени в организационно-структурната схема на предприятието, минаващи под мотото: "Оптимизиране на структурата". Структурата се оптимизира преди да се оптимизират първо процесите и това се прави с ясната цел, да бъдат отстранени специалистите, които не са съгласни с водената от генералния директор Дилов и ръководството на РВД политика на пълно безхаберие и в ущърб на държавните интереси. В същото време текат "мощни" процеси за назначения на съученици и приятели на печално известния със своите катастрофи и скандали в Базата на РВД в Банско, бивш министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров. Следват близки на ръководни служители от екипа на МТиС и се стигне до роднини на депутати. Самият генерален директор Дилов урежда на държавна служба редица свои съученици, роднини и приятели. Те и всички останали /над 80 нови служители/ са назначени без конкурс, за което става дума в началото на разследването. Сред тях често липсват необходимите квалификационни изисквания, а в други случаи е налице пълна липса на необходимост от подобни назначения.

В това отношение е показателен случаят с бившия и настоящ главен счетоводител на РВД Красиян Тинчев. Същият е освободен от длъжност през юли 2003 г., по инициатива на Цветан Дилов с обезщетение от 8 месечни брутни работни заплати, което възлиза на няколко десетки хиляди лева! През март следващата, 2004 г., в деня, следващ изтичането на 8-те месеца от освобождаването му, г-н Тинчев отново е назначен на старата си длъжност в РВД. По това време г-н Тинчев е следствен във връзка с изграждането на Единния център за управление на въздушното движение. Веднага припомням - председател на експертния съвет, одобряващ възлагането на допълнителните поръчки по изграждането му е тогавашният зам.-ген. директор Цветан Дилов. Нещо повече, Тинчев е обвиняем по дело №2448/2003 г. на Софийски районен съд, свързано с предишен договор за реконструкция и модернизация на радарните системи на РВД отново от фирмата "Аления Маркони Системс". Като свидетел по това дело е призован самият генерален директор на РВД! Така след високо заплатен отдих от 8 месеца, бившият главен счетоводител, без да е налице решение по следствените и съдебни дела, е поканен от този, който го е уволнил да заеме предишната си длъжност. По подобен начин е освободен и бившият началник на отдел "Обзор", занимаващ се с радарните системи - инж. Димитър Добрев, понастоящем на работа в една от дъщерните фирми на "Аления" в САЩ. Добрев е в основата на всички договори сключени с фирмата "Аления Маркони Системс" - нанесли милионни щети на РВД и държавата. Последният случай на кадрово безсилие датира м. ноември 2004 г., когато по "взаимно съгласие" напускат тогавашният началник на отдел "ТРЗ" - Румен Грозданов и една от неговите подчинени. Оказа се, че двамата /съвместно и поотделно/, в качеството им на служебни лица са начислявали неправилно трудови възнаграждения на определени служители на РВД, включително и на част от висшия мениджърски екип, и присвоявали неправомерно изплащаните заплати на неработещи в предприятието бивши негови служители. Нанесените щети се равняват на десетки хиляди левове и въпреки това генералният директор Дилов отказва на синдикатите в предприятието да бъде извършена вътрешна проверка по случая и виновните длъжностни лица да бъдат наказани, вкл. и уволнени дисциплинарно. Дилов и до момента не е сезирал съответните органи за извършените финансови нарушения, с което по същество съдейства за укриването им.

И тук идва моментът, когато автор и читатели трябва да замълчим. Да замълчим в памет на починалите служители на РВД: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Първите трима от изброените мъже, отишли си за последната година не дочакват пенсия, оставиха семействата си, защото работата им е доста натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа. За тях трябва да замълчим в почит, за това, че вече няма да седнат пред екраните в тази трудна и крайно напрегната професия.

На фона на това зловещо текучество звучат цинично размерите на месечните възнаграждения на членовете на борда, и надбавките им за храна, за дрехи и за ефективност на труда, купоните за бензин.

За кадрите от няколко месеца отговаря спуснатият вместо сватбен подарък Джаджев, за когото, както чух от служители на Министерството на транспорта и съобщенията бил мислен вариант, ако Дилов освободи поста по една или друга причина - той да оглави РВД! Което вече ще е голям успех за партията на социалистите и нейният лидер. В този смисъл решението за ръководство на РВД се превръща в параграф 22 - трябват промени, но не и заместване на едни шефове от други.

В предишните части стана дума как непрекъснато се правят промени в софтуера и ръководител полетите са принудени да ги тестват в реални условия. Споменах как системата често прекъсва, как не е правен анализ на оценка на възможните рискове за безопасност, как не е направена алтернативна технология и УВД често пуска на хвърчащи листчета указания с палиативни мерки. Истината е, че вече е налице увеличен трафик - че се работи с по-големи натоварвания. За някои от промените, които прави SELEX, днешното название на "Аления Маркони Системс", ръководител полетите даже не се уведомяват.

Затова за четиримата починали бивши служители на РВД можем единствено да сведем глава и да помълчим, както за тях, така и за тези, които продължават крайно напрегнатата и изключително рискова професия на ръководител полети.

Следва продължение, в което ще приключа с недостатъците и щетите по договора с "Аления Маркони Системс", след което ще стане ясно и какво губи непрекъснато държавата от нея.

 

Кадри на ГЕРБ са уредени в РВД с високи заплати

Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър Ръководство на въздушното движение винаги е било пристан на партийни назначения – правителството на ГЕРБ не направи изключение от това правило.

Едва ли някой в новия 42 парламент е наясно, че на висока длъжност – зам.-генерален директор в РВД все още е не друг, а семейният приятел на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Човекът се нарича Илия Манолев, съпруг е на добилата печална известност със семейното си приятелство с бившия МВР-министър, съдия на Софийски градски съд – Владимира Янева-Манолева.

Друга „червена точка” в биографията на Илия Манолев е, че е от футболните „приятели на Бойко Борисов и често е ритал с него на терена.

Завземането на властта от ГЕРБ и Цветан Цветанов бе манна небесна за високо платени назначения на ключови длъжности от верни на партията и лично на Цветанов лица. Както в Библията Моисей и неговото племе по време на 40-годишните скитания след напускането на Египет са били нахранени с пратената им от Господ манна /храна/, така и Цветанов „хранеше” своите хора от приятелски, партиен и семейно-приятелски кръгове с постове къде ли не в държавата.

Така и с възцаряването на Цветан Цветанов птичето каца на рамото на семейство Манолеви – Илия, от граничен полицай е уреден на длъжност зам.-генерален директор на РВД и отговарящ за административната дейност на предприятието.

Съпругата Манолева – Владимира Янева е поставена за оглави най-големия съд в страната.

Съдия Владимира Янева-МанолеваСъдия Янева-Манолева и съпругът й Илия Манолев бяха вписани в делегацията за посещение при папата, заедно с Бойко Борисов и Цветан Цветанов – факти, за които сайтът „Хроники” писа неведнъж и публикува снимка от „събитието”?!

От РВД, Илия Манолев бе изпратен на издръжка на предприятието в Лондон да учи английски език на място, както се казва.

Преди това вълнуващо учение в английската столица трябва да отбележа следното:

Съпругът на съдия Владимира Янева-Манолева е с физкултурно образование като вицепремиера и министър на вътрешните работи, но това не му попречи да заеме много добре платения пост на зам.-генерален директор на административна дейност в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Въпросният Цветанов приятел бе назначен на този пост, въпреки че нямаше грам опит и подходяща професионална квалификация за това.

Сред тези, които Борисов и Цветанов заведоха при папата бяха:

От ляво на дясно:

1. Писателят Алек Попов

2. Съдия ВЛАДИМИРА ЯНЕВА-МАНОЛЕВА

3. Главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков

4. Началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова

5. неизвестен

6. Народният представител Иван Костов

7. Народният представител Алиосман Имамов

8. Народният представител Менда Стоянова

9. Бившият министър без портфейл Божидар Димитров

10. Министърът на външните работи Николай Младенов

11. преводач

12. Министър-председателят Бойко Борисов

13. Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI

14. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов

15. Министърът на културата Вежди Рашидов

16. Скулпторът Величко Минеков

17. Кметът на София Йорданка Фандъкова

18. Народният представител Петър Курумбашев

19. Видинският митрополит Дометиан

20. Представителят на Католическата църква в България отец Румен Станев

21. Композиторът Стефан Димитров

22. Ученичката от Свищовската търговска гимназия "Д. Хадживасилев", Диана Христова

23. Художникът Захари Каменов

Илия Манолев липсва на снимката защото не е влязъл при Негово Светейшество...

Илия Манолев, според запознати с биографията му, бе минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма /подвизавал се е в Испания и САЩ - Флорида-бел. Л. М./, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

Манолев има и две следдипломни квалификации: едната е с физкултурна тематика /лечебна физкултура/, а втората е в УНСС: „Международно икономическо сътрудничество”. Освен това Манолев имал и удостоверения за професионална квалификация от ВИПОНД на МВР и НАТО.

Сайтът „Хроники” е готов да публикува данни от следдипломната квалификация в УНССС, както  и резюме от нея. Също така сме готови да публикуваме данни на база на какво са придобити удостоверенията за професионална квалификация от ВИПОНД на МВР и НАТО! Тази готовност идва от подозрението как е съвместявал интелектуален капацитет Илия Манолев, работата на високата длъжност в РВД и придобиването на следдипломните квалификации.

За годините, в които Манолев и генералният директор Диян Динев са в ръководството на РВД са назначени:

Пламен Петров – брат на съпругата на Динев, Галина Проданова – от Ямбол /родното място на генералния директор Диян Динев – бел. Л. М./. Проданова е назначена за одитор в отдел „Качество”.

В РВД е назначен и шофьорът на бившия министър Ивайло Московски, Георги Дилов – като външен куриер.

Пак като човек на Московски в РВД е уредена Йорданка Петрова от Варна, за експерт в дирекция „Човешки ресурси”.

Близка на Мирослав Найденов – бивш министър на земеделието и храните в правителството на ГЕРБ, Катерина Найденова /роднина на М. Найденов-бел. Л. М./ също е назначена в РВД за технически организатор. Преди това въпросната Найденова е работела в детска градина, съобщиха служители от МЗХ, запознати със случая на това назначение.

От хората, близки до ГЕРБ и близки на други хора на ГЕРБ са и назначенията на:

Лили Анастасова – специалист в отдел „Обществени поръчки”, Любомир Андреев – син на председателя на Съвета на старейшините в ГЕРБ – Николай Андреев. „Синът” Андреев е назначен като специалист в „Материално-техническо снабдяване”.

Член на младежкия ГЕРБ, Венета Петрова – е назначена за технически организатор в „Труд и работна заплата”.

Цвета Георгиева – ГЕРБ е назначена за експерт в отдел „Планиране и анализи”.

Павлина Стайкова. – ГЕРБ е назначена в отдел ПОД.

От ГЕРБ е и специалистката в сектор „Протокол” – Екатерина Стефанова.

По ходатайство на служебния министър на транспорта Кристиян Кръстев, на 13 май, денят след изборите, в РВД са взети на работа: Маргарита Станева и Вера Григорова като технически секретарки.

Служители от Министерство на транспорта ни съобщиха, че на 22 май служебният министър на транспорта е издал заповед за „освобождаване от отговорност като генерален директор на РВД и член на УС” за годините 2010, 2011, 2012 на Диян Динев!

Служителите от МТ заявиха пред „Хроники”, че такава заповед е прецедент в българската администрация, още повече, че за 2012 година не е излязъл даже Годишният отчет.

Според публикации в печата, които не бяха опровергани, самият Кристиян Кръстев е син на Димитър Кръстев, за когото Комисията по досиетата изнесе, че е бил агент осведомител, а както знаем ГЕРБ изправяше на позорния стълб обявяваните от Комисията по досиетата лица?!?

Сестрата на Кристиян Кръстев, Таня е областен управител от ГЕРБ и за нея излезе публикация, че е уредила татко си с транспортна фирма?!

Баща и дъщеря от ГЕРБ въртят транспорта на Ямбол

Запознати от Министерство на транспорта твърдят, че служебният министър Кристиян Кръстев "работел", за да го вземат като зам.-министър по транспорта в правителството на Пламен Орешарски.

Това научихме от служители от самото предприятие и министерството.

Очакваме отговора на Ръководство на въздушното движение, който ще публикуваме веднага.

Готови сме да публикуваме и дали въпросните лица са минали през конкурс преди назначението, както и дали са имали в професионалната си биография квалификация и опит, за да заемат тези длъжности.

Ако търсите логика в РВД – забравете!

Още с встъпването си в длъжност, министърът на транспорта Александър Цветков обеща да сложи ред в ДП “РВД” и месеци след като се съставен кабинета “Борисов” уволни генералния директор на РВД, Емануил Радев, и заместникът му по техническата дейност Михаил Михов /близък с депутата социалист Атанас Мерджанов/.

Червената нишка в РВД

Направена бе проверка и излезлият от нея одитен доклад установиха, че по време на мандата на Емануил Радев са били направени недопустими разходи - купувани са били твърде много нови автомобили, а не са отделяни средства за техническо оборудване, необходимо за основната дейност. Наред с това капиталовата програма на предприятието за първите десет месеца на 2009-а е била изпълнена под 7 на сто.

Странно и необяснимо тогава е защо пак и с благословията на Александър Цветков, новият генерален директор Диян Динев, върна на работа уволнените Е. Радев и М. Михов, без конкурс и на постоянен договор. Тук ще вметна, че съпругата на Радев - Даниела Радева, също се труди в РВД, като за да стане това възможно, в длъжностната й характеристика не е вписано изискването на висше образование - каквото тя няма?!

“РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати” – заяви в началото на мандата си като министър на транспорта в правителството на ГЕРБ, Александър Цветков, човекът, който вършеше лично това, от което се възмущаваше.

Цветков бе назначил в РВД личният си шофьор Йордан Кикарин! Но само там ли?

Шофьорът на министър Цветков, носеше покупките и се грижеше за децата му, но  успяваше да работи и като:

  • технически сътрудник в ремонт и изграждане на пътна инфраструктура в Столична община от октомври 2007 до август 2009 г.;
  • заема длъжността "главен специалист" в Дирекция "Стопанска дейност и управление на собствеността" без конкурс от септември 2009 г.;
  • шофьор в МТИТС;
  • председател на Комисия, назначен със заповед на министър Александър Цветков, показана по-долу - РД от 14 - 6/8 януари 2010 г.;
  • "младши специалист" в ДП РВД от 28.12.2009 г., в отдел "Помощни и обслужващи дейности", със заплата само с 10% по-малка от тази на генералния директор на РВД и с финансови екстри, като: талони за безплатна храна на стойност 400 лв. месечно, бензин, около 150 лв. месечно, пари за закупуване на официално облекло, с цел поддържане на добър външен вид - веднъж годишно.

“Специалистът” Кикарин си позволи даже, от служебния факс на министъра на транспорта да изпрати молбата си до настоящия генерален директор на ДП РВД, Диян Динев, с която поиска да му бъде издадено удостоверение за месечната му заплата за периода от м. декември 2009 до м. юли 2010 г.! И то при положение, че за този период не бе регистрирано от електронната система на РВД да е влизал или излизал от предприятието, "работейки" в него!

Най-скандален бе случаят, в който Кикарин прибра и допълнително трудово възнаграждение със заплатата си от РВД за м. юли 2010 г.! Това допълнително трудово възнаграждение е било раздадено на работниците и служителите в РВД, във връзка с Колективен трудов договор в чл. 43, ал. 1, в който е посочено: "При отчетено стабилно финансово състояние на предприятието към края на първото полугодие на текущата година, РАБОТОДАТЕЛЯТ изплаща еднократно допълнително възнаграждение на работниците и служителите в размер до стойността на съответния коефициент единица, посочен във ВПРЗ /Вътрешни правила за работни заплати/.

Изнесените факти за шофьора Кикарин дадоха основание на протежето на Цветан Цветанов - Илия Манолев за саморазправа, като той уволни хора, за които имаше подозрения, че са изнесли данните за този шофьор?!

На концерт на любимеца на Цветанов - Веселин Маринов - съдия Владимира Янева-Манолева, съпругът й Илия Манолев, и в края - Станимир Флоров, бивш шеф на ГД БОП. Цветанов и жена му са на предния редВ същото време в РВД бе назначена да работи и Венета - съпругата на главен комисар и шеф на ГД БОП, Станимир Флоров, там работеше и дъщерята на секретарката на министър Цветков – Теодора Николова!

РВД се ползваше като кадрови оазис на управляващата партия, но и предприятието бе безлимитната сметка на всяка една партия във властта!

Симеон Дянков бивш министър на финансите, ползващ се със закрилата на президента Росен ПлевнелиевФинансовият министър Симеон Дянков върза през 2010 година бюджетния дефицит, рекетирайки държавни предприятия и фирми на които държавата бе длъжник? И основно сред тях бе РВД?!

Малцина са наясно как противозаконно Дянков взе от държавно предприятие “РВД” цели 206 милиона, но получил едва 178, за да върже бюджетния си дефицит за пред Европа?

Ще припомня, че в парите на РВД няма нито стотинка бюджетни средства, т. е. твърдението, че в това държавно предприятие има пари на данъкоплатците – не отговаря на истината.

Който лъже да вдигне ръка

„Държавно” в РВД е небето, но дотук спират и нещата, които свързват държавата с РВД.

Подобна грешка направи и министър Дянков /според „Хроники” - умишлено – бел. Л. М./, като заблуди премиера Бойко Борисов за начина, по който РВД е държавно предприятие. Дянков внуши на министър-председателя, че в РВД има държавни пари от бюджета, което изобщо не кореспондира с истината.

В един момент министърът на транспорта Александър Цветков си отиде?!

Защо – никой не обясни. ГЕРБ не дава обяснения, ГЕРБ искаше обяснения...

Цветков не си отиде когато сайтът „Хроники” написа за назначеният му в РВД личен шофьор, Цветков не си отиде след като в РВД бе направен пробив на сигурността, Цветков не си отиде след като Симеон Дянков настоя РВД да му преведе над 100 милиона, за да си запълни дупката в бюджетния дефицит, за което „Хроники” писа подробно!

Цветков не си отиде след като за зам.-генерален директор в РВД бе назначен приятел на Цветанов – физкултурник и служил в „Гранична полиция”, така наречения Илия Манолев.... Но при Манолев има вицепремиерски чадър от Цветанов, има ритане в премиера и баскетбол със самия Цветанов – такива хора не си отиват от постовете, независимо дали да полезни на тях или не.

Цветков си отиде, след като си позволи да сервилничи пред премиера и да поиска намаление на заплатите в РВД – а там заплатите на авиодиспечери и ръководител полети са високи, заради отговорността, която носят направлявайки по 10 до 12 полета за прелитане и кацане над територията на страната. Слава Богу, заплатите на авиодиспечерите се запазиха, защото едно е да режеш лентички и се изказваш неподготвен, а далеч по-различно да държиш в ръцете си всяка минута живота на стотици пътници от различни полети.

Дали след проверката на Авиоотряд 28 някой от новия парламент ще се заинтересува от РВД, в което все още на ръководна длъжност е доверен човек на Цветанов,  а партийци от ГЕРБ са назначени на високи заплати?!

 
27 август 2006 година
Продължение от 26 август 2006

Из "Бялата книга на Правителството на Симеон Сакскобургготски":

"Съгласно програмата, летищните радари е трябвало да се заменят през 2001-2003 година. За да могат съществуващите дотогава радари да работят до този срок, на 13 ноември 1997 година се сключва договор с ALENIA за модернизиране на някои елементи от антенната система на летищните радари за сумата от $ 365 700. На 10 декември 1998 година се подписва договор между Главна дирекция РВД и "Аления" на сума $10 500 000, в т.ч. за модернизация на радарите в София - $3 456 000, Варна - $3 456 000, Черни връх - $1 794 000 и Върбица - $1 794 000, след пряко договаряне само с един участник. Прилагането на чл. 58, т. 2 от ЗВДОбП има основание само при извършване на модернизация на съществуващите приемници на първичните радари.

Tази разпоредба не може да служи като основание за закупуване на нов моноимпулсен вторичен радар /както в случая е направено/ и по този начин да се заобикалят разпоредбите на ЗВДОбП за търг или конкурс между няколко фирми, тъй като става дума за съоръжение, което може да работи самостоятелно или да бъде интегрирано, така както е изпълнено на ТРЛК "Черни връх" и на ТРЛК "Върбица".

Монтажът на радарите закъснява между 40 и 240 дни и вместо да се съберат, дължимите неустойки се предоговарят."

След всичко изнесено дотук е ясно, че

трето българско правителство подминава сериозните проблеми, свързани с изграждането и пускането в експлоатация на важни за безопасността на въздухоплаването и националната сигурност технически системи, както и сериозните финансови нарушения извършвани или прикривани от ръководството на РВД. Въпроси по тези проблеми са поставяни неведнъж както в пресата, така и в дните за парламентарен контрол, но до момента не е извършена задълбочена цялостна проверка на посочените факти, нито от Националната служба за сигурност, нито от различните правителства и парламенти, а още по-малко пък от принципала на РВД - Министерство на транспорта и съобщенията и Главна прокуратура. Какво трябваше и е необходимо да се провери:
    I.Как и от кои длъжностни лица е направен изборът за спесифициране, изграждане и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение?
Ето фактите: през м. април 1999 г. Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /РВД/ обявява търг за създаване, инсталиране и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение в Единния център за управление на въздушното движение - София. За ръководител на проекта и председател на комисията за избор на изпълнител е определен тогавашният зам. генерален и сегашен генерален директор на РВД - Цветан Дилов.

За участие в търга, подават своите оферти фирмите: "Аления Маркони Системс" - Италия, "Ерсис АТМ" - Франция, "Локхийд Мартин" - САЩ и "Рейтеон" - САЩ.

На 7 декември 1999 г. комисията обявява, че печели "Аления Маркони Системс" с цена 26,490 млн. евро и срок за въвеждане в експлоатация на системата на 7 октомври 2003 г.. Радиолокационният тренажор, така необходим за обучение на ръководителите на полети за работа със системата следва да бъде инсталиран и пуснат в експлоатация през м. февруари 2002 г. т. е. 20 месеца преди пускането на самата система.

Следващите 33 седмици, група специалисти от РВД, начело с Дилов и представители на "Аления" уточняват детайлните технически спесификации на новата система.

На 31 юли 2000 г. е подписан Договор вече за сумата от 29,557 млн. евро. Срокът за въвеждане на системата в експлоатация остава същия - 7 октомври 2003 г.

През м. декември 2001 г., когато Цветан Дилов е вече генерален директор на РВД, "Аления" прави предложение за прилагане на т. н. "фазов подход" при изпълнението на договора. Основни аргументи на италианската страна са: намаляване на рисковете свързани с изпълнението на проекта и по-бързото влизане в експлоатация на системата. Сроковете са както следва:
    - фаза V0 - приемане, пускане и реална работа на т. н. "междинна система", става дума за функционално орязана версия на системата, със срок м. септември 2002 г. и подобна функционално орязана версия на радиолокационния тренажор, със нов срок: м. октомври 2002 г.;

    - фаза V1 - извършване на доработки, целящи повишаване функционалността на "междинната система" и радиолокационния тренажор и провеждане на тестови изпитания за реална работа - срок: м. април 2003 г., и

    - фаза V2 - окончателно приемане на системата и радиолокационния тренажор, съгласно посочената в Договора конфигурация - срок: м. октомври 2003 г.
На 17 януари 2002 г. със заповед на генералния директор Дилов е сформирана група, която трябва да даде експертна оценка на т. н. "фазов подход". Две от заключенията и препоръките на експертите са особено показателни:

"8.2. Прилагането на "фазов" подход увеличава риска от закъснение при внедряването и евентуално неизпълнение на крайните изисквания на договора, предложени за внедряване в последната фаза /V2/." и
"8.3.2. Да се оптимизира схемата на плащанията по изпълнението на основните фази от договора.

Предложеното разпределение на плащанията по години не гарантира доставката и внедряването на основни функции, предвидени за доставка в последната фаза от изпълнението на договора в предложените срокове и не е в полза на ДП РВД. Това определя голяма вероятност за реализиране на риска за частично изпълнение на договора и отлагане на внедряването на тези основни функции за неопределен срок, което е неприемливо за ДП РВД."

Никой не си прави труда да вникне в съдържанието на доклада на експертите и на 26 март 2002 г. Цветан Дилов, подписва с "Аления" анекс, според който при запазване на финансовата рамка на договора се определят крайните срокове за въвеждане в редовна експлоатация на трите етапа на системата, а именно:
    - фаза V0 - до 10 декември 2002 г.;

    - фаза V1 - до 6 май 2003 г., и

    - фаза V2 - до 2 декември 2003 г.
Така за първи път, РВД официално фиксира и одобрява окончателния срок за приемане на системата да бъде удължен. Тук му е мястото да спомена, че в първоначалния договор с италианската фирма го няма вписан фазовият подход, който е приет по времето на министъра от царския режим, Пламен Петров. Вярно е, че се приема удължаването на договора само с 1 месец, но с това се поставя началото на един дълъг процес, в който изпълнителят "Аления Маркони Системс" ще налага своите условия на възложителя - РВД.

Така се стига до ситуацията РВД да поддържа на практика две системи - френската "Томсън" и "Аления" - все още на ниво първа фаза. За фаза 0 е платено, монтирани са някакви дисплеи, но не се използват. Както изтъкнах вчера в предишната част от разследването, системата на "Аления" прекъсва, внедрява се на части, на парче, но се плаща на италианците.

Началото на този песимистичен вариант на развитие на процесите е през месец декември 2002 г., когато поради "срив" на системата приемането на версия V0 е прекратено. Радиолокационният тренажор също не е приет, т. к. от 111-те основни функции, заложени по договор, не отговарят частично или напълно 60 от тях - или 66.6 на сто! Дори и за неспециалистите става ясно, четейки фактите около изпълнението на договора с "Аления", че така широко прокламирания, като единствено правилен "фазов" подход е на практика сериозно компрометиран.

Налице е както управленска немощ на ръководството на РВД, така и примиренческата позиция на принципала на предприятието - министерството на транспорта и съобщенията. Още с настъпването на новата 2003 г. "Аления" поставя свои претенции за допълнителни плащания и непризнаване на трупащите се неустойки за направените закъснения. Основният аргумент на италианците е, че в доставяната от тях система са включени функционалности, които са некоректно и непълно спесифицирани от РВД в договора, и за които българската страна трябва да заплати допълнително. От страна на РВД е поискано становище от Евроконтрол по спорните въпроси. В становището са отхвърлени като неоснователни по-голяма част от претенциите на изпълнителя - "Аления Маркони Системс". Въпреки това, на проведена на 3-4 септември 2003 г. в министерството на транспорта и съобщенията среща, министър Василев лично, поема ангажимента да бъдат допълнително заплатени на "Аления Маркони Системс" 1,140 млн. евро за функционалности /за тях стана дума и в парламентарното питане на депутата Петър Димитров - бел. Л. М./, които са посочени в договора и са логично свързани с надеждното функциониране на системата. По този начин, вместо да бъдат потърсени истинските причини за реализираното забавяне, на фирмата "Аления" се осигурява измъкване от плащане на неустойки за милиони евро. Цената на системата нараства на вече на 30,557 млн. евро.

На 7 октомври 2003 г. изтече срокът, на който по договор РВД трябваше да има изцяло функционираща система и радиолокационен тренажор към нея, но това не се случи! Краят на 2003 и началото на 2004 г. се характеризират с безуспешните опити да бъде приета /поне на хартия/ споменатата по-горе "междинна система". За целта, от пресцентъра на МТиС са впрегнати всички сили и пуснати в употреба изтъркани похвати, включително и за "саботаж". Разбира се, истината излезе наяве и показа несъстоятелността на тези твърдения, но никой не се извини на несправедливо обвинените професионалисти от РВД.

След оказания силен натиск, на 27 февруари 2004 г., със закъснение от 14 месеца, версия V0 на системата е приета с около 150 забележки към работата й. "Аления" се ангажира да отстрани констатираните многобройни недостатъци на 4 етапа: през месеците март, април, май и октомври 2004 г. Месец по-късно, в РВД започва прилагането на витиевата процедура, целяща да бъде придадена законова форма за изплащането на обещаните през септември 2003 г. 1,140 млн. евро. Това става, като със своя докладна записка Димчо Божков - зам.-генерален директор на РВД и дясна ръка на Дилов, /споменат в Доклада на комисията, назначена от министъра на транспорта и съобщенията с опитите си за подвеждане на комисията и прикриване на финансови нарушения за над 250 000 щ.д.- бел. Л. М./ предлага на председателя на Управителния съвет на РВД - зам.-министър Красимира Мартинова, да бъде оторизиран генералният директор на РВД Цветан Дилов да сключи допълнително споразумение към договора с "Аления Маркони Системс", с което да бъдат заплатени тези допълнителни 1,140 млн. евро. И всичко това се прави въпреки аргументираното становище на българските специалисти и Евроконтрол, че в конкретния случай нищо извън договора не е извършено и съответно няма за какво да се доплаща!
В същия месец март 2004 г., по разпореждане на генералния директор Дилов е съставена нова комисия, която "да оцени оперативната готовност на системата". Целта е да бъде утвърден протокол, в който да не се показва явно истинското състояние на нещата от 27 февруари 2004 г. Месец по-късно, в периода 25-26 март 2004 г., министър Василев, зам. министър Мартинова, експерти от МТиС и група журналисти посещават Рим и са гости на "Аления Маркони Системс". Не е ясно, каква е целта на това посещение, но през май 2004 г. в РВД постъпва ново предложение от "Аления" за оказване на допълнителна техническа помощ от тяхна страна по време на въвеждане в експлоатация на фази V0 и V2 - на стойност 3,458 млн. евро!

В началото на юли 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Констатирани са 36 различни недостатъка и в резултат, тренажорът отново не е приет за експлоатация.

В средата на юли 2004 г. "Аления Маркони Системс" прави нови две предложения. В първото се предлага да отпадне фаза V1 от т. н. "фазов" подход и всичко от нея да премине към фаза V2. Новите срокове стават, съответно: за оперативната система - м. октомври 2005 г. и за радиолокационния тренажор - м. ноември 2005 г. Или с други думи закъснението за системата ще е 24 месеца, а за тренажора - 24 месеца, ако за отправна точка се вземе анексът, с който се приема т. н. "фазов" подход, или 44 месеца, ако се отчита първоначалният договор. Второто предложение отхвърля като неоснователни претенциите на РВД за натрупаните до момента от страна на "Аления Маркони Системс" неустойки за закъснение, надхвърлящи сумата от 6 млн. евро. Италианците категорично заявяват, че забавянията не са по тяхна вина. Нещо повече, самите те посочват направени от тях допълнителни разходи за над 5 млн. евро, които настояват РВД да плати! С тази претенция, общата цена на системата надхвърля сумата 36 млн. евро. Към тази сума следва да се прибавят направените сериозни разходи по създаването от български фирми и специалисти на допълнителни модули, изключени навремето от обхвата на договора, удължената фирменна поддръжка на действащата в момента радиолокационна система, принудителното обновяване на стария радиолокационен тренажор от фирмата "Рейтеон" и редица други.

Докато "Аления" бави изпълнението на договора и се занимава единствено с оформяне на нови и нови финансови претенции, ген. Директор на РВД, Цветан Дилов назначава комисия, с председател зам. генералния директор Александър Витков, която трябва да изготви "цялостна позиция на ДП РВД" във връзка с договора с "Аления Маркони Системс". Така още преди да е изградена, тествана и внедрена системата от италианците, РВД е принудено да разрешава спорни въпроси, да се защитава позицията претенциите на "Аления" по неустойките да не се получават, ако не са доказани, и неустойките дължими от "Аления" на РВД да се изплатят. И тук идва най-странното предложение на Комисията на Витков: да се търси възможност за целесъобразността от евентуалната замяна на паричното издължаване на неустойките от "Аления" към РВД с доставка на стоки и/или услуги със съизмерима стойност." В края на м. септември 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Отново са констатирани сериозни недостатъци и тренажорът за пореден път не е приет в експлоатация.

Прах в очите на безсилните министър и шефове на РВД

Въпреки сериозните недостатъци, изброени дотук, на 21 януари 2005 г., в присъствието на транспортния министър Н. Василев и представители на масмедиите системата беше "пусната". От ръководството на ДП РВД и Министерството на транспорта е направен поредният опит за заблуда на авиационната общественост, който не минава, тъй като:
    - на практика става дума за само за фаза V0, която е трябвало да бъде готова до 10 декември 2002 г.;

    - до средата на март 2005 г., работата на системата показва сериозни проблеми имащи пряко отношение към безопасността на полетите, като самопроизволно изключване на отделни елементи на системата, "замръзване" на изобразяваната информация; изобразяване на невярна /лъжлива/ информация; неправилно интерпретиране на коректно въведени в системата данни; сериозни закъснения /реакция на системата/ при изобразяване на необходима информация; некачествено от ергономична гледна точка, разпиляно и на моменти претрупано изобразяване на информацията, водещо до невъзможност за бързото й възприемане, оценка и вземане на правилни решения от страна на работещите ръководители на полети и още и още много подобни сериозни недостатъци;

    - до средата на март 2005 г. все още не са извършени редица стъпки, посочени в основните регламентиращи документи, касаещи въвеждането в експлоатация на подобни системи, а именно: не са направени анализ и оценка на риска за работа със системата и не е посочена нейната надеждност; не са анализирани и посочени слабите от оперативна гледна точка моменти при работа със системата и липсва разработваната въз основа такъв анализ "алтернативна технология", имаща за цел минимизиране на рисковите фактори. На практика не само че самата система не е сертфицирана за работа, ами и нейните сензори /радарите от които постъпва информацията/ не са сертифицирани. Всъщност радарите бяха сетифицирани чак сега лятото на 2006 г., но не е ясно как ще бъде сертифицирана цялата система, която в момента работи без сертификати. Системата във Варна също не е сертифицирана 10 години.

    - до средата на март 2005 г., въпреки, че е "приет" на хартия, тренажорният комплекс не работи и нито един ръководител на полети не е обучен за работа със системата на него; "обучението" се провежда на оперативните работни места в свободното време, т. е. когато АМС не инсталира оборудване и нов софтуер или тества тези работни места. Все още липсва технология за обучение на ръководителите на полети на новата система; т. н. инструктори, които "обучават" състава нямат сертификат, че са преминали необходимото обучение за работа със системата и имат право да обучават; нито един ръководител на полети не е получил сертификат, че е преминал съответното обучение и има право да работи със системата.

    - Тук му е мястото да спомена и още един факт, който възниква около проблемите с изграждането и внедряването на системата на "Аления": допълнително затруднение създава и строителството на новото летище, тъй като РВД се занимава със светосистемата.
За всички работещи в РВД и специалисти е видно, че предвид неизпълнените към момента редица елементи имащи пряко отношение към нормалното функциониране на системата - анализ и оценка на риска, създаване на алтернативна технология, комплексно тестово облитане и др., подобно "пускане на системата" има по-скоро показен, отколкото реален характер, като в основата на това стои ръководството на ДП РВД и генералният директор Цветан Дилов.
    II. Още нарушения.
В одиторски доклад на KPMG от 30 март 2004 г. са посочени по-лошите икономически резултати на РВД за 2003 спрямо 2002 г., а именно: по-ниски приходи от дейността, по-ниски приходи от депозити. В същото време са изплатени по-високи възнаграждения на генералния директор, на членовете на управителния съвет, на членовете на контролния съвет. В горните цифри не включвам допълнителните екстри, като: купони за храна - по 280 лв. и за бензин - 120 лв. всеки месец, пари за облекло - над 2,000 лв. за година и др., което е в разрез с въведения лимит на възнагражденията на тази категория служители - "представители на държавата".

Вместо финал - синдром "Топлофикация"

Вместо финал на този опит за изнасяне на документално подкрепени престъпления, свързани с нарушения на финансовата дисциплина, изнесох данни за нанесени щети в милиони на държавно предприятие, щети, довели до риск за националната сигурност. Издирих и цитирах еднолично взети решения, прояви на висши държавни чиновници на шуробаджанащина, дерибейство, безнаказаност. В това разследване лъснаха лични интереси на премиер, министри, депутати, генерални директори, секретарки и роднини на работещи в държавния апарат висши чиновници. Написах и публикувах това разследване с една-единствена цел: да запретнат ръкави от прокуратурата и една създадена неправителствена комисия да настоява за разследване, изземване на документи, съкращаване на лица, свързани с политическата класа и непритежаващи необходимите професионални качества, които без конкурс са назначени в РВД.

Сезирам Прокуратурата в лицето на нейния Главен прокурор хората, които са нанесли щети на автомобили на РВД да бъдат заставени от закона да си платят волностите и нарушенията.
Сезирам Главния прокурор - за раздадени и получени неправомерно апартаменти, коли, купони за храна, бензин, мобилни телефони, съсипана компютърна техника, преотстъпена на предишните избори, въвеждане на ред и законност в ДП РВД и извеждане на всички спуснати по височайшо разпореждане и назначени лица без квалификация и без проведен конкурс.

РВД е предприятие, където в ръцете и уменията на неговите ръководител полети са съдбите на пътници от десетки и стотици прелитащи и кацащи самолети. Ето защо в предприятието е крайно време да се установи ред, спокойна обстановка и създаване на нормални условия за работа.
 

Транспортният министър Мутафчиев организира война срещу авиодиспечерите и създаде работна група, за да замаже очите на премиера за гафовете в авиационната безопасност

В китайския език за думата криза
има посочени две значения:
опасност и възможност...

Китайска мъдрост

Хаос с мъглата паднала над София, затрудни приемането на полети и излитането на самолети от летище "София" в края на миналата седмица. Много от полетите бяха пренасочени към летищата Пловдив и Варна - проблемът с мъглата стовари част от дошлите за срещата на партията на европейските социалисти /ПЕС/ в България, не на летище "София", което, както споделиха приближени на социалиста и министър на транспорта все още, Петър Мутафчиев, довело лидерът му Сергей Станишев до гняв. За да замаже хилядите гафове, които съпътстват вече две години пребиваването му в транспортното министерство, и за да прикрие последиците от падналата мъгла и създалия се хаос, Мутафчиев подходил по комунистически с две решения: създал работна група и издал заповед за създаването на комисия.
Според информация на транспортното министерство, сформираната работна група от експерти на ведомството трябвало да анализира ситуацията с мъглата на столичното летище, което меко казано е пълна глупост.
По отношение на второто, не може да се отрече, че министърът има опит с комисиите. По паметливите си спомнят 2002 година и безхаберното участие на тогавашния депутат Мутафчиев в нарочно създадената от Народното събрание комисия за оценка на дейността на РВД.

Заповедта на Петър Мутафчиев е била издадена в последния работен ден на седмицата и с нея Мутафчиев разпоредил създаването на Комисия в състав: зам.-министър Даниела Никифорова, директорът на ГВА Захари Алексиев, директорът на РВД - Емануил Радев, шефът на летище "София" Пламен Станчев, служителят на ГВА Лилчо Лилов и двама пилоти от Съюза на летците от гражданската авиация.
Задачата на комисията е да извърши проверка спазват ли се изискванията за осигуряване на безопасност от страна на Ръководство на въздушното движение. Нещо като комисия от Нова телевизия да отиде да проверява БНТ дали работи професионално. С тази комисия Мутафчиев дал официален сигнал от високо за щурм срещу РВД... и си измил ръцете за пред премиера и лидер на социалистите Сергей Станишев.
Верни на традицията да осветяваме и тъмните ходове на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, тук, на електронна страница "Хроники" за пореден път направихме проучване и разследване на батаците и хаоса, възникнали в мъглата. Ето какво излезе на бял свят: Много медии написаха за системата на инструментално кацане ИЛС, но нито една не отдели и ред за проблемите с тази система. Според изискванията на Международната организация за гражданска авиация, ICAO, системата трябва да се проверява периодично. Когато срокът за поредното замерване наближил и започнали проверките се оказало, че има сериозни проблеми с апаратурата за измерване, монтирана на правителствения "Фалкон". Или както съобщиха запознати от ведомството на министъра, никой не може да каже годна или не е системата ИЛС, за което от министерство, ГВА и летище "София" силно мълчат. В авиацията действа едно правило - когато не можеш да удостовериш дали дадени системи работят както трябва, нормално е да ги спреш и да информираш ползвателите им. Тук министърът излязъл с хитрост от положението - увеличава срокът на годност с един месец. А след това, какво ще увеличи министър Мутафчиев питат се авиоексперти, настръхнали от безумните идеи на социалиста.

Сигурно причините за това състояние на нещата са много, но безспорно една от тях е показателна за царуващото безхаберие по отношение безопасността в родната гражданска авиация. От закупуването с пари на РВД на правителствения "Фалкон" всички полети за проверка на годността на самолетоводещите системи се извършват с него, тъй като на борда му е инсталирана скъпоструваща /около 3 млн. щ. долара/, високоточна и сложна апаратура за такива проверки. Навремето за тази цел в РВД съществуваше специализирано звено с обучен и сертфициран персонал, а самолетът и апаратурата се числяхаа в активите на РВД. По-късно самолетът беше предаден на Отряд 28, но апаратурата остана собственост на РВД и неговите специалисти се грижеха за експлоатацията и поддръжката й. Тук е моментът да спомена, че извършването на полети за проверка на авиационната техника е сериозен и доста доходен бизнес в целият свят. Очевидно апетитите са големи и разнолики, но така или иначе още от преди една ГВА е отправило искане към РВД да им бъде прехвьрлена собствеността върху апаратурата. От своя страна, ръководството на РВД в лицето на бившия генерален директор Цветан Дилов, тичайки преди вятъра, започва да налага политиката на закриване на звеното занимаващо се с облитане на техническите средства включително и ИЛС. Това е същият този Дилов, който заедно с Николай Василев се надпреварваха навремето да "снасят" новини за завьршването и пускането в експлоатация на системата на бившата Аления Маркони, днес SELEX, която все още не е завършена, а трябваше да бьде предадена още през 2003 год. Та, този Дилов, на когото вместо да му бъде потърсена отговорност за всичко, което натвори през петте години на управление, сега с протекцията на министър Мутафчиев е понижен в длъжност - директор на дирекция "Безопасност" в РВД. По ирония на съдбата, той би следвало да отговаря за полетите за проверка на годността на самолетоводещата техника и състоянието на апаратурата за извършване на тази проверка, но не би... Защото звеното в РВД вече го няма, хората са преназначени на други длъжности и не им влиза в задълженията да се занимават с досегашната си дейност, а в ГВА такова звено все още не е създадено. Така в резултат от лаишките напъни на транспортни началници, системата да не се поддържа, но експерти от МТ споделиха, че напоследък е давала дефекти, идвали са експерти от производителя /срещу заплащане/, коригирали са колкото могат дефектите и са си заминавали.
И тук стигаме до печалната истина: самолет имаме, апаратура имаме, подготвени хора имаме, а работата за която са платени фалкона и апаратурата, и продължават да се плащат много пари - стои несвършена. Да не говорим, че не е гарантирана безопасността на полетите, което, ако не е огромен гаф, здраве му кажи!
До тук говорих за системата ИЛС, която използват самолетите, кацащи на летище "София" от изток, но гробно мълчание цари за втората система ИЛС, тази която се използва, когато самолетите кацат от запад. От Станишев и медиите се крие, че системата за кацане от запад не работи все още, след като беше спряна с предписание от ГВА в началото на лятото. В тази електронна страница на няколко пъти беше повдиган въпросът защо не работи тази система, след като се задава сезонът на мъглите, а там нещата са банално прости. Причина са стари неизползвани съоръжения на военното министерство, което видите ли Министерство на отбраната нямало средства да махне. И е нямало сила, която да го накара, нищо че купуват за десетки милиони евро нови транспортни самолети за мисии зад граница, и отново се отваря "бездънната касичка" - РВД - то дало парите за махането на съоръженията на военните, но от тогава пък ГВА се бави с предписанието за пускане.
Реално и разумно би било да се спре ИЛС, но в същото време няма с какво да се установи доколко е годна системата за инструментално кацане. През дадения от Мутафчиев месец трябва да се установи дали е годна или не системата за инструментално кацане, като за целта най-добре би било да се покани външна фирма, която да извърши облитането. А с оправянето на бордната апаратура на фалкона - кой ще се заеме! И пак нещата опират до плащане.. .Авиоексперти питат, за какво е тази струваща около 3 млн. щ. долара сложна компютърна апаратура, след като няма кой да я обслужва технически грамотно.
В медиите, с цел, отвличане на вниманието разбира се, се заговори и за възможност за вдигане на категорията на летището, като бяха цитирани примери за Хийтроу, Ню Йорк, Париж. Вярно е, там категорията е по-висока, но там кацат самолети на всяка минута, летищните такси са по-високи - така, че да се вдига категорията на летището засега не е икономически изгодно, а и твърде трудно, предвид и безхаберието и некомпетентността на висши началници да се решават сериозни проблеми по безопасността - цитирани дотук.

Натрупването на скандални факти и тайни от Министерството на транспорта не свършва дотук. Наскоро Съюзът на летците от гражданската авиация е написал две гневни писма до министър Петър Мутафчиев, в които се цитират недостатъци в работата на РВД, но в споменатите недостатъци има и такива на самата Главна дирекция ГВА. Така всъщност се стига и до заповедта на Мутафчиев от 23 ноември т. г., петък, с която той създава комисия, която да проверява дали се спазват изискванията за осигуряване на безопасност от РВД. С тази своя заповед министърът пренасочва удара от гафовете върху авиодиспечерите и създава прецедент - летци да проверяват авиодиспечери. В работната група, чиито състав цитирах по-горе, няма нито един компетентен и добре запознат с пряката дейност на тези, които ръководят полети денонощно.
Председател на комисията е ресорната зам.-министърка Даниела Никифорова - онази с атрактивното хоби с папагалчета с кабинета!? Но кой трябваше да съдейства на Даниела Никифорова да се поставят на дневен ред и решат най-после проблемите на РВД - колежките й, Весела Господинова и Красимира Мартинова може би? Връзката на зам.-министър Весела Господинова е, че две години е председател на Борда на РВД и получава мнооого добра сума за това, но пък и хал хабер си няма от РВД-проблеми, а Красимира Мартинова е нейна предшественичка на този високоплатен пост. Въпросните дами, ако бяха компетентни, каквито далеч не са, щяха да сигнализират и съдействат например за продължилото безхаберие поне от 6 години в това предприятие, където основен акцент години наред бе пускането в експолатация на системата на бившата Аления Маркони, днес SELEX например.
По време на пребиваването на Мутафчиев и Никифорова с папагалчетата й в Министерство на транспорта, а и преди тях, не се обръщаше внимание на ежедневните на пръв поглед, "дребни" проблеми, стоящи пред ръководителите на полети. Към тази безумна ситуация се прибави и назначаването на Антон Джаджев /съпруг на шефката на пресцентъра на Министерския съвет, Таня Генова - Джаджева - бел. Л. М./, който е абсолютно бос в материята за авиационна безопасност, но на него му бе достатъчно, че е парашутист на самия Сергей Станишев в РВД - факт, пред който запознати с абсурдното назначение в България и Европа немеят и губят дар слово.
Не стига, че на съпруга на Генева бе намерена мнооого добре платена работа, ами към това се прибави и създаването на една напълно излишна в РВД - юридическа мегадирекция, за да приютява деца на хора от властта. А работата на Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение е все пак да ръководи полети!

Натиснете тук за увеличение
Част от писмо на СЛГА до министър Мутафчиев


Но да се върна към двете гневни писма от СЛГА, в тях те заплашват, че ще информират останали техни колеги за не безопасното ръководене на полети и посочват няколко тежки и сериозни случаи при управлението на полети в района на летище София, които са могли да завършат трагично.

Защо министър Мутафчиев е създал комисия, макар и от некомпетентни хора да проверяват РВД - отговорите са повече от ясни: от една страна той хвърля прах в очите на премиера Станишев, пред когото парашутистът Джаджев винаги ще го подкрепи. От друга - Мутафчиев се застрахова при евентуална трагедия на летището да развее създаването на тази група и да си измие ръцете пред обществото като Пилат Понтийски. Третата причина министърът социалист да създаде комисия е да замаже очите и на СЛГА като използва недоволството им срещу РВД, заради което РВД той търпи много критики и понася неприятности вече втора година и от страна на EASA /Европейската агенция за авиационна безопасност/ и от страна на партията си, медиите и прочие...
Това, че с тази заповед за назначаване на тази безпрецедентна по състав комисия Мутафчиев създава антагонизъм в две от основните звена в професионалната авиационна гилдия, изобщо не стига до работещите все още клетки в сивото вещество на социалиста.
И служителите от ГВА, и настоящият директор на РВД, Емануил Радев, а и министърът прекрасно знаят, че има доста случаи, в които летците не са се държали коректно при изпълнение на полетите и са създавали сериозни затруднения на ръководителите на полети. За това има и документация и доказателства, но никой от кохортата на министъра лаик не желае да се съобразява с тези доказателства.
Налице е и безхаберие по отношение на системата за кацане от ГВА, където служителите не са достатъчно компетентни и не са си свършили работата, което също е усложнило безопасността на полетите.
Вместо да вземе спешни мерки за напуканата полоса на летище София, и за течащите му тавани, през които минават голяма част от кабелите на различни комуникации, бившият стюард и понастоящем директор на летището, Пламен Станчев също е член на комисията.
Все още стои на дневен ред, нерешен и проблемът с пътеките за рулиране, който е известен и на летци и на ръководители полети, и най вече на самия Станчев. Къде са кувейтската фирма, която щеше да оправя пистата, къде е строителят на летището Щрабаг? Защо за тях червения Мутафчиев не създаде досега работни групи и не поиска от правителството да се решат проблемите? Защо министърът не даде на прокурор виновните за днешното състояние на новото летище? Отговорът е във въпроса - защото Мутафчиев не иска да настъпва по мазола висши политици, замесени в аферата Щрабаг...
В почти всички медии си повтаряше тези дни като мантра, че е налице категория 2 за летище София и при хоризонтална видимост 350 метра и 30 метра вертикална - самолетите могат да кацат, но това далеч не е така. Вярно, удобно е за министъра на транспорта да се говори за тази категория и видимостите, но цитираните параметри важат единствено за кацане от изток!
От изток, както е известно съществува проблем с пътя, който проблем, Мутафчиев се опита да прехвърли на врага на соцпартията, столичния кмет Бойко Борисов, с налудничавата идея Борисов да вземел да построи друг път и реши проблема на летището. Кметът отговори много коректно на министъра, че ако му дадат пари, ще се заеме да направи въпросния път и така сложи точка на тъпия спор.
Малцина са тези, които знаят, че преди кацане или излитане с посока изток, полицаи спират движението и затварят пътя, като не пускат да минават автомобили и рейсове по него. Нещо като малка африканска идилия...
В края засега ще отбележа следното: положението с недостатъчната авиационна безопасност и липсата на възможност да се лети при мъгла и да не се пренасочват и анулират полети се дължи на изключително лошото управление на съществуващите ресурси, осигуряващи въпросната безопасност. За сведение на Петър Мутафчиев и Пламен Станчев ще кажа, че в цял свят собствеността на системите за инструментално "сляпо" кацане, светлинните и др. системи са на съответното летище. За прилагане на световния опит по този проблем изобщо не може и да се мисли, след като пистата е напукана, а таваните на аеропорта текат, което не пречи на Станчев да получава заплата всеки месец, да уволнява и да се прави на компетентен. А всички проблеми и разходи за самолетоводещите системи, радио и светлинно оборудване останаха на гърба на РВД.

На времето РВД имаше система ИЛС и негови служители компетентно си я проверяваха, докато сваленият генерален директор Дилов не проправи пътя да бъде закрито звеното, което извършваше въпросната дейност. Сега едни облитат, а други не поддържат технически изправна системата - тогава за каква безопасност да говорим! Може би за безопасността на социалиста Мутафчиев да си остане на топлото кресло? Но за неспособността му да бъде добър министър разбраха чак в ПЕС миналата седмица, когато им се наложи да кацнат в Пловдив... Тогава?
В момента в средите на експертите в авиацията върви залагане - кой е по-голямо бедствие за авиацията: Николай Василев или Петър Мутафчиев?

 
Ако някой редови български гражданин си търси боя, лесно може да се уреди. За целта е достатъчно единствено да вземе, разтвори и зачете Конституцията на Република България на публично място - в трамвай, в магазин, на улицата:
"Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
.............
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица."
Тук вече е сигурно, че някой ще започне да вдига кръвното, друг ще търси с трескав поглед нещо тежко за диалог, трети и четвърти, пъти и прочие чуваш как споменават родата на ближния политик да речем и нещата ескалират и са на път да вземат неприятен обрат. Защо?

Следващите редове са брилянтно опровержение на тези няколко текста на основния Закон на Републиката, опровержение, с което което редовият българин се сблъсква непрекъснато. И то само като цитирам примери за "равенството" на политици, партийни креатури и редови граждани. Няма да повдигам завесата за "равенството" на кастата на политиците и редовите данъкоплатци при получаване на медицинска помощ. Няма да отварям дума и за това как политическата принадлежност на който е да е средностатистически неудачник е по силна и могъща от диплома за висше образование, професионален опит, възможност за намиране на работа, физическо оцеляване, преодоляване на последиците от финансовата и икономическа криза - политическата принадлежност е възможност да се придобие чужд имот, да се отворят сметки в банка у нас и в чужбина, да се изпратят дребни дечица на учение или работа зад граница, да се избегне ръката на закона при нарушаването му. Иди, че вярвай на Конституцията, иди, че живей с чувството колко сме равни... както бе писал сатирикът Нинус Несторович, когото често цитирам: "От демокрацията не се прибрах направо в къщи. Повикаха ме в полицията, а на това не се отказва!"

*   *   *

Минимални пенсии, помощи за безработни, пенсии за инвалиди, пенсии с таван, пенсии - без таван - всичко това се срива в момента, в който стане ясно какви пари са се уредили да получават и харчат политиците. Разликата е в много пъти над реалните доходи на мнозинството български граждани, което едва свързва двата края - потънало е в дългове, задлъжняло е на топлофикации, електроснабдяване, ВиК, данъчни служби, банки, а в по-малките населени райони - и на магазини. В това мнозинство влизат близо два милиона пенсионери, няколкостотин хиляди безработни, няколкостотин хиляди хронично болни, които не само че живеят на границата на мизерията, но и все по-трудно оцеляват в невъзможност да се хранят, лекуват - не говоря за купуване на дрехи, пътувания и ползване на почивки. Тук ще стане дума за някои крещящи примери:
  • Към 15 юли 2009 г. са платени общо 90 126 024 евро на "Уорли Парсънс", която е техническият консултант, на финансовия съветник "Делойт" и на "БНП-Париба", свързана със структурирането и кредитирането на два реактора.
Тепърва ще се изяснява на кое от трите дружества колко пари са платени от тези 90 млн евро. Не е тайна за никого, че в "Уорли Парсънс" участва и "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, който традиционно печели поръчки и договори в енергетиката и в БСП за него се говори като за "мозъка" на АЕЦ "Белене", отбеляза наскоро сайтът Mediapool.
  • Депутатът от ДПС и бивш кмет на Руен Дурхан Мустафа, който нашумя с надписаните 273 хил. лв. за училищни превози, отново влезе в новините с вестта, че според сигнали до ДАНС и прокуратурата, за почистване на поточе в Балкана били похарчени 165 хил. лв.
Липсата на единна интегрирана информационна система между Агенцията по вписванията и Агенцията по кадастъра не позволява пълна проверка за имотните декларации на политици стана ясно наскоро от шефа на Сметната палата Валери Димитров.
  • Журналистката Наделина Анева изнесе наскоро данни за внезапното забогатяване на посланика ни в Азербайджан Васил Калинов - бивш депутат от БСП. Калинов беше и бивш шеф на парламентарната земеделска комисия, прочула се най-вече със скандални поправки в законите, разрешаващи спорни заменки на земи и гори. В декларацията си за 2006 г. Калинов отчита пред Сметната палата, че си е купил лек автомобил "Хюндай Санта Фе" за 6200 лв. със заплатата си и са му останали налични 25 000 лв., пак от това "перо". Днешният посланик в Азербайджан държи и акции в "Крит дизайн" за 1000 лв. През 2007 г. депутатът бележи сериозен ръст в покупките - става собственик на апартамент от 120 кв.м в София за 139 000 лв., събрани от заеми и спестявания. Успява да си купи и гараж за 10 000 лв. и парцел в с. Боснек за 1000 лв. Доходите му са от депутатската заплата и още 34 000 лв. от неуточнена в декларацията дейност. През 2008 г. пазаруването на Калинов става още по-мащабно - апартамент в столицата от 70 кв.м за 220 000 лв., жилище и гараж в Кавала /Гърция/ за 229 000 лв. и автомобил "Мерцедес" 150 В за 42 000 лв. Набъбва и банковата му сметка - там вече има 70 000 лв. Какво може да се постигне с една заплата, малко заеми и спестявания!
  • Борислав Владимиров от НДСВ е в управата на "Техно ойл" и в декларацията си е отбелязал доход от 266 385 лв. от стопанска дейност.
  • Социалистката Мая Манолова е получила хонорари 44 500 лева - цифра сериозна за лектори в Харвард.
  • Съпругата на царския депутат Олимпи Кътев Цветозария Кътева си купува в с. Исперихово, Брацигово нива, от 3301 дка само за 298 лв.?
Само преди година една от най-коментираните теми у нас бе заплатата на вече бившия изпълнителен директор на "Булгартабак" Георги Попов, който си поиска 20 000 лв. Месечна заплата затова, че зарязал престижната си работа като представител на "Жилет" в Унгария, за да се захване с делата на тютюневия холдинг.
  • Акционерите на "Златни пясъци АД" гласуваха на общо събрание, проведено на 30 юни, месечното възнаграждение на председателя на Надзорния съвет на дружеството да е в размер на 10 хил. лв. Заплатата на заместник председателя на НС ще е в размер на 3 хил. лв., а членовете на Надзорния съвет на дружеството ще получават по 1 500 лв. месечно. Стана ясно още, че членовете на управителния съвет, на които няма да бъде възложено управлението, ще получават по 2 000 лв.
  • Сайтът dnes.dir.bg цитира бившият столичен кмет и настоящ премиер Бойко Борисов, който съобщи, че в "Информационно обслужване" месечните заплати са били по 8-10 000 лв., каквито са и в бордовете на "Булгартабак". Месечни заплати 8 - 10 хиляди лева на калпак - пари, които пенсионери получават за 5-6 години!
  • Заплати между 2500 и 3000 лв. взимат някои от директорите на столични пазари, изнесе в. "Новинар", цитирайки съветника на БСП Мичо Райковски. Членове на общински фирми в столицата вземат по 1000 лева месечно, сума нищожна, на фона на възнагражденията на членове на управителни и Надзорни съвети.
  • Според отчетите, публикувани на ИНТЕРНЕТ-страницата на Българска фондова борса, като най-високо е цитирано трудовото възнаграждение на изпълнителния директор на "Петрол" Светослав Йорданов. През 2002-ра той е получил 172 893 лв., или около 15 000 лв. месечно. Друг член на управителния съвет на петролната компания - Яни Иванов, обаче е имал по-голяма заплата - 220 702 лв.. Иванов бе втори изпълнителен директор на "Петрол" до 31 август 2002 г., а след тази дата е получавал само възнаграждение като член на съвета.
  • От 54 до 57 хил. лв. са получили другите двама членове на борда на "Петрол" - търговският директор Румян Янев и Радосвет Марков.
  • Оказа се, че председателят на Надзорния съвет на "Петрол" Митко Събев е бил възнаграден с 48 584 лева.
Към далечната "царска" 2002 година, известният бивш министър Николай Василев се похвали, че е пуснал инструкция "редовите чиновници да влизат в един борд, зам.-министрите - в по 2, а някои по изключение - в 3, а всеки да е шеф само на 1 борд". Негови бяха и сакралните думи: "Ще бъдем скромни"... "Скромността" включваше служебен автомобил, служебен телефон, премии и суми в размер на няколко до десет средномесечни заплати в зависимост от фирмата, в чието ръководство фигурират неслучайни, близки до властта лица.
  • На 7 юли т. г. стана ясно, че петчленният Съвет на директорите на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ ще получи заплати за три години напред, ако новото правителство прекрати предсрочно договорите му за управление. Според Отчета на холдинга миналата година, временният съвет на директорите, до назначаването на петимата е получавал по около 3000 лв. месечно. Ако остане правилото за получаване на тригодишни заплати при предсрочно освобождаване - сумата, която ще трябва да се даде на тези петима души и 900 000 лева на калпак!
Защо гражданите плащат скъп ток? Вероятно защото в Надзора на ЧЕЗ електро България влизат такива професионалсти енергетици като социалистът Антон Кутев, юристът Златимир Орсов и една от съпругите на Ахмед Доган - Айсехел Руфи.

С по няколко хиляди месечно заплати бяха уредени на работа и назначени без конкурс в Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/ служители след датата 1 ноември 2001 г.: Александър Атанасов - авиодиспечер, син на депутатката от НДСВ Анелия Атанасова, Бойко Иванов - инспектор - с ходатайство на зам.-министър Красимира Мартинова, Ваня Клингова, сестра на бившия депутат от НДСВ Величко Клингов, Златко Анков - син на секретарката на директора на "Пирогов", Мерил Лютфи Асенова - дъщеря на Юнал Лютфи, Мирослав Минев - сват на Иван Фурнаджиев - управител на почивната база на РВД в Банско, Нелла Шишкова - приятелка на водеща фигура в "Ротъри клуб", Симеон Божилов - съпруг на бившия член на УС на ДП РВД - Гергана Сърбова, Харитон Стаменов - син на бившия министър Стамен Стаменов, Венета Казакова - с ходатайство на директора на Летище Бургас /бивш изпълнителен директор на Летище София и бивш гл. Директор на ГД ГВА- бел. моя/, Анелия Дойчинова - ръководител сектор, с ходатайство на бившата зам.-министърка Зл. Мукова. С ходатайството на бившия министър на транспорта Пламен Петров бяха назначени: Венцислав Марков, Катя Мънкова - преводач, Мария Тепеликян за юристконсулт, Силвия Тоцева и Росица Кехайова - секретарка на Пламен Петров. С ходатайството на министър Николай Василев назначение получи и Йотко Дончев за експерт, а със застъпничеството на бившия министър, Васил Иванов -Лучано бе взет на работа Калин Николов.

В Учебно-възстановителната база в Банско на РВД служителите често бяха измествани от:
  • Йордан Мирчев - председател транспортната комисия на Народното събрание е бил настанен от 27.12.2004 г. за 15 дни в три апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другите два не е известно.
  • София Касидова - зам.-министър на транспорта и съобщенията е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в два апартамента. Единият е бил ползван от нея. В другия, според нейните думи, са били настанени нейни познати.
  • Милен Керемедчиев - председател на Контролния съвет на ДП РВД е бил настанен от 02.01.2005 г. за пет дни в един апартамент.
  • Любомир Дацов - зам.-министър на финансите и член на Контролния съвет на ДП РВД е настанен от 27.12.2004 г. за 14 дни в един апартамент.
  • Лазар Бъчваров - пенсионер, над 70 г. - член на Управителния съвет на ДП РВД е настанен от 23.12.2004 г. за 19 дни в два апартамента. Единият е ползван от него, а другият - от семейството на сина му.
  • Цветан Дилов - бивш вече ген. Директор на ДП РВД се води настанен от 03.01.2005 г. за 8 дни в два апартамента. И двата не са ползвани от него, тъй като по същото време Дилов е бил в болнични и не е почивал в Банско.
  • Калин Барзов - гл. Директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация към МТиС е настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Биляна Дякова - началник на кабинета на Николай Василев е била настанена от 27.12.2004 г. 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са ползвали другия не е известно.
  • Гергана Сърбова - председател на Комисията за регулиране на съобщенията и бивш член на Управителния съвет на ДП РВД е била настанена от 03.01.2005 г. 8 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от нея. Кои са почивали в другия не е известно.
  • Димитър Цонев - говорител на правителството на Симеон Борисов е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в 2 апартамента. Единият е ползван от него. Кои са били в другия не е известно.
  • Павел Езекиев - председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции е почивал от 27.12.2004 г.15 дни в една стая.
  • Илия Лингорски - зам.-министър на финансите е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в един апартамент.
  • Мия Мореро - лична секретарка на Симеон Сакскобургготски е била настанена от 27.12.2004 г. за 7 дни в една стая.
  • Владимир Каролев - икономически съветник на НДСВ и общински съветник в София е почивал от 27.12.2004 г. за 15 дни в един апартамент.
  • Иглика Дункова - не намерих информация коя е, но е била настанена от 03.01.2005 г. за 6 дни в една стая.
  • Някой си Гайдаров - няма по-точна информация кой е, е бил настанен от 27.12.2004 г. за 7 дни в две стаи. Едната е ползвана от него. Кои са били в другата не е известно.
  • Някой си Константинов е бил настанен от 02.01.2005 г. за 8 дни в една стая.
Служители от Министерство на транспорта и синдикалисти разказаха, как през м. февруари 2004 г., по време на почивка семейството на бившата вече депутатка Милена Милотинова, нейният съпруг, бившият областен управител на Перник, Димитър Колев вдига скандал, защото нямало кой да му сготви и предложи вечеря в столовата след 22 часа.
  • Катастрофа на бившия министър на транспорта, Пламен Петров /сниман на яхтата в Монако - бел. Л. М./ с автомобил на РВД с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД на 8 април 2003 струва 6 000 поети от държавното предприятие.
  • Друга катастрофа на същия "състезател" с джип "Рейндж Роувър" струва 15 000 за ремонт и възстановяване.
Освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, Пламен Петров ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено, както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.
В момента Петров е извън страната и никога не е подвеждан под отговорност за "лудориите" си.
  • Бившата зам.-министър на транспорта - госпожа Златолина Мукова /на която също се е полагал служебен автомобил в качеството й на зам.-министър - бел. Л. М./ не се е отделяла и от предоставеното й от РВД "Пежо-406" с ДКН С 2137 КН /с цитираните по-горе екстри за неограничено зареждане с гориво на сметка на РВД - бел. Л. М./. Г-жа Мукова е председател на Управителният съвет на РВД по време на мандата си на зам.-министър и вероятно по тази причина получава втори автомобил - един от РВД и друг от Министерство на транспорта /МТ/. Служители на министерството, осведомени за ползвания служебно от Мукова автомобилен парк, потвърдиха навремето пред мен, че съпругът на госпожа Мукова, в продължение на 3 месеца е третирал като своя собственост друг автомобил на РВД - "Джип-Чероки". Предполага се, че същият джип е бил използван от него като "работен" автомобил, тъй като ежедневно е стоял пред офиса на фирмата на съпруга на зам.-министър Мукова, в района на столичния зоопарк. Нека нашите читатели сам се досетят за чия сметка са били експлоатационните разходи по джипа "Чероки".
  • По време на властването на Пламен Петров апартамент от РВД получава тогавашният парламентарен секретар на министерството, Делян Пеевски - днешен депутат в парламента. Въпросното жилище е от тези, които са били заделени и предназначени за чуждестранните специалисти и консултанти от европейските институции в сферата на гражданското въздухоплаване, подпомагащи развитието на РВД. Пеевски не е бил никога такъв.
В РВД сам бившият премиер Станишев уреди на работа съпруга на шефката на своя пресцентър, Таня Джаджева - Антон Джаджев.
  • По време на изборите за парламент от 2005 г. РВД дава компютри , някои от които се връщат в държавното предприятие счупени. Шефът на гаража на РВД Милко Спасов има 2 служебни GSM-а, като единият ползва дъщеря му. От 1 400 служители - 270 са ръководител полети, но администрацията е доста раздута и надхвърля 400 човека. В нея работят 6-7 юристконсулти, а Финансово-счетоводната дирекция е разположена на цял етаж.
На фона на това разточителство за сметка на държавно предприятие Ръководство на въздушното движение, служителите му си отиват млади, без да дочакат пенсия. Ще спомена само трима от отишлите си без време: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Мъже, отишли си без да дочакат пенсия, оставили семействата си, защото работата им е доста натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа...

Тук трябва да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Въпреки статута си, ДП РВД успява да бъде пристан за деца на не случайни хора, като сина на заместник-главния прокурор, Камен Ситнилски, или назначението преди време на близкия до политик от НДСВ, министър и съдия, Антон Станков, според източници от МТ, Диян Гинев за директор на "Управление" в РВД.

В миналия парламент имаше идея да зашият джобовете на служителите на КАТ. А на политиците кой ще зашие джобовете и ще закове куфарчетата им?

Всички сме равни, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
 

Дочакахме! След 20 години стана ясно, че ако другите правителства са крали, харчили, правили калпави закони и рушили, то с идването на ГЕРБ за България „започва” летоброенето! Научихме го от интервю на премиера по Нова телевизия в предаването "Здравей, България!"

{edocs}boiko-4.doc,600,400,link{/edocs}

Те са най-реформаторското правителство, написаха си и Отчетен доклад в този смисъл – самооцениха се, както се казва. И то високо!

Затова министър-председателят взема най-голямата заплата в държавата и всички трябва да се равняват по неговите пари. Независимо дали са хирурзи и дали оперират сърце, присъждат бъбрек, или спасяват живота на дете, независимо дали водят самолети в небето, по 12 наведнъж и отговарят да не ги сблъскат – командата е равнис по парите на Борисов и толкова...

Последният Доклад от Брюксел премиерът Борисов не иска да го коментира, защото там е записано: „Има воля – няма резултати!”

Що се отнася до отчета на властта – такива сме ги чели и гледали едно време във в. „Работническо дело” – всичко е гладко и на висота!

След мандата, ако го изкарат те, ако го остискаме и ние и оцелеем – правителството щяло да се гордее и хвали с борбата с престъпността, корупцията, с метрото, с магистралите.

Това добре, но...

Борбата с престъпността нещо се закучи при събиране на доказателствата и оттук – присъди няма.

Метрото се прави и жителите на София пътуват по 2 часа от една точка в столицата до друга и то върху разядени улици с дупки, дълбоки до 50-80 сантиметра! Не че не плащат най-високите данъци в страната, не че разбиват колите и нервите си – често да караш кола при дъжд или по тъмно по софийските улици е равносилно на самоубийство...

Престъпността и борбата с нея за пореден път са за определени хора – а кражбите по селата или кварталите, убийствата и насилието над възрастни хора – там няма тема за сценарий и видео – тогава защо да се ангажира властта?

Друго си е да нахвърляш по земята с ръце на гърба за белезници 5-6 души и маскирани и тежковъоръжени да ги държат на прицел докато ги закопчават – има си зрелище, има ли и ефект! Какъв ефект има в убита самотна старица, в обрани къщи, в пребити възрастни селяни – там няма хляб за сценарий и снимки...

„Вчерашната операция на МВР и ето видяхте, че само един ден след като бяха пуснати по едната операция се издъниха – операция „Всичко коз”. Изтеглиха още над половин милион от парите на данъкоплатците...” обясни премиерът Борисов „резултата” от пуснатите от съда задържани. Всъщност тези, които са „изтеглили” над половин милион е един човек, който ако бъде проверен, ще каже защо е изтеглил парите.

От БАН щели да стачкуват, но без основание. Учените заявили, че наесен ще протестират...
Къде го дават протести, без да са съгласували с виждането на премиера Борисов нещата?

Първо,с поред премиера: от БАН няма за какво да стачкуват и второ: ако ще го правят, да го правят веднага, а не наесен!

... тези господа от БАН да искат да стачкуват, макар че нямат основание. А и доста, така, е смешно за мен, ще стачкуваме, но септември. Защо не стачкувате днес в август. Аз съм на работа, ще ви посрещна, ще си кажете проблемите. Сега първо ще ходим на море, пък после ще стачкуваме, така ли излиза.

На какво море ще вървят учените, след като са докарани до просешка тояга? За какво говори министър-председателят, след като учените ще трябва да спрат да са учени, оттук нататък те ще се наложи да се откажат да откриват, за изследват, да изобретяват?

Имали идеи, били на прага на откритие? Че кого го е еня за това? Да си пишат у дома откритията, да изобретяват при домашни условия откритията си, да оставят записки от идеите си, от изследванията си – пък може някой внук или правнук да ги издаде или предложи на държава, в която не дерибействат комплексирани министри и висши чиновници...

Голямото Опукване на пари на данъкоплатци

Съдиите, лошите съдии – взели 13-та и 14 заплата! Да го разказваш това на гладния, безработен и мизерстващ народ е все едно да подклаждаш огъня до бензиностация!

А премиите на екипа на министър Симеон Дянков? А възнагражденията на близки и любими на властта от Управителни и Надзорни съвети? Тези пари съизмерими ли са с трудовото възнаграждение на премиера?

Да пестим пари на данъкоплатците – всички са „за”, но тогава що щат още в Бояна Дянков и фамилия? На чии разноски живеят там?

Че има в правителството факири – за това никой не спори. Журналистката Соня Колтуклиева  попита как министър Дянков със заплата от 3 182 лева изплаща ипотека за къща на стойност 2, 5 милиона?

Сайтът Bulgaria News попита: защо административната съветничка на Симеон Дянков, 26-годишната Ирина Велкова бе за два дни в Брюксел и изхарчи, или както премиерът Борисов казва опука 1500 лева на данъкоплатците?

Радетелят на неплащането Дянков си позволи да отиде на концерта на Елтън Джон със служебното си ауди, карано от служебния шофьор в извънработно време. Борисов мълчи.

Защо самият Борисов отиде в Лондон преди време с 13 души на борда на правителствения самолет за еднодневна рутинна среща с британския премиер Гордън Браун, който си отиваше от властта?! Може би за да съпреживее колективно емоциите от футболния мач „Челси” - „Арсенал” в братската полицейска компания на министъра на вътрешните работи, на шефовете на ДАНС, ГДБОП и НРС. Или може би за да получи едно рамо от МI-6 за акция „Октопод”, защото часове след завръщането му от британската столица на 9 февруари беше арестуван неговият стар враг Алексей Петров?!

Физическо ликвидиране на Борисов? Това е несериозна, лятна новина коментира бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров. Но новината бе пусната на медиите с надежда, все някой да се разтревожи от нея...

Премиерът не я коментира, но затова пък я обясни:

„Тя отговаря на въпроса на вашата колежка, защо сме най-реформаторското правителство. Защото за първи път се бръкна в канчето на всички, които през последните години източват държавата. Виждате във всяка, във всяка област има схема, която ние разкриваме, по която се крадат пари...

Но пари, крадени от други политици – а сегашните кражби? Те ще се разкриват от следващите управници...

Лот от магистрала ”Тракия” току що открит вече имал нужда от ремонт за поне 10 млн лева!

Виновен е Станишев!

„Станишев е направил калпава магистрала и я открил и то за много пари, аз трябва да обясня защо е калпав, така ли?... Ще поправям поредното безобразие, които са направили батко, братко и там всичките на Станишев протежета. И като отидат на Бузлуджа ще им го напомним пак...

... Лошо е, че трябва да им поправяме и магистралата. Поправяме магистрала „Люлин”, поправяме магистрала „Марица” в момента, за да я пуснем, поправяме мостът „Брюксел”, който беше ремонтиран само преди 6-7 години по времето на Николай Василев и НДСВ.” рече премиерът Борисов.

Когато рейтингът застине – мишената е президентът

Докладът от Брюксел призна волята на кабинета за борба с организираната престъпност, но не видя резултати.

Различни състави на съда пускаха обявени предварително за престъпници задържани с по-леки мерки за неотклонение.

Когато рейтингът на властта увехне и няма с какво да се полива, на помощ идват скандали със съда или с президента. Този път нещата явно са били доста увехнали, щом управниците прибегнаха и до двете.

Докато от една страна министърът на вътрешните работи обясняваше как съдиите не стават за нищо и поне 5 на сто от тях били свързани с престъпници, от другата страна, едновременно с горния скандал, министърът на отбраната Аню Ангелов реши да заслужи червена точка като приплъзне в последния момент на президента неподходящо предложение за шеф на Военното разузнаване.

Историята с кандидатурата на шеф на Военното разузнаване мина по познатия сценарий – съобщаваш неприемлив кандидат в последния момент, за когото си сигурен, че няма да бъде одобрен от държавния глава, пускаш го на заседание на кабинета и чакаш инициативата ти да бъде оценена...

Още по Гергьовден генерал Ангелов се пробва за скандал пред държавния глава, като не прие висши назначения в армията. Там нещата се разсъхнаха и скандалът не избухна.

Този път Ангелов заложи на няколко предпоставки;

  • заложи на външен човек, а не както говорили с президента;
  • не съгласува кандидатурата с президента, въпреки Конституцията;
  • подаде името за бъдещ шеф на ВР, след като президентът научи това от пресата;
  • направи предложение в последния момент, не изчака отговор и внесе кандидатурата в Министерски съвет!

На възмущението на президента, че действа без да зачита конституционното право на държавния глава да назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на Министерски съвет, Ангелов отговори:

„Моето задължение за предварително съгласуване с президентската институция не е по Конституция, нито съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили. То е въз основа на един член от Устройствения правилник на МС, така че щом МС взе решение да приемем това предложение, за мен поне МС се е съгласил с невъзможността да чакаме 26-ти. Знаете, че повечето министри са в отпуска, включително и аз от онзи ден”, каза Аню Ангелов.

„Очевидно министърът грубо е подвел Министерски съвет и се опитва да заблуди обществото”, обяви президентът, като уточни, че той като върховен главнокомандващ назначава, а не приподписва като деловодител решението на МС”.

Румяна Желева може да се е скрила на сянка и да попълва пропуските си по георграфия, международно право, история и дипломация, но синдромът „Румяна Желева” действа все още.

Министър-председателят, който не пропуска да въвежда ред и дисциплинира, този път се включи солидарно с генерал Ангелов в атаката срещу Георги Първанов:

„... Аз пак питам, нали ние предлагаме. Ние не сме деловодители... Нека да разнищим думата. Кабинетът предлага, президентът утвърждава и подписва. Министърът е преценил, че това е човекът и го е предложил. Какво е скандалното...

... Той президентът с кой ли министър няма проблем. Аз не се занимавам с неговите съветници.... Той непрекъснато обсъжда моите министри, а в същото време ни напомня, че е върховен главнокомандващ, няма лошо, но той беше върховен главнокомандващ и в предишните четири години.

И сега като върховен главнокомандващ би трябвало да похвали правителството, че отделихме 270 милиона лева да платим вересиите пак на предишното правителство. Нека върховният главнокомандващ, президентът Първанов след като е против това назначение. Ние приемаме, че той има право на своята позиция, в същото време да ни каже защо 2009 година в началото са изтеглени всичките пари от военния бюджет на военно министерство. Уж да се платят хеликоптерите и самолетите. Опукани са тогава от военния министър още преди ние да дойдем на власт. Сегашното правителство вчера дава 264 милиона за нещо, което те просто са трябвали да си платят. Така, че президентът като е казал „А”, да каже и „Б”. Да каже браво на Бойко, браво на правителството, че тези, които лъжеха военни, че бяха взели на вересия техника военна, сега те платиха и фрегати и самолети, вертолети в условията на криза...”

Президентът, според премиера, като върховен главнокомандващ трябва да каже защо били изтеглени всички пари от военния бюджет на МО за 2009!

А защо президентът да не каже и как изчезнаха парите му от президентската сметка при Дянков?

Грешка! Президентът трябва да отговаря само за времето при други правителствени мандати, а не за сега управляващите!

Президентът трябва да отговаря за какво ли не, случило се по време на неговите два мандата, а премиерът трябва да само да задава въпроси, но не и да дава отговори за корупцията по време на Симеон Борисовото правителство, в което днешният премиер бе Главен секретар.

Така че никой да не пита за приватизацията на БТК, за корупцията на царидворците в РВД, за вината по спирането на АЕЦ „Козлодуй”, за приватизацията на ЕРП-етата – тези теми касаят мандата на Борисов като Главен секретар на МВР и въпроси не се желателни!

Апропо, наскоро премиерът Борисов заяви, че ипотеките, които взели с Цветан Цветанов в името на ГЕРБ за по около 440 000 лева са били изплатени!

Любопитно е да се прочетат декларациите пред Сметната палата на политиците, човек научава доста за живота.

Как се изплаща такава ипотека за по-малко от година? Как Цветанов се сдоби с шест апартамента и колко от тях са от последно време! Как Цветанов изплати ипотеката за изборите и плаща два кредита: ипотечен и лизингов на стойност съответно 59 000 лв. и 24 500 евро.

Как министърът на вътрешните работи има министърът има влогове: 46 600 в лева и 20709 в евро и не ги е пипнал докато е изплащал ипотеката за изборите? Според подадената декларация Цветан Цветанов не се разпорежда с акции и ценни книжаа повечето имоти са били придобити през 2008 година!

Рентабилно ли е и държавнически обосновано ли е цели футболни отбори по численост да пътуват с премиера Борисов и самолета му на сметка на данъкоплатците?

Колко души на Станишев върнаха хората на Борисов на работа, уволнявайки други без причина?

Те, от ГЕРБ ни строят магистрали, метро, борят бандитите – но ние сме на улицата, в мизерия, без възможност за лечение и прехрана.

Разговорът тепърва започва...

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla