Tag:референдум

Министър-председателят Георгиос Папандреу е изправен пред бунт в собствената си партия тази сутрин, на 3 ноември, след завръщането си от среща с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отбеляза в. "Катимерини".

Референдум или оставка на кабинета след вот - кое е по-вероятното след срещите на гръцкия премиер в Кан - това само близките часове могат за осветлят.

В същото време едно е да се оказва натиск и налагат решения, а съвсем друго е какво мислят гърците, които не са народ, на който ще се диктува и вменяват решения, още повече, когато те са свързани с начина им на живот.

След бурната нощ на срещи и натиск, в Кан на срещата на Г 20 стана ясно, че министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, придружавал Папандреу на среща в кулоарите на преговорите на Г-20 в Кан, беше този, който пръв декларира своето противопоставяне на идеята за референдума, но скоро е бил последван от други, като всички те, депутати и трима министри са се е разграничили от обявения от премиера Папандреу референдум и Гърция вече е близо до разпад на властта.

Двама зам.-министри и министърът на земеделието и развитието Костас Скандалидис са се разграничили след Кан от Папандреу съобщава изданието.

Към разделението в кабинета са се присъединили и някои депутати от ПАСОК, въпреки че Папандреу замина за срещата на върха в Кан, след пълно единодушия на правителството си по темата за подлагане на референдум на мерките по обявения от лидерите в Еврозоната спасителен план.

Лисабонският договор в сегашното си състояние не предвижда една държава да може да напусне Еврозоната, без да излезе и от Европейския съюз, заяви говорителка на Еврокомисията, съобщи БГНЕС.

„Гръцкото място в Еврозоната е историческа победа за гръцкия народ, която не може да бъде поставяна под въпрос… това не може да зависи от референдум", заяви Венизелос в изявление след преговори с представители на Г20 в Кан, но това далеч не означава, че връщайки се в Атина Венизелос ще бъде посрещнат с лаврови венци!

Според в."Катимерини" сред министрите, изразили съмнение в смисъла от референдум, са още Костас Скандалидис - министър на земеделието, Фофи Генимата - зам.-министър на образованиеето, Пантелис Економу зам.-министър на финансите и министърът на строителството и развитието - Михалис Хризохоидис.

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС", заяви Каролина Котова на пресконференция и допълни: "Това е актуалното положение". Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., въвежда за първи път клауза за излизане от ЕС. За сметка на това в този договор не фигурира клауза за излизане от Еврозоната припомни БГНЕС.

Гърция не се отказва от референдума,  а спасителният план ще бъде замразен,  - това стана ясно тази нощ в Кан, от разговорите, които са водили лидери на страни-членки на Еврозоната с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и финансовия му министър Венизелос.

Референдум или излизане от Еврозоната – това бе ултиматумът, който бе поставен на гръция министър председател Георгиос Папандреу тази нощ от лидери на страни-членки в Еврозоната.

Замразяване на спасителния план и опрощаването на 100-те милиарда за Атина, или допитване до гръцкия народ за мерките на Еврозоната.

Късно в понеделник Папандреу обяви, че планира референдум за спасителния план, което предизвика срив на пазарите и яростни критики от страна на политици от ЕС.

Европейските лидери на страните-членки в Еврозоната приеха , че обявеният и подкрепен от цялото гръцко правителство Референдум подлага на съмнение планът на Еврозоната за справяне с кризата чрез опрощаване на 50 на сто от гръцкия дълг, подкрепа за банките за облекчаване на загубите им и значително засилване на спасителния фонд за еврото.

Тутакси заваляха заплахи от страна на европейските колеги на Папандреу:

Френският премиер Франсоа Фийон изрази съжалението си от едностранното решение на Гърция да проведе референдум за спасителния пакет от ЕС и настоя гърците бързо да кажат дали искат да запазят еврото, предаде АФП.

„Разбира се, при демокрацията винаги е легитимно да се обърнеш към гражданите. Но ние съжаляваме, тъй като това е едностранно решение по проблем, който включва всички партньори на Гърция”, каза Фийон пред френския парламент.

„Гърците трябва да кажат бързо и без всякаква неопределеност дали искат да запазят мястото си в еврозоната или не”, подчерта френският премиер, цитиран от АФП.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа се нуждае от яснота от Гърция за това как страната планира да изпълни съгласувания нов пакет за помощ от ЕС, предаде АФП.

„За нас важни са действията. През миналата седмица договорихме програма с Гърция. Германия иска тази програма да бъде реализирана. В тази връзка ние се нуждаем от яснота и именно затова ще говорим довечера с гръцкия премиер Георгиос Папандреу”, заяви Меркел.

Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети посочи на 2 ноември, че въпросът, който трябва да бъде зададен на гърците по време на предложения от гръцкия премиер референдум, следва да се отнася до желанието на страната да остане в еврозоната, предаде АФП.

„Мисля, че гръцкият народ трябва да знае, че референдумът не е за това „съгласни ли сте със сключеното споразумение”, а „искате ли да останете в еврозоната”, посочи Леонети.

„Фактът, че и фондовите пазари, и европейските колеги реагираха с ужас на предложението на Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за последното споразумение за спасяването на Гърция сам по себе си не е доказателство, че гръцкият премиер е направил грешка. Месеците на масови протести са достатъчно доказателство за това, че гръцкото население има проблеми с преглъщането на горчивия хап, изписан от Европейския съюз”, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Гръцкото правителство и европейският проект страдат от криза на легитимността. Референдум за последния спасителен пакет може да позволи на гръцките граждани да вярват, че не са просто наблюдатели и жертви на кризата.

Внезапното предложение на Папандреу да проведе референдум е грешка. Гръцките граждани заслужават да кажат своето мнение по въпроса с кризата. Но по-добрият начин да се насърчи общественият дебат би бил да се проведат избори.

Този коментар на „Файненшъл таймс” е в унисон с изявлението на опозицията, че е против референдума и сигналите й, че е готова на предсрочни избори като настоя за оставката на правителството!

На срещата на Г 20 се очаква европейските партньори на Гърция да окажат натиск върху премиера Георгиос Папандреу да внесе за гласуване спасителния план за Атина в гръцкия парламент, преди провеждането на референдума, предаде АФП, позовавайки се на европейски правителствен източник.

„Искаме да се уверим, че Гърция спазва ангажиментите си, за да можем да деблокираме следващия транш от международния заем, който вече е обещан на Атина”, посочи източникът. Гърция има нужда от средствата на ЕС и МВФ, за да избегне фалита в следващите седмици.

Както е известно лидерите на Франция, Германия, ЕС и МВФ ще се срещнат с Папандреу в Кан, след като гръцкият премиер вся паника с новината за провеждането на референдум относно втория спасителен план за Гърция.

За ЕС не беше трудно да наложат на Дейвид Камерън да се откаже от референдум, на който гражданите на Великобритания да изразят своята воля дали искат да останат в ЕС или страна да излезе от Евросъюза, но с гърците това не би могло да се случи и те ясно го показаха в последните месеци с непрекъснатите стачки и протести в столицата и други градове в страната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че последствията от евентуално отхвърляне на спасителния план за Гърция на референдума в страната може да има невъзможни за предсказване последствия, предаде АФП.

„Без съгласието на Гърция за програма на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-болезнени, особено за най-уязвимите групи на обществото. Последствията ще бъдат невъзможни за прогнозиране”, коментира Барозу при пристигането си в Кан за двудневната среща на върха на европейските лидери от Г 20, където се очаква главната тема на форума да бъде проблемът с гръцкия дълг и реалната опасност от нова кризисна вълна за световната икономика.

Както стана ясно, в нощта на 2 срещу 3 ноември, френския президент Никола Саркози е организирал среща на еврозоната за ситуацията в Гърция, в която са взели участие: германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, pредседателят на ЕК Жозе Барозу, шефът на МВФ Кристин Лагард, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Евангелос Венизелос.

На тази среща Саркози е заявил, че Гърция трябва да реши дали иска да остане в Еврозоната, като предупредил недвусмислено Папандреу и финансовият министър на Гърция, че страната им няма да получи допълнително спасително финансиране от ЕС и МВФ, докато не се съгласи да се придържа към спасителния план на ЕС, който беше съгласуван миналата седмица.

Докато гръцкото правителство реши дали ще се съгласи да отложи референдума, предварително отпуснатата помощ ще бъде замразена – са били категорични лидерите на Г 20.

Основната опозиционна консервативна партия в Гърция заяви, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу е "опасен и трябва да си върви", предава агенция АПА.

"Папандреу представи Гърция като страна, която има съмнения за оставането си в ЕС и еврозоната", заяви говорител на партията "Нова демокрация".

МВФ и ЕС заплашиха да задържат помощта от 8 милиарда евро след заявлението на гръцкия премиер за провеждане на референдум, отбеляза на 3 ноември „Гардиън”. Гърция е изправена ултиматум, че няма да получи повече пари от ЕС и МВФ, докато гърците на гласуват за приемането на кризисните мерки, чието въвеждане е част от спасителния пакет.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви в Кан, в навечерието на срещата, че членството на Гърция в еврозоната е поставено на карта. Преди изказването си той проведе извънредна среща с водещи европейски лидери, сред които - френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Напъните на гръцката опозиция да свали кабинета на Папандреу ще доведе единствено до дестабилизация на страната и усилване на кризата в нея, чрез евентуална смяна на властта с послушно за Брюксел правителство. Това далеч не гарантира, че протестите и стачките щес прат и гърците ще се примирят с наложените от ЕС силно рестриктивни мерки.

Т. е. дали ще има стачки и протести при Папандреу, или протестите ще продължат при следващото правителство – гаранция за спокойствие в гръцката държава няма как да се предвиди.

Инфарктната среща в Кан се провежда на фона на загубата на самата Меркел от влиянието си в Германия, където над 50 нас то от гражданите не са съгласни с трети неин мандат.

Саркози също е към края на управлението си, да не отварям дума за нестабилната американска финансова система и икономика.

Няма как анализаторите и стратезите на заздравяване на Евросъюза да не си дават сметка, че Европа олевява, кризата изкара на улиците гражданите от мното европейски държави.

Ето защо стабилността на ЕС едва ли ще бъде „спасена” с ултиматуми и смяна на властта в една Гърция. Още повече, че и други страни като Италия, португалия, Испания са нестабилни.

Да се вярва на тезата, че един Барозу ще вразуми гърците, или един Саркози ще ги сплаши  означава, че в Брюксел не са наясно с нрава и душевността на гръцкия народ.

Още повече, че гърците не са единствените недоволни от рецесията и нестабилността на еврото...

За северноафриканските подвизи на европейските лидери даже няма да отварям дума – те са наясно, че хвърлиха пари на вятъра в усилие да спечелят битки, които предватилено бяха предизвестено загубени като последстия  и резултати.

Но – това предстои...

 
Референдумът за членството на Обединеното кралства в структурите на Европейския съюз се оказа повратна точка в процеса на развитие на най-голямото интеграционно обединение в света, каквото всъщност е ЕС. Резултатите от успешния Brexit ще имат далеч отиващи последици не само за вътрешнополитическото разположение на силите в самата Великобритания, но и за преформатирането на Европейския съюз, който в момента се сблъсква с най-голямата криза на идентичността в своята история.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Опасностите за оцеляването на кораба на ЕС

Както е известно, въпросите за бъдещето на обединена Европа се обсъждат на заседанието на Европейската комисия, което започна на 27 юни и продължава и днес, но вече може да се твърди, че в момента пред ЕС няма кой знае колко възможности.

Когато говорим за формирането на Европейския съюз, не можем да пренебрегнем факта, че той изначално е замислен е започва да се реализира като чисто икономическо обединение, базиращо се на приоритетите на развитието на общия европейски пазар - първоначална на въглища и стомана, а след това и на останалите индустриални стоки и услуги. Нивото на интеграция на участниците в проекта постепенно се повишаваше, като още през 1957 бяха създадени още две големи организации - Европейската икономическа общност (ЕИО, чиито правоприемник, с договора от Лисабон през  2009 стана ЕС) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Бяха необходими още десет години за обединяването (с Договора от Брюксел, влязъл в сила през 1967) на тези три общности. През 1973 към Европейската общност се присъедини и Великобритания (заедно с Дания и Холандия), като това беше и първото разширяване на организацията.

Проблематиката на европейската интеграция е свързана с това, че - от една страна, като неин основен постулат се утвърждават правата на всички държави да имат равен достъп да пазарите, както и (поне на теория) равни възможности за конкуренция. От друга страна обаче, основателите на Европейския съюз и ключовите държави в него - и на първо място Франция и Германия - на практика създадоха един неоколониален модел в рамките на ЕС, при който за сметка на огромното си технологично и финансово придимство пред останалите държави от Съюза, те могат да използват новоприсъединилите се държави като пазари за пласирането на своята продукция и обект на операциите на собствените им финансови системи, които активно кредитират "новите европейци", вкарвайки цели държави в дълговото блато без реален шанс да се измъкнат някога от него.

Естествено, този модел не се харесва на правителствата и политическите елити на част от останалите членове на Съюза, въпреки цялата мощ на наднационалните институции и осъществяващата се през последните 50-60 години активна "селекция" на политическата класа в Европа, в резултат от която беше изкуствено създаден един тотално контролиран и ориентиран към "либералните общоевропейски ценности" политически елит.

Въпреки това, икономическата логика обективно тласкаше елитите на големите европейски държави към противопоставяне на брюкселските "еврократи". От тази гледна точка, разпадането на големите национални държави и интегрирането на обособилите се в резултат от това по-малки държавни образувания в състава на ЕС (където те, разбира се, вече ще разполагат и с много по-малки възможности при определяне политиката на Съюза) несъмнено е в интерес на наднационалната "европейска" бюрокрация. С това, между другото, са свързани и всички паневропейски проекти за "Европа на регионите", в които границите и националният суверенитет съзнателно отиват на заден план, като вместо това се предлага интегрирането на по-малките и, съответно, по-слаби политически субекти - "регионите".

На практика, всичко това целеше отслабването на националните държави, но в крайна сметка така практикуваното изкуствено обособяване се стовари като бумеранг върху самия европейски проект.

В момента едва ли си струва да се отнасяме сериозно към сценариите за пълното разпадане на Европейския съюз, което би могло да се случи под въздействие на съществуващите вътре в него центробежни тенденции. Икономическите гиганти от т.нар. "Стара Европа": нейният индустриален "локомотив" Германия, а също Франция и държавите от Бенелюкс, са достатъчно тясно свързани помежду си и, на практика, представляват едно цяло в икономическо отношение. Пълното разпадане на ЕС изглежда възможно само в резултат от някакъв мащабен геополитически катаклизъм. Какъвто навремето е била Втората световна война например. Което, поне в близко бъдеще, няма как да се случи.

Впрочем, сред причините да вярваме, че пълното разпадане на еврозоната действително е много малко вероятно е и липсата (поне засега) на други алтернативи и интеграционни проекти, способни да се конкурират с Европейския съюз.

Затова пък сценарият за формирането на едно по-монолитно ядро на ЕС, в резултат от чиято поява, периферията на Съюза (част от която е и България) моментално ще придобие по-нисш статут по отношение на вземането на решенията по такива жизненоважни въпроси на Съюза като търговията, имиграцията и общия бюджет, изглежда съвсем реален. Очевидно, след т.нар. Brexit, европейските елити и най-вече тези на Германия и Франция са взели решение за форсираната реализация на програмата за създаване на т.нар. "европейска супердържава".

Всички идеи за обединяването на европейските държави и ликвидирането на все още съществуващите белези на националния суверенитет са свързани с факта, че европейските елити са осъзнали, че победата в глобалната конкурентна борба е възможна само посредством създаването на достатъчно мощни икономически субекти. Тъкмо поради това сега се предлага да се формират и обединени служби за сигурност, митнически и данъчни органи, обща армия и, което е съвсем логично в рамките на тази схема, общи органи на управление. Нещо повече, в новата "супердържава" контролът в една толкова чувствителна сфера като миграцията се отнема от юрисдикцията на националните държави, също както и въпросът за границите и визовия режим. Тоест, при възникване на извънредни обстоятелства (нещо, което може да се очаква), държавите членки на ЕС вече няма да могат да възстановят контрола върху собствените си граници, както се случи в края на 2015 и началото на 2016 в разгара на мигрантската криза.

Това ще стане факт, на първо място, защото на практика вече няма да има никакви (вътрешни) граници, а на второ - защото отделните държави вече няма да разполагат със собствени и подчиняващи се само на техните национални правителства силови структури.

Що се отнася до варианта с оставането на Великобритания в състава на ЕС и запазването на формиралото се статукво, въпреки ясно изразената воля на мнозинството британци, на практика, той също няма как да бъде реализиран. Включително и по чисто вътрешнополитически причини, тъй като ако в Обединеното кралство съществуваше необходимата настройка, гласуването в полза на оставането на страната в ЕС можеше да бъде постигнато с помощта на същите манипулации, които бяха използвани навремето за да бъде предрешен референдумът за независимост на Шотландия. Както е известно, според местното законодателство на него можеха да гласуват всички, дошли лично в изборните секции, затова там беше фиксиран неочаквано голям наплив на избиратели от Англия.

Сега обаче, правителството на Камерън очевидно не се реши (или пък съзнателно не е искало) да използва подобни методи, което означава единствено наличието на сериозно противопоставяне на ЕС вътре в британския елит. Тоест, дори ако бъде намерена някаква формула за оставането на Великобритания в Съюза, чрез оспорването на резултатите от референдума, в по-отдалечена перспектива тя така или иначе ще напусне ЕС.

Всичко това означава, че в средносрочна перспектива, от една страна, можем да очакваме ръст на центробежните тенденции вътре в националните държави, което е пряко свързано с прокарваната от Брюксел политика за ерозия на потенциала на големите национални държави членки. От друга пък, е много малко вероятно континенталните европейски държави също да решат да напуснат обединена Европа, той като всички те са свързани с безбройни финансово-икономически и политически връзки с Париж и Берлин, които са ключовите "локомотиви" на проекта за формирането на "европейска супердържава".

Тоест, може да се твърди, че сегашният проект за Европейския съюз навлиза в период на много сериозна, включително (и дори най-вече) мирогледна криза, той като ресурсите и моделите на развитие на ЕС, заложени още в Договора от Мастрихт от 1992, вече са остарели на фона на новите предизвикателства и проблеми.

При всички случаи изглежда сигурно, че проектът за обединена Европа, чиито основи бяха заложени на вълната на нарастващата популярност на атлантоцентричните идеи от периода след края на Втората световна война, ще претърпи радикални трансформации и процесът на интеграция на останалото ядро на Европейския съюз ще има много по-мащабен характер, на фона на нарастващите социално-икономически, демографски и миграционни проблеми на неговата периферия.

* Национален консервативен форум

 

Знамето на ЕС/КРОСС/ ЕС се превръща в клуб, на който никой не би трябвало да иска да e член. Държавите са по-скоро заложници, отколкото членове. Това каза проф. Стив Ханке, преподавател по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ, в предаването Boom&Bust с Кузман Илиев и Владимир Сиркаров по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него във връзка с Brexit България има доста гъвкава позиция благодарение на валутния борд. "От една страна левът е клонинг на еврото и е еднакво стабилен като него. Второто нещо е, че България не допусна диктат по отношение на мигрантите. Страната затегна граничния контрол, което е изключително важно, защото една от големите причини вотът за Brexit да спечели беше именно проблемът с бежанците. И трето, когато НАТО предложи да се извършват военни учения в Черно море, България много правилно отказа.", заяви Ханке.

Според икономиста медиите преекспонират последиците от излизането на Великобритания от ЕС. По негови изчисления стойността на загубата за Острова от търговията с ЕС ще е 0,1% от БВП.

 
На 12 юли Гърция се предаде – безусловно и унизително. Премиерът Алексис Ципрас, който бе обещал да се бори срещу мерките за строги икономии, тласкащи гръцкия народ към разруха, бедност и самоубийство, измени на всичките си обещания, пренебрегна волята на народа, изразена в референдума на 5 юли и подтикна гръцкия парламент да приеме споразумение с кредиторите на нацията. Споразумение, което е по-лошо дори от онези, причинили срива на икономиката, и което лишава страната от последните устои на националния суверенитет.

Гърция капитулира безусловно, това беше красноречиво изразено. Но един важен въпрос не получи адекватен отговор. Пред кого точно се предаде Гърция? Обичайният отговор на този въпрос е: Германия. Бедните гърци коленичиха пред арогантните германци. Тази теза съживи свързани с Втората световна война антигермански настроения. Фрау Меркел е описванa като безсърдечен злодей.

Едно нещо е сигурно: враждебността между Гърция и Германия, ескалирала около катастрофалните дългове, е доказателство, че "европейската мечта" на трансформиране на народите на Западна Европа в единна братска федерация по модела на Съединените американски щати се оказа пълен провал. Чувството за принадлежност към една единна нация от типа „всички за един и един за всички”, просто няма как да съществува между народи с толкова различни езици, традиции и обичаи, като финландците и гърците например. Оказа се, че приемането на обща валута вместо да ги обедини, ги е раздалечило още повече.

Но доколко всъщност това бедствие е дело на злонамерените германци? В действителност твърде много германци – като се почне от дясното крило на финансовия министър Волфганг Шойбле и се стигне до бившия лидер на лявата партия Die Linke Оскар Лафонтен, биха предпочели доста по-различно решение: излизане на Гърция от еврозоната. Шойбле – защото мисли за германските финанси, а Лафонтен – защото го е грижа за това, което би било най-добре за народа на Гърция, а и на Европа като цяло.

Едно компромисно решение на Германия би могло да предотврати предателството от 12 юли, като организира връщането на Гърция към националната й валута, драхмата. Всъщност около гръцкия референдум мнозинството от европейските правителства на държавите кредитори биха предпочели Гърция да напусне еврозоната. Едно от правителствата, което допринесе за гръцката капитулация, бе френското правителство на Франсоа Оланд. В последните минути на преговорите Франция заема позицията, че Гърция обезателно трябва да остане в еврозоната, за да "спаси Европа". Френски коментатори триумфират, че Оланд бил застанал до Меркел и спасил „неприкосновената френско-германска двойка" и целия Европейски съюз - като настоял, че Гърция трябва да остане закрепена към твърдата валута, която всъщност я бе убила.

Можем ли тогава да направим заключението, че Гърция капитулира пред Франция? Нека не ставаме смешни. Френският дълг съперничи на гръцкия, с тази разлика, разбира се, че Франция има реална икономика. Франция е собственик на най-големия дял от гръцкия дълг след Германия. Но Франция също в крайна сметка е заплашена от правилата на еврозоната и не е в състояние да диктува икономическата политика на Германия.

И тези наблюдения ни насочват към фактора, който е бил пренебрегван в случая с Гърция: отношението на силите в рамките на "трансатлантическата общност" и по-специално – военното крило, НАТО. САЩ запазват относителна дискретност по време на тази криза, но волята на Вашингтон се знае: Гърция трябва да остане здраво в рамките на Европейския съюз по геополитически причини. Гърция е  православна християнска страна с традиционно добри отношения с Русия, разположена е на Средиземно море, не толкова далече от Путинова Русия. Затова и не трябва да й се позволи да се отдалечава. Поне засега.

Има и друг въпрос, който е бил напълно неглижиран: възможно ли е една страна, членка на НАТО, да смени политиката си по начин, който влиза в противоречие с интересите на САЩ? Свободна ли е Гърция да  се насочи към истински приятелски отношения с Русия? Гърция е преживяла военен преврат в не толкова далечното минало.

Американската армия осъществява контрол и наблюдение на държавите - членки на НАТО. Откакто бившият президент Никола Саркози се отказа от стратегията на генерал Де Гол за гарантиране на националната независимост и върна Франция в командването на НАТО, Франция е в наведено положение спрямо Вашингтон - до безпрецедентна степен. И краткото шоу на Франсоа Оланд, "застанал до мадам Меркел", в действителност е било провеждане на политиката на Виктория Нюланд.

Европейският съюз (включително Германия) ще продължи да се бори със своя "гръцки проблем", а Гърция ще продължи да бъде задушавана от Европейския съюз.

Капитулацията на ЕС пред САЩ се случи преди около седемдесет години. Тогава това бе приветствано като освобождаване и либерализъм, разбира се, но се превърна в трайна доминация, която просто беше потвърдена на 12 юли 2015 г. Гърция капитулира. Тази капитулация бе ускорена от върховенството на идеологията на антинационализма – национализмът се смята за източник на всяко зло и Европейският съюз за източникът на всичко добро, защото руши суверенитета на нациите. Тази идеология е толкова доминираща вляво, че много малко левичари се осмеляват да я оспорят. И СИРИЗА е пример за това – дори не се подготвят за напускане на еврозоната, много по-малко за напускане на Европейския съюз. Защото водеща е вярата в силата на "принадлежността към Европейския съюз", независимо от болката и страданието.

В резултат на всичко това само "десни" партии се осмеляват да защитават националния суверенитет. Или по-скоро – на всеки, който защитава националния суверенитет, му се лепва етикет "десен". И твърде лесно се забравя, че без национален суверенитет не може да има демокрация. Бедствието на гърците задължава все повече европейци да имат сериозни съмнения относно политиката на ЕС. Желанието да се отстоява националния суверенитет се сблъсква с препятствието на стереотипите за ляво-дясно. Голяма част от европейската левица се усеща все по-често заклещена между антинационалистическата "Европейска мечта" и унищожаването на демокрацията от финансовата бюрокрация на ЕС.

Гръцката драма е началото на един дълъг и сложен европейски конфликт.

Диана Джонстън е автор на "Югославия, НАТО и западните заблуди. Новата й книга, „Царица на хаоса: премеждията на Хилъри Клинтън, ще бъде публикувана през септември 2015 г. Повече за нея може да намерите на diana.johnstone@wanadoo.fr

Превод от английски език: Пепа Витанова

 

Протестите в Гърция Гърците отхвърлиха задушаващите условия на ЕС и другите кредитори

Публикация на БГНЕС

"Не"-то води с 60,54% от гласовете след преброяване на над 20% от бюлетините на участвалите в референдума в Гърция, иницииран от правителството на Алексис Ципрас срещу последните предложения на кредиторите на страната (ЕЦБ, ЕС, МВФ).

Малко преди 21 часа бяха преброени 23,26% от бюлетините и резултатите дават смазващо предимство на "не" с 60,54% срещу 39,46% на "да".

Въпросът се отнасяше до приемането или не на мерките за строги бюджетни орязвания, предложени от кредиторите на страната.

Премиерът Алексис Ципрас гласуваПравителството на премиера Ципрас от лявата радикална СИРИЗА призова за "Не".

На днешния референдум на практика гърците отхвърлиха заробващите условия на международните кредитори по изплащането на държавния дълг.

Избирателната активност е над 65 процента.

Гръцкото правителство иска незабавно да възобнови преговорите с международните кредитори, за да стигне до споразумение с международните кредитори.

Това заяви правителственият говорител Гаврил Сакеларидис, коментирайки по телевизията резултатите от референдума, които вече са обнародвани от телевизионните канали.

"Преговорите, които ще започнат скоро, трябва да завършват много бързо, може би дори след 48 часа. Ще положим всички усилия, за да се постигне споразумение по-бързо", изтъкна Сакелардис.

На свой ред парламентарният представител на управляващата партия СИРИЗА Никос Филис изрази мнението, че "резултатите ще позволят на правителството да предприеме бързи действия, за да бъде постигнато споразумение с кредиторите. "Смятам, че те /резултатите/ ще помогнат на правителството", каза той.

Премиерът Алексис Ципрас неведнъж призоваваше гърците да отхвърлят заробващите условия на международните кредитори по изплащането на гръцкия дълг, смятайки, че категоричното "не" ще засили преговорните позиции на Атина.

"Гръцкият народ доказа, че не се подчинява на шантажа, на терора и на заплахата, демокрацията спечели", написа военният министър Панос Каменос малко преди 20 часа в Туитър. Той е лидер на малката партия "Независими гърци" (АНЕЛ), която участва в правителствената коалиция на Алексис Ципрас.

На свой ред главната опозиционна партия "Нова демокрация" допуска обратното – отхвърлянето на условията сериозно ще отслаби възможностите на страната, защото кредиторите държан на своите условия.

Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел ще проведат утре среща в Париж заради референдума в Гърция.

В Елисейския дворец двамата смятат да "преценят последиците от референдума в Гърция". Според представители на администрацията на френския президент срещата се провежда в съзвучие с линията на "постоянно сътрудничества между Франция и Германия с цел съдействие в търсенето на дълготрайно решение в Гърция".

Премиерът Ципрас след неуспеха на преговорите за дълга с председателя на ЕК Жан-Клод ЮнкерДнешният референдумът се проведе след пет месеца безуспешни преговори между правителството, сформирано през януари от лявата радикална партия СИРИЗА на Алексис Ципрас и кредиторите на страната – Евросъюза, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. От 2010 г. досега те дадоха на Атина 240 милиарда евро помощ или обещания за заеми, но от близо година не са отпуснали нищо.

Държавният дълг на Гърция възлиза на 312,7 млрд. евро или 180% от брутния вътрешен продукт на страната.

Драмата на Гърция започна през 2010 година, когато тогавашното правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу открива фалшифицирани данни за дълга и публичните разходи. Оттогава досега гръцкото правителство бе принудено да приеме 9 програми за намаляване на разходите за общо 131,5 млрд евро. Страната получи 347 млрд. евро заеми от международните кредитори в лицето на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). На два пъти бе опростена и част от задълженията й, включително частните.

Като цяло към цяло момента от общия дълг в размер на 312,7 млрд. евро Атина държи 184 млрд. на ЕС, от които 131 млрд. са на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), а останалата част са на няколко страни от еврозоната - Германия, Франция, Естония, Словакия. Гърция дължи също 27 млрд. евро на ЕЦБ и 21 млрд. на МВФ.

Гърците отхвърлиха задушаващите условия на ЕС и другите кредитори

На днешния референдум гърците отхвърлиха заробващите условия на международните кредитори по изплащането на държавния дълг.

Резултатите от референдума бяха обнародвани от няколко независими едни от други социологически компании и телевизии.

Социологическата компания GPO, която е провела телефонно допитване по поръчка на телевизия "Мега", съобщи, че срещу предложенията за гласували от 49,5 до 53,54 процента, а за 46,5-50,5 процента.

Компанията Metron Analysis, извършила изследване по поръчка на телевизия "Антенна", смята, че против са се изказали 49 на сто, а за 46 на сто.

Компанията Mark в изследване за телевизия "Алфа" пресметна, че против са били 49,5-54,5 процента, а за 45,5-50,5 процента. Телевизия "Стар" обяви резултати от допитване на MRB, според които против са били 49-54 процента, а за 46-51 процента.

Според телевизия "Скай", която също се позовава на социологическо проучване, отговорът с "не" са дали от 49 до 54% от гласувалите, а с "да" между 46% и 51 процента.

За победата на отговора "не" на условията съобщи и телевизия "Евронюз", според която избирателната активност е била 65 процента.

Гръцкото правителство иска незабавно да възобнови преговорите с международните кредитори, за да стигне до споразумение с международните кредитори.

Това заяви правителственият говорител Гаврил Сакеларидис, коментирайки по телевизията резултатите от референдума, които вече са обнародвани от телевизионните канали.

"Преговорите, които ще започнат скоро, трябва да завършват много бързо, може би дори след 48 часа. Ще положим всички усилия, за да се постигне споразумение по-бързо", изтъкна Сакелардис.

На свой ред парламентарният представител на управляващата партия СИРИЗА Никос Филис изрази мнението, че "резултатите ще позволят на правителството да предприеме бързи действия, за да бъде постигнато споразумение с кредиторите. "Смятам, че те /резултатите/ ще помогнат на правителството", каза той.

Премиерът Алексис Ципрас неведнъж призоваваше гърците да отхвърлят заробващите условия на международните кредитори по изплащането на гръцкия дълг, смятайки, че категоричното "не" ще засили преговорните позиции на Атина.

"Гръцкият народ доказа, че не се подчинява на шантажа, на терора и на заплахата, демокрацията спечели", написа военният министър Панос Каменос малко преди 20 часа в Туитър. Той е лидер на малката партия "Независими гърци" (АНЕЛ), която участва в правителствената коалиция на Алексис Ципрас

На свой ред главната опозиционна партия "Нова демокрация" допуска обратното – отхвърлянето на условията сериозно ще отслаби възможностите на страната, защото кредиторите държан на своите условия.

Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел ще проведат утре среща в Париж заради референдума в Гърция.

В Елисейския дворец двамата смятат да "преценят последиците от референдума в Гърция". Според представители на администрацията на френския президент срещата се провежда в съзвучие с линията на "постоянно сътрудничества между Франция и Германия с цел съдействие в търсенето на дълготрайно решение в Гърция".

Днешният референдумът се проведе след пет месеца безуспешни преговори между правителството, сформирано през януари от лявата радикална партия СИРИЗА на Алексис Ципрас и кредиторите на страната – Евросъюза, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. От 2010 г. досега те дадоха на Атина 240 милиарда евро помощ или обещания за заеми, но от близо година не са отпуснали нищо.

Държавният дълг на Гърция възлиза на 312,7 млрд. евро или 180% от брутния вътрешен продукт на страната.

Драмата на Гърция започна през 2010 година, когато тогавашното правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу открива фалшифицирани данни за дълга и публичните разходи. Оттогава досега гръцкото правителство бе принудено да приеме 9 програми за намаляване на разходите за общо 131,5 млрд евро. Страната получи 347 млрд. евро заеми от международните кредитори в лицето на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). На два пъти бе опростена и част от задълженията й, включително частните.

Като цяло към цяло момента от общия дълг в размер на 312,7 млрд. евро Атина държи 184 млрд. на ЕС, от които 131 млрд. са на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), а останалата част са на няколко страни от еврозоната - Германия, Франция, Естония, Словакия. Гърция дължи също 27 млрд. евро на ЕЦБ и 21 млрд. на МВФ.
Атина - БГНЕС
 

Меглена Кунева Сделка под формата на примирие обезсилва социалистите преди вота и ги запраща на трето или четвърто място сред политическите сили, които ще влязат в бъдещия парламент

Сделка на ГЕРБ с Меглена Кунева и нейното "Движение "България за гражданите" е била сключена наскоро потвърдиха източници на сайта "Хроники" от високите етажи на властта. Сделката е сключена в навечерието на парламентарните избори догодина, с уговорка от страна на ГЕРБ да не бъде нападана Кунева и Движението й в медиите на ГЕРБ срещу подкрепа  с гласовете в изборите и след това в парламента.

От ГЕРБ са поискали от Кунева да не се изказва критично против тях в годината преди вота. Да няма нападки против партията, против лидера Борисов и водената от него политика.

Държаният в неведение за договорка с ГЕРБ, Даниел ВълчевИзточниците ни потвърдиха, че Даниел Вълчев /дясната ръка на Кунева в политическата сила Движение "България за гражданите", която тя ръководи/, не е бил посветен за тези предварителни разговори и приетото от лидера Кунева „примирие”.

В разговори, които водел с политици от други парламентарно представени партии, Вълчев бил категоричен, че Движението никога няма да приеме официално политиката, която водят управляващите, както и мутренския манталитет на някои по-първи негови лидери. Виждането му било тяхното Движение да се яви и участва самостоятелно в бъдещия вот, като договорки нито с Доган, нито със социалистите не се предвиждали, тъй като носели единствено негативи.

Тези твърдения на източниците ни показват, че Вълчев изобщо не е наясно с мислите, целите и действията на своята лидерка, тъй като за хората на Кунева било жизненоважно да се държат цивилизовано в политическите битки, да  избягват скандали, компромати и припомняне на греховете на своя лидер от близкото политическо минало.

Кунева се подсигурява да не се появяват подобни публикации за нея в навечерието на изборитеОсновното в постигнатото засега "примирие" било да не се напада отсрещния партньор грубо и самоцелно, които осигурявало за ГЕРБ засега необходимото спокойствие в оставащата година до вота.

За Движението на Кунева, договорката щяла да бъде полезна с това, че са били получени уверения от страна на ГЕРБ, че няма да се публикуват в печата критични материали за нея, като бивш еврокомисар. По този начин щяла да бъде избегната опасността да се намали чувствително, обявената от социологическите проучвания, изкуствено завишена подкрепа за Движение "България за гражданите".

С така проведените предварителни разговори с Кунева, от ГЕРБ изпълнявали още една важна задача: да пресекат възможностите на социалистическата партия да сключи някаква предизборна договорка с нея, което щяло да направи доста по-трудна евентуална победа за управляващите, и да застраши постигането на втори мандат в изпълнителната власт.

С така водените разговори и постигнати обещания, БСП, от втора политическа сила се сривала на трето, даже четвърто място! По този начин целта на ГЕРБ - да намали чувствително броя на влизащите в парламента червени депутати щяла да бъде изпълнена, а и вместо да нападат управлявашите на Борисов, усилията на ДПС и БСП щели да бъдат пренасочени към постигането на по-добри изборни резултати.

Станишев обяснява за референдума на редовната си пресконференцияОбреченият референдум на социалистите

В полза на ГЕРБ в усилията му за намаляване на одобрението на БСП бил даже предстоящият референдум за „Белене”. Очаквало се гласуващите за възобновяване на строежа на Атомната централа да не достигнат необходимата цифра за гласували, за да бъде прието Решението за изграждане на строежа на централата.

В така приетия ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ, /не без натиска на самите социалисти по време на управлението на Тройната коалиция - бел. Л. М./да бъде приет в този му вид от парламента, в неговия член 23 е записано:

Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.

(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

На президентските избори от 2011 година, броят на гласувалите избиратели бе 3 593 751 – т. е., за да бъде прието предложението на референдума за възобновяване на проекта „Белене”, трябва да участват не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. А това означава   приблизително 1 млн 700 000 души, т. е. двойно повече от подписалите подписката на БСП за референдума!

Цифра, трудно постижима на фона на поведението на настоящите социалисти като опозиция на ГЕРБ.

Горе изброените факти обричат исканията в референдума на провал, това е и причината премиерът Бойко Борисов ВНЕЗАПНО да се успокои и да спре да недоволства на искането за референдум! На него му е било разяснено точно какви са изискванията на закона и че няма как БСП да успее с това всенародно допитване!

Ще припомня, че на последните избори за президент, на втория тур за Калфин гласуваха 1 531 193, цифра, по-ниска от изискуемата за спечелване на допитването и цифра, която твърде съмнително БСП би постигнала с всенародното допитване за "Белене".

Не оспорвам факта, че спирането на проекта „Белене” точно сега бе една авантюра от страна на правителството на ГЕРБ, която ще излезе твърде солено в годините за поколения българи, що се отнася до цената на тока.

Аз също съм възмутена от факта, че от ГЕРБ скриха Доклада на банката-консултант за „Белене”, но е имало начин от БСП да намерят този Доклад и да го оповестят!

Тук иде реч за нещо съвсем различно: социалистическата партия предприе един обречен референдум в навечерието на изборите, който ще предреши и повлияе негативно и върху резултатите от последващия вот за парламент! За това става дума.

В случай че се мине на варианта на член 23, алинея /3/ от ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ, ако участват повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" гласуват повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

А член  52 гласи:

Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

(2) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник.

(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.

Т. е. в случай, че се мине на варианта на член 52 и материалите от референдума влязат в парламента, то както е известно, там ГЕРБ има мнозинство, и единственото, което може да се случи е: нови подигравки със политическия опонент - социалистите и натякване за скъпоструващото допитване на фона на наличната финансова и икономическа криза в страната!

Даже да проведен референдума, за което правителството на Бойко Борисов е длъжно по закон, резултатът ще е плачевен както за гражданите, поставили подписите си за „Белене”, така и за социалистите, с лидер Сергей Станишев - коментираха пред сайта "Хроники" анализатори!

Твърде вероятно е по време на допитването Станишев вече да е в Брюксел, и в случай, че го изберат за лидер на ПЕС, партията му ще остане без него, с някакъв заместник, който ще обере негативите от рисковите му приумици!

В политиката се предприема дадена стъпка, само когато има сигурност, че ще е успешна! Не се рискува никога преди избори! Тези основни правила Станишев явно още не е научил! Така той прави невъзможното, неговият електорат, който се състои от 2 милиона най-бедни и мизерно оцеляващи българи да бъде изправен пред факта, Бойко Борисов да спечели втори управленски мандат!

Управляващите са готови на всичко, за да спечелят още един мандат в предстоящия вот за парламент, докато за лидера на социалистите е важно да бъде избран за шеф на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ и да замине за Брюксел.

Единственият, който пречеше на ГЕРБ от БСП беше бившият президент Георги Първанов и те помогнаха много на Станишев да го отстрани от партията. Сега вече пътят към осигуряване на втори мандат е открит и без кой знае какви препятствия! Така стоят нещата от гледна точка на политическа стратегия и прогнози.

Единственото, което може да махне трайно ГЕРБ от политиката е волята на избирателите, но след вота от 2011 видяхме нагледно, че да се манипулира волята на избирателите за ГЕРБ е играчка...

Но да се върна отново на разговорите "Кунева - ГЕРБ": основно изискване и на двете страни в тях е било да не се афишира постигнатото в публичното вътрешнополитическо пространство, изискване, което крие много отговори за бъдещето на страната.

В хода на тези разговори е станало дума и за бъдещето на Цветан Цветанов в политиката. Мимоходом било обещано, след изборите, настоящият вътрешен министър да бъде махнат от управлението, или пратен далеч от изпълнителната власт...

 

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица Financial times.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският Die Presse написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник Haaretz.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

 
Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г. Най-вероятно разпростряното из цяла Европа нарастващото кресчендо на нестихващите препирни, премесени с остра язвителност, изглежда за наблюдателите като неизбежен резултат на финала на горчивата игра, която Гърция играе с кредиторите си.
Джоузеф Стиглиц, theguardian.com, Публикация от сайт Гласове
Всъщност европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от „тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5 на БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий получените пари те ще използват, за да ги отпуснат отново на Гърция.

Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото  - не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към Европейската централна банка. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от Централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Алексис Ципрас.

В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздичка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – ще бъде лесна, а и двете крият огромни рискове.

Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне ще носи повече надежди на самите гърци и идея за бъдеще, което днес те не виждат.

Знам, че бих гласувал аз.

 

(със съкращения)

Предлагам на вниманието ви стенограмата от видеопрезентацията на независимия италиански журналист Паоло Барнард посветена на бруталната история на Лисабонския договор – най-голямата досега, но не първата и не последна измама на еврочиновниците и плутократите в ЕС срещу народите в Европа. Въпросната презентация бе представена в две части в ТВ предаванията ми, можете да ги видите и он-лайн в този сайт.

Валентин ФЪРТУНОВ

В Европа бе извършен държавен преврат, извършен зад гърба на всички граждани: италианци, германци, французи – всички.
Италианското правителство вече не е суверенно, италианският парламент вече не е суверенен, в резултат от това, италианските закони вече не са суверенни и юридически ние вече не сме италианци.
Процесът на създаване на европейската конституция започва в градчето Лаекен в Белгия през 2001 г. Написва се тази конституция, само че големите бюрократи и политици правят една „грешка“: правят всичко това явно и народите в Европа разбират за нея. Французите и холандците през 2005 г. в два национални референдума отхвърлят конституцията, създадена от евробюрократите.
Защо я отхвърлят?
Обяснението е просто: Защото в тази конституция са дадени всички права на бизнеса, на корпорациите, на големите банкови интереси, на услугите и прочие, а социалната част, тоест тази, която засяга обикновените хора – работата, социалните гаранции и прочие, е изключително ограничена, незасегната, просто несъществуваща.
Тогава французите заявяват „Тази конституция е социално фригидна“ и я отхвърлят. Холандците също я отхвърлят. Има европейско правило, според което, за да се наложи Конституция, трябва да се приеме единодушно от всички държави. При това положение конституцията умира, свършено е с нея.
Бюрократи и големите политици не се предават. Разбират каква грешка са направили, постъпвайки демократично. Следващия път няма да действат така. И наистина, това, което е изритано през главния вход, ще влезе през прозореца само няколко години по-късно. Ще се съберат отново и ще пренапишат друг документ, който няма да бъде „конституция“, а просто „договор”. На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат този нов договор 27-те държавни глави на европейските страни. Така не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.
Става дума за промени в съществуващи вече договори, основни договори като Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, към които се прибавя и договорът от Ница. Тези основни договори са събрани в едно и към тях са добавени 329 страници с промени. Така общо се стига до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки един национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
Ще ви цитирам една фраза на големия архитект на цялата тази история от последните години – Валери Жискар д’Естен, който в едно изявление от 27 октомври 2007 г. казва: „Договорът е същият като Конституцията, (Конституцията, която беше отхвърлена), само формата му е различна, за да се избегнат референдумите“. Държавните глави са се разбрали, че мнението на гласоподавателите не бива по никакъв начин да се иска. Само Ирландия не го подписва, защото благодарение на своята конституция, е задължена да направи референдум. Референдумът се проведе и Лисабонският договор бе отхвърлен. Организираха втори референдум, и след огромен натиск, изнудвания, както и рушвети, платени на ирландската държава и ирландските банки, ирландците в крайна сметка бяха принудени да кажат „Да“ и така Договорът най-накрая мина.
Тъй че става дума за истинска измама. Нека обърна внимание, че думата „измама“ не е достатъчна, започнах това представяне, наричайки го „държавен преврат“. Значението на промените, наложени от Лисабонския договор в нашия живот, и фактът, че никой не ни запита дали сме съгласни, отнемайки ни така гражданския суверенитет, е доказателство, че това е държавен преврат.
Нека видим накратко как се променя властта. Както вече казах, става дума за множество европейски правила, които имат наднационална власт, тоест са по-силни от държавните закони. И се отнасят за всичко. Нито един държавен орган на никоя европейска страна, не може да бъде по-силен от тези правила, които вече управляват Европа. Европейските държави изгубват възможност да налагат вето в 68 области, които до днес имаха относно обществения живот. Националните парламенти са задължени да работят за интересите на Европейския съюз, а не обратното. Тоест националните закони трябва да бъдат писани от един италиански депутат или от един италиански интелектуалец, мислейки за интересите на Европа, а не за интересите на италианския народ. И това важи за всички други държави. Конституциите трябва да се подчиняват, съдилищата трябва да се подчиняват.
Първата скандална част от този държавен преврат е законодателната власт, тоест как се правят законите, тези много силни закони, които подчиняват всички в Европа. Кой притежава тази законодателна власт? До днес тези 250 години (в Италия б.р.) на борби в името на демокрацията, ни научиха, че властта принадлежи на суверенния народ, който избира своите представители и те създават законите. И това досега е било така за всички демокрации в света, от Просвещението до днес беше основното правило.
Следете внимателно, само това стига, за да се убедите, че говорим за преврат. В тази нова супердържава Европа, чиито граждани сме всички ние, тези, които правят законите, НЕ СЕ ИЗБИРАТ. Избраните представители НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ. Както ви казах преди малко, още в началната фаза на създаването на този Европейски съюз бяха създадени европейски институции, към които се отнасяхме обаче с някакво безразличие и невежество. Какво е Европейската комисия? „Ами… не знаем… “ „Някакви хора там, в Брюксел“.
Тези институции, създадени тогава, днес се сдобиват с невероятна власт. Европейската комисия става изпълнителната власт, правителството на Европейската супердържава, и придобива невероятна власт, неописуема власт. Това е власт да взима решения и да СЪЗДАВА ЗАКОНИТЕ. После има Съвет на европейския съюз, който също е част от правителството. Този съвет на европейския съюз има законодателни функции, но силата му е само да ГЛАСУВА законите, написани от Европейската комисия.
Ето как супер правителството – Европейската комисия, пише законите и ги предлага. Съветът на европейския съюз ги гласува, но той не е нищо повече от един печат, защото в последните години е обсъдил по-малко от 15% от приетите закони. Принципно ги гласува направо, без обсъждане. Европейската комисия ги предлага и Съветът на европейския съюз счита, че всичко е наред и ги гласува направо.
Сега стигаме и до европейския парламент. Точно тук е болната тема. Всички вестници, писаха, че в тази нова Европа европейският парламент получава допълнителна власт.
Това е чиста лъжа. Това е наистина безсрамно прикриване на истината. Европейският парламент в тази нова Европа губи власт. Всъщност парламентът никога не е имал власт, но сега вече е написано, че няма никаква власт да създава закони. Помислете малко, говорим за парламент, който не може да прави закони. Все едно един хирург да не може да хваща скалпел. Абсолютно същото е, ужасяващо е. Европейският парламент не може да предлага закони и дори не може да ги гласува. Европейският парламент няма възможност да се изказва за 21 ключови сектора в европейската политика.
И в крайна сметката държавите винаги остават безгласни. За да приключим с темата кой прави законите: Европейската комисия излиза от новата ситуация в тази европейска супердържава, като орган с невероятна власт. Тя е Босът, Шефът и притежава абсолютната власт.
Да не забравяме: НИКОЙ не избира Европейската комисия. Европейската комисия е съставена от бюрократи, които са назначени от министър-председателите на държавите. Тя включва множество подкомисии, знаете ли колко са? Три хиляди. Три хиляди комисии от бюрократи, които работят за Европейската комисия и които пишат всички тези правила и закони.

„Свободната конкуренция без намеса“ узаконява една от най-големите лъжи в модерната икономическа история. Тя обикновено се описва като „капитализъм за бедните и социализъм за богатите“.
Това е тази система, според която ние, обикновените хора, трябва да прилагаме всички правила на капитализма, тоест да позволим приватизациите, да приемем несигурни работни места, да загубим здравеопазването и всичко останало.
А когато после големите владетели на системата имат проблеми, например банките, бизнесът, тогава държавата трябва да се намеси с милиарди и милиарди евро, за да спаси задниците на големите фирми и мениджъри. Ето това е значението на „малката“ и уж незначителна фраза „свободна конкуренция без намеса“. Това чудовище е вкарано в Лисабонския договор, който е всесилен.
Още нещо от социалната глава: В Лисабонския договор се говори за разширяването на европейското селско стопанство, което и сега е финансирано с един милиард евро на ден, наши пари, без които не може да се самоиздържа. Това е споменато, но не се казва дори и дума в договора, нито за защитата на работниците в селското стопанство, нито за защитата на екологията. Няма и думичка по тези въпроси.
Правото на стачкуване: Лисабонският договор забранява стачките, ако те пречат на свободното движение на услугите. Внимавайте, защото тези членове от договора се взимат и се представят пред съда от големите корпорации и съдиите решават на базата на тези закони. Значи е забранено да се стачкува, ако това пречи на свободното движение на услугите. Забранено е да се стачкува и ако в новите европейски съединени щати една фирма отиде на друго място. Например полска фирма идва в Италия и плаща на работниците, които работят за нея същата мизерна заплата, която взимат поляците. Италианските работници нямат право да стачкуват в такъв случай.
В здравеопазването: правата на пациентите са описани не в главата за здравеопазването, която също трябва да погледнете, много е интересна, а в главата за вътрешния пазар. Тук трябва да се внимава: когато говорим за правата на пациента, говорим за правото на животоспасяващо лечение, основно право в защита на здравето.
Ако тези права се вземат и се изнесат извън една гражданска конституция, и се сложат сред правилата за вътрешен пазар, означава, че тези права ще се подчиняват на правилата на пазара. Това само по себе си е още един ужас в Лисабонския договор.
Ако една държава от тези нови европейски съединени щати реши да води политика за отваряне на работни места, използвайки държавния бюджет, тоест да направи това, което направи Рузвелт в САЩ с „Новия курс“ (през 30-те години), казвайки:“ОК, нека да харчим държавни пари, но да спасим сриналата се икономика, да спасим семействата, да спасим заплатите, да спасим хората от глад, да създадем държавни работни места, за да си върнем икономиката, правейки я динамична“, ако това един ден го реши която и да е европейска държава, няма да може да го направи, защото е забранено.
Ако една европейска държава иска да приложи каквато и да е друга система в помощ на своите граждани, не може вече да го направи. Защо? Защото отново икономическите сили, които, естествено, стоят зад всички тези договори, правила и държавни преврати, заявяват, че подобни политики пречат на „свободната конкуренция без намеса“.
Ти не можеш да направиш каквото и да е, за да помогнеш на гражданите си, защото това пречи на свободната конкуренция.
Европейската централна банка, голямата банка за всички граждани на Европа, ще има правото да наложи, всъщност вече има това право, да налага стабилността на цените. Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
В Лисабонския договор не съществуват механизми за преразпределение на богатството. Логично би било в европейските съединени щати, след като наистина е една-единствена държава, да може да се направи нещо подобно: След като имаме северозападна част, която е много богата, да прехвърлим малко капитал в югоизток, който е по-беден, за да можем по този начин да уравновесим „държавата“ и така тя да функционира по-добре, вместо да имаме все същите отвратителни икономики на две различни нива, като северните и южните Съединени американски щати, северна и южна Великобритания, северна и южна Италия. Изобщо не съществува такова нещо.
В завършек, да видим съдебната система. Това е още един основен елемент, който трябва да се разгледа. Нека да обобщим накратко: предначертава се една Европа, всъщност вече е предначертана, която има огромна наднационална власт, която налага тежка социална дискриминация, изключително тежка перспектива. Тя размахва наляво и надясно политици, депутати, парламент, който няма абсолютно никаква реална парламентарна власт, а е единственият европейски орган, избран от гласоподавателите.
А институциите и правителството й които не са избрани от никого, ще имат безгранична власт.
Съдът на ЕС е съставен от съдии, които се избират от бюрократите и политиците, и са зависими от тях, „независимостта“ им е смехотворна.
Същият този европейски съд има огромна власт. Помислете само, че ще е по-силен от всеки Касационен съд, по-силен от всяка конституция, конституционен съд, висш държавен съд, от всеки един върховен съд, съществуващ в която и да било европейска държава.
Ще се базира основно върху Хартата на основните права на ЕС и Договора от Ница.
В Италия може би това би било удачно, бихме спечелили повече от това, което бихме изгубили. Но например в страни като Дания, Швеция, Холандия, Англия, които са много по-напред от това, което е прието в Хартата на правата, Съдът на ЕС може да ги върне назад от прогреса, който са постигнали.
Цитирах в една моя статия историята на един германски журналист, който разкри скандала Евростат, европейски скандал от огромен мащаб. Този журналист бе арестуван, защото отказа да разкрие своите източници. Това например е позволено от шведския закон, където журналистът е защитен, дори и да не разкрие източниците си.
Европейският съд одобри ареста и по този начин свали автоматично шведския закон. Защото всяка сентенция на Съда на ЕС означава, че е задължителна за цяла Европа.
Ето как шведите, които имаха много напреднал закон спрямо средното ниво, се принудиха да премахнат техния закон. Същото нещо може да се случи с много други закони.
И внимание, ето още нещо за съдебната власт. Тези свръх властни съдии, които ще взимат решение след решение, могат даже да въведат отново смъртното наказание. В кой случай могат да го направят? Цитирам буквално от текста: „в случай на европейска криза.“ Тук внимавайте: Какво означава „в случай на европейска криза“? Какво е това? Кой ще реши кога сме в състояние на криза? И при какви условия може да се прилага смъртно наказание? Трябва ли да се осланяме на мнението на тези бюрократи и политици, които направиха всичко, което видяхме, тоест държавен преврат?
Трябва ли да вярваме на хората, които написаха тази конституция, която е цялата в интерес на бизнеса и на корпорациите? Трябва ли да вярваме на тези хора, за да разберем кога сме в „криза” и кой ще получи смъртна присъда при това положение?
И Съдът на ЕС ще издава тези присъди, които трябва да се следват от всички европейски страни и никой няма да може да ги оспорва. Дори и в главата за правосъдието, (от която може би Италия може да направи крачка напред) също важи принципът, че тези съдии с огромна власт, които не са избирани от гражданите, ще имат наднационална власт, но никой не ни е питал дали сме съгласни и не можахме по никакъв начин да дадем мнението си.
Така стигнахме до заключението.
Е, заключението е много просто. Трябва да призная, че нищо друго не може да се каже,
освен да се подчертае следното:
Можеше да бъдат нещо хубаво тези Европейски съединени щати, можеше да бъде чудесно да станем обща икономическа сила. Знаем, че подобно нещо би могло да подпомогне гражданите. Можеше да бъде нещо хубаво даже да имаме супер правителство, специално за нас италианците, не само заради Берлускони, но и заради цялата клика Проди, Берсани, Фасино и другите. Нас, италианците, това можеше да ни накара да направим крачка напред към едно по-цивилизовано общество.
Но фактът, че всичко това се случва зад гърба ни, и най-вече, следвайки принципи, които ние не сме избирали, е изключително опасен.
Ето така мина Лисабонският договор и се извърши държавен преврат.

Превод: Даниела Пенкова

Бел. "Хроники": видеозаписи на двете предавания по темата Лисабонският договор можете да намерите на сайта на журналиста Валентин Фъртунов.

 

Станишев носи папка с подписи от референдума и върви пеша, за да го снимат камеритеЛидерът на БСП си направи брилянтна предизборна кампания в навечерието на избора за шеф на ПЕС!

Едно не може да се отрече на детето на Димитър Станишев – поведе цяла партия и симпатизанти за носа в организирана кампания за събиране на подписи за АЕЦ „Белене”, само и само да го изберат за лидер на Партията на европейските социалисти наесен. И хората, без да подозират защо се прави това – подписваха въодушевени, защото не са съгласни със спирането на строежа на Втората атомна централа и не искат да загубят и тази надежда електроенергията да им скочи до небесата!

Защо пиша горните редове – защото Сергей Дмитриевич прекрасно зная, че Русия се оттегли от проекта поради настоятелното искане на правителството на Бойко Борисов и средствата, които трябваше да отидат за довършване на проекта бяха пренасочени към Чехия!

Това бе съобщено най-официално на Санктпетербургския икономически форум, на който беше отишъл да се поразходи и министърът на финансите Симеон Дянков, т. е. няма как поне Дянков да не е чул как Сергей Кириенко обяви на Форума, къде се пренасочват парите от спрения проект „Белене”.

Това е истината за въодушевлението, на което подложи Станишев избирателите си с подписката за референдум!

Има ли нещо лошо в тази подписка – категорично – не, най-малкото защото Втора Атомна централа е необходима на българската икономика, тъй като много производства хлопнаха кепенците с усиленото „съдействие” на самия Симеон Дянков!

Борисов държи реч, в която се подиграва с БСП и Станишев на заседание на правителството, която се протоколираНо тук нещата опират не до това, че Станишев употреби вярата, ентусиазма на над 770 000 души, тук нещата се свеждат до нещо твърде прозаично – твърде мекия тон на лидера на БСП стана повод манталитета на премиера Борисов отново да избие на подигравки и лакърдии! И за това не е виновен Борисов, който е с възпитание, позволяващо му да се държи дебелашки, арогантно с иначе уважавани членове на социалистическата партия – за това министър-председателят да си позволи свойски да се подиграва има вина единствено самият Станишев, тъй като вече три години той не показа на Борисов, не му даде да се разбере, че не може да си позволява подобно поведение и отношение с политическите си опоненти, и в парламента, тъй като камъните падат в премиерската градина.

Няма да се изненадам, ако спретнатото шоу от Борисов е било очаквано от Сергей Дмитриевич, тъй като той внимателно му отговори, за да не обиди някого:

{edocs}referendum-belene1.doc,600,400,link{/edocs}

И отговора на Станишев, пратен до медиите:

{edocs}referendum-belene2.doc,600,400,link{/edocs}

Показателна в случая с тирадата на Борисов е, че той съвсем нагледно показва, как от дясно няма опозиция и може да разчита на тях, щом им щракне с пръсти:

„...колегите от Синята коалиция. Нали това уж беше тяхна кауза, че са успели да спрат „Белене”? Сега ме оставиха, Станишев пак всеки ден се занимава с мене и с ГЕРБ, те все едно не са живи! Просто апелирам към тях: покажете, че сте живи, че има някаква съпротива, че БСП ви е някакъв противник в определен момент. Трима, триста – няма значение СДС си е СДС, Костов си е Костов – да излязат и да кажат: Ние стоим зад ГЕРБ”!

Арогантността на Борисов стига до там да каже пред министрите си, след като знае, че думите му се протоколират:

"Тъй като това са много нагли хора и продължават да изопачават истината", казва по адрес на левицата Борисов. "И понеже знаете тезата, че когато повтаряш много пъти една лъжа, тя почва да става истина. Явно Станишев като комунистически възпитаник избра подобна тактика и всеки ден разнася и развява проекта "Белене” и референдума, свързан с него".

Въпросът тук е: защо се стигна дотук и един Бойко Борисов си позволява да нарича политическите си опоненти „нагли” – отговорът е същият, защото така се е поставил Сергей пред него.

Агенция „Фокус” съобщи емоционално, че лидерът Сергей Станишев и съпартийците му, щели да пренесат папките от референдума с подписите от партийната централа до парламента на ръце!

За да  онагледен циркът снимаха телевизии, правеха се кратки интервюта със Станишев, въпреки че отново повтарям: събирането на подписите закъсня с няколко месеца, но пък бе проведено близо до датата за избор на лидер на ПЕС!

Причини един Бойко Борисов да си позволява арогантната надменност и безочие – дал Бог. Като се започне от това, че в БСП основното в момента се свежда до интригата – дали Сергей Дмитриевич ще оглави ПЕС или – не, мине се през глухото мълчание по неимоверно и нелогично високите цени на петрола и нефтопродуктите, засегнат се цените на ток, вода и топлоенергия и неимоверно повишените цени на храните, услугите и се стигне до много високата безработица и падналата рисково покупателна способност на населението!

В последните месеци което и предаване да пуснех или слушах по различните радиостанции – едно се повтаряше като рефрен: в България НЯМА опозиция! Независимо, че лидерът на лявата част от политическото пространство имитира от време на време някаква дейност и критика, но такава критика, че никой не може да я разбере – критика ли е, или обяснение в любов!

От дясно пък си играят на опозиция и, за да не ги забравят понякога се наричат „дясна опозиция”, за по-убедително! Това не пречи на лидерите им да пригласят на ГЕРБ по важни вредни за държавата решения и събития. Последното беше вотът на недоверие, който би бил далеч по-убедителен, ако участваше цялата опозиция ан блок, но не стана! Десните се отдръпнаха свенливо настрани и ГЕРБ им „благодари” като не вдигна прагът на бариерата за влизане в парламента!

Всяка нещо си има цена.

Та както се казва, без опозиция може държавата да се управлява и от магарето на баба Марушка от село Александрово, Хасковско, което й подари Иван Костов като премиер! Колко му е!

Станишев е спокоен, че е единственият избор за президент на ПЕС от БългарияВ навечерието на празника на БСП на Бузлуджа най-важното за Станишев беше партията да гласува за него като кандидат за лидер на ПЕС! И партията Му гласува – все пак той защо си нареди така ръководните органи за социалистическата партия – за да работи за него!?

Два независими източника от „Позитано” 20 съобщиха за „Хроники”, че е вярно, че номерът с подписка за строеж на АЕЦ „Белене” – с няколкомесечно закъснение !?! действително бил, за да видят и се убедят нагледно в ПЕС Станишев колко е подкрепян!

Кристиян Вигенин, евродепутат на левицатаИзточниците ни потвърдиха, че двама засега се очертават като кандидати за заместници на Сергей на лидерския пост в случай, че бъде избран да застане начело на ПЕС - това са Янаки Стоилов или Кристиян Вигенин /дистанционно/!

Защо трябваше да се качва чак на връх Бузлуджа Станишев, за да казва чак оттам, че „ГЕРБ са разбойници, облечени във власт!”? може да го направи колкото си пъти иска и в София, да не говорим, че всеки що годе интелигентен човек знае това.

И ако 770 000 са подписали подписката, то това със сигурност са хора, които едва ли ще отидат догодина на изборите, за да гласуват за ГЕРБ!

Доброто изказване около разгорелите се страсти по подписката и кога да се проведе референдумът за „Белене” дойдоха от бившия президент, Георги Първанов, който обясни ясно и разбрано:

Трябва да се препоръча настойчиво на министър-председателя да спре публикуването на стенограмите от заседанията на Министерски съвет, защото не представят него и екипа на Министерски съвет в добра светлина. Това, което прочетох вчера, за мен е първо един правен хаос, каза пред журналисти Георги Първанов президент 2002 – 2012 г..

„Няколко пъти апелирам към министър-председателя и към ГЕРБ като цяло, към ръководството, да седнат, да си прочетат отново Конституцията и законите на страната, защото не можеш да правиш такива безразборни коментари, нямащи нищо общо със законите относно насрочването на самия референдум. Референдумът трябва да се проведе в определени срокове и те не могат да бъдат отлагани във времето до изборите, както предлага министър-председателят”, каза Георги Първанов.

„Друг е въпросът, че навремето аз предложих, преди повече от година, да направим три в едно – двата избора през 2011 г. за президент и местна власт и тогава да бъде проведен референдумът, за да може да спестим ресурс, припомни той.

„Но не може вечно да спестяваме от демокрацията. По тази логика, министър-председателят може утре да поиска да няма избори, защото за изборите също се разходват едни или други средства.

На удобно зададения въпрос защо не е направил референдум докато е бил на власт Станишев се оправда с партньора си ДПС и липсата на Закон за референдум?!

А тогава нямаше нужда от референдум, а от подписи, намиране на финансиране и бързо строителство! Но това е предимството на правилно зададените въпроси – да предопределят правилните отговори като избягат от истинските.

Кои са хората, които положиха подписите си за референдум?

Все по-често се срещат хора, които търсят храна в кофите за боклукТова са хора, които изнемогват от катастрофалното икономическо и финансово състояние на страната и съвсем сигурно са против политиката на ГЕРБ.

Тези хора бяха потърсени от лидера на БСП и се подписаха, заради икономическия просперитет на страната, въпреки недоимъка и мизерията, в която живеят.

И тук вече е наложително да задам следния въпрос:

Кои са експертите на Сергей Станишев в екипа му

Емилия Масларова се е скрила, защото срещу нея върви съдебен процес и не иска да стане поредната жертва на съдебните фокуси на политическия натиск на управляващите върху магистратите.

Финансовият експерт Пламен Орешарски винаги е точен и конкретно безпощаден по своеволията на Симеон Дянков. Корнелия Нинова – също.

Май Манолова и Любен Корнезов не мълчат на юридическите безумия на „Магнаурската школа” по право на Фидосова.

Димчо Михалевски зорко следи пътищата, екологията и регионалния хаос, който сътвори ГЕРБ по време на трите години управление.

Румен Петков единствен критикува Цветанов за некадърността му, която е обратнопропорционална на самочувствието му.

Ангел Найденов също не мълчи...

За икономиката и по-специално, енергетиката критиките провежда Румен Овчаров, но не и Петър Димитров, който сам не разбира винаги мисълта си, но затова пък е член на „Отворено общество”!

За транспорта не спира да критикува Петър Междуречки и толкова – май списъкът се изчерпа!

Здравеопазването е пощадено от критики от ляво, финансите в известна степен и икономическата политика на Дянков също нямат силни критици, които да не спират да изтъкват как ни води към дъното!

Защо тази уж най-голяма опозиционна политическа сила не събра видни експерти по финанси и икономика, за са проведат Кръгла маса за политиката на Симеон Дянков?

Защо д-р Евгени Желев мълчи за пълната неразбория на действащата здравна реформа?

Защо самият Сергей Станишев мълчи по важни гафове на правителството и отделни министри? Хъшлашките му отговори на арогантните закачки на премиера Борисов не са за сериозни политици, за какъвто се приема Сергей Станишев! Не му прилягат и свалят равнището на опониране и критики.

Какво значи чак на 25 юли, седмица след взрива на паркинга на летище Сарафово той да предлага БСП да приеме ...Декларация?!? след седем човешки жертви?

Да се смее ли, да плаче ли човек?

Защо Станишев, който като безработен бе приютен на „Позитано” 20 да отговаря за международните контакти на партията мълчи за всички слаби решения и ходове на външния министър Николай Младенов, а те са всекидневни?

Защо не го чухме да обели и дума по скандала с поканените представители на сирийската опозиция в София, при действащо и легитимно правителство в тази страна?

Нима е заемал поста си само, за да създаде контакти, които да му помогнат един ден да бъде кандидат за президент на ПЕС?

Т. е. работил е на заплата за... себе си.

До изборите за парламент има още година и времето е твърде кратко, за да се налага подобно поведение на социалистическата партия.

Сър Томас Мор, английски юрист, писател и политик ни е завещал: „Всеки, който съзнателно се опитва да бъде избран на обществена длъжност, автоматично е недостоен за това.“

 

Публикувам писмото на адвокат Атанас Железчев до премиера Бойко Борисов поради неговата обществена значимост и правна аргументираност.
Не за първи път адвокат Железчев се обръща към държавни институции и политически лидери у нас с искане да се разплете докрай казуса с т.нар. царски имоти. Г-н Железчев е и автор на проектозакон за мораториум върху разпореждането с тези имоти от членове на царската фамилия, внесен в НС преди осем години. Сегашното писмо е пореден опит да се съживи заспалата съвест на българските държавници, които съзнателно протакаха решаването на въпроса, след като той доби публичност през 2003 г.
Вече трети месец адвокат Железчев няма отговор от институциите, към които се е обърнал-като гражданин и правник. Което означава, че премиерът и другите държавни ръководители не спазват предписанията на закона. От личен опит зная, че мълчанието най-често се дължи на задкулисни сметки или на нежелание да се излезе в защита на държавните интереси, ако това води до публичен сблъсък.
Но нима спорното присвояване на национални /държавни активи за стотици милиони левове, чрез заобикаляне на българските закони, може да бъде отминато с мълчание! В правовите държави подобен акт би довел до правни и имуществени санкции. В България такива акции не се случват, щом засягат политико-олигархичния елит. Да шикалкавиш изглежда е по-лесно и по-изгодно, отколкото да вземаш решение и да поемаш отговорност! Нали ББ и ГЕРБ обещаха да са различни от тройната коалиция! И поеха ангажимент да намерят легитимно решение за връщане на присвоените от Кобург-Готски имоти!

* * *

Уважаеми господин Министър-председател ,

Известно ми е, че проблемите, които имате да решавате са много и сложни, включително останали от Вашите предшественици . Имам пред вид и трудностите, които Ви се създават от недобросъвестни опоненти.
Независимо от това се чувствам задължен да спра вниманието Ви върху един проблем, който засяга не само държавните интереси, но и националното достоинство на голяма част от българските граждани – КАЗУСЪТ „ ЦАРСКИ ИМОТИ”.
Всеки добросъвестен български гражданин е убеден, че бившата царска фамилия Сакс-Кобургготски не е получила реституционни права от Решение №12, постановено по конституционно дело № 13/1998 г. по следните причини:
- недвижимите имоти и движими вещи, придобити по време на управлението на династията Сакс-Кобургготски са собственост на държавна институция – държавния глава, наричан съгласно Търновската конституция „КНЯЗ”, а по-късно „ЦАР”.
- съгласно чл. 1 от Закона за допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна Република и за свикване на Велико народно събрание / Д.в. бр.174/46 г. / „ ХХVІ –то обикновено Народно събрание предлага да се премахне монархическата форма на управление и България да се обяви за Народна Република, като Цар Симеон ІІ и Сакс-Кобургготската династия се ЛИШАВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО от всички лични и имуществени права , преимущества и титли, свързани с българския престол.”
- Конституционният съд с посоченото по-горе решение грубо не само погази действуващата Конституция, но и показа, че тази нова институция се поддава на политически натиск и може да бъде използвана за политически цели.
- Решение №12 е един НИЩОЖЕН съдебен акт и с него не се заличават правните последици от цитирания по-горе чл.1 .
Остана открит въпроса за незаконното ползване на това държавно имущество – движимо и недвижимо, от членове на бившата царска фамилия : гори, дворци, движимо имущество в тези дворци.
В обществото, включително и в медиите /В.”24 ЧАСА” -24.03.2011 г./. се появи информация за съдебни дела, заведени от Държавата против Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок и обратно – дела, заведени от Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок против Държавата.
Наскоро в един ежедневник бяха изложени и становищата на двама видни юристи – проф. Владимир Петров и доц. Пенчо Пенев: те са единодушни по въпроса за действието на Решение №12 – НЯМА реституционно действие.Дори доц. П.Пенев ясно и категорично заявява, че това Решение е НИЩОЖНО и няма никакви юридически последици. Различието в становищата на двамата видни юристи е по въпроса по какъв път да се върви, за да бъдат защитени държавните интереси – връщане на държавното имущество във владение на същата и обезщетяването й за причинените й вреди от ползваането му от сегашните държатели – Симеон Сакс-Кобургготски и Мария- Луиза Хробок .
Проф. Вл. Петров счита, че Държавата следва да състави АКТ ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ за имуществото / движимо и недвижимо /, което е предадено на Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок, да бъде иззето от тях по административен ред и да бъдат предявени искове за обезщетение за ползването му – цената на изсечения дървен материал, наем за ползването на дворците и земята под тях и около тях . Този ред ще спести много средства за заплащането на адвокатски хонорари за водене на такива дела, ще спести и време – за няколко месеца имуществото ще бъде върнато на държавата .
Доц. Пенчо Пенев се притеснява от Европейското обществено мнение и затова предлага Държавата да води дела, за да доказва правото си на собственост- изключително дълъг и сложен ред, включително свързан с големи разходи за адвокатски хонорари, тъй като последните се определят според материалния интерес – цената на всеки един имот .
Законосъобразността и целесъобразността на предложението на проф. Владимир Петров е доказана с делото за двореца „Кричим”, по което той и адв. Л. Денев представляваха Държавата. С това дело той доказа правилността на пътя, по койко следва да бъде решен казуса, показа нивото на неговата компетентност и всеотдайност при защитата на държавните интереси.
Ще подкрепя становището на проф. Петров и с друг пример : за двореца „Враня”:
Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 1 от Закона за референдума ...... дори и да е имало лично имущество на бившата царска фамилия, то е станало собственост на Република България.
С Постановление № 72 на Министерския съвет от 13.ІІ.1954 г. бившите царски дворци и движимото имущество в тях са предадени за ползване на обществени организации.
Ползването на двореца е претърпяло различни промени, но не и собствеността – същият си е останал държавна собственост.
През 1989 г. е съставен АДС №1208/12.04.89 г.по силата на който ползването е предоставено на УБО – Държавен съвет / след обявяване на Царство България за Народна Република България Интендантството при Цивилната листа на негово Величество Царя е преименувано в Интендантство при Председателството на Народна Република България, по-късно става Управление „Особени имоти „ при Министерския съвет, а още по-късно УБО към Държавния съвет /.
През 1992 г. Паркът „Врана” е обявен за паметник на градинското и парково изкуство с категория „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” – Д.в. бр. 41/1992 г. –
Дворцовият комплекс „Врана”, състоящ се от вила 1, вила 2, кухненски бокс и топла връзка е обявен за „архитектурно-художествен и исторически паметник на културата с категория „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” – Д.в. бр.25/1998 г. - вж. писмо изх. № 1225/29.03.2004 г. на Националния институт за паметниците на културата, което прилагам.
Въпреки наличието на АДС и безспорния характер на ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ на дворцовия комплекс „Врана” е съставен АКТ №443 /03.11.1999 г. за ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
Със заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. Стефан Софиянски – Кмет на София нарежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост и да се предаде владението на дворцовия комплекс „Врана” – публична държавна собственост на Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок, т.е. ИЗДАВА ЕДИН НИЩОЖЕН АДМИНИСТРАТИ-ВЕН АКТ:
- съставеният акт за частна общинска собственост не е променил статута на дворцовия комплекс от ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ в ОБЩИНСКА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ;
- нищожният административен акт – заповедта на Столичния кмет НЯМА вещно-правно действие, т.е. не прехвърля собствеността и владението на недвижимия имот, както и на намиращите се в него движи-ми вещи, поради което и сега те са публична държавна собственост.
Изложеното дава основание да се предприемат следните законосъобразни действия:
1. Кметът на Столична община г-жа Фандъкова да отмени като нищожни :
- Акта за частна общинска собственост - заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Столичния кмет Стефан Софиянски;
2. Министърът на регионалното развитие и благоустрой-ство г-н Р.Плевнелиев да разпореди:
- да бъде актуван за ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ дворцовия комплекс „Врана”- сгради и парк ;
- да издаде заповед за изземване на комплекса от обитателите Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок.
- да бъдат предявени искове против сегашните обитатели на дворцовия комплекс за неоснователно обогатяване до размера на пазарния наем за ползването на комплекса .
3. Министърът на финансите г-н Симеон Дянков да разпореди :
- съставяне на акт за публична държавна собственост на движимото имущество в дворцовия комплекс ;
- да издаде заповед за изземване на това имущество от обитателите на дворцовия комплекс – Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок;
- да бъдат предявени срещу тях искове за обезщетение на държавата за неоснователно обогатяване от ползването му до размера на пазарния наем за това движимо имущество.
4. Главният прокурор г-н Борис Велчев да разпореди да бъде потърсена наказателна отговорност от:
- Стефан Софиянски, за това ,че се е разпоредил в полза на трети лица с имущество публична държавна собственост и по този начин е причинил имуществени вреди на държавата като е позволил неоснователно да се обогатят ;
- Сергей Станишев, който е знаел , че Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок незаконно ползват дворцовия комплекс и с това извличат имотна облага във вреда на Държавата, но като Министър-председател не е предприел действия за защита на държавните интереси и с това си бездействие е позволил на трети лица да извлекат имотна облага – вж. Проект за Закон за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници / Д.в. бр.305831.ХІІ.1947 г. / ;
- от министрите Росен Плевнелиев и Симеон Дянков - ако не предприемат посочените по-горе действия за защита на държавните интереси.

Уважаеми господин Министър-председател,

Настоящото писмо изпращам и до посочените по-горе длъжностни лица /президент, председател на НС и др.-Бел.КП/ по няколко причини:
- защото не съм сигурен дали то ще стигне до Вас;
- изложеното становище ще стане достояние до по-широк
кръг от Ваши съпартийци – юристи и депутати , което ще доведе до обсъждането му от по-широк кръг юристи-специалисти в тази материя.
- искам да доведа до знанието Ви , че в съзнанието на част от
българското общество има съмнение, ЧЕ НЕ ПРЕДПРИЕМАТЕ ЕФИКАСНИ И СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ИЗЗЕМВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ИМУЩЕСТВО, КОЕТО НЕЗАКОННО Е ПРЕДОСТАВЕНО И СЕ ПОЛЗВА ОТ ЧЛЕНОВЕ НА БИВШАТА ЦАРСКА ФАМИЛИЯ, ЗАЩОТО ЛИЧНО ВИЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ ЗАДЪЛЖЕН НА СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ ЗАТОВА, ЧЕ ВИ ВЪВЕДЕ В ПОЛИТИКАТА.
С предприемането на предложените от проф. Вл. Петров действия Вие ще разсеете тези съмнения.

Уважаеми господин Министър-председател,

Ако Вие не предприемете бързи и енергични мерки по предложения от проф. Владимир Петров начин рискувате:
- да загубите част от симпатизантите и привържениците си в
предстоящите избори – общински, президентски, а по-късно и парламентарни;
- следващото правителство да Ви търси съдебна отговорност
за :
-причинени на държавата имуществени вреди от бездействие или недостатъчни действия за връщане във владение на държавата всички недвижими имоти и движи вещи, както и имуществени облаги, които са получили Симеон Сакс-Кобургготски и Мария – Луиза Хробок от ползването на т.н. „царски имоти”.
-за вредите, причинени на държавата от плащане на големи адвокатски хонорари за предявяване на искове вместо изземване на това имущество по административен ред при минимални разходи.

Уважаеми господин Министър – председател ,

Нямам претенции за безпогрешност на изложените позиции. Но обсъждането на темата от широк кръг юристи -специалисти в тази материя ще Ви помогне да вземете решение, което да е в интерес на държавата.

В подкрепа на изложената теза прилагам копие от следните писмени доказателства :

1. Държавен вестник бр. 174/1946 г. – копие от стр.1 ;
2. Постановление № 72/13.ІІ.1954 г. на МС – копие;
3. АДС №1208/12.04.89 г. – копие;
4. АЧОС №443/03.11.1999 г. – копие;
5. Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета Ст. Софиянски
6. Писмо изх. № 1225/2004 г. на Националния институт за паметниците на културата – копие;
7.Писмо вх. № 454-01-11/13.02.2004 г. на Народното събрание – законопроект на БСП – копие.

20.03.2011 г. С почит: / Ат. Железчев /

 

Простреляха Баретата – клин клин избива  след провала на ГЕРБ в референдума!

Съдебната палата - мястото, където бе прострелян Златомир Иванов - БаретатаЧетири огнестрелни рани е получил в крака и корема на Златомир Иванов пред Съдебната палата!

Той е в шокова зала, оперират го. Прострелян е и негов охранител.

Сутринта на 29 януари в центъра на столицата, пред Съдебната палата е бил прострелян вероятно от снайперист, Златимир Иванов – известен като Златко Баретата. При стрелбата е улучен и негов охранител.

В същото време срещу мястото на стрелбата, на последния етаж на намиращата се срещу Съдебната палата сграда, която е Търговски дом избухнал пожар. Във въпросната сграда се помещават много адвокатски кантори. Веднага на мястото са изпратени пожарни автомобили.

Бойко Борисов, премиерПред представителите на Американската търговска камара, с която премиерът Бойко Борисов имаше работен обяд, само три часа след стрелбата, той обясни на присъстващите доста объркано случилото се с Златомир Иванов: „Винаги съм твърдял, че когато има присъда на първа инстанция, лицата трябва да седят в ареста - каза премиерът Бойко Борисов по повод стрелбата срещу Златомир Иванов - Златко Баретата.

„...Разпитани са много свидетели, много истини са се чули, каза още премиерът Бойко Борисов.Той беше осъден на първа инстанция и бяха разпитани много свидетели... още повече, когато става дума за организирана престъпна група...ако си стоеше вкъщи и го водеха под охрана... за делата, това нямаше да се случи” – пусна любимата си логика Борисов на присъстващите.

Едно е да заподозреш някого в престъпна дейност, друго е да го обвиниш, трето е да успееш да докажеш обвиненията и да го осъдиш на първа инстанция след разпит на свидетели, и четвърто е, преди да се състои делото на втора инстанция, което може да оправдае подсъдимия... да се стреля по него!

Познайте дали подобна стрелба, непредизвикана от нищо, няма да повлияе на решението на следващата съдебна инстанция!

Едно е да ти замесват името разни пишманполитици и полицаи в престъпления, да говорят наляво и надясно, че си заподозрян в участие в тежки криминални престъпления, а съвсем друго е набеденият да получи присъда и да се докаже негова вина и участие...

Златомир Иванов-Баретата, когато го водеха под стража в съдаТака например, на 13 февруари 2012 г., СГС осъди на 8 години Златомир Иванов – Баретата за разпространение на наркотици, но го оправда по другото повдигнато обвинение - това за убийството на Румен Стефанов - Алфа през 2007 г.

Минути след стрелбата районът на Съдебната палата е бил отцепен, а на мястото на прострелването са се появили председателят на Върховния касационен съд, Лазар Груев и зам.-градския прокурор, Роман Василев, които са слезли от кабинетите си, чули за стрелбата.

Според очевидци, цитирани от news.bg, Иванов е бил прострелян на влизане в самата палата, отваряйки вратата. След като е бил ранен, той е паднал вътре в сградата, на входа.

В същото време на стълбите пред палатата е имало негов охранител, който е видял откъде се стреля и е отвърнал на стрелбата със 7-8 куршума към сградата срещу Съдебната палата. По време на тази стрелба, е бил и самият охранител.

С помощта на друг човек от охраната, раненият охранител се е довлякъл до съседната улица „Позитано", където кракът му е стегнат с кожени каишки.

Баретата и гардът му са откарани към "Пирогов", като колата, с която охранителят е отведен към болницата е сива, цивилна, с благоевградска регистрация, въпреки че от МВР твърдят, че и двамата са транспортирани с линейка.

Районът около Съдебната палата е отцепен като отцепеният периметър вече обхваща цялата улица „Позитано". Спряно е и движението по булевард „Витоша", районът беше пълен с полиция и не се допускаха граждани да преминават през него.

Както е известно булевард „Витоша” е в центъра на столицата и е пешеходна зона.

По неофициална информация нападателите сами са подпалили апартамента, за да заличат следите. Пожарът в сградата срещу палатата е бил потушен.

На стотина метра от мястото на стрелбата е хотел „Шератон”, където се очакваше премиерът Бойко Борисов да отиде и присъства на работен обяд с Американската търговска камара. От Министерския съвет съобщиха, че Борисов няма да отлага обяда заради случилото се.

Ще припомня накратко, че преди 8 години именно Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци.

„Хроники” писа за този позорен за българското народна събрание документ:

Преди 7 години Съединените Щати наредиха как да си променим Конституцията за продажбите на земя!

Т. е. Щатите прокараха с необходимия натиск депутатите на суверенна България,  да извършат конституционни промени, с които да бъдат улеснени да си купуват земя американци, турци и граждани на Израел!

Та именно с тази организация премиерът Борисов предстоеше да има работен обяд и не се отказа от него!

Но да се върнем към стрелбата по Златомир Иванов...

По него беше стреляно отвисоко и много оживен пешеходен район! За щастие не са пострадали минувачи...

Простреляните Златомир Иванов и Атанас Станков са били откарани в „Пирогов”, където също се забелязваше засилено полицейско присъствие и също така близки на Баретата.

От СДВР съобщиха: „На мястото е пристигнал медицински екип, който е закарал Златомир Иванов към „Пирогов”. Иванов е бил в съзнание, когато е постъпил в "Пирогов", той е с няколко огнестрелни рани в областта на корема и крайниците. Настанен е в "Пирогов" и в момента се извършва медицински интервенции. Най-вероятно има четири огнестрелни рани – в областта на корема и крака, но е бил в съзнание. Другото лице от неговата охрана е простреляно в крака. Той е настанен също в „Пирогов”, без опасност за живота”.

„Единият куршум е попаднал в десния му крак, а другият - в бъбрека", съобщи за БТА директорът на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев. Иванов е настанен в шоковата зала в "Пирогов", допълни той.

В Съдебната палата работата продължи, но се влизаше през страничен вход. Наоколо имаше засилено полицейско присъствие на входа на Съдебната палата.

В Апелативния съд делото срещу Златомир Иванов и други обвиняеми беше отложено за 12 февруари. Адвокатът на Златомир Иванов - Мариана Тодорова коментира пред журналисти, че не е казвал да има заплахи срещу него. Адвокат Тодорова последно е разговаряла със Златомир Иванов в събота и неделя, за да обсъдят делото срещу него.

Трамваите по линии №№ 12 и 18 не се движат в участъка по бул. „Кн. Мария Луиза” между ул. „Алабин” до ул. „Козлодуй” заради стрелбата в района на Съдебната палата. Движението се извършва по обходен маршрут по бул. „Христо Ботев”.

В момента на стрелбата пред Съдебната палата очевидци видяха пред сградата на Съдебната палата мъж с пистолет и друг, който го дърпа.

След потушаването на пожара се изяснява дали има връзка между стрелбата срещу Златомир Иванов - Баретата и пожара в апартамента от сградата срещу Съдебната палата.

Кой е Златомир Иванов – Баретата според справка на Агенция „Фокус”:

Златомир Иванов Иванов, по прякор Баретата, е роден на 15 октомври 1968 г. в Гурково. Прякорът му идва от това, че през периода 1991 - 1993 г. е служил в МВР отряда за борба с тероризма. Според публикации в медиите, той напуснал баретите в знак на протест срещу задържането на негови колеги в Хасково, влезли в сблъсък със сутеньори. Заедно с него, отряда напускат Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви.

Завършва спортно училище в Стара Загора, където тренира борба.

Официално участва в над 30 фирми за охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали.

Златомир Иванов е подозиран за трафик на жени и контрабандни канали за крадени автомобили, което не е доказано, нито пък са му били повдигнати обвинения. МВР често го свързва и с трафика на дрога, но това също е в сферата на предположенията.

Самият той казва за себе си пред БТВ: „Ако има хора, които са наркобосове в мое лице - тяхната роля би трябвало да бъде такава - да има относителен мир на улицата, без убийства и побоища. Аз няма как да изчистя името си, с което не съм се примирил, но винаги ще ме знаят като наркобоса. Опитвам се да оцелея“.

Баретата беше арестуван на 7 февруари 2009 година, след като се предаде на ДАНС. Срещу него бе повдигнато обвинение за организиране и ръководене на престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици и убийства. Показания срещу Златомир Иванов тогава даде Демби, който обяви, че възпитаникът на спортното училище в Стара Загора е поръчал убийствата на Бобъра, Тони Клюна и още няколко човека от подземния свят.

Златомир Иванов е подозиран и като поръчител на убийството на писателя Георги Стоев.

На 13 февруари 2012 Софийският градски съд осъди на 8 години затвор Златомир Иванов-Баретата. Той е признат от Софийски градски съд за виновен за ръководене на престъпна група за търговия на наркотици.

На 20 юли 2012 съдът отхвърля молбата на Златомир Иванов - Златко Баретата за промяна на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража.

На 13 ноември 2012 фалстарт беляза делото срещу Златомир Иванов-Баретата и групата му, обвинени за разпространение на наркотици. Заради липсващи адвокати и един от подсъдимите Софийски апелативен съд отложи делото за 18 декември.

Какво следва от всичко изброено дотук: много подозрения – малко обвинения и още по-малко присъди...

По всичко казано дотук засега си личи, че определени кръгове имат интерес да шумят с недоказани обвинения срещу Баретата, за да отчитат дейност.

Баретата е един от антитерористите, които биваха мачкани и унижавани от министри, полицейски шефове в началото на така наречения демократичен преход. Това стана причина той е други антитерористи да напуснат Отряда на баретите, което ги превърна в удобна мишена за дилетанти политици.

В случаи като днешната стрелба впечатлението, което се вменява на гражданството е, че при стрелба по такава жертва, удобно се обвиняват и насажда мнението, че простреляните са си виновни! И че неслучайно определени хора биват обект на стрелба...

Има ли причина стрелбата срещу Баретата да се случи на 29 януари 2013 година?

Моето лично мнение е, че има и тя е основателна. Пет месеца преди парламентарните избори ГЕРБ за първи път претърпя загуба! Макар и в национален Референдум.

На главата на кабинета, след опита за покушение над Ахмед Доган се стовари и силно намаляло гласуване в полза на управляващите!

От друга страна от Брюксел съобщиха, че правителството ще има ядове за неспазване на европейските директиви и принципи.

Внезапно се чу, че държавата е във финална фаза на две наказателни процедури за деформиране на енергийния пазар, които могат да й струват близо 17 000 евро на ден, ако съдът на ЕС в Люксембург прецени, че тя отказва да се поправи въпреки многобройните предупреждения.

Еврокомисията задейства и наказателна процедура и за мръсния въздух...

Народът е казал: Клин, клин избива!

 
Публикуваме мнението на професор Кръстьо Петков със съдействието и съгласието на автора й, тъй като с нея даваме трибуна  една аргументирана професионално позиция. В българския печат подобни мнения са рядкост.

След предаването по БНТ "Референдум" получих десетки обаждания по телефона и писма от зрители. Темата: "За или против Фискален борд /чрез промени в конституцията/" очевидно раздвижи духовете сред експерти, политици, граждани. Екипът, в който участвах, заедно с Проф. Боян Дуранкев и д-р Любомир Христов, отстояваше позиция против Дянковия Борд; отборът на пазарните фундаменталисти: Ганев, Ангелов, Богданов бяха твърдо "за", в т.ч. и за промени в основния закон.
а другия ден министър Дянков се срещна с президента на България Георги Първанов и получи категоричен отказ за подкрепа на екстравагантната инициатива. Негативна беше и реакцията на група експерти и депутати от БСП. Часове след това г-н Дянков заяви, че отлага предложението си за периода след изборите през есента. Тоест- за неопределено време.
Може ли този акт да се третира като победа на разума и икономическата логика? Според мен, да!Ще се обоснова защо...

Не е тайна, че лобито на неолибералната школа е изключително силно и активно в България. То се създаде още в началото на прехода, чрез финансираните от Джордж Сорос експертни мрежи /структури от типа "Тинк-тенк"/. Участниците в прехода от политическия елит, синдикатите и бизнеса, гражданските организации неведнъж са яли попарата на пазарните фундаменталисти.Да не говорим за гражданите и домакинствата, средния и малкия бизнес, превърнати в опитни зайчета на непрекъснати монетарни експерименти.

Отначало ролята на лобистите беше главно коригираща и просветителска-трябваше да лансират идеи, проекти и анализи, подпомагащи трансформацията на постсоциалистическата икономика на пазарна основа. Както се видя, тази войнствена кохорта от млади или идейно пребоядисани експерти пропагандираха един /според тях безалтернативен/ модел на пазарно стопанство- неолибералната ортодоксия. Шокова приватизация и форсирана либерализация на цените, тотална дерегулация на трудовия пазар, слаба/малка държава и неограничена свобода на бизнеса, крайно ниски/символични данъци и осигурителни вноски-това е част от инструментариума на ултра-неолибералните анализатори и лобисти, действащи на българска почва.

Ако инициативите им се изчерпваха само с пропагандна дейност, бедата щеше да е пренебрежимо малка. Но пазарните фундаменталисти и техните ментори, ползвайки се от подкрепата и на МФИ, проявиха завиден управленско-политически апетит. Те инициираха нови политически проекти /по-късно трансформирани в партии/, работеха върху проекто-закони, съветваха пряко премиери и министри.Фактът, че съветваха и леви/социалистически правителства, и либерали, и христяндемократи може да звучи странно, но е верен /той заслужава отделно внимание и по-пространен политологичен анализ/.

После дойде време и за тотална експанзия в медиите. Отначало- като гост-коментатори с алтернативни и екстравагантни възгледи; после, след като олигархичните и корпоративни кръгове в България придобиха контрол върху водещите медии,пазарните фундаменталисти се превърнаха в директни проповедници на абсолютно свободния пазар и в гневни/агресивни критици на всички специалисти, които се осмеляваха да заемат критична позиция спрямо експериментите на МВФ и Световната банка в източноевропейската икономическа зона.

Тази еволюция на момчетата от "люпилнята на Сорос" /заимствам израза от статия в един национален всекидневник/ може да се проследи в детайли в книгата на Достена Лаверн "Експерти на прехода". Никак не е случайно, че нейната публикация от 2010 г., изчерпана буквално за месеци, се превърна в обект на некоректно охулване от засегнатите персони /някои от тях, за съжаление, си позволиха да изкажат обидни квалификации за самия автор-явен признак, че са били засегнати на "болното място"/.

След това кратко въведение ще се върна към въпросния дебат. За онези, които са свикнали да възприемат аналитично позициите на един или друг специалист / което означава- да видят и неговия институционален бекграунд / вероятно е станало ясно още в началото, че целият екип на пазарните фундаменталисти изпълняваше ролята на колективен говорител и пропагандатор на министър Дянков В хода на дискусията обаче се разбра /след един точен "изстрел": въпрос на Любомир Христов към Богданов/, че идеята за Фискален борд е възникнала първоначално в лагера на неолибералните лобисти; после- по незнайни канали, е била припозната от неуморния експериментатор Дянков; от тази трансформация печелят и двете страни: лобистите, защото са успяли да внушат една фундаменталистка идея на човек, облечен във власт /което си е постижение за всеки посветен на дълга мисионер/; Дянков, защото получава шанс да се изяви отново като първопроходец и отличник на десния финансов фронт в Европа /това пък е неговата мания, формирана още докато е бил дребен, пътуващ мисионер на СБ/.

Затова смятам, че оттеглянето на законопроекта за Фискален борд е победа на разума над ирационалното мислене и поведение.Разбира се, заслуга за поражението, което претърпяха Дянкови компания, имат и няколко други институции и организации- синдикатите и президентът, ДСБ и ДПС /заели категорачна позиция против проекта в последния момент/, икономисти от академичните среди...

Победата е още по-значима, като се има предвид, че внесеният законопроект на практика преследваше и промяна в политическото устройство на държавата - елиминиране на инициативите и функциите на изпълнителната власт и общините при проектирането и изпълнението на данъчни политики. В условия на криза подобна промяна е крайно опасна!

В политическия и парламентарния дебат винаги е възможно една идея, претърпяла неуспех, да бъде възродена отново. Така е и с въпросния проект за Фискален борд. Посветените в европейските процедурни и политически маневри знаят, че подобен Борд е свързан пряко с друг стратегически проект: Пакт "Евро плюс", в който България, чрез своя премиер, вече е дала предварително /и прибързано/ съгласие да участва. Независимо, че нашата страна не е член на Еврозоната!!! Независимо и от унизителните условия за присъединяване към въпросния дискриминационен Пакт /по този въпрос вече писах неколкократно в Блога/.

Затова темата за финансовата стабилизация- с или без промени в конституцията, като национална политика или като задължение на бедните и периферни страни към големите/богатите държави в клуба "ЕС", ще продължи да е актуална още месеци наред.

---------------
ПП. Част от колегите, реагирали на предаването "Референдум" по БНТ, ми обърнаха внимание върху факта, че резултатите от мнението на т.нар. голямо жури са манипулирани. Как? Чрез задаване на подвеждащи, неточни или чисто сугестивни въпроси.
С това се повдига още една голяма тема-за коректността на данните, когато се ползват методи за сондиране на общественото мнение /било при електорални изследвания, при текущи сондажи или при оценки на словесни двубои от типа "Референдум"/.
Въздържам се постфактум да коментирам тази част от споменатото телевизионно предаване /вместо това публикувам извадки от писма, които получих от проф. Иван Ангелов и от Никола Ников-експерт от Русе/.
Не мога да отмина с мълчание обаче факта, че вместо Голямото жури да беше питано за фискалния борд, иницииран от Дянков, въпросите се отнасяха до това-искат или не финансова стабилност телевизионните зрители. Отделно стои проблемът за информираността на масовата публика относно стратегическите варианти за постигане на финансова стабилност, процедурите за конституционни промени, фискалните политики и прочее. Финансовото образование по начало е крайно ниско сред гражданите, които не се занимават специално с тази материя.

* * *

Извадка от писмото на проф. Иван Ангелов:

"Направи ми впечатление грозната манипулация с показването на мнението на голямото жури. В началото болшинството от около 70-75% беше в подкрепа на въпроса:Подкрепяте ли поддържането на финансова стабилност? Това беше нормален отговор. При второто му показване в края към него бяха добавени и думите "чрез включване в конституцията" с приблизително същите отговори. Това обаче са съвсем различни неща. Не знам защо не реагирахте?"

Извадка от писмото на Никола Ников:

"За това / има се предвид манипулацията с резултатите от допитването до Голямото жури-КП/ спомогна твърде много съдържанието на поставените въпроси, едната част от които не отговаряше на същността на проблема и объркваше зрителите, а другата част насочваше в погрешна посока дебатите.

Вижте как абсурдно звучат въпросите:

1. Смятате ли, че с промени в Конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина в държавата?

2. Какво гарантира пактът за финансова стабилност – ниски данъци и по-ниски лихви по кредитите или замразени доходи и пречка за реформи на правителствата в бъдеще?

Тези въпроси отразяват ли политическата същност на инициативата на министър Дянков, онази политическа същност, която е свързана с тиха и законово регламентирана промяна на конституционно установения политически режим в Република България?

Пактът за финансова стабилност, предлаган от Симеон Дянков като вечен данъчен статут в Република България, възпроизвежда в масов мащаб имуществено разслоение в страната и несправедливо разпределение на националното богатство, на произведения национален продукт, което се явява главна причина за възникване на обществено икономическите и политическите кризи: справка – Голямата Депресия в САЩ и причините за нея. С този Пакт страната ни се обрича на перманентна криза, от която няма измъкване с политически средства – олигархията винаги ще може да купи 81 народни представители, щом сега купува 161!"


 
На 14 юли представители на телевизия СКАТ и партия ВМРО официално внесоха в Народното събрание подписка за провеждане на референдум против влизането на Турция в ЕС, скрепена с подписите на триста и трийсет хиляди български граждани. Нито една от големите медии не отрази събитието, дори с два реда. Това бе ужасяваща демонстрация на цензура в „демократична” България.

Гледам и не мога да повярвам на очите си.
Когато един бандит напердаши друг в някой нощен бар… или не, ще дам друг пример, когато Цветан Цветанов цъфне в сутрешния блок на някоя от комерсиалните телевизии и в навъсения си стил съобщи, че нощес се е провела поредната операция „Гербери” и са окаушени дузина врагове на закона, цялата медийна кохорта в държавицата ни, поне седмица след „събитието” съобщава „новината” на челно място, публикуват се разследвания, анализи, канят се за коментари всякакви „публични” личности… И така до следващата полицейщина(като фактът, че един по един до седмица-две повечето окаушени биват пуснати на свобода удобно се премълчава, забутан някъде долу по вътрешните страници)…
Но когато 330 000 разгневени българи заявят с трите имена, ЕГН и саморъчния си подпис че изискват да бъде чута волята им по въпрос от жизнена национална сигурност – това не е новина, не е предмет на словоохотливи анализи, то е предмет на национално медийно затъмнение с нищо не различаващо се от смрадливото деяние на живковата власт, скрила от народа стоварващата се върху него чернобилска радиокативност.
Ето това се случи в държавата България през десетата година на третото хилядолетие след Христа. Независимо, че съм един от малкото автори, които почти непрекъснато се занимават и занимават аудиторията си с тоталното промиване на мозъци и престъпно социално инженерство във века на комуникациите, седях, наблюдавах случващото се, т.е. неслучващото се и не можех да повярвам на очите си, уважаеми читатели! Защото едно е да правиш исторически анализ през години и десетилетия вече назад или теоретично да прогнозираш бъдещето, а второ, трето и четвърто е да се сблъскаш челно с мерзостната наглост на онези, които се изживяват като кукловоди на цял един народ.

Нещо повече. На 12 юли пред Анадолската агенция българският външен министър Николай Младенов заяви, че България била последната държава, която ще се противопостави на влизането на Турция в ЕС, а министър-председателят Бойко Борисов, заяви практически същото, но включвайки в числото всички балкански държави-кандидатки – също без всякакви условия от наша страна! На последвалата декларация на ВМРО с искане за незабавна оставка на външния министър, нямаше никакъв отзвук, нито коментар.Тотална информационна блокада.
Впрочем, не съвсем. В сряда, 14 юли, по всички медии изпълзя пуснатия от българската редакция на радио Дойче Веле, коментар на Александър Андреев, журналист, наемен служител на германската медиа, в който той твърди, че „поредните изблици на „патриотизъм“ в контекста на подписката срещу турското еврочленство вредят много на България”. Това, естествено, се появи навсякъде, угоднически поднесено като менторство от последна инстанция.
За Александър Андреев, който е не повече от послушен изпълнител на мръсна политическа поръчка срещу България, нещата са относително ясни – Андреев е от много години на щат във федерални германски служби; прословут е с публично демонстрираното си безродие – по собственото му признание: „Родината е там, където са приятелите ми. А те са по цял свят.“, което, честно казано, ми звучи повече като гузна съвест на човек, превърнал родоотстъпничеството в професия. Още повече, че явно са замесени и лични мотиви, ще ви цитирам още едно негово признание: «…Дъщеря ми, която завърши европеистика в Маастрихт и европейско право в Единбург, а сега работи в Брюксел, в един момент беше потопена в следната почти необозрима шарения: родена в България, завършила гимназия в Германия, учи в Холандия на английски, живее в Белгия, дели квартира с рускоезична германка от Казахстан, чийто приятел е хърватин, приятелят на дъщеря ми е турчин…».
Това е очевидно тъжната история на един типичен безотечественик, опитващ се да убеди най-вече себе си, че човекът не е дърво и не му трябват корени. Друг е въпросът обаче, защо германските му работодатели са му разпоредили подобна поръчка. Въпросът е абсолютно резонен, като се има предвид, че позицията на Германия, както впрочем и на Франция, е категорично против приемането на Турция в ЕС, което е факт на пръв поглед, стоящ в пълно противоречие с възложената на Андреев медийна поръчка.
Но само на пръв поглед. Истината е, че Германия, особено след гръцката криза, а преди това ирландската и чешката обструкции на Лисабонския договор, е твърдо решена да упражнява стоманен контрол в съвсем буквално заплашения от разпадане ЕС. По тази причина икономическият и политически гигант на Европа за вбъдеще възнамерява да не допуска никакви самодейности, особено на навалицата от нови членове на ЕС, дори когато обективно ходовете на малките държави съвпадат с геополитиката на Германия. Германците нямат нужда от «помощ», на която не контролират нито обема, нито хронологията, нито симетрията.
Колкото до думите и делата на министър Николай Младенов, държа да ви припомня, че въпросното лице, бивш програмен директор на соросовата фондация «Отворено общество», не изразява и не отстоява по никакъв начин каквито и да било български интереси, което впрочем се отнася и за цялото правителство на ГЕРБ, което бе доведено на власт като проект «Глобална България» на Джордж Сорос и неговата фондация «Отворено общество». За самият финансов спекулант Сорос е характерно същото безродие, за което говорихме по отношение на германския наемник Андреев…
Тоест, виждате уважаеми читатели, как се събират отново нишките в една и съща точка – имперска американизирана глобализация срещу национален суверенитет, подчинена на хищни икономически интереси. За това става дума. Не забравяйте – винаги когато става дума за нещо друго всъщност, говорим за икономика! Винаги когато говорим за геополитика си представяйте всъщност, геоикономическите интереси на глобалните играчи.
Точно това обяснение със сигурност биха дали като оправдание и нашите властимащи – нищо не можем да направим, ние сме малка страна…
И това със сигурност не е вярно, още една лъжа. Защото веднага можем да дадем за пример Гърция, която вече десетилетия държи на каишка Македония, която също е добро и послушно американско другарче, но гърците са го хванали другарчето за гушата и не му дават да гъкне, ни за НАТО, ни за ЕС. Като в същото време и благодарение на този корав натиск и неотстъпчивост измъкват всякакви благинки от патовата ситуация! И това не е единствения пример за хитра, добре премерена политика. Ако вземем за пример самата Турция, бихме могли цял капитален труд да сътворим, само за дипломацията на сегашните неоосманисти – Ердоган-Давутоглу-Гюл. Ненапразно Йохан Галтунг ги сочи за пример за висш пилотаж, като посочва, че Обама-Клинтън са смешно неадекватни в геополитиката в сравнение с тях.

Въпросът с влизането на Турция в ЕС е ключов за България.
Същото се отнася и за Македония в ЕС и НАТО, и за Сърбия в ЕС. Това е единствения шанс за крайно отслабената ни държава, да поиска паритетни отношения с тези си три мили комшийки, използвайки лоста на ветото по отношение на приемането им в евросъюза. Нещата са много прости – отварянето на границите ни с Турция ни заплашват с пълно поглъщане – и икономическо и етническо и културно. За мен все пак основното е икономическата хегемония, като се има предвид, че и сега икономиките ни са несъизмерими, а турски икономически субекти вече фактически притежават значителни ареали от най-добрата ни обработваема земя. Падането на европейските бариери за Турция, да не се залъгваме, ще доведе до буквалното изкупуване на страната ни от 16-та най-голяма икономика в света – Турция е член на Г-20! Всичко това, разбира се, ще доведе от своя страна до мощна турска имиграция у нас откъм страна, средната възраст на чиито жители е 28 години! Има ли смисъл да ви излагам повече аргументи, че големият губещ от евентуално турско членство в ЕС е Българлия? Както казах, нещата са прости и всички глобалистки розови манифести са просто неуместни, когато коментираме тази съвсем мирна и много ефективна асимилационна схема. В този смисъл националната ни доктрина за сигурност би трябвяло с две ръце да прегърне идеята за референдума. Това обаче не става. Защо? Защото, първо, ние нямаме такава доктрина и второ, тези, които трябва да я провеждат, не служат на националните интереси, а на задокенските имперски кръгове, които ги подкрепят в окопаването им във властта и продължаващия грабеж на държавата в полза на частни банкови сметки.
Истината е, че при една ловка политика с картата за референдума могат да се постигнат изключителни ползи за България без дори особено много да се влошават отношенията с когото и да било. За съжаление управляващите в България, правителство след правителство, демонстрират един външнополитически управленски дефицит, прогностична импотентност и липса на всякакво въображение. При това е ясно, че не е необходимо българската обструкция на турското членство в ЕС да продължава вечно – достатъчни са двайсетина години през които Турция ще прескочи пиковото си геополитическо представяне и ще влезе в естествения цикъл на всеки етнос след толкова взривен възход – демографската криза. Модернизацията и замогването на турското общество води със себе си всички ефекти на развитите общества – рязък спад на раждаемостта, какъвто ефект вече, макар и слабо видим, е наличен. Бедните раждат 7-8-10 децата, заможните «просветени» семейства не искат и да чуят за повече от 1-2 и в този миг колапсът започва…
Въпросът с Македония е поставен на една по-ниска плоскост, но е не по-малко животрептящ. Системната антибългарска политика на Скопие с годините, не само не отслабва, не само, не се обръща в приятелска и истинска добросъседска посока, но и се втвърдява! Фалшифицирането на историята стига до немислими «висини», както и цялостната национална идентичност. Този процес трябва да бъде спрян, а не поощряван. В някаква степен, аналогична е ситуацията със Сърбия. Да не използваме най-силния си инструмент, всъщност, единствения си инструмент, за да сломим една остра враждебност по западния вектор на близката чужбина е чиста проба национално предателство.
Нека ви обърна внимание, че влизането в европейския клуб само по себе си, не носи никакви ползи и подобрения в междусъседските отношение – и с Гърция, и с Румъния сме членове на този клуб, но да сте забелязали враждебността и, да го кажем с по-меката дума, нелюбовта помежду ни да е намаляла и на йота? Това е много просто и категорично поради това доказателство, че членството в ЕС не е панацея за решаване на национални проблеми. Следователно вето-инструментът е единствената останали ни възможност да упражняваме геополитически въздействия, докато не си стъпим на краката икономически и не постигнем пълна национална зрялост.
Нещо подобно да сте виждали в последните двайсет годинки по нашенско!? И няма да видите, освен чупки в кръста от нашите послушковци, които тръпнат да получат похвала от големите западни играчи и не смеят да кихнат без тяхно разрешение. Така се предават националните интереси, така България се е запътила към небитието. Или както казва проф. Евгени Гиндев: „Националните интереси не може да се измислят, те съществуват обективно и независимо от моментната политическа воля. Тя не може да ги промени, но може да ги пренебрегне. Тогава настъпват периодите на националните катастрофи.”
И въпреки тази смъртоносна глушина, която обгърна народната воля в опит да я удуши, аз съм убеден, че не бива да губим надежда. Напротив, все повече българи трябва да отхвърлят махмурлука на надеждата, че някой друг ще дойде да ни защити националните интереси. Никой няма да дойде. Сами сме сред вълци. Но сме живи! Това за мен е най-важният резултат от тази подписка, както и да се опитват да го смачкат този резултат софийските прислужници на западните господари.
Живи сме и както заяви журналистът Велизар Енчев от СКАТ в предаването си по темата:

„Показахме им, че има пробив в системата!”
Именно!


Изображение
 
Русия просто не можеше да остане вечно в кръгова отбрана – играчите около нея бяха прекалено силни. Путин трябваше да демонстрира на света руската мощ и той го направи. Използвайки ресурсите от износа на енергоносители, слабостта на Европа и ангажирането на САЩ в Близкия и Средния Изток, той съумя да създаде впечатление за усилваща се мощ на Русия.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1566-otgovorat-na-moskva-na-ukrainskoto-predizvikatelstvo

Обама е готов да воюва или създава хаос като сменя правителства със страни с природни ресурсиСлед разпадането на Съветския съюз Русия се примири с реалността, че държавите от бившия Варшавски пакт ще бъдат абсорбирани от западната икономическа и политическа система. В същото време Москва разчиташе, че постсъветските републики ще останат неутрални и ще формират своеобразна буферна зона. Вашингтон и съюзниците му обаче отричат наличието на подобни договорености. Така или иначе, всички тези спорове губят значението си, в резултат от това, че докато по време на студената война границите на НАТО бяха на 1600 км от Санкт Петербург, сега са само на 160 км от града.

Така, в „буферната зона” се оказаха само Беларус и Украйна. Разстоянието от Москва до най-близката до нея точка на украинската граница е около 480 км. Ако Беларус и Украйна бяха членове на НАТО, Смоленск, който в миналото беше разположен дълбоко навътре в Съветския съюз, би се превърнал в граничен град. В своята история Русия винаги се е защитавала, разчитайки на големите разстояния. Тя се стреми да измести границите си колкото се може по на запад и тази стратегическа дълбочина обикновено отблъсква потенциалните агресори, или пък, както се случва с Хитлер и Наполеон, ги унищожава. Загубата на Украйна като буфер по западното направление лишава Русия от тази дълбочина и я превръща в заложник на намеренията и възможностите на Европа и САЩ.

На мнозина на Запад, тези руски страхове биха се сторили архаични. Никой не възнамерява да нахлува в Русия и никой не може да завоюва Русия. Всъщност, макар подобен подход да изглежда разумен, на практика той е прекалено опростен. При анализа на заплахите, намеренията не играят сериозна роля. Просто, защото могат много бързо да се променят. Впрочем, същото се отнася и за възможностите. Действията на САЩ през Първата световна война и на Германия през 30-те години на ХХ век показват колко бързо се променя всичко. През 1932 икономиката и армията на Германия са в руини. През 1938 тя вече е доминиращата военна и икономическа сила в цяла Европа, а през 1941 германската армия стига до предградията на Москва. През 1916 президентът на САЩ Удроу Уилсън провежда антивоенна кампания в страна, която на практика не разполага с армия. На следващата 1917 обаче той изпраща над един милион американски войници в Европа.

Руският подход е адекватно песимистичен. Ако Русия изгуби Беларус или Украйна, губи стратегическата си дълбочина, която е основният залог за успешна отбрана на ключовите територии на страната. Ако намеренията на Запада не са враждебни, защо той подкрепя трансформацията на режима в Украйна? Разбира се, причината може да е привързаността му към либерално-демократичните ценности, но от руска гледна точка Москва би следвало да търси зад това далеч по-зловещи мотиви.

Освен от хипотетична инвазия, Русия е загрижена и за последиците от присъединяването на Украйна към Запада и потенциалното напрежение в различни части на Руската Федерация. През 90-те години бяха предприети няколко опита за отделянето на различни региони от Русия. Чеченците например предприеха въоръжен метеж, чието по-нататъшно развитие е добре известно. По същото време се говореше за отделянето на Карелия и далекоизточните руски региони.

Това, което изглеждаше възможно по времето на Борис Елцин обаче, се възприема като абсолютно недопустимо при Владимир Путин. Стратегията, избрана от Путин, предвижда постепенното макар и ограничено укрепване на руската мощ, представяйки този процес като нещо много по-голямо. Русия просто не можеше да остане вечно в кръгова отбрана – играчите около нея бяха прекалено силни. Путин трябваше да демонстрира на света руската мощ и той го направи. Използвайки ресурсите от износа на енергоносители, слабостта на Европа и ангажирането на САЩ в Близкия и Средния Изток, той съумя да създаде впечатление за усилваща се мощ на Русия. Путин сложи край на сепаратистките настроения вътре в страната. Той съдейства за формирането на управляващите режими в Беларус и Украйна, оставяйки им достатъчна вътрешна самостоятелност при условие, че провеждат устройваща Русия външна политика. Впрочем, Москва отиде още по-далеч, демонстрирайки новите си възможности в Близкия Изток и, в сирийския случай, дори създаде впечатление, че е принудила САЩ да променят стратегията си.

Не е съвсем ясно, какво точно се случи в Киев. Разбира се, там действаха много организации, подкрепяни от САЩ и ЕС, чиято цел беше реформирането на управлението. Без значение е, дали тези организации са свързани с подготовката на въстанието срещу президента Виктор Янукович, както твърди Москва, или въстанието бе резултат от по-мощно вътрешно движение, което просто е обединило усилията на всички тези групи. Фактите са, че Янукович отказа да подпише Споразумението за асоциация с ЕС, след което започнаха демонстрации, проля се кръв и на власт в страната дойде откровено прозападно ориентирано правителство.

Русия не можеше да позволи всичко това да се случи просто така. То не само създава нова геополитическа реалност, но и в дългосрочна перспектива формира в самата Русия впечатлението, че Путин е по-слаб, отколкото изглежда и създава условия за поява на нестабилност и дори фрагментация. Следователно Русия трябваше да отговори и въпросът беше само, как точно ще го направи.

Възможните действия на Русия

Огньове на Майдана в КиевПървата стъпка на руснаците беше официално да потвърдят това, което и без това беше реалност. Крим винаги е бил в сферата на влияние на Москва и войските, с които Кремъл разполагаше на полуострова въз основа на договора си с Украйна, можеха да го поставят под контрол във всеки един момент. Това че Севастопол е основната база за операции на Русия в Черно и Средиземно море не беше най-важното в случая. Базата беше защитена от договора с Киев. Всъщност, влизането в Крим беше евтин и неособено рискован начин да бъде преодоляно впечатлението, че Москва губи влияние. То превърна Русия в агресор в очите на Запада и в победител в очите на самите руснаци, което бе и целта на занятието. Тоест, то трябваше да компенсира вредата от случилото се в Украйна.

Сега пред Русия има няколко варианта за действие.

Първият е да не предприема нищо. Правителството в Киев включва множество фракции и, имайки предвид, че проруските групировки не приемат ориентацията към Запада, вероятността да станем свидетели на парализа на властта е доста голяма.

Инспирираните от САЩ и ЕС протести на МайданаМеждувременно, влиянието, финансовите средства и прикритата активност на Москва могат да възстановят неутралния статут на Украйна под формата на патова ситуация. Руснаците вече пробваха този вариант след "оранжевата революция" през 2004. Проблемът на тази стратегия е, че Москва следва да прояви търпение, при положение, че на руското правителство е необходимо да демонстрира силата си пред своя собствен народ и пред целия свят. Освен това, ако Крим наистина напусне окончателно Украйна, това ще отслаби проруския блок в Киев, до степен той да загуби електоралното предимство, с което разполагаше доскоро (ще припомня, че през 2010 Янукович изпревари Тимошенко с по-малко от милион гласа). Тоест, подкрепяйки Крим и действайки твърдо, което може да сплоти антируските фракции в Киев, Кремъл рискува Украйна да стане още по-прозападно ориентирана.

На второ място, възможно е кримският сценарий да се повтори и в континенталната част на Украйна. Тук обаче възникват поне три проблема. Украйна е достатъчно голяма държава за да може да бъде овладяна и поставена по контрол. Русия не би искала бунтове по границите си, но никой не може да гарантира, че такива няма да възникнат, имайки предвид, че значителна част от населението в Западна Украйна е антируски настроено. Освен това, за да бъде геополитически значима, евентуалната инвазия в Украйна би трябвало да засегне цялата територия на изток от Днепър. В противен случай Русия няма да разполага с линия (река Днепър), на която да се закрепи. Възможното откъсване на Източна Украйна обаче, изважда източните проруски области от електоралното пространство, увеличавайки вероятността за появата на яростно антируско правителство, и поражда възможността новата граница между Русия и Украйна да стане граница между Русия и НАТО.

Не трето място, Русия е в състояние да предприеме активни действия по цялата си периферия. През 2008 тя демонстрира своята мощ, като разгроми атакувалата я Грузия. Това обърка сметките в Киев и някои други столици в региона, напомняйки им за две неща - че Русия е техен съсед и, че Европа не разполага с военна мощ, а Америка е твърде далеч. Има три точки, в които Русия би могла да опита да упражни натиск - Южен Кавказ, Молдова и Прибалтика. Използвайки значителните рускоезични малцинства в постсъветските държави членки на НАТО, Москва е в състояние да стимулира избухването на вълнения там за да изпробва границите на мощта на НАТО.

На четвърто място, тя може да упражни определено икономическо влияние върху страните от Централна и Източна Европа. Централноевропейските държави, от Полша до България, започват да осъзнават, че вероятно ще им се наложи да не разчитат чак толкова на Европа и Запада. Европейската икономическа криза започва да влияе пряко и върху военно-политическите отношения. Фрагментацията на европейските нации прави съвместните действия (отвъд декларациите и призивите) невъзможни. Мащабните съкращения в сферата на отбраната, не позволяват да се мисли за някакви силови варианти. В икономически и стратегически план, държавите от Централна Европа се чувстват достатъчно неуютно, още повече, че кризата принуждава основните политически играчи в ЕС да се концентрират върху проблемите на еврозоната, в която не влизат повечето източноевропейски страни членки на Съюза. Русия вече провежда активна икономическа експанзия, особено в държавите, южно от Полша, сключвайки изгодни за тях договори, които разширяват влиянието и и решават редица проблеми. Тоест, Москва разполага с достатъчно финансови резерви за да неутрализира Централна Европа.

Накрая, Русия може да се конкурира със САЩ, създавайки проблеми в критично важни за тях точки. Очевидна такава точка е Иран. Преди няколко седмици Москва предложи на иранците да изгради два нови ядрени реактора за граждански цели. Скритата технологична подкрепа за ядрената му програма може да стимулира Иран да прекрати преговорите със САЩ и несъмнено силно интересува американското разузнаване. САЩ вложиха много усилия и политически капитал за подобряване на отношенията с Техеран. Русия обаче разполага с възможности да им нанесе болезнен удар, още повече, че иранците търсят допълнително лостове в преговорите с Вашингтон. По-екзотичен изглежда сценарият руснаците да подкрепят губещият позиции напоследък режим във Венецуела. Тоест, има достатъчно места, в които Русия може да удари САЩ, още повече, че днес тя е в позиция, позволяваща и да поеме рискове, които не би поела в миналото, като в случая с иранската ядрена програма например.

Стратегията на САЩ и Европа за въздействие върху Русия включва заплахи и санкции. Проблемът обаче е, че Русия е осмата най-голяма икономика в света, чиято финансова и икономическа система много тясно се преплита със световната. Москва има готов отговор на всички санкции, които Западът би могъл да и наложи. Има голям брой западни компании, осъществили мащабни инвестиции в Русия, чиито пари са в руските банки, да не говорим за огромното количество тяхно оборудване на руска територия. Освен това Москва може да спре или ограничи доставките на петрол и природен газ. Това разбира се, би било финансов удар за самата Русия, но въздействието върху Европа и световните цени на петрола, ще бъде много по-внезапно и трудно за овладяване. Някои твърдят, че доставките на втечнен шистов газ от САЩ или пък добивите на такъв газ в самата Европа ще решат проблема. Предимството на руснаците е, че тези решения не са осъществими в близко (а и в по-далечно) бъдеще, а Европа не може да си позволи да чака толкова дълго. Възможно е налагането на някакви символични санкции, последвани от също толкова символични руски контрасанкции, но истината е, че няма как руската икономика да бъде поставена на колене без това да удари много силно тези, които се опитват да го сторят.

Най-вероятната стратегия, която ще предпочете Русия, е комбинация от изброените по-горе възможности: натиск върху континентална Укрйна, съчетан с евентуални ограничени интервенции; създаване на напрежение в Прибалтика, където има голямо (и потиснато) рускоезично малцинство, както и в Южен Кавказ и Молдова; следване на стратегия за недопускане обединяването на държавите от Източна Европа в единен антируски блок, доминиран от САЩ. В същото време Русия вероятно ще продължи да влияе върху ситуацията в регионите, които са от ключово значение за САЩ, като в същото време работи за задълбочаването на и без това сериозните противоречия в новото правителство на Украйна.
Вариантите за действие на Запада

Тук от ключово значение са два въпроса. Първият е, каква ще е външната политика на Германия. Берлин подкрепи бунта в Украйна и при всеки удобен случай критикуваше ответните действия на Русия, но днес Германия не е в позиция да предприема някакви по-сериозни действия. Досега Берлин се стараеше да изглажда конфликтите между Русия и ЕС. Ако продължи да игнорира руските действия обаче, Германия рискува да се сблъска с два проблема. Първият е свързан със загубата на доверие към нея, в качеството и на съюзник от НАТО, от страна на държавите от Централна Европа и най-вече на Полша (особено ако възникне напрежение в Прибалтика). На второ място, Германия ще се сблъска с дебалансираната външна политика на европейските държави. Онези от тях, които са разположени по-близо до украинския "буфер", са достатъчно притеснени, но другите, които са по-далеч от Русия (като Испания например), са много по-спокойни. Тоест, Европа не е единна, а Германия се нуждае от обединена Европа. Впрочем, каква ще бъде тази Европа ще зависи именно от германския отговор.
Вторият въпрос касае САЩ. Вече говорих за стратегията на баланс на силите. Подобна стратегия изисква "калибриране" на намесата, а не отдръпване. Ако вземат решение да подкрепят новото правителство на Украйна, САЩ следва да са наясно за последиците от това и да предприемат съответните действия. Не става дума за изпращане на ударни сили, а по-скоро за осигуряване на централноевропейските държави (от Полша до Румъния) с технологии и средства, които биха позволили удържането на Русия от предприемане на опасни авантюри, както и да бъдат убедени правителствата на въпросните държави, че не са изоставени.

Парадоксът е, че макар сферата на влияние на Запада да се разшири в източна посока, т.е. по-близо до Русия, реалната демаркационна линия се измести на запад. Каквото и да се случи с т.нар. "буферни държави", тази линия е много важна за САЩ, тъй като поддържа силовия баланс в Европа. Можем да наречем това "меко сдържане".

Би било очевидно преувеличение да смятаме, че Русия ще отиде по-далеч от икономическата активност в този регион. Впрочем, също толкова преувеличено е да смятаме, че разширяването на ЕС или НАТО в Украйна ще застраши сигурността на Русия. Историята обаче е пълна с подобни "преувеличения", изглеждащи очевидни, но само в ретроспектива. Русия разполага с по-малко възможности за маневриране, но при нея на карта са поставени много повече неща. Следователно, руснаците могат да поемат рискове, каквито противната страна (която не усеща заплахите, които усеща Русия) ще избягва. Тоест, отново стигаме до това, че трябва да сме готови за най-лошото и да се надяваме на по-доброто.

От критично значение за САЩ е създаването на нов силов баланс в региона. В идеалния случай, Германия би могла да подкрепи подобен американски проект, но истината е, че Германия е по-близо до Русия, а този проект съдържа рискове, които германците биха искали да избегнат. Друг вариант е да се заложи на Вишеградската група, включваща Полша, Чехия, Словакия и Унгария. В момента това е само концепция, а не военен алианс. Но при наличието на по-мощна американска подкрепа и при включването на Румъния тази организация може да се окаже евтин (за САЩ) и ефективен противовес на внезапно почувствалата се незащитена и поради това непредсказуема Русия. Това, наред с противопоставянето на руската икономическа експанзия, изглеждат логични стъпки в тези тежки за Европа времена.

Максимална военна и икономическа помощ и минимум военна намеса - това е стратегията на САЩ от 1939 насам. Студената война приключи много по-успешно, отколкото войните, в които Америка се оказа пряко въвлечена. Студената война в Европа така и не стана гореща. Логично би било в определен момент САЩ да се върнат към тази стратегия. Междувременно обаче очакваме следващата стъпка на Русия или пък появата на една съвършено различна Русия.

------------------------------------------

* Авторът е сред най-известните американски геополитици, президент на Агенция Стратфор

 
"Бандерастан" е онази Украйна, която се опитват да създадат Дмитрий Ярош, Андрий Парубий или Олег Тягнибок, т.е. "социал-национална" държава, чиито фундаментален принцип ще бъде "бий чифутите и московците - Украйна за украинците".

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1565-v-krim-beshe-pogrebana-mechtata-za-globalna-dominatsiya-na-sasht

Одеската нощ, в която загинаха около 300 души, сред които и жениЗа начало, ще припомня на читателите официалните резултати от референдума в Крим, проведен на 16 март 2014. 96,77% са гласували за присъединяването на автономната република към Русия. 2,51% са гласували против, 0,72% от бюлетините са недействителни. В референдума са участвали 83,1% от всички с право на глас. Ето какъв пък е етническият състав на Крим по официални данни от 2001: 58,3% от населението са руснаци, 24,32% - украинци, а 12,1% - кримски татари.

Какво означава всичко това?

На първо място, което е и най-главното, участието беше масово и привържениците на обединяването с Русия регистрираха съкрушителна победа.

На второ място, гласуването очевидно не е било на етнически принцип. Както вече споменах, руснаците в Крим са 58,32%, но това не означава, че всички имат право да гласуват (децата очевидно нямат такова право). Тоест, реалното количество на руските избиратели в Крим вероятно е под 50% от всички. Въпреки това резултатите сочат, че 96,77% от избирателите са гласували за присъединяване към Русия. Откъде са дошли останалите 43,77% (примерно)? Това, както изглежда, са гласове на украинци и татари. Дори ако предположим, че 100% от руснаците са имали право да гласуват и, че всички са подкрепили присъединяването към Русия, дори и в този случай остават 35,45% от гласовете, дошли от неруските общности. Впрочем, дори и 100% от украинците не запълват въпросния дял. С други думи, т.нар. "бойкот на референдума от кримските татари" е изцяло измислица на големите западни медии.

Ултрасите се насочват в бухалки към Профсъюзния дом в Одеса на 2 майЕстествено, възниква въпросът, защо кримските татари, които са били подложени на жестоки репресии и масова депортация по времето на Сталин, и които крещят "Аллах Акбар" по време на сблъсъците си с проруските демонстранти, внезапно са решили да гласуват за присъединяване към Русия? Възможно ли е да са го направили под дулото на оръжията? Не, разбира се. Обяснението е много по-просто: през 22-годишното си съществуване като независима държава, Украйна не направи нищо за да помогне на кримските татари, техния език и култура, да не говорим за компенсации за понесените от тях в миналото страдания. И обратното, Русия още през 1991 прие "Закон за реабилитация на репресираните народи", който в общи линии решава и проблемите на кримските татари, които, заедно с новите си руски паспорти, ще получат и всичко онова, за което претендират. Разбира се, има татари, които биха предпочели да останат под суверенитета на Украйна, защото вярват, че руснаците "по наследство" във всеки момент са в състояние да повторят действията на Сталин и, че руският национализъм е заплаха за тях. Няма да коментирам доколко основателни са подобни опасения - истината е, че някои от тези хора действително вярват, че някой ден могат да станат част от Турция или пък да създадат собствена мюсюлманска държава. Тяхно право е да разсъждават така, но те очевидно са "малцинство вътре в малцинството", т.е. броят им е незначителен. Реалността е, че целият "кримско-татарски въпрос", изкуствено се раздухва от определени среди на Запад, отчаяно опитващи се да открият някаква "етнорелигиозна опора", за да отхвърлят легитимността на референдума и да провокират допълнително етническо напрежение.

Какво ще се случи по-нататък?

Украйна е мъртва, да живее "Бандерастан"?

Вероятно някои читатели няма да приемат използваното от мен име "Бандерастан" по отношение на днешна Украйна. Но, ако четат по-внимателно, ще разберат, че въобще не поставям знак за равенство между Украйна и "Бандерастан". Горчивата истина е, че Украйна е държава, която престана да съществува през февруари 2014, а това, което наричам. "Бандерастан", представлява нов национален проект, лансиран от т.нар. "Десен сектор" и партия "Свобода" (чието първоначално название, както е известно, беше "Социалнационална партия"). Така че, какво всъщност представлява "Бандерастан"?

Разтревожени граждани чакат близките си от Профсъюзния дом, където по-късно намериха обгорели, изнасилени и убити живи хора. Някои от тях ги хвърляха от прозорците, за да прикрият престъпленията "Бандерастан" е онази Украйна, която се опитват да създадат Дмитрий Ярош, Андрий Парубий или Олег Тягнибок, т.е. "социалнационална" държава, чиито фундаментален принцип ще бъде "бий чифутите и московците - Украйна за украинците". Просто и ясно. В подобна държава ще има само един език (украинския), само един етнос (украинския), само един лидер (Ярош) и само един "баща-основател" (Степан Бандера). Дългосрочната политическа цел на този режим ще бъде "връщането" на "останалите" украински земи, които в момента са "окупирани" от руснаците и поляците, и "наказанието" на "предателите на Отечеството".

Според мен, т.нар. "бандеровци" представляват своеобразна украинска версия на Движението Талибан, но още по-зловеща и много по-глупава. Всъщност, по-точно сравнение би било това с движението "Интерахамве" в Руанда (както е известно, само за сто дни през 1994, две екстремистки групировки на руандийското племе хуту - Интерахваме и Импузамугамби, избиват около 937 000 представители на съперничещото племе тутси и умерени членове на хуту - б.р.). Какво ще кажете за това?

Разбира се, шансовете на подобен проект са нулеви по няколко основни причини:

След 22 години на олигархично управление, проспериращата в миналото Украйна се превърна във фалирала държава. "Бандерастан" пък е поставен в още по-тежки условия. Повечето украинци, включително тези от Западна Украйна, не са "социал-националисти" и всеки път, когато въпросните "бандеровци" предприемат някакви действия, реакцията срещу тях става все по-остра. Мнозина рускоезични граждани на Украйна, както и част от местните евреи, изпитват ужас пред бъдещето, като с течение на времето този ужас само нараства.

На всичкото отгоре, "революционерите" не разполагат с никаква икономическа програма. Резултатът е прост и разбираем: нещата опират до това, да можеш да управляваш страната, или по-скоро да градиш наново фалиралата и рухнала държава и нация, а не да маршируваш в нацистка униформа, да разчиташ само на финансова помощ отвън и да водиш героични битки с полицията, под лозунга "Слава на Украйна, слава на героите!. На практика, целият "проект Бандерастан" се намира в състояние на свободно падане, независимо какво биха искали повечето западни лидери. А що се отнася до външните заеми (отпускани от САЩ, ЕС и МВФ), те биха могли само да отложат неизбежното.

Как се оказахме в подобно безумна ситуация?

Най-важната особеност на днешната американска външна политика е, че тя в общи линии се провежда от хора, които не притежават опит и дори не са наясно с принципите и целите на дипломацията. Това се отнася и за г-жа Нюланд и скандалната и фраза "майната му на ЕС", и за държавния секретар Джон Кери, който постоянно се мята от една крайност в друга и постоянно заблуждава обществеността на САЩ, и за госпожа Сюзан Райс с нейните агресивни и традиционно войнствени заплахи срещу Русия и много други държави и, накрая, това се отнася и за самия президент Обама, чиято имперска надменност по странен начин се съчетава с феноменално лицемерие. Самата мисъл за преговори по какъвто и да било въпрос е съвършено чужда на тези имперски политици, убедени, че търсенето на компромис (в пълния смисъл на това понятие) е признак за слабост. Според тях, единственото, по което може да се търси споразумение, е останалите да приемат всички искания и условия на САЩ, а когато това не се случва, Вашингтон е в правото си да го наложи със сила.

Отдавна останаха в историята времената на Джордж Буш-старши и блестящия му държавен секретар Джеймс Бейкър, които бяха наясно, колко много може да се постигне със средствата на умелата дипломация и преговорите. Поколението на Кери и Райс смята, че може да говори, каквото си иска, и ако това не проработи, грубата сила (независима дали става дума за заплахи или за практическото и използване) ще реши всеки проблем. Ето защо САЩ упорито не искаха да преговарят с Кадафи или Асад, ето защо и руските предложения да се търсят решения чрез преговори, систематично биваха отхвърляни.

Както е известно, Русия предлагаше преговори още през есента на 2013, когато се очертаха първите признаци на надигащата се криза. Тогава руският външен министър Лавров предложи да стартират тристранни преговори между ЕС, Украйна и Русия. Брюксел обаче (дали под натиска на Вашингтон или заради илюзиите за собственото си величие) високомерно отхвърли подобна възможност под предлог, че Украйна е независима държава и поради това Русия има не по-голямо право на глас при решаване на въпроса за бъдещето и, отколкото Парагвай или Вануату например. По-лошо, ЕС демонстрираше увереност, че украинското правителство наистина ще подпише 1500-страничния текст, в който изискванията и условията на предлаганата асоциация между ЕС и Украйна се разясняваха без оглед на това, което би могла да предприеме Русия. В края на краищата, Янукович и Азаров осъзнаха, че Москва няма да има друг избор, освен за затвори границите си за да защити своята икономика от потока европейски стоки, който неизбежно би залял Украйна. Впрочем, когато в последния момент Янукович реши да даде "заден ход", Русия отново предложи преговори и предложението и отново беше отхвърлено. Очевидно, някои бюрократи от ЕС все още са вярвали, че Янукович ще капитулира на срещата във Вилнюс в края на 2013. Той обаче нямаше как да го направи, защото това би означавало убийството на украинската икономика.

Именно в този момент, САЩ внезапно и съвсем буквално побесняха, тъй като осъзнаха, че украинското "не" на ЕС (макар и временно), означава "да" на Русия (при това вероятно за постоянно). Тоест, че американските интереси са засегнати съвсем пряко.

Целта, стратегията и тактиката на външната политика на САЩ в Украйна и света

Всъщност, основната цел на американската външна политика е съвсем проста: САЩ да останат единствената свръхдържава на планетата. Фактът, че все повече признаци очевидно сочат, че те вече не са глобална свръхдържава, само прави постигането на тази цел още по-приоритетно.

В този контекст, САЩ следват доста проста стратегия по отношение на Русия: да правят всичко възможно за да и попречат да се превърне в "нов Съветски съюз", т.е. в реална заплаха за глобалната доминация на Америка. На практика, това означава само едно: да се направи всичко възможно за да се откъсне Украйна от Русия. В основата на тази стратегия е заложена ексцентричната идея на американския елит, че заедно с Украйна Русия може да се превърне в свръхдържава, а без нея това ще е невъзможно. Тази идея обаче се разминава с фактите (Русия вече е свръхдържава, доказателство за което е развитието на сирийската криза) и очевидно е нелогична, защото Москва или не се нуждае, или просто не иска Украйна, която, на практика, представлява "пропаднала" и съвършено изкуствена държава, управлявана от олигарси, за които липсват каквито и да било перспективи, че ще могат да допринесат с нещо за сегашния руски просперитет. Честно казано, и от гледната точка на трезвата реална политика, Украйна е бреме, от което никой в Русия не се нуждае. Не бива да забравяме обаче, че действията на американските елити не се основават на фактите или на руското възприятие на нещата, а се базират на собствената им фиксидея, че на Украйна в никакъв случай не бива да се позволява да се върне в сферата на руското влияние, иначе Русия отново ще се превърне в свръхдържава.

От тактическа гледна точка, тази стратегия намира израз в две прости правила:

- всички антируски сили, без значение колко са отвратителни или безумни, ще получат подкрепата на САЩ;

- става дума за игра с нулева сума: всяка загуба за Русия е печалба за САЩ и обратното.

Най-голямата награда за САЩ би било прогонването на руския Черноморски флот от Крим и създаването в Украйна на бази на НАТО и то не защото това би им дало някакво военно предимство, а за да не допуснат сближаването между Украйна и Русия или да не и позволят отново да стане част от Русия.

С други думи, следващият най-добър вариант за САЩ е да направят всичко възможно антируският режим в Киев да съхрани властта си. За Вашингтон е без значение, че този режим е дошъл на власт чрез въоръжен метеж. Без значение е и, че с ключови позиции в новото правителство разполагат откровени неонацисти. Всичко това е без значение, ако то пречи на руснаците да си върнат Украйна.

Разбира се, светът е много по-сложен от примитивните представи за него на тези невежи и войнствени политикани. Истината е, че САЩ не просто са единствената страна, отговорна за сегашния хаос в Украйна, но и, че именно те носят отговорността за това постигнатият там резултат да се оказва съвършено противоположен на онзи, който очакваха във Вашингтон.

Как американската некомпетентност провокира "патриотичен ефект на доминото" в Русия

Още през ноември 2013 в един свой коментар дадох следната характеристика на рускоезичното население на Украйна: "Те нямат визия, нямат идеология, нямат ясно определена бъдеща цел. Всичко, което могат да предложат, е послание, в което, на практика, се казва следното: "Ние нямаме друг избор, освен да се продадем на богатите руснаци, вместо на бедните европейци", или "Всичко, което можем да получим от ЕС са думи, докато руснаците ни предлагат пари". Всъщност, това действително е така, но не звучи никак вдъхновяващо".

Месец по-късно добавих следното: "Какво правят тези 17 милиона руснаци и няколкото милиона проруски настроени украинци? В крайна сметка, това е собствената им страна, която бива тласкана директно към пропастта, а те въобще не реагират. Колко руски знамена можеха да се видят на демонстрациите в Източна Украйна, в Донецк или Севастопол? Нямаше нито едно! Дори т.нар. "руснаци" и "проруски настроени" предпочитат да демонстрират с жълто-сини знамена, макар че това са цветовете на Западна Украйна, т.е. на Галиция. Когато се говори, че става дума за морални и духовни проблеми, помислете, дали някога сте чували жителите на Източна Украйна да повдигат подобни въпроси? Да споменават за хилядите светци, живели някога на тази свята земя? Споменават ли за милионите руснаци, загинали, освобождавайки тази земя от поляците, йезуитите и т.н., превърнали местните православни християни във втора котегория хора? Не никога. Единственото, за което говорят са парите, посочвайки, че: "С ЕС ще си останем бедни, докато ако сме с Русия бизнесът ни ще просперира" - това е тяхната "духовност". Нима след като стана известно, че украински доброволци се сражават на страната на чеченските уахабити това породи някакви протести в Украйна? Или пък, когато украинското правителство въоръжаваше режима на Саакашвили, тласкайки го по този начин към безумна война с руснаците? Не, разбира се. За тези хора да си "проруски настроен", означаваше просто да обичаш руските пари".

Бях ли прав в тези свои коментари? Да, защото по онова време това беше тъжната реалност. Онова, което се промени отогава насам обаче е, че през последните няколко месеца това напълно пасивно руско население беше подложено на жестока "шокова терапия", извадила го от хипнозата, в която бе изпаднало в резултат на близо четвъртвековната украинска националистическа пропаганда и липсата на всякаква реакция от страна на Русия. Как точно се случи това?

Всичко започна с абсурдното неонацистко шоу на киевския Майдан, което бързо прерасна във въоръжен бунт. След това, когато Янукович най-сетне беше свален, първото решение на новото правителство бе прокарването на закон, отменящ ползването на руския език като втори официален, както и на още един, който на практика позволява пропагандата на нацистките идеи. Паралелно с това бяха извършени серия от нападения срещу "колаборационисти" на сваления режим на Янукович, бързо прераснали в антируска терористична кампания. В резултат от всичко това, рускоезичното население за първи път наистина се уплаши за собственото си бъдеще, което го тласна към обединение и предприемане на протестни действия.

След това, мнозина в самата Русия, които дотогава обвиняваха сънародниците си в Украйна в прекалена пасивност, започнаха да преоценяват ситуацията. Когато населението на Източна и Южна Украйна най-сетне реши да излезе на улицата, там вече нямаше никакви украински, а само руски знамена. Именно този момент промени радикално и позицията на руските граждани за случващото се в югозападната им съседка.

По ред съвсем обективни причини, Крим беше най-видимата част на айсберга на протестното движение, затова не е чудно, че следващото значимо събитие се случи именно там. Руските разузнавателни служби бяха наясно, какво точно ще стане в Крим, затова Кремъл взе радикалното решение да изпрати там свои специални части (твърди се че става дума за части на Главното разузнавателно управление - ГРУ). Все още не е ясно, с какви точно данни са разполагали руснаците, но е очевидно, че начинът, по който тези части бяха прехвърлени в Крим, не бе обикновена предислокация на сили, като тези, предприемани в мирно време. Действията им напомняха повече операция на специални части във военно време: те бяха бързи, прикрити, посилени със значителна огнева мощ и целяха овладяването на ключови цели, където след това да бъдат разположени съответните подкрепления. На практика, това нощно разгръщане на руските специални части предотврати планирания преврат в автономната република, като нещата се разминаха само с няколко дребни сблъсъка.

Основният ефект от тази стъпка на Путин беше изпращането на мощен сигнал към рускоезичното население в останалата част на Украйна, че Русия няма да позволи на ултранационалистическия режим в Киев да го атакува и тероризира. Това, което всъщност направи руският президент бе да разшири "психологическия щит" над рускоезичната Източна и Южна Украйна, давайки ясен знак на западноукраинските националисти, че ако пресекат "червената линия" ще си имат работа с руската армия. Това имаше огромен ефект и скоро тълпите протестиращи срещу новия режим в Киев станаха и по-големи, и по-организирани. Единственото, което можа да направи в отговор сегашното украинско правителство, бе да използва силите за сигурност за да арестува някои свои политически противници. Извън това, Киев (поне засега) не предприема никакви сериозни стъпки за потушаване на вълненията в тези региони с военни сили. И, накрая, виждайки внезапния подем на руските протести в Украйна, все повече руснаци в самата Русия излизат по улиците за да изразят подкрепата си за своите съотечественици в Украйна. Тоест, крайният резултат от всичко това бе пробуждането на полулетаргичната руска национална идентичност и патриотичните настроения в Русия, при това в такива мащаби, за каквито в Кремъл не биха могли и да мечтаят.

В същото време западните медии полагат наистина титанични усилия да не забелязват случващото се. Мнозинството западни анализатори и политици действат така, сякаш има начин внезапно освободеният дух на руския патриотизъм "да бъде вкаран обратно в бутилката", и то при положение, че именно те самите, а не Кремъл, го изкараха оттам. Но най-лошото е, че западната пропаганда продължава с опитите да представи проблема като касаещ само бъдещето на Украйна. Това обаче не е така. Украйна вече не съществува, тя е мъртва, беше унищожена и завинаги остана в миналото. Истината е, че нещата вече не опират до бъдещето на Украйна, а става дума (ни повече, ни по-малко) за бъдещото на американската империя.

Тектоничният провал на американската политика

Със своята надменност, невежество и крайна непримиримост, САЩ и европейските им съюзници тотално промениха отношението на руснаците към проблема. В огромното си мнозинство, руската нация вече се отнася към случващото се в Киев като към повторение на най-тежкия период на Втората световна война и очевидно е решително настроена да не допусне това отново да се случи. Гледайки репортажите за тълпите крайни украински националисти, маршируващи с факли и огромни потрети на Степан Бандера, руснаците (и в Русия, и в Украйна) виждат надигането на същото зло, което успяха да победят преди почти седемдесет години с цената на десетки милиони убити и ранени. Ето защо, в коментара си от началото на март 2014 подчертах: "не бива да се заблуждаваме, че Русия не е готова за война".

Продължавам да смятам, че това е вярно и в момента: руската нация прекалено пострада по време на Втората световна война за да позволи на крайни националисти и откровени неонацисти отново да тероризират руското малцинство в Украйна. Дълбочината и интензивността на тези чувства е толкова голяма, че трудно може да бъде осъзната в ЕС, още по-малко пък в САЩ. Подозирам, че единствената държава, която би могла да разбере и оцени по достойнство силата на тази руска решителност е Израел. На практика, това означава, че Москва няма да преговаря с режим който застрашава сигурността и правата на рускоезичното население в Украйна, и няма да отстъпи пред никакви заплахи и санкциии. За пореден път Русия, като нация, изглежда готова да поеме всички разходи и жертви, за да не допусне утвърждаването на т.нар. "Бандерастан", който в момента се ползва с мощната подкрепа на САЩ и ЕС. Струва ми се също, че ако украинските крайни националисти решат да атакуват рускоезичното население в Източна и Южна Украйна, това ще провокира военната намеса на Москва.

Има обаче и друга, още по-значима последица от сегашното развитие на ситуацията.

През август 2008, веднага след като руската армия разгроми подкрепяния от САЩ режим на Саакашвили, написах голяма статия, озаглавена "Истинското значение на войната в Южна Осетия", в която посочих, че: "Безумното нападение на грузинския сателит на САЩ срещу руските миротворци, наред с потресаващото лицемерие на западните медии и политиците, подкрепили тази агресия, се превърна в своеобразна "последна сламка" за Москва. Тези, изглеждащи на пръв поглед незначителни събития, доведоха до мащабни качествени промени: рязко нарасна новата руска решимост за противопоставяне на заплахата за съществуването на Русия, отправяна от САЩ. Вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, както точно се е случило. Историците обаче, ще разглеждат август 2008 като моментът, в който Русия за първи път реши да нанесе ответен удар на американската империя".

Случилото се през зимата на 2013-2014 до голяма степен е продължение на войната от август 2008. Русия отново (както и тогава) не желаеше подобно развитие на събитията, но Западът отново не и остави никакъв избор (през август 2008 в Кремъл бяха наясно, че има риск САЩ и НАТО да се намесят на страната на Грузия, затова директно им заявиха, че ако техни сили бъдат изпратени в зоната на военните действия, ще бъдат атакувани незабавно от руснаците). Все пак, през 2008 шансовете за военна намеса на САЩ и НАТО бяха сравнително малки. През 2014 обаче, Путин реши да се опълчи не срешу Саакашвили и "оперетъчната му армия", а на президента на САЩ и обединената мощ на НАТО. В течение на няколко дни ситуацията изглеждаше също толкова критична като по време на Карибската криза. Напрежението нарасна дотолкова, че британският "Индипендънт" излезе с редакционна статия, озаглавена "Не искаме война с Русия", която завършваше по следния начин: "Не сме против всички войни въобще и не споделяме модните тези на онези, които твърдят, че живеем в "постинтервенционистки свят". Ние, както и президентът Обама, сме против глупавите войни. А войната с Русия би била най-глупавата от всички глупави войни".

Впрочем, съвсем скоро стана ясно, че САЩ не са готови да воюват заради Крим или Украйна. Можеше да се очаква, че в "дуела" между Барак Обама и Владимир Путин, Обама пръв "ще трепне". Макар че САЩ положиха толкова усилия да не допуснат референдума за бъдещето на Крим, той все пак се проведе, а резултатите от него бяха не просто удар за Вашингтон. Вече има признаци, че САЩ вече са склонни да търсят пътища за отстъпление.

Тоест, Обама не просто "трепна първи", а и първи даде заден ход. Това показва, че Русия очевидно разполага с достатъчна военна мощ и политическа воля за да попречи на Американската империя да постигне най-важната си стратегическа цел - да продължи да бъде единствената свръхдържава на планетата. Ако провалът на американската политика в Сирия беше болезнен удар за Вашингтон, случващото се в Украйна е събитие от качествено по-висок порядък: Русия обърка плановете на ЕС, НАТО и САЩ и не се поколеба да изостри максимално конфронтацията, в рамките на която Западът до последния момент се опитваше с всички позволени и непозволени средства да постигне победа, но вместо това претърпя сериозно поражение.

Вече всички са наясно, че тоталната доминация на САЩ остава в миналото

В момента са очевидни две неща. На първо място, че Крим се върна в състава на Русия и това вече не може да се промени. На второ място, опитите за превръщането на Украйна в "Бандерастан" са обречени на провал. Макар постоянно да се появяват съобщения че въоръжени групи на крайните националисти от "Десния сектор" се придвижват към Донбас, лично аз не виждам, как властите в Киев ще успеят да потушат сегашните протести в Източна и Южна Украйна. На всичкото отгоре, след като това, което теоретично е останало от бившата украинска икономика, окончателно рухне, новият режим ще има далеч по-сериозни и неотложни проблеми от протестите. Очаквам, че в определен момент САЩ и Русия ще седнат на масата за преговори и ще се разберат деликатно да посочат изход от създалата се ситуация на екстремистите, които в момента контролират лостовете на властта в Киев. В резултат от това те ше бъдат заменени от един повече или по-малко цивилизован и неутрален режим и ще бъде създадена една повече или по-малко цивилизована и неутрална "Украинска Федерация". Ако пък хунтата в Киев все пак удържи позициите си и остане на власт, значителна част от Източна и Южна Украйна могат да последван примера на Крим. Впрочем, възможно е и временно разделяне на Украйна на две части по кипърския "модел".

Честно казано, не мога да си представя някой да се окаже толкова безумен, че да провокира влизането на руски войски в Източна или Южна Украйна. В дългосрочен план, за всички би било по-добре да се позволи Украйна да се разпадне на две или три различни части: западна - униатска и националистическа, руска, която вероятно ще се присъедини към Евразийския съюз, и (възможно) независима Южна Украйна. При всички случаи обаче, мечтата за голяма единна Украйна, управлявана от националистите-русофоби, няма да се реализира - този шанс е пропуснат завинаги.

Какво да очакваме занапред?

На пръв поглед, нищо особено. Бизнес, както винаги. Нито Русия, нито Китай ще предприемат нещо необмислено, което би могло да провокира САЩ - подобно на Русия през 90-те, те си остават ядрена свръхдържава и една от основните военни сили на планетата - нещо което нито една страна може да си позволи да игнорира. Но митът за всемогъщата Америка вече не съществува и така ще бъде и занапред. Нещо повече, Европа ще трябва да поеме основното бреме на последиците и да се опита постепенно да превърне сегашния украински "Бандерастан" в нещо по-нормално и по-малко опасно. Междувременно Съюзът вероятно ще затъне още повече в сегашната си икономическа и социална криза, което пък ще измести случващото се в Украйна на по-заден план. Тоест, външно нещата няма да се променят особено и вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, какво се е случила всъщност - а именно, че през февруари 2014 Русия е нанесла успешен ответен удар на обединените сили на САЩ и ЕС, поставяйки началото на нов етап в историята на Европа и света.

* Авторът е американски геополитик (виж The Vineyard of the Saker ), анализатор на "Ейша Таймс"

 
Powered by Tags for Joomla