Tag:сърбия

В Сърбия мрат като мухи от бомбите с обеднен уран, а в родината виновните политици отново стягат предизборните листи!

От бомбите на НАТО горяха къщите на мирното населениеНАТО-вските бомби морят сърбите – под това заглавие днес излезе сръбския вестник „Вечерне новости”.

В него проф. д-р Слободан Чикарич, председателят на Сръбското дружеството за борба с рака пише за драматичното нарастване на броя на заболелите от злокачествени тумори в Сърбия, като посочва директно, че са виновни радиоактивните остатъци от НАТО-вските бомбардировки над страната през 1999 г.!

Според професора, уважаван специалист в страната си, тепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната.

Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки, които на всичкото отгоре, парламентът и правителството на Иван Костов разрешиха да се извършват с прелитане на НАТО-вски самолети над страната ни!

Авиацията на НАТО прелиташе през България с разрешение от парламента уж за еднократно прелитане!Над 1000 опасни снаряди са отстранени само четири години след тази война, а в няколкостотин килограма уран, които самолети на НАТО "подхвърлиха" в южната част на Сърбия през 1999 г., се съхраняват в хангари Института "Винча", съобщава изданието. Целеви места в близост до Враня, Буяновац и Прешево са почистени вече, но чак три или четири години след бомбардировките, като държавата е платила през предходната година анализ на почвата, водата и въздуха.

В същото време от другата страна на границата, българи съобщаваха за „внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях!

Никой от политиците в България от 1999 досега не си мръдна пръста да изследва почва, въздух и вода в тези населени с българи погранични райони на Северозападна България, защото подобно изследване и анализ биха потвърдили тезата за тяхна голяма вина за отравянето на природата от авантюрата на НАТО.

Никой не води и статистика на раковите заболявания сред населението в тези райони, а още по-малко пък в района на Стара Загора, където се унищожаваха ракети, без да са наясно политици и военни за евентуални последици върху здравето на хората.

На политиците ни е комфортно да говорят за Чернобил и това, че БКП скри от населението опасността от радиация. В същото време за въздействието на обеднения уран, който са носили и хвърляли бомбите на НАТО силно се мълчи!

Публикация на на в.

„Сръбската държава е много уплашена от евентуално наличие на радиация, но понякога напълно игнорира този въпрос - казва Mилойко Будимир от "Винс", един от тези, които взеха участие в "прочистването" на полето от обеднен уран. - До април е имало бюджет за мониторинг, но тогава държавата е премахнала финансирането твърди Будимир. - Още няколко месеца работихме безплатно, но разходите са страхотни и ние трябваше да спрем.

Голяма част от храната се отглежда в южната част на Сърбия, но това не означава, че няма замърсяване. В първите три до четири години след края на бомбардировките, повече от хиляда частици на чист уран, всяка от които тежи 300 г, бяха разпръснати на места в Плачковица, Боровац Братоселце и Релян. Ако някой влязъл в пряк контакт с тях, неминуемо се очаква да има последици за здравето.

Слободан Петкович, пенсиониран генерал предупреди, че е в застой Програма за превенция, започна през октомври 2000 г., която включва предимно засилени мерки за наблюдение на здравето на местното население и войници, които са пребивавали в замърсените райони. В предишни години в тази Програма е участвала ВМА и други здравни центрове в Сърбия.

По време на първата инспекция на районите, които са били бомбардирани, при около 2000 войници и десетки цивилни граждани са били открити повишени нива на облъчване, чернодробни увреждания, като 300 души са били отделени във високо рискова група.

„Липсата на ресурси, политически пристрастия или някаква друга причина не може да бъдат извинение, за да се пренебрегват хората, които са защитавали земята си и те да бъдат оставени да живеят в области, които са замърсени, не по тяхна вина за така възникналата ситуация, която се оказва вредна за здравето - казва генерал Петкович при представяне на книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир. - Трябва да се каже истината и какво предстои, особено в бъдеще, когато можем да очакваме увеличение на заболяванията, произтичащи от излагане на въздействието на обеднен уран.

И минимална доза на йонизираща радиация, излъчвана от радиоактивни материали, при вдишване или по друг начин въведени в организма може да доведе до злокачествен тумор и генна мутация твърдят учените.

50 на прах и отрови

В Сърбия са пуснати 15 тона обеднен уран и плутоний, според данни от книгата "Престъпление във войната, геноцида в мир" на генерал Слободан Петкович. Голяма част от този уран се превръща в радиоактивен прах, който е бил подет от въздушните течения на Балканите. - Голямата на натрупаната в страната радиоактивност от спуснатите бомби с обеднен уран е влязла във водата, растенията, животните, и ще остане за много дълго там, до 4, 5 милиарда години! – пише Петкович и потвърждава проф. Чикарич.

От 2001 г. до 2010 г., броят на новите случаи на карциноми сред местното сръбско население се е увеличил с 20 на сто, а смъртността се е повишила с 25 процента.

Генералът в пенсия Слободан Петкович в разговор с репортерите на „Вечерне новости” обяснява, че самолетите на Алианса са извършили 112 бомбардировки над 119 населени места в страната, при които били използвани боеприпаси с обеднен уран.

"Така нареченият "сребърен куршум" със сигурност носи смърт на онзи, който е поразил, а този, който е вдишал дори частица от праха му, ще умира дълго без да може да стори нищо", подчертал Петкович за ежедневника.

България е единствената страна, която влезе в Европейския съюз без да знае какво е договорила Меглена Кунева!

Надежда Михайлова  България е единствената страна, която прие Споразумението за разполагане на американските бази, без някой да го е чел?!

Заседанието по ратифициране на Споразумението за разполагане на американските бази на българска територия не бе предавано по телевизията.

Какво прие външният министър Ивайло Калфин, пред какво принуди да клекне парламент, правителство можете да видите от стенограмата от това заседание, която публикувам със съкращения:

{edocs}basi1.doc,600,400,link{/edocs}

Като започнем от правителството на Иван Костов, който отново се кани да влезе в парламента, не изпускаме Надежда Михайлова, която бе в дъното на Плана „Подкова” според редица български издания.

Има ли българска следа в ударите на НАТО по Югославия?

Спорната връзка между Надежда Михайлова и мистериозния сръбски план "Подкова" за прочистване на Косово потвърди лично ексминистърът на външните работи на Германия Йошка Фишер в интервю за e-vestnik. На въпрос за практическите измерения на съвместната им работа Фишер отговаря: "Тя /Надежда Михайлова - бел. ред./ ни даде информация за плана "Подкова", според който сърбите бяха започнали етническото прочистване, и това даде повод за нападението на НАТО. (...) подаването на тази информация бе доказателство колко добре можем да работим заедно. В конкретния случай данните не бяха съвсем прецизни, но, от друга страна, при създадената ситуация двете правителства трябваше да си сътрудничат и те го правеха."

Премиерът от 1999 година Иван Костов с мълчаливо съгласие по бомбардировките на НАТОДали Михайлова дава папката с плана „Подкова” без Иван Костов да знае за това – не се наемам засега да гадая, тъй като информацията може да се получи единствено от служители от тогавашното Военно разузнаване.

Факт е, че вследствие на тази папка НАТО-вските самолети нападат Сърбия и пускат своите бомби с обеднен уран – престъпление, което няма аналог в най-новата ни история!

 

В средата на януари 2001 година Европейският парламент прие Резолюция за преустановяване на употребата на муниции с обеднен уран, докато не бъде извършено проучване от независими експерти относно потенциалния риск, който този вид оръжие представлява за здравето на човека, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Но злото вече бе сторено в земите около българо-сръбската граница!

Ето тази Резолюция:

Резолюция на Европейския парламент относно оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда - към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб

Решението в ЕП бе подкрепено от 394 от общо 626-те депутати от Европейския парламент. Те гласуваха резолюцията, независимо че 19-те страни-членки на НАТО отхвърлиха твърдението, че има доказателства за връзка между мунициите с обеднен уран и заболяванията от рак сред войниците, служили в Косово и Босна. Все пак евродепутатите отхвърлиха призива на групата на Зелените за незабавна забрана на използването и опитите с оръжия с обеднен уран. Резолюциите, които се приемат от Европейския парламент в Страсбург, нямат задължителен характер за правителствата на страните-членки на ЕС.

Междувременно представители на Програмата на ООН за околната среда оповестиха, че части от боеприпаси, които са намерени в райони на Косово, обстрелвани от НАТО през 1999 г., съдържат обогатен уран от инсталации за преработка на ядрени материали. Ръководителят на групата експерти на ООН Пека Хаависто каза, че там е била открита "една много малка частица" материал, който се използва в ядрени реактори и е бил рециклиран, предаде Асошиейтед прес.

Уран 238 излъчва алфа-лъчи, които не могат да преминават през кожата, каза пред в. "Интернешънъл Хералд Трибюн" д-р Майкъл Тън, който ръководи епидемиологичните изследвания на Американското раково дружество. Радиацията, която причинява левкемията, а именно гама-лъчите и хикс-лъчите, прониква в тялото и достига костния мозък, като уврежда клетките. Уран 235 излъчва гама-частици и това е едно от причините той да бъде толкова опасен, обяснява д-р Тън.

Американският човек в българското президентство Петър СтояновПомните ли как, така нареченият ни президент Петър Стоянов с анцуг тичаше и се появи при къщата с разрушен покрив в Горна баня?

Той също беше поддръжник на НАТО-вските бомбардировки, но никога не отвори и дума за мониторинг на българското население от пограничните райони в Северозападна България! Какво го интересува Стоянов дали са облъчени там българите и кога ще умрат? Той нали си уреди с послушанието пред Големия брат, САЩ да попадне в редица образувания като Трилатералната комисия, Световния съвет по петрола и прочие, които го вдигнаха на върха на тези, които решават съдбата на света?

Евродепутатът Ивало Калфин, бивш външен министър и бивш кандидат за президентОт 1999 година нито Иван Костов, нито Симеон Сакскобургготски, нито Станишев, Доган и Симеон, нито Бойко Борисов не се сетиха за здравето и съдбата на българите от северозападните погранични райони.

Всички те отново са готови да яхнат българите следващата година на парламентарни избори, докато раковите заболявания зачестяват и никой от политиците ни не отваря и дума за пари за изследвания и анализ на почва, вода, въздух и население от пограничните райони, защото ще лъсне вината им!

Не може да се мине зад гърба на живота – казва един герой на Йордан Радичков, Давидко.


Това е.
 

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

 
България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на страната. Договорът, който търсят българските политици, всъщност е Договор на Газпром с българска фирма 50:50

Трасето на В последните дни усилено се говори за договора на България с „Южен поток”, а всъщност такъв договор – няма!

Вторият въпрос е знаят ли нашите политици и експерти, че има две фирми „Южен поток”, регистрирани в Цуг, Швейцария?

На 22 ноември 2007 г. Газпром и италианската „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно. Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г.

Втората компания е Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г. Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. В тази втора компания Газпром притежава 50 процента от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni – 20 процента, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15 процента.

През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам. По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.

България няма договор с нито една от тези две компании.

Президентът Георги Първанов и Владимир Путин подписаха СпоразумениетоНа 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси /при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 63 млрд. m³ г./. Очакванията са цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.

България няма подписан договор с Южен поток, Сърбия, Австрия, Унгария, Италия нямат подписани договори с „Южен поток”. Договорите с отделните държави подписва Газпром.

Оттук и идва недоразумението – имаме ли договор с „Южен поток”, не ние имаме договор с Газпром, както и всяка една страна участничка в трасето.

С Русия договори няма – подписвани са Споразумения от всички участващи в проекта държави.

Споразумения на Русия с държавите участнички в проекта "Южен поток", договори с Газпром и съответната газова компания във всяка една страна

На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия.

На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват Споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.

На 25 януари 2008 година Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода.

На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на премиера на Русия тогава, Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват Споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“.

На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват Протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води.

На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано Споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия.

Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие /MFB/, които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.

Словенският участък е предвидено да бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi.

Във връзка с подписаните Споразумения на междуправителствено равнище се подписват договорите на Газпром с газовата компания в съответната държава.

17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария.

България –Русия, Български енергиен холдинг-Газпром

Путин се срещна с премиера Бойко БорисовНа 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество ЗА изграждане на проекта “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро, подводната част е проектирана да бъде дълга 900 километра и да стига до две хиляди метра дълбочина.

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения са проектирани да са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.

Проектът предвижда газопроводът по сушата, да има осем компресорни станции.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ се предвиждало да бъдат изградени, едното ще бъде подземно хранилище в Унгария, а другото – в Банатски двор, Сърбия.

Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár.

Българското участие – изпълнител на прединвестиционно проучване, одобряване на участъка, финансиране

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избират консорциум между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

В българската част от проекта са включени: сухопътен участък, терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Прието е Българският енергиен холдинг да финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при все още неуточнени параметри.

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г.

Заложено се очакват приходи от 250 до 400 милиона, като сумата зависи от подаваните количества газ.

Малцина знаят, че начало на строителството по газопровода бе дадено при село Расово на 31 октомври 2013 г. През пролетта на 2014 г. за изпълнител на проекта бе избран консорциум Стройтрансгаз.

Наказателната процедура

Брюксел, ЕКЕвропейската комисия откри наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток".

Т. е. ЕК се намеси в двустранен договор, в който едната страна е член на ЕС, а другата страна е руска фирма.

Ерго ЕК натисна България за половината участие в  този договор, тъй като Русия и фирми на Русия нямат отношения към ЕК.

След двумесечно мълчание от страна на България, за направения вече избор, в края на май т. г. компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, според някои медии, свързани с Делян Пеевски: "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

В средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе.

Днес, трети ден след като руския президент Владимир Путин обяви, че спира „Южен поток”, ЕК побърза да каже, че те не са страна по договора! Тогава на какво основание ЕК, която според нейно признание не е страна по договора спира проекта – питаме ние?

Друг въпрос е защо Путин спря проекта, по темата очаквайте малко по-късно друга публикация. В нея ще стане ясно как някакъв служебен министър на Росен Плевнелиев си позволява да спира проекта, който е по Междуправителствено споразумение и е гласуван от парламента?

Засега спирам по темата проект „Южен поток”, тъй като от горните редове стана ясно, че договор с фирма „Южен поток” България, българската страна няма!

Договорът е Газпром и българско участие, така че не търсете договора с „Южен поток”!

 

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления.

Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.

Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.


Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.

Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни.

Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.

Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.

По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости.

РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.

Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан.

Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.

Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена за наказване на военнопрестъпниците, извършили престъпления срещу човечеството, по време на войните в бивша Югославия.

Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово.

Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел.

В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ.

Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата.

 

Дейли Телеграф” и Агенция Франс Прес съобщиха почти едновременно, че актрисата Аджелина Джоли е напуснала Босна и Херцеговина заради слухове,  по неприемливост за властите на определена сцена от филма.

Актрисата бе планирала да прекара около 10 дни в Босна около режисьорските си ангажименти по филма, в който се разказвала любовна история между сърбин и босненска мюсюлманка по време на войната през 1992-1995 година.

Филмът, който предизвика толкова скандали е дебютен за Джоли като режисьор и снимките бяха започнали в Сараево преди пет дни съобщи тогава AFP, каято уточни, че това се е случило след отмяната на забраната за снимки на властите заради спорни моменти в сценария.

За началото на снимките Джоли все още не бе пристигнала и по тази причина екипът снимаше предимно панорамни снимки на столицата Сараево и няколко сцени в централния град Вареш, за което информира изданието „Дневни аваз”.

Преди 40 дни властите в Босна и Херцеговина забраниха на актрисата да снима филм за войната, като отмениха свое по-рано издадено разрешение за заснемането на филма на територията на страната. Причина за отмяната бе убеждението на власите, че сценарият е пълен с недостоверна информация предаде тогава РИА „Новости”.

По данни на босненските медии от тогава, във филма на Джоли се разказвало за любовната история между изнасилена по време на войната босненка и нейния насилник сърбин. Сюжетът предизвика протести от страна на босненската асоциация „Жени-жертви на войната”. Така се стигна и до забраната филмът за войната да бъде заснет.

Тогава актрисата реши да премести по-голямата част от снимките в Унгария след протестите на жени, претърпели сексуално насилие по време на военния конфликт. Гневът на жените е бил предизвикан от сцена на изнасилване. Две асоциации на жертви от войната дори обвиниха Джоли в „изкривяване на историческата истина за престъпленията на масови изнасилвания на босненски жени” от сръбските сили заради преиначеното представяне на сцената.

От своя страна актрисата и екипът й отрекоха филмът да съдържа подобни сцени. Въпреки това под натиска на населението, босненските власти оттеглиха разрешението си за заснемането на филма в страната.

„Тази история /филмовият сценарий/ е лъжа. От хиляди истории на жени, изнасилвани пов реме на войната, не е имало нито една, която разказва за любовта на жертвата и нейният изнасилвач. По тази причина ние няма да разрешим да унижат нашата болка”- заяви тогава Шефът на Асоцияията Бакира Хасециц.

В същото време, списание „Варайъти” / Variety/ също потвърди, че във филма на Джоли разказът е за историята на любовта на босненка и сърбин, появила се в самото начало на конфликта 1992-1995 г. и за това как войната се е отразила на техните отношения след това.

Самата Джоли също потвърди, че първият й филм като режисьор няма да бъде „политическо изявление, а любовна история.

Решението за забраната на снимките е било огласено по босненското радио от министъра на културата Гаврило Граховац.

Главните роли във филма се изпълняват от актьори от Босна и Херцеговина.

Тук ще припомня, че Босна и Херцеговина обяви през 1992 година излизането си от състава на Социалистическа федеративна република Югославия, след което на територията на републиката се разрази военен конфликт с участие на босненски мюсюлмани, сърби и хървати. Конфликтът продължи до 1995 година и бяха дадени много жертви от всички етноси.

Днес, 15 години по-късно нещата изобщо не са се успокоили. На 14 октомври сръбският парламент гласува декларация, осъждаща престъпленията над сърби. Лидерът на партията Едина Сърбия Драган Маркович заяви, че декларацията е важна, след като беше приета подобна за осъждане на клането в Сребреница. Тогава Маркович призова парламентите на Хърватия и Босна и Херцеговина да също да приемат декларация, с което ще осъдят престъпленията над сърби.

На 18 октомври т. г. умерени мюсюлмански партии и сръбски националисти спечелиха изборите в Босна и Херцеговина.

Доклад, изготвен от канадската организация The Centre for Peace in the Balkans през 2001,

включва описание на международната терористична дейност на Ал Кайда и бин Ладен на територията на Босна, Косово, Албания и Македония.

Босненският мюсюлмански седмичник „Дани” информира на 24 септември 1999, че на Осама бин Ладен, най-издирваният терорист в света, е бил издаден паспорт от Босна и Херцеговина, като Бин Ладен получил паспорта от босненското посолство във Виена през 1993.

Не е тайна, че босненски сепаратисти, в лицето на Алия Изетбегович прибягват до услугите на бин Ладен...

В края на миналия век...

Албанският наркобарон и военен командир Рамуш Хардинай бе оправдан от Трибунала в Хага. Алия Изетбегович се отдаде на почивка в Сараево, въпреки доказателствата, представени в Хага, за изтезаване и убийства на военнопленници, обстрелване на болници, рушене на църкви. Белградските медии побързаха да допълнят биографията на бившия босненски президент с някои негови грехове от младостта му в годините на Втората световна война. Припомнено бе участието му в 13-та SS - дивизия "Ханджар" на територията на окупираната от Третия райх Югославия. Деяния, за които Изетбегович лежа в затвора по времето на Милошевич 9 години.

„Защо Радован Караджич ще носи вина за случилото се в гражданската война в Босна и Херцеговина, а Алия Изетбегович бе оставен да умре спокойно в болница преди пет години, като президент на тази държава?" - попитаха руски външнополитически наблюдатели при новината за ареста на Караджич, но западните им колеги удобно замълчаха.

След изборите, синът на някогашният босненски лидер Алия Изетбегович – Бакир Изетбегович се извини за всяка сръбска невинна жертва по време на войната отбеляза сараевският вестник ”Дневни аваз”.

Самият Бакир Изетбегович беше избран след проведените избори от босненските мюсюлмани на 3 октомври за член на президиума на Босна и Херцеговина. Пред вестника, Изетбегович заяви, че с приемането на Декларацията за клането в Сребреница от страна на сръбския парламент се подобри и обстановката за нормализиране на отношенията между Босна и Херцеговина и Сърбия.

Само преди два дни сараевският вестник ”Дневни аваз” написа, че Бакир Изетбегович, новоизбраният член на колективното президентство на Босна и Херцеговина крие военното си минало. В биографията си, обявена на сайта на президенството според вестника, Изетбегович е скрил всяка информация за периода 1992-1995 г.

Според изданието, няма човек в Босна който да не знае, че Бакир Изетбегович прекара войната в офиса на своя баща Алия Изетбегович – лидера на мюсюлманите, което от своя страна означава, че няма как да се дистанцира от участието на баща си в събитията, дали толкова жертви...

Променило ли се е нещо, щом властите в Босна ихерцеговина все още не са готови да прочетат и затворят страницата за войната 1992-1995 година?

Случващото се с филма на Анджелина Джори показва, че пътят за признания, прошка и обективно осъзнаване нас лучилото се все още не е извървян.

 

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

  • Международният съд в Хага, е един от главните органи на ООН. Както е известно, в структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът;
  • Друг Международен съд в Хага е така нареченият Международен Трибунал, създаден с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военни престъпления в бивша Югославия; Подобни съдилища за военни престъпления има в Руанда и Камбоджа;
  • Третият Международен съд в Хага е постоянно действащият Международен наказателен съд, създаден с Римския статут , може да разглежда деяния, които с международни договори са обявени за престъпления. В член 5 на така наречения Римски статут е определена юрисдикцията: геноцид, против човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

  1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

  1. Упражняване на правото на самоопределение по член 1, т. 2 от Устава на ООН;
  2. Разпадане на съществуващи държави на две или повече държави и прекратяване на съществуването на предишната държава – пример: Чехословакия на Чехия и Словакия;
  3. Сливане на две и повече държави в една, като предходните държави прекратяват съществуването си. Пример: Северен и Южен Виетнам във Виетнам, Източна и Западна Германия в Германия;
  4. Отделяне на територии от държава, която продължава да съществува. Сингапур от Малайзия.

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

  • Конститутивен, когато държава става в държава с пълен суверенитет, когато е призната от други държави;
  • Декларативен подход – когато се приема, че след като една държава е възникнала по легитимен начин – от момента на възникване става суверенна държава и по реда на член 2 от Устава на ООН се ползва със суверенно равенство по т. 1.

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

 

Ромпой обърка крачката за вота в Сърбия!

Новият сръбски президент Томислав НиколичНовият президент на Сърбия се нарича Томислав Николич – лидер на Сръбската прогресивна партия.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в края на вота от 20 май, погрешка поздравиха лидера на опозиционната „Сръбска прогресивна партия” Томислав Николич с изборната победа на президентските избори в Сърбия, много преди затварянето на избирателните секции и преброяването на гласовете, предаде РИА Новости.

ЕС честити изборната победа на Томислав Николич три часа преди официално да бъдат затворени урните”, написа сръбският вестник ”Блиц”. Според изданието съобщението, подписано от председателя на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу се е появило на официалната страница на ЕС.

Новият президент на сърбия ще се нарича Томислав Николич съобщиха сръбски и международни информационни агенцииТомислав Николич печели втория тур на президентските избори в Сърбия, предаде радио Б92, като се позовава на данни на Центъра за свободни избори и демокрация /ЦЕСИД/. Според първоначалните резултати, Николич е спечелил изборите за държавен глава с 2 процента преднина, пред опонента си Борис Тадич. От ЦЕСИД заявяиха, че трудно може да има обрат в резултата.

Досегашният сръбски президент Борис Тадич призна поражение на втория тур на сръбските президентски избори, предаде АФП. Той поздрави съперника си Томислав Николич, който по-рано обяви, че печели изборите.

Президентът Борис Тадич, който поздрави бъдещия държавен глава Николич и му пожела успехДосегашният президент Борис Тадич заяви, че няма да бъде премиер на Сърбия, предаде радио Б92.

„Поздравявам го за победата, това беше честна и добре извоювана победа и му желая късмет”, добави Тадич, който е на власт от 2004 г.

„Сърбия няма да се отклони от европейския си път, заяви лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич, който по-рано вчера, на 20 май обяви победа на президентските избори, предаде Радио Телевизия Войводина /РТВ/. По думите на Николич Сърбия ще защити и своите граждани в Косово.

„Искам да благодаря на гражданите, които гласуваха за мен и на тези, които гласуваха за моя опонент”, заяви Николич.

Лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич, който спечели президентските избори в Сърбия заяви, че няма да посети Хърватия в скоро време, предаде електронното издание на сръбския вестник ”Блиц”. По думите на Николич през следващия период ще има по-важна работа от посещението си в Загреб.

„Роден съм в Шумадия и на мен и на моето семейство Хърватия не ни е направила зло. Не съм генетично обременен да мразя Хърватия”, заявил Николич.

„Няма да бъде член на нито една партия. Ще бъда президент на всички”, заяви Николич след като излязоха резултатите от ЦЕСИД.

Лидерът на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница честити изборната победа на Томислав Николич на втория тур на президентските избори, предаде електронното издание на сръбския вестник ”Блиц”. Кощуница е пожелал на Николич да води държавата в полза на всички граждани и да насочи усилията си за защита на националните интереси.

„Сърбия има нужда от промени. Избора на Николич за президент е съществена и голяма крачка в необходимите промени”, заявил Кощуница.

Резултатите от президентските избори няма да влияят върху договора с Демократическата партия за формиране на управляващата коалиция. Това е заявили лидерът на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, предаде електронното издание Вести онлайн. Дачич е заявил, че не е заинтересован за премиерския пост, но ще държи да се уважават резултатите от парламентарните избори. Лидерът на социалистите предупреди, че не трябва да се стига до дестабилизация на политическата сцена, заради резултатите от президентските избори.

По-късно, след като със сигурност се разбра, че Николич е следващият сръбски президент, веднага последва доста неприемлив съвет от ЕС: „Сърбия, с новия президент Томислав Николич ще трябва да уверят международната общност, че искат да вървят към ЕС, заяви шведският външен министър Карл Билд, предаде радио Б92.

Това заявление не бе в приетия добър тон на международни контакти и съвети, той показа, че Билд е доста изостанал в своите представи за Сърбия, за да си позволява подобен тон и съвет. Все пак макар и държава на Балканите, Сърбия няма славата на страна, която ще допусне някой чужд външен министър да си позволява подобен тон и съвети.

Твърде неприемливо и унизително и за Сърбия, а и която и да е друга, уважаваща себе си страна, някакъв дипломат на чужда държава да говори назидателно и да дава съвети с необяснимо високомерие за нейното бъдеще!

Ръководителят на постоянната делегация на ЕС в Белград Венсан, Дежер честити изборната победа на Томислав Николич на президентските избори в Сърбия, предаде радио Б92 в първите минути на деня след вота. Дежер изтъкна, че пред новия държавен глава има редица предизвикателства, но ЕС е подготвена да работи с него.

„Честитя на Николич и на гражданите за демократичните избори”, заяви Дежер.

„Ще работя за нормална Сърбия” заяви веднага след обявяване на предварителните резултати Николич, заобиколен от свои привърженици, в мнозинството си млади хора и интелектуалци.

Новото сърбско правителство се очаква да бъде сформирано до края на месец юни, като с най-големи шансове засега се сочи заместник-председателя на Демократическата партия и кмет на Белград Драган Джилас написа след деня на вота сръбският вестник ”Данас”. Сериозни кандидати за министър-председател са и още няколко фигури от Демократическата партия, сред които и Милица Джелевич, директор на Агенцията за европейска интеграция.

Проучванията преди балотажа сочеха за фаворит досегашният президент Борис Тадич, получи подкрепата на своя коалиционен партньор, лидера на социалистите Ивица Дачич.

Преизбраният за кой ли път за лидер на българските социалисти Сергей Станишев също предрече успех на Тадич и заяви, че го подкрепя, което показа колко далеч е той от случващото се на Балканите.

Председателят на работната група на ПЕС за Западните Балкани, Кристиан Вигенин коментира след първия тур: ,,Вотът в неделя показа, че Тадич остава най-популярната политическа фигура в Сърбия. Впечатляващите постижения, постигнати от Демократическата партия под неговото ръководство, бяха признати и от избирателите.” Вигенин бе уверен, че сръбският народ ще потвърди европейския път на Сърбия като даде вота си за Борис Тадич във втория тур на изборите.

Оказа се, че и Вигенин не е в час със случващото се в Сърбия и все още е в плен на еврочиновническите клишета и някакви свои, нереални представи за случващото се в Сърбия.

На парламентарните избори Сръбската прогресивна партия на Николич и нейните съюзници се оказаха победители със 73 места в парламента, докато Демократическата партия на Тадич и нейните партньори получиха 68 места. Явно този резултат не бе оценен като сигнал за настъпили промени в обществените нагласи на избирателите и това, което се получи на балотажа от 20 май показа колко важно е политиците и техните стратези в щабовете им да не пренебрегват данните и резултатите, които дават знак за евентуална промяна.

Икономиката и справяне с безработицата

Преди седмица „Икономист” написа: „Едно от положителните неща е, че почти всички партии, които влязоха в парламента, подкрепят членството на Сърбия в ЕС. Крайните националисти от Сръбската радикална партия не успяха да влязат в парламента, след като бяха на политическата сцена повече от 20 години. Нямаше и проблеми с гласуването на сърбите в Косово.

Фактът, че има широко споразумение за посоката на Сърбия е добра новина за страна, която някога бе смятана за „черна дупка” на Балканите. Но политическите лидери знаят, че трябва да постигнат икономически успехи. Никой не иска Сърбия да свърши като друга проблемна балканска страна – Гърция”.

Освен усилия за икономическа стабилност, Томислав Николич наследява и проблемите в Косово, които също ще очакват решителни действия.

По отношение на правителствените реакции към провокациите от Косово не същестуват кой знае какви различия между отделните политически сили. Три дни преди балотажа, неизвестни извършители стреляха с автомат срещу полицейското управление в населеното с албанци село Добросин, в сръбската община Буяновац, съобщи говорител на полицейското управление във Вране Драган Стаменкович, цитиран от агенция Танюг.

"Нападението срещу полицията, съответно срещу полицейското управление, извършено в три часа през нощта е терористичен акт", заяви Стаменкович.

Село Добросин, в което е разположен и контролният пункт за Косово, се намира на около 16 километра югозападно от Буяновац. Селото е известно с това, че в началото на януари 2000 г. там е създадена т.нар. Освободителна армия на Прешево, Медведжа и Буяновац.

"Няма да гледаме спокойно как някой напада полицаи", каза сръбският вътрешен министър Ивица Дачич, потвърждавайки информацията, че през нощта "неизвестни извършители от албанска терористична група" от Косово са нападнали полицейското управление в село Доброшин.

Дачич съобщи, че при нападението, което е станало на 100-150 метра от границата с Косово, няма пострадали. "Произведени са няколко изстрела. Четирима полицаи са били на работа в управлението, за щастие никой не е пострадал", посочи Дачич, допълвайки, че след време атаката е била подновена, при което полицаите са отговорили със стрелба.

Какво ще се случва от 20 май нататък в западната ни съседка, предстои тепърва да научим. Едно е сигурно, сръбските политици продължават добрите си икономически отношения с Русия, без да ходят за питат или рапортуват в Брюксел.

Сърбия продължава да привлича инвестиции, последните са от Фиат и предполагат разкриване на нови работни места.

Която и политическа партия да е на власт, сърбите никога няма да станат свидетели на поклони пред ръководители на други държави, а за сръбски президент е немислимо да каже, че ще пътува само на запад, или че ще се разполагат американски ПРО, без да е имало съгласие на парламента!

 
Факторите, които подкрепиха ислямизациятаОперацията периодично мени наименованието си – от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”

Ислямизацията на Балканите не е конспирация, а стратегия, ръководена от Вашингтон и Анкара. Целта е изграждането на ислямистки огнища, ръководени от САЩ и Турция, като втората е определена за бъдещ лидер на Балканите в американските секретни доклади, изтекли в WikiLeaks. Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.

Операцията периодично мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.

Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.

След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.

Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.

Всички знаем как завърши това в Сърбия – НАТО ги бомбардира през 1999 г.

После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“

Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И… продаваше… На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския. После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.

В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.

Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг – петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н. После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.

След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава – с два официални езика и всичко друго по две.

Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.

Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.

Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират…

Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.

Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка… Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?..

Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга".

______________________________

Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com. Използвани източници: в-к „Десант“, архив

 

Докато аз съм финансов министър нито стотинка няма да се даде за АЕЦ „Белене” – каза го на живо министърът на финансите и с това забърка голяма каша. Така логично възниква въпросът: До 13 ноември ли ще е финансов министър Симеон Дянков? До деня на идването на руския премиер Владимир Путин у нас.

Днес премиерът на България Бойко Борисов се обърна с официално предложение към Сърбия и Хърватия да вземат участие в проекта за строителството на АЕЦ „Белене” с дялово участие в размер на 1 на сто, 1,5 на сто или 2 на сто, предаде агенция Регнум.

До края на седмицата Сърбия и Хърватия трябва да отговорят официално дали ще участват в проекта АЕЦ „Белене”. Това заяви премиерът Бойко Борисов на 8 ноември в Букурещ. Премиерът Борисов допълни, че до идването на руския премиер Владимир Путин, България трябва да е наясно с квотното разпределение на строежа на централата.

„Хърватия няма да участва в проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”. Това заяви премиерът на страната Ядранка Косор, предаде хърватското електронно издание Дневник. - Ние не искаме да участваме в този проект. Ние имаме собствена енергийна стратегия, по която работим. Имаме и енергийни проекти, които представихме неотдавна”, изтъкнала Косор. Тя е подчертала още, че страната й ще продължи приятелските си отношения с България и е благодарила за българската подкрепа за членство на Хърватия в ЕС.

Компенсациите за спрян блок на АЕЦ „Козлодуй”

Близо четири пъти повече електроенергия от обичайните нива произвеждаше ТЕЦ „Варна” през последните три седмици, докато шести блок на АЕЦ ”Козлодуй” беше спрян, съобщиха от ЧЕЗ България. През по-голяма част от периода 18 септември - 4 ноември 2010 г. във варненската електроцентрала на пълна мощност работеха четири от блоковете, а произведената електроенергия достигна общо 699 535 МВтч.

С активирането на студения резерв, варненската електроцентрала компенсира значителна част от производството на спрения шести блок на АЕЦ ”Козлодуй” и осигури резервни мощности за гарантиране на енергийния баланс на страната.

Министър Трайчо Трайков е в час с енергетиката

"Моят приятел, посланикът Уорлик вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони и българския национален интерес, когато се прави най-хубавото нещо – каза министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред студенти в УНСС днес, на 9 ноември. - Защо когато се дава право за проучване и добив, затова се провежда конкурс. Конкурсът се провежда като се вземе решение на Министерския съвет, което ние сме направили и след това се публикува в официалния вестник на Европейския съюз, което е на път да се случи. И защо "Шеврон" въобще дойдоха? Защото когато аз бях в Щатите, отидох и говорих с тях, въпреки че американското посолство каза: не говорете с тях, те са много голяма компания, не се интересуват от България. Но приемам, че всеки има право да интерпретира фактите както намери за добре", каза икономическият министър.

„България” се нуждае от проекта „Белене” написа агенция Регнум

„Смятам, че да се инвестира е хубаво нещо, но е много трудно за организиране - коментира заместник-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН Павлин Грудев. – Интересно ще е нашите съседи да инвестират, защото този пазар вече е общ, обяснява Грудев. Всичко е свързано и другите държави ще са заинтересовани от съвместно организиране на производството на енергия. Нашата страна се нуждае от проекта „Белене”. Няма на къде. На нас атомната енергетика ни е нужна, както и на Франция. Ние нямаме въглища, газ и енергийна независимост получаваме само от атомната енергетика”.

Сърбия ще поиска по-голям дял в АЕЦ „Белене” от предложените 2 процента, написа вестник ”Блиц”. Според изданието, официален Белград щял да поиска петпроцентово участие в атомната електроцентрала. Сърбия има на разположение няколко дни да убеди българите, които предложиха Сърбия и Хърватия да участват с по 1-2 на сто.

Повечето сръбски експерти изтъкнаха, че България е дала  твърде кратък срок за решаване за участие в инвестиция, която е на стойност между четири и седем милиарда евро. Министърът на енергетиката Петър Шкундрич е заявил, че страната му е заинтересована да участва в АЕЦ „Белене”, но за взимането на подобно решение е необходимо време. Срокът до 13 ноември се свързва с посещението на руския премиер Владимир Путин, когато той, заедно с българския министър-председател Бойко Борисов трябва да решат дилемите около „Белене”, пише вестникът.

На 21 октомври изтече информация, че руският премиер Владимир Путин е разговарял по телефона с българския си колега Бойко Борисов по въпроси от двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Това  съобщи пресслужбата на руското правителство, цитирана от ИТАР-ТАСС.

Българските медии съобщиха, че двамата премиери са разменили мнения за хода на изпълнението на междуправителственото руско-българско споразумение по проекта "Южен поток", което бе сключено през януари 2008 година. Те са се договорили, че до 15 ноември тази година ще бъде създадено руско-българско смесено дружество, което ще се заеме с разработката на техническо-икономическата обосновка на българския участък на този газопровод.

Борисов и Путин са констатирали и положителния ход на изпълнението на споразуменията, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене".

„С цяло сърце подкрепям АЕЦ “Белене”, защото, ако не я изградим, през 2020 г. България ще срещне сериозни проблеми с производството на електроенергия – изнесе в. „24 часа” на 1 ноември.

- А тогава Турция ще има вече 4 атомни реактора, е заявил българският премиер, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той потвърдил, че преговорите с инвеститори от Германия са във финална фаза.”

„Докато аз съм финансов министър, държавата няма да даде, нито пари за АЕЦ “Белене”, нито държавни гаранции за неговото изграждане” – рече Симеон Дянков, който го играе министър на финансите в момента.

Само че...

  • Парите за „Белене” не са от бюджета на държавата, а от НЕК;
  • Държавните гаранции за заеми се гласуват в парламента, а не ги решава Дянков от Монтана;
  • Освен ако Дянков е сложил ръка и на парите на НЕК, както чуваме, че е сложил вече ръка на пари от Европейския съоюз по различни неправителствени проекти в държавата.

Стане ли дума за АЕЦ „Белене” – министърът на финансите Симеон Дянков е последователен:

В началото на мандата Дянков каза: „Ако ще да ми коства поста, аз пари за АЕЦ „Белене” няма да дам!

... От бюджета – нито пари, нито гаранции. Дори да дойде немския известитор,  той няма да вземе повече от 20-30 процента от централата...

... Няма да дойдат нито от бюджета, нито пък ще има гаранции от бюджета...

На руснаците ще кажа: „Няма държавни гаранции за този проект!”

А ето и Стенограмата от заседанието на Министерския съвет, от която става ясно, че ние не разбираме какво казва Симеон Дянков когато заявява, че няма да се дават пари за „Белене”.

На това заседание премиерът пояснява как трябва да разбираме правилно казаното от Дянков:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

 

ЗАСЕДАНИЕ

на

Министерския съвет

3 ноември 2010 г.

Заседанието започна в 10.20 часа и беше открито и ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 30

Проект на Решение за изменение на Решение № 771 на Министерския съвет от 2010 г. за освобождаване и избиране на членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми колеги, миналата седмица приехме решение за подновяване на състава на ДКЕВР. По лично желание един от членовете на тази комисия се оттегли и на негово място предлагаме нов член, който е дългогодишен служител в агенцията, препоръчан от много експерти, които работят по тази тематика и ще влезе в квотата на комисията, която се занимава с енергетиката, във ВиК имаме пълен набор. Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 30.

Колеги, относно посещението на премиера на Русия – Путин, имаме да подпишем едно споразумение, което е именно, че между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и „Газпром” в изпълнение на договора за „Южен поток” се създава смесено предприятие, което да построи „Южен поток” на територията на България. Това има да се подписва.

За ИТАР-ТАСС интервю не съм давал. Цитиран съм по незнайни какви източници за нещо, което не съм казвал, че с цялото си сърце подкрепям АЕЦ „Белене”.

В случая, ако трябва да направя изказване по този въпрос с прагматизма си подкрепям проекта АЕЦ „Белене”, защото от едната страна имаме Турция, която ни чака да види какво ще правим  за да направи своите четири реактора. Освен това и вчера разговарях с президента на Сърбия господин Тадич и на него и на премиера на Хърватия – Ядранка Косор съм изпратил писма, надявам се до 13-ти да върнат отговор дали те също желаят като миноритарни участници в този проект да участват в АЕЦ „Белене” около 1 %, 1.5 % до 2 %, което ще направи този проект още по-прагматичен защото гарантира пазарите на тази централа, когато бъде изградена.

По някакъв начин ми се слагат думи, които не съм изрекъл, и които съвсем по различен начин се тълкуват от различни среди. Това явно се налага като практика, защото се прецитира нещо, което не е казано и след това се транслира и се публикува и се обсъжда като реално случено.

Така, че да използваме идването на премиера Путин и сутринта разговарях с министъра на икономиката и енергетиката за възможността нашия бизнес, говорим за всякакъв, но там където сме били най-силни през годините, хранително-вкусовата промишленост, вина, полуфабрикати. Сутринта чух от министър Младенов какво сме направили за облекчаване на визовия режим за облекчаване на руските туристи, които идват в България. Да използваме тази среща и да избягаме от всякакви възможности за спекулации и политика с нея, и да поставим точно на прагматични нива взаимоотношенията си с Руската федерация, те нито са бившият Съветски съюз, нито ние както Младенов каза сме бившата Народна република или 16-тия сателит в бившия Съветски съюз, а да използваме добрите си взаимоотношения и да се опитаме, ето това е политика, на политическо ниво да облекчим условията и възможностите да приемат руснаците наши инвестиции и стоки, защото повтарям във всичките ни срещи, които сме имали досега на различни нива с представители на Руската федерация, всички казват: „Още помним коняка „Слънчев бряг”, още помним цигарите „БТ”, още помним цигарите „Ту-134”, които години наред са правени и още ги има във филмите.

Възложил съм на министър Трайков, да се подготви по тези задачи, за да използваме времето.

Знаете, че имах официална покана за подписване на договор между БЕХ и „Газпром” в мое присъствие и на господин Путин в Москва, поради куп съображения, за което му благодарих, че ги прие, той ще дойде в събота в неговия почивен ден и наш, но това, че е събота и почивен ден, вие знаете, че за нас винаги е бил работен и това не променя по никакъв начин сериозността на визитата и надеждите, които възлагаме. Повтарям по „Южен поток” и „Белене” имаме подписани договори, които трябва да се изпълняват. Разбира се, по АЕЦ „Белене” ще поставим много от въпросите, които ни интересуват, защото пак предишното правителство продължава да тръби и говори, че договорът е 3 милиарда 970 милиона евро, но никога не казва, или по-точно умишлено пропуска да каже, че в този договор има около 500 милиона евро за консултантски услуги плюс 250 милиона евро теглен кредит от БНП „Париба”, който с по 20 милиона евро на година ние плащаме лихвите. Има 780 милиона евро по инфраструктура и има едно изречение, което е изключително важно, а пък „Цанков камък” ни показа, че всъщност в него се корени ябълката обикновено на раздора и всъщност големите пари, които се плащат в последствие, това е т.нар. инфлационен индекс. По начина, по който е подписан този договор той не е фиксиран, а той може да достигне до плюс 2,5 милиарда евро допълнително. Тези, които могат бързо да смятат, когато натрупат това върху тези 3 милиарда 970 милиона евро, а и още едно нещо – лихвите по тези заемни пари, които ще се вземат, цената на този проект съвсем не е 3 милиарда 970 милиона евро. Навремето така са направили и с „Цанков камък”. Когато се каже 120 милиона евро, разбира се прекрасен проект, защо да не се направи, но когато той след това достигне до 1 милиард лева, разбира се, не само, че не е прекрасен, а е изключително неизгоден. За това с министър Трайков ще се подготвим на чернова по всички тези теми и също така ще проведем разговор какво мисли руската страна по всичко това.

Спекулира се и с това, че аз съм прагматично за построяването на този проект, както и министър Трайков, а Дянков е казал и го казва, ето точно спекулацията, че няма да се даде нито лев повече от държавния бюджет за тази централа, това е точно така. Ние сме казали, че двата милиарда, които сме вложили до този момент в тази централа трябва да бъдат включени в активите и ние от бюджета и за това до ден днешен нищо не правим, не можем да дадем и един лев отгоре. С една дума правителството има пълно единство по този проект и няма никакво противопоставяне в случая на господин Дянков с изпълнението на този договор. Това е и нашата позиция.

......................................................................

И така, като теглим чертата премиерът Борисов иска да се осъществи проектът „Белене”, ресорният министър Трайчо Трайков – също, даже бе въодушевен от проявен германски инвеститорски интерес към централата.

В същото време ресорният вицепремиер и министър на финансите се взе много насериозно и се изживява едва ли не като последна инстанция по тази тема, като оставя зад себе си позициите на Борисов и Трайков! Ето в прав текст какво казва министър Симеон Дянков за АЕЦ „Белене” на среща с бизнесмени точно преди една година:

„Няма външен интерес към АЕЦ „Белене”... В момента се прави пълен икономически анализ на проекта за АЕЦ „Белене...”

Според него държавата изобщо не трябва да се меси като гаранция или като заеми около атомната електроцентрала.

Дянков изтъкна преди година, а и сега е на същото мнение, че дори да има икономически смисъл от изграждането на АЕЦ „Белене”, остава въпросът кой ще финансира този проект. По думите му не е сериозно да се построи съоръжение с такива мащаби и  продукцията му след това да бъде изнасяна зад граница.

А спирането на 5-и 6-и енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”?

А парите дадени дотук и парите, които ще платим като наустойки?

Цяла година вече слушаме същото това лице, как самоотвержено се бори за това да се спре проекта „Белене” като не се интересува кой и каква цена ще плати!

Покрай сегашното подновяване на енергийните теми стана ясно и че позицията на министър-председателя Бойко Борисов за Русия вече е различна:

„България имаше най-добрият пазар в Русия - на вино, цигари, хранителна промишленост, кетчуп, домати, майонези, лека промишленост. Сега те пият френски вина и забравиха нашите продукти”. Това каза премиерът Бойко Борисов след като направи проверка как протича изграждането на строителството на АМ „Люлин”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Министър-председателят каза, че руският премиер Владимир Путин ще посети България на 13 ноември, за да се проведат разговори.

„На 13 в събота е неработен ден и той ще дойде, за да си поговорим хубаво – за „Белене”, за „Южен поток” и всички теми, които са важни. Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов. Той обясни, че иска да вдигне стокообменът на България и Русия до нива от годините, когато двете страни са работили добре. „Това е чист бизнес и чиста икономика, свежи пари за държавата. Саркози и Меркел се срещат с Путин и си правят бизнес, а ние сме си подарили пазара”, каза Борисов.

След изборната победа на републиканците миналата седмица, американският президент Барак Обама като че ли загуби тотално интерес към Балканите и случващото се на тях...

За нас остана утешителната награда Джордж Сорос да намери време в промеждутъка докато легализира марихуаната да отскочи в България и дададе едно рамо на силно клатещите си негови хора в правителството.

 

От 7 ноември една новина обикаля вестниците, но не успя да предизвика сензация: българският премиер бил поръчан за 400 000 евро!

Публикува го в. „24 часа”, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов не го отрече, а днес вече новината бе повторена и в сръбското издание „Блиц”.

Самият премиер потвърди, че са засечени планове той да бъде ликвидиран физически. По думите му хора, които кроят такива планове, имат и мотив - засегнати лични финансови интереси.

На Дунавската конференция в румънската столица Букурещ нямаше видимо увеличение на охраната на Борисов, а самият той се пошегува с обявената награда за елиминирането му. Според публикации тя е 400 000 евро.

"Мисля, че е малко. За съжаление в съседна Сърбия има такъв прецедент, така че просто трябва да се внимава. Това са много интереси, за милиарди вече става въпрос, които не само прекратихме, а и вече вървим в посока да ги преследваме тези хора.

Не виждам причина Борисов да се сравнява с убитият преди време Зоран Джинджич, както и не е ясно за кои точно милиарди говори министър-председателят ни. Ако става дума за засегнати финансови интереси – това са армиите на лекари, полицаи, безработни, пенсионери, бизнесмени на които държавата не се е разплатила и прочие, и прочие.

Оказва се, че преди 10 дни специалните служби са засекли телефонен разговор и срещи на три знакови фигури, в които станало дума за ликвидиране на Борисов, като е била назована и сумата за отстраняването му – 400 000 евро.

От Националната служба за охрана отказали категорично да обяснят дали е увеличена охраната на българския премиер пред репортер на часовия всекидневник.

От МВР неофициално обяснили, че дори и да има подобен факт, нямат намерение да го коментират.

Преди четири месеца чужди спецслужби на партньорски държави засекли в атинския хотел Крал Джорж среща на българи, които пристигнали с яхти и многочислена охрана. На тази среща бил обсъждан полицейския натиск над някои знакови фигури от добре облечените бизнесмени в България, както и какви евентуални мерки биха могли да бъдат предприети срещу това.

Преди седмица в разговор по нователевизия сам Борисов съобщи за засечен разговор в СРС между Милано и Амстердам, в който било казано следното:

"Това пожарникарче първо ще го свалим, после ще го утрепем", Премиерът не уточни кога е станало това, но според хора от службите ставало дума за 40-минутен разговор отпреди повече от пет години между Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, записан от чужди служби и предаден на нашата ГДБОП. Разговорът се е провел по времето, когато Борисов е бил главен секретар на МВР в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Пак за този период от кариерата на днешния премиер била информацията, засечена от сръбските спецслужби, че се готви покушение срещу Борисов заради охраната и предаването на Сретан Йосич на холандските съдебни власти.

В статията се цитира и случай със заловен албанец на сръбско-българската граница, който имал в себе си два гранатомета. За това оръжие по-късно излезе твърдението, че било за обстрел на колата на Борисов.

На въпрос на журналисти вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов издекламира дежурното „че се вземат адекватни мерки за охрана на застрашените лица от държавното управление” и толкова.

Имали вероятност да бъде ликвидиран българският министър-председател Борисов сега и то с причини за притискане на определени хора от сивата икономика?

Категорично – не. Тези, които се борят с нарушенията на законите и придобиват незаконно имущество в милиони, като избягват да плащат данъци са под прицел на МВР, ГДБОП, лично на Цветанов, прокуратурата и прочие субекти, сред които не присъства Бойко Борисов.

Ако се върнем към близкото минало на Борисов – заподозрените в разговора Милано-Амстердам Константин Диминтров по прякор Самоковеца и Иван Тодоров – Доктора към днешна дата са покойници.

Що се отнася до Сретан Йосич или Йоца Амстердама, както го наричат сърбите – то той получи 15 години затвор и не е на свобода.

Във в. „Труд” Лилия Цачева разговаря с психиатъра д-р Николай Михайлов, ето част от неговите коментари за властта:

Уникално мнение за политическите сили във властта даде един психиатър...

„ГЕРБ е десен анекдот, а не десница - определи много сполучливо политическата сила на управниците д-р Николай Михайлов. - Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган.

„Синята коалиция“ е опортюнистична конструкция от две съсипани партии, семейство десни акробати под купола на българския политически цирк. Позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция ги превърна в коментатори на управлението, в рецензенти на властта. Оттук и впечатлението за самомнително менторство, за дежурна компетентност...

...Предстои още един вираж на оцеляващата им тактика: ще скъсат с ГЕРБ, за да си върнат физиономията, но пак ще е половинчато: за да не излезе, че са в съюз с БСП и за да не дразнят ЕНП. Това ми хрумва за "танцуващите с Бойко"...

... Борисов е сладкодумен разказвач на политически приказки, лукав и простодушен балкански актьор. Борисов е конгениален на своя народ, свръхлегитимен по тази причина. Лумпенизираният електорат го преживява като магьосник от последна инстанция, но не гарантира лоялност.

При първия болезнен удар върху джоба на населението го грози верижна реакция на разомагьосване. Междувременно тече битка за въображението на българите, идеята е да бъдат облъчвани с правоохранително кино, докато оценъчната им способност каталяса напълно. Публичният образ на управлението е иконографски стабилизиран от силно сугестивната фигура на премиера, който се движи пред погледа като надарен с власт, произтичаща не от конституцията, а от природата. Това е магия, някой би казал, че Борисов има окултна протекция. Засега...

... Бойко Борисов е резервен коз, закономерен и простонародно убедителен. Това родихме, това ни връхлетя. За никакъв изход не мога да говоря, питайте производителите на политическа надежда. По силите ми е да помня, че сме членове на ЕС.

В „Гласове” д-р Михайлов е още по-безпощаден:

На въпрос:

- Защо Бойко Борисов успя да се наложи като единствена алтернатива на БСП?

Отговорът бе:

-  Спечели българската „нормалност” в лицето на Бойко Борисов, каквото и да означава това, загубиха царят и левите. Нещо от наглото ляво самомнение отпрашва в историята заедно с Кобургготски и неговата „толерантна” свита. Това е добрата новина. На населението му дойде до гуша от Доган. От друга страна, и от левите, които крадат и бленуват като хитри сомнамбули, като угоени плъхове с възвишени мисли...

... ГЕРБ спечели, но то прилича на пирова победа. Костов и Янев не са надеждни коалиционни партньори независимо от декларациите им за крайно политическо себеотрицание. Ще играят с пожарникаря сложна властна игра със садо-мазохистичен привкус, която Костов умее и обича. Опасявам се, че накрая шията на телохранителя ще бъде споходена от „оная секира”, с която ни плашеха от телевизора. Кръв по ръцете на десните няма да има обаче, или ако има, няма да се забележи. Някой да е забелязал кръв по ръцете при екзекуцията на СДС?

... Партиите от прехода са в нокаут, сега ги изнасят от ринга една по една. Бойко Борисов е улична реплика по адрес на прехода, шут, адресиран наляво и надясно. Този човек не идва отляво или отдясно, а отдолу, и разбира се, от собствените си нарцистични сънища. Неговата идеология е властно-самоусладителна, примитивно-игрова. Забавлява се от обстоятелството, че е попаднал в собствената си кожа и че се къпе в погледите на всички съсловия и на всички български блондинки. Борисов излъчва чаровен юношески нарцисизъм. Изречението: “Цецо, дръж ми часовника”, е победа за наш’та махала. Сега има и счупено краче. В начина, по който страда от глезенната травма и от това, че му пречат да строи магистрали, има нещо сърцераздирателно. Аз мисля, че театрите ще опустеят по причина на този актьор и реполитизираните му фенове.

Това, което става, е срам и позор. Ударили сме дъното на глупостта и безсилието. Впрочем да става каквото ще, но защо тази предколедна радост!

Бойко Борисов е „небрежен” феномен, дете на българската непретенциозност. Ще кажа още по-остро: “Бойко – премиер” е шедьовър на националната ни некадърност, на дълбинната ни политическа неадекватност. Шедьовър на дясната некадърност в частност...

... Този, който си въобразява, че олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт ще бъде разградена от управлението на ГЕРБ, СК и Янев е малоумен и блажен. По-скоро ще бъде повторена идеята на Костов от периода на неговото управление и осъществена от Бонев, а именно да събере на чай лидерите на подземието Корлеоне, Бардзини и Таталия и да им каже окуражителната мантра, произнесена със сипкав глас: “Момчета, по-кротко, трябва да си върнем еврофондовете”. Междувременно ще арестуват няколко души, защото са досадили на всички...

... Апропо, хрумва ми въпрос към ДСБ, сега наричани СК, и лично към г-н Костов: Получихте ли отговор от Главния прокурор на писмото, което му изпратихме, с настояване да започне незабавна проверка на твърденията, съдържащи се в швейцарския доклад до Държавния департамент на САЩ, които се отнасят до миналото на Бойко Борисов и свързаността му с „тридесет неразкрити поръчкови убийства?”. Какви мерки ще предприеме СК в рамките на операция „Чисти ръце”, за да узнаем истината по този въпрос?

И още две мнения на д-р Михайлов, за да няма недоволни:

Електронна страница на ДСБ

„... Борисов е момче от градската периферия, юноша от Банкя, Ючбунар или където предпочитате. Юношеството е вечната му възраст, улицата - произход. ...Бойко Борисов е лоялен мъж - за всички, на които е пазил телата, и за всички, които ще пазят неговото тяло. Посредник между държавата и простосмъртните. Омбудсман. Случва се нещо като революция на простодушното в света на лукавите. Важно е да се добави, че образът му не тиранизира с качества. Харизмата му е безкачествена, ширпотребна. Това го прави много подходящ за сравняване и премерване, за лекуваща идентификация. "Щом може той, значи мога и аз. В началото ще вдигам щанги." / Няма нищо по-опасно от херметизацията на ДСБ - м.07, 2006 год./

Борисов не конструира и не изчислява политическа реалност, той живее на сцената наивно и лукаво, като дете на природата. Неговият ресурс е той самият - кинематографичния му силует, разсеяната му съсредоточеност на бодигард и не на последно място - дифузният му сексапил за домакините. Борисов еротизира сцената с едно конкретно обещание да запълни дупките, каквото и да означава това, и с едно по-общо - да бъде това, което е - попзвезда. Борисов няма повече от това, което се вижда, но то е достатъчно, за да съблазни мнозина. / Борисов живее на сцената като дете на природата - м.05, 2006 год./...”

Списание "Тема"

Бойко Борисов е антропологична емблема на прехода, кинематографичен персонаж с двусмислено присъствие в “легалната зона“. Изразителен, леко комичен силует. Няма никакво съмнение, че зад него ще се подредят българският лумпениат, селото, чалгата и футболните фенове. Ще пуснат бюлетината и многобройните любители на “директното действие“, на опростената юридическа процедура. Борисов е голямо поощрение за всички изтощени от демократичните условности, от неразбираемите европейски усложнения, от институционалната надменност. Прилича на омбудсман. Бойко Борисов има всички шансове да прибере доразумния гласоподавател, прелъстените и изоставените от негово величество. Ако това се случи, най-много ще пострада Станишев. Бодигард на Живков - конкурент на партията! Това е стрес за “Позитано“..."

След всичко публикувано дотук – повтарям въпроса: коя би могло да бъде причината днес да посегнат на Бойко Борисов?

Аз не я намирам...

 

Той обича Щатите, президентът им, а ние трябва да го търпим до края на мандата му на държавен глава

Така нареченият президент29 август, 2013, учения в Шабла между военни формирования на Сърбия и България. Пред репортери така нареченият президент показа, че нищо не е научил по география, поне за Балканите, където е страната на която е държавен глава:

„... Различните видове въоръжени сили показаха своето бойно майсторство и поразиха целите – заяви Росен Асенов. – Изключително съм впечатлен от бързината и скоростта, на която бяхме свидетели. /бързината и скоростта почти се припокриват и е редно да се употреби множествено число – т. е. не на която, а на които бяхме свидетели – бел. Л. М./. Също така специално благодаря на нашите генерали и войници за братството и приятелството, което демонстрираха. /същият случай на несъгласуваност, цитиран по-горе – бел. Л. М./в регионален аспект, защото всички трябва да си даваме сметката, че само регионално можем да гарантираме своята сигурност. Тук беше началникът на щаба на на армията на Република Сръбска, офицери, генерали, както и наблюдатели от няколко държави. Впечатлен съм, това е правилният път, тези войници днес демонстрираха своите умения с истинско приятелство и много добър синхрон.

Предадох своите специални поздрави на президента на Сърбия и президента на Словения. Имаше техни високо представителство тук и си пожелахме, че на следващите учения ще бъдем заедно...

Уточнение

Според пресцентъра на държавния глава, президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев е присъствал на деня за високопоставени гости на съвместното учение с войски за реални действия и стрелби от формирования за ПВО на Въоръжените сили на Република България и Република Сърбия „ШАБЛА 2013” в четвъртък, 29 август 2013 г.,

Тогава откъде Росен Асенов взе Република Сръбска?

Република Сръбска /на сръбски: Република Српска или Republika Srpska/ е една от трите съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Когато е изрекъл Република Сръбска, съпругът на Юлиана Плевнелиева е имал в предвид Република Сърбия, което е съвсем различно нещо...

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Не е ли чел пресата този гражданин, не е ли чул за Босна и Херцеговина в рамките на която е Република Сръбска, която пък няма нищо общо с Република Сърбия?!

Тук спирам да занимавам читателите с грамотността на Плевнелиев и цитирам едни негови мисли:

„Използването на химически оръжия от когото и да било, където и да било, по какъвто и да било повод е недопустимо! Това е нечовешки акт и престъпление срещу човечеството!”

При откриването на учебната година във Военната академия "Георги Раковски" държавният глава подчерта, че позицията му по отношение на кризата в Сирия съвпада изцяло с позицията на американския президент Барак Обама.

Така нареченият президент на България изнася слово във военната академияВ Сирия бяха използвани химически оръжия срещу мирни граждани....извършено е престъпление срещу човечеството, виновните трябва да бъдат посочени и наказани...” Каза го така нареченият президент Росен Асенов Плевнелиев.

Престъплението е използване на химическо оръжие в Дамаск и смъртта на няколко хиляди цивилни граждани на Сирия.

"Вие видяхте президента Обама, който излезе отпред и каза на цялата нация: няма значение кой е президентът, няма значение кой е тук вътре в Белия дом, но ако ние заставаме зад определени ценности и определена кауза, ние трябва да покажем, че и сме готови да ги защитаваме. Същевременно е добре да има дебат в Конгреса, за да се търси широката легитимност на взетото решение. Така че моята позиция съвпадна буквално на 100% с позициите на такива световни лидери", заяви Плевнелиев, който не може да се насити да цитира своя идол.

Какво трябва да знаем оттук нататък: и той се равнява/Росен Асенов-бел. Л.М./ със световните лидери, и той мислел като американския президент Барак Обама...

На гражданина Асенов явно не му стигна да се мери със световните лидери, та си удари още една хвалба колко е велик по време на посещението си в Рилската обител:

„Моето посещение в Рилския манастир със сигурност е и доказателство за принадлежност към християнските ценности, за хуманност и толерантност, за която толкова много искам България да бъде символ в регионален и световен мащаб, а не на конюнктурен реваншизъм и отрицание”, каза още президентът.

Пази, Боже, сляпо да прогледа! е написал Щастливеца.

Байдън и ОбамаСенатор Джоузеф Байдън, който стана вицепрезидент на не толкова опитния Барак Обама, цитира изследване на Военноморската изследователска лаборатория, според което около 100 000 души в гъсто населен район ще загина за 30 минути в случай, че една-единствена натоварена с хлор 90-тонна цистерна бъде пробита!

Това е същият Байдън, който е съучастник в решението за бомбардировки на НАТО през 1999 година. Байдън многократно е подчертавал сътрудничеството на България в борбата с тероризма и помощта й с временно настаняване на американски военен персонал на път за Афганистан и откриването на въздушното й пространство за американските полети за Централна Азия.

От политиката на коя държава се възхищава Росен Асенов?

Изгорено от напалм детеХимически оръжия, напалм, противопехотни мини, обеднен уран, касетъчни бомби – тези оръжия са били употребени неведнъж от САЩ и страните-членки на НАТО в различни точки на света – тогава никой не се възмущаваше, не говореше за престъпления срещу човечеството и за това как ще бъдат наказани виновните.

Противопехотните мини – САЩ държи все още на тях

САЩ отказаха да подпишат Международната конвенция, забраняваща използването на противопехотни мини, съобщиха агенциите. Говорителят на Държавния департамент Йън Кели заяви: „Решихме политиката ни по отношение на противопехотните мини да остане в сила”, посочи той. По думите на Кели, ако САЩ подпишат договора, няма да бъдат в състояние да осигурят нуждите на националната си отбрана и да изпълнят ангажиментите си към сигурността на съюзниците си.

Обедненият уран от юговойните увеличи в пъти раковите заболявания

Бомбардировките с обеднен уран над СърбияНа 10 януари 2010 година Италия постави въпроса НАТО да прекрати използването на оръжия с обеднен уран, докато Алиансът се увери, че няма връзка между него и случаите на левкемия сред военнослужещи, които са били изложени на тяхното влияние.

Седмица по-късно въоръжените сили на САЩ показаха, че изобщо нямат намерение да се откажат от основните си боеприпаси с обеднен уран, употребявани за поразяване на бронирана техника, съобщи говорителят на Пентагона Кенет Бейкън.

Снаряди с обеднен уран са използвани на Балканите по време на военни действия през 1999 година в Косово, както и в Босна през 1994-95 година, призна Бейкън. По повод коментарите в Европа за "Балкански синдром" ,говорителят на американското отбранително ведомство за пореден път декларира, че Пентагонът не разполага с научно обосновани данни, че обедненият уран може да причини левкемия?!

В Ирак САЩ бомбардираха с обеднен уран различни обекти. Същото повториха и във войните на запад от страната ни, в територията на бивша Югославия. Неслучайно заболяванията от рак след тази война се увеличиха в пъти както на сръбска, така и на българска територия.

Американските въоръжени сили са използвали по грешка боеприпаси с обеднен уран при учения на територията на Германия, призна говорителят на командването на американските сили в Европа Михаел Балдерман. Той посочи, че през 1987 г. са били изстреляни снаряди с обеднен уран. През 1988 г. пък се запалил танк, чиито снаряди също съдържали обеднен уран. И в двата случая боеприпасите с обеднен уран били заредени в оръжията поради невнимание бе обяснението от американска страна.

Колко са жертвите от касетъчните бомби на САЩ?

На 25 март 2003 година американски бойни самолети са бомбардирали с касетъчни бомби жилищни квартали в град Басра, съобщи телевизия "Ал Джазира". Цяла нощ градът бе подложен на артилерийски обстрел от страна на американски и британски военни части.

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини. Според "Хендикап интернешънъл", в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам, с които САЩ воюваха.

Напалмът и бойните отровни вещества – за десетки години отровиха земята на Виетнам

Напалм във ВиетнамНапалмът се използва в авиационни бомби, снаряди, в преносими или механизирани огнехвъргачки и запалителни патрони, за поражение на жива сила, техника и създаване на пожари. За първи път се използва от САЩ във Втората световна война от 1942 година, във войната против Корея 1950—1953, и особено широко се използва от САЩ във войната във Виетнам 1964—1973 година. Използван е и в Ирак през 2005.

На 7 януари 2011 година руската служба за разузнаване (ГРУ) бе представила на премиера Владимир Путин таен доклад за причините за мистериозната масова смърт на птици и риби в САЩ, в който се свързваше явлението със загадъчната смърт на американския експерт по биологическите и химически оръжия Джон Уилър.

Случилото се бе изнесено от изданието European Union Times.

Според изданието, Джон Уилър заплашил, че ще разкрие, че САЩ тайно разполагат със забранен отровен газ, който е причинил смъртта на хиляди птици и риби в Арканзас седмица по-рано.

Самият Джон Уилър е бивш офицер от американската армия, работил за трима републикански президенти, борил се за изграждането на мемориал на загиналите във Виетнам.

Той е бил министър на отбраната на САЩ, а освен това е бил и автор на изследване за ефективността на биологическите оръжия, според което американската армия е по-добре да не ги използва.

Авторите на Доклада до Владимир Путин свързали мъртвите птици със смъртта на Уилър, още повече че руските разузнавачи предполагали, че с Уилър са се разправили спецслужбите, тъй като той се е готвел да разкрие тайни тестове с отровния боен газ фосген. 63 000 тона от фосгена били останали в американската армия след войната в Ирак.

European Union Times цитира американски доклади, според които близо 4000 птици са загинали и са били отстранени от служители със специални костюми и противогази. Според друг доклад, смъртта на птиците е причинена от "травма в гръдната област и кръвоизливи в тялото, причинили обилни вътрешни кръвоизливи", което според експертите от ГРУ отговаря на симптомите на отравяне с фосген.

Великият Харолд Пинтър„Америка е кръвожадно животно!” – заяви проф. драматург Харолд Пинтър, носител на Нобелова награда за мир.

Пинтър бе безпощаден към американския президент Буш по време на неговия мандат: "Буш и неговата клика се готвят да контролират целия свят и естествените му богатства. И постигат целта си с убиване на хора."

Нобелистът по литература Пинтър наричаше президента Буш - "престъпен каруцар". "Да се тероризират другите е дългогодишна американска традиция", бе казал Пинтър през октомври 2002 г. Всеизвестна бе подканата на Пинтър към американския президент да прокара сандвича си с чесън, с чаша иракска кръв!

Радиационните нива в Ирак бяха ужасяващо високи. Раждаха се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги имаха - изтичаше само кръв…

Същият Буш младши се хранеше сред древните златни съкровища от древната история в българските земи, намиращи се в Националния музей в Бояна. Докато бе гост в нашата страна и в изявление за телевизията Буш заяви, че е вярно, че сме дали човешки жертви в Ирак, но пък сме спечелили за приятел Щатите!

Британският драматург Харолд Пинтър бе безпощаден към американската президентска администрация и политиката, която водят тя и правителството на Великобритания. При получаването на почетна степен от Университета в Торино Пинтър заяви:

"... кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят."

Пинтър заяви още в знаменателната си реч: "Ако не сте с нас, сте против нас" - заяви президентът Джордж Буш. "Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери." Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума. В момента Съединените щати разработват модерна система от "оръжия за масово поразяване" и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.

Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение Пинтър има в предвид въздушните удари от 11 септември - бел. Л. М./. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.

Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.

Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива.

Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити - деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.

Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.

Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде "нащрек" и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде "нащрек" - въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?

И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.

Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.

Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.

Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.

Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.

Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: "Ние не сме лекарите. Ние сме болестта."

Това бе позицията на Харолд Пинтър, известен британски драматург. Така е и сега.

Ирак бе срам и позор за нас, българите - дадохме човешки жертви. След тази война в Ирак изобщо не настъпи мир...

Защо не говорим за тази Америка, Плевнелиев? Нейният президент ли искате да следвате с участие във военна авантюра в Сирия? Барак Обама ли е примерът за държавник – той, който получи Нобелова награда за мир, а дрънка оръжие и заплашва една суверенна държава като Сирия!

По-лесно ще е, Плевнелиев, да вземете пистолет и да отидете и застреляте в упор някои от бъдещите цивилни жертви на американската авиация.

Стреляйте, вместо да ги оставите да чакат ударите и мъчителната смърт...

Стреляйте, докато не са откъснали ръцете, главите и краката им, стреляйте, докато не са плувнали в кръв децата им, нали искате да се харесате на Обама?!

Стреляйте, какво като не знаете коя държава къде се намира и как се казва?

Всичко що започва с кич, завършва с кръв – написа Любиша Георгиевски. А той едва ли бе чувал за Росен Плевнелиев.

 
В Сърбия бе арестуван бившият лидер на босненските сърби - Радован Караджич. Караджич се намира под стража в следствения изолатор на Съда за военни престъпления в Белград е вече е бил разпитан, съобщи електронното издание Vesti.ru. Докато журналисти издирваха родния брат на Караджич, който отказал да дава каквито и да било изявления, Радован е бил задържан посред нощ и е бил приведен в специалния затвор в сръбската столица. "Аз нищо не знам, затова моля да не ми задавате никакви въпроси. Току що се събудих, ще поговорим по-късно" - казал Лука Караджич на представителите на местни медии.
В специалния съд за военни престъпления вчера е бил видян да влиза братът на Караджич - Лука. Съпругата на Радован, Лиляна Караджич е приела новината с изненада. "Когато телефонът звънна, знаех, че нещо не е наред. Шокирана съм. Объркана. Сега поне знаем, че е жив", каза Лиляна Караджич, като отказа по-нататъшен коментар.

Вестта за ареста на Караджич стана повод за масови изстъпления и протести в Сараево. Вестта за случилото се мигновено се разнесла из града и посред нощ, на улиците излезли хиляди жители. Звуците на автомобилните клаксони не спрели дори за минута, мюсюлманите там празнували ареста на човека, който се смяташе за най-страшния престъпник на съвремеността. А този арест в Сараево чакаха много години. "Времето за възмездие настъпи" са радваха вчера босненски мюсюлмани.
Друг митинг събра на централния площад в сръбската столица много млади жители на Белград. Те бяха заградени от троен полицейски кордон и полицията бе готова да действа, за да се избегнат нападения над сгради на западни посолства и безредици. "Свобода на Караджич" скандираха привърженици на босненския лидер, по-късно бе съобщено за няколко задържани. От мига, в който бе разпространена вестта за задържането на Караджич, американското посолство в Белград се намира под засилена охрана. Под засилена охрана е и зданието на самия съд, където бе задържан Караджич.

Психиатър по образование Радован Караджич оглави така наречената Република на босненските сърби в началото на 90-те години. Международният трибунал в Хага през 1996 година го обвини в геноцид на мюсюлманското население на град Сребреница, където в 1995 година бяха убити около 7 000 души, а също и в стрелба по мирни жители на Сараево, и използване на така наречените миротворци от ООН като "жив щит".
От 1996 година Караджич се укриваше от така нареченото правосъдие в Хага. Защитата му веднага определи ареста като незаконен и приведе свои данни за това как са се развили събитията, свързани с ареста, които данните, съобщени от адвоката на Караджич коренно противоречаха на официалната версия.
Появиха се съобщения, според които Караджич е бил задържан още в петък, миналата седмица, на 18 юли в 9.30 сутринта, в автобус, който се движел по маршрут - Нови Белград-Батайница. По закон, било задължително той да бъде приведен официално в предварителния арест, нещо, което не е било сторено. Ето защо вчера никой не знаеше къде е бил арестуван Караджич, кой е дал заповедта за неговото задържане и главното - кой го е държал арестуван четири дни, преди той да бъде приведен в Белград, съобщи Vesti.ru.
Оказва се, че самият Радован Караджич също не е бил наясно кои са били хората, които са го арестували. Той съобщил на защитата си, че са му били показани някакви полицейски удостоверения, след което бил отведен в стая със затъмнени прозорци. "Това е абсолютно противозаконно" - заяви Св. Вуйячич, адвокат на задържания лидер на босненските сърби.
До вкарването му във въпросната стая Караджич е бил с превръзка на очите и не му било разрешено да си я маха.
Караджич е бил задържан по подобие на ареста на бившия югопрезидент Слободан Милошевич, който след това тайно бе приведен в Хага, за да започне съдебния процес срещу него. Милошевич, както сега и Караджич не призна легитимността на международния трибунал и отказа да наеме адвокати, като пое сам собствената си защита. Процесът срещу него така и не завърши, защото при неизяснени обстоятелства, в 2006 година Милошевич почина в килията си в затвора в Хага.

Вчера бе съобщено, че лидера на босненските сърби е бил приведен в ареста още във вторник и той е бил разпитан от сръбския съдия Милан Дилпарич, съобщиха някои средства за масова информация в Сърбия. Агенция Интерфакс съобщи, че съдията е потвърдил, че разпитът е бил проведен, но в същото време отказал да даде каквито и да било допълнителни детайли за него. От своя страна защитникът на Караджич, Светозар Вуячич опреверга съдията, като заяви вчера, че неговият подзащитен е е възползвал от правото си на мълчание по време на разпита. Вуячич е пояснил, че неговият подзащитен му е казал, че е бил задържан още в петък сутринта, миналата седмица, в автобус в Белград.
Междувременно както съобщи ИТАР-ТАСС, Главният прокурор на Международния трибунал в Хага, за бивша Югославия, Серж Брамерц е трябвало да направи работно посещение в Белград. Целта на визитата му била да обсъди сътрудничеството на Сърбия с Хагския трибунал.
Сред заплануваните срещи на Серж Брамерц са били и тези, с новоизбрания премиер Мирко Цветкович, министрите на вътрешните работи и правосъдието - Ивица Дачич и Снежана Малович. В четвъртък се очаквало Брамерц да се срещне и с президента Борис Тадич. Всъщност точно канцеларията на президента Тадич е била първата, която е съобщила късно вечерта в понеделник, 21 юли, 4 дни след задържането, за ареста на лидера на босненските сърби, Радован Караджич.
Докато Караджич се укриваше от така нареченото правосъдие в Хага, бе арестуван сина му, обискираха дома му и принудиха съпругата му, Лиляна да го призове да се предаде.
"Русия приема ареста на бившия лидер на босненските сърби радован Караджич като на вътрешно събитие на Сърбия заяви ИТАР-ТАССС, цитирайки източник от Министерството на външните работи. - Сръбската страна трябва сама да вземе решение за по-нататъшната съдба на Караджич, включително и това дали ще го предаде на Трибунала в Хага". Това бе първата реакция на Русия по повод съобщението на задържане на Караджич.

Вчера стана ясно, че се очаква на есенната сесия на Държавната дума, ръководството й да се обърне с искане към правителството на страната, Трибуналът в Хага да бъде закрит, като орган, не изпълнил своите първоначално поставени задачи съобщи вчера електронното издание Vesti.ru.
"Ние внимателно ще следим какво ще последва след ареста в Белград на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и не е изключено да се обърнем към държавното ръководство с предложение да инициира въпроса за закриване на Хагския трибунал, който не веднъж бе забелязан да се произнася необективно, едностранно и пристрастно при разследване на събитията от гражданската война в Югославия от 90-те години - заяви зам.-председателят на комитета на Държавната дума по международни дела и председател на подкомитета по европейско сътрудничество Андрей Климов, като припомни, че във федералния държавен бюджет на Русия се отделят средства за издръжка на този Трибунал. - Ние се съмняваме и в обективността на редица западни държави, които се опитаха да оправдаят действията на военните подразделения на НАТО, на съвестта на които лежат не малко човешки жертви от бомбардировките над бивша Югославия" - заключи Климов в интервю пред "Интерфакс".

До момента на ареста, бившият лидер на босненските сърби е живял в Белград и работил като лекар в частна клиника по алтернативна медицина. Той така изменил външността си, че не приличал на себе си, съобщил пред журналисти прокурор Вл. Вучевич. Караджич е бил задържан по време на операция, в която били преследвани поддръжници на военния командир на босненските сърби, генерал Ратко Младич от сръбските специални служби. Самият Караджич имал документи на името на Драган Дабич и живеел в един от индустриалните райони на Нови Белград. Службите за сигурност били поразени колко много се е изменил външно Караджич, пускайки си дълга коса и дълга бяла брада.

Вчера защитникът на Караджич, заяви, че задържаният лидер на босненските сърби е спокоен, овладян, определил е задържането си като фарс и отказва да приема храна.
Вчера прокурорът по военни престъпления Владимир Вучевич е съобщил пред журналисти, че сръбски съдия вече е издал заповед за предаване на Радован Караджич на Трибунала в Хага. Адвокатът на Караджич контрира, че ще обжалва както ареста, така и заповедта за привеждане на Караджич в Хага.
Задържането на Радован Караджич бе коментирано вчера в специално комюнике от генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, който заяви, че този арест е крачка напред за Сърбия...

Услужливата памет на международната общност

Твърде бързо се забрави как Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи и в онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не е имало такова.
Забравено бе и как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигуряваше оръжеен канал към Балканите през Албания. Как хора на бин Ладен имаха мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания и то под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавяваше египетски "Ислямски Джихад".
Забравена бе книгата на бившия Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте "Ловът, аз и военнопрестъпниците", в която тя разкри, че след въздушните удари на НАТО през 1999 г. стотици млади сърби в Косово са били отвлечени и откарани с камиони в Северна Албания, където са били убити, а органите им извадени и изтъргувани.

Около 300 затворници, включително жени - сърби и други славяни, са били транспортирани през лятото на 1999 г. от Косово до Алабния, където са били затваряни в нещо като затвор и там хирурзи са взимали от тях органи, твърди швейцарската юристка в своята книга, цитирана от АФП.
Карла дел Понте призна от страниците на своята книга, че през 2003 г. дори лично е посетила "жълтата къща" в селището Бурел в Северна Албания, където според получени от трибунала сигнали се е намирала една от зловещите нелегални "клиники" за извличане на органите на похитените. В сградата още личали следи от кръв по стените, запазено било и медицинското оборудване. Но следствие не било започнато, защото... липсвали труповете. Междувременно прокурорката и екипът й били натиснати от представители на ЮНМИК и КФОР да не се занимават със случая, пише Дел Понте.
Според дел Понте, тези органи след това са били изпращани от летището в Тирана към клиники в чужбина , за да бъдат присаждани на пациенти, които са плащали много добре. В книгата си бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага разказва как Трибуналът е бил информиран за това от група авторитетни западни журналисти, които правили разследване по темата. Според някои данни, сред жертвите имало и албанци, както и жени от Източна Европа, принудени да работят като проститутки в Косово. От търговията с органи се облагодетелствали и лидери на АОК, написа Дел Понте.
АОК, паравоенната организация, която има огромно влияние в съвременно Косово и нейните трима лидери, направи от лидерите премиери на Косово - Рамуш Харадинай, Агим Чеку и Хашим Тачи.

Хашим Тачи и Рамуш Харадинай са търгували с органи на отвлечени сърби под прикритието на ръководената от Бернар Кушнер мисия на ЮНМИК - това доказа дел Понте в книгата си за тази зловеща афера. Дел Понте описва как и нейни подчинени са посетили къща в отдалечен планински район край Бурел в Албания, за която се смята, че е била "клиника" за изваждане на органи, и където са били избити над 300 сърби. Екипът открил следи от кръв в къщата, но така и не било установено дали тя е човешка. В къщата били намерени също марли и медикаменти. След като журналистите отказали да разкрият източниците си, а екипът не получил необходимата подкрепа от албанските власти и ЮНМИК, в крайна сметка трябвало да се откажат от разследването на тази афера.

След като книгата на дел Понте се появи, Асоциацията на семействата на безследно изчезналите сърби в Косово обяви, че възнамерява да съди Дел Понте за това, че е премълчала за престъплението и по този начин е помогнала на виновните. Председателят на асоциацията Симо Спасич каза, че още през 2001 г. те са изпратили данни до трибунала в Хага, че близките им са отвлечени в Албания. Въпреки тези данниу те са били уведомени да е водено разследване, а през 2004 г. от офиса на Дел Понте им било съобщено, че изчезналите им близки са мъртви. След излизането на книгата на дел Понте, Симич предупреди, че няма да позволи на Карла дел Понте "да танцува върху костите на жертвите" и се зарече, че след като книгата бъде отпечатана официално и той се запознае в подробности със съдържанието й, ще започне съдебно дело срещу самата Дел Понте.

"Ако за престъпленията на албанците се беше разчуло по-рано, никой никога не би признал независимо Косово", убеден бе Спасич, който призна, че лично се е срещал с Дел Понте през 2001 и през 2004 г., за да я информира за случващото се, съобщи в. "Известия".
Федералният департамент по външните работи на Швейцария забрани на бившия прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте и дипломат в Аржентина да направи представяне на книгата си в Милано, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА. Въпросната книга дел Понте бе написала в сътрудничество с репортера от "Ню Йорк Таймс, Чък Судетик, но данните в нея бяха "забравени".

Двойният стандарт на Хага

Телевизиите Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз" показваха колони от хора, които се движеха под охраната на бойците на АОК към Албания. Каква е била съдбата на тези хора, така и не стана ясно в годините след края на войната в бивша Югославия. Това продължи до появата на книгата на бившият Главен прокурор Карла дел Понте.

Албанският наркобарон и военен командир Рамуш Хардинай бе оправдан от Трибунала в Хага. Алия Изетбегович се отдаде на почивка в Сараево, въпреки доказателствата, представени в Хага, за изтезаване и убийства на военнопленници, обстрелване на болници, рушене на църкви. Белградските медии побързаха да допълнят биографията на бившия босненски президент с някои негови грехове от младостта му в годините на Втората световна война. Припомнено бе участието му в 13-та SS - дивизия "Ханджар" на територията на окупираната от Третия райх Югославия. Деяния, за които Изетбегович лежа в затвора по времето на Милошевич 9 години.
"Защо Радован Краджич ще носи вина за случилото се в гражданската война в Босна и Херцеговина, а Алия Изетбегович бе оставен да умре спокойно в болница преди пет години, като президент на тази държава?" - попитаха руски външнополитически наблюдатели вчера, при новината за ареста на Караджич.
Руската депутатка и шефка на регистрираната в Париж неправителствена организация Институт за демокрация и сътрудничество, Наталия Нарочницкая заяви навремето пред Vest.ru: "Картината е страшна, но, честно казано, аз се съмнявам Европа някога да си признае тази чудовищна несправедливост и грешка това чудовищно престъпление, при което сърбите бяха демонизирани, беше оправдана агресията на НАТО срещу суверенна европейска държава, беше провокирано разпадането на същата тази държава, подписала Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, беше потъпкано международното право."

"Добре известни са случаи на оправдаване и освобождаване на босненци и косовски албанци, преди всичко Рамуш Харадинай, за които няма съмнение, че са извършвали военни престъпления", заяви говорителят на руското външнополитическо ведомство Андрей Нестеренко, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Задържането на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич е политическа стъпка на сръбските власти, целяща спечелване на доверието на Европа, смята директорът на Института за стратегически оценки на Русия Сергей Ознобишчев.
"За Сърбия това е политически ход, стремеж за закрепване в ЕС, опит за спечелване на доверието на европейските страни", каза Ознобишчев, цитиран от Агенция "Фокус".
Бившият американски дипломат Ричард Холбрук обвини Караджич за всички жертви по време на тригодишната война в Босна, която бе най-кървавата от балканските конфликти, съпътствали разпадането на Югославия.
"Без Радован Караджич, това нямаше да се случи," каза пред Си Ен Ен Холбрук.
Какво показват цифрите?
? от повдигнатите обвинения в Хага са срещу сърби, а ? срещу босненски хървати, албанци, турци, цигани. Четвърта година чака края на следствието Войслав Шешел в килия в Хага. Милан Бабич се самоуби в килията си, а бившият президент Милошевич почина при неизяснени обстоятелства.

В Хага бяха оправдани хървати, босненски мюсюлмани, но не и сърби.
В резултат на войната, според данни на Съвета за сигурност, домовете си напускат 80 000 мюсюлмани, 60 000 сърби и 300 000 хървати - за всички бежанци ли е виновен Караджич? Докато бе търсен, за да го предадат в Хага никой не даде отговор на този въпрос.
Чужди наблюдатели коментираха, че Караджич не признава законността на Трибунала в Хага, както и отправените към него обвинения. Да се защити от тях на него ще му бъде много трудно, поясниха наблюдателите, тъй като показания против бившия лидер на босненските сърби вече дали негови бивши съратници - генерали, доброволно, предали се в Хага още през 2005 година. Освен това на разположение на съда имало записи, на които се виждало как босненски сърби разстрелват пленени мюсюлмани в Сребреница.
Веднага след официалното обявяване на задържането на Караджич, от Вашингтон оцениха положително събитието, като сериозна крачка на днешна Сърбия по пътя й към Евросъюза. От американската столица похвалиха Белград, като не пропуснаха да припомнят, че все още на свобода се намират още двама от издирваните от Хага военнопрестъпници.
Какво следва, как прие светът и медиите вестта за задържането на Караджич?
Ще получи ли Сърбия "благодарност" за ареста на бившия лидер на босненските сърби от Запада?
Разменна фигура за какво ще бъде Караджич?
Защо веднага след формиране на сръбското правителство бе заловен Караджич?
Вчера Сърбия получи своите 30 сребърника за пътя си към Европейския съюз...

Следва продължение

 
Продължение от 23 юли


радован караджич "Всеки е невинен до доказване на противното и влизане в сила на присъда." Това не са мои думи, а твърдение на председателя на Върховния касационен съд в Република България, Лазар Груев. Чух го от една вечерна новинарска емисия, докато вървяха последните съобщения за безредиците в Белград във връзка с ареста на лидера на босненските сърби, Радован Караджич. Но, веднага уточнявам, тези дума на върховния ни съдия важат само, ако не иде реч за Трибунала в Хага. Там нещата са други, коренно различни от нормалните критерии за правосъдие и правораздаване... В Хага се разчистват политически сметки.

Вчера стана ясно, че задържаният Караджич се е изменил до неузнаваемост и даже видеокадрите, които сръбски журналисти са направили в началото на годината на една научна конференция, показват възрастен мъж, с дълга бяла брада, с дълга бяла коса и очила - образ нямащ нищо общо с известните кадри от 90-те години, които обикаляха новинарските емисии.
Журналисти от "Файненшъл таймс" съобщиха, че в акцията по задържането на Караджич са взели участие както британски и американски, така и сръбски спецслужби.

Веднага след задържането на Караджич, Европейският съюз приветства за ареста новото правителство на Сърбия, както и намерението му да го предаде час по-скоро на Трибунала в Хага. Въпреки тези приветствия ЕС не спести на Сърбия горчивината, че направеното по ареста на Караджич е недостатъчно, че сърбите не трябва да смятат, че с тази стъпка са готови за прием в Евросъюза и че в ЕС все още не приемат сътрудничеството на Сърбия за Трибунала като пълноценно!
ЕС заяви, че очаква и залавянето на другите двама издирвани от Трибунала: Ратко Младич и Горан Хаджич. Ако се позова на думите на министъра на външните работи на Франция, Бернар Кушнер, той заяви: Сърбия направи само една крачка от три по посока на ЕС".
Държавният секретар по европейските въпроси на Франция, Жан Пиер Жуйе заяви пред сръбския вестник "Дневник", че Сърбия едва ли ще стане кандидат-член за прием в ЕС, тъй като Белград е длъжен да изпълни всички искания на Трибунала.
Малко-по-късно през деня, бившият сръбски премиер Воислав Кощуница пророкува, че сега ЕС и САЩ ще поставят ултимативно пред сръбските власти въпроса за признанието на Косово. Това естествено не е невъзможно за новото правителство на Сърбия, след като тя започна да връща своите посланици, които бе изтеглила в знак на протест от държавите, признали Косово.

Вчера около зданието на съда, където е задържан Радован Караджич бе пълно с полиция и протестиращи привърженици на лидера на босненските сърби. Наблюдатели прогнозираха, че решението на съда за предаване на Караджич на Трибунала в Хага вече е готово и формално се чака отговор на обжалването на това решение, което защитата на Караджич внесе веднага. В Белград приемат за абсолютно реален сценарият, при който още вчера или в късните часове на нощта съдът ще отговори на защитата на задържания, за да бъде той изпратен незабавно в Хага, където да бъде съден. Самият Караджич, както съобщиха хора близки до защитата му вече бил примирен с това, че ще бъде изпратен в Хага и бил готов да се защитава сам.
"В Хага ще има екип от юристи и експерти, които ще оказват помощ на Караджич, след като той има намерение сам да се защитава пред съда" - поясни адвоката на задържания лидер на босненските сърби, Светозар Вуячич пред журналисти.
Представителят на Прокуратурата за военни престъпления в Сърбия Бруно Векарич заяви пред събралите се журналисти, че е възможно бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич още в събота или неделя да бъде предаден на съда в Хага, съобщи ИТАР-ТАСС. Векарич поясни, че сроковете за предаването му все още не са известни и всичко зависи от това, колко време ще отнеме разглеждането на обжалването на адвоката Вуячич, който се опитва да попречи на екстрадирането на Караджич.

За ареста на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич някой вече е получил над 6,6 млн. долара, съобщиха вчера сръбските медии. "Американското правителство обещаваше награда от пет милиона долара на всеки, който даде достоверна информация за местонахождението на Радован Караджич. Към тази сума трябва да се добавят още един милион евро от сръбското правителство. Запознати със случая са потвърдили, че някой вече е получил тази сума от 6, 6 милиона долара", написа вестник "Прес". Изданието обясни, че лицето, предало достоверна информация за Караджич, ще получи въпросната сума в посочена от него държава и банкова сметка, а може и да получи и статут "на защитен свидетел". Американското посолство в Белград отказа да коментира този въпрос.
И през вчерашния ден продължиха безредиците в сръбската столица, в знак на протест по залавянето на Караджич. Къде е бил през четирите дни, докато излезе официалното съобщение по задържането му, какво е правено с него при отвличането му, което по-късно бе обявено за арест от президентската канцелария на Борис Тадич, това едва ли някой в Сърбия ще си направи труда да обясни. Вчера през целия ден Белград бе буквално наводнен от хиляди протестиращи привърженици на Караджич, които минаха по улиците на сръбската столица с националните знамена, обвинявайки днешното правителство и президента в предателство. Полицията се опита на няколко пъти да разгони тълпата, изпълнила централния площад на Белград и улиците около него, но тутакси към служителите на реда полетяха димки и камъни. Наличието на хиляди протестиращи принуди властите да закрият за транспорта някои от улиците и да реорганизират движението. След тълпата е бил забелязан братът на Караджич, Лука, съобщиха от Vesti.ru, които предадоха на живо протестите.

Чак след като пред протестиращите е застанал генералният секретар на Сръбската радикална партия Александър Вучич, тълпата от привърженици се успокоила. Вучич благодарил "за любовта към Сърбия, към сръбския народ, към Радован Караджич и за готовността да се борят за Сърбия".
В различни новинарски сайтове и телевизионни емисии протестиращите бяха наречени ултранационалисти, което вече за новите критерии на Европейския съюз и САЩ е мръсно понятие.
Руската депутатка и шеф на регистрираната в Париж неправителствена организация, Институт за демокрация и сътрудничество, Наталия Нарочницкая коментира за новините на Vesti.ru, че за повечето сърби, арестът на Караджич се приема като "удар върху националното достойнство и суверенитет на Сърбия".
Главорез, балкански бен Ладен, убиец, причинил геноцид, човек разстрелвал мирни жители - най-издирвания военен престъпник, всичко това може да се чуе и прочете в различни вестници по света. Вчера в публицистично предаване на руския информационен канал Vesti.ru чух и една по-различна гледна точка, която предлагам на читателите на този сайт.
Пространно интервю за този арест и последиците от него даде Елена Гускова, ръководител на Центъра за изучаване на съвременни балкански кризи и Института по славяноведство.
Ето част от това интервю, озаглавено "Хагският трибунал иска да обвини целият сръбски народ". В него Гускова говори за причините и последиците от неочаквания арест на Караджич:
- Аз мисля, че арестът е свързан с огромния натиск, който оказваше Европа на Сърбия, още повече, след като вече бе поставен въпросът за закриване на Хагския трибунал… От друга страна, сега в политическата система на Сърбия се проведоха промени, там бе създаден нов парламент, ново правителство и вече няма задържащи досегашните процеси фактори. Появиха се хора, които по всякакъв начин и с всички средства са готови да влязат в Европа и за целта са готови да предадат всички и всичко. Затова и ако трябва да се предаде Караджич - ще го предадат, трябва да се предаде Ратко Младич - ще го предадат. Който е угодно ще бъде предаден, моля, те са готови да предадат всекиго и всичко… Там има още за предаване и Горан Хаджич, когото също издирват. Но всъщност той е незначителна фигура в историческия процес на тези времена - бил е известно време президент на несъществуващата сега Република Крайна в Хърватия. А Милан Мартич, който бе президент вече го осъдиха…
Целият процес в Хагския трибунал е политизиран… и на тях им е нужно да докажат, че сърбите са виновни за всичко, което се е случвало на Балканите. Тогава обаче ще се наложи да обвинят целия сръбски народ. Само ако се вгледате кой е осъден или кой задържан в Хага, то ще видите, че в основата винаги са сърби. А че в Хърватия са воювали помежду си сърби и хървати, в Босна и Херцеговина, че са воювали и сърби, и хървати, и мюсюлмани. А в Косово и Метохия, че албанци извършваха зверства над сърби и останалото неалбанско население… никой от ръководителите на тези етнически общности не бе осъден никога и никъде.
- С какво е свързвате това? Как си го обяснявате?
- Ние сериозно проучваме този въпрос в нашия Център, при нас постъпиха 10 тома документи по всички проблеми на кризата. По тази причина с увереност вече можем да говорим, че в различни международни организации прозира явна, силна, антисръбска тенденция. Освен това съществуват засекретени документи, до които ние не бяхме допуснати…
… Освен това трябва да се вземе в предвид историческия фактор - сърбите са един от най-независимите народи на Балканите и те никога няма да позволят на глобализма да се разпространи при тях… Някому, в геополитическите стратегии и планове бе необходимо да разчлени Балканите на малки държави, които да бъдат послушни. И в момента наблюдаваме в този район на Югоизточна Европа вече няколко протектората, в това число и в Сърбия: Македония, Косово, Метохия, Хърватия, Босна и Херцеговина. Малки държави, които загубват постепенно своята самостоятелност, загубват възможността да управляват своята външна и вътрешна политика. И по тази причина унизена, оскърбена, разбита Сърбия напълно отговаря на интересите на тези, които се опитват да диктуват политиката в Европа.
- Световната общественост се раздели: едни говорят, че Радован Караджич е герой, други, че е военен престъпник…
- Караджич беше президент на Република Сръбска, той не беше военно лице. Той взе участие в преговорния процес в Дейтън, подписва съглашения. И тогава никой не забеляза действията му да са противоправни, никой не го прие като престъпник, като човек, причинил геноцид.
- В какво го обвиняват?
- Там в обвинението, доколкото бе писано и говорено за него, има много пунктове, за сърбите, те са стандартни - тях винаги ги обвиняват в геноцид, тероризъм, в обстрел на Сараево, ако говорим за Босна и Херцеговина... Но въпросът с обстрела на Сараево е много сложен - сърбите обстрелваха този град само заради това, да покажат, че те имат право над него, като столица на Република Сръбска. Те не успяха да се договорят с мюсюлманите. Аз лично смятам, че това беше тяхна голяма грешка. Не трябваше да го правят, необходимо бе да вървят по друг път за разрешаване на проблемите… такова действие като обстрела е характерно за всички, които участваха в военните конфликти - мюсюлмани, сърби, хървати. За Хърватия болно място бе Вуковар. В Сърбия, Босна и Херцеговина - Сребреница, за която всички днес отново говорят… Стане ли дума за Сребреница и веднага се чува 10 000 мюсюлмани бяха унищожени. Всъщност това изобщо не е отговаря на истината, но никой не желае да говори по този въпрос и да стигне до истината на събитията.
- Как си го обяснявате?
- Обяснявам си го с желанието да бъдат обвинени сърбите. Защото щом се каже че сърбите Караджич и Младич са разстреляли 8-10 хиляди мирни граждани мюсюлмани, тогава много хора ще поискат за тях най-голямото наказание - доживотен затвор. И пак казвам, никой не иска да изследва въпроса какво всъщност се е случило в Сребреница? Там абсолютно точно казвам, че не е имало и няма такава цифра жертви и преднамерено убити мирни граждани. Ние сме събрали вече огромно количество документи, за да ги публикуваме, най вече защото различни международни организации нямат единна позиция по въпроса със Сребреница. И бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте призна, че снимките и кадрите по телевизиите, на които се вижда разстрел ня няколко мюсюлмани, не са от Сребреница, както се тиражира непрекъснато. Затова твърдя, че това е много сложен въпрос и той трябва да се постави на дневен ред, но кой може да го стори? Кой би се наел с тази нелека задача? Единствено правозащитни организации, в които има и сърби и руснаци.
- Министерството на външните работи на Русия заяви, че арестът на Караджич е вътрешен проблем на Сърбия и тя трябва да си го реши сама?
- По принцип Русия е права да има подобна позиция. В случай, че сръбското правителство арестува един от своите граждани и му предяви обвинения, ако го предаде на Трибунала, каква работа има Русия тук? Естествено, че това е вътрешна работа на Сърбия. Друг въпрос е, че Русия трябва да има своя собствена позиция по отношение на Трибунала в Хага. Трибуналът е създаден през 1993 година и някъде към края на 1995-1996 вече беше ясно, че трябва да се обърне внимание върху липсата на обективност, която има в неговите действия и решения. Ние имаме документи за тази необктивност и преднамереност. Аз самата участвах в дейността на Хагския трибунал като научен експерт по процеса на генерал Галич от страна на неговата защита. Ставаше дума за осигуряване на документи и нежелание да се вземат в предвид основни автентични документи. В този Трибунал има много некомпетентни хора, очакваш, че те са наясно с всичко, и в същото време гледаш, че ровят по хартийките и четат, както им е спуснато.
- Това означава ли, че смятате, че Хагския трибунал има много политика и липсва правосъдие?
- Абсолютно. Всичко е впрегнато в това, за се обвинят сърбите и да се докаже правотата на действията на НАТО на територията на бивша Югославия през 1994-1995 и в 1999 години.
- Кои международни организации са наясно като Вас, че в Трибунала фабрикуват дела, обвинения и присъди, и защо там няма никаква справедливост?
- Това са специалисти експерти и обществени, неправителствени комитети в Русия, Германия и в други държави… Русия има свой собствен глас и позиция по отношение на Хагския трибунал, която неотдавна бе изразена ясно от руския министър на външните работи. Трябва да се осъди работата на Трибунала и той да бъде закрит.
- Как смятате, има ли възможност в Белград да се гледа делото срещу Караджич?
- В Белград претенции към Караджич няма, най-малко защото той е жител на Босна и Херцеговина, на друга държава. Що се отнася до Трибунала - той винаги работи много странно - със списъци на престъпници. Тези списъци - а те никога не са открити, явни, възникнаха през 1994 година. В Трибунала винаги е имало списък №1, списък №2, таен списък, допълнителен списък и тях никога никой не е видял. И когато задържат някого - прокурорите в Хага казват: да, да, да, той фигурира при нас в списък. А ако не фигурира, го дописват.
- А що отнася до това, което стори тези дни Белград, това вече е политически акт, това е отстъпване пред Европа, която постоянно обещава на сърбите, че се приближават към нея. А истината е, че на сърбите предстои да направят още много отстъпки. По-точно казано, те тръгнаха в тази посока още в 1992 година, когато им въведоха санкции. Списъкът за сърбите с отстъпки и ултиматуми е безкраен - сърбите през цялото време ги изпълняват, а след това им предявяват нови, и нови. Често казано, сърбите никога няма просто така да ги приемат в Европа. Днес самата Европа си има проблеми. Ние прекрасно знаем какви обвинения представиха на България и Румъния. Но ако говорим за "списък с приближаващи към членство в Европейския съюз държави", то Сърбия във всички случаи засега е на последно място."

Досега Западът обещаваше на Сърбия за залавянето на Караджич светло бъдеще. "Ние направихме голяма стъпка по пътя за интерграция към Европа" - побърза да се похвали министърът на отбраната Драган Шутановац веднага след ареста на Радован Караджич. - От днес нататък никой не трябва да се съмнява, че сръбското правителство ще действа безкомпромисно, за да решава проблемите, стоящи по пътя към интергацията в Европа".
Сръбските власти заявяват, че ще предадат Караджич на Трибунала в Хага - нещата явно са предрешени, и по всичко личи, че някои сили в сянка много бързат с изпращането на лидера на босненските сърби в Хага.
Кого е осъдил досега Трибуналът, какви противоречиви данни се тиражират от диригентите на Хагския трибунал по събития от войните в бивша Югославия. Какво ново и още за отзивите по задържането на Караджич, четете в продължението.

 

Много ще плащаме и дълго за недаловидното решение да се спре една безопасна и построена и добре работеща атомна централа* Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелее

Продължава от 25 октомври

София. Няма да има нарушения в енергийния баланс на страната след спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Йордан Димов на пресконференция, предаде репортер на Агенция "Фокус" преди ден. Нямало да има - нека да запомним казаното от този заместник-министър, въпреси, че той не носи отговорност за думите си и затова използва добре това свое предимство - да говори без да се интересува, че казаното от него не е вярно. Ще има нарушения и в енергийния и във финансовия баланс на държавата след спирането на 3-и и 4- блок на АЕЦ "Козлодуй" - и това го твърдя не аз, а дузина енергийни експерти и европейски депутати. Но Димов е едно, а някакви си световни и европейски енергийни експерти - съвсем друго - те не са висши държавни чиновници, т. е. думата им не струва пукната пара пред доводите на родните управници.

Станахме за подигравка на северната ни съседка - Румъния

България да се включи в изграждането на три реактора на румънската АЕЦ "Черна вода" предложи румънското издание "Адевърул". Румъния изпитва сериозни финансови затруднения при изграждането на третия реактор и смята да продаде правата за строежа на последните два от общо петте блока. Авторът на тази идея припомня, че намерението на България да построи АЕЦ "Белене" се сблъсква със съпротива от страна на еколозите. Статията е озаглавена "Черна вода - Белене" - втори мост на дружбата" и припомня примера с ВЕЦ "Железни врата", изградена в сътрудничество между Румъния и Сърбия. Вестник "Адевърул" набляга на "непромененият манталитет в Румъния и България", и твърди че "националистическото високомерие все още е твърде силно". Изданието предлага да се даде добър тон пред Брюксел, тон за помирение и сътрудничество. Няма да влизам в спор с колегите от "Адевърул", но в добрия тон би било и обратното - румънците да не ритат срещу АЕЦ "Козлодуй" и "Белене", пък да си строят каквото са решили.

Ударът с ТЕЦ-овете

Наложеното от 1 септември ембарго върху износа на украински въглища и невъзможността на транспорта на руската суровина през територията и пристанищата на страната, която влезе в конфликт с Москва след газовата война от началото на годината, са блокирали в момента доставките на въглища за ТЕЦ-овете във Варна и в Русе. Това стана ясно тези дни след среща на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Йордан Димов с ръководството на ТЕЦ "Варна". В момента руските и украинските доставчици на антрацитни висококалорични въглища, за каквито са проектирани двете електроцентрали, са спрени. ТЕЦ "Варна" е базовата електроцентрала, осигуряваща зимните месеци и пазарният й дял ще се разшири след спирането на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" - така е развил набързо и теоретично бъдещето зам.-министърът Йордан Димов. Предстои да се обсъди обезпечаване на потреблението, на работещите с местни въглища ТЕЦ "Русе-Запад" и ТЕЦ "Бобов дол" - като вариант за готовността им да покрият липсите през зимния сезон. Покрай ембаргото с руските и украински въглища стана ясно и, че се търси вариант за покриване на доставките с виетнамски въглища - което ще оскъпи твърде много произвежданата електроенергия, но това изобщо не е в приоритетите на зам.-министър Димов - да му мисли сега и за ценообразуване.

Няма смисъл да споменавам, че цените на въглищата от "Марица Изток" и мини "Бобов дол" са още по-високи от вносните, но затова пък въглищата са по-нискокалорични и нещата са на път да вземат критичен поврат. Толкова за това дали ще има нарушаване на енергийния баланс или предстои критично нарушаване и на енергийния и на финансовия баланс след спирането на АЕЦ "Козлодуй".

И все пак Европа немее пред глупостта да се вземат решения за бъдеща бедност

Докладът на Европейския парламент за присъединяването на България към Европейския съюз поздравява България за нивото на безопасност на атомната ни централа. Някой да е чувал за това? Едва ли, то остана в папките и документите.

Решение № 164 на Върховния административен съд, Пето отделение, от 9 януари 2003 г. отмени Решение № 641 на Министерския съвет от 2002 г. в частта по т. 1, с която е одобрена допълнителна информация към позицията за преговори по Глава четиринадесета "Енергетика" по бъдещия договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Според нея /Глава четиринадесета "Енергетика" - бел . Л. М./ страната приема общата позиция на Европейския съюз относно извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и се ангажира те да бъдат изведени от експлоатация, което е нещо различно от затварянето през 2006 г. Решението е потвърдено от петчленен състав на Върховния административен съд с негово Решение № 3044 от 28 март 2003 г.

Този ангажимент на предходното правителство е отменен от съда като незаконосъобразно негово решение и е потвърден като задължение на Република България с последващ акт на Народното събрание, а именно със Закона за ратифицирането на Договора между държавите-членки на Европейския съюз и Република България и на Румъния за тяхното присъединяване към Съюза. Обнародвано е в "Държавен вестник", бр. 40 от 2005 г.

С този закон е ратифициран и Протоколът относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз. Съгласно чл. 31, България се обвързва окончателно с извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок през 2006 г. и последващото приключване на този процес. Колко много решения, колко малко мисъл от страна на политиците за бъдещето на България!

Какво ни говорят цифрите?

"Европа ни даде значителни компенсации" - заяви в парламента премиерът Сергей Станишев в отговор на парламентарно питане на депутатите Минчо Христов и Стела Банкова за затварянето на АЕЦ "Козлодуй".

Значителните компенсации се заключават в 210 млн. евро, като загубите за България ще бъдат 11 млрд. долара! Наясно ли е Станишев с това?

През м. април т.г. министърът на енергетиката Румен Овчаров заяви, че БСП ще започне преговори с всички страни-членки на Европейския съюз и ще отвори отново Глава "Енергетика" с цел, удължаване живота на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Това не се случи - кой попречи и защо? Дали защото българският избор за еврокомисар Меглена Кунева заяви, че не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото "ядрената енергетика няма перспектива"? Но след това нейно излияние никой не чу Овчаров и Кунева да спорят по проблема - не се очаква и да има такъв спор. Според Сергей Станишев компенсациите за спирането на 3-и 4 -и блок на АЕЦ "Козлодуй" ще са 510 милиона евро - спорът и изчисленията по тази сума все още са открити и неокончателни.

Що се отнася до Миглена Кунева: за АЕЦ "Козлодуй" ядрената енерегетика в България няма перспектива, но за непостроената "Белене" - има - така ли? Каква е разликата? Вероятно разликата е във факта, че едната централа е вече построена, безопасна и работи, като докарва над милиард евро печалба за държавата, а "Белене" не работи, защото не е построена, т. е. не работи и не само че скоро няма да имаме печалба от нея, а предстоят загуби в милиарди евро по построяването й, по спирането на "Козлодуй"... Толкова по перспективата на Кунева. Засега единствено нейната лична перспектива е факт - отива еврокомисар, а за нашата - тя изобщо не влиза в интересите й.

Въпроси без отговор

Президентът Първанов изпрати писмо до европейски лидери за обсъждане на проект по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" - изпрати ли го всъщност или само имаше намерение? Защото нищо не се чу за отговор от европейските лидери по такова писмо.

Затова пък се чу как в навечерието на второто гласуване за избора му за държавен глава, същият Първанов каза, че Кунева е един от най-достойните дипломати и като така е достойна и за еврокомисар. А ние - ние, българите за какво сме достойни, в очите на президента? Достойни само да го преизберем и да приемаме всичко, което той казва - колкото и противоречиво да е то? Тогава да не се чудят социолозите и политолозите, че хората не гласуват на президентските избори - те не виждат за кого да го направят, а в такъв случай - не се гласува.

В предприсъединителния договор с ЕС пише, че трябва да затворим 3 и 4 блок на 31 декември т.г. Пише, защото така са го поискали българските политици, а не Европа. Т. е. Европа е написала, това, което българските политици са поискали и решили, написала е това, за което са настоявали българските политици - тогава?

15 на сто от бюджета ни се формира от АЕЦ "Козлодуй". Европреговарящата ни министърка Меглена Кунева, която ще е и бъдещият български еврокомисар - не обели и дума за тези 15 на сто - откъде ще се покрият загубите по тях след затварянето на АЕЦ. Кунева отговаряше за затварянето, а не за покриване на някакви си 15 на сто от бюджета. През ноември 2002 г. тя каза: "Затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ, независимо какво ще покаже партньорската проверка." А в изказване през юни 2004 г. - два месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси казва: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." При това положение за АЕЦ "Козлодуй" шансът е повече от минимален. За 15-те на сто от бюджета, които няма да има откъде да се покрият - също няма шанс.

В една от предишните части на този материал споменах за статия на Даниел Панчев, член на Движение Български Великден, студент по икономика и стопанско управление в София - статия интересна и много добре и сериозно аргументирана. Ето какво отбелязва този студент:

"За твърденията, че цените на електроенергията няма да се повишат след затварянето на 3 и 4 блок искам само да припомня, че така се говореше и преди година. Управниците тогава убеждаваха българския народ, че след закриването на 1 и 2 блок цената няма да се повиши. Всички видяхме какво се получи - над 35 на сто скок на цените на електроенергия /Блокове 1 и 2 произвеждаха най - евтината електроенергия - бел. на Д. П./. Ще цитирам и мнението на председателя на Българският енергиен форум Иван Хиновски, който заяви: "Може би в първоначалния период от време няма да има пряко тежнение върху цената, но рано или късно това нещо ще се отрази. Т. е. при един реален баланс на приходи и разходи в системата сигурно ще се налагат корекции и на цените".

Ядрената енергетика дава 44 на сто от цялото електропроизводство /справка Управленска програма на правителството - бел. Д. П./. След като изчезнат 1760 мегавата мощности страната ще внася ток, вероятно от Румъния, тъй като нямаме заместващи такива. Румъния ще изнася електричество, като дългосрочно предстои да то прави и за България.

Загуби от спирането на 1-и и 2-и блок

Неизползвано ядрено гориво на стойност 10 млн. 350 хил. лв. Непроизведена електроенергия /за която нямаше да има и една стотинка допълнителни разходи/ - 1 300 млн. кВтч., т.е. нанесени преки щети на стойност над 130 млн. лв.
Комплексната загуба от 1-и и 2-и блок - над 1 млрд. долара.

Сметките за изменение на цените са повече. Резултатът е, че след спиране на 1-и 2-и блок, цената на АЕЦ Козлодуй става сравнима с тази на ТЕЦ "Марица Изток" 2 и 3, а след спиране на 3-и и 4-и блок, по - висока от тази на ТЕЦ "Варна"."

"Със спирането, евентуално, на 3-и и 4-и блок, както се готви този погром, токът ще скочи 3 пъти - каза в тв-предаване бившият депутат Веселин Бончев и попита: кой хранителен продукт не се произвежда с ток?" Бончев припомни: "Защо през 2004-та година на най-високо равнище отиде делегация в Канада, водена от енергийния министър Милко Ковачев, от Веселин Близнаков, който беше на енергийната комисия, сега е военен министър, и други високопоставени лица? Отидоха да разговарят с компанията, която доставя реакторите за Румъния. Всеки умен човек може да си представи за какво е говорено там...

....най-наглото е и най-жестокото е, че прибалтийски държави, които станаха членове на Европейския съюз, Латвия, която има една централа "Игналина", която е точно чернобилски тип, нея не я затвориха, въпреки, че тя вече е член на ЕС. Това показва, че е работено от българи срещу България."

Куркулас ни припомни как гърците се отблагодаряват за оказана помощ

Бончев припомни как преди две години, когато започна олимпиадата в Гърция, гърците не си разчели точно потреблението на ток и ако не е била АЕЦ "Козлодуй" да усили капацитета на реакторите, олимпиадата е щяла да бъде провалена. Дали някой от българските политици обърна внимание? Поне ръководителят на делегацията на ЕК Димитрис Куркулас можеше да се сети за този жест от България към Гърция, жест, който след 2007 няма да може да бъде повторен. Случи се точно обратното - при посещението си след септемврийския Доклад по присъединяването, Куркулас специално подчерта, че са нужни усилия и за извеждането от експлоатация и окончателното демонтиране на 1- до 4- блок на АЕЦ "Козлодуй" според поетите ангажименти. "България може да не получи предвидените 4.3 млрд. евро. от структурните фондове на ЕС за периода 2007-2009 година" припомни Куркулас след излизане на Доклада по присъединяването. Тогава на какво се разчита? Няма на какво. Историята ни дава много примери на отстояване на гръцките интереси и какво ни е струвало то. Все пак е история и по нея едва ли някой ще тръгне да спори.

След всичко казано дотук е ясно, че налице е лоби, което работи в последните години против България, лоби, което има интерес да бъдат затворени българските реактори и да бъдат пуснати румънските реактори. А румънските реактори са канадски тип. Такъв тип реактори има само в Румъния, извън Канада, в Южна Корея и в Индия. През 2004 година днешният министър на отбраната Веселин Близнаков твърдеше, че АЕЦ "Белене" ще бъде пусната 2007-ма година. Остават 67 дни до 1 януари 2007-ма година - ще бъде ли пусната "Белене" или само ще спрем АЕЦ "Козлодуй"? Отговорът е повече от ясен - загубите и отстояването на чужди интереси от български управници - също.

Главният прокурор Борис Велчев мълчи. Той уви се различава твърде малко от предшественика си - не гони политици за действията им против държавните интереси. Гони провинциялни прокурори - колкото да се чува някакъв шум от дейност.

 
Продължение от 24 юли

радован караджич Адвокатът на Радован Караджич, Светозар Вуячич вчера направи изявление пред местни и чуждестранни журналисти в Прокуратурата на Сърбия, като съобщи за възбуждане на углавно дело по повод похищението на неговия подзащитен съобщи сайтът Vesti.ru. По данни на Вуячич, в миналия петък вечерта, неизвестни лица са заловили със сила Караджич в белградския автобус по маршрут 73 и противозаконно са го задържали.

Защитникът на Караджич потвърди вчера пред представителите на медиите, че има трима свидетели на похищението на неговия подзащитен, които са готови официално да потвърдят това в съда. С това изявление окончателно рухна официално съобщената от Прокуратурата на Сърбия дата, за залавянето на лидера на босненските сърби, Караджич - понеделник от настоящата седмица. В същото време по данни на различни източници, към задържането на Радован Караджич са били съпричастни редица специални служби от западни държави, отбеляза ИТАРС -ТАСС вчера.
Пак вчера стана ясно, че първият разпит на лидера на босненските сърби е продължил час и половина, при което обвиненият "не е отказал да се идентифицира". Източници от Прокуратурата обаче не са пояснили дали този "първи" разпит е бил проведен в дните, когато Караджич е бил отвлечен, или това е "друг "първи разпит" от датата на официалното съобщение за залавянето на лидера на босненските сърби.

"Арестът на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич няма да помогне на Сърбия да се присъедини към Европейския съюз, а ще изостри вътрешнополитическата ситуация в страната, засилвайки политическото противопоставяне между управляващия прозападен блок и опозицията", заяви депутатът от Държавната дума на Русия /долната камара на руския парламент/ и директор на Института за политически изследвания Сергей Марков, предаде РИА Новости.
Докато новината за ареста бе начело на медиите в Сърбия и света, анализатори заподозряха, че шефката на Скупщината Славица Деянович-Джукич е прекъснала съвсем съзнателно в понеделник заседанието, за да не може опозицията да протестира от трибуната на парламента по ареста на Караджич, и да раздуха темата през следващите две седмици. Тя отрече тези твърдения и заяви пред БНР, че след като е разбрала за арестуването на Караджич, се е почувствала като всеки един средностатистически сърбин. Имала усещането за тъга, защото темата Хага е много тъжна за западната ни съседка. Повечето от гражданите на Сърбия според нея не са убедени, че Трибуналът в Хага имал еднакъв аршин към подсъдимите там.
Соня Караджич-Йовичевич, дъщерята на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич, заяви, че се надява на помощта от правителството на Република Сръбска, която предложи премиерът Милорад Додик, предаде босненската телевизия РТРС.
"Премиерът предложи да помогне в решаването на нашите проблеми със статута. Това и по закон е така. Той посочи, че би направил това и по-рано, но преди ареста е било невъзможно, тъй като това би се приело за помощ за мрежата от издирвани от Хага военнопрестъпници", отбеляза Караджич-Йовичевич.
Очаква се тази седмица Караджич да бъде изпратен в Холандия, за да се изправи пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Според експерти, този път прокурорът Серж Брамерц и неговият екип от юристи се очаква да избегнат маратон подобен на делото, което приключи преждевременно преди две години със смъртта в затвора на бившия югославски президент Слободан Милошевич.
Аврил Макдоналд, преподавател в университета в Грьонинген и специалист по съдебните процедури на трибунала, смята, че канцеларията на прокурора ще трябва да осигури бърз и ефикасен процес, защото трибуналът има краен срок да приключи успешно съдебните процедури през следващите две години.
В същото време стана ясно, че Трибуналът трябва да излезе в почивка следващата седмица, но официалните представители от Хага поясниха, че необходимите съдебни стъпки, като например първото явяване пред съда, ще се състоят, тъй като на разположение през цялото време ще бъде дежурен съдия.

По неочакван начин припомни за себе си лидерът на босненските сърби на погребението на сръския генерал Момир Талич преди няколко години, когато сред венците се оказа и такъв, с надпис "Последен поздрав за моя генерал от доктор Караджич". Така далия обет да запази мълчение и изчезнал от обществения живот хвърли в потрес международните агенции и правителства. които от години вече го издирваха.
Отделни балкански издания вече потвърждават, че бившия лидер на босненските сърби, който вече години наред се укрива от Международния трибунал, е бил заловен от миротворци. Засега официални източници не потвърдиха тази информация, най-малко заради факта, че четири дни след криминалното отвличане на Караджич, той се е намира в неизвестност.
През 2005 година съпругата на Караджич, Лиляна-Зелен Краджич призова мъжа си, когото издирваха обвинителите за извършени военни престъпления да се предаде на Хагския трибунал заради своето семейство. Още тогава запознати съобщиха, че съпругата на Караджич е била принудена от официалните власти и представители на така наречените миротворци да направи това. Лиляна остана през всичките години на издирване на нейния съпруг, негова вярна поддръжница. За последен път тя бе видяла съпруга си през 2001 година припомниха тези дни запознати с драмата на това семейство.
Вчера задържаният в следствения арест бивш лидер на босненските сърби потвърди, че задържането му е било проведено незаконно, т . е. той е бил отвлечен от съответните сили на спецслужбите.
Генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун побърза веднага да определи ареста на Караджич като "исторически момент".

Нищо не е предвещавало в началото на жизнения път на бившия президент на Босна и Херцеговина, който след 13 години издирване бе арестуван в Белград, че един ден ще се озове в така наречения списък на врагове на човечеството, коментира вестник "Росийская Газета". В младостта си, Караджич се увличал от литературно творчество, издал четири сборника със стихове, за които получил няколко национални и даже международната Шолоховска премия, която само в изключителни случаи се присъжда на чуждестранен творец - припомниха вчера медиите в Сърбия.
"Решителността в действията на кабинета на днешна Сърбия навежда на мисълта, че води явна антинационална политика - коментира ареста на Караджич Елена Гускова, ръководител на Центъра за изучаване на съвременни балкански кризи и ръководител на Института по славяноведство пред "Росийския газета". - При демонстрация на такова настроение, сръбското ръководство, което е свързано с пълно подчинение на исканията на Запада, а и на САЩ, може да очаква преразглеждане на добрите досегашни отношения на Сърбия с Русия" - прогнозира Гускова.
До момента на отвличането и задържането на Караджич, официалните сръбски ръководители отричаха да имат каквато и да било информация за местонахождението на босненския лидер.
От вчера в местния белградски печат аналитици коментират, че Караджич е бил предаден от свои, версия, която е твърде удобна за хората, които го издирваха и искаха на всяка цена той да бъде изправен пред Трибунала в Хага. Споменато бе даже името на генерал Ратко Младич, инсинуация, която изобщо не бе коментирана вчера от защитника на Караджич, Вуячич.

На проведена в Интернет анкета от руски медии, с въпрос "Като какъв приемате Радован Караджич", 3 696 души читатели дават следните отговори:
  • 36 на сто - като сръбски патриот, който защити своя народ;
  • 10 на сто - като военен престъпник;
  • 23 на сто - като жертва на разпада на бивша Югославия;
  • докато 31 на сто отговарят, че Караджич е жертва на предателството на новите управници в Сърбия.

Няколкостотин жители на Сараево в деня, когато бе обявено, че Караджич е арестуван, празнуваха залавянето му, викайки "Това е Босна" от колите си и надувайки клаксони. В същото време другия анкетирани жители на Баня Лука определят, обаче, ареста като "трагедия за Република Сръбска".

Сърбия е решена да върне своите посланици в страните, признали независимо Косово, стана ясно в края на миналата седмица, когато вече на сръбското правителство и президент е било ясно, че задържаният мъж два дни по-рано е именно Радован Караджич. Това е поредната стъпка на новото проевропейско правителство в посока ускоряване на интеграцията на Сърбия към европейските структури. Министърът на външните работи Вук Йеремич заяви, че страната му възнамерява да официално да стане кандидат за членство в ЕС през 2008 г., предаде "ИЮ Обзървър".
Намерението на Йеремич да върне ръководителите на дипломатическите мисии беше оповестено от самия него още в неделя. Новината беше посрещната с остро недоволство от страна на опозицията. Официалният мотив на предишното сръбско правителство за отзоваване на посланиците бе "консултации". Изтеглянето им бе част от плана за реакция срещу всички държави, които са признали независимостта на Косово. Кабинетът на Воислав Кощуница дори обмисляше да заведе дело за нарушаване на международните конвенции срещу всички страни признали косовската независимост, но изборите възпрепятстваха това начинание.

На 21 март, след като България призна независимостта на новата държава, беше отзован и сръбският посланик в София - Данило Вучетич. "Решението за признаване на независимостта на Косово засяга дълбоко суверенитета на нашата страна. За нас е много по-чувствително и много по-трудно, когато едно такова решение се взема от съседи, а не от някои други по-отдалечени страни, смятам това е разбираемо", заяви тогава Вучетич.

Не всичко бе такова, каквото изглеждаше...

"Разгласяването на разкритията в "Ловът. Аз и военните престъпници" съвпадна и с оправдаването в Хага на Рамуш Харадинай обвинен за 108 убийства на сърби, цигани и нелоялни към АОК албанци през 1998-1999 г. - написа в сп. "Тема" журналистката Кърдинка Къдринова. - Сръбски източници го смятат за отговорен за организирането на 300 убийства и 400 отвличания. През 2005 г., когато в Хага са повдигнати тези обвинения срещу Харадинай, той доброволно се оттегля от заемания тогава премиерски пост и се предава на трибунала. Съдиите не само го оставят на свобода под гаранция, но и му дават възможност да си ходи в Косово, където нищо не му пречи да обработва неудобните свидетели.
Резултатът е оправдателна присъда, както за него, така и за другия обвиняем по същите престъпления - Идриз Баляй. Единственият, осъден на 6 г. затвор, е Лях Брахимай - за жестоко отношение и изтезания.
Сръбският премиер Воислав Кощуница нарече решението на Трибунала, оправдало Хардинай - "подигравка с правосъдието". Разбира се, косоварите пък го отпразнуваха с въодушевление, вгорчено все пак от разкритията на Карла дел Понте.
Впрочем бившата прокурорка, която, естествено, няма как да е симпатична на сърбите, каквото и да направи, не за първи път става източник на скандал около раните от юговойните.
В края на 2006 г. в интервю за френското сп. "Пари мач" тя например заяви, че още през 1996 г. между тогавашния американски специален пратеник за Югославия Ричард Холбрук и обвинявания в престъпления срещу човечеството Радован Караджич било постигнато споразумение, че ако сърбинът се оттегли от активна политическа дейност, правосъдието никога няма да бъде оставено да го залови.
В същото интервю Карла дел Понте заявява още, че "представители на международната общност" знаели за подготвяното клане в Сребреница през 1995 г., но не направили нищо, за да го предотвратят. Според нея бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор искал да говори за това в Хага, но "не му разрешиха"."
Руската депутатка и шефка на регистрираната в Париж неправителствена организация Институт за демокрация и сътрудничество Наталия Нарочницкая отива още по-далеч. Тя заяви пред портала "Православие и мир": "Картината е страшна, но, честно казано, аз се съмнявам Европа някога да си признае тази чудовищна несправедливост и грешка, това чудовищно престъпление, при което сърбите бяха демонизирани, беше оправдана агресията на НАТО срещу суверенна европейска държава, беше провокирано разпадането на същата тази държава, подписала Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, беше потъпкано международното право." Нарочницкая се аргументира и с неотдавнашна публикация на "Ню Йорк таймс", когато твърди, че балканската криза е забъркана в средата на 90-те с цел, стратегически важният район да мине под американски контрол с оглед и на планирано още тогава изграждане на петролопровод. Зад проекта стояла дъщерна фирма на прословутата нефтена корпорация "Халибъртън" /облагодетелствала се и в Ирак/, а юридическата фирма, която я обслужвала, взела на работа Бил Клинтън след изтичането на президентския му мандат - "онзи същия, който заповяда да се бомбардира Белград", напомня Нарочницкая." /списание "Тема", публикацията "Бомбата на Карла дел Понте"/.
За всички онези, които бяха наясно с контактите на Холбурк с Караджич и споразумението, постигнато между тях е необяснимо как по-късно бившият американски дипломат Ричард Холбрук обвини Караджич за всички жертви по време на тригодишната война в Босна, която бе най-кървавата от балканските конфликти, съпътствали разпадането на Югославия.
"Без Радован Караджич, това нямаше да се случи," каза пред Си Ен Ен Холбрук. Бившият представител на САЩ в ООН, Ричард Холбрук коментира ареста така: "Един от най-страшните в света хора, европейският бен Ладен най-после бе заловен!"
Президентът на Франция, Никола Саркози подчерта, че този арест свидетелства за желанието на новото правителство в Белград да се приближи към Европа. /Припомням, че в края на 2005 г. задържането на хърватския генерал Анте Готовина тогава на трето място в списъка на издирваните от трибунала военнопрестъпници, отвори пътя на Хърватия към преговори за членство в ЕС - бел. Л. М./.

Представителят на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че ако Радован Караджич бъде изправен пред международен съд, западните държави също трябва да бъдат съдени заради бомбардировките над бивша Югославия през 1999 г., предаде Франс прес веднага след вестта за ареста на Караджич.
"Ако Караджич заслужава да бъде разследван в Хага, тогава до него на банката трябва да седят тези, които взеха решение да бъдат бомбардирани мирни граждани, които нямаха никаква вина, и бяха избивани при "демократизирането" на Западните Балкани", заяви Рогозин.
За едни Радован Караджич се приемаше като въплъщение на злото, и най- сериозен престъпник на Балканите, докато за други той е символ на сръбския дух, истински патриот. Колкото и парадоксално да е това - и едните, и другите са прави - коментира в "Известия Ру", Максим Юсин.
Носи ли президентът и гланокомандващ отговорност за действията на мерзавеца, насочил дулото към някого, санкционирал ли е Караджич етническите чистки в Сребреница, или това е било инициатива на генерал Ратко Младич - пита Юсин в своя коментар.

А другата страна, какво му оставаше да направи Караджич в 1992, когато властите в Босна обявиха излизането си от Югославия? Живеещи в републиката сърби за броени часове се превърнаха от мнозинство в държавата, в етническо малцинство и то длъжно да се подчинява на президент мюсюлманин. А някой попита ли ги за това? Босненските сърби се превърнаха в метежници, а опълчението на президента Изетбегович - в армия на законното правителство. Как завърши всичко това, след като във войната, на страната на мюсюлманите се присъединиха от съседна Хърватия и западната авиация, а президентът на Сърбия, Слободан Милошевич се отвърна от босненските сърби и тяхната армия претърпя поражение - всички видяхме.
Радован Караджич можеше да се превърне в национален герой, а вместо това бе обявен за беглец и издирван престъпник. Той бе арестуван от негови съотечественици сърби. Президентът Борис Тадич прагматично, или цинично обяви, че "един-единствен човек не може да стои на пътя на страната към Европейския съюз..."
В интервю за Vesti.ru докторът наисторическите науки и президент на Фонда за историческа перспектива, Наталия Нарочницкая вчера заяви:
"Предполагам, че на сръбските власти и спецслужби е оказан достатъчно силен натиск, след позора, който целият Трибунал претърпя, когато Карла дел Понте в своята скандална книга не се посвени да признае и открито да напише, че е знаела за това, че именно босненските мюсюлмани и албанци са вземали от живи сърби органи, които след това са продавали... Главната цел е да се обвини изцяло сръбската страна за виновна в конфликта. Защо смятам така? Работата е в това, че от страна на хърватите и босненските мюсюлмани обвинения се повдигнаха само против конкретни военни офицери... така бе избягнато компрометирането на самите държави - Босна и Херцеговина, Албания, Косово... Единственият граждански лидер, който лично не е давал никакви заповеди, естевствено е от сръбска страна и като така ще бъде съден.
Това бе допълнително оправдание за Запада на натовската агресия против суверенната Югославия. Това бе печален повод за мен да се срещна веднъж, неофициално с Радован Караджич. Той ми направи силно впечатление разбира се, като драматична личност, чиято съдба е въплътила в себе си драмата на сръбската нация и разчленяването й на шест квазидържави... Ето аз си спомням, че в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ-бел. Л. М./аз бях почти единствената, която при обсъждане на Доклада на Карла дел Понте изразих повече претенции към дейността на Трибунала. Защото той се появи от сивата зона, където не се съблюдава международното право.

Налице са двойни стандарти, защото съдат десет пъти повече сърби, а останалите етноси, участници във войните в бивша Югославия - далеч по-малко. Освен това всички сме наясно днес, че Слободан Милошевич почина, защото не получи адекватна медицинска помощ навреме... Изобщо това са груби нарушения на правата на човека, за които в нашия Институт открито говорим. А съдбата на Шешел, който в знак на протест, че не му предоставят материали на родния му език, обяви гладна стачка и едва не умря? Ето всичко това навежда на печални мисли за това, че първият опит един наднационален орган да правораздава бе абсолютно несполучлив. Международните организации и преди всичко Русия трябваше 300 пъти да размислят преди да се съгласят на създаването на подобна структура. Аз държа да напомня, че в основата на всичко, което се случва в Хага е целта да се оправдае агресията в Югославия... Излиза че използването на подобен механизъм даде правомощия Трибуналът за излиза самоволно извънпределите на своите права и нормите на международното право и това не бе санкционирано от други държави в света. Да се съдят граждани на суверенни държави за действия, извършени в името на националните им интереси, по законите на всички тези страни, които мълчат, не се третира като правонарушение..."

Следва продължение

 
Продължение от 25 юли

радован караджич Вчера Агенция "Фокус", като се позовава на сръбския вестник "Блиц" съобщи, че сръбските служби за сигурност са повишили мерките за сигурност на президента Борис Тадич, вътрешния министър Ивица Дачич, ръководителя на Националната служба за сътрудничество с Трибунала Расим Ляич заради заплашителни писма, пристигнали под формата на некролози, след ареста на обвинения от Трибунала за военни престъпления в Хага, Радован Караджич. Заплахи е получил и прокурорът за военни престъпления Вукчевич в Специалния съд. Посланията гласят: "Готов си, под колата ти е поставена бомба". Това са само част от най-безобидните заплахи. Най-директна заплаха е била отправена към Расим Ляич - "Ще завършиш като Джинджич, за начало ще стреляме в краката ти".От кабинета на президента Тадич не са пожелали да коментират тези информации. По неофициални сведения сръбското МВР проверява всички обаждания и писма със заплахи.

Партията Нова Сърбия ще се включи в престоящия протест, организиран от Сръбската радикална партия /СРП/ по повод ареста на бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич, заяви вчера за сръбския вестник "Данас" лидерът на Нова Сърбия, Велимир Илич. "Останаха неизяснени въпросите защо и как е протекло задържането на Караджич и дали на обществеността не е била спестена информация за това къде, как и кой го е арестувал. Ние, сърбите, не сме чак толкова евтини, че така лесно да ни продават", каза вчера Илич пред "Данас".
Радио Телевизия Република Сръбска /РТРС/ предаде, че снощи премиерът на Република Сръбска Милорад Додик се е обърнал с молба към върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, Мирослав Лайчак да вдигне забраната и да бъдат върнати конфискуваните документи за самоличност на членовете на семейство Караджич, които им бяха отнети заради "основателни съмнения, че принадлежат към мрежата от сподвижници на обвинения във военни престъпления от Трибунала в Хага Радован Караджич". Додик е коментирал, че по въпроса за евентуалната им принадлежност към мрежата за подкрепа на Радован Караджич трябва да отсъди съдът, а не Канцеларията на върховния представител на която и да било международна институция, съобщи РИА-Новости.
От своя страна Лайчак е заявил, че ще промени решението си за отнемане на личните документи на членовете на семейство Караджич, когато бъде сигурен, че те не оказват подкрепа на укриващи се от Трибунала в Хага лица. Липсата на лични документи пречи на членовете на семейството на задържания лидер на босненските сърби да пристигнат в Сърбия и се видят с него преди екстрадирането му в Хага. Семейството на задържания /съпруга, син и дъщеря/няма възможност без конфискуваните лични документи да се придвижва извън границите на Босна и Херцеговина, където живее в момента. Както е известно вече, Караджич бе задържан при неизяснени и съмнителни обстоятелства четири дни преди официално обявения от сръбското правителство ден и в момента се намира в следствения изолатор на Специалния съд в Белград, в очакване да бъде приведен в Трибунала в Хага. Условията, които поставя Лайчак са такива, че прозира стремежът да се окаже психически натиск върху Караджич, като бъде лишен от възможността да се срещне с близките си преди екстрадицията.

Сръбското общество се оказа раздвоено по въпроса, дали бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич трябва да бъде предаден на Трибунала в Хага, предаде ИТАР-ТАСС.
Резултати на социологическо проучване, обнародвани вчера в сръбската преса и тиражирани от някои електронни международни сайтове, сочат, че 54 на сто от сърбите са категорично против предаване на Караджич на Трибунала в Хага, докато 43 на сто подкрепят това. Една трета от участвалите в проучването смятат Караджич за народен герой, докато само 17 на сто от анкетираните го характеризират като престъпник. Проучването е било проведено от белградския Институт за стратегически изследвания.
В Хага, в подготовка да приеме бившия лидер на босненските сърби, Радован Карджич, който се очаква да бъде екстрадиран следващата седмица, прокурори от Международния трибунал преразглеждат списъка на повдигнатите към него обвинения. За това съобщи на журналисти вчера, прес секретаря на Главния прокурор на Трибунала, Олга Кавран.
Засега Обвинителният акт срещу Караджич се състои от 27 страници. Ръководителят на Трибунала вече е определил тримата съдии, които ще водят делото срещу лидера на босненските сърби. Както предаде вчера ИТАР-ТАСС, назначен е бил и председател на съдебния състав срещу Караджич, Алфонс Ори, който води вече делото срещу бившия премиер на Косово, Рамуш Хардинай, а в момента председателства и съдебния процес срещу хърватските генерали Анте Готовина, Иван Чермок и Младен Маркач.
Следващата седмица Хагският трибунал излиза в лятна ваканция, но въпреки това той е готов за приема на Караджич след неговата екстрадиция. Предстои да работи дежурен съдия и всички съдебни процедури ще бъдат спазени е уточнила Кавран пред журналисти вчера.
Според правилата на Трибунала, всеки предаден в него обвиняем е длъжен да се яви на предварително изслушване и да отговори на въпроса дали счита себе си за виновен по точките на предявеното му обвинение. В някои случаи тази процедура е възможно да бъде отложена до 30 дни.
Vesti.ru предаде вчера, че Олга Кавран е съобщила и че Главният прокурор на Трибунала Серж Брамерц възнамерява да се обърне към обществеността за това кога Караджич ще бъде приведен в Хага.
В Центъра за предварителен арест на Трибунала в Схевенинген /приморски район на Хага - бел. Л. М./ Караджич очаквала вече 15 кв. м стая с легло, маса, телевизор, тоалетна и шкаф. В момента, в предварителния арест се намират 37 обвиняеми. Стаите им се заключват вечер, а през останалото време обитателите им могат да излизат в общия коридор, да общуват помежду си и да спортуват. Ползването на Интернет от задържаните е забранено.
Вчера късно вечерта се очакваше адвокатите на Радован Караджич да внесат обжалване на решението на Окръжния съд в Белград да предаде подзащитния им на Трибунала в Хага. Светозар Вуячич съобщи даже точното време, в което ще изпрати писмото по пощата - пет минути преди края на работния ден на пощите в Сърбия. По сметките на адвокатите, обжалването ще бъде разгледано тепърва, което оставя Караджич в Белград засега и задържа максимално неговата екстрадиция.
След като в началото на следващата седмица апелацията на защитата на Карджич бъде получена, комисия от трима съдии от сръбския Специален съд за военни престъпления трябва до три дни да вземе решение по нея. "Те няма да могат да се произнесат преди понеделник, защото аз ще изпратя иска в петък," каза Вуячич, като потвърди намеренията си да забави процеса колкото може повече.

Междувременно британският вестник "Гардиън" вчера съчини интригата, че бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич е арестуван благодарение на информацията, дадена от някогашния главнокомандващ армията на Република Сръбска генерал Ратко Младич. Това била сделка, за да спаси себе си, твърди и в. "Дейли Телеграф". Вестникът се позова на източници от германската разузнавателна служба БНД, които били убедени, че Младич прави всичко възможно, за да избегне процес в Хага и да бъде изправен пред Съда за военни престъпления в Белград, създаден през 2004 г.
Междувременно Държавният департамент на САЩ вчера опроверга информация на в. "Прес", че Караджич е бил издаден срещу $6,6 млн., $1,6 млн. от които е дал Белград, като съобщи, че все още никой не се е явил, за да получи тези пари.
Според информация на "Стандарт нюз" публикувана вчера, бившият главнокомандващ армията на босненските сърби Ген. Ратко Младич, издирван от Хагския трибунал, издал заповед на двама въоръжени телохранители да го убият в случай на залавянето му от сръбските сили за сигурност. Това съобщение, както и твърдението, че Младич е в основата за залавянето на Караджич не бе потвърдено от нито един друг източник.

Междувременно ИТАР-ТАСС съобщи от Ню Йорк, че вчера се е провело заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което е бил разгледан редовният доклад на ЮМНИК за ситуацията в Косово. Министърът на външните работи на Сърбия Вук Йеремич е заявил прези заседанието, че ще информира страните членки на Съвета за това, че Сърбия не може да приеме и ще продължава да се противопоставя на насилственото отделяне на нейна територия. Йеремич вече не веднъж е заявявал своята позиция, че подкопаването на принципа за териториална цялост е "опасна игра", от което могат да пострадат международното право и стратегическите интереси на региона.

Както стана дума вече в публикациите на "Хроники" от предишните дни, правителството на Белград взе решение да върне посланиците си в страните, които признаха Косово като държава, в това число не влизат посланици, чийто страни не членуват в Европейския съюз. Там свои посланици Белград засега няма да връща.

*   *   *

В интервю на Наталия Нарочницкая пред Vesti.ru, чиято първа част публикувахме вчера, тя назова слабите места на Трибунала в Хага и преднамереността в действията, обвиненията и присъдите му - разговорът с Нарочницкая от вчера с известни съкращения продължаваме днес:
- Споменахте, че Сте се срещали веднъж с Радован Караджич. Какво впечатление Ви направи като човек тогава?
- Сега той практически за мен се оказа неузнаваем. Когато го срещнах ми направи впечатление на човек, който необичайно силно, много остро и болно преживява драмата с разделението на сръбската нация, на човек спокоен, уравновесен, умен, интелигентен и начетен. Тогава, когато го срещнах, четеше Достоевски, държеше книгата в ръка. В същото време Вие разбирате, че след като днешното сръбско правителство е прозападно и правителство, на което се оказва натиск, то ще го предаде, и след като вече изтича мандатът на Трибунала се готви и предаване и на останалите дела на национално съдопроизводство. Това разбира се, ще бъдат поредните удари по националното достойнство и суверенитета на Сърбия. Така че още един удар по сегашното състояние на националното самосъзнание на сърбите, които и така разбира се са безкрайно уморени от тези удари, нанесени от страните от Запада от 20 години поне, от тази тяхна постоянна демонизация в очите на общественото мнение. Естествено, да се защитават в тази обстановка интересите на Сърбия на международната арена ще е много трудно. Но аз все пак мисля, че тук има замесени и вътрешнополитически фактори и по тази причина очаквам, много от сърбите да се отвърнат от това правителство. И все пак, от друга страна сърбите са много, много изморени и по тази причина смятам, че предаването на Караджич на Трибунала в Хага е предрешено. То няма да послужи на делото на справедливостта безусловно, но ще се състои. По тази причина и Русия изказа становище, намеквайки, че счита, че сръбската страна е в правото си да приема сама вътрешнополитическите си решения, ако трябва да съди някого. В този смисъл приемам че ние заехме правилна позиция. В същото време, мандатът за действие на Трибунала изтича, а Западът естествено настоява той да действа. На тях, на западните страни това им е много, много необходимо. Ето аз преди малко гледах западни телевизионни канали и новинарските им емисии - всички изобразяват, представят именно сърбите като демони, от които е страдало гражданското население по време на войните в бивша Югославия. И разбира се нито веднъж не споменаха, за това, че именно 150 000 сърби, а не само босненски мюсюлмани бяха изгонени от Сръбска Крайна, от територията на Хърватия, земя, на която 800 години са поколения живяли. Та това беше най-голямата хуманитарна катастрофа за 20 век. На Запад никога не показват гробовете на убитите сръбски семейства, които аз видях през 1994 година в Босна. Разбирате ли, сърбите се представят за единствените, които са преминали границата на етиката в тази война и само сърби, според медиите на запад са извършвали зверства. Там, в бивша Югославия по време на военните конфликти нямаше ангели - войната си е война. И участниците от всички страни в тези ужасни акции на отмъщение засегнаха мирни жители, страдаха мирни жители от различни етноси. И къде се проявават двойни стандарти - това ние вече виждаме. И разбира се, по тази причина нито спазване на правата на човека, нито правосъдие, нито справедливост не можеше да се очаква. Още Иван Илин* е написал навремето: не очаквайте от поробителя истина, той само ще клевети.
- Бившият премиер на Сърбия Воислав Кощуница заяви, че има данни за това, че сега, след предаването на Караджич в Хага, САЩ и Еворейския съюз ще поискат настоятелно от Белград за признае независимостта на Косово. Смятате ли, че е възможно подобно развитие на събитията, след като новата власт в Сърбия показа, че е възможно да направи и тази стъпка? А и какви реакции ще последват от самите сърби, ако това признание се случи?
- Аз вече споменах, че е налице една умора и измъченост на сръбската нация, но Кощуница е асолютно прав, Западът няма да се спре, докато не получи всичко. И затова, ако предадат Караджич това е бъде поредното сломяване на национално-държавна воля. Но що се отнася до Косово, това не е просто спорен район. По всички канони на международното право Косово е територия на Сърбия. Самопровъзгласяването на независимостта на Косово и признанието му от много водещи западни държави на тази независимост представлява грубо погазване на международното право. Както наблюдаваме в момента, светът се направлява от силата, въпреки че както бе казал още Блез Паскал - "Силата трябва да е справедлива, а справедливостта трябва да бъде силна". Но да доживеем до следващите събития...
Следва продължение

* Иван Илин, философ и писател, емигрант /1882-1954/, защитник на монархията и убеден противник на болшевишката революция. Живял в Германия, после във Франция. Един от идеолозите на руските емигрантски организации, той се противопоставял по-специално на Лев Толстой и неговото учение за "непротивене на злото с насилие", отбелязва АФП. - бел. Л. М.

 

Днес Радио и телевизия Войводина публикува призив на опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ президентът Борис Тадич да се извини на „Газпром”!

От Демократическата партия на Тадич определиха призива като срамен.

„Тадич не е преговарял за това откъде да минава трасето на „Южен поток”, а е разговарял!” – опита се да защити държавния глава на Сърбия - Йелена Триван, говорител на Демократическата партия, цитирана от Радио Телевизия Войводина.

Агенция “Фокус” припомни, че Зорана Михайлович-Миланович от СПП на Томислав Николич е призовала Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците е преговарял с българския премиер Бойко Борисов къде да минава трасето на газопровода. Аргументите на Михайлович са, че много семейства, топлофикациите и заводи в Сърбия са зависими от „Газпром”.

Въпросната Зорана Михайлович-Миланович скочи на президента Тадич още когато стана ясно, че Сърбия може да се включи в изграждането на българската АЕЦ „Белене”:

„Президентът Борис Тадич мами премиера и правителството с тази инвестиция в АЕЦ „Белене“, а тя няма нито икономически, нито енергийни критерии, каза Зорана Михайлович. - Ако тази централа се изграждаше в Сърбия, трябва да бъде премахнат мораториума за изграждане на централи от 1986 година, който изтича през 2015 година, а гражданите може да поискат и провеждането на референдум, защото подобно строителство, има не само икономически, но и политически рискове“, опонира още опозиционната лидерка на СПП. - Състоянието на страната, проблемите със сигурността в южната част в държавата, неразрешеният проблем с границата с Косово…..Всичко това са рискове при този проект. А при подобен проект той трябва да бъде подкрепен от Москва, Брюксел и Вашингтон“, допълни  още тя, цитирана от сръбската преса.

Каква е позицията на българската страна?

Интересна и странна приумица на Георги Лозанов /вероятно/ пуска всеки делничен ден камерите на Българската национална телевизия в радио и така зрителите слушат радио, гледайки го! Както се казва – липса само една печатна машина, да изкарва на вестник, това, което говорят гостите в студиото пред тв-камерите и в радиоефира...

Тази сутрин министър-председателят Бойко Борисов го снимаха с тв-камери в студиото на Дарик радио. Ще използвам от разговора му една част, в която той коментира разговорите си със сръбския президент Борис Тадич и обявената промяна на трасето, за която двамата политици се договориха преди 6 дни в резиденция Евксиноград:

Бойко Борисов: ... Всеки, който се занимава с политика знае кой е Борис Тадич, какви са му възможностите, какви са надеждите в Сърбия, пък и в Европа и Америка.

Водещ: Подразнихте обаче "Газпром" с него.

Бойко Борисов: "Газпром" е една частна корпорация.

Водещ: Както казвате, ще чекнете ли с Путин този проблем кой определя трасето?

Бойко Борисов: Аз мисля, че когато особено Путин си определя геополитиката, тогава и "Газпром" са му малки. Проблемът е, че това трасе е по-скъпо. На Зайчер ни е по-евтин, на Димитровград ни е по-скъпо. На Димитровград минава през цяла Сърбия. Тук затова "Газпром" скача. Ние сега ще пуснем предпроектното проучване, знаете, че се работи, каква ще е разликата в цената, за да може част от нея да си я поемат и сърбите. И съответно общото дружество. Затова "Газпром" като чуят за парите, веднага реагират. Защото те са частна корпорация, която това ги интересува. Аз мисля, че въпреки демокрацията, премиерът Путин има власт над тях. Така си мисля, може би греша.

Темата за промененото трасе не слиза вече трети ден от страниците на руския, сръбския и български печат. Започна я в. „Коммерсант”, който излезе със заглавие, че България и Сърбия са се договорили зад гърба на Газпром...

Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода „Южен поток”, като се договориха, че тръбата ще пресече границата между двете страни в района на град Димитровград, отбелязва „Коммерсант”. „Газпром” вече се обяви против този вариант, изтъквайки, че той ще удължи забележително трасето и ще оскъпи проекта. Белград, който поначало бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони „Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в „Южен поток”, коментира вестникът.

Още на 11 август белградският вестник „Glas javnosti”, изданията „Blic”, „Политика”, коментираха настоятелното искане на сръбския президент Борис Тадич пред българския премиер Бойко Борисов, че за Сърбия е далеч по-добре газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар, тъй като вторият вариант, макар и одобрен от Газпром, реже почти цяла Сърбия от трасето.

“Blic” написа даже, че „ ...Сърбия и България може да представят свои идеи за „Южен поток”, но окончателното решение за трасето на газопровода е на „Газпром”, като се е позовал на пресслужбата на руския концерн. Изявлението е било направено в коментар на информациите, че Белград иска чрез България да прокара идеята, газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар. От „Газпром” не са пожелали да коментират срещата между сръбския президент Борис Тадич и българския премиер Бойко Борисов.


„Не искаме да коментираме това, което са говорили Борис Тадич и Бойко Борисов. Това са техни желания. Решението за трасето на „Южен поток” ще зависи само от техническо-икономическите параметри”, заявили от „Газпром”, цитирани от “Blic”. Според тях продължавали консултациите с всички участници в „Южен поток” и предстояло да бъдат разгледани всички фактори.

„Със сигурно ще бъде разгледано и мнението на Сърбия, но окончателното решение ще бъде взето от „Газпром””, изтъкнали от компанията.

Душан Баятович, генерален директор на „Сърбиягаз” от своя страна уточнил, че в момента се прави проучване за строителството на газопровода през територията на Сърбия и засега той трябва да мине през Заечар.

„Техническите параметри не са променени, но окончателното решение все още не е взето. Трасето, което ще минава през България също не е договорено”, изтъкнал Баятович. Според него трасето през Димитровград е по-скъпо, но Сърбия в този случай, би печелела повече пари от такси.

Сръбският в. „Политика” от своя страна изтъкна, че при съгласуването на трасето межзу Тадич и Борисов се е постигнала договорка, тръбата да пресече границата между двете страни в района на град Димитровград.

Удължаването на трасето и съответно, оскъпяването на проекта е коментирано като сръбски вариант на шантажа, който приложила София към Москва като първоначално отказала участие в „Южен поток”.

Utrinski Vesnik повтаря изнесените от другите сръбски издания факти, като допълва, че в случай, че трасето неистина мине през Зайчар, то Южна Сърбия нямало да бъде изоставена, тъй като в момента вървяла усилена газификация на този район.

Както вече стана дума по-горе още вчера опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ на Томислав Николич поиска от Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците се е договарял с България, предаде радио Б92.

„Тадич наруши авторитета на Сърбия, тъй като заедно с българския премиер се опитаха да променят трасето на „Южен поток”.

„Тадич подписа енергийно споразумение между Сърбия и Русия и тогава можеше да преговаря и нещо да се промени, ако е необходимо”, изтъкнала говорителката на СПП, Зорана Михайлович.

В интервю за радио „Фокус” Никола Йованович, завеждащ отдел "Новини" в сръбския вестник "Блиц" заяви, че „България е в по-добра позиция от Сърбия за преговори за "Южен поток"”, тъй като „Южен поток” задължително трябва да мине през България… Сърбия е заинтересована газопроводът да минава през Сърбия, а от друга страна „Газпром” иска с колкото се може по-малко разходи да прекара газопровода. Това се преговори, които протичат в момента, но президентите ще се питат, без значение какво казва „Газпром”, тъй като все пак се строи върху държавна земя…

… Това е стратегически въпрос за Сърбия. Ако газопроводът минава през Димитровград ще минава през по-голяма територия и означава много за Южна Сърбия. Ако влезе през Зайчар ще мине директно през горната част на Сърбия и ще струва много на страната за газифициране на страната. Значи не става дума за инат, а за финансови ползи.”

  • Кой ще отстъпи и срещу какво в крайното решение за трасето на газопровода „Южен поток”?
  • Ще се включи ли Сърбия към проекта АЕЦ „Белене”?
  • Как и кога ще завърши сагата „Превръщането на Балканите в енергиен център”?

Това тепърва има да се случва и научаваме.

Още повече, че САЩ успяха да натиснат Европейския съюз, за да размести приоритетите на двата газопровода: „Набуко” и „Южен поток”.

Може ли да избяга Европа от Русия в енергийните доставки? Картата наречена „Газопроводите на Русия” дава някаква представа за отговор:

 
Продължение от 26 юли

радован караджич В Хага трима съдии, от Холандия, Белгия и Южна Африка вече очакват Радован Караджич, който всеки момент трябва да бъде екстрадиран от Белград за да бъде изправен пред Международния трибунал.

"Надяваме че, руските средства за масова информация да дадат реална картина за това, което се случва в момента - заяви в интервю за Vesti.ru братът на задържания в Следствения арест на Специалния съд в Белград, Лука Караджич. - Реална картина, на това, което се случва сега и това, което се случи в 90-те години - това очаквам от руската преса и електронни медии - каза той. - Всички знаем, че началото на 90-те Русия беше слаба, слаби бяхме и ние. Освен това разчитам на господин Евгени Примаков, публично да потвърди съществуването на договор, между моя брат и американския дипломат Ричард Холбрук...

Със съжаление съм длъжен да призная, че на правителството на Сърбия не му достигна мъдрост за това, да предвиди негативните последици от крачката, която направи по отношение на моя брат с ареста му. Всички обещания на Запада и САЩ преди всичко, които бяха давани през тези години никога не се изпълниха. В това ние неведнъж се убеждавахме и затова е непонятно за мен, защо трябва да им вярвам сега. Може само да се предположи, че това, което се случи с Радован е само резултат на жалките пет милиона долара награда, предложена за него от правителството на САЩ... Представителят на международната общност на управляващите в Бона, Лайчак в четвъртък миналата седмица открито заяви, че членовете на семейството на Караджич няма да имат право да напуснат пределите на Босна и Хелцеговина, тъй като документите му, личните им документи са у него. Това за мен е проява на пряка демонстрация на сила, ето това е тази така наречена "демокрация", която Западът се опитва да насади на тези територии. В сегашната ситуация - ние сме безпомощни... Не мисля, че може да се разчита на помощта, която публично обеща министър-председателят на Република Сръбска Милорад Додик. За мен това изявление носи по-скоро декларативен характер. Аз не се съмнявам в никакъв случай в желанието на Додик да помогне, но той изобщо не е убеден, че разполага с достатъчно сила и влияние неговите намерения да се реализират... Да се разсъждава върху това просто е излишно".
"Сърбия няма официална политика, отбеляза с горчивина бившият премиер и лидер на Демократическата партия на Сърбия /ДПС/, Воислав Кощуница, който след последните избори мина в опозиция. - Белград се опитва да изпълни безкрайните искания, постъпващи от Вашингтон и Брюксел. Сегашното правителство не смее да постави въпроса с легитимността на Хагския трибунал, то няма храбростта да предприеме и даже някакви малки стъпки, които да не съвпадат непременно с интересите на световните центрове на сила, които движат всичко днес.
Коментирайки извършения в Белград арест и предстоящото предаване в Хага, на бившия лидер на босненските сърби, Радован Караджич, председателят на ДПС предупреди, че "предстоящият процес може да се превърне в съд над босненската Република Сръбска". - Международният трибунал в Хага вече отдавна не е институция на правосъдие" - каза Кощуница в своето интервю за вестника. Според Кощуница, никой няма право да иска от Белград да изпраща сърби в Хага, където Трибуналът провъзгласява единствено невинни тези, които са извършили престъпления срещу сърбите.
В началото на тази година Кощуница предложи да се постави въпросът за легитимността на Хагския трибунал, и това той направи след като бе произнесена оправдателна присъда за командващия Армията за освобождение на Косово, Рамуш Хардинай. Тогава коалиционните партньори на Кощуница във властта не го подкрепиха.
Кощуница и другите опозиционни сили в Сърбия смятат, че е твърде показателно как само няколко седмици след формиране на новото правителство на Сърбия и преминаването на всички спецслужби под контрола на президентската Демократична партия - Караджич бе отвлечен и задържан.
Вчера адвокатът на Радован Караджич, Светозар Вуячич потвърди, че е внесъл иска с апелация по задържането на неговия подзащитен. "Не мога да кажа нищо за иска, къде и как съм го внесъл или какво съдържа. Ако говоря за него, той вече щеше да е отхвърлен и Радован Караджич щеше да пътува за Хага."
Очаква се сръбските съдии да вземат решение в срок от три дни по жалбата преди да бъде издадена окончателна заповед за екстрадирането му. По тази причина и почти не съществува вероятност преди сряда, делото да бъде предадено за разглеждане в Хага, а Караджич - екстрадиран.
Според белградските вестници вчера, искът бил изпратен от селска поща точно преди изтичането на крайния срок в полунощ, в петък. Според закона, достатъчно доказателство е пощенското клеймо, дори ако искът още не пристигнал.
РИА Новости предаде, че подобно действие на защитата може да отложи за няколко дни предаването на Караджич. Въпреки това в понеделник, специална съдебна комисия може да се събере и приеме решение по това дело, заяви прокурорът по военни престъпления в Белград, Владимир Вукевич.
В същото време Вукевич добави, че шансовете за Караджич да не бъде предаден на Трибунала в Хага са нищожни.
До този момент все още никой от официалните власти в Сърбия не е коментирал похищението на Караджич и обвиненията, че той е бил в неизвестност цели четири дни.
Сърбската православна църква обяви вчера, че бившият лидер на босненските сърби, Радован Караджич е приел светото причастие, предаде Агенция "Фокус", цитирайки ДПА. Причастието е било извършено от черногорския митрополит Амфилохий, след като духовникът изслушал изповедта и получил уверенията на Караджич, че през последните 30 години е живеел според "заповедите на Исус Христос". Кога точно е бил благословен Караджич така и не става ясно.
"Задържането на заподозрения във военни престъпления Радован Караджич показва желанието на Белград да признае международните си задължения и може да бъде последвано от още арести", заяви вчера сръбският премиер Мирко Цветкович, цитиран от агенция Ройтерс. - "Арестът на Караджич е доказателство, че има желание за сътрудничество с Трибунала в Хага и ние вярваме, че сътрудничеството с Международния съд ще бъде съществено за страната ни", каза Цветкович пред Агенцията.

В много градове в Република Сръбска вчера се състояха мирни протести срещу задържането на Радован Караджич, написа вчера сръбският вестник "Блиц". Около 1 500 души се събраха в Пале на спонтанен протест, след което в местната църква запалиха свещ за негово здраве. Председателят на Сръбската демократическа партия Младен Босич заяви, че мирните протестни шествия, организирани от партията във всички общини в Република Сръбска, "не са протест на гражданите срещу някого, а християнска молитва за Радован Караджич и всички жертви на този невероятен лов на хора".
Вчера Агенция "Фокус" цитира всекидневникът "Блиц", който излезе с нова версия по задържането на Караджич. Според нея, сръбските специални служби попаднали по дирите на Радован Караджич в резултат от анонимно телефонно обаждане, след което бившият лидер на босненските сърби е бил следен в течение на шест седмици.
Според изданието, позоваващо се на анонимен източник от следствието, личност, отказала да се идентифицира, привлякла вниманието на тайните служби на Сърбия /БИА/ върху алтернативен лечител с бяла брада и посивели коси, който пътувал в Сърбия и организирал конференции, посветени на здравето.
"Проверете, гласът му много наподобява този на Караджич", казал анонимният преди да прекъсне разговора. От този момент службите проверявали описаното лице, за да се уверят, че става дума именно за Караджич.
Други медии веднага излязоха с коментари, че това едва ли се е случило, тъй като за предаването на лидера на обсненските сърби е имало голяма награда от правителството на САЩ и едно подобно анонимно издайничество би лишило източника на информация за Караджич от доста пари.
Също вчера се появиха версии, как Караджич е пребивавал с чужд паспорт във Виена, как е посещавал инкогнито Италия,

Как се стигна до Дейтънското споразумение?


През ноември 1995 година бе сключен Дейтънският мир, съгласно който Република Сръбска формално остава в състава на Босна.
В продължение на три години, на Балканите, в самата Европа се води война, в която загинаха 145 хиляди души, ранени бяха 174 хиляди, 2,5 милиона бяха прогонени от домовете им; в нея бяха разрушени 60 на сто от жилищата, 28 на сто от пътищата, неизброимо много обществени сгради, храмове, цели села и градове.
През април 1992 г., след като мюсюлманският лидер на Босна Алия Изетбегович обявява независимостта на републиката от Югославия, Караджич напуска Сараево и се установява в Пале, където провъзгласява сепаратистката Република Сръбска и става неин президент. Обявява война на мюсюлманите. След подписването на Дейтънско мирно споразумение през 1995 г. Караджич бе обвинен от Трибунала в Хага. Под натиска на международната общност той се оттегли като президент на Република Сръбска на 19 юли 1996. През 1997 г. партията му губи изборите и за да не бъде заловен Караджич изчезна и мина в нелегалност.
Разпадането на една многонацинална държава, разместването на милиони хора, създаването на етнически чисти територии при това с най-активно международно участие материализира най-лошите страхове на балканците. "Някой идва, преначертава картите и ти се озоваваш в нечия чужда държава и трябва да бягаш, ако вече не са те изгонили" - коментират тогава граждани на бивша Югославия случващото се.



"През целия двадесети век Косово бе терен, където се сблъскваха два националистически проекта, два проекта за изграждане на национални държави отбеляза Андрей Иванов на 11 юни 1999 година във в. "Култура". - Разликата между тях бе в различните им отправни точки, ситуирани в различно историческо време.
Сръбският националистически проект на практика бе реализиран през 1918 г., когато с благословията на Великите сили Сърбия пое контрола над Хърватия, Словения, Войоводина, част от България и, разбира се, Косово. Албанският националистически проект, обратното, се реализира в момента. Поради стечение на редица обстоятелства /икономическа изостаналост, италианска окупация през Втората световна война, комунистически режим след нея/ - подчерта Иванов, неговото осъществяване се отложи чак до края на осемдесетте години.
Поради различните отправни точки двете страни в днешния конфликт говорят в началото на деветдесетте на различни езици. Сръбската страна вече си има национална държава, нейният националистически мит е осъществен /независимо от всички перипетии/ и затова интерпретира териториалния интегритет и ненарушимостта на границите като приоритет. Албанската страна, която тепърва поема пътя към обединяването на "всички албанци в една държава", закономерно дава приоритет на самоопределянето чрез сецесия.
След два месеца и половина масирани бомбардировки на НАТО в Югославия на 3 юни най-сетне се очерта решение, което и двете страни да могат да представят на избирателите си като победа. Слобо ще се кичи - по подобие на Ким Ир Сен навремето - като държавник, неогънал се пред американския империализъм. Бил Клинтън и Тони Блеър ще се гордеят как са спрели един нов сатрап в сърцето на Европа. Всеки ще надува фанфарите и ще бяга от дискомфортни мисли. Първо - за цената на постигнатата "победа". Второ, за самото косовско блато, в което толкова безразсъдно се натопиха САЩ и НАТО.

Три и половина са основните причини, довели НАТО и най-вече САЩ до блатото в Югославия. Първата е опростенческата философия, черно-белият подход към проблемите на Балканите. Втората е погрешната интерпретация на опита от Босна и обстоятелствата, направили възможно споразумението в Дейтън - Охайо, през ноември 1995 г. Третата причина е самият политически стил на президента Клинтън - плах и половинчат, довел до парадоксална половинчатост на американската външна политика.

Дейтън фактически раздели Босна и Херцеговина на етнически чисти територии - решение, които неминуемо щеше да се отрази на създадените малки бъдещи държави.
Сръбският контрол над босненската територия бе намален до приемливите 49 на сто процента и Дейтънското споразумение само "подпечата" новото статукво. Самият Дейтънски процес обаче бе започнал много преди бомбардировките. Процесът на договаряне придобива сериозни очертания още през август, седмица преди самите бомбардировки, когато конфиденциално се срещат Милошевич, ген. Ратко Младич и Радован Караджич. На тази среща те подписват документ, въз основа на което последните двама, Караджич и Младич упълномощават Милошевич да преговаря от името на босненските сърби и да подпише от тяхно име споразумението в Дейтън.
Няколко дни след това започва въздушната офанзива, "склонила", според днешната интерпретация, Милошевич да преговаря. На 21 ноември 1995 година, във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо, бе подписан Дейтънски мирен договор, с който официално се постави точка на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
Дейтънското споразумение бе резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 до 21 ноември 1995. Главни участници в тази конференция бяха президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватска, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк. Договорът бе подписан в присъствието на държавния секретар на САЩ - Уорън Кристофър.
Официалното споразумение бе подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж. Според него Босна и Херцеговина се раздели на две части /ентитети/ - Федерация Босна и Херцеговина, в която влизат териториите, населени предимно с бошняци /босненски мюсюлмани/, и хървати/, и Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби.

Мирът постигнат в Дейтън, беше недовършен и несъвършен. Въпреки това на Запад имаха всички основания да бъдат доволни - мирът беше "фиксиран", Бил Клинтън регистрира голяма външнополитическа победа и бе успешно преизбран за втори мандат. Неприятните новини слязоха от дневния ред, всички главни участници написаха мемоари. Бойните действия бяха спрени, но проблемите оставаха. Снимката на засмените Милошевич, Туджман и Изегбегович, ръкуващи се под покровителствения поглед на световните лидери, беше жестока подигравка, защото с Дейтън бе поставено едно ново начало - на разправа с някои сръбски лидери в Хага и "помилването" на хърватски и мюсюлмански водачи."
Днес и тримата президента, сложили подписите си под Споразумението не са сред живите. Затова пък, далият правомощия на Милошевич да преговаря, Радован Караджич, бе задържан като военнопрестъпник, а Ратко Младич продължава да се издирва. Преди тях и Слободан Милошевич бе изправен пред Трибунала в Хага, с обвинения за престъпления, но до присъда не се стигна, тъй като почина в затвора на Трибунала.
След ареста на Караджич сърбите се разделиха на две: сръбски патриоти обвиниха президента Борис Тадич в национално предателство, а сръбските либерали го похвалиха за мъжеството и държавническия му подход по решаването на този проблем.
Оттук нататъка - накъде? Съдейки по всичко, в Белград Караджич няма да остане дълго и много скоро ще бъде предаден в Хага, на Трибунала. След това дългият съдебен процес ще продължи с години.

Ще доживее ли 63-годишният Караджич по произнасяне на присъда? Или както вече се е случвало, той ще завърши своите дни в затвора на Трибунала? Трудно може да си представи някой, че човек, когото отдавна и безотговорно, преди да бъде доказано бе провъзгласен за "военен престъпник №1" ще избегне най-тежкото наказание - доживотен затвор.
Все още не е ясно кои ще са свидетелите на Караджич пред съда в Хага, дали цитирания от брата на задържания, Лука Караджич, Евгени Примаков ще се яви и ще свидетелства пред Трибунала, за да потвърди, че е съществувал договор между Караджич и Холбрук.
Веднага след похищението на лидера на босненските сърби, Караджич, руското Министерство на външните работи напомни, че съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, Международният трибунал по престъпленията в бивша Югославия е длъжен да приключи своя мандат през 2010 година, което е срок по-малък от две години. Кой в такъв случай ще съди Радован Караджич? Въпросът остава още засега открит. Не е изключено, именно този арест да се превърне в главен аргумент за това, срокът на съществуване на Трибунала да бъде продължен.
В същото време засега не се очертава никаква възможност похищението на Караджич да бъде разгледано от инстанция, която се занимава с правата на човека.

Защо все пак Караджич бе отвлечен, а не просто задържан? Една от причините за този начин на задържане на лидера на босненските сърби бе, че няма правно основание сърбските власти да задържат без съответна заповед от Прокурор, чужд Гражданин на своя територия. Вярно е, че у Караджич са били намерени документи на името на сърбски гражданин, коментираха юристи вчера, но също така е вярно и че за пребиваване с фалшиви документи никого не екстрадират в Хага. Причинно-законовите основания за бъдещата екстрадиция засега са твърде рехави - коментираха за този сайт юристи експерти по международно право, но незабавната екстрадиция в Хага и вдигането на силен шум в международните медии са единствените аргументи за оправдаването на този политически факт. Защото няма спор, че похищението на Караджич засега е политическо по причини и криминално по изпълнение, и то в рамките на Вашингтон и Брюксел.

Кой ще получи 30 сребърника за задържането на Караджич? Това ли е цената на влизането на Сърбия в Европейския съюз и спечелването на благоразположението на официален Вашингтон за новото правителство на Сърбия? Дали сърбите ще се примирят с една подобна нагла и отявлена демонстрация на сила и натиск върху волята на правителството на своята суверенна държава? Засега е сигурно едно: САЩ и ЕС няма да отстъпят на исканията на Белград за Косово и оттук нататък за Тадич и премиера на Сърбия няма правилен и лек ход.

 

Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедент

На 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх.
Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.
Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост.
СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка.

След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари".

След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може.
През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева.

В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад".
Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид.
Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи.
1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма!
В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението.

Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България.
Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово".

Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат!
Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията.
Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово.

"Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов.
"В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията.
Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война.

В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели!
Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива.

Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат.

Следва продължение
 

Европейския съюз праща гражданска мисия в Косово * Готвят се тържества, без да е налице законно основание за независимост

Продължение от 11 януари

Сърбия е на операционната маса. За кой ли път. Опитът от страна на Европейския съюз и САЩ да й се даде упойка, за да протече спокойно операцията с отделянето на Косово се увенча с неуспех.
Ще се реже на живо, което прави болката от загубата силна, а бъдещето, заредено с много напрежение и неясно. Новоизбраният сръбски президент Борис Тадич отправи последен апел към световните лидери да се въздържат от плана за признаване на независимостта на Косово от Сърбия, което се очаква да бъде обявено в близките дни. Тадич, предупреди, че очакваното признаване на независимостта от 100 държави, водени от САЩ, намалява шансовете на водените трудни преговори и заплашва да възобнови старите и да създаде нови конфликти в региона. Според него единственият начин това да бъде избегнато е да се постигне решение чрез преговори, подкрепено от Съвета за сигурност на ООН.

Германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг преди броени дни заяви, че "без участието на Русия в момента в Европа и в света нито един сериозен проблем не може да бъде решен". Но Русия не е сред поддръжниците на това изнасилено еуфорично признаване на независимост. Не са и Кипър, Словакия, Румъния, Испания, Китай - позицията на България не е съвсем ясна. Вместо липсващите държави от членките на ЕС, в признаването изплува абрувиатурата НАТО, което далеч не е държава, а Пакт на някои европейски държави и САЩ, и твърде лош исторически спомен за населението на Косово. Китай няма да бърза с признаването - стана ясно наскоро.

Истерията по признаването и струпването на журналисти, дипломатически представители, хората, които изпрати ЕС, организирането на концерти и други тържествени мероприятия от страна на премиера Хашим Тачи ескалира с всеки изминал ден след приключване на изборите за президент в Сърбия. Всекидневно се говори за бройки държави, одобряващи бъдещия статут на Косово. Съвета за сигурност на ООН засега не дава признаци на живот. Никой от дипломатите и висшите служители в държавите, обявяващи, че ще признаят независимост не желае да обръща внимание на действащите международни нормативни документи, а още по-малко пък иска да си спомня какво се случи в Косово преди 10 години.

Белград обяви, че "Косово не се продава", с което Сърбия даде ясен знак, че няма да признае независимостта. Сръбската православна църка също няма да признае отделянето. Православни на Балканите освен Сърбия са Гърция и България, но засега ръководствата на тези църкви запазват мълчание ще имат ли позиция еднаква с тази на политиците. Неясно е все още в какви отношения ще бъдат въвлечени православните църкви на балканските страни и православната църква на Русия.
Косовска Митровица, доминирана от сръбско население, се готви да създаде свой сръбски парламент. Висши дипломати допускат, че има такъв вариант като част от сръбския екшън-план за недопускане на пълен суверенитет на Прищина над косовската територия.
Хашим Тачи логично не присъства на 44-ата Международна конференция по сигурността, която току що завърши в Мюнхен, но това не му пречи да има самочувствието да повтаря като развалена плоча, че Косово било страна на всички, живеещи в сръбската провинция.
ЕС се позова на Резолюция 1244 на ООН от 1999 г., разрешаваща международното присъствие в Косово, когато стана ясно, че Брюксел ще разположи около 1800 души в територията на провинцията. Политическа мисия на ЕС, ръководена от холандския дипломат Питър Фейт, се очаква да поеме част от задълженията на администрацията на ООН.
Европейският съюз, който няма все още Конституция реагира спрямо апетитите на Тачи и сие под откровената диктовка на САЩ - в това едва ли някой вече се съмнява.
Всички са наясно, че признаването на независимост на Косово ще е едностранно в интерес на премиер Хашим Тачи, президента Фатмир Сейдиу и председател на парламента - Якуп Красничи. Обявяването на независимост и реакцията на Сърбия - това са двата тежки дипломатически хапа, които България ще е принудена като съседна на Сърбия държава и като страна-членка на ЕС да преглътне. България засега няма полезен ход, освен да изчаква след обявяване на признаването на независимост на Косово. Т. е. изчакването и предпочитанието да не се бърза също е позиция, която не бива да се пренебрегва.
В състояние ли ще е изпратената гражданска мисия от ЕС да запази Балканите от непредвидими, екстремни ситуации - засега това никой не може да гарантира, въпреки, че еврочиновници и пригласящите им задокеански стратези се бият в гърдите за предварителен успех.
Интересна позиция зае вчера пред репортер на Агенция "Фокус", Иван Пенков, бивш зам.-директор на Военното разузнаване по добиване на информация до 2002 година: "Ако изръкопляскаме на независимостта на Косово, ще трябва да сме в готовност да поемем политическата отговорност да го направим и при евентуална независимост на Западна Македония, Войводина, Трансилвания, Източна Румелия… Независимостта на един народ е съдбоносен исторически акт и прави чест на този народ, който я е постигнал, както и на международния фактор, че го е подкрепил. В случая обаче става въпрос за етнос при наличие на съседна държава-майка", обясни Иван Пенков. Той посочи, че рисковете за националната сигурност на България при обявяване на независимо Косово са свързани с неминуемо последващо усложняване на отношенията със Сърбия.
Изчакването от страна на България не е проява на неувереност или слабост. Това е по-скоро инвестиция в бъдещото запазване на сигурността и стабилността в този район на Балканите и всеки, които твърди обратното, тласка страната ни към поредната дипломатическа и стратегическа погрешна авантюра.
Войните на Балканите, които водеше НАТО в последните години бяха далеч от националния интерес на България - това едва ли някой от сегашните поддръжници на бъдещо независимо Косово би отрекъл. Тези войни оставиха горчив исторически спомен в паметта на редица балкански държави и позволиха на Русия да играе опозиция, както на НАТО, така и САЩ. Сега към субектите, на които Русия е опонент се прибави отчетливо и част от ЕС.

Решиха ли проблемите с международния тероризъм САЩ, с войните, които водиха? Категорично не. Всъщност към съществуващите проблеми бяха прибавени нови, като администрацията на Белия дом въвлече в последните си авантюри и ЕС. Но това е администрацията, която е на път да си отиде безславно след изборите за президент в Щатите, а тази перспектива определено придава твърде несигурен облик на поддръжката, каквато някои държави не се свенят да демонстрират.
Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк призна в мемоарите си, как трябвало да се бори за участието в акции, като например онази,по времето, когато руски десантни части превзеха летището в Прищина. Тогава възникна силна конфронтация между Кларк и британския генерал Майк Джаксън, който отказа да изпълнява заповеди на Кларк и открито постави въпроса за авторитета му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. По-късно се оказа, че идея да се направи десант на летището в Прищина са имали и французи, но руската изненада ги отказала от подобна възможност. "Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците" - проповядва Кларк в мемоарите си "Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката". Днес приблемът за Косово след напъните да бъде обявена едностранно независимост е да не се случи така, че политиците да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на военните.
"В Косово на Балканите е необходимо политическо решение и присъствието на НАТО на Балканите трябва да бъде намалено" - твърдеше бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър в интервю за руската Обществена телевизия. Пак Кисинджър твърдеше, че САЩ трябва да осъзнаят, че не са в състояние да управляват целия свят. - Аз лично бях против военната операция в Косово още преди тя да започне..." /Да не забравяме, че Кисинджър бе държавен секретар на САЩ по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд - време, в което САЩ далеч не бяха миротворци в различни точки по света. - бел. Л. М./. Югоизточна Сърбия, районът, който граничи с Косово, преди години бе арена на насилие между албански сепаратисти и сръбски сили. След появата на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/ през януари 2000 година се дадоха жертви от сръбска и от албанска страна. Тогава АОПМБ настояваше за присъединяването на района към "независимо Косово".

По силата на договор, подписан през юни 1999 г. между НАТО и Белград югославската армия нямаше право да навлиза в буферната зона, където право на достъп имаха само патрули на сръбската полиция.
Командващият АОПМБ Шефкет Хасани бе на мнение, че "само оръжията могат да оправят положението". По негови твърдения армията му, наброяваща 200 души би могла да мобилизира от 18 до 20 000 души. "Обстановката в Прешево, Медведжа, Буяновац може да излезе извън контрол", предупреди тогава югославският държавен глава Воислав Кощуница в интервю за Би Би Си. По същото време лондонският "Гардиън" публикува признание, че албанските партизани се обучават от специални части на Запада и под носа на КФОР и Съвета за сигурност на ООН.

Официално, Вашингтон осъди нападенията на албански екстремисти срещу сръбски войници в Южна Сърбия, съобщи и Ройтерс тогава. "Ние остро осъждаме всякакви опити за разпалване на напрежението в буферната зона и съседните райони" заяви представител на Държавния департамент, но анонимно.
Вашингтон оцени факта, че югославските и сръбските власти са се въздържали от военни репресии в отговор на нападенията във и около буферната зона между Косово и Южна Сърбия. ООН поиска разоръжаване на екстремистките групи на етнически албанци и незабавното им изтегляне от буферната зона. АОПМБ бе базирана в петкилометрова буферна зона, поставяйки си за цел присъединяването към Косово на три села и прилежащия им район, населен предимно с етнически албанци.

Във връзка с ескалацията на напрежението в Южна Сърбия, Съвета за сигурност на ООН свика спешно заседание. Самата АОПМБ също поиска международно посредничество за прекратяване на насилието в Южна Сърбия - напрежение, което самата АОПМБ предизвикваше непрекъснато. АОПМБ поиска в декларация, изпратена на АФП, международната общност да окаже натиск над Югославия, за да се постигне политическо решение на проблемите в Южна Сърбия. Тогавашният специален пратеник на ООН за Балканите, Карл Билд призна пред БИ Би Си, че обстановката в Прешевската долина е "най-сериозната заплаха за стабилността на Балканите". Билд имаше в предвид, че в тази долина се готвят от специални части от Запада бойци на АОПМБ, които да се обучават, въоръжават и действат необезпокоявани.
Въоръжени албанци стреляха срещу британски войници от КФОР, които бяха пратени там да запазят мира в тази част от Сърбия, която албанци в Косово желаеха за себе си. "Гардиън" изнесе как британският командир от КФОР, Стивън Килпатрик се е срещнал с лидери на бунтовническите групировки в размирния район, за да бъдат избягвани други, следващи нападения над войници от КФОР... Това се случваше в края на януари 2001 г...

Седем години по-късно в Косово, бившият лидер на АОК, Хашим Тачи вече е премиер и подготвя всичко, за да се осъществи час по-скоро признаването на независимост на сръбската провинция. ЕС праща там свои граждански части, предстои да се обяви нов статут на Косово - главно от САЩ и страни-членки на ЕС. НАТО също напира за това признание.
"Независимостта не е единственият вариант за решаване на проблема. Западът ни призовава да потърсим компромис, но единственият избор който ни дават е капитулация", каза епископ Рашко-Призренски Артемий, глава на православната църква в сръбската област.

Това, което се случва днес в Косово, съвпада с Великата доктрина за Албания, публикувана през 1998 година, предвиждаща разширение на страната. Проблемът е деликатен, защото това признаване на Косово би могло да предизвика "ефекта на доминото" за много държави, които имат проблеми с малцинствени групи.

Сърбия готви жалба пред Международния съд в Хага срещу страните, признали независимостта едностранно. Резолюция 1244 на ООН за Косово е на път да остане в историята като ненужна...

Следва продължение
 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците

Продължение от 12 януари

Две събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич.

Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово.
Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово.
Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа.
Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост.

Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница.
В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс.
Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел.

Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право.
Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост.
Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е.
Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия.

След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят.
"В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите.

В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта".
Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите.

През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия.
Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности?

500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване.
Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./.
70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание.

Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци.
Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност.
В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК.

Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите.

Следва продължение
 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците * Двойните стандарти на САЩ спрямо нормативните актове за правата на човека

Продължение от 13 януари

Динамичната промяна около ситуацията в Косово даде повод вчера Сърбия да поиска да бъде свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. По този повод руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва не възнамерява да прибягва до санкции в случай, че Косово обяви едностранна независимост, предаде АФП. "Прибягването до санкции срещу Косово и страните, които признаят независимостта, не е сред средствата на политическо действие, на които Москва разчита", каза Лавров след среща с представители на Европейския съюз в Словения. Лавров обаче добави, че признаването на едностранно провъзгласена независимост на Косово ще е грешка.

Преди руския дипломат №1 да направи своето изявление по казуса "Косово", посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов съобщи, че ще има отрицателни последици за отношенията на Русия със страните, които признаят независимостта на Косово. "Това се отнася преди всичко до ЕС, в който няма консенсус по въпроса. Естествено, ще има отрицателни последици за страните, които признаят Косово. Какви - не искам да кажа", заявява Чижов в интервю за виенския вестник "Пресе. "Не бихме имали нищо против да се изпрати мисия на ЕС, но тя трябва да се основава на решение на Съвета за сигурност на ООН", подчерта пред вестника Чижов.

"Приехме решение правителството още утре предварително да анулира всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", каза премиерът Воислав Кощуница.
Каква готовност имат сърбите в Косово след едностранното признаване и какво трябва да очакваме? В последните няколко дни стана ясно, че полицията в Република Сръбска е нащрек за евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против независимо Косово и предупреждават, че и те може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбеляза Ройтерс.
Белград и лидерите на сърбите в Косово заявиха категорично, че няма да признаят независимостта на южната сръбска провинция, населена с албанско мнозинство.

"Няма да приемем независимостта. Ще продължим да живеем в Сърбия с нашите собствени институции", предупреди и един от влиятелните водачи на сърбите в Косово Милан Иванович.
По продължение на административната граница на Сърбия, където живеят 40 хиляди от общо стоте хиляди сърби в Косово, и сръбските анклави на практика се управляват от паралелна администрация, подкрепяна от Белград /общински съвети, полицаи, съдии и т.н./.
Посланието на Тадич, Кощуница и председателят на парламента Оливер Дулич към сърбите да останат по домовете си дава някаква плаха надежда, че официалната сробска валст няма намерение да прибягва до насилие, и че мнозинството от сърбите, живеещи в провинцията няма да си тръгнат, ако не се инспирират конфликти. Но дали това, което ще е обстановка в началото след признаването ще продължи и по-късно? Близките години показват, че е твърде възможно след като мине признаването в Косово да възникнат конфликти между сърби и албанци.

Мнозина се опасяват от тенденция на прогонване на сърбите от албанците, но повечето от сърбите са с намерение да останат, ако не ги нападат след като бъде обявена едностранно независимост. Дали след обявяването на независимост на Косово може да се очаква и други провинции в различни европейски държави да се отцепят, включително на територията на бившия СССР? Твърде е възможно да се случи и този вариант, но той реално засяга държави като Испания, Белгия, Румъния - да не говорим за компактните маси от няколкомилионно население на различни етноси в Щатите, като китайци, афроамериканци, поляци, италианци, ирландци, латиноамериканци и прочие общности. Претенции за независимост ще затруднят в голяма степен и ЕС и САЩ, които засега се афишират за най-големите поддръжници на едностранното признаване на независимо Косово.
Разделение и отделяне на отделни територии в сръбската провинция, повсеместно насилие или предизвикване на военни конфликти, масово заминаване на сърбите, икономическа блокада от страна на Сърбия - това са сценариите, очаквани в Прищина. Всички те са неблагоприятни, но явно този факт не безспокои лидерите на Косово като Тачи в устрема му да създаде поредната албанска държава на Балканите.

Днес се очаква кабинетът в Сърбия трябва да приеме решение за анулиране на признаването на независимост. Съдържанието на Плана за действие на сръбското правителство след едностранното обявяване на независимост на Косово засега не е известен. Известно е съдържанието на Резолюцията, която прие сръбският парламент, в която се казва, че Сърбия ще преразгледа дипломатическите си и други отношения с държавите, които признаят тази независимост.
Вчера станаизвестно, че няколко страни от Европейския съюз са предупредили ръководството на косовските албанци, че ще отложат признаването на косовската държавност, ако парламентът в Прищина обяви независимост в неделя, изнесе австрийският вестник "Дер Щандарт", като се позова на високопоставени дипломатически източници от Брюксел. Дипломатите допускат първоначално да бъде обявена Декларация за намерения, а след това да бъде приета и Декларация за обявяване на независимост. Разликата в двата документа може да бъде породена от това, че все още не са готови Конституцията на Косово и други основни закони. В същото време експерти вече коментираха, че това постепенно приемане на Декларации ще бъде в състояние да въведе плавно и не рязко новия статут на Косово, което също би могло да бъде вариант за сегашната администрация на премиера Хашим Тачи.
В публикацията на австрийското издание се посочва и че "няколко държави от ЕС като Германия, Холандия и Испания са съобщили на ръководството в Прищина намерението си да отложат признаването, ако декларацията за независимост бъде приета още в неделя", тъй като страните от ЕС "искали първо да изчакат да се успокои ситуацията в Сърбия".

Американската агенция за стратегически прогнози "Стратфор" обяви вчера, че България ще бъде чувствително засегната от евентуални мерки на Белград срещу страните, които признаят независимо Косово. Ситуация, твърде позната от годините, в които севодеха войни в бивша Югославия.
Агенцията допуска, че е възможно Сърбия да отреже два европейски пътни коридора - единият, река Дунав, като водна връзка между Централна и Югоизточна Европа, и вторият - магистралата, което свързва Гърция с Европа. Според наблюденията на "Стратфор" се очаквало едно подобно действие на сръбската държава не само да блокира сръбската икономика, но и да засегне и другите балкански държави като България, и Гърция се посочва в прогнозите на "Стратфор".
Събитията около наближаващото едностранно обявяване на независимост на Косово, станаха повод държавен секретар Кондолиза Райс да заяви пред комисия в Конгреса следното: "Знам, че това ще е един извънредно труден период за сърбите", каза тя. - "Това, което САЩ ще направят, е да протегнат ръка и да им кажат, че резолюцията за статута на Косово ще позволи на Сърбия да върви напред". Подкрепа в търговския обмен и кономическа поддръжка обеща Райс на сърбите и ги посъветва да заложат не на миналото, а на бъдещето. По същия начин би могло Тадич или Кощуница да се изправят пред сръбския парламент и да посъветват оттам САЩ да пуснат индианците от резерватите и да им дадат възможност най-после да си направят своя държава! Но бруталността на американските политици е несъпоставима към начина на поведение на който и да било европейски политик.

"Прави това, което би могъл да понесеш" - съветват старите хора и са прави. Много от бедствията в Европа от последните години на миналия век и първите години на този са се случили и случват само защото САЩ продължават да определят начина на съществуване и развитие на други държави и народи. Нещо, което Щатите никога не биха приели като съвет или натиск за самите себе си.
Така докато Хашим Тачи и хората около него повтарят всеки ден как ще има заря, знаме и филхармонията ще свири Одата на радостта, Белград призова да се проведе спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с изключително заплашителната ситуация в провинциите Косово и Метохия. В последните приготовления за незаконно провъзгласяване на декларация за независимост, Сърбия вижда принципно нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, което ще постави под заплаха международния мир и сигурност, се казва в писмото на сръбския представител в ООН Еремович, цитирано от РИА Новости. През последната година, обявяването на независимостта на Косово се отлагаше три пъти, заради настойчивото искане на Москва да продължат усилията по намирането на компромис.
Очевидно Русия не може да спре процеса по обявяването на независимост от Косово, но блокира признаването й в ООН, тъй като е постоянен член на Съвета за сигурност. От своя страна САЩ и държави членки на ЕС са готови да признаят независимостта на Косово, даже след като е известно, че това бъде направено едностранно.

Вчера Томас Власек от Центъра за европейска реформа в Лондон обясни, че косовското ръководство, в тясно сътрудничество с ООН е разработило политика на "стандарти преди статута", която гарантира, че правителството ще спазва международните стандарти - като защита на малцинствата.
И тук се налага да припомня че повече от половин век външната политика на САЩ в областта на правата на човека е изпълнена с принципни противоречия и е лишена от последователност. През 1945 година се създаде ООН, но американският Конгрес не ратифицира нито един важен договор по развитието на демократичната общност. Впоследствие присъединяването на САЩ към някои от договорите, засягащи главно правата на човека, бе съпътствано с твърде много резерви, декларации и условности, което ги изпразваше от съдържание.

Според така наречената "Доктрина Торнбърг" интересите на САЩ имат приоритет пред утвърдените на тази основа универсални международни норми. В международноправен аспект се получи едно продължаващо във времето абсурдно положение: държавата, която е с най-големи претенции за налагане на принципите на демокрацията в чужди страни, за гарантиране на правата на човека и основните свободи за зачитане на върховенството на закона, и суверенното право на равенство на народите - всъщност е поела и приела най-малко задължения и отговорности за тяхното осъществяване на собствената си територия!
Налице е крещящо игнориране на международни правни документи за сметка на предимство на вътрешноамерикански нормативни актове.
В американската Конституция има текст, който постановява, че сключваните от името на САЩ договори, ведно с действащата Конституция и приетите на нейна основа закони, преставляват върховно законодателство в страната. Така на практика са налице действащи, но несъвместими с нормите на международното право, федерални и щатски закони.
Историци и експерти по международно право, запознати с историята на американското законодателство припомнят, че по време на мандата на президента Дуайт Айзенхауер, държавният секретар Джон Фостър Дълес декларирал, че САЩ нямат намерение да стават страна по нормативните актове на ООН за правата на човека!

Чак по времето на президента Кенеди са представени за ратификация в американския Конгрес договори, от които през 1967 година е била получена надлежна санкция единствено по Конвенцията за премахване на робството.
11 години чакаха внесени от един друг американски президент, Джими Картър подписани от него международни договори, сред които бе и Конвенцията против геноцида. Показателно е как при ратификацията на тази Конвенция Сенатът отбелязва резерва, според която нищо в нея не може да изисква приемане на закон или мерки в противоречие с Конституцията. Което означава че никой международен договор не може да бъде с приоритет, както и че не може да се допуска наказание за геноцид от Международен съд спрямо САЩ, каквато възможност се предвижда в самата Конвенция.
Чак през 1992 година в САЩ е ратифициран подписаният 20 години по-рано Пакт за граждански и политически права. Две години по-късно, през 1994 г. САЩ ратифицират Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация с резерви по два нейни текста. И отново относно подсъдността при спорове в Международен съд се отбелязани резерви, че тази разпоредба не трябва да се приема, че се отнася и до САЩ.

Много дълъг е списъкът на подписани е нератифицирани международни договори от САЩ, да не говорим, че и след евентуална ратифиация, вътрешното американско законодателство винаги намира начин да изключи възможност за санкции и подсъдност при нарушение на въпросните международни актове, отнасящи се до правата на човека.

Тези факти обясняват поведението на САЩ към други държави при инспирирани военни конфликти и последиците от тях, свързани с унищожение на компактни групи население.

Следва продължение
 

Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно за сръбската провинция* Президентът Путин предупреди, тези, които възнамеряват да не се съобразят с позициите на Русия и Сърбия, а и с международните договори, че неминуемо ще има последици

Продължение от 14 януари
Тази нощ бе изпълнена със събития около исканото признаване на независимост на Косово. Късно снощи постоянният представител на Русия при ООН, Виталий Чуркин е заявил в разговор с руски журналисти след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, че представителите на САЩ и Европейския съюз "нямат никакво юридическо и морално право да провеждат политика на подтикване на Косово към едностранна независимост." Това предаде каналът Вести ру минути след 3 часа московско време, цитирайки агенция ИТАР-ТАСС. По думите на руския дипломат току що завършилото заседание на Съвета за сигурност на ООН за Косово е демонстрирало, че болшинството от членовете на Съвета не подкрепят политиката на САЩ и някои страни от ЕС, което според Чуркин било нагледно демонстрирано по време на самото заседание.

Само пет държави членки на Съвета за сигурност на ООН са подкрепили такава независимост, отбелязал Чуркин, споменавайки САЩ и още четири държави на страни -членки на ЕС. При това руският дипломат е подчертал, че този път няма да може да се твърди че Съветът за сигурност се е разделил на две - предаде ИТАР-ТАСС.

На заседанието, свикано по искане на Русия, освен 15-те страни-членки се е очаквало да присъстват и представители на повече от 50 страни-членки на световната организация. За извънредното заседание е пристигнал и министърът на външните работи на Сърбия, Вук Йеремич, докато правителството на Хашим Тачи не е проявило интерес и не изпратило свои представители, което бе ясен знак, че в Прищина нямат намерение да се съобразяват с това, които се е случило на въпросното заседание или с действащото международно право.

Според Чуркин, присъствието на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на представители на повече от 50 държави представлявало "красноречив отговор на това, кой счита случая "Косово" за уникален". "Косовският прецедент може болезнено да откликне в разни точки на планетата" - е подчертал пред журналистите Чуркин. В отговор на въпрос за това как руската делегация в Съвета за сигурност ще действа в случай на едностранно провъзгласяване на независимост на провинцията Виталий Чуркин е заявил, че очаква по този въпрос инструкции от Москва.
Докато заседаваше Съветът за сигурност, експлозия с неясен произход е разтърсила град Косовска Митровица, разположен в северния район на сръбската провинция Косово. Според телефонен разговор на кореспондента на АФП експлозията е избухнала зад сграда, в която бил настанен екип от бъдещата мисия на ЕС. За жертви не е било съобщено.
На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, външният министър на Сърбия Вук Йеремич е призовал всички страни-членки на международната общност да помогнат на неговата държава, когато предстои да бъде защитена териториалната й цялост стана ясно от кореспонденция на ИТАР-ТАСС. Това Йеремич е съобщил след заседанието на присъстващите журналисти от различни световни агенции. "Болшинството от страните членки на Съвета за сигурност на ООН подкрепят идеята за продължение на преговорите между Белград и Прищина" - съобщил сръбският дипломат.

Йеремич е обърнал на журналистите внимание върху факта, че Сърбия няма да използва военна сила за регулиране на ситуацията в Косово. "Ние категорично не приемаме военно решение" заявил Йеремич. Министърът пояснил, че при необходимост от решаване на косовския въпрос, Белград ще използва "всички възможни политически и финансови инструменти", но отказа да уточни съдържащите се конкретни мерки в така наречения План за действие, който Сърбия прие преди два дни, тъй като те засега представлявали държавна тайна - се съобщава в кореспонденцията на ИТАР -ТАСС.

Друга новина, която излезе след края на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН бе съобщена от РИА Новости. Според агенцията, руският дипломатически представител в ООН Виталий Чуркин е заявил, че в случай че въпреки всичко косовските албанци обявят едностранно независимост на Косово, то представителите на ООН и по-точно ръководителят на мисията там, Йоахим Рюккер ще се наложи веднага да обявят решението за незаконно. Особено след това, което се е случило на последното извънредно закрито заседание на Съвета за сигурност на ООН, по време на което не е имало остро противопоставяне на Сърбия и Русия, а по-скоро подкрепа от представителите на страните-членки, с изключение само на пет държави.
Преди три дни сръбският премиер Воислав Кощуница нарече бъдещата независима държава Косово, която Тачи САЩ и ЕС бързат да обявят за независима - "псевдодържава". В същото време в началото на седмицата в Женева, Сергей Лавров определи провъзгласяването едностранно на независимост на Косово като "начало на края на Европа", визирайки Европейския съюз.
"Отделянето на Косово от Сърбия ще стане реалност след няколко дни", не пропусна да каже и вчера косовският премиер Хашим Тачи. В същото време ИТАР-ТАСС предаде, че предполагаемият ден на провъзгласяването на независимост Косово може да се състои в пълна тъмнина. Преди време местната власт призна, че Косово се намира в състояние на енергетична криза. Тачи оглави специална комисия, която да се заеме с разследване на причините на срива в доставките на електроенергия, както и с търсене на изход от кризисната ситуация. Косовският премиер заплаши, че "са взети мерки против всички, които със саботажи искат да оставят в мрак Косово и то на прага на независимостта".

След 9 години за опити за независимо съществуване енергетичният отрасъл на Косово се намира на прага на пълен колапс, са коментирали експерти пред ИТАР-ТАСС преди два дни. Доставките на електроенерегия за сръбската провинция до голяма степен са в зависимост от сръбски източници. Не може да сеотрече, че властите в Белгард нееднократно дадоха да се разбере, че в случай на привъзгласяване на независимост една от възможните мерки от сръбска страна може да бъде изключването доставките на Косовската енергетична електросистема от тези на Сърбия.

След заседанието на Съвета за сигурност от тази нощ наблюдатели коментираха, че е твърде възможно косовското правителство да не се съобрази с позицията на ООН и да отиде на едностранно признаване на независимост. "Преговорите реално имаха шанс да бъдат успешни - заяви и Сергей Лавров, коментирайки сегашната ситуация. - В същото време в ръководството на Прищина получаваха сигнали от чужбина, че преговорите са безсмислени и че не трябва да се съгласяват на никакви компромиси. "Искайте независимост" - това беше подтикът на Запада за косовското правителство - коментира Лавров. - В случай, че се прояви политическа воля и се съблюдават принципите на международното право, в случай, че не само европейците, но и тези, които се намират на други континенти уважат и се съобразят с коренните дългосрочни интереси на Европа, аз мисля, че преговорите за Косово е възможно да бъдат възобновени" - коментира в Женева тази седмица Сергей Лавров.

Ако наскоро стане дума за изгубена чувствителност при политиците, но твърде вероятно е причината да е Косово. Когато през 1999 година край село Гречко бяха намерени 15 трупа на сърби и се оказа, че това са цивилни сръбски селяни, разстреляни от АОК като на сафари, в присъствието на хора от КФОР, тогавашният министър на външните работи на Германия Йошка Фишер намери само две думи за трагедията - "скандализиран и шокиран".
35 000 души бяха хората от КФОР, но присъствието им не пречеше части на Армията за освобождение на Косово, АОК да вървят спокойно и стрелят без каквато и да било причина по мирни цивилни жители. Войната в Косово накара албанските лидери да осъзнаят, че биха могли да бъдат жизненоважни играчи в региона, а държавата им, която бе в разруха, хаос и мизерия, да получи значителни помощи от Запада. Това отвори раната Косово...

"КФОР не е в състояние да спре терора срещу сърбите в Косово" - писаха единодушно по време на военните конфликти в провинцията мнозина чуждестранни журналисти и поясняваха, че никой не вярва, че официално съобщените данни за прибрано оръжие от АОК отговарят на истината. След като бе предприето събиране на оръжие от АОК, хората на Хашим Тачи минаха на друг вариант: те започнаха да отвличат сърби и искаха като откуп за връщането и живота им - оръжие.
АОК успя да се снабди с много оръжие, когато през 1997 година албанското правителство не бе в състояние да сложи държавата си в ред. Не друг, а именно АОК ускори конфликта в Косово, като въвлече и НАТО в битката. Към АОК се прибави и дейността на самата албанска държава, която в продължение на четири години - 1997-2001 продължаваше да играе дестабилизираща роля в тази част от Балканите.
Албански престъпни групировки в съюз с мафиотски структури дадоха своето за активизиране на търговията с оръжие, трафика на хора и наркотици през Балканите към Европа през Италия. Албанското пристанище Вльора, което е на няколко часа път от столицата Тирана се превърна в основен проводник на връзки на албански престъпни групировки с италианската мафия.

След края на войната в Косово бе създадена Международна кризисна група която излезе със становище,че АОК може да бъде най-добрият заместител на сръбската власт, армия и полиция, но само ако приеме западни стандарти. Припомням това, за да стане ясно, че в сръбската провинция Косово западни политици експериментираха свои виждания за създаване на стабилност, експерименти, които в своите държави едва ли биха посмели да повторят. Войната в Косово прогони много сърби, а и албанци, като ги превърна в бежанци. Те се запътиха към Македония и Албания, където създадоха компактни маси от албанско присъствие, докато сърбите имаха една алтернатива на изоставените си домове: Сърбия.
Според Европол, партизани от АОК в един момент се заеха с пренасяне на хероин през селата по границата на Албания с Македония, недалеч от Охридското езеро. С времето Албания се утвърди като единствения сигурен път на Балканите за трафик на дрога, акцизни стоки, хора и оръжие. На следващия ден след удара на Алианса по Югославия, Европол оповести, че възнамерява да проучи въпроса с контрабандната търговия на наркотици в Косово. Бомбардировките и етническото прочистване затрудниха временно дейността на трафикантите, тъй като преминаващият по границата на Албания с Македония наркопът се превърна в поле на бойни действия.

Албания призна властта на АОК на своя територия, но това не изключи факта, че АОК се финансираше от наркотрафик. Този трафик осигури оръжия за АОК, докато албанското правителство си затваряше очите за случващото се на територията на държавата.
Подобно на държавата-майка Албания, косовските албанци продължиха да играят съществена роля и дял в трафика и търговията с дрога и оръжие в големите европейски градове, за които стоките бяха предназначени като краен получател. Т. е. албанците от Косово и Албания минаха на вариант да пътуват, проникват и контролират сами получаването и поръчките на дрога в европейските държави. В Доклад на Интерпол от 1997 година присъства изводът, че "косовските албанци притежават най-голям дял от пазара на хероин в Швейцария, Австрия, Белгия, Германия, Унгария, Чехия, Норвегия и Швеция."
Това разби на пух и прах надеждите на редица западни държави, че конфликтът на Балканите ще се капсулира и остане там, като за Европа няма да има негативни последици. Албанските наркотрафиканти опровергаха това очакване, като проникнаха и се установиха с парите, спечелени от контрабанда в Европа, където постепенно се установяваха да живеят.
Сръбското население в Босна и Херцеговина следи с голям итерес развитието на положението в Косово, което възнамерява в рамките на няколко дни да обяви едностранно независимост, предаде в ранните часове на деня АФП.

Ако на Косово бъде позволено да се отдели, босненските сърби смятат, че съществуващата в Босна Република Сръбска ще бъде способна да се обедини със Сърбия или най-малко да получи независимост по същите причини, по които и Косово.
Вчера на последната си пресконференция преди края на мандата като държавен глава на Русия, Владимир Путин предупреди, че всяка декларация, даваща независимост на Прищина ще е "незаконна, немислима и неморална" съобщи телевизионният канал Вести ру, публикувал пълният текст на пресконференцията, продължила над 5 часа. В отговор на журналистически въпрос, Путин обвини открито Европа и САЩ в прилагането на двойни стандарти към сръбската провинция Косово и подчерта, че Кремъл продължава да е против отделянето на Косово от Сърбия. Руският президент заяви, че ако албанските лидери игнорират Русия и обявят едностранно независимост, то Москва ще бъде принудена да отговори със съответни действия. Какви, Путин така и не уточни.

В ранните часове на деня Кремъл обяви, че ще приеме признаването на сръбската провинция Косово от западните страни като директна атака и срещу британското правителство - легитимирайки по този начин призивите на Шотландия за отделяне от короната. Нещо, върху което си струва да се мисли и действа.

Броени часове след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, от Белия дом съобщиха, че президентът на САЩ Джордж Буш предстои да обсъди днес в Белия дом с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун редица международни въпроси, сред които и този за Косово, предаде РИА Новости. Остават броени часове до обявения ден за провъзгласяване на независимост на Косово. Събитията по темата не спират да пълнят кореспонденциите на международните агенции. Какво предстои, какво ще се случи...

Следва продължение
 

Европейският съюз пренебрегна Решението на Съвета за сигурност на ООН * Държавни флагове на Албания са залели Прищина под благосклонния поглед на ЕС и САЩ * До часове се очаква обявяването на втора албанска държава на Балканите - този път в откъснатото от Сърбия Косово

Продължение от 15 януари

Късно снощи Сърбия възрази рязко на решението на Европейския съюз да изпрати своя полицейско-гражданска мисия от 2000 души в Косово, предаде РИА Новости, с което ЕС показа нагледно, че няма да се съобразява с Решението на Съвета за сигурност на ООН. Протестната нота бе връчена от името на Сърбия от вицепремиера Божидар Джелич на посланика на ЕС в Белград, Мирослав Лучи. "Правителството на Сърбия възразява решително против изпращането на мисия на ЕС в Косово без ясни международно-правни аргументи, каквито може да даде единствено Съвета за сигурност на ООН". Решението за изпращане на тези мисия влезе в сила, след като нито една от 27-те страни-членки на Евросъюза не възрази против вземането му в рамките на срока, в който бе възможно да се направи това. С изпратената мисия европейска мисия ЕС иззема изпълнението на част от функциите, които изпълняваше досега аналогичната структура с мандат на ООН - ЮНМИК, тъй като Евросъюза счете задължителния характер на одобрение на Съвета за сигурност на ООН за излишен.

Едностранното обявяване на независимост на Косово се очаква да стане след броени часове и повечето от европейските държави и САЩ ще признаят тази независимост незабавно. В целесъобразността на това признание се усъмниха някои държави, на чиято територия действат силни сепаратистки движения. За независимост на Косово в Съвета за сигурност се обявиха само САЩ, Франция Великобритания Белгия и Италия, докато против обявяването й гласуваха Русия, Буркина-Фасо, Виетнам, Либия, Индонезия, Коста Рика, Панама, Хърватска и ЮАР.
"Независимая газета" като се позова на агенция ИТАР-ТАСС вчера сутринта съобщи, че прессекретарят на РФ при ООН Мария Захарова е заявила, че в случай, че бъде обявена независимост на Косово, то Русия възнамерява да свика спешно Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на сложната ситуация. Мисията на ЕС в Косово ще оглави френският генерал Ив де Кермабон, командващ силите на КФОР 2004-2005 г. За това назначение съобщи върховният представител на ЕС по външна полотика и сигурност Хавиер Солана вчера. В същото време Съветът на Европа назначи холандския дипломат Питър Фейт за специален представител на ЕС в Косово.
Наместникът на православната църква за Косово и Метохия, Рашко-Призренския епископ Артемий призова вчера косовските сърби да не напускат своите домове, като изтъкна, че косовските сърби няма да се съобразят с признанието за независимост: "ние ще останем да живеем сега тук със своя народ, в своята държава и със своята църква и след това ще видим какво ще се случи по-нататък" - е заявил епископ Артемий, цитиран от сайта Вести ру.
Водачът на сърбите Милан Иванич в Косово обяви мисията на ЕС за "окупация", докато голямият филмов режисьор Емир Костурица коментира пред вестник "Глас явности", че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово от самото начало е военна акция. По думите на Костурица по никакъв начин не може да се говори за цивилна операция.

Два цвята - червен и черен са заляли буквално Прищина тези дни: държавното знаме на Албания - черен кралски орел на червен фон може да се види на всеки ъгъл. Това съобщи електронната страница Вести ру още вчера. По своята численост с албанската държавна символика може да си съперничат засега единствено единствено американските държавни знамена, което се веят както от фасадите на държавни учреждения, така и от частни домове. Това е начин на настоящото ръководство на Косово да се отблагодари на Вашингтон от ръцее на който разчитат да получат своята независимост, коментираха наблюдатели.
Не може да се пропусне фактът, че лидерите на албанските сепаратисти прекрасно си дават сметка, че без натиска и подкрепата на САЩ, които подложиха на масирани бомбардировки Югославия през 1999 г. а след това и откритата американска подкрепа за бойците на АОК - голямата националистическа мечта за втора албанска държава с откъсване на част от Сърбия не би била реалност.
Сценарият за неделното тържество вече е готов, въпреки че за него все още средствата за масова информация не съобщават в подробности, часовете а отделните събития. В него се включва тържествено заседание на косовския парламент, а в интервала между 15 и 17 часа местно време се очаква приемането на Декларация за независимост. След приемането на Декларацията се очаква премиерът Хашим Тачи и президентът Фатмир Сейдиу да дадат пресконференция.
В навечерието на обявяването на независимост, парламентът на Косово прие резолюция, която дава 24 часа срок, за да се приемат пакет от закони, касаещи предстоящия статут на промяна на Косово. Това решение парламентът на Косово прие въпреки решението на Съвета за сигурност на ООН, според което повечето негови страни-членове се обявиха против независимостта на провинцията. Спечелена битка за Сърбия в СС на ООН, далеч все още не значи, че победата е на нейна страна, коментираха журналисти следили заседанието в петък вечерта.

В случай на едностранно признаване на независимост на Косово, последиците за целия свят ще бъдат трагични, тъй като по косовския сценарий се правят планове за независимост в много точки на планетата - предупреди в интервю за ИТАР-ТАСС председателят на комитета на Съвета на федерацията по международни въпроси, Михаил Маргелов. Сепаратизмът по негово мнение е явление, което е разпространено на всички континенти, в конфликтни точки, известни и в някои европейски държави. Със сепаратизъм са "заразени" и Далечния и Близкия изток - поясни Маргелов. Сложна е обстановката в района на Иран, където живеят ирански азербайджанци и араби, готов за разпад е и Ирак. А Турция едва ли ще се примири да създаде независима държава на кюрдите по своята граница.

Утре вечер се очаква хиляди жители на Прищина да се съберат на празничния концерт на градския стадион. След това на главната улица, носеща името на Луан Хардиная се очаква обраъщение на местните лидери на косовските албанци и всенародни празници.

Това ще бъде празник на сепаратизма отбеляза Вести.Ру в свой коментар, на който ще бъдат излишни 200 000 сърби, които завинаги напуснаха пределите на Косово. Косово е люлка на сръбската култура, религия и държавност. По официални данни на ООН в Прищина в момента са останали не повече от 80 000 сърби. 1200 репортери от известни международни средства за масова информация са акредитирани на освещаване на събитието в неделя стана ясно вчера късно вечерта. В самия ден на независимост се очаква числеността на журналистите да достигне около 2 000, съобщи ИТАР-ТАСС в пресслужбата на мисията на ООН в Косово. Правителството на сърбската автономия, населението на която се състои основно от етнически албанци, с подкрепата на САЩ и Великобритания и много страни членки на Европейския съюз се стремеше да получи статут на независимост в продължение на няколко години.
Повече от три часа при закрити врати заседава извънредно СС на ООН, по инициатива на Сърбия и Русия. След края му, постоянният представител на РФ в ООН Виталий Чуркин съобщи пред журналисти, че болшинството от държавите членки в Съвета за сигурност са изразили по време на заседанието своята загриженост от възможните последствия след едностранното обявяване на независимост на Косово за различни райони на света.
Официалният представител на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каминин коментира извънредното заседание на СС на ООН за Косово, което се състоя в края на седмицата в Ню Йорк по следния начин: "Резултатите от обсъждането в СС на ООН трябва да накарат онези, които активно се опитват да тласнат Прищина на провъзгласяване на независимост да се замислят. Ние продължаваме да смятаме, че едностранното провъзгласяване на независимост на Косово е в разрез с действащото международно право."

Проблемите за съдбата и бъдещето на провинция Косово още преди девет години надхвърлиха границите му. Казусът "Косово" е на път да създаде прецедент в международно правен аспект: от една страна резолюция 1244 на ООН и редица международно-правни актове налагат становището, че косовското ръководство трябва да се съобрази с реално действащите актове, от друга - Европейският съюз, който все още не е съвсем правен субект, няма и своя Конституция, открито се противопоставя на действащите международни нормативни документи като изпрати своя мисия в сръбската провинция Косово. Това наложи представителят на министерството на външните работи на РФ, Михаил Каменев да обърне внимание на ЕС, че формата на междунардно присъствие в Косово може да се промени единствено в съзвучие с решенията на Съвета за сигурност на ООН. Т. е. Евросъюза реши в противоречие с международното право и решенията на СС на ООН да изпрати своя мисия! Тогава какво да се очаква от правителството на Косово?
Провъзгласяването на независимо Косово и признанието му ще поставят Русия пред необходимостта за корекции на линията по отношение на Абхазия и Южна Осетия е заяви в петък висш руски дипломат. Подобно изявление направи и Сергей Лавров на среща с президентите на Абхазия и Южна Осетия - две държави, чийто народи също се стремят от години към независимост и международно признание.
При встъпването си длъжност като президент, Борис Тадич обеща да направи всичко възможно Косово да остане в рамките на Сърбия, въпреки, че надеждите за това с всеки изминал час намаляват все повече и повече.

На 10 юни миналата година, в рамките на своето европейско турне, президентът Джордж Буш посети Албания, където бе посрещнат като национален герой. Американският държавен глава, която напоследък започна да забелязва албанците, и то главно, тези в Косово, трябваше да даде отговор на очакванията на своите домакини, дали през 2008 година ще бъдат приети в НАТО Македония, Албания и Хърватска. Един от големите местни вестници "Век" съобщи, че американските специални служби, пристигнали за охраната на президента Буш, са следили за наличие на радикали, българи и руснаци!
"Бях слушал, че вашата страна е затворена и у вас е имало дълги години комунизъм - се е обърна по време на лятната си албанска визита американският държавен глава. - Днес вие сте мюсюлманска държава и споделяте с нас демократичните ценности".

"Скоро Европа ще трябва да научи албански" заяви днешният премиер на Косово, когато беше лидер на Армията за освобождение на Косово - АОК. Тогава мнозина не схванаха неговото послание. Трябваше да минат години, за да се появи проблемът с незнанието на албански за Интерпол, ФБР и Европол в борбата им с организираната престъпност и трафика на дрога, хора и оръжие. Сега волю-неволю в Интерпол, Европол и ФБР ще трябва да залягат на албанския език, ако искат да постигнат някакви успехи с представителите на албанската мафия, които се пръснаха както в Стария континент, така и в Щатите.
За възхода на албанската мафия писа от Тирана и Сергей Жарких, кореспондента на "Российская газета". Според Доклад на ФБР от 2006 година албанската мафия в САЩ бавно, но сигурно отвоюва контрола наз криминалния бизнес, стеснявайки териториите на италианската и гръцка мафия. "Криминални албански групировки изземват под свой контрол летища и морски пристанища - би тревога и бившият съветник на ФБР по въпросите на организираната престъпност и тероризма, Паул Уйлямс. Според официалната статистика, около 150 000 емигранти от Косово, Македония, Черна гора и Албания пребивават вече трайно в Ню Йорк.

Според Уйлямс в албанската мафия е почти невъзможно да се проникне, тъй като тези кланове имат свои закони и жестоки, специфични правила за кръвно братство и вярност към етнос и религия, които не са известни. Ето защо е много трудно една институция като ФБР да се домогне до тях, за да внедрява свои агенти. Отвличания, наркотрафик, проституция, грабежи - всичко това е в арсенала на албанската мафия, където и да се намира, в която и да е точка на света... В Лондон албанците държат под свой контрол почти цялата мрежа за проституция. В Гърция и Италия те се занимават основно с търговия на оръжие и наркотици. Почти ежедневно италианската полиция съобщава за задържани албански емигранти с килограми кокаин или хероин. По последни данни албански банди са активизирали напоследък сътрудничеството си с колумбийската наркомафия и налагат свои схеми на взаимодействие и транспорт за кокаина от Южна Америка в Европа.

В международните си връзки авторитети от албанската мафия си сътрудничат и със свои "колеги" от руската и китайската организирана престъпност. Така че в прогнозата си, че ще се наложи да се учи албански език Хашим Тачи се оказа напълно прав. Същият Хашим Тачи, който бе командир на АОК, когато под благосклонния поглед на КФОР, АОК избиваше цивилни мирни сърби, като не се спираше презд жени деца и старци. За АОК тези действия на насилие бяха освободителни движение, което те открито заявяваха. Средствата за масова информация в Косово, които са изцяло под контрола на албанците пишат в последните дни за "избавлението на вековния сръбски гнет" и "възстановяването на историческата справедливост." Премиерът на Албания Сали Бериша наскоро заяви, че отделянето на Косово ще бъде като маана небесна за Белград, тъй като щяло да го избави от вътрешнополитическите противоречия! А самата Сърбия щяла се освободи веднъж завинаги от бремето на нацоналистическия си, великодържавен комплекс.
Освен това косовското ръководство успя да "убеди" с помощта на албанците в Македония, след признаването на независомостта Скопие да премахне визите за албанците.

Ще смени ли в неделя Косово Ню Йорк /където се намира ООН/ с Брюксел и Вашингтон /столицата на САЩ?
 

Повече въпроси, отколкото отговори от независимостта на бившия претекторат* Сърбите излязоха на барикадите* Европа и ООН са разединени по прецедента с новообявената държава * НАТО и КФОР трябва да въвеждат ред

В Европа гори, непризнатата от ООН измислена страна Косово, зависима от Европа за полицейските и от НАТО за въоръжените сили - самопровъзгласилата се за независима държава Косово едва ли ще се справи с всички предизвикателства, които още вчера, на третия ден от едностранното признание породиха безредици и напрежение. Това е само началото, смятат експерти - списание "Нюзуик" прогнозира, че Косово ще си остане протекторат. Скептичен бе и британският "Индипендънт", който е на същото мнение, че така създадена, Косово ще си остане европейски протекторат, докато френският "Монд" запита - докога косовските албанци ще се задоволят и примиряват със сега съществуващото положение.
Вчера се видя, че нещата са несигурни, безспокойството в най-стария континент вече е факт, разделението на държавите в Европейския съъюз, където се очакваше единна позиция нагнетява напрежение и съмнение, че с едностранното признание се тръгна във вярната посока.

"Косово няма да бъде прецедент" обяви американският президент Джордж Буш, което е обратно на случващото се. След еуфорията идва отрезвяването, че нещо е сбъркано и то е породено от започналите нестихващи безредици, както в Сърбия, така и в северно Косово. Очакваното събитие от неделя показа, че не стабилност, а брожения и несигурност ще се настанят на Балканите в скоро време и нито НАТО, а още по-малко пък КФОР ще са в състояние да ги овладеят. Никой не се съмнява, че поредната авантюра на Буш ще завърши безславно - въпросът е на каква цена и кога.
Един несигурен проект, заложи авторитета на Европейския съюз на карта отбеляза пресата вчера. Каталунци, баски, корсиканци, фламандци се надигат и обмислят сериозно своето бъдеще и статут в рамките на държавите, в които живеят. Бумерангът от експериментите на Буш е на път да се стовари със страшна сила и да породи опасност от прекрояване на границите на Белгия, Испания, Франция. Етносите излизат от сън, за да се появи кошмарът на етническите държави, който е непредвидим както по сила, така и по продължителност.

Перспективите за някакъв очакван икономически просперитет в Косово са илюзия, тъй като досега не се случи нищо реално, докато провинцията бе протекторат. Промяната в статута едва ли ще докара с магическа пръчка инвестиции отвън. Бъдещето е неясно и далеч не спокойно и мирно.
Вчера сърбите в Босна, в град Баня Лука гориха босненски и американски флагове, и искаха връщането на провинцията към сръбска държавна територия. Отново в балканска държава летяха камъни срещу американско посолство и полиция, и протестиращи се сблъскаха. Това съобщи твканала "Вести".
В самата сръбска столица Белград не спират протестите и манифестациите от мига, в който бе обявена едностранната независимост.
Ректорът на университета в Косовска Митровица Здравко Витошевич заяви решимостта на тукашните сърби да останат и бранят земята си. Сърбите дадоха да се разбере, че остават със сръбското правителство и не приемат декларацията на Хашим Тачи, което означава, че няма да приемат и властта в Прищина.
"Вести" съобщи и показа как няколкостотин сърби атакуваха пограничните постове още сутринта вчера. Бяха изгорени десетина полицейски автомобила и НАТО, КФОР не бяха в състояние да се противопоставят на случващото се. Офиси на КФОР на двата гранични пункта на самообявилата се държава бяха запалени и изгоряха, така че на практика вече няма гранични пунктове между Косово и Сърбия.
Кореспондентът на "Вести" Вячеслав Духин също съобщи за два разрушени автомобила на КФОР и как след провъзгласяването сърбите са излезли на барикадите на улицата, протестирайки и гневни.
Както е известно след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, мнението на членовете му "за" и "против" косовска държава се разделиха. Сърбия изтегли посланиците си от държавите, които признаха Косово. Организацията на обединените нации засега не е в състояние да изработи единна позиция по самопровъзгласилата се държава.

Белград понижи статута на държавите, които признаха Косово и обяви новата държава за "измислена". Какви ще бъдат следващите, икономически стъпки засега все още е тайна, но се очаква в близките дни да бъдат изключени тока и газта, а пътищата към Косово да бъдат блокирани, съобщиха за "Вести" вчера дипломати от сръбската столица.
Ситуацията около Косово силно е усложнена, след агресивното признание и отнемане на суверенна територия от Сърбия на 17 февруари, в неделя. След безсилието на международноправните нормативни актове, ООН, ЕС и НАТО, народната дипломация е в ход. Плановете на Вашингтон за пореден път създадоха напрежение, хаос и безредици, развитието на които засега не може да се прогнозира. Налице е повторение на феномена "Ирак" - след обявения край на войната там, вече дълго време продължават взривовете и убийствата, а държавата е нестабилна и опасна, както за жителите й, така и за района.
"Случилото се е нова страница в историята на ООН - коментира пред кореспондента на ИТАР-ТАСС в Ню Йорк сръбският министър на външните работи Вук Йеремич. - Ние сме свидетели как зад стените на ООН се откъсва суверенна територия от една държава с легитимна демокрация и европейска култура."
Докато президентът Борис Тадич пледираше за целостта на своята държава, на улицата кореспондентът на Итар-ТАСС е наблюдавал следната сценка: "Аз трябва да целувам тази земя" - е казал албанец в Ню Йорк, развявайки до сградата на ООН старото знаме на протектората Косово.
Главата на Отдела за външни църковни връзки на Московския патриарх митрополит Смоленски и Калининградски Кирил, изрази вчера солидарността си със сръбската църква и сръбския народ. "Ние подкрепяме позицията на Сръбската православна църква, разделяме мъката и духовното страдание на сърбския народ от който бе откъсната историческа част от територията й - каза митрополитът пред пратеник на "Вести". - Митрополитът напомня как Русия веднъж вече е реагирала на събития на Балканите в началото на миналия век и след това войната е довела до Октомврийската революция.
Вчера стана известна и още една новина от телеканала "Вести". Посланикът на Сърбия в РФ Станимир Вукичевич заяви, че Сърбия няма да допусне косовски спортисти за участие в предстоящите летни олимпийски игри, които ще се проведат в Китай.
ИТАР-ТАСС предаде, че представителят на ЕС за външна политика и сигурност Хавиер Солана вчера е отлетял за Косово, където се очаква да обсъди провелото се съвещание на външните министри на страните-членки на ЕС, както и перспективите за бъдещи действия на мисията на ЕС в Косово.
Най-лошите прогнози са на път да се сбъднат показа вчерашния трети ден от обявяването на едностранна независимост. Косово е обхванато от безредици, твърде малко държави го признаха. В косовска Грачаница 800 сърби са се събраха до един от най-старите манастири, тъй като манастирът се счита за средище на православната църква.
В училище, близо до Прищина сигнал за бомба е принудил полицията да евакуира учениците, за да бъде претърсена сградата. При сблъсъците в Косовска Митровица между протестиращите сърби и полицейски части полицията не е била в състояние да овладее нещата. Кореспондентът на "Вести" предаде, че Елена Гускова, ръководителка на Центъра за съвременни балкански кризи при Института за славяноведение в интервю заяви: "Кризата е сериозна и Европа трябва да се замисли дали да признае или не Косово, тъй като от това зависи колко голям ще бъде пожарът, който бе запален със самопровъзгласяването на тази държава... Не трябва да се забравя, че за своя независимост се готвят албанци в Македония, албанци в Черна гора, а на юг в Сърбия - мюсюлмани и албанци в Прешево и Медведжа... Сега става ясно доколко сериозни са били предложенията на Евросъюза към Сърбия - мисля че ориентацията на ЕС към Сърбия все още е актуална. Що се отнася до влизане в НАТО - този проблем вече не е на дневен ред в Сърбия... Преди няколко дни Хашим Тачи демонстративно влезе в дома на местни сърби и говори с тях колко е хубаво, че вече има държава. След като премиерът си отиде, домът на хората е бил запален и е изгоря. Т. е. след провъзгласяването животът на местното население сърби си остава все по-несигурен."

Шефът на Руския фонд на Института за демокрация и сътрудничество, който бе открит наскоро в Париж, Наталия Нарочницкая прознозира, че след обявяването на Косово за независимо ще започне да действа законът на джунглата и че ще се задейства най-опасния вид тероризъм. "За Америка това е язва в сърцето на Европа, а Европа тепърва ще има все по-голяма нужда от Америка - коментира Нарочницкая пред "Вести".- Това е държава, която ще изпълнява доктрината на Велика Албания върху територии на други държави на Балканите и това далеч не е тайна, за да се правят САЩ и Европа, че не разбират за какво става дума... Нима те не са наясно, че идеята на Велика Албания предполага присъединяване на 40 на сто от Македония и северо-западна Гърция, предполага Охридското езеро да се превърне във албанско вътрешно море! А там са разположени християнски православни светини, мощите на светците Наум и Климент, които адаптираха славянската азбука и я превърнаха в инструмент на живия език, езикът на който ние четем Евангелието днес... Кой казва, че всички христоянски православни светини в Косово не са подложени на обругаване и унищожение? Аз видях снимка, на която олтар бе осквернен с човешки екскременти, и друга снимка, на която с куршуми бе пробито лицето на Богородица... непонятно е подобно безчинство, но то съществува".

Вчера бяха отправени подсилени части от международните миротворчески подразделения към северната граница на Косово под командването на НАТО.
На фона на събитията от последните два дни прозвуча твърде гротескно съобщението, че косовският парламент е решил да създаде свое министерство на външните работи и своя полиция. Помощникът на руския президент и негов специален пратеник по въпросите на развитие на отношенията на Русия с Евросъюза, Сергей Ястржембски вчера заяви пред "Вести", че случилото се в Косово ще усложни диалога на Русия в ЕС. "Би било наивно да се приеме, че позицията на основните страни-членки на ЕС за Косово, която е в разрез със спазване и зачитане на международното право и решенията на ООН няма да се превърне в проблем на нашите отношения - коментира Ястржембски. - Ние смятаме, че позицията на ЕС за Косово е дълбоко погрешна, както стана ясно в самия ЕС скептиците не са малко, а и немалко държави заеха различни позиции по отношение на Косово" заяви Ястржембски.
"Западът заговори за уникалността на Косово и е прав - коментира Павел Зарубин, коментатор на "Вести". Никога в следвоенна Европа не е имало толкова ясно поощрение на етнически сепаратизъм, а сега това е налице... Терористичните актове на баската организация ЕТА взриват хотели, влакове, летища, с много жертви и въпреки усилията на спецслужбите това продължава. Сега баските имат повод да попитат - а сега, какво следва?" По предварителни данни в 200 точки по света може на тази основа да последват брожения и претенции за независимост подчерта Зарубин вчера.

В България засега президент и външен министър се изказват по проблема "Косово" твърде предпазливо и балансирано, но вчера бе поискано казусът да се дебатира в парламента. А там опозицията неминуемо ще застане на проамерикански позиции. Какво ще се случи и как ще реагира българското правителство - отговорът ще дойде в близките седмици...
 

Може ли да се разчита на родните политици?

"Европейският съюз не желае Сърбия такава, каквато е. Следователно Сърбия трябва да търси свои съюзници в света - Африка, Близкия Изток, Америка, а и от държавите от ЕС по отделно. Приказката "или ЕС, или пропадане на Сърбия" въобще не важи. Това заяви вчера в "Коритаров Live" заместник-председателят на Сръбската радикална партия Томислав Николич. - "Поставете се в нашето положение - ако от вашата територия откъснат част, ще бъдете ли съгласни с тези, които са "за" това", попита Николич в отговор на въпроса дали признанието на независимостта на Косово от България ще повлияе върху сръбско-българските отношения. "Не можем да позволим някой да ни вземе територията, Сърбия няма да бъде унижавана", категоричен бе Николич в телевизионното студио.

Вчера ИТАР-ТАСС съобщи, че протестиращи в Косовска Митровица са запалили знамето на Европейския съюз. На границата между Косово и Сърбия е имало сблъсъци между бивши сръбски запасняци и косовски полицаи. Протестиращите са хвърляли камъни, бутилки и метални парчета срещу косовските полицаи, които били принудени да използват сълзотворен газ.

"Признаването на Косово трябва да стане след известно време, когато първо видим как работят институциите и държавния апарат, дали ще имат пълен контрол върху цялата територия, дали наистина се спазват демократичните принципи или каквито са опасенията - това ще бъде държава на няколко клана на албанската мафия - каза пред Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. - В крайна сметка трябва да се поучим от печалния опит с Македония - признахме я първи, а сега сме подложени на разнообразни атаки. Все пак Косово никога не е било държава - държава на албанците, живеещи там, с българско име, дадено през 8-9 век", допълни проф. Димитров. Той подчерта, че основното в българската позиция е да следи как се спазват правата на българското малцинство в Косово. Данните засега показват, че с него "не се отнасят по най-приличния начин". Само през последния месец са били отчетени 52 атентата срещу сладкарниците на българските горани.

"Максимум до един месец България ще признае независимо Косово. Това заяви пред Агенция "Фокус" членът на ВС на БСП, Илия Божинов, който бе единствения против позицията на социалистите за Косово. На последния пленум на партията, Божинов е бил на мнение, че не е редно България да признава независимо Косово, защото така се нарушава Резолюция 1244 на ООН. Социалистът изложил пред колегите си мнението, че прецедентът с Косово може да доведе до сепаратистки движения и на други места в Европейския съюз, включително и в България. Според Илия Божинов много скоро може да се очаква и проблем с албанците в Македония.

Интересна позиция представи вчера пред Агенция "Фокус" професорът историк Драгомир Драганов, според който би било добре да се изчакат президентските избори в САЩ и чак след това да се правят крачки към Косово. Проф. Драганов посочи още, че признаването на Косово веднага ще създаде на България много сериозни проблеми. "Никой не мисли за икономическите последици... Ние се обричаме на поредния икономически удар с евентуалното избързване на признаването на независимо Косово. Американците за пореден път си правят експеримент на гърба на българските интереси", посочи проф. Драганов. Професорът историк поясни, че очаква много сериозно напрежение между двете сили - САЩ и Русия, а оттам и интересна еволюция на позицията на европейските държави. Цяла Европа е енергийно зависима от Русия", припомни още проф. Драганов.
Лошото в случая е, че кандидатката за президент на демократите Хилари Клинтън няма по-различна позиция по Косово от сегашния държавен глава на САЩ, Джордж Буш. А що се отнася до позициите на Русия, то ЕС вдигна ръце и много гъвкаво прехвърли топката на отделните страни-членки по вземането на решение за Косово.

Днес родни политици дават рецепти за избързване или проява на разум в признаването и твърдят, че това щяло да бъде залог за стабилизиране на националната сигурност. Подобно твърдение е толкова абсурдно, колкото е абсурдно и преобразяването на Хашим Тачи от лидер на военно формирование в премиер на държава без Конституция и законодателство.
Не трябва да се забравя и 2001 година, когато в реч пред парламента министър-председателят Иван Костов увери депутатите, че правителството поддържа връзка с кабинета на БЮРМ по повод сблъсъците по границата с Косово. В тази реч Костов заяви: "Терористични групи нарушиха суверенитета и териториалната цялост на република Македония". Тогава премиерът за първи път обяви в прав текст, че косоварите се финансират от наркоканал и че не вярва в етнонационалните мотиви на косовските албанци. В 2001 година България поиска да се спазва резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, силите на КФОР да изпълнят поетите ангажименти, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, ЕС и НАТО да излязат с ясни позиции. Тогава парламентът бе единен по възникналата криза...
Немаловажен момент от най-новата ни история и, че когато беше министър-председател, Иван Костов oтказа да приемем албански бежанци от Косово, както и да дадем въздушен коридор за самолети към Косово. Тази позиция на Костов изненада мнозина с твърдостта си да не реагира първосигнално на ЕС, НАТО и ОССЕ, но днес никой не желае да си я припомни като модел на поведение на държавник. Може да прозвучи абсурдно, но слабият политически лидер, се оказа в сложната международна ситуация - добър държавник!
Странно и необяснимо е и защо никой не коментира позиции на политици от ДПС по Косовския казус. Според агенция "Фокус", на въпрос дали България трябва да бъде сред първите държави, които ще признаят независимостта на провинцията, Юнал Лютфи каза: "Не, аз мисля, че ние трябва да бъдем много по-назад". Никой не пое да изкоментира тази неочаквана позиция.
"След време всички държави ще признаят независимоста на Косово" - недоволен от отлагането и приетите условия на пленума на социалистите заяви бившият външен министър Соломон Паси. Всъщност разликата е в това кой с кого граничи, но Паси е над тези неща и за него бързането и биенето на тъпана трябва да са водещи в подобни дипломатически ситуации.

Политическата сила с най-висок рейтинг ГЕРБ, осиновила един откровен кадър на "Отворено общество", евродепутата Николай Младенов избърза да заяви, че час по-скоро трябва да признаем Косово! В случая, в ГЕРБ говорът изпревари мисълта, а това определено не води до печелене на рейтинг...
"Забравете българския, за да не пострадате". С тези думи западни дипломати предупредили съгражданите ни в Косово, часове преди обявяването на независимостта. Още се помнел случай отпреди 8 години, когато албанци застреляли нашенец, защото казал на висок глас "Добър ден". Помислили го за сърбин. По тази причина е препоръчително за родни журналисти да говорят на местните на английски.
Да се бърза с признание на такава държава, при положение, че в близост така наречената Македония изпитва проблеми, както със сърбите, живеещи на нейна територия, така и с албанците.
Ще върна читателите към 1992 година, когато бившият президент Желев се хвалеше как на срещата на държавните и правителствени ръководители в Хелзинки на 9 юли 1992 г. генералният секретар на НАТО, Манфред Вьорнер го попитал дали смята, че е време НАТО да се намеси в случващото се в Югославия. Желев му отговорил, че е крайно време и че се радва, че българите и НАТО мислят еднакво!

Като продължение на дилетантщината на Желев е емблематичното посещение на Желев в края на април 1993 във Вашингтон, когато във фондацията за мир "Карнеги" държавният ни глава заявил, че външна военна интервенция срещу сръбския експанзионизъм изглежда неизбежна. "Сухопътни войски на Запада могат да затънат в кошмар, подобен на "втора виетнамска война", но въздушни удари срещу сръбски предприятия, съобръжения и доставки, щели да прекъснат военната машина - обяснил Желев пред смаяните домакини и чуждестранни дипломати. Тогава югославската агенция ТАНЮГ окачестви Желев като "необикновено войнствен", а речта му, като като най-острото антиюгославско и антисръбско изявление и то направено във фондация за мир! Странно в случая бе, че в България Желев не бе правил подобни изявления.
Този гаф на Желев бе продължение на един друг - изтеглянето на българския посланик от Белград и оставянето на дипломатическата мисия без посланик. В дипломацията това се нарича абсурден момент, тъй като посолство без посланик не представлява никого. Т. е. в началото на войната в Югославия - пролетта на 1992, България остави дипломатическата си мисия без посланик, знак на незачитане на държавата, в която функционира въпросната мисия и липса на възможност да поддържане на политически и икономически контакти в Белград. След време посланикът бе отзован с указ на Желев, а друг нямаше как да бъде изпратен, тъй като в този момент България не признаваше Съюзна република Югославия.

Помня интервюто на бившия президент Желю Желев във влиятелния вестник "Свенска Дагбладет", когато коментира т. наречения "македонски въпрос" по следния начин: "Македонският въпрос има политическа и историческа страна. Ние започнахме с политическата, с признаването на държавата. Признаването на дадена нация е безсмислица - нацията не се признава, нея или я има, или я няма. Ние действително имаме много общо помежду си - като история, език, религия, култура, но това не ни кара да твърдим, че са българи... Не бива да се забравя, че македонската нация исторически е създадена от Коминтерна". /Комунистически интернационал, обединение на комунистически партии, съществувал от 1919 до 1943 година в Москва. - бел. Л. М./. Същият Желев получи Балканска награда за мир от Асоциацията на журналистите в Югоизточна Европа! Чудни са делата ти, Господи!

Ще припомня за читателите на сайта и на наградения, че през 1946 година, Десетият пленум на българската работническа партия - комунисти, взема решение за насаждане на "македонско" национално самосъзнание сред българското население в Пиринския край. Тази антибългарска кампания бе партийна политика на комунистите, която идваше и се изпълняваше по директиви от Москва. Тогава съратникът на Георги Димитров, Владимир Поптомов, несъгласен с тази линия за насилствено помакедончване, внася три писма в Политбюро на ЦК на БРП, в които посочва своята позиция по проблема с населението на Пиринския край да бъде помакедончвано и посочва като погрешни решенията на БРП.
Нелепо македонизиране, водещо до сепаратизъм и бъдещо разединение - такава бе сталинската политика за българския Пирински край. "Думата "българин" се чува все по-радко - печално отбелязва Поптомов до червените си другари...

Защо припомних този случай, защото 44 години по-късно един български президент, застъпи твърдо комунистически позиции, наричайки българите в БЮРМ, македонци. На името на региона.
А що се отнася до Косово- този път Желев е учудващо умерен и съветва да сме "по средата на редичката". В историята всичко се повтаря, веднъж като драма или трагедия, а втори път - като фарс. Ето защо днешните български политици много внимателно ще трябва да преценяват какво говорят и какво настояват да се случи. Все пак живеем на Балканите и би било добре, ако с дипломатически стъпки се решат проблемите с Косово, за да не гасим отново пожари от бомби.
 
В началото на април 2015, по време на телевизионен дебат по телевизия Klan в Тирана, в присъствието на косовския вицепремиер и външен министър Хашим Тачи, албанският премиер Еди Рама заяви, че "Албания и Косово ще се обединят по класическия начин, ако ЕС не отвори пътя към евроинтеграцията на Косово", допълвайки че обединяването на Косово и Албания има две алтернативи и те зависят от Брюксел. Според него: "Първата алтернатива е обединяване в рамките на ЕС, но ако Съюзът продължава да затваря вратите за интеграция на Косово, тогава двете страни ще бъдат принудени да се обединят по класическия начин". На свой ред Тачи коментира, че изявлението на Рама не представлява заплаха за ЕС, а реалност, която може да се реализира в бъдеще в резултат от изолацията на Косово от страна на Брюксел.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1781-puknatini-v-proekta-za-velika-albaniya

Изказването на Рама не изненада никого, защото албанският премиер е сред най-твърдите привърженици на идеята за т.нар. "Велика Албания", т.е. за обединяването на всички албанци (от Албания и Косово, както и от населените с албанско население части на Македония и Южна Сърбия, а според най-екзалтираните и апологети - и на Черна гора и Гърция) в една държава. Неслучайно, домът му в Тирана е украсен със знаме, на което изобразена картата на това хипотетично образувание.

Легенда:

Зони с албанско етническо мнозинство

"Велика Албания" (според АОК)

Напоследък обаче, напоследък великоалбанските планове се сблъскват с неочаквано, но много сериозно предизвикателство - масовата емиграция на албанското население от Косово, а също от Македония (където делът му вместо да продължи да нараства, не е мръднал и дори е намалял в сравнение с 2002 например), както и от самата Албания.

Мащабите на феномена

Както посочва Жан-Арно Деран от швейцарския Le Temp: "бягството от Косово придобива почти библейски мащаби. Хората сякаш бягат от чума или глад. Само през първите 45 дни на 2015 страната е била напусната от над 50 000 косовари. Всяка вечер на път потеглят не по-малко от хиляда души: млади хора, цели семейства и дори тинейджъри на 13-14 години, които се придвижват на малки групи. Всички бягат от страната, в която без работа е над половината население, разчитайки на по-добър живот на Запад".

Всъщност, истината е, че миграционният процес тече още от времето след края на войната през 1999, довела до обособяването на Косово. Въпреки връщането на част от бежанците и на онези, на които беше отказано убежище, миграционното салдо на Косово винаги е било силно отрицателно, в резултат от което числеността на населението на страната дълги години си оставаше една и съща (1,7 млн. според преброяването през 2001), въпреки високата раждаемост. Сега обаче, тя най-вероятно ще започне да намалява и то с бързи темпове. Причината е, че емиграцията се превръща в гаранция за сигурност и безалтернативна перспектива за бъдещето за мнозина млади албанци, без оглед на образованието им, а изпращаните от тях пари са единственото на което се крепи икономиката на Косово (и в по-малка степен на Албания и Западна Македония). От декември 2014 година насам този феномен достигна качествено ново равнище.

Според Жан-Арно Деран, онези, които искат да напуснат страната, обикновено се събират на автогарите в Прищина и Гниляне, след което се прехвърлят в населените предимно с етнически албански южни сръбски градове Буяновац и Прешево. Колкото и парадоксално да изглежда, причина за това, до голяма степен, са подписаните през 2014 споразумения за "нормализацията" на отношенията между Белград и Прищина, представени като голям успех на европейската дипломация. Всъщност, те значително опростиха контрола по границата между Сърбия и непризнатата от нея косовска държава, в резултат от което сега косоварите, могат да влязат в Сърбия само с лична карта.

От Буяновац, бъдещите емигранти се товарят на автобуси, които ги карат до Суботица, разположена в близост до сръбско-унгарската граница. През последните месеци там буквално гъмжи от албанци. В града те изчакват известно време, докато не намерят подходящите "каналджии", които, срещу 250 евро на човек, да ги прехвърлят нелегално в Унгария, т.е. на територията на ЕС. Това става на малки групи от по двайсетина човека, които пресичат границата пеша, обикновено в гористите райони.

Безсилието на властите

Между другото, този маршрут от доста години насам се използва и от нелегалните имигранти и бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и т.н. Макар че Европейската агенция за външните граници (Frontex) обяви, че контролът по тази външна граница на ЕС е сериозно засилен, истината е, че пресичането и никога не е било толкова лесно, като днес. В отделни дни унгарската полиция арестува по 1500 нелегални имигранти, като обикновено само 100 от тях не са албанци. Те биват задържани за 72 часа като имат право да поискат убежище или им се нарежда да напуснат страната. Според унгарските власти, само през първите два месеца на 2015 убежище са поискали 15 хиляди косовари, докато през цялата минала 2014 броят им е бил 43 000. Повечето нелегални имигранти обаче, въобще не минават през тези процедури, а директно се отправят (с влак или с кола) към Австрия, Германия, Швейцария, Франция и Белгия.

Правителството в Прищина очевидно не е в състояние да се справи с тази разрастващата се тенденция, а президентът на Косово Атифете Яхиага дори обвини Сърбия, че "широко е отворила вратите" за имигрантите. Впрочем, не по-малко учудваща изглежда неспособността на унгарската полиция да спре албанския имигрантски поток към Централна и Западна Европа.

50-те хиляди души, напуснали Косово само през първите 45 дни на 2015, представляват 3% от цялото население на страната, затова мнозина местни експерти вече правят апокалипнични прогнози за нейното бъдеще. Както посочва в тази връзка социологът Дукаджин Горани, масовото бягство е илюстрация за превръщането на Косово в "провалена държава", където човек може да си намери работа само с много сериозни протекции или срещу голяма сума пари. Освен това проточилата се миналогодищна политическа криза окончателно попари надеждите на онези, които вярваха, че нещата все пак могат да се променят към по-добро.

Защо бягат косоварите

Косоварите се прехвърлят в Сърбия предимно през ГКПП Мердаре. Вече споменах, че те формално продължават да се смятат от Белград за сръбски граждани (както е известно, Сърбия категорично отказва да признае независимостта на бившата си автономна област) и много от тях имат сръбски документи. Онези, които не разполагат с такива, минават през горите. Повечето имигранти идват от зоната на Прищина, Вучитрън и Митровица, през които преминава международната магистрала Е-80. Според косовските медии, селата в община Подуево (през която също минава Е-80) практически са опустели. Тоест, най-бързо опустява прилежащата към Сърбия североизточната част на Косово.

По данни на Frontex, през цялата 2014 най-много нелегални имигранти са пристигнали в Европа през т.нар. "централносредиземноморски канал" - над 150 хиляди души. Мащабите на бягството от Косово обаче, заплашват да надхвърлят в пъти тези по въпросния канал. Според медиите в Прищина, през последните шест месеца страната са напуснали между 60 000 и 100 хиляди дущи. Други обаче смятат, че властите крият истинските размери на бягството от Косово и, че само през първите три месеца на 2015 броят на имигрантите е достигнал 200-230 хиляди души. На свой ред сръбският външен министър Небойша Стефанович твърди, че 60 хиляди албанци са подали молба за сръбско гражданство.

От Сърбия, албанците се насочват предимно към Германия, Австрия и Унгария. Според министъра на вътрешните работи на провинция Бавария Йоахим Херман, „всеки ден около хиляда души тръгват с автобуси и микробуси от Косово за Сърбия, откъдето, през Австрия и Унгария, стигат до Германия“. Немските медии посочват, че само през януари 2015 броят на имигрантите от Косово е нараснал двукратно, в сравнения с предходния месец. Германското Външно министерство твърди, че само през първите няколко седмици на 2015 в страната са пристигнали 18 хиляди косовари. Посолството на страната в Прищина пък изнася данни, че всеки месеци между двайсет и трийсет хиляди души напускат Косово.

Най-засегнати от албанското нашествие са две провинции на Федералната република – Бавария и Долна Саксония. През миналата 2014 убежище от баварските власти са поискали 8 860 косовари, а само през първите пет седмици на 2015 подобни молби са подали 10 400 души. В Долна Саксония пък, през първите две седмици на февруари 2015, са пристигнали повече имигранти от Косово, отколкото от всички други държави, взети заедно.

В Австрия, през януари 2014 броят на търсещите убежище косовари е бил едва 54 души. През същия месец на 2015 той е достигнал 1029 души, а само през първата седмица на февруари молби за убежище са подали 558 косовски албанци.

На свой ред, през цялата 2014 унгарските власти са получили 43 хиляди молби за убежище от граждани на Косово, при това броят им рязко е нараснал в периода от септември до декември, достигайки 21 хиляди. През първите пет седмици на 2015 са получени 13 000 такива молби. Тоест, по официални данни, само за три месеца в Унгария са пристигнали над 30 000 албанци. Според унгарската полиция, това са предимно мъже, чиято възраст предполага, че са участвали във войната със сърбите (а някои от тях и в „джихада“ в Афганистан и Близкия Изток) и имат боен опит. Твърди се също, че унгарските сили за сигурност успяват да заловят едва 20% от нелегалните косовски имигранти. Тоест, излиза, че само в периода октомври 2014 – февруари 2015 в държавите от ЕС са пристигнали над 150 хиляди албански мигранти, от които над 120 хиляди са го направили нелегално, т.е. без да са минали през каквито и да било проверки.

На 11 февруари Европейската комисия поиска от Прищина „да постави процеса под контрол“, посочвайки, че броят на нелегалните имигранти от Косово, опитващи се да проникнат в ЕС, е нараснал през 2015 с 40%, надхвърляйки този на бежанците от Сирия и Афганистан.

Показателно е, че масово напускащите Косово албанци не са склонни да коментират, какво ги кара да бягат от собствената си страна. Или пък изтъкват добре известни  причини, като бедността, мафиотизирането на държавните институции, липсата на работа и бума на криминалната престъпност, но истината е, че всичко това го има в Косово още от 1999 насам, т.е. откакто KFOR създаде необходимите условия на местните албанци да изградят в бившата сръбска автономна област своя собствена държава. Неслучайно, някои американски и западноевропейски анализатори наричат Косово „зона на хаос и мрак“ или „девиантно криминално образувание в Европа“. В страната на практика липсва икономика, като такава, а 99% от стоките в нея са вносни. В резултат от всичко това, жителите на страната масово я напускат.

На, както вече споменах, това не е нещо ново. Единственото ново е страхът. Онези косовски имигранти, които все пак са склонни да дадат някакво обяснение за причините, принудили ги да напуснат родината си, говорят за страха от „хората които напоследък все по-често се появяват в Подуево, Вучитрън или Прищина за да набират бойци за войната на т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак“.

По-голямата част от напускащите Косово действително се отправят на Запад, но други предпочитат да се включат в "джихада", осъществяван в Близкия Изток от групировки като Ислямска държава или Ан-Нусра (сирийския филиал на Ал Кайда). Според  министъра на вътрешните работи на Косово Скендер Хисени, около 300 косовски граждани се сражават на страната на джихадистите в Сирия и Ирак, като петнайсет от тях са били убити. През август и септември 2014 полицията в Косово арестува 55 души, заподозрени, че са били сред джихадистите в Сирия, пропагандирали са радикален ислям и са набирали доброволци за радикалните групировки в Сирия и Ирак. Получавайки там сериозна военна подготовка и разполагайки с известни средства, натрупани от грабежите на завзетите от ислямистите селища, сега те започват да се връщат при семействата си, които междувременно са се преселили в Сърбия, Унгария, Македония, Гърция, Италия, Швейцария или Германия. При положение, че албанската мафия вече контролира значителни сектори от сенческата икономика в много европейски държави, можем да си представим на какво са способни албанските джихадисти.

Впрочем, някои анализатори твърдят, че масовото бягство на косовските албанци има и определен военно-стратегически аспект. Както е известно, Косово играе ключова роля в американската стратегия на Балканите, на територията му е и голямата военна база на САЩ „Бондстийл“. Повечето важни решения на правителството в Прищина са съобразени с препоръките на Вашингтон, включително това за изграждането на националната армия на Косово „по американски модел и съобразно стандартите на НАТО“. При посещението си в Прищина, в края на януари 2015, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, подчерта, че „НАТО се ангажира с трансформацията на Силите за сигурност на Косово (FSK) в национална армия“. На свой ред помощникът на заместник държавния секретар по отбраната на САЩ Евелин Фаркаш отбелязва, че процесът на създаване на армия на Косово прокарва пътя на страната към членството в НАТО. Тук е мястото да напомня, че гръбнак на FSK е бившата Армия за освобождение на Косово.

Въпроси без отговор

И така, какво всъщност се случва? Рязко и без видими причини стартира организирано мащабно „преселение“ на косовските албанци. При това не към Босна и Херцеговина, което би имало някаква логика, нито към България и Македония (където албанците в момента усилено купуват недвижими имоти и земеделски земи), а към Северна Сърбия, т.е. във Войводина, където има значително унгарско малцинство. От Сърбия, албанците се опитват да проникнат в Унгария, Австрия и Германия. Властите в тези страни обаче вече вземат извънредни мерки за връщането обратно на нелегалните имигранти, при това заради представяните от повечето от тях сръбски документи, те следва да бъдат върнати именно в Сърбия. В резултат от това се наблюдава планомерна концентрация на албанци на територията на Войводина.

С други думи, новото албанско „преселение“ поражда много въпроси. Кой например изкупува имотите на бягащите от родината си косовари? Дали наистина крайна цел на мащабната имигрантска вълна от Косово са държавите от ЕС, или албанците „преминали военна подготовка и натрупали боен опит“ ще се насочат и към други страни? Ако пък „бежанците“ (или значителна част от тях) все пак бъдат експулсирани от ЕС, дали те ще се върнат в Косово, или ще останат в Сърбия? И какво може да им попречи да се заселят в Южна (където и сега има значително албанско малцинство) или в Централна Сърбия? Както и, защо в момента албанците се концентрират именно във Войводина? Събитията през следващите месеци би трябвало да дадат отговор на поне част от тези въпроси.

-------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

"Съвестта обикновено измъчва не тези,
които са виновни."

Ерих Мария Ремарк

Вчера лидерът на босненските сърби, Радован Караджич, който бе екстрадиран в Хага, застана пред Международния трибунал, за да му бъдат предявени обвинения. В случай, че Караджич признае своя вина, съдиите ще определят размера на наказанието. В противен случай - ще има съдебен процес.

Обвинителния акт, който съдията Алфонс Ори предяви на Караджич съдържа 11 пункта - съобщи РИА Новости. Както стана ясно вчера, Караджич е получил Обвинителния акт в килията си, документът бил на сръбски език.

По правилата на този съд, обвиняемият има право да не отговаря веднага, а в срок от 30 дни и то след като се запознае с Обвинителния акт. По тази причина и на първото явяване на бившия лидер на босненските сърби пред съда, той не е бил питан дали се признава за виновен, както бе обявено предварително. Ако и след 30-дневният срок Караджич не даде отговор на този въпрос, според правилата на Трибунала, ще бъде прието, че той не се признава за виновен, съобщи ИТАР-ТАСС вчера.
Вчера, на 31 юли, четвъртък, Караджич за първи път се появи на живо пред телевизионните камери. Съгласно процедурата, съдията е поискал обвиняемият да каже своето име, приема ли обвинителния акт с така предявените му обвинения и най-накрая да обясни дали се признава за виновен.
Освен това на Караджич ще му бъде предложено да си избере адвокат. Съгласно правилата на Трибунала, Караджич има право и на самозащита, въпреки че това право не е абсолютно и съдиите могат да му откажат.
Според ИАТР-ТАСС, при първото си явяване пред съда в четвъртък, лидерът на босненските сърби е заявил, че при ареста му, и екстрадицията са били допуснати сериозни нарушения на правата му. Той е пояснил, че датата на неговия арест не съвпада на заявената официално от сръбските прокурори: 21 юли. По думите на Караджич, той е бил похитен незаконно и отвлечен още на 18 юли от неизвестни хора, които три дни са го държали на непознато за него място и не са го информирали за правата му, както и не му дали възможност да телефонира. По отношение на екстрадицията, обвиняемият потвърдил пред съдиите, че тя също е била проведена с ред нарушения. Според съдиите, Караджич имал право да подаде жалба по този повод.

Според Главния прокурор на Трибунала, Серж Брамерц, подготовката за съдебния процес над Караджич щяла да отнеме месеци, тъй като имало голям обем събран доказателствен материал и показания на свидетели. Експерти и юристи коментираха вчера пред руски медии, че съдът едва ли ще успее да се подготви за процес по-рано от пролетта на следващата година.
Психиатрична експертиза на бившия лидер на босненските сърби до привеждането му в Хага е извършвана. За това съобщи вчера прессекретарят на Международния трибунал Нерма Елачич.
Елачич е обяснила пред журналистите, че Караджич е преминал през стандартна процедура на медицински преглед, през каквато минават всички нови обвиняеми. Елачич се е затруднила да отговори на въпроса дали в бъдеще предстои да бъде проведено пълно психиатрично обследване на задържания, тя заявила само: "Ще се прецени дали е необходимо".
Според Vesti.ru, пред съда Караджич е направил изявление, че е имал сключена сделка с американците и по-специално със специалния представител на президента на САЩ, Ричард Холбрук. Договореностите го освобождавали от преследване на Трибунала в Хага, в замяна на което той обещал да напусне политиката. Слухове за такава сделка се появиха още докато Караджич се намираше в следствения изолатор в Белград. Сам брат му, Лука потвърди това, като заяви, че бившият руски външен министър Евгени Примаков знае за това споразумение между Холбрук и Караджич и можа да го потвърди като свидетел. До привеждането на Караджич в Хага, Примаков не даде никакво изявление по този въпрос.

"Братя сърби, господ да ви пази". Това са били последните думи на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич на излизане от Специалния затвор в Белград преди да се качи в автомобила на път за летището, предаде АФП, цитирана от Агенция "Фокус".
В нощта на вторник срещу сряда към 2,00 часа охраната е влязла в килията на Караджич и му е съобщила, че всички документи са подготвени и той ще бъде предаден на Трибунала в Хага. Караджич кратко отговорил: Всичко е наред!
За по-малко от час той се подготвил и облякъл синия костюм, който получил ден преди това от брат си. След това от Специалния съд са излезли няколко лъжливи черни джипове, за да заблудят чакащите пред съда негови привърженици. Караджич е излязъл десетина минути по-късно, с лека кола. Според следователите той е бил спокоен и не е говорил много.
"Той мислеше, че ще бъде задържан по-късно, след шест месеца", заяви Лука Караджич пред руския в. "Известия".
"Брат ми има какво да каже. Радован ще заяви, че не признава този Трибунал и съдиите няма да бъдат доволни да го чуят. След това ще заяви, че е невинен и ще изкаже мнението си за международната общност и международните преговори", каза още Лука.

"Един лаптоп и повече от 50 CD-та, съдържащи подготвени документи за неговата защита в Хага, бяха иззети от хората, които го арестуваха. Но никой не знае кои са тези хора", подчерта Лука Караджич.
На някои от участниците в протестите в нощта преди екстрадицията на Караджич ще бъдат предявени обвинения, съобщиха вчера за сръбските медии прокурори.
Ричард Холбрук, който в средата на 90-те години бе помощник държавен секретар на САЩ не е сключвал никакви сделки с бившия лидер на босненските сърби, Радован Караджич. С това официално изявление вчера, четвъртък, се появи на брифинг пред журналисти, официалният представител на държавния департамент, Шон Маккормак. Той направи това, след като бе помолен да коментира заявеното от самия Караджич, пред Трибунала в Хага, че никога няма да бъде преследван от съда, ако слезе от политическата сцена в Босна и Херцеговина, и се откаже напълно от политиката.
Холбрук се приема за архитект на Дейтънското споразумение, което утвърди мира в Босна. "Посланик Холбрук неведнъж е опровергавал, че е имало такава негова сделка с Караджич - поясни Маккормик пред журналистите. - Ако имате допълнителни въпрос, обръщайте се лично към Холбрук" - посъветвал Маккормик представителите на медиите.

"Що се отнася до администрацията на Буш, то тя неведнъж е апелирала към сръбското правителство да предаде Караджич в ръцете на Международния трибунал" - потвърдил Маккормик.
Преди седмица, коментирайки ареста на Радован Караджич, държавният секретар Кондолиза Райс заяви, че тоза задържане ще способства за зарастване на старите рани на Балканите"- припомни вчера ИТАР-ТАСС. Дали ще стане така - времето ще покаже.
Следващото заседание на съда се очаква да бъде на 29 август, съобщи телеканалът Vesti.ru, който имаше вчера и включвания на живо от Хага.
 
Леонид Решетников, Леонид Решетников е генерален директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване в оставка„Властите в България и Сърбия се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Те разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.“ Това казва в интервю за Сергей Правосудов генералният директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников и допълва: „Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на газопровода“.
Публикува се с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ, превод: Елена Дюлгерова

– Леонид Петрович, опитът за реализация на проекта „Южен поток“ нагледно показа как елитите на малките държави в южна Европа (България и Сърбия) често застават срещу националните интереси на своите страни. Защо се случва това?

– След разпада на СССР и принудителното излизане на Русия от Източна Европа България и Сърбия на практика се оказаха под окупацията на САЩ.

Това важи особено за България, която вече успя да влезе в НАТО и ЕС. Тук елитите се намират в пълна зависимост от американците и техните съюзници в Брюксел. Много български политици обичат да разказват за традиционното русофилство на българския народ, но това не означава, че самите те са русофили. Говорят така, за да се харесат на избирателите си, също така да се харесат на Москва и да получат някои преференции за себе си.

Затова няма нищо странно в това, че българските власти провалиха проекта „Южен поток“. За съжаление ситуацията в Сърбия се развива по същия сценарий. Тази страна все още не е успяла да влезе в НАТО и ЕС, затова нейният елит има малко повече възможности за маневриране, но със сигурност може да се каже, че властта в Сърбия също се намира под контрола на САЩ.

– Защо властите в България и Сърбия подписаха договори с Русия и поеха ангажименти по строителството на „Южен поток“, ако са знаели, че няма да ги изпълнят?

– Те се надяваха САЩ и Брюксел да им позволят да реализират „Южен поток“. Елитите на България и Сърбия разбираха, че проектът е изгоден за страните им, и правеха опити да убедят своите модератори в САЩ и ЕС да дадат зелена светлина за строителството на газопровода.

Имаше и своеобразен енергиен шантаж, особено в България; на западните партньори се казваше: ако не дадете поредния транш, ще строим „Южен поток“. До определен момент тази политика сработваше. Само че в края на краищата САЩ и Европейската комисия заеха много твърда позиция против този проект – затова на българите и сърбите не им остана друго, освен да козируват и да се откажат от строителството на „Южен поток“.

– Защо по-влиятелните държави като Италия и Австрия не успяха да окажат съществена подкрепа за реализирането на изгодния и за тях проект „Южен поток“?

– Да, техните елити са по-силни от тези на българите и сърбите, но въпреки това те се намират в един общ строй начело със САЩ. Силите на Италия и Австрия очевидно са недостатъчни, за да се противопоставят на Съединените щати и да тръгнат на реализация на съвместни проекти с Русия.

– Но нима ръководителите на страните от Южна Европа не разбират, че Украйна се намира на границата на банкрута и там се води гражданска война. Ако газът няма да стига до тези страни, какво ще кажат лидерите на своите избиратели?

– Ще им кажат, че виновна е Русия. Разбирате ли, има избиратели, но има и началник, а заповедта на началника за тях е значително по важна от обещанията към избирателите.

А на избирателите си разказват измислици за някакви големи количества втечнен газ, който скоро ще залее европейския пазар, за шистов газ, шистов нефт и така нататък…

– Благодарение на някакви компромати ли американците държат под контрол европейския елит?

– Не само. Действа пълният спектър от механизми на влияние. Това са и компроматите, и заплахата от организиране на държавен преврат, а също така и физическото унищожаване на неудобните политици. Трябва да се разбере, че ЦРУ отдавна не е просто разузнавателна служба, а структура, осъществяваща контрол над елитите на другите държави най-често с помощта на силов натиск.

Не бива да се забравя и „морковът“. Американците плащат добре на своите слуги. И когато пред даден политик стои изборът да тръгне срещу САЩ и с висока степен на вероятност да се лиши от власт, пари, а дори и от живота си – или, изпълнявайки изискванията на американските си господари, да стане състоятелен човек, абсолютното мнозинство избира втория вариант.

– Сега се обсъжда вариантът за изграждане на продължение на „Турски поток“ през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и Италия. Реално ли е това според вас?

– Напълно реално е да се построи газопровод на територията на Турция. По-нататък възникват маса проблеми. Ключовият въпрос е кой ще даде пари за строителството.

Гърция, Македония и Сърбия нямат такива пари. Теоретически пари назаем може да им даде Русия с условието, че после ще ги върнат за сметка на плащанията за транзитното преминаване на газа. Еврокомисията обаче ще настоява проектът да бъде реализиран в рамките на Третия енергиен пакет, според който половината от построените мощности трябва да се дадат на друг доставчик.

При тези условия не е ясно кога ще може да бъде изплатен този проект. А и Русия едва ли ще се съгласи да финансира газопровод, по който ще се транспортира газ от други страни.

В Гърция на власт дойдоха сили, които се опитват да защитават националните интереси на страната, но дали ще успеят да се противопоставят на натиска на САЩ и Европейската комисия? Съмнявам се. На Македония не могат да се възлагат никакви надежди. Тази страна всъщност е протекторат на САЩ.

Затова във всеки момент американците могат да организират там държавен преврат или „цветна революция“, а в случай на крайна необходимост и гражданска война. Още повече, че на тази територия живее голяма общност от албанци, които мечтаят за създаването на Велика Албания. А когато неизбежно възникнат проблеми с Македония, отново ще бъде поставен въпросът за обходен маршрут. Излиза, че отново ще се наложи да се договаряме с България.

За Сърбия вече говорихме. При реализацията на „Южен поток“ тази страна вече се показа като не особено надежден партньор. Представителите на западните спецслужби работят плътно с ръководителя на сръбското правителство Александър Вучич и той все повече и повече заприличва на ръководителя на България. Необходимо е проектът „Южен поток“ да се осъществи, но по пътя му ще има много големи трудности.

От друга страна, САЩ отслабват, тъй като са принудени да разпиляват силите си между горящия Близък изток, Украйна и Азиатско-Тихоокеанския регион, където противопоставянето между Китай и съседните му страни расте. В тези условия европейските страни като Унгария, Италия, Австрия, Гърция получават по-голяма възможност да отстояват своите национални интереси.

– Защо ръководството на Еврокомисията така твърдо настоява транзитът на руския газ да минава през територията на Украйна? Те не може да не разбират, че ситуацията в тази страна е критична.

– Днес западните държави са принудени да подкрепят своите протежета в Украйна с кредити. Как обаче ще ги връщат? Властите в САЩ и ЕС искат Русия да плаща на Украйна за транзита на газ, а после тези пари да отидат за погасяване на кредитите.

Затова ръководството на Европейската комисия настоява за изпълнението на дългосрочни контракти, в които са посочени изисквания за доставка на газ на територията на ЕС. Европейците смятат, че Русия не може да им се изплъзне със своя газ.

– На границите на Турция се води война. Какви са перспективите за политическа стабилност в Турция?

– Може с увереност да се каже, че в кратки срокове стабилността ще се запази. Но в близките пет до седем години там ще се случат сериозни промени. САЩ явно залагат на свалянето на Реджеп Ердоган, който се опитва да води независима политика. За решаването на тази задача те използват всички фактори: и външен натиск, и вътрешната опозиция, и кюрдските сепаратисти, и бойците от „Ислямска държава“, и други. Турция я очакват много тежки времена.

– Как оценявате перспективите за снемане на санкциите от Иран и появата на ирански газ на европейския пазар?

– Политиката на САЩ увеличи хаоса в Близкия изток. Американците разчитаха, че ще успеят да контролират страните, омаломощени от граждански войни (Ирак, Сирия, Йемен, Ливан), но сгрешиха.

Позициите на Иран във всички тези страни се засилиха. Сега американците се опитват да решат какво да правят с Иран. В САЩ днес си съперничат две гледни точки.

Демократите смятат, че трябва да се върви към сближаване с Иран и постепенно да се снемат санкциите от тази страна. Те се надяват, че по такъв начин иранският елит постепенно ще еволюира и в посока на сближаване със САЩ.

Републиканците продължават да настояват за усилване на натиска върху Иран. В този ситуация много ще зависи от политиката на Русия и Китай. Ако нашите страни престанат да се страхуват от гнева на американците и започнат да развиват всестранно сътрудничество с Иран, тази страна ще може да си позволи да не обръща внимание на санкциите от страна на САЩ и техните съюзници. Русия започна да върви в тази посока, решавайки да изпълни своите ангажименти да предостави на Иран системи за противовъздушна отбрана С-300.

Страните от ЕС са изключително заинтересовани от иранския газ, но никога няма да се осмелят да сключват договори с тази страна без разрешението на САЩ.

Русия пък е заинтересована ирански газ да отиде в Индия и Пакистан.

– Как оценявате съвременното състояние на руска „мека сила“ на Балканите?

– Присъствието на руска „мека сила“ на Балканите практически не се усеща. Ние излязохме от фронтовата линия и сега ни се налага да водим война със САЩ на територията на Украйна – тоест фактически в собствения си дом. В Донбас загиват руснаци. А ако бяхме успели да запазим позициите си в Източна Европа, щяхме да се срещнем с американците на далечните граници.

Днес Русия не оказва практически никаква подкрепа на своите съюзници в балканските страни. Говоря за цели слоеве от населението, отнасящи се приятелски към Русия, и за политическите партии, които ги представляват. Продължават да действат центрове за изучаване на руски език, провеждат се някакви културни мероприятия, но за тях знаят малцина. Длъжни сме да подобрим постоянния диалог на ниво „студенти, учени, политици, бизнесмени, деятели на културата и изкуството.

– Не е тайна, че най-големият данъкоплатец в България е „Лукойл”, а контролният пакет на най-силната сръбска компания НИС принадлежи на „Газпром нефт“. Как оценявате ролята на тези компании в контекста на руските интереси в България и Сърбия?

– Много години съм работил в тези страни, и сега често ги посещавам. И знаете ли, имам усещането, че „Лукойл” и „Газпром нефт“ се срамуват от това, че са руски компании. Опитват се да позиционират себе си като международни корпорации и подкрепят западните си колеги. Може и да правят нещо за разпространението на руското влияние в тези страни, но това е практически неизвестно за широката публика.

Напротив, непрекъснато слушам упреци по адрес на руския бизнес от проруски настроените сърби и българи. Разбираемо е, защото и „Лукойл”, и „Газпром нефт“ работят в много държави, затова внимават, стараят се да не дразнят партньорите си в Европа и САЩ.

– Доколкото във властите в Сърбия и България има прозападни сили, руските компании не могат директно да поддържат проруски партии, защото веднага ще започне административен натиск върху бизнеса им.

– Аз не призовавам да се финансират опозиционни партии. Говоря за това просто да се поддържат мероприятия, свързани с развитието на руско-сръбските и руско-българските отношения.

Както е известно, нашият институт (Руският институт за стратегически изследвания – РИСИ, бел. ред.) влиза в структурата на администрацията на президента на Русия. Занимаваме се със събиране на информация от открити източници и нейния анализ. „Меката сила“ не е наш профил.

Но виждайки какво се случва, ние редовно организираме на Балканите кръгли маси, конференции, взимаме на стаж чуждестранни студенти и аспиранти. На тези конференции се обсъждат включително и въпросите на енергетиката. Държа да подчертая, че не търсим финансова подкрепа. Каним представители на НИС, които да дойдат и да разкажат за своята работа, но по някакви причини ни отказват. И това се отнася не само за нашите конференции и кръгли маси, представителите на НИС не участват в никакви руско-сръбски мероприятия. Създава се впечатление, че ги интересуват единствено финансовите показатели на печалбите им – нищо друго, в това число и какво пишат за тях сръбските и световните медии.

За да не изглеждам предубеден, ще кажа, че проблемът не е само в НИС. Не е тайна, че РИСИ активно участва във възстановяването на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на Сърбия, България, Гърция. Когато обаче предложим на руския бизнес да участва в тази дейност, далеч не винаги получаваме подкрепа.

У мен се създава впечатлението, че руските компании в Сърбия и България подкрепят само онези мероприятия, за които са получили благословията на съответните власти в двете държави – даже тези мероприятия да имат антируски характер.

--------------------

* Леонид Решетников е генерален директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване в оставка.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

Маргарита Попова, вицепрезидент в Босилеград, сн. сайта на президентството„Сърбия не може да стане член на ЕС, ако не реши въпроса с българската общност в западните покрайнини” заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на връх Великден, когато официално откри Международния детски Великденски фестивал в Босилеград. - Сърбия ще стане член на ЕС, обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това, бе категорична Попова пред сънародниците ни.

В същото време вицепрезидентът замълча силно по случая от 9 април, с унизителното отношение от валията на Одрин Гьокхан Сьозер към свещеника в българската църква „Свети Георги” и "Св. Константин и Елена", Александър Чъкърък. Случай за който съобщиха телевизия СКАТ и Агенция "Фокус".

Чакърък не бе приет умишлено в официалния протокол по време на обществена проява в центъра на града.

З март, пред Паметника нанезнайния воин, нелегитимният мюфтия е сред официалните лицаНад хиляда души се събраха в Одрин на 9 април, за да обърнат внимание на проблемите на джамията „Селимийе”, която е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Между присъстващите са били, както валията на Гьокхан Сюзер, така и други официални лица. Отец Александър заедно с имамина на джамията Нади Ерсой отишъл, за да подкрепи инициативата, но валията не пожелал той да застане до него, в официалния протокол и попита дали в България, официалните лица приемат мюфтията или ходжата да застане до тях...

За този случай Маргарита Попова замълча и спотаи патриотичния си устрем, но и не се сети, че България не трябва да подкрепя и приемът на Турция в ЕС, за което има далеч по-сериозни причини.

Що се отнася до въпроса на Одринския валия – нелегитимният Главен мюфтия в България присъства в официалния протокол на честването на 3 март и никой не го унижи с отстраняване от официалните лица...

Светият Синод си замълча по скандала в Одрин, но трябва ли да сме изненадани, след като за пореден път, дни по-късно традиционно, без заплати, посрещнаха Великден свещениците в Българската православна Църква?!

И това се случваше докато пловдивският митрополит Николай, галеникът на правителството на ГЕРБ, готвен за следващ патриарх, отлетя за Йерусалим с правителствения фалкон и донесе Благодатния огън от гроба Господен?!

Няколко дни по-рано, преди скандала в Одрин, премиерът Бойко Борисов не спомена като българи деца от Западните Родопи заради религията им. Като „приятели на България“ бяха определени и младежите от българските малцинства в Молдова, Сърбия и Македония.

Различната позиция на правителството и президентството по определянето на българите от Западните покрайнини смущава и прави твърде неубедителна общата държавническа позиция, която би следвало да имат най-високопоставените български политици.

От друга страна, Министерството на външните работи замълча по изявлението на Попова, въпреки че виждането на премиера за прием на Сърбия в Европейския съюз е твърдо и декларирано „за”.

Немаловажен е случаят и с отец Герена, по Великден:

Скандалният свещеник от Кърджали Петър Гарена, за пореден път си позволи да оскверни празника, като отново се подигра с отбелязването на един от най-светлите християнски празници – Великден, прочитайки литургията на турски език!

За това своеволие на отеца Светия Синод отново замълча и се направи, че такъв случай не е имало, което още повече унизи християните.

Тук ще припомня, че едва ли мюсюлманите ще позволят някога Корана да се чете на български и то на техен религиозен празник...

Вярно е, че в защита на славянското писмо и обвиненията, че трябва да чете религиозните книги на латински, гръцки и еврейски, преди векове философът Константин Кирил отговорил:

„Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички?

И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други...”

Всеки въздава слава на Бога на своя език, но на своя Бог да се въздава слава с езика на друг етнос и религия, и  когато това се прави целенасочено и с умисъл – нещата изглеждат различно!

Български християни едва ли ще зачетат Свещената книга на мюсюлманите на църковно-славянски!

Тънка е границата между допустимо толерантното и допустимо злонамереното, така както е тънка границата между намесата във вътрешните работи на една чужда суверенна държава и защита на правата на етнически малцинства без да бъде сътворена подобна намеса!

Достатъчно си патим от вмешателството на турската държава в делата на България, в това отношение даже отиваме в другата крайност – да търпим унижението и демонстрираната липса на уважение от страна на Турция при пътувания на депутати от турския парламент, при афиширани участия на турски политици в мероприятия на политици от Движението за права и свободи!

Всички тези вмешателства и унижения остават без последствия заради близките отношения на Анкара с официален Вашингтон!

Каква суверенна държава си въобразяваме, че сме след като Турция пази небето ни, турски и израелски граждани, с протекциите на САЩ изкупуват земята ни, а предстои и държавното БТК да се продаде евтино на Турция!

В България политиците ни продадоха интересите и правата на тракийските бежанци и замълчаха след като турски политик декларира, че нямаме право на претенции за заграбените земи и имоти в милиарди!

Показателно е, че вицепрезидентът Маргарита Попова не показва чувствителност към Турция и непрекъснатите й намеси във вътрешните работи на страната ни, докато се заканваше в Босилеград на Сърбия за бъдещия й прием в ЕС.

За Турция и намесата на тази държава в българските дела в страната ни, вицепрезидентът мълча, удобно, за да не разсърди Големия брат САЩ и нейната любима Турция!

Не е ли чувала Маргарита Попова, че до Резово Турция без да поиска българско становище си позволява да строи атомна централа – на 15 км от българската граница, в район, който е резерват и чиста, девствена природа!

По време на официалната визита на турския премиер Ердоган в Китай, от Турция бе съобщено, че се обмисля турците да възложат на Китай строежа на бъдещата Атомна централа на Черноморския бряг!

За нарушени между съседски права между две държави, и искано съгласие от българска страна – засега не се чува нищо!

Мандата си на вицепрезидент, Маргарита Попова започна с клетва в Конституцията. Там все още не е записано, че вицепрезидентът има право на двоен аршин в действията си, или да проявява предпочитания в изявленията си спрямо чужди държави.

Спонтанно или преднамерено Попова тръгна по пътя на редица други политици преди нея, в посока обратна на премиера, председателя на парламента, и други политици от мандата на ГЕРБ с изявленията си в Западните покрайнини? Тя прекрасно знае, че едно е да каже нещо, второ и – да се случи заявеното, трето и четвърто е от думите й да има полза в интерес на двете съседни балкански държави – Сърбия и България.

Да не отварям дума за това, че едва ли някой в Брюксел ще се съобрази с мнението на вицепрезидента на България при приема на Сърбия в ЕС...

Колко нелепости са принудени да вършат и да говорят политиците в прекомерната си страст да кажат нещо ново!

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla