Tag:русия

Вчера завърши разказа за моето пътуване до Грузия в дните на Рождество Христово. След като се върнах в България - напрежението в тази прекрасна страна отново покачи градус: принуденият да напусне държавата президент Звияд Гамсахурдия се бе върнал. Лидерите Китовани, Йоселиани и Чантурия канят бившият министър на външните работи на СССР, Едуард Шеварднадзе да се върне в родината си и кандидатства за президент.

Ще минат месеци: Шеварнадзе ще нарече опозиционните лидери и военните формирования "криминални структури.
Един от лидерите ще загине от изстрелите на терористи - това е темата на разказа оттук нататък. Тема, в която има борби за влияние, борби за пътя на Каспийския нефт, самоубит политик от службите по сигурността.

Ирина Саришвили - Чантурия
, съпруга на Гия Чантурия, когото терористи разстрелват 1994 година и бе ранена в атентата срещу съпруга й, е нападната девет години по-късно. Много хора през 1994 виждат в Чантурия, човекът, достоен да замести Едуард Шеварднадзе, като лидер на Национално-демократическата партия в Грузия. След смъртта на Чантурия, на 3 декември 1994 година пред дома му, съпругата му оглавява партията, но след опита за нападение срещу нея самата - тя напуска лидерския пост.

Какво се е случвало в Грузия след моето заминаване?

Времето е на нелегалния петролен бизнес - основната причина за чеченската война. Времето е за влияние върху политиката на Грузия от страна на САЩ и Русия. Времето е за овладяване на напрежението в Закавказието...

Чеченци са поддръжниците на грузинския президент Звияд Гамсахурдия, в събитията в края на декември 1991 година. Някои руски изследователи твърдят, коментирайки събитията от Кървавата Коледа, че Китовани понесъл тогава големи загуби от жива сила на Националната гвардия, която ръководел, обстрелвайки Дома на правителството. Същият Дом, където се бяха скрили Звияд и поддръжниците му. Липсата на подготовка за бойни действия била причината за тези загуби според същите изследователи, чийто анализи четях след завръщането си от Грузия. Потресен от загубите, Китовани бил готов да пусне Звияд с парите извън Грузия. Бойците на Джаба Йоселиани от формированието "Мхедриони" се присъединили към желанието на Китовани да пусне Звияд да избяга. Бях свидетел на тези събития. Звияд избяга - Йоселиани и Чантурия бяха на свобода и в последните дни на декември 1991 бе сформирано временно правителство начело с Тенгиз Сигуа, а също така и Военен съвет, в който членуваха Йоселиани и Китовани. На 6 януари Гамсахурдия избяга от страната с милиони долари и рубли.

Йоселиани

Джаба Йоселиани бе поел според същите аналитици отговорността за стрелбата на митинга на метростанцията Дидубе в руския печат, въпреки че аз бях свидетел как на момчетата му раздаваха халосни патрони и ги учеха да стрелят във въздуха.

След бягството на Гамсахурдия от затвора изниква идеята да се повика Шеварднадзе, като авторитетен политик, който да помогне да бъде призната Грузия като независима държава. Разговорът на Йоселиани с Шеварднадзе трае пет минути. Шеварднадзе пита каква е ситуацията в Грузия, след което Йоселиани му казва следното: "Господин Едуард, защо да пускам в игра Нодия /местен футболист - бел. Л. М./, когато в отбора ми е Пеле". Така образно Йоселиани кани горбачовия външен министър да се върне в Грузия. На следващия ден Шеварднадзе излиза със свое Обръщение към грузинския народ, в което нарича току що приключения преврат - народна революция. Тази неискреност не се харесва на Китовани и Сигуа - те усещат, че връщането на Шеварднадзе няма да е за добро. Стига се дотам, че когато връщането е вече необратимо, двамата опозиционери са били готови да отстранят физически Йоселиани, само и само, за да попречат на това завръщане.

Йоселиани приема спокойно несъгласието им и в телефонен разговор с Шеварднадзе му казва: "Решавайте, или сега - или никога".

В утрото на 7 март 1992 година, от тбилиското летище излита ТУ-154 с нарочно подставени пътници, сътрудници на републиканската прокуратура, на които е заръчано да изкупят всички билети за този рейс. В същия ден самолетът довежда в Тбилиси Шеварднадзе и съпругата му.
На тбилиската аерогара, на стълбичката на самолета Шеварднадзе са посрещнати от Джаба Йоселиани и възторжена тълпа тбилисци. Скоро след това Шеварднадзе оглавява Държавния съвет на Грузия, а негов заместник става Йоселиани. Сигуа остава на креслото на премиер на Грузия, Китовани продължава да заема поста вицепремиер и министър на отбраната.
Оттук нататък властта на Шеварднадзе се опира единствено на авторитета на Йоселиани, което не се харесва особено на Шеварднадзе - изборите за парламент са насрочени, Сигуа и Китовани предчувстват края на политическата си кариера и се замислят за изход от ситуацията. На 14 септември гвардейците на Китовани навлизат в територията на Абхазия, и лидерът Ардзинба призовава народа си на война. Загубата в тази война е началото на края на отношенията на Йоселиани с Шеварднадзе. Шеварднадзе не се нуждае повече от авторитета и поддръжката на Йоселиани и е на крачка да стане легитимно избрания държавен глава на държавата. На негова страна са силовите структури, Йоселиани е разочарован от Шеварднадзе, когато той го отдалечава от себе си, а и затова, че е не прозрял по-рано, като Китовани и Сигуа играта на бившия съветски първи дипломат. На свой ред Джаба Йоселиани публично започва да иска ограничаване на пълномощията на Шеварднадзе - страната е на прага на нови избори. Междувременно на 22 февруари е отменена съветската конситуция и е възстановена тази на Грузия от 1921 година. В този момент вече мнозина се боят от укрепването на властта на човека на Москва, Шеварднадзе. На 29 август 1995 година, в деня когато Шеварднадзе излиза за обвявяването на новата Конституция, някаква кола се движи плътно до неговия автомобил и се взривява бомба. Шеварднадзе се спасява по чудо. За автори на терористичния акт са обвинени Джаба Йоселиани, а също така и мининстърът на националната сигурност, Игор Георгадзе, който успява да избяга овреме в Москва. Йоселиани остава единственият набеден за взрива, съден е и получава присъда от 12 години. От затвора, Джаба иронично ще каже: "Навярно Шеварднадзе си мисли, че аз съм врана и мога да живея 200 години." Скоро след това той и останалите набедени за заговорници са амнистирани, но Джаба вече е със сериозно влошено здраве.

Китовани

генерал Тенгиз Китовани "Едуард Шеварднадзе ще бъде съден като престъпник - заявява бившият министър на отбраната от началото на 90-те години, генерал Тенгиз Китовани. Китовани е фигурата, която изиграва ключова роля, заедно с Йоселиани в довеждането на власт на Шеварднадзе, след което обаче техните пътища се разделят. Шеварднадзе вече нарича Китовани "най-злия враг на грузинския народ".

"Оставам враг единствено на сегашния корумпиран режим в Тбилиси, който се оглавява от Едуард Шеварднадзе - заявява в интервю за руската преса Китовани. - Този президент ще бъде съден като престъпник за Абхазия, за чеченците, за това, че предаде Русия, за сълзите на нашите гладни деца. Руският и грузинският народ са братски народи - заявява Китовани и война между тях не може да има." Докато Китовани дава интервюто си на 18 септември 2002 година, доверени лица на Шеварднадзе водят преговори, с цел да намерят трета страна, която би била готова да приеме чеченските бойци, намиращи се на грузинска територия.

"Преди три години аз предупреждавах за опасността, която носят въоръжените чеченски бандитски формирования в Панкиси /Има такова дефиле - бел. Л. М./. Тогава Шеварднадзе отричаше факта, че терористите /чеченските банди - бел. Л. М./ се намират на територията на Грузия. Той бе готов да ги използва така, че в лицето на Русия да създаде външен враг и по този начин да укрепи нестабилното си управление в държавата..."

Китовани е за провеждането на силна антитерористична операция със силите на руската армия, тъй като бандитите са се пребазирали във вътрешните райони на Грузия..
Като какъв човек приемат грузинците след време, завърналият се от Москва Шеварднадзе - народът го нарича "хитра лисица", той като той е много внимателен в избора си на приятели и врагове. Шеварднадзе разиграва като основен свой коз, поддръжката на САЩ, срещу силно влошените отношения на Грузия с Русия.

За САЩ Грузия е удобна геостратегически за разполагане на военни американски бази, насочени срещу Русия и бившият външен министър на Горбачов не чака дълго, за да се включи в играта на американските интереси. Междувременно, вместо нещата в държавата да се успокоят - 800 000 грузинци напускат родината си в търсене на по-добър живот.
"Путин и Шеварднадзе трябва да седнат на масата за преговори, но не за сметка на народа на Грузия - заявява генерал Тенгиз Китовани. - Аз ще бъда противник на Шеварднадзе цял живот, защото заради този човек страда моята родина, а към това се прибави и неговата вина за смяната на отношението на Русия към Грузия... Ако Путин зависеше от американците, колкото Шеварднадзе, то те тогава щяха да се договорят и намерят общ език, но явно за руския президент няма подобна зависимост...
Шеварднадзе ще трябва да носи отговорност за вината си по разрастващата се криза с Русия и икономическия провал на развитие, който е факт за времето на неговото управление, но дали това ще се случи в близко време - аз не съм уверен - признава с горчивина генералът."
"Съюзът на националната гвардия е политическа организация обединяваща бивши войници и офицери - пояснява Китовани. - Ние сме действащата опозиция на режима на Шеварднадзе. Нашата цел е да дойдем на власт и поведем Грузия по мирен демократичен път, но за целта искаме оставката на президента и провеждане на предсрочни избори."

Грузинските специални служби организират шест пъти опити за покушение за отстраняването на генерал Тенгиз Китовани - последното е през 1999 в Австрия. Китовани е наясно, че е набелязан от режима на Шеварднадзе, но твърди, че не се страхува от него. " Нека Шеварднадзе се бои от мен" - заявява генералът по повод заплахите и опитите за покушение над него.
Началникът на антитерористичния център към Министерството на националната сигурност, Леван Кенчадзе коментира веднага интервюто на Китовани, като отхвърля категорично, че има 1 500 чеченски бойци в Ахметския район. Той признава единствено за опити на чеченци да навлязат в страната с цел да извършват терористични актове и създадат безредици.

*   *   *

Избягалият в Москва Георгадзе живее под засилена охрана, Шеварднадзе твърди, че са му известни връзките на Китовани с Федералната служба за безопасност на Русия и ГРУ. Според него, тези служби са помогнали на Китовани при остраняването на Гамсахурдия!

За още една смърт обвинява на глас бившият министър на отбраната на Грузия, Китовани Едуард Шеварднадзе. През февруари 2002 година е намерен мъртъв секретарят на Съвета по сигурността, Нузгар Саджая. "Имам информация, че Саджая не се е самоубил, а е бил убит - заявява Китовани, коментирайки тази смърт. - Саджая беше човек с проруска ориентация и работеше за запазване на добросъседските отношения на Грузия с Русия, а в този момент Шеварднадзе се беше заиграл с чеченците, с цел да отслаби Русия. Саджая се е опитал да разубеди Шеварднадзе, да не участва в подобна опасна игра, но явно не е успял да направи нищо. Убиват го." На това обвинение на Китовани Шеварднадзе не отговаря и не реагира.



Така равносметката от довеждането на Шеварднадзе на власт в Грузия е следната: Йоселиани е отдалечен от властта и след времето, прекарано в затвора по обвинение, че е организирал бомбения атентат срещу Шеварднадзе излиза с амнистия и много разклатено здраве. Китовани е низвергнат като криминален престъпник и не спира да се противопоставя на Шеварднадзе. 1994 година Чантурия е застрелян уж при терористичен акт, е съпругата му е ранена. Причината: Гия Чантурия е бил единственият, много сериозен опонент на Шеварднадзе за президентското кресло. Разигравайки картата с влияние в Абхазия и Осетия срещу Русия - Шеварднадзе продължава и извън Грузия да укрепва властта си.

Народът гладува, има режим на тока, магазините са празни, спекулата се шири, 800 000 грузинци напускат родината си.
След повторно завръщане в Грузия Звияд Гамсахурдия загива при неизяснени обстоятелства. Икономически страната е в колапс. За влияние в нея се борят САЩ и Русия. Откъде да мине петролопроводът от Каспийския нефт, какви да бъдат отношенията на Грузия с Осетия и Абхазия, каква да бъде съдбата на чеченците - в Грузия - напрежението и хаосът продължават да владеят страната.

Следва продължение
 
Грузия, войнаЗа три дни Съветът за сигурност се събра и заседава четири пъти за консултации по нападението на Грузия над Южна Осетия, което за този орган е прецедент, коментираха дипломати. На последното заседание на Съвета за сигурност, което телеканалът Вести" излъчи на живо, постоянният представител на Русия, Виталий Чуркин определи действията на Грузия като етническа чистка. Чуркин подчерта, че Грузия провежда геноцид в Южна Осетия, като се позова на факти от мястото на събитията.

"Всичко, което се случва днес не е случайно или неочаквано - поясни Чуркин на заседанието на Съвета за сигурност. Той напомни, че Русия нееднократно е обръщала внимание на "опасната ситуация, която се създава около Абхазия и Южна Осетия", "многократно е привличала вниманието на това, че Грузия се въоръжава с активно темпо и се снабдява с тежко въоръжение. - На 7 август, буквално в този ден, когато са се разгърнали военните действия на Грузия против Южна Осетия, е завършило мащабно съвместно американско-грузинско военно учение, в което са взели участие около 100 американски военнослужещи. Обучението и въоръжението във въпросните учения са в значителна степен от американски и израелски военни и грузинските им колеги веднага са се възползвали от подготовката, която са получили - каза Чуркин. " На нас не ни се иска да мислим, че именно САЩ са дали зелена светлина на последвалите авантюристични действия на грузинското ръководство" - отбеляза вчера постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност, Чуркин.
В изложението си по време на четвъртото заседание на СС на ООН, Виталий Чуркин обърна внимание на това, колко е изненадан от реакцията на Тбилиси, когато президентът Дмитрий Медведев отказал да разговаря с президента Михаил Саакашвили.
"Кой приличен човек би разговарял сега с президента на Грузия? - запита Чуркин риторично. До последния момент Саакашвили ни уверяваше, че и в мислите си не би използвал сила против собствения си народ. Такива изявление Саакашвили даваше и пред световната общественост."

Грузия е световен рекордьор по нарастване на военния бюджет, който за последните 30 години се е увеличил 30 пъти. Сега ние разбираме защо се случва това... Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че преговори с Грузия за Южна Осетия може да се водят единствено след извеждането на грузинските войски и подписване на съглашение за неизползване на сила.
Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че в момента на нейното начало, миротворците са се свързали с Министерството на отбраната на Грузия. "Представител на МО на Грузия заяви, че те са започнали война против Южна Осетия - каза Чуркин и припомни за заявлението на Грузия за "възстановяване на конституционните порядки". "Това бе война против собствения си народ - подчерта Чуркин. По неговите думи грузинските военни са изтрили от лицето на земята Цхинвали и 10 села, използвайки установки "Град". С "Град" са стреляли грузинските войски и срещу руските миротворци - поясни Чуркин.
Той охарактеризира действията на Грузия в Южна Осетия като етническа чистка. "От 120 000 население повече от една четвърт се превърнаха в бежанци. Етническа чистка ли е това или не? Загинаха 2000 души мирно население. Колко още трябва да бъдат убити, за да се определи това като етническа чистка" - попита Чуркин останалите участници в заседанието.
Американският представител Залмай Халилзад апострофира Чуркин с пример, че в състоялия се същия ден /на заседанието - бел. Л. М./ телефонен разговор между министъра на външните работи, Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ, Кондолиза Райс, Лавров е настоял, че Михаил Саакашвили трябва да си върви и че Русия се стреми едва ли не да свали от власт настоящият режим в Грузия.

"Аз съм обнадежден от факта, че вие публично говорите за това - му отговори Чуркин. Предполагам, че вас вече тази идея ви е заинтересувала. Ние сме готови да внесем случилото се в Международния наказателен съд." За 36 часа Лавров е разговарял с Райс 5-6 пъти, поясни Чуркин, а и президентът Медведев разговаря с Буш,което е нормално в подобна ситуация.

"Президентът на Грузия Михаил Саакашвили не може да бъде считан за партньор, заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. - Ако грузинските войски се изтеглят от Южна Осетия, между Грузия и Южна Осетия ще бъде подписано съглашение за неизползване на сила, мирът ще бъде възстановен, независимо от по-нататъшната съдба на Михаил Саакашвили", заяви Лавров. "Човекът, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", е бил категоричен министърът.
По отношение на намесата на Русия в конфликта, руският постоянен представител Виталий Чуркин заяви в прякото предаване на заседанието на Съвета за сигурност: "Не можехме да оставим цивилното население в Южна Осетия и нашите миротворци там без защита. Чуркин призна, че за целта са използвани допълнителни сили от Русия.
"Не можехме просто да избягаме, както направиха едни други миротворци в Сребреница," поясни руският дипломат, като припомни неспособността на холандския миротворчески контингент да защити през лятото на 1995 г. от босненските сръбски сили населението на мюсюлманския анклав.
"Не окупираме Южна Осетия," подчерта Чуркин. Той уточни, че Русия е било длъжна да защити населението на Южна Осетия, от което 90 на сто са с руски паспорти.
Грузия е "готова да подпише документ за неизползване на сила", заяви вчера в интервю за Си Ен Ен грузинският президент Михаил Саакашвили. Саакашвили се похвали в отговор на зададен му от телевизия Си Ен Ен въпрос дали Тбилиси желае САЩ да окажат на страната военна помощ във връзка с конфликта в Южна Осетия, че страната му е способна да се защитава сама.
"Ние сме малка страна и е налудничево да се смята, че можем да се мерим с военната мощ на Русия. Най-важното обаче сега е да се спре с военните действия", каза Саакашвили.
"Необходимо е да прекратим военните действия. Нямаме нужда от нови военни действия. Необходимо е да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме прекратяването на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила и невъзобновяване на военните действия. Готови сме да бъдем толкова гъвкави, колкото е възможно. Длъжни сме да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства", заяви Саакашвили.

Няколко часа преди това интервю, в друго свое изявление грузинският президент Михаил Саакашвили призова НАТО и ООН "да спрат руската агресия" в Грузия в интервю за регионален германски вестник, предаде Франс прес.
В интервю за "Райн цайтунг" Саакашвили изрази мнение, че е "морално задължение на НАТО и на ООН да спрат руската агресия". "Не става дума само за това да се говори за сдържаност. Наши граждани умират. Руските танкове могат да стигнат само за час и половина от Цхинвали в Тбилиси", допълни той.
30000 напуснали домовете си разрушени от грузинските военни, над 2000 убити граждани на Южна Осетия и над 100 загинали миротворци - това са засега официално съобщените цифри от "възстановяване на конституционните порядки", което предприе Саакашвили. Жертвите сред руските войски са 15 убити и 150 ранени, докато Грузия е дала 50 жертви и 450 ранени.
Телеканалът "Вести" излъчи вчера разкази на очевидци, за това как жена, излязла от подземията на Цхинвали, където малко оцелелите му жители се крият вече пети ден, била застреляна в главата от грузински снайперист. А жената тръгнала да търси вода.
Грузинските военни са разрушили и единствената фурна на Цхинвали и населението загива от глад, затворено в капан в подземията. Нито може да излезе навън, нито има вода и храна, за да остане в укритията. Това споделиха очевидци пред камерите на "Вести". Хората се страхували да ползват мобилни телефони, защото апаратурата на американските военни ги засичала и тутакси се откривал огън от грузинската артилерия по мястото, откъдето е било обаждането. В същото време грузински военни минавали и хвърляли гранати в подземията, където се криели оцелелите от ада на обстрела.

"Всичко е разрушено - камък върху камък не остана - разказа за LIFE.RU една от бежанките, останали в града, Тамара. - Много убити има навън и по пътищата. Толкова е страшно! Цяла седмица вече сме в подземията и бункери- хората умират от глад и от жажда".
200 тона хуманитарна помощ, продоволствия и 16 тона медикаменти замина вчера от Владикавказ за столицата на Южна Осетия. Телевизионни камери на успели да достигнат до Южна Осетия журналисти показа как автоколона с помощта си проправяше път към сринатия до основи град. Цхинвал, така вече наричат жителите на Южна Осетия руините, останали от столицата им, за да няма името на столицата им грузинско звучене. "Установки за филтриране на водата, електрогенератори - всичко, което може да помогне на първо време заминава за Южна Осетия, съобщи за "Вести" Сергей Шойгу, министър на извънредните ситуации. Помощите са изпратени по поръчение на президента Медведев."
В лагера за бежанци Алагаир, който се намира на самата граница с Южна Осетия, спасили се жители от Цхинвал и околните села не могат да се успокоят заради издирването на техни близки, изчезнали по време на военното нападение на Грузия над Южна Осетия. Лагерът е побрал 500 души, главно жени и деца, спасили се още след първите удари и обстрел на грузински войски върху Цхинвал. Мнозина са успели да избягат от домовете си без дрехи и без документи. Пристигащите бежанци са толкова много, че мястото в Алгаир не е н състояние да ги побере.

Зад гърба на всеки от бежанците има по една драма или трагедия - една от жените е е загубила бременната си дъщеря още в началото на грузинския обстрел, друга по време на бягството е изгубила сина си в тълпата. Списъци на изчезнали се попълват непрекъснато по няколко пъти на ден.
Президентът на непризната република Абхазия Сергей Багапш заяви пред Интерфакс вчера, цитиран от българската агенция"Фокус", че след трагичните събития в Цхинвали международната общност трябва да признае независимостта на Южна Осетия и Абхазия. "Действията на Грузия в Южна Осетия могат да бъдат определени изключително като геноцид срещу осетинския народ. Мисля, че след тези трагични събития никой по света не трябва да храни илюзията, че Абхазия и Южна Осетия ще могат да съществуват с Грузия в единна държава", подчерта Багапш.
"Цхинвал, това е трагедия на Русия, трагедия на Кавказ, трагедия на Грузия и би се превърнало в трагедия за Европа, ако не бяха са намесили руските миротворци" - заяви в Съвета за сигурност Виталий Чуркин, като предложи да се създаде самостоятелен трибунал за грузинските действия в Южна Осетия, за които вече имало събрани достатъчно факти, свидетелства и видеоматериали.
"На нас ни е необходимо да спрем бойните действия, не ни трябват нови военни действия - призна вчера Саакашвили. - На нас ни е нужно да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме за прекратяване на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила... ние трябва да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства".
Заповядалият агресията призова да се спре изпълнението на заповедите му и да спрат убийствата?
Сред мъртвите грузински военни са били идентифицирани азиатски и афроамерикански наемници съобщи военният експерт Заур Алборов за канала "Вести". "Може да са наемници, а е възможно и да са били военни американски инструктори" - коментира откритието Алборов.
В късните часове вчера стана ясно, че Русия е бомбардирала грузинска военна база, Коджори, която се намира близо до столицата Тбилиси. Атаки на военни бази, и блокада, за да не се доставя оръжие на Грузия нито по земя, нито по море или въздух - това е миротворческата тактика на Русия след налудничавото нападение, което Грузия извърши над Южна Осетия.
В зоната на грузинско-абхазкия конфликт са разположени допълнителни руски войски към Колективните сили на ОНД за поддържането на мира, съобщи Интерфакс. Според помощник-командващия Колективните сили на ОНД за поддържането на мира по информационно осигуряване Александър Новицкий "частите на руските войски от състава на въздушнодесантните войски са разположени в зоната на конфликта с цел, да се изключи повтарянето на ситуацията с миротворците в Южна Осетия, да се възпрепятства военната агресия на Грузия против Абхазия, да не се допусне хуманитарна катастрофа, да се изключи провокация срещу миротворческите сили".
Вчера, след като докладва на държавния глава на Русия, Дмитрий Медведев за мерките, които са предприети за оказване на максимална помощ на населението в Южна Осетия, Владимир Путин за пореден път се обърна към ръководството на Грузия с призива за прекратяването на огъня, който беше открит в "нарушение на всички предишни договорености за мир". Според Путин агресивните действия на Грузия в региона ярко са показали какво стои зад активните стремежи на страната да се окаже в редиците на НАТО. Не желанието да участва в разработването и поддържането на система за международна сигурност, а това да "въвлече и други страни и народи в своите кървави авантюри"- това е истинската цел на грузинските власти, заяви Владимир Путин, цитиран от "Росийская газета".
Снощи късно стана ясно, че властите в Грузия не позволяват на руските граждани да напуснат страната. Това съобщи само час след полунощ руското електронно издание "Газета Ру". Според роднините на руските туристи, те бивали задържани от полицията в страната, като след проверка на документите им биват връщани на мястото на отпътуването им.
Грузия и Русия са се договорили за неизползването на авиация в зоната на конфликта, предаде "Газета Ру". В хода на преговорите между руските миротворци и грузинската страна е било постигнато съглашение за недопускането на използване на авиация в зоната на конфликта. В преговорите са взели участие командващият миротворческите сили Сергей Чабан и губернаторът на региона Мегрелия - Горна Сванетия Заза Горозиа.
Постигнато е било и споразумение руските миротворци да продължат да контролират 12-километровата зона за сигурност, а на територията на Галския и Зугдидския район да бъдат разположени допълнителни сили.
В първите минути на днешния ден, "Първи канал" съобщи, че всички ранени и пострадали от Южна Осетия вече са прехвърлени във Владикавказ. Около 100 души вече са поместени в болниците в столицата на Северна Осетия.

*   *   *

Дали може да се вярва на Саакашвили, че иска да спре войната, която сам запали? Да не забравяме, че само няколко часа след поредното постигнато съглашение за мир, Грузия нападна Южна Осетия. Грузинците започнаха своите удари срещу Южна Осетия с установки "Град", с танкове и тежка артилерия - както срещу мироопазващите сили, така срещу мирното население.
"Военният бюджет на Грузия за 2007 г. е $194,5 млн., което е повече от тези за трите предходни години, взети заедно. Такива разходи са позволили на Грузия активно да закупува оръжие и военна техника", съобщи директорът на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов на "Първи канал" на руската телевизия.
Според центъра Грузия е купила в Босна и Херцеговина партида далекобойни 262-милиметрови реактивни системи за залпов огън /РСЗО/ М-87 "Оркан". Освен това в Израел са били закупени седем РСЗО GradLAR, способни да стрелят едновременно в 13 посоки на разстояние до 45 км, в Чехия - шест РСЗО RM-70.
Също така в Украйна и в Чехия от 2004 до 2006 г. Грузия е купила 86 танка Т-72, 52 бронирани машини БМП-2 и 30 бронетранспортьори БТР-80, както и самоходни гаубици САУ-2С3 "Акация". Част от танковете Т-72 е модернизирана до ниво SIM 1, тоест снабдени са с навигационни приемници, системи за връзка и топловизори, позволяващи да се вижда целта в пълна тъмнина.
Мобилността на грузинската пехота се осигурява с над 400 наскоро закупени украински камиони КрАЗ и японски пикапи Toyota Hilux. Мотопехотата е въоръжена с американски винтовки М-4, автоматически гранатомети АГС-17 "Пламя", купени в Украйна, противотанкови реактивни комплекси "Фагот", произведени в България по лицензи още от съветски времена.

България е една от страните, които въоръжава Грузия, съобщи вчера руският "Първи канал". Според руската телевизия предвид събитията в Южна Осетия Грузия е закупила допълнителна военна техника. Страните, които снабдяват Грузия с оръжие, са на първо място САЩ, след това Украйна и България, както и други.
За първите три денонощия на руско-грузинско-осетинския конфликт Грузия е задействала две трети от своята 34-хилядна армия, в това число и три от четирите бригади, подготвени от израелски и американски инструктори, както части със специално предназначение. От руска страна в боевете участват мотострелковите и танковите полкове на 58-а армия, по един полк от 7-а Тулска и 76-а Псковска въздушнодесантна дивизия, както и доброволческите формирования от Северна Осетия и Дагестан.
Южна Осетия мобилизира над три хиляди души, повечето от които, според договора, са се намирали далеко от границата в района на Джава.
В момента огънят в Цхинвали е прекратен, са съобщили за Интерфакс от Обединения щаб на Смесените сили по поддържането на мира в зоната на грузинско-осетинския конфликт.
"Не се водят бойни действия в града, въпреки че зад пределите на града, в южна посока, се чуват изстрели", съобщи представител на миротворците.
Външните министри на Русия и Грузия Сергей Лавров и Ека Ткешелашвили са започнали вчера, на 10 август преговори във връзка със ситуацията в Южна Осетия, съобщава УНИАН.
По време на телефонен разговор от руска страна са били посочени фактите за наличието в конкретни райони на град Цхинвали на грузински сили, които продължават да водят бойни действия. Във връзка с това е била подчертана абсолютната необходимост за пълно изтегляне на грузинските въоръжени сили от зоната на конфликта, за да може преговорите да продължат.
Освен това руската страна е обърнала вниманието на грузинския външен министър върху изявлението на държавния министър Темур Якобашвили за това, че грузинската страна няма намерения да отстъпва от зоната на конфликта, което влизало в противоречие със заявлението на грузинското ръководство за състоящото се изтегляне на грузинските войски от Южна Осетия.
Г-жа Ека Ткешелашвили е обещала на руския си колега да уточни ситуацията и е изразила разбирането си на руската позиция относно стъпките, които трябва да предприеме официално Тбилиси.
Първоначалното отношение на Запада по отношение на действията на руските миротворци и руски войски в Южна Осетия, в отговор на грузинската агресия от 7 август, вчера започна да се променя. Руският външен министър Сергей Лавров разговаря с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер предаде Интерфакс, като по телефона двамата са обсъдили ситуацията в зоната на грузинско-осетинския конфликт и по-точно перспективите за нейното урегулиране, съобщиха от руското външно министерство за медиите.
Щайнамйер е изразил сериозна загриженост за развитието на ситуацията в региона, като е проявил разбиране към подходите на Русия по отношение на урегулирането на конфликта. Двамата министри са се договорили да продължат да поддържат контакт.

"У президента на Грузия има хипертрофирано тщеславие - заяви известната телевизионна водеща Тина Канделаки в личния си блог от 10 август, изказвайки отношението си към грузино-абхазкия конфликт. - За никого не е тайна, че народът на Грузия не поддържа президента Саакашвили. Нима сме виновни за това, че Бог ни е дал президент, който започна война не само с Осетия, но и със собствения си народ? Неведнъж съм казвала на нашия президент, гледайки го в очите старата грузинска пословица, че "Царства времето, а не царят." Аз смятам, че нашето търпение се изчерпа и живеещите по цялото земно кълбо грузинци е крайно време да изразят своя протест против действията на Саакашвили и да разкажат какво всъщност върши този тиранин.
Мобилизация на запасняци, обявяване на 15 дневно военно положение - са първите "мерки", които предприе Саакашвили в търсене на мирно разрешаване на конфликта! Тази реалност грузинският президент едно да говори, а обратното да върши започна да създава напоследък много неприятности на западните му приятели и САЩ. САЩ дадоха да се разбере, че няма да се намесват в грузинско-руските отношения след агресията, която извърши Грузия над Южна Осетия. "Саакашвили не трябва да си прави илюзии, че може да победи в една война Русия" - предупредиха от Вашингтон своето протеже.

Член кореспондентът на Руската академия на науките и директор на Института по руска история, проф. Андрей Сахаров заяви вчера, че Саакашвили е един Сталин след това, което е извършил в Южна Осетия...

Още за американската военна помощ и объркването на Запада по отношение на агресията, която нареди Саакашвили, още за това, какво се случва зад кулисите на събитията - четете утре.
В Грузия са изключени всички руски канали, телефонните връзки са много лоши и е наложено информационно затъмнение от началото на военната агресия. Защо в Европа някои дипломати приемат Южна Осетия и Абхазия като част от териториалната цялост на Грузия, след като в тези държави има миротворци на ООН. Дали Русия ще изправи пред Международния съд Михаил Саакашвили, кога най-сетне Съветът за сигурност ще изрази своето отношение по грузинско-осетинския конфликт - всичко това ще може да намерите само тук, на този сайт.
 

Решението за мястото и времето на погребение на руския народен артист Вячеслав Тихонов все още не е прието, съобщи днес сутринта зетят на големия актьор, Николай Вороновский.

„Не зная откъде и защо много средства за масова информация съобщиха, че поклонението пред актьора и неговото погребение ще се състоят днес – обясни зетят на Вороновский. По-вероятно е това да се случи утре, но е възможно да бъде и в другиден, защото московските власти все още не са дали официално разрешение за мястото, където Вячеслав Тихонов да бъде погребан, заяви пред „Интерфакс” Вороновский. Стигнало се е дотам, че много московчани, слушайки съобщения по радиото или телевизиите в понеделник вече пристигнали на мястото на предполагаемото поклонение пред актьора.

Любимецът на десетки милиони зрители, актьорът Вячеслав Тихонов почина в петък на 82-годишна възраст. В последно време той е имал проблеми с тежко сърдечно заболяване и не напускал провинциалната си къща. Като причина за смъртта на актьора в края на миналата седмица бе съобщено, че е получил инфаркт.

Часове по-късно радио „Эхото на Москва” съобщи, че утре, в 11 часа московско време се очаква да се проведе в Голямата зала на Централния дом на киното поклонението на Тихонов. Това съобщили пред Интерфакс от Съюза на руските киноматографисти, като било уточнено, че след това актьорът ще бъде погребан на Новодевичето гробище. За да се случи това, се очакваше досега единствено подписът на московския кмет Юри Лужков.

Малко по-късно „Вести” предаде, че на траурната церемония по погребението на актьора ще присъстват само негови близки.

В края на ноември, Тихонов е бил приет по спешност в московска клиника и му е била направена операция, съобщи „Вести”. По-късно той е починал, тъй като възрастта му попречила да я понесе съобщи „Российская газета”.

http://www.rg.ru/sujet/3985.html

Актьорът Вячеслав Тихонов имаше син Владимир от брака си с актрисата Нона Мордюкова, който почина преди години. След тази трагедия, въпреки усилията на дъщеря му Анна и други негови близки и колеги от киното, Тихонов реши да се усамоти в провинцията.

От „Война и мир, до „17 мига от пролетта”, от „Ще доживеем до понеделник”, до „Белия Бим, Черното ухо”, от „ТАСС е упълномощен да заяви” до „Да убиеш Дракон” – Тихонов изигра десетки запомнящи се роли, превръщайки се в част от живота и спомените на няколко поколения.

Филмът „Война и мир” донесе и наградата „Оскар” на времето – факт, който не е толкова известен.

Мълчанието на Вячеслав Тихонов говореше повече от който и да било монолог, а тази дарба не е присъща на всеки актьор.

Все още се разказва как Сергей Бондарчук отказвал да приеме Тихонов за ролята на княз Болконски за филма „Война и мир”, тъй като искал тя да бъде изиграна от Инокентий Смоктуновски или Олег Стриженов. Колега на Бондарчук тогава го убедил, че точно Тихонов е верният човек, който ще направи блестящо ролята, както се и случило по-късно.

В едно от малкото дадени от него интервюта, актьорът разказва, как в болничната му стая навремето нахлул Владимир Жириновски, който веднага започнал да го уговаря да стане част от неговата партия. „Все пак аз имам инфаркт, а не мозъчно сътресение” отвърнал Тихонов на Жириновски с характерната си сдържаност.

Тихонов си отива след една цяла плеяда от руски актьори от една епоха на съветското кино като: Олег Ефремов, Михаил Улянов, Станислав Ростоцки, Нона Мордюкова, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин и още много други големи имена.

Без тези актьори руското кино няма да е същото, а съвсем различно.

 
Генерал-полковник Леонид ИвашовРусия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка, смята експертът

/КРОСС/Ако се анализират данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на западното направление, темповете на нарастване на военната активност до нашите граници, ако се оцени градусът на "демонизацията" на Русия, можем да кажем, че става въпрос за подготовка за реална война. Такива мероприятия се провеждат обичайно в навечерието на война. Това казва в интервю за "Комсомолская правда" директорът на Центъра за геополитически анализ генерал-полковник Леонид Ивашов.

Американците правят всичко, за да сблъскат Европа и Турция с Русия и да разгърнат голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия, която пред очите на всички става световен геополитически играч. САЩ са изтласквани от огромно пространство - там главните действащи лица стават Русия и Китай. А ние помним, какво говореше Бжежински в началото на 90-те години на ХХ век - Евразия е наградата за победителя в Студената война. А ето че сега тази награда се измъква под носа на американците и това не им харесва, казва ген.-полк. Ивашов.

На американците не се харесва и завръщането на руснаците в Арктика, отбелязва анализаторът.

Алиансът започна активно да размразява стари военни бази от времето на Варшавския договор, които бяха изоставени след разпадането на източния блок. Три мощни съветски авиобази в балтийските страни бяха модернизирани и вече носят бойно дежурство, в тях се сменят части на няколко страни от НАТО. А в Румъния бе възстановена една от най-големите въздушни бази от съветските времена, където бяха инсталирани позиците на противоракетната отбрана на САЩ. В Полша в бивша съветска база ще бъде разгърнат датско-германо-полски корпус с щаб квартира в Шчечин, плюс пристанищни съоръжения, обяснява ген. Ивашов.

Срещу Русия се води активна пропаганда. Твърди се, че иска да превземе и Полша, и страните от Балтика. Това е велика глупост, обяснява експертът. За да се проведе успешно настъпление, трябва да имаш поне трикратно превъзходство в жива сила и техника. А фактите са, че групировката на НАТО в Европа превъзхожда руските части по всички основни позиции, включително по броя на тактическите ядрени оръжия. Та кой кого възнамерява да напада, пита риторично ген. Ивашов.

Допреди време броят на ядрените оръжия беше приблизително равен, но към днешна дата натовските сили имат с около 2000 бойни заряда повече. А американците започнаха през 2015 г. да заменят ядрените боеприпаси със съвременни и да тренират летците си, включително балтийските, да използват ядрени оръжия. Това е признак, че те се готвят не просто към военен, а към ядрен конфликт. Пред Вашингтон стои задачата не само да спре Русия, а и да не допусне Европа да излезе изпод контрола на САЩ, обяснява ген.-полк. Ивашов.

САЩ планират провокация, от която да се разгори голям конфликт, обяснява експертът. Виждаме - ту самолети или кораби на НАТО идват към границите ни, ту турците свалят наш самолет..., казва Ивашов.

Той обръща внимание и на пълномощията на главнокомандващия силите на НАТО в Европа - в случай на "внезапно нападение" тне се събират никакви съвети, той сам дава заповед за "отразяване на агресията". А "агресия" могат винаги да си измислят - вече говорят за това от трибуните, снимат и филм. И този главнокомандващ, който е американец, ще даде заповед на силите за бързо реагиране, които са доста мощни - край нашите граници стоят в готовност 12 батальона, уточнява ген. Ивашов.

Според него руските сили в Западния и Южния военни окръзи отстъпват на натовските сили. По брой на личния състав отстъплението е около 3 пъти, по броя на танковете и бронираните машини -2,54 пъти. Русия изостава и в бойната авиация, както и по море.

Американците няма да нанесат "глобален удар", смята ген. Ивашов. Според него те не искат да воюват на своя територия, а в Европа. Защото Европа не само име съюзник, но и основен конкурент в икономиката. Те имат необходимост да отслабят Европа и най-добрият начин да го направят е да раздухат конфликт с Русия в Европа.

Какво трябва да направи Русия?

Според ген. Ивашов Русия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка. Като пример за страни, където това е възможно да стане, Ивашов посочва Куба, Венецуела, Никарагуа.

Все пак, подчертава ген.-полк. Ивашов, в никакъв случай не трябва да се прибягва до стратегическото ядрено оръжие. Това единствено ще гарантира взаимното унищожение, уверява експертът.

 
"България трябва да поддържа своите отношения с Русия. Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа." Това казва в ексклузивно за "120 минути" по бТВ посланикът на Съединените щати в България  Ерик Рубин.

Журналистът от бТВ Светослав Иванов разговаря с американския посланик

Снимка: btvnovinite.bg

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

"През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании", посочва още той.

„Очевидно обаче това не е достатъчно. Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции”, подчерта посланикът.

По думите му мисията по обща охрана на въздушното пространство е била много успешна.

Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз, посочи Ерик Рубин.

Вижте целия разговор:

- Започваме този разговор в седмицата на българската Независимост - голяма дата в нашата история. Само допреди няколко дни обаче нашето небе беше охранявано и от американски изтребители. Как ще убедите всички онези, които виждат в това знак за зависимост, а не за независимостта за България?

- Благодаря ви за въпроса, но искам да започна с поздравление към вас и вашите зрители по случай Деня на независимостта. Аз разбирам колко голямо значение има тази независимост за България, колко много сте се борили за нея след толкова векове.

Поздравявам ви, но също искам да кажа, че моята работа и роля тук е да помагам тя да бъде съхранявана. В този смисъл мисията по обща охрана на въздушното пространство беше много успешна. Под никаква форма тя не може да бъде свързвана със зависимост, а точно обратното. Тя беше израз на истинско партньорство и съюз.

Американски пилоти летяха с българските си колеги пилоти и патрулираха заедно. Всички разноски по тази кратка мисия бяха поети изцяло от Съединените щати.  Има интерес и от други съюзници в НАТО. В същото време България продължава да осъвременява военновъздушните си сили, като целта е те да бъдат напълно модернизирани в синхрон с решението на парламента. Ние искаме да подкрепим това.

Както знаете, в момента вашата бойна авиация е доста малка и всеки е съгласен, че се нуждае от модернизация. Това също беше и добра възможност за американските и българските пилоти да обменят опит, да поработят заедно, но изцяло под българско командване в рамките на българското въздушно пространство. Това беше подкрепяща мисия, с която се гордеем.

- Националният спор про и анти Русия тук е стар, колкото Ню Йорк, вашия най-голям град. Факт е, че в последните години Русия увеличава влиянието си тук, увеличават се и руските пари, които идват по различни канали. Междувременно не виждаме нови американски инвестиции. Президентът Обама така и не направи посещение през двата си мандата. Губите ли битката за присъствие в региона?

- Нека ви отговоря с нещо, което съм казвал и преди. Според мен това е фалшива дилема и българите трябва да отхвърлят всички онези, които им казват, че са изправени пред подобен избор. Тук няма казус. България трябва да поддържа своите отношения с Русия.

Русия е най-голямата държава в света, не е далеч от България, имате дълбоки исторически връзки. Представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия, е нелепа. От друга страна, идеята, че не може да имате добри отношения с Русия, ако имате добри отношения с Европейския съюз или НАТО, в които членувате, със съюзници като Съединените щати, също е грешна. Мисля си, че правилният курс е да се опитвате да имате добри отношения с всички, но също да показвате ясно, че България е член на Европейския съюз и НАТО и това е демократичният избор на българския народ.

На второ място, има невярно схващане, че няма нови американски инвестиции. Проверихме тази сутрин с Американската търговска камара, които ни предоставиха най-актуалната статистика. През последните три години над един милиард лева са влезли в България като директни американски инвестиции в сферите на земеделието, електрониката, високи технологии, развойната дейност от големи американски компании. Очевидно обаче това не е достатъчно.

Искаме цифрата да достигне до един милиард долара и ние работим сериозно за нови инвестиции. Но не е истина, че няма такива. И ако проверите в Американската търговска камара, сигурен съм, че те с радост ще ви дадат доста добри примери и ще ви споделят бъдещите си планове. България има нужда от повече работни места и добри заплати, за да задържи младите и да продължи да повишава стандарта си.

- Посланикът на Франция, чийто мандат приключи, многократно подчертаваше негативната роля на олигарсите и корупцията в България. Съгласен ли сте с вашия колега?

- Не мисля, че моята роля е да се съгласявам или да не се съгласявам с коментарите на други посланици. Но ще ви кажа следното - във всяка страна има корупция. В моята държава също, а в моя роден щат Ню Йорк двама от най-високопоставените служители на федералното правителство се намират в затвора заради корупция. Въпросът е как се борим с корупцията.

Мисля, че в България има напредък, законодателството се развива. Очевидно има още много работа и ние непрекъснато се опитваме да помогнем за повече прозрачност. За мен в това се крие решението - гражданите да имат повече информация какво се случва зад сцената. Затова подкрепяме и свободните медии, професионалната журналистика, разследванията. Това е важен инструмент за намаляването на корупцията в обществото.

- Европа и специално България е първият бряг. в който се блъска всяка нова бежанска вълна. Строи се защитна стена между България и Турция. София настоява за повече финансова солидарност от Европейския съюз. Какво е вашето мнение по въпроса?

- Това е въпрос от голяма важност. България не само е външната граница на Европейския съюз, но тя е и най-близката граница до размирния Близък Изток. България върши много добра работа, но това е много скъпо начинание и страната ви се нуждае от помощ. Най-голямата подкрепа логично идва от Европейския съюз, защото това все пак е граница на този съюз.

Ние също се опитваме да помогнем. На посещение дойде високопоставен представител на службата "Митници и гранична охрана" на САЩ, а вицепремиерът Бъчварова посети границата между САЩ и Мексико преди три месеца.

Като цяло сътрудничеството ни с вашите гранични власти е много близко. Ние няма да заменим Европейския съюз, защото това не е наша граница, но искаме да помогнем за справянето с това предизвикателство.

- България ще избере своя президент няколко дни преди вие да научите името на новия си президент. При вас отдавна текат дебати, а тук все още такива липсват. Все още не знаем всички кандидати, най-голямата партия не е съобщила името на своя кандидат. Липсващият дебат - това позитивен или негативен знак е?

- Разбирам ви, но много хора биха казали, че нашата кампания е прекалено дълга. И да ви споделя честно - това е и моето мнение. Не знам какъв е точният баланс колко дълга трябва да е една кампания. Няма да коментирам вашата политическа система, но ще кажа, че е много важно българският народ да има възможност да избере демократично своя лидер - нещо, което по време на тоталитарните времена липсваше. Честният и демократичен избор е много важен.

- Въпрос, свързан с друг избор - този за нов генерален секретар на ООН. Какво е мнението на Съединените щати за шансовете на Ирина Бокова?

- Важно е да кажа, че ние не коментираме избора, преди той да е приключил. Това е решение на страните-членки на ООН, те трябва да кажат кой кандидат би бил най-добрият избор. Това не е публичен процес и ние никога не бихме коментирали какво се случва, преди изборът да е приключил. Не мога да ви кажа повече, освен да ви повторя, че всички кандидати в надпреварата са впечатляващи в различни области и ние гледаме на това с цялата сериозност, която се изисква като част от ООН и постоянен член на Съвета за сигурност.

- Добре, но като постоянен член на Съвета за сигурност, бихте ли приели смяна на българската номинация в последния момент?

- Не мога да спекулирам и отново - това не е процес, който бихме коментирали. Ние ще работим с всички държави в Ню Йорк за избирането на най-добрия възможен кандидат, около когото страните ще се обединят.

- Ваше превъзходителство, благодаря ви за този разговор.

 
Продължение от 11 август

Грузия, война"Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.

Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война.
Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия.
Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор.
Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци.
Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру.
Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти.
Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие.
"Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..."
В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци.
В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия.
Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня.
Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:


"Риториката на студената война няма да мине в този случай - казва Олмонд. - Би било грубо опрощение да се приеме само Русия като единствен виновник в конфликта в Южна Осетия. Ето защо за Запада е по-добре да стои по-далече от случващото се.
За мнозина картината за това как руските танкове са пресекли границата в тези августовски дни е като спомен от ехото на Прага 1968 година. Това е рефлексът на студената война, който е толкова силен, че и след две десетилетия отстъпление на Русия от предишните бастиони, заблуждава. Не всяко събитие на територията на бившия Съветски съюз е повторение на съветската история.
Конфронтацията между Русия и Грузия в Южна Осетия, която извънредно много се изостри, по-скоро има общи черти с войната на Фоклендските острови от 1982 година, но в никакъв случай с периода на студената война.
Във времето, когато аржентинската хунта се наслаждаваше на одобрението на народа си за това, че е имала възможност да си върне Фоклендите без кръвопролитие, Хенри Кисинджър предвиди съвършено неочаквания военен отговор на Англия със следния коментар: "Нито една велика държава не отстъпва завинаги".
Възможно е днес Русия да е спряла дългото отстъпление на Москва, което започна при Горбачов.
В края на 1990 година, когато СССР беше слаб, съветската армия излезе от страните на Източна Европа, които бяха откровено недоволни от факта на нейното присъствие като гарант на непопулярния комунистически режим. Тази тема се разпространи навсякъде в новите републики и продължи в периода на президентстването на Путин, когато руската армия напусна даже базите в Грузия.
За повечето руснаци, това обширно геополитическо отстъпление от територии, които са били част от Русия и то задълго, по време на комунистическата власт не донесе никаква изгода в отношенията със Запада. Колкото повече Русия отстъпваше, толкова повече западните съюзници обвиняваха Кремъл в имперски амбиции!
Днес, за разлика от страните в Източна Европа, в такива самопровъзгласили се държави като Южна Осетия или Абхазия, руските войски се ползват с успех. Портретът на Владимир Путин може да се види по-често, отколкото портрета на президента на Южна Осетия, бившия шампион на СССР по борба, Едуард Кокойта. Руснаците се възприемат от местното население като защита от поредната етническа чистка от страна на грузинците.
През 1992 г. Шеварднадзе се опита с помощта на Запада да върне тези региони под контрола на Грузия. Войната на тогавашния грузински президент се превърна в бедствие за неговия народ, тъй като донесе около 300 000 и повече бежанци от "прочистените", метежни райони. За осетинците и абхазците това бяха зверски чистки, проведени от грузински войници, и оставиха у тях тежки спомени.
Михаил Саакашвили направи малко за бежанците, даже когато дойде на власт в началото на 2004 година - ги прогони от общежитията в центъра на Тбилиси, за да освободи място за строежи. Той похарчи и 70 на сто от бюджета на Грузия за армията. Така се стигна до началото на конфликта, когато Саакашвили реши да демонстрира сила и мощ.
Саакашвили изпрати свои войници в Ирак и Афганистан с цел да стане Грузия член на НАТО и беше твърдо уверен, в поддръжката на Америка. Улиците на Тбилиси са пълни с потрети на Буш младши, рамо до рамо с грузинското му протеже. Булевард на името на Джордж Буш води към аерогарата в Тбилиси. Въпреки това, Саакашвили пренебрегна и забрави мисълта на Кисинджър: "Великите държави не жертват себе си заради съюзници". Допускам, че и неговите неоконсервативни съюзници във Вашингтон също са забравили това. Остава му да се надява, което не носи практически нищо.
Саакашвили се сблъска с икономическа криза в страната си, с разочарованото общество. От времето на така наречената "Революция на розите" клановете, бедността, характеризиращи ерата на Шеварднадзе не са изчезнали. Обвиненията в корупция и връзки в полза на клана на майка му, наред с обвиненията за фалшифициране на изборите, доведоха до масови демонстрации против Саакашвили през ноември миналата година.
Неговите безжалостни сили за сигурност - обучени, въоръжени и финансирани от Запада - биха протестиращите. Естествено е президентът сега да очаква, че нападението над общогрузинския враг в Южна Осетия ще сплоти хората около него, поне в краткосрочна перспектива.
През септември миналата година президентът Саакашвили внезапно промени отношението си към своя най-близък съюзник, министъра на отбраната Иракли Окруашвили. Те започнаха да се обвниняват взаимно във връзки с мафията и получаване на незаконни доходи от контрабанда. Каквато и да е истината, фактът, че хора, възприети от Запада като герои от постшеварднадското прочистване се обвиняват един друг в ужасни престъпления, трябва да изостри вниманието на западните държави при избора на герой в кавказката политика.
Западните коментатори днес упорито се придържат към опростенческата представа за Русия от времето на студената война и как тя притиска малката Грузия. Да не говорим, че всеки, който е наясно с манталитета на Кавказ знае, че държава, която си позволява да провокира жертви, от ръката на Големия съсед, може утре да стане също толкова отвратителна и по отношение на своите васали. Национализмът на малката държава едва ли може да се промени в милосърдие.
Най-лошото в случая е, че поддържаните от Запада програми по обучение и въоръжение в задния двор на Русия не съдействат за мира и стабилността, още повече, когато става дума за поддръжка на такива яростни и самовлюбени местни лидери като Саакашвили.
Самият Саакашвили пък приема от своя страна поддръжката на Запада като задължителна гаранция даже по време на криза, която бе провокирана от самия него и собствените му действия.
Допускам, че той е разчитал скъпоструващият нефтопровод, преминаващ през негова територия, заедно със съветниците от НАТО и войниците му, да успеят да предотвратят военната реакция на Русия по повод неговото нахлуване и агресия в Южна Осетия. Тези сметки на Саакашвили се оказаха катастрофално неверни. Ето защо въпросът сега пред Саакашвили е, дали е възможно да се ограничи конфликтът или ще бъде въвлечен Западът. Това очакване го довежда до отчаяние с неизвестността си и вероятността да бъде оставен сам.
Досега Западът оперираше с радикално различни методи при разкола на Балканите, където прозападни микродържави вече откриват свои посолства. В Кавказ, където границите разчертани от Сталин са считаха за неприкосновени - нещата са коренно различни.
На Балканите Западът поддържаше разпада на многонационалната Югославия, и това доведе до ситуация на признаване на Косово през февруари тази година. Щом такава малка страна като Черна гора, където властва мафията може да бъде призната от Запада, то защо проросийски настроените, непризнати държави да не могат да се стремят към независимост?
С извънредно сложния си национален състав, Грузия е като един "съветски съюз" в минимодел.
Западът с готовност призна правото на неруските републики на отделяне от СССР през 1991 година, какъв е смисълът тогава да се настоява негрузинците да останат в състава на микроимперията, която по волята на съдбата се оказа и прозападна?
Национализмът на другите народи може да се сравни с чужда любовна интрига или по-точно с кучешка свада, нещо, в което мъдрите хора не бива да се намесват. Войната в Кавказ никога няма да бъде просто и само кръстоносен поход на западни държави, а от друга страна - те нуждаят ли се изобщо от война в случая?"



Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви.
Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...".
"Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система...

Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?"
"Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори".

Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин.
През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци.
"На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски.
В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!"
Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната.

А ето и отражението на войната в чуждата преса:

  • Март Лаар написа в "The Wall Street Journal" - "Няма разлика мажду хитлеровска Германия и сталинска Русия".

  • "Сблъсъкът в Грузия - урок за САЩ за ролята на Русия" - отбеляза и "The New York Times".

  • "Бъдещето на Саакашвили: избор между Международния трибунал и съдът на линча" - Регнум.

  • Саакашвили: "Русия води война в нас, на наша територия" - BBCRussian.

  • "И кой ще поиска да воюва с Русия?" - попита "Christian Science Monitor".

  • "Ако на Запада се наложи да избира между Москва и Тбилиси..." - "Le Monde".

  • "Ще разбере ли Запада, че мир не е възможно да се купи, търгувайки със суверенитета на уязвими държави?" - "The Washington Post".

  • "Малките войни имат една особеност - превръщат се в големи" - написа "The Times".

  • "Саакашвили реши, че САЩ му дадоха карт бланш" отбеляза "Liberation".

  • "Саакашвили отвори вратите на Ада" отбеляза естонското издание "Postimees" в публикацията си "Грузинското де жа вю".

  • "Обзървър"" - посъветва политиците - "Да оставим геополитиката и да помислим за хората".


Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие.

Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите


"Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й".
Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това.
Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът.

Владимир Путин и ситуацията


"Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ.
Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция."

*   *   *


Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война.
"Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили.
По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци...
Коментарът е излишен.
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Как продължи колебанието на Запада за урегулиране на конфликта?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
  • На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.
Следва продължение...
 

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

 

Разговор с католическа игуменка скандално преобръща версията на предполагаемата химическа атака в покрайнините на Дамаск

Бунтовници в акция - фейсбук на агенция СанаИгуменката Агнес Мериам ел-Салиб от манастира Свети Джеймс в Кара е дала интервю на 6 септември за международния сайт РТ, в което интервю изразява съмненията си, че широко огласената химическа атака в Дамаск изобщо се е състояла.

Изображение, взето от видеолип в You Tube, който показва мъж, който се опитва да успокои сирийско момиче, изпаднало в шок, докато крещи на арабски: „Жива съм!”

Това е кадър от атаката, за която от така наречената сирийска опозиция твърди, че са били използвани химически оръжия в квартал Гута, в покрайнините на Дамаск. /сн. АФП/.

Игуменката Агнес Мериам ел-Салиб, която се съмнява в достоверността на кадрите за химическата атака

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има доказателства че кадрите от предполагаемата химическа атака в Сирия са подправени твърди игуменката Агнес Мериам ел-Салиб. В интервю тя твърди, че възнамерява да представи в ООН своите заключения.

Майка Агнес е католическа монахиня, която живее в Сирия от 20 години. Тя твърди, че внимателно следи какво се случва в опустошената от войната страна и посочва като пример кадрите от видеото с участие на предполагаеми жертви от атака с химически оръжия в квартал Гута от м. август. Игуменката поставя под въпрос автентичността на въпросните кадри от видеоклипа след химическата атака, който обиколи световните агенции.

В интервю за сайта RT /http://rt.com/ майка Агнес изразява съмнения как е било възможно толкова много кадри да бъдат снимани в краткото време след така наречената химическа атака. Тя пита къде са родителите на предполагаемо мъртвите деца и заявява, че ще изпрати своите наблюдения и изводи в Доклад до ООН.

Монахинята е възмутена от световните медии, които си затварят очите за клането в Латакия, извършено от бунтовниците екстремисти, по време на което са били убити 500 цивилни, включително жени и деца.

Министерството на външните работи на Русия призова международната общност да обърне внимание на разкритията, направени от майка Агнес Мериам ел-Салиб.

РТ: САЩ използваха интеренеткадри и видеоматериал за предполагаема атака с химически оръжия в източна Гута, за да обвинят сирийското правителство. Успяхте ли да видите тези файлове и какво бихте могли да кажете за тях?

Майка Агнес: Внимателно разгледах въпросните кадри и възнамерявам да представя писмен анализ върху видяното по-късно. Аз твърдя, че цялата тази история е нагласена и е била предварително подготвена, за да може да бъде уличено сирийското правителство като извършител на химическа атака.

Разковничето в тези доказателства е фактът, че Reuters публикува въпросните файлове в 6.05 сутринта, а твърденията за проведена атака с химическо оръжие са за 3:00 до 5:00 часа сутринта в Гута.

Задавам си въпроса: как е било възможно да се съберат откъси от различни кадри за повече от 200 деца и 300 младежи на едно място, да им се окаже първа помощ и да ги интервюират пред видеокамера? И всичко това да се случи за по-малко от три часа? Реалистично ли е подобно нещо? Когато човек работи в новинарската индустрия е наясно колко време е необходимо, за да се организира всичко това.

Телата на децата и младежите, които показват въпросните кадри – навеждат на въпроса: кои са те? Какво стана с тях? Дали са били убити? Реално ли е всичко показано? И как е възможно да се случи това в навечерието на газовата атака?

Или ако не са били убити – откъде са дошли, къде са родителите им? Как така ние не виждаме никакви женски тела, сред тези показани предполагаемо мъртви деца?

Аз не твърдя, че не се използва химическа атака в тези територии, това вероятно е така,но въпреки това съм убедена, че кадрите,    които непрекъснато ни се показват като доказателство са били направени по-рано – изучавах внимателно видяното и ще изпратя Доклад в ООН, в Комисията за правата на човека със седалище Женева.

РТ: наскоро Сте посетила Латакия и прилежащите територии, успяхте ли да разговаряте с очевидци на избиването на цивилни граждани, извършени в Латакия от Джабхат ал-Нусра? /Фронт за подкрепа на сирийския народ, или фронт Нусра, който е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда в Сирия. Групировката обявява сформирането си на 23 януари 2012 година по време на гражданската война в Сирия и е най-агресивното и успешно крило на сирийските бунтовници според наблюдатели на конфликта.

През декември 2012 година САЩ обявяват фронта Джабхат ал-Нусра за терористична групировка. През април 2013 година групировката официално се обявява за клон на ал-Кайда – бел. Л. М./.

Какво можете да ни кажете да тази групировка?

Майка Агнес: Тук искам да запитам: как международната общност пренебрегна бруталните убийства в Латакия на Лайлат ал-Кадр, които бяха извършени рано сутринта на 5 август и жертвите бяха над 500 души, включително жени и деца. Те всички бяха зверски убити и извършеното зверство надвишава всякакъв друг пример от такъв род действия. В международните медии нямаше нищо по случилото се, само една малка информация излезе „Индипендънт”, струва ми се.

Ние изпратихме наши представители в този район и хората ни имаха възможност да видят и преценят лично ситуацията на място. Разговаряха с местни жители и оцелели от клането.

За мен е непонятно каква е причината западните медии да прилагат двойни стандарти в този случай – сега непрекъснато говорят за масовите убийства, от използване на химически оръжия, но не обелват и дума за клането в Латакия.

РТ: Знаете ли нещо за съдбата на заложниците, заловени в Латакия?

Майка Агнес: В село Естреба са били избити всички жители, а къщите им са били опожарени. В село Ал Кхрата почти всички 37 местни жители също са били убити, а само десет души са успели да избягат.

Общо дванайсет села са били подложени на ужасяващи убийства, било е истинско клане – хората са били обезглавявани и обезобразени. Съществува дори видеозапис, който показва как живо момиче е било разсечено! Живо! Окончателният брой на тези жертви надвишава 400 души, като от 150 до 200 са били заложници. По-късно част от заложниците също са били убити, а смъртта им е била заснета!

Сега ние издирваме вести за заложниците и се водят преговори за освобождаване на активисти, но досега няма никакъв резултат от усилията да се постигне каквото и да било.

РТ: Често чуваме за християни, подложени на преследване от така наречените бунтовници. Преди няколко дни имаше атака в село Маалула, където мнозинството от населението е християнско. Християните в Сирия изправени ли са пред смъртна опасност?

Майка Агнес: Всеки в Сирия сега е изправен пред сериозна опасност, всеки е застрашен. Имаше случаи и на мюсюлмански лидери, които бяха отвлечени и обезглавени. Някои от мюсюлманските лидери са били унижавани, измъчвани от ислямисти, а голяма част от местните християни биват убивани. Тук ще обърна внимание на това, че ако тези убийци нямаха международна подкрепа – никой от тях не би се осмелил да прекрачи границата между нормално и нечовешко, но сега сме свидетели на нарушаване на човешките права и провеждане на геноцид в Сирия. А това се крие на международно ниво. Настоявам международната общност да спре със субективните оценки на ситуацията в Сирия, само и само, за да удовлетворят интересите на на определена група от великите сили. Сирийци биват непрекъснато убивани и стават жертва на хора, които са снабдени с оръжия, изпратени в Сирия, за да може да бъдат убити колкото може повече от местното население. Истината е, че навсякъде в Сирия биват отвличани хора, които са измъчвани, изнасилвани и ограбвани. Тези престъпления остават ненаказани, тъй като великите сили използват международния тероризъм като начин за унищожаване на суверенни държави. Правено е и в други страни и ще продължат да го правят, докато международната общност не каже: „Стига!”

РТ: Доколкото знаем, Вие Сте успели да намерите важна информация за случващото се в Сирия. Това означава ли, че се страхувате за живота си, като човек, който държи документи, които могат да уличат така наречените бунтовници? Заплашвал ли Ви е някой?

Майка Агнес: Имате право – аз съм застрашена, опитват се да ме дискредитират доколкото знам в книга, която предстои да излезе във Франция съм определена като престъпник, който убива хора. Смятам, че всеки вярващ трябва преди всичко да се довери на своята съвест, на вярата си в Бога и това би помогнало да бъде спасен животът на невинни хора. Не е важен моят живот, животът ми не е по-ценен от този на което и да било сирийско дете, чието тяло може да послужи за доказателство за уличаване в закононарушение. Това е най-голямото престъпление, извършвано някога в историята.

РТ: Какво следва да се направи, за да спре за сирийците трагедията, която те преживяват?

Майка Агнес: Сирийците само не могат да направят нищо, за да спрат случващото се – те могат да разчитат на международната общност, на приятелски народи, на световни сили като Русия, Китай, и Индия. Поздравявам британския парламент, който гласува против участието на страната им в евентуална война в Сирия. В Сирия в момента върви война с тероризма и международната общност, приятелите на Сирия трябва да обединят усилията си и да кажат: „Стига!” Трябва да се използва всяка възможност това да се прави, в противен случай ситуацията, в която е изправена сега Сирия, ще се превърна в заплаха за световния мир.

РТ: Какво трябва да направят Ватикана и други центрове на християнството, за да се сложи край на тази трагедия?

Майка Агнес: Папата няма самолети, бомби и въоръжени сили. Вместо това той има силата на истината, и истината, както каза самият той. От всички посоки на света идват съобщения, които призовават за спиране на военната намеса в Сирия. Тези, които трябва да чуят това обаче не го чуват. Папата, патриарсите, носители на Нобелова награда, всички повтарят: „Спрете противопоставянето! Няма такъв конфликт, който може да бъде решен с военни средства! Спрете да сипвате масло в огъня!”

Много известни личности в света, чийто брой непрекъснато расте са  срещу войната. Всеки се изказва разумно, но Щатите предпочитат да не обръщат внимание на това, въпреки че становището на световното обществено мнение се обърна срещу САЩ! Това е първият случай, когато Америка е сама, въпреки че те твърдят, че са подкрепени от десет страни. Аз съм убедена, че не са, защото хората от тези държави не са съгласни с техните правителства. Дори американците не са съгласни с тяхното правителство.

РТ: Вярвате ли, че тази трагедия ще приключи и Сирия ще остане родина на всички сирийци, независимо от тяхната етническа или религиозна идентичност?

М.А.: Самата аз не съм сирийка, но живея от 20 години в Сирия. Бих искала да напомня на всички, че Дамаск е най-старата столица в света. Бих искала да напомня на всички, че Сирия е люлка на цивилизацията. Бих искала да напомня на всички, че това е най-святата земя, че ражда основните световни религии. Това, което се случва в Сирия трябва да послужи за урок на всички – имам в предвид в екзистенциалния, а не в политическия смисъл. Убедена съм, че с Божията помощ сирийският народ ще остане силен, ще излекува раните си, заедно ще прогони всички чуждестранни наемници и терористи. Вярвам, че ще има мир в Сирия. За целта обаче е необходима и помощта на международната общност.

Майка игуменка Агнес Мериам ел-Салиб показва снимка на Сирийската арабска информационна агенция САН от 20 август 2013 година, на която войници, лоялни на правителството на Башар Асад опаковат разложено тяло, за което се твърди, че било открито в масов гроб в северната част на Латакия, провинция на брега на Средиземно море.

 

Турският президент Реджеб Тийп Едоган/КРОСС/ Бившият агент на ЦРУ и изпълнителен директор на Съвета за национална сигурност на САЩ Филип Джиралди твърди, че турският президент Реджеп Ердоган не води война срещу „Ислямска държава”, а срещу сирийското правителство, пише Sputnik, цитиран от fbr.bg.

Ако кюрдите основат своя държава, те могат да откъснат 30% от територията на Турция, заявява Джиралди в интервю за „Газета”. Това е кошмарът на Ердоган. Неговата политика в Сирия трябва да се разглеждат в контекста на тази възможна перспектива.

Анализаторът отбелязва, че свалянето на руския бомбардировач от турски самолет в Сирия е просто провокация, аранжирана от турските управници.

„Но той не можеше да предвиди, че НАТО няма да го защити и Русия ще наложи сериозни ограничителни мерки срещу Турция. Сега Ердоган се опитва да се върне с един ход назад. Той твърди, че му се иска инцидентът да не се беше случвал. Но той се случи, защото Ердоган искаше това.”

По-нататък Джиралди обяснява причината защо САЩ си затварят очите пред факта, че Анкара преследва собствените си интереси в Сирия, включително подкрепяйки терористите.

„Подобно на Турция, Вашингтон също се намира пред дилема. Американската политика в Сирия не може да бъде осъществена без Турция. САЩ се нуждае от военна база на територията на Турция, за да може да осъществява въздушни удари над Сирия.”

Джиралди отбелязва, че Вашингтон все още не е направил нищо за подобряване на ситуацията.

„На свой ред, руският президент Владимир Путин предприе най-правилните действия. Той е сигурен, че ключът за решаването на конфликта се крие в подкрепата и стабилизирането на правителствата в региона – в Сирия и Ирак.”

Експертът също така потвърждава скорошните твърдения, че семейството на Ердоган и по-специално неговия син Билал Ердоган, е замесено в нелегалната търговия на петрол с „Даеш”.

„Твърденията са верни. Няма никаква тайна. Всички видяха цистерните и парите, с които беше платено горивото. Между другото, Турция направи същото с Иран, когато срещу държавата беше наложена наказателна мярка. Купуваше гориво от Иран. Всички сделки се ръководеха от сина на Ердоган.”

САЩ не направиха нищо, за да спре контрабандата на гориво, която извършва семейството на Ердоган, както и не искаха да обтягат напрежението с Анкара.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

 

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Тиери МейсанВоенната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрастите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е спряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

 

Сбъдна се мечтата на Уорлик Щатите да изместят Русия в българските енергийни проекти!

Видни американофили Иван Хиновски и Иван ИвановПодмокриха се опонентите на АЕЦ „Белене” от вестта, че американо-японската компания Уестингхаус ще строи Седмия блок в единствената атомна централа „Козлодуй”! Смяната на памперсите е много динамична – модерна технология каквато няма друга в света, евтино, събитие... От нафталина възкръсна Иван Иванов, появи се и Иван Хиновски, хорът на американофилите изпълни благодарствена меса!

Ядреният експерт и председател на Българския енергиен форум Иван Хиновски е забравил как коментира прехвърлянето на реактора от Белене в Козлодуй като финансов компромис, който не е удачен, тъй като ядрените блокове с такава мощност /1000 МВ – бел.ред./, работят в двойки.

За да е пълно „щастието” и в името на обективността ще се върна малко назад:

Факт е, че по време на мандата си, премиерът Бойко Борисов заяви:

Бившият премиер, Бойко Борисов„Днес сутринта имах разговори с “Уестингхаус”, които доставят гориво за Украйна – за някои от техните реактори. Следобед с тях ще подпишем споразумение, подобно на това с “Арева”. От следващите години – не само съхранението, а и доставките на ядрено гориво ще бъдат диверсифицирани“, каза Борисов.

Той обаче не обясни какво точно ще предвижда предстоящия договор с “Уестингхауз“, тъй като в момента АЕЦ “Козлодуй“ има сключен с руската ТВЕЛ действащ договор за доставка на свежо ядрено гориво до 2020 г. Дотогава изтичат и лицензите за експлоатация на двата реактора, за които в момента се провежда избор на компания, която да оцени остатъчния ресурс на V и VІ блок и да предложи мерки за удължаване на живота им с 15-20 години. Очакваше се сред кандидатите да е и американската “Уестингхауз“, и ако тя проведе модернизацията на блоковете, те може и да бъдат пригодени за работа с различно от руското ядрено гориво.

Да, ама – не. Няма модернизация на руски блокове, която да ги пригоди за работа с руско гориво!

За да не останат каквито и да било съмнения в някого за американския интерес и натиск да бъде изместена Русия и лансиран “Уестингхаус” с реакторите си, по време на управленския мандат на ГЕРБ, компанията представи в София реакторите си от най-ново поколение 3+, въпреки че нямаше обявен конкурс, нито налице бе някаква легитимна причина да се сменят реакторите в “Белене”. Освен това вицепрезидентът на енергийната компания за Южна Европа Хосе Гутиерес се срещна с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Ако не друго, докато Бойко Борисов бе на власт поне получихме потвърждение на съмненията си, че субектът, който пречи на проекта “Белене” е американската “Уестингхаус”. Може би затова посланикът на Щатите Джеймс Уорлик си позволяваше да ходи на проверка в АЕЦ “Козлодуй” и да влиза и излиза в министерства и Министерски съвет, когато му скимне, прегърнал ролята си на генералгубернатор!

По време на парламентарно питане от 11 май 2011 година от депутата на Коалиция за България излязоха на светло и други скандални подробности по поведението на ГЕРБ към „Белене”:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, колеги, през м. февруари попитах колко е похарчило правителството на ГЕРБ от изборите до февруари месец 2011 г., като очаквах някакви плащания, тъй като е невъзможно да не се обслужва най-малкото кредитът към „Париба”. Признавам си обаче, че отговорът, който получих, ме зашемети.

За тези по-малко от две години са платени 296 млн. евро – повтарям – 296 млн. евро! От тях на „Атомстрой” са дадени 56,67%, на Архитект-инженер "Уорли Парсънс"– 24,93%, на БНП „Париба” – 15,20%, на „Делойт Сентръл Юръп лимитид” – 1,76% и издръжка на самото предприятие АЕЦ „Белене” – 1,33%.

Господин министър, за какво сте плащали? Нали не знаете дали ще правите проекта!? За пръв път действително съм зашеметен, от това че говорихте, че там е гьол, че там са жаби – за какво сте плащали? Наехте консултант, давате му огромна сума, за да ви каже дали да правите „Белене”, или да не правите „Белене”. И когато не знаете дали ще го правите, или няма да го правите, вие сте плащали в продължение на две години. Какво е това? Супер умен ход, някакъв таен ход, който не можем да разшифроваме?! Храна за жабите ли сте плащали? Каква е идеята на тези плащания? Предрешена ли е съдбата на „Белене”, какво се случва изобщо?

ПП ГЕРБ написа поредния донос до Брюксел за проекта Седми блок и даването му на Уестингхаус. През това време Стойнев обеща държавни гаранции за бъдещия строеж и то при положение, че на никого все още не е ясна крайната му цена!

Реакторът за "Белене" невярно бе обявен като висока технология но поколение от 2 при положение, че той е 3+, което е истинската му характеристика.

Провалите с гориво на Уестингхаус в Украйна и Чехия

Струва да си припомним, как приключиха някои други обекти на американо-японската компания Уестингхаус в Източна и Централна Европа. През май-юни 2012 се наложи три групи касети с ядрено гориво на Уестингхауз (TBC-W) да бъдат аварийно извадени от енергийни блокове №2 и №3 на Южноукраинската АЕЦ заради очевидните им конструктивни недостатъци. При това Държавната инспекция за ядрено регулиране на Украйна (ДИЯРУ) забрани използването на други две нови групи TBC-W, които бяха купени от Националната атомна енергогенерираща компания "Енергоатом" (НАЕК Енергоатом, обединяваща петте украински АЕЦ), но все още не бяха вкарани в употреба. Както посочват в тази връзка редица украински експерти, ако това не беше станало и техническите дефекти на американското гориво бяха станали ясни на по-късен етап от експлоатацията му, щеше да се наложи спирането не само на два, а най-малко на три ядрени енергоблока BBЕР 1000.

Както е известно, американските ядрени касети се оказаха в реакторите на Южноукраинската АЕЦ след като, през 2010, НАЕК "Енергоатом" избърза /очевидно ръководейки се не толкова от икономически, колкото от политически съображения/ да подпише договор с Уестингхауз за осъществяването, през периода 2011-2015, на ежегодни доставки на гориво за зареждане на поне три реактора ВВЕР 1000, въпреки че предлаганите от американците TBC-W не бяха минали през необходимата предварителна опитна индустриална експлоатация написа в списание „Геополитика” енергийния експерт Димчо Петракиев.

Самият проект за квалификация и последващо използване на американско ядрено гориво в украинските АЕЦ беше продиктуван от желанието на Киев да намери алтернатива на монополните руски доставки и така да постигне толкова желаната "енергийна диверсификация". Истината обаче е, че не можа да реализира нито едното, нито другото. В резултат, украинците са сдобиха с огромно количество неизползвани (и неизползваеми) TBC-W, на стойност 100 млн. долара, както и с проблема, пред който днес са изправени и НАЕК "Енергоатом", и ДИЯРУ, и самата Уестингхауз, а именно, как да се излезе от създалата се ситуация?

Преди време председателят на ДИЯРУ Елена Миколайчук, различните модификации на ядреното гориво, включително американските, обикновено демонстрират дефекти именно на третата или четвъртата година от експлоатацията им. В тази връзка тя предупреди, че "характерен фактор при завършилите с провал опити за използване на американските касети от типа TBC-W6 е, че дефектите масово се проявяват едва на третата или четвъртата година от началото на използването им, т.е. след комплектуването на над половината от активната зона. Именно затова е толкова важно да изчакаме да изминат пълни четири години от началото на използването на горивото TBC-W".

Показателно е също, че през първите дни след инцидента с касетите TBC-W вицепрезидентът на Уестингхауз, отговарящ за външните връзки и стратегията на компанията, Майк Кирст заяви, че повредите на касетите са станали при зареждането им и, според договора с украинците, Уестингхауз не носи отговорност за тях. "Очевидно, че по време на процеса на зареждането, някои касети са получили драскотини, а някои дистанционни решетки са били деформирани, но това не е наш проблем" - подчерта Кирст.

В същото време обаче, специалната правителствена комисия, назначена да разследва причините за деформацията на американските ядрени касети, стигна до съвършено различно заключение. Изясни се например, че в основата на дефектите на TBC-W са пропуски на конструкторите от Уестингхауз, за което нееднократно предупреждаваше и главният държавен инспектор по ядрена и радиационна безопасност на Украйна Михаил Гашев.

Веднага след като станаха ясни изводите на комисията тогава, от Уестингхауз отказаха да дават всякакви коментари пред медиите. Впрочем, и самото разследване на инцидента в рамките на триъгълника НЕАК "Енергоатом" - ДИЯРУ - Уестингхауз, както и обсъждането на по-нататъшните действия за решаването на проблема бяха засекретени.

Както посочват редица експерти, сред най-любопитните сблъсъци в последно време на глобалния ядрен пазар е този между Уестинхауз и руската компания Росатом за доизграждането на енергоблокове №3 и №4 на чешката АЕЦ Темелин.

Имаше опит на Уестингхауз да влезе на чешкия пазар, чрез проекта за адаптирането на своето експериментално ядрено гориво към реакторите ВВЕР и този опит се провали. През 2010 чехите изцяло се отказаха от американските ядрени касети заради недостатъчната им надеждност и, както показаха резултатите от международния търг, отново се ориентираха към експлоатацията на доказалите пригодността си за ВВЕР руски касети.

Президентът на Уестингхауз Родерик, посочи, че "ако чешките компании решат да си сътрудничат с нас и в чужбина, това ще става в съответствие с международните стандарти, които се използват в целия свят, а не само с руските стандарти в Русия". Казаното от Родерик не отговаряше на истината, тъй като руските стандарти съвсем не се използват само в Русия и Чехия, но и в Армения, България, Унгария, Индия, Китай, Словакия, Финландия и Украйна.

Два дни преди Референдума за ядрената енергетика, той показа някаква брюкселска чиновничка, Ребека Хармс, учила за градинарка, която ни заплаши с последици от рода на Чернобил и Фукушима, ако гласуваме за нова атомна централа!

Ребека Хармс, съпредседател на Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, си позволи да ни се кара, ако сбъркаме и гласуваме за АЕЦ”Белене” на предстоящия Референдум!

Справка в сайта на ЕС показа, че въпросната Хармс е завършила средно образование и специалност "Градинар в разсадник”, след което се насочила предвидливо към Зелените и така влязла в Европейския парламент?!

Чудни са делата ти, Господи!

Питам, защото след това ще замълча за дълго!

Министърът на икономиката и енергетиката, Драгомир СтойневВъодушевеният министър Драгомир Стойнев, който кацна от Щатите заяви, че “Ексимбанк” била готова да осигури средства за покриване на 70 процента от стойността на реактора. При това положение не е ясно как БЕХ ще издържи след като наскоро пусна облигации за 500 милиона евро и предстои да вземе заем от “Газпром” още 620 милиона евро за финансирането на “Южен поток”.

Но въпроси вече не се задават – всичко е отговори и 24-часово слънцегреене – па макар и отвъд океана!

Остава неясно какви са качествата и как ще работи предлаганият реактор от ново поколение, тъй като досега такъв не е влизал в експлоатация. АР1000 е лицензиран в началото на тази година. Референции и лицензиране на технологията на АР 1000 се очакват чак 2016 година, тази технология не е лицензирана в рамките на ЕС.

В момента в строеж са четири такива мощности – в САЩ и в Китай. Но няма пуснат в действие и е трудно да се прогнозира каква ще е цената на произвеждания от него ток. Възниква и въпросът защо министър Стойнев обяви, че конкурс за този проект няма да има, след като ЕС, в който все още сме страна-членка изисква провеждането на конкурс, така както и българското законодателство също?

Министърът заяви още, че ядреното гориво ще се доставя от САЩ, но не каза как и къде ще се съхранява отработилото гориво. В България няма съответни хранилища и затова връщаме отработилото от АЕЦ “Козлодуй” гориво в Русия. Според директора на централата Иван Генов при работата на новия седми реактор то няма да се връща в САЩ. Което означава, че ще се съхранява в хранилище у нас. Тук се вдига наздравица и се казва: Честито!

Какво ще се прави с вече построения реактор за „Белене” попитаха на пресконференция журналисти. Стойнев се измъкна като обясни, че адвокатите по арбитражното дело му казали да мълчи?!

Удобно...

В "Студио БГНЕС" пред Явор Дачков бившият директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Йорданов каза по повод американските „успехи” на министър Драгомир Стойнев:

„... договорът за модернизация на 5 и 6 реактор струва 560 млн. евро и сега върви неговото изплащане до 2019 г. Ще се изплаща този договор за модернизация до 2019 г. Дотогава никой няма да иска спирането на 5 и 6 блок. В момента, в който се изплати този кредит, ще започне натиск за тяхното спиране. Но този натиск можем да го преодолеем. 5 реактор трябва да бъде спрян през 2017 г., а 2021 г. трябва да бъде спрян 6 реактор. Ние отсега трябва да започнем да мислим вече за заместваща мощност – дали ще е Белене, Козлодуй, трябва да мислим за заместващи мощности на 5 и 6 реактор. Защото за една нова мощност вече 6-7 години е само лицензирането, строителството ще отнеме поне толкова, някъде 14-15 години в новите условия. Всички възможности вече са проиграни, трябва да се мисли за заместваща мощност.

Американският проект не е лицензиран в ЕС, а руският е лицензиран. Едно лицензиране на такива ядрени устройства трае около 6-7 години. Ако догодина се вземе решение за строителство на един блок, това е неправилно решение, трябва да има стратегия, заместващи мощности и най-малко два реактора. Строителството е 48 месеца съгласно проекта, но като сложим и спомагателни съоръжения, ще трябват още няколко години, тоест пак отиваме на 14-15 години...

За това какво е необходимо за нашата енергетика, Йорданов посочи, че ако има борса, и ако всички отидат на нея, тогава цената на тока ще се окаже, че ще падне.

България има един реактор от "Белене", платен, но неупотребен, в същото време се лансира тезата за закупуване на подобно съоръжение от Уестингхаус?!

Консервирането на площадката не е безплатно и ще струва пари. А пари ще са необходими и за неустойки – грубо към 800 млн евро. И то при положение, че ЕС ни подхвърля едва и на части, унизителните 300 млн евро за затварянето на читавите 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”!

Някой мисли ли ги тези неща, или отново сме жертва на поредния политически експеримент?

Финансирането от Ексимбанк

Това е банката, която инвестира американски стоки и проекти. На всички е ясно, че една банка не може да финансира даден проект с повече от 150 млн евро. А другите пари за Седми блок? Откъде ще дойдат, при какви условия?

 

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

През април 2016 НАТО отбелязва своята 67-ма годишнина. Струва ми се, че вместо да повтаряме остарелите клишета и щампи за непреходното значение на този военен блок за сигурността на САЩ и за мира в света, би следвало да използваме юбилея като повод за анализ на отдавна назрелия въпрос, дали ангажиментите на Америка към Северноатлантическия алианс обслужват собствените и интереси през ХХI век? Защото са налице все повече доказателства, че членството в НАТО не отговаря на интересите на САЩ.

Създаването на алианса през 1949 обозначи очевидния отказ на Америка от традиционната и политика на неучастие в чуждестранни военни блокове и отказ от интервенционизма. Участието в две световни войни в рамките на само едно поколение американци, както и особено обезкуражаващото в психологически план нападение срещу Пърл Харбър, нанесоха смъртоносен удар по външната политика на ненамеса. Дори такива известни противници на интервенционизма като Артър Ванденберг, признаха, че светът се е променил и изолационизмът (едно крайно неудачно понятие) вече не е подходящата политика за САЩ. Членството в НАТО, която се превърна в "изключително здрав алианс" с европейските държави, демонстрира до каква степен се е променила политиката на Вашингтон и позициите на Америка, като цяло.

Днес е също толкова трудно да оспорим твърдението, че светът се е променил. Вече няма дори и подобие на онзи европейски или световен силов баланс, съществувал в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Тогава Централна и Източна Европа се намираха под властта на Съветския съюз - една безпощадна тоталитарна държава, генерираща заплаха от експанзия в невиждани до този момент мащаби. На свой ред Западна Европа, макар и в общи линии демократична, беше съвършено деморализирана от разрушенията по време на Втората световна война и надигащата се съветска заплаха. В тези стратегически условия дори такива известни противници на интервенционизма като сенатор Робърт Тафт, бяха склонни да подкрепят защитата на свободата на Европа. Тафт обаче смяташе, че САЩ просто следва да гарантират сигурността на континента, но не и да предприемат една толкова фатална стъпка, като членството в НАТО и да не се нагърбват с бремето на практически неограниченото лидерство на Запада при това за неясен период от време.

Последвалите събития показаха, колко основателни са били опасенията му. Привържениците на НАТО настояваха, че светът след Втората световна война се е променил и, че в новите условия максимално широкото американско лидерство е просто задължително. Днес, десетилетия по-късно, вече е пределно ясно, че основен недостатък на техния анализ на ситуацията е, че според тях въпросните промени са важно, но единично събитие и, че след това всичко ще работи в рамките на новата система. Това предположение обаче се оказа абсолютно погрешно. Промените са непрекъснат процес. Днешна Европа се различава от Европа през 1949 най-малкото толкова, колкото и онази Европа се различаваше от предвоенната. В същото време нейната организационна основа, в лицето на НАТО, както и съдържанието на американската политика, си остават същите.

Днес е променена цялата среда на сигурност. Европейските демокрации вече не представляват сборище от деморализирани и съсипани от войната маргинали. Те се обединиха в рамките на Европейския съюз, а числеността на тяхното население, както и техният БВП, са по-големи от американските. Да, те се безпокоят от развитието на събитията в Близкия Изток и от периодичното ръмжене на руската мечка, но са в състояние сами да се справят и с двата проблема. Русия на Владимир Путин е бледа сянка на заплахата, каквато представляваше някога Съветския съюз. ЕС има три пъти по-многобройно население и почти десет пъти по-мощна икономиката от руската.

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Тази разлика в икономическото натоварване е само една от причините, заради които следва всестранно и комплексно да анализираме въпроса, дали ангажиментите на Америка в НАТО отговарят на нейните интереси. Това обаче е много важна причина.

След създаването на алианса средата на сигурност в Европа се промени съществено и в друго отношение. През първите десетилетия на съществуването на НАТО целта на Вашингтон беше да гарантира сигурността на ключови държави като Западна Германия, Италия Франция и Великобритания. След разпадането на Съветския съюз през 1991 обаче, американските ръководители започнаха да настояват за разширяването на алианса и включването в него на държавите от Централна и дори Източна Европа. Те вкараха в НАТО голям брой нови съюзници със същата лекота, с която някои хора добавят приятели в своята Фейсбук-страница.

За разлика от Фейсбук обаче, военните алианси са изключително сериозен ангажимент. Прословутият чл.5 от устава на НАТО изисква нападението срещу един от членовете на пакта да се разглежда като агресия срещу всички. Заради него САЩ могат лесно да се окажат забъркани във въоръжен конфликт, който няма нищо общо със сигурността на самата Америка. Абсурдността на съществуването на НАТО през ХХІ век достигна върховата си точка през февруари 2016, когато алиансът, с активната подкрепа на Вашингтон, прие за свой член малката балканска държавица Черна гора. Не е ясно, как подобна микродържава би могла да укрепи и без това колосалната военна мощ на Америка или пък нейния икономически потенциал. Това е голяма загадка. Хубавото в случая е, че Черна гора поне няма врагове сред великите държави. Това обаче не важи за трима други малки членове на НАТО - прибалтийските постсъветски републики Естония, Латвия и Литва, приети в алианса преди десетина години. Те са в много лоши отношения с Русия, а както посочва един от водещите американски аналитични центрове, тези държави са толкова уязвими, че руските войски биха могли да ги окупират за броени дни. Тоест, очертава се следната картина. Ако преди, в рамките на НАТО, поемахме ангажимент да защитим най-важните икономически и стратегически играчи от една зловеща тоталитарна сила, сега залагаме репутацията и дори самото съществуване на Америка за да защитим група малки държавици, разположени на границата с Русия. Следва ясно за заявим също, че нарастването на американската мощ по западните руски граници до голяма степен съдейства за влошаването на двустранните ни отношения с Москва.

Налага се впечатлението, че привържениците на НАТО не осъзнават значението на промените в международните отношения. За тях висш приоритет се оказва запазването на алианса, а не сигурността и просперитета на Америка. Не бива да се съгласяваме с подобно статично мислене. 67 години са дълъг срок и политиката през цялото това време не може да не се променя, тъй като рискува да се окаже неадекватна. Истината е, че американската политика по отношение на НАТО не издържа дори елементарна проверка относно нейната целесъобразност и ефективност. Отдавна е време да направим всестранен анализ на тази политика, включително като разгледаме внимателно и най-радикалния вариант - излизането на САЩ от Северноатлантическия алианс.

-----------------------------------------------

* Авторът е старши научен сътрудник в Института Катон - един от мозъчните центрове на американската консервативна десница, и редактор в National Interest. Той е автор на десет книги по проблемите на международните отношения, някои от които са посветени на НАТО.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, войнаС интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

При готов реактор за „Белене”, политиците ни хукнаха да купуват друг от Уестингхаус

Големият брат„Изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” с „Уестингхаус” би било грандиозен проект за България!” – въодушевен съобщи след завръщането си от САЩ Иван Генов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пък направо заяви, че е възможно българското правителство да даде държавни гаранции по кредитите за Седми блок от Уестингхаус, а също и да се подпишат дългосрочни договори с американо-японската фирма за изкупуване на електроенергията, въпреки че засега цената на получената електроенергия не е известна?!

Строителство на атомна централаСпоред Стойнев конкурс за този избор, изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” не се налагало да се прави. „Уестингхаус“ била единствена в света, която прилагала новия индустриален стандарт от трето поколение, лицензиран от Комисията за ядрено регулиране на САЩ - АР 1000. Комисията за ядрено регулиране на САЩ, а не Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, чийто лицензи се приемат в Европейския съюз!

На първо място поставям безопасността и ефективността на съоръжението. Това, което видях, ме кара да мисля, че АР 1000 е една изключително добра технология и в двете посоки“.

Това добре, но с едно голо виждане министър да твърди, че е впечатлен от „добра технология” е меко казано несериозно, още повече, че построени и работещи реактори АР 1000 все още няма, тъй като в момента се изграждат два в Китай и два в Джорджия, САЩ.

Министъра на икономиката и енергетиката, Драгомир Стойнев по време на пресконференцията след завръщането си от САЩДа се хвали Нероден Петко  от един министър и той да твърди, че  някакъв до този момент неизграден и все още не пуснат в експлоатация никъде по света реактор на "Уестингхауз" бил не само супермодерен, но и сред сигурните в света – това може да означава само, че поредният член на кабинета „Орешарски” е на път да се провали с гръм и трясък!

Другата авантюра около американския воайяж на Стойнев по отношение на нахлуването на САЩ в родната ядрена енергетика е, че все още няма цена, и предварително бе заявено, че няма да се провежда и конкурс за бъдещото изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”?!

Според министъра нямало да бъде проблем правителството да даде държавни гаранции по кредитите за Седми блок, а също и да се подпишат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията! И това се изрича при положение, че няма никаква яснота по крайната цена на едно бъдещо изграждане?!

След завръщането си от САЩ министър Драгомир Стойнев призна, че „Уестингхауз“ ще гарантира доставките на свежо ядрено гориво за бъдещия Седми блок, но за разлика от Русия няма да приема обратно  касетите с отработилото ядрено гориво, които щели да се складират у нас, докато бъде намерено трайно решение за тях...

Складирането на отработилото ядрено гориво бе един от доводите на противниците на изграждането на АЕЦ „Белене” след като стана ясно, че ЕС въвежда забрана горивото да се изнася от страната, в която е атомната централа.

В цялата тази еуфория има на първо време няколко висящи въпроса:

  • "Уестингхаус" беше избрана за консултант за предпроектно проучване за изграждане на новата мощност през август 2012 г. Задачата беше да определи как трябва да се изгради нов блок с руския реактор, предназначен за "Белене". Вместо това, американците заявиха, че са готови безплатно да предоставят план и за монтирането на новия американски реактор АР 1000, какъвто досега не е доставян в Европа и не е сертифициран за ЕС;
  • Докладът на "Уестингхаус" за "Козлодуй" така и не беше обявен публично! Вместо консултация, американо-японската компания си хареса тя да достави свой реактор за изграждането на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”! А за осъществяването на целта на Уестингхаус бе употребен силен политически натиск от страна на посолството на САЩ в София;
  • Правена ли е експертиза дали може да се строи нов блок в работеща атомна централа;
  • Американският реактор АР 1000 изгаря горивото средно с 30 процента повече, тоест използва по-голяма част от ядрения ресурс в сравнение с руския модел.

Така готовият и платен руски реактор на „Росатом” за „Белене” остана неизползваем, а политиците ни са на път да хвърлят нови милиони, за да купят от американо-японската компания Уестингхаус неин реактор!

Изпълнителният директор на АЕЦ Преди време, докато траеше мандатът на ГЕРБ, изпълнителният директор на "Козлодуй" Александър Николов коментира, че реакторът, който е поръчан от Русия за АЕЦ "Белене", може да бъде монтиран в АЕЦ "Козлодуй".

По този повод министър Стойнев заяви, че руският реактор не можел да се използва поне още 2-3 г., защото за "Белене" сме били в процедура на арбитраж заради неизпълнени обещания.

А дали изобщо някой си направи труда да попита руската страна за използването на този вече готов реактор, или поредните ни политици се хвърлиха с главата напред да преговарят при готов реактор за изграждане на следващия?! Все пак при едни добри преговори можеше да се намали сумата от 1 млрд евро, която иска от Арбитражния съд в Париж „Росатом”, като се използва поне реакторът за „Белене”.

Вариантът Седми блок с руския реактор от „Белене” потъна в мълчание за пред гражданството, докато на сцената се появи Уестингхаус...

Странни неща са се случили във Вашингтон

Празна Мара тъпан била – такова е впечатлението след завръщането на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от САЩ. След като кацна на родното летище Стойнев даде въодушевена пресконференция за свършеното от него, но като минаха няколко дни стана ясно, че всичко, което се е случило при работното посещение на министъра е от сферата на пожеланията и неясните минуси и ползи. Поне засега.

От Стойнев научихме, че български министър бил приет за първи път в Съвета за национална сигурност на САЩ за среща икономическите съветници на президента Барак Обама. Е, и?

Не разбирам въодушевлението на този български министър и от факта, че му е била уредена среща със заместник-секретаря по енергетика на САЩ Даниел Понеман – среща, твърде неравнопоставена за българската страна. Министър – заместник-секретар....

Затова пък във Вашингтон министър Драгомир Стойнев решава, че бъдещият Седми блок, изграден от Уестингхаус ще е евтин, при положение, че не са направени никакви финансови разчети за предпроектно проучване, и всички процедури до изграждането? Към това се прибавят и разходите по самото изграждане... А по какъв модел ще се извърши самото финансиране – неизвестните засега са много.

Стойнев е готов и да възложи на американска банка 70 на сто от финансирането по изграждането на Седми блок – тогава как този блок ще е с печалба само за България?

И като капак на всичко - британската „Ролс Ройс" и американската „Дженеръл илектрик" проявили интерес и заявили готовност да изградят компресорните станции по трасето на газопровода „Южен поток”! А някой да се е сетил да попита Газпром как приема участие на тези две компании в строежа на газопровода?

Но, да се върнем към Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”:

Няма търг, няма цена, няма алтернатива, уговорено евентуално финансиране, обещание за държавни гаранции – дали един министър може еднолично да взема подобни решения и да говори за горните условия като за нещо предопределено?

След завръщането си от САЩ, министър Драгомир Стойнев заяви:

Банка готова да финансира новия реактор на ''Козлодуй''

Министърът подчерта, че реакторите AP-1000 са най-модерните в света, затова е убеден, че не трябва да се прави конкурс за избор на технология.

Прагматично погледнато – банката е била „подготвена” от заинтересован кръг на домакините във Вашингтон и е била включена в програмата на Стойнев, за да изглежда всичко прекрасно подредено и безпроблемно...

Що се отнася до реакторите АР 1000, от които няма и един построен, и работещ все още, конкурс се прави, защото ще се извадят и платят много милиони за непознатата технология на този проект! Странно е интелигентен човек като Стойнев да не съобрази подобно нещо.

От всичко написано дотук излиза, че ползите за българската атомна енергетика от навлизането на Уестингхаус за неясни, пробутва ни се силно технология, което засега е само на хартия, а не работеща.

Малоумно е твърдението, че АР 1000 към 2016 г. ще има референция, защото към оня момент, вече ще са построени другите две централи с тая технология – в Китай и САЩ. Идиотско е да пуснеш ядрена технология в ЕС, която още няма лиценз и референции в Европа написа Нора Стоичкова в Агенция БГНЕС.

Експерти твърдят, че далеч по-изгодни и практично би било да се изгради площадка за два блока, а не за един. “Тоест трябва да бъдат два блока - седми и осми, защото след извеждането на пети и шести блок един самостоятелен блок може да има проблеми от аварийна гледна точка, при отпадане на захранване. Обикновено вторият блок поддържа основните функции за безопасност на другия блок и това е общоприет принцип в ядрения бизнес –коментира енергиен експерт пред „Хроники”.

Противниците на „Белене” сега къде са?

Не били нужни нови мощности на България пееха в хор противниците на изграждането на Втора атомна централа в Белене.

Необходима била диверсификация -  а сега какво ще запеят? Че предоставянето на изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” е диверсификация и ще донесе големи ползи? Нали нямахме необходимост от нови мощности?

Или диверсификацията е да се клекне пред Вашингтон и за Седми блок /при готов реактор в „Белене” – бел. Л. М./ и да търсим пак пари от инвеститор за нов реактор, но този път американски?!

Надявам се Джеймс Уорлик, когото изгониха преди края на мандата му да спи вече спокойно, а посланик Елена Поптодорова също да се успокои...

Това се случи в предишния мандат...

Аз изпратих Трайков преди един месец, лично, заедно с Дянков в Москва. Да каже на руснаците, че няма да строим "Белене" и искам да си вземем да си платим реактора и да си го закараме на "Козлодуй".” Помни ли някой тези думи на Бойко Борисов, изречени на 16 март 2012 г., в БНТ и предаването „Денят започва”?

Русофобството. „... не е тайна, че на България е била предложена финансова помощ от страна на Руската федерация, но е факт, че България не я е приела”. По думите й е факт, че България няма как да осигури нито да гарантира финансирането на подобен проект. - В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ „Белене”.

Защо се тръбеше за необходимост от спиране на руско икономическо влияние в България, а в същото време се мълчеше за руските инвестиции в Италия, Турция, Гърция, Франция, Австрия, Словения, Сърбия и Румъния?

Преди две години…

“Уестингхаус” изплю камъчето и призна че иска да измести Русия. В поредната си публикация Уикилийкс обясни защо изграждането на атомната централа “Белене” в България се забавя.

Руското издание "Комерсант" коментира проблема, който този път получава повече яснота. Според данните на сайта, американската "Уестингхаус", която се ползва с подкрепата на американското посолство от 2009 г. активно е работила, за да пречи и забавя проекта, както и по отказа на България от строителството на АЕЦ, като е занижавала техническите характеристики на руските реактори. В ход се пускаше какво ли не и най вече подценяване на техническите характеристики на руските реактори.

Освен това, напоследък заради компанията “Уестингхаус” американската страна забърка интриги с проблема за съхраняване на отработилото гориво, като след лобиране в Брюксел и извоюване на нормативно регламентиране за съхраняването на ядреното гориво уреди София да откаже връщането на Русия на отработилото ядрено гориво, както беше досега.

На София също така е било предложено да се откаже от купуването на ядрено гориво от Русия и да сключи договор с "Уестингхаус" за същото.

"Комерсант" коментира, че една от причините за забавянето по изграждането в България на руския проект за новата АЕЦ "Белене” бе активната опозиция на американците. Научихме го от документи на американското посолство в София, в препечатването и публикуването на материали от Уикилийкс...

В кои държави Уестингхаус бе принудена да спре да доставя ядрено гориво и защо, четете в "Скандалите с Уестингхаус, за които никой не говори!"!

 

Михаил ПогребинскиЗащо Украйна не изтрезнява, дали през изминалата година ЕС е започнал да гледа по-рационално на руско-украинските отношения, имат ли бъдеще руско-украинските отношения – тези въпроси коментира пред интернет портала RuBaltic известният украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.

Интервюто е взето от сайта ГЛАСОВЕ в превод на Елена Дюлгерова

– Майданът започна сравнително мирно. Хората излязоха на площада заради европейските санкции, след това портретите се смениха и на преден план изведнъж видяхме националистически лозунги. Защо се случи така според вас?

– Европейската интеграция определено е по-слаб стимул от националистическата революция. Подобни настроения винаги са присъствали в обществото: внушава се, че не ни управляват украинци, че държавата ни не е достатъчно украинска, че не всички олигарси в Украйна са украинци, по телевизиите непрекъснато въртят руски сериали…

Тоест бяха налице силни елементи на национално самоутвърждаване в най-различни форми: от примитивния националекстремизъм до националлибералните формации.

Последните са подкрепяни от много интелигентни хора, тяхната основна цел беше да са далеч от Москва, защото според тях именно руската цивилизация забавя развитието на Украйна, държи я в консервативна изостаналост – тоест те смятат, че ако Украйна се присъедини към европейските ценности, ще се превърне в просперираща държава.

В първите дни протестите на Майдана бяха мирни

Другата гледна точка – това е примитивният национализъм: „чуждите ядат храната ни и използват нашите ресурси, за да трупат богатства“. Тази теза е заредена с повече младежка енергия по простата причина, че младите хора не са живели в Съветския съюз. Те са израснали във време, когато хуманитарната политика на страната бе напълно под властта на националистите, независимо кой е стоял начело на държавата.

Източноевропейските елити бяха заети с проблемите на бизнеса и капитала и нямаше нужда да финансират киевската интелигенция, която винаги е била антируски настроена.

– Фьодор Лукянов (политолог, главен редактор на списание „Россия в глобальной политике” – бел. ред.) често нарича Русия и Украйна „сиамски близнаци“. Вие говорите за ново зряло поколение, което не знае нищо за съветското минало. При това положение актуално ли е да се говори за подобна близост с Русия? Какво може да ни сближи освен езика?

– Аз съм против определения като „сиамски близнаци“. Ако ги разделят, ще умрат. В случая с Украйна и Русия това не е така. Без Русия Украйна просто се превръща в друга държава – без промишленост, без връзки и интереси, които са мотивирани от „кооперирането“ й с Русия.

Ние имаме хора, които умеят да строят самолети, атомни електроцентрали и прочее – но без Русия това няма как да стане. А европейците не се нуждаят от всичко това. Обаче Украйна и Русия не са сиамски близнаци, връзката помежду им може да бъде скъсана.

Военните действия блокираха улици в градовете

Това е възможно, защото част от украинския политически елит е зает със собственото си себеутвърждаване. Млада държава, разбираемо е. Виждате, че дори рускоезични граждани на Украйна са част от тази тенденция.

Причината е, че те не желаят да играят второстепенна роля и се стремят към водещи позиции в управлението. Което обаче означава да поемат на плещите си отговорността за нацията.

Само че зад този „копнеж по националното“ се крие простото желание да живееш по-добре – ти, лично.

Активната част от тези хора основно се възползват от най-простото и безотказно действащо внушение – трябва да се отделим и всичко ще е наред, иначе просто ще ни задавят. Към тях се присъединиха много млади хора.

- Бихте ли характеризирали състоянието на днешната украинска общност с една дума или с няколко изречения? Патриотичен подем, истерия? Още нещо?

- Трудно бих могъл да ви отговоря с една дума. Разбира се, патриотичното въодушевление, то няма как да бъде скрито. Налице е и внушаваното от пропагандата безпрецедентно противопоставяне на всичко руско.

Такова чудо никога не е било. Главното обяснение е: „Взеха ни Крим“. Това е всичко.

- Питам, защото ми се струва, че в момента Европа, за разлика от украинците, постепенно изтрезнява по отношение на процесите, свързани с Майдана.

- Да, Европа започва да гледа малко по-трезво на нещата. Но не защото е започнала да вниква в същността на случилото се и случващото се сега – там има достатъчно хора, които могат да обяснят събитията от отиващата си година. Европа изтрезнява поради факта, че може да й се наложи да поеме цялата отговорност за нещо, за което не би искала да бъде отговорна.

В Европа все повече се налага мнението, че тя ще трябва да ревизира позициите си относно Украйна. Украйна е голяма страна, но й липсва прагматизъм, ефективна власт и прочее.

В ЕС, естествено, виждат всичко това – те общуват с Киев и знаят с кого си имат работа. Затова там смятат така: „Нека руснаците си вземат Украйна. Така Русия ще поеме поне част от отговорността за този кошмарен разпад“. Такова е чисто европейското егоистично осъзнаване за онова, което може да се случи.

- Дори да е така, отношението на Европа към Украйна е нееднозначно. Например Прибалтика и Полша и до този момент призовават до приемането й ЕС Украйна да бъде „защитена“ от Русия. Не ви ли се струва, че такава позиция утежнява положението?

- Разбира се, това е погрешна стратегия, невъзможна да се осъществи. Видяхте как дразниха-дразниха Путин, и в резултат той се отказа от „Южен поток“.

Това отдавна трябваше да се случи. Какво се получава? Европа принуждава Путин да поеме върху себе си част от отговорността за случващото се в Украйна. Ако тук има безпорядък и война, те няма да получат своя газ. Президентът на Русия може да каже, че това вече си е техен проблем, след като веднъж не са искали „Южен поток“.

Дали сега ще има транзит през Украйна, зависи от това ще успеят ли европейците да убедят властите в Киев да се съгласят на компромисно решение. Аз съм дълбоко убеден, че решението за „Южен поток“ е взето съвсем навреме.

Хуманитарен конвой за Източна Украйна

Това не значи, че сега не трябва да се прекрати огънят, да се оттегли войската, а основното внимание да бъде насочено към хуманитарните проблеми, към помощите за гладуващите и мизерстващите.

Необходимо е да се даде време на източните области с временен автономен статут от името на украинското правителство да се делегират права на граничарите на ДНР и ЛНР да охраняват източната граница.

След това да се възстановят икономическите връзки: на запад – въгледобивът, на изток – електроенергията. Така хората ще поживеят в мир и след три години отново ще се проведе референдум за статута на Донецка и Луганска области – искат ли да останат в състава на Украйна, или желанието им е да излязат от него. Аз смятам, че онези, които ще предпочетат Украйна, ще спечелят референдума. Но пак ще повторя: при строго съблюдаване на условията, които посочих по-горе.

- Колко дълго ще продължи негативното отношение на украинците към руснаците в Украйна? Възможно ли е изобщо да се върнат предишните взаимоотношения?

- Това няма как да се случи от само себе си. Може да стане единствено със съвместните усилия на европейците, руснаците и разумната част от украинците. Без ЕС въпросът няма да се реши.

Европейците са заинтересовани от отслабването на конфликта, макар да не желаят Украйна да попадне в сферата на влияние на Русия.

Те могат и са длъжни да повлияят на европейските елити.

 
Министерството на отбраната на Русия даде в сряда специален брифинг на тема „Въоръжените сили на Руската федерация в борбата с международния тероризъм. Нови данни”, съобщават световните агенции. Представители на военното министерство показаха спътникови снимки, на които са запечатани колони от бензиновози, пълни с нефт, откраднат от терористите от „Ислямска държава”. На снимките ясно се вижда, че крайната цел на нефта, който е придобит от сирийска територия, е Турция.Маршрути на транспортирания газ за Турция от територията на Сирия и Ирак
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Основният потребител на сирийски и иракски нефт от „Ислямска държава” е Турция,
заяви руският зам.-министър на отбраната Анатолий Антонов.
{youtube}Wot3dAsBqj8{/youtube}

Приходите от продажбите на петрол са едни от най-важните източници за финансиране на терористите в Сирия. Те печелят на година около два милиарда долара и използват тези средства за наемане на бойци в целия свят, за снабдяване с оръжие и бойна техника. Ето защо ИД брани така яростно инфраструктурата за добив на нефт, която е под неин контрол в Сирия и Ирак, заяви още Анатолий Антонов, цитиран от ТАСС.

Той посочи, че ръководството на Турция е въвлечено в незаконен трафик на петрол от Сирия, допълват световните агенции.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговото семейство са пряко замесени в трафика на петрол с организацията ИД, добави Антонов, цитиран от Франс прес и Асошиейтед прес, предаде БТА.

Според получените информации ръководната политическа класа, в която е и президентът Ердоган и семейството му, са замесени в този незаконен трафик, добави Антонов.

Цинизмът на турското правителство е безграничен, каза той.

Снимки от обекти за добив и преработка на нефт

Началникът на главното оперативно управление на руския Генерален щаб Сергей Рудской заяви, че за превозването на стотиците хиляди барели петрол терористите разполагат най-малко с 8500 цистерни, предаде ТАСС.

Руските въздушни удари в Сирия за два месеца са унищожили над 1000 цистерни на ИД с нефт, допълни Рудской. Той добави, че са нанесени щети на около 40 нефтопреработващи завода.

Руските удари по петролната индустрия на ИД са допринесли за двойно намаляване на приходите на терористите от незаконна търговия с нефт - от 3 милиона на 1,5 милиона долара на ден.

Места за добив на петрол. Виждат се и транспортните средства

Рудской коментира, че коалицията, оглавявана от САЩ, не нанася удари по бензиновози и обекти от инфраструктурата на нелегалния нефтодобив на ИД в Сирия.

Той съобщи, че сателитни кадри са показали, че цистерни с петрол навлизат от териториите под контрола на ИД в Турция, предаде Ройтерс.

По думите на Рудской има три пътя за доставки на този петрол от териториите на ИД за Турция, посочват ТАСС и Ройтерс.

Пресконференцията в министерството на отбраната на Русия бе отразена от над 300 журналисти.

{youtube}ol4xMGgAbKE{/youtube}

Авиоудар по нефтохранилище

Руското висше военно командване използва случая да призове САЩ и водената от тях коалиция да не гледат безучастно на този незаконен трафик на петрол от „Ислямска държава“ към Турция и да ги унищожават и те на свой ред, съобщи БНР.

Руското командване е убедено, че свалянето на военния самолет СУ-24 в Сирия от турските ВВС миналата седмица е било, за да се осигури сигурността по транспортирането на незаконния петрол от страна на Анкара по т.нар. „западен път“ на прехвърляне в турските пристанища, намиращи се в югоизточните й райони, където той се продава директно на трети страни.

Междувременно турският президент Тайип Ердоган заяви, че никой няма право да клевети Турция, като я обвинява, че купува петрол от джихадистите. Ердоган посочи, че ще се оттегли, ако подобни твърдения бъдат доказани. В реч пред университета в катарската столица Доха турският президент каза още, че не иска отношенията с Москва да са влошат още повече.

 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 
"Грузия загива. Като държава тя сега не съществува. Освен вас никой не може да извади Грузия от кризата, и да въведе ред." Така Едуард Шеварднадзе описва началото на обратния си път към родината и молбите, които отправяли към него интелектуалци и политици.

"Аз разбирах и друго: в Грузия след свалянето на Гамсахурдия, властта се бе оказала в ръцете на така наречения Военен съвет, оглавен от генерал Китовани." Тези признания на бившия съветски външен министър Шеварднадзе са направени в Абхазия Инфо, преди две години, в навечерието на Коледа.
"Китовани никога не бе имал нищо общо с политиката, но оглавената от него Национална гвардия фактически контролираше положението. Джаба Йоселиани - човек сам по себе си нелош, бе крадец, но днес бе създал въоръжените отряди "Мхедриони". Сигуа нямаше достатъчно опит - такова бе и обкръжението на тези тримата, никой извън Грузия не желаеше да има нищо общо с тях. Тогава те се сетиха за мен. Два пъти долетя Китовани, молеше ме да се върна, а на каква длъжност? Той нищо не предложи. "Вие сте длъжен да бъдете в Грузия - казваше той... След това пристигна Сигуа, а Йоселиани всеки ден звънеше - ако има някой, който желаеше искрено моето завръщане, то това бе Джаба. Крадецът си е крадец, не можеш да зачеркнеш такъв епизод от живота си, но той бе човек образован и мислещ. Йоселиани ми казваше: "Нашата родина загива. Аз ще Ви позвъня кога трябва да дойдете...не бързайте. Джаба позвъни след 10 дни: "Ето сега Вие трябва да се върнете, след това ще бъде късно, по-рано не биваше." И тогава аз заминах, просто заминах, без да зная с какво ще се занимавам. Назначиха ме за председател на Държавния съвет, но що за дължност е това? Не си главнокомандващ, армията не е на твое подчинение - някакви решения мога да вземам, но това е второстепенно и затова не биваше да продължава дълго." Шеварднадзе звъни на Ханс Дитрих Геншер, външен министър на Германия, с когото са работили с години заедно за едни и същи цели. "Мога още сега да пристигна при тебе, му отговаря Геншер, но сътрудничество между държавите ни докато ти не бъдеш легитимен ръководител - няма да се получи. Почти същото Шеварднадзе чува и от Джеймс /Джими/ Бейкър, /държавен секретар на САЩ в 1992 година - бел. Л. М/.

Тогава завърналият се Шеварднадзе насрочва избори и ги провежда, в същото време в Закавказието се води война, но народът отива и гласува.

Интересен е споменът на Шеварднадзе за намесата на Русия по приключване на войната в Абхазия. Елцин звъни на Шеварднадзе и му казва, че трябва да се сложи край на войната в Абхазия. "Ако Русия поиска, може да стане много лесно приключването на военния конфликт - твърди Елцин пред Шеварднадзе. - Ето защо аз предлагам следното: заминете вие сам, аз ще позвъня на Ардзимба /Владислав Ардзимба - президент на Република Абхазия - бел. Л. М./ и ще съберем ръководителите на всички републики в Северен Кавказ, които също участваха във войната."

"Елцин откри въпросното заседание и обяви: "Трябва да се приключи абхазката война - разказва Шеварднадзе този епизод. - Изказа се един втори, трети - всички са съгласни с Елцин, единствен против бе Ардзимба.

"Аз говорех - той не се съгласяваше - спомня си Шеварднадзе този момент. - Елцин го взе под ръка, отведе го настрана и му каза нещо. "Добре аз съм съгласен - заяви Ардзимба след като се върна при останалите участници в заседанието. Елцин ме повика и ние си подадохме ръце с Ардзимба, Елцин скрепи нашето ръкостискане и обяви: "Войната в Абхазия свърши!" "И какво последва? - продължава Шеварднадзе разказа си. - Ние вече нямахме там войски, само някакви защитници. Още щом момчетата разбраха, че от Москва са предали, че на войната се слага точка, те започнаха да напускат позициите си. Само седмица по-късно започна настъпление с участие на доброволци от Русия. Това бяха бойци, преминали през военна подготовка, бяха им раздали оръжие и всичко необходимо. И няколкостотин чеченци се изправиха срещу останалите наши бойци, батальонът на Басаев. Знаете ли какво вършеха? Отрязаха една човешка глава и след това играха с нея футбол!"
Това признание на Шеварднадзе завършва с едно заявление на Грачов, като министър на отбраната на Русия: "Абхазия ние не можем да оставим, защото тогава губим Черно море."

На практика какво се случва след промените? Русия губи всички пристанища в Прибалтика, губи Крим, Одеса, Севастопол, само Новоросийск им остава и то с не толкова добро пристанище... И ето Грачов си признава, че Русия трябва да завземе Абхазия и там да построи пристанище, от гледна точка на интересите на Русия - Грачов е бил прав."

Това интервю Шеварднадзе дава след решението си да се оттегли от властта.

Във всяка война има мирис на петрол

След отделянето на някои бивши руски републики, битката за Каспийския нефт и кой ще сложи ръка на тръбите, откъде да минат - подпалиха множество регионални военни конфликти. Борбата за чеченския нефт смени много пъти играчите, запазиха се единствено интересите. Около Дудаев и Радуев се въртяха хора с много пари и още по-големи политически възможности. На ръководството на Русия се налагаше да води борба с така наречените петролни генерали, които не се спираха пред незаконните операции и парични трансфери. В регистрираната чеченска Грознефтгаз, контролният пакет акции поема Роснефт, със съпричастието на Кремъл. Роснефт поема и добива на нефт, докато преработката, остава за Грознефтгаз. Бързите печалби са в добива и експорта, докато преработката, както е известно е свързана с допълнителни разходи за поддръжка и ремонт на съоръженията и бавно възвръщане на инвестициите.. Нелегалните, необявени доходи от добив и износ на нефт, намесата на бивши военни в бизнеса с петрол са в основата на нестихващите военни чеченски конфликти и сблъсъците в Ингушетия и Осетия - с това са наясно както Москва, така и Грузия. Кога Русия и Грузия ще подобрят отношенията си, кога в района на Закавказието ще настъпи мир, който ще даде възможност на Грузия да дръпне напред в развитието си? Отговорите са в каспийския нефт. Няма свидетелства, които да потвърдят, че причина за нахлуването на руски или грузински войски е чеченският нефт. А ето, че с времето стана ясно, че Чечения има пряко отношение към разразилата си дипломатическа схватка между Русия и САЩ по контрола над бъдещия маршрут на каспийския нефт. Още през 1992 година представители на мощни западни нефтени компании лансират идеята за евентуална възможност каспийският нефт да се транспортира от Баку през територията на Турция до Джейхан. Мнозина от познавачите по геополитика и глобални интереси в бизнеса, прозряха в тези планове за транспортиране, че започва голяма игра за каспийския нефт, дотолкова, доколкото Русия би работила за пренасочване на тръбопровода и пускане по него на каспийски нефт. След като става ясно че този маршрут минава през територията на Чечня, лидерът на която се обявява за пълна независимост, не бе трудно да се допусне, че заради голямото количество нефт Москва ще се разправи с размирната република, а успоредно с това и с несговорчивия чеченски генерал. Стига се дотам Москва и Азърбейджан да подпишат съглашение за транспортиране на каспийския нефт през руска територия. Не е трудно да се предположи, че точно каспийският нефт повлиява и на решението за разполагане на руски войски в Закаваказието. През август 1996, когато в Грозни се водят боеве, президентът на Държавната нефтена компания на Азърбейджан Натиг Алиев заявява, че изострянето на ситуацията в Чечня ще доведе до това, Азърбайджан да ускори работатат по строителството на алтернативен западен маршрут, който да минава през Грузия. Това охлажда за момент отношенията с Москва, което е обяснимо след като са замесени много пари и за Русия е важно да бъде пуснат в действие час по-скоро планирания от Кремъл тръбопровод. В духа на това, което е казвал сър Уинстън Чърчил, че няма вечни приятели, а само вечни интереси - през ноември 1996 Москва кани чеченския премиер Аслан Масхадов на преговори по редица проблеми, в това число и решаване на въпроса с транспортирането на каспийския нефт. Усетил уязвимостта на Кремъл, Масхадов поставя условие: ще дойде в Москва, ако бъде подписан Указ за извеждане на последните руски части - 101 и 205 бригади. Съпротива на това условие оказва оглавяващият Министерството на вътрешните работи на Русия, Анатолий Куликов, като заминава за Варшава. Така през нощта на 22 и 23 ноември един от заместниците на Куликов се подписва под Указа. В два часа през нощта факс на въпросния Указ пристига в Грозни, а в три часа през същата нощ е занесено копие на самия Масхадов. На сутринта пристигналият от Москва самолет отвежда на борда си чеченската делегация.

Така въпросът с тръбопровода е решен, а през септември 1997 Русия, Азърбейджан и Чечня подписват договор за транзит на каспийски нефт през Новоросийск. С охраната на тръбите се заема батальон от 400 души чеченци, ръководен от близкия до Масхадов Муса Чалаев. Цяла година договорът се спазва стриктно, докато от август 1998 неочаквано спират паричните постъпления от Москва...
Следват отново преговори, игри на високо правителствено равнище, Евгени Примаков подписва разпореждане от 1 декември 1998 да се изплатят незабавно задълженията към чеченската страна, но то не е изпълнено! Следващото разпореждане също не довежда до трансфер на задълженията от Кремъл към чеченската страна. Пет месеца Москва не изпълнява задълженията си да плаща нефта...
Стига се дотам охранителите чеченци, неполучили с месеци заплати, компенсират това с кражби от тръбопровода. Сигурността на нефтопровода е застрашена. В същото време печеливш се оказва тръбопроводът, преминаващ през територията на Грузия.

Когато Примаков успява да уреди частично погасяване на дълговете на Москва към чеченската страна, кражбите не само на транзитния нефт, но и от добива вече процъфтяват. Едни групи от охранителите се специализират по отговорността за безопасна доставка на нефт, други зад граница уреждат схемата за реализацията му. В крайна сметка, докато Москва не изпълнявала задълженията си да плаща, схемата за реализация зад граница на краден нефт като законно добит - процъфтява.

Какво се случваше в Грузия, докато траеше битката за Каспийския нефт?

Убит ли е бил Звияд Гамсахурдия или сам е потърсил смъртта? Едно свидетелство от това време дава отговор на този въпрос.

"Звияд беше добър християнин, и никога не би посегнал на живота си - разказва пред медиите министърът на външните работи Мурман Оманидзе, близък на министъра на сигурността, Игор Гиоргадзе. Той привежда следния пример: "'Тогавашният министър по сигурността, веднъж ми каза: бях обкръжил Звияд Гамсахурдия, можех да го заловя и заведа в Тбилиси. Позвъних на Шеварднадзе и попитах как да постъпя. "Той на мен в Тбилиси не ми е нужен - отвърнал Шеварднадзе и затворил телефона. Присъдата му беше прочетена - си прави извод Оманидзе след реакцията на Шеварднадзе.

По указание на Шеварднадзе е запален домът-музей на Константин Гамсахурдия /поет и преводач на Шекспир/ бяха убедени грузинците, с които говорех по телефона, докато все още имаше връзка с Тбилиси.

Трябва ли да се признаят Южна Осетия и Абхазия? Китовани днес е категорично против, той е убеден, че това са грузински територии и един ден, рано или късно те ще се обединят.
Малцина знаят, че като млад Китовани е бил арестуван и разпитван от министъра на вътрешните работи на съветска Грузия, Едуард Шеварднадзе. Арестът е извършен след инсценирана автомобилна катастрофа, при която обаче загиват двама души. "Падна ли ми момче!" казва тогава Шеварднадзе на 29 годишния Китовани, след което Тенгиз е осъден и попада в затвора. Всъщност далечната цел на инсценировката е бащата на Китовани, който е гонен, преследван и затварян по политически причини, и преди, и след смъртта на Сталин... Така започва това познанство. Свидетелите на катастрофата умират при неясни обстоятелства, а в колонията, където е въдворен Китовани охраната се опитва да го застреля, но куршумът убива друг затворник!

Шеварднадзе е играч от кремълска величина. Още с идването си той отстранява, тези, които го вкарват във властта - с помощта на Китовани и Йоселиани сваля Сигуа, а след това с помощта на Йоселиани е отстранен и Китовани. Най-накрая идва редът на самия Йоселиани, когото Шеварднадзе вкарва в затвора по фалшиво обвинение и присъда от 11 години.

"Шеварднадзе можеше да направи от Грузия Швейцария, но така и не е пожела! - се шегува Джаба Йоселиани, който е известен с чувството си за хумор. По време на жестоката енергийна криза през 1994 Йоселиани повдига духа на отчаяните грузинци: "Дайте да преживеем зимата, а напролет всички ще си направим снимка!"

Колоритна личност, смесица между Сирано дьо Бержерак и Д Артанян - така описват грузинските журналисти идолът на младите и интелигeнцията в Грузия. Приживе Джаба обичал да казва: "Бил съм в много затвори в живота си и всеки нов надзирател, който ме посрещаше, имаше лицето на тогавашния генерален секретар или действащия президент."

В 5 часа сутринта на 4 март 2003 година, Джаба Йоселиани умира след прекаран инсулт, инфаркт и мозъчен оток. Не помага двучасовата операция и борбата на лекарите за живота му, в реанимацията Джаба остава в кома, на командно дишане и така напуска този свят.

Съветски крадец, доктор изкуствовед, театровед, драматург, командир, писател, обвинен в заговор и опит за покушение над президента Шеварднадзе, в опит и за държавен преврат - Йоселиани бе кумир на младите хора в Грузия, на интелигенцията, на няколко поколения грузници, една светла обаятелна, за някои противоречива личност, която имах щастието като журналист да познавам. Патриарх Илиья II Католикос  води лично службата по траурната церемония. Тбилиси почернява от народ, в деня на погребението му. Прахът му почива в Дидутския пантеон на обществените личности, редом с Тенгиз Абулазде и легендарния спортен коментатор и народен артист, Котэ Махарадзе.

Защо не спира процесът на изостряне на отношенията между Русия и Грузия?
В това някои наблюдатели съзират желание на Грузия да въвлече САЩ и Запада, като защита от домогванията на Русия.
Южна Осетия и Абхазия се превръщат с времето в зони на замразени конфликти, които във всеки един момент могат да се възобновят. Близостта им с Грузия, фактът, че това са бивши грузински територии усложява нещата, но пък дава възможност на опонентите на Грузия да използват Абхазия и Южна Осетия като средство за въздействие срещу самата нея. Причината за това бе във факта и че Грузия се превърна в територия за транзит на нефт и тръбопроводът заобикаля Русия. По петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан каспийският нефт достига световните пазари. Предстои завършването и на газопровода Шахдениз-Тбилиси-Ерзерум, който е част от проекта "Набуко". Борбата за влияние на енергийните пазари е приоритетна и е винаги в дъното на военни конфликти, борби за независимост, суверенитет и геополитическо превъзходство и политически смени по върховете на властта.

В тази борба над 20 години имах възможността да проследя десетки човешки съдби на страната с най-слънчева душевност - Грузия. За тях бе и моят разказ.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край
 

Актрисата фойерверк, първа и единствена, един непрестанен вихър от сила, енергия и страст да живее, обича и играе - се отиде от този свят от силен пристъп на остра сърдечна недостатъчност, 76 години и потопи милиони свои почитатели, колеги и близки в скръб.

Вечерта на 30 март актрисата неочаквано се хванала за сърцето и се свлякла на пода в безсъзнание, като успяла само да каже, че изпитва силна болка и не може да диша!

Извиканата от съпруга й Бърза помощ, успяла да пристигне с 22 минути закъснение заради задръствания. Повече от половин час лекарите се борили да върнат сърдечния ритъм, но не успели. “След толкова време няма смисъл да се правят каквито и да било усилия – обяснили те, тъй като мозъкът й е бил дълго време без кислород!” Лекарите казали още, че тя си е отишла от този свят мигновено и не се е мъчила.

Час преди своя край Гурченко се шегувала с кореспондента на “Росийския газета” за смъртта, в телефонен разговор.

Научили ужасната вест, почитателите й започнали още през нощта да носят цветя пред дома й и това продължило и на 31 март.

“Стопроцентова актриса”, “гениална”, олицетворение на женствеността” – потресен съм, че за миг изгубих човек, оцицетворение на любов, женственост и красота – потресен бе от вестта нейният близък приятел Борис Мойсеев.

“Тя мислеше само за ролите си, за своята игра и това създаде много проблеми в семейството и, но Люся продължаваше напред, убедена, че пътят й е сцената каза режисьорът Никита Михалков.

Един от нейните верни приятели, актьорът Олег Басиашвили, който изигра с Гурченко назабравимия филм “Гара за двама” коментира загубата потресен: “Никога не съм мислил, че Люся може да умре! Все ми се струваше, че тя ще бъде вечна!” напускайки живота, тя остави в непрежалима загуба всички: зрители, артисти, колегите си. Въпреки да кажа така – преклонната й възраст, тя бе съхранила юношеския ентусиазъм с който ни превъзхождаше всички и на естрадата, ив киното, и в театъра. Ако се вземат всичките й роли ще се види, че нито една от тях не повтаря друга”.

Друг голям руски актьор, Валентин Гафт също бе шокиран от вестта за смъртта на Гурченко: “Ние всички трябва да се учим от такива, като Людмила, отбеляза той. – Трябва да я помним в противен случай ще потънем в пошлост. А най-същественото и непонятно оттук нататък е – как ще продължим без нея. Да се замени тя е невъзможно, тъй като не приличаше на никой друг – бе уникална, неповторима, неподражаема...

И това, което се случва сега след като вече я няма е някакъв ужас, толкова енергия, колкова кипяща сила, борбеност, носеше тя в себе си като заряд за живота...Сега, когато осъзнаваме, че я няма вече – че именно с нея се случи да си отиде – и то докато все още имаше сили и бе в полет – оставя за нас нещо много тъжно.”

Президенът на Русия Дмитрий Медведев написа в съболезнователна телеграма своите дълбоки и искрени съболезнования на близките на актрисата: “С дълбока скръб научих за загубата на изключителната актриса Людмила Марковна Гурченко. Нейната смърт е неизмерима загуба за родната култура. Людмила Гурченко беше истинска народна артистка, любима на много жители на страната – подчертал Медведев в телеграмата си. – нейното обаяние, ярък, многостранен талант, майсторския професионализъм създадоха в театъра и киното незабравими образи. Людмила Гурченко вече не е сред нас, но останаха добрите й роли и светлите спомени за нея.”

Актрисата Людмила Гурченко ще бъде погребана на 4 април в Новодевичето гробище до колегата и приятеля си актьорът Олег Янковски.

 

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

  • В хода на първата официална среща на двамата премиери на 1 септември 2009, в Гданск, Владимир Путин поиска да получи ясен отговор за намеренията на българското правителство по реализирането на проекта "Бургас-Александруполис" и изрази недоумението си от липсата на напредък по петролопровода.
  • На проведената на 9 октомври среща на министър Трайков с представители на българските министерства, които имат отношение към проекта, както и с ръководството на международната компания “ Транс Болкан Пайплаин“ бе декларирано, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта "Бургас-Александруполис" и бе защитена технологията за разтоварване на танкерите чрез буйове, а не в пристанище
  • "Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" - обясни новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел. Какво ли е да определяш еднолично бъдещето на цяла държава? - вероятно има тръпка в това...
  • В края на март правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означаваше, че този проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб и верен следовник на Световната банка и Сорос.
  • В средата на юни 2010 министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС която се състоя в резиденцията на испанския посланик в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

  • Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.
  • Според думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.
  • Министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали...”
  • Странно и необяснимо е, че след като на 10 март 2010 бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.
  • На 10 март бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а по-късно стана ясно, че това са били действия за хвърляне на прах в очите на Русия и Гърция.
  • Какво ще се случи с парите, които държавата вложи в това дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства обясниха като напълно нормална реакцията на изненада, с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

  • След като гърците засилиха работата по този проект и заявиха, че разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.
  • Прекратяването на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, заяви руският енергиен министър Сергей Шматко.
  • Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.
  • Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.
  • След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

  • На заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.
  • На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен щеше се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави министърът.
  • По същия начин би следвало да запитам от март до септември какво стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.
  • На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.
  • България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те поеха задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си
  • Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември 2010 г. от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, написа изданието „New Europe”.
  • Българският финансов министър Симеон Дянков, който бе и основен преговарящ по проекта от българска страна, не счете за нужно да присъства на разговорите!
  • Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България неведнъж  подчертаваха, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.
  • Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" бе предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица в разговорите на 8-9 септември 2010 г.
  • Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов бе посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.
  • Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.
  • В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков заяви, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.
  • Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво е това, как се нарича?
  • И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – налага се министърът на финансите Симеон Дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.
  • Все пак върховна глупост бе да се влагат пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!
  • За „Бургас-Александруполис” още от средата на март м. г. беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече на сигурен провал и закриване.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

  • На 1 юли стана известно, че Руската компания „Транснефт" проучва възможността за строителството на петролопровод, който да заобикаля България. Това е заявил пред журналисти ръководителят на компанията Николай Токарев, цитиран от Интерфакс.
  • Токарев бе допълнил, че „Транснефт" съвсем скоро ще разгледа въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с България по проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис".
  • „Определям като оскърбление на нашата позиция действията на българската страна. Партньорите не постъпват така. Ние не можем до безкрайност да финансираме този проект. Съвсем скоро ще разгледаме въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с българската страна", е пояснил Токарев.
  • Шикалкавенето по този проект, зад което стои Симеон Дянков, определен като персонално отговорен на заседание на Министерския съвет мина през: двукратно връщане на екологичната оценка за „Бургас-Александруполис”, мина през неплащане на дължими суми на руската страна, мина през хвалби от страна на премиера Бойко Борисов, че този проект няма да го бъде, тъй като не искал да стане като в Мексиканския залив!

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще загубим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Руският президент Владимир ПутинЩе се промени ли отношението на Кремъл към Украйна, как ще се развие геополитическата битка на ЕС, Вашингтон и Русия след първи декември – това са въпроси, които съвсем скоро ще получат своя отговор.

Истината е, че започва борба за газотранспортната система на Украйна, смята експертът по геополитически въпроси Вадим Карасев*, директор на Института за глобална стратегия. След прекратяването на строителството на „Южен поток”, газотранспортната система /ГТС/ на Украйна отново е приоритетна за Русия.

Влиянието на украинската ГТС е геополитически въпрос смята Карасев.

След отказа от строителството на „Южен поток”, обявен на 1 декември в Анкара от руския президент Владимир Путин, започва нов етап на борба на Русия за влияние в Украйна и нейната газопреносна система, като основен канал за транспортиране на руски енергоресурси в страни от Европейския съюз. Това е мнението на Вадим Карасев, публикувано на сайта Корреспондент.net.

Ценността на украинската газотранспортна система се повиши както в търговски, така и в политически, и геополитически аспект смята Карасев. Естествено е да очакваме както повишаване на цените от страна на Киев, така и натиск от страна на ЕС, Вашингтон с Русия в борбата за контрол над ГТС на Украйна, и транзита по нея. Колкото повече се вдигат цените, толкова повече ще се повишава и конкурентната битка за влияние над територията, по която е разположена украинската ГТС, коментира Вадим Карасев.

Пак в тази посока Карасев коментира, че след спирането на „Южен поток” Европа все повече ще зависи от Киев, но това не означава, че ще продължат отстъпките на Брюксел за Украйна.

Очакват се промени не толкова в икономическо, но и в политическото въвличане на Европа към съдбата на украинската ГПС, от което ще зависи вече конкретната конфигурация на инвестициите по провеждане на модернизацията на ГПС. Това има цена, ще са нужни и участници, инвеститори, както, и допускане или недопускане към модернизацията на системата на руския инвеститор.

След съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток”, заради позицията на България, проект, в който Газпром е вложил 5 млрд долара, Путин обвини и Еврокомисията в неконструктивна позиция спрямо България, позиция, несъответстваща на интересите на Европа.

След Путин и шефът на Газпром, Алексей Милер потвърди спирането на проекта „Южен поток” и обяви плановете си да построи тръба със същата мощност към Турция, с перспектива да излезе на входа на границата с Европейския съюз.

Ще успее ли Русия да изиграе картата си с украинската газопреносна система в битката за геополитическо надмощия с ЕС и САЩ – това тепърва ще узнаем. Козът с газопровода през Украйна е ценен, но тук нещата зависят както от останалите участници в играта, така и от официален Киев.

Не трябва да забравяме, че ЕС и САЩ организираха и подкрепяха събитията в Украйна, събития, които освен жертви донесоха за украинците и отделянето на Киев, както и искането за самостоятелност на Луканск и Донецк. В този бурен и критичен период на военни действия, на дневен ред стоеше и изплащането на големия милиарден дълг на Украйна към Русия, дълг, с който ЕС се зае да гарантира и обезпечи част от него.

Кой ще успее в тази игра - Русия, или ЕС, който е уморен от намесата и ангажиментите си в Украйна?

Тази версия за събитията, които евентуално ще последват от спирането на "Южен поток" е една от многото, които се появиха в анализите на експерти. Друга версия е засилване на влиянието на Русия в Турция с оглед развитието на събитията в Близкия изток и влиянието, за което се борят САЩ спрямо Анкара. това влияние касае както ЕС, така и Израел, и следвоенното положение на района на военни действия към Ислямска държава, Сирия и Ирак. Този район е интересен със залежите си на петрол.

За някои като българските политици например, спирането на проекта „Южен поток” е облекчение, за други повод за сервилност към Брюскел и Щатите, за трети – големи загуби във финансов и геополитически план.

Какво се случи в България след първи декември 2014 година? Нито един български политик не изрече грозната истина, че загубите от „Южен поток” ще са двойни!

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще губим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Президентът Росен Плевнелиев„Вярвам, че решаването на „Южен поток” е изцяло в ръцете на Русия. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от „Южен поток”. Договор за приходи от „Южен поток” България няма. Това каза президентът на Република България Росен Плевнелиев при посещението си в Националната кардиологична болница веднага след като агенциите обявиха решението на Владимир Путин да спре проекта „Южен поток”.

За едно бе прав Плевнелиев – всичко е в ръцете на Русия. Осъзнаваше ли какво означава това за бъдещото икономическо развитие на България президентът?

Русия реши да ни изключи от този проект след като от Брюксел и Вашингтон положиха всички възможни усилия да провалят проекта и то най вече нашето участие в него, тъй като точно това би направило строителството на „Южен поток” невъзможно.

За другото твърдение на Плевнелиев обаче няма как да се съглася: договор за приходи може да няма, но налице е износ на природен газ, който България извършва пак с руски газ за Турция, Гърция и Македония. Това е газът, който идва от Украйна.

Така че цифри има и те са загуби за България от спрян износ, тъй като след прокарването на тръбите през Турция, тръби, които ще заобиколят България, страната ни ще спре да получава този газ и съответно да го изнася. Т. е. страната ни губи доставките на природен газ и втори път губи от спирането на транзита, който сега осъществява. Към тези загуби се прибавят и загубите по прогнозни данни на 400 милиона, които можехме да получаваме от транзита по тръбата на проекта „Южен поток”.

Откъде черпи своята информация Росен Плевнелиев, та да твърди, че нямало цифри за загубите, които ще претърпим? Нима той не знае, че в момента транзитираме природен газ от Русия, през Украйна до три държави?

Нима Плевнелиев не е чул за „Булгартрансгаз” ЕАД, който е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ?

Това е компанията, която е собственик и оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение - пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителни мрежи и индустриални потребители на природен газ.

„Булгазтрансгаз ЕАД” е собственик и на газопреносна мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение – пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Македония.

„Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на “Български Енергиен Холдинг” ЕАД и в момента е в процес на сертифициране като Независим газопреносен оператор.

Карта на газопреносната инфраструктура на територията на България

Вероятно малцина са наясно, че освен, че получаваме газ от Русия, ние изнасяме част от този газ за три държави. Картата на газопреносната система на територията на България може да видите ТУК.

Карта на евентуалния газопровод Румъния, България, Гърция - снимка в. КапиталДокато политиците ни се упражняваха по темата „Южен поток” излезе новината, за Споразумение между Гърция, България и Румъния за изграждане на "Вертикален газов коридор".

Спирането на „Южен поток” и попадането на България в задънена улица оживи южната ни съседка, Гърция. Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопроводът за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че Споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта "Трансадриатически газопровод" ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполис, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите. Но...

Всичко това е в бъдеще време и много милиони за строителство. Този вариант да получаваме газ от азерски газ също е свързан със строителство, милиони и време.

Гърция ще печели от газопровода и трансфера на газ, Румъния – също, за нас остава да се въоръжим с търпение, много пари и време, като нито един от тези фактори не означава сигурност в доставките на природен газ, а още по-малко пък купуване на газа на прилични цени.

-----------------------------------------------

*Вадим Карасев е украинец, политолог, един от лидерите на партия Единен център

 
“Не може да гоним Русия от Европа”, се казва в Открито писмо до медиите, канцлерът Меркел и депутатите в Бундестага, публикувано във вeстник “Ди Цайт”. Писмото е подписано от известни актьори и режисьори, сред които Клаус Мария Брандауер и Вим Вендерс, бившият президент Херцог, бившият канцлер Шрьодер, бившите кметове на Берлин и Хамбург, писатели, свещеници, бизнесмени и др. Писмото призовава да се нормализират отношенията с Русия и да се предотврати опасността от война.
Националните знамена на Русия и Европейския съюз

Ето и пълният му текст:

Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите.

Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции направиха хората прекалено мързеливи и невнимателни. Това в еднаква степен се отнася и за Изтока, и за Запада. Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното – че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин.

В сегашния момент, когато е налице огромна опасност за континента, Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без готовността на руснаците за помирение, без далновидността, проявена навремето от Михаил Горбачов, без подкрепата на нашите западни съюзници и без предвидливостта на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Мирното обединение на Германия бе мащабен и разумен жест на държавите-победителки във Втората световна война.

Това беше наистина историческо решение. Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден „общият европейски дом“, в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави-участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх.

Актьорът Клаус Мария Брандауер

Ние, долуподписаните призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори.

Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците.

Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия.

Вим Вендерс- режисьор

Обръщаме се към депутатите от германския Бундестаг – политиците, получили доверието на избирателите, които следва да осъзнаят сериозността на ситуацията и да следят федералното правителство да спазва задълженията си за запазване на мира. Хората, които съзнателно налагат образите на врага и едностранно обвиняват другите, само повдигат градуса на напрежение, в момент, когато отчаяно се нуждаем от сигнали за разведряване на ситуацията. „Да интегрирамe другите“, вместо „да изключваме другите от общността“ – това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици.

Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче, медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин – държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля.

На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: „Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави. Сега те могат да укрепят и обезопасят своите отношения на институционално ниво до такава степен, че това за първи път да доведе до общ модел на съвместно съществуване и мир. Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм .- историята познава немалко печални примери за това“.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер

Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога.

Оригиналът на писмото в “Ди Цайт” - zeit.de

Писмото на английски в сайтаВойната е престъпление” - warisacrime.org
Писмото е подписано от:

Марио Адорф (актьор)
Роберт Антретер (бивш депутат в Бундестага)
Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea)
Принц Луитполд Баварски
Ахим фон Борриес (режисьор и драматург)
Клаус Мария Брандауер (актьор и режисьар)
Экхард Кордес (президент на Комитета за източноевропейски икономически отношения)
Херта Дойблер-Гмелин (бевш федерален министър на правосъдието)
Еберхард Дипген (бивш кмет на Берлин)
Клаус фон Донани (бивш кмет на Хамбург)
Александър фон Дюлмен (член на ръководството на A-Company Filmed Entertainment AG)
Щтефан Дюр (директор и учредител на Ekosem-Agrar GmbH)
Ерхард Еплер (бивш федерален министър на икономическото развитие и сътрудничеството)
Хайно Фалке (пастор)
Роман Херцог (бивш президент на Германия)
Ханс-Иоахим Фрай (президент на НКО Semper Opernball Dresden)
Анселм Грюн (свещеник)
Сибиле Хафеман
Кристоф Хайн (писател)
Буркхард Хирш (бивш зам. председател на Бундестага)
Фолькер Хьорнер (бивш директор на Националната академия)
Йозеф Якоби (фермер)
Зигмунд Йен (космонавт)
Маргот Кесман (епископ и бивш председател на Съвета на германската евангелическа църква)
Андреа фон Кнооп (председател на Германо-руския форум)
Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на телевизия ARD в Москва)
Фридрих Кюперсбуш (журналист)
Графиня Вера фон Лендорф (актриса)
Ирина Либман (писател)
Лотар де Мезиер (последният премиер на Източна Германия)
Щтефан Мерки (интендант на Берлинския театър)
Клаус Манголд (президент на Mangold Consulting GmbH)
Райнхард и Хела Май (певец и композитор)
Рут Миселвиц (евангелистки пастор в Берлин)
Матиас Платцек (бивш премиер на провинция Бранденбург)
Клаус Прьомперс (журналист)
Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите)
Джим Ракете (фотограф)
Герхард Райн (журналист)
Михаел Рьоскау (диригент)
Ойген Руге (писател)
Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи)
Фридрих Шорлемер (теолог)
Георг Шрам (актьор)
Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия)
Филип фон Шултес (актьор)
Инго Шулце (писател)
Хана Шигула (актриса, певица)
Дитер Шпьори (бивш федерален министър на икономиката)
Фулберт Щтефенски (теолог)
Вольф Штелцнер (директор на WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH)
Манфред Штолпе (бивши премиер на провинция Бранденбург)
Ернст-Йорг фон Штудниц (бивш посланик)
Валтер Щюцле (бивш секретар на Министерството на отбраната)
Кристиан Р. Суптут (бизнесмен)
Хорст Телчик (бивш съветник на федералния канцлер по сигурността и външната политика)
Андрес Файел (режисьор)
Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието)
Антие Фолмер (бивш зам. председател на Бундестага)
Бербел Вартенберг-Потер (епископ на Любек)
Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен)
Вим Вендерс (режисьор)
Ханс-Екхард Венцел (композитор)
Герхард Волф (писател, издател)


 
Президентът Владимир Путин„Защо усилията на нашите американски партньори и техните съюзници в борбата с Ислямска държава не дават видими резултати? Очевидно е, че причината не е в недостиг на бойно снаряжение и потенциал. Безусловно, САЩ разполагат с огромен военен потенциал, който е най-големият в света. Просто винаги е трудно да се води двойна игра – да се обявяваш за борба с терористите и едновременно да се опитваш да използваш части от тях, за да придвижваш фигурите по близкоизточната дъска в името на своите собствени интереси. Не е възможно да се постигне никакъв успех над тероризма, ако част от терористите се използват като таран за сваляне на неудобни режими.“ Това заяви руският президент Владимир Путин на 12-тото заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ на 22 октомври.
Публикация от сайта Гласове

Тази година централната тема на заседанията беше „Война и мир: човекът, държавата и опасността от световен конфликт в 21 век“.

Путин наблегна на факта, че оръжия, доставяни на „умерената“ опозиция в Сирия и региона, са се оказали в ръцете на терористите.

Той изрази надежда, че в близко бъдеще Русия и Западът ще обменят помежду си разузнавателни данни за позициите на Ислямска държава.

Припомняме, че бившият американски президент Джими Картър, както сам той потвърди публично, е предал в Руското посолство във Вашингтон карта с обекти и позиции на Ислямска държава. От Москва потвърдиха информацията.

Путин обвини директно САЩ и в измама за противоракетния щит.

„Проведените преди няколко дни първи морски изпитания в Европа на американската противоракетна система свидетелстват за измама от страна на САЩ не само към Русия, но и към целия свят. Како означава това? Означава, че явно ние бяхме прави, когато спорехме с нашите американски партньори. Те се опитваха за пореден път да ни вкарат в заблуда – не само нас, но и целия свят, а казано по-просто – мамеха ни“ – каза Владимир Путин.

„Както знаем, под предлог за ядрено-ракетна опасност от страна на Иран, бе разрушена фундаменталната основа на съвременната международна сигурност – Договорът за ограничаване на противоракетната отбрана, от който САЩ едностранно се оттеглиха. Днес иранския ядрен проблем е решен. Както ние казвахме, никаква опасност от страна на Иран не е имало и няма. Причината, която уж беше накарала нашите американски партньори да строят системата за противоракетна отбрана, изчезна. И ние бяхме в правото си да очакваме, че ще спре и работата по развитието на тази система. А какво се случи в действителност? Нищо подобно не стана, напротив, всичко продължава.“- подчерта руският президент.

И продължи: „САЩ действат по изключително опасен сценарий, опасен за всички, включително за Америка. Те се стремят не само да доминират, а и да диктуват своята воля както на геополитическите си конкуренти, така и на своите съюзници.“

Според него военната намеса на Москва в Сирия подобрява ситуацията и създава условия за политическо решение.

„Терористичната организация, наричана Ислямска държава, взе под своя контрол огромни територии. Как й се удаде това? Само помислете: в случай на превземане на Дамаск или Багдад, терористичните банди могат да получат статут на официална власт и би се създал плацдарм за глобална експанзия. Някой мисли ли за това или не?“ – попита риторично Путин.

Той нарече Ислямска държава „враг на цивилизацията, човечеството и световната култура, който носи със себе си идеологията на омразата, унищожава морала и ценностите на световните религии, в това число и на самия ислям, като го компрометира“.

Руският президент Владимир Путин на заседанието на Международния дискусионен клуб „Валдай“

Путин подчерта, че „терористите не могат да се делят на умерени и неумерени“. Според него многобройните терористични групировки в региона се бият за източници на доходи, а не за идеология.

„Цялата международна общност трябва в крайна сметка да разбере с кого си имаме работа“, допълни Путин.

Путин на заседанието на Международния клуб

Според него не е възможно конфликтът в Сирия да се реши, ако първо не се победи тероризма, който може да се пренесе в други региони, ако Сирия и Ирак не се освободят от терористите. Всички сили, вкл. редовната армия на Сирия и Ирак, трябва да се обединят, заедно с отрядите на кюрдското опълчение и различните опозиционни групи. Необходима е координация на регионалните и извънрегионалните сили, основаваща се задължително на международното право.

Руският президент отново подчерта, че сирийският народ е този, който има думата по въпроса дали президентът Башар Асад трябва да напусне поста си или не и че сирийският народ трябва да се произнесе чрез прозрачни избори. Той добави, че сирийското ръководство трябва да установи връзка с опозиционните сили, които са готови за диалог. Путин увери, че президентът Башар Асад е готов на този диалог.

Подбора направи: Христина Христова
 
Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 
Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."
Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.
 
Начало Предишна 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla