Tag:сдс

Корнелия НиноваПриготви се за дълго четене, прелюбезни читателю, защото ще стане дума за една от най-интересните дами на българската политическа, икономическа и... всякаква сцена.

Публикация от сайта Фронт нюз

/С малки съкращения/

Звездата й изгрява през късната 1997, когато СДС успява да вземе цялата власт в ръцете си – парламентарно мнозинство, президент, симпатизиращи на реформата магистрати и медии. Яхнал удобно и четирите власти, Иван Костов започва мощна приватизация, използвайки целия спектър от инструменти – от левите РМД-та, през касова, масова, че и подмасова приватизация. Куп знакови национални предприятия преминават в частни ръце, а на останалите са назначени близки и доверени до властта, ръководители. И внезапно неизвестната до тогава, 28 годишна очарователна дама Корнелия Нинова, се озовава на поста изпълнителен директор на „Техноимпекс”. Паралелно с това е и председател на борда на директорите на друг външнотърговски гигант – Техноимпортекспорт.

Кариерата й до този момент с нищо не предполага подобно развитие: по образование е юрист и има само 2 години трудов стаж. През 1995 г. за няколко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юрисконсулт в Столична община. През 1996-1997 г. за по–малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юрисконсулт в БТК. Говори се, че точно в кратката и служебна битност на следовател, тя прави правилната „крачка”. Разследвайки висш служител на националния телеком, тя прави така, че делото да бъде претупано доста бързо, прекратено, а служителят – напълно оправдан. И седмици след това, тя се появява на работа в БТК. Вероятно е съвпадение. Но вън от съмнение е спечелила доверието комуто трябва, защото не след дълго са й поверени споменатите два поста, които тя ръководи със седесарка жар. Какво се случва в тях: на първо място свирепа чистка на всички стари и с опит кадри.

Мотивът е по човешки, и по партийно простичък – трябва нови хора, верни на новата власт.  Сменени са директори на задгранични дружества, уволнени са две от най-ярките фигури на дружествата – Спас Панчев и Георги Шуманов. Разкарани са  куп чиновници на по-ниските и дори на най-ниските етажи на фирмите. Защо пък чак толкова ниско? Само заради вярност към СДС ли? Има и друго – внезапно се появява сполучливо регистрирано и гъвкаво управлявано РМД, с нехитроумното име „Техноимпекс 98”, което... приватизира огромното външнотърговско дружество. Начело на това РМД е... сетете се кой. Госпожа Корнелия Нинова.

От 1999-а до 2005 госпожа Нинова е тих служител на честния, частен, външнотърговски фронт. До настъпването на огромната каша, наречена Тройна коалиция.

Тогава тя внезапно изскача на терена отново, но този път от ляво. Назначена е за зам.-министър в свръхминистерството на икономиката и енергетиката, което Румен Овчаров получава като компенсация за това, че не стигат вицепремиерски кресла и за него.  Веднага след назначението си, Корнелия Нинова се превръща в най-доверения помощник на Румен Овчаров, не просто негова дясна, или лява, или неясно каква ръка, а представляваща го в области, с огромен властови и финансов ресурс. Тя отговаря пряко за външно-икономическите връзки на министерството. Освен това наблюдава  държавния резерв, търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова оглавява директно по волята на министъра и две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг”.

По линия на първото тя днес се радва на безрезервна подкрепа на Георги Гергов. По линя на второто, пък  е определена да отпуска порции от „хранилката” на ДПС. Хитрият Симеон Сакскобуркготски е оставил в ръцете на социалистите любимото кокалче на Ахмед Доган и само гледа сеир отстрани. Станишев пък с радост го е приел, а тази деликатна задача е поверена именно на Нинова и – паметливите знаят  - за малко не струваше главата на премиера и съдбата на целия кабинет.

Битката за Булгатабак очаквано избухва и се пренася на всички фронтове

ДПС са недоволни от това, че Румен Овчаров държи Булгатабак и го атакуват не само директно в Булгартабак, но и по фланговете. В началото на май 2007 г. лъсват големите злоупотреби в „Топлофикация” София. За дружеството отговаря министерството на Овчаров. Следствието започва разследване на Валентин Димитров, шефът на дружеството, за присвояване и пране на пари в особено големи размери. В процеса на разследването  изплуват и знаменитите инициали Р. Овч.

Някак случайно става така, че следователката, която води разследването на Валентин Димитров – Татяна Шарланджиева е много близка приятелка на зам-министъра Корнелия Нинова още от времето, когато Нинова е работила в следствието.

Говори се, че директорът на Националната следствена служба Ангел Александров, като разбира за това приятелство и за интереса на Нинова към разследването, започва да изнудва Шарланджиева. Притиска я да иска от Корнелия Нинова различни услуги – документи, които уличават шефа на „Булгартабак” холдинг Христо Лалчев. После иска 150 хил.долара, които Нинова можела да осигури от ”Булгартабак”. Трябвало да окаже и съдействие за хазартен лиценз на фирмата ”Дилот” и да помогне в освобождаването на близо 100 хил. тона пшеница от Държавния резерв. И т.н., и т.н. Всички тези неща излязоха наяве, но не излезе мотива на Александров. А той е прост – не за пари, а по настояване на ДПС и за натиск върху групата на Овчаров.

Следват случки като в криминален филм: на Нинова е  открадната  колата, като й оставят бележка ”да би мирно стояла, не би чудо видяла”. Влизат в апартамента й и изземват протоколи от заседанията на УС на „Булгартабак”. Името и е замесено в грандиозния скандал около  разследването на „Банско пропъртис-2”, холдингът „Фронтиер” и бизнесменът Красимир Георгиев. При използване на СРС-та, съществуват хиляда страници разговори и SMS-си,  доказващи че посредник между Красимир Георгиев и следователката Шарланджиева е Корнелия Нинова. Двете са разговаряли помежду си и със следствения Георгиев, преди всеки разпит. Така показанията на Георгиев – свидетел по делото за пране на пари от Валентин Димитров (Вальо Топлото), са били предварително нагласявани. Става ясно, че след един от поредните разпити, Красимир Георгиев пратил на зам-министърката съобщението: ”Твоята приятелка е фантастична”. Има се предвид следователката Шарланджиева.

Това, което последва за малко не събори кабинета Станишев.

Повдигнати са обвинения и срещу Нинова, и срещу Шарланджиева и срещу Зоя Иванова. И само толкова. Двете дами от следствието го отнасят наистина, но Нинова, макар и освободена от поста зам.-министър на излезлият, по настояване на Станишев,  в отпуска, Овчаров запазва позицията си в Булгартабак.

В този именно скандал изгря и една друга едра звезда. Тази на Делян Пеевски.

Битката е свирепа, но завършва с примирие между БСП и ДПС  и даване на няколко знакови жертви от двете страна. Румен Овчаров е една от тях. Ангел Александров – друга. Нинова не е. Тя е спазарила своята вярност към кръга Фронтиер и Румен Овчаров за депутатско място и си заменя  бизнеса с партийна кариера. В кратки срокове, освен депутат,  става говорител на партията, после – секретар на Висшия партиен съвет и - сега съвсем закономерно – кандидат за председател на социалистическата партия.

Сега синьо-червената принцеса е на път да оглави Столетницата. Тя е задействала всичките си контакти, трупани през годините и при сините, и при червените, и при ДПС, и при бай Герго в Полвдив... Медиите на Пеевски любезно й се отварят, медиите на Прокопиев – също. Предстои развръзка, но каквато и да е тя, Корнелия ще си остане съдба-емблема на многострадалния преход.

Бел. на редакцията на "Хроники". Сайтът е отворен и за други мнения по темата, които е готов да публикува.

 
Продължение от 26 май
Откъс от готовата книга за печат: БЕЗ МЯСТО В ИСТОРИЯТА, където се изнасят документални, неизвестни факти и свидетелства на очевидци за убийството на Горуня, какво бе скрито в края на саморазправата с Трайчо Костов, убийството на полковник Пантев, оправдан от т. нар. Народен съд и рухването на една голяма лъжа от книгата "В името на народа", нови факти от т. нар. история на комунистическата партия и опозицията в нея от годините на управлението на Тодор Живков, за истините и неистините по преврата срещу грузинския президент Гамсахурдия, личните ми срещи с грузинския патриарх, как бе убита една вице- световна шампионка на България по биатлон и как съдът оправда убиеца, за да го достигне ръката на възмездието - и още, и още лични съдби на хора, станали жертва на времето, в което живеят.

Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение
Присъдата на Професора Факсимилета на Протокола за разпит на свидетеля Любен Беров в отдел "Следствен" - Държавна сигурност

Не мина много време от вълненията около публикациите ми за съдбата на Професора. От пропуска в редакцията ми позвъни, жена, която не се представи и ми съобщи, че оставя някакви папки, в една от които се оказа част от оригиналния архив на Комитета за българите в чужбина. Непознатата ми обясни, че ми подарява този архив, като каза, че ще открия неочаквани и твърде интересни неща в него. Имаше право - в този архив попаднах на книжка донос, на който съавтор бе Премиера. Този път доносът му беше срещу българската емиграция в Австралия... Ето историята:

Политически парадокси определяха съдбата на българите след падането на кабинета на СДС

Спомням си, че около тези вълнения по публикацията, столичен вестник публикува интервю с Румен Беров, син на българския премиер Л. Беров. От справката към интервюто се разбираше, че младежът, избягал в Австралия през 1989 г. със съпругата си, но сега отскочил до родината, за да навести боледуващия си баща. Австралия не бе случаен епизод от семейната история на фамилията Берови - пет години преди да забегне, Беров-младши, бащата посещава този континент за един месец /15 януари - 14 февруари 1984/, командирован от Комитета за българите в чужбина /КБЧ/. В резултатите от тази командировка има необичайни неща, ето защо ще ги разкажа.
Сред оригиналните документи от архива на закрития Комитет за българите в чужбина /КБЧ/ открих и оригинален екземпляр на книга, наречена "Българите в Австралия". Произведение, издадено в 300 броя тираж, за "Служебно ползване". Към книжката намерих и "Докладна записка до председателя на КБЧ тогава, поетът Павел Матев, с копие до Любен Гоцев /зам.-министър на външните работи, с висок чин, действащ политик и след 1989 г. - бел моя/. Ето по-интересното от тази докладна:
"Уважаеми другарю председател,
"В изпълнение на плана за научноизследователската дейност на Центъра за демографски изследвания към Президиума на БАН, в продължение на един месец бяхме на посещение в Австралия. Макар официално да декларирахме, че заминаваме с цел да съберем материали за написване на книга върху историята и съвременното икономическо състояние на Австралия във връзка с двеста годишнината от заселването й от европейците /1788/, фактически главната ни задача беше да извършим проучвания върху демографското, политическото, икономическото и културното състояние на българската колония в тази далечна страна."

Проучвал ли е или е разузнавал в 1984 г. в Австралия премиерът Любен Беров средите на българската емиграция? Ето още какво бе записано в докладната му до Павел Матев:
"...срещнахме се с представители на всички политически групировки, в това число и с такива известни с контрареволюционната си дейност лица като: Димитър Вацов, Иван Денчев, Виктория Забуковац и др. Положението ни на научни работници ни даваше възможност да водим разговори на всякакви теми..." пишат Беров и другият професор.

С претенции за научен принос или уклон към "оня" тип приноси може да причислят и следните пасажи от докладната на двамата командировани при завръщането им от Австралия. За това как "контрареволюционерът" Иван Денчев - така е по оригинал - бил обвинил секретарката на Австралийско-българското дружество Ирина Кръстева в шпионаж чрез България в полза на СССР. За този инцидент имало даже дело, рапортуват проучвателите на председателя на КБЧ, Павел Матев.
Не е за пренебрегване и следният пасаж: "Както е известно - пишат командированите от КБЧ професори, - председателят на църковното настоятелство в Аделаида е Иван Денчев, бивш офицер, активен монархист, лично свързан със Симеон II. На негова страна са такива заклети врагове на социалистическа България като Хаджииванов, Сава Савов, Петър Петров и др. Именно те опитали да изнудят свещеника Александър Манасиев да се откаже от "комунистическия Свети синод, който го е изпратил в Австралия и да премине към Американската православна църква..."
Командированите "намерили" и "прогрeсивно настроени дейци на колонията". "Главната причина за активизирането на контрареволюционната емиграция трябва да се търси в общото изостряне на напрежението в международните отношения, в желанието й да използва случая "Антонов" за дискредитиране на българските власти" - разсъждават още пратениците на КБЧ в Австралия. - "Има възможност да се отнеме радиочасът от групата на Денчев, която го използва за нападки против България - препоръчват докладващите Беров и Дамянов в писанието си. - "...най-добре знаят родния си език децата на вражески настроената към България емиграция, на хората, които са известни в Австралия като "националисти.""

"Макар това да не влизаше в нашите функции и задължения, ние си позволихме да посъветваме приятелите от Австралийско-българското дружество да не скъсват връзките си с църквата с цел в даден момент да се подготви необходимата промяна на съотношението на силите и църковното настоятелство, за да се изземе от ръцете на "главорезите" - там така наричат Хаджииванов и неговата група". Защо главорези и какво изземване църковно се е подготвяло - това така и не става ясно. Затова пък двамата професори алармират след мисията си в Австралия: "Горят трудове на Живков!" и продължават: "Ръководството на КБЧ вероятно знае, че книгите, които се изпращат на библиотеката при църковния хол в Аделаида, се подлагат на щателна проверка от църковното настоятелство и онези от тях, в които е споменато името на др. Тодор Живков или се говори нещо за успехите на социалистическа България, незабавно се унищожават."

Деликатен човек, с пагубна страст за работа - така описа пристигналият Беров младши своя родител премиер. Доколко деликатен е бил Беров в случаят с показанията при разпита по обвиненията против задържания Професор няма необходимост да се коментира.

"Написаното остава" е казал древен мъдрец.

Послепис.
Разказах две истории за донос и откровено топене на човек в следствието на Държавна сигурност, за да припомня, че в страна като България подобни изяви не са от значение. Професорът си отиде от този свят, а Премиер стана този, който се опита да го злепостави пред следователя. Живот!

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
  1. "Министерство на вътрешните работи, отдел "Следствен" - Държавна сигурност". Протокол за разпит от 31 май 1976 г. на свидетеля Любен Беров по сл. дело 115 от 1976 г. с обвиняем проф. Румен Янакиев. Личен архив.
  2. Сведение от 8-ми РК на БКП - София, 29 юни 1967 г. за проф. Румен Янакиев. Личен архив.
  3. Наказателно дело от общ характер 4629/1976 на СРС. Присъда 385 от ... декември 1978 г. Препис и записки - личен архив.
  4. Решение 170 на Върховния съд на НРБ от 12 юни 1990 г. Препис - личен архив.
  5. Аудиокасети с интервюта със съпругата на проф. Янакиев. Личен архив.
  6. В. "Вести", бр. 3, 1990 г., "Милувките на режима", Л. Манолова.
  7. В. "Демокрация", брой 113 от 18 май 1993 г., "Българин, експерт на ООН, бе оправдан посмъртно", Л. Манолова.
  8. В. "Демокрация", брой 114 от 19 май 1993 г., "Свидетелят Любен Беров е унищожил невинен човек", Л. Манолова.
  9. "Българите в Австралия" , проф. д-р Симеон Дамянов, проф. д-р Любен Беров, отпечатана в печатницата на издателство на БАН, поръчка 2104, 1986 г., оригинален екземпляр.
 

* Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв * Комисар Красимир Петров прояви въображение за случилото се преди 10 години * На Евгени Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие * За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

"Евегени Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха някалко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Непредпазливите деяния са наказуеми според действащия Наказателен кодекс. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил.

Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Крамисир Петров са наказателно отговорни лица, в състояние на вменяемост, когато участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента, вредите и последиците са безспорни, налице са свидетели, доказателствен материал. Само че двете следствия са са прекратени тихомълком от прокуратурата и така търсенето на вина се отлага.

Наказателен кодекс на Република България:
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:

Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/.

Какво се случва всъщност пред парламента - Стоянов, Костов и Петров

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!" 8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало какво правят някои кметове, много служители на столични общини. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Всички си спомнят и как сегашният Главен комисар Красимир Петров пази с тялото си Николай Добрев, участва в спирането на набезите към парламента, и прочутата му фраза: "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!"

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване: "Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодеска на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество." Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента. Всъщност Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежданията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София. "Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран - признава Петров, с което доказва, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им.

"Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните".

Защо Петров не подсигурява подстъпите на парламента с един кордон още от университета, преди да се събере тълпата, след като е имал информация за това какво предстои да се случи - остава неизвестно и до днес. Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск!

Днес, 10 години по-късно Красимир Петров излиза с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си е работил не за службата, която е оглавявал, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев Красимир Петров постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където Александър Божков е в ръководството. Оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата.

След срива на Туристспортбанк и и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев?

Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент. Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат.

При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Градоначалникът не сезира прокуратурата, тъй като пряко участва в събитията.

"Най-опасно е за държавата да продължат безвласието и агонията

казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов. По случая 10 и 11 януари вървяха две следствени дела - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите и другото на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР. "Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона - казва три месеца по-късно Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се!"

"Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? - разсъждава Добрев. - Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност".

В дните на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добрев намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите. На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев, номиниран на 8 януари 1997 г. от парламентарната група на Демократичната левица, връщат мандата за съставяне на правителство.

До това се стига след политическа криза, преминала през окупация и нападение на българския парламент, национална политическа стачка, гражданско неподчинение, протестни шествия... Жестът на Николай Добрев беше високо оценен от всички политически сили. Десет години по-късно Добрев получи посмъртно почетен медал на МВР "Правосъдие, свобода, сигурност".

Решението преди десет години и връщането на мандата от страна на БСП промени историята на България. Това каза вчера Петър Стоянов, председател на СДС, в предаването "Реално" по БТВ. Той допълни, че нито реформаторите в БСП, нито Георги Първанов, тогава председател на социалистическата партия, са спасили България от по-големи проблеми на управлението. Според бившият президент БСП прави опит да пренапише историята и определи събитията тогава като "закъсняла Пражка пролет". Петър Стоянов бе категоричен, че истинските герои тогава са били българските граждани, а не водачите на социалистите.

Следва продължение
 

Какво и общото между община Карлово и българския Конституционен съд,  Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола?

Кемът на карлово, той се опива от лидерския пост в СДСМиналата седмица мина под знака на едно знаменателно събитие - Петър Стоянов дойде в родината, разцепи СДС и се умъгли!

Господ да пази десницата би казал всеки, който трудно ще улови логиката на бързината на подобно събитие в стопената десница!

На 26 ноември в Парк хотел „Москва” бе проведено заседание на Националния съвет на СДС, което реши под давление на сегашния така наречен лидер Емил Кабаиванов, депутатите Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров да бъдат изключени от партията заради това, че са показали лична позиция по въпроса да номинацията на партията им за конституционен съдия!

Съратникът на Кабаиванов - привържениците се питат: По заповед на премиера, кметът на Карлово тръгнаИзключеният Димо Гяуров по Бойкоборисовски да прекроява сините депутати в парламента и да ги гони от партията си, без да го е еня, че с това налива вода в мелницата на Иван Костов!

Да излъчваш партийни дисиденти от партия, която си провежда конгресите в  телефонна кабина е повече от провинциален болшевизъм!

Вместо самият кмет Кабаиванов да си вземе шапката и да се покрие в подбалканското градче Карлово, той демонстрира завидна апаратна мускулна маса като посочи вратата на избрани на редовни избори сини депутати!

Мартин Димитров, бивш лидер на СДС Депутатите, които рипнаха и възнегодуваха срещу внесената кандидатура бяха наказани /поне тримата от тях-бел. Л. М./, а един от другите недоволни, д-р Михаил Михайлов взел, че отишъл на заседанието на Кабаиванов и компания и поискал кметът пишманлидер незабавно да си подаде оставката!

Това естествено не се е случило, самият кмет на Карлово даже не счете за нужно да го съобщи на пресконференцията след заседанието на НС на СДС!

Каква е конкретната причина Кабаиванов да „разшири” телефонната кабина, където пребивава партията му по време на конгреси и да се прави на Ленин в 21 век?

Депутатът Михаил Михайлов, поиска оставката на СДС-лидера"Има такава партия!" твърдеше в началото на миналия век един нисък мъж, с монголоидните очички, който в началото на миналия век слезе на Финландската гара в Петроград, гримиран до неузнаваемост, и преобърна Европа. Сътвореното от провинциалния кмет Емил Кабаиванов напомня казаното от мадам Зинаида Невзорова Кржижановская: "Той е един човек срещу цялата партия. Той разрушава партията". Самият Владимир Илич тогава отхвърли атаките, въпреки че те така и не станаха повод да спре и да се замисли. За Ленин най-важното е било да си авторитарен, независимо под каква форма и той го написва просто и ясно: "Класите се водят от партии, а партиите се водят от личности, които се наричат лидери..."

"Заради спасението на човечеството ние трябва да направим жертвите, които изисква революцията" – е казвал вождът на пролетариата, Ленин.

Някакъв Борис марков в ръководството на СДС, който пък обичал ГЕРБ!?Към днешна дата това звучи по-следния начин: заради спасението на ГЕРБ и отвличане на вниманието от лошото му управление, всички трябва да направят жертвите, които изисква това спасение! И кой получи честта да извърши спасителната операция в дясно: кметът на Карлово – Емир Кабаиванов!

„Нямаме нужда от опозиция сега, другари. Сега не е времето... Стига толкова опозиция...!" заяви навремето в една своя реч Ленин на Десетия конгрес на болшевиките.

Да ви напомнят тези думи на днешната ситуация в останките от СДС?

И още как!

Ленин казвал: "Бихме попитали човека, къде сте вие по въпроса за революцията?" За нея ли сте или против нея? Ако е против, ще го изправим до стената!"

Навремето професорът икономист от Кембриджския университет, Джон Мейнард Кейнс, в писмо до пацифиста Дънкан Грант признава: "Аз работя за правителство, което презирам, за цели, които смятам за престъпни"!

Провинциалният болшевик Емил Кабаиванов се закани да наказва съпартийци за несъгласиеНо Кабаиванов далеч не е Кейнс и за него Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта. С тези постулати краят на СДС е видим с просто око и то в годината на изборите!

"Ние ще използваме понякога колегиалност, а понякога - единоначалие. Колегиалността ще я оставим за по-слабите, за по-лошите, за изостаналите, за недоразвитите - нека си плямпат, като им втръсне - ще престанат" - заявява в друга реч от 12 януари 1920 г. вождът на световния пролетариат Владимир Улянов.

Причината за необяснимото самочувствие на кмета на Карлово, понастоящем и лидер на СДС е проста и тривиална: Кабаиванов бе привикан при премиера Бойко Борисов, за да получи лично от него задача и да предложи кандидат на СДС за конституционен съдия. Първосигнално, вместо да се консултира с депутатите си и хората от ДСБ /в рамките на Синята коалиция/ кметът на Карлово прескочи одобрената от Правната комисия и гласувана в зала Екатерина Михайлова и представи бившият президент Петър Стоянов за кандидат не само за конституционен съдия, но чак и за председател на КС!

Обявяване на номинацията на Петър СтояновНе зная по какви критерии бившият президент Петър Стоянов се видя толкова блестящ юрист на Кабаиванов, но за височината на камбанарията на община Карлово и завета под крилото на премиера Борисов – вероятно бившият държавен глава на сините в очите на Емил Кабаиванов изглежда велик и непреходен като юрист.

Един малък израз на Стоянов около представянето му за кандидат на СДС в КС ми направи впечатление: "Законът не бива да се тълкува буквално и трите власти не бива да си пречат", заяви той.

Изключеният депутат Ваньо Шарков за... инакомислие!Само че, нито президентът е част от трите власти, нито Конституционният съд! Тогава какво е искал да каже Стоянов на репортерите, така и не стана ясно. Дано поне на него му е ясно...

Повтарям – само от тази височина... докато действителността е съвсем друга: бившият бракоразводен адвокат Петър Стоянов, бе избран за зам.-министър на правосъдието и след краткото управление на друг „велик” граждански адвокат – Филип Димитров – остана за малко без работа! След това трайно влезе в парламента докато сините го издигнат за президент!

Дай ми чужбина и не ме мисли!

Не съм сигурна, че карловският кмет Емил Кабаиванов, който оглави стопената вече партия СДС е чувал и е наясно с това какви ги е вършил Петър Стоянов докато беше президент, с какво се занимава зад граница. Все пак от едната страна е кметството в Карлово, а от другата – Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола, фондацията "Глобален диалог и сътрудничество", евро-азиатски енергийни проекти и бъдеще, Международният съвет на Американската асоциация на юристите, съпредседателството на Световния проект за справедливост – Вашингтон, президентството на Центъра за глобален диалог и сътрудничество и прочие, и прочие. Ще се направим, че не помним как бившият вече Държавен секретар Хилари Клинтън, докато беше за броени часове в България изобщо не прие Петър Стоянов, въпреки че той и съпругата му Антонина много държат да напомнят какви приятели са с остатъците от семейство Клинтън.

Не ме интересува каква е причината Стоянов да акостира в родината ни и да се прицели във високия пост даже на председател на Конституционния съд, но зная, че един студент по право не би си позволил грешки и нарушения на Конституцията, каквито вършеше Стоянов докато беше държавен глава.

Така например като блестящ русофоб, голям приятел на Запада, Петър Стоянов си позволи още докато беше президент да подпише Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, с което отвори широко вратата различните етноси, и най-вече турският да се приемат като национално малцинство!

В българския парламент започна все по-често да се чува как депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма, а и в Конституцията ни няма текстове, които да дават основание България да се приема за такава държава.

В същото време, съседна Турция, която не е приела Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Тук ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз. За пример ще посоча какво стана току що в Испания, с областта Каталуния, ще припомня и напрежението в Белгия, което все още няма разрешение.

Реално погледнато, България се оказа първата държава, в която религията определи етноса – феномен, който е нечуван в други страни по света. Изповядващите исляма български мюсюлмани бяха систематично и целенасочено турцизирани след 10 ноември 1989 г., като им се внасяха учители по турски език, покрай връщането на имената им. Така без каквито и да бил сътресения, се прие, че изповядващите исляма българи са „български” турци като етнос! Не че има турски българи сред изселниците оттатък границата на югоизток.

Изпълни се заветната геополитическа мечта на архитектите на новия световен ред - да се постави началото на бъдещото асимилиране на част от българското население! Това бе подаръкът на САЩ за партньора й на границата между Европа и Африка...

Двойният аршин на Запада

В страни като Франция, САЩ - всеки гражданин, изповядващ будизъм, ислям или каквато и да било друга религия си остава, и е единствено, и само французин или американец. Необяснимо тогава защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес" в първите години на прехода, докато създадат предпоставки за бъдещи проблеми с нововъзникналия турски етнос от българите, изповядващи исляма.

През годините след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората – но само извън границите на Щатите. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред.

Петър Стоянов призна навремето в свое интервю, че харесва  професора от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, според чиято теория чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури, и преследване на етнически групи.

Дали кметът на Карлово си дава сметка за всичко, изброено по-горе и тази „слабост” на Петър Стоянов да улеснява американските и турските интереси в България, пребивавайки в политиката?

Едва ли.

Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България след 10 ноември 1989 г., явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им бе: мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ на един по-късен етап на компактна част от това българско население в турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава.

Русофилство и антикомунизъм

Това са двете вътрешни причини, които в очите на изкривеното политическо дясно политическо пространство са достатъчно основание един Петър Стоянов да изглежда „привлекателна” кандидатура за „завръщане” във вътрешнополитическия живот. В един тиражен всекидневник той даде следното интервю, част от което цитирам тук, за да стане ясно за какво иде реч:

Петър Стоянов: Ние сме свикнали толкова много с топонимията на софийския център, че тя не ни прави впечатление, но за миг си помислете как изглежда отстрани. Представете си, че сте български държавен глава и заедно с чуждия си гост приемате гвардейския почетен караул. Срещу вас е патриаршеският храм и гостът ви пита как се казва той.

"Александър Невски" - отговаряте вие. Това вероятно е ваш български светец? - пита отново той. Не - отговаряте вие, това е руски пълководец, който е победил шведите при река Нева. Ооо, казва гостът и задава следващия си въпрос в колата, която вече се е отправила към президентския офис. Срещу вас е величественият паметник на Арнолдо Цоки. Това вероятно е ваш прочут генерал? - пита той. Не - казвате вие, - това е руският император Александър II. Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция? - не спира с вежливостите си вашият гост. Всъщност това е Руската църква - отговаряте вие, след което трябва да отговорите и на следващия въпрос - за името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, който е, разбира се, булевард "Руски".

Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, вие сте в президентството и пред госта обяснявате за последен път, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард "Дондуков", и не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз /който наистина има сериозни заслуги за изграждане на основите на новата българска държава/.

Така вижда бившият бракоразводен адвокат центъра на българската столица. Не ми се губи ценно време, за да попитам защо Стоянов силно премълчава две лични обяснения:

  • За баща си, който като областен управител бе извикал полицията, за да бие  в Цалапица селяните, недоволни от „земеделската реформа” на СДС;
  • За сина си, къде се изучи, по какъв начин бе приет в скъпия колеж в Лондон, кой му плащаше таксите за обучение.

Все пак хората са живи /с изключение на видния интелектуалец Петър Увалиев – бел. Л. М./, има живи свидетели на тези събития, които Петър Стоянов мрази да коментира.

А когато един политик иска да е прозрачна биографията му, не оставя неизяснени обстоятелства от нея за себе си и близките си.

Власт, геополитика, войни, петрол, ресурси

В началото на 21 век едва ли има що годе интелигентен човек, който да не свързва милионите от успешния бизнес с позиции в голямата политика.

През 2003 г. Петър Стоянов е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия или Третия стълб на Световния ред, а през 2006 година Стоянов вече е член на Изпълнителното й бюро.

В списъка на Трилатералната комисия са имената на американски лидери, като Бил Клинтън, кандидатът за президент на Републиканската партия Джон Маккейн, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, бившият вицепрезидент Дик Чейни.

Чейни е смятан за идеолог на двете войни в Ирак, чрез които военните лобита и компании печелят милиарди. За отплата, след напускане на вицепрезидентството Чейни е назначен за шеф на компанията „Халибъртън”, която строи американските военни лагери в чужбина.

Същата "Халибъртън", през 1995 бе глобена с 4 млн долара за продажба на Либия на продукти, които могат да бъдат използвани за ядрена програма. "Халибъртън" бе компанията, разследвана за отношенията си с Ирак и Иран...

„Халибъртън” е името и на американската фондация, в която с протекциите на посланик Елена Поптодорова отлетя да чете лекция Симеон Дянков!

За да ограмотя карловския кмет Емил Кабаиванов ще дам и следното уточнение, което е цитирано от сайта Разузнаване:

В програмата на Трилатералната комисия са включени два плана, които контролират храна и ресурси в международен план:

1. Аграрен план и международен хранителен резерв - т. е. пълен монопол върху хранителните ресурси и възможностите да се манипулира с него.

2. Енергиен план – абсолютен монопол върху енергетиката на отделните държави. Те определят кои атомни централи да се затворят.

„Колеги” на Стоянов в Трилатиралната комисия са бивш директор на ЦРУ, бивш Държавен секретар на САЩ, бивш първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд, докато в заседанията й може да се срещне и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, както и генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.

В Трите стълба на Световния икономически, политически и военен елит освен Трилатералната комисия влизат и Билдербергерите, както и Съветът за чуждестранни връзки. За едни трите организации са Бермудския триъгълник, в който потъват някои икономики, държави, или управления, докато за други това е Триъгълникът на новия Световен ред.

Предполагам, че в българското глобално село, пишманполитици като Емил Кабаиванов са били заслепени от факта, че Петър Стоянов е член на Борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън, съпредседател е на Световния проект за справедливост – Вашингтон, президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество, който награди генерал Уесли Кларк, командващ силите на НАТО по време на бомбардировките над бивша Югославия.

Същият генерал вече е в друго амплоа: той е ръководител на канадската енергийна компания "Енвидити" и е поискал от косовските власти лиценз за проучване на залежите от въглища, от които да се произвежда синтетичен петрол!

Като представител на фондацията на Клинтън, Стоянов, заедно с бившия испански премиер Хосе Мария Аснар и премиера на Казахстан, Серик Ахметов откри преди време Евро-азиатски енергиен форум в столицата на Казахстан Астана. А на форума в Астана са присъствали и президентите на Световния съвет по петрола, на ENI и "Ексон Мобил".

Ако едни от изброените политици, икономисти и глави на правителства са членове в този Триъгълник заради политически решения и лично влияние, то съвсем сигурно е, че Петър Стоянов е попаднал там „по заслуги”.

Лично негова заслуга е, че докато бе държавен глава Русия не получи съгласие самолетите й да летат до бивша Югославия през България, докато тези на НАТО получиха неограничен достъп в българското небе!

А това далеч не е малко като „принос” в международните отношения!

Е, как да не ослепее един провинциален кмет като Емил Кабаиванов при изброяването на такъв елит и да не се окъпе в „сиянието” на Петър Стоянов?!

Той мисли бавно, но истината е, че изчакваше дали ще го приемат депутатите!

Три дни поиска Стоянов, за да си мислел дали да приеме номинацията за конституционен съдия! През този срок в синьото пространство се развихри истинска революция: всички депутати от СДС отказаха да внесат кандидатурата на Стоянов и Емил Кабаиванов обиколи де що свари медии, за да се заканва как ще наказва „непослушните” с изключване и как всички освен него са виновни, но ще си платят!

В резултат на броженията в бутиковата партийка СДС: Стоянов написа писмо, /като Ваня до дядо на село от едновремешните читанки – бел. Л. М./, в което обяснява кратко, че се отказа от номинацията поради международните си ангажименти!

Че тези ангажименти си съществуваха и когато бившият бракоразводен адвокат застана до Кабаиванов за да бъде представен като номиниран, както се казва! Или за три дни ангажиментите на Стоянов станаха още по-международни?!

Срамното признание на номинирания

"През 1997 година получих натиск от днешните ни най-големи приятели - НАТО и Европейския съюз. Събрахме се на приятелска среща с посланиците на различните страни и тогава ме посъветваха да дам мандата на най-голямата по численост парламентарна група - тази на БСП". Това заяви президентът на България в периода от 1997 година Петър Стоянов пред bTV.

"Казаха ми, че ако не го направя, всичко ще излезе извън контрол, защото това щеше да е действие извън Конституцията", обясни още той в един ежедневник.

Въпросът ми е: по кой Закон на РБългария държавният глава е питал чужди посланици как да постъпи и дали да си изпълни задълженията?

Питам още: суверенна страна ли е България за разбиранията на Стоянов, как така чужди посланици ще го съветват на кого да дава мандат и на кого – не, защото в други европейски държави за такова чудо не сме и чували!

Ами като не е знаел как да постъпи, тогава защо отиде в президентството – за да може да каже: „На върха на света съм, Антонина!”

Твърде вероятно истината за разигралия се цирк с номинацията да е следната: Стоянов по всяка вероятност вече не е така добре приет в изброените по-горе организации и по тази причина се е съгласил да бъде представен от лидера на СДС като номиниран!

Да погледнем реално: може ли да се сравни семплото влияние на бившия президент с имена от международната политика и дипломация като Хенри Кисинджър, Жа-Клод Трише, Стенли Фишър и останалите – явно не може. Нито като постижения в политиката, нито като блестящ ум в геополитиката! За достойнство и национална чест изобщо не отварям дума...

Като прибавя и парите, които имат всички тези личности от Триъгълника на Световния ред, къде е Петър Стоянов, че нещо не се забелязва...

Та като тегля чертата какво ни остана от „върховната” номинация на така наречения СДС-лидер да ни избута отново Петър Стоянов в живота?

Ордена на Слона, чийто носител е Петър Стоянов - добре, че вече не раздават Ордена на Банята, който е давал привилегия на носителите да се къпят!Личната амбиция на кандидата на конституционен съдия, неосъществимото желание отново да се изкачи на върха в българската политика и Ордена на Слона*, чийто носител е и бившият български президент!

И така, за една седмица в българското глобално село: ръководството на СДС номинира Петър Стоянов за съдия в КС, в парламента настъпи брожение и отказ на групичката от шестима сини депутати да внесат кандидатурата на Стоянов, отказ и на Стоянов, за да не лъсне резила му, след като нагледно му беше показано, че не може да прескача народните избраници и да предизвиква изключване на недоволните от СДС-лидера от партийните редици.

Иди кажи, че всяко ново събитие, не е добре забравено старо!

Що се отнася до вътрешнополитическия партиен живот в родината ни: нека някой сега да каже, че лидерът на ГЕРБ не успя да разцепи и СДС! Тук изниква въпросът: дали го стори, за ГЕРБ, или го стори за да си постеле за бъдещите избори?

Така че, прав му път на Петър Стоянов – и по-добре за нас е да не се връща в живота ни.

Що се отнася до малцината избиратели на сините - остава им да помислят защо докато хладилниците им са празни, мръзнат безработни на студено - някакви мушмуроци от "Раковска" 134 вече са се наточили за следващия парламент!

-----------------------------------

* Орден на Слона – официален символ на Дания.

 
Продължение от 27 юни


Натиснете тук за увеличение
Оригиналното писмо за покана в Комисията за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт
В годината на разследването за двата изнесени милиарда бе 1994, отзивите по публикацията бяха повече от странни: на 31 май същата година, с писмо /ВКК-1, 96/ бях извикана от членовете на Комисията по корупция при 36-тото Народно събрание. Ето какво пишеше в това писмо:
"Уважаема г-жо Манолова,
На основание чл. 88 и 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви каним на разговор с членовете на Временната анкетна комисия...на 7 юни 1994 от 14 часа в зала 412 на бул. Дондуков 2.
Бихме желали да разговаряме с Вас във връзка с публикуваните от Вас в медиите материали... В тези материали Вие посочвате, че разполагате и с доказателства, поради което молим да подкрепите Вашите обяснения с такива доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Анна Караиванова/
СЕКРЕТАР: /Владислав Даскалов/"


Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого!
На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата:
- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...
"Спомням си този случай - каза Иван Костов веднъж, когато го срещнах в парламента. - Точно той даде повод да бъде извършена ревизия на банката". Костов замълча и не продължи. "Резултатът от ревизията не е дошъл до Вас - отвърнах му аз, тъй като докладът е бил готов на 4 май 1993. Получил го е изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев! "Е, за това аз вече нямам вина!" вдигна тогава ръце Костов и отмина.

*  *  *

За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:

Свидетелите
- Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми."

Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени."
Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!"

В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки.
Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума...
Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната!
С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута:
"Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват".
Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ".
На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу.

Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю:
На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:
- Вижте, аз се отнасям с недоверие към извадки от протоколи, справки, стенограми и т. н. Трудно ми е да кажа, дали съм виждал тази Справка, трябва да се публикува целият документ. Не знам доколко е точен терминът изтичане. Вероятно са плащания, които сме имали да вършим. Износ на средства в такъв размер не би могъл да се осъществи...Правителството, когато се формира на 8 февруари 1990 г. завари наистина между 500 и 700 млн. долара.
- Добре, кого да попитаме за автентичността на тези публикувани в "Демокрация" документи според Вас? - запита "колегата" от "Свободна Европа.
- Питайте г-н Белчо Белчев /финансов министър тогава/... Много се спекулира с начина, по който стана мораториума. Аз не зная такъв документ, в който България да е обявила едностранно, че прекратява плащанията... Валутният резерв какъв е бил не ми е известно, тъй като тогава това беше от категориите на големите тайни... Дългът, който имаше по това време България не надхвърляше 400 млн. долара."
Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса...
В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.

Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров:
- Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...
- Ама, сега не говорим за това...опита се да го спре момчето от РСЕ.
- Точно за същото говорим, нека да се уважаваме - постави го най-изненадващо на място Луканов и продължи - та, аз не мога да не благодаря на Вашата колежка, че подходи много делово и документално по случая, като коментирайки мои изявления не каза, "Г-н Луканов излъга, а каза "Андрей Луканов говори на границата на лъжата!" Това е точното. Има лъжа, има и граници. Да говориш на границата на лъжата е далеч от това да лъжеш и аз съм доволен от една такава толерантност."
От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа!
Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила.
Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе...
Мораториумът
  • На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;
  • Мина седмица и пристигна вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
  • На 23 март 1990 година Валутният резерв на държавата беше вече само 284 милиона долара;
  • Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е било решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
  • Според високопоставени правителствени служители, разговаряли с министри от кабинета Луканов, чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" са направили следното заключение: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
  • На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвика остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест бе прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - призна по-късно Луканов и изтъкна, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.
Колкото до тази история и причината, поради която реших да я напиша, като погледнах назад и върнах лентата... Пред мен изникна силуетът на един непознат мъж. Той е обичал страната, в която се е родил и живял - тревожил се е за бъдещето й, без да е политик. След смъртта му бе ясно, че този човек напразно е сигнализирал за стопяването на Валутния държавен резерв. Когато се заех със случая, този мъж вече не бе между живите. Усещах смътно, че никой, няма да предприеме каквото и да било за издирване и връщане на тези пари. И все пак писах. Направих го може би заради този човек, в негова памет...

 

Ту свобода, ту робство.
Ту вяра, ту вярващи.
Ту малко лудост, ту малко разум.
Ту социализъм, ту капитализъм...
Из "Стоянски недостатъчности"
Станислав Стратиев

Нещо непрекъснато се случва и всички трябва да приемем, че е много важно и съществено. След време разбираме, че не е било така - фокусът от изминалите години прояснява миналите събития. Как ще изглежда в този фокус случващото се днес в родината, която според статистици е колкото един японски град по брой население.

Информационна брошура "Един ден от живота на европееца" ще обяснява на българите по какъв начин политиките на европейските институции се отразяват в ежедневието на европейските граждани. Това стана ясно на пресконференция в централата на БСП, на която присъстваха лидерът на партията Сергей Станишев и зам.-председателят на Партията на европейските социалисти Ян Маринус Виерсма, предаде репортер на Агенция "Фокус". В брошурата е проследен животът на едно европейско семейство - от сутринта до вечерта и в нея се показва, че всяка една дейност е обвързана с политиките на Евросъюза.

Брошурата започвала със ставането рано сутрин - за тези, които си лягат сутрин Европа не се предвижда! "Още със закуската започваме да участваме в процес, който е пряко свързан с Брюксел, добави и зам.-председателят на ПЕС Ян Маринус Виерсма, който е в България, за да подкрепи кампанията на социалистите, с което даде да се разбере, че и в Европа са имали съкратено детство и нереализираните игри и забави. Чудни са делата ти, Господи.

Книжката, харесала се на Вигенин и Станишев проследявала живота на едно средно европейско семейство - от сутринта до вечерта и показвала, как всяка дейност е обвързана с политиките на Евросъюза. Вътре се описвали бащата, майката, сина, даже гаджето на дъщерята, разказа Вигенин. Хит ще бъде друга книжка за живота на едно българско семейство и ако Вигенин иска да стане прочут може да се запретне и да я напише и издаде за страните-членки на ЕС.

Какво може да отрази в брошура Вигенин? Как колегите му в дясно се чудят каква щуротия да изрекат и решат, или как колегите му вляво управляват като че ли им е за последно? Все пак глупостта не освобождава от мислене. По-добре ще е номерът с брошури да се отложи за друго време все пак.

След като стана ясно, че Петър Стоянов, лидерът на СДС изтегли участието на партията му в Комисията по досиетата, дойде и следващата новина, че лидерът Стоянов поиска да бъде създадена паралелна независима комисия на тази Комисията по досиетата, в която да са интелектуалци и репресирани. Според него този орган очевидно нямало да бъде законово регламентиран, но ще може да отправя въпроси, на които чрез медиите да бъде търсен отговор от Комисията по досиетата. Нещо като играта на развален телефон, а те питам, ти не чуваш, той съобщава - ако пожелае.

Вярно е, че понякога по бракоразводните дела се правят нетрадиционни експерименти при подялбата на тенджери,тигани, ниви и бюфети, но в живота да се мине към игри и забави - нещо не се връзва с логичния краен резултат.

Не стига, че предложи смехотворен вариант за работа по архива на ДС, но Стоянов не се спря, а допълни, че само паралелна Комисия щяла да накара истинската да заработи публично! Как, се пита в задачата, след като никъде в приетият Закон не се твърди, че ще има публичност или че някой може да направи публична дейността на Комисията по разсекретяване на архива на ДС? Стоянов не поясни и замълча загадъчно. Идеята си Петър Стоянов коментира така: "Това е един добър начин институционализираната комисия да дава публични отговори". Ако партийка като СДС може да създава институция, то Стоянов ще трябва отново да си отвори учебниците по право и да залегне сериозно над тях.

Вместо да се съсредоточи върху предстоящото изключване на сините от ЕНП, след като се видя, че там не се церемонят и отсвириха земеделците на Мозер, Стоянов се захвана със създаване на паралелна Комисия по досиетата. За хаотичните и непрекъснато появяващи се нови и нови занимания и изяви на синия лидер, психолозите имат интересно обяснение - струва си съпартийците на Стоянов да го потърсят. Да погледне Мозер все пак съпругът на Антонина - от ЕНП я изключиха - но тя не вярва още, което си е чиста проба шоково състояние с партиен уклон.

Други политици, като Яне Янев пък обявиха, че ще търсят отговорност в Страсбург за ЦИК, ако не вземе решение за регистрация на българските медици за изборите за евродепутати! Ех Янев, ех Железчев - как ще съдите ЦИК, след като парламентът прие Закона за избори на евродепутати, а Янев е член на този парламент. Нима човек може да съди себе си?

Иван Костов се направи великденски, или вероятно поради Страстната седмица на Добрия самарянин и потвърди, че ще подложи рамо на Стоянов около изключването на СДС от ЕНП и че ще подкрепи идеята за създаване на паралелна комисия по досиетата. Пази се от данайците, когато ти правят подаръци, Стоянов и мисли! Мисли защо Костов те подкрепя - ами защото нищо не губи, но пък печели. Защото знае, че и двете идеи са загубени и несъстоятелни, но пък е решил да не води война, засега.

СДС е партията с най-малко комплекси, заяви лидерът на сините Петър Стоянов на кръгла маса "Накъде върви Европа". Така е, но и други категории граждани нямат комплекси, тях ги лекуват в отдалечени заведения, с решетки на прозорците.

"Членството в Европейския съюз вдъхна на българите вяра" - окрилен заяви лидерът на социалистите, Сергей Станишев, но почти никой не обърна внимание на думите му. На това народът му казва "Понякога трябва да млъкнеш, за да те изслушат!" Изборите за евродепутати са шанс за социалдемократите - заяви софийският им шеф Виктор Серов. Всъщност, това че хората, за които говори Серов са социалдемократи се разбира по надписите над президиумите на техни партийни сборища, както и от командировките им в чужбина и литературата, която си кътат в къщи. Друго социалдемократическо засега не се забелязва. Даже малцина знаят, техен представител в кабинета е министърът на външните работи Ивайло Калфин. Същият, който не можа да се наложи и Паси надделя при избора на Гергана Грънчарова за член на правителството - Грънчарова, която общо, взето няма кой знае какво да върши. Присъствието на Калфин във властта само веднъж успя да направи добро впечатление - когато се изказа адекватно по македонските нападки срещу България. Всичко друго, сътворено от него се оказа непопулярно или недомислено, да не кажа по-тежка дума. В този смисъл изборите за евродепутати за социалдемократите действително би могло да се приемат като шанс.

Общо взето кандидатите за евродепутати и от ляво и от посока на царедворците се оказаха или неизвестни, или слаби като кандидатури. Изявени в политиката членове на НДСВ и БСП не успяха да влязат на избираеми места. Неизвестна евротуристка и полиглот, протеже на Николай Василев бе нарочена за водач на жълтите, като остави след себе си един далеч по нормален избор като Антония Първанова например. Стигна се дотам, в листата на царедворците да се появи от нафталина и бивша синя креатура, така нареченият Аспарух Панов, за когото няма кой знае какво забележително да се каже. Халал да й е на Враня Панов, халал да й е протежето Василево! Вярно е, че става дума за избор на чиновници в бюрократичния апарат на Евросъюза, но все пак е редно да се използва някакъв критерий. Тези дни научихме, че в ДПС имало аристократ от османския род Агушеви в Родопите. Имаме и набеден монарх при жълтите политици, който доказа, че и луксозно облеченият цар може да бъде гол. Отляво са комунистическите/социалистически аристократи, които червеният преход роди. Идеалистите от шумата дочакаха материализация на борбата си за равенство! От дясно - са криворазбраните аристократи на демократичните промени. Направо си е като едно Княжество Люксембург. Даже архонт се пръкна откъм Рим! А зли езици твърдят, че сме нямали хай общество - от завист ще е.

През първите три дни на Страстната седмица богослужението е наситено - в същите дни няма и минута без да се чуе я някоя глупост, я някой каламбур от политици. Не всеки може да танцува в такт с музиката на бъдещето, това определено препъва и води до падане и нараняване, колкото и да е бурно морето на равнодушието.

Защо ли се занимаване с дребни и непотребни неща - след два се очаква САЩ да нападне Иран. Поне така прогнозираха. А това вече е много сериозно. И страшно, и опасно - за нас, за държавите близки до Близкия Изток. САЩ са зад океана.

 

Кой европейски политици и кои български експерти премериха сили на бойното поле по спасяването на "АЕЦ "Козлодуй" * Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелее

Продължава от 24 октомври

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще бъде предложена за първия български еврокомисар. Това научи Дарик от добре информирани източници, пожелали анонимност, след което новината бе повторена от няколко медии. По-късно стана ясно, че решението е било взето на среща между лидерите на партиите от управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Номинацията на Меглена Кунева бе издигната от НДСВ.
Снахата на бившия земеделски министър на Живков на земеделието, жена, която винаги казва "да" при преговори, другарката -Пръмова-Кунева, преобразила се в монархистка, за да влезе в политиката, заминава да представлява България в Европейския съюз! Каква ирония - жената, която води преговори по отделните глави по приемането на България в ЕС на тъмно, без да се знае какво се иска от България, какво се договаря и какво ни очаква конкретно по всяка една област след 1 януари 2007 г. - същата тази жена отлита за ЕС като еврокомисар и оттук нататък всички тегоби по присъединяването ще бъдат изключително на наш, български гръб!

Ако има някакъв голям грях на политик,

това е позицията, която си позволиха да заемат по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" набедени политици като: Надежда Михайлова, Румен Овчаров, Соломон Паси, Миглена Кунева. Единственият, който остана да се бори за спасяването на "Козлодуй", бившият депутат Веселин Бончев припомни много от събитията по този скандал в най-новата ни история. "Изграждането на АЕЦ "Белене" и затварянето на АЕЦ "Козлодуй" са две събития, които са свързани помежду си. "Затваряне на АЕЦ "Козлодуй" би могло да се осъществи, след като в България има изградена и работеща друга атомна централа, такава като "Белене" - каза Бончев, но го чуха единствено журналистите, пишещи в ресор енергетика. - Преди да е изградена "Белене", да затваряме "Козлодуй" е безумие и политическа безотговорност. Докато работеха 1 и 2 блок, България изнасяше ток за Турция, Гърция, Македония за суми между 300 до 500 млн. долара. Стигна се дотам Македония да настоява пред Брюксел България да не затваря АЕЦ "Козлодуй"! Ще Ви припомня още едни факт: през февруари 2002 г. бившият вече премиер Симеон беше на среща с румънския си колега Нъстасе в Синая. Тогава много внимателно слушах Евронюз - румънският премиер каза дословно следното: "Радостен съм, че в скоро време ще започнем да изнасяме ток за Турция през България /Румъния е пуснала един голям реактор от над 600 мегавата, скоро ще пусне втори, а е започнала строежа на трети/". Т.е. това, което печелехме от износ на ток за Турция, ще го печели вече Румъния. А ние ще получаваме за преносната ни мрежа само някакви жълти стотинки. По-опасно е другото - Нъстасе каза още, че няма да е далече времето, когато ще започнат да продават ток и за България."

В навечерието на затваряне на 3 и 4 блокове на централата, не съществува нито един документ, който да уличава нашата АЕЦ, че е в лошо техническо състояние. Всички проверки, които бяха направени от Международната агенция за атомна енергетика, показват, че АЕЦ "Козлодуй" е на абсолютно високо техническо ниво. Що се отнася до препоръките за затваряне на АЕЦ "Козлодуй", то само МААЕ може да прави такива препоръки, тъй като само този орган има право да контролира сигурността на реакторите. Най-малката незначителна авария в света да стане, моментално се съобщава за това в МААЕ. Според договореностите, които "постигнаха" политици като Паси, Михайлова и Кунева, това затваряне трябва да започне на 1 януари 2007 г. - след малко повече от два месеца.

Евроекспертите за "АЕЦ "Козлодуй"

Още се помни инфарктното гласуване в Европарламента през 2004г. В стенограмата, изпратена от един от най-големите ядрени специалисти в Европа и света г-н Петер Кошел, пишеше: "Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното ви богатство пред европейските партньори със всички средства. Тази негова пасивност доведе до големи и ненужни вреди за България."

Питър Хауг, изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия заяви на

2 април 2004 г. като обръщение към българите: "Не само не затваряйте 3 и 4 блок, но отворете незабавно 1 и 2 блок." ...Виждам, че българското правителство не желае да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ "Козлодуй".

Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, още преди преди т.нар. партньорска проверка беше по-лаконичен: "Козлодуй" е безопасна!" През 2004 г., 2 месеца след гласуването в Европарламента, в София беше проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори. Тогава той написа в писмо до премиера Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев: "Затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" е технически и политически скандал. Къде е логиката - Европа се нуждае от вашата атомна централа. Затварянето на 3 и 4 блок ще бъде повече от политически и икономически скандал и ще донесе огромни загуби от милиарди за българския народ."

И Македония защити АЕЦ "Козлодуй"

"Македония ще поиска да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй", защото страната е застрашена от енергийна криза." Това обяви директорът на електрическата компания на Македония Трайче Черепналковски. "След затварянето на централата Скопие няма да може да внася достатъчно електроенергия и има опасност страната да остане на тъмно точно през зимата - от януари до март 2007 година," обясни той. - "Фирми от Швейцария, Германия, Румъния, България, Англия, Чехия и Сърбия и Черна гора подадоха оферти на търга за внос на ток, но те не могат да предложат 2,6 милиарда мегаватчаса, колкото са нужни на Македония. Предложили са 30 на сто по-малко от необходимото количество. Увеличена е била и цената, на която компаниите били готови да продават електроенергията. Тя е била от 23 до 43 евро за мегаватчас нощна тарифа, а за дневна, от 44 до 69 евро за мегаватчаса, каза още директорът. Според Трайче Черепналковски в региона нямало достатъчни количества свободна електроенергия, затова Македония била готова да поиска от Европейската комисия да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй".

Интересен бе разговорът на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", проведен на 18 ноември 2002 г. в студиото на радио "Свободна Европа" - разговор, който едва ли слушателите си спомнят. Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. м./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка".
В деня за парламентарен контрол, на 61-вото заседание на Народното събрание, петък, 9 декември 2005 г. стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях: "...Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името "мадам "Йес" - човек, който винаги казва "да". Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип "буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз".

Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс - общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава "Енергетика".

През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: "Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото". На друго място Вие казвате: "Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото ядрената енергетика няма перспектива"...

"...Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин - без 3 и 4 блок, и сериозно казвам - без 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй". Те трябва да бъдат защитени. Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: "Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева", край на цитата.

Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.

Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: "Необходим е референдум за АЕЦ "Козлодуй", заяви той. И още: "Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.". Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.
Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава "Енергетика" и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви."

Отговорът на Миглена Кунева е ясен - тя не е против ядрената енергетика, но "Козлодуй" ще трябва да се затвори, защото бъдещето му е било решено от редица български правителства от 1993 г. насам. В изказване през юни 2004 г. - 2 месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси заяви: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." Цитатът е на бившия депутат Веселин Бончев в интервю, което Паси не опроверга. Тук няма нужда от коментар.

"Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" да не работят още 10 години" заяви и президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа. "Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние" бе убеден Гранди. Според него България е затворила глава "Енергетика" от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. Целта на посещението си у нас той определи като опит да "насърчи правителството да застане зад атомната централа". АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика, посочи Гранди. - "България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график, добави Гранди. Според него новото отваряне на преговорната глава "Енергетика" няма да забави този процес, бе убеден при посещението си експертът. "...политици като Костов, Станишев излъгаха очакванията на хората, че ще се справят с АЕЦ "Козлодуй". Когато цял свят отваря енергийните си програми, когато Русия затяга кранчетата на газа и на петрола, а световният петрол се вдига до небето, ние затваряме Ш и IV блок догодина" бе категоричен в позицията си и софийският кмет, Бойко Борисов. Миналата, 2005 г.,в български вестник Миглена Кунева призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"! Призна, но не обясни защо.

Утре четете за края на тази предварително обречена битка

 
Живеем в чудно време, когато политици от нищо правят сериали. И това изглежда е причината Нищото в политическия живот да придобие смисъл. С Нищо се спасяват стара партийна слава и минало, с Нищо, от ранна сутрин се запълват часове в телевизионните предавания. Два вида избори предстоят в летните месеци - за европейски чиновници в парламента в ЕС и за местна власт в държавата. И за политиците и управниците те се оказват по-важни от ниските пенсии, от рухналото здравеопазване, от неспиращата престъпност, от безработицата, от инфлацията на духовността, от повишаването на детските престъпления и жестокост, и най-накрая, от трайно настанилата се в държавата корупция. Като погледне човек - кажи-речи от всичко значимо, което съпътства българите в ежедневието им. Явно са прави тези, които твърдят, че хуманизмът ще надживее човешкият род.

Нервни хора от ляво задръстиха медийното пространство с версии как от президента Георги Първанов ще направят по калъп ляв Петър Стоянов, като го върнат в политиката и в партията след края на мандата му. И то след като вече втори мандат бившият червен лидер е надпартиен. Намират се хора, които направо говорят за създаване на президентска партия - т. е. след два мандата почивка и партийна карантина сегашният държавен глава да се запретне и да го удари на партийно строителство, като се хвърли назад във времето по подобие на Стоянов.

Не за първи път социалистическата партия има проблеми - да не отварям дума, че на този хал са и другите две политически сили от управляващата коалиция: монархистите и хората на Ахмед Доган. Разликата е в мълчанието. НДСВ и ДПС мълчат - едните, защото няма какво да кажат, а другите, защото работят тихо и с мисъл за далечна перспектива, но и двете, защото си дават сметка, че пребиваването им в тройната коалиция намалява цената им на пазара за политическа перспектива. А търсене на този пазар винаги ще има - предлагане - също няма да липсва, въпросът в близкото бъдеще е, какво ще предпочетат да изберат гласоподавателите: стари, сигурни и ясни, не носещи изненади партийни субекти или нови, целите в бяло, с неизвестни възможности и много обещания партийни формации.

В цялата тази ситуация постоянна величина е единствено многообразието на партийни политически сили, многообразие, твърде задръстващо за малка България, постоянно обременена с различни тежки проблеми. Да се засили някой да заяви, че неговата политическа сила е в състояние да реши съществуващите проблеми, като извади поредните кандидати за слава от хастара на липсващата си идеология - това е стар филм и никой няма да се хване за зрител. Ако не друго, за последните 17 години избирателите осъзнаха едно, че партиите не решават проблеми, а по-скоро ги създават с дейността и присъствието си в трите различни власти.

Има една известна фраза, изречена от политик "Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионалните неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората, и 240 депутати да имате, те ще имат безславен край". Фразата е изречена от Сергей Станишев на 8 февруари 2002 година, по повод вот на недоверие към правителството на Симеон. Ако не бях уточнила времето, поводът и мястото на изричане на тези думи, човек спокойно би ги поставил в устата на някой съвременен политик от опозицията, като атака към кабинета "Станишев".

"Станишев не се дистанцира от Овчаров и това ще има последствия" се изстъпи синът на стария партиен кадър Тодор Божинов, Илия, в интервю преди няколко месеца. Нито Станишев се дистанцира, нито се появиха последствия - димките на Божинов се разсеяха като зимна мъгла при изгрев слънце и толкова. Потресът на негови партийни другари, че ще изнесе данни за корупция от хора, от високите етажи на "Позитано" отмина с лек шок - Божинов нищо не изнесе, а по-скоро започна уж да търси и събира въпросните данни. Така червените се спасиха с лека уплаха, поради гузна съвест и всичко завърши щастливо и безоблачно. Обръчите от фирми не се показаха, Овчаров чакаше да му потърсят сметка, но с времето стана ясно, че Божинов не може да даде данни за разправа със заместника на премиера - бурята в чаша вода стихна и се изпари. По Живково време за подобни изцепки сваляха от висшите партийни органи, прибираха апартаменти и вили, и пращаха в дипломатическо заточение в далечна държава. В наше време - единствената последица от заканите на Божинов бе, че щом го срещнат съпартийци му се усмихват по-широко от допустимото. Даже министърът на вътрешните работи Румен Петков, който бе извикан на пленум да си записва данните от Божинов така и остана с празен бележник.

Не зная чия е тази слаба драматургия, която се пробутва на публиката от гласоподаватели, но по знаците напоследък личи, че точно преди вота за европейски чиновници в тамошния парламент, редовните "будители" на червена съвест ще ни замерят с нови постановки и сценарий.

"Много хора са недоволни и настояват проблемите им да бъдат решени по-скоро" - заяви синдикалният лидер Константин Тренчев. В отговор Станишев обяви, че членството в Европейския съюз вдъхнало на българите вяра и предрече проспериращо бъдеще за страната си.

От Президентството дръпнаха социалдемократа Бойко Радоев в обкръжението на Първанов, което тутакси бе изтълкувано като предстоящо създаване на президентска партия със социалдемократически уклон. При държавния глава започна работа и Венцислав Димитров - това знак за каква партия е - гадателите на бъдещите стъпки на държавния глава не поясниха. А Венцислав Димитров е единствено прагматик, добър финансист, потенциал, който може да бъде добре оползотворен.

Членът на лявото крило в лявата БСП Павел Писарев, заяви наскоро във в. "Труд", че отливът от социалистическата партия никак не е малък. Писарев допълни и, че листата на червените за евродепутати не е най-добрата, не е и толкова авторитетна. Лявото крило на лявата партия показа нагледно, че е приютило едни от критиците на сегашното ръководство - след яловите изцепки на Илия Божинов, на сцената се появи и Писарев. И какво от това? Точно в това крило е хванала паяжина и дреме една носталгия по недостатъчното използване на теоретика на левицата - Александър Лилов. В негово лице връстници и млади все още виждат голяма фигура с принос по модернизирането на социалистическата партия.

""Позитано" не иска различните тенденции в партията да са представени в евролистите" - разкри младият следовник на Лилов, Янаки Стоилов пред в. "Труд". Кой ще води, кои ще са на челни позиции - в партията на социалистите се разгоряха силни страсти и спорове. Дали едни или други социалисти ще се превърнат в европейски депутати в голямата чиновническа машина на ЕС - на твърде стопения брой избиратели им е все тая. На тях ще им представят листа и те ще трябва да гласуват, а партийната дисциплина и сред избирателите на БСП е постоянна величина и не се е променила кой знае колко. Да не говорим, че гласуващите за червените едва ли имат представа за кого точно дават гласа си във въпросната листа. И дали се вдигат леви лозунги, а се прави дясна политика - това са тънкости, които не достигат до мислите на червените гласоподаватели.

Тезата, че левите водят дясна политика отново са извадени от нафталина, отръскани са добре, за да се усети, че на "Позитано" дисциплината е отстъпила на свободните изяви на течения, интереси и неосъществени бивши социалистически величия.

Колкото и да е неприемливо - рамо на определено фриволните действия на хора от "Позитано" дават непрекъснато, силно разединените десни, които отдавна са предали инициативата в ръцете на дългогодишните си опоненти в ляво. Към това положение се прибавя и фактът, че апаратните игри на червените за пореден път се възраждат, което особено силно се прояви при подреждане на листата за евродепутати. На слабостта и вегитирането на десните със сигурност може да се разчита - показват последните няколко години. От друга страна - липсата на силна опозиция на БСП отприщи действията и раздвижването на вътрешнопартийната опозиция в столетницата.

"На БСП й трябва диалог с народа" - пусна в ход поредните си заклинания Костадин Паскалев в навечерието на изборите за евродепутати. В случая досадна подробност е, че хала на народа няма нищо общо с това, кой и колко от червените ще заминат в Европейския парламент, за да се превърне в поредната чиновническа бурмичка на голямата машина на Европейския съюз.

"Оценката на обществото за политическия елит е слаба" - призна Паскалев. Оправданието, че БСП не управлява сама също започва да се изтърква от употреба. Дали тази партия ще преосмисли политиката си или не - всеки един избирател е наясно, че подобна надежда е загубена кауза. На пленумите на социалистите се гласува правилно, в парламента - също се вземат правилните решения. И тримата коалиционни партньори загубиха като спечелиха гласувания вот за здравеопазването. Писмото на 19-те недоволни социалисти от края на 2006 г. мина в архив и едва ли ще види някога бял свят. Датата за провеждане на партиен конгрес непрекъснато се променя и измества. Социалистите управляват и това намалява чувствително твърдия им електорат, което рано или късно ще се върне и удари силно отборчето на Станишев, което върти на малкия си пръст мнозинството от партията. Изборите за евродепутати няма да бъдат повод за силен трус на "Позитано", но следващите - тези за местна власт, със сигурност ще дадат ясна представа кой къде е и колко е.

Още отсега опозиционни лидери се точат за мига от изборната загуба на червените на местния вот, като предричат при загуба предсрочни парламентарни избори.

Засега е ясно само едно: в социалстическата партия дреме вътрешнопартийна опозиция, но и дебне "Открития форум" на Красимир Премянов, дебнат и изчакват своя миг - лявото крило в лявата партия. Премянов, който уж изчаква и твърди, че му е рано да се връща в политиката, предлага едва ли не сътрудничество с ГЕРБ-а на Бойко Борисов! Предложение, което звучи твърде еретично и скандално за ушите на Овчаров, Петков, Татяна Дончева и други противници на вземане-даване с генерала. Ако Илияна Йотова замине за Страсбург, а следващите двама от листата останат във властта, Премянов ще трябва да влезе в парламента - т. е. не е далечно неговото завръщане в политиката.

За всеки, който следи политическия пасианс в държавата е ясно, че да се размахва като аргумент пред избирателите членството на БСП в Партията на европейските социалисти /ПЕС/ си е чиста загуба на време, управленско безсилие и идеологическа немощ за червените. Партийният ексибиционизъм е познат с това, че показва това, което няма.

Да се припомня, че създалите и работилите за държавата в последните 4-5 десетилетия са низвергнати и това е несправедливо - също отдавна не върши работа в полза на социалистическата партия. Нестабилността в БСП пролича в истеричните пристъпи на премиера лидер, когато коалиционният партньор - монархистите, гласуваха най-неочаквано различно и против някои от членовете в Закона за изборите за евродепутати. Непремерените реакции и изявления на Станишев, че видите ли той бил готов да си отиде от властта и че нямало нищо лошо в това да се мине към предсрочни парламентарни избори показаха нестабилността и липсата на зрялост на младия социалист, които излязоха на светло в критични ситуации. Светкавични сделки и съвещания с Доган и Симеон, сделки и уговорки успокоиха сина на бившия член на Политбюро Димитър Станишев - Сергей.

Дали реално е налице вътрешнопартийна опозиция, или разделението в БСП е на принципа: фракция на бащите, фракция на децата на бащите, и фракция бивши управлявали в последните 17 години на преход - това тепърва ще се изясни и то в реална обстановка на избори, действия и решения. Засега е ясно едно - мнозина са готови да легнат в Прокрустовото ложе и да се разделят с която и да е част от себе си - само и само да се докопат до ръководни постове в социалистическата партия. Все пак не бива да се забравя, че една партия е силна и цяла, докато поддръжниците й не решат друго.

Дали държавният глава ще се върне в стария си политическия коловоз, за да повтори печалния пример на своя предшественик Стоянов с партийно строителство и политическа дейност - това времето и личната му преценка ще покажат.

Лошото е друго - че когато в социалистическата партия действителният, а не огласявания рейтинг падне под критичния минимум, се намират юнаци, които поемат и развяват като свое знаме днешния президент в името и употребата на повишаване на авторитета на БСП.

Хора разни, идеали разни. Все пак не бива да се забравя, че от върха се пада единствено в ниското и от падането боли, особено, ако падналият се озове в пропастта.
 

Продължение от 17 март

Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно.

Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост.

Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт

1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица.

Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС.

Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива.

Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт.

За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП.

Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им.

По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос.

Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване.

Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери.

Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България.

Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София.

Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон".

Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”.

Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка.

Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му.

След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов.

Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар.

Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо  съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица.

По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон.

След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка.

Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника.

Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия.

След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата.

Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни.

Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата.

В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...".

За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор.

"Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си.

На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения.

В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава...

Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност!

Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента?

Връзката власт - организирана престъпност

се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен.

Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата.

Следва продължение

 

* Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дреме

Продължение от 5 февруари

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.
На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития: “Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.” Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари." - казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев: “ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти: “Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! “Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното: “Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва: “Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията
 

Продължение от 17 март

„Някой изпреварва събитията със слухове” – заяви премиерът в кулоарите на парламента, по повод изтеклата от Министерство на финансите антикризисна програма с изключително рестриктивни мерки, който вероятно предстои да бъдет въведени.

Запитан кой пуска слуховете, Бойко Борисов отговори: "Тези, които са засегнати", и обясни, че "това са открадналите милиони от "Белене".

Ако погледнем прагматично съдържанието на документа – засегнатите са 2 млн пенсионери, 150 000 държавни служители, майки в майчинство, представителите на свободните професии – и прочие, и прочие. Т. е. близо 3 милиона българи при положение, че населението на страната е около 7, 5 милиона.

Точно тези „засегнати” едва ли пускат слухове – тук премиерът Борисов не е прав. А и мерките действително предизвикват потрес с цинизма, който съдържат до известна степен.

Колкото до „Белене” и неговите милиони – то крайно време е да се престане с празните приказки и да се говори конкретно: строежът на Атомната централа в Белене бе спрян пов реме на правителството на Филип Димитров и крайно време е това действително да се разследва, тъй като донесе загуби в милиони. Милиони от престоя с години в складовете на пристанище Братислава на поръчания и изработен реактор, за който само са плащани по 30 000 месечно за наем!

Към това ще прибавя поскъпването на строежа със замразяването на проекта – като се вадеха доводи – от сеизмично опасен, до прекалено обвързващ с Русия. Цялото време на отлагане на това строителство донесе и носи загуби при всяко едно правителство, което само е говорело против проекта и не започваше строителството му.

България губи милиони от непроизведен ток, от басните, че няма да има на кого да продава електроенергията, която ще произвежда. Само за сведение ще спомена мимоходом и че в София преди години се състоя една среща на балкански енергийни министри, на която среща министрите на македония и Албания настояха да не се закрива „Козлодуй”, а по-късно Гърция спаси провеждането без проблеми на олимпиадата си, като вкара допълнителни количества ток от България.

Но да се върна към документа, който „изтече” от Министерство на финансите и разтресе страната с ужасяващите си мерки за финансови рестрикции - всъщност документът май не е толкова неистински, след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова обясни, че това е работен документ, който бил в процес на обсъждане! Истината е, че бе разпространен работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – от намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии ... и все от този род рестрикции.

Парламентарният съратник на ГЕРБ, Иван Костов обяви, че пускането на документа е провокация и саботаж – но кое точно е провокацията той не уточни: изтичането на скандалния документ като информация, или съществуването му...

Няма бъдеще без да сме прочели страницата на миналото – днес публикувам края на Откритото писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов с надеждата монизина отново да си припомнят кой беше бившият лидер на СДС:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

Продължение от 17 март

Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подобаваща тържественост посрещнахте Симеон Втори през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”

Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”

Несъмнено държите на това “нещо”, след като  се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и

3.Източването на РВД

Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.

Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.

Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.

На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56 на сто от капацитета си, а през 2001 – с 52 на сто.

Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.

Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главболгарстрой” АД – за доизграждане на Единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.

Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –

4. Сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит

Вие освободихте Александър Божков от поста му на главен преговарящ с ЕС именно заради скандала с издадените на г-жа Енгибарова-Шмит компенсаторни записи на стойност 70 млн. марки и на базата на оценка, надвишаваща 250 пъти подлежащите на обещетение имоти. След като отстранихте и по този начин опозорихте човека, имащ най-големи заслуги за смяната на собствеността в България, би било редно да се позаинтересувате защо са издадени тези компенсаторки и какво по-точно се е случило по-нататък с тях. Би било логично да разнищите случая, да го възложите за разследване на подчинените Ви служби за сигурност. Няма такова нещо – нещата свършват с уволнението на Божков и неговата заместничка Едит Гетова, която впрочем е подписала компенсаторките. Липсата на интерес от Ваша страна се дължи най-вероятно на простия факт, че сте знаели за какво става дума.

Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са издадени от министерството на икономиката след гласувания от парламента Закон за обезщетяване на собствениците на недмижими имоти – известен като закона “Лучников”. Според този закон с компенсаторките могат да се извършват плащания по приватизационни сделки – проблемът е, че чак до 16 ноември 1998 г. просто няма издадени такива, а месеци след това са налице само тези на Енгибарова-Шмит. Само седмица по-късно обаче се състои първата сделка с компенсаторки в историята на българската приватизация – за 55 процента от акциите на Софийския мелничен комбинат, закупени от фирмата “Крапс Мел”, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Стойността е 15 млн. долара – 12 от тях са изплатени с компенсаторките на Енгибарова-Шмит, закупени с 55% отстъпка от номинала. Същите компенсаторки, заради които уволнихте Александър Божков.

Благословената с Вашата благосклонност троица не остава задълго в мелничарския бизнес. Собствеността върху мелничния комбинат е прехвърлена на “Пламс 2001” с управител Пламен Найденов и после продадена на “Лулис Мел – България”, регистрирана с гръцки капитали и представлявана от Стефанос Кромидас и Димитриос Куцукос. На 13.04.2004 г. Пламен Найденов завежда пред СГС иск, в който се заявяват претенции към “Лулис Мел – България” за дължими 1 135 005лв. – и се иска запор върху акциите на мелничния комбинат и дивидентите от тях. Жалбана е отхвърлена, а решението на СТС е обжалвано пред апелативния съд. Този път Борян Кръстев, адвокат на Пламен Найденов, залага на друга тактика – свързва  се с прокурора от ВКП Боян Тошев и търси възможности за въздействие върху шефа на Търговското отделение на апелативния съд. Висшият прокурор намира такива възможности – срещу съответното заплащане. Ефектът е налице: на 15 юли 2004 г. съда допуска обезпечение върху акциите на “Лулис Мел” по иска на “Пламс 2001”. Само че разговорите между прокурора и адвоката са засечени и записани – и така се стига до първото в историята на прехода наказание на висш прокурор за доказана корупция, наложено от ВСС – Боян Тошев е понижен в ранг и длъжност за две години.

Сделката с мелничния комбинат е използвана от братя Джанкови като възможност за овладяване на една по-апетитна бизнес-територия: хлебопроизводството в столичния град. И те осъществяват тази възможност – при това без да вложат и стотинка собствени средства. Милионите, получени от продажбата на мелничния комбинат, изчезват в ошфорни компании – вероятно като отплата за разтворения над тях политически чадър. Схемата, по която приватизират трите основни хлебозавода в София, е просто класическа за любимия на Вашето управление приватизационен метод – чрез РМД /впрочем метод, измислен от правителството на Жан Виденов/.

Първата сделка е за “Хлебни изделия – Подуене”, с дневно производство 40 000 хляба и реална печалба от над 400 000 лв. годишно. Създава се подставено РМД – “Хлебозавод 2” АД, което да участва в приватизационната сделка. Успяват на третия път – конкурсът е бламиран два пъти от СОАП, преди да бъде спечелен от “правилния” кандидат. Първоначалната вноска е изплатена със заварените оборотни пари, след което никакви плащания не са правени. Принадлежаща на завода магазинна мрежа се разпродава на фирми и физически лица, близки до братя Джанкови. Поточните линии и техническото оборудване се разпродават на минимални цени на фирми на братята, които после ги препродават вече на реалната им стойност. Така в рамките на по-малко от две години предприятието е доведен до фалит, приватизационната сделка е развалена, а следващият купувач заварва хлебозавода с над 700 хил.лв. задължения.

Следващата сделка е за “Хлебни изделия – Възраждане” АД, като целта е не само източване на наличните над 800 000 лв., но и реално придобиване на дружеството с оглед интереса към притежавания от него парцел земя. Схемата на предибиване е запазена, като първата вноска към СОАП в размер на 500 000 лв. е оформена като “заем” в полза на РМД “Хлебозавод 1” АД. Остатакът от цената е предоговорен и платен с компенсаторни бонове, закупени отново със средства на хлебозавода. Магазинната мрежа е продадена на фирми на Пламен Найденов – по цени равни или по-ниски от данъчната оценка. Допълнителни приходи се получават чрез доставка на суровини от “Крапси Холдинг” АД, като завода купува брашна и горива по цени по-високи от пазарните. По счетоводен път се обявява не повече от 70% от реалното производство, а останалите 30% се продават неосчетоводени направо от склада. Инвестиционната програма в размер на 1 200 000 лв. се отчита с фиктивни документи, като за произход на средствата се сочат бъдещи положителни резултати на хлебозавда – но това, изглежда, не впечатлява СОАП. След подписване на заключителния протокол по изпълнение на приватизационния договор, акционерният капитал в размер на 77,94% се прехвърля на Стефан Джанков от фиктивните носители на акционерно участие. Така – без да дадат и един лев, братя Джанкови изпълняват приватизационен договор за 2 500 000 лв. и придобиват активи за над 5 млн. лв. по днешна оценка.

Схемата се повтаря и при покупката на “Хлебни изделия – Люлин” АД, сключена през 2001 г. чрез РМД “Хлебозавод 5”АД. Първоначалната вноска от 350 хил. лв. отново е платена със заварените оборотни пари, разсрочените вноски към СОАП отново са платени с компенсаторни бонове, “Крапси холдинг” отново осигурява доставките на суровини по цени, по-високи от реалните. Има известно ноу-хау при изпълнението на инвестиционната програма: примерно австрийската линия за сухари, продадена по цени на скрап от “Хлебни изделия – Подуене” АД, е внесена в “Хлебни изделия – Люлин” и отчетена като нова инвестиция. В крайна сметка акционерните участия в РМД са прехвърлени на физическото лице Красимир Джанков, който става собственик на активи за 3 млн. лв. Като допълнителен бонус към вече създадената хлебна империя, на братя Джанкови е продадено и общинското транспортно предприятие “Автостопанство – хлебни изделия” – отново по схемата РМД: изплащане на приветизационния договор с пари на предприятието и компенсаторни бонове и после прехвърляне на акционерното участие – отново на Красимир Джанков. При тази приватизационна акция обаче е имало и недволни акционери – които са били изгонени от работа и заплашвани с физическа саморзправа – в случай че си потърсят правата.

Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.

Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.

Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?

Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.

Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.

Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............

Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –

5. Сделката с “Плама” ЕАД

И защото страна по тази сделка е не друг, а “Евроенерджи холдинг” ООД – най-скандалната фирма по време на управлението на Жан Виденов, забъркана в схеми за източване на милиарди лева от Петричка “Бизнесбанк” и ДСК /схеми, които са Ви много добре известни/; участвала в предварителното източване на “Плама” и пряко свързана с Красимир Премянов.

Спомняте ли си, че по време на митингите и шествията в началото на 1997 г. Вие лично обещавахте на хората, че виновниците за банковата криза ще бъдат наказани? Е – днес, повече от седем години по-късно, нито един от тях не е получил осъдителна присъда – благодарение на избрания с Ваше знание и съгласие главен прокурор. Това бе и Вашата индулгенция: не можем да се месим в работата на съда и прокуратурата. Само че имаше сфери, в които можехте и трябваше да се намесите: приватизацията по време на кабинета Виденов – и масовата, и касовата – бе една от тях.

“Евроенерджи холдинг” купи “Плама” на 05.09.1996 г. на цената на един средно голям апартамент – и не изпълни нито едно от приватизационните си задължения. Вместо да развалите приватизационния договор и да поискате неустойки за неговите клаузи, Вие допуснахте този червен концерн, известен като един от най-крупните кредитни милионири в България, да се измъкне без всякакви последици, като с легитимен договор прехвърли правата и задълженията си на “Plama Consortium” Limited, собственост на ошфорна фирма.

Договорът е сключен на 17.11.1998 г. и съгласно неговите клаузи “Plama Consortium” Limited замества “Евроенерджи холдинг” ООД във “всички права и задължения”, произтичащи от договора за продажба от 05.09.1996 г. /прил. 25/

Проблемът е каква е санкцията, ако това не се случи. Тъй като АП вече си е имала работа с инвеститор, който нито е възстановил производството, нито е спазвал инвестиционни програми, би следвало клаузите да са особено прецизни, когато формулират неустойки по договора. Случва се точно обратното. Съгласно чл. 6.1 от договора “Plama Consortium” Limited се задължава да финансира инвестиционна програма за възстановяване на пълната производствена дейност на рафинарията и поддържането й за срок не по-малък от три гдини. Неустойката при неизпълнение на тази клауза е формулирана в чл.9: “В случаите на неизпълнение на чл. 6.1 “Plama Consortium” Limited дължи неустойка от 1000 щ. д.” Хиляда долара – цифром и словом. Като че става дума за някакво малко цехче, а не за огромна рафинерия! Единствената по-голяма неустойка е в размер на 10 000 долара и се отнася чо чл. 1 от договора – тоест за поемането на “всички права и задължения” – т.е. влиза в сила, ако “Plama Consortium” Limited изобщо не изпълнява каквато и да е клауза от договора.

За сравнение – според чл. 37.1 от приватизационния договор между АП и “Евроенерджи холдинг” санкцията за неизпълнение на инвестиционната програмае 50% от ноизпълнената част на договорените инвестиции, които в рамките на пет години включват 40 млн. долара за възстановяване на производствената дейност и 20 милиарда неденоминирани лева за финансиране на петгодишната комплексна програма за дейността на предприятието. /прил. 26/ Предполагам, че можете и сам да изчислите разликата между сумите, с които е гарантиран държавния интерес от страна на Вашето и – уви! – правителството на Жан Виденов.

Естествено, при подобни нищожни неустойки новият собственик на “Плама” не гори от желание да спазва каквито и да е клаузи от приватизационния договор, което личи ясно от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол. /прил. 28/ За мащаба на неизпълнението можем да съдим по следните констатации: съгласно споразумение с кредиторите  “Plama Consortium” Limited трябва да изплати задълженията на рафинерията в размер на 231 милиарда неденоминирани лева чрез регуларни вноски в специално открита сметка в ТБ “Биохим” за период от 35 години. Сметката е открита, но нито през 1999 г., нито през 2000 г., нито през 2001 г. по нея има каквото и да било движение /прил. 29/ Иначе казано – новия собственик не е погасил нито лев, вместо това тихо и кротко си е плащал неустойките. От фигуриращиге в договора 1815 работни места са останали 550 работници, а производствената дейност, естествено, не е възстановена. В резултат на тези констатации започва сложна преписка между АП, министъра на финансиите, министъра на икономиката, дирекции и юридически експерти, които си блъскат главите в усилия да развалят договора, като между впрочем установяват все по-сериозни проблеми – тъй като акциите реално са прехвърлени със споразумение между “Евроенерджи холдинг” и “Plama Consortium” Limited, към което АП няма никакво отношение. Само че... всичко това става при следващото правителство, не при Вашето. Блъскат си главите Милен Велчев и Николай Василев, а не Муравей и Петър Жотев. Просто защото Вашето правителство е проспало цялото неизпълнение на сключения от него ключов договор.

На какво се дължеше специалното Ви отношение към “Плама” и “Евроенерджи”, г-н Костов? Дали на факта, че служител на “Евроенерджи” беше Владимир Агов, брат на изключително близкия днес до Вас Асен Агов? Или просто на носталгията по времената, в които Вашата семейна фирма “Булс” ООД продаваше огромни количества машинни масла в Македония /с ясното съзнание, че отиват за ембаргова Югославия/, купувани именно от “Плама” – включително и по време на режима на Жан Виденов?

Когато става дума за “Плама”, няма как да отмина и приватизацията на “Нефтохим” – единствената работеща българска рафинерия. Когато напускахте СДС, Надежда Михайлова Ви зададе публично пет въпроса и получи също тъй публично Вашите отговори. Единият от тях беше кога сте искрен – когато пишете статии за Русия или когато продавате ключови предприятия като “Петрол” и “Нефтнохим” на руснаците. Отоворът Ви за “Петрол” беше, че това е една от най-успешните приватизационни сделки, в която OMV, българският петрол и руският “Нафтекс” са имали равно участие. Пропуснахте да споменете, че всъщност руското участие не е толкова руско, колкото на руската мафия; че става дума не за друг, а за Дениз Ершов, изгонен от България като заплаха за националната сигурност; че “Нафтекс” преди се казваше “Юкас Петролеум” и руската компания “Юкас” официално отрече да има нещо общо с тази фирма; че същия този “Юкас Петролеум” неизменно снабдяваше с петрол “Нефтохим” с протекциите на Красимир Премянов по време на правителството на Жан Виденов и с протекциите на Йордан Цонев по време на Вашето правителство; че банката, която стоеше зад тези доставки и последващата сделка за “Петрол”, се казваше преди “Балканска ортодоксална банка”, бе създадена от хора на Държавна сигурност и функционираше като един от основните спонсори на БСП под контрола на ген. Любен Гоцев, а по-късно – вече като “Нефтинвестбанк”, бе тясно свързана с Майкъл Чорни.

По-интересен е другият Ви отговор – за “Лукойл”. Цитирам дословно: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.”

Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?

Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?

Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.

Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от

6. Двете фондации

свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.

Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.

Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.

Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.

Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/

По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.

Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.

Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.

Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.

Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.

Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!

Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.

Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.

Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.

Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.

Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/

Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.

За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.

Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.

Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.

Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги  и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.

Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.

За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.

Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и  67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.

Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.

Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.

Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж  и да я приватизира.

Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и

не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.

Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.

По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.

По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.

През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:

1. Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.

2. Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.

3. Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.

4. Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.

Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.

19.04.2005 г.

Без Уважение:

/Едвин Сугарев/

П. с. Тези дни Иван Костов каза, че фондацията на жена му е проверявана много пъти. А държавните предприятия, които й бяха спонсори - проверявани ли са?

А физическите лица, които внасяха в тази фондация - какво получиха срещу спонсорството си? това също ле бе проверявано? тогава само един въпрос бих задала тук: как Иван Костов прие двукартното спонсорство в "Бъдеще за България" от Барух Чакъров - един от преките виновници за съсипването на АК "Балкан"?

И още нещо: ако изнесените скандални факт в писмото на Едвин Сугарев са лъжа - защо Иван Костов не го осъди за клевета?

Край

 

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

 

Генералгубернаторът Уорлик пак го игра премиер! Не зная точно колко потопи са минали без Ной, но съм наясно, че нашият потоп няма да се случи без присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик. Та преставителят на Щатите Уорлик призова днес правителството да спазва строга фискална дисциплина! Нещо като Елена Поптодорова да призове Барак Обама, че е удължил извънредното положение за терористична заплаха и при спадащия му рейтинг да не дразни избирателите си в продължаване на някои допълнителни пълномощия, които му дава извънредното положение!

Тази сутрин Татяна Дончева обяви, че в България е налице работническо-селска власт, което не е точно така. Бившата депутат Дончева пропусна нещо твърде съществено, че е налице власт, която все повече бяга от имиджа си на страна-членка на Европейския съюз и се насочва директно към имиджа на балканска държава, пореден американски щат.

Няма да се уморя да повтарям, че след като гражданинът Уорлик има свободно време, то вместо да дава съвети – далеч по-добре би било или да посещава половинката си Мери Уорлик, която се труди като посланик на Щатите в съседна нам държава, или да се пробва със съветите си да впечатли президента си Обама и да реши проблемите с високата инфлация, огромния външен дълг, възлизащ на 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара!

И това е цифрата малко преди средата на месец юли т. г. Реално САЩ с производството на 20 на сто от БВП на планетата, консумира 40 на сто от БВП на планетата – съобщи колегата ми Валентин Фъртунов.

Т. е. САЩ, най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи!

От търчане по седенки на политически сили, Уорлик явно е пропуснал да прочете данните на проф. Йохан Голтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир, за когото няма данни да е близък до Кремъл, или до Северна Корея...

В интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи и част от него, цитирана от Валентин Фъртунов четем следното:

Галтунг: Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.

Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898, навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.

Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?

Галтунг: Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването /на имперските позиции/ – специални части, увеличаващи присъствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.

Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..”

Тогава на кое отгоре Уорлик си позволява да ни учи на висок глас как да постъпваме с икономиката си?

Това, което си позволява американският посланик минава всички граници на нормалното. Ако се върнем в близката история назад, даже съветниците на СССР бяха по-дискретни, въпреки че заради отказана информация на един от тях, политическият секретар на БРП /к/ и върл сталинист, Трайчо Костов увисна на бесилото, сковано от другарите му по партия!

Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ.

А Великото народно събрание е приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./.

И тогава един колега на днешният Уорлик, съветският посланик в България Бодров, който бил убеден, че страната ни е 16 република на СССР, /на 28 ноември – бел. Л. М./ след разговор с Трайчо Костов по телефона, праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент: някой в България си е позволил да откаже нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход...

От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Трайчо Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка:

"Не искате да ни издавате своите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем? Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни глупаци, а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Ние и без това знаем всичко. Ние ви се доверяваме, а вие пазите тайните си от нас. На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Тито. Точь в точь. Пазете вашата независимост, за създаването, на която ние сме съпричастни. И без вас ще минем."

След тази яростна тирада Сталин се обръща за миг към Димитров с обвинението: "Не знаете какво се върши у вас! - и продължава да излива злобата си към Трайчо Костов: - Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим."

След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като др. Добри Терпешев съобщи за това."

Нападението на В. Червенков, както ще покажат събитията по-късно, не е случайно. В този момент той отлично е знаел, че Костов е обречен.

Разказвам този епизод от нашата близка история, за да стане ясно на по-младите читатели, че днес, след 20 години промени политиците ни отново са се навели пред посланик на „суперсила” и са разтворили „бузи” в благоговейно очакване да бъдат уважени!

Ако Джеймс Уорлик се задоволи само да участва в заседанието на Националния изпълнителен съвет на СДС по покана на лидера на партията Мартин Димитров – няма да е кой знае какво! Ще бъдем свидетели на поредната намеса на чужда държава в идеологическото безсилие и поведение на партия. Но тук става дума за огласяване на съвети от чужд посланик към управляващите, и то от трибуната на СДС!

Какво му стана на Мартин Димитров, та прибегна дотам, някакъв си посланик да го държи за ръчицата и подсилва критиките към властта! Нима той не може сам да изрече това, което каза Уорлик? Или Димитров използва Уорлик, за да впечатли министъра на финансите Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов? Предварително го предупреждавам, че е сгрешил.

„Имаме идеи, които трудно достигат до правителството. Поради тази причина ние ще потърсим широка международна подкрепа за своите предложение", каза Мартин Димитров.

Логично, но точно с посланика на тази страна ли трябваше да започне СДС? Толкова ли не намери европейска държава с по-подходяща икономика и външна политика за подкрепа?

Колкото до Уорлик – неговите появявания и намеси във вътрешните работи на държавата вече взеха да добиват епидемичен характер...

Станислав Йежи Лец имаше една мисъл, която бих цитирала на лидера на СДС, Мартин Димитров: „Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение”.

 

На пресконференцията на президента Георги Първанов от 12 март т. г. чухме следното:

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал.

Къде има информация за така наречените „икономически досиета на прехода”?

Като журналист, който разследва икономическите престъпления на периода след 10 ноември 1989 г., веднага ще кажа: информация за тези така наречени „досиета на прехода” има в:

  • Архива на първата комисия за корупция /наречена „за деформациите”/ в парламента, архива на следващата комисия, оглявявана от Петър Корнажев, която даже не написа Доклад да работата си, архива и два Доклада на третата комисия в парламента, оглавявана от Анна Караиванова, която събра всичко, което получи и провери и го изпрати на Главния прокурор Иван Татарчев.
  • Стенограмите от парламентарните заседания за: разграбването на АК „Балкан”, за приватизацията по време на правителството на Иван Костов, за безумно евтината приватизация на БТК, за дискусията по строежа на Детската болница, която слава богу не бе прието да се строи, и т. н., и т. н.
  • Информация за икономическите престъпления на прехода би следвало да има и в архива на Националната служба за сигурност, въпреки че по времето на Иван Костов /1997-2001 г./отделът, който се е занимавал с тази престъпност бе закрит.
  • Информация за икономическите престъпления на прехода има и в архива на бившия Комитет за държавен и народен контрол, който изчезна след като Живков се оттегли от властта.
  • Информация за икономическите досиета на прехода се съдържа и в Министерския съвет, но не вярвам този архив да не е „прочистен” от съответните правителства.
  • В архивите на различните министерства и банки при правителствата от прехода ще трябва да се потърси отговор как се стигна до затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, Каква е историята с външния дълг в която дейно участие взе бившия министър на финансите Милен Велчев.
  • Информация за икономическите досиета на прехода има в архива на Прокуратурата, по спрени дела, като това за „Сапио” – по давност, за АК „Балкан”, и прочие случаи.
  • Информация за икономическите досиета на прехода има в изчезналия архив на Министерство на външноикономическите връзки, което Филип Димитров, неизвестно защо закри. Там са отговорите по източването на задграничните дружества, което се вършеше както преди 10 ноември 1989 година, така и след това
  • Информация за икономическите досиета на прехода би следвало да се търси в архива на БНБ, бившата Българска външнотърговска банка, днешна Булбанк, в архива на ДСК.
  • Крайно време е след 20 години да се разследва къде изчезна Пенсионният фонд на държавата след като Живков бе отстранен от властта

С данни от тези институции вече може да се тръгне към разследване на икономическите досиета на прехода. Много важно е да се разследва при големи сделки, кой от държавния апарат на изпълнителната власт е вземал комисионните.

С данните от Сметната палата – кой от политиците как е влизал във властта и как след това е пребивавал и излизал от властта, ще стане ясно за какво иде реч.

Трябва ли да се обижда Иван Костов, че се споменава името му покрай групировки и приватизационни сделки? Та кой в българската политика е бил по-дълго в изпълнителната и законодателната власт от самия него? Костов беше два пъти министър на финансите и веднъж премиер в държавата.

Не аз предложих на СДС да купи банката на Атанас Тилев, а един син политически лидер, който всичките си гафове остави СДС толкова разцепено, че никога да не се обедини. С какви пари щеше да купи една партия цяла банка?

И след като свърши толкова грешки, той възкръсна като Феникс от пепелта на бившата синя идея, обявявайки се за тъмносиня идея.

Не отричам, че въпросният политик е добър математик, не отричам, че е добър стратег, и че често има добри предложения за родната икономика. Но това са моментни и неслучайни състояния и събития от биографията му. А останалото? Той най-добре си го знае.

Ще издържи ли премиерът Борисов на натиска на своите поддържници в парламента? Съмнявам се, защото всеки от „Атака” и ДСБ гони свои цели. За СДС не отварям и дума, тъй като след като я пое сегашният й лидер тя се превърна в придатък на ДСБ.

Тук публикувам част от една стенограма, която дава доста поводи за размисъл. Дискусията е по повод спрените 220 млн евро от Европейския съюз по време на правителството на Сергей Станишев:

ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 26 ноември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

26.11.2008

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

.............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на „Атака” има думата народният представител Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Явно спирането на парите от Европейския съюз предизвиква в България политическа криза. Тези изявления тук ние от „Атака” разглеждаме като върха на лицемерието по една много проста причина. Всички, които са участвали в управлението на България от промяната насам, са виновни за настоящото положение. Всички, които са вземали решение да се управлява България по тази философия, също трябва да понесат отговорност.

Къде беше Европа, когато се грабеха българските активи и когато за жълти стотинки се разпродаваха БТК и БГА „Балкан”? Тя си мълчеше, когато се ограбваха българските активи. Сега, когато започнаха да се грабят европейските активи, се разприказва. (Шум и реплики.) И като се разприказва, какво излиза? На Европа не й се дава нейните пари да бъдат ограбвани. Могат да бъдат ограбвани само българските пари, но нейните пари не бива да бъдат ограбвани. Мисля си, че крадливата Европа се сърди на крадливата България. Нямат никакви основания да спират парите, защото там положението е горе-долу същото. Там горе-долу по същия начин се ограбват пари. (Шум и реплики.) Но сега ние сме на мерника.

Ревете, ревете! Ревете, ревете! Корупцията в Европа е документирана. Има я в списания, вестници, има я документирана в решения на различните комисии. И там ловят непрекъснато крадци и измамници както тук, но тук никой не ги съди. За това беше нашата дума. Затова ние смятаме, че трябва да има нов обществен договор, с който да се смени начинът, по който се управлява държавата. Трябва да се ревизира всичко, целият този грабеж, извършен досега, за да се очисти политическата класа! Нямаме какво друго да ви кажем. (Ръкопляскания от КА. Реплики.)

150 000 долара бе цената и на подарената от правителството на Иван Костов национална авиокомпания "Балкан" на еврейския уж бизнесмен - Гад Зееви. Само срещу заплатата си за седмица /150 000 паунда/ Бербатов можеше да стане собственик на националния превозвач и да му останат пари, ако продажбата се бе случила във времето, след като „Манчестър Юнайтед” го купи!

Продажбата на „Балкан” – всички се изказваха и никой не направи необходимото

В началото на мандата си на вътрешен министър Румен Петков заяви, че ще бъде разкрита истината за приватизацията на БГА "Балкан", която бе извършена при управлението на правителството на Иван Костов. В края на октомври 2005 година, в прокуратурата бяха предадени 9 папки с документи по случая, след което Главният прокурор Борис Велчев поясни, че законът му връзва ръцете и няма как да се търси колективна наказателна отговорност.

"Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания "Балкан" ЕАД - София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора."

Около документите по Приватизационния договор витаеше тайнственост и гъста мъгла. Като слух вървеше предположението, че не е имало заседание на кабинета за БГА "Балкан", а по-скоро решението е било взето "чрез подпис". Факт е обаче, че част от министрите от кабинета не са били открити дори за подпис и според вицепремиера Петър Жотев министрите всъщност не са и виждали договора. Към датата на депутатско питане към Жотев за тази скандална приватизация, в Договора липсват приложения номера: 2, 4, 5, 6, 7 и 8, а в екземпляра за Министерския съвет не е имало нито едно приложение! Това става ясно около зададения въпрос в деня за парламентарен контрол. В този смисъл интерес представлява цитатът от Докладната на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация, Захари Желязков до Министерския съвет, в която той пише буквално следното:

"...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни".

Степента на секретност по съдържанието на Договора за приватизация на АК "Балкан" и Допълнителното споразумение към него е наистина изумителна - до месец март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на следващия министър от правителството на Иван Костов, който поема транспорта и съобщенията, Антони Славински. По този повод Славински се обръща към премира Костов с писмо от 6 март 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора!

Приватизационният договор за продажбата на 75 на сто от акциите на националния превозвач АК "Балкан" е утвърден с подписа на Иван Костов в две Решения на Министерския съвет № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г.. Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна - но затова пък са известни имената на само трима министри от правителството на Обединените демократични сили /ОДС/, които със сигурност са го подписали. Това са: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински.

В същото време, само пет от единадесетте члена на Специалната експертна комисия, създадена от Агенцията по приватизация за оценка на този договор, полагат подписите си под решението, 75 на сто от АК "Балкан" да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от сериозни, тъй като е видно, че при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати, предложеното от Зееви сериозно издиша.

Тук спирам, защото историята с тази скандална приватизация донесе огромни загуби на България и всякакви извинения и оправдания че нищо не може да се направи – не отговарят на истината. Написах го още в края на ноември 2006 година.

Още докато Петьо Блъсков беше главен редактор на в. „Монитор” пуснах номера на банковата сметка в чужбина, в която е било наредено от собствениците на „Балкан” да бъдат превеждани всички пари, постъпващи от продажби на билети, сделки, и продажби на имоти. За разлика от колегите си подходих към темата от друг ъгъл – а именно, че има възможност да се потърси отговорност за „Балкан”, но няма желание от страна на Прокуратурата за това.

Повече ще намерите в следните публикации:

1.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

2.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

3.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

1.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

2.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

3.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

4.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

5.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

 

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

 

Два актуални въпроса от депутата Петър Мутафчиев от "Коалиция за България" разкриват характерни явления за времето на демократичния преход след 10 ноември 1989 г.. От тези зададени от трибуната на парламента питания става ясно как един политик може да мени позицията си в коренно противоположна и как министри могат да се измъкват без проблем от силата на закона.

Темата на двете питания са нарушения в държавното предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/. Ето за какво иде реч:

Време и място на питанията: 39-о Народно събрание, 62 заседание, петък, 18 януари 2002 година. Актуалният въпрос на Петър Мутафчиев е към министъра на транспорта Пламен Петров, относно крупни нарушения в РВД. А ето и по-съществената част от самото питане:

"ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка по Ваше нареждане на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" във връзка с процедурите по избора и оценяването на офертите и подписване на договорите от ръководството на предприятието за периода 1997 - 2001 г.? Какви са, господин министър, констатираните нарушения? Какви мерки е предприело министерството за отстраняване на нередностите и разбира се за търсене на отговорност от виновните лица?

Този въпрос Ви го задавам затова защото от 1998 г. досега българското общество беше скандализирано с крупни нарушения в държавно предприятие "РВД". И аз ще спомена само три от случаите, които намериха сериозно място в българските медии.

Първият случай е със сключен договор - хотелския комплекс "Копитото" с едноличен търговец Пламен Найденов. Целта е рехабилитация на персонала на стойност 6 млн. 680 хил. долара. За няколко години. Но за това време излиза, че 1 кв. м от базата, която е предоставена за целия период на договора, струва 6 760 долара.

Вторият случай. Закупуване по решение на Министерския съвет, със съгласие на Министерския съвет, на самолет "Фалкон 2000". Преди обаче да се закупи самолетът "Фалкон 2000", "РВД" закупува друг самолет "Фалкон 50", струва ми се. Той е предоставен на авиоотряд 28, за да се ползва от българското правителство.

От сделката става ясно това, което беше публикувано, пак казвам, по медиите, че за 12 млн. близо е закупен "Фалкон 50". След това са дадени още 29 млн. долара, за да бъде закупен "Фалкон 2000". Целта е да се използва за облитане, тоест за настройка на апаратурата на "РВД".

По данни на експерти, обаче, е ясно, че такъв самолет може да се закупи за 24 млн. долара. Тоест разликата за "Фалкон 2000" е близо 5 млн. долара, господин министър.

Кой взе тези пари? И кой така безотговорно се отнасяше към държавните средства?

Още нещо. След получаването на "Фалкон 2000" трябваше да бъде върнат, по договора има такава възможност, "Фалкон 50" и да се върнат съответно парите, тоест да се приспаднат парите 12 млн. долара.

Извършено ли е това? И ако не, защо? Два фалкона ли са необходими за облитане?

Още една сделка, където нещата са прекалено неясни и аз се надявам, че Вие ще ни дадете по-точна информация. Това е сключването на договор от фирма "Аления" за доставяне на радиолокационно оборудване за "РВД".

Първо, не е ясно по какъв начин е подбрана точно тази фирма. Имало ли е конкретно техническо задание за конкурса, който е проведен? Аз разбирам, че май е било с преговори с потенциален купувач, то не е купувач, а фирма, която ще снабди оборудването.

Интересно защо в периода на времето, след като офертата е била за 6 млн. долара, става 17 млн. евро. След това се налага още един анекс за 3 млн. за Бургас - за преоборудване. След това се плащат още 25 млн. евро на фирма "Аления".

Спазени ли са правилата за обществените поръчки? Ще заработи ли техниката, внесена от "Аления" и работи ли в момента? С колко е закъсняло договарянето и изпълнението по договора? И какви неустойки държавата ще вземе от тази фирма, ако не си е изпълнила задълженията?

С това приключвам, господин министър. Примерите могат да бъдат много. Аз се надявам, че Вие ще ни дадете точен отговор за щетите, които са нанесени на държавата и за мерките, които сте предприели спрямо отговорните лица. Благодаря ви."
Министър Пламен Петров
отговаря, че е разпоредил проверки на РВД, че са констатирани нарушения, които се изразяват горе-долу в следното:

"Нарушение на Закона за обществените поръчки при сключване на посочените по-горе договори. Сключване на договори при цени, значително по-високи от пазарните. Разходване на средства за рехабилитационни и профилактично-оздравителни мероприятия на служители на ДП "РВД" не по предназначение.... Срещу вложените средства предприятието не получава собственост върху дълготрайни материални активи, а само ограничено право на ползване върху обектите... "

И в този момент е дадена думата на Мутафчиев за реплика, в която се чуват следните факти:

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз бих се съгласил с последното твърдение, че дейността на държавно предприятие "РВД" е от особена важност за Вас като министър, ако днес Вие бяхте уведомили народното представителство конкретно за нарушенията, които са извършени там.

Вие казахте, че сте наредили финансова ревизия, цялостна финансова проверка на РВД, но не споменахте за нито едно нарушение и то в конкретните му размери. За съжаление, не споменахте нито едно от имената на виновните за тези сериозни злоупотреби с държавни средства. Това, господин министър, според мен се казва "прикриване".

Обикновено прикриването е чадър над тези, които трябва съответно да понесат отговорността си.

Вие казахте, че сте публикували всички тези данни в Бялата книга. Но нека не забравяме, че в Бялата книга няма нито едно име на виновен за ситуацията, в която се намираме.

Не разбрах и друго, господин министър - Вие сезирали ли сте органите на база на финансовата ревизия, за да кажете, че сте изпълнили конкретно ангажимента си като министър, най-напред, и, второ, като политическо лице, тъй като НДСВ обеща преди изборите и с избирането на правителството, че ще се бори срещу корупцията в страната.

Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? Аз разбирам, че Вие нямате право да правите промени, но пък в края на краищата какво направи Вашето министерство, за да предложите конкретни законодателни промени, за да се спре разграбването на РВД?
Затова аз не мога да бъда доволен от отговора, който Вие ми дадохте. Благодаря."

Как се казва сега директорът на РВД, господин Мутафчиев?

Задавам този въпрос, защото 4 години по-късно в ситуацията на РВД не са настъпили кой знае какви промени. Възмутеният от разграбването на РВД тогава, депутат от "Коалиция за България" Петър Мутафчиев, днес е вече министър на транспорта, а Цветан Дилов, за когото Мутафчиев изрича сакралното питане все още си е генерален директор на РВД! Депутатът Мутафчиев, който е свързвал на времето разграбването на това държавно предприятие с Дилов, сега без промяна в ситуацията - с кого ли свързва нещата в РВД транспортният министър Петър Мутафчиев? И тъй като политиците имат навика да се изживяват като слънчогледи, ще се съсредоточа върху изводите от проверката, която тогавашния министър Пламен Петров цитира в отговор на питането.

Пламен Накев - председател и членове: Христо Моллов и Александър Недялков проверяват 6 нарушения, свързани със сключени сделки. Ето какво констатират при две от тях:

"I. Нарушения при учредяване в полза на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" на право на ползване върху част от недвижим имот - хотелски комплекс "Копитото" на Витоша, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.

II.Нарушения при разходването и отчитането на разходите за рехабилитация на персонала на ДП "РВД", във връзка с договори за предоставяне на рехабилитационни и профилактично-оздравителни услуги с "Капси турс" ООД."

Какво е характерно за нарушенията в първия случай?

Сумите са платени авансово на 100 процента в рамките на 20 дни от сключване на сделките. В случая с "Копитото" не е извършено предварително проучване на бази за рехабилитация и пазарно проучване на цените на хотелските услуги при хотели с категория 3, 4 и 5 звезди.

Нарушен е Правилникът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата, тъй като неговият член 5, ал.1, т.2 допуска придобиване само на дълготрайни материални активи. С два нотариални акта е учредено право на ползване на недвижим имот, който е бил в груб строеж и практически неизползваем по предназначението, за което е платено авансово. Реално ползването на хотелския комплекс "Копитото" започва през септември 2000 г., а учредяването на ползване на имота е било подписано на два пъти през 1997 и 1998 година. Година от мандата на управление на правителството на Иван Костов, когато неизгодната за държавата сделка се извършва под благосклонния поглед на транспортния министър Вилхелм Краус. Припомням етапите от израстването в кариерата му: шофьор, работа в гараж на общински транспорт, ресорен за транспорта в Столична община и министър.

Запознати със сделката експерти са в недоумение защо се купува право на ползване върху неизползваем имот към момента на сделката? Отговорът е елементарен: защото е трябвало някой бързо да финансира строежа и оборудването на обекта, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.
И РВД се явява като спасител и хвърля щедро 6 680 000 щатски долара. Тук веднага се налага да обърна внимание и че цената на въпросната сделка е икономически необоснована, тъй като при платени общо 6 680 000 за ползване на 988.02 кв. м. - стойността на кв. метър площ за ползване излиза 6 760.99 щатски долара!

Никой не обръща внимание върху следните смущаващи факти: а именно, че липсва адрес за кореспонденция на едноличния търговец, налице са различия в подписите и печатите на Пламен Найденов в различните документи, има грешки в ЕГН на търговеца в нотариалните актове и други договори, които нито един уважаващ професията нотариус не би допуснал съзнателно или несъзнателно. Още повече, че от другата страна на тази скъпо струваща на държавното предприятие сделка е самата държава в лицето на нейния принципал - Министерство на транспорта.

И още нещо: възмездното право на ползване за РВД е за срок от 8 месеца, считано от времето на подписване на договора, т. е. 1997 година, а реалната готовност на обекта за експлоатация е чак след три години - в 2000 г.! Т. е. авансиран е някакъв едноличен търговец - без търг, без конкурс, без каквато и да било финансова обосновка. Това се случва при подписване от страна на РВД на първия договор, когато са преведени 2, 3 млн долара. На следващата година е направен втори договор за учредяване на възмездно право на ползване за срок от 10 години на други стаи на "Копитото", като сумата вече е 4, 38 млн щатски долара. Т. е. веднъж може да се сгреши, но когато грешката се повтори - налице са основания за намеса от страна на прокуратурата спрямо виновните длъжностни лица.

И накрая ще завърша този скандален случай с уточнението, че след влизане в експлоатация на базата на "Копитото", въпросните стаи с толкова скъпо заплатено учредено право на ползване са били ползвани и от външни лица - за сметка на РВД.

Другият случай, който разглежда Комисията на Пламен Накев е по употребата и отчитането на разходи за рехабилитация на персонала на РВД с "Капси турс" и визира отново период съвпадащ с мандата на управление на Иван Костов. В този случай с договор е осигурена пакетна услуга за персонала на РВД, включваща нощувка, закуска и вечеря, за левовата равностойност от 70 до 90 щ. долара за денонощие в хотелския комплекс "Морска звезда" - Златни пясъци.

За сравнение ще цитирам оферти за почивка в курорта Анталия, където за седмица, срещу 150 долара на човек може да се почива при пълен пансион. В договора с "Капси турс" отново не е направено проучване на действащите ценови нива на хотелските услуги, предлагани в комплекс "Златни пясъци". Отново се поема почивката на външни лица на РВД за сметка на РВД. Общо, сумите, които РВД изплаща на фирма "Капси турс" ООД възлизат на 10 млн. 468 000 лева по три договора и тази сума е само и единствено за ползване на хотел "Морска звезда".

Договорът с "Капси Турс" също е сключен без търг или конкурс, като възможност за ползване на легловата база за отдих на служители на РВД. Според сумите, които са преведени на "Морска звезда" нощувката излиза $ 92 на човек. Сравнено с $ 30, цената, която се плаща в подобен хотел за чуждестранни туристи, се разбира тутакси, че става дума за трикратно по-високо плащане. От "Капси Турс" и "Морска звезда" за РВД остават две придобивки: милионите, платени за 1999 и 2000 г. и масажистът на хотела, който е назначен в РВД. Назначението на този служител /с икономическо образование и без ден стаж по специалността/ е било първоначално като специалист, а впоследствие като началник отдел "Финансово осигуряване".

Договорите по тези два случая: с "Копитото" и "Морска звезда" са били подписани от тогавашния генерален директор Живко Желязков и заместничката му Антонина Костова. В този период Цветан Дилов е все още заместник на Желязков. Защо не реагират министър Краус и министър Петров на разхищенията. Отговорът е в облагите, които ползват двамата министри за сметка на РВД. Ето част от фактите, които се отнасят до бившия транспортен министър Пламен Петров и бяха изнесени в печата, но прокуратурата не удостои с внимание. В тези събития няма колективни решения, а само съсипване на държавна собственост, така че, за Главния прокурор Борис Велчев едва ли ще е проблем да разпореди проверки:

На 8 април 2003 г. министър Пламен Петров предизвиква катастрофа в района на Драгалевци с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД. Щетите от катастрофата са в размер на 6 000 лева и са поети от РВД. В съставения акт за катастрофата е вписан като шофьор гражданинът Димитър Скорчев, който е нямал право да кара автомобила, тъй като не е служител на РВД или на НСО. При катастрофата, причинена от министър Пламен Петров е с щети и другият автомобил, чийто разходи по ремнота отново са поети от РВД.

Докато е министър, Пламен Петров кара и друга скъпа кола на РВД, джип "Рейндж Роувър". Този джип Петров също разбива и РВД е принудено да заплати 15 000 за ремонта и възстановяването му. Отново се повтаря комбинацията друг да поеме вината на министър Петров по разбиването на джипа, това е служител на НСО. С цел да бъдат прикрити следите от катастрофите, е разпоредено номерата на мерцедеса и Рейндж Роувъра да бъдат сменени, като служители на РВД съобщиха новите номера: С5825 КХ за мерцедеса и С 9175 МТ за джипа. В РВД тръгва слух, който е потвърден от близки до министър Петров,как той казал, че ще разпорежда смяна на номерата ако се наложи всеки месец, само и само да не се разчува за катастрофите му. Разходите по смяната на въпросните номера на разбитите автомобили на РВД са за сметка на предприятието.

Запознати със слабостите на въпросния, неизживял младежките си мечти министър споделиха, че на Петров е бил зачислен служебно автомобил беемве, на стойност около 200 000 лева. Служители на Министерство на транспорта споделиха, че и съпругата на Петров си е позволявала да кара мерцедеса на РВД, без да е служителка на РВД или МТ.

Байганьовското отношение на самозабравилия се министър проличава и когато става ясно, че освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, той ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.

Ето това са накратко част от причините министър Пламен Петров да си мълчи и да впише единствено в Бялата книга, гафовете от управлението на кабинета Костов и в частност, гафовете в областта на транспорта. Генерален директор на РВД, по времето на Пламен Петров е не друг, а въпросният Цветан Дилов - същият за когото в началото на този текст Петър Мутафчиев отвори приказка. Днес Мутафчиев е вече министър, и ще задам неговият въпрос: "Как се казва сега директорът на РВД"? Моят въпрос и по-различен, господин министре, защо още се казва така, къде изчезна възмущението Ви от този генерален директор? Или между Вас, Пламен Петров и Вилхелм Краус - няма разлика - вие всички обичате и прощавате прегрешенията на Цветан Дилов. Тогава защо беше това питане в парламента, защо беше това вдигане на врява около РВД?

Следва продължение...

 

Как се изграждаше Единния център за управление на въздушното движение, по който строеж всички виновни се оказаха невинни

Продължение от 23 август
Това е една история, която също както и останалите други около РВД е завлякла доста пари и е породила редица скандални моменти. Разликата е, че около другите истории в РВД, които се чуваха от парламентарната трибуна в питанията на двама народни представители от "Коалиция за България" - Петър Мутафчиев и Петър Димитров, темата по издигането на ЕЦ за УВД не стана обект на проверки и дебати. По тази причина ще припомня какво се случи около строителството на тази красива и огромна, със скъпи съоръжения сграда. Ето как вървеше изграждането на този най-голям на Балканите Единен център за управление на въздушното движение /ЕЦ на УВД/:

През1997 година Вилхелм Краус току що става министър на транспорта. Стремителното изкачване в кариерата му съвпада с времето за Търга за първа фаза на изграждането на ЕЦ за УВД. Краус не успява да се намеси в изхода на търга за първа фаза, така както той би искал и го разбира. Затова пък Краус, поел управлението на транспорта в държавата, спретва проверки, пресконференции, организирани инсинуации в проправителствения печат и с това забавя началото на строителството като го измества от месец май до 4 юли и по този начин една от основните строителни работи като изливане на бетон влиза в зимния сезон. Грубият строеж на обекта ЕЦ за УВД е на фаза приключване. Според договора за строителство с фирма ИНОС - 1 и в съответствие с подписан месец преди завършването на първата фаза акт Образец №4 /между РВД и ИНОС 1/ обектът е трябвало да бъде завършен в груб строеж на 4 юли. В началото на предишния месец, обаче - юни е подписан Анекс между инвеститора РВД и фирмата изпълнител на етапа с грубия строеж - ИНОС 1 за удължаване на срока по договора за изграждане с един месец. Този един месец на практика е твърде недостатъчен, като се има предвид, че изобщо не е била започната работа по пожарозащитата на конструкцията, времето за изпълнението на която е разчетено на 2 месеца. Определеният в Анекса 1 месец е нереален и заради надвишаването на количествата на извършваните СМР /строително-монтажни работи - бел. Л. М./ с 10 на сто. Всъщност по искане на инвеститора /РВД/ в процеса на работа СМР са надвишени с 10 на сто, без да се взема в предвид пожарозащитата. Първата фаза по предаване на обекта в груб строеж закъснява с три месеца и повлича след себе си и други закъснения.

Европа дава пари, за да ни интегрира в управлението на въздушното движение

За изпълнение на програма по хармонизиране на системата за управление на въздушното движение на Република България, с тази на европейските страни са отпуснати два заема от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ от по 30 млн екю, т. е. общо 60 млн. екю. Заемите са с правителствена гаранция и България поема задължението да съфинансира програмата. Част от програмата включва и изграждането на Единния център за Управление на въздушното движение. Неговото строителство започва през 1997 година, като грубото строителство завършва през 1998 година. През лятото на 1998 година се провежда конкурс за изпълнение на довършителните работи. На първо място е класирана фирма "Главболгарстрой" АД, но Европейската банка /ЕИБ/ не признава резултатите от конкурса и това забавя началото на следващия етап в строителството. Тогава РВД променя условията на том 1 на тръжните документи и без да обявява нова процедура, през м. декември същата година сключва договор за изпълнение на довършителните работи с "Главболгарстрой" АД, като цената на договора е 27 807 436 евро. Впоследствие "Главболгарстрой"АД изпълнява препроектиране на вече изпълнен груб строеж и цената на договора нараства с 13 488 688 евро, като от тях - 3 228 113.04 евро са за невключени в тръжните документи работи, т.е. има едно завишение с около 10 000 000 евро. Сроковете за строителство са удължени за разлика от първоначално приетите - но не е ясно какви ще са неустойките от това забавяне във времето.

Действащи лица и изпълнители на изграждането на ЕЦ на УВД

Освен нехайство около сроковете, държавата в лицето на министъра на транспорта В. Краус си позволява да се меси и в други области около строежа на ЕЦ на УВД. За главен експерт на обекта е избран Иван Иванов /В и К инженер/, в длъжностната характеристика на който е записано, че е "представител на министъра"! Всъщност той е кумец на Вилхелм Краус. Ив. Иванов с В и К образованието си е поставен от Краус да ръководи изграждането на една от най-сложните конструктивни системи в държавата /след НДК/. На практика Иванов е този, който взема решенията и се разпорежда на обекта със средствата на РВД - но в същото време нито Иванов, нито Краус носят някаква отговорност за последствията от провалянето по изграждането на обекта.

До 1 август 1997 обектът ЕЦ за УВД се ръководи от 7 души. След тази дата е уволнен целият състав на инвеститорското звено, което ръководи строителството на обекта и са назначени над 34 души. От новоназначените, едва10 души са наясно за какво става дума - останалите получават стриктно заплати. По около 2 милиона или 2 000 деноминирни лева на калпак месечно. След уволненията Иванов е вкаран в инвеститорска дирекция, която си има за ръководител, инженер Драганов. Ръководителят от своя страна си има заместник, който пряко се занимава със строителните работи и също така пряко отговаря за тях. Заместникът е и представител на инженера на обекта. Но на практика тези двама души заедно с директора на РВД от този период, носят цялата отговорност /юридическа и финансова/ по усвояване на средствата, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за изграждане на обекта. Без да имат реална възможност и власт да вземат каквито и да било решения по това, за което отговарят. В крайна сметка, при несполука с крайния резултат за построен ЕЦ за УВД - изброените по-горе трима души ще бъдат тези, които ще го отнесат за провала и гафовете.

Началникът на обекта - Драганов се оказва научен сътрудник в БАН и в живота си никога не е ръководил строеж. Назначеният за експерт, който ръководи изготвянето на тръжната документация, някой си Г. Станчев, в живота си не е виждал тръжни документи и също е ВиК инженер. Министър Вилхелм Краус налага присъствието на английска консултантска фирма "Вектор" за упражняване на супервайзерски контрол на обекта. Представители на тази фирма обаче затрупват с доклади шефовете на РВД и самия министър Краус. В докладите си, англичаните твърдят, че са налице сериозни пропуски в изготвянето на тръжната документация по втория етап от строителството. Формално погледнато срокът за подаване на документите от фирми участнички е спазен, срокът за решение на Тръжната комисия е определен на 5 седмици, т. е. никой не взема под внимание написаното от наетите английски специалисти. А те струват на българския данъкоплатец около 1 500 английски лири на ден., т. е. англичаните присъстват за камуфлаж.

Представител на Евроконтрол за обекта споделя изумен, че докато в състава на първата Тръжна комисия, определила фирма ИНОС за изпълнител, превес са имали професионалистите, а са участвали и двама души от Евроконтрол. В следващата Тръжна комисия превес имат лаиците - счетоводители и юристи и не е допуснат нито един представител на английската фирма "Вектор", а още по-малко пък на Евроконтрол. Ръководството на обекта няма също представител в тази Тръжна комисия, изключая Краусовия родственик и протеже Ив. Иванов, което е определено прецедент, като се има в предвид професионалната му квалификация.

За началник приобектов склад, където се получава изключително сложно технологично оборудване, което от своя страна изисква поне елементарна техническа грамотност, е назначена 20 годишна девойка, с познания по испански език, средно образование и никаква практика за ръководство на приобектов склад. В склада за времето на следващия етап от изграждането на ЕЦ на УВД се е очаквало да минат материали за над 30 милиона долара!

В навечерието на търга по втората фаза,

за който стана дума по-горе, освен доклада със критики от англичаните от фирма "Вектор", адресиран до РВД и Министерство на транспорта, от Евроконтрол също дават критични становища и доклади до Транспортното министерство за състоянието на строителството на обекта и за качеството на тръжните документи по тази следваща фаза - никой не обръща внимание на забележките. По повод събитията около негативните констатации, експерти от Министерство на транспорта споделиха тогава пред мен, че договорът на английската фирма "Вектор" едва ли ще бъде продължен и за срока на втората фаза. Явно бе, че много нависоко в това министерство някой не искаше да има запознати с това, което се върши на обекта ЕЦ за УВД - така единствено може да се обясни фактът, англичаните да не бъдат включени в Тръжната комисия по втората фаза на строителството на ЕЦ за УВД.

Още едно доверено лице успява да настани министър В. Краус в РВД - това е Антонина Костова, зам.-директор на РВД по финансите, със заплата около 5 млн /5000 деноминирани лева/ месечно. Същата Костова се стимулирала парично и от Борда на директорите на летище "София" всеки месец. Ако има достатъчно време читателят, нека изчисли каква пенсия е заработвала с Краусова благословия въпросната гражданка Антонина К. - във всички случаи това е пенсия, на която би завидял всеки един депутат или министър!

Дотук се очертава ясно и неоспоримо едно: ръководството на РВД и това на обекта са били елиминирани нежно от транспортния министър В. Краус от подготовката на Тръжната документация по втората фаза чрез послушните нему лица. Малка групичка хора, подбрана от представителя на министъра Ив. Иванов и Антонина Костова, с главно действащо лице В и К инженера Г. Станчев работи по тази документация. Същата тази групичка взема решение да обедини всички довършителни операции по обекта, като слее архитектурните с инсталационните дейности. Това неминуемо ще доведе до две несполуки предупреждават специалисти: първо - срокът за изпълнение на строително-монтажните работи ще се удължи с най-малко 6 месеца и второ, ще се оскъпи самото строителство. Предварителното виждане, отстоявано от старото РВД-ръководство и уволнения от Краус състав на Инвеститорска дирекция е било за три фази на строителство - груб строеж, довършителни работи и инсталационни работи. Това виждане е имало за цел да се поевтини изграждането на обекта, като се остави главният изпълнител на строителните работи да провежда търговете под ръководството на инвеститора /РВД/ като търси оптимални срокове и цени от производител.

Тук непременно трябва да спомена, че докато не беше министърът на транспорта Краус в течение на нещата около изграждането на ЕЦ на УВД, "Главбулгарстрой" /основен спонсор на фондацията на съпругата на премиера Иван Костов "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ загуби търга по първата фаза. Като компенсация за ГБС, на него се гледаше като на неоспоримия кандидат за изпълнител на строителните дейности на втората фаза. Това даваше на ГБС голяма сигурност, че ще спечели търга, потвърдиха още преди провеждането му запознати със ставащото в РВД и главно - Министерство на транспорта. Реално съществуваха два варианта за изход от търга по втората фаза за строителство на ЕЦ за УВД: или "ГБС" печели, след което сегашният изпълнител /ИНОС 1/ ще бъде изхвърлен от обекта, или - печели единствената немска фирма участник, на която пък подизпълнител е ИНОС 1.

ГБС бе предпочитана от министър В. Краус фирма - веднъж заради загубата на фирмата при първия търг и широко афишираното недоволство на транспортния министър около тази загуба. Тези предпочитания и недоволства навеждаха на мисълта само на едно - ако се осигурят пари за ГБС, тези пари /от комисионни/ ще са много и всички ще са доволни. Колкото до сроковете по строителството, които вече бяха удължени с Анекс - то за прикриване на тяхното закъснение тепърва се предвиждаше да се работи!

В крайна сметка, както вече споменах, търгът за доизграждане, за довършителните работи на ЕЦ за УВД спечелва "Главбулгарстрой", като елиминира сериозни европейски фирми. Европейската инвестиционна банка отказва да признае резултатите от конкурса, което силно смущава инвеститора РВД и ресорния министър Краус. Ето защо е предприета нетрадиционна стъпка: РВД променя тръжните документи и сключва договор без конкурс с ГБС- напук на европейските експерти, които настояват за почтен и обективен избор. Цената на договора е 27, 8 млн екю, но това очевидно не е достатъчно за ГБС, който прави препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 ,48 млн екю. Част от тези пари са за работа, която изобщо не е включена в тръжната документация.

По-горе вече споменах, че стойността на финансовия договор между ЕИБ и Република България за проекта ЕЦ на УВД е за 60 млн. екю. Целият проект за изграждането на ЕЦ е около 110 млн. щатски долара. По-далечната цел на изграждането на тази сграда е създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение - цел, която би оправдала разходите около строителството на ЕЦ за УВД.

В същото време италианците поканват балканските държави и ги събират на съвещание в Италия с намерение да съдействат да се създаде ЕЦ за УВД за Балканите на територията на град Бриндизи.

Как щяхме за изгубим приходи в десетки милиони долари

от такси за прелитащи и кацащи самолети над и на територията на нашата държава - без проблем е правилният отговор. Италия събира балканските държави, за да ги вкара в нейния си проект за ЕЦ за Югоизточна Европа, още повече, че италианците имат подкрепата за това свое начинание на правителството си. В парламента депутатът Петър Мутафчиев пита царският транспортен министър Пламен Петров защо се чака и какво се чака, та не се обяви и работи по перспективата България да стане ЕЦ за УВД на Балканите. На това питане Петров отговаря, че има вече подписан Протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в района на Югоизточна Европа, т. е. има отстъпление на държавата върху част от управлението на въздушното движение в района на Югоизточна Европа. Отстъпление, което ще донесе загуби за държавата ни и с което министърът се хвали от трибуната на парламента!

Така по време на мандатите на управление на Иван Костов и Симеон стана ясно, че управлението на транспорта в държавата е било поверено в ръцете на един безогледен към парите на Европа политик от общински калибър и друг управленец - лаик, любител на катастрофи с държавни автомобили и поклонник на почивка за сметка на държавно предприятие. Царският министър се снима на яхта в Монако, на която присъства и Иван Тодоров - Доктора /днес жертва на поръчково убийство - бел. Л. М./, вместо да направи всичко възможно България единствена да поеме трафика на самолети, като Единен балкански център на управление на въздушното движение. Вместо да защити националните интереси министърът на Симеон, Пламен Петров се хвали, че имало споразумение с италианците, което е ни повече, ни по-малко отстъпление от необходимата за защита на националните интереси позиция - България да води трафика на самолети за района на Югоизточна Европа.

Разказах тази поучителна история, за да добие читателят представа как в годините на демократичен преход за министри се назначаваха неподходящи люде, които нехаеха за мнението на Европа по случващото се в България и си позволяваха да правят каквото им душа пожелае. Те нехаеха и за националните интереси и за парите на държавата и най-вече за това, което щяха да оставят след себе си в ресора, който ръководеха. Вярно е, че в период на революционни промени всичко бе възможно, и все пак бе недопустимо да се пренебрегват с лека ръка елементарни изисквания и норми в професионални области като транспорта. Недопустимо бе да се пилеят от хора непрофесионалисти средства в милиони и резултатът да не интересува оторизираните от държавата висши чиновници.

След броени месеци България ще влезе в Европейския съюз и не е без значение с какво ще застанем редом до останалите държави-членки.

Следва продължение, в което ще стане дума за сагата около договора с Аления Маркони и всички нарушения и неблагополучия, свързани с нея. Ще стане дума отново за виновници, които са недосегаеми от закона.

 

Един от малкото, в чиято политическа биография повечето факти са спорни в истинността си

Желю ЖелевЗа мъртвите се казва – или добро или нищо. „Хроники" и аз избираме Нищото...

Почина бившият президент Желю Желев, за когото в повечето новини съобщиха с израза „първият демократично избран президент”. Желев не бе демократично избран, тъй като за него преди гласуването бе взето решение той да бъде президент. Самото гласуване се проведе формално, с ръчно изброяване на вдигнатите ръце, което изобщо не може да се нарече демократично.

Така той остана президент за цели седем години!

В новините съобщиха следното:

„Бил е член на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г.

През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

Той е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС).”

Кое е Нищото или неистината в тези редове:

  • Член на БКП, Желев десетки пъти повтаря в различни интервюта, че е марксист, т . е. той не е изключван като антимарксист.
  • Желев се превръща в дисидент заради легендата, която създадоха определени силни фактори, за са сигурни, че един ден сигурен, послушен, техен човек ще оглави бъдещите политически процеси. Той стана дисидент, защото бе изключен от комунистическата партия! Такива бяха българските дисиденти в мнозинството си, уви, хора комунисти, недоволни от ръководството й.
  • Книгата му „Фашизмът”, за която се твърди, че е била забранена ще кажа следното: в издателство „Народна младеж” където тя бе издадена, дойде съобщение, че са продадени 30 000 екземпляра! Аз работех тогава там. За да се превърне Желев в дисидент, редакторът на книгата Кирил Гончев бе уволнен, но за това никой не писа, а едва ли Желев някога за нещо му е съчувствал и го е потърсил. Гончев дълго време остана безработен и белязан от изкуственото инкриминиране на тази книга.
  • Емил Кошлуков, в ролята на дисидентЖелев огласи историята за „дисидентството” на Емил Кошлуков като обяви в предговора на няколко издания на Фашизмът”, че Кошлуков е бил съден и  пратен в затвора защото чел книгата му! Това не отговаря на истината, но вече четвърт век никой не повдигна завесата на тази измислица. Кошлуков е бил съден за съвсем друго, което няма нищо общо с дисидентството или някаква определена политическа изява и противопоставяне – делото му изчезна мистериозно, но той едва ли има някакви писмени доказателства за повдигнато обвинение за „четене на Фашизмът”!

Желев и Луканов в разговор в парламентаСъосновател на СДС може би е бил Желю Желев, ако се вземе в предвид, че слушаше за всяка своя стъпка Андрей Луканов. Самият Андрей Луканов бе доверил на сина на Горуня, избран за депутат, че е било възможно и той, Андрей Карлович да оглави СДС! Това признание на Луканов пред сина на Горуня е било направено когато той, Тодор Тодоров е искал да напусне парламента.  Самият той дойде и ми разказа цялата история, която аз пуснах в интервю  във в. „Демокрация”.

Толкова по темата за съоснователството.

И нещо друго не бива да забравяме: за да оглави Желю Желев СДС, Държавна сигурност извади досие на другия безспорен кандидат Петър Берон и той бе заклеймен и отстранен!

Що се отнася до дисидентството: дисидентството е такъв вид опозиция, която излиза открито, публично срещу режима… Публично изразява несъгласие с официалния режим. С което човек поема върху себе си и всички репресивни мерки на режима. Има и нещо друго недобре изследвано в годините на преход - чисто интелектуалната страна на дисидентството. Неслучайно сред големите дисиденти бяха: Милован Джилас, Андрей Сахаров, Александър Солженицин... Манделщам и т .н… Дисидентът успява с действията, позицията и възгледите си не само да пробие страшната изолация, но и да застави системата да работи за неговите идеи. Е, Желев не беше нито Сахаров, нито Солженицин, нито Джилас, нито Манделщам.

Желев и другите така наречени дисиденти обявявиха на прочутата закуска във Френското посолство с Франсоа Митеран, че са привърженици на Горбачов?!

На десети ноември 1989 г., на пленум на ЦК бе използвана стара оставка на Живков, за да бъде принуден да си отиде от другарите му по партия. След това същите му другари, от същата партия поеха държавата през повечето години от прехода и я доведоха до днешното й състояние.

"Една нация не е нация, когато мисленето не е качество, а улика..." написа класикът Станислав Стратиев. Не ми остава нищо друго освен да се съглася с него.

За това аз избирам не доброто, което сега ще потече в медиите за Желев, а Нищото.

 

Тази сутрин денят започна с поредното словесно ошамарване на опонентите на правителството, на ГЕРБ и лично на премиера. Още се помни как министър-председателят Бойко Борисов обясни на журналисти преди време, че напердашил приятелят на дъщеря си, тъй като заварил момичето да плаче. И така решил проблема…

Но това се случва с младежи, които сбъркват стъпката и настъпват мотиката в личното пространство на генерал Бойко Борисов, понястоящем премиер в държавата. За народ закърмен с хайдути и борби срещу поганци подобно поведение е върха, за Европа, е, за Европа като смелят там ошамарването – ще го преглътнат. Къде ще ходят?

Тази сутрин водещият Витомир Саръиванов и екипът на програмната директорка Олга Лозанова за пореден път бяха поставени на изпитание с интервюто на премиера. За Витомир Саръиванов, който в момента го играе водещ, тихото съгласие с кротки въпросчета към премиера Борисов, за да отбива топката леко от наказателното поле на медията вече не е проблем. Той произнася правилните въпроси към събеседника си от рода на:

Витомир Саръиванов, отблясъци от въпросите му към премиера Борисов:

  • „Другото име, което се споменава…”;
  • „Само да Ви питам за оставките… това, което се случи с тях, какво показва… че можете много бързо да решавате кризисните въпроси?”;
  • „Обсъждали ли сте някакви по-тежки наказания за двамата депутати? Защото напоследък сте доста безкомпромисни и изключвате от партията…”;
  • „Аз неслучайно направих този паралел, заради доста нашумялата история, в която е замесена г-жа Каназирева в Пловдив. Виждате какви неща се случват, тя дори депозира своята оставка не при вас, а във вестник „Труд”.”;
  • „Ако знаете със сигурност, кажете ни, за да ни стане ясно.”

И знаменателната част със следния диалог „премиер-Витомир Саръиванов”, която става повод тутакси да се подмени снимката, на фона на която се провежда интервюто:

Водещ: Добре. Много Ви  благодаря, г-н премиер за отделеното време.

Бойко Борисов: Исках да помоля, ако може, все пак имам доста снимки, в които не съм на футбол...

Водещ: Не Ви чух, извинявайте.

Бойко Борисов: Не съм на футбол и съм бръснат, така че можеше да изберете снимка, в която да не съм от свободното си време. Ако не е умишлено.

Водещ: Извинявам се от името на колегите. Ще им направя забележка, обещавам.

С костюм и вратовръзка. Това е изискването за снимка на премиера, когато с него се говори по телефона. Твърде вероятно е да се върнем към времената, в които в ЦК на БКП се одобряваха снимките на членовете на Политбюро, които може да се използват. Даже е имало следните случаи със снимки на вождове:

При правене на броя на в. „Вечерни новини” на висок печат, клишето с цинка от снимка на Вълко Червенков било от снимка, в която всички останали партийни и държавни ръководители били с шапки, а само Червенков бил без шапка. Настъпва суматоха и поставят шапка и на Червенков. Скандалът станал след това, когато се оказало, че Вълко Червенков е с една шапка на главата и друга в ръката!

Вторият случай със снимките на вождове е от издателство „Септември”, където се печатаха ликовете на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Колегата, Бог да го прости, беше взел и метнал поръчката за работа, без да му мине през ум, че може да стане гаф. След като портретите бяха готови се оказа, че размерът на главата на Добри Джуров е по-малък от размера на главата на Тодор Живков например. Като погледнаха всички портрети на членове на Политбюро, наредени един до друг, нямало един с един, с еднакъв размер на главата – всички били различни! Настъпи мълчание /обсъждането се проведе в стаята на техническите редактори на издателството – бел. Л. М./и тогава колегата каза: „Откъде да знам как и откъде докъде започва и свършва главата на един Добри Джуров или Станко Тодоров!

Отново всички замълчаха и тогава се реши да се направят с художника на поръчката отсечки за увеличение и така Политбюро на ЦК на БКП излезе с еднакви глави на членовете си на потретите!

Разказвам тези епизоди, за да припомня, че за да нестъпва суматоха и днес може да се одобрят снимки на премиера и членове на кабинета и само те да се дадат на медиите за публикуване! Но да продължа с тазсутрешния разговор:

Минута и половина по-късно след забележката на премиера за снимката на фона на която той говори, фотото бе сменено и водещият Витомир Саръиванов вметна:

Водещ: Направихме веднага поправка, не знам дали виждате…

Бойко Борисов: За което Ви благодаря.

Водещ: За да видите, че не е умишлено. Така вече е добре, нали?

Бойко Борисов: Можеше така да започнете.

Тъй ако води Саръиванов интервютата с премиера – със сигурност няма да остане без работа!

Каво бе характерното, което чуха зрителите на Нова телевизия от страна на министър-председателя Бойко Борисов в разговора в „Здарвей, България!” тази сутрин:

Бойко Борисов:

  • „Аз мисля, че колегите, които бяха преди вас, най-малко имат право да коментират ГЕРБ. Защото във всички случаи, в които само е направен опит при първата индикация от медиите, след като аз разбирам за всичко това, и Изпълнителната комисия на партията, следват незабавно оставки и отстраняване от всички постове…”;
  • „И точно Курумбашев, който например неговият Румен Овчаров, когато го смениха от министър и го направиха шеф на бюджетната комисия в парламента, да ми дава акъл или Шарков в тази посока, просто нека да си спомнят безобразията на СДС, нека да си спомнят безобразията на БСП, как по месеци точеха скандали и накрая те си отиваха, тези скандали, без до ден днешен да разберем всъщност какво е станало.”;
  • …Курумбашев и Шарков защо не ги питахте за заменките за горите, за имотите, за приватизацията. Техните лобистки закони, които всъщност разбиха икономиката на държавата;
  • ... някой си помислил, че може да вкара някаква /.../ евентуално да мине през парламента. Как ще мине като разбера?
  • „… Цеков, който мисля, че е подведен, Иначе аз на него специално му вярвам и считам, че му е пресилено наказанието, което му давам.”
  • „… Това е на Жоро Гергов, бизнесменът в Пловдив. Така че толкова. Партията я е приела, партията я е направила общински съветник, партията счита, че тя не е подходяща за този пост. И тя вместо така, както е поела ангажимент, когато партията я е номинирала, да напусне, тя отива при друг работодател. Честита да им е на г-н Тошев и компания във вестник „Труд”. Ние не я искаме, да я вземат те. Щом е толкова добра, да я направят и журналист, ако искат…”

Ето цялото интервю, за тези, които не са успели да го чуят…

{edocs}borisov.ntv.doc,600,400,link{/edocs}

Като теглим чертата остава въпросът: ще спечели ли премиерът Бойко Борисов рейтинг, като се обръща срещу повечето политически партии и остава само с „Атака” като партньор? Война на няколко фронта, и то по време на криза. Как, докога и докъде ще продължи това?

 
„Преди 2 години край Ниш бе намерен обесен Тодор Петров - секретен сътрудник на НРС преди 1989 година, с когото поддържах тесни контакти. Той ни информираше за положението на българската народност в Западните покрайнини. На няколко пъти бе арестуван от сръбските служби, а през 1987 г. бе подлаган на изтезания, от които получи сериозни увреждания. Официалната версия на сръбските власти е самоубийство. Моята е съвършено друга.“
Това разказа в специално интервю за ГЛАСОВЕ независимият депутат Велизар Енчев по повод на внесения от него проектозакон за закриване на Комисията по досиетата и обясни какви конкретни нарушения е извършвала тя, заради които преди дни сезира Прокуратурата.
Велизар Енчев, депутат, журналист, депутат, бивш дипломат

- Г-н Енчев, обявихте, че внасяте в парламента проектозакон за закриване на Комисията по досиетата, която работи от 8 години, според вас – неоправдано скъпо и с възможни опасни последици. Моля ви, пояснете тази ваша теза.

- Комисията по досиетата е съставена на партийно-квотен принцип, поставящ под съмнение обективността в нейната работа. Доказателство за това са десетките публични изявления на членове на Комисията, които не крият своите идеологически възгледи.

Законът за досиетата всъщност е дело на една порочна тройна коалиция – БСП, ДПС и Сините. През 2006 г.  те приеха закон, с които преследваха свои партийно-егоистични цели. БСП – за да прехвърли вината на БКП върху подчинените ѝ тайни служби. ДПС – за да обслужи Турция с разкриването на имената на нашите сътрудници мюсюлмани. СДС – за да докаже своя пещерен антикомунизъм.

И вижте каква идейна перверзия наблюдавахме – преди 8 години председател на комисията стана Евтим Костадинов – член на Висшия съвет на БСП, бивш приватизатор в Добрич, бивш милиционер в град Толбухин. Същият Костадинов получи втори мандат като шеф на комисията от ГЕРБ. И знаете ли защо? Защото обяви, че досието на тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов в ДС не го прави ченге, понеже бил само дребен технически сътрудник – шофьор и куриер.

- Какви конкретни нарушения е извършвала комисията, за които твърдите, че трябва да бъдат разследвани, и ги давате на Прокуратурата?

- Много от съхраняваните в Комисията документи на бившите тайни служби продължават  да са строго секретни и тяхното разкриване сериозно ще увреди интересите и авторитета на България в международен план.

Така например в разкрити шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване преди 1991 г.  (до които има достъп всеки посетител на читалнята на Комисията) не е заличено точното време на изпращането им от радиоцентъра в посолствата.

Това позволява  шифрограмите да се дешифрират от местните контраразузнавателни служби и да се разкрие самоличността на наши сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което има непоправими последици за тях и техните семейства.

Непрофесионалното заличаване на имена на чужди граждани – сътрудници на нашето разузнаване, както и обявяването на имена на офицери от цивилното и военното ни разузнаване, „осветява“ методите и средствата на работа в тези региони на съвременните ни разузнавателни служби.

Не без значение е и прекалено либералният режим за достъп до разсекретени документи, което позволява на чужди граждани (или на свързани с тях лица) да четат и преснимат разузнавателна информация. Подобна практика не съществува в нито една от бившите социалистически страни в Източна Европа.

-  Казвате, че правомощията на Комисията по досиетата могат да се осъществяват от НРС, ДАНС и Служба "Военна информация". Как би следвало да се случи това?

- През изминалите 9 години, в изпълнение на приетия от Народното събрание закон,  Комисията по досиетата изразходва над 30 млн. лева, като в тази сума не влизат недвижимите материални активи.

От чисто финансова гледна точка е целесъобразно тази дейност да се върши от специализирани звена в Националната разузнавателна служба (НРС), Служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в рамките на бюджетите на тези три институции. Това ще е сериозна икономия за държавния бюджет, която може да се пренасочи за социална дейност.

След отменянето на настоящия закон, който показа своите слабости и нанесе поражения върху националната сигурност, Народното събрание може да приеме нов закон за съхранение и достъп до документи на бившите специални служби, чиито изпълнители да бъдат НРС, Служба „Военна информация“ и ДАНС.

В края на краищата с тази материя трябва да работят професионалисти, а не дилетанти. Става дума за държавни тайни с давност от сто години, които са сърцевината на националната сигурност.

Вие мислите ли, че в Унгария например Виктор Орбан е позволил да се отворят архивите на унгарското външно разузнаване и се разкрият агентите на Будапеща в Румъния, където живее огромно унгарско малцинство?

- Ако е така, защо толкова години се харчат толкова пари и се ангажират толкова хора? Кой има интерес от това?

- Вече казах: БСП е с болна съвест заради криминалния преход, който тя ни осигури, затова реши да прехвърли своята вина на тайните служби. За тази цел ги анатемоса, при това в съюз с ДПС и СДС.

Това никога няма да го простя на червените барони. Защото, изпирайки биографията си с този закон, червената номенклатура удари в сърцето системата за национална сигурност.

- Вашата теза е, че с разкриването на имената на разузнавачи се заплашва животът им. Бихте ли пояснили? Би било добре и да дадете конкретни примери.

- Когато разкриете името на офицера от НРС в Египет, Йордания, Македония или Турция, вие всъщност „осветявате“ всички негови тайни, полуявни и явни контакти.

В читалнята на Комисията по досиетата всеки гражданин може да прелиства секретни документи, както чете готварска книга, даже да преснима шифрограми и поверителни доклади и анализи. И нека псевдодемократите не ми говорят, че имало давност за тайните.

Каква давност да има за нашите интереси в Македония, където македонизмът обезбългари милион наши братя и сестри?

Пример? Преди 2 години край Ниш бе намерен обесен Тодор Петров - секретен сътрудник на НРС преди 1989 година, с когото поддържах тесни контакти. Той ни информираше за положението на българската народност в Западните покрайнини. На няколко пъти бе арестуван от сръбските служби, а през 1987 г. бе подлаган на изтезания, от които получи сериозни увреждания.

Официалната версия на сръбските власти е самоубийство. Моята е съвършено друга. Но за това – друг път.

- Ще цитирам някои от думите на члена на Комисията по досиетата Екатерина Бончева, която в понеделник отказа да седне редом с вас в студиото на Нова телевизия, но след вашето гостуване коментира тезите, които изложихте. Цитирам: „Ние работим осем години и нямаме нито един спокоен ден без натиск от структури на ДС. Това не е държава, това е някакъв разграден двор. Какво искат тези хора? Тези хора искат държавата такава, каквато е била преди 1989 година. Големият проблем на тази държава е, че в началото на 90-те години нямаше лустрация. Ние сме свидетели на постоянен саботаж да бъде прочетено и осмислено миналото“. Моля ви, коментирайте.

- Като офицер от външното разузнаване работех за интересите на България в Сърбия, Македония и Косово в периода 1986-1997 година. Всичко съм описал в книгата си „Аз бях в разузнаването“, в която е приложен и компактдиск с пълното ми работно и лично дело, там е всичко, абсолютно всичко.

Ако трябва да бъда лустриран, защото съм участвал в създаването на български организации и партии в Македония и Сърбия, значи заслужавам тази лустрация.

Ако ще бъда лустриран, защото съм търсел и намирал хора в Скопие, Белград и Прищина, които по време на войната в Югославия са ни информирали и помагали за отстояването на нашите интереси по тези земи, значи съм за лустрация.

Щом изобщо говорим по този начин и вменяваме вина на работилите за Родината си, значи сме стигнали дъното на самоунижението и нихилизма.

- Екатерина Бончева категорично опроверга да има хора, пострадали от отварянето на досиетата. Как ще ѝ опонирате?

- С Бончева не съм способен да споря. С примитивизма е глупаво да се полемизира. Но ако бях чужд агент на България в Македония, Сърбия, Гърция, Турция и прочета това интервю, ако видя Бончева и омразата ѝ към ченгетата, повярвайте ми – веднага бих се отрекъл от България. Нещо повече – бих проклел деня, в който съм решил да служа на тази неблагодарна държава.

- И един последен, но според мен много важен въпрос. Какво е вашето обяснение, защо вече толкова години всички офицери от ДС се слагат под общ знаменател и той е „ченгета“.

Защо не се намери някой, който ясно и категорично да разграничи дребните и угодливи доносници от разузнавачите, чиито имена във всяка нормална държава се пазят в тайна – поне докато са действащи?

- Ще ви изненадам. Вината не е нито в партиите, нито в елита, нито в олигархията. Вината е в самите нас. За четвърт век народът ни ужасно обедня, но и оскотя душевно. Той загуби своята чест и забрави що е това лично достойнство. А без лична чест няма и национално достойнство.

Как да оцениш хората, работили за интересите на своята страна, след като ценностите са тотално подменени – бялото вече е черно, а черното се приема за кристално бяло? Държава, в която мутрите са еталон за подражание, а разузнавачите се наричат „ченгета“, е обречена.

Знаете ли какво ми се случи преди десетина дни, когато предложих на депутатите да намалим великденската ваканция на парламента и да почиваме както всички граждани. След пороя от обиди и клетви към мен и семейството ми подробно описах във Фейсбук този позор в Народното събрание и добавих, че някои от депутатите се държат като мутри.

На следващия ден до мен се доближиха депутатите от ГЕРБ Михов (Габрово) и Тачев (Червен бряг) и в желанието си да ме провокират, демонстративно започнаха да си разменят тези реплики: „Този вчера ни наричаше мутри. Ти как мислиш, кое е по-лошо – да си мутра или ченге? Ами да - по-достойно е да си мутра, отколкото ченге, като това тук…“.

Слушах ги спокойно и тъжно се питах: „Какво правя тук сред тези типове?“.

И какво падение! Мутри ме наричат ченге, а аз нямам право да реагирам и съм длъжен да запазя самообладание.

Наистина, какво падение за един офицер от националното разузнаване!

 
България и Румъния ще ръководят заедно полетите на самолети, съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев в навечерие на заседанието на Българо-румънската транспортна комисия. На нея ще се обсъди създаването на нов функционален блок за ръководство на въздушното движение. Този център няма да е затворено пространство между България и Румъния, а ще се търсят и други партньори. Ако обаче италианският център "Бриндизи" поеме контрола над Балканите във високото въздушно пространство, за България ще остане само ръководството на движението под 10 хил. метра, което не е така печелившо. Тогава логично идва въпросът: за кое точно се хвали министър Мутафчиев?

Ако американците и французите се усетят за търга с "Аления"...

Политици и шефове в РВД тръбяха, че бързаме да сме първи на Балканите с Единен център за управление на въздушното движение, но избраха по-дългия срок на изпълнение на Аления-Маркони края на 2003г. За сведение, опреснявам паметта на министър Мутафчиев, офертата на американците бе в края на 2002 г. да се пусне системата да работи. Както се случи и при втора фаза, и тук крайната цена се удвои и стана съизмерима с офертите на загубилите търга французи и американци. А към днешна дата не е сигурно, дали са го и загубили, вероятно ако се прочете доклада на комисията от МТ, която прави проверка на РВД през 2002г. ще се изясни случилото се.

Дотук - каквото било, било, но 2002 г. дойде, а италианците бяха доникъде. Тогава, за да бъдат извадени от конфузната ситуация, че след декември 2003 г. няма да бъдат готови, сам генералният директор Цветан Дилов прави предложение с "Аления-Маркони" да се сключи фазов подход на изпълнение на договора /т.е. италианците да доставят поетапно това, с което са готови /. Вариантът с фазовия подход сеп риема и оправданието на ръководството на РВД е, че така щяло да се ускори изпълнението по договора, тъй като се задавала Олимпиадата в Гърция и нямало да можем да поемем трафика. По време на Олимпиадата диспечерите си работят със старата апаратура, а не с тази на "Аления-Маркони". Ефектът от фазовия подход е, че и досега, 2006 година, италианците не са предали системата и едва ли ще дължат някакви неустойки по забавянето, тъй като приемането на фазовия подход им измива ръцете от каквато и да било отговорност да спазват заявения краен срок - нещо, с което са спечелили търга пред останалите кандидати.

В сметките на РВД през 1997 г. имаше 130 млн. долара и от тогава всяка година постъпват по 60-70 милиона евро, но когато стане въпрос за радари и система за водене на самолети, Дилов "пести" пари. В същото време той не спря да тръби по медиите в стил "България на три морета", че България ще направи Единен център, който ще бъде Балкански център и ще управлява трафика и на съседите, а от там и ще прибира и техните приходи. Това освен, че раздразни македонци и румънци, ги амбицира и те си купиха и по-добри системи, и по-модерни радари. Междувременно българските планове за ЕЦ на Балканите се оказаха химера и към днешна дата, стана ясно, че Дилов е решил да прави Балкански съюз с Румъния, срещу другите. В това начинание той въвлече и министър Мутафчиев, за да му прави актив. Но ако се върнем в историята ще си спомним как за България свършват Балканските съюзи и може да предположим какъв ще е "активът" на министъра. Напоследък професионалистът Дилов е започнал да разбира, че не можеш да се предявяват претенции за регионален център с 20 годишни радари и система с куп кусури, ето защо той обърна позицията си и започна да прави изявления, че трафикът над България може да се ръководи от всяка точка на света. Както е тръгнало, не е далеч времето, когато РВД ще ръководи самолети в зоната на летищата и ще се лиши от 90 на сто от приходите си. Това ще е ролята на професионалиста, когото Мутафчиеф няма да сменя под натиск, а стъпка по стъпка ще оправя нещата. Като отчетем, че близо година Мутафчиев дори избягваше думата РВД, явно ще му трябва мандат от 45 години, но сега мандатите са по четири години, а на транспортните министри, както показва най новата ни история - по две.

Един от най фрапантните примери за професионализма на Дилов засега са: модернизацията на радарите без търг и търгът за трета фаза. И при двете той е председател на комисиите направили съответния избор. При модернизацията на радарите се прави Комисия от хора, повечето от които не работят на радарите и не ги интересува какви ще бъдат бъдещите проблеми. Самите италианци от монтажната група са казвали, че те са обиколили света да монтират радари, но никъде не им се е случвало да подменят само приемници, а да оставят старите предаватели, които са на 20 години. След време, италианците спират да говорят на тази тема, защото началниците им обяснили, че това се правело така, за да се избегне търг и покрай частичната модернизация на първичните радари да продадат три нови моноимпулсни радара, пак без търг. Трябва да припомним, че когато през 1994 г. РВД подмени само вторичните радари на трасовите комплекси, бе проведен търг и спечели американската фирма Кардион. Та от тогава там първичният радар е италиански, а вторичният - американски. Повече от сигурно е, че ако РВД бяха обявили търг за подмяна само на приемниците на първичните радари, то и други фирми освен "Аления- Маркони- Системс" щяха да участват.

Тези дни стана ясно, че министърът на транспорта бил разтревожен, защото от РВД изтичала информация. Мутафчиев обаче не уточни за кой период от време говори. За сегашния или за времето, когато той самият бе опозиционен депутат и от трибуната на парламента громеше управляващите за далавери в РВД. Тогава днешният министър на транспорта и съобщенията задаваше въпроса: " Кой е директор на РВД?" И сам си отговаряше: "Господин Дилов, който е подписвал договорите с "Аления" струва ми се". Тогава Петър Мутафчиев се е обаждал на хора в РВД с искане да му дават информация за далавери, защото правел много хубави питания на тема РВД и от Позитано 20 много му се радвали. От какво тогава се тревожи сега министърът? Излиза информация, част от която той е размахвал на политическите си противници.

Ако приемем, при договора с Копитото и с Главболгарстрой, че "приносът" на Цветан Дилов е безхаберие, че предприятието се източва, то при модернизацията на радарите и при трета фаза той прекрасно е разбирал /а и му беше казано /, че съсипва бъдещето на РВД. И в това отношение РВД е уникално.

Битката на социалиста Мутафчиев със синия финансист Муравей Радев

Имаше време - мандатът на управление на Иван Костов, когато областният лидер на БСП Петър Мутафчиев и ексфинансовият министър Муравей Радев близо седмица произвеждаха новини за народа. Тогава Мутафчиев храбро разкриваше факти за източените от РВД милиони с помощта на бившия син ковчежник, а Муравей още по-храбро отричаше, да е имало далавери.

Преди четири години

със 146 гласа "за", 40 "против" и 1 "въздържал се" парламентът изпрати на главния прокурор Никола Филчев Доклада на Временната комисия, която проучваше дейността на Ръководство на въздушното движение, както и констатациите на Сметната палата от 2000 година.

Шефът на палатата тогава, Георги Николов, който бе в парламента, каза, че неговите изводи напълно се покриват с констатациите на комисията. НДСВ, ДПС и БСП подкрепиха изводите в доклада, СДС - не. Документът обвиняваше бившите министри Вилхелм Краус и Муравей Радев в причиняване на значителни вреди за държавата.
В кулоарите на парламента остри реплики си размениха БСП депутатът Петър Мутафчиев, член на комисията, и ексминистър Муравей Радев. "Това е пладнешки грабеж!", скочи Мутафчиев в защита на позицията си по делата на РВД. Ето защо си струва да припомня на господина министъра, как като специалист по транспорта в миналото, в 39-то Народно събрание, г-н Мутафчиев не спестяваше критики за злоупотребите и нарушенията в сектора. Още се помнят питанията му към бившите му вече колеги Николай Василев и Пламен Петров за договорите на РВД с италианската фирма "Аления-Маркони Системс", подписан през ноември 2001 г., както и този за единнния Балкански център за управление на въздушното движение.

Временната анкетна комисия разглеждаше скандалното пилеене на милиони в РВД,

като се очакваше веднага след проверка на състоянието на държавното предприятие ръководство "Въздушно движение", Временната анкетна комисия да предложи преразглеждане на статута на държавното предприятие. Гласувано бе, докладът с нарушенията, извършвани в РВД в периода 1997-2001 година, да бъде представен на главния прокурор. Според доклада, бившият финансов министър Муравей Радев не е упражнявал оперативен и ефективен контрол, за да предотврати източването на средства от РВД. От своя страна, от парламентарната група на ОДС обвиниха председателя на Временната анкетна комисия - депутата от НДСВ, Никола Богданов Николов, че срещу него се води дело от РВД за 25,000 лева пропуснати ползи. Народният представител го отрече и обеща коментар по време на дебатите за РВД. Двама депутати от Временната анкетна комисия - Александър Арабаджиев и Петър Мутафчиев изпратиха тогава писмо до председателя на Сметната палата Георги Николов, в което отправяха запитване правена ли е била проверка за състоянието на РВД през 1999 г. по заповед на директора на палатата. Депутатите от "Коалиция за България" искаха да им бъдат предоставени констатациите на Сметната палата за РВД, ако е имало такава проверка. "До момента нямаме такъв отговор, а днес трябва да се състоят дебатите", заяви тогава социалистът Петър Мутафчиев.

Кога и за какво изтича давност по нередностите в РВД

По закупуването през 1998 г. без търг на три моноимпулсни радара и частична модернизация на първичните радари, за да има мотив да се избегне провеждането на търг, стойността на модернизацията, направена от италианската фирма "Аления- Маркони" е твърде висока. За провала на тази модернизация, 30 инженери пишат писмо, за което стана дума в предишната част на това разследване. Тогава се оказва, че Вилхелм Краус е бил подведен, че в РВД не се подменят радарите, а се прави някакъв ремонт и вместо да се спре предстоящата модернизация, тя се ускорява. По въпроса за радарите президентът Петър Стоянов дори привиква Краус. Негово е изречението, което казва на Краус пред човек от РВД: "И с радарите ли ще я караме, както с другите работи в РВД?" За сделката с радарите своевременно са били информирани икономическа полиция, прокуратура и следствие. В следствието, разследването за радарите е разделено на две части: закупуване на радарите без търг за 15 млн. долара и построяване на кула за 15 хиляди лв. Не трябва да се забравят разбира се проверката на МТ през 2001 година, изказванията на народния представител Петър Мутафчиев, сега министър на транспорта и бивш член на парламентарната комисия, разследваща РВД. Десетгодишната давност на описаното деяние за радарите изтича през 2008 година.

През 1998 г. се прави търг за довършителни строителни работи по сградата на Единния център. Печели го "Главбoлгарстрой" с най-ниска оферта от около 27 млн. евро. Следва препроектиране по искане на РВД и естествено корекции в цената, с която Главболгарстрой печели. Крайната цена е около 45 млн. евро. И далеч надхвърля скъпите оферти на другите участници в търга. Няма данни какво са направили прокуратура и следствие по този въпрос. Председател на Експертния съвет по договора е сегашният директор Дилов. По този договор има дадена негативна оценка от: Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобурготски, проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания, докато БСП са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2008 година.

През 1999г. се провежда търг за трета фаза по изграждане на Единния център за УВД. Участват италианската фирма "Аления-Маркони", френската "Ерсис" и американската "Рейтион". Печели италианската фирма "Аления-Маркони" с оферта от 17 млн. евро. Следват познатите от втора фаза анекси за срокове и цени. При оферта за изпълнение на договора до 2003 г., същият и досега не е завършен, а сумата поизпълнението вече клони към 36 млн. евро и стана съизмерима с офертите на изгубилите търга американци и французи. Информацията от следствието е, че те не се занимават с трета фаза, тъй като те се занимават с нещо, което считат за престъпление едва, когато то е изконсумирано, а трета фаза все още продължава. Както вече стана дума, по искане на РВД през 2001 г. се сключва Анекс за фазов подход, чрез който се очакваше ускоряване на договора с "Аления". Ефектът от поискания фазов подход и то от РВД е единствено, че българската страна няма да получи неустойки за закъснението. Негативна оценка на този договор е дадена от: проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания докато са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2009 година.

През 2002 година РВД купува бившата почивна станция на БДЖ - "Локомотив" в курорта "Св. Константин и Елена" за около 10 млн. лева без проведен търг. От РВД са направени доста разходи по ремонт и оборудване, но не са правени проверки, за да не излезе нещо. Станцията все още не се експлоатира. Все пак до 2012 година - годината на поредното изтичане на давност има време.

Старите грехове още тежат

През 1991 година, от РВД са преведени 1 850 000 щ. д. на "Авиокомпания Балкан", за да може последната да закупи части на РВД за 75 000 щ. д. За какво е била нужна останалата преведена сума може да каже тогавашният директор на "Балкан", ако някой ден се върне от Америка, където се е пренесъл да живее. Може би с превода на тази сума се даде началото на края на "Балкан". Сумата от 1 600 000 щ. д. така и не бе върната на РВД. Как си е "свършила" по този превод и обосновката му, работата прокуратурата може да се разбере от писмо на Градска прокуратура с изходящ № 1648/98 от 1999 година. Благодарение на това, генералният директор на РВД тогава можа безпроблемно да дочака пенсия, да вземе многоцифрено обезщетение и да назначи сина си в РВД, като го запише като задочен студент в Техническия университет, в специалност РВД, където самият той преподаваше, когато нямаше работа в тренажорния комплекс.

От несъбрани аеронавигационни такси в периода 1992-1995 г. на стойност 16 000 000 щ.д., /за което аз писах тогава във в. "Демокрация" - бел. Л. М./, мнението на Градска прокуратура по този, а и по други въпроси за същия период е отразено в писмо с изходящ номер 2280/95 от 26. 04.1996 година. Тогава само американското посолство бе натрупало 4 милиона долара дълг към РВД.

През 1996 година Жан Виденов в качеството си на премиер изпраща писма до всички ръководители на държавни предприятия, в които им нарежда да изтеглят всички пари на ръководените от тях предприятия от определени банки, по приложен списък. В списъка фигурира и Елитбанк. В периода от деня на изходящия номер на това писмо от Министерския съвет и съответно, входящия му номер в РВД, РВД не само, че не тегли парите си, а внася нови 2 000 000 ш.д. в Елитбанк. Та в РВД първо внасят парите в Елитбанк, а след това завеждат писмото на Виденов. След фалита на банките ръководството на РВД започва да пише писма до Жан Виденов с искане за лично съдействие, да им помогне да си върнат парите от фалиралите банки. Няма данни какво е становището на прокуратурата по този въпрос.

Утре следва краят на това разследване

 
Защото цигарите в Германия струват 8 лв. при средна заплата 3000 лв,
а в България струват 4 лв при средната заплата 600 лв

ЗАЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МИ СЕ ГАДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ!

  • Защото елементарната справедливост изисква или в Германия цигарите да струват 20 лв или в България да струват 1.60 лв
  • Същото се отнася до алкохолните напитки, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.
  • Всичко това е последствие от така наречените „минимални нива на акцизите” в евросъюза, които и бързо и сигурно убиват българската икономика и вече доведоха народа до просешка тояга.

Справка: Минимални нива на акцизите в ЕС – Директива 92/12/EC

Стока                                         акциз
етилов алкохол                          550 евро/хектолитър чист алкохол
цигари                                       1.28 евро на кутия
оловен бензин                           421 евро/1000 литра
безоловен бензин                      359 евро/1000 литра
дизел                                        302 евро/1000 литра

 

 

Покрай всичките политически и чисто човешки простотии през отминалите седмици окото ми се закачи за странно изявление на СДС. Ни в клин ни в ръкав, синята агитка съобщи за световно-историческото си откритие:

„Тази година правителството трябва да повдигне въпроса за промяна на общата политика за акцизите на ЕС и задължително минималните прагове на акцизите трябва да останат в историята“. С тази позиция излезе НИС на СДС. Според партията, ако отпаднат минималните прагове на акцизите, това ще доведе до по-ниски цени на горивата за домакинствата и бизнеса, ограничаване на контрабандата на цигари, горива и алкохол, по-конкурентна икономика и по-високи доходи на гражданите. „Ще поискаме България да направи коалиция, заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа за това всяка страна в ЕС сама да определя акцизното си облагане. В противен случай ЕС ще изостава от останалия цивилизован свят. Ако европейските страни не са склонни на подобна стъпка, от СДС предлагат акцизът да зависи от средната работна заплата в дадена страна. Средната заплата в Германия е 5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, така че и минималният акциз в България трябва да е 5 пъти по-нисък от този в Германия.

АЙДЕЕЕ, ОТКРИХМЕ ТОПЛАТА ВОДА!

В лето 2011-то синята кохорта от голямото болшевишко роене’90 изведнъж откри, че близане на евро задници усмъртява народа. Не става ясно обаче, защо „Тази година” правителството трябвало да повдигне въпроса за акцизите в ЕС. Тази години, господа е 2011, а ситуацията не беше по-различна и по времето, когато иванкостовото правителство с комсомолски плам в сърцата устремно дърпаше България да я навре в ЕС. Въпросната директива за минимални нива на акциза, както е видно и от заглавието й е от далечната 1992-ра! С други думи, всички правителства, които ударно тласкаха родината ни към новото й неоколониално битие са били великолепно информирани какво точно ще се случи след влизането ни в ЕС – влизане осъществено без всякакви условия и без нито един акт на адаптиране и на европейското законодателство към специфичните условия на България.
Знам, че надутите и надупени евролизачи гръмогласно ще пробват тутакси да се изхилят в байганьов стил, сиреч – я, какъв съм невежа! – и ще почнат много важно да обясняват, че това са смехории – ЕС не си адаптира законодателството към някой си! Който иска да влиза в евросъюза се нагажда към европейските правила…

Така ли? Ами тогава защо въобще трябваше да кандидатстваме за влизане в ЕС? За да харчим процентно в пъти повече за производство, отопление, транспорт и прочее при една напълно демонтирана икономика!? За да се превърнем окончателно в бананова република, на която опъват конците от презиращата я метрополия?

Повече от очевидно. И тук отново ще се върна на същината на попадането ни в ЕС.

ТЕ ПРОСТО НИ ЗАВЛАДЯХА

Вследствие на десетилетно промиване на мозъците с помощта на предателската ни политическа класа и комерсиалните медии, европропагандата създаде в мисленето ни стереотипи, които дори пред лицето на третата ни национална катастрофа, продължават да поддържат в масовото съзнание една лъжа, която днес не стои дори върху един-единствен аргумент. Лъжата за огромното щастие, което ни е налегнало вследствие на еврочленството ни. И независимо, че липсва и един дори аргумент, огромна маса българи и до момента като зомбирани повтарят, това което пералнята за мозъци им е инфилтрирала дълбоко в подсъзнанието – ние сме европейци, ние имаме привилегията да сме членове на Европейския съюз, ние пътуваме свободно в евросъюза (не чак толкоз свободно в шенгенската зона, ама карай!), ние можем да работим по Европа (в повечето случаи полунелегално), ние сме граждани на света…

В този зомбиран напев, разбира се, има толкова истина, колкото в напредничавата европейска максима – слънцето изгрява от Запада. Ние наистина сме европейци,

НИЕ СМЕ ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Защото римската провинция Европа е създадена преди две хилядолетия в нашите южни земи и тъкмо тя дава името на континента.

Защото свободното пътуване, не е въпрос на членство, а въпрос на договаряне и сделки – може би трябва да съобщим на разпалените евроатлантици тъжната вест, че скоро и руснаците ще пътуват безвизово в Европа – успешно се водят преговори.

И защо, пита се в задачката, трябва да работим по Европа? Да, някой знаменит български професор може да ходи и да ограмотява по европейските университети, гениален български инженер да строи мостове над европейските долчинки, но защо стотици хиляди учители, строители, шофьори, преводачи, техници, граждани и селяни трябва да ходят да берат ягоди в Испания и марулки в Холандия и да ринат на говедата в Англия? Не е ли това случайно вследствие на факта, че същата тази Европа, с ентусиазираното участие на българските си маши, в това число и най-вече на сините правителства унищожи до корен българското земеделие и българската индустрия? Или в България не са расли приказни ягоди, без да бъдат поливани с бром и урина? Или е неизвестна в географския ни пояс марулята и никога не сме виждали говедо, та ако случайно го зърнем ще го сочим с ококорени очи, издавайки пъшкащи гърлени звуци?

Това е, уважаеми госпожици, госпожи и господа, тежката историческа участ на един народ, който не може да се отърве от навика си винаги да чака някой друг да дойде и да му реши проблемите, един народ, който не дръзва с един замах да обрише мръсната политическа пяна, която срамотно е полепнала по лицето му, замъглила е погледа му и къде с хитринка, къде с озъбване и най-вече с непоколебимо чувство на национално достойнство да озапти мерака на големите да му изпият кръвчицата.

Но се случи. А когато се случи подобно съдбовно надвиване, няма защо да се чудим, че половината народ продължава да е кьорав за простотиите борисови – когато си заврян в калта и ти натискат сурата в помията, хич не ти е до това дали те управлява пожарникар, милиционер или филанкишията; или някъде отстрани някъв синкав чакал се върти на сто и осемдесет градуса и уж съкрушено вие, че не трябва с подкован ботуш – такова, по врата на народа, по хубаво било с нещо по-меко, нещо – гуменка, пък може и домашен терлик…

 

 

Политиците не са престъпници твърдеше бившият Главен прокурор Никола Филчев и бе разпрострял чадър над властовия елит

Истината поражда омраза
Николай Амосов

Продължение от 16 юли

Години гранична контрабанда, разрастване на търговията с дрога и трафика на хора, кредитни милионери, фалит на банки, корупция в съдилищата и прокуратурата, приватизация - греховете на политиците от периода след свалянето на Тодор Живков не са един или два. Всички минаваха под знаменателя "първоначално натрупване на капитала" и така си останаха - без разследвания, без наказания, без последствия.
В началото беше изчезването на Пенсионния фонд, за което никой не потърси сметка на перестройчиците от социалистическата партия.

Плахо се заговори за задгранични дружества и то след като излязоха две големи разследвания в "Демокрация" за натрупването на външния дълг и износа на капитали. Пълният списък с фирмите и техните ръководители бе спрян за печат от главния редактор на вестник "Демокрация" с мотива, че фирмите били излизали в "Държавен вестник". Това бе лъжа, но истината бе, че някой и в СДС се боеше да излязат на светло всички тези фирми.
Комисията за корупция в парламента, с председател Ана Караиванова натрупа много факти, данни и най вече документи. Те бяха предадени на Главния прокурор Иван Татарчев и там започнаха да трупат прах.

Да вземем само примера как един почти неизвестен адвокат по гражданско право, въздигнат до премиер, подари милиони капитали във валута през 1992, като закри с лека ръка държавното министерство на външната търговия и остави в ръцете на служителите му всички връзки, контакти и възможности, които с години и много пари държавата бе създавала. Държавният износ мина в частни ръце. Името на този премиер е Филип Димитров. Той отново е депутат, отново го играе на голям политик в дясно.
През граничните пунктове на българската държава, милиони бяха изнесени в куфарчета. В чужбина си прехвърляха милиони долари и марки чрез банкови преводи, поради липсващите в България контрол и компютърна система за наблюдение, както и мрежа, свързваща данъчни служби, граница, полиция.

След 1989, в продължение на 15 години в държавния бюджет не влизаха милиарди от неплатени данъци, мита и акцизи с различни хватки на сенчестата икономика.
Останахме и без милиардите от иракското, сръбското, либийското и косовското ембарго... Какво се оказва тогава, че май това, което се изнесе след 10 ноември 1989 е несъизмеримо повече от другото, което е било пръснато по Живково време?

Защо чак през 1998 премиерът Костов най-после поиска действия от съдебната власт и ограбените пари да се върнат? Ако Иван Костов искаше да върне изнесени и ограбени пари и капитали, то той трябваше да начене тази своя хуманна деятелност още през 1991 година - времето, когато той за първи път поема поста на финансов министър в едно коалиционно правителство. Около година време по-късно и това правителство бе сменено след избори с друго и Костов отново продължи да е финансов министър. Това бе смутното време за родния бюджет, когато кооперации и фондации внасяха без мита, данъци и такси, милиарди не влизаха в бюджета. В този период на първоначално натрупване и преразпределяне на капитали, финансовият министър Иван Костов мълча - стиска очи и устни, не даде знак дали е наясно или пък чува какво става. Той чакаше.
Всеки би запитал какво - следващите събития и години навеждат на мисълта, че финансовият министър Иван Костов като че ли е чакал това, което е трябвало да се случи - да приключат някои определени процеси.
Когато годината бе вече 1998 - Костов бе два пъти финансов министър, без да е предприел каквито и да било съществени промени в данъчното и финансовото законодателство. От 1998 нататък той направи това, което сам не свърши в годините 1991 и 1992. Изникването на кухи банки и финансови пирамиди изигра своето предназначение - сенчестата икономика властваше над замрялата официална. Със заграбеното се купуваха предложени на безценица предприятия, машини и съоръжения.
Едва ли бе случайна небрежност, това, което Костов не направи при двукратното присъствие в управлението. По-скоро бездействието му прилича на трудна мисия, поставена му от хората, които организираха, проведоха 10 ноември.
Заслужава си да цитирам някои от хвърлените в посока средства за масова информация думи на политици... в тях има и много, и малко истина. Ето няколко примера:

* Васил Гоцев, адвокат, достигнал до министър на правосъдието в кабинета "Костов" от 1997: "Групировките остават без козове, огласим ли сътрудниците на ДС". Не ги огласиха, групировките продължиха да трупат капитали.

* Иван Костов: "Възможно е да дадем премиера, /Жан Виденов - бел. а/., на прокурор. Става въпрос за превишаване на лична власт". И още: "Групировките могат да преминат към мокра война" /19 юни 1997/.

Виденов се превърна в безработен и забравен, нищо от действията и решенията му като премиер не бе подхвърлено на съмнение в следствието и прокуратурата.

* Йордан Соколов /адвокат по граждански дела, стигнал до постовете МВР-министър и председател на Парламента/, на 6. 12. 1996 заявява: "Още не е назрял моментът за внасяне на вот срещу Виденов". Десните не искаха властта, докато не дойдоха парите на Сорос.

* Генерал-майор Божидар Попов, главен секретар на МВР: "Скоро ще огласим поръчковите убийци" - /12. 08. 1997 г./ Никой няма да чуе години след тези думи имената на поръчковите убийци - такава информация просто не се огласява твърдят професионалисти от спецслужибите.

* Владимир Манолов /за известно време и. д. шеф на контраразузнаването/: "1265 са сенчестият елит."

* Арлин Антонов: "Всяка престъпност е свързана с властта". /26 09. 1996 г./ Никой не се замисли над думите на Антонов, но времето и показните убийства ги потвърдиха.

* Теодосий Симеонов, депутат от СДС, по-късно министър: "Имуществото и парите на мутрите се отнемат". /31 юли 1997 г./Не бяха отнети нито парите, нито имуществото на мутрите. Тези от тях, които останаха живи продължиха с легитимен бизнес, като добре облечени бизнесмени.

Пожари, погром на парламента - случайно или стъпки на отчаяние

На 26 август 1990 пламна партийния дом, заради свалянето на комунистическите символи, "заради бошевишките символи", които парламентът и ВС на БСП наблюдавали невъзмутимо... Двама граждани, Пламен Станчев и отец Амбарев заплашиха, че ще се самозапалят. Вместо те, лумна бившият партиен дом. Дали бе случайно - по-скоро бе ход на отчаяние на бившите комунисти, че ходът на перестройката им се измъква от контрол. Станчев наскоро получи общински апартамент, за Амбарев и антикомунизма му не се чу нищо.

Свидетел, името на когото запазих в годините и към когото следствието не бе проявило интерес разказа: "Почти във всяка стая откъм "Дондуков" и пресцентъра имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител -така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да внася такива бидони, но видях да ги разливат наоколо. Във всяка стая на първия и втория етаж имаше поне по един-два бидона...Към 5.30 часа, когато пожарът вече беше загасен, се оказа, че именно тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пламъците..."
Странни хора са забелязани вътре в партийния дом преди пожара, по необясним начин са се възпламенявали едновременно стаи на различни етажи отвътре. Мъже в костюми, с бели ризи са преглеждали и подбирали документи в канцелариите. Някои от тях са били със служебни карти. От сградата преди пожара са изнесени метални каси разказаха свидетели - пожарникари, полицаи и граждани.
Виновни не бяха разкрити, прокурорската преписка бе прекратена по нечия заповед и случаят мина в архив.
Втори скандален случай бе погромът на парламента в зимата на 1997 година. Денят е 21 януари 1997 г. На Общо събрание на парламентарната група на демократичната левица, министърът на вътрешните работи, Николай Добрев довежда до знание на депутатите следната информация:
"...Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е в това, какво се готвят да направят синдикатите "Промяна" например. Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта - "при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - социалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция, и второ, - ще преразпределя профсъюзното имущество"."

Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". И Иван Костов, и Стефан Софиянски, и Петър Стоянов, и полковник Красимир Петров, шеф на столичната ДВР прекрасно осъзнаваха, че бездействието и подбудителството са еднакво престъпни. Тълпата щурмува парламента, вследствие на бездействието на едни политици и подбудителството на други, и нахлу в сградата на Народното събрание.

И този погром като пожара на партийния дом от 1990 останаха безнаказани. Действия насочени срещу държавността и реда, с конкретни извършители останаха без последствия и минаха към архив. Няма такава държава в Европа, в която две толкова скандални събития да останат без последствия. А те останаха без последствия защото в замисъла и осъществяването им прозираше участие на политици. Те дърпаха конците, те гарантираха, че няма да има виновни и го уреждаха чрез послушанието на полиция и прокуратура.

Аферите с лично присъствие на политици останали без последствие

С подписа на Андрей Луканов, като разрешение бяха раздадени 108 апартамента от жилищния фонд на БОДК - остана без последствие.
Ликвидирано бе Главно инженерно управление, с което запознати са Димитър Луджев и бившият зам.-министър на отбраната Димитър Тановски, /съветник на премиера Любен Беров/. Милионите липсват - виновни няма.

Процес на прехвърляне на държавния винен износ на фирмите "Винимпекс" и "Винпром сървиз" в частната фирма "Домен Бойяр". По този подробно описан и доказан случай имаше и прокурорски проверки, които затихнаха. Заинтересовани от това прехвърляне бяха: Ахмед Доган, Константин Тренчев, фирмите на Роза Георгиева и съдружникът й - Маргарит Тодоров. Държавата субсидираше винопроизводството, а след това наготово идваха частниците на Тодоров и Георгиева и вземаха продукцията за износ.

Аферата "Сапио" нанесе щети в милиони на държавната хазна, заради подпис на Иван Костов. Прекратено бе по давност.
Аферата "Акрам" - банковите източвания в Северна България - замесени бяха имената на видни социалисти, като Андрей Луканов, Милен Чакъров, Димитър Йончев, бившият председател на Общинския съвет на БСП в Дряново Стефан Косев, бившият служител на тайните служби Людмил Досев и Румен Петков. Наказание имаше единствено за Акрам и близките му. Другите замесени отпаднаха и не бяха проверявани и разследвани.
От Министерството на търговията /по времето на Валентин Карабашев като министър/се издаваха удостоверения за внос на цигари - с 30 пъти по-ниски цени. Ощетен бе държавният бюджет, по виновни и наказани нямаше.

Изкупени бяха сурови кожи на цени по-ниски от международните и с този акт на хора от кабинета на "Любен Беров" бяха ударени сериозно 25 български фирми от кожухарската индустрия. Остана без последствия и наказани нямаше.

С документи бе изнесено от мен, че народни представители присъстват в управителни органи на банки, като: Захари Захариев /банка "Славяни"/, Асен Мичковски /ТБ "Електроника"/, Емил Бучков /ЧЗБ "Агробизнесбанк"-АД, Пловдив/, Шерифе Мустафа /ЧЗБ "Агробизнесбанк"- АД, Пловдив/. Тези банки фалираха, но виновни и наказани нямаше.

Пред Комисията за корупция бе поканен депутатът Ахмед Демир Доган, за да обясни как е закупил апартамент за 1 937 000 лева и 63 000 лева за гараж, при положение, че доходите му като народен представител бяха много по-ниски. Доган не се яви и повече никой не го повика или обезпокои.

Публикувах личен банков влог на министър Христо Тотев от 50 000 щ. долара, получени от чужбина в българска банка. С хиляди увъртания и недомлъвки, с нелепи обяснения бе доказано, че парите били за балетни спонсорства и са се озовали погрешно в сметката на името на министър Тотев!

Зам.-началникът на Главно управление "Данъци" в Министерство на финансите Евгений Тодоров взе участие в шоу "Невада" и спечели 60 000 лева, и то при положение, че фирмата в момента се проверяваше данъчно! Остана без последствие.

Следва продължение

 

Договорите за доставка на газ от „Газпром” ще бъдат внесени при главния прокурор още в понеделник, каза премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос, свързан с изказване на Румен Овчаров, че Борисов трябвало да проведе операция „Плямпачите”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Борисов каза още, че точно със същото име ще бъде внесен докладът при главния прокурор. Борисов се надява, че Прокуратурата ще се произнесе до няколко месеца. Министър-председателят заяви, че е водил разговори с експерти на „Газпром” и подробният доклад отива в прокуратурата.

Първото за което се сеща човек е, че с вдигането на цената на природния газ от днес, 1 юли животът поскъпва с 30 на сто, тъй като скачат цените на храни, стоки, услуги, транспорт, парно. Производството, които е на газ е изправено пред две алтернативи или да фалира, или да претърпи огромни загуби, произвеждайки скъпи по себестойност продукти и пак да фалира. Това е новината, с която България започва втората половина от 2010 година и единадесетия месец от управлението на правителството на Бойко Борисов.

Различни мнения бяха пуснати на гражданството за поредното, този път шоково поскъпване на живота. Ето как коментира шоковото поскъпване нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров в сутрешното предаване на bTV „Тази сутрин” пред водещия Виктор Николаев:

„Две неща будят сериозно безпокойство Първото е, че по неясни за нас причини предишният кабинет се отказа от страшно изгоден за България договор. Това е все едно да спечелиш от тотото много пари и да кажеш – „Не, не ги искам. Отказвам се”. Това е договор, подписан СДС и носеше на България ползи и ниска цена на природния газ до 2010 г. Заради отказа страната ни загуби 1 млрд. лева.” Това заяви в студиото на „Тази сутрин” съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров.

Депутатът Петър Димитров, от „Коалиция за България” и бивш министър на икономиката и енергетиката сподели различна позиция, от тази на Димитров:

„Цената на газа зависи от това, което ни се подава на входа на България и ние няма как да въздействаме по друг начин, освен чрез политически разговори. Ако искаме да намалим тази цена, трябва да преговаряме с Русия и с „Газпром” - не с работодателите у нас и със синдикатите”, посъветва управляващите Димитров.

"Политиците, които говорят за тайни договори, са ги чели, защото сме ги сложили в секретната секция на парламента да ги разглеждат. Ако тези неща станат публични и се сложат на масата, няма да има спекулации", припомни социалистът Петър Димитров. С неясни мотиви, мнозинството отхвърли неговото предложение за изваждане на търговските договори на сайта на министерството, въпреки че Петър Димитров потвърди че, в Договора, който подписа Евгений Бакърджиев имало клауза за конфиденциалност, която била включена в Споразуменията с „Газпром” навремето.

Според министър Трайчо Трайков:

„Разбира се, това повишение е много голямо. По никакъв начин не може да помогне на индустрията, напротив много е неблагоприятно. Не може да се предвижда, а и предприятията да си направят правилен хоризонт и план за това как ще се движи цената на газа. Нашата цел е в следващия договор, който ще сключим с "Газпром", тези процеси да бъдат много по-предвидими и управляеми.

Това заяви в предаването на БНТ „Денят започва” от 29 юни т. г., действащият в момента министър на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков.

Трайков обвини бившия министър на енергетиката, Румен Овчаров за наложителността сега да се вдигне цената на природния газ:

„Ако не беше променен договорът от 2006 г., до ден днешен... щяхме да получаваме една четвърт от газа, който потребяваме, с цена около 70 процента по-ниска от сегашната. Тези условия и този договор са неизгодни за България, които са били преподписани по времето на Румен Овчаров.  Бяха преподписани в много по-неизгодна посока за България. Така че, за съжаление в момента с това повишение, то не удря толкова пряко домакинствата, тъй като не сме в отоплителен сезон, но пък удря индустрията и то тази, за която природният газ е суровина...”

Какво се очаква след драстичното поскъпване на цената на природния газ? От бизнеса прогнозират фалити, затваряне на предприятия, съкращаване на служители, вдигане на цени, инфлация. Това е същият бизнес, на който все още не е платено за извършени миналата година услуги от страна на държавата.

Поскъпването на природния газ ще доведе и до загуба на конкурентноспособността на предприятията, които използват природния газ за суровина. Това е същият бизнес, който има официално 100 милиарда междуфирмени задължения и за които задължения министърът на финансите Симеон Дянков се изказа доста арогантно:

За фирмите, които не са съгласни да получат парите си чрез схемата на Българската банка за развитие /10 на сто-по-малко за всяка сума, 7 на сто фирмите да оставят в банката и да не се изплащат лихви за просрочено изплащане на дълг – бел. Л. М./, Дянков се закани да върне парите чак догодина. Той заяви: "Ако могат да издържат над една година, разбира се, има и такава възможност, чак в средата на следващата година, тези бизнеси по някакъв начин ще си получат парите".

„Увеличението на тока, парното и газа ще бъде убийствено за най-бедните български граждани”. Това каза на брифинг в парламента Явор Куюмджиев, председател на Съвета по икономика и енергетика към Националния съвет на БСП, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Това е недопустимо в момент на криза и ще увеличи значително разходите на българските домакинства.

След шоковото вдигане на цената на природния газ - накъде?

Причина за вдигане на газа е липсата на междусистемни връзки, не се работи по алтернативи за доставка на природен газ, и като капак на всичко: формулата по която се извършва ценообразуването на стойността на природния газ.

Единадесет месеца вече само се говори за евентуално изграждане на междусистемни връзки с Гърция и Турция, но всичко остава в сферата на приказките и нищо конкретно не се върши. След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Засега се знае, че ще има отклонение Гърция-България, но трасето все още не е уточнено. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

През зимата на 2009 г., докато бяхме в газова криза, политиците ни говореха за изграждане на терминал за компресиран газ, или пък за връзка с терминал за втечнен газ. Такова нещо не ни се случи реално и нещата останаха единствено в сферата на изговореното.

В същото време Гърция предпочита да получава гориво от няколко източника: природен газ от Азербайджан, а втечнен – от Алжир и други страни– ние все още дремем, тъй като политиците ни са заети с това да се бият в гърдите какви приятели са на САЩ. Но от тупане по гърдите инвестиции не идват, най-много да се посиниш...

Да не отварям дума да проваленото и несъстояло се включване на България в „Син поток” по време на управлението на Иван Костов.

Предстоят преговори за преподписване на договорите за доставка на природен газ, към тях ние сме се запътили с факта, че Русия изтегли търговския си представител, което на езика на дипломацията означава демонстрация на каквато и да било липса на търговско-икономически интереси с България.

Нека си признаем, че няма защо да се лъжем - България е на открита конфронтация с Русия в лицето на сините от СДС и ДСБ и самите управляващи от ГЕРБ. А формулата за постигане на някакви успешни икономически резултати от междудържавни преговори е: конфронтацията винаги е обратно-пропорционална на постигнатите резултати.

Факт, по който малко се говори е, че с договора, който подписа вицепремиерът от правителството на Иван Костов Евгений Бакърджиев от 1998 година, България се е съгласила и предвидила на всеки 3 години да се променят цените на природния газ.

Какво може да очаква правителството от Русия при евентуални преговори за цената на природния газ, след като час по час мени позицията си за енерийните проекти с тази държава?

„Бургас-Александруполис” отдавна не е проект, за който отговарям аз – призна министър Трайчо Трайков в студиото на БНТ. - Той е в Министерство на финансите, защото от българска гледна точка не е енергиен проект, но разглеждайки "Южен поток" и газа, те са взаимносвързани, искаме или не искаме. Договорите, новите договори за газ и "Южен поток", особено що се отнася до транзита, но при транзита нещата са изключително взаимно обвързани и затова преговорите по "Южен поток" изискват от наша страна такива точни разчети, както и ние имаме нужда от много точна информация от руската страна за това как ще се отрази, по какви трасета какво ще минава...”

Лидерът на СДС, Мартин Димитров коментира, че Русия свързва преговори между сегашното правителство с "Газпром" за доставки на газ с реализацията на другите три големи енергийни проекта точно заради неофициалните обещания на кабинета "Станишев". Къде е тук нарушението на закона? Или Димитров има нещо друго  пред вид като говори за връзка на преговорите за газа с енергийните проекти с Русия?

Какво е истината за цената на природния газ и подписаните договори с Русия?

И накрая какво каза в предаването „Здравей, България!” на 1 юли 2010 г. бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров:

{edocs}energy-zeni.doc,600,400,link{/edocs}

Цената на газа ще наложи още една актуализация на Бюджет 2010 г.

„При тези цени на енергоносителите, най-вероятно ще се наложи още една корекция на Бюджет 2010 г. Това каза пред Агенция “Фокус” експертът на КТ „Подкрепа” Мика Зайкова. Бюджетът на МТСП за 2010 г. едва ли ще издържи, ако трябва да изплаща помощи за отопление в увеличен размер, а какво ще се случи през 2011 г. ме е страх да прогнозирам по простата причина, че вместо да излезем от кризата, ние май ще я задълбочим, което ще се отрази още по-зле на Бюджет 2011 г., каза закова. По думите й бюджетът на социалното министерство и сега е в много тежко състояние. „Ако сега г-н Младенов използва прехвърлянето на част от енергийните помощи през следващата година, тогава ще му бъде още по-трудно, защото 2011 г. нещата ще бъдат по-лоши, отколкото са през 2010 г...”

 
Продължение от 2 февруари

След гласуването за повторното отваряне на спрени блокове на АЕЦ "Козлодуй", темата позатихна. Парламентът гласува решение за тази процедура. Усилията на Соломон Паси и други негови съпартийци да омаловажат, и отхвърлят решението - удари на камък.
Продължаваме да публикуваме скандалната стенограма от заседанието, на което бе гласувано решението за повторно отваряне.
Междувременно в Европейския съюз нещата се обърнаха и ЕК предложи Русия да бъде поканена да се присъедини към проекта "Набуко"... Същият "Набуко", който трябваше да заобиколи Русия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
Колегите от Демократи за силна България предложиха да редуват своите изказвания с други народни представители. Вярвам, че няма да има възражения.
Следващият, който се беше записал, може би защото първоначално беше друго обявлението, беше господин Паунов, който го няма в залата. Може да го поканите да дойде.
Госпожа Михайлова е тук.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Ще дам възможност и на господин Паунов след следващия изказал се от Демократи за силна България.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Когато се разрази газовата криза бях убедена, че БСП ще прибегне до старата практика, а именно търсене на хляб и зрелища и че ще потърси начин, през който да преформулира огромната си отговорност за онова, което се случи.
... В момента, в който България стана член на Европейския съюз, бяхте задължени да потърсите от нашите европейски партньори възможности за търсенето на алтернативни източници за енергоносители за България. Вместо това вие направихте точно обратното - обвързахте със сигурност на 100% българската енергийна система с руската, като по този начин предопределихте това, което се случи през последните няколко години - и първата, и втората криза за България.
... Второто нещо, което преди малко господин Иванов спомена - вие се обръщате и пледирате за процедура в другите държави. Извън очевидния опит за обслужване на друг интерес, ви питам аз, вие попитахте ли другите държави за разрешение да се правят подобни предложения и не се ли надскачате с това свое предложение отново в посока на това да защитите друг интерес? Или искате да покажете мускули там, където е най-малко подходящо - пред Европейския съюз? ... Нещо повече - вие се опитвате да провокирате конфликт с Европейския съюз, за да може, както беше казано тук, наистина да обясните очаквания негативен доклад от Европейския съюз и именно пледирате с някакви аргументи, които не могат да намерят никаква здрава почва извън популизма. Ще се обоснова защо - ще ви върна към факти, които вероятно мнозина в тази зала не знаят. Тези факти се простират в далечната 1993 г., когато правителството на Любен Беров - забележете, с мандата на ДПС, обаче с активното участие на БСП, подписва Споразумение за откриване на сметка за ядрена безопасност, по която, забележете, получава заем, срещу което поема ангажимента за ранното затваряне на АЕЦ "Козлодуй". По онова време господин Румен Овчаров, който присъства тук и съм убедена, че няма да отрече, е заместник-председател на Комитета по енергетика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не е вярно!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Договарянето предвижда І и ІІ блок - втори реактор на АЕЦ "Козлодуй", да бъдат затворени през 1997 г., а трети и четвърти реактор - през 1998 г. Заемът е безвъзмездна помощ за българския Фонд по ядрена безопасност и предвижда 24 млн. екю, за да може именно да се подготвят реакторите и да се гарантира ядрената безопасност.
Когато за първи път отидох в Брюксел, тогавашният комисар Ван дер Брук каза, че предишно българско правителство е поело твърд ангажимент срещу, забележете, безвъзмездна финансова помощ за ранното затваряне на реакторите. Това не само че е вярно, но и има документи за това. А както се казва, когато фактите говорят, дори и БСП трябва да мълчи, защото това са документи.
Ще ви посоча още един факт, който вие умело манипулирате през цялото време. Меморандумът, който правителството, от което бях част, подписа между Европейската комисия и правителството на Република България ...
Отделен въпрос е, че нашето правителство съумя да направи невъзможното да разсрочи това затваряне, защото България наистина беше в тежка икономическа криза, същото това правителство не пое ангажимент за ІІІ и ІV блок и аз ще ви прочета само едно изречение от този меморандум: "Позицията на комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно до 2006 г., обаче финансова помощ ще дойде за България в зависимост от потвърждаването на датите за окончателно затваряне на ІІІ и ІV блок, забележете, през 2002 г. - след приемането на Стратегията по енергетиката." Така че няма как правителството на Обединените демократични сили да е поело ангажимент за ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй".
Но аз ви питам тук: каква е отговорността на БСП, на правителството на Любен Беров, на господин Румен Овчаров за поети ангажименти пред Европейския съюз за ранното затваряне на четирите реактора?
Господин Овчаров, ние очаквахме от Вас да излезете тук, на тази трибуна и да дадете някакво обяснение изобщо за целия този театър, който се разиграва, включително и по отношение на газовата криза. Защото това, което българското правителство е задължено да направи, е да поиска компенсации за огромните щети за България, да ги поиска от Русия. Но понеже Вие се притеснявате да не обидите Русия, и видите ли, като си поискаме онова, което ни се дължи по договор, решавате да пренасочите съвсем нормалното човешко, обществено недоволство към една тема, която е особено чувствителна за българското общество, тема, по която вие така или иначе имате много сериозно отношение.
Затова пледирам първо за повече морал и, второ, за повече истина, защото от тази трибуна се говорят много неистини.
И пак повтарям: тези неистини се говорят при положение, че всичко това е облечено в документи и факти, които всеки човек, който има интерес, може да прочете в Деловодството на Народното събрание и в Деловодството на българското правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо Михайлова, благодаря Ви, че ми давате дума да кажа няколко думи и аз. Защото през този период, докато не бях тук, сте изговорили толкова много лъжи, толкова много безсмислици и толкова много неверни неща по мой адрес, че на Ваше място не бих си позволил даже да изляза на трибуната и да приказвам.
Все пак сме хора, все пак сме хора и отвреме-навреме трябва да мислим какво приказваме. И Вие продължавате да говорите измислици и днес. Направете си справка. Вижте къде е бил Румен Овчаров през 1992 г. и какво е работил.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): През 1993 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И през 1993 г. Румен Овчаров тогава е бил началник на Управление "Безопасност на ядрени съоръжения" в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и няма никакво отношение към подписването на този меморандум. (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.)
Аз знам, че съм виновен за всичко, което Ви се ще на Вас да съм виновен в тази държава. Но понякога поне правете справки, които елементарно могат да бъдат опровергани. Вие цитирахте този меморандум, но го цитирахте само в едната му част. Да, І и ІІ блок - през 1997 г., а ІІІ и ІV - през 1998 г., само че има "при изпълнение на следните условия". И знаете ли кои са тези условия? Не ги знаете. Не ги знаете сега, не ги знаехте и през 1999 г. Защото, ако ги знаехте, ако си бяхте направили труда да ги прочетете, по съвсем друг начин щяхте да водите преговорите с Ферхойген.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Напротив!
РУМЕН ОВЧАРОВ: А там пише: "При въвеждане в експлоатация на заместващи мощности, при завършване на реконструкцията и модернизацията на V и VІ блок". Ще Ви припомня, че реконструкцията и модернизацията на V и VІ блок все още не е завършена...
Когато се говори на тези теми, е добре освен патосът, освен заемането на позицията на някакви морални съдници, малко, отвреме-навреме да попрочитаме и да стъпваме и на истината. Защото в крайна сметка истината излиза наяве.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Така е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Както ще излезе истината наяве и за това кои са подписвали газовите договори (реплики от ОДС), какви са компенсациите, които България може да иска, кой носи отговорност за това и кои са тези договори и кога са подписвани те, от кое правителство.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Изведете ги.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво да ги извадим, те са в Секретна секция - направете си труда да отидете да ги прочетете! (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика - господин Гризанов, заповядайте.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми министри, колеги! Госпожо Михайлова, Вие понеже цитирате документи, искам и аз да Ви цитирам Стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност, приета през 1999 г. от вашето правителство. На стр. 14 сте записали, че І и ІІ блок ще работят до 2004 г. с разбирането, че дотогава ще завърши модернизацията на V и VІ блок. Това е документът, а вие направихте нещо много по-рано със затварянето на тези блокове. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика - господин Янаки Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри! Госпожо Михайлова, мисля, че тази дискусия не толкова допринася за решаването на проблема, който днес разискваме, но поне допринася да се изясни фактологията. ... Сигурно в тази зала не трябва да се пропуска, че трима души в различна последователност за последните години получиха най-високия френски орден. Те са Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и Надежда Михайлова. Коя беше страната, която имаше водеща роля в исканията за спирането на реакторите на българската централа? На този въпрос също може да си отговорите. И за да не се повтарят такива неща, аз не казвам, че вие сте действали с корист, от глупост, но при всички случаи сте проявили политическа слабост за неспособността да се отстоят по-добри условия за България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, госпожо Михайлова в продължение на три минути. Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Искам само да Ви напомня, че руските ордени се дават по този начин. Нека не Ви напомням колко от вас имате руски ордени, което, ако следваме Вашата логика, ни навежда на много лоши изводи. (Шум и реплики.)
... днес в тази зала, а и през последните месеци вие правите опит да манипулирате общественото мнение и да свалите от себе си отговорността и за АЕЦ "Козлодуй", и за онова, което направихте и аз ви питам къде отидоха тези 25 млн. екю за ядрената безопасност? Какво се случи с тези пари? (Реплики.) Какво се случва в момента с парите на фирмите и на българските граждани, кой ще компенсира спадът на производителността в България и затворените предприятия и хората, които загубиха работа вследствие на газовата криза? За всичко това вие не говорите. И ни занимавате с неща и се опитвате да хвърляте прах в очите на обществото, което наистина показва за пореден път, че Българската социалистическа партия не е способна да управлява България или поне не в името на българските национални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пожела да вземе думата министърът на външните работи господин Ивайло Калфин. Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С голям интерес слушам днес дебата, вярвам, че и моите колеги правят същото.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Интересен е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Не за друго, а защото много често, включително и в последните изказвания, този дебат излиза извън това, за което говорим днес, извън решението. Той се използва от много хора да оправдаят или да се опитат да оправдаят това, което са правили или не са правили в миналото...
Очевидно е, че приключилата криза с доставките на газ в България нанесе значителни щети на българската икономика. Това е безспорно...
По какъв начин можем да защитим държавата и фирмите от тези щети? Единият начин е, разбира се, да се предявят искове от фирмите, понесли загуби, към фирмите-доставчици. Това нещо съм сигурен, че ще се случи.
Това, което ни предлагат обаче тук няколко пъти от трибуната, включително и днес го чуваме, е казано, че България трябва да съди Русия.
Госпожо Михайлова, Вие имахте един предшественик, който искаше да съди Русия. (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.) Знаем, да - искаше да съди Съветския съюз господин Стоян Ганев навремето. Не сте забравили лошите уроци от това време.
Предполагам, че ще се съгласите, че някой може да съди друг, който и да било, на основата на договор. Ако обясните - извън популизма - как точно България да съди Русия, вероятно ще бъде интересно и всички ще се възползваме от това Ваше ценно мнение. (Реплики от народния представител Надежда Михайлова.)
Ако идеята е политически да изразявате антируските си настроения, които са част от идеологията на това, което защитавате, е друг въпрос. Но тук говорим за конкретното решение на парламента.
... България до този момент действително получи известна сума за компенсации от Европейския съюз, свързана със закриването на блоковете от Козлодуй. Те се намират в специален фонд. Освен компенсациите от Европейския съюз там има компенсации и от други донори. Те се използват по начин, който е достатъчно прозрачен, вие го знаете какъв.
През 2006 г., когато България все още беше наблюдател в Европейския съюз, непосредствено преди влизането ни, се обсъждаше бюджетната рамка 2007-2013 г. Тогава България постави много остро въпроса, че компенсациите, които получаваме, приключват през 2009 г. И те по никакъв начин не покриват загубите, които България понася заради решението за затваряне на "Козлодуй". Тогава Европейският съюз, Европейската комисия и Съветът, различните институции, има маса протоколи за това нещо, казаха: "Да, вашето основание е уместно. Трябва да го поставите отново през 2009 г., когато се прави преглед на бюджета за 2010 2013 г.".
Тази година, още веднъж казвам, приключват договорените компенсации за закриването на блоковете от "Козлодуй". Тази година ние сме насърчени и разбира се, го правим, да търсим компенсации след 2009 г., тъй като смятаме, че не е компенсирано това, което сме загубили при закриването на блоковете.
... В каква ситуация сме днес? Днес ние имаме една правна възможност, която е в чл. 36. Апропо, понеже имаше изказвания преди това, чл. 36 не за първи път се е появил в нашите договори с Румъния. Има го в договорите на всички десет страни, присъединили се преди нас, но там има друг номер.
Той действа до края на тази година, което означава, че до края на 2009 г., ако има събития по чл. 36, България би могла да стартира процедурата за търсене на компенсации по него. Но след края на тази година ние няма да можем да ползваме компенсации по този член, както не могат да го ползват Словакия и Литва, които имат подобни проблеми като нашия. Това означава, че ако тази година смятаме, че има достатъчен повод да активираме процедура не антиевропейска, защото тук чух и такива неща, които според мен се дължат на все още продължаващи комплекси от Европейския съюз - какво ще каже Европа. Какво може да каже Европа, когато България като сериозен член на Европейския съюз използва процедурите, заложени в европейското право? Тя може да каже: "Да, вие спазвате правилата". И всички комплексарщини, които излизат: "Какво ще каже Брюксел, какво ще каже Европа, те ще ни приемат за автиевропейци", са абсолютно несериозни.
Ние можем да започнем процедура, записана в нашия договор. Не едностранно да пуснем "Козлодуй", а да започнем да обясняваме на нашите партньори, че България понася тежки загуби, които се усилиха от газовата криза, които биха могли да бъдат компенсирани и единият от начините е като се отвори временно един от работещите, технически обезопасен реактор на "Козлодуй". Това може да бъде българска оферта.
Разбира се, никой тук не може да се подпише и да каже: "Ние ще го отворим". Ние започваме процедура, апропо, това е решението на парламента: дали правителството да започне в консултации с Европейската комисия такава процедура, или да не я започне.
... Молбата ми към вас е, когато продължи дебатът, да обсъждаме именно това. Разбира се, всеки може да използва трибуната по начин, по който иска. Но ако искаме да консолидираме националната си позиция, нека да говорим с такива аргументи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, тъй като няма процедура, по която да репликираме министрите при техните изказвания, се възползвам от случая да задам следния въпрос. Защо Европа трябва да компенсира България за щетите, нанесени от Русия? Това е въпрос, който аз така и не можах да доловя във Вашето изказване, господин министър. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Следейки днешния дебат и всички събития, които го предшестваха, както и подготовката на това решение, си мислех кой е общият знаменател, характерен за всичко, което се случва около ІІІ и ІV блокове. Стигнах до извода, че това е лицемерието. Лицемерят политически онези, които пледират така шумно за отварянето на ІІІ и ІV блокове, защото много добре знаят и са го споделяли, включително в кулоарите на този парламент, че това е една много трудна процедура...
Лицемер е президентът, когато поставя въпроса по такъв категоричен начин. Тогава, когато само преди три години той е поставил подписа си под Договора за присъединяването на България към Европейския съюз и тогава каза, вече бе споменато в тази зала, че това е най-добрият договор на България за 1300 години. Отказа ли се от подписа си? Ако не се е отказал, значи това е едно много лицемерно поведение на президента на Републиката.
Лицемерно е поведението на правителството. То се крие зад парламента, за да може да осъществи тези стъпки, които току-що ни изложи министърът на вътрешните работи. Ами, направете ги тези стъпки сами. Няма нужда да получавате мандат от парламента, за да извършите това нещо...
Лицемерно е изцяло поведението на правителството в цялата тази история. Защото лицемерието тогава, когато се трансформира в политиката, води до подкопаване на доверието във всички политически институции. С това лицемерие е подкопано доверието в президента на Републиката ни и в неговата искреност в европейската му политика, в която впрочем никой вече не вярва.
Второ, подкопава се доверието в парламента, който служи за прикритие, за параван на действията на правителството.
Трето, подкопава се доверието в правителството. Имаме една акция, която води до дълбоко разрушаване на доверието в българските институции.
И най-накрая съвсем целенасочено се руши доверието в Европейския съюз. Защото проблемите на България се прехвърлят от болната глава върху здравата - от Москва върху Брюксел. Ето това разрушаване на доверието води до онези, които застават отпред пред парламента и казват: "Отидете си всички!". Ето това е, според мен, дълбоката истина и следствие от онова, което се извършва днес тук, в тази зала.
Аз питам как е възможно министър-председателят и президентът да подкрепят действията на политическите служители на един енергиен магнат в България като ги приемат. Този магнат е подследствен. Кажете ми, след като президентът го подкрепя и министър-председателят го подкрепя, кой следовател и кой прокурор ще се наеме да си свърши работата по делата, които са заведени срещу този човек. Значи се подкопава доверието и в съдебната система. Мислете за тези неща. Затова България е с толкова ниско доверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
.........
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата пожела министър Грънчарова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, колеги министри!
... в становището, което изпратих до Комисията по енергетиката, се опитах съвсем коректно и съвсем откровено да ви кажа, че според мен, според моя екип, според разговорите, които съм имала с колегите от Брюксел, чл. 36 е неприложима хипотеза в настоящата ситуация. Колеги, чл. 36 дава възможност за защита, не за компенсация. Ако реакторите на АЕЦ "Козлодуй" произвеждаха газ и ако в момента бяхме в апогея на газовата криза, може би щях да съм първата, която щях да защитя възможността и наложителността правителството да се обърне към Европейската комисия, позовавайки се на чл. 36, пак на ръба на самата разпоредба.
... Голямата тема и темата, по която ние можем да искаме подкрепата от страна на нашите европейски партньори (темите, по които можем да искаме финансовата подкрепа, защото в крайна сметка говорим за пари, тук всеки изчислява колко точно ще струва на всички нас като български граждани отварянето за няколко месеца на един от двата реактора) е: можем ли с европейски средства и със съфинансиране от наша страна да разширим "Чирен", да създадем терминали за втечнен газ, да свържем газопреносната система в региона, да подкрепим политически по всички възможни начини, включително най-вече като държава - член на Европейския съюз, реализирането на проекта "Набуко"? И за всички тези съвсем конкретни неща, без "Набуко", разбира се, Министерството на икономиката и енергетиката изчислява, че са необходими 950 млн. евро.
Ето това е темата, за която аз бих адвокатствала в Европейския съюз и го казвам съвсем чистосърдечно. Това са нещата, зад които имаме много солидни аргументи. Благодаря ви много за вниманието и наистина се надявам, че като политици няма да използваме този дебат само и единствено за помпане на вътрешнополитически мускули непосредствено преди изборите. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ситуацията е повече от ясна. Министър Грънчарова от името на българския кабинет е направила консултациите, за които ние от опозицията настоявахме. Отговорът за приложимостта на чл. 36 е отрицателен! Българският премиер се крие! Опитва се да се скрие зад парламента, защото той знае, че ако предприеме тези стъпки, стъпките ще бъдат оценени като провокация срещу Европейския съюз и същевременно ще намали шансовете да се реализира онзи план за намиране на финансова компенсация във връзка с предизвиканата от Украйна и Русия газова криза!
... Ако се приеме това решение, България трябва да отвори война с Европейския съюз по темата за единната енергийна политика. Вие искате да накараме Европейския съюз да ревизира отношението си към всички затворени досега ядрени реактори, което означава, че вие не просто обслужвате чужди интереси, но не разбирате - България, вместо да гради загубеното доверие, вместо да работи за укрепване на много рехавата, слаба енергийна политика, напротив, искате не само това да не стане, но и да усилите противоречията вътре в Европейския съюз! Днес, когато България има изключителна нужда от повишаване на своето доверие и от финансовата солидарност на Съюза!
Господин председател, просто моля да фиксирате официално предложението ми за оттегляне на това проекторешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
... Господин Найденов, заповядайте за изказване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, госпожо и господин министри, уважаеми колеги! В голяма част от днешните изказвания ставаме свидетели на една необяснимо крайна реакция - реакция, в която ще си призная, може и да бъркам, но аз лично не виждам рационалния аргумент; реакция, която изобилства от познати обвинения и упреци, но този път концентрирани в дискусията само по един въпрос, какъвто е проектът за решение, който ви предлагат колегите основно Аталай, Червеняков и Пламен Ранчев.
Възниква въпросът кое предизвиква тази толкова емоционална, крайна, гневна реакция? Кое ви кара да ползвате непрекъснато такива формулировки? Аз следях много внимателно дебатите и съответно мога да цитирам: "най-безотговорното поведение", "провокиране на антиевропейски настроения", "алиби за бъдещи санкции", "провокации", "война"? ...
Човек просто може да се възхити на тази изобретателност, която понякога притежавате - част от народните представители, ползвайки такива определения и съответно опирайки се на такава реакция. Кое ви кара? Моят отговор е: гузната съвест; съзнанието, че сте пропуснали възможността да допринесете за осъществяването на каузата на България и на българските граждани за членство в Европейския съюз и същевременно да се защити възможността реакторите ІІІ и ІV да работят, според лицензите си; да работят, в това число, имайки разбирането, че следва да бъдат спазвани всички изисквания за безопасност.
Междупрочем господин Йордан Костадинов вероятно ви даде една информация, която никога и не сте се опитвали да получите - къде се намират тези реактори - ІІІ и ІV, за които става дума, в рамките на общото число на работещи реактори в света. Но и още нещо да добавя, че има 14 такива реактори, които продължават да работят в страните - членки на Европейския съюз, от типа на реакторите ІІІ и ІV в "Козлодуй" и два нови, които допълнително се изграждат. Гузната съвест, че беше създадена дилемата "или", тоест или да бъдат спрени реакторите, или да се рискува членството на България в Европейския съюз.
Преди много време ви казахме пак от Българската социалистическа партия и от Парламентарната група на Коалиция за България, че не съществува такава дилема "или", а трябва да се намери възможността "и" - и да бъдат защитени реакторите ІІІ и ІV, и същевременно да бъде гарантирано членството на България в Европейския съюз... Междупрочем, като казвате "факт", госпожо Михайлова, и за това, което Вие цитирате, има една любопитна справка "Дати и решения, свързани с реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Там може да се прочете например, че през 1999 г. се гласуват два проекта за решение - единият е предложен от вашето правителство, който едва ли е за учудване, че е бил приет тогава в Народното събрание. Същевременно в т. 2 е фиксирано - правителството ви да проведе преговори до 2004 г. за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове и ІІІ и ІV при осигуряване на взаимно приемливи условия. След това подписвате меморандум, с който се ангажирате реакторите ІІІ и ІV да бъдат затворени преди 2008-2010 г. Ето това е в тези справки, така че четете не само за 1993 г.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Това са Ваши справки!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Всъщност тези обиди Вие междупрочем насочвате към всеки, който има различно от Вашето мнение и към всеки, който не споделя разбирането, че можем да проведем разговори с Европейската комисия, каквато е същността на нашето предложение, и същевременно да се опитаме да ги убедим в необходимостта и в полезността, в безопасността при рестартирането на спрени реактори ІІІ или ІV.
Уважаеми дами и господа народни представители, доминиращата емоция в днешната дискусия намирам за прекалена. Тя прикрива определена неподготвеност за тази дискусия в днешния ден. Разбира се, мога да цитирам много аргументи, които са приведени по отношение на реакторите ІІІ или ІV, но едва ли е необходимо да говорим за себестойност, за преки загуби, за намалени вноски, същевременно за увеличаване разходи, разбира се, за вредни емисии. Това са все аргументи, които, разбира се, вие пропускате и не желаете да видите.
... Дами и господа от опозицията, използвайте тази възможност, която ви се дава, за да подкрепите проекта за решение, който ви предлага, в случая - Енергийната комисия, и вносителите Аталай, Ранчев и Червеняков. Покажете едно по-различно поведение от това, което показвате от средата на миналата година в българския парламент. Подкрепете този проект за решение и това наистина ще бъде проява и на отговорност, и на разбиране, за начина, по който може да се направи едно усилие, за да се постигне решение, което се очаква и от българската икономика, и от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...Думата има народният представител Красимир Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с думите, с които завърши моята колежка, но в обратен смисъл: апелирам към управляващите да не изтеглят това предложение.
... на България беше наложено едно политическо несправедливо решение да затвори ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Вярно е, че заради това спиране на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" България загуби милиарди долари - много повече, отколкото получи като някаква компенсация. Друг е въпросът как те са изразходвани. Вероятно не по предназначение, след като се оказахме и в тази газова криза. Вярно е също така, че в настоящата световна финансова и икономическа криза и последиците, които претърпяхме от газовата криза, ние имаме право да потърсим някаква компенсация и заради преждевременно спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Всичко това е вярно. Вярно е за съжаление обаче, че в българския парламент - това съм го казвал много пъти, 18 години властва политическият егоизъм, а не националната кауза и националните интереси.
... Парламентарната група "Движение напред" ще подкрепи и своето предложение, което е направила, ще подкрепи и предложението на Комисията по енергетиката. Знаете моето отношение към политическата сила на ДПС - Ахмед Доган да беше министър-председател и да направи подобно предложение пак щях да го подкрепя, защото преди нашият партиен егоизъм, преди лявото и дясното, и боичките, и цветовете, на които сме се разделили, поради което, разбира се, сме последната държава в Европейския съюз като стандарт, защото за 20 години не успяхме да намерим сили и човещина в себе си да формулираме 2-3 или 5 национални каузи, зад които да заставаме. Слушах един бивш министър, който ми обяснява как българите зад граница били забравена кауза. За него сигурно са. Но за други не са. За мен не са. Както и АЕЦ "Козлодуй" не е забравена кауза.
Въобще не съм съгласен с аргументите, че това решение, което се предлага, било едва ли не обявяване на война на Европейския съюз. Кое е обявяването? Даже, според мен това предложение е меко.
Какво се казва? - "Правителството на Република България да разгледа във взаимодействие с Европейската комисия възможността за рестартиране на спрените ІІІ и ІV блок.
Правителството на България да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат..."
Къде е войната? Нека да бъдем честни: къде е войната? Нужно ли е от всяко нещо, което трябва да решаваме, да гоним тъпия си тяснопартиен интерес и да сме готови по стария шопски табиет да си запалим къщата, само и само да изгори плевнята на комшията. Не е нормално това. Не е нормално! (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Горският да не се обажда, ако обича. Горският да не се обажда - за кюмюра тезата му я знаем.
... Имаше 512 хиляди български граждани, които се подписаха в онази подписка с искане за референдум, организирана тогава от ВМРО, Ядреното дружество, "Гергьовден", и други. Тогава българското правителство можеше да използва това искане за референдум и евентуалното негово насрочване, за да бъде по-гъвкаво в политиката и в преговорите с европейските институции.
Сега това решение също дава възможност за по-голяма гъвкавост...
Заявявам, че от името на Парламентарната група "Движение напред", ние ще подкрепим всички внесени законопроекти. Ако не ме лъже паметта те са три или четири, с насоченост към преговори с Европейската комисия за компенсации или за пускане на спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Благодаря ви.
Следва краят на стенограмата

 

Докато висши политици от кабинета са правят на дръж ми шапката, от Брюксел дойдоха две новини: ЕК започна процедура срещу страната ни за превишен дефицит и ни отнеха лиценза за търговия с емисии.

От прилагащия орган по Протокола от Киото са съобщили за намерението да отнемат акредитацията на България за участие в системата за обмен на емисии парникови газове.

Брюксел готви глоба за България заради липса на план за търговия с емисии

Министър Караджова обясни, че не го е обявила, защото до последно от кабинета са се надявали на положителен отговор.

Акредитацията на България ще бъде отнета вероятно на 30 юни

Приказките, че сме най-добре в Европа, с които премиер и финансов министър ни заливат, даже не будят смях.

Международният валутен фонд слага под контрол бюджетният дефицит на България до края на тази година.

Европейската комисия представи Доклада си за България. В него се сочи, че бюджетният дефицит на България по изключение е надвишил референтната стойност в резултат от драстичен икономически спад. Комисията отбелязва също така, че държавният дълг на България /14.8 на сто/, който е вторият фискален критерий, е много под референтната стойност от 60 на сто от БВП.

Крайното решение за започване на наказателна процедура ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни. Предстои Икономическият и финансов комитет /ИФК/ да приеме становище относно доклада на Комисията.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции. До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.

Както е известно, правителството обяви, че скритият дефицит в държавната хазна, наследен от предишния кабинет, е близо 2,2 млрд. лв. От скрити анекси и договори, наследени от предишния кабинет. Така дефицитът нарасна от 1,9 до 3,9 на сто от БВП. Впоследствие експерти поясниха, че от подисани, необезпечени договори, по които сегашният кабинет не е правил разплащания - няма как да се повиши бюджетният дефицит. От опозицията реагираха остро и попитаха министър Дянков – къде са похарчени над 2 млрд от бюджета, след като в него няма подобни заложени разходи. Въпрос, на който Симеон Дянков не успя да отговори...

Ако дефицитът не намалее дълго време, от ЕК може да ни наложат сериозни глоби. Освен това, Европейската Инвестиционна Банка, позната като банката на Евросъюза, също ще преразгледа политиката си да ни кредитира с евтини заеми. Пред Ройтерс, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че България е в състояние да съкрати дефицита си за 2010 г. до под 2 процента от БВП, в усилията си да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната. Не е ясно как Дянков се хвалеше в края на 2009, че бюджетният дефицит на страната е един от най-ниските в Европа, а сега става ясно, че е бил налице свръхдефицит?

При таван от 3 на сто, българският бюджетен дефицит за 2009-а е 3.9 на сто от БВП. Очаква се тази година да падне под 3 на сто, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1 процент референтна база, България има само до март инфлация от 1.7 процента, а до края на годината се очаква цифрата да нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6 на сто таван, в България те възлизат на 6.9 на сто!

„Приходите в бюджета са ниски, защото трябва да се направят разплащания” – за подобно твърдение в универистета пишат двойка на изпит!

Евростат преизчислява бюджетните дефицити на касова основа – нещо, което Дянков отричаше. Некомпетентност и хаос, неяснота какво да сеп рави и какво се случва, за да се стигне до срив на приходите в хазната.

Абсурда и недомислиците на решенията, които налага на кабинета Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого.

Процедурата по свръхдефицит предполага, на първо място, засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави-членки от ЕС. Това съобщи пресцентърът на Министерството на финансите по повод медийният интерес относно процедурата по свръхдефицит, която Еврокомисията ще започне срещу  20 страни от ЕС.

От министерството посочват, че тази процедура включва поредица от действия от страна на ЕК и Съвета на Европа, които имат за цел да подпомогнат засегнатата да коригира прекомерния си.

Процедурата сама по себе си не представлява наказателно действие. Тя се превръща в такова, единствено ако държавата-адресат на поредица препоръки за коригиране на дефицита не реагира своевременно, за да консолидира публичните си финанси, уточняват от ведомството на Симеон Дянков.

„Въпреки стартиралата процедура за свръхдефицит срещу България, няма риск да се предприемат наказателни действия срещу страната ни”, коментира еврокомисарят Кристалина Георгиева случилото се.

Според еврокомисар Георгиева правителството здраво държи бюджета и дори и с 3,9 на сто дефицит, сме далеч от страните, които се намират в сложно фискално положение. Чисто логично, щом сме на трето място по фискална дисциплина, едва ли ни ние сме тези, за които трябва да се притеснява ЕК или Европейската банка, успокои Георгиева гражданството след новината за свръхдефицита и започналата наказателна процедура.

Дянков трябваше да бъде спасен – авторитетът на Борисов – също...

Премиерът Бойко Борисов днес се скара на лидера на СДС Мартин Димитров за изявленията му, че правителството няма да се справи с бюджетния дефицит. Помолен да коментира днес думите на синия председател, Борисов отвърна, че това си е мнение на Димитров и не вижда смисъл да му отговаря. След това той традиционно се върна към миналото, за да извади аргументи за сегашното безсилие и грешки на кабинета:

"При тяхното управление не бяха направени магистралите и не бяха проектирани дори, а в момента ние проектираме, строим и аз съм обещал, че 2012 до Бургас ще се идва по магистрала. Още тази година 32 километра ще направим на „Марица”, в края на година ще завършим „Люлин”, Северната тангента, Южната дъга на София, „Меден рудник” кръстовището в Бургас, „Качица”-Търново, на Варна голямото кръгово кръстовище и много такива още по памет мога да изброя, но ще му отделим прекалено много внимание. Така че приемам и винаги съм приемал, че те имат възможност да коментират и приказват, а в края на краищата отговорността за хората я носим ние и затова допускаме този малък дефицит отгоре, за да могат да станат и пътищата и в същото време да оцелеят хората”, каза Борисов.

„Аз съм убеден, че с няколко мерки, които предприемаме, ще попълним и фискалния резерв , който е към 6,3 милиарда и той именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, а да се ползва.Ето къде са похарчени парите от фискалния резерв. Тя е проста сметката”, разясни Борисов.

След като опозицията се е докарала дотам, да се моли в парламента за данни за реалното състояние на бюджета и какви мерки ще провежда правителството, не е чудно, че три седмици след вестта за започналата наказателна процедура не издържаха нервите и на лидера на сините, Иван Костов, който не скри скептицизма си по отношение на възможностите на Дянков да се справи с свръх дуфицита в бюджета.

Ето какво се чу в парламента, една седмица след като ЕК обяви, че започва наказателна процедура:

ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 30 април 2010 г.

Открито в 9,06 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

................................................................

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, процедурният ми въпрос е по чл. 86 от нашия правилник, който изисква министрите задължително да отговорят в 14-дневен срок на зададено към тях питане. По правилник те имат право да отсрочат със седем дни своя отговор, но ако прехвърлят и този срок, вече изпадат в тежко нарушение. Съгласно ал. 3 от чл. 86 в 10-дневен срок от просрочието лично министърът е длъжен да се яви в Народното събрание и да даде лично обяснение защо отклонява отговора на даденото питане.

Моето питане към министър Дянков е по данъчната политика на правителството, както е формулирана в Конвергентната програма, и по онова, което в момента се върши. Считам, че причините, поради които господин Дянков отсъства вече втори път, неуважително, са недопустими.

На сайта на Министерството на финансите беше обявено, че на 22 април т.г. той е на работно посещение в Лондон за среща с експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие. Днес – на 30 април 2010 г., се съобщава, че заминава на работно посещение в Република Македония. Без да омаловажавам важността на отношенията с Македония, смятам, че днес той задължително трябваше да е тук.

Госпожо председател, предложението ми е следното. Следващата седмица ще имаме пленарно заседание на 5 май - в сряда. Предлагам в програмата, която Вие ще предложите, половината от времето да бъде за парламентарен контрол. Разбирам, че господин Дянков не е отговорил и на седем актуални въпроса на наши колеги. Считам, че е задължително, ако той наистина гледа отговорно на своите задължения, да се яви в парламента и да даде тези отговори.

Предлагам в предложението, което ще внесете за сряда – 5 май 2010 г., задължително да има парламентарен контрол – както сме постъпвали в предишни Народни събрания: да има и извън петъчния ден парламентарен контрол. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, съгласно чл. 38 от нашия правилник редовните пленарни заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9 до 14 ч., като времето за парламентарен контрол е предвидено за петък от 11 до 14 ч. Алинея 2 казва, че Народното събрание може да промени времето за редовни заседания, в това число и за Парламентарен контрол. Да разбирам, че по същество процедурата Ви е по чл. 38, ал. 2 – искате да подложа на гласуване Народното събрание да вземе решение в сряда да има парламентарен контрол? Остава да конкретизирате предложението си от колко часа да бъде това.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или сега, или в сряда, когато се приема програмата, Вие да предложите това като, разбира се, потърсите подкрепата на парламентарната група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че в момента нямате процедура за подлагане на гласуване? Благодаря Ви.

..........................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:.... Господин Миков – декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми дами и господа! Изтече срокът на първите антикризисни обещания на ГЕРБ, които бяха поети от правителството през октомври миналата година.

Какви са резултатите днес?

Провал на бюджетната политика на правителството. Най-добрият бюджет в историята на страната, според господин Дянков, има дефицит от милиард и половина само за четири месеца.

Лоша събираемост на приходите. За първото тримесечие на 2010 г. приходите са намалели с 23% спрямо миналата година, а събираемостта на ДДС – с около 50%. Контрабандата на цигари се шири. Приходите в „Митниците” от увеличения акциз спадат на по-ниско равнище, отколкото при предишния акциз. Има индикации за провеждана политика за покровителство на контрабандата. (Реплики от ГЕРБ.)

Данъкът се вдига, и той се анонсира вчера, заради липсата на капацитет за управление, заради провала на тези антикризисни мерки, заради управленска безпомощност в определени сектори.

Здравеопазването е в колапс и събраният от гражданите почти един милиард резерв за здравеопазване отива за подкрепа на финансовата политика на господин Дянков. В същото време болниците са в хроничен финансов дефицит, на гражданите се готви такса върху рецептите за безплатни лекарства. Сума – пренебрежимо малка, с оглед на събрания от тях милиард, който се държи като резерв за подкрепа на фискалната политика.

Болничните листове и неизползваните отпуски се превърнаха в най-големият проблем на държавата, проблем иначе решим с малко повече управленска воля и действия – всеки ръководител на държавно ведомство да въведе мерки по използване на натрупаните дни отпуск.

Свидетели сме на поредните панически съобщения в публичното пространство и противоречиво говорене на отделни членове на кабинета.

Силно сме обезпокоени от заявените през последните 24 часа намерения за увеличение на данък добавена стойност. Какви ще са последиците?

По-високият ДДС ще доведе до увеличение на цените, а оттам и до инфлация, до свиване на и без това свитото вътрешно потребление. Това увеличение ще се понесе от крайните потребители. Ще поскъпнат стоките от първа необходимост – хляб, мляко, лекарства, транспорт, всичко, което всеки българин ползва всеки ден. В условия на замразени доходи това е политика на отнемане на доходи от всички български граждани.

Най-големият удар ще се стовари върху нискодоходните и уязвимите групи, без да са предвидени компенсиращи мерки за това. Хората с по-високи доходи ще понесат данъка, но много ще се лишат от ежедневните си нужди.

Увеличението на ДДС ще увеличи още повече и без това сивия сектор.

Ние от Коалиция за България настояваме:

Най-сетне правителството, именно то, да представи пред българския парламент реалистична оценка за финансово и социално-икономическото състояние на страната.

Правителството да престане само да говори, доста често и противоречиво. Необходими са мерки и действия, написани и подписани от тези, които носят отговорността за следващите месеци и години. Необходимо е, освен мерки и действия, и широко съгласие за излизане от кризата.

За какво настояваме и искаме?

Деблокиране на средства от резерва на Здравната каса и спешно изплащане на задълженията на здравните заведения. Защото, когато това ще се случи, може да не изиграе никаква роля.

Актуализация на бюджета и започване на нейното обсъждане още сега, за да не започнем обсъждането й тогава, когато може да мине и без нея.

Увеличаване на средствата за действия по заетостта, за активни политики на пазара на труда за заетост и подкрепа, насочена към предприятията в затруднение.

Ускорено усвояване на средства по оперативните програми – едно обещание, което беше основен приоритет на днешното правителство.

Като временни мерки:

- въвеждане на данъчни стимули за работодатели, които разкриват нови работни места и увеличават средносписъчната численост на персонала;

- поради високата безработица е необходимо за хората с увреждания да се предвиди в предприятия, в които заетите лица са хора с увреждания и представляват не по-малко от 50%, намаляване на дължимия данък;

- увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2400 лв., за да може да има истинска справедливост в поемането на тежестите от кризата;

- допълнителна семейна помощ за детски ясли или градини за семейства, в които и двамата родители са безработни. Следва да проявим загриженост за потенциала на нацията, като социалните помощи за деца се превърнат в задължителна социална инвестиция в условията на криза.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Днес България има нужда от политически диалог и сериозна парламентарна дискусия, а не от ежедневни идеи, търкалящи се в публичното пространство, чиято годност е от 24 часа до три дни. Има нужда от цялостна визия за следващите месеци и години, има нужда от яснота кой и защо поема тежестите на кризата, кой и за какво носи политическата отговорност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – Стоян Мавродиев.

СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател

Уважаеми господин министър - председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Отново слушаме Българската социалистическа партия, която говори за икономика и за антикризисни мерки години, след като тя трябваше да предприеме такива мерки, но някак си се разсея, пропусна, или просто не знаеше какви мерки може да предприеме, за да съживи икономиката на страната във важния момент, в окото на кризата през 2007, 2008 и 2009 г.

Аз си спомням как кабинетът Станишев прие две странички антикризисна програма, в които нямаше никакви антикризисни мерки, освен огромно ударно харчене на средства, които впоследствие наляхте в проекти, които нямат или никаква ефективност, или не носят нищо положително на българските граждани, с нулев публичен ефект за българските данъкоплатци. Над милиард евро похарчихте в Белене, тоест два милиарда лева. Похарчихте над един милиард лева за „Цанков камък”. Похарчихте огромни пари за електронно правителство, което не съществува. За националната мрежа на държавната администрация – близо 200 млн. лв. Такава все още не функционира, господа! Да не изброявам всички проекти, за които българските граждани вече знаят вашето отношение към средствата на данъкоплатците. Това е прахосване. (Реплики от КБ.)

Явно не сте чели внимателно, въпреки дебатите миналата седмица, доклада на Комисията „Станишев”, която мисля, че подробно изброяваше всичките ви успехи в кавички в различните сфери на обществения живот.

Господин Миков говори за усвояване на евросредства. Вие, господа, сте усвоили 0,05% от евросредствата . Това ли са грандиозните успехи на социалистическия кабинет?

Когато говорите за икономика, отново ще ви цитирам нещо, което ви казах миналата седмица. Госпожа Маргарет Тачер, говорейки за социалистите, беше казала – ще го перифразирам – на социалистите не ви отива да говорите за икономика, защото това е все едно Ченгиз Хан да говори за човешки права. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) Така че просто спрете да говорите по тази тема.

Ще припомня още веднъж това, което пак ви казах миналата седмица – бившият премиер Станишев през 2005 г., преди изборите, много усилено и яростно обещаваше в едно интервю пред Ройтерс как ще премахне Валутния борд. Слава Богу, че не изпълни тази своя прекрасна програмна декларация, защото сега щяхме да имаме една фалирала финансово-икономическа система. Сигурно и банки щяхте да фалирате, както през 1997 г., при вашия отново виден социалист Жан Виденов.

Нека да припомня и на господин Миков – може би той трябва да благодари на премиера Борисов и на вътрешния министър Цветанов за акцията във Видинско, която се състоя наскоро в неговия избирателен район, и за поредната престъпна група, разбита точно в района, в който господин Миков е избран. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) И за всички останали акции на МВР и на службите, които затварят пробойните в бюджета и спряха краденето на държавните средства!

Господа социалисти, спрете да говорите за икономика, защото е нелепо, смешно и не ви отива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК. Народният представител Михаил Миков иска думата от място.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, ако искате думата за лично обяснение, няма да я получите, защото името Ви беше споменато само за това, че сте народен представител, избран от този избирателен район. Оспорвате ли го това? Оспорвате ли го това? (Оживление, шум и реплики от КБ.)

...................................................................................

В момент, в който лидерите на Синята коалиция говорят за спешно справяне с бюджетният свръхдефицит, в момент, в който до юни месец трябва да имаме реални резултати за справяне със свръхдефицита, в момент, в който дойде и съобщението, че Брюксел ни отрязва и от търговията с емисии, от което страната ни губи автоматично 500 млн евро приход, на който разчиташе като антикризисна мярка,

  • министърът на финансите Симеон Дянков оплю от Вашингтон Българската академия на науките, като определи учените ни като „безполезни”,
  • а тук министърът на образованието Сергей Игнатов си позволи да коментира председателят на Академията, академик Никола Съботинов „страда от старческа логорея”!

И това се прави в деня, в който парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за академичния състав...

Как ще финансират бюджетният дефицит – управляващите нямат ясна представа? За какво от ГЕРБ изхарчиха над 2 млрд от бюджета? Никой не дава разяснения. В същото време е налице реална опасност държавните миноритарни дялове да бъдат продадени на безценица, а от отдаването на концесии да не влязат кой знае колко приходи в Дянковия Бюджет 2010.

Чули за парите, които ЕС отпуска на Гърция, хора от властта тутакси си поискаха и те 1 млрд евро за... запълване на дупки!

Проф. Стив Ханке обяви, че е разочарован от бавните реформи – все пак от нас по-зле в ЕС е само Латвия. Поне на Ханке Борисов не се нахвърли с обвинения.

В момент на стачки и нестихващи протести, Гърция намали пенсиите, държавните заплати и броя на общините като антикризисна мярка.

Рефренът на правителството на ГЕРБ: „Къде бяхте, когато...?” и обвинителните завръщания към миналото не вкараха приходи в хазната. Арестите – също.

Данък лукс от който ГЕРБ си направи PR-кампания засега няма да се въвежда. Заплатите ще падат, но не и тези на депутатите.

Официално 300 000 души са си загубили работата, като само от началото на 2010 броят им е 64 000.

Скокът на акцизите наду инфлацията, повиши се и контрабандата, а приходите от митниците се очаква да спаднат.

Икономиката ни затъна с 4 на сто. До края на годината, според Министерство на финансите дефицитът може да достигне 4, 4 на сто, което е сигурен знак, че ни очакват и парични санкции от ЕК.

Остава само пак да ни заплашат с предсрочни избори...

 

Нашият път е към Европейския съюз и НАТО – с тези думи представи така нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров издигнатия кандидат на СДС за президент.

Какъв Европейски съюз – какво НАТО, след като ние сме си там? А що се отнася до пътищата – хората не смеят да отидат до магазина или на лекар, камо ли да се запалят по някакви пътища, които вече сме извървели. Пътища, от преминаването по които изобщо на редовия българин не му е станал по-добър животът!

Кого предложи СДС след тайно гласуване: един бивш зам.-министър на земеделието, който освен това е бил съветник на двама изключително слаби президенти, и далеч не е харизматична личност.

С това предложение тутакси се изяснява въпросът за кого няма да гласува българинът, тъй като като чуе “земеделие” или имената на двамата президенти, които имат голям дял в провала на СДС – избирателят тутакси ще потърси друга кандидатура.

Какво направи впечатление на пресконференцията по представянето на Румен Христов – Мартин Димитров беше недоволен и не успя да го прикрие.

Дали заради отказа на прочулата се с хранене на журналистите Надежда Михайлова, сегашна Нейнски да се кандидатира за държавен глава, или поради факта, че Христов явно не е негова кандидатура!

Кой да му каже на Мартин Димитров, че не си струва да се притеснява, тъй като докато той е лидер на сините, числеността на СДС ще е изключително семпла по ред причини.

Първата реакция на български граждани след обявяването на кандидатурата бе – напъване да си спомнят за кого иде реч, а това е много показателно за бъдещия резултат от гласуването.

Не за първи път СДС предлага неизбираем кандидат за президент. Марксистът Желю Желев бе назначен или ръкоположен, но за него нямаше пряко гласуване.

Вторият му мандат, след непълния първи вече бе с гласуване, но тогава все още витаеше призракът на промяната и хората все още не се бяха окопитили.

Същото се случи и с Петър Стоянов – никой не се сети за него, тъй като от провинциален бракоразводен адвокат той бе назначен за зам.-министър на правосъдието. Изборът му бе успешен, заради фалшивите протести срещу Жан Виденов, който си бе подал оставката от партията и правителството и с помощта на много пари!

Фактите сочат, че Румен Христов бе опонента на Мартин Димитров когато се избираше лидер на партията. Тогава бе преценено, че Христов няма да е удобния на Иван Костов коалиционен партньор и Христов не бе избран.

Привидно днес е било проведено гласуване между Христов и Н. Михайлова-Нейнски, но предварително е било известно, че Михайлова не е убедена, че трябва да се кандидатира за държавен глава и е предпочела сладкото евродепутатство.

Надежда Нейнски, която е бивш външен министър и бивш лидер на СДС, гласно заяви готовност да участва в надпреварата за президентския пост, но това не бе убедително.

Единствената причина Мартин Димитров да се съгласи Румен Христов да мине на предварителен избор е американската връзка на “вечния зам.-министър на земеделието”, както го наричат в СДС.

Какво направи впечатление на пресконференцията на Румен Христов – той изрече две погрешни тези:

Първа теза – че СДС е партията, която е имала двама президенти в 20 годишния демократичен преход;

Втора теза – че Миглена Кунева не е подходяща за бъдещ държавен глава.

Двата акцента са верни и вредни.

Президентите на СДС не оставиха добра следа след мандатите си и днешния хал на партията – да се съберат в телефонна кабина за конгрес, до голяма степен е и тяхна заслуга.

Вредното в тези думи на Христов бе, че Меглена Кунева е с големи грехове към българите, но не е сега моментът това да се изтъква. Както се казва – да беше изчакал да спечели вътрешните избори в коалицията!

Не винаги нападението над опонента носи дивиденти пред избирателите – дано да се намери някой, който да му го набие в главата на безпричинно самоуверения кандидат за президент!

Тръгнал от село Борово Румен Христов е специализирал в САЩ, по покана на американското правителство, за практическото приложение на тази специализация обаче никой досега не е разбрал, освен роднините му.

Да специализираш заради биографията, а не за да бъдеш полезен на страната си – това е твърде типично за следдесетоноемврийските политици, от които както разбираме не се различава и настоящият кандидат на СДС – Румен Христов.

Почетен гражданин е на два американски града – столицата на Кентъки Луивил и на град Фрийпорт, Илинойс.

Румен Христов е носител на няколко ордена, връчени му от Швеция, Дания и Малта. Член е на Ротари клуб, като две години е бил президент на софийския клуб. За трети мандат е вицепрезидент на фондация „Св.Св. Кирил и Методий“, член е и на УС на швейцарска фондация за биоземеделие.

Биография, натъкмена отвъд океана, от което никой в родината не е видял минимална полза досега, но явно спонсорите на биографските му данни са инвестирали и са го готвили за даден пост!

И нещо, което зелените глави на политиците ни не научиха: българинът иска кандидатът с претенции за президент да е бил пред очите му, на светло, а не съпартийците му да го вадят от ръкава преди избори!

Мина времето, когато българите се впечатляваха от надиплени биографии, мина времето, в което българите не четяха биографиите на политиците си...

В 2011 година последните неща, които вълнуват безработните и мизерстващи българи са: почетното гражданство на кандидат за президент в американски градове, ротарианство на кандидата, членство във фондация по биоземеделие...

Засега е сигурно едно:  хората на Иван Костов няма да приемат Румен Христов да е общият кандидат на коалицията по ред причини, някои, които изложих дотук.

Освен това днес хората на Костов издигнаха социолога Светослав Малинов за свой кандидат! Млад, с приятна външност, но далеч от представите на избирателите за човек, който да е подходящ за държавен глава!

Оттук нататък е сигурно още едно: СДС и ДСБ ще отидат на вътрешни избори, а кандидатът им няма да е следващият държавен глава.

Какви хора избираме вече 20 години - разквартирувани служибно от услужлива ръчица отвъд океана!

 

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, lubamanolova.info, който има над 400 000 посещения до момента.

- Госпожо Манолова, в последните месеци депутатът Яне Янев непрекъснато осведомява обществото за някакви далавери? Някои го определят като пощенска кутия... Какво е вашето мнение?

- Естествено, че някой му я подава информацията на Яне Янев, в противен случай той би бил човекът ДАНС, човекът ФБР, а чак такъв феномен не ми прилича да е този индивид. По-интересен е въпросът кой му я подава и защо се подава в такъв избирателен вид? Защо нищо не му подадоха за сделката на кабинета и Ирена Кръстева, няма нищо за разсипаната съдебна система, за това, че беше разрушено следствието като години преди това следователите бяха оставени със закон да бездействат...

- А откъде според вас идват поръчките на Яне Янев?

- Депутатът Яне Янев мълча, мълча, мълча в парламента и изведнъж разви такава страхотна „дейност” ума да ти вземе! Моето мнение е, че той изпълнява поръчка! Предполагам и чия поръчка изпълнява!

- Поръчката от партийна централа ли е?

- Не, не е от партийна централа, свързана е с една личност с много пари... Бизнесмен с мно-о-о-го пари! Много богатите като този човек, имат и съответните връзки в партийните политически среди... Янев е не само пощенска кутия, той е един изпълнител, той е и реквизит в една много слаба пиеса. Трябва да гледаме само какво ще стане от „разкритията” му – всичко ще се види...

- За кого работи този бизнесмен?

- Има много добри контакти с една от партиите в тройната коалиция! На най-високото равнище!

- Какво може да предположим? Че обещават на Янев да влезе отново в парламента?

- Парите могат всичко – дори да направят един Яне Янев политик!

- А защо избраха точно него?

- Много е изпълнителен и послушен човекът. През 1997 година той ходеше на три стъпки след Мозер – беше нейна сянка. Това, което правят чрез Янев в момента е да ангажират вниманието на хората и да не се обръща внимание на резултатите от сегашното управление.

- Разкритията за Мургина бяха много впечатляващи, не смятате ли, че имаше полза?

- Нищо няма да се случи с Мургина! Просто временно е отстранена, това не значи, че нещо ще й се случи, или че ще й бъде потърсена някаква отговорност. Всеки здравомислещ човек е наясно, че

Мургина знае много, за мнозина...

- А за аферата с изчезналите 10 т цирконий?

- Думичката цирконий аз лично я знам и съм я срещала във връзка с фалиралата в началото на 2000 г. Балканска универсална банка и един завърнал се изгнаник през август 2005 година, когато БСП спечели властта - Васко Нинов, бивш пиколо от Новотел “Европа”, който мина границата под “чуждо име и вънкашност чужда”, както е казал поетът, защото го търсеше Интерпол. Та той беше споменал около вземането на лиценза за банката си за цирконий. Когато го подпряха сериозно да каже какво му осигурява лиценза в БНБ, се оказа, че двата обявени от него изумруда са на границата и не могат да влезат, защото са с „неясен” произход, а “цирконият” се оказа оградна тел, която се намери в касата на една госпожа, член на неговия Надзорен съвет... Смехории.

- Как ще коментирате атаките срещу Бойко Борисов, свързани със Сретен Йосич?


- Бойко Борисов беше двигателят на задържането на Сретен Йоцич. Когато е говорил за протекции, с които се е ползвал, Сретен Йоцич е споменал, според сръбската преса освен Бойко Борисов и Николай Гигов, но икой не говори за Николай Гигов. Защо?

Защото това е човек, който е участвал в много от сделките с оръжие, свързани с хора от предишния и от сегашния кабинет – затова се спира само до Бойко Борисов! А Гигов се пропуска...

- Какво мислите за самоубийството на началника на кабинета на Доган - Ахмед Емин?

- Мехмед Реджеб, първият началник на кабинета на Ахмед Доган, каза две изречения в студиото на Нова телевизия и предаването „Здравей, България!”: „Причината за случилото се с Ахмед Емин е известна на ДАНС” и „Доган е бил на косъм от смъртта, преди да проехти фаталният изстрел в главата на Емин”. В тези две изречения е всичко. Каза го Реджеб и всички вкупом млъкнаха. Защо? Защото. Тук бих попитала: Защо никой не обясни за какво става дума? Бих попитала и спасил ли е лидера си Емин със своята смърт? Кой е искал да отстрани Доган и защо? Кой заплашва живота на лидера на ДПС, че непрекъснато го охраняват?

Защо изчезна с месеци Доган след тази смърт?

Защо не каже Яне Янев, който „знае” всичко, защо се охранява толкова Ахмед Доган? Защо никой не отговори защо толкова време не е премахната заплахата за живота на лидера на ДПС? Защо не е решен този проблем? Защо Доган не идва в парламента, пък все го избират за депутат?

- Защо ДАНС не реагира на твърденията на Мехмед Реджеб?

- ДАНС е една удобна институция. Не се знае те какво вършат и това, което вършат, реално досега няма кой да го провери. Преди време там се изсипаха няколко депутати без да имат право на това...

Напъните и цялата работа около ДАНС беше да се закрият спецслужбите,

да се изземат от президента и да се дадат в ръчичките на изпълнителната власт.
Малцина си спомнят, че при една автомобилна катастрофа преди няколко години зам.-министърът на земеделието Нихат Зия беше ранен и изпадна в кома. Според твърдения в печата на волана е бил шефът на финансовото разузнаване Васил Киров. Някой да е чул за последствия? Съдят ли Киров за тази катастрофа?

- Кои политици сгафиха по време на българския преход?

- Всички.

- Правителството на Виденов ли беше най-калпавото правителство?

- Защо точно Виденов? Виденов не го месете. Виденов направи много грешки – това е вярно, но Виденов си подаде сам оставката. И тук аз бих искала да попитам – след като изкуствено беше предизвикана инфлацията по времето на Виденов как така изведнъж след това инфлацията беше „овладяна”? С какви механизми? Това е някакъв феномен! Правителството на Виденов не беше свалено, той сам си подаде оставката. Не мога да разбера защо непрекъснато повтаряме, че Виденов бил свален?... Колцина премиери сами имат доблестта да се оттеглят от властта? Защо никой не говори за управлението на Любен Беров? То също нанесе много вреди на държавата...

- Виденов си отиде под натиска на народното недоволство...

- Не, моля ви се! Когато започнаха синдикалните протести от средата на м. декември 1996-та година, защото всичко започна така и тогава - Йордан Соколов, Васил Гоцев, Александър Божков казваха: „А-а-а, това са синдикални протести – ние не се месим!” След това изведнъж Надежда Михайлова се включи в първите редици на недоволстващите синдикално лекари, учители, интелигенцията – всички, които бяха доведени до просешка тояга... но нещата започват много преди това – свидетел съм, случваха се пред очите ми. В края на 1995 година Петър Стоянов беше изпратен в Лондон да научи английски, защото го готвеха за президент и на “Позитано” някои червени политици бяха съгласни – да има син президент и Виденов да продължи да си управлява или да се мине на вариант – коалиционно правителство...

През 1996 година, в средата на лятото, по неизвестни причини, аз и 6 мои колеги бяхме уволнени от в. ”Демокрация” и то по време, когато Иван Костов беше в Америка – така става обикновено. Надежда Михайлова си позволи да каже, че съм ченге. След това проф. Розалия Ликова с още една възрастна интелектуалка беше отишла да ме защитава при Костов и той попитал секретарката си:

„Какви са тези баби? Я, да се махат!”

- Каква беше причината за уволнението?


- Не мога да кажа. Или мога да кажа, че пишехме против правителството на Виденов, а от червената централа бяха поискали медийно спокойствие от Костов. Невен Копанданова, тогавашната главна редакторка, креатура на ЦК на БКП, се скри в кабинета си. Митко Цонев прати екип от БНТ да заснеме новината и да има коментар, но тя не отключи! Представяте ли си какъв цирк се разигра?

- Никой ли нищо не ви каза?


- Преди това Иван Костов ме извика на стълбите на СДС, където явно не е имало микрофони и ми каза:

„Не е времето сега да се сваля Виденов!”

Събитията след това показаха, че действително не е било време да се сваля Виденов – поне в сметките на някои псевдодемократи и по тази причина не беше удобно да се пише против правителството на Виденов, в което член беше Николай Добрев. А Николай Добрев и Иван Костов са се срещали през това време и са си говорели за коалиционен кабинет. Владимир Манолов от НСС мисля, че се споменаваше в едно издание, им е съдействал да се виждат... Моето обяснение е, че е имало някаква уговорка между двамата. На 2 октомври 1996 година бе убит Луканов...

След това Костов замина за Будапеща, срещна се със Сорос и с “Отворено общество”, върна се окрилен и започва да работи само за себе си. Костов престана да се вижда с Добрев, престанаха всички тези разговори...

Николай Добрев бе безкрайно разочарован, разбра, че е излъган – това беше голям стрес за него и той се разболя... Но друго интересно имаше в моето уволнение – спомням си, че 111 депутати се бяха подписали в наша защита, срещу уволнението ни и в „Красно село”, в една зала се състоя много любопитно събрание на депутатите и ръководството на СДС, барабар с бъдещия президент Стоянов. Тогава Светослав Лучников, Бог да го прости, стана и каза: върнете журналистите! В президиума на събранието бяха се наредили Костов, Стоянов, Михайлова, но само пред Костов имаше микрофон! Това бе характерно за периода на Костов в СДС. Стана Петър Стоянов и каза: „Ако ги върнете, ще ми провалите предизборната кампания! Ако върнете Люба Манолова – ще ми провалите... и така нататък... А, аз това лице не го познавах отблизо, за Стоянов говоря... По време на вътрешните избори за излъчване за кандидат за президент в СДС. Стоянов се състезаваше с Александър Йорданов и Асен Агов мисля. Тогава той беше дошъл в редакцията и на въпроса ми да пиша ли кой е баща му, се ядоса и каза: антикомунист, само това ще пишете! А той се е страхувал някой да не се сети, че атко му, като областен управител беше пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

После се сетих...

Та стана Лучников тогава, на това събрание и каза: не стига, че от нищо те правим президент, ами...
Така си беше. Кой познаваше добре тогава Стоянов – някакъв си бракоразводен пловдивски адвокат, зам.-министър на правосъдието? Почти никой. Я попитайте на улицата дали някой познава зам.-министри от това или други правителства – хората не ги знаят... Та Стоянов се беше взел много насериозно и за да го опознаят хората, 10 месеца му правиха предизборна кампания за президент. По американски образец. Първо имаше вътрешнопартиен избор в СДС, след това Стоянов се изправи срещу Желев, което си беше предизвестен успех след гафовете на Желев към сините... И чак към октомври 1996 беше истинското гласуване за него. Социалистите услужливо тогава подадоха Маразов за кандидат-президент, когото пък никой не пожела да избере... Това беше тяхното рамо към избора на Стоянов.

- Искате да кажете, че по това време се е уговаряло коалиционно правителство между БСП и СДС?!.. С премиер кой?

- Доколкото знам говорено е било с Кръстьо Петков, въпреки че той отрича...

- По вашата логика защо съдейства Добрев за връщането на мандата след събитията през 1997 година?

- А какво да направи? Желю Желев започна да протака и да не дава мандата след обявената оставка на Виденов, тогава той си отмъсти на СДС с това изчакване. Чак Петър Стоянов като дойде като президент се договориха нещата да вървят напред...

- Имало ли е периоди, в които сте се страхувала за живота си?

- До 1996 година имаше две влизания с взлом в къщата ми.

Имала съм и неприятни обаждания по телефона. За последното обаждане с установен телефонен източник, прокуратурата 3 пъти започваше разследване в продължение на няколко години и все искаха отново и отново да давам показания. Накрая им казах да си гледат работата... Това е нашата родна прокуратура в действие!

Колкото до въпроса ви за заплахите: по-страшно е да оставиш един човек без прехрана, както ми уредиха сините другари на Иван Костов с уволнението, но аз се мобилизирах, имам много качествени приятели. Седнах и написах книгата си за външния дълг, която се изчерпа за пет дни! Според тогавашна класация на списание „Тема” даже бяха я поставили начело на търсените книги. Хората искат да знаят за случилото се в последните 20 години и годините преди това. А аз го написах документално и с факти и свидетелства. Сега вече и Богдана Лазарова седна да пише и прави предавания по написаното от мен за каналите на Държавна сигурност, и един бивш колега, Христо Христов писа по същите теми, преписвайки директно от дело №4... Документацията ми е автентична, от времето на управлението на Живков и малко след това, и не ми я подаваха услужливо от архивирани папки.

Едно е да ти плащат от „Отворено общество”, а далеч по-различно да ровиш и търсиш сам. Платената журналистика някак олеква в моите очи. Говорят колеги за свобода на словото – един приятел каза: Ти имаш лукса да пишеш каквото мислиш в сайта си!” колцина от колегите имат тази възможност?

- Как виждате бъдещето на вестниците?

- Ще останат много малко след изборите. От тези, които купи Ирен Кръстева повечето ще бъдат закрити, уви. Някои ще продължат като он лайн издания. Много от колегите ще се озоват на улицата, а това е много лошо, и то в условия на криза.

 
Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

Как гледате на политиката ?

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

Какво беше и в какво се превърна СДС?

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?


ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.


ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.


Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е.

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?


Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.
Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.
 

„Има карма, има и места, където се събира цялата негативна енергия” каза по повод самолетната катастрофа с президента на Полша и целия политически елит премиерът Бойко Борисов.

Карма ли е това, което се случва с българите – всяко правителство да стяга примката около шията им, въпреки предизборни обещания и надежди. Днес е виновно предишното правителство, девет месеца слушаме за непрекъснато отварящи се дупки в бюджета, като че ли става дума не за бюджет, а за софийските улици.

Живели сме и щастливо все пак някога. Свалянето на Тодор Живков ни завари с изчезнал Пенсионен фонд, който даже Откривателят на изчезнали пари Симеон Дянков, неизвестно по каква причина - не засяга като тема.

Девет месеца слушаме как предишното правителство е грабило, крало и лъгало, но това правителство ли не може да събере очакваните приходи в бюджета на финансовия министър Дянков?

Цигарите били вредни – увеличиха акциза, събираемостта и приходите от мита намаляха. Сега, не при предишното правителство.

Здравната каса има резерв, но месеци наред откакто Дянков е на власт – лекари и болници не получават парите си както досега, а с по няколко месеца закъснение! На какво си играе Дянков – на трупане на лихви в банките? Заслужават ли си тези лихви от закъсненията живота на хиляди болни пациенти?

Той може да закрива болници, училища, да обижда, да изпразва сметки, той взема с Постановление пари от печалбите на предприятията. Взема ги, когато печалбите са обложени, взема ги, независимо дали е законно или не.

Над милиард дължи държавата на фирми: фирмите чакат, въпреки че са си свършили отдавна работата. държавата чака тези фирми да внасят данъци, осигуровки, а фирмите продължават да чакат парите си. Веднъж им казаха, че ще трябва да се откажат от 10 на сто от дължимите суми, втори път – стана ясно, че лихви за закъсненията няма да получат. Последният хит е, че държавата ще прекара парите през банка и всяка фирма ще трябва да остави на банката 7 на сто от много закъснелите плащания. Чакането продължава.

Синдикати, работодатели и министър на финансите обсъждаха два седмици антикризисни мерки. В деня, в който мерките влязоха в парламента – депутатите изслушаха хвалебственото слово на министъра към премиера, след което той си тръгна и остави народните избраници да си правят дебат върху мерките – без него.

ДДС-то щеше да се качва, после тази идея се изостави, сега – не се знае какво предстои.

Не знам България колко правителства има – официално е едно, но затова пък ролята на прокуратурата се изпълнява от няколко субекта: кабинетът, отделни министри, министърът на финансите, министърът на вътрешните работи, отчасти парламента и най-накрая в редичката стаи и самата Прокуратура. Кой като нас! Хората с по една – ние – с шест души в ролята на Прокуратурата!

Премиерът ходи из родината и пита отделни съсловия, и лица: а вие, къде бяхте? По избор към въпроса се прикачват: „Белене”, Цанков камък, необезпечени договори...

Тук би следвало да запитам: а, Вие, господин премиер, къде бяхте, когато правителството на Симеон продаде ЕРП-етата, продаде на смешна цена БТК, мина сделката с външния дълг на Милен Велчев? Вие не бяхте ли Главен секретар на МВР? Интересни сделки на Министерството на отбраната например имаше и тогава – къде бяхте, Вие, за да се поинтересувате кой прибираше комисионните?

И номерата с „АЕЦ „Козлодуй” приключиха тогава – от една лъжа на някакъв си Гюнтер Ферхойген – държавата се лиши от 1,5-2 млрд годишен приход от износ на електроенергия. Заради същия този мушмурок – Фер-каквото там беше.

Кога трябва да помним Вашите думи, господин премиер: когато казвате, че Алексей Петров е лоялен гражданин, затова, че Ви е донесъл секретен документ, или когато за същото това упражнение прокуратурата повдига обвинение на въпросния Петров?

Тези дни чух, че към АЕЦ „Козлодуй” ще изграждат нов реактор инвеститори. Как се копае в работеща атомна централа, как се строи и тресе земята от булдозери и земекопни машини районът на една АЕЦ – че те сега спират всеки, на 2 км от централата и пускат само с пропуски. А как си представят Вашите кадри, че в АЕЦ-а ще навлязат строителни работници, ниско- и висококвалифицирани и ще започнат да пробиват в централата, за друг реактор?

Кой ще даде разрешение за строителна дейност в работеща атомна централа?

Бедни сме и все по-бедни ставаме. Тогава как лица от властта пътуват с хеликоптер или „Фалкон” из родината – вместо да използват магистралите? Не е ли скъпо. Или този кабинет си дойде на власт с няколко петролни кладенеца?

Журналистът е опонент на всяка власт, а не певец на хвалебствени дитирамби. Писала съм против правителството на Д. Попов, против двете правителства на Луканов, против грешките на правителството на Филип Димитров, против правителството на Любен Беров, на Жан Виденов, на Иван Костов, на Сакскобургготски, на тройната коалиция, сега наред е правителството на ГЕРБ.

Писала съм и против политици: като се започне от Андрей Луканов, та се мине през Желю Желев, Петър Стоянов, Ахмед Доган, Юнал Лютви, Беров, величеството, Соломон Паси, М. Кунева, Сергей Станишев – сега наред са днешните управници.

Така са ме учили – така правя.

Думите са най-силния аргумент, затова за читателите на сайта „Хроники” пускаме със съкращения интервюто на премиера Бойко Борисов. Избрахме този разговор, защото в по-голямата част от него водещата продължава мисълта на премиера, а той говори по теми на деня:

11 април, 2010 г., Нова телевизия, „На четири очи” с водещ Цветанка Ризова

...............

Водещ: Здравейте. На Томина неделя ни гостува премиерът Бойко Борисов... Не знам как да започна този разговор, заради страхотната трагедия, която сполетя полския народ и загубата на президент, и голяма част от представителите на политическия, религиозния елит, имало е представители на Православната църква, освен на Католическата. Така че в някаква степен да изкажа и аз, а вероятно и вие, своите искрени съболезнования, защото това е страхотна трагедия.

Бойко Борисов: Аз изказах своите съболезнования и на правителството от наша страна, а и на премиера Доналд Туск. Бог да ги прости загиналите. Просто толкова нелепа трагедия. Но аз винаги съм вярвал, че има и карма, има и такива места, където се събира цялата негативна енергия. 22 хиляди човека са убити там.

Водещ: ... от Сталин.

Бойко Борисов: Това е прокоба някаква.

Водещ: Ужасно място.

Бойко Борисов: Прокълнато място.

Водещ: Наистина е голяма трагедия... Има ли някаква поука за нас? Дали пък бедността води до трагедиите?

......................

Бойко Борисов: Ние сме бедни, защото десетилетия сме харчили, крали и сме се отнасяли недобре към средствата на държавата. Иначе, няма да сме бедни. Затова сега ние искаме да направим така, че да не изтичат средствата на държавата.

Водещ: Добре. Аз ще започна с един важен въпрос, според мен, въпросът е – президентът върна в Народното събрание /НС/ за преразглеждане части от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Той върна тези текстове, които са свързани със служебния защитник и с това, че съдът може да отсъжда само по показанията на един таен свидетел. Мен лично, аз добавям от себе си, ме притеснява и много връщането на фигурата – вечен обвиняем и ще Ви кажа защо, г-н Борисов. Спомням си, че по времето на Филчев се говореше така в България – прокуратурата да ти образува една проверчица, може да ти вземат паспорта, пък ти каквото искаш прави, аз ще го влача така 10-15 години, пък ти живей... Ще преразгледате ли част от тези текстове?

Бойко Борисов: Ние приемаме това, че президентът е загрижен, че ги е върнал текстовете и много мотивирано ще се опитаме и на него самия писмено да му изпратим обяснения по това, което сме направили, в името на добрия диалог. И в същото време, в тези обяснения има няколко неща, които може би неговите и съветници не са му казали, или неправилно се разбира...

... Вие започнахте с вечните обвиняеми, аз бих започнал с вечните неосъдени. Защо? Защото с триковете, които си правят и адвокати, и подсъдими с болнични листове, разболял се, неявил се и делата циклят, циклят, циклят с години, докато хората забравят за какво даденият човек е съден. Но нека вникнем в двете теми, те са основни. Първото – т. нар. резервен защитник. Първо, нека да не забравяме, че всеки един подсъдим може да си избере който си иска адвокат и той да се яви на делото. Резервният защитник се назначава от съдията или по искане на прокурора само, ако не се яви адвокатът...

Водещ: Ние излизаме от презумпцията, че той лъже непрекъснато адвокатът... Ако наистина се разболее адвокатът и не може да дойде на делото, ако наистина е болен?

Бойко Борисов: Тук пак не сте разбрали правилно. Той не се явява на първото дело, на следващото оздравява адвокатът и се явява. Ние спираме на практика с това решение възможността безкрайно да се отлагат дела. Приемаме, че от 10-12 хиляди адвоката Вашият пък точно в този момент се е разболял. Тръгва делото с резервния адвокат или резервния защитник, а на следващото дело този адвокат си се връща. Те са много дела, много инстанции. Къде е проблемът? Аз не виждам проблема. Не се явява, влиза резервният, след три дни идва следващата мярка, идва си нормалният адвокат или идва следващото дело, идва си избраният от Вас адвокат. Ако този продължава да е болен, наемате си друг. Не виждам абсолютно никакво нарушение и никакъв проблем в този текст. След това, относно СРС-атата и анонимния свидетел. Трябва да Ви кажа, че има куп СРС-та, които са по един, втори или трети човек, в които протичат много хора, които извършват престъпления. Тези СРС-та в момента не могат да се ползват и заради това накрая като направим отчет, излиза, че един или два процента от всички СРС-та влизат в сила. Защо да не могат тези СРС-та да се ползват срещу тези, които си уреждат далаверите по телефона или правят, поръчват престъпления по телефона. Веднъж. Втори път - анонимният свидетел не е анонимен за съдията. Анонимният свидетел и съдията се гледат ей така, както ние с вас, на четири очи. Съдията знае кой е анонимният свидетел, слуша го. Освен това, съдията е този, който взима решенията. С тази поправка ние издигаме ролята на съдията на още, още, още по-високо ниво. Защото съдията сега се оправдава и казва – да, по текстовете на закона аз съм убеден, че този човек е извършил престъпления, но няма текст, който да го накаже. Този текст дава възможност на съдията да прочете оправдателна присъда, която той си мотивира и никой не може да му се меси, а ако рече да издаде присъда и е убеден, че този човек е имал преди това други дела, други престъпления, знакова фигура, знае я много добре самият той, може да издаде присъда... А по резервния защитник, връщам се на него... не могат да Ви дадат адвокат, който да Ви провали. А и ние стимулираме подсъдимите да си избират адвокати, които да не се разболяват за важните им дела... Това ще го обясним на президента и ще видим дали той ще се съгласи с нас.

Водещ: Той вече си е сложил ветото и не е съгласен, т. е. Вие можете да си потвърдите Вашето мнение.

Бойко Борисов: Най-вероятно на него са му го поднесли съветниците. Аз като знам кои са му съветниците по бюджета и финансите, тези, заради които сега изпаднахме в толкова неловко положение пред Брюксел, много е възможно да са го подвели. Затова аз съм разпоредил на министър Цветанов и на Маргарита Попова, правосъдната министърка, мотивирано, писмено, детайлно да му изпратят на президента своето мнение по въпроса и нашето мнение. Да не говорим, че след това всичко това влиза сега в парламента още веднъж на комисии, в зала и ще бъдат защитени тези текстове и ще ги умуваме.

...а и във вторник имаме среща и с парламентарната група, и с изпълнителната комисия. И още веднъж, затова и започнах с това, много внимателно се отнасяме към ветата на президента и много мотивирано ще кажем с кое се съгласяваме и с кое не се съгласяваме.

Водещ: Дразнят ли ви атаките срещу вас на граждани, на политически формации, на опозицията, на президента? Как гледате на този тип поведение, което е атакуващо?

Бойко Борисов: Според мен има хора, които имат право и да протестират, имат право и да си изказват мненията. Тези, които са довели страната реално до катастрофа, ако щете, до тези огромни грабежи е точната дума... 5000 сделки със земеделска земя, заменки на гори, в енергетиката, във всяко едно отношение където и да погледнете, те няма право да се изказват. Или, ако се изказват трябва да кажат „да, ние надробихме тази попара, сега това правителство трябва да я изсърба и народа, разбира се, а пък ние сега считаме, че не се справят добре”. Примерно такъв тип изказване трябва да бъде.

Водещ: Последната атака на БСП, включително и тук „На четири очи”, но и в последствие, беше срещу Цветелина Бориславова. Това дразни ли Ви, смущава ли Ви въпросите, които те задават относно нейния бизнес, нейната работа и нейните придобивки?

Бойко Борисов: Всъщност те какво задават?

Водещ: Питат как е придобила парите си?

Бойко Борисов: Четири години къде бяха? Защо не го провериха?

Водещ: Аз това попитах г-н Кутев. Да, мен, ако ме интересува щях да проверя.

Бойко Борисов: Разбира се, да са проверили, да са видели. Не случайно и банков надзор има, който те са назначили. Така че, ако намерят някъде моя пресечна точка с нея, с Цветелина Бориславова нека да я кажат.

... Нека да кажат кой е приятелят или приятелката на Станишев, за да можем и ние да питаме за нея. И да докажат моята връзка с нея, ако искат.

... Това, което са направили с държавата просто е толкова лошо, че дори нито ги слушам, нито се интересувам от мнението им.

Водещ: Добре, обаче, тази атака поразително прилича на една друга атака преди това - на президента Първанов. Не знам дали си спомняте в едно от своите изказвания той постави темата за изваждане на икономическите досиета. В същото време попита кои премиери имат банки. Аз не се сещам много премиери с банки между другото.

Бойко Борисов: И аз нямам. И само искам да им кажа, че от дядо ми още знам, че женски пари са змийски кости. Аз никога не съм ползвал женски пари в живота си. Винаги аз съм плащал всичко къщи, в ресторант, където и да съм. Но те не го разбират. Много от тях не са и мъже, за да го разбират.

.................................

Водещ: А, Вие казахте, че нямате приятели.

Бойко Борисов: Да, нямам приятели.

Водещ: Може ли да бъде сериозно? На празници какво правите?

Бойко Борисов: Сeдя като куче горе в Бояна и гледам футбол...

... В България така е устроено всичко, че не трябва да имаш приятели по простата причина, че иначе можеш само да им попречиш.

Водещ: Да де, но човек се затормозява пък да стои без приятели.

Бойко Борисов: За съжаление, така е.

Водещ: Толкова ли сте устойчив психически?

Бойко Борисов: Изпокарах се с приятели, с които сме от деца приятели. Не си говорим. По простата причина, че те имаха очакване от мен да направя същото, каквото направиха тройната коалиция. И не си говорим. Тенис не играем с тях.

Водещ: То осем месеца добре, но ако е рекъл Господ да изкарате цял мандат, може ли човек да живее така отшелнически, като куче в (...)?

Бойко Борисов: Според мен има кауза, която или трябва сега да свършим и да подредим държавата, или просто всичко останало е безсмислено.

Водещ: Вие ми гостувахте октомври месец миналата година и аз ви зададох един въпрос... Ще има ли закон за Националната разузнавателна служба, за Военното разузнаване и за Националната служба за охрана. Помните ли какво ми отговорихте октомври месец?

Бойко Борисов: Да, и сега ще ви отговоря същото... Като изтече мандатът на този президент.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Защото ще се приеме като лична атака към него.

... Двайсет години тези служби са изкарали без закон, ще изкарат една години още.

....................

Водещ: Щом така Сте решили, както се пееше в една песен, добре. Но аз да питам конкретно за ...

Бойко Борисов: Но ще го направя в този мандат.

Водещ: Добре, ще го направите в този мандат. Справяте ли се с кризата, защото си спомням пак една реплика, последна и финална, на г-н Първанов, но той е президент на Републиката и е много важно неговото мнение, че Вие не се справяте с кризата, проваляте се в усилието да решите този проблем. Каква е Вашата лична оценка?

Бойко Борисов: Като знам съветниците му, финансовите, повтарям, кои са, е нормално да каже подобно нещо. Надявам се с времето да си промени позицията, защото в тези условия мисля, че ние се справяме възможно най-добре.

Водещ: Добре, де, но отказът за кандидатстваме в ERM 2 не е ли провал на една от основните цели на Вашето правителство, заявявана многократно?

Бойко Борисов: Нека да кажем точно. В Еврозоната или в чакалнята й се кандидатства, след като си покрил дадени критерии.

Водещ: Но дефицитът не е, за чакалнята няма нужда от критерий за дефицита.

Бойко Борисов: Изслушайте ме внимателно... Дефицитът също е критерий.

... Държавите, които са влезли в Еврозоната, в момента всичките имат по 10, 12, някои 16 процента дефицит. Но те са вътре в Еврозоната. А ние не сме. За наше най-голямо съжаление, а и тук бих казал, че и при съветниците на президента има участници в този процес, буквално е скрито от нас, от цялото общество, че близо 3,7- 3,9 е бил дефицитът на старото правителство. Те са го направили със скрити договори, с анекси към договорите, които не са били отчетени пред Брюксел, а и пред нас. Ние нямаше как, а и няма как да знаем, че те се свършили тези безобразия, защото има Закон за държавния бюджет и ние по презумпция предполагаме, че всяко едно правителство го спазва. Никой не може да предположи, че така безобразно ще се погази Законът за държавния бюджет. И пари, които ги няма в бюджета, ще бъдат раздадени за какви ли не проекти – на обръчи и на кръгове от фирми около тях. И ние много ясно и точно го показахме и го дадохме на прокуратурата това. Разследването съм сигурен, че ще докаже, че те са нарушили Закона за държавния бюджет. Още април месец, преди изборите те са сключвали договори за стотици милиони, без да имат обезпечение в бюджета. И сега тези фирми, едни са построили, други са започнали, трети са взели кредит, идват при мен и ме питат кога ще платим. Кое да платим? Ами това, което ни обещаха, че следващият ще плати. Няма го в бюджета, няма го и в техните бюджети. Да не говорим, че тези договори ние, когато ги ревизираме сега, се натъкваме на още по-големи безобразия.

... Маса пари са изсипвани в малки села за канализации, за пречиствателни станции. А всъщност по големите депа, по големите екологични проекти не е направено нищо. Така че тук чакаме прокурорът да се произнесе...

... И пак отиваме към Еврозоната. Аз съм убеден, аз съм убеден и моля да изчакаме следващия петък. Убеден съм, че Брюксел, ЕК ще оцени това, че ние за разлика от други държави не продължихме да лъжем и да крием дефицит.

... Тогава излиза конвергентната ни програма, оценката ни по нея и аз съм убеден, повтарям, искам да почакаме следващия петък, че искреността, честността, почтеността на нашето правителство ще бъде оценена в Брюксел.

... нашите приятели, партньори обичат честните хора, не обичат лъжльовците. Затова ние сме си признали, обяснили сме откъде е дошъл този дефицит и че не сме го крили умишлено. Той и сега 3,7 на сто е най-ниският дефицит в Европа, така че ние пак сме за пример...

Водещ: Добре, но Вие управлявате вече осем и може би влизаме вече в деветия месец, наистина ли тези договори ги открихте онзи ден?

Бойко Борисов: Да.

Водещ: Е защо?

Бойко Борисов: Ами защото те са скрити... Чрез анекси. В различните министерства. И сега, колкото и да говорят за приемственост и за метла, но всъщност това налага и всички тези шефове на дирекции, които не са информирали за тези договори, ще бъдат освободени. Такава разпоредба съм дал. Защото те умишлено са ги крили и са ги лъгали. Няма как един нов министър, като отиде, да знае, че е възможно, той дори не може да предполага, че такова безобразие може да се извърши.

...................

Водещ: Какво означава да ревизирате минали бюджети, ще ревизирате бюджетите през последните две години?

Бойко Борисов: Всичките тези договори, за които говорим, и анексите им към тях е трябвало да бъдат включвани в бюджет 2008, в бюджет 2009. Ако те са били включени в бюджет 2009, те нямаше да си раздадат така гръмко проповядвания излишък. Ако те са имали дефицит, какъв излишък ще направят.

Водещ: Два милиарда дефицит обаче за три месеца е много, за началото на годината.

Бойко Борисов: Да, защото ние разплатихме много пари. Много ДДС, проверените договори, по които бяха свършени работите по тях, сме платили, близо 200 милиона платихме на строителните компании след разговора ни със Строителната камара. Сега вече, тази седмица, която идва, ние в рамките на 720 милиона ще се разплатим с останалия... чрез държавната банка.

......................

Водещ: Вие вярвате ли, че тези мерки, които изработихте или които там приехте, или които ще предприемете, ще доведат наистина до сериозни промени, че ще са наистина антикризисни?

Бойко Борисов: Те, те са кризисни мерки. Антикризисните мерки е трябвало и тук винаги съм винял и президента, защото сега абсолютно правилно той е активен, абсолютно правилно демокрацията го изисква и неговите права са такива, да критикува. Но той е трябвало да говори за това и тогава, както и сега. И тогава ние всички сме щели да знаем, ако неговите икономически и финансови експерти, аз имам претенции към финансовите му експерти, защото те са преки участници в това нещо, е трябвало да излязат и да кажат: г-н президент, ние утре ще дойдем при Вас да ни скриете като финансови експерти, но ние в момента правим безобразия. Кажете ги, светнете червената лампа пред народа. Това ние, които при 3,9 на сто дефицит заради изборите вдигаме пенсиите, няма откъде да дойдат тези пари.

Водещ: Те не са го смятали този дефицит.

Бойко Борисов: Ами това означава, че са били абсолютни некадърници...

... Ето, утре един часа идват от гръм от ясно небе ми дойде, фирмите, вносители на медицинско оборудване... Защото здравният министър ми дава за 280 милиона задължения на болниците, всички болници в България имат 280 милиона задължения... мисля, че беше, че те имат по фактури и искат да получат от държавата 400 милиона. Кой би могъл да предположи, че това означава още 120 милиона при антикризисните мерки. Ако, разбира се, те са прави. А защо са го купили това оборудване? Защо са подписали договори?

Водещ: Ами за да подобрят здравеопазването.

Бойко Борисов: Ама като нямаш пари, как ще подписваш договори? Това е все едно Вие да отидете да изкарате сега от един магазин един мерцедес и да кажете ще го платя, когато имам. Но Вие нямате шанс с тази заплата да го платите. Как ще го правят това? Кой да го плати сега?

... Аз, като слушах тогава и Станишев, и другите как говорят, цветя и рози, излишъци, пари, не сме очаквали.

Водещ: И си викате – сега като стана премиер какво ме чака, идеално ще ми се получи.

Бойко Борисов: Да, ще е по-лесно. Спомняте си, че те плашеха, че в София ще се издъни бюджетът, а в София в момента, пицата на София е блажна и хубава, с много шунка, така съм я оставил, а на държавата се оказва, че и маслинките са взети, няма и маслинките сега...

... ще се окаже, че действително е прав бил и го има стенографирано на Министерски съвет, бившият министър Василев е казал – ако ние продължаваме така, следващото правителство ще оставим държавата на хляб и вода.

.............

Така че, г-жо, те умишлено са направили всичко това. Умишлено. И затова трябва да носят наказателна отговорност.

Водещ: Добре. Обаче Вие смел човек ли сте, смели ли са ви реформите? Г-н Борисов, казвам ви откровено, имам чувството, че в ГЕРБ се вцепенихте пред реформите... Сега, да правите антикризисни мерки под диктата на синдикатите е нонсенс. В същото време всички икономисти стоят отстрани и казват, че има много повече мерки, които могат да се направят.

Бойко Борисов: Кой икономисти стоят встрани? Дайте да видим.

Водещ: Днеска и вчера, и цяла седмица непрекъснато чета мнения на хора и дори казват, че ако не се преборите с икономическата криза сега, ще дойде политическа криза на есен.

Бойко Борисов: Нека дойде, тогава ще дойдат тези икономисти, тези суперспециалисти. Ние сме ги гледали тези специалисти... В предишните правителства. Кои го казват? Дайте ми пример, за да Ви кажа...

Водещ: И Георги Ангелов, и Георги Стоев, и Георги Ганев...

Бойко Борисов: А къде са били те? На кой са били съветници през годините?

Водещ: Аз не знам на кого са били съветници, но звучат логично техните... Те не го казват с лошо чувство, нито в омраза към ГЕРБ – нека да се провалят, да се скапят, това не е логично.

Бойко Борисов: Аз искам да знаят, че реформи се правят и с пари. Когато примерно съкращаваш един персонал или една болница, трябва да знаеш какво правиш на нейно място. Министър Нанев в това отношение не се справи добре и надявам се, че...

.....................

Водещ: Ето това искам да Ви попитам – защо. Имам чувството, че се съобразявате много с популистите. Имам чувството, че държите на общественото мнение, а Вие сте към края на първата година от управлението си.

Бойко Борисов: Имаме четири...

Водещ: Сега ще застанете ли зад новия си министър на здравеопазването?

Бойко Борисов: Разбира се.

Водещ: Защото тръгна някаква реформа, спряхте я в здравеопазването.

Бойко Борисов: Не, не сме я спрели. Не сме я спрели. Просто диалогичността на стария министър, беше много диалогичен и който отиде при него, всички се разбираха с него... Считам, че с новото назначение ще я ускорим максимално.

............................................

... В момента тече конкурс за информационна система, където да могат да се контролират хапчетата. Много по-бързо надявам се, за месец, месец и половина, максимум да се направи оценката на всички болници и т. нар. оценка за съвместимост и това, което излезе на листа, почваме да действаме.

...................................

Водещ: Никой не иска да рухне държавата.

Бойко Борисов: Нека да започнем оттук – досега никой не я е направил, ние ще я направим.

Водещ: Добре. Сега обаче да Ви питам, наистина това е много важно нещо, да Ви попитам в една друга сфера – това, което чух за договорите с ЕРП-та, да Ви кажа, гледах, изчислявах и накрая си дадох сметка, че тези хора, които са сключвали договорите, може би изобщо не са за прокурор, а са за психиатър, ако е така, както схемата, вие я обяснихте, защото това е толкова дълбоко нелогично...

Бойко Борисов: Те и много от тези хора, които казахте, че ме критикуват, са точно тези партии, които са подписали тези договори.

Водещ: Партии? Аз не споменах партийци, но...

Бойко Борисов: И партии. Не, не. Премиери, министри.

Водещ: А, да, да.

Бойко Борисов: Те сега говорят. Или чрез поставените си лица. Но те са допринесли за всичко това. Какво значи? Да почнем малко по-отдалеч, ако искате. Чуждестранни инвеститори... Хубаво нещо звучи, ако дойде, направи фабрики, предприятия, заводи, нещо, което държавата да има полза от него. Нали така?

... Инвеститор, който идва само за да изсмука печалбата, или инвеститор, който идва в сферата на услугите само, за да вземе от всеки един данъкоплатец парите, за мене той не е драг инвеститор и аз не мога да му се радвам на този инвеститор. Как да се радвам на инвеститор, който като идва и казва – ето, аз влагам примерно 200 милиона, но ти ще ми купуваш тока на 170 лева, при положение че...

Водещ: Не е луд, който яде зелника, г-н Борисов. Аз съм на това мнение.

Бойко Борисов: Затова Ви казвам, че тези, които критикуват...

... трябва да се срамуват от действията си, които са извършили. Защото това е било правителство на СДС, което е сключило тези договори.

Водещ: С ЕРП-та? ЕРП-та, моля Ви.

Бойко Борисов: С централите, двете.

Водещ: А, това е друго, но с ЕРП-та вече е правителството...

Бойко Борисов: Не, не. То е същото. Следващото правителство пък е сключило договора с ЕРП-та. Тройната коалиция си е работила прекрасно с ЕРП-та. Е тези ли ме критикуват? Имат очи да ме критикуват за това безобразие? Че АЕЦ „Козлодуй” му дава на 42-43 лева тока, а ти...

Водещ: Аз затова Ви казвам – това е за психиатър.

Бойко Борисов: ... довеждаш инвеститор, който се задължаваш 15 години да му плащаш тока на 170 лева. Трябва да се завреш в земята от срам, защото ти не си за прокурор... Ти си за психиатър... Този, който е подписал този договор.

Водещ: Аз не мога да си представя, че човек със здрав разум го прави.

Бойко Борисов: Аз се надявам, че и прокурор накрая ще свърши работа – да ги лекуват в затвора.

Водещ: Викате, ако психиатърът не помогне...

Бойко Борисов: Какво значи в ЕРП-та, истинският виновник там, хубаво, решили, приватизирали, защо даваш 33 на сто? 33 на сто означава нула. Нула. И това искам да кажа на тези критици, които казват – ами те сега искат да ги дадат тези 33 на сто миноритарни дялове, ако някой ми докаже, че с 33 на сто, аз имам повече от нула влияние като държава в ЕРП-та... И те знаете ли, ние, аз се срещнах вече, говорих с хората, когато са сключвали тези договори, знаеш ли какво са им казали?

... Казали са им – ние Ви даваме, понеже, ако дадем 100 на сто, народът ще се разсърди, затова ви даваме 33 на сто, но реално с тези 33 на сто, ние имаме миноритарен дял, сиреч нямаме право на нито вето, нито глас, нито каквото и да е в бодовете на директорите в тези ЕРП-та, все едно ви даваме 100 на сто,

Водещ: То е малко като с „Кремиковци”.

Бойко Борисов: Абсолютно...

Водещ: Твърди се, че държавата има някакъв дял, държавата трябва да поеме дълговете на „Кремиковци”, трябва да плаща, за да може двама-трима човека там...

Бойко Борисов: Да лапат.

Водещ: Абсолютно. Думата Ви е правилна наистина, защото аз и това е моя тема от години, изобщо не се срамувам, че съм солидарна в този случай с Вас, тъй като отдавна си го говоря това нещо.

Бойко Борисов: Да. Вие, ако не сте солидарна с мене, просто няма с кой да сте... Защото всичките са се омазали, тези, които ми дават оценка. Са се омазали ето тука в подобни сделки. Защото всеки един е направил по 1-2, дори 3 такива сделки. Така. Казваме за ЕРП-та. Това обаче не е щяло да може да сработи добре само с 33 на сто, ако нямаш ДКЕВР, който да ти дава такива ценички, които те устройват, веднъж, и втори път, да ти прави проверките така, както искаш. Затова тези фирми са си направили т. нар. аутсорсване. За Вашите зрители, които като мен не знаят английски...

... това значи... това аутсорсване означава да преотстъпиш някой друг да ти свърши...

Водещ: Работата.

Бойко Борисов: Някаква работа. Ама тези ЕРП са отдали 40 на сто от дейността си на такива фирми. Още едно тука много интересно нещо. ДКЕВР няма право да проверява 40-те процента. Тя проверява само това, което се заяви като инвестиции вътре, и затова аз, от петък работят и ДАНС, и данъчните, и ДКЕВР съм помолил да извадят тези договори за аутсорсваните дейности да видим за какво са похарчени тези десетки милиони, на кои фирми са дадени, какво са вършили с тях и всичко останало. Между другото понеже споменахте това лице, което е говорило при Вас предишния път...

... Не искам да му казвам името, било е при Вас и е говорило по мой адрес, но то е било в борда на директорите на ЧЕЗ, в едното...

... Не мога да му спомена дори и името. Той беше един там общински съветник по мое време, когато бях кмет, даже не го искаха тогава за общински съветник, но той е бил в борда и може да Ви каже какви решения са вземали. Там могат да кажат от друга пък централа на кого са плащали командировките.

Водещ: На кого?

Бойко Борисов: На приятелките на бивши премиери да ги наречем. Така че те хубаво са се заяли с мене, но трябва да знаят, че което куче ме е залаяло, /.../. Водещ: Вие сега нали не заплашвате хората да не смеят да споменат една дума?

Бойко Борисов: Не, не. Тези, точно тези, които се опитват да ми се месят в личния живот.

Водещ: Има право на критика, всеки български гражданин.

Бойко Борисов: Извадил съм ги и ако искат, ще им ги пратя да знаят, че знам...

... Да говориш за нещо, в което си пряк участник, в което аз нямам никаква вина, 100 на сто съм наследил този проблем, това е нахалство.

Водещ: Между другото, Вие доколко сериозно говорите за национализация, защото Вие заговорихте за Антон Кутев, той каза, че ако това се случи, би било по-брутално от това, което направиха „комунистите 1945 година”.

Бойко Борисов: То пък /.../ каква партия са?

Водещ: Е, каква партия са? БСП.

Бойко Борисов: Те са БСП, ама 45-ти конгрес караха. Какво значи?

Водещ: Те са приемник на БКП, но това не пречи да имат критично отношение към действията на комунистите.

Бойко Борисов: На кое? Ами що не го кажат на комунистите, на възрастните партийци комунисти, че са против комунистите, да видим колко ще отидат да им гласуват?

Водещ: Въпросът е ще национализирате ли ЕРП-та.

Бойко Борисов: Ние не можем да ги национализираме поради най-елементарния факт, че тези ЕРП-та им е изтекъл 5-годишният приватизационен договор. Второ, да тръгнем да ги национализираме, това означава да им платим парите, които те са внесли...

Водещ: Да, кажете, защото аз се сещам, че има и Агенция за следприватизационен контрол в тази държава, г-н Борисов.

Бойко Борисов: Така е. Има. Която не е действала.

................

... Сега, първо, от 1 април тече оценката, така че надявам се ДКЕВР и по цените на тока, и проверката по инвестициите, които са заявили, да стане истински регулатор и тогава няма да могат тези ЕРП да правят тези безобразия, които си правят в момента.

.... И истински се надявам тези фирми, защото са големи фирми, да не са лъгали с инвестициите, защото ако са лъгали с инвестициите, ние можем да им налагаме глоби и то десетки милиони. Истински се надявам, че те не са лъгали и тези наши проверки няма да изкарат...

Водещ: Дай Боже пък наистина да има някоя и друга инвестиция, защото ние сме петимни за това.

Бойко Борисов: Аз като кмет на София много, много не си спомням нови стълбове, нови лампи...

........................

Водещ: Вие защо не се вторачихте в това в началото? Щяхте още в началото...

Бойко Борисов: Аз съм в началото, госпожо. Ние сме в началото на четиригодишния мандат, това е осми-девети месец.

....................................

... Първото, в което се вторачихме и първото, което трябваше да реша заедно с вътрешния министър бе да прекратим грабежите, магистралните, да прекратим отвличанията, защото народът беше писнал от тях. Искате на деветия месец ние да сме приключили четиригодишния мандат, така ли?

Водещ: Не, изобщо не искам да сте приключил, но например...

Бойко Борисов: Искате да се върнат тези, които направиха заменките с горите, да се върнат тези, които замениха земеделските земи?

... Искате да се върнат тези, които преди тях доведоха тези инвеститори, на които да им плащаме по 170 лева тока или 126, или 136 при цена на „Козлодуй” 42 лева? Или тези, които пък жертваха Трети и Четвърти реактор, за да могат да влязат тези компании и да източат парите на държавата? Тези партии ли искате да върнете? Да се върнат тогава, народът има право да избира. Ето аз какво съм направил – първата, най-голяма антикризисна, кризисна и всякаква мярка е да спрем течовете от държавата и седем-осем месеца аз това правя и ще го изкарам до край.

Водещ: Г-н Борисов, а защо не се чува мнението на тема „икономическа криза” на икономическия ви министър... Защо г-н Дянков само се занимава с това, не е ли редно да се включи по-сериозен екип?

Бойко Борисов: Занимава се и Трайков. И Трайков беше този, който ме заведе и в „Белене” и в „Цанков камък”... И там са също няколко милиарда.

Водещ: Аз това искам да Ви попитам.

Бойко Борисов: Питайте.

Водещ: Според мен един от най-големите октоподи в държавата, не знам, Вие сте премиер, знаете повече от мен, но аз като гражданин и като човек, който отдавна се занимава с това, мисля, че най-големият октопод, като изключим октопода, който е свързан с насилието, е октоподът наречен „енергийна мафия”. За АЕЦ „Белене” например аз научавам всичко от Кириенко, от Милер, от ИТАР-ТАСС, в краен случай от Румен Петков, който казва, че Вие сте му казали, че ще строим АЕЦ „Белене”. Какво се случва?

.......................

Бойко Борисов: Ние от първия ден сме казали, че „Белене”, атомната централа, ще се строи само ако имаме европейски голям инвеститор. До този момент няма, ние не правим нищо, докато не дойде голям европейски инвеститор. А разследваме източването на парите досега. Защото Вашите зрители надали знаят, че консултантът по сделката взема 500 милиона евро, близо един милиард, консултантът. И сега ни е предявил за 43 милиона искане за консултантски услуги.

... Вашите зрители да си спомнят третата първа копка на „Белене” кой я прави. И тогава той каза, че има четири милиарда евро... ще струва тя. Тя вече до тук е близо два милиарда и нещо.

...........................................

... Фактът, че дадохме цялата сделка по наша проверка с всички факти на прокурор, отговаря на Вашия въпрос...

... Аз, за разлика от тях, мога да смятам. И знам, че едно нещо, затова се учудвам на тези предишните няколко правителства как когато правиш една себестойност... Всъщност какво е „Белене”? „Белене” ни тласкат да направим същото, ако не си направим финансовата сметка, каквото са правили предишните правителства с разните ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове... „Цанков камък” и всичко останало. Да направим нещо, което след това да купуваме от него тока по-скъп, отколкото го произвеждаме и тази инвестиция да се избие в рамките на 70 години.

......................

... Факт, че всички дадохме, всички, на прокурор. Аз просто не знам и самите прокурори колко хора и капацитет имат. „Цанков камък” – той е просто... ако искаме да покажем апотеоз на глупостта и далаверата е „Цанков камък”. И на Вашите зрители бих искал да им го обясня. Ако например това е язовирът въпросният „Цанков камък”, ей тук една стеничка сме направили, тук е старият път, ей тук някъде е Девин. От 125 милиона евро това е станало сега 480 евро, например...

... Да, просто с тези анекси те са вършили престъпления, спор няма. Но то не е само това. Всъщност, аз откъде на БЕХ... се насочих БЕХ да ги проверявам. Защото те ми поискаха допълнително пари за пътя. Защото, ако приемем, че това е язовирът, като се напълни този язовир, това е пътят, старият, ще залее пътя и Девин, и съседните села остават без път. Затова те решават... тук отнякъде започват да изграждат един път, който... обикновено пътищата, сте гледали, се правят по поречията на реките, в ниското, а те го качват на високо, по билата. А ей това са Родопите тук, все пак са планинки. Когато отидох да го видя, защото казаха, че трябва близо сто милиона още да дадем за път, ей това е построеният досега път, който е 22 километра и 300 метра, нещо такова, тук има едно малко тунелче. Това цялото струва 240 милиона лева. И пътят е в две платна, в тази и в тази посока. Не е да кажеш магистрала или нещо. За тези километри 240 милиона. И аз мислех, че това е целият път. Много скъп, но вече поне ще можем да пуснем язовира. Какво се оказа – тук като излезеш от тунелчето излизаш на един горски път сега, който горски път върви само с магарешка каруца, магаре или катър, можеш да стигнеш до Девин. И 2/3 близо от този път въобще не е правен. И сега ние трябва или от данъкоплатците да вземем пари, за да направим, а той ще излезе над 100 милиона и тази част до Девин, поне още сто, минимум, или ако не я правим сега тази част, пък не можем да заводним язовира и целият „Цанков камък” за един милиард лева всъщност е неизползваем. Кой вариант да изберем – питам вашите зрители? Пуснете една анкета.

Водещ: Пускаме една анкета. Пишете на имейла на „На четири очи”.

Бойко Борисов: Да зачеркнем един милиард... Или да дадем още сто милиона да довършим...

... Да видят в каква ситуация се намирам аз. И като ми казват – побеля ти косата, да знаят. Кой може да ми даде рецепта как да излезем от тази ситуация.

Водещ: Много бързи отговора обаче искам на няколко въпроса. Кой ви е министърът отличник?

Бойко Борисов: Цветан засега най-добре се справя.

Водещ: Добре. А трудно ли се разделяте с министрите си, тези, които ги освободихте... Вие казвате – който не издържи на темпото, отпада и така... Това обаче не създава ли стрес у Вашите министри? Това се чудя.

Бойко Борисов: Нека са стреснати. Когато са стреснати...

Водещ: Не ги ли парализира за работа? Те не смеят да рискуват, не смеят...

Бойко Борисов: Вижте, г-жа Ризова, тези министри, които са правили „Цанков камък” – на икономика, енергетика, какво ли не, те не са били стресирани, те не са били стреснати, те не са очаквали никога, че ще дойде партия, която ще направи сама правителство, нямат да имат лостове и влияние над нея и тя ще извади всичките тези далавери на бял свят...

... Те това са знаели. Защото предишните правителства – на СДС, на НДСВ са имали съответно пък своите договори за БТК, за „Кремиковци”, съответно „Балкан”, какви ли не и те са знаели, че ако някой започне да приказва или да рови, ще извадят това, което имат за него и имало едно съглашателство.

Водещ: Казвате, че министър отличник ви е Цветанов.

Бойко Борисов: Да и други се справят добре... Той си ми е любим.

.................

Водещ: С тези промени, които да речем вие си ги защитавате, но с тези арести, които аз стряскат хората...

Бойко Борисов: Аз мисля, че те разбраха грешката си и повече няма да показват лица, ще прецизират. Мисля, че и главният прокурор каза ясно и точно.

Водещ: Не, с белезници...

Бойко Борисов: Вижте, с белезници...

... Може да се засили и да скочи през прозореца и да се убие, да се самоубие.

Водещ: Добре. Няма значение, аз не съм полицай.

Бойко Борисов: Като не сте, не се месете в тази работа... Има си тактика на задържане. Тя е такава, че трябва да...

Водещ: ... че във Военна болница опериран човек, нали, с...

Бойко Борисов: Опериран от какво?

Водещ: Носът му е бил опериран. Той беше с едни тампони, гледах на снимки.

Бойко Борисов: Това не му пречи да бяга.

Водещ: Чакайте. Искам нещо да ви попитам... Това не е само мое мнение. Знаете ли какво казват от опозицията – че искате да въведете едноличен режим, че се превръщате в Боливия, че правите полицейска държава.

Бойко Борисов: В коя?

Водещ: В Боливия.

Бойко Борисов: Те къде е Боливия знаят ли?

... Е, какво?

...................

... Тези, които са откраднали тези пари, какво да ги правим? Какво да ги правим? Народът пита защо няма повишение на пенсии, защо няма повишение на заплати – ето ви заплатите, ето ви пенсиите, ето ви всичко, бе, господа. Единственото, понеже това е вече погубена пара, тези стотици, милиарди няма да ви се върнат... откраднати са от вас. Единственото, което ви остава, е да виждате виновните с белезниците. Единственото това ви остава. Тези пари са загубени, те са погребани и ако виновните се хванат, ако може после чрез комисията, така известна като „Кушлев”, да им се отнеме имуществото, да им се извадят пари от сметките и да се върнат, дай Боже, то тогава има смисъл. Но първата антикризисна мярка, която съм обещал и с колегите от МВР и ДАНС правим е да уплътним бездънната каца да не изтичат средствата на държавата. На втората, на третата, на четвъртата година тя ще започне да се пълни, защото няма да изтича от нея и тогава ще можем да свършим и тези неща, които за съжаление сега без пари не можем да свършим.

.........................................

Водещ: Между другото, в сутрешния ни блок казахте, че сте отишли след стрелбата по Алексей Петров, защото човек, докато е в шок, казва повече неща, нали така?

Бойко Борисов: Аз съм ходил при почти всички.

Водещ: Да. Но каза ли тогава нещо Алексей Петров, което да помогне за някакво разследване, за някакви следи?

Бойко Борисов: Да и в момента се работи по тях.

Водещ: Вие да не сте свидетел по делото?

Бойко Борисов: По кое дело?

Водещ: По разследването на Алексей Петров.

Бойко Борисов: Не. В смисъл...

Водещ: Давате информация.

Бойко Борисов: В много се работи по много дела, по много хора. И аз съм убеден, че накрая ще имат успех.

Водещ: За Вас това обаче е най-важният успех – борбата с престъпността.

Бойко Борисов: Това е единственият важен успех. Всичко останало, защото днес прочетох, мисля, че Краси Каракачанов беше казал, че арестите на пълнят хладилника. Понеже ми е приятел искам да му кажа, че първо, хладилникът е изпразнен и ние трябва да хванем този, който празни хладилниците, защото и да ги пълним, ако той не е хванат, той пак ще ги изпразни. Затова ние трябва да задържим всички, които изпразваха на хората хладилниците...

............................

Водещ: Това е финалът на разговора с премиера Бойко Борисов. Искам да Ви попитам – кое е най-голямото Ви разочарование в политиката?

Бойко Борисов: Че няма чест и достойнство в хората.

Водещ: Има ли решение, което сте взели и съжалявате за него?

Бойко Борисов: Не.

Водещ: А има ли събитие, което искате да изтриете от спомените си, което искате да не се е случвало?

Бойко Борисов: Такива има много.

Водещ: Продължава ли, финално, да Ви бъде Ахмед Доган опонент, най-големият, както казахте в предното предаване?

Бойко Борисов: Разбира се. И той води най-коварната политика в момента спрямо мен.

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla