Tag:русофобия

Галя Горанова, журналистРумен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа.
Тенденциозни, заблуждаващи заглавия. Манипулативни внушения. Изцедена зорлем ирония. С наближаването на президентските избори пропагандните медийни оръжия на „Америка за България“ ожесточиха тона срещу независимия кандидат за президент, подкрепен от БСП – генерал Румен Радев. Медиите, финансирани от американската уж неправителствена организация, зарязаха обективната журналистика и превключиха на поръчков режим.

Умерената позиция на Румен Радев спрямо Русия очевидно не се харесва на „Америка за България“

Ако се съди по образа, който рисуват „Дневник“ и „Медиапул“, генералът е прокремълски агент, противник на ЕС и НАТО, заклет конспирационист, изкушен от теорията за кемтрейлс, рептилите и илюминатите. При това фустогонец, назначил любовницата си за пиар, в „разрез с Кодекса на труда“. А, да, и го харесва Велко Вълканов, представяте ли си!

Когато Румен Радев казва, че България трябва да преразгледа участието си в ЕС и НАТО и от пасивен техен член да стане активен генератор на идеи и да защитава националните си интереси, в интерпретацията на американските медийни държанки това звучи така: „Радев иска България да преразгледа членството си в ЕС и НАТО“. Когато на предизборна среща в провинцията генералът се опитва да успокои разтерзан човечец от залата, че няма кемтрейлс-заговор срещу България, „Медиапул“ излиза със заглавие: „Ако се наложи, Румен Радев щял да проверява кемтрейлс“. А между редовете се долавя ехидно хихикане. Пък и какво знае един генерал от авиацията за кемтрейлс? От въздух най-разбират въздухарите, нали така?

В същото време двете издания са неприлично снизходителни към кандидати на десницата като Цецка Цачева и Трайчо Трайков, например, които отдавна са обект на всеобщ присмех в обществото.

Защо медиите на „Америка за България“ пародират трезвомислието на основния опозиционен кандидат и придават сериозност на десния управленски комизъм ?

През 2009 г. фондация „Америка за България“ отпуска грант от 300 хиляди лева на изданията на Иво Прокопиев  – „Дневник“ и „Капитал“, с които да изградят няколко платформи за граждански дебати, „както и четири блога, посветени на важни проблеми като съдебна реформа, развитие на медиите, архиви на комунистическата Държавна сигурност и административни бюрократични безобразия“.

През 2011 г. американската фондация отпуска грант от 3 милиона лева на двете издания, за да „укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България“.

През 2014 г., когато изтича срокът на последната помощ, фондацията отпуска нови 3 милиона лева на двете издания, „за да укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания“.

Така от 2009 г. насам парите, които са дадени безвъзмездно от неправителствената организация на „Капитал” и „Дневник”, се равняват на общо 6,3 млн. лв.

През 2014 г. „Америка за България“ поощрява електронния сайт „Медиапул“ на Стояна Георгиева с 1 млн. 152 хил. лева Мотивът също е показателен: „Грантът допринася за осъществяване на мисията на Фондация „Америка за България“ за укрепване на демократичните институции в България чрез подкрепа за независимата  журналистика“. „Независима“, забележете.

Очевидно американският спонсор не харчи нахалост парите си, ако се съди по редакционната политика на тези издания – силно проамериканска, пропагандно русофобска, пристрастно дясна със силен корпоративен уклон и критична към властта само в случаите, когато ГЕРБ се отклони от евроатлантическите догми.

Къде е ген. Румен Радев в системата за разпознаване „свой-чужд“ на американската фондация?

Очевидно американският спонсор не разпознава като „свой“ бившия шеф на Военно-въздушните сили на България, независимо че ген. Радев е американски възпитаник и натовски офицер. Защо?

Пълните зали са доказателство, че позициите на ген. Радев се радват на добър прием в България.

Обяснението се съдържа в предизборните послания на генерала. Румен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа. Споразуменията са фиксидея на сегашната американска администрация, президентът Обама ги издигна в свой приоритет до края на мандата, въпреки силната съпротива на Европа, и това няма как да се хареса на щатските донори.

Друг непростим грях на генерала, поне според американските разбирания, е умерената му позиция по отношение на Русия. Радев нееднократно е заявявал, че не може да има силна Европа без Русия, че еврофилията не означава непременно русофобия и че България трябва да промени досегашния „ястребски“ курс на президента Росен Плевнелиев спрямо Москва в името на националните интереси. Да, това определено няма как да се хареса на „неправителствения“ американски донор! Все пак благотворителният Фонд е създаден под егидата на Конгреса на САЩ и лично на американския президент и по съвпадение е проводник на официалната външна политика на САЩ.

Платената „американофилия“ може и да радва донорите на „Америка за България“, но със сигурност уврежда трайно авторитета на медиите, които я провеждат. „Хибридният“ информационен продукт е нож с две остриета. И когато „Дневник“ и „Медиапул“ напишат нещо, задължително го проверете и другаде.

---------------------

Галя Горанова е журналист и преводач. Работила е в като водещ на новини и репортер в RFI-България, Нова Телевизия, ББТ. От 2005 до 2015г. е политически коментатор на страниците на вестник „Сега”. Публикувала е в списание „L’Eeuropeo” и списание „a-specto”.
 
Държавният секретар на САЩ, Дж. Кери и верният на Белия дом, Даниел Митов"Борисов се опитва да даде насоки по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов кадър".
"Благодарение на поддържаната от него политика, България е на път да бъде заобиколена не само от икономическите проекти на Русия, но и от гигантските инвестиции на Китай".

- Г-н Чуков, според оскъдните информации и коментари след срещата на Даниел Митов и Сергей Лавров в Сочи те са обсъдили енергийното сътрудничество между двете страни. Българският министър е подчертал, че всички енергийни проекти на територията на страната ни трябва да бъдат реализирани задължително по европейското законодателство. Какво прозира зад това пестеливо изречение?

- „Пестеливото изречение” на Даниел Митов показва, че София не е помръднала от своята предишна позиция, която на практика саботираше и провали всички планирани българо-руски енергийни проекти. Това е нещо като „каквото кажат началниците”.

Но се оказа, че европейското законодателство не препятства „Северен поток-2”, а същото европейско законодателство се оказа непреодолима пречка за „Южен поток”. Това е прилагане на двойни стандарти, особено ако от страна на София в енергийните преговори с Брюксел е пренаселено с „професионални” защитници на интереси, които са чужди на България.

Третият енергиен пакет се оказа непреодолим за „Южен поток”, а не спря „Северен поток-2”. Оказа се, че Германия като водеща страна в ЕС може безкомпромисно да си защитава интересите, а периферията, към която ние принадлежим, няма в това отношение никакви права.
Германският еврокомисар по енергетика Гюнтер Йотингер преди време ни мачкаше здраво и оказа огромен натиск върху София, за да се откажем от проекта „Южен поток” за сметка на българските национални интереси.

За съжаление изказаната позиция от Даниел Митов по никакъв начин не стимулира българо-руския енергиен диалог. Напротив, от българска страна отново се подсказва, че в позицията на София няма никакви позитивни промени и желание за енергийно и икономическо сътрудничество с Руската федерация.

- Това е първа среща на външните министри на двете страни от две години насам. Въпреки това предпоставките за оптимизъм са твърде малко. От друга страна Бойко Борисов коментира преди разговора в Сочи: „Задачата, която съм му поставил / на Митов, б.а./е да нормализира, ако е възможно разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях и превръщането в най-големия враг на Балканите за Русия”.

- В последно време Бойко Борисов се опитва да възстанови поне на първо време позитивния и делови тон в нашите двустранни преговори с Русия. От друга страна виждаме, че Даниел Митов се държи все едно не е външен министър в кабинета „Борисов”. Той на практика работи против деловата и конструктивна линия, която премиерът се опитва да поддържа по отношение на Москва.

Даниел Митов плътно следва патологичната антируска линия на неоконите във Вашингтон, с което поставя под сериозно съмнение, че е български външен министър, и че защитава българските национални интереси.

Бих искал да обърна внимание, че видимо не само Русия ни заобикаля на Балканите, но ни заобикаля и Китай. Благодарение на поддържаната от Даниел Митов линия във външната политика на България, нашата страна е на път да бъде заобиколена и от южния клон на „Икономическия пояс на Пътя на коприната”, който се реализира през Турция, Балканския полуостров, Централна Европа и стига до столицата на Великобритания.

Става въпрос за огромни китайски инвестиции, които не стигат до нашата страна. Евразийския икономически съюз работи в тясна координация с цитирания китайски проект и поради изброените по-горе причини няма никаква вероятност от инвестиции у нас по линия на гигантските инфраструктурни проекти Изток-Запад.

- „Президентът Путин и премиерът Медведев ходят в Атина, Белград и Будапеща, заобикалят ни, с което се създава едно излишно напрежение”, обясни още премиерът. Вашият коментар?

- Борисов се опитва да коригира и даде насоки на българската външна политика по отношение на Москва, но очевидно Даниел Митов не е негов „кадър”. Не го е намерил на някой кръстопът до една бензиностанция. Очевидно, че му е спуснат по „друга линия”. От външен фактор. Но това е вече публична тайна в България.

- Как приемате твърденията на външния министър, че действията на НАТО в Черно море не заплашват никого, включително и Русия. Именно това е казал Митов на Лавров.

- С изказването си, че действията на НАТО в Черно море „не заплашват никого, включително и Русия”, Даниел Митов повтаря едно изтъркано клише, на което не вярват у нас даже най-незапознатите хора. Да не говорим за военните експерти, които считат, че с милитаризирането от страна на Североатлантическия алианс на черноморския регион рязко се увеличава вероятността от въоръжен сблъсък.

Очевидно е, че благодарение именно на тази позиция на Даниел Митов България постепенно се превръща в прифронтова държава, а българите - в пушечно месо, което да брани всякакви други интереси, но не и български. Рязката промяна в позицията на Реджеп Ердоган последва след посещението на Путин в Пекин. На следващия ден. Турция е на трасето на „Икономическия пояс на Пътя на коприната” , Анкара не желае да бъде заобикаляна от газопроводите, нефтопроводите пълни с руски газ и нефт. Не желае да бъде заобикаляна от китайските инфраструктурни проекти. И търси конструктивен диалог, който да донесе на Турция икономически изгоди. Даниел Митов води точно обратната тип външна политика, която нанася огромни икономически щети на нашата страна.

- Лавров посочил недоразумения, които възникват в иначе традиционните приятелски отношения между Русия и България. Кои са те според Вас?

- Сергей Лавров като дипломат от световна класа ползва думата „недоразумения”, която в дипломатическия език има определено смислово натоварване. То е понятно на дипломатите, но не съвсем на хората извън тази професия. Бих искал да обърна внимание, че формулировката „буди недоумение...” е изключително остра на дипломатичен език.

В случая думата „недоразумения” е натоварена по подобен начин със силно негативна конотация (конотация е идея или усещане, което една дума поражда, и което допълва буквалното й значение). Мисля, че благодарение на въпросните „недоразумения” българите и прибалтийците са включени в Брюксел в групата на страните, наречени„хиените”, които са известни с агресивната си русофобия. Естествено, начело с Полша.

- Според нашия първи дипломат, българо-руските отношения трябва да бъдат "рационализирани".

-Учебен пример за „нищоказване”. В случая Даниел Митов „тупа топката” и отчита мероприятието, което на практика е безсмислено и неоползотворено по отношение на българските национални интереси. Преди „рационализиране” на българо-руските отношения Даниел Митов е необходимо в своята работа като външен министър чуствително да се „интелектуализира”. Т.е. да поумнее.
 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 
„Светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят. Запада и суперсилата САЩ - това е естествен процес, който е неизбежен“, коментира в интервю за „Гласове“ проф. Нина Дюлгерова. „Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ“, смята още тя.

„Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. – анализира проф. Дюлгерова - Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?“

- Проф. Дюлгерова, какво се случи за света на 12–13 февруари в Минск?

Проф. Нина Дюлгерова- Поредната среща на високо равнище, на която след многочасов политически диалог се постигна споразумение за решаване на украинската криза.

Подписаният документ за пореден път, подобно на постигнатото споразумение от 21 февруари 2014 г. в Киев, съдържа ефективна пътна карта за преодоляване на политическата конфронтация и икономическа разруха. Никой обаче не е оптимист за бързото разрешаване на украинската криза.

В тази посока говорят фактите – политическа среща на най-високо ниво, отсъствието на представители на САЩ, но най-вече отсъствие на единодушие сред воюващите страни. Не трябва да се забравя, че този документ е сключен по време на война, а Ото фон Бисмарк има една поговорка, която съответства на ситуацията. „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов.”

- Примирието е в сила, но виждаме, че в Източна Украйна стрелбата на спира. Доколко това примирие предотвратява войната в Украйна? Можем ли изобщо да говорим за прекратяване на войната?

- Целта не е постигната, за да говорим, че войната ще спре с това примирие. Правителството в Киев не е постигнало задачата, която му е поставена – победа над Югоизточна Украйна, ликвидиране на проруските сепаратисти и рускоезичното население в тези региони, както и пълна победа и контрол над цялата територия.

Тези цели се отдалечават във времето. Военната немощ на украинската армия, съпроводена с поредната неуспешна мобилизация, както и желанието на определени среди във Вашингтон да ги въоръжат с военна техника, показват, че ситуацията се усложнява, а не се решава.

В една или друга степен това е изгодно за САЩ, тъй като решението на украинския казус води до два нежелани процеса – първо, Вашингтон няма да има повод да се меси явно и задкулисно в засилващото се разделение между ЕС и Русия, което води до тяхното политическо, икономическо и военно обезсилване, така и второ – НАТО губи мотивацията за увеличаване на военните бюджети на страните, членки на Северноатлантическия пакт, както и засилване на присъствието във различен формат на координационни центрове, военни бази и военна техника във държавите, граничещи по суша и море с Русия.

- От известно време се заговори за Втора студена война. Има ли основание такова твърдение и защо?

- Този термин е от миналото. Президентът Плевнелиев преди няколко дни използва друг термин – „студен мир”. Това са евфемизми, които не могат да обяснят засилващите се тенденции в регионалното и глобалното пространство.

Според мен светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят – Запада и суперсилата САЩ. Това е естествен процес, който е неизбежен. Освен това вече имаме повече от един център на влияние.

След създаването на БРИКС, както и след т.нар. „арабска пролет” Близкият изток вече не е само разпадащи се държави, но и със засилващи своето политическо влияние, подплатено със сериозни икономически успехи, държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар, Оман и др.

Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за чиято кулминация може да се приеме украинската криза и ИДИЛ, е опит (дали обаче успешен) за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ.

Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?

- Демонизирането на Путин в крайна сметка не му ли прави услуга? Виждаме, че рейтингът му бележи нови висоти – според последни сондажи на общественото мнение?

- Да, разбира се. С много уговорки може да се каже, че по отношение на Русия политическата пропаганда е с реторика от края на 30-те години на ХХ век. Русофобската лексика, политически действия и икономически санкции както тогава, така и сега сплотяват руското общество.

За Русия това не е ново, проблемът е за тези, които повтарят грешките на своите предци. Москва може да не печели всички битки, но историята е доказала, че тя печели войната. Фактите са неумолим съдник за това. САЩ играят вабанк, докато Русия измина своя път след края на Студената война, тя има варианти.

- В интервю казвате, че Путин на практика реанимира НАТО. Какво точно имате предвид?

- Украинската криза бе създадена от Вашингтон. Това можеше да си остане само киевският сценарий на САЩ, но референдумът в Крим и неговото присъединяване към Руската федерация формулира стратегическата цел на НАТО, което доведе до неговата реанимация.

- Наемате ли се да анализирате реториката на българските политици по отношение на Русия и Украйна? Как бихте я характеризирали?

- Като отсъствие на ясна политическа позиция, подчинена на националния интерес. В повечето случаи това са политици, които послушно изпълняват поставените им задачи, удобна трансмисия на чужди интереси.

- Каква според вас би била правилната позиция на българската дипломация относно случващото се в Украйна?

- В тази ситуация няма такава. В настоящия момент в държавата ни няма самостоятелна политическа фигура, която може, но и има властовия ресурс да защитава България.

Поетите ангажименти в Уелс, финансовият колапс, в който е страната ни, както и размиващата се политическа среда, в която вече има само личен и корпоративен интерес, но не и дългосрочен национален интерес, не дават възможност да коментираме и да търсим правилна политическа позиция. Това се прави с личности, които носят национална отговорност.

- Какъв е директният резонанс на украинския конфликт върху нашата страна?

- Негативен в политически и икономически план, както в отношенията с Украйна, така и спрямо Русия.

- Актуален е въпросът с разделението на ЕС. Бихте ли коментирали позициите на основните страни, членки на съюза, и мотивацията им? Доколко всяка отделна страна държи на себе си?

- Украинската криза повлия сериозно на Европейския съюз в политически, икономически и социален план. Освен финансовата нестабилност в Съюза сериозно влияние върху нейната консолидация оказа политиката на санкции спрямо Русия, което доведе до много фалити и засили икономическата, а и социалната нестабилност.

Руската реакция повлия много сериозно върху селскостопанските производители, което увеличи недоволството не толкова срещу Москва, колкото срещу европейския и национален елит.

Сред държавите, които отстояват своя национален интерес, на първо място може да бъде поставена Гърция, също така Унгария, Словакия, Чехия, Италия. Франция и Германия са в по-неизгодна позиция, тъй като техните лидери са раздвоявани между националния интерес и американската зависимост, което не позволява голяма свобода на решения и действие.

 
Powered by Tags for Joomla