Tag:суверенитет

турският президент има топли отношения с висши политици на Саудитска АрабияОт разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Както е известно, на 20 февруари 2016 Съветът за сигурност на ООН не прие руското предложение за резолюция относно необходимостта да се спазва суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Против гласуваха шест от общо петнайсетте му члена, включително трима (от общо петимата), имащи право на вето: това са САЩ, Великобритания, Франция, Украйна, Нова Зеландия и Испания. Тоест, излиза, че тези шест държави открито се обявяват против защитата на териториалната цялост на друга държава, която също като тях самите, е пълноправен член на ООН. Ситуацията е парадоксална, тъй като подобна позиция е в очевиден разрез със самия Устав на Световната организация. Гласуването в Съвета за сигурност би могло да се тълкува само като открито поощряване на агресията срещу Сирия, свързана с желанието на редица регионални, а и глобални играчи, за разчленяването на тази страната в рамките на лансирания от САЩ проект за преформатиране на целия Голям Близък Изток. На първо място, става дума за Турция, защото именно Анкара се опитва поетапно да "усвои" отделни участъци от Северна Сирия, формално под предлог да създаде там т.нар. "зона за сигурност", а на практика за да реализира неоосманистките амбиции на управляващия тандем Ердоган-Давутоглу.

Освен Турция обаче, от разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).

Всъщност, истината е, че в момента Рияд се намира в дори по-тежка ситуация, отколкото Анкара. Управляващата там династия се сблъсква с изключително много проблеми - от ниските цени на петрола, опустошили хазната на Кралството (бюджетният дефицит през 2015 достигна почти 100 млрд. долара), до продължаващата гражданска война в Йемен, в която Саудитите за затънали до шия и която също поглъща гигантски ресурси и ангажира значителна част от армията на страната.

Въпреки това, плановете на саудитските власти за въоръжена намеса в Сирия продължават да са актуални, подкрепата за въоръжената сирийска опозиция не отслабва, да не говорим, че на 19 февруари външният министър Ал-Джубейр заяви, че тя трябва да бъде снабдена със средства за противовъздушна отбрана за да може да се противопостави успешно на военновоздушните сили на режима в Дамаск и подкрепящата го руска авиация. Не спират и призивите за свалянето на Башар Асад - ако не с преговори, то със сила (въпреки поетите от Саудитска Арабия ангажименти да подкрепя преговорния процес въз основа на Женевското комюнике от юни 2012 и Виенската декларация на Международната група за подкрепа на Сирия от ноември 2015).

Ако Турция, в лицето на тандема Ердоган-Давутоглу, не крие мечтите си за нова Османска империя, Саудитите биха искали да създадат нещо като "легален сунитски халифат" (т.нар. "Сунистан"), вместо одиозната и очевидно неприемлива за никого Ислямска държава. Според мнозина експерти, именно с тази цел в края на 2015 беше създадена и т.нар. Ислямска коалиция за борба с тероризма, формално включваща 34 мюсюлмански държави. Саудитските стратези планират този приемлив за международната общност "халифат" да включва Сирия или поне "сунитската" и част, т.е. източната част на страната, където се намира и сегашната "столица" на Ислямска държава Ракка, която Саудитите планират да овладеят с помощта на специалните си части. Ясно е, че предвид категоричното неприемане на режима в Дамаск от Саудитска Арабия, евентуалното овладяване на столицата на ислямистите едва ли ще предполага последващото и предаване на Асад. Неслучайно както в Дамаск, така и в Техеран, този план беше категорично отхвърлен с думите, че ако саудитските специални части влязат на сирийска територия ще я напуснат в ковчези.

След отказа да бъде одобрен руския проект за резолюция относно Сирия от 20 февруари става ясно, че всички тези ирационални планове на Турция и Саудитска Арабия, които няма как да се реализират без голяма война в региона, на практика се одобряват от Вашингтон, Лондон и Париж, където вероятно разчитат, че амбициозните лидери в Анкара и Рияд, увлечени от илюзорните си планове да създадат в региона собствени миниимперии, ще се сблъскат фронтално с руснаците в Сирия и по този начин ще стане възможно всички тези сили да се унищожат взаимно, което пък би решило геополитическите проблеми на Запада за десетилетия напред.

Какви са реалните възможности на Саудитите

В речта си пред Европейския парламент на 16 февруари (по време на посещението му в Белгия) иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф предупреди Саудитска Арабия да не изпраща сухопътни части в Сирия, тъй като така ще наруши международното право. Повечето анализатори оцениха предупреждението му като завоалирана заплаха срещу Рияд. В тази връзка е интересен въпросът, доколко въобще е възможно пълноценното участие на саудитската армия в подобна военна операция. Както е известно, до миналата 2015, тя беше участвала само в един мащабен въоръжен конфликт - операцията "Пустиння буря", осъществена през 1990-1991 от водената от САЩ коалиция срещу Ирак. Но, макар че сред командващите на половинмилионната армия на коалицията формално се числеше и саудитският принц Халед бин Бандар, цялата операция се ръководеше единолично от американския генерал Норман Шварцкопф. Що се отнася до принц Бандар, той стана известен най-вече с гигантските сделки за доставки на американско оръжие за Саудитска Арабия, като по някои данни само собствените му комисиони от тях са били 4 млрд. долара, което принуди тогавашния саудитски крал Фахд да уволни принца от поста министър на отбраната и да нареди разследване срещу него.

Втората голяма международна операция на саудитската армия бе нахлуването в Йемен, стартирало през март 2015. В резултат от него, само преките жертви сред мирните жители в страната достигнаха 2500 души, а икономиката и инфраструктурата на тази най-бедна арабска държава бяха напълно разрушени. Що се отнася да военните успехи на Саудитска Арабия в Йемен, експертите ги оценяват като повече от скромни. Последният от тях беше овладяването на южната столица на страната Аден през юли 2015. Саудитите не успяха да поставят под свой контрол дори областния център Таиз, въпреки, че местното население се отнася враждебно към бунтовниците "хуси", подкрепяни от Иран.

Ако Саудитите по-добре познаваха историята, сигурно щяха да си спомнят за провалите, които търпят в тази част на света португалците през ХVІ век, турците - през ХVІІ и ХІХ век, британците и египетската армия - през ХХ век, и едва ли щяха толкова лекомислено да се забъркат в йеменската гражданска война. На фона на нейното проточване и ожесточаване, евентуален опит на Рияд да се ангажира и с военни действия по суша в Сирия изглежда предварително обречен на неуспех.

Впрочем, липсата на боен опит и военна стратегия не е единствения проблем на Саудитите. Една голяма война изисква много пари, а заради спада на цените на петрола Кралството изпитва изключително сериозни финансови проблеми. След началото на т.нар. "арабска пролет" през 2011, тогавашният крал Абдула обяви старта на грандиозни социални програми на обща стойност 72 млрд. долара. Те включваха създаването на държавна пенсионна система, строежа на голям брой евтини жилища, създаването на 90 хиляди нови работни места (предимно в държавния апарат и силовите структури) и развитие на най-изостаналите региони. Основната цел беше да се гарантира лоялността на масите към режима, предвид реалната заплаха от мащабни антиправителствени протести.

За степента, в която саудитската икономика зависи от петрола говори фактът, че бюджетът на Кралството за 2016 е планиран с цели 60 млрд. долара дефицит. Освен социалните програми, това поставя под въпрос и помощта за саудитските сателити в арабския свят, позволяваща на Рияд да си купува съюзници в геополитическата схватка с Техеран. По неофициални данни, въпросната помощ се равнява на 30 млрд. долара годишно. В нея влизат изгодните заеми за военния режим в Египет, кредитите за Пакистан, субсидиите, отпускани на монарсите на Бахрейн и Йордания (позволяващи им да съхранят своята крехка власт), както и подкупите за племенните вождове в Йемен. Отделно от тази сума е помощта за ислямистите в Сирия и Ирак. Наистина Кралството може да разчита на стабилизационните си фондове от 652 млрд. долара, но при сегашните разходи те ще се изпразнят в рамките на слесдващите 8-10 години. А след това?

Съзнавайки, че не може да разчита на собствените си сили, през декември 2015 Рияд обяви създаването на Ислямска коалиция за борба с тероризма, включваща 34 държави. Но макар че формално се води като "антитерористична", тази по-скоро формална коалиция не е насочено против Ал Кайда или Ислямска държава, а против основния геополитически противник на Саудитите - Иран. Но дори и в нейните рамки Рияд има проблеми с най-боеспособните си партньори. Така, още в началото на йеменската кампания, в нея отказаха да участват Пакистан и Египет. Първият трябва да се справя с прекалено много вътрешни проблеми, включително в крайно неспокойната си Северозападна провинция, освен това Исламабад не иска да си разваля отношенията със съседен Иран. Египет пък е ангажиран с борбата срещу терористите на Синайския полуостров и с опитите да включи изпадналата в пълен хаос Либия в своята сфера на влияние. Що се отнася до кралете на Йордания и Мароко, които формално са склонни да приемат предложенията на Рияд и разчитат на саудитската финансова помощ, те никак не бързат да изпращат своите военни като пушечно месо в Сирия. Така, остават само такива екзотични съюзници като Судан, Сомалия или Коморските острови, но те на практика не разполагат с реален военен потенциал.

Ето защо, декларациите за евентуалното участие на Саудитска Арабия в сухопътна операция в Сирия се оценяват от мнозина като блъф. Действително, Рияд съумя да се сдобие с доминиращо влияние върху сирийската въоръжена опозиция. Кралството има съюзници в почти всички групировки на противниците на режима: от сравнително умерения Сирийски революционен фронт до Джабхат ан-Нусра (макар че последната официално е обявена от Рияд за терористична организация и поданиците на Кралството нямат право да се сражават на нейна страна, без саудитска помощ бойците и нямаше да могат да превземат стратегическия сирийски град Идлиб през май 2015). В същото време последните успехи на сирийската армия сериозно разколебаха противниците на Асад. Те предават позициите си една след друга и вече не могат да мечтаят за завоюването на нови територии, а само за удържането на сегашните. Освен това военните поражения ограничават шансовете на опозицията за успех в преговорите. На този фон на саудитските им покровители на остава нищо друго, освен да заплашват с пряка военна намеса. Времето обаче ще покаже, дали тази тяхна тактика ще се окаже успешна.

Рияд като фактор за дестабилизацията на Близкия Изток

Предприеманите през последните седмици от Рияд стъпки във външнополитически план, потвърждават цитираните от британския "Гардиан" изводи, съдържащи се в един доклад на германското разузнаване (BND) от края на 2015 (1), в който се подчертава усилващата се роля на Саудитска Арабия за дестабилизирането на Близкия Изток. Анализаторите на BND свързват това с отказа от предпазливата дипломация на предишния крал Абдула и ориентацията към "импулсивна политика на намеса", реализирана от сина на сегашния крал и военен министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман чрез задълбочаването на противопоставянето с Иран, продължаването на войната срещу "хусите" в Йемен и подкрепата за джихадистите в Сирия в борбата им срещу режима на Асад.

Декларираното от Рияд намерение да изпрати свои сухопътни сили в Сирия в рамките на международната коалиция срещу ИД, оглавявана от САЩ, което се подкрепя от Турция и ОАЕ, не само илюстрира авантюристичните настроения в саудитското ръководство, но и стремежа му с всички възможни средства да ангажира западните държави в реализацията на неговите регионални амбиции.

Така Рияд прави всичко по силите си за да провали стартиралият в Женева пореден кръг на преговорите за решаване на сирийския проблем (приключил с решението за примире от 27 февруари), използвайки формираната под негов контрол делегация на ислямистката опозиция (т.нар. Висш комитет за претовори, включващ екстремисти от Ахрар аш-Шам и Джейш ал-Ислам), която настоява сирийската армия да прекрати настъплението си, като предварително условие за по-нататъшни разговори. Очевидно е, че след като не вижда особени шансове за успех нито на бойното поле, нито на преговорите, покровителствената от Рияд "непримирима опозиция" (за разлика от Сирийската опозиционна група Москва-Кайро, представляваща светската демократична опозиция в страната), вижда единствен изход в прехвърлянето на вината за провала на мирния процес върху Дамаск и провокирането на военна намеса на западните държави, Турция и монархиите от Залива в Сирия.

Декларациите на Рияд и Анкара за готовността им да стартират сухопътна операция зачестиха на фона на успехите на правителствените сили и кюрдите и очертаващата се възможност за провал на плановете за овладяване на Сирия от сунитските групировки и превръщането и в ислямска държава. Очевидно е, че целта на подобна намеса не е борбата срещу ИД, а по-скоро спасяването на покровителстваните от Турция и Саудитска Арабия джихадисти. Тоест, разчита се, че под прикритието на доминираната от САЩ международна коалиция турските и саудитските части ще се включат, съвместно с бунтовниците, в битката със сирийската армия и кюрдите, което несъмнено ще ескалира военните действия. Подобен опит за провокирането на локален конфликт обаче, може да има непредсказуеми последици. При положение, че липсва съответната санкция на ООН, появата на турски и саудитски войски в Сирия с основание ще бъде изтълкувано от противниците им като откровена агресия, а Асад ще може да разчита на допълнителна подкрепа, включително от страна на част от сегашната опозиция. При това трансформацията на сирийския конфликт в регионален и усилващата се опасност от избухването на глобален конфликт (предвид турското членство в НАТО) рискуват да превърнат ЕС в заложник на авантюристичната политика на тандема Ердоган-Давутоглу и саудитските му съюзници, в лицето на крал Салман (за който британското списание "Икономист" твърди, че страда от старческа деменция и алцхаймер (2)) и неговия син - военният министър Мохамед бин Салман (квалифициран от "Индипендънт" като наивен и арогантен, а от други анализатори като "психически неуравновесен" (3))

Така, докато Турция струпва по границата си със Сирия и Ирак 150-хиляден (заедно с тиловите части) експедиционен корпус, Саудитска Арабия (по данни на Би Би Си) сондира възможността на сирийска територия да бъдат разположени още толкова бойци на "Ислямската коалиция за борба с тероризма" (4), при това според "Гардиан", самият Рияд се готви да изпрати там само няколко хиляди души от своите специални части и разчита основната тежест на борбата със силите на режима и съюзниците му да се поеме от Турция, Египет, Йордания и ОАЕ. В Кайро и Аман обаче са убедени, че свалянето със сила на Асад само още повече ще дестабилизира региона.

На този фон, вече става ясно, защо през декември 2015 Рияд обяви за създаването на въпросната "Ислямска коалиция", а след това съвместно с Анкара формира Висш саудитско-турски стратегически съвет. Саудитската инициатива за обединяването в рамките на коалицията на 34 предимно сунитски държави (примамвайки ги най-вече с обещания за щедра финансова помощ), всъщност цели да накара съседите на Кралството да свършат мръсната работа в собствената му битка с иранското влияние в региона.

Според повечето анализатори, фактът, че държава-участник в оглавената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава формира собствена коалиция, която уж ще преследва същите цели, както и Вашингтон, може да означава само, че Саудитска Арабия всъщност си поставя различни от американските задачи в борбата срещу Ислямска държава. Доказателство за това са и думите на принц Мохамед бин Салман, че "Ислямската коалиция" няма да се ограничи само с тази борба. Тоест, битката с тероризма се използва от Саудитска Арабия за да получи одобрението на международната общност за намеса в съседните и държави и най-вече в Йемен, Сирия и Ирак. Истинските цели на "Ислямската коалиция" пораждат въпроси дори сред водещите държави в нея. Египетското ръководство например смята,  вместо Турция да бъде допусната в коалицията, тя би трябвало да бъде обявена за държава-спонсор на тероризма, както впрочем и Катар, който "също е пряко отговорен за разпространението на тероризма в Сирия и Ирак".

Както е известно, създаването на Ислямската коалиция за борба с тероризма беше персонална инициатива на принц Мохамед бин Салман, който буквално е обсебен от идеята за формирането на "арабска НАТО". Впрочем, в Брюксел предполагат, че последните действия на саудитската върхушка - от създаването на Ислямската коалиция до екзекуцията на 47 човека, обвинени че са терористи (в началото на януари 2016) са свързани, освен с всичко друго, и със стремежа на съперничещите си за властта официален престолонаследник Мохамед бин Найеф и сина на сегашния крал Мохамед бин Салман да се докажат като решителни политици, които не се колебаят да вземат трудни решения за да гарантират сигурността на страната. Изострянето на борбата за власт в Саудитска Арабия и антииранската истерия в Рияд показват, че самата Саудитска Арабия се е превърнала в генератор на кризи (както вътрешни, така и външни) и ще продължи да следва политика на нагнетяване на напрежението в региона. По този начин обаче, Саудитите сами тласкат към бунт потиснатото шиитско малцинство в страната.

Очевидно е, че нито САЩ, нито ЕС имат интерес да се поддават на провокациите на Рияд и Анкара, тъй като целите на двете държави се разминават с тези на Запада, включително по отношение на борбата с тероризма. Вместо това, те би следвало да поискат от Турция и Саудитска Арабия да спазват стриктно резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН от 2014, изискваща прекратяване на подкрепата за джихадистите в Сирия. Вместо да си затварят очите, те трябва да поставят ребром въпроса за спазването на човещките права в Кралството, както и за нарушаването от саудитска страна на международното хуманитарно право в Йемен, където нейната авиация редовно бомбардира различни граждански обекти, включително болници на "Лекари без граници". Предвид факта, че Рияд продължава да практикува масови екзекуции, включително чрез обезглавяване, в стил "Ислямска държава", би следва да се постави и въпросът за евентуалното изключване на Саудитска Арабия от Съвета на ООН по правата на човека.

Иранската реакция на саудитските планове

Както можеше да се очаква, декларацията на Рияд от началото на февруари, че съвсем скоро може да стартира сухопътна операция в Сирия, провокира острата реакция на Техеран. Така зам.началникът на иранския Генерален щаб бригаден генерал Масуд Джезайери официално декларира, че страната му е категорично против евентуална турско-саудитска операция с Сирия и заплаши, че ако тя стане факт, Иран рязко ще увеличи числеността и въоръжението на военния си корпус в страната, така че той да "може да разгроми агресорите". Според Джезайери: "няма да позволим да възникне още по-голяма заплаха за сигурността в една и без това разрушена страна. Убеден съм, че Саудитска Арабия вече е изчерпала военните си възможности. Сирия не е Йемен и ако имаха възможност, Саудитите отдавна щяха да са атакували армия на Асад". Той смята също, че без Рияд, Анкара едва ли ще предприеме голяма операция в Сирия. Квалифицирайки Турция и Саудитска Арабия като "държавите-парии" в близкоизточния регион, генерал Джезайери прогнозира, че те вероятно ще продължат да работят за разрушаването на Сирия, но в същото време са наясно и, че Иран и Русия са готови моментално да реагират и да стоварят цялата си мощ върху тях.

Малко по-рано, командващият Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) генерал-майор Мохамед Али Джафари също изрази мнение, че "Саудитска Арабия няма да посмее да изпрати армията си в Сирия. Тя няма шанс срещу редовните ирански части, които ще бъдат прикривани от въздуха от руската авиация". В тази връзка, той прогнозира, че ако все пак дръзнат да предприемат сухопътна операция в Сирия, Саудитите ще провокират изключително тежък вътрешен конфликт, което ще предреши съдбата на Кралството.

На свой ред, по време на срещата си в Техеран с гръцкия премиер Ципрас, секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани изрази мнение, че "претенциите на Саудитска Арабия и Турция въобще не съответстват на военния им потенциал" и предупреди Европа, че я очаква още по-мащабна мигрантска криза, ако Анкара и Рияд все пак предприемат сухопътна операция в Сирия.

Впрочем, изглежда, че всичко това се осъзнава и от самите саудитски военни. Така, на арабския сайт NTHNеws.net беше публикувано писмо на група висши саудитски военни до престолонаследника и вътрешен министър принц Мохамед бин Найеф, в което те се противопоставят на изпращането на сухопътни войски в Сирия, оценявайки подобно решение като изключително опасно (в същото писмо, те определят саудитската операция в Йемен като "провал") (5).

Според въпросната група генерали, практически всички опозиционни групировки, подкрепяни от Рияд и Анкара, се командват от хора, които са граждани на Саудитска Арабия и Турция, което се отнася и за мнозина военни командири от Ислямска държава, Джабхат ан-Нусра и други екстремистки организации, изповядващи уахабизма (т.е. държавната религия на Саудитското кралство). Освен това, стотици саудитски духовници също са в редовете на въпросните терористични организации. Между другото, уахабизмът е единственият предмет, който се преподава в училищата в "столицата" на Ислямска държава - сирийският град Ракка, при това учебниците са същите като тези в саудитските училища.

Това означава, че от една страна, войските на Рияд (ако все пак навлязат в Сирия) ще се окажат в изключително сложна ситуация, а от друга - политическата ситуация в самата Саудитска Арабия ще излезе изпод контрола на властите. Опозиционно настроените саудитски генерали твърдят, че фрагментацията на военната ситуация в Сирия на практика изключва воденето на бойни действия само против армията на Асад. В тази връзка те посочват, че ако саудитската армия реши да атакува и отрядите на Ислямска държава, тя ще окаже недопустима помощ на шиитската милиция и иракската армия, както и на армията на Иран и на руската авиация. От друга страна, ако реши да се ограничи само с действия срещу частите на Асад, Рияд рискува да се превърне в официален съюзник на Ислямска държава. При подобно развитие, САЩ ще бъдат принудени да вдигнат ръце от Саудитите и да оставят нещата да се решават от Москва и Техеран. Тоест, както се посочва в коментара на NTHNews.net, както вътрешната, така и външнополитическата ситуация не е благоприятна за Рияд.

От друга страна, както подчертава базираният в Техеран международен новинарски канал Alalam News Network, "Сирия, Иран и Русия вече отправиха твърдо предупреждение на Рияд, посочвайки, че на практика Саудитска Арабия възнамерява да спаси терористите, които напоследък търпят серия от тежки поражения, но те няма да допуснат това." (6).

Бележки:

1. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/saudiarabia/12029546/Saudi-Arabia-destabilising-Arab-world-German-intelligence-warns.html

2. http://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21638134-generational-change-looms-ail-king

3. http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/prince-mohammed-bin-salman-naive-arrogant-saudi-prince-is-playing-with-fire-a6804481.html

4. https://gloria.tv/media/LiovfSVQzZE

5. http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13941129000604

6. http://en.alalam.ir/news/1789285

---------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите

 

Лъжливи родни лакеи вършат каквото им наредят от САЩ...

Министърът на отбраната на САЩ, Аштън КартърПрипомняме, наскоро военният министър на САЩ, Аштън Картър обяви, че 250 танка, самоходни оръдия и друга военна техника ще бъдат разположени в Литва, Латвия и Естония, както и в България, Румъния и Полша. По думите му шестте държави са се съгласили на тяхна територия да бъде разположена бойната техника.

Часове, след като американският военен министър Картър обяви за разполагането на военни части в редица държави от Източна Европа, българският му колега Николай Ненчев заяви, че страната ни не е официално уведомена за разгръщането.

Министърът на отбраната на България, Николай Ненчев„Днес имах среща с посланика на САЩ Н. Пр. Марси Рийс по нейна молба, по време на която бях информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката.

Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал”, заяви Ненчев пред пресцентъра на МО.

Ненчев е бил посъветван едва ли не от американския посланик Рийс, да слуша радио и гледа телевизия, за да разбере какво предстои да се случи по темата за разполагането на американско тежко въоръжение на българска територия?!

Започна се с два американски танка M1A2 "Ейбрамс", за които нито Министерство на отбраната знаеше, нито парламентът. Предвижда се да бъдат доставени още 75 танка, още 75 машини „Брадли” и още 50 оръдейни установки – съобщи депутатът и лидер на Атака Волен Сидеров в парламента.

Когато двата танка от САЩ бяха доставени в Бургас, министърът на отбраната Николай Ненчев не знаеше за тях, но поясни, че американските войници имат същите права като българските?!

Зам.-председателят на Комисията по отбрана, Валентин Радев, депутат от ГЕРБЗам.-председателят на Комисията по отбрана, Валентин Радев от ГЕРБ заяви, че винаги си е мечтал в България да има чужди войски?!

От американското посолство ни съобщили какво въоръжение доставят у нас?! Американското посолство ли е настоящето правителство, та от него да научаваме какво се случва и какво предстои?


„Няма официално предложение за американски въоръжения у нас” поясни министър Ненчев. Всъщност американските въоръжения си ги доставят без официално предложение – Ненчев не е ли усетил това?

Един български военен министър бил привикан в посолството на САЩ, за да бъде уведомен, че предстои предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави?!

На Ненчев не му било казано нищо друго – например колко американски войници ще има на българска територия? Или докога ще пребивава това тежко въоръжение у нас?

Що ще един министър в чуждо посолство? Не е ли обратното по-нормално: посланик Рийс да поиска среща и да каже за какво иде реч?

Наивен ли е родния високопоставен управленец, или лакейничи по инерция в щатското посолство? Страх ли го е било да пита какво предстои да се случи по темата с разполагането на тежка американска бойна техника?

Лъже ли, или не знае какво и как да каже за разполагането на американското тежко въоръжение?

Генерал Филип Брийдлав, който преди политиците ни каза, че в България ще навлязат американски танкове!

Командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав потвърди плановете на САЩ да разположат танкова бригада на територията на България и други страни от Източна Европа. Това става ясно от интервю с генерала за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, препечатано в сайта „Хроники” преди време.

На 13 юни вестник „Ню Йорк таймс“ писа, позовавайки се на високопоставени източници в ръководството на САЩ, че Вашингтон възнамерява да разположи допълнителни сухопътни сили, включително и бронирана техника, в страните от Източна Европа. Това, според изданието, се прави за „възпиране на руската заплаха“.

„Възпиране на руската заплаха” - това прилича ли ви на действия, които имат нещо общо с учения?

Даниел Митов, външен министър на БългарияДокато Николай Ненчев бе на среща на министрите на отбраната в Брюксел, Даниел Митов забърка още по-голяма каша, като заяви: „За пореден път се създава истерия около нещо, което е обявено предварително, нещо, което имаме като план, нещо, което е договорено в Уелс на последната Среща на върха на НАТО. Знаете много добре, че на тази среща през 2014 г. първо бе приет План за готовност за действие, който включва засилване на обученията на източния фланг на НАТО в отговор на кризата в Украйна".

Само че в Уелс не е ставало дума за разполагане на американско тежко въоръжение, това все пак бе среща на НАТО...

Зам.-министърът на външните работи Димитър Кюмюрджиев пък продължи да говори, че България трябва да даде съгласието си за разполагане на бойната техника и такова запитване все още нямало от американска страна.

Кой да му каже на Кюмюрджиев, че колонизираните управи не ги питат какво да вършат на територията им?

Росен ПлевнелиевТака нареченият ни президент Росен Плевнелиев, като главнокомандващ пък изтърси: "Президентът не е говорител на правителството, не е и ежедневен коментатор.”

А доколкото си спомням именно той беше на срещата в Уелс на върха на НАТО, където без да бе съгласувал с никого лично обеща, че България ще отделя 2 на сто от Брутния вътрешен продукт за въоръжаване?!

Премиерът Бойко Борисов също се оказа изненадан: „Разбрах онзи ден, че има такава тема свързана след изказването на военния министър на САЩ. Към момента се придържаме към ученията и към това, което е договорено още от 2006 г. Друго различно от това няма, нито е приемано в Министерски съвет. Министърът (Ненчев, б.р.) като си дойде, да отиде да обясни какво е взето като решение, какво има в момента, колко са, какво провеждат, да покани журналистите - да се снима как се провеждат такива учения. Не виждам нищо лошо в едно партньорско учение между 7,8, 10 държави. Не виждам какъв е проблемът. Вярно, проруски и антиамерикански сили винаги се възбуждат от една така тема. Кой иска да му идва въоръжение в страната – никой. Надали в Брюксел биха реагирали по този начин. Става въпрос, от това, което знам от министъра, че това са стари задължения, още от 2006 година. Даже още по времето на Станишев са подписани. Не виждам нищо, което да ни тревожи".

Пълната Стенограма от заседанието на парламента при гласуване на Споразумението за американските бази на българска територия може да видите ТУК.

Бившият председател на Народното събрание и бивш посланик на България в Полша, Александър Йорданов се обяви за по-масирано присъствие на американска бойна техника у нас.

"Ще се успокоя когато у нас дойдат не два, а поне 202 американски танка в България... да не се тутка властта. Както напълни магазините със западни стоки и паркинга на Народното събрание с мерцедеси, така трябва да напълни и казармите с американски танкове, бронетранспортьори и ракети. Нали искаме да бъде силни, че и високотехнологично въоръжени? Но то не става само с джиткане с мерцедесчета и дрънкане по айфончета. Танкове са нужни тук, танкове! Ха, наздраве!", написа той във фейсбук.

Да припомням ли, че по повод зверските убийства в Дома на профсъюзите в Одеса, Йорданов каза по телевизията, че нямало убийства, а жертвите се самоубили?!

Колко много кандидати за американско финансиране се навъдиха напоследък – известно е, че за любов в политиката се плаща...

2006 година бе подписано Споразумението със САЩ за американските бази у нас.

Вместо да тичат с изменени лица от американското посолство до някъде другаде, днешните ни управници следва да признаят, че бяха унизени, направени смешни и то на дневна светлина.

Сто пъти повториха двама министри, премиер и президент, че въоръженията ще бъдат временно разположени на българска територия – лъжата се превръща в истина на принципа на Гьобелсовата пропаганда.

Валентин Радев искал да има колкото може повече чужди войски, чуждо въоръжение, защото винаги си бил мечтал за това?!

Повече не означава въоръжение и войски за учения, а за постоянно пребиваване.

Количеството на стовареното въоръжение, създаването на командни пунктове, изграждането на складове за боеприпаси и инвентар – всичко изброено дотук говори ясно, че са касае за постоянно пребиваване на тези тежки въоръжения, а не само за учения.

Разполагането на танковете, и другото бойно оборудване било за реакция от заплахата от Русия?!

Кога точно Русия ни заплаши и как, че не си спомням? И пак питам – реакция срещу заплаха или бъдещи учения? Що не вземат да се уточнят политиците ни като ни лъжат без да им мигне окото?

Важно е да се каже, че на територията на България преди 10 ноември 1989 година не е имало нито един съветски танк, нито една ракета, нито един съветски войник. Всеки, който твърди обратното – лъже.

Вярно е, че Горбачов при преговорите с американците се съгласи да бъде разпуснат Варшавския договор, и пак казвам: на българска територия нямаше нито една единица бойно съветско военно оборудване докато членувахме във този пакт.

Днес осъзнаваме, че американските военни бази са класически военни бази, а не бази за учения.

Днес осъзнаваме, че тези бази силно ще увеличат опасността от терористични нападения срещу български военни и цивилни обекти.

Днес осъзнаваме, че тези съоръжения ще могат да бъдат използвани за нанасяне на военни удари срещу трети държави, което ще ни превърне в съвоюваща страна с всички последици от това. Член 4 от договора ясно гласи, че освен за посочените цели, тези бази ще се използват “за многовариантни операции и други мисии”.

Днес осъзнаваме, че България доброволно се отказа от правото си на наказателна юрисдикция, американските войски ще имат дипломатически имунитет.

Днес осъзнаваме, че се допуска използването на българска територия извън самите бази за маневри и учения, независимо дали тази земя е държавна, общинска или частна собственост.

Днес осъзнаваме, че американските самолети и кораби няма да бъдат подлагани на митнически контрол без съгласието на американското правителство.

Днес осъзнаваме, че американските бази нямат нищо общо нито с европейската интеграция, нито с НАТО.

На 12 места в Споразумението за американските бази, от 2006 година има допълнителни анекси, които никой не бе видял и чел?!

При гласуването в парламента на това Споразумение не ставаше дума за някакви съоръжения, учебни полигони или каквото и да е, както ни се обяснява, а именно военни бази, които отговарят на абсолютно всички изисквания за военни бази. Това, което се водеше между правителството на Република България и Съединените щати, не бяха някакви преговори, а беше изпълнение на зададени условия.

Двустранното Споразумение се превърна в едностранен диктат, с който не се зачитат Конституцията и законите в страната ни.

Фактът, че командването на базите ще е американско, а контрол на внесеното оборудване и въоръжение няма да се извършва говори, че базите от 2006 година са окупирана българска територия.

Инвестиция ли са американските бази в националната сигурност на България – категорично не. Инвестиция ли е членството на България в НАТО – също не.

България подари своя територия за американски бази.

Разполагането на американските войски у нас според управляващите през 2006 година бе, че установяването им за последно ще бъде в интерес на националната ни сигурност и икономиката на страната ни.

Кой днес ще си позволи да твърди това?

Питам: затова ли ни беше наредено да унищожим собствената си, добре въоръжена българска армия, да подарим танковете си на БЮРМ /Бивша югославска република Македония/?

Туризма ли ще подпомогне американската инвазия в Черно море и по суша?

На полигона се стреля. Никъде не бе записано в Споразумението за американските бази с какво ще се стреля, с какви видове въоръжения и бойна техника, с какви видове боеприпаси.

Да дадеш полигон на чужда държава да го използва както намери за добре по предназначение – то, който е служил, знае, че на тези полигони се изпробват снаряди от всякакъв вид. Ако изхвръкне един снаряд не където трябва и той съдържа не каквото трябва, знаете ли какво ще стане от държавата България?! Никъде никой не си е позволил досега да дава полигон. Нашите управници решиха – ще предоставят български полигони!

Какво се случи на такъв военен полигон в Анево чухме и видяхме съвсем скоро – при някакви експерименти загина американец, други четирима бяха ранени... И министърът на отбраната отново не знаеше нищо!

В момента САЩ имат около 700 бази на територията на своята страна. За тях те плащат на ден по 1 млрд. долара, а на нас нищо няма да дават. Ние им дадохме четири бази.

Само за базата „Инджирлик” Щатите плащат 4 милиарда, но както знаете, въпреки всичко турците не разрешиха да използват тази база срещу Ирак.

Сега с доставянето на тежко американско въоръжение и ползването на американските бази американската страна ни показа, че взема решения за българската територия и действа без да ни пита!

 

Спорът за отнемане на лиценза на ЕРП-етата се превърна в демонстрация на диктат и натиск от ЕС

Да сте чували посланици на държави-членки на Европейския съюз да се намесват публично и най-арогантно във вътрешен спор на друга-страна членка? Няма и да чуете.

Заседание на ДКЕВР-

На небосклона ярко се откроява едно повтарящо се напомняне от страна на Брюксел, че Република България е колония в рамките на ЕС и суверенитетът й вече го няма. Поводът за този извод дойде от възникналия спор в ДКЕВР по задълженията на ЕРП-етата към НЕК.

На заседание на Държавната комисия да енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ участваха посланиците на Испания Австрия, Чехия, а посолствата на Франция, Германия и Италия също бяха излъчили свои представители?!

Началото

На 19 март ДКЕВР откри процедура за отнемане на лицензите на трите електроразпределителни дружества. Трите ЕРП заявиха, че не дължат тези средства на НЕК.

Електропреносната мржа на България, изградена по тоталитарно времеКакъв бе спорът: ДКЕВР проведе открити заседания за производствата по отнемане на лицензиите за дейността на трите ЕРП-та - "ЧЕЗ Електро България" АД, "Енерго – ПРО Продажби" АД и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поради редица нарушения. Целта на тези заседания бе – ДКЕВР да отнеме лиценза на трите енергоразпределителни дружества поради редица откровени нарушения. ДКЕВР откри процедурата по лишаването на крайните снабдители от лицензия на 19 март, след като им беше дала три дни да платят на НЕК прихванати или задържани суми на обща стойност 318 млн. лв. Към момента тази сума е нараснала до 348 млн. лв. по данни на регулатора. Да не говорим, че печалбата на тези дружества се изнася от страната и ползата е никаква…

В новия 7-дневен срок, който бе даден от ДКЕВР  на трите дружества след откриването на процедурата, ЕРП-тата отново не платиха! Преди това пък регулаторът им наложи максималната глоба от по 1 млрд. лв…

И така доставчиците на ток отказаха да платят на НЕК, от своя страна НЕК даде на прокурор доставчиците за неплатени дългове.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер ЙотингерЕврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер изпрати писмо до българския министър на икономиката и енергетиката, Драгомир Стойнев. В писмото, Йотингер изразява тревогата си от факта, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР – е започнала процедури за отнемането на лицензиите за „обществени снабдители на електрическа енергия“ на ЕВН България, ЧЕЗ Електро България и Енерго Про.

Позицията на еврокомисаря Йотингер е, че понеже по всичко изглеждало, че решението за отнемане на лиценза се основава на спора за взаимните задължения между засегнатите компании и ръководената от държавата Национална електрическа компания, то този спор следвало да се реши в търговския съд. Според говорителката на Йотингер, Сабине еврокомисарят бил препоръчал ДКЕВР да упражнява своите задължения в пълна независимост от правителството и от пазарните интереси. Еврокомисарят по енергетика е подчертал, че ДКЕВР не би трябвало да търси или приема инструкции от правителството или от публичния сектор?!

В историята ни вече е имало такъв прецедент: в онзи период когато даже съветниците на Сталин са или по-дискретни, па макар и последствията да са били жестоки. Става дума за искана информация от Трайчо Костов от един такъв съветник, която Костов отказва. В резултат: макар и сталинист /верен на вожда на болшевиките именно Трайчо Костов е този, който е давал имена на български комунисти на Георги Димитров и тези хора са били репресирани и въдворени – бел. Л. М./

Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ.

А Великото народно събрание вече било приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./.

Та за смелостта си да се опъне на някакъв търговски съветски съветник, Костов увесва на бесилото и то на рождения ден на Джугашвили!

Както се казва сега времената са други и макар страните-членки на ЕС да не  крият снизходителното си отношение към България, нещата вече се свеждат до намеса, диктат, унижение, но не и до жестока разправа.

Всъщност смърт имаше, по време на протестите за високите цени на електроенергията, публично се самозапалиха хора, чийто имена никой не запомни даже!

Къде е заровено кучето?

Договорите с ЕРП-етата бяха подписани по време на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. Те също следва да бъдат внесени в Прокуратурата, за да се провери дали са подписани в интерес на законодателството и гражданството.

Следващото камъче в обувката по спора "НЕК- задължения на ЕРП-та" бе засиленото строителство и присъединяване на централи, произвеждащи зелена енергия. Датата на този процес е април-юни 2012 г. Тогава за три месеца бяха вкарани в експлоатация близо 1000 мегавата ВЕИ. Голямото бързане за вкарване на експлоатация се случи, след като регулаторът тогава даде сигнал, че предстои сериозно намаление на цените за зелените централи след 1 юли 2012 г., а законът закова високите цени само на тези, присъединени преди 1 юли. Обявени бяха и планове да има нулеви години за присъединяване на нови ВЕИ централи към мрежата в страната.

Тогавашният министър-председател Бойко Борисов режеше лентички на нови и нови централи за производство на зелена енергия, без да се съобрази, че непланираното огромно производство на ВЕИ централите не е включено в цената на НЕК, а оттам и в крайната цена. Последва промяна на методиката от ДКЕВР, с което ЕРП-тата бяха задължени да плащат произведената зелена енергия на тяхна територия, а после НЕК да им възстановява парите. Около 400 млн. лв. по данни на регулатора обаче не са възстановени към момента...

Това е причината днес ЕРП-етата да твърдят, че като се прихванат невъзстановените задължения на ЕРП-етата за произведена зелена енергия, то те не дължат и стотинка на НЕК?!

Говорителката на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер предложи спорът НЕК-ЕРП-ета да се реши в съда...

Върховната административна прокуратура (ВАП) предложи на ДКЕВР не само да започне процедура по отнемане на лиценза на електроразпределителното дружество, но и да назначи особен търговски управител, който да управлява "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро", докато ДКЕВР вземе окончателното решение дали да отнеме или не лиценза на дружеството или до произнасянето на съда по спора.

Дотук скандалът със задълженията на ЕРП-етата се прибавя към множеството скандали, които наследи правителството от предшественика си кабинетът „Борисов”. Но кой е в правото си да решава този спор и редно ли е чужди посланици да го играят на генералгубернатори и да присъстват на заседание на ДКЕВР, да се изказват, да дават съвети?

Какво бе заседанието на ДКЕВР в присъствието на посланици на чужди държави: родителска среща, натиск за „правилно” решаване на спора, или открита и арогантна намеса във вътрешните работи на редова страна-членка на ЕС?

Та в така създалата се ситуация стои въпросът: има ли България суверенитет или вече не?

Равноправни ли сме в рамките на ЕС, или сме страна-членка със статут на колония в рамките на Съюза?

В случай че вече сме колония, то нека променим Конституцията си и да си знаем, че управлението на държавата ни се осъществява от Брюксел – там е изпълнителната власт.

Що се отнася до президента – то той, още с встъпването си в длъжност работи не за интересите на гражданството, а за нечии корпоративни интереси, както и за връщането на партията, която го ръкоположи на власт.

Това е причината той да си позволи най-арогантно и безнаказано среща с представители на едно от ЕРП-етата, EVN в Австрия, зад гърба на целокупния си народ и то в разгара на най-ожесточените спорове по дълга на това ЕРП!

Та кой ни е виновен за бъркотията около скандала с ЕРП-етата, освен политиците и ние, които ги търпим и избираме?

Ще завърша с казаното от един японски министър-председател, Коное: "Колкото и да е ужасно това, което светът ми стори, това, което аз сам си направих, е още по-ужасно".

 

Кунева подкрепи Трансатлантическото споразумение на среща между работодателски организации и представители на европейски институции

Меглена Кунева и Марси Рийс - двете ще вкарат България в ТПТИ, за да се дупчи за шистов газ, да се храним с ГМО и обработени с хлор пилетаБългария се нуждае от Трансатлантическото споразумение (ТПТИ), за да стимулира икономиката си и заради създаването на нови работни места, обяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на откриването на конференцията “Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции: перспективи пред малкия и средния бизнес“, организирана от Американската търговска камара в България и от Конфиндустрия България, предаде БГНЕС.

Въпреки че редица европейски експерти застъпиха обратната теза, според Кунева ТПТИ ще да доведе до значителен ръст на европейската икономиката и ще подобри нейната конкурентоспособност, като ползите ще са в размер на 119 млрд. Също така тя обясни, че ще способства да се премахнат бюрократичните мерки пред стокообмена между САЩ и ЕС, което ще се отрази благотворно на джоба на крайния потребител. Кунева подчерта още, че страховете от навлизане на ГМО на българския пазар не са оправдани, защото ЕС няма да отстъпи от високите си стандарти.

Изненадващо, не друг, а посланикът на САЩ у нас Марси Рийс цитира изследване на БАН, което според твърденията показва, че споразумението ще доведе до ръст на нашия износ със 7.7%.

В коментар за вестник „Земя“ председателят на „Солидарна България“ Ваня Григорова заяви, че по този начин Кунева влиза със замах в групата на управляващите, които ръкопляскат без да знаят защо. Тя обърна внимание на факта, че желаещите да присъстват на конференцията, които не са членове на Американската търговска камара в България и още няколко бизнес организации, са допускани до конференцията само срещу входна такса от 110 лева.

„За каква прозрачност можем да говорим в този случай? Според информацията Меглена Кунева и останалите участници не са изказали никакви аргументи в полза на ТПТИ, освен опорните точки, спуснати от ЕК. На първо време те трябва да обяснят, защо достъп до документите по договора ще има единствено в американското посолство. Ние сме в ЕС, най-нормалното е да има възможност за получаване на информация и в нашите институции“, допълни още Ваня Григорова.

Г-жа Григорова напомни, че цитираният от вицепремиера растеж на БВП се отнася за следващите 10 години и ръстът е в рамките на статистическата грешка.

„Преди дни зам.-председателят на Българската стопанска камара заяви, че Трансатлантическото споразумение крие подводни камъни и българските предприемачи не са запознати с него. На въпросното събитие повече информация така и не са получили. Като бизнесмени, макар и дребни, трябва да си отговорят: Биха ли подписали търговски договор, който не са чели?

----------------------------------------------------------------------

Коментар от в-к „Земя“. Заглавието е на сайта.

 
„Готвят България за плацдарм на бъдещи военни действия на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали протекторатите под пълен контрол. Може ли да се промени това? Да, в случай че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители. Ако не, ще се стигне до сблъсък.“ Така Ивайло Франц коментира изпълнението на документ „Визия 20-20“ след посещението на втория човек на САЩ Джон Кери. Ивайло Франц е водач на Патриотичния съюз „Освобождение”. Има три магистратури – по икономика, втората е творческа, а третата – богословска. Води магистърски курс по европейска политика на конкуренцията, основната му дейност е експертна и консултантска в сферата на икономическото планиране, прогнозиране и управление.

Ивайло Франц, водач на Патриотичния съюз

- Г-н Франц, към интервюто с вас „Тайно и полека ни въвличат във война“, публикувано в ГЛАСОВЕ, имаше огромен интерес. Каква е развръзката на ситуацията днес и какъв знак виждате в посещението на Джон Кери у нас?

- Развръзката е брутално видима за всички. След като «осветихме» програмата „20-20“, в която всички видяха, че България се отказва от своя държавен суверенитет в полза на САЩ и ЕС и поема всички стратегически ангажименти да бъде територия за война, ресурси и пари, сега виждаме как се разиграват политическите и дипломатически ходове от най-високо ниво за потвърждение на тази стратегическа договорка. Това е именно пряката цел на личното посещение в страната ни на Джон Кери, втория човек на властта в САЩ – единствената държава в света, поддържаща официална доктрина за глобално господство! Най-важното, което исках да изоблича в предното интервю, бе националното предателство на правителството и президента на България. Защото не може да отдаваш всичко свое на чужда страна и да се превръщаш във враг на половината свят. Не може да караш народът да плаща 10 милиарда за 5-годишен период, да го задължиш да унищожи военно-промишления си комплекс и армия, да му поставиш противоракетен щит, заради който ще бъде унищожен в една война, а накрая да го мобилизираш и да го накараш да воюва със своя брат! Това е договорката между България и САЩ на срещата в Уелс – програмата - «България в НАТО и Европейската отбрана 2020“.

Какъв беше отзвукът? Интернет гръмна, хората видяха, но националните медии, поддържани от управляващата партия, правителство, президентство и сие, нито дума не казаха. Чак неотдавна имах покана в национална медия, и то в предаване на известен водещ, но в един полунощен час. И там обаче официалната позиция бе: вие, Ивайло Франц, какво целите, като разкривате тези неща, какви са ви опасенията за нова война, след като ние сме членки на НАТО и държавата трябва да направи това. Никакви аргументи по същество срещу изнесеното от мен за абсурдите на този договор. Никакви аргументи срещу факта, че, първо, народът не го знае; второ, той не е допитван за това дали го желае; трето, официалната институция на представителство – Народното събрание, не е вземала отношение по тези въпроси. Но най-важното – всичко като правителствени актове е скрито с изключение на тук-там излязла информация. Единствените медии, които публикуват истината, се оказват социалните мрежи, блоговете и, общо взето, интернет – мястото, където е единствено възможно открито да се изобличат пред хората ролята и давлението на предварително скроени схеми и манипулации.

- Преди два месеца вие казахте по повод документа „Визия 20-20“, че ни въвличат във война. Какво трябва да се случи според вас, за да стане тя неизбежна?

- Ами тя е в ход. Пристигна вторият човек на САЩ за няколко часа. Неговото посещение бе безпрецедентно за личната свобода на хората, на които им бе забранено дори да си отварят прозорците на собствените домове. Но да оставим това, преглъщаме го. Основната цел на това посещение бе другарят президент Плевнелиев да отчете изпълнението на договорката, което пое на срещата на НАТО в Уелс, а именно програмата „20-20“. А сега моля да обърнете внимание на следното: президентът се отчита за военната програма, категорично се договаря за енергийните ресурси и доставки на втечнения американски газ чрез нов тип логистичен център през Гърция, както и безусловно потвърждава заробващото Европа TTIP и всичко това, за да могат американците да осигурят за себе си един безкраен бизнес, който да защитят военно-стратегически в разрез с всякакви български национални интереси.

- Междувременно обаче се случиха изборите в Гърция, където спечелилата СИРИЗА е по-скоро ориентирана на Изток, случи се посещението на Путин в Турция и преориентирането на „Южен поток“ в „Турски поток“, който Гърция заяви, че ще приеме на своя територия и т.н. Как се вписват новите реалности в плановете на САЩ според вас?

- Самото посещение на Джон Кери показва, че те изключително ще разчитат на тези, които сега управляват. Плевнелиев потвърди и се отчете, че България ще даде своите пари на САЩ за превъоръжаване, ще унищожи военните бази на държавните заводи и ще замени технологичния ресурс на инструментално патентна зависимост на българските заводи, произвеждащи руски видове въоръжения с американски и ще изпълни поетото задължение да бъде страна, логистичен команден център за провеждане на военни операции срещу руската страна и нейните съюзници, като разположи всички елементи на американската ПРО и ПВО в Европа, изгради военни бази и приеме тежко въоръжение и войска – това всичко означава война! Затова след Кери ще дойде Нюланд, която отговаря за европейските въпроси, а де факто тя е тактическия офицер на САЩ, който изпълнява, координира и оперативно ръководи Брюксел в изпълнение на глобалната политика на Америка в Европа, най-вече към съответните местни васални феодални държавици.

И накрая идва Столтенберг като един вид военен координатор, който трябва да каже къде, колко, кога и докога трябва да бъде изградено. Така че „фронтовата линия“, за която говори г-жа Нюланд, е всъщност изтегляне на САЩ и НАТО на изток. В центъра на Европа вече няма нужда от въоръжение, стратегическа техника и военни сили, те трябва да бъдат изтеглени на източния фланг в новите членки на НАТО - стари бивши социалистически държави, и най-вече в България, Румъния  и цялата поредица натовски страни, които имат сухоземна и водна граница с Русия. Основната цел на това е създаване на окупационни корпуси! Затова в момента се търси не просто база за танково подразделение – това е смешно – търсят се логистичните центрове за съсредоточаване на сухопътни съединения за специални операции.

Във всяка държава, която е членка на НАТО и едновременно с това е бивша социалистическа държава, също и бивша членка на Варшавския договор, ще има подобен окупационен корпус на принципа на римските окупационни корпуси, които са държали териториите-протекторати под пълен контрол. Защо ли? Тези специализирани военни съединения нямат за пряка цел да воюват с една мощна руска армейска групировка, тяхната „специална“ цел е военна защита на американското статукво в съответния териториален протекторален обхват. Това означава, че в случай, че българският народ реши да промени политиката на своето правителство и избере свои нови представители и прекрати най-сетне този недовършен преход, ще се стигне до сблъсък. Сблъсъкът автоматично ще се превърне като този в Украйна, защото българският народ е пред духовен, икономически, социален и политически взрив! И тъй като България няма истински въоръжени сили, които да защитят 25-годишната диктатура на управляващите, това ще го направи американският военен окупационен корпус на територията на България, който ще бъде „призован“ от Бойко Борисов или Плевнелиев, или който и да е на тяхно място и изпълнява „правилната“ политика, както каза публично г-н Кери. Ако народът вземе, че тръгне срещу днешната власт, срещу него ще тръгнат американските танкове заедно с платените и контролираните от българската олигархия полицейски сили и армейски поделения, които се командват от послушковци на властта и агенти на САЩ. Ето това е идеята. Те в никакъв случай не искат независим български народ, камо ли един следващ Донбас на Балканите!

- Какво мислите по принцип за СИРИЗА?

- Не искам да обиждам гърците, но тяхната СИРИЗА е един своеобразен вариант на нашия ГЕРБ, една популистка, много умело прикрита про-глобалистка партия. Според мен СИРИЗА ще бъде едно огромно разочарование за гърците, чийто водач не знам защо е толкова адмириран, тъй като той няма нито една черта на водач, камо ли държавник. Според мен до няколко месеца, най-късно до края на 2015 г., предстои сериозна политическа криза там.

- Войни с танкове при съвременните технологии изглеждат като анахронизъм. Възможно ли е воюващите страни да се въздържат да ги използват?

- Ами ето в Украйна е точно така. Те са едно от най-ефикасните военни сухопътни средства за всяка една проамериканска хунта, която избива собствения си народ и деца!

- Там обаче войната е полуофициална...

- Полуофициална и сепаратистка я нарича диктаторът, узурпирал държавната власт с явен кървав преврат. Там воюва самият народ. Той дава пример, че не желае една хунта да го управлява, както не желае имперските или олигархични интереси, на който и да е по света, да бъдат над православната вяра и живота на собствените му децата. Ако ние тук се опитаме да направим това и на нашата територия имаме американските бази и войски, ще се стигне до същата гражданска война. Затова посещението на Джон Кери е краят на договарянето да няма държава България – последно, лично – вече с новия управляващ, който иначе им е стар агентурен познайник, да бъде верен и докрай безусловен страж на американския интерес. А те се задължават и му гарантират, че ще да бъде вечно на власт в протектората България - пряко или чрез подставени лица.

Следващото нещо е енергийната зависимост на България, която трябва да се промени и да е не към Русия, а към САЩ. Следва Руската федерация да бъде разпадната, което е една от главните цели на глобалния стратегически план на САЩ – Русия да бъде откъсната от своите федеративни републики и да остане една малка държава отвъд Урал, за да се създадат едни нови евро-американски съединени щати под тактическото управление на Брюксел, но стратегическо от страна на Вашингтон с ново райониране на границите на европейските държави.

С това ще приключи всичко, което съществува днес като относителен национален суверенитет в Европа и донякъде в Азия. В това отношение икономическата рамка на войната е споразумението TTIP (The Transatlantic Trade and Investment Partnership), което е основата на планираните евро-американски щати. Затова се прави и това стратегическо военно позициониране в Европа, което ще бъде бетонирано чрез американските окупационни корпуси. Това е, което Джон Кери разпореди на „управляващите“ в България – президент, министър-председател и техния пряк агент лобист външния министър. И те безропотно го прегърнаха и потвърдиха.

И оттук нататък, както правят английските лордове в бриджа след като анонсират играта, оставят на своите слуги да доразиграят картите. В същото време в България народът не знае, че правителството на Бойко Борисов е приело официално нова правителствена програма „За стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018“. Тази програма е от около 150 страници, съдържа всичките глави, които се отнасят до управлението на България с оглед защитата на интереса на САЩ и ЕС. Разработена и написана по европейско-американски модел във вид на приоритети, цели, мерки и пр. Интересното е, че в частта „Отбрана“ на тази програма имаме включване на всички задължения на България, приети и описани в прословутата програма „20-20“, за която днешното коалиционно правителство на България е взело решение да изпълни до края на своя мандат.

И тук кръгът се затваря. Приетата тайно от две правителства програма „20-20“, в която се отдава цялата територия на България за военни действия, бази, ПРО и ПВО на САЩ в Европа, в която се разпродава цялата недвижима и движима собственост на Министерство на отбраната и на неговите фирми и се променя изцяло технологичната база, вече се изпълнява и е включена в тази правителствена програма. Ето това е юридическият факт. Така че нашите управляващи рапортуваха на г-н Кери, че всичко, прието в Уелс, се изпълнява. Бяха му показани именно тези държавни, правителствени документи, които никой не си прави труда да узнае, но всички иначе се ужасяват от мобилизационните призовки, които някои партии използват за цинично вдигане на пореден процент рейтинг, а всъщност те се явяват едно най-последно следствие на именно тези правителствени явни и тайни договорки, решения и програми.

И това е другият въпрос - къде са политическите партии в Народното събрание? Защо те не разкриват тези договори и не ги подлагат на обсъждане? Дори специалните служби в България не знаят за тяхното окончателно решение. Подготвяни са и са договаряни без мнението на ръководствата от ДАНС, ВИ и пр. Кой говори за това? Говорим ние, някакви хора, които практически нямат влияние върху политическия процес. Значи изводът е един единствен - има театър, има една постановка, в която ролите са разпределени. Затова според мен драматично и категорично трябва да бъде променен този курс на планирано унищожение на държавата ни.

- Как?

- Мирният и разумен начин е това, което правим – тези тайни сделки да станат публични. Второ, в момента разработваме документ, който ще изпратим до Висшият административен съд, с който ще се опитаме да спрем чрез правата си на граждани самата програма «20-20». Както виждате, тя вече е част от правителствената програма за изпълнение до 2018 г.

Ако ВАС изобщо допусне една такава жалба за разглеждане, това ще бъде победа, защото ще трябва да се спре изпълнението на програмата. Аз лично се съмнявам, че ще бъде допусната, по-скоро ще бъде отхвърлена. А това означава, че ще трябва да преминем към действие второ – показване на недоволство от страна на народа и всички негови организации, които споделят това и имат за цел първо България и после всичко останало. И трето, ако и това не стане, да подготвим и изпълним едни нови февруарско-мартенски протести. Те може и да са юнски, въпросът е, че този пагубен курс трябва да бъде прекратен. Иначе ние отиваме не само във война, а в абсолютно самоунищожение на държавата и народността си. Защото част от глобалната цел на САЩ е завладяване на евразийския континент на всяка цена. Без това те няма да могат да постигнат световното си господство. НАТО и ЕС са просто попътни средства в тази война.

- Евразия? Това включва ли Китай?

- Китай е втора част от новия глобален ред. Към момента американската военна доктрина определя да не се водят две войни едновременно. Затова са им необходими много наемници, без значение дали ще са васални княжества-протекторати от бивши соц страни, стига правителствата им да са готови да продадат всичко, само и само да са на власт, или ще бъдат техни собствени. Но пряк и най-страшен противник за САЩ в момента е Руската федерация, затова тя трябва да бъде обкръжена максимално плътно, да бъде задушена, стегната и омаломощена от локални войни, икономически санкции и т.н., за да се разпадне. Тя трябва да се откаже от своята идея за обединение на рускоезичните, която изповядва движението на Игор Стрелков „Новороссия“. Преди няколко дни на пресконференция с представители на чужди медии той заяви, че не получават и една рубла и един знак на помощ от страна на руската администрация в поддръжката на народната армия на ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народна република). Те излязоха с един манифест, в който искат от Русия признаване независимостта на двете републики и нарочен закон за уреждането на статута на руските граждани извън територията на Русия. Позиции, които Путин досега не е изразявал лично. Затова ги изразява един от неговите тактически фронтови офицери, извършил операцията в Донецк, укрепил и помогнал за отвоюването на тези територии, обаче стоящ на позиция различна от либерално-корпоративния модел, който защитава - малко или много, президентът Путин. И в момента тази позиция както за Америка, така и за Русия е с особен знак. Решаването на тези искания имат стратегически характер за бъдещето на Руската федерация... може би и нашето.

- Къде е интересът на България в тази композиция? У нас вече живеят хиляди рускоезични граждани и според разбирането на хора като Стрелков, те могат да дойдат тук под претекст, че защитават руснаците и да поискат едно допитване със сепаратистки претенции, както се случи с Крим?

- Руската федерация и Путин бяха принудени да направят тази крачка с Крим. Какъв е проблемът в Крим – Европа, Черно море и военно-стратегическите бази, които се държат там. Тук залогът за Русия беше тя без битка, без каквото и да е действие да загуби цялото си влияние и включително свои собствени военни бази в Крим, като допусне построяването на американски. Стратегически това е недопустимо. Това е проблемът. САЩ не просто настъпиха Русия по болното място, това беше точен и ефикасен удар право в сърцето на европейското и черноморско влияние и позиции на Русия. И Путин нямаше какво друго да направи, за да съхрани държавата си и да се реши най-накрая да я поведе в стратегическата битка за световно присъствие в новия свят. Според мен дори много интелигентно разигра нещата с допитване до населението на самия Крим и последващо действие.

- Какво му пречи на рускоезичното население, което на някои места по Черноморието е компактно, да поиска отделна република, ако се стигне до допитване по същата схема?

- Ние нямаме нищо общо с Руската федерация. Това, че руснаци са накупили недвижими имоти, не им дава никакви права, освен че и никога няма да ги поискат, защото те именно искат да са в друга държава, различна от тяхната. Няма я причината това да стане или, нямаше я поне до днес. Защото със заклеването във вярност на президент, премиер и външен министър за слугуване на Джон Кери и САЩ, вече ние сме безусловен противник на Русия. И ако Русия категорично се откаже да има някога интерес в България или на Балканите изобщо, това означава, че тя предава и изоставя самия български народ, който продължава да смята Русия за свой брат и естествен държавен съюзник. Но не може да има война заради това, че тук има руски собствености, инвестиции и т.н. Това е абсурд, невъзможно!

- Смятате, че няма заложен такъв план за изкупуване на имоти, както се говореше, и то близо до трасето на „Южен поток“, който явно още не е приключил като проект?

- Изкупуването на имоти не е свързано с обслужване на военни бази и на такъв тип икономически интерес, какъвто разиграват САЩ в момента. Руските граждани харесват нашето море, което е топло, но не прекалено горещо като гръцкото, има още много параметри, които предполагат и предпоставят купуването на имоти в България. Да не забравяме, че всичките български фирми нарочно си продадоха имотите най-вече на руснаци и англичани. Е, след като има и англичани, това означава ли, че Великобритания иска да направи военна инвазия в България. Това бяха последствията от този безумно либерален модел, икономически цинизъм, който доведе до безогледна разпродажба на българска земя, активи, ресурси и недвижимости не прсто на руснаци, но на всеки, който даде пари! Това, че ние сме изпуснали националния си интерес и в момента Русия и Турция се договарят за това как да печелят на наш гръб, е наш проблем. Както това, че България се продава на САЩ, е наша историческа вина пред собствените ни деца.

- Какво мислите за България след 1944г.? Тогава продадохме ли нашия национален интерес или бяхме жертва на сделка от страна на Великите сили?

- Този въпрос се дискутира двояко. Ако кажем, че сме го продали, трябва да зададем и другия въпрос – а Борис Трети продаде ли го, като сключи пакта с Хитлер? А кой продаде националния ни интерес, когато се разигра ужасът на Междусъюзническата война? А продаде ли се националният ни интерес, когато Стамболов вместо да успореди българската политика с тази на Руската империя, я продаде на Запада. Не защитавам в никакъв случай великоруските имперски интереси, от които Отечеството ни е страдало – например тайния договор между Австро-Унгарската и Руската империя преди Руско-турската освободителна за нас война 1878 г. Но нека да сме наясно, когато съдим историята си, че тогава е било точно както сега – ние, българите, не можем да стигнем до обединение и до единна национална цел – силните на деня ни налагат своите!

- А кой подписа за разделението на Княжество България и Източна Румелия?

- Разделението е било предварителен план за последващо геополитическо разчертаване на Европа и най-вече териториите от Османската империя. Имало е няколко варианта и това е бил един от тях. Последващо е предстояло и обединение и разширение. Но в крайна сметка тогавашните глобалисти и Стамболов изпреварват събитията, надделяват в решенията и повеждат открита битка срещу Русия. Точно както сега правят днешните български олигарси. Тук трябва да оценим нещо много важно, което винаги го пропускат в този исторически анализ – и Раковски, и Захарий Стоянов – едни от основните двигатели на антируското отношение, са масони. Те опитват да включат и иеродякон Игнатий – Васил Левски, в тази жестока схема, но не успяват.

- Нека излезем от историческия преглед и да се върнем тук. Според вас САЩ се готвят за световен лидер и ние също участваме в плана?

- Да, те първо трябва да унищожат своя основен противник и това е Руската федерация, разпадайки я. За тях най-опасният е религиозният и идеологически фронт и затова там е ударът. Руснаците пък се опитват да направят ответен удар, който според мен е изключително богоотстъпен, и това е икуменизмът. За да впрегнат всичко за фронта, всичко за победата, руснаците използват похвата от Втората световна война - няма значение каква вяра си, щом си руснак, значи си наш. Тук задейства великоруският шовинизъм, който в никакъв случай няма да им помогне.

Важно е да се уточни, че „американската пролет“ в Турция не успя, защото Ердоган не се съгласи да сдаде поста на Фетхуллах Гюлен, ислямски фундаменталист и проповедник, който в момента подготвя ред ислямски групировки за атака в държавите от централна Азия и най-вече тези по границите с Руската федерация и Турция. Всичко това е координирано с плана на САЩ за разпад на Русия и всички съществуващи национални държави, които не са техен протекторат.

- Възможно ли е според вас България да остане необвързана, тоест да скъсаме всички съюзи, в които сме и да се стремим да станем остров на благоденствието? Защото влизайки в НАТО и ЕС, ние подписваме някакви споразумения, които трябва да спазваме. Влезли сме в тази игра, защото в онази вече сме били. И нека обобщим – какво според вас трябва да правим сега?

- Това, че сме член на ЕС и НАТО не означава, че не съществуваме като държава на българите, че нямаме правото на свои собствени цели, които искаме да постигнем. Първо, нека да не се забравя, че НАТО е отбранителна организация, останала след Студената война. Нейната основна функция и цел е била обща военна сигурност. В момента НАТО е една голяма илюзия, тя е изцяло инструмент на великолидерския интерес на САЩ за властване и изпълнение на тяхната доктрина за глобално господство. Тук принципът е – ако се съгласиш. А в България кой се съгласява – само управляващите. Ако народът категорично каже „не“, какво се случва? Един Донецк се случва. А какво става с ЕС, всички видяхме. Става нещо като с третия пол – нещо изродено, никой не го желае, но и никой не се отказва от него. А какво става в Унгария? Малка държава, ресурсно ограничена, но тя промени конституцията си, изведе национални цели, тропна на Брюксел, обяви за защита цялото унгарско население извън територията й. И всичкото това преди месеци под носа на ЕС. И какво направиха с тях – десант? Нищо не направиха. Защото има партия и народ, който може да покаже своите цели. Няма никакъв проблем да бъдем в какъвто и да е съюз, включително и в НАТО, ако имаме възможност да развиваме своя собствен интерес, какъвто България впрочем още не е формулирала след 25 години „преход“.

Нека безпристрастно видим какви са основните проблеми на текущото ни членство в НАТО и безусловното ни обвързване със САЩ и ЕС: първо, без да имаме враг и противник където и да е по света, ние ставаме такъв за половината свят благодарение на защитата на чужди на нас интереси. В момента сме официални противници на Русия, на Иран и на Китай и респективно на всички техни съюзници. Второ, във всяка една военна база на САЩ и НАТО на територията на България не действа българското законодателство и никой не знае какво и кой отива, стои и излиза от тях. Това е абсурд от гледна точка на националната сигурност на държавата ни. Трето, трябва да платим 10 млрд. на САЩ и НАТО до 2020 г. за превъоръжаване и трябва да разпродадем всички свои военни активи и имоти – над 1100 на брой, и да подменим и унищожим своя технологичен ресурсен потенциал. Четвърто, никой не ни плаща и цент за ползване на военни бази, територия, войска и каквото и да е свързано с България. Пето, българският бизнес, организации и държава са поставени в пряка зависимост на принципа – първо Щатите и ЕС, тоест пълно подчинение на техните интереси. Шесто, трябва безусловно да подпишем и безпрецедентния икономически договор TTIP, който ни прави абсолютни роби на един нов господар, пред който бившият Съюз на съветските социалистически републики е като малко дете!

- Смятате ли, че един сблъсък между Русия и САЩ е възможен?

- Всичко, което се случва у нас, е следствие от сблъсъка на Русия и САЩ. Това е ясно за всички. Открито го тръби и най-големият агент на Щатите след Втората война, който завърши своята игра като гробокопач на комунизма, както го нарекоха.

- За Горбачов ли говорите?

- За същия. В началото на сблъсъка той съвсем целенасочено излезе от дълбините и каза, че предстои студена война. Но никой не попита на кого всъщност говори Горбачов. Нека тук да го кажем ясно – Горбачов не говори на света в защита на Русия, той говори на Русия и Путин в ролята на тръба на САЩ. Сега се появи отново преди няколко дни и каза пак на Русия и Путин – чака ни истинска война, ако продължите да не отстъпвате. Каза, че студената война вече е факт и не изключва тя да стане гореща...

- За трета световна война ли става дума?

- Не, не мисля, че това ще е световна война. Никой няма интерес да го прави така. Въпросът е да бъде разрушен вътрешно режимът на Путин, като надделее едно от проамериканските крила вътре в Русия. За да надделее обаче, трябва да се вкара клин по модела „разделяй и владей“ във всички възможни степени и области на държавното управление. И една от тях е войната в Украйна. И тъй като следващата крачка и смисъл на военните действия е сухопътното свързване на Крим с двете нови републики, САЩ ще блокират това действие на опълчението в Украйна с преместване на правителствените украински сили към Крим и неговото обсаждане. Целта е да се стори военно-тактически и политически така, че Русия първа да изпрати официално войски в подкрепа на опълчението или Крим и така официално да влезе във война. Тогава НАТО с радост ще се включат като защитник на Украйна и на света от руския агресор. Проблемът за Путин тук е, че той не може да изостави руснаците в Украйна. Стори ли го, губи 85-процентното им доверие. Загуби ли доверието на руския народ, безвъзвратно губи властта си и САЩ печели! Така че искаме или не искаме, войната ще продължи и ще се разшири и ще стигне и до нас, тъй като американците няма да воюват пряко с Русия и руския войник, а чрез своите съюзници. Ние не само просто сме включени във войната, ние сме в нея. Може ли да се спре? Може, ако го поискаме. Ако не, до края на 2015 г. включването на България по един или друг начин във войната вече ще е факт. Ако българският народ и сега не се стресне от ужаса, разрухата и братоубийството, в което го въвлича управляващата олигархия, чака ни жестока гражданска война!

- Защо точно в края на 2015 г.?

- Русия изведе своите членове от ПАСЕ. Следващата крачка, която е заявена и планирана от Русия, е прекратяване на нейното членство във всички структури на ЕС до края на 2015 г. Какво означава това?  Война.

 
Powered by Tags for Joomla