Tag:сащ

Министър Цветанов разходи до Щатите прокурорката от Шумен по делото „Килърите” и приятеля си Станимир Флоров, шеф на ГД БОП

Снимка за спомен с Джон Бренън, разпространена от Пресцентъра на МВРМинистърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов замина спешно за САЩ, за да получи указания за продължаващото вече месеци разследване на взрива в Сарафово. Според Пресцентъра на МВР, Цветанов се е срещнал със специалния съветник на президента на САЩ по въпросите на контратероризма Джон Бренън и е разговарял с с директора на Сикрет сървис, Марк Съливан.

Според самия Цветанов и пресцентъра му, Джон Бренън е дал "висока оценка за хода на разследването, както и за активната и целенасочена дейност на разследващите органи". Цитатът на изказа, твърде много наподобява на начина на говорене на самия министър на вътрешните работи, който по стар навик сам си е диктувал репортаж за това как протича визитата.

Основното, което прави впечатление в съобщенията на Пресцентъра на МВР за това пътуване на Цветанов е твърдението, че самият президент Барак Обама бил поканил българският премиер на посещение през месец декември тази година?!

Факт, който според Цветанов и публикуваното от неговия Пресцентър, и звучи така: „В самият край на срещата Джон Бренън предаде покана на президента Обама към министър-председателя на България Бойко Борисов да се срещнат в Белия дом през месец декември 2012 г. Той специално подчерта, че това ще бъде една от първите срещи на президента Обама с чуждестранен ръководител след преизбирането му за президент.”

Снимка за албума на Цветанов - ръкостискане с шефа на Сикрет Сървиз - разпространена от Пресцентъра на МВРВ приповдигнат тон, Пресцентърът на МВР е публикувал още протоколни бисери, които са написани, за да възвеличаят силата и могъществото на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи: „Започна официалното работно посещение на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов във Вашингтон. По време на посещението в САЩ се предвиждат поредица от срещи с ръководители на американските правоохранителни органи, с които ще бъдат обсъждани въпроси на двустранното сътрудничество в правоохранителната област... По време на срещата продължила необичайните един час и 45 минути министър Цветанов запозна Дж. Бренън с постигнатото от българското правителството в противодействието на организираната престъпност, корупцията и наркотрафика, както и с няколко знакови дела срещу организираната престъпност. От американска страна беше заявено, че усилията които се полагат от българското правителство и българските  правоохранителни органи високо се оценяват в САЩ... Цветанов и Бренън обсъдиха конкретни въпроси, свързани с разследването на терористичния акт в Бургас. Беше постигнато взаимно съгласие, че в съвременния глобален свят нито една държава по света не е застрахована срещу подобен тип престъпно деяние. В тази връзка Джон Бренън изрази много висока оценка за хода на разследването, както и за активната и целенасочена дейност на разследващите органи...”

Според Цветанов и неговия Пресцентър, по време на визитата в САЩ Бренън казал още: „Вашата лидерска роля, г-н Цветанов, е ясно видима за нас и правоохранителните и разузнавателни органи на Съединените щати са Ви благодарни за това, което правите“.

Но да се върна към големия протоколен гаф, който сътвори това посещение и по-точно, лично министър Цветан Цветанов – през главата на Държавния департамент, през главата на Министерство на външните работи, през главата и на двете посолства – българското във Вашингтон и американското в София, покана на най-високо ниво е била отправена чрез Бренън през Цветан Цветанов до българския премиер, Бойко Борисов!

Такъв безпрецедентен протоколен гаф досега не бяхме чували, но доживяхме и това, дипломатическа новина да научаваме от сайта на Министерство на вътрешните работи!

"Това ще бъде една от първите срещи на президента Обама с чуждестранен ръководител след преизбирането му за президент", е заявил Джон Бренън пред Цветанов, който от своя страна го е продиктувал на своя Пресцентър, за да го научи целокупния български народ!

На 7 ноември т. г., непосредствено след преизбирането на Барак Обама за президент, посланикът на САЩ в България Марси Рийс заяви, че все още е твърде рано да се обсъждат следващите външнополитически инициативи на администрацията на новоизбрания президент Барак Обама. Т. е. тя призна недвусмислено, че за двустранни срещи между САЩ и Белия дом все още е рано да се говори, като изтъкна, че за подобни визити даже не се работи все още!

А ето какво публикува в. „Сега” по този повод: „Съобщението за предстоящата визита на Борисов вчера внесе смут и от двете страни на океана, тъй като не е спазен протоколът, по който става организиране на официално посещение. На въпрос на "Сега" за кога е планирано посещението на българския премиер във Вашингтон зам.-говорителката на Съвета по национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън заяви: "За момента нямаме официално съобщение". От американското посолство в София отказаха да коментират съобщението на МВР. "Не коментираме програмата на президента Барак Обама", обясниха от щатската мисия.

Окръжният прокурор на Шумен, Ася Петрова, която се разходи до САЩ с министър ЦветановТепърва предстои да научим дали действително предстои такова посещение в САЩ на Борисов, или Цветанов за пореден път се е пренапънал да се хареса на своя лидер след поредицата от гафове, които сътвори той като министър напоследък.

Другият конфузен момент от тази визита е явната благодарност, която е оказал министър Цветанов на прокурорката Ася Петрова от Шумен, като я заведе в Щатите! Ася Петрова е прокурорът, който поиска доживотни присъди по делото „Килърите”, а това е геройство, което явно се и награждава от Цветанов!

Да вярваме ли на Цветан Цветанов?

Да не забравяме, че на 16 ноември т. г. по време на пресконференцията на премиера Бойко Борисов и Цветан Цветанов с Генералния секретар на Интерпол, Роберт Ноубъл се получи следната конфузна ситуация: Ноубъл бе запитан от репортера на Радио К2 Деница Гацинска, дали знае от какво не са били доволни евроатлантическите ни партньори, та Алексей Петров е бил отстранен от спецслужбите по решение на министър Цветанов. Ноубъл силно се затрудни да отговори на този въпрос като показа, че не го разбира и чува за първи път подобно нещо!

В търсене на истината коя партньорска служба е наредила България да арестува Алексей Петров, се получи интересен и безпрецедентен "отговор" на вицепремиера Цветанов и на Генералния секретар на Интерпол Роберт Ноубъл в присъствието на премиера Бойко Борисов.

Ето точно какво запита репортерката от Радио К2 Робърт Ноубъл и Цветан Цветанов:

Генералният секретар на Интерпол, който така и не разбра защо Алексей Петров е бил нарочен от евроатлантическите партньори на Цветанов. Явно Интерпол не е сред тях- Господин Ноубъл, искал ли е официално писмено и с какъв документ, Интерпол от България, на Алексей Петров, офицер на оперативното внедряване от ДАНС да му бъде отнет достъпа до класифицирана информация и неговото арестуване?

- Господин Цветанов, цитирам Ваше изказване от Перник: „...За да се възстанови доверието в българските служби, всички евроатлантически партньори поставяха условие пред правителството Алексей Петров да няма възможност да работи с класифицирана информация. Кажете кои партньорски служби поискаха това и с какви официални документи разполагате?"

Всички знаем и сме чували неведнъж, твърденията на вътрешния министър, че арестът на Алексей Петров е бил извършен, за да се угоди на западни служби и евроатлантическите партньори. И това бяха действията, които предприе българското правителство", твърдеше пред журналисти министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Досега никой не бе чул кои евроатлантически партньори са поставили условие Алексей Петров да не работи с класифицирана информация, затова пък месеци наред съдът, държи без повод Петров в ареста без причина, въпреки многобройните искания да бъде изменена мярката му за неотклонение!

„Това е човек с огромно влияние, с огромна власт, подкрепен от много политически формации, коментираше наляво и надясно министър Цветанов с уточнението, че представители на партии са били „в много близки, ама много, много близки отношения с Алексей Петров", без да спомене имена на политически формации или конкретни политици.

А ето и отговора на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по темата, отговор, който бе даден след неловко мълчание стъписване:

- Аз смятам, че самите действия, които предприе българското правителство - кадрови, структурни, в сектора за сигурност, даде възможност България в момента да е една от уважаваните държави като партньор, в борбата с тежката, трансгранична, организирана престъпност. Ъ-ъ-ъ-, разбира се, че това, което съм казал е на база и реалните резултати, които днес имаме в борбата срещу тежката организирана престъпност. Така че надали въпроса Ви е много уместен, но за мене, удовлетвореност в работата на полицейските структури и доверието, което имаме сред нашите евроатлантически партньори през последните три години ... Самият факт, че в България пристигнаха представители на всички агенции на Съединените щати, министри, директори на специални служби от Европа, директорът на Европол, сега директорът на Интерпол,/Ноубъл е Генерален секретар - не директор - бел. Л. М./означава оценка за реално свършената работа от съвместната работа с партньорите. това е, което мога да Ви кажа и мисля, че е напълно достатъчно. Благодаря Ви.

Радио К2: А може ли господин Ноубъл да отговори?

- Аз не Ви разбрах въпроса, да Ви кажа честно - бе отговорът на Ноубъл.

Бойко Борисов: Ако няма други въпроси...

Радио К2: Господин Ноубъл, понеже не ми разбрахте въпроса, затова ще го повторя още един път - Искал ли е официално, писмено и с какъв документ Интерпол, от България - на Алексей Петров, офицер на оперативното внедряване от ДАНС, да му бъде отнет достъпа до класифицирана информация и неговото арестуване? Очаквам Вашия отговор, благодаря.

Ноубъл: Отново учтиво казвам, че не Ви разбрах въпроса и нямам отговор на него.

Радио К2: да Ви разбирам, че няма такова искане и такъв документ ли?

Намесва се "колега", верен на правителството на ГЕРБ със съвет: Извинете, поискайте си, индивидуално интервю!

Коя партньорска служба е наредила България да арестува Алексей Петров, така и не стана ясно - репортерката на Радио К2 бе оставена без отговор, като Ноубъл открито призна, че не разбира за какво го питат.

{saudioplayer}Vaprosi161112.mp3{/saudioplayer}

В същото време Цветан Цветанов хвърли няколко дежурни изречения от торбата с клишета, но пояснение така и не се чу!

На 16 ноември всички репортери в Гранитна зала на Министерския съвет чуха от Ноубъл в предаването на Канал 3 на живо, че той не е наясно с такава интерпретация. Станахме свидетели как човекът, оглавяващ Интерпол се озова в небрано лозе за случая с „Алексей Петров”, за който явно нищо не беше чул до този момент!

Това конфузно положение не бе отразено в нито една медия, освен в Радио К2 и "сега в "Хроники", въпреки че българският премиер се бие в гърдите, че медиите у нас имат свобода!

Идването на Ноубъл в България бе като поправителен за Цветанов, който на 5 ноември на Световната среща в Рим трябваше да чуе, че Интерпол отчита липса на напредък в разследването на атентата в Бургас, въпреки общите усилия на много държави.

Какъв е изводът от визитата на Цветанов  в САЩ?

Протоколна снимка на прокурор Ася Петрова, Цветан Цветанов, посланик Елена Поптодорова и Съливан и Станимир Флоров от визитата на  шефа на МВР в САЩСлед натрупаните гафове по оправданието на подсъдимите в делото „Цонев, Тенчо Попов Сантиров”,  след тълкувателното решение на Върховния касационен съд, че този, който не си е свършил работата по закон и на практика е позволил на "братята" да избягат, не е в съдебната власт.

След скандалните разкрития на Алтернативната парламентарна комисия по случая с убийството на Мирослава и единствения свидетел, Стойчо от Перник, Цветанов явно търси оневиняващи делата му похвати, като един от тях бе повторната среща при посещението на Генералния секретар на Интерпол Ноубъл в България.

Другият случай изискващ оневиняване за Цветанов бе пълният провал на налагането на скандалната кандидатура на Венета Марковска за конституционен съдия, като той побърза да замине в Щатите и оттам да съобщи, че е уредил едва ли не визита на премиера Борисов при Барак Обама!

Всяка визита свършва рано или късно и Цветанов ще трябва да се върне в България, за да отговаря в парламента за скандала с парашутистите в село Коиловци, който скандал е тема за присмех на френските медии вече две седмици.

Накрая ще обърна внимание и върху нещо немаловажно: прокуратурата все още не е към изпълнителната власт. Тогава каква е причината окръжния прокурор на Шумен Ася Петрова да бъде водена зад океана, след като в двете съобщения на Пресцентъра на МВР няма и дума за нейни срещи и разговори в Щатите!

Да не би тя да му е избрала този път ръкавелите от Сикрет сървиз, с които Цветанов така обича да се разхожда и парадира!

 

В Сърбия мрат като мухи от бомбите с обеднен уран, а в родината виновните политици отново стягат предизборните листи!

От бомбите на НАТО горяха къщите на мирното населениеНАТО-вските бомби морят сърбите – под това заглавие днес излезе сръбския вестник „Вечерне новости”.

В него проф. д-р Слободан Чикарич, председателят на Сръбското дружеството за борба с рака пише за драматичното нарастване на броя на заболелите от злокачествени тумори в Сърбия, като посочва директно, че са виновни радиоактивните остатъци от НАТО-вските бомбардировки над страната през 1999 г.!

Според професора, уважаван специалист в страната си, тепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната.

Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки, които на всичкото отгоре, парламентът и правителството на Иван Костов разрешиха да се извършват с прелитане на НАТО-вски самолети над страната ни!

Авиацията на НАТО прелиташе през България с разрешение от парламента уж за еднократно прелитане!Над 1000 опасни снаряди са отстранени само четири години след тази война, а в няколкостотин килограма уран, които самолети на НАТО "подхвърлиха" в южната част на Сърбия през 1999 г., се съхраняват в хангари Института "Винча", съобщава изданието. Целеви места в близост до Враня, Буяновац и Прешево са почистени вече, но чак три или четири години след бомбардировките, като държавата е платила през предходната година анализ на почвата, водата и въздуха.

В същото време от другата страна на границата, българи съобщаваха за „внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях!

Никой от политиците в България от 1999 досега не си мръдна пръста да изследва почва, въздух и вода в тези населени с българи погранични райони на Северозападна България, защото подобно изследване и анализ биха потвърдили тезата за тяхна голяма вина за отравянето на природата от авантюрата на НАТО.

Никой не води и статистика на раковите заболявания сред населението в тези райони, а още по-малко пък в района на Стара Загора, където се унищожаваха ракети, без да са наясно политици и военни за евентуални последици върху здравето на хората.

На политиците ни е комфортно да говорят за Чернобил и това, че БКП скри от населението опасността от радиация. В същото време за въздействието на обеднения уран, който са носили и хвърляли бомбите на НАТО силно се мълчи!

Публикация на на в.

„Сръбската държава е много уплашена от евентуално наличие на радиация, но понякога напълно игнорира този въпрос - казва Mилойко Будимир от "Винс", един от тези, които взеха участие в "прочистването" на полето от обеднен уран. - До април е имало бюджет за мониторинг, но тогава държавата е премахнала финансирането твърди Будимир. - Още няколко месеца работихме безплатно, но разходите са страхотни и ние трябваше да спрем.

Голяма част от храната се отглежда в южната част на Сърбия, но това не означава, че няма замърсяване. В първите три до четири години след края на бомбардировките, повече от хиляда частици на чист уран, всяка от които тежи 300 г, бяха разпръснати на места в Плачковица, Боровац Братоселце и Релян. Ако някой влязъл в пряк контакт с тях, неминуемо се очаква да има последици за здравето.

Слободан Петкович, пенсиониран генерал предупреди, че е в застой Програма за превенция, започна през октомври 2000 г., която включва предимно засилени мерки за наблюдение на здравето на местното население и войници, които са пребивавали в замърсените райони. В предишни години в тази Програма е участвала ВМА и други здравни центрове в Сърбия.

По време на първата инспекция на районите, които са били бомбардирани, при около 2000 войници и десетки цивилни граждани са били открити повишени нива на облъчване, чернодробни увреждания, като 300 души са били отделени във високо рискова група.

„Липсата на ресурси, политически пристрастия или някаква друга причина не може да бъдат извинение, за да се пренебрегват хората, които са защитавали земята си и те да бъдат оставени да живеят в области, които са замърсени, не по тяхна вина за така възникналата ситуация, която се оказва вредна за здравето - казва генерал Петкович при представяне на книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир. - Трябва да се каже истината и какво предстои, особено в бъдеще, когато можем да очакваме увеличение на заболяванията, произтичащи от излагане на въздействието на обеднен уран.

И минимална доза на йонизираща радиация, излъчвана от радиоактивни материали, при вдишване или по друг начин въведени в организма може да доведе до злокачествен тумор и генна мутация твърдят учените.

50 на прах и отрови

В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни от книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир" на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. - Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години! – пише Петкович и потвърждава проф. Чикарич.

От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.

Генералът в пенсия Слободан Петкович в разговор с репортерите на „Вечерне новости” обяснява, че самолетите на Алианса са извършили 112 бомбардировки над 119 населени места в страната, при които били използвани боеприпаси с обеднен уран.

"Така нареченият "сребърен куршум" със сигурност носи смърт на онзи, който е поразил, а този, който е вдишал дори частица от праха му, ще умира дълго без да може да стори нищо", подчертал Петкович за ежедневника.

България е единствената страна, която влезе в Европейския съюз без да знае какво е договорила Меглена Кунева!

Надежда Михайлова  България е единствената страна, която прие Споразумението за разполагане на американските бази, без някой да го е чел?!

Заседанието по ратифициране на Споразумението за разполагане на американските бази на българска територия не бе предавано по телевизията.

Какво прие външният министър Ивайло Калфин, пред какво принуди да клекне парламент, правителство можете да видите от стенограмата от това заседание, която публикувам със съкращения:

{edocs}basi1.doc,600,400,link{/edocs}

Като започнем от правителството на Иван Костов, който отново се кани да влезе в парламента, не изпускаме Надежда Михайлова, която бе в дъното на Плана „Подкова” според редица български издания.

Има ли българска следа в ударите на НАТО по Югославия?

Спорната връзка между Надежда Михайлова и мистериозния сръбски план "Подкова" за прочистване на Косово потвърди лично ексминистърът на външните работи на Германия Йошка Фишер в интервю за e-vestnik. На въпрос за практическите измерения на съвместната им работа Фишер отговаря: "Тя /Надежда Михайлова - бел. ред./ ни даде информация за плана "Подкова", според който сърбите бяха започнали етническото прочистване, и това даде повод за нападението на НАТО. (...) подаването на тази информация бе доказателство колко добре можем да работим заедно. В конкретния случай данните не бяха съвсем прецизни, но, от друга страна, при създадената ситуация двете правителства трябваше да си сътрудничат и те го правеха."

Премиерът от 1999 година Иван Костов с мълчаливо съгласие по бомбардировките на НАТОДали Михайлова дава папката с плана „Подкова” без Иван Костов да знае за това – не се наемам засега да гадая, тъй като информацията може да се получи единствено от служители от тогавашното Военно разузнаване.

Факт е, че вследствие на тази папка НАТО-вските самолети нападат Сърбия и пускат своите бомби с обеднен уран – престъпление, което няма аналог в най-новата ни история!

 

В средата на януари 2001 година Европейският парламент прие Резолюция за преустановяване на употребата на муниции с обеднен уран, докато не бъде извършено проучване от независими експерти относно потенциалния риск, който този вид оръжие представлява за здравето на човека, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Но злото вече бе сторено в земите около българо-сръбската граница!

Ето тази Резолюция:

Резолюция на Европейския парламент относно оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда - към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб

Решението в ЕП бе подкрепено от 394 от общо 626-те депутати от Европейския парламент. Те гласуваха резолюцията, независимо че 19-те страни-членки на НАТО отхвърлиха твърдението, че има доказателства за връзка между мунициите с обеднен уран и заболяванията от рак сред войниците, служили в Косово и Босна. Все пак евродепутатите отхвърлиха призива на групата на Зелените за незабавна забрана на използването и опитите с оръжия с обеднен уран. Резолюциите, които се приемат от Европейския парламент в Страсбург, нямат задължителен характер за правителствата на страните-членки на ЕС.

Междувременно представители на Програмата на ООН за околната среда оповестиха, че части от боеприпаси, които са намерени в райони на Косово, обстрелвани от НАТО през 1999 г., съдържат обогатен уран от инсталации за преработка на ядрени материали. Ръководителят на групата експерти на ООН Пека Хаависто каза, че там е била открита "една много малка частица" материал, който се използва в ядрени реактори и е бил рециклиран, предаде Асошиейтед прес.

Уран 238 излъчва алфа-лъчи, които не могат да преминават през кожата, каза пред в. "Интернешънъл Хералд Трибюн" д-р Майкъл Тън, който ръководи епидемиологичните изследвания на Американското раково дружество. Радиацията, която причинява левкемията, а именно гама-лъчите и хикс-лъчите, прониква в тялото и достига костния мозък, като уврежда клетките. Уран 235 излъчва гама-частици и това е едно от причините той да бъде толкова опасен, обяснява д-р Тън.

Американският човек в българското президентство Петър СтояновПомните ли как, така нареченият ни президент Петър Стоянов с анцуг тичаше и се появи при къщата с разрушен покрив в Горна баня?

Той също беше поддръжник на НАТО-вските бомбардировки, но никога не отвори и дума за мониторинг на българското население от пограничните райони в Северозападна България! Какво го интересува Стоянов дали са облъчени там българите и кога ще умрат? Той нали си уреди с послушанието пред Големия брат, САЩ да попадне в редица образувания като Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола и прочие, които го вдигнаха на върха на тези, които решават съдбата на света?

Евродепутатът Ивало Калфин, бивш външен министър и бивш кандидат за президентОт 1999 година нито Иван Костов, нито Симеон Сакскобургготски, нито Станишев, Доган и Симеон, нито Бойко Борисов не се сетиха за здравето и съдбата на българите от северозападните погранични райони.

Всички те отново са готови да яхнат българите следващата година на парламентарни избори, докато раковите заболявания зачестяват и никой от политиците ни не отваря и дума за пари за изследвания и анализ на почва, вода, въздух и население от пограничните райони, защото ще лъсне вината им!

Не може да се мине зад гърба на живота – казва един герой на Йордан Радичков, Давидко.


Това е.
 

Иширетите на псевдоспасителя на нацията, така наречения държавен глава вече даже не са смешни

Така нареченият президент„Ако говорим за скандални назначения, след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, няма да скрия моето голямо притеснение от назначението на г-н Боян Чуков за шеф на Съвета по сигурност към Министерски съвет”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на въпрос - как ще коментира назначенията на нови областни управители, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Той също се зарази с логореяПо отношение на назначението на Боян Чуков, президентът отбеляза, че неговата позиция е – „нещо като шеф на службите и определя техните приоритети. „Единственото, което се знае за него, е, че е дясна ръка на Алексей Петров в годините, в които „Левинс” е развило бизнес”.

„Г-н Чуков многократно се изказва и в подкрепа на евразийския проект на г-н Путин. Нека да си даваме сметка, какви назначения се случват пред очите на цялата нация. Аз съм силно притеснен”, заяви още президентът Плевнелиев.

В началото на юли стана ясно, че експертът Боян Чуков ще е новият секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет.

Росен Плевнелиев бил силно притеснен?!

А защо не беше „силно притеснен” така нареченият държавен глава, когато се освободи тихомълком от своя съветник ген. Стоимен Стоименов от 1 юни 2013 г., който отговаряше по въпросите за националната сигурност?

Защо Плевнелиев не призна на 1 юни, денят на освобождаване на генерал Стоименов, че е бил силно притеснен от това кадрово решение и как от президентството са крили за това, поради което и липсва съобщение в медиите за това освобождаване?

Мотивите на ген. Стоименов да освободи длъжността били свързани с желанието му след 46 години служба да посвети повече време на близките си, съобщи в. Сега. А когато са го назначавали този генерал нямал ли е близки на които да се посвети?

Или принадлежността му към Държавна сигурност е била причината така нареченият ни президент да поиска генералът да освободи поста си в президентството? Но фактът си е факт – генерал Стоименов бе назначен в президентството и престоя там доста по-дълго от един Делян Пеевски, който за броени часове се отказа от назначението си за шеф на ДАНС!

Боян Чуков, международен анализатор, експерт по национална сигурностТелевизия bTV съобщи в централната си емисия: „...Чуков, който беше съветник по външнополитическите въпроси и националната сигурност на Сергей Станишев в кабинета на Тройната коалиция, беше разкрит като сътрудник на бившата Държавна сигурност с първото й решение от 2007 г. при проверката на кандидатите за евродепутати.”

Не Комисията е разкрила Чуков, а той сам не криеше този факт от биографията си, тъй като не го счита за укорим.

Сайтът „Хроники” публикува интервюта и материали на уважавания експерт и международен анализатор, кадрови дипломат и разузнавач Боян Чуков и този факт присъства в биографията му!

"Хроники" приема за чест присъствието на такъв автор в коментарите по редица проблеми от международните конфликти и националната сигурност!

Кога стана президент, кога се научи да манипулира и говори на границата на лъжата бившият комсомолски кадър в Благоевград Росен Плевнелиев!

„Единственото, което се знаело за Боян Чуков” според съпруга на Юлияна Плевнелиева било, че бил дясна ръка на Алексей Петров!

Да работиш в легитимна застрахователна компания не винаги те прави дясна ръка, а единствено служител. Да не уточнявам, че Чуков е бил изпълнителен директор на „Лев Корпорация" на Алексей Петров от края на 2005 г. до октомври 2006 г.

Няма да обръщам внимание на пошлия факт, че един президент като нашия си позволява да говори неистини и бърка даже в обвинителните си изявления имена на фирми и срок на работа за нарочения от него за „грешен” човек! Защото ще се съгласите, че едно е Лев инс, а друго Лев корпорация и едно е да си работил по-малко от година някъде, а друго е да сипеш обвинения за неизвестен период на връзки на Боят Чуков с Алексей Петров!

Тук му е мястото да попитам така нареченият ни държавен глава – а защо не се притесни силно от факта, че бившият му премиер Бойко Борисов е работил доста дълго със същия Алексей Петров? Или това не се брои в президентството?

Имаше едно шеговито стихче на Петко Р. Славейков за подобни случаи:

„Пенчо бре, учи!

Пенчо си мълчи.

Пенчо бре, чети!

Муси се, сумти....”.

Така стоят нещата и с Плевнелиев – едно е да работи някой в Лев инс, една застрахователна компания, която не е забранена от закона, а друго е да свързваш някого целенасочено с подсъдимия на Цветан Цветанов - Алексей Петров!

И нека уточним към днешна дата: и Цветан Цветанов вече има полицейско досие, скоро ще влезе в съда като подсъдим. Трябва ли да го нарочваме отсега за престъпник, както и хората, свързани с него за укорими?!

Как не се притесни силно Росен Плевнелиев от факта, че харчи повече пари, отколкото му бе отпуснато от Бюджета, та се наложи да му дават и допълнително?

Къщата на Плевнелиев на моретоКак не се притесни силно същият този гражданин, че си е застроил част от брега на морето, като луксозната му къща е кацнала на скалите, построена на метри от плажната ивица между Черноморец и Созопол. Земята, скалата върху която е построена къщата на Плевнелиев е изключителна държавна собственост според експерти. Не съм чула съпругът на Юлияна П. да е силно притеснен от евентуално грубо погазване на законите в страната.

При прякото предаване от последното събиране на Консултативния съвет за национална сигурност така нареченият ни президент също не беше притеснен от въпросите за участие в офшорни фирми.

Тогава, вместо да отговори на депутата Волен Сидеров, той видимо изнервен заплаши, че ще се посъветва как да бъде отстранен и изведен от охраната Сидеров от въпросното заседание?!

Лошото е друго, че тогава всички политически лица мълчаха и никой не поясни на Плевнелиев, че не той може да изгони Сидеров от президентството, а депутати могат да го извикат в парламента за обяснение по темата с офшорните фирми.

Все пак сме парламентарна република, а не президентска и бюджетът на Плевнелиев го гласуват и приемат депутатите...

Накъде се движи прогресът и висшата политика?

На 15 юли чуехме още нещо много смешно от изявление на Росен Плевнелиев: „Като капак на всичко, господин Чуков многократно се е изказвал в подкрепа на Евразийския съюз на господин Путин. Нека си даваме сметка какви назначения се случват пред очите на цялата нация. Меко казано, аз съм силно притеснен,” декларира президентът.

Притеснен ще е мъжът на Юлияна Плевнелиева - няма как да е по-различно, но нека поразсъждаваме кое притеснява Плевнелиев: очевидно фактът, че съпругата му работи за американските интересии това е в дъното на Плевнелиевото притеснение.

Но, тук има една съществена тънкост, която явно е убягнала на мъжа на тази напориста жена – Щатите също се стремят към Евразия, и не заради Владимир Путин, а заради перспективата да печелят и разширят пазарите, технологиите и влиянието си след като от инвазията им в Африка излезе едно голямо нищо!

Всеки, който чете поне малко повече от Росен Плевнелиев ще е наясно, че бъдещето на пазари, развита икономика, политическо влияние е в посока Евразия.

В Евразийска посока са и двете политико-икономически обединения Шанхайската организация за сътрудничество – ШОС, в която членуват Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия, т. е. една четвърт от населението на планетата. Главните задачи на организацията ШОС са: укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

Другото обединение с посока Евразия е Организацията на договора за колективна сигурност /ОДКС/. Това е военно-икономически блок на територията на Централна Азия, създаден по силата на член 8 от Устава на ООН. В ОДКС членуват: Армения, Казахстан, Киргизия, Белорусия, Русия, Таджикистан и Узбекистан.

След като САЩ и някои западни държави направиха всичко възможно да изолират и игнорират Русия от каквито и да било международни организации за икономическо и военнополитическо сътрудничество, ШОС и ОДКС активизират дейността си с оглед увеличаване на икономическото и военно-политическо сътрудничество на държавите в централно- и средноазиатския район, като са налице и усилия за развитие на система за колективна сигурност на държавите в тези две организации. Така Русия отговори на отношенията и агресията, които й демонстрират в последно време някои западни държави и САЩ.

На териториите на двете организации са налице военни бази, провеждат се военни учения, засилено е икономическото и военно-технологическото сътрудничество на държавите членки.

Твърде дълго НАТО бе без алтернатива като военно-политически блок, докато се появиха тези два блока с насоченост Евразия.

Сайтът „Хроники” бе един от малкото, който проследи историята на тези междудържавни политико-икономически и политико-военни организации.

Нима Росен Плевнлелиев не е чул, че миналата година големият икономически форум се проведе в Санкт-Петербург?

Лошо е тъпо е, че така нареченият президент говори на всеослушание небивалици, но още по-лошото е, че външният министър Кристиян Вигенин твърди, че нямали различия с Плевнелиев по отношение на външната политика?! Все пак и с просто око се вижда, че Вигенин е на светлинни години от класата на един Сергей Лавров да речем!

В интерес на истината, след скандалните изявления на двамата посланици на Франция и Германия, Вигенин реагира почти адекватно:

Кристиян Вигенин - външен министър„България, като член на Европейския съюз, очаква взаимодействието с партньорите да се осъществява посредством утвърдените механизми на диалог и сътрудничество, а не с публикации в медиите.

Това заяви в остро-дипломатичен тон външният министър Кристиян Вигенин след среща с френския и германския посланик по повод съвместната им декларация, в която те застанаха на страната на протестиращите, похвалиха президента и отправиха укор към управляващите.

Той напомни на двамата дипломати, че международните наблюдатели признаха изборите в България, КС също потвърди законността им и отхвърли искането за касиране на вота.

Вигенин посочи, че не е мястото и работа на двамата посланици да вземат страна в момент на протести, а мястото на подобни изявления е в Брюксел!

Като капак на всичко случило се напоследък, НЦИОМ посочи,

че Росен Плевнелиев бил най-одобряваният политик огласи проучване на НЦИОМ! Да се смее ли, да плаче ли човек какво, кого и как са проучвали от така нарачената институция, та да изкарат точно това лице за хем най-одобряван, че и политик!

За чиновници, които случайно са попаднали на определено място във властта трудно се заслужва това название „политик”! А за Плевнелиев пък още по-трудно!

Като знаем кои са хората от НЦИОМ и как според тях кметицата Фандъкова била следващата по одобрение в последното проучване, а ГЕРБ били твърдо преди БСП и останалите партии – как да не поздравим Цветан Цветанов за резултатите от това „проучване”!

Знаем Росен Плевнелиев как бе „избран” на поста държавен глава от избирателната машина на ГЕРБ, знаем как бъркаше като една от Златките държави и правителствени ръководители, знаем как се мяташе да целува всеки, който му се изпречеше насреща, независимо дали протоколът го разрешава или не – ако това е върхът на одобреното политическо поведение, то явно трябва да не обръщаме внимание на тези от НЦИОМ!

За проучвателите от НЦИОМ да се изживяват като надомници депутати от първата по успех партия, спечелила изборите е поведение за поздравление?!

Пак според НЦИОМ, 58 на сто от пълнолетните българи подкрепяли протестите срещу кабинета Орешарски, а 42 на сто не ги подкрепяли. Нима София е 58 на сто от населението на България?!

Да се върнем към най-„одобрявания” политик

До един момент поведението на този субект забавляваше гражданството, още когато той сам си призна, че бил преродена Ирландска пастирка!

Гмурна се аджамийски гоцеделчевският комсомолски кадър в бурните води на изборните сметки на ГЕРБ, изплува въпреки униженията на които партията и лидерът й Борисов го излагаха и в резултат се взе насериозно!

Когато хората се заливаха с бензин бягаше в чужбина, когато го насадиха на пачи яйца ГЕРБ-аджиите с капризите си да овладеят властовата абстиненция на бившия премиер Бойко Борисов –Плевнелиев притихна в послушание, но в мига, в който сайбиите му от кръга „Капитал” щракнаха с пръсти – изправи вечно приведената си гърбина и пое предизвикателството да воюва с едно работещо парламентарно мнозинство!

Свещена простота – тъй преминава регионалната, измислена слава на един пишман политик!

 

Изявления и факти за атентата си противоречат година по-късно

Секунди след взрива на СарафовоИзключително подготвени са били атентаторите, извършили терористичния акт на 18 юли миналата година в Бургас, каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на пресконференция на МВР, въпреки че една година по-късно разследването продължава?!

„Атентаторите умело са прикривали самоличността си, маршрутите си и намеренията, които са възнамерявали да направят”, каза още Йовчев пред репортери.

Цветлин Йовчев - министър на вътрешните работиВътрешният министър заяви, че няма промяна в българската позиция за извършителя на кървавия атентат. Относно участието на Хизбула министър Йовчев каза, че има ясни следи, че групировката стои зад атентата, но всичко останало зависи от продължаващото разследване и експертизи. Министърът допълни, отново по повод Хизбула, че има информация от международния обмен, която потвърждавала направените до момента заключения на експертите.

В Бургас, в деня на годишнината от този кървав акт, министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че има ясни следи, които казват, че „Хизбулла” седи зад атентата в Бургас. Той допълни, че тези, които са подготвили и провели атентата, са действали изключително професионално на наша територия.

Атентатът, извършен на 18 юли 2012 година на летище „Сарафово”, бе най-смъртоносният терористичен акт срещу израелски граждани в чужбина след 2004 година и първият, извършен в страна от Европейския съюз.

Загинаха петима израелски туристи и българският шофьор на групата, а 30 души бяха ранени.

Година по-късно, по отношение на изявленията на вътрешни министри не се забелязва разлика в твърденията, въпреки че изявления и факти за виновник за трагедията на паркинга на летище Сарафово преди година засега си противоречат.

Изявленията – Цветан Цветанов, Цветлин Йовчев за Хизбулла

Цветанов изрича сакралната фраза за Едва ли има българин, който да не е чул самоличното изявление на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов на 5 февруари 2013 година след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента /КСНС/, че може да се каже, че е налице „обосновано предположение” за съпричастие на Хизбулла в акта преди година на летище в Сарафово.

Как така без да установим името на дадено лице, поръчители и извършители обявихме името на групировката? Министърът на вътрешните работи постави пред свършен факт КСНС и обвини военното крило на „Хизбулла” за атентата в Сарафово!

Да не припомням, че ден преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, израелски и американски медии обявиха какво ще се случи на това заседание?!

„Очаква се българският вътрешен министър Цветан Цветанов да представи дългоочаквания доклад на София, в който се посочва кой е отговорен за терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година, при която бяха убити петима израелски туристи и български шофьор на автобус”, написа израелският вестник „Джерусалем пост”.

Не резултатите от разследването, а да се посочи кой е отговорен за атентата написа изданието!

Година по-късно никой все още не е запитал, а защо българските спецслужби и бившият министър на вътрешните работи не са обърнали внимание на сигнала от Кипър след терористичен акт там, че се готви такъв атентат и в България?!

Подробности от разследването бяха съобщени на израелските власти по време на еднодневното изненадващо посещение на българския външен министър Николай Младенов в Ерусалим допълни изданието своята предварителна информация, като опроверга самият Младенов, че уж не бил занесъл в Израел предварителния Доклад за атентата в Сарафово!

От своя страна „Уолстрийт джърнъл” съобщи предварително, че България ще обвини „Хизбулла” и Иран за атентата в Бургас!

В публикацията си изданието уточни: „Очаква се българското правителство да представи доклад от разследването на бомбения атентат в Бургас, в който да обвини ливанската шиитска групировка „Хизбулла” и нейния съюзник Иран за терористичната атака през миналото лято, при която бяха убити петима израелски туристи”.

Трето издание, „Ню Йорк таймс” също обяви предварително: Европейците очакват доклада за бомбения атентат в България”.

В публикацията си преди заседанието на КСНС в София, „Ню Йорк таймс” изтъкна, че „Среща на висши правителствени чиновници и представители на службите в България може да има огромни последици за отношенията на Европа с ливанската групировка „Хизбулла”. Все повече се увеличават очакванията за това, че българските власти ще потвърдят, че има връзка между „Хизбулла” и самоубийствения атентат през юли 2012 година, при който загинаха петима израелски туристи и български шофьор на автобус, а десетки други бяха ранени.”

На фона на тези предизвестени резултати на авторитетни издания от САЩ и Израел, в София се случи нещо твърде странно: за първи път Докладът, който предстоеше да бъде разискван, не беше раздаден на участниците в заседанието при президента! А това бяха два Доклада за атентата в Сарафово, като темата бе обявена по следния начин: „Рискове и заплахи за националната сигурност, произтичащи от военно-политическата обстановка в Близкия изток”. Очакваше се да ги представят министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и външният министър – Николай Младенов.

Какво се оказа: пред „Ню Йорк таймс”, говорителят на президентската канцелария Веселин Нинов съобщил на изданието, и то преди заседанието, че се очаква, вътрешният министър Цветан Цветанов да обяви резултатите от разследването на атаката в Бургас.

Така бъбривостта на един президентски чиновник и Цветановото обосновано предположение дадоха повод на редица заинтересовани държави, сред които САЩ, Израел да заяват, че едва ли не българската държава била дала доказателства за това, че Хизбулла стои зад този акт?!

Оказа се, че американски представители "очаквали" "информирано" българските следователи да свържат радикалната групировка „Хизбулла” с терористичната атака в Бургас на 18 юли 2012 година?!

Тук е мястото да припомня, че две седмици преди КСНС Цветанов направи в Брюксел предварителен брифинг за взрива пред колегите си от страните-членки на ЕС. Няколко дни по-рано българският външен министър Николай Младенов пристигна в Израел и информира премиера Бенямин Нетаняху за заключенията от разследването.

Какво имахме дотук: Младенов заминава за Израел и докладва на..Бенямин Нетаняху?!

Цветанов събира в Брюксел колегите си и да даде предварителен брифинг за разследването, а българският парламент, българският президент, председателя на Народното събрание и премиерът, членовете на КСНС не могат да се запознаят предварително с Доклада, който е предстояло да прочете Цветан Цветанов!

Докладът на вицепремиера е бил класифициран с гриф „Поверително“. Съгласно закона, Администрацията на Президента нямала право да го размножава, съобщи в деня на заседанието държавният глава.

Лъжата, пред която всички мълчаха гузно

„Може да се направи обосновано предположение, че две лица, с установена самоличност, са принадлежали към военното формирование на "Хизбулла" – заяви Цветан Цветанов след заседанието на КСНС.

Задвижена машината на манипулиране на мнението в ЕС по отношение на включването на ливанската шиитска групировка в Списъка с терористични организации, а това бе нещо, което изобщо не се покрива с истината?!

Малцина помнят, че скандалът с лъжливото изявление на Цветан Цветанов се състоя след неговото триседмично гостуване в Щатите?!

Година по-късно след атентата стана ясно, че ЕС може да включи военното крило на „Хизбулла” в черния си списък,

като все пак остава отворен към разговори с политическата фракция на ливанското движение. Това предложение е залегнало в компромисен текст, изготвен от върховния комисар по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън.

Сайтът „Хроники” най-подробно проследи начина, по който започна българското разследване и се натъкна на скандални процесуални нарушения.

12 месеца от атентата на паркинга на летище Сарафово въпросителните продължават да стоят без отговор.

Кой е извършителят на терористичния акт и кой е поръчителят;

Един от наблюдаващите прокурори на следствието окръжния прокурор Калина Чапкънова заяви пред репортерката Лора Стаматис:

Наблюдаващият прокурор Калина Чапкънова- Разследването по делото продължава, то е изключително интензивно и въпреки големия обем доказателствен материал, който бе събран, не се събраха достатъчно доказателства, които да ни дадат основание да повдигнем обвинение за конкретно престъпление срещу конкретно лице или лица... Все още нямаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение срещу конкретно лице или лица...

- Нови данни съобщи вътрешният министър, можете ли да кажете какво стои зад това?

- Това е въпрос, който не може да бъде коментиран от прокуратурата.

- За какво можем да говорим след година, за бомбата, къде е била поставена, какво е било взривното вещество, дали наистина става въпрос за камикадзе?

- Да, има яснота какво е било съдържанието на взривното вещество, има яснота къде точно е било разположено и по-конкретно, че взривното устройство не е било вътре в самия автобус, а вън, извън него, има яснота относно начина на задействане, но за конкретни лица не може да се говори.

- Разпитани ли са всички свидетели, успяхте ли да разпитате всички свидетели, и преки свидетели на атентата?

- На този етап „всички свидетели” няма как да дадем, но свидетели, които биха могли да дадат показания, които имат отношение към предмета на делото са разпитани. Въпреки всичко може би това е местото да се обърна отново към обществеността и да призова всички онези граждани от нашия регион, които имат някакво знание с факти и обстоятелства, свързани с нашето разследване, моля да сигнализират, да се отзоват, за да ги разпитаме и съответно гарантираме тяхната анонимност...

- Говореше се за четвърти съучастник. Имате ли вече по-конкретни данни?

- Аз още веднъж заявявам, че не може да говорим за конкретни лица, извършители, помагачи или подбудители в този терористичен акт.

- Към други държави бяхте отправили молба за помощ – какво се случи?

- Да, действително, по линия на международното сътрудничество сме изготвили много молби за правна помощ. Окръжна прокуратура-Бургас съответно изготви молби до страни-членки на Европейския съюз, Върховната касационна прокуратура за държави, които са извън ЕС, голяма част от тези молби за правна помощ бяха изпълнени..., все още чакаме молби за правна помощ, конкретни държави не бих могла да назова...

- Не беше ли предаден прекалено рано случаят на Израел? Да са водещи те, както казват някои експерти...

- Не знам, това са някакви свободни интерпретации, разследването не е било предавано никъде, от началото на извършване на деянието и понастоящем, делото се наблюдава от Окръжна прокуратура-Бургас, по него работи екип от следователи от Националната следствена служба, и от окръжното следствие към окръжна прокуратура – Бургас. Отделно от това, делото беше взето на специален надзор, същото се наблюдава и от специален надзор към ВКП, така че за такова изземване изобщо не може да става въпрос.

- Защо се наложи ново удължаване на делото, все пак мина години и има повече въпроси, отколкото отговори?

- Това е изключително сложно, както от фактическата страна, така и с оглед правната оценка на събраните факти... Събирането на едни доказателства поражда необходимостта на други такива, и не мога да конкретизирам някакъв срок, в който да приключи това разследване.

Няма конкретни детайли за това кой стои зад атентата;

Неизвестен е все още извършителят;

Неизвестен е все още и поръчителят.

Тогава как е известно, че Хизбулла стои зад този трагичен акт, взел и човешки жертви?

Да сте чули някой преди година да си подаде оставката от българските спецслужби заради случилото се в Сарафово?

Да сте чули Цветан Цветанов да е дал обяснения защо е пренебрегнато предупреждението от Кипър за евентуален терористичен акт?

Година след атентата срещу израелски туристи на бургаското летище Сарафово, отнел живота на шестима души, България се опитва да идентифицира атентатора или да потвърди евентуални негови връзки с „Хизбула” или Иран, предаде ”Фокс Нюз”.

Година след атентата срещу израелски туристи в България самоличността на извършителя, който също загина при избухването на бомбата, остава неизвестна, написа ливанският вестник „Л’Ориан льо жур”.

Българските власти обаче подозират ливанското шиитско движение „Хизбулла”.

И един въпрос: Сергей Станошев бе възмутен на 5 февруари от обявяването на Хизбулла за виновник за атентата, а днес министърът на вътрешните работи от неговото правителство е на мнението на Цветан Цветанов?!

Очаквайте: Медийни манипулации, натиск, лъжи и груби процесуални нарушения белязаха така нареченото разследване на атентата на паркинга на летището в Сарафово

 

Манипулациите на Росен Плевнелиев за смяна на властта, предизвиканата банкова криза, потопите и тоталното обедняване белязаха 2014, ще бележат и следващата година

Президентът Росен ПлевнелиевРазвенчаване в равносметката – така се очертава резултатът от дейността на така нареченият български президент Росен Плевнелиев. Помните ли как се изложи Плевнелиев около 10 ноември 2014, когато взе да разправя, че писал плакати за митинг на площада пред „Александър Невски”?

Оказа се, че не е имало нито плакати, нито митинг, нито пък е бил студент, тъй като в официалната му биография е записано, че в периода от 1989 г. до 1990 г. е работил работи като научен сътрудник към Института по микропроцесорна техника.

Лъжа, след лъжа, след лъжа - „Не лъжи!” е една от десетте Божи заповеди, която на бившия комсомолски кадър Плевнелиев не е влязла във възпитанието му. Ще припомня, че лъжа на унгарския премиер Ференц Дюрчани възпламени протести в Будапеща, които го принудиха да признае, че е излъгал и след време си стегна куфарите и изчезна от властта.

Достойно оттегляне от властта, което не е по силите и моралните критерии на родните ни политици, още по-малко пък на такъв като Росен Плевнелиев.

На публиката същият този назначен за президент раздипляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пейките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Интернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Германия от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействието на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически кадър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнелиев излязоха в интервю с главния редактор  на издание, финансирано от Плевнелиев, интервю, което „Хроники” взе от сайта Гласове и публикува.

Плевнелиев разказва как спал по пейките в ГерманияОт това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия надвиснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц...

Рецидивите на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му биографии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от водещите мениджъри в страната, ангажиран с активна обществена дейност. Някой да го е чувал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защото сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат българите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпрекословно да служи на Вашингтон в една бъдеща политическа кариера.

Малцина знаят, че ако сега шеф на КРИБ /Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България/ е бащицата на футболния клуб „Лудогорец” Домусчиев, но член на КРИБ някога е бил самият ни президент?!

Снимка на български деца с увреждания от социален Дом - снимката е направена от правозащитници от чужда организацияЛюбопитно е и как съпругът на Юлиана Плевнелиева е бил член на настоятелството на фондация "За нашите деца“, а години наред докато той е членувал в тази фондация, децата в домове бяха малтретирани, държани полугладни, принуждавани да просят, проституират – все факти, които заливаха пресата ни и ставаха повод за Доклади на правозащитни организации като Български Хелзинкски комитет, последният от които датира от 16 декември 2014 година.

Та къде беше тази фондация, в който е членувал Плевнелиев в годините, когато български деца, останали без родителски грижи живееха като в ужасен сериал като че ли писан от Чарлз Дикенс?

От 2012 година досега – изминалата 2014 година бе една от най-силните за така нареченият ни президент. Той провокира с организирани и платени протести свалянето на действащото правителство на Пламен Орешарски, назначеният него служебен кабинет вземаше решения и вършеше неща, за които нямаше правомощия.

Така служебният кабинет похарчи за месец 100 млн. лв. над планираното, раздаде над 862 млн. лв. за 2 месеца и пак служебният кабинет увеличи и бюджета на президента с 1 млн. лв.

Росен Плевнелиев се здрависва със служебното правителство, което е назначил личноПремиерът Близнашки назначи 45 заместник-министри, правеше безогледни чистки във властта, като връщаше хора на ГЕРБ.

Назначеното от Плевнелиев служебно правителство започна ревизии във властта, но на кабинета „Орешарски”, а не на този на ГЕРБ, свален с протести и самозапалили се хора.

Когато стана ясно, че еврофондовете ще бъдат размразени до дни – научихме, че Плевнелиев помолил Барозу да забави размразяването?!?, за да е по времето на мандата на „Орешарски”.

Всъщност Росен Плевнелиев събра от канцелариите си служители и ги направи министри, взе от площада протестиращи и също ги напъха във властта, независимо, че и едните, и другите бяха хора без никакъв опит във властта, но пък щяха да слушат и изпълняват.

Служебният премиер Георги Близнашки в интервю за bTVНазначеният от Плевнелиев за премиер Георги Близнашки даже се размечта, че иска да стане един ден президент?!

А далаверите на неговите хора не закъсняха – докато премиерът на Плевнелиев, Близнашки се оплакваше пред Тристранката, че няма пари, се пилееха милиони, 1 милион бе добавен и в сметката на самия президент!

Министър Христо Иванов /човек от протестите лишен от адвокатски права, назначен за министър на правосъдието –е бел. Л. М./ подари 600 хил. лева държавни пари на архитект.

Служебният министър на икономиката и енергетиката, Васил ЩоновМинистърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство Васил Щонов наруши разпореждане на 5-членен състав на Върховния административен съд, което постановява забраняване на добив на кварц-каолинова суровина от находище Балабана, Силистренско. Носител на разрешението за добив е заводът "Каолин.

Оказа се, и че Щонов е спрял с писмо „Южен поток” – самият той се оправда, че изпълнил заповед на Пламен Орешарски?!

Единствената задача на едно служебно правителство е да организира следващите избори. Тук хората на Плевнелиев попиляха милиони, пратиха в чужбина за месец на държавна издръжка близо 1000 души и в крайна сметка вотът се оказа благоприятен за ДПС и ГЕРБ!

Глупави изявления и безумни интервюта в чуждата преса осветиха още повече образа на Росен Плевнелиев. Няма да го нарека „клоун”, както стори един виден български професор, авторитет в културата, но ще цитирам два случая на безобразно поведение за един държавен глава:

Той искал да чете новини на турски?! Българският президент?Първият: „Ако знаех турски, щях да чета новини на турски” и другият бе пред немската преса:

„Ние искаме да виждаме като партньор една страна, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света. Но фактите показват, че днес ние си имаме работа с една друга Русия - с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник.

В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 в., когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени.” /Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, 4 октомври, 2014 година.

С хъса си да чете новини на турски, Плевнелиев може да се цани да чете и новини на иврит, арменски, цигански и прочие...

Най-неприемливото от страна на Росен Плевнелиев бе негласното му желание баннка КТБ даостане азтворена месеци наред. Пак Плевнелиев скри Стенографския протокол за срещата при него с лидери на политическите партии и ръководството на БНБ, тъй като на тази среща е станало дума за вариант да се обяви банкова ваканция – т. е. всички, или подбрани банки да затворят за неопределено време врати.

Вече еманципиран от ГЕРБ през 2014 година, Плевнелиев обяви, че обмисля инициативи за по-широки правомощия на президента?!

Срещата на Плевнелиев със сенаторитеИ по последния голям скандал за годината 2014 Плевнелиев отново бе сред миманса. Става дума за посещението на трима американски сенатори, които принудиха премиера Пламен Орешарски да спре проекта, а един от тях, Джон Маккейн направо призна: „Има безпокоящи за нас въпроси, свързани с „Южен поток” и ние искаме да видим минимално участие на Русия в този проект”, и призова София да не работи с организации, зависими от Русия.

Росен Плевнелиев се срещна с тези сенатори, но дума не промълви за позорната им намеса в суверенитета на една страна-членка на ЕС.

Обидно е години наред да търпим български политици да подлагат държавата ни на натиск, диктат и подигравателно отношение.

Още по-обидно е, че политиците ни като един Росен Плевнелиев да речем, не показаха малко достойнство и адекватно поведение пред диктаторите отвъд океана.

Избран, за да пази мястото на Бойко Борисов, настоящият държавен глава се развихри в две служебни правителства, загърбвайки националните интереси и законите на страната.

„България е неделима част от широката международна коалиция срещу тероризма. Като член на Европейския съюз и НАТО моята страна осигурява политическа подкрепа, както и хуманитарна и материална помощ, според възможностите си” – заяви в речта си на общия дебат на 69-та сесия на ОС на ООН в Ню Йорк, където се държа като отличник, който иска учителите му да го похвалят.

Той погазва откакто е на поста държавен глава Конституцията, тъй като не е обединител и президент на всички българи.

От „неговите” българи отпаднаха самозапалилите си загубили надежда мъже и жени. Отпаднаха и децата, лишени от родителска грижа, пенсионерите, които живеят на ръба на мизерията, гладни, нелекувани.

От „неговите” българи отпаднаха и хората, които удавиха потопите, градове и села с разрушени от пороите къщи, десетки хиляди останали без покрив, без надежда, без живота си досега.

Докато тези низвергнати българи се бореха за оцеляването и живота си, за храна, за подслон, Плевнелиев не се посвени да поиска милион за бюджета си на президент!

Унгарците свалиха своя премиер Дюрчани за една лъжа, а българите търпят някакъв посочен от бившата комунистическа номенклатура да се прави на демократ, да предава интересите на държавата, да иска милиони за превъоръжаване и да се сеща за децата, само когато дойде Коледа и трябва да се отчитат парите на „Българската Коледа”. И този посочен е не друг а президент, човек, чийто мандат и измислена биография са обрасли с лъжи, с игри за нечии интереси.

Кой е виновен – той ли? Не, тези, които гласуваха за него и го търпят!

 

След четвърт век лидерът на ДПС отново бие камбаната за преименуването, докато българските политици се държат неадекватно за жертвите на така наречения възродителен процес!

Мнозина от преименуваните заминаха за Турция, но голяма част от тях се върнаха На митинг в Момчилград лидерът на ДПС заяви: „Дължим на жертвите отговор на въпроса ще се понесе ли наказателна отговорност за т.нар. Възродителен процес. За ДПС като партия, представляваща жертвите фактът, че няма нито един осъден, е болка”.

Да си кажем болките, Местане! За да продължим нататък ще му отговоря аз. От политиците ни, или неадекватни приказки, или мълчание се чува в отговор на думите на Лютви Местан.

Няма да засягам изобщо рекета на Местан за състава на подкрепата на сегашното правителство и по-специално на Патриотите!

Лютви Местан, лидер на ДПСНай вече защото тези Патриоти даже не са патриоти с малка буква, а някакъв амбициозен, неистов стремеж за власт и пари. Т. е. наименованието на политическата им сила няма нищо общо с патриотизма!

По-почтено е да се биеш за мача, а не заради присъствието в него. Така и лидерът на ДПС сипа заплахи заради недопустимо тъпите изказвания на хората от така наречения Патриотичен фронт по какъвто и да било повод.

Проблемът на така наречените патриоти и на мнозинството от българите е манталитетът на циганите да живеят без да се съобразяват със законите на страната ни, да крадат, да бият, да убиват и в повечето случаи безнаказано.

В този смисъл да си прави политиката Лютви Местан като защитава циганите е меко казано неприемлив и циничен ход. Няма как да си в националния парламент, да правиш закони и да толерираш погазването им заради рейтинг на партията си?!

„Нашите братя и сестри ромите са пълноправни граждани на България и те затова имат място и ще гласуват за ДПС, убеден съм", заяви от трибуната на възпоменателния митинг за жертвите на "възродителния процес" Лютви Местан.

Пълноправни като крадат ток, като не го плащат с години, пълноправни като крадат, бият лекари, убиват?! Какво ще е това пълноправие според евроетлантическите ценности на Лютви Местан не е ясно. Но е ясно, че когато от Франция, Италия, Белгия и Великобритания гонеха циганите заради „пълноправното им поведение” Местан мълчеше като риба.

Защо ли? То е ясно защо.

Така че за евроценностите сме наясно, що се отнася до атлантическите ценности ще цитирам само едно заглавие от медиите напоследък „Мултиетническа Америка потъна в расови сблъсъци, а Обама ни натиска да приемаме и интегрираме хора от Азия и Африка”.

Защо Местан не се запита дали в едни Съединени американски щати може да регистрира партия като ДПС? Защо Местан не се запита как така атлантическите му пастроци попечители държат коренното население в резервати, стрелят по чернокожите, нямат новини за милионите латиноамериканци на испански, нямат новини за милионите китайци – на китайски и прочие за всеки един от етносите си?

Така че нека засега Лютви Местан да заключи евроатлантическите си ценности някъде и да не ги вади защото цитирането им звучи твърде пошло и не на място.

България е единствената страна, която регистрира етническа партия в политиката, без да си даде сметка да прохождането на ДПС. А то е много важно и свети като червена лампа.

Ето факти за това прохождане:

Налагаше ли се да се регистрира ДПС?

Избирателите на ДПС - безработни, с мизерни пенсии100-те български интелектуалци, политици и други граждани от Клуба за гласност и преустройство с отворено писмо до Народното събрание и до средствата за масова информация през юни 1989 г. поискаха да се върнат правата на българските мюсюлмани. За същото прокламираха и Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Румен Воденичаров, със сбирки, със събиране на подписи под петиции в защита на Меди Доганов и всички политически затворници, получили присъди по различни поводи през време на възродителния процес.

С решения от пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., целящи да успокоят възбудените политически сили и надигналите се едни срещу други български граждани, бе издействано всеки да може чрез индивидуално „самоопределение" да избере националната си принадлежност, свободно и навсякъде да говори на родния си език.

Това бе не добре обмислен ход според мен и доведе до редица усложнения и грешки. Решенията на пленума далеч надхвърлиха протеста срещу преименуването от 1984-1985 г. В обхвата им попаднаха над половин милион българи и цигани — мохамедани, без да е ясно защо и в името на какво.

Бедо Доганян, Меди Доганов, Ахмед Доган - един човек с много именаСтигна се логично и до появата на първият програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4 януари 1990 г.), се именуваше „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България".

Тази Програмна Декларация звучи смехотворно за всеки що годе интелигентен човек, тъй като в наименованието бе вписано „турци и мюсюлмани”. Пробутваше се етноса турци и се разграничаваше от религиозното малцинство мюсюлмани?!

А имаше ли етнически турци немюсюлмани?

Ето и един цитат от това време от интервю с Ахмед Доган:

- На пресконференция казахте, че ДПС е уникално българско явление. Защо?

- То е феномен в новата европейска история, тъй като защитаваме не само индивидуалните права на човека, но и общностите, малцинствените права. Няма в света такава организация, (в. „168 часа", 29 януари 1991 г.)

Възможно ли е да се забрани нашето движение?

Мисля, че това е абсурдно. Този, който изобщо го мисли, няма представа за реалностите. ДПС с нищо не е показало, че е деструктивна сила... Не бива да си правим илюзии, че това ще стане така, без последствия. Имаме опит и в нелегалната борба. И това можете да пишете...

Ахмед Доган все още е Меди Доганов...

Месец март във в. „Поглед” Меди Доганов казва следното:

Всъщност това е сегашното Движение за прави и свободи. Започнахме да го организираме през април-май 1985 г. (М. Доганов не е точен. Той е потърсен от свои земляци — активни националисти от Толбухинско през септември с.г.. а започва да работи за нелегалното турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ) едва през декември). Това научаваме от книгата на Паунка Гочева „ДПС в сянка и на светлина”.

Месец и половина бях отново в Главното следствено управление пак в пълна изолация. Изясниха се нещата, но беше много опасно да ме съдят пак. Ако се беше стигнало до съд, в България може би щеше да има гражданска война.

Паунка Гочева публикува и Възванието на Турското национално-освободително движение:

Много тайно! •

ВЪЗВАНИЕ

ЧЕТИ И ГО ПРОЧЕТИ САМО ПРЕД ДОВЕРЕНИ ХОРА!

ЗНАМЕ, ВЪРХУ КОЕТО ИМА КРЪВ. Е ЗНАМЕ!

ЗЕМЯ. НА КОЯТО ИМА ЗАГИНАЛИ, ТОВА Е ОТЕЧЕСТВО!

КАКВО ЩАСТИЕ Е ДА СЕ НАРИЧАШ ТУРЧИН!

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТУРЧИНА

Ей, турски чеда!

Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият.

Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход!

Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското!

Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви но пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези. които се борят!

Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а и вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!

Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт за този, който прави лошо на турците И върши предателство!

ЗАСИЛВАЙ НАШАТА ТАЙНА БОРБА!

СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!

-         ВЯРВАЙ. ЧЕ ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НАША!

Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин. По-късно в някои селища на Толбухинско се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба.

Вторият документ, който цитира Паунка Гочева в нейната книга е „Декларация от турците в България"'. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени девет фиктивни арабски имена.

Първите 10-ина реда на факсимилето гласят:

ДЕКЛАРАЦИЯ 0Т ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Български мюсюлманиТази декларация. изготвена от членовете — основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ.

Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.

Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това.

... турският народ .../не се чете/  години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба.

Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ..Колко щастлив е този, който може да се нарече турчин."

В Програмата на бъдещата организация четем – цитирам основни изрази:

Обявяваме, че националната борба започва!!! Да живее справедливостта! Да живее турският народ!

Смърт има, връщане назад няма!

Всеотдайно трябва да се работи в защита и възхвала на името и славата на всички турци, на всичко турско.

Кои са задачите, които стоят днес пред турския народ, живеещ в България? Цитарам три от петте формулировки:

//. По различни начини да създаваме трудности на българската икономика. Тези действия можем да изредим по следния начин: Да се отказваме от допьлнителна работа, да не отглеждаме животни, тютюн, градини и т.н. в повече отколкото са нашите нужди. Да не отдаваме необходимото значение на държавната работа...

Да се отърсим от тази болест — да трупаме богатство. Да насочим вниманието си към възпитанието на децата си към националната ни борба.

III. Да не участвуваме в общите избори. Като отговор на тиранията да задраскаме в листата имената на тия, които живеят благодарение на нашия труд и подкрепа.

IV. Да опростим сватбения ритуал. Да се извършват традиционни турски сватби, без банкети. Тъй като децата ни, които отиват войници, защитават интересите само на българите, напълно да се откажем от войнишките тържества.

Правила на конспиративност

Всеки, който иска да стане член, е задължен собственоръчно да напише делкларация.

На управителните съвети се дава правото в името на интересите на движението да преследват някои личности и да ги обезвреждат.

Следва изработването на емблема-печат, на която има човешка ръка, знаме с полумесец и петолъчка. Програмата е написана от Меди Доганов и след това преведена на турски език, тъй като той самият не знае добре турски.

Освен печат, през ноември 1985 г. се появява и клетва, която саморъчно се преписва от всеки новоприет член на ТНОДБ. В нея лицето фигурира под четирицифрено число (или псевдоним по-късно) и се подписва, като полага кървав отпечатък от палеца си. За да се спазят правилата на конспирацията, клетвата се унищожава от съответния нелегален ръководител, без това да е известно на заклелия се.

Паунка Гочева публикува и текстът на български език, който гласи следното:

КЛЕТВА,

КОЯТО ДАВАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНО-

ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз (поставя се четирицифрено число, избрано лично и което само той знае), по собствено желание и съгласие искам да стана член на Освободителното движение. Изцяло възприемам програмата за действие на организацията и се заклевам пред моя турски народ и пред другарите си, че от все сърце ще се боря за нейното изпълнение!

— Враговете на турския народ и на Освободителното движение са и мои врагове.

— Мое задължение е навреме и изцяло да изпълнявам всички задачи, поставени от Организацията.

— Мое жизнено задължение е да пазя тайната на Организацията и живота на другарите си.

— Готов съм да жертвувам живота си за честта и славата на моя турски народ.

— Готов съм да понеса най-тежкото наказание в случай, че изменя на дадената клетва..

Заклех се пред народа и другарите си за освобождението и светлите бъднини на моя турски народ.

Дата.... Подпис

(поставя кървав отпечатък от палеца)

Програмната декларация, подготвена от Меди Доганов през декември 1985 г.,е размножена и разпространена в 270 екземпляра едва в края на март 1986 г.

I. ПРИЧИНИТЕ, ПОРОДИЛИ ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИ-ТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. с помощта на милицията и войската бяха сменени насилствено ~ със силата на оръжието — имената на един и половина милиона граждани от турски произход. По време на това насилие стотици наши сънародници бяха убити, стотици изчезнаха безследно, хиляди бяха вкарани в лагери и затвори, хиляди бяха мобилизирани... Не са малко случаите на обезчестяване...

Спирам дотук защото твърденията, че има милион и половина граждани от „турски произход" в България, стотици са убити, стотици безследно изчезнали, хиляди по лагери и затвори, обезчестени са девойки и жени и т.н. са чиста лъжа. Тъкмо затова по-късно Меди Доганов заявява, че срещу него не е упражнявано никакво насилие при смяната на името му.

М. Доганов съзнателно и преднамерено, по силата на субективната си

воля насочва българските тюркоезични граждани към обвързване с чужда държава.

Според него те са ... едни народностна група, откъснала се от своя народ в резултат на исторически събития и принудена да живее в границите на България... и твърди, че

Единствено свободното ни изселване в нашата първоначална родина — Република Турция, ще създаде...

По негово мнение, тюркоезичните раждани у нас са народ, отделен и различен от българския народ. Наред с това авторът на програмата в националистически дух хиперболизира „турския народ" у нас и го противопоставя на българите, заявявайки, че ...тъй като нашият народ е един от малцината народи, които не познават робство, ние трябва да се гордеем с. това и т.н.

Сред основните задачи на ТНОДБ Доган набелязва: Трябва да отдадем голямо внимание на религията, която е в състояние да съхрани нашата национална специфика. Само най-отявлени турски шовинисти си позволяват по толкова директен начин да подчертават политическата функции па исляма в полза на национализма – коментира Паунка Гочева в книгата си.

В интерес на истината Доганов полага усилия да разграничи ТНОД от терористична организация и да й даде облик на организация занимаваща се с подривна дейност, което е не по-малко опасно:

В подготвения първи брой на вестник „Борба" (на ТНОДБ) са дадени следните разяснения но въпроса:

1. Да спъваме държавните

работи с всичко, което е възможно;

2. Да отказваме да подписваме каквито и да било документи;

3. Съботните и неделните дни да не работим безплатно за държавата

(бригади, съботници, ленински, димитровски дни);

4. Да работим толкова, колкото да посрещнем насъщните си нужди;

5, Да не участвуваме в манифестациите:

6. Да не произвеждаме повече МЛЯКО и месо отколкото са ни нужни: 7. Да създаваме малка по обем и некачествени продукция:

8. Да не участвуваме в никакви събрания:

9. В никакъв случай да не практикуваме българските измислици, наречени система на социалистическите ритуали /годеж, брак, кръщене, седалка, имен ден и т.н.);

10. Да не участвуваме в културни мероприятия, да не посещаваме концерти, кина. театри и т.н.:

11. Категорично да не се абонираме за български издания;

12. При всички положения да се гордеем, че сме турци.

Засега спирам дотук, за да припомня на Лютви Местан зараждането на ДПС и защо не трябваше да бъде регистрирано като политическа сила.

Паметна плоча за възродителния процесЩо се отнася до така наречения възродителен процес, то крайно време е да се прочете историята и от двете страни, крайно време е да се почетат и жертвите от атентатите на турското нелегално движение.

Къде са паметниците на жертвите от гара Буново? Къде са честванията на годишнините от тяхната мъченическа смърт, тъй като повечето от жертвите на взрива на гара Буново бяха жени и деца?

Като подкрепя Лютви Местан за присъди за виновниците на изселването и преименуването премиерът Бойко Борисов го направи, заради целостта и по-дългия живот на кабинета си.

А точно това е недопустимо, грозно и пошло: всички жертви, всички документи за нелегалното движение на така наречените турци, всичко трябва да бъде извадено и оповестено. Без гонене на дивиденти.

Мнозинството от българите мюсюлмани научиха турски след 10 ноември, бяха внесени учители по турски.

Грешка на прехода бе заради религията да се определи и обособи етнос – но така наречените демократи го направиха. И това не им стигна, а вкараха ДПС в политиката... Нещо, което нито европейци, нито американци са сторили в най новата си история!

Малко отклонение вместо финал

Преди броени дни на един софийски пазар бе застрелян с газов пистолет в упор мъж, за когото съобщиха, че се занимавал с наркотици!

Атентатът срещу ДоганТогава си спомних за Конференцията на ДПС и как един мъж, наречен Октай Енимехмедов опря дулото на газовия си пистолет до главата на лидера на ДПС, Ахмед Доган и гръмна, но пистолетът засече!

Доган оцеля, Доган остана жив, което си е чист късмет. Седмици наред един журналист стреляше по свински мръвки отблизо, за да докаже, че газовият пистолет в упор – убива...

Никой не направи извод след този атентат, а самият Ахмед Доган се оттегли, осъзнал, че по-ясен знак за евентуално елиминиране няма да получи.

От подривната дейност до тероризма крачката е една – жертвите, независимо от причините за тяхната смърт са хора, загубили без време живота си. В смъртта си тези хора не са обособени етнически, те са жертви на безумна борба.

Това ли иска да възкреси Лютви Местан? Това ли кара политици от всички цветове да мълчат и да не споменават жертвите от гара Буново?

Не отговаряйте на Местан веднага – мислете и четете, защото ако се пише история на преименуването – то от нея не трябва да липсва нищо! Нито жертвите, нито причините, нито последиците!

 
Генерал-полковник Леонид ИвашовРусия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка, смята експертът

/КРОСС/Ако се анализират данните за съотношението на силите между Русия и НАТО на западното направление, темповете на нарастване на военната активност до нашите граници, ако се оцени градусът на "демонизацията" на Русия, можем да кажем, че става въпрос за подготовка за реална война. Такива мероприятия се провеждат обичайно в навечерието на война. Това казва в интервю за "Комсомолская правда" директорът на Центъра за геополитически анализ генерал-полковник Леонид Ивашов.

Американците правят всичко, за да сблъскат Европа и Турция с Русия и да разгърнат голям военен конфликт. За САЩ е стратегически важно да спрат възраждането на Русия, която пред очите на всички става световен геополитически играч. САЩ са изтласквани от огромно пространство - там главните действащи лица стават Русия и Китай. А ние помним, какво говореше Бжежински в началото на 90-те години на ХХ век - Евразия е наградата за победителя в Студената война. А ето че сега тази награда се измъква под носа на американците и това не им харесва, казва ген.-полк. Ивашов.

На американците не се харесва и завръщането на руснаците в Арктика, отбелязва анализаторът.

Алиансът започна активно да размразява стари военни бази от времето на Варшавския договор, които бяха изоставени след разпадането на източния блок. Три мощни съветски авиобази в балтийските страни бяха модернизирани и вече носят бойно дежурство, в тях се сменят части на няколко страни от НАТО. А в Румъния бе възстановена една от най-големите въздушни бази от съветските времена, където бяха инсталирани позиците на противоракетната отбрана на САЩ. В Полша в бивша съветска база ще бъде разгърнат датско-германо-полски корпус с щаб квартира в Шчечин, плюс пристанищни съоръжения, обяснява ген. Ивашов.

Срещу Русия се води активна пропаганда. Твърди се, че иска да превземе и Полша, и страните от Балтика. Това е велика глупост, обяснява експертът. За да се проведе успешно настъпление, трябва да имаш поне трикратно превъзходство в жива сила и техника. А фактите са, че групировката на НАТО в Европа превъзхожда руските части по всички основни позиции, включително по броя на тактическите ядрени оръжия. Та кой кого възнамерява да напада, пита риторично ген. Ивашов.

Допреди време броят на ядрените оръжия беше приблизително равен, но към днешна дата натовските сили имат с около 2000 бойни заряда повече. А американците започнаха през 2015 г. да заменят ядрените боеприпаси със съвременни и да тренират летците си, включително балтийските, да използват ядрени оръжия. Това е признак, че те се готвят не просто към военен, а към ядрен конфликт. Пред Вашингтон стои задачата не само да спре Русия, а и да не допусне Европа да излезе изпод контрола на САЩ, обяснява ген.-полк. Ивашов.

САЩ планират провокация, от която да се разгори голям конфликт, обяснява експертът. Виждаме - ту самолети или кораби на НАТО идват към границите ни, ту турците свалят наш самолет..., казва Ивашов.

Той обръща внимание и на пълномощията на главнокомандващия силите на НАТО в Европа - в случай на "внезапно нападение" тне се събират никакви съвети, той сам дава заповед за "отразяване на агресията". А "агресия" могат винаги да си измислят - вече говорят за това от трибуните, снимат и филм. И този главнокомандващ, който е американец, ще даде заповед на силите за бързо реагиране, които са доста мощни - край нашите граници стоят в готовност 12 батальона, уточнява ген. Ивашов.

Според него руските сили в Западния и Южния военни окръзи отстъпват на натовските сили. По брой на личния състав отстъплението е около 3 пъти, по броя на танковете и бронираните машини -2,54 пъти. Русия изостава и в бойната авиация, както и по море.

Американците няма да нанесат "глобален удар", смята ген. Ивашов. Според него те не искат да воюват на своя територия, а в Европа. Защото Европа не само име съюзник, но и основен конкурент в икономиката. Те имат необходимост да отслабят Европа и най-добрият начин да го направят е да раздухат конфликт с Русия в Европа.

Какво трябва да направи Русия?

Според ген. Ивашов Русия трябва да засилва въоръжените си сили и преди всичко да увеличи бойната си група край американските брегове, както и да създаде военни бази в Латинска Америка. Като пример за страни, където това е възможно да стане, Ивашов посочва Куба, Венецуела, Никарагуа.

Все пак, подчертава ген.-полк. Ивашов, в никакъв случай не трябва да се прибягва до стратегическото ядрено оръжие. Това единствено ще гарантира взаимното унищожение, уверява експертът.

 
Галя Горанова, журналистРумен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа.
Тенденциозни, заблуждаващи заглавия. Манипулативни внушения. Изцедена зорлем ирония. С наближаването на президентските избори пропагандните медийни оръжия на „Америка за България“ ожесточиха тона срещу независимия кандидат за президент, подкрепен от БСП – генерал Румен Радев. Медиите, финансирани от американската уж неправителствена организация, зарязаха обективната журналистика и превключиха на поръчков режим.

Умерената позиция на Румен Радев спрямо Русия очевидно не се харесва на „Америка за България“

Ако се съди по образа, който рисуват „Дневник“ и „Медиапул“, генералът е прокремълски агент, противник на ЕС и НАТО, заклет конспирационист, изкушен от теорията за кемтрейлс, рептилите и илюминатите. При това фустогонец, назначил любовницата си за пиар, в „разрез с Кодекса на труда“. А, да, и го харесва Велко Вълканов, представяте ли си!

Когато Румен Радев казва, че България трябва да преразгледа участието си в ЕС и НАТО и от пасивен техен член да стане активен генератор на идеи и да защитава националните си интереси, в интерпретацията на американските медийни държанки това звучи така: „Радев иска България да преразгледа членството си в ЕС и НАТО“. Когато на предизборна среща в провинцията генералът се опитва да успокои разтерзан човечец от залата, че няма кемтрейлс-заговор срещу България, „Медиапул“ излиза със заглавие: „Ако се наложи, Румен Радев щял да проверява кемтрейлс“. А между редовете се долавя ехидно хихикане. Пък и какво знае един генерал от авиацията за кемтрейлс? От въздух най-разбират въздухарите, нали така?

В същото време двете издания са неприлично снизходителни към кандидати на десницата като Цецка Цачева и Трайчо Трайков, например, които отдавна са обект на всеобщ присмех в обществото.

Защо медиите на „Америка за България“ пародират трезвомислието на основния опозиционен кандидат и придават сериозност на десния управленски комизъм ?

През 2009 г. фондация „Америка за България“ отпуска грант от 300 хиляди лева на изданията на Иво Прокопиев  – „Дневник“ и „Капитал“, с които да изградят няколко платформи за граждански дебати, „както и четири блога, посветени на важни проблеми като съдебна реформа, развитие на медиите, архиви на комунистическата Държавна сигурност и административни бюрократични безобразия“.

През 2011 г. американската фондация отпуска грант от 3 милиона лева на двете издания, за да „укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България“.

През 2014 г., когато изтича срокът на последната помощ, фондацията отпуска нови 3 милиона лева на двете издания, „за да укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания“.

Така от 2009 г. насам парите, които са дадени безвъзмездно от неправителствената организация на „Капитал” и „Дневник”, се равняват на общо 6,3 млн. лв.

През 2014 г. „Америка за България“ поощрява електронния сайт „Медиапул“ на Стояна Георгиева с 1 млн. 152 хил. лева Мотивът също е показателен: „Грантът допринася за осъществяване на мисията на Фондация „Америка за България“ за укрепване на демократичните институции в България чрез подкрепа за независимата  журналистика“. „Независима“, забележете.

Очевидно американският спонсор не харчи нахалост парите си, ако се съди по редакционната политика на тези издания – силно проамериканска, пропагандно русофобска, пристрастно дясна със силен корпоративен уклон и критична към властта само в случаите, когато ГЕРБ се отклони от евроатлантическите догми.

Къде е ген. Румен Радев в системата за разпознаване „свой-чужд“ на американската фондация?

Очевидно американският спонсор не разпознава като „свой“ бившия шеф на Военно-въздушните сили на България, независимо че ген. Радев е американски възпитаник и натовски офицер. Защо?

Пълните зали са доказателство, че позициите на ген. Радев се радват на добър прием в България.

Обяснението се съдържа в предизборните послания на генерала. Румен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа. Споразуменията са фиксидея на сегашната американска администрация, президентът Обама ги издигна в свой приоритет до края на мандата, въпреки силната съпротива на Европа, и това няма как да се хареса на щатските донори.

Друг непростим грях на генерала, поне според американските разбирания, е умерената му позиция по отношение на Русия. Радев нееднократно е заявявал, че не може да има силна Европа без Русия, че еврофилията не означава непременно русофобия и че България трябва да промени досегашния „ястребски“ курс на президента Росен Плевнелиев спрямо Москва в името на националните интереси. Да, това определено няма как да се хареса на „неправителствения“ американски донор! Все пак благотворителният Фонд е създаден под егидата на Конгреса на САЩ и лично на американския президент и по съвпадение е проводник на официалната външна политика на САЩ.

Платената „американофилия“ може и да радва донорите на „Америка за България“, но със сигурност уврежда трайно авторитета на медиите, които я провеждат. „Хибридният“ информационен продукт е нож с две остриета. И когато „Дневник“ и „Медиапул“ напишат нещо, задължително го проверете и другаде.

---------------------

Галя Горанова е журналист и преводач. Работила е в като водещ на новини и репортер в RFI-България, Нова Телевизия, ББТ. От 2005 до 2015г. е политически коментатор на страниците на вестник „Сега”. Публикувала е в списание „L’Eeuropeo” и списание „a-specto”.
 
Продължение от 11 август

Грузия, война"Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.

Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война.
Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия.
Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор.
Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци.
Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру.
Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти.
Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие.
"Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..."
В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци.
В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия.
Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня.
Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:


"Риториката на студената война няма да мине в този случай - казва Олмонд. - Би било грубо опрощение да се приеме само Русия като единствен виновник в конфликта в Южна Осетия. Ето защо за Запада е по-добре да стои по-далече от случващото се.
За мнозина картината за това как руските танкове са пресекли границата в тези августовски дни е като спомен от ехото на Прага 1968 година. Това е рефлексът на студената война, който е толкова силен, че и след две десетилетия отстъпление на Русия от предишните бастиони, заблуждава. Не всяко събитие на територията на бившия Съветски съюз е повторение на съветската история.
Конфронтацията между Русия и Грузия в Южна Осетия, която извънредно много се изостри, по-скоро има общи черти с войната на Фоклендските острови от 1982 година, но в никакъв случай с периода на студената война.
Във времето, когато аржентинската хунта се наслаждаваше на одобрението на народа си за това, че е имала възможност да си върне Фоклендите без кръвопролитие, Хенри Кисинджър предвиди съвършено неочаквания военен отговор на Англия със следния коментар: "Нито една велика държава не отстъпва завинаги".
Възможно е днес Русия да е спряла дългото отстъпление на Москва, което започна при Горбачов.
В края на 1990 година, когато СССР беше слаб, съветската армия излезе от страните на Източна Европа, които бяха откровено недоволни от факта на нейното присъствие като гарант на непопулярния комунистически режим. Тази тема се разпространи навсякъде в новите републики и продължи в периода на президентстването на Путин, когато руската армия напусна даже базите в Грузия.
За повечето руснаци, това обширно геополитическо отстъпление от територии, които са били част от Русия и то задълго, по време на комунистическата власт не донесе никаква изгода в отношенията със Запада. Колкото повече Русия отстъпваше, толкова повече западните съюзници обвиняваха Кремъл в имперски амбиции!
Днес, за разлика от страните в Източна Европа, в такива самопровъзгласили се държави като Южна Осетия или Абхазия, руските войски се ползват с успех. Портретът на Владимир Путин може да се види по-често, отколкото портрета на президента на Южна Осетия, бившия шампион на СССР по борба, Едуард Кокойта. Руснаците се възприемат от местното население като защита от поредната етническа чистка от страна на грузинците.
През 1992 г. Шеварднадзе се опита с помощта на Запада да върне тези региони под контрола на Грузия. Войната на тогавашния грузински президент се превърна в бедствие за неговия народ, тъй като донесе около 300 000 и повече бежанци от "прочистените", метежни райони. За осетинците и абхазците това бяха зверски чистки, проведени от грузински войници, и оставиха у тях тежки спомени.
Михаил Саакашвили направи малко за бежанците, даже когато дойде на власт в началото на 2004 година - ги прогони от общежитията в центъра на Тбилиси, за да освободи място за строежи. Той похарчи и 70 на сто от бюджета на Грузия за армията. Така се стигна до началото на конфликта, когато Саакашвили реши да демонстрира сила и мощ.
Саакашвили изпрати свои войници в Ирак и Афганистан с цел да стане Грузия член на НАТО и беше твърдо уверен, в поддръжката на Америка. Улиците на Тбилиси са пълни с потрети на Буш младши, рамо до рамо с грузинското му протеже. Булевард на името на Джордж Буш води към аерогарата в Тбилиси. Въпреки това, Саакашвили пренебрегна и забрави мисълта на Кисинджър: "Великите държави не жертват себе си заради съюзници". Допускам, че и неговите неоконсервативни съюзници във Вашингтон също са забравили това. Остава му да се надява, което не носи практически нищо.
Саакашвили се сблъска с икономическа криза в страната си, с разочарованото общество. От времето на така наречената "Революция на розите" клановете, бедността, характеризиращи ерата на Шеварднадзе не са изчезнали. Обвиненията в корупция и връзки в полза на клана на майка му, наред с обвиненията за фалшифициране на изборите, доведоха до масови демонстрации против Саакашвили през ноември миналата година.
Неговите безжалостни сили за сигурност - обучени, въоръжени и финансирани от Запада - биха протестиращите. Естествено е президентът сега да очаква, че нападението над общогрузинския враг в Южна Осетия ще сплоти хората около него, поне в краткосрочна перспектива.
През септември миналата година президентът Саакашвили внезапно промени отношението си към своя най-близък съюзник, министъра на отбраната Иракли Окруашвили. Те започнаха да се обвниняват взаимно във връзки с мафията и получаване на незаконни доходи от контрабанда. Каквато и да е истината, фактът, че хора, възприети от Запада като герои от постшеварднадското прочистване се обвиняват един друг в ужасни престъпления, трябва да изостри вниманието на западните държави при избора на герой в кавказката политика.
Западните коментатори днес упорито се придържат към опростенческата представа за Русия от времето на студената война и как тя притиска малката Грузия. Да не говорим, че всеки, който е наясно с манталитета на Кавказ знае, че държава, която си позволява да провокира жертви, от ръката на Големия съсед, може утре да стане също толкова отвратителна и по отношение на своите васали. Национализмът на малката държава едва ли може да се промени в милосърдие.
Най-лошото в случая е, че поддържаните от Запада програми по обучение и въоръжение в задния двор на Русия не съдействат за мира и стабилността, още повече, когато става дума за поддръжка на такива яростни и самовлюбени местни лидери като Саакашвили.
Самият Саакашвили пък приема от своя страна поддръжката на Запада като задължителна гаранция даже по време на криза, която бе провокирана от самия него и собствените му действия.
Допускам, че той е разчитал скъпоструващият нефтопровод, преминаващ през негова територия, заедно със съветниците от НАТО и войниците му, да успеят да предотвратят военната реакция на Русия по повод неговото нахлуване и агресия в Южна Осетия. Тези сметки на Саакашвили се оказаха катастрофално неверни. Ето защо въпросът сега пред Саакашвили е, дали е възможно да се ограничи конфликтът или ще бъде въвлечен Западът. Това очакване го довежда до отчаяние с неизвестността си и вероятността да бъде оставен сам.
Досега Западът оперираше с радикално различни методи при разкола на Балканите, където прозападни микродържави вече откриват свои посолства. В Кавказ, където границите разчертани от Сталин са считаха за неприкосновени - нещата са коренно различни.
На Балканите Западът поддържаше разпада на многонационалната Югославия, и това доведе до ситуация на признаване на Косово през февруари тази година. Щом такава малка страна като Черна гора, където властва мафията може да бъде призната от Запада, то защо проросийски настроените, непризнати държави да не могат да се стремят към независимост?
С извънредно сложния си национален състав, Грузия е като един "съветски съюз" в минимодел.
Западът с готовност призна правото на неруските републики на отделяне от СССР през 1991 година, какъв е смисълът тогава да се настоява негрузинците да останат в състава на микроимперията, която по волята на съдбата се оказа и прозападна?
Национализмът на другите народи може да се сравни с чужда любовна интрига или по-точно с кучешка свада, нещо, в което мъдрите хора не бива да се намесват. Войната в Кавказ никога няма да бъде просто и само кръстоносен поход на западни държави, а от друга страна - те нуждаят ли се изобщо от война в случая?"



Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви.
Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...".
"Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система...

Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?"
"Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори".

Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин.
През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци.
"На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски.
В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!"
Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната.

А ето и отражението на войната в чуждата преса:

  • Март Лаар написа в "The Wall Street Journal" - "Няма разлика мажду хитлеровска Германия и сталинска Русия".

  • "Сблъсъкът в Грузия - урок за САЩ за ролята на Русия" - отбеляза и "The New York Times".

  • "Бъдещето на Саакашвили: избор между Международния трибунал и съдът на линча" - Регнум.

  • Саакашвили: "Русия води война в нас, на наша територия" - BBCRussian.

  • "И кой ще поиска да воюва с Русия?" - попита "Christian Science Monitor".

  • "Ако на Запада се наложи да избира между Москва и Тбилиси..." - "Le Monde".

  • "Ще разбере ли Запада, че мир не е възможно да се купи, търгувайки със суверенитета на уязвими държави?" - "The Washington Post".

  • "Малките войни имат една особеност - превръщат се в големи" - написа "The Times".

  • "Саакашвили реши, че САЩ му дадоха карт бланш" отбеляза "Liberation".

  • "Саакашвили отвори вратите на Ада" отбеляза естонското издание "Postimees" в публикацията си "Грузинското де жа вю".

  • "Обзървър"" - посъветва политиците - "Да оставим геополитиката и да помислим за хората".


Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие.

Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите


"Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й".
Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това.
Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът.

Владимир Путин и ситуацията


"Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ.
Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция."

*   *   *


Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война.
"Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили.
По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци...
Коментарът е излишен.
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Как продължи колебанието на Запада за урегулиране на конфликта?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
  • На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.
Следва продължение...
 

Разговор с католическа игуменка скандално преобръща версията на предполагаемата химическа атака в покрайнините на Дамаск

Бунтовници в акция - фейсбук на агенция СанаИгуменката Агнес Мериам ел-Салиб от манастира Свети Джеймс в Кара е дала интервю на 6 септември за международния сайт РТ, в което интервю изразява съмненията си, че широко огласената химическа атака в Дамаск изобщо се е състояла.

Изображение, взето от видеолип в You Tube, който показва мъж, който се опитва да успокои сирийско момиче, изпаднало в шок, докато крещи на арабски: „Жива съм!”

Това е кадър от атаката, за която от така наречената сирийска опозиция твърди, че са били използвани химически оръжия в квартал Гута, в покрайнините на Дамаск. /сн. АФП/.

Игуменката Агнес Мериам ел-Салиб, която се съмнява в достоверността на кадрите за химическата атака

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има доказателства че кадрите от предполагаемата химическа атака в Сирия са подправени твърди игуменката Агнес Мериам ел-Салиб. В интервю тя твърди, че възнамерява да представи в ООН своите заключения.

Майка Агнес е католическа монахиня, която живее в Сирия от 20 години. Тя твърди, че внимателно следи какво се случва в опустошената от войната страна и посочва като пример кадрите от видеото с участие на предполагаеми жертви от атака с химически оръжия в квартал Гута от м. август. Игуменката поставя под въпрос автентичността на въпросните кадри от видеоклипа след химическата атака, който обиколи световните агенции.

В интервю за сайта RT /http://rt.com/ майка Агнес изразява съмнения как е било възможно толкова много кадри да бъдат снимани в краткото време след така наречената химическа атака. Тя пита къде са родителите на предполагаемо мъртвите деца и заявява, че ще изпрати своите наблюдения и изводи в Доклад до ООН.

Монахинята е възмутена от световните медии, които си затварят очите за клането в Латакия, извършено от бунтовниците екстремисти, по време на което са били убити 500 цивилни, включително жени и деца.

Министерството на външните работи на Русия призова международната общност да обърне внимание на разкритията, направени от майка Агнес Мериам ел-Салиб.

РТ: САЩ използваха интеренеткадри и видеоматериал за предполагаема атака с химически оръжия в източна Гута, за да обвинят сирийското правителство. Успяхте ли да видите тези файлове и какво бихте могли да кажете за тях?

Майка Агнес: Внимателно разгледах въпросните кадри и възнамерявам да представя писмен анализ върху видяното по-късно. Аз твърдя, че цялата тази история е нагласена и е била предварително подготвена, за да може да бъде уличено сирийското правителство като извършител на химическа атака.

Разковничето в тези доказателства е фактът, че Reuters публикува въпросните файлове в 6.05 сутринта, а твърденията за проведена атака с химическо оръжие са за 3:00 до 5:00 часа сутринта в Гута.

Задавам си въпроса: как е било възможно да се съберат откъси от различни кадри за повече от 200 деца и 300 младежи на едно място, да им се окаже първа помощ и да ги интервюират пред видеокамера? И всичко това да се случи за по-малко от три часа? Реалистично ли е подобно нещо? Когато човек работи в новинарската индустрия е наясно колко време е необходимо, за да се организира всичко това.

Телата на децата и младежите, които показват въпросните кадри – навеждат на въпроса: кои са те? Какво стана с тях? Дали са били убити? Реално ли е всичко показано? И как е възможно да се случи това в навечерието на газовата атака?

Или ако не са били убити – откъде са дошли, къде са родителите им? Как така ние не виждаме никакви женски тела, сред тези показани предполагаемо мъртви деца?

Аз не твърдя, че не се използва химическа атака в тези територии, това вероятно е така,но въпреки това съм убедена, че кадрите,    които непрекъснато ни се показват като доказателство са били направени по-рано – изучавах внимателно видяното и ще изпратя Доклад в ООН, в Комисията за правата на човека със седалище Женева.

РТ: наскоро Сте посетила Латакия и прилежащите територии, успяхте ли да разговаряте с очевидци на избиването на цивилни граждани, извършени в Латакия от Джабхат ал-Нусра? /Фронт за подкрепа на сирийския народ, или фронт Нусра, който е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда в Сирия. Групировката обявява сформирането си на 23 януари 2012 година по време на гражданската война в Сирия и е най-агресивното и успешно крило на сирийските бунтовници според наблюдатели на конфликта.

През декември 2012 година САЩ обявяват фронта Джабхат ал-Нусра за терористична групировка. През април 2013 година групировката официално се обявява за клон на ал-Кайда – бел. Л. М./.

Какво можете да ни кажете да тази групировка?

Майка Агнес: Тук искам да запитам: как международната общност пренебрегна бруталните убийства в Латакия на Лайлат ал-Кадр, които бяха извършени рано сутринта на 5 август и жертвите бяха над 500 души, включително жени и деца. Те всички бяха зверски убити и извършеното зверство надвишава всякакъв друг пример от такъв род действия. В международните медии нямаше нищо по случилото се, само една малка информация излезе „Индипендънт”, струва ми се.

Ние изпратихме наши представители в този район и хората ни имаха възможност да видят и преценят лично ситуацията на място. Разговаряха с местни жители и оцелели от клането.

За мен е непонятно каква е причината западните медии да прилагат двойни стандарти в този случай – сега непрекъснато говорят за масовите убийства, от използване на химически оръжия, но не обелват и дума за клането в Латакия.

РТ: Знаете ли нещо за съдбата на заложниците, заловени в Латакия?

Майка Агнес: В село Естреба са били избити всички жители, а къщите им са били опожарени. В село Ал Кхрата почти всички 37 местни жители също са били убити, а само десет души са успели да избягат.

Общо дванайсет села са били подложени на ужасяващи убийства, било е истинско клане – хората са били обезглавявани и обезобразени. Съществува дори видеозапис, който показва как живо момиче е било разсечено! Живо! Окончателният брой на тези жертви надвишава 400 души, като от 150 до 200 са били заложници. По-късно част от заложниците също са били убити, а смъртта им е била заснета!

Сега ние издирваме вести за заложниците и се водят преговори за освобождаване на активисти, но досега няма никакъв резултат от усилията да се постигне каквото и да било.

РТ: Често чуваме за християни, подложени на преследване от така наречените бунтовници. Преди няколко дни имаше атака в село Маалула, където мнозинството от населението е християнско. Християните в Сирия изправени ли са пред смъртна опасност?

Майка Агнес: Всеки в Сирия сега е изправен пред сериозна опасност, всеки е застрашен. Имаше случаи и на мюсюлмански лидери, които бяха отвлечени и обезглавени. Някои от мюсюлманските лидери са били унижавани, измъчвани от ислямисти, а голяма част от местните християни биват убивани. Тук ще обърна внимание на това, че ако тези убийци нямаха международна подкрепа – никой от тях не би се осмелил да прекрачи границата между нормално и нечовешко, но сега сме свидетели на нарушаване на човешките права и провеждане на геноцид в Сирия. А това се крие на международно ниво. Настоявам международната общност да спре със субективните оценки на ситуацията в Сирия, само и само, за да удовлетворят интересите на на определена група от великите сили. Сирийци биват непрекъснато убивани и стават жертва на хора, които са снабдени с оръжия, изпратени в Сирия, за да може да бъдат убити колкото може повече от местното население. Истината е, че навсякъде в Сирия биват отвличани хора, които са измъчвани, изнасилвани и ограбвани. Тези престъпления остават ненаказани, тъй като великите сили използват международния тероризъм като начин за унищожаване на суверенни държави. Правено е и в други страни и ще продължат да го правят, докато международната общност не каже: „Стига!”

РТ: Доколкото знаем, Вие Сте успели да намерите важна информация за случващото се в Сирия. Това означава ли, че се страхувате за живота си, като човек, който държи документи, които могат да уличат така наречените бунтовници? Заплашвал ли Ви е някой?

Майка Агнес: Имате право – аз съм застрашена, опитват се да ме дискредитират доколкото знам в книга, която предстои да излезе във Франция съм определена като престъпник, който убива хора. Смятам, че всеки вярващ трябва преди всичко да се довери на своята съвест, на вярата си в Бога и това би помогнало да бъде спасен животът на невинни хора. Не е важен моят живот, животът ми не е по-ценен от този на което и да било сирийско дете, чието тяло може да послужи за доказателство за уличаване в закононарушение. Това е най-голямото престъпление, извършвано някога в историята.

РТ: Какво следва да се направи, за да спре за сирийците трагедията, която те преживяват?

Майка Агнес: Сирийците само не могат да направят нищо, за да спрат случващото се – те могат да разчитат на международната общност, на приятелски народи, на световни сили като Русия, Китай, и Индия. Поздравявам британския парламент, който гласува против участието на страната им в евентуална война в Сирия. В Сирия в момента върви война с тероризма и международната общност, приятелите на Сирия трябва да обединят усилията си и да кажат: „Стига!” Трябва да се използва всяка възможност това да се прави, в противен случай ситуацията, в която е изправена сега Сирия, ще се превърна в заплаха за световния мир.

РТ: Какво трябва да направят Ватикана и други центрове на християнството, за да се сложи край на тази трагедия?

Майка Агнес: Папата няма самолети, бомби и въоръжени сили. Вместо това той има силата на истината, и истината, както каза самият той. От всички посоки на света идват съобщения, които призовават за спиране на военната намеса в Сирия. Тези, които трябва да чуят това обаче не го чуват. Папата, патриарсите, носители на Нобелова награда, всички повтарят: „Спрете противопоставянето! Няма такъв конфликт, който може да бъде решен с военни средства! Спрете да сипвате масло в огъня!”

Много известни личности в света, чийто брой непрекъснато расте са  срещу войната. Всеки се изказва разумно, но Щатите предпочитат да не обръщат внимание на това, въпреки че становището на световното обществено мнение се обърна срещу САЩ! Това е първият случай, когато Америка е сама, въпреки че те твърдят, че са подкрепени от десет страни. Аз съм убедена, че не са, защото хората от тези държави не са съгласни с техните правителства. Дори американците не са съгласни с тяхното правителство.

РТ: Вярвате ли, че тази трагедия ще приключи и Сирия ще остане родина на всички сирийци, независимо от тяхната етническа или религиозна идентичност?

М.А.: Самата аз не съм сирийка, но живея от 20 години в Сирия. Бих искала да напомня на всички, че Дамаск е най-старата столица в света. Бих искала да напомня на всички, че Сирия е люлка на цивилизацията. Бих искала да напомня на всички, че това е най-святата земя, че ражда основните световни религии. Това, което се случва в Сирия трябва да послужи за урок на всички – имам в предвид в екзистенциалния, а не в политическия смисъл. Убедена съм, че с Божията помощ сирийският народ ще остане силен, ще излекува раните си, заедно ще прогони всички чуждестранни наемници и терористи. Вярвам, че ще има мир в Сирия. За целта обаче е необходима и помощта на международната общност.

Майка игуменка Агнес Мериам ел-Салиб показва снимка на Сирийската арабска информационна агенция САН от 20 август 2013 година, на която войници, лоялни на правителството на Башар Асад опаковат разложено тяло, за което се твърди, че било открито в масов гроб в северната част на Латакия, провинция на брега на Средиземно море.

 
Режисьорът Акира Куросава и писателят Габриел Гарсия Маркес
През октомври 1990 г. Габриел Гарсия Маркес посещава Токио и се среща с Акира Куросава, който в този исторически момент снима предпоследния си филм – „Рапсодия през август”. Преди да напише „Сто години самота” и „Любов по време на холера”, Маркес е работил като филмов критик в Богота, Колумбия. Срещата между писателя и режисьора продължава шест часа. Разговорът протича изключително интересно, като се засягат най-различни теми. За първи път една малка част от дискусията между Куросава и Маркес излиза отпечатана в „Лос Анджелис Таймс”, в брой от 23 юни 1991. Същият текст е поместен и в книгата „Акира Куросава: интервюта”, издадена от Университета на Мисисипи през 2008 г.

Габриел Гарсия Маркес: Не бих искал този приятелски разговор помежду ни да изглежда като интервю за пресата, но същевременно изпитвам огромно любопитство да узная повече неща за вас и работата ви. Нека започнем с това – много ми е интересно как си пишете сценариите. На първо място, защото самият аз съм и сценарист. И на второ – тъй като сте направили изумителни екранни адаптации на големи литературни творби, признавам, че изпитвам много съмнение към екранизации, направени по мои творби, или такива, които биха могли да бъдат създадени от мен самия.

Акира Куросава: Когато ми хрумне някаква оригинална идея, която бих искал да превърна в киносценарий, просто се затварям в един хотел с листове хартия и молив. От този момент нататък имам най-обща представа за сюжета и знам, повече или по-малко, как се развива фабулата до края. Ако не знам с каква сцена започвам, следвам потока на идеите, които естествено се появяват.

Маркес: Идеята или образът – какво първо изплува в съзнанието ви?

Куросава: Не мога да го обясня съвсем добре, но мисля, че започвам с няколко разхвърляни образа. Като контраст – знам, че сценаристите в Япония първо измислят глобалния поглед над сценария, организират сцените, след като окончателно систематизират фабулата, започват да пишат. Аз обаче не мисля, че това е най-правилният начин за работа, тъй като не сме Бог.

Гарсия Маркес, Акира Куросава

Маркес: На тази толкова интуитивна методология ли се опирахте и когато екранизирахте Шекспир или, да речем, Горки и Достоевски?

Рисунка на Акира Куросава за "Ран / Разплата" по "Крал Лир".

Куросава: Режисьорите, които повърхностно работят, не си дават ясна представа колко е трудно да превърнеш за публиката литературните образи в кинематографични такива. Например: млад режисьор екранизира епизод от детективски роман, в който нечие тяло е намерено близо до железопътна линия, и настоява, че трябва перфектно достоверно да се придържаме към написаното в текста. „Грешиш! – му казвам. – Проблемът е там, че ти, моето момче, вече си изчел романа и много добре знаеш, че трупът е в близост до релсите. Но за зрителите, които не са чели творбата и нямат никаква идея за мястото, няма нищо специално в релсите.” Ето този млад режисьор е запленен от магическата сила на литературата, без да си дава сметка че кинообразите биха могли да бъдат изразени по съвсем различен път.

Маркес: Можете ли да си спомните образ от реалния живот, за който сте осъзнали, че е невъзможно да бъде филмиран?

Куросава: Да. Той е свързан с едно малко миньорско градче, в което работих съвсем млад като асистент режисьор. Режисьорът предварително бе огласил, че атмосферата там е едновременно великолепна, но и странна и ето защо отиваме на снимки именно в селището. Заснетото показва само посредствеността на градчето, в което липсваше и това, което на нас бе известно: лошите и твърде опасни работни условия, вечният страх, в който живеят жените и децата, породен от несигурността. Когато погледнеш миньорското градче, смесвайки пейзажа с тези чувства, започваш да го възприемаш като още по-странно място, отколкото бе. Но камерата не го съзря със същите очи.

Маркес: Истината е, че познавам твърде малко писатели, които биха останали доволни от екранизациите на собствените им творби. Ще споделите ли опита си с работата по филмовите адаптации?

(Всичките тези въпроси на Маркес около проблемът за превода на литературна творба на езика на киното никак не са случайни. Малко известен факт е, че години наред Акира Куросава е особено въодушевен от възможността да филмира „Есента на Патриарха”, но така и не успява да започне проекта дори на сценарно ниво. Можем само да изпитаме огромно съжаление примесено с безкрайно любопитство – какъв ли би бил прочита на Маркес от Куросава? - коментар от преводача.)

Куросава: Позволете ми първо да попитам: гледали ли сте филма ми „Червената брада”?

Афиш

Маркес: Гледал съм го шест пъти за 20 години и говорих непрестанно за него на децата ми, докато не отидоха да го видят. Така че „Червената брада” е не само много харесван от мен и семейството ми, но също така един от любимите ми филми в цялата история на киното.

Куросава: Червената Брада” е отправната точка в развитието ми. Всичките ми предишни филми са различни от този. Неговата поява бе краят на един етап и началото на друг.

Маркес: Това е очевидно. Още повече че в самия филм има две сцени, които осъществяват изключителна връзка с цялостното ви творчество. И двете са незабравими – едната е епизодът с „Богомолката” (прякор на персонаж – б.пр.), а другата – боят в двора на болницата.

Куросава: Да, точно заради това исках да поясня, че авторът на книгата Шюгоро Ямамото винаги се съпротивляваше текстът му да бъде екранизиран. Направи изключение с „Червената брада”, защото настоявах безмилостно и твърдоглаво, докато не го склоних. И така, когато най-накрая Ямамото изгледа готовия филм, се обърна към мен и каза: „Ами това е доста по интересно от собствения ми роман!”.

Кадър из "Червената брада".

Маркес: Чудя се – защо го е харесал толкова?

Куросава: Защото той имаше ясно усещане за присъщите характеристики на киното.   Единственото нещо, което той поиска от мен, бе да бъда изключително внимателен с главното действащо лице (д-р Нииде, в ролята е Тоширо Мифуне – б. пр.), особено когато среща мистериозна пациентка с прякор Богомолката (в ролята е Кьоко Кагава – б.пр.). Самият писател я виждаше като пропаднала жела. Но по-любопитното е, че идеята за пропадналата жена изобщо не е изведена в романа.

Маркес: Може би си е мислил, че е такава. Това доста често се случва на романистите.

Куросава: Така е. В действителност, щом видят филмова творба, основана на тяхна книга, някои писатели възкликват: „Тази част от романа е толкова добре представена”. А всъщност става въпрос за интерпретация, нещо, добавено от самия режисьор. Много добре разбирам реакцията и какво точно казват писателите, защото улавят съвсем точно онова, което е изразено на екрана. Интуициите на режисьора са визуализирали онова, което писателите е трябвало да напишат, но не са били в състояние да го направят.

Тоширо Мифуне като д-р Нииде

Тоширо Мифуне като д-р Нииде.

Маркес: Всеизвестно е: „поетите са алхимици и отрови смесват”. Но нека да се върнем към сегашния ви филм („Рапсодия през август”- бел. прев.). Дали тайфунът бе най-трудното нещо за заснемане в него?

Куросава: Не. Най-тежко се работи с животни в този филм. Водни змии, розоядни мравки. Домашните змии са добре привикнали с хора, затова не побягват инстинктивно и се държат повече като змиорки. Така че решихме да хванем една голяма дива змия, която се опитваше с всички сили да избяга и наистина бе доста страшно, но пък си изигра ролята добре. Що се отнася до мравките – беше проблем как да ги накараме да се изкачват по розовия храст в стройна редица и накрая да си достигнат до розата. Дълго време неохотно играха, но накрая направихме пътека от пчелен мед по стъблото и мравките се изкатериха. В действителност имахме доста трудности, но усилията си струваха, защото научих много неща за тях.

Маркес: Да, забелязах. Ама що за филм е това, в който имате проблеми с мравки и тайфуни? Бихте ли ни разказали малко повече за сюжета?

Куросава: Много е трудно да се обобщи с няколко думи.

Маркес: Да не би някой да убива някого?

Куросава: Не. Става въпрос просто за една възрастна жена от Нагасаки, която е оцеляла след атомната бомба, и за нейните внуци, които я посещават през последното й лято. Не съм снимал шокиращи реалистични сцени, които биха били непоносими, с цел да докажа и обясня ужаса и драматизма на събитията. Това, което искам да предам на зрителя, е какви рани остави атомната бомба в сърцата на нашия народ и как постепенно тези рани заздравяват. Спомням си ясно деня на бомбардировката и дори до ден днешен все още не мога да повярвам, че всичко това може да се случи в реалния свят. Но по-лошото е, че японците вече започнаха да изхвърлят случилото се в кошчето на забравата.

Маркес: Какво означава тази историческата амнезия за бъдещето на Япония, за идентичността на японците?

Куросава: Японците изрично не говорят за това. В частност, някои наши политици си мълчат от страх спрямо Щатите. Те може би са приели обяснението на Хари Труман, че прибягването до атомната бомба е било с цел само и само да се ускори краят на Втората световна. Но все още за нас войната продължава. Пълният списък с жертвите от Хирошима и Нагасаки бе публикуван официално: 230 000 души. Актуалните данни са други – повече от половин милион са мъртви. И дори сега има около 2700 пациенти в „Atomic Bomb Hospital”. Хора, които умират от последствията на радиацията след 45 години агония. С други думи – атомната бомба все още убива японците.

Нагасаки след бомбардировкатаНагасаки след бомбардировката...

Маркес: Значи най-рационалното обяснение изглежда така: Щатите се втурват към края на войната, използвайки бомбата, защото се страхуват, че Съветския съюз ще ги изпревари и ще вземе Япония, преди американците да успеят да направят това.

Куросава: Да, но защо са го направили в един град, населен само от цивилни лица, които нямат нищо общо с войната? Имало е военни зони, които са концентрирали военните действия.

Маркес: Нито пък са пуснали бомбата над императорския дворец, който би трябвало да е доста уязвим с локацията си в сърцето на Токио. И мисля, че всичко това се обяснява с факта, че американците искаха всичко тяхно да си остане непокътнато - да се запази както политическата власт, така и военната им мощ. Тоест - без да се погрижат за реализирането на друг тип бързи преговори, а също така да не се налага деленето на плячката със съюзниците. Това е нещо, което никоя друга страна не е прилагала като опит в цялата човешка история. И друго: щеше ли Япония да капитулира без атомна бомба? Каква щеше да е тогава Япония е днес?

Куросава: Трудно е да се каже. Хората, които са оцелели при Нагасаки, не искат да се помни преживяното, защото по-голямата част от тях, за да оцелеят, е трябвало да изоставят своите родители, децата си, братята и сестрите си. Те все се чувстват виновни и не могат да спрат да се чувстват така.  След това американските сили, които окупират страната за шест години, влияят с всички средства за ускоряването на забравата, а японското правителство си сътрудничи с тях. Бих бил склонен да разбера всичко това като част от неизбежната трагедия, създадена от войната. Но мисля, че страната, която пусна бомбата, трябва да се извини на японския народ. Докато това не се случи, драмата няма да приключи.

Нагасаки - Музеят на спомена за атомната бомбардировка

Маркес: Чак дотогава, до някога, когато се получи извинението? Не може ли нещастието да бъде компенсирано чрез идването на дълга ера на щастие?

Куросава: Атомната бомба е отправната точка за Студената война и надпреварата във въоръжаването, като поставя и началото на процеса на създаване и използване на ядрената енергия. При такъв произход на нещата щастието никога не ще бъде възможно.

Маркес: Разбирам. Ядрената енергия е родена като прокълната сила. И сила, родена под проклятие, е идеалната тема за Куросава.  Но все пак това, което ме притеснява, е, че вие не осъждате самата ядрена енергия, а начина, по който се злоупотребява с нея от самото начало. Електричеството все още е нещо много добро, независимо от наличието на електрическия стол.

По време на снимките на "Рапсодия през август". Вдясно е Ричард Гиър, който е в ролята на Кларк.

Куросава: Това не е едно и също нещо. Мисля, че ядрената енергия е извън възможностите за контрол, който би бил упражняван от човешки същества. В случай на грешка в управлението на ядрената енергия бедствието ще бъде огромно и радиоактивността ще е активна за стотици поколения напред. От друга страна, щом кипналата вода се охлади, тя вече не е опасна, нали? Трябва да се спре употребата на елементи, които не се „охлаждат”, а „врят и кипят” в продължение на стотици хиляди години.

Маркес: До голяма степен дължа вярата си в човечеството благодарение на филмите на Куросава. Но също така разбирам позицията ви и гледната точна, свързана с ужасната несправедливост за използване на атомната бомба срещу цивилни граждани. Както и заговора за забравата на Япония, сключен между американците и японците. Но някак е еднакво нечестно да приемаме завинаги ядрената енергия като дамгосана сила на проклятието, без да се отчита възможността да служи на човечеството със своето невоенно призвание. Ето тук се поражда това объркване на чувствата и обяснява раздразнението, което усещате: заради забравата над Япония, заради неизказаната вина, заради края, който не идва поради неизреченото дължимо извинение от страна на Америка към японския народ.

Куросава: Човешките същества ще бъдат по-човешки, по-хуманни, когато разберат, че съществуват аспекти от реалността, които не могат да бъдат манипулирани. Не мисля, че ние имаме право да създаваме деца без ректуми и осмокраки коне, така както се случваше в Чернобил. Всъщност този разговор стана твърде сериозен, а това не беше моето намерение.

Рисунка на Куросава от сториборда на "Рапсодия през август" и съответния кадър от филма.

Маркес: Всичко е както трябва. Когато темата е толкова сериозна, няма как да не я обсъдим сериозно. Дали вече сте в процес на приключване на филма, дали някои от тези ваши разсъждения, които споделихте, са включени в него – можете ли да ни осветлите по този въпрос?

Куросава: Не директно. Бях млад журналист, когато падна бомбата, и тогава исках да напиша статия за това какво се е случило, но темата бе табу, абсолютно забранена до края на окупацията. Сега, за да направя този филм, започнах да изследвам и изучавам в дълбочина проблема и в момента знам много повече, отколкото преди. Но ако бях изразил размишленията си директно във филма, нямаше да бъда показван както в Япония, така и никъде другаде.

Маркес: Мислите ли, че би могло да се публикува запис от този наш диалог?

Куросава: Нямам нищо против. Точно обратното. Това е въпрос, по който много хора в света трябва да дадат своето мнение, без да се поставят ограничения.

Маркес: Много ви благодаря. Като се замисля, след всичко, което обсъдихме, мисля си, че ако бях японец, щях да бъде облъчен точно като вас от проблема. И при всички случаи аз ви разбирам. Нито една война не е добра за никого.

Куросава: Така е. Проблемът е, че когато започне стрелбата, дори Христос и ангелите се превръщат във военначалници.

Превод: Андроника Мàртонова

 

Турският президент Реджеб Тийп Едоган/КРОСС/ Бившият агент на ЦРУ и изпълнителен директор на Съвета за национална сигурност на САЩ Филип Джиралди твърди, че турският президент Реджеп Ердоган не води война срещу „Ислямска държава”, а срещу сирийското правителство, пише Sputnik, цитиран от fbr.bg.

Ако кюрдите основат своя държава, те могат да откъснат 30% от територията на Турция, заявява Джиралди в интервю за „Газета”. Това е кошмарът на Ердоган. Неговата политика в Сирия трябва да се разглеждат в контекста на тази възможна перспектива.

Анализаторът отбелязва, че свалянето на руския бомбардировач от турски самолет в Сирия е просто провокация, аранжирана от турските управници.

„Но той не можеше да предвиди, че НАТО няма да го защити и Русия ще наложи сериозни ограничителни мерки срещу Турция. Сега Ердоган се опитва да се върне с един ход назад. Той твърди, че му се иска инцидентът да не се беше случвал. Но той се случи, защото Ердоган искаше това.”

По-нататък Джиралди обяснява причината защо САЩ си затварят очите пред факта, че Анкара преследва собствените си интереси в Сирия, включително подкрепяйки терористите.

„Подобно на Турция, Вашингтон също се намира пред дилема. Американската политика в Сирия не може да бъде осъществена без Турция. САЩ се нуждае от военна база на територията на Турция, за да може да осъществява въздушни удари над Сирия.”

Джиралди отбелязва, че Вашингтон все още не е направил нищо за подобряване на ситуацията.

„На свой ред, руският президент Владимир Путин предприе най-правилните действия. Той е сигурен, че ключът за решаването на конфликта се крие в подкрепата и стабилизирането на правителствата в региона – в Сирия и Ирак.”

Експертът също така потвърждава скорошните твърдения, че семейството на Ердоган и по-специално неговия син Билал Ердоган, е замесено в нелегалната търговия на петрол с „Даеш”.

„Твърденията са верни. Няма никаква тайна. Всички видяха цистерните и парите, с които беше платено горивото. Между другото, Турция направи същото с Иран, когато срещу държавата беше наложена наказателна мярка. Купуваше гориво от Иран. Всички сделки се ръководеха от сина на Ердоган.”

САЩ не направиха нищо, за да спре контрабандата на гориво, която извършва семейството на Ердоган, както и не искаха да обтягат напрежението с Анкара.

 

Опитвайки да се освободят от зависимостта от руския природен газ, брюкселските "еврократи" одобриха изграждането на Трансадриатическия газопровод от Азербайджан към Гърция и оттам за Италия. На хартия проектът изглежда напълно реалистичен. Има само един проблем и той е, че на практика това просто не е вярно.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Евентуалният път на новия газопровод

Всъщност, проектът е поредната стъпка в газопроводната война между Европейския съюз и Русия, в която ЕС е обречен на поражение. Като най-много ще загубят потребителите и индустрията на държавите членки на Съюза.

В началото на март 2016 Европейската комисия одобри споразумението между правителството на Гърция и компанията ТАР AG за изграждането на Трансадриатическия газопровод (ТАР), по който в Европа трябва се доставя газ от Азербайджан. По този повод еврокомисарят по конкуренцията - датчанката Маргарет Вестагер, заяви, че "газопроводът ще доставя в ЕС газ от нови източници и ще повиши нивото на безопасност на енергийното потребление в Югоизточна Европа". В Гърция ТАР AG ще ползва определени данъчни облекчения. За да постигне споразумението с ТАР AG, обремененото с дългове гръцко правителство предостави на компанията, чиито акционери са енергийният гигант BP, азербайджанската държавна енергийна компания SOCAR, както и италиански и белгийски фирми, данъчна ваканция за срок от 25 години. Трансадриатическият газопровод трябва да стане част от Южния газов коридор на ЕС и по него ше се транзитира каспийски природен газ за Европа, през териториите на Гърция и Албания, както и през Адриатическо море, като той ще достига до Южна Италия. Предполага се, че газопроводът ще има капацитет от 10 млрд. куб. м газ годишно.

Необмисленият европейски отговор на предложението на Газпром

Брюксел съзнателно избърза да одобри споразумението за изграждането на ТАР, което стана само няколко дни след като руският гигант Газпром направи ново предложение за газови доставки на Балканите, заобикалящи Украйна, която в момента е обхваната от много дълбока икономическа и политическа криза.

Както е известно, на 25 февруари Газпром лансира нов проект за изграждане на газопровод по дъното на Черно море, който да доставя природен газ в Гърция, през неназована трета държава (най-вероятно България) и оттам към Италия. Председателят на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, гръцката държавна газова корпорация DEPA и италианската компания Edison SpA подписаха в Рим меморандум за взаимно разбирателство във връзка с този проект, който представлява поредния опит за доставка на руски газ за Южна Европа. Реализацията му би позволила да се избегне използването на несигурната украинска газопреносна мрежа, както и газопроводите през турска територия.

Както е известно, преди Вашингтон да започне - посредством ЕС - да упражнява масиран натиск върху правителството на България, настоявайки то да прекрати договора за изграждането на газопровода "Южен поток", Газпром планираше да добави този газопровод към прокарания по дъното на Балтийско море до Северна Германия тръбопровод "Северен поток -1". Руснаците искаха да доставят по "Южен поток" 63 млрд. куб. м газ годишно, на стойност 40 млрд. долара, като газопроводът трябваше да преминава през териториите на България, Сърбия, Австрия и Унгария, заобикаляйки Украйна. Мощният натиск от страна на Вашингтон и Брюксел върху България и Газпром обаче, ликвидираха този проект. Брюксел обяви, че "Южен поток" не съответства на Третия енергиен пакет на ЕС, разработен специално за да блокира нарастващото присъствие на Газпром на европейския газов пазар. В крайна сметка, това принуди руския президент Владимир Путин да отмени изграждането на "Южен поток", преговорите за чието строителство се водеха с България, откъдето той трябваше да продължи към газовия пазар на ЕС. Едва сега обаче, британците и останалите граждани на Съюза започват да осъзнават, че Европейската комисия въобще не се съобразява с правото на отделните нации да вземат суверенни решения.

На същия ден, през декември 2014, в Анкара, по време на срещата си с Ердоган и членове на турското правителство (тогава руско-турските отношения бяха далеч по-приятелски отколкото днес), Путин заяви, че Газпром и турската държавна петролногазова компания BOTAS водят сериозни преговори за изграждането на нов газопровод по дъното на Черно море, който да стига до турско-гръцката граница. Оттам газът трябваше да бъде доставян към ЕС по газопроводи, изградени и принадлежащи на различни държави членки на Съюза, а не на Газпром, което пък щеше да позволи покриването на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Днес обаче, на фона на острата конфронтация между Москва и Анкара и наложените на Турция руски икономически санкции, е вече очевидно, че проектът за т.нар. "Турски поток" също е мъртъв.

Поредната намеса на САЩ

Само седмица след като Газпром подписа с Гърция и Италия новия Меморандум за взаимно разбирателство относно новия руски газопровод, наречен "Посейдон", гръцките медии съобщиха, че "Европейският съюз и САЩ се дистанцират от реанимацията на проекта "Южен поток" за транзитирането на руски газ в Европа, през Гърция и Италия". Формулировката е много показателна. Защото, какви правни основания има правителството на САЩ да се "дистанцира" от една енергийна сделка между Гърция, Италия и Русия, да не говорим пък за ЕС? Нима Вашингтон и Брюксел са си присвоили правото да контролират и направляват световните енергийни потоци?

Неприятната изненада

Междувременно обаче, се оказа, че набързо подписаното под натиска на Вашингтон споразумение с правителството на Азербайджан за доставката на природен газ в Гърция се сблъсква с "малък проблем". Острият недостиг на газови доставки от шелфа на Азербайджан принуди правителството в Баку и държавната петролна и газова компания SOCAR да разгледат възможността за евентуален внос на газ от руския Газпром.

На 19 февруари 2016 вицепрезидентът на SOCAR за стратегическото развитие Тофик Гахраманов съобщи, че "активната работа по проекта на компанията по изграждането на нефтогазопреработвателния и нефтохимически комплекс в Баку (OGPC) временно се замразява". Проблемът пред азербайджанските власти и, в частност, пред SOCAR, е, че въпреки твърденията на енергийния министър Натик Алиев, че газовият добив в страната, като цяло, незначително ще нарасне - от 29,1 млрд. куб. м, през 2015, до 29,3 млрд. куб. м, през 2016, спадът на собственото производство на SOCAR означава, че вследствие на съществуващите експортни задължения е налице риск от недостиг на природен газ на вътрешния пазар. И то без да вземаме предвид новите планове за износ на газ към Гърция в рамките на проекта ТАР, който толкова се форсира от Вашингтон и Брюксел.

Основният азербайджански източник на експортен природен газ - гигантското шелфово находише Шах Дениз, което се разработва от ВР, вече подписа договор за износ на газ за Турция и Грузия. Експертите на ВР посочват, че през следващите няколко години газовият добив ще си остане на едно и също ниво. Което пък означава, че азербайджански газ за Гърция и Италия просто няма откъде да дойде.

Енергийната геополитика на Вашингтон и Брюксел, насочена против руския газов износ, провокира сериозна криза в държавите от европейския Юг. Сърбия например, обяви наскоро, че през 2019 със сигурност ще бъде лишена от руския газ, който сега и се доставя през територията на Украйна и "дотогава ще и се наложи да търси начин за да гарантира необходимите и газови доставки".

Плановете на Вашингтон да предложи на държавите от ЕС втечнен американски шистов газ едва ли могат да се разглеждат като сериозна алтернатива. Секторът на шистовия газ в самите САЩ преживява дълбок упадък, поради изключително ниските цени на петрола и традиционния газ. Бъдешето на шистовия газ се определя от самите "инсайдъри" в този отрасъл като "все по-мрачно". Голям брой шистови енергийни компании обявяват фалит и уволняват десетки хиляди хора, а финансиращите ги банки съкращават драстично кредитните им линии. Освен това, бързото изтощаване на шистовите пластове означава, че много от най-перспективните шистови кладенци са обречени рязко да съкратят добивите. Балонът на американския шистов газ и петрол вече се пука. Освен това, в момента има само един действащ терминал за втечнен шистов газ - в Тексас.

Поведението на САЩ и ЕС силно напомня това на разглезени деца, спорещи кой от тях е "по-по-най". И светът вече се умори да гледа как в този спор винаги печели Вашингтон. Това вече става наистина скучно.

----------------------------------------

* Авторът е известен американски икономист и геополитик, член на редакционния съвет на списание "Геополитика"

 
Британски войник охранява петролна рафинерия в южен Ирак през 2003 г. срещу контрабандисти.Когато Великобритания нахлу в Ирак, тази страна притежаваше близо една десета от световните запаси на петрол. Правителствени документи от онова време „изрично посочват“, че петролът е бил обект на интерес преди започване на войната. Защо Чилкот не е проучил тези планове в дълбочина?
Дейвид Уайт и Грег Мътит
Източник: openDemocracyUK
превод: Мария Рускова
,
Когато Великобритания нахлу в Ирак, тази страна притежаваше близо една десета от световните запаси на петрол. Правителствени документи от онова време „изрично посочват“, че петролът е бил обект на интерес преди започване на войната. Защо Чилкот не е проучил тези планове в дълбочина?

Отдавна очакваният доклад „Чилкот“, който изследва участието на Великобритания в Ирак, най-сетне беше публикуван. Уви, за най-важния въпрос „Защо Великобритания влезе във войната?“ заключенията на доклада не казват практически нищо.

Чилкот приема за чиста монета твърдението на правителството на Блеър, че мотивът е бил да се реши проблемът с иракските оръжия за масово унищожение (ОМУ) и ограничава своята критика до грешките на разузнаването относно ОМУ и недостатъчното административно и военно планиране. Той проявява забележителна липса на любопитство относно политическите фактори в основата на възприетия курс към война, особено предвид слабостта (очевидна дори по онова време) на тезата за наличие на ОМУ в Ирак.

Най-важният от тях е петрола. Някъде дълбоко в том 9 на доклад от 2.6 милиона думи Чилкот цитира правителствени документи, които изрично заявяват, че петролът е целта и очертават как Великобритания е преследвала тази цел по време на окупацията. Но той не взима предвид тези доказателства в своя анализ или в заключенията. Съображенията за петрола дори не се появяват в 150-страничното резюме на доклада.

За много хора по света беше очевидно, че петролът беше основния проблем, тъй като самият Ирак притежаваше близо една десета от световните запаси, а заедно със съседните нему страни – близо две трети. Очевидно е в интерес на обществото да се разбере как това повлия на решенията на Великобритания. Чилкот не го проучи.

В раздел 10.3 от том 9 на доклада се отбелязва как висши държавни служители няколко пъти са се срещали тайно с Бритиш Петролеум и Шел (отречено по онова време), за да обсъждат техния търговски интерес за получаване на договори. Чилкот не публикува протоколите, но ние ги получихме по Закона за свобода на информацията: те са публикувани тук. В необичайно изразителен за служебен документ стил, един от протоколите започва така: „Ирак е Голямата петролна перспектива. Бритиш Петролеум отчаяно желае да проникне там“ (“Iraq is the big oil prospect. BP are desperate to get in there”).

В същия раздел Чилкот включва препратки към няколко предвоенни документа, които набелязват една цел на Великобритания – да използва иракски петрол, за да подпомогне собствените си енергийни доставки. Например в един документ на кабинета от 2002 г. се казва, че иракската политика на Великобритания попада „в рамките на нашите цели за запазване на мира и стабилността в Залива и гарантиране на енергийната сигурност„. Стратегически документ на Външно министерство от май 2003 г., който Чилкот не е включил, е дори още по-категоричен: „Бъдещата форма на иракската петролна индустрия ще се отрази както на петролните пазари, така и на функционирането на ОПЕК, където ние имаме жизненоважни интереси.“

Така че имаше такъв мотив. Но как го реализираше Великобритания? В същия раздел 10.3 се цитират множество документи, които разкриват последователните действия на Великобритания за структуриране на иракската петролна индустрия в условията на окупацията до 2009 г. Правителството е вършело това в тясно сътрудничество с Бритиш Перолеум и Шел. Цялата история, заедно с нейния ключов контекст, е разказана в книгата на Грег Муттит „Масло в огъня: петрол и политика в окупиран Ирак“.

Стратегията на Великобритания еволюираше според обстоятелствата, но две приоритетни цели постоянно се подчертават в документите: да се прехвърли иракската петролна индустрия от публична собственост в ръцете на мултинационалните компании и да се гарантира, че Бритиш Петролеум и Шел ще получат голямо парче.

В периода на пряката окупация от 2003-2004 г. Великобритания последователно подтиква петролната политика към по-дългосрочния въпрос за приватизацията, вместо към прякото възстановяване на повредената от войната инфраструктура. Правителството постави Тери Адамс, бивш висш служител на Бритиш Петролеум, в Багдад, за да се заеме със задачата.

Британските чиновници знаеха, че техните планове не бяха това, което искаха иракчаните. В един документ от 2004 г., видян, но не публикуван от Чилкот, се отбелязва, че въпросът за петрола  е „политически чувствителен, касаещ въпроси на суверенитета“. Без да признава никакъв конфликт, той препоръчва Великобритания да „прокарваме послание (за преки чуждестранни инвестиции) сред иракчаните, но внимателно, за да се избегне впечатлението, че се опитваме да тласнем Ирак по някакъв конкретен път“.

Британските чиновници активно налагат въпроса за петрола на преходното правителство през 2004-5 г., после на временното правителство през 2005-6 г. и на постоянното правителство от 2006 г. нататък. Министърът на външните работи Джак Стро пише на Тони Блеър през юли 2005 г. по повод напредъка на тези дейности, че иракският петрол „остава важен за  Великобритания от гледна точка на търговията и енергийната сигурност. Чуждестранни инвестиции са крайно необходими и ние трябва да продължаваме да подкрепяме Ирак за създаване на правилната рамка за инвестиции, като същевременно подкрепяме британските компании да вземат участие.“

По време на изборите през 2005 г. британският посланик Уилям Пейти се опитва да натиска кандидатите да обявят приемането на Закон за приватизацията на петролната индустрия за главен приоритет за бъдещото управление. През 2006 и 2007 г. прокарването на този закон се превърна във фокус на политическите усилия и беше тясно свързано с „прилива“ на войска, който президентът Буш обяви през януари 2007 г.


Освобождаване на туземците

В дълбините на том 9 Чилкот споменава тези усилия, но ги представя под лустрото на нормална дипломатическа активност, пренебрегвайки реалното положение, че Великобритания и САЩ все още разполагаха 150,000 войници в страната и преходното правителство беше пряко назначено от тях. Постоянното правителство през 2006 г.  беше установено чрез избори, конструирани от Великобритания и САЩ,  и беше оспорено дори от политиците, лансирани от тях. Тери Адамс дори получи поръчение да състави договорите, които трябваше да се подпишат с подобните нему от бившата му компания.

В края на краищата опитите на Великобритания и САЩ да наложат закон чрез тази легализирана приватизация на петрола се провалиха. Законът не беше прокаран, главно благодарение на народна иракска кампания против него. Тогава беше взето решение да се подпишат дългосрочни договори, дори при отсъствие на правна основа за това. Сега иракската петролна индустрия се управлява – незаконно – от компании като Бритиш Петролеум, Шел и Ексон Мобил.

Чилкот казва, че никой не е искал от него да преценява дали войната е била законна. Въпреки че с нежеланието си да изследва истинския мотив за войната той пренебрегва решаващи улики, които могат да ни разкрият легалността на войната и окупацията и виновността на висши британски държавни служители, включително Тони Блеър.

За авторите:

Дейвид Уайт е професор по социо-правни науки във факултета по право и социална справедливост на Ливърпулския университет. Най-новите му книги са „Колко корумпирана е Великобритания?“, (Pluto, 2015) и “Корпоративните престъпници“, (Routledge, 2015). През 2008 г. неговото изследване за окупацията на Ирак спечели престижната награда за криминология на името на Leon Radzinowicz.

Грег Мътит е автор на „Масло в огъня: петрол и политика в окупирания Ирак“, (Vintage 2012). От 2003 до 2011 г. той разследва скритите планове за иракския петрол и работи с иракски колеги за публикуването им в Ирак. В момента е старши съветник в Oil Change International.


 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления.

Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.

Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.


Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.

Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни.

Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.

Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.

По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости.

РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.

Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан.

Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.

Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена за наказване на военнопрестъпниците, извършили престъпления срещу човечеството, по време на войните в бивша Югославия.

Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово.

Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел.

В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ.

Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата.

 

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Тиери МейсанВоенната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрастите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е спряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

 

Сбъдна се мечтата на Уорлик Щатите да изместят Русия в българските енергийни проекти!

Видни американофили Иван Хиновски и Иван ИвановПодмокриха се опонентите на АЕЦ „Белене” от вестта, че американо-японската компания Уестингхаус ще строи Седмия блок в единствената атомна централа „Козлодуй”! Смяната на памперсите е много динамична – модерна технология каквато няма друга в света, евтино, събитие... От нафталина възкръсна Иван Иванов, появи се и Иван Хиновски, хорът на американофилите изпълни благодарствена меса!

Ядреният експерт и председател на Българския енергиен форум Иван Хиновски е забравил как коментира прехвърлянето на реактора от Белене в Козлодуй като финансов компромис, който не е удачен, тъй като ядрените блокове с такава мощност /1000 МВ – бел.ред./, работят в двойки.

За да е пълно „щастието” и в името на обективността ще се върна малко назад:

Факт е, че по време на мандата си, премиерът Бойко Борисов заяви:

Бившият премиер, Бойко Борисов„Днес сутринта имах разговори с “Уестингхаус”, които доставят гориво за Украйна – за някои от техните реактори. Следобед с тях ще подпишем споразумение, подобно на това с “Арева”. От следващите години – не само съхранението, а и доставките на ядрено гориво ще бъдат диверсифицирани“, каза Борисов.

Той обаче не обясни какво точно ще предвижда предстоящия договор с “Уестингхауз“, тъй като в момента АЕЦ “Козлодуй“ има сключен с руската ТВЕЛ действащ договор за доставка на свежо ядрено гориво до 2020 г. Дотогава изтичат и лицензите за експлоатация на двата реактора, за които в момента се провежда избор на компания, която да оцени остатъчния ресурс на V и VІ блок и да предложи мерки за удължаване на живота им с 15-20 години. Очакваше се сред кандидатите да е и американската “Уестингхауз“, и ако тя проведе модернизацията на блоковете, те може и да бъдат пригодени за работа с различно от руското ядрено гориво.

Да, ама – не. Няма модернизация на руски блокове, която да ги пригоди за работа с руско гориво!

За да не останат каквито и да било съмнения в някого за американския интерес и натиск да бъде изместена Русия и лансиран “Уестингхаус” с реакторите си, по време на управленския мандат на ГЕРБ, компанията представи в София реакторите си от най-ново поколение 3+, въпреки че нямаше обявен конкурс, нито налице бе някаква легитимна причина да се сменят реакторите в “Белене”. Освен това вицепрезидентът на енергийната компания за Южна Европа Хосе Гутиерес се срещна с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Ако не друго, докато Бойко Борисов бе на власт поне получихме потвърждение на съмненията си, че субектът, който пречи на проекта “Белене” е американската “Уестингхаус”. Може би затова посланикът на Щатите Джеймс Уорлик си позволяваше да ходи на проверка в АЕЦ “Козлодуй” и да влиза и излиза в министерства и Министерски съвет, когато му скимне, прегърнал ролята си на генералгубернатор!

По време на парламентарно питане от 11 май 2011 година от депутата на Коалиция за България излязоха на светло и други скандални подробности по поведението на ГЕРБ към „Белене”:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, колеги, през м. февруари попитах колко е похарчило правителството на ГЕРБ от изборите до февруари месец 2011 г., като очаквах някакви плащания, тъй като е невъзможно да не се обслужва най-малкото кредитът към „Париба”. Признавам си обаче, че отговорът, който получих, ме зашемети.

За тези по-малко от две години са платени 296 млн. евро – повтарям – 296 млн. евро! От тях на „Атомстрой” са дадени 56,67%, на Архитект-инженер "Уорли Парсънс"– 24,93%, на БНП „Париба” – 15,20%, на „Делойт Сентръл Юръп лимитид” – 1,76% и издръжка на самото предприятие АЕЦ „Белене” – 1,33%.

Господин министър, за какво сте плащали? Нали не знаете дали ще правите проекта!? За пръв път действително съм зашеметен, от това че говорихте, че там е гьол, че там са жаби – за какво сте плащали? Наехте консултант, давате му огромна сума, за да ви каже дали да правите „Белене”, или да не правите „Белене”. И когато не знаете дали ще го правите, или няма да го правите, вие сте плащали в продължение на две години. Какво е това? Супер умен ход, някакъв таен ход, който не можем да разшифроваме?! Храна за жабите ли сте плащали? Каква е идеята на тези плащания? Предрешена ли е съдбата на „Белене”, какво се случва изобщо?

ПП ГЕРБ написа поредния донос до Брюксел за проекта Седми блок и даването му на Уестингхаус. През това време Стойнев обеща държавни гаранции за бъдещия строеж и то при положение, че на никого все още не е ясна крайната му цена!

Реакторът за "Белене" невярно бе обявен като висока технология но поколение от 2 при положение, че той е 3+, което е истинската му характеристика.

Провалите с гориво на Уестингхаус в Украйна и Чехия

Струва да си припомним, как приключиха някои други обекти на американо-японската компания Уестингхаус в Източна и Централна Европа. През май-юни 2012 се наложи три групи касети с ядрено гориво на Уестингхауз (TBC-W) да бъдат аварийно извадени от енергийни блокове №2 и №3 на Южноукраинската АЕЦ заради очевидните им конструктивни недостатъци. При това Държавната инспекция за ядрено регулиране на Украйна (ДИЯРУ) забрани използването на други две нови групи TBC-W, които бяха купени от Националната атомна енергогенерираща компания "Енергоатом" (НАЕК Енергоатом, обединяваща петте украински АЕЦ), но все още не бяха вкарани в употреба. Както посочват в тази връзка редица украински експерти, ако това не беше станало и техническите дефекти на американското гориво бяха станали ясни на по-късен етап от експлоатацията му, щеше да се наложи спирането не само на два, а най-малко на три ядрени енергоблока BBЕР 1000.

Както е известно, американските ядрени касети се оказаха в реакторите на Южноукраинската АЕЦ след като, през 2010, НАЕК "Енергоатом" избърза /очевидно ръководейки се не толкова от икономически, колкото от политически съображения/ да подпише договор с Уестингхауз за осъществяването, през периода 2011-2015, на ежегодни доставки на гориво за зареждане на поне три реактора ВВЕР 1000, въпреки че предлаганите от американците TBC-W не бяха минали през необходимата предварителна опитна индустриална експлоатация написа в списание „Геополитика” енергийния експерт Димчо Петракиев.

Самият проект за квалификация и последващо използване на американско ядрено гориво в украинските АЕЦ беше продиктуван от желанието на Киев да намери алтернатива на монополните руски доставки и така да постигне толкова желаната "енергийна диверсификация". Истината обаче е, че не можа да реализира нито едното, нито другото. В резултат, украинците са сдобиха с огромно количество неизползвани (и неизползваеми) TBC-W, на стойност 100 млн. долара, както и с проблема, пред който днес са изправени и НАЕК "Енергоатом", и ДИЯРУ, и самата Уестингхауз, а именно, как да се излезе от създалата се ситуация?

Преди време председателят на ДИЯРУ Елена Миколайчук, различните модификации на ядреното гориво, включително американските, обикновено демонстрират дефекти именно на третата или четвъртата година от експлоатацията им. В тази връзка тя предупреди, че "характерен фактор при завършилите с провал опити за използване на американските касети от типа TBC-W6 е, че дефектите масово се проявяват едва на третата или четвъртата година от началото на използването им, т.е. след комплектуването на над половината от активната зона. Именно затова е толкова важно да изчакаме да изминат пълни четири години от началото на използването на горивото TBC-W".

Показателно е също, че през първите дни след инцидента с касетите TBC-W вицепрезидентът на Уестингхауз, отговарящ за външните връзки и стратегията на компанията, Майк Кирст заяви, че повредите на касетите са станали при зареждането им и, според договора с украинците, Уестингхауз не носи отговорност за тях. "Очевидно, че по време на процеса на зареждането, някои касети са получили драскотини, а някои дистанционни решетки са били деформирани, но това не е наш проблем" - подчерта Кирст.

В същото време обаче, специалната правителствена комисия, назначена да разследва причините за деформацията на американските ядрени касети, стигна до съвършено различно заключение. Изясни се например, че в основата на дефектите на TBC-W са пропуски на конструкторите от Уестингхауз, за което нееднократно предупреждаваше и главният държавен инспектор по ядрена и радиационна безопасност на Украйна Михаил Гашев.

Веднага след като станаха ясни изводите на комисията тогава, от Уестингхауз отказаха да дават всякакви коментари пред медиите. Впрочем, и самото разследване на инцидента в рамките на триъгълника НЕАК "Енергоатом" - ДИЯРУ - Уестингхауз, както и обсъждането на по-нататъшните действия за решаването на проблема бяха засекретени.

Както посочват редица експерти, сред най-любопитните сблъсъци в последно време на глобалния ядрен пазар е този между Уестинхауз и руската компания Росатом за доизграждането на енергоблокове №3 и №4 на чешката АЕЦ Темелин.

Имаше опит на Уестингхауз да влезе на чешкия пазар, чрез проекта за адаптирането на своето експериментално ядрено гориво към реакторите ВВЕР и този опит се провали. През 2010 чехите изцяло се отказаха от американските ядрени касети заради недостатъчната им надеждност и, както показаха резултатите от международния търг, отново се ориентираха към експлоатацията на доказалите пригодността си за ВВЕР руски касети.

Президентът на Уестингхауз Родерик, посочи, че "ако чешките компании решат да си сътрудничат с нас и в чужбина, това ще става в съответствие с международните стандарти, които се използват в целия свят, а не само с руските стандарти в Русия". Казаното от Родерик не отговаряше на истината, тъй като руските стандарти съвсем не се използват само в Русия и Чехия, но и в Армения, България, Унгария, Индия, Китай, Словакия, Финландия и Украйна.

Два дни преди Референдума за ядрената енергетика, той показа някаква брюкселска чиновничка, Ребека Хармс, учила за градинарка, която ни заплаши с последици от рода на Чернобил и Фукушима, ако гласуваме за нова атомна централа!

Ребека Хармс, съпредседател на Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, си позволи да ни се кара, ако сбъркаме и гласуваме за АЕЦ”Белене” на предстоящия Референдум!

Справка в сайта на ЕС показа, че въпросната Хармс е завършила средно образование и специалност "Градинар в разсадник”, след което се насочила предвидливо към Зелените и така влязла в Европейския парламент?!

Чудни са делата ти, Господи!

Питам, защото след това ще замълча за дълго!

Министърът на икономиката и енергетиката, Драгомир СтойневВъодушевеният министър Драгомир Стойнев, който кацна от Щатите заяви, че “Ексимбанк” била готова да осигури средства за покриване на 70 процента от стойността на реактора. При това положение не е ясно как БЕХ ще издържи след като наскоро пусна облигации за 500 милиона евро и предстои да вземе заем от “Газпром” още 620 милиона евро за финансирането на “Южен поток”.

Но въпроси вече не се задават – всичко е отговори и 24-часово слънцегреене – па макар и отвъд океана!

Остава неясно какви са качествата и как ще работи предлаганият реактор от ново поколение, тъй като досега такъв не е влизал в експлоатация. АР1000 е лицензиран в началото на тази година. Референции и лицензиране на технологията на АР 1000 се очакват чак 2016 година, тази технология не е лицензирана в рамките на ЕС.

В момента в строеж са четири такива мощности – в САЩ и в Китай. Но няма пуснат в действие и е трудно да се прогнозира каква ще е цената на произвеждания от него ток. Възниква и въпросът защо министър Стойнев обяви, че конкурс за този проект няма да има, след като ЕС, в който все още сме страна-членка изисква провеждането на конкурс, така както и българското законодателство също?

Министърът заяви още, че ядреното гориво ще се доставя от САЩ, но не каза как и къде ще се съхранява отработилото гориво. В България няма съответни хранилища и затова връщаме отработилото от АЕЦ “Козлодуй” гориво в Русия. Според директора на централата Иван Генов при работата на новия седми реактор то няма да се връща в САЩ. Което означава, че ще се съхранява в хранилище у нас. Тук се вдига наздравица и се казва: Честито!

Какво ще се прави с вече построения реактор за „Белене” попитаха на пресконференция журналисти. Стойнев се измъкна като обясни, че адвокатите по арбитражното дело му казали да мълчи?!

Удобно...

В "Студио БГНЕС" пред Явор Дачков бившият директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Йорданов каза по повод американските „успехи” на министър Драгомир Стойнев:

„... договорът за модернизация на 5 и 6 реактор струва 560 млн. евро и сега върви неговото изплащане до 2019 г. Ще се изплаща този договор за модернизация до 2019 г. Дотогава никой няма да иска спирането на 5 и 6 блок. В момента, в който се изплати този кредит, ще започне натиск за тяхното спиране. Но този натиск можем да го преодолеем. 5 реактор трябва да бъде спрян през 2017 г., а 2021 г. трябва да бъде спрян 6 реактор. Ние отсега трябва да започнем да мислим вече за заместваща мощност – дали ще е Белене, Козлодуй, трябва да мислим за заместващи мощности на 5 и 6 реактор. Защото за една нова мощност вече 6-7 години е само лицензирането, строителството ще отнеме поне толкова, някъде 14-15 години в новите условия. Всички възможности вече са проиграни, трябва да се мисли за заместваща мощност.

Американският проект не е лицензиран в ЕС, а руският е лицензиран. Едно лицензиране на такива ядрени устройства трае около 6-7 години. Ако догодина се вземе решение за строителство на един блок, това е неправилно решение, трябва да има стратегия, заместващи мощности и най-малко два реактора. Строителството е 48 месеца съгласно проекта, но като сложим и спомагателни съоръжения, ще трябват още няколко години, тоест пак отиваме на 14-15 години...

За това какво е необходимо за нашата енергетика, Йорданов посочи, че ако има борса, и ако всички отидат на нея, тогава цената на тока ще се окаже, че ще падне.

България има един реактор от "Белене", платен, но неупотребен, в същото време се лансира тезата за закупуване на подобно съоръжение от Уестингхаус?!

Консервирането на площадката не е безплатно и ще струва пари. А пари ще са необходими и за неустойки – грубо към 800 млн евро. И то при положение, че ЕС ни подхвърля едва и на части, унизителните 300 млн евро за затварянето на читавите 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”!

Някой мисли ли ги тези неща, или отново сме жертва на поредния политически експеримент?

Финансирането от Ексимбанк

Това е банката, която инвестира американски стоки и проекти. На всички е ясно, че една банка не може да финансира даден проект с повече от 150 млн евро. А другите пари за Седми блок? Откъде ще дойдат, при какви условия?

 
„САЩ, благодаря ви за поредните санкции“, коментира иронично главната прокурорка на Крим Наталия Поклонская. "ЕС, Швейцария, Канада, Австралия, Япония, САЩ... Кой е следващият?" - попита прокурорката.

Прокурор Наталия Поклонская

В петък официален Вашингтон въведе нови санкции срещу 24 руски и украински граждани. Прокурор Наташа не само не може да прекрачва територията на САЩ, но и на всички граждани на САЩ е забранено да имат каквито и да било официални контакти с нея.

В началото на декември Поклонская се закани пред телевизионните камери, че ще вкара в затвора всички небрежни и подкупни чиновници в Крим.

"Нека си мислят, че са незабележими. А всъщност ние внимателно ги следим и фиксираме тяхната престъпна дейност. А ако случайно се промъкват противозаконни мисли в главите им, да ги разкарат на секундата, за да не попаднат на "едно не толкова далечно място" (идиом в руския език още от ХIХ век; означава "да те пратят в Сибир", "да те пратят в затвора"). Нашата задача е точно там да изпратим всички подкупни чиновници".

През октомври главната прокурорка на Крим призна пред агенция ТАСС, че колекционира благодарствени писма от цял свят, които я правят много щастлива.

 

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

През април 2016 НАТО отбелязва своята 67-ма годишнина. Струва ми се, че вместо да повтаряме остарелите клишета и щампи за непреходното значение на този военен блок за сигурността на САЩ и за мира в света, би следвало да използваме юбилея като повод за анализ на отдавна назрелия въпрос, дали ангажиментите на Америка към Северноатлантическия алианс обслужват собствените и интереси през ХХI век? Защото са налице все повече доказателства, че членството в НАТО не отговаря на интересите на САЩ.

Създаването на алианса през 1949 обозначи очевидния отказ на Америка от традиционната и политика на неучастие в чуждестранни военни блокове и отказ от интервенционизма. Участието в две световни войни в рамките на само едно поколение американци, както и особено обезкуражаващото в психологически план нападение срещу Пърл Харбър, нанесоха смъртоносен удар по външната политика на ненамеса. Дори такива известни противници на интервенционизма като Артър Ванденберг, признаха, че светът се е променил и изолационизмът (едно крайно неудачно понятие) вече не е подходящата политика за САЩ. Членството в НАТО, която се превърна в "изключително здрав алианс" с европейските държави, демонстрира до каква степен се е променила политиката на Вашингтон и позициите на Америка, като цяло.

Днес е също толкова трудно да оспорим твърдението, че светът се е променил. Вече няма дори и подобие на онзи европейски или световен силов баланс, съществувал в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Тогава Централна и Източна Европа се намираха под властта на Съветския съюз - една безпощадна тоталитарна държава, генерираща заплаха от експанзия в невиждани до този момент мащаби. На свой ред Западна Европа, макар и в общи линии демократична, беше съвършено деморализирана от разрушенията по време на Втората световна война и надигащата се съветска заплаха. В тези стратегически условия дори такива известни противници на интервенционизма като сенатор Робърт Тафт, бяха склонни да подкрепят защитата на свободата на Европа. Тафт обаче смяташе, че САЩ просто следва да гарантират сигурността на континента, но не и да предприемат една толкова фатална стъпка, като членството в НАТО и да не се нагърбват с бремето на практически неограниченото лидерство на Запада при това за неясен период от време.

Последвалите събития показаха, колко основателни са били опасенията му. Привържениците на НАТО настояваха, че светът след Втората световна война се е променил и, че в новите условия максимално широкото американско лидерство е просто задължително. Днес, десетилетия по-късно, вече е пределно ясно, че основен недостатък на техния анализ на ситуацията е, че според тях въпросните промени са важно, но единично събитие и, че след това всичко ще работи в рамките на новата система. Това предположение обаче се оказа абсолютно погрешно. Промените са непрекъснат процес. Днешна Европа се различава от Европа през 1949 най-малкото толкова, колкото и онази Европа се различаваше от предвоенната. В същото време нейната организационна основа, в лицето на НАТО, както и съдържанието на американската политика, си остават същите.

Днес е променена цялата среда на сигурност. Европейските демокрации вече не представляват сборище от деморализирани и съсипани от войната маргинали. Те се обединиха в рамките на Европейския съюз, а числеността на тяхното население, както и техният БВП, са по-големи от американските. Да, те се безпокоят от развитието на събитията в Близкия Изток и от периодичното ръмжене на руската мечка, но са в състояние сами да се справят и с двата проблема. Русия на Владимир Путин е бледа сянка на заплахата, каквато представляваше някога Съветския съюз. ЕС има три пъти по-многобройно население и почти десет пъти по-мощна икономиката от руската.

Основната причина държавите от ЕС да не поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите на сигурността в собствения си регион е, че САЩ упорито настояват на своята водеща роля и - в резултат от това - поемат значителна част от разходите. В резултат американците харчат за отбрана почти 4% от своя БВП, докато в натовска Европа този показател е едва 1,6%.

Тази разлика в икономическото натоварване е само една от причините, заради които следва всестранно и комплексно да анализираме въпроса, дали ангажиментите на Америка в НАТО отговарят на нейните интереси. Това обаче е много важна причина.

След създаването на алианса средата на сигурност в Европа се промени съществено и в друго отношение. През първите десетилетия на съществуването на НАТО целта на Вашингтон беше да гарантира сигурността на ключови държави като Западна Германия, Италия Франция и Великобритания. След разпадането на Съветския съюз през 1991 обаче, американските ръководители започнаха да настояват за разширяването на алианса и включването в него на държавите от Централна и дори Източна Европа. Те вкараха в НАТО голям брой нови съюзници със същата лекота, с която някои хора добавят приятели в своята Фейсбук-страница.

За разлика от Фейсбук обаче, военните алианси са изключително сериозен ангажимент. Прословутият чл.5 от устава на НАТО изисква нападението срещу един от членовете на пакта да се разглежда като агресия срещу всички. Заради него САЩ могат лесно да се окажат забъркани във въоръжен конфликт, който няма нищо общо със сигурността на самата Америка. Абсурдността на съществуването на НАТО през ХХІ век достигна върховата си точка през февруари 2016, когато алиансът, с активната подкрепа на Вашингтон, прие за свой член малката балканска държавица Черна гора. Не е ясно, как подобна микродържава би могла да укрепи и без това колосалната военна мощ на Америка или пък нейния икономически потенциал. Това е голяма загадка. Хубавото в случая е, че Черна гора поне няма врагове сред великите държави. Това обаче не важи за трима други малки членове на НАТО - прибалтийските постсъветски републики Естония, Латвия и Литва, приети в алианса преди десетина години. Те са в много лоши отношения с Русия, а както посочва един от водещите американски аналитични центрове, тези държави са толкова уязвими, че руските войски биха могли да ги окупират за броени дни. Тоест, очертава се следната картина. Ако преди, в рамките на НАТО, поемахме ангажимент да защитим най-важните икономически и стратегически играчи от една зловеща тоталитарна сила, сега залагаме репутацията и дори самото съществуване на Америка за да защитим група малки държавици, разположени на границата с Русия. Следва ясно за заявим също, че нарастването на американската мощ по западните руски граници до голяма степен съдейства за влошаването на двустранните ни отношения с Москва.

Налага се впечатлението, че привържениците на НАТО не осъзнават значението на промените в международните отношения. За тях висш приоритет се оказва запазването на алианса, а не сигурността и просперитета на Америка. Не бива да се съгласяваме с подобно статично мислене. 67 години са дълъг срок и политиката през цялото това време не може да не се променя, тъй като рискува да се окаже неадекватна. Истината е, че американската политика по отношение на НАТО не издържа дори елементарна проверка относно нейната целесъобразност и ефективност. Отдавна е време да направим всестранен анализ на тази политика, включително като разгледаме внимателно и най-радикалния вариант - излизането на САЩ от Северноатлантическия алианс.

-----------------------------------------------

* Авторът е старши научен сътрудник в Института Катон - един от мозъчните центрове на американската консервативна десница, и редактор в National Interest. Той е автор на десет книги по проблемите на международните отношения, някои от които са посветени на НАТО.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, войнаС интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

 

При готов реактор за „Белене”, политиците ни хукнаха да купуват друг от Уестингхаус

Големият брат„Изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” с „Уестингхаус” би било грандиозен проект за България!” – въодушевен съобщи след завръщането си от САЩ Иван Генов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пък направо заяви, че е възможно българското правителство да даде държавни гаранции по кредитите за Седми блок от Уестингхаус, а също и да се подпишат дългосрочни договори с американо-японската фирма за изкупуване на електроенергията, въпреки че засега цената на получената електроенергия не е известна?!

Строителство на атомна централаСпоред Стойнев конкурс за този избор, изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” не се налагало да се прави. „Уестингхаус“ била единствена в света, която прилагала новия индустриален стандарт от трето поколение, лицензиран от Комисията за ядрено регулиране на САЩ - АР 1000. Комисията за ядрено регулиране на САЩ, а не Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, чийто лицензи се приемат в Европейския съюз!

На първо място поставям безопасността и ефективността на съоръжението. Това, което видях, ме кара да мисля, че АР 1000 е една изключително добра технология и в двете посоки“.

Това добре, но с едно голо виждане министър да твърди, че е впечатлен от „добра технология” е меко казано несериозно, още повече, че построени и работещи реактори АР 1000 все още няма, тъй като в момента се изграждат два в Китай и два в Джорджия, САЩ.

Министъра на икономиката и енергетиката, Драгомир Стойнев по време на пресконференцията след завръщането си от САЩДа се хвали Нероден Петко  от един министър и той да твърди, че  някакъв до този момент неизграден и все още не пуснат в експлоатация никъде по света реактор на "Уестингхауз" бил не само супермодерен, но и сред сигурните в света – това може да означава само, че поредният член на кабинета „Орешарски” е на път да се провали с гръм и трясък!

Другата авантюра около американския воайяж на Стойнев по отношение на нахлуването на САЩ в родната ядрена енергетика е, че все още няма цена, и предварително бе заявено, че няма да се провежда и конкурс за бъдещото изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”?!

Според министъра нямало да бъде проблем правителството да даде държавни гаранции по кредитите за Седми блок, а също и да се подпишат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията! И това се изрича при положение, че няма никаква яснота по крайната цена на едно бъдещо изграждане?!

След завръщането си от САЩ министър Драгомир Стойнев призна, че „Уестингхауз“ ще гарантира доставките на свежо ядрено гориво за бъдещия Седми блок, но за разлика от Русия няма да приема обратно  касетите с отработилото ядрено гориво, които щели да се складират у нас, докато бъде намерено трайно решение за тях...

Складирането на отработилото ядрено гориво бе един от доводите на противниците на изграждането на АЕЦ „Белене” след като стана ясно, че ЕС въвежда забрана горивото да се изнася от страната, в която е атомната централа.

В цялата тази еуфория има на първо време няколко висящи въпроса:

  • "Уестингхаус" беше избрана за консултант за предпроектно проучване за изграждане на новата мощност през август 2012 г. Задачата беше да определи как трябва да се изгради нов блок с руския реактор, предназначен за "Белене". Вместо това, американците заявиха, че са готови безплатно да предоставят план и за монтирането на новия американски реактор АР 1000, какъвто досега не е доставян в Европа и не е сертифициран за ЕС;
  • Докладът на "Уестингхаус" за "Козлодуй" така и не беше обявен публично! Вместо консултация, американо-японската компания си хареса тя да достави свой реактор за изграждането на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”! А за осъществяването на целта на Уестингхаус бе употребен силен политически натиск от страна на посолството на САЩ в София;
  • Правена ли е експертиза дали може да се строи нов блок в работеща атомна централа;
  • Американският реактор АР 1000 изгаря горивото средно с 30 процента повече, тоест използва по-голяма част от ядрения ресурс в сравнение с руския модел.

Така готовият и платен руски реактор на „Росатом” за „Белене” остана неизползваем, а политиците ни са на път да хвърлят нови милиони, за да купят от американо-японската компания Уестингхаус неин реактор!

Изпълнителният директор на АЕЦ Преди време, докато траеше мандатът на ГЕРБ, изпълнителният директор на "Козлодуй" Александър Николов коментира, че реакторът, който е поръчан от Русия за АЕЦ "Белене", може да бъде монтиран в АЕЦ "Козлодуй".

По този повод министър Стойнев заяви, че руският реактор не можел да се използва поне още 2-3 г., защото за "Белене" сме били в процедура на арбитраж заради неизпълнени обещания.

А дали изобщо някой си направи труда да попита руската страна за използването на този вече готов реактор, или поредните ни политици се хвърлиха с главата напред да преговарят при готов реактор за изграждане на следващия?! Все пак при едни добри преговори можеше да се намали сумата от 1 млрд евро, която иска от Арбитражния съд в Париж „Росатом”, като се използва поне реакторът за „Белене”.

Вариантът Седми блок с руския реактор от „Белене” потъна в мълчание за пред гражданството, докато на сцената се появи Уестингхаус...

Странни неща са се случили във Вашингтон

Празна Мара тъпан била – такова е впечатлението след завръщането на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от САЩ. След като кацна на родното летище Стойнев даде въодушевена пресконференция за свършеното от него, но като минаха няколко дни стана ясно, че всичко, което се е случило при работното посещение на министъра е от сферата на пожеланията и неясните минуси и ползи. Поне засега.

От Стойнев научихме, че български министър бил приет за първи път в Съвета за национална сигурност на САЩ за среща икономическите съветници на президента Барак Обама. Е, и?

Не разбирам въодушевлението на този български министър и от факта, че му е била уредена среща със заместник-секретаря по енергетика на САЩ Даниел Понеман – среща, твърде неравнопоставена за българската страна. Министър – заместник-секретар....

Затова пък във Вашингтон министър Драгомир Стойнев решава, че бъдещият Седми блок, изграден от Уестингхаус ще е евтин, при положение, че не са направени никакви финансови разчети за предпроектно проучване, и всички процедури до изграждането? Към това се прибавят и разходите по самото изграждане... А по какъв модел ще се извърши самото финансиране – неизвестните засега са много.

Стойнев е готов и да възложи на американска банка 70 на сто от финансирането по изграждането на Седми блок – тогава как този блок ще е с печалба само за България?

И като капак на всичко - британската „Ролс Ройс" и американската „Дженеръл илектрик" проявили интерес и заявили готовност да изградят компресорните станции по трасето на газопровода „Южен поток”! А някой да се е сетил да попита Газпром как приема участие на тези две компании в строежа на газопровода?

Но, да се върнем към Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”:

Няма търг, няма цена, няма алтернатива, уговорено евентуално финансиране, обещание за държавни гаранции – дали един министър може еднолично да взема подобни решения и да говори за горните условия като за нещо предопределено?

След завръщането си от САЩ, министър Драгомир Стойнев заяви:

Банка готова да финансира новия реактор на ''Козлодуй''

Министърът подчерта, че реакторите AP-1000 са най-модерните в света, затова е убеден, че не трябва да се прави конкурс за избор на технология.

Прагматично погледнато – банката е била „подготвена” от заинтересован кръг на домакините във Вашингтон и е била включена в програмата на Стойнев, за да изглежда всичко прекрасно подредено и безпроблемно...

Що се отнася до реакторите АР 1000, от които няма и един построен, и работещ все още, конкурс се прави, защото ще се извадят и платят много милиони за непознатата технология на този проект! Странно е интелигентен човек като Стойнев да не съобрази подобно нещо.

От всичко написано дотук излиза, че ползите за българската атомна енергетика от навлизането на Уестингхаус за неясни, пробутва ни се силно технология, което засега е само на хартия, а не работеща.

Малоумно е твърдението, че АР 1000 към 2016 г. ще има референция, защото към оня момент, вече ще са построени другите две централи с тая технология – в Китай и САЩ. Идиотско е да пуснеш ядрена технология в ЕС, която още няма лиценз и референции в Европа написа Нора Стоичкова в Агенция БГНЕС.

Експерти твърдят, че далеч по-изгодни и практично би било да се изгради площадка за два блока, а не за един. “Тоест трябва да бъдат два блока - седми и осми, защото след извеждането на пети и шести блок един самостоятелен блок може да има проблеми от аварийна гледна точка, при отпадане на захранване. Обикновено вторият блок поддържа основните функции за безопасност на другия блок и това е общоприет принцип в ядрения бизнес –коментира енергиен експерт пред „Хроники”.

Противниците на „Белене” сега къде са?

Не били нужни нови мощности на България пееха в хор противниците на изграждането на Втора атомна централа в Белене.

Необходима била диверсификация -  а сега какво ще запеят? Че предоставянето на изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” е диверсификация и ще донесе големи ползи? Нали нямахме необходимост от нови мощности?

Или диверсификацията е да се клекне пред Вашингтон и за Седми блок /при готов реактор в „Белене” – бел. Л. М./ и да търсим пак пари от инвеститор за нов реактор, но този път американски?!

Надявам се Джеймс Уорлик, когото изгониха преди края на мандата му да спи вече спокойно, а посланик Елена Поптодорова също да се успокои...

Това се случи в предишния мандат...

Аз изпратих Трайков преди един месец, лично, заедно с Дянков в Москва. Да каже на руснаците, че няма да строим "Белене" и искам да си вземем да си платим реактора и да си го закараме на "Козлодуй".” Помни ли някой тези думи на Бойко Борисов, изречени на 16 март 2012 г., в БНТ и предаването „Денят започва”?

Русофобството. „... не е тайна, че на България е била предложена финансова помощ от страна на Руската федерация, но е факт, че България не я е приела”. По думите й е факт, че България няма как да осигури нито да гарантира финансирането на подобен проект. - В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ „Белене”.

Защо се тръбеше за необходимост от спиране на руско икономическо влияние в България, а в същото време се мълчеше за руските инвестиции в Италия, Турция, Гърция, Франция, Австрия, Словения, Сърбия и Румъния?

Преди две години…

“Уестингхаус” изплю камъчето и призна че иска да измести Русия. В поредната си публикация Уикилийкс обясни защо изграждането на атомната централа “Белене” в България се забавя.

Руското издание "Комерсант" коментира проблема, който този път получава повече яснота. Според данните на сайта, американската "Уестингхаус", която се ползва с подкрепата на американското посолство от 2009 г. активно е работила, за да пречи и забавя проекта, както и по отказа на България от строителството на АЕЦ, като е занижавала техническите характеристики на руските реактори. В ход се пускаше какво ли не и най вече подценяване на техническите характеристики на руските реактори.

Освен това, напоследък заради компанията “Уестингхаус” американската страна забърка интриги с проблема за съхраняване на отработилото гориво, като след лобиране в Брюксел и извоюване на нормативно регламентиране за съхраняването на ядреното гориво уреди София да откаже връщането на Русия на отработилото ядрено гориво, както беше досега.

На София също така е било предложено да се откаже от купуването на ядрено гориво от Русия и да сключи договор с "Уестингхаус" за същото.

"Комерсант" коментира, че една от причините за забавянето по изграждането в България на руския проект за новата АЕЦ "Белене” бе активната опозиция на американците. Научихме го от документи на американското посолство в София, в препечатването и публикуването на материали от Уикилийкс...

В кои държави Уестингхаус бе принудена да спре да доставя ядрено гориво и защо, четете в "Скандалите с Уестингхаус, за които никой не говори!"!

 

Михаил ПогребинскиЗащо Украйна не изтрезнява, дали през изминалата година ЕС е започнал да гледа по-рационално на руско-украинските отношения, имат ли бъдеще руско-украинските отношения – тези въпроси коментира пред интернет портала RuBaltic известният украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.

Интервюто е взето от сайта ГЛАСОВЕ в превод на Елена Дюлгерова

– Майданът започна сравнително мирно. Хората излязоха на площада заради европейските санкции, след това портретите се смениха и на преден план изведнъж видяхме националистически лозунги. Защо се случи така според вас?

– Европейската интеграция определено е по-слаб стимул от националистическата революция. Подобни настроения винаги са присъствали в обществото: внушава се, че не ни управляват украинци, че държавата ни не е достатъчно украинска, че не всички олигарси в Украйна са украинци, по телевизиите непрекъснато въртят руски сериали…

Тоест бяха налице силни елементи на национално самоутвърждаване в най-различни форми: от примитивния националекстремизъм до националлибералните формации.

Последните са подкрепяни от много интелигентни хора, тяхната основна цел беше да са далеч от Москва, защото според тях именно руската цивилизация забавя развитието на Украйна, държи я в консервативна изостаналост – тоест те смятат, че ако Украйна се присъедини към европейските ценности, ще се превърне в просперираща държава.

В първите дни протестите на Майдана бяха мирни

Другата гледна точка – това е примитивният национализъм: „чуждите ядат храната ни и използват нашите ресурси, за да трупат богатства“. Тази теза е заредена с повече младежка енергия по простата причина, че младите хора не са живели в Съветския съюз. Те са израснали във време, когато хуманитарната политика на страната бе напълно под властта на националистите, независимо кой е стоял начело на държавата.

Източноевропейските елити бяха заети с проблемите на бизнеса и капитала и нямаше нужда да финансират киевската интелигенция, която винаги е била антируски настроена.

– Фьодор Лукянов (политолог, главен редактор на списание „Россия в глобальной политике” – бел. ред.) често нарича Русия и Украйна „сиамски близнаци“. Вие говорите за ново зряло поколение, което не знае нищо за съветското минало. При това положение актуално ли е да се говори за подобна близост с Русия? Какво може да ни сближи освен езика?

– Аз съм против определения като „сиамски близнаци“. Ако ги разделят, ще умрат. В случая с Украйна и Русия това не е така. Без Русия Украйна просто се превръща в друга държава – без промишленост, без връзки и интереси, които са мотивирани от „кооперирането“ й с Русия.

Ние имаме хора, които умеят да строят самолети, атомни електроцентрали и прочее – но без Русия това няма как да стане. А европейците не се нуждаят от всичко това. Обаче Украйна и Русия не са сиамски близнаци, връзката помежду им може да бъде скъсана.

Военните действия блокираха улици в градовете

Това е възможно, защото част от украинския политически елит е зает със собственото си себеутвърждаване. Млада държава, разбираемо е. Виждате, че дори рускоезични граждани на Украйна са част от тази тенденция.

Причината е, че те не желаят да играят второстепенна роля и се стремят към водещи позиции в управлението. Което обаче означава да поемат на плещите си отговорността за нацията.

Само че зад този „копнеж по националното“ се крие простото желание да живееш по-добре – ти, лично.

Активната част от тези хора основно се възползват от най-простото и безотказно действащо внушение – трябва да се отделим и всичко ще е наред, иначе просто ще ни задавят. Към тях се присъединиха много млади хора.

- Бихте ли характеризирали състоянието на днешната украинска общност с една дума или с няколко изречения? Патриотичен подем, истерия? Още нещо?

- Трудно бих могъл да ви отговоря с една дума. Разбира се, патриотичното въодушевление, то няма как да бъде скрито. Налице е и внушаваното от пропагандата безпрецедентно противопоставяне на всичко руско.

Такова чудо никога не е било. Главното обяснение е: „Взеха ни Крим“. Това е всичко.

- Питам, защото ми се струва, че в момента Европа, за разлика от украинците, постепенно изтрезнява по отношение на процесите, свързани с Майдана.

- Да, Европа започва да гледа малко по-трезво на нещата. Но не защото е започнала да вниква в същността на случилото се и случващото се сега – там има достатъчно хора, които могат да обяснят събитията от отиващата си година. Европа изтрезнява поради факта, че може да й се наложи да поеме цялата отговорност за нещо, за което не би искала да бъде отговорна.

В Европа все повече се налага мнението, че тя ще трябва да ревизира позициите си относно Украйна. Украйна е голяма страна, но й липсва прагматизъм, ефективна власт и прочее.

В ЕС, естествено, виждат всичко това – те общуват с Киев и знаят с кого си имат работа. Затова там смятат така: „Нека руснаците си вземат Украйна. Така Русия ще поеме поне част от отговорността за този кошмарен разпад“. Такова е чисто европейското егоистично осъзнаване за онова, което може да се случи.

- Дори да е така, отношението на Европа към Украйна е нееднозначно. Например Прибалтика и Полша и до този момент призовават до приемането й ЕС Украйна да бъде „защитена“ от Русия. Не ви ли се струва, че такава позиция утежнява положението?

- Разбира се, това е погрешна стратегия, невъзможна да се осъществи. Видяхте как дразниха-дразниха Путин, и в резултат той се отказа от „Южен поток“.

Това отдавна трябваше да се случи. Какво се получава? Европа принуждава Путин да поеме върху себе си част от отговорността за случващото се в Украйна. Ако тук има безпорядък и война, те няма да получат своя газ. Президентът на Русия може да каже, че това вече си е техен проблем, след като веднъж не са искали „Южен поток“.

Дали сега ще има транзит през Украйна, зависи от това ще успеят ли европейците да убедят властите в Киев да се съгласят на компромисно решение. Аз съм дълбоко убеден, че решението за „Южен поток“ е взето съвсем навреме.

Хуманитарен конвой за Източна Украйна

Това не значи, че сега не трябва да се прекрати огънят, да се оттегли войската, а основното внимание да бъде насочено към хуманитарните проблеми, към помощите за гладуващите и мизерстващите.

Необходимо е да се даде време на източните области с временен автономен статут от името на украинското правителство да се делегират права на граничарите на ДНР и ЛНР да охраняват източната граница.

След това да се възстановят икономическите връзки: на запад – въгледобивът, на изток – електроенергията. Така хората ще поживеят в мир и след три години отново ще се проведе референдум за статута на Донецка и Луганска области – искат ли да останат в състава на Украйна, или желанието им е да излязат от него. Аз смятам, че онези, които ще предпочетат Украйна, ще спечелят референдума. Но пак ще повторя: при строго съблюдаване на условията, които посочих по-горе.

- Колко дълго ще продължи негативното отношение на украинците към руснаците в Украйна? Възможно ли е изобщо да се върнат предишните взаимоотношения?

- Това няма как да се случи от само себе си. Може да стане единствено със съвместните усилия на европейците, руснаците и разумната част от украинците. Без ЕС въпросът няма да се реши.

Европейците са заинтересовани от отслабването на конфликта, макар да не желаят Украйна да попадне в сферата на влияние на Русия.

Те могат и са длъжни да повлияят на европейските елити.

 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край
 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 

Шенген ще го гледаме още дълго през крив макарон.


Това бе пътят до Ягодиново близо седмица!

Вътрешният министър направи толкова скандални гафове, колкото трима чужди министри не смогват да осигурят за цял мандат?!

Докато Цветанов изнасяше лекция, написана му от кой знае кого за трафика на хора, 500 души в Ягодиново бедстваха пет дни, а скандалният гаф в Коиловци бе отхвърлен от депутатите му за обяснение.

„Приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство не е сред официално обявените приоритети на започващото от началото на 2013 г. ирландско председателство на Европейския съюз”, съобщи БНР. Темата не беше спомената и на днешната пресконференция в Брюксел, на която ротационното председателство обяви намеренията си.

И това се случи два дни след като Цветанов направи точно обратния коментар пред тв „Европа”:

Цветан Цветанов, вътрешен министърЦв. Цв.: В момента с ЕК имаме много добро сътрудничество, изградено е едно добро партньорство. Механизмът за оценка е полезен за България през последните 5 години от неговото прилагане.

- Възможно ли е в рамките на този мандат да влезем в Шенген?

Цв. Цв.: Всичко ще зависи от Съвета през март месец и от доклада, който ще излезе за Румъния през януари. Надявам се лидерът на ПЕС Сергей Станишев да помогне на социалистическото правителство в Румъния, за да могат да се изпълнят всички ангажименти.

 По тв „Европа” Цветанов даже си позволи да „възложи” задача на Сергей Станишев като лидер на ПЕС... И какво излезе след толкова много говорене на вътрешния министър – категорично опровержение от ЕС два дни по-късно, че някой иска да ни приеме в Шенген?!

Тогава питам аз, има ли смисъл Цветанов да ни харчи парите и да се разхожда до Брюксел, след като се връща и ни заблуждава какво е мнението там за България, по влизането й в Шенген?!

След „шамара” от ЕС, вътрешният министър Цветан Цветанов се направи, че не е чул нищо и ни в клин, ни в ръкав заговори, че ще открива кой е убил банкера Емил Кюлев?!

Нерде отлагания от ЕС прием в Шенген вече четвърта година от мандата на ГЕРБ, нерде връщане и ровене в убийство от преди седем години?! Не че убийствата не трябва да се разкриват, но подобни изяви на министъра даже не стават и за предизборна агитация на ГЕРБ!

Обирът от днес, 17 декември и смехориите, които чухме след него

Цветанов съобщава на репортерите, че полицията работи по разкриване на извършителите на обира?! А въпросните обирджии са били заловени по случайност от някакъв охранител?!Днес, на 17 декември въоръжени лица са се опитали да оберат банков клон, но охранителят се е заключил и така успял да съобщи за извършвания обир!

Случилото се не попречи на Цветанов да отиде пред репортери и обясни вече известното: „От СДВР работят по установяване на извършителите на неуспешния обир на банков трезор в столицата”.

По какво установяване на извършителите работи СДВР, след като обирджиите са били заловени на място и изведени от банковия клон с белезници на ръцете?!

Та, по какво работело МВР?

Лъжите за бившия министър Румен Петков при Мартин Карбовски

Цветан Цветанов говори на границата на лъжата пред Мартин КарбовскиЦветан Цветанов:... Аз мога да кажа, че всяка година, от 2009 година, когато станах вицепремиер и министър на вътрешните работи, това беше първата ми покана за посещение в САЩ. Партньорите искаха да изградим доверие и да отворим партньорството на принципна основа. Защото знаете, че към тогавашния момент нямахме тази възможност, а и нямаха партньорите това доверие, което е необходимо, за да бъдат толкова отворени. 2009 година първото ми посещение беше, за да поискам кредит на доверие, да обясним какво ще правим и ако те имат възможност, нека да ни помогнат.

Водещ: Твърдите ли, че до този момент те не са имали кредит на доверие към нашите служби и МВР?

Цветан Цветанов: Вие как си представяте да имат доверие на министър, който му е отнета визата впоследствие и на висш представител в ДАНС като Алексей Петров, който всички сериозни европейски партньори и евроатлантически партньори знаят кой е той и няма как да работи с тях по определени операции, които са свързани с трансграничната организирана престъпност.

Правото на отговор на Румен Петков

Седмица по-късно, в студиото бившият вътрешен министър коментира думите на министър Цветан Цветанов за липсата на доверие от страна на Америка към нашите служби и МВР така:

Бившият вътрешен министър и настоящ депутат, Румен Петков уличи Цветан Цветанов в лъжа!Аз мисля, че сега нещата идват по местата си. Тоест, това, което аз съм имал като очаквания, че съм бил оклеветен пред Американското посолство и пред тогавашния посланик, лъсва в цял ръст. Но въпреки това искам да подчертая, че никъде, и на първо място в България, срещу мен не е водено такова разследване за някакво мое съпричастие към наркотрафик, защото това е абсурдно твърдение. Това беше потвърдено много категорично и от Прокуратурата и от следствените органи в България, така че по този начин нещата се изясняват”, обяви в ефира на Нова телевизия Румен Петков.

„Те са ме натопили и сега го използват в чисто политически план. Цветанов тогава беше министър на вътрешните работи, когато това се случи”, бе категоричното мнение на Румен Петков. Той цитира, че по негово време България е била извадена от списъка на държавите, произвеждащи синтетични наркотици и този акт той определи като „изключително признание от страна на Държавния департамент на Съединените щати”.

„Аз като министър съм бил три пъти в САЩ и съм се срещал с всички ключови фактори е и една от първите спогодби, които са подписвани, съм подписал аз – това не може да се нарече липса на доверие?!... „Друг е въпросът, че тогава, когато са идвали ключови фактори от разузнавателното управление, ние не сме ги развявали на байрак. Не сме ги показвали по вестниците, а сме имали съвсем оперативни взаимоотношения, полезни и за двете страни....”

Къде е обяснението на Цветанов след уличаването му от Петков в лъжа?

Липсва и няма да го чуем...

Цветанов се качва в колата, след церемонията в гробището АрлингтънРумен Петков обърна внимание и на факта, че в един и същи момент в САЩ са били: министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, външният министър и премиерът – какво е договорено и досега никой не  е чул!

Бившият вътрешен министър изтъкна пред водещия Мартин Карбовски, че българското общество трябва да знае, ако по време на срещите е поет ангажимент от страна на България срещу други наши ключови партньори.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Атентатът в Сарафово – дъвката на министър Цветанов

„Все още не е ясна самоличността и националността на камикадзето от Бургас, но знаем лица, които са съпричастни” - обяви в интервю за ТВ "Европа" министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Вътрешният министър съобщи, че терористите са били у нас 20 дни преди кървавата драма, влезли са от страни от Европейския съюз, където са били с истинските си документи, но влизайки у нас, те вече са се предвижвали с фалшива самоличност на американци.

Министърът обясни, че не е имало как да се предотврати атентатът защото не е имало изпреварваща информация. "Ако нямаш изпреварваща информация, няма как милиони граждани, които влизат в страната ни, да си наясно с тях", заяви Цветанов.

Изпреварваща информация е имало и то от генерал Петреъс, шефът на ЦРУ! „Хроники писа неведнъж за това:

Защо не вярвам на властта за атентата на летище Бургас...

Какви граници, какви успехи, каква сигурност за Шенген, министър Цветанов?

Шефът на ЦРУ, генерал Петреъс предупредил месец преди атентата, че сме мишена на Ал Кайда! /обновена и допълнена/

Цялото интервю на Цветан Цветанов пред тв „Европа” от 14 декември можете да чуете тук:

{edocs}tb ebropa-zv.doc,600,400,link{/edocs}

Бедствията и гражданската защита като възможност за увеличаване на бюджета на МВР!

Заради митарствата на министъра на вътрешните работи по света, едно село, Ягодиново стоя откъснато пет дни, като му носеха хляб по тясна пътечка с риск за доброволците каменен къс скала да се откъсне и падне върху тях!

Лесно е да решиш да вземеш Гражданска защита и парите за нея към министерството си, но съвсем друга работа е да направиш нещо адекватно при възникнало бедствие показа Ягодиново! Същото показа и залятото от язовир с. Бисер, което даде и 11 души жертви!

За това дали Цветанов адекватно помогна на пострадалите Ягодиново и с. Бисер – даже няма да отварям дума, защото хората там се измъчени, обречени и без надежда!

Чул ли е някой министърът на вътрешните работи да има говорител – едва ли. Той няма да заспива вечер спокойно ако вместо него на журналистите разяснява говорител дейността на вътрешното министерство!

Като обиколи поне три-четири телевизии на всеки десет дни, когато предъвкваната от него тема омръзне и на софийските помияри, бащата на три деца и най-сниманият във Вашингтон министър вади от ръкава си избирателно следващата си премислена тема и започва да я повтаря по медиите!

„Министър Цветанов, трябва ли да бъдат променени правилата за издигане на главен прокурор и конституционен съдия?” – пита услужливо поредната подготвена предварително журналистка и той започва да лее думи, изрази, често зле подредени по законите на словореда и логиката, но пълни с чиновнически клишета...

Как един бивш общински чиновник, учил за даскал по физическо ще отговори компетентно по така зададения въпрос, след като правната му подготовка е плачевна.

Да не отварям дума дали е възможно да се променят правила в някакъв избор при положение, че след като е започнала вече процедура за избор никой не би следвало да се връща и да променя правила!

Удивително е лексиката на Цветан Цветанов: няма друг министър на вътрешните работи, който да припомня какъв е бил бащата на даден опозиционен лидер!

Ако има здрав смисъл в това, нека да го прави, но първо да разясни какъв е бил неговият баща и къде е работил по Живково време...

Да не говорим, за причината защо една журналистка ще смесва правила за избор на главен прокурор, като част от съдебната система и правила за избор на конституционен съдия, което пък няма нищо общо със съдебната система, а е по-скоро насочено към държавността?!

Силно потуления скандал „Коиловци”

Няколко селяни от плевенско село биха едни французи с летви, защото знаели хватки. Отговор и обяснение за този скандал – няма.

В Коиловци всъщност са били френски командоси, военнослужещи от спецчастите, след като са изтеглени във Франция ги вземат в болница и след изписването им – ги уволняват!

Оказва се, че френските командоси са се озовали на българска земя без да са били уведомени българските власти.

Ситуацията, която се разиграва до землището на с. Коиловци няма как да е законна и нормална: такива командоси могат да пребивават на българска земя само с разрешение на Народното събрание поясни в Шоуто на Слави бившият министър на отбраната, Николай Цонев.

Другият, допустим вариант за наличието на такива командоси е да са от мисия на НАТО, което също предполага предварително известяване на българските власти. Нито едно от тези изисквания не се е случило, вместо това Аню Ангелов мълчеше като партизанин, а напред се изстъпи министър Цветан Цветанов, който обясни, че това били любители на екстремни спортове!

Докато Цветанов обикаляше като един Васко да Гама света, в парламента на 28 ноември се състоя заседание по време на което бе направен опит да се изиска Цветанов да отиде при депутатите и да обясни от трибуната тази буфонада с френските парашутисти!

{edocs}koilovzi-zv-1.doc,600,400,link{/edocs}

Чужденци, които носят наркотици, за които се гадае как са проникнали на българска територия направиха смешен българския парламент, българската държавност, а в същото време МВР-министърът ни обясни, че че са любители на екстремни спортове и Франция нямала претенции към селяните от Коиловци заради нараняванията, които селяните, пазещи земята си са им нанесли!

Направен е опит да бъде убит единият от селяните – местен полицай стреля в крака на нападателя и по прострелва, но спасява селянина!

Този полицай е наказан вместо да бъде награден за това, че е защитил български граждани.

Парламентът отхвърля предложението да се направи Анкетна комисия, която да разследва случая!

Кои са тези хора? Кой се интересува от това?! – скача Искра Фидосова срещу депутати от опозицията, в усилие да няма разследване на случая.

Фидосова даже вика от място към депутатите от левицата: Я си седнете на местата!

„Ние сме готови да приемем, че някой прави учение на територията на страната. – заявява Румен Петков. - Ние да не сме полигон? Има ли решение на Народното събрание за такова съвместно учение? Няма! (Шум и реплики.)

Значи тук народен представител обявява, че Франция е извършила държавно престъпление на наша територия и Вие това го приемате за нормално?! Значи, тук току-що беше направена декларация, че Франция е извършила държавно престъпление на наша територия, несанкционирано учение! Несанкционирано! И Вие считате, че това е нормално?!

Ние току-що унизихме и Франция като Парламент”.

И така: оказва се, че „любителите на екстремни спортове”, каквито нарече Цветан Цветанов френските командоси, попаднали в болница във Франция и след това били уволнени от спецчастите на армията!

Защо никой от нецензурираните, официозни вестници и електронни медии не пита Цветанов за Коиловци?

Френското правителство го разбирам, френското посолство в България – също. Непонятно ми е поведението на МВР, ДАНС, Министерство на отбраната, спецслужбите и двамата министри – Цветанов и Аню Ангелов!

Непонятно ми е как така Цветанов си въобразява, че може да ни говори нелепости, убеден, че да обижда нашата интелигентност е част от служебните му задължения!

Истината е, че Цветанов избяга в САЩ, уреди се със снимки и срещи с кого ли не, даже с чиновници, които преди отпътуването му бяха на визита в България.

На българска почва, неговите избраници в парламента не разрешиха на депутатите от опозицията да поискат от него каквото и да било обяснение за Коиловци!

А това вече не е само скандално, но и нагло.

Наясно сме, че ако Цветан Цветанов излезе на трибуната, няма да даде смислен и конкретен отговор за случая „Коиловци”, но пък тогава ще лъсне липсата на елементарен професионализъм, липсата на достойнство да признае провала си...

Затова за случилото се в с. Коиловци стана дума в негово отсъствие, а добре подбираните депутати от ГЕРБ не допуснаха Цветанов да бъде изправен пред трибуната за отговор...

Бившият вътрешен министър и депутат от левицата, Румен Петков коментира пред Мартин Карбовски също и нахлуването на френски разузнавачи край село Коиловци с думите: „Тези французи извършват опит за убийство на български гражданин”. И после риторично попита дали България е в състояние да защити своите граждани.

Цветанови и Манолеви на концерт на Веско МариновЦветанов се върна, даже успя да отиде на концерта на приятеля си Веско Маринов! Предлагаме ви снимка на сем. Цветанови с приятелите си сем. Владимира Янева-Манолева и съпругът й, Илия Манолев на такъв концерт!

Послепис. Апропо, къде в чужбина учи дъщерята на Цветан Цветанов, при какви условия влезе и безплатно ли е това. Кой плаща сметките й?

 

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще загубим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Руският президент Владимир ПутинЩе се промени ли отношението на Кремъл към Украйна, как ще се развие геополитическата битка на ЕС, Вашингтон и Русия след първи декември – това са въпроси, които съвсем скоро ще получат своя отговор.

Истината е, че започва борба за газотранспортната система на Украйна, смята експертът по геополитически въпроси Вадим Карасев*, директор на Института за глобална стратегия. След прекратяването на строителството на „Южен поток”, газотранспортната система /ГТС/ на Украйна отново е приоритетна за Русия.

Влиянието на украинската ГТС е геополитически въпрос смята Карасев.

След отказа от строителството на „Южен поток”, обявен на 1 декември в Анкара от руския президент Владимир Путин, започва нов етап на борба на Русия за влияние в Украйна и нейната газопреносна система, като основен канал за транспортиране на руски енергоресурси в страни от Европейския съюз. Това е мнението на Вадим Карасев, публикувано на сайта Корреспондент.net.

Ценността на украинската газотранспортна система се повиши както в търговски, така и в политически, и геополитически аспект смята Карасев. Естествено е да очакваме както повишаване на цените от страна на Киев, така и натиск от страна на ЕС, Вашингтон с Русия в борбата за контрол над ГТС на Украйна, и транзита по нея. Колкото повече се вдигат цените, толкова повече ще се повишава и конкурентната битка за влияние над територията, по която е разположена украинската ГТС, коментира Вадим Карасев.

Пак в тази посока Карасев коментира, че след спирането на „Южен поток” Европа все повече ще зависи от Киев, но това не означава, че ще продължат отстъпките на Брюксел за Украйна.

Очакват се промени не толкова в икономическо, но и в политическото въвличане на Европа към съдбата на украинската ГПС, от което ще зависи вече конкретната конфигурация на инвестициите по провеждане на модернизацията на ГПС. Това има цена, ще са нужни и участници, инвеститори, както, и допускане или недопускане към модернизацията на системата на руския инвеститор.

След съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток”, заради позицията на България, проект, в който Газпром е вложил 5 млрд долара, Путин обвини и Еврокомисията в неконструктивна позиция спрямо България, позиция, несъответстваща на интересите на Европа.

След Путин и шефът на Газпром, Алексей Милер потвърди спирането на проекта „Южен поток” и обяви плановете си да построи тръба със същата мощност към Турция, с перспектива да излезе на входа на границата с Европейския съюз.

Ще успее ли Русия да изиграе картата си с украинската газопреносна система в битката за геополитическо надмощия с ЕС и САЩ – това тепърва ще узнаем. Козът с газопровода през Украйна е ценен, но тук нещата зависят както от останалите участници в играта, така и от официален Киев.

Не трябва да забравяме, че ЕС и САЩ организираха и подкрепяха събитията в Украйна, събития, които освен жертви донесоха за украинците и отделянето на Киев, както и искането за самостоятелност на Луканск и Донецк. В този бурен и критичен период на военни действия, на дневен ред стоеше и изплащането на големия милиарден дълг на Украйна към Русия, дълг, с който ЕС се зае да гарантира и обезпечи част от него.

Кой ще успее в тази игра - Русия, или ЕС, който е уморен от намесата и ангажиментите си в Украйна?

Тази версия за събитията, които евентуално ще последват от спирането на "Южен поток" е една от многото, които се появиха в анализите на експерти. Друга версия е засилване на влиянието на Русия в Турция с оглед развитието на събитията в Близкия изток и влиянието, за което се борят САЩ спрямо Анкара. това влияние касае както ЕС, така и Израел, и следвоенното положение на района на военни действия към Ислямска държава, Сирия и Ирак. Този район е интересен със залежите си на петрол.

За някои като българските политици например, спирането на проекта „Южен поток” е облекчение, за други повод за сервилност към Брюскел и Щатите, за трети – големи загуби във финансов и геополитически план.

Какво се случи в България след първи декември 2014 година? Нито един български политик не изрече грозната истина, че загубите от „Южен поток” ще са двойни!

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще губим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Президентът Росен Плевнелиев„Вярвам, че решаването на „Южен поток” е изцяло в ръцете на Русия. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от „Южен поток”. Договор за приходи от „Южен поток” България няма. Това каза президентът на Република България Росен Плевнелиев при посещението си в Националната кардиологична болница веднага след като агенциите обявиха решението на Владимир Путин да спре проекта „Южен поток”.

За едно бе прав Плевнелиев – всичко е в ръцете на Русия. Осъзнаваше ли какво означава това за бъдещото икономическо развитие на България президентът?

Русия реши да ни изключи от този проект след като от Брюксел и Вашингтон положиха всички възможни усилия да провалят проекта и то най вече нашето участие в него, тъй като точно това би направило строителството на „Южен поток” невъзможно.

За другото твърдение на Плевнелиев обаче няма как да се съглася: договор за приходи може да няма, но налице е износ на природен газ, който България извършва пак с руски газ за Турция, Гърция и Македония. Това е газът, който идва от Украйна.

Така че цифри има и те са загуби за България от спрян износ, тъй като след прокарването на тръбите през Турция, тръби, които ще заобиколят България, страната ни ще спре да получава този газ и съответно да го изнася. Т. е. страната ни губи доставките на природен газ и втори път губи от спирането на транзита, който сега осъществява. Към тези загуби се прибавят и загубите по прогнозни данни на 400 милиона, които можехме да получаваме от транзита по тръбата на проекта „Южен поток”.

Откъде черпи своята информация Росен Плевнелиев, та да твърди, че нямало цифри за загубите, които ще претърпим? Нима той не знае, че в момента транзитираме природен газ от Русия, през Украйна до три държави?

Нима Плевнелиев не е чул за „Булгартрансгаз” ЕАД, който е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ?

Това е компанията, която е собственик и оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение - пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителни мрежи и индустриални потребители на природен газ.

„Булгазтрансгаз ЕАД” е собственик и на газопреносна мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение – пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Македония.

„Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на “Български Енергиен Холдинг” ЕАД и в момента е в процес на сертифициране като Независим газопреносен оператор.

Карта на газопреносната инфраструктура на територията на България

Вероятно малцина са наясно, че освен, че получаваме газ от Русия, ние изнасяме част от този газ за три държави. Картата на газопреносната система на територията на България може да видите ТУК.

Карта на евентуалния газопровод Румъния, България, Гърция - снимка в. КапиталДокато политиците ни се упражняваха по темата „Южен поток” излезе новината, за Споразумение между Гърция, България и Румъния за изграждане на "Вертикален газов коридор".

Спирането на „Южен поток” и попадането на България в задънена улица оживи южната ни съседка, Гърция. Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопроводът за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че Споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта "Трансадриатически газопровод" ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполис, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите. Но...

Всичко това е в бъдеще време и много милиони за строителство. Този вариант да получаваме газ от азерски газ също е свързан със строителство, милиони и време.

Гърция ще печели от газопровода и трансфера на газ, Румъния – също, за нас остава да се въоръжим с търпение, много пари и време, като нито един от тези фактори не означава сигурност в доставките на природен газ, а още по-малко пък купуване на газа на прилични цени.

-----------------------------------------------

*Вадим Карасев е украинец, политолог, един от лидерите на партия Единен център

 
Начало Предишна 19 18 17 16 15 14 13 12 11 10 9 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla