Tag:убийство

Днес, на 7 ноември се навършва една година от изчезването на едно момиче от Перник – Мирослава. Дете, което часове след отвличането е било убито... В негова памет е тази публикация...

Сградата на българския парламентНа 19 октомври в българския парламент се състояха дебати по докладите за полицейско насилие и най вече по случая с убийството на Стойчо Стоев, основен свидетел на престъплението.

Всяка една констатация на Алтернативната комисия, в чийто състав работиха депутати от опозицията е достатъчно основание, за да бъдат подадени оставки от министъра на вътрешните работи – Цветан Цветанов, от шефа на ГД БОП – Станимир Флоров, от окръжния прокурор на град Перник Пламен Найденов, Валентин Димитров – директор на ОДМВР в град Перник, Валентин Цоновски – началник на отдел в ГДБОП, Симеон Димитров – разузнавач в ГДБОП, Димитър Йорданов Ранков, разузнавач в ГДБОП, Евгени Цветков – началник отдел в ГДБОП,  и други високопоставени длъжности лица.

Тук ще цитирам малка част от въпросните констатации по смъртта на основния свидетел по досъдебното производство за отвличането и смъртта на едно момиче от Перник, Мирослава.

Останалите констатации, факти от събитията и отговорите обяснения на народните представители от управляващото мнозинство на ГЕРБ читателите ще могат да прочетат в стенограмата от парламента.

Отново ще повторя версията на „Хроники” за тази смърт и трагедията, която се е разиграла посред бял ден в Перник:

Твърденията на полицаи и антимафиоти са, че Стойчо Стоев е лицето, което показва мястото на което е заровено тялото на умъртвената Мирослава.

Приема се версията, че Стойчо е участник в отвличането на момичето е трагедията, която се случва часове по-късно.

Никой не проверява версията, че Стойчо е знаел къде е заровена Мирослава, защото я е проследил! И тук е разковничето на всички факти и обстоятелства, които е трябвало да изчезнат с настъпването на смъртта на Стойчо.

Смъртта настъпва когато той, с белезници е заведен от отряд антимафиоти до дома си. Поемните лица Валентина Георгиева Методиева и Петя Викторова Димитрова от град Перник са оставени извън жилището и малко след влизането на Стойчо и антимафиотите се чува изстрел от дома му.

Основният свидетел по смъртта на Мирослава е мъртъв, а всичко, което той е признал в полицията при задържането не съществува, тъй като той го отнася със себе си.

И така: констатации и факти от деня, в който умира основният свидетел Стойчо Стоев, но първо предисторията:

На 7 ноември 2011 година е подаден сигнал в полицията в Перник по повод изчезването на Мирослава Николова. Сигналът е получен в момент, когато полицията има служебно тържество.

По-късно става ясно, че полицията не предприема никакви адекватни мерки във връзка със сигнала.

Цветан Цветанов, вътрешен министърНа втория ден след отвличането, служител на МВР подава на БНР непотвърдена информация, като съобщава, че се работи и по версия за инсценирано отвличане. Тази версия впоследствие се разпространява периодично по медиите.

Разследващите не работят по всички версии, включително по най-вероятната. Вместо това, усилията има са насочени към това да снемат от себе си отговорността за протакането на следствието за разкриване на престъплението.

Тази недопустима пасивност и отклоняване от служебни задължения на отговорни служители от МВР обяснява първоначалната ценна загуба на време и заличаването на следи. В резултат на това сочените по-късно за извършители Стойчо Стоев и Марио Любенов не са били разследвани веднага.

В дезинформацията, разпространявана от МВР се включва самият директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) Станимир Флоров. На 29.12.2012 г., четири дни след споменатото предаване, той прави изявление, че „основната версия в ГДБОП за случая с изчезналата Мирослава Николова от Перник е, че момичето самò е напуснало България". „Не говорим за отвличане, независимо от това какво се говори и се тиражира.“ С това изявление Флоров фактически набеждава жертвата в инсценировка на собственото си отвличане и прави опит да омаловажи сигнала на потърпевшото семейство.

Това „обяснение” унижава близките на загиналата и прави мъката им още по-силна.

След самопризнания на Стойчо Стоев, тялото на момичето е открито, заровено в околностите на Перник.

На 11 01 2012 Стойчо Стоев е задържан, докато досъдебното производство, ръководено от окръжния прокурор, който му е определило статут на „свидетел“. Т. е. той се явява „задържан свидетел” – непредвиден в действащия Наказателно-процесуален кодекс статут!

Задържането става със заповед на началника на сектор „Отвличания” в ГДБОП Йордан Монов. На Стойчо Стоев не е наложена по съответния законово установен ред от съда процесуална мярка - „задържане под стража” по образуваното досъдебно производство. Стоев е задържан за 24 часа с полицейска заповед, защото прави признания, че има отношение към смъртта на Мирослава Николова. В рамките на тези 24 часа задържаният загива.

По линия на досъдебното производство има решение, но не и писмена заповед за оглед на апартамента на Стоев.

При този оглед, извършен извън всякакви законови предписания – Стоев е прострелян и умира.

  • С влизането си в жилището на Стоев служителите на ГДБОП  нарушават Наказателно-процесуалния кодекс (НПК);
  • Съгласно чл.155 от НПК огледът се извършва от съда или органите на досъдебното производство с цел... да се намерят и запазят следи от престъплението. Първото условие за законосъобразност на това /и всяко друго/ процесуално действие е то да е извършено от  компетентен орган по разследването, каквито служителите на ГДБОП в случая явно не са;
  • Спорно е дали е трябвало да се извърши оглед или претърсване и изземване. При претърсването и изземването целта е намирането на предмети имащи отношение към доказването;
  • За да се направи оглед в жилището на Стоев, е било нужно да е налице информация, че там се намират вещи и предмети, които са послужили за извършването на престъплението или имат връзка с него;
  • Опитът за оглед на жилището на Стоев, извършен от ГДБОП, е незаконен, защото в апартамента са влезли единствено конвоиращите полицаи, които нямат компетентност съгласно процесуалните правила, а не са присъствали определените служители от законното разследване;
  • Конвоиращите от ГДБОП не са поканили поемните лица да присъстват в помещенията. Последните са чакали на площадката на стълбите пред затворената врата на апартамента и не са могли да изпълнят задължението си да удостоверят визуално действията на полицаите;
  • Разследващите в Перник, така и служителите на ГДБОП са знаели, че в дома на Стоев има оръжие. Затова с тях задължително е трябвало да присъства служител от служба „Контрол над общоопасните средства” (КОС) Перник. Този служител би трябвало знае точно къде се намира оръжието на загиналия, защото е издал разрешението то да бъде съхранявано на това място;
  • МВР обяснява влизането в жилището с неотложност, без реално да е налице такава – Стоев е задържан и оказва съдействие. Следователно няма обстоятелства, които да обясняват неотложността
  • Полицаите влизат в апартамента, без да дочакат наблюдаващия прокурор и определената група от разследващи и технически лица;
  • Служителите на ГДБОП в конкретния случай не са разследващ орган;
  • Служителите от ГДБОП нарушават Инструкция № Із-1143 от 04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност.

Комисията, съставена от депутати от опозицията и независими народни представители е била възпрепятствана от министъра на вътрешните работи Цветанов да установи:

  • има ли нарочна заповед на Станимир Флоров или упълномощено от него лице, с която поименно тези полицаи от ГДБОП са назначени да бъдат конвой на Стоев;
  • фигурират ли тези полицаи в списъка на имащите право да конвоират, определен със специална заповед от директора на службата;

В резултат остава неразкрито съставени ли са документи за всяко едно действие на конвоя и задържания. Не е установено има ли документ, предписващ или позволяващ на полицаите от ГДБОП да влязат в жилището на Стоев.

Основно задължение на конвоя при положение е да не допусне бягство, и да осигури запазването на живота на конвоирания.

В резултат на всички изброени нарушения Стоев умира като „задържан свидетел”, и е починал от огнестрелна рана в главата, причинена с изстрел от пистолет.

При гореизброените обстоятелства е било редно да се извърши прокурорска проверка дали не са налице обстоятелства, че тази смърт е в резултат от извършено престъпление.

Поради съпротивата на министъра на вътрешните работи, депутатите от Алтернативната комисия не успяват да установят кой носи отговорност за последствията от включването на ГДБОП в разследването на убийството на Мирослава.

Повече от 1/3 членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред искат и настояват за извънредно заседание за изслушване на вътрешния министър и отговорни служители на МВР.

Това искане е отказано от председателя на Комисията Анастас Анастасов в грубо нарушение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

Т. е. зам.-председателят на парламента Анастасов не допуска изслушването и очакваните критики към Цветанов, месеци по-късно той е избран за съдия от Коституционния съд. Дали това е е благодарността на вътрешния министър за спестения срам и резил?

Следва отказ и от председателя на парламента Цецка Цачева, както е оставено без последствие и искането на членовете на тази Комисия за среща с Цветан Цветанов в присъствието на висши и замесени в случая служители на МВР. Той отказва писмено да провери заедно с нас законосъобразността на действията на МВР във връзка с отвличането и смъртта на Мирослава Николова и смъртта на Стойчо Стоев.

„Не се обаждайте на полицията, тъй като те са замесени!” – казва по телефона Мирослава, когато съобщава за отвличането си. „По никакъв начин не търси съдействие от полицията, защото са замесени” – се повтаря в писмото с искането за подкупа. Тази линия на разследване е оставена без внимание, но това само нагнетява подозренията на гражданството.

ГДБОП след дълга пасивност се включва паралелно в разследването и след като го дублира, го лишава от ключов свидетел. Защо?

„Това е единственият случай в света, когато конвоиран човек с белезници се самоубива с личното си оръжие“ – казва бащата Петър Стоев.

Станимир Флоров, шеф на ГД БОПЗащо Станимир Флоров не бе наказан и отстранен от поста си?

Защо министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов не се яви в парламента, за да присъства по време на дебата за смъртта на Сойчо Стоев от Перник?

Отговорът го дава дебатът и изказванията на членове на Алтернативната комисия от депутати от опозицията и независими народни представители:

ГД БОП нарушава закона и пречи на истинското разследване – защо, никой не проверява и разкрива.

  • Влизането в жилището на Стоев от служители на Главна дирекция „Борба срещу организираната престъпност” е брутално нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс! Нямат право да влизат в жилището! Нямат право, защото предварително е определена група от окръжния прокурор по досъдебното разследване, в която са включени всички необходими лица, и са изброени какви специалисти трябва да бъдат те. Тези лица са определени. Вместо те да влязат в жилището и да направят огледа или да направят разследването, вътре влизат хора, които не са част от следствието;
  • ГД БОП влизат в апартамента без да има право, без да могат да извършват разследване и като отстраняват поемните лица, за да няма свидетели на действията им;
  • На един метър от служител на ГД БОП, Стоев, с белезници влиза, оставя вратата отворена, отключва касата, взема пистолета си и се самоубива със завързани ръце, като не оставя барутни частици по ръцете си! Това е обяснението на служителите от ГД БОП;
  • На един метър от човека на ГД БОП?!
  • Каква сирена от аларма се втурват да изключват хората от ГД БОП, след като в жилището не е имало ток и самата аларма е била изключена отдавна;
  • Защо ако е вярно, че са правили опити да изключат алармата служителите на ГД БОП не оставят никакви отпечатъци по кутията;
  • Изследването за натривките от ръцете на полицаите се проваля поради „Обективни фактори, неправилно изземване на натривките, негоден ацетонов разтвор.”;
  • Как са проверени служителите на ГДБОП дали са стреляли или не са стреляли?
  • „Не предупреждавайте полицията. Те са замесени.”Това казва мирослава по телефона.
  • Кой е този, който е замесен от полицията?! Кого прикрива полицията, в частност – ГДБОП, Станимир Флоров? Кого прикриват? Какво се е случило там?
  • В публично направено изявление в Перник семейството твърди, че само е стигнало до извода, че пет души са замесени в отвличането и смъртта на Мирослава;
  • Няма в света случай, при който се отвлича човек, за да се рекетира, да се изнудва и час и половина по-късно,да е убита отвлечената жертва;
  • Бащата на Стоев е поискал да му бъдат предоставени протоколите, за да види какво всъщност се е случило в апартамента на сина му, но му е отказано. Защо му е отказано? Какво крие властта от този нещастен човек, загубил сина си?
  • Какво е видяло това дете във физкултурния салон, за да бъде такава разправата с него и такава мобилизацията за прикриването на случая?
  • Как може да изпълнява ролята на конвоиращ зам.-директора на ГД БОП Цоновски и как може да допусне в негово присъствие, по такъв съмнителен начин да загине човек?

„Чухме едни спекулации, които не почиват на абсолютно никакви факти и обстоятелства по делото” – контрира опозицията депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, като се нахвърля върху тях и ги обвинява, че „няма алтернативна комисия, а има заключение на група народни представители, което не почива на абсолютно никакви законови разпоредби. Напротив, има крещящо нарушение на Конституцията и законите на страната, дами и господа...”.

„Всички тези заключения / на Алтернативната комисия – бел. Л. М./не почиват на абсолютно никакви доказателства” – твърди Ципови допълва че не може да се проверяват обстоятелства по дадено престъпление, след като няма приключило досъдебно производство!

Само че, смъртта на Стойчо Стоев приключва досъдебното производство, или ако не го е приключила, то смъртта на Стоев прави невъзможно да се установи как и защо, от кого е била отвлечена Мирослава от Перник и кой я е умъртвил.

Депутатът Димитър Лазаров от ГЕРБ застава на трибуната, за да каже, че „някаква” алтернативна комисия е съставила Доклад, и той за първи път е чел такъв некомпетентен материал. „Може би някои живеят по времето на Сталин, на тричленките, когато там са издавани някакви заповеди.” се „аргументира Лазаров неясно защо...

Отворена е каса с два ключа, вторият от които заяжда и не може да бъде отворен със свободни ръце, камо ли с белезници!?

Как е вкаран код за алармената система, след като тя е демонтирана от година, а освен това в жилището не е имало и ток?

И полицаи, и депутати от ГЕРБ лъжат, че е изключвана алармената система.

Депутатите от ГЕРБ твърдят, че поемните лица са виждали какво се случва в жилището – втора лъжа!

Поемните лица са били на долната площадка от жилището, и освен това трагедията със Стойчо се случва зад завоя на коридора. Няма как поемни лица от долната площадка и зад завоя да следят събитията!

За служителите от ГД БОП в жилището е било тъмно, но фактите сочат, че по това време на деня, когато антимафиотите влизат със Стоев в жилището му е светло, вратите са стъклени и светлината нахлува през тях!

Ето пълния текст на дебатите в парламента:

{edocs}debat-mirosl.doc,600,400,link{/edocs}

Наказанията за смърт, при съмнителни обстоятелства

На 12 януари със заповед на министъра на вътрешните работи е назначена проверка на действията на служителите на МВР в апартамента на Стоев, която е приключила с налагането на дисциплинарни наказания на трима служители от ГДБОП: на комисар Валентин Цоновски – началник отдел в ГДБОП, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца; на главен инспектор Йордан Монов – началник сектор в ГДБОП, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” и на инспектор Симеон Димитров – държавен служител в ГДБОП, е наложено дисциплинарно наказание „Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен” за срок от една година.

 

25 години затвор за призналия „убийство” оневиниха хората на Цветан Цветанов от ГД БОП

Марио Любенов - признал, че е убил Мирослава Николова, въпреки че не я е познавал?!Съдът осъди единствения заподозрян за убийството на Мирослава от Перник на 25 години затвор. Марио Любенов отрече да има нещо общо с убийството на Мирослава, въпреки че се призна за виновен?!

Ден преди това „признание” Марио Любенов заяви пред твкамерата на bTV, че никога не е виждал Мирослава и не я е познавал?!

Ден преди това Марио заяви, че очаква някои пропуски и противоречия да се изяснят по време на делото – 24 часа по-късно Марио възпрепятства сам това изясняване като се признава за виновен?!

Може ли някой да бъде осъден за убийство, въпреки че не е виждал жертвата? Може, ако делото се води в български съд, може, ако около това убийство има твърде тъмни и неясни действия на хора от МВР.

Убийството на това момиче така и ще остане - неразкрито!17-годишната Мирослава Николова изчезва на 7 ноември 2011 година, минути след като напуска залата за тренировки. Мирослава тръгва към дома си в тъмното без страх, тъй като неведнъж се е прибирала така. По пътя към дома й тя е отвлечена…

Похитеното момиче успява да изпрати на сестра си съобщение от мобилния си телефон, че е отвлечена.

Появява се и бележка за искан откуп от 250 000 евро. Оттук нататък няма никаква следа от Мирослава или вест от евентуалните похитители…

Само няколко часа след като случаят с отвличането беше обявен като разкрит, единственият свидетел, Стойчо Стоев, загина при неизяснени обстоятелства.

Самоубития Стойчо СтоевЕдинственият свидетел на това престъпление, Стойчо Стоев, завежда полицаите и показва къде е заровена убитата Мирослава. Същият единствен свидетел е заведен по-късно, неизвестно защо в апартамента му и там, пред служители на ГД БОП и отсъстващи поемни лица се „самоубива”?!

Поемните лица и журналисти остават отвън докато се разиграва тази трагедия.

По ръцете на Стойчо няма барутен нагар, обясненията на антимафиотите от ГД БОП за тази смърт са противоречиви и неясни.

Разстрелът става пред очите на Валентин Цоновски, шеф на служба „Терор” в ГДБОП. Въпреки че той е допуснал смъртта на основен свидетел по тежкото престъпление, вътрешният министър Цветанов обяви, че ще бъдат наказани „един-двама” полицаи за неетично отношение към семейството на отвлечената Мирослава.

Защо Стойчо посочи мястото, където е заровена Мирослава?

Това посочване даде основание на разследващите, след неговата смърт да го обвинят за основен заподозрян?! Удобно е да посочиш някого за убиец след като вече не е жив...

Но има още една версия за това защо Стойчо е знаел къде е заровена убитата Мирослава – и тази версия е, че той е видял къде са занесли убийците момичето, за да го заровят?! Оттук не е далеч и заключението, че Стойчо може да бъде набеден за убиец!

Окръжният прокурор на Перник по делото не желае да отговаря на журналистически въпроси за този заплетен случай, Той не разрешава и достъп на журналисти до Марио Любенов, посочен от „самоубития” Стойчо за съучастник в убийството на Мирослава.

Какво крие окръжният прокурор остава неясно.

Междувременно за убийството на Мирослава бяха арестувани двама души – Стойчо Стоев Чочо и Марио Любенов Заека, описани от психолозите на МВР като психопати. Въпреки това и двамата се оказаха със законно притежавани оръжия, независимо от криминалната си репутация.

Преди крайните заседания на делото, Марио Любенов заяви, че с вече „самоубития” Стойчо Стоев не са били дори близки.

Освен събраните до този момент „доказателства”, е направена някаква тънка връзка между факта, че Марио Любенов е бил съученик с богатия приятел на сестрата на жертвата – Борислав Чолев, но с Чолев вероятно са били съученици още поне 30-тина души?!

Версията, че Мирослава е убита, за да бъде взет откуп от Чолев е водеща за обвинителите.

От дома на Марио са били иззети въжета, които наподобявали на въжето, с което и била намерена вързана жертвата.

Едното въже е телено, за теглене на кола, а другото въже е било за простор, нещо, което може да се открие в много домове. Експертизата на намерените въжета показва, че те не съвпадат с това, намерено при убитата Мирослава.

В нощта на отвличането Марио се е намирал на 15 км от мястопрестъплението и е говорил по телефона си с много познати.

На първото заседание в съда Марио Любенов показва документи, според които страда от шизофрения. Експертиза обаче посочва, че единственият заподозрян в това престъпление не е психично болен и може да носи наказателна отговорност.

„Оказа се, че е направена една експертиза, която да обслужи интересите по делото и въз основа на нея да мога да нося наказателна отговорност” – заяви Марио Любенов пред микрофона на репортер от предаването „Хрътките”.

Нагласяване на улики, стъкмяване на доказателства, „самоубийства” на свидетели

– всичко това фигурира в досъдебното производство на делото. Явен е стремежът на полицията да се оневини за бездействието си, явен е стремежът и на ГД БОП да излязат сухи от този скандален случай – няколко парламентарни комисии се произнасят по всичко това, но мненията им не са взети под внимание.

Ето част от заключенията на депутати за това престъпление:

Станимир Флоров, бивш шеф на ГД БОП разказва как Мирослава е в чужбина?!В дезинформацията, разпространявана от МВР се включва самият тогавашен директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ Станимир Флоров. На 29.12.2012 г., четири дни след споменатото предаване, той прави изявление, че „основната версия в ГДБОП за случая с изчезналата Мирослава Николова от Перник е, че момичето самò е напуснало България. „Не говорим за отвличане, независимо от това какво се говори и се тиражира.“ С това изявление Флоров фактически набеждава жертвата в инсценировка на собственото си отвличане и прави опит да омаловажи сигнала на потърпевшото семейство.

Борисов обяснява как изровили трупа на убитата Мирослава и заслугата на кучетата от БЧКПо-късно обаче се оказа, че Мирослава не е в чужбина и не си пие коктейлите, както твърдяха високопоставени спецполицаи. Куче на планинската спасителна служба откри заровения й труп на 12 януари. Флоров не се извини на почерненото семейство. Премиерът Борисов в характерния си дебелашки стил нареди родителите да се извинят, а куче на БЧК да получи телешки пържолки.

"Два месеца работиха службите, и МВР, по цяла нощ, по това отвличане в Перник. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се те да се извинят” – заяви премиерът. После се наложи той да се извинява и дори привика на разговор в кабинета си Елеонора Николова, сестра на убитата Мирослава.

След поредицата гафове на МВР протестните митинги в Перник крещяха: „Умри, Бойко”, „Смърт за МВР!”.

Основният порок в действията на ГДБОП е в създаването на паралелна разследваща линия на тази на окръжния прокурор. Такова дублирано разследване не е предвидено в НПК и няма сериозна доказателствена стойност пред съда. Така се появява втори план за работа – за оперативно-издирвателна дейност, който е паралелен и, както установихме впоследствие, несвързан с официалното разследване. Съгласно чл. 46 и сл. От НПК всички действия по едно досъдебно производство се извършват от разследващите органи при личното участие или под надзора на прокурора.

Пълният текст на Доклада на парламентарната комисия за убийството на Мирослава.

Делото за едно от най-скандалните разследвания на убийство приключи с присъда на признал се за виновен.

Остават съмнения, че пълните самопризнания за убийството на Мирослава са взети под натиск. Такива съмнения изразиха и двете страни по процеса, който започна в пернишкия окръжен съд, предаде Дарик радио. Адвокат Диана Ангелова, която защитава единствения обвиняем за убийството - Марио Любенов, обясни, че недоумява как Любенов е взел решението да признае вина, която през цялото време е отричал. По думите й някой има интерес процесът да не бъде разгърнат докрай и да приключи по „удобен" начин.

Единственият обвиняем за убийството на Мирослава, който през всички месеци на разследването категорично твърдеше, че не познава момичето и не е участвал в подготовката на отвличането и убийството й, е признал вината си, само защото не вярва в независимия съдебен процес. Така Любенов е аргументирал неочакваното си решение няколко дни преди началото на процеса.

Оттук нататък започват въпросите:

Защо убийството на Стойчо не бе разследвано?

Защо не бе проверена версията за това, че Стойчо е видял как заравят убитата Мирослава?

Цветанов е доволен, че няма да разследват ГД БОП за смъртта на Стойчо Стоев!Единственото, което е безспорно е, че бившият министър на вътрешните работи удобно използва „самопризнанията” на Марио и обяви: „Искам да изкажа една голяма благодарност към всички служители на ГДБОП, които работиха по този случай, заедно с колегите от ОД МВР Перник, под прякото наблюдение на Прокуратурата в Перник", каза пред Агенция "Фокус" Цветан Цветанов.

"Смятам, че успяха да се съберат достатъчно доказателства, с които да се подкрепи обвинителният акт, и в днешното заседание се стигна до това самопризнание на Марио Любенов – Заека. Може би – неговите адвокати са му дали този съвет, при наличието на толкова безспорни доказателства, които бяха събрани през този период от време", каза Цветанов.

Никой няма да разследва вече ГД БОП за смъртта на Стойчо Стоев – хората на Цветанов бяха оневинени с едни необясними „самопризнания”?

От какво е доволен Цветанов, че човек, който не е познавал и виждал жертвата е поел вината за убийството й? Или от излизащите в бяло от смъртта на Стойчо Стоев негови хора от ГД БОП?

А казват, че ГЕРБ вече не е във властта – кой ще повярва на това?

„Властта не знае и едва ли ще узнае кой е убиецът на Мирослава” писа преди година и половина сайтът „Хроники” и това пророчество вече е факт.

Цветанов беше бесен, че Главен секретар на МВР не е неговият приятел Станимир Флоров, а Калин Георгиев! Той беше бесен и че Георгиев е произведен в генерал?!

Цветан Цветанов се опита по милиционерски да оправдае ГД БОП за самоубития Стойчо!

На 25 януари 2012 година Цветанов излезе на трибуната и произнесе сакралното Как не ви е срам да ми искате оставката!”

Никой не говореше за огромните гафове по убийството на Мирослава и самоубития Стойчо, 24 часа по-късно по време на режима на ГЕРБ – вътрешният министър даже не стъпи в парламента докато траеше дискусията!

„Моята оставка не стои на дневен ред и е въпрос на разговори!” каза вътрешният министър в един момент, когато нещата около него тотално водеха към отстраняване от кабинета.

По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво, е прозрял Сир, но българският министър на вътрешните работи не го беше чел.

Два доклада и дълги дебати в парламента за убийството на Мирослава минаха без главния виновник полиция и ГД БОП да оплескат нещата.

Едва ли има държава в света, в която министърът на вътрешните работи да се прави на умряла лисица когато в парламента и в електронните медии върви дебат по скандалните факти около смърт на арестант единствен свидетел!

Едва ли има държава в света, в която отвличане и убийство се покриват с друго убийство – това на единствения свидетел и никой да не бъде наказан, никой да не си подаде оставката!

Режимът падна! Един съдебен фарс приключи – никой няма да върне мъртвите, но как ще живеят спокойно живите от последиците на тази трагедия?

 

Мирослава, от нея останаха само спомени и снимкиНикой не говори за огромните гафове по убийството на Мирослава и самоубития Стойчо, 24 часа по-късно – вътрешният министър даже не стъпи в парламента по време на дискусията!

„Моята оставка не стои на дневен ред и е въпрос на разговори!” казва вътрешният министър в един момент, когато нещата около него тотално водят към отстраняване от кабинета.

По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво, е прозрял Сир, но българският министър на вътрешните работи не го е чел.

Едва ли има държава, в която се изнасят десетки нарушения на законите от висши служители на МВР и това да остане безнаказано!

Цветан Цветанов, вътрешен министърЕдва ли има държава в света, в която министърът на вътрешните работи да се прави на умряла лисица когато в парламента и в електронните медии върви дебат по скандалните факти около смърт на арестант!

Едва ли има държава в света, в която отвличане и убийство се покриват с друго убийство – това на единствения свидетел и никой да не бъде наказан, никой да не си подаде оставката!

Има такава държава и тя е Република България, страната, в която всичко абсурдно се приема за нормално, законът не се спазва от тези, които получават високи заплати, за да се съобразяват с него и всичко скандално и абсурдно да се покрива без свян от силните на деня!

В тази история най-краткото е самото убийство, по-точно казано – отвличането и умъртвяването на едно момиче в разстояние на няколко часа!

Оттук нататък в парламента работят две комисии, те излизат с два доклада, прави се няколкочасов дебат, който е достоен да влезе в рекордите на Гинес с абсурдите, които народни представители изричат от трибуната!

За да стане ясно на читателите на сайта „Хроники” всяка една скандална подробност по това престъпление ще изнеса пълните текстове на двата Доклада, дебата в парламента и всички факти, които съпътстват трагичния край на един неизживян живот.

Читателите на „Хроники” трябва да са наясно, че Докладът на Алтернативната комисия, която депутати от опозицията написаха след щателни проверки на факти и обстоятелства липсва в интернет пространството. Няма го и на сайта на парламента. Колегиалността на колежка от друг сайт направи възможно „Хроники” да получи този алтернативен Доклад.

Ето какво разкриха факти, документи и дебат в тази трагедия:

На 12 януари 2012 година бе открит трупът на 18-годишната Мирослава от Перник, изчезнала на 7 ноември 2011 година след тренировка, и то след като залата, в която е тренирала се намира на метри от дома й!?

Момичето е било убито бе съобщено от Пресцентъра на МВР.

Другото, което научихме бе, че за убийството на Мирослава са били задържани на 11 януари, двама души, единият от които, Стойчо Петров, признал своята съпричастност към планираното убийство и последвалото изнудване на близките на Мирослава.

Задържаният разкрил също така съучастника си и мястото, където е укрито тялото на жертвата. До самопризнанията на задържания се стигнало след традиционните "беседи в ГДБОП и в Института по психология на МВР" според вътрешна информация.

Най-неочаквано на другия ден, на 12 януари, часове след задържането и разпита му, научихме, че Стойчо се самоубил в присъствието на полицаи.

„Самоубийството” на Стойчо

Според полицейската версия, задържаният Стойчо Петров, по прякор Чочо, е бил доведен от служители на полицията за повторен оглед в апартамента, в който живеел на улица „Тунджа". Апартаментът вече веднъж е бил обискиран и огледан от полицията. В дома си Стойчо поискал да отиде до тоалетната, където намерил пистолет и се самоубил!

След часове мълчание от Пресцентъра на МВР съобщиха, че заподозреният помолил да отиде до отиде тоалетната, „където  успял да достигне до предварително укрит пистолет, след което се самопрострелял смъртоносно”.

За два факта силно се мълчи!

По ръцете на Стойчо няма барутни частици, което говори, че той не е произвел изстрел преди смъртта си.

Стойчо се "самопрострелва" с полицейско оръжие, а не с личното си?!

Не са ясни обстоятелствата, при които той е намерил оръжието в проверявания апартамент, как е могъл да го извади и да се е застреля в присъствието на полицаи – не е ли имало надзор над него, докато е бил в апартамента с полицаите.

Това обстоятелство бе крито цял ден, след което бе пусната удобната версия за уж „намерено” оръжие и „самоубийство”. Заради инцидента, първоначално обявеният брифинг в пернишката областна дирекция на Министерството на вътрешните работи беше отменен.

В продължение на няколко часа след появата на неофициалната информация за самоубийството на единия от задържаните, от МВР и прокуратурата тотално спряха да огласяват каквато и да било информация за случая. Единственото лаконично обяснение бе, че в Перник се провеждало оперативно съвещание и до София не достигат никакви данни.

В крайна сметка, часове по-късно пресцентърът на вътрешното ведомство разпространи съобщение, в което официално бе потвърдено самоубийството на заподозрения.

32-годишният Чочо бе на 11 януари, един ден преди да посегне „сам” на живота си и според твърденията на полицията, след като признал за отвличането и убийството на момичето с цел изнудване.

Как властта „разследваше” убийството на момичето

Какво каза Елеонора, сестрата на Мирослава до намирането на трупа на 12 януари:

  • Разследващите твърдяха през двата месеца от изчезването на Мирослава, че най-вероятно изобщо не е отвлечена, а сама и доброволно е напуснала страната. Данни в тази посока обаче така й не бяха открити.
  • Сестрата на Мирослава, Елеонора заяви многократно в различни медии, че МВР отхвърляло версията, че тя е още в града. Момичето твърдеше, че полицаите отказвали да работят по версията, че Мирослава може все още да е в Перник;
  • Елеонора твърдеше, че разследващите не могли да засекат и проследят последното обаждане на Мирослава в деня на изчезването й;
  • По думите на сестрата на убитото момиче, дори се появил сигнал за евентуалното местонахождение на Мирослава, но разследващите обяснили, че не могат да ходят и проверяват такъв тип сигнали, тъй като тя може да е на дъното на някой язовир, а те не могат да източват всеки язовир, за да проверят дали има труп в него или не;
  • Два месеца докато близките на убитата Мирослава твърдяха, че е отвлечена, полицията, заявяваше, че е избягала от къщи, където е имала семейни проблеми;
  • Около Нова година полицаи пуснаха версия, че е възможно Мирослава да е напуснала страната, като обясняваха, че момичето се издирва. Основна версия, по която да се работи, липсваше.
  • Сестрата на убитата Мирослава, Елеонора заяви по bTV, че след изчезването е получила две обаждания от телефона на Мирослава. Първото било вечерта на изчезването й, около 21.00 часа. При обаждането момичето казало, че е отвлечено, и че е  намесена полицията, и моли за помощ. По тази версия изобщо не е работено;
  • Шефът на пернишката полиция на няколко пъти заяви, че казаното от Елеонора не е вярно. В същото време сестрата на Мирослава твърдеше, как са я убеждавали, че Мирослава е в Германия и пие коктейли.
  • Докато 18-годишната Мирослава все още се водеше за изчезнала, шефът на ГД БОП, главен комисар Станимир Флоров твърдеше, че не може да се говори за отвличане, а по-скоро момичето не е харесвало начина си на живот и е решило да живее извън граница...

"Не говорим за отвличане, независимо от това какво се говори и се тиражира. Версията, която желаем да бъде вярна е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на България”, бе убеден шефът на антимафиотите, Флоров.

Така ГД БОП изми ръцете си от случая и си намери оправдание да не работи по него, пускайки димки за бягство извън граница, чрез сигнализиране до Интерпол и Шенгенската информационна система...

Накрая Мирослава бе открита и премиерът Бойко Борисов заяви: „За съжаление работихме два месеца...Не спах цяла нощ заедно с вътрешния министър Цветан Цветанов. Пратихме тежка техника, да ровят и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето” – разказа словоохотливо Бойко Борисов пред репортери.

Защо за съжаление - никой не разбра.

Премиерът Бойко Борисов„Казах на Цветанов, когато вземе заплата да купи на кучето три-четири телешки пържолки, да изпрати 3-4 телешки пържолки на кучето, което откри трупа на момичето от Перник” препоръча премиерът Бойко Борисов. "Кучето свърши много работа. Заслужава и това, като разбира се и всички, награда", обобщи министър-председателят видимо развеселен.

Сестрата на убитото момиче разказа, че Мирослава й се обадила и й казала, че в отвличането й има замесени полицаи. Тя не е казала „Стойчо ме отвлече”...

Няма да коментирам как разследващите „намериха” убитата Мирослава, дали кучето бе този, който изрови момичето, дали мястото бе показано от Стойчо, приятел на Мирослава, и дали след като Стойчо показа това място бе убиецът.

Никой не провери версията, че Стойчо е завел полицаите на мястото, където е била заровена Мирослава, защото е проследил убиецът й и нея, или убийците й и нея.

Ще започна с убеждението, че не е задължително да си извършил дадено убийство и заравяне на тялото на жертвата, за да знаеш къде и как се е случило това.

Достатъчно е да проследиш истинския убиец и пак ще знаеш какво се е случило с жертвата, както и къде е заровена. Т. е. достатъчно е да си проследил извършителите на престъплението, за да знаеш къде се е разиграла трагедията, а това че си видял убийство и заравяне на труп - не те прави извършител!

Тази версия открива възможността да се припомни, че Мирослава е предупредила сестра си, че има замесен полицай, следа, която никой не си прави труда да разследва и проверява.

Тази версия логично пасва на необяснимото поведение на полицаите, които вместо да проверят жилището на Стойчо, вместо да го пазят и следят къде отива и какво ще прави – го оставят да се самозастреля и при повторен оглед?!

Нарочиха го за убиец и 24 часа по-късно той бе мъртъв!

Защо умря Стойчо и то в присъствието на антитерористи? Как умря младежът в жилището си, как успя да се простреля, да вземе пистолета с белезници на ръцете и да се убие?

Оттук нататък следват много и все скандално неизяснени въпроси, на които никой от управниците не пожела да отговори.

Дали пък тази втора смърт не е свързана с първата – на Мирослава?

Защо и какво наложи Стойчо да умре 24 часа след като бе намерен трупа на убитото момиче?

Въпросите са много и за да получат някакъв отговор читателите – публикувам тук Доклада на депутатите от управляващото мнозинство със съкращения/

{edocs}miroslava-2.doc,600,400,link{/edocs}

и

Алтернативния Доклад на народните представители на опозицията:

{edocs}miroslava-1.doc,600,400,link{/edocs}

Бележка на „Хроники”.

Първият Доклад, или така нареченият доклад на ГЕРБ за ГЕРБ е съкратен, като е оставена само частта, която касае случая „Мирослава”.

Дискусията по Доклада на правителствените депутати – какво бе най-същественото, скандално и абсурдно, което чухме и какво впечатление остави тази дискусия:

От една страна имаме голяма трагедия, а от друга - от друга страна - грубо неспазване на закони и на правила.

От едната страна е отвличане и жестоко убийство на момиче, от друга е последвала смърт на основния заподозрян и единствен свидетел на последните минути на Мирослава.

В началото е налице недопустима пасивност на властите по разкриване на отвличането и смъртта на Мирослава от Перник.

Истината е, че ако не беше натискът на семейството, на медиите и на обществото, ние сигурно щяхме да продължаваме да слушаме обяснения и версии, оправдаващи липсата на конкретни резултати, включително може би все още щяхме да слушаме версията за инсценирано отвличане, или бягство и пътуване на момичето до екзотична страна.

Налице са и странни, силно озадачаващи и неизяснени обстоятелства около смъртта на Стойчо Стоев – заподозрян, задържан свидетел, човек, сочен за един от престъпниците и намерил смъртта си в условия, изискващи разследване, нова експертиза и недвусмислени заключения.

Станимир Флоров в студиото на Мартин КарбовскиДвата случая на смърт трябва да отвлекат вниманието от зле прикрити амбиции, самоволно разширяване на правомощията на органи на Министерството на вътрешните работи, необоснована и недопустима тяхна намеса в действията на прокуратурата и на следствието – порочни практики. Това са само част от констатациите за действията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Министерството на вътрешните работи, която се ръководи от приятеля на вътрешния министър – Станимир Флоров.

Единственият случай в трагедията с Мирослава, единственият, в който са замесени едновременно и полицаи, и Стойчо е „самопрострелването” на Стойчо в присъствието на полицаи в жилището му, където той е бил заведен неизвестно защо и въз основа на какъв документ...

Никой не обясни защо полицаите завеждат Стойчо в жилището му и не обезопасяват, а още по-малко пък проверяват апартамента – никой не си прави труда да обясни.

Никой не обясни защо Стойчо е заведен там след самопризнанията и намирането на убитата Мирослава – не е ясно и също никой не си прави труда да го изясни.

Никой не обясни и защо не полицаи, а антитерористи са придружили Стойчо в жилището – след откриването на трупа на момичето, случаят вече не се води отвличане!

Защо Стойчо е бил заведен в жилището след като е направил пълни самопризнания и трупът на момичето е изровен?

Оттук започват несъответствията

  • Според официалната версия на МВР, Стойчо, с белезници на ръцете е поискал да отиде до тоалетната и след това се чули изстрел и той бил мъртъв.
  • Според сайта Медияпул, Стойчо се е прострелял с полицейско оръжие – т. е. както е с белезници успява да вземе от кобура на единия от полицаите пистолет и се самозастрелва!
  • Източници от МВР потвърдиха, че изстрелите са били три.
  • Психолози от Института по психология на МВР заявиха, че той е имал лично оръжие, което както се оказва не са намерили и иззели.

Какво разбрахме от разговора по bTV с Неделчо Стойчев, психолог от Института на МВР

Въпрос: Имате ли информация какво се е случило в жилището?

Отговор: Ние сме много разочаровани...

Въпрос: Как е било допуснато да има оръжие в жилището?

Отговор: Той е имал оръжие.

Въпрос: Регистрирано ли е било оръжието на Стойчо?

Отговор: Той е доста комбинативен.

А ето какво чухме от Кошлуков и Цветан Цветанов два дни по-късно в предаването „Факторът Кошлуков”:

Водещ:... Неделчо Стойчев – директор на Института по психология на МВР – казва, че на убиеца е обещано да стане защитен свидетел. Как така на един убиец на дете му обещават да стане защитен свидетел?

Цветан Цветанов: В разговорите, които бяха проведени в Института по психология и полиграфския тест, който беше проведен преди това, лицето започна да съдейства в пълния обем на това престъпление, което е извършено и в което той е участвал. Но по неговите свидетелски показания, той всъщност реално не е физическият извършител на убийството, а разказваше през цялото време за неговия съучастник, т.нар. Марио.

Водещ: Вие говорите за този, който се самоуби?

Цветан Цветанов: Не, да, говоря за този, който се самоуби, който съдейства през цялото време на разследването от момента, в който той започна да говори истината.

Дали действително Стойчо се самоубива след като директорът на Института по психология към МВР, Неделчо Стойчев казва в телевизионно интервю, че Стойчо е бил защитен свидетел! А до този момент знаем, че Стойчо е заподозрян в престъплението.

Дали действително Стойчо се самозастрелва, щом не е бил извършител на убийството на Мирослава, още повече, че чухме министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов призна при Кошлуков, че „самопрострелялият се” не е физическият извършител на това престъпление!

С каква задача антитерористите са придружили Стойчо Петров в жилището му, след като вече случаят не се е водел отвличане?

Главният прокурор Борис Велчев отказа да коментира пред журналисти случая с убийството и самоубийството в Перник с думите: „Няма да коментирам никакви драми, не ми е работа и не знам какво очаквате от Прокуратурата...”

Смъртта на единствения запознат със случая

Броени часове след съобщението за „самопрострелването” стана ясно, че нито една дума от казаното от Борисов не е истина – че най-малко четири часа от него е било крито, че заподозреният Стойчо Петров е прострелян и мъртъв, и че това се е случило в присъствието на служители на ГД БОП, докато поемните лица са чакали отвън!

Прокурор в жилището е нямало.

Кой съд е определил мярката за неотклонение на Стойчо – не е известно. Кой е поискал съд да определи мярката му за задържане – също не е известно.

Твърде вероятно е Стойчо Петров да се е водел задържан, в рамките на 72 часов арест от органите на МВР и по задържането му да не е имало искане и да не се е произнасял съд.

Никой не обясни имало ли е досъдебно производство, което да определи процесуалното качество на въпросния Стойчо – дали ще е свидетел, дали ще е обвиняем.

Дебатът по случая „Мирослава” четете утре!

 

 

Краят на един сценарий вече просветлява на хоризонта

Няма значение каква е истината,

от значение е какво се приема за истина.

Хенри Кисинджър

Джордж Буш младши - с едни се целуваше, други убивашеЩе започна с нещо неочаквано: помните ли, че спецслужби подкокоросаха Джордж Буш младши и той отиде на война с Ирак! След като тази страна бе разрушена, унищожени бяха безценни паметници на културата и... войната се оказа грешка?!

Сведенията за наличие на биологическо оръжие и оръжия за масово поразяване се оказаха неверни, НО...

Производителите на оръжие бяха доволни, магнати и политици, свързани с добива на петрол станаха много богати, а една древна земя, древният Вавилон - бе обезличена!

В резултат: след войната англичаните създадоха комисия „Чилкот”, разследваща законността на участието на Великобритания във войната в Ирак.

Тони Блеър - Пуделът на Буш, както го нарече един известен шоуменТони Блеър бе викан в тази комисия, за да даде обяснения за поведението си като премиер и приносът му за въвличане на Великобритания в тази срамна война, довела до разрушения и цивилни жертви!

От показанията на бившия главен прокурор Лорд Голдсмит обаче стана ясно, че Тони Блеър е заблудил британския парламент, когато в качеството си на премиер през 2003 г. е заявил, че Великобритания има законното право да нападне Ирак въпреки несъгласието на ООН. Блеър е подвел британските депутати, въпреки че е получил съвет за противното.

Два месеца преди започването на войната в Ирак, при среща на „Даунинг стрийт” бившият главен прокурор е предупредил Блеър, че започването на война с Ирак без позволението на ООН би било незаконно. Въпреки това на следващия ден премиерът публично е заявил, че има „обстоятелства”, при които нападението би било оправдано.

За същата война, тогавашният американски президент Джордж Буш при оттеглянето му от властта успява да извоюва да не бъ бъде търсена отговорност за Ирак – най-общо казано.

Защо се върнах към припомняне на тези събития, причината за това е, че днешните събития в парламента, когато бе гласувана оставката на правителството на Бойко Борисов напомнят силно на времето когато Буш бе "излъган"?!!

Премиерът Бойко Борисов Премиерът се появи точно преди гласуването на оставката на кабинета и обяви от парламентарната трибуна, че според постъпил от партньорска разузнавателна централа материал, срещу него е бил подготвян атентат, поръчан от самия Ахмед Доган!

Това втрещи залата, и след като Борисов препоръча на депутата от ДПС Христо Бисеров да отиде в разузнаването и да прочете материала!

Отдавна твърдя, че е крайно време глупостта да влезе в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс като инкриминирано поведение и деяние с вредни последици...

Борисов бе следвало да знае, че Христо Бисеров няма как да прочете този материал, най-малкото защото следва той да е с висока степен на секретност – но това не попречи да даде „насоки” на Бисеров?!

При положение, че премиерът не е наясно с правилата за секретността в спецслужбите и подхвърлянето на фалшиви документи, то се оказахме в ситуация да научим, че сме били управлявани, от човек зависим, неграмотен и податлив на манипулации!

Страшното в така създадената ситуация е, че с подобно изказване министър-председателят провокира да се създаде етническо напрежение в полза на предизборните амбиции на вътрешния министър Цветан Цветанов!

А ако един ден се окаже, че това е огромна лъжа?! Лъжа, подобна на лъжите на спецслужбите, които твърдяха пред Джордж Буш, че Ирак има оръжие за масово поразяване?! Какво правим? Пак ще има жертви?! Пак ще има етническо напрежение ли, докато правителството е в оставка?!

Преди 15-ина дни новият началник на разузнаването ме запозна с документ, който съдържа информация за заплахите, отправени към мен. По времето, когато сигналът е получен в разузнаването, към Националната служба за охрана /НСО/ е предаден сигнал, че има заплахи, но на НСО не е предоставена втората част от информацията, където става въпрос за поръчители. Едва преди 15 дни, успях да се запозная с тази част на материала, и сега я огласих, защото правителството вече е в оставка. Затова не случайно, предложих на Лютви Местан, да отиде лично да го прочете, и да се запознае със съдържанието на информацията...

... Вие минахте границите и искам да знаят хората. Там се казва, че заради това, че накърни много сериозни интереси на международната организирана престъпност и поръчител е Ахмед Доган. Да ми прехвърляш такава глупост, нямам жал. Аз не съм страшен! Страшни са тези, които ме поръчват. И са много страшни.”, каза Борисов и по този начин отново показа, че е зависим.

Какво прави впечатление, изразът „едва преди 15 дни успях да се запозная с тази част от материала” – какво означава това? Че на изпроводяк Борисов бе употребен в една абсолютна фалшификация?! В чия полза, или в ползата на кой приближен до него министър е по-правилният въпрос.

Премиерът в оставка Бойко Борисов поиска парламентарна анкетна комисия да разгледа въпросния секретен документ, който показвал, че животът му е бил заплашван.

Лютви Местан на трибуната опровергава Борисов„Дано не се окаже, че премиерът представя като завършен факт нечии предположения и то - непроверени.” Това каза пред журналисти лидерът на ДПС Лютви Местан по повод обвиненията на премиера Бойко Борисов за връзка на Ахмед Доган с готвен атентат срещу Борисов. Местан заяви, че ще направят проверка по изнесената информация.

„Ако се окаже, че премиерът представя като факт нечии предположения сред многото предположения, ще понесе много тежка отговорност”, подчерта Лютви Местан.

„Свидетели сме на едно активно мероприятие за въвличане на страната в етнически конфликт. Ако обвиненията на премиера бяха действителни, те отдавна да бяха огласени и съответно да бъдат предприети действия”, каза Местан. „Протестирам от името на всички мои колеги, членове и симпатизанти на ДПС срещу опита ритуално да се злепостави един политик – д-р Ахмед Доган, който получи легитимност не само в България, а и в цяла Европа като архитекта на българския етнически модел. Възразявам партията, създадена от него, да бъде въвлечена в сценарий за обслужване на тясно партийните цели на все още управляващата партия ГЕРБ”, заяви Лютви Местан.

„Ако обвиненията на Борисов бяха действителни, те отдавна щяха да бъдат огласени и по тях да се работи”, посочи Местан.

По думите му сме свидетели на едно активно мероприятие за въвличане на страната в етнически конфликт. Това не е демокрация, а посттоталитаризъм. Последният пристан на всяко едно авторитарно управление е етническия конфликт. Нашите избиратели обаче ще бъдат на висотата на гражданската си зрялост и ще дадат своя принос тези парламентарни избори да се проведат в спокойна среда. Спокойната среда е вашият ужас, защото в подобна среда ще загубите изборите, подчерта Местан.

Депутатът Димо Гяуров, бивш шеф на външното разузнаване„В момента абсолютно никой не може да направи проверка на информацията, която свързва Ахмед Доган със заплаха за атентат срещу Бойко Борисов”, заяви пред журналисти в парламента народният представител от Синята коалиция Димо Гяуров, който е бил шеф на разузнаването от 1997 до 2003 г.

"Почти съм убеден, че няма достоверна информация, която да свързва Ахмед Доган с подобно действие", каза Гяуров.

"Борисов е наясно, че никаква комисия не може да се направи, нито има форма, под която да бъде извършена подобна проверка. Спекулира, защото няма как някой да предостави информация, свързана с подобно дело или с подобна разработка на Народното събрание, защото това е категоризирана класифицирана информация", коментира той.

Според Димо Гяуров няма как да се получи достоверен отговор. Той изтъкна, че тези, които имат право да видят тази информация, са премиерът, президентът и евентуално председателят на НС. Парламентарна комисия не би могла да има право на достъп до тази информация.

Оставката на правителството бе гласувана.

Ще се върна към събитията назад, които доведоха до тази оставка...

Всичко цитирано дотук за събитията в парламента показва, че сме към края на първо действие от сценария, започнат още преди години със СРС-етата с разговори с Мишо Бирата. Никой никога не провери кой изработи и изнесе тези СРС-ета, въпреки че специални разузнавателни средства може да се изработват единствено от спецслужби и МВР.

А МВР не провери и огласи кой е изработил и изнесъл тези СРС-ета, та кой проверява себе си?

  • След смъртта на така наречения Мишо Бирата и съпругата му – случаят затихна и „се забрави”.
  • Последваха скандални грами от бивши американски посланици, в които се уличаваше премиерът и неговото минало.

Джеймс Уорлик, посланикът на Щатите тогава увърташе и мрънкаше дали са верни тези грами. А да не забравяме, че Уорлик беше пръв приятел на министър Цветан Цветанов!

След огласяване на скандалните грами за Борисов Цветанов бе зает да узурпира с влияние съда, прокуратурата, ВСС, НСО, НРС, ДАНС и това отложи във времето огласяването на следващите скандали за министър-председателя.

Докато Цветан Цветанов завземаше държавата, другият вицепремиер Симеон Дянков завличаше икономиката и финансите на държавата в блатото, ведно с премиера Бойко Борисов!

Процесите вървяха успоредно и „закономерно” от гледна точка на бъдещата узурпация на управлението на страната.

В местните структури Цветанов постави свои хора, външната политика се водеше от неговия послушник Николай Младенов, отбраната бе в ръцете на най-беззъбия и безличен министър Аню Ангелов...

Медийното узурпиране доведе до това, всички скандали около вътрешния министър:

за полицейско насилие, за убийството на единствения свидетел по делото за умъртвената Мирослава от Перник, за набедените лекари от Горна Оряховица, за инспирираните лекарски скандали, за скандала в село Коиловци, за ширещата се циганска престъпност, за битовата престъпност по селата, за нежеланието на ЕС да ни приеме в Шенген, за природните бедствия при които имаше човешки жертви и щети в милиони, за пожарите, за публичното унижаване на съдии – всички скандали, свързани пряко със служебните задължения на министър Цветан Цветанов бяха туширани от неговите медии, които са мнозинство.

Цветанов бе човекът на САЩ, въпреки заблудата на Борисов, че той е този човек.

Политическите опоненти

Волен Сидеров бе вкаран в постановка около джамията в столицата, а по-късно бе разбита парламентарната му група!

Яне Янев, „внезапно”, от позицията, че иска да уволни Бойко Борисов – отиде в другата крайност и го обяви за най-добрия премиер!

Групите на РЗС и Атака в парламента бяха разбити, за да си набави ГЕРБ необходимото мнозинство.

Групата на ДПС в парламента също загуби свои депутати – Корман Исмаилов и Касим Дал.

Цветанов отиде на крак в Турция при Ердоган за конгреса на неговата партия.

Той лично и най-чинно обикаля районите с български мюсюлмани, за да се прави на загрижен за прехраната им!

Цветанов подработи медии и много близки до Сергей Станишев хора, бившият президент Георги Първанов да бъде отстранен от евентуално влизане в политиката след края на втория му успешен мандат.

Цветанов държи партията ГЕРБ, той знае всичко за парите на ГЕРБ!

Тогава кой е Бойко Борисов? По–точното е кой беше Бойко Борисов?

Този върху Бойковата харизма Цветанов се покатери и протегна ръка към властта – тази до съставянето на служебно правителство и следващата – след изборите за парламент?!

Борисов няма да е премиер, Дянков е отстранен – попречено бе съвестни хора и работливи хора като Томислав Дончев и Лиляна Павлова да поемат задълженията на бившия министър на финансите, въпреки че парламентът не е освободил Дянков , а още по-малко пък е гласувал за тях!

Де факто държавата е в ръцете на Цветан Цветанов – това е неговият звезден миг!

В суматохата малцина забелязаха, че ратификацията за „Южен поток” не е направена и остана за другия парламент?!

Навън, пред парламента където имаше няколко трактора, прасе и шепа „привърженици” на премиера, Цветанов вървеше плътно зад Борисов в желание да демонстрира лична подкрепа.

„Дошли сме от 400 километра, как да си ходим”, попита протестиращ Бойко Борисов. Не получи отговор.

"Скъпи приятели, оставката на премиера Борисов беше гласувана. България е демократична правова държава и само след 2 месеца всички ще излезем и ще му дадем втори мандат". С тези думи бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се обърна към присъстващите на протеста в подкрепа на Бойко Борисов. Той им благодари, че са дошли с лицата си и са без качулки. Множеството скандираше: "Искаме си Бойко!"

"Да не бъдем като тези, които провокират", каза "ведро" вътрешният министър и посочи, че в правова държава се управлява с избори, а не с агресия.

Помните ли приказката как „Крадеца викал „дръжте крадеца!” Нищо не искам да внушавам... Да не би от гледката на трактори и прасета, доведени да покажат обич към Борисов и ГЕРБ?

В наши дни – милиционерските постановки продължиха

В понеделник, на 18 февруари на Борисов бе „пробутана” една псевдопредставителка на протестиращите срещу високите цени на тока, парното, водата, ниските доходи и ширещата се безработица, но преди тази постановка се появи така нареченото досие „Буда”. То бе последвано от редица целенасочени активни мероприятия в типично физкултурно-милиционерски стил, които стигнаха до проливане на кръв и полицейско насилие!

Следва:

Нощта, която свали правителството на Бойко Борисов

Разходка до посолството на САЩ реши излизането на премиера от властта!

 

 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
 

Днес се навършват десет години от убийството на министър-председателя Андрей Луканов. Този текст бе написан пет години след този позорен разстрел. Нищо не се е променило.

/или как тръгнахме по Пътя на обречеността/

На 2 октомври 1996 пред дома си е убит Андрей Луканов. Едно убийство, което, колкото повече се отдалечава във времето, толкова повече като че ли създава усещане, че е извършено след мълчаливото съгласие на различни сили от спектъра на след десетоноемврийския политически елит, икономически групировки, влиятелни кръгове от чужди държави. Консенсусно убийство.

Всички в страната и в чужбина първоначално са потресени от дъното на душата си, но това е една смърт, която накара и мнозина да въздъхнат с облекчение.

Времето и събитията, последвали убийството доказаха, че Съгласните за отстраняването на Луканов са влезли в неговия последен може би капан. Бащата на българската перестройка отнесе със себе си много тайни, но най-вече тайните от изнесените зад граница пари.

Пет години след неговата смърт в България тече закъсняла, но и усилена приватизация на държавни предприятия, на всяка цена - пари отвън под формата на инвестиции по тази процедура НЕ ИДВАТ. Поне не така, както вероятно е било запланувано.

Този, който бе в състояние да върне капиталите на държавата или да пренасочи раздадените на доверени хора вътре в страната не е между живите. С Луканов си отиде като че ли и надеждата изнесеното да изпълни перестроечната си задача. Остава ни само валутният борд - да върти на празни обороти, докато производство, износ, стопанска дейност берат душа. Това е.

2 октомври 2001 година

 

Барутни следи по "самоубилия" се Стойчо Стоев - Чочо няма!

Докладът е публикуван в сайта afera.bg

Мирослава, чието убийство едва ли ще бъде разкрито някогаНамесата на ГДБОП лишава официалното разследване на отвличането и убийството на Мирослава Николова от ключов свидетел. Експертизата на досъдебното производство за насилствената смърт на Стоев не е установила барутни следи по него. По време на смъртта си в апартамента Стоев е „задържан свидетел“. Този непредвиден в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) статут се дължи именно на колизията между законното досъдебно производство, ръководено от окръжния прокурор, който му е определил статут на „свидетел“ и оперативната разработка на ГДБОП, по която Стоев е „задържан“. Самото задържане става в 18:00 ч. на 11.01.2012 г. със заповед на началника на сектор „Отвличания” в ГДБОП Йордан Монов. Следователно на Стойчо Стоев не е наложена по съответния ред от съда процесуална мярка „задържане под стража” по образуваното досъдебно производство.

ДОКЛАД НА АЛТЕРНАТИВНАТА КОМИСИЯ СЪС ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРОВЕРКАТА НА НАРУШЕНИЯ НА ОСНОВНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ПЕРНИК

От убитото момиче останаха само снимки и спомениАлтернативната комисия в 41-то Народно събрание за проверка на нарушенията на основни права на български граждани в Перник, състояща се от по двама народни представители от парламентарните групи на КБ, ДПС, Синята коалиция, Атака и от един независим народен представител, констатира, че:

1.Отговорните власти не са спазили изискванията на законите на страната и това е станало причина да бъдат нарушени права на български граждани, включително да загине ключов свидетел по делото за отвличането и убийството на Мирослава Николова.

2.В нарушение на Закона за МВР (ЗМВР), без да има компетенции да дава указания и да извършва действия по разследването, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) извършва свои самостоятелни оперативно-издирвателни действия, които не са част от плана на официалното разследване и не са съгласувани с него.

Станимир Флоров, шеф на ГД БОП3.Управляващите в правителството и парламента се опитаха да изградят политическа закрила върху нарушенията на законите и да скрият лицата, които са ги извършили.

4.Редица въпроси очакват своя отговор от прокуратурата.

1.1.1. Недопустимо отношение към разследването на отвличането.

Намираме за основателно негодуванието на семейството на Мирослава Николова по повод действията на полицията и прокуратурата в Перник. Тяхната реакция фатално закъснява, въпреки че сигналът за престъпление е подаден съвсем скоро след самото отвличане на 07.11.2012 г. Сигналът е получен от полицаи в момент, когато участват в служебно тържество.

Като цяло органите и служителите на МВР не реагират навреме на сигнала и не правят опит да предотвратят убийството.

Почти веднага, на втория ден след отвличането, служител на МВР подава на БНР непотвърдена информация, като съобщава, че се работи и по версия за инсценирано отвличане. Тази версия впоследствие се разпространява периодично по медиите.

Разследващите не работят по всички версии, включително по най-вероятната. Вместо това, усилията има са насочени към това да снемат от себе си отговорността за протакането на следствието за разкриване на престъплението.

Тази недопустима пасивност и отклоняване от служебни задължения на отговорни служители от МВР обяснява първоначалната ценна загуба на време и заличаването на следи. В резултат на това сочените сега за извършители Стойчо Стоев и Марио Любенов не са били разследвани веднага.

В дезинформацията, разпространявана от МВР се включва самият директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) Станимир Флоров. На 29.12.2012 г., четири дни след споменатото предаване, той прави изявление, че „основната версия в ГДБОП за случая с изчезналата Мирослава Николова от Перник е, че момичето самò е напуснало България. „Не говорим за отвличане, независимо от това какво се говори и се тиражира.“ С това изявление Флоров фактически набеждава жертвата в инсценировка на собственото си отвличане и прави опит да омаловажи сигнала на потърпевшото семейство.

Ще посочим важното обстоятелство, че Флоров не е съгласувал изявлението си с окръжния прокурор на Перник, който ръководи официалното разследване. Впоследствие разминаването между разследващите органи по образуваното досъдебно производство за отвличането на Мирослава и ГДБОП става все по-голямо. Във всеки случай е ясно, че ръководителят на националната оперативна служба следи и се намесва самоволно в разследването на местните органи, без с това да им оказва полезно съдействие.

1.2. Смъртта на Стойчо Стоев е вследствие нарушения на законите и правилата на страната.

1.2.1. Процесуалното качество на Стойчо Стоев по време на смъртта му.

Основният порок в действията на ГДБОП е в създаването на паралелна разследваща линия на тази на окръжния прокурор. Такова дублирано разследване не е предвидено в НПК и няма сериозна доказателствена стойност пред съда. Така се появява втори план за работа – за оперативно-издирвателна дейност, който е паралелен и, както установихме впоследствие, несвързан с официалното разследване. Съгласно чл. 46 и сл. От НПК всички действия по едно досъдебно производство се извършват от разследващите органи при личното участие или под надзора на прокурора.

Този втори план, макар и създаден в нарушение на ЗМВР, е трябвало да бъде прекратен веднага след постигането на неговата цел. Действията на оперативната служба ГДБОП биха били законосъобразни, ако след признанието на Стоев и особено след откриването на гроба, той беше предаден на разследващия орган (прокуратурата), а службата започнеше да спазва точно дадените от този орган нареждания за действия.

По време на смъртта си в апартамента Стоев е „задържан свидетел“. Този непредвиден в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) статут се дължи именно на колизията между законното досъдебно производство, ръководено от окръжния прокурор, който му е определил статут на „свидетел“ и оперативната разработка на ГДБОП, по която Стоев е „задържан“. Самото задържане става в 18:00 ч. на 11.01.2012 г. със заповед на началника на сектор „Отвличания” в ГДБОП Йордан Монов. Следователно на Стойчо Стоев не е наложена по съответния ред от съда процесуална мярка „задържане под стража” по образуваното досъдебно производство. Той е задържан за 24 часа с полицейска заповед, защото прави признания, че има отношение към смъртта на Мирослава Николова. В рамките на тези 24 часа задържаният загива.

Опитът за оглед, извършен от ГДБОП, е незаконен, защото в апартамента са влезли единствено конвоиращите полицаи, които нямат компетентност съгласно процесуалните правила, а не са присъствали определените служители от законното разследване. Конвоиращите от ГДБОП не са поканили дори поемните лица да присъстват в помещенията. Последните са чакали на площадката на стълбите пред затворената врата на апартамента и не са могли да изпълнят задължението си да удостоверят визуално действията на полицаите.

Както разследващите в Перник, така и служителите на ГДБОП са знаели, че в дома на Стоев има оръжие. Затова с тях задължително е трябвало да присъства служител от служба „Контрол над общоопасните средства” (КОС) Перник. Неговата функция е най-важна от гледна точка на безопасността на всички присъстващи в апартамента – той е трябвало да изземе оръжието. Този служител би трябвало знае точно къде се намира оръжието на загиналия, защото е издал разрешението то да бъде съхранявано на това място.

2.1. Намесата на ГДБОП в официалното разследване на отвличането и убийството на Мирослава Николова е в нарушение на Закона за МВР.

За да се приложи план за оперативно-издирвателна дейност от служители на ГДБОП, трябва да има заповед на главния секретар на МВР, защото той по силата на чл.24, ал.3, т.1 от ЗМВР ръководи дейността на главните дирекции и останалите органи на МВР като: „организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната, охранителната дейност и обезпечаването на дейността по разследването.“ Такъв план е задължителен в случай на действия, в които са ангажирани национални и местни оперативни и охранителни служби на МВР. Работата и задължението на главния секретар е координацията между службите. Ние не успяхме да установим издавана ли е такава заповед.

Ако главният секретар на МВР е издал такава заповед, той лично е нарушил ЗМВР, защото начинът на действие на ГДБОП е строго определен от чл.51а.

Не успяхме да установим пред кои точно служители от МВР Стоев е направил своите разкрития. Остана открит въпросът имат ли те права и компетентност да извършват разследване, при това без изричните писмени указания на прокурора по разследването.

Ние сме категорични, че вината за незаконната и несъгласувана намеса на ГДБОП в разследването на отвличането и убийството на Мирослава Николова е или на главния секретар на МВР, или на заместника му, който е и главен директор на службата за борба с организираната престъпност.

2.2. Намесата на ГДБОП лишава официалното разследване на отвличането и убийството на Мирослава Николова от ключов свидетел.

От София още в началото се намесват в разследването, но без последици с оглед успешното му приключване. Няма друго обяснение за липсата на активност на службите МВР, освен обвързаността на Стоев с тях. Те се активизират едва около 10.01.2012 г., когато той сам приема да отиде на полифизиограф в София. Там записват пред камера показанията му като свидетел. Тези показания могат да бъдат оспорвани пред съда, тъй като не са закрепени по предвидения от НПК начин и не е ясно от кого и по каква процедура са снети.

Обективният резултат от намесата на ГДБОП в разследването за отвличането и убийството на Мирослава е загубата на Стоев като ключов свидетел за разкриване на истината. С тази загуба е създадена и предпоставка обществото никога да не научи истината за това престъпление. Това обстоятелство хвърля подозрение върху МВР, че не е заинтересовано да бъдат разкрита истината за отвличането и смъртта на Мирослава.

В тази връзка, най-важно бе да се изясни по чия инициатива и с какви мотиви ГДБОП се включва в разкриването на отвличането и убийството на Мирослава. Защото ние установихме, че „пробивът” за даване на ключовите показания на Стоев е извършен не от служители на националната служба, а от разследващите в Перник.

Поради съпротивата на министъра на вътрешните работи, не успяхме да установим кой носи отговорност за последствията от включването на ГДБОП. Затова констатираме наличие на политическа закрила над незаконните действия на ръководството и замесените служители от ГДБОП. Вината за политическата закрила над незаконните действия на висши служители на МВР е на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Във връзка с тези констатации от проверката, ние предлагаме Народното събрание да извърши промени в ЗМВР, които да направят невъзможно самоволното разширяване на правомощията на органите на министерството и тяхната намеса в действията на прокуратурата и следствието.

Нашата проверка показва едно от основните противоречия на българското досъдебно производство. Това е възможността МВР по административен ред да нарушава два от основните принципи на наказателният процес, а именно принципа на независимост на органите на разследване и принципа на вземане на решенията по вътрешно убеждение – чл.10 и чл.14 от НПК. Това е така, защото разследващите полицаи процесуално са подчинени на прокурора, но служебно, административно и дисциплинарно са подчинени на началниците си в МВР. От тук следва доминирането на оперативната над разследващата дейност в цялата система на МВР. Трябва да е обратното, защото чрез процесуалните действия се събират и закрепват доказателствата.

Това състояние поражда възможности за заграбване на процесуални правомощия от оперативните служби, води до манипулиране на доказателства и в крайна сметка до подмяна на обективната истина.

3.3.1. Политическите опити да бъдат прикрити нарушенията на закона.

Нашата проверка като народни представители бе възпрепятствана от управляващите в Министерския съвет и Народното събрание. В опитите за политическо прикриване на нарушенията на закона се включиха всички политици на ръководни нива на ГЕРБ.

ПГ на ГЕРБ отказа да образува временна анкетна комисия на паритетен принцип и създаде само своя, която отказа да отговори на писмено поставените ѝ въпроси.

Не получихме дължимото съдействие от премиера Бойко Борисов. На 11 март 2012 г. поискахме от премиера Борисов: 1) изпълнителната власт да разкрие бил ли е Стойчо Стоев сътрудник на МВР и, 2) да ни съдейства за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата около смъртта на Мирослава и Стоев. Той не изпълни дадените пред нас обещания.

Необходимите повече от 1/3 членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред поискаха извънредно заседание за изслушване на вътрешния министър и отговорни служители на МВР, което бе отказано от председателя на Комисията Анастас Анастасов в грубо нарушение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

3.2. Обяснение на политическата закрила на нарушенията.

Ние констатираме, че политици на ГЕРБ, носещи пряка или косвена отговорност по казуса, се включиха в опитите за политическо прикриване на нарушенията на закона. Причините за това са две:

Първата е опит да бъде спрян контролът на народните представители върху министъра на вътрешните работи. Вследствие на това да няма търсене на политическа отговорност от него, заради защитата, която си позволи да упражни над закононарушенията. Това е криво разбрана солидарност с политик, отговорен за потъпкването на закона от служители на МВР. Това ни тласка към извода, че министърът е прикриван и заради собствените му незаконни решения.

Втората е опит за прикриване на хроничната некомпетентност на управляващите и своеволията им в упражняването на властта. ГЕРБ се обединява в стремежа си да разширява безконтролното лично упражняване на властта от страна на своите лидери. Този стремеж няма нищо общо с демокрацията.

3.3.2. Стойчо Стоев е сътрудничил на МВР.

По време на проверката си ние получихме от три различни източника информация, че Стоев е бил сътрудник на териториалното звено на БОП при МВР. Изпълнявал е задачата да докладва за местен бос на организираната престъпност. Това прави съучастието му в отвличането и заравянето на убитата девойка трудно обяснимо.

Самото сътрудничеството на Стоев с МВР поражда подозрения, които отиват в много посоки.

Първата посока е към местните правоохранителни органи. Отвличането на Мирослава е разследвано от местния БОП с привлечен следовател под ръководството на окръжния прокурор на Перник. Предвид досието на Стоев в местната полиция, въпросите без отговор са:

Защо горепосочените органи близо два месеца след отвличането не са провели специално разследване спрямо него, освен прилагането на СРС?

Защо са се задоволили само с формален разпит на 13.11.2011 г.?

3.3.3. Втората посока води към ГДБОП. Съмненията за протакане с цел прикриване на сътрудник на МВР се подхранват от липсата на отговори на следните въпроси:

Защо ГДБОП след дълга пасивност се включва паралелно в разследването и след като го дублира, го лишава от ключов свидетел?

Защо Стоев, който има прояви в миналото, да бъде заподозрян в отвличането на Мирослава, е бил разпитан повторно чак в края на декември след първия му разпит?

Защо не е бил подложен на полифизиограф веднага, след като толкова лесно прави самопризнания?

Защо Стоев не е разпитан пред съдия за закрепване на неговите показания?

3.3.5. „Това отвличане не е за пари“ – казва Стоев пред майката на Мирослава. И думите му захранват съмнението, че отвличането не е с цел откуп. В тази връзка два прости въпроса останаха без отговор:

Има ли случай на изнудване, при които обектът на рекет е без кръвна или без роднинска връзка с похитеното лице?

Има ли у нас досега случаи на отвличане с цел откуп, при който жертвата е била умъртвена непосредствено след отвличането?

Точно тези оставени без отговор въпроси захранват съмненията към официалната версия на разследващите, че Мирослава Николова е отвлечена заради откуп.

3.3.6. „Това е единственият случай в света, когато конвоиран човек с белезници се самоубива с личното си оръжие“ – казва бащата Петър Стоев. Това съмнение е породено от цяла поредица от неизяснени въпроси.

Не е логично обяснението, че Стоев е оставил вратата на оръжейната си каса отворена. Той е опитен ловец, вещ в съхранението и боравенето с оръжие. Освен това се е съгласил да се подложи на детектор на лъжата и е бил готов да даде показания. Според показанията на съжителстващата с него Симона Методиева, касата обикновено е била заключена и без ключове на нея.

Под сериозно съмнение е основното обяснение на МВР – алармата. Според Симона, те със Стоев не са ползвали код за аларма. Според справката от охранителната фирма DSC, дадена на бащата Петър Стоев, алармата в апартамента на сина му не работи от 23.06.2010 г. и радиостанцията е демонтирана. Алармената сирена няма самостоятелно захранване. В най-благоприятния за МВР случай е имало аларма на принципа на пиезо-сирената. За нея Симона твърди, че се е включвала и друг път при спирането на тока, но не се е чувала от съседите и дори от тях, когато са били в хола на апартамента.

Компрометирана е версията на МВР за мястото на всяко от лицата в апартамента на Стоев по време на изстрела. Планът на апартамента и ситуацията с лицата, които са присъствали, подадени на обществеността от МВР през в. „Труд“ и в. „24 часа“ са неверни и подвеждащи с цел да покажат, че действията на Цоновски и Димитров са били виждани от поемните лица. Това не отговаря на действителността.

При своето отваряне вратата на касата затиска вратата на мокрото помещение, така че по време на изстрела тази врата към коридора е била отворена. Според показанията на Димитров той е бил в непосредствена близост до Стоев – „на по-малко от метър“, когато той произвежда изстрела. Оправданието, че е било тъмно и не се е виждало бе опровергано при оглед на апартамента от членове на нашата алтернативна комисия.

Крайно съмнителни са обясненията с натривките от служителите на „БОП” и Стоев. Дълго време официални лица, сред които е самият Цоновски, твърдяха, че има следи от барутни частици по ръцете на Стоев. След нашето опровержение бе съобщено, че са открити частици не по ръцете, а по дрехите и белезниците на Стоев. Което не е никакво доказателство, тъй като такива могат да бъдат оставени както от лицето поставило белезниците така и от друго лице, произвело изстрела. Всичко това накрая се оказа дезинформация на МВР.

Експертизата на досъдебното производство за насилствената смърт на Стоев не е установила барутни следи по него. Но обясненията са повече от странни, за което всеки може сам да направи своите заключения. Твърди се:

поради непосредствената близост на изстрела, барутните частици са минали през тялото; самоубилият се е държал пистолета така, че частиците са отишли в друга посока; оръжието е модерно и не изпуска частици; и, накрая натривките не са взети с качествен материал и практически са провалени.

Изводите от експертизата са несъстоятелни. Барутните частици по ръката на произвелия изстрела се отлагат от газовете, които излизат от затвора на оръжието, там от където се изхвърля гилзата. Така, че разстоянието, от което е произведен изстрела, начина на захващане на оръжието и марката на пистолета нямат връзка с този ефект. Такива въпроси биха възникнали, ако оръжието е револвер, но в случая имаме пистолет, който изхвърля гилза.

С доклада за извършената от нас проверка призоваваме прокуратурата да разкрие пълната истина за нарушаването на закона и да повдигне обвинения срещу извършителите. Те са потъпкали основни права на български граждани, компрометирали са разкриването на убийците на Мирослава Николова и са довели да смъртта на Стойчо Стоев.

Избирателите ще потърсят политическата отговорност от тези, които защитиха нарушителите.

1. Иван Костов – Синята коалиция;

2. Йордан Бакалов – Синята коалиция;

3. Явор Нотев – Атака;

4. Павел Шопов – Атака;

5. Христо Бисеров – ДПС;

6. Неджми Али – ДПС;

7. Ангел Найденов – БСП;

8. Михаил Михов – БСП;

9. Георги Терзийски – независим.

Май 2012 г.

 
Украинският журналист Олег Бузина

Украинските медии пишат, че Бузин е бил изписан от болница само преди няколко дни.

Убийството на журналиста в Киев вече бе коментирано и от руския президент Владимир Путин по време на „Пряката линия“. Според руския държавен глава това е поредното политическо убийство в Украйна.

Олес Алексеевич Бузина е опозиционен журналист, писател и телевизионен водещ, известен със своите антиукраински изказвания. Автор е на книгите „Вурдалак Тарас Шевченко“, „Съюз на плуга и тризъбеца. Как измислиха Украйна“.

В средата на март Бузина напуска длъжността главен редактор на вестник „Сегодня“, която заема от януари 2015 г. По думите на журналиста, решението му е свързано с цензурата в изданието, липсата на пълномощия за промяна на кадровата политика, както и със забраната за общуване с пресата.

По данни на украинското външно министерство, журналистът е убит от тъмносин „Форд Фокус”. От там смятат, че разстрелът е свързан с т.нар. дело „Антимайдан”. Започнало е следствие и операция под кодовото наименование "Пресрещане".

„Изглежда, че отстрелът на свидетелите по делото „Антимайдан” продължава. Всички, които са имали отношение към организацията и финансирането на Антимайдана, както и на други противозаконни действия срещу Майдана и са чувствали заплаха за живота си, могат да се обръщат към правоохранителните органи, за да не последват съдбата на Калашников и Бузина”, обяви Антон Геращенко от министерството.

{youtube}Rf7-DnvpREU{/youtube}

ГЛАСОВЕ припомня, че преди ден в Киев бе убит бившият украински народен депутат от Партията на регионите Олег Калашников.

Късно снощи пак в Киев бе намерен трупът му. Той е бил застрелян на осмия етаж в кооперация до неговия дом. Депутатът от партията на бившия президент Виктор Янукович неведнъж е заявявал в полицията, че се страхува за живота си защото получавал много смъртоносни заплахи. И от неговите килъри няма следа.

Роднини на убития разказали пред журналисти, че в последно време той е бил заплашван с физическа разправа. Украинското МВР образува наказателно производство за убийство, като сред основните версии са политическата дейност на бившия депутат, в частност организацията на Антимайдана в Киев, както и конфликт в бизнеса.

Експерти, цитирани от руския LifeNews са убедени, че властите в Киев отстраняват неизгодните за тях украинци, които е възможно да разполагат с компромати срещу действащото правителство. През последните няколко месеца в Украйна при странни обстоятелства загинаха няколко високопоставени държавни служители, в това число и от обкръжението на бившия президент Виктор Янукович.

{youtube}erSD2W3OJn4{/youtube}
Олес Бузина гостува на Радио Вести. 13 април 2015 г.
Мястото, където е бил убит Бузина, снимка: korrespondent.net
Мястото на убийството, снимки: korrespondent.net
 
Министър Андреева трябва незабавно да си ходи, но и в Спешната помощ нещата са много зле
Министъра на здравеопазването Таня АндрееваЕдна млада жена умря на улицата докато е чакана линейка! Това се случи в столицата на европейска България посред бял ден! Проверката показа чудовищни факти:
Фалшифициран час на пристигане, лекарския екип на място не оказал никакви реанимационни дейности
Часът на тръгване и на пристигане на линейката в случая с починалата фотографка Елизабет Димитрова е преправен, е заключението на Изпълнителна агенция "Медицински одит".

Приемащите сигнали в Спешна помощПроверката бе назначена от министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева, след като 40-годишната жена издъхна, докато чака линейка. От Спешна помощ отричат да са фалшифицирали документа и излязоха на протест във връзка с уволнението на шефа на звеното и заместника му.

Друга констатация, направена при проверката е, че не е било упоменато предварително, че от линейката е изваден животоспасяващият дефибрилатор.

Какво още е констатирано: пристигайки на място, медицинският екип не е оказал никакви реанимационни дейности на пациентката, каза Симеон Василев, директор на "Медицински одит". Той посочи, че това е огромна грешка на екипа, тъй като е било възможно жената да е била в състояние на клинична смърт.

Лекарката, която крещеше на близките на мъжа, заради когото бяха извикали линейкаВътрешният одит е констатирал също така много нарушения в цялостната работа  и организация на Центъра за спешна медицинска помощ в София. В Центъра работят 25 лекари без специалност. Във вътрешните правила за определяне на работната заплата в центъра не са включени много  дейности и контролни процедури, не се изготвят поименни разписания при промяна на началните  заплати и при промени в състава. Длъжностните разписания не отговарят на изискванията за структуриране на екипите. В доклада се допълва, че не са изготвяни реални разчети за изплащането на нощен и извънреден труд. Нивото на незаети длъжности също така е много високо и трайно.
След като станаха известни резултатите от проверката на Медицински одит, дойде и вестта, че лекарите от Спешна помощ са излезли на протест?!

Арогантната докторка от Спешна помощНе стига, че преди дни умря една млада жена заради грешки и безхаберие на звеното за Спешна помощ в столицата, не стига, че зрителите на тв7 видяха наживо и чуха как някаква побесняла докторка слиза от линейката и се кара на хората вместо да попита кой се е почувствал зле, не стига че въпросната докторка не прие никакви действия за пациента човека, който се бе почувствал зле, ами колегите на проявилите престъпна небрежност  излязоха на протест!

Вината на спешните доктори е, че не са взели необходимата апаратура, за да окажат помощ на задушаващата се жена. Вместо това станахме свидетели на мутренското поведение и език на лекарката, която слезе от линейката, отзовала се на следващия ден на сигнала за нуждаещ се от медицинска помощ неин съпруг!?

"Вие сте срам, защото сте еничарска телевизия", крещеше докторката, извикана да помогне на съпруга на починалата фотографка - тук можете да видите и чуете скандала с докторката

Лекарката, която не си каза името, но крещеше и обиждаше наред„Викайте полиция, вие сте мутренска телевизия!” това бяха крясъците на разбеснялата се докторка пред близките на мъжа, на когото бе прилошало и телевизионния екип.

Съпругът на 40-годишната фотографка Елизабет Димитрова, която почина в понеделник вечерта, почти припадна в студиото на ТВ7. Той заедно с близки на Димитрова беше поканен в телевизията, за да коментират случая с фаталното забавяне на Бърза помощ.

Вярно е, че в столичната медицинска помощ има недокомплект на лекари, медици, оборудвани линейки, вярно е, че условията им на труд не са леки, вероятно е вярно и че заплащането им е недостатъчно, но трябва ли заради това да умират хора по улицата в столицата на европейска България?

Иван Костов - един от виновните за съсипване на здравеопазванетоКой съсипа здравеопазването като превърна лечебните заведения в търговски дружества, а здравеопазването - в рекет и риск – правителството на Иван Костов.

Кой източи близо два милиарда от Резерва на здравната каса – правителството на Бойко Борисов и персонално финансовия министър Симеон Дянков!

Защо протестиращите не обелиха и дума за липсващите милиарди и провалените пишман политици? Защо никой от протестиращите лекари не поиска да се върнат парите от Резерва на здравната каса, защо никой не потърси сметка на цитираните по-горе политици?

Лесно е да зарежеш пациенти в рискови здравословни ситуации и да излезеш на улицата, за да протестираш и даваш интервюта на различните телевизии – трудно е да се държиш адекватно и да потърсиш сметка на виновните за тежкото положение на здравеопазването.

Линейките на Спешна помощ, които са малко с недокомплект от лекари и оборудванеКрещящата докторка, която слезе от линейката се държеше арогантно и грубо, езикът й бе подобен на езика на лидера на ГЕРБ – тогава какво да очакваме от такива медици? Да се борят за живота ни, да ни спасяват? Оцеляването в ръцете на такива лекари е въпрос на късмет и Божа намеса...

Да си убил с безхаберието си и липсата на професионални умения да реагираш адекватно като отидеш подготвен с апаратура и навреме – това вече се превръща в синдром на Спешната столична помощ. Резултатът е – умиращи по улиците или в дома си граждани, без каквато и да е вина за гафовете на медиците от Бърза помощ.

Къде бяха досега нарочените за уволнение двама ръководители на Спешна помощ да се явят в телевизионните студия и да кажат какво се случва в тяхното звено? Защо досега мълчаха за липсващите лекари, линейки, оборудване, а чак когато са на път да се озоват на улицата – предизвикаха протести.

Казват, че лекарите били интелигентната част от населението на една държава – като се върна назад и си спомня какви министри имахме в годините на преход, какви закони подкрепиха, как мълчаха за откраднатите пари от Здравната каса започвам силно да се съмнявам в интелигентността на някои от медиците ни, издигнати по партийна линия, изпълняващи партийните повели.

Да лекуваш е въпрос на висок професионализъм, етика, морал и хуманност към страданието на пациента – качества, които липсват в немалка част от съсловието на здравните работници.

Добре е, че парламентът прие законодателни мерки срещу нападенията на лекари, но къде са законодателните мерки за модела на здравеопазване, къде са законодателните мерки спрямо шофьорите, които не отстъпват път на линейките?

Да отидеш при рисков пациент и да не си направиш труда да го  прегледаш, реанимираш, да не направиш най-малко усилие да му помогнеш и го върнеш към живота – какво е това освен убийство?

Министър Таня Андреева трябва да си отиде – незабавно, в това няма спор, но нека си отидат и медиците, които са бездушни към страданията и рисковите състояния на който и да било български гражданин!

Най-лесно е да излезеш на улицата за протест, загърбил вината си за нечия ненавременна смърт – по-трудното е да останеш и да се бориш с всички възможни средства за спасението на човешки живот!

По-трудно е, и е въпрос на морал и професионална етика.

 
Полицията на крак заради убитото момченце. Чака се фоторобот на описание на детето, който ще бъде разпространен в цялата страна
Тръстиките на брега, където течението на водоема е отнесло куфара с мъртвото детеТялото на момченце на около 5 години е открито в куфар в района на столичния квартал "Пасарел” на 20 март, в петък. При първоначалния оглед по тялото на детето са открити следи от насилие. Детето е с ръст 112 сантиметра, тъмнокестенява коса, кафяви очи и светла кожа, съобщиха от СДВР. След извършения оглед на мястото, където е била открита зловещата находка, трупът на момченцето е бил откаран в Съдебна медицина за аутопсия.

Сигналът за намерения куфар е бил получен в полицията от местни хора. Днес, на 21 март, жителите на с. Пасарел и околните вили научиха за зверското престъпление от от полицията и общината. Всички са били много изненадани от случилото се. Някои от появилите се в репортажа на Нова телевизия предположиха, че детето не е от селото, други се усъмниха, че куфарът е бил изхвърлен във водоема от моста и течението го и закарало до тръстиките покрай брега.

Разследващите проверяват и версията за съобщения за изчезнали деца, както и версията, че куфарът с убитото момченце е донесен от друго място до водоема в Пасарел. Работи се и по версия за извършено насилие на друго място. Според патоанатоми, още докато е било топло телцето на мъртвото момченце, преди да се вкочаняса, то е било натъпкано в куфара.

По първоначална информация рибари, които били в района, открили куфара с тялото на детето и веднага са алармирали полицията и общината. Кметът на Пасарел е пояснил, че риболовът в Пасарелското езеро е забранен, и че то е охраняема зона. Това е навело криминалистите на вероятността, че трудно някой в светлата част на деня би могъл да се приближи незабелязано, че и да занесе на моста и изхвърли тежкия куфар.

Според първоначалната проверка, в кметството на селото не е получаван сигнал за изчезнало дете от селото. Всички в Пасарел се питат кое е убитото момченце. По думите на местните, районът е спокоен и в последните години не са извършвани тежки престъпления.

МВР е изготвил фоторобот на мъртвото дете, който ще бъде разпространен. От полицията отправят апел към социални институции, детски градини и всички граждани да съдействат за разкриване на престъплението, ако имат данни по случая.

Информацията за установяване самоличността на детето е от изключителна важност и за разкриване на извършителя на тежкото криминално деяние.
От полицията заявиха, че всички, които разполагат с данни по случая, могат да сигнализират при гарантирана анонимност на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР.
 

„Застана пред буса и му вика: ”Полека, полека бе, защото оня тръгна да го блъска... Полека, полека, и както викаше „полека”, оня го премаза! И му викам: Спри, бе, спри, ... защото бях настрана! – Спри, газиш го, газиш го, газиш ми детето, спри, бе!”

Това е истината – върнах се, не мога да го гоня буса. Вдигнах го, диша, дишай, тате, ти си силно момче!”

Това е разказът на бащата на убитото момче Ангел в село Катуница....

Прегазеното момче издъхва в ръцете на баща си!

27 септември, пред съда в Пловдив задържаният шофьор на микробуса каза, че съжалява, но не бил разбрал, че е блъснал човек!

Вуйчото на убитото момче, Веселин Христов, който е и син на бившата кметица, дълго се бори със заплахите от фамилия Рашкови.

Вината му е, че майка му като кмет е подавала сигнали срещу завземането на общинска земя от Рашков. В отговор, са предизвикани два пожара - в дома му, в колата му.

Година след това е хвърлена бомба пак в дома му, разказва вуйчото на убитото момче, Веселин Христов. Извършителят, непознат за семейството е задържан и твърдял, че просто хвърлил бомбата, без да ги познава!

Това е някаква повтаряща се симптоматика – човек, който не познава Рашков да напада хора, които той е заплашвал! Пресен пример е с шофьора на микробуса, прегазил момчето, който твърди, че не познавал Кирил Рашков!

Но да продължа: според разказа на вуйчото, Рашков отишъл лично да го заплаши в присъствие на съпругата му...

След заплахата съпрузите подават жалба в полицията, като се надявали на защита!

Защита обаче, по думите на вуйчото не последвала. В селото дошли трима полицаи, които предупредили потърпевшия заплашен да престане да се занимава с това!

"Няколко часа след това бях нападнат от повече от десет коли от роми, въоръжени със саби и мечове. Племенникът ми стана свидетел, защото беше наблизко с братчето му и баща му. И опитаха да ми помогнат...”

Цената е твърде висока, племенникът му Ангел загива, премазан от микробус, пълен с хора на Рашков.

„Всички тези хора бяха предвождани от внука на Кирил Рашков, въоръжен със сабя. И извика: „ Гяури, сега ще ви изрежем главите на всички”, разказа Веселин Христов в предаването „Тази сутрин”.

Секунди след това премазали, нарочно, по думите на вуйчото, 19-годишния му племенник - Ангел. И избягали.

„Не мога да си обясня всички тези хора как не са задържани, трябва да има някаква намеса”, каза вуйчото на Ангел.

Въпроси без отговор:

Задържаният шофьор на микробуса признал пред съдията, че е помислил, че е сгазил куче?!? А ръкомахането на жертвата да спре, виковете и ръкомахането на бащата на жертвата – нима не ги е видял? Било е достатъчно светло.

На 27 септември сайтът Медиапул публикува, че заподозреният за умишлено прегазване с цел убийство, Симеон Йосифов доброволно се върнал пред къщата на клана Рашкови след инцидента, където имало двама полицаи. Те обаче не предприели никакви действия, от които той би могъл да разбере, че е издирван от органите на реда.

Друго твърдение на Симеон Йосифов също рухна пред фактите: според неговата версия, той бил нает да кара приятели на Рашкови от Столипиново за помена в дома на Кирил Рашков.

Съселяните на Рашков обаче са категорични, че помен този ден не е бил правен, а дни по-рано!

И още: кой прави помен в празни къщи, с изнесена покъщнина?

Едно е полицията да изведе тайно Кирил Рашков от дома му, второ е - също тайно да изведе семейството му, трето е къщите да се окажат празни с изнесени мебели и покъщнина при пожара!

Задържаният за умишлено убийство на Ангел Петров шофьор твърди, че не познавал Кирил Рашков – тогава как е карал на помен в къщата му хора от Столипиново?

"Категорично има данни, че след инцидента Йосифов е отишъл пред къщата на Кирил Рашков. Там е имало двама полицаи, които са казали, че има блъснато момче в Катуница, но той не е задържан и на него не му е казано нищо. След това клиентът ми се е прибрал вкъщи, заминал е за Турция, но след като е разбрал от жената, с която живее на семейни начала, че го търсят, се е завърнал доброволно", обясни адвокатът с уточнението, че пътуването към Турция било не с цел укриване, а за да вземе стока.

Въпросът е: как Йосифов е чул, че има блъснато момче, как не го е свързал със сбърканото му усещане, че е блъснал куче, и как след всичко случило се - съвсем спокойно е поел към Турция?

Как полицията, която съобщи веднага след убийството, че е обявен за задържане, не го е спряла и го е оставила да мине спокойно границата?

От возилите се пътници в микробуса, четиримата са били разпитани поотделно и показанията им се разминават - по думите на съдия Красимира Костова, трима от тях обясняват, че са се върнали в къщата на Кирил Рашков, "за да обсъдят ситуацията", докато четвъртият твърди, че всички пътници от буса са се прибрали директно в Пловдив.

Засега разследващите са задържали само двама души освен шофьора Симеон Йосифов – Георги Йорданов и Спас Христов. Те са обвинени в опит да прегазят двама жители на селото и трима полицаи, пристигнали пред къщите на Рашкови, след като напрежението в селото рязко ескалира в петък, 23 септември вечерта.

Съдът научи на първото заседание с шофьора на микробуса и пътувалите в него, че убийството става на свечеряване, било е още светло.

Пътуващите в микробуса са видели момчето, а шофьорът, който е карал - не го видял?!?

Дали опитът да се прегазят двама души и трима полицаи не се усеща или може да се сбърка с прегазване на куче?

Защо досега не са задържани полицаите получили жалбата със заплаха за убийство, на която не са реагирали?

Защо не са задържани и разпитани полицаите, които са отишли в Катуница да предупредят вуйчото на момчето повече да не се занимава с това?

Хората от дошлите два микробуса в с. Катуница са били въоръжени: до този момент няма следствени действия по причината да се появят в селото въоръжени!

Мнозинството българи са видели снимката как въоръжени до зъби полицаи пазят къщите на Кирил Рашков.

Оттук нататък започват въпросите и те не са свързани с манипулациите, съпътстващи тази драма в с. Катунци. Въпросът е:

Пред къщите на Рашков стои редица полицаи и пази. Какво пазят униформените, след като къщите са празни и то не от деня на убийството;

От тези къщи са изнесени дни преди убийството мебели, техника, покъщнина;

Главният прокурор разпореди: незабавни арести и разследване при насаждане на етническа омраза – добре, но взели ли са вече разследващите записите от тв Канал 3 с тълпата цигани, въоръжени с колове, и други средства?

Започвам с въпросите по случая – всеки един от гореизброените факти навежда на мисълта, че нещата не са толкова чернобели, колкото ни ги поднасят от полицията.

Трагедията с убитото момче и починалия му приятел прерасна в протести – едни патриотични, други със социална насоченост, трети срещу безнаказаността към деяния на представители на циганския етнос, четвърти – с призиви за саморазправа. И всичко това се случва в началото на предизборната кампания, а реакциите на политиците са: от пълна незаинтересованост и дистанциране, до прехвърляне на вината върху редови полицаи, искане на оставката на вътрешния министър и развяване на ултиматуми с цел, извличане на политически дивиденти.

Случайни ли са събитията в Катуница точно сега, ескалирането на напрежението и неадевкатните реакции на управляващите от ГЕРБ в дните на разигралата се трагедия?

Всичко, което се случи в Катуница е резултат на толериране от различни по цвят политици на циганския милионер Кирил Рашков.

Оказа се, че повече от 20 години той не е декларирал никакъв доход, не е плащал данъци, строил е без разрешения дворци, които няма как да бъдат легитимирани като законно придобити.

Около убийството на полицията продължи да прилага двоен аршин спрямо Рашков, и спрямо протестиращите младежи.

Видяхме протестни шествия на младежи с националното знаме, които пееха химна...

Видяхме и издигането на недопустими лозунги за саморазправа към доказано криминалния контингент на мнозинството от циганския етнос.

Протестиращи минават по бързо производство, докато Рашков и фамилия ги пазят полицаи, на които плащаме заплатите от нашите данъци!

А Рашков също е заплашвал и заплашваше до преди ден-два...

Но вместо в ареста и пред съда е пазен като картина на Рембранд!

Защо не се изненадваме – все пак нека не забравяме, че докато цялото село Катуница вървеше почернено след ковчега на 19–годишния Асен, вътрешният министър се поклащаше с кандидатите за президент и вицепрезидент в такт с песента на обилно потящия се Веселин Маринов.

Докато погребваха в ден на траур Асен – на стадиона в Разград, премиерът люпеше семки във ВИП-ложата до министъра на земеделието Мирослав Найденов...

В първия работен ден президент и премиер отидоха в Катуница, но там разговаряха само с почернения баща на Ангел - те не обелиха и дума със който и да било от жителите на селото! дойдоха с лъскавите си коли и се изнесоха скоростно с тях от мястото на трагедията.

Докъде е случайността в тази трагедия и откъде започват неслучайните събития?

 

„Ние няма да направиме демонстрация. Тези хора ако са прости и простаци – аз не съм! Те правят демонстрация, събират се по 50 по 100 човека, идват в наште домове, идват, блокират ни къщите, колите, и, пикаят с извинения в къщите ни, и го пита, в къщата ми, охраната: „Какво правиш тука?”, „Тука дойдех да пикая...!” нали , така го казвам, да го разбере народа... на бившата кметица сина й!

Изглежда Прокуратурата полицията, и държавата, и господин Цветанов си затваря очите, не гледат – недоволства алкохолният бизнесмен и цигански бос Кирил Рашков в клип, разпространен в мрежата.

Не гледат, не знаят какво може да стане, не знаят какво последствие може да стане! 1000 краища на България ми се обаждат и да тръгват насам! Аз не гу прая това нещо и няма да го напрая! /запазен и оригиналният изказ на Кирил Рашков – бел. Л. М./. – И няма да го направя, защото ще стане много страшно. Ние не искаме да стане Косово! Ние не искаме да става Македония и Сърбия!

Умолявам господин Цветанов и неговите подчинени, и Прокуратурата в България, да земат сериозно отношение – не казвам да задържат, но както напраиха за моя внук нещата, нека да разследват случая – направихме един път жалби, втори път, трети път – не обръщат внимание!”

Кого заплашва Кирил Рашков?

От какво е недоволен? Защо „пропуска” смъртта на три момчета, едното от които убито умишлено? И вече погребано – ще го върне ли някой? Ще остане неизживения му живот и изплаканите очи на майка му...

„Този имот е на държавата, на кметството! А ви заблуждават нещо – не ви дават правилна ориентация!

- Кое Ви дава право да задържате журналист и да изземвате касетата му? – чува се да пита женски глас.

- А на вас кой ви дава право да идвате в чужд имот вий, като сте журналист защо не ви бесят като в Иран, в Ирак?! Я, сиктер от тука...

Този аудиозапис е също в Мрежата и носи заглавие: „Внукът на цар Киро: Защо не ви бесят като в Иран?”

От петък вечерта с. Катуница гори и се бунтува! На улиците му са излезли жители на селото, младежи, за които полицията казва, че са футболни фенове. 127 са задържани, повечето са разпитани, започнали са и бързи производства в съда...

Къщите на един от най-богатите цигани в държавата Кирил Рашков пламват по време на протестите горят, подпалени от много места! Това е знакът на съселяните към самия Рашков, че за него обратен път към Катуница – няма!

Бунтът в Катуница започва след като умира Ангел Петров, умишлено прегазен от микробус докато е разхождал кучето си...

Втората жертва умира докато траят протестите - това е 16-годишният Павел Толев, който е издържал до този ден десет сърдечни операции и е с байпас. Смъртта на приятеля му Ангел му идва в повече – Павел припада на улицата и по-късно умира!

Според репортаж на „Труд”: „55-годишният шофьор, който прегази Ангел Петров, избягал от местопроизшествието и се скрил в Турция. Оттам С. Й. няколко пъти се обаждал на близките си и решил да се прибере в България. Той е задържан към 23 ч в събота на границата..."

Има ли чадър от властта над хората на Кирил Рашков?

Окръжният прокурор Иван Даскалов обяви, че срещу шофьора ще се повдигне обвинение за причиняване на умишлена смърт при пътнотранспортно произшествие.

Според запознати има и друга версия за прегазването. Атанас, бащата на загиналия Ангел Петров, е роднина на бившата кметица на Катуница София Христева. Тя подала много сигнали за ползването на общинска земя от Рашков в землището на селото. По данни на полицията преди дни синът й подал жалба, че бил заплашван с убийство от хора на Рашкови.

Три дни преди Ангел да умре, убит при прегазване с микробус, е имало жалба до полицията за заплахата за убийство! И докато полицията се е ослушвала три дни – Ангел е прегазен и убит!

“За никого няма чадър”, напомни директорът на областната полиция старши комисар Тодор Чонов, но вярва ли му някой?

Самият Кирил Рашков е изведен и пазен, вместо да е вече с повдигнато обвинение в ареста за заплаха, както се чува от аудиозаписа по-горе.

Другата „закрила” от обвинението чуваме, когато окръжният прокурор Иван Даскалов обяви, че няма закон, по който в 21 век някой да бъде изселен! Досъдебно производство е образувано и срещу още двама души, които се опитали да прегазят полицаи и младежи на протестите в селото в петък, 23 септември вечерта.

В почивните дни е стартирало разследване за палежите в къщите на Рашкови и запалените, и обърнати автомобили, което в момента се води срещу неизвестен извършител. От полицията съобщиха междувременно, че по делата много от свидетелите ще бъдат защитени, за да не се страхуват да дават показания.

След 22 години Главният прокурор на Република България се „престрашава” да разпореди проверка на произхода на доходите на целокупната циганска фамилия на Рашков – откъде са доходите й, откъде са скъпите коли, кой какво работи и как е спечелил милиони, какви данъци е плащал!

Премиерът Борисов заяви, че полицията е изпуснала положението в Катуница. Вицепремиерът Цветанов бе на обратното мнение като каза, че органите на реда са реагирали бързо и навреме.

Жандармерия е извела циганската фамилия Рашкови и ги пази, за да няма саморазправа с тях от недоволното население на Катуница!

В. „Труд” за убийството:

19,55 ч, петък. Проблясват ножове от буса. Шофьорът натиска газта, прекосява градинката, където в този момент е Ангел, излязъл да разходи кучето си. Бусът блъска момчето. Баща му Наско се хвърля на вратата на водача, моли го да спре. Но шофьорът натиска газта и преминава през тялото на Ангел. Влачи го 15 метра. След това изчезва. Момчето издъхва в ръцете на баща си. Полицията обявява за издирване шофьора на буса, снимката му е изпратена до граничните пунктове...

23 ч, петък. Между 50 и 100 мъже атакуват кордона от полицаи, пробиват го и се отправят към автомобилите на Рашкови. Опитват се да извадят четирима роми от мерцедес с английска регистрация. Шофьорът на возилото натиска газта, след него тръгва втори бус от кортежа с мъже от “Столипиново”. Блъснати са трима полицаи. Двама от тях са със счупени ръце, третият е с порезни рани. Колите помитат и двама младежи - Атанас Васев (24 г.), който е с фрактура на ключицата и травма на главата, и Петър Петров (18 г.) - със счупена лява подбедрица...

Кола гази живи хора – все още няма повдигнати обвинения за опит за убийство на двамата младежи, трима полицаи...

Нямало чадър над милионера циганин Рашков – кой ще повярва?

Улиците на с. Катуница се напълниха с гневни хора, хвърчат камъни, огнени парцали към дворците на Рашков, полиция и жандармерия охраняват?!

Пожарна гаси запалените дворци, след време те отново пламват!

Версията на Кирил Рашков за убийството изнесена във в. „Труд” е следната:

„Причината е, че роднините на другото дете се засегнали, защото си играе с ромско дете... Българчето било роднина на Атанас Петров, баща на убития Ангел.

... На 22 септември Атанас дойде с три коли с хора при нас. Подадохме сигнал в полицията. Те дойдоха на оглед и казаха, че ще ни викат в понеделник за обяснения... Причакали са ги 20-30 души българи до градинката, нападнали са ги с колове и тояги, пуснали са куче срещу тях. Нашите хора се уплашили, тръгнали да бягат с колата и ударили момчето. Не отговаря на истината, че умишлено е блъснат Ангел” – твърди Кирил Рашков според „Труд”.

Наричат го цар, но за мен като автор на този сайт той е бивш криминално проявен, осъждан, с не излежани присъди от преди 10 ноември 1989 г., с бизнес – балони, „правене” на алкохол, незаконна търговия с валута и злато, обвинения за кражба на земи, разминала му се с... глоба, с частен зоопарк, с разкрит нелегален цех в Катуница за алкохол – също без последствия, с криминални подвизи на различни членове на семейството му из различни европейски държави, обвинявани в джебчийство.

На 25 септември Национална телевизия СКАТ припомни:

  • През 1984 е арестуван за притежание на злато и валута. От дома му са иззети над два милиона лева.
  • Преди 1989 година Кирил Рашков има седем присъди с общо 30 години затвор, които така и не излежава, тъй като избухва демокрацията.
  • След 1989 регистрира първата си фирма за алкохол и вдига завод в с. Катуница.
  • През 1993 година е арестуван заради производството на фалшив алкохол. След проверки в склад в Катуница са открити 126 тона спирт 140 кашона с ракия менте, 200 000 бутилки и 14 нелегални машини за бутилиране на алкохол.
  • Рашков излиза под гаранция от 10 000 долара.
  • През 1998 година той основава партия „Свободна България” като целта му е да вкара цигани, близки до фамилията му в политиката и икономиката.
  • Кирил Рашков е обвиняван и за два бомбени атентата: разминава се с ареста, защото криминалисти преценили, че нарочно го топят!
  • През 2010 пред кафене на бившата кметица на с. Катуница София Христева е хвърлена бомба самоделка. Тя обвинява Рашков.
  • Срещу Рашков има многобройни жалби за незаконно придобити от фамилията му имоти, общински терени и незаконни постройки, както и обвинения за незаконна сеч в гора край Катуница.
  • През 2001 година Рашков купува около 8 дка, върху които строи личната си резиденция. По-късно обгражда общински терени, поставя бариери и въоръжена охрана. Забранява всякакво движение по общинския път и превръща тополовата гора в място за лично ползване.
  • Междувременно Рашков продължава да трупа милиони от производството на алкохол, за който се твърди че е фалшив.
  • През 2010 Асеновградския съд осъди на една година условно с три години изпитателен срок 19-годишният Георги Рашков, внук на циганина милионер Кирил Рашков за хулиганство и заплаха за убийство на журналист, който заснел имотите на Рашков!
  • Кирил Рашков е бил глобен с 3000 лева.

- Преди години във фамилната къща на циганина Кирил Рашков в Катуница се самоубива Геновева /20 г./, съпруга на внука на Кирил Рашков. Нейните близки, които са от рода на царица Костадинка в Долни Богров, твърдят, че жената била подтикната към смъртта, защото фамилията на мъжа й я обиждала, защото не била добра джебчийка;

- На 25 септември в предаването на Нова телевизия „Станция нова”, се включи племенник на Костадинка, който разказа, че баща му се самоубил преди 2 месеца, защото бил притискан от Цар Киро;

- Синът на Кирил Рашков е осъден в Лондон за кражби;

- Съпругата на Рашков - Костадинка, бе арестувана на летището в Париж като джебчийка с 1000 евро в нея;

-  Внукът на Рашков – Георги е с условна присъда за заплаха към журналистка;

- Когато умира най-малкият син на Кирил Рашков – Иван от рак, циганската фамилия разширяват гроба му в Пловдивския траурен парк в нещо като мавзолей. Реакцията на властта е: постройката бе съборена със заповед на кмета Славчо Атанасов.

Не се изселвам оттук, оставам в Катуница”. Това заяви пред Dnes.bg по телефона милионерът циганин от Катуница Кирил Рашков.

Той отхвърли обвиненията, че е замесен в поръчителството на убийството на 19-годишния Ангел Петров. Рашков твърди още, че не той, а роднини на момчето го тормозели от дълги години и го заплашвали!

Рашков бе категоричен, че не се чувства виновен за двата смъртни случая на млади момчета за последните 24 часа и че не обръща внимание на подписката, в която жителите на селото искат неговото изселване.

„Нека не протестират, защото мога аз да ги принудя да се изселят от Катуница”, каза още Кирил Рашков. Според него, на неговото семейство е нанесена психическа травма с размириците в Катуница...

Във в. „24 часа” в безпрецедентно интервю на Елица Кандева, Кирил Рашков заявява най-безпардонно:

„- Г-н Рашкав, какво се случва в Катуница и защо се стигна до убийство?

- Когато имаме смъртен случай от небрежност, защо го изкарвате убийство? Цялата работа е, че тия хора са от една листа за изборите, а ние сме от друга. Идват при нас да питат и да натискат за гласове. Нападат нашите хора, те тръгват да бягат и в паниката смазват това момче. Сега твърдят, че сме го били убили.

- Ако е случаен инцидент, защо цялото село тръгна срещу вас да ви гори къщите?

- Това не е срещу мен, а срещу етноса в тая държава.

- Хората от Катуница обаче казват, че нямат нищо против етноса ви, но са против постоянния тормоз, на който са подложени от вас, синовете и внуците ви.

- Обратното е. Има много оплаквания от наша страна. Бившата кметица София Христева ги прави тия неща. Тя е в дъното на тия работи, нейният син Веселин Христев и няколко човека около тях. Два мандата ние я поддържахме за кмет с пари и с гласове.

Като поискахме вече нови хора - по-съвременни, по-културни, почнаха да ни тормозят.

- Колко пари сте похарчили в нейна подкрепа и с какво почна да ви тормози?

- Десетки хиляди съм дал. Като се обърнаха нещата, тръгна срещу мен. Дава ми разрешение да строя - после праща хора да спрат обекта. Аз се обърнах към ГЕРБ и сега много ги е яд. Обаче тая жена, като е кметица, те държат селото. Десетки пъти ни нападаха къщата.

- Кой и как?

- Нападат ни посред нощ, горят ни оградите. От 6 години е това...

... Бил съм заграбил терен край вилата да си правя парк с животни. Аз питам, ако е било така, защо толкоз години ме оставиха да го правя и чак после се сетиха да го разтурват?

... - Моят син Ангел е №1 в листата на Национално движение "Единство". Ще подкрепим ГЕРБ. Говорихме. Няма да кажа с кого, какво, що. Те са направили сондажи, разбрали накъде сме се ориентирали и ето отговора им...

.............................................

- Аз тук съм си у дома. Ако те не искат да живеят с мен, да си вземат тяхната част. Или да си ходят при Сидеров, Расате и Цветелин Кънчев.

Да си направят убежища и революционни комитети. Ако щат, да си играят на войводи и на турско робство.

Ако трябва, ще строя 5000 човека циганска войска да ме пази. Предлагат ми го това: "Дай да го направим!" Обаче аз така не искам.

- Кой ви го предлага - тия хора, които са тръгнали с бус от Столипиново да ви бранят ли?

- Няма такива хора и никакви бусове не са идвали.

- А защо се намесиха футболните агитки - те какво общо имат с вашите крамоли в селото?

- Тях питайте. И също - защо го допусна държавата. Защо не ги спря да пристигнат в селото и да правят тия погроми? От паника стана всичко, никой от моите хора не е тръгнал да убива. Даже аз пръв се обадих в полицията. Казах им: "Тръгвайте, защото тука става война и ще се избием."

- Сега къде сте?

- В къщата сме. Само разправят, че са ни извели. Носят ни ядене от някакви помощи, лимонадка и кока-кола. Около 20 човека сме тука - цялото семейство е около мен. Прибрал съм ги на сигурно. А който пакости отвън, ще отговаря пред закона.

- Ще искате ли охрана, как ще излезете утре на улицата?

- Няма да искам охрана. Който ме нападне, ще му отрежа главата. Ще се защитавам с каквото мога. Със зъби, ако трябва. Аз гардове не искам, искам да си продължа нормалния живот. Нямам намерение да правя конфликти. Ние сме миролюбив народ. Обаче ще продължават да ни мачкат. Гледате какво става - голямата риба яде малката.

Видяха у циганина малко и тръгнаха да му горят къщите. Сега ги е хванало страх, че ще тръгнем да отвръщаме. Обаче ние да не сме простаци като тях?! Защо не влизаме в Шенген? Защото продължава тая диващина и балканщина. Докога? И какво съм виновен аз, та да ме чакат с кучета и железа по улиците?”

В сутрешното предаване на тв7, Кирил Рашков отрече да е казал думите от интервюто – може ли да му се вярва?

Едва ли...

И отново ще припомня:

16-годишният Павел е припадна при безредиците в Катуница, и по-късно почина в хирургията в Пловдив.

Павел спешно беше закаран, за да му се прилее кръв, но лекарите не можаха да го спасят. При новината майка му припадна, брат му и придружаващите го младежи са в шок. Момчето е било близък приятел на премазания от буса на клана Рашкови - Ангел. Имал е байпас на сърцето...

Ангел намери смъртта от микробус с хора на Кирил Рашков вътре, пред очите на баща му.

Закъснялата реакция на властта...

В сградата на община Пловдив започна среща на президента Георги Първанов с представители на областните, общинските власти и на ОДМВР-Пловдив по повод напрежението в Катуница, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Обявено бе, че в 10.30 часа, в сградата на Областната дирекция на МВР-Пловдив ще се проведе оперативка, на която ще присъства президентът. Очаква се на нея да присъства и министър-председателят Бойко Борисов.

На срещата в община Пловдив присъстваха директорът на Областна дирекция на МВР-Пловдив старши комисар Тодор Чонов, началникът на кабинета на президента генерал Никола Колев, секретарят по въпросите на националната сигурност в президентската институция Румен Марков, секретарят по връзки с гражданското общество Андрей Бунджулов.

Премиерът Бойко Борисов рано сутринта на първия работен ден, 26 семпетври даде интервю в предаването "Тази сутрин" на bTV:

{edocs}car kiro.doc,600,400,link{/edocs}

Това интервю бе излъчено на живо, след като предишния ден, на 25 септември бе във ВИП-ложата на стадиона в Разград, на мач на Лудогорец, за което се публикувана снимка във фейсбук, която показва как министър Мирослав Найденов и премиера люпят семки.

Стадионът в Разград е същият стадион на който Борисов раздаде преди време 12 000 кебапчета!

Защо трябваше да умрат двама младежи, за да се отвори говорилнята на политиците, които са в предизборна треска – етнически ли е конфликтът в с. Катуница, или заради чадъра на властта над криминално проявени и недосегаеми при всички власти цигани?

Ще провери ли прокуратурата кой и по каква причина години наред е пращал някъде си жалби срещу Кирил Рашков и фамилия?

Ще провери ли прокуратурата защо три дена преди убийството на Ангел, на жалбата, че е заплашван с убийство не е даден ход?

От случилото се в Катуница могат да се направят няколко извода:

  • Политиците ни са гузни и затова са пазили Кирил Рашков и циганската му фамилия за да не излязат нелицеприятни факти за тях самите;
  • На 23 септември вечерта България видя в действие гражданското общество срещу недосегаемостта на определени люде;
  • Как може да очакваме да бъдем приети в Шенген, след като у нас е разтворен чадър над самозабравили се цигани милионери?

Поучително е да се чуе как Кирил Рашков попита Николай Бареков по време на сутрешното предаване на живо по тв7 от 26 септември:

А колко ти струва часовника, Бареков? Чуйте цялото предаване на:

http://tv7.bg/news/964112.html

 
Лидерът на ГЕРБ загуби търпение в очакване да яхне отново държавата като премиер
Предаването

Агенция В безпрецедентно грубо интервю за „Здравей, България!” бившият министър-председател лъсна с бруталност, незнание на основни неща и най вече умението да говори, говори, независимо дали казаното е истина.

Предлагам на читателите на сайта „Хроники” този разговор с Борисов, който е много поучителен в навечерието на предсрочните парламентарни избори. Има и линк за звуковия файл на интервюто.

Текстът е от Агенция „Фокус”, която се утвърди като водеща сред агенциите в България.

На места интервюто прекъсвам с коментари и разяснения, необходими, за да бъде ясно какво твърди Борисов:

Бойко Борисов: Не виждам смисъл от КСНС

17 Юни 2014 | 10:01 | Нова телевизия, "Здравей, България"

Бойко Борисов – лидер на ПП ГЕРБ, в интервю за предаването „Здравей, България“ на Нова телевизия

Скандалното интервю

Водещ: Добро утро на председателя на ПП ГЕРБ Бойко Борисов.

Бойко Борисов: Добър ден.

Водещ: Господин Борисов, нека да кажем за зрителите, че ви потърсихме заради една реплика, която вчера прозвуча в нашето предаване и се надяваме да я коментирате, с оглед на трусовете свързани с Василев и Пеевски, после и за Консултативния съвет при президента.

Иво Инджев: Ето в тази книга съм написал една новинка, която аз съм сигурен, че ще бъде отречена, но съм проверил източниците си и човекът, който казва на Бойко Борисов да напусне на 20 февруари го съветва. Не е Путин, както се опитва да ни внуши Бойко Борисов, който ни съобщи, че е говорил с него по телефона предната вечер и това не беше случайно изпусната от него реплика. Той просто е казал на петата колона „аз съм главния, дори по линия на Путин и с негова помощ ще се върна, когато трябва на власт“. Истината е, че лично го е посъветвал Делян Пеевски и на следващия ден буквално го пускат по пързалката с медиите си, които се обръщат буквално за една нощ.

Водещ: Мислите, че Делян Пеевски го е посъветвал „подай оставка, пък после пак…“?

Иво Инджев: Да, подписал съм се с името си под това твърдение. Разбира се, признавам, че това не е документ, който…

Водещ: Не може да се докаже.

Иво Инджев: Да.

Делян Пеевски ли е посъветвал Борисов за оставката?

Водещ: Коментирайте, господин Борисов. Иво Инджев каза „това ще бъде отречено, така или иначе“, но е важно към днешна дата какво казвате вие за Пеевски, а и Цветан Василев.

Бойко Борисов: Вече да не се казва Иво Инджев, а да си казва агентурното име, защото явно трябва да се отрече от името си. Не искам да коментирам. Не е само лъжа, не само преднамерено нещо, с цел да обслужи други партии, не само неотговарящо на истината, а просто някакъв човек решил да пише книга, поредният на моя гръб.

Водеща: Какви са взаимоотношенията ви към днешна дата с Делян Пеевски?

Бойко Борисов: Просто не искам да коментирам повече подобни идиотски… Това може само идиот да го каже.

Водещ: Това вече е въпрос, наш въпрос…

Бойко Борисов: Само идиот може да каже такова нещо.

Да назовеш някого „идиот” аргумент ли е?

Водещ: Какви са ви отношенията с Пеевски към днешна дата, защото, струва ми се, важните хора в българската политика трябва да кажат къде стоят и да се позиционират в края на краищата? Дължат тази откровеност на всички.

Бойко Борисов: Аз съм се позиционирал много отдавна и изобщо не възнамерявам да си губя времето с „на кой – кой какъв е“. Единствените, които не сме правили коалиция с никой и не сме специалисти в тази сфера сме ГЕРБ. Така че ми омръзна като наближат избори, знайни и незнайни герои да почнат да се упражняват върху нас и да пишат сценарии.

Водеща: Господин Борисов, по време на Вашето Вие консумирахте любовта на медиите на Делян Пеевски…

Бойко Борисов: Върнете се 10 години назад и вижте всичките тези как винаги са говорили „те ще направят коалиция, те с този, те с онзи…“. За 15 години нито едно нещо не се е случило. Айде вече да престанете.

Неприятно е на Бойко Борисов да му се напомня, че медиите на Пеевски са го поддържали...Лидерът на ГЕРБ не обяснява нищо е не дава отговор на въпроса.

Водещ: Държавата не е ли заложник на този конфликт и ще отречете ли това нещо, трябва да го коментирате – твърди се, че има поръчка за убийство и това е доста сериозна, едва ли ще го неглижирате така?

Бойко Борисов: Кое от всичките неща да коментирам?

Водеща: Обвиненията и подозренията, все още абсолютно от прокуратурата непотвърдени, че е готвено покушение срещу Пеевски.

Бойко Борисов: Аз като кацнах го коментирах това. Всеки ден ли трябва да го коментирам? Зарадвах се, че са хванали убиици. Журналистите ме поправиха, че докато съм летял са ги пуснали. Все пак става въпрос не за обир на плод и зеленчук, а за поръчково убийство. И се надявам колегите и от МВР, и от прокуратурата да си дават сметка, че подобни твърдения, когато не са обезпечени, вместо да си вземат поука от Цветанов какво му се случва, продължават по същия път с пълна сила.

Водеща: В смисъл? Какво точно продължават – правозащитните органи правят нещо, което е нередно ли в момента или какво?

Бойко Борисов: Ако има трима души, които са подготвили убийство на депутат, на евродепутат може ли да ги пуснат след един ден?

Водещ: Може ли?

Водеща: Нямало доказателства.

Бойко Борисов: Като няма доказателства, няма да ги арестуват. Ще ги следят седмица – две - три, месец – два докато ги хванат.

На следващия ден след това интервю, Прокуратурата се отказа да протестира освобождаването на обвинените за подготвян опит за убийство срещу Делян Пеевски

Главният прокурор Сотир Цацаров лично опреверга Борисов и разсъжденията му: „Според мен няма никакви доказателства по делото за опит за убийство срещу Делян Пеевски. Това каза пред журналисти главният прокурор Сотир Цацаров, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Не може в един момент, в който делото се намира в Софийски апелативен съд, да има и оттегляне на протеста и преквалификация на обвинението. Според мен по делото няма каквито и да е доказателства за опит за убийство. Това трябва да си го признаем съвсем ясно”, каза главният прокурор.

„Единодушното становище, както на наблюдаващият прокурор от Апелативна прокуратура – София и колегите от Върховната прокуратура – такова категорично е и моето становище, че по делото няма каквито и да е доказателства за това да е на лице обосновано предположение в престъпление за опит за убийство. При това положение естествено е, че прокуратурата няма как и не може да поддържа такава теза. Да се поддържа такава теза е да се поддържа позиция на процесуален инат, а процесуалният инат е показал, че винаги е вреден”, подчерта Цацаров.

„Не е ли по-добре да си признаем грешката, отколкото всичко това да продължава”, каза той.

Т. е. убити няма, убийци – също.

================

Водеща: Не смятате ли, че сте длъжни пред избирателите си, настоящите и бъдещите, да се позиционирате и позицията „пас“ в конфликта „Пеевски – Василев“ да имате мнение.

Бойко Борисов: Аз съм се позиционирал. Нито Делян Пеевски, нито Цветан Василев ме интересува в какви отношения са. Интересува ме колко е неустойката по „Южен поток“, защото за разлика от другите на нас ще ни се наложи да управляваме. И ако неустойката е 10%, което прави 380 милиона евро само по „Южен поток“ откъде ще ги вземе бюджетът?

Неустойката по „Южен поток” няма как да се плаща от бюджета, крайно време е Борисов да научи това. Да не говорим, че никой все още не е съобщил има ли подписан документ за неустойка и чак тогава да се говори за цифри. Съобщените от Борисов 10 на сто е предполагаема цифра, но не и реална.

Водещ: Само преди да минете за „Южен поток“, подават ли ви отново ръка, опитват ли се да се сближат с вас Пеевски и неговите медии отново? И ако ще управлявате, както казвате, ще се възползвате ли отново от този бонус, медиен?

Бойко Борисов: Аз никога не определям на никоя медия кога и какво да пише или да говори за мен, никога, нито хубаво, нито лошо. И винаги съм казвал, когато пишеха най-големите глупости за мен там, и вие двамата подскачахте, защото пишеха, че сте мои и всяка сутрин искахте да демонстрирате, че поне вие не сте мои. А това беше пълна лъжа – и едното, и другото, и третото.

Водеща: Господин Борисов, по време на управлението на ГЕРБ вие консумирахте любовта на тези медии…

================

Бойко Борисов: А, госпожо, а като бях кмет преди това консумирах ли всичките глупости, които пишеха тези медии?

Водеща: Да, сменят се настроенията и интересите.

Бойко Борисов: Нито в единият случай, нито в другия аз съм казал на някой какво да пише и не ме интересува.

======================

Бойко Борисов: Аз съм заявил много твърда позиция по всички теми.

Водеща: Какви са отношенията ви в момента с Делян Пеевски? Анализатори прогнозират затопляне на тези отношения, в контекста на бъдещо управление на ГЕРБ, подкрепяно негласно от Пеевски и ГЕРБ.

Бойко Борисов: Нямам отношения нито с единия, нито с другия и след като сте ме набрали вместо да говорим какво е станало по „Южен поток“, че са подписали банкова гаранция за милиарди, за 7-ми реактор за „Уестингхаус“, че здравната каса е с половин милиард надолу, че събраха държавните пари вчера, за да платят за юни и юли заплатите и след това да оставят държавата в колапс. Извинявайте, това ще ми е последният разговор с вас.

Неосведомен ли е Борисов в тези си твърдения, или е злонамерен, да не би пък да е в комбинация от двете? Каква имам в предвид:

Меродавен е размерът за банкова гаранция по „Южен поток” ако бъде съобщен официално и доказан с документи. Но да се говори за банкова гаранция за милиарди приляга по скоро на приказки на Женския пазар.

Освен това енергийни неустойки се плащат от БЕХ, а не от държавния бюджет – това също трябва да се изговаря ясно.

Що се отнася до задълженията на Здравната каса, забрави ли Бойко Борисов, че от Резерва на НЗОК Симеон Дянков иззе милиард и половина и след това дълго време здравеопазването няма да дойде на себе си.

Що се отнася до събрани държавни пари, това са парите от държавните дружества, които с Постановление от времето на мандата на ГЕРБ се облагат двойно.

Така че ако някой остави държавата в колапс това беше ГЕРБ и вероятно пак ще е ГЕРБ.

Водеща: Като стана въпрос за държавни пари, банката на Цветан Василев…

Бойко Борисов: Казах ви ясно, заради моите избиратели, нямам никакви отношения с тези хора. Ако ме питат още един път ще ви отговоря същото. Питайте ме още веднъж.

===============

Водещ: Има друга тема.

Бойко Борисов: Аз разбрах каква е вашата цел на тази тема. Вас не ви интересува дали ще подадат оставка днес или не, вие искате да…

Водещ: Напротив – опитвам се този въпрос да ви задам вече…

Бойко Борисов: Не, вие не ми задавате този въпрос. Задавате ми това, което са ви казали да ми задавате.

Водещ: Опитвам се да ви попитам отивате ли с искане и с оферта при останалите партии и предложения за конкретна дата за изборите и въобще някакъв план краткосрочен какво става в държавата? Дата на избори, оставка искате ли днес, какво се случва?

Бойко Борисов: Ние повече от 1 милион пъти сме искали оставка и те не си я дават. И в този смисъл аз дори не виждам защо има смисъл от Консултативен съвет. Те не са си подали оставка.

Водещ: Тоест отивате с усещането, че няма смисъл днес. Все пак ще заявите някаква позиция, каква е тя?

Бойко Борисов: Какво като заявим. Тази позиция мога да заявя и при вас. Ние сме за избори, казали сме го много пъти, само че те не са си подали оставката.

Водещ: Днес се твърди, че БСП всъщност ще предложат да има консултации отделно между партиите, без участието на президента, та партиите помежду и поотделно си да се разбират. Бихте ли участвали в такъв кръг от преговори?

Бойко Борисов: Аз не мога да коментирам всеки ден на коя партия какво й е хрумнало. До този момент нито една партия не ми се е обадила или не съм говорил с който и да било по тази тема. Какво искате да коментирам „на кой какво е хрумнало“.

Водещ: Въпросът беше бихте ли участвали в преговори поотделно с партиите, без участието на президента?

Бойко Борисов: Какво бих бил мога да коментирам, когато съм получил покана. Откъде накъде най-голямата партия ще трябва да се съобразявам всеки ден с най-големия от /…/, за да го коментирам.

Водеща: Господин Борисов, хрумна ми да ви питам сега, какво стана с проверка или разследване най-вероятно, че вашето убийство е готвено от Ахмед Доган, нещо, което прозвуча в края на мандата ви миналата година и шокира всички? Какво стана там, има ли развитие по тази тема?

Бойко Борисов: Не мога да кажа дали се разследва, или не. Това са официални материали, които аз съм предоставил. Оттук нататък, пак казвам, не искам да се въртя в една и съща тема, при положение, че вече дори няма значение кой ще спечели изборите след това. Държавата е в колапс и в невъзможност да се оправи. Какво значение има тук вече Ахмед Доган какво е казал преди една година.

В случая не е казал Ахмед Доган, а го каза лично Бойко Борисов в парламента! Как се разви тази история и как бе опроверган Борисов – четете в Хроники по-късно.

Водещ: Това е доста великодушно към днешна дата на фона на старата реплика.

Бойко Борисов: Кое е великодушно?

Водещ: Да подминавате с лекота едно такова твърдение, че сте поръчан физически да бъдете ликвидиран.

Бойко Борисов: Колко пъти го коментирах? Дай да го повторим още веднъж.

Водеща: Очаквате ли българските институции да вземат мерки, така че да се разкрие евентуалният опит за покушение? Това е сериозно, както вие казахте в началото на разговора ни, сериозно е и когато има опит за покушение срещу Пеевски.

Бойко Борисов: Като поканите ДАНС, като поканите МВР може да ги питате по този случай. Аз не /…/.

Водещ: На финала на това включване, ние бихме искали, разбира се, да ви поканим и за по-дълъг разговор в студиото…

Бойко Борисов: Вие може да искате, ама по-нататък, „друг път“, където казало детето. Когато спре да ви интересува поръчковият въпрос: „Какви са ти отношенията с ДСП?“, при положение, че аз дни напред доказвам и ултимативно казвам, че…

Водещ: Кой ни поръча въпроса да Ви питаме какви са Ви взаимоотношенията с Делян Пеевски?

Бойко Борисов: Откъде да знам. Това си е ваша работа, не е моя.

Водеща: Кой ни поръча въпроса, каква е вашата версия за тази поръчка?

Бойко Борисов: Не знам.

Водеща: Щом го казвате, очевидно имате нещо предвид, любопитно ми е.

Водещ: Струва ми се, че просто не ви хареса въпроса.

Бойко Борисов: Не, въпросът ми харесва много и много ясно и точно казах, че нямам никакви отношения, около 10 пъти и вие продължавате да седите на този въпрос. Още един път ме питайте, за да знаете, че сте ме питали. И не съм изнервен на въпроса ви, изнервен съм от това, че в държавата парите изчезнаха, че има много реален шанс да се разклати банковата система и после в тази катастрофа може да си говорим, каквото искаме. Непоправими са нещата.

Водещ: Защо има опасност да се разклати банковата система, според вас?

Бойко Борисов: Когато се арестуват изпълнителни директори на една от големите банки…

Водеща: Не са арестувани. Ако вие имате друга информация, аз нямам информация за арестувани изпълнителни директори.

Бойко Борисов: А кои бяха арестуваните?

Водеща: Привикани на разпит бяха хора от ръководството…

Водеща: Трима души, които…

Водещ: … тези тримата не са от ръководството.

Водеща: Да.

Бойко Борисов: Така беше представено. Може да не съм разбрал, защото пътувах тези дни.

Пътуването е аргумент когато Борисов разбира, че е сбъркал и е изрекъл неистина. Удобно. Всъщност изпълнителен директор на банка КТБ няма арестуван, а са задържани трима души за изпълнители на поръчково убийство, но както стана ясно по-горе, няма убийство, няма и убийци, нито пък има каквито и да било доказателства за тази измислена история.

Водещ: Смятате, че по този начин е възможно да се случи какво точно с банковата система, когато има такъв шум около една от големите банки?

Бойко Борисов: Неслучайно има Закон за банковата система, закон и особено /…/, и пресата, и медиите по тази тема имат забрана да говорят, в закона.

БНБ съобщи, че банковата система е стабилна, а КТБ също е стабилна.

Водещ: Но според Вас има опасност, говорейки се да се случи какво?

Бойко Борисов: Говорейки се, за която и да е банка не е добре за вложители й. И затова мисля, че това е последното, единственото останало стабилно нещо в държавата. Нека да бъдат любезни, да бъдат внимателни поне в тази тема.

Водещ: Благодарим ви.

Коментар на "Хроники". От какво е изнервен Бойко Борисов - от пътуването си в САЩ, където е научил нещо неприятно, или от това, което научава тук, кацайки от Щатите?

Дали изнервянето на Борисов не идва от това, че Реформаторският блок заяви, че няма да приеме Борисов за бъдещ премиер? А други партии, с които да се съюзява, за да управлява не се виждат на хоризонта.

Да не би изнервянето да идва от факта, че при задължително гласуване, Цветанов няма да е в състояние физически да обхване и контролира изборите?

Борисов е имал контакти с Делян Пеевски, това е причината Пеевски и Цветан Василев да се скарат. Като резултат - се разсъхна и пуснатата история с "поръчано" убийство на Пеевски от Цветан Василев, в което бе въвлечена и Прокуратурата!

За Пеевски започна обратното броене, тогава с кого ще работи ГЕРБ?

 

Политолози: Убийството на опозиционния московски лидер е извършено в интерес на Киев

Вениамин Роднянски и Павел Данилин

Обществениците Вениамин Роднянски и Павел Данилин отправят обръщение хората да не се поддават и да не участват в политически провокации, които вече са се разразили в социалните мрежи по повод убийството на Борис Немцов.

„Изразявам дълбоките си съболезнования на роднините и близките на Борис Ефимович – заявява пред интернет изданието „Ридус“ членът на Обществената палата Вениамин Роднянски. – Искрено се надявам следствените органи да успеят оперативно да установят самоличността на престъпниците и да ги задържат.“

В същото време Роднянски се обръща към съгражданите си с молба да не се спекулира с трагичното събитие, от една страна, и да не се поддават на провокации – от друга.

„Убеден съм, че сега ще се появят много „дейци“, които ще пожелаят да се възползват от случилото се. Много ви моля, не се поддавайте на подобни провокации“, заявява Роднянски.

Очевидно е, че опасенията на политолога не са напразни. Вече започнаха масовите спекулации по повод убийството на Немцов. При това експертите посочват неговата последователност като доказателство, че е добре обмислено и отдавна подготвяно.

„Трябва да се отбележи, че вълната от обвинения към руските власти за убийството на Борис Немцов далеч не идва от Русия – подчертава шефът на Центъра за политически анализи Павел Данилин, – дори най-радикалните руски либерали се ограничават с изразяването на съболезнования и не бързат с обвиненията.“

Затова пък в украинското интернет пространство е настанала истинска истерия, която не може да не предизвиква тревога.

„Първите директни обвинения за убийството се появиха именно в украинските блогове и медии – пише Данилин. – Нещо повече, именно в Украйна веднага си спомниха неотдавнашното интервю на Немцов за „Събеседник“, в което той казва, че властите ще го убият. Самото съществуване на такова интервю доказва, че на последно място на властта ѝ е изгодно убийството на този политик.“

„Руската власт по принцип не е заинтересована от убийството на който и да е виден политик, най-малко от това на Немцов. Той беше лош политик, но съвсем не лош човек. Неговото убийство не би могло има тежест за когото и да било, нито да повлияе на нечии интереси. Въобще на никого“, коментира политологът.

„За мен е съвсем очевидно, че това е провокация, извършена или непосредствено от украинските спецслужби, или от чужди служби в интерес на Украйна“, категоричен е Павел Данилин.

--------

Украинската спътничка на Немцов го „води“ до мястото на убийството?

Анна Дурицка, с която е бил Немцов в нощта на убийството, го е „завела“ до местопрестъплението. Така смятат някои анализатори, в това число лични познати на опозиционера.

Анна Дурицка е била с Немцов в момента на смъртта му. Снимка: Фейсбук

Възможно е младата спътница на Борис Немцов да го е „завела на нужното място в нужното време“. Това коментира известният икономист Михаил Делягин в своя профил в Туитър. Същата версия потвърждава и политологът Виталий Третяков.

„Вероятно са използвали момичето да изведе Немцов на разходка пеша в нощна Москва на безлюдно място“, смята Третяков.

В момента на убийството заедно с Борис Немцов е 23-годишната украинка от Киев Анна Дурицка. Младата жена е отведена на разпит в полицията. Както се съобщава, засега тя е основният свидетел на убийството.

--------

Убили са го, за да съживят опозицията

Дмитрий Олшански, журналист

Нека припомним, че опозиционерът Борис Немцов е застрелян с пистолет на моста, на няколкостотин метра от Червения площад. Килърът е произвел шест изстрела. Четири куршума са достигнали целта. Убиецът и неговият съучастник се скриват в автомобил, предполага се – бял „Форд“

В Москва е обявен план „Залавяне“, но засега безрезултатно.

Поразително, разбира се.

2015 година, а такава стопроцентова история от самото начало на този век.

Нещастният Борис Ефимович е принесен в жертва точно в навечерието на „Марша“, всичко е направено „внимателно“.

Трупът на Немцов трябва да послужи като електрошок за съживяване на опозицията в Русия. „За да излязат“, „за да се възмутят“…

А либералите са такива простодушни наивници, че веднага ще повярват: точно преди техния „Пролетен марш“ е решил да убие своя опасен противник Немцов, Путин е тиранин, а тираните непременно трябва да убиват някого. Като в комиксите.

Но повтарям. Поразителното е, че възкръсва политикотехнологичен метод с десет-петнайсетгодишна давност.

Усещането е сякаш някакъв престъпник е лежал много години в затвора, след което излиза и започва да решава въпросите по единствено и добре познатия си начин.

--------

Още размишления за смъртта на Немцов

Сергей Доренко (Растрига), журналист

Те са вървели  по „Малая Ординка“, Анна Дурицка и Борис. Разхождали са се в район с безброй входове. И ако целта е била просто физическото отстраняване на Борис, извършителите биха блокирали повечето от тях.

Убийството е предназначено за зрителите. С план като за сватбени снимки.

Мястото не е случайно. Мястото е под погледа на камерите, на фона на прекрасна гледка и именно за зрителите. А зрителите са двама. Първият – метафизичният Путин. Окото на Саурон над кремълските кули не би могло да не види специално режисираната трагедия. Тоест това убийство е знак, адресиран до Путин. Това е или 1) знак, че в страната се е появил нов стопанин и той предизвиква стария, или 2) услужливост на глупав пес, който, размахвайки опашка, захапал със зъби папагала на стопанина си, го носи до леглото му. Ако зрителят на трагедията е Путин, изборът на Борис Немцов, а не примерно на Навалов, не е случаен.

В продължение на много години Немцов изпреварваше Путин в кариерата, а освен това бе негласният политически наследник на Елцин преди Путин.

За Путин Немцов бе идеалният опонент за задочни диалози и кореспонденция. Навалов за Путин е просто един хлапак, с когото може да направи каквото си пожелае.

Вторият зрител на внимателно режисираното убийство е Анна Дурицка. Не я пренебрегвайте, моля. Разстрелват Борис с шест куршума. Четири попадат в тялото: шията, белите дробове, сърцето, черния дроб. Другите отскачат встрани. Контролен изстрел липсва. Не отстраняват свидетеля. Анна не само че не получава своя контролен изстрел, тя не получава нито един изстрел.

Попитайте килърите, драга общественост – така ли се прави? Откъде такава загриженост, ако всяка сцена не е поставена да послужи за назидание на Анна? Чували ли сте такова нещо? Ами ако убийството е поставено за самата Анна?

Показват ѝ какво представлява адският спектакъл на насилието. Това не може да се изключи напълно, нали?

Анна е от Киев. Показността и сценичността на тази трагедия във всеки един от детайлите ѝ са напълно украински. А сега и оръжията, и стрелците в Украйна никак не са лоши.

Такива неща...

Материала подготви Елена Дюлгерова

 
продължение от 21 май 2009 г.
Скандални пропуски и грешки в мотивите на съдиите, допуснати противоречия, съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата - това е малка част от причините Върховният касационен съд да отмени оправдателните присъди Георги Желязков и Стоян Стоичков по убийството на Мартин Борилски и да върне делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане. ВКС направи заключение, че Шуменският окръжен съд и Апелативният съд във Велико Търново са се произнесли: в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от тази на подсъдимите, са приели върховните магистрати.

Още един интересен факт: мотивите на Шуменския окръжен съд не са достъпни в интернет, въпреки изискването на Висшия съдебен съвет всички съдебни актове да се качват в мрежата.
Председателят на ШОС, Нели Братанова отказва да даде копие на присъдата на автора на документалния филм за убийството на Мартин Борилски, Росен Босев, отказва да застане и пред камера.
След обжалването на решението на ШОС, делото отива в Апелативния съд във Велико Търново. На него присъства и френският посланик Етиен дьо Понсен, който както предшествениците си иска да е наясно как се развиват нещата.

Френският интерес по това дело продължава - това се оказва и малшанс за този, който е извършил престъпление във Франция. Посланикът е неприятно изненадан от липсата на интерес в обществеността. В залата, където се провежда съдебното заседание, той заварва много малко хора, липсват и журналисти. За Апелативния съд във Велико Търново са достатъчни осем месеца, за да потвърди оправдателните присъди за Г. Желязков и Ст. Стоичков.
Решението е дълго повече от 30 страници и е пълно с нелепи грешки и заключения. Ето някои от тях:
За взетия мобилен апарат на жертвата. „Общото обаче е, че млади хора, завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи, едва ли не с улични похвати."
За намерения с пропитата кръв на Борилски пуловер на Желязков. „Ако подсъдимите бяха автори, те не биха оставили собствени дрехи, с примеси от тяхна, и кръв на пострадалия в жилището, при напускането".
За втората версия, в която двамата подсъдими твърдят, че са били свидетели на сбиване на французите с Мартин. „В картината на сбиването има толкова конкретика, че цялата тази събитийност не би могла да бъде измислена като защитна позиция".
За измислените още двама непознати французи, оставени в жилището с Мартин. „Желязков предава и една вербална комуникация, която не би могла да бъде измислена /тя е житейски логична/ тъй като пострадалият е адвокат, работи във френска адвокатска кантора, и би могъл да има всякакви взаимоотношения с клиенти, с други лица, а такива взаимоотношения биха могли да бъдат и с финансов оттенък".
След убийството, кабинетът на Мартин е бил обискиран, компютърът му е бил иззет и проверен, разпитани са били негови колеги, и разследващите френски криминалисти са установили по безспорен начин, че Мартин не е имал достъп до по-„тежки" дела.
Нищо не дава основание да се приема и твърди, че именно заради съдебната практика на кантората е възможно някой да посегне на някого. Такъв прецедент поне до убийството в тази, а и други адвокатски френски кантори не е имало! Все пак Мартин е бил стажант и изобщо не е имал възможност да взема каквито и да било отговорни, важни решения, свързани със съдебната практика на кантората. Традицията за фирмата е била стажантите по-скоро да проучват съдебната практика и то, работейки в екип.

Налице са освен необосновани и нелогични твърдения от страна на двамата подсъдими, така и необяснимо поведение от тяхна страна след като напускат жилището и страната. Факт е, че Желязков и Стоичков по никакъв начин не съобщават на никого за случилото се, а още по-малко пък правят някакъв опит да го предотвратят. Нито във Франция, нито в България те не предприемат каквото и да било, за да помогнат да се разкрие поне какво се е случило, за да бъдат заловени евентуалните извършители.
Вместо това - двамата българи правят всичко възможно да се разграничат, за да не бъдат свързани с престъплението: от смяната на дрехите и къпането в жилището на Мартин, до бягството от Франция, без изгледи за обратно връщане.

Какво всъщност издиша във втората версия на подсъдимите?

Първата версия на двамата подсъдими по убийството на Мартин Борилски е, че Георги Желязков видял за последно Борилски два месеца преди инцидента, тъй като малко преди това се записал в университета на Мартин и понякога искал учебни материали от него. Признанието Желязков прави в качеството си на свидетел пред френски криминалисти и български следовател - Пламен Райчев, в сградата на варненското следствие. В почивката Желязков внезапно изчезва и чак след дълго убеждаване, баща му го връща. Тогава му вземат слюнка за ДНК-проба. От взетата слюнка е направен ДНК-анализ и сравнението с пробите, взети от местопрестъплението показват, че кръвта по намерените там панталони и пуловер принадлежи на Желязков.
Защо бяга Желязков-син в почивката? Защо баща му се разплаква и моли следователя Райчев да се измисли нещо, като „неизбежна самоотбрана"?

Георги Желязков, който току що е записал право, бяга от Франция с мобилния телефон на Мартин, изоставяйки свои книги, вещи и дрехи. В България той е разказал на баща си какво се е случило и остава в родината си, като и двамата мълчат и не дават знак, по какъвто и да било начин, че зад Георги в Париж е останал трупът на жестоко убит негов съгражданин.

Желязков-баща не е изненадан от идването на френските криминалисти и това, което му съобщават. Той по-скоро търси изход от ситуацията за своя избягал син. Избягал два пъти: веднъж от Париж в нощта на убийството, и втори път от сградата на Варненското следствие в почивката на провеждания разпит.
Впоследствие французите пращат у нас събраните материали по разследването. Върховната касационна прокуратура изисква от следствието всички папки. Повече от 10 месеца делото изчезва и разследването спира. Питат французите, пита следователят Пламен Райчев - какво става с делото, къде е. Въпросите им остават без отговор. Чак когато едни от най-големите издания във Франция публикуват материали за този скандален случай, в един от кабинетите във ВКП е открито делото, но в него липсват част от ДНК-анализите. Следователят си прави самоотвод, а французите съобщават, че имат резултатите от изчезналите ДНК-анализи и странната им липса няма да е проблем.

Тогава се появява и още един интересен факт, за извършване на друго престъпление от Георги Желязков: неправомерно полагане на подпис, с цел получаване на чужди документи за самоличност. Една от следователките, поели делото обяснява как година преди убийството на Мартин, Георги Желязков е подал заявление в полицията във Варна от името на Веселин Димитров за удължаване срока на паспорта му. Седмица по-късно пак той взел новия документ, като се подписал на документите за заявление и получаване на паспорта вместо Димитров. Последното е доказано от графологична експертиза.
Как и кога се минава към вариант „Б" - защита от пет мастити адвокати в съд, който е във влиянието на варненската съдебна власт - мястото, където Желязков-баща е силен. Две съдебни инстанции оправдават подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, което възмущава дълбоко френската страна, представителите на която са хвърлили труд, средства и умения при събирането на доказателствата и уточняването на уликите от местопрестъплението.
Необходима е още една крачка и оправданите Желязков и Стоичков я правят: излизат с втора версия, за присъствие на двама непознати французи, които били Мартин още в тяхно присъствие, и останали с Борилски, и след като българите напуснали жилището.

Двудневен оглед на местопрестъплението, внимателно изследване на жилището на убития Мартин Борилски дава на разследващите френски криминалисти единствено ДНК-следи от двамата българи, обвинени за убийството и от хазаина на жертвата - Себастиян Проази. /Проази в нощта на убийството не е бил в жилището. - бле. Л. М./
Нито една епително клетка, нито един отпечатък или част от отпечатък не са открити в апартамента на Борилски, въпреки втората версия на подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, че когато са си тръгнали от апартамента, там останал Марти и двамата непознати французи, които вероятно са го убили по-късно същата нощ.

Какво липсва в казуса „Борилски"

Две български съдебни инстанции не полагат и най-малко усилие, за да установят каква е причината Желязков-син и Стоичков да търсят настоятелно Мартин Борилски преди убийството. Това обстоятелство, подкрепено от редица телефонни обаждания в жилището на Мартин, остава някак встрани от делото, а точно то е много важно, за да се стигне до мотива на престъплението.

Мотив на престъплението липсва - това е един от основните доводи на защитата. А такъв мотив липсва само, защото две съдебни инстанции не желаят да го конкретизират, въпреки събраните доказателства от френските криминалисти.
Най-кратко мотив може да бъде търсенето на пари от двамата българи. Много свидетели, български студенти от Ница и Монпелие говорят за това, че Желязков и Стоичков упорито са търсили Мартин и че са търсили пари. При уликите, намерени на местопрестъплението е намерена карта VISA в окървавения панталон на Желязков, която в бързината да се окъпят и напуснат жилището, двамата подсъдими забравят.
Съпровождащите престъплението други нарушения на закона също са важни, но първите две съдебни инстанции ги пренебергват. Става дума за изваждането на паспорт на името на Веселин Димитров и вземането на документа от Желязков.
След това - Стоичков преминава границата с фалшиви документи.
Двамата подсъдими твърдят, веднъж, че са познавали бегло Борилски, а в други показания - за тях той вече е близък приятел. Всъщност адвокатът на семейството на Борилски, Петър Величков смята, че не е без значение фактът, че Мартин е изкарал стаж при Желязков-баща и е получил добра препоръка от него.

Според Величков, твърде вероятно е, точно това обстоятелство да са се опитали да осребрят добре двамата българи - Желязков и Стоичков. Както стана дума вече, двамата са без пари в мига, в който търсят настоятелно Мартин преди убийството му.
Какво насочва Желязков и Стоичков към втората версия за убийството на Мартин? Това е малък детайл, който убягва на двете съдебни инстанции. В показанията си пред френската полиция, съсед на Борилски съобщава следното, че е чул скандал с викове, който затихва и изведнъж някой извиква на френски: „Не прави така!"
Това е идеален повод Желязков и Стоичков да отидат на вариант „Б" с версията, че в жилището имало още двама мъже, непознати французи, които се карали с Мартин и дори се сбили с него, и тях двамата.
„Не прави така!", извикано на фрески се оказва удобна фраза, тъй като логично, ако Мартин се е карал с двама си съграждани едва ли някой от тях би викал на френски. Впоследствие се оказва, че въпросният съсед живеел доста далеч от жилището на Борилски и викът е дошъл отвън , а не от жилище в кооперацията на жертвата. Важното е, че фразата е била записана като свидетелство и е могла да бъде използвана. Допълнена от пуснатата димка за някакво обаждане от непознат мъж на испански, със заплахи да се мълчи за случилото се в жилището на Мартин -вече би следвало да сглоби картината на достоверност на втората версия за наличието на двама непознати французи.
Само че обаждането е проверено обстойно и се оказва блъф. БТК не е засекла подобно обаждане и налице е единствено писмено изложение на въпросния разговор!
Два от крепежните елементи на втората версия за прехвърляне на вината за убийство на двама непознати французи са сериозно компрометирани.

Към тази ситуация се прибавя и отказът на българския съд да изслуша френските следователи, работили по делото, с аргумент, че според действащия Наказателно-процесуален кодекс в България не се допуска подобна възможност.
След приемането на нашата страна за член на Европейския съюз обаче, това влиза в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Поведението на съдебните власти в България провокира френските криминалисти и съдия-следователи да се замислят сериозно за провеждане на паралелен процес по убийството на Борилски във Франция.
Франция е решена да възобнови процеса по това особено садистично убийство, след като девет години французите са чакали българските им колеги магистрати да си свършат работата по събраните доказателства и свидетелски показания.
Французите са впечатлени и от страха на някои свидетели да дадат показания, заради влиянието, което има в съдебните среди бащата на единият оправдан бивш подсъдим, Георги Желязков.
Възобновяване на делото в Париж означава и че е налице отказ на Франция да признае съдебните актове на българските съдилища в Шумен и Велико Търново.

На 29 април т. г. Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди на Георги Желязков и Стоян Стоичков и върна делото за ново разглеждане във Велико Търново. Ще дочакат ли французите края на тази сага, или ще започнат паралелния процес в Париж? В близките седмици това ще стане ясно.

Какво е упоритостта и професионализма за постигане на справедлив процес и присъди на французите, освен малшанс някой да бъде убиец във Франция.
 
продължение от 20 май 2009 г.
Ще се измъкнат ли безнаказано, оправданите за убийството на Мартин Борилски двама негови съграждани? Ще успее ли българската съдебна система поне в този случай да се държи по европейски, пренебрегвайки шуробаджанащината, магистратските своеволия и корупцията? Или ще чакаме паралелният процес, който предстои да направят французите по това жестоко престъпление, за да довършат урока си по работеща съдебна система.

„Обезпокоява ме една епидемия, която се получава напоследък сред българските съдии - епидемия за отвод", заяви Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд /ВАС/ в предаването „Денят започва" по БНТ. Точно такава епидемия съпровожда и безкрайните отлагания, с години, на делото за смъртта на българина Мартин Борилски във Франция. В случая отводите са не само на съдии, но и на прокурори. Странното обаче е, че въпреки отводите, съдът, в който се правят те, решава, един от подсъдимите за това жестоко убийство да не бъде екстрадиран във Франция!
Другият странен факт свързан с отводите и същия съд е, че подсъдимият, когото съдиите не пускат да бъде екстрадиран, кара стажа си след като завършва право точно при тях!

Софийска районна прокуратура изготви доклад за дейността си. Информация от този Доклад изтече в медиите, които стана повод Главният прокурор на Републиката, Борис Велчев да изрази своето недоволство от това. Изтичането на информация е характерно за разсипаната българска съдебна система - информация изтича от МВР към медиите, информация изтича и от Прокуратура, специални служби, заседания на парламентарни комисии. Едва ли някой се съмнява, че изтичането на информация е свързано с ширещата се корупция в съдебната система, един от факторите, който я блокира и прави неработеща. И тук стигам до следващата слабост на родното правосъдие - дали е надеждна защитата на свидетели по определени дела.
Заради изтичане на информация, единственият защитен свидетел по делото срещу Златко Баретата е бил разкрит. Това призна лицето, условно наречено Георги, в интервю за „Нова телевизия".
След задържането на Златомир Иванов, въпросният свидетел Георги решава да приеме предложението на прокуратурата да свидетелства за поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят и да влезе в програмата за защита на свидетелите. Според свидетеля, показанията му засягали освен поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят, ставало дума и за поръчителство, извършители, оръжие и други данни.
И точно след подобни показания информация за него изтича и свидетелят е разкрит!

„В България да си защитен свидетел е само термин и държавата по никакъв начин не може да те защити", обяснява Георги пред сайта bgВЕСТИ.com. - Спрямо мен беше взета една единствена мярка - смяна на местоживеене. Хората на Баретата ме намериха и ми се обаждаха да ми кажат, че ще избият фамилията ми до девето коляно. Стана ясно, че се знае къде съм, срещу кого давам показания, даже и какви са ми показанията", споделя свидетелят.
Скандалът е голям, но тъй като се случва в България, той едва размърдва пластовете в Министерство на правосъдието и Главна прокуратура. Оказва се, че свидетелят е бил настанен в хотел, но без физическа охрана, и там научил, че вече не е анонимен. След като самоличността и местонахождението му били разкрити, свидетелят е получил заплахи за живота си, затова сам се е отказал от програмата за защита на свидетелите, в която бил включен.
Защитеният свидетел би трябвало да е анонимен и да фигурира само като номер без име в следственото дело срещу Златомир Иванов -Баретата за престъпна група, извършила поръчкови убийства и разпространяваща наркотици, обясниха източници от Прокуратурата. Нищо чудно защитеният свидетел действително да е бил анонимен и да е фигурирал само като номер без име и така да е бил разкрит на заинтересованите лица. Това стеснява много кръгът от заподозрени и ако от Прокуратурата се заемат с разследване на осветяването на този свидетел - изобщо няма да им е трудно даоткрият виновния.
Как е разкрита самоличността на така нареченият защитен свидетел, Георги, дал толкова важни показания срещу Златко Баретата и защо не е охраняван, въпреки заплахите за живота му, разследващите отказаха да коментират. Главният прокурор обеща да провери дали има изтичане на информация - нещо, което е ясно и без той да го обещава!
Далеч по-нелепо и смешно бе изказването на министъра на правосъдието, Миглена Тачева, която, вместо да се скрие от журналистите поне докато трае проверката, си позволи да говори назидателно на събралите се репортери, като им поясни, че програмата за защита на свидетели не се коментирала!
Отводи на съдии и прокурори, спиране на дело от движение, изтичане на информация, осветяване на защитен свидетел - всички тези скандални „качества" на родната съдебна система съществуват и едва ли ще бъдат преборени скоро. Изборих ги телеграфно, защото в делото по убийството на 24-годишния българин Мартин Борилски тези скандални явления са ежедневие, а един от ключовите свидетели по това дело, дал показания пред френските криминалисти в Монпелие не скрил, че се страхува да говори, тъй като бащата на присъствалия в жилището на жертвата по времето на убийството, Георги Желязков, бил много влиятелен в средите на Следствието и Прокуратурата във Варна!
Свидетелят от Монпелие, който се страхува да говори, казва и защо. Това е първата брънка от събития и абсурди в делото „Борилски". След това започват да се трупат факти и действия, в които неслучайни, могъщи люде, магистрати се хвърлят на амбразурата да попречат да се стигне до правосъдие, независимо, че става дума за убийство, извършено по особено жесток начин, а не за обир на „Плод-зеленчук"!

Свършват ли си французите работата?

„Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж". До този извод стига Главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, при който до този момент двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получават оправдателни присъди.
Оневиняването им от Апелативния съд във Велико Търново през декември предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас Етиен дьо Понсен прие оправдателните присъди с голямо учудване и неразбиране. Този финал на делото дойде, след като френските власти предадоха на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков, като: косми, намерени в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет бе и материал изпод ноктите на жертвата.

Извършеното във Франция прецизно разследване установи, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК-профилите на варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, изолирани от тяхна слюнка в България.
У Георги Желязков по-късно бе намерена кредитна карта на жертвата. Желязков и Стоичков попадат сред заподозрените заради телефонни разговори, водени в деня на убийството. От един и същи уличен телефон в Париж, многократно са набирани номера на жертвата, търсена е лелята на Желязков в Монпелие, звъняно е и на домашния телефон на Желязков-баща във Варна.
Френските криминалисти установяват, че след убийството двамата българи са се изкъпали в банята в жилището на убития. Желязков оставил там панталона си и си тръгнал с панталон на Борилски, взет от гардероба му. По-късно панталонът е намерен във Варна. Взет е и купеният наскоро мобилен телефон на жертвата. На взетия мобилен телефон на убития вече Борилски, двамата сменили СИМ-картата и по целия път звънят от него, без да знаят, че обажданията могат да се идентифицират и с уникалния номер на апарата.
Всичко това е доказано от следствието във Франция. Според френските разследващи и според българската Национална следствена служба, доказателствата са напълно достатъчни двамата да получат осъдителни присъди и тук идва голямото НО...

Обратът в случая „Борилски" - след седем години „амнезия"

Седем години делото се влачи и разтакава. Едва в едно от последните заседания по делото, след седем години мълчание, Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона получават просветление и „проговарят" за „събитията" около убийството! Те признават, че са били във Франция, по думите им, вечерта на убийството. Признават, че са имали среща с Мартин пред кантората, в която той работи. Разказват, че оттам, с такси отишли до дома на Борилски, пред който ги чакали двама едри французи, облечени с костюми. Петимата се качили в квартирата на Борилски.

Петимата - това е цифрата на присъствалите, вечерта на убийството в апартамента на жертвата.
Спирам тук, за да изнеса някои факти, на които Шуменският и Великотърновският апелативен съд не обръщат внимание
В един момент петима мъже се намират в стая в жилището на Борилски и двама от тях нанасят побой на Мартин. Шуменският окръжен съд записва, че докато по-ниският непознат французин нанасял 10-15 удара с нож на Борилски и дълбоко порязал Желязков, другият седял, пушел и четял.
За Шуменския съд - побойникът е единият непознат. Съдът във Велико Търново представя свое, ново виждане за тази конфликтна ситуация - "в един момент петима души са били в стаята на пострадалия и две неизвестни лица са нанасяли побой". Нападателите от един стават двама, при това и двамата, ангажирани пряко в нападението върху Борилски и подсъдимите...
Налице е тежко противоречие в мотивите.
Очевиден е стремежът на въззивния съд да хиперболизира заплахата, за която говорят подсъдимите, променяйки "в движение" позицията си за броя на нападателите и съотношението на силите между тях и нападнатите. По този начин Апелативният съд допуска и още едно противоречие. На стр.17 от решението той отбелязва, че "лицето и ръцете на Мартин са целите в кръв" и " в тази конфликтна ситуация двамата подсъдими разбираемо, шокирани и уплашени напускат квартирата".
На следващите стр. 18 и стр.19 може да се прочете, че "няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи", обстановката "резултативно се е успокоила" и "еднозначният извод, който следва да се направи, е, че подсъдимите са оставили пострадалия и двамата нападатели след един побой, но не толкова тежък и с рани, които не само, че са повърхностни, но не са и смъртоносни." Станалото в квартирата на Борилски според съда е шокирало до паника подсъдимите, но в същото време не ги е обезпокоило! Този логически парадокс няма обяснение в мотивите на обжалваното решение, поради което в тях не могат да се открият обстоятелствата, които съдът намира за установени.
Цитирам тези извадки от Решението на Върховния касационен съд, за да илюстрирам само два от противоречивите и абсурдни изводи, които присъстват в мотивите към решенията на Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд по делото „Борилски".

Според Окръжния съд в Шумен и закъснялата със седем години памет на двамата подсъдими - Желязков и Стоичков:
Мартин Борилски дошъл към 20.45 часа на въпросната среща. Подсъдимите искали да се почерпят някъде набързо, за да имат време да хванат влака за Монпелие. Решили това да стане близо до жилището на пострадалия. Качили се в такси, в което неизвестно защо и срещу какво Мартин Борилски предоставил мобилния си телефон "Ериксон" /доста скъп - бел. Л.М./ на Желязков и то без да изтрие или прехвърли данните за служебни телефонни контакти в другия си мобилен апарат. Пред входа на блока подсъдимите видели, че двама мъже се насочват към тях. Мартин Борилски казал, че трябва да им даде нещо. Подсъдимите пожелали да изчакат, но Мартин настоял да се качат. Подсъдимите влезли в жилището и видели, че единият от непознатите седи, пуши и чете от разтворена папка, а другият и Борилски са прави. Желязков отворил гардероба, за да си вземе якето, неизвестно кога очакачено там, и тогава чул седналият мъж да казва на френски на Борилски, че е закъснял и не му дава всички документи, за които са платени много пари. Борилски отговорил, че бърза, а има и приятели на гости, и предложил да се видят на другия ден, за да се уточнят. Тогава същият мъж казал :"Няма утре, сега връщай парите". В този момент Желязков усетил, че някой го блъска в гръб и залитнал. Когато се обърнал, видял, че това е Борилски, ударен от по-ниския мъж, който държал нож. /Тъп нож е за рязане на хартия - с такъв нож никой, тръгнал да убива не се въоръжава предварително - бел. Л. М./.
С ножа, по-ниският непознат французин замахвал към главата на Борилски и му нанасял удари, а той се опитвал да се предпази с ръце. Желязков бил ударен с юмрук в гърдите, но успял да се приближи и хванал ножа с ръка, при което усетил парване. Нападателят го съборил по гръб, а Борилски паднал върху него. Намесил се и Стоичков, който помогнал на Желязков и Борилски да станат, а през това време нападателят продължил да нанася удари на пострадалия с ножа. Подсъдимите възприели не по-малко от 10-15 удари срещу Мартин Борилски. Тогава другият непознат казал на френски: "Спрете, достатъчно, ще се намери решение", при което нападателят преустановил боя. Двамата непознати наредили на подсъдимите да се измият, преоблекат и да се махнат бързо. Заплашили ги, че ако разкажат на някого, ще ги намерят и убият. Борилски и Желязков влезли в банята. Там Мартин казал, че ще се оправи с непознатите и няма нищо страшно. Желязков превързал порязания си пръст. Двамата със С. Стоичков се преоблекли, а съблечените дрехи оставили в жилището на Борилски. Побързали да излязат, като Стоичков се отправил към асансьора, а Желязков тръгнал по стълбите. Поели към гарата пеша. По пътя Желязков сменил превръзката на кървящия пръст и казал на Стоичков за заканата. /Въпреки че няколко реда по-горе съдът записва как двамата непознати французи заплашили двамата напускащи жилището на Мартин! - бел. Л. М./.
Желязков се сетил едва при пристигането, че е забравил да извади картата на Борилски от мобилния телефон и да вземе зарядното устройство. На следващия ден - 19. 07. 2000 г., той звънил на Борилски четири пъти, но не успял да се свърже...

Съдиите в Шумен и Велико Търново не изискват да се уточни:
  • Кога Желязков пъха кредитната карта на Мартин в сваления по-късно панталон от себе си - това не става ясно. Кога и защо му я е взел?
  • Твърденията на подсъдимите са хем, че "лицето и ръцете на Мартин са целите в кръв", хем, че "няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи"!
  • Не е изследвано и финансовото положение на подсъдимите след деня на убийството, 18.07.2000 г., за което има многобройни доказателства. Финансовото положение не е съпоставено с данните от местопрестъплението, показващи, че джобовете на сакото на Борилски са претърсвани, а кредитната му карта е намерена в задния джоб на окървавения панталон на Желязков.
Вместо това въззивният съд априорно изключва възможността подсъдимите да са имали мотив за убийството на Борилски с аргументи извън правото, като се е позовал на репутацията на учебното заведение, в което са учили.
Защитата на двамата подсъдими твърди, че липсва установен мотив у подсъдимите за извършване на убийството. Тук отношение има изясняването на причината защо двамата подсъдими се връщат в Париж. Двете съдебни инстанции в Шумен и Велико Търново безкритично приемат обяснението на Желязков и Стоичков, че това се е налагало, за да може спешно Желязков да получи заем от свидетелката Н. Съдът не съпоставя тези обяснения с показанията на въпросната свидетелка, нито с показанията на друга свидетелка, която заявила, че предния ден е заела пари на подсъдимия Желязков по молба на баща му, за да може синът му да се върне в България! Т. е. заем е бил даден преди заминаването в Париж и твърдението на Желязков, че причината е да получаване на бъдещ заем - не отговаря на истината.
Никой не обръща внимание на това противоречие.

Ето някои от основните твърдения на защитата:
  • Доказателствата по делото са проверени относно тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е позволило на инстанциите по същество да формират вътрешното си убеждение по предвидения в закона ред;
  • Експертните заключения подкрепят мотивите на съда /да бъдат оневинени Желязков и Стоичков - бел. Л. М./;
  • Обясненията на подсъдимите не са опровергани с нито едно доказателство и няма основание за отхвърляне на достоверността им, поради което, оставените в жилището дрехи и следите от ДНК не установяват обвинението по несъмнен начин.
Защитниците на двамата подсъдими пледират в подкрепа на оправдателните присъди. Подсъдимите не се явяват и не изразяват становища в лична защита.

Необяснимо защо Окръжният съд в Шумен включва във веществените доказателства, по искане на защитата и съобщение за някакво обаждане, което е било до единия от подсъдимите, и в което обаждане мъжки глас, на испански заплашил двамата да си мълчат, за да не „отидат на гости при Мартин", не скрил изненадата си, че не са задържани! Съдът използва това доказателство, въпреки че е било установено от БТК, че такова обаждане не е имало, и че вместо звукозапис било налице единствено писмено документиране на обаждането. Съобщено бе, че по случая започва разследване от Военна прокуратура.
Подсъдимите по делото - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, бяха оправдани от първите две инстанции - Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд. Върховният касационен съд върна на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски, съобщи БТА.
В решението си Шуменският окръжен съд три пъти е посочил различни часове на напускане на квартирата на Борилски в Париж от двамата подсъдими. Това изтъкна прокурор Атанас Гебрев във ВКС и настоя за връщане на процеса.
В решенията си двете инстанции са пропуснали факти и са изопачили други, каза прокурор Гебрев. Оказа се, че ДНК анализите на кръвта и космите, намерени в дома и под ноктите на жертвата Мартин Борилски, съвпада с ДНК на Желязков, а пробите на Стоичков - с тези от други предмети в стаята на убития. Френският защитник Ерик Морен, който представлява майката на жертвата, не скри, че е изненадан, че тези експертизи не са взети под внимание при двете дела, водени у нас.
След заседанието на ВКС стана ясно още и че съдиите от Шуменския съд и този във Велико Търново са направили различни тълкувания на показанията на съседката Мария Бури - веднъж, че подсъдимите не били при Мартин в момента на убийството, втори път - че се борили с убиеца, заедно с него.

Българските съдии не проявяват интерес и защо двамата подсъдими закъсняват седем години с просветлението, че други двама непознати мъже също били в жилището на Мартин и точно те вероятно са го убили. Съдиите от Шумен и Велико Търново не се интересуват и как хем българите били прогонени от французите от жилището на жертвата, хем имали време да се преоблекат и измият?
Родните магистрати пропускат и факта, че двамата българи имат време да се преоблекат преди бягството от жилището му, но нямат време да уведомят, макар и анонимно уведомили полицията за случилото се. Не се обаждат и на близките на приятеля си.
Пропуснато е и да се уточни как френските криминалисти получават ДНК-следи от двамата българи, а от французите, останали в апартамента с Мартин, не се намира нито една улика.

Нима френските разследващи са се стремили да изолират единствено ДНК на Желязков и Стоичков от местопрестъплението? И работили толкова прецизно, че да пренебрегнат ДНК-следи от другите двама, а да оставят за делото само ДНК-следи на Желязков и Стоичков?

По време на двукратното съдебно оневиняване на Георги Желязков и Стоичков, съдиите в Шумен и Велико Търново не търсят обяснение защо Георги Желязков се връща внезапно и окончателно в България, като оставя свои вещи, дрехи и книги в чуждата държава, и никога вече не заминава във Франция? Версията на защитата е, че той не успял да се адаптира в чуждата държава. Но да хукнеш да се връщаш, оставяйки основни лични вещи, такова бягство далеч не навежда на мисълта, че е поради неуспешна адаптация или силна носталгия!

Никой не търси отговор на въпроса и защо Георги Желязков бяга от Националната следствена служба в почивката на разпита, след като е невинен?

Следва продължение
 
продължение от 19 май 2009 г.

На 12 юни т. г. Френският апелативен съд ще реши дали във Франция ще се проведе паралелен процес за убийството на българския студент Мартин Борилски. Това стана ясно вчера от изявление на френския адвокат на семейството на убития българин, Ерик Морен пред БНР.

Морен уточни, че при евентуален процес във Франция, подсъдимите вече ще бъдат трима, тъй като за съучастие в престъплението ще бъде привлечен и българинът Веселин Димитров, който е дал паспорта си с виза за престой във Франция на подсъдимите, за да могат да ги използват.

Както вече стана ясно от новините в последните дни, Върховният касационен съд - ВКС, върна за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски. Върховните съдии отмениха частта от решението на Апелативния съд във Велико Търново, в която подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха признати за невинни по обвинение в убийство по особено жесток и мъчителен начин.

Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. Това бе впечатлението и на главния съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, след като двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получиха оправдателни присъди.
Оневиняването на подсъдимите от Апелативния съд във Велико Търново предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас, негово превъзходителство Етиен дьо Понсен изрази учудване и неразбиране. Реакцията на посланика дойде след като от години е ясно, че френските власти са предали на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков. Оправдателната присъда бе произнесена близо 9 години след престъплението, като този период двамата подсъдими никога не са били задържани и изпращани в затвора.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се самосезира по делото заради големия обществен интерес, но най-вече и заради острата позиция на Франция, която настояваше казусът да фигурира в последния доклад на Брюксел за правосъдие и вътрешния ред у нас.
Посочените от френските обвинители заподозрени в извършване на убийство по особено жесток начин, Георги Желязков, Стоян Стоичков бяха пуснати под гаранция срещу 2000 лева, а безпрецедентен колективен отвод си направиха прокурори и 11 варненски съдии от Варненския съд.

Един от абсурдите, който потресе френските съдебни власти по този случай бе, че в дългия период от девет години, бе налице и замразяване на разследването в Прокуратурата, заради приятелски отношения на бащата на единия подсъдим с бившия Главен прокурор, Никола Филчев.

Казусът "Борилски" стана причина на 28 януари 2003 година, по време на визитата си в София, френският вътрешен министър Никола Саркози тогава, директно да попита МВР-шефа Георги Петканов докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Чак след това се стигна до преразпределяне на делото в Шумен.
За българските магистрати, ангажирани със случая „Борилски" се оказа недостатъчно и неубедително както наличието на веществените доказателства, намерени на местопрестъплението, така и намерените у Желязков телефон на убития Мартин Борилски и негова кредитна карта.
След разпита на анонимния свидетел в Монпелие, който наведе френските криминалисти в много важна посока, френските криминалисти преминаха към търсене на самия Георги Желязков, името на когото бе споменато в разпита в Монпелие. Що се отнася до другия заподозрян от французите, Стоян Стоичков - Барона, официалната справка сочеше на този етап, че той дори не е излизал от България! В същото време, ден преди заминаването на Желязков и Стоичков за Франция, паспортът на В. Димитров е бил обявен за откраднат.

Разследващите във Франция установяват, че издирваният от тях Георги Желязков се връща в България 10 дни след убийството, със самолет и билет, купен в деня на заминаването му. Французите научават и, че няколко дни след завръщането си, Желязков напуска страната в посока Сърбия, с автомобил, за да се върне ден по-късно обратно.
Защо анонимният свидетел, когото французите разпитват в Монпелие се страхува да говори и иска защита? Младежът съобщава на разпитващите го френски криминалисти, че Георги Желязков е син на бившия зам.-началник на Варненското следствие, Борислав Желязков, който след като напуска службата си става един от най-влиятелните адвокати по наказателни дела във Варна. /Желязков е бил защитник на английския запалянко Майкъл Шийлдс, който бе съден за опит за убийство.-бел. Л. М./ Синът на бившия зам.-началник на варненското следствие, Георги е бил съден през 1990 за кражба на велосипед, но към датата на убийството на Борилски, той е с чисто съдебно минало, като реабилитиран по право.
С наличното техническо оборудване и внедрени технологии, французите установяват, че фабричният и-мей номер на изчезналия мобилен апарат на Мартин Борилски е бил засечен на територията на България на 3 август 2000 г., а три дни по-късно, на 6 август, същият апарат е бил използван със SIM-карта, принадлежаща на гражданина Георги Желязков.
Разследването установява категорично, че телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли, и в Монпелие - на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли, часове след убийството на Мартин, Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие, заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч., тъй като пътувал без билет...
Аргумент за оправдаването на Желязков, години по-късно от българския съд е, че съдът свързва именно това нощно пътуване с показанията на някакъв съсед на Борилски, Паскал Муно, който свидетелства, че чул викове на френски "Не го прави!" във времето след полунощ на 19 юли 2000 г., т. е., когато е било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място, във влака за Монпелие.

Интересен факт, който не бива да се пренебрегва е следният: Георги Желязков прекъсва следването си във Франция и то най-неочаквано, след датата на убийството на Мартин Борилски, и след заминаването си повече не се връща в тази държава.

Според Обвинителния акт на френския съдия-следовател Корин Гьоцмав и прецизните ДНК-експертизи, приложени като доказателства, Георги Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но също така самият той е бил ранен по време на извършването на тези удари. ДНК на Желязков криминалистите откриват под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната. ДНК следи на варненеца, смесени със следи от жертвата, са открити в петна от кръв върху дръжката на вратата на банята и върху вътрешната част на вратата на стенен шкаф в дома на Борилски. Освен това ДНК на Желязков е открита и върху петна от кръв върху три от дрехите, намерени и иззети от мястото на престъплението - два панталона и блузон. Тези факти сриват категорично твърдението на Желязков, че за последен път видял Мартин два месеца преди убийството.

Българското „съдействие" по делото „Борилски"

Оказва се и че чутите от съседа Паскал Муно викове не идвали от етажа на Борилски в сградата, а някъде отвън, нещо, на което българският съд не „обръща" внимание.

Девет години след убийството „отказалия" се от следване във Франция, Георги Желязков завършва право във Варненския свободен университет и започва работа в кантората на баща си. Неговата приятелка работи в кантората на сестрата на министъра на държавната администрация, Николай Василев. Връзки с властта, спокойствие и съдебен комфорт - това е ежедневието на заподозрения в убийство Георги Желязков, пуснат срещу парична гаранция от едва 2000 лева.
Французите настояват за съдействие от българска страна, за да бъде открит Георги Желязков. Следствената поръчка е възложена на следователя от Националната следствена служба, Пламен Райчев. Върховна касационна прокуратура възлага на Райчев определени следствени действия, свързани с претърсване на дома на Желязков, за което са уведомени Варненската прокуратура и полиция.

Из филма на re:tv: „Всички, като разбраха къде ще бъде претърсването направо изпаднаха в шок - обяснява следователят Райчев пред камерата. - „Бащата на туй момче, всички нас ни е учил" - казват колеги на Желязков-баща. - Работили сме с него, съдиите също са негови ученици... просто това ще бъде голям шок за този човек!"
Доказателства при претърсването разбира се не са открити.

Шок ли е било за Борислав Желязков претърсването на дома му по подозрение за участие в убийство на неговия син?
Та нали именно бащата на Георги е бил съвсем наясно какво се е случило и за какво иде реч след като синът му се връща от Франция и прекъсва следването си? Нали именно бащата е звънял на анонимния свидетел, когото разпитват френските криминалисти в Монпелие, с настояване да изпрати пари на Георги, но на друго име? Нали точно анонимният свидетел споделя с криминалистите, че е много наплашен и че бил принуден да изключи мобилния си телефон, за да не вдига на непрекъснато звънящия Желязков-баща? Нали точно по време на изключването на телефона въпросният свидетел получава заплашителни съобщения от бащата на Георги Желязков?
Следователят Райчев споделя, че докато вървяли с французите, Желязков-младши и полицията по коридорите на Варненското следствие, му направило впечатление как младежът поздравявал непрекъснато, излизащи от стаите колеги на баща му „Чичо, еди-кой си, здравей!", „Лельо еди-коя си, здравей!" И как не - младежът минава покрай бившите подчинени на баща си...
Желязков-младши оставя впечатление на силно притеснен по време на разпита у следователя Райчев и френските му колеги. Той разказва, че е видял жертвата два месеца преди смъртта му и оттогава не го е виждал. Разпитаният изобщо не знае, че са засечени движението му след убийството, обажданията, които той е извършил преди убийството близо до дома на Мартин и след това - със своя СИМ-карта, от мобилния на жертвата... Младежът не си дава сметка, че е оставил следи под ноктите на жертвата, че негова кръв е на местопрестъплението, че по панталоните има епителни клетки с негова ДНК. Представите на Желязков-младши са свързани с българските начини за разследвания на криминални престъпления, които изключват прецизност, бърз ДНК-анализ, както и използването на високи технологии за комуникационни проучвания за телефонни разговори от улицата и с чужд, откраднат мобилен апарат. Българинът изобщо не допуска, че от справка от френските железници, френските криминалисти имат данни за неговото нощно пътуване до Монпелие и то часове след убийството.
Желязков е категоричен - видял е Мартин два месеца преди смъртта му, бил е в жилището му, много преди той да бъде умъртвен. В един момент разпитът прекъсва с искане за почивка и след това, когато френските разследващи настояват разпитът да продължи се оказва, че заподозреният е изчезнал безследно от сградата на Следствието.
Желязков дава противоречиви показания на разследващите българин следовател и френски съдия-следователи от показанията, дадени от другия заподозрян, Стоян Стоичков-Барона. Стоичков пък отрича категорично да е бил във Франция, разчитайки на факта, че на граничния контрол няма следи от негово преминаване. Барона също не знае, че на мястото на убийството също е оставил свои следи от ДНК, които френските криминалисти могат да установят без проблем.
Бащата на Желязков също е разпитан, но допуска неизбежна отбрана, въпреки че жертвата е открита с вързани на гърба ръце, и убита с 93 удара с нож за рязане на хартия, и премазано лице от гира.

По време на разпита на Желязков-младши е взета негова ДНК, каквато ДНК е взета и от Барона. Експертите са категорични - двата панталона, намерени на местопрестъплението, кръвта, намерена под ноктите на Борилски е на Желязков-младши. Възможността друг човек да е оставил тези следи според френските експерти е едно на 15 трилиона, заключението е, че възможността ДНК - профилът да е на друг, а не на Георги Желязков е 1:15 037 000 000 000., докато за втория подсъдим, Стоян Стоичков, съотношението е 1:236 400 000 000.
„Практически не е възможно други да са оставили следи в апартамент N 157 на ул. "Льокурб" 74 в Париж, опръскани като кланица в кръв. Следи имало и по панталоните на двамата, кръвта плискала по крачолите им, а не е капала", пишат в заключението си експертите на научната полиция към Криминалната бригада в Париж.
Материалите по делото вече са 60 тома. Френските съдебни лекари са преброили 93 прободни рани по тялото на Борилски - от 0.5 до 4 см всяка. По главата раните са 14, в шията -13, девет са по лицето, дълбока рана има върху брадичката и устата на Мартин Борилски. Лицето на жертвата просто е кълцано. Оръжието е метален нож за рязане на хартия. 10 са прободните рани в гърба, 20 в лявата част на гръдния кош, 5 в коремната област. Борилски се е отбранявал с ръце, преди да го вържат. Хващал ножа с длани, от което тях патолозите констатират 8 рани. „Смъртта е настъпила от кръвоизлив, вследствие на засягане на сънната артерия и яремната вена", пише в съдебната експертиза.
Един от разбилите вратата пожарникари припада от видяното на местопрестъплението!

След взетия ДНК от Желязков и направените сравнения с ДНК-следите от местопрестъплението, френските криминалисти са категорични, че в нощта на убийството, Георги Желязков е събул своя панталон и го е оставил в жилището на Мартин, като след това е обул панталон на жертвата и е напуснал жилището на убития...

Само прецизността и високия професионализъм и добросъвестност на криминалистите във Франция довеждат до първоначалното заключение, че двамата българи попадат сред заподозрените поради многобройните телефонни разговори, които водят в деня на убийството. Това разказва пред журналисти братът на жертвата Камен Борилски, който работи в Германия.
От уличен телефон в Париж, незапознатите с най-новите достижения за експертизи в криминалистиката на Франция, Желязков и Стоичков, многократно набирали номера на Борилски, звънили и на лелята на Георги в Монпелие, както и на домашния телефон на бащата на Желязков във Варна. Може би най-фаталната грешка, която правят Желязков и Стоичков, е, че прибират купения наскоро мобилен телефон на жертвата, като сменят СИМ-картата и по целия път обратно се обаждат от него, без да подозират, че и тези обаждания могат да се засекат, идентифицират и очертаят в маршрут.
Точно тези доказателства и прецизните, професионално направени изследвания на френските криминалисти категорично опровергават твърденията на двамата българи, че не са били в жилището на Борилски в нощта на убийството и че нямат нищо общо със случилото се.

Една от кредитните карти на убития е намерена във Варна, в един от подсъдимите констатират фреските криминалисти. Един от свидетелите - Николай Цаневски, студент в Ница и приятел на Мартин, твърди, че двамата обвиняеми имали финансови проблеми и взели около 12-20 хил. франка от друг техен колега - Ивайло Ганчев, след което му предложили в замяна на дълга да му предоставят фалшиви документи...

Българският вариант „Б" в разследването

При така събраните доказателства от френска страна, вместо да помогнат, българите минават към друг вариант на поведение. Делото „Борилски" изчезва и то след като е изискано от Върховна касационна прокуратура. По това време Главен прокурор е варненецът Никола Филчев, близък приятел на Желязков-баща, но в този момент никой от българите не се замисля върху възможността за конфликт на интереси. Тези понятия все още са непознати за България. Напразно следователят Райчев търси делото, напразно пише официално писмо до ВКП с искане то да бъде намерено. От своя страна, французите питат какво става с делото.

Френските власти очакват логично да бъде образувано дело от събраните от тях доказателства, питат и са в недоумение от забавянето и случващото се: като се започне с „изчезването" на Желязков-младши в дън земя и то по време на разпита, та до изчезването на делото за убийството на Мартин Борилски!

Французите пишат официални писма с питания какво става и защо се бавят нещата? Все пак те са разследвали с години, хвърлили много сили, познания, усърдие и средства в събирането на улики за разкриването на това тежко криминално престъпление. Ето защо и поведението на българските им колеги е необяснимо и абсурдно! Точно тогава, два от най-големите вестника „Льо монд" и „Фигаро" излизат с публикации за случая с „изчезналото" дело по убийството на Мартин Борилски в България!

Френският в. "Фигаро", в своя статия от 13 септември 2002 г. пише, как френските криминалисти тръгнали по следата на убийството, която ги отвела на 2500 км от Париж, на брега на Черно море. "Противно на техните очаквания, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Предполагаемите убийци на българския студент вероятно се радват на тайнствено покровителство в страната си", заключава в. "Фигаро".
„Някои магистрати смятаха, че след като е убит българин, то френската страна няма да е толкова настоятелна в този процес!" - сподели преди няколко години мой източник от Националната следствена служба. - Нещата придобиха скандален оттенък, когато стана ясно, че реакцията на българската съдебна система е неадекватна и то след като, макар и по косвен начин - стана ясно, че е замесен човек от нейните среди. Това бе брилянтно разпъване на чадър над заподозрян в убийство, и то откровено институционално разпъване на чадър!"

След скандала във френската преса, която разкрива ужасяващи подробности по убийството и цитира събраните улики, умишленото протакане на делото в България и демонстрираното нежелание на българските съдебни власти случаят да бъде решен в нормални срокове, и в рамките на закона - на заподозрените - Георги Желязков и Стоян Стоичков е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". Само че мярката трае едва броени часове и Варненският окръжен съд светкавично я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, заподозрените се оказват на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето.
Неизпълнени съдебни поръчки за десети път отлагат процеса...
Осем години прокурори и съдии хвърлят отводи, а заподозрените в убийство се разхождат на свобода. По подсъдност, делото за жестокото убийство на 24-годишния Мартин трябваше да се гледа в Окръжния и след това в Апелативния съд във Варна като втора инстанция. Вместо това обаче, с разпореждане на ВКС, делото бе разпределено в Шуменския окръжен съд.
Причината са масовите отводи от страна на прокурорите и магистратите в морската столица. На 4 ноември 2002 г., с писмо до ВКП цялата варненска прокуратура дружно се отказа от участие в процеса. Постъпката им бе последвана и от отводи на 11 съдии.

Началото на процеса беше преди пет години, след като стартира на 22 февруари 2004 г. в Шумен. Поради тежестта на извършеното престъпление и обществения интерес той се разглежда от петчленен съдебен състав. Още в началото очаквано, делото внезапно зацикля и е отлагано цели осем поредни пъти. По време на процеса защитата на обвиняемите оспорва събраните от френските криминалисти доказателства, тъй като те противоречали на българския НПК.

След четиригодишна агония, най-после на 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд произнася дълго чаканата присъда. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков са напълно оправдани по повдигнатото им от прокуратурата обвинение. Въпреки че според френските криминалисти, уликите срещу заподозрените са достатъчни за съдебно решение, санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото също са изпълнени с доказателствен материал. След произнесената присъда, съдията по делото Нели Братанова е избрана по-късно за председател на Шуменския окръжен съд!

Парадоксите в българската съдебна система

След „изгубването" на делото е констатирано, че липсват част от ДНК анализите, факт, който ще стане известен едва шест години по-късно, по време на съдебно заседание. Защитата на Желязков и Стоичков ще се позове именно на тази „липса", за да изгради своята защитна теза!
Според официална версия, докато делото се води „изчезнало", то събира прах на бюрото на прокурор от Върховна касационна прокуратура...
Следователят Пламен Райчев се оттегля от случая и делото е разпределно на две млади следователки от НСлС, които привличат като обвиняеми Желязков и Стоичков. При опит да бъдат разпитани, двамата обаче спират да дават обяснения пред разследващите, като твърдят, че уплашени, без да уточняват от какво или от кого. Явно в поведението им предстои промяна...
В края на 2002 година в България пристигат отново френски криминалисти и е разпоредено подслушване на телефоните на двамата заподозрени. Нито един доклад от това подслушване обаче, не е докладван на двете следователки. От МВР-Варна докладват в един момент, че на телефона на Стоичков е било получено анонимно обаждане на испански език, със заплаха да внимават какво говорят, за да не отидат при своя приятел Мартин!
Насрещна проверка обаче установява, че в БТК не е регистрирано подобно обаждане, а е налице единствено някакъв запис?

В практиката на съдебната система в България няма случай, в който абсолютно всички съдии и прокурори от един съд да си направят колективен отвод с мотив, че са в изключително близки отношения с родителите на подсъдим! Въпреки този колективен отвод, малко по-късно съдии от същия съд разглеждат и отхвърлят френско искане за екстрадиция на Георги Желязков. Такъв отказ е налице отново и през 2007 година, седем години след убийството!
Парадокс е и, че завършилият междувременно право Георги Желязков кара своя стаж във Варненския съд, същият съд, в който съдии са си направили колективен отвод да водят процес срещу него. Това е същият съд, който въпреки колективния отвод на съдии и прокурори е отказал на два пъти и екстрадиция на Георги Желязков във Франция.
Всичко се случва по човешки и колегиално.

С годините едни свидетели „забравят" подробности по случая, друга част от свидетелите, които са изключително важни за установяване на истината - не дават показания. Призовки се изпращат на свидетели във Франция малко преди срока на предстоящо провеждане на заседания, заседания се насрочват през необяснимо дълги периоди от време. Пет известни софийски и варненски адвокати са ангажирани със защитата на пуснатите срещу парична гаранция, подсъдими за особено жестоко убийство, Желязков и Стоичков.
Наблюдаващ прокурор се разболява, друг назначен обвинител дори не се явява дори при прочитането на оправдателната присъда, а изпраща своя заместник. Страхът и предпазливостта вземат връх в този случай пред смаяните френски следователи и криминалисти...

В продължението четете за обрата в така нареченото френско дело и какво доведе до оправдаването на двамата подсъдими за убийството на Мартин Борилски.
 
Нима доживяхме Темида да „прогледне" за убийството на Борилски? Девет години след жестоко отнетия живот на българина Мартин Борилски в Париж, най-после Върховният касационен съд върна делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане съобщи БТА вчера. След девет години борба, въпреки че бе налице безупречно френско разследване, двамата предполагаеми убийци - Георги Желязков и Стоян Стоичков се разминаваха в правосъдието, като бяха оправдани от две съдебни инстанции: Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд.

Случаят с това жестоко убийство се превърна в образец за това как не работи българската съдебна система. Френският посланик Етиен дьо Понсен бе възмутен от крещящите противоречия в действията и заключенията на българските магистрати, които не взеха в предвид съществени факти по престъплението. Девет години делото „Борилски" бе влачено по съдилищата в очакване на справедливост и правосъдие.

Години наред от Европейската комисия повтарят в докладите си за България колко лошо работят българската правосъдна система, и български магистрати. Години наред българската страна недоволства, че европейците са строги и предубедени и не виждат усилията на България. Тази публикация ще покаже, че еврокомисарите имат право.

Според апелативният прокурор по делото „Борилски", Борис Миновски, налице били съществени нарушения, които налагат отмяна на решението на Великотърновския апелативен съд и връщането му за ново разглеждане. Прокурорът допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция.

Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

Колко души работят по едно разследване във Франция? Това трудно може да се установи със сигурност. Затова пък ще опиша какво е разкрито от французите по това убийство, и нека всеки читател си направи сам изводите колко души са работили, с какво оборудване, с какви научни познания и с каква прецизност.

След 18 юли 2000 година, Криминалната бригада към Френската съдебна полиция поема случая по убиството на българина Мартин Борилски. За начина, по който френските криминалисти работят, може да се четат с години лекции на родните дознатели, след които има и хора без юридическа подготовка и професионален стаж.
Запознати с работата на френските съдия-следователи поясниха, че когато в Криминалната бригада в Париж се получи сигнал за извършено престъпление, местопроизшествието се посещава както от служители на Бригадата, така и от експерти от Научната полиция. Огледът на жилището, където е бил намерен убит 24-годишният Мартин Борилски продължава два дни!
За сравнение ще спомена, че в Бояна, когато бе открит мъртъв началникът на кабинета на Ахмед Доган, Ахмед Емин, на втория час от посещението на дознателите, Главният комисар на МВР, Павлин Димитров съобщи пред медиите, че се касае за самоубийство! Гаф, какъвто нито една уважаваща себе си подобна институция по света не би допуснала! След това скандално изявление на Димитров, наистина бе обявено, че Ахмед Емин се е самоубил, но колцина повярваха в това!
В случая „Борилски" двама или трима служители на Криминалната полиция разпитват съседите за „първи впечатления" от престъплението. 93 прободни рани преброяват патолозите от Съдебна медицина. Част от нараняванията са защитни, разследващите правят извод, че пострадалият се е борил с ръце с нападателите си. Главата на жертвата е разбита с гира установяват криминалистите и в съдебна мадицина. Причината за смъртта е остра кръвозагуба...

Кой е убитият Мартин Борилски? Един от най-успешните студенти по право, който след магистратурата по търговско право става асистент в Сорбоната, и е приет за стажант в една от най-големите международни кантори в Париж. За да се издържа докато учи, Мартин е работил и в Макдоналдс, спо.делят негови френски приятели.
Криминалистите научават, че седмица преди да бъде убит, Мартин си купува нов мобилен апарат, в който прехвърля всичките си контакти. Този апарат разследващите не откриват.
Днес в 21 век, престъпленията неминуемо имат и една техническа част, която изисква все повече познания в сферата на комуникациите и интернет технологиите, а за това вече работи така наречената Научна полиция към Криминалната бригада. Специализирано звено, което е запознато и непрекъснато усъвършенства познанията си с най-новите достижения на науката и практиката.
Документален филм на re:tv с автор Росен Босев за случая разкрива, че разследващите са проучили обстойно обажданията към Мартин Борилски и са се натъкнали на телефонни обаждания от улични автомати в Париж. Трасиран е и маршрутът на тези обаждания в деня преди убийството, както и в деня преди самото престъпление. Обажданията са били извършвани около квартирата на Борилски. Прави се детайлна проверка, поискани са и телефонни разпечатки, които показват, че същият човек, търсил Мартин е звънял и на телефонни номера в България, на български студенти в Париж, Ница и Монпелие.
Френските разследващи полицаи откриват, че в дните преди престъплението, във Франция са пристигнали Георги Желязков и Веселин Димитров от Варна. Впоследствие се оказва, че с паспорта на Веселин Димитров всъщност във Франция е пристигнал Стоян Стоичков - Барона.
Два дни оглед на местопроизшествието, иззети са вещи, които са изпратени в лаборатория за ДНК анализ, където всякакви следи от кръв, пот и епителни клетки по предмети, иззети от дома на убития Мартин Борилски могат с голяма точност да изолират уникален ДНК-профил на човекът, който ги е оставил. Не е научна фантастика, а реалност това, което съобщавам тук.
Ако в България си имаме министър на вътрешните работи, издигнат на този пост от партийна номенклатура и заради юридическото си образование и законодателен стаж в парламента, то във Франция стотици съдия-следователи, полицаи, научни работници експерти работят, за да бъде разкрито дадено престъпление и то в база и с оборудване, за които в нашата страна може единствено да се мечтае. Ще спомена само, че новина за нашите медии наскоро беше, когато на полицейско управление на МВР премиерът занесе компютри!

Да не споменавам, че ДНК-експертиза пътува зад океана заедно с един друг МВР-министър Румен Петков, за да бъде разкрит убиецът на сестри Белнейски от Пазарджик, но впоследствие стана ясно, че труповете на двете момичета са били измити веднага след престъплението!

Тук, на тази електронна страница аз разследвах и изнесох скандалните факти как едно момче, убито от нахлули полицаи е било идентифицирано по документи и майка му не беше допусната до тялото му цели 21 дни след смъртта му!

Какво разкриват рутинно френските криминалисти?

Два панталона с епителни клетки от зоната на триене, намерени на местопрестъплението дават ценна информация на разследващите следователи от Криминалната френска полиция. Те установяват следи от трима човека с помощта на експерти от Централа на Националната дирекция на Научно-техническата полиция в Лион, Франция. По панталоните е открита кръвта на убития Борилски. Под нотките на жертвата пък експерти откриват кръв, като ДНК анализът показва, че тя е на собственика на един от изоставените панталони. Кръв от същия човек е намерена на дръжката на банята, както и по част от дрехите...

От намерените на местопрестъплението фасове, е открита ДНК на трети човек, което ДНК се оказва на един от предишните наематели на апартамента на Борилски. Криминалистите научават, че Мартин е пренаел квартирата от този наемател с уговорката, че може да я ползва, когато самият Мартин не е там. Разследващите уточняват, че намерените в кошчето за боклук фасове са били изхвърлени около седмица преди убийството! Няма да коментирам как се установява с професионална прецизност точно такъв факт... Цитирам го само, за да стане ясно с какво усърдие и професионализъм са работили френските криминалисти, разследващи случая „Борилски". Доказва се също така и, че въпросният французин не е бил в деня на престъплението в квартирата!

Разследващите не се задоволяват с резултатите от иззетите от местопрестъплението дрехи и се съсредоточават върху данните за изчезналия телефон на жертвата. Когато започват да работят в тази посока, криминалистите получават подробна разпечатка от този изчезнал апарат и разбират, че телефонът е бил активиран само ден след убийството, от района на френския град Монпелие, а две седмици по-късно, и от България! Установено е даже, че апаратът е бил използван със СИМ-карта на името на българина от Варна, Георги Желязков!
Само наличието на името на град монпелие дава основание разследващите да изискат данни за всички произшествия, случили се в нощта на убийството и след това за немалкия район от Париж до Монпелие! Мащаби на проучване, от които на човек му спира дъхът... Проучени са влакове, самолети, визи, магистрали, прегледани са стотици съобщения от полицейските сводки и за най-малките нарушения! В многобройните справки фигурира и глоба наложена на българин, в нощния влак между Париж и Монпелие!

За сравнение само ще спомена, че в България, такива детайлни справки просто липсват, да не споменавам и че да се синтезират и съберат подобни данни е труд къртовски, тъй като неминуемо някой я във влак, а от магистрала, я от летище няма да си е свършил работата, или просто няма да е въвел данни за нарушение! Та нима ще забравим как след като изгоряха живи хора във влака София-Кардам, и то без шанс да се спасят, колко месеца бяха необходими, за да се уточни кой, кога и дали е затворил вратата на вагона и не я е отворил след като е избухнал пожарът, довел до мъчителната смърт на девет пътници!
Връщам се към разследването на случая „Борилски", тъй акто криминалистите се натъкват на справка от влак, която сочи, че е била наложена глоба на лице, с името Георги Желязков. Детайлно французите разкриват оттук нататък, че същият Желязков е кацнал със самолет в Париж, звънял е на Борилски в дните около смъртта му от различни телефонни улични кабини около жилището му!

Как би могло да бъде разкрито подобно нещо в България? Никога и никак.

Криминалистите във Франция проучват детайлно лицето Георги Желязков и фиксират негови контакти в град Монпелие, департамент Еро. Тук в Монпелие разследването търси да установи контактите на българина от Варна, Георги Желязков. Оказва се, че българските студенти в този град често менят адресите на квартирите си, но това не пречи на криминалистите за няколко дни да научат неоходимото им за разследването. Монпелие е град с население около 300 000 души и родно място на италианския поет Петрарка. Намерени са десетина студенти от Варна и са разпитани. /Явно в този град има адресна регистрация по местоживеене, за разлика от градовете в България след 1989 година - бел. Л. М./ Адресната регистрация помага на криминалистите да работят бързо и ефективно, и така се натъкват на студент, който, както се оказва е разговарял както с Желязков, така и с Борилски. Студентът е намерен и задържан за разпит за 48 часа в местната полиция. По време на разпита нак риминалистите прави впечатление, че студентът всячески избягва да споменава името на Желязков, въпреки че говори за много от колегите си български студенти. Криминалистите му показват снимка на Желязков, но разпитваният отказва да говори, тъй като уточнява, че бащата на въпросния мъж от снимката бил влиятелен човек в България, а момчето имало там семейство и не скрива, че се страхува от влиятелния баща на Желязков...
20 години след падане на Берлинската стена, 20 години от началото на българския преход един български студент говори на френски криминалисти за страха си от влиятелния баща на издирван за убийство негов колега!
„Влиятелният" баща според момчето, работил в полицията и понастоящем бил адвокат на хора, чийто дела не били особено ясни и чисти. Според задържания, Георги Желязков използвал властта на баща си, за да прави „мръсно" на всички. Французите скриват името на въпросния свидетел след чутото от него по време на разпита, съобразявайки се с опасенията му.
Разпитаният разказва дава данни за Желязков на криминалистите, как се движел с лице, с прякор Барона, като последният едва ли не прислужвал на Желязков и носел багажа му. Пред студента, Георги Желязков не скрил желанието и необходимостта бързо да напусне Париж, когато му позвънил по мобилния телефон. Няколко дни по-късно варненецът, когото френските криминалисти разпитват обяснява, че е направил връзка между желанието на Желязков да напусне бързо Париж и вестта за убийството на Мартин във френската столица!

Разпитваното момче признава, че е имал обаждане и от бащата на Желязков, по време на което въпросният „влиятелен" в България човек поискал да прати пари за сина си, но на името на въпросното момче без да обясни причините за това. Момчето прави своите връзки със събитията - обажданията на Желязкови, баща и син и вестта за убийството на Борилски и изключва изплашено мобилния си телефон, като през времето, в което апаратът му е бил изключен на него се получават съобщения от бащата на Желязков, който го питал директно дали не се крие от него нарочно!
Показанията на този свидетел дават възможност на френските разследващи да започнат да сглобяват картината около събитията около смъртта на Борилски. Признанията на това момче се оказват изключително ценни и бих казала - ключови, но до ден-днешен, девет години след убийството, той не е потърсен за разпит от българските магистрати.
Точно този свидетел дава и своя версия за случилото се, все пак той познава и Мартин, и Георги Желязков, а е имал и обаждания, и впечатления от бащата на Желязков. Накратко казано той е наясно за какво иде реч. Версията на студента, когото криминалистите подробно разпитват е следната: Мартин е бил почтен като човек и в никакъв случай не би се забъркал в нечисти комбинации, но е бил притиснат от убийците и заради отказа си на нещо, поискано от тях, е бил жестоко убит.
Френските криминалисти намират за няколко дни този свидетел, разпитват го и гарантират анонимността му. В същото време, българските власти не дават никакви гаранции за сигурността на този българин, не успяват да го призоват редовно, нито пък показват каквото и да било желание да получат от него информация по случая. При това положение, няма как този свидетел да бъде полезен за разкриване на убийството на Мартин, т. е. човек неволно стига до заключението, че българските власти не са имали каквото и да било желание да разкрият убийците на Борилски.

Френският адвокат на семейството на убития Борилски, Ерве Морен споделя във филма на re:tv, че българските власти не са направили абсолютно нищо, за да улеснят работата на френския съдия-следовател за изясняване на случая „Борилски". У Морен остава впечатлението и за нещо повече, че в България определено се пречи, а не се помага, тъй като не се отговаря на официалните запитвания на френската страна по случая, или когато все пак българите отговарят, то те умишлено бавят своите отговори. Налице е съвсем отчетливо нежелание от българска страна, случаят с това тежко престъпление да бъде обективно разкрит.

Тогава трябва ли да се изненадваме, че Великотърновският апелативен съд допуска съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата? Трябва ли да се изненадваме от факта, че в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от версията, съобщена от подсъдимите?
Великотърновският апелативен съд априори изключва възможността подсъдимите да са имали мотив за убийството на Борилски и то в извънправни аргументи - съдът се позовава на репутацията на учебното заведение, в което подсъдимите са учили!

Родните магистрати изобщо изключват даже каквото и да било изследване на финансовото положение на подсъдимите към момента на убийството.
Вчера, при съдебното заседание на ВКС, прокурорът по делото допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция.
Аргументите на защитата по заседанието на ВКС бяха следните:
  • това е единственото дело от 20 години насам, по което е оказван международен и вътрешен натиск.
  • Според адвокатите на двамата оправдани подсъдими:
  • липсвало описание на фактическата обстановка на мястото на престъплението;
  • работата на френското разследване не била толкова перфектна, колкото се твърдяло;
  • френската полиция имала версии, по които не е водило разследване.
В защита на своята теза, защитниците посочиха, че Борилски е притежавал неправомерно магнитна карта за секретно помещение в кантората, в която е работил.
След вчерашното заседание, делото по случая „Борилски" се връща във Великотърновския съд, но ще се гледа от друт съдебен състав. Решението на ВКС не подлежи на обжалване.
Утре ще продължа с начина, по който френските криминалисти разкриха кой уби българския студент Мартин Борилски. Работата на френските експерти е полезна, но и показателна, тъй като сравнена с българските традиции и условия на полицейско разследване ни дава да осъзнаем горчивата истина, че сме на светлинни години от французите по отношение на разследване, съд, правосъдие.

Малшанс ли е да убиеш във Франция - ще продължа да търся отговор на този въпрос и утре.

Следва продължение
 

Владимира Янева-Манолева, председател на СГС и семейна приятелка на министър ЦветановАнтон Петров заплашвал председателя на съда Владимира Янева, но го предупредили да не прави така?

България продължава да е единствената страна, в която викат и предупреждават граждани в полицията за готвено убийство, и след това ги пускат!

Днес, на 18 май три служебни автомобила отишли, за да задържат Антон Петров, когото министър Цветанов нарича Хамстера, но ние няма да го правим...

Та с трите автомобила ГД БОП отишли при Антон Петров и го отвели в полицията. Там час и 15 минути го предупреждавали да не готви убийство на Владимира Янева- Манолева и го пуснали!

Съдия Владимира Янева-Манолева като част от правителствената делегация при Негово Светейшество папата! С парите на данъкоплатците!

Припомням, че Владимира Янева-Манолева е председател на Софийски градски съд, много близка семейна приятелка на министър Цветан Цветанов, а съпругът й, Илия Манолев бе уреден след завършено висше образование по физкултура и работа в Гранична полиция, да работи като зам.-генерален директор на Ръководство на въздушното движение!

Преди време източници на сайта „Хроники” съобщиха, че Манолев бил пратен на разноски на РВД в Англия да учи езика на място... С две думи - семейство Манолеви, няма какво да ги мислим!

Съобщено бе, че имало сигнал по оперативна информация, за готвено от Антон Петров убийство на председателя на СГС, Владимира Янева. Така, както преди седмица имаше сигнал срещу същия Антон Петров и Димитър Желязков, че готвели покушение срещу висш полицай от ГД БОП!

Тогава двамата пак бяха привикани, пак бяха предупредени и пак подписаха протокол в МВР...

Във връзка със съобщението за първото готвено покушение, от Цветанцветановата телевизия тv 7 пратиха любимата на вътрешния министър „разследваща” репортерка Диляна Гайтанджиева и тя нахлу без да е искала съгласие в дома на Желязков!

Вместо да се извини за съшитите с бели конци измислени и съставени от нея репортажи за наркотрафик от Сърбия, Гайтанджиева пак се втурна да се прави на велика репортерка...

В полза на...,то е ясно на кого.

Този път, след второто привикване, Цветанцветановата тv 7 съобщи,следното:

„...Малко преди обяд Хамстера, сочен за "топлата връзка" между групата за отвличания "Наглите" и главата на престъпността у нас Алексей Петров е бил отведен в ГДБОП. Там той е останал час, като е подписал предупредителен протокол...”

Кога и защо Петров е бил посочен за топла връзка и от кого, на какво основание се твърди, че Алексей Петров е главата на престъпността – също не е ясно защо тази телевизия го твърди.

Поне аз не съм чула Алексей Петров да има присъда за глава на престъпността...

Друг въпрос е, че някак си трябва да се оправдае престоят на Алексей Петров, затова, че отведоха от съда направо с белезници в ареста и то пред телевизионните камери.

Зрелищно, но с какъв мотив – също не е ясно, да не би мотивът за тази зрелищност да е очакваният Доклад от Брюксел, който все още не е доволен от Цветан Цветанов и свършеното от него и подопечните му?

Друго си е да се отведе подсъдим от съда с белезници в ареста!

Друго си е да твърдиш, че издирваният Христофорос Аманатидис е бил задържан, след като той е отишъл и се е предал доброволно в офиса наИнтерпол в Дубай!

Друго си е, да се пълнят медиите със съобщения, че се работи цял ден по предотвратяване на тежко криминално престъпление и накрая да бъдат задържани няколко души.

Досадна подробност е, че вътрешният министър обърка народността на наблюдавания от 10 дни поръчител, който вместо черногорец се оказа сърбин, а малко по-късно албански сърбин!

Друго си е, че се раздухва как МВР работи по предотвратяването на тежко криминално престъпление, а накрая градския прокурор да вземе, че да разкаже, че наемният убиец сам е отишъл в полицията и е разказал всичко!

Друго си да да обявиш, че в някаква организирана група за извършване на очакваното тежко криминално престъпление има двама арменци – досадна подробност е, че арменците са били в същото заведение като наемния убиец, но нямали нищо общо с него!

И за да се замажат гафовете на вътрешния министър, който го играе едновременно и говорител на МВР, се пускат няколко претоплени манджи от рафта на архива:

  • Незаконни записи за уговаряне на купуване на избори, гарнирани с пресконференция на самия вътрешен министър и главния редактор на вестника, публикувал предизборната „афера”

и

  • Привикване за второ готвено убийство от Антон Петров с повторно предупреждение и подписване на протокол, че няма да прави така!

Петров не бе привлечен като обвиняем, нито бе задържан за 24 или 72 часа за разпит, което е повече от странно!

Самата „заплашена” Владимира Янева добави още факти към скандала, като обяви по национална телевизия, че никой не я е уведомявал, че има такава заплаха за живота й!

А Станимир Флоров, шефът на ГД БОП се познава със нея, със съпруга й, с вътрешния министър и тримата  са много близки приятели.

Защо може Антон Петров да заплашва Янева-Манолева:

  • Заради това, че премиерът Борисов я заведе при папата в Рим, а него - не?
  • Заради това, че бе поканена на кръщенето на третата дъщеря на министър Цветанов в „Света София”?
  • Заради това, че се оказа невинна за купуваните имоти от „Софийски имоти” от името на баща й, докато ги съди?

 

Правителствената делегация при Негово Светейшество, Владимира Янева-Манолева е покрита с черен дантелен шал

Май няма за какво да иска Петров да я убива...

Какво трябва да очакваме сега от министър Цветан Цветанов: да даде пресконференция за тази заплаха от сградата на РВД, където се труди половинката на „застрашената” Владимира Янева, Илия Манолев?

Защо и закъде се е разбързал да работи ударно Цветанов?

Защото приближава моментът да бъде обявен новият Доклад от Брюксел и отсега се знае, че той няма да е положителен по отношение на борбата с престъпността!

По тази причина вътрешният министър раздуха задържането на Христофорос Аманатидис, предал се доброволно в Интерпол, като арест.

Братя Галеви в съдебната залаДокато плетеше как "се е случило" това "задържане", което се оказа доброволно предаване, Цветанов изпусна братя Галеви и оттогава тях ги няма!

Не че е имал причина да ги задържи преди окончателната присъда, до която има още мегдан за обжалване, но залисан в сътворяването на успехи - Цветанов изтърва братята и уреди да ги издирва и тях Интерпол!

На Цветанов и премиера Бойко Борисов им бе разяснено, че братята не са имали статут на затворници и по тази причина няма как да си утежнят положението! Т. е. няма как да получат повече от постановените им вече 5 години лишаване от свобода.

Единственото, което Галеви са си причинили е, че съдът няма да може да постанови да бъдат освободени предсрочно от затвора.

В очакване на Евродоклада, МВР продължи да демонстрира безкомпромисна политика срещу криминалния контингент, като арестува подсъдимия за пране на пари Евелин Банев-Брендо и осъдения в края на януари на три години затвор за валутно престъпление Петър Петров-Амигоса.

Цветанов избърза да каже, че Банев бил обвинен в Швейцария за трафик на 10 тона кокаин и за пране на пари, но от прокуратурата го опровергаха, че нямат подобна информация, а просто искат налагането на постоянен арест на подсъдимия заради данни, получени в МВР, че Брендо се готвел да се укрие от правосъдието като Галеви!

Що се отнася до Амигоса - от Прокуратурата поясниха, че той е бил приведен в Централния софийски затвор за изпълнение на присъдата си още на 9 май, въпреки, че МВР го съобщи на 18 май!

Нищо чудно, покрай измислиците за задържане на Таки, от МВР бяха пропуснали вестта за прибирането на Амигоса!

Цветанов бе пропуснал това задържане, а прокуратурата си бе свършила работата...

Градсия прокурор Николай кокинов, който без да иска опроверга министър Цветанов и с това развесели гражданствотоКато капак на целия този хаос, предизвикан от вътрешния министър да се показва като един Антонио ди Пиетро, но бе нежно опроверган тотално от прокурора Николай Кокинов за тежкото престъпление с обърканите виновни и националността им бе постигнато следното компромисно решение:

Кокинов "доброволно" заяви, че "Зачестилите арести и евродокладът са "съвпадение във времето"!

Защо ли никой не му повярва, но всички се развеселиха?

Да беше само имитацията на борба с престъпността - с мед да го намаже човек!

Уморително е, един ден слушаме Цветанов как казва следното за благородството на партия ГЕРБ:

„Това, което имаме от дарения е 2,3 млн. лв., като 1 млн. са събрани по сметката на БЧК, 1 млн. даде политическа партия ГЕРБ, за което получихме доста упреци от опозицията. И аз днес се възползвам от вашия ефир, за да ги призова, нека по една партия да направи по една къща – 74 хил. лв. е стойността на една къща, която в момента се изгражда там. Ако направят по една къща, аз ще им бъда изключително благодарен и няма да го тълкуваме, че това е техният Пи Ар, а просто ще бъдат солидарни, ще бъдат съпричастни към възстановяването на едно село, което заслужава да бъде възстановено...”

А след няколко дни да научим от сайта Медиапул и журналистката Полина Паунова, че:

„Въпреки обещанието на ГЕРБ, че ще преведе 1 000 000 лева за възстановяването на наводненото от неизправен язовир село Бисер, партията не е отпуснала все още нито стотинка".

Това стана ясно в четвъртък от думите на организационния секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов пред блога “Отворен парламент – граждански гласове”.

Той обясни, че не е преведен нито лев от онзи обещан 1 милион дарение на ГЕРБ -дарение, заради което Сметната палата подготви специално тълкуване, обясняващо, че няма пречка партиите да развиват благотворителност с парите от държавната субсидия...

Цветанов направи и първа копка, но първа копка се прави за снимка, а не носи милион!

„Нека всички партии да дойдат тук и да построят по една къща” – каза Цветан Цветанов...

Що да не отидат други партии, но нека първо Цветанов преведе обещания милион от ГЕРБ все пак и тогава да говори за другите партии...

 
Пиер Паоло Пазолини умря, пребит до смърт и премазан от кола, на един плаж в Остия в нощта на 1 срещу 2 ноември 1975 г. Това бе убийството на най-прозорливия поет, писател, есеист, полемист и режисьор на своето поколение, едно от най-трагичните и знаменателни събития в историята на Италия през втората половина на ХХ век. Защо? Защото Пазолини объркваше много света. Той имаше повече врагове, отколкото един труп в романите на Агата Кристи. Независимо кои са истинските му автори, убийството на Пазолини символично бе извършено от колективното несъзнавано на едно консуматорско, буржоазно, предберлусконско общество. Режисьорът Абел Ферара разказва за последния ден от живота на Пазолини в едноименния си филм. В главната роля е Уилем Дефо. Интервю с американския актьор публикува lesinrocks.com, което сайта ГЛАСОВЕ препечата.
Американският актьор Уилем Дефо

- Отдавна ли познавате работата на Пазолини?

- Като млад гледах “Сало, или 120-те дни на Содом”. След това, когато снимах “Последното изкушение на Христос”, Мартин Скорсезе ми каза: гледай “Евангелието по Матея”. Този филм ми показа, че съществува абсолютна свобода в начина да разкажеш една история. По-късно гледах трилогията за живота (“Декамерон”, “Кентърбърийски разкази”, “Цветът на Хиляда и една нощ”). Впоследствие, когато срещнах жена си (италианската режисьорка Джада Колагранде - б.а.), тя ми разкри поезията на Пазолини и различни аспекти от живота му, хомосексуалността му, политическите му възгледи… Подготвяйки филма с Абел, прочетох статиите на Пазолини, критическите и политическите му съчинения, неговите романи.

- Как се роди идеята да фокусирате филма около последния ден от живота на Пазолини?

- Много бързо разбрахме, че не искаме да правим класически биографичен филм. Знаехме, че убийството на Пазолини бележи края на нашия филм. Не можехме да го избегнем, но не искахме това да е централният сюжет: решихме просто да го разкажем, да останем верни на известните факти. Долнопробно престъпление, политически заговор? Несъмнено никога не ще узнаем истината.

Пазолини е живял няколко живота и това, което е интересно, е, че дори през един обикновен ден, се виждат различните лица на неговия живот: връзката с майка му, с приятелите, творческия му процес, политическите му размишления… Всичко това е едновременно и свързано.

- По-трудно ли е да изиграете реална и известна личност?

- Не можех да претендирам да изиграя мита за Пазолини, това е прекалено много за един актьор. Трябваше да остана обикновен, близък до познатите факти, като едновременно се опитам да си представя и да разбера какво е било емоционалното му състояние, идеите му.

- Как виждате връзката между Абел Ферара и Пазолини?

- Те не си приличат, но могат да се намерят общи неща между тях. Пазолини е бил обсебен от секса, което може да се сравни с предишната пристрастеност на Абел към наркотиците. Мисля също, че подобно на Пазолини Абел обича обикновените хора без да ги съди. Освен това Пазолини е създал свой свят. И Абел е такъв, напълно извън индустриалната система на киното.

- Какво е днес наследството на Пазолини според вас?

- Харесват го не само заради филмите му, но също и заради критическата му работа, съчиненията му. Той е бил визионер. Всичко, което е казал, изглежда ясно днес: консуматорството, хомогенизацията на обществото, илюзията за свободата… Това, което е смахнато, е, че той е предусетил нашия свят, въпреки че не е познавал технологията, която ускори и засили този процес. В политически план, той виждаше, че консуматорският индивидуализъм ще ни накара да загубим културните си специфики, различията си, нашите идентичности, защото всичко е унищожено от масовата консумация. Както казва в последното си интервю, всички ние желаем едно и също нещо. А когато всички желаят едно и също нещо, завършваме в този ужасен свят, в който живеем. В повсеместната конкуренция и тази изтощителна борба без край, забравяме простата красота на нещата и на хората.

Уилем Дефо в

- Вече сте снимал четири филма с Абел Ферара. Как ще опишете връзката си с него?

- В момента на New Rose Hotel (1998), първият ни общ филм, се научих да познавам Абел. След това снимахме Go Go Tales (2007) и тогава усетих, че ставам сътрудник в неговия творчески процес. Филмът след това, 4 h 44, dernier jour sur terre (2011), го измисляхме от ден за ден. От филм на филм се развиваше нашето взаимно разбиране, намерихме се. Да срещнеш режисьор, който споделя твоите главни интереси, да намериш общ език с него и доверие, е мечта за един актьор… Когато имаш това, мислиш само за филми. Някои са добри, други по-малко, но винаги можеш да се погледнеш в огледалото, защото знаеш откъде идват тези филми.

- Вие сте единственият актьор, успял да създаде дълготрайна връзка с Абел Ферара. Как си го обяснявате?

- Абел въплъщава това, за което говореше Пазолини, най-малкото в общата панорама на киното. Начинът, по който се финансират и продават повечето филми, на практика изключва личностите, изпълнени с живот, със свобода, с неконвенционални възгледи. Хората, които държат лостовете, вече не искат да работят с прекалено силни, прекалено непредвидими личности, които затова изчезват от киното.  Така че, когато имате човек като Абел, го цените.

- Работил сте с много режисьори. Различно ли е да направиш “Спайдърмен” и “Пазолини”?

- Изкушавам се да ви кажа, че независимо от филма, винаги е едно и също за актьора, който трябва да играе. Същевременно начинът на игра се различава във всеки филм! Винаги е еднакво и никога не е едно и също. С всеки филм поставяш брояча на нула, питаш се: какво е естеството на този филм, каква е същността на моята роля?

Освен това има хора, с които се разбираш по-добре, отколкото с други, но това няма нищо общо с типа филм. Например, аз играя много малко в Холивуд, което не означава, че мразя Холивуд, защото съм имал добър опит там и смятам, че е добре да се работи в различен контекст. Но, от социална и лична гледна точка, нямам много общи неща с хората, които работят там. Предпочитам режисьорите, които се изживяват като артисти.

- Работил сте с европейци като Вернер Херцог, Вим Вендерс, Ларс фон Трир… Виждате ли разлики в подхода между американското и европейското кино?

- По-скоро това зависи от отделния режисьор. Киното е международен език, а сега още повече, когато всички ние сме взаимно свързани. Различията между европейското и американското кино засягат повече бизнес аспекта и може би общата култура. Затова обичам да гледам чужди филми, те са по-тайнствени в моите очи, защото не знам предварително кои са актьорите, героите, пейзажите и т.н. Обичам също да работя с актьори, чиято кариера не познавам. С непознатото ти самият си по-девствен, по-свеж, имаш по-малко предразсъдъци.

- Първата ви голяма роля бе в един култов филм: „To Live and Die in L.A.” на Уилям Фридкин през 1985 г.

- В САЩ той бе смазан от критиката: “Това е филм, който те оставя безучастен, защото няма нито един герой, с който можеш да се идентифицираш, всички са корумпирани, дори добрите всъщност са лоши”. Впрочем именно в това е силата на един филм! Фридкин бе напрегнат, силният му студиен период бе зад гърба му и „To Live and Die in L.A.” бе напълно независим финансово. Фридкин променяше сценария почти всекидневно!

- Играл сте в два филма на Мартин Скорсезе, въплъщение на американското кино от последните три десетилетия.

- Това бе много по-различно, отколкото с Абел. Мартин е обсебен от киното, той е гледал всички филми. Той носеше този филм в главата си от дълго време, но бяхме недостатъчно обезпечени. Главният оператор Майкъл Балхаус трябваше да работи с малко средства по средата на мароканската пустиня. Имаше малко дубли, беше много горещо през деня и много студено вечерта, но това беше хубаво приключение. Спомням си, че Мартин беше много прецизен и се забавляваше. Той обожаваше да бъде в монтажната зала, повече дори, отколкото на снимачната площадка.

- Имал сте също шанса да работите с режисьори със силен характер, дори ексцентрици, като Уотърс, Кроненберг и Линч.

- Общото между тримата е, че те контролират своите филми във всеки един аспект. Те не са натуралисти, а създават свой собствен свят. Кроненберг често работи с един и същ екип в Канада. Той има метод, работна общност, която го защитава и му дава пълна свобода. На снимачната площадка атмосферата е много приятна, той успява да създаде обстановка без стрес. Линч е маниак на контрола, не променя нищо от това, което е написал и замислил. Не можеш нищо да импровизираш. Уотърс е в свят на домашно направените филми. Той живее и снима в Балтимор, кара приятелите си да играят… Това е група, която не прави нищо заради кариерата, която просто е доволна да снима филм от време на време.

- Към списъка на режисьорите със свой собствен свят може да се прибави Уес Андерсън, с когото направихте The Grand Budapest Hotel.

- Както предишните трима, и той създава свой, не съвсем реалистичен свят. The Grand Budapest Hotel е добър пример. Той рисува сториборд, заснема, без никога да се отклони от проекта си. Обратното на това, което прави Ферара. Абел създава тон, той е много инстинктивен.

- Бяхте също много верен на Пол Шрайдер, по-класически режисьор, който идва от орбитата на Скорсезе.

- Той имаше голям успех, но мисля, че е подценен, защото прави кино по скромен начин. Освен това той има протестантско, пуританско възпитание, заради което разглежда дистанцирано много емоционални, дори сексуални теми. Но аз харесвам неговия студен подход. Няма истерия на неговите снимки. Драмата е в сценария, не на снимачната площадка.

- Как преминаха снимките с Ларс фон Трир (Manderlay, Antichrist, Nymphomaniac)?

- Прекрасно. Много харесвам Ларс. Той има своите фобии, но е много приятен човек. Хората си мислят, че е дребен хитрец, който играе, за да провокира, но не е, той е напълно отдаден на своите филми и работа. Той има този талант да разрови местата, в които другите не искат да отидат, защото нашата култура така ни е формирала. За Ларс въпросът не е дали да бъде лошо момче или не. Внимание, той не е и светец, може да му се случи да бъде перверзен. Той е нежен, но може да бъде и суров - защото най-напред е суров със себе си. Той забранява репетициите, защото не иска актьорите да влизат в роля преди снимките, не иска актьорите да започват “да играят”. Харесвам този тип, защото той поставя актьорите, публиката и самия себе си в рискови ситуации. И харесвам този тип битка: колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш.

- Играли сте “грозници”. Страхувате ли се да ви лепнат етикет?

- Харесва ми по-скоро да играя лошите, отколкото героя във филма, защото това е срещу истинската ми природа. Не съм сигурен, че толкова често съм играл лоши герои, колкото такива, които не се съобразяват с доминиращите критерии на добрия морал. Харесват ми неконформистките персонажи, защото често те ни дават най-добрата гледна точка за света, учат ни на неща, които не намираме другаде в удобната сърцевина на обществото.

- Съществува теория във френската критика, според която някои актьори са също автори на своето творчество. Това пасва ли на вашата кариера?

- О, да, това съм аз! И мисля, че тази теория приляга още повече на филмите, които правя с Абел. Единствените филми, в които не се чувствам съавтор, са блокбастърите, където имам малка роля. Този тип работа може да е забавна, но аз знам, че съм само едно колелце в машината. С Абел аз участвам в цялостния проект. Може би сме създали поджанр, Абел-Уилем кино (смях)…

Американският актьор Уилем Дефо

 

Точно преди една година публикувах поредица от 4 статии с общото заглавие „САЩ – Империята на залеза”*. Настоящата публикация е своеобразно развитие на темата и опит за прогноза, с помощта на световно известния норвежец проф. Йохан Галтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир.

$13, 172, 635, 234, 801

Можете ли да разчетете тази цифра?
Някои ще го направят като на шега, други може и да се затруднят, няма значение – в крайна сметка това са 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара. Това беше цифрата отразяваща официалния национален дълг на Съединените американски щати малко малко преди средата на юли 2010 г., когато работех по този анализ. Тази цифра, както знаете може във всеки един момент да бъде видяна на така нареченият Часовник на дълга в Ню Йорк. Разбира се, както споменах това е само официално оповестеното, т.е. върха на айсберга, според някои източници, реалният дълг на Америка към света е вече над 60 трилиона долара и той не може посмъртно да бъде изплатен, не че някой въобще има някакво намерение да го изплаща. Накратко казано, САЩ с производството на 20% от БВП на планетата, консумира 40% от БВП на планетата, и при положение, че структурно приносът към БВП на сферата на услугите(непроизводителна сфера!) е над 70%! Ще се повторя като кажа, че най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи.

Официозната пропагандна машина на САЩ и приятели, каквито са почти без изключение и всички големи медии в България едни други си прилайват като селски псета нощем, одаични оптимистични цифри, които следва да уверят света, че Америка излиза от кризата, инфлацията е близка до нулата, а безработицата е само 9%…
А дали е така? Във всеки случай, чини ми се, че стъкмистиката не е българско изобретение, а има презокеански произход, но да не се отвличаме и да видим какво казват учените.
На една скорошна своя лекция асистентът от УНСС Митко Хитов заявява следното: „Инфлацията в САЩ в момента не е близо до нулата, а е около 10%, а безработицата не е 9%, а 22%. Данните са на база използваните допреди няколко години статистически методологии в САЩ. Статистическият трик е, че ако някой дълготрайно безработен продаде стария си шкаф чрез интернет, за да си купи хляб, статистиката го включва в графата на работещите като частни предприемачи. Статистическата методология в САЩ е била изменяна на два пъти в последните десетилетия”.**
Световният гуру на маркетинга проф. Филип Котлър направи изказване от което могат да ти настръхнат косите:

„Настъпва ерата на хаоса”.
Котлър говори за турбулентни полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост, затова новото нормално състояние е не просто криза, а турбулентност.
По този повод друг наш водещ учен доц. Боян Дуранкев е не по-малко мрачен: „Намираме се в ситуация на нестабилност, несигурност, недоверие към бизнеса, недоверие във възможността на финансовите организации да генерират идеи и да решават проблеми.” И отбелязва един особено показателен страничен ъгъл на зрение към проблема: „Една от причините за кризата са деформациите в мисленето, като най-големият враг е широко пропагандираната, особено в САЩ, „теорията за позитивното мислене“. Ако мислиш позитивно, всичко добро ще стане, като тази теория е голям проблем. Например Freddie Mac казваше, че може да нямаш доходи, но, ако мислиш позитивно, ти правиш инвестиция, купувайки жилище с ипотека за 1400 долара на месец, когато цялата ти месечна заплата е само 1500 долара. Това позитивно мислене изгони милиони[американци] от домовете им. Здравословното мислене трябва да заработи.”***
Правейки нова преценка на ситуацията в САЩ година по-късно, сами виждате, че нещата по никакъв начин не вървят на оправяне.

Ето ви погодишното нарастване на дългът на САЩ:
2007 – $8.350 трилиона
2008 – $10.718 трилиона
2009 – $11.265 трилиона(м.май)
2010 – $13.172 трилиона(м.юли)
Няма да ви заливам с повече цифри. Изводът е зловещ – положението на Щатите е неудържимо. Практически няма сериозен специалист, който поне малко от малко да споделя наперения оптимизъм на американската пропагандна машина.

Факти от международното досие на империята

Изследователят Уилям Блум има 300 страници изложение в пътеводителя си за единствената световна суперсила – факти и свидетелства за огромното страдание, жертви, лишения, съсипана природа, изпепелени култури от империята САЩ чрез – използване на пряка и косвена сила, открита(Пентагона) и прикрита(ЦРУ), с откритата или прикрита помощ на американските съюзници. Резултатът е достигане на международна класова структура с все по-увеличаващи се пропасти между богати и бедни страни, между богати и бедни хора.
Няма никакви признаци за широко прокламирания от имперската пропагандна машина – „сблъсък на цивилизациите”. Но е налице огромно мисионерско усърдие и огромно самодоволство. И разбира се, постоянно променяща се според обстоятелствата, но една и съща по мотивите си реторика – ту сдържане на съветската експанзия и борба срещу комунизма, ту срещу наркотиците, интервенции за насаждане на демокрацията и защитаване на човешките права, сега пък – срещу тероризма…
Цитираната книга на Блум представя само от 1945 г. до 2000 г. пълен списък на:
• Интервенциите на империята САЩ, представящ 67 случая
• Бомбардировки на 25 суверенни държави
• Намеса в изборите или провалени избори в 23 суверенни държави
• Политически убийства(или опити) в 35 държави
• Прилагани изтезания в 11 държави
Според статистиката на Блум това прави общо 167 случая на тежко политическо насилие извършено от империята по света, след Втората световна война. При което империята САЩ е убила

между 12 и 16 милиона души.
Ужасяващ световен рекорд!

И в този момент се сещаме за един наистина голям мъж, великолепен учен и човек – норвежецът Йохан Галтунг, който предрече рухването на Съветската империя през 1990 г. Прогнозата му се сбъдна напълно. През 2000-та обаче, той направи още едно предсказание и то гласи:

Империята САЩ загива през 2020-та

Кой е Йохан Галтунг?
Йохан Галтунг е роден на 24 ноември 1930 г. в Осло, Норвегия. И двамата му родители са лекари. Галтунг е женен два пъти. Има двама сина Харалд и Андреас от съпругата си Ингрид Айде. Втората му съпруга е японка, Фумико Нишимура; от нея има две деца – Фредерик и Ирене (и двете имена означават „мир“ съответно на норвежки и гръцки). Първата си докторантура защитава по математика, а втората – по социология в Университета в Осло. Галтунг е създател на Международния институт за изследвания на мира (РКЮ) в Осло през 1959. Преподавал е в много университети по цял свят, носител на редица награди между които и на Алтернативната Нобелова награда за мир. Успешен медиатор в редица международни конфликти…
Тук ви представяме част от пространното интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи:
Галтунг: – Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.
Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898 навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.
Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?
Галтунг: – Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването[на имперските позиции] – специални части, увеличаващи присъствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.
Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..

14-ТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ КОИТО ЩЕ УСМЪРТЯТ ИМПЕРИЯТА САЩ
(по Галтунг)
І. Икономически противоречия
1. Между икономическия растеж и разпределението на доходите
2. Между производствената и финансова икономика
3. Между производство/разпределение/потребление и природата
ІІ. Военни противоречия
4. Между американския държавен тероризъм и тероризма
5. Между САЩ и съюзниците им
6. Между стремежа на САЩ за хегемония в Евразия и триъгълника Русия-Индия-Китай
7. Между доминираното от САЩ НАТО и армията на ЕС
ІІІ. Политически противоречия
8. Между САЩ и ООН
9. Между САЩ и ЕС
ІV. Културни противоречия
10. Между американското юдео-христианство и исляма
11. Между САЩ и старите цивилизации
12. Между САЩ и европейската елитна култура
V. Социални противоречия
13. Между щатските корпоративни елити и работническите класи от безработни и самоосигуряващие се
14. Между старата генерация и младежта

И така, уважаеми читатели, следващите 10 години ще са цяла епоха на хаос и безпътица за народите – всички ще изплащаме греховете и алчността на финансовия капитал и световните банкови кърджалии, действащи под знамето на империята САЩ. Не бива да се заблуждаваме – империята няма да рухне в 10 ч. и 35 м. на 10 юли 2020 г. Това е процес, който се развива продължително, включително и в момента. Вследствие на това развитие, нещата ще се влошават все повече, и за съжаление, страданията за цялото човечество все повече ще нарастват, включително и особено за нас българите. Подчертавам последното, защото имперската пета колона в България, боклука на българската нация, титлуващ себе си „политически елит”, от 20 години ни е прикачил към имперската каляска, а ние, като народ не можем да намерим сили да се обединим за да излъчим качествени водачи на нацията. И както винаги в новата ни история, сме на страната на губещите…

Повече подробности по темата можете да проследите в едноименното издание на авторското предаване на Валентин Фъртунов «10-та степен по Рихтер» по тв- канал СКАТ+, в онлайн версията на www.valentinfortunov.com (ТВ предавания)

——————————————————————————-
* Статиите можете да прочетете в сайта www.valentinfortunov.com, както и в настоящия сайт Хроники на Люба Манолова
** Митко Хитов е цитиран по блога му Krizata.Blog.bg
*** Цитата на доц. Боян Дуранкев е от статията на Мариян Йорданов в Investor.bg

Допълнително четиво:

ТАКА ФУНКЦИОНИРА СИСТЕМАТА
Интервю с Йохан Галтунг пред немския вестник Junge Welt(със съкращения)

JW: – След разпадането на Източния блок вие предсказахте, че като враг на Запада неговото място ще заемат „зелените” или исляма.
Галтунг: – Още през 1980 г. аз се осмелих да заявя, че през 1990 г. ще падне Берлинската стена, а след нея ще се разпадне и Съветската империя. Тази прогноза се оказа вярна, също както и прогнозата ми за ислямския образ на новия враг. Гибелта на Съветската империя беше в известен смисъл само част от прогнозата – ако тази империя престане да бъде враг, то следва да се намери нов. В крайна сметка е така ако се мисли апокалиптически, което е свойствено на американците.
– Нима така мислят само в САЩ?
– Да, само там. Останалите страни повтарят след щатите като папагали, защото са членове на НАТО. Именно така функционира системата. Във външната политика на САЩ трябва да се отчитат две неща: глобалните цели и актуалните предпоставки за практически действия. Така че, следва да разграничаваме нещата – към какво се стремят САЩ и какви поводи си намират за да го достигнат. Аз далеч не съм уверен, че те считат исляма за толкова враждебен, че да се налага да го унищожат. Що се отнася до глобалните цели, те винаги са били очевидни. Първо, на САЩ са нужни пазари и суровини и второ, военни бази за да контролират тези пазари и суровини.
– Имате ли нови прогнози?
– Да, те се отнасят за гибелта на империята САЩ. За първи път аз публично заявих за това през 2000 година и предположих, че това ще се случи през 2020 – 2025 година. След като президент стана Буш-младши, съкратих срока с пет години, т.е. до 2020 г., защото този човек ускорява събитията. Това разбира се, въобще не означава, че Щатите ще изчезнат от картата на света. Става реч за освобождаването на Америка, която буквално ще разцъфне, веднъж избавила се от империята.
– Марксистката теория утвърждава, че буржоазните производствени отношения са безпощадни. От друга страна световният пазар ще способства за всеобщото освобождения, ако тези отношения бъдат ликвидирани?
– Основният тезис на Маркс е в това, че към освобождение се стремят най-бедните слоеве на населението. Ако разглеждаме капиталистическата система като световна система, то действително, бедността е особено много в страните на Юга. Маркс обаче е мислил с икономически категории, пропускайки да види военната страна на въпроса. Например, след Втората световна война, Щатите са извършили 70 интервенции за защита на системата, което преидизвика протестите на ислямските страни, които най-често са били подлагани на нападение. Поради това, Американската империя заплашва не толкова така наречената пролетарска революция, колкото тези, които не искат да бъдат жертви на интервенция. А такива има много. Според някои данни, след 1945 година САЩ са унищожили между 12 и 16 милиона човека, за да съхранят своя икономически натиск…

Превод: В. Фъртунов

 

„Кураж трябва, за да се обвинят поръчителите на убийството на прокурора Колев!” заяви шефът на Градска прокуратура Николай Кокинов, когото за „кураж” съпровождат от известно време с автоматчици и брониран автомобил.

Ако не му стига куражът на Кокинов, ако му се вижда и слаба охраната – да върви да му гасят въглен и да му баят за страх!

Все пак ако той, с тази охрана, с действащо законодателство, със следователи и висше ръководство на МВР зад гърба си – трепери от страх и събира кураж – какво остава за свидетелите, които се явяват по разследването след полицейската акция „Октопод”?

Какво остава за защитените свидетели, който Кокинов или някой негов колега вика на разпит в съда, за да установи, че въпреки нахлупената качулка, предишния ден високотиражни вестници вече са оповестили името на съответния защитен свидетел, цвета на очите и косите му! За тези свидетели защитата се е изпарила в мига, в който имената им са се появили на страниците на пресата. Както се казва – една застреляна Йорданка Запрянова стига! /Й. Запрянова, бе майката на убития Константин Дишлиев бе защитен свидетел по делото срещу Брендо и преди деня, в който трябваше да бъде разпитана в съда я намериха студена и застреляна с шест куршума – бел. Л. М./.

Вече стана дума, че вдовицата на застреляния на улицата прокурор Николай Колев – Нанка Колева, също прокурор, отдавна твърди, че зад убийството на съпруга й стоят бившият първи обвинител Никола Филчев и Алексей Петров. Същото нещо повториха Едвин Сугарев, а и Николай Колев-Босия.

Метнал вишневочервената пелерина на обвинител, днес Кокинов изкоментира, че не може да се прави сравнение между показанията на Нанка Колева и Едвин Сугарев и тези на Иво Илчев, който свидетелства срещу Маргините пък се отказа.

"Ако наблюдаващият прокурор има да повдигне обвинения /по показанията на Нанка Колева и Едвин Сугарев – бел. Л. М.), ще го направи. Прокурорът трябва да може да защити тезата си в съдебната зала", коментира Кокинов за Дарик радио.

Кокинов припомни, че Филчев е бил разпитван преди години по това дело, но дали Алексей Петров е давал тогава показания, градският обвинител не можа да се сети.

Преди близо три месеца всичко, което се случва от една седмица вече имаше генерална репетиция. Тогава интервюта даваха на килограм: Алексей Петров, Велин Хаджолов, бивш шеф на отдел “Специални операции” - ОСА на ДАНС, Рашо Заяков – бивш шеф на контраразузнаването в ДАНС, Яне Янев и най вече Стефан Гамизов – ах, Гамизов!

Логореята бе заразила и Яне Янев, когото нищо не можеше да спре – с единия пръст обвиняваше сутрин, с друг- по обяд, а вечер размахваше документи с цяла ръка и онзи блясък в очите, типичен за района на град Сандански!

Да не отварям дума за Татяна Дончева, която отвори кошера с пчелите още през лятото на 2008, отивайки в ДАНС в разрез със законните й правомощия на депутат. Тогава Дончева и още шестима народни избраници седнаха и проведоха разпит с привикване на служители на Агенцията и строго изискване на документи с класифицирана информация!

Това припомням по повод на днешните интервюта и коментари на Дончева, че едни мутри, се биели с други мутри! Хайде да помним кога какво кой казва!

Имал ли е вина Сергей Станишев за случващото се в ДАНС, от времето на Петко Сертов? Имал ли е информация младежът какво всъщност се случва в създадената от него лично Агенция? Станишев е знаел прекрасно, че при всички събития в ДАНС до Сертов е не друг, а Алексей Петров! И какво е сторил?

Нищо разбира се...

Това навежда на мисълта, че Станишев днес откровено и от сърце ни прави на луди. За идиоти ни взема и градският прокурор Николай Кокинов, и този над него – Борис Велчев. Те всички са без алиби за мерки по безобразията, които са били инспирирани в ДАНС по време на Сертов и Алексей Петров!

Да не говорим за Яне Янев, който днес скача най-високо от ареста на Алексей Петров...

Нищо ново под слънцето. Това, което се случва днес бе пророкувано и описано подробно още на 28 октомври 2009 година!

Преди три месеца и половина, след дълго мълчание, при Николай Бареков – също бивш водещ в предаването на bTV, „Тази сутрин” седна обвинявания във всички възможни грехове – Иван Драшков. Казаното пред Бареков от тогава – бе като гръм, чието ехо сега, след ареста на Алексей Петров се връща. Ето разговора с Драшков с известни съкращения:

Иван Драшков за доклада на ДАНС

28 октомври 2009 | 09:19 | бТВ, „Тази сутрин”

Иван Драшков, бивш зам.-председател на ДАНС

Водещ: Добро утро от „На БарЕкадата”. Две са главните действащи лица в големите скандали, които разтърсват държавата през последните месеци. Тези скандали са свързани с дейността на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Едно от тези две фигури тази сутрин гостува при нас и това е генерал Иван Драшков. Заповядайте, генерале, при на нас „На БарЕкадата”. Казвам Ви добро утро.

Иван Драшков: Добро утро.

Водещ: Заповядайте. Просто не мога да повярвам, че дочаках това Ваше гостуване при нас. Каня Ви от близо една година. Защо чак сега решихте да проговорите?

Иван Драшков: Г-н Бареков, имах желание по-рано да поговоря във Вашето студио, но аз имам един принцип – след като към мен, в продължение на една година бяха отправяни тонове клевети, упреци, инсинуации, манипулации, за съжаление, голяма част от тях стартираха тук, от Вашето студио, за което към Вас нямам никакви претенции – Вие сте професионален журналист и си вършите работата. Аз реших първо да изчакам компетентните държавни институции да си кажат мнението, за да не излезе, че аз се явявам по телевизията, за да защитавам някакви свои интереси или да се оправдавам. Никога през живота си не съм имал навик да се оправдавам. Виден народен депутат ме обвини в държавна измяна, пране на пари, покровителстване на олигархични кръгове, покровителстване на кръговете на ДПС, на различни кръгове от Русия, Африка, Латинска Америка и т. н. Бях така добър шест месеца да се явявам в прокуратурата да давам обяснение, да пиша обяснения, след което прокуратурата приключи със заключение, че няма нищо вярно за това, което се твърди.

След това беше започната кампания срещу бизнеса на сина ми. Той също беше обвинен във връзка с всички известни знакови фигури в нашата страна. За съжаление, тази атака беше инспирирана от ръководството и под личната редакция на ръководство на ДАНС, което мен страшно много ме обиди. Национална агенция по приходите /НАП/ извърши проверка, пълна ревизия на фирмите на сина ми – не установи абсолютно никакво нарушение.

След това стоически изчаках мнението на Комисията за контрол на ДАНС, за да се разбере, че лъжата на бившето ръководство на ДАНС тиражираше една година, че аз съм разпоредил „Галерия”, че аз съм подписал подслушването на журналисти. И тази лъжа излезе – разбра се, че „Галерия” е разпоредена от бившия председател Сертов, че той е подписал подслушването на журналистите и накрая изчаках Върховният административен съд да постанови решение, че аз съм освободен незаконосъобразно като зам.-председател на ДАНС. И тъй като сега повече няма за какво да се оправдавам, аз приех да гостувам във Вашето предаване и съм готов да отговарям на Вашите въпроси.

Водещ: Наистина са много въпросите. Предлагам да започнем с въпросите във връзка с Доклада. Първо по самия Доклад. После по начина, по който този доклад се появи сега в публичното пространство. Вие ли сте авторът на въпросния доклад, който циркулира от няколко дена вече в медиите?

Иван Драшков: Сега, искам да започна с една уговорка – нито ще потвърдя, нито ще отрека факта, че това, което се тиражира в медиите, в сайтове, то не е Доклад, а справка, която...

Водещ: Справка, да.

Иван Драшков: ... аз съм писал, тъй като, ако това нещо го направя, аз ще издам класифицирана информация. Втората ми уговорка с Вас е да не коментираме конкретни данни, вътре от Доклада, защото не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Това пак касае класифицирана информация. Но...

Водещ: Потвърждавам за тази уговорка.

Иван Драшков: Да.

Водещ: Като говорихме да дойдете тука, Вие казахте, че условието, което поставяте, е да не Ви питам или пък, че Вие няма да отговаряте на въпроси, от които може да издадете класифицирана информация...

Иван Драшков: Така е. Това е мое задължение. Аз съм подписал декларация. Плюс това аз съм дисциплиниран служител и не мога да си позволя да злоупотребявам с това нещо, но истината е, че аз когато сдавах поста заместник-председател на ДАНС на 10 октомври миналата година, след като бях освободен с решение на МС, подписах справка до министър-председателя, до президента, до председателя на НС и до Главния прокурор с конкретно съдържание. Целта на тази Справка беше да опиша факти, събития, причини, които доведоха до едно безобразно състояние, до един безобразен стил и метод на работа, който за съжаление някъде от края на май миналата година започна и трайно се настани като практика в ДАНС.

Водещ: Кой персонализираше този стил на работа? Кои бяха хората, които в ДАНС го въведоха...?

Иван Драшков: Вижте, това е комплексен подход. Още след като се образува ДАНС в началото на 2008 година, тъй като бившата структура НСС беше основното оперативно звено в ДАНС, ние в продължение на пет-шест месеца буквално се съсипахме от работа да се занимаваме със скандалите в МВР, с известния случай „Иван Иванов”, по-късно с известния случай с дисковете и т. н., и т. н. Непосредствено с това започнахме да се занимаваме, да доказваме на Европейската комисия, която беше дошла в България за мониторинговия доклад, колко много работа сме свършили и колко България е напреднала в тази насока. Денонощно от сутрин до вечер структурите на бившата НСС работиха от 7 до 12 часа. За съжаление аз впоследствие разбрах, че докато ние сме работили, някои служители на ДАНС са използвали това време, за да фабрикуват компромати срещу мене, срещу някои мои бивши заместници с цел бъдещото наше отстраняване от службата.

Водещ: Каква беше ролята за това на Стефан Гамизов?

Иван Драшков: Вижте, ролята на Стефан Гамизов е много значима в някои случаи и много периферна в други случаи. Неговата роля е, че той запали фитила със своето интервю, което го даде във вестник, мисля, че „Труд” беше тогава, едно абсолютно неиздържано интервю, едно интервю, което първо визира косвено мене, но аз разбрах, че той после неофициално е споменал и моето име. Оттам-нататък вече взаимовръзките леко полека се разкриха и аз разбрах по-късно, че той е в една престъпна комбина и престъпно съдружие с моя бивш ръководител Сертов и целта е по този начин, който се наложи този стил в България, да се създаде скандал, независимо с каква информация, за да може конкретното лице, което е цел на скандала, да бъде отстранено или да му бъде направена друга...

Водещ: Казвате престъпно съдружие между Гамизов и Сертов, каква е била цента на това съдружие? Каква цел са си поставили те двамата и кои други са били вътре в тази организация?

Иван Драшков: Вижте, не мога да Ви давам подробности по това нещо, но целта беше аз да бъда омаскарен, също така и моите хора, за да може да се даде гласност в обществото, да се инспирират скандали, да се получи една нетърпимост и да се каже това са лошите, другите са добри и лошите трябва да си отидат. И както видяхте, това нещо бавно и сигурно се постигна.

Водещ: Вярно ли е, че ДАНС е била използвана като политическа полиция, вярно ли е, че ДАНС е била използвана като организация за постигане на политически цели като примерно запазване на властта в държавата на всяка цена и доколко нещата не са се изродили до там, че вместо политиците да управляват ДАНС или Станишев да управлява ДАНС, накрая ДАНС му е дърпала конците на него?

Иван Драшков: Вижте, аз конкретни данни за политически поръчки в ДАНС не мога да цитирам, но искам да кажа какво се случи след края на май миналата година в ДАНС. Започна един пълен хаос. Г-н Сертов буквално абдикира от задълженията си да администрира ръководството на ДАНС. Той не извърши до последния момент най-важното си задължение – да разпише функции по управление на двамата заместник-председатели. Това бяхме аз и г-н Николов, който мисля, че напусна по собствено желание преди известно време. В ДАНС се създаде един уникален хаос. Всеки започна да разпорежда на всеки. При г-н Сертов се носеха заповеди от различни хора, които той подписваше. Тези заповеди предварително не бяха координирани. Подписаха се десетки заповеди, които една друга си противоречаха. Почнаха да се създават някакви полутайни групи като Хвърковатата чета на Бенковски, които ходеха, вършеха някакви работа, привикваха хора, използваха се оперативни документи без надлежния ред, винаги в НСС е имало ред, знае се кой взема документа, подписва се, връща се и т. н...

Започнаха да се привикват колеги не по установения ред, зад гърба на ръководството... да им се поставят задачи, да се казва на тях – тази задача ще я изпълниш, но няма да докладваш на прекия си ръководител и то от хора, които не бих казал, че бяха в ръководството и имаха отношение към пряката оперативна работа. За всичко това аз няколко пъти съм се опитвал да разговарям с г-н Сертов, за да можем да въведем един нормален ред на работа, защото агенцията бавно и сигурно затъваше. Но за съжаление като резултат от тези мои разговори, се получи така, че към мен и към тези мои заместници и началници започна да се проявява едно грубо отношение, започна да се демонстрира недоверие и дори към някои от тях започнаха да се отправят преки и косвени физически заплахи.

Водещ: Физически заплахи?

Иван Драшков: Да. Физически заплахи.

Водещ: Вътре в рамките на ДАНС?

Иван Драшков: Вътре в рамките на ДАНС.

Водещ: От кого? От някой?

Иван Драшков: Няма значение от кого. Не искам да цитирам имена, защото ще изпаднем в много конкретика. Който е запознат с проблемите на ДАНС, знае за какво става въпрос, а който не е запознат, просто няма да има време да му обясним.

Водещ: Само че това звучи зловещо. Хора, колеги в ДАНС да се заплашват с физически заплахи.

Иван Драшков: Да, звучи зловещо и има и много по-зловещи неща.

Водещ: Като?

Иван Драшков: Аз когато написах тази Справка преди моето напускане, искам изрично да направя уговорката, че още преди това съм правил десетки опити, включително и чрез г-н Сертов да бъда приет от министър-председателя, нямах нищо против да бъда приет от министър-председателя съвместно с г-н Сертов, да седна и открито в очите да му кажа какви забележки имам, може да прозвучи силно... да кажа какво мнение имам за някои процеси, които се случват в /.../. Това до последно на мене не ми беше осигурено. Когато стана скандалът „Галерия”, когато се извърши цялата манипулация и безобразие по скандала „Галерия”, също исках да бъда приет от министър-председателя, също не ми се позволи да отида да разговарям и затова ние стигнахме тогава до така известната на обществото подписка, което не е подписка, а едно нормално секретно писмо, което беше моята последна надежда, и затова се подписаха 350 служители, защото тайно се надявахме, че след това нещо г-н Станишев най-после ще обърне внимание, ще дойде в службата да разбере какво става. Аз не мога да си представя, че един нормален министър-председател на Републиката ще получи документ, подписан от 350 контраразузнавачи, на нашата елитна служба..., в който документ пише, че има проблеми, че тези хора искат да им се обърне внимание да бъде защитен техния авторитет, да бъде защитен авторитетът на агенцията и този министър-председател. Първата му работа трябваше да бъде веднага да се качи на автомобила, да дойде в службата, да се срещне с тези хора и да ги попита какви са техните проблеми. Пък след това, щом толкова е държал... можеше много лесно да уволни заместник-председателя Драшков. Но той това не го направи и аз тогава разбрах..., че ние сме оставени на произвола на съдбата.

Водещ: Добре. Кой управляваше ДАНС?

Иван Драшков: ДАНС се управляваше на автопилот и за съжаление най-голямото напрежение започна, когато настана пълният хаос. В ДАНС определени структури започнаха да работят, камо ли не като улични банди – без разрешение, без съответните документи, без доклади, обаждаше се, викаше се и се правеше какво ли не. Стигна се до там – има много неща, които аз не съм писал в Справката, щото ми беше неудобно да поднасям тези неща на държавното ръководство.

Водещ: Докъде се е стигнало?

Иван Драшков: Стигна се дотам, че аз още докато бях действащ заместник-председател на ДАНС служителка, запозната с бизнеса на моя син, беше привикана, натискана и заплашвана да каже, че моят син се занимава с далавери.

Водещ: Пак вътре в ДАНС?

Иван Драшков: Не вътре, вънка в ДАНС, по най-мафиотския и престъпен начин.

Водещ: Е от кого?

Иван Драшков: Казвам ви – не искам да споменавам имена. Който го интересува, ако някой компетентен държавен орган се заинтересува, мога да му кажа.

Водещ: Добре, ролята на този елитния отряд, 12 човека, воден от г-н Велин Хаджолов каква е била? Групата за задържане.

Иван Драшков: Първо, не злоупотребявайте с думата елитен. В този отряд няма нищо елитно и аз не съм запознат с неговата дейност, но от приказките на външни хора, които чувам, а за тази година чух такива неща, че косите ми настръхнаха и аз останах с впечатление, че някои структури в ДАНС са работили като организирана престъпна група, защото има редица известни, отговорни бизнесмени, които са рекетирани за милиони левове, но за съжалени хората се притесняват и не смеят да се оплачат официално, защото не знаят дали някой ще им обърне внимание и какво ще последва от това. Така че този елитен отряд трябва да бъде разследван какво е вършил. Ако си е вършил перфектно работата, чудесно, но аз считам, че от приказките, които чувам навънка, тази работа, не е била най-перфектна, нито най-почтена. И сега в този момент искам да си позволя от Вашето студио един приятелски съвет да дам на сегашното ръководство на ДАНС – да престанат да се примиряват с ролята на боксова круша, защото за съжаление сега ръководството на ДАНС е една боксова круша, върху която се упражняват хора с престъпно мислене и хора с престъпно действие – да извадят всички безобразия, аз съм убеден, че такива има много.

Водещ: Дали са документирани?

Иван Драшков: Не може. В ДАНС най-малкото остава следа. Да извадят всички безобразия и сега, и по-рано, които са вършени, да ги напишат, да ги дадат на прокуратурата, пък тя вече да преценява какво да прави. Ако не...

... да се даде гласност на обществото какво е ставало в ДАНС, защото не може класифицираната информация да е повод да се прикриват престъпления и безобразия.

Водещ: Вие казвате, че служители на ДАНС са действали като улични банди, като организирани престъпни групи и знаете, че служители на ДАНС са рекетирали за милиони левове български бизнесмени?

Иван Драшков: Това са ми го споделяли определени хора.

Водещ: Това звучи най-малкото, как да кажа, взривяващо държавата.

Иван Драшков: Много други неща звучат взривяващо, г-н Бареков, но както виждате – животът си тече.

Водещ: Два са най-емблематичните въпроси, които /.../ пристигнаха към Вас.

Иван Драшков: Извинявайте, да довърша малко конкретно за...

Водещ: Ако можете, да бъдете конкретен с факти.

Иван Драшков: Да, конкретно за Справката. Чух известни от Ваши колеги внушения напоследък. Леко започва да се измества въпросът не какво е това безобразие, как е изтекла справката, как един оригинален секретен документ се размята наляво и надясно, започва леко да се насочва темата към съдържанието – защо е написана тази справка, това било шпионска сапунка и т.н...

... този човек, който Вие го легитимирате като шеф на контраразузнаването, трябва да Ви кажа, че беше един елементарен среден ръководител в службата, който за няколко месеца беше поставен начело на контраразузнаването, в резултат на което всички чужди партньорски служби спряха да работят с колегите от нашето контраразузнаване...

Водещ: Нещо конкретно обещахте да кажете.

Иван Драшков: Но искам да кажа – целта на написването на тази Справка беше моя последен опит и последна надежда, че тя ще стигне до г-н министър-председателя, че той ще я прочете, ще вникне за какво става въпрос и ще вземе някакви действия, за да може да се спре това безобразно съсипване на службата. Ако той беше направил това нещо, сега нямаше да изпадне в това унизително положение да се разкарва по прокуратурата като бивш министър-председател, защото това е срамно за държавата - по Прокуратурата да се разкарват бившият шеф на ДАНС и бившият министър-председател, защото с тези хора, които аз бях визирал в Справката, съм убеден, че стоят в дъното също на тези интриги и т. н.

Водещ: Ще стане...

Иван Драшков: За съжаление, г-н Бареков, вместо да вземе да обърне внимание на това нещо, г-н министър-председателят какво направи – не обърна внимание, предоставил е справката не знам на кого, тя е стигнала до точно тези лица, които се визират вътре, след което справката започна, оригиналът да плува в обществото, а спрямо колеги, към които е имало подозрение, че имат отношение в написването на справката, в службата започна, един тормоз след това е започнал и в тази връзка искам да Ви кажа, както казах одеве, че за това нещо има физически бит в сградата на ДАНС...

Водещ: Така?

Иван Драшков: В личния му кабинет - Директор на Дирекция - за това, че има подозрение, че е участвал в писането на справката. Ето...

Водещ: Физически набит?

Иван Драшков: Физически бит в пълния смисъл на думата.

Водещ: От друг служител на ДАНС?

Иван Драшков: От друг служител на ДАНС. Това е истината и затова си позволявам аз да употребявам тези силни изрази и квалификации, защото това нещо, в което ДАНС е превърната за една година, граничи с безумие. Съсипа се и бившата служба НСС, която беше най-елитната, най-уважаваната и най-високо ценената служба от партньорите...

Водещ: Това, което Вие казахте, излиза, че просто ДАНС се е превърнала в сборище на мутри, че ДАНС е било просто мафия. От Вашите думи така излиза.

Иван Драшков: В ДАНС трябва да се направи пълна проверка, за да се започне на чисто и да се изнесе всичко, каквото е вършено. Съгласен съм да се изнесе всичко, каквото е вършено от началото на ДАНС, защото аз все пак 8 месеца също бях зам.-председател на ДАНС и ако аз съм направил нещо нередно, тогава също съм готов да понеса моята отговорност.

Само така може да започне на чисто службата, защото сега чувам изявленията на г-н министър-председателя, че ДАНС, ако не заработи до един месец, ще бъде закрита. Какъв е смисълът да я закриваме? Ние ще променим формата, но няма да променим съдържанието. На ДАНС трябва да й бъде помогнато да се очисти от този бълвоч, който е нанесен вътре, там има прекрасни хора, прекрасни професионалисти, които много могат да бъдат полезни на държавата. ДАНС да стане една служба с изчистени функции, каквато беше и по-рано. Има много важни области, в които трябва да се работи. Това е контраразузнаване, това е международен тероризъм, това е пролиферация, това е вътрешна сигурност, това е класифицирана информация и т. н.

Водещ: Пак да Ви върна към това, което казвате. Ако ДАНС е бил на автопилот, а Станишев не е обърнал внимание, кой тогава управляваше държавата през последните месеци от мандата?

Иван Драшков: Вижте, за държавата не искам да вземам отношение. Това са политически оценки.

Водещ: Вие си говорите само за ДАНС. Човекът, който е физически бит и малтретиран...

Иван Драшков: Аз Ви казвам по мое мнение какво се е случило в ДАНС и какво, докъде докараха ДАНС.

Водещ: Физически битият и малтретиран служител в ДАНС сега работи ли още в агенцията?

Иван Драшков: Не мога да Ви кажа. Негов проблем е. Не желая да го назовавам. Вероятно той не иска и т. н. Аз Ви казвам факти.

... за всички факти, които казвам, съм готов да нося отговорност, включително съм готов да нося отговорност за фактите, които са посочени в Справката. За всеки факт там има документ в ДАНС, има специално разузнавателно средство, има устни доклади от служители, защото чух, че... Защо съм бил изпратил Справката на Главния прокурор? Изпратих я, за да се прецени, аз не съм я изпращал, за да вкарам някой в затвора. Изпратих я на Главния прокурор, за да се прецени дали има данни за извършено престъпление, защото най-малкото там имаше данни за крещящо изтичане на класифицирана информация, с конкретни данни по специално СРС. Но след като Прокуратурата е преценила, че това е маловажен случай, аз нямам претенции. Тя е последният орган.

Водещ: Въпроси от „БарЕкадата” започваме. Каква е ролята на Алексей Петров във всичко това, което разказвате до момента, и в ДАНС?

Иван Драшков: Вижте, г-н Бареков, не желая да коментирам Алексей Петров. ДАНС не се е въртяла около Алексей Петров и националната сигурност не се върти около Алексей Петров. Ако той има някакви амбиции и иска по някакъв начин да прави своя ПР, това е негово право. Аз лични конфликти с Алексей Петров не съм имал. Аз говоря в момента за принципите и методите, които се наложиха в ДАНС.

Водещ: Да, но тука хората смятат, че този конфликт, който стана в ДАНС, е персонален конфликт между Алексей Петров и Иван Драшков, разбира се, с всички тези хора, които стоят зад вас, лобита и т. н.

Иван Драшков: В ДАНС няма лобита и няма персонални конфликти. В ДАНС, ако има виновник за всичко, което се случи, това на първо място е председателят Сертов и на второ място е бившият министър-председател Станишев, които бяха преките ръководители на ДАНС. Какви лобита? Какво лоби може да има Алексей Петров в ДАНС, като той никога не е бил в ДАНС? Аз съм 25 години в ДАНС. Аз, ако съм ползвал моето лоби и ако съм искал да атакувам някой, да отстранявам някой, щях още да съм в ДАНС, а някои хора щяха да си отидат. Аз до последно, до 9 октомври бях 100 процента лоялен към бившия председател Сертов. За съжаление от него не получих такова отношение.

Водещ: Не е ли това, което се случи сега през последните няколко дни, даването на този доклад от Алексей Петров като гражданин на премиера Бойко Борисов опит Вие да не се върнете на работа в ДАНС, след като съдът Ви възстанови?

Иван Драшков: Естествено, че това е една от главните задачи, защото в България се наложи мнението и практиката, че може да командва от улицата, може да се командва и да се кадрува със скандали. Мога да ви дам десетки примери. Когато искаме да спънем развитието на даден човек или да решим някакъв проблем, ние бързо създаваме редица от скандали, докато се разминат нещата, пък после това, че се оказва, че скандалите са били изкуствени, излишни, това... Жив е моят пример миналата година, който се случи. Какво излезе истина от това, от всичката помия, която се изля по мене?

Водещ: Вие намекнахте, че ДАНС е участвала в писането на компроматите срещу Вас. Занимаваше ли се ДАНС с медийно влияние, с опит за прокарване на определени неща в медиите?

Иван Драшков: Според мен да.

Водещ: Как?

Иван Драшков: Според мен да, защото статията, която беше пусната срещу моя син, много гнусна, много измислена, много елементарна, тя беше инспирирана от ръководството на ДАНС. След това ДАНС нееднократно пускаше по медиите манипулативни съобщения и мнения, че Драшков е подписал подслушването на журналисти, че Драшков е разпоредил „Галерия” и т. н., и т. н.

Водещ: Имаше ли много „Галерии”, много журналисти, които бяха подслушвани от ДАНС?

Иван Драшков: Не, въобще не е имало много журналисти. Което беше истина, излезе наяве. Аз мисля, че тази мания всеки журналист да смята, че е подслушван, просто е глупава. Никога не сме си позволявали да подслушваме масово или ей-така от интерес, журналисти.

Водещ: Като гледам Справката, която излезе в интернет, доста набляга ДАНС на това, което става в медиите.

Иван Драшков: Това е само анализ. Това е анализ. Защото трябва да Ви кажа, че всички съвременни контраразузнавателни и специални служби много живо ползват явната информация, защото днеска в сайтовете, в явната информация, в масмедиите има много факти и данни, които могат да помогнат на специалните служби. Те, медиите вървят като обем и като интензитет дори малко по-напред от информацията на специалните служби.

Водещ: Това е добър комплимент към медиите.

Иван Драшков: Да, и е истина това нещо.

Водещ: Още един въпрос, свързан с очакване да се появи, между другото, аз си поставям въпроса дали няма и други изчезнали доклади, ваши, от МС.

Иван Драшков: Убеден съм, че има много изчезнали доклади и съм убеден, че половината от архива на службата е преснет и е изнесен.

Водещ: Извън службата?

Иван Драшков: Да, убеден съм в това нещо.

Водещ: Къде се съхранява?

Иван Драшков: Не знам къде се съхранява и не ме интересува, но за това направих апел към моите колеги да излязат от позицията на боксова круша и да приложат цялата сила и строгост на закона, който им разрешава, и ДАНС да се впрегне да защити позициите, и да защити авторитета си, защото срещу тях има организирана престъпна група, която няма да ги остави на мира.

Водещ: Състав?

Иван Драшков: Съставът засега е неустановен.

Защо се връщам към това интервю, защо припомням думите на Иван Драшков днес?

Причината е, че много от изреченото от Драшков тогава – днес излиза на бял свят и не разбирам защо има изненадани сред магистратите и политиците.

За тези, които са забравили припомням, че Иван Драшков заведе дело след уволнението си от ДАНС и по този въпрос се произнесоха четири висши държавни институции – прокуратура, НАП, комисията за контрол на ДАНС и Върховният административен съд. Всички те го оневиниха и върнаха на работа.

„ ... ще спазваме ли закона, както Европа ни задължава или ще продължаваме да се поддаваме на платени журналистически изяви, на платени интервюта на хора с психически отклонения или на задкулисни дърпания на конците на престъпни типове.- попита Драшков в студиото на Бареков. - Тука трябва да изберем дали държавата ще се командва от легитимните държавни институции или ще се командва от улицата и от манипулациите по пресата, и т.н. Така че аз съм на мнение, че ние трябва да поставим началото на спазване на закона и на изпълнение на разпорежданията на държавните институции”.

Ще разпореди ли Главният прокурор Борис Велчев разследване за физически битият и малтретиран служител в ДАНС, ще присъединят ли към „Октопод-а” проверка на твърденията, че ДАНС, в един период от време, е действала като улична банда, че в Агенцията са съществували организирани престъпни групи, че е имало физически заплахи към определени служители вътре в агенцията, че служители в ДАНС са рекетирали бизнесмени за милиони левове, че ДАНС е действала като мафия?

Новите обвинения, които прокуратурата повдигна пред Апелативния съд днес срещу Алексей Петров, съвпадат много от казаното от Иван Драшков още на 28 октомври 2009 година! Картонената кула за „народен съд”, политически репресии рухва...

И за да не се образуват локвички по пода на съдебната зала по време на съдебните заседания, не е лошо на уплашените овреме да се раздадат памперси...

 

Най-трудното за „Октопод” ще е непрочистената от хора на Никола Филчев, Прокуратура, а от една непрочистена Прокуратура – излизат неразследвани дела, трупове от неразкрити, убийства, сигнали за корупция и злоупотреба с власт и служебно положение.

Неразкритото убийство на човек с богатство и влияние води до следващи убийства – доказа ни го 20-годишният период на така наречената демокрация.

Не мина и седмица и стана ясно, че е съществувало лично признание на бившия Главен прокурор, Никола Филчев, че той е убил ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Признанието Филчев направил пред Нанка Колева, съпругата на убития прокурор Николай Колев. Три дни вече г-жа Колева повтаря разказа си за това признание на Филчев и три дни всичке го чуват, но никой не реагира. Като че ли Колева обяснява как се плетат ръкавици, а не как и кой е убил и насякъл със сатър една жена в дома й!

В предаването „Тази сутрин” на bTV, вдовицата на убития прокурор Николай Колев - Нанка Колева разказа за срещата си с Никола Филчев:

- На първо място с него /Никола Филчев – бел. Л. М./ имах един разговор, бяха минали две години от убийството на мъжа ми, попитах го защо е убил съпруга ми? Той изпадна в криза и призна, че е убил ямболската адвокатка. Той призна по-малкото зло...”

Филчев признава пред Нанка Колева, че е убил ямболската адвокатка, надежда Георгиева. И това убийство, както и убийството на Николай Колев остава неразкрито. След края на мандата му като Главен прокурор, Никола Филчев е изпратен от президента Георги Първанов за посланик в Казахстан.

„... Прокуратурата предостави четири спокойни години на Филчев, когато той обяви, че ще се връща от Казахстан...- продължи разказа си Колева. - Бях заплашвана от заместник-главен прокурор: „Ако не спрете да ровите това убийство, докъде ли могат да стигнат застрашените?”

Делото за убийството на съпруга ми беше пак спряно, пак прибрано и хвърлено в забвение...

Не само в убийствата на ямболската адвокатка и прокурора Николай Колев вижда пръст вдовицата на Колев. Тя е убедена, че съществува връзка между Никала Филчев и самоубийството на прокурора Николай Джамбов, който се застреля в кабинета си. Всъщност Джамбов, в предсмъртно писмо прикани Никола Филчев, ако има съвест, да си подаде оставката. Николай Джамбов посегна на живота си ден преди да навърши 45 г.

Делото за тази смърт, опозорила цялата съдебна система бе възложено на Столичната следствена служба, въпреки изричната молба на вдовицата на Джамбов, Агнес до Никола Филчев да го възложи на специализираното следствие.

Другото, което не бе сторено е, че Прокуратурата даже не преквалифицира разследването по текста за подпомагане или склоняване към самоубийство, за да насочи усилията на разследващите в посоката, в която могат да се търсят причините за тази смърт. Първоначално се обясняваше, че така делото ще отиде при дознатели от полицията, които не са юристи и нямат достатъчно опит...

Както е известно от 1 януари 2000 г. дознателите от МВР започнаха да разследват повечето случаи, подсъдни на районни съдилища. И въпреки това, по закон, прокуратурата имаше право да възложи подобни дела и на следователи, в интерес на "разкриването на обективната истина".

Обяснението за прокурорската неохота случаят да се поеме от най-квалифицираните следователи от спецслужбата се криеше тогава в желанието на Филчев и подчинените му да държат нещата под контрол.

А контролът по това дело се свеждаше до това, да не се вземат натривки от ръцете на Джамбов, нито пък бяха взети натривки от ръцете на двете присъстващи на самоубийството – съпругата на Джамбов, Агнес и неговата колежка – Ана Банкова. Накратко казано – за да установиш кой е произвел фаталния изстрел, отговор ще дадат единствено натривките по ръцете, за наличие на нагар и барутни частици.

В случай, че няма желание да се разкрие причината за една подобна смърт и начина по който тя е настъпила – воденето на разследването през куп за грош е много полезно.

По време на разследването на смъртта на прокурора Николай Джамбов се стига дотам, един от следователите да пита свидетел – знае ли кой разпространява информация срещу главния прокурор Филчев!

Разследването на смъртта на прокурора Николай Джамбазов се водеше, за да се потулят обвиненията на Джамбов, които той бе отправил още приживе срещу Филчев, за злоупотреба с власт. Така Джамбов се оказа вторият магистрат след варненския Васил Миков, който публично „освети” за методите на главния прокурор.

В резултат на тази позиция на Джамбов, той бе получил устна заповед да започне временно работа във Върховната административна прокуратура! Преди да умре, Джамбов стоя с часове пред бронираната врата на Филчев, в очакване да бъде приет, и да обясни на Главния прокурор, че има насрочени съдебни заседания, работи по преписки, проучва предложения за отмяна на присъди на Народния съд, чийто срок всеки момент ще изтече...

На следващия ден Джамбов е бил извикан в кабинета на зам.-главния прокурор Христо Манчев. Приближеният на Никола Филчев, Спартак Дочев го предупредил, че "яко ще загази", щом е започнал война срещу главния прокурор.

Тази е причината Джамбов да се яви пред Висшия съдебен съвет и да опише пред останалите магистрати как Дочев го е карал да се закълне в децата си, че жалбата му не е инспирирана от тогавашния шеф на касационния съд Румен Янков!

Подобен разказ, за подобни заплахи, с участието на Спартак Дочев вече бил разказвал и апелативният прокурор на Варна, Васил Миков и във ВСС вече били слушали...

Ямболската адвокатка, Николай Джамбов, Николай Колев – три трупа, с неизяснени причини за преждевременна смърт. И в трите, има невидима нишка, която води до бившия Главен прокурор – Никола Филчев. Убийството на психолога на баретите Владимир Димов, над ругия ден след разстрела на Николай Колев по всяка вероятност е било продиктувано от малшанса да види, нещо, което не е трябвало да види....

И още за връзката на бившия Главен прокурор Никола Филчев със случващото се от седмица в държавата след задържането на Алексей Петров. Ето какво каза самият бивш Главен прокурор, в интервю по телефона, което и се излъчи в студиото на „Тази сутрин”:

Филчев: Журналисти откриха, че в деня, когато е била  убита адвокатката, аз бях в Либия. И това – не си водя бележки, това го откриха журналисти – аз бях в Либия... Следователно твърденията на г-жа Колева – те се опровергават от фактите... колкото е вярно, това, което казва, толкова е вярно и другото...

На въпрос дали той е оказал натиск за назначаването на Алексей Петров, Филчев пояснява:

Филчев: Е как може Главен прокурор... назначава? Кой назначава? Може ли да назначава... Емануил Йорданов назначава...

На въпрос дали е било провокация на Филчев, задържането на прокурора Николай Колев от барети навремето:

Филчев: Има писмен сигнал от генерал-майора Атанас Атанасов... „Прокурора Колев се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие... Срещу него НСС извършва разработка, събрани са доказателства с показания на свидетели... включително и пред съда... По–нататъка – разпространител на наркотиците за Стара Загора е Николай Колев – Босия, разпространител на наркотиците за Варненски окръг е Димитрина Калайджиева...”

и отдолу се е подписал: генерал майор ... Димитър, този... Атанас Атанасов.

Той пише до МВР: „Предлагам реализация, Колев да бъде задържан, и понеже е въоръжен и опасен – да действат баретите! И предлага, на министъра на вътрешните работи да бъде използван отряда на баретите...”.

Вижте сега, това е една клеветническа кампания...”

Филчев обяснява как Иван Костов е в дъното на целия скандал и раздухване на стари истории днес.

На въпроса: „Вие кога ще бъдете готов да го кажете?”,

Филчев отговаря: Няма да го кажа изобщо! Защото не желая. Като пораснете – ще разберете!

Вие следите ли ми мисълта? Аз Ви казах, че съм в чужбина!

Нямам намерение сега да дискутирам този въпрос – не Ви познавам, за да Ви се отчитам!

Тайна е разбира се за Вас къде се намирам, просто не Ви е работа къде съм!

Ставате досаден – вече питахте и аз Ви отговорих!

Връзки, причини, заплахи

Защо Алексей Петров е потърсил вдовицата на прокурора Николай Колев две седмици, преди да бъде арестуван? Каква е причината за това?

Дали само, за да й каже, че не е такъв човек за какъвто го мислят останалите. От разговора вдовицата на Колев разбира, че Петров познава в подробности разпитите, които са проведени с нея!

„Алексей Петров и Филко Славов психираха до голяма степен Филчев. Те го зомбираха, да изпитва страх. Обясни вдовицата на Николай Колев, Нанка Колева, в bTV. - Съпругът ми никога не му е застрашавал живота, а той /Филчев – бел. Л. М./ го уби, Имаше срещу съпруга ми над 10 заведени дела срещу него... Оставиха този човек не само да лудее, но и да убива...

В операциите, които иска Филчев да проведе в своя защита - те му съдействаха"...”

Има ли връзка между убийствата на Колев и Джамбов? Има и тя се нарича „Океански риболов”. Приватизацията на „Океански риболов” и всичко, което е свръзано с нея, но не е разследвано и проверявано..

Джамбов се досоква до темата „Океански риболов” и се самоубива. Николай Колев също влиза в проблема – и го убиват...

Ще се окаже, че освен стари, неразкрити убийства, около „Октопода” ще се наложи да се провери и приватизацията на „Океански риболов”.

Кое е по-трудното: да бъдат задържани определени лица по акция „Октопод” или да бъде вкаран читав Обвинителен акт срещу тях в съда?

От разговорите, който вече два дни Ани Цолова води в предаването „Тази сутрин” все по-често изскачат стари убийства, имена на политици и действащи прокурори на високи длъжности. Тези хора са малко или много свързани с Алексей Петров, бившия Главен прокурор Никола Филчев и други...

Днес, в студиото на „Тази сутрин”, Николай Колев-Босия каза, че зам.-главният прокурор, който е заплашил Нанка Колева в кабинета си е, не друг, а зам.-главният прокурор, Камен Ситнилски!

„Ако не спрете да ровите това убийство, докъде ли могат да стигнат застрашените?” казва Ситнилски, които думи Колева приема като заплаха.

Споменати бяха имената на Христо Манчев, Спартак Дочев, Трендафил Трайков... към тези имена ще прибавя и липсата на каквито и да било действия от страна на настоящия Главен прокурор, Борис Велчев за прочистване на прокуратурата след края на мандата на Филчев.

Нима може да се разчита на обективно следствие и добре написан Обвинителен акт срещу хора от „Октопода”, след като в Обвинението все още са на работа хора, верни на бившия Главен прокурор, Никола Филчев?

И все пак: има ли връзка на задържания Алексей Петров с Никола Филчев и гореспоменатите убийства? И ако е така, как разчита премиерът Борисов, че усилията по „Октопод” ще се увенчаят с присъди?

„Невинността далеч не намира толкова покровителство, колкото престъплението” – написал го е Ла Рошфуко.

 

На сутрешното заседание в парламента, депутатите обсъдиха предложението на Синята коалиция за създаване на Временна анкетна комисия по случая с болницата в Горна Оряховица. Това заседание бе провокирано и от факта, че на 1 февруари привечер, Прокуратурата се произнесе, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов не е извършил престъпление като е прочел от трибуната на парламента СРС-та, от подслушване на лекари във въпросната болница, тъй като липсвали данни за извършено престъпление от страна на Цветан Цветанов.

Проверката бе извършена по сигнал от Коалиция за България във връзка с оповестяването на информация, придобита чрез СРС, на 3 декември 2010 г. от трибуната на Народното събрание от министър Цветан Цветанов.

Прокурор Божидар Джамбазов обясни пред репортери, че е посетил Прокуратурата във Велико Търново, взел е необходимите материали, както и стенограмата от заседанието на Народното събрание от деня, в който бяха прочетени телефонните разговори на горнооряховските лекари. Целта е била да разбере – има ли данни за извършено престъпление от страна на министъра.

“Липсват данни за извършено престъпление от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов в случая с оповестяването на телефонните разговори на горнооряховските лекари от трибуната на Народното събрание. Това е правният извод от извършената по случая проверка", каза прокурор Божидар Джамбазов пред журналисти.

“Липсват данни за извършено престъпление, защото става въпрос за информация, която не е класифицирана, не съставлява държавна тайна” – поясни Джамбазов. - Пред парламента не е била изнасяна информация за имената на лицата, които са провеждали разговорите, както и за телефоните, от които са провеждани. Информацията е била без лични данни и е била огласена преди това от наблюдаващия прокурор.

“Установено е, че информацията първоначално е придобита чрез СРС по друго досъдебно производство от Окръжната прокуратура във Велико Търново - за длъжностно престъпление срещу неизвестен извършител. Впоследствие са били установени данни за друго престъпление – за евентуалната смърт на новородено бебе" – предаде “Фокус”.

„Колегите са приключили експлоатацията на СРС-тата, изготвени са веществени доказателства и един екземпляр, който касае мъртвото бебе, е бил изпратен на наблюдаващия прокурор по друго, вече образувано досъдебно производство за разследване на умъртвяването на бебето. Преценено е, че тази информация не е класифицирана и наблюдаващият прокурор е предприел действия по декласифицирането й...”

Как по информация, което не е класифицирана се предприемат действия по Декласифицирането й? И то през нощта, за да може сутринта министър Цветанов да се появи в парламента и да я прочете?

Това прокурор Джамбазов не обясни.

Както не обясни и защо прокуратурата е откликнала на министъра през нощта, след като Цветан Цветанов е поискал разрешение – част от тази информация да бъде разгласена заради коментарите и спекулациите по отношение на това – как Прокуратурата и МВР са започнали разследването. Съществувало е напрежение в самата Прокуратура и е взето решение част от разговорите да бъдат оповестени. Възползвайки се от разрешението на наблюдаващия прокурор, Цветан Цветанов е оповестил информацията в Народното събрание на 3 декември 2010 година” каза прокурор Божидар Джамбазов.

Цветан Цветанов е имал право, съгласно Конституцията, да направи такова изявление, когато прецени, че това е необходимо доъплни прокурорът Джамбазов пред репортери и камерите на телевизиите.

В пуснатото на сайта на Прокуратурата съобщение, нещата са представени по-различно от думите на Джамбазов:

Софийска градска прокуратура постанови отказ да образува наказателно производство срещу Цветан Цветанов, заместник-председател на МС и министър на вътрешните работи за това, че е използвал информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство - престъпление по чл. 145а НК.

Оповестената от министър Цветанов информация е била придобита чрез специални разузнавателни средства, експлоатирани съобразно изискванията на закона. Тя е използвана в рамките на водено наказателно производство и изготвените въз основа на нея веществени доказателствени средства са включении в доказателствения материал по делото.

Информацията е била декласифицирана по установения от закона ред. В рамките на своите правомощия и с оглед възникналото обществено напрежение, наблюдаващият прокурор е преценил, че конкретните доказателства по делото трябва да бъдат оповестени, което е направил на пресконференция.

След писмено разрешение от наблюдаващия прокурор информацията е била оповестена и от Цветан Цветанов пред Народното събрание на 03.12.2010 г.

Използване на СРС-та от едно досъдебно производство се декласифицират по друго – още неначенато досъдебно производство. Може, ако е за министър Цв. Цветанов.

Използването на доказателствен материал по висящо досъдебно производство не се допуска. Допуска се, щом насреща е министър Цветан Цветанов.

Не стана ясно защо разгласяването на следствена тайна не е наказуемо за Цветанов. Дали защото е действащ министър?

Какво скри и на какво не даде отговор Прокуратурата

За използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор. Това гласи член 173. /1/ /Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г./. Т. е. министърът на вътрешните работи не е наблюдаващ прокурор, за да иска от съда да използва специални разузнавателни средства;

Чл. 174.  /1/ Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател;

.........................................

/6/ За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен. Това не  пречи да попитаме – вписано ли е в регистъра искането и разрешението за използване на СРС-та в казуса “Горна Оряховица”?

Според Закона за специални разузнавателни средства, и неговия

Чл. 32 - резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона.

По телевизии и радиа Цветан Цветанов се оправда с “обществени нагласи” като основание за декласифициране на СРС-ета, а такъв казус в Закона за СРс няма! Т. е. иде реч за политически нагласи на управляващата ГЕРБ и политически причини за даване на разрешение за разсекретяване на СРС-ета!

Прокуратурата и прокурорът дал разрешение за декласифициране на СРС-ета по казуса “Горна Оряховица” са направили политически ход, в зависимост от желанието на изпълнителната власт!

Според Закона за защита класифицираната информация, и неговите Преходни и заключителни разпоредби, данните, придобити чрез СРС-ета представляват държавна тайна. Т. е. декласифицирането на СРС-етата не може, няма как да бъде мотивирано с “обществени нагласи”, тъй като тогава Прокуратурата би се явила като изпълнител на политическа поръчка на изпълнителната власт!

Къде и в кой закон е записано, че министърът на вътрешните работи има право да произнася обвинения и присъди от трибуната на парламента?

На този въпрос прокурор Джамбазов също не е дал смислен отговор.

Още въпроси към прокурора Джамбазов

  • Цветанов е поискал СРС-тата от прокурора заради “обществени нагласи и обществен интерес”, а прокурор Джамбазов съобщи, че иде реч за “коментари и спекулации”.
  • Пита се от кого, кога и къде е чул или видял Цветанов коментари и спекулации, за да поиска да се декласифицират СРС-етата от друго дело?
  • За какво напрежение в самата прокуратура говори Джамбазов и каква връзка има това напрежение с аборта, направен в Горнооряховската болница?
  • На какво основание прокурорът е дал на Цветанов разрешението за ползване на СРС-етата през нощта?
  • За какво “умъртвяване на бебе” говори Джамбазов, след като петорна лекарска експертиза доказа, че плодът е бил мъртъв в утробата на майката?
  • Има ли досъдебно производство за аборта в болницата в Горна Оряховица – кога е било образувано то, преди или след петорната съдебно-медицинска експертиза?

Как се хвърлиха да спасяват министър Цветанов депутатите от ГЕРБ

в деня на искането на опозицията да се създаде Временна анкента комисия за случая със СРС-тата, прочетени от Цветан Цветанов в парламента:

“Считаме за най-удачно прокуратурата и разследващите органи да свършат своята работа по случая в болницата в Горна Оряховица” - каза на брифинг председателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Според Атанасова, не било работа на народните представители да преценяват съдържанието на съдебно-медицинската експертиза.

Ние сме чувствителни с темите, които интересуват българските граждани, но в никакъв случай не искаме да допуснем експлоатацията на такива медийно и обществено чувствителни теми за създаване на достатъчна политическа активност и да припомним, че има партии, които в момента търпят известно понижение в своята популярност сред масите използват тези моменти за трупане на политически дивидент”, заяви депутат Даниела Дариткова.

Какво каза опозицията в парламента

Депутатът от коалиция за българия Михаил Миков изтъкна, че от постановлението става ясно, че вещественото доказателство е било магнитен диск, а не четиво за министъра. „Ние не чухме какво са си говорили лекарите. Ние чухме текст, прочетен от вътрешния министър на базата на информацията".

„Ако Народното събрание откаже да създаде такава анкетна комисия, то ще откаже да изпълни едно свое конституционно задължение. Народното събрание е длъжно да упражнява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол по въпроси от особен обществен интерес", заяви зам.-председателят на парламента Георги Пирински, цитиран от агенция “Кросс”.

Според Андрей Пантев не става дума за инцидент, а за явление. „Става дума за преднамерено принизяване на лекарската професия и абсолютизиране на лекарските грешки", заяви депутатът от левицата. Пантев изтъкна, че политическите грешки са много по- страшни от лекарските, защото често пъти те предрешават съдбата на милиони и живота на десетки хиляди. „Не може да си въобразите, че всичко е позволено", обърна се Пантев към мнозинството от ГЕРБ и добави: „Понякога, за да се извиниш, се иска повече достойнство и мъжество, повече увереност, отколкото ако упорито повтаряш глупави несъответствия".

„Този случай не е излязъл от погледа на обществото. Ние все още нямаме отговор на най-важните въпроси по случая с многопрофилната болница в Горна Оряховица. Това каза Михаил Михайлов от Синята коалиция пов реме на обсъждането. - Това, че информацията е декласифицирана не означава, че той може да изнесе тази информация. НК казва, че може да се декласифицира, но това не означава, че тя може да бъде изнесена”, заяви той.

“Проблемът по случая с Горна Оряховица се състои в неизвестността. Лекари - убийци на бебета в Горна Оряховица, продължават да израждат бебета, ако е вярно това, което е казано от трибуната. Народното събрание няма ли да ги спре, тези лекари - убийци?” – попита съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов от парламентарната трибуна при обсъждането на предложението на парламентарната група за създаване на временна анкетна комисия, цитиран от Агенция „Фокус”.

“Всички знаят истината, каза Костов. - Истината е много нелициприятна – вицепремиерът използва средства за защита, които са недопустими. По този начин създаде несигурност”, каза Иван Костов. Той посочи, че у него остава впечатлението, че съдебномедицинската експертиза се крие заради този голям гаф – злоупотребата със СРС-та.

„Ако НС си затвори очите, трябва да спре да се уважава”, заяви Костов. „Възможно ли е някой да стои на тази трибуна да казва на последния човек в страната – ти си изверг, ти си убиец на деца?”, обърна се Костов към народните представители.

“Вътрешният министър Цветан Цветанов постави началото на злоупотребата с информация от СРС-та. Това беше една грозна манипулация. Създаде се прецедент, който отключи кутията на Пандора”. Това заяви зам.-председателят на ПГКБ Ангел Найденов от парламентарната трибуна.

Какво каза от трибуната на парламента Цветанов?

Това са думи, които трябва да се изучават от бъдещите политици, за да знаят как не трябва да се държат докато са на власт:

“Аз съм убеден, че някои ще се срамуват от това, което се разигра в Горна Оряховица.... от страна на тези доктори - заяви министърът на вътрешните работи. - ... защото, когато имаш едно новородено бебе, когато то е живо, ние сме длъжни да положим максимални усилия - едно като държава и едно като доктори, които са положили Хипократовата клетва, че трябва да се грижат... Откъде на къде е казал на майката, че е умряло, като то не е умряло?” – казва Цветанов преди съдебно-медицинската експертиза.

Всъщност детето е плод, и е бил направен аборт, тъй като е било мъртво в утробата на майката – това установи съдебно-медицинската експертиза!

Цветанов не застана на трибуната за да се извини! Спасиха го пак депутатите от ГЕРБ с редица хватки на отлагане.
въпрос на липсващи достойноство и мъжество!

След време стана ясно, че властта е пренебрегнала петорната експертиза и ще назначи своя, която да се произнесе “правилно”...

*        *        *

В България Прокуратурата е правилна, защото се произнася правилно за действия в противоречие със закона на министъра на вътрешните работи.

Законът за Специалните разузнавателни средства е неправилен, защото не е съобразен с четене на СРС-та на хартиен носител от трибуната на парламента в момент, когато заседанието се предава по българското радио и телевизия.

Законът за СРС е неправилен, защото не допуска СРС-та правени по един случай да се четат и използват по друг случай – например за аборт.

Неправилен е и Наказателно-процесуалният кодекс, когато се сравняват текстовете му за “правилните” действия на министъра на вътрешните работи.

Данните за престъпление са неправилни, щом показват, че вицепремиер и министър на вътрешните работи, прочел с политическа цел СРС-та по друго досъдебно производство.

След експертизата, която установи аборт на мъртъв плод...

Защо Окръжна прокуратура във Велико Търново не бе получила още петорната съдебно-медицинска акспертиза, а министър Цветан Цветанов да показа, че има експертизата в ръцете си!

Работа ли е на министър Цветан Цветанов да заявява след излизане на петорната съдебно-медицинска експертиза: “Ще бъде ли повдигнато обвинение на медиците, най-вероятно ще стане ясно след извънредно съвещание на Министерството на вътрешните работи по казуса. Трябва да се прегледа всичко, което е предадено като експертиза”.

БНТ, Денят започва:

Водещ: Добре, както каза и премиерът, разбирам ви, щом някой е във властта, трябва в края на краищата да бъде следен, дори, каза той, и мен да ме следят и да ме подслушват. Но много ви критикуват за това, че се решихте да огласите точно едно СРС от трибуната на парламента. Защо наистина? Знаете, става дума за случая в Горна Оряховица. И това ви навлече много критики.

Цветан Цветанов: Отново тук политическият популизъм и политическата възможност политиците да правят интерпретация на събития и факти доведе дотам, че трябваше да бъде оповестено съдържанието на тези специални разузнавателни средства, като естествено ние преди това сме се ръководили дали ще бъде нарушен общественият, разследващият елемент на това досъдебно производство и естествено националните интереси. След като нямаше абсолютно никаква пречка, тази информация беше декласифицирана и затова беше прочетена. Защото представете си, че тази информация я има в службите и ние не сме предприели необходимите действия. Бяха разпитани докторите, оттам вече се започна едно политическо говорене за това как и по какъв начин са били разпитвани и естествено, че трябваше да има някаква ответна реакция, за да излезе истината и да бъдат запознати всички с това, което е съдържание на тези разговори, които са водени. Аз не смятам, че е направено нещо лошо, а просто е излязла самата истина и всеки един може да си направи равносметка на това кой какво говори, кой какво защитава и кой за какво се бори.

Водеща: Всъщност знаете ли какви са резултатите от петорната съдебно медицинска експертиза, която се очаква да бъде готова днес?

Цветан Цветанов: Не, днес, доколкото разбрах, ще бъде оповестена, но съдържанието на текстовете на разговора, който беше оповестен, и това, което имаме като разпити, трябва да ви кажа, че всичко, което сме предприели като действия, ние просто бяхме длъжни да го направим. Защото в противен случай означава, че ние просто прикриваме престъпление, което според мен е недопустимо.

Водещ: Една хипотеза. Ако тази експертиза оневинява по някакъв начин лекарите, вие готов ли сте да си подадете оставката. Между впрочем преди няколко дни Иван Костов в прав текст каза, че ако вие сте се направили на съдебен експерт и сте изнесли невярна информация, би трябвало да си подадете оставката.

Цветан Цветанов: Не, не съм се направил на съдебен експерт. Казахме, че имахме съдържание на разговор, който показа кой какво е правил, и за мен е нелогично на 17-ия или 20-ия час ти да водиш разговори, че едно дете още мърда, още е живо, не е сложено в кувьоз и не е извикан специалист, за да прегледа това дете и да му се окаже най-необходимата и важна медицинска помощ. Защото, когато се ражда едно дете и когато в документите към края на разговора, който се води вече някъде на 20-ия час, се говори, че то трябва да бъде премерено и трябва да бъде под 500 грама, сами разбирате, че това не кореспондира с реалните факти. Защото трупчето на детето е седемстотин и няколко грама и другото, което е, че на 17-ия или на 18-ия час ти да слагаш едно трупче в един кувьоз кажете ми каква е логиката. Ето аз не съм специалист и вие не сте специалисти, но нормално ли е едно трупче, което претендираш, че е родено мъртво, ти ще го слагаш в кувьоз, за да го стоплиш и да му дадеш някакъв начин на живот. Така че това са нещата, които мога да кажа. И всичко, което сме предприели като действия е на база информацията, с която сме боравили. Така че на господин Иван Костов мога да му кажа, че всичко, което в момента упражнява като говорене, повече го отдавам на чисто политически елемент за всичко това, което се тиражира и това, което беше оповестено и от премиера само преди няколко дни.

Той продължава с произнасянето по резултатите от досъдебно производство.

Той продължава да се взема за прокурор, за съдия...

Тогава защо изобщо Прокуратурата губи време да го проверява?

Той се изсули от парламента за обяснение, но в Европейския парламент ще го изслушат за подслушванията, които заливат страната със скандали...

Дано преводът да стига до евродепутатите в смислени и завършени логически изречения!

В България минава Цветанов да обвинява всички други за собствената си вина, но в една Гърция, Унгария, или Франция това няма как да се случи!

 

Забравихме предстоящата олимпиада във Ванкувър, забравихме откриването й, което се очаква след два дни – зрелище, пред което светът обикновено немее. Изместихме всички новини от вчерашния ден, за да станем свидетели на едно неочаквано събитие:

Вчера, на 10 февруари, бяха арестувани една дузина мъже, при специализирана полицейска акция под наименование „Октопод”. Сред задържаните е и Алексей Петров. Най-симптоматичната реакция от събитията, които се случиха бе... страх!

Страх докато траеше операцията, страх, след като тя приключи. Страх, в очакване какво ще се случи оттук нататък.

Страх, мълчание и отказ за коментар. Страхът да се говори за Алексей Петров или против него инфектира и зарази политици от различни политически сили. Журналистите също не останаха назад в страха си. Не го скриха.

От какво се страхуват политици и журналисти, та реагират еднакво на темата „Алексей Петров”?

От това, че е задържан човек бил във висшите етажи на властта, висишите етажи на спецслужбите? Човек, за когото е известно, че е бил „на прикритие”?

Но „на прикритие” във службите, или „на прикритие” от службите – попита някой в предаване на живо!

Политиците

Атанас Атанасов: „Видяхме една демонстрация на воля за справяне с организираната престъпност, а това е огромно предизвикателство!”

Сергей Станишев определено бе изненадан и се изказа много внимателно предпазливо, като в думите му преобладаваше едно непрекъснато повтарящо се „ако”.

Румен Петков не скри задоволството си от случилото се и побърза да поиска оставката на Сергей Станишев.

Иван Костов поздрави властта за проведената акция и препоръча следващите ударите да са „Недосегаемите” – препоръка, твърде смела, като се има пред вид неговата лична заслуга за икономическия срив на държавата с проведената приватизация, подаряването на Авиокомпания „Балкан” на един криминално проявен гражданин на Израел, и най вече - неговия запазен знак от прехода: аферата „Сапио”, която прокуратурата изчака да мине давност и я метне в архив.

„Това е най-тежкият политически сблъсък за последните 20 години” – така неочаквано коментира ареста на Петров Тихомир Безлов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, в студиото на „Здравей, България!”

Как е било допуснато офицер под прикритие от 1998 досега, на висши етажи в секретните служби, да върти дейността, за която е обвиняван сега? И то без политическо покровителство?” – това бе въпросът, който зададе Явор Дачков, зам.-главен редактор на в. „Галерия”.

Рано е още да се дискутира колко от обвиненията срещу Алексей Петров ще издържат. Кой го е назначавал?

Хората се страхуват. Много се страхуват. Заплахи са получавали много хора.

Около Алексей Петров има много страх. Защо ги е страх политиците – реално те не са застрашени. Страх ги е от това, което може да бъде разкрито след ареста на Петров. За това политиците се боят от Алексей Петров.

Имало викани от Алексей Петров журналисти – днес те едва ли ще свидетелстват срещу него. Едва ли ще свидетелстват някога срещу него.

Има твърдения, никой не се съмнява в тях – но в същото време никой няма да изрече и дума срещу него.

„Над 18 души следят всяка твоя стъпка” казал Алексей Петров на Стефанов при срещата им ДАНС...

Алексей Петров не е бил това, което е в момента по отношение на влияние. Започнал от една неизвестна позиция, извършил определна агентурна оперативна дейност, и свършил до една много висока позиция в йерархията на ДАНС.

Има няколко безспорни обстоятелства около името и личността на Алексей Петров, на които Безлов обърна внимание в студиото на „Здравей, България!”:

  • Безспорно е работил за службите;
  • Безспорно е имал немалко лично богатство;
  • Безспорно е имал политическо влияние, за да бъде назначен за съветник на председателя на ДАНС;
  • Имал е изключителни оперативни възможности, за да викне Стефанов да го разпитва и след това документите да изчезнат;
  • Безспорно силно медийно влияние.

Само за 2008 Петров бил получил 3 или 4 милиона консултантски хонорар! – това научил в парламента самият Безлов.

В световната история – няма доказване на дейността на голяма криминална организация, без да има свидетел отвътре. Един свидетел е подал сигнала, за да започне акцията „Октопод”, трима други свидетели се обадили снощи със сигнали, но оттук нататък?

Офицер на прикритие нарушавал закона? Със стабилен политически чадър. Кой ще е луд да свидетелства за това?

Риск ли пое изпълнителната власт с ареста на Алексей Петров?

Къде свършва политическата стабилност и къде започва личният риск?

Рискува ли държавата щом тръгна срещу Алексей Петров?

Рискува с опасност от политическа нестабилност. Преди 6 месеца Алексей Петров определяше правилата в държавата – въпреки резултатите от изборите.

Да разполагаш изцяло с репресивния апарат и в същото време да имаш стабилен политически чадър – това дава чувство за власт, чувство за надмощие над всички останали. Дава възможност да моделираш държавата по свой начин и виждане. Когато това ти се отнеме – идва сблъсъкът. Това се случи с Алексей Петров.

Няма спор, че вчера, на 10 февруари се случи нещо знаково, нещо симптоматично. Оттук нататък е важно дали ще издържат доказателствата в съда, все пак трудно се доказват подобни обвинения. Въпрос на битка е, още повече, че поетият път води към огромен риск.

Връщане назад вече води до политическа нестабилност.

Политици се страхуват. От какво? От комфорта, който имат с престъпния свят? От комфорта, който са си уредили със сивата икономика. Те са зависими, оттам е и страхът им. Затова отказват да говорят и кометират ареста на Алексей Петров.

„Извикан бях от самия Алексей Петров в ДАНС и бях разпитан там от него” – обясни журналистът Огнян Стефанов единствената си среща с Петров по повод сайта „Опасните”. Година по-късно в ДАНС не се намери нито една документална следа от тази среща разговор, нито един ред от казаното от мен на разпита...

Ще издържат ли доказателствата за дейността на Алексей Петров в съда? И ако не – какво следва?

„Спокойно, момчета!”

това са думите, които казва при задържането си Алексей Петров. Думи, от които мнозина биха настръхнали.

А ако не издържат доказателствата в съда? Ще има ли сделка с Петров, за да си мълчи?

Преди шест месеца Алексей Петров определяше дневния ред в държавата. Тогава той предаде една секретна Справка на ДАНС и документът бе публикуван в повечето медии.

След това излезе друг документ на ДАНС, с класифицирана информация. Заговори се за изнесени документи от Агенцията за национална сигурност, които могат да бъдат публикувани във всеки един момент.

Държавата беше в шах. ДАНС – също.

Цели институции вдигнаха безпомощно ръце пред скандалите и се предадоха. Партньори на България от чужди специални служби бяха в потрес! От централата на НАТО – също бяха изумени! Държавата бе на път да се срути...

„Спокойно, момчета!”„спокойно”, защото има резервни варианти, „спокойно”, защото ако продължи предварителното производство ще гръмнат превантивно, предварително подготвени скандали с политици, или „спокойно”, защото са взети предварително мерки в случай на арести...

Алексей Петров е знаел за предстоящия арест! Къртици в прокуратурата и полицията си заслужиха сребърниците. При това положение само идиот не би се застраховал с план за дестабилизация на държавата, институциите и политици...

Ще бъдат ли извадени имена на политици, ще се инициират ли скандали в страната. Струва си, ако срещу това един човек като Алексей Петров би подсигурил собствената си недосегаемост и свобода.

Това би могло да бъде един от аварийните планове на Петров...

„Спокойно, момчета”! Дали покровителите на Петров и хората му не са в пъти по-стресирани от арестите, в очакване на обвиненията!

Полезен ход – няма. И сделка, и дело – и в двете посоки дебне огромен риск!

Политици треперят. Тресат се от страх вероятно и полицаи, и прокурори, и съдии...

Един офицер под прикритие бе задържан като бос на организираната престъпност! По-голяма крачка в борбата с тази престъпност и срастването на мафия, политика и специални служби историята на 20 годишния преход в България не познава!

Голям залък ли бе тази акция, непосилна ли ще се окаже прокуратурата пред влиянието на Алексей Петров в държавата?

Нито един политик не посмя да коментира подробно ареста на Петров, малцина поздравиха мълчаливо властта за акцията.

Тази сутрин Главният прокурор на републиката Борис Велчев обяви, че задържаният Алексей Петров е участвал в смесени екипи в борбата сращу престъпността!

Ще се намери ли луд да твърди при това положение, че Алексей Петров е участвал в случвалите се събития като офицер под прикритие?

Случи ли се подобно нещо – голям смях ще падне както в държавата, така и в Европа!

Политиците се страхуват от ареста на Петров. Защо? Заради това, което може да излезе като признание в прокуратурата, или защото знаят, че ги държи в ръцете си!

Кой е помогнал да се търгува с политическо влияние? В имато на кого се е търгувало? И как се доказва това?

Кого държи в ръцете си Алексей Петров?

Има ли скрити документи, видеозаписи с цел изнудване, които полицаите не са успели да открият и приберат? Има ли действащи политици, прокурори, полицаи в цялата тази афера? Ще посмеят ли разследващите да ги оповестят – или ще затаят истината?

„Спокойно, момчета!” От тези думи на Алексей Петров мнозина са се разтреперили...

Още за самия Петров и връзките с името му

Според бившия шеф на НСС и настоящ депутат, Ат. Атанасов, публично известно било, че задържаният Алексей Петров е бил в периода 1987-1990 г. щатен служител на Шесто управление на Държавна сигурност.

Човек от най-близкото обкръжение на бившия Главен прокурор Никола Филчев, близък с бившият шеф на отряда на антитерористите – Филко Славов, Алексей Петров бе допуснат на работа в ДАНС.

„Вършил е много неща за националната сигурност” – заяви в сутрешния блок на bTV главният редактор на в. „Галерия”, Кристина Патрашкова. – Вършил е секретна работа”.

Възможно ли е в името на националната сигурност да е участвал в деяния на организираната престъпност? Тогава над Алексей Петров има още по-високи хора с влияние. Или?

Според Едвин Сугарев задържаният Алексей Петров е бил институционален мост между държава и мафия! Към това Сугарев прибави и: пионер в силовото застраховане, винаги с чадъра на институционалната подкрепа на Никола Филчев, а самите: Петров, Славов и Филчев били известен триумвират на институционалния мост.

Неизвестен факт научихме тази сутрин: през 2002 година самият Никола Филчев предложил Алексей Петров за шеф на НСБОП!

А кой лансира кандидатурата на самия Филчев за Главен прокурор? Отговорът е: Иван Костов!

В трите дела за клевета заведени от Алексей Петров срещу Сугарев един от адвокатите на ищеца бил самият Иван Татарчев! И трите дела Петров загубил.

Три дни преди да бъде убит прокурора от Върховна прокуратура Николай Колев, той е имал среща с Едвин Сугарев и му казал, че очаква да бъде убит! „Очаквам Алексей Петров да ми скочи!” били точните думи на Колев преди разстрела близо до дома му.

Сугарев свърза Алексей Петров и със Сретан Йосич и мистериозното прехвърляне на сърбина от Софийския централен затвор на по-сигурно място, тъй като станало известно, че Йосич се готви да бяга...

И казаното дотук едва ли е всичко.

Надежден свидетел ли ще е срещу Алексей Петров Александър Томов? Как обвиняемият по едно дело ще се превърне в убедителен свидетел на обвинението - в друго дело? Ефектът от едно подобно начинание още отсега е твърде съмнителен.

Днес защитен свидетел по делото срещу Маргините заяви в съда, че изобщо не ги е познавал! За пореден път направиха Прокуратурата за смях.

„Защитен свидетел” ли е отказалия да свидетелства, след като вестниците съобщиха името му, а в някои издания даже излязоха подробности за цвета на очите и косата му!

„Той се страхува!” – обясни случилото се в съда вездесъщият градски прокурор Николай Кокинов, коагото охраняват с автомати и пътува с бронирана кола.

Страхува ли се защитеният свидетел, но от кого? Нима Кокинов не вдява, че появата на името на „защитения” свидетел в медиите обезсмисля някой да рискува да заплашва свидетеля?

Защитеният свидетел е заплашен на първо място от безхаберието и бъбривостта на прокуратурата, а след това вече може да има съмнения и за други заплахи...

Давам този пример, за да припомня, че трудното по отношение на ареста и евентуалното обвинение и осъждане на Алексей Петров тепърва предстои.

 

В редакцията на www.Eurochicago.com е била получена официална информация от полицията на Prince William County по повод на убийството на Славка Найденова и нейния 8-годишен син Пол. Съобщението гласи следното:

Полицията съобщава, че жертвите са убити чрез намушкване. След по-малко от 24 часа от намиране на труповете, е арестувана Наталия Уилсън, която е обвинена в двойното убийство. Тя е втората жена на биологическия баща на малкия Пол. Не е американска гражданка, а вероятно е рускиня. Не знае добре английски и заради това следствието се е забавило, защото са се нуждаели от преводач. Предполага се, че е имала съучастник, защото не е известно как се е придвижила след престъплението. Полицията издирва свидетели и информация. Категорично заявиха, че те няма да съобщават мотива за убийството до пълното разкриване на случая, в който са ангажирани много и най-различни екипи, включително и от ФБР.

Както вече съобщихме по-рано, полицията издирва свидетели или познати  за информация  тел. (703)670-3700 или (866) 411-8477 . Обявена е награда от $1000 за информатора, който може да остане анонимен.

Пред Нова телевизия, приятелка на убитата Славка Найденова, Росица Пенева разказа подробности за живота, който е водела сестрата на Илия Павлов напоследък. Ето със съкращения разказа на Пенева:

"На 1 февруари в шест часа вечерта говорихме със Славка по телефона, пращах й медицински документи по факса за емигрантските служби в САЩ, тъй като мъжът й Филип все още няма зелена карта. Тя написа: "Роси, получих факса, ще ти се обадя, когато мога". Това беше странно, защото ние така или иначе се чувахме всеки ден, даже се изморявах, защото понякога и през нощта получавах SMS-и", разказа Росица Пенева. - Много й беше трудно с парите, едва се справяше... Татко й много й е помагал винаги, говори се за някаква рента от брат й, но от нея знам, че много трудно получаваше тези пари. Много скромно живееше, даже ходехме по магазините, обикаляхме, но не пазарувахме толкова".

Пенева призна в интервюто, че е чувала, че обвинената за двойното убийство било от кръга на съпругата на Илия Павлов – Дарина.

Ще следим развитието на следствието по това двойно убийство.

 

„Бяха нарушени правата на моя клиент и то от съда! – заяви адвокатът на Стоян Стоичков, Юлиян Георгиев в сутрешния блок на БНТ. – Клиентът ми прие с потрес, че е осъден и присъдата е затвор... Как, какво прави си е негово лично решение... при всяко положение имаш право да се браниш, когато са нарушени правата ти... Аз бях с моя клиент пред съда, говорих с него и по GSM-а, това може да се види по разпечатките... В конкретния случай ние бяхме изненадани от присъдата на съда...”

Стоян Стоичков е единият от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски в Париж. Убийство, извършено по особено жесток начин.

Всъщност адвокатът на Стоян Стоичков не е бил с клиента си пред съда, както той заяви в предаването „Денят започва” на БНТ, тъй като в последното съдебно заседание, на което са произнесени присъдите е съобщено, че двамата подсъдими „са закъсали с автомобил” в снега, някъде при Търговище!

Десет години продължи съдебната сага по убийството на българина Мартин Борилски. Тялото на младежа бе намерено в квартирата му в Париж, с 93 прободни рани, а черепът му - смазан с тъп предмет. Убит по особено жесток начин” бе заключението на съдебните лекари в Париж.

Френските криминалисти правят големия пробив в разследването след като приключват с щателното „пресяване" на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Следите водят към двама българи - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано - на 14 юли, с полет на авиокомпания „Балкан". На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг бивш студент в Париж - Веселин Димитров. Проведените във Франция експертизи са установили, че ядрената ДНК на Георги Желязков, изолирана от слюнката му в България е идентична с ДНК номер 1 от квартирата на убития студент, а ДНК-то на Барона с ДНК номер 2. Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков е едно на 15 трилиона, а в случая със Стоян Стоичков - Барона вероятността за друг човек е едно на 236 милиарда.

Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е „посрещнал" множество удари с ръце. В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.

„ ...цяла Франция следи това дело дълго време, защото престъплението бе извършено във Франция и не можем да допуснем един млад българин, който и да е, и какъвто и да, разбира се, по националност, но в случая един изключително блестящ млад българин, бих казал забележителен в работата си, да бъде убит и да не се идентифицират убийците, виновниците – каза в интервю за в. „24 часа” френският посланик, г-н Етиен дьо Понсен. - И освен това следствието, разследването, беше извършено от начало до край от френската полиция. Това беше едно много трудно разследване. Когато беше намерено тялото, нямаше наоколо никакви, така, нямаше свидетели, Борилски не беше известен дори в сградата, в която е живял. Така че, започвайки буквално от нула, френската полиция, парижката полиция, която, смея да кажа, е една от най-добрите в Европа и в света, проведе едно изключително солидно разследване, което доведе до това да бъдат заподозрени за убийството тези две лица, които бяха избягали от Франция. Така че беше много важно българското правосъдие да вземе предвид това разследване и тези доказателства.”

На мястото на престъплението френските криминалисти откриха множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочват като извършители на убийството Желязков и Стоичков.

 

Защитата на двамата осъдени не е съгласна с френските разследващи

"Няма доказателства двамата подсъдими да са извършили убийството, а само за присъствието им в квартирата на Борилски. Липсата на следи от други хора в квартирата е негативно обстоятелство, което не може да послужи за осъдителна присъда", заяви тя. В пледоарията си Ина Лулчева заяви, че френската полиция е намерила дрехи с кръв и е казала ''Ето това е убийството и това са обвиняемите'', но тази версия е неприемлива. Съдебно-медицинската експертиза и експертизата на веществените доказателства не са годни да определят авторството”, според Лулчева.

Защитничката допълни, че от Стоян Стоичков не е открита кръв, а само ДНК от потта на неговите дрехи. Тя също допълни, че в екстремна ситуация, те не са имали възможност да огледат обстановката около тях, поради което се разминават показанията им. ''Раните по лицето са опит за унижение, а не опит за убийство'', така обясни Лулчева обезобразяването на лицето на Мартин Борилски. Според нея Стоичков не е познавал Борилски и нямал причина да го убива.

„Обвинението почива изцяло на предположения, няма преки доказателства за убийството, няма очевидци. Обясненията се потвърждават, но това е убийство за мъст, а не просто причиняване на смърт”, категорична бе Лулчева.

"Подсъдимите са лишени от право на справедлив процес, при положение, че последните две седмици се говори от посланици, министри и прочее, че те трябва да бъдат осъдени, защото са виновни", заяви адвокатът на Георги Желязков Ина Лулчева.

Адвокатът на защитата Юлиян Георгиев заяви в своята пледоария по делото „Борилски”, че за да има доживотни присъди, те трябва да се произнесат, когато се намерят извършителите. Той каза пред съда, че от него се изисква съдийско решение, а не човешко. „Присъдата трябва да се вземе тогава, когато има доказателства, които се наслагват и такива доказателства няма”.

„Не могат да решат задържане” бе становището на адвокат Георгиев след края на процеса и произнасянето на присъдите.

Апелативният съд е второинстанционна институция и тя няма право да постановява "задържане под стража", обясни Георгиев.

„Съдът наруши закона. Той не е инстанция, която може да постанови задържането на Желязков и Стоичков. Не може да постановява, че двамата нямат право да обжалват задържането си. По този начин се нарушават чл. 5 от българската конституция и чл. 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека обяснява защитникът на Стоичков, Юлиян Георгиев за в. „24 часа”. - ... Всеки има право да обжалва мярката си, но той е пълнолетен и прави това, което реши. Как ще постъпи, не мога да кажа. Аз съм адвокат по конкретно дело, а не в личния му живот. Клиентът ми над 7 г. се е явявал в следствието и съда и е бил процесуално изряден...

... Мога да кажа, че съдът във Велико Търново създаде един сложен казус, който няма аналог в съдебната ни практика. Готов съм да сезирам ВСС и Европейския съд в Страсбург, защото не е възможно само заради това, че постановяваш ефективна присъда на втора инстанция, да променяш мярката за неотклонение...

... ВКС ще трябва да се произнесе какво се е случило в късните часове на 4 февруари, за да нямат Желязков и Стоичков право на обжалване. Но ВКС може да каже, че по закон не е длъжен да гледа мерки за задържане, и цялата история да се превърне в Параграф 22.

... Мен не ме интересува кой се укрива. Съдебната охрана и полицията действат правилно по издирването, това им е работата. Те действат обаче законосъобразно на основата на незаконосъобразно решение. Нашият съд е длъжен да се съобрази на първо място с националното законодателство, което плюс това не противоречи на европейските норми”.

Няма да влизам в спор със защитника на Стоян Стоичков, по казуса дали съдът може да се прозинася по мярката за задържане – тъй като точно съдът се произнася по мерките, даже и в досъдебното производство.

„По последни официални данни двамата осъдени на затвор убийци на българския студент във Франция Мартин Борилски - Георги Желязков и Стоян Стоичков, не са напуснали страната легално”, съобщи преди да замине за Великобритания вътрешният министър Цветан Цветанов.

Франция все пак е демокрация. И не ни съдят в Страсбург за това.

„Убийците са идентифицирани и аз се радвам за семейството на Мартин Борилски” – коментира след като съдът се бе произнесъл посланикът на Франция, г-н Етиен дьо Понсен пред в. „24 часа”. Що се отнася до изчезването и на двамата подсъдими и обявеното национално издирване г-н Понсен поясни:

„... във Франция това нямаше да може да се случи, просто нямаше да може да се случи. Да, случва се, случва се на процеса обвиненият да дойде, свободно излиза от къщи и идва на процеса, но в този момент, в самото начало, когато има съмнение за убийство, те се пращат в арест, обвинените, за да могат да... за да може правосъдието да бъде сигурно, че те ще бъдат на разположение до края на процеса. Най-малко поне докато трае процесът, особено пък, когато става въпрос за такова сериозно престъпление, за убийство. Така че във Франция едно такова изчезване, да се върнем към двамата, просто... нали, колата им закъса в снега и т.н., това просто нямаше да се случи, това нямаше да се случи. И последен елемент е, че тяхното поведение, да изчезнат, е почти признаване на вина. Между другото те за втори път бягат, те избягаха от Франция веднага след... много бързо, веднага след престъплението, сега те бягат от процеса си, от собствения си процес и от собствената си страна...

... Във факта, че двамата осъдени по делото "Борилски" не могат да бъдат идентифицирани географски, аз виждам знак за виновност. Човек, който е невинен, не би избягал, не би се скрил... "Те вече са правили същото и преди, избягаха от Франция веднага след престъплението, когато имаше съмнения по техен адрес, след това избягаха и от френските полицаи, които бяха дошли да ги разпитват в България.

... Случаят "Борилски" е френско-български. Той не е изцяло от вътрешните, той е малко, така, в разкрачено положение между... защото френската полиция води разследването, престъплението се извършва във Франция. Франция има интерес, и то не откакто аз съм в мандат в България, а от 10 години. Г-н Саркози като министър на вътрешните работи беше дошъл в България през 2003 г. и той вече беше говорил за случая "Борилски", казвайки - това е случай, който изключително много ни интересува. Г-жа Рашида Дати, ексминистър на правосъдието, която беше в България, също изнесе този случай "Борилски". Това е френско-български случай, така че не мисля, че има такава намеса във вътрешните работи от наша страна...”

Въпреки произнесените присъди в България – процесът във Франция продължава. Франция не е снела издирването, което бе обявила навремето за двамата заподозрени в убийството на Мартин Борилски и то важи все още.

Подробности по френското разследване може да прочетете в следните материали на сайта:

1.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

2.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

3. Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

4.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

Стоян Стоичков е един от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски и в момента той е обявен за национално издирване заедно със съучастника му, Георги Желязков. Снимки на Желязков и Стоичков вече са във всички ГКПП и РПУ в страната. Ако до 30 дни те не бъдат арестувани у нас, започват да ги издирват и полициите от всички държави в Европа. Чрез Интерпол българите ще бъдат търсени и по света.

“Още в съдебното заседание в четвъртък се усъмних, че нещо не е наред. Председателят на състава Милчо Ванев няколко пъти попита адвокатите дали имат връзка с подсъдимите, но те твърдяха, че са разговаряли и се намират някъде край Търговище”, разказа пред “24 часа” апелативният прокурор Борис Миновски.

Съдът обаче приел, че присъствието на Желязков и Стоичков не е задължително при гледането на делото на втора инстанция, и обявил присъдата - 19 години затвор за Георги Желязков и 17 години за Стоян Стоичков.

Въпреки осъдителните присъди Желязков и Стоичков все още са на свобода. Те не присъстваха на заседанието под претекст, че автомобилът им се е развалил на път за Велико Търново. С определение от 4 февруари Апелативният съд измени наложената им мярка за неотклонение от „парична гаранция" в „задържане под стража". Определението не подлежи на обжалване.

Според присъдата, Георги Желязков и Стоян Стоичков ще изтърпяват наказанието при първоначално строг режим и трябва да платят 120 хил. лева на близките на убития студент, както и разноските по делото.

И така, след десетгодишна съдебна сага, и произнесени присъди, двамата българи, обвинени за убийството на Мартин Борилски получиха общо 36 години затвор. Съдът измени техните мерки за неотклонение и разпореди ареста им.

Ако Георги Желязков и Стоян Сточиков бъдат намерени и са в страна от Европейския съюз, те незабавно ще бъдат приведени в затвор във Франция, тъй като Франция не е отменила тази мярка за тях и тя е още в сила.

Ако двамата осъдени вече са в страна, от която не могат да бъдат екстрадирани, то тогава ще се направи искане и при желание на съответната държава, те ще бъдат върнати, или – не.

Що се отнася до твърдението на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, че двамата не са напуснали страната, ще припомня, че единият осъден за убийството на Борилски, бе влязъл навремето във Франция с фалшифициран паспорт.

„Ако магистратите не са им забранили да напускат страната, двамата може да са в чужбина – коментираха в дните на национално издирване полицаи. - При европейска заповед за арест и за тях ще стане по-лошо. Тогава ще ги вкарат във френски затвор и ще трябва да излежат цялата френска присъда".

Издирването продължава...

 

В края на мината седмица съдът остави в ареста по обвинение за подбудителство на убийство, Големия Маргин, въз основа на показанията на трима свидетели, един от тримата бе тв-водещата, Венета Райкова. Защитникът на Малкия Маргин, Людмил Рангелов бе категоричен, че Маргините не са и не могат да бъдат замесени в убийството на Боби Цанков. Това се чу и видя от екрана на БНТ вчера, на 11 януари.

За доказателствата по обвинението не може да се говори, тъй като съдът ги прие и остави Големия Маргин в ареста, с мярка за постоянно задържане под стража. Всички би било гладко и прекрасно, ако не бяха воплите на уплашената водеща от Нова телевизия, Венета Райкова, която бе изплашена и паникьосана два дни преди защитникът на Малкия Маргин да каже, че братята не са имали нищо общо в Боби Цанков! Другото, което допълни защитникът на Малкия брат Маринов бе, че човек като Боби Цанков нямал и ни би могъл да има никакви отношения с братя Маринови!

Да беше само защитникът – няма лошо, но и зам.-градският прокурор Роман Василев каза, че не смята, че Боби Цанков е разполагал с информация, която да послужи по делото срещу Маргините. Т. е. те не са имали мотив, за да го поръчат за елиминиране.

Защо говори тези неща по новото обвинение адвокат Рангелов: защото е добър адвокат, или защото е наясно с всичко за братята, само че няма телефона на подзащитния си за спешни случаи? Оставям тези въпроси на градския прокурор Николай Кокинов, въпреки че след разстрела на Цанков го пазят и му лепнаха охрана заради заплахи.

Друго е интересно в случая: дотук от защитата на братя Маргени става ясно, че те не са и не могат да бъдат замесени в убийството на Боби Цанков, че Маргените не са имали нищо общо с Боби Цанков, че те не биха имали каквито и да било отношения с убития Цанков, но в същото време са поръчители на убийството му? И то такива поръчители, че Прокуратурата ги пипна само няколко часа след изстрелите в Цанков. Такъв рекорд за разкриване на поръчано убийство не е поставян на Балканите, че и в Европа! Да пипнеш поръчители няколко часа след екзекуция и то без да си заловил физическите убийци!

Уви, и тези факти не може да се подлагат на коментар засега.

Остават свидетелите по обвинението. Един от тях се оказа не друг, а самата Венета Райкова, водещата на предаването „Горещо” и близка приятелка на Боби Цанков, с когото си пишели SMS-и, имали си интернет връзка, че и книга за бъдещото му бебе препоръчала!

„В разговорите ми с Цанков не е ставало дума за Маргените” написа в писмо до медиите Райкова. Защо? Вероятно, защото Цанков не й е споменавал двамата братя.

Райкова допълни още, че по време на предаването "Горещо", на 9 януари вечерта, в което бяха показани неизлъчвани преди това кадри от нейното интервю с Боби Цанков, "повече от ясно се видя", че той не се страхувал за живота си.

„... в нито един от разговорите ми с Боби Цанков не е ставало дума за Маргените обясни водещата на „Горещо” в предаването „Здравей, България!” тази сутрин. - Той предпочиташе да прави разкрития за вече мъртви представители на подземния свят", посочва Райкова. Този номер за разкрития само за вече мъртви представители на подземния свят го забелязаха всички. Разкритията за мъртви босове от подземния свят Боби Цанков комбинираше с твърдения за добро познанство с тях, като от време на време им хърлузваше и някое, и друго престъпление! Всеки си има номер в живота – този на Боби Цанков беше да говори, познава, разказва и обвинява предимно мъртви подземни босове. С този свой житейски номер Цанков направи „кариера” на писател, интервюиран по опасни теми и нееднократен събеседник на градския прокурор Николай Кокинов.

Неизвестно как, но когато Софийският градски съд гледа мярката за неотклонение на Големия Маргин, обвинен като подбудител на убийството на Цанков, бе разпространена информацията, че такива опасения за живота си бившият радиоводещ е изказал пред майка си, пред съпругата си и пред Венета Райкова. Оказа се, невярно.

След убийството на Боби Цанков Венета Райкова била привикана при дознател и имала призовка и неформален разговор с Мирослав Димитров - шеф в сектор "Убийства" в СДВР.

В резултат: било обявено, че тя е единият от тримата свидетели на обвинението срещу братята Маргени за поръчителство на убийство!. Това хвърли Венета Райкова в невероятни душевни терзания, все пак малкият брат е още на свобода и не се е предал. Според Mediapool, водещата Райкова е казала, че Цанков е получавал заплахи, особено след като е гостувал в предаването й. Той бил и угрижен, обяснила още Райкова. На тази база, била вписана като свидетел срещу Маргените.

„Никога не съм свидетелствала, че убитият Боби Цанков е бил притеснен за живота си - просто защото той не беше – заяви Рейкова веднага след като името й бе споменато като свидетел по обвинението. - Това повече от ясно се видя и в снощното предаване "Горещо", с неизлъчвани преди това откъси от интервюто с него. На многобройните ми въпроси по темата и в студиото, и извън него, Боби Цанков отговаряше с шеги и усмивка.”

Всъщност притеснената за живота на Боби е била по-скоро Венета Райкова, а не той - това поне показа „Горещо” и интервюто й с Боби Цанков.

В писмото си до медиите, притеснената Райкова посочва, че заплашителният SMS от анонимен телефон, който получила, е бил от преди почти два месеца, и то по повод първото й интервю с Боби Цанков, излъчено в предаването.

На този номер отговаря известният участник в Big Brother Радо Прашката, съобщи Венета Райкова. По този SMS имало публикация в „Труд”.

Набран от Милен Цветков по време на живото предаване днес сутринта, Радо обясни, че той е пратил съобщение: „Боби Цанков ще бъде убит, защото прави разкрития за мафията”. На въпрос на Нова телевизия, Радо обясни: „Аз пратих съобщението, сънувах го и затова написах SMS-а”.

Райкова твърди, че е свидетел защото получила SMS-а със заплахи за Боби Цанков, но Радо, изпратилият съобщението не е привикан за показания.

Заради Райкова ли е в ареста Големия Маргин?

„Притеснена съм, от това, че в мотивите на съда пише, че аз съм свидетел заради този SMS, заяви Райкова пред Милен Цветков и Лора Крумова. – не поясняват, че това е SMS от Радо Прашката. Не искам някой да остане с погрешно впечатление, че съм давала някакви показания, защото в мотивите на съда не са обяснили какви са моите показания. Аз в тези показания, абсолютно по никакъв начин не съм говорила за Маргените, говорила съм за „Горещо” и за нещата, които се видяха на екран... за мен заглавие: „Венета Райкова остави Маргина” в ареста, поставя семейството ми в риск...”

Боби Цанков бе убит, без да е застрашен, въпреки предишни нападения срещу него. Според съда, Маргените са поръчали убийството му, без да са имали отношения с него. Т. е. липсва мотив за тази поръчка. Венета Райкова е свидетел по обвинението по задържането на Големия Маргин, но съдът не посочва, че е заради SMS-а на Радо Прашката. Радо не е търсен, не е свидетел заради съобщението, което е изпратил.

Съобщението на Радо е от месец ноември, имало е и публикация във в. „Труд” за това съобщение.

„Боби Цанков ще бъде следващия убит” гласи SMS-а. Радо пътувал с влака като пратил съобщението, но едновременно с това твърди, че пратил SMS-а като гледал предаването! Има негово твърдение и че е сънувал. Нима във влака за Перник има телевизор или спални вагони?

Има ли изобщо нещо достоверно около тази история? Има, и това е смъртта на Боби Цанков. Всичко останало е в сферата на неясните твърдения.

 

Убитият радиоводещ Боби Цанков е имал 12 условни присъди – нормално ли е това?

Действително ли братята Красимир и Николай Маринови са поръчали убийството на Цанков? Софийски градски съд отговори отчасти на този въпрос след като пусна с подписка Големия Маргин.

„Съдът трябва да е над общественото мнение – заяви в предаването на Дарик радио, „Пропаганда” адвокат Марин Марковски. – Щом се произнася с мярка „подписка”, значи не е имало нито едно доказателство, в подкрепа на тезата на обвинението.”

И все пак, как се стига до абсурдната ситуация един човек да има 12 условни присъди влезли в сила?

Когато един осъден условно, в рамките на изпитателния срок извърши престъпление, то законът го заковава. Но в случая с „Боби Цанков” нещата не са били такива, че той след условна присъда, да се озове зад решетките.

Ако Цанков беше вкаран бързо с обвинителен акт и съдът се бе произнесъл бързо – нещата днес щяха да са различни и най-малкото: Боби Цанков можеше да е в затвора, но жив.

Разковничето днес Цанков да е жив бе: да беше извършил престъпление към датата след условното осъждане, в рамките на определения в условната присъда – изпитателен срок.

Законът позволява, след като не е бил осъждан в момента на произнасяне на присъдата – Цанков да получи условна присъда. „Преценява се към момента на извършване на престъплението” – коментира казуса адвокат Марковски пред „Пропаганда”.

Въпросът е: дали Боби Цанков е бил осъждан към момента на поне едно от делата, по които е получил условна присъда. И дали в изпитателния срок на произнесена условна присъда е извършил престъпление? В случая, всички измами на Цанков са били извършени, без да е имал влязла в сила условна присъда, каквито той натрупва в последствие, цяла дузина на брой.

Колкото до поръчителството на убийството на Цанков – според зам.-градския прокурор, Роман Василев, същият ден, на разстрела, „покойният вече Цанков, трябваше да приведе в прокуратурата едно лице, което да свидетелства”.

В „Седмицата” на Дарик имаше прелюбопитен диалог между водещия Кирил Вълчев и прокурор Василев:

Водещ: А и всъщност те го убиват, за да не доведе, ето значи сега и на мен ми се изяснява, предполагам и на слушателите, те го убиват, за да не успее да доведе той някой, който ще свидетелства срещу Маргините?

Роман Василев: За да не успее да доведе лице, което трябва да свидетелства по делото срещу Маргините.

По кое дело срещу Маргините? Срещу Маргините има едно дело и то се води от години... Т. е., според казаното от прокурор Василев събитията са се развили така: Маргините светкавично са получили информация какво смята да прави Боби Цанков, поръчали са го, съответно физическите извършители са организирали бързо план за ликвидация и Цанков е бил застрелян.

Това, в рамките на броени часове!

Тогава резонно изниква въпросът: кои са информаторите на братята Маргини, откъде е изтекла информация – от прокуратурата, или от полиията, за да бъдат уведомени братята Маринови какво предстои да се случи в Градска прокуратура?

И още въпроси: кого са подслушвали правоохранителните органи, за да са сигурни, че Маргините са поръчали Цанков точно заради предстоящото завеждане на свидетел?

Ако е имало регламентирано подслушване – по какъв повод е било поискано, кога и от кого?

И още от „Седмицата” на Дарик радио:

Водещ: Добре де, откъде са знаели Маргините, това отвътре имате ли притеснение, че изтича информация, че Цанков ще ви доведе такъв ключов свидетел? Дали са разбрали от кръговете около Цанков, самият свидетел потенциален, или отвътре е изтекла информацията – от прокуратура, полиция?

Роман Василев: Правим някакви анализи. Ще видим какво ще излезе.

Водещ: Този свидетел много важен ли беше?

Роман Василев: Един от няколкото свидетели, които вече са разпитани, но този щеше да е нов.

Водещ: А Цанков ви помогна с други свидетели преди това?

Роман Василев: Цанков не ни е помогнал със свидетели. При нас е имало свидетели. Цанков говореше точно за определен свидетел. Нов.

Пита се: знае ли Прокуратурата кой е важният свидетел, и ако той е бил толкова ключов – охранява ли го и от кога?

Охраняват ли се и другите свидетели по делото срещу Маргините, или охрана има само за прокурор Николай Кокинов, неясно по какви причини, само е известно, че тя бе назначена след убийството на Боби Цанков.

Все пак – да не забравяме, че физическите убийци на Боби Цанков са на свобода.

......

Водещ: Понеже четох, че пазите много свидетели?

Роман Василев: Пазим няколко лица, които са по една или друга линия се явяват лица, свързани с наказателния процес и попадат под закрилата на закона за лицата...

Водещ: Т. е., пазите ги...

Роман Василев: С всичките форми, да.

Водещ: Пазите ги с физическа охрана, без да прилагате по-сложни схеми като по американските филми за смяна на самоличност, преместване...

Роман Василев: Това вече са методи, които са приоритет на службите. Не бих искал да ги коментирам.

Водещ: Това прави ли се, добре, не за конкретния случай. В България прави ли се? Работи ли тази схема?

Роман Василев: Прави се. Има такива неща. Има такива – както физическа охрана, охрана на семейството, смяна на самоличността, смяна на биометрични данни, извеждане извън страната – това са неща, които се правят в цял свят и естествено законът е имплантирал членове от европейското право по защита на свидетелите.

След тези уверения на прокурор Роман Василев се връщаме назад със следващия въпрос: А защо не бе опазен Боби Цанков след като толкова самоотвержено е помагал на Прокуратурата?

„В мига на убийството, в мига, когато се случи това неприятно убийство, веднага разпратихме полицейски екипи, които прибраха свидетелите под полицейска закрила” обясни Николай Кокинов. - Възнамеряваме да използваме всяка ценна информация. Тези свидетели са охранявани на сигурно място и чакат, когато дойде време, да се включат...”

„Това неприятно убийство” каза охраняваният градски прокурор Николай Кокинов в предаването на БНТ, „Денят започва”.

А има ли приятни убийства?

„ Цанков е един млад човек, който твърде рано е навлязъл в дебрите на престъпността, като паралелно с това е извършвал и една така да се каже обслужваща положителна дейност, свързана с журналистиката. Основното му занятие е било свързано с различни хора от престъпния свят, а останалата му дейност - писането на книги, включително и журналистиката, са били подчинени да обслужват тази дейност и всичкото това нещо е било подчинено на неговото огромно желание да бъде популярен, значим и известен в страната. Неговото поведение и самочувствие насочва към тези изводи. Ако не беше огромната трагедия с неговата смърт, бих казал, че той е един млад човек, който буди симпатия с външния си вид и при който много трудно можеш да различиш къде са фактите, къде е анализът и неговото мнение и къде е измисленото. Въпреки това ние сме длъжни да вземаме предвид във връзка с нашата работа всички сведения, независимо от какви хора са подадени”

обясни зам.-главният прокурор Камен Ситнилски в ефира на Дарик радио.

Тежко и горко на тази държава, щом Градски прокурор обявява, че е извършено „неприятно убийство”.

Жална ни майка, щом зам.-главният прокурор обяснява, че човек с 12 условни присъди за измама „извършва обслужваща положителна дейност, свързана с журналистиката”!

Кой е Камен Ситнилски? Не беше ли същият, който заедно с генерал В. Танов заяви пред 50 български и чужди медии, че обявен за похитител млад мъж открил огън срещу баретите и затова е бил застрелян? А впоследствие се оказа, че „открилия огън” е бил пребит от истинските похитители и намерен в безпомощно състояние от влизащите спецчасти. Не се ли оказа, че този „похитител” е бил намерен пребит до смърт, и не е имало никаква неизбежна самоотбрана, тъй като не е бил в съзнание? А изстрелът в тази трагедия е бил само един и то в пребитото до смърт тяло на така наречения похитител?

Струва си да си припомним тази история, най-малко защото лицата в Прокуратурата са същите, а и генерал Танов все още е във властта.

Впечатляват и усилията на властта да съшива с бели конци изявления по борба с организираната престъпност.

Подробности за този случай и снимки на убития младеж може да намерите тук.

Хронология на едно убийство

При арестите на „Наглите” висши полицаи и премиерът дори, заявиха, че е открито ДНК на заподозрените при направените обиски.

Тези дни прокурор Роман Василев обясни, че се изследва биологичен материал – т. е. оказва се, че откритото не е ДНК, а иззети проби за изследване на ДНК!

Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но помага....

 

Назначена е охрана на градския прокурор Николай Кокинов, тъй като е имало получени заплахи срещу него. Това съобщи преди минути Главният прокурор Борис Велчев. Дали тези заплахи са свързани със срещите, които е имал Кокинов с Боби Цанков – това едва ли някой ще обясни. Факт и то неоспорим е, че властта спешно се събра на съвещание след убийството на скандалния радиоводещ и заседава в продължение на часове.

„Няма данни Боби Цанков или негови близки да са получавали заплахи за живота си” - коментира пред журналисти градският прокурор на София, Николай Кокинов. Два дни по-късно човекът получил заплахи се оказа самият Кокинов!

Друг факт е, че суматохата след убийството стигна дотам, че от МВР излязоха противоречиви съобщения след убийството. Веднъж бе обявено, че се издирва Малкият Маргин, но без да е обявен за общонационално издирване. Втори път стана ясно, че имало постановление за „принудително довеждане” на Малкия Маргин, който има в момента мярка за неотклонение и е пуснат под парична гаранция.

Суматохата стигна дотам да бъде оповестено, че Голямия Маргин е задържан с обвинение за „подбудителство на неизвестен извършител”! Когато някой е обвинен в подбудителство, то няма как да е свързано с конкретен човек, в случая със задържания по-голям брат от Маргините, „подбудителството за убийство на неизвестен извършител” е като подбудителство по принцип, и не свързано с конкретно лице.

Появиха се и версии, че Боби Цанков щял да свидетелства за пране на пари. Всъщност пране на пари се доказва с документи, а не със свидетели, но явно не е ималов реме това да се прецени.

„Европейската комисия осъди убийството на видния български радиоводещ Боби Цанков, който е разследвал подземния криминален свят на България”, предадоха европейски медии, с което доказаха, че и на запад в авторитетни медии се случва да се пишат глупости и неверни твърдения.

„Тези убийства продължават да бъдат проблем, на който в България е крайно необходимо да се обърне внимание”, каза говорителят на Европейската комисия, Марк Грей. „Надяваме се, че българските власти ще подведат под отговорност извършителите на този акт, колкото се може по-бързо”, каза още той.

Не „тези”, или „онези” убийства продължават да бъдат проблем, както се изрази г-н Грей. Навсякъде по света, винаги, убийството на човек е проблем. И говорителят на ЕК трябва да е наясно, че хванат ли извършителите на убийството – съдиите ще се произнесат в рамките на закона, стига да имат достатъчно основания за това... Никой не е показал, поне досега, че всички извършители на убийства в България ще се измъкват от правосъдието, както стана в случая „Мартин Борилски”.

„Убит разследващ журналист!”, „Убит хроникьор на мафията!”, „известен криминален писател”, гръмнаха авторитетни издания, като: „Вашингтон поуст”, „Ню Йорк таймс”, „Файненшъл таймс”, Дойче веле, след като във вход на кооперация бе застрелян в упор скандално известният радиоводещ Боби Цанков.

Колкото публикации – толкова глупости и лъжи, защото Цанков не беше нито журналист, още по-малко пък разследващ, не беше писател, а по-скоро бе известен като радиоводещ на музикални предавания и радиоигри, в които бе измамил доста  граждани. По този повод в Прокуратурата имаше над 100 подадени жалби и заведени дела. Това бе „разследващото” в кариерата на радиоводещия Боби Цанков.

„Боби Цанков щеше да разкрие истината за убийствата на Жоро Илиев, Поли Пантев, Самоковеца” изплака Венета Райкова, но на тези „разкрития” може да се хване само Райкова, тъй като отдалече личи, че не става дума за нещо сериозно.

Минути след изстрелите в Боби, един известен и авторитетен професионалист като Бойко Ганчевски заяви, че това е „знаково убийство”! Знаково в какъв смисъл? Знаково за някакви положени високопрофесионални усилия за разследване на подземния свят, или знаково за това, че не бива да се мамят хората?

На хорото с глупотевини се хвана и някакъв бивш германски дипломат, наречен Клаус Шрамайер, който заяви в радиоефира на Дойче веле, че убийството на Боби Цанков може и да е първото, откакто управлява правителството "Борисов"!

"Не може да се очаква, че в рамките на пет месеца Бойко Борисов ще измъкне страната от блатото, в което беше затънала. Така че аз не бих упрекнал правителството в това, че се стигна до вчерашното убийство, и бих изчакал да видя колко бързо ще бъде разнищен случаят", каза Клаус Шрамайер.

В предаването на Дойче веле, Шрамайер стигна и по-далеч във внушенията си, като поясни, че не се съмнява в добрата воля на правителството да намали престъпността в страната, но далеч по-съществен бил въпросът - доколко му е "позволено" това.

"Така всъщност стигаме до другия въпрос, за зависимостта, в която се е поставил Бойко Борисов заради миналото си – подхвърли бившият дипломат. - Много е трудно да се прецени това... Борисов е поел определени задължения спрямо хора, които са го подкрепяли. Той не е паднал от Марс, попадайки изведнъж в България, без да има предистория. Знаем за неговата стара охранителна фирма, която беше доста известна. Говори се и за други познанства в миналото му. Освен това фактът, че назначи Божидар Димитров за министър, е много странен", каза бившият германски дипломат в радиоефира.

Ако вървим по тази логика и ние можем да кажем, че е странно една бивша комсомолска секретарка като Меркел да управлява днес Германия, но запазваме добрия тон и си позволяваме да коментираме единствено нейните дела.

Не прилича на един макар и бивш дипломат да се държи менторски и да назидава, но тук вече нещата опират до възпитание, а не до професионални изяви.

Аз лично не видях никъде в преса и електронни медии този така наречен бивш дипломат да се възмущава например от откровените лъжи на един Гюнтер Ферхойген по отношение на спирането на АЕЦ „Козлодуй”, което е далеч по-съществено за българското гражданство, отколкото поредното тежко криминално престъпление.

„Известният български радиоводещ” както нарече Дойче веле Боби Цанков, всъщност беше известен с измамите и накърненото достойнство на много български граждани. За „известен” в този смисъл водещ, едно радио като Дойче веле да се пъне да прави генерални изводи и още по-тотални умозаключения е повече от странно. Но всяка медия си избира темите и начина на интерпретиране, така че тук приключвам с коментари на повсеместната глупотевина, която обзе редица издания в Европа по повод това убийство.

За какъв „тест” на правителството става дума в коментарите на западните издания, след като престъпността, корупцията, убийствата, измамите и грабежите съществуват и в Европа, така, както ги има и в България.

И все пак: има ли мафия в България, или действат само групи на организираната престъпност за наркотици, проституция, трафик на хора, измами и прочие престъпления. Уточняването на това трябва да стане час по-скоро, за да са наясно в ЕС – в България мафия ли действа или организирана престъпност. В случай, че има доказана пресечна дейност на организираната престъпност с политици, то тогава вече ще може сериозно и аргументирано да се говори за мафия.

Ако западен колега пише, че Боби Цанков е бил хроникьор на мафията, то следва да докаже, че има пряка връзка на политици с подземния свят – а такава пряка връзка и зависимост засега не е налице. Т. е. има организирана престъпност, по което никой не спори, но мафия, в класическия й вид – мафия, която Цанков да е описвал – моля ви, нека говорим сериозно. Все пак бе убит един млад човек, който обичаше да разказва с колко много лица от подземния свят е близък и постоянно се е срещал! В тези срещи преобладават мъртвите като Антон Милтенов, Георги Илиев, които няма как да опровергаят Цанков.

Цанков не се бореше с този подземен свят като ирландската журналистка Вероника Гуерин. Той обичаше да се отърква в него, да парадира с познанствата си с хора, които не са вече живи, както и с фигури, които не са прочели една книга през живота си, но носят приходите си в раници. Всичко това Цанков правеше, докато въртеше игрите и измамите в различни предавания.

След смъртта му стана известно, че Боби Цанков е имал срещи с прокурора Николай Кокинов. Какво е предизвикало тези срещи, има ли някакъв конкретен резултат от тях и какъв, това вече може да си признае само Кокинов.

Във всички случаи Цанков не е бил със статут на защитен свидетел, не е бил и достоверен източник на информация. Тези, които са приемали като чиста монета казаното от него, определено имат проблем.

Вярно е, че в центъра на европейска София бе убит посред бял ден, с изстрели млад човек. Вярно е, че това е едно много тежко престъпление, най-вече за близките му. Никоя майка не трябва да надживява сина си. Но и около изстрелите има неясни моменти. Ето някои от тях:

  • как така мъжете, които са придружавали Боби Цанков са оцелели, след като са били свидетели на убийството;
  • как убийците му са знаели, че Боби Цанков ще влиза точно в тази сграда, за да го застрелят там;
  • как убийци, за които се предполага, че са опитни, са хукнали по булевард „Александър Стамболийски”, път, който е осеян с видеокамери, а не са свили по вътрешните улички от „Самуил” нататък.

Няма да влизам в ролята на разследващ убийство, а ще задам още няколко въпроса около този трагичен инцидент. Това не е първото убийство, извършено на улицата на популярна личност, но каква бе причината при Главния прокурор Борис Велчев да се съвещават с часове магистрати и висши полицаи? Какво в този разстрел смути толкова очевидно властта?

Отговорът вероятно се съдържа в информацията, излязла преди минути, а тя е: „назначена е охрана на градския прокурор Николай Кокинов, тъй като имало заплахи срещу него. Това съобщи главният прокурор Борис Велчев.

Приближаваме Европа, ако действително срещу един български прокурор има заплахи...

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla