Tag:ттип

Галя Горанова, журналистРумен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа.
Тенденциозни, заблуждаващи заглавия. Манипулативни внушения. Изцедена зорлем ирония. С наближаването на президентските избори пропагандните медийни оръжия на „Америка за България“ ожесточиха тона срещу независимия кандидат за президент, подкрепен от БСП – генерал Румен Радев. Медиите, финансирани от американската уж неправителствена организация, зарязаха обективната журналистика и превключиха на поръчков режим.

Умерената позиция на Румен Радев спрямо Русия очевидно не се харесва на „Америка за България“

Ако се съди по образа, който рисуват „Дневник“ и „Медиапул“, генералът е прокремълски агент, противник на ЕС и НАТО, заклет конспирационист, изкушен от теорията за кемтрейлс, рептилите и илюминатите. При това фустогонец, назначил любовницата си за пиар, в „разрез с Кодекса на труда“. А, да, и го харесва Велко Вълканов, представяте ли си!

Когато Румен Радев казва, че България трябва да преразгледа участието си в ЕС и НАТО и от пасивен техен член да стане активен генератор на идеи и да защитава националните си интереси, в интерпретацията на американските медийни държанки това звучи така: „Радев иска България да преразгледа членството си в ЕС и НАТО“. Когато на предизборна среща в провинцията генералът се опитва да успокои разтерзан човечец от залата, че няма кемтрейлс-заговор срещу България, „Медиапул“ излиза със заглавие: „Ако се наложи, Румен Радев щял да проверява кемтрейлс“. А между редовете се долавя ехидно хихикане. Пък и какво знае един генерал от авиацията за кемтрейлс? От въздух най-разбират въздухарите, нали така?

В същото време двете издания са неприлично снизходителни към кандидати на десницата като Цецка Цачева и Трайчо Трайков, например, които отдавна са обект на всеобщ присмех в обществото.

Защо медиите на „Америка за България“ пародират трезвомислието на основния опозиционен кандидат и придават сериозност на десния управленски комизъм ?

През 2009 г. фондация „Америка за България“ отпуска грант от 300 хиляди лева на изданията на Иво Прокопиев  – „Дневник“ и „Капитал“, с които да изградят няколко платформи за граждански дебати, „както и четири блога, посветени на важни проблеми като съдебна реформа, развитие на медиите, архиви на комунистическата Държавна сигурност и административни бюрократични безобразия“.

През 2011 г. американската фондация отпуска грант от 3 милиона лева на двете издания, за да „укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България“.

През 2014 г., когато изтича срокът на последната помощ, фондацията отпуска нови 3 милиона лева на двете издания, „за да укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания“.

Така от 2009 г. насам парите, които са дадени безвъзмездно от неправителствената организация на „Капитал” и „Дневник”, се равняват на общо 6,3 млн. лв.

През 2014 г. „Америка за България“ поощрява електронния сайт „Медиапул“ на Стояна Георгиева с 1 млн. 152 хил. лева Мотивът също е показателен: „Грантът допринася за осъществяване на мисията на Фондация „Америка за България“ за укрепване на демократичните институции в България чрез подкрепа за независимата  журналистика“. „Независима“, забележете.

Очевидно американският спонсор не харчи нахалост парите си, ако се съди по редакционната политика на тези издания – силно проамериканска, пропагандно русофобска, пристрастно дясна със силен корпоративен уклон и критична към властта само в случаите, когато ГЕРБ се отклони от евроатлантическите догми.

Къде е ген. Румен Радев в системата за разпознаване „свой-чужд“ на американската фондация?

Очевидно американският спонсор не разпознава като „свой“ бившия шеф на Военно-въздушните сили на България, независимо че ген. Радев е американски възпитаник и натовски офицер. Защо?

Пълните зали са доказателство, че позициите на ген. Радев се радват на добър прием в България.

Обяснението се съдържа в предизборните послания на генерала. Румен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа. Споразуменията са фиксидея на сегашната американска администрация, президентът Обама ги издигна в свой приоритет до края на мандата, въпреки силната съпротива на Европа, и това няма как да се хареса на щатските донори.

Друг непростим грях на генерала, поне според американските разбирания, е умерената му позиция по отношение на Русия. Радев нееднократно е заявявал, че не може да има силна Европа без Русия, че еврофилията не означава непременно русофобия и че България трябва да промени досегашния „ястребски“ курс на президента Росен Плевнелиев спрямо Москва в името на националните интереси. Да, това определено няма как да се хареса на „неправителствения“ американски донор! Все пак благотворителният Фонд е създаден под егидата на Конгреса на САЩ и лично на американския президент и по съвпадение е проводник на официалната външна политика на САЩ.

Платената „американофилия“ може и да радва донорите на „Америка за България“, но със сигурност уврежда трайно авторитета на медиите, които я провеждат. „Хибридният“ информационен продукт е нож с две остриета. И когато „Дневник“ и „Медиапул“ напишат нещо, задължително го проверете и другаде.

---------------------

Галя Горанова е журналист и преводач. Работила е в като водещ на новини и репортер в RFI-България, Нова Телевизия, ББТ. От 2005 до 2015г. е политически коментатор на страниците на вестник „Сега”. Публикувала е в списание „L’Eeuropeo” и списание „a-specto”.
 

Френският премиер Манюел ВалсПариж смята, че това не е изгодно за Европейския съюз

Подписването на договора за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и Европейския съюз (ЕС) е невъзможно. Това обяви премиерът на Франция Манюел Валс.

Това той направи по време на среща с избиратели в град Белвил-сюр-Мер, на брега на Ламанша. "Честно казано, споразумение за трансатлантическо партньорство не може да има", споделил френският министър-председател пред избирателите си.

Според Валс в сегашния си вид ТТИП води ЕС в грешна посока. Занапред не трябва да се сключва нито един договор за свободна търговия, ако той не отговаря на интересите на Евросъюза. Европа трябва да заеме твърда позиция и Франция ще следи за това, декларира френският министър-председател.

Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции се планира от 2012 година. 2016 г. е решаваща за него. По същество то е споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ.

 
Калина Андролова, политически анализатор в предаването /Поглед.инфо/ Преговорите между САЩ и ЕС относно подписването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (наричано за краткост TTIP) се водят при подозрителна секретност, която граничи с абсурд. Това говори, че договорът за въпросната свободна търговия между САЩ и Европа съдържа много скандални точки, които ще предизвикат категоричното недоволство на европейските граждани. Има доста разлики между САЩ и Европа, особено в ограниченията на алчността на корпорациите, които TTIP ще стопи.

В Америка най-важна е печалбата на корпорациите, а чак на второ място – здравето на хората, в Европа корпорациите не могат да правят каквото поискат. Например, по данни на британските медии, в момента 70% от хранителните продукти в САЩ съдържат генномодифицирани съставки. Докато ЕС все още не позволява продажбата на храни с ГМО, опасявайки се, че са вредни. В САЩ използват хормони на растежа при говедата, в Европа това е забранено, поради доказана връзка с рака. Става дума за генетично инженерни хормони, произведени от „Монсанто”. От 59 био-активни хормони, открити в млякото на американските крави, IGF- 1 (инсулино-подобния растежен фактор) се счита за нещо като „клетъчно гориво” за човешкия рак. Американските фермери отдавна се опитват да вдигнат забраната за хормоните на растежа в ЕС, веднъж вече опитаха чрез Световната търговска организация, но не успяха, ето че TTIP им дава такава възможност. Европейският пазар ще се наводни с американско говеждо, с колбаси и месни продукти, съдържащи такова месо.

Само ще подчертая, че натискът на САЩ върху Европа да свали забраната за говеждо с хормони беше огромен. Стигна се дотам, че САЩ и Канада наложиха мита и санкции върху 26 страни от ЕС, поставиха ги в т.нар. черен списък (забележете, без Великобритания), поради това, че ЕС забранява вноса на говеждо с хормони. Така че номерата със санкциите, които сега се прилагат на Русия, са стара изпитана мярка, дори върху гърба на ЕС.

Парадоксално е да притискаш гражданите на цяла Европа да ядат говеждо с хормони на „Монсанто”, които предизвикват рак и да налагаш заради това санкции. Санкциите на американците тогава бяха върху тъговията с продукти от ЕС, от трюфелите до сланината, след като Световната търговска организация прие, че ЕС е наложил забраната върху говеждото месо с хормони абсолютно неправомерно и в нарушение на правилата за свободната търговия. Явно словосъчетанието „свободна търговия” е от поредицата фалшиви думички като демокрация, гражданско общество и пр., които са изпразнени от съдържание, но пък са изпълнени с глобални интереси за оплячкосване на територии. Британските компании бяха изключени от говеждите санкции, защото британското правителство, както винаги, бе в опозиция на ЕС. В резултат европейските производители имаха огромни проблеми с експорта, загубиха пазарен дял и търпяха финансови загуби. В крайна сметка се стигна до компромис, наложи се ЕС да увеличи квотата за висококачествено американско говеждо, като все пак запази забраната върху съдържанието на хормони.

Америка, казват специалистите, е без ограничения за най-различни видове токсични вещества. „Гардиан” пише, че ЕС е забранил употребата на 1200 вещества в козметичните продукти, докато в Америка тези забранени вещества са само 12. САЩ са изключително либерални към желанията на корпоративния капитал и неговата страст за печалба. Всяко вещество може да бъде използвано, докато не се докаже, че е вредно. Докато в Европа е обратното – първо трябва да се докаже, че една съставка не е вредна и тогава може да се използва. Изобщо Европа има много ограничения, които вероятно спъват икономическото развитие, но пък грижата за човека е по-голяма. Има страшно много лекарства, които са забранени в Европа, но са разрешени за използване в Америка. Освен ГМО, хормоните на растежа, шистовия газ и множество токсични вещества, които ще ни споходят с приемането на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, един от най-големите удари, които ще получат европейците, е свързан с абсолютното разрушаване на демократичния модел на управление на държавата, и окончателното падане на суверенитета пред върховенството на корпоративния капитал. Според TTIP въвеждането на параметъра „Споразумения за уреждане на спорове между държавата и инвеститора” ще позволи на компаниите да съдят държавата, ако политиката на правителството им нанася пропуснати ползи. На практика това означава, че неизбраните от никого транснационални корпорации могат да диктуват политиката на демократично избраните правителства. Тоест цялото общество ще работи за ползите на корпорациите. На корпорациите явно им омръзна да корумпират правителствата, това струва много пари, нерви, а и има краткотраен резултат. За това по-удачно е да ги съдят. Изобщо всичко за корпорациите, нищо за хората.

Деконструкция - БНР

 
При метода фракинг за проучване и добив на шистов газ в земята се вкарват над 99 силно отровни вещества. Това е причината от чешмата да тече газ, който се палиСлед подписването на Споразумението в Европа ще бъде разрешено използването на метода на хидравличното разбиване, известен и като „фракинг“ (който в момента е забранен на Стария континент, но се прилага масово в САЩ), т.е. добивът на шистов газ и петрол чрез разрушаване на долните слоеве на скалните породи и вкарване под високо налягане в създадените пукнатини на канцерогенна смес от вода, пясък, токсични химически вещества и агресивни киселини. В тази връзка, редица европейски учени още отсега предупреждават за замърсяването на грунтовите и питейните води, както и за сериозни екологични щети.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1741-proektat-ttip-i-marginalizatsiyata-na-evropa

От доста време насам, включително и в момента, между САЩ и ЕС текат активни, макар и съзнателно неафиширани преговори за т.нар. Пакт за трансатлантическа търговия и инвестиции (TTIP), известен още и като Споразумение за трансатлантическа свободна търговия (Trans-Atlantic Free Trade Agreement - TAFTA). Привържениците му определят като негова основна цел обединяването на ЕС и САЩ в наднационален икономически блок и „премахването на нетарифните бариери пред инвестициите“. Зад тази неособено ясна формулировка се крие, всичко, което транснационалните корпорации  смятат за пречка пред възможността да извличат максимални печалби от дейността си, т.е. всички приети от отделните национални държави трудови и потребителски стандарти, екологичните норми, както и цялата система от държавни услуги и данъци, които ги финансират.

Неслучайно най-големият лобист на идеята за подписването на Споразумението е елитарният клуб „Трансатлантически икономически диалог“ (TransAtlantic Business Dialogue — TABD), обединяващ президентите на най-мощните американски и европейски корпорации. От средата на 90-те години на миналия век клубът работи за интеграцията на ЕС и САЩ в единен икономически субект, което на практика означава, че Европа ще бъде принудена да се откаже от нормите и стандартите, формиращи собствената и идентичност, и да приеме натрапваните и от Вашингтон ултралиберални правила. Това става ясно от изтеклите в медиите сведения за темите, обсъждани по време на преговорите за TTIB, които имат конфиденциален характер. Достъп до конкретните предложения, подготвени от представителите на ТАBD, нямат нито членовете на европейските парламенти, нито американските конгресмени. Само подбрани членове на правителствата на държавите от ЕС могат да се запознаят с тях, при това в обстановка на изключително секретност, а Европейската комисия дори взе решение документите, касаещи преговорите да бъдат обозначени с тайни символи (още една практика от ерата на студената война), така че в случай на изтичане на информация да може да се открие, кой е източника и.

Всъщност, мотивите на брюкселските „еврократи“ да предприемат подобни мерки са разбираеми. В миналото преговорите за подписването на аналогични споразумения на два пъти се проваляха, след като европейските общества получаваха информация, какво всъщност ги очаква: така в средата на 90-те години беше преустановено подписването на т.нар. Многостранно споразумение за инвестициите, което трябваше да обедини държавите от ОИСР, а само преди няколко години се провали Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Впрочем, много от основните постановки на АСТА са включени и проекта за TTIP.

Между другото, сред привържениците на конспирологичните теории е популярна тезата, че и  сегашната криза в Украйна е била провокирана от Вашингтон за да бъдат ерозирани икономическите връзки между Европейския съюз и Русия, и Брюксел да бъде тласнат към по-тясно сътрудничество със САЩ. В същото време обаче, подготвящият се договор за TTIP поражда множество въпроси и има немалко противници в Европа.

Последиците от реализацията на TTIP

Както е известно, икономиките на ЕС и САЩ активно си сътрудничат от дълго време насам. През 2013 например, общият стокооборот между тях достигна 500 млрд. евро, а взаимните инвестиции се оценяват на трилион евро. Във Вашингтон обаче не смятат това за достатъчно и се стремят за увеличат тези показатели, а TTIP се разглежда като най-добрият инструмент за целта.

Смята се, че подписването на споразумението ще доведе на първо място до сериозно намаляване на митническите тарифи и нетарифните търговски ограничения между ЕС и САЩ, както и до отмяна на контрола и ограничителните правила във финансовия сектор. Според оскъдната информация в медиите, преговорите се водят за възприемане на еднакъв подход в сферата на държавните поръчки, смекчаване на санитарните норми и екологичните стандарти и премахване на ограничителните закони по отношение на хранителните стоки. Твърди се, че като задължителен за всички участници в TTIP ще бъде приет най-заниженият или най-удобният за съответния индустриален отрасъл стандарт, приет в някоя от държавите от зоната на Споразумението.

На пръв поглед това не изглежда никак зле. Американските лобисти на TTIP твърдят, че споразумението ще позволи осъществяването на много по-мащабна търговия между участниците от двете страни на Атлантика и ще доведе до съществен ръст в производството. Те акцентират върху това, че новият блок ще обедини икономиките на САЩ, Канада, Мексико и Европа и, едва ли не, ще гарантира просперитета на техните общо 820 милиона жители. Това ще бъде най-големия пазар на планетата, който ще произвежда 50% от глобалния БВП и ще осъществява 1/3 от световната търговия. Повечето европейски експерти oбаче смятат, че реалността е доста по-различна и посочват, че големият печеливш от TTIP ще се окажат САЩ, тъй като американските компании, чието производство е с по-ниска себестойност, ще могат да предприемат мащабна експанзия на окончателно отказалия се от всички протекционистки бариери пазар на ЕС, овладявайки го в сравнително кратки срокове.

Както е известно, Америка разполага с по-евтини енергоносители и не поставя особено сериозни екологични бариери пред местните производители, затова последните нямат толкова високи разходи, като колегите им от Европа. Тоест, ултралибералният американски икономически модел ще си гарантира пълна свобода на действие на пазарите на ЕС, а европейският бизнес, който ще е основният губещ от това развитие, няма да може да предприеме нищо за да го предотврати. В края на 2014 германското издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten публикува прогнозите на Жероним Капалдо от Института за глобално развитие към Университета Тъфтс (Медфорд, щат Масачузетс) за последиците от TTIP за ЕС. Според него, през първите десет години след влизането на Споразумението в сила, то ще доведе до сериозен спад на нетния износ на Съюза. Най-силно ще пострадат държавите от Северна Европа (където спадът ще достигне 2,07% от БВП), Франция (1,9%), Германия (1,14%) и Великобритания (0,95%). Съответно, северноевропейските държави ще загубят 0,5% от своя БВП, Франция – 0,48%, а Германия – 0,29%. Това пък ще доведе до спад на трудовите доходи, като най-силно ще пострада Франция, която ще загуби 5500 евро годишно от доходите на един свой трудоспособен гражданин. За държавите от Северна Европа тази загуба ще достигне 4800 евро, във Великобритания – 4200 евро, а в Германия – 3400 евро. Като цяло, Европейският съюз ще загуби 600 хиляди работни места, а много селскостопански ферми ще фалират, да не говорим за допълнителните дефицити в държавните бюджети. В тази връзка Капалдо предупреждава, че „потенциалната заплаха от макроикономическа нестабилност при подобен модел на икономическо развитие е добре известна, както показа и последната финансова криза“.

Впрочем, с това вредите за ЕС от подписването на ТТIP съвсем не се изчерпват. След подписването на Споразумението в Европа ще бъде разрешено използването на метода на хидравличното разбиване, известен и като „фракинг“ (който в момента е забранен на Стария континент, но се прилага масово в САЩ), т.е. добивът на шистов газ и петрол чрез разрушаване на долните слоеве на скалните породи и вкарване под високо налягане в създадените пукнатини на канцерогенна смес от вода, пясък, токсични химически вещества и агресивни киселини. В тази връзка, редица европейски учени още отсега предупреждават за замърсяването на грунтовите и питейните води, както и за сериозни екологични щети.

Най-сериозните промени обаче касаят стандартите, защитаващи правата на потребителите, които са много строги в ЕС, докато в САЩ са крайно либерални. Естествено, очакванията на транснационалните корпорации са "стандартизирането на нормите" в новото "трансатлантическо пространство" в посока към най-ниските изисквания. В ЕС например производителят е длъжен да докаже, че използваните от него компоненти не са вредни, докато в САЩ са забранени само онези компоненти, чиято вредност вече е официално доказана. Така, европейският списък на забранените вещества включва цели 1300 позиции, докато на федерално ниво в САЩ те са едва 12. Тоест, корпорациите, които лобират за подписването на TTIP, не планират разширяването на американския забранителен списък, а напротив - максималното стесняване на европейския.

Има десетки аналогични претенции за премахване или понижаване на стандартите в различни сфери. Както е известно, 70% от хранителните продукти в американските супермаркети съдържат ГМО. В европейските супермаркети, на практика, не се продават продукти с ГМО, а малцината производители, които използват подобни модификации, са длъжни да го обявят на етиката на стоката. Сега Вашингтон очаква ЕС да промени радикално политиката си в тази сфера.

От 2009 насам европейското законодателство е силно рестриктивно към използването на пестициди. Американската страна обаче обяви, че ще настоява за либерализацията на тази политика, така че тя да стане "колкото се може по-малко обременителна" за бизнеса. Между другото, в момента европейските стандарти относно веществата, нарушаваши функциите на ендокринната система, априори изключват от пазарите на ЕС 40% от произвежданите в САЩ хранителни продукти.

Естествено, американските производители настояват за премахването на тези стандарти. Над 90% от американското говеждо месо съдържа хормон на растежа, който може да предизвика рак у хората, които го консумират. Вносът му е забранен в ЕС от 1988 насам. Вашингтон обаче смята тази забрана за "една от ненужните бариери пред търговията помежду ни". В САЩ е разрешена дезинфекцията на пилешкото и пуешкото месо с хлор, което обаче е забранено в Европа от 1997 насам. Американската страна иска и тази забрана да отпадне. И с това списъкът съвсем не приключва.

Освен че е насочено срещу интересите на потребителите, споразумението за TTIP директно атакува и трудовото законодателства на ЕС. Както е известно, САЩ са сред малкото държави, които не са ратифицирали всички конвенции на Международната организация на труда, като там се прилагат само две от тях (от общо седем).

Освен това TTIP представлява заплаха за сферата на обществените услуги, които - отново в съответствие с исканията на големите транснационална корпорации - следва да бъдат напълно "комерсиализирани и приватизирани". Правителството на САЩ също декларира, че ще използва TTIP за да "повдигне въпроса за функционирането на монополите в сферата на здравеопазването", което, според експертите, означава директна атака срещу финансираните с вноските на работещите европейци и държавата системи за обществено здравеопазване и ликвидирането им в интерес на изключително печелившата и агресивна американска индустрия на частното здравно осигуряване.

Подобна съдба заплашва и държавните компании за водоснабдяване и канализация. При това, веднъж приватизирани, компаниите от сектора на услугите трудно могат да бъдан ренационализирани, също както и занижените (и съобразени с американските) стандарти в различните други сфери много трудно ще могат отново да бъдат завишени. Причината е, че всяка промяна в "инвестиционните условия" ще може да се обжалва от инвеститора в т.нар. арбитражни съдилища. Всъщност, това е най-важния и опасен момент в споразумението за TTIP. Защото, приемайки този "арбитраж", държавата на практика се отказва от правото сама да взема политическите решения по въпросите, касаещи собствената и съдба, и прехвърля суверенитета си на транснационалните корпорации.

Истината е, че "арбитражните съдилища" не са истински съдилища, тъй като за тях не важат принципите за безпристрастност, прозрачност и наличието на апелативна инстанция, а на практика и каквито и да било закони. Те са в състав от трима души, за които не е съвсем ясно, дали са съдии или адвокати на някого. Този тип съдилища обаче несъмнено се предпочитат от големите корпорации. Благодарение на тях, инвеститорите, недоволни от "промяната на инвестиционните условия", могат да претендират не само за компенсации на допълнителните им разходи, но и за "моралните щети" и нереализираните потенциални бъдещи печалби.

Понятието "промяна на инвестиционните условия" е изключително широко и транснационалният капитал свикна да обозначава с него всяко решение на държавата, осъществяваща конституционните си задължения да защитава своите граждани и да се грижи за общото благо, да осъществява реформи, да подпомага националната икономика или да провежда политика за развитие. След приемането на споразумението за TTIP, всяко решение на националния парламент, което не се харесва на транснационалния капитал, може да бъде обжалвано - при това ефективно - в арбитражния съд.

Както посочва по този повод експертът на Европейската организация на потребителите (BEUC) Гилермо Белтран: „Държави като Естония, Словакия или Малта нямат никакви шансове да спечелят съдебните дела срещу корпорации, чиито годишен оборот надхвърля собствения им БВП, и това може да се окаже сериозно изпитание за европейските демокрации“. Всъщност, тук няма нищо изненадващо. САЩ, които в момента се намират  в изключително сложна финансово-икономическа ситуация, отчаяно се нуждаят от нов обект на експанзия, разчитайки да подобрят положението си за негова сметка. Затова Вашингтон се стреми да действа максимално бързо без да се съобразява с „демократичните правила“ и според мнозина договорът вероятно ще бъде готов още до края на 2015, след което ще са необходими още шест месеца за подписването му от всички участници. Както вече споменах, преговорите по отделните точки на Споразумението се водят тайно (макар че представителите на американските и европейските държави участнички вече проведоха осем срещи помежду си), като се разчита окончателният му вариант да бъде бързо утвърден от Европейския парламент и парламентите на отделните национална държави. При това депутатите вероятно ще бъдат запознати с конфиденциалните документи по договора само частично. В тази връзка известният испански икономист Сантяго Ниньо-Бесера задава закономерния въпрос: „ако договорът е изгоден както за европейците така и за американците, защо условията по него се пазят в тайна?“.

Една парадоксална ситуация

Както с основание посочва един от водачите на масовото европейско движения Stop TTIP Майкъл Ефлър: „Ситуацията наистина е парадоксална. Европейската комисия не допуска до преговорите дори членовете на Европарламента. Последните няма да могат да променят дори една запетая в бъдещото Споразумение, а ще имат само правото да го гласуват, след като преговорите приключат. На сайта на организацията е публикуван текстът на петицията срещу подписването на Трансатлантическия пакт, като до началото на 2015 тя беше подкрепена от над един милион европейци.

Не е чудно и, че мнозина представители на политическия и бизнес елита на големите страни от ЕС (имам предвид елитите на съответните национални държави, а не космополитната брюкселска бюрокрация) се отнасят доста сдържано към TTIP.

Подготвяното споразумение е подложено на мощна критика от опозиционните партии, медиите и организациите, защитаващи правата на потребителите, антиглобалистките алианси, както и от екологичните и неправителствени организации. Впрочем, към него се отнасят отрицателно и обикновените европейци - в Германия например, той се отхвърля от 90% от населението.

На континента се провеждат многобройни протестни акции, като координацията им вече се осъществява и на континентално ниво. Разбира се, брюкселските "еврократи" правят всичко възможно за да ги "неутрализират". Така например, през юли 2014 Европейската комисия отказа да регистрира наднационалната гражданска инициатива Stop TAFTA, под предлог, че не отговаря на определени, чисто формални изисквания. Като цяло обаче, сегашната ситуация в Европа е по-скоро благоприятна за стремежа на САЩ максимално бързо да прокарат проекта TTIP.

На първо място, от полза на американските планове се оказва кризата в Украйна, даваща повод за максимално широко използване на реториката за "руската агресия" и опасностите от по-тясното обвързване на Европа с Москва. Според Вашингтон, именно поради това европейските държави следва да преодолеят енергийната си зависимост от Русия и занапред да разчитат повече на шистовия газ на САЩ. За целта се осъществява масирана пропагандна кампания, за която се изразходват огромни средства. Големите печатни и електронни медии, включително много интернет-сайтове, упорито внушават на европейците, че тесният икономически алианс с отвъдокеанските им партньори ще гарантира огромен брой нови работни места, ще доведе до ръст на заплатите и редица други ползи.

На второ място, през първата половина на 2015 председател на Съвета на ЕС е Латвия, която, заедно с другите постсъветски балтийски държави и Полша, традиционно се смята за един от "троянските коне" на САЩ в Европейския съюз. През последните месеци латвийският президент Андрис Берзинш многократно подчертаваше необходимостта споразумението за TТIP да бъде подписано максимално бързо. В тази връзка, в Рига и Вашингтон се осъществяват голям брой консултации и срещи, в хода на които европейските и американските представители се опитват да формулират обща позиция. Така, след срещата си през февруари 2015 в Рига, политическият директор на латвийското Външно министерство Едуардс Стипрайс и главният икономист на американския Държавен департамент Родни Лудема се обединиха около тезата, че "икономическите и геополитическите аспекти на споразумението за TTIP са еднакво важни, като те не само ще заздравят икономическите връзки между ЕС и САЩ, но и ще демонстрират, че алиансът между тях е силен и стабилен".

Малко преди това - през януари 2015, латвийският външен министър Едгар Ринкевич се срещна във Вашингтон с държавния секретар Джон Кери, който му заяви директно, че "именно сега е моментът да развенчаем митовете, разпространявани от определени кръгове, да разобличим фалшивата информация, която плаши европейците, и да покажем, че TTІP може да даде позитивен тласък на европейската икономика. Това споразумение ще създаде нови работни места. То е изключително важно и за двата бряга на Атлантическия океан. Заедно, ние осигуряваме 40% от глобалния БВП. TTIP ще повиши стандартите, а няма да ги понижи и ще бъде от полза както за Европа, така и за САЩ".

Любопитно обаче е, че друг известен латвийски политик .- европейският комисар по социалния диалог Валдис Домбровскис, демонстрира доста по-сдържано отношение към TTIP. Според него: "ЕС следва да се придържа към един по-предпазлив подход и, разбира се, има принципи, които Съюзът не бива да преразглежда. Например, този за безопасните хранителни продукти. В Европа не се допуска в тези продукти да се съдържат добавки, чията безопасност не е доказана. Това правило следва да се спазва и по отношение на химическите добавки и генномодифицираните продукти. Освен това ЕС и САЩ значително се разминават по отношение принципите за защита на личните данни. Ще продължим да следваме политика за укрепване защитата на личните данни и данните на компаниите. Налице са и редица други въпроси, по които Европа следва да отстоява позицията си".

Между другото, Домбровскис, който е бивш премиер на Латвия, се смята за любимец на брюкселските "еврократи", тъй като винаги следва указанията им. Така че, след като дори той изразява загриженност по въпроса за TTIP, можем да си представим, какво изпитват онези, които не са част от бюрократичното ядро на ЕС в Брюксел.

Въпреки всичко обаче, процесът си върви. На срещата на Г-20 през ноември 2014 в Бризбейн, САЩ и държавите от ЕС потвърдиха намерението си "да постигнат максимален напредък в решаването на въпроса за TTIP“. Така, в комюникето от срещата се посочва, че "лидерите на САЩ, ЕС, Великобритания, Франция, Италия и Испания потвърждават ангажиментите си за осъществяването на всестранни и перспективни преговори в духа на взаимната изгода, които да доведат до формирането на Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство".

Очевидно, част от европейския елит разчита да стане част от най-мощната икономическа зона на планетата, която с течение на времето и след преодоляването на всички трудности и проблеми, ще гарантира устойчив икономически растеж на участниците в TTIP. Мнозина обаче смятат, че това няма да се случи и мрачно прогнозират, че в този проект на европейците е отредена ролята на обикновени статисти, принудени да "вадят кестените от огъня за отвъдокеанските си партньори".

Заключение

Реализацията на проекта TTIP ще означава не просто края на европейския модел и качество на живот, защитени от законодателството, прието от Европейския и от националните парламенти. На практика то ще ерозира тотално демократичните основи на европейските общества, защото всеки закон, приет от политическата власт в интерес на гражданите, ще може да бъде успешно оспорван в частните "арбитражни съдилища" от големите корпорации, чиито интереси нерядко са в разрез с тези на обществото, като цяло.

Единственият аргумент на американското правителство и Европейската комисия за формирането на TTIP е, че така ще се гарантира икономическия растеж от двете страни на Атлантика, но и той е под въпрос. Така, според прогнозите на Центъра за изследване на икономическата политика на ЕК, в рамките на това споразумение, до 2027 общият БВП на ЕС може да нарасне с едва половин процент. Впрочем, дори и тази неособено амбициозна цел се оспорва от редица независими експерти, които я смятат за "силно преувеличена".

Ето защо, сегашната дискусия за TTIP, която се води в Европа е от изключително значение за бъдещето на континента. На този фон е крайно обезпокоително, че в България този въпрос почти не се обсъжда или пък се разглежда съвсем едностранчиво. Което, между другото, е показателно за това, колко трагично провинциален и дълбоко комплексиран е собственият ни политически елит.

--------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество


 
Powered by Tags for Joomla