Tag:украйна

Михаил ПогребинскиЗащо Украйна не изтрезнява, дали през изминалата година ЕС е започнал да гледа по-рационално на руско-украинските отношения, имат ли бъдеще руско-украинските отношения – тези въпроси коментира пред интернет портала RuBaltic известният украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.

Интервюто е взето от сайта ГЛАСОВЕ в превод на Елена Дюлгерова

– Майданът започна сравнително мирно. Хората излязоха на площада заради европейските санкции, след това портретите се смениха и на преден план изведнъж видяхме националистически лозунги. Защо се случи така според вас?

– Европейската интеграция определено е по-слаб стимул от националистическата революция. Подобни настроения винаги са присъствали в обществото: внушава се, че не ни управляват украинци, че държавата ни не е достатъчно украинска, че не всички олигарси в Украйна са украинци, по телевизиите непрекъснато въртят руски сериали…

Тоест бяха налице силни елементи на национално самоутвърждаване в най-различни форми: от примитивния националекстремизъм до националлибералните формации.

Последните са подкрепяни от много интелигентни хора, тяхната основна цел беше да са далеч от Москва, защото според тях именно руската цивилизация забавя развитието на Украйна, държи я в консервативна изостаналост – тоест те смятат, че ако Украйна се присъедини към европейските ценности, ще се превърне в просперираща държава.

В първите дни протестите на Майдана бяха мирни

Другата гледна точка – това е примитивният национализъм: „чуждите ядат храната ни и използват нашите ресурси, за да трупат богатства“. Тази теза е заредена с повече младежка енергия по простата причина, че младите хора не са живели в Съветския съюз. Те са израснали във време, когато хуманитарната политика на страната бе напълно под властта на националистите, независимо кой е стоял начело на държавата.

Източноевропейските елити бяха заети с проблемите на бизнеса и капитала и нямаше нужда да финансират киевската интелигенция, която винаги е била антируски настроена.

– Фьодор Лукянов (политолог, главен редактор на списание „Россия в глобальной политике” – бел. ред.) често нарича Русия и Украйна „сиамски близнаци“. Вие говорите за ново зряло поколение, което не знае нищо за съветското минало. При това положение актуално ли е да се говори за подобна близост с Русия? Какво може да ни сближи освен езика?

– Аз съм против определения като „сиамски близнаци“. Ако ги разделят, ще умрат. В случая с Украйна и Русия това не е така. Без Русия Украйна просто се превръща в друга държава – без промишленост, без връзки и интереси, които са мотивирани от „кооперирането“ й с Русия.

Ние имаме хора, които умеят да строят самолети, атомни електроцентрали и прочее – но без Русия това няма как да стане. А европейците не се нуждаят от всичко това. Обаче Украйна и Русия не са сиамски близнаци, връзката помежду им може да бъде скъсана.

Военните действия блокираха улици в градовете

Това е възможно, защото част от украинския политически елит е зает със собственото си себеутвърждаване. Млада държава, разбираемо е. Виждате, че дори рускоезични граждани на Украйна са част от тази тенденция.

Причината е, че те не желаят да играят второстепенна роля и се стремят към водещи позиции в управлението. Което обаче означава да поемат на плещите си отговорността за нацията.

Само че зад този „копнеж по националното“ се крие простото желание да живееш по-добре – ти, лично.

Активната част от тези хора основно се възползват от най-простото и безотказно действащо внушение – трябва да се отделим и всичко ще е наред, иначе просто ще ни задавят. Към тях се присъединиха много млади хора.

- Бихте ли характеризирали състоянието на днешната украинска общност с една дума или с няколко изречения? Патриотичен подем, истерия? Още нещо?

- Трудно бих могъл да ви отговоря с една дума. Разбира се, патриотичното въодушевление, то няма как да бъде скрито. Налице е и внушаваното от пропагандата безпрецедентно противопоставяне на всичко руско.

Такова чудо никога не е било. Главното обяснение е: „Взеха ни Крим“. Това е всичко.

- Питам, защото ми се струва, че в момента Европа, за разлика от украинците, постепенно изтрезнява по отношение на процесите, свързани с Майдана.

- Да, Европа започва да гледа малко по-трезво на нещата. Но не защото е започнала да вниква в същността на случилото се и случващото се сега – там има достатъчно хора, които могат да обяснят събитията от отиващата си година. Европа изтрезнява поради факта, че може да й се наложи да поеме цялата отговорност за нещо, за което не би искала да бъде отговорна.

В Европа все повече се налага мнението, че тя ще трябва да ревизира позициите си относно Украйна. Украйна е голяма страна, но й липсва прагматизъм, ефективна власт и прочее.

В ЕС, естествено, виждат всичко това – те общуват с Киев и знаят с кого си имат работа. Затова там смятат така: „Нека руснаците си вземат Украйна. Така Русия ще поеме поне част от отговорността за този кошмарен разпад“. Такова е чисто европейското егоистично осъзнаване за онова, което може да се случи.

- Дори да е така, отношението на Европа към Украйна е нееднозначно. Например Прибалтика и Полша и до този момент призовават до приемането й ЕС Украйна да бъде „защитена“ от Русия. Не ви ли се струва, че такава позиция утежнява положението?

- Разбира се, това е погрешна стратегия, невъзможна да се осъществи. Видяхте как дразниха-дразниха Путин, и в резултат той се отказа от „Южен поток“.

Това отдавна трябваше да се случи. Какво се получава? Европа принуждава Путин да поеме върху себе си част от отговорността за случващото се в Украйна. Ако тук има безпорядък и война, те няма да получат своя газ. Президентът на Русия може да каже, че това вече си е техен проблем, след като веднъж не са искали „Южен поток“.

Дали сега ще има транзит през Украйна, зависи от това ще успеят ли европейците да убедят властите в Киев да се съгласят на компромисно решение. Аз съм дълбоко убеден, че решението за „Южен поток“ е взето съвсем навреме.

Хуманитарен конвой за Източна Украйна

Това не значи, че сега не трябва да се прекрати огънят, да се оттегли войската, а основното внимание да бъде насочено към хуманитарните проблеми, към помощите за гладуващите и мизерстващите.

Необходимо е да се даде време на източните области с временен автономен статут от името на украинското правителство да се делегират права на граничарите на ДНР и ЛНР да охраняват източната граница.

След това да се възстановят икономическите връзки: на запад – въгледобивът, на изток – електроенергията. Така хората ще поживеят в мир и след три години отново ще се проведе референдум за статута на Донецка и Луганска области – искат ли да останат в състава на Украйна, или желанието им е да излязат от него. Аз смятам, че онези, които ще предпочетат Украйна, ще спечелят референдума. Но пак ще повторя: при строго съблюдаване на условията, които посочих по-горе.

- Колко дълго ще продължи негативното отношение на украинците към руснаците в Украйна? Възможно ли е изобщо да се върнат предишните взаимоотношения?

- Това няма как да се случи от само себе си. Може да стане единствено със съвместните усилия на европейците, руснаците и разумната част от украинците. Без ЕС въпросът няма да се реши.

Европейците са заинтересовани от отслабването на конфликта, макар да не желаят Украйна да попадне в сферата на влияние на Русия.

Те могат и са длъжни да повлияят на европейските елити.

 

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще загубим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Руският президент Владимир ПутинЩе се промени ли отношението на Кремъл към Украйна, как ще се развие геополитическата битка на ЕС, Вашингтон и Русия след първи декември – това са въпроси, които съвсем скоро ще получат своя отговор.

Истината е, че започва борба за газотранспортната система на Украйна, смята експертът по геополитически въпроси Вадим Карасев*, директор на Института за глобална стратегия. След прекратяването на строителството на „Южен поток”, газотранспортната система /ГТС/ на Украйна отново е приоритетна за Русия.

Влиянието на украинската ГТС е геополитически въпрос смята Карасев.

След отказа от строителството на „Южен поток”, обявен на 1 декември в Анкара от руския президент Владимир Путин, започва нов етап на борба на Русия за влияние в Украйна и нейната газопреносна система, като основен канал за транспортиране на руски енергоресурси в страни от Европейския съюз. Това е мнението на Вадим Карасев, публикувано на сайта Корреспондент.net.

Ценността на украинската газотранспортна система се повиши както в търговски, така и в политически, и геополитически аспект смята Карасев. Естествено е да очакваме както повишаване на цените от страна на Киев, така и натиск от страна на ЕС, Вашингтон с Русия в борбата за контрол над ГТС на Украйна, и транзита по нея. Колкото повече се вдигат цените, толкова повече ще се повишава и конкурентната битка за влияние над територията, по която е разположена украинската ГТС, коментира Вадим Карасев.

Пак в тази посока Карасев коментира, че след спирането на „Южен поток” Европа все повече ще зависи от Киев, но това не означава, че ще продължат отстъпките на Брюксел за Украйна.

Очакват се промени не толкова в икономическо, но и в политическото въвличане на Европа към съдбата на украинската ГПС, от което ще зависи вече конкретната конфигурация на инвестициите по провеждане на модернизацията на ГПС. Това има цена, ще са нужни и участници, инвеститори, както, и допускане или недопускане към модернизацията на системата на руския инвеститор.

След съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира проекта „Южен поток”, заради позицията на България, проект, в който Газпром е вложил 5 млрд долара, Путин обвини и Еврокомисията в неконструктивна позиция спрямо България, позиция, несъответстваща на интересите на Европа.

След Путин и шефът на Газпром, Алексей Милер потвърди спирането на проекта „Южен поток” и обяви плановете си да построи тръба със същата мощност към Турция, с перспектива да излезе на входа на границата с Европейския съюз.

Ще успее ли Русия да изиграе картата си с украинската газопреносна система в битката за геополитическо надмощия с ЕС и САЩ – това тепърва ще узнаем. Козът с газопровода през Украйна е ценен, но тук нещата зависят както от останалите участници в играта, така и от официален Киев.

Не трябва да забравяме, че ЕС и САЩ организираха и подкрепяха събитията в Украйна, събития, които освен жертви донесоха за украинците и отделянето на Киев, както и искането за самостоятелност на Луканск и Донецк. В този бурен и критичен период на военни действия, на дневен ред стоеше и изплащането на големия милиарден дълг на Украйна към Русия, дълг, с който ЕС се зае да гарантира и обезпечи част от него.

Кой ще успее в тази игра - Русия, или ЕС, който е уморен от намесата и ангажиментите си в Украйна?

Тази версия за събитията, които евентуално ще последват от спирането на "Южен поток" е една от многото, които се появиха в анализите на експерти. Друга версия е засилване на влиянието на Русия в Турция с оглед развитието на събитията в Близкия изток и влиянието, за което се борят САЩ спрямо Анкара. това влияние касае както ЕС, така и Израел, и следвоенното положение на района на военни действия към Ислямска държава, Сирия и Ирак. Този район е интересен със залежите си на петрол.

За някои като българските политици например, спирането на проекта „Южен поток” е облекчение, за други повод за сервилност към Брюскел и Щатите, за трети – големи загуби във финансов и геополитически план.

Какво се случи в България след първи декември 2014 година? Нито един български политик не изрече грозната истина, че загубите от „Южен поток” ще са двойни!

Губим милиони от спирането на износ на природен газ, и ще губим милиони от неосъществен транзит за Гърция, Турция и Македония

Президентът Росен Плевнелиев„Вярвам, че решаването на „Южен поток” е изцяло в ръцете на Русия. Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от „Южен поток”. Договор за приходи от „Южен поток” България няма. Това каза президентът на Република България Росен Плевнелиев при посещението си в Националната кардиологична болница веднага след като агенциите обявиха решението на Владимир Путин да спре проекта „Южен поток”.

За едно бе прав Плевнелиев – всичко е в ръцете на Русия. Осъзнаваше ли какво означава това за бъдещото икономическо развитие на България президентът?

Русия реши да ни изключи от този проект след като от Брюксел и Вашингтон положиха всички възможни усилия да провалят проекта и то най вече нашето участие в него, тъй като точно това би направило строителството на „Южен поток” невъзможно.

За другото твърдение на Плевнелиев обаче няма как да се съглася: договор за приходи може да няма, но налице е износ на природен газ, който България извършва пак с руски газ за Турция, Гърция и Македония. Това е газът, който идва от Украйна.

Така че цифри има и те са загуби за България от спрян износ, тъй като след прокарването на тръбите през Турция, тръби, които ще заобиколят България, страната ни ще спре да получава този газ и съответно да го изнася. Т. е. страната ни губи доставките на природен газ и втори път губи от спирането на транзита, който сега осъществява. Към тези загуби се прибавят и загубите по прогнозни данни на 400 милиона, които можехме да получаваме от транзита по тръбата на проекта „Южен поток”.

Откъде черпи своята информация Росен Плевнелиев, та да твърди, че нямало цифри за загубите, които ще претърпим? Нима той не знае, че в момента транзитираме природен газ от Русия, през Украйна до три държави?

Нима Плевнелиев не е чул за „Булгартрансгаз” ЕАД, който е комбиниран газов оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ?

Това е компанията, която е собственик и оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение - пренос на природен газ на територията на България до газоразпределителни мрежи и индустриални потребители на природен газ.

„Булгазтрансгаз ЕАД” е собственик и на газопреносна мрежа за транзитен пренос на природен газ с основно предназначение – пренос на природен газ през територията на България до съседните държави Румъния, Турция, Гърция и Македония.

„Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на “Български Енергиен Холдинг” ЕАД и в момента е в процес на сертифициране като Независим газопреносен оператор.

Карта на газопреносната инфраструктура на територията на България

Вероятно малцина са наясно, че освен, че получаваме газ от Русия, ние изнасяме част от този газ за три държави. Картата на газопреносната система на територията на България може да видите ТУК.

Карта на евентуалния газопровод Румъния, България, Гърция - снимка в. КапиталДокато политиците ни се упражняваха по темата „Южен поток” излезе новината, за Споразумение между Гърция, България и Румъния за изграждане на "Вертикален газов коридор".

Спирането на „Южен поток” и попадането на България в задънена улица оживи южната ни съседка, Гърция. Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопроводът за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че Споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта "Трансадриатически газопровод" ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполис, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите. Но...

Всичко това е в бъдеще време и много милиони за строителство. Този вариант да получаваме газ от азерски газ също е свързан със строителство, милиони и време.

Гърция ще печели от газопровода и трансфера на газ, Румъния – също, за нас остава да се въоръжим с търпение, много пари и време, като нито един от тези фактори не означава сигурност в доставките на природен газ, а още по-малко пък купуване на газа на прилични цени.

-----------------------------------------------

*Вадим Карасев е украинец, политолог, един от лидерите на партия Единен център

 
“Не може да гоним Русия от Европа”, се казва в Открито писмо до медиите, канцлерът Меркел и депутатите в Бундестага, публикувано във вeстник “Ди Цайт”. Писмото е подписано от известни актьори и режисьори, сред които Клаус Мария Брандауер и Вим Вендерс, бившият президент Херцог, бившият канцлер Шрьодер, бившите кметове на Берлин и Хамбург, писатели, свещеници, бизнесмени и др. Писмото призовава да се нормализират отношенията с Русия и да се предотврати опасността от война.
Националните знамена на Русия и Европейския съюз

Ето и пълният му текст:

Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите.

Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции направиха хората прекалено мързеливи и невнимателни. Това в еднаква степен се отнася и за Изтока, и за Запада. Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното – че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин.

В сегашния момент, когато е налице огромна опасност за континента, Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без готовността на руснаците за помирение, без далновидността, проявена навремето от Михаил Горбачов, без подкрепата на нашите западни съюзници и без предвидливостта на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Мирното обединение на Германия бе мащабен и разумен жест на държавите-победителки във Втората световна война.

Това беше наистина историческо решение. Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден „общият европейски дом“, в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави-участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх.

Актьорът Клаус Мария Брандауер

Ние, долуподписаните призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори.

Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците.

Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия.

Вим Вендерс- режисьор

Обръщаме се към депутатите от германския Бундестаг – политиците, получили доверието на избирателите, които следва да осъзнаят сериозността на ситуацията и да следят федералното правителство да спазва задълженията си за запазване на мира. Хората, които съзнателно налагат образите на врага и едностранно обвиняват другите, само повдигат градуса на напрежение, в момент, когато отчаяно се нуждаем от сигнали за разведряване на ситуацията. „Да интегрирамe другите“, вместо „да изключваме другите от общността“ – това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици.

Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче, медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин – държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля.

На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: „Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави. Сега те могат да укрепят и обезопасят своите отношения на институционално ниво до такава степен, че това за първи път да доведе до общ модел на съвместно съществуване и мир. Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм .- историята познава немалко печални примери за това“.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер

Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога.

Оригиналът на писмото в “Ди Цайт” - zeit.de

Писмото на английски в сайтаВойната е престъпление” - warisacrime.org
Писмото е подписано от:

Марио Адорф (актьор)
Роберт Антретер (бивш депутат в Бундестага)
Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea)
Принц Луитполд Баварски
Ахим фон Борриес (режисьор и драматург)
Клаус Мария Брандауер (актьор и режисьар)
Экхард Кордес (президент на Комитета за източноевропейски икономически отношения)
Херта Дойблер-Гмелин (бевш федерален министър на правосъдието)
Еберхард Дипген (бивш кмет на Берлин)
Клаус фон Донани (бивш кмет на Хамбург)
Александър фон Дюлмен (член на ръководството на A-Company Filmed Entertainment AG)
Щтефан Дюр (директор и учредител на Ekosem-Agrar GmbH)
Ерхард Еплер (бивш федерален министър на икономическото развитие и сътрудничеството)
Хайно Фалке (пастор)
Роман Херцог (бивш президент на Германия)
Ханс-Иоахим Фрай (президент на НКО Semper Opernball Dresden)
Анселм Грюн (свещеник)
Сибиле Хафеман
Кристоф Хайн (писател)
Буркхард Хирш (бивш зам. председател на Бундестага)
Фолькер Хьорнер (бивш директор на Националната академия)
Йозеф Якоби (фермер)
Зигмунд Йен (космонавт)
Маргот Кесман (епископ и бивш председател на Съвета на германската евангелическа църква)
Андреа фон Кнооп (председател на Германо-руския форум)
Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на телевизия ARD в Москва)
Фридрих Кюперсбуш (журналист)
Графиня Вера фон Лендорф (актриса)
Ирина Либман (писател)
Лотар де Мезиер (последният премиер на Източна Германия)
Щтефан Мерки (интендант на Берлинския театър)
Клаус Манголд (президент на Mangold Consulting GmbH)
Райнхард и Хела Май (певец и композитор)
Рут Миселвиц (евангелистки пастор в Берлин)
Матиас Платцек (бивш премиер на провинция Бранденбург)
Клаус Прьомперс (журналист)
Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите)
Джим Ракете (фотограф)
Герхард Райн (журналист)
Михаел Рьоскау (диригент)
Ойген Руге (писател)
Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи)
Фридрих Шорлемер (теолог)
Георг Шрам (актьор)
Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия)
Филип фон Шултес (актьор)
Инго Шулце (писател)
Хана Шигула (актриса, певица)
Дитер Шпьори (бивш федерален министър на икономиката)
Фулберт Щтефенски (теолог)
Вольф Штелцнер (директор на WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH)
Манфред Штолпе (бивши премиер на провинция Бранденбург)
Ернст-Йорг фон Штудниц (бивш посланик)
Валтер Щюцле (бивш секретар на Министерството на отбраната)
Кристиан Р. Суптут (бизнесмен)
Хорст Телчик (бивш съветник на федералния канцлер по сигурността и външната политика)
Андрес Файел (режисьор)
Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието)
Антие Фолмер (бивш зам. председател на Бундестага)
Бербел Вартенберг-Потер (епископ на Любек)
Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен)
Вим Вендерс (режисьор)
Ханс-Екхард Венцел (композитор)
Герхард Волф (писател, издател)


 
Сергей Караганов, съветник на руския президентРусия никога повече няма да воюва на своя земя
"Ние искаме да станем център на голяма Евразия, към която ще принадлежи и континентът Европа", обяснява геополитикът Сергей Караганов
64-годишният Сергей Караганов е декан на Факултета по световна икономика и световна политика, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, личен съветник на руския президент Владимир Путин. По повод първата среща Русия – НАТО, която се провежда от две години насам авторитетното германско списание „Шпигел” публикува интервю с руския геополитик.
Източник БЛИЦ и Епицентър
- Сергей Александрович, НАТО планира да разшири дейността си в източноевропейския регион...
- Още преди 8 години говорех за ситуация, близка до война.
- Имате предвид момента, когато започна войната с Грузия?
- Още тогава доверието между двете големи противоборстващи страни беше близко до нула. Русия едва започваше процеса на превъоръжаване и от тогава ситуацията в сферата на доверието само се влошаваше. Ние предупреждавахме НАТО да не доближава границите на Украйна. За щастие Русия успя да спре придвижването на НАТО в това направление. Но пропагандата, която се вихри сега, много напомня ситуацията на война.
- В този смисъл вие имате предвид и Русия?
- Руските медии са доста по-скромни в сравнение с натовските. За нас най-важното е да се чувстваме защитени и да сме готови към всичко. Заради това понякога и нашите медии преувеличават. Но същото правят и западните, като ни упрекват, че сме агресивни. Ситуацията напомня тази, която бе през 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
- Припомняте за разполагането на съветските ракети със среден обсег и реакцията на американците на тези действия?
- На практика тогава Съветският съюз вече беше рухнал отвътре, но независимо от това реши да разположи тези ракети, давайки началото на абсолютно ненужна криза. Същото сега прави Западът. Вие успокоявате такива страни като Полша, Литва и Латвия с това, че разполагате там ракетни комплекси. Но това с нищо няма да им помогне, това е провокация. Ако започне пълномащабна криза, тези оръжия ще бъдат първите, които ние ще унищожим. Русия никога повече няма да воюва на своя територия!
- Тоест, Русия ще напада? Ще изпреварва и върви напред?
- Разберете, че сега ситуацията е съвършено друга с новите оръжия. Ситуацията е много по-лоша отколкото преди 30-40 години.
- Президентът Путин си опитва да убеди своя народ, че Европа едва ли не планира нападение срещу Русия. Но това е абсурд? Не сте ли и вие на това мнение?
- Разбира се, това е малко преувеличено. Но американците открито говорят, че санкциите срещу Русия целят смяна на властта в Русия. Това е открита агресия и ние трябва да реагираме.
- Неотдавна президентският съвет, който вие оглавявате, публикува открит доклад, в който вие често подчертавате, че единствения възможен път за Русия е възвръщането на предишната й мощ. Идеята е разбираема, но какви са конкретните предложения?
- На първо място ние се стремим да предотвратим по-нататъшната дестабилизация на света. Ние искаме статут на велика държава и ще си го върнем. Ние просто не можем да се откажем от това – 300 години са оставили следа в гените ни. Ние искаме да станем център на голяма Евразия, място където да царят мир и сътрудничество. Към тази Евразия ще принадлежи и континентът Европа.
- Но европейците сега нямат доверие на Русия, не разбират нейната политика, смятат я за странна. Целите на вашето ръководство в Москва са неразбираеми.
- Вие също трябва да разберете, че доверието ни към вас сега е равно на 0. След всичките разочарования това е естествено. Ние правим сега нещо като тактични предупреждения. Целта е да осъзнаете, че сме много по-умни, по-смели и по-решителни, отколкото предполагате.
- Нас обаче силно и неприятно ни изненада вашия подход към военните действия в Сирия. Там някак си не действаме заедно, но в известен смисъл си сътрудничим. Но вие вкарахте там свои войски без дори да ни уведомите. Така доверие не се прави...
- Това беше много силна, прекрасна крачка на моето ръководство. Ние действаме на принципа, че във военната област сме по-силни. Руснаците може и да не са толкова силни в икономиката, в изкуството на водене на преговори, но за сметка на това са прекрасни воини. А в Европа политическата система не издържа предизвикателствата на времето. Още не успявате да се настроите към новите предизвикателства. Вие сте прекалено приземени. Вашият канцлер каза неотдавна, че нашият президент се е откъснал от реалността. Но пък вие сте прекалено реални.
- Не е трудно да се забележи, че напоследък Русия активно се радва на нашите неуспехи. Особено на проблема с бежанците. Защо го правите?
- Да, много мои колеги често се надсмиват над проблемите ви, но аз винаги им правя забележки, че не трябва да са високомерни. А вие как си го представяте? Европейският елит искаше конфронтация с нас и си я получи. Затова няма да помагаме на Европа, нищо че можем лесно да го сторим по въпроса с бежанците - в смисъл, че можем да действаме 10 пъти по ефикасно, отколкото вие европейците. Но вместо това вие се опитвате да си сътрудничите с Турция. Това е срам за вас. А ние ще се придържаме към твърдата си линия и то с успех.
- Постоянно говорите, че сте разочаровани от Европа и от това, което става там. Но нали сами до неотдавна искахте да бъдете там. Или искате да видите Европа от времето на Аденауер и Шарл дьо Гол и сега сте учудени от промяната?
- Не ме разсмивайте – нали и повечето европейци искат именно оная Европа, а не съвременната. В близките десетилетия сегашната Европа явно няма да е пример за нас.
- Във вашия доклад на няколко пъти се споменава, че употребата на оръжие е „очевидна и правилна мярка в случай, ако са засегнати интересите на държавата”. Имате предвид Украйна ли?
- Да, несъмнено. А освен това и когато близо до държавата ни се съсредоточават големи сили на противника.
- Значи струпването на войски на НАТО в балтийските страни е точно такъв случай?
- Идеята, че ние сме готови да започнем конфронтация, е идиотизъм. Защо НАТО трупа войски там, кажете защо? Вие представяте ли си какво ще се случи с тези войски, ако наистина започне открита конфронтация? Това е някаква ваша символична помощ за балтийските страни, нищо повече. Ако НАТО започне агресия към страна с такъв ядрен потенциал като нашата – вие ще бъдете наказани!
- Има планове да се съживи диалога Русия – НАТО. Май вие не приемате сериозно подобна идея?
- Подобни срещи са нелегитимни. Освен това НАТО постепенно се превърна в нещо съвсем друго. Вие започнахте като съюз на демократични държави, които целят да се защитават. Но постепенно това се превърна в идея за постоянно разширяване. Тогава, когато ни беше нужен диалог - през 2008 и 2014 г., вие не ни дадохте шанс за този диалог.
- Нека да си припомним... Намеквате за Грузия и Украйна? Да разбираемо е. А ще ни обясните ли защо във вашия доклад постоянно се срещат такива термини като "чест", "доблест", "смелост", "достойнство"... Това политическа лексика ли е?
- Това са неща, които действително имат ценност за руските хора. В света на Путин, в моя свят, просто не можем да си представим, че може да има такива публични гаври и мърсувания с жени.
- Намеквате за злополучната Рождественска нощ в Кьолн?
- Ако в Русия подобни мъже се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да бъдат убити на място. Грешката е в това, че и немците, и руснаците загубиха много време в търсенето на някакви универсални ценности, без да вникнат за какво става дума. По съветско време ние търсихме социализма. Вашето търсене на демокрация сега много напомня на търсенето на социализма.
- Къде виждате грешки в руската външна политика през последните години?
- В това, че в близкото минало нямахме никаква ясна политика към най-близките ни съседи - постсъветските страни. Единственото, което правехме, е да субсидираме и подкупваме елитите им. А тези пари частично се крадяха и от двете страни. И както показа конфликтът в Украйна, така е невъзможно да бъде избегната глобална криза. Втората ни грешка е, че твърде дълго се занимавахме с отстраняването на грешките от 90-те години.
- Последен въпрос. Има ли шанс Русия в близко време да започне да търси пътища за сътрудничество?
- Директни и открити признания, че ние не сме прави, няма никакъв смисъл да очаквате, тъй като ние сме прави. На този етап Русия се превърна в мощна азиатско-европейска държава. Аз бях един от тези, които посочиха пътя за развитие на страната ни изток като верен. Единственото, което мога да кажа сега е, че в този момент си струва до известна степен да се обърнем и към Европа.
 
Интервю на Джулиан фон Мителщад и Ерих Фолад за сп. Шпигел (със съкращения)*
Крим е симптом, а не причина. Либия е неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде.

Хенри Кисинджър, бивш американски държавен секретарХенри Кисинджър е най-известният и най-противоречив американски държавен секретар. Изглежда по-млад за своите 91 години. Съсредоточен и любезен е, но също и предпазлив, готов във всеки един момент да защити себе си или рязко да отхвърли критичните въпроси. Интелектът му е всепризнат, но наследството му е противоречиво. През годините са правени много опити да бъде обвинен за военни престъпления за напалмовите бомбардировки във Виетнам, Камбоджа, Лаос. За организирания от ЦРУ военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Декласифицирани само преди дни секретни документи показват, че той е чертал тайни планове за въздушни удари срещу Куба. Въпреки всичко присъствието му винаги е добре дошло в Белия дом, където продължава да дава съвети на висшите американски политици. Наскоро публикува своята 17-та книга с не особено скромното заглавие „Световният ред“. И до днес всеки ден чете новини на своя iPad

Доктор Кисинджър, когато погледнем днешния свят, той изглежда по-объркан от всякога – войни, катастрофи и хаос навсякъде. Наистина ли света изпада във все по-голямо безредие отколкото някога е имало?
Така изглежда. Хаосът ни заплашва, чрез разпространението на оръжията за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Днес имаме феномена на неуправляеми територии и например в Либия, виждаме как една неуправляема територия може да има огромно влияние върху безредието в света. Държавата като едно цяло е подложена на атака, не навсякъде, но върху големи части от света. Но в същото време, което е парадокс, това е първият път, когато някой въобще говори за световен ред.

Какво имате предвид?
През по-голямата част от историята, наистина доскоро, световният ред беше регионален ред. Това е първият път при който различни части на света могат да взаимодействат с всяка част на света. Това прави необходим един нов ред за глобализирания свят. Няма, обаче, универсално приети правила. Има китайска визия, ислямска визия, западна визия и до някаква степен руска визия. А не винаги са съвместими.

Нека поговорим за конкретен пример. Как трябва да реагира Запада на руската анексия на Крим? Опасявате ли се, че това може да означава, че границите вече не непроменими?
Крим е симптом, а не причина. Нещо повече, Крим е специален случай. Украйна е била част от Русия за дълго време. Не може да приемете принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взима региона на друга страна. Но ако Западът честен пред себе си, той трябва да признае, че сам е допуснал грешки. Анексията на Крим не е действие към глобално завладяване. Това не е нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Какво е тогава?
Някой трябва да се запита: Путин изхарчи милиарди долари за олимпиадата в Сочи. Идеята на игрите беше, че Русия е прогресивна страна свързана със Запада чрез своята култура и следователно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл седмица след олимпиадата, Путин да вземе Крим и да започне война в Украйна. Така че трябва да си зададете въпроса защо се случи това?

Това, което казвате е, че Западът има поне малко отговорност за ескалацията?
Да, казвам че Европа и Америка не разбраха влиянието на тези събития при преговорите за икономическите връзки между Украйна и ЕС, достигнали кулминацията си с демонстрациите в Киев. Всичко това, и влиянието му, трябва да е предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Изглежда, като че разбирате Путин. Но не прави ли той точно това, за което предупреждавате – създаването на хаос в Украйна и заплаха за суверенитета й?

Със сигурност. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Грешка е това да не се осъзнава.

Отношенията между Запада и Русия са най-напрегнати от десетилетия. Трябва ли да се притесняваме от нова Студена война?

Със сигурност има така опасност и не трябва да я пренебрегваме. Възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да се избегне, на основата на обмислен морал и сигурност, трябва да се направи опит да се избегне.

Но не принуди ли анексията на Крим ЕС и САЩ да наложат санкции?

Първо, Западът не може да приеме анексията; някои контрамерки бяха необходими. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой няма воля да се бие в Източна Украйна. Това е житейски факт. Така че някой може да каже, че не гледаме на Крим като на руска територия по международното право – точно както третирахме балтийските държави като независими по време на съветското управление.

Няма ли да е по-добре да се спрат санкциите дори без отстъпки от страна на руснаците?

Не. Но аз виждам редица проблеми със санкциите. Когато говорим за глобална икономика и използваме санкции в една глобална икономика, тогава големите страни ще са изкушени да защитят бъдещето си срещу потенциални заплаха, и така ще създадат меркантилистка глобална икономика. А аз имаме особен проблем с идеята за персоналните санкции. И ще ви кажа защо. Публикувахме списък на хора, които са санкционирани. И какво, когато дойде време да се вдигат санкциите, какво ще кажем? „Тези четири човека вече са свободни от санкции, а онези четирима не са“. Защо тези четиримата? Мисля, че някой винаги, преди да направи нещо, трябва да помисли какво иска да постигне и как ще свършат нещата. Как свършват?

Това не се ли отнася и до Путин, който се поставя в ъгъла? Дали действа така от слабост или е проява на сила?

Мисля, че зад стратегическата слабост се крие тактическа сила.

Какво означава се работи с него?

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно е полезна за разрешаването на всякакви видове други кризи, например в споразуменията за ядреното разпространение. В някои случаи това трябва да има предимство пред тактическата ескалация. От една е важно Украйна да остане независима държава, и да има правото на икономически и търговски съюзи по свой избор. Но не мисля, че е естествено право всяка страна да може да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че не са свободни да решават собственото си бъдеще.

Защо да не можем?

Говорите като супер сила, която е свикнала нещата да стават по нейния начин.

Не. Съединените щати не могат да диктуват и не бива да се опитват. Би било грешка дори да се помисли, че могат. Но що се отнася до НАТО, САЩ ще имат един глас в решение базирано на единодушието. Германският канцлер се изказа в същия смисъл.

Америка е много поляризирана. Нивото на агресия в политическия дебат е крайно високо. Дали суперсилата е способна да действа като едно цяло?

Обезпокоен съм от това вътрешно разделение. Когато работех във Вашингтон, политическата борба беше тежка. Но имаше много повече сътрудничество и връзка между опонентите от двете големи партии.

Скоро започва новата президентска надпревара. Дали Хилари Клинтън е силен кандидат?

Смятам Хилари за приятел. Мисля, че е силна личност. Така че, да, мисля, че е човек за поста. Като цяло, смятам, че би било по-добре за страната, ако има промяна на администрацията. Мисля, че ние, републиканците, трябва да имаме добър кандидат.

Трябва ли най-важната цел в Близкия изток да е защитата на страдащите цивилни в Ирак и Сирия?

На първо място, не съм съгласен, че сирийската криза може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако отстраните диктатора.

Но цивилните страдат.

Да, страдат, и заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Нека ви кажа какво мисля за случващото се. Това е отчасти мултиетнически конфликт. Това е отчасти бунт срещу старите структури в Близкия изток. И е частично вид бунт срещу управлението. Сега, ако някой иска да реши тези проблеми и може да направи нещо за тях, трябва да каже: „Ще приложим правото да се намесим“, но това означава военни мерки и воля да приемеш последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да се свали Муамар Кадафи, но ние нямахме желание да изпълним вакуума след това. Затова днес имаме милиции, които се борят една с друга. Имате неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка.

Но виждаме непоносима ситуация в Сирия. Държавата се разпада и терористични организации управляват големи части от нея. Не е ли грешно да не се намесваш, за да се избегне хаоса, който е заплаха за всички нас?

В моя живот винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нуждаете се от надеждни партньори – не виждам такива в този конфликт.

От гледна точка на реализма, може ли да сме на страната на Башар Асад в борбата му с Ислямска държава?

Е, не. Не можем да се бием заедно с Асад. Това би било отхвърляне на всичко, което сме правили и говорили през годините. Но, честно казано, мисля, че трябва да имаме диалог с Русия, какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде – въпреки че това е желаната крайна цел. Сега сме заклещени в конфликт в Русия, споразумението за иранската ядрена програма става по-трудно.

 
Мнозина западни анализатори посочват, че през отиващата си 2015, вместо обещаното от премиера Арсений Яценюк след подписването на Споразумението за асоциация с ЕС (през юни 2014) повишаване на жизненото равнище, Украйна е регистрирала рекордно за последните 15 години ниво на безработицата, съчетано с много сериозно намаляване на реалните работни заплати.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика
Предвид драстичния спад на курса на гривната, украинският внос поскъпна неколкократно, а минималното повишаване на заплатите, обещано от финансовото министерство през есента на 2015 така и си остана неизпълнено. В крайна сметка, вместо планирания от новите власти в Киев "икономически пробив", страната преживява икономически колапс. Реалните заплати в Украйна са намалели средно с 12%, докато инфлацията е надхвърлила 40%. През 2015 реалният БВП на страната падна с цели 15%. Тоест, предвид факта, че цените са нараснали средно с 40%, а заплатите са паднали с 12%, покупателната способност на населението е намаляла с цели 150%.

В същото време, напук на обещаното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС, през 2015 украинският износ за Европа е намалял с 25%. И докато двукратното съкращаване на обема на търговията между Украйна и Русия бе очаквано, подобен спад в търговията с ЕС беше шокиращ за мнозина в страната. По данни на Държавната статистическа служба в Киев, през 2015 обемът на чуждестранните инвестиции в страната е намалял с 13%, в сравнение с "предреволюционната" 2013, което означава, че по времето на "диктатора" Янукович, Украйна очевидно е била по-интересна за западните инвеститори, отколкото при управлението на сегашния демократичен режим.

Впрочем, истината е, че през последните две години не само чуждестранният бизнес започна да изтегля капиталите си от страната, но и самите украински компании масово се ориентират към инвестиции в чужбина, тъй като не виждат сериозни перспективи на вътрешния пазар. В края на 2015 изтичането на капитали достигна 60 млрд. долара, при това до голяма степен именно заради прехвърлянето на капиталите на украинските компании извън страната. Наистина, мащабите на това бягство са малко по-скромни, отколкото през 2014, но да не забравяме, че тогава в страната се водеща машабна гражданска война, а компаниите, свързани с предишното управление, масово изтегляха капиталите си от нея.

Както е известно, през септември 2015 Украйна обяви "технически фалит", като престана да изплаща дълговете си, което засегна най-вече Русия. Въпреки това, украинските власти продължиха да твърдят, че страната няма да фалира и фактически. Резултатите обаче са ясни: Украйна окончателно загуби статута си на надежден партньор и вече трудно може да разчита на финансовата подкрепа на други държави. Средства за страната могат да дойдат единствено от МВФ, който се контролира от САЩ. Американците вече промениха устава на Фонда, така че той да може да продължи да субсидира и фактически рухналите икономики. От друга страна, рисковете, с които е свързана отпусканата от МВФ финансова помощ за кредитополучателите, са добре известни.

Повечето експерти посочват, че в момента в Украйна не просто липсва подходящ бизнес климат за потенциалните инвеститори, но и кредитирането е станало дотолкова неизгодно заради ръста на лихвените проценти, че физическите лица на практика вече не се и опитват да вземат заеми. Това, на свой ред, стимулира пазара на "сивото кредитиране" и води до ръст на мошеническите операции във финансовата сфера.

Най-острият проблем на Украйна обаче е гигантската корупция, като това беше официално признато дори и от САЩ. Сред заподозрените, че са забъркани в мащабни финансови афери, са премиерът Арсений Яценюк и бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна Виктор Наливайченко, да не говорим, че президентът Петро Порошенки така и не се отказа от мултимилионния си бизнес, а напротив - откакто е на власт още повече увеличи личните си капитали.

За мащабите на корупционния проблем говори признанието на един от бившите съветници на украинския финансов министър, според който съществува цяла "сенчеста" държавна структура, която регулира механизмите на корупцията на най-високо ниво. Както е известно, сред уличените, че са прехвърлили голяма част от капиталите си в различни офшорни фирми, се оказаха шефът на президентската администрация Борис Ложкин и вътрешният министър Арсен Аваков. А след като дори подобни знакови фигури не вярват в добрите перспективи пред украинската икономика (да не говорим, че са забъркани в гигантски корупционни афери), такива перспективи очевидно не съществуват.

В същото време върху обикновените украинци са стоварва невероятно бреме. В страната беше осъществено безпрецедентно повишаване на тарифите, в резултат от което природният газ за битови нужди поскъпна средно с 300%. Така, плащането на таксите за поддръжка на жилищата стана непосилно за мнозина, което пък доведе до бум на продажбите на големи апартаменти, а паралелно нарасна и броят на самоубилите си заради невъзможност да си плащат сметките. Правителството продължава да купува газ от Русия, като го продава на гражданите с надценка от 70 долара за 1000 куб. м, реализирайки различни "сиви схеми", които носят на управляващите милиарди.

Всичко това се прави на фона на фактическото унищожаване на съществуващата система на здравеопазване и медицинско обслужване. От 1 януари 2016 държавата на практика ликвидира фонда за социални осигуровки по болест, съкращавайки до минимум отчисленията в него. Заплатите на лекарите и учителите отдавна са на нивото на жизнения минимум, затова дори онези, които съумяват някак си да оцелеят в държавния сектор, биват принудени да си търсят друга работа.

Неслучайна през декември 2015 Украйна беше разтърсена от масови протести на работещите във въгледобивната индустрия и аграрния сектор, които са от жизнено значение за икономиката на страната. Ситуацията в тях е критична, но властите не само  че продължават да бавят заплатите на миньорите, но и отмениха дотациите и данъчните облекчения в сектора. Наистина, засега стачките са по-скоро "предупредителни", но мнозина украински експерти прогнозират, че предстоят далеч по-мащабни вълнения.

В същото време дефицитът на украинския Пенсионен фонд вече надхвърли 110 млрд. гривни и то при положение, че правителството не изплаща пенсиите на украинските граждани, живеещи на териториите на Донецка и Луганска области, контролирани от бунтовниците. Въпреки това, опитите за продоволствена и енергийна блокада на Крим и Донбас, която да принуди населението на двата региона или да избята в зоните, контролирани от украинската армия, или да умре от глад, се провалиха. Украинските продукти бързо бяха заменени с руски, а енергийната блокада беше подложена на остри критики дори от западните съюзници на режима в Киев и в крайна сметка беше отменена.

Дори МВФ не успява да спаси Украйна от пълния провал

В появил се наскоро обширен анализ на германското специализирано издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten (1) се посочва, че "независимо от големите усилия на Международния валутен фонд да реабилитира Украйна в очите на света, заплахата от хиперинфлация в украинската икономика се запазва и страната бързо върви към своя фалит".

Изданието акцентира върху факта, че по данни на украинската Национална банка, през 2015 инфлацията в страната е нараснала с над 44%, при положение, че през 2014 е била 24,9%, и прави извода, че "некадърната икономическа политика, корупцията и тлеещата гражданска война в източните провинции са изправили Украйна на ръба на държавния фалит".

Използвайки различни правни уловки, МВФ се опита да забави ерозията на украинската икономика. Както вече посочих по-горе, за да не допусне невъзможността на правителството в Киев да изплати дълга си към Русия да се превърне в дамоклев меч над главата му, МВФ набързо промени правилата си и вече може да отпуска заеми и на неплатежоспособни държави, като Украйна. Само през 2015 Киев получи около десет милиарда долара под формата на заеми от МВФ и други международни донори, без това да подобри по някакъв начин състоянието на украинската икономика.

В същото време, според президента на украинската Национална банка Валерия Гонтарьова, през 2016 Украйна разчита да получи още 8,87 млрд. долара от МВФ и други организации, като очакванията са МВФ да и отпусне 4,58 млрд. долара, ЕС - 1,55 млрд., САЩ - 1 млрд., Световната банка - 210 млн.,а други финансови източници - 1,53 млрд. долара.

Ако обаче девалвацията продължи да прогресира със сегашните темпове, скоро правителството в Киев ще изчерпа не само финансовите си кредити, но и своя кредит на доверие. В момента Украйна на практика съществува именно за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци, макар че никой не ги е питал, дали са склонни да наливат парите си в бездънната икономическа "черна дупка" (и първата "провалена държава" на европейския континент), в каквато се и превърнала тази страна.

Както посочват в тази връзка експертите от Deutsche Wirtschafts Nachrichten: "На фона на катастрофалната икономическа ситуациа, перспективата за членството на Украйна в ЕС, за което не спира да говори правителството в Киев, търпи пълен провал. Подобно изпитание, като присъдиняването към Съюза, очевидно не е по силите нито на Украйна, нито на самия ЕС".

Бележки:

1. http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/12/29/44-prozent-wertverlust-ukraine-auf-dem-weg-in-die-hyperinflation/

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 
Известният британски философ Роджър Скрутън оправдава избора на своите сънародници, за които европейският проект означава край на националната държава."Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него."

- Какво мислите за вота на британците?

- Гордея се с моите съграждани. Те имаха смелостта да изразят желанието си да се управляват сами. Те казаха ясно, че искат да поемат отново контрола върху своята страна. Горд съм, но също така съм разтревожен. Опасявам се, че ще понесем многобройни опити да бъде анулиран този резултат или да бъдат ограничени последствията от него. Опасявам се, че Обединеното кралство се разпада. Според мен истината е, че изборът, който ни беше предложен, не беше най-правилният.

Пред наложената диалектика: “Искате ли да напуснете или да останете в Европейския съюз?”, ние трябваше да предпочетем една трета възможност: изготвянето на нов договор, съобразен със ситуацията в днешна Европа. Договор, който можехме да предложим на другите нации, за да го подкрепят.

- Как обяснявате избора на гласоподавателите? Икономически или културен е той?

- Това е във висша степен културен избор. Избирателите реагираха срещу две последствия на Евросъюза: необходимостта да живеят под закони, наложени отвън, и необходимостта да приемат имигрантски вълни от Европа - най-вече от Източна Европа - в количества, които заплашват идентичността на нацията и нейното единство. Те искат отново да поемат в ръцете си съдбата на своята нация. Това е дълбоката причина за този вот.

- Смятате ли, че Европейският съюз е политически проект, обречен на разпадане?

- Това е очевидно. Този проект никога не е получил истинското одобрение на европейския народ и ерозира най-съществената част от нашето политическо наследство: националната държава.

Мотивацията на онези, които поставиха началото на проекта за съюз - особено Жан Моне - бе подхранвана от страха от националната държава, която неизбежно ще прерасне в национализъм. Според Моне няма национализъм без враждебност към другите нации. Той и неговите съюзници решиха без съгласието на европейските народи да премахнат границите, да ограничат националния суверенитет и да създадат политически съюз.

В началото обикновените хора вярваха, че това е само едно търговско споразумение. Началният проект, Общност за въглищата и стоманата, бе представен в този вид. Малко по малко се разкри мащабът на амбициите на основателите, впечатляващото разширяване придаде на проекта тревожно измерение и всяко движение на съпротива бе неутрализирано чрез недемократични маневри. Най-шокиращата беше Лисабонският договор, гласуван от парламентите на европейските страни, понякога дори - както във Франция - против избора на народа, изразен чрез урните.

- За Моне и неговото поколение нацията означаваше война…

- Да, в нашата история някои форми на национализъм заплашиха мира на континента (в революционна Франция например и най-вече в Германия през ХХ век), обратното, други форми на национализъм допринесоха за мира в стара Европа. Мисля си например за поляците, чехите и може би, смея да го кажа, за англичаните, без които нацистите нямаше да бъдат победени. Всичко зависи от политическата и военна култура на една страна.

Знам много добре, че soft power (меката сила - бел. пр.), която свързваме с ЕС, често е възхвалявана като инструмент за мир: но събитията в Украйна ни показаха, че този тип сила е много неефективна. Опасностите, които ни заобикалят днес, изискват да намерим средства, за да се защитим, и възстановяването на националните граници е задължителното условие за това.

- Селата гласуваха срещу градовете…

- Не бива да се преувеличава: не срещу градовете, а в посока, различна от тази на градовете. В една малка страна като нашата селото е символ на нацията. Нейният мир, красота: това, което наистина е наше. Онези, които живеят в селата, платиха скъпо, за да могат да живеят там. Днес те се страхуват, че ще загубят онова, което ги заобикаля, идентичността си. При тях чувството за принадлежност е много по-силно, отколкото при жителите на градовете.

Навсякъде в Европа обикновените хора загубиха доверие в политическия елит. Това недоверие се проявява по-силно в селата, отколкото в градовете. Дълбоката причина за това е социологическа. Да бъдеш привързан към местното, към парчето земя, към една непосредствена общност (тази в селата) ни събужда от лицемерието и лъжите на онези, които могат лесно да променят начина си на живот или мястото, където да продължат съществуването си. Те са обвинявани лесно в “предателството на начетените” от онези, които нямат нищо друго освен земята, в която са вкоренени. Това, разбира се, е опростенчески възглед на един сложен въпрос, но този възглед ни позволява да разберем разрива между народа и елитите.

- Вярвате ли в смисъла на историята?

- Според мен идеята, че историята има “смисъл”, не е много убедителна. Разбира се, германските философи под влиянието на Хегел се опитаха да създадат линеен разказ, който води от една епоха към друга чрез логична аргументация. Може би през ХIХ век европейската история е имала известна логика, като се има предвид, че Европа е била система на автономна власт, която е доминирала в целия свят. Сега, под въздействието на сили, идващи от Близкия изток, Китай, САЩ и т.н., Европа се оказва отново в положението на другите народи: без никакъв смисъл освен онзи, който може да открие сама за себе си.

Въпреки тази нова ситуация елитът на институциите на ЕС продължава да отхвърля тревогите за идентичността на обикновените хора. Доказателство за това е фактът, че те представиха проект, изчистен от позоваване на християнството и отричащ валидността на нациите. Резултатът се вижда навсякъде в Европа - дезориентация на народа и електорален бунт срещу политическата класа, която в очите на голяма част от общественото мнение е изгубила всякакво доверие.

--------------------------------------------------------

Философ на естетиката, Роджър Скрутън преподава в Оксфорд и Бостънския университет.

Превод от френски: Галя Дачкова

 
"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...
 
Неопровержими нови доказателства за продължаващи военни престъпления, включително изтезания и убийства на затворници, служат като ярки примери за бруталните деяния, които се извършват почти ежедневно по време на конфликта в Източна Украйна, се казва в последния доклад на „Амнести Интернешънъл”.
Превод от английски: Филип Каменов, сайт Гласове


Докладът от тридесет и шест страници – „Раздробени тела: изтезания и убийства в Източна Украйна” – представя убедителни доказателства за чести и широко разпространени злоупотреби със затворници от страна на широк кръг похитители и от двете страни на конфликта.

Бивши затворници описват как си били бити, докато им натрошат костите, измъчвани с електрошокове, ритани, намушквани, провесвани от тавана, лишавани от сън в продължение на дни, заплашвани със смърт, отказвана им е спешна медицинска помощ и са били подлагани на мними екзекуции.

Джон Далхусен, директор на дирекцията на „Амнести Интернешънъл” за Европа и Централна Азия, казва:

„В сянката на все още тлеещия конфликт в Източна Украйна нашите изследвания на място показват, че освен че са често срещани явления, мъченията над затворници са и шокиращи. Повече от тридесет бивши затворници, които са били държани от някоя от двете страни на конфликта, ни предоставиха напълно автентични и сърцераздирателни разкази за поведението на своите похитители”.

„Затворниците и от двете страни са били бити и подлагани на мними екзекуции. Освен това сме документирали масовите убийства на тези, които са паднали в плен на сепаратистки организации. Смята се за военно престъпление да се измъчват и убиват пленниците, задържани по време на война.”

„Прокиевските и сепаратистките сили трябва да сложат край на тези престъпни деяния и да гарантират, че всички бойци, които се намират под техния контрол, са наясно с последствията, които предполага международното право, в случай че измъчват затворниците, заловени по време на въоръжен конфликт. Украинските власти трябва да разследват всички обвинения за военни престъпления и други нарушения, да отворят досиетата и да съберат доказателства за злоупотреби от страна на сепаратистките сили и да подведат под отговорност всички отговорни за извършването на тези отвратителни деяния.”

От тридесет и тримата затворници, интервюирани от „Амнести Интернешънъл”, тридесет и двама разказват за тежки побои или други сериозни злоупотреби, които са били извършвани от сепаратисти и прокиевски групи. Всички са били държани в плен в някакъв момент между юли миналата и април тази година. „Амнести Интернешънъл” провежда повечето разследвания през март, април и май 2015 г.

„Амнести” потвърждава свидетелските показания на жертвите, използвайки и допълнителни доказателства, включително рентгенови снимки на счупени кости, болнични епикризи, фотографии на натъртвания и други наранявания, белези и липсващи зъби. Две от жертвите все още са били подложени на лечение заради раните дори по време на интервютата.

От интервюираните затворници седемнадесет са били пленници на сепаратисти, а шестнадесет – на прокиевски военни и правоприлагащи длъжностни лица, включително лица, които работят за Службата за сигурност на Украйна.

„Амнести” откри и поне три наскорошни инцидента, в които сепаратистки бойци убиват поне осем прокиевски войници. Доказателствата са показания на очевидци, болнични данни, доказателства, показани в социалните мрежи и медиите. В интервю с журналист един от лидерите на въоръжена сепаратистка група открито признава, че е убивал пленени украински войници, което е военно престъпление.

Повечето от най-тежките нарушения се извършват на неофициални места за задържане. Това обикновено се случва през първите дни на пленничеството, а групите, които са извън официалната или реалната командна верига, са склонни да бъдат особено кръвожадни и да не зачитат законите.

Ситуацията от страна на сепаратистите е особено хаотична, с разнообразни групировки, които държат пленници на поне дузина известни места.

Що се отнася до прокиевската страна на конфликта, сведенията от бивш затворник, който е бил държан от „Десен сектор” – националната милиция, е особено притеснителен. Използвайки изоставен летен ученически лагер за затвор, „Десен сектор” е държал десетки цивилни затворници за заложници, които са били брутално измъчвани, а семействата им са били изнудвани да плащат огромни парични суми. „Амнести” е предупредила украинските власти за тези деяния, но досега не е получила никакъв отговор.

„Амнести” откри, че и двете страни на конфликта задържат цивилни на произволен принцип, които не са извършили никакво престъпление, но симпатизират на противника. Организацията разговаря с цивилни, които са били задържани и бити само защото са съхранявали фотографии от протестите на Евромайдана в мобилните си телефони или за това, че имат телефонни номера на сепаратисти в указателя си.

Джон Далхусен казва: „В някои случаи тези цивилни се задържат като разменна валута на затворници, но и просто за наказание заради своите възгледи. Това е тревожна и незаконна практика, която трябва да бъде прекратена незабавно”.

„Амнести” призовава съответните агенции и експерти на ООН да предприемат спешна мисия в Украйна. Те трябва да посетят всички места за задържане на затворници, задържани във връзка с конфликта – включително и неофициалните места за задържане. Тези, които трябва да вземат участие в кампанията, са Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, работните групи по произволното задържане и насилствените изчезвания и специалният докладчик на ООН за изтезанията.

 

Заседание на ръководството на НАТОРусия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Решението Черна гора да бъде поканена да стане 29-тия член на НАТО закономерно беше прието в Москва като провокация, потвърждаваща руските опасения относно експанзионистичните стремежи на Запада, включително на Балканите. За Вашингтон обаче, тази стъпка не е проява на враждебност към Русия, защото, както посочи държавният секретар на САЩ Джон Кери: "НАТО е отбранителен съюз, който съществува вече почти 70 години и не е насочен против Руската Федерация".

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Нека се опитаме да разберем, защо тъкмо сега НАТО взе това решение, което още повече изостря отношенията му с Москва. Нима за висшето ръководство на Северноатлантическия алианс присъединяването на тази малка балканска държава е по-важно от запазването на отношенията с руснаците, които са толкова необходими за успешната борба срещу Ислямска държава, определена наскоро от самия Обама като "нашия общ враг"? Още повече, че Черна гора от десет години насам е в списъка на чакащите, а общественото мнение в страната съвсем не е единно по този въпрос, въпреки мощната пропагандна кампания за присъединяване към НАТО, осъществявана от правителството (с пари, получени от алианса), в която са ангажирани голям брой известни местни актьори, певци и спортисти.

Решението на НАТО беше обявено в момент, когато отношенията между Русия и Запада са силно изострени. Само допреди две седмици свалянето на руския бомбардировач от Турция (която е член на НАТО) можеше да провокира верижна реакция и само благодарение на отговорното поведение на Кремъл беше избегната опасна международна криза.

Последвалото посещение на френския президент Оланд в Москва означаваше признаване на ролята, която Русия играе в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, както и готовността на Запада да координира усилията си с Кремъл.

Сега обаче, решението на НАТО може да провокира ново разцепление. Създава се впечатление, че някой на Запад с всички сили се стреми да се противопостави на политиката за отслабване на напрежението в отношенията с Москва.

Преди няколко дни, в интервю, публикувано едновременно в няколко водещи западни издания, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (т.е. човекът, който организира и цялата операция с поканата за Черна гора) отправи остри обвинения срещу Русия, квилифицирайки я като заплаха за сигурността на цяла Европа заради нейната агресивна политика в Украйна и присъединяването на Крим, както и заради военната и свръхактивност, "достигнала равнище, непознато от края на студената война насам".

Русия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Дали обаче сме сигурни, че образът на агресивната Русия и на Северноатлантическия алианс, който уж се старае да защити съюзниците си от "източната мечка", отговаря на реалността? Или това е по-скоро оправдание за западния експанзионизъм, осъществяван под егидата на Вашингтон? Истината е, че анализът на сегашната ситуация в Европа води до съвсем други изводи, а именно, че Западът обкръжава Русия, на което руснаците реагират, опитвайки се да защитят своето жизнено пространство. Украинската криза също може да се разглежда именно в този ракурс.

Илюстрира го и военният потенциал на страните: така военният капацитет на Русия се равнява на едва 20% от този на бившия Съветски съюз, докато през последните 20 години НАТО сериозно усили своите настъпателни (пардон, отбранителни) възможности, поглъщайки държавите от някогашния Варшавски пакт, както и някои неутрални държави.

Що се отнася до военните инвестиции, разходите на САЩ осем пъти надхвърлят тези на Русия. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), през миналата 2014 държавите от НАТО са инвестирали в отбраната си 800 млрд. долара, докато Русия е отделила за целта едва 70 милиарда.

За да осъзнаем целият идиотизъм на западния подход, е достатъчно да погледнем една статия, публикувана преди няколко месеца в La Stampa, в която се твърди едновременно, че Русия се готви да започне война в Европа и, че военният и потенциал е наполовината на този на НАТО. Тоест, излиза, че Москва просто се готви да се самоубие.

Ако Русия наистина може някъде да се конкурира с НАТО, това е само в ядрената сфера, доколкото руснаците разполагат (както впрочем и САЩ) с т.нар. "триада", т.е. с ядрен арсенал, който може да бъде използван на трите възможни театри на военни действия - по суша, във въздуха и по море.

Пределното напрежение

През миналата 2014 станахме свидетели на своеобразен връх на напрежението в отношенията между Москва и Вашингтон от времето на студената война насам. Украинската криза даде на САЩ и съюзниците им повод за мащабно разполагане на свои военни в Източна Европа (в Полша и Румъния), както и в балтийските държави.

В последния годишен доклад на НАТО се посочва, че през 2014 алиансът е прихванал 400 руски самолети (четири пъти повече, отколкото през 2013) край своите източни граници.

На свой ред Русия обяви, че е прихванала над 200 самолети на НАТО само в района на Балтийско и Баренцово (на границата с Арктика и Норвегия) морета. 140 от тях са били американски, а останалите - германски, канадски, португалски, датски и дори шведски (макар че Швеция не е член на НАТО, тя действа в региона от името на алианса).

Към това следва да добавим прихващането на 460 британски и френски самолети AWACS в района на Украйна и Черно море, както и край границите на Русия и Беларус (срещу само 20 през 2013).

И двете страни проведоха мащабни военни учения. Така, през март 2015 Русия организира внушителни военни учения с участието на 80 хиляди военни, 65 бойни кораби, 220 самолети и 316 подводници край арктическите си брегове (Колския полуостров), границите с Полша и Литва, в Крим и Черно море. НАТО отговори на това, провеждайки през октомври 2015 ученията Trident Juncture 2015, в които участваха 36 000 военнослужещи на пакта от 37 държави (28 членки на НАТО и 9 страни партньори). Целта на ученията беше да се провери готовността на силите за бързо реагиране при евентуално нападение срещу един от партньорите на пакта от изток (по една случайност, този партньор е един, единствен!).

Кой разпалва напрежението?

Както отбеляза наскоро един от най-влиятелните стратегически анализатори в Европа Йън Кърнс (директор на организацията “Европейска мрежа за лидерство” - б.р.): "Нито една от страните не го казва открито, но руската армия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО се подготвя за сблъсък с Русия".

Всичко случващо се обаче не отговаря на интересите на Европа, а вероятно и на интересите на Русия. Точно обратното, Европа и Русия са заинтересовани да формират общо пространство на сигурност и интеграция. Много от проблемите, с които се сблъскват руснаците и европейците (тероризма, икономическа криза, енергийните въпроси и ситуацията в Близкия Изток) са общи за двете страни.

Кой тогава раздухва напрежението? Кой иска да откъсне Москва от Европа? Кой съдейства за разпалването на конфликта? Вероятно във Вашингтон най-добре могат да отговорят на тези въпроси.

------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на Il Giornale

 

Защо Киевската служба за управление на полетите е заповядала на полета на МН17 да се отклони от зададения маршрут, който заобикаля зоната на бойните действия в Източна Украйна.

Фредерик ЕнгдалАвторът на настоящия анализ, Фредерик Енгдал е американски икономист и независим журналист, писател и политолог. Енгдал е автор на редица книги и изследвания. Анализът му е публикуван в руското седмично издание "Съвършено секретно". Препечатваме го от сайта КРОСС

Един от най-шокиращите моменти в отразяването на катастрофата на полета МН17 (малайзийския Boeing) от страна на западните медии е липсата на сериозно и внимателно журналистическо разследване. А те впрочем би трябвало да започнат отразяването на трагедията с няколко важни въпроса, останали без отговор.

Главният въпрос е защото киевската служба за управление на полетите е заповядала на полета МН17 да се отклони от зададения маршрут, който заобикаля зоната на бойните действия в Източна Украйна. Според първите отчети на сайта FlightAware.com, проследяващ всички пътнически и цивилни полети в реално време, в четвъртък на 17 юли полетът МН17 на Малайзийските авиолинии от амстердамското летище Схипхол за Куала Лумпур (Малайзия) значително се е отклонил по височина и траектория в сравнение с всички други полети на пътническите самолети, които след началото на гражданската война в Източна Украйна са заобикаляли от юг районът на конфликта. Другите основни въпроси, пренебрегнати от Киев, администрацията на Обама и повече западни медии, са следните - защо пилотът е летял в затворено въздушно пространство? Какви инструкции, ако ги е имало, са били дадени от киевското управление на полетите към пилота минута преди трагичния взрив?

„Неопровержимите доказателства"

Авиокатастрофата на малайзийския самолетЛюбопитно е, че след първата публикация на данните сайтът FlightAware изненадващо е променил своята версия на траекторията на полета МН17. Оказван ли е натиск за промени данните? И ако да, то от кого? От НАТО? От Вашингтон? Трудно е да си представим, че натискът е бил от страна на „изолираната" Русия.

Свалени снимки от десктопа на FlightAware.com показват, че всичките 10 последните полета са минавали на безопасно разстояние южно от Донецка област, пресичайки зоната над Азовско море. И само на 17 юли трагичният полет МН17 е минавал непосредствено над Донецка област.

Повечето аргументи, представени от администрацията на Барак Обама относно това кой носи отговорност за катастрофата, се основаваха на цитати от представители на киевското правителство. Само няколко часа след свалянето на самолета службата на украинското разузнаване публикува нареченото от нея „доказателство", че самолетът е свален от сепаратистите по заповед от Русия. Това бе видео с продължителност 2:23 мин., качено в You Tube. Службата твърди, че е предоставила запис на разговор между проруски сепаратист и координаторът му Василий Геранин, за който се казва, че е полковник от Главното разузнавателно управление на Генщаба на руската армия. Те са говорили, че бил „свален реактивен самолет". Няма никакви подробности дали това е пътнически или военен самолет. При това можело е да става дума за украински Су-25, свален от опълченците няколко часа по-рано.

Всички приказки за „неопровержимите доказателства" изчезнаха от медиите, след като настойчиви специалисти по информационни технологии установиха времето и датата на качването на записа в Ютюб - видеото е било изпратено в мрежата на 16 юли 2014 г. в 19.10 ч. местно време - т.е. ден преди свалянето на самолета.

Маневри на НАТО до мястото на трагедията

Сега преминаваме към разглеждането на много интересно съвпадение. Буквално дни преди и веднага след катастрофата е имало украинско-натовски военни учения. Според данните, разкрити от бившия служител на Агенцията за национална сигурност (АНС) Уейн Медсън, Украйна и НАТО са провеждали 10-дневни военни учения „Морски бриз" с използването на радиотехнически и електронни средства за борба, самолети за радиоелектронно разузнаване от типа Boeing ЕА-18Г Glowler и Boeing Е3 Sentry, системи за ранно радиолокационно засичане на въздушни цели АУАКС (AWACS).

По данни на Медсън в ученията участвали ракетният крайсер USS Vella Gulf, оборудван със система за насочване на ракетите AEGIS. В Черно море Vella Gulf е можел да проследява полет МН17 на Малайзийските авиолинии над Черно море, както и всяка една ракета, която може да се изстреля по самолета. Освен това самолетът за електронно разузнаване (ELINT) и самолетът на АУАКС също били в небето над Черно море в момента на прелитането на МН17 над Украйна. Самолетът Glowler може да изведе от строя радиолокационните системи на всички ракети от класа „земя-въздух" (с каквато Западът твърди, че е свален малайзийският боинг). Ученията на НАТО съвпаднаха със свалянето на МН17 на 17 юли само на 40 км от границата с Русия. Кораби и самолет на НАТО са водили пълно радиолокационно и електронно наблюдение над Донецка и Луганска области. Въпросът е защо правителството на САЩ не предостави точни данни от проследяването на полета на МН17 с уточнението кога точно е летял над Украйна и откъде точно е бил свален? Може би то се бои да разкрие информацията, с която разполага, тъй като тя ще удари като бумеранг подпалвачите на войната във Вашингтон?

Американските агенции имат не само спътниковите данни за полет МН17, те имат и снимки на вероятната зенитна установка, от която е била изстреляна ракетата, свалила самолета. И на снимката ясно се виждат войници, облечени в...украинска униформа. По данни на награждавания бивш журналист от Newsweek Роберт Пери един от източниците му, който и друг път му е предоставял точна информация, му разкрил, че „американските спецслужби наистина разполагат с подробни спътникови изображения на вероятната зенитна установка, пуснала ракетата, но тази установка се е намирала под контрола на украинските правителствени войски, облечени в украинска униформа". Не обяснява ли това защо досега администрацията на Обама не е предоставила подробни свидетелства в подкрепа на твърденията, че смъртоносната ракета е била пусната от украинските „бунтовници, подкрепяни от Москва"?

Резилът на неоконсерваторите във Вашингтон

Мястото на авиокатастрофата на малайзийския боингПропагандната война срещу Русия заради трагедията с МН17 бе подета от неоконсерваторите от кръга на помощничката на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд. На пресконференция на 21 юли говорителката на Държавния департамент Мари Харф, която е и бивша говорителка на ЦРУ, попадна под град от остри въпроси на журналистите защо не са огласена откъде са „неопровержимите" доказателства. Харф отвърнала следното: „Ние знаем, ние видяхме това (доказателствата) в социалните мрежи, снимките на проруските сепаратисти, които се фукаха, че са свалили самолет...". Извинявайте, дами и господа, но говорещите снимки не са ли нещо ново?

Очевидно чувствайки натиска, на 22 юли СNN, верният защитник на интересите на Държавния департамент, публикува спътниковите изображения. Но на тези изображения, които може да се направят от всеки новак във фотошопа, няма нито едно реално или поне подобие на реално доказателство, което може да се използва при всяко независимо разследване на ООН. Накрая някои умове от администрацията на Обама организираха закрит брифинг с „неназовани високопоставени длъжностни лица". Високопоставен представител на американското разузнаване заяви на журналистите, че макар руснаците да доставят оръжие на сепаратистите, „САЩ нямат преки доказателства, че установката, от която бил свален пътническият самолет, е била доставена от Русия".

Представители на американското разузнаване признаха, че не знаят кой е изстрелял ракетата или дари по време на изстрела е присъствал руски персонал. Те не са убедени, че лицата, изстреляли ракетата, са били обучавани в Русия. Заявено бе следното: „Ние не знаем името, не знаем званието, дори не сме убедени на 100% в националността на този, който е стрелял срещу боинга.

Последното поражда учудване, защото показва, че изявлението на Барак Обама от 21 юли по националната телевизия, че самолетът е „бил свален на територия, контролирана от проруските сепаратисти в Украйна" и че Русия е обучавала сепаратистите и „им е предоставила военно оборудване и оръжие, включително зенитни установки", та това изявление се е базирало на недостоверни данни. А впрочем заради това изявление светът направи гигантски стъпка по-близо до началото на „студена война" с Русия. И вече ден по-късно (след брифинга с разузнаването) едно много високопоставено лице в администрацията на САЩ реши значително да намали конфронтацията.

Частната армия на Коломойски

Всичко това поражда логичния въпрос кой е свалил МН17? Тук вече започва буря и става наистина опасно. Районът, откъдето е изстреляна ракетата, се контролира не от проруските сепаратисти, той се намира под контрола на неонацистката частна наемна армия, организирана и въоръжена от украинския милиардер и олигарх Игор Коломойски, по някои оценки втория най-богат човек в Украйна. Той е човек на разузнавателните служби на САЩ и Израел. Има двойно украинско и израелско гражданство и ръководи своята бизнес империя от Швейцария, а не от Киев.

Впрочем, ето един интересен факт: Хънтър Байдън, синът на американския вицепрезидент Джо Байдън, е назначен за директор на украинската газонефтена компания Burisma Holdings Ltd., която принадлежи на Игор Коломойски.

През последните месеци Коломойски създаде своя собствена наемна армия, която има на въоръжение зенитните комплекси „Бук", с които се твърди, че е бил свален малайзийският самолет.

Коломойски неведнъж е заплашвал с терористични нападения рускогоезичните чиновници в Източна Украйна, включително с поръчкови убийства. Коломойски има тесни връзки с ръководството на киевското международно летище Бориспол, където според съобщенията части на вътрешните войски са завзели командно-диспечерския пункт малко преди свалянето на полета МН17.

В лична беседа шефът на тбилиското бюро на сп. Veterans Today Джефри Силвърман изтъкна възможната компанията за спътникови връзки Inmarsat да е замесена с катастрофата на МН17. Сред основните й клиенти са Пентагона и правителството на САЩ, а в компетенциите й влизат повечето международни системи за управление на полети. Според Силвърмен връзката с МН17 е била „изгубена", защото Inmarsat е изключила системите си и до ден днешен отказва да предостави данните, които има. В едно интервю веднага след катастрофата един източник, за който се знае, че е само испанец с името Карлос, разказва на онлайн новинарската служба ETN, че пътническият самолет е свален от украинските военни. Той твърди това въз основа на собствени оценки, но и на военни източници в Киев. Той разкри, че данните на радарите в Киев са били конфискувани веднага, след като е станало ясно за свалянето на пътнически самолет, а всички чуждестранни служители на диспечерската служба за въздушното движение в Киев са били незабавно уволнени. Карлос разкри още, че МН17 е бил съпровождан от два украински реактивни изтребителя три минути преди самолетът са изчезне от екраните на радарите. Сигурно никога повече няма да чуем сведенията на Карлос, защото веднага след публикацията на неговия отчет в мрежата, той изчезна, неговите акаунти в социалните мрежи бяха унищожени и вероятно никой не знае къде се намира.

Силите на Коломойски притежават съвременно оръжие, получено от украински военни арсенали или купени на черния пазар. Неговата армия се състои от редовни военнослужещи, неонацистки групировки от западна Украйна, чужди наемници, включително от Грузия, Румъния, крайни расисти от Швеция и Германия, както и бивши командоси от израелската армия. Всички те са организирани в четири батальона: „Азов", „Айдар", „Донбас" и „Днепр-1". Именно последният е виновен за палежа в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май и в сградата на милицията в Мариупол на 9 май, където загинаха няколко десетки души.

Според съществуващите данни грузинците в армията на Коломойски са обучени да управляват зенитни ракети „Бук". Предишното украинско правителство на президента Виктор Янукович ги е продала на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили, верен човек на САЩ.

Ако бандитите на Коломойски наистина са замесени в катастрофата на МН17, това обяснява защо неоконсервативното и израелското лоби в САЩ и по света, особено в медиите, толкова яростно сочи руския президент Владимир Путин, отклонявайки вниманието от Игор Коломойски.

Очевидно Коломойски има косвен достъп до висши кръгове в Министерството на отбраната, НАТО и разузнавателното ведомство на САЩ (очевидно ЦРУ).

Необходимо е да започне сериозно разследване срещу Коломойски и създадената от него международна мрежа. Но към момента явно са се провалили опитите да бъдат обвинени Русия и Путин за свалянето на МН17. Но е и съвсем очевидно, че тези опити няма да са последни.

 
Две години след трагичните събития в дома на профсъюзите в Одеса, при които загинаха 48 души, няма осъдени, отбелязват в деня на тъжната годишнина всички руски медии. На 2 май 2014 г. в Одеса след ожесточени сблъсъци с радикалите от „Десен сектор”, привърженици на федерализацията бяха принудени да се укрият в Дома на профсъюзите. След което украинските радикали запалиха сградата, а тези, които се опитаха да се спасят от огъня, бяха застреляни или доубити с палки и камъни.

Одеса, 2 май 2014 г. Снимка: ТАСС, архив

Одеса е единственото събитие в Украйна, което не предизвиква и най-малък интерес от страна на Запада, пише в анализ по темата Вести.ру. Изданието припомня, че в Съвета за сигурност на ООН представителите на САЩ, Франция и Великобритания отхвърлиха проектодекларация по темата, предложена от Русия.

Документът съдържаше две прости и разбираеми тези: че е необходимо да се спазват минските споразумения и да се ускори процеса за събитията в одеския Дом на профсъюзите, за да не се повторят утре.

„В навечерието на втората годишнина в града бе разположен нацисткият батальон „Азов”, а до мястото на трагедията местните власти допуснаха не само роднините и майките на загиналите, а и техните убийци”, пише Вести ру.

От репортаж, излъчен по телевизия „Россия 24” става ясно, че властта в Киев поощрява действията на неонацистите от батальона „Азов”.

Едва пристигнали в Одеса, силоваците започнали да налагат своите порядки, опитали се да съборят паметника на Ленин в село Лиманское. Първоначално Одеският съд на своя глава разреши масовите шествия на 2 май, когато се навършват две години от трагедията, и бойците от „Десен сектор” и ултрасите веднага се стекоха към мястото на някогашния им погром.

Впоследствие бе произнесено друго съдебно решение, с което бяха забранени всички акции по случай 2 май и 9 май. Но хиляди граждани вероятно ще пожелаят да почетат паметта на тези, които загинаха в огъня, пише изданието.

„Ще се поднасят цветя, ще дойдат хора. Има опасност от повторение на кървавите събития”, предупреждава комендантът на противниците на майдана Алексей Фоминов.

Александър Маевский, очевидец на събитията от 2 май 2014 година, смята, че просто му е провървяло, затова е останал жив тогава. „Най-голямата заплаха за хората, които бяха в зданието не беше огънят, а онези отвън. Те доубиваха живите, всичко беше в кръв”, спомня си той.

Кой изгорял жив, кой застрелян, кой отровен с хлор, кой пребит до смърт с бухалки – общият им брой е 48. Поне според официалната статистика. Одеската журналистка Ирина Лашкевич предполага, че числото е два пъти по-голямо. Това показва собственото й разследване, базирано на информация получена от източници, близки до следствието, както и от тайните й срещи с очевидци на тогавашните събития. Успяла да изучи внимателно и следите в Дома на профсъюзите, когато достъпът до сградата все още бил разрешен.

„Прекарах вътре близо три часа. Събрах разни вещи. Там са убили маса невинни хора”, твърди Лашкевич.

Сред загиналите има и много случайни хора, които нямат отношение към протестите. Така например студентът петокурсник Игор Лукас влязъл в горящото здание сам, за да помогне на хората вътре.

„Не можах да позная сина си – целият беше обгорял”, разказва майката на Игор, Ирина Лукас.

„Не мога да повярвам, че това се случи с мен и с моите приятели, които никога няма да се върнат. Че това се случи в любимия ми град, който престана да се смее”, казва Яна Айзенкович. Като лекар, тя също оказвала помощ на пострадалите в онзи ден, за което е лежала две години в одеския затвор – по обвинение в сепаратизъм.

„Всички терористични прояви на майдановците-патриоти се третират като „хулиганство”. А всеки, които има по- различно мнение за днешната политическа система, бива съден за „тероризъм”. Това е страшно. Това са разрушени семейства, прекършени съдби”, продължава Айзенкович.

Осъдените заради политически убеждения в Одеса са над 70 души. Но нито един от тези, които хвърляха коктейли „Молотов” и разстрелваха хора по прозорците не е арестуван. А имената на повечето от тях са известни. Андрей Гончаревский, който доубивал хората с бухалка, впоследствие сложил пагон и се разтворил в редиците на украинската армия. Андрей Парубий, пратен от Киев да командва тълпата радикали, стана говорител на Върховната рада.

"Някога в Одеса висяха билбордове „Одеса е усмивката на Бога”. Да, Одеса е град на хумора. Днес обаче Одеса живее като под фашистка окупация. Колкото и да се опитват да оспорят този факт, ние имаме доказателства. По улиците на града-герой се провеждат фашистки маршове – с факелни шествия и призиви към насилие”, разказва Олег Музико, друг очевидец на събитията от 2 май 2014.

Губернаторът Михаил Саакашвили няма нищо против факелните шествия. Но е против отези, които настояват за честно разследване на трагедията или пък настояват за федерализация, пише изданието.

Във връзка с информациите за подготвяни погроми в Одеса по случай годишнината от 2 май 2014, Саакашвили поиска от Петро Порошенко да изпрати на място националната гвардия. На място пристигнали само проверени кадри. Сред тях и участници в масовото убийство, които по-късно слагат пагони с есесовски нашивки и днес маршируват по Куликово поле в редиците на украинските спецчасти, пише изданието.

 

Миранти, спрени пред поредната границаКакто е известно, през юни 2015 ЕС стартира операция срещу трафикантите на нелегални мигранти от Северна Африка. Брюксел увеличи драстично усилията си в тази посока след като през 2015 в Средиземно море потънаха няколко големи кораби с имигранти. По данни на ООН, от началото на годината в резултат от това са загинали над хиляда души.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

През първия етап на операцията в нея ще бъдат ангажирани военни кораби, самолети, хеликоптери и безпилотни летателни апарати, които да събират информация за нелегалните трафиканти на хора. Вторият етап включва проверката на подозрителните кораби и лодки, плаващи без опознавателен флаг. На третия етап е възможно военни кораби на ООН да се появят в териториалните води на Либия, макар че това ще изисква предварителното съгласие на местните власти, както и съответната резолюция на Съвета за сигурност.

Такава резолюция обаче все още не е приета и съвсем не е сигурно, че може да стане факт. Руските представители в ООН например, многократно декларираха, че задържането на кораби в международни води противоречи на международното право. Както заяви в тази връзка говорителят на президента Путин Дмитрий Песков: "Въпросът за легитимността на обявените и дискутирани действия продължава да е актуален. Тепърва следва да се изясни, доколко подобни действия съответстват на принципите и нормите на международното право, особено ако се предприемат без съответните решения на Съвета за сигурност". Към сходна позиция впрочем, се придържа и Пекин.

Тук е мястото да напомня, че мащабното нарастване на броя на имигрантите стана факт след свалянето на режима на Кадафи в Либия (осъществено с активната намеса на самите европейски държави) и началото на гражданската война в Сирия. По данни на ООН, в момента в света има 59,5 млн. бежанци, половината от които са деца. Само през миналата 2014 бежанци са станали над 14 милиона души. Сред факторите за това бяха ескалацията на гражданската война в Сирия, както и началото на кръвопролитните конфликти в Украйна, Централноафриканската република и Конго.

За сравнение, преди десет години на планетата е имало 37,5 млн. бежанци. Между другото, най-много молби са получаване на бежански статут през 2014 са били подадени в Русия, където към Федералната миграционна служба са се обърнали 275 хиляди души, почти всички бягащи от Украйна.

Мащабите на миграционния поток

Разбира се, само част от бежанците се заселват в ЕС, но броят им постоянно нараства. Освен това към Стария континент се насочват не само бежанци, но и жители на бедни държави, търсещи по-добър живот. През 2014 на територията на Съюза са пристигнали 280 хиляди нелегални имигранти (а около 5,5 хиляди са се удавили в Средиземно море). Това е със 180% повече, отколкото през 2013. Рязко е нараснал и броят на молбите за политическо убежище. Така, през третото тримесечие на 2014 броят на молбите за убежище в държавите от ЕС е достигнал 164 хиляди, като повечето от подалите ги са сирийци (или се представят за такива).

Според британския министър на отбраната Майкъл Фелън, през 2015 броят на пристигащите по море в Европа нелегални имигранти ще надхвърли 500 хиляди (според други обаче, броят им ще варира между 800 хиляди и един милион). В тази връзка той призова "да прекъснем връзката между спасяването на хора в Средиземно море и разселването им, защото те ще продължат да пристигат, ако вярват, че ще бъдат разселени в Европа".

Не само Великобритания обаче се обявява против заселването на мигрантите. Така председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер лансира идеята за въвеждане на имигрантски квоти за страните от ЕС, съобразени с техния БВП, числеността на населението им, нивото на безработицата и други фактори. Това обаче породи бурно възмущение в редица европейски държави - в Словакия например, през юли 2015 се проведе масов митинг против миграционната политика на Съюза, чиито участници влязоха в сблъсъци с полицията.

В същото време, според редица анализатори, от чисто хуманитарна гледна точка, успехът на сегашния план на ЕС за борба с миграцията е под много сериозен въпрос, тъй като е изключително трудно хората, бягащи от войните в своите страни, да бъдат накарани отново да се върнат там, където ги очакват само смърт и лишения, да не говорим, че това би било в разрез с прословутите либерални ценности. По-важното обаче е, че именно държавите от ЕС провокираха с действията си сегашната ситуация, когато огромни бежански потоци се насочват през Средиземно море към Европа. Както е известно, те подкрепиха военната операция срещу диктатора Кадафи, унищожавайки един от най-устойчивите и икономически ефективни режими в Африка, и дестабилизираха целия Близък Изток. Тоест, Съюзът сам разпали войната до собствените си граници, а сега, вместо да работи за възстановяването на Либия и другите държави от региона, използвани в миналото като своеобразна преграда пред потока от нелегални имигранти, се опитва да реши въпроса по невъзможния начин.

Истината е, че имигрантският проблем е в състояние да застраши самото съществуване на ЕС. Както е известно, в момента в рамките на Съюза е налице своеобразно двувластие, т.е. съществуват национални правителства, както и наднационалната власт на Брюксел, опитващ се да диктува на Европа своите правила. Някогашната концепция на генерал Дьо Гол за "Европа на нациите", според която ЕС трябваше да се изгражда като алианс на суверенни национални държави, беше изместена от друга, целяща превръщането на Европа в конфедерация с център Брюксел, който да има решаващата дума по всички ключови въпроси, включително по този за имигрантите. В подобен ултралиберален модел няма място за националните и културни реалности. Това обаче може да доведе до провала на целия европейски проект, защото Брюксел едва ли ще може да подчини напълно всички държави от ЕС. Не е случайно, че Гърция беше на ръба да напусне Съюза или, че Великобритания възнамерява да проведе референдум по този въпрос, като не може да се изключва, че в резултат от него страната ще излезе от ЕС. В тази връзка мнозина анализатори посочват, че Брюксел е прекалил с "централизацията", т.е че ако ЕС се е оказал ефективен като икономически съюз, това не може да се каже за него, в качеството му на политически съюз.

Съществува ли обединена Европа

Всъщност, така наречената обединена Европа не съществува. Вместо това има група държави, опитващи се да диктуват волята си на останалите. Както е известно, ЕС покрива по-малко от половината територия на Стария континент, като само площта на Европейска Русия е по-голяма от тази на целия Съюз. В същото време сегашната концепция за обединена Европа не предвижда алианс между нея и Русия, вместо това напоследък ЕС работи в точно обратната посока, ориентирайки се към открита конфронтация с Москва.

Тоест, на практика, става дума за един по същество Западноевропейски съюз и тъкмо в това е основния проблем. Навремето САЩ се нуждаеха от европейска опора в глобалното си противопоставяне със Съветската империя, затова стимулираха обединяването на Западна Европа. След разпадането на СССР Европа опита да се позиционира като самостоятелна свръхдържава, но Вашингтон се нуждае от ЕС, само и докато той обслужва американските интереси. В този смисъл, сегашната политика на свръхцентрализация се подкрепя от САЩ, докато запазването на широките пълномощия на европейските национални правителства - не.

Да се върнем обаче към проблема с нелегалните имигранти. Както вече посочих, той възникна заради политическото късогледство на самите европейски лидери, които със собствените с ръце разрушиха преградите пред имигрантското нашествие, превръщайки проблема, който и преди това беше достатъчно сериозен, в истински кошмар.

Въпреки това обаче, в момента ЕС повтаря същата грешка и по отношение на Украйна. При това, правителството на Германия например, още в началото беше наясно, за "страничните последици" от свалянето на режима на Янукович. От което се налага изводът, че ирационалните действия на европейските държави, в разрез със собствения им интерес, изглежда се дължат на силния външен натиск на САЩ. Ако някой в Европа смята обаче, че провеждайки сегашната политика в Украйна води борба с Русия, много бърка, защото истината е, че просто обслужва американските интереси. В момента Вашингтон е на път окончателно да премахне опасността ЕС да се превърне в негов икономически конкурент, като не допусне създаването на "Голяма Европа".

Очевидно е, че в сегашния и вид Украйна няма как да бъде интегрирана в ЕС. Затова пък проблемите, които тя поражда за Съюза, са много: тази страна ще трябва да бъде финансово подпомагана, а украинските стоки да бъдат допускани до пазарите на ЕС, въпреки че не отговарят на европейските стандарти. И тези проблеми със сигурност ще се проточат с десетилетия. Що се отнася до мигрантите от Украйна, чиито брой в Европа е вече два милиона души, този проблем безпокои по-малко Брюксел, защото все пак става дума за хора с по-близка култура, при това притежаващи определена квалификация. За разлика от тях, африканските имигранти по правило нямат нито професия, нито образование, да не говорим, че културата им е много далеч от европейската. Въпреки това в Западна Европа няма как да не се опасяват и от неконтролирания приток на украински мигранти. И тъкмо поради това Брюксел не бърза да облекчи визовия режим за гражданите на Украйна, напротив - гледа да го усложни. Просто защото Европа отчаяно опитва да се "затвори" за притока на нежелани чужденци, откъдето и да идват те. Много е вероятно обаче, моментът за това вече да е пропуснат.

-----------------------------------------------------------------

* Национален консервативен форум

 


Руският фотограф Андрей Стенин, който изчезна през първите дни на август, е открит мъртъв в Украйна, съобщи Франс прес. „Нашият колега, фотографа Андрей Стенин, е мъртъв. Оказва се, че той не е бил затворник, а е мъртъв от около месец”, заяви Димитри Киселев, който е колега на фотографа на РИА „Новости”.„Колата му била обстрелвана и изгоряла на път край Донецк, един от бастионите на проруските опълченци и епицентър на сражения с украинската армия в Източна Украйна”, уточни Киселев.

Руска телевизия показа кадри с колата, която изглеждаше унищожена от пожар. Изчезването на фотографа предизвика силна мобилизация сред руските медии и неговият портрет с надпис "Освободете Андрей" беше показван от почти всички руски новинарски канали.

В средата на август Русия започна разследване във връзка с изчезването на фотографа и до този момент смяташе, че той е бил отвлечен от украинската национална гвардия. Москва поиска от Киев да проведе щателно и безпристрастно разследване на убийството на фоторепортера, както и сурово наказание за виновните. Това се съобщава в съобщение на руското външно министерство, цитирано от ИТАР-ТАСС.

„Очакваме съответстващи решителни действия от страна на Киев и международната общност, в това число САЩ и ЕС, така прехласващи се по свободата на словото”, се казва в позицията.

 
На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия.
"Форин Афеърс" е авторитетно издание, основано през 1922 година. Днес е водещ форум за сериозна дискусия на американската външна политика и световните дела. Мултиплатформена медийна организация със списание, уеб сайт, мобилен сайт, различни приложения и социални медийни канали. Множество от публикациите са посветени на подобряването на разбирането на американската външна политика и международни отношения чрез свободен обмен на идеи.

На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия. Твърди се, че руският президент Владимир Путин е анексирал Крим, тъй като отдавна се стреми да възроди съветската империя. Че в по-далечно бъдеще може да се прицели и към останалата територия на Украйна и другите страни от Източна Европа. Че падането на президента на Украйна Виктор Янукович през февруари 2014 г. просто е било предлог руски войски да се отправят към Украйна.

Подобен поглед върху събитията обаче е погрешен. САЩ и техните европейски съюзници носят немалка част от отговорността за кризата. Коренът на проблема стана разширяването на НАТО – ключовият елемент за по-широка стратегия за извеждане на Украйна от руска орбита и сближаването й със Запада.

Важна роля също така изигра придвижването на ЕС на изток и подкрепата от страна на Запада на демократичното движение в Украйна, чието начало постави „оранжевата революция“ от 2004 година.

От средата на 90-те г. на ХХ в. руските лидери упорито се изправят срещу разширяването на НАТО, а в последните години дават ясно да се разбере, че нямат намерение да гледат спокойно как стратегически важният за тях съюзник се превръща в бастион на Запада.

За Путин незаконното сваляне на демократично избрания и проруски настроен президент на Украйна, което той справедливо нарича „преврат“, е капката, преляла чашата. В отговор той анексира полуостров Крим, където, както се опасяваше, би могла да се появи военноморска база на НАТО, и се зае да дестабилизира Украйна, за да може тя да престане с опитите си за присъединяване към Запада.

Отпорът, даден от Путин, не бива да учудва никого. В края на краищата руският президент нееднократно е подчертавал, че придвижвайки се към „задния двор“ на Русия, Западът заплашва основните й стратегически интереси.

Случилото се смая до такава степен американските и европейските елити главно защото те са склонни да смятат, че през XXI век логиката на реализма не работи и че либералните принципи на законността, икономическата взаимозависимост и демокрацията са в състояние да обезпечат свободата и единството на Стария континент.

 

В Украйна обаче тази схема се провали. Украинската криза показва, че „реалната политика“ продължава да е актуална и е твърде рисковано тя да бъде игнорирана.

 

Американските и европейски лидери не успяха да превърнат Украйна в крепост на Запада на руските граници. Сега, когато последствията от тази недомислена политика са очевидни, продължаването й би било още по-голяма грешка.

 

Провалът на Запада

В края на Студената война съветските лидери предпочитаха американските войски да останат в Европа и НАТО да запази своята цялост, тъй като се надяваха, че това ще спомогне Германия да остане мирна държава. Но и те, и техните руски приемници не желаеха НАТО да се разширява – смятайки, че западните дипломати ще разберат опасенията им.

 

Само че в средата на 90-те години на миналия век администрацията на Клинтън взе друго решение и се зае с разширяването на Североатлантическия пакт.

Първият етап на разширяването се състоя през 1999 година. Тогава към НАТО се присъединиха Чехия, Унгария и Полша. Вторият бе през 2004 година, когато част от пакта станаха България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

От самото начало Москва активно се възмущаваше. Нека припомним, че когато през 1995 г. НАТО бомбардира босненските сърби, руският президент Борис Елцин заяви: „Положението на Балканите е първият признак за това какво може да се случи, когато НАТО се приближи до границите на Руската федерация… Огънят на войната може да избухне в цяла Европа“. Само че тогава руснаците бяха твърде слаби, за да попречат на Североатлантическия алианс да се придвижи на изток. Впрочем по онова време това придвижване не изглеждаше особено опасно: нито една от новите страни, членки на НАТО (освен малките прибалтийски републики), нямаше общи граници с Русия.

След това обаче НАТО започна да гледа още пò на изток. През април 2008 година на срещата на Върха в Букурещ Алиансът обсъди въпроса за присъединяването на Грузия и Украйна. Администрацията на Джордж Буш-младши подкрепи идеята, но Франция и Германия бяха против, отчитайки, че не си струва Русия да бъде излишно дразнена.

В крайна сметка, членовете на НАТО постигнаха компромис – нямаше формален процес на присъединяване, но Алиансът заяви подкрепата си за надеждите на Грузия и Украйна, провъзгласявайки смело: „Тези държави ще станат членове на НАТО“.

Москва обаче съвсем не прие този изход като компромисен. Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко заяви: „Встъпването на Грузия и Украйна в Алианса би било голяма стратегическа грешка с много сериозни последствия за общоевропейската безопасност“.

Путин отбеляза също така и че приемането на тези две страни в НАТО ще бъде „пряка заплаха“ за Русия. Както съобщи един от руските вестници, в свой разговор с Буш Путин „много прозрачно е намекнал, че ако Украйна все пак бъде приета в НАТО, то тази държава просто ще прекрати своето съществуване“.

Инвазията на Русия в Грузия през август 2008 година трябваше да разсее всякакви съмнения за това, че Путин е твърдо решен да попречи на Грузия и Украйна да влязат в НАТО.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили, в стремежа си страната му да бъде присъединена към Североатлантическия алианс, през лятото на 2008 година реши да върне под властта на Тбилиси два сепаратистки района – Абхазия и Южна Осетия.

В същото време Путин искаше Грузия да остане слаба и нестабилна дори вън от НАТО. Когато между грузинските правителствени войски и южноосетинските сепаратисти започнаха бойни действия, руските войски взеха под контрол Абхазия и Южна Осетия.

Въпреки това ясно предупреждение НАТО не се отказа официално от идеята си да приеме Грузия и Украйна в Алианса. Разширяването на НАТО продължи – през 2009 година негови членове станаха и Албания и Хърватия.

Европейският съюз също продължи своето движение на изток. През май 2008 година той стартира инициативата „Източно партньорство“, чиято цел бе да се помогне за икономическия просперитет на страни като Украйна и те да бъдат интегрирани към икономиката на ЕС. Не е странно, че руските лидери отчетоха този план като противоречащ на интересите на страната си.

През февруари 2014 година, преди падането на Янукович от власт, руският външен министър Сергей Лавров обвини Европейския съюз в опит за създаване на „сфера на влияние“ в Източна Европа. В очите на руските ръководители разширяването на ЕС изглежда като прикритие на разширяването на НАТО.

Накрая, последните усилия на Запада бяха насочени към това да отдалечи Киев от Москва – разпространявайки в Украйна и други постсъветски страни западните ценности и насърчаването на демокрацията. Това предполагаше подкрепа за прозападно настроените личности и организации.

През декември 2013 година помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд отбеляза, че от 1991 г. Съединените щати са похарчили над 5 милиарда долара, за да помогнат на Украйна да постигне „бъдещето, което заслужава“. В частност, в рамките на тези усилия правителството на САЩ е обезпечавало със средства „Националния фонд за подкрепа на демокрацията” (NED) – нестопанска организация, която финансира повече от 60 проекта за развитието на гражданското общество в Украйна. Президентът на фонда Карл Гершман нарече тази страна „голямата награда“.

Когато Янукович победи на президентските избори през февруари 2010 година, NED реши, че това противоречи на целите му, и започна активно да поддържа опозицията и украинските демократични институции.

Когато руските лидери анализират западното социално инженерство за Украйна, те се опасяват, че страната им може да се окаже следващата мишена. Подобни страхове не бива да се смятат за неоснователни.

През септември 2013 година Гершман написа в The Washington Post: „Европейският избор на Украйна ще ускори гибелта на идеологията на руския империализъм, представлявана от Путин… Руснаците също са поставени пред избор и Путин може да загуби позиции не само в близките до Русия страни, но и в самата нея“.

 

Развитието на кризата

Тройствената политика на Запада – разширяването на НАТО, експанзията на Евросъюза и насърчаването на демокрацията – допълнително наля масло в готовия да се разгори огън.

Пожарът избухна през ноември 2013 година, когато Янукович отхвърли важното икономическо съглашение, което се готвеше да сключи с ЕС, и вместо това се съгласи да приеме предложените от Русия 15 милиарда долара.

Това решение предизвика антиправителствени демонстрации. През следващите три месеца обстановката се нажежи. Към средата на февруари загинаха около сто участници в протестите. Западните емисари спешно се отправиха към Киев, за да разрешат кризата.

На 21 февруари правителството и опозицията се договориха Янукович да остане на власт само до новите избори. Договореностите обаче не бяха спазени и още на следващия ден Янукович избяга в Русия. Новото правителство, дошло на власт в Киев, бе крайно прозападно и антируско. Четирима от неговите високопоставени членове справедливо могат да се нарекат неофашисти.

Макар на този етап да е трудно да се прецени степента на участие на САЩ в тези събития, изглежда очевидно, че превратът бе подкрепен от Вашингтон. Нюланд и сенаторът републиканец Джон Маккейн участваха в антиправителствените демонстрации. След бягството на Янукович посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет обяви, че „този ден ще влезе в учебниците по история“. Според попаднали в ръцете на журналисти записи на един телефонен разговор Нюланд се обяви за смяна на режима с настояването украинският политик Арсений Яценюк да оглави новото правителство. Така и стана. Не е чудно, че руснаците смятат Запада за участник в свалянето на Янукович.

В крайна сметка, Путин реши, че е дошло време да действа против Украйна и Запада. Скоро след 22 февруари той нареди на руските войски да откъснат Крим от Украйна, след което го присъедини към Русия.

Оказа се, че това не е трудно да се направи, тъй като във военноморската база в Севастопол непрекъснато имаше хиляди руски войници. Отделен важен фактор бе, че около 60% от кримското население се състои от етнически руснаци, повечето от които не желаят да живеят в Украйна.

След случилото се Путин започна да оказва натиск върху новото правителство в Киев, стремейки се то да не застава на страната на Запада против Москва. Той даде ясно да се разбере, че по-скоро ще унищожи Украйна като функционираща държава, отколкото да допусне тя да се превърне в западен аванпост на прага на Русия.

Затова именно изпрати съветници и оръжие и даде дипломатическа подкрепа на руските сепаратисти в Източна Украйна – подтиквайки страната към гражданска война, Путин съсредоточи на украинската граница огромна армия, заплашваща да нахлуе в страната, ако правителството смаже бунтовниците. В добавка той рязко вдигна цената на газа, който Русия продава на Украйна, и поиска спешното плащане на минали доставки. Путин играе жестко.

 

Диагнозата

Не е трудно да се разберат действията на Путин. Украйна представлява огромна равнина, която се наложи да пресекат и Наполеонова Франция, и Германската империя, и нацистка Германия, преди да нанесат ударите си по самата Русия. За руснаците тя има стратегически важно значение като буферна държава. Нито един руски лидер не би допуснал на нейна територия настаняването на военен алианс, който до вчера е бил смъртен враг на Москва.

И нито един руски лидер не би бездействал, гледайки как Западът помага в Украйна да се установи правителство, което е твърдо решено да интегрира страната към западните структури.

Позицията на Москва може и да не се харесва на Вашингтон, но той е длъжен да разбере нейната логика. Това е в основата на геополитиката: великите държави винаги се отнасят нервно към потенциалните заплахи близо до своите територии. В края на краищата, самите Съединени щати не търпят присъствието на други велики държави не само на своите граници, но и въобще в западното полукълбо.

Представете си как би се възмутил Вашингтон, ако Китай създаде мощен военен съюз и се опита да включи в него Канада и Мексико. Дори ако оставим настрани логиката, руските лидери неоднократно са заявявали на своите западни колеги, че смятат присъединяването на Грузия и Украйна в НАТО за неприемливо – както и всякакви опити тези страни да бъдат привлечени против Русия. Руско-грузинската война от 2008 година ясно демонстрира нагласата на Русия.

Американските официални лица и техните европейски съюзници твърдят, че много са се старали да разсеят руските опасения и че Москва трябва да разбере: НАТО не крои планове срещу Русия. Едновременно с това Алиансът трудно би могъл да отрече, че се нуждае от разширяване не само за да възпира Русия, но и за да не му се налага непрекъснато да мести войските си в новите страни членки.

През 2002 година дори бе създаден орган под названието Съвет „Русия-НАТО“, предназначен да съдейства за развитието на сътрудничеството с Москва.

За да умиротворят Русия, през 2009 година САЩ обявиха, че ще разместят – в краен случай, първоначално – новата система за противоракетна отбрана на корабите в европейски води, а не на територията на Чехия или Полша. Нито една от тези мерки обаче не сработи – както и преди, руснаците упорито се противопоставяха на разширението на НАТО и особено на включването на Грузия и Украйна в Алианса. А в крайна сметка именно руснаците, а не Западът, трябва да решават какво ги заплашва.

За да стане ясно защо Западът – и особено Съединените щати – не виждаше, че политиката му в Украйна подготвя почвата за сериозни сблъсъци, трябва да се погледне назад: в средата на 90-те години на миналия век, когато администрацията на Клинтън започна да се застъпва за разширяване на НАТО.

Тогава анализаторите привеждаха най-различни аргументи „за“ и „против“, но до обществен консенсус не се стигна. Тук е мястото да се каже, че повечето американски емигранти от Източна Европа, както и техните роднини активно подкрепяха експанзията на Алианса, тъй като желанието им бе НАТО да защитава страни като Унгария и Полша. Някои от тях одобряваха подобен курс, защото смятаха, че както и преди, Русия трябва да бъде удържана.

Мнозинството реалисти обаче бяха против експанзията. Според тяхното мнение отслабваща държава със застаряващо население и триизмерна икономика не се нуждае от възпиране. При това те се опасяваха, че разширяването на НАТО само ще даде допълнителен стимул на Москва да мъти водите в Източна Европа. Американският дипломат Джордж Кенан коментира това пред журналисти през 1998 година – скоро след като Сенатът на САЩ одобри първия етап от разширяването на Североатлантическия алианс. „Аз смятам, че руснаците ще реагират на това крайно отрицателно, което от своя страна ще окаже влияние върху политиката им – заяви той – Според мен се прави трагична грешка. Нямахме причини да действаме по този начин. Никой никого не е заплашвал.“

От друга страна, повечето либерали – в това число много от ключовите членове на администрацията на Клинтън – бяха за разширяване на Алианса. Те смятаха, че краят на Студената война по фундаментален начин е променил международната политика и че старата реалистична логика, управлявала Европа, е заменена от нов постнационален ред.

По тяхно мнение Америка се бе превърнала не само в „незаменима държава“ (по израза на държавния секретар Мадлин Олбрайт), но и в благодетелен хегемон – и съответно Москва не бива да я възприема като заплаха. Фактически крайната цел на тази политика бе целият континент да бъде принуден да изглежда като Западна Европа.

Затова САЩ се стремяха да развиват демокрацията в Източна Европа, поощряваха икономическата взаимозависимост между източноевропейските страни и ги интегрираха в международните институции.

Побеждавайки в спора в Съединените щати, либералите с лекота убедиха своите европейски съюзници да подкрепят разширяването на НАТО – защото благодарение на достиженията на ЕС европейците, като по-силни от американците, бяха сигурни, че геополитиката е загубила предишното си значение и че всеобемащият либерален ред е способен да поддържа мира в Европа.

За първото десетилетие на настоящия век либералите надделяха толкова силно по въпроса за европейската сигурност, че дори преходът на Алианса към политика на отворени врати в областта на разширяването му почти не срещна съпротива.

Днес сред американските официални лица либералният поглед на света се е превърнал в общоприета догма. Нека припомним, че през март президентът Барак Обама произнесе реч за Украйна, в хода на която няколко пъти спомена за „идеалите“, движещи политиката на Запада, които заплашват „по-старите и традиционни представи за сила“.

Реакцията на държавния секретар Джон Кери за кримската криза отразяваше същия подход: „През XXI век просто никой не се държи като през XIX – не нахлува в чужди държави под напълно измислени предлози“.

Всъщност различните страни просто гледат по различен начин на мира. Путин и неговите съотечественици мислят и действат в съответствие с нормите на реализма, а западните им колеги се придържат към либералните представи за международна политика. В резултат САЩ и техните съюзници неволно предизвикаха сериозната криза, свързана с Украйна.

 

В търсене на виновния

 

В споменатото по-горе интервю на Кенан от 1998 година той предсказа, че експанзията на НАТО ще доведе до криза, след което нейните привърженици ще заявят: „Ние от самото начало ви предупреждавахме какво представляват руснаците“.

И действително – повечето официални лица на Запада днес сочат Путин като виновник за печалното положение в Украйна. Както писа The New York Times, през март канцлерът на Германия Ангела Меркел намекна, че Путин се държи ирационално, заявявайки на Обама, че той „живее в друг свят“.

 

Без съмнение в поведението на Путин се наблюдават автократски тенденции, но липсват каквито и да било основания да се смята, че той е психически неуравновесен.

Напротив, руският държавен глава е първокласен стратег, от когото следва да се страхува и когото трябва да уважава всеки негов външнополитически противник.

Други анализатори – с няколко сериозни основания – твърдят, че Путин изпитва носталгия по разпадналия се Съветски съюз и иска да го възстанови, разширявайки границите на Русия.

Според тази версия, присъединявайки Крим, Путин пробва почвата, проверявайки не е ли време да анексира Украйна – или в краен случай нейната източна част – а впоследствие задължително да прояви агресия и по отношение на другите съседни на Русия държави. Някои представители на този лагер считат Путин за съвременния Адолф Хитлер, всяка сделка с когото би представлявала повторение на мюнхенската грешка.

Следователно НАТО трябва да приеме в своите редове Грузия и Украйна, за да възпре действията на Русия, преди тя да е подчинила съседите си и да е започнала да представлява реална заплаха за Западна Европа.

При по-сериозно вглеждане във фактите обаче тази логика не издържа на проверката. Ако Путин се стремеше да създаде „голяма Русия“, намеренията му навярно щяха да проличат на 22 февруари. До днешна дата няма практически никакви причини да се смята, че той се е канел да завземе Крим – още по-малко другите украински региони.

Даже западните лидери, подкрепящи разширяването на НАТО, не личеше да се боят от използването на военна сила от страна на Русия. Действията на Путин в Крим за тях бяха напълно неочаквани и съдейки по всичко, се случиха като спонтанна реакция на свалянето на Янукович. В самото начало Путин дори заяви, че не одобрява отделянето на Крим. Истина е и друго – че бързо промени своята позиция.

При това положение Русия трудно ще завоюва и анексира Източна Украйна – още по-малко цяла Украйна – даже да беше го искала.

Между река Днепър, която пресича страната, и руската граница живеят 15 милиона души. Това представлява около една трета от цялото украинско население. Преобладаващото мнозинство от тези хора искат да продължават да живеят в Украйна и безспорно биха се възпротивили на каквато и да е руска окупация.

Дори Русия да представляваше мощна военна машина и да имаше не по-малко силна икономика, тя най-вероятно не би могла да окупира Украйна. Достатъчно е да си спомним съветския и американския опит в Афганистан, американския опит във Виетнам и Ирак, както и руския опит в Чечения, за да разберем, че всяка военна окупация обикновено завършва зле. Путин безусловно е наясно: да покори Украйна е все едно да се опита да глътне таралеж. Неговата реакция на случващото се там има отбранителен, а не настъпателен характер.

 

Възможният изход

Тъй като повечето западни лидери продължават да отричат, че действията на Путин са продиктувани от обосновани съображения от сферата на безопасността, не е странно, че те се опитват да влияят на неговото поведение, водейки политика на силата и наказвайки Русия. По този начин те се опитват да предотвратят нова агресия. Макар Кери да твърди, че са „възможни всякакви варианти“, нито Съединените щати, нито съюзниците им по линия на НАТО са готови да защитят Украйна със силови методи.

 

Западът се надява, че ще успее с помощта на санкции да принуди Русия да прекрати подкрепата си за въстанието в Източна Украйна. През юли САЩ и ЕС въведоха трети пакет от санкции.

На първо място, те се прицелват към високопоставени лица, тясно свързани с руското правителство, също така и към някои крупни банки, енергийни компании и фирми в областта на отбраната.

Западните държави заплашват и с нов пакет от по-сериозни санкции, които ще бъдат насочени към цели сектори в руската икономика.

Само че подобни мерки няма да имат особено голям ефект. Важно е да се знае, че тежките санкции няма да бъдат въведени във всеки случай: много западни държави – и особено Германия – са против тази идея, опасявайки се, че Русия ще нанесе ответен удар, способен да причини на ЕС сериозен икономически ущърб.

Дори САЩ да успеят да уговорят своите съюзници на решителни крачки, това едва ли ще се отрази на политиката на Путин. Историята ни учи, че държавите са готови да търпят много заради своите ключови интереси. И нямаме причина да смятаме, че Русия е изключение от това правило.

Западните лидери също продължават да се придържат към провокационна тактика, която е и главната причина за кризата. През април вицепрезидентът Джоузеф Байдън например се срещна с украински законодатели и им заяви: „Това е вторият опит да въплътим в живота първоначалните обещания на оранжевата революция“. Директорът на ЦРУ Джон Бренън утежни положението, когато през същия месец посети Киев. Белият дом заяви, че неговата визита е имала за цел да допринесе за развитието на сътрудничеството с украинското правителство в областта на безопасността.

В същото време ЕС продължи да придвижва своето „Източно партньорство“. През март председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обобщи европейската политика по отношение на Украйна, заявявайки: „Ние имаме дълг са солидарност пред Украйна. Ще се постараем да я приближим да себе си колкото това е възможно“.

И действително, на 27 юни ЕС и Украйна подписаха икономическото споразумение, което седем месеца по-рано се бе оказало фатално за Янукович. През същия този юни на среща на министрите на външните работи на страните от НАТО бе решено съюзът да остане открит за нови членове, макар Украйна да не беше спомената открито.

„Нито една от третите страни няма право на вето по въпроса за разширяване на НАТО“, заяви генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен. Министрите също така се договориха да подкрепят редица мерки за укрепването на военния потенциал на Украйна в области като военното управление, логистиката и киберотбраната. Руските лидери естествено се възмущават от подобни стъпки и по този начин реакцията на Запада по отношение на кризата само обостря обстановката.

Между другото, съществува изход от кризата в Украйна – макар и изискващ от Запада да започне да мисли по абсолютно нов начин. Съединените щати и техните съюзници следва да се откажат от плана си за озападняването на Украйна и да си поставят за цел превръщането й в неутрален буфер между НАТО и Русия (по време на Студената война такова беше положението на Австрия).

Западните лидери трябва да признаят, че за Путин Украйна означава толкова много, че не е възможно там да се запази антируският режим. Това не означава, че бъдещото украинско правителство трябва да бъде непременно настроено проруски или против НАТО. Напротив, главното е суверенна Украйна да не се окаже нито в западния, нито в руския лагер.

За целта САЩ и съюзниците им трябва официално да изключат възможността за включване в НАТО на Грузия и Украйна. Западът също е длъжен да помогне в изработването на план за спасяването на украинската икономика, койта да бъде финансиран съвместно от ЕС, МВФ, Русия и Съединените щати. Москва вероятно ще приветства такова предложение – тъй като е заинтересована западната й съседка Украйна да бъде стабилна и да процъфтява.

Западът трябва значително да ограничи опитите си за социално инженерство в Украйна. Време е да се сложи край на западната подкрепа на поредните „оранжеви революции“. При това американските и европейските лидери са длъжни да разберат, че няма нищо лошо и опасно в това Украйна да уважава правата на своите малцинства, в частност на рускоговорещото население.

На казаното дотук може да се възрази с аргумента, че подобна закъсняла смяна на политиката по отношение на Украйна би развалила сериозно репутацията на САЩ в света. Тя, разбира се, донякъде ще пострада, но продължаването на погрешната стратегия ще й нанесе много по-значителен удар. Още повече че другите страни ще уважават повече държава, която умее да признава грешките си и да следва политика, способна да се справи ефективно с актуалните проблеми. Този именно път остава открит за Съединените щати.

Някои казват, че Украйна е в правото си сама да избира своите съюзници и руснаците нямат право да пречат на Киев да се присъедини към Запада. За Украйна подобни идеи са крайно опасни. Печалната истина се заключава в това, че в политическите игри великите държави се оказват по-силните.

Абстрактни неща като право на самоопределение означават малко, когато силните страни се карат със слабите. Имаше ли право Куба по време на Студената война да се включи във военния алианс на СССР? Съединените щати явно не са смятали така. Сега руснаците се отнасят по същия начин към съюза между Украйна и Запада. В интересите на Украйна е да приеме фактите такива, каквито са, и да се държи по-внимателно със своя могъщ съсед.

Някои анализатори, признавайки, че НАТО не се е справила в политиката си по отношение на Украйна, без съмнение ще твърдят, че Русия си остава враг; че с времето тя само ще укрепва и Западът няма друг изход, освен да продължава сегашния си курс. Това обаче е погрешен възглед за случващото се. Русия отслабва и с времето ще отслабва все повече. Впрочем даже тя да укрепне, приемането на Украйна в НАТО, все едно, не би имало смисъл.

Работата е там, че нежеланието на САЩ и европейските им съюзници да използват военна сила, за да помогнат на Украйна, нагледно показва: те не смятат Украйна за свой ключов стратегически приоритет. Би било изключително глупаво в НАТО да се приеме страна, която останалите членове на Алианса нямат намерение да защитават.

По мнението на либералите НАТО се разширяваше именно за да може в случай на нужда да задейства своите гаранции за безопасност. Жестоката игра на Москва обаче показва, че встъпването на Украйна в НАТО е напълно в състояние да доведе до сблъсък между Русия и Запада.

Освен това сегашният политически курс усложнява взаимодействието между Запада и Москва и по други въпроси. Съединените щати се нуждаят от помощта на Русия, за да евакуират американската техника от Афганистан през нейната територия, да постигнат споразумение с Иран по ядрената му програма и да стабилизират ситуацията в Сирия.

В миналото Русия е помагала на Вашингтон в решаването на тези проблеми. През лятото на 2013 година Путин помогна на Обама да излезе от трудното положение с условията на Сирия за унищожаването на химическото й оръжие. Това позволи да се избегне американска военна операция.

Помощта на Русия ще е необходима на САЩ и когато в един момент се наложи те да се противопоставят на процъфтяващия Китай. Впрочем сегашната американска политика само способства за сближаването на Москва и Пекин.

Днес Съединените щати и техните европейски съюзници са изправени пред избор. Те могат да продължат сегашната си политика, която засилва съперничеството с Русия и пътьом разрушава Украйна. Този сценарий ще бъде провал за всички.

Другият вариант е да сменят курса и да създадат процъфтяваща, но неутрална Украйна, която няма да заплашва Русия и ще позволи на Запада да подобри отношенията си с Москва. Този подход ще даде шанс на всички страни да бъдат победители.

Превод: Елена Дюлгерова

 

Джеймс Роджърс, бизнесмен и инвеститор, президент на Rogers Holdings и Beeland Interests IncИзвестният американски бизнесмен и финансов инвеститор Джеймс (Джим) Роджърс е роден през 1942 в Балтимор. Завършва история в Йейлския университет, след това получава магистърска степен по икономика в Университета на Оксфорд. През 1970 започва работа в инвестиционна банка Arnhold and S. Bleichroder, където негов колега e Джордж Сорос. Три години по-късно двамата основават инвестиционния фонд Quantum. Джим Роджърс се разделя със Сорос през 1980 и става професор по финанси в Columbia Business School. Днес той е президент на Rogers Holdings и Beeland Interests Inc. и живее в Сингапур, където се премества през 2007, привлечен от огромния потенциал на азиатския финансов пазар.

Освен всичко друго Джим Роджърс е световно известен пътешественик и автор на няколко книги. Интервюто с него публикуваме с любезното съдействие на Ник Дзамбруно.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1797-dzheyms-rodzhars-vashington-raboti-za-pagubniya-za-samite-sasht-alians-mezhdu-rusiya-i-aziya

- Г-н Роджърс, като експерт по кризисните пазари, какво мислите за Русия и, в частност, за руските акции?

- Настроен съм оптимистично за бъдещето на Русия. Впрочем, бях настроен още по-оптимистично преди началото на войната в Украйна, която до голяма степен беше провокирана от САЩ. Във всеки случай, по време на кримския инцидент купих доста руски акции и планирам да купя още повече в бъдеще.

За съжаление, случващото се не предвещава нищо добро за Съединените щати. То способства за обединяването на Русия и Азия, което в дългосрочна перспектива ще има крайно неприятни последици за САЩ и Европа. Наскоро още една от четирите най-големи китайски банки откри свой филиал в Москва. Иранците се сближават с руснаците. Неотдавна руските железници завършиха строежа на железопътната линия до севернокорейското пристанище Расон – най- северното незамръзващо пристанище в Азия. Руснаците вложиха много пари в реконструкцията и модернизацията на Транссибирската железопътна магистрала. По правило, онези, които правят заедно бизнес, се обединяват и в други сфери, включително във военната, макар това да не означава непременно, че и сега ще се случи нещо подобно. Не мисля например, че руснаците, китайците и иранците възнамеряват да нападнат Америка.

- Тоест, благодарение на икономическите връзки с Азия, зависимостта на Русия от Запада вече не е чак толкова голяма. Това ли е обяснението за оптимизма ви по отношение на Русия?

- За първи път посетих тогавашния Съветски съюз още през 1966 и се върнах оттам много песимистично настроен. Този мой песимизъм се запази през следващите 47 години, защото не разбирах, как този модел въобще може да работи.

След това, преди година или две, започнах да забелязвам, че мнозина се отнасят все по-негативно към Русия и сякаш вече никой не се интересува от нейния пазар. Вероятно си спомняте, как през 90-те години и дори през първото десетилетие на сегашния век всички бяха във възторг от тази страна. Редица ключови фигури от политиката и бизнеса демонстрираха периодични изблици на огромен ентусиазъм към Русия. През 1998 бях на къси рублеви позиции, освен това никога не бях инвестирал в Русия, особено в дълги рублеви позиции. Преди година или две обаче забелязах, че ситуацията в страната се променя, че нещо се случва в Кремъл. Там вече са наясно, че не могат просто да преследват хората, да конфискуват активите им, а са длъжни да играят по правилата, ако искат да развиват икономиката си.

Днес Русия има конвертируема валута – повечето държави не разполагат с такава, но не и Русия. Руснаците имат достатъчно значими валутни резерви, които ще продължат да нарастват и след кризата със срива на рублата. След като няколко пъти съм пропътувал тази страна надлъж и шир, знам, че тя притежава гигантски природни ресурси. Впрочем, възстановената Транссибирска магистрала също представлява огромен актив. Виждах всичко това, виждах и, че руският пазар се смята за рисков, никой не го предпочиташе, затова започнах да търся и намерих възможности да инвестирам в Русия.

- Да, в това, което казвате, определено има смисъл, от гледна точка на настроенията и фундаменталните показатели. До какво обаче, според Вас, ще доведе конфликтът на Русия с Украйна и напрежението в отношенията и със Запада?

- Напрежението ще продължи да нараства, поне докато във Вашингтон управляват сегашните бюрократи. Защото те са професионално заинтересовани ситуацията в постсъветското пространство да не се нормализира. Именно затова не очаквам подобрение в обозримо бъдеще. Виждам обаче, че някои компании и дори държави започват да се отдръпват от санкциите. Много хора започват да се питат - почакайте, какво означава всичко това?

Хората започват да преосмислят пропагандните внушения на Вашингтон. Дори        германците правят преоценка на ситуацията. Мисля че отношението към          случващото се в Украйна ще стане по-балансирано, защото САЩ не се ползват с      широка подкрепа, да не говорим, че има много други войни, които искат да     водят или се опитват да провокират.

Това означава, че руската доминация в Украйна ще нараства. Източната част на        тази страна до голяма степен е руска. Крим пък винаги е бил руски, докато една         вечер, под влиянието на изпития алкохол, Хрушчов не решава да го предаде на       Украйна. Ето защо подозирам, че дезинтеграцията на Украйна ще продължи,         което - между другото - е добре и за самата Украйна, и за света, като цяло.

Ние не се оплакваме, когато шотландците гласуват, дали да излязат от състава на Великобритания. Твърдим, че подкрепяме правото на самоопределение. Допуснахме разпадането на Чехословакия, Югославия, Етиопия. Обикновено това е за добро. Много от съществуващите граници са исторически аномалии. Сам по себе си, фактът, че след Първата световна война са се случили определени събития и някакви бюрократи са очертали една или друга граница, не означава, че това е логично и следва да си остане така. Струва ми се, че онази част от Източна Украйна, която клони към Русия, ще продължи да се разширява. Не мисля също, че Америка може да започне война, да не говорим пък за Европа, а това означава, че САЩ ще трябва да признаят, че са допуснали поредната стратегическа грешка и да започнат постепенно да се отдръпват от Украйна.

- Според Вас, доколко определяща за мащабите на санкциите е зависимостта на Европа от руските енергоносители? Появиха се слухове, че европейците са склонни да изключат Русия от системата SWIFT, както постъпиха с Иран.

- По принцип всичко е възможно. Когато Америка се опитваше да накара европейците да предприемат подобна стъпка, видях реакцията на техните лидери и, поне според мен, те въобще не бяха във възторг от това. Аз самият съм американски гражданин и със съжаление следва да отбележа, че така очерталата се ситуация, като цяло, принуждава руснаците, китайците, а и не само тях, да ускорят търсенето на алтернатива. А това не е никак добре за САЩ.

Американците разполагат с монополни позиции, защото всички, които използват долари, трябва да осъществяват доларовите си разчети през Ню Йорк. През последните няколко години нееднократно беше изразявана сериозна загриженост във връзка с американската доминация в системата SWIFT и това, че тя дава възможност на САЩ да блокират останалите, когато си поискат.

Затова в момента Русия и Китай полагат всички усилия за да намерят алтернатива на тази финансова система, на американския долар и на финансовата доминация на САЩ.

Както вече казах, всичко това не е добре за Съединените щати. Смятаме, че със санкциите нанасяме ущърб на руснаците. Истината обаче е, че в дългосрочна перспектива вредим повече на самите себе си.

- Всъщност, видяхме точно това, когато САЩ, на практика, изхвърлиха Русия от системите Visa и Mastercard. Как реагираха руснаците? Обърнаха се към китайската платежна система Union Pay.

- Примерите са много. Някои неща вече се случиха, други се случват в момента, защото Путин обяви пред всички: "добре, налага се да преразгледаме целия си път от падането на Берлинската стена насам", и това е само началото. Между другото, на китайците подобно развитие им харесва. За Китай, то несъмнено е добро. За САЩ това в крайна сметка ще се окаже много лошо, но е прекрасно за Китай, както и за някои други азиатски държави, като Иран например.

Нищо от това, което правим напоследък, не се отразява благоприятно на Америка. Всичко сторено от нас обаче, се оказва добро за Китай.

- Защо тогава Вашингтон действа по този начин?

- На първо място, защото това са бюрократи, недостойни за постовете, които заемат. Властта развращава и тъкмо това се случва през последните десетилетия в Съединените щати.

Преди началото на Първата световна война императорът на Австро-Унгария, който по онова време е 85-годишен, дава ултиматум на сърбите, съдържащ девет искания. Сърбия изпълнява осем от тях, но по ред причини не изпълнява деветото. Това става повод за началото на войната. Навсякъде бюрократите обещават, че тя ще приключи до Коледа - поне в страните, където празнуват Коледа. Шест месеца след началото на войната обаче, гражданите започват да се питат „Какво всъщност правим, това е безумие“. Милиони хора се избиват един друг. Милиарди долари отиват на вятъра. Това е лошо за всички. И, защо го започнахме? Никой дори не може да обясни ясно, защо това се случва, но масовото изтребление продължава цели четири години, само защото неколцина бюрократи и един старец не успяват да се разберат помежду си. Всичко това е можело да бъде избегнато. Впрочем, така започват почти всички войни.

Ако анализираме началото на всяка една война, дълги години след като тя вече е приключила, неизбежно възниква въпросът „Как и защо е станало така?“. И, по правило, рядко се намират убедителни отговори. Както е известно, историята се пише от победителите, които винаги имат под ръка подходящо обяснение за случилото се, но един обективен анализатор обикновено се чувства объркан.

- Нека променим малко темата. Знам, че се интересувате от селско стопанство, а в Русия и Украйна са най-плодородните земеделски земи в света. Какво мислите за компаниите, които са инвестирали в тамошното селско стопанство и за техните акции?

- От историческа гледна точна, сте прав. Украйна беше сред най-големите износители на зърнени култури, а някои руски региони са били истински житници през различни исторически периоди. Комунизмът обаче може да разруши и действително разрушава всичко, до което се докосва. Той разруши съветското селско стопанство, но много райони имат отличен потенциал и несъмнено ще се възродят. Не съм правил проучвания за това, доколко тези земи са съхранили своите качества, но въз основа на данните за земеделската продукция мога да предположа, че регионът отново ще стане голям селскостопански производител. Въпросът е само, кога и кой ще го направи. Между другото, наскоро оглавих голяма руска компания, която продава фосфатни торове, отчасти именно поради причините, за които споменахте.

- На няколко пъти споменахте Иран. Казват, че това е много динамичен пазар, който при това не е зависим само от природните ресурси. Иранците имат мощни търговски и технологични компании. Интересна ли е тази страна за инвеститор като вас?

- През 1993 купих ирански акции, чиято стойност оттогава насам нарасна цели 47 пъти, тоест това се оказа изключително успешна инвестиция. Изкарах много пари, макар че част от тях все още са в Иран. Не знам, дали някога ще си ги получа, но вече получих повече от достатъчно, така че това не е чак толкова важно.

Да, наясно съм, че иранският пазар е интересен. Знам също, че иранското общество е доста специфично. Познавам много иранци, на възраст под 30 години, които искат да имат по-различен живот. Промените в страната се осъществяват бавно, но този процес все пак върви. Отчасти и заради това, че Западът демонизира тази страна, което затруднява процеса на промени. Никога не съм бил привърженик на подобна политика, понеже собственият ми опит показва, че опитвайки се да привлечеш хората, можеш по-бързо да промениш ситуацията, отколкото ако ги игнорираш, принуждавайки ги да се затварят в себе си и да се настройват враждебно към външния свят.

Тоест, не одобрявам особено американския (или западния, като цяло) подход към Иран. Разбира се, не одобрявам и подхода на иранския духовен водач Хаменей. В миналото и двете страни допуснаха грешки. Сега обаче всичко се променя. Виждам големи възможности в Иран. Опасявам се обаче, че ако иранците не бъдат стимулирани да се обърнат към Запада, ще се отворят за Азия и Русия. А тази страна разкрива приказни възможности за инвеститорите с 80-милионното си население, огромните си ресурси и наличието на множество предприемчиви, умни и образовани хора. Освен това, да не забравяме, че Иран е наследник на Персия – една от великите империи в световната история в течение на много векове. С други думи, не става дума за изостанали хора, които не могат да четат или са неспособни да се ориентират на географската карта. Иран разполага с огромен потенциал, който неговите жители ще се опитат да реализират.

- В този регион се очертава и един нов фактор в лицето на Кюрдистан…

- Всъщност, кюрдите отдавна са доста сериозен регионален фактор. Надявам се, че ще могат да обединят силите си. Въпреки че може да ви се струва парадоксално, мисля, че един независим Кюрдистан би бил от полза за региона, включително и за Турция. За съжаление, бюрократите не обичат промените…

 
Андрей БезруковПреди пет години в резултат на обмен на разузнавачи между Москва и Вашингтон в Русия се завърна един от членовете на мрежа за защита на нелегални разузнавачи – Андрей Безруков (в САЩ е живял под името Доналд Хитфилд и е ръководел консултантска компания в областта на стратегическото планиране), прекарал зад граница над 20 години. Оттогава работи като съветник на президента на компанията „Роснефт“ и преподава в Московския държавен институт по международни отношения. (МГИМО). Наскоро в съавторство с Андрей Безруков излезе книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“. В интервю за журналистката Елена Черненко той разказва могло ли е да се предскаже случилото се с Крим, в какви случаи „червената лампичка“ на американските власти спрямо Русия започва да свети и защо самият Безруков отсъства от социалните мрежи.
Елена Черненко, kommersant.ru, сайт ГЛАСОВЕ

– Как може в днешно време да се прогнозира каквото и да било, след като има неща, които във вашата книга наричате „големите изненади“: Крим, „Ислямска държава“, еболата? Тези „изненади“ и в този момент са ключови съставни части на световната политика.

– Да, изненадите променят много в световната политика, но не са нейни движещи сили. Нито Крим, нито ИД, нито ебола са възникнали от нищото.

Конфликтът със Запада по повод на Украйна и Крим, в частност, назрява 20 години, а от 2004 година той просто крещеше за себе си. „Ислямска държава“ не бе изненада за специалистите. А ебола и други епидемии избухват регулярно в Африка и не само в Африка.

Събитията в Крим, Близкия изток и Африка можеха да не се развият така остро, както се случи, но това не означава, че няма нужда те да бъдат прогнозирани.

Прогнозата се фокусира не върху предсказването на конкретни събития, което е нереално да се направи, а върху анализа на движещите сили, стоящи зад тях. Те могат да бъдат обективни или субективни, но във всички случаи са реални.

– Конфликтът, свързан с Украйна, наистина назряваше в продължение на много години. Но ако даже през януари-февруари 2014 година някой беше казал, че Крим ще стане част от Русия, всеки би му се изсмял. Президентът Владимир Путин заяви, че решението му за Крим било спонтанно. Как се правят прогнози при подобни ситуации?

– Никак. Главната задача на прогнозирането е не да предсказва разни неща, а да подготви онези, които вземат решенията. Това означава да преместят хората в пространството на бъдещето, за да могат те да разберат по какво то се отличава от настоящето.

Защото обикновено човешкият мозък работи „директно“: екстраполираме в бъдещето това, което разбираме и знаем днес. И ако човекът, който взема решения, осъзнае, че всичко би могло да е различно, това вече е завоевание. Ако този човек мислено вече е бил в бъдещето, той ще знае какви въпроси би му се наложило да решава при един или друг сценарий и ще може да се подготви за това.

Главното е не да се предугажда дали ще се случи нещо, или не. Хората във властта трябва да бъдат подготвени непрекъснато да мислят в перспектива, да правят планове, да търсят алтернативи. Това е много сложен процес.

– В книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“ са описани два варианта по отношение на Русия, свързани с развитието на положението на световната сцена – оптимистичен и негативен. Изхождайки от сегашните реалности, кой от тях смятате за най-вероятен?

– Сценариите се правят специално за да обозначат крайностите. Действителността винаги ще е някъде по средата. Аз не виждам по какъв начин в близките години темповете на икономически растеж в света биха се ускорили. Това означава, че социалните и политическите проблеми и противоречия само ще се влошават.

Нещо повече, глобалната нестабилност ще продължава да се задълбочава, а дори и изкуствено да се „подгрява“, макар и по вътрешно-политически причини.

Наблюдава се оживление в отношенията между Русия и Китай. Но ако не се положат постоянни, целенасочени усилия в поддържането на стабилността по целия периметър на нашите граници, ако не изградим заедно с южните ни съседи нова система за колективна безопасност в Евразия, ще се случи най-лошият вариант.

В историята има такова понятие – The Great Game (Голямата игра): така са наричали борбата между Британската и Руската империя за контрол над Централна Азия, която продължава през целия XIX век. Смятам, че сега започва новата Голяма игра – за региона от Каспийско море до китайските граници.

Разбира се, всички страни от региона се опитват да отстояват и разширяват своето влияние. Но Голямата игра реално ще бъде между Русия и Китай, от една страна (които очевидно са мотивирани икономически да стабилизират района), и САЩ, които искат да го дестабилизират, за да поддържат влиянието си там – залагайки на противоречията, не позволявайки на Евразия да се превърне в глобален конкурент.

Мисля, че нашият век ще премине под знака на тази нова Голяма игра. И ще имаме голям късмет, ако тя протече сравнително мирно.

– Как оценявате системата на прогнозиране, що се отнася до външнополитическите и икономически тенденции на държавническо ниво в Русия?

– Проблемът с прогнозирането и в още по-голяма степен с пристъпването към реална работа след момента на първоначалната реакция не е само руски проблем.

И в САЩ, и да кажем, във Франция, нещата стоят по абсолютно същия начин.

Става дума за проблеми с човешкия манталитет, за проблеми с липсата на съответните системи. Но главното е, че хората, занимаващи се с планиране и прогностика, са отделени от хората, взимащи решения. Взимащите решения трябва да са, колкото е възможно, по-интензивно въвлечени в процеса на прогнозиране и стратегическо планиране – по презумпция те би следвало да ръководят този процес, като основни негови бенефициенти.

Там, където това се случва реално, макар не без проблеми, а именно в Сингапур – стратегическите резултати са налице! У нас има закон за стратегическото планиране, у мнозина назрява разбирането за необходимостта от него. Самият аз се занимавам с това. Да се надяваме.

– Отстрани се наслагва впечатлението, че на държавническо ниво у нас напълно липсва система за прогнозиране, или ако я има, е катастрофална. Пример: управляващите Руската федерация явно не дооцениха възможната реакция на западните държави (особено на Евросъюза) по отношение на Крим и Донбас, не вярваха, че Европа ще постави своите ценности по-високо от икономическите си интереси. Това можеше ли да се предскаже?

– Не мисля. Мисля, че за самите европейци бе изненадващ фактът, че изведнъж успяха да стигнат до общо мнение по този въпрос.

– Но все пак успяха.

– Да, успяха. В голяма степан под въздействието на външни фактори.

– САЩ?

– Според мен, да. Ако ЕС нямаше такъв „колективен мениждър“, който тъй често да го подтиква към определени решения, би се колебал много дълго за много неща.

– Внушението ви е, че САЩ са тъмна сила, която иска да навреди на Русия. Къде остана превъоръжаването? То започна по времето, когато бяхте в САЩ. В самото начало ли знаехте, че ще се провали? Че нито една от държавите не е заинтересована от изграждането на наистина взаимоизгодни отношения?

– Отношенията ни със САЩ в много направления могат да се нарекат взаимоизгодни. Например в сферата на неразпространението на ядрено оръжие.

Що се отнася до превъоръжаването, тогава САЩ имаха сериозни проблеми в Близкия изток, в онзи момент не им беше до нас. Но как се получава така, че само ние надигаме глава, превръщаме се в техни стратегически конкуренти – особено заедно с Европа? Ако сме в добри отношения с Европа, „червената им лампичка“ се включва моментално.

– Можете ли да прогнозирате кой ще бъде следващият президент на САЩ?

– Като американист любител ще ви кажа едно: ако от средата на август до началото на септември някой ви каже кой ще е президентът на САЩ, изгонете го, той не знае какво говори.

– Толкова ли е непредсказуемо всичко?

– Да, там всичко се развива динамично. Първо ще има първични избори. Те ще покажат кой има реални шансове да върви напред, кой отпада. След това ще последва вътрешнополитическа битка.

При демократите най-вероятно ще победи Хилари Клинтън. При републиканците е доста по-сложно. На този етап лидер е Доналд Тръмп, което е абсолютно нелогично. Най-вероятно няма да стигне доникъде. После, през юли-август 2016 година, ще се проведат партийни допитвания. Тогава ще има относителна яснота за разпределението на силите. Така че, сега мога да прогнозирам, че или републиканец, или демократ ще стане президент (смее се).

– Още една „голяма изненада“, оказала сериозно влияние върху отношенията между РФ и САЩ, както и между САЩ и редица държави от ЕС – Едуард Сноудън. Знаете ли нещо ново, свързано с изнесените от него изобличаващи Америка факти?

– Не. За всички професионалисти това са очевидни неща. Както е очевидно, че всичко, което е качено на всякакви електронни носители, свързани чрез интернет – били те смартфони, Twitter, Facebook, Dropbox, Google Drive – е потенциално достъпно за широката публика.

Сноудън привлече световното внимание към това колко всеобхватно и лицемерно се върши всичко това и до каква степен американските глобални корпорации са в партньорски отношения със спецслужбите.

Представям си колко трудно е било на Едуард да се реши на подобна крачка и на какво систематично преследване ще бъде жертва през целия си живот. Затова постъпката му заслужава изключително уважение.

– Имате ли смартфон?

– Имам.

– Но ви няма в социалните мрежи.

– Няма ме. Но не защото се страхувам, че ще ме следят. Имам смартфон и мисля, че той се подслушва. Нямам никакво основание да смятам, че не се подслушва. Просто социалните мрежи отнемат гигантско количество време. Нужна е много сериозна дисциплина, за да се възползваш грамотно от тях.

– При тези невероятни възможности в глобалното следене, които САЩ има – съдейки по разкритията на Сноудън – както и много други държави, необходими ли са изобщо разузнавачи?

– Разбира се, че са необходими. Ако бяха излишни, отдавна да ги нямаше. Съществуват редица неща, които не могат да се засекат от никакви виртуални обхвати.

Първо, най-ценната информация е изпреварващата информация. А тя никъде не е написана, съществува само в умовете на определени хора. Когато бъде записана, регистрирана и приета за сведение, вече ще бъде късно. Можем да разберем за нея, да прихванем документи или дори да изнесем информация в пресата – но ще бъде твърде, твърде късно.

Второ, някои неща, като например обществените нагласи, са просто непредвидими. Не говоря за обществените настроения като цяло, а за настроенията на отделни групи, свързани с вземането на решения. Това се усеща единствено от тези, които са близо до тях. А тази информация е много важна. Останалото може да се разбере от открити източници или да се прихване. Но като цяло сериозните хора отдавна знаят, че ги засичат, и се съобразяват с това.

Още нещо. Как ще отличите информацията от открити източници от дезинформацията? Затова и съществува разузнаването…

– Ще ми се да ви попитам за светоусещането ви пет години след като се прибрахте в Русия. В една от своите статии изреждате немалко недостатъци, свързани с днешната реалност в страната ни – от ниското качество на живот до изтичането на мозъци. Още ли вярвате, че всичко може да се промени към по-добро?

– Аз съм руски гражданин и няма как да не искам страната ми да се развива всеки ден към по-добро. Да, разбира се, че има много проблеми. Но всички разбират през какво премина родината ни. Вместо до безкрайност да се обясняваме дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, просто трябва да я напълним.

Честно казано, след прибирането ми се притеснявах какво впечатление ще направи Москва на децата ми. На тях също им предстоеше да живеят тук. Но самият аз се удивих колко се е разхубавила Москва през последните години. Мога да я сравня с много градове в света, и не като турист, който често вижда само външната страна.

При всичките ни проблеми днес в Москва се намират едни от най-подредените паркове, погледнете и пешеходните зони. А според синовете ми в света няма такива шикарни места за отдих като парка „Горки“. В Москва е интересно, попитайте експертите, които живеят тук.

– Писали сте също така, че Русия трябва да се освободи от манталитета „обсадена крепост“ и да „строи мостове, а не стени“. Притеснява ли ви това, че в момента става точно обратното?

– Защо обратното? Ние строим мостове с ударни темпове. На Изток. А Западът с ударни темпове строи стени. Те разбират колко много се нуждаем от мостове.

Проблемът на Русия е в липсата на достатъчно демографска и икономическа маса за нормалното й развитие. Независимо от огромната територия ние сме неголяма страна, не сме голям пазар.

Разработването на различни проекти има добра възвращаемост на големите пазари – като САЩ, ЕС, Китай. Ако Канада не беше стъпила на юг на американския пазар, никога нямаше да се развие – защото връзките „изток-запад“ са затруднени, климатът там е суров, населението е малобройно.

Не трябва да мислим за Русия само от гледната точка „запад-изток“, а все повече от тази „север-юг“, като на северната част на Голяма Евразия. Там населението от Турция до Япония е почти 4 милиарда, а икономическият ръст е 5% годишно! Но за целта е необходимо да изградим инфраструктура в това направление, а преди това да обезпечим безопасността си.

– На Изток наистина строим мостове, но на Запад ги рушим един след друг…

– Ние ги рушим?

– И ние, и те.

– Ако те не рушаха, ние далеч не бихме правили същото. Не бихме имали никакъв повод да рушим. Още повече че до съвсем скоро ние имахме ясното разбиране – в това число и аз – че ще се сближаваме все повече и повече, че ще имаме общи пазари и голям брой общи компании, че ще общуваме „по съседски“.

– Според вас кога настъпи преломът?

– Малко преди Украйна. Но аз смятам, че сегашната ситуация е отклонение, после ще започне да се развива противоположната тенденция.

Казвам това не защото съм оптимист, а защото всичко е циклично. Възможно е настоящата криза в отношенията ни със Запада да се проточи, но в края на краищата ще приключи. И това не означава, че ние ще обърнем гръб на Изтока. Нужни са ни и Изтокът, и Западът. Русия е едновременно и източна, и западна държава. Ненапразно орелът на руския герб има две глави, които гледат в различни посоки.

– Когато се върнахте от САЩ, споделихте, че през цялото време, докато сте работили там, не сте казали и една руска дума. А на какъв език мислехте? Сега на какъв език говорите с членовете на семейството си? Тогава казахте, че сте разговаряли с жена си основно на английски и френски.

– Мисля и съм мислел на езика, който говоря в момента – макар често да не си давам сметка кой точно е той. Това се случва от само себе си.

Казват, че различните езици живеят в различни области на мозъка и вътрешно са свързани, трябва само осъзнато да направиш превода. Много често сме се хващали, че превключвайки на някакакъв телевизионен канал, започваме да мислим на съответния език, игнорирайки този, който обичайно използваме. Мозъкът автоматически се настройва на „фона“.

В семейството ми все още разговаряме главно на английски, макар руският да завзема все по-голямо пространство. Няма как да минем без него – все пак сме в Русия.

– Липсва ли ви по някакъв начин този ваш минал, американски живот?

– Да, разбира се. Липсват ми и предишната ми работа, и много места по света, и хора, с които съм бил свързан емоционално. Но ми липсват доста по-малко, отколкото съм си представял преди пет години. Сега имам много интересни и важни проекти. Животът продължава.

– А онзи офицер от Външното разузнаване, който ви предаде, жив ли е още?

– Кой да знае, кому е нужен той сега…

---------------

*С какво е известен Андрей Безруков

Роден е на 30 август 1960 г. в град Канск, Красноярска област. През 1983 г. завършва Томския държавен университет, специалност „История”, през 1995-а – Йоркския университет в Торонто (Канада), през 1997-а получава степен магистър по международен бизнес във Франции, приз 2000 г. завършва Школата за държавно управление „Джон Кенеди“ на Харвардския университет (степента му е анулирана през 2010 г., когато го връщат в Москва).

Полковник от разузнаването в отставка. От 1999 година заедно със съпругата си Елена Вавилова (Трейси Ли Ен Фоли) се занимава с нелегална дейност в САЩ. Под името Доналд Хитфилд ръководи консултантска компания, специализирана в областта на правителствените и корпоративни системи за стратегическо прогнозиране и планиране.

Арестуван е през юни 2010 г. в САЩ и екстрадиран в Русия заедно с други участници в шпионския скандал, в това число Анна Чапман, в замяна на четирима руски граждани, осъдени за шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. От декември 2010 година е съветник на президента на „Роснефт“.

Доцент в Катедрата по приложни анализи на международните проблеми в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Награждаван с множество ордени и медали.

Женен, с две деца.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 
Както сочат последните данни, през второто тримесечие на 2015 руският енергиен гигант "Газпром" е съумял да пречупи тенденцията към понижаване на газовите доставки на европейския пазар. Поне така твърди руското издание "Комерсант", цитирайки официалния отчет на газовия монополист.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1802-evropeyskata-qenergiyna-voynaq-i-strategiyata-na-qgazpromq

Така, в сравнение с кошмарното за "Газпром" първо тримесечие на настоящата година, през второто износът на природен газ е нараснал с 27,4%, достигайки 34,8 млрд. куб. м. При това най-бързо нарастват обемите на купувания от Франция руски газ (с цели 82,5%, достигайки 2,7 млрд. куб. м). Следват я Италия (ръст с 40,7%, т.е. 7 млрд. куб. м) и Германия (ръст с 22,7%, т.е. 11,7 млрд. куб. м).

Какво показват цифрите? От една страна, през първата половина на 2015 "Газпром" е намалил газовия си износ с цели 14,8% (като той е достигнал 93,4 млрд. куб. м), което е съпоставимо с най-лошите му показатели през кризисната 2009. От друга страна обаче, ръстът на износа към Европа през второто тримесечие дава основания да се прогнозира, че, като цяло, през 2015 компанията ще продаде поне толкова природен газ, колкото и през миналата 2014, а най-вероятно и повече.

Сред обяснението за случващото се е, че "Газпром" по собствена инициатива реши да ограничи доставките на енергоносители на европейския пазар от септември 2014 до март 2015. Именно това срина статистическите му показатели, затова пък принуди европейските компании активно да изразходват газовите запаси, съдържащи се в подземните им хранилища. В резултат от това, макар че Западна Европа сега ускорява темповете и мащабите на закупуване на руски природен газ, нивото на запълване на газохранилищата и все още е по-ниско от средните показатели за последните години.

Напоследък, в полза на "Газпром" е и развитието на събитията в Украйна. Както е известно, на 14 август 2015 енергийният министър на тази страна Владимир Демчишин призна, че тя няма да може да мине без руския газ и, че Киев "съвсем скоро" ще вземе решение за възобновяване на доставките от Русия. Според него, "ако по някаква причина не получим нови доставки на руски газ, ще трябва да активираме плана за действия в извънредна ситуация".

Тези опасения на украинския министър имат своите основания. Така, по данни на Асоциацията на европейските оператори на подземни газохранилища, в средата на август 2015 обемът на съхранявания в украинските хранилища природен газ е бил едва 13,549 млрд. куб. м. В същото време, за да се гарантира очакваният ръст на потреблението през зимата на 2015-2016 страната се нуждае от поне 19 млрд. куб. м. Така че на правителството ще се наложи или да купи недостигащите около 6 млрд. куб м директно от "Газпром", или пък (заради конфронтацията между Москва и Киев), да получи същото количество руски газ, но от ЕС. В последния случай обаче, Европейският съюз ще трябва максимално бързо да възобнови собствените си запаси, отново купувайки газ от руснаците. Тоест, и в единия, и в другия случай Брюксел ще трябва да плати на "Газпром" за да достави недостигащото количество газ на Украйна.

Междувременно, правителството в Киев вече обяви, че очаква да получи през септември 2015 300 млн. долара заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за закупуване на природен газ. Освен това то преговаря активно със Световната банка (СБ) за друг заем от 50 млн. долара, предназначен за същата цел, както и с Международната финансова корпорация (IFC) за още 200-250 млн. долара.

В крайна сметка, излиза, че Европейският съюз просто няма друг избор, освен да възобнови пълномащабното си сътрудничество с "Газпром". Още повече, че спадът на добивите в най-голямото в ЕС газово находише Гронинген доведе до това, че Холандия, която е третия най-голям газов производител в Европа след Русия и Норвегия, от юли насам се оказва вносител на този енергоносител. Което означава, че ако тенденцията се запази, през 2015 "Газпром" може да увеличи износа си за ЕС с цели 20%, достигайки рекордните показатели от 2013 (137 млрд. куб. м).

И така, може ли да се твърди, че руският енергиен гигант е на път да спечели "газовата война" с ЕС и как това би могло да повлияе върху геополитическите позиции на Москва?

Според президента на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов, фактът, че "Газпром" увеличава продажбите на газ в Европа е от стратегическо значение за Русия. В тази връзка той напомня, че обикновено през лятото закупуването на природен газ се забавя, което от една страна се дължи на ниското потребление през този сезон, а от друга - на сегашната ниска цена на енергоносителите. В същото време обаче, ниската (при това в дългосрочна перспектива) цена на природния газ буквално "убива" алтернативните източници на енергия и най-вече "възобновяемите". Същото впрочем се отнася и за шистовия газ и петрол. Последните бяха станали изгодни на фона на високите цени на петрола, само че сега ситуацията е точно обратната, затова европейските държави отново са заинтересовани да купуват евтините руски енергоносители.

Експертите напомнят за следната зависимост по отношение цените на природния газ: ако в определен момент петролните цени стигнат "дъното", в рамките на следващата около половин година ще паднат и цените на газа, включително на този, доставян от руския "Газпром". В тази връзка те посочват, че именно през второто тримесечие на 2015 беше пиковият момент в процеса на падане цените на газа, след като в края на миналата година цените на петрола драстично намаляха. Този фактор, също стимулира държавите от ЕС да активизират закупуването на руски газ. Впрочем, в тази посока действат и някои други фактори. Както вече споменах, през лятото Украйна трябва да запълни с газ подземните си хранилища за да си гарантира спокойна зима 2015-2016. За Брюксел е важно това наистина да се случи, защото - освен всичко друго - там разглеждат тези запаси като свой, собствен резерв, който, в случай на нужда, може да бъде насочен към Европа.

Съвсем не е случайно, че европейските държави толкова бързат да попълнят запасите в  своите газохранилища. Причината е, че в Брюксел отново се опасяват от евентуално прекъсване на руските доставки по вина на Украйна. Както е известно, правителството в Киев наскоро обяви, че до 1 ноември в подземните хранилища на страната трябва да има не 19 млрд. куб. м, както се твърдеше досега, а само 17 млрд. Което е почти толкова, колкото имаше в хранилищата и през 2014, като 11 млрд. куб м от тях бяха използвани от самата Украйна. Тоест, очевидно Киев се опитва в своята газова политика да се придържа към миналогодишния график: украинците не купуват газ от Русия, а го вземат от ЕС и се ориентират към натрупването на минимални запаси. Истината обаче е, че Киев може да не успее да събере дори и този минимум тъй като преди една година например (т.е. в средата на август 2014) в хранилищата на Украйна се съхраняваше с 2 млрд. куб. м природен газ повече, отколкото страната разполага в момента.

Всичко това несъмнено създава сериозни рискове за Европа (включително за България) и в същото време е от полза за стратегията на "Газпром" и Русия.

Освен това, ЕС се стреми да се презастрахова, тъй като в Европа не са забравили, как през есента на 2014 на Германия спешно се наложи да запълва с газ подземните си хранилища за да избегне риска от прекъсване на доставките заради ситуацията в Украйна. И тъй като тази ситуация не се е променила особено, същите мотиви движат държавите членки на Съюза и в момента. С други думи, те просто са принудени да възстановят коректните си партньорски отношения с "Газпром".

Що се отнася до надеждите за мащабни ирански газови доставки, след постигнатата през юли 2015 във Виена "сделка" с Техеран, спадът в цените на енергоносителите, фиксиран през летните месеци до голяма степен се държеше именно на нея. Яростната съпротива на влиятелното "израелско лоби" в САЩ срещу "иранската сделка" обаче, прави тези надежди до голяма степен илюзорни. В същото време, други реални алтернативи на руските газови доставки за ЕС, поне в момента не се очертават. В резултат от това в Европа се формират условия, позволяващи на "Газпром" да реализира значителна част от експортния си потенциал именно на пазара на Стария континент.

Разбира се, при сегашните ниски цени на газа, руската корпорация едва ли може да разчита на кой знае какви печалби от това, но е несъмнено, че тези доставки ще укрепят геополитическите позиции на Русия в "енергийната война", разпалена от Брюксел във връзка с украинската криза.

Нещата стоят по следния начин. Колкото повече нараства обемът на руския природен газ, пласиран на европейския пазар, толкова по-обвързан с Москва ще се чувства Брюксел, а това означава и, че руснаците ще имат повече възможности за влияние върху ЕС. Истината е ,че руският газов монополист е в състояние да достави на европейските държави толкова газ, колкото те поискат, при това на твърде ниски цени, което прави тези доставки безалтернативни. От друга страна, евтиният газ на "Газпром" може да донесе на Москва повече политическа, отколкото икономическа полза. Така например, той може да ерозира формиращата се в момента (най-вече под натиска на САЩ) система за изолиране на Русия от останалата част на континента. Да не говорим пък за минимизирането на такива враждебни действия като призивите в рамките на "санкционната война" Европа въобще да се откаже от закупуването на руски газ.

Независимо от опитите на някои да ни убедят в противното, икономиката си остава ключов фактор, определящ политиката. При това, колкото е по-силна икономическата взаимозависимост между ЕС и Русия, толкова по-трудно ще е тя за бъде ерозирана с помощта на чисто политически инструментариум. В тази смисъл, сегашните успехи на "Газпром", сами по себе си, са ключов фактор за ограничаване възможностите на Брюксел да ескалира санкциите срещу Москва. Възможно е ЕС да разшири "черния списък" на руснаците, на които е забранено да влизат в Съюза, но на практика страните членки ще бъдат заинтересовани от запазването на стабилни отношения с Русия.

Накрая, "газовият въпрос" ще се окаже ключов фактор за хода на преговорите относно украинската криза, при това сегашният момент в тези преговори се очертава като изключително важен. Както е известно, през есента на 2015 трябва да се проведат избори в контролираната от бунтовниците зона в Донбас, което е сред основните етапи на реализацията на споразуменията от Минск. Пак през есента ще се активизира и проблемът с руските газови доставки. Всичко това създава добра основа за преговори между Русия и ЕС, в резултат от които Брюксел да мотивира украинския президент Порошенко да коригира позицията си относно изборите в т.нар. Донецка и Луганска републики. Както е известно, Киев би искал те да се проведат по неговите правила, както и украинското правителство веднага след тях да поеме контрола върху границата между републиките и Русия. В Кремъл са наясно, че ако заради отслабването на икономическия потенциал на Русия, способността и да оказва натиск върху ЕС намалее, това ще позволи на Киев да прави каквото си иска в Донбас, докато Западът най-вероятно ще си затвори очите за всички евентуални нарушения от негова страна на споразуменията от Минск. Ето защо фактът, че "Газпром" отново се превръща в ключов инструмент на руската геополитика не може да не радва управляващите в Москва.

----------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 
Опълченецът „Гудвин“, когото добре познавам и в чиято информираност няма причини да се съмнявам, съобщава, че на 16 април бойните действия в Донбас се възобновяват с пълна сила. Заместник-министърът на отбраната на ДНР Едуард Басурин заяви, че украинските военни сили са възобновили обстрела по цялата погранична линия и монтират понтонни мостове през Северски Донец.
Владимир Прохватилов*, m.odnarodyna.org. Публикува се със съдействието на сайта ГЛАСОВЕ

карта с местонахождението на украинските войски

„Украинските войски са концентрирани най-вече в района на Донецк и Мариупол, такава концентрация на север няма“, съобщи Басурин в събота, 11 април.

Засега няма. Когато обаче мостовете бъдат готови, те веднага ще се придвижат от северното направление към Луганск.

Такновете, които Полша предостави на Украйна под натиска на САЩ

Съвсем наскоро под натиска на САЩ Полша предостави на Киев 300 танка Т-72, модернизирани според съответните стандарти на НАТО и наречени PT-9Р. Страхувайки се от още по-силно влошаване на отношенията с Русия, ръководството на Полша реши да запази това в тайна

За да прикрият тази сделка, украинските медии започнаха да пишат, че Т-72, съхранявани в складовете ВСУ, ще бъдат модернизирани според стандартите на НАТО в съответствие с полската спецификация. Аксесоарите и документацията ще бъдат полски. Доста неубедително обяснение, като се има пред вид, че украинските заводи просто не са в състояние да поемат такова количество Т-72. Полските танкове ще бъдат предавани заедно с екипажите. Това означава, че за първи път в бойните действия в Донбас официално ще вземат участие сили на НАТО.

Във Върховната рада е внесен законопроект, според който в украинската армия могат да бъдат включвани чужди граждани. Това ще узакони и разшири участието на представители на Алианса и други наемници в боевете в Донбас.

Трябва да се отбележи, че сега въоръжените сили на ДНР и ЛНР получават изчерпателна информация за дислокацията на украинската армия благодарение на въздушното си разузнаване с помощта на безпилотни летателни апарати (БПЛА) като такива от типа Skyhunter или миниатюрни хеликоптери.

В района на Широкино, близо до Мариупол, в продължение на няколко дни вече се водят ожесточени боеве, в които загиват и биват ранявани по няколко десетки души – както от едната, така и от другата страна.

Никой не се съмнява в неизбежността от възобновяването на мащабните военни действия. Киев обвинява ДНР и ЛНР в нарушаване на споразумението от Минск, те обвиняват Киев.

Прехвърлените в Прибалтика 100 единици американска бронетехника (БМП „Брадли“ и танкове „Абрамс“) служат по-скоро за демонстрация на сила. Но опълчението трябва да бъде готово на всичко.

А ако танковете „Абрамс“ се появят в Донбас, всеки опълченец трябва да знае как да се пребори с тези зверове.

За справка:

„Абрамс“ са основата на военната мощ на Америка. Както показват локалните военни конфликти, тези танкове не могат да противостоят дори на съветските ПТС от 60-те години на миналия век. Мощната бронезащита прикрива само предния скат на корпуса и челната част на кулата. Останалото е защитено само от лека броня (20–70 мм) или дори такава липсва. Многопластовата челна броня „Чобхем“ (независимо от дебелината й) може да бъде пробита от съветските ПТС „Свирь“, „Рефлекс“, „Конкурс“, „Корнет“.

Големият брой сложни подсистеми на танковете „Абрамс“ води до честото им авариране. Оттук и неспособността им да изпълняват бойни задачи. Според американските експерти към най-ненадеждните компоненти на „Абрамс“ се числят системата за управление на огъня, радиостанцията и прочее електроника. След силни удари и вибрации по време на бой те трябва периодично да бъдат тествани. Ударените и разбити машини често не могат да се възстановят напълно и се използват за резервни части.

Танковете „Aбрамс“ няма да дадат никакво предимство на украинската армия на бойното поле в Донбас. Характерът на загубите на украински танкове говори за ниските им функционални възможности. Голяма част от унищожените машини са с поразена покривна плоскост в областта на моторното отделение и кулата.

Войната в Ирак показа, че тези зони са слабо защитени при „Абрамс“. Уязвимостта на страничните и задната части също тревожат американците. Например при удар отгоре на кърмата може да се разруши моторното отделение.

Задната част на танка и задната част на кулата, където се намират боеприпасите, са друго слабо място на „Абрамс“.

Реални боеве показват, че бордът и кърмата на танка са уязвими дори само подложени на ударите на ръчни противотанкови гранатомети (РПГ), създадени преди 50 години, а слабо защитените участъци на „Абрамс“ могат да бъдат пробити от лека 30-мм оръдие!

Съществуват още много технически характеристики, които са достатъчно уязвими, за да се направи изводът, че пределът за тази машина е борба със слабо въоръжен противник.

Няма съмнение – ако съвременната американска бронетехника се появи на фронтовете в Донбас, много скоро тя ще стане трофей за опълчението, който ще донесе немалка полза за руските инженери конструктори.

… През последните дни обстановката в Донбас рязко се изостри. САЩ подстрекават хунтата за възобновяване на боевете, въпросът опира единствено до прехвърлянето на необходимото количество войски и военна техника.

Америка бърза заради бързо променящата се геополитическа обстановка.

Все повече страни се стремят към икономическа независимост от САЩ. Англия, Франция, Германия и Италия започват все по-активно да си сътрудничат с Китай, в частност – в банковата сфера. Китай обяви, че до края на годината ще има свой SWIFT. На САЩ не им остава много време, за да създадат желания от тях управляем хаос в Европа. Едва ли повече от половин година. Америка вече си служи с откровен шантаж и заплахи към съюзниците, които обаче не са готови да се превърнат в пушечно месо за нея.

Вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел заяви, че неговото правителство е получило „много ясно“ предупреждение от САЩ: ако ФРГ приеме на своя територия бившия сътрудник на американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, Вашингтон ще наложи санкции на страната.

Вашингтон заплаши Берлин, че ще преустанови сътрудничеството си с германските спецслужби в областта на антитероризма, ако страната приеме на своя територия Едуард Сноудън. Това пише френският вестник Le Monde, позовавайки се на журналиста Глен Гринвалд, който пръв започна да публикува разобличителните материали на Сноудън.

По думите на Гринвалд вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел е споделил с него, че ако ФРГ приеме Сноудън, Съединените щати ще „престанат да предупреждават страната за предстоящи терористични атаки, за които те знаят“.

Наричайки нещата със собствените им имена, САЩ заплашиха Германия с организирането на терористични актове и майдани. Репетицията вече е направена – немската полиция се оказа неподготвена за Франкфуртския  майдан.

И така, нова кръвопролитна война очаква Донбас. Ще премине ли тя по начертания сценарий: война – примирие – война – примирие? Не е задължително. Опълчението вече доказа, че при определени военни договорки (без да се обръща за подкрепа към „северния вятър“) е в състояние да нанесе пълно поражение на украинската армия дори при числено превъзходство на противника.

Ако се обърнем към опита от Втората световна война, а бойните действия в Донбас се водят с техниката и по методите от онези времена, с успехи, основани на морално-волевото и тактическо превъзходство, може да се похвали само германският вермахт.

Украинците понесоха огромни загуби, които старателно крият. Сега украинските медии заговориха за 50 пъти по-големи поражения от невоенно естество през тази година. Ясно е, че това е прикриване на по-големи щети в Дебалцево.

Появиха се данни за жертви и от страна на чуждестранния контингент.

Според Voenkor.info в самото Дебалцево и при Логвиново под ударите на армията на ДНР и ЛНР са попаднали елитни части на НАТО и частни военни отряди.

Ето списъка с убитите и ранените (стилът на оригинала е запазен):

Военнослужещи от Авиодесантната служба на Великобритания около 20 души;

военни от американските ССО (сили за специални операции) – около 15 души;

френския чуждестранен легион – 10 души;

полски военнослужещи – 10 души;

израелски военни – 10 души;

военнослужещи от Хърватия – 10 души;

Тези хора са загинали под Логвиново, когато се опитваха да пробият обкръжението. Те попаднаха на едно от най-добрите подразделения на армията на Новорусия: Първи казашки полк под командването на Павел Дремов.

Наемниците и натовските войски са загубили:

полския частен военен отряд ASBS Othagо – 394 убити и ранени;

американския частен военен отряд „Грейстоун“ – 180 души;

„Академи“ – 269 души;

прибалтийските жени снайпери – 26 убити;

и накрая, спецчастите от ЦРУ загубиха 25 души.

„Според оценките на военните експерти в украинската армия присъстват до 25% (в цифри – до 2200 души) натовски бойци и други наемници.

Тази информация напълно съвпада с данните от моите източници.

Очаква се в предстоящите боеве чуждестранното участие да е още по-голямо. Очевидно преди тяхното начало, Радата ще приеме закон, позволяващ на чужденци да постъпват на служба в украинската армия. Тоест реално в боевете могат да вземат участие не по-малко от три хиляди чужденци. Голяма част от тях бяха изведени от Дебалцевския котел, както се казва, със съгласието на двете страни.

Сега резултатът ще бъде още по-плачевен. Преди всичко пада Мариупол. Същото развитие на събитията е твърде вероятно и по отношение на опълчението по административните граници на ДНР и ЛНР.

Несъмнено ще се проявят харковските и одеските партизани.

Говорейки за военните възможности на армията на ДНР и ЛНР, не бива да забравяме, че тя не е самостоятелна. Тъй както и самите народни републики.

Те зависят от волята на Кремъл. А как ще се държи Кремъл?

Важно е да се отбележи визитата на Шойгу в Ростовска област и предстоящото посещение тук на командващия на руските военновъздушни сили. Това означава, че военното договаряне е обезпечено.

Ключов момент – създаването на украинско правителство в изгнание под ръководството на Николай Азаров. Това е важна крачка към промяната на конфигурацията на конфликта, стъпка към отстраняването на нацистката проамериканска хунта при запазването на Украйна.

Това е единствената гаранция против продължителна гражданска война, съответстваща на интересите на САЩ. Същественото е, че е време Русия да организира своя собствена „цветна революция“ в Украйна, за да не позволи на американците да я превърнат в територия на социално страдание подобно на Афганистан.

Най-подходящият момент за провеждането на такова мероприятие ще бъде, когато след контранастъплението на донбаското опълчение украинската армия побегне и се разпилее.

Да се осъществи технически това е напълно възможно. В Киев ще дойде на власт правителство на народното доверие, което ще проведе показни процеси срещу нацистите и най-вече срещу одиозните олигарси от типа на Коломойски, ще сложи край на насилието и произвола на картелните батальони, ще прекрати антитерористичната операция (АТО) и ще започне мирен диалог с представители на всички украински територии. Два-три месеца ефективна пропаганда по всички телевизионни канали и украинският народ ще осъзнае своите грешки и заблуди.

За провеждането на такъв спецпроект предразполага и вътрешнополитическата обстановка в Русия.

Либералната опозиция, чието влияние президентът на Русия винаги е отчитал, днес е слаба както никога досега. След убийството на Немцов лидерите на либералите се изтеглиха зад граница. Те разбраха, че може да ги очакват в Русия, и предпочетоха сигурността. Пръв осъзна това Алфред Кох.

Аналогични сценарии набраха скорост и в други страни от ОНД.

На това обръща внимание изключително проницателният блогър „Томас Мор“: В Казахстан убиха либерален опозиционер, роднина на Назърбаев. Явно куклен герой. Така бяха убити лидерите на либералната опозиция на Узбекистан и Таджикистан, намиращи се в Турция. Тоест САЩ освобождават политическото поле за нови фигури, избрани от тях.

Американците освобождават място за удобна за тях опозиция. Това е техен коронен номер. Така беше в Египет. Така бе в Украйна. Такъв сценарий е подготвен и за Русия.

Американците изчистват либералната опозиция и нейното място де факто заемат патриотите националисти. При това по никакъв начин не участват в отстраняването на лидерите на либералите. По много проста причина: патриотичната опозиция, имперците и националистите се намират под жестоката преса на властта.

При всички случаи обаче властта е принудена да се съобразява с възникването на нова политическа конфигурация. Либералната опозиция е отстранена, преторианецът Кадиров – чувствително ослабен. Съдбата на властта зависи от хода на бойните действия в Донбас.

Ако очакваната атака на украинската армия бъде както винаги отбита, опълчението ще се придвижи по-лесно към нови граници, а след това ще бъде грубо спряно с крясъци от Кремъл. В този случай операцията ще бъде злощастно повторение на миналото, а виновен за пролятата кръв на опълчението ще бъде брутният вътрешен продукт. И не е вярно, че това няма да повлияе на неговите стойности… Както и на отношенията му със силоваците. И преди всичко – на отношенията на силоваците към Путин.

Може да се каже, че злото има корен и този корен е самата патриотично настроена опозиция.

Ако не беше тя, нямаше да има пречки по пътя към бъдещия мир в Украйна. Мащабната война в Украйна и граничните райони на Русия отдавна щеше да е в миналото.

Путин е длъжен да разбере това и вероятно го разбира. За това свидетелства неговата ретро заплаха, че ще използва ядрено оръжие, по време на неотдавнашното кримско шоу.

В едно не съм съгласен с проницателния блогър. Руските силоваци и патриоти не са креатури на Запада. А такива, каквито са, те не мислят за политика, а за общо намаление на цените, и по никакъв начин не заплашват Путин.

Стигаме до достатъчно прозрачния извод, че бъдещото настъпление на хунтата в Донбас има всички шансове да бъде последно за нея.

Хунтата може и да издържи, но военните й възможности ще са изчерпани, а ключови територии – например Мариупол – загубени.

Какво ще се случи след очевидното военно поражение на Киев? Вероятно пряк сблъсък между армията на ДНР и ЛНР и руските въоръжени сили, от една страна, с войските на НАТО – от друга.

Западът ще загуби тази битка по една много проста причина: в момента в Европа няма армия, способна да се противопостави на руските въоръжени сили. Също така липсва база за снабдяване и комуникации, за да могат да се водят бойни действия в близост до руските граници. Налице е обаче намерението всичко това да бъде създадено.

Пряк сблъсък на Русия с НАТО и САЩ няма да има най-много още няколко месеца. През цялото време САЩ повишават степента на нажежаване на огъня, като че ли проверявайки руския военен потенциал в бъдеще. Готвеният вътрешнополитически взрив в рамките на републиките от ОНД говори, че Америка практически замисля нова световна война.

Не е трудно да се предвиди изходът от нея. Европа, Русия и част от Азия ще бъдат в руини, а Америка отново ще бъде безалтернативен световен арбитър и хегемон.

Това – ако Русия не приложи своя стратегически ядрен потенциал.

Затова, слава на руските стратегически военни сили – единственият гарант за мир в целия свят!

И – думата на руската стратегия за непреки действия! При ясното разбиране на това, че ако не се справим, съвсем скоро ще започне трета световна война…

--------------

*Владимир Прохватилов e президент на Фонда за реална политика (Realpolitik), експерт в Академията за военни науки.

По материали на „Новые Ведомости“

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

15 минути неистини и непроверени факти заливаха ефира на телевизията за някаква мъглива история с доставки на ядрено гориво?!

Марин Георгиев, репортер„Ние се намираме до полосата на международно летище в Горна Оряховица, какъв товар – официално ние нямаме информация. Така започва „загадъчния” репортаж на репортера Марин Георгиев от тв7, видеото, от който можете да видите тук. Но сега ще започнем с догадките и всичко, което тръгна преди няколко седмици, при вида на тежкотоварните самолети с руски флаг и визията на едни аероплани, превозващи свръхтовар.

Според първите слухове, тъй като наблизо се намират военни заводи, се видя, че при излитането на самолетите се изнася едва ли не оръжие/?!/, което няма резон и не е истина!

Истината е следната и тя бе потвърдена от няколко независими източника: предлагам да видите един видеоматериал, който ние заснехме в продължение на четири часа, точно от това място, по сигнал, чакайки да кацне един от тези самолети. Какъв е самолетът, какво превозва, какво се случва след това по сухопътна линия и къде се намираме точно, какви населени места – вижте след материала.

Самолетът с товара

Руският тежкотоварен самолет АН-124 Руслан, собственост на компанията „Волга-Днепър” прави курсове до летището в Горна Оряховица от 6 април. Гордостта на руската авиационна индустрия превозва особено ценни товари – пратки с оръжие, автомобили, космическа техника. Появата на такъв самолет на летището в Горна Оряховица е меко казано странна – когато се случва през ден, въпросителните около товара стават повече. При всеки един от чартърните полети летището е отцепено от полицейски служители, проследяваме и разтоварната дейност. Извършват я хора със специализирано облекло. От кацането на самолета в делничен ден, до излизането на колоната с товарите минават два часа. Колоната е обозначена с полицейски автомобили, съдържа два натоварени камиона тип „прицеп”, автобус с много хора, линейка и специализиран противопожарен автомобил на АЕЦ „Козлодуй”. От аеропорта обясняват, че това са берковски чартъри.  И толкова. Областната управа и кметските управи не знаят нищо за тези изключително добре охранявани товари. Светлина хвърлят няколко независими източника на тв7, а именно, че след ескалацията на руско-украинската криза, доставките на ядрено гориво за руските атомни централи в Европа, които имат договори с Росатом, се извършват по алтернативни маршрути, а не по утвърдения и най-безопасен, този по река Дунав, както е било досега. Пристанището в Севастопол не функционира.

За това, че тонове обогатен уран, кацат на летището в Горна Орряховица не знае никой, освен директорът на полицията, който потвърди, че се е подписал за охрана на ВИП товари и е дал своето съгласие. Притесненията идват от това, че полосата на държавния аеропорт не е ремонтирана от години. Тя е дълга едва 2 км и 450 метра. Наши източници задават въпроса защо тези самолети не кацат на софийското летище, което по сухопътна линия е по-близо до Козлодуй, а и инфраструктурата е по-добре от тази, по която минава конвоя в Горнооряховско. Един от възможните отговори – при евентуален инцидент – жертвите ще са в пъти по-малко – само жители на три града и няколко села.

Кацналият тежкотоварен самолет на летище Горна Оряховица

Разбрахте – ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй” , но пълна тишина в кметските кабинети и областната управа. А темата се оказа изключително парлива е деликатна и никой докато няма официално черно на бяло послание от АЕЦ „Козлодуй”. Ние направихме опит ние направихме опити и имаме няколко въпроса, които бяха зададени по официален път, а именно:

  • Росатом, които обявиха преди една година, че са гарантирани доставките, как ще ги осъществят – не стана ясно. Ето виждате – по въздушен комбиниран със сухопътен...
  • Това за по-малкото жертви си е във всяка военна тактика, вижте обаче къде се простира зад летището град Горна Оряховица. До него е индустриалната зона – Захарни заводи.
  • След малко ще ви покажа и пътят по който преминава този конвой. Той е второкласен, така че ядрено гориво по второстепенни пътища да минава и да се транспортира за хората тук и за местните, които научиха, не считат, че е много безопасно. Виждате в далечината град Лясковец, на върха е курортното селище Арбанаси, от другата се намира областния център Велико Търново... така че, ... очакваме отговор, разбира се от АЕЦ „Козлодуй” на тези въпроси, които поставихме за гарантирането, за доставките, за безопасността им, а и дали това е съгласувано с местните управи, или както разбрахме само с директора на полицията, която конвоира това ядрено гориво. Изключително скандално, както научихме, конвои по тези пътища преди украинската криза е имало. И че тогава доставките са лицензирани и легализирани по река Дунав, най-безопасния транспорт, за транспортиране на ядрено гориво. Но, местните хора твърдят, че поне от 10 години, по тези пътища минава обогатен уран... Тук запознати припомниха, че тук, на полосата, през 90-те години е кацал самолет без колесник, но поради опитността на пилота, той е кацнал по корем, като изразходил във въздуха горивото си. Тук кацат тези тежки самолети, дали е пригодено летището за тези тежки самолети – засега са без коментар. Единственият коментар, който чухте: това са търговски чартъри.

„Самолети кацат тайно в Горна Оряховица с товари за АЕЦ „Козлодуй”!” „Тежкотоварни самолети с руски флаг”, „визия на аероплани”, се пускаше в ефира ей така – за разкош.

От студиото зададоха на въпросния репортер, има ли яснота колко време е продължавало това, колко сериозен е рискът и кой ще носи отговорност ако стане инцидент.

А сега истината за така наречената „мистерия” на тв7 и официалната информация по случая:

Превоз на свежо ядрено гориво – това е точният израз на горивото, с което се зарежда АЕЦ-а. Това свежо ядрено гориво е с много ниска ядрена активност. Далеч по-опасно е отработилото ядрено гориво, което е с висока ядрена активност и трябва да се съхранява в специални за целта хранилища. Допреди няколко години отработилото ядрено гориво се изнасяше в Русия и там се съхраняваше според изискванията, но след като станахме страна-членка на ЕС, има забрана отработилото ядрено гориво да го изнасяме в Русия и ще трябва ние да си го съхраняваме в съответните обезопасени хранилища.

Та, превозът на свежото ядрено гориво вече не се осъществява по река Дунав, заради неполучени разрешения от Румъния и Украйна за такъв вид транспорт. Тази е причината свежото ядрено гориво да се транспортира със самолет да лети през цяла Европа и да се доставя у нас по въздух и със сухопътен транспорт.

В случай, че отново се възобнови транспортирането на свежото ядрено гориво по река Дунав, вариантите са или пристанище Видин, или пристанище Лом. Пристанище Видин не е добро в сегашното си състояние, и трябва да се ремонтира основно. Остава пристанище Лом.

Съществува и вариант свежото ядрено гориво да се доставя по жп път, но като се вземе под внимание състоянието на българските жппътища, този вариант не е приемлив.

Що се отнася до споменаването на Росатом във връзка с доставките на свежо ядрено гориво – доставките към ядрената ни централа се извършват на базата на договора с руската компания ОАО ТВЕЛ, собственост на държавната корпорация „Росатом“ – поясниха за „Хроники” ядрени специалисти.

Второкласният път към АЕЦ

Доставките си извършват два пъти годишно по утвърден график. По повод забраната от миналата година от страна на Киев влакови композиции с ядрено гориво да преминават през територията на страната, бе направена и създадена схема за доставки по въздух. Бяха набелязани алтернативни маршрути и  варианти на схеми.

За сигурността при доставките на свежо ядрено гориво – ето какво разясниха ядрени специалисти, експерти

За финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци през 1999 г. са създадени държавните фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” (“ИЕЯС”) и фонд “Радиоактивни отпадъци ” (“РАО”). Приходите във фонд “ИЕЯС” се формират от вноски на организациите, експлоатиращи ядрени съоръжения, от средства от държавния бюджет и др., а натрупаните средства се изразходват целево само за финансиране на проекти и дейности по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.

“АЕЦ Козлодуй” ЕАД, като титуляр на лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, заплаща вноските във фонд “ИЕЯС” и фонд “РАО” в размери и срокове, регламентирани от Министерския съвет в Наредбите за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фондове “ИЕЯС” и “РАО”.

“АЕЦ Козлодуй” стриктно спазва задълженията си към двата фонда и за периода от 1999 г. до края на 2012 г. във фонд “ИЕЯС” е внесла над 1 милиард лева, а във фонд “РАО” – над 300 милиона лева.

“АЕЦ Козлодуй” ЕАД поддържа всички задължителни и необходими застраховки, свързани с нейната дейност.

Атомната електроцентрала поддържа непрекъснатост на застрахователното покритие по Застраховка “Обща гражданска отговорност”, покриваща отговорност за ядрена вреда. Това е в пълно съответствие със задълженията на централата по Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Покритието по тази застраховка се разпростира и върху събития по време на превоз на ядрено гориво. За застраховката е издадено необходимото решение на Министерския съвет.

АЕЦ "Козлодуй" разполага с достатъчно свежо ядрено гориво "на фризер", с което може да издържи до пролетта на 2015 г., ако продължат проблемите между Украйна и Русия, коментира изпълнителният директор на ядрената централа Иван Генов пред Mediapool точно преди една година. Дори и да не може тогава да се вози горивото с влак през Украйна, какъвто е обичайният маршрут за доставките за АЕЦ "Козлодуй", отработен е вариант за пратки със самолет.

Има отработена схема за доставка на суровина по въздух, което няма да оскъпи продукцията, тъй като ще е за сметка на руския доставчик ОАО ТВЕЛ, с когото АЕЦ "Козлодуй" има договор за снабдяване до 2020 г.

Т. е. през ден свежо ядрено гориво няма как да се доставя, тъй като доставките са регламентирани да се извършват два пъти годишно. Няма как често кацащите тежкотоварни самолети да са натоварени със свежо ядрено гориво. Оттук нататък се обезмисля и целия репортаж на тв7 за това има ли яснота колко време е продължавало това, колко сериозен е рискът и кой ще носи отговорност при инцидент.

Обезмислят се и внушенията за някаква опасност, риск, транспортиране по второкласен път и прочие.

И още нещо: във време когато се говори за рисковете пред националната сигурност – да се показва път с конвой на транспорт е меко казано смехотворно. Да се показва къде каца самолет с ядрено гориво – това също касае националната сигурност, но мисълта за подобни рискове сякаш бе изчезнала от ефира на тв7. Показването на пътя и обясненията къде каца самолетът с ядрено гориво – са голям гаф – все едно да седне някой и да чете класифицирани документи от ДАНС по радио София?!

Доброто в случая е, че товарите не са били свежо ядрено гориво...

За сведение на репортера и началниците на този репортаж ще добавя следното: няма как от транспорт на свежо гориво, /а такъв както стана ясно не е извършван/, да се създава опасност за населението – все пак този вид гориво е с много ниска ядрена активност. Какво искаше да ни убеди репортерът, че транспортираният товар ще гръмне може би?! Затова ли ни показа и изброи селища и курорти в околовръст?

Смешното в случая е, че репортерът призна, че е чакал цели четири часа, за да кацне самолетът и да го разтоварят. Ако беше завъртял няколко телефона в АЕЦ-а, Министерство на енергетиката,и на отделни експерти – щеше да научи, че товарите от АН – 124 Руслан няма как да са свежо ядрено гориво, което както стана ясно се доставя едва два пъти годишно!

Ако беше си направил труда да попита компетентни люде, репортерът щеше да научи, че свежото ядрено гориво е с много ниска ядрена активност и не създава каквато и да било опасност за населението на селищата през които минава товарът.

Колкото до второкласните пътища – те са гладки и без дупки, видя се от репортажа, за разлика от надупчените улици в столицата София. По второкласните пътища няма задръствания, и голямо движение и в подобни случаи са за предпочитане.

Колебая се между „Празна Мара тъпан била” и „Дете без татко правят” – коя точно от двете народни мъдрости ще подхожда на репортажа на тв7.

Често съм писала в защита на колегите от тв7, писах единствена когато в сградата им влезе синдикът Панайот Велков и въведе скъпа охрана.

Писах и когато Николай Бареков предявяваше претенции към телевизията в милиони и колегите ми не си получаваха заплатите.

Най-страшно е когато се сменят собственици, лошо е когато журналисти изпълняват политически поръчки. Надявам се, че случаят с „мистерията” не е такъв.

Чудесно е когато телевизионни репортажи са разследване и стават повод за прокурорски проверки – такъв е случаят с Нова телевизия, където Васил Иванов с репортаж стана повод да бъде махнат кметът на Неделино.

Репортаж на bTV стана повод за прокурорска проверка на кмета на Пазарджик.

Напоследък тв7 пуска странни репортажи: веднъж като купуването на лекарства, хапчета и трева от градинката на църквата Света Троица. Някой да се е самосезирал за това „разследване”?

А за „мистерията” на тв7 за превоз на свежо ядрено гориво кой ще се сезира, като повечето факти не са истина, а други твърдения са догадки и непроверена информация?

Възможно е да има доставки от руски тежкотоварен самолет, на летище Горна Оряховица, но те не са свежо ядрено гориво и няма опасност за населението. А какво се доставя – това е въпрос на проверка...

 
Петро Порошенко обвини Игор Коломойски в грубост. Днепропетровският олигарх се държи грубо както във финансовите спорове с държавата, така и в личен план с държавния глава. Грубо, но ефективно. И получава от държавата всичко, което пожелае.
Публикува се с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ
Бизнесменът Игор Коломойски. Снимка: РИА „Новости”

Голямото преразпределение на силите в Украйна започна. Одиозният олигарх, губернатор на Днепропетровска област, по съвместителство командващ собствена миниармия Игор Коломойски отправи запитване към президента на държавата Петро Порошенко. И не получи достоен отговор.

Веднага след това компаниите „Укртранснафт” и „Укрнафт”, свързани с нефтения бизнес на Коломойски, през последната седмица се оказаха в центъра на шумни скандали с всеобхватен размах в цялата страна.

И в двата случая милиардерът действаше решително и с подкрепата на въоръжени. В центъра на Киев се развихриха събития, напомнящи криминална хроника от 90-те години на миналия век.

Хора с автомати, барикади, словесни баталии, строителство на нови ограждения и… пълна безпомощност на властта.

Тази история има формална страна. В момента държавата притежава 50+1% от акциите на „Укрнафт” и има проблеми с провеждането на общо събрание на акционерите.

Колкото до поканата за общо събрание, държавата просто игнорира представителите на Коломойски от групировката „Приват”, чиито са 42% от акциите на „Укрнафта”.

Възниква проблем с разпределението на личните печалби и разплащането на дивидентите. А това е ключов въпрос за спорещите страни, страните от конфликта. Обаче бизнесът си е бизнес. Пари.

Малко по-рано имаше проблеми и с „Укртранснафт”.

На заседание на наблюдаващия съвет бе взето решение за отстраняването на Александър Лазорко, човек на Коломойски, като председател на управителния съвет на компанията.

Уволнението бе инициирано от министъра на енергетиката Демчишин, който обвини Лазорко в разхищения в нефтохранилищата с мощности на групировката „Приват“.

На негово място бе поставен Юрий Мирошник.

Коломойски коментира случилото се като „нападение от засада“. Той лично, придружен от „поддържаща група“ яки момчета с огнестрелно оръжие, влязъл в офиса, след което се отправил към администрацията на украинския президент.

По време на посещението си в „Укртранснафт” Коломойски прикотка един от радиожурналистите, пред когото политически грамотно заяви, че освобождава сградата, в която се намира офисът, от „руски диверсанти“.

За това си поведение Коломойски получи ултиматум от президента Порошенко.

Обаче тази анекдотна в днешна Украйна мярка на Коломойски му се стори обидна. В отговор той „съвсем конкретно“ блокира сметката на Порошенко в своята Приват Банк на стойност 50 млн. долара.

В ситуацията моментално се намеси посланикът на САЩ в Киев, който заяви, че законите на джунглата вече са в миналото.

Коломойски обаче, убеден в своята безнаказаност, не послуша висшия американски чиновник. Конфликтът продължава. И навежда на тревожни мисли.

На пръв поглед, формално, Украйна не се управлява отвън. Но защо тогава в спора между истинските субекти, които я стопанисват, се намесва цялото американско посолство? В какво ще се превърне деградираща Украйна, ако подобни методи започнат да действат и в други олигархични групировки?

Накрая. Защо Коломойски призна веднага реалната власт на лидерите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР? Може би подготвя почвата за преустройството на страната?

Тези въпроси вече не са реторични. Нещо повече. Доброволческите  батальони, спонсорирани от Коломойски, действат не само в Киев и Днепропетровск, но и на границата с ДНР и ЛНР.

И вече са във въоръжен конфликт с държавните служби, подготвени да вземат под свой контрол контрабандните потоци.

Коломойски явно играе ва банк, преценил е, че има нужните ресурси за това.

Междувременно украинските медии публикуват „ръководства“, адресирани до своите граждани, как да различат истинския бензин от ментето.

Цялата работа е в това, че Украйна буквално „се храни“ от газовия конфликт. И че зад този „сив бизнес“ несъмнено стоят съответните олигарси.

Разбира се – под калибъра на Коломойски. Но със своите амбиции и своите въоръжени групировки…

А тези оръжия, ако си спомним Чехов, също могат да стрелят.

В резултат на намеренията на Киев, който готви поредния „решителен сблъсък” в Донбас, ще се наложи да воюваме не на два, а на неизброим брой локални фронтове. И да мобилизираме в борбата с враговете на „зараждащата се украинска демокрация“ всички граждани от мъжки и женски пол от 10 до 80 години включително.

Превод: Елена Дюлгерова

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1774-ikonomicheskata-voyna-s-rusiya-bavno-no-sigurno-rushi-evropeyskata-ikonomika

Както е известно, на 22 юни говорителят на руския премиер Медведев НаталияКарикатура по повод санкциите на ЕС срещу Русия Тимакова обяви, че правителството е подготвило нови мерки в отговор на решението за удължаване на санкциите, наложени от ЕС на страната. Така, продоволственото ембарго за европейската селскостопанска продукция ще бъде удължено с още половин година, т.е. с колкото бяха удължени и санкциите на Брюксел. Освен това, списъкът на стоките, чиито внос в Руската Федерация е забранен, вероятно ще бъде допълнен с шоколадовите изделия и живите цвета от държавите от еврозоната. Макар че на пръв поглед тези допълнителни мерки не изглеждат сериозни, те вероятно ще се окажат твърде болезнени за Франция, Белгия и Холандия например. Ще напомня, че първите две държави допуснаха блокирането на сметките на руските дипломатически мисии, а пък Арбитражният съд в Хага (Холандия) осъди Москва да плати рекордна глоба на акционерите на вече несъществуващия петролен гигант ЮКОС.

Какви са истинските размери на загубите

На този фон все повече европейци започват да осъзнават, че руските контрасанкции оказват разрушително въздействия върху икономиката на ЕС. Този извод се налага например от интервюто с група авторитетни експерти от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), публикувано наскоро в германския Die Welt, в което те твърдят, че загубите на Европа във войната на санкциите са много по-високи, отколкото признава официалната статистика. При това ответните руски санкции имат мултиплициращ ефект. Така, по данни на Федералната асоциация на германската индустрия (BDI), 350 хиляди работни места в страната са пряко свързани с производството на стоки и услуги за руския пазар. Според коментара на австрийските експерти в Die Welt обаче, "ако се анализира внимателна цялата технологична верига, ще стане ясно, че тази цифра всъщност е много по-голяма". Те са стигнали до извода, че една четвърт от негативното въздействие върху австрийската икономика през последната година се дължи именна на факта, че германските и австрийските компании са започнали да продават по-малко стоки в Русия и заключават, че "санкциите са изключително скъп механизъм, чиято реална ефективност просто няма как да бъде доказана".

Разбира се, всички тези загуби, сами по себе си, не са от критично значение на икономиката на ЕС. Ситуацията се усложнява обаче от факта, че Съюзът и без това е изправен пред много сериозни проблеми. Гърция например, се превърна в своеобразен "воденичен камък" за Брюксел (така, на 23 юни стана ясно, че Европейската комисия възнамерява да предостави на Атина още 35 млрд. евро, които следва да бъдат изплатени от гърците до 2020, макар че това трудно ще стане). Друг такъв "камък" е Украйна, на която бяха обещани допълнително още един милиард евро, за да може да плати руските газови доставки през есента и зимата. Да не говорим за останалите мултимилиардни "вливания" в украинската икономика и финансов сектор, които обаче едва ли ще спасят тази страна от фалита. Както заяви на 25 юни украинският финансов министър Наталия Яреско, това може да се случи още през юли 2015.

Допълнително масло в огъня налива проблемът с вълната от имигранти, които масово бягат от обхванатите от конфликти Северна Африка и Близък Изток, насочвайки се към Италия, Гърция или Малта, а оттам се прехвърлят на север. За настаняването на десетките хиляди нелегални пришълци ЕС също ще се нуждае от огромни средства. Така, европейската икономика започва да се пропуква буквално пред очите ни. За да го разберем е достатъчно да анализираме мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) за насищане на пазара с ликвидност, както и изключително ниската доходност на еврооблигациите. На този фонд руските контрасанкции срещу ЕС само задълбочават песимизма на европейските експерти. Още повече, че те засягат най-вече държавите от тъй наречената група PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания), чието състояние и без това е плачевно. И това, както изглежда, е само началото.

Разбира се, икономиките на редица измежду най-развитите държави от ЕС, като Германия, Франция и Австрия, функционират сравнително нормално и в сегашния кризисен период. В същото време обаче, влиянието на ответните санкции на Москва върху икономиките на аграрните европейски държави несъмнено е сериозно. Доколко тези негативни тенденции ще засегнат икономиката на ЕС, като цяло, остава открит въпрос, но дори ако глобалната икономика започне да демонстрира устойчив растеж, а програмата за количествени облекчения на ЕЦБ има положителен ефект, руските санкции ще забавят икономическия растеж на ЕС поне с няколко години.

Що се отнася до новия списък на забранените за внос в Русия стоки, включващи (както вече споменах в началото) шоколадовите изделия и цветарската продукция, очевидно Москва си е поставила за задача да открие онези сектори на европейската икономика, в които контрасанкциите ще ударят именно държавите, позволили си да запорират руско имущество. Така, по данни на Съюза на холандските производители на цветя (VGB), обемът на износа на цветарска продукция от Холандия за Русия достига 350 млн. евро. Всъщност, руснаците са четвъртия най-голям купувач на тази продукция, което означава, че холандските производители ще бъдат много болезнено засегнати от решението на Москва.

Тоест, Русия се опитва с икономически средства да накара Европа да се откаже от санкциите срещу нея. Брюксел неведнъж е давал да се разбере, че най-важното условие за отмяната на санкциите е прогресът в разрешаването на украинската криза. В същото време обаче, правителството в Киев все по-открито демонстрира, че не възнамерява да спазва споразуменията от Минск. Въпреки това, самият факт, че ЕС удължи срока на санкциите с половин, а не с цяла година (както прогнозираха някои) е позитивен сигнал, който говори за това, че Съюзът изглежда е склонен към постепенното смекчаване на "войната на санкциите".

Кой е големият губещ от "войната на санкциите"

Причините за подобно поведение за очевидни. Така, в интервю за German Economic News от началото на юни главният икономист на германската Bremer Landesbank Фолкер Хелмайер посочва, че заради санкциите, инициирани от Обама срещу Русия, през миналата 2014 германският износ е намалял с 18%, в сравнение с 2013, а през първите два месеца на 2015 е паднал с цели 34%. Според него обаче, "загубите са много по-мащабни, отколкото сочи статистиката", защото това е само "първичния ущърб", а тук следва да се отчитат и "вторичните ефекти", които, с течение на времето, само влошават ситуацията. В тази връзка той подчертава, че: "Европейските държави, поддържащи стабилни делови връзки с Русия, включително Финландия и Австрия, изпитаха тежки икономически сътресения. Съответно, тези държави започнаха да получават и по-малко поръчки от Германия. Нещо повече, имайки предвид, че европейските корпорации със сигурност ще започнат да заобикалят санкциите, създавайки в Русия свръхефективни производствени мощности, ние вероятно ще изгубим този потенциален "акционерен капитал", който е в основата на собствения ни просперитет. Истината е, че Русия печели въпросния "акционерен капитал" за сметка на ЕС, независимо от санкциите на Съюза срещу нея".

Освен това, от гледната точка на Москва, Германия и ЕС, като цяло, са загубили своята надеждност като стратегически партньори. Както посочва в тази връзка Хелмайер: "Доверителните отношения между Русия, от една страна, и Германия и ЕС - от друга, бяха разрушени. А за постигането на такива отношения са необходими години. В резултат, Siemens беше изхвърлен от големите руски транспортни проекти, а Alstom загуби възможността да се включи в изграждането на скоростната железопътна линия между Москва и Пекин. Ето защо потенциалните вреди са много по-големи, отколкото сочи официалната статистика, при това не само за Германия, но и за ЕС, като цяло".  Според него, по-малката загуба в случая е свързана със забавянето на икономическия растеж, замразяване на заплатите и спада на постъпленията в хазната, а оттам - ограничаване на възможностите за инвестиции в социалната система на европейските държави. Тоест, населението на Германия и Европа ще плати за провежданата от Брюксел политика на санкции срещу Русия (и последвалите контрасанкции на Москва) със загубата на част от досегашното си жизнено равнище и стабилност. Но най-голямата вреда от случващото се е повишаването на геополитическите рискове от ситуацията за държавите от ЕС (включително и за България).

Що се отнася до ситуацията в Украйна, която провокира и сегашната "война на санкциите" между ЕС и Русия, Хелмайер подчертава, че "тя действително поражда голяма тревога. Хората, които получават информация не само от големите западни медии, биват шокирани от това, как въпросните медии прикриват агресията на Киев и дискриминационните закони, приети от сегашното правителство на Украйна, които са напълно несъвместими със западните ценности и демокрацията".

Според германския икономист, "резултатът от санкционната война вече е ясен. Тя беше спечелена от оста Москва-Пекин-БРИКС. Западната доминация приключи. През 90-те години на ХХ век тези държави осигуряваха едва около 25% от световното производство, а днес делът им е цели 56%, като в тях живее 85% от населението на планетата. Те контролират 70% от глобалните валутни резерви, е средният им годишен икономически растеж е между 4% и 5%. И тъй като САЩ не пожелаха да споделят влиянието си в световен мащаб (включително като променят пропорциите в гласовете в такива ключови институции като Международния валутен фонд и Световната банка), сега тези държави се готвят да създадат нов сектор на развиващите се пазари на основата на собствената си финансова система. Това е бъдещето им. В момента ЕС е забъркан в един конфликт, провокиран от САЩ, които не искат да споделят хегемонията си никого. Но колкото по-дълго ние, европейците продължаваме да следваме тази американска политика, толкова по-висока цена ще ни се наложи да платим".

Очевидно, развиващите се държави постепенно се освобождават от контрола на САЩ. Илюстрация за това е създаването на конкурентни международни институции, като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (създадена в противовес на Световната банка) или Новата банка за развитие на БРИКС (като алтернатива на МВФ). Това със сигурност не се харесва на САЩ. В този смисъл, сегашните горещи точки на планетата - Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Египет и Украйна са резултат от американската реакцията на случващото се. Тоест те формират фона на конфронтацията между САЩ и възходящите държави, които не са склонни да се примирят със сегашния еднополюсен модел на устройство на света. А със своята необмислена политика, Европа (т.е. ЕС) рискува да се окаже големия губещ в нея.

Всъщност, истината е, че когато САЩ и ЕС решиха да наложат санкции на Русия, никой - нито във Вашингтон, нито в Брюксел - не си направи труда да анализира сериозно възможните икономически и политически негативи от подобна стъпка. Смяташе се, че руснаците ще отстъпят сравнително бързо, тъй като по отношение на редица сектори зависимостта на Русия от западната икономика беше наистина огромна.

Само че вместо очаквания икономически провал и последвалата го готовност за възстановяване на отношенията с ЕС на всяка цена, Москва не само устоява на натиска, но и демонстрира икономически растеж в някои отрасли. Така надеждите на Запада, че ще може да осъществи своеобразен икономически "блицкриг" се провалиха, а войната на санкциите се проточи, придобивайки хроничен характер. При това с течение на времето тя нанася все по-големи загуби на икономиката на ЕС.

Разбира се, следва да сме наясно, че нито една от страните в този сблъсък не е заинтересована да разкрие истинската ситуация в икономиката си и никога няма да признае понесените мащабни загуби. Най-малкото, защото войната на санкциите има политическа основа и за ЕС и САЩ да признаят загубите си в нея означава да признаят и провала на провежданата от тях политика.

Но дори и в тази ситуация е очевидно, че редица европейски икономики понасят сериозни вреди от руските контрасанкции. Което е свързано най-вече с факта, че независимо от твърденията на някои западноевропейски икономисти, Русия представлява изключително привлекателен пласментен пазар за европейската продукция.

Очевидно ЕС все още не е осъзнал напълно високата съпротивителна способност на руската политическа система и икономика по отношение на санкциите. В Брюксел изглежда все още се опитват да установят, какви са границите на тази съпротива и докога Москва ще бъде в състояние да предприема болезнени за европейски контрамерки. Това означава, че ако руската икономика продължи активната си трансформация, демонстрирайки висока жизнеспособност, за ЕС (а вероятно и за САЩ) ще стане очевидно, че санкциите са се оказали изключително неефективни и контрапродуктивни, т.е. че налагането им било груба грешка.

Ясно е също, че евентуалната отмяна на санкциите ще става постепенно - най-малкото, защото иначе ЕС рискува да ерозира собствения си имидж. На този фон стремежът на Кремъл да работи по-активно с отделните европейски държави на двустранна основа, така че всяка от тях да може да осъзнае собствената си полза от сътрудничеството с руснаците, както и загубите от по-нататъшното участие във войната на санкциите, също допринася за това.

В крайна сметка, макар че "еврократите" в Брюксел все още си позволяват да държат остър тон на Москва, сегашната икономическа ситуация в ЕС е толкова тежка, че това едва ли ще продължи още дълго и те скоро ще бъдат принудени да потърсят общ език с руснаците.

------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Москва, Червеният площадИзвестният американски бизнесмен и финансов инвеститор Джеймс (Джим) Роджърс е роден през 1942 в Балтимор. Завършва история в Йейлския университет, след това получава магистърска степен по икономика в Университета на Оксфорд. През 1970 започва работа в инвестиционна банка Arnhold and S. Bleichroder, където негов колега e Джордж Сорос. Три години по-късно двамата основават инвестиционния фонд Quantum. Джим Роджърс се разделя със Сорос през 1980 и става професор по финанси в Columbia Business School. Днес той е президент на Rogers Holdings и Beeland Interests Inc. и живее в Сингапур, където се премества през 2007, привлечен от огромния потенциал на азиатския финансов пазар.

Освен всичко друго Джим Роджърс е световно известен пътешественик и автор на няколко книги. Интервюто с него публикуваме с любезното съдействие на Ник Дзамбруно.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2015/1797-dzheyms-rodzhars-vashington-raboti-za-pagubniya-za-samite-sasht-alians-mezhdu-rusiya-i-aziya

- Г-н Роджърс, като експерт по кризисните пазари, какво мислите за Русия и, в частност, за руските акции?

- Настроен съм оптимистично за бъдещето на Русия. Впрочем, бях настроен още по-оптимистично преди началото на войната в Украйна, която до голяма степен беше провокирана от САЩ. Във всеки случай, по време на кримския инцидент купих доста руски акции и планирам да купя още повече в бъдеще.

За съжаление, случващото се не предвещава нищо добро за Съединените щати. То способства за обединяването на Русия и Азия, което в дългосрочна перспектива ще има крайно неприятни последици за САЩ и Европа. Наскоро още една от четирите най-големи китайски банки откри свой филиал в Москва. Иранците се сближават с руснаците. Неотдавна руските железници завършиха строежа на железопътната линия до севернокорейското пристанище Расон – най- северното незамръзващо пристанище в Азия. Руснаците вложиха много пари в реконструкцията и модернизацията на Транссибирската железопътна магистрала. По правило, онези, които правят заедно бизнес, се обединяват и в други сфери, включително във военната, макар това да не означава непременно, че и сега ще се случи нещо подобно. Не мисля например, че руснаците, китайците и иранците възнамеряват да нападнат Америка.

- Тоест, благодарение на икономическите връзки с Азия, зависимостта на Русия от Запада вече не е чак толкова голяма. Това ли е обяснението за оптимизма ви по отношение на Русия?

- За първи път посетих тогавашния Съветски съюз още през 1966 и се върнах оттам много песимистично настроен. Този мой песимизъм се запази през следващите 47 години, защото не разбирах, как този модел въобще може да работи.

След това, преди година или две, започнах да забелязвам, че мнозина се отнасят все по-негативно към Русия и сякаш вече никой не се интересува от нейния пазар. Вероятно си спомняте, как през 90-те години и дори през първото десетилетие на сегашния век всички бяха във възторг от тази страна. Редица ключови фигури от политиката и бизнеса демонстрираха периодични изблици на огромен ентусиазъм към Русия. През 1998 бях на къси рублеви позиции, освен това никога не бях инвестирал в Русия, особено в дълги рублеви позиции. Преди година или две обаче забелязах, че ситуацията в страната се променя, че нещо се случва в Кремъл. Там вече са наясно, че не могат просто да преследват хората, да конфискуват активите им, а са длъжни да играят по правилата, ако искат да развиват икономиката си.

Днес Русия има конвертируема валута – повечето държави не разполагат с такава, но не и Русия. Руснаците имат достатъчно значими валутни резерви, които ще продължат да нарастват и след кризата със срива на рублата. След като няколко пъти съм пропътувал тази страна надлъж и шир, знам, че тя притежава гигантски природни ресурси. Впрочем, възстановената Транссибирска магистрала също представлява огромен актив. Виждах всичко това, виждах и, че руският пазар се смята за рисков, никой не го предпочиташе, затова започнах да търся и намерих възможности да инвестирам в Русия.

- Да, в това, което казвате, определено има смисъл, от гледна точка на настроенията и фундаменталните показатели. До какво обаче, според Вас, ще доведе конфликтът на Русия с Украйна и напрежението в отношенията и със Запада?

- Напрежението ще продължи да нараства, поне докато във Вашингтон управляват сегашните бюрократи. Защото те са професионално заинтересовани ситуацията в постсъветското пространство да не се нормализира. Именно затова не очаквам подобрение в обозримо бъдеще. Виждам обаче, че някои компании и дори държави започват да се отдръпват от санкциите. Много хора започват да се питат - почакайте, какво означава всичко това?

Хората започват да преосмислят пропагандните внушения на Вашингтон. Дори        германците правят преоценка на ситуацията. Мисля че отношението към          случващото се в Украйна ще стане по-балансирано, защото САЩ не се ползват с      широка подкрепа, да не говорим, че има много други войни, които искат да     водят или се опитват да провокират.

Това означава, че руската доминация в Украйна ще нараства. Източната част на        тази страна до голяма степен е руска. Крим пък винаги е бил руски, докато една         вечер, под влиянието на изпития алкохол, Хрушчов не решава да го предаде на       Украйна. Ето защо подозирам, че дезинтеграцията на Украйна ще продължи,         което - между другото - е добре и за самата Украйна, и за света, като цяло.

Ние не се оплакваме, когато шотландците гласуват, дали да излязат от състава на Великобритания. Твърдим, че подкрепяме правото на самоопределение. Допуснахме разпадането на Чехословакия, Югославия, Етиопия. Обикновено това е за добро. Много от съществуващите граници са исторически аномалии. Сам по себе си, фактът, че след Първата световна война са се случили определени събития и някакви бюрократи са очертали една или друга граница, не означава, че това е логично и следва да си остане така. Струва ми се, че онази част от Източна Украйна, която клони към Русия, ще продължи да се разширява. Не мисля също, че Америка може да започне война, да не говорим пък за Европа, а това означава, че САЩ ще трябва да признаят, че са допуснали поредната стратегическа грешка и да започнат постепенно да се отдръпват от Украйна.

- Според Вас, доколко определяща за мащабите на санкциите е зависимостта на Европа от руските енергоносители? Появиха се слухове, че европейците са склонни да изключат Русия от системата SWIFT, както постъпиха с Иран.

- По принцип всичко е възможно. Когато Америка се опитваше да накара европейците да предприемат подобна стъпка, видях реакцията на техните лидери и, поне според мен, те въобще не бяха във възторг от това. Аз самият съм американски гражданин и със съжаление следва да отбележа, че така очерталата се ситуация, като цяло, принуждава руснаците, китайците, а и не само тях, да ускорят търсенето на алтернатива. А това не е никак добре за САЩ.

Американците разполагат с монополни позиции, защото всички, които използват долари, трябва да осъществяват доларовите си разчети през Ню Йорк. През последните няколко години нееднократно беше изразявана сериозна загриженост във връзка с американската доминация в системата SWIFT и това, че тя дава възможност на САЩ да блокират останалите, когато си поискат.

Затова в момента Русия и Китай полагат всички усилия за да намерят алтернатива на тази финансова система, на американския долар и на финансовата доминация на САЩ.

Както вече казах, всичко това не е добре за Съединените щати. Смятаме, че със санкциите нанасяме ущърб на руснаците. Истината обаче е, че в дългосрочна перспектива вредим повече на самите себе си.

- Всъщност, видяхме точно това, когато САЩ, на практика, изхвърлиха Русия от системите Visa и Mastercard. Как реагираха руснаците? Обърнаха се към китайската платежна система Union Pay.

- Примерите са много. Някои неща вече се случиха, други се случват в момента, защото Путин обяви пред всички: "добре, налага се да преразгледаме целия си път от падането на Берлинската стена насам", и това е само началото. Между другото, на китайците подобно развитие им харесва. За Китай, то несъмнено е добро. За САЩ това в крайна сметка ще се окаже много лошо, но е прекрасно за Китай, както и за някои други азиатски държави, като Иран например.

Нищо от това, което правим напоследък, не се отразява благоприятно на Америка. Всичко сторено от нас обаче, се оказва добро за Китай.

- Защо тогава Вашингтон действа по този начин?

- На първо място, защото това са бюрократи, недостойни за постовете, които заемат. Властта развращава и тъкмо това се случва през последните десетилетия в Съединените щати.

Преди началото на Първата световна война императорът на Австро-Унгария, който по онова време е 85-годишен, дава ултиматум на сърбите, съдържащ девет искания. Сърбия изпълнява осем от тях, но по ред причини не изпълнява деветото. Това става повод за началото на войната. Навсякъде бюрократите обещават, че тя ще приключи до Коледа - поне в страните, където празнуват Коледа. Шест месеца след началото на войната обаче, гражданите започват да се питат „Какво всъщност правим, това е безумие“. Милиони хора се избиват един друг. Милиарди долари отиват на вятъра. Това е лошо за всички. И, защо го започнахме? Никой дори не може да обясни ясно, защо това се случва, но масовото изтребление продължава цели четири години, само защото неколцина бюрократи и един старец не успяват да се разберат помежду си. Всичко това е можело да бъде избегнато. Впрочем, така започват почти всички войни.

Ако анализираме началото на всяка една война, дълги години след като тя вече е приключила, неизбежно възниква въпросът „Как и защо е станало така?“. И, по правило, рядко се намират убедителни отговори. Както е известно, историята се пише от победителите, които винаги имат под ръка подходящо обяснение за случилото се, но един обективен анализатор обикновено се чувства объркан.

- Нека променим малко темата. Знам, че се интересувате от селско стопанство, а в Русия и Украйна са най-плодородните земеделски земи в света. Какво мислите за компаниите, които са инвестирали в тамошното селско стопанство и за техните акции?

- От историческа гледна точна, сте прав. Украйна беше сред най-големите износители на зърнени култури, а някои руски региони са били истински житници през различни исторически периоди. Комунизмът обаче може да разруши и действително разрушава всичко, до което се докосва. Той разруши съветското селско стопанство, но много райони имат отличен потенциал и несъмнено ще се възродят. Не съм правил проучвания за това, доколко тези земи са съхранили своите качества, но въз основа на данните за земеделската продукция мога да предположа, че регионът отново ще стане голям селскостопански производител. Въпросът е само, кога и кой ще го направи. Между другото, наскоро оглавих голяма руска компания, която продава фосфатни торове, отчасти именно поради причините, за които споменахте.

- На няколко пъти споменахте Иран. Казват, че това е много динамичен пазар, който при това не е зависим само от природните ресурси. Иранците имат мощни търговски и технологични компании. Интересна ли е тази страна за инвеститор като вас?

- През 1993 купих ирански акции, чиято стойност оттогава насам нарасна цели 47 пъти, тоест това се оказа изключително успешна инвестиция. Изкарах много пари, макар че част от тях все още са в Иран. Не знам, дали някога ще си ги получа, но вече получих повече от достатъчно, така че това не е чак толкова важно.

Да, наясно съм, че иранският пазар е интересен. Знам също, че иранското общество е доста специфично. Познавам много иранци, на възраст под 30 години, които искат да имат по-различен живот. Промените в страната се осъществяват бавно, но този процес все пак върви. Отчасти и заради това, че Западът демонизира тази страна, което затруднява процеса на промени. Никога не съм бил привърженик на подобна политика, понеже собственият ми опит показва, че опитвайки се да привлечеш хората, можеш по-бързо да промениш ситуацията, отколкото ако ги игнорираш, принуждавайки ги да се затварят в себе си и да се настройват враждебно към външния свят.

Тоест, не одобрявам особено американския (или западния, като цяло) подход към Иран. Разбира се, не одобрявам и подхода на иранския духовен водач Хаменей. В миналото и двете страни допуснаха грешки. Сега обаче всичко се променя. Виждам големи възможности в Иран. Опасявам се обаче, че ако иранците не бъдат стимулирани да се обърнат към Запада, ще се отворят за Азия и Русия. А тази страна разкрива приказни възможности за инвеститорите с 80-милионното си население, огромните си ресурси и наличието на множество предприемчиви, умни и образовани хора. Освен това, да не забравяме, че Иран е наследник на Персия – една от великите империи в световната история в течение на много векове. С други думи, не става дума за изостанали хора, които не могат да четат или са неспособни да се ориентират на географската карта. Иран разполага с огромен потенциал, който неговите жители ще се опитат да реализират.

- В този регион се очертава и един нов фактор в лицето на Кюрдистан…

- Всъщност, кюрдите отдавна са доста сериозен регионален фактор. Надявам се, че ще могат да обединят силите си. Въпреки че може да ви се струва парадоксално, мисля, че един независим Кюрдистан би бил от полза за региона, включително и за Турция. За съжаление, бюрократите не обичат промените…

 

Публикува се от сайта БГНЕС

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата Въпреки че "Биби" Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.

Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма - Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.

Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен "Crossfire", доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.

Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?

Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.

Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима. Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад "Майдан" да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на "Майдан"-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.

И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.

Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./. И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.

В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с "цветни" революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с "розова революция", която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.

И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?

Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на "Окупирай Уолстрийт".

Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:

Каква е най-основната цел на американската външна политика?

Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че "Оцеляването на свободата" в Америка "зависи от успеха на свободата в другите страни"?

Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.

Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.

Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне. /БГНЕС

--------------

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
 

Лидерите на ЕС няма да подкрепят американската политика на военна конфронтация с Русия

Генерал Съби Събев в студиото на Би Ти ВиЩабът на НАТО у нас е отговор на това, че Русия струпва армия по границата. Русия анексира Крим и подклажда размирици в Украйна. НАТО отговаря на предизвикателството”. Това обяви пред bTV ген. Съби Събев.

„Щабът на НАТО е нормален ход, който трябва да следи нещата. Повишеното агресивно поведение на Русия не може да остане без реакция от НАТО”, заяви още ген. Събев.

Кой е генерал Съби Събев - член на УС и Директор „Проекти и програми”, тръгнал от сливенското село Желю войвода, учил в Съветския съюз - 1987 г., оперативен курс във Военна академия “Юрий Н. Гагарин”, в Монино. След свалянето на Тодор Живков генерал Събев учи и в САЩ, през 1994 г. се дипломира от Военно-въздушния колеж на ВВС на САЩ, в Монтгомери – Алабама. В период от година Събев завършва различни курсове за висши офицери в страни-членки на НАТО, включително в школата на НАТО в Оберамергау – Германия, Центъра “Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен – Германия и Колежа по отбрана на НАТО в Рим – Италия.

Няма да коментирам, че последните редове от биографията на генерал Събев сочат за едно голямо препускане от школа в школа и от школа в Колеж...

Ще се съсредоточа върху други по-интересни факти, които касаят цялата ни държава, бъдещето й, и заблудите, които сипе този генерал наляво и надясно.

Ще коментирам твърденията на Майк Уитни, американски политически анализатор, автор на книгата "Безнадеждност: Барак Обама и политиката на илюзиите", които тези дни списание „Геополитика” и сайта „Хроники” публикуваха.

За какво иде реч? Уитни коментира статията "Войнственият Брийдлав: Берлин е разтревожен от агресивната позиция на НАТО във връзка са Украинската криза", която е излязла в авторитетното издание Der Spiegel, на  7.март,2015 г..

Ето какво отбелязва Уитни:

Генерал Филип Брийдлав, който преди политиците ни каза, че в България ще навлязат американски танкове!„Твърденията, или по-скоро интригите, на главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав забиват клин в отношенията между Германия и САЩ, което може да доведе до ерозията и дори разрушаването на Атлантическия алианс. Както твърди германското списание Der Spiеgel. Брийдлав нееднократно е саботирал опитите на канцлера Ангела Меркел да намери дипломатическо решение на кризата в Украйна и разпространява "опасна пропаганда", която заблуждава европейската общественост относно уж "придвижващите се към украинската граница руски войски, концентрирането на военна техника и колоните руски танкове, насочващи се към Украйна". Всъщност, макар че тази необичайно остра критична статия да визира най-вече Брийдлав заради хиперболизираните му преувеличения относно т.нар. "руска агресия", реалната цел на въпросния материал в Der Spiegel е да предупреди Вашингтон, че лидерите на ЕС няма да подкрепят американската политика на военна конфронтация с Русия...

... според редакционния екип на Der Spiegel: "От няколко месеца насам мнозина в администрацията на канцлера Меркел не крият негативната си реакция всеки път, когато НАТО, начело с генерал Брийдлав, публикува смайващи съобщения за руски войски или придвижващи се към Украйна танкове... Именно тонът на изказванията на Брийдлав кара Берлин да нервничи. Както предупреди на последната среща за украинската криза високопоставен немски представител, фалшивите твърдения и преувеличените данни поставят НАТО и, съответно, Запада, като цяло, пред заплахата да загуби доверието на европейците.

Генерал Брийдлав и военният министър Николай Ненов, земеделец, с партия от един файтон хораИма много примери за това. В началото на кризата генерал Брийдлав заяви, че руснаците са концентрирали 40 хиляди войници на украинската граница и предупреди, че те могат да нахлуят в страната буквално във всеки момент. Тогава той оцени ситуацията като "изключително тревожна". В същото време, представители на разузнаванията на държавите членки на НАТО изключиха възможността за руска агресия. Според тях, нито съставът, нито екипировката на руските части говори за заплаха от незабавно нахлуване. Всъщност, експертите опровергаха почти всички твърдения на Брийдлав. Така, те обявиха че числеността на руските части в близост до украинската граница не е 40 хиляди души, а вероятно под 20 хиляди. Нещо повече, по-голямата част от въоръжението им не беше специално прехвърлено към границата, а си беше там още преди началото на конфликта. Липсваха дори доказателства за някаква логистична подготовка за нахлуване, например за извеждане на щабовете в полеви условия.

Въпреки това, Брийдлав продължи да прави непоследователни, спорни или дори съвършено неточни твърдения. На 12 ноември 2014, по време на посещението си в българската столица София, той съобщи, че "ние видяхме колони руска военна техника и най-вече руски танкове, артилерия и системи на противовъздушната отбрана, както и руски войски, които навлизат в Украйна". Според него, "именно за това съобщава и ОССЕ". Истината обаче е, че наблюдателите на ОССЕ фиксираха само придвижване на военни конвои на територията на Източна Украйна и не съобщаваха нищо за навлизащи от Русия войски. Въпреки това, Брийдлав не вижда причини да преразгледа подхода си. "Не се отказвам от нито едно от официалните изявления, които направих по време на украинската криза" - посочва той в отговор на молбата на Der Spiegel да коментира дългия списък от собствените му спорни твърдения".

Лъжите на генерала не свършват дотук и твърде много напомнят на френетичните изцепки на Джордж Буш-младши за Ирак.

„Ако Русия се опита да вкара военни в държава от НАТО, дори и да не носят нейните униформи, както направи, преди да анексира Крим, Алиансът ще отговори с военни действия, казва в интервюта за "Ди Велт" и "Уолстрийт джърнъл" върховният главнокомандващ на НАТО за Европа ген. Филип Брийдлав, цитиран от "Ройтерс".

По време на посещението си в България в средата на ноември генералът раля и на българска територия интригите и лъжите си. На всичкото отгоре той поиска и да отделим солидна сума за превъоръжаване, което сума е поне седемцифрена?!

„Не само военната авиация, но и флотът и сухопътните сили на българската армия трябва да бъдат съвместими с оборудването и способностите на НАТО, заяви най-високопоставеният военен в Алианса генерал Филип Брийдлав по време на публична лекция в София, организирана от Атлантическия клуб в България.

Попитан дали Русия представлява пряка военна заплаха за България, върховният командващ на съюзното командване по операциите на НАТО отговори:

„Не мога да кажа какви са намеренията на Руската федерация или на господин Путин спрямо България, но мога  да отговоря какви военни способности и решимост да ги използва досега демонстрира Русия. За последната година на два пъти тя струпа големи войски до границата на друга държава. Подготви военни формирования и с тях анексира част от територията на суверенна страна. После струпа войски до още една международна граница, въоръжи ги, обучи ги и отново пресече границата.

Едни и същи лъжи, руски войски на границата, анексиране на част от територия, струпани войски на друга международна граница ...

За Брийдлав явно няма спиране, нямало е референдум в Крим, нямало е самостоятелно решение на населението на Крим за присъединяване към Русия.

И този генерал, който бил най-високопоставен в НАТО се срещна с президента ни и новоизбрания премиер Бойко Борисов.

„НАТО е забелязала колони руска военна техника и руски бойни войски да влизат в Украйна тази седмица”, съобщи върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на Алианса в Европа ген. Филип Брийдлав, който се намираше на двудневно посещение в София, цитиран от Би Би Си.

И в българската столица, както и навсякъде другаде Брийдлав навръзваше лъжи, интриги, и вадеше удобните заключения за пред публиката:

В събота наблюдатели на ОССЕ докладваха, че колона от 32 танка и камиона без регистрационни табели се движи към двата анклава на проруските сепаратисти в Източна Украйна. На следващия ден правителството в Киев обвини Русия, че изпраща подкрепления за бунтовниците”.

Брийдлав каза, че не бил сигурен относно намеренията на руснаците, но бил обезпокоен от липсата на контрол по границата между Русия и Украйна.

„Действията на Русия представляват ясно решение на Москва да отхвърлят основните принципи, които са оформили международната сигурност за повече от 25 години.

Вече няма съмнение относно пряката военна намеса на Русия в Украйна”, посочи в българската столица Брийдлав. По думите му съюзниците в НАТО имат важната роля да изкарат „на светло“ фактите и да опровергаят „фалшивите твърдения“ на Русия. Трябва да продължим да държим Русия отговорна пред международната общност за всякакви последващи такива действия в Украйна или на други места в региона, продължи генералът своята измислена версия за руска заплаха.

„Главнокомандващият силите на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав, преувеличава военната намеса на Русия в Източна Украйна и често влиза в ролята на подстрекател. Това е опасна пропаганда. В Германия вече се питат дали това не е опит да се провалят усилията на канцлера Ангела Меркел за намиране на дипломатическо решение на кризата в Украйна” коментира  Der Spiegel.

“Обама подкрепя курса на Меркел по отношение на украинската криза, а хардлайнерите във Вашингтон подклаждат конфликта с Москва. Преди всичко това е главнокомандващият силите на НАТО в Европа. Берлин е разгневен”, отбеляза списанието.

Брийдлав говори без да му мигне окото „говори за крайно влошаване на обстановката в Украйна. Същевременно заплахата от ескалация, идваща от Русия, все повече нараствала.”

„“Калъпът винаги е един и същ. От месеци ген. Брийдлав говори открито за руска активност в Източна Украйна – придвижване на войски към границата, вкарване на тежки оръжия, някакви си колони руски танкове. И винаги статистиката на Брийдлав е с доста завишени цифри в сравнение с тази на други натовски партньори. Неговите твърдения са добре дошли за хардлайнерите в американския Конгрес и в самата НАТО”, пише Der Spiegel.

"Не се отказвам от нито едно от официалните изявления, които направих по време на украинската криза" - посочва Брийдлав в отговор на молбата на Der Spiegel да коментира дългия списък от собствените му спорни твърдения" – отбелязва Майк Уитни.

Макар че статията на Der Spiegel за фанатика-милитарист, тласкащ Европа опасно близо до Трета световна война, е доста увлекателна, истината е, че тази сюжетна линия е по-скоро преднамерено заблуждаваща. Защото всички, които следят развитието на украинското фиаско през последните няколко години, са наясно, че в поведението на Брийдлав всъщност няма нищо необичайно. Държавният секретар Джон Кери, както и мнозина други, многократно правеха подобни изявления във водещите световни медии. Тоест, лъжливите твърдения за "руската агресия" са правило, а не изключение. Тогава, защо в Der Spiegel решиха избирателно да сложат на мушката си именно Брийдлав, който не лъже повече от останалите? Какво се случва всъщност? - разсъждава Уитни.

Уитни съзира друго в линията на публикацията в германското списание. Според него очевидно, Der Spiegel изпълнява задача, възложена му от Меркел, т.е. ерозира доверието към главния американски командващ в Европа,конфронтационен подход,  за да се попречи на по-нататъшната ескалация на конфликта в Украйна. Но макар че Меркел иска да унизи Брийдлав за да демонстрира, че Германия няма да седи със скръстени ръце докато Вашингтон тласка региона към пропастта, тя демонстрира и значителна сдържаност, ограничавайки атаката си само с генерала, без да поставя Кери и Обама в неловка ситуация. Това действително си е постижение, имайки предвид - както вече споменах - че на практика всички официални политически кръгове и водещите медии лъжат в нон-стоп режим почти за всички аспекти на конфликта. Тоест, Меркел не иска да ги дискредитира, поне за момента, макар че редакционната статия в Der Spiegel говори за това, че тя има средствата да го направи, ако "неадекватното поведение" продължи.

И докато Германия, водена от Меркел държеше твърда позиция за премахване на конфронтация с Русия, президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че Европа следва да създаде своя собствена армия, което не бе насочено срещу Кремъл, а по-скоро бе сигнал към Белия дом, обявявайки план за създаването на независима военна сила на ЕС, която може да направи НАТО излишна структура.

Уитни коментира: „На практика става дума за открита атака срещу ролята на НАТО като главен гарант на европейската регионална сигурност. Възможно е, европейците да са достатъчно наивни за да приемат на доверие абсурдните претенции на Юнкер, че армията на ЕС "ще изпрати важно послание на света", но бъдете сигурни, че никой на "Пенсилвания  Авеню" 1600 (адресът на Белия дом във Вашингтон - б.р.) не вярва в подобни глупости. Тази стъпка очевидно е сигнал към САЩ, че на Европа и е дошло до гуша от НАТО и иска промени. Което пък означава, че за Брийдлав и другите като него е дошло време "или да започнат да се държат както трябва, или да се махат...

... В Европа очевидно вече осъзнават, че САЩ трудно могат да се разглеждат като "основен стълб на глобалната система за сигурност" след като намесите им през последните години доведоха до появата на опустошени провалени държави в пространството между южните граници на Сомалия и северните граници на Украйна, оставяйки след себе си хаотичен шлейф от тлеещи руини и неописуеми страдания, които вече напомнят разрушенията, извършени навремето от т.нар. Трети Райх.

Сигурността на Европа не може да бъде гарантирана с помощта на една войнствена и подстрекаваща към война организация, доминирана от Съединените щати и действаща изключително в интерес на Вашингтон. В момента НАТО се финансира на 75% от САЩ, ето защо този алианс е заинтересован не толкова от поддържането на мира и сигурността, колкото от интернационализацията на имперските войни на Америка на цялата територия на планетата.

Преди началото на кризата в Украйна европейските лидери не можеха да оценят правилно цялата опасност от този идиотски пакт (макар че военните намеси в Сърбия, Афганистан и Либия би трябвало отдавна да са ги отрезвили). Днес обаче, когато безразсъдното поведение на НАТО може да подпали ядрен пожар в Европа, такива политически лидери като Меркел и Оланд започват да променят позицията си. Не бива да забравяме, че идеалният сценарий за Вашингтон би била една ограничена война, която да обхване обширни части от Европейския и Азиатския континенти, връщайки САЩ в славните времена след края на Втората световна война, когато по-голямата част от света беше в руини и лежеше в краката на Америка. Подобно развитие би било повече от великолепно за кабинетните стратези, опитващи се да управляват света от укрепените си "бункери" във Вашингтон, окръг Колумбия. За Европа обаче, това със сигурност не е печеливша стратегия. Европа не иска война и не е склонна да бъде използвана като пушечно месо в името на утвърждаването на мрачния Нов Световен Ред...

... Фалитът на американската финансова система, която вече не е в състояние да обслужва гигантския външен дълг, липсата на инвестиции за финансирането на пробива към нов технологичен модел и поддържането на американската конкурентоспособност, както и възможното поражение на САЩ в геополитическата им надпревара с Китай - за решаването на всички тези проблеми американците се нуждаят от нова световна война".

Никой от администрацията на Меркел или някой друг високопоставен германски политик не оспори публичните обвинения, съдържащи се в статията на Der Spiegel. Това не е случайно, а по-скоро знаково за едно сериозно отрезвяване на европейските лидери.

От всичко казано дотук следва, че думите на генерал Събев са продължение на лъжите на главнокомандващия НАТО, генерал Филип Брийдлав. „Щабът на НАТО у нас е отговор на това, че Русия струпва армия по границата”. А сега, когато е ясно, че Русия не струпва войки по границата, какво правим? С Германия ли ще се караме, отново ли политиците ни ще ни свалят на дъното със сервилността пред американците в НАТО?

И още нещо: самият ген. Брийдлав често изпада в противоречия. В интервю за германския в. “Франкфуртер алгемайне”, публикувано на 18 ноември м. г., той бил категоричен, че “има редовна руска войска в Източна Украйна”. Само ден по-късно за сп. “Щерн” казал, че не ставало въпрос за военни подразделения, а за “експерти, обучаващи сепаратистите”. Като цифра Брийдлав първо посочил между 250 и 300 души, после между 300 и 500, накрая от НАТО заговорили за 1000 души...

И този лъжец и манипулатор наши високопоставени политици приемаха и слушаха упоени?!

В. Сега написа: „Наблюдателната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) съобщи в свой доклад, че един от районите на Луганск е бил обстрелян от забранените касетъчни бомби от страна на украинските военни и това е довело до смъртта на двама души на 27 януари, съобщи Би Би Си. В съобщението на ОССЕ се уточнява, че по време на огледа в Артьомовския район са били открити повреди по жилищните сгради и оградите, които са характерни за този вид оръжие. Освен това са били открити части от ракета носител от установка "Смерч". Всички те са били изстреляни от северозападна посока, където са позициите на украинските военни. Шефът на пресцентъра на украинската армия в Киев Александър Мотузяник отрече военните да използват подобен вид въоръжение в Източна Украйна. През октомври м.г. правозащитната организация "Хюман райтс уоч" също съобщи, че украинската армия използва касетъчни бомби при обстрела на жилищни райони на Донецк. Тогава от Киев отново отхвърлиха тези обвинения...

Да сте чули някой от политиците ни да коментира тези съобщения и констатации? Няма и да чуете.

„Ако САЩ бяха предоставили на Украйна оръжието от което те се нуждаеха, украинската армия не би използвала забранените касетъчни бомби”, каза главата на сенатския комитет по Въоръжените сили на САЩ Джон Макейн. Това е американската логика – щом не са имали американско оръжие, то украинската армия ще използва касетъчни бомби срещу цивилно население! Т. е. Европа е виновна, че не е била съгласна с американски оръжейни доставки за Украйна?!

„Русия е готова да използва нападателна военна сила за постигане на своите интереси с внимателно планиране - военна сила, дипломатически умения, икономически, пропагандна война, информационна кампания , включително и използване на кибератаки по инфраструктурата на Украйна“.

Това обяви президентът Росен Плевнелиев по време на конференцията "Бъдещето на НАТО", която бе част от кулминациите в честването на 10-годишнината от пълноправното членство на България в Евроатлантическия алианс.

Русия може да удари Украйна до дни” – е коментарът на генерал Брийдлав. Фактите нямат значение – значение има какво се внушава на ръководителите на страни-членки на Алианса.

Мълчанието не винаги е добра стратегия

„Европейските лидери дълго време не протестираха срещу лъжите и дори сами ги разпространяваха за да държат обществото под контрол. Тогава, защо сега внезапно решиха да се обърнат към истината – попита Майк Уитни и даде свое обяснение на случващото се:

Ами защото вече не подкрепят политиката на Вашингтон. Никой в Европа не иска САЩ да въоръжават и подготвят армията на Украйна. Никой не иска те да изпращат в Киев 600 свои десантчици и да разширяват американската логистична подкрепа за тази страна. Никой не иска по-нататъшна ескалация, защото никой не иска война с Русия. Нещата са много прости.

За първи път европейските лидери, и особено Меркел, с цялата острота осъзнаха, че стратегическите цели на Съединените щати /включително прословутото "обръщане към Азия"/ не съвпадат с целите на ЕС. Всъщност, геополитическите амбиции на Вашингтон представляват сериозна заплаха за сигурността на Европа...”

Има някакъв шанс европейските лидери да осъзнаят как определени кръгове във властта на Белия дом ги водят за носа. Тук става дума вече за оцеляване, а не за игра на война с пушки и окопи. Ако за Щатите е удобно от друг континент да разпалват война в Европа, то за живеещите в Стария континент народи едва ли е приемливо. И кой друг трябва да го осъзнае, освен лидерите на европейските държави?

За нашите управленци не говоря – те са на изчакване, послушни и сервилни в обичта си към САЩ. Затова мълчат и афишират приказки за някаква руска заплаха. Ще цитирам и приказките на външния министър, Даниел Митов, бивш американски чиновник: „НАТО е зад гърба ни!”

Вицепремиерът Меглена Кунева към депутата Велизар Енчев: „Учения ще се провеждат, член сме на НАТО”!

Унизително, мерзко, недостойно е. Става дума не за игри на войници, а за убийства на цивилни и разрушения в началото на 21 век!

 
Разполагането на натовска база край Шабла, само на 420 км от Крим, автоматично поставя България под прицела на такива оръжия

Волен Сидеров на трибуната на парламентаПрез последните дни до пар­тийната централа на партия АТАКА стигна информация, че в различни градове на страната върви процес на мобилизация, така да се каже. Изпращат се повиквателни към военнослу­жещи от резерва, от запаса, и те биват привиквани, след кое­то им се казва къде точно ще се явяват в случай на нужда. Ние проверихме, а военни окръжия в отделни градове на страна­та потвърдиха това, което ние свързваме с посещението на генералния секретар на НАТО отпреди няколко дни.

Мнозинството в залата не пожела да изслуша премиера и министрите за това какво се е говорило при посещението на Столтенберг. Това още веднъж потвърждава нашите съмнения, че на срещата на генсека на НАТО Столтенберг с премиера Борисов, с министъра на отбра­ната и с външния министър е било поставено искането да се мобилизират български воен­нослужещи. В същия момент в Украйна тече подобна процеду­ра. Там вече има бунтове сред наши сънародници – българите в Украйна, в Одеска област.

Г-н Вигенин, вие бяхте този, който легитимира украинската фашистка хунта, когато бяхте министър на външните работи, сега искате отмяна на санкции­те, предизвикани от тази хунта. Тя в момента мобилизира бъл­гарите в Одеса. Сънародниците ни се вдигат на бунт, защото не искат да бъдат мобилизирани, да отидат да се бият, да убиват свои братя по кръв и вяра. Вече има санкции от страна на пра­вителството в Украйна.

Су-24 Максимална скорост на височина 200 м - 1400 км/ч на голяма височина - 1700 км/ч Боен товар – 7500 кг Радиус на действие - 560 км (на височина 200 м с въоръжение) Таван на полета - 11500 мВ същото време и в България тече подобен процес. Как­во означава това? За мен и двете пра­вителства – и украинското, и българското, са васални на САЩ. Те са еднак­во марионетни правителства и по един и същи начин действат в момента. На тях им се каз­ва: мобилизирайте, започвайте подготовка за участие на ваши войски в украинските огнища на войната, което ние разпа­лихме и ще разгаряме още пове­че. Това са казали Столтенберг, Кери и английския външен ми­нистър Хамънд на нашите дър­жавници. Нямайте съмнения по този въпрос. Фактите говорят. Не е нужно да си Шерлок Хол­мс, доста­тъчно е да вържеш логически това, което става.

Ту-22 М3 Максимална скорост на височина 200 м – 1050 км/ч на голяма височина – 2300 км/ч Боен товар – 24 000 кг Радиус на действие –2410 км Таван на полета – 13 300 мБроени дни след посещение­то на Столтенберг България се съгласява да даде военна база на НАТО и команден център тук на нос Шабла. Къде е нос Ша­бла? Най-източната част на на­шето Черноморие. Не знам дали има и 400 км до Крим. Каква е целта? Очевидна е. Без да си военен експерт, е много ясно, че целта е Крим. Целта е тази част от Русия, която се присъ­едини преди година към своята родина чрез референдум, който България в лицето на тогаваш­ния външен министър Вигенин, не призна. Ние от АТАКА го признахме, имахме тук пред­ложение референдумът да бъде признат в НС.

И предишното управление, и сегашното са марионетни и те не искат да признаят народната воля в Крим.

Искандер-К Маса на бойната глава - 480 кг Радиус на действие - 500 км Скорост - 230-260 м/с Продължителност на полета - 24 мин. Отклонение от целта - до 30 мНо думата ми е, че срещу Крим ще бъдат насочени оръ­жия, ракети. Това ще бъде ба­зата в Шабла. Как си мислите – от руска страна дали няма да има отговор на тези насочени ракети? Естествено, че ще има. Ще има, и то с много по-голяма сила. България ще стане мише­на на насочени тук тежки оръ­жия, които някои от тях могат буквално да затрият страната ни, не пресилвам. Съвсем ес­тествено Русия ще отговори на заплахата с контрамерки. Т.е. ние ще бъдем обект на евен­туално военно нападение. До това ни докарва коалицията Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов. Към това ни води. Аз няколко пъти се опит­вах да предупреждавам добро­желателно и добросъвестно. Защото за мен не е важно тук да посочвам кривата политика на управляващата коалиция. За мен е важно, ако може тази политика да се изправи. Дали е възможно да се изправи? Не знам, вие кажете. Вие и бълга­рите, които избират, нека да ка­жат, защото ние имаме примера преди няколко дни в съседната Гърция. Как една партия СИ­РИЗА взе властта? Защо? За­щото се обяви против глобали­зма. Защото говори това, което АТАКА го говори от 10 години. Защото е против колониалната същност на Брюксел. Защото е против санкциите срещу Русия, СИРИЗА имам предвид. И сега в момента тази партия управля­ва в Гърция.

Това е ясен знак, че нещата в Европа отиват към ситуация, в която народите се осъзнават. Народите вече в Европа не ис­кат тази политика, която Ва­шингтон диктува на европей­ските държави. Българският народ също не я иска. Но той е много намачкан. Той е много манипулиран и той е под силна икономическа зависимост, така че не може да му се чуе гласът. Именно затова партия АТАКА е гласът на по-голямата част от българите, които съм сигурен, че не искат настаняването на натовска база в България.

Ние започваме кампания в цялата страна, но основно в ра­йоните, които ще бъдат пряко засегнати – крайморските, про­тив настаняването на натовска база. Аз призовавам всички буд­ни, честни българи да се присъ­единят към тази кампания. Ние трябва да се покажем единни, така както гърците го напра­виха, че сме против тази по­литика, че не искаме да бъдем военна площадка на САЩ за техните опасни игри, че не ис­каме да воюваме с Русия, която ни освободи от турско робство. Това трябва да го каже ясно българското общество. Разбира се, ние сме пак първите, ние сме най-ясен глас, ние сме последо­вателни.

Но тук става дума вече за историческа линия, която може да доведе до тежки последици, уважаеми дами и господа на­родни представители.

Да не искате да влезе реше­ние, което да прекрати санкци­ите срещу Русия. Защото СИ­РИЗА в Гърция каза, че е против санкциите и веднага получиха предложение от земеделския министър от Русия цялата земе­делска продукция на Гърция да се изкупува от Русия. Какво ще каже България по този случай? Какво ще каже правителството? Какво ще кажат унищожената индустрия и селско стопанство на България? Ще продължаваме да сме послушни на тази поли­тика, която хем ни загробва, хем сега вече ни прави част от една евентуална война.

Призовавам всички българи и политици, граждани, всич­ки общественици да застанат като един против настаняване­то на натовска база у нас. Това все още е възможно. Призова­вам и управляващата коалиция Борисов-Костов-Кунева-Ка­сим Дал-Симеонов-Каракача­нов-Първанов доколкото е въз­можно и ако е възможно да си помислят за последен път накъ­де води България. Да вземе пра­вилното решение, защото, както вече казах от тази трибуна, ако не го направи, утре ще отговаря пред съда на историята, а и пред съда на народа.

ПО ТРЕВОГА СВИКВАТ РЕЗЕРВИСТИ

Това е заповедта, която са получили младежите в Сливен

В. „Атака” и ТВ АЛФА полу­чиха сигнал, че млади мъже от Сливен, които не са резер­висти, са получили повиква­телна да се явят в областен военен отдел Сливен.

След като младежите из­пълнили заповедта, им е било обяснено, че ги викат, за да им съобщят къде точ­но трябва да се явят при обявяване на мобилиза­ция при военни действия. „На тези хора се връчват повиква­телни заповеди. Имаме поста­вена задача да комплектова­ме формирования”, заяви по телефона началникът на Во­енното окръжие в Сливен. На въпроса ни от кого е запове­дта и за какви формирования става въпрос той не пожела да отговори, нито пък да се представи с името си.

 
Жените в Саудитска Арабия са забулениНалага се администрацията на Обама да избере един по-трезв подход към непрекъснато увеличаващата се тълпа от американски съюзници и квазисъюзници. За Вашингтон е дошло време да изпрати прощални писма до поне половин дузина "съюзнически" столици. С кого следва да започне е труден въпрос, предвид големият брой недостойни и недобросъвестни "приятели" на Америка.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1758-klubat-na-razbitite-sartsa-shestima-sayuznitsi-s-koito-sasht-tryabva-da-skasat

Много често се оказва трудно да се прекъснат дори и зле развиващите се отношения. Добрите времена могат да отминат и една изглеждала някога перспективна връзка да деградира, но хората просто да не искат да признаят, че е време да се разделят.

Държавите, особено САЩ, се сблъскват със същите проблеми. В течение на десетилетия Вашингтон си подбираше съюзници по същия начин, по който мнозина днес събират приятели във Фейсбук. Смята се, че независимо от променилите се обстоятелства Америка на практика никога не бива да изоставя съюзниците си. Парадоксално е също, че колкото по-малко актуална изглежда една връзка, толкова по-настойчиви стават американските чиновници в усилията си "да разширяват и укрепват" отношенията (и ангажиментите на САЩ) с въпросната страна.

Налага се администрацията на Обама да избере един по-трезв подход към непрекъснато увеличаващата се тълпа от американски съюзници и квазисъюзници. За Вашингтон е дошло време да изпрати прощални писма до поне половин дузина "съюзнически" столици. С кого следва да започне е труден въпрос, предвид големият брой недостойни и недобросъвестни "приятели" на Америка.

Саудитска Арабия

Държавният секретар Джон Кери на посещение в Саудитска АрабияАмериканските управляващи много обичат да говорят за споделените ценности, предоставяйки военни гаранции и подписвайки щедри чекове на десетки държави. Никой например не се заблуждава, че Саудитска Арабия е страна, с която Америка има някакви общи ценности или дори интереси, ако не броим търговията с енергоносители и случайно възникналите общи противници, като покойния Осама бин Ладен например.

Това обаче не задължава Вашингтон и Риад да формират алианс, за да могат да си сътрудничат, когато интересите им наистина съвпадат. Несъмнено, саудитците трябва да продават петрола си за да живеят и са склонни да осребряват всеки чек, независимо дали идва от приятели или от врагове. А когато монархията им се окаже застрашена, те със сигурност ще реагират решително, дори жестоко, без да се налага някой отвън да ги стимулира за това.

Ако става дума за ценности, съюзът с Риад е огромен срам за Съединените щати. Саудитска Арабия на практика представлява тоталитарна държава: монархията ограбва собствения си народ, жестоко репресира опозицията, потиска религиозната свобода и дори се опитва да изнася саудитската тирания - например в съседен Бахрейн. Покойният крал Абдула се смяташе за "умерен" и "реформатор", но само в контекста на едно от най-несвободните общества на планетата. Както изглежда обаче, наследникът му крал Салман е склонен да спре, или дори да върне назад процеса, позволил постигането на някакъв минимален прогрес през последните две десетилетия.

Затова е крайно време да изпратим на Риад ясно послание, че слагаме край на досегашните си отношения. Двете правителства могат да продължат да си сътрудничат, когато това е уместно и се налага. Следва да бъде сложен край обаче на посещенията на американските президенти, чиято единствена цел да се демонстрира почтително уважение към трона на Саудитите. Да бъдат прекратени интимните приятелски срещи с монарха при отпътуването на държавния ни глава. Американските военни вече не трябва да се разглеждат като евтина лична охрана на семейство Ал-Сауд, готова да действа по заповедите на Риад.

Южна Корея

Спецчастите на южнокорейската армияАко някога е имало алианс, който в резултат от променените обстоятелства да е станал неуместен, това са американските гаранции за сигурността на Република Корея. Двете страни действително споделят някои ценности - поне откакто Сеул най-сетне предприе важни стъпки към демокрацията, независимо от проточилата се подкрепа на Вашингтон за южнокорейските диктатори. В същото време, следва да сме наясно, че обширните културни, икономически и дори семейни връзки между нашите две страни ще продължат да се развиват без оглед на отношенията ни в сферата на сигурността.

Навремето САЩ бяха въвлечени в Корейската война не заради уж присъщото на полуострова стратегическо значение - преди началото на конфликта дори генерал Дъглас Макартър отрича тази територия да представлява някаква геополитическа ценност. Вашингтон по-скоро се чувстваше отговорен да се включи в тази война след като, съвместно със Съветите,  реши да раздели Корейския полуостров и в същото време отказа да въоръжи армията на Южна Корея. Що се отнася до сигурността, американските политици погрешно сметнаха нападението на Северна Корея за предварително обмислена стъпка на съветския диктатор Йосиф Сталин и възможна прелюдия към мащабна съветска инвазия в Европа.

След това американското военно присъствие на полуострова беше необходимо докато Югът не постигна необходимата политическа стабилност, демонстрирайки в същото време впечатляващо икономическо развитие. През 80-те години на миналия век Южна Корея вече далеч изпреварваше Северна в икономически план. В началото на 90-те пък Сеул окончателно прегърна демокрацията, а и съюзниците на Севера от времето на студената война също се промениха, в резултат от което изчезна възможността Русия или Китай да подкрепят евентуална нова севернокорейска агресия. Днес съотношението между Южна и Северна Корея в икономиката е 40:1, а в числеността на населението е 2:1, да не говорим за тоталното технологично превъзходство на Юга и мощната  международна дипломатическа подкрепа, на фона на почти пълната изолация на Севера.

Тезата, че Южна Корея продължава да се нуждае от американските субсидии в сферата на отбраната е също толкова основателна, колкото и евентуална молба на САЩ към Европа да им помогне за да се защитят от Мексико. Истината е, че Югът може да се защити и сам. Някои американци си въобразяват, че Сеул се е присъединил към "големия", доминиран от Вашингтон, алианс за да сдържа Китай, но южнокорейците би трябвало да са се побъркали, ако действително искат да превърнат тази гигантска съседна държава в свой постоянен противник, заемайки страната на САЩ в противоречията помежду им, които при това не ги засягат особено (Тайван, островите Спратли, или архипелагът Сенкаку). Някои други форми на сътрудничество, като обменът на разузнавателна информация например, могат да се окажат по-изгодни за Вашингтон и Сеул, но те следва да се реализират без продължаването на т.нар. "Договор за взаимна отбрана", който само формално има "взаимен характер".

Ирак

САЩ воюваха в Ирак с години и разрушиха древни паметници на културата и една от най-старите цивилизацииВоенната интервенция в Ирак, осъществена при управлението на Буш-младши, беше плод на многобройните илюзии на американския елит, като започнем с тази за наличието на оръжие за масово унищожение у режима в Багдад. Освен това американските управляващи бяха искрено убедени, че иракчаните ще могат да създадат либерална, нерелигиозна демокрация, ще признаят Израел и ще се присъединят към САЩ в техния велик поход към социално и прогресивно бъдеще. Уви, всичко това се оказа продължителен кошмар - поредица от причудливи фантазии, стрували живота на 4500 американци и над 200 000 иракчани.

Класически пример за "резултат, противоположен на очакванията" стана появата на т.нар. Ислямска държава. Сваляйки светския диктатор Саддам Хюсеин, Съединените щати провокираха ожесточена сектантска война. Шиитското мнозинство най-сетне получи политическо господство, но жестокостта му накара изтласканите от властта сунити да потърсят защита и подкрепа от ислямистите. Днес Вашингтон отново воюва на страната на номиналния си съюзник, донесъл страдания както на себе си, така и на мнозина други.

Шансовете, че двете страни някой ден действително ще споделят общи ценности никак не са много. Ирак страда от липсата на демократични традиции, граждански институции и толерантна философия. Това разбира се не означава, че там никой не е заинтересован от изграждането на едно по-либерално общество. Истината обаче е, че обществените отношения в Америка и Ирак продължават фундаментално да се различават и едва ли ще се доближат в обозримо бъдеще.

Впрочем, между двете страни не съществува и кой знае какво съгласие в стратегически план. Отношенията на Багдад с Иран винаги ще бъдат определящи. Шиитското управление надцени силите си и сега е застрашено да загуби страната. Затова отново се обръща за помощ към американците! В същото време, силата, която днес застрашава Ирак и Иран, т.е. Ислямска държава, не представлява кой знае каква опасност за Америка. Затова пък, тесният военен алианс с Багдад ще ангажира САЩ в регионалната религиозна война на страната на радикалните шиити, част от които продължават да убиват иракски сунити. И тук сътрудничеството има смисъл, когато е изгодно за Америка, но когато не е, следва да се спазва определена дистанция. Тоест, не бива да се говори за някакви постоянни съюзнически отношения с Ирак.

Балтийското трио

Eстония, Латвия и Литва съществуват в лошо обкръжение. След като дълго време са били част от Руската империя, а после са погълнати от Съветския съюз след краткото им съществуване като независими държави, те и днес се боят от сянката на Москва. И трите държави настояват за присъствие на части на НАТО - с други думи на американски войски, както и за постоянното "потвърждаване", че Вашингтон е готов да воюва заради тях.

Разширяването на Северноатлантическия алианс за сметка на балтийските държави е добър пример за това, че Вашингтон е забравил, какво всъщност трябва да представлява НАТО. Повечето държави си избират съюзници за да укрепят своята собствена сигурност. След Втората световна война САЩ се опасяваха от разширяването на съветското господство в Евразия и създадоха НАТО като щит, зад който Западна Европа би могла да се заеме със своето възстановяване.

Тази политика работеше - дори прекалено добре, защото европейските членове на пакта предпочитаха да запазят изгубилата смисъл зависимост от Америка дори и след като се възстановиха и осъществиха мощен скок в икономическото си развитие. Независимо че все още съществуваха известни проблеми в сферата на сигурността, те можеха да бъдат решени от европейците или посредством формирането на континентален алианс, като приемник на НАТО, или от една нова НАТО, оглавена и формирана от самите европейци. Включването на балтийските постсъветски държави в пакта беше ярък пример за присъединяването на страни, представляващи своеобразна "черна дупка" в сферата на сигурността, т.е. слаби държави с минимална военна мощ, но с потенциално конфликтни отношения с Русия.

Днес единствено Естония изпълнява препоръката на НАТО да изразходва 2% от своя БВП за нуждите на отбраната, което, само по себе си, е нищожно ниско равнище за една страна, която непрекъснато тръби, че може да бъде нападната от могъщия си съсед. Латвия и Литва изразходват за целта наполовина по-малко средства, макар да обещават в крайна сметка да постигнат същия показател. Балтийците обаче не се притесняват от това, защото - както вярват те - въпреки ангажиментите си по целия свят, Америка ще бъде така добра да разположи свои военни части по техните граници и ще ги защити.

Вероятно не би било реално да искаме балтийските държави да бъдат "извадени" от НАТО, но истинският проблем за Америка е самата НАТО, а не отделните нейни членове. Затова Вашингтон би трябвало да напусне алианса, заменяйки го с набор от по-ограничени споразумения за военно сътрудничество с ЕС и с европейските държави, разполагащи с най-мощни въоръжени сили и значителни военни бази. Няма нужда да напомням, че Естония, Латвия и Литва не влизат в този списък.

Филипините

Филипините - диктатура, корупция, псевдодемокрацияОтношенията на Америка с тази полупропаднала държава имат дълга и трагична история. Първоначално САЩ я окупират в рамките на имперската експанзия, предприета в края на ХІХ век от президента Маккинли, чиято крайна цел е Китай и която Тихият океан превръща в перманентна - както надуто твърди сенатор Албърт Бевъридж, един от апологетите на ранния американски империализъм. След това на американците се налага да смажат активното движение за независимост, насочено първоначално срещу колониална Испания. В хода на този ранен пример за "налагане на демокрацията" загиват около 200 хиляди филипинци.

След като в крайна сметка наистина става независима, по време на Втората световна война страната е окупирана от Япония. След освобождението си, Филипините преминават през диктатура, корупция и некомпетентна демокрация, както и през най-различни и причудливи комбинации между тези модели, при някои от които например, вицепрезидентът разполага с повече военни пълномощия от държавния глава. Продължителните метежи, организирани от радикалните местни ислямистки групировки, подкопават и малкото стабилност, с която може да се похвали тази страна.

Армията на Манила е отражение на тези порочни основи. Така, един от филипинските министри на отбраната се оплаква от военния флот, който не може да плува, и от военновъздушните сили, които не могат да се вдигнат във въздуха. Флагманът на днешният филипински флот е бракуван американски кораб. Но въпреки това, Филипините упорито се забъркват в спорове с Китай заради рифа Скарборо (част от архипелага Спратли) и други райони на Южнокитайско море.

По-точно обаче е да се каже, че Манила би искала тези спорове да бъдат решени в нейна полза от САЩ. Двайсет години след затварянето на американските бази и извеждането на американските части от страната, през миналата 2014 Филипините сключиха нов договор за статута на въоръжените сили, позволяващ временното дислоциране на американски части на тяхна територия, с все по-очевидното желание да ангажират приятелски настроената свръхдържава в локалните морски спорове, които не представляват никакъв интерес за Вашингтон. САЩ биха предпочели тези спорове да бъдат решени с мирни средства и нямат никакви причини да се намесват в конфронтацията между една страна, която не е склонна да направи нищо сериозно сама, и една възходяща велика сила, която има изключително амбициозни планове. Ето защо Манила също е в списъка на американските съюзници, които би трябвало да получат от президента Обама послание, че вече не трябва да разчитат за всичко на САЩ.

Украйна

Провокираната от САЩ гражданска война превърна градовете в руиниЧисто технически, Киев не е съюзник на САЩ, макар че това не си личи по начина, по който американската администрация се отнася към Украйна и най-вече, как добре познатата група от неконсерватори и хипернационалисти би искала да се отнасяме към тази страна. Нито пък по това, как сегашното правителство в Киев би искало Америка да се отнася към него.

Украйна е обременена с много проблеми, дължащи се на нейната история и география. Тя дълго време е част от Руската империя и Съветския съюз, с кратки промеждутъци на частична независимост, но никога не е била важна за САЩ. Макар че по време на студената война Вашингтон беше включил Украйна в списъка на "поробените нации", нито един американски стратег, никога не е твърдял, че контролът на Москва над тази територия е сериозен проблем за САЩ, да не говорим, че засяга жизнените им интереси. Така беше и, когато преди четвърт век Киев най-сетне се освободи от руската опека. През 1994, след като Украйна ликвидира запасите си от ядрено оръжие, САЩ подписаха т.нар. Меморандум от Будапеща, но той съдържаше само банални ангажименти, като например обещанието да бъде сезирана ООН, ако друга държава заплаши, че може да използва ядрено оръжие срещу Киев. Намесата на Вашингтон през 2004 и 2005 помогна за идването на власт на Виктор Юшченко, но той се оказа непредсказуем, некомпетентен, и без всякаква връзка със собствения си народ. Идването на власт на сегашната администрация, в резултат от миналогодишния пуч, неочаквано доведе до обратните резултати (оказали се още по-катастрофални както за Америка, така и Украйна), провокирайки присъединяването на Крим към Русия и бунта на сепаратистите в Донбас.

Макар да е разбираемо, защо украинците - както и балтийските народи - искат Америка да им изпрати бронетанкови части, Вашингтон няма никакви причини да го прави. Тази борба е трагична, но сложна, защото в нея се смесват гражданската война и чуждата намеса. Истината обаче е, че Украйна е безполезна за американската сигурност и определено не е достатъчно значима за да оправдае конфронтацията с нейния ядрен съсед. Украйна винаги ще е от много по-голямо значение за Русия, която ще плати много по-висока цена и ще поеме много по-висок риск за да надделее в битката за нея.

Затова САЩ следва ясно да дадат да се разбере, че Киев никога няма да бъде част от НАТО и в Украйна никога няма да бъдат разположени американски военни части. Вашингтон не бива да доставя оръжие на тази страна. Икономическите, културни и хуманитарни интереси на Америка в Украйна са реални, но ограничени. Както и да се развият двустранните отношения в бъдеще, не може да става и дума те да формират някакъв алианс.

Откакто САЩ възприеха тезата, че са най-важната световна сила, винаги им е било трудно да казват "не". Без значение, за какво и кого точно ставаше въпрос, но когато Албания, Румъния, Черна гора, Грузия и още много други държави се обръщаха с някаква молба към нея, Америка винаги казваше "да". Помощ - да. Оръжие - да. Бази - да. Премахване на реални или въображаеми заплахи - да. Алианси - да.

Вече не достатъчно да се научим да казваме "не". САЩ трябва да започнат да пресичат решително претенциите на многобройните кандидати да бъдат "осиновени" и издържани от нас. В края на краищата, ползвателите на Фейсбук изтриват от списъка на приятелите си хората, с които са се скарали, или които им създават ненужни проблеми. По същия начин, Вашингтон следва да се откаже от фалшивите си съюзници. Това би укрепило в много по-голяма степен американската сигурност, отколкото поемането на нови ангажименти и гаранции към всевъзможни слаби и незначителни държави.

------------------------------------------------------------------------

* Авторът е старши сътрудник в Института Катон във Вашингтон, анализатор на National Interest. В края на  2013 той гостува в България, където участва в организираната от Българското геополитическо дружество и списание "Геополитика" международна конференция "Геополитиката на опиума: Афганистанският наркотрафик и борбата с него след 2014"

 
Можем само да се надяваме, че несигурният мир между Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко, постигнат чрез посредничеството на Ангела Меркел в Минск, ще се задържи. Защото няма да излезе нищо добро, ако тази война продължи. Тя вече коства живота на 5400 украинци. Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече хора ще умрат, Киев ще загуби още територии и накрая има огромна вероятност Украйна да свърши като ампутирана и фалирала република, една васална страна с големината на Франция на прага на Европа.

Патрик БюканънАко примирието не бе постигнато, над 8000 украински войници щяха да останат приклещени в котела в Дебалцево и за тях нямаше да има друг избор, освен да се предадат или да загинат, а това щеше да доведе до огромна криза в Киев. Американски оръжия щяха да влязат в страната, което щеше да бъде прелюдия към войната между Русия и САЩ.

Човек може да разбере жизненоважния интерес на Русия да запази военноморската си черноморска база в Крим и да задържи Украйна извън НАТО. Ясен е и жизненоважният интерес на Киев да запази Донбас.

Но какъв е жизненоважният интерес на САЩ там?

Според Меркел на карта е заложен основен принцип след края на Студената война в Европа – границите на държавите да не се прекрояват със сила.

Това звучи идеалистично, но дали е реалистично?

След края на Студената война Югославия се разцепи на 7 държави, СССР – на 15. Хърватия, Босна, Косово и дори Словения трябваше да се борят за своята независимост. Същото направиха Южна Осетия и Абхазия, като се отделиха от Грузия, и Транснистрия – от Молдова.

В Русия все още има малцинства като чеченците, които се борят за независимост. В много от новите държави като Украйна живеят етнически руснаци, които искат да се приберат в родината.

Всъщност духът на сепаратизма е проникнал дълбоко в Европа.

Но докато Лондон даде право глас на шотландските сепаратисти, Мадрид отказва това право на баските и каталунците. Един ден някое от тези етнически малцинства може да вдигне оръжие в опит да извоюва свободата си, както направиха ирландците преди един век.

Все пак нито едно от сепаратистките движения от Атлантика до Урал не е от особено значение за Щатите. Нито едно не е наша работа. И нито едно не оправдава война с Русия.

Но какво му има на това поколение американци, превръщащо ни в нахални натрапници в делата на държави, които дори не можем да открием на картата? Отговорът е – параноята „Путин”.

Преди четиридесет години бях в Москва с Ричард Никсън на последната му среща на върха с Леонид Брежнев. Тя не премина в спорове, въпреки че по онова време СССР беше командният център на една империя, която се ширеше от Берлин до Берингово море.

Когато ни предупреждават, че Путин иска да възстанови СССР от 1974 година, замисляме ли се наистина какво би трябвало да направи, за да го постигне?

За да възроди съветската империя, той трябва да превземе Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Грузия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Това е територия, голяма колкото целите Съединени американски щати.

За да възстанови СССР, Путин ще трябва да нападне и окупира Румъния, България, Унгария, Полша, Чехия и Словакия и след това да стигне чак до река Елба в Германия.

Близо ли е руският президент до възраждането на империята на царете и комисарите? Той анексира Крим, който е с големината на щата Върмонт и който династията на Романови придобива през ХVIII век.

И все пак почти всеки ден от Вашингтон се вдига врява – „Руснаците идват! Руснаците идват!”.

Факт е, че САЩ винаги са били враждебни към Путин. Той също изпитва неприязън към нас.

В неговите очи ние сме се възползвали от разпадането на СССР, за да разширим НАТО в Източна Европа и Прибалтийските републики. Използвахме цветните революции в Сърбия, Украйна, Грузия и Киргизстан, за да премахнем проруските режими там.

Но въпреки взаимното недоверие и дори презрение, няма ли нещо общо между нас?

Двадесет и първи век се разгръща и САЩ се изправят пред две ясни непосредствени заплахи, които застрашават стратегическите ни интереси – надигащата се сила на ненаситния Китай и разпространяването на ислямския тероризъм.

За справянето и с двата проблема Русия е наш естествен съюзник. Китай гледа на Сибир и руския Далечен изток с неговата намаляваща популация като на изобилен източник на ресурси, от които се нуждае.

А срещу талибаните от Афганистан, ИДИЛ в Ирак и Сирия и „Ал Кайда” Русия, която пострада в Беслан и Москва, както пострадаха Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Париж и Копенхаген, е на наша страна.

По време на Студената война Русия беше в плен на идеология, враждебна към всичко, в което вярвахме ние. Управниците й ръководеха световна империя.

И въпреки това имахме президенти, които можеха да работят с Москва.

Щом сме били в състояние да преговаряме с неосталинисти по толкова сериозни въпроси като падането на Берлинската стена и балистичните ракети в Куба, защо да не можем да седнем с Владимир Путин и да обсъдим не чак толкова разтърсващи света проблеми, като този чий флаг ще се вее над Луганск и Донецк?

------------------------------------

* Патрик Джоузеф Бюканън – американски консервативен политически коментатор и политик. Старши съветник на трима американски президенти – Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

Превод: Филип Каменов, сайта ГЛАСОВЕ

 
Андрей Фурсов, „Миру-мир“През 1991 г. Западът по ред причини не успя да реши „руския въпрос“. Най-вече заради това, че неговите господари не бяха убедени, че Русия някога ще се съвземе. Сирийската криза през 2013 г. показа, че това не е така. Отговорът бе американо-нацисткият преврат в Киев, директна агресия срещу руския свят.

Но този път на „заговорниците и подпалвачите“ не всичко им се получи: нашата „кримска виктория“ и съпротивата на Новорусия объркаха картите на „плановиците“. А глобалната криза по същото време се изостряше, както и борбата на световния елит. Русия и Китай създават на Запада все повече проблеми, а да ги противопоставят един на друг, както два пъти се случваше с Германия и Русия, едва ли ще се получи. Отчитайки ниското професионално ниво и така да се каже, повишената невротичност на формалните ръководители на западните държави (остра критика на поведението им, в която се споменават горните характеристики, отправи по повод украинската криза Х. Кисинджър), не бива да се изключва, че те за пореден път ще се опитат да тласнат света в голяма война, избирайки за главна мишена Русия. За това свидетелства разюзданата антируска и антипутинска пропаганда, която се разгърна на Запад по време на сирийската криза и достигна апогея си в хода на украинската криза.

За тези 70 години от май 1945 г. досега светът кардинално се промени. Изчезна Съветският съюз, разруши се „Ялтенско-Потсдамската система“, на нашата граница се създаде натовски плацдарм за бъдещи действия срещу Русия.

Украинската криза ясно демонстрира целите на определени крила на северноатлантическата върхушка – подготовка за това, което не успяха да направят в Мюнхен през септември 1938 г., когато бе отключена бездънна пропаст и всъщност започна световната война.

В тази война различни групировки на Запад преследвали различни цели. Имперският сегмент на британския връх се стремял чрез силата на Третия райх да унищожи и разчлени СССР, а след това да разгроми отслабената от войната Германия и да поставит под свой контрол цяла Европа. За доминиращия политико-икономически сегмент на САЩ важен бил демонтажът на британската и френската колониална империя – това било нужно за стратегическите цели на крупния финансово-промишлен капитал на САЩ – и заради фактическия провал на широко рекламирания „нов курс“, и конкурентните действия на британците (през 1929–1931 г.), директорът на Централната банка на Англия М. Норман „затворил“ Британската империя – 25% от световния пазар – за „външния свят“, тоест за САЩ.

Отговорът на подобно нещо можел да бъде само един – унищожаване на британския колониален „райх“, за което откровено са говорили представители на американските делови и политически кръгове, в частност, Алън Дълес. На американските глобалисти пречела последната световна империя – Британската, и именно Третият райх като германската квазиимперия се разглеждала от американската върхушка като бъдещ терминатор на Мъгливия Албион.

Някои смятат, че планът бил тази работа да се свърши от Райха заедно с СССР. Мисля обаче (и в това съм съгласен с А. В. Багаев), че на СССР е била отредена различна роля: той е трябвало да стане терминаторът на Третия райх след разгрома на последната Британска империя. Друг е въпросът, че Сталин едва ли би позволил да бъде въвлечен в такава игра – той би се постарал да играе на противоречията между другите играчи. Което всъщност и се случило.

Не бива да се смята, че цялата британска върхушка е действала от имперски позиции. В нейния състав е имало и две други фракции: едната не смятала да жертва Великобритания заради империята, а другата се съюзила с американските глобалисти, образувайки англо-американски глобалистки блок. САЩ не били заинтересувани от германо-съветски конфликт, докато британските имперски хора правели всичко, за да го провокират.

И трябва да се каже, че със своите действия от май-юни (полетът на Хес и последвалите преговори) те успели да го постигнат, надигравайки и САЩ, и СССР. На 22 юни 1941 г. Хитлер, получавайки определени гаранции от Албиона (в противен случай той никога не би оттеглил дивизиите си от Западния фронт), адмирал Канарис* нападнал СССР. В резултат се създава англо-американско-съветска антихитлеристка коалиция, но едва след като СССР показал, че независимо от тежките поражения може да разгромява врага и да го победи.

Затова през август 1941 г., когато става ясно, че СССР не е паднал и още повече - няма да падне, англо-американците започнали да разработват свои планове за следвоенното световно устройство (Атлантическата харта), а СССР през януари 1942 г. в разгара на битката под Москва разработвал свои планове (Комисия по следвоенния проект за държавно устройство на страните от Европа, Азия и други части на света, начело с Молотов и автора на Устава на Коминтерна, „сивия кардинал“ на съветската криптополитика Ото Куусинен).

Нападението на Германия над СССР, мощната съпротива на Червената армия през лятото на 1941 г. и формирането на антихитлеристката коалиция спасили Великобритания от поражение, но всички тези фактори станали основа за нейната ликвидация: както казват англосаксонците - „Every acquisition is a loss, and every loss is an acquisition“ („Всяка придобивка е загуба и всяка загуба е придобивка“). В резултат на военните действия на СССР и САЩ Британската империя била подкопана, а скоро след войната прекратила и своето съществуване – англо-американските глобалисти получили своето, но веднага след победата над Британската империя (и Третия райх) се изправили пред СССР в качеството му на нов, много по-мощен, отколкото били немците и британците, взети заедно, глобален противник – победоносния СССР.

След горбачовската капитулация и елцинските „бандитски 90-те години“ изглеждаше, че плановете на глобалистите по отношение на Русия са се осъществили напълно на „принципа на Клинтън“: „Ние ще позволим на Русия да бъде, но няма да й позволим да бъде велика държава“. Обаче в хода на сирийската и особено на украинската криза Русия със своите принудителни отбранителни действия направи заявка за връщане на великодържавния си статут, смачкан от Горбачов и Елцин. И ако това са първите и неголеми крачки, именно от първата крачка, както казват мъдрите китайци, започва „път, дълъг хиляди мили“, на което колективният Запад реагира веднага.

Какъв е сегашният баланс на голямата политика – след 70 години от нашата победа и 77 години от мюнхенската антисъветска (антируска) конспирация?

Ако през 1938 г. на нашата граница са довели държава, на която протонатовците възложили ролята да извърши агресия против СССР, то сега на границата на РФ вече са самите натовци (без никакво „прото“), които се опитват да създадат потенциална агресивна държава начело с русофобска хунта, чиято политика трябва да провокира Русия към такива действия, които „световното съобщество“ (разбирай: северноатлантическата върхушка и контролираните от нея СМИ – средства за масова информация, а по-точно СМРАД – средства за масова реклама, агитация и дезинформация) ще поднесе като „агресия против миролюбивия Запад“ с всички произтичащи последствия.

Сега е ясно – за който не е сляп в крайна сметка – как се припокриват епохите. През 1930 г. колективният Запад (наистина, без активното участие на САЩ, които тогава искали да подчинят британоцентричния Запад) насърчавал немските нацисти, насъсквайки ги против СССР. Днес същият Запад, но вече начело със САЩ (по-точно онази част от англо-американския истаблишмънт, която опъва жили, свои и чужди, за спасяване на долара) също подтиква против Русия нацистите, само че този път украински. Нещо повече, Западът и така наречените „съюзници по антихитлеристка коалиция“, отначало проточили откриването на „втори фронт“ до 1944 г., а от 1944 г. започнали да точат ножа срещу СССР, сега отказват да гласуват за осъждане на нацизма, за резолюция за осъждане на нацизма – тук коментарите са просто излишни.

От една страна, днешната ситуация в света се отличава от края на 30-те и началото на 40-те години не в наша полза: първо, днешна Русия е значително по-слаба от СССР, при това не само и дори не толкова във военен план (благодарение на ядреното оръжие ние до днес можем да нанесем неприемлива вреда на главния агресор на нашата епоха - САЩ), колкото в икономически и което е по-важно, в социално-политически и идейно-духовен.

В края на 30-те, след като през 1936 г. за пръв път бе употребен терминът „съветски патриотизъм“, а 7 ноември за пръв път престана да бъде празнуван като първия ден на световната революция, започна процес на акцентиране на руските традиции, на националната култура, на руската воинска слава. Това обаче едва ли може да се сравни с днешната мода МФБ (монархизъм, феврализъм, белогвардейщина), комплекс, при който във вид на национална традиция се насаждат постсамодържавие и белогвардейска реалност, тясно свързани със северноатлантическия Запад, икономически и ценностно ориентирани към него. Възможно е определени сегменти в управляващата класа в РФ да чувстват класова близост именно с тази реалност.

За разлика от края на 30-те и началото на 40-те години Западът на държавно (блоково-държавно) ниво излиза като единно цяло начело с главния лидер – САЩ. ФРГ и Япония всъщност се явяват американски протекторати, Великобритания действа в симбиоза със САЩ, а Франция със сегашното й ръководство може да не я слагаме в сметката.

В същото време има три фактора, способни не само да неутрализират горните два, но и да ги прекратят:

Фактор „А“ – променящата се в държавно-патриотичен план ситуация вътре в Русия, тъй като на върха (изострящата се сирийска и особено украинска криза противопоставят „търговците“, готови да продадат страната на транснационални корпорации, и диспечерите, чиито политико-икономически интереси изискват бетониране на суверенитета и създаване на международни антиглобалистки териториални и политически обединения/блокове), но и в низините – ръстът на съзнанието какво представлява наистина Западът, какви са неговите цели въобще и по отношение на Русия, преосмисляне в позитивен план отношението към съветското минало и в негативен – към капитализма. Всичко това създава друг морално-политически климат в сравнение с 90-те години.

Фактор „Б“: на световната арена се появи нов мощен играч – Китай. И ако неговата икономическа мощ и степен на противопоставяне на САЩ няма смисъл да се оценяват, наличието на толкова тежки „фигури“ на нашата половина на глобалната шахматната дъска сериозно променя ситуацията. Военният потенциал на РФ заедно с демографско-икономическия потенциал на КНР превръщат тези две регионални държави в супер-Евразия, особено в сравнение със западната „евросъюзна“ част с нейните икономически кризи, социален упадък и морално-духовна деградация.

И накрая, фактор „В“: работата не е само във възхода на Китай сам по себе си – „червеният дракон“стана заплаха за обединените компании на световната върхушка, чиито мениджъри са исторически – от XIX век на сцената – един Рединг, Самюъл и други, не по-малко влиятелни от Ротшилд, но не толкова известни кланове. Този клъстър разглежда Китай като средство за разрушение на доларовата система и създаване на нов световен ред, посткапиталистически.

По тактическа перспектива Русия се вписва заедно с Китай в този проект. А това означава, че резултатът е „един на един“ със Запада на ниво междудържавни игри, на ниво наддържавни игри, игрите на невидимите наднационални структури на световните обединения и управления и стоящите зад тях структури (клубове, ложи, комисии и др.), също на руски кланове – в крайна сметка определени сегменти от нейния елит сигурно може да имат и сигурно имат съюзници в борбата за посткапиталистическо бъдеще – може би не светло, но по-хубаво от намръщеното утро на тъмната безпросветна нощ.

В такъв смисъл, ако в края на 30-те години СССР играе на междудържавни, междуимпериалистически противоречия, то сега става дума за наддържавни, глобално-клъстерни противоречия на световната върхушка, която може и трябва да бъде използвана.

И ако в края на 30-те и началото на 40-те години е върхът на поредната структурна криза на капиталистическата система, то сега имаме системна криза на капитализма, последният вече е изчерпал своята социогенетическа програма и трябва да бъде заменен с друга система.

Пред очите ни в средата на 70-те години се разгоря грандиозна социално-икономическа и психо-историческа битка за това кой кого да изхвърли в борбата не просто за място в посткапиталистическата система, а за съхранение и увеличение на властта и привилегиите на намаляващи – особено ако се зададе геоклиматична катастрофа – ресурси.

Запазване или срив на долара е само една от лотариите, макар и много важна. Доларът, дори в сегашното си състояние – е тухлата, която ако се махне от стената, може да я срути. А защо сражението за долара между двама световни клъстъри е възможно да се обърне в Голяма война, която може да прерасне в евразийско-североатлантическа (или дори руско-американска), зад която ще стоят далеч не само руски или американски интереси.

Да не дава Бог нова война, но ако тя не може да се избегне, то ние, както СССР през 1941–1945 г., трябва да направим всичко, за да погребем това, което за нас е най-голяма заплаха, а след това да не проиграем нашите съюзници, да неутрализираме тази сила, която ще определят за терминатор на непосредствените победители. А за това трябва да се изучава опитът на Великата отечествена, тоест на Втората световна война, както и другите войни на ХХ век: от Първата световна до студената, тоест първата глобална. Разбира се, теоретическото осмисляне трябва да е от гледната точка на нашите интереси днес и в бъдеще.

Днес можем да кажем, че научихме далеч не всички уроци на Втората световна война, която плавно премина в студена война. По-бързото изучаване на тези уроци е необходимо условие, че ако се наложи, да можем да се подпишем на руините на крепостта на победения враг. Ние, разбира се, сме мирни хора, но нашият брониран влак, тоест ядрена и друга мощ, умножена по силата на психоисторическото оръжие и мирните и военни национални/имперски традиции, винаги трябва да са ни на въоръжение. В това е един от главните уроци на нашата победа от 9 май 1945 г.

Когато през 1941 г. врагът нападна нашата страна, нашите бащи и деди го свалиха от върха на военната машина и се разписаха на Райхстага. Въпросът е – ако врагът още веднъж посмее да посегне на нашето право да бъдем в историята, къде и на какво ще се разпишем?

*Адмирал Вилхелм Канарис е шеф на Абвера – военното разузнаване и контраразузнаване при Хитлер. В началото на 1941 г. провежда успешна операция по дезинформация на съветското командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне Великобритания и по този начин да осигури внезапност на нападението над СССР.

Превод: Рени Нешкова

 

Западните държави членки на Европейския съюз вече не са толкова единни във верността си към САЩ и следването на нейните заповеди

Наемници от чужди държави в УкрайнаАмериканският президент Барак Обама предприе най-сложния и дълъг път да сваля руския президент Владимир Путин. Освен това Обама реши да приключи със стабилността на еврото и да го срине. Това бяха европейските задачи на Обама, с които той реши с един хаос да улучи поне една торба зайци: да получи най сетне стратегическа територия под носа на Русия, да дестабилизира Русия, да използва НАТО и европейските държави, за да му свършат работата, да прекъсне снабдяването на Европа с руски газ.

Дали тази авантюристична стратегия на официален Вашингтон ще заздрави позициите на Обама, или ще го срине преди края на мандата – това сме на път да научим.

Площадът на Майдана, след стрелбите на снайперисти и палежитеЗащо трябваше да мине цяла година, за да чуем признанието от Барак Обама: ние бяхме посредници при смяната на властта в Украйна? Американският президент открито призна в интервю за телевизия CNN ролята на САЩ в държавния преврат, станал в Украйна през февруари 2014 година. Кратко и ясно.

В същото интервю, цитирано в радио Гласът на Русия, Обама каза, че реалният военен конфликт между САЩ и Русия няма да бъде мъдро решение, но заплаши с „предприемане на военни мерки за защита на съюзниците“.

И действително, докато в Минск вървяха часове наред трудни преговори между Русия, Германия, Франция и украинския президент Порошенко, в Щатите приеха законно отпускане на 1 млрд долара за оръжие на Украйна.

Според американския президент, Вашингтон „се занимава с укрепване по границата с Русия на онези страни, които влизат в състава на НАТО“. Обама разказа в интервюто за по-нататъшните планове на Белия дом: „Ще се придържаме към този курс – засилване на натиска върху Русия и укрепване на Украйна“.

Военният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков КедмиВоенният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков Кедми, в интервю за Russia Today, коментира заявлението на Барак Обама. Той изтъкна, че Вашингтон повече не се притеснява в изразяването на своите намерения и опитите за смяна на едни или други неугодни власти по целия свят. „През последно време те абсолютно спокойно говорят и го вършат почти открито“ – каза Кедми.

Що се отнася до Украйна, според Кедми, смяната на властта там не бе самоцел. Целта беше да се отслаби Русия, смятана от САЩ за една от заплахите за своята световна хегемония:

- Китай и Русия за тях са сериозна опасност, защото не дават да съществуват тяхната бъдеща военно-политическа и икономическа хегемония. И затова те целят да избият това най-слабо, според тях, звено – т.е. Русия.

В същото време, докато Долната камара на Конгреса на САЩ представи законопроект за 1 милиард долара военна помощ за Киев, Вашингтон заплаши Москва с нови санкции, ако не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна?!

Капитолия въ ВашингтонДокато Обама се опитва всячески да дестабилизира Европа чрез военния конфликт в Украйна, за пръв път от 1921 година насам Съветът за външни отношения на САЩ (Council on Foreign Relations) поиска официално от американския президент да уволни съветниците си и да му бъдат назначени служебни - по равен брой от двете водещи партии, за да бъде поправен хаосът, който Обама сътвори на международната арена и да бъдат предотвратени още усложнения до края на мандатът му...

Тиери МейсанС просто око се вижда, че кризата, обхванала американският държавен апарат директно застрашава оцеляването на Империята като световен лидер. Това вече не е просто единично мнение на експерти и анализатори като Тиери Мейсан, това е тема, разтърсваща най-високите етажи в американската власт.

Стигна се до момент, в който почетния президент на Съвета за външни отношения поиска официално оставките на главните съветници в администрацията на Барак Обама. Този път сблъсъкът е отвъд обичайния: „републиканци срещу демократи", не само републиканците критикуват Барак Обама, съюзници на САЩ, анализатори и експерти недоумяват как е възможно настоящия американски президент да сътвори толкова хаос, действайки неориентирано и без ясна визия на места като Сирия и в Украйна...

Тиери Мейсан е френски интелектуалец, основател на независимото издание „Voltaire Net“, автор на няколко книги и колумнист във френски, английски и руски ежедневници, публикува в сайта alterinformation.wordpress.com следните свои наблюдения:

„Залогът е ясен – хегемонията на САЩ и НАТО.

От няколко месеца насам наблюдавам с особен интерес странната тенденция: Вашингтон няма конкретна външна политика. Има две фракции, които си опонират и успоредно прокарват своите си политики във външните дела на Съединените щати.

Войници на САЩ на позицияТова е най-очевидно по отношение на Сирия, където Белия дом първоначално организира Даеш с цел провеждането на етническото прочистване в Ирак, след това оглави международна коалиция срещу терористичната организация, а в същото време, без дори да се опитват да го скрият, ЦРУ продължават да ги подкрепят. Това противоречие се появи и в официален Париж и неговите служби, прехвърляйки се от САЩ към някои от съюзниците им.

Чък Хейгъл, министър на отбранатаКогато Чък Хейгъл поиска писмен отговор вярно ли е това той не просто не получи такъв, той беше уволнен.

Хаосът скоро се разпространи и в НАТО, алиансът някога създаден да се противопоставя на СССР и продължил съществуването си с единствената цел да воюва срещу днешна Русия, когато турския президент Реджеп Таип Ердоган и руския Владимир Владимирович Путин подписаха големи икономически споразумения.

Почетния президент на Съвета за външни отношения Лесли Гелб наруши мълчанието. Той заяви, че „администрацията на Обама е лишена от елементарни инстинкти, нужни за адекватна преценка относно въпросите, касаещи националната сигурност на САЩ.“

стигайки по-далеч в искането си

„Барак Обама да уволни старши съветниците си и да назначи нови.“

За по-наблюдателните и запознати това е тънък момент. От създаването си през 1921 година Съвета за външни отношения на САЩ не е поемал подобна остра позиция. Но сега това се случва, защото всички виждат, че с безхаберната си външна политика администрацията на Барак Обама води САЩ към пълен провал.

Защо не става дума за „републиканци срещу демократи“?

Единственото мъдро решение е на американския президент спешно да се предостави помощ, за да се избегнат допълнителните провали и усложнения до края на мандатът му. Лесли Гелб предлага нещо много умно – новите съветници на Барак Обама да са по четирима демократи и четирима републиканци.

От демократите – Томаск Пикеринг (бивш посланик на САЩ в ООН), Уинстон Лорд (бивши асистент на Хенри Кисинджър), Франк Уиснър (неофициален шеф на ЦРУ и доведен баща на Николас Саркози) и Мишел Флориноу (президент на Център за нова американска сигурност).

От републиканците – Робърт Зоелик (бивш директор на Световна банка), Ричарт Армитаж (бивш асистент на Колин Пауъл), Робърт Кирмит (евентуален следващ директор на Световна банка) и Ричърд Бърт (бивш преговарящ по договора за намаляване на ядрените оръжия между САЩ и СССР).

И най-важното. От Съвета за външни отношения предлагат „четиримата мъдреци“ да съставят съвсем нова стратегия и да се опитат да поправят сътворения от Обама хаос във външната политика на САЩ.

„Четиримата мъдреци“, разбира се са: Збигнев Бжежински, Джеймс Бейкър, Брент Скоуфорт и Хенри Кисинджър.

Очевидно е, че мнозина нямат търпение Барак Обама най-накрая да си отиде.

Така мечтите на американския президент за втори мандат полека-лека се изпаряват. Разбира се, в повечето български медии катаклизмите във Вашингтон останаха извън интереса им. Съобщено бе мимоходом и без обяснения за уволнението на Чък Хейгъл и толкова.

От месеци наред в телевизии и печатни издания надделява русофобската интерпретация на събитията в Украйна.

Дебалцево, разположението на силитеСайтът alterinformation.wordpress.com пусна статия, според която 25% от личния състав (около 2,200 души) на украинската армия, която бе обкръжена в Дебалцево се е състоял от военнослужещи от държави-членки на НАТО и чуждестранни наемници.

Темата с факти участваше в предавания на телевизия Алфа и това явно е станало повод да се поиска спирането й от властимащите.

Сайтът alterinformation.wordpress.com се позовава на The Strategic Culture Foundation, където бяха обяснени совалките на Кери в Украйна, и пътуванията на Меркел и Оланд до Киев.

Държавният секретар Джон Кери и украинският президент Петро Порошенко„Първо Джон Кери пристигна в Киев, предлагайки летална военна помощ на Петро Порошенко, знаейки, че ако падне Дебалцево сепаратистите ще консолидират контрола си върху Източна Украйна и ще обтегнат западния фронт на бойните действия още по-застрашително – по направление Днепропетровск” - отбеляза alterinformation.wordpress.com.

Превземането на ДебалцевоТози пореден провал на украинската армия е причината, поради която западните лидери занервничиха и започнаха дипломатическите совалки. Затова и Киев прие набързо в град Дебалцево да се отворят два хуманитарни коридора, по които мирното население да бъде евакуирано. Вместо да помагат на мирното население да се евакуира обаче Киев беше ангажиран с извозването в Дебалцево на боеприпаси и военнослужещи на украинската армия и НАТО. Всичко това се случи в периода 6-7 Февруари.

Все по-напредващите на запад сепаратисти и скандалът, който щеше да избухне, ако бъде разкрит броя на военнослужещите на НАТО и чуждите наемници, биещи се срещу тях, принудиха френския президент Франсоа Оланд и немския канцлер Ангела Меркел да посетят Киев в деня, в който на визита беше американския държавен секретар Джон Кери, а на другия ден да кацнат в Москва и да предложат на Владимир Путин ново мирно споразумение за приключване на войната в Украйна. Те предложиха на самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики да бъде предоставена по-широка автономия в рамките на украинската държава, а сепаратистите да запазят териториите, които се намират под техен контрол до момента.

Вицепрезидентът Джо БайдънЗа нещастие немския и френския лидер не можаха да се договорят окончателно с руския президент. Те просто нямаха достатъчно време. Още на 7 Февруари по заповед на вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън ВСУ спешно предприеха ново контранастъпление  с една единствена цел – да отблокират жп.прелеза на Дебалцево и заклещените бойци на НАТО в града. Затова не трябва да ни очудва, че на 9 Февруари Върховната рада на Украйна официално поиска от САЩ да им бъде доставено оръжие, а мирният план на Оланд и Меркел едва ли ще се случи.

Чуждестранни наемници се бият на страната на украинската армия още от 2014 година. През месец март на изминалата година стана ясно, че поне 300 наемници от частната армия на САЩ (финансирана от Държавния департамент), прочула се злощастно в Ирак и Афганистан – „Блекуотър“ са изпратени в Донецк.

Колкото до изпращането на оръжие,

германският канцлер Ангела Меркел заяви във вторник, че нейното правителство не подкрепя въоръжаването на Украйна със „смъртоносни, летални оръжия“ в борбата срещу сепаратистите.

Военният коментатор Александър Голц изрази мнение пред руското издание „Независимая газета“, че Украйна няма да може да използва оръжията, от които се нуждае, без хиляди американски инструктори.

„Можете да си представите реакцията на Русия, в чиито очи това ще представлява разполагане на НАТО по нашите граници“, написа той.

„Доставките на оръжия за Киев ще се превърне в катализатор за най-лошото развитие на събитията – Украйна ще бъде разрушена при разорителна война в Европа, която САЩ ще помогнат да бъде разпалена, съобщава американското издание The American Conservative. Градейки своята външна политика, САЩ не трябва да мислят като „свръхдържава“, а като нормална държава, посочва изданието

Какво още се крие от българските граждани

Товарният кораб „Yasar Abi“От Бургас към украинското пристанище „Октябрск“ в гр. Николаев под Панамски флаг тръгна Товарният кораб „Yasar Abi“.

Пристанище „Октябрск“ е специализиран порт за транзит на въоръжение и боеприпаси.

В кораба е натоварен смъртоносен товар – 680 тона различни боеприпаси от НАТО-вски страни. Практически Киев не разполага в момента със свои боеприпаси.

На 3 януари т.г. „Yasar Abi“ е посетил грузинския порт Поти, където се намира военно-морската база на Грузия, а от 20 януари 2015 година се товареше на док в Бургас.

В момента пълният с боеприпаси кораб бърза на помощ на разбитата украинска армия, за да може тя да продължи да унищожава своето собствено население.

„САЩ превръщат Украйна в европейски „Афганистан“,

Патрик Бюкенъннаписа Патрик Бюкенън в в American Conservative, съветник на двама американски президенти – Рейгън и Никсън и кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия.

Бюкенън задава въпроса: „Как в такъв случай следва да реагираме ние, американците? Да изпратим свои инструктори и да се сражаваме на страната на украинското правителство, докато въоръженото противопоставяне се изостря, а броят на убитите и ранените нараства непрекъснато? А може би трябва да изпратим военните си кораби в Черно море? Мислим ли за последиците, след като навремето не помислихме, какво ще се случи, когато решихме да свалим Саддам Хюсеин, Кадафи и Мубарак?

Америка никога не е имала жизнено важни интереси в Крим или Донбас заради които си струва да се забърква във въоръжен конфликт с Русия. Освен това, нямаме възможност за пряка военна намеса и изтласкване на руската армия без съответната подготовка за по-сериозно военно противопоставяне и възможните разрушения в Украйна.

Какво биха си помислили Айзенхауер, Кенеди, Никсън или Рейгън за американския президент, който рискува да влезе във въоръжен конфликт с ядрената свръхдържава Русия заради две области в Югоизточна Украйна, управлявани от Москва още от времето на Екатерина II?

Всичко, което се случва днес в Украйна, е трагедия и катастрофа. И ние също сме виновни, че подкрепихме държавия преврат на киевския Майдан, в резултат от който беше свалено законно избраното проруско правителство на тази страна.

Съществува обаче опасност от още по-страшна катастрофа, ако позволим да бъдем пряко въвлечени в украинската гражданска война. На първо място, изглежда почти сигурно, че ако не ние самите, то нашите съюзници са обречени на поражение. На второ място, ако изтласкаме Русия от Европа и я отдалечим още повече от Запада, няма да и оставим никакъв друг избор, освен да задълбочава отношенията си с намиращия се във възход Китай.

Другата линия за дестабилизация на еврото и Русия бе петролът.

Барак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас СаудБарак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Кралят е уверил президента на САЩ, че Саудитска Арабия няма да промени позицията си на световния енергиен пазар. След тази среща и уверенията, че страната му ще запази същите обеми на производство, световните цени на петрола се понижиха.

Няколко дни по-късно Саудитска Арабия опита да притисне руския президент Владимир Путин да оттегли подкрепата си за сирийския президент Башар Асад, ползвайки доминиращата си позиция на световния пазар на петрол и пораженията, които понася руското управление от ниските цени на суровината, написа New York Times, позовавайки се на дипломатически и разузнавателни източници.

Съкращаване на добива на петрол и съответно по-високи цени на световния пазар е било предложението на Саудитска Арабия. Путин от своя страна нееднократно демонстрира, че предпочита Русия да понесе икономически загуби, отколкото да промени външнополитическия си курс.

Русия е сред най-големите поддръжници на Сирия, като години наред продава въоръжение на Дамаск за борба с ислямистките групировки в страната, предоставя и обучение, резервни части и поддръжка. Саудитска Арабия от своя страна е де факто лидерът на пералния картел ОПЕК и има най-голямо влияние върху цените. Отказът на Рияд да намали добива си е сред основните причини за задържането на петрола под 60 долара за барел. След посещение на саудитския външен министър Сауд ал-Файсал в Кремъл през ноември 2014 година, руският му колега Сергей Лавров отхвърли възможността цената на петрола да се определя чрез политически натиск и заяви, че тя трябва да зависи от търсенето и предлагането.

САЩ също търпи загуби и се наложи да се откаже от много от находищата на шистов газ при сегашните ниски цени.

Русия в момента страда от липса на средства, а и се намира в дипломатическа изолация заради санкциите, последвали анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна, но въпреки това Путин остава сред важните играчи в Близкия изток. Мнозина експерти са на мнение, че Путин засега не е готов да оттегли подкрепата си за Асад.

Самият Асад засега също няма намерения да напуска поста си, а дори и това да се случи, той ще продължава да се радва на подкрепата на Иран. Помощта на Техеран е сред основните фактори, които позволяват на Асад да се задържи на власт дори и след години борба срещу ислямистките групи в страната.

Германският канцлер Ангела Меркел при американския президент Барак ОбамаПреди преговорите на „нормандската четворка” в Минск, германският канцлер Ангела Меркел отпътува за Вашингтон, където разговаря с американския президент Барак Обама.

Телефонен разговор е имало и на Петро Порошенко с Барак Обама след подписване на минските споразумения.

Дали след подписването на Споразуменията Минск 2 лидерите на Германия и Франция ще започнат да осъзнават, че са употребени в плановете на САЩ срещу Русия.

Дано скоро се осъзнае и версията, че официален Вашингтон се опитва да дестабилизира еврото, за да вдигне долара и го стабилизира. Остава в Брюксел да прозрат, че играят чужда игра в Украйна с цел укрепване на НАТО и рухването на Русия. Русия не е Сърбия, която бе притисната да отстъпи Косово, зад нея са Китай, Индия,Иран, Турция, природните ресурси, ядрените оръжия.

Цената за тази американска авантюра плаща Европа, еврото ще пада, дестабилизирано, докато в официален Киев слушат и се водят по акъла на Белия дом.

Ако това е новото разбиране за евроатлантически ценности –след дължи години война в сърцето на най-стария континент и стотици хиляди жертви, разрушения, НАТО ще спечели, САЩ ще спечелят, Обама ще се стабилизира, а тук в Европа една дългогодишна скъпоплатена пропаганда, и манипулации ще тласнат ЕС към неговия безславен край.

И още нещо: от Косово е тръгнало масово изселване на албанци. Над 100 000 албанци са се изселили от Косово, предаде македонското електронно издание МКД. Според изданието властите в Прищина вече започнали да прилагат мерките за спиране на масовото изселване на албанците от Косово през Унгария към страни от ЕС.

ЕС изрази загриженост заради увеличаващият се брой на граждани на Косово, които нелегално влизат на територията на Съюза, предаде македонското електронно издание Република. Според последните информации през последните два месеца от Косово са заминали над 50 000 души. Ситуацията е особено тревожна за Унгария, Германия, Франция и Австрия, където отиват повечето емигранти от Косово. Информациите от ЕС говорели, че от Косово влизали повече нелегални емигранти, отколкото от Сирия и Афганистан заедно.

Маделин Олбрайт много си хареса Хашим Тачи и това реши съдбата на КосовоНали Мадлин Олбрайт твърдеше, че въпросното Косово е стабилна държава, тогава защо албанците го напускат масово? Не напускат сърби. То не са останали и кой знае колко сърби в Косово...

Косово бе създадена без референдум, без желанието на местното население, като изкуствена държава и в нарушение на международното право. Целта беше САЩ и НАТО да ударят Сърбия, като я раздробят.

Никой не разследва престъпленията на АОК, никой не разследва трафика на човешки органи от Косово, въпреки, че данни за това имаше в изобилие. Важното бе проамериканската държава да бъде оставена на спокойствие – тогава защо днес албанското население я напуска? Явно нещо в американската геополитическа „архитектура” на Балканите се оказа погрешно. Но зад това „погрешно” стоят десетки хиляди жертви, разрушения разбити семейства трагедии – никой не търси отговорност от една Велика сила. Тя по презумпция е права и непогрешима.

Горните редове са една моя версия. Времето ще покаже дали съм била права. И все пак, ако всичко дотук води към моята версия – съгласете се, че това е най-сложния път за Барак Обама да свали Владимир Путин и стабилизира долара, защото къде остават в тази схема Брюксел и еврото?!

 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla