Tag:сирия

Външен натиск, Стокхолмски синдром у политиците са на път да превърнат българите в малцинство

„Швейк, вие да не сте идиот?

Тъй вярно, господин поручик – по време на редовната

военна служба бях освободен заради идиотство...

....Швейк, толкова голям идиот ли сте?

Тъй вярно, господин поручик, толкова...”

Ислямът завзема бавно ЕвропаВъв време когато в Ангола със Закон забраниха исляма, се оказва, че в България като страна-членка на ЕС се намират 15 на сто от джамиите на Стария континент.

Във време, когато в Сирия срещу държавата се бият бойни групи от джихадисти, парите на които идват от шариатски държави като Катар, Йордания и прочие...

Във време, в което служебното правителство на президента Росен Плевнелиев подписа 14 договора с Катар, но никой не каза за какво са тези договори...

Във време когато, съседна Турция се обръща към ислямизацията и нейните политици тръбят за възстановяване на Османската империя...

Във време когато повече от половината българи не искат България да продължава да приема бежанци от войната в Сирия, както сочи изследване на социологическата агенция "Сова Харис"...

Сирийска опозиция"Нувел Обсерватьор" написа: България е убежище на "Ал Кайда", а правителството се прави на ударено като „бърка” понятията нелегални имигранти и бежанци и какви точно са хората, минаващи турско-българската граница, а така нареченият президент пита добродушно: „Тези жени и деца ли са терористи?”

Дали сме идиоти, господа политици, за да останем безразлични към събитията в днешно време? Или вероятно ни вземат за доказани идиоти, имайки предвид поведението на българина в последните 23 години?!

Вероятно има доза истина в това мнение на политиците за избирателите им, след като повярвахме, че е имало перестройка и събаряне на комунизма – а комунизъм така или иначе отдавна няма в страната ни.

Бежанците от Косово, които така и не дойдохаПовярвахме в „легендата”, че Иван Костов е отказал да приеме бежанци от Косово, но дали наистина точно това се случи? Всъщност моята версия е, че никой от Големите в геополитиката не е мислил да изселва бежанци, ислямисти от Косово. Случваше се точно обратното – на геополитическите стратези им бе необходимо Косово да бъде населено с албанци, ислямисти, за да може да обяви, че е държава. Така и стана: сръбската област Косово се самопровъзгласи за държава благодарение на неизселените косовски бежанци, които Иван Костов смело отказал да приеме!

Как да не го остане в политиката, въпреки че два пъти като министър на финансите съсипа държавата, а като премиер направи такава приватизация, че икономиката ни дълго няма да се съвземе? Остана заради „смелостта” му да се опъне на Запада! Ах, недейте!

Как да не се запитаме, защо политиците ни се правят на умрели лисици и пренебрегват факта, че Сирия обяви, че е готова чрез своите посолства да помогне за връщането на нейните граждани в родината им, като ги настани в територия, където не се водят военни действия?

Хората идващи от Сирия били застрашени и бягали, но бежанците според приетото международно право бягат в съседни държави, а България определено не е съседна държава на Сирия. Т. е. страните, от които бягат сирийците ни ги транспортират до турско-българската граница, за да влязат в България.

Според

ЗАКОН ЗА БЕЖАНЦИТЕ

(обн.,ДВ,бр.53 от 11 юни 1999 г.; попр.,бр.97 от 1999 г.; изм.,бр.45 от 30 април 2002 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(4) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се наказва за това деяние, ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му по смисъла на чл.1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

От територия, където са били застрашени животът и свободата им ли идват така наречените сирийски бежанци? Категорично не – Турция не е застрашила животът и свободата им, а само ни ги прехвърля като ги транспортира  от турско-сирийската граница до нашата, българската.

Просто и ясно.

Какво се случва всъщност – не се ли повтаря и за България планът „Косово” като съзнателно и целенасочено се заселват така наречените бежанци, мнозинството, от които даже не са сирийци, за да се окажат един ден българите малцинство?

Илюзиите, че България е само временна спирка за така наречените бежанци вече се изпариха, след като стана ясно, че според министър Ангел Найденов 60 % искат да останат у нас. Другите ще бъдат връщани от богатите европейски страни /както е видно с примера на гръцките имигранти/, ако не си  намерят там за 3 месеца работа и дом. Германия вече започна да ни връща обратно бежанци.

Неограниченият прием на чужденци е на път да ускори драматично процеса на превръщане на  етническите българи у нас в малцинство, е избягвана неудобна тема за лобистите на  заселването. Нека си го кажем.

Никой от българските политици не говори дори за ограничителна квота, което едва ли е случайно.

Никой от българските политици не коментира и как нелегални имигранти от края на 2012 година сега „внезапно” излязоха на светло. Никой не запита пътуващият до Брюксел /въпреки трите повдигнати обвинения - бел. Л. М./ Цветан Цветанов защо се прави на умряла лисица за този не толкова дребен факт?

Игрички "президент МВР-министър"

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев спомена за Стенограмата на Консултативния съвет за национална сигурност от 5 февруари 2013 година, но никой досега не разбра какви ги е говори и забъркал на този КСНС така нареченият президент Росен Плевнелиев.

Йовчев отхвърли критиките към кабинета за бежанската криза и предупреди, че ако ГЕРБ внесе вот на недоверие по тази тема, ще излязат "интересни неща" какво е свършил кабинетът "Борисов".

Йовчев обаче не демонстрира подобно спокойствие по отношение на президента Росен Плевнелиев и го нападна остро, че не свиква Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/, обсъжда кризата само с лидера на ГЕРБ и критикува правителството.

"От изказванията на г-н Борисов разбирам, че част от тези проблеми те са ги коментирали, и са обсъждали кризата с президента, но е редно това да стане в присъствието на останалите парламентарно представени политически партии. Не можем да гледаме на този Консултативен съвет като на някаква играчка в ръцете на едно дете, което само решава кога и как да си играе с нея. Това е изключително сериозен инструмент за решаване на проблемите, свързани с националната сигурност на Република България”, каза Йовчев.

В отговор Плевнелиев заяви, че "изпълнителната власт трябва да си изпълнява задълженията, а не да си изпуска нервите".

"Справянето с бежанската вълна е изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Има план, Съветът за сигурност към Министерския съвет трябва да се събира по-често. Изпълнителната власт има всички правомощия и задължения, за да се справи с този проблем. Не зависи от президента - бежанците да получат легло, ток, вода и да им осигурим най-елементарните човешки условия", заяви Плевнелиев на брифинг.

Прав е Плевнелиев, но като е започнал с „а” да кара нататък и да си каже защо бърка нелегалните емигранти с бежанци, защо подминава как си затваряха очите от кабинета „Борисов” за въпросните нелегални емигранти и както го играе сладкодумен да вземе, че да разсекрети тази Стенограма...

Отговорът на Йовчев не закъсня:

"Предвид повишения обществен интерес и актуалността на проблема, призовавам да бъде разсекретена Стенограмата от КСНС на 5 февруари 2013 г., за да се види каква е готовността на кабинета към този момент, оценени ли са рисковете и какво е предприето. Добре е президентът да отговори какво е направил тогава, за да не спят хора по земята. Наистина не е добре да се върви в тази реторика, за да не стигнем от изказвания в стил – "като нямат хляб, да ядат пасти”, защото в момента натам върви г-н президентът”, коментира Йовчев.

Спира ли потокът от нелегални имигранти?

От доклад на МВР стана ясно, че отвъд границата с Турция има струпване на големи групи хора, очевидно желаещи да проникнат нелегално. „На турска територия в граничната с България зона са концентрирани големи групи нелегални имигранти, чието преминаване у нас е възпрепятствано от извършваните строителни дейности по изграждане на защитната преграда в участъка Лесово – Крайново”цитира Доклада сайтът Общество нет.

Ясно е, че договорът за реадмисия между ЕС и Турция няма да има сила със задна дата, да не говорим, че Германия и Гърция все още не са се произнесли по този Договор, а и Меджлиса не го е гласувал!

Няма съмнение, че налице е организирано заселване на чужденци, които идват от държава в която няма война, но на които се дава статут. Това по същество би могло да се приеме като усилие за бламиране на устройството на унитарната българска  държава чрез етно-религиозно нашествие. Примерите на съседно Косово и Македония са налице.

На въпрос от сайта news.bg към шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев за това какво се прави с така наречените бежанци, той отговаря така:

„Оставащите в България преди всичко ще преминат обучение по български език. В него ще се включат и центровете на общините, заинтересовани от заселването на бежанците на своя територия. Много са тези български общини с обезлюдени селища. Там ще се раздават празни къщи и ще има процес на оземляване”.

Да е чул някой общини да искат да се заселят бежанци на тяхна територия? Или да е чул някой в обезлюдените селища да се предлагат къщи на останали без покрив българи, излъгани от банки?

Няма и да чуете.

Всъщност кметът на Малко Търново Илиян Янчев разкри нещо любопитно: „Бежанци от войната в Сирия вече няма, те узнаха, че у нас условията са лоши и че не са желани. Влизат съмнителни елементи от други държави, което наистина е притеснително“.

Засега спирам по темата за новата ситуация и поведението на властимащите, които развиват Стокхолмски синдром и не се държат адекватно по отношение на вината на ГЕРБ за нелегалните имигранти, базата, която би следвало да ги приюти и състоянието на границата ни с Турция.

Прочетете интервюто на лорд Дъглас Хърд, в което той твърди, че ЕС трябва да наблегне на важността на националните държави и националните парламенти.

След това вземете великия Ярослав Хашек и прочетете още веднъж:

-         Швейк, вие идиот ли сте?

-         Тъй вярно, аз съм доказан идиот.”

 
Няма място за притеснение относно нарастващата германска сила, казва още бившият британски външен министър

Дъглас ХърдДъглъс Хърд, барон на Уестуел е роден на 8 март 1930 година. Британски консерватор, който е министър в правителствата на Маргарет Тачър и Джон Мейджър (1979-1995). Бил е вътрешен министър, министър по европейските въпроси, министър за Северна Ирландия, министър на външните работи (1989-1995).Смятан е за политик от старата школа. Член на Камарата на лордовете. Баща на 5 деца. Интервю на Даниел Фиот за „Европейска геострагетия“.

- Във вашата книга „Избери своето оръжие: британският външен министър“ вие разказвате за различните подходи в британската външна политика – отворена към външни интервенции или по-прагматична и внимателна. Когато говорим за наскоро приетото решение в парламента за военната операция в Сирия, дали британците сега са по-близо до прагматичния подход след годините на заиграване с военните ангажименти зад граница?

- Приветствам решението на парламента с което те се противопоставиха на каквато и да е интервенция в Сирия и го казах и в Камарата на Лордовете. От време на време има случаи, когато военната намеса на Великобритания е оправдана. Но такава намеса трябва да е „прагматична и внимателна“. Особено важно е да сме уверени, че страната, която напускаме, в случая Сирия, е една по-добра държава в сравнение с тази, която сме заварили. Беше ми напълно ясно, че това не може да се случи в случая със Сирия.

- Мислите ли, че комбинацията от умора, натрупана от военните интервенции в Ирак и Афганистан, продължаващата икономическа и финансова криза и дебата за Европа доведоха до по-изолационистка Британия?  Дали изолацията не е предателство към международните корени на страната?

- Не вярвам в това, че Британия стана по-изолационистка в резултат на парламентарния вот за Сирия. Оставаме активни в много части на света и се надявам това да се запази.

- Какво може да загуби Великобритания от международната си тежест и сила, ако напусне Европейския съюз?

- Великобритания със сигурност ще загуби влияние в света, ако обърнем гръб на Европейския съюз. От друга страна, в британски интерес е Европа да е единна и да работи по посока на задълбочаването на съюза, за един по-добър и подреден свят.

- Независимо от планирания референдум за членството в ЕС, и реакцията, която той провокира у други европейски страни, мислите ли, че Великобритания все още е в позиция да е сред лидерите на реформата в ЕС?

- Британската реформа на ЕС трябва да наблегне на продължаващата важност на националните държави и националните парламенти.

- Вие защитавахте идеята за неизбежността и историческата справедливост на германското обединение. Как оценявате днешна Германия? Трябва ли Лондон да се притеснява от нарастващата мощ на Берлин на европейския континент?

- Няма място за притеснение относно нарастващата германска сила, напротив, трябва да насърчаваме германците да работят с нас и другите за една по-ефективна Европа в един свят на национални държави. След Втората световна война ние бяхме твърде ефективни в отдалечаване на Германия от милитаризма. Никой не иска завръщане към милитаристка Германия, но чувството сега е, че Германия изпитва прекалена неохота да играе ефективна роля в световните дела.

Интервюто е препечатано от сайта Общество.нет.

 

Разговор с католическа игуменка скандално преобръща версията на предполагаемата химическа атака в покрайнините на Дамаск

Бунтовници в акция - фейсбук на агенция СанаИгуменката Агнес Мериам ел-Салиб от манастира Свети Джеймс в Кара е дала интервю на 6 септември за международния сайт РТ, в което интервю изразява съмненията си, че широко огласената химическа атака в Дамаск изобщо се е състояла.

Изображение, взето от видеолип в You Tube, който показва мъж, който се опитва да успокои сирийско момиче, изпаднало в шок, докато крещи на арабски: „Жива съм!”

Това е кадър от атаката, за която от така наречената сирийска опозиция твърди, че са били използвани химически оръжия в квартал Гута, в покрайнините на Дамаск. /сн. АФП/.

Игуменката Агнес Мериам ел-Салиб, която се съмнява в достоверността на кадрите за химическата атака

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има доказателства че кадрите от предполагаемата химическа атака в Сирия са подправени твърди игуменката Агнес Мериам ел-Салиб. В интервю тя твърди, че възнамерява да представи в ООН своите заключения.

Майка Агнес е католическа монахиня, която живее в Сирия от 20 години. Тя твърди, че внимателно следи какво се случва в опустошената от войната страна и посочва като пример кадрите от видеото с участие на предполагаеми жертви от атака с химически оръжия в квартал Гута от м. август. Игуменката поставя под въпрос автентичността на въпросните кадри от видеоклипа след химическата атака, който обиколи световните агенции.

В интервю за сайта RT /http://rt.com/ майка Агнес изразява съмнения как е било възможно толкова много кадри да бъдат снимани в краткото време след така наречената химическа атака. Тя пита къде са родителите на предполагаемо мъртвите деца и заявява, че ще изпрати своите наблюдения и изводи в Доклад до ООН.

Монахинята е възмутена от световните медии, които си затварят очите за клането в Латакия, извършено от бунтовниците екстремисти, по време на което са били убити 500 цивилни, включително жени и деца.

Министерството на външните работи на Русия призова международната общност да обърне внимание на разкритията, направени от майка Агнес Мериам ел-Салиб.

РТ: САЩ използваха интеренеткадри и видеоматериал за предполагаема атака с химически оръжия в източна Гута, за да обвинят сирийското правителство. Успяхте ли да видите тези файлове и какво бихте могли да кажете за тях?

Майка Агнес: Внимателно разгледах въпросните кадри и възнамерявам да представя писмен анализ върху видяното по-късно. Аз твърдя, че цялата тази история е нагласена и е била предварително подготвена, за да може да бъде уличено сирийското правителство като извършител на химическа атака.

Разковничето в тези доказателства е фактът, че Reuters публикува въпросните файлове в 6.05 сутринта, а твърденията за проведена атака с химическо оръжие са за 3:00 до 5:00 часа сутринта в Гута.

Задавам си въпроса: как е било възможно да се съберат откъси от различни кадри за повече от 200 деца и 300 младежи на едно място, да им се окаже първа помощ и да ги интервюират пред видеокамера? И всичко това да се случи за по-малко от три часа? Реалистично ли е подобно нещо? Когато човек работи в новинарската индустрия е наясно колко време е необходимо, за да се организира всичко това.

Телата на децата и младежите, които показват въпросните кадри – навеждат на въпроса: кои са те? Какво стана с тях? Дали са били убити? Реално ли е всичко показано? И как е възможно да се случи това в навечерието на газовата атака?

Или ако не са били убити – откъде са дошли, къде са родителите им? Как така ние не виждаме никакви женски тела, сред тези показани предполагаемо мъртви деца?

Аз не твърдя, че не се използва химическа атака в тези територии, това вероятно е така,но въпреки това съм убедена, че кадрите,    които непрекъснато ни се показват като доказателство са били направени по-рано – изучавах внимателно видяното и ще изпратя Доклад в ООН, в Комисията за правата на човека със седалище Женева.

РТ: наскоро Сте посетила Латакия и прилежащите територии, успяхте ли да разговаряте с очевидци на избиването на цивилни граждани, извършени в Латакия от Джабхат ал-Нусра? /Фронт за подкрепа на сирийския народ, или фронт Нусра, който е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда в Сирия. Групировката обявява сформирането си на 23 януари 2012 година по време на гражданската война в Сирия и е най-агресивното и успешно крило на сирийските бунтовници според наблюдатели на конфликта.

През декември 2012 година САЩ обявяват фронта Джабхат ал-Нусра за терористична групировка. През април 2013 година групировката официално се обявява за клон на ал-Кайда – бел. Л. М./.

Какво можете да ни кажете да тази групировка?

Майка Агнес: Тук искам да запитам: как международната общност пренебрегна бруталните убийства в Латакия на Лайлат ал-Кадр, които бяха извършени рано сутринта на 5 август и жертвите бяха над 500 души, включително жени и деца. Те всички бяха зверски убити и извършеното зверство надвишава всякакъв друг пример от такъв род действия. В международните медии нямаше нищо по случилото се, само една малка информация излезе „Индипендънт”, струва ми се.

Ние изпратихме наши представители в този район и хората ни имаха възможност да видят и преценят лично ситуацията на място. Разговаряха с местни жители и оцелели от клането.

За мен е непонятно каква е причината западните медии да прилагат двойни стандарти в този случай – сега непрекъснато говорят за масовите убийства, от използване на химически оръжия, но не обелват и дума за клането в Латакия.

РТ: Знаете ли нещо за съдбата на заложниците, заловени в Латакия?

Майка Агнес: В село Естреба са били избити всички жители, а къщите им са били опожарени. В село Ал Кхрата почти всички 37 местни жители също са били убити, а само десет души са успели да избягат.

Общо дванайсет села са били подложени на ужасяващи убийства, било е истинско клане – хората са били обезглавявани и обезобразени. Съществува дори видеозапис, който показва как живо момиче е било разсечено! Живо! Окончателният брой на тези жертви надвишава 400 души, като от 150 до 200 са били заложници. По-късно част от заложниците също са били убити, а смъртта им е била заснета!

Сега ние издирваме вести за заложниците и се водят преговори за освобождаване на активисти, но досега няма никакъв резултат от усилията да се постигне каквото и да било.

РТ: Често чуваме за християни, подложени на преследване от така наречените бунтовници. Преди няколко дни имаше атака в село Маалула, където мнозинството от населението е християнско. Християните в Сирия изправени ли са пред смъртна опасност?

Майка Агнес: Всеки в Сирия сега е изправен пред сериозна опасност, всеки е застрашен. Имаше случаи и на мюсюлмански лидери, които бяха отвлечени и обезглавени. Някои от мюсюлманските лидери са били унижавани, измъчвани от ислямисти, а голяма част от местните християни биват убивани. Тук ще обърна внимание на това, че ако тези убийци нямаха международна подкрепа – никой от тях не би се осмелил да прекрачи границата между нормално и нечовешко, но сега сме свидетели на нарушаване на човешките права и провеждане на геноцид в Сирия. А това се крие на международно ниво. Настоявам международната общност да спре със субективните оценки на ситуацията в Сирия, само и само, за да удовлетворят интересите на на определена група от великите сили. Сирийци биват непрекъснато убивани и стават жертва на хора, които са снабдени с оръжия, изпратени в Сирия, за да може да бъдат убити колкото може повече от местното население. Истината е, че навсякъде в Сирия биват отвличани хора, които са измъчвани, изнасилвани и ограбвани. Тези престъпления остават ненаказани, тъй като великите сили използват международния тероризъм като начин за унищожаване на суверенни държави. Правено е и в други страни и ще продължат да го правят, докато международната общност не каже: „Стига!”

РТ: Доколкото знаем, Вие Сте успели да намерите важна информация за случващото се в Сирия. Това означава ли, че се страхувате за живота си, като човек, който държи документи, които могат да уличат така наречените бунтовници? Заплашвал ли Ви е някой?

Майка Агнес: Имате право – аз съм застрашена, опитват се да ме дискредитират доколкото знам в книга, която предстои да излезе във Франция съм определена като престъпник, който убива хора. Смятам, че всеки вярващ трябва преди всичко да се довери на своята съвест, на вярата си в Бога и това би помогнало да бъде спасен животът на невинни хора. Не е важен моят живот, животът ми не е по-ценен от този на което и да било сирийско дете, чието тяло може да послужи за доказателство за уличаване в закононарушение. Това е най-голямото престъпление, извършвано някога в историята.

РТ: Какво следва да се направи, за да спре за сирийците трагедията, която те преживяват?

Майка Агнес: Сирийците само не могат да направят нищо, за да спрат случващото се – те могат да разчитат на международната общност, на приятелски народи, на световни сили като Русия, Китай, и Индия. Поздравявам британския парламент, който гласува против участието на страната им в евентуална война в Сирия. В Сирия в момента върви война с тероризма и международната общност, приятелите на Сирия трябва да обединят усилията си и да кажат: „Стига!” Трябва да се използва всяка възможност това да се прави, в противен случай ситуацията, в която е изправена сега Сирия, ще се превърна в заплаха за световния мир.

РТ: Какво трябва да направят Ватикана и други центрове на християнството, за да се сложи край на тази трагедия?

Майка Агнес: Папата няма самолети, бомби и въоръжени сили. Вместо това той има силата на истината, и истината, както каза самият той. От всички посоки на света идват съобщения, които призовават за спиране на военната намеса в Сирия. Тези, които трябва да чуят това обаче не го чуват. Папата, патриарсите, носители на Нобелова награда, всички повтарят: „Спрете противопоставянето! Няма такъв конфликт, който може да бъде решен с военни средства! Спрете да сипвате масло в огъня!”

Много известни личности в света, чийто брой непрекъснато расте са  срещу войната. Всеки се изказва разумно, но Щатите предпочитат да не обръщат внимание на това, въпреки че становището на световното обществено мнение се обърна срещу САЩ! Това е първият случай, когато Америка е сама, въпреки че те твърдят, че са подкрепени от десет страни. Аз съм убедена, че не са, защото хората от тези държави не са съгласни с техните правителства. Дори американците не са съгласни с тяхното правителство.

РТ: Вярвате ли, че тази трагедия ще приключи и Сирия ще остане родина на всички сирийци, независимо от тяхната етническа или религиозна идентичност?

М.А.: Самата аз не съм сирийка, но живея от 20 години в Сирия. Бих искала да напомня на всички, че Дамаск е най-старата столица в света. Бих искала да напомня на всички, че Сирия е люлка на цивилизацията. Бих искала да напомня на всички, че това е най-святата земя, че ражда основните световни религии. Това, което се случва в Сирия трябва да послужи за урок на всички – имам в предвид в екзистенциалния, а не в политическия смисъл. Убедена съм, че с Божията помощ сирийският народ ще остане силен, ще излекува раните си, заедно ще прогони всички чуждестранни наемници и терористи. Вярвам, че ще има мир в Сирия. За целта обаче е необходима и помощта на международната общност.

Майка игуменка Агнес Мериам ел-Салиб показва снимка на Сирийската арабска информационна агенция САН от 20 август 2013 година, на която войници, лоялни на правителството на Башар Асад опаковат разложено тяло, за което се твърди, че било открито в масов гроб в северната част на Латакия, провинция на брега на Средиземно море.

 

Външен натиск, Стокхолмски синдром у политиците са на път да превърнат българите в малцинство

„Швейк, вие да не сте идиот?

Тъй вярно, господин поручик – по време на редовната

военна служба бях освободен заради идиотство...

....Швейк, толкова голям идиот ли сте?

Тъй вярно, господин поручик, толкова...”

Ислямист закрива лицето си от фотоапарата - сн. Б. Симова, ФранцияВъв време когато в Ангола със Закон забраниха исляма, се оказва, че в България като страна-членка на ЕС се намират 15 на сто от джамиите на Стария континент.

Във време, когато в Сирия срещу държавата се бият бойни групи от джихадисти, парите на които идват от шариатски държави като Катар, Йордания и прочие...

Във време, в което служебното правителство на президента Росен Плевнелиев подписа 14 договора с Катар, но никой не каза за какво са тези договори...

Във време когато съседна Турция се ислямизира и обръща гръб на светската държава, завещана от Ататюрк...

Във време когато повече от половината българи не искат България да продължава да приема бежанци от войната в Сирия, както сочи изследване на социологическата агенция "Сова Харис"...

Джихадисти"Нувел Обсерватьор" написа: България е убежище на "Ал Кайда", а правителството се прави на ударено като „бърка” понятията нелегални емигранти и бежанци и какви точно са хората, минаващи турско-българската граница, а така нареченият президент пита добродушно: „Тези жени и деца ли са терористи?”

Дали сме идиоти, господа политици, за да останем безразлични към събитията в днешно време? Или вероятно ни вземате за доказани идиоти, имайки предвид поведението на българина в последните 23 години?!

Вероятно има доза истина в това мнение на политиците за избирателите им, след като повярвахме, че е имало перестройка и събаряне на комунизма – а комунизъм така или иначе отдавна няма в страната ни.

Бежанци от КосовоПовярвахме в „легендата”, че Иван Костов е отказал бежанци от Косово, но дали това се случи? Всъщност никой от Големите в геополитиката не е мислил да изселва бежанци, ислямисти от Косово. Случваше се точно обратното – на геополитическите стратези им бе необходимо точно обратното: Косово да бъде населено с албанци, ислямисти, за да може да обяви, че е държава. Така и стана: сръбската област Косово се самопровъзгласи за държава благодарение на неизселените косовски бежанци, които Иван Костов смело отказал да приеме!

Как да не говорят за Костов като за силен премиер, въпреки че два пъти като министър на финансите съсипа държавата, а с проведената приватизация постави началото на разрухата в икономиката? Избраха го и заради „смелостта” му да се опъне на Запада! Ах, недейте, никой на никого не се опъваше!

Как тогава да не се запитаме, а защо политиците ни се правят на умрели лисици и пренебрегват факта, че Сирия обяви, че е готова чрез своите посолства да помогне за връщането на нейните граждани в родината им, като ги настани в територия, където не се водят военни действия?

Хората идващи от Сирия били застрашени и бягали, но те бягат в съседни държави, а България определено не е съседна държава на Сирия. Т. е. Страните, от които бягат сирийците ни ги транспортират до турско-българската граница, за да влязат в България.

Според

ЗАКОН ЗА БЕЖАНЦИТЕ

(обн.,ДВ,бр.53 от 11 юни 1999 г.; попр.,бр.97 от 1999 г.; изм.,бр.45 от 30 април 2002 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(4) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се наказва за това деяние, ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му по смисъла на чл.1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

От територия, където са били застрашени животът и свободата им ли идват така наречените сирийски бежанци? Категорично не – Турция не е застрашила животът и свободата им, а само ни ги прехвърля като ги транспортира  от турско-сирийската граница до нашата, българската.

Просто и ясно.

Какво се случва всъщност – не се ли повтаря и за България планът „Косово” като съзнателно и целенасочено се заселват така наречените нелегални имигранти, мнозинството, от които даже не са сирийци, за да се окажат един ден българите малцинство?

Илюзиите, че България е само временна спирка за така наречените бежанци вече се изпариха, след като стана ясно, че според министър Ангел Найденов 60 % искат да останат у нас. Другите ще бъдат връщани от богатите европейски страни (както е видно с примера на гръцките имигранти ), ако не си  намерят там за 3 месеца работа и дом. Германия вече започна да ни връща обратно бежанци.

Неограниченият прием на чужденци е на път да ускори драматично процеса на превръщане на  етническите българи у нас в малцинство, е избягвана неудобна тема за лобистите на  заселването. Нека си го кажем.

Никой от българските политици не смее да спомене дори за ограничителна квота, което едва ли е случайно.

Никой от българските политици не коментира и как нелегални имигранти от края на 2012 година сега „внезапно” излязоха на светло. Никой не запита пътуващият до Брюксел въпреки трите повдигнати обвинения Цветан Цветанов защо се прави на умряла лисица за този не толкова дребен факт?

Игрички "президент МВР-министър"

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев спомена за Стенограмата на Консултативния съвет за национална сигурност от 5 февруари 2013 година, но никой досега не разбра какви ги е говори и забъркал на този КСНС така нареченият президент Росен Плевнелиев.

Йовчев отхвърли критиките към кабинета за бежанската криза и предупреди, че ако ГЕРБ внесе вот на недоверие по тази тема, ще излязат "интересни неща" какво е свършил кабинетът "Борисов".

Йовчев обаче не демонстрира подобно спокойствие по отношение на президента Росен Плевнелиев и го нападна остро, че не свиква Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/, обсъжда кризата само с лидера на ГЕРБ и критикува правителството.

"От изказванията на г-н Борисов разбирам, че част от тези проблеми те са ги коментирали, и са обсъждали кризата с президента, но е редно това да стане в присъствието на останалите парламентарно представени политически партии. Не можем да гледаме на този Консултативен съвет като на някаква играчка в ръцете на едно дете, което само решава кога и как да си играе с нея. Това е изключително сериозен инструмент за решаване на проблемите, свързани с националната сигурност на Република България”, каза Йовчев.

В отговор Плевнелиев заяви, че "изпълнителната власт трябва да си изпълнява задълженията, а не да си изпуска нервите".

"Справянето с бежанската вълна е изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Има план, Съветът за сигурност към Министерския съвет трябва да се събира по-често. Изпълнителната власт има всички правомощия и задължения, за да се справи с този проблем. Не зависи от президента - бежанците да получат легло, ток, вода и да им осигурим най-елементарните човешки условия", заяви Плевнелиев на брифинг.

Прав е Плевнелиев, но като е започнал с „а” да кара нататък и да си каже защо бърка нелегалните имигранти с бежанци, защо подминава как си затваряха очите от кабинета „Борисов” за въпросните нелегални имигранти и както го играе сладкодумен да вземе, че да разсекрети тази Стенограма...

Отговорът на Йовчев не закъсня:

"Предвид повишения обществен интерес и актуалността на проблема, призовавам да бъде разсекретена стенограмата от КСНС на 5 февруари 2013 г., за да се види каква е готовността на кабинета към този момент, оценени ли са рисковете и какво е предприето. Добре е президентът да отговори какво е направил тогава, за да не спят хора по земята. Наистина не е добре да се върви в тази реторика, за да не стигнем от изказвания в стил – "като нямат хляб, да ядат пасти”, защото в момента натам върви г-н президентът”, коментира Йовчев.

Всъщност правителството вече има план за начина, по който трябва да постъпва с нелегалните имигранти и работи по него.

Спира ли потокът от нелегални имигранти?

От Доклад на МВР, цитиран от сайта Общество. нет стана ясно, че отвъд границата с Турция има струпване на големи групи хора, очевидно желаещи да проникнат нелегално. „На турска територия в граничната с България зона са концентрирани големи групи нелегални имигранти, чието преминаване у нас е възпрепятствано от извършваните строителни дейности по изграждане на защитната преграда в участъка Лесово – Крайново”.

Ясно е, че договорът за реадмисия между ЕС и Турция няма да има сила със задна дата, да не говорим, че Германия и Гърция все още не са се произнесли по този Договор, а и Меджлиса не го е гласувал!

Няма съмнение, че налице е организирано заселване на чужденци, които идват от държава в която няма война, но на които се дава статут. Това по същество би могло да се приеме като усилие за бламиране на устройството на унитарната българска  държава чрез етно-религиозно нашествие. Примерите на съседно Косово и Македония са налице.

На въпрос от сайта news.bg към шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев за това какво се прави с така наречените бежанци, той отговаря така:

„Оставащите в България преди всичко ще преминат обучение по български език. В него ще се включат и центровете на общините, заинтересовани от заселването на бежанците на своя територия. Много са тези български общини с обезлюдени селища. Там ще се раздават празни къщи и ще има процес на оземляване”.

Да е чул някой общини да искат да се заселят бежанци на тяхна територия? Или да е чул някой в обезлюдените селища да се предлагат къщи на останали без покрив българи, излъгани от банки?

Няма и да чуете.

Всъщност кметът на Малко Търново Илиян Янчев разкри нещо любопитно: „Бежанци от войната в Сирия вече няма, те узнаха, че у нас условията са лоши и че не са желани. Влизат съмнителни елементи от други държави, което наистина е притеснително“.

Има ли ксенофобия в България по отношение на нелегалните имигранти - по-скоро налице е недоверие у българите и тревога за това, как ще оцеляват. "Ксенофобията" е удобна като упрек единствено на неправителствените организации, финансирани от ЕС и САЩ, както и от геостратезите, замислили да променят демографския облик на държавата ни.

Засега спирам по темата за новата ситуация и поведението на властимащите, които развиват Стокхолмски синдром и не се държат адекватно по отношение на вината на ГЕРБ за нелегалните емигранти, базата, която би следвало да ги приюти и състоянието на границата ни с Турция.

Прочетете интервюто на лорд Дъглас Хърд, в което той твърди, че ЕС трябва да наблегне на важността на националните държави и националните парламенти.

След това вземете великия Ярослав Хашек и прочетете още веднъж:

-         Швейк, вие идиот ли сте?

-         Тъй вярно, аз съм доказан идиот.”

 

Турският президент Реджеб Тийп Едоган/КРОСС/ Бившият агент на ЦРУ и изпълнителен директор на Съвета за национална сигурност на САЩ Филип Джиралди твърди, че турският президент Реджеп Ердоган не води война срещу „Ислямска държава”, а срещу сирийското правителство, пише Sputnik, цитиран от fbr.bg.

Ако кюрдите основат своя държава, те могат да откъснат 30% от територията на Турция, заявява Джиралди в интервю за „Газета”. Това е кошмарът на Ердоган. Неговата политика в Сирия трябва да се разглеждат в контекста на тази възможна перспектива.

Анализаторът отбелязва, че свалянето на руския бомбардировач от турски самолет в Сирия е просто провокация, аранжирана от турските управници.

„Но той не можеше да предвиди, че НАТО няма да го защити и Русия ще наложи сериозни ограничителни мерки срещу Турция. Сега Ердоган се опитва да се върне с един ход назад. Той твърди, че му се иска инцидентът да не се беше случвал. Но той се случи, защото Ердоган искаше това.”

По-нататък Джиралди обяснява причината защо САЩ си затварят очите пред факта, че Анкара преследва собствените си интереси в Сирия, включително подкрепяйки терористите.

„Подобно на Турция, Вашингтон също се намира пред дилема. Американската политика в Сирия не може да бъде осъществена без Турция. САЩ се нуждае от военна база на територията на Турция, за да може да осъществява въздушни удари над Сирия.”

Джиралди отбелязва, че Вашингтон все още не е направил нищо за подобряване на ситуацията.

„На свой ред, руският президент Владимир Путин предприе най-правилните действия. Той е сигурен, че ключът за решаването на конфликта се крие в подкрепата и стабилизирането на правителствата в региона – в Сирия и Ирак.”

Експертът също така потвърждава скорошните твърдения, че семейството на Ердоган и по-специално неговия син Билал Ердоган, е замесено в нелегалната търговия на петрол с „Даеш”.

„Твърденията са верни. Няма никаква тайна. Всички видяха цистерните и парите, с които беше платено горивото. Между другото, Турция направи същото с Иран, когато срещу държавата беше наложена наказателна мярка. Купуваше гориво от Иран. Всички сделки се ръководеха от сина на Ердоган.”

САЩ не направиха нищо, за да спре контрабандата на гориво, която извършва семейството на Ердоган, както и не искаха да обтягат напрежението с Анкара.

 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Тиери МейсанВоенната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрастите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е спряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

 

Обявеният за убит генерал Куджеев даде на живо пресконференция от Москва, където живееОпозицията в Сирия лъже, когато не може да печели...

Жители напускат спешно вторият по големина град в Сирия, Алепо, тъй като там се водят ожесточени боеве между правителствената армия и въоръжената от Запада, Турция и Катар опозиция. В резултат няколко от икономическите райони на Алепо вече са в руини, а ситуацията се приближава до понятието хуманитарна катастрофа.

Вече се усеща липсата на стоки от първа необходимост съобщи Россия 24, болниците не са в състояние да се справят с потока от ранени.

Успоредно с боевете продължава и информационната война. Днес представители на опозиционната Свободна сирийска армия съобщиха по телеканала Ал Арабия, че в Сирия е бил ликвидиран руски генерал, работил като съветник към сирийския министър на отбраната.

В допълнение, сирийските бунтовници обявиха, че са убили преводача на Кужеев- Ахмед Аик.

Тази информация веднага бе опровергана от руските Министерство на отбраната и Министерство на външните работи, като съобщението бе определено като откровена лъжа.

Представен документ от бунтовниците около лъжата за смъртта на генерала„Генерал Владимир Петрович Кужеев е бил уволнен от военна служба през 2010 година и понастоящем е в добро здраве и се намира в Москва” заявиха от Министерство на отбраната.

Самият генерал-майор от запаса Владимир Кужеев се срещна веднага с журналисти и на пресконференция, предавана на живо, лично опроверга съобщенията за своята смърт. „Искам да потвърдя, че  съм жив и здрав и се намирам в добро здраве, живея в Москва. Чисто човешки случилото се ми е неприятно. Като генерал от запаса разбирам, че тази информация – не е само провокация по отношение на мене, а преди всичко и по отношение на моята страна - заяви генералът пред събраните журналисти.Той съобщи, че съобщението за неговата смърт е било по-скоро шок за неговите близки.

Трябва да сме наясно, че върви информационна война, в която участват не толкова сирийските бунтовници, но и поддръжниците от западните страни.

Генералът обясни, че за него пуснатата дезинформация е по-скоро активна информационна операция, пусната, за да дискредитира както официалните власти в Сирия, а също така и Русия.

По-добре от самите сирийци никой не е в състояние да води бойни действия против метежниците – обясни Игор Коротченко, главен редактор на списание „Национална отбрана”. - Ето защо, присъствието на измислени руски генерали е лишено от каквато и да било военна целесъобразност.

В коментар за вестник „Известия” Коротченко заяви: „Нито един от руските специалисти не е бил командирован за участие във военните действия в Сирия....”

Посолството на Русия в Дамаск също опроверга появилата се в медиите информация, че руският генерал Владимир Кужеев е бил убит от сирийски бунтовници, предаде Интерфакс.

„Тази информация не съответства на действителността”, заявиха от руската дипломатическа мисия на 8 август.

На фона на събитията в Сирия, твърде нелепо прозвуча изявлението на държавния глава Росен Плевнелиев:

Президентът обяснява как всички българи зад граница са защитениСледим внимателно ситуацията в Сирия. Взети са всички мерки за защита на живота на българските граждани там. Това каза пред журналисти в Пловдив президентът Росен Плевнелиев, предаде репортер на Радио "Фокус"-Пловдив. Със сигурност ще бъдат предприети адекватни мерки в защита на живота и сигурността на нашите граждани, където и да са по света, включително и в Сирия, каза Плевнелиев. Той поясни, че българската държава е в контакт с всички съседни на Сирия държави. Посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Лондон, вчера и днес, има и тази цел, добави президентът Росен Плевнелиев.

Това категорично не е вярно, твърдим ние от сайта „Хроники”, тъй като в Сирия в момента е временно управляващият посолството Димитър Михайлов, който е написал, че който иска да се свърже с посолството, може да го направи по интернет, но интернетът в Сирия не работи в момента!

Телефонните връзки са лоши, или изобщо липсват.

Михайлов е написал за двустранните отношения между Република България и Сирийската арабска република: две приятелски държави, свързани с традиционни връзки на взаимно доверие и уважение.

Тук няма начин да не зададем следния въпрос: приятелски ли са държавите когато едната от двете страни прогони посланика на официалното държавно ръководство на другата?

Приятелски ли са две държави, когато външният министър на едната страна, в случая, България, приема представители на воюващите срещу легитимната власт метежници?!

За каква държавна грижа говори Плевнелиев за българите в Сирия, когато намиращите се там сънародници не могат да се приберат в родината? Нито има с какъв транспорт, нито има кой да ги упъти как да отпътуват от размирната страна, тъй като комуникациите са прекъснати или твърде лоши.

Техеран обяви, че ще засили подкрепата си за режима в Дамаск и при никакви условия не желае да позволи на своите съюзници да паднат.

След среща със секретаря на Съвета за национална сигурност на Иран Саид Джалил, който е довереник на иранския върховен лидер аятолях Хаменей, сирийският президент Башар Асад поясни, че „сирийският народ и неговото правителство са твърдо решени да прочистят страната от терористите”.

В Сирия се води пълномащабна гражданска война с участието на външни сили. Това посочи в интервю за вестник „Российская газета” бившият премиер и специалист по въпросите на Близкия изток академик Евгений Примаков.

Докато в сирия се стреля по указание на белия дом и умират деца, жени и мъже, Държавният секретар Хилари Клинтън показа как танцува?!„Срещу режима, заедно със самите сирийци се борят и всякакви наемници, и доброволци от други страни. Последната новина е, че президентът Барак Обама даде директно нареждане на ЦРУ да подкрепи сирийската опозиция. Това е груба намеса във вътрешните работи на суверенна държава, която по никакъв начин не заплашва нито САЩ, нито някой друг. Саудитска Арабия и Катар финансират противниците на режима. Турция им оказва активна подкрепа. Това е пълномащабна гражданска война с всички ужаси, от които страда мирното население”, каза Примаков.

Предстои Съветът за сигурност на ООН да проведе министерска среща за конфликта в Сирия на 30 август, предаде АФП, позовавайки се на дипломатически източници.

Срещата е свикана от Франция, която от август е председател на Съвета за сигурност. До момента няма официално потвърждение на информацията.

Според дипломати, пожелали анонимност, все още не е сигурно дали Русия и Китай, които наложиха вето на три резолюции за Сирия, ще вземат участие в срещата на министерско ниво.

Наблюдателите на ООН ще се върнат в сирийския град Алепо, когато условията позволят да се възобнови тяхната работа. Това заяви на 7 август говорителят на генералния секретар на ООН Мартин Несирке. Той напомни, че екипът на ООН не е въоръжен и не може да се защити в случай на необходимост.

Въоръжени мъже, които се борят против режима, са отнели на 7 август живота на 16 цивилни, предимно алауити и християни, в атака срещу жилищен комплекс за служители на електрическа компания в близост до град Хомс, предаде АФП.

Алепо е в руини показаха световни телевизионни канали„Въоръжени мъже да нападнали жилищна сграда, открили са огън и са убили 16 сирийци, като сред тях е имало шестима християни и шестима алауити, както и четирима сунити”, съобщи Рами Абдел Рахман, директор на Сирийската обсерватория за правата на човека.

Въоръженият конфликт в Сирия продължава от март 2011 година и по данни на ООН в него са загинали повече от 16 000 души.

 
Министерството на отбраната на Русия даде в сряда специален брифинг на тема „Въоръжените сили на Руската федерация в борбата с международния тероризъм. Нови данни”, съобщават световните агенции. Представители на военното министерство показаха спътникови снимки, на които са запечатани колони от бензиновози, пълни с нефт, откраднат от терористите от „Ислямска държава”. На снимките ясно се вижда, че крайната цел на нефта, който е придобит от сирийска територия, е Турция.Маршрути на транспортирания газ за Турция от територията на Сирия и Ирак
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Основният потребител на сирийски и иракски нефт от „Ислямска държава” е Турция,
заяви руският зам.-министър на отбраната Анатолий Антонов.
{youtube}Wot3dAsBqj8{/youtube}

Приходите от продажбите на петрол са едни от най-важните източници за финансиране на терористите в Сирия. Те печелят на година около два милиарда долара и използват тези средства за наемане на бойци в целия свят, за снабдяване с оръжие и бойна техника. Ето защо ИД брани така яростно инфраструктурата за добив на нефт, която е под неин контрол в Сирия и Ирак, заяви още Анатолий Антонов, цитиран от ТАСС.

Той посочи, че ръководството на Турция е въвлечено в незаконен трафик на петрол от Сирия, допълват световните агенции.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговото семейство са пряко замесени в трафика на петрол с организацията ИД, добави Антонов, цитиран от Франс прес и Асошиейтед прес, предаде БТА.

Според получените информации ръководната политическа класа, в която е и президентът Ердоган и семейството му, са замесени в този незаконен трафик, добави Антонов.

Цинизмът на турското правителство е безграничен, каза той.

Снимки от обекти за добив и преработка на нефт

Началникът на главното оперативно управление на руския Генерален щаб Сергей Рудской заяви, че за превозването на стотиците хиляди барели петрол терористите разполагат най-малко с 8500 цистерни, предаде ТАСС.

Руските въздушни удари в Сирия за два месеца са унищожили над 1000 цистерни на ИД с нефт, допълни Рудской. Той добави, че са нанесени щети на около 40 нефтопреработващи завода.

Руските удари по петролната индустрия на ИД са допринесли за двойно намаляване на приходите на терористите от незаконна търговия с нефт - от 3 милиона на 1,5 милиона долара на ден.

Места за добив на петрол. Виждат се и транспортните средства

Рудской коментира, че коалицията, оглавявана от САЩ, не нанася удари по бензиновози и обекти от инфраструктурата на нелегалния нефтодобив на ИД в Сирия.

Той съобщи, че сателитни кадри са показали, че цистерни с петрол навлизат от териториите под контрола на ИД в Турция, предаде Ройтерс.

По думите на Рудской има три пътя за доставки на този петрол от териториите на ИД за Турция, посочват ТАСС и Ройтерс.

Пресконференцията в министерството на отбраната на Русия бе отразена от над 300 журналисти.

{youtube}ol4xMGgAbKE{/youtube}

Авиоудар по нефтохранилище

Руското висше военно командване използва случая да призове САЩ и водената от тях коалиция да не гледат безучастно на този незаконен трафик на петрол от „Ислямска държава“ към Турция и да ги унищожават и те на свой ред, съобщи БНР.

Руското командване е убедено, че свалянето на военния самолет СУ-24 в Сирия от турските ВВС миналата седмица е било, за да се осигури сигурността по транспортирането на незаконния петрол от страна на Анкара по т.нар. „западен път“ на прехвърляне в турските пристанища, намиращи се в югоизточните й райони, където той се продава директно на трети страни.

Междувременно турският президент Тайип Ердоган заяви, че никой няма право да клевети Турция, като я обвинява, че купува петрол от джихадистите. Ердоган посочи, че ще се оттегли, ако подобни твърдения бъдат доказани. В реч пред университета в катарската столица Доха турският президент каза още, че не иска отношенията с Москва да са влошат още повече.

 
турският президент има топли отношения с висши политици на Саудитска АрабияОт разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Както е известно, на 20 февруари 2016 Съветът за сигурност на ООН не прие руското предложение за резолюция относно необходимостта да се спазва суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Против гласуваха шест от общо петнайсетте му члена, включително трима (от общо петимата), имащи право на вето: това са САЩ, Великобритания, Франция, Украйна, Нова Зеландия и Испания. Тоест, излиза, че тези шест държави открито се обявяват против защитата на териториалната цялост на друга държава, която също като тях самите, е пълноправен член на ООН. Ситуацията е парадоксална, тъй като подобна позиция е в очевиден разрез със самия Устав на Световната организация. Гласуването в Съвета за сигурност би могло да се тълкува само като открито поощряване на агресията срещу Сирия, свързана с желанието на редица регионални, а и глобални играчи, за разчленяването на тази страната в рамките на лансирания от САЩ проект за преформатиране на целия Голям Близък Изток. На първо място, става дума за Турция, защото именно Анкара се опитва поетапно да "усвои" отделни участъци от Северна Сирия, формално под предлог да създаде там т.нар. "зона за сигурност", а на практика за да реализира неоосманистките амбиции на управляващия тандем Ердоган-Давутоглу.

Освен Турция обаче, от разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).

Всъщност, истината е, че в момента Рияд се намира в дори по-тежка ситуация, отколкото Анкара. Управляващата там династия се сблъсква с изключително много проблеми - от ниските цени на петрола, опустошили хазната на Кралството (бюджетният дефицит през 2015 достигна почти 100 млрд. долара), до продължаващата гражданска война в Йемен, в която Саудитите за затънали до шия и която също поглъща гигантски ресурси и ангажира значителна част от армията на страната.

Въпреки това, плановете на саудитските власти за въоръжена намеса в Сирия продължават да са актуални, подкрепата за въоръжената сирийска опозиция не отслабва, да не говорим, че на 19 февруари външният министър Ал-Джубейр заяви, че тя трябва да бъде снабдена със средства за противовъздушна отбрана за да може да се противопостави успешно на военновоздушните сили на режима в Дамаск и подкрепящата го руска авиация. Не спират и призивите за свалянето на Башар Асад - ако не с преговори, то със сила (въпреки поетите от Саудитска Арабия ангажименти да подкрепя преговорния процес въз основа на Женевското комюнике от юни 2012 и Виенската декларация на Международната група за подкрепа на Сирия от ноември 2015).

Ако Турция, в лицето на тандема Ердоган-Давутоглу, не крие мечтите си за нова Османска империя, Саудитите биха искали да създадат нещо като "легален сунитски халифат" (т.нар. "Сунистан"), вместо одиозната и очевидно неприемлива за никого Ислямска държава. Според мнозина експерти, именно с тази цел в края на 2015 беше създадена и т.нар. Ислямска коалиция за борба с тероризма, формално включваща 34 мюсюлмански държави. Саудитските стратези планират този приемлив за международната общност "халифат" да включва Сирия или поне "сунитската" и част, т.е. източната част на страната, където се намира и сегашната "столица" на Ислямска държава Ракка, която Саудитите планират да овладеят с помощта на специалните си части. Ясно е, че предвид категоричното неприемане на режима в Дамаск от Саудитска Арабия, евентуалното овладяване на столицата на ислямистите едва ли ще предполага последващото и предаване на Асад. Неслучайно както в Дамаск, така и в Техеран, този план беше категорично отхвърлен с думите, че ако саудитските специални части влязат на сирийска територия ще я напуснат в ковчези.

След отказа да бъде одобрен руския проект за резолюция относно Сирия от 20 февруари става ясно, че всички тези ирационални планове на Турция и Саудитска Арабия, които няма как да се реализират без голяма война в региона, на практика се одобряват от Вашингтон, Лондон и Париж, където вероятно разчитат, че амбициозните лидери в Анкара и Рияд, увлечени от илюзорните си планове да създадат в региона собствени миниимперии, ще се сблъскат фронтално с руснаците в Сирия и по този начин ще стане възможно всички тези сили да се унищожат взаимно, което пък би решило геополитическите проблеми на Запада за десетилетия напред.

Какви са реалните възможности на Саудитите

В речта си пред Европейския парламент на 16 февруари (по време на посещението му в Белгия) иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф предупреди Саудитска Арабия да не изпраща сухопътни части в Сирия, тъй като така ще наруши международното право. Повечето анализатори оцениха предупреждението му като завоалирана заплаха срещу Рияд. В тази връзка е интересен въпросът, доколко въобще е възможно пълноценното участие на саудитската армия в подобна военна операция. Както е известно, до миналата 2015, тя беше участвала само в един мащабен въоръжен конфликт - операцията "Пустиння буря", осъществена през 1990-1991 от водената от САЩ коалиция срещу Ирак. Но, макар че сред командващите на половинмилионната армия на коалицията формално се числеше и саудитският принц Халед бин Бандар, цялата операция се ръководеше единолично от американския генерал Норман Шварцкопф. Що се отнася до принц Бандар, той стана известен най-вече с гигантските сделки за доставки на американско оръжие за Саудитска Арабия, като по някои данни само собствените му комисиони от тях са били 4 млрд. долара, което принуди тогавашния саудитски крал Фахд да уволни принца от поста министър на отбраната и да нареди разследване срещу него.

Втората голяма международна операция на саудитската армия бе нахлуването в Йемен, стартирало през март 2015. В резултат от него, само преките жертви сред мирните жители в страната достигнаха 2500 души, а икономиката и инфраструктурата на тази най-бедна арабска държава бяха напълно разрушени. Що се отнася да военните успехи на Саудитска Арабия в Йемен, експертите ги оценяват като повече от скромни. Последният от тях беше овладяването на южната столица на страната Аден през юли 2015. Саудитите не успяха да поставят под свой контрол дори областния център Таиз, въпреки, че местното население се отнася враждебно към бунтовниците "хуси", подкрепяни от Иран.

Ако Саудитите по-добре познаваха историята, сигурно щяха да си спомнят за провалите, които търпят в тази част на света португалците през ХVІ век, турците - през ХVІІ и ХІХ век, британците и египетската армия - през ХХ век, и едва ли щяха толкова лекомислено да се забъркат в йеменската гражданска война. На фона на нейното проточване и ожесточаване, евентуален опит на Рияд да се ангажира и с военни действия по суша в Сирия изглежда предварително обречен на неуспех.

Впрочем, липсата на боен опит и военна стратегия не е единствения проблем на Саудитите. Една голяма война изисква много пари, а заради спада на цените на петрола Кралството изпитва изключително сериозни финансови проблеми. След началото на т.нар. "арабска пролет" през 2011, тогавашният крал Абдула обяви старта на грандиозни социални програми на обща стойност 72 млрд. долара. Те включваха създаването на държавна пенсионна система, строежа на голям брой евтини жилища, създаването на 90 хиляди нови работни места (предимно в държавния апарат и силовите структури) и развитие на най-изостаналите региони. Основната цел беше да се гарантира лоялността на масите към режима, предвид реалната заплаха от мащабни антиправителствени протести.

За степента, в която саудитската икономика зависи от петрола говори фактът, че бюджетът на Кралството за 2016 е планиран с цели 60 млрд. долара дефицит. Освен социалните програми, това поставя под въпрос и помощта за саудитските сателити в арабския свят, позволяваща на Рияд да си купува съюзници в геополитическата схватка с Техеран. По неофициални данни, въпросната помощ се равнява на 30 млрд. долара годишно. В нея влизат изгодните заеми за военния режим в Египет, кредитите за Пакистан, субсидиите, отпускани на монарсите на Бахрейн и Йордания (позволяващи им да съхранят своята крехка власт), както и подкупите за племенните вождове в Йемен. Отделно от тази сума е помощта за ислямистите в Сирия и Ирак. Наистина Кралството може да разчита на стабилизационните си фондове от 652 млрд. долара, но при сегашните разходи те ще се изпразнят в рамките на слесдващите 8-10 години. А след това?

Съзнавайки, че не може да разчита на собствените си сили, през декември 2015 Рияд обяви създаването на Ислямска коалиция за борба с тероризма, включваща 34 държави. Но макар че формално се води като "антитерористична", тази по-скоро формална коалиция не е насочено против Ал Кайда или Ислямска държава, а против основния геополитически противник на Саудитите - Иран. Но дори и в нейните рамки Рияд има проблеми с най-боеспособните си партньори. Така, още в началото на йеменската кампания, в нея отказаха да участват Пакистан и Египет. Първият трябва да се справя с прекалено много вътрешни проблеми, включително в крайно неспокойната си Северозападна провинция, освен това Исламабад не иска да си разваля отношенията със съседен Иран. Египет пък е ангажиран с борбата срещу терористите на Синайския полуостров и с опитите да включи изпадналата в пълен хаос Либия в своята сфера на влияние. Що се отнася до кралете на Йордания и Мароко, които формално са склонни да приемат предложенията на Рияд и разчитат на саудитската финансова помощ, те никак не бързат да изпращат своите военни като пушечно месо в Сирия. Така, остават само такива екзотични съюзници като Судан, Сомалия или Коморските острови, но те на практика не разполагат с реален военен потенциал.

Ето защо, декларациите за евентуалното участие на Саудитска Арабия в сухопътна операция в Сирия се оценяват от мнозина като блъф. Действително, Рияд съумя да се сдобие с доминиращо влияние върху сирийската въоръжена опозиция. Кралството има съюзници в почти всички групировки на противниците на режима: от сравнително умерения Сирийски революционен фронт до Джабхат ан-Нусра (макар че последната официално е обявена от Рияд за терористична организация и поданиците на Кралството нямат право да се сражават на нейна страна, без саудитска помощ бойците и нямаше да могат да превземат стратегическия сирийски град Идлиб през май 2015). В същото време последните успехи на сирийската армия сериозно разколебаха противниците на Асад. Те предават позициите си една след друга и вече не могат да мечтаят за завоюването на нови територии, а само за удържането на сегашните. Освен това военните поражения ограничават шансовете на опозицията за успех в преговорите. На този фон на саудитските им покровители на остава нищо друго, освен да заплашват с пряка военна намеса. Времето обаче ще покаже, дали тази тяхна тактика ще се окаже успешна.

Рияд като фактор за дестабилизацията на Близкия Изток

Предприеманите през последните седмици от Рияд стъпки във външнополитически план, потвърждават цитираните от британския "Гардиан" изводи, съдържащи се в един доклад на германското разузнаване (BND) от края на 2015 (1), в който се подчертава усилващата се роля на Саудитска Арабия за дестабилизирането на Близкия Изток. Анализаторите на BND свързват това с отказа от предпазливата дипломация на предишния крал Абдула и ориентацията към "импулсивна политика на намеса", реализирана от сина на сегашния крал и военен министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман чрез задълбочаването на противопоставянето с Иран, продължаването на войната срещу "хусите" в Йемен и подкрепата за джихадистите в Сирия в борбата им срещу режима на Асад.

Декларираното от Рияд намерение да изпрати свои сухопътни сили в Сирия в рамките на международната коалиция срещу ИД, оглавявана от САЩ, което се подкрепя от Турция и ОАЕ, не само илюстрира авантюристичните настроения в саудитското ръководство, но и стремежа му с всички възможни средства да ангажира западните държави в реализацията на неговите регионални амбиции.

Така Рияд прави всичко по силите си за да провали стартиралият в Женева пореден кръг на преговорите за решаване на сирийския проблем (приключил с решението за примире от 27 февруари), използвайки формираната под негов контрол делегация на ислямистката опозиция (т.нар. Висш комитет за претовори, включващ екстремисти от Ахрар аш-Шам и Джейш ал-Ислам), която настоява сирийската армия да прекрати настъплението си, като предварително условие за по-нататъшни разговори. Очевидно е, че след като не вижда особени шансове за успех нито на бойното поле, нито на преговорите, покровителствената от Рияд "непримирима опозиция" (за разлика от Сирийската опозиционна група Москва-Кайро, представляваща светската демократична опозиция в страната), вижда единствен изход в прехвърлянето на вината за провала на мирния процес върху Дамаск и провокирането на военна намеса на западните държави, Турция и монархиите от Залива в Сирия.

Декларациите на Рияд и Анкара за готовността им да стартират сухопътна операция зачестиха на фона на успехите на правителствените сили и кюрдите и очертаващата се възможност за провал на плановете за овладяване на Сирия от сунитските групировки и превръщането и в ислямска държава. Очевидно е, че целта на подобна намеса не е борбата срещу ИД, а по-скоро спасяването на покровителстваните от Турция и Саудитска Арабия джихадисти. Тоест, разчита се, че под прикритието на доминираната от САЩ международна коалиция турските и саудитските части ще се включат, съвместно с бунтовниците, в битката със сирийската армия и кюрдите, което несъмнено ще ескалира военните действия. Подобен опит за провокирането на локален конфликт обаче, може да има непредсказуеми последици. При положение, че липсва съответната санкция на ООН, появата на турски и саудитски войски в Сирия с основание ще бъде изтълкувано от противниците им като откровена агресия, а Асад ще може да разчита на допълнителна подкрепа, включително от страна на част от сегашната опозиция. При това трансформацията на сирийския конфликт в регионален и усилващата се опасност от избухването на глобален конфликт (предвид турското членство в НАТО) рискуват да превърнат ЕС в заложник на авантюристичната политика на тандема Ердоган-Давутоглу и саудитските му съюзници, в лицето на крал Салман (за който британското списание "Икономист" твърди, че страда от старческа деменция и алцхаймер (2)) и неговия син - военният министър Мохамед бин Салман (квалифициран от "Индипендънт" като наивен и арогантен, а от други анализатори като "психически неуравновесен" (3))

Така, докато Турция струпва по границата си със Сирия и Ирак 150-хиляден (заедно с тиловите части) експедиционен корпус, Саудитска Арабия (по данни на Би Би Си) сондира възможността на сирийска територия да бъдат разположени още толкова бойци на "Ислямската коалиция за борба с тероризма" (4), при това според "Гардиан", самият Рияд се готви да изпрати там само няколко хиляди души от своите специални части и разчита основната тежест на борбата със силите на режима и съюзниците му да се поеме от Турция, Египет, Йордания и ОАЕ. В Кайро и Аман обаче са убедени, че свалянето със сила на Асад само още повече ще дестабилизира региона.

На този фон, вече става ясно, защо през декември 2015 Рияд обяви за създаването на въпросната "Ислямска коалиция", а след това съвместно с Анкара формира Висш саудитско-турски стратегически съвет. Саудитската инициатива за обединяването в рамките на коалицията на 34 предимно сунитски държави (примамвайки ги най-вече с обещания за щедра финансова помощ), всъщност цели да накара съседите на Кралството да свършат мръсната работа в собствената му битка с иранското влияние в региона.

Според повечето анализатори, фактът, че държава-участник в оглавената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава формира собствена коалиция, която уж ще преследва същите цели, както и Вашингтон, може да означава само, че Саудитска Арабия всъщност си поставя различни от американските задачи в борбата срещу Ислямска държава. Доказателство за това са и думите на принц Мохамед бин Салман, че "Ислямската коалиция" няма да се ограничи само с тази борба. Тоест, битката с тероризма се използва от Саудитска Арабия за да получи одобрението на международната общност за намеса в съседните и държави и най-вече в Йемен, Сирия и Ирак. Истинските цели на "Ислямската коалиция" пораждат въпроси дори сред водещите държави в нея. Египетското ръководство например смята,  вместо Турция да бъде допусната в коалицията, тя би трябвало да бъде обявена за държава-спонсор на тероризма, както впрочем и Катар, който "също е пряко отговорен за разпространението на тероризма в Сирия и Ирак".

Както е известно, създаването на Ислямската коалиция за борба с тероризма беше персонална инициатива на принц Мохамед бин Салман, който буквално е обсебен от идеята за формирането на "арабска НАТО". Впрочем, в Брюксел предполагат, че последните действия на саудитската върхушка - от създаването на Ислямската коалиция до екзекуцията на 47 човека, обвинени че са терористи (в началото на януари 2016) са свързани, освен с всичко друго, и със стремежа на съперничещите си за властта официален престолонаследник Мохамед бин Найеф и сина на сегашния крал Мохамед бин Салман да се докажат като решителни политици, които не се колебаят да вземат трудни решения за да гарантират сигурността на страната. Изострянето на борбата за власт в Саудитска Арабия и антииранската истерия в Рияд показват, че самата Саудитска Арабия се е превърнала в генератор на кризи (както вътрешни, така и външни) и ще продължи да следва политика на нагнетяване на напрежението в региона. По този начин обаче, Саудитите сами тласкат към бунт потиснатото шиитско малцинство в страната.

Очевидно е, че нито САЩ, нито ЕС имат интерес да се поддават на провокациите на Рияд и Анкара, тъй като целите на двете държави се разминават с тези на Запада, включително по отношение на борбата с тероризма. Вместо това, те би следвало да поискат от Турция и Саудитска Арабия да спазват стриктно резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН от 2014, изискваща прекратяване на подкрепата за джихадистите в Сирия. Вместо да си затварят очите, те трябва да поставят ребром въпроса за спазването на човещките права в Кралството, както и за нарушаването от саудитска страна на международното хуманитарно право в Йемен, където нейната авиация редовно бомбардира различни граждански обекти, включително болници на "Лекари без граници". Предвид факта, че Рияд продължава да практикува масови екзекуции, включително чрез обезглавяване, в стил "Ислямска държава", би следва да се постави и въпросът за евентуалното изключване на Саудитска Арабия от Съвета на ООН по правата на човека.

Иранската реакция на саудитските планове

Както можеше да се очаква, декларацията на Рияд от началото на февруари, че съвсем скоро може да стартира сухопътна операция в Сирия, провокира острата реакция на Техеран. Така зам.началникът на иранския Генерален щаб бригаден генерал Масуд Джезайери официално декларира, че страната му е категорично против евентуална турско-саудитска операция с Сирия и заплаши, че ако тя стане факт, Иран рязко ще увеличи числеността и въоръжението на военния си корпус в страната, така че той да "може да разгроми агресорите". Според Джезайери: "няма да позволим да възникне още по-голяма заплаха за сигурността в една и без това разрушена страна. Убеден съм, че Саудитска Арабия вече е изчерпала военните си възможности. Сирия не е Йемен и ако имаха възможност, Саудитите отдавна щяха да са атакували армия на Асад". Той смята също, че без Рияд, Анкара едва ли ще предприеме голяма операция в Сирия. Квалифицирайки Турция и Саудитска Арабия като "държавите-парии" в близкоизточния регион, генерал Джезайери прогнозира, че те вероятно ще продължат да работят за разрушаването на Сирия, но в същото време са наясно и, че Иран и Русия са готови моментално да реагират и да стоварят цялата си мощ върху тях.

Малко по-рано, командващият Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) генерал-майор Мохамед Али Джафари също изрази мнение, че "Саудитска Арабия няма да посмее да изпрати армията си в Сирия. Тя няма шанс срещу редовните ирански части, които ще бъдат прикривани от въздуха от руската авиация". В тази връзка, той прогнозира, че ако все пак дръзнат да предприемат сухопътна операция в Сирия, Саудитите ще провокират изключително тежък вътрешен конфликт, което ще предреши съдбата на Кралството.

На свой ред, по време на срещата си в Техеран с гръцкия премиер Ципрас, секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани изрази мнение, че "претенциите на Саудитска Арабия и Турция въобще не съответстват на военния им потенциал" и предупреди Европа, че я очаква още по-мащабна мигрантска криза, ако Анкара и Рияд все пак предприемат сухопътна операция в Сирия.

Впрочем, изглежда, че всичко това се осъзнава и от самите саудитски военни. Така, на арабския сайт NTHNеws.net беше публикувано писмо на група висши саудитски военни до престолонаследника и вътрешен министър принц Мохамед бин Найеф, в което те се противопоставят на изпращането на сухопътни войски в Сирия, оценявайки подобно решение като изключително опасно (в същото писмо, те определят саудитската операция в Йемен като "провал") (5).

Според въпросната група генерали, практически всички опозиционни групировки, подкрепяни от Рияд и Анкара, се командват от хора, които са граждани на Саудитска Арабия и Турция, което се отнася и за мнозина военни командири от Ислямска държава, Джабхат ан-Нусра и други екстремистки организации, изповядващи уахабизма (т.е. държавната религия на Саудитското кралство). Освен това, стотици саудитски духовници също са в редовете на въпросните терористични организации. Между другото, уахабизмът е единственият предмет, който се преподава в училищата в "столицата" на Ислямска държава - сирийският град Ракка, при това учебниците са същите като тези в саудитските училища.

Това означава, че от една страна, войските на Рияд (ако все пак навлязат в Сирия) ще се окажат в изключително сложна ситуация, а от друга - политическата ситуация в самата Саудитска Арабия ще излезе изпод контрола на властите. Опозиционно настроените саудитски генерали твърдят, че фрагментацията на военната ситуация в Сирия на практика изключва воденето на бойни действия само против армията на Асад. В тази връзка те посочват, че ако саудитската армия реши да атакува и отрядите на Ислямска държава, тя ще окаже недопустима помощ на шиитската милиция и иракската армия, както и на армията на Иран и на руската авиация. От друга страна, ако реши да се ограничи само с действия срещу частите на Асад, Рияд рискува да се превърне в официален съюзник на Ислямска държава. При подобно развитие, САЩ ще бъдат принудени да вдигнат ръце от Саудитите и да оставят нещата да се решават от Москва и Техеран. Тоест, както се посочва в коментара на NTHNews.net, както вътрешната, така и външнополитическата ситуация не е благоприятна за Рияд.

От друга страна, както подчертава базираният в Техеран международен новинарски канал Alalam News Network, "Сирия, Иран и Русия вече отправиха твърдо предупреждение на Рияд, посочвайки, че на практика Саудитска Арабия възнамерява да спаси терористите, които напоследък търпят серия от тежки поражения, но те няма да допуснат това." (6).

Бележки:

1. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/saudiarabia/12029546/Saudi-Arabia-destabilising-Arab-world-German-intelligence-warns.html

2. http://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21638134-generational-change-looms-ail-king

3. http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/prince-mohammed-bin-salman-naive-arrogant-saudi-prince-is-playing-with-fire-a6804481.html

4. https://gloria.tv/media/LiovfSVQzZE

5. http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13941129000604

6. http://en.alalam.ir/news/1789285

---------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите

 

Колко души трябва да умрат, за да си оправи САЩ икономиката?

Картечниците, които дебнат на всеки ъгъл на АлепоCNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

С този документ, който не е огласен официално, на тайните служби се дава карт бланш да действат тайно и нелегално. Подписването се състоя след като Държавният департамент обяви, че разширява мащабите на помощта за сирийската опозиция.

Официалният представител на Държавния дКадри от град Алепо, направени от тв ОРТ1епартамент на САЩ Виктория Нуланд, цитирана от РИА Новости заяви: „В Сирия има сериозна, надежда, набираща все повече сила и организирана опозиция на режима. Това е свързано с факта, че народът иска промени. Сирийците не искат да живеят при жесток режим, който да насочва оръжие против своите собствени граждани. Населението иска да получи шанс, за който се борят и други страни в региона- демократично бъдеще, в което правата на всички граждани са защитени”, коментира Нуланд.

Само че „сериозната” и „надеждна” опозиция, която убивала уж в името на това, че сирийският народ искал промени, насочи оръжие срещу пленени правителствени войници и ги разстреля!

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

Тайният документ за правомощия на ЦРУ на територията на суверенната държава Сирия бе подписан след като Щатите обявиха, че разширяват помощта си за сирийската опозиция във войната й срещу правителството на Асад.

Представители на президентската администрация са отказали да коментират новината, като са отрекли САЩ да помага на бунтовниците срещу президента Асад с оръжие, тъй като такава помощ би удължила военния конфликт.

Едва ли някой би приел, че ЦРУ ще го играе Червен кръст в Сирия, след като са известни връзките на Белия дом със Свободната сирийска армия.

Още през юни в. "Ню Йорк таймс" цитира изявления на неназовани представители на американската администрация и сътрудници на арабски специални служби, според които в южната част на Турция се намира неголяма група сътрудници на ЦРУ, която регулира доставянето на оръжие на бунтовниците. Става въпрос за автомати, гранатомети, боеприпаси и противотанкови средства, които се прехвърлят в Сирия през границата с Турция с помощта на посредници, включително членове на „Мюсюлманските братя”. Доставките се заплащали от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Държавният департамент съобщи тогава, че САЩ са заделили 25 милиона долара като помощ за сирийските бунтовници, която ще бъде ограничена до комуникационна техника и друго не смъртоносно оборудване.

Тази новина бе огласена на фона на началото на един втори етап във военните действия в Сирия и опитите на бунтовниците да се върнат навътре в страната, след като загубиха Дамаск.

Този втори етап бе започнат след като сирийските бунтовници получиха танкове, две дузини противовъздушни системи и ракети „земя-въздух”. Според доклад те са получили модерната техника от Турция, след като Белият дом засили натиска си да бъде оказана помощ на бунтовниците срещу президента Асад.

Както е известно, Турция има лиценз за производство на преносимия зенитно-ракетен комплекс „Стингър", който бе използван срещу съветски хеликоптери в Афганистан по време на войната през 80-те години на миналия век.

Официално САЩ твърди, че се колебае за нова война,

в същото време Белият дом разпространи комюнике, според което в понеделник, 31 август Барак Обама е провел телефонен разговор с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган по негова молба и двамата са се съгласили, че трябва "да се ускори политическият преход в Сирия". Той "трябвало да включва предаването на властта от страна на президента Башар Асад и да отговори на легитимните искания на сирийския народ", се казва в комюникето на президентската администрация.

Подробностите около този разговор са, че той е продължил половин час и двамата държавници са координирали усилията на държавите си за сваляне на официалната власт в Сирия.

Засега Русия и Китай удържат американските мераци да пригласят на Турция и Катар против властта в Сирия, но както знаем операцията срещу Муамар Кадафи започна без Щатите, от Великобритания и Франция, към които по-късно се включиха и други държави. И всичко това бе извършено от по сценарий на Белия дом и завърши с убийството на Кадафи.

Разговорите между съюзниците САЩ и Турция вече се водят по тема какво ще се случи със Сирия като бъде свален президента Асад.

Щатите кроят бъдещето на Сирия при съществуващо легитимно правителство

При посещението на министъра на отбраната на САЩ, Леон Панета в Израел той направи едно знаково изявление: В Сирия не бива да допускаме грешките от Ирак! Важното е когато Башар Асад се оттегли, а той ще се оттегли, да се постараем ние, съюзниците да запазим стабилността в страната. Най-добрият начин да се запази стабилност в Сирия е колкото е възможно повече, по-голяма част от армията, полицията и службите за сигурност да бъдат съхранени с надежда, че те ще преминат към демократична форма на управление.”

Танковете, доставени за бунтовницитеПанета бе шеф на ЦРУ в периода, когато с предоставена фалшива информация на Джордж Буш за притежание от Саддам Хюсеин на химическо оръжие и връзки с Ал Кайда. Това бе официалната причина да започне войната в Ирак, държава, в която няма ден без взривове и жертви, разрушенията са огромни и по официални данни жертвите са 100 000 души.

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети.

Иран вече обяви, че при евентуална война,

той ще подкрепи сирийския президент Башар Асад,

Източник от американското правителство, пожелал анонимност е потвърдил появилата се информация за секретен команден център, разположен в турския град Адана. От този център ще се оказва военна и комуникационна подкрепа на сирийските бунтовници.

Известно е също така, че Вашингтон сътрудничи на базата в Адана и Центъра за разузнавателни мисии в Сирия, създадени от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Едните кюрди не са като другите кюрди според САЩ

Помощник-държавният секретар на САЩ, Филип Гордън от визитата му в БългарияВ Истанбул бе помощник-държавният секретар по близкоизточните въпроси и Евразия, Филип Гордън. Предположенията са, че разговорите с Гордън са водени заради проблема с кюрдите. Както е известно в Ирак кюрдите си извоюваха някаква все още не призната международно автономия.

В пограничните райони на Турция и Сирия кюрдите завзеха властта, на което Асад не им попречи.

Гордън е обявил в Анкара, че САЩ не подкрепят кюрдска автономия нито в Турция, нито в Сирия.

/Гордън беше на посещение в България в началото на март миналата 2011 година и се срещна с премиера Борисов, президента Георги Първанов. Тогава този не толкова високопоставен чиновник от Белия дом /помощник на Държавния секретар Хилари Клинтън – бел. Л. М./ си позволи да бърка във вътрешните работи на страната ни и заговори за диверсификация на енергийните доставки!

Не коментирам защо бе приет на толкова високо равнище, несъответно на ранга му от премиера и президента. – бел. Л. М./

Защо Белия дом подкрепя автономия на кюрдите в Ирак,

а не против кюрдска автономия в Сирия и Турция?

Тук ще припомня, че американският петролен гигант „Exxonmobil” и правителството на автономната провинция Кюрдистан подписаха на 18 октомври 2011 година договор за експлоатация на петролни залежи. Официален Багдад се опита да се противопостави на сделката, тъй като от шест района в Иракски Кюрдистан, два са спорни.

Правителството на Ирак по този повод потвърди, че всички подобни сделки, които не са преминали през Багдад, са нелегални.

Според говорителя на иракския премиер Али Мусауи, споразумението между петролния гигант и Кюрдистан застрашава националното единство на Ирак.

Премиерът на Ирак и президентът на автономната провинция Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани са политически врагове, но това не спря Щатите да покажат, че стоят зад тази сделка с петрола.

В началото на юни т. г. премиерът на Ирак изпрати спешно съобщение до американския президент Барак Обама миналата седмица, с молба да блокира сделката между „Exxonmobile” и Кюрдистан. Едва ли е получил очаквания отговор.

Няма разлика между Обама и Ромни

Една евентуална война в Близкия Изток ще унищожи икономическите интереси на САЩ, а и на света – предупреди преди броени дни политилогът и бивш държавен секретар и бивш съветник на държавния глава на Щатите, Збигнев Бжежински.

Никой не му обърна внимание – нито сегашният президент на Щатите, нито кандидадът за поста Мит Ромни, да не говоря за близките до САЩ - Турция и Израел.

Както вече публикувахме, планът за Арабската пролет е американски и е бил готов още 2004 година! Той е бил представен за първи път на срещата на Г-8 и е включвал реформи в държавите от Близкия изток и Северна Африка.

Според този план, още през 2004 година Щатите избират Турция за изпълнител на „промените” от така наречената Арабска пролет!

Така САЩ разрушиха Ирак /чрез лъжливи информации за химическо оръжие/ и Афганистан, наложиха свои режими, но въпреки това в тези страни изобщо не е спокойно!

Днес, седем години по-късно става ясно, че Ирак е бил разрушен, за да сложат Щатите ръка на петрола, да „дадат” земя на част от кюрдите и самите те в един по-късен етап да сключат договори за износ на петрол.

Освен това в тази страна са ценни и важни въгледоводородите, тъй като Ирак разполага с третите по големина запаси от въглеводороди в света - потвърдени са залежи от около 143 милиарда барела.

А въглеводородите са висококалорични горива в енергетиката и освен това са ценна суровина в органичния синтез.

Какво се получи от Арабската пролет досега?

Така наречените контролирани революции, избухнали вследствие на Арабската пролет доведоха на власт радикалната ислямска партия „Мюсюлмански братя”, която пое властта в Египет и светският характер на тази държава ще бъде унищожен.

Същата партия ще се стреми да вземе властта в Либия, а и в Сирия, ако президентът Башар Асад падне от власт!

На кого помагат тогава Щатите – на ислямистите, на „Мюсюлманските братя”?

Насилието е част от ежедневието в СирияПентагонът призна преди седмица, че Ал Кайда помага на сирийските бунтовници в свалянето на президента Асад и убийствата в размирните региони. Не беше ли именно Ал Кайда врагът на САЩ?

Българският външен министър, който стриктно изпълнява командите, спуснати от Белия дом обяви при посещението си в Кайро, че е възхитен от президента на „Мюсюлмански братя”, една фундаменталистка, ислямистка организация.

Прогнозата на Збигнев Бжежински е апокалиптична – коментира проф. Боян Чуков интервюто на американския политолог в консервативната телевизия Нюзмакс. – Преди няколко дни, от страна на американските фирми „Exxonmobil” и „Chevron” са подписани два договора с Иракски Кюрдистан. Тези две американски фирми получават правото да експлоатират петролните залежи в Иракски Кюрдистан, което представлява една четвърт от петрола на Ирак!

Имаше Петрол срещу храни, сега Щатите провеждат Петрол срещу земя и автономия!

Проф. Боян Чуков обясни „бързането” на Турция да свали режима на президента Асад с подписан договор за нефтопровод от Иракски Кюрдистан до Средиземно море, който трябва да излезе някъде около бреговете на Латакия. Това означава, че преди да мине този нефтопровод, територията трябва да бъде „зачистена”и това е причината Турция така мощно се ангажира с атаките срещу правителството в Дамаск.

Вторият етап от войната в Сирия започна след като сирийската опозиция призова за международна намеса при свалянето на правителството на президента Башар Асад. И това се случи след като правителствените войски си върнаха Дамаск и наложиха контрол над град Алепо.

В този момент Турция загуби търпение, Ердоган потърси Барак Обама и се стигна до въоръжаването на сирийската опозиция с танкове и ракети „земя-въздух”.

Само правителствени войски и бунтовници ли воюват, кой представлява САЩ, кой е намесен в конфликта?

Основният „информационен спонсор” на арабската пролет телевизия „Ал Джазира”, който открито подкрепя опозицията, призна, че на нейна страна воюват чужди граждани и групи под флага на „Ал Кайда”. Същото бе потвърдено и от представители на Сирийската свободна армия, но те побързаха да се отрекат от каквито и да е връзки с терористичната групировка.

В същото време британският вестник „Гардиън” публикува обширен репортаж на същата тема, в който интервюира екстремиста на „Ал Кайда” Абу Худер и полевия командир на Свободната сирийска армия Сулим Абу Ясир. Двамата признават, че днес в Сирия международните терористи влияят върху обстановката в страната вече не по-малко, отколкото опозиционерите.

Чешкото посолство в Дамаск ще представлява консулските интереси на САЩ, които през февруари затвориха представителството си в сирийската столица, предаде АФП, позовавайки се на чешкото външно министерство.

Чехия отговори положително на молбата на САЩ да представлява техните интереси що се отнася до консулските отношения в Сирия, се казва в комюнике на чешкото министерство.

САЩ обявиха, че искат Сирия без президента Башар Асад. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви на 25 юли, че все още има време за Асад да договари излизане от властта, предаде Ройтерс.

Лигата на арабските държави /ЛАД/ призова президента на Сирия Башар Асад да напусне постта си в замяна на помощ за него и осигуряване на безопасност за семейството му!

Вече открито се говори за Сирия след Асад...

Поддръжникът й Русия се сблъска с неочаквани икономически загуби заради своята позиция в тази криза. Преди броени дни стана известно, че големият саудитски бизнесмен Мохамед Свейкат анулира договори с 20 руски компании в знак на протест срещу позицията на Москва, която не допуска приемането на строги резолюции за Сирия в Съвета за сигурност на ООН. Договорите, чиято стойност се изчислява в милиони долари, са главно в петролната и газовата сфера. По данни на „Гълф нюз” по-рано търговските камари на Джида и Рияд поради същите политически причини отказаха да приемат делегация от руски бизнесмени.

„САЩ да си припомнят, че са необикновена страна” заяви бившият Държавен секретар на Щатите, пианистката с интереси в петрола, Кондолиза Райс, в специална статия на страниците на вестник "Файненшъл таймс" в края на миналата седмица.

Още в началото на този век атентатите от 11 септември, глобалната финансова криза и бунтовете в арабския свят удариха в сърцето жизнено важни американски интереси. Ако американците искат тектоничните плочи на международната система да се преподредят така, че светът да стане по-сигурно, свободно и проспериращо място, САЩ трябва да превъзмогнат нежеланието си да водят. Трябва да защитаваме и да прокарваме силата и обещанията на свободните пазари и свободните хора и да потвърдим, че водещата роля на Америка гарантира, а не възпрепятства глобалния прогрес...

... Належащата задача е да укрепим основите на нашето влияние и да действаме с мисъл за историческия ефект...

... Скъпият петрол дава сила на Венецуела, Русия и Иран. Разработваме алтернативни източници на енергия, но те за дълго време няма да подменят изкопаемите горива. Истински дар е, че много от нуждите ни - може би дори изцяло - могат да бъдат задоволени с вътрешни ресурси и в сътрудничество с Мексико и Канада."

Бившият държавен секретар завършва статията си с призив американците отново да бъдат вдъхновени, за да поведат света. "Трябва да им се напомни, че САЩ не са страна като останалите: ние сме изключителни в увереността си в това, че свободните пазари и свободните хора държат ключа към бъдещето, както и в нашата воля за действие на базата на тези убеждения. Ако се провалим, ще се създаде вакуум, който вероятно ще бъде запълнен от онези, които не защитават баланса на силите, от който има полза свободата. Това би било трагедия за американските интереси и ценности и за всички, които ги споделят."

Тук ще припомня, колко и тъжно да е, че Ивайло Калфин сложи подпис под Договора за американските бази, без да е видял никой този договор – нито депутати от левицата, нито министри, нито който и да било от тези, които трябва да знаят какво пише в договора!

Това бе спомен от „влиянието” и повторното идване на Кондолиза Райс за България! Райс даже бе забравила, че вече е идвала веднъж в страната ни!

Но тя идва от „необикновена” страна!?!

21 век загиват невинни жени, деца и старци, загиват цивилни в името на свръхдържавата САЩ, която ще спечели или петрол, или въглеводороди, сменяйки легитимната власт на другия край на света с послушно марионетно правителство за Белия дом.

И все пак като за финал ще попитам: какво й е необикновеното на САЩ като държава? Това, че печата долари, това че докара криза в света, или това, че забогатява от войни в различните краища на света, причинявайки смърт!?

 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 
Президентът Владимир Путин„Защо усилията на нашите американски партньори и техните съюзници в борбата с Ислямска държава не дават видими резултати? Очевидно е, че причината не е в недостиг на бойно снаряжение и потенциал. Безусловно, САЩ разполагат с огромен военен потенциал, който е най-големият в света. Просто винаги е трудно да се води двойна игра – да се обявяваш за борба с терористите и едновременно да се опитваш да използваш части от тях, за да придвижваш фигурите по близкоизточната дъска в името на своите собствени интереси. Не е възможно да се постигне никакъв успех над тероризма, ако част от терористите се използват като таран за сваляне на неудобни режими.“ Това заяви руският президент Владимир Путин на 12-тото заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ на 22 октомври.
Публикация от сайта Гласове

Тази година централната тема на заседанията беше „Война и мир: човекът, държавата и опасността от световен конфликт в 21 век“.

Путин наблегна на факта, че оръжия, доставяни на „умерената“ опозиция в Сирия и региона, са се оказали в ръцете на терористите.

Той изрази надежда, че в близко бъдеще Русия и Западът ще обменят помежду си разузнавателни данни за позициите на Ислямска държава.

Припомняме, че бившият американски президент Джими Картър, както сам той потвърди публично, е предал в Руското посолство във Вашингтон карта с обекти и позиции на Ислямска държава. От Москва потвърдиха информацията.

Путин обвини директно САЩ и в измама за противоракетния щит.

„Проведените преди няколко дни първи морски изпитания в Европа на американската противоракетна система свидетелстват за измама от страна на САЩ не само към Русия, но и към целия свят. Како означава това? Означава, че явно ние бяхме прави, когато спорехме с нашите американски партньори. Те се опитваха за пореден път да ни вкарат в заблуда – не само нас, но и целия свят, а казано по-просто – мамеха ни“ – каза Владимир Путин.

„Както знаем, под предлог за ядрено-ракетна опасност от страна на Иран, бе разрушена фундаменталната основа на съвременната международна сигурност – Договорът за ограничаване на противоракетната отбрана, от който САЩ едностранно се оттеглиха. Днес иранския ядрен проблем е решен. Както ние казвахме, никаква опасност от страна на Иран не е имало и няма. Причината, която уж беше накарала нашите американски партньори да строят системата за противоракетна отбрана, изчезна. И ние бяхме в правото си да очакваме, че ще спре и работата по развитието на тази система. А какво се случи в действителност? Нищо подобно не стана, напротив, всичко продължава.“- подчерта руският президент.

И продължи: „САЩ действат по изключително опасен сценарий, опасен за всички, включително за Америка. Те се стремят не само да доминират, а и да диктуват своята воля както на геополитическите си конкуренти, така и на своите съюзници.“

Според него военната намеса на Москва в Сирия подобрява ситуацията и създава условия за политическо решение.

„Терористичната организация, наричана Ислямска държава, взе под своя контрол огромни територии. Как й се удаде това? Само помислете: в случай на превземане на Дамаск или Багдад, терористичните банди могат да получат статут на официална власт и би се създал плацдарм за глобална експанзия. Някой мисли ли за това или не?“ – попита риторично Путин.

Той нарече Ислямска държава „враг на цивилизацията, човечеството и световната култура, който носи със себе си идеологията на омразата, унищожава морала и ценностите на световните религии, в това число и на самия ислям, като го компрометира“.

Руският президент Владимир Путин на заседанието на Международния дискусионен клуб „Валдай“

Путин подчерта, че „терористите не могат да се делят на умерени и неумерени“. Според него многобройните терористични групировки в региона се бият за източници на доходи, а не за идеология.

„Цялата международна общност трябва в крайна сметка да разбере с кого си имаме работа“, допълни Путин.

Путин на заседанието на Международния клуб

Според него не е възможно конфликтът в Сирия да се реши, ако първо не се победи тероризма, който може да се пренесе в други региони, ако Сирия и Ирак не се освободят от терористите. Всички сили, вкл. редовната армия на Сирия и Ирак, трябва да се обединят, заедно с отрядите на кюрдското опълчение и различните опозиционни групи. Необходима е координация на регионалните и извънрегионалните сили, основаваща се задължително на международното право.

Руският президент отново подчерта, че сирийският народ е този, който има думата по въпроса дали президентът Башар Асад трябва да напусне поста си или не и че сирийският народ трябва да се произнесе чрез прозрачни избори. Той добави, че сирийското ръководство трябва да установи връзка с опозиционните сили, които са готови за диалог. Путин увери, че президентът Башар Асад е готов на този диалог.

Подбора направи: Христина Христова
 
На 12 януари 2016, в историческия център на Истанбул - площад "Султан Ахмед", терорист камикадзе, за когото се твърди, че е член на Ислямска държава (ИД), се самовзриви, причинявайки смъртта на десет чуждестранни туристи, а петнайсет други бяха ранени. За последната половин година това е вече третият, извършен от терорист-самоубиец, атентат в Турция, чиито следи водят към ИД. Проблемът с тероризма в страната обаче, не е свързан само с Ислямска държава. Днес Турция има множество врагове, привърженици на различни радикални идеологии.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

За съжаление, терористичното нападение, извършено от камикадзе на ИД на 12 януари, както и двете предходни терористични атаки, осъществени от бойци на организацията, бяха предсказуеми. В продължение на повече от четири години, т.е. откакто избухна гражданската война в Сирия, Анкара гледаше през пръсти на джихадистите, действащи в зоната на турско-сирийската граница. Нещо повече, тя им позволяваше да използват тази граница за осъществяването на плановете си за свалянето на сирийския диктатор Башар ал-Асад и смазването на национално-освободителното движение на сирийските кюрди. Преди две години Ислямска държава също реши да се възползва от уникалната ситуация в зоната на турско-сирийската граница. Турция обаче осъзна заплахата прекалено късно. Когато тя все пак взе решение да засили мерките си за сигурност, ИД вече беше установила контрол над два гранични сирийски града и беше вкарала свои бойци на турска територия, включително в Истанбул и Анкара.

Турция успяваше да прикрива този проблем в течение на четири години. Късметът обаче обърна гръб на Анкара през юли 2015, когато свързан с ИД терорист-самоубиец се взриви в турския град Суруч, близо до сирийската граница, в резултат от което загинаха 32 души. Турското правителство, което дотогава пасивно наблюдаваше борбата на международната коалиция срещу Ислямска държава, най-сетне реши да обяви война на джихадистката организация в граничната зона със Сирия. Само след по-малко от три месеца, по време на антивоенен митнг в Анкара, едновременно се самовзривиха двама терористи, причинявайки смъртта на над сто човека, което е най-кървавият терористичен акт в цялата турска история.

Ислямска държава обаче е само една от организациите, представляващи терористична заплаха за Турция. В отговор на последното терористично нападение, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че страната му е застрашена и от кюрдската националистическа Работническа партия на Кюрдистан (РКК) и близките до нея сирийски Отряди за народна самоотбрана (YPG), както и от марксистката турска Революционна партия-Фронт за национално освобождение (DHKP-C), като при това подчерта, че лично той не вижда разлика между тези врагове на турската държава.

Както е известно, кюрдските националисти отдавна застрашават националната сигурност на Турция, а сирийският конфликт вероятно им е дал по-голяма увереност, особено от сирийската страна на границата. Сравнително доскоро обаче се смяташе, че кюрдският конфликт вече е приключил. Управляващата Партия на справедливостта и развитието призна, че проблемът с тероризма в Турция не може да бъде решен само с военни средства и стартира проекта си за т.нар. "кюрдско отваряне", включващ разширяване на културните права на кюрдите, а през 2012 започна и мирни преговори с Кюрдската работническа партия.

Тези стъпки бяха предприети в рамките на по-мащабната политика за "нулеви проблеми със съседите", активно прокарвана от тогавашния външен министър, а днес премиер Ахмет Давутоглу. Целта и беше подобряване на отношенията с всички съседи на Турция. В течение на дълги години сложните отношения на Анкара с Иран и Сирия, съдействаха за изграждането на военни бази на военното крило на РКК на територията на тези страни, както и в Ирак. Опитвайки се да подобри политическите и икономически връзки със своите съседи, Турция си поставяше и още една задача - да укрепи сътрудничеството с тях в сферата на сигурността.

Стратегията на "нулеви проблеми" обаче, се провали. Заради необмислената политика на Ердоган и Давутоглу, проблемите на Турция с нейните съседи се влошиха до крайност. В резултат от войната, проточила се заради безумната гранична политика на Анкара, кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG) и джихадистката Ислямска държава овладяха граничните зони по сирийско-турската граница и така станаха новите турски съседи. Както твърдят местните медии, терористът-камикадзе, който се самовзриви в Истанбул на 12 януари, е дошъл в Турция от Сирия. С други думи, турската гранична политика вече не просто съдейства за ожесточаването на гражданската война в Сирия, но и създава проблеми за самата Турция.

Формирайки алианс с "Мюсюлманските братя" и другите, изповядващи подобни идеи опозиционни групировки в Сирия след началото на гражданските вълнения през 2011, Турция допълнително увеличи напрежението в отношенията си с Египет и Израел. В същото време, заради решението да подкрепи усилията за свалянето на Асад, Анкара влоши и отношенията си с амбициозния регионален хегемон Иран и стремящата се да възстанови ролята си на световна сила Русия. През ноември 2015 Турция свали руски бомбардировач, което провокира пълномащабна икономическа война между двете страни. Инцидентът със самолета накара Москва да започне да подкрепя с всички възможни средства, Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди, използвайки ги за да упражнява допълнителен натиск върху Анкара. В същото време терористичната активност на ИД се превърна в най-страшната заплаха за Турция - през последната година бойците на Ислямска държава са убили повече мирни турски граждани, отколкото всички други организации, смятани за терористични, включително ПКК.

Турското общество проявява нарастващо недоволство, както във връзка с последното терористично нападение от 12 януари, така и заради провала на цялата външна политика на Турция в региона. В същото време обаче, управляващата Партия на справедливостта и развитието отказва да признае своята роля - да не говорим за отговорността си - за провежданата от нея изключително рискована политика и провалите в сферата на сигурността. В съответствие с традиционната си драконова политика по отношение на медиите, превърнала турския режим в обект на презрителни и подигравателни коментари от страна на анализаторите в целия свят, непосредствено след терористичното нападение на 12 януари, Анкара забрани на турските средства за масова информация да публикуват информация за взрива, както и да съобщават за трагедията в Интернет. В обръщението си към нацията, Ердоган отдели на атентата само 45 секунди, затова пък посвети цели десет минути за нападки срещу турските интелектуалци и учени, критикуващи правителството му заради жестокостите в градовете, населени с кюрди.

Ердоган обаче е напълно прав за едно. Извършеният на 12 януари терористичен акт би могъл да е организиран от много терористични формации. Действително, заплахите, с които днес се сблъсква Турция са многообразни, но горчивата истина е, че повечето от тях са следствие именно от безотговорността и безразсъдството на Анкара.

---------------------------------------------------

* Вицепрезидент на Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

** Експерт по проблемите на Турция във Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

 
Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторОт средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
След несекващите тътени на експлозиите, Ердоган и Давутоглу вече са принудени да си шушукат11 септември 2012
Атентатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра на Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

 
Интервю на Джулиан фон Мителщад и Ерих Фолад за сп. Шпигел (със съкращения)*
Крим е симптом, а не причина. Либия е неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде.

Хенри Кисинджър, бивш американски държавен секретарХенри Кисинджър е най-известният и най-противоречив американски държавен секретар. Изглежда по-млад за своите 91 години. Съсредоточен и любезен е, но също и предпазлив, готов във всеки един момент да защити себе си или рязко да отхвърли критичните въпроси. Интелектът му е всепризнат, но наследството му е противоречиво. През годините са правени много опити да бъде обвинен за военни престъпления за напалмовите бомбардировки във Виетнам, Камбоджа, Лаос. За организирания от ЦРУ военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Декласифицирани само преди дни секретни документи показват, че той е чертал тайни планове за въздушни удари срещу Куба. Въпреки всичко присъствието му винаги е добре дошло в Белия дом, където продължава да дава съвети на висшите американски политици. Наскоро публикува своята 17-та книга с не особено скромното заглавие „Световният ред“. И до днес всеки ден чете новини на своя iPad

Доктор Кисинджър, когато погледнем днешния свят, той изглежда по-объркан от всякога – войни, катастрофи и хаос навсякъде. Наистина ли света изпада във все по-голямо безредие отколкото някога е имало?
Така изглежда. Хаосът ни заплашва, чрез разпространението на оръжията за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Днес имаме феномена на неуправляеми територии и например в Либия, виждаме как една неуправляема територия може да има огромно влияние върху безредието в света. Държавата като едно цяло е подложена на атака, не навсякъде, но върху големи части от света. Но в същото време, което е парадокс, това е първият път, когато някой въобще говори за световен ред.

Какво имате предвид?
През по-голямата част от историята, наистина доскоро, световният ред беше регионален ред. Това е първият път при който различни части на света могат да взаимодействат с всяка част на света. Това прави необходим един нов ред за глобализирания свят. Няма, обаче, универсално приети правила. Има китайска визия, ислямска визия, западна визия и до някаква степен руска визия. А не винаги са съвместими.

Нека поговорим за конкретен пример. Как трябва да реагира Запада на руската анексия на Крим? Опасявате ли се, че това може да означава, че границите вече не непроменими?
Крим е симптом, а не причина. Нещо повече, Крим е специален случай. Украйна е била част от Русия за дълго време. Не може да приемете принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взима региона на друга страна. Но ако Западът честен пред себе си, той трябва да признае, че сам е допуснал грешки. Анексията на Крим не е действие към глобално завладяване. Това не е нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Какво е тогава?
Някой трябва да се запита: Путин изхарчи милиарди долари за олимпиадата в Сочи. Идеята на игрите беше, че Русия е прогресивна страна свързана със Запада чрез своята култура и следователно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл седмица след олимпиадата, Путин да вземе Крим и да започне война в Украйна. Така че трябва да си зададете въпроса защо се случи това?

Това, което казвате е, че Западът има поне малко отговорност за ескалацията?
Да, казвам че Европа и Америка не разбраха влиянието на тези събития при преговорите за икономическите връзки между Украйна и ЕС, достигнали кулминацията си с демонстрациите в Киев. Всичко това, и влиянието му, трябва да е предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Изглежда, като че разбирате Путин. Но не прави ли той точно това, за което предупреждавате – създаването на хаос в Украйна и заплаха за суверенитета й?

Със сигурност. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Грешка е това да не се осъзнава.

Отношенията между Запада и Русия са най-напрегнати от десетилетия. Трябва ли да се притесняваме от нова Студена война?

Със сигурност има така опасност и не трябва да я пренебрегваме. Възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да се избегне, на основата на обмислен морал и сигурност, трябва да се направи опит да се избегне.

Но не принуди ли анексията на Крим ЕС и САЩ да наложат санкции?

Първо, Западът не може да приеме анексията; някои контрамерки бяха необходими. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой няма воля да се бие в Източна Украйна. Това е житейски факт. Така че някой може да каже, че не гледаме на Крим като на руска територия по международното право – точно както третирахме балтийските държави като независими по време на съветското управление.

Няма ли да е по-добре да се спрат санкциите дори без отстъпки от страна на руснаците?

Не. Но аз виждам редица проблеми със санкциите. Когато говорим за глобална икономика и използваме санкции в една глобална икономика, тогава големите страни ще са изкушени да защитят бъдещето си срещу потенциални заплаха, и така ще създадат меркантилистка глобална икономика. А аз имаме особен проблем с идеята за персоналните санкции. И ще ви кажа защо. Публикувахме списък на хора, които са санкционирани. И какво, когато дойде време да се вдигат санкциите, какво ще кажем? „Тези четири човека вече са свободни от санкции, а онези четирима не са“. Защо тези четиримата? Мисля, че някой винаги, преди да направи нещо, трябва да помисли какво иска да постигне и как ще свършат нещата. Как свършват?

Това не се ли отнася и до Путин, който се поставя в ъгъла? Дали действа така от слабост или е проява на сила?

Мисля, че зад стратегическата слабост се крие тактическа сила.

Какво означава се работи с него?

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно е полезна за разрешаването на всякакви видове други кризи, например в споразуменията за ядреното разпространение. В някои случаи това трябва да има предимство пред тактическата ескалация. От една е важно Украйна да остане независима държава, и да има правото на икономически и търговски съюзи по свой избор. Но не мисля, че е естествено право всяка страна да може да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че не са свободни да решават собственото си бъдеще.

Защо да не можем?

Говорите като супер сила, която е свикнала нещата да стават по нейния начин.

Не. Съединените щати не могат да диктуват и не бива да се опитват. Би било грешка дори да се помисли, че могат. Но що се отнася до НАТО, САЩ ще имат един глас в решение базирано на единодушието. Германският канцлер се изказа в същия смисъл.

Америка е много поляризирана. Нивото на агресия в политическия дебат е крайно високо. Дали суперсилата е способна да действа като едно цяло?

Обезпокоен съм от това вътрешно разделение. Когато работех във Вашингтон, политическата борба беше тежка. Но имаше много повече сътрудничество и връзка между опонентите от двете големи партии.

Скоро започва новата президентска надпревара. Дали Хилари Клинтън е силен кандидат?

Смятам Хилари за приятел. Мисля, че е силна личност. Така че, да, мисля, че е човек за поста. Като цяло, смятам, че би било по-добре за страната, ако има промяна на администрацията. Мисля, че ние, републиканците, трябва да имаме добър кандидат.

Трябва ли най-важната цел в Близкия изток да е защитата на страдащите цивилни в Ирак и Сирия?

На първо място, не съм съгласен, че сирийската криза може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако отстраните диктатора.

Но цивилните страдат.

Да, страдат, и заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Нека ви кажа какво мисля за случващото се. Това е отчасти мултиетнически конфликт. Това е отчасти бунт срещу старите структури в Близкия изток. И е частично вид бунт срещу управлението. Сега, ако някой иска да реши тези проблеми и може да направи нещо за тях, трябва да каже: „Ще приложим правото да се намесим“, но това означава военни мерки и воля да приемеш последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да се свали Муамар Кадафи, но ние нямахме желание да изпълним вакуума след това. Затова днес имаме милиции, които се борят една с друга. Имате неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка.

Но виждаме непоносима ситуация в Сирия. Държавата се разпада и терористични организации управляват големи части от нея. Не е ли грешно да не се намесваш, за да се избегне хаоса, който е заплаха за всички нас?

В моя живот винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нуждаете се от надеждни партньори – не виждам такива в този конфликт.

От гледна точка на реализма, може ли да сме на страната на Башар Асад в борбата му с Ислямска държава?

Е, не. Не можем да се бием заедно с Асад. Това би било отхвърляне на всичко, което сме правили и говорили през годините. Но, честно казано, мисля, че трябва да имаме диалог с Русия, какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде – въпреки че това е желаната крайна цел. Сега сме заклещени в конфликт в Русия, споразумението за иранската ядрена програма става по-трудно.

 
Френският философ Мишел Онфре"Медиите превърнаха мислещия народ в простолюдие, което не мисли и вече реагира само на емоция, патос, страст. Снимката на едно мъртво дете забранява да мислиш: тя незабавно изтръгва състрадание. Състраданието пречи да мислиш. Доказателството: онези, които направиха възможна тази смърт, разрушавайки бомбардираните страни, ще отговорят, като бомбардират още повече". Това казва френският философ Мишел Онфре.
Публикувано в сайта ГЛАСОВЕ

- Как преценявате начина, по който Европа се отнася към мигрантската криза?

- Европа не съществува, освен чрез единната си валута. В тази криза виждаме колко е безпомощна, незначителна, разчленена. Прави нещо аматьорски, не говори на един глас, импровизира. Това е жалко.

- Какво имахте предвид, когато казахте, че “Бернар Анри Леви (френски философ - бел. пр.) е част от хората, които направиха възможно това мъртво дете” (малкият Айлан - бел. пр.)? Кои са “другите хора”?

- Всички онези, които оправдаха войните срещу Афганистан, Ирак, Либия, Мали и останалите арабски страни, са отговорни и виновни. Те легитимираха бомбардировката над хиляди хора там. Струва ми се напълно легитимно мюсюлманската общност да е гневна на Запада. Западът атакува, уж за да се защити от тероризма, но той създаде тероризма, докато атакуваше. Кой иракчанин заплашваше Франция през 1991 г.? Саддам Хюсеин дори финансираше кампанията на един президент.

- От публикуването на снимката на малкото дете европейското обществено мнение, изглежда, направи рязка промяна по този въпрос. Как си го обяснявате? Какво говори това за нашето обществено мнение?

- Медиите превърнаха мислещия народ в простолюдие, което не мисли и вече реагира само на емоция, патос, страст. Снимката на едно мъртво дете забранява да мислиш: тя незабавно изтръгва състрадание. Състраданието пречи да мислиш. Доказателството: онези, които направиха възможна тази смърт, разрушавайки бомбардираните страни, ще отговорят, като бомбардират още повече.

- Защо политическото и медийното отношение към мигрантската криза е такова, сякаш тя няма конкретни геополитически причини?

- Защото политическият персонал е съставен от посредствени хора, които нямат никаква визия за бъдещето на страната, никакво чувство за история и вече слушат само специалистите по връзки с обществеността, които им дават рецепти как да бъдат избрани и преизбрани. Въпросът вече не е: “Какво е добро за Франция?”, а “какво ще позволи да ме преизберат?”. Уви, знаем, че войната усилва рейтингите на онези, които са я започнали. Тестостеронът постига повече в случая, отколкото сивото вещество.

- Франсоа Оланд нареди въздушни удари над Сирия, които също осъдихте. Защо?

- Бомбардирането на бойците от “Ислямска държава” предполага да бъдат убити невинни цивилни жертви, тъй като едните живеят сред другите, и това няма да попречи на един радикален ислямист, който живее във Франция, да премине към действие. Точно обратното!

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Никой не си зададе въпроса „защо” Сирия рискува и свали турския изтребител, навлязъл във въздушното й пространство

Необяснимото обръщане и завъртане на турския самолет, което показа Си Ен ЕнГенералният щаб на турската армия в петък на 22 юни съобщи, че изтребител от военновъздушните сили на Турция, който е излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия, е изчезнал от екрана на радарите, половин час след излитането си. Изтребител F-4 на Военновъздушните сили на Турция изчезна от екраните на радарите над Средиземно море югоизточно от провинция Хатай, граничеща със Сирия.

Изтребителят бе излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия.

Вицепремиерът на Турция, Бюлент АрънчТурският вицепремиер Бюлент Арънч заяви, че самолетът, който беше свален от Сирия, не е бил боен самолет, а разузнавателен, съобщи турската държавна телевизия Ти Ар Ти, цитирана от Ройтерс.

„За изтребителите е практика понякога да преминат държавните граници за кратко. Това не са злонамерени действия, но не могат да бъдат контролирани поради високата скорост на самолетите”, заяви турският президент Абдуллах Гюл.

Това бе началото...

На 26 юни в Брюксел се състоя политическата среща на ниво посланици на  НАТО. Какво се случи на тази среща, всичко ли бе казано от медиите в България?

Андерс Фог Расмусен, Генерален секретар на НАТОНАТО /Организацията на Северноатлантическия Договор - North Atlantic Treaty Organization – бел. Л. М./подкрепи Турция по инцидента със сваления турски изтребител от сирийската ВВС, но отказа на Анкара да удари Сирия и да започне война, позовавайки се на член пети от Устава на Алианса, в който е записано:

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.”

Във видеото на редица световноизвестни телевизионни канали се вижда ясно  как турски самолет излита, но прави завой и се връща към сирийска територия и така е попаднал в сирийското въздушно пространство. Акт преднамерен, и това се вижда с просто око, акт, който редица международни наблюдатели признаха, че е извършен вероятно, за да се тества готовността на сирийските ВВС.

Веднага след инцидента бе съобщено, че на самолета е нямало муниции и той не е бил с каквото и да било оръжие на борда, факт, който сирийските ВВС е нямало как да знаят, когато са го забелязали на радара.

В Брюксел се състоя по този повод извънредно заседание, преди което Турция агресивно поиска да се задейства член четвърти от Устава на Алианса, който предполага свикване на Политическия Съвет на НАТО.

Веднага след извънредното заседание на НАТО генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен направи изявление в щаб-квартирата в Брюксел.

"Ние стоим заедно с Турция в дух на солидарност", каза той.

„Ще продължим да следим ситуацията внимателно и с голямо безпокойство", подчерта той.

Той допълни, че сигурността на НАТО е „неделима". По думите на Расмусен по време на срещата не е обсъждан Член 5 от Устава на организацията, който призовава държавите-членки да възприемат атака срещу съюзник като атака срещу всички членове на организацията.

Международни наблюдатели припомниха, че това извънредно заседание е било свикано за втори път в историята на Алианса, първия път е било, когато през 1973 година Турция окупира Северен Кипър.

Премиерът на Турция, Реджеп Тийп ЕрдоганБроени часове преди заседанието на турски, парламент, Меджлиса, Си Ен Ен показа част от това заседание, на което турският премиер Ердоган заяви с неприкрито агресивен тон: „Гневът на Турция ще е яростен!” и уточни, че приема действията на сирийската страна като „враждебни” и е в готовност да отговори адекватно на тях!

Нямаше и най-малкото предупреждение, най-малкия знак от страна на Сирия. Действаха без да съобразят с това. И след това най-безсрамно заявяват, че са ни приятели”, заяви Реджеб Ердоган.

"Да се правят коментари, оневиняващи Сирия за страхливата постъпка на режима на Башар Асад е безотговорно поведение”, допълни премиерът на Турция.

Ердоган предупреди, че Анкара е въвела въоръжените си сили в повишена бойна готовност и ще отговори и на най-малката провокация от страна на Сирия.

В Брюксел Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Съветът на Организацията на Атлантическия Договор оценява като „неприемливо” свалянето от страна на Сирия на турски боен самолет и изразява „подкрепата и солидарността си” с Анкара. В същото време Расмусен подчерта, че НАТО осъжда остро действията на Дамаск.

„...съюзниците изразяват подкрепата и солидарността си с Турция”, се казва още в изявлението на Расмусен, който подчерта, че НАТО ще продължи да следи проблема”.

Това далеч не беше в кръга на очакванията на Ердоган, още повече, че турското  правителство демонстрира толкова бърза смяна на настроения и изявления по случая със сваления изтребител, че ако Алианса тръгне да изслушва и реагира винаги когато някой турски политик направи изявление – то Съветът на Алианса ще се наложи да заседава без прекъсване!

Външният министър на Турция, ДавутоглуОт версия за тренировъчен полет, през обяснение, че самолетът на е носел оръжие на борда си – обясненията на турските власти вървяха в много посоки.

Самолетът F-4 бе свален на 15 километра от сирийския бряг, в международно въздушно пространство. Външният министър на Турция Давутоглу обвини сирийското ръководство за свалянето, но призна, че изтребителят, макар и за кратко, е нарушил въздушното пространство на Сирия.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че става дума за "съмнителен инцидент", който трябва да бъде разследван, а президентът Гюл каза, че трябва да се изчакат резултатите от разследването, съобщи Дойче веле.

Турският президент Абдуллах Гюл„Не е възможно нещо като това да се покрие”, заяви Гюл, цитиран от Анадолската агенция.

„Без съмнение, каквото е нужно, ще бъде направено”, добави той.

Лидерът на Демократическата лява партия Масум Тюркер заяви за турски медии, че турският военен самолет F-4 „Фантом” е свален от руснаците. „В момента в сирийското пристанище Лаские има три военни кораба. Единият от тях разполага с радарни и зенитни системи. Военният кораб „Чапенко” може веднага да реагира при подобни ситуации”, каза Тюркер и посочи, че точно този кораб е свалил турския самолет.

Инцидентът със сваления от Сирия турски изтребител не трябва да се разглежда като провокация или преднамерено действие, смятат от руското министерство на външните работи. Според Москва, важно е случилото се да не доведе до дестабилизиране на ситуацията, предаде Интерфакс.

„Москва е обезпокоена от развитието на събитията около инцидента с турския военен самолет, свален от сирийски средства за ПВО на 22 юни. Важно е това произшествие да не се смята за провокация или преднамерено действие и да не доведе до дестабилизиране на обстановката”, посочи говорителят на министерството на външните работи на Русия Александър Лукашевич.

Турският самолет „RF-4E”, който бе свален във въздушното пространство на Сирия, с голяма степен на вероятност е изпълнявал разузнавателен полет, чиято чел е била тестването на сирийската система за противовъздушна отбрана /ПВО/, заявиха руски военни експерти, цитирани от РИА Новости.

„Турският самолет бе свален във въздушното пространство на Сирия. Сирийската ПВО е високоефективна система. Във всички случаи сирийските бойни разчети, взимайки решението за откриване на огън, са квалифицирали целта като вражеска, която се е намирала в тяхното въздушно пространство”, отбеляза директорът на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие Игор Коротченко. Той не изключи самолетът да е изпълнявал разузнавателна мисия, чиято цел е била да принуди средствата за насочване на сирийските зенитни ракетни комплекси да активират радиолокационните станции и вероятно да ги провокират да преминат на боен режим на работа.

Друг руски военен експерт, ръководителят на профилирания интернет ресурс „Вестник ПВО” Саид Аминов също е на мнение, че съдейки по характера на полета на „RF-4E”, с голяма вероятност е било извършвано тестване на сирийската система за ПВО с цел „разкриване” на нейните елементи. Той отбеляза, че самолетът е летял на ниска височина, а този прийом е един от ключовите елементи за осъществяване на пробив във всяка система за противовъздушна отбрана.

Двойнствената, непостоянна позиция на Турция

Турция не планира да затвори границата си със Сирия след инцидента с изтребителя, заяви министърът по търговските и митническите работи Хаяти Язиджи, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на телевизионния канал „Хабер тюрк”.

По думите на Язиджи, затваряне на границата би попречило на бежанци от Сирия да преминават на турска територия.

Министърът поясни, че през Сирия преминава пътят на износ на турски продукти, предназначени за страните от Персийския залив.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че Турция си запазва правото да използва всичките норми на международното право за доказване на своята правота.

Турция няма намерение да влезе във война със Сирия заради сваления самолет, но смята да иска извинения и компенсации, каза пред журналисти турският вицепремиер и правителствен говорител Арънч. "Ние не сме страна, която разпалва военни страсти. Не възнамеряваме да воюваме с когото и да било. Ние сме сериозна държава. Знаем какво трябва да правим, но смятаме да го правим поетапно", подчерта Арънч.

Вицепремиерът подчерта, че Анкара ще поиска извинения и компенсации от Сирия за сваления самолет, но не изключи да задейства и други мерки, без да ги спомене конкретно. По неговите думи правителството ще обсъди в рамките на идните дни въпроса за прекратяването на доставките на турска електроенергия за Сирия. Той добави, че доставките все още не са прекратени поради хуманитарни съображения.

Решението на Турция да свика среща на НАТО, на която да бъде обсъдено свалянето на турски изтребител от сирийската система за противовъздушна отбрана, е мярка, която отразява сериозността на сегашната ситуация, но също така изпраща сигнал, че Анкара търси съгласуван дипломатически отговор, а не самостоятелно предприемане на военни действия, коментира Би Би Си.

Свалянето на турския изтребител може да доведе до опасен нов развой на сирийската криза, а насилието може да се разпространи отвъд сирийските граници и да доведе до по-широк регионален пожар публикува Би Би Си.

Сраженията може да преминат през границата, да кажем в Турция, или по някакъв начин „Хизбулла” да получи подкрепа от сирийския режим да атакува Израел. Тогава това може да стане междудържавен конфликт, а не бунт, който е ограничен в границите на една страна.

Преди извънредното заседание на Съвета на НАТО, противовъздушната отбрана на Сирия обстрелва още един турски самолет, който е издирвал части от изтребителя „Ф-4”, свален от сирийците на 22 юни, предаде Интерфакс.

По предварителни данни бе съобщено, че самолетът не е бил свален, и че в него е имало спасителен екип.

Не мина и без характерния цинизъм на политици от Големите държави:

Държавният секретар Хилъри Клинтън по време на няколко часовата визита в БългарияДържавният секретар Хилъри Клинтън определи свалянето на самолета „брутално действие” на сирийската страна. Клинтън в случая бе много по-умерена за разлика от емоционалните й реакции при убийството на Кадафи и други събития в арабския свят.

„Сирийските власти не се съобразяват с международните норми, с мира и сигурността и човешкия живот” – каза Расмусен след извънредното заседание на Съвета на Алианса.

Едни нарушават нормите – други отнасят вината?!

След НАТО, Турция потърси и ООН – всички вкупом се направиха на глухи!

Турция изпрати в Съвета за сигурност на ООН обръщение, в което определя действията на сирийските военни, свалили самолет на турските Военновъздушни сили, като заплаха за мира и стабилността в региона, съобщи АФП.

“Атаката в международното въздушно пространство, която можеше да доведе до гибелта на двама турски пилоти, е враждебен акт от страна на сирийските власти, заплашващ националната сигурност на Турция”, се казва в обръщението на Анкара към ООН.

НАТО показа, че засега не желае да се ангажира с каквито и да било военни действия срещу сирийския режим.

ЕС също изрази не по-различна позиция, да не говорим за предстоящите избори в САЩ и падащия рейтинг на Барак Обама в навечерието им.

Пред Брюксел на дневен ред е проблемът със съдбата на еврото и случилото се с турския изтребител засега не влиза в каквито и да било планове за намеса и то заради някакви амбиции и комплекси на турското правителство заради нарушението на турския изтребител в сирийското въздушно пространство.

Ще възпламени ли Турция регионален военен конфликт в Сирия, как ще постъпи НАТО, това тепърва ще научим.

Каква е причината никой да не зададе въпроса „Защо?” във възникналата ситуация в Сирия.

Защо Сирия реагира така?

Арабистът и бивш посланик Киряк Цонев зададе логично десетки въпроси в предаването на НТ СКАТ, Дискусионно студио по инцидента и обстановката в Сирия:

  • Защо НАТО гледа едностранно на случилото се със самолета?
  • Наистина ли самолетът случайно наруши сирийското пространство, защо бе изпратен?
  • Защо се тълкува само гледната точка на Турция?
  • Има ли преднамереност в действията на Турция?
  • Толкова ли е ненормален сирийският президент, та да сваля турски самолет, за да предизвиква Турция и НАТО?
  • Къде е логиката президентът Асад да избива собствените си войници, собственото си население?

Българското публично пространство бе облъчено с документален филм на официозна телевизия, в която всеки един сириец обясняваше пред камерата на репортера как са влезли маскирани лица, как са влезли цивилни в домовете им, как са убивали, разстрелвали... Нито един от говорещите свидетели сирийци не каза – влязоха войници от армията и убиха жени и деца...

Арабистът и бивш посланик, Киряк ЦоневВсичко, което се прави е една изкуствена инсинуация, която цели непременно Сирия да бъде дестабилизирана, подобно на ситуации в други арабски региони. Турция е непосредствен съсед на Турция и до ден-днешен Сирия не е признала официално присъединяването на района Искендерум към Турция през 1938 година. Този район е „подарен” на Турция от Франция, за да не се стигне до влизане на Турция във Втората световна война на страната на Германия. Турция приема този „подарък”, но досега във всички официални карти на Сирия този район е вкаран в границите й. Така конфликтът и досега съществува между Сирия и Турция.

Крайно агресивният тон на Ердоган не е единствено израз на емоционалността на Анкара, по-вярно би било да се приеме, че съществува реална заплаха срещу Сирия...

Защо се случва едно, а се представя друго?

„Сирия много добре знае, че е по-слаба от Турция, както България е наясно, че е много-много- по-слаба от Турция обясни Киряк Цонев. - В случай, че турците тръгнат срещу нашата страна – няма какво да ги спре, тъй като България няма истински боеспособна армия”.

Правото на Сирия да защитава своето въздушно пространство е легитимно, което не пречи да се изправи срещу един създаден напоследък антисирийски фронт от страна на ЕС и от страна на Щатите.

Защо на черното се казва бяло, а на бялото – черно?

„Сирия е единствената арабска държава, която има окупирани от Израел арабски територии обясни Кирияк Цонев. – Самият Израел е заинтересован в Сирия да съществува една постоянна дестабилизация, която да съсредоточи вниманието на сирийското правителство във вътрешни проблеми и да престане да се бърка в онзи проблем, който за Израел е болно място. Това са палестинците, а Сирия в момента така или иначе подкрепя палестинците”.

Според кадри излъчени по Си Ен Ен, части от самолета падат в сирийски води. Официалното изявление на Генералния щаб на Турция бе, че самолетът е летял с разузнавателна мисия, но без да навлиза в сирийското въздушно пространство.

Турският президент Гюл в първия си коментар по инцидента допусна, че самолетът „неволно” да е навлязъл с един километър навътре в сирийското въздушно пространство.

Няма спор, че навлизането на турския самолет в Сирия е било тестване на сирийската военно-въздушна отбрана и събиране на разузнавателна информация за руските ракетни комплекси, които са разположени по крайбрежието.

Говорителят на сирийското Външно министерство, Джихад Мадиси Официалният представител на Министерството на външните работи на Сирия Джихад Мадиси заяви, че сирийската страна не е планирала да сваля турския изтребител, нахлул във въздушното пространство на страната, и случилото се е било „произшествие”, предаде РИА Новости.

„Най-важното сега е представителите на Военноморските сили на Сирия и Турция да проведат съвместни работи по издирването на пилотите на самолета. Надявам се в близко време да бъдат намерени и инцидентът да остане в миналото”, каза сирийският дипломат в ефира на турската телевизия „Ал Хабер”.

Той отбеляза, че станалото „в никакъв случай не следва да се разглежда като враждебна акция срещу Турция”.

„Става дума само за защита на нашия суверенитет. Това е произшествие, в никакъв случай не е нападение”, подчерта представителят на сирийското Външно министерство.

Говорителят на сирийското Външно министерство категорично опроверга твърденията на турската страна, че с инцидента ставало дума за преднамерено агресивно действие на сирийската страна, заради бежанските лагери със сирийци на турска територия.

Защо Западът зае противоположна позиция на реално съществуващата обстановка?

Най-бързото обяснение е, за да отвлече вниманието на населението в страните-членки на ЕС от проблемите, свързани с кризата.

Защо продължава сирийският конфликт?

Заради външната намеса с оръжие и боеприпаси, които подклаждат агресията на така наречените сирийски бунтовници. Саудитска Арабия, Катар снабдяват с оръжие бунтовниците , но едва ли нещата са толкова опростени.

Русия и Китай подкрепят Асад и настоява сирийският конфликт да не се решава без участието на Иран!

Участници и обстановка в Близкия изток

Всички западни политици са наясно, че ако нещо се случи в Сирия, веднага ще се дестабилизира Ливан, където голямо влияние има лидерът на ислямистите от Хизбулла, шейх Хасан Насрала. А шейхът обвини вече Израел в убийството на ливанския премиер Рафик Харири.

Израел в момента е политически много силен и с единството в парламента, той е и много мощен като въоръжение, и външна подкрепа, и то в рамките на Близкия изток.

Странна комбинация от участници в събитията в Близкия изток очерта журналистът Тома Томов в предаването на Цветанка Ризова „На 4 очи”: международната общност /ООН, ЕС, Русия/, Хамаз, Ал Кайда, монархиите от Персийския залив, Катар, Саудитска Арабия, Турция /член на НАТО/.  Към така изброените Томов прибави и Ал Кайда, ислямисти, Хамаз, Израел, Иран, Ирак.

Какво се мъти в Близкия изток според Тома Томов

Журналистът съобщи, че Китай увеличава с 14-15 процента парите си за превъоръжаване, Русия прави нещо невероятно, като само за следващите няколко години е поръчала към 1300 вертолета и около 6-700 самолета, танкове, кораби. В същото време предстои американците да докарат флота си до 300 флага, ново ядрено оръжие, нови подводници.

Президентът на САЩ Барак Обама изкара 15 000 войници от Афганистан, но ги праща в Кувейт? Най-добрите му самолети сега са в Оман, а морската пехота и самолетоносачи се придвижват към сирийския бряг, и към Персийския залив.

Германците правят нови подводници с крилати ракети и ги продават на Израел...

Очаква се над 90 000 души и над 4-500 бойни самолета, над 900 танка да проведат бойни учения в продължение над един месец – и това са войници китайци, иранци, руснаци и сирийци.

Сирийският президент Башар Асад призна, че в страната се води гражданска война.

На фона на така изброените участници в събитията в Близкия изток, на фона на направените големи оръжейни поръчки от страна на Саудитска Арабия /55-60 млрд долара/, на фона на съсредоточаването военна сила и техника в размирния район на Близкия изток – свалянето на турския самолет ще се окаже камъче в обувката на НАТО, което засега бе махнато.

Война или... война?

Размахват ни сламката, за да не видим гредата? Хвърлят ни прах в очите за Сирия, за да не забележим, че Големите съсредоточават военни, техника в района на Персийския залив!

„Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи…написа Кърт Вонегът. - НАТО трябваше да устои на почти непреодолимото изкушение да забавлява хората по телевизията и да се състезава с киното, като вдига във въздуха мостове, полицейски участъци, заводи и така нататък... Сега всички градове са притежание на света. А НАТО ги направи негодни за живеене и с това, така да се каже, отряза носа и се изплю в лицето на справедливостта...

А ние българите в какво вярваме – със сигурност не в приказките на външния министър, министъра на отбраната, президента и един кош атлантици.

Достатъчно е да съберем две и две и да научим отговора на случващото се в Близкия изток.

 
Робърт Пери, разследващ журналист, чието име стана известно със статиите му за Ирангейт за Асошиейтед прес и Newsweek през 1980 г. Автор е на книгата America’s Stolen Narrative и трилогията за семейство БушДали правителството на САЩ иска „Ислямска държава” и/или нейните последователи от „Ал Кайда” да контролират Сирия? Що се отнася до Държавния департамент, изглежда рискът си заслужава, тъй като това ще прекъсне снабдителния канал от Русия към сирийското правителство на президента Башар Асад. Дори с цената на разширяването на хватката на сунитски терористични групи върху сирийската територия.
Публикувано на сайта ГЛАСОВЕ
Превод от английски език: Пепа Витанова

Изглежда хардлайнерите в администрацията на Обама са поставили пред неоконсерваторите цел за „смяна на режима” в Сирия в навечерието на извънредните опасности, които може да предизвика черното знаме на сунитския тероризъм, отгледан в Дамаск.

Това най-вероятно ще бъде съпроводено с отрязани от „Ислямска държава” глави на християни, шиити и други „еретици”. И/или от превръщането на „Ал Кайда” в огромно близкоизточно средище на атаки срещу Запада.

И колкото и дестабилизиращ да е потокът от бежанци от Близкия изток към Европа, една победа на „Ислямска държава” или на „Ал Кайда” би наводнила Европа с милиони отчаяни хора, които бягат от Сирия и предизвикват политическа и хуманитарна криза.

В същото време това означава огромен натиск върху президента Барак Обама или върху неговия приемник за пълна инвазия в Сирия и кървава окупация.

Човешката и финансовата цена на този кошмарен сценарий са почти непонятни. Европейският съюз – това основно постижение в ерата след Втората световна война – вече страда от масова безработица и може да се разпадне. САЩ също могат да се претърпят трансформация в перманентно воюваща страна.

Въпреки това Вашингтон, изглежда, не може да се спре. Вместо да работи с Русия и ръководения от шиити Иран, за да помогне за стабилизирането на политическата и военна ситуация в Сирия, мачовците политици сипят обиди към двете страни, които биха могли да бъдат съюзници на Запада в опитите да бъде спрян сунитският тероризъм.

През последната седмица правителството притисна България и Гърция да спрат руските полети към Сирия. Планът на САЩ, изглежда, е да блокира сирийското правителство и да го лиши от външни провизии – без значение хуманитарни или военни, за да предизвика неговия колапс и да отвори портите на Дамаск за „Ислямска държава” и/или „Ал Кайда”.

Обяснението на това почти необяснимо поведение е странно. Правителството на САЩ „осинови” смешното неоконсервативно бръщолевене, като обвини Асад, а сега и Русия за създаването на „Ислямска държава”. Въпреки че кръвожадната група (която всъщност възниква като „Ал Кайда в Ирак” – AQI) бе отговор на американското нахлуване в Ирак през 2003 г. по времето на президента Джордж Буш. След което бе върната обратно с пари и оръжия от Саудитска Арабия, Катар и други американски „съюзници”. „Ал Кайда в Ирак” се премести в Сирия със задачата да премахне правителството на Асад.

Ал Кайда в Ирак” (AQI) по-късно прие името „Ислямска държава” (също позната като ISIS, ISIL или Daesh).

И въпреки всичко официалната позиция на американското правителство е, че „Ислямска държава” е грешка на Асад и Русия.

„Това, което казахме, е, че руснаците продължават да подпомагат режима на Асад, което води до разрастване на „Ислямска държава” (ISIL) в Сирия и влошава ситуацията – заяви говорителят на правителството Джон Кирби. – Ако те (руснаците) искат да бъдат полезни, трябва да спрат да въоръжават и подкрепят Башар ал Асад.”

А реалността е, че военните на Асад са главната опора както срещу „Ислямска държава”, така и срещу господстващите сунитски бунтовнически сили, филиала на „Ал Кайда”.

Така че, спирайки „захранването” на Асад, правителството на САЩ всъщност разчиства пътя за победата на „Ислямска държава” („Ал Кайда”). Ако стратегията на САЩ за унищожаване на защитата на Асад се окаже успешна, тогава наистина нищо няма да спре сунитските терористи при завземането на Дамаск и другите големи градове. Тогава американските въздушни удари по тези градове със сигурност ще убият много цивилни и допълнително ще радикализират сунитите. За да бъде изместена „Ислямска държава” и/или „Ал Кайда”, ще е нужна пълномащабна инвазия на САЩ. Тя може и да бъде неизбежна, но почти със сигурност ще се провали, както се провали иракската окупация по времето на Буш.

Плашещи фантазии

Колкото и да са плашещи тези опасности, остава огромна пропаст между истинския свят на Близкия изток и фантазиите на официален Вашингтон за региона. В зоната на въображаемото това, което има значение, е плямпането на амбициозни политици и лидери, формиращи общественото мнение – плямпане, което аз наричам „ъъъ” ръмженето на геополитическия подход.

Демократическата партия се присъедини към това ръмжене преди дни в Brookings Institution – дом на неоконсерватори като Робърт Кейгън и домакин на „либералните интервенти” като Майкъл О'Ханлън и Строб Талбот.

Макар че официално одобри ядреното споразумение с Иран, бившият държавен секретар Хилъри Клинтън обиди и иранците, и руснаците. Осъждайки подкрепата на Русия за сирийското правителство, тя призова за увеличаване на наказанието на Москва и на руския президент Владимир Путин – за да принуди Русия да се откаже от режима на Асад.

„Имаме нужда от съгласувани усилия, които да доведат до увеличаване на разходите на Русия и Путин. И аз съм в лагера на тези, които не сме направили достатъчно” – заяви Клинтън. И добави, че Русия се опитва да „осуети и да подкопае американската сила, когато и където може”.

Клинтън, изглежда, не е научила нищо от миналите си стратегии за подкрепа на „смяната на режима” в Ирак и Либия. И в двете страни американските военни продуцираха свалянето и убийството на топ лидерите на нациите. Но вместо обещания разцвет на идеални демокрации страните потънаха в анархия със сунитски терористи, свързани с „Ал Кайда” и „Ислямска държава”, които сега контролират големи части от територията им.

За Клинтън по-висшият приоритет е да се докаже като супертвърда пред влиятелните неоконсерватори и либералните ястреби от Вашингтон. Потенциалното влизане на Клинтън в Белия дом предполага още по-войнствена външна политика от тази на Обама, който наскоро се похвали с това, че е наредил военни удари в седем различни страни.

Клинтън изглежда жадна за още повече промени на режима в Сирия и дори в Русия въпреки екзистенциалните рискове, свързани с подобни безразсъдни стратегии. Неоконсерваторите и либералните ястреби винаги предполагат, че някои податливи „умерени” ще вземат властта в съответните държави. Но житейската практика показва, че американската интервенция често прави нещата по-лоши и се стига до поява на още по-екстремни лидери.

Къде е Обама?

Сега в официален Вашингтон се редят на опашка в подкрепа на блокадата на руската помощ на сирийското правителство – дори ако това би означавало победа на „Ислямска държава” или „Ал Кайда”.

Голямото неизвестно е къде стои президентът Обама във всичко това.

Източник, запознат със задкулисието в отношенията между Белия дом и Кремъл, ми каза, че Обама е насърчавал Путин да засили руската помощ за изстрадалото сирийско правителство като част от борбата срещу „Ислямска държава”. Руснаците вече били объркани. Те не разбирали защо Държавният департамент на Обама се опитва да саботира тези усилия.

Колкото и странно да звучи, на Обама не му било за първи път при задкулисни договорки да се отнася благосклонно към по-малко конфронтационен подход спрямо кризите в чужди държави, а после да остави неоконсерваторите и либералните ястреби от собствената си администрация да действат в обратна посока. Така например през 2009 г. Обама се подчини на исканията да бъде извършен безполезният „скок” в Афганистан, а през 2014 г. остави неоконсерваторката и помощник държавен секретар Виктория Нуланд да започнете нова студена война с Русия, подпомагайки „смяната на режима” в Украйна.

Като помощник държавен секретар по европейските въпроси, Нуланд вероятно е била в центъра на неотдавнашното извиване на ръце в България и Гърция – за да ги накара да блокират руските полети до Сирия, която е дългогодишна мишена на неоконсерваторите.

Обикновено, когато подчинените му го притискат, Обама отстъпва и залага на подхода на протакането. След това прибягва към истинската дипломация – какъвто пример е споразумението със Сирия през 2013 г. за предаване на арсенала от химически оръжия, а също и иранската ядрена сделка от 2015 г. (и двата случая са постигнати със значителна помощ от Путин).

Обама се е доказал като ненадежден партньор във външната политика заради огъването под войнствения натиск на много от своите подчинени. Той дори влиза в тяхната реторика на обиди и заплахи.

Днес Обама може би чувства, че е отишъл толкова далече, колкото му стига смелостта с ядрената сделка с Иран. Всяка външна политика на сътрудничество с Иран или Русия преди 17 септември, когато Конгресът трябва да реши съдбата на споразумението, може да доведе до отбой сред ключовите демократи.

След като докладът на Конгреса мине, Обама може да се заеме сериозно със сътрудничеството с Иран и Русия, за да се стабилизира ситуацията в Сирия. Чрез засилване на войската на сирийското правителство – която защитава християни, шиити и други малцинства – и чрез привличане на разумните сунити за договаряне на споделено управление. Това би било шанс за стабилизирането на Сирия, провеждането на избори и конституционни реформи. Но ще изисква да отпадане лозунгът „Асад трябва да си ходи”.

Докато президентът Обама говори малко за своите сирийски планове, Държавният департамент задейства своя агресивен ход с надеждата най-накрая да се постигне мечтата на неоконсерваторите и либералните ястреби за „смяна на режима” в Сирия.

Независимо от кошмарите, които могат да последват.

------------------------------------------

*Името на разследващия журналист Робърт Пери стана известно със статиите му за Ирангейт за Асошиейтед прес и Newsweek през 1980 г. Автор е на книгата America’s Stolen Narrative и трилогията за семейство Буш.

----------------------------------------------

Текстът е публикуван в сайта: http://www.globalresearch.ca

 
Боян Чуков, експерт по геополитика, бивш съветник на правителството на Сергей СтанишевКРОСС/ С атентата в Белгия се преминава към терористична стратегия на ДАEШ в Европа. Най-вероятно в обозримо бъдеще ще станем свидетели на зачестяването на терористичните актове на европейска територия. Брюксел оставя неприятното усещане за déjà vu. Защо Ф. Могерини не се разрева, когато колеха обикновени граждани на Израел? Защо не реагира по същия начин за убитите в Донбас дечица, жени и старци? Какъв по-отвратителен пример за лицемерие и фалш от евробюрократите, каза Боян Чуков, съветник на бившия премиер Станишев по външнополитическите въпроси, в интервю за Агенция КРОСС

- Г-н Чуков, очевидни ли са аналогиите с ноемврийските удари в Париж, или вчерашните атентати в Брюксел са по-различно нюансирани?


Боян Чуков: Не мисля, че между атентатите в Париж и Брюксел може да се прави елементарна аналогия. Във френската столица терористите ползваха стрелково оръжие и застреляха мирни граждани, които си почиваха по кафенетата. В Брюксел бе нанесен удар върху огромен транспортен център, който има ключова роля не само в Белгия, но и в света. Ударът върху брюкселското летище бе прибързан и лошо организиран. Задържането от белгийските сили за сигурност на атентатора Салах Абдеслам и искането от френска страна той да бъде екстрадиран във Франция застраши разкриването на една от джихадистките мрежи, която оперира на френска територия. Това накара бързото нейно утилизиране на белгийското летище преди да бъде унищожена от службите за сигурност. По принцип Белгия служи за тилова база на джихадистите, които подготвят терористични актове във Франция. В Париж все още имаме спорадичен терористичен удар. С атентата в Белгия се преминава към терористична стратегия на ДАEШ в Европа. Най-вероятно в обозримо бъдеще ще станем свидетели на зачестяването на терористичните актове на европейска територия.

- В коментар на атентатите в Брюксел премиерът Борисов изрази увереност в убедителното противостоене на атаката срещу общите европейски ценности, морал и култура, но едновременно с това оцени европейската външна политика в Ирак, Либия и Сирия като провал. Склонен ли сте да видите в този жест на премиера отражение на нови външно- и вътрешнополитически тенденции?
Боян Чуков: За съжаление европейските управляващи като цяло продължават да говорят с клишета. Това показва, че повечето от тях не си дават сметка, че светът днес е друг. След кървавия хаос в Брюксел имаме неприятното усещане за déjà vu. Същите тиради за „европейско единство", „европейски ценности и морал" и други подобни. Същите боядисвания с националния флаг на пострадалата държава. Същите „фамилни снимки" на европейския елит, изпаднал в дълбок маразъм. Същите лицемерно проронени сълзи за жертвите. Да, всички ние скърбим за жертвите в Белгия. Да, това е огромна човешка трагедия. Но защо Федерика Могерини не се разрева, когато колеха обикновени граждани на Израел? Защо не реагира по същия начин за убитите в Донбас дечица, жени и старци? Да припомня. През 2011 г. , когато на летище Домодедово в Москва избухна бомба и бяха убити обикновени пътници, в Брюксел никой не рева. Напротив. Бе казано, че виновна за случилото се е Москва и нейната политика в Кавказ. Какъв по-отвратителен пример за лицемерие и фалш от евробюрократите? А стотиците взривени и изклани цивилни в Африка? Нима те не са човешки същества?

Естествено, че случващото се в Брюксел и Париж е последица от Либия, Афганистан, Ирак и Сирия. Въпросът е кога стигнахме до този извод - когато подкрепяхме бандитското нахлуване в Ирак в разрез с международното право? Нима не разбрахме, че демокрация не се експортира. Експортират се само революции и тероризъм. Сега ще си сърбаме надробената попара. Колкото и да ми е неприятно, нашият премиер следва събитията. За съжаление държавното ни ръководство няма ясна представа за случващото се по света и действа „слепешком" за сметка на българските национални интереси.

 
Министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ, Джон КериДнес сирийската армия наброява над 110 хиляди боеспособни военни. Подкрепят ги отрядите на Хизбула и бойците на кюрдските милиции, както и руските военновъздушни сили. Заедно, те вече са близо до това окончателно да пречупят гръбнака на джихадисткото чудовище.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/actualno/1901-izborat-na-siriya-asad-ili-adat

Очерталият се прелом в сирийската драма се оказва поредната дилема. На пръв поглед, основният проблем в Близкия Изток е разгромът на Ислямска държава, в качеството и на най-мощната и добре структурирана терористична организация в региона. В един момент целият свят беше изтръпнал от ужасите на войната и жестокостите на ислямистките бунтовници. Разпространяваните видеозаписи на екзекуции на техните пленници и заложници разсеяха и последните съмнения, че срещу ИД следва да се действа само със сила.

Днес обаче, когато Ислямска държава търпи сериозни загуби, а бойците и все по-често биват принудени да отстъпват, самозваните борци за правата на „потиснатите” се опитват да поемат инициативата в свои ръце. Прокарвайки тезата за „масовите жертви сред гражданското население в зоните, контролирани от ИД”, държавите, които традиционно подкрепят джихадистите, не се колебаят да използват откровен шантаж и заплахи за да осигурят глътка въздух на губещите позиции радикални ислямисти.

На този фон, провалът на женевския процес, въпреки постигнатото споразумение за премирие в Сирия, изглежда повече от очевиден. На бойното поле силите на президента Башар Асад увеличават стратегическото си надмощие. Съдейки по редица характерни особености на сегашната ситуация, те са пълни с решимост да доведат започнатото до неговия логичен край.

Какво обаче ще предприемат противниците на Дамаск и възможно ли е в региона да избухне нова война?

Кой се нуждае от пауза за да се съвземе?

Противниците на Асад настояват, преди да започнат да се реализират плановете за мирно разрешаване на сирийския конфликт, да бъдат прекратени руските въздушни удари срещу позициите на ислямистите. Те твърдят, че участието на руските сили в операцията води до ликвидирането на умерените опозиционери, както и до смъртта на много мирни граждани.

Тоест, излиза че проблемът, който поражда напрежение, не са онези, които съвсем доскоро извършваха масови показателни екзекуции на „неверниците”, представляващи  ужасяващи прояви на средновековно насилие, а именно силите, противоставящи се на предизвикателството на салафитската диващина.

Днес сирийската армия наброява над 110 хиляди боеспособни военни. Подкрепят ги отрадите на Хизбула и бойците на кюрдските милиции, както и руските военновъздушни сили. Заедно, те вече са близо до това окончателно да пречупят гръбнака на джихадисткото чудовище. Здравата логика изисква от цивилизованата общност да приветства този прелом. Тя вече може си поеме дъх и, което е най-важното, не бива да пречи на боеспособните сили да доведат да край процеса на неутрализиране на терористичните орди.

Вместо това, някои дипломати и политици демонстрират смайващо лицемерие, опитвайки се да прехвърлят всички проблеми от болната на здравата глава. Те открито игнорират напълно разбираемите очаквания на стотиците хиляди хора, на които съдбата е отредила да се окажат в зоните, контролирани от джихадистите, пристрастени към проливането на кръвта на невинни мъже, жени и деца.

Представителите на т.нар. Висш комитет за преговори (създаден от сирийската опозиция), които са се окопали в саудитската столица Ер Рияд, настояват от името на цялата опозиция „Москва да упражни натиск върху Дамаск да изпълни исканията на комитета, касаещи хуманитарната сфера”. Тоест, излиза, че опозицията, обявила Асад за „враг на сирийския народ” и призоваваща за незабавното му оттегляне, вижда в него единствената причина за отчайващата хуманитарна ситуация в страната, тотално игнорирайки заслугите на ислямистите за това.

На този фон арабските и западните медии синхронизирано тиражират всевъзможни измислици за гибелта на невинни хора при настъплението на правителствените части, обвинявайки режима в Дамаск в непропорционално използване на сила. Това се прави с цел провалянето на политическия процес и привличането на максимално широка коалиция във войната срещу Асад, след като терористите, които бяха отрязани от каналите за доставки на оръжие и ресурси, масово напускат бойното поле. Пълното им поражение е само въпрос на време и старанията на подкрепящите ги държави да им дадат възможност да си поемат дъх са обречени.

Вашингтон и Москва в търсене на общ знаменател

В така развиващата се ситуация, за силите на Асад е важно да не изпуснат военната инициатива. Запазвайки предимството си на бойното поле, те могат да прочистят „горещите зони” от дошлите отвън терористи и да създадат условия за малобройните групи на наистина умерените сирийски опозиционери да излязат от сянката на ислямистите.

Подобно развитие би създало реални предпоставки за началото на вътрешносирийски политически диалог. То отговаря и на интересите на Дамаск, и на неговите умерени противници, както и на външните играчи, които не са заинтересовани от разпадането на Сирия. На този фон, непримиримата позиция на Саудитска Арабия и Турция може да обърка картите не само на воюващите страни, но и на свръхдържавите, които успяха да постигнат междинно споразумение в рамките на Международната група за подкрепа на Сирия по време на срещата в Мюнхен на 11 февруари.

Съвсем доскоро Западът възлагаше вината за буксуването на мирния процес само върху Русия и осъществяваните от нея въздушни удари. Москва не крие, че помага на Асад за подготовката на мащабно настъпление срещу джихадистите в района на Алепо. Именно там трябва ще бъде решена съдбата на сирийската война. След преговорите между руския външен министър и американския държавен секретар в Мюнхен и телефонния разговор между президентите Владимир Путин и Барак Обама на 13 февруари, геополитическият небосклон малко се проясни. Макар че Вашингтон не иска да приеме плана на Москва за формирането на обща международна коалиция, американците не се отказаха от срещата, лице в лице, с руснаците, очевидно съзнавайки, че възможностите за взаимодействие не са изчерпани. Основният проблем сега е, че необмислените инициативи на някои по-малки държави с големи претенции, като Турция или Саудитска Арабия, могат да объркат общите миротворчески планове на САЩ и Русия.

Днес дори на Запад се питат, доколко действията на Турция, предприела поредните масирани бомбардировки срещу позициите на сирийските кюрди, са в синхрон с позицията на САЩ, които достатъчно ясно подкрепиха необходимостта от примирие. Ако пък си припомним и за заплахите на Саудитска Арабия срещу Русия, както и твърденията и, че ще изпрати свой военен контингент в Сирия, виждаме, че наистина се получава омагьосан кръг. На фона на тези заплахи и предупреждения могат да възникнат нови колизии.

Уставът на НАТО не е спасение

Саудитска Арабия открито обвинява Москва че участва в религиозна война на страната на шиитите, въпреки че в Русия живеят двайсет милиона сунити. Според саудитския външен министър Адел ибн Ахмед ал Джубейр, руският елит трябва да се примири с оттеглянето на Асад, иначе Москва рискува да си навлече големи неприятности.

Както изглежда обаче, тези заплахи на саудитската върхушка са просто грандомански жестове на отчаяние, които само разтърсват въздуха. Саудитите, които преди време провокираха регионална война между различните течения в исляма, вече осъзнават, че плановете им са били нереалистични. И сега провокират Москва с надеждата, че ще могат да прехвърлят пламъка на религиозната нетърпимост вътре в самото руско общество.

Рияд би могъл да изпрати в Сирия свои специални части, които съвместно с турската армия да инициират контранастъпление на т.нар. „опозиция”. Каква обаче ще е реалната полза от този замисъл, ако всички те се превърнат в поредните мишени на руската авиация?!

Тук е мястото да припомня, че в случая със сваления руски Су-24, Анкара вече прати топката в руската половина на игрището, наивно разчитайки на помощта на съюзниците си от НАТО. На думи, те наистина подкрепиха Турция, въпросът обаче е, дали ще са склонни да и окажат реална военна помощ, ако Анкара, съвместно със Саудитите, наистина осъществи агресия срещу една суверенна държава? Защото прословутият чл.5 от Устава на Северноатлантическия пакт изисква оказването на помощ, ако трета страна нападне член на НАТО. В случая обаче, член на НАТО се готви да нахлуе в друга държава.

Тоест, Анкара и Рияд ще могат без особени проблеми да разпалят тази война, но ще им бъде изключително трудно да излязат от нея без да загубят имиджа си.

На свой ред, Москва доказа на всички, че не бива да бъде пренебрегвана в хода на тази игра и се завърна в Средиземноморието за да даде рамо на отдавнашния си съюзник.

Впрочем, Анкара разполага с алтернатива и би могла да осъществи военната си намеса в Сирия в рамките на коалицията от 34 мюсюлмански държави, създадена преди няколко месеца от Саудитите. Появата и беше обявена достатъчно гръмко, но оттогава насам за нея не се чува нищо. Впрочем, възможно е и ОАЕ да реши да се включи в сирийската авантюра на Турция и Саудитска Арабия, за което намекнаха в Абу Даби. Но, ако си припомним, колко бездарно воюват арабските съюзници (това, разбира се, не се отнася за Турция) в Йемен срещу местните бунтовници „хуси”, или колко трудно се справиха с бунта на невъоръжените шиите в Бахрейн, става ясно как би могла да приключи поредната военна авантюра на самозваните лидери на региона.

Как можем да избегнем очертаващата се нова война

Военните експерти, които прогнозират избухването на нова война в Сирия, всъщност не са далеч от истината. Държавите, нагърбили се с ролята на регионални фаворити, демонстрират слаби нерви. На всичкото отгоре са на път да докажат и, че им липсва здрав смисъл, опитвайки се да променят статуквото, при това без да крият симпатиите си към най-опасните терористични групировки и техните планове.

Вашингтон обаче може неприятно да ги изненада, като в крайна сметка склони (опитвайки се да „преформатира” своята роля в региона) да формира обща коалиция с руснаците за да участва впоследствие в разпределянето на дивидентите. Съвсем друг въпрос е, дали и как би променил отношението си към Асад при подобно развитие.

В момента обаче, Башар Асад е безспорния лидер във вътрешносирийската надпревара, като зад гърба си има боеспособна армия и над десет милиона сирийски граждани, предпочели да останат в страната въпреки изключително тежките условия, породени от гражданската война и интервенцията на терористите.

Що се отнася до действията на неговите регионални недоброжелатели и открити врагове, поне засега той няма да реагира на тях. Дамаск ще продължи да съгласува действията си със своите основни съюзници, начело с Москва, разчитайки, че това в крайна сметка ще му гарантира победата.

Вече е ясно и, че въпросът за оттеглянето на Асад от политическата сцена постепенно ще започне да губи актуалност, защото ситуацията се развива в негова полза. Дори умерените опозиционери няма да рискуват относителната предсказуемост на неговото управление за да спасят Сирия от съдбата на Либия и Сомалия, където липсата на централна власт превърна живота на местното население в истински Ад.

-----------------------------------------------

* Авторът е известен азербайджански геополитик, експерт по проблемите на Близкия Изток и постсъветското пространство

 

Провалът с Арабската пролет ще удари и Европейския съюз,  където България членува

Барак Обама прие в Овалния кабинет премиера Бойко БорисовБорисов се отчете в Овалния кабинет – така би следвало да приемем поведението и изявленията му след кратката среща с преизбрания Барак Обама, когато заяви, че американският президент нямал никакви забележки към страната ни!

Лакейско, недостойно, колониално и унизително бе да чуем това. На въпрос на журналист от НТ СКАТ за това защо е унизил страната ни и българите, зададен на премиера в Царево, той се ядоса, врътна се и тръгна напред, след това се върна и попита заплашително журналиста Валентин Касабов от СКАТ: „Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите?”

Ние се чуваме, въпросът е дали Борисов мисли и се чува когато прави подобни изявления, защото в казаното от Борисов нямаше и следа от национално достойнство, и отстояване на интересите на Отечеството!

За никого не е новина, че българският министър-председател си позволява държание, което не се вписва нито в дипломатическия протокол, нито в общоприетите норми за елементарно възпитание.

Как така в Щатите Борисов получи амнезия, че България е суверенна държава, член на Европейския съюз и твърде слугински ни положи в скута на Обама като балканска колония?

Лакеят няма глас, а само слух и изпълнителност...

Дисциплина му е майката!

България била много дисциплинирана държава било сведено до знанието на Обама, абе, ние да не сме в ТВУ и някой да ни превъзпитава?

Какво иска да ни внуши Борисов, че Левски е увиснал на бесилото „дисциплинирано”, че Ботев е загинал също „дисциплинирано” на Вола, или, че Кочо Чистеменски „дисциплинирано” е убил децата, съпругата си и себе си, за да не бъде посечен от турските ятагани, запазвайки вяра и достойнство?

Много дисциплина, много нещо – както е тръгнало цялата ни история ще се окаже пропита от дисциплина!

А в дисциплинираното настояще, пенсионери дисциплинирано ще избират смъртта пред полугладното съществуване, майки дисциплинирано ще успокояват гладните си деца, а още по-дисциплинирано ще се грижат за болните си рожби, без да имат и най-малката финансова възможност да им помогнат да се излекуват и пораснат!

Докога и как ще се впишем в Афганистан, как ще се включим в бъдеща военна операция в Сирия и какъв ще бъде отговорът за Сарафово?

Това са били темите на краткия разговор Обама-Борисов, но за времето, в което те са разговаряли, като се приспадне преводът остават минути единствено за даване на указания.

Сирия и България една от темите на работното посещение

Джон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в ЕвропаДжон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в Европа заяви в интервю за Дойче Велле по повод посещението на премиера Бойко Борисов в САЩ: „Съединените щати нямат идеални отношения с нито един от своите съюзници - където и да било по света. Съществуват единствено общи интереси, както и сфери на различия”, гласи лаконичният отговор на Джон Ситилидес. Борисов беше в Белия дом за подготвяната война на НАТО и САЩ срещу Сирия.”..

...„Централна тема на разговорите са били някои от стратегическите въпроси, които представляват интерес за САЩ и България”, казва Ситилидес и допълва: „На първо място нека да припомня, че България показа ясно готовността си да приеме американската система за противоракетна отбрана. Окончателното решение обаче беше в полза на Турция, така че за Обама е било важно да увери Борисов, че решението в полза на Турция в никакъв случай не бива да се тълкува като намек, че нещо куца в отношенията между България и САЩ. Това решение беше продиктувано от ред други фактори - логистични и геополитически. Затова смятам, че по време на разговорите в Овалния кабинет Обама е отправил ясното и искрено послание към България, че решения като това за ПРО не се дължат на проблеми между двете страни”, посочва Ситилидес.

„...Сирия е в състояние на пълен хаос и е разположена сравнително близо до България. Наскоро се заговори, че не е изключена възможността режимът на Асад да прибегне до използването на химически оръжия. Едва ли някой ще се изненада, ако кажа, че вероятно вече се обмисля изпращането на сили за бързо реагиране, които да се намесят, ако действително бъдат използвани химически оръжия. Като имам предвид тесните военни връзки между България и САЩ, включително техните съвместни военни учения, смея да твърдя, че тези въпроси на регионалната сигурност са били на преден план в разговорите между Борисов и Обама”, казва американският експерт пред Дойче Велле.

Преизбраният за президент Барак Обама, министърът на отбраната на САЩ, Леон Панета, Генералният секретар на НАТО Расмусен заявиха почти едно и също в рамките на няколко дни, а то е, че ако Сирия си позволи да изпозва химическо оръжие срещу бунтовниците, това ще е повод за военна интервенция.

А ето и изявлението на Панета, цитирано от журналиста от НТ СКАТ, Велизар Енчев: „САЩ разполагат с данни от своето сателитно разузнаване, данни, които будят сериозно безпокойство, че режимът на сирийския президент обмисля използване на химически оръжия...

...Сериозно сме обезпокоени, че с напредването на опозиционните сили към Дамаск, режимът може да реши да използва тези химически снаряди”.

Агенция Ройтерс съобщи: Леон Панета повтори думите на Барак Обама, че за САЩ прибягването на такива оръжия от страна на сирийското правителство означава – преминаване на червената линия.

Генерал Колин ПауълТези повторения на едни и същи внушения напомнят 2003 година, когато генерал Колин Пауъл, командващ тогава Генералния щаб на американските въоръжени сили, в Съвета за сигурност използва същите думи в навечерието на военната интервенция на Великобритания и Щатите срещу Ирак, и режима на Саддам Хюсеин. Тогава Пауъл каза: „Американското разузнаване разполага със сателитни снимки за наличие на химическо оръжие от режима на Саддам Хюсеин, които вече са използвани срещу кюрдите в Ирак и ще бъдат използвани срещу мирното население на страната. А това ни принуждава, и моля ви вас, уважаеми членове на Съвета за сигурност на Обединените нации, да одобрите умиротворителна операция на Обединените нации.”

Тогава в СС на ООН, главен противник на тази идея беше френският външен министър Доминик дьо Вилпен, Русия и Китай – тогава Европа не прие лъжите на американския Държавен секретар, а Русия и Китай се въздържаха при гласуването и операцията не бе подкрепена от Съвета за сигурност.

Четири години по-късно, 2007 година, Колин Пауъл си призна, че данните на неговото сателитно разузнаване за някакъв химически арсенал на Саддам Хюсеин били неверни, и те били подведени!

Вицепрезидент Доналд Ръмсфелд Тогава, в 2007 година тогавашния вицепрезидент, Доналд Ръмсфелд също си призна, че американското космическо разузнаване сгрешило за Ирак, самият Джордж Буш също каза в интервю, че и той е бил подведен от своите разузнавателни служби за химическите запаси на режима на Саддам Хюсеин?!

По всичко, което се случва си личи, че ще има повторение на сценария отпреди войната в Ирак и за военно нахлуване в Сирия.

Сирия – какво ще се случи...

Да припомня, че интерес в Сирия представляват огромните нефтени запаси, лавирането на САЩ между запазване на Турция за свой партньор в конфликтния район, без да пострада от това поддържката на Белия дом за Израел, подписан договор за ирано-иракско-сирийска газова тръба, който при реализация ще транспортира 30 на сто повече количества газ отколкото „Набуко”, нови находища на въглеводороди...

За толкова дискутираното пътуване до Белия дом на Борисов

Соломон Паси плаче за НАТО„Преди всичко тази среща имаше спешен характер, тя беше обявена на сайта на Белия дом два-три дни преди да се случи, което не е нормалната практика – коментира Соломон Паси бивш външен министър визитата. – Нормално е, ако е добре подготвена една такава среща и двете страни са разменили темите, по които ще говорят, съобщенията да се появят и на сайта в САЩ и на този на външно министерство в България. А на сайта на българския министър-председател такова съобщение изобщо не се появи. А това говори, че не са ясни темите, които ще бъдат поставени от българска страна, а са напълно ясни темите, които ще бъдат поставени от американска страна...”

Паси посочи, че подарявайки копие на маска на тракийския владетел Терес на Обама, Борисов е направил много добра реклама на страната ни.

Добра реклама, ако местните медии бяха отразили срещата, но това така и не се случи.

„На сайта на Белия дом пишеше, че ще бъде поставен въпрос за Афганистан, за терористичния акт в Сарафово и върховенството на закона...

Срещата е протекла по сценарий. На нея американците казаха, че след 2014 година, след като се изтеглят от Афганистан, ще има нужда от запазване на известно военно присъствие в тази страна, за да се гарантира запазване на постигнатото от последните 12 години. В този смисъл е нормално да се очаква, от винаги съгласните ни политици, да бъде поискано от България да остане и след 2014 година в Афганистан,.

В САЩ вече пеят Лебедовата песен на легитимното правителство на Башар Асад, и въпросът за шефовете на НАТО, ръководителите в Белия дом и Анкара е не дали, а кога ще бъде свален Асад.

Враговете на Асад си дават сметка, че на мястото на Асад може да дойдат ислямисти и да се повтори провала с Египет и други „заразени” от Арабската пролет.

Във връзка с предстоящите събития в Сирия е добре да припомня и какво се случва в съседна Турция, където светската държава е натирена в ъгъла от настъпващия ислямизъм.

Докато Борисов беше в Щатите, Владимир Путин беше в Турция. Там бяха подписани договори за руски инвестиции и то в милиарди, без някой от турските политици да се притеснява, че Щатите ще ги критикуват за това!

Оттам чухме следното: Русия предупреди, че разполагането на ракети „Пейтриът” в Турция в граничните й територии със Сирия представлява изкушение те да бъдат използвани и може да възпламени „много сериозен въоръжен конфликт” с участието на НАТО.

„Разбирам, че никой няма намерение да види НАТО въвлечено в сирийската криза”, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред репортери и допълни: „Колкото повече се увеличават оръжията, толкова по-голям е рискът те да бъдат използвани”, добави той.

Предполагам, че България ще трябва да даде коридор за операция срещу Сирия – от американската база в Авиано е най-удобно да се прелети през страната ни, до Сирия. Тук ние сме удобни и за презареждане на самолети, и за прелитане, и за кацане в трите американски бази на наша територия.

И не на последно място - нека нашите политици не забравят, че Сирия не е Сърбия.

Защо Борисов пътува до САЩ,

дали това по-скоро бе компенсация на дългото неприемане на Борисов по време на мандата му, и компенсация спрямо повече от двуседмичния престой на неговия вътрешен министър в Щатите.

Визитата на българския премиер не бе визита на политик, който да бъде приет от Обама, защото е толкова важен и уважаван за САЩ, а по-скоро, бе рутинно приемане в Овалния кабинет на политик от страна, чието геополитическо положение е важно за бъдещите планове на Белия дом.

Топлите думи за Борисов от Обама не представляват нищо повече от една рутинна, протоколна любезност, която се прилага като по шаблон при подобни кратки срещи с политици от други държави.

Датски журналист изследва точно тези рутинни изрази на Обама и стана ясно че изразът „България се доказа като един изключителен съюзник на САЩ” е модификация на рутинни изрази, изречени пред други държавни ръководители.

Оказва се, че Обама изрича това и пред други политици от висш ранг на други държави – къде с малки, несъществени изменения къде – без изменения.

На друг прием изразът на САЩ, че  нямат по-силен съюзник от Холандия, или

„Нямаме по-силен съюзник от Австралия”,

или „Полша е най-силният наш съюзник”,

„Великобритания е нашият най-близък съюзник”,

„Германия е нашият най-близък съюзник”,

„Южна Корея е нашият най-близък съюзник”,

„Израел е нашият най-близък съюзник”,

„Франция е нашият най-стар съюзник”,

Италия е нашият най-силен съюзник”,

„Япония е нашият най-силен съюзник”, и така България се оказа също

един изключителен съюзник на САЩ, въпреки че промените в така наречената оценка са въпрос по-скоро на смяна на името на съответната държава!

Досада, прикрита с клишета.

Като кажеш на един висок гост, поясни Тошо Недялков в студиото на Велизар Енчев: „Имате време да се разходите из Вашингтон. Рядко времето е толкова добро, използвайте...” означава да намекнеш на госта си, че трябва да си тръгва вече?

Интересни и „типични” за Соломон Паси пояснения даде самият той за работната визита:

„В последните 23 години ние пет пъти сме воювали със САЩ, което в 13-вековната история не се било случвало с нито една друга държава. – припомни Соломон Паси в предаването на bTV, „Лице в лице”. – И в петте случая войните, в които сме участвали заедно със САЩ са спечелени.” – Това разбира се са версията и убеждението на Паси, независимо, че е  далеч от реалните факти.

„След като сме такива съюзници със САЩ, очакването е да поискаме нещо” – заяви Паси, но той така и не е видял или прочел да сме поискали каквото и да било при работното посещение на Борисов в Щатите.

Въпросът с визите е бил поставен още при разполагането на американски бази на българска територия – 26 май 2006 година. При срещата си с Обама, Борисов е препратен към американския Сенат, за да убеждава сенаторите там, че на българите трябва да се реши проблемът с визите.

Когато един американски чиновник поиска нещо от България, в София никой не си позволява да го препраща към Народното събрание, а директно му се решава проблемът.

Хилари Клинтън дойде за няколко часа и проектът „АЕЦ „Белене” бе спрян.

Борисов отиде на работно посещение в САЩ и след 20 минутния разговор /без времето за превод/ той бе посъветван да „ се възползва” от хубавото време във Вашингтон, за да го разгледа. Така се стигна и дотам Борисов да посети аквариум с акули?!

Съобщението за работната визита на Борисов липсваше на сайта на Белия дом в деня, когато Цветанов го съобщи чрез своя Пресцентър. Причината за това е, че поканата, или предположението за покана е било устно...

Да се каже, че българският премиер има черен колан по карате – така че внимавайте журналисти е нещо не за хвалба!

Подобно нещо да се каже – това преди всичко не е тон, предшестващ среща на високо равнище, на която предстои да се обсъждат важни въпроси.

Съветът да се използва хубавото време може да бъде отправен от Обама към случаен турист, но не и към премиер на суверенна държава, членка на ЕС.

Пълно отегчение от работната среща – това без спор бе впечатлението на журналистите от чужди медии, което остави тази работна визита, и затова логично единствено Асошиейтед прес съобщи за посещението с четири изречения, в които липсваше името на Борисов, но пък се цитираше какво е казал Обама.

Обама казал, че би гласувал за Бойко Борисов! Няма как да го е казал, все пак Обама е отговорен политик и не изтъква биографичните си моменти, че е ритал със скъсани гуменки и филия мас в ръката си, едва успял да прочете единствено „Винету”.

Научихме за това „изявление” на Обама от външния министър Николай Младенов – това донякъде обяснява всичко, а то е, че не може да се има вяра на Младенов.

Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава – защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по-престижно и на равнище за една такава среща?

Случилото се в Овалния кабинет остави впечатлението, че Борисов не е бил приет на сериозно – което е вече отношение на Белия дом към държавата ни.

Отношение унизително, отношение – към една опростачена политика на някакъв американски сателит на Балканите.

Е, от какво да се гордеем тогава?

Животът е шарен – понякога ни налага да общуваме и търпим недостойни за нас хора!

 
Барак Обама, носител на Нобелова награда за мир, по чиято заповед са избити стотици хилядиВъпреки че обещаваше да прекрати войните и получи Нобелова награда за мир Обама разочарова избирателите си и световната общественост като бомбардира цели седем държави, докато Джордж Буш успя да бомбардира „само“ четири…
Големите надежди, които носеше с обещанията си Барак Обама бяха забравени отдавна. След като започна официално да бомбардира и Сирия, под предлог, че бомбардира ИДИЛ държавите, които американският лидер е бомбардирал станаха цели седем.

Морални, а законни ли са ударите на ЦРУ с дрони в Пакистан?

За първи път в 114-годишната история на Нобеловият комитет неговият председател беше сменен извънредно. Бившия премиер на Норвегия Торнбьорн Ягланд си изпати затова, че връчи Нобел за мир на Барак Обама и то много преди официалното му встъпване в длъжност. Той бе сменен, тъй като се оказа, че Барак Обама няма намерение да допринася за световния мир, а тъкмо напротив – бомбардира дори повече държави от предшественика си – Буш-младши и се превърна в най-неудачния носител на Нобеловата награда за мир.

САЩ са избили над 2млн. души в Близкия изток за последните 12 г. – но за какво?

Стотици хиляди цивилни жертви в ИракОбама спази „традицията“, която болшинството от американски президенти следват – да бомбардира поне няколко държави. Само за периодът от края на Втората световна до днес Щатите са бомбардирали толкова държави, че ако съберем техните жители се оказва, че са бомбардирани над една трета от световното население.

Ето ги „успехите“ за световният мир на Нобеловия лауреат Барак Обама. За седем години на власт той бомбардира същият брой държави: Афганистан, Ирак, Либия, Пакистан, Сомалия, Сирия и Йемен.

В същото време стават все по-цинични непрестанните претенции на САЩ, преповтаряни основно от шестте корпорации, които държат всички медии в САЩ и клоновете им в чужбина, за демократичност и миролюбие.

Списъкът с бомбардираните държави от същия този защитник на демокрацията и мирът е твърде дълъг:

  • Корея и Китай 1950-53 (Корейската война)
  • Гватемала 1954
  • Индонезия1958
  • Куба 1959-1961
  • Гватемала 1960
  • Конго 1964
  • Лаос 1964-73
  • Виетнам 1961-73
  • Камбоджа 1969-70
  • Гватемала 1967-69
  • Гренада 1983
  • Ливан 1983, 1984 (обект на бомбардировките е и Сирия)
  • Либия 1986
  • Ел Салвадор 1980s
  • Никарагуа 1980s
  • Иран 1987
  • Панама 1989
  • Ирак 1991 (войната в Залива)
  • Кувейт 1991
  • Сомалия 1993
  • Босна 1994, 1995
  • Судан 1998
  • Афганистан 1998
  • Югославия 1999
  • Йемен 2002
  • Ирак 1991-2003
  • Ирак 2003-2015
  • Афганистан 2001-2015
  • Пакистан 2007-2015
  • Сомалия 2007-8, 2011
  • Йемен 2009, 2011
  • Либия 2011, 2015
  • Сирия 2014-2015
Публикация на

https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/30/894182581951/

Четете още:

Без много шум – НАТО върна Афганистан на талибаните

Мащабите на американския геноцид в Ирак

 
Руски бомбардировки над Сирия по ИДИЛ/КРОСС/ Западният елит е разярен. Той не очакваше от нас такава пъргавина, както при операцията в Сирия. Това заявява в интервю за „Аргументи и Факти” генерал-лейтенант Леонид Решетников, дългогодишен служител на руското външно разузнаване, който е работил и в България. През 2009 г. той е назначен с указ на президента Владимир Путин за директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

- Леонид Петрович, защо Западът все по-твърдо върви към конфронтация с Русия?

- Повече от 20 години отвъд Океана бяха извадили Русия от голямата игра и не я брояха за нищо. През 1992 г. директорът на ЦРУ Робърт Гейтс в Москва проведе своя личен парад на победата. Мина със строева крачка по паважа на Червения площад и пи тук шампанско в чест на разпада на СССР. Американските политици през 90-те години ми казваха в лицето Мисията на Америка е да ръководи света. Разберете това и се подчинете”.

За първи път американците искаха да унищожат Русия по време на Октомврийския преврат през 1917 г., когато помагаха на болшевиките. Вторият опит бе предприет по време на Втората световна война, а третият – през 1991 г.

- Смята се, че по време на Втората световна война СССР и САЩ са били съюзници…

- Втората световна война бе организирана от сили, които и сега се опитват да управляват света и те се базират в САЩ. Става дума за транснационалните компании и върхушката на англо-саксонския елит. Именно САЩ тласкаха и Германия, и Русия към война. Те им помагаха първо на укрепят икономиките си, за да бъде впоследствие сблъсъкът катастрофален. Затова през 30-те години САЩ активно участват в индустриализацията на СССР.

Гигантският Сталинградски тракторен завод е изцяло изграден зад  Океана, след това разглобен и докаран със 102 кораба в СССР. „Днепрогес” е строена от американската Cooper Engineering Company. Горковският автозавод (ГАЗ) – от компанията Austin. АЗЛК е построен по проект на Форд. За 10 години американците построяват в СССР 150 заводи, фабрики и цехове. Едновременно с това САЩ укрепват и Германия. В резултат на сблъсъка между СССР и Германия Англия слиза от сцената. Германия е унищожена. Съветският съюз заплаща за победата във Великата отечествана война 27 милиона живота. Но Втората световна война е спечелена от САЩ, които губят в нея едва 350 хиляди души.

И именно САЩ, а не Сталин, организираха желязната завеса. Американците се надяваха, че в разорения от войната СССР, изолиран от света, хората като паяци в буркан ще се изядат едни други. Но те недооцениха силата на духа на нашия народ. Истина е обаче, че изолирайки СССР, Америка стана властелин на света.

- А какво стана с дружбата между Русия и САЩ през 90-те години?

- Мнозина вярваха в заклинанието: „Западът ще ни помогне”. В същото време нашите западни „партньори” действаха за разчленяването на Русия на 10-15 образования. Кой си мислите, че подкрепяше терористите в Северен Кавказ?

Но ето че след онзи триумф, за който ЦРУ надуваше фанфари, дойде връщането на Крим в състава на Русия, а след това и операцията в Сирия. Това беше като гръм от ясно небе. Конгресът на САЩ започна разследване защо американското разузнаване не е предупредило за новите възможности на руските въоръжени сили. От тук извира и ненавистта срещу Владимир Путин.

- Защо Европа „танцува” по свирката на Америка?

- Ако става дума за Германия, то след капитулацията между нея и САЩ има споразумения с гриф „Строго секретно”, заради които немският златен запас се съхранява отвъд Океана, а на германска територия има над 300 американски военни бази.

САЩ, освен това обикновено купуват и управленските върхушки в различни страни. Това става в Източна Европа, например. Аз съм работил не една година в България. Там никога не забравят, че Руската империя през 1878 г. е освободила страната от 500-годишно турско иго. Но около 50 хиляди души от българската върхушка са купени от САЩ и водят антируска политика.

Има и още една причина. Лидерите на много страни са лесно управляеми, защото се боят от физическо унищожение. Да не забравяме, че ЦРУ стои зад десетки държавни преврати.

В момента върви открита информационна война. В отговор на подхвърленото съобщение, че Путин се е съгласил Асад да сдаде властта Кремъл направи официално опровержение. Но дълго време след това наши съюзници ме питаха: „Леонид, кажи честно, наистина ли ще воювате докрай с „Ислямска държава”.

Русия започна операцията в Сирия броени седмици преди падането на Дамаск. Иначе щеше да започне раздробяването на Сирия, а терористите от ИД щяха да тръгнат към границите на Русия. И кукловодите тук са същите, които организираха Втората световна война. Финансовата система от която след 1945 г., целият гешефт отива в джоба на Америка, започва да буксува. САЩ са в трудно положение, може би висят на косъм.

- Има още един фронт, още една кървава рана – Украйна.

- Ние жънем сега горчивите плодове, заложени от Ленин под нашата държавност, за които говори и Путин. Съветската власт създаде на изконно руски територии геополитически демон – Украйна. Това бе осъществено от спецслужбите на кайзерова Германия и болшевиките Ленин, Сталин, Троцки. Те създадоха Украйна, отрязвайки от Русия руските градове Харков (основан от цар Алексей Михайлович), Донецк (основан от император Александър II ), Николаев, Днепропетровск и Одеса (основани от императрица Екатерина II). На всичкото отгоре и Хрушчов им подари Крим.

За каква Украйна става дума? Тя съществува само с една цел – да бъде антиРусия. И докато братята малоруси не престанат да бъдат зомбирани, техните нови господари САЩ ще бъдат готови да воюват срещу нас до последния украинец.

- Думата „война” все по-често витае във въздуха…

- В света това се чувства. И с надежда гледат към Русия като на миротворец. След началото на руската операция в Сирия от много страни идват сигнали за подкрепа. Всички много добре знаят колко несправедливо бе постъпено с Ирак, Афганистан, Либия, Египет. На неофициални и затворени за медии международни срещи ме питат „Кога Русия ще дойде и при нас?” Питат хора от Италия, Франция, от други страни. Неотдавна бях в Пакистан. Това е чисто мюсюлманска страна, но пакистански военни също ми зададоха този въпрос.

Вече има разбиране, че силната Русия е гарант на справедливостта. И ненавистта, която Русия предизвиква сред своите „доброжелатели” не е заради това, че сме им конкурент в икономиката или във военната сфера. Работата е в това, че ние предлагаме на света цивилизационна алтернатива.

На Запад и сега главните ценности са материалните, а в руската цивилизация винаги над материалното преобладава духът, което прави народът ни несломим. Точно затова мнозина се лакомят за нашата територия и богатства, и никой не е успял да ги завоюва.

 
Кое прави ИД толкова привлекателна, позволявайки и да пусне толкова дълбоки корени в една макар и ограничена, но доста значима част от ислямската общност? Как съумява да привлича чуждестранни муджахидини, да се финансира и въоръжава, да печели външна подкрепа и популярност и, накрая, да си гарантира помощта на други терористични организации от типа на "Боко Харам" и различни северноафрикански и арабско-сунитски групировки?
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2016/1916-nevidimata-mosht-na-halifata

Сред огромния поток от безполезна информация, който ни залива от терористичните нападения в Париж през ноември 2015 насам, има едно сериозно изследване, което наистина заслужава внимание, защото ни позволява да разберем истинската същност на т.нар. "Ислямска държава" (ИД). То е изготвена по поръчка на група висши американски военни, пряко ангажирани в сраженията против армията на ИД и осъзнали преди малко повече от година, че всъщност не познават врага си. Уводът към него е написан от генерал Майкъл Нагата, командващ частите на САЩ, противопоставящи се на ИД (всъщност, генералът, който е зам.- директор, отговарящ за специалните операции и борбата с тероризма в Обединения комитет на началник щабовете, ръководи подготовката на т.нар. "умерена сирийски опозиция", част от която се сражава, освен с армията на Асад, и с ислямистите от ИД - б.р.).

Според Нагата: "Недостатъчното разбиране на проблема е източник на постоянни тревоги. Защо не успяваме да разберем терористите? Защото не разполагаме с достатъчно възможности? Или, защото не успяваме да координираме ресурсите си? А може би, защото ни липсва въображение, както се посочва и в изводите на комисията, разследваща терористичните нападения от 11 септември? Лично аз смятам, че въобще не сме наясно с това, на което трябва да се противопоставим. В случая с Ислямска държава се оказваме изправени пред изключително радикален и жесток враг, който се различава от всички, с които сме се сблъсквали досега. Независимо от впечатляващите възможности, които ни демонстрираше Ал Кайда, приемайки различни форми в огромното пространство от Пакистан до Северна Африка, Ислямска държава е най-ефективната и най-мощна форма на въоръжен екстремизъм, която някога сме виждали".

Генерал Нагата очевидно не се нуждае от допълнителни данни за армията на Ал-Багдади, нейното въоръжение или методите и на водене на бойни действия - цялата тази информация му предоставят подготвяните от него бойци на сирийската опозиция. Той, обаче се опитва (също както и други висши американски военни) да проникне в душата на Халифата за да разкрие тайната на неговата разрушителна мощ. Както посочва в тази връзка самият Нагата: "Измежду всичките и силни страни, една изисква специално внимание и това е способността на ИД да убеждава, да вдъхновява и да привлича към каузата си мъже и жени от целия свят, способността на тази организация да си изгради ореол на непреодолима мощ. Докато се задоволяваме само с анализа на финансовите, материалните и другите ресурси на ИД с цел да можем да се борим ефективно срещу нея, всъщност оставаме крайно слаби и уязвими пред лицето на тази невидима мощ".

Мобилизацията на професорите

За да отговори на този въпрос, американският генерал събра през 2014 цяла "армия" от експерти - американски, европейски и арабски университетски професори, както и военни анализатори - общо над 50 души. Сред тях са най-големите специалисти в тази сфера, сътрудници на специализирани институти и престижни университети - от Харвард до Оксфорд.

Пред всички тях, генерал Нагата поставя задачата да разшифроват "психологическата, идеологическата, емоционалната и културната специфика на Ислямска държава, нейните методи и онова, което я вдъхновява". Той задава съвсем конкретния въпрос: "Кое прави ИД толкова привлекателна, позволявайки и да пусне толкова дълбоки корени в една макар и ограничена, но доста значима част от ислямската общност? Как съумява да привлича чуждестранни муджахидини, да се финансира и въоръжава, да печели външна подкрепа и популярност и, накрая, да си гарантира помощта на други терористични организации от типа на "Боко Харам" и различни северноафрикански и арабско-сунитски групировки?".

Това мащабно изследване стартира през юни 2014, само няколко дни преди провъзгласяването на Халифата в джамията на Мосул. А работата по него приключва през декември същата година и е обобщена във внушителен доклад от 214 страници, публикуван от Пентагона. В неговите рамки, всяка от ангажираните групи експерти излагат своя анализ на конкретните аспекти и проблеми, като в резултат създават своеобразна рентгеновата снимка на новата глобална заплаха. Всъщност, този документ се оказа пророчески, тъй като прогнозира схемата на развитие на събитията, накарали джихадистите да осъществят нападенията в Париж и да хвърлят Белгия в страх и ужас. Всичко това свидетелства, че Западът е неспособен да се справи с проблемите, пред които е изправен, защото повече от година след приключването на това мащабно изследване, Халифатът все още не е победен, а както изглежда, дори е станал още по-силен.

Перфектната буря

Територията на Халифата на Ислямска държава

Всички експерти, участвали в изготвянето на доклада, смятат, че в зоната между Сирия и Ирак са се създали условия за възникването на "перфектната буря". Според тях, на тези, опустошени от продължителния конфликт и диктатурата територии, се е формирала идеалната среда за "развитието на злото". На ниво вземане на решение възниква вакуум във властта, осъществява се бърза промяна на арабския свят, благодарение на повсеместния достъп до Интернет нараства нивото на информираност, а гражданската война и икономическата криза спомагат за обедняването на тези (и на съседните им) държави, докато в същото време е налице ръст на числеността на населението, като всичко това води до рязко увеличаване броя на лишените от всякакви перспективи млади хора.

В тази почва бързо поникват и дават плод семената на омразата. Всичко това обаче не е достатъчно за да обясни мощта на Ислямска държава. Съществуват и други решаващи фактори, в чиято основа е балансът между терора и съблазняването: "Контролът над населението се основава на страха и принудата, гаранциите за ред и управление, липсата на алтернатива, силното лидерство и способността да се постигат успехи, които на свой ред водят до още по-големи успехи".

Всъщност става дума за една двойнствена сила. Тя се базира на взаимодействието с местното население в окупираните от ИД територии, което след дългите години на войни, все пак гарантира някаква форма на стабилност и сигурност, както и на подкрепата от страна на сунитското население, спечелена благодарение на "убедителните беседи", провеждани от ислямистите. Последните, както се посочва в доклада: "налагат усещането за нравствен императив, раздуват значението на сунитските претенции, дават шанс за придобиване на собствена идентичност, както и възможност за участие в героичната борба срещу потисниците и окупаторите".

Трите основни ресурси на Халифата

Група експерти от Университета на Небраска анализират ресурсите, позволяващи на Халифата да доминира в обширната овладяна от него територията между Сирия и Ирак. Според тях, първият такъв ресурс са "унифицираните методи и управленската структура, в която липсва религиозното и етническо съперничество, провокиращо вътрешни разцепления". Твърде малко държави в арабския свят могат да се похвалят с подобна вътрешна сплотеност, защото в основата на много от тях е заложен деспотизмът. В някои страни, като Либия и Йемен, цари хаос, а други - като Ливан и Тунис - се намират на ръба на катастрофата.

Вторият ключов момент е използването на челните информационни технологии както от чисто технологична гледна точка - т.е. за обмен на информация, така и за повсеместното разпространение на собствената идеология. Накрая, ИД може да разчита на "признаването на законността на неговата организационна активност в нестабилните региони", т.е. на управлението на територията, осигуряването на някакво ниво на комунални услуги и гарантирането на реда. Според въпросните експерти от Небраска: "всички тези фактори са предпоставка за превръщането на ИД в реално правителство, действащо в контролираните от него територии". Тоест, не става дума за някакво временно и ефимерно явление, истината е, че между Сирия и Ирак действително са формира нова държава.

Впрочем, именно анализът на тази динамика в развитието на Ислямска държава, осъществен от професора от Американския университет във Вашингтон Шалими Вентурели, би трябвало да послужи като сигнал за тревога дълго преди да станем свидетели на масовите убийства в Тунис и Париж. Защото още преди повече от година беше ясно, че ИД се стреми "да разшири обхвата на водените от нея военни действия и в други региони".

Всички данни, събрани на терен, или пък от информационната мрежа на ИД, говореха за това, че се планира мащабно настъпление извън зоната на непосредствена активност на тази организация. Халифатът очевидно е наясно, как "могат да бъдат обединени материалните и нравствените аспекти на борбата", т.е. може не само да обучава и въоръжава своите бойци, но и - което е най-важното - да ги мотивира и да ги накара да повярват в победата. Освен това, той разполага с всички необходими средства за постигането на успех в съвременната война - знае, как да доминира в информационната среда, "притежавайки силна стратегия, превъзхождаща тази на противниците му", както и "да насажда твърдост в противопоставянето на вражеските атаки и да укрепва контрола си над населението". С други думи, Халифатът притежава всички необходими качества за да продължи безпрепятствено настъплението си, разправяйки се със своите регионални противници.

Имиджът на победител

Увереността на Халифата, че ще съумее да вдъхнови легионите си последователи за борба с неверниците, се основава на няколко основни пункта, очертани от група изследователи от три американски университета, съвместно с анализатори от Военновъздушните сили на САЩ. Според тях: "Ислямистите живеят с усещането, че са победители, защото такава е волята на Аллах. Освен това те са убедени, че победата може да бъде постигната само с насилие. Най-големи почести и слава (особено на онзи свят) получава този, който се сражава. Техни врагове са сунитите, които не следват стриктно буквата на Корана, шиитите, американците, евреите и всички, които се обявяват против Божия закон".

Това послание лесно се възприема от младите иракски сунити, които са деморализирани и лишени от шансове за по-добро бъдеще. Какво обаче привлича към ИД все повече джихадисти от други, включително европейски, държави, които представляват съвършено различен тип хора? Според експертите, "ИД успя да монополизира тези аргументи в света на сунитския ислям за да наложи моралното си превъзходство над всички онези, които се придържат към по-умерени възгледи".

Освен това, "силните страни на тяхната пропаганда позволяват на ислямистите, в дългосрочен план, да набират нови доброволци". Възможно е обаче, позициите на ИД да бъдат ерозирани, използвайки за целта един проблем, който с течение на времето може да се задълбочи, а именно "отказът на по-голямата част от мюсюлманите да последват нейните призиви, както и необходимостта постоянно да постига нови победи. Фактът, че използваното от ИД насилие всъщност не съответства на принципите на исляма, говори за това, че Халифатът не може да съществува вечно, особено, ако се сблъска с ефективна съпротива". Всъщност такава съпротива вече съществува, но истината е, че въздушните удари на водената от САЩ коалиция, продължаващи повече от година, не успяха да отслабят позициите и властта на ИД. Единствените, които се сражават с ислямистите по суша, са кюрдските, иракските и сирийските "пешмерга", съумели да изтласкат джихадистите от градовете Кобане и Синджар. Успехът им имаше огромно символично, но не и стратегическо значение.

В крайна сметка, тези поражения не се отразиха върху международния имидж и разширяващото се влияние на ИД. Сред причините за това е, че организацията провежда ясна маркетингова стратегия. Както посочва в тази връзка анализаторът на консултантската компания WBB Лора Стикмън, става дума за своеобразен "бранд" (т.е. запазена марка), основаващ се на средновековната арабска история и специфичното тълкуване на Корана. В негов инструмент се е превърнало онлайн-списанието Dabiq (повече за него вж. статията на Боян Хаджиев в бр.6/2015 на Геополитика - б.р.), "пропагандиращо идеята за правителство, създадено в подкрепа на сунитите и целящо покоряването на всички останали".

"Този образ не влияе особено върху западното обществено мнение, но има невероятен ефект от гледна точка на постигането на поставената цел. Статиите и снимките в списанието илюстрират предимствата на ИД и изпращат ясно послание към мюсюлманите сунити, че "организацията се грижи за своите граждани и гарантира благополучието на мюсюлманското население". Всичко това са само малка част от методите, използвани от ИД за създаването на свой собствен бранд". За съжаление, Европа обърна по-сериозно внимание на Dabiq едва сега, след нападенията в Париж, откривайки как техният организатор Абделхамид Абауд, в едно свое интервю за списанието от февруари 2014, разкрива плановете си и се хвали, че "с помощта на Аллах" е успял да заблуди белгийската полиция. Друго обръщение, разпространявано сред джихадистите в навечерието на атентатите и внушаващо им увереност в крайната победа, също беше игнорирано от западните разузнавателни служби.

Обаянието на джихада

Офицерът от морската пехота на САЩ Джейсън Спиталета, съвместно с група експерти от Университета Джон Хопкинс, е изготвил сравнителна психологическа характеристика на две ключови фигури от джихадистката галактика - самообявилият се за халиф Ал-Багдади и сегашният лидер на Ал Кайда Айман ас-Зауахири. "Безусловно, първият от тях е по-харизматична личност, но Ислямска държава не изповядва култа към личността, затова и структурата и е по-слабо уязвима".  Тоест, не е достатъчно да бъде ликвидиран водачът на организацията за да изпадне тя в криза. Двамата лидери често влизат в конфликт помежду си, включително на доктринално равнище. Анализът на речите на Ал-Багдади показва, че той се отнася с уважение към Ас-Зауахири, но това не означава, че подценява собствената си роля. Водачът на ИД се смята за наследник на Абу Мусаб ас-Заркауи - емирът на иракския филиал на Ал Кайда, убит през 2006, и посочван като основател на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ, по-късно преименувана на ИД). "Радикализацията на организацията се усилва не заради привлекателността на нейния лидер, а благодарение на умелата агитация - ИД се ориентира към тинейджърите, младежите и хората на средна възраст и е наясно със стремежите и надеждите на онази част от населението, която разчита да привлече на своя страна".

Присъединяването към ИД става сравнително лесно и това е друга особеност на организацията в сравнение със стриктния подбор на кадрите в групировки като Ал Кайда. Споменатата по-горе група американски и арабски експерти от Университета Джон Хопкинс очертава редица особености, улесняващи набирането на новобранци. "Пред желаещите да се влеят в редовете на организацията няма серизни пречки, в нея се приемат доброволци, притежаващи най-различен опит. Успехите на ИД породиха ефекта на "снежната топка", тъй като мнозина се стремят да се присъединят към една организация, постигнала толкова големи победи". Разбира се, не е подминат и "отлично функциониращият пропаганден апарат на ислямистите", базиращ си на няколко ключови аргумента: "лошите условия на живот на иракските сунити, опитите те да бъдат виктимизирани, омразата към шиитите и предлагането на алтернатива на хаоса". Както обаче показва една анкета сред мюсюлманите в САЩ на изследователския център Homeland Security, тези аргументи не оказват кой знае какво влияние в чужбина, където с по-голяма популярност се ползва идеята за свалянето на Башар Асад, което не стимулира присъединяването към Халифата. Чуждестранните муджахидини в редовете на ИД се ръководят повече от личната си психологическа мотивация, докато по отношение на младите иракчани и жителите на съседните държави основен мотив за присъединяването им към Ислямска държава е съперничеството между религиозните общности.

Злото в Интернет

Казаното дотук потвърждава изводите на професор Джосълин Чезари, която изучава тези въпроси в университетите Харвард и Бъркли. Според нея "сред причините за присъединяването на толкова много доброволци от Европа и Америка към ИД е недостатъчната интегрираност на мюсюлманите, както и отказът ислямът да бъде признат като легитимен компонент на западните демокрации, което ги прави по-податливи за пропагандата на ИД". При това в арабските държави, както и в останалия мюсюлмански свят, присъединяването към Халифата се свързва със салафитските ценности, укрепващи единството на вярващите, независимо от националната, културната и етническата им принадлежност. Ислямът стои над правителствата и всяка властова институция, която не се основава на Корана, следва да бъде унищожена. Без тази фундаменталистка основа, която вече се е превърнала в "глобален феномен, дори и в Интернет, джихадистката пропаганда нямаше да може да пусне толкова дълбоки корени.

От друга страна, не бива да се заблуждаваме, че посланието на ИД достига до някаква огромна аудитория. Група експерти от Тексаския университет, която анализира арабоезичната зона в Туитър, стига до извода, че "подкрепата за ИД в това пространство не е голяма, както впрочем и подкрепата за политиката и намесата на западните държави в региона". Истината обаче е, че в тази среда превържениците на ИД действат по-успешно, отколкото американските и европейските "агенти". "Въпреки че са изолирани от основните направления в Туитър, те съумяват да използват събитията в свой интерес. Ислямистите предлагат на ползвателите на социалните мрежи интергриран подход, базиращ се на жестокостта към враговете и великодушието към правоверните". С други думи, тези хора са малко, но успяват да надделеят над съперниците си дори и в Интернет.

Според преподавателя по психология в Джорджтаунтския университет Ан Спекхард, ислямистите съумяват да наложат един определен образ, който след това се разпространява автоматично (на принципа на подражението) из цялата Мрежа. Те го постигат "възраждайки и възкресявайки идеологията на тероризма в рамките на един мощен социален образ, превърнат в своеобразен вирус, като успешно разпростаняват тази зараза из целия свят".

На свой ред, проф. Стив Кормън от Университета на Аризона смята, че за неутрализирането на този "вирус", образът на Халифата следва да бъде лишен от заобикалящата го в момента романтика, т.е. да бъде разрушен образът на идеалното ислямско общество, като се акцентира върху детайлите, изобличаващи негативните му аспекти и несъответствието между жестокостта на ислямистите и благородството на истинските мюсюлмански ценности. Тоест, битката следва да се прехвърли в културната сфера за да бъде ерозирана мощта на ислямистките послания. За съжаление, все още никой не се опитва да работи сериозно в тази посока.

Сред множеството нерешени проблем има един, на който обръщат внимание в анализа си двама високопоставен сътрудници на ФБР. Според тях, американските въоръжени сили не са склонни да споделят информацията си относно Сирия и Ирак, с институциите отговарящи за вътрешната сигурност на САЩ. Разбира се, целите и правилата на армията и на въпросните служби са различни, но без подобен обмен на данни не е възможно нито да се противостои успешно на набирането на терористи в западните държави, нито да се формулира ефективна стратегия за борба с разпространението на джихадиската идеология. Но дори и по този въпрос, година след появата на въпросния анализ, не бяха предприети никакви конкретни действия. Нито в САЩ, където генералите прекалено преувеличават значението на постигнатото от тях в Ирак за да подобрят имиджа си през президента, нито в Европа, където дори по-тясното сътрудничество между полициите на две съседни държави - Франция и Белгия - се оказва сериозен проблем.

Военната машина на Ислямска държава

Група изследователи от Оксфордския университет анализират процеса, в чиито рамки новобранците на Ислямска държава се превръщат в истинска военна машина. Според тях, става дума за типичния механизъм, характерен за всички армии - "те се превръщат в братя по оръжие, а сред тях се формират типичните другарски отношения, характерни за всички групи, наподобяващи семейство, които играят решаваща роля за поддържането на високия им боен дух".

Между другото, в едноименния сериал на Стивън Спилбърг и Том Ханкс "Братя по оръжие" се използва един цитат на Хенри V от едноименната пиеса на Шекспир: "И докогато свят светува, никой не ще си спомня този ден, без ние да изникнем в паметта му… Да, ний, дружинка смели, шепа братя, защото който кръв пролее с мене на тоя ден, ще бъде брат мой кръвен".

Тоест, ИД не създава нищо ново, защото "сливането на индивидите им дава усещане за непобедимост и призвание, които тласкат хората напред и ги карат доброволно да се жертват". И този случай обаче, Халифатът съумява да постигне нещо повече. Защото "свещената цел" сплотява малките групи, формирайки от тях големи военни обединения. "Безусловната преданост към другарите си по оръжие и обединяването около някаква "свещена цел", колкото и отвратителна да е тя в очите на останалите, нерядко позволява на подобен тип революционни образувания да побеждават значително по-силни противници, сражаващи се или за пари, или по чисто кариерни подбуди". Именно това се случи по време на сблъсъка между Ислямска държава и иракската национална армия, когато последната избяга позорно от Мосул, дори без да се опита да използва гигантския си арсенал от танкове и оръдия, получени от САЩ.

Пипалата на ИД в ислямския свят

На бива да се заблуждаваме, че ИД е някаква затворена организация. Тъкмо в това отношение тя се различа от много други терористични групировки, тъй като пуска пипалата си навсякъде и изключително прагматично плете мрежата си из целия Близък Изток.

Филип Потър от Вирджинския университет моделира "системата от връзки, която до голяма степен позволи на ИД да постигне сегашната си мощ. В частност, тези връзки позволиха на терористите да се сдобият с необходимата човешка сила и въоръжение, без които по-нататъшното развитие на организацията нямаше да е възможно. Тази мрежа е променлива, като в рамките и едни канали се отварят, а други се затварят. Като цяло, нейната еволюция премина през три основни етапа, в хода на които партизанското движение се трансформира в държавно образувание: съперничество и сблъсъци с другите джихадистки групировки и временни обединения през 2012-2013; помиряването и обединяването на многобройните съперници под знамето на ИД през 2014 и след това. Според Потър: "днес външният натиск застрашава сътрудничеството между ИД и нейните съюзници", но в същото време липсата на сериозни заплахи вътре в самото джихадистко движение кара все повече групировки да се ориентират към ИД. Тоест, Ал-Багдади успешно поляризира конфликта, обединявайки всички екстремисти и успешно остранявайки всеки възможен съперник.

Спецификата на сложните взаимоотношения вътре в ИД, както и между нея и други външни структури, е обект на анализа на двама майори от Академията на морската пехота на САЩ - Крейг Джорджис и Дан Майерс. Те концентрират вниманието си върху отношенията на ИД с контрабандистките и търговски структури и с религиозните групи, което, на фона на хаоса в Сирия и Ирак, позволи на ислямистите да формират два типа връзки: с тези, които им оказват активна подкрепа, следвайки собствените си убеждения, и с онези, с които могат да се формират само временни алианси, съобразно конкретната конюнктура.

Високото ниво на насилие е основополагащ фактор, на който се крепи цялата тази мрежа. "Ключовият елемент е ръководството, съумяло да обедини тактическите успехи и стратегическите резултати. С други думи, ИД е наясно с природата на войната и  разполага с визия за ситуацията, която усъвършенства по-бързо, отколкото противниците и успяват да реагират". Така организацията си осигурява подкрепа във всички сфери, дори сред търговците, които в търсене на лесна печалба купуват петрола произведен на контролираната от нея територия, продават и оръжие и използват "свободната търговска зона" на ислямистката столица Ракка за мащабна контрабанда. В същото време ИД знае, как да тероризира инакомислещите, смазвайки всяка опозиция. Използвайки парите и вярата, ИД прониква дори в казармите на своите противници, без значение дали става дума за сирийската или иракската армии.

Двамата основни съюзници

Експертите на Военното разузнаване на САЩ (MI) разкриват взаимноизгодните връзки на ИД с двама ключови съюзници на ислямистите: иракските сунитски племена и активистите на БААС от времето на Саддам Хюсеин. Без тях Ислямска държава нямаше да е в състояние да управлява завоюваните територии, нито да използва пълноценно военната си машина. И двамата съюзника са доста далеч от идеологията на ИД. Така, повечето племена се придържат към умерени възгледи, а корените на баасизма са социални и националистически, но ги обединява стремежът за борба срещу правителството в Багдад, олицетворяващо шиитското мнозинство в Ирак и преследванията срещу сунитите и баасистите.

САЩ дълго време подценяваха тези два крайъгълни камъка. След падането на режима на Саддам, американските генерали се отнасяха подчертано презрително към създадените от него структури, отстранявайки ги напълно от управлението на страната и тласкайки ги по този начин в обятията на джихадистите. Що се отнася до ролята на племената и клановете, които от векове живеят по тези земи, отношението към тях беше крайно непоследователно: първоначално САЩ просто ги игнорираха, след това ги превърнаха в опора на борбата си срещу Ал Кайда, а накрая ги оставиха на милостта на фундаменталистите. В резултат от това, възстановяването на доверието им изглежда изключително трудно. Междувременно, ИД съумя - предоставяйки им длъжности и финансиране - да привлече племенните вождове и баасистите, интегрирайки ги в администрацията на новата квазидържава.

Какво следва да се направи? Както изглежда, анализаторите от армията на САЩ изключват възможността за преки действия от страна на Запада за разрушаването на тези алианси. Според тях, за прекъсването на тези връзки, трябва едновременно иракските власти да предприемат правилните действия, а Халифатът да допусне серия от грешки. Засега обаче не се забелязва нищо подобно. Както е известно, през 2014, под силния натиск на САЩ беше отстранен иракският премиер Ал-Малики. Той беше шиит и осъществяваше жестоки репресии срещу сунитите. Наследникът му обаче, до днес не е направил нищо за да си върне териториите, завладени от ИД. Що се отнася до останалата част от Близкия Изток, дори военните анализатори смятат, че по-голямата част от населението не подкрепя Ислямска държава, макар че в много държави от региона има симпатизанти на ИД.

"В крайна сметка, са налице благоприятни условия за безпрецедентна по мащабите си кампания за набиране на доброволци в редовете на ИД и в подкрепа на ислямистите. Затова правителствата на държавите от региона (както и САЩ) трябва да си дават сметка, че действията, насочени срещу ИД, са в състояние да провокират вътрешно разделение и конфронтация с част от местното население". В тази връзка, Пентагонът ясно предупреждава, че всяка военна намеса на други държави би могла да донесе повече вреда, отколкото полза, защото може да съдейства за още по-дълбокото проникване на ислямистите в другите арабски държави.

Как могат да бъдат спрени ислямистите

Опитвайки се да изяснят целите на Ислямска държава, четирима преподаватели от Южнокалифорнийския университет са анкетирали 59 международни експерти и, паралелно с това, са анализирали голямо количество документи на ИД. Тези цели са формулирани в четири простички и на пръв поглед банални точки. И така, планът на ИД включва създаването на Халифат на територията на Ирак и целия Изток. Следва поставянето на тези региони под контрол и организиране на тяхното управление. Третият етап е разпространението на ислямските закони на всички континента, а четвъртият - възстановяването на мощта и величието на сунитския ислям. Тоест, на практика планът не си поставя никакви граници.

На този фон възможностите за противопоставяне на ИД са силно ограничени. В доклада, за който споменах в началото, не се разглеждат военните фактори, а само противопоставянето на "невидимата мощ" на Халифата, благодарение на която ИД съществува и просперира. Предполага се, че за успешна борба с ИД следва да се заложи на другите сунитски арабски държави, като Египет, Йордания, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, но както изглежда в момента те не са готови да се включат активно в тази битка.

"Правителствата на арабските сунитски държави възприемат ИД като религиозна сила, която противодейства на влиянието на шиитите и иранците в региона. Докато Халифатът не бъде признат като заплаха за вътрешната им стабилност, те нямат особени стимули да се противопоставят на Ислямска държава". Означава ли това, че мобилизацията на арабите за борба с ИД е неизпълнима задача? Авторите на доклада не твърдят това. Според тях: "В арабските сунитски държави има значителен дял активно и влиятелно население, обявяващо се против плановете на ИД да свалят техните правителства. Водачите на Ислямска държава поддържат една много тънка граница между демонстрацията на заплахата, която представляват за вътрешната сигурност на въпросните страни, и запазването на симпатиите на местното население и кредиторите на ислямистите в тях". Тоест, задачата е да бъде стимулирано осъзнаването на опасността в арабските столици и, като минимум, те да усетят заплахата от продължаващата експанзия на ИД. В момента обаче, само правителствата на Египет, Йордания и Ливан, които са наясно, че се намират на предната линия, реално се борят срещу ИД. Останалите се ограничават с минимални усилия в тази посока и то най-вече за да не дразнят западните държави.

Как да бъде ерозирана подкрепата за ИД

Впрочем, има и друго направление, по което следва да бъдат предприети конкретни стъпки, като целта е да бъде ерозирана подкрепата на вождовете на сунитските племена на териториите, контролирани от ИД. Това обаче не е толкова лесно. "Психологията на сплашването, аурата на победата и прагматичният политически разчет увеличават подкрепата на иракските елити и способността на ИД да упражнява контрол над овладените от нея територии и тяхното население". Истината е, че "съучастието и подкрепата на сунитската племенна върхушка се основава по-скоро на материални фактори, отколкото на възприемането на философията на ИД, т.е. подкрепата за ислямистите се дължи по-скоро на страха и на дълбоко психологически причини, като например обидата от бедственото положение на сунитите".

Много важно е да отбележим, че в доклада се изтъква, че военният успех е важен за ИД, но не е единствения фактор, гарантиращ на ислямистите подкрепата на местното население. Разбира се, "победите на бойното поле и възприемането на Халифата като защитник на сунитите от Запада, от шиитите и от потисническите правителства, са взаимносвързани елементи, в чиято основа обаче стоят различни причини". Затова евентуално отстъпление не би имало смъртоносни последици за ИД. То обаче би могло да нанесе силен удар по нейната власт, разрушавайки част от опорните и стълбове. Ето защо "възможността за контрол над населението и запазването на подкрепата на елита се основава на увереността, че ИД ще продължи да управлява и в бъдеще".

Военната победа над ИД може да създаде пукнатина в представата за нея, като защитник на сунитите. Към нея можем да добавим и това, което ние, в Италия, дефинираме като "операция за всяване на раздор", т.е. провокирането на съперничество между племенните вождове, "убеждавайки ги, че някои от тях са получили повече от останалите срещу подкрепата си за Халифата. На много територии пък, подкрепата на местните елити може да се отрази негативно върху лоялността на населението".

Накрая, съществува и едно двуостро оръжие и това е религиозната мотивация. Действително, "жестоката тактика и философия пречат на ИД да получи подкрепата на сунитската общност" в повечето арабски държави. В същото време обаче, "жестокото тълкуване на законите на Корана прави Ислямска държава уязвима само временно".  Според авторите на доклада, ако борбата с ИД се води само на основата на оспорването на нейната религиозна легитимност, това няма да ерозира сериозно мощта и. То обаче ще помогне за намаляване броя на онези, които са солидарни с нейните принципи.

В крайна сметка, докладът демонстрира сложността на създалата се ситуация. За нея няма просто решение, т.е. само бомбардировките не са достатъчни, впрочем дори и поражението на армията на ИД може да не реши проблема. Силата на Ислямска държава е в нейните идеи, а корените на успеха и са заложени в грешките на Запада. Именно в това се заключава и невидимата мощ на ИД, за борбата с която са необходими съгласувани действия в политическата, икономическата и военната сфери, при това в дългосрочен план и изискващи изразходването на огромни финансови средства. Засега обаче, никой не изглежда склонен да приеме това предизвикателство.

* Авторът е италиански експерт по въпросите на тероризма и организираната престъпност, анализатор на L'Espresso
 

Съветът за сигурност на ООН осъди масовите убийства в град Хула. Предстои разследване

Заседанието на Съвета за сигурност на ООН, сн. Ал ДжазираВъзможно ли е убийствата да са провокации? На своя спешно, извънредно заседание в нощта на 27 срещу 28 май, Съветът за сигурност на ООН изключително остро осъди в специално приета Декларация /изявление/ сирийското правителство за масовите убийства в град Хула, където са загинали най-малко 108 души, предаде АФП.

 

Анонимен дипломатически източник, цитиран от РИА Новости е съобщил, че Изявлението ще бъде съставено на базата на доклада, който по видеовръзка е бил представен от ръководителя на мисията от международни наблюдатели в Сирия норвежкия генерал, Роберт Муд.

Генерал Робурт Муд, ръководител на мисията на наблюдателите на ООН в СирияНощното заседание на Съвета за сигурност е било проведено в закрит режим, като е бил изслушан генерал Роберт Муд.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази „отвращение” от кръвопролитията в Сирия, като обвини Иран и неговия съюзник в Ливан „Хизбулла”, че са съпричастни в тези събития, предаде АФП.

„Иран и „Хизбулла” са неразделна част от сирийските зверства и международната общност трябва да им се противопостави”, подчерта Нетаняху.

Александър Панкин, заместник на постоянния представител на Русия в ООНПо-рано руският заместник на постоянния представител в ООН Александър Панкин съобщи пред репортери, че се съмнява сирийското правителство да е отговорно за убийствата. В същото време британският посланик Марк Лайър Грант е бил на обратното мнение: „Съвсем очевидно е, че масовите убийства в Хула са в резултат на силните бомбардировки от правителствените танкове и артилерия”, е подчертал Лайъл Грант преди началото на заседанието.

В документа, приет на заседанието от Съвета за сигурност се подчертава, че смъртта на убитите е настъпила в резултат на танкови атаки и артилерия докато наличните данни на място сочат друго:

Жертвите на масовите убийства в ХулаМного от начините на настъпване на смъртта при жертвите засега са необясними, тъй като са налице: стрелба в упор и клане с хладно оръжие, а официалните сирийски власти отричат каквато и да било съпричастност в умъртвяването на цивилните деца, жени и мъже.

Това е причината и Русия да настоява час по-скоро да бъде проведено разследване на масовото убийство. На експертите на ООН предстои да установят кой наредил, кой е извършил и кой ще е отговорен за убийствата, извършени от близко разстояние като стрелбата в упор и клането.

Русия не изключва, че масовото убийство на цивилни жители в сирийския град Хула може да е било провокирано, предаде РИА Новости.

Погребенията на жертвите на масовите убийства в Хула„Такава вероятност съществува, тъй като всичко се е случило при неясни обстоятелства”, посочи пред журналисти първият заместник на постоянния представител на Русия в ООН, Александър Панкин. По неговите думи в Хула се е провела антиправителствена демонстрация, но в близост не е имало правителствени войски. „Напълно вероятно е да е присъствал провокационен елемент”, коментира Панкин. Трябва да се отбележи, че убийствата в Хула бяха извършени в навечерието на визитата в Дамаск на специалния пратеник на ООН за Сирия Кофи Анан.

Първият заместник на постоянния представител на Русия в ООН, Александър Панкин е заявил според Вести. Ру: „Трудно можем да си представим че сирийското правителство може да бъде отговорно не само за артилерийския и танков обстрел, но и за екзекуцията на повече от 40 жени, 30 деца и то на възраст до 10 години.

В случая не става дума за бойни действия, такова престъпление е зверство и трябва да бъде задължително разследвано!

Генерал Роберт Муд е обещал, че тези, които са съпричастни към трагедията ще понесат своето наказание. Мисията под негово командване следи за прекратяване на огъня, но в Сирия, както и досега, не минава ден без изстрели.

В одобреното изявление от 15-членния съвет, включително и от съюзника на Сирия Русия, се подчертава, че нападенията по жилищни райони са извършени с участието на правителствената артилерия и танкове. „Членовете на Съвета за сигурност отново заявяват, че насилието във всичките му форми и от всички страни в конфликта трябва да се прекрати. Отговорните за това насилие трябва да бъдат изправени под отговорност”, се подчертава в изявлението.

В документа на СС на ООН се препоръчва на сирийските официални власти да спрат използването на тежко въоръжение в населени места.

Мнозинството от страните посочиха засега като отговорно, правителството на президента Башар Асад, въпреки че обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на болшинството от жертвите са все още неизвестни.

Експерти на ООН започнаха на място международно разследване.

Очаква се на 28 май, министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг да проведе в Москва преговори с руския си колега Сергей Лавров, на които ще бъде обсъдена и ситуацията в Сирия, предаде РИА Новости.

В навечерието на визитата си в Русия Хейг посочи, че смята да призове Русия да окаже натиск върху режима на сирийския президент Башар Асад, както и да съдейства за привличането му под отговорност за извършващите се в Сирия престъпления.

Има ли значение броят на убитите деца и жени и кога и къде се случва?

Американски войник уби 16 души, след като откри стрелба на 11 март срещу цивилни афганистанци в провинция Кандахар, южен Афганистан, предаде Франс прес.

"Влязох в три къщи и преброих шестнайсет убити, сред тях деца, жени и старци", каза репортерът на агенцията.

В съобщение в 16 ч. местно време, международните сили ИСАФ под командването на НАТО признаха за първи път за убити афганистански цивилни, отбеляза АФП.

Ройтерс цитира афганистанския министър по въпросите на границите и племената Асадула Халид, че войникът нахлул в три къщи посред нощ и откривал огън по спящите - главно жени и деца.

AFP съобщи, че американецът напуснал базата си в 3 часа през нощта, влязъл в къща, в която убил 11 души, след което в друга застрелял петима. Според местни жители войникът посял смърт в три къщи, докато хората в тях спели. Роднина на 11 от убитите потвърдил, че телата на жертвите са били залети с химикал и подпалени. "Видях как всичките ми 11 роднини бяха убити, включително децата и внуците ми", разказа тогава мъжът през сълзи на кореспондента на Агенция Франс прес.

Белият дом изрази тревога от избиването на 16 цивилни афганистанци, застреляни от американски военен, което ще засили напрежението в двустранните отношения и може да подбуди ответно насилие, предаде Ройтерс.

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън.

"Съединените щати изразяват най-искрени съболезнования на семействата, засегнати от стрелбата тази сутрин. Това насилие, извършено срещу нашите афганистански приятели, ни изпълва с тъга", заяви говорителка на Държавния департамент, цитирана от Франс прес. Американският генерал Джон Алън, командващ силите на НАТО в Афганистан ИСАФ, увери, че всеки замесен в убийството на 16-те афганистански цивилни в провинция Кандахар ще понесе отговорност за действията си и обеща бързо разследване, предаде Франс прес.

Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан!

Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казва в изявлението на Панета.

Дълбоко разтревожените чиновници от Белия дом, които уж бяха изпълнени с тъга и уверяваха, че всеки замесен в убийството на 16-те цивилни ще понесе своята отговорност, тутакси забравиха какво са говорили пред тв камерите...

Войникът тихомълком бе изтеглен от американското командване от Афганистан в Кувейт, където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Заговори се и за „предполагаем” извършител на убийствата на спящи деца и жени!

Малко по-късно, американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Съобщено бе, че американската армия е осигурила на неговото семейство сигурно място, което не е известно. Причината за това била, че властите се опасяват от отмъщение, когато името на провинилия се бъде оповестено.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо!

Тези убийства, които бяха осъдени и от УНИЦЕФ, и бе разпространен призив да спрат убийствата на деца!

Припомням този трагичен случай, защото когато иде реч за убийства на цивилни деца, жени и мъже – броят не е от значение – става дума за отнет без причина човешки живот!

Приемам, че убийствата на невинни деца, жени и мъже са най-мерзкото деяние извършено от човек – а що се отнася до цифрата – ще кажа, че всеки човешки живот е ценен!

Инвазията на САЩ под формата на най-различни международни формирования, в различни държави в Близкия изток стана причина да бъдат убити стотици, и хиляди невинни деца, жени и мъже.

Всяко убийство на човек е тежко престъпление и трябва да бъде наказвано. Не приемам да се осъждат убийства на невинни без да има доказателства за извършителите, а в същото време – доказан извършител на разстрел на спящи жени и деца да бъде прехвърлян и изведен от страната, където е извършил престъплението си с недомлъвки и десетки увъртания – само, защото е американски войник!

Когато човек убие невинни – той е убиец и националността му няма значение! Престъплението е от най-жестоките и непростимите!

Избирателното посочване и осъждане за убийства не прави чест на която и да е организация или държава – още повече, когато не е проведено каквото и да било разследване и не са събрани доказателства за виновните извършители!

Убийствата на невинни деца и жени не могат да бъдат мерени с двоен аршин – от това те не се превръщат неукорими деяния.

Дано в случая с убитите деца и жени в сирийския град Хула бъдат намерени истинските виновници и причината за това, което са извършили...

Засега редът е сбъркан - първо бяха осъдени убийствата с посочен евентуален виновник, а след това - започна разследване?

 

Дотук бяхме с експериментите за бежанци и интеграция!

Германският канцлер АнгелаМеркел и колегата й Франсоа Оланд преди вълната от бежанци да залее ЕвропаГерманският канцлер Ангела Меркел, френският й колега – Франсоа Оланд, всички от тъпото европейско висше чиновничество са пътници и са на дузпата! Бежанци заливат Стария континент, Щатите, които уредиха това преселение в Европа с цел дестабилизация сега се правят на умрели лисици.

 

Самият Барак Обама за кой ли път прояви типичната си наглост като заяви: европейските нации да поемат всяка своя „справедлив дял“ от бежанците, предаде преди ден AFP! А че цялата криза с нахлуващите на Стария континент мигранти бе породена от напъните на САЩ да докопат ресурсите на Близкия изток – това вече и децата го знаят. Лошото е друго, че вече е късно, твърде късно за вайкане и някакви смехотворни непрекъснати срещи и заседания в Брюксел – кризата с мигрантите не чука на вратата, тя я изби и нахлува неудържимо във всички посоки.

Меркел следи какво говори ОландДокато европейските лидери лъскаха слугински имиджа на американския президент и демонстрираха средновековна агресия да бомбардировки и натиск за смяна на законното правителство на Башар Асад, докато Меркел, Оланд и Дейвид Камерън си играеха на санкции срещу Русия – Обама изплете кошницата си да удари смъртоносно Европа и европейската икономика и валута, като ги дестабилизира с вълни от мигранти.

„Пазим надеждно границите си” заяви тази сутрин в Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов. Като е толкова надеждно защо тогава той призна, че се страхува от случващото се и прииждащата вълна от мигранти към България?

Един час, в култово интервю пред Антон Хекимян Борисов мина през темите за Брюксел, бежанците, недоразумението за исканата „Гореща точка” от германия канцлер Ангела Меркел, коментира страховете на хората и сподели, че него също го е страх от случващото се.

Бойко Борисов в интервюто в Антон ХекимянВ това интервю, което трябва да се изучава от децата и подрастващите и слуша внимателно от родителите им, всяка дума бе култова, хит за позакърнялото откъм интерес медийно пространство. Ако Тодор Живков можеше да стане от гроба, то със сигурност би притаил дъх, за да слуша и се учи колко е дръпнал неговия бивш бодигард в политиката с популизма и непосредствеността в изказа.

Борисов призна правилната политика на унгарския премиер Виктор Орбан към мигрантите и така наречените бежанци, част от медиите бяха определени като бухалки.

Ето част от интервюто с премиера Борисов за проблема с бежанците:

{edocs}bejanzi1.doc,600,400,link{/edocs}

Когато става дума за бежанските вълни и мигрантските напъни не мога да не спомена следното:

Центърът за кризи на НАТО у нас активиран като военен орган на алианса. По този проблем се мълчи.

Преди време премиерът Бойко Борисов каза: Няма да прекратим договора със САЩ за военните бази у нас.

Не на демокрацията, ние искаме исляма!Германия започна да потапя лодките на трафикантите на бежанци, а как ги разпознава отдалече – не е ясно?

От добре пазената ни граница се случи така, че 60 нелегални емигранти бяха арестувани при акция в София. По късно тази цифра стана пет пъти по-висока.

Гърция започна да струпва войски по границата с Албания заради трафиканти на оръжие.

"Амнести" отбеляза: Това е най-тежката бежанска криза от Втората световна война.

Половината британци не искат бежанци. В същото време следва да отбележа, че Кралство Дания и Великобритания имат в договорите за присъединяване към ЕС клаузи, които им дават сигурен суверенитет както на държавата, така и при вземане на решения.

Мигранти в бой с унгарската полицияУнгарската полиция използва сълзотворен газУдавеното сирийско дете, което морето изхвърли на брега срещу бежанци, Унгария построи ограда с мрежи, започна строителство на четири метра висока ограда от тухли.

Министърът на отбраната на Унгария подаде оставка заради бежанците.

Унгарският премиер Виктор Орбан отиде в Брюксел и заяви на височайшите еврочиновници, че проблемът с бежанците е германски и е редно Германия да се справи с него. Освен това Орбан изтъкна, че няма намерение да превръща Унгария в бежански център на Европа.

До дни ЕС започва разселване на 120 000 бежанци.

Но... 4 държави от ЕС са против квотите. А те ще поемат ли бежанци щом са против квотите - не е ясно?

Очаква се десант на имигранти у нас откъм Черно море.

България ще трябва да приеме 4 пъти повече бежанци.

Мигрантите, или така наречените бежанци, от които едва няколко процента са сирийци не търпят прегради и огражденияСкоро в Турция ще има 20 милиона араби, африканци и азиатци мюсюлмани готови да щурмуват българската граница по суша и море. Те къде ще се дянат и накъде ще се насочат, защото е ясно, че няма как да останат в Турция.

Как ще се справят Европа, САЩ и Русия, след като САЩ разполагат 20 атомни бомби в Германия? На какво разчитат Меркел, Оланд и Камерън, на какво разчитат Юнкер, Могерини и... Борисов?

Москва ясно заяви, че не се занимава със смяна на режими и не води тайни преговори за Сирия.

Владимир Путин, руски президентРуският президент Владимир Путин недвусмислено каза, че Русия ще продължи да предоставя военна помощ на Асад, а днес, на 25 септември допълни: „Да, трябва да се спаси Асад!”

Франция обмисля сваляне на санкциите, наложени на Русия, докато нашите дипломати шикалкавят и увъртат, като твърдят, че не можем сами да вземем решение за сваляне на санкциите на Москва. А защо тогава Даниел Митов се спотайва вместо да последва Оланд и заяви, че е време санкциите да паднат?

Вместо правителството да предприеме нещо конкретно, то се ослушва какво ще се чуе от господарската стая и чак тогава да се изтъпани някой и да се направи на велик политик. В това време две министерства спорят къде България да изнася оръжие, въпреки че експертът по национална сигурност Славчо Велков заяви, че частни български фирми изнасят оръжие и на двете воюващи страни.

Премиерът Борисов обяаснява за милиардите, които са отишли за циганитеВсичко от редовите данъкоплатци вече са обръгнали на политически лакърдии и партийно-правителствена логорея. Това е вероятно причината, да чуем от устата на Бойко Борисов „Милиарди харчим да държим ромите в България, изригна Борисов в Брюксел” – никой да не реагира и се запита като как се харчат милиарди и откъде се вземат след като липсват в Закона за бюджета. Или къде  се дават пари за циганите след като в Гърмен ясно чухме, че освен бутане на незаконните къщи и отказът на циганите да отидат в апартаменти – милиарди не се видяха за решаване на циганските проблеми, свързани с интеграцията, безработицата, неучещите деца от този етнос, увеличаващата се криминогенна рискова обстановка в райони, населени с цигани и българи.

Как ще стане по-сигурна България на фона на бежанските вълни, които сега започват и тепърва, с развалянето на времето предстои да се разгърнат? С наличието на американски бази, с наличието на американско тежко въоръжение, или със слугинската позиция, заета от висши родни политици спрямо ЕС и САЩ?

Мигранти, които се молят на АллахСловакия не желае натовски бази на своя територия, съобщи една медия.

Унгария обяви извънредно положение в 2 области заради бежанците.

Хиляди напират да влязат от Сърбия в Унгария.

Европа е заплашена от бунт на бежанците. Как тогава ние, в България ще минем леко и няма да бъдем засегнати? Дава ли си сметка някой от правителството за това?

  • В интервюто на премиера Бойко Борисов бяха засегнати и други теми, като издръжката на социална пенсия: пенсионер, куче, бежанец и затворник,
  • грешките на Прехода,
  • неосъдените политици от последните 25 години,
  • безсилието на правосъдието, предстоящите промени в Конституцията,
  • представата на Борисов за правосъдие,
  • медии и зложелатели на второто правителство на ГЕРБ,
  • карикатурите за Борисов,
  • пречиствателните станции и фекалиите в морето по време на туристическия сезон,
  • коя магистрала ще „ни” пусне премиерът,
  • и дали се яде асфалтът,
  • отричането на Борисов, че е казал, че „българите са лош материал”,
  • за басовете на Борисов с Москов,
  • за тениса, за ЦСКА,
  • за кучетата, и лошото куче, което изяло пауните на Доган,
  • за онкоболните и скъпата апаратура,
  • за учителите,
  • нова версия за вдигането на тока, което свали Борисов от власт,
  • за далаверите с горивата,
  • за вечноразвалящият се правителствен самолет,
  • на какво залага в тениса Бойко Борисов, пие ли и прочие...

Очаквайте казаното от Борисов по гореизброените теми утре.

 

Боян Чуков/КРОСС/ - Г-н Чуков, как си обяснявате посещението на британския премиер Дейвид Камерън часове след като Великобритания обяви, че се включва в операцията срещу Даеш* в Сирия?

- Великобритания никога не е обръщала особено внимание на България. За Лондон приоритет на Балканите е по-скоро Гърция. Но най-важна винаги е била Османската империя. А в наши дни днешна Турция. Османската империя е ползвана постоянно като „аватар" на британците в нашия регион. Високата порта винаги е била инструмент на Лондон в Голямата игра срещу Руската империя. България е в периферията на британските интереси. И англичаните никога не са се изказвали ласкаво за нас. Това, че Дейвид Камерън е дошъл часове след включването на Великобритания в операцията срещу Даеш не ни дава повод да си мислим, че сме станали важен фактор във външната политика на Лондон. Първо, англичаните се присъединиха само с шест бомбардировачи „Торнадо", което е по-скоро символичен жест. По-интересното е, че включиха в състава на своите ВВС в Сирия и изтребители с ракети „въздух-въздух". Явно те не са срещу руснаците, защото това е напълно безсмислено при наличието на комплексите С-400 и над 100 руски самолети в Латакия. Срещу кого се застраховат британците? Може би срещу „туркоманите", на които „им харесва" да свалят самолети?! Второ, британците изпратиха своите самолети в разрез с международното право, без покана от сирийското правителство или резолюция на ООН, която да легитимира тази намеса на територията на суверенна държава. В момента очевидно се „събира" поредната антитерористична коалиция, която да бъде представена като справедлива намеса на „световната демократична общност" в Сирия, за да обслужи интересите на глобалния хегемон. Практиката обаче показва, че само с авиация територии не се овладяват. Ще са нужни и сухопътни войски. Ще трябва около формированията на кюрдския проамерикански клан Барзани да се прикачат за легитимност и формирования на страни членки на НАТО, ЕС и на други „желаещи". Тази формула бе многократно употребена в Ирак, Либия, Афганистан и т.н. Дейвид Камерън планира обиколка в страни от Източна Европа и е логично от географска гледна точка да започне с България. Що се касае до британските виждания за реформи в ЕС, то само Лондон може да си позволи подобни предложения за промени в Брюксел. София е една обикновена „пешка" в ЕС. Позволено й е да кима утвърдително с глава във всички възможни посоки. Най-смешното е, че за посещението на английския премиер в София имаше повече информация за кулинарното меню и развлекателната програма, отколкото за важните цели на посещението. Българският премиер бе представен в медиите като национален туристически гид на Дейвид Камерън. Почти нищо не излезе, което да информира българската общественост за темите на водените разговори. Логично е човек да си помисли, че се крие нещо, което няма да докара във възторг обикновените българи.

- Как би се отразил един широкомащабен конфликт на България поради сравнително близкото й разположение?
- Един широкомащабен конфликт в Близкия Изток, който много вероятно ще се разрасне до световна война, би имал фатални последствия за България. Нашата страна ще претърпи сериозен катаклизъм. Възможно е да загубим и част от нашата национална територия, особено ако бъде прекроена политическата карта на Близкия Изток. Ще бъде фатално, ако българските управляващи „завържат" България към колесницата на днешното ръководство в Анкара. Ердоган е обречен да загуби. С него ще загуби и Турция. Концептуалното държавно управление в нашата страна е в ръцете на ГЕРБ. Концептуалното цивилизационно управление на България е в ръцете на българския народ. Това е огромният проблем и разминаване, които се задълбочават с всеки изминат ден. Точно този проблем може да се окаже фатален за бъдещето на българската държава.

- В състояние ли са спецслужбите ни да се справят с предизвикателствата на новата ситуация - спящи клетки, възможни радикализирани елементи сред бежанците и т.н.
- Нямам възможност да диагностицирам пряко състоянието на българските специални служби. Мога да съдя само по косвени признаци. Бюджетите на българските служби показват, че във финансов план те могат само да се похвалят, че все още не са ги закрили. Агентурният апарат, с който работят всички специални служби по света, в България бе систематично унищожен от една група „експерти" и „борци за демокрация". Професионалните разузнавачи и контраразузнавачи бяха години наред обругавани по българските медии. Добрите професионалисти в българските специални служби бяха изгонени в резултат на домашни политически игри. Редица от тях бяха изгонени по настояване на нашите „стратегически съюзници". За тази цел дори се направи сайт, финансиран от чужда специална служба, който нарича поголовно всички разузнавачи и контраразузнавачи „доносници" от ДС. Българското общество позволи на група хора, които са очевидно чужди агенти за влияние, да разрушат българските специални служби. Сега България е „играчка" в ръцете на враговете и „стратегическите съюзници". Специалните служби са само един инструмент, един ръжен до камината, който служи за ограничаване на огъня в критични моменти, та да не изгори къщата. Сега огънят гори и заплашва къщата наречена България. Но ръженът е сгънат, ръждясал и захвърлен. А тези, които изпълниха чуждата поръчка за унищожаване на българските специални служби се оказаха покровители на контрабанден трафик на горива, бивши агенти на ДС с потулени досиета...или хора с нечиста съвест, финансирани от чужбина, от чужди специални служби. Каквото сам си направиш, другите и да искат не могат да ти го направят!

-Ще ескалира ли конфликтът между Русия и Турция?
- За съжаление, смятам, че конфликтът между Москва и Анкара ще продължи да се задълбочава. Това не значи, че още утре ще избухне широкомащабен военен конфликт в Близкия Изток. Руският президент съвсем ясно каза, че Турция няма да се размине само с „доматите" за своето „подло предателство" като свали руския бомбардировач Су-24 и варварски уби във въздуха един от пилотите, който се спускаше на земята с парашут. От речта на Владимир Путин пред членове на парламента, правителството и сената, могат да се изведат три ключови акцента. Първо, обещание за дългосрочна във времето конфронтация с Анкара, която ще я накара „да съжалява за това, което е направила". Второ, символна диалектика и ирония (позоваване на Аллах), която отъждествява турските управляващи с „властваща клика" и като помощник на ислямския тероризъм. Това показва, че не може да има никакво примирие. Русия постави днешните управляващи в Анкара в категорията на джихадисти. Трето, напомняне, че Русия пази своите приятели в Турция, извън „управляващата клика". Владимир Путин каза буквално: „Русия има много приятели в Турция, и те трябва да знаят, че ние не слагаме знак за равенство между тях и турския управляващ елит".Тези думи биха могли да се изтълкуват и като подкрепа за промяна на режима в южната ни съседка. Нещо като руски вариант на американското Regime Change. Да не забравяме, че САЩ през 2013 г. също „поискаха" смяна на режима на Ердоган. Тогава бяха активирани в Турция мрежите на Фетхуллах Гюлен. А площад „Таксим" и парка Гези станаха арена на кървави сблъсъци между демонстранти и сили на реда.
Събитията в Сирия могат да се разделят на три периода. Първи, до намесата на руската авиация. Втори, до свалянето на Су-24. Трети, след 24 ноември, когато бяха убити военнослужещи от руската армия. Последвалото дислоциране на руски войски на армено-турската граница, задействането на руските зенитни комплекси С-400 около Латакия, обучаването на сирийски военни за управление на С-300 подсказват, че една искра е достатъчна за бърза ескалация на конфликта. Сериозно безпокойство предизвиква една статия на американския военен ветеран Гордън Даф. В нея той предупреждава, че психически лабилният Ердоган е склонен към импулсивни решения, а той в момента разполага с ядрено оръжие. Според американски военни експерти над 50 бомби В61 се намират постоянно в Турция без необходимата за такива случаи охрана. Самите В61 в своята последна версия могат да се считат за нов вид ядрено оръжие. Да не забравяме, че в началото на 2015 г. при модернизацията на самолетите F-16, с които е въоръжена Анкара, много от изтребителите бяха преоборудвани и могат да летят с „новите" В61. Гордън Даф информира, че специални отряди на ЦРУ са прехвърлени в Турция. Те имат за цел: лов на „ирански офицери и руски пилоти". Забележете, че след кървавия петък на 13 ноември в Париж към бреговете на Сирия бе изпратен френският самолетоносач „Шарл дьо Гол". След консултации на американците с Франсоа Оланд ...обаче, самолетоносачът бе изтеглен от региона. Франция се отказа да бъде съюзник на Русия във войната срещу Даеш. Абсолютно същото поведение има и Германия. Остава единствено споразумението с Русия за взаимно информиране на полетите на военната авиация.

- Имате ли впечатление, че в момента се върви към широкомащабен конфликт в Близкия изток и кои са основните играчи в него?
- Обстановката в Близкия Изток определено се усложнява. Повишава се опасността от въоръжен сблъсък между Турция и Русия. Ахмед Давутоглу на 3-4 декември бе на посещение в Баку. На среща с Илхам Алиев турският премиер се опита да активира арменско-азeрбайджанския конфликт в Нагорни Карабах и да отвори още един проблем на Москва в региона. С пристигането си той заяви: „Турция ще направи всичко възможно окупираните територии на Азербайджан да бъдат освободени". Авторът на неоосманската доктрина „Стратегическата дълбочина" бе щедър на похвали към Гайдар Алиев: „Както каза великият лидер на Азербайджан и наш велик лидер, Вашият баща уважаемият Гайдар Алиев, ние сме една нация, две държави". Илхам Алиев не пожела да се превърне в разменна монета в руско-турския конфликт и по азиатски отговори: „ Турция се явява наш близък съюзник. Русия също се явява близка и дружествена за нас страна. Азербайджан го обединяват исторически връзки с двете страни". И за да няма съмнения, след срещата с турския премиер Илхам Алиев прие председателя на Съюза на руските кинодейци Никита Михалков с думите: „Вашето посещение ще способства за по-нататъшното укрепване на отношенията между нашите две страни". След Азербайджан на 15 декември турският премиер спешно ще посети България. Май Ахмед Давутоглу ще ни агитира като комшии да подкрепим Анкара в нейния конфликт с Москва! Започвам да си мисля, че постоянното поставяне на Бургас и Бургаска област в турските карти като турска територия не е само грешка на някакъв чиновник с очилца от кметството в Истанбул?

- Какви са целите на участниците в конфликта - преразпределяне на природни ресурси, или тотално настъпление на радикалния ислям?
- Територията на Сирия е ключова за Близкия Изток. През нея минават оптималните маршути на тръбопроводи за газ и нефт към Южна Европа. Самата Сирия е страна, богата на природни изкопаеми и въглеводороди, апетитна за транснационалните корпорации. На сирийския плацдарм в момента Русия защитава себе си. Тъй като на сирийска територия се прави опит да се изгради in vitro ударен юмрук на джихадистите в лицето на Даеш с цел да бъде насочен към Русия, Кавказ, Средна Азия и Китай. По този начин ще бъде разрушен евразийския геополитически полюс. И ще се възстановят изгубените позиции на глобалния хегемон. Това е основната причина за появата на руските самолети в Сирия. Същата, поради която преди години Съветската армия влезе в Афганистан.

- Защо САЩ въпреки критиките за пасивност стоят настрани от конфликта в Сирия?
- Мисля, че САЩ нямат ресурса, който имаха преди десетина години. Те вече не желаят да оглавяват коалиции. САЩ предпочитат да стоят „в сянка". Избутват на преден план своите съюзници. Като Дейвид Камерън, като Франсоа Оланд, като Реджеп Ердоган, а за изявления, полезни за Вашингтон в световното медийно пространство, ползват марионетки като Росен Плевнелиев.САЩ предпочитат т. нар. Proxy War (война с чужди ръце). Опитват се да убедят своите „стратегически съюзници", че това, което е полезно за американските национални интереси е полезно и за множеството сателити като България, например. Една важна подробност. Американските сателити поемат и финансовите разходи за поредната въоръжена авантюра. Поемат и отговорност при настъпване на негативни последици.Така солидарните американски „съюзници" плащат резултатите от американските глобални авантюри. Европа пое за своя сметка мигрантския поток след свалянето на Кадафи и предизвиканата война в Сирия. За Ирак и Афганистан да не говорим. Днес Европа плаща на Турция 3 млрд. долара за авантюрата на американските неокони, наречена „арабска пролет".

- Има ли шанс Вашингтон да отстъпи от позицията си за Асад в името на справянето с тероризма?
- САЩ и редица страни от Западна Европа се отказаха от условието Башар Асад да напусне незабавно поста държавен глава на Сирия. Сега формулата е по-гъвкава. Башар Асад може да остане на власт в рамките на един преходен период от порядъка на две години. След което да се проведат демократични избори в Сирия. С едно „демократично" условие. Башар Асад да не се кандидатира отново за поста президент на Сирия. При тази промяна по отношение на фигурата на сирийския президент е ясно, че неговото оставане или напускане на президентския пост няма нищо общо с борбата срещу тероризма. Само Турция е непреклонна. Ердоган е категоричен, че Башар Асад трябва да си ходи.

- Ще има ли сухопътна операция в Сирия? Има ли опасност да се повтори печалния опит на Русия в Афганистан и на САЩ в Ирак?
- Без сухопътна операция по никакъв начин не могат да бъдат взети под контрол териториите превзети от Даеш. Големият въпрос е: Кои ще се сражават лице в лице с джихадистите? Сирийската армия брани своята страна. В Сирия има ирански сухопътни формирования. Има информация, че 4 хиляди човека от елитния Корпус на стражите на ислямската революция са на сирийска територия. Подразделения на руския спецназ също са на терена. Очаква се руснаците да прехвърлят още 120 самолета в Сирия. На сирийска територия се сражават и отряди на „Хизбула". В северна Сирия има и въоръжени отряди на кюрдите, които подкрепят сирийската армия. Това е положението със сухопътните сили на водената от Русия коалиция. От другата страна е коалицията на САЩ, която включва над 60 страни. Но никой не иска да изпраща сухопътни войски в Сирия. Американците предпочитат да се сражават чрез кюрдите от клана Барзани. Англичаните пратиха само самолети. Германците командироваха около 10-на самолета „Торнадо", стар модел от преди 30-на години. Германците планират само разузнавателни полети. Германската армия днес няма нищо общо с тази, която познаваме от историята. Едно социологическо проучване в страната на Шилер показа, че тевтонският дух е на смъртно ложе. Над 40% от германските мъже искат да бъдат домакини в къщи. Французите нанесоха удари върху обекти на Даеш, но изтеглиха своя самолетоносач от региона. Единствено Турция разполага с голяма сухопътна армия. Въпреки суперлативите за турската армия, тя не разполага със съвременно въоръжение. Големият военноморски флот на южната ни съседка е съставен предимно от излезли от въоръжение стари военни кораби на САЩ. Грешно е да се прави паралел между влизането на Русия в Афганистан и влизането на САЩ в Ирак. Теорията, че Кремъл е затънал в Афганистан е версия, лансирана от англосаксонците по времето, когато Русия бе изключително слаба. Всъщност операцията на СССР в Афганистан не успя да направи страната комунистическа, но успя да разкъса готвената ислямска дъга срещу националната сигурност на Съветска Русия.

- Реалистични ли са прогнозите на западни анализатори, че решаването на конфликта между Русия и Турция минава през създаването на кюрдска държава?
- Създаването на кюрдска държава най-вероятно ще се реализира. Кюрдите не са единни. Иракските кюрди са разделени между клана Барзани и клана Талабани. Кланът Барзани е проамерикански и е близък с Ердоган. Сирийските кюрди са свързани с ПКК и са врагове на Анкара. По данни на френски източници Анкара е имала план за създаване в северната част на Сирия на „колониална държава, в която да бъдат преселени турските кюрди". През октомври 2015 г. руските самолети започват да нанасят удари по терористите, концентрирани точно в тази северна част на Сирия. Прословутите тюркмени, туркмени или туркомани, които се сражават в северна Сирия срещу Башар Асад се оказаха предимно турски военни съветници и турци от фашистката организация „Сивите вълци". Същите, които застреляха във въздуха руския пилот. Точно по това време прословутият турски блогър Fuat avni, който разполага с информация от среди близки до турското правителство, написа в Twitter, че Анкара се готви да свали руски самолет. По-ясно казано, Турция разчиташе Москва да се задоволи с Дамаск и Латакия, а да остави в ръцете на Анкара северната част на сирийската територия. Що се касае до свалянето на Су-24, трябва да се има предвид, че Турция като член на НАТО е подчинена на Центъра за въздушни операции на НАТО в град Торехон, Испания. Началникът на щаба на ВВС на Турция генерал Абидин Юнал е длъжен да информира командващия въпросния център генерал Рубен Гарсия Серверт за своето решение да свали руския самолет. Не е ясно дали го е направил в рамките на тези 17 секунди, в които руският пилот е бил предупреден 10 пъти, че се намира в турското въздушно пространство. Поне такава е турската версия. Руската авиация нанесе в северна Сирия удари срещу джихадистката бригада „Султан Абдул Хамид II" (последният османски султан станал известен с масови убийства на христяни в Близкия Изток). Тези отряди в северна Сирия, въоръжени от турците, демонтираха технологично оборудване от индустриалния сирийски град Алепо и го пренесоха в Турция през 2011 г. Някои източници сочат, че откраднатата техника е на стойност над 2 милиарда долара. САЩ са съгласни за създаването на независима кюрдска държава на територията на Ирак, но са против англо-франко-турския вариант за създаване на независима кюрдска държава в северна Сирия. Руснаците също не приемат населването на северна Сирия с кюрди. Очевидно е, че на този етап вижданията на Русия и САЩ се разминават драстично с турските планове за преформатиране на региона с цел създаване на „независима", но зависима от Анкара кюрдска държава.

- В неотдавнашно интервю казахте, че ИД е само инструмент. Не разбрахме обаче чий инструмент и за какво?
- Ислямска държава е геополитически инструмент на глобалния хегемон с цел разрушаване на евразийския полюс в лицето на Русия и Китай. Тази формула бе изпробвана преди години. Направен бе опит да се направи радикална ислямска дъга, която да взриви мюсюлманските републики на СССР и автономния китайски регион Синдзян, населен с уйгури, които са мюсюлмани. След ислямската революция в Иран методично се формираше радикален ислямски пояс, включващ Пакистан, Афганистан и Иран. Това бе причината съветската армия да влезе в Афганистан. За да разкъса дъгата. Аятолах Хомейни първоначално искаше да се бори срещу „големия саната" СССР, но по-късно подобно на Осама бин Ладен се „изоглави" както казват у нас и тръгна по друг път. Китай си взе поука от американската стратегия на т.нар. „възбудени муджахидини" и бавно привлече икономически в своята орбита Пакистан.

- Защо терористите избраха да ударят Париж?
- Причините са няколко. Франция е единствената страна в Европа, която е ядрена сила и все още някъде в нея витае омаломощен духът на Шарл дьо Гол. Германия е окупирана страна с около стотина американски военни бази на нейна територия. Духът на Шилер е поставен на „хляб и вода" в желязна клетка. С това се обяснява неадекватното поведение на Ангела Меркел в критичните за Германия и ЕС месеци, когато европейският континент бе залят от изкуствено създадения мигрантски поток, идващ от Африка и Азия. Великобритания води политика близка, да не кажем напълно съгласувана със САЩ, която не се вписва във френско-германските виждания за развитието на ЕС. Накратко, духът на Шарл дьо Гол трябваше да бъде доубит окончателно. Никакви самостоятелни и суверенни решения от страна на Париж не може да има. Франция трябва да влезе в „световната демократична общност", която се „бори" с тероризма, която простичко казано е орбитата на САЩ. Ако Париж не „влезе в правия път", то страната ще бъде дадена на разтерзание на създадените in vitro джихадисти от Даеш. От друга страна във Франция има множество големи градове с предградия, в които съществуват огромни мюсюлмански анклави. В тях радикалните ислямисти се разпореждат необезпокоявани и градят своите джихадистки спящи клетки. Нещо като бомби с часовников механизъм или по-точно с дистанционно управление. Обяснението, че терористите са посегнали на Франция, защото е „витрина на демокрацията" са приказки за наивници. Не по-малки „витрини" са Великобритания, Дания, Германия, Швеция, Испания, Италия, Чехия, Словакия, Словения, Норвегия, Холандия, Белгия, Хърватия, Гърция...

-----------------------------------

Боян Чуков е съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, както и външнополитически съветник и секретар на съвета по сигурността в кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през `80-те и `90-те години. Бивш кадрови офицер от българското разузнаване.


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/siriya-tyrtziya-rysiya-1490830.html#ixzz3twdizhM8

---------------------------

* ДАЕШ - голяма част от световните лидери промениха стратегията си и започнаха да наричат „Ислямска държава” – ДАЕШ, термин, мразен от терористичната организация, завзела територии в Сирия и Ирак.

 
Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2016/1915-kak-zapadat-sazdade-qislyamska-darzhavaq

Преди време, на една своя пресконференция в Пентагона, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ Мартин Демпси определи "Ислямска държава" (ИД) като "организация с апокалиптична стратегическа визия за "края на света", която ще ни се наложи да разгромим с течение на времето". На свой ред, американският президент Обама още през 2014 заяви, че са необходими военни действия за да бъде спряно разпространението на "раковия тумор" на ИД, като призова за разширяването на въздушните удари в Ирак и Сирия, както и за нови мерки за въоръжаването и подготовката на иракските и кюрдските сухопътни части. "Единственият начин да бъде нанесено поражение на ислямистите е да отстояваме твърдо позициите си и да изпратим много ясен сигнал на света, че страна, като нашата, не може да бъде сплашена от тези варвари и убийци" - заяви британският премиер Дейвид Камерън.

В този хор на възмущението обаче, липсва каквото и да било признание за ключовата роля на тайната американска и британска регионална военна и разузнавателна стратегия за подкрепа и дори директно финансиране на същите тези опасни ислямистки бойци в Ирак, Сирия и други места, които след това се откъснаха от Ал Кайда и създадоха Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), известна днес просто като Ислямска държава (ИД)

Истината е, че поне от 2003 насам британските и американските власти тайно или открито координираха пряката и косвената подкрепа за свързаните с Ал Кайда ислямистки терористични групировки в Близкия Изток и Северна Африка. Тази необмислена докрай стратегия е резултат от все още силното влияние на неоконсервативната идеология, чиято движеща сила са отдавнашните, макар и често противоречиви, стремежи за контрол над регионалните енергийни ресурси, защитата на Израел и (в рамките на реализацията на тези цели) прекрояването на картата на т.нар. Голям Близък Изток.

Днес, въпреки че Пентагонът отрича наличието на американско военно присъствие и твърденията на Обама, че няма да допусне "нова иракска война", местните кюрдски източници в средите на военните и специалните служби потвърждават, че специалните сили на САЩ и Германия "вече са тук и ни помагат при отразяването на атаките на ислямистите, както и в настъпателните ни операции". Още в самото си начало, американските въздушни удари срещу позициите на ИД се съпровождаха от разузнавателни полети на британските ВВС над региона и доставките на британско оръжие на кюрдските сили "пешмерга".

Концепцията "разделяй и владей" в Ирак

Както отбеляза още през 2007 един консултант на американското правителство, "ние не искаме салафитите просто да спрат бомбените си атентати, защото нямаме нищо против ако тези атентати са насочени срещу Хизбула, срещу иракския шиитски лидер Моктада ал-Садр, срещу Иран или срещу сирийците, ако те продължават да работят с Хизбула и Иран".

В началото на интервенцията и окупацията на Ирак през 2003 САЩ тайно доставяха оръжие на свързаните с Ал Кайда бунтовници, докато в същото време официално подкрепяха формиращата се нова иракска администрация, доминирана от шиитите.

Пакистански военни източници, цитирани през 2005 от Asia Times, потвърждават, че иракските бунтовници, описвани от тях като "привърженици на бившата партия БААС", вербувани и подготвяни от "Ал Кайда в Ирак" под ръководството на Абу Мусаб ас-Заркауи, се снабдяват от САЩ с произведено в Пакистан оръжие. Тези доставки включват автоматични пушки, гранатомети, боеприпаси, ракети и друго леко въоръжение. На свой ред, висш пакистански военен посочва пред Сайед Салим Шахзад (шеф на бюрото на Times в Исламабад, чието убийство през 2011 според New Yorker е извършено от пакистанското междуведомствено разузнаване ISI), че това оръжие "не може да е било предназначено за иракските сили за сигурност, защото въоръжението за тях се доставя директно от САЩ". Тоест, според пакистанците, САЩ още тогава са водели двойна игра за да не допуснат възникването в Ирак на мощно религиозно движение, контролирано от местните шиитски аятоласи и от Иран.

Впрочем, това не е единственият начин, по който американската стратегия е подпомагала възхода на Ас-Заркауи - приближен на Бин Ладен и плод на същата екстремистка идеология, която по-късно породи и Ислямска държава.

Така, според един малко известен доклад от ноември 2005, озаглавен "Как да разединим враговете си" и изготвен от Томас Хенриксен от Института Хувър по поръчка на Университета на обедините сили със специално предназначение на САЩ (JSOU) и неговия Отдел за стратегически изследвания, Ирак в периода след американската интервенция, "се е превърнал в опитно поле за реализация на стратегия за разпалване на вражда между противниците на САЩ и насъскването им един срещу друг".

Така, докато антибунтовническите действия, от една страна, изискваха от американските сили "да подобрят тежките, да не кажем бедствени, условия на живот на местното население", с цел да бъдат спечелени умовете и сърцата на иракчаните, "обратната страна на монетата е именно тази стратегия, която не се дискутира и не изисква никакви усилия за привличането на онези, които се оказват под кръстосания огън на бунтовниците и на антибунтовническите сили. Тази "обратна страна" на антибунтовническия медал цели да стимулира разцепление в редовете на противника и да провокира смъртоносни сблъсъци между различните бунтовнически организации".

С други думи, американската армия трябваше да се стреми към публична легитимност, оказвайки традиционната социална помощ на иракското население, но паралелно с това да лиши от легитимност местните си противници, разпалвайки междуособици и насилие между самите бунтовници, макар да беше ясно, че това, на свой ред, увеличава неимоверно броя на невинните цивилни, "оказали се под кръстосан огън". Идеята на тази стратегия беше, че тайно направляваното от американските специални служби насилие не само ще отслаби противниците на САЩ, провокирайки междуособици в техните редове, но и ще настрои населението срещу тях.

В конкретния случай, "врагът" бяха джихадистите, привържениците на партията БААС, както и мирните последователи на суфизма, които бяха мнозинство, но, подобно на радикалите, се обявяваха против американското военно присъствие и затова трябваше да бъдат притиснати. В тази връзка, в доклада на Хенриксен се цитират събитията от края на 2004 във Фалуджа, където "американските специалисти по психологическа война (PSYOP)" си поставят задачата "да накарат бунтовниците да се сражават помежду си". Колко и да е парадоксално, това включва практическото прокарване на идеологията на Заркауи, в името на по-късното и унищожаване: "Експертите по психологическа война изготвиха програми за използването в американски интерес на смъртоносната активност на Ас-Заркауи - включително разпространявайки различни материали, целящи да ерозират имиджа му на народен герои" и поощрявайки враждата между различните бунтовнически групировки. "Максимално използвайки отвращението и враждебността на населението на Фалуджа към джихадистите на Заркауи, Обединената тактическа група за психологическа война направи всичко възможно за да провокира разрив между сунитските групировки".

Въпреки това обаче, както посочва американският разследващ журналист Дар Джамейл, широко разпространените в хода на тази кампания твърдения, свързваши ръста на броя на терористите камикадзе с личността на Ас-Заркауи, не са подкрепени от необходимите доказателства. Според Джамейл, освен от анонимни източници в средите на американското разузнаване, тези твърдения не получават потвърждение отникъде другаде.

От друга страна, операцията на американските военни във Фалудджа, причина за която станаха именно твърденията, че бойците на Ас-Заркауи са "окупирали" града и в чиито ход бяха използвани фосфорни и касетъчни бомби и бяха осъществени безпорядъчни въздушни удари унищожили 36 хиляди от общо 50-те хиляди къщи във Фалуджа и причинили смъртта на над хиляда цивилни граждани и бягството на 300 хиляди жители на града, вместо да накарат местното население да намрази Ас-Заркауи, само увеличи още повече омразата на тези хора към САЩ и техните съюзници. И до днес Фалуджа продължава да е отрязана от останалия Ирак, по-голямата част от инфраструктурата на града не функционира, а жителите му дълги години бяха подлагани на конфесионална дискриминация и преследвания от страна на военизираните шиитски милиции, подкрепяни от правителството в Багдад. "В резултат от това - посочва британският Guardian - днес хилядите загубили близките си и бездомни жители на Фалуджа вече имат нова причина да ненавиждат американците". Ето как окупацията на Ирак създаде подходящата почва, в която от семената на наследството на Ас-Заркауи израсна чудовищният Франкенщайн, известен днес като Ислямска държава.

Финансирането на Ал Кайда в Сирия

Изтеклата в медиите електронна кореспонденция на частната разузнавателна и аналитична агенция Stratfor, включително записите на срещите между нейни експерти и чиновници от Пентагона, потвърждава, че още през 2011 специалните части на САЩ и Великобритания са били ангажирани с обучаване на силите на сирийската опозиция с цел провокиране "отвътре" на  колапса на режима на Асад.

Оттогава насам ролята на държавите от Персийския зали, а именно на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Йордания, както и на Турция, която е член на НАТО - в официалното и неофициално финансиране и координиране на най-радикалните и жестоки елементи в средите на сирийските бунтовници, осъществявано под ръководството на американското военно разузнаване, не е тайна за никого. В същото време все повече се налага мнението, че финансирането на екстремистите в бунтовническото движение, свързани с Ал Кайда, е било огромна и прискърбна грешка. Реалността е съвършено различна. Укрепването на потенциала на ислямистките групировки вътре в Сирийската свободна армия (ССА) беше неизбежен резултат от тази стратегия.

В стремежа си да свали полковник Кадафи в Либия, НАТО предварително обедини силите си с бунтовниците свързани с един от филиалите на Ал Кайда - т.нар. Ислямска група за борба. Възникналият в резултат от това нов либийски режим, подкрепян от САЩ, на свой ред установи тесни контакти с водачите на ССА в Истанбул за организирането на канали за финансиране и снабдяване с тежко въоръжение на сирийските бунтовници. Междувременно, Държавният департамент дори нае свързана с Ал Кайда либийски въоръжена групировка да охранява американското посолство в Бенгази, макар че именно близки до нея екстремисти убиха посланика на САЩ в страната през 2012.

През 2013 телевизия CNN потвърди, че редица сътрудници на ЦРУ, работещи в посолството в Бенгази, са били накарани да преминат през допълнително проверки пред детектор на лъжата, за да се изясни, дали наистина са осъществили тайна операция по прехвърлянето на ракети "земя-въздух" от Либия, през Турция, за сирийските бунтовници.

Както е известно, последните разполагат с Център за оперативно управление в турския мегаполис Истанбул, а военните доставки от Саудитска Арабия и Катар са били доставяни от турското разузнаване на границата със Сирия за окомплектоване на частите на въоръжената сирийска опозиция. Освен това, служители на ЦРУ, заедно с военнослужещи от израелските и йорданските специални части, са обучавали бунтовниците от ССА в района на йорданско-сирийската граница, включително как да използват противотанково и зенитно въоръжение. Други съобщения в медиите сочат, че в тези секретни програми са били ангажирани и британски и френски военни.

В крайна сметка обаче, обучаваните от тях бойци се вляха директно в редовете на Ислямска държава (както посочва един от командирите на организацията Абу Юсеф: "повечето от хората на ССА, обучавани от западните инструктори, масово се присъединяват към нас").

На свой ред, англоезичното списание The National, което излиза в Абу Даби, потвърждава съществуването на друг център за оперативно управление на действията на сирийската опозиция в йорданската столица Аман, "комплектован от западни и арабски офицери", който "снабдява отрядите на Свободната сирийска амия с бронирани коли, снайперско оборудване, минохвъргачки, тежко автоматично и стрелково оръжие и боеприпаси". Източници в редовете на самите бунтовници и опозицията описват този оръжеен канал като "добре организирана операция, осъществявана под ръководството на високопоставени военни от 14 държави, включително САЩ, техни европейски съюзници и страни от Залива, като именно последните осигуряват основната материално-техническа и финансова подкрпа на бунтовническите групировки".

Разбира се, източниците от ССА, цитирани от The National, всячески отричат, че с този контролен център са свързани и групировки, които са филиали на Ал Кайда или пък, че те получават от него някаква подкрепа, включително под формата на въоръжение. Много е трудно да им повярваме обаче, предви факта, че "доставяното от саудитците и катарците" оръжие, се изпраща през йорданска територия именно към предпочитаните от тях групировки, т.е. към джихадистите.

Секретните данни за военната помощ, оказвана на Саудитска Арабия и Катар от американските им съюзници, които бяха изнесени преди време от New York Times, показват, че "по-голямата част от оръжието, изпращано по молба на тези две държави за бунтовниците в Сирия, попада в ръцете на непримиримите ислямски джихадисти, а не на по-светските опозиционни групировки, които Западът твърди, че подкрепя".

За да избегнем каквито и да било съмнения относно мащабите на цялата тази тайна военна помощ, координирана от САЩ и предоставяна на свързаните с Ал Кайда групировки вътре в ССА, можем да цитираме интернет сайта на израелското военно разузнаване Debkafile (поддържан от двама опити експерти, които преди това, в течение на 23 години, коментираха случващото се в Близкия Изток за британския Economist), според който: "Турция осигурява на силите на сирийските бунтовници, включително на свързания с Ал Кайда Фронт Ан-Нусра свободно преминаване през своята територия за да могат да атакуват северозападния крайбрежен район на Сирия около Латакия".

През август 2014 Debkafile съобщи, че "САЩ, Йордания и Израел, без излишен шум подкрепят около 30 сирийски бунтовнически формации, някои от които наскоро "поставиха под контрол сирийската част на граничния преход Кунейтра, който е единствения транзитен пункт между израелската и сирийската част на Голанските възвишения". В същото време, израелският сайт посочва, че "във всички тези групировки са проникнали елементи от Ал Кайда, което не пречи на Израел да им оказва ограничена подкрепа под формата на медицинска помощ, оръжие, разузнавателни данни и продоволствие".

Посочва се, че тези израелски действия са в рамките на системата за подкрепа на бунтовническите групировки, сражаващи се в Южна Сирия, в която участват и САЩ и Йордания. Усилията им се координират от оперативния пункт, създаден през 2013 от Пентагона в Аман. Американските, йордански и израелски офицери, които го ръководят, решават на съвместни съвещания, кои бунтовнически групировки следва да получат подкрепа от специалните тренировъчни лагери, създадени за сирийските бунтовници в Йордания, както и кои да получат оръжие. При това и трите правителства са съвършено наясно, че въпреки всичките им предпазни мерки част от оказваната от тях военна помощ попада в ръцете на сирийския филиал на Ал Кайда - Джабхат ан-Нусра, който е сред основните стълбове на съпротивата срещу Асад. Нито Вашингтон, нито Йерусалим, нито Аман обаче са склонни открито да признаят, че въоръжават филиала на Ал Кайда в Южна Сирия.

Впрочем, подобна подкрепа се оказва и на самата Ислямска държава. Както е известно, макар че тази групировка възникна първоначално в Ирак през октомври 2006, през 2013 тя вече беше разширила значително сферата си на действие в Сирия, работейки съвместно с Ан-Нусра до февруари 2014, когато между Ал Кайда и ИД настъпи формален разрив. Според повечето експерти обаче, макар че този разрив е бил реален, той не е чак толкова сериозен, както би ни се искало, а по-скоро отразява чисто тактическите различия между двете организации, които продължават да изповядват едни и същи идеи.

Официално, финансовата подкрепа на американското правителство за ССА върви през базираната във Вашингтон Сирийска група за подкрепа (Syrian Support Group - SSG), регистрирана през април 2012. SSG разполага с лиценз от Министерството на финансите на САЩ за "износ, реекспорт, продажба или доставки на финансови, комуникационни, логистични и други услуги (които по принцип са забранени с Президентски указ 13582) за Сирийската свободна армия".

В средата на 2013 администрацията на Обама увеличи подкрепата си за бунтовниците в рамките на нов засекретен президентски указ, който промени дотогавашната и политика, ограничаваща пряката американска помощ единствено до изпращането на несмъртоносно оборудване. Разбира се, и този указ касаеше само снабдяването с оръжие на "доказано умерените" сили в ССА.

Проблемът обаче е, че механизмите, които би трябвало да блокират попадането на американско оръжие в ръцете на екстремистите, никога не са работили. Така, през 2014, изданието Mother Jones, посочва, че правителството на САЩ "не може да контролира ефективно, дали американските доставки не са обект на корупция или пък, дали не попадат в ръцете на екстремистите", както и, че прекалено се "доверява на посредниците си". Разчита се например, на писани на ръка разписки от военните командири на бунтовниците, че са получили изпратеното им оръжие, или пък на данните от службите на регионалните американски съюзници - т.е. на същите тези държави, които подкрепят ислямистите, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава.

На този фон, обявеното през септември 2013 решение на единайсет големи бунтовнически групировки да се дистанцират от ръководството на "умерената" опозиция и да се обединят к Ал Кайда, беше съвсем закономерно.

По данни на Сирийската група за подкрепа, до 15% от бойците на сирийската съпротива са ислямисти, свързани с Ал Кайда или чрез групировката Джабхат ан-Нусра, или чрез обособилата се от нея Ислямска държава. В частни разговори обаче, високопоставени служители на Пентагона посочват, че "над 50% от ССА са радикални ислямисти”.

Следвайте парите

В повечето медийни анализи, появили се след като силите на ИД овладяха по-голямата част от Северен и Централен Ирак през лятото на 2014, групировката беше представяна като най-свръхефективната и самофинансираща се терористична организация в света, успяла да се структурира и консолидира изключително благодарение мащабното разграбване на иракските банки и приходите от петролните продажби на черния пазар. Истината обаче е, че подобна теза се основава на съмнителни източници и пренебрегва редица стряскащи детайли.

Така например, високопоставен служител на американското разузнаване споделя пред кореспондента на Guardian Мартин Чулов, че попадналите през 2014 в ръцете на службите на САЩ над 160 компютърни флашки са разкрили съвършено неизвестна информация за финансирането на ИД. Според него: "Още преди да завземат Мосул активите на ислямистите са достигнали 875 милиона долара, заграбени най-вече от петролните находища в Източна Сирия в края на 2012. След това, те добавиха към тях още 1,5 млрд. долара, конфискувани от мосулските банки, както и от други места". Тоест, въпросният източник от американското разузнаване също се опитва да прокарва тезата, че "ислямистите се самофинансират, а зад гърба им не стоят никакви държавни структури, просто защото те не се нуждаят от помощта им".

Друг британски вестник - Telegraph, също акцентира върху това, че "заграбените от ИД от банките в Мосул около половин милиарда долара я правят най-богатата терористична групировка в света", като добавя, че в тази сума не влизат откраднатите златни кюлчета, както и милионите, заграбени от "други банки в региона".

Така историята за смайващата поредица от банкови грабежи, осъществени от бойците на ИД се превърна в любима тема на световните медии, но в крайна сметка се оказва дезинформация. Високопоставени иракски официални лица, както и редица банкери, потвърждават, че банките в Ирак, включително тези в Мосул, от които ИД уж е конфискувала 430 млн. долара, всъщност не са били атакувани, продължават да работят, а за сигурността им отговарят наетите от техните собственици частни охранителни компании.

Кой стои в основата на тази дезинформационна кампания? Сред основните и източници е починалият през ноември 2015 иракски опозиционен политик Ахмед Чалаби, същият, който от името на своята партия Иракски национален конгрес навремето пусна и усилено разпространяваше фалшивата информация, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожение и поддържа връзки с Ал Кайда.

Известно е, че през юни 2014 Чалаби имаше продължителна среща с тогавашния американски посланик в Багдад Робърт Бийкрофт, както и с Брет Макгърк - по онова време помощник на държавния секретар за Ирак и Иран, а днес -  специален пратеник към оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИД. Впрочем, в предходните месеци Чалаби многократно се срещаше с Бийкрофт, включително и в дома си в иракската столица.

Следвайте петрола

Но макар вече да е ясно, че ИД е получавала и вероятно продължава да получава огромни финансови средства от различни донори в държавите от Залива, предвид факта, че мнозина от бойците на организацията преди това са се сражавали в редовете на по-традиционните и свързани с Ал Кайда групировки, като Джабхат ан-Нусра например, Ислямска държава успешно използва и контрола си върху част от сирийските и иракски петролни находища за да осигури необходимите и финансови средства.

През януари 2014 New York Times коментира, че "бунтовниците ислямисти и екстремистките групировки са поставили под контрол сирийските петролни и газови ресурси, увеличавайки богатството на Ислямска държава в Ирак и Леванта - ИДИЛ, както и на Фронта Ан-Нусра, като и двете организации са филиали на Ал Кайда". Свързаните с Ал Кайда бунтовници "поставиха под свой контрол петролните и газовите находища в северната и източната част на страната, докато умерените бунтовнически формации, подкрепяни от Запада, както изглежда не участват активно в контрабандната търговия с петрол, най-вече защото не контролират находищата му".

В същото време Западът оказваше директна подкрепа на тези ислямистки групировки, включително на усилията им да възобновят експлоатацията на овладените от тях петролни находища в Сирия. През април 2013 например, британският Times посочва, че бунтовниците от Ал Кайда са овладели ключови региони в Сирия, като "присъствието на Ан-Нусра се усеща най-силно в Алепо, където този филиал на Ал Кайда, съвместно с другите бунтовнически групировки, включително ИДИЛ, е създало "шариатска комисия", контролираща полицията, както и ислямски съд. Освен това бойците на Ал Кайда контролират електростанциите и снабдяват хлебарниците в града с брашно, за да могат да работят. Те са овладели петролните находища в провинциите Деир ес-Зор и Ал-Хасеке и вече печелят от суровия петрол, който добиват там".

Мъглата на медийния ажиотаж прикрива смущаващия факт, че тези петролни и продоволствени операции на бунтовниците от Ал Кайда в Алепо всъщност се подкрепят - пряко и косвено - от САЩ и ЕС. Washington Post например, съобщава за финансирани изцяло от американското правителство тайни доставки на хранителни продукти и друга помощ за нуждаещите се жители на Алепо, разпределяна от активисти на Джабхат ан-Нусра, която самите САЩ са включили в списъка на терористичните организации.

Показателно е също, че точно когато беше потвърден контролът на Ал Кайда над основните сирийски петролни райони - Дейр ес-Зор и Ал-Хасеке - ЕС гласува за смекчаване на петролното ембарто срещу Сирия, позволявайки продажбата на петрол от въпросните, контролирани от ислямистите находища, на международните пазари. В резултат от това, европейските компании получиха разрешение да купуват суров петрол и петролни продукти от контролираните от Ал Кайда, находища, макар че формално тези сделки трябваше предварително да бъдат одобрени от Сирийската национална коалиция. При това, заради повредената инфраструктура, петролът трябваше да се превозва с камиони в Турция, където се намират най-близките петролнопреработвателни заводи. "Логичен резултат от това безумно решение е, че Европа на практика пое финансирането на Ал Кайда" - заяви по този повод Джошуа Ландис, екперт по близкоизточните проблеми в Университета на Оклахома.

Само два месеца по-късно бившият сътрудник на Сирийската група за подкрепа във Вашингтон Дейвид Фалт публикува част от имейлите на групата, потвърждаваши, че тя буквално е обсебена от идеята да действа като посредник при сключването на "потресаващи" петролни сделки, осъществявани формално от името на Сирийската свободна армия и касаещи петролните находища, контролирани от бунтовниците (т.е. от Ал Кайда). Според Фалт: "Мисълта, че могат да получат стотици милиони долари от продажбата на петрол, до такава степен доминираше в работата на ръководителите на Сирийската група за подкрепа, че те на практика престанаха да обръщат внимание на развитието на конфликта в страната", което се отнася, в частност, за директора на СГП Браян Нийл Сойърс, който преди това работеше в Оперативния отдел на НАТО. Целта бе да се осигурят финансовите средства за бунтовниците от продажбата на сирийския петрол.

Мълчаливото съучастие в петролната контрабанда, осъществявана от ИД

Въпреки, че бойците на Ал Кайда започнаха масово да се присъдиняват към Ислямска държава петролният износ за черния пазар, както и експортната инфраструктура, създадена от ислямистките групировки в Сирия, продължава да функционира с пълна сила, при това с мълчаливата подкрепа на регионалните и западните държави.

Според Али Едибоглу, депутат в турския парламент от граничната със Сирия провинция Хатай, ИД продава по-голямата част от петрола си, добит Сирия или в района на Мосул, в Ирак, през Турция, с мълчаливото съгласие на властите в Анкара: "За целта са прокарани тръбопроводи от селата в близост до турската граница в Хатай. Аналогични тръбопроводи има и в турските гранични вилаети Килис, Урфа и Газиантеп. Ислямистите изнасят петрол в Турция и го превръщат в пари. С примитивни технологии, те преработват добития петрол в зоните до турската граница и след това го продават чрез турски компании. Смята се, че това им осигурява 800 млн. долара годишно". Едибоглу подчертава, че мащабите на тази и други подобни операции на ислямистите говорят, че в тях са ангажирани и турски официални лица. "Многобройни бойци от Европа, Русия, азиатските държави и Чечения, отиват в Сирия и Ирак, като преминават през турска територия. Има информация, че поне хиляда турски граждани са ангажирани в трафика на чуждестранни джихадисти за Сирия и Ирак. Твърди се също, че в това е забъркана и Националната разузнавателно служба (MIT). Действително, няма как всичко това да се случва без знанието на MIT".

Съществуват многобройни свидетелства, че властите в Иракски Кюрдистан също си затварят очите за контрабандата на петрол от Ислямска държава. Още през юли 2014 представители на иракското правителство съобщиха, че ИД е започнала да продава петрол, добит в северната провинция Салах ад Дин. Според правителствен чиновник в Багдад, "кюрдските сили пешмерга първоначално прекратиха продажбата на петрол, но след това позволиха на цистерните да превозват петрол към Турция".

Депутатът от Коалицията за правова държава в иракския Парламент Алия Насиф също обвини кюрдското регионално правителство, че участва в тайната петролна търговия съвместно с ИД: "Случващото се демонстрира мащабите на гигантския таен заговор срещу Ирак с участието на кюрдски политици. Незаконната продажба на иракски петрол от ИД или някой друг, въобще не бива да ни учудва". Макар че кюрдските власти в Ербил категорично отхвърлят тези обвинения, излизащият в Лондон на арабски вестник Asharq Al-Awsat цитира информирани правителствени източници, според които суровият петрол от зоните, контролирани от ИД, "се продава на кюрдски търговци в граничните райони с Иран и Сирия, като после част от него се пласира чак в Пакистан за половината от реалната си цена".

Още през август 2014 иракското Министерство на петрола официално предупреди, че при всички петролни доставки, които не са санкционирани от Багдад, вероятно става дума за суров петрол от находищата контролирани от ИД". Според експерта от Центъра Брукингс в Доха Луай ал-Хатиб: "Държави като Турция си затварят очите за петролната контрабанда, осъществявана от Ислямска държава, затова е необходим по-силен международен натиск за затварянето на черните пазари в Южна Турция". Впрочем, дори и след като в края на 2015 руският президент Путин директно обвини турските управляващи, че търгуват с петрола на ИД, такъв натиск не се упражнява и анализаторите както извън, така и в самата Турция, посочват, че Анкара съзнателно съдейства за финансовия просперитет на ИД, защото предпочита бунтовниците пред Асад. Според бившия иракски министър на петрола Исам ал-Джалаби: "Турция печели най-много от контрабандната търговия с петрола на ИД". Той подчертава, че в нея са ангажирани и търговски и петролни компании, тъй като ниските цени позволяват на държавите, улесняващи контрабандата, да си гарантират огромни печалби.

Кой купува петрол от ислямистите

През август 2014 на тексаското крайбрежие на Мексиканския залив акостира танкер натоварен с повече от милион барела суров петрол от Иракски Кюрдистан. Превозваният от него петрол е бил преработен в кюрдската автономна зона, след което е транзитиран по изградения наскоро тръбопровод до турското средиземноморско пристанище Джейхан, където петролът е бил натоварен на танкера и изпратен за САЩ. Усилията на правителството в Багдад да предотврати сделката с този петрол, която е в разрез с иракското законодателство, бяха игнорани от американския съд.

Месец по-късно, тогавашният посланик на ЕС в Ирак Яна Хибаскова заяви през Комисията по външна политика на Европейския парламент, че "няколко държави от ЕС купуват петрол от екстремистката организация Ислямска държава, която тероризира обширни райони от Ирак и Сирия". Въпреки настояванията на членовете на комисията обаче, тя отказа да уточни, точно кои страни има предвид".

Третата крайна точка за суровия петрол от зоните, контролирани от ИД, преминал предварителна преработка в Иракски Кюрдистан и транзитиран оттам за турското пристанище Джейхан, е израелският средиземноморски порт Ашкелон. Това едва ли е изненада за някого. Още през 2014 Reuters съобщи, че израелските и американските нефтопреработвателни заводи редовно купуват и внасят спорния петрол от регионалното правителство на Иракски Кюрдистан.

Междувременно, докато този триъгълник на тайния петролен трафик, в който суровият петрол на ИД играе ключова роля, все повече излиза от сянката, Анкара открито настоява пред САЩ да предприемат официални стъпки за премахването на всички препятствия пред продажбата на кюрдския петрол (а това значи и на петрола от зоните, контролирани от ИД) на световните пазари. Впрочем, смята се, че през миналата 2015  от Иракски Кюрдистан за Турция са изнасяни до 1 млн. барела петрол дневно, по съществуващия тръбопровод.

Сред множеството петролногазови компании, работещи в столицата на Иракски Кюрдистан Ербил, са ExxonMobil и Chevron, на които местните власти са възложили проучването на потенциалните нови петролни находища в региона. Неслучайно Стив Коул коментира в New Yorker, че въздушните удари на Обама и доставките на оръжие директно на кюрдите, а не на правителството в Багдад, на практика означават, че "САЩ са поели защитата на необявената официално Кюрдска петролна държава, за чието ключово геополитическо значение - като дългосрочен неруски доставчик на петрол и газ за Европа например, не е прието да се говори открито". В момента кюрдите са си поставили задачата да "увеличат четирикратно" експортните си възможности, докато в същото време САЩ изглеждат все по-склонни да легализират напълно износа на кюрдски петрол, макар че това ще има много сериозни последици за териториалната цялост на Ирак.

Разбира се, заради активизирането на действията против ИД от страна на Русия и Запада, сега кюрдското правителство в Ербил е започнало да предприема някакви избирателни мерки срещу петролната контрабанда на Ислямска държава, но истината е, че те на практика вече са безполезни.

Новата карта на региона

Третата иракска война тече с пълна сила, а заедно с нея възкръснаха и отдавнашните планове на американските неоконсерватори за разделянето на Ирак на три части по етнически и религиозен принцип.

Чиновниците в Белия дом вече смятат, че борбата срещу "Ислямска държава" в региона ше се проточи с години и със сигурност ще продължи и след края на втория мандат на президента Обама. Всъщност тази концепция за "дългата война" се корени в идеите, лансирани още през юли 2002 от вече покойния анализатор на RAND Corporation Лоран Муравиц в изказването му пред Комисията по отбранителна политика на Пентагона, по покана на тогавашния и председател Ричард Пърл. В своята презентация, Муравиц определя Ирак като "тактическата ос", с чиято помощ може да бъде трансформиран целия Голям Близък Изток.

На свой ред, бившият редактор за Близкия Изток на британския Guardian Браян Уитакър посочва, че стратегията на Пърл и RAND Corporation всъщност е вдъхновена от един документ (A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm), публикуван още през 1996 от израелския Институт за перспективни стратегически и политически изследвания, чиито автор е самият Пърл, заедно с други неоконсерватори, заели водещи постове в администрацията на Буш след 11 септември 2001.

В този програмен документ се лансира стратегия, която поразително напомня за хаоса, заливаш в момента Близкия Изток в резултат от експанзията на Ислямска държава. В него се прогнозира, че Израел ще преформатира "стратегическото си обкръжение", като на първо време постигне свалянето на Саддам Хюсеин, а "Йордания и Турция ще формират ос съвместно с Израел, за да отслабят и маргинализират Сирия". Тази ос ще се опита да ерозира влиянието на Иран, Сирия и Ливан чрез "отлъчването" на техните шиитски общности. За да постигне успех в рамките на тази стратегия, на Израел се препоръчва да спечели подкрепата на САЩ за реализацията и, което би могло да стане като "Бенямин Нетаняху използва за целта един познат на американците политически език, максимално напомнящ този по време на студената война".

Планът на Пърл и RAND Corporation заляга в основата на стратегията па отношение на Ирак, възприета от администрацията на Буш-младши малко преди войната през 2003. Според частната аналитична и разузнавателна компания Stratfor, в края на 2002 тогавашният вицепрезидент Дик Чейни и зам. държавният секретар по отбраната Пол Уолфовиц са лансирали план, според който централната част на Ирак, населена предимно със сунити трябва да се присъедини към Йордания, а северните кюрдски региони да станат автономна държава, отделяйки се от доминирания от шиитите Южен Ирак. Както твърдят от Stratfor, стратегическите предимства на този план за разделянето на Ирак са фокусирани около американския контрол над петролните находища в страната:

"След ликвидирането на Ирак като суверенна държава, ще изчезнат и опасенията, че някой ден на власт в Багдад може да дойде антиамерикански настроено правителство, тъй като столицата вече ще бъде в Аман (Йордания). Сегашните и потенциалните геополитически противници на САЩ - Иран, Саудитска Арабия и Сирия - ще бъдат изолирани един от друг, а голяма част от територията между тях ще се контролира от проамерикански сили. Не по-малко важно е, че това ще позволи на Вашингтон да оправдае дългосрочното си значително военно присъствие в региона с необходимостта да бъде защитена младата нова държава, поискала гаранции за безопасността си от САЩ, както и да обезпечи сигурността на петролните пазари и доставки. На свой ред, това ще позволи на Съединените щати да поставят под пряк контрол иракския петрол, така че в случай на конфликт с Рияд, да могат да заменят с него саудитските енергоносители".

Експанзията на "Ислямска държава" стана предлог за развитието на основните контури на този сценарий, като САЩ и британците разчитат да възстановят дългосрочното си военно присъствие в Ирак.

През 2006 наследникът на Чейни Джо Байдън също подкрепи "мекото разделяне" на Ирак по етнорелигиозен признак - позиция, която според съавтора на "Плана Байдън" за Ирак Лелси Гълб от Съвета за международни отношение (CFR), е "единственото решение" на сегашната криза в региона.

Тази стратегия отново "изплува" - пак благодарение на RAND Corporation - в един доклад, финансиран от Командването за подготовка на кадри и научни изследвания на армията на САЩ (United States Army Training and Doctrine Command - TRADOC) и посветен на спецификата на водене на "продължителни войни". Сред лансираните в него стратегии, е и сценарият, озаглавен "Разделяй и владей", който залага на "използването на съществуващите проблеми между различните салафитско-джихадистки групировки за настройването им една срещу друга така, че енергията им да бъде изразходвана във вътрешнии конфликти".

Паралелно с това в доклада се предлага САЩ да провокират конфликт между джихадистите-салафити и шиитските групировки, посредством "подкрепата за традиционните сунитски режими, като начин за сдържането на иранската мощ и влияние в Близкия Изток и Персийския залив".

По един или друг начин този план вече се реализира. Както заяви преди време израелският външен министър Авигдор Либерман пред държавния секретар на САЩ Джон Кери: "Ирак се разпада пред очите ни и създаването на независима кюрдска държава вече изглежда неизбежно".

Възходът на Ислямска държава не е просто пряка последица от плановете на неоконсерваторите и тяхната крайно рискована стратегия, залагаща на тайните операции и използването на близките до Ал Кайда терористи като инструмент за влияние върху местното население. Той на свой ред се оказва подходящ предлог за началото на нова епоха на безкрайни войни и очертава перспективата за продължително военни присъствие, под егидата на САЩ, в богатия на енергоносители регион на Персийския залив и връщането към опасното имперско изкушение за промяна на конфигурацията в един значително по-широк регион.

----------------------------------------------------

* Авторът е известен британски експерт по международна сигурност, консултант на Военната академия в Сандхърт, британското Външно министерство и Държавния департамент на САЩ

 
Начало Предишна 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla