Tag:реформа

Михаил Миков, лидер на БСПВ речта си от 7 януари френският посланик заявява, че последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г..

/КРОСС/ Председателят на БСП Михаил Миков определи като обида за суверенна България и българския народ изявление на посланика на Република Франция г-н Ксавие Лапер дьо Кабан на кръгла маса в Пловдивския университет по проблемите на правното образование у нас. Коментарите са манипулативни, будят недоумение и съжаление и могат да компрометират традиционно добрите отношения между двата народа, предупреждава Миков в писмо до дипломата, копие от което бе изпратено и на френския министър на външните работи Лоран Фабиус. Според лидера на социалистите става въпрос и за опит за намеса във въпроси, които са извън компетентността на г-н Кабан, който сам признава, че не е юрист.

В речта си от 7 януари френският посланик заявява, че последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г., по думите му - „във време, когато с катастрофалното правителство на Любен Беров и преди открито целящия връщане на режима опит с правителството на Жан Виденов, управляващите от бившата българска комунистическа партия правеха всичко възможно нищо да не се променя". В отговор председателят на БСП припомня, че кабинетът „Беров" е представлявал единствена възможност за гарантиране на политическа стабилност в България към онзи момент и оставя без коментар въпроса за това как бе свалено правителството на Жан Виденов. Миков обаче подчертава, че всички български граждани изпитват неудобство от обругаването на законно избрани български правителства.

„Не мога да отмина без реакция думите Ви за „управляващите от бившата комунистическа партия", които правели всичко нищо да не се променя, а пък правителството на Жан Виденов дори целяло открито връщане на режима. Простете, господин посланик, но това Ваше виждане показва непознаване на историята на България!", заявява Михаил Миков. „Като председател на Българската социалистическа партия, наследник и правоприемник на Българската комунистическа партия, остро възразявам на подобно невярно и манипулативно твърдение. Правителството на Жан Виденов никога не е правило нито открит, нито скрит опит за връщане на каквото и да наричате "режим". Нека само Ви припомня, че това е правителството, което през декември 1995 г. подаде молба за членство на България в Европейския съюз, за да може друго правителство, ръководено от "бившата комунистическа партия", да подпише договора за присъединяване 12 години по-късно", пояснява лидерът на българската левица.

Миков е категоричен, че Българската социалистическа партия не е и никога не е била пречка за реформите в България, а често е техен основен двигател. Според социалистите обаче не може под лозунга за реформи да се отнемат права на хората, както се случва това днес в здравеопазването, образованието, социалната сфера и икономиката. „Защото и днес, в европейска България, здравеопазване, образование и култура, под "благотворното" влияние на пазара, не могат да достигнат предишни достижения. И това не е носталгия", пише председателят на БСП.

Лидерът на социалистите атакува и тезата на посланик Кабан, че „демокрацията може да бъде само либерална", като посочва, че историята ясно е показала, че има и социална демокрация. „Считам, че не е редно Вие да се ангажирате само с едната гледна точка за развитието на обществото. Това в крайна сметка е въпрос, който всеки народ решава сам. Поради това намирам изказването Ви за непремерено и съдържащо елемент на подценяване на българските граждани сами да преценяват каква демокрация искат", обръща внимание Миков.

„Застъпеното в изказването Ви противопоставяне на естественото и на позитивното право спрямо абстрактни ценности и принципи е опасно. И макар и да не сте юрист, вярвам, че ще ме разберете. Разбирането за правото просто като инструмент и подчиняването му на политически цели често е захранвало най-мракобесни идеологии", пише Миков. „А що се отнася до естественото право в съвременните условия на ХХ и ХХІ век на писано право, връщането към неговите принципи и правила се извършва чрез изричното им закрепване в универсалните и регионални международни актове, които демократичните държави са ратифицирали и се задължават да спазват", отбелязва председателят на БСП. По думите му конституциите на съвременните демократични държави, включително и Конституцията на България от 12 юли 1991 г. и като цяло текущите закони в годините на прехода, се придържат към тях и към социалната справедливост, макар че не винаги я постигат. Според лидера на социалистите въпросът е, че и когато Конституцията и законите я постигат, те не се прилагат и в това е по-тежкият проблем.

Михаил Миков е категоричен, че би споделил всяка цел, ако тя е повече справедливост и демокрация, като припомня, че тази цел са споделяли и народните представители от Великото народно събрание, които преди 25 години приеха днешната българска Конституция. „Там, в Конституцията, са залегнали всички ценности, за които говорите, включително и ценностите на естественото право. Необходимо е само, вместо да изменяме Конституцията, да я спазваме. Вместо да говорим за върховенство на правото от стълбите на Съдебната палата, да го реализираме в правата и свободите на гражданите в съдебната зала чрез законосъобразните и справедливи съдебни актове, които съдиите постановяват", подчертава лидерът на левицата.

Вместо да оценяваме отдавна отминали събития, да се запитаме какво се случва днес в България, Европа и света и какво искаме да се случи утре, защото от това, което правим днес, зависи как ще живеят децата ни утре, призовава Михаил Миков. Лидерът на българските социалисти припомня, че тази година има две важни годишнини - 125 години от учредяването на лявата партия на България и 25 години от приемането на българската Конституция. „Те могат да са добър повод за продължаване на дискусията, вкл. по въпросите, които засягате Вие. И нашата партия ще продължи да бъде активен участник в тази дискусия, за да защити достоянията на демокрацията в България", заявява председателят на БСП в писмото си до посланик Ксавие дьо Кабан.

 

Лъжите на министъра на финансите се увеличават пропорционално и арогантно

Симеон Дянков, човекът, който съсипа финансово държавата за един мандат!Месеци наред министърът на финансите говори недомислици за здравеопазването и неизвършената реформа в него! С липсата на реформа Симеон Дянков оправдава факта, че дава по-малко пари за здраве!

По-голям цинизъм и арогантност не бях чувала,  - да отмениш нещо и след това с него да обвиняваш другите!

В „Денят започва” на БНТ от 20 ноември, Симеон Дянков заяви дословно следното:

Водещ: Да вземем повод от вчерашната пресконференция. Изключително тежки обвинения срещу вас от лекари, пациенти и една работодателска организация. Обявиха ви за опасен за общественото здраве. Чувствате ли се такъв и вашия коментар на вчерашните обвинения, че финансовото министерство отклонява пари от здравното министерство с други цели?

Симеон Дянков: По това време на годината, бюджетно време винаги финансовият министър е виновен за почти всичко в държавата. Така че съм свикнал с това. Лекарите са недоволни, пациентите са недоволни от нашето здравеопазване, аз също съм недоволен и много рядко можеш да намериш българин, който да каже – браво на здравеопазването, добре върви. Но основната разлика между това, което ние мислим и това, което лекарският съюз вчера каза, е дали това се дължи на липса на пари. Според мен основната причина е не липсата на пари, а на реформа в този сектор. Аз ще покажа специално за вас подготвихме данни, ето ги, които показват за периода от четири години на предишното правителство и за периода на нашето правителство, включително проектобюджета, който сега минава през парламента, да приемем, че той ще се приеме по този начин, колко повече пари ние сме дали за здравеопазване. И разликата е огромна. Ние сме дали повече – 2 млрд. и 765 млн. лв.

Водещ: Какъв е ефектът обаче от тези пари обаче?

Симеон Дянков: Точно за това казвам – 2 млрд. и 765 млн., това да си го представим на годишна основа е близо 700 млн. повече на година, това правителство дава за здравеопазване. Къде са тези 700 млн. И това е между другото по данни на Сметната палата, защото знаете всяка година ние пращаме и към парламента и към Сметната палата тези данни. 3 млрд. общо – 700 млн. повече. Те отиват в здравеопазването, доволен ли е някой от здравеопазването – не. Какъв е за мен изводът, че колкото и пари да се наливат там, без някаква основна реформа, а тя не може да дойде от финансовото министерство, тя трябва да дойде от самия сектор здравеопазване – от министерството, от здравната каса, от лекарския съюз, от пациентските организации. Без те да предложат такава реформа и тя да се приеме, колкото и пари да наливаме, ето вижте колко сме налели, явно няма подобрение. Така че всички са недоволни, но и аз съм недоволен от това, че толкова много пари сме дали – 3 млрд. повече за нашето правителство и резултатите липсват.

Каква е истината:

В края на 2011 година Дянков заяви: „На няколко пъти се опитахме да направим реформа в здравеопазването, но не успяхме, отчете вицепремиерът Симеон Дянков пред Дарик радио. Отсега до края на мандата е много трудно да се направи реформа в сектора”, призна той.

Големите реформи в здравеопазването ще бъдат направени през следващия мандат. Това заяви пред „Дарик” вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на 17 декември.

По думите му „най-големите реформи се правят в самото начало на мандата на едно правителство: идваш, хората току-що са ти гласували доверие, правиш големите реформи”.

В последния ден на 2011 година премиерът Бойко Борисов скастри Симеон Дянков и заради оценката му за провежданата от правителството здравна реформа. Това стана по време на брифинг в Министерския съвет за постигнатото до момента в здравния сектор.

"Няма да отлагаме реформата в здравеопазването”, заяви лаконично ресорният министър тогава, Стефан Константинов по повод коментарите на колегата му от четвъртък. Тогава финансист №1 обяви, че догодина ще бъдат направени частични промени в сектора, а истинската реформа се отлага за следващия мандат на ГЕРБ. Премиерът Борисов категорично не се съгласи с твърдението на Дянков, изтъквайки, че правителството е направило много за здравеопазването през последната година и ще продължи в същия дух през 2012 г.

Няма как Дянков да е забравил, че твърденията му, че реформата в здравеопазването най-вероятно ще остане за следващия мандат дадоха повод точно преди една година Бойко Борисов да го смъмри.

Тогава гневът на премиера прозвуча така:

Бойко Борисов - министър-председател:

-         Аз се надявам, че той ме е чул вчера какво съм казал и ако още един път се наложи да му обяснявам думите... многозначително не довърши изречението си премиерът.

Истински се надявам да не е казал такава глупост... много бързо ще се оправя с него, ако е казал подобно нещо през главата ми”, заплаши  в последния ден на 2011 година премиерът Борисов финансовия си министър Симеон Дянков.

Така точно преди година Дянков бе предупреден да не говори повече глупости и да не дава оценки на членовете на кабинета. Борисов допълни тогава, че партия ГЕРБ и парламентарната й група непрекъснато понасят пасивите на финансовото министерство.

С времето нещата за Дянков "дойдоха на място" – министърът на здравеопазването Стефан Константинов, привърженик на здравната реформа бе сменен и към днешна дата, министър-председателят е „забравил” какво е говорил миналата година.

Дянков нарушава открито Конституцията!

Миналата година бяха прехвърлени средства от Националната здравноосигурителна каса към Министерство на здравеопазването за заплащането на тези дейности. Тогава Конституционният съд излезе с решение, че това е противоконституционно, но Дянков не върна парите, т. е. не се съобрази с това Решение!

Какво точно се случи, за да излезе КС с подобно решение

Магистратите обявиха за противоконституционни разпоредби от Закона за бюджета на касата за 2012 г., с които към министерството се прехвърлят пари от касата за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и изделия, осигурявани от министерството.

Съдът бе сезиран от 60 народни представители от БСП и ДПС през декември миналата за трансфер от 100 милиона лева. Мотивите на опозицията тогава бяха, че трансферът е един вид конфискация на част от парите на здравната каса, чийто приходи основно са от вноските на гражданите.

Депутатите твърдяха, че парите отиват в орган на изпълнителната власт, каквото е Министерството на здравеопазването, а то се финансира от държавния бюджет. Недопустимо чрез един бюджет на НЗОК да се финансира държавният бюджет, пишеше още в становището на социалистите и бившите им коалиционни партньори.

С пари от вноски на граждани за здраве се финансира държавният бюджет – КС се произнесе, но това за Дянков като че ли не се е случило. Ето какво заяви той на 20 ноември в БНТ:

Водещ: Все пак не ми отговорихте на въпроса за неправомерното отклоняване на пари от здравни вноски. Готвите ли се едни 100 млн. лв. да дръпнете от здравните вноски за други цели?

Симеон Дянков: Това обвинение, както и предишни години, то за четвърти път вече излиза, то всяка година излиза, е напълно некоректно и необусловано. В смисъл такъв, че парите, които остават всяка година, ако въобще останат, отиват директно в резерва на здравната каса. И от там, ако не се използват до края на годината, отиват в така наречения фискален резерв. По закон и ние винаги сме спазвали този закон, финансово министерство не може да ги преразпределя към нищо друго...

... И въпросът е къде са. Отговорът е много лесен – те са във фискалния резерв, както са били в предишни правителства. Нищо не сме преразпределяли и то няма как това да стане. Парите са много, въпросът е, че вътре организацията в здравеопазването не е добра. Наливаш, наливаш, а качеството е същото, както е било и преди...

... Водещ: ... чувствате ли се притеснен от искането за вашата оставка или смятате, че премиерът ви има безрезервно доверие?

Симеон Дянков: Тези искания са дежурни през месец ноември, защото това е месец на бюджет, както казах нито аз ги забелязвам, нито премиерът ги забелязва. Те трябва да го направят това, защото са недоволни и аз ги разбирам между другото. Ако бях на тяхно място, може би и аз това щях да направя. Но отговорът на въпроса не е в случая – дайте ни повече пари. Ние сме ви дали много повече пари и тези пари явно не се използват добре...

... Здравеопазването определено има много повече пари, отколкото са били преди.

„Само преди няколко години, примерно, бюджетът на НЗОК беше 2.3 млрд. лв., но пък този на Министерството на здравеопазването беше 700 и няколко милиона лв., така че сумата все се върти около 3.5 млрд. лв. Това не са пари, дадени от държавата, а пари, дадени от населението и работодателите. Ако има някакво нарастване, то е за сметка единствено на тези две групи, но не и на дела на държавата”,

отбеляза д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз.

„Само преди няколко години държавата даваше приблизително около 300 млн. лв. за диспансери. Сега тези суми са изчезнали. Даваше допълнително средства към Министерство на здравеопазването за различните дейности, които осъществява - сега също ги няма”, каза още Райчинов.

За поредна година от мандата на ГЕРБ, Симеон Дянков говори на границата на лъжата, което стана повод лекари, пациентски и други отраслови организации в здравеопазването да му поискат оставката.

Тук изнасяме огромната лъжа на Дянков, че не се правела реформа в сектор "Здравеопазване", при положение, че не друг, а той самият спря реформата преди година, като обяви, че я отлага за следващ мандат!

Бюджетът тепърва ще бъде гласуван в парламента – но важното е засега да научим, дали премиерът Борисов си спомня бръщолевенията на своя финансист и ако не ги е забравил защо сега мълчи.

Лекари заминават, други напускат масово лечебните заведения – кой ще ни лекува утре – имат ли отговор на този въпрос от правителството?

 

Източници на сайта „Хроники” съобщиха, че изпълнителният директор на Втора многопрофилна болница за активно лечение /Втора МБАЛ/ е издал заповед за спиране на плановия прием на пациенти и поемане само на спешни случаи.

Днес е било проведено заседание на Болничния съвет по проблема. След заседанието потърсих изп. директор г-н Красимир Пандев с въпроси около заповедта му:

-        Господин Пандев, миналата седмица целият Борд на болницата е бил в Столична голяма община при директора на Дирекция „Здравеопазване”, г-жа Жанина Калинкова. На това събиране сте стигнали до споразумение да не се затваря болницата и да не се стига до принудително пускане на персонала в отпуск. Какъв е Вашият коментар?

-        Да, бяхме в общината и говорихме по проблема, но нека уточня: не сме дискутирали затваряне на болницата, а по-скоро поведение, с оглед изчерпване на бюджетния лимит на болницата, което се случи в понеделник.

-        Ще настоявате ли персоналът да излезе в принудителен отпуск с оглед свиване на дейността на болницата?

-        Не, всъщност в момента в България има недостиг на квалифициран медицински персонал, и аз не мога да позволя да губим хора с такива мерки като принудителен отпуск.

-        Какво ще се случи оттук нататък с хронично болните и наложителната хоспитализация по медицински показания на този контингент? Имам пред вид диабетноболни, онкоболни, хемофилици, които се нуждаят периодично да влизат в здравно заведение за различни съпътстващи манипулации заради заболяването, което имат?

-        Въпреки изчерпване на бюджетния лимит поради закъснения на дължими плащания, които имаме да получаваме от различни институции: НЗОК и Министерство на здравеопазването – ние решихме да пренасочим плановите хоспитализации за другия месец. За целта имаме листа на чакащите планова хоспитализация...

Освен това, когато при нас постъпи пациент с една работна диагноза, а в последствие диагнозата му излезе друга - ние го пренасочваме към друго болнично заведение, за да получи най-добрата медицинска грижа.

Тук ще добавя и нещо, което все още не е известно: Столична община плаща допълнително за хемотрансфузии на онкоболни, тъй като това го няма по клинична пътека.

-        И накрая да попитам: има ли връзка заповедта Ви за спиране на планов прием на пациенти с годишния отпуск, в който е излязла сестрата на министър-председателя, Ваша колежка в болницата? Все пак на заповедта ви може да се погледне и като на повод за извличане на политически дивиденти?

-        Действително колежката е в отпуск, но не виждам кой може да направи връзка с отсъствието й от болницата и изчерпването на бюджетния ни лимит в понеделник тази седмица... Така че това не звучи сериозно като теза.

Потърсих и г-жа Жанина Калинкова, от Столична община, но секретарката й ме уведоми, че е на Комисия. да края на работното време г-жа Калинкова не бе намерена за коментар.

 
Любомир Паунов, лекар-специализант във Втора хирургия на УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив и е асистент в Катедрата към същата хирургия към МУ-Пловдив„Министър Москов започна обнадеждаващо, но сега вече сякаш и на него не му е напълно ясно какво трябва да се случи оттук насетне. Той е в най-трудното министерство и аз му пожелавам да направи това, което никой друг здравен министър не успя за последните 25 години, а именно да спре затъването на здравеопазването в България.“ Любомир Паунов е на 27 години. Работи като лекар-специализант във Втора хирургия на УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив и е асистент в Катедрата към същата хирургия към МУ-Пловдив. От миналата есен преподава и на английски език на студенти от чужбина. Член е на Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Пловдив, както и на Комисията по професионална етика към Българския лекарски съюз.
Интервю на Рени Нешкова, сайт ГЛАСОВЕ

- Д-р Паунов, вие макар и съвсем млад, сте лекар трето поколение, и по тази причина имате по-широк поглед за развитието на здравеопазването в България. Изтънява ли според вас доверието между лекаря и пациента и защо?

- За голямо съжаление според мен доверието между лекар и пациент не само изтъня, но се и позагуби. Може би основната вина е на самата здравна система и незавидното състояние, в което се намира тя, а не толкова на хората, които са от двете й страни. Друга причина е насаждащото се през последните години негативно отношение към самите доктори от политици, а и от някои медии, причината за което не ми е напълно ясна.

Трябва да се работи в насока за възстановяването на доверието между лекар и пациент, защото това е един от основните фактори за успешно здравеопазване. И като трето поколение лекар мога да дам пример за това, което съм слушал от родителите ми, а именно за благодарността и доверието на пациентите към медиците преди време и липсата на такива в голяма част от хората днес. Считам, че за това има поне 3 обяснения:

1. Насажданото негативно мнение за медиците и тяхната компетентност

2. Повишените изисквания на пациентите към лекарите с претенциите, че разбират от медицина повече от медиците

3. Липсата на качествена медицинска помощ поради дългогодишните проблеми в здравеопазването, принуждаващи лекарите да оцеляват, съобразявайки се с правене и отчитане на клинични пътеки, раздаване на направления и т.н. Може би сега и самите лекари, вторачени в проблемите със здравеопазването, не успяват да обърнат необходимото внимание и на пациентите. А това не би трябвало да бъде така, защото един доктор винаги може да бъде или е бил и пациент.

- Често сравняват заплащането на българските лекари с колегите им от Европа и Америка. Смятате ли обаче, че българските лекари са на тяхното ниво. Като аргумент на поддръжниците на тезата, че западните са по-добри, се изтъква фактът, че за много заболявания хората търсят лечение в чужбина, въпреки че е далеч по-скъпо. Къде е истината?

- Българските лекари не само са на нивото на тези в Европа и в Америка, но според мен в доста случаи биха ги и превъзхождали. Тук ние получаваме обучение на едно доста високо ниво. Като пример мога да дам МУ-Пловдив, където съм завършил медицина. За разлика от много чуждестранни университети ние имаме възможност да се учим и на реални пациенти.

За голямо съжаление обаче изостанахме доста в техническо отношение в сравнение с другите западни страни. Не можем да се възползваме и от голяма част от иновациите в сферата на медицината, които значително биха ни улеснили. Оборудването в много лечебни заведения не е на най-съвременно ниво поради липса на финансиране. Това, с което сериозно изоставаме от лекарите в Европа и Америка, е заплащането (у нас месечното възнаграждение е около 10 пъти по-ниско).

Да, наистина понякога пациентите търсят лечение в чужбина. Основната причина за това е липсата на необходимата и качествена апаратура и условия за лечението на определени заболявания. Но пак повтарям, причината не са лекарите, а средата и условията, при които работят.

- Като млад лекар вие вероятно имате друг поглед за отношенията лекар – пациент. Защо в отношенията между лекар и пациент у нас има такава стена от мълчание, или, както казва ваш колега, пациентът е безгласна буква не само в дебата за здравната реформа, но и като реален пациент?

- Не само пациентът, но и лекарят е безгласна буква в дебата за Здравната реформа. Факт е, че през последните 26 години никой не се осмели да нарече проблемите с истинските им имена и да има желанието и куража да се справи с тях. Причините за тази пасивност са разнообразни. А недостатъците в системата на Здравеопазване са ясни поне на по-голяма част от лекарите, решенията - също. Важно е и политиците да мислят не само за личната изгода, а за лекарите и пациентите. В противен случай докторите ще напускат страната все повече и тази тенденция ще продължи да се задълбочава, а без медици здравеопазване няма. Пациентите също ще избират лечение в чужбина, но само тези, които могат да си го позволят. За останалите такова просто няма да има!

- Каква е реалната обстановка в конкретната болница, в която работите сега?

- По-конкретно мнение мога да изкажа за клиниката, в която съм аз. При нас има голям наплив от болни, които идват с най-различни хирургични заболявания. Всеки ден оперираме и дори има по няколко планови и/или спешни операции. За разлика от голяма част от частните болници при нас идва истинска спешност и смея да твърдя, че и най-тежките случаи също са тук. Това е важно, за да можеш да се изучиш и да станеш добър лекар. А пациентите, които приемаме, в голямата си част са не само с хирургични, но и с други придружаващи заболявания, чието лечение не може да се отчете по клинична пътека, тъй като здравната каса изплаща само за една - хирургичната пътека. И как да лекуваме оперативно пациенти с рак на белия дроб например, ако имат и диабет, хипертония или са преживели инфаркт, след като за другото заболяване разходите не се възвръщат? За болницата - като цяло мисля, че обстановката е такава, каквато е в момента и в почти всички останали. Въвеждането на лимити за клиничните пътеки, което се случи преди няколко месеца, няма да оправи ситуацията в здравеопазването, а напротив – още повече я влошава. Лекарите са още по-отчаяни, защото нямат адекватно възнаграждение за работата, която вършат. Реформа така не става. Как така си способен да вземеш от допълнителните възнаграждения на един лекар (лишавайки го от възможността за по-висока заработка), за да правиш реформа, а същевременно нови частни болници да никнат като гъби без ясни критерии как и защо, има ли нужда от тях? Ние сме страната в ЕС с най-много болници на глава от населението, а Пловдив е областта в България с най-много такива. Въпреки всичко в нашата клиника лекарите работят всеотдайно благодарение и на нашия началник – проф. Ангел Учиков, който прави и невъзможното, за да се справи с така тежката ситуация. Лично за мен най-щастливи са тези дни, прекарани в операционната, и най-вече, когато си успял да спасиш човешки живот. Удоволствието е несравнимо. Най-голямото нещастие е смъртта на пациент.

- Как се отразява тази толкова отговорна професия на личния ви живот и дали е вярно, че понякога лекарското грубиянство е начин за емоционално съхраняване?

- Медицината и по-специално хирургията отнема много от личното време. Въпреки всичко трябва да се научиш, дори и малкото останало такова, да го разпределяш правилно и използваш пълноценно. Почивката е съществено важна в нашата професия. Не считам, че лекарското грубиянство има нещо общо с емоционалното съхраняване. По-скоро това е до самия човек. Справянето със стреса от динамиката на специалността  и от многобройните срещи с човешкото страдание може да стане с активно спортуване (в свободното си време играя футбол или тенис), с културни занимания (обичам да слушам музика, чета) или просто срещи с добри приятели и съмишленици.

- Казвате, че според вас талантливият и успешен лекар е този, който може да поставя „диференциална диагноза“. Прочетох това, но не ми е ясно. Бихте ли обяснили какво означава и какво става с пациентите на тези, които не умеят да я поставят?

- Диференциалната диагноза се налага да се извърши, когато болестните признаци (симптомите) на пациента са типични за две или повече различни заболявания. Тогава чрез задаване на определени въпроси в анамнезата, назначаване на специални изследвания или чрез метода на изключването, лекарят поставя диагноза. Част от обучението на всеки лекар е поставянето на диференциална диагноза, но талант и успех е да знаеш по какъв начин и кога правилно да го направиш. Точната диагноза води към адекватно лечение и спестява огорчения и финансови разходи на пациента и здравната система.

- Какво мислите за реформата на министър Москов и какво бихте направили вие, ако бяхте министър?

- Министър Москов започна обнадеждаващо, но сега вече сякаш и на него не му е напълно ясно какво трябва да се случи оттук насетне. По-горе споменах и мнението ми за реформата, започната от него. Той е в най-трудното министерство и аз му пожелавам да направи това, което никой друг здравен министър не успя за последните 25 години, а именно да спре затъването на здравеопазването в България и да намери най-правилните решения. Какво бих направил аз, също споменах по-горе. Да се спре непрекъснатото създаване на здравни заведения, без ясни критерии как и защо, има ли нужда от тях, имат ли реална спешност или са създадени само за източване на здравната каса. Голяма част от пациентите също са фиктивни. В България за около 7 млн. души има над 400 болници, а за сравнение - в 90-милионна те са около 2000. Само частните болници са над 100. За съпоставка - в Холандия и Белгия, където населението е сходно, общият брой на болниците е под 100! Следователно е жизнено важно да се въведе ясен и точен стандарт и критерии за регистриране на лечебно заведение.

Другият голям проблем в здравеопазването са специализациите на новозавършилите лекари. Ако не се промени отново Наредбата за специализации, в страната няма да останат много млади лекари, защото в момента тя ограничава възможността за специализация на асистенти, докторанти, дентални медици.

- Преди два месеца на конгреса на БСП вашето изказване бе цитирано широко в мрежата, защото за състоянието на българското здравеопазване и напускането на младите медици говорехте с факти. Промени ли се нещо оттогава и каква е изобщо тенденцията?

- Когато се назовават проблемите с истинските им имена, а аз винаги съм правил това, е важно да се използват факти. В противен случай не звучи убедително и достоверно! Оттогава инициирах срещи със студенти по медицина относно проблемите със специализациите. Непрекъснато се срещам с хора. За голямо съжаление промяна няма, но това няма да ме откаже да продължа да работя.

- Имали ли сте предложения да работите в чужбина и бихте ли заминали?

- Конкретни предложения все още не съм имал, но дипломата ми е  валидна навсякъде в ЕС и без проблем всеки един български лекар би се справил успешно и там. Владея добре и английски. Както казах, тук ние получаваме образование на едно доста добро ниво. Но аз искам да остана в моята страна. Ако не беше така, още след гимназия щях да замина в чужбина да уча. В България завърших, в България започнах да работя и искам да остана тук. Независимо от проблемите със здравеопазването, които имаме, негативното отношение на хората към лекарите, което за мен е абсурдно, и фактът, че заплатите на българските лекари са несравними със средните за Европа, считам, че всеки човек си тежи на мястото. Решил съм, че това място за мен е България.

Част от изказването на д-р Паунов на заседание на 48-ми конгрес на БСП, 5 април 2015г.

„Един от основните фактори, водещи до това деликатно и абсурдно положение, в което се намира здравеопазването, е огромното количество здравни заведения, които въпреки лимитите, появили се наскоро, се увеличават непрекъснато. Ние осъзнаваме напълно това, аз съм убеден, но сякаш оставаме слепи за този факт.

Голяма част от тях имитират спешност, имат фиктивни пациенти, с което се източват огромно количество пари от Здравната каса.

По последни статистики около 80% от младите лекари, които завършват университет, избират реализацията в чужбина. Те са посочили като основен аргумент липсата на възможности за специализация, на сигурност в системата, на достатъчно качествени условия. Водещ фактор е и ниското стартово заплащане, ако изобщо се започне с такова.

Защо е важно да накараме младите лекари да останат в България? На първо място, напускането на един млад лекар, е загуба за самата държава, защото средствата, които тя дава за година обучение за един студент по медицина, са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки. След това ние подаряваме един готов специалист на чужда страна, т.е. инвестира се в износ на кадри навън, а не за укрепване на собственото ни здравеопазване. На всички нас е ясно, че един млад лекар би се чувствал по-добре в собствената му страна, отколкото навън, без приятели и близки. Това е загуба и за самата здравна система, защото специалистите постепенно напускат, пенсионират се, а нови такива идват все по-малко. Нека да изкажем няколко аргументи в защита на последното твърдение!

Над 2000 хирурзи са напуснали страната ни за последните 10 години. За изминалата година около 550 лекари са избягали в чужбина, докато преди 2 години техният брой е бил около 400. Огромно е и количеството на емигриралите специалисти. Най-много са хирурзите, анестезиолозите и гинеколозите. Дефицитът на интернисти, педиатри и най-вече патоанатоми е изключително голям!“

 

„С шегите беше дотука, а сега ще работим, както казах вчера". – Така започна своята първа пресконференция новият здравен министър Анна-Мария Борисова само ден след полагането на клетва в парламента.

След това проф. Борисова нареди на журналистите: „Напишете изречението: Всеки ден един лекар напуска България. Това е статистиката. Докога?! Кой ще остане тук. кой ще ни лекува?! Аз съм също жена на възраст и след години ще имам нужда и на мен някой да ми сложи диагноза и да ме лекува правилно! Кой ще ме лекува?”, попита здравният министър смаяните репортери.

Този път нямаше Млечна песничка, песничката този път бе в заповедна форма. Освен това проф. Борисова опроверга министър Дянков и примиера Борисов за две неща: че не е съгласна с кандидатурата на премиера за нов шеф на Здравната каса, както и че не приема решението за таван на лекарските заплати.

„По самата реформа ние работим още от както съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие- не го постигнахте! Аз съм както каза премиера: „Твърда”, каза Борисова.

Декларациите на министър Борисова „Никоя болница няма да бъде затваряна“ и „Нито един лекар и медицински специалист няма да остане без работа“ трудно кореспондираха с констатациите й, че болниците в България са прекалено много. Как ще осъществи хем да остави незакрити болници, хем да остави на работа медиците при прекомерно ниския бюджет за здравеопазване – здравният министър не обясни.

Въпреки острия изказ, с който начена срещата си с журналисти, министър Борисова склони да разкаже как е била поканена от премиера:

„Един ден г-н Борисов ми се обажда по телефона. Аз даже в началото не можах да схвана, щото вие също ще се учудите ако министър-председател ви се обади по телефона. И казва: „Къде сте?” Аз казвам: „Ами ние сме на вилата!”

„... Близо до вилата се видяхме. Аз си почивах на вилата, а той нямаше търпение да види един честен човек”, разказа проф. Борисова.

Още нещо опроверга министър Борисова, като заяви: „Нито една болница няма да бъде затворена, нито една медицинска сестра няма да остане без работа”.

Според министър Борисова основният проблем на здравеопазването към момента била липсата на съдържание, която ще става все по-голяма, ако не се извърши нужната реформа. Според нея, в центъра на реформата ще бъде пациентът и удовлетвореността от медицински специалисти. Ще бързаме, защото сме безумно закъснели, но ще бързаме разумно, бавно, премерено, обмислено и подготвено, каза новият здравен министър.

Като свои краткосрочни цели проф. Борисова обяви:

  • Анализ на състоянието на лечебните заведения в страната;
  • Анализ на медицинските стандарти по специалности;
  • Изготвяне на национална здравна карта.

Тя съобщи, че първото, което ще направи, е да сформира екипа, с който ще работи. Добави, че вече приключва с тази задача, а също и че по самата реформа работи откакто е номинирана.

„Искам да осигуря качествено здравеопазване навсякъде в страната, оставила съм специалистите сами да решат какви да бъдат стандартите - по отношение на квалификация, апаратура, каза Борисова. Искам да осигуря всеки болен в България да получи най-добрата диагностика”, допълни тя.

На въпрос какво ще предприеме по отношение на дълговете на болниците, които по думите на премиера са близо 400 милиона лева, Борисова каза "Това се обсъжда и ще намери своето решение".

Три месеца анализ и след това реформа, обяви министър Борисова на пресконференцията.

На пресконференцията министър Борисова обеща да бъда решен проблемът с болничните дългове и с нередовното плащане към лечебните заведения, без обаче да каже как ще стане това. “Забавянето в плащането на болниците ще бъде решено. Много усилено го обсъждаме. Междувпрочем вече има движение по този въпрос от няколко дни“, каза Борисова.

На въпрос на Mediapool разбрала ли е на какво се дължи забавянето в плащанията на болниците – на лоша събираемост на здравни вноски или нещо друго, Борисова отговори: „И това, което казвате, а и нещо друго. Няма да го кажа другото, но има и нещо друго“. „Всичко това ще бъде проучено. И другото, и събираемостта“, обеща Борисова.

Медияпул публикува част от пресконференцията на сайта си:

Проф. Борисова: Напишете изречението: Всеки ден един лекар напуска България. Докога? Кой ще остане тук? Кой ще ни лекува? Аз съм също жена на възраст и след години и аз ще имам нужда някой да ми сложи моята диагноза и да ме лекува правилно. Кой ще ме лекува? Кой вас ще ви лекува? Всеки ден един лекар напуска България. Сестрите. Наричаме ги медицински специалисти. Те са половината от това, което ни трябва. Половината. Това е катастрофа! Значи, ако трябва да се прилага стандарта, ние трябва да затворим болниците. Ние нямаме сестри. Всички сестри и всички лекари покриват провинциите на Англия, Франция, Холандия, Норвегия, Германия. В дълбоката провинция отиват там, не в елитните болници. Но напускат България.

==============================================================

Първо трябва да си сформирам екипа. Усилено работя върху това и трябва да ви кажа, че съм почти пред финал. Оказа се, че това е много труден въпрос – да намериш наистина съмишленици, компетенция, лоялност... Много е трудно, но ще успея.

Второ, вече по самата реформа, ние работим откакто съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие. Не го постигнахте. Просто аз съм, както каза премира, твърда. Просто ви се усмихвах. Ама защо не пуснахте контекста? Просто ме ядосахте тогава. Идват, ще откривам конгреса си, аз съм отговорен човек. Не мога да напусна в момент, когато това за мен е най-високо отговорното събитие. Но съвпадна, какво нещо...просто съвпадна. И аз трябваше да отида там и съм излязла на трибуната, за да откривам конгреса си и те идват срещу мен всички. Някои от вас сигурно също са били. Окупираха трибуната, аз не мога да открия конгреса си. И казват: Вярно ли е, че вие сте написала писмо, че ще се отказвате. И аз какво да отговоря? Аз се усмихвам. Усмихвам се на въпроса. И те казват: Аха, значи вие се пазите, значи ще станете. И аз пак отговарям: Аз се усмихвам. Но къде бяха въпросите, които всъщност провокираха този отговор. Нямаше ги. Това не е коректно, това не е добра журналистика, бъдете точни. Дайте въпроса и нека да дойде отговорът. Той вече звучи по друг начин. Или пък другата сцена пред Министерския съвет. Беше доста непрофесионално. За мен беше непрофесионално. Ако вие държите на себе си като професионалисти, дръжте се професионално.

Репортер: Проф. Борисова...

Пресцентър: Колеги, нека да...

Анна-Мария Борисова: Момент. Аз имам експозе. И след това съм си приготвила едно тесте листи за въпроси. Значи излизам от Министерския съвет, виждам едни журналисти и тръгвам в друга посока, за да избягам. Настигнаха ме и аз любезно се спрях и казах: Извинете, аз не съм легитимен министър и не е редно да давам отговори на каквито и да било въпроси. Те биха били лично мнение, но не мнение на институцията. Благодаря. Обърнах се и продължих. Те бяха настойчиви. Препъваха се в мен, аз ги настъпвах и беше доста агресивно. Аз се извинявах и продължавах и те вече започнаха да ме дразнят. То това е принципа. Аз го схванах – да дразниш този, от който искаш да изтръгнеш нещо. “А! Какъв лекар сте вие? Вие не сте никакъв лекар! Вас не ви интересуват болните“ - по този начин се говореше с мен. И аз мълча. Продължават. И аз мълча. И какво видях вечерта на телевизията? Аз мълча. А къде е изречението, в което любезно се спирам и казвам: Извинете, аз не съм легитимен министър. И аз не считам, че имам право да отговоря. Къде беше това изречение? Бъдете коректни! Пазете си имената! Името за един човек е най-важното...

========================================

Аз не съм политик и никога няма да бъда. В здравеопазването не е хубаво да се политиканства. Мисля, че и вчера го казах, ако някой разбра подтекста. Няма нужда от бърборене, има нужда от работа. Аз съм професионалист и ще направя така, че професионалистите да се чувстват комфортно, удовлетворени от работата си и реформата да бъде така направена, че да си мислят, че се намират примерно във Франция, Германия или Австрия.

Ние трябва добре да си правим сметката. Колко пари имаш, колко ти трябват и колко да ти останат. Нали вие всички вкъщи си правите тази сметка. Не навсякъде си я правят. А трябва да си я правят. Защо съм спряла апаратурата? На гол корем чифте пищови...Е това, може и да не го сложите...А пък те ми казаха, че ще го сложат. Ей, какви приятели сте? Нали уж ще ставаме приятели..."

При цялото ми уважение към професионалистите в медицината, това, което чух и чета определено ме раздвоява: новият министър хем обещава цветя и рози, хем – няма пари, за да осъществи заявеното на пресконференцията.

Пак ще имаме зрелища, без хляб за медиците.

 

На 100 000 души се падат 5,6 болнични легла за активно лечение, но те били разпилени в цялата страна - стана ясно от думите на министъра на здравеопазването Божидар Нанев в предаването „Неделя 150”.

Ще има промяна на статуквото в здравеопазването – това е ясно вече и на децата. Не е ясно обаче кой, как и колко ще струва, за да поеме извънболничната помощ, след като, за да се спестят пари се закриват няколкостотин фалирали болници и ще се наложи държавата да изкупува от тях скъпоструващото болнично орорудване и апаратура, за да се открият центрове за спешна помощ?

Ще изкупи ли държавата от фалиралите общински болници лабораториите с оборудването и рентгените и колко ще струва това, при така предвидената здравна реформа на правителството – на този въпрос министър Нанев засега няма конкретен отговор.

Не е ясно все още защо в края на 2009 година не бе използван резерва на Здравната каса, който е 1,5 млрд лева, за да се плати навреме на общопрактикуващи лекари, медицински персонал и болниците?

На този въпрос отговорът е, че резервът не трябваше да бъде пипан, за да продължи да крепи фискалния резерв, с което министърът на финансите Симеон Дянков искаше да се похвали пред Европа, а именно, че е стабилизирал финансово страната.

“Държавата разполага с 1,5 млрд. резерв за здравеопазване, натрупан от предишни години и оставен за тежки моменти като сегашния. Този резерв не е нито на БСП, нито на Тройната коалиция, нито на премиера Борисов – той е събран от българските граждани”, напомни червения депутат Михаил Миков в предаването „Неделя 150”, коментирайки закриването на общински болници и превръщането им в центрове за спешна медицинска помощ.

„Има разлика между болнична и доболнична помощ - казват на хората, че за измерване на кръвно налягане или за някакви лабораторни изследвания трябва да пътуват в друг град - няма да има такова нещо, това си остава. Става дума за болници за активно лечение”, обясни здравният министър Божидар Нанев. Според Нанев сега се налагали стандарти за болничните заведения, на които те задължително да отговарят. Целта била общественият ресурс да не бъде разпиляван.

„Кабинетите, които ще работят като спешна помощ и които сега изграждаме, ще работят не само лекарите в тази помощ, но и други специалисти – обясни министър Нанев. - Те ще получават по100 лева на дежурство, по този начин ще се облекчават и лекарите, които работят в спешната помощ...”

„В България има 421 болници на 7, 5 млн. население – поясни депутатът от ГЕРБ, Лъчезар Иванов. - Да съпоставим европейски страни, силно развити страни като Франция, Белгия. Там броят на лечебните заведения на глава от населението е много по-малък. Не може на 5 къщи да сложим болница. Това е нереално и невъзможно...”

Тук Иванов „пропусна” да каже как пенсионери, живеещи в десетки хиляди отдалечени махали, села и градчета в страната, ще пътуват при спешна нужда от лекарска помощ до най-близкото населено място, след като не разполагат с личен транспорт и средства освен жалките си пенсии. Белгия, Франция и Израел са развити държави с добро здравеопазване, но там никой не е лишен от възможността да получава медицинска помощ при нужда – било заради липса на квалифицирани специалисти по местоживеене, било поради липса на възможност за транспортиране до подходящо лечебно заведение.

Плановото лечение не е единственото, което се случва в родното здравеопазване. Спешните случаи, извънплановото лечение ще се превърнат в недостъпни за голяма част от българското население след закриването на болници. Да не говорим, че приказките на депутата Лъчезар Иванов за превантивна профилактика и превенция ще останат само на хартия като добри пожелания при съществуващата ситуация в малките населени райони, села и градчета.

Как практически си представят реформаторите от управляващото мнозинство провеждането на здравната реформа - единствено със закриването на общински нерентабилни лечебни заведения и създаването на спешни центрове за медицинска помощ, които да работят само в определени часове?

Десетки, стотици хиляди български граждани, живеещи на границата на мизерията, според официалната статистика реално ще бъдат лишени от каквато и да било възможност да се изследват, следят здравословното си състояние и при необходимост да пътуват на километри от мястото, където живеят, за да се изследват, менат на рентген и чакат резултати, докато чакат решенията на лекарите за настаняване в болница за планово лечение. Може би Здравната каса ще им плаща пътуването и хотела докато чакат лекарското заключение какво предстои да се направи?

„За каква медицинска услуга говорим? – пита д-р Лъчезар Иванов. - Такива са повечето от малките болници. Налага се пациентите да си носят печки, храна, лекарствата, карат те на километри, за да си направиш изследванията след това лежиш там 7 или 10 дни и те пращат в по-голяма болница. Тогава обаче заболяването вече се е развило, ако то е сериозно, хронично. Минало е в стадий, при който се изисква много повече апаратура, много повече средства. Кой печели? Нито пациентът, който е потърпевшия, нито обществото като цяло.”

Какво гарантира, че след здравната реформа, пациентите ще са в състояние да пътуват, плащайки от джоба си пътувания на километри за изследвания? Кой гарантира, че жителите на малки населени места ще са в състояние да платят от джоба си престоя в съответното селище с болница, докато изследванията им станат готови? Няма ли да се повтори сегашната ситуация при по-различни условия?

Пак ще мине ценно време в търсене на изход за намиране на средства за пътуване, престой и очакване на изследванията и резултата от тях. Пак ще се ползва скъпа апаратура, но с много чакане – а има болести, при които времето е решаващ фактор за оцеляване и живот.

„Няма да има район, който да остане без голямо лечебно заведение. Това е абсолютно сигурно. Здравната карта се прави така, че в рамките на 60-70 км. максимум да има голямо лечебно заведение, което да може да отреагира. Тези километри се взимат за около час и половина – два с един автомобил” – обяснява в интервю за Агенция „Фокус” днес д-р Лъчезар Иванов.

А който няма автомобил, няма пари за пътуване и престой в чуждия град – какво ще прави? Ще мре? Въпреки, че е гражданин на тази страна и всички текстове в Конституцията важат и за него – има право на лечение, само няма да има възможност след здравната реформа.

„Наскоро разбрах за един случай, при който пациент попада в една малка болница с болки в корема даде пример депутатът Лъчезар Иванов. - В 3.30 часа посред нощ лекарите там установяват, че става въпрос за апендикс. Този пациент обаче е с алергия, но в болницата няма нито алерголог, нито хирург. Хирургът идва в 8 часа сутринта. Трябва да бъде направена подготовката за операция. Тогава се взима решение пациентът да бъде преведен в болницата във Варна. Докато трае всичко това, пациентът почива в 17 часа. Ако този същият пациент беше веднага транспортиран във варненската болница или в друга болница, щеше да остане жив. Затова считам, че не може хирургия да се прави само от един хирург...”

Правилно, примерът е подходящ, но ако пациентът няма личен транспорт, а в селото или махалата няма кой да го закара – в такива случаи изходът също ще бъде летален, защото при спешни случаи, с една линейка за 12 часа в денонощието – на нуждата от спешна операция на коремни органи – няма как да бъде отговорено, и то единствено с очакването, спешният екип и единствената линейка да дойдат на работа след часове... за да констатират смъртта.

Никой не твърди, че здравеопазването не струва пари, напротив то струва много пари. Но преди да се посегне на лечебните заведения – нека управляващите да си направят труда да преценят, дали останалото без болница население, ще има възможност и ще бъде в състояние да се грижи само за оцеляването си!

Баба ми казваше, ако на 40 години си здрав, значи не си жив!

Мнозинството от населението в България е болно. Повече от половината е с тежки хронични заболявания или инвалидизирано. Голяма част от него живее на границата на оцеляването, с мизерни доходи. И щом това население бъде оставено без болници и съответно без лекарска грижа – трябва да е ясно, че то ще оцелее трудно, даже едва ли ще оцелее много дълго.

Не може всички българи да живеят в големите градове, където ще останат болници. Освен това е известно, че даже в столицата, раковоболните често остават без възможност за лъчетерапия, поради повреда в апарата...

Известно е и че раковоболните, диабетиците, децата с редки заболявания остават често и без лекарства, заради непроведени навреме търгове с фармацевтичните фирми...

„Държавата е това, което обществото иска и очаква да се случи” – каза го бъдещият трети вицепремиер, проф. Илиян Михов. Думи, заради които той спечели моето и уважението на много българи.

Нека да имаме държава, колкото и да сме зле финансово и колкото и да е тежка кризата...

 
Powered by Tags for Joomla