Tag:турция

Петър Москов, така нареченият министър на здравеопазванетоНелегално производство на ваксини от държавната фирма „Бул Био“ завърши с уволнение на шефа й д-р Любомир Димитров и сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров за нарушенията.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

„Бул Био“, чийто принципал е здравният министър Петър Москов, изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“. Това стана ясно от разследване на предаването „Открито с Валя Ахчиева“ на БНТ.

На скрито място в планина Люлин се намира складовата база на държавната фирма „Бул Био“, която е под патронажа на Министерството на здравеопазването. Фирмата изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“.

Служители на „Бул Био“ подали сигнал до предаването, че се подготвя пратка за Турция, за която са произведени 1 000 000 „голи ампули“ ТетаДиф. Разказали, че за първи път разливат ваксината в ампули и че суспензията се „бърка“ в складовата база на предприятието, която се намира над кв. „Суходол“.

Там обаче няма законна лаборатория – Изпълнителната агенция по лекарствата е издала разрешение единствено за централната лаборатория на „Бул био“.

От „Открито“ подали сигнал и прокуратурата, която провела успешна акция на 1 и 4 юли, при която били иззети над един милион ампули без надписи, които са приложени като веществено доказателство. Установено е, че липсват договори за въпросното производство. Експерти обясниха, че след експорта „голите ампули“ се превръщат в турски ваксини, а цената им става десетки пъти по-висока.

След акцията министър Москов разпорежда вътрешен одит на „Бул Био“, а проверката потвърждава грубите нарушения.

„Питам се, не е ли доказателство сигналът на министър Петър Москов до главния прокурор за това че самият той, като принципал не е контролирал това държавно дружество, както изисква законът. За ваксините ТетаДиф го питахме и ние още през зимата“, припомня журналистката Валя Ахчиева.

През февруари на въпрос дали знае, че има подписан действащ договор за ваксини, който е подписан не с управителя, а с трима обикновени служители, министър Москов признава, че знае всичко за „Бул Био“, защото е собственик и принципал на фирмата.

{youtube}KGHMceItDQo{/youtube}

------------------

Според одиторите:

Дарението на ваксините за БЦЖ не било осчетоводено

“Направените от “Бул Био” дарения не са осчетоводени и неоснователно се завишават разходите за бъдещо производство и себестойност на продукцията.” Това пише във вътрешния одит на здравното министерство, стана ясно от предаването “Открито с Валя Ахчиева”. Това означава, че дарението на 5 000 000 дози ваксини за БЦЖ на Турция, срещу които тя ни даде 100 000 педиатрични ваксини “Еувакс” и петвалентната ваксина “Пентаксим”, е било нерегламентирано. “Липсват правила за дарения, както и регистър за такива”, пише още в констатациите.

Одиторите установили, че между “Бул Био” и “Тюрк илач” няма договор или друг документ, който да регламентира отношенията между двете фирми. В документа е записано, че “Тюрк илач” дължи на нашата държавна фирма 5 461 864 лв.

По аферата с педиатричните ваксини прокуратурата продължава разследването си. Очаква се да бъдат повдигнати обвинения на висши чиновници от здравното ведомство.

 

Външен натиск, Стокхолмски синдром у политиците са на път да превърнат българите в малцинство

„Швейк, вие да не сте идиот?

Тъй вярно, господин поручик – по време на редовната

военна служба бях освободен заради идиотство...

....Швейк, толкова голям идиот ли сте?

Тъй вярно, господин поручик, толкова...”

Ислямист закрива лицето си от фотоапарата - сн. Б. Симова, ФранцияВъв време когато в Ангола със Закон забраниха исляма, се оказва, че в България като страна-членка на ЕС се намират 15 на сто от джамиите на Стария континент.

Във време, когато в Сирия срещу държавата се бият бойни групи от джихадисти, парите на които идват от шариатски държави като Катар, Йордания и прочие...

Във време, в което служебното правителство на президента Росен Плевнелиев подписа 14 договора с Катар, но никой не каза за какво са тези договори...

Във време когато съседна Турция се ислямизира и обръща гръб на светската държава, завещана от Ататюрк...

Във време когато повече от половината българи не искат България да продължава да приема бежанци от войната в Сирия, както сочи изследване на социологическата агенция "Сова Харис"...

Джихадисти"Нувел Обсерватьор" написа: България е убежище на "Ал Кайда", а правителството се прави на ударено като „бърка” понятията нелегални емигранти и бежанци и какви точно са хората, минаващи турско-българската граница, а така нареченият президент пита добродушно: „Тези жени и деца ли са терористи?”

Дали сме идиоти, господа политици, за да останем безразлични към събитията в днешно време? Или вероятно ни вземате за доказани идиоти, имайки предвид поведението на българина в последните 23 години?!

Вероятно има доза истина в това мнение на политиците за избирателите им, след като повярвахме, че е имало перестройка и събаряне на комунизма – а комунизъм така или иначе отдавна няма в страната ни.

Бежанци от КосовоПовярвахме в „легендата”, че Иван Костов е отказал бежанци от Косово, но дали това се случи? Всъщност никой от Големите в геополитиката не е мислил да изселва бежанци, ислямисти от Косово. Случваше се точно обратното – на геополитическите стратези им бе необходимо точно обратното: Косово да бъде населено с албанци, ислямисти, за да може да обяви, че е държава. Така и стана: сръбската област Косово се самопровъзгласи за държава благодарение на неизселените косовски бежанци, които Иван Костов смело отказал да приеме!

Как да не говорят за Костов като за силен премиер, въпреки че два пъти като министър на финансите съсипа държавата, а с проведената приватизация постави началото на разрухата в икономиката? Избраха го и заради „смелостта” му да се опъне на Запада! Ах, недейте, никой на никого не се опъваше!

Как тогава да не се запитаме, а защо политиците ни се правят на умрели лисици и пренебрегват факта, че Сирия обяви, че е готова чрез своите посолства да помогне за връщането на нейните граждани в родината им, като ги настани в територия, където не се водят военни действия?

Хората идващи от Сирия били застрашени и бягали, но те бягат в съседни държави, а България определено не е съседна държава на Сирия. Т. е. Страните, от които бягат сирийците ни ги транспортират до турско-българската граница, за да влязат в България.

Според

ЗАКОН ЗА БЕЖАНЦИТЕ

(обн.,ДВ,бр.53 от 11 юни 1999 г.; попр.,бр.97 от 1999 г.; изм.,бр.45 от 30 април 2002 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(4) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се наказва за това деяние, ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му по смисъла на чл.1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

От територия, където са били застрашени животът и свободата им ли идват така наречените сирийски бежанци? Категорично не – Турция не е застрашила животът и свободата им, а само ни ги прехвърля като ги транспортира  от турско-сирийската граница до нашата, българската.

Просто и ясно.

Какво се случва всъщност – не се ли повтаря и за България планът „Косово” като съзнателно и целенасочено се заселват така наречените нелегални имигранти, мнозинството, от които даже не са сирийци, за да се окажат един ден българите малцинство?

Илюзиите, че България е само временна спирка за така наречените бежанци вече се изпариха, след като стана ясно, че според министър Ангел Найденов 60 % искат да останат у нас. Другите ще бъдат връщани от богатите европейски страни (както е видно с примера на гръцките имигранти ), ако не си  намерят там за 3 месеца работа и дом. Германия вече започна да ни връща обратно бежанци.

Неограниченият прием на чужденци е на път да ускори драматично процеса на превръщане на  етническите българи у нас в малцинство, е избягвана неудобна тема за лобистите на  заселването. Нека си го кажем.

Никой от българските политици не смее да спомене дори за ограничителна квота, което едва ли е случайно.

Никой от българските политици не коментира и как нелегални имигранти от края на 2012 година сега „внезапно” излязоха на светло. Никой не запита пътуващият до Брюксел въпреки трите повдигнати обвинения Цветан Цветанов защо се прави на умряла лисица за този не толкова дребен факт?

Игрички "президент МВР-министър"

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев спомена за Стенограмата на Консултативния съвет за национална сигурност от 5 февруари 2013 година, но никой досега не разбра какви ги е говори и забъркал на този КСНС така нареченият президент Росен Плевнелиев.

Йовчев отхвърли критиките към кабинета за бежанската криза и предупреди, че ако ГЕРБ внесе вот на недоверие по тази тема, ще излязат "интересни неща" какво е свършил кабинетът "Борисов".

Йовчев обаче не демонстрира подобно спокойствие по отношение на президента Росен Плевнелиев и го нападна остро, че не свиква Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/, обсъжда кризата само с лидера на ГЕРБ и критикува правителството.

"От изказванията на г-н Борисов разбирам, че част от тези проблеми те са ги коментирали, и са обсъждали кризата с президента, но е редно това да стане в присъствието на останалите парламентарно представени политически партии. Не можем да гледаме на този Консултативен съвет като на някаква играчка в ръцете на едно дете, което само решава кога и как да си играе с нея. Това е изключително сериозен инструмент за решаване на проблемите, свързани с националната сигурност на Република България”, каза Йовчев.

В отговор Плевнелиев заяви, че "изпълнителната власт трябва да си изпълнява задълженията, а не да си изпуска нервите".

"Справянето с бежанската вълна е изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Има план, Съветът за сигурност към Министерския съвет трябва да се събира по-често. Изпълнителната власт има всички правомощия и задължения, за да се справи с този проблем. Не зависи от президента - бежанците да получат легло, ток, вода и да им осигурим най-елементарните човешки условия", заяви Плевнелиев на брифинг.

Прав е Плевнелиев, но като е започнал с „а” да кара нататък и да си каже защо бърка нелегалните имигранти с бежанци, защо подминава как си затваряха очите от кабинета „Борисов” за въпросните нелегални имигранти и както го играе сладкодумен да вземе, че да разсекрети тази Стенограма...

Отговорът на Йовчев не закъсня:

"Предвид повишения обществен интерес и актуалността на проблема, призовавам да бъде разсекретена стенограмата от КСНС на 5 февруари 2013 г., за да се види каква е готовността на кабинета към този момент, оценени ли са рисковете и какво е предприето. Добре е президентът да отговори какво е направил тогава, за да не спят хора по земята. Наистина не е добре да се върви в тази реторика, за да не стигнем от изказвания в стил – "като нямат хляб, да ядат пасти”, защото в момента натам върви г-н президентът”, коментира Йовчев.

Всъщност правителството вече има план за начина, по който трябва да постъпва с нелегалните имигранти и работи по него.

Спира ли потокът от нелегални имигранти?

От Доклад на МВР, цитиран от сайта Общество. нет стана ясно, че отвъд границата с Турция има струпване на големи групи хора, очевидно желаещи да проникнат нелегално. „На турска територия в граничната с България зона са концентрирани големи групи нелегални имигранти, чието преминаване у нас е възпрепятствано от извършваните строителни дейности по изграждане на защитната преграда в участъка Лесово – Крайново”.

Ясно е, че договорът за реадмисия между ЕС и Турция няма да има сила със задна дата, да не говорим, че Германия и Гърция все още не са се произнесли по този Договор, а и Меджлиса не го е гласувал!

Няма съмнение, че налице е организирано заселване на чужденци, които идват от държава в която няма война, но на които се дава статут. Това по същество би могло да се приеме като усилие за бламиране на устройството на унитарната българска  държава чрез етно-религиозно нашествие. Примерите на съседно Косово и Македония са налице.

На въпрос от сайта news.bg към шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев за това какво се прави с така наречените бежанци, той отговаря така:

„Оставащите в България преди всичко ще преминат обучение по български език. В него ще се включат и центровете на общините, заинтересовани от заселването на бежанците на своя територия. Много са тези български общини с обезлюдени селища. Там ще се раздават празни къщи и ще има процес на оземляване”.

Да е чул някой общини да искат да се заселят бежанци на тяхна територия? Или да е чул някой в обезлюдените селища да се предлагат къщи на останали без покрив българи, излъгани от банки?

Няма и да чуете.

Всъщност кметът на Малко Търново Илиян Янчев разкри нещо любопитно: „Бежанци от войната в Сирия вече няма, те узнаха, че у нас условията са лоши и че не са желани. Влизат съмнителни елементи от други държави, което наистина е притеснително“.

Има ли ксенофобия в България по отношение на нелегалните имигранти - по-скоро налице е недоверие у българите и тревога за това, как ще оцеляват. "Ксенофобията" е удобна като упрек единствено на неправителствените организации, финансирани от ЕС и САЩ, както и от геостратезите, замислили да променят демографския облик на държавата ни.

Засега спирам по темата за новата ситуация и поведението на властимащите, които развиват Стокхолмски синдром и не се държат адекватно по отношение на вината на ГЕРБ за нелегалните емигранти, базата, която би следвало да ги приюти и състоянието на границата ни с Турция.

Прочетете интервюто на лорд Дъглас Хърд, в което той твърди, че ЕС трябва да наблегне на важността на националните държави и националните парламенти.

След това вземете великия Ярослав Хашек и прочетете още веднъж:

-         Швейк, вие идиот ли сте?

-         Тъй вярно, аз съм доказан идиот.”

 
За пореден път в медиите бе пусната предизборно темата за нов прочит на възродителния процес и влизането на тази тема в учебниците по история. Да се поставя въпроса възродителният процес "да влезе" в учебниците по история, е абсолютно излишно, тъй като от 1996-7 г. тъй като темата за възродителния процес присъства в учебниците. Що се отнася до това как е представена тази тема, тук вече има какво да се каже и още повече какво да се иска, за да може един ден поколенията, които са родени десетилетия след тези години да получат вярна и обективна представа за това как драматичните събития, случили се поради религиозно различие са довели до инспирирани тежки конфликти.

Явно съветниците на министъра на образованието не са наясно, че темата за така наречения възродителен процес я има в учебниците, след като самият министър Даниел Вълчев заяви, че тази тема не трябвало да се включва в учебниците. Историята се гради от случили се събития и не е работа на юрист, макар и министър, да казва какво трябва да се учи по история и какво не, т. е. дали ще се изтриват случили се събития от учебниците или не. Всъщност основният проблем е, че програмите на министерството не винаги позволяват задълбочено да се изучават тези страници от новата ни история. Учителите често стигат в материала до времето на Първата световна война и над всички събития след това, както се казва, "се прелита". На практика в българското училище не се изучава историята на България през ХХ век. Какво е предизвикало няколко кратно преименуване в 20 век на населението от българи мюсюлмани, всичко за възродителния процес, но и за подстрекателската роля на турските тайни служби още отпреди Втората световна война - много е широка темата, но тя, както и много други трябва най-после да заемат своето място в учебниците с обективен прочит. В противен случай поколения ще влизат в живота без информация за тези събития, което неминуемо ще доведе до бели петна и осакатяване в изграждане на позициите и отношението им за този период.

22 години след годишнината от двата взрива на гара Буново и Сливен от турски терористи през 1985 година, Общонароден комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/най-после предприе реална стъпка да почете паметта на загиналите. Сред жертвите на има и българи християни, и българи - мюсюлмани, както неведнъж съм писала и подчертавала в материалите на тема възродителен процес, етнос и религиозни разлики.

След 22 години, на мястото на експлозията в Буново и ще бъде монтирана паметна плоча с имената на загиналите заяви пред Агенция "Фокус" Минчо Минчев, председател на ОКЗНИ. Той подчерта, че почитането на паметта на загиналите се оформя като традиция и "почти ежегодно ще се организира там поклонение, за да не се забравя това трагично събитие". На същото място ще бъде подготвен и Мемориал, който ще изразява отношението на Комитета срещу тероризма. Минчо Минчев бе категоричен, че трагичният инцидент е "жив спомен, който ще избледнее много трудно и очевидците много се вълнуват, когато говорят за това нещо". Минчев подчерта, че всъщност и годишнините се правят именно за това - "за да не се забравя". За 22 годишната забрава Минчев не обели и дума. Както мълчи вече втори мандат по въпроса и президентът на Република България, Георги Първанов, бивш член на ОКЗНИ и историк.

Трагичните събития опреди 35 години в доспатското село Барутин ДПС почете на възпоменателен митинг, като след митинга бе приета Декларация, че ще са нужни още 30-40 години, за обективен прочит на въпросните събития.

Оказва се, че според парламентарната група на ДПС, катарзисът и единението на нацията зависят от способността да се направи обективен прочит на историята отпреди 35 години и затова ще е нужно да се изчака още три-четири десетилетия напред във времето, след което вече историческата наука щяла да е в състояние безпристрастно да заложи случилото се като образователен стандарт в контекста на всеобщото зачитане на правата на човека.

Неясните, мъгливи и витиевати формулировки на Движението на Ахмед Доган всъщност имат далечен прицел, и той изобщо не е дали в учебниците по история ще присъства темата за възродителния процес или не. Данни за целта на ДПС се съдържат в следващите заложени в декларацията му мотиви.

"Има събития, които не се нуждаят от дистанцията на времето, за да бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството, по които са се произнесли редица европейски институции в специални документи на Съвета на Европа, визиращи престъпността на комунистическите режими в Източна и Централна Европа." Що се отнася до тероризма - ДПС мълчи по въпроса, тъй като е известно, че тероризмът като поведение далеч не е приет в Европа и никой, даже в историческите учебници не би оправдал отнемането на човешки живот в името на каквато и да било кауза.

Ако се тръгне в тази посока за написване и допълване на историята, то учениците в Италия ще онемеят от коментарите за истините за Римската империя, френските младежи ще трябва сведат засрамени глава от обезглавяването на своите монарси и откритието на гилотината, да не отварям дума за американските ученици, които няма да имат самочувствието на членове на най-велика нация ако разнищят екзекуциите във виетнамското село Сонг Ми или годините, в които сенатор Джо Макарти започва своя лов на вещици, като заявява, че в Държавния департамент на САЩ има 205 комунисти. - изброяването на "срамните" събития от различни периоди на световната история за всички държави би се проточило дълго. Но вина за случилото се не може да пада върху следващите поколения - историята не търси вина.

Темата по смяна на имената в българската история ще трябва да започне от 1908 година, когато България сключва Договор с Турция, в който признава правото на южната ни съседка за намеса и застъпничество по отношение на българите мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г. - бел. Л. М./ като обещава на същото това население, че ще им върне имената. През 1949 година Георги Димитров, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". По време на тези събития Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета Колона в България и уклончиво слуша, без да предприема мерки, за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по времето на управлението на Тодор Живков комунистическата партия ту предприема действия за приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи.

Причини за решенията на комунистическата партия в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се започне от демографския проблем на намаляващото православно българско население, като се премине през активизиране на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масираната протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото властване.

Споменавам набързо горните причини като основание за вземане на последващи решения на държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българите мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникнали проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Никой не се заема да разграничи мюсюлманска религия от християнска религия, след като се изповядват от едно и също население. Решава се на база преименуване да се приобщят българите мюсюлмани към българите християни - въпреки че до този момент не е имало очертано кой знае какво религиозно разединение. Никой не се съобразява с обичаите, изискванията и традициите на съответната религия, мюсюлманската, за задължителното носене на имена, съответни с религиозното вероизповедание. По подобен начин се процедира в САЩ, на приемащите американско гражданство се сменя първото име, като с това се извършва един вид и преименуване и приобщаване, без зачитане на етнически и религиозни изисквания и традиции в кръщаването на съответния човек.

В България се начева със забрана за общуване на турски език на обществени места, забраняват се и религиозни и битови обичаи и ритуали, /погребения, обрязване, честване на празници/. Административните мерки са съпроводени със съдебни санкции.

"Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му" - пише в книгата си Бончо Асенов "Възродителният процес и Държавна сигурност". Същото сочат и събитията от 1984 година. Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръг Кърджали се нереални - признава Асенов. - И дава конкретни примери, което стават известни чак след години: на 25 декември 1984 г. в с. Бенковски е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2000 души се стреми да нахлуе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа.17 месечната Тюркян, е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Тази жестока смърт бе направен опит да се препише на българите като убийство от депутата Васил Гоцев след свалянето на Живков от власт, което говори за изкривяване на историята с политически цели.

Преименуване БКП провежда още през 1973, за което се говори твърде малко. Живко Сахатчиев /автор на документалната книга "Второто потурчване на Якоруда -1990-1995 г."/, учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:

"... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал "Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...

В Момчилград, на 26 декември 1984 година местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски, което довежда до стрелба, убит и ранени.

При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и българин мюсюлманин в Кърджали - за общо 7 души пише Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.

Съпротива от страна на българи мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденция се проверява и задържа, повишава се цифрата на доносите и пострадалите от тях. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Поради наложеното табу за истинското състояние на нещата и последиците от проведеното преименуване, в което жертви дават и българи християни, и българи мюсюлмани, и невинни жени и деца, тези събития стават повод да се пуснат и тиражират неверни твърдения в международни медии, те са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за масово избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима! Около преименуването се пускат лъжи за 5 000 жертви в Кърджали, които никой не доказва, но и не опровергава. Тиражират се слухове за разрушени джамии, трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, на не и да отразяват обективно случващото се. На митинги Сюлейман Демирел призовава "Войската да тръгне към София!" - друг въпрос е, че това не се случва. Друг турски политик, Тургут Йозал, в бежанския лагер в Гебзе нарича българите "свине".

Ескалацията на напрежението взема връх - никой не си прави труда да изнесе истината, никой не опровергава лъжите за трупове и убити с действителните причини и цифри на жертви от двете религии - и християнската, и мюсюлманската.

Никой не се замисля защо и какво прекъсва естествения ход на събитията, преименуването се извършва в края на 1984 година, а след пет години, през май 1989 започва протестното масово изселване от България на българи мюсюлмани. Пет години мюсюлманите чакат, за да се възмутят и обидени да напуснат страната? Защо, каква е причината? Защо си затварят очите на политици и журналисти за тези пет години необяснимо изчакване, а днес се говори направо за възродителен процес, след като точността изисква да се обясни и говори за възродителен процес с петгодишно прекъсване?

Следва продължение


 
Над истинските цели на посещението на вътрешния министър Цветанов в Анкара все още се стеле гъста мъгла

Турският парламент дава мандат за трансгранични военни операции в СирияТурският парламент даде „зелена светлина” за трансгранични операции в Сирия, предаде АФП.

Операциите ще бъдат предприети, ако правителството сметне, че са нужни.

Мандатът е валиден за една година и бе приет с гласовете на 320 депутати от 550-местния турски парламент.

Парламентът проведе извънредно заседание, на което депутатите гласуваха по искането на правителството за трансгранична военна операция на сирийска територия. Извънредното заседание се състоя ден, след като петима турски граждани загинаха след експлозия на сирийски снаряд в граничен турски район.

Президентът Росен Плевнелиев,у който е най-умерен засега по отношение на турско-сирийския конфликт и е разтревожен от наплива на сирийски бежанци в България Наблюдаваме внимателно ситуацията от двете страни на границата между Турция и Сирия. Снощи имаше извънредно събиране на Съвета на НАТО. Ние изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти на полигона в Корен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението - никой няма интерес от това. Двете страни просто трябва да се въздържат от по-нататъшни провокации. НАТО следи много внимателно, ние сме част от решението, каза президентът Росен Плевнелиев.

Вицепремиерът на Турция Бешир АталайРешението на турския парламент да даде „зелена светлина” за трансгранични операции в съседна Сирия не е мандат за война. Това заяви вицепремиерът на Турция Бешир Аталай, цитиран от АФП.

„Решението не е мандат за война”, каза Аталай. Според него резултатът от гласуването в турския парламент ще има „възпиращ характер”.

Вицепремиерът добави, че Сирия е поела отговорността и се е извинила за вчерашния инцидент, при който загинаха петима турски граждани.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън осъди Сирия за обстрела, при който загинаха цивилни граждани в Турция и призова за сдържаност, след като Анкара откри стрелба по сирийски позиции.

„Категорично осъждам обстрела в турския граничен град Акчакале, при който загинаха петима души, а много други бяха ранени. Призовавам всички страни към сдържаност”, се казва в изявление на Аштън.

Следи от обстрел в сирийския град АлепоСпоред Франция сирийската атака в Турция, при която загинаха петима цивилни, е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира.

„Това нарушение на международното право е сериозна заплаха за глобалната сигурност и мира. Международната общност не може да приеме, че сирийският режим продължава да извършва подобни актове на насилие на своята територия и извън своите граници”, се посочва в изявление на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.

Британският министър на външните работи Уилям Хейг коментира ситуацията така:

„Турският отговор е разбираем. Случилото се е възмутително – турски граждани бяха убити в Турция от силите на друга страна. Ние изразяваме своята солидарност с Турция, но не искаме инцидентът да продължи да ескалира”.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров„Сирия и Турция трябва директно да обсъждат всички възникнали проблеми, включително пограничния инцидент, каза руският външен министър Сергей Лавров.-Искам да изразя надежда, че сирийските и турските власти ще установят директна връзка, за да обсъждат въпросите около бежанците и ситуацията по границата. Много е важно да бъде създаден директен канал за връзка”, каза Лавров.

По думите му, Русия смята за принципно важно, че властите в Дамаск официално признаха инцидента на границата с Турция за случайност.

Танкове по пътищата на Сирия„Чрез посланика ни в Сирия започнахме диалог със сирийските власти, които увериха нас и международния пратеник Брахими, че случилото се на границата с Турция е печална случайност. И че това няма да се повтори”, каза Лавров при посещението си в Пакистан.

Иран, който е основен съюзник на режима в Дамаск, призова Сирия и Турция да проявяват сдържаност след граничния обстрел, който заплашва да прерасне в по-голям конфликт.

„Иран моли двете страни да проявяват сдържаност, да проведат разследване на случилото се и да видят какви са целите на врага в региона”, заяви иранският заместник-външен министър Хосеин Амир Адболахиан.

В региона действат въоръжени екстремистки и терористични групи. Сигурността в региона зависи от засиления контрол по границите около Сирия”, добави иранският заместник-външен министър, който отговаря за арабските отношения.

Къде сме ние

Цветан Цветанов отиде в Анкара, но не каза цялата истина за целта на посещението сиГЕРБ предизборно и под американско давление заработи на бързи обороти за интересите на Турция и исляма. Това най-ярко пролича в посещението на Цветан Цветанов в Анкара, което бе замаскирано със среща с турския му колега Идрис Наим Шахин и участие в конгреса на партията на турския премиер Реджеп Тийп Ердоган.

Резултатът от другата по-голяма цел на посещението на Цветан Цветанов лъсна  три дни по-късно:

  • България бе залята от сирийски бежанци, които Турция вече не може да приема;
  • МВнР заяви, че подкрепя Турция в отношенията й със Сирия.

Късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО България подкрепи Декларацията относно развитието на действията по турско-сирийската граница.

Успяла провокация или случайност – разследването трябва да покаже

Както вече е известно, петима цивилни загинаха и няколко други бяха ранени на 3 октомври в Югоизточна Турция, когато снаряд, изстрелян от сирийска територия, се взриви в малко погранично село, съобщи кметът на селището. Майка и четирите й деца бяха убити от този минохвъргачен обстрел, рани други 13 души в турския пограничен град Акчакале. В съобщението на турското правителство се казва, че артилерията е стреляла по цели в Сирия, засечени от турските радари.

Властите в Дамаск изказаха съболезнования на семейството на загиналата турската гражданка. Министърът на информацията на Сирия Омран Зуаби заяви, че страната разследва откъде е дошъл огънят.

Зуаби потвърди ангажираността на Дамаск за добросъседски отношения с турския народ, който „остава приятел и брат”, и допълва, че „при подобни гранични инциденти винаги трябва да покаже мъдрост и отговорност”.

„През сирийско-турската граница проникват въоръжени бойци и пристигат контрабандни доставки на оръжия. В пограничните райони има много терористични групи, които служат на неизвестни интереси”, коментира министърът на информацията.

„Нашите въоръжени части на границата незабавно отговориха на огъня. Нашият артилерийски огън порази цели, засечени от радар, на територията на Сирия”, се казваше в изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Подчертава се, че Турция „няма да остави подобна провокация на режима в Сирия без отговор”.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че сирийският обстрел отива "много далеч" и го определи като "много опасен", съобщи турският частен телевизионен канал НТВ. По думите му се цели "Турция да бъде въвлечена в събитията в Сирия".

Турският министър на външните работи Ахмет ДавутоглуТурският министър на външните работи Ахмет Давутоглу е информирал по телефона за случая генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и международния пратеник за Сирия Лахдар Брахими, съобщи турското министерство на външните работи.

На 3 октомври Расмусен е казал на Давутоглу, че остро осъжда минометния обстрел от Сирия, съобщи в Брюксел говорителка на НАТО, цитирана от Ройтерс. НАТО следи събитията в района отблизо и с голяма тревога, добави говорителката.

Според Ройтерс Турция и НАТО са постигнали съгласие за спешна среща на страните членки на Алианса още на 3 октомври късно вечерта.

Срещата е в съответствие с чл. 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда общи консултации между страните от организацията, когато по мнение на която и да било от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните от алианса е застрашена.

Такнове за така наречената опозиция в Сирия, изпратени от Турция и КатарУчастниците в екстремната среща на Алианса обсъдиха обстрела на турската територия от страна на Сирия, като го определиха като „възмутително нарушение на международното право”.

От конгреса до конфликта минаха само три дни и човек няма как да не направи връзка между двете събития. От една страна са влошаващите се отношения на Анкара с официалните власти в Сирия, които ескалираха след като Катар и Турция изпратиха въоръжение на сирийските бунтовници. Все още не е ясно чия е ракетата и кой я е изстрелял от Сирия към турска територия - минохвъргачки също бяха дадени на бунтовниците от Турция и Катар.

От друга страна гостоприемната досега Турция вече отказва да приема сирийски бежанци, които естествено се насочват към България!

Напрежението между двете държави ескалира след поредица от целенасочени действия на официална Анкара:

  • На 31 юли Турция обеща защита на гражданите на сирийския град Алепо. Турция изпрати допълнителни войски към сирийската граница. От Газиантеп към граничната провинция Килис тръгна колона в състав от 20 единици бронирана техника, зенитно-ракетни комплекси, а също и няколкостотин войници. Никой не от правителството не обясни целта на това струпване на въоръжени сили и военна техника;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу обвини сирийските власти в подкрепа на Кюрдската работническа партия – организация, призната от Анкара за терористична. Тогава Анкара заплаши с въвеждане на войски на територията, където бъде забелязана прекалена активност на кюрдите;
  • Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу предложил на ООН на територията на Сирия да бъде създадена буферна зона за бежанци, където всички, които се опитват да се укрият от насилието, ще могат да намерят убежище. Според турския министър, неговата страна не може да приеме повече от 100 хиляди бежанци от Сирия;
  • На 6 септември Премиерът на Турция Тайип Ердоган нарече президента на Сирия Башар Асад „политически труп”, за което съобщи телевизионният канал CNN Turk. „Рано или късно сирийците ще победят, за това нямам никакви съмнения. Потвърждение на това е развитието на ситуацията. Ако ние /всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН/ предприемем съвместни стъпки, то по-бързо ще постигнем резултат. Русия, Китай и Иран са свидетели на края на режима на Асад”, посочи тогава Ердоган;
  • В турската провинция Хатай, в югоизточната част на Турция нарастна напрежението между сирийските бежанци и местните жители. На 18 септември в провинцията се проведоха масови протестни акции, в които взеха участие около 1500 души. Участниците в акцията заявиха, че не искат да виждат сирийците в своя регион и призоваха властите да ги депортират обратно в родината им;
  • Седмица по-късно, на 24 септември Турция започна да разгръща тежки оръжия по границата със Сирия, главно артилерийски и ракетни комплекси до КПП „Тал ал-Абияд”. Според ливанският вестник „Дейли Стар”, тези действия са резултат от интензивните сблъсъци между сирийската армия и въстаниците на сирийско-турската граница. Сирийските войски обстреляха гранични райони на Турция при преследване на въстаниците, в резултат от което бяха ранени двама граждани на Турция;
  • Междувременно, на 3 октомври, часове след минометния обстрел, Турция спря приемането на бежанци и по даде да се разбере, че се готви за военна операция на територията на Сирия;
  • На 4 октомври сутринта турската артилерия продължи да нанася удари по сирийското селище Тел-Абяд, намиращо се на 10 км от границата с Турция. Огънят се води от граничното турско селище Акчакале, където на 3 октомври загинаха петима мирни граждани. Според съобщения от Дамаск, жертви на турския обстрел в Тел-Абяд са станали няколко души, включително и военнослужещи.
  • Правителството на Турция изпрати в парламента искане за разрешение за провеждането на операция на територията на Сирия.

България подкрепя турските искания за прекратяване на нарушенията на международното право от страна на сирийския режим, заяви говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева в официално изявление.

Какво трябва да си мислим след като в деня на минометния обстрел Турция бомбардираше различни цели в съседна Сирия, това ли са нарушенията на международното право? И ако са нарушения нека да се разберем чий са!

Без да се провери кой и откъде е изстрелял ракетата веднага се събират в НАТО по искане на Турция и се взема решение за подкрепа!

След като не успя провокацията със сваления турски самолет и опитът да бъде замесена Русия от някаква арабска медия, нищо чудно да е пусната следващата провокация от страна на Анкара или нечии тайни спецслужби, който искат да бъде свален Асад.

В деня на Декларацията против Сирия аз питам Външно министерство и вездесъщата му говорителка:

ако Мексико разположи тежко въоръжение и войски на границата със САЩ, ако Мексико снабди с оръжие и тежко въоръжение някакви екстремисти в Щатите /не дай си Боже!/, дали родната ни дипломация ще се затича към ООН на среднощно съвещание, и дали ще излезе да подкрепи Мексико като упрекне Щатите, че нарушават международни договори?

Има ли някой в държавната ни администрация, който да разсъждава трезво, а не единствено според волята на Големия брат от Белия дом?

Та отказът на Турция да приема бежанци съвпадна с увеличаващата й се агресия и наплива на тези бежанци към нашата страна?!

Някой замисля ли се в състояние ли сме да приемаме тези бежанци /навремето Иван Костов отказа да приема косовари-бел. Л. М./, или Цветан Цветанов е обещал на Ердоган, съгласно американските искания да си отворим границата?

Някой дава ли си сметка, че бежанците от Сирия са главно ислямисти – това ли трябва да ни залива в момента?

Явно в бързината Цветанов бе забравил да уведоми президента Плевнелиев какво е обещал в Анкара, поради което той направи едно „неправилно” изявление на 3 октомври:

„Вълната от бежанци се увеличава и въпросът стои на дневен ред... Търсим адекватни решения за подкрепа на бежанците и за предотвратяване на вълни към Европа”.

И как търси Плевнелиев решение на проблема с бежанците? Като се подготвят бивши казарми за приютяването им? Нима България ще играе филтър на ЕС по отношение на тези бежанци, които са предимно ислямисти? Парите ли са ни в паовече, или сме без проблеми с проникването на ислямизма, т. нар. Ортодоксален ислям?

"България подкрепи късно снощи в Северноатлантическия съвет на НАТО декларацията относно развитията по турско-сирийската граница. Още веднъж изразяваме нашите искрени съболезнования към близките на жертвите и ранените, сред които има и деца", заяви Чернева.

Но жертви от жени и деца имаше вследствие на стрелбата от 11 март т. г. на един побъркан американски войник в Афганистан. Той бе влязъл в дома на спящи жени, деца и старци и ги бе разстрелял в съня им!? Тогава защо не изразихме съболезнования?

„Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо”, каза тогава говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви че е „шокирана и натъжена” от случилото се. Президентът Барак Обама се изказа в същия дух, но не пропусна да предупреди срещу прибързани решения за Афганистан! Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права. Води се всеобхватно разследване. Заподозряният е арестуван и аз обещах на президента Карзай, че виновните ще понесат отговорност", се казваше тогава в изявлението на Панета.

Малко по-късно войникът бе изтеглен от страната в тайна операция и бе изпратен в Кувейт, , където американската армия има няколко центъра за задържане. Обяснението бе, че американската армия нямала подходяща сграда да задържане в Афганистан и процедурата била извършена по правни препоръки!

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Не мина много и американският войник, разстрелял спящи жени и деца бе изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, съобщи адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен.

Впоследствие бе тиражирано, че войникът от американската армия е имал травми, бели петна в паметта, че имал психически проблеми и не помнел нищо! Така Голямия брат се погаври с паметта на разстреляните жени, деца и старци.

Да припомням ли едно друго съобщение на госпожица Чернева:

CNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

И днес, на 4 октомври какво се оказа, че ние защитаваме тези убийци, вероятно защото САЩ им помага чрез ЦРУ?

В същото време Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че Вашингтон е "възмутен" от сирийските действия засегнали Турция, която е член на НАТО, а Американското министерство на отбраната заяви, че инцидентът в Акчакале е още един пример за "извратено поведението на сирийския режим". От министерството заявиха, че САЩ стои до Турция като "силен съюзник".

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети. А ние кои сме – тези, които служат предано на САЩ, въпреки че сме страна-членка на ЕС.

"В духа на съюзническата солидарност подкрепяме турските искания за незабавно прекратяване на подобни действия и призоваваме сирийския режим да се въздържа от по-нататъшни безогледни нарушения на международното право", подчерта говорителят на МВнР Весела Чернева

Безогледно нарушение е, когато стрелят по една страна откъм граничещата с нея, когато снабдяват с оръжие екстремисти, тръгнали да свалят режима, и без да се провери случая дали „приятелска” минохвъргачка не е изстреляла „приятелски” огън към Турция се тръгва на война и подкрепа!

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което в страната започнаха да нахлуват ни бежанци?

Има ли връзка посещението на вицепремиера Цветан Цветанов в Анкара на 29 и 30 септември, след което България се съгласи да подкрепи Турция?

"Очаква ни светло бъдеще. Имаме потенциала да станем велика сила" - тези думи са на турския премиер Ердоган. Докато ги произнасяше, зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят. Това се цитира в коментар на „Дойче веле”.

На фона на стреса от първия терористичен акт в България, извършен на паркинга на летище Сарафово в Бургас, на фона на обхваналите Европа, Азия и Африка протести на ислямисти заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френски сатиричен седмичник, българският вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов цъфна в турската столица Анкара, за да засвидетелства уважение и почит към партията на премиера Реджеп Ердоган!

Защитниците на съдените 13 имамиВ същото време в България върви дело срещу 13Защитниците на имамите чакаха пред съдаи твърдяха пред репортери, че имамите са невинни имами, членове на нерегистрирана ислямистка фондация, одринския валия Хасан Дуруер заяви на селски празник в шуменско село, че „Падането на България под турско робство е началото на общото културно и историческо минало между България и Турция”. Валията беше в село Черна, за празника в почит към турският пехливанин Коджа Юсув.

В интервю за електронна медия, молещите се пред столичната джамия "Баня Башъ" заявиха, че подкрепят 13-те имами, дадени на съд за проповядване на радикален ислям. Според тях законите на Аллах стоят над тези на държавата.

А това е реално приложение на Шариата /Шариатът е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. – бел. Л.М./.

Тук му е мястото да отбележа, че Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

В българския парламент депутатите отхвърлиха предложение на Четин Казак от ДПС изселниците в Турция да получават българско гражданство по облекчен ред, отбеляза НТ СКАТ.

„Нямаме претенции към Турция” заяви председателят на парламента Цецка Цачева.

„В момента започва ново летоброене за Турция и смяна на остта „Европа-Турция” с „Турция-Близък Изток” и арабския, светът на ислямистите.

Цветанов отиде до Анкара на конгреса на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и покри с дезинформация истинската причина за това посещение в почивните дни. На конгреса на ПСР Цветанов не беше поканен в ложата, редом с почетните гости на форума, а остана сред редовите делегати, заедно с депутатката Цвета Караянчева, кмета на Дулово и околийския председател на ГЕРБ в Джебел Салих.

Делегацията на ДПС е била начело с Лютви Местан, докато тиражираният като любимец на Ердоган Касим Дал не бе забелязан, въприке че е бил поканен.

Въпросът е: къде се пресичат или припокриват идеологиите на националистическата и подкрепяща ислямизма Партия на Ердоган и ГЕРБ, която е към семейството на Европейската народна партия?

Май никъде.

Ердоган бе представен от опозицията му като халиф, падишах, неоосмански диктатор на отпечатани в навечерието на конгреса плакати.

Турският премиер и лидер на ПСР Реджеб Тийп ЕрдоганВ речта си светския премиер Ердоган благодари на Аллах, което е най-малкото странно като послание. В същото време бе отказана акредитация на шест много известни турски медии за партийния форум, сред които и „Джумхуриет”.

2023 година ще изтекат двата мандата на Ердоган, но по време на конгреса никой не е споменал името на президента Абдуллах Гюл, което засега няма обяснение. На конгреса стана ясно, че Иран вече е разлюбен и видимо бе създаден египетско-турски съюз, което е удобно за ислямиста Ердоган. Тук има пръст и радара на ПРО, разположен в Малакия, както и подкрепата на Иран за Сирия, и предупреждението на Техеран към Турция да не върти каналите с изпращане на оръжие в Сирия за бунтовниците и да спре за изпраща банди от главорези, които да подпомагат бунтовниците.

Как България се озова като подкрепяща ислямистите на Ердоган – на летище Сарафово има самолети-цистерни  Хекулес, защо кацат у нас, заради зареждане на американските бази в Инджирлик, или изпълняват някаква мисия до Ормузкия проток, предвид отношенията между Иран и Израел.

На летището в Сарафово – а терористичният акт все още не е с приключило разследване?!

Ердоган държи програмната си речНа конгреса беше казано, че партията на Борисов и Партията на Ердоган имат много допирни точки и че ГЕРБ трябва да черпи опит от ПСР?!

Голям гаф е, че вицепемиерът Цветанов беше най-високопоставеният гост и представител на конгреса, и то на действащо управление, на дясна европейска партия, а не бивш високопоставен политик като Герхард Шрьодер.  От Европа, от ЕС на конгреса на ПСР на Ердоган нямаше нито един друг представител освен Цветан Цветанов.

Не е сигурно дали легитимното правителство на Сирия е виновно за обстрела, който уби петима цивилни турци. По първоначални данни е стреляно от граничен район, където са разположени главно сирийски бунтовници, докато Турция отговори на стрелбата с далекобойни прицелвания, навътре в страната, където са разположени сирийски правителствени войски.

Въпреки несигурността във вината за този обстрел, официален Дамаск съвсем дипломатично пое отговорност за трагичния инцидент и се извини.

След Ирак, Йемен и Афганистан, френските ислямисти са обърнали погледа си към Сирия написа днес френският „Фигаро”, но уви, в официалните коридори на властта в България това не се чете и коментира. – „Фигаро” продължава: Експертите констатират, че те са успели да проникнат на сирийска територия и воюват на страната на бунтовниците. Това е неголяма група френски граждани, които изповядват сунитска ислямска доктрина. „Засега потокът не е толкова голям, както в случая в Ирак през 2003 година", съобщи в интервю за френският вестник „Фигаро" Марк Треведич, съдия, занимаващ се с проблемите на тероризма. По думите му, екстремистите са се насочили и към Мали, където след събития в Либия са създадени благоприятни условия за действията на въоръжените банди. Така наречените „борци за свобода" виждат врага в лицето на Башар Асад, защото той принадлежи към алавитите. Става ясно, че „джихадът" на борците е на религиозна основа. За първи път за френски ислямисти се чу през пролетта, когато бе съобщено за задържането на група французи от службите за сигурност на летището в Бейрут. Изяснило се е, че крайната им точка е Сирия, а целите съвсем не са били туристически”.

Протестиращи турски граждани пред Меджлиса, които негодуваха за решението за война със Сирия. Полицията ги разгони с сълзотворен газВ състава на легалната сирийска опозиция се бият талибани, ислямисти, които ако отидат в САЩ веднага ще бъдат задържани. Изборите, които предстоят в Щатите ще бъдат тежки и това е единствената причина официален Вашингтон да не нападне Сирия.

Това се случи на 4 октомври 2012 година.

Известно е, че Иран е на страната на Сирия и е готов на война.

Турция получи законно основание да нахлуе в Сирия. Пред турския парламент имаше демонстрация на протестиращи против война със Сирия. Полицията ги разгонваше с газ. нито една българска медия не съобщи за тези протести.

 

Турският външен министър Давутоглу даде отговора за българската промяна в Скопие

Триумфалната арка в...СкопиеВ Брюксел България блокира присъединяването на БЮРМ към Европейския съюз и така показа, че е изоставила досегашната си подкрепа по влизането на Македония в ЕС и НАТО! И това се случи след като години наред България търпя гаврите на западните ни съседи, непрестанните нападки срещу София, лъжите, обидите, манипулациите, хулите - и всичко това, без да издадат политиците ни и звук като адекватна ответна реакция!

Всеки, който твърдеше досега, че е българин на запад от границата ни с Македония биваше подложен на натиск, репресиран, преследван, съден, хвърлян в затвора заради позицията за отстояване на българската си идентичност.

Български исторически личности и герои като цар Самуил, Даме Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански, Тодор Александров, Братя Миладинови, Никола Вапцаров и много други „внезапно” се оказаха част от някаква македонска история?!

Един филм, наречен „Трето полувреме”, изработен под диктовката на Скопие представи българите за окупатори и фашисти. Филмът излезе преди месеци, но реакция от МВнР нямаше.

И след всичко гореизброено, родните политици мълчаха и не реагираха, като че ли иде реч за друга история, за друго минало, за друга държава, и нечии други герои!

Правителството на ГЕРБ не направи изключение в това отношение!

Случайно или не, България попадна в един коловоз с Гърция по отношение на трезва преценка на политиката на Скопие. Това се случи след като години наред политиците ни гледаха сеира на усилията на Атина да опази историята и идентичността си от грандоманията на скопските политици.

Досега една от причините за българското мълчание бе извинение с Брюксел и задължението ни да се съобразяваме с нечии изисквания!

Но... Гърция също е страна-членка на ЕС и това не й попречи да отстоява своите исторически корени, минало, да не говорим, че освен това налице е и експанзия на гръцките бизнес и капитали в Македония?!

За България остана само да раздава българско гражданство на „македонци” и това ние го вършехме като че ли се раздават семки на стадиона?! Нищо от досегашната примиренческа, безлична българска политика не бе оценено от така наречените македонски политици. А известно е, че решението за бъдещо членство на Македония в ЕС трябва да бъде взето единодушно, без вето от страна-членка. Засега отказ за първоначални преговори с Македония дадоха България, Гърция, Германия и Франция и това нажежи страстите в Скопие, но главно срещу София.

Виж:

Докога ще обичаме тези, които ни мразят?

На противоположно мнение се оказа Европейската комисия, която прие, че БЮРМ/Македония е готова за членство и предложи началото на преговорите да се случи през юни 2013 година.

Ходът на София бе изненадващ най вече за скопските политици, тъй като въпреки очевадно лошото отношение на Македония към България години наред, политиците ни досега продължаваха да си затварят очите и да твърдят, че ще подкрепят бъдещото членство на бившата югорепублика в ЕС!

Усещане и верен инстинкт ли бе реакцията на София към Скопие, втвърдяване на тона, или отново акция под чужда диктовка, и в интерес на чужди кръгове, и държави?

Години наред БЮРМ или Бившата югославска република Македония води необявена война с България като не се спира пред нищо. Родните политици и особено тези от последния управленски мандат на ГЕРБ бяха стиснали очи, и запушили уши за това, като го гарнираха със забрава за отстояване на елементарно национално достойнство.

Чак сега хора от кабинета „Борисов” „проговориха” за политиката на Скопие. Защо?

В Брюксел се взе решение, „инициирано” от България – а чак след това започна дебат?! Не трябваше ли редът да е обратен - първо дебати, след това блокиране на Скопие?

Министърът на външните работи Николай Младенов обиколи де що свари като медии и гладове в страната, за да обясни така наречените „червени линии” за отношенията на България към останалите балкански държави. Но… известно е, че Младенов не е министър, който взема самостоятелно решения, нито кабинетът е правителство, което решава само каква позиция да заеме по отношение на един такъв казус, като Македония.

„Внезапно” президент, премиер, министър на външните работи „прогледнаха” и тръгнаха на „защита” на българските национални интереси по отношение на БЮРМ?!

Дали правителството на ГЕРБ реши да си прави предизборна агитация с казуса „Македония” и то по теми, отдавна възникнали в българо-македонските отношения, или движещата сила бе някъде, на друго място, даже извън страната – това е въпросът, който хората на Борисов така и не изясниха…

250 милиона евро употреби в последно време Скопие за построяване на паметници /на герои от българската и гръцката история – бел. Л. М./, изграждане на музеи, присвояване и създаване на история, с цел обособяване на език, минало, етнос, народност, нация на територията на бившата югославска република Македония, както е официалното наименование в ООН на това образувание на запад от София.

Никола Груевски в предаването на тв Сител 3, „Най-известните наши революционери в България ги смятат за техни - заяви премиерът на Македония Никола Груевски в интервю за предаването „Яж бюрек” на телевизия „Сител 3”. - Българската историография и македонската историография от 1945 до днес имат различни позиции по някои въпроси. Голям брой революционери, които ние смятаме за македонски революционери, те смятат за български революционери. В Македония е общоприето, че Гоце Делчев е най-приетата личност от македонската история от края на 19-ти и началото на 20 век. В България има град Гоце Делчев. Не паметник – град Гоце Делчев. Яне Сандански е наш национален герой. Има град Сандански. Да не споменавам всичките. Най-известните наши революционери при тях ги смятат за техни революционери... Не може сега това да вадят като причина, че ние сме променяли историята. Ние не я променяме, ние пораснахме с тази история. Тази история всички сме я учили в училище. Това е нашата история”.

„Скопие е Турция...

Външният министър на Турция, Ахмед ДавутоглуСкопие е най-добрият град, който отразява нашето общо културно богатство. Обикаляйки по улиците тук, може да видите балканската история”. Така министърът на външните работи на Турция Ахмед Давутоглу е представил своите впечатления от посещението си в столицата на Македония в своя "Туитър".

Тази фраза започна да повдига завесата за причината за „промяната” на българската позиция към Македония и бъдещото й членство в ЕС и НАТО?!

„Извънредно позитивен, търсещ символики, свързани с деня на посещението му в Скопие, Давутоглу заяви, че вечно, т.е. - до края на света Анкара ще подкрепя нашата държава”, коментира "Утрински весник" думите на Давутоглу и тази визита, както и внезапно бликналата обич на Анкара към Скопие?!

„Ако според календара на маите днес трябваше да настъпи краят на света, аз съм избрал да бъда тук, в Скопие, Македония, моя дом. Изминалите 20 години на възход на отношенията ще ги продължим до края на историята", каза Давутоглу по повод церемонията, с която се отбелязва двадесетгодишнината от установяването на дипломатически отношения между неговата и нашата страна.

"Уверявам ви, че турското правителство, премиерът, президентът и 75 милиона турци ги имате за свои приятели и това приятелство ще продължи вечно.

Моето присъствие в Скопие днес е още едно потвърждение, че ние ще продължим да поддържаме Македония всякога и навсякъде”, уверяваше Давутоглу македонските си домакини, които опиянени го направиха и "доктор хонорис кауза"...

По време на това посещение Турция призна конституционното име на Македония – кога и как щеше да има Анкара друг подобен шанс да натрие носовете на Гърция и България?!

Гръцкият вестник "Нафтемборики" написа как Давутоглу е казал, че Турция поддържа Македония в спора за името навсякъде по света. Порталът "Йефимерида" определи неговото изявление като "предизвикателно и провокативно". Икономическият портал "Вориа" публикува коментар под заглавие - "Никой ли не е загрижен от военното сътрудничество между Турция и Македония", като обърна внимание, че двете страни интензифицират военните си връзки чрез инвестиции и сътрудничество.

Последният пример за намерението на Турция да укрепи своето присъствие на Балканите бе дарението от осем военни машини за Скопие. Придобивката за двете страни от сътрудничеството е ясна. Укрепването на македонско-турските военни връзки чрез инвестиции и сътрудничество създава възможности на Турция - да задържи своето влияние на Балканите, а от друга страна - Скопие си подобрява връзките с държава-член на НАТО, заключи "Вориа".

„Турция беше първата страна, която призна Македония под конституционното й име” - заяви министърът на външните работи на Турция Ахмед Давутоглу по време на  негова пресконференция в Скопие с министъра на външните работи на Македония Никола Попоски, предаде скопската телевизия "Телма".

Истината е,  че първа независимостта на Македония призна България!

"Македония е ключът на стабилност на Балканите и региона, затова нашата поддръжка е безрезервна" - изтъкна Давутоглу на тази пресконференция.

А как призна България Македония?

Стефан Тафров, идеологът на признаването на Македония

Бившият президент Желю Желев и тогавашният зам.-министър на външните работи Стефан Тафров принудиха България да признае първа Македония и то под турска диктовка! За целта една турска делегация бе предприела обиколка на Балканите и в Европа, като у нас е имало среща със Стефан Тафров...

Според балканския наблюдател на НТ СКАТ Любомир Желев, Тафров е бил подведен като малко дете от анадолските интриганти, които го заблудили и му внушили, че България и Турция ще обявят, че признават заедно, едновременно независимостта на Македония?!

Анкара още тогава остана встрани да гледа сеира по това признаване без да участва в него, а в признаването се впусна единствено София?! Тези факти от драматичните събития от януари 1992 година днес се изкривяват от турците, като Давутоглу разказва където свари, че първи са признали независимостта на Македония?!

Тогава, в далечната 1992 година признахме и Босна, която все още не бе обявила своята независимост, но такъв бе "професионализмът" на правителството на Филип Димитров, силно повлиян от същия и на президента Желев?!

В тези времена бе поставено началото на плана на Анкара: да разкъса бивша Югославия на религиозен принцип, за да може днес да осъществи целта – възстановяване на границите на бившата Османска империя. Това бе причината и Давутоглу да се намеси и притича на Скопие след като България заяви несъгласие за подкрепа на Македония за членство в ЕС?!

Причината се нарича „изповядващи исляма” и такива в днешния БЮРМ са албанците, като част от македонския парламент, като част от македонското правителство и най вече като част от така наречената Македония!

Същата причина е и подкрепата на Анкара за албанците в Косово, същата причина е и подкрепата за босненските мюсюлмани!

На 15 януари 1992 година България изигра турска карта с признаването на Македония, днес с отдръпването от Скопие София също играе под турска свирка, като проправя „спасително” пътя за Анкара към един религиозен и етнически комфорт на запад от българската граница? А защо българските политици се хванаха на това днешно закъсняло хоро – отговорът е в турската дипломация и бъдещите планове за възраждане на Османската империя на Балканите.

Официално, стъпката на правителството на ГЕРБ по отношение на членството на Македония в ЕС и НАТО има популярно-положителен ефект и малцина засега ще съзрат задкулисните игри по осъществяване на плановете на Анкара за възраждане на Османската империя?!

Крайно време е Скопие да осъзнае, че „врагът” не е България, а проблемите идват от албанското малцинство и присъствието му във властта, но не толкова като етническо, а по-скоро като религиозно присъствие!

На 15 януари 1992 година България отвори Кутията на Пандора за Скопие под турско-американски натиск.

Днес натискът е отново от посока Анкара и след поредно спечеления мандат на Ердоган, ефектът от продължението на турския план ще е за сметка на християните в така наречената Македония и в полза на изповядващите исляма.

Късно се сетиха политиците ни за ответна реакция към Скопие и никъде не чух ясно изразена позиция за защита на националните интереси, българщината и достойнството на нацията ни.

С риск да засегна проф. Божидар Димитров ще изразя личното си мнение, че закъснялата ни реакция по отношение на Скопие би била достойна, ако не беше толкова закъсняла и функция на турска воля.

Пътуването до Щатите на премиер и вицепремиер - една малка засечка с Кремъл

На 1 ноември 2012 година Дмитрий Песков, говорителят на Владимир Путин, потвърди, че са променени датите на визитите на руския президент в Турция и България, предаде агенция Росбалт.

Руският президент посети на 3 декември Турция, и на същата дата българският премиер Бойко Борисов замина в САЩ?!

Така Владимир Путин не се видя с Борисов, но пък българският министър-председател както не бе поканен и не се знаеше дали ще пътува до Щатите,така на същата дата, 3 декември, докато Путин бе в Турция, отлетя за среща с Барак Обама?!

Не развивам параноя, но не мога да не се съглася с тази теза, лансирана в предаването на НТ СКАТ „Фронтално”, че, за да се избегне среща Путин-Борисов, някак си бе уредено Борисов да полети отвъд океана докато Путин е в Турция и трябваше да дойде, и в България?!

Привидно това бе една протоколно кратка среща, като нищо съществено не бе разменено като официално диалог. В същото време освен срещата „Обама-Борисов”, поднасянето на венци на Арлингтънското гробище и посещение на Аквариум с акули общо взето нищо не се чу...

Чак след завръщането на Борисов стана ясно, че ще трябва да купим изтребители за над 700 млн евро, чак след завръщането стана ясно, че трябва да се придържаме към турските дипломатически игри на Балканите, трябва да останем още в Афганистан, а на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, в средата на януари 2013, ще се разисква бъдещото „участие” на България в сирийския конфликт?!

За Македония играхме по турска свирка, но това не попречи Турция да продължи да ни разиграва с изясняването на проблема дали ще строи АЕЦ в Резово или не.

Една по една започват да прозират и излизат наяве причините и последствията от пътуването на Борисов до САЩ...

 
Турският президент Ердоган, с репресии тръгна по пътя, който води надолуГенералите използват всяко качество на силния политик Ердоган и го обръщат в негова вреда

Анализ на Петко Добрев в публикация на сайта Епицентър

Турският генералитет води политика на омаломощаване и дискредитиране на Ердоган пред всичките му съюзници. Турската армия всеки ден дава жертви в боевете срещу кюрдите, а в замяна на това трябваше да бъде унижена на улиците от поддръжниците на Ердоган.

За да се коментира ситуацията в Турция, трябва винаги да се имат предвид няколко факта – Османската империя, Източния въпрос, Турция, Ататюрк и Ердоган. Ако тези факти не се познават, всеки политически коментар за ситуацията в Турция е безполезен.

От значение е да се знае дали Турция е наследник на Османската империя. Да, Турция на Ердоган водеше политика на неоосманизъм, но не е Османската империя. Османската империя се е крепяла на Османовата династия и Корана. Но ако някой приема, че Османската империя е била империята на турците, то той се заблуждава. Османовата династия по житейска логика е била най-малко турска. Турците като етнос са били участници във войните на империята, но други етноси са се възползвали от благата на империята. Зад Османовата династия обаче и под знамето на Исляма се е намирал страховития еничарски корпус, който по произход на личния състав също не е бил турски.

Днес този корпус не може да има еквивалент, както и не може да се мисли за нова Османска династия. Т.е. дори и да провежда политика на неосманизъм, то съвременна Турция не може да бъде истински наследник на Османската империя. Само налагането на религиозни принципи в устройството и съществуването на Турция, не може да направи Турция наследник на Османската империя.

Съдбата на Османската империя след втората половина на 18 век започва да зависи и от Великите сили в Европа. Така се появява и Източният въпрос - политика на историческия реванш на Европа към Османската империя. Историята показва, че Източния въпрос не е приключил до днес. Едва ли са променени и историческите претенции на Великите сили към наследството на Османската империя. Те са дипломатически по-прикрити, но не са изчезнали.
След Ататюрк Османската империя вече не съществува – няма династия, а държавата е светска – това е Турция. Ататюрк запазва границите на Турция такива, каквито ги познаваме и до днес. Той съхранява и града на градовете - Истанбул. Най-важният съюзник на Ататюрк се оказва Ленин и правоприемника на Русия –РСФСР. Изглежда Турската република на Ататюрк днес е към своя край.Днес имаме действително опит за политика на неоосманизъм, но историческите условия не са в негова полза. Ердоган не може да стане родоначалник на владетелска династия. Твърде сложно е вече Турция да придобие владение върху бивши османски територии. Армията показва постоянно, че не одобрява политиката на Ердоган. Той има изключителната подкрепа на турския етнос, но това настройва останалите етноси. И не е случаен призива на Ердоган към турските семейства – деца! Но времето не е достатъчно, за резултати от този призив. Много трудно е днес да се овладее ситуацията така, че Ердоган да се подкрепя от турците, а благата да се разпределят преимуществено от другите етноси. Това е истинска бомба не с динамит, а с водород. Турския етнос ще пожелае да осребри подкрепата си за Ердоган, това е очаквано. Но очакван е и отговорът на другите етноси – съпротива.

И така отново може да се стигне до Великите сили и Източния въпрос – подялбата на наследството на Османската империя.

Какви са отношенията между турската армия и Ердоган?

Повечето коментатори и анализатори смятат, че Ердоган е овладял турската армия и дори цялата държава. Аз мисля, че турската армия спечели битката срещу Ердоган. Турския генералитет няма намерение да води военни действия срещу Ердоган или да го смъква чрез преврат. Турския генералитет планирано води политика на омаломощаване и дискредитиране на Ердоган пред всичките му възможни съюзници и партньори. Западът подкрепи Ердоган, когато той ограничаваше ролята на армията в цивилния живот на турската държава. Това генералите го разбраха и се съобразяват. Но те подготвиха нова стратегия. Тази стратегия е изградена върху личностния профил на Ердоган. Генералите използват всяко качество на силния политик Ердоган и го обръщат в негова вреда.

Така именно разчитайки правилно неговата личностна реакция, турските военни свалиха руския самолет. Знаеха, че Ердоган не може да предаде гордостта на Турция и да се извини. Но генералите можеха да разчетат и икономическите вреди от поведението на Ердоган. Той попадна и в политическа и икономическа изолация. Западът не подкрепи политически Ердоган, а Русия го наказа икономически. Ето така турските генерали поставиха Ердоган на колене. Той се извини на Русия, но това вече е за сметка на американските интереси. Днес не е случайно, че сред арестуваните са и двамата пилоти, свалили руския самолет.

Подкрепата на американците за кюрдите е смъртна опасност за Ердоган, но тя все повече се засилва. Към това трябва да прибавим и психологическата атмосфера в унижената турска армия. Турската армия всеки ден дава жертви в боевете срещу кюрдите, а в замяна на това трябваше да бъде унижена на улиците от поддръжниците на Ердоган. Тази армия вероятно вече няма да иска да дава жертви на фронта. А това ще е тежък удар върху Ердоган.На дневен ред е и промяна на курса на Ердоган спрямо Сирия и Асад. Тази промяна е необходима заради нарасналия проблем с кюрдите, но е твърде голяма цена, която Ердоган трябва да плати. Той ще я плати, но отново ще бъде поставен в унизителното положение на молещ и търсещ подкрепа. Това генералите са го предвидили.Стабилизираният Асад, излезлият от изолация Иран, както и стабилизиращият се Египет със сигурност са голям проблем за авторитета на Ердоган в Ислямския свят.

Турските генерали знаят как ще реагира Ердоган ако има повод да се разправи мащабно със своята опозиция. И му дадоха повод за това –театрален преврат. Но разправата с опозицията започна. Тази разправа е Рубикона на Ердоган- той го премина. Няма връщане назад. Но това е и Рубиконът за Запада. И тук няма връщане назад. И тук генералите му отнеха съюзниците.

Турските генерали знаят, че много лесно могат да използват екзалтираните подръжници на Ердоган. Достатъчни са няколко подръжници на генералите да извършат погроми от името на подръжниците на Ердоган върху други етноси и религии – Турция ще пламне. Турция може да се превърне във втора Югославия, а самия Ердоган във втори Милошевич.

Стратегическата грешка на Ердоган е, че накара генералите да мислят като политици. И те го направиха по принуда. Генералите седнаха на шахматната маса с нова стратегия, коренно различна от позната досега. Ердоган не ги познава като шахматисти, а трябва.

Конфликтът с кюрдите явно не може да бъде решен. Вероятно той ще прерасне от гражданска в истинска война. За тази война обаче генералите ще бъдат нужни. Тогава турската държава ще трябва да избира отново между Ердоган и генералите. И вероятно историята ще трябва да покаже новия Ататюрк, който ще трябва да спасява териториалната цялост на Турция. Този момент очакват и генералите.

 
Министерството на отбраната на Русия даде в сряда специален брифинг на тема „Въоръжените сили на Руската федерация в борбата с международния тероризъм. Нови данни”, съобщават световните агенции. Представители на военното министерство показаха спътникови снимки, на които са запечатани колони от бензиновози, пълни с нефт, откраднат от терористите от „Ислямска държава”. На снимките ясно се вижда, че крайната цел на нефта, който е придобит от сирийска територия, е Турция.Маршрути на транспортирания газ за Турция от територията на Сирия и Ирак
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Основният потребител на сирийски и иракски нефт от „Ислямска държава” е Турция,
заяви руският зам.-министър на отбраната Анатолий Антонов.
{youtube}Wot3dAsBqj8{/youtube}

Приходите от продажбите на петрол са едни от най-важните източници за финансиране на терористите в Сирия. Те печелят на година около два милиарда долара и използват тези средства за наемане на бойци в целия свят, за снабдяване с оръжие и бойна техника. Ето защо ИД брани така яростно инфраструктурата за добив на нефт, която е под неин контрол в Сирия и Ирак, заяви още Анатолий Антонов, цитиран от ТАСС.

Той посочи, че ръководството на Турция е въвлечено в незаконен трафик на петрол от Сирия, допълват световните агенции.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговото семейство са пряко замесени в трафика на петрол с организацията ИД, добави Антонов, цитиран от Франс прес и Асошиейтед прес, предаде БТА.

Според получените информации ръководната политическа класа, в която е и президентът Ердоган и семейството му, са замесени в този незаконен трафик, добави Антонов.

Цинизмът на турското правителство е безграничен, каза той.

Снимки от обекти за добив и преработка на нефт

Началникът на главното оперативно управление на руския Генерален щаб Сергей Рудской заяви, че за превозването на стотиците хиляди барели петрол терористите разполагат най-малко с 8500 цистерни, предаде ТАСС.

Руските въздушни удари в Сирия за два месеца са унищожили над 1000 цистерни на ИД с нефт, допълни Рудской. Той добави, че са нанесени щети на около 40 нефтопреработващи завода.

Руските удари по петролната индустрия на ИД са допринесли за двойно намаляване на приходите на терористите от незаконна търговия с нефт - от 3 милиона на 1,5 милиона долара на ден.

Места за добив на петрол. Виждат се и транспортните средства

Рудской коментира, че коалицията, оглавявана от САЩ, не нанася удари по бензиновози и обекти от инфраструктурата на нелегалния нефтодобив на ИД в Сирия.

Той съобщи, че сателитни кадри са показали, че цистерни с петрол навлизат от териториите под контрола на ИД в Турция, предаде Ройтерс.

По думите на Рудской има три пътя за доставки на този петрол от териториите на ИД за Турция, посочват ТАСС и Ройтерс.

Пресконференцията в министерството на отбраната на Русия бе отразена от над 300 журналисти.

{youtube}ol4xMGgAbKE{/youtube}

Авиоудар по нефтохранилище

Руското висше военно командване използва случая да призове САЩ и водената от тях коалиция да не гледат безучастно на този незаконен трафик на петрол от „Ислямска държава“ към Турция и да ги унищожават и те на свой ред, съобщи БНР.

Руското командване е убедено, че свалянето на военния самолет СУ-24 в Сирия от турските ВВС миналата седмица е било, за да се осигури сигурността по транспортирането на незаконния петрол от страна на Анкара по т.нар. „западен път“ на прехвърляне в турските пристанища, намиращи се в югоизточните й райони, където той се продава директно на трети страни.

Междувременно турският президент Тайип Ердоган заяви, че никой няма право да клевети Турция, като я обвинява, че купува петрол от джихадистите. Ердоган посочи, че ще се оттегли, ако подобни твърдения бъдат доказани. В реч пред университета в катарската столица Доха турският президент каза още, че не иска отношенията с Москва да са влошат още повече.

 
турският президент има топли отношения с висши политици на Саудитска АрабияОт разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Както е известно, на 20 февруари 2016 Съветът за сигурност на ООН не прие руското предложение за резолюция относно необходимостта да се спазва суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Против гласуваха шест от общо петнайсетте му члена, включително трима (от общо петимата), имащи право на вето: това са САЩ, Великобритания, Франция, Украйна, Нова Зеландия и Испания. Тоест, излиза, че тези шест държави открито се обявяват против защитата на териториалната цялост на друга държава, която също като тях самите, е пълноправен член на ООН. Ситуацията е парадоксална, тъй като подобна позиция е в очевиден разрез със самия Устав на Световната организация. Гласуването в Съвета за сигурност би могло да се тълкува само като открито поощряване на агресията срещу Сирия, свързана с желанието на редица регионални, а и глобални играчи, за разчленяването на тази страната в рамките на лансирания от САЩ проект за преформатиране на целия Голям Близък Изток. На първо място, става дума за Турция, защото именно Анкара се опитва поетапно да "усвои" отделни участъци от Северна Сирия, формално под предлог да създаде там т.нар. "зона за сигурност", а на практика за да реализира неоосманистките амбиции на управляващия тандем Ердоган-Давутоглу.

Освен Турция обаче, от разчленяването на Сирия е силно заинтересована и Саудитска Арабия, която обяви на 13 февруари, че изпраща свои военни самолети в Турция уж за да и помогнат в борбата срещу Ислямска държава. Освен това, външният министър на Кралството Адел ибн Ахмед ал-Джубейр и съветникът на военния министър принц Салман бригаден генерал Ахмед ал-Асири не изключиха и участието на саудитски специални части в съвместна сухопътна операция с турската армия на територията на Сирия (поставяйки като предварително условие тя да бъде одобрена от САЩ).

Всъщност, истината е, че в момента Рияд се намира в дори по-тежка ситуация, отколкото Анкара. Управляващата там династия се сблъсква с изключително много проблеми - от ниските цени на петрола, опустошили хазната на Кралството (бюджетният дефицит през 2015 достигна почти 100 млрд. долара), до продължаващата гражданска война в Йемен, в която Саудитите за затънали до шия и която също поглъща гигантски ресурси и ангажира значителна част от армията на страната.

Въпреки това, плановете на саудитските власти за въоръжена намеса в Сирия продължават да са актуални, подкрепата за въоръжената сирийска опозиция не отслабва, да не говорим, че на 19 февруари външният министър Ал-Джубейр заяви, че тя трябва да бъде снабдена със средства за противовъздушна отбрана за да може да се противопостави успешно на военновоздушните сили на режима в Дамаск и подкрепящата го руска авиация. Не спират и призивите за свалянето на Башар Асад - ако не с преговори, то със сила (въпреки поетите от Саудитска Арабия ангажименти да подкрепя преговорния процес въз основа на Женевското комюнике от юни 2012 и Виенската декларация на Международната група за подкрепа на Сирия от ноември 2015).

Ако Турция, в лицето на тандема Ердоган-Давутоглу, не крие мечтите си за нова Османска империя, Саудитите биха искали да създадат нещо като "легален сунитски халифат" (т.нар. "Сунистан"), вместо одиозната и очевидно неприемлива за никого Ислямска държава. Според мнозина експерти, именно с тази цел в края на 2015 беше създадена и т.нар. Ислямска коалиция за борба с тероризма, формално включваща 34 мюсюлмански държави. Саудитските стратези планират този приемлив за международната общност "халифат" да включва Сирия или поне "сунитската" и част, т.е. източната част на страната, където се намира и сегашната "столица" на Ислямска държава Ракка, която Саудитите планират да овладеят с помощта на специалните си части. Ясно е, че предвид категоричното неприемане на режима в Дамаск от Саудитска Арабия, евентуалното овладяване на столицата на ислямистите едва ли ще предполага последващото и предаване на Асад. Неслучайно както в Дамаск, така и в Техеран, този план беше категорично отхвърлен с думите, че ако саудитските специални части влязат на сирийска територия ще я напуснат в ковчези.

След отказа да бъде одобрен руския проект за резолюция относно Сирия от 20 февруари става ясно, че всички тези ирационални планове на Турция и Саудитска Арабия, които няма как да се реализират без голяма война в региона, на практика се одобряват от Вашингтон, Лондон и Париж, където вероятно разчитат, че амбициозните лидери в Анкара и Рияд, увлечени от илюзорните си планове да създадат в региона собствени миниимперии, ще се сблъскат фронтално с руснаците в Сирия и по този начин ще стане възможно всички тези сили да се унищожат взаимно, което пък би решило геополитическите проблеми на Запада за десетилетия напред.

Какви са реалните възможности на Саудитите

В речта си пред Европейския парламент на 16 февруари (по време на посещението му в Белгия) иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф предупреди Саудитска Арабия да не изпраща сухопътни части в Сирия, тъй като така ще наруши международното право. Повечето анализатори оцениха предупреждението му като завоалирана заплаха срещу Рияд. В тази връзка е интересен въпросът, доколко въобще е възможно пълноценното участие на саудитската армия в подобна военна операция. Както е известно, до миналата 2015, тя беше участвала само в един мащабен въоръжен конфликт - операцията "Пустиння буря", осъществена през 1990-1991 от водената от САЩ коалиция срещу Ирак. Но, макар че сред командващите на половинмилионната армия на коалицията формално се числеше и саудитският принц Халед бин Бандар, цялата операция се ръководеше единолично от американския генерал Норман Шварцкопф. Що се отнася до принц Бандар, той стана известен най-вече с гигантските сделки за доставки на американско оръжие за Саудитска Арабия, като по някои данни само собствените му комисиони от тях са били 4 млрд. долара, което принуди тогавашния саудитски крал Фахд да уволни принца от поста министър на отбраната и да нареди разследване срещу него.

Втората голяма международна операция на саудитската армия бе нахлуването в Йемен, стартирало през март 2015. В резултат от него, само преките жертви сред мирните жители в страната достигнаха 2500 души, а икономиката и инфраструктурата на тази най-бедна арабска държава бяха напълно разрушени. Що се отнася да военните успехи на Саудитска Арабия в Йемен, експертите ги оценяват като повече от скромни. Последният от тях беше овладяването на южната столица на страната Аден през юли 2015. Саудитите не успяха да поставят под свой контрол дори областния център Таиз, въпреки, че местното население се отнася враждебно към бунтовниците "хуси", подкрепяни от Иран.

Ако Саудитите по-добре познаваха историята, сигурно щяха да си спомнят за провалите, които търпят в тази част на света португалците през ХVІ век, турците - през ХVІІ и ХІХ век, британците и египетската армия - през ХХ век, и едва ли щяха толкова лекомислено да се забъркат в йеменската гражданска война. На фона на нейното проточване и ожесточаване, евентуален опит на Рияд да се ангажира и с военни действия по суша в Сирия изглежда предварително обречен на неуспех.

Впрочем, липсата на боен опит и военна стратегия не е единствения проблем на Саудитите. Една голяма война изисква много пари, а заради спада на цените на петрола Кралството изпитва изключително сериозни финансови проблеми. След началото на т.нар. "арабска пролет" през 2011, тогавашният крал Абдула обяви старта на грандиозни социални програми на обща стойност 72 млрд. долара. Те включваха създаването на държавна пенсионна система, строежа на голям брой евтини жилища, създаването на 90 хиляди нови работни места (предимно в държавния апарат и силовите структури) и развитие на най-изостаналите региони. Основната цел беше да се гарантира лоялността на масите към режима, предвид реалната заплаха от мащабни антиправителствени протести.

За степента, в която саудитската икономика зависи от петрола говори фактът, че бюджетът на Кралството за 2016 е планиран с цели 60 млрд. долара дефицит. Освен социалните програми, това поставя под въпрос и помощта за саудитските сателити в арабския свят, позволяваща на Рияд да си купува съюзници в геополитическата схватка с Техеран. По неофициални данни, въпросната помощ се равнява на 30 млрд. долара годишно. В нея влизат изгодните заеми за военния режим в Египет, кредитите за Пакистан, субсидиите, отпускани на монарсите на Бахрейн и Йордания (позволяващи им да съхранят своята крехка власт), както и подкупите за племенните вождове в Йемен. Отделно от тази сума е помощта за ислямистите в Сирия и Ирак. Наистина Кралството може да разчита на стабилизационните си фондове от 652 млрд. долара, но при сегашните разходи те ще се изпразнят в рамките на слесдващите 8-10 години. А след това?

Съзнавайки, че не може да разчита на собствените си сили, през декември 2015 Рияд обяви създаването на Ислямска коалиция за борба с тероризма, включваща 34 държави. Но макар че формално се води като "антитерористична", тази по-скоро формална коалиция не е насочено против Ал Кайда или Ислямска държава, а против основния геополитически противник на Саудитите - Иран. Но дори и в нейните рамки Рияд има проблеми с най-боеспособните си партньори. Така, още в началото на йеменската кампания, в нея отказаха да участват Пакистан и Египет. Първият трябва да се справя с прекалено много вътрешни проблеми, включително в крайно неспокойната си Северозападна провинция, освен това Исламабад не иска да си разваля отношенията със съседен Иран. Египет пък е ангажиран с борбата срещу терористите на Синайския полуостров и с опитите да включи изпадналата в пълен хаос Либия в своята сфера на влияние. Що се отнася до кралете на Йордания и Мароко, които формално са склонни да приемат предложенията на Рияд и разчитат на саудитската финансова помощ, те никак не бързат да изпращат своите военни като пушечно месо в Сирия. Така, остават само такива екзотични съюзници като Судан, Сомалия или Коморските острови, но те на практика не разполагат с реален военен потенциал.

Ето защо, декларациите за евентуалното участие на Саудитска Арабия в сухопътна операция в Сирия се оценяват от мнозина като блъф. Действително, Рияд съумя да се сдобие с доминиращо влияние върху сирийската въоръжена опозиция. Кралството има съюзници в почти всички групировки на противниците на режима: от сравнително умерения Сирийски революционен фронт до Джабхат ан-Нусра (макар че последната официално е обявена от Рияд за терористична организация и поданиците на Кралството нямат право да се сражават на нейна страна, без саудитска помощ бойците и нямаше да могат да превземат стратегическия сирийски град Идлиб през май 2015). В същото време последните успехи на сирийската армия сериозно разколебаха противниците на Асад. Те предават позициите си една след друга и вече не могат да мечтаят за завоюването на нови територии, а само за удържането на сегашните. Освен това военните поражения ограничават шансовете на опозицията за успех в преговорите. На този фон на саудитските им покровители на остава нищо друго, освен да заплашват с пряка военна намеса. Времето обаче ще покаже, дали тази тяхна тактика ще се окаже успешна.

Рияд като фактор за дестабилизацията на Близкия Изток

Предприеманите през последните седмици от Рияд стъпки във външнополитически план, потвърждават цитираните от британския "Гардиан" изводи, съдържащи се в един доклад на германското разузнаване (BND) от края на 2015 (1), в който се подчертава усилващата се роля на Саудитска Арабия за дестабилизирането на Близкия Изток. Анализаторите на BND свързват това с отказа от предпазливата дипломация на предишния крал Абдула и ориентацията към "импулсивна политика на намеса", реализирана от сина на сегашния крал и военен министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман чрез задълбочаването на противопоставянето с Иран, продължаването на войната срещу "хусите" в Йемен и подкрепата за джихадистите в Сирия в борбата им срещу режима на Асад.

Декларираното от Рияд намерение да изпрати свои сухопътни сили в Сирия в рамките на международната коалиция срещу ИД, оглавявана от САЩ, което се подкрепя от Турция и ОАЕ, не само илюстрира авантюристичните настроения в саудитското ръководство, но и стремежа му с всички възможни средства да ангажира западните държави в реализацията на неговите регионални амбиции.

Така Рияд прави всичко по силите си за да провали стартиралият в Женева пореден кръг на преговорите за решаване на сирийския проблем (приключил с решението за примире от 27 февруари), използвайки формираната под негов контрол делегация на ислямистката опозиция (т.нар. Висш комитет за претовори, включващ екстремисти от Ахрар аш-Шам и Джейш ал-Ислам), която настоява сирийската армия да прекрати настъплението си, като предварително условие за по-нататъшни разговори. Очевидно е, че след като не вижда особени шансове за успех нито на бойното поле, нито на преговорите, покровителствената от Рияд "непримирима опозиция" (за разлика от Сирийската опозиционна група Москва-Кайро, представляваща светската демократична опозиция в страната), вижда единствен изход в прехвърлянето на вината за провала на мирния процес върху Дамаск и провокирането на военна намеса на западните държави, Турция и монархиите от Залива в Сирия.

Декларациите на Рияд и Анкара за готовността им да стартират сухопътна операция зачестиха на фона на успехите на правителствените сили и кюрдите и очертаващата се възможност за провал на плановете за овладяване на Сирия от сунитските групировки и превръщането и в ислямска държава. Очевидно е, че целта на подобна намеса не е борбата срещу ИД, а по-скоро спасяването на покровителстваните от Турция и Саудитска Арабия джихадисти. Тоест, разчита се, че под прикритието на доминираната от САЩ международна коалиция турските и саудитските части ще се включат, съвместно с бунтовниците, в битката със сирийската армия и кюрдите, което несъмнено ще ескалира военните действия. Подобен опит за провокирането на локален конфликт обаче, може да има непредсказуеми последици. При положение, че липсва съответната санкция на ООН, появата на турски и саудитски войски в Сирия с основание ще бъде изтълкувано от противниците им като откровена агресия, а Асад ще може да разчита на допълнителна подкрепа, включително от страна на част от сегашната опозиция. При това трансформацията на сирийския конфликт в регионален и усилващата се опасност от избухването на глобален конфликт (предвид турското членство в НАТО) рискуват да превърнат ЕС в заложник на авантюристичната политика на тандема Ердоган-Давутоглу и саудитските му съюзници, в лицето на крал Салман (за който британското списание "Икономист" твърди, че страда от старческа деменция и алцхаймер (2)) и неговия син - военният министър Мохамед бин Салман (квалифициран от "Индипендънт" като наивен и арогантен, а от други анализатори като "психически неуравновесен" (3))

Така, докато Турция струпва по границата си със Сирия и Ирак 150-хиляден (заедно с тиловите части) експедиционен корпус, Саудитска Арабия (по данни на Би Би Си) сондира възможността на сирийска територия да бъдат разположени още толкова бойци на "Ислямската коалиция за борба с тероризма" (4), при това според "Гардиан", самият Рияд се готви да изпрати там само няколко хиляди души от своите специални части и разчита основната тежест на борбата със силите на режима и съюзниците му да се поеме от Турция, Египет, Йордания и ОАЕ. В Кайро и Аман обаче са убедени, че свалянето със сила на Асад само още повече ще дестабилизира региона.

На този фон, вече става ясно, защо през декември 2015 Рияд обяви за създаването на въпросната "Ислямска коалиция", а след това съвместно с Анкара формира Висш саудитско-турски стратегически съвет. Саудитската инициатива за обединяването в рамките на коалицията на 34 предимно сунитски държави (примамвайки ги най-вече с обещания за щедра финансова помощ), всъщност цели да накара съседите на Кралството да свършат мръсната работа в собствената му битка с иранското влияние в региона.

Според повечето анализатори, фактът, че държава-участник в оглавената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава формира собствена коалиция, която уж ще преследва същите цели, както и Вашингтон, може да означава само, че Саудитска Арабия всъщност си поставя различни от американските задачи в борбата срещу Ислямска държава. Доказателство за това са и думите на принц Мохамед бин Салман, че "Ислямската коалиция" няма да се ограничи само с тази борба. Тоест, битката с тероризма се използва от Саудитска Арабия за да получи одобрението на международната общност за намеса в съседните и държави и най-вече в Йемен, Сирия и Ирак. Истинските цели на "Ислямската коалиция" пораждат въпроси дори сред водещите държави в нея. Египетското ръководство например смята,  вместо Турция да бъде допусната в коалицията, тя би трябвало да бъде обявена за държава-спонсор на тероризма, както впрочем и Катар, който "също е пряко отговорен за разпространението на тероризма в Сирия и Ирак".

Както е известно, създаването на Ислямската коалиция за борба с тероризма беше персонална инициатива на принц Мохамед бин Салман, който буквално е обсебен от идеята за формирането на "арабска НАТО". Впрочем, в Брюксел предполагат, че последните действия на саудитската върхушка - от създаването на Ислямската коалиция до екзекуцията на 47 човека, обвинени че са терористи (в началото на януари 2016) са свързани, освен с всичко друго, и със стремежа на съперничещите си за властта официален престолонаследник Мохамед бин Найеф и сина на сегашния крал Мохамед бин Салман да се докажат като решителни политици, които не се колебаят да вземат трудни решения за да гарантират сигурността на страната. Изострянето на борбата за власт в Саудитска Арабия и антииранската истерия в Рияд показват, че самата Саудитска Арабия се е превърнала в генератор на кризи (както вътрешни, така и външни) и ще продължи да следва политика на нагнетяване на напрежението в региона. По този начин обаче, Саудитите сами тласкат към бунт потиснатото шиитско малцинство в страната.

Очевидно е, че нито САЩ, нито ЕС имат интерес да се поддават на провокациите на Рияд и Анкара, тъй като целите на двете държави се разминават с тези на Запада, включително по отношение на борбата с тероризма. Вместо това, те би следвало да поискат от Турция и Саудитска Арабия да спазват стриктно резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН от 2014, изискваща прекратяване на подкрепата за джихадистите в Сирия. Вместо да си затварят очите, те трябва да поставят ребром въпроса за спазването на човещките права в Кралството, както и за нарушаването от саудитска страна на международното хуманитарно право в Йемен, където нейната авиация редовно бомбардира различни граждански обекти, включително болници на "Лекари без граници". Предвид факта, че Рияд продължава да практикува масови екзекуции, включително чрез обезглавяване, в стил "Ислямска държава", би следва да се постави и въпросът за евентуалното изключване на Саудитска Арабия от Съвета на ООН по правата на човека.

Иранската реакция на саудитските планове

Както можеше да се очаква, декларацията на Рияд от началото на февруари, че съвсем скоро може да стартира сухопътна операция в Сирия, провокира острата реакция на Техеран. Така зам.началникът на иранския Генерален щаб бригаден генерал Масуд Джезайери официално декларира, че страната му е категорично против евентуална турско-саудитска операция с Сирия и заплаши, че ако тя стане факт, Иран рязко ще увеличи числеността и въоръжението на военния си корпус в страната, така че той да "може да разгроми агресорите". Според Джезайери: "няма да позволим да възникне още по-голяма заплаха за сигурността в една и без това разрушена страна. Убеден съм, че Саудитска Арабия вече е изчерпала военните си възможности. Сирия не е Йемен и ако имаха възможност, Саудитите отдавна щяха да са атакували армия на Асад". Той смята също, че без Рияд, Анкара едва ли ще предприеме голяма операция в Сирия. Квалифицирайки Турция и Саудитска Арабия като "държавите-парии" в близкоизточния регион, генерал Джезайери прогнозира, че те вероятно ще продължат да работят за разрушаването на Сирия, но в същото време са наясно и, че Иран и Русия са готови моментално да реагират и да стоварят цялата си мощ върху тях.

Малко по-рано, командващият Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) генерал-майор Мохамед Али Джафари също изрази мнение, че "Саудитска Арабия няма да посмее да изпрати армията си в Сирия. Тя няма шанс срещу редовните ирански части, които ще бъдат прикривани от въздуха от руската авиация". В тази връзка, той прогнозира, че ако все пак дръзнат да предприемат сухопътна операция в Сирия, Саудитите ще провокират изключително тежък вътрешен конфликт, което ще предреши съдбата на Кралството.

На свой ред, по време на срещата си в Техеран с гръцкия премиер Ципрас, секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани изрази мнение, че "претенциите на Саудитска Арабия и Турция въобще не съответстват на военния им потенциал" и предупреди Европа, че я очаква още по-мащабна мигрантска криза, ако Анкара и Рияд все пак предприемат сухопътна операция в Сирия.

Впрочем, изглежда, че всичко това се осъзнава и от самите саудитски военни. Така, на арабския сайт NTHNеws.net беше публикувано писмо на група висши саудитски военни до престолонаследника и вътрешен министър принц Мохамед бин Найеф, в което те се противопоставят на изпращането на сухопътни войски в Сирия, оценявайки подобно решение като изключително опасно (в същото писмо, те определят саудитската операция в Йемен като "провал") (5).

Според въпросната група генерали, практически всички опозиционни групировки, подкрепяни от Рияд и Анкара, се командват от хора, които са граждани на Саудитска Арабия и Турция, което се отнася и за мнозина военни командири от Ислямска държава, Джабхат ан-Нусра и други екстремистки организации, изповядващи уахабизма (т.е. държавната религия на Саудитското кралство). Освен това, стотици саудитски духовници също са в редовете на въпросните терористични организации. Между другото, уахабизмът е единственият предмет, който се преподава в училищата в "столицата" на Ислямска държава - сирийският град Ракка, при това учебниците са същите като тези в саудитските училища.

Това означава, че от една страна, войските на Рияд (ако все пак навлязат в Сирия) ще се окажат в изключително сложна ситуация, а от друга - политическата ситуация в самата Саудитска Арабия ще излезе изпод контрола на властите. Опозиционно настроените саудитски генерали твърдят, че фрагментацията на военната ситуация в Сирия на практика изключва воденето на бойни действия само против армията на Асад. В тази връзка те посочват, че ако саудитската армия реши да атакува и отрядите на Ислямска държава, тя ще окаже недопустима помощ на шиитската милиция и иракската армия, както и на армията на Иран и на руската авиация. От друга страна, ако реши да се ограничи само с действия срещу частите на Асад, Рияд рискува да се превърне в официален съюзник на Ислямска държава. При подобно развитие, САЩ ще бъдат принудени да вдигнат ръце от Саудитите и да оставят нещата да се решават от Москва и Техеран. Тоест, както се посочва в коментара на NTHNews.net, както вътрешната, така и външнополитическата ситуация не е благоприятна за Рияд.

От друга страна, както подчертава базираният в Техеран международен новинарски канал Alalam News Network, "Сирия, Иран и Русия вече отправиха твърдо предупреждение на Рияд, посочвайки, че на практика Саудитска Арабия възнамерява да спаси терористите, които напоследък търпят серия от тежки поражения, но те няма да допуснат това." (6).

Бележки:

1. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/saudiarabia/12029546/Saudi-Arabia-destabilising-Arab-world-German-intelligence-warns.html

2. http://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21638134-generational-change-looms-ail-king

3. http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/prince-mohammed-bin-salman-naive-arrogant-saudi-prince-is-playing-with-fire-a6804481.html

4. https://gloria.tv/media/LiovfSVQzZE

5. http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13941129000604

6. http://en.alalam.ir/news/1789285

---------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите

 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

  • В хода на първата официална среща на двамата премиери на 1 септември 2009, в Гданск, Владимир Путин поиска да получи ясен отговор за намеренията на българското правителство по реализирането на проекта "Бургас-Александруполис" и изрази недоумението си от липсата на напредък по петролопровода.
  • На проведената на 9 октомври среща на министър Трайков с представители на българските министерства, които имат отношение към проекта, както и с ръководството на международната компания “ Транс Болкан Пайплаин“ бе декларирано, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта "Бургас-Александруполис" и бе защитена технологията за разтоварване на танкерите чрез буйове, а не в пристанище
  • "Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" - обясни новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел. Какво ли е да определяш еднолично бъдещето на цяла държава? - вероятно има тръпка в това...
  • В края на март правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означаваше, че този проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб и верен следовник на Световната банка и Сорос.
  • В средата на юни 2010 министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС която се състоя в резиденцията на испанския посланик в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

  • Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.
  • Според думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.
  • Министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали...”
  • Странно и необяснимо е, че след като на 10 март 2010 бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.
  • На 10 март бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а по-късно стана ясно, че това са били действия за хвърляне на прах в очите на Русия и Гърция.
  • Какво ще се случи с парите, които държавата вложи в това дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства обясниха като напълно нормална реакцията на изненада, с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

  • След като гърците засилиха работата по този проект и заявиха, че разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.
  • Прекратяването на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, заяви руският енергиен министър Сергей Шматко.
  • Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.
  • Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.
  • След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

  • На заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.
  • На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен щеше се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави министърът.
  • По същия начин би следвало да запитам от март до септември какво стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.
  • На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.
  • България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те поеха задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си
  • Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември 2010 г. от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, написа изданието „New Europe”.
  • Българският финансов министър Симеон Дянков, който бе и основен преговарящ по проекта от българска страна, не счете за нужно да присъства на разговорите!
  • Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България неведнъж  подчертаваха, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.
  • Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" бе предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица в разговорите на 8-9 септември 2010 г.
  • Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов бе посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.
  • Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.
  • В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков заяви, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.
  • Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво е това, как се нарича?
  • И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – налага се министърът на финансите Симеон Дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.
  • Все пак върховна глупост бе да се влагат пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!
  • За „Бургас-Александруполис” още от средата на март м. г. беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече на сигурен провал и закриване.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

  • На 1 юли стана известно, че Руската компания „Транснефт" проучва възможността за строителството на петролопровод, който да заобикаля България. Това е заявил пред журналисти ръководителят на компанията Николай Токарев, цитиран от Интерфакс.
  • Токарев бе допълнил, че „Транснефт" съвсем скоро ще разгледа въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с България по проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис".
  • „Определям като оскърбление на нашата позиция действията на българската страна. Партньорите не постъпват така. Ние не можем до безкрайност да финансираме този проект. Съвсем скоро ще разгледаме въпроса за целесъобразността на бъдещото си сътрудничество с българската страна", е пояснил Токарев.
  • Шикалкавенето по този проект, зад което стои Симеон Дянков, определен като персонално отговорен на заседание на Министерския съвет мина през: двукратно връщане на екологичната оценка за „Бургас-Александруполис”, мина през неплащане на дължими суми на руската страна, мина през хвалби от страна на премиера Бойко Борисов, че този проект няма да го бъде, тъй като не искал да стане като в Мексиканския залив!

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

 

Тиери Мейсан, Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012″ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирия - разрушенията растатСирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто решение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

 
На 12 януари 2016, в историческия център на Истанбул - площад "Султан Ахмед", терорист камикадзе, за когото се твърди, че е член на Ислямска държава (ИД), се самовзриви, причинявайки смъртта на десет чуждестранни туристи, а петнайсет други бяха ранени. За последната половин година това е вече третият, извършен от терорист-самоубиец, атентат в Турция, чиито следи водят към ИД. Проблемът с тероризма в страната обаче, не е свързан само с Ислямска държава. Днес Турция има множество врагове, привърженици на различни радикални идеологии.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

За съжаление, терористичното нападение, извършено от камикадзе на ИД на 12 януари, както и двете предходни терористични атаки, осъществени от бойци на организацията, бяха предсказуеми. В продължение на повече от четири години, т.е. откакто избухна гражданската война в Сирия, Анкара гледаше през пръсти на джихадистите, действащи в зоната на турско-сирийската граница. Нещо повече, тя им позволяваше да използват тази граница за осъществяването на плановете си за свалянето на сирийския диктатор Башар ал-Асад и смазването на национално-освободителното движение на сирийските кюрди. Преди две години Ислямска държава също реши да се възползва от уникалната ситуация в зоната на турско-сирийската граница. Турция обаче осъзна заплахата прекалено късно. Когато тя все пак взе решение да засили мерките си за сигурност, ИД вече беше установила контрол над два гранични сирийски града и беше вкарала свои бойци на турска територия, включително в Истанбул и Анкара.

Турция успяваше да прикрива този проблем в течение на четири години. Късметът обаче обърна гръб на Анкара през юли 2015, когато свързан с ИД терорист-самоубиец се взриви в турския град Суруч, близо до сирийската граница, в резултат от което загинаха 32 души. Турското правителство, което дотогава пасивно наблюдаваше борбата на международната коалиция срещу Ислямска държава, най-сетне реши да обяви война на джихадистката организация в граничната зона със Сирия. Само след по-малко от три месеца, по време на антивоенен митнг в Анкара, едновременно се самовзривиха двама терористи, причинявайки смъртта на над сто човека, което е най-кървавият терористичен акт в цялата турска история.

Ислямска държава обаче е само една от организациите, представляващи терористична заплаха за Турция. В отговор на последното терористично нападение, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че страната му е застрашена и от кюрдската националистическа Работническа партия на Кюрдистан (РКК) и близките до нея сирийски Отряди за народна самоотбрана (YPG), както и от марксистката турска Революционна партия-Фронт за национално освобождение (DHKP-C), като при това подчерта, че лично той не вижда разлика между тези врагове на турската държава.

Както е известно, кюрдските националисти отдавна застрашават националната сигурност на Турция, а сирийският конфликт вероятно им е дал по-голяма увереност, особено от сирийската страна на границата. Сравнително доскоро обаче се смяташе, че кюрдският конфликт вече е приключил. Управляващата Партия на справедливостта и развитието призна, че проблемът с тероризма в Турция не може да бъде решен само с военни средства и стартира проекта си за т.нар. "кюрдско отваряне", включващ разширяване на културните права на кюрдите, а през 2012 започна и мирни преговори с Кюрдската работническа партия.

Тези стъпки бяха предприети в рамките на по-мащабната политика за "нулеви проблеми със съседите", активно прокарвана от тогавашния външен министър, а днес премиер Ахмет Давутоглу. Целта и беше подобряване на отношенията с всички съседи на Турция. В течение на дълги години сложните отношения на Анкара с Иран и Сирия, съдействаха за изграждането на военни бази на военното крило на РКК на територията на тези страни, както и в Ирак. Опитвайки се да подобри политическите и икономически връзки със своите съседи, Турция си поставяше и още една задача - да укрепи сътрудничеството с тях в сферата на сигурността.

Стратегията на "нулеви проблеми" обаче, се провали. Заради необмислената политика на Ердоган и Давутоглу, проблемите на Турция с нейните съседи се влошиха до крайност. В резултат от войната, проточила се заради безумната гранична политика на Анкара, кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG) и джихадистката Ислямска държава овладяха граничните зони по сирийско-турската граница и така станаха новите турски съседи. Както твърдят местните медии, терористът-камикадзе, който се самовзриви в Истанбул на 12 януари, е дошъл в Турция от Сирия. С други думи, турската гранична политика вече не просто съдейства за ожесточаването на гражданската война в Сирия, но и създава проблеми за самата Турция.

Формирайки алианс с "Мюсюлманските братя" и другите, изповядващи подобни идеи опозиционни групировки в Сирия след началото на гражданските вълнения през 2011, Турция допълнително увеличи напрежението в отношенията си с Египет и Израел. В същото време, заради решението да подкрепи усилията за свалянето на Асад, Анкара влоши и отношенията си с амбициозния регионален хегемон Иран и стремящата се да възстанови ролята си на световна сила Русия. През ноември 2015 Турция свали руски бомбардировач, което провокира пълномащабна икономическа война между двете страни. Инцидентът със самолета накара Москва да започне да подкрепя с всички възможни средства, Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди, използвайки ги за да упражнява допълнителен натиск върху Анкара. В същото време терористичната активност на ИД се превърна в най-страшната заплаха за Турция - през последната година бойците на Ислямска държава са убили повече мирни турски граждани, отколкото всички други организации, смятани за терористични, включително ПКК.

Турското общество проявява нарастващо недоволство, както във връзка с последното терористично нападение от 12 януари, така и заради провала на цялата външна политика на Турция в региона. В същото време обаче, управляващата Партия на справедливостта и развитието отказва да признае своята роля - да не говорим за отговорността си - за провежданата от нея изключително рискована политика и провалите в сферата на сигурността. В съответствие с традиционната си драконова политика по отношение на медиите, превърнала турския режим в обект на презрителни и подигравателни коментари от страна на анализаторите в целия свят, непосредствено след терористичното нападение на 12 януари, Анкара забрани на турските средства за масова информация да публикуват информация за взрива, както и да съобщават за трагедията в Интернет. В обръщението си към нацията, Ердоган отдели на атентата само 45 секунди, затова пък посвети цели десет минути за нападки срещу турските интелектуалци и учени, критикуващи правителството му заради жестокостите в градовете, населени с кюрди.

Ердоган обаче е напълно прав за едно. Извършеният на 12 януари терористичен акт би могъл да е организиран от много терористични формации. Действително, заплахите, с които днес се сблъсква Турция са многообразни, но горчивата истина е, че повечето от тях са следствие именно от безотговорността и безразсъдството на Анкара.

---------------------------------------------------

* Вицепрезидент на Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

** Експерт по проблемите на Турция във Фондацията за защита на демокрацията във Вашингтон, анализатор на National Interest

 
Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторОт средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
След несекващите тътени на експлозиите, Ердоган и Давутоглу вече са принудени да си шушукат11 септември 2012
Атентатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра на Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

 

Предателство или „да” на националните интереси се обмисля в Брюксел?

Въпросната сбирка на социалисти в БрюкселКакво общо има между връщането на имотите на тракийските бежанци и евентуално присъединяване на българската област Тракия към Турция като се премахне част от границата ни?

Никога не съм си представяла, че ще задавам подобни въпроси, но в живота всичко се случва, особено в политиката...

България трябва като европейски член да поднови усилията си да включи решаването на въпроса за компенсациите на тракийските бежанци в преговорите на Турция за членство в ЕС. Това е казал евродепутатът Ивайло Калфин на конференция „Помним миналото, създаваме бъдеще с еврорегион „Тракия”, проведена на 8 ноември в Европейския парламент в Брюксел.

В конференцията на 8 ноември са участвали и евродепутатите Маруся Любчева, Евгени Кирилов, Антония Първанова и Илияна Йотова. Присъстваха посланиците на България в ЕС Димитър Цанчев, в НАТО Иван Найденов и в Кралство Белгия Веселин Вълканов. В края на срещата се включил и външният министър Кристиан Вигенин.

Вездесъщият Ивайло КалфинСпоред Ивайло Калфин моментът /за компенсациите на тракийските бежанци с имоти и пари – бел. Л. М./ сега бил подходящ, тъй като след тригодишно замразяване, тази седмица ЕС подновил преговорите за членството на Турция в ЕС.

Калфин напомнил, че през 2008 г. като външен министър е запознал Европейската комисия и страните членки с нерешения проблем за компенсациите на тракийските бежанци и техните наследници и е поискал този въпрос да се включи в преговорите за членство на Турция в ЕС. По същото време по договореност между президентите на България и Турция е била създадена работна група на равнище зам.-министри на външните работи, в която да се разгледат "трудните" двустранни въпроси, включително проблема с компенсациите на тракийци. Тази работна група е имала мандат от правителството и е провела първото си заседание в началото на 2009 г.

През 2008 г. в резолюция на Европейския парламент проблемът също е отразен. "За съжаление след този период България намали усилията си за постигане на решение по този въпрос", отбеляза Калфин.

Според него е „важно да поставяме нашия въпрос системно, постоянно, така че да е ясно, че това не е проблем само български, а и европейски”, заявил Калфин пред участниците в конференцията, сред които имало и десетки представители на Съюза на тракийските дружества.

Карта, която показва как Премянов На въпросната конференция председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов представил идеята за премахване на границите в географската област Тракия чрез създаване на административен регион в ЕС, който да обхваща географски областта Тракия, която сега е в три държави: България, Гърция и Турция. Това може да стане формално след влизането на Турция в ЕС, но за интеграцията може да се работи и чрез предприсъединителните фондове, които ЕС отпуска на Турция, като трите държави използват европейските средства за осъществяването на различни проекти от общ интерес в региона. „Ние избираме не омразата и конфронтацията, а решаване на общите ни проблеми чрез интеграция”, добавил Премянов.

Премахване на границите на областта Тракия означава ни повече, ни по-малко премахване на част от българската граница, което де факто присъединява част от българските земи към Турция?!

По този повод сайтът Анонимните излезе със заглавие

ПРОДАДОХА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ!

Събитието е било анонсирано от “Делегацията на българските социалисти” към европейския парламент.

Дипломатическата инициатива на България е била представена и като обществена чрез Съюза на тракийските бежанци.

Организаторът е официален – “Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.” Външнополитическият акт се е състоял в най-официално място – в сградата на Европейския парламент, в една от залите му.

На конференцията в Брюксел членът на НС на БСП, председател на Федерация “Открит форум”, заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД Красимир Премянов от името на обществеността у нас (чрез тракийските дружества) представил идеята за /цитат/:

“ПРЕМАХВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ В НАШАТА ГЕОГРАФСКА ОБЛАСТ ТРАКИЯ” чрез “СЪЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН РАЙОН В ЕС, КОЙТО ДА ОБХВАЩА ГЕОГРАФСКИ ОБЛАСТТА ТРАКИЯ. Това може да стане формално след влизането на Турция в ЕС”.

И т.н., и т.н. „Ние избираме не омразата и конфронтацията, а решаване на общите ни проблеми чрез интеграция”, добавил Премянов.

Значението и официалния характер конференцията са били бяха легитимирани чрез посланиците на България в ЕС Димитър Цанчев, в НАТО Иван Найденов и в Кралство Белгия Веселин Вълканов, както чрез екскандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин.

Като патрон се изявил външният министър Вигенин, който също присъствал, за да декларира адмирациите и съпричастността на правителството и държавното ръководство за инициативата за отделяне на Тракия.

Присъствали са също така отговорни европейски фактори, западни дипломати, висши служители на Еврокомисията, фактори от турското Външно министерство.

Идеята е областта Тракия да се отцепи от България и присъедини към Турция с нейния тракийски регион /а има ли в Турция такъв?/ - обръщат внимание Анонимните.

Идеята – нов район, отделен от Родината ни, който ще се ползва с преференции от ЕС за европомощите.

Т.е. ще делнем българската територия, за да докопаме част от огромните европейски траншове за нашите джобове, а българите вятър да ги вее, а най-добре да ги размята по света, че да не ни пречат на сделката с Ердоган. Тази инициатива ще ви обясни и политиката на правителството със скръстени ръце на фона на проблема с бежанците от Близкия Изток.

И най-важното:

Дипломатическо-обществено-партийно-държавната инициатива е била предложена в Европарламента на 8 ноември – и започва работа специална работна група за идеята!

Анонимните посочват, че предстои въпросната идея да се разгледа като секретна точка в заседание на Министерския съвет – нещо, което засега не се е случило според наши източници в правителството.

На последната Конференция на ДПС, тази на която бе направен опит за атентат над Ахмед Доган, Анонимните припомнят, че той е казал следното:

“Затова във визията на Евроидеята водещ принцип на Властовата система е регионализмът, а не централизмът. От тази гледна точка, закъснялото развитие на стратегията „Европа на регионите“ е част от причините за кризисните явления в ЕС…

… Разбира се, всичко се свежда до статута на малцинствата в националните държави. В тази връзка ми е и предложението към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на „статут на европейско малцинство“ на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от ЮИЕ.”

Накратко: ДПС се обяви за излизане на етническите райони от състава на България и прехвърлянето им на административно подчинение на Брюксел коментират Анонимните?!

„Хроники” пита – а питани ли са гърците за такова присъединяване или сме в плен на налудничава идея на Красимир Премянов? Идея, одобрена от негови съпартийци социалисти?

Та ако иде реч за подобни географски упражнения, то защо има Северен Кипър и Кипър в рамките на ЕС?

Бившият лидер в БСП от времето на Жан Виденов, Красимир Премянов и настоящ шеф на Тракийските дружества в България, с посредничеството на евродепутати от БСП открито работи да отдели Тракия от България и да я превърне в придатък на някаква нова географска област, като съставна част от Турция, отбелязва и сайтът Фактор.бг.

Фактор коментира, че външният министър Вигенин също не пропуснал важната родоотстъпническа завера и декларирал адмирациите, и съпричастността на правителството, и държавното ръководство за инициативата за отделяне на Тракия.

Сега става ясно, че неслучайно държавата отказа тази есен да почете официално 100-годишнината от разорението на тракийските българи през 1913 г. Тогава земите на Беломорска и Одринска Тракия са обезбългарени, след насилственото прогонване на близо половин милион българи от родните им места. Избити и изклани са от турски башибозук близо 80 хиляди беззащитни деца, жени и мъже. Професор Любомир Милетич документира разорението на Тракия, а Европа изпраща специална комисия за да удостовери зверствата.

По ирония на съдбата, 100 години по-късно тези кървави събития са забравени, забравени са имената на легендарните войводи Димитър Маджаров, Руси Славов, Тане войвода, Стоян Терзиев спасили от ятагана хиляди бежанци, превеждайки ги до България.  В знак на „признателност” днес лидерът на Тракийските дружества Премянов цинично предлага поделяне на Тракия  в името на някаква измислена регионална федерация с Турция.

Според неофициални източници от ЕС Гърция е останала изумена и настръхнала от безумната политика на България и самоинициативата й да предлага отделяне на малцинства и прекрояване на региони. Да не забравяме, че една голяма част от Тракия е беломорската територия, която  днес е в очертанията на Гърция. Именно от там са и пребладаващата част наследниците на тракийските бежанци, които Красимир Премянов се опитва да представлява и да говори от тяхно име.

В делегацията, водена от председателя на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, са били включени 20 председатели на тракийски дружества от страната, членове на ЦР и Върховния комитет, както и учени от Тракийския научен институт начело с Директора член.кор. на БАН В. Проданов.

На 7 ноември е била проведена и среща с Ханес Свобода, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП. Оказало се, че г-н Свобода е добре запознат с въпросите на тракийци покрай инициативите на Маруся Любчева и Евгени Кирилов.

Защо никой не пише за тази среща, защо нито една телевизия, нито едно предаване не отрази тази среща, защо не се коментира официално в парламента случилото се в Брюксел и идеята на Красимир Премянов за отделяне на Тракия и присъединяването й към Турция?

Нима в последните 24 години са се случвали по-скандални събития от идеята за откъсването на българска територия мирно, доброволно и присъединяването й към Турция?

Какво общо има между връщането на имотите на тракийските бежанци и евентуално присъединяване на българската област Тракия към Турция като се премахне част от границата ни?

Отговорът е: нищо общо. Турция дължи милиарди на наследниците на тракийските бежанци и употребяването на тази болезнена тема е по-скоро нагла манипулация и предателство на националните интереси.

До публикуването на този текст от МВнР никой не пожела да коментира събитието.

От „Позитано” – също.

Запазваме си правото да представим и другата гледна точка по случая веднага след като имаме вече реакция по случая.

 

Президентът ЕрдоганЛовът на вещици започна!

"Няма да има милост за метежниците" Тези знакови думи трасират пътя по който ще се развиват събитията след опита за военен преврат в Турция! заканата е на президента Ердоган, когото мнозина анализатори подозират в съпричастие на събитията от нощта на 15 срещу 16 юли.

Опитът за преврат беше предателство и измяна на родината. Отговорните за него ще бъдат наказани най-сурово, независимо от коя институция са, заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган при пристигането си в Истанбул.

Новината за метежа го завари в курорта Мармарис.

По думите му опитът за преврат е бил насочен срещу единството и сплотеността на нацията, но е бил обречен.

Нито една сила не е над народа, подчерта той и добави, че той остава с народа си и няма да ходи никъде.

В армията ще бъде извършена чистка, обяви още турският президент.

По улиците в защита на режима и срещу метежниците излязоха милиони граждани, заяви още той. В първото си обръщение по телевизията след новината за случващото се Ердоган призова своите поддръжници да направят именно това.

Част от излезлите в негова защита обаче пострадаха при сблъсъци с военни.

Турски военен хеликоптер е кацнал в Гърция. На борда му са били осем души, търсещи убежище, предаде AFP, цитирана от агенция "Фокус".
Хеликоптерът е кацнал, след като е изпратил сигнал за бедствено положение на управата на летището в град Александруполис в Североизточна Гърция. Седмина от екипажа са били военни цивилни и се смята, че всичките те са участници в неуспешния опит за преврат в Турция.

Загиналите в пуча са 161 души, без да се броят участниците в опита за преврат.

По последни данни на АФП арестуваните военни из цяла Турция след неуспешния преврат през нощта вече са 1563. Агенцията се позовава на правителствени източници. Според началник-щаба на турската армия генерал Юмит Дундар са били ликвидирани 104 участници в преврата. Загинали са и други 89 души - 41 полицаи и 47 цивилни. От тях 12 души са загинали при избухване на бомба край турския парламент. 17 полицаи са убити при атака с хеликоптер на полицейски участък в Анкара.
800 души са ранени и приети в болница в Анкара, още 200 - в Истанбул, съобщи в "Туитър" Керем Киник, президент на Червения кръст в Турция. Анадолската агенция съобщава за общо 1154 ранени. Сред арестуваните са 29 висши военни и петима генерали. В Анкара на полицията са се предали около 700 военни.

Шестима генерали и 29 полковници са отстранени от постовете си по заповед на министъра на вътрешните работи Ефкан Ала. Президентът Реджеп Ердоган тази нощ се завърна триумфално в Истанбул и предупреди за чистка в армията. Националната разузнавателна служба на Турция обяви, че пучът е пресечен. „Опитът за военен преврат в Турция е осуетен. Той бе организиран от командването на ВВС и жандармерията на страната“, заяви говорителят на Националната разузнавателна организация на Турция Нух Йълмаз.

Ареста на командващият средиземноморският окръг на турските въоръжени сили генерал Неджад Атила Демирхан Ген.Демирхан, смятан за един от ръководителите на неуспелия метеж, зрелищно арестуван. Командващият средиземноморският окръг на турските въоръжени сили генерал Неджад Атила Демирхан беше зрелищно арестуван, предаде БиТи Ви.

Част от войниците, участници в опита за преврат в Турция, са арестувани след светкавичните разпореждания на прокуратурите в Анкара и Истанбул за незабавни арести. Започнало е бързо разследване за грубо нарушение на конституцията. Началникът на пресслужбата на националното разузнаване MIT Нух Йълмаз заяви, че опитът за преврат е напълно потушен, има локални сблъсъци на отделни места, а гражданите се саморазправят с бунтовниците. Всички участници в този опит ще бъдат осъдени за държавна измяна, към момента вече всичко е спокойно, подчерта говорителят. Войниците, които завзеха кулата на летище Ататюрк в Истанбул, се предадоха, след като множество цивилни нахлуха без задължителния контрол през входовете за международните полети.

Симпатизантите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган са нападнали група войници, които са се предали на моста в Истанбул, след като са участвали в опита за преврат от тази нощ, преди полицията да се намеси и да ги спаси, предаде Reuters, цитиран от "Фокус" .

Началникът на турската полиция Джелалетин Лекесиз съобщи, че в хода на сблъсъците пред управлението на военната полиция в Турция са били убити 16 организатори на държавния преврат, а 250 са задържани, предава АП. По думите му, сблъсъците продължават, но „те са били до приключване”.

Съобщава се и за ликвидирането на един генерал.

Също се отбелязва, че началник щаба, отговарящ за Егейския регион, Мемхуд Хакбилен е задържан.

Според военни източници, цитирани в турските медии, планът за преврата е дело на юридическия съветник в Генералния щаб на въоръжените сили полковник Мухарем Кьосе, който неотдавна е бил уволнен от поста. По други сведения метежът е извършен под ръководството на военен прокурор и 46 високопоставени офицери. Посочват се имената и на полковник Мехмет Огуз Аккуш, майор Еркан Агън и полковник Доган Уйсал.

Опозицията в Турция се раздели – лидерът на Народно-републиканската партия Кемал Кълъчдароглу подчерта, че евентуалният отказ от парламентарната демокрация трябва да бъде с ясно изразената воля на народа, но републиканците са против президентския модел на управление, а водачът на партията на националното действие Девлет Бахчели декларира категорична подкрепа за правителството. Бахчели призова за общи усилия срещу опита за преврат, извършен от „малка група бунтовници в униформи“, като коментира, че в момента страната изживява криза. Според него обаче е особено сериозна заплаха фактът, че народът е призован да излезе на улиците и да се хвърли в открит конфликт с турската армия, а това може да отключи гражданска война.

От своя страна губернаторът на Истанбул Васип Шахин съобщи, че опитът за военен преврат в града е пресечен, а в Истанбул се прехвърлят допълнителни военни формирования. Неговото изявление бе предадено по телевизия Ен-ти-ви. Командващият спецчастите на турската армия ген. Зекайи Аксакалъ съобщи пред телевизия Ен ти ви, че превратът е бил подкрепен от неголяма част от военните. Съобщено бе, че е освободен началникът на Генщаба на армията и няколко генерали, които бяха арестувани в началото на преврата. Командващите родове войски са останали на страната на действащото правителство. Силите за сигурност са задържали 13 души, опитали се да завземат президентския дворец в Анкара.

По-рано премиерът Бинали Йълдъръм обяви, че въздушното пространство на Турция е затворено. „Всеки летателен апарат ще бъде свалян от земята или по въздуха“, заяви той. Премиерският съветник Кемалитин Хасими смята, че правителството може да върне контрола си до 24 часа. Пред телевизия „Блумбърг“ той заяви: „Контролираме повечето територии, включително Истанбул. Мисля, че до 24 часа ние напълно ще контролираме положението“.

Междувременно две бомби бяха пуснати над сградата на парламента, а председателят на парламента Исмаил Кахраман е слязъл в бомбеното скривалище. В същото време и в Истанбул, и в Анкара, и в Измир бяха излезли десетки хиляди хора в подкрепа на правителството. Към 4:00 часа бе съобщено, че десетки военни, взели участие в опита за военен преврат в Турция, сдават оръжието си на полицията на площад Таксим в Истанбул. Това съобщиха очевидци, цитирани от агенциите. Завърналият се в Истанбул президент Реджеп Ердоган направи изявление пред журналистите. „Всички замесени в опита (за преврат) ще понесат най-сурово наказание, независимо от това какви структури представляват“. Изявлението му бе излъчено по държавната телевизия ТРТ, която възобнови предаванията си. По-рано тя бе спряна, след като метежниците обявиха програмата си в нейния ефир. Общо загиналите в пуча са 161 души.

Впоследствие президентът Ердоган направи обръщение към народа след завръщането си в Истанбул, в което заяви, че в армията ще бъде извършена чистка. Той отбеляза, че „групата метежниците, посегнали върху единството на нацията, е получавала указания от главатарите си, живеещи в САЩ“, предаде телевизия "Ал-Маядин". По-рано правосъдният министър Бекир Боздаг заяви, че опитът за преврат бе предприет от членовете на движението „Хизмет“, създадено от Фетулах Гюлен, обвиняван в антиправителствена дейност. Гюлен живее в изгнание в САЩ. Самият Гюлен написа в профила си, че няма нищо общо с преврата и категорично отхвърля обвиненията за връзки с военните. Ердоган призова гражданите да останат по улиците, докато войските не се върнат в казармите. Президентът потвърди, че се е намирал в курорта Мармарис, когато е започвал превратът. Той каза, че самолети на метежниците се опитвали да бомбардират резиденцията му. Хотелът, в който той се намирал, бил ударен по въздуха, малко след като президентът го напуснал. Обстановката обаче продължава да е сложна, въпреки впечатлението, че превратът на групата военни не е успял. Метежниците открили огън по тълпите, събрали се пред парламента и сградата на Генщаба на армията в Анкара. Има ранени, съобщи Анадолската агенция. В столицата част от превратаджиите са завзели сградата на телевизия CNN Turk. Излъчванията на медията са спрени. По-късно в ефира бе показан кадър, от който се вижда празно студио и се чуват изстрели. По-късно излъчванията бяха възобновени. Самолети на метежниците за трети път хвърлили бомба по сградата на парламента, ранени са 15 души. В Истанбул самолети нанесли удари срещу площад Таксим. Там се бяха събрали привърженици на президента Реджеп Ердоган, а също метежници, които сдаваха оръжието си. Според очевидец над площада кръжели изтребители, които в един момент хвърлили 3-4 бомби. Съответно чули се мощни взривове. После един от самолетите хвърлил още три бомби.

"Ще се дискутира връщането на смъртно наказание в Турция",

заяви Мехмет Мюезиноглу, министър на здравеопазването в Турция и лидер на Партия на справедливостта и развитието, предаде CNN Тюрк, цитирана от световните агенции.

"Във връзка с опита за военен преврат, ще поставим за разглеждане възможността за връщане на смъртното наказание за тези, които са свързани с опита за преврат", каза Мюезиноглу на извънредно заседание.

Лидерът на АК настоява да бъде свикано събрание на неправителствени организации в 13:00 (местно време) днес.

Смята се, че фракцията от турската армия, която е свързана с имама Фетхуллах Гюлен, е отговорна за опита за военен преврат в страната.

През януари 2003 г. Турция подписа протокол номер шест към Конвенцията за запазване на правата на човека и свободите, отнасящ се до премахване на смъртното наказание.

Турският парламент премахна смъртното наказание в мирно време в началото на август 2002 г. Въпреки че това най-тежко наказание по закон можеше да се прилага дотогава, в Турция за последен път човек е бил екзекутиран през 1984 г.

 
Продължение от 3 април

Някой ще намери за симптоматично, че датата на първите избори за евродепутати 20 май 2007 г. съвпада с датата, на която започва изселването на българите мюсюлмани в края на май 1989 година. Едва ли е търсена такава символика. Разликата между 1989 и 2007 година е съществена в развитието на промените на България.

Днес отново започна да се дискутира темата за това така нареченият възродителен процес да влезе в учебниците по история. Тези дни има и друго събитие, което предстои: предстои да започне работата на Комисията по разсекретяване на архива на бившата Държавна сигурност. Времето, когато лидерът на ДПС Ахмед Доган прокламираше, че "Досиетата трябва да се изгорят на един голям, хубав огън, на площада!" е в годините назад. Даже сподвижници на Доган едва ли помнят тази знаменателна фраза на лидера си. Всичко тече, всичко се променя...

Афиширалият се като потомък на османски аристократи от Родопите, депутат Ариф Агуш заяви в разговор с журналистката Валерия Касиян за електронната страница "Всеки ден" следното: "... при такива процеси като възродителния процес не е необходимо време за историческа ферментация. Те имат еднозначен прочит още на момента... Минали са около 20 години от изселването, а според историците трябва да минат 50 години, за да се интерпретира едно събитие...

... Но това не важи за събития като етническо прочистване, като Холокоста - те още на секундата са ясни. Има излезли много международни документи, които са осъдили процеса. Държавата се е отказала от него, отрекла го е официално. Няма решение на национален въпрос, който да иска смъртта на Емине и Джемиле - вземам пример от смъртните случаи от Барутин. Това не е решение, това е отчуждение, отчуждава се голяма група от хора по тоя начин. Затова мисля, че процесът трябва да бъде заклеймен и осъден, за да се получи единението на нацията - твърди Ариф Агуш. - ... ние искаме да затворим тази страница и мислим, че затварянето й става с влизането в учебниците по история... Отваряйки страницата за досиетата, ще излезе и механизмът на възродителния процес в тях. Така че нещата са вързани..."

До каква степен елитът на ДПС е свързан с така наречения възродителен процес, механизмът на възникване на нелегални групи, терористичните актове, прекъсването на естествения ход на събитията от 1984 до 1989 г., връщането на немалка част от заминалите за Турция в лятото на 1989 година, - темите около този процес са много и всяка една от тях трябва да бъде детайлно и обективно изяснена.

1992 година - парламентарна Анкетна комисия по сигналите за турцизиране на българите мюсюлмани събира редица документи по сигналите и тревогата на подателите се потвърждава. Аз заминах на място в Якоруда, за да говоря с хора, да потърся свидетелства за това така наречено турцизиране, тъй като Анкетната комисия бе получила документи, проверяваше верността им, но за всичко това се мълчеше. Срещнах се с тогавашната кметица на Якоруда, Найле Саллих, която каза следното: "- До 1972 г. са правени 5-6 пъти опити за смяна на имената тук. Последната смяна на имена беше на 19 май 1972 година. Тогава, преди тази дата имаше един поход, който беше предприет от турското население... - Турското население? - прекъснах я изненадана аз.

- Населението, изповядващо исляма и говорещо турски език - някак набързо ми отговаря Саллих и продължава разказа си. - Те тръгнаха да отидат в София, да се оплакват, че искат да ни сменят имената. Тогава ги посрещат при Бели извор и беше убит един човек, Осенски. После партийният секретар и милиционери отишли да агитират в Бунцево /село Бунцево, община Якоруда - бел. Л. М./ за доброволна смяна на имената. Говореше се, че са били нападнати с вили и брадви и тогава бе убит Георги Цинцев, бивш партизанин... /Убийството извършват несъгласните да си сменят имената. - бел моя/. Насилието ражда насилие - събеседничката ми спира за миг. - След време последва още едно убийство, на Емин Кафеджиев. Важното е, че нашето население можа да се съхрани тогава. Религията е по-силна тук, а моралът - също. Ето, във Велинград изглежда повече са ги насилвали, та са се обръщали и в домовете си на християнски имена. За разлика от нашите тук... Асимилацията е много силна - след името и религията ще се измени - Найле Саллих продължава разказа си. - Не знам какво тревожно има, че хората се самоопределят като турци!? После не знам откъде идва това помаци, но е много обидно. Тук християнското население не ни приема за българи... Някои знаят турски, някои не знаят - имаме затруднения с учителите. Заминават за Турция от нашите, нямат гаранции, че пак няма да им се посегне на името!"

В Анкетната Комисия, постъпва съчинение, писано от първолаче, по темата "България". В ученическата тетрадка прочетох дословно следното: "България, моето отечество е най-хубавата земя на света! Аз се гордея с моята хубава земя! Аз се гордея, че съм роден в нея! Гордея се и я обичам! Аз обичам Турция!"

Оставям този пример без коментар. Както без последствие останаха и другите факти за преименуване на улица "Бузлуджа" в "Осман паша". Започнало бе разпространението на версията, че българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев /днес депутат от политическата сила на Иван Костов, Демократи за силна България - бел. Л. М./ предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./ Анкетната комисия по проверка на сигналите за турцизиране на част от българското население проведе редица разговори със свидетели, събра много документи за това явление.

От работата на комисията излязоха на бял свят и други факти:
  • Така например на 20 април 1992 г., в 5 д клас в Якоруда, в час по немски език, учителката казва на учениците, че родината им е България и трябва да я обичат. Същата вечер, директорът на училището Юруков предупреждава тази учителка, че ако още веднъж повтори подобни твърдения, ще бъде уволнена!
  • При определяне на народността на учениците, учителят Живко Сахатчиев разказва, че първоначално ученик донесъл декларация от родителите си, че е българин, а на следващия ден се появил с друга декларация, че е турчин!
Стигна се дотам, че зам.-министър на образованието Таня Костадинова /от кабинета на Любен Беров, избрана с гласовете на ДПС в парламента - бел. моя/, на съвещание в град Гоце Делчев издава устно разпореждане да се провежда политика на турско национално самоопределение на учащите се и за задължително изучаване на турски език в българските училища. Това според тази госпожа щяло да бъде условието един ден България да може да бъде приета в Европа!

Някои от учителите, смутени от заповедта, поискват писмено нареждане, но Костадинова им отговорила, че нейното устно разпореждане е достатъчно. Историята бе изнесена от мен още в 1992 година, но никой не се зае да провери случая. Беров все още беше на власт с хора на Доган в кабинета.

Зам.-министърката на образованието по това време бе съпруга на депутата от СДС Христо Иванов, много близък с лидера на ДПС Ахмед Доган. След няколко години Доган и Иванов се събраха в една парламентарна група...

Имаше и друг скандален случай, с един кмет, на име Юсуф Джуджо. Този кмет присъства и в доклада на Анкетната комисия, заради поправките, които бе извършвал в молбите за преименуване. В документите той бе прибавял турско-арабски окончания в имената на гражданите, като зачерквал характерните български наставки - -ов и -ев. Притиснат от сигналите на гражданите, чийто имена си беше позволил да променя, Джуджо излъга тогава в писма до Министерство на правосъдието /изх. - 04. 14 - 1 от 1 юли 1992 г./, че "гражданите доброволно и свободно са направили поправки по заявленията си"! Това също остана без последствие.

Хаосът в районите със население, изповядващо две религии - и християнска и мюсюлманска нямаше край. Проверката на Комисията от парламента в Якоруда установи, че именно общинското ръководство е факторът за източник на напрежение с политиката си на толериране на турцизиране и на немюсюлманите. Местен учител доказа пред Комисията, че в 1912 г. в Якоруда не е имало турци, тъй като фамилните имена в градския регистър на известни местни родове, са български.

"Българите мюсюлмани трябва да знаят турски, за да четат Корана, тъй като той не може да се преведе на български" заявяваха местни управници в Белица.

В Сатовча пък за тези, които не желаеха да променят имената си от български на турски започнаха уволнения и тормоз от страна на кмета и негови приближени.
1992 година, на националния празник 3 март, в много от общините на Софийска област не се издигна българският национален флаг, не бяха зачетени и държавните символи констатира парламентарната Комисия, извършваща проверка по сигналите за турцизиране.

Емисари на кмета Джуджо обикаляха домовете на българи мюсюлмани и ги заплашваха, че ако не се самоопределят като турци, ще бъдат покръстени с християнски свещеник като християни. "Наложително е, според Комисията, да се сезират висшите държавни органи за еднозначното решаване на проблема на народностния белег по езикова и религиозна принадлежност" - записаха в една от констатациите се членовете на парламентарната Анкетна комисия по сигналите за турцизиране." Стигна се до абсурда 400 души от Сатовча да заявяват, че ще се идентифицират като китайци и ще изпратят документ до китайското посолство в София, с искане да бъдат защитавани като китайски граждани. Кампания за целенасочена асимилация на българи и български граждани с мюсюлманско вероизповедание сочеха внесени документи според членове на Анкетната комисия.

В с. Вълкосел бе замразен строежът на училището, заради издигането на джамия. Свиване на българското културно присъствие и в същото време подпомагане на турцизирането на българи с мюсюлманска религиозна принадлежност - това са част от констатациите на анкетиращите в Софийска област парламентаристи. Имаше случай, в който мюфтийството в две села бе издало разпореждане да не се погребват български граждани /християни/, щом не са си сменили българските си имена!

В Сатовча на кмета Джуджо гостува Михаил Иванов - съветник по националните въпроси на президента Желю Желев. Самият Джуджо също отскачаше често до високите етажи на властта в София.

Анкетиращите констатираха, че местните управи в редица селища в Софийска област работят срещу българските институции и законност. Налице бе засилваща се тенденция на въздействие за турцизиране на духа и дейността на българския етнос с неговите устои: език, култура, образование. "Усложнена етническа ситуация" бе крайното заключение на Анкетната комисия - всичко констатирано и документирано бе прибрано в архива на парламента, за да бъде забравено. Забравено от най-високо, като се почне от държавния глава Желев и се стигне до изпълнителна, законодателна, съдебна и местна власт. Единствените, които не останаха безучастни към това, което се случваше в районите със смесено население бяха журналистите.

И какво друго можеше да се очаква, след като тогавашният президент Желю Желев в интервюта в чужбина, цитирани и в българските средства за масова информация говореше за "живеещо в България турско малцинство". Или пък твърдеше, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство"!?

Защо държавният глава си затваряше очите, че българи мюсюлмани потърсиха идентичността си в турския етнос - едни доброволно, други, притиснати от обстоятелствата. Отговорът ще оставя на историците - нека те дадат свое обяснение дали този президент е бил винаги коректен към своите сънародници по етническия въпрос и развитието му след свалянето на Живков от власт.

И това ли ще влезе в учебниците?

Доган мълчи за обвързаността си със секретните служби още от момента, когато тя става известна. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият политик не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заяви: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/. Или друго: "Аз съм български гражданин от турски произход, това означава, че по националност съм турчин".

Следва продължение


 

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.


Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!


САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

 

Никой не си зададе въпроса „защо” Сирия рискува и свали турския изтребител, навлязъл във въздушното й пространство

Необяснимото обръщане и завъртане на турския самолет, което показа Си Ен ЕнГенералният щаб на турската армия в петък на 22 юни съобщи, че изтребител от военновъздушните сили на Турция, който е излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия, е изчезнал от екрана на радарите, половин час след излитането си. Изтребител F-4 на Военновъздушните сили на Турция изчезна от екраните на радарите над Средиземно море югоизточно от провинция Хатай, граничеща със Сирия.

Изтребителят бе излетял от авиобазата „Ерхач” в провинция Малатия.

Вицепремиерът на Турция, Бюлент АрънчТурският вицепремиер Бюлент Арънч заяви, че самолетът, който беше свален от Сирия, не е бил боен самолет, а разузнавателен, съобщи турската държавна телевизия Ти Ар Ти, цитирана от Ройтерс.

„За изтребителите е практика понякога да преминат държавните граници за кратко. Това не са злонамерени действия, но не могат да бъдат контролирани поради високата скорост на самолетите”, заяви турският президент Абдуллах Гюл.

Това бе началото...

На 26 юни в Брюксел се състоя политическата среща на ниво посланици на  НАТО. Какво се случи на тази среща, всичко ли бе казано от медиите в България?

Андерс Фог Расмусен, Генерален секретар на НАТОНАТО /Организацията на Северноатлантическия Договор - North Atlantic Treaty Organization – бел. Л. М./подкрепи Турция по инцидента със сваления турски изтребител от сирийската ВВС, но отказа на Анкара да удари Сирия и да започне война, позовавайки се на член пети от Устава на Алианса, в който е записано:

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.”

Във видеото на редица световноизвестни телевизионни канали се вижда ясно  как турски самолет излита, но прави завой и се връща към сирийска територия и така е попаднал в сирийското въздушно пространство. Акт преднамерен, и това се вижда с просто око, акт, който редица международни наблюдатели признаха, че е извършен вероятно, за да се тества готовността на сирийските ВВС.

Веднага след инцидента бе съобщено, че на самолета е нямало муниции и той не е бил с каквото и да било оръжие на борда, факт, който сирийските ВВС е нямало как да знаят, когато са го забелязали на радара.

В Брюксел се състоя по този повод извънредно заседание, преди което Турция агресивно поиска да се задейства член четвърти от Устава на Алианса, който предполага свикване на Политическия Съвет на НАТО.

Веднага след извънредното заседание на НАТО генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен направи изявление в щаб-квартирата в Брюксел.

"Ние стоим заедно с Турция в дух на солидарност", каза той.

„Ще продължим да следим ситуацията внимателно и с голямо безпокойство", подчерта той.

Той допълни, че сигурността на НАТО е „неделима". По думите на Расмусен по време на срещата не е обсъждан Член 5 от Устава на организацията, който призовава държавите-членки да възприемат атака срещу съюзник като атака срещу всички членове на организацията.

Международни наблюдатели припомниха, че това извънредно заседание е било свикано за втори път в историята на Алианса, първия път е било, когато през 1973 година Турция окупира Северен Кипър.

Премиерът на Турция, Реджеп Тийп ЕрдоганБроени часове преди заседанието на турски, парламент, Меджлиса, Си Ен Ен показа част от това заседание, на което турският премиер Ердоган заяви с неприкрито агресивен тон: „Гневът на Турция ще е яростен!” и уточни, че приема действията на сирийската страна като „враждебни” и е в готовност да отговори адекватно на тях!

Нямаше и най-малкото предупреждение, най-малкия знак от страна на Сирия. Действаха без да съобразят с това. И след това най-безсрамно заявяват, че са ни приятели”, заяви Реджеб Ердоган.

"Да се правят коментари, оневиняващи Сирия за страхливата постъпка на режима на Башар Асад е безотговорно поведение”, допълни премиерът на Турция.

Ердоган предупреди, че Анкара е въвела въоръжените си сили в повишена бойна готовност и ще отговори и на най-малката провокация от страна на Сирия.

В Брюксел Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Съветът на Организацията на Атлантическия Договор оценява като „неприемливо” свалянето от страна на Сирия на турски боен самолет и изразява „подкрепата и солидарността си” с Анкара. В същото време Расмусен подчерта, че НАТО осъжда остро действията на Дамаск.

„...съюзниците изразяват подкрепата и солидарността си с Турция”, се казва още в изявлението на Расмусен, който подчерта, че НАТО ще продължи да следи проблема”.

Това далеч не беше в кръга на очакванията на Ердоган, още повече, че турското  правителство демонстрира толкова бърза смяна на настроения и изявления по случая със сваления изтребител, че ако Алианса тръгне да изслушва и реагира винаги когато някой турски политик направи изявление – то Съветът на Алианса ще се наложи да заседава без прекъсване!

Външният министър на Турция, ДавутоглуОт версия за тренировъчен полет, през обяснение, че самолетът на е носел оръжие на борда си – обясненията на турските власти вървяха в много посоки.

Самолетът F-4 бе свален на 15 километра от сирийския бряг, в международно въздушно пространство. Външният министър на Турция Давутоглу обвини сирийското ръководство за свалянето, но призна, че изтребителят, макар и за кратко, е нарушил въздушното пространство на Сирия.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че става дума за "съмнителен инцидент", който трябва да бъде разследван, а президентът Гюл каза, че трябва да се изчакат резултатите от разследването, съобщи Дойче веле.

Турският президент Абдуллах Гюл„Не е възможно нещо като това да се покрие”, заяви Гюл, цитиран от Анадолската агенция.

„Без съмнение, каквото е нужно, ще бъде направено”, добави той.

Лидерът на Демократическата лява партия Масум Тюркер заяви за турски медии, че турският военен самолет F-4 „Фантом” е свален от руснаците. „В момента в сирийското пристанище Лаские има три военни кораба. Единият от тях разполага с радарни и зенитни системи. Военният кораб „Чапенко” може веднага да реагира при подобни ситуации”, каза Тюркер и посочи, че точно този кораб е свалил турския самолет.

Инцидентът със сваления от Сирия турски изтребител не трябва да се разглежда като провокация или преднамерено действие, смятат от руското министерство на външните работи. Според Москва, важно е случилото се да не доведе до дестабилизиране на ситуацията, предаде Интерфакс.

„Москва е обезпокоена от развитието на събитията около инцидента с турския военен самолет, свален от сирийски средства за ПВО на 22 юни. Важно е това произшествие да не се смята за провокация или преднамерено действие и да не доведе до дестабилизиране на обстановката”, посочи говорителят на министерството на външните работи на Русия Александър Лукашевич.

Турският самолет „RF-4E”, който бе свален във въздушното пространство на Сирия, с голяма степен на вероятност е изпълнявал разузнавателен полет, чиято чел е била тестването на сирийската система за противовъздушна отбрана /ПВО/, заявиха руски военни експерти, цитирани от РИА Новости.

„Турският самолет бе свален във въздушното пространство на Сирия. Сирийската ПВО е високоефективна система. Във всички случаи сирийските бойни разчети, взимайки решението за откриване на огън, са квалифицирали целта като вражеска, която се е намирала в тяхното въздушно пространство”, отбеляза директорът на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие Игор Коротченко. Той не изключи самолетът да е изпълнявал разузнавателна мисия, чиято цел е била да принуди средствата за насочване на сирийските зенитни ракетни комплекси да активират радиолокационните станции и вероятно да ги провокират да преминат на боен режим на работа.

Друг руски военен експерт, ръководителят на профилирания интернет ресурс „Вестник ПВО” Саид Аминов също е на мнение, че съдейки по характера на полета на „RF-4E”, с голяма вероятност е било извършвано тестване на сирийската система за ПВО с цел „разкриване” на нейните елементи. Той отбеляза, че самолетът е летял на ниска височина, а този прийом е един от ключовите елементи за осъществяване на пробив във всяка система за противовъздушна отбрана.

Двойнствената, непостоянна позиция на Турция

Турция не планира да затвори границата си със Сирия след инцидента с изтребителя, заяви министърът по търговските и митническите работи Хаяти Язиджи, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на телевизионния канал „Хабер тюрк”.

По думите на Язиджи, затваряне на границата би попречило на бежанци от Сирия да преминават на турска територия.

Министърът поясни, че през Сирия преминава пътят на износ на турски продукти, предназначени за страните от Персийския залив.

Вицепремиерът Бюлент Арънч заяви, че Турция си запазва правото да използва всичките норми на международното право за доказване на своята правота.

Турция няма намерение да влезе във война със Сирия заради сваления самолет, но смята да иска извинения и компенсации, каза пред журналисти турският вицепремиер и правителствен говорител Арънч. "Ние не сме страна, която разпалва военни страсти. Не възнамеряваме да воюваме с когото и да било. Ние сме сериозна държава. Знаем какво трябва да правим, но смятаме да го правим поетапно", подчерта Арънч.

Вицепремиерът подчерта, че Анкара ще поиска извинения и компенсации от Сирия за сваления самолет, но не изключи да задейства и други мерки, без да ги спомене конкретно. По неговите думи правителството ще обсъди в рамките на идните дни въпроса за прекратяването на доставките на турска електроенергия за Сирия. Той добави, че доставките все още не са прекратени поради хуманитарни съображения.

Решението на Турция да свика среща на НАТО, на която да бъде обсъдено свалянето на турски изтребител от сирийската система за противовъздушна отбрана, е мярка, която отразява сериозността на сегашната ситуация, но също така изпраща сигнал, че Анкара търси съгласуван дипломатически отговор, а не самостоятелно предприемане на военни действия, коментира Би Би Си.

Свалянето на турския изтребител може да доведе до опасен нов развой на сирийската криза, а насилието може да се разпространи отвъд сирийските граници и да доведе до по-широк регионален пожар публикува Би Би Си.

Сраженията може да преминат през границата, да кажем в Турция, или по някакъв начин „Хизбулла” да получи подкрепа от сирийския режим да атакува Израел. Тогава това може да стане междудържавен конфликт, а не бунт, който е ограничен в границите на една страна.

Преди извънредното заседание на Съвета на НАТО, противовъздушната отбрана на Сирия обстрелва още един турски самолет, който е издирвал части от изтребителя „Ф-4”, свален от сирийците на 22 юни, предаде Интерфакс.

По предварителни данни бе съобщено, че самолетът не е бил свален, и че в него е имало спасителен екип.

Не мина и без характерния цинизъм на политици от Големите държави:

Държавният секретар Хилъри Клинтън по време на няколко часовата визита в БългарияДържавният секретар Хилъри Клинтън определи свалянето на самолета „брутално действие” на сирийската страна. Клинтън в случая бе много по-умерена за разлика от емоционалните й реакции при убийството на Кадафи и други събития в арабския свят.

„Сирийските власти не се съобразяват с международните норми, с мира и сигурността и човешкия живот” – каза Расмусен след извънредното заседание на Съвета на Алианса.

Едни нарушават нормите – други отнасят вината?!

След НАТО, Турция потърси и ООН – всички вкупом се направиха на глухи!

Турция изпрати в Съвета за сигурност на ООН обръщение, в което определя действията на сирийските военни, свалили самолет на турските Военновъздушни сили, като заплаха за мира и стабилността в региона, съобщи АФП.

“Атаката в международното въздушно пространство, която можеше да доведе до гибелта на двама турски пилоти, е враждебен акт от страна на сирийските власти, заплашващ националната сигурност на Турция”, се казва в обръщението на Анкара към ООН.

НАТО показа, че засега не желае да се ангажира с каквито и да било военни действия срещу сирийския режим.

ЕС също изрази не по-различна позиция, да не говорим за предстоящите избори в САЩ и падащия рейтинг на Барак Обама в навечерието им.

Пред Брюксел на дневен ред е проблемът със съдбата на еврото и случилото се с турския изтребител засега не влиза в каквито и да било планове за намеса и то заради някакви амбиции и комплекси на турското правителство заради нарушението на турския изтребител в сирийското въздушно пространство.

Ще възпламени ли Турция регионален военен конфликт в Сирия, как ще постъпи НАТО, това тепърва ще научим.

Каква е причината никой да не зададе въпроса „Защо?” във възникналата ситуация в Сирия.

Защо Сирия реагира така?

Арабистът и бивш посланик Киряк Цонев зададе логично десетки въпроси в предаването на НТ СКАТ, Дискусионно студио по инцидента и обстановката в Сирия:

  • Защо НАТО гледа едностранно на случилото се със самолета?
  • Наистина ли самолетът случайно наруши сирийското пространство, защо бе изпратен?
  • Защо се тълкува само гледната точка на Турция?
  • Има ли преднамереност в действията на Турция?
  • Толкова ли е ненормален сирийският президент, та да сваля турски самолет, за да предизвиква Турция и НАТО?
  • Къде е логиката президентът Асад да избива собствените си войници, собственото си население?

Българското публично пространство бе облъчено с документален филм на официозна телевизия, в която всеки един сириец обясняваше пред камерата на репортера как са влезли маскирани лица, как са влезли цивилни в домовете им, как са убивали, разстрелвали... Нито един от говорещите свидетели сирийци не каза – влязоха войници от армията и убиха жени и деца...

Арабистът и бивш посланик, Киряк ЦоневВсичко, което се прави е една изкуствена инсинуация, която цели непременно Сирия да бъде дестабилизирана, подобно на ситуации в други арабски региони. Турция е непосредствен съсед на Турция и до ден-днешен Сирия не е признала официално присъединяването на района Искендерум към Турция през 1938 година. Този район е „подарен” на Турция от Франция, за да не се стигне до влизане на Турция във Втората световна война на страната на Германия. Турция приема този „подарък”, но досега във всички официални карти на Сирия този район е вкаран в границите й. Така конфликтът и досега съществува между Сирия и Турция.

Крайно агресивният тон на Ердоган не е единствено израз на емоционалността на Анкара, по-вярно би било да се приеме, че съществува реална заплаха срещу Сирия...

Защо се случва едно, а се представя друго?

„Сирия много добре знае, че е по-слаба от Турция, както България е наясно, че е много-много- по-слаба от Турция обясни Киряк Цонев. - В случай, че турците тръгнат срещу нашата страна – няма какво да ги спре, тъй като България няма истински боеспособна армия”.

Правото на Сирия да защитава своето въздушно пространство е легитимно, което не пречи да се изправи срещу един създаден напоследък антисирийски фронт от страна на ЕС и от страна на Щатите.

Защо на черното се казва бяло, а на бялото – черно?

„Сирия е единствената арабска държава, която има окупирани от Израел арабски територии обясни Кирияк Цонев. – Самият Израел е заинтересован в Сирия да съществува една постоянна дестабилизация, която да съсредоточи вниманието на сирийското правителство във вътрешни проблеми и да престане да се бърка в онзи проблем, който за Израел е болно място. Това са палестинците, а Сирия в момента така или иначе подкрепя палестинците”.

Според кадри излъчени по Си Ен Ен, части от самолета падат в сирийски води. Официалното изявление на Генералния щаб на Турция бе, че самолетът е летял с разузнавателна мисия, но без да навлиза в сирийското въздушно пространство.

Турският президент Гюл в първия си коментар по инцидента допусна, че самолетът „неволно” да е навлязъл с един километър навътре в сирийското въздушно пространство.

Няма спор, че навлизането на турския самолет в Сирия е било тестване на сирийската военно-въздушна отбрана и събиране на разузнавателна информация за руските ракетни комплекси, които са разположени по крайбрежието.

Говорителят на сирийското Външно министерство, Джихад Мадиси Официалният представител на Министерството на външните работи на Сирия Джихад Мадиси заяви, че сирийската страна не е планирала да сваля турския изтребител, нахлул във въздушното пространство на страната, и случилото се е било „произшествие”, предаде РИА Новости.

„Най-важното сега е представителите на Военноморските сили на Сирия и Турция да проведат съвместни работи по издирването на пилотите на самолета. Надявам се в близко време да бъдат намерени и инцидентът да остане в миналото”, каза сирийският дипломат в ефира на турската телевизия „Ал Хабер”.

Той отбеляза, че станалото „в никакъв случай не следва да се разглежда като враждебна акция срещу Турция”.

„Става дума само за защита на нашия суверенитет. Това е произшествие, в никакъв случай не е нападение”, подчерта представителят на сирийското Външно министерство.

Говорителят на сирийското Външно министерство категорично опроверга твърденията на турската страна, че с инцидента ставало дума за преднамерено агресивно действие на сирийската страна, заради бежанските лагери със сирийци на турска територия.

Защо Западът зае противоположна позиция на реално съществуващата обстановка?

Най-бързото обяснение е, за да отвлече вниманието на населението в страните-членки на ЕС от проблемите, свързани с кризата.

Защо продължава сирийският конфликт?

Заради външната намеса с оръжие и боеприпаси, които подклаждат агресията на така наречените сирийски бунтовници. Саудитска Арабия, Катар снабдяват с оръжие бунтовниците , но едва ли нещата са толкова опростени.

Русия и Китай подкрепят Асад и настоява сирийският конфликт да не се решава без участието на Иран!

Участници и обстановка в Близкия изток

Всички западни политици са наясно, че ако нещо се случи в Сирия, веднага ще се дестабилизира Ливан, където голямо влияние има лидерът на ислямистите от Хизбулла, шейх Хасан Насрала. А шейхът обвини вече Израел в убийството на ливанския премиер Рафик Харири.

Израел в момента е политически много силен и с единството в парламента, той е и много мощен като въоръжение, и външна подкрепа, и то в рамките на Близкия изток.

Странна комбинация от участници в събитията в Близкия изток очерта журналистът Тома Томов в предаването на Цветанка Ризова „На 4 очи”: международната общност /ООН, ЕС, Русия/, Хамаз, Ал Кайда, монархиите от Персийския залив, Катар, Саудитска Арабия, Турция /член на НАТО/.  Към така изброените Томов прибави и Ал Кайда, ислямисти, Хамаз, Израел, Иран, Ирак.

Какво се мъти в Близкия изток според Тома Томов

Журналистът съобщи, че Китай увеличава с 14-15 процента парите си за превъоръжаване, Русия прави нещо невероятно, като само за следващите няколко години е поръчала към 1300 вертолета и около 6-700 самолета, танкове, кораби. В същото време предстои американците да докарат флота си до 300 флага, ново ядрено оръжие, нови подводници.

Президентът на САЩ Барак Обама изкара 15 000 войници от Афганистан, но ги праща в Кувейт? Най-добрите му самолети сега са в Оман, а морската пехота и самолетоносачи се придвижват към сирийския бряг, и към Персийския залив.

Германците правят нови подводници с крилати ракети и ги продават на Израел...

Очаква се над 90 000 души и над 4-500 бойни самолета, над 900 танка да проведат бойни учения в продължение над един месец – и това са войници китайци, иранци, руснаци и сирийци.

Сирийският президент Башар Асад призна, че в страната се води гражданска война.

На фона на така изброените участници в събитията в Близкия изток, на фона на направените големи оръжейни поръчки от страна на Саудитска Арабия /55-60 млрд долара/, на фона на съсредоточаването военна сила и техника в размирния район на Близкия изток – свалянето на турския самолет ще се окаже камъче в обувката на НАТО, което засега бе махнато.

Война или... война?

Размахват ни сламката, за да не видим гредата? Хвърлят ни прах в очите за Сирия, за да не забележим, че Големите съсредоточават военни, техника в района на Персийския залив!

„Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи…написа Кърт Вонегът. - НАТО трябваше да устои на почти непреодолимото изкушение да забавлява хората по телевизията и да се състезава с киното, като вдига във въздуха мостове, полицейски участъци, заводи и така нататък... Сега всички градове са притежание на света. А НАТО ги направи негодни за живеене и с това, така да се каже, отряза носа и се изплю в лицето на справедливостта...

А ние българите в какво вярваме – със сигурност не в приказките на външния министър, министъра на отбраната, президента и един кош атлантици.

Достатъчно е да съберем две и две и да научим отговора на случващото се в Близкия изток.

 

Строежът на бъдещата Атомна централа вдигна на крак населението на турския град Инеада, докато българите от Резово са наясно, че правителството няма да реагира на скандала

Морският бряг, на който Турция ще строи Атомна централаТемата, която тревожи жителите на граничното село Резово е новината за строеж на Атомна централа точно на отсрещния бряг до турския град Инеада. Властите в Резово не дават никаква подробна информация какво предстои да се случи по строежа на Атомната централа, която предстои да се издигне само на 15 км от българското Резово, но жителите му са наясно, че не желаят подобен строеж да бъде осъществен!

Хората в Резово не са питани, не са и уведомени за бъдещия скандален строеж, поради което те определят намеренията за издигане на Атомна централа до населеното им място като „пълно безумие”!

Жителите на Резово и турците от другата страна на границата са наясно, че туризмът и риболовът ще бъдат тотално застрашени и унищожени от близостта с една бъдеща атомна централа.

Населението на Резово и Инеада са готови на незабавни протестни действия от двете страни на границата, а на 31 октомври вече е имало протест в Инеада!

Дали българските политици ще продължат „прегръдката” с турското правителство на Ердоган и ще продължат да не обръщат внимание на протестите и случващото се по строежа на бъдещата централа – все още не е ясно.

Морският бряг, който опира до резерватаРезовчани напомнят, че са намират в един от четирите природни резервата и една бъдеща атомна централа би унищожила уникална растителност и природа. Мястото е известно с най-големия масив лонгозна растителност в света, а популацията от водни лилии, редки птици и животни е впечатляваща, оттук минава и пътят на прелетните пернати.

За разлика от кмета на Резово, който се е покрил докато трае скандала, турският му колега, кметът на Инеада, Тахир Ъшък споделя възмущението на своите съграждани и е готов да търси изход от така създадената ситуация, като връчи Протестна петиция на правителството в Анкара на 2 ноември.

В чии ръце сме ние и съдбата ни...

Показателно бе, че вицепрезидентът Маргарита Попова не показва чувствителност към Турция и непрекъснатите й намеси във вътрешните работи на страната ни, докато се заканваше в Босилеград на Сърбия за бъдещия й прием в ЕС.

За Турция и намесата на тази държава в българските дела в страната ни, вицепрезидентът мълча, удобно, за да не разсърди Големия брат САЩ и нейната любима Турция!

Не беше ли чувала Маргарита Попова, че до Резово Турция без да поиска българско становище си позволява да строи атомна централа – на 15 км от българската граница, в район, който е резерват и чиста, девствена природа!

По време на официалната визита на турския премиер Ердоган в Китай, от Турция бе съобщено, че се обмисля турците да възложат на Китай строежа на бъдещата Атомна централа на Черноморския бряг!

За нарушени между съседски права между две държави, и искано съгласие от българска страна – засега не се чува нищо!

Танер Йълдъз, турски министър на енергетикатаВ края на м. октомври 2011 година в Париж, турският министър на енергетиката Танер Йълдъз даде воля на агресията на южната ни съседка, като обяви, че две атомни централи в Армения /"Метцамор"/ и България /"Козлодуй"/ били опасни и трябвало час по-скоро да се затворят! Българските политици подминаха това събитие с придворно мълчание!

Тук ще припомня и още нещо: докато българският държавен глава се чуди за какво и къде да харчи пари, гръцкият президент Папуляс, който предупреди Турция, че има още много съмнения за избора на Мерсин като най-подходящо място за строежа на една друга турска АЕЦ, наречена "Аккую". Папуляс обърна внимание на доказаната сеизмичност в района и заяви недвусмислено, че гръцкият народ не може да остане безразличен към потенциалната опасност за Кипър и гръцките острови в Бяло море...

След разрушителното земетресение във Ван, Турция авторитетът на геофизиката и сеизмологията, проф. д-р Ахмет Мете Ъшъкара, прочул се със своите заключения след земетресението в Мраморно море на 17 август 1999г каза нещо много интересно, но и тревожно:

Пограничните райони между България и Турция

„Няма съмнение, че ни очаква ново силно земетресение. Не мога да кажа кога ще се случи, но съм сигурен за мястото и магнитуда. Мястото ще бъде Хатай, силата му ще бъде 7 или повече по скалата на Рихтер и ще бъде най - силно почувствано в Мерсин, Адана и Газиантеп." Тези прогнози отново насочиха коментарите към темата за избора на Мерсин като място на бъдещата турска АЕЦ и предизвикаха иронични коментари по адрес на "компетентността" на министъра на енергетиката, който защити "сигурността на нашата АЕЦ" с примитивния аргумент, че "няма страшно, взели сме всички мерки, "Аккую" се намира на 110 км. от рисковия земетръсен разлом".

Авантюризмът и агресията на турските политици пролича и когато преди година, Ройтерс цитира турския енергиен министър Танер Йълдъз, който заяви, че турска атомна електроцентрала щяла да се строи в Инеада, на 12 километра от границата с България!

По този повод екологични организации в Турция се обявиха против тази атомна централа до границата с България, но в същото време българските противници на атомната енергетика, и по-конкретно на строителството на АЕЦ “Белене” замълчаха силно и дума не обелиха за тази атомна централа!

Валентин Фъртунов, журналист, писател, международен анализаторЖурналистът и публицист Валентин Фъртунов коментира тогава скандала така: “...фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция!”

„В една дива, девствена и незасегната още от строителство и бетониране природа, край селището Инеада на турското Черноморие, в част от Странджанската гора, където дюни, езеро, планина и море се сливат в уникална природа ще се строи Атомна централа, на 12 км от турско-българската граница. На една ръка разстояние от българското Резово всичко ще бъде най-безмилостно унищожено и дни наред вече целокупното правителство на Бойко Борисов мълча, во главе с еколожката Нона Караджова, външният министър Николай Младенов и други лица, които би следвало да имат отношение към казуса!”

Нито един от политиците ни във властта от ГЕРБ не коментира казуса с Резово и турската атомна централа, въпреки че това е опасно и за туризма в това уникално природно кътче!

Всичко ли е решено, т. е. загубено?

"24 часа" вече съобщи за съседските планове. Според министъра на енергетиката Танер Йълдъз мястото е фаворит, с уговорката, че решението не е окончателно. Мотивът бил, че в района рискът от земетресение бил нищожен, а близостта на морето щяла да благоприятства както обезпечаването на реакторите с вода, така и с по-удобния морски транспорт за турбините.

"Доколкото съм информиран, Турция отдавна възнамерява да строи електроцентрала на брега на Черно море. Засега обаче пред нас не са повдигали официално въпрос за такива намерения. Предполагам, още е рано", каза за "24 часа" министърът на енергетиката Делян Добрев. Наши специалисти обаче са склонни да допускат, че оповестяването на такъв проект би могло да бъде само тест за опипване на почвата както у комшиите, така и у нас.

Откъде е това спокойствие у енергийния ни министър след като рискът от този скандален строеж е по-голям за българите отколкото за турците?

Министър Делян Добрев коментира, че начинът за уведомяване при подобни намерения бил чрез външното министерство, но и във ведомството на Николай Младенов още нямали хабер от Анкара.

Кой ще им повярва?

В Светото писание е казано: „Блажени са низшите духом...”.

 

Служебният кабинет не свърши единственото, за което бе назначен – да има позрачни и честни избори

В съседна Турция са открити 70 на сто повече изборни секцииПредсрочните парламентарни избори 2014 година са едни от най-безсмислените, тъй като резултатът ще се реши зад граница, а мъртвите души от списъците си останаха!

След трагедията в Горни Лом, при която загинаха 15 души, се очаква известна, несъществена промяна в изборния резултат:

ДПС ще се бори за второ място и увеличен брой мандати в парламента.

За БСП ще е успех, ако запази второто си място, което изглежда доста несигурно.

Що се отнася до партиите, които ще се стремят да прескочат бариерата за влизане в парламента – то броят им се колебае повече от посочените проценти за подкрепа.

Към тези два фактора като се прибавят и вечните повтарящи се с малка разлика прогнози на социологическите агенции. Известно е, че повтарянето всеки ден на едни и същи прогнози набива в главите на избирателите, кои са сигурните влизащи в парламента партии и оказва своето влияние върху гласуващите.

Необяснимо е как нито една медия не обърна внимание на подготовката, която служебното правителство направи за гласуване в чужбина, колко пари се пръснаха и каква бе целта на тези, чувствително увеличени разходи.

Обявено бе, че за тези предсрочни парламентарни избори се отвориха много повече изборни секции. Към тях заминаха на гърба на данъкоплатеца командировани лица, които трябва да имат грижата за провеждане на изборите, като че ли в посолствата и консулствата няма достатъчен брой служители.

Тук е разковничето на предварителната подготовка за предизвестени изборни резултати: в България не успяха да се справят с мъртвите души в списъците, какво остава за присъстващите в списъците в чужбина.

Кои ще са хората, които ще влязат в избирателните комисии в секциите зад граница, а наблюдателите – доколко ще може многобройните партии да имат свое представителство в тях и да оказват контрол като наблюдатели.

МвНР - организаторът на изборите в чужбинаВъпросите са много, но засега сигурното е едно - Министерството на външните работи ще осигури „правилните” изборни резултати за „правилните” партии, а това вече евентуално може да доведе до непозволено влияние върху крайните резултати. Т. е. ще влезе в действие принципът - който плаща, той поръчва музиката.

Статистиката показва, че на миналите парламентарни избори секциите в чужбина са били 211, докато за настоящите избори Външно министерство е отворило над 450 секции зад граница.

От известно време по различни медии, печатни и електронни се повтаря, че от Турция се очаква да дойдат от 150 000 до 110 000 гласа за ДПС, цифра, както голяма, така и невъзможна за проверка и контрол.

Служебното правителство и назначения от него ЦИК отвориха 50 нови секции в Турция, а в Германия само 9?

За целия ЕС секциите са 169, докато в Турция са 136, със 70 на сто повече от последния вот.

На предишните парламентарни избори ДПС е получило 50 на сто от гласовете в чужбина. Този път се очаква от чужбина да дойдат повече гласове за тази политическа сила.

Парите – повече от тези за други избори

26 млн. лв. ще струват предсрочните парламентарни избори, става ясно от план-сметката за разходите, приета от правителството. Това е с 3 млн. лв. повече от евровота през май и с 5 млн. лв. над разходите за извънредните парламентарни избори през 2013 г. Средствата ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет.

За организация на вота зад граница и международен пресцентър Външно ще получи 1.2 млн. лв., при 710 000 лв. дадени на парламентарните избори през 2013-та и 900 000 лв., отчетени разходи на евровота.

1 милион и 200 000 лева - това едва ли ще е окончателната сума - реалната цена на изборите може да разберем в края, когато бъдат написани фактурите и се направят разплащанията. Нека не се забравя, че се плащат пътни, командировъчни и дневни на над 900 души, изпратени за провеждане на вота. В момента се приема план-сметка и в нея има различни компоненти. В общия случай парите по-скоро не достигат отколкото да са надхвърлени, като нищо чудно крайната сума да е поне двойна на заявената.

„Мъртвите души” останаха

Колоните автомобили от Турция"В избирателните списъци няма "мъртви души", защото списъците на ГРАО внимателно се актуализират", заяви премиерът Георги Близнашки в интервю за "24 часа". "Усещането" за "мъртви души" се създавало, тъй като голям брой избиратели от Западна Европа вероятно няма да участват в изборите, тъй като секциите им за гласуване ще се далеч – смята Близнашки. Тогава защо беше увеличен броят на секциите и на какво основание може да се твърди, колко български граждани ще гласуват в дадена държава?

Фантомите в избирателните списъци са 1200 000, обяви в сутрешния блок на БНТ проф. Михаил Константинов, член на Гражданския борд за свободни и честни избори, авторитет, на който определено може да се вярва.

Директорът на ГРАО Иван Гетов обяви, че "мъртви души" в избирателните списъци няма, и отдаде разминаването между броя гласуващи в избирателните списъци и данните на НСИ за пълнолетните българи на различните методи, по които работят двете ведомства.

„Разликата в данните между МВР и списъците на ГРАО е пренебрежимо малка.” Това каза зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев по време на третото заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори. По думите му, няма 1 милион липсващи гласове, няма „мъртви души” – има реални хора. Има няколкостотин хиляди реални хора, които живеят извън страната, но те имат лични карти и могат да решат във всеки един момент да гласуват.

Според представените от Гунев данни, към 1 септември има 6 769 000 активни лични карти. Към тях има още 51 000 граждани със зелени паспорти.

Има и 14 252 души, които имат само паспорт без лична карта.

89 000 души са с неподновена лична карта – те може да са в страната или извън нея.

78 000 души имат право на лична карта, но не са си издали такава. Това са лица над 18 години, които никога не са си издавали лични документи, съобщи Гунев.

По думите му, поне 600 000 граждани, които имат лична карта и са в избирателните списъци живеят извън страната.

В избирателните списъци има около 200 000 души, които имат право да гласуват, но не могат да пуснат бюлетина. Причината – тези хора на практика нямат документи за самоличност. Това съобщи служебният заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев в ефира на Нова тв. След всичко изнесено от зам.-министъра на вътрешните работи ставя ясно, че хаосът със списъците е пълен.

Двойното гражданство

„ДПС подготвя мощно гласуване с чужди лични карти на предстоящите парламентарни избори - ще сезираме ЦИК, служебния премиер Георги Близнашки и МВР. За това предупреди водачът на листата на "БСП - лява България" Милко Багдасаров. Социалистите настояха да се предприемат спешни мерки за предотвратяване на машинациите – някой да е чул да са взети мерки за гласуването с чужди карти?

ЦИК да излезе с решение гласоподавателите с настоящ адрес в страна извън ЕС да показват и международните си паспорти, от които да личи кога са влезли в страната, предложи от името на местната организация Милко Багдасаров, член на ИБ на левицата. По думите му така щели да отпаднат възможностите за манипулации, каквито ставаха на предишни избори. "ЦИК трябва да намери механизмите за максимална прозрачност на вота, да не се гласува с чужди лични карти. По силата на НК това е престъпление", смята той.

Багдасаров припомни случаи от предишни избори, когато у селски кметове са откривани десетки лични карти на изселници в Турция.

"На последните местни избори гласовете за ДПС общо в страната се бяха увеличили с над 70 000, а през границата бяха влезли не повече от 15 000 души", изчисли Багдасаров. Той цитира областния председател на ДПС Бахри Юмер, който декларирал, че на този вот ДПС в региона ще спечели 62 000 гласа. „Това напомня на ситуацията от 2007 г., когато от общо 230 изселници 173 души не бяха пресичали границата при Капитан Андреево, но бяха пуснали бюлетини, а личните им карти бяха събрани при кметовете на 4 села", посочи бившият депутат от Кърджали и водач на листата на левицата. Според него, подготовката за манипулирания вот от страна на доскорошния коалиционен партньор прозира в изявлението на областния лидер на ДПС, Бахри Юмер с предварително изчислените гласове. „Това може да стане само ако пак приложат схемата с гласуването с чужди лични карти, защото иначе през последните години подкрепата за ДПС варира между 42 000 и 46 000 гласа”, коментира Багдасаров.

Пак Багдасаров припомни, че на изборите през 2007 година, ДПС увеличили броя на гласовете си със 70 000, а реално, българо-турската граница били пресекли едва 15 000 избиратели.

След като бе обявена датата за вота, лидери на политически партии негодуваха, че изборите ще се проведат на Курбан Байрям. Други пък, като Николай Бареков заплашиха, че ще блокират българо-турската граница. Всичко това бяха предизборни опити за вдигане на рейтинги.

Никой не се сети, че всъщност проблемът с избирателите от Турция е друг: на Курбан Байрям в България се връщат много от изселниците, за да празнуват с близките си. Не се налага да се блокира границата – тези граждани имат право да дойдат в страната ни и пристигат, за да бъдат с близките си за празника.

Въпросът е, защо след като се знае, че изселниците ни ще се завърнат, Външно министерство увеличи със 70 процента броя на изборните секции в Турция?

Нали така наречените български мюсюлмани ще дойдат у нас за празника Курбан Байрям? И тук идва историята с двойното гражданство и с чуждестранните паспорти на изселниците и българските им лични карти. Всеки изселник има два документа за самоличност, но имената в тях често са различни. И ако в България някой гласува с личната карта на български изселник, дошъл си за Курбан Байряма, то в Турция с другото му име и турския паспорт също може да се гласува.

Как може да се предотврати това, с експертиза на подписа? Кой ще си прави труда!?

Така заради двойното гражданство и двата документа за самоличност има голяма вероятност да се получи двойно гласуване от един и същи гласоподавател – и в България, и в Турция.

Съвсем сигурно е, че няма да има кой да провери това, тъй като възможността за засичане на българските документи за самоличност с турските е почти нулева и твърде трудна.

По-скоро няма как да се проконтролира дали заради двойните документи за самоличност едно лице е гласувало два пъти – веднъж в Турция и втори път в България.

Няма как и от кого и да се съпоставят документите дали от името на едно лице е гласувано два пъти в двете държави.

А, пак повтарям въпроса си: при настъпващия празник Курбан Байрям, когато българските изселници в Турция ще дойдат у нас – по каква логика Външно министерство откри толкова много изборни секции в Турция.

Кой ще гласува там в секции, чийто брой е със 70 процента повече?

Що се отнася до това за коя политическа сила ще са гласовете от едно подобно двойно гласуване – отговорът всеки може да си даде.

Известно е, че на предходните парламентарни избори двете партии – ГЕРБ и ДПС спечелиха най-много гласове зад граница, съответно: 41.3% за ДПС и 24.5% за ГЕРБ.

Тънкостта на осигурените гласове от чужбина и в частност от Турция е в разпределението, което също няма как да бъде проконтролирано...

 

Руският „неуспех”? Турция също удари в десетката.

Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове
Владимир Путин и турският президент Ердоган по време на гостуването на Путин в АнкараИ тъй, Европейският съюз „победи” Путин, като го принуди да спре „Южен поток”. Поне така твърдят повечето западни медии. Това са абсолютни глупости. Фактите говорят друго. „Гамбитът с тръбите” ще продължава да предизвиква масирани геополитически сътресения из цяла Евразия дълго време. Преди няколко години Русия планира „Северен поток” – вече функциониращ, и „Южен поток” – още в проект, да заобикалят ненадеждната Украйна като транзитна страна. Сега Путин планира нова сделка с Турция, за да отговори на „неконструктивния подход” (по негови думи) на Европейската комисия.

За да вникнем в същината на нещата, трябва да познаваме историята. Преди няколко години следях активно войната между „Южен поток” и „Набуко”. „Набуко” в крайна сметка се оказа пълен провал. „Южен поток” в крайна сметка може и да пребъде, но само ако Европейската комисия започне да разсъждава трезво (не разчитайте на това).

3600-километровият „Южен поток” трябваше да бъде завършен през 2016 година, стигайки до Австрия, Италия и Балканите. „Газпром” притежава 50 процента от него заедно с италианската ENI (20 процента), френската ЕDF и германската Wintershall, която е дъщерно дружество на немската компания BASF (15 процента). В момента тези европейски енергийни гиганти не сияят особено. От месеци „Газпром” и Европейската комисия се пазаряха в опит да стигнат до разумно споразумение. Но в крайна сметка Брюксел предвидимо сам се закопа.

Русия все пак ще прокара газопровод през Черно море, но сега той ще е отправен към Турция и ще доставя същото количество газ, което беше предвидено за „Южен поток”. Да не говорим, че ще изгради нов хъб за течен природен газ в Средиземноморието. Така „Газпром” няма да е похарчила 5 милиарда на вятъра. Пренасочването на газопровода е напълно логичен бизнес ход. Турция е вторият най-значим клиент на „Газпром” след Германия. По-голям дори от България, Унгария и Австрия, взети заедно.

Така Русия ще разработи единна газоразпределителна мрежа, способна да пренася природен газ от всяка точка на страната до всички хъбове по нейните граници.

Тя за пореден път се убеди, че може да търси реален и доходоносен растеж на пазара си в Азия и най-вече в Китай, а не в уплашения, стагниран, опустошен от икономии и политически парализиран Европейски съюз. Развиващото се стратегическо партньорство с Китай предвижда Русия да разгърне в Китай мащабни инфраструктурни проекти като язовири и газопроводи. Това е бизнес с остър геополитически обхват, а не просмукана от идеологии политика.

Тръби от

Руският „неуспех”?

Турция също удари в десетката. Не само заради сделката с „Газпром”. Москва ще изгради цялата ядрена индустрия на Турция, няма да се ограничава само с развитието на турската търговия и туризъм както преди. Нещо повече, Турция е на път да стане член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – Москва се старае това да се случи възможно най-скоро. Това означава, че Турция ще заеме привилегировано място като главен център на Евразийската икономическа общност и разбира се, на новия „път на коприната” на Китай. Европейският съюз блокира Турция? Турция обръща погледа си на изток. Това е евразийската интеграция в движение.

Вашингтон се старае да създаде нова Берлинска стена от прибалтийските републики до Черно море, за да „изолира” Русия. Сега идва ответният удар на Путин, който опонентът му изобщо не е очаквал. И то точно отвъд Черно море.

Ключов турски стратегически императив е тяхната държава да се превърне в задължителен енергиен кръстопът между Изтока и Запада – като през нея да минават иракски петрол и природен газ от Каспийско море. Петрол от Азербайджан вече тече през Турция, благодарение на задвижения от Клинтън и Збигнев Бжежински нефтопровод „Баку–Тбилиси–Джейхан”. Турция освен това ще е на пътя на Транскаспийския газопровод, ако бъде построен (шансовете в момента не са големи), който ще доставя природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а след това ще минава през нея с крайна цел Европа.

Ответният удар на Путин, постигнат с един-единствен ход, направи така, че глупавите европейски санкции да засегнат само ЕС. Германската икономика вече страда сериозно от изгубения бизнес с Русия.

„Брилянтната” стратегия на ЕС се върти около така наречения Трети енергиен пакет – проект от закони, които предполагат, че газопроводите и газът, който се доставя по тях, трябва да бъдат собственост на различни компании. Целта на този пакет винаги е била „Газпром”, която притежава газопроводи в множество държави от Централна и Източна Европа. А целта вътре в тази цел винаги е била „Южен поток”.

Руският президент  Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин

Сега България и Унгария – последната впрочем винаги е била против „стратегията” на Европейската комисия – трябва да обяснят на гражданите си причините за фиаското и да продължават да оказват натиск върху Брюксел. Все пак те ще изгубят цяло състояние, да не говорим за огромното количество газ, след като „Южен поток” вече е извън картинката.

С две думи, Русия ще продава дори още повече газ – на Турция, а ЕС, притискан от САЩ, е ограничен в това да танцува като обезглавен петел из мрачните коридори на Брюксел, чудейки се какво го е ударило. Евроатлантиците се връщат към вечната си роля – да прилагат нови и нови санкции, докато Русия печели още и още злато.

Наблюдавайте летящите копия

Играта изобщо не е приключила. В близко бъдеще много променливи ще се пресичат.

Стратегията на Анкара може и да се промени, но за това има слаба вероятност. Президентът Ердоган – султанът на Константинопол, вижда в лицето на халиф Ибрахим** от „Ислямска държава” противник, който се опитва да открадне неговото моджо. Така че Султана може да пофлиртува с укротяването на неоотоманските си блянове и да върне Турция към външната й политическа доктрина, която проповядва „нулеви проблеми с всички съседни държави”.

Саудитската династия е като камила в Арктика. Смъртоносната й игра в Сирия винаги е опирала до промяна на режима, така че да може да бъде прокаран нефтопровод от Сирия до Турция, спонсориран от династията. Така ще бъде ликвидирана идеята за тъй наречения Ислямски нефтопровод през Иран, Ирак и Сирия, който ще струва 10 милиарда долара. Сега саудитците виждат как Русия се готви да удовлетворява всички енергийни нужди на Турция. И номерът с „Асад трябва да се махне” няма да мине.

Американските неоконсерватори също подострят своите копия. Вероятно през ранните месеци на 2015 година Конгресът ще одобри Украинския акт на свободата. С две думи, Украйна ще се превърне в сериозен съюзник на Щатите извън НАТО, което на практика означава своеобразно присъединяване към Алианса. Следваща стъпка – още по-агресивни провокации към Русия от страна на консерваторите.

Възможен сценарий е и васалите/пуделите, като Румъния и България, след натиск от Вашингтон да предоставят пълен достъп на флота на НАТО в Черно море. Кого го интересува, че това ще наруши международните споразумения за този морски басейн, които засягат и Русия, и Турция.

Остава и фактът, че слабите Балкани скоро ще бъдат подчинени на капризите на Анкара. Въпреки че Брюксел държи Гърция, България и Сърбия в усмирителни ризи, по отношение на енергетиката те ще започнат да разчитат на добрата воля на Турция.

За момента нека оценим степента на геополитическите сътресения. Ще последват още, и то когато най-малко ги очакваме.

Турският президент Реджеп Тийп Ердоган

----------------------------------------------------------

* Пепе Ескобар е бразилски журналист, кореспондент на Asia Times (Hong Kong), анализатор на RT и TomDispatch, пише по проблеми на Централна Азия и Близкия изток, следи събитията в Афганистан и Иран.

** Абу Бакр ал Багдади, самопровъзгласил се за халиф Ибрахим, е лидерът на групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта”.

Превод от английски: Филип Каменов

 
Неправителствената организация „Ние, Гражданите” изпрати писмо до посолствата на 28-те страни от ЕС, Русия, САЩ, Канада, Австралия, Турция и Македония с молба за съдействие и оказване на помощ и логистична подкрепа за информирането на чуждестранните вложители в КТБ за публикувания от синдиците списък, за да бъдат защитени техните интереси. В писмото се отбелязва, че между 100 и 150 граждани и фирми от страните - адресати са сред надгарантираните вложители на КТБ и по силата на Закона за банковата несъстоятелност следва да бъдат официално признати за кредитори на банката, за да могат да получат определени суми от масата на несъстоятелността на банката.

Публикация на сайта ГЛАСОВЕ

Ето и пълното съдържание на писмото:

„НПО „Ние, Гражданите”, която защитава интересите на българските и чуждестранните вложигели с надгарантирани депозити, разполага с информация, показваща, че между 100 - 150 граждани и фирми от страните, към чиито мисии се обръщаме, са сред надгарантираните вложители на банката, които по силата на Закона за банковата несъстоятелност следва да бъдат официално признати за кредитори на банката, за да могат да получат определени суми от масата на несъстоятелността на банката.

Тъй като синдиците на КТБ /н/ публикуваха на 18.08.2015 г. в Търговския регистър на Република България списък на кредиторите, а той съдържа много грешки и неточности, е абсолютно наложително за Вашите граждани с влог в КТБ да проверят в списъка на кредиторите сумата, с която са кредитори, и реда на удовлетворяване. При пропуски, грешки, неточности следва да направят възражение в срок до 04.09.2015 г.

Организацията ни направи максимални усилия да разбере оповестен ли е този списък със съобщение и публикация в местния печат на всяка страна, но до настоящия момент нямаме отговор на запитванията ни.

С оглед защитата на интересите на Вашите граждани и фирми, моля, Дами и Господа, да предприемете възможните стъпки и мерки за своевременно информиране на чуждестранните вложители в КТБ /н/ и защита на техните интереси.“

НПО „Ние, Гражданите” посочва още, че при необходимост от страна на посолствата или отделни чуждестранни граждани може да им бъде оказано максимално съдействие и логистична подкрепа. Използваме възможността още веднъж да напомним, че предварително подготвени за различни ситуации формуляри за възражение са качени на нашия сайт www.niegrajdanite.com

Председател: д-р Вера Ахундова

 
Улиците на Истанбул бяха пълни с хораКъсно в петък вечерта министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм съобщи, че в страната е в ход „незаконно покушение“ на елементи от армията, уточнявайки, че би било точно да се каже, че се извършва опит за преврат.
Военните установиха контрол над стратегически обекти в столицата Анкара и най-големия град в страната – Истанбул. Експлозии и изстрели бяха чути и в двата града, над които се забелязват изтребители и военни хеликоптери. Танкове бяха разположени на международното летище „Ататюрк“, а по-късно тежка военна техника бе дислоцирана и в центъра на Анкара. В ранните часове на събота армията използва и оръжие, в резултат на което се стигна до загинали и ранени. Групите, които поеха властта в Турция, обявиха военно положение и въведоха вечерен час, предава AFP.
Суматоха в затвореното летище АтатюркАмериканските медии NBC и Daily Beast, а също и кипърският телевизионен канал съобщават, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган се отправя към Лондон, предава TACC. По непотвърдена информация държавният глава на Турция е поискал убежище в Германия, но е получил отказ.
„Въведен е вечерен час до второ нареждане“, се казва в разпространеното съобщение, подписано от „Съвет за мир в родината“.
Върховният представител на ЕС за общата външна политика и политиката на сигурност Федерика Могерини за „сдържаност“ в Турция след осъщесвтения опит за преврат срещу президент Реджеп Тайип Ердоган, предава AFP.
Мостът на Босфора, окупиран от военни„В постоянен контакт с делегацията на ЕС в Анкара и Брюксел от Монголия сме. Призив за сдържаност и уважение на демократичните институции в Турция“, бе коментарът на Могерини в социалната мрежи „Туитър“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепи „демократичните институции“ на ключовия съюзник Турция, след като група военни предприеха опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, предава AFP.
„Призовавам за спокойствие и сдържаност, и пълно зачитане на турските демократични институции и конституцията. Турция е ценен съюзник на НАТО“, се казва в изявлението на Столтенберг.
„Току-що говорих с турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Следя събитията отблизо и със загриженост“, увери генералният секретар на Алианса.

Стрелба се чува в Анкара, над града прелитат военни самолети и хеликоптери

В съседна Турция бе извършен опит за военен преврат, съобщиха българските телевизии Нова и Би Ти Ви.
Турският армейски генерал Юмит Дюндар заяви, че отговорните за случващото се в страната са „малка група от Първа армия“, командир на която е самият той, съобщава вестник Hurriyet. Дюндар отбеляза, че се намира в непрекъснат контакт с губернатора на Истанбул от първата минута на бунта.
Правосъдният министър Бекир Боздаг обеща опитът на военните да не бъде успешен. „Само през телата ни“, заяви министърът, който благодари на политическите партии, че подкрепят демокрацията.
Боздаг призова войниците да не изпълняват заповедите на превратаджиите, като добави, че това не е било разпоредено от главните генерали.
Съобщено бе, че в района на централния квартал на Анкара – „Къзълай”, по булеварда преминаха около 8-10 танка, предава информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА). Някои граждани са изправиха срещу тях. Танковете обаче продължиха и премазаха един от паркираните автомобили. Вижда се, че танковете продължават към резиденцията Чанкая (доскоро – президентска, а в момента – правителствена – бел. на редакцията).
Турската армия използва оръжие срещу група протестиращи в района на стария мост над Босфора – „Боазичи”, предава информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА). Съобщава се за ранени в района на инцидента, посочва още ДХА.
Междувременно военните са нахлули във валийството в провинция Сакария. Голям брой униформени са влезли в сградата, а танкове са разположени в района пред нея.
На този фон в различни райони на Истанбул от минаретата бяха прочетени проповеди и населението бе призовано да се събере пред полицейските дирекции. Това стана след изричните указания на президента Ердоган за отпор на опита за преврат на площадите и около дирекциите по сигурността.
Полицията в Турция е задържала по-голямата част от войниците, които се включиха в опита за държавен преврат, съобщи националният ежедневник Daily Sabah. Източници твърдят, че няма да бъдат предявявани обвинения срещу войници, които се върнат към своите военни постове и предадат оръжието си.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е все още президент и главнокомандващ, и обеща заговорниците да платят най-висока цена за действията си.
Говорител на Националната разузнавателна служба (МИТ) увери, че ситуацията е под контрол и всичко ще бъде нормализирано в рамките на часове.
Междувременно, в района на централния военен клуб на армията „Харбийе” в Истанбул са се чули изстрели от оръжие. Ранен е бил преминаващ водач на МПС, настанен на лечение в болнично заведение, посочи ДХА.
Началникът на специалните подразделения на Въоръжените сили на Турция Зекай Аксакали съобщава за загинали и ранени сред военните в резултат на опита за държавен преврат в страната, предава РИА Новости.
„Превратът е подкрепен от неголяма част от военните. В близко време напълно ще поемем ситуацията под контрол. Сред нашите военни има загинали и ранени“, заяви Аксакали в ефира на NTV.
В Истанбул ТИР-ове са блокирали движението и в двете посоки по централния булевард „Ватан”. Вижда се, че пред Дома на армията в централния район „Аксарай” в пълна готовност се намират 9 танка. Наблюдават се и полети на хеликоптери „Скиорски”, посочва ДХА.
Hurriyet съобщи: Генерал Юмит Дюндар заяви, че опитващите се да направят преврат са „малка група от Първа армия“
„Мнозинството от нашите военни не подкрепят преврата. Турската армия не може да се управлява чрез заповеди от Пенсилвания (местоживеенето на опозиционния ислямски проповедник Фетулах Гюлен, който Ердоган обвини в организирането на преврата – б.р.)“, заяви турският министър на отбраната в ефира на NTV.
На турската военна база „Инджирлик“ са преустановени всички операции, а на територията й е обявена терористична заплаха, предава TACC, като се позовава на информация от местни медии.

Други подробности към момента не се съобщават.
Късно в петък вечерта военни групи съобщиха по държавната телевизия, че поемат властта в страната – акт, който премиерът Бинали Йълдъръм заклейми като незаконен. Медиите съобщават за самолети и хеликоптери над Анкара. Според журналисти се е стигнало и до сблъсъци между полиция и военни.
Турската армия обяви, че поема контрола върху властта.
Излезе новина, че началникът на генералния щаб е задържан, но по.-късно тази новина бе опровергана.
Около 30 турски войници, участвали в опита за държавен преврат, са предали оръжията си, след като са били обградени от въоръжена полиция на централния площад „Таксим“ в Истанбул, предава Reuters.
Властите уточниха, че ситуацията в страната постепенно се връща под контрол, като в близките часове ще бъде напълно нормализирана.

Турските въоръжени сили обявиха, че са взели властта, за да опазят демократичните ценности.

Военен хеликоптер пусна две бомби, които се взривиха върху сградата на парламента, след като предварително бе съобщено, че там се събират депутати. Хеликоптер обстрелва и сградата на МИТ, турското разузнаване.

Съобщено бе, че президентът Реджеп Ердоган е в неизвестност.

Президентът Ердоган

При сблъсък между военни с полицаи са загинали 17 полицаи.
Обявено бе, че Ердоган е в неизвестност.
CNN предаде на живо, как по улиците на Истанбул има танкове.

Ердоган се появи и направи изявление, в което призова гражданите на Турция да излязат по улиците. Той обяви, че държи властта.
Престрелки и силни експлозии се чуват в Истанбул и Анкара.
Военни обявиха, че въвеждат полицейски час и военни положение.

Военни са атакували централата на CNN Turk.

В Министерския съвет в София се провежда спешно, извънредно заседание на спецслужбите. Очаква се да пристигне премиерът Бойко Борисов.
КПП Капитан Андреево, Лесово, Малко Търново с Турция са затворени.
На моста на Босфора бе открита стрелба, в болниците постъпват ранени.
Водеща в турска телевизия е прочела Декларация на метежниците, заплашена с пистолет.
Правителството съобщи, че всички министри са възстановили функциите си.
От летище Ататюрк в Турция се очаква да се осъществи полет към Варна.

Обявено, че президентът Ердоган е кацнал на летище Ататюрк, съобщиха информационни агенции.

Съобщено бе, че полицията в турската метрополия Истанбул е затворила движението по двата моста над Босфора, предава TACC, като се позовава на местни медии.
Движението е забранено по Босфорския мост и по моста, кръстен на султан Мехмед Фатих, които свързват европейската и азиатската част на града.
Причините за предприетите мерки не се съобщават.

В турската столица Анкара е била чута продължителна стрелба, съобщава телевизионният канал Press TV. Съобщава се, че над града има военни самолети и хеликоптери.
Хеликоптери летят и над Истанбул, най-големия турски град. Властите забраниха движението по двата моста, свързващи европейската и азиатската част на метрополията.

Британски журналисти в турската метрополия Истанбул докладват за сблъсъци между военни и полиция, пише вестник The Telegraph. Съобщава се, че охраната на президентската резиденция е обезвредена.

Всички полети от международното летище „Ататюрк“ в Истанбул са отменени, предава Reuters.
Турски военни сили обявиха късно в петък, че поемат властта в страната, за да защитят демократичния ред и да гарантират правата на човека.

Българският премиер обяви, че следят с тревога какво се случва в Турция. Изяснява се ситуацията. "Има ред за сваляне и махане от власт, важното е да няма спирала от насилие... Затворени са границите с Турция. Обменяме информация с колегите от Турция. Спецслужбите и гранична полиция са на крак".

Информационната агенция „Догу хабер ажансъ” (ДХА) оповести ултиматума на турските въоръжени сили, излъчен по националното радио и телевизия (ТРТ):
„Публикуването на този текст по всички държавни информационни канали на Република Турция е искане и заповед на турската армия. Скъпи сънародници, граждани на Република Турция; достигнахме до положение всички държавни институции, включително и турските въоръжени сили, да бъдем проектирани с идеологически мотиви и следователно – да не бъдем в състояние да изпълняваме нашите закони задачи и отговорности.”.
Междувременно в района на Управлението на специалните сили в Анкара, квартал Гьолбашъ, се чуват експлозии, а пред къщата на Ердоган в Истанбул на азиатската част в района Юскюдар, са предприети засилели мерки за сигурност от елитни части на полицията, посочва още ДХА.

 

И не смесвайте истината с лъжата,
И не скривайте истината, когато /я/ знаете.

Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Продължение от 4 април

Още отсега мога да изброя фактите и документите, които ще липсват в учебниците, ако темата за така наречения възродителен процес влезе за изучаване. Причините за липсите, които ще изброя са свързани с политическата обстановка в страната. В липсите ще са: документите от върховете на комунистическата партия, както и лицата, замесени в този процес, ще липсват и и свидетелства за процеса преди изселването на българските мюсюлмани - процес, в който се продаваха жилища, стопяваха се по неизвестни причини спестовни влогове на заминаващи за Турция. Ще липсват документите по турцизирането и Анкетната парламентарна комисия работила по тези сигнали през 1992 година. Ето защо ще изброя за пореден път бъдещите липси от учебниците, за да стигнат до читатели на тази електронна страница от страната и редовни читатели в 48 държави в чужбина, както и да намиращите се в момента извън страната български мюсюлмани.

Документите по възродителния процес

На 29 декември 1989 година, на пленум на ЦК на БКП се чува следното изявление: "...няма официален документ, от който да се види кой е взел това решение" /решението за преименуването и начините, по които то да се извърши - бел. Л. М./ - това изрича не друг, а Александър Лилов /настоящ депутат - бел. Л. М./ пред актива от съпартийци. В залата цари гробно мълчание.

И все пак архивите са запазили:
  • Тезиси за работата на партията сред турското население - 4 октомври 1958 г.;
  • Постановление на Министерския съвет № 82 от 1961 г. за организиране на курсове по изучаване на български език от турското население;
  • Политбюро на ЦК на БКП утвърждава мероприятие за борба против турчеенето на цигани, татари и българи мохамедани - годината е 1962;
  • Решение на БКП "За по-нататъшното подобряване на работата сред турското население и пълното му приобщаване към българския народ в борбата за социализъм и комунизъм" от 25 февруари 1969 г.;
  • на 17 юли 1970 г. ЦК на БКП приема решение за работата сред българомохамеданите и приемане на български имена от тях;
  • 10 конгрес на БКП и Програмата му от 1971;
  • Февруарски пленум на ЦК на БКП / с Доклад на Ал. Лилов и решение за идейно-политическо приобщаване на българските турци към делото на социализма и комунизма - бел. а./;
  • 1975 г. към ЦК на БКП и извън него се създават работни групи за изработване на нова концепция за работа сред българските мюсюлмани. /Ще спра за малко, за да напомня на Александър Лилов, че според патрона му Живков и речта му на срещата на Секретариата на ЦК на БКП с редколегията на в. "Йени ъшък" от 3 юли 1970 г., "...под асимилация - позволете ми тази шега - разбираме изчезване на народностна група, нейното превръщане в друго качество...българската нация постепенно се превръща в комунистическа нация". /избрани съчинения на Т. Ж./
  • В края на 1981 и началото на 1982 в Държавния съвет по проблема за укрепване на вътрешнонационалното единство работи група с участието на видни представители на науката и литературата, но трудът така и не се приема от Държавния съвет;
  • 1983 г. Живков възлага на Милко Балев, Стоян Михайлов и Илчо Димитров да подготвят нова концепция за българските турци, като им дава и свои "Съображения", в които сам той посочва, че не е добре политиката спрямо българските турци да се свързва с тезата за "българския родов корен";
  • 1984 г., месец май - ПБ на ЦК на БКП приема решение за "По-нататъшното сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП". За смяна на имената не става и дума.
  • Юли 1984, в тесен кръг, в Бояна се провежда среща върху решението, тезисите и доклад на Георги Атанасов по проблемите;
  • 18 януари 1985 г., ЦК на БКП изпраща материал до висшия ешелон на държавното управление материал "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който открито се говори за смяна на имената на потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи от Смолянско, Пазарджишко, Благоевградско и други райони на страната. В документа за първи път се споменава и понятието "възродителен процес", в смисъл на избистряне и укрепване на българското национално съзнание.
  • Към 14 януари 1985 са променени имената на 310 000 души от Хасковски, Кърджалийски, Силистренски, Старозагорски, Бургарски, Благоевградски и Пазарджишки окръзи съобщава статистика в ЦК на БКП и се уточнява, че процесът ще продължи в други окръзи на страната.
  • На 18 януари 1985 г. Г. Атанасов изнася доклад на среща с първите секретари на ОК на БКП. На същата среща има изказване и лично от Т. Живков.
  • Месец по-късно, на пленум на ЦК на БКП /12 и 13. 02./ отново е дадена информация от Г. Атанасов.
  • На високо официално държавно-партийно равнище се поддържа тезата, че замяната на имената български мюсюлмани от турско-арабски с български е преминало сравнително спокойно. Сблъсъците с милицията в Бенковски, в Момчилград не се цитират - впечатлението, на фона на информационното затъмнение, трябва да бъде, че процедурата е протекла спонтанно и доброволно.
  • Съществуват материали на ЦК на БКП по възродителния процес с изх. номер 299/ 4. 10. 1985 г.
  • Съставена е Справка по някои въпроси на мюсюлманските изповедания в България - 7. 02 . 1986 г. Десет месеца по-късно е написан и Доклад за състоянието и развитието на възродителния процес, който е обсъден във висшия партиен комунистически елит на 21 октомври с. г.
  • Следва Доклад на Чудомир Александров от 4 март 1987 г. по проблемите и задачите за "По-нататъшното развитие на възродителния процес".
  • Две години по-късно излиза и Решение "А" под номер 69 от 11 април 1989 г. на ПБ на ЦК на БКП, с което се приема Решение за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация. Направени са бележки от Т. Живков и други участници в заседанието.
  • От 6 юни с. 1989 г. има протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП.
Спирам дотук с изреждането на партийни заседания, решения и документи, за да опресня залинялата памет на един от вечните корифеи на БКП идеологията, Ал. Лилов, днешен депутат. Тезата за връзка между преименуването и Голямата екскурзия като негова последица се лансира още в Доклад на Александър Лилов пред пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 година. Грубата намеса при смяната на имената и прилагането на силови методи, според акад. Николай Тодоров, са причина за появата и раздухването на масова психоза и изселническа вълна. Тези версии, както и твърденията на отделни учени и политици, че изселването на български турци са били държавна политика на етническо прочистване са удобни за времето, в което се лансират, а именно два месеца след смяната на Живков. /Тогава никому не минава през ума, че изселване от България на български мюсюламани предстои и ще има и в годините на демокрация, като тенденцията ту ще се засилва, ту ще отслабва. Това явление, 10-12 години след свалянето на Живков от власт е може би един от силните аргументи на противниците на механичното свързване на преименуване и изселване. Днес именно става ясно, че и да се спазват правата и свободите на българските мюсюлмани, то те, изправени пред безизходицата на безработица и липса на поминък все ще гледат спасително на юг./

*    *    *    *

Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен. Завръщат се с българските си имена и с тези имена започват да търсят правата си в България.

След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън".

Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза. За тези, които не се поддават, следват заплахи за тормоз, насилие и наказания - пожари, убийства. Така българите мюсюлмани се озовават между чука и наковалнята: свои /по религия/ ги натискат и заплашват, държавата /чрез местни представители на властта/ пуска указание на ПБ на ЦК на БКП за ускорено и масово изселване на колкото се може повече мюсюлмани.

"Допускано е насилие и беззаконие, има употреба на оръжие, жертви, терористични актове, осъдени и въдворени в Белене" - цитира откъс от доклада на Ал. Лилов пред пленума от края на декември 1989 г. Бончо Асенов. "МВР е извършвало насилия и беззакония, а армията за нейна чест и щастие на партията не е взела участие в нито един случай на тази кампания" - тръби Лилов. Така МВР и армия са противопоставени, вината за възродителния процес е хвърлена върху МВР, а партията излиза перестроечно, гъвкаво чиста и оневинена от тези драматични събития, като сълза. Оказва се, че Живковото МВР и ДС са си били независими, силни, та даже и партията не успявала да ги озапти? Живков е току що сменен и на дневен ред са партийните, а не националните интереси.

Стига се дотам, един корифеите идеолози на комунистите Стоян Михайлов да твърди, че възродителният процес за него е бил изненада! /Възрожденският процес в България, стр. 268/.
"От столетия в България живеят български граждани, говорещи турски, с мюсюлманско вероизповедание - заявява във Виена през януари 1990 тогавашният министър на външните работи на Турция Месут Йълмаз. /В. "Отечествен фронт", 15 01 1990/ След задължителната смяна на имената обаче, точно в тези български граждани се появява духът на етническо малцинство. Според законите в Турция, създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

Документи и свидетелства от 70-те и 80-те години на миналия, 20 век сочат отделни етапи в провеждане на кампанията по смяна на имената на част от българските граждани. И въпреки, че Александър Лилов /един от идеолозите на комунистическата партия/ твърди, че Политбюро не е било уведомено - това се опровергава от най-различни източници. Не е възможно Лилов да не е знаел, че е бил създаден Съвет по координация на работата по възродителния процес, формирование, в което влизат: секретарите на ЦК. Създаден е бил и специален отдел на ЦК, със завеждащ Любомир Шопов /син на зам.-министъра на МВР, генерал Григор Шопов/. Изключено е Лилов да не е чувал за заканите /в стенограми, а и според свидетелства на дипломати/ на живковия външен министър Петър Младенов, според които хора, които не възприемат правилно възродителния процес - нямат място в Министерството на външните работи.
В партийната пропаганда на действията на държавата по промяна на етноса на част от българското население се включват: отдел "Пропаганда и агитация", където начело със Стоян Михайлов се изработва специален бюлетин за цялата страна. Академията на науките пък изгражда Координационен съвет от учени за научна разработка на редица проблеми на възродителния процес. С въпросния съвет държат връзка идеологът на БКП Стоян Михайлов, а по-късно и самият МВР-министър Димитър Стоянов. Липсват обаче каквито и да било следи от отчетния доклад на МВР по провеждането и осъществяването на този процес в различни краища на държавата.

Един ден в редакцията на в. "Демокрация" ме потърси от пропуска някаква жена. Тя съобщи, че ми оставя част от архива на Комитета за българите в чужбина - купчини от документи, в които все още нямах представа какво ще открия. Но една от големите изненади в този подарък бе оригинален документ указание, издаден от ЦК на БКП под - 01 33-3 от 31 март 1987 година, с гриф "ПОВЕРИТЕЛНО!", с адрес: Павел Матев /тогавашен председател на Комитета за българите в чужбина - КБЧ - бел. мои./. На първата страница на този документ, /който и до днес е при мен, в архива ми е в оригинал/ е записано: "Изпращаме Ви за сведение и изпълнение, утвърдените от Комисията по външнополитическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП - Мероприятия за външнопропагандна дейност по възродителния процес". И по-нататък се чете: за "антибългарска кампания на империализма", империалистическите сили, които са искали да дестабилизират и дискредитират социализма...

Следва продължение


 

Провалът с Арабската пролет ще удари и Европейския съюз,  където България членува

Барак Обама прие в Овалния кабинет премиера Бойко БорисовБорисов се отчете в Овалния кабинет – така би следвало да приемем поведението и изявленията му след кратката среща с преизбрания Барак Обама, когато заяви, че американският президент нямал никакви забележки към страната ни!

Лакейско, недостойно, колониално и унизително бе да чуем това. На въпрос на журналист от НТ СКАТ за това защо е унизил страната ни и българите, зададен на премиера в Царево, той се ядоса, врътна се и тръгна напред, след това се върна и попита заплашително журналиста Валентин Касабов от СКАТ: „Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите? Вие чувате ли се какво говорите?”

Ние се чуваме, въпросът е дали Борисов мисли и се чува когато прави подобни изявления, защото в казаното от Борисов нямаше и следа от национално достойнство, и отстояване на интересите на Отечеството!

За никого не е новина, че българският министър-председател си позволява държание, което не се вписва нито в дипломатическия протокол, нито в общоприетите норми за елементарно възпитание.

Как така в Щатите Борисов получи амнезия, че България е суверенна държава, член на Европейския съюз и твърде слугински ни положи в скута на Обама като балканска колония?

Лакеят няма глас, а само слух и изпълнителност...

Дисциплина му е майката!

България била много дисциплинирана държава било сведено до знанието на Обама, абе, ние да не сме в ТВУ и някой да ни превъзпитава?

Какво иска да ни внуши Борисов, че Левски е увиснал на бесилото „дисциплинирано”, че Ботев е загинал също „дисциплинирано” на Вола, или, че Кочо Чистеменски „дисциплинирано” е убил децата, съпругата си и себе си, за да не бъде посечен от турските ятагани, запазвайки вяра и достойнство?

Много дисциплина, много нещо – както е тръгнало цялата ни история ще се окаже пропита от дисциплина!

А в дисциплинираното настояще, пенсионери дисциплинирано ще избират смъртта пред полугладното съществуване, майки дисциплинирано ще успокояват гладните си деца, а още по-дисциплинирано ще се грижат за болните си рожби, без да имат и най-малката финансова възможност да им помогнат да се излекуват и пораснат!

Докога и как ще се впишем в Афганистан, как ще се включим в бъдеща военна операция в Сирия и какъв ще бъде отговорът за Сарафово?

Това са били темите на краткия разговор Обама-Борисов, но за времето, в което те са разговаряли, като се приспадне преводът остават минути единствено за даване на указания.

Сирия и България една от темите на работното посещение

Джон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в ЕвропаДжон Ситилидес, експерт и външен съветник на Държания департамент по въпросите на американската дипломация в Европа заяви в интервю за Дойче Велле по повод посещението на премиера Бойко Борисов в САЩ: „Съединените щати нямат идеални отношения с нито един от своите съюзници - където и да било по света. Съществуват единствено общи интереси, както и сфери на различия”, гласи лаконичният отговор на Джон Ситилидес. Борисов беше в Белия дом за подготвяната война на НАТО и САЩ срещу Сирия.”..

...„Централна тема на разговорите са били някои от стратегическите въпроси, които представляват интерес за САЩ и България”, казва Ситилидес и допълва: „На първо място нека да припомня, че България показа ясно готовността си да приеме американската система за противоракетна отбрана. Окончателното решение обаче беше в полза на Турция, така че за Обама е било важно да увери Борисов, че решението в полза на Турция в никакъв случай не бива да се тълкува като намек, че нещо куца в отношенията между България и САЩ. Това решение беше продиктувано от ред други фактори - логистични и геополитически. Затова смятам, че по време на разговорите в Овалния кабинет Обама е отправил ясното и искрено послание към България, че решения като това за ПРО не се дължат на проблеми между двете страни”, посочва Ситилидес.

„...Сирия е в състояние на пълен хаос и е разположена сравнително близо до България. Наскоро се заговори, че не е изключена възможността режимът на Асад да прибегне до използването на химически оръжия. Едва ли някой ще се изненада, ако кажа, че вероятно вече се обмисля изпращането на сили за бързо реагиране, които да се намесят, ако действително бъдат използвани химически оръжия. Като имам предвид тесните военни връзки между България и САЩ, включително техните съвместни военни учения, смея да твърдя, че тези въпроси на регионалната сигурност са били на преден план в разговорите между Борисов и Обама”, казва американският експерт пред Дойче Велле.

Преизбраният за президент Барак Обама, министърът на отбраната на САЩ, Леон Панета, Генералният секретар на НАТО Расмусен заявиха почти едно и също в рамките на няколко дни, а то е, че ако Сирия си позволи да изпозва химическо оръжие срещу бунтовниците, това ще е повод за военна интервенция.

А ето и изявлението на Панета, цитирано от журналиста от НТ СКАТ, Велизар Енчев: „САЩ разполагат с данни от своето сателитно разузнаване, данни, които будят сериозно безпокойство, че режимът на сирийския президент обмисля използване на химически оръжия...

...Сериозно сме обезпокоени, че с напредването на опозиционните сили към Дамаск, режимът може да реши да използва тези химически снаряди”.

Агенция Ройтерс съобщи: Леон Панета повтори думите на Барак Обама, че за САЩ прибягването на такива оръжия от страна на сирийското правителство означава – преминаване на червената линия.

Генерал Колин ПауълТези повторения на едни и същи внушения напомнят 2003 година, когато генерал Колин Пауъл, командващ тогава Генералния щаб на американските въоръжени сили, в Съвета за сигурност използва същите думи в навечерието на военната интервенция на Великобритания и Щатите срещу Ирак, и режима на Саддам Хюсеин. Тогава Пауъл каза: „Американското разузнаване разполага със сателитни снимки за наличие на химическо оръжие от режима на Саддам Хюсеин, които вече са използвани срещу кюрдите в Ирак и ще бъдат използвани срещу мирното население на страната. А това ни принуждава, и моля ви вас, уважаеми членове на Съвета за сигурност на Обединените нации, да одобрите умиротворителна операция на Обединените нации.”

Тогава в СС на ООН, главен противник на тази идея беше френският външен министър Доминик дьо Вилпен, Русия и Китай – тогава Европа не прие лъжите на американския Държавен секретар, а Русия и Китай се въздържаха при гласуването и операцията не бе подкрепена от Съвета за сигурност.

Четири години по-късно, 2007 година, Колин Пауъл си призна, че данните на неговото сателитно разузнаване за някакъв химически арсенал на Саддам Хюсеин били неверни, и те били подведени!

Вицепрезидент Доналд Ръмсфелд Тогава, в 2007 година тогавашния вицепрезидент, Доналд Ръмсфелд също си призна, че американското космическо разузнаване сгрешило за Ирак, самият Джордж Буш също каза в интервю, че и той е бил подведен от своите разузнавателни служби за химическите запаси на режима на Саддам Хюсеин?!

По всичко, което се случва си личи, че ще има повторение на сценария отпреди войната в Ирак и за военно нахлуване в Сирия.

Сирия – какво ще се случи...

Да припомня, че интерес в Сирия представляват огромните нефтени запаси, лавирането на САЩ между запазване на Турция за свой партньор в конфликтния район, без да пострада от това поддържката на Белия дом за Израел, подписан договор за ирано-иракско-сирийска газова тръба, който при реализация ще транспортира 30 на сто повече количества газ отколкото „Набуко”, нови находища на въглеводороди...

За толкова дискутираното пътуване до Белия дом на Борисов

Соломон Паси плаче за НАТО„Преди всичко тази среща имаше спешен характер, тя беше обявена на сайта на Белия дом два-три дни преди да се случи, което не е нормалната практика – коментира Соломон Паси бивш външен министър визитата. – Нормално е, ако е добре подготвена една такава среща и двете страни са разменили темите, по които ще говорят, съобщенията да се появят и на сайта в САЩ и на този на външно министерство в България. А на сайта на българския министър-председател такова съобщение изобщо не се появи. А това говори, че не са ясни темите, които ще бъдат поставени от българска страна, а са напълно ясни темите, които ще бъдат поставени от американска страна...”

Паси посочи, че подарявайки копие на маска на тракийския владетел Терес на Обама, Борисов е направил много добра реклама на страната ни.

Добра реклама, ако местните медии бяха отразили срещата, но това така и не се случи.

„На сайта на Белия дом пишеше, че ще бъде поставен въпрос за Афганистан, за терористичния акт в Сарафово и върховенството на закона...

Срещата е протекла по сценарий. На нея американците казаха, че след 2014 година, след като се изтеглят от Афганистан, ще има нужда от запазване на известно военно присъствие в тази страна, за да се гарантира запазване на постигнатото от последните 12 години. В този смисъл е нормално да се очаква, от винаги съгласните ни политици, да бъде поискано от България да остане и след 2014 година в Афганистан,.

В САЩ вече пеят Лебедовата песен на легитимното правителство на Башар Асад, и въпросът за шефовете на НАТО, ръководителите в Белия дом и Анкара е не дали, а кога ще бъде свален Асад.

Враговете на Асад си дават сметка, че на мястото на Асад може да дойдат ислямисти и да се повтори провала с Египет и други „заразени” от Арабската пролет.

Във връзка с предстоящите събития в Сирия е добре да припомня и какво се случва в съседна Турция, където светската държава е натирена в ъгъла от настъпващия ислямизъм.

Докато Борисов беше в Щатите, Владимир Путин беше в Турция. Там бяха подписани договори за руски инвестиции и то в милиарди, без някой от турските политици да се притеснява, че Щатите ще ги критикуват за това!

Оттам чухме следното: Русия предупреди, че разполагането на ракети „Пейтриът” в Турция в граничните й територии със Сирия представлява изкушение те да бъдат използвани и може да възпламени „много сериозен въоръжен конфликт” с участието на НАТО.

„Разбирам, че никой няма намерение да види НАТО въвлечено в сирийската криза”, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред репортери и допълни: „Колкото повече се увеличават оръжията, толкова по-голям е рискът те да бъдат използвани”, добави той.

Предполагам, че България ще трябва да даде коридор за операция срещу Сирия – от американската база в Авиано е най-удобно да се прелети през страната ни, до Сирия. Тук ние сме удобни и за презареждане на самолети, и за прелитане, и за кацане в трите американски бази на наша територия.

И не на последно място - нека нашите политици не забравят, че Сирия не е Сърбия.

Защо Борисов пътува до САЩ,

дали това по-скоро бе компенсация на дългото неприемане на Борисов по време на мандата му, и компенсация спрямо повече от двуседмичния престой на неговия вътрешен министър в Щатите.

Визитата на българския премиер не бе визита на политик, който да бъде приет от Обама, защото е толкова важен и уважаван за САЩ, а по-скоро, бе рутинно приемане в Овалния кабинет на политик от страна, чието геополитическо положение е важно за бъдещите планове на Белия дом.

Топлите думи за Борисов от Обама не представляват нищо повече от една рутинна, протоколна любезност, която се прилага като по шаблон при подобни кратки срещи с политици от други държави.

Датски журналист изследва точно тези рутинни изрази на Обама и стана ясно че изразът „България се доказа като един изключителен съюзник на САЩ” е модификация на рутинни изрази, изречени пред други държавни ръководители.

Оказва се, че Обама изрича това и пред други политици от висш ранг на други държави – къде с малки, несъществени изменения къде – без изменения.

На друг прием изразът на САЩ, че  нямат по-силен съюзник от Холандия, или

„Нямаме по-силен съюзник от Австралия”,

или „Полша е най-силният наш съюзник”,

„Великобритания е нашият най-близък съюзник”,

„Германия е нашият най-близък съюзник”,

„Южна Корея е нашият най-близък съюзник”,

„Израел е нашият най-близък съюзник”,

„Франция е нашият най-стар съюзник”,

Италия е нашият най-силен съюзник”,

„Япония е нашият най-силен съюзник”, и така България се оказа също

един изключителен съюзник на САЩ, въпреки че промените в така наречената оценка са въпрос по-скоро на смяна на името на съответната държава!

Досада, прикрита с клишета.

Като кажеш на един висок гост, поясни Тошо Недялков в студиото на Велизар Енчев: „Имате време да се разходите из Вашингтон. Рядко времето е толкова добро, използвайте...” означава да намекнеш на госта си, че трябва да си тръгва вече?

Интересни и „типични” за Соломон Паси пояснения даде самият той за работната визита:

„В последните 23 години ние пет пъти сме воювали със САЩ, което в 13-вековната история не се било случвало с нито една друга държава. – припомни Соломон Паси в предаването на bTV, „Лице в лице”. – И в петте случая войните, в които сме участвали заедно със САЩ са спечелени.” – Това разбира се са версията и убеждението на Паси, независимо, че е  далеч от реалните факти.

„След като сме такива съюзници със САЩ, очакването е да поискаме нещо” – заяви Паси, но той така и не е видял или прочел да сме поискали каквото и да било при работното посещение на Борисов в Щатите.

Въпросът с визите е бил поставен още при разполагането на американски бази на българска територия – 26 май 2006 година. При срещата си с Обама, Борисов е препратен към американския Сенат, за да убеждава сенаторите там, че на българите трябва да се реши проблемът с визите.

Когато един американски чиновник поиска нещо от България, в София никой не си позволява да го препраща към Народното събрание, а директно му се решава проблемът.

Хилари Клинтън дойде за няколко часа и проектът „АЕЦ „Белене” бе спрян.

Борисов отиде на работно посещение в САЩ и след 20 минутния разговор /без времето за превод/ той бе посъветван да „ се възползва” от хубавото време във Вашингтон, за да го разгледа. Така се стигна и дотам Борисов да посети аквариум с акули?!

Съобщението за работната визита на Борисов липсваше на сайта на Белия дом в деня, когато Цветанов го съобщи чрез своя Пресцентър. Причината за това е, че поканата, или предположението за покана е било устно...

Да се каже, че българският премиер има черен колан по карате – така че внимавайте журналисти е нещо не за хвалба!

Подобно нещо да се каже – това преди всичко не е тон, предшестващ среща на високо равнище, на която предстои да се обсъждат важни въпроси.

Съветът да се използва хубавото време може да бъде отправен от Обама към случаен турист, но не и към премиер на суверенна държава, членка на ЕС.

Пълно отегчение от работната среща – това без спор бе впечатлението на журналистите от чужди медии, което остави тази работна визита, и затова логично единствено Асошиейтед прес съобщи за посещението с четири изречения, в които липсваше името на Борисов, но пък се цитираше какво е казал Обама.

Обама казал, че би гласувал за Бойко Борисов! Няма как да го е казал, все пак Обама е отговорен политик и не изтъква биографичните си моменти, че е ритал със скъсани гуменки и филия мас в ръката си, едва успял да прочете единствено „Винету”.

Научихме за това „изявление” на Обама от външния министър Николай Младенов – това донякъде обяснява всичко, а то е, че не може да се има вяра на Младенов.

Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава – защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по-престижно и на равнище за една такава среща?

Случилото се в Овалния кабинет остави впечатлението, че Борисов не е бил приет на сериозно – което е вече отношение на Белия дом към държавата ни.

Отношение унизително, отношение – към една опростачена политика на някакъв американски сателит на Балканите.

Е, от какво да се гордеем тогава?

Животът е шарен – понякога ни налага да общуваме и търпим недостойни за нас хора!

 
Руски бомбардировки над Сирия по ИДИЛ/КРОСС/ Западният елит е разярен. Той не очакваше от нас такава пъргавина, както при операцията в Сирия. Това заявява в интервю за „Аргументи и Факти” генерал-лейтенант Леонид Решетников, дългогодишен служител на руското външно разузнаване, който е работил и в България. През 2009 г. той е назначен с указ на президента Владимир Путин за директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

- Леонид Петрович, защо Западът все по-твърдо върви към конфронтация с Русия?

- Повече от 20 години отвъд Океана бяха извадили Русия от голямата игра и не я брояха за нищо. През 1992 г. директорът на ЦРУ Робърт Гейтс в Москва проведе своя личен парад на победата. Мина със строева крачка по паважа на Червения площад и пи тук шампанско в чест на разпада на СССР. Американските политици през 90-те години ми казваха в лицето Мисията на Америка е да ръководи света. Разберете това и се подчинете”.

За първи път американците искаха да унищожат Русия по време на Октомврийския преврат през 1917 г., когато помагаха на болшевиките. Вторият опит бе предприет по време на Втората световна война, а третият – през 1991 г.

- Смята се, че по време на Втората световна война СССР и САЩ са били съюзници…

- Втората световна война бе организирана от сили, които и сега се опитват да управляват света и те се базират в САЩ. Става дума за транснационалните компании и върхушката на англо-саксонския елит. Именно САЩ тласкаха и Германия, и Русия към война. Те им помагаха първо на укрепят икономиките си, за да бъде впоследствие сблъсъкът катастрофален. Затова през 30-те години САЩ активно участват в индустриализацията на СССР.

Гигантският Сталинградски тракторен завод е изцяло изграден зад  Океана, след това разглобен и докаран със 102 кораба в СССР. „Днепрогес” е строена от американската Cooper Engineering Company. Горковският автозавод (ГАЗ) – от компанията Austin. АЗЛК е построен по проект на Форд. За 10 години американците построяват в СССР 150 заводи, фабрики и цехове. Едновременно с това САЩ укрепват и Германия. В резултат на сблъсъка между СССР и Германия Англия слиза от сцената. Германия е унищожена. Съветският съюз заплаща за победата във Великата отечествана война 27 милиона живота. Но Втората световна война е спечелена от САЩ, които губят в нея едва 350 хиляди души.

И именно САЩ, а не Сталин, организираха желязната завеса. Американците се надяваха, че в разорения от войната СССР, изолиран от света, хората като паяци в буркан ще се изядат едни други. Но те недооцениха силата на духа на нашия народ. Истина е обаче, че изолирайки СССР, Америка стана властелин на света.

- А какво стана с дружбата между Русия и САЩ през 90-те години?

- Мнозина вярваха в заклинанието: „Западът ще ни помогне”. В същото време нашите западни „партньори” действаха за разчленяването на Русия на 10-15 образования. Кой си мислите, че подкрепяше терористите в Северен Кавказ?

Но ето че след онзи триумф, за който ЦРУ надуваше фанфари, дойде връщането на Крим в състава на Русия, а след това и операцията в Сирия. Това беше като гръм от ясно небе. Конгресът на САЩ започна разследване защо американското разузнаване не е предупредило за новите възможности на руските въоръжени сили. От тук извира и ненавистта срещу Владимир Путин.

- Защо Европа „танцува” по свирката на Америка?

- Ако става дума за Германия, то след капитулацията между нея и САЩ има споразумения с гриф „Строго секретно”, заради които немският златен запас се съхранява отвъд Океана, а на германска територия има над 300 американски военни бази.

САЩ, освен това обикновено купуват и управленските върхушки в различни страни. Това става в Източна Европа, например. Аз съм работил не една година в България. Там никога не забравят, че Руската империя през 1878 г. е освободила страната от 500-годишно турско иго. Но около 50 хиляди души от българската върхушка са купени от САЩ и водят антируска политика.

Има и още една причина. Лидерите на много страни са лесно управляеми, защото се боят от физическо унищожение. Да не забравяме, че ЦРУ стои зад десетки държавни преврати.

В момента върви открита информационна война. В отговор на подхвърленото съобщение, че Путин се е съгласил Асад да сдаде властта Кремъл направи официално опровержение. Но дълго време след това наши съюзници ме питаха: „Леонид, кажи честно, наистина ли ще воювате докрай с „Ислямска държава”.

Русия започна операцията в Сирия броени седмици преди падането на Дамаск. Иначе щеше да започне раздробяването на Сирия, а терористите от ИД щяха да тръгнат към границите на Русия. И кукловодите тук са същите, които организираха Втората световна война. Финансовата система от която след 1945 г., целият гешефт отива в джоба на Америка, започва да буксува. САЩ са в трудно положение, може би висят на косъм.

- Има още един фронт, още една кървава рана – Украйна.

- Ние жънем сега горчивите плодове, заложени от Ленин под нашата държавност, за които говори и Путин. Съветската власт създаде на изконно руски територии геополитически демон – Украйна. Това бе осъществено от спецслужбите на кайзерова Германия и болшевиките Ленин, Сталин, Троцки. Те създадоха Украйна, отрязвайки от Русия руските градове Харков (основан от цар Алексей Михайлович), Донецк (основан от император Александър II ), Николаев, Днепропетровск и Одеса (основани от императрица Екатерина II). На всичкото отгоре и Хрушчов им подари Крим.

За каква Украйна става дума? Тя съществува само с една цел – да бъде антиРусия. И докато братята малоруси не престанат да бъдат зомбирани, техните нови господари САЩ ще бъдат готови да воюват срещу нас до последния украинец.

- Думата „война” все по-често витае във въздуха…

- В света това се чувства. И с надежда гледат към Русия като на миротворец. След началото на руската операция в Сирия от много страни идват сигнали за подкрепа. Всички много добре знаят колко несправедливо бе постъпено с Ирак, Афганистан, Либия, Египет. На неофициални и затворени за медии международни срещи ме питат „Кога Русия ще дойде и при нас?” Питат хора от Италия, Франция, от други страни. Неотдавна бях в Пакистан. Това е чисто мюсюлманска страна, но пакистански военни също ми зададоха този въпрос.

Вече има разбиране, че силната Русия е гарант на справедливостта. И ненавистта, която Русия предизвиква сред своите „доброжелатели” не е заради това, че сме им конкурент в икономиката или във военната сфера. Работата е в това, че ние предлагаме на света цивилизационна алтернатива.

На Запад и сега главните ценности са материалните, а в руската цивилизация винаги над материалното преобладава духът, което прави народът ни несломим. Точно затова мнозина се лакомят за нашата територия и богатства, и никой не е успял да ги завоюва.

 

Борисов отива в Брюксел без гласувана подкрепа на проекта

Руският президент Владимир Путин съобщава в Анкара, че се отказват от България ще купува руски газ с турски цени за транзит, цени с турска надценка! Това ни очаква след като руския президент Владимир Путин обяви в Анкара, че спират „Южен поток”! Официален Вашингтон и ЕС могат да празнуват – зависимостта на Европа от руски газ ще бъде намалена, но защо и САЩ и ЕК пренебрегнаха ползите за България в интерес на Турция, която не е член на Европейския съюз?

Защо спрямо Северен поток европейското законодателство не бе приложено, а спрямо българското участие в този проект се оказа препъни камък?

Нима при бъдещата тръба от Турция към Гърция /страна-членка на ЕС/ комисарите от Брюксел отново ще бъдат категорични за прилагане на европейските изисквания? Едва ли.

Пресконференцията на социалистите по спирането на Още в деня след изявлението на Владимир Путин, че спират „Южен поток” социалистите заявиха на пресконференция, че ще поискат премиера Бойко Борисов да се яви в парламента, за да бъде изслушан по случилото се с този жизненоважен за България проект.

„Ние като парламент ще искаме отговори от Брюксел, каза от парламентарната трибуна министър-председателят Бойко Борисов. „Не би било честно България да не отстоява европейските принципи. Партиите и в ляво, и дясно имат своите права да питат от една страна руската защо тези договори и преговори вървят. Трябва българският парламент да ми постави ясни задачи, за да можем да ги отстояваме и пред ЕК, и пред турска страна. Не приемам от съседна Турция да ни бъде говорено за суверенитета на България. Колегите от БСП, ДПС и Атака са подписали спирането на проекта и това е безспорен факт”, каза още Бойко Борисов от трибуната на парламента на 3 декември, в деня когато трябваше да се гласува Декларация, с която да се изисква от ЕС справедливо отношение към България и всички, страни, които биха били губещи от този договор.

Борисов на трибуната на парламента: Дайте да спасим Да се съсредоточим и да се види, щом е толкова изгоден „Южен поток” - за 400 млн. евро на година, да го спасим. За това призова от парламентарната трибуна министър-председателят на Република България Бойко Борисов.

„Ако е 400 млн. евро на година, това означава половината от 3 млрд. да се изплатят за година – две. Аз съм чул, но по никакъв начин не мога да прочета колко и от коя година ще имаме от преноса на този газ печалба и колко”, заяви Борисов.

Казаното от него беше ехо на заявеното предишния ден от така наречения президент Росен Плевнелиев: Отключването на проекта „Южен поток” е в преговорите между ЕС и Русия, както и в желанието на Русия да се съобрази с европейското законодателство. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим, тъй като договор за приходи България няма”.

Верният на Щатите и ЕС Росен Плевнелиев говори като експерт за Дали държава, която не е член на ЕС трябва да се съобразява с европейското законодателство – това липсата на елементарна юридическа подготовка на Плевнелиев трудно може да коментира и прецени.

Що се отнася до ползите – най-лесно щеше да бъде на съпруга на Юлиана Плевнелиева да поиска справка колко печели България в момента от транзит на руски газ.

Десетки пъти бе обяснено от руската страна, че е направен такъв график, който позволява както изплащане на проекта, така и печалба от преноса, но вероятно Борисов винаги докато се е коментирала тази тема е бил на тенис или футбол.

„Щом е толкова изгоден проектът – да го спасим” – каза Борисов на депутатите, с ясното съзнание, че е още в първо действие на пиесата

„Да се откажем окончателно от „Южен поток” - колко му е!

Защо се спирам на този призив на Борисов, причината е, че по време на предизборната кампания той обеща ако спечели властта, от ноември да започне работи по „Южен поток”!

„Настояваме парламентът – всички народни представители да потърсим възможност за обединяване около декларация да каже и да изиска от Брюксел и Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички страни, които губят от „Южен поток”, заяви председателят на ПГ на БСП лява България Михаил Миков от парламентарната трибуна.

Валери Симеонов -един циничен патриот„Няма защо да продължаваме обсъждането на проект, който няма финансови ползи за България”, каза от парламентарната трибуна съпредседателят на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов. - „Владимир Путин лъже. Има ли България интерес от този проект? Това е най-важният въпрос, на който трябва да се отговори. Интересува ме каква полза има страната... Единственото, което трябва да ни интересува е интересът на България. Руската страна иска да ни вкара в неустойки. Дано Владимир Путин да не си смени мнението и дай Боже да нямаме неустойки. Няма да подкрепим изграждането на проекта”.

„Патриот е душа дава...” – бих коментирала така заявеното от Симеонов.

Мартин Димитров„Трябва да се подготвим да не бъдем тотално зависими от Русия, за да можем да купуваме най-евтиния газ, заяви от парламентарната трибуна народният представител от Реформаторският блок Мартин Димитров. Димитров посочи, че трябва да искаме подкрепа от ЕС за изграждането на интерконекторните връзки, тъй като, ако не бъдат изградени, ни чака поредната трудна зима.

Най-евтин газ едва ли вече ще видим, след като ще се наложи да го купуваме от Турция. Що се отнася до интерконекторните връзки – Брюксел недвусмислено заяви преди време, че пари за изграждането им няма да даде!

Тогава за какъв евтин газ говори Димитров, за какви интерконекторни връзки, изградени с европейски пари?

Като голям потребител ЕС може да договори много по-добри цени, отколкото всяка страна самостоятелно. България купува един от най-скъпия газ от Русия и това ще продължи”, обяви Димитров.

Къде е чул Димитров - Евагелиста, /както го наричат шегаджиите заради пасторството му/, ЕС да договаря цени на газ за своя страна-членка? Може би тези на Украйна, но в момента ЕС плаща дълга на Украйна към Русия за получен газ! Плащаме го и ние като страна-членка на ЕС.

Колкото до най-скъпия газ от Русия, след спирането на „Южен поток” Русия може да поиска авансово да си плащаме газа и като нищо може да вдигне цените, с което ние ще плащаме за любовта си към Брюксел.

Срамно и позорно бе човек да слуша депутатските изказвания на 3 декември 2014 година в парламента!!

„От ДПС винаги сме казвали, че „Южен проект” е осъществим само при спазване на Третия енергиен проект на ЕК” - заяви Рамадан Аталай в парламента.

Бих запитала Аталай – защо не отиде в Анкара да обясни на Ердоган за спазването на Третия енергиен пакет, след като Турция ще пренася руския газ към Европа?

"Настояваме за обединение на парламента и всички народни представители около декларация, която да каже и да изиска от Брюксел и Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички страни, които губят от "Южен поток". Това заяви председателят на БСП Михаил Миков от парламентарната трибуна по време на изслушването на премиера Бойко Борисов.

Лицемерие от нашите големи партньори няма да бъде простено от българските граждани, каза Михаил Миков и добави в отговор на Борисов, че няма официална позиция на Министерски съвет, а само приети декларации, които показват натиск от страна на Жозе Мануел Барозу за спиране на проекта.

На сутрешното заседание на Народното събрание стана ясно, че Декларация на парламента във връзка с проекта "Южен поток" няма да бъде приета. Мнозинството отхвърли подобна възможност веднага, след като премиерът Бойко Борисов напусна залата. По-рано той подчерта, че би желал Народното събрание да му възложи задачи чрез приемане на позиция, която да изложи по време на работното си посещение в Брюксел.

На гласуване бе подложено включването в дневния ред на обсъждане на декларация по темата, предложена от БСП. Такава Декларация обаче изобщо не бе обсъждана, тъй като депутатите на ГЕРБ се въздържаха, а тези на Реформаторския блок гласуваха против. Срещу разглеждането и приемането на декларация гласуваха няколко депутати и от Патриотичния фронт.

"За" идеята НС да излезе с позиция гласуваха БСП, ДПС, БДЦ, "Атака" и АБВ, но гласовете "за" бяха по-малко от общия брой на тези "против" и "въздържал се". Така парламентът продължи си приетата по-рано днес програма за дневен ред, която не включва темата "Южен поток".

От името на ПГ на БСП председателят на парламента Цецка Цачева прочете декларация, която беше отхвърлена от парламента без да бъде подложена на обсъждане.

Народното събрание отхвърли декларацията на „БСП-Лява България” за „Южен поток”.

Радан Кънев, сн. БГНЕСПоучително е да се прочетат и думите на Радан Кънев, един „лидер” по отношението, което би следвало да има българския парламент към изгубения вече за България проект „Южен проект”: „Видяхте едно ключово гласуване, което ГЕРБ, РБ, ПФ с много малко мнозинство отхвърлиха една меко казано унизителна декларация. Винаги има цена в политиката, каза пред журналисти в Народното събрание съпредседателят на ПГ на Реформаторски блок Радан Кънев. „По темата „Южен поток” не мисля, че българският парламент може и трябва стигне до консенсус. Многократно сме виждали БСП да обслужва чужди интереси по тази тема и ми е трудно да си представя, че ще имаме обща декларация.”

Докъде се докарахме, някакво гражданско адвокатче, послушник на Иван Костов да се изказва по междуправителствено Споразумение!?

Унизително е да ни диктува Брюксел, унизително е, че в България не се намери един Орбан, който да поиска промени в законодателството, за да се осъществи проекта „Южен поток”!

Унизително е, че в парламента влиза вече кой ли не, за да защитава лични интереси, интереси на която и да е държава, само не и интересите на България, националните ни интереси!

„Южен поток” е проект, който носи икономически ползи на България, но основно оползотворява геостратегическото място на страната ни.

Днес на 3 декември се случи нещо важно в българския парламент: партиите от парламентарното мнозинство играха уж за даване на мандат на Бойко Борисов да говори в Брюксел за „Южен поток”. Самият Борисов заяви: „Щом е толкова изгоден „Южен поток”, да го спасим!”

Борисов бе наясно, че неговите депутати няма да го изненадат и ще гласуват против той, като премиер да води разговори в Брюксел за спасяване на „Южен поток” – така и се случи. Неговите депутати и депутатите на Реформаторския блок гласуваха против Декларация към ЕК за защити интересите на България и прояви еднакви критерии към този проект така както се е отнесла към Северен поток.

С гласуването „против” и „въздържал се” доверените на Борисов депутати му измиха ръцете и го превърнаха в Пилат Понтийски преди да се качи на самолета за Брюксел.

На олимпийския принцип „Дойдох, видях, победих” мнозинството на ГЕРБ и Борисов уредиха „Южен поток” никога да не се случи.

Предизборните лакардии на ГЕРБ, че дойдат ли на власт ще се заемат с „Южен поток” се развиха логично и в съответствие на интересите на САЩ и ЕС. Няма да има „Южен поток” за нас – няма да има проблем.

Можем да бъдем сигурни, че никой няма да поиска от Турция да се освободи от руска зависимост – такива претенции се предявяват към политици, които предварително са изули гащи и са се навели.

България е идеално място за унижение – народът унижава себе си като избира пишман политици, избраните унижават избирателите си като работят за себе си, а не в полза на държавата.

Иронията на всеки един ден от така наречената демокрация, е че нито една идея, нито един избор, нито едно предпочитание не са защитени от манипулациите на глупостта. Идеята за правилен избор се изражда в идеи за лична власт, лична недосегаемост, лична непогрешимост, личен интерес, лично забогатяване.

Най-болезнено е страданието, което българите сами си причиняват, когато избират своите лидери, защото следват обиди, глад, мизерия, унижения пред държави като САЩ, смирение пред съюз като Европейския. Още по-болезнено е нашето страдание, защото то няма да се прероди в красота, а ще се преражда във все по-голямо и по-мъчително, непоносимо страдание. Докато изчезнем от земята си.

Как ме защитават европейските закони, как губим от руски енергийни проекти?
По европейските закони оставаме и без газ, с внос на по-скъп от Турция.

С руски проекти имахме ядрена централа и строеж на втора, за да изнасяме ток и да вземаме всяка година 2 млрд от износ.

От преноса на руски газ сме осигурени с него и печелим от транзита.

Къде, къде по-изгодно и печелившо за лобисти и политици е да дупчим земята за шистов газ, да я отровим, да я превърнем в пустиня, вместо да получаваме газ и в бюджета да влизат и приходи от това?

Защо се води тази политика на защита на интересите на Щатите и ЕС? Защото страната ни е удобна за плацдарм срещу Русия, но без населението. Населението ще бъде елиминирано в близките години с отровена земя, отровени подпочвени води, ГМО-храни и полета, обработвани с хлор.

Тогава няма да има кой да негодува срещу американски бази на българска земя, няма да се чуват критики за дислоциране на чужди оръжия и войски.

На политиците, обслужили интересите на САЩ ще из бъде добре платено. За все още живите българи остава да гладуват, да живеят на минимума с мизерни доходи срещу закупуването на ръждясали хеликоптери и оръжия.

Колкото до политиците ни – не ги мислете – техните пари са в чужбина, децата им са в чужбина, имат имоти там – и когато един ден ударим дъното и започнем да го дълбаем – те ще си отидат на устроения от нас живот в други държави...

Защо бе спрян „Южен поток”? Загубихме три енергийни проекта – къде отидоха те и ползите, и парите от тях?

Петрол, природен газ, електроенергия ще ни заобикалят и ще ги внасяме на високи цени.

Кой какво направи за това, България да е енергиен център на Балканите? Кой лъга, кой служи на чужди интереси, очаквайте!

 

Боян Чуков/КРОСС/ - Г-н Чуков, как си обяснявате посещението на британския премиер Дейвид Камерън часове след като Великобритания обяви, че се включва в операцията срещу Даеш* в Сирия?

- Великобритания никога не е обръщала особено внимание на България. За Лондон приоритет на Балканите е по-скоро Гърция. Но най-важна винаги е била Османската империя. А в наши дни днешна Турция. Османската империя е ползвана постоянно като „аватар" на британците в нашия регион. Високата порта винаги е била инструмент на Лондон в Голямата игра срещу Руската империя. България е в периферията на британските интереси. И англичаните никога не са се изказвали ласкаво за нас. Това, че Дейвид Камерън е дошъл часове след включването на Великобритания в операцията срещу Даеш не ни дава повод да си мислим, че сме станали важен фактор във външната политика на Лондон. Първо, англичаните се присъединиха само с шест бомбардировачи „Торнадо", което е по-скоро символичен жест. По-интересното е, че включиха в състава на своите ВВС в Сирия и изтребители с ракети „въздух-въздух". Явно те не са срещу руснаците, защото това е напълно безсмислено при наличието на комплексите С-400 и над 100 руски самолети в Латакия. Срещу кого се застраховат британците? Може би срещу „туркоманите", на които „им харесва" да свалят самолети?! Второ, британците изпратиха своите самолети в разрез с международното право, без покана от сирийското правителство или резолюция на ООН, която да легитимира тази намеса на територията на суверенна държава. В момента очевидно се „събира" поредната антитерористична коалиция, която да бъде представена като справедлива намеса на „световната демократична общност" в Сирия, за да обслужи интересите на глобалния хегемон. Практиката обаче показва, че само с авиация територии не се овладяват. Ще са нужни и сухопътни войски. Ще трябва около формированията на кюрдския проамерикански клан Барзани да се прикачат за легитимност и формирования на страни членки на НАТО, ЕС и на други „желаещи". Тази формула бе многократно употребена в Ирак, Либия, Афганистан и т.н. Дейвид Камерън планира обиколка в страни от Източна Европа и е логично от географска гледна точка да започне с България. Що се касае до британските виждания за реформи в ЕС, то само Лондон може да си позволи подобни предложения за промени в Брюксел. София е една обикновена „пешка" в ЕС. Позволено й е да кима утвърдително с глава във всички възможни посоки. Най-смешното е, че за посещението на английския премиер в София имаше повече информация за кулинарното меню и развлекателната програма, отколкото за важните цели на посещението. Българският премиер бе представен в медиите като национален туристически гид на Дейвид Камерън. Почти нищо не излезе, което да информира българската общественост за темите на водените разговори. Логично е човек да си помисли, че се крие нещо, което няма да докара във възторг обикновените българи.

- Как би се отразил един широкомащабен конфликт на България поради сравнително близкото й разположение?
- Един широкомащабен конфликт в Близкия Изток, който много вероятно ще се разрасне до световна война, би имал фатални последствия за България. Нашата страна ще претърпи сериозен катаклизъм. Възможно е да загубим и част от нашата национална територия, особено ако бъде прекроена политическата карта на Близкия Изток. Ще бъде фатално, ако българските управляващи „завържат" България към колесницата на днешното ръководство в Анкара. Ердоган е обречен да загуби. С него ще загуби и Турция. Концептуалното държавно управление в нашата страна е в ръцете на ГЕРБ. Концептуалното цивилизационно управление на България е в ръцете на българския народ. Това е огромният проблем и разминаване, които се задълбочават с всеки изминат ден. Точно този проблем може да се окаже фатален за бъдещето на българската държава.

- В състояние ли са спецслужбите ни да се справят с предизвикателствата на новата ситуация - спящи клетки, възможни радикализирани елементи сред бежанците и т.н.
- Нямам възможност да диагностицирам пряко състоянието на българските специални служби. Мога да съдя само по косвени признаци. Бюджетите на българските служби показват, че във финансов план те могат само да се похвалят, че все още не са ги закрили. Агентурният апарат, с който работят всички специални служби по света, в България бе систематично унищожен от една група „експерти" и „борци за демокрация". Професионалните разузнавачи и контраразузнавачи бяха години наред обругавани по българските медии. Добрите професионалисти в българските специални служби бяха изгонени в резултат на домашни политически игри. Редица от тях бяха изгонени по настояване на нашите „стратегически съюзници". За тази цел дори се направи сайт, финансиран от чужда специална служба, който нарича поголовно всички разузнавачи и контраразузнавачи „доносници" от ДС. Българското общество позволи на група хора, които са очевидно чужди агенти за влияние, да разрушат българските специални служби. Сега България е „играчка" в ръцете на враговете и „стратегическите съюзници". Специалните служби са само един инструмент, един ръжен до камината, който служи за ограничаване на огъня в критични моменти, та да не изгори къщата. Сега огънят гори и заплашва къщата наречена България. Но ръженът е сгънат, ръждясал и захвърлен. А тези, които изпълниха чуждата поръчка за унищожаване на българските специални служби се оказаха покровители на контрабанден трафик на горива, бивши агенти на ДС с потулени досиета...или хора с нечиста съвест, финансирани от чужбина, от чужди специални служби. Каквото сам си направиш, другите и да искат не могат да ти го направят!

-Ще ескалира ли конфликтът между Русия и Турция?
- За съжаление, смятам, че конфликтът между Москва и Анкара ще продължи да се задълбочава. Това не значи, че още утре ще избухне широкомащабен военен конфликт в Близкия Изток. Руският президент съвсем ясно каза, че Турция няма да се размине само с „доматите" за своето „подло предателство" като свали руския бомбардировач Су-24 и варварски уби във въздуха един от пилотите, който се спускаше на земята с парашут. От речта на Владимир Путин пред членове на парламента, правителството и сената, могат да се изведат три ключови акцента. Първо, обещание за дългосрочна във времето конфронтация с Анкара, която ще я накара „да съжалява за това, което е направила". Второ, символна диалектика и ирония (позоваване на Аллах), която отъждествява турските управляващи с „властваща клика" и като помощник на ислямския тероризъм. Това показва, че не може да има никакво примирие. Русия постави днешните управляващи в Анкара в категорията на джихадисти. Трето, напомняне, че Русия пази своите приятели в Турция, извън „управляващата клика". Владимир Путин каза буквално: „Русия има много приятели в Турция, и те трябва да знаят, че ние не слагаме знак за равенство между тях и турския управляващ елит".Тези думи биха могли да се изтълкуват и като подкрепа за промяна на режима в южната ни съседка. Нещо като руски вариант на американското Regime Change. Да не забравяме, че САЩ през 2013 г. също „поискаха" смяна на режима на Ердоган. Тогава бяха активирани в Турция мрежите на Фетхуллах Гюлен. А площад „Таксим" и парка Гези станаха арена на кървави сблъсъци между демонстранти и сили на реда.
Събитията в Сирия могат да се разделят на три периода. Първи, до намесата на руската авиация. Втори, до свалянето на Су-24. Трети, след 24 ноември, когато бяха убити военнослужещи от руската армия. Последвалото дислоциране на руски войски на армено-турската граница, задействането на руските зенитни комплекси С-400 около Латакия, обучаването на сирийски военни за управление на С-300 подсказват, че една искра е достатъчна за бърза ескалация на конфликта. Сериозно безпокойство предизвиква една статия на американския военен ветеран Гордън Даф. В нея той предупреждава, че психически лабилният Ердоган е склонен към импулсивни решения, а той в момента разполага с ядрено оръжие. Според американски военни експерти над 50 бомби В61 се намират постоянно в Турция без необходимата за такива случаи охрана. Самите В61 в своята последна версия могат да се считат за нов вид ядрено оръжие. Да не забравяме, че в началото на 2015 г. при модернизацията на самолетите F-16, с които е въоръжена Анкара, много от изтребителите бяха преоборудвани и могат да летят с „новите" В61. Гордън Даф информира, че специални отряди на ЦРУ са прехвърлени в Турция. Те имат за цел: лов на „ирански офицери и руски пилоти". Забележете, че след кървавия петък на 13 ноември в Париж към бреговете на Сирия бе изпратен френският самолетоносач „Шарл дьо Гол". След консултации на американците с Франсоа Оланд ...обаче, самолетоносачът бе изтеглен от региона. Франция се отказа да бъде съюзник на Русия във войната срещу Даеш. Абсолютно същото поведение има и Германия. Остава единствено споразумението с Русия за взаимно информиране на полетите на военната авиация.

- Имате ли впечатление, че в момента се върви към широкомащабен конфликт в Близкия изток и кои са основните играчи в него?
- Обстановката в Близкия Изток определено се усложнява. Повишава се опасността от въоръжен сблъсък между Турция и Русия. Ахмед Давутоглу на 3-4 декември бе на посещение в Баку. На среща с Илхам Алиев турският премиер се опита да активира арменско-азeрбайджанския конфликт в Нагорни Карабах и да отвори още един проблем на Москва в региона. С пристигането си той заяви: „Турция ще направи всичко възможно окупираните територии на Азербайджан да бъдат освободени". Авторът на неоосманската доктрина „Стратегическата дълбочина" бе щедър на похвали към Гайдар Алиев: „Както каза великият лидер на Азербайджан и наш велик лидер, Вашият баща уважаемият Гайдар Алиев, ние сме една нация, две държави". Илхам Алиев не пожела да се превърне в разменна монета в руско-турския конфликт и по азиатски отговори: „ Турция се явява наш близък съюзник. Русия също се явява близка и дружествена за нас страна. Азербайджан го обединяват исторически връзки с двете страни". И за да няма съмнения, след срещата с турския премиер Илхам Алиев прие председателя на Съюза на руските кинодейци Никита Михалков с думите: „Вашето посещение ще способства за по-нататъшното укрепване на отношенията между нашите две страни". След Азербайджан на 15 декември турският премиер спешно ще посети България. Май Ахмед Давутоглу ще ни агитира като комшии да подкрепим Анкара в нейния конфликт с Москва! Започвам да си мисля, че постоянното поставяне на Бургас и Бургаска област в турските карти като турска територия не е само грешка на някакъв чиновник с очилца от кметството в Истанбул?

- Какви са целите на участниците в конфликта - преразпределяне на природни ресурси, или тотално настъпление на радикалния ислям?
- Територията на Сирия е ключова за Близкия Изток. През нея минават оптималните маршути на тръбопроводи за газ и нефт към Южна Европа. Самата Сирия е страна, богата на природни изкопаеми и въглеводороди, апетитна за транснационалните корпорации. На сирийския плацдарм в момента Русия защитава себе си. Тъй като на сирийска територия се прави опит да се изгради in vitro ударен юмрук на джихадистите в лицето на Даеш с цел да бъде насочен към Русия, Кавказ, Средна Азия и Китай. По този начин ще бъде разрушен евразийския геополитически полюс. И ще се възстановят изгубените позиции на глобалния хегемон. Това е основната причина за появата на руските самолети в Сирия. Същата, поради която преди години Съветската армия влезе в Афганистан.

- Защо САЩ въпреки критиките за пасивност стоят настрани от конфликта в Сирия?
- Мисля, че САЩ нямат ресурса, който имаха преди десетина години. Те вече не желаят да оглавяват коалиции. САЩ предпочитат да стоят „в сянка". Избутват на преден план своите съюзници. Като Дейвид Камерън, като Франсоа Оланд, като Реджеп Ердоган, а за изявления, полезни за Вашингтон в световното медийно пространство, ползват марионетки като Росен Плевнелиев.САЩ предпочитат т. нар. Proxy War (война с чужди ръце). Опитват се да убедят своите „стратегически съюзници", че това, което е полезно за американските национални интереси е полезно и за множеството сателити като България, например. Една важна подробност. Американските сателити поемат и финансовите разходи за поредната въоръжена авантюра. Поемат и отговорност при настъпване на негативни последици.Така солидарните американски „съюзници" плащат резултатите от американските глобални авантюри. Европа пое за своя сметка мигрантския поток след свалянето на Кадафи и предизвиканата война в Сирия. За Ирак и Афганистан да не говорим. Днес Европа плаща на Турция 3 млрд. долара за авантюрата на американските неокони, наречена „арабска пролет".

- Има ли шанс Вашингтон да отстъпи от позицията си за Асад в името на справянето с тероризма?
- САЩ и редица страни от Западна Европа се отказаха от условието Башар Асад да напусне незабавно поста държавен глава на Сирия. Сега формулата е по-гъвкава. Башар Асад може да остане на власт в рамките на един преходен период от порядъка на две години. След което да се проведат демократични избори в Сирия. С едно „демократично" условие. Башар Асад да не се кандидатира отново за поста президент на Сирия. При тази промяна по отношение на фигурата на сирийския президент е ясно, че неговото оставане или напускане на президентския пост няма нищо общо с борбата срещу тероризма. Само Турция е непреклонна. Ердоган е категоричен, че Башар Асад трябва да си ходи.

- Ще има ли сухопътна операция в Сирия? Има ли опасност да се повтори печалния опит на Русия в Афганистан и на САЩ в Ирак?
- Без сухопътна операция по никакъв начин не могат да бъдат взети под контрол териториите превзети от Даеш. Големият въпрос е: Кои ще се сражават лице в лице с джихадистите? Сирийската армия брани своята страна. В Сирия има ирански сухопътни формирования. Има информация, че 4 хиляди човека от елитния Корпус на стражите на ислямската революция са на сирийска територия. Подразделения на руския спецназ също са на терена. Очаква се руснаците да прехвърлят още 120 самолета в Сирия. На сирийска територия се сражават и отряди на „Хизбула". В северна Сирия има и въоръжени отряди на кюрдите, които подкрепят сирийската армия. Това е положението със сухопътните сили на водената от Русия коалиция. От другата страна е коалицията на САЩ, която включва над 60 страни. Но никой не иска да изпраща сухопътни войски в Сирия. Американците предпочитат да се сражават чрез кюрдите от клана Барзани. Англичаните пратиха само самолети. Германците командироваха около 10-на самолета „Торнадо", стар модел от преди 30-на години. Германците планират само разузнавателни полети. Германската армия днес няма нищо общо с тази, която познаваме от историята. Едно социологическо проучване в страната на Шилер показа, че тевтонският дух е на смъртно ложе. Над 40% от германските мъже искат да бъдат домакини в къщи. Французите нанесоха удари върху обекти на Даеш, но изтеглиха своя самолетоносач от региона. Единствено Турция разполага с голяма сухопътна армия. Въпреки суперлативите за турската армия, тя не разполага със съвременно въоръжение. Големият военноморски флот на южната ни съседка е съставен предимно от излезли от въоръжение стари военни кораби на САЩ. Грешно е да се прави паралел между влизането на Русия в Афганистан и влизането на САЩ в Ирак. Теорията, че Кремъл е затънал в Афганистан е версия, лансирана от англосаксонците по времето, когато Русия бе изключително слаба. Всъщност операцията на СССР в Афганистан не успя да направи страната комунистическа, но успя да разкъса готвената ислямска дъга срещу националната сигурност на Съветска Русия.

- Реалистични ли са прогнозите на западни анализатори, че решаването на конфликта между Русия и Турция минава през създаването на кюрдска държава?
- Създаването на кюрдска държава най-вероятно ще се реализира. Кюрдите не са единни. Иракските кюрди са разделени между клана Барзани и клана Талабани. Кланът Барзани е проамерикански и е близък с Ердоган. Сирийските кюрди са свързани с ПКК и са врагове на Анкара. По данни на френски източници Анкара е имала план за създаване в северната част на Сирия на „колониална държава, в която да бъдат преселени турските кюрди". През октомври 2015 г. руските самолети започват да нанасят удари по терористите, концентрирани точно в тази северна част на Сирия. Прословутите тюркмени, туркмени или туркомани, които се сражават в северна Сирия срещу Башар Асад се оказаха предимно турски военни съветници и турци от фашистката организация „Сивите вълци". Същите, които застреляха във въздуха руския пилот. Точно по това време прословутият турски блогър Fuat avni, който разполага с информация от среди близки до турското правителство, написа в Twitter, че Анкара се готви да свали руски самолет. По-ясно казано, Турция разчиташе Москва да се задоволи с Дамаск и Латакия, а да остави в ръцете на Анкара северната част на сирийската територия. Що се касае до свалянето на Су-24, трябва да се има предвид, че Турция като член на НАТО е подчинена на Центъра за въздушни операции на НАТО в град Торехон, Испания. Началникът на щаба на ВВС на Турция генерал Абидин Юнал е длъжен да информира командващия въпросния център генерал Рубен Гарсия Серверт за своето решение да свали руския самолет. Не е ясно дали го е направил в рамките на тези 17 секунди, в които руският пилот е бил предупреден 10 пъти, че се намира в турското въздушно пространство. Поне такава е турската версия. Руската авиация нанесе в северна Сирия удари срещу джихадистката бригада „Султан Абдул Хамид II" (последният османски султан станал известен с масови убийства на христяни в Близкия Изток). Тези отряди в северна Сирия, въоръжени от турците, демонтираха технологично оборудване от индустриалния сирийски град Алепо и го пренесоха в Турция през 2011 г. Някои източници сочат, че откраднатата техника е на стойност над 2 милиарда долара. САЩ са съгласни за създаването на независима кюрдска държава на територията на Ирак, но са против англо-франко-турския вариант за създаване на независима кюрдска държава в северна Сирия. Руснаците също не приемат населването на северна Сирия с кюрди. Очевидно е, че на този етап вижданията на Русия и САЩ се разминават драстично с турските планове за преформатиране на региона с цел създаване на „независима", но зависима от Анкара кюрдска държава.

- В неотдавнашно интервю казахте, че ИД е само инструмент. Не разбрахме обаче чий инструмент и за какво?
- Ислямска държава е геополитически инструмент на глобалния хегемон с цел разрушаване на евразийския полюс в лицето на Русия и Китай. Тази формула бе изпробвана преди години. Направен бе опит да се направи радикална ислямска дъга, която да взриви мюсюлманските републики на СССР и автономния китайски регион Синдзян, населен с уйгури, които са мюсюлмани. След ислямската революция в Иран методично се формираше радикален ислямски пояс, включващ Пакистан, Афганистан и Иран. Това бе причината съветската армия да влезе в Афганистан. За да разкъса дъгата. Аятолах Хомейни първоначално искаше да се бори срещу „големия саната" СССР, но по-късно подобно на Осама бин Ладен се „изоглави" както казват у нас и тръгна по друг път. Китай си взе поука от американската стратегия на т.нар. „възбудени муджахидини" и бавно привлече икономически в своята орбита Пакистан.

- Защо терористите избраха да ударят Париж?
- Причините са няколко. Франция е единствената страна в Европа, която е ядрена сила и все още някъде в нея витае омаломощен духът на Шарл дьо Гол. Германия е окупирана страна с около стотина американски военни бази на нейна територия. Духът на Шилер е поставен на „хляб и вода" в желязна клетка. С това се обяснява неадекватното поведение на Ангела Меркел в критичните за Германия и ЕС месеци, когато европейският континент бе залят от изкуствено създадения мигрантски поток, идващ от Африка и Азия. Великобритания води политика близка, да не кажем напълно съгласувана със САЩ, която не се вписва във френско-германските виждания за развитието на ЕС. Накратко, духът на Шарл дьо Гол трябваше да бъде доубит окончателно. Никакви самостоятелни и суверенни решения от страна на Париж не може да има. Франция трябва да влезе в „световната демократична общност", която се „бори" с тероризма, която простичко казано е орбитата на САЩ. Ако Париж не „влезе в правия път", то страната ще бъде дадена на разтерзание на създадените in vitro джихадисти от Даеш. От друга страна във Франция има множество големи градове с предградия, в които съществуват огромни мюсюлмански анклави. В тях радикалните ислямисти се разпореждат необезпокоявани и градят своите джихадистки спящи клетки. Нещо като бомби с часовников механизъм или по-точно с дистанционно управление. Обяснението, че терористите са посегнали на Франция, защото е „витрина на демокрацията" са приказки за наивници. Не по-малки „витрини" са Великобритания, Дания, Германия, Швеция, Испания, Италия, Чехия, Словакия, Словения, Норвегия, Холандия, Белгия, Хърватия, Гърция...

-----------------------------------

Боян Чуков е съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, както и външнополитически съветник и секретар на съвета по сигурността в кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през `80-те и `90-те години. Бивш кадрови офицер от българското разузнаване.


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/siriya-tyrtziya-rysiya-1490830.html#ixzz3twdizhM8

---------------------------

* ДАЕШ - голяма част от световните лидери промениха стратегията си и започнаха да наричат „Ислямска държава” – ДАЕШ, термин, мразен от терористичната организация, завзела територии в Сирия и Ирак.

 
Петър Москов, министър на здравеопазванетоПетър Москов беше вреден за вашето здраве. Сега обаче стана особено опасен. Казвам го без ирония и не говоря, както би било редно, от първо лице множествено число, защото го знаех от самото начало и си направих труда внимателно да следя работата на министъра. Скандалът с ваксините е само едно от безобразията, които извърши този човек, но дори и само заради него той трябва незабавно да бъде отстранен от поста си и разследван. Няма да разказвам отново историята в подробности, защото колегата Валя Ахчиева направи много подробно и изчерпателно разследване, излъчено по БНТ (макар и само първата част, продължението още чака ефир), депутатът от БСП Желю Бойчев повдигна въпроса в парламента, а лидерът на партията Михаил Миков коментира темата тези дни в едно телевизионно предаване.
Публикация на в. Галерия и сайт ГЛАСОВЕ

За съжаление и този скандал бе задушен от медиите, въпреки че се отнася до живота и здравето на деца и възрастни и засяга всички български граждани. Недостатъчната и неизчерпателна информация създаде паника сред много хора, а страхът добави масло в огъня, поддържан от крайните противници на прилагането на ваксини. Поради разпада на държавата и институциите все повече хора се опитват да се защитят от хаоса навън, изграждайки свои правила в сектантски дух.

Много често се стига до крайности - раждане вкъщи, образование вкъщи, никакви ваксини и живот в изолация от света, които в крайна сметка също са опасни за живота и здравето на онези, които се опитват да се спасяват сами. Дори само заради паниката, която създаде с липсата на ваксини и вноса им от Турция, Москов трябваше да бъде уволнен, но проблемът е там, че той извърши далеч по-големи нарушения, да не кажа престъпления, и със сигурност трябва да бъде разследван. Ще изброя най-важните от тях.

Петър Москов внесе ваксини за деца, които са задължителни за приложение и влизат в Имунизационния календар на Република България и които съдържат живак в количества четири пъти по-високи от допустимите в страната. Ваксината „Еувакс” (против хепатит Б) има високо съдържание на тиомерсал. Това е живачно съединение, а според българските нормативни документи пределното му съдържание може да бъде до 2 микрограма. Ваксината, внесена от Москов, съдържа 8,7 микрограма, което прави около 400% по-високо съдържание на живак. Това е отразено в доклад от анализ на внесените ваксини, направен от Лабораторията за анализ и контрол към турското министерство на здравеопазването.

Копие от пробата на ваксината

Копие от пробата на ваксината "Еувакс".

Според редица водещи експерти високото съдържание на тиомерсал може да доведе до мултиплена склероза и аутизъм. Впрочем термометрите, които съдържат живак, бяха забранени и извадени от употреба, но според д-р Москов няма нищо страшно живачно съединение, което е четири пъти над допустимата норма, да се влива в кръвта на българските деца. Нещо повече, във ваксините, които са регистрирани в Европейския съюз, съдържанието на живак е 0.

И което е още по-фрапиращо - конкретната ваксина „Еувакс” е ЗАБРАНЕНА за използване на територията на Европейския съюз.

Въпреки че е внесена от Турция, тя е произведена в Южна Корея, а както вече казахме, опитът да бъде пусната от страна на Петър Москов на българския пазар нарушава две забрани. Едната е на Министерството на здравеопазването, което в наредба №15 е указало допустимото количество тиомерсал. А другата е на Европейския съюз, който забранява употребата на „Еувакс” на своя територия. Забележете, че след като е внесена и минала през митницата, за употребата на ваксината не е получено разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата. Специалистите там са се стреснали и на са посмели да си слагат главата в торбата въпреки упоритите опити на Москов да вкара „Еувакс” в България.

В желанието си да го направи той стига дотам, че подвежда колегите си от Министерския съвет, като не им казва точно за какво става дума. В доклада от министър Москов за правителството, с който той иска одобрението на колегите си за внос на ваксини от Турция, Москов не споменава, че едната от тях има високо съдържание (четири пъти над допустимото) на живак, че е произведена в Южна Корея и че е забранена за употреба на територията на Европейския съюз. Нещо повече - Москов пише до своите колеги, че „ваксината срещу хепатит Б е педиатрична и е за нуждите на изпълнението на Имунизационния календар на Република България”. Подчертавам това, защото след като се вдигна скандалът и Москов бе изобличен, той се опита да се измъкне, като каза, че тази ваксина ще се дава на бежанците.

Част от доклада на д-р Петър Москов до Министерски съвет

Част от доклада на д-р Петър Москов до Министерски съвет

Само по себе си това прозвуча грозно, но освен това е и лъжа, защото от документа, който държа в ръцете си, е видно, че министърът на здравеопазването изрично посочва предназначението на ваксината, а именно плановото имунизиране на деца. Впрочем заради немарливостта, лошата организация и алчността в Министерството на здравеопазването се стигна до злополучната история с вноса на ваксини от Турция. Министър Москов и подчинените му провалиха обществената поръчка за ваксини, необходими за Имунизационния календар за 2015 г., а родителите бяха принудени да плащат за онези, които намерят по аптеките. Мнозина обаче просто не имунизираха децата си. От репортажа на Валя Ахчиева много ясно се видя, че и останалите ваксини, внесени от Турция, не са комплектовани според изискванията на ЕС и има реален риск от приложението им. В Турция те се доставят в големи количества в нещо като бидони, а след това се разпределят и опаковат в съответните дозировки. От репортажа на БНТ стана ясно, че това е далеч от критериите на Европа за хигиена и стандарт. А сред българските родители темата за „турските ваксини” вече е популярна, въпреки че медиите се опитват да я потушат и мнозина от тях не знаят какво да правят.

Съветът, който получих от експерти в тази област и който ще споделя с всички, които са пряко засегнати, е следният: при възможност избягвайте турските ваксини, които ще ви предложи личният лекар и които са безплатни. Купувайте ваксини от аптеките и тях слагайте на децата си. Те са с гарантирано качество и отговарят на всички български и европейски изисквания. И не забравяйте това, което Петър Москов се опита да направи. Да даде на децата ви ваксина, която съдържа живак осем пъти над разрешената норма и която представлява реална заплаха за здравето и живота им. Дали го е направил от алчност или некомпетентност, няма особено значение. Този проблем вече не е и само негов, а лично на премиера Борисов, който носи отговорност за министрите, които сам си избра, нищо че мнозина от тях не са от ГЕРБ. Петър Москов започва да се превръща в непосилна тежест за Бойко Борисов, защото наистина представлява реална опасност за живота и здравето на всички българи, които имат вземане-даване с оглавяваната от него система.

Решението на МС, с което се разрешава вносът на ваксините

 
Начало Предишна 7 6 5 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla