Tag:фалит

Без този фалит нямаше да падне преждевременно правителството на „Пламен Орешарски”, нямаше служебен кабинет и този на Бойко Борисов да харчат и теглят заеми безогледно, нямаше да се намираме сега в „мъртва хватка” на синдикати, пишманполитици и други подобни

Сграда с офиси на КТБЩе започна с въпрос: "Ние ли ще сме поколението, което ще обяви закриването на държавата Република България?" Задавайте си и вие този въпрос по-често и така ще намерите обяснение на много събития, като „мигновеното” решение на правителството да сондира в „Хан Аспарух” с фракинг, продължаване на фракинга във Вранино, двата сондажа от времето на Даниела Бобева – също с фракинг.

Проекта за ВраниноЗадавайте си въпроса „Ние ли ще закрием държавата"? и когато чуете, че поамериканчените ни политици като Росен Плевнелиев, Даниел Митов, Меглена Кунева и сие са подписали Споразумението ТПТИ, което ще отвори широко вратите за проучване и добив на шистов газ с познатия и цитиран по-горе фракинг, с въвеждането на ГМО производството на храни, което също ще промени неблагоприятно почвата и подпочвените води, ще ни предлагат пилета обработени с хлор, за храна. Към тези европейски „ценности” се прибавя и правото на чужди компании, работещи на българска земя да ни съдят за каквото им скимне и нито една българска компания или съд да не може да се противопостави!

Фалираха КТБ, четвъртата банка в страната, докато в същия момент БНБ отпусна на друга банка 1 млрд и половина за осигуряване на ликвидност?! Фалитът протече като по сценарий, като в осъществяването му, със затваряне за 6 месеца на банката участваха не само цитираните от Бойко Борисов в Берлин Пламен Орешарски, Петър Чобанов и Иван Искров, но и главният прокурор Сотир Цацаров, доверени медии – печатни и електронни, участие взе и така нареченият ни президент, който скри Стенограмата за исканата банкова ваканция, за да потули имената на участниците в заседанието.

Защо Иван Искров още е на поста си, защо не е сменен Управителният съвет на БНБ, който вземаше решенията за КТБ след добре осъществения фалит – Борисов не отговаря и мълчи по въпроса, въпреки че сам се заканваше да махне Искров. А ние всички знаем, че ако поиска, Бойко Борисов може да направи на Искров предложение на което да не може да откаже, то главният гуверньор ще си вземе багажа и напусне БНБ, заедно с дружината си от УС.

Защо фалитът на КТБ бе полезен?

Защото осигури милиарди на неизвестни лица, свали правителството на Пламен Орешарски, върна ГЕРБ и Бойко Борисов на власт.

Ще припомня въпроса: "Ние ли ще бъдем поколението, което ще закрие държавата Република България?" Ние ли ще бъдем поколението, което ще осигури територия на ЕС и САЩ като плацдарм срещу Русия в бъдещите геополитически спорове?

Далеч съм от някаква конспиративна теория, но всичко сочи, че

фалитът на КТБ бе полезен за някои политици и бизнесмени

На първо място фалитът на четвъртата по големина банка в държавата бе „полезен” заради парите които преминаха от банката на други места и то с благословията на политици, действията на УС на БНБ и мълчаливото съгласие на правораздавателните органи като Главна прокуратура. Парите не се изпариха – наясно сме всички що годе грамотни българи.

Фалитът на КТБ бе полезен и заради свалянето от власт на кабинета „Орешарски”. Това осигури на Росен Плевнелиев възможност три месеца да управлява държавата чрез назначеното от него служебно правителство. А по време на тези три месеца се извършиха стотици безобразия, безотчетност на разходи и вземане на решения, за които този кабинет нямаше право за взема, истеризиране на исканията за милиарди за военни разходи и превъоръжаване.

Фалитът на КТБ бе много полезен защото върна Бойко Борисов и ГЕРБ на власт. С фалита на КТБ като причина кабинетът „Борисов” получи повод да тегли външни заеми – за какво никой не даде разяснения. На Фонда за гарантиране на влоговете бяха дадени малко над 2 млрд за изплащане на гарантираните влогове на вложителите.

Фалитът на КТБ отвърза ръцете един Бойко Борисов и други да сочат произволно удобно определени виновни и никой да не търси вина от всички останали, забъркани в съсипването на банката.

В Берлин Бойко Борисов спомена, че виновните за случилото се с КТБ са: Пламен Орешарски, Петър Чобанов и Иван Искров. Истината е, че виновните са повече и Борисов „ изпусна” имената на: така нареченият президент Росен Плевнелиев, Главният прокурор, премиерът и министъра на финансите – Близнашки и Румен Порожанов.

Фалитът на КТБ се оказа полезен като повод за непрекъснато теглене на външни заеми, които изобщо нямат нищо общо с рухването на банката.

Защо твърдя, че фалитът на КТБ бе умишлен – причина за това е, че в същото време на затваряне на банката, друга банка бе подкрепена от БНБ с 1 млрд и половина за осигуряване на ликвидност!

Това са общо взето "ползите" от фалита на КТБ.

След идването на ГЕРБ за втори път на власт, за министър на финансите в правителството на Бойко Борисов бе назначен човек, който бе дясната ръка на Симеон Дянков – финансов министър оставил мрачни следи в родната икономика и социални институции.

Така стигнахме и до осъществяване на кристалната мечта на Дянков: да се сложи ръка на Пенсионния фонд, за да се подсигури бюджетният дефицит!

Слага се ръка на пенсиите!

Пламен Димитров от КНСБ, много нервен та чак до истерияВ събота в Министерски съвет са били приети промени в КСО. Приел ги е кабинетът. След това при среща със синдикатите в понеделник, без да се канят други социални партньори приетото в събота става факт като Меморандум. На 16 декември, вторник промените са гласувани в парламентарна комисия от депутатите на ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт. Театърът за конфронтация на ДПС с Патриотичния фронт се оказа най-пошъл фарс. Другите членове на управляващата коалиция с ГЕРБ са гласували "въздържал се". Как наричаха подобни събития от ГЕРБ - задкулисие и извиване на ръце?! В медиите тази хронология на събитията, наречена кой знае защо пенсионна реформа липсваше! В този мандат медиите в мнозинството си вървят след победителите от ГЕРБ!

Тихо и без шум ГЕРБ си върши своето!

С промени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ предстои да се пренасочат осигурителните вноски, които осигурените лица и работодателите понастоящем превеждат на универсалните /частните/ пенсионни фондове към НОИ. Ще се премахнат индивидуалните партиди на осигурените и на практика ще заличат модерния капиталов принцип на функциониране на пенсионната система, съответстващ на пазарния модел на националното стопанство. Така страната ще бъде върната към чисто солидарния модел на пенсионно осигуряване, който не може да реши сложните проблеми, с които системата за социално осигуряване се сблъсква.– това са решили синдикатите, премиерът Борисов и КРИБ, оглавена от Кирил Домусчиев.

Така няма да се решат проблемите, свързани с преодоляване на дефицитите в пенсионната система и решаване на другите проблеми, свързани с пенсионното осигуряване в България, категорични са експерти.

Под удар ще се окажат и публичните финанси, доколкото пенсионните фондове, като най-големи инвеститори в държавни ценни книжа (ДЦК), няма да имат достатъчен ресурс за инвестиране в инструменти, издадени от българската държава и то не само ДЦК, но и всякакви дългосрочни инвестиционни инструменти, които държавата в партньорство с частния бизнес би могла да издава за финансиране на крупни инфраструктурни проекти.

Такава стъпка за оздравяване на НОИ би ощетила и всички осигурени лица, чиито лични средства, натрупани по индивидуални партиди в пенсионните фондове, биха се влели в общата маса на средствата в НОИ, без при това да им се предоставя по-добра алтернатива за управление на средствата им.

Хасан Адемов, депутат"С прехвърлянето на пари към НОИ се цели намаляване на дефицита." Това е заявил пред БГНЕС бившият социален министър и депутат от ДПС Хасан Адемов.

Всички българи, родени след 31 декември 1959 г. ще имат една година, за да потвърдят избора си на частен пенсионен фонд или натрупаните им пари за втора пенсия ще отидат в НОИ, предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, внесени от депутати от ГЕРБ, припомни той.

Владимир Каролев, икономистНякой е хвърлил в огромна заблуда премиера Борисов – да отидат в НОИ парите, които внасяме като лична партида в частните пенсионни фондове, категоричен беше Владимир Каролев, в студиото на Нова телевизия.

Вярвам, че всеки разумен човек ще прави това, което правя аз – да не разчитам на НОИ. Системата взема пари от такива като мен и ги дава на такива, които не плащат. Ако ми се случи нещо, да не дава Господ, нито държавата, нито държавното здравеопазване ще ми помогне. Всяка година получавам докладче каква ми е партидата, каква ми е доходността, обясни Каролев.

Васил Велев от от Асоциацията на индустриалния капитал в БългарияВ студиото на Нова телевизия говори и Васил Велев, от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той трябваше да влезе в диалог с шефа на КНСБ, Пламен Димитров, който крещеше и се опитваше да заглуши казаното от Велев. Ето какво успя да обясни Васил Велев: „Осигурителната ни система е недофинансирана със 7 процента. Т. е. промените се правят, за да се балансира НОИ. Личните партиди на гражданите от частните фондове ще отидат в кюпа на НОИ, откъдето ще се плащат инвалидни пенсии, социални пенсии, на хора, които никога не са внасяли осигурителни вноски...

Шефът на КНБс непрекъснато крещеше на Васил Велев в студиотоВ България към трето тримесечие има наети на работа 2 млн и 250 000 души, които биват осигурявани. От тях 550 000 са на бюджетна издръжка, т. е. те повече вземат от бюджета отколкото внасят. Остават в икономиката 1 млн и 700 000. В България има 2 млн 181 000 пенсионери. Брой пенсии – 2 млн. 671 000, т. е. има хора, които получават две пенсии. Половин милион получават по две пенсии.

В България има пенсии за инвалидност 909 000 броя.

В последните години средната продължителност за получаване на пенсии е нараснала с пет години – затова има и повече пенсионери отколкото заети в икономиката.

56,2 години е средната възраст за пенсиониране. В ЕС средната възраст е 61, 5 години, т. е. пет години отгоре. При това положение няма как да има високи пенсии, защото няма заетост, защото икономиката е смачкана, защото няма кой да пълни тези фондове. И с всичките тези административни намеси в икономиката нещата ще стават по-зле.

Трябва да има минимална възраст за пенсиониране за всички, както е в Европа.

Говори се за свобода на избора, говори се за конкуренция – кой с кого ще се конкурира, солидарната с капиталовата система ли? Ако имаме право да изберем да се осигуряваме само в капиталовата система, а  не част от осигуряването да е в солидарната и част в капиталовата система. Тези 8 милиарда, които отиват в НОИ от частните фондове са един язовир, с отворени шлюзи ще се изтекат към НОИ и ще бъдат изхарчени.

Вземете независими анализатори и те ще обяснят, че никой не е спечелил срещу държавата. В конкуренцията на държавата с частен пенсионен фонд, държавата е хем играч, хем съдия. Тя прави законите – няма как някой да спечели срещу държавата. Винаги може да се направи така, че пенсията, която ще плаща държавата да е по-висока от тази, която ще плаща частният фонд. Как ще стане това – държавата ще увеличи данъците, ще промени правилата, ще промени коефициентите и тогава много хора, подлъгани ще си преместят партидите от частните фондове в НОИ...”

Какво е сега положението?

Голяма част от циганите не се осигуряват и по-късно, когато минат дадена възраст получават социална пенсия, която идва от НОИ.

Много българи се осигуряват на минимална заплата.

Парите по лична партида от частните пенсионни фондове в размер на 8 милиарда, внасяни с натрупване, ще отидат в НОИ.

Хората ще имат избор – дали да отидат в НОИ, или да отидат в частни фондове.

За да има достойни пенсии трябва да има политика по увеличаване на доходите, политика на икономическо развитие и реформа в образованието. Такива политики няма и скоро едва ли ще има.

С най-високите пенсии в света са японците, и то държавните служители. Затова хората, започнат ли работа, започват да пестят, каза по НТВ икономистът Вл. Каролев. Той призова да се види колко данъци се събират като процент от БВП в България.

Никой не е казал, че пенсиите трябва да се плащат от осигуровките; те трябва да се плащат от данъчните приходи на държавата. Косвените данъци не пречат на хората да инвестират, пречат преките, поясни той.

От догодина се криминализира умишленото неплащане на осигуровки.

Депутатите от бюджетната комисия приеха с мнозинство всеки да има право на свободен достъп до пенсионно осигуряване, което означава, че гражданите могат да избират дали да се осигуряват в системата на НОИ или в частно пенсионно дружество, но веднъж в живота.

От 1 януари се увеличава с 4 месеца стажът за пенсиониране, а възрастта се замразява. Минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите се увеличава от 240 на 300 лева. Увеличава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2400 на 2600 лева. От 1 юли се увеличава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 154,50 лв. на 157,44 лв.

От догодина се криминализира умишленото неплащане на социални и здравни осигуровки, решиха още депутатите.

Радетелите на промените твърдят, че всеки ще има право на избор, но то се въвежда по начин, който поражда усещането, че така се заобикаля решението на Конституционния съд от 2011 г., касаещо парите от професионалните пенсионни фондове. Ако си спомняте Симеон Дянков беше прехвърлил 106 млн. лв. от тях във фонд "Пенсии" на ДОО на своя глава.

В предложените текстове на Кодекса за социално осигуряване се казва, че веднъж в живота човек има право на избор - да си прехвърли парите в НОИ или не. Но ако реши да ги прехвърли, те остават там, в обща партида, а не в индивидуална, каквато има в частното осигуряване. Да не забравяме също, че индивидуалната партида гарантира допълнителна доходност, каквато няма в НОИ.

Защо се твърди, че промените ще затруднят функционирането на капиталовия пазар? Защото частните пенсионни фондове не съхраняват набраните пари в банка, а използват  като ги влагат в различни инструменти за увеличаване на доходността. Част от парите са в държавни ценни книжа. И ако стане,  се приеме законовата промяна наистина ще се намали дефицита, но всеки следващ финансов министър ще има проблеми с плащането на пенсиите. Причина за затруднението е, че доходността от държавните ценни книжа ще трябва да се прибави към средствата, които са в солидарния стълб.

Пенсионният фонд от времето преди 10 ноември 1989 година изчезна. Независимо, че беше държавен и парите за пенсии бяха гарантирани. Естествено, никой не го потърси 25 години и така ще си остане загадка.

Как може да бъде спокоен човек с „даденото” право на избор от политиците на ПП ГЕРБ след като държавата си позволява да посегне на частните пенсионни фондове, видяхме  как изчезна държавен Пенсионен фонд без следа и търсене.

Симеон Дянков национализира 160 милиона от ДОО без каквито и да било последици. Дясната му ръка ни дава „право на избор”, но това в една държава като България е поемане на риск.

НОИ има ниска доходност, частните фондове имат висока доходност, но и висока цена на управление на парите.

Няма каквито и да било разчети за резултата от подобна промяна, правото на избор ще е еднократно в живота!

Ясно е, че пари от частните пенсионни фондове ще запълнят дупки в бюджета на НОИ. Финансовият министър разчита и да се намали бюджетният дефицит...

Това, което са приели синдикатите е една работодателска организация едва ли може да се нарече пенсионна реформа...

Задайте си въпроса "Ние ли ще имаме историческата отговорност да закрием държавата?" Задавайте си го непрекъснато когато чуете, че Даниел Митов и Меглена Кунева са подписали Споразумението ТПТИ в Брюксел и са отворили вратата за шистов газ и ГМО храни, за трайно отравяне на подпочвените води и земи. Задавайте си този въпрос когато започнем да се храним с пилета, обработени с хлор, а чужди компании станат недосегаеми от законите в страната ни.

Световната банка констатира, че българите живеят повече от колкото трябва след пенсиониране?!

1, 5 млн. живеят под прага на бедност. Безработицата е голяма, порои оставиха Югозападна България в тиня и стотици домове под вода.

На фона на тази мизерия 1 милион получава правителственият самолет за 20-те дни до Новата 2015 година, Икономическото министерство си купи самолетни билети за 1 милион, 1 милион получи и така нареченият президент.  Охраната и автомобила на премиера също клонят към милион... Всичко това са непоправими факти и трайни тенденции.

Правителството изтегли 8 милиарда, готви се да вземе още милиарди външни заеми – от кого, на каква лихва, за какви разходи – това ще знаят единствено премиерът и министърът на финансите.

А ние, редовите данъкоплатци трябва бързо да живеем и мрем след пенсия – територията ни е ценна, територията! Няма да мине много и Западът ще си я получи.

Кой казва, че КТБ я фалираха случайно – аз лично не вярвам в това.

 
Мнозина западни анализатори посочват, че през отиващата си 2015, вместо обещаното от премиера Арсений Яценюк след подписването на Споразумението за асоциация с ЕС (през юни 2014) повишаване на жизненото равнище, Украйна е регистрирала рекордно за последните 15 години ниво на безработицата, съчетано с много сериозно намаляване на реалните работни заплати.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика
Предвид драстичния спад на курса на гривната, украинският внос поскъпна неколкократно, а минималното повишаване на заплатите, обещано от финансовото министерство през есента на 2015 така и си остана неизпълнено. В крайна сметка, вместо планирания от новите власти в Киев "икономически пробив", страната преживява икономически колапс. Реалните заплати в Украйна са намалели средно с 12%, докато инфлацията е надхвърлила 40%. През 2015 реалният БВП на страната падна с цели 15%. Тоест, предвид факта, че цените са нараснали средно с 40%, а заплатите са паднали с 12%, покупателната способност на населението е намаляла с цели 150%.

В същото време, напук на обещаното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС, през 2015 украинският износ за Европа е намалял с 25%. И докато двукратното съкращаване на обема на търговията между Украйна и Русия бе очаквано, подобен спад в търговията с ЕС беше шокиращ за мнозина в страната. По данни на Държавната статистическа служба в Киев, през 2015 обемът на чуждестранните инвестиции в страната е намалял с 13%, в сравнение с "предреволюционната" 2013, което означава, че по времето на "диктатора" Янукович, Украйна очевидно е била по-интересна за западните инвеститори, отколкото при управлението на сегашния демократичен режим.

Впрочем, истината е, че през последните две години не само чуждестранният бизнес започна да изтегля капиталите си от страната, но и самите украински компании масово се ориентират към инвестиции в чужбина, тъй като не виждат сериозни перспективи на вътрешния пазар. В края на 2015 изтичането на капитали достигна 60 млрд. долара, при това до голяма степен именно заради прехвърлянето на капиталите на украинските компании извън страната. Наистина, мащабите на това бягство са малко по-скромни, отколкото през 2014, но да не забравяме, че тогава в страната се водеща машабна гражданска война, а компаниите, свързани с предишното управление, масово изтегляха капиталите си от нея.

Както е известно, през септември 2015 Украйна обяви "технически фалит", като престана да изплаща дълговете си, което засегна най-вече Русия. Въпреки това, украинските власти продължиха да твърдят, че страната няма да фалира и фактически. Резултатите обаче са ясни: Украйна окончателно загуби статута си на надежден партньор и вече трудно може да разчита на финансовата подкрепа на други държави. Средства за страната могат да дойдат единствено от МВФ, който се контролира от САЩ. Американците вече промениха устава на Фонда, така че той да може да продължи да субсидира и фактически рухналите икономики. От друга страна, рисковете, с които е свързана отпусканата от МВФ финансова помощ за кредитополучателите, са добре известни.

Повечето експерти посочват, че в момента в Украйна не просто липсва подходящ бизнес климат за потенциалните инвеститори, но и кредитирането е станало дотолкова неизгодно заради ръста на лихвените проценти, че физическите лица на практика вече не се и опитват да вземат заеми. Това, на свой ред, стимулира пазара на "сивото кредитиране" и води до ръст на мошеническите операции във финансовата сфера.

Най-острият проблем на Украйна обаче е гигантската корупция, като това беше официално признато дори и от САЩ. Сред заподозрените, че са забъркани в мащабни финансови афери, са премиерът Арсений Яценюк и бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна Виктор Наливайченко, да не говорим, че президентът Петро Порошенки така и не се отказа от мултимилионния си бизнес, а напротив - откакто е на власт още повече увеличи личните си капитали.

За мащабите на корупционния проблем говори признанието на един от бившите съветници на украинския финансов министър, според който съществува цяла "сенчеста" държавна структура, която регулира механизмите на корупцията на най-високо ниво. Както е известно, сред уличените, че са прехвърлили голяма част от капиталите си в различни офшорни фирми, се оказаха шефът на президентската администрация Борис Ложкин и вътрешният министър Арсен Аваков. А след като дори подобни знакови фигури не вярват в добрите перспективи пред украинската икономика (да не говорим, че са забъркани в гигантски корупционни афери), такива перспективи очевидно не съществуват.

В същото време върху обикновените украинци са стоварва невероятно бреме. В страната беше осъществено безпрецедентно повишаване на тарифите, в резултат от което природният газ за битови нужди поскъпна средно с 300%. Така, плащането на таксите за поддръжка на жилищата стана непосилно за мнозина, което пък доведе до бум на продажбите на големи апартаменти, а паралелно нарасна и броят на самоубилите си заради невъзможност да си плащат сметките. Правителството продължава да купува газ от Русия, като го продава на гражданите с надценка от 70 долара за 1000 куб. м, реализирайки различни "сиви схеми", които носят на управляващите милиарди.

Всичко това се прави на фона на фактическото унищожаване на съществуващата система на здравеопазване и медицинско обслужване. От 1 януари 2016 държавата на практика ликвидира фонда за социални осигуровки по болест, съкращавайки до минимум отчисленията в него. Заплатите на лекарите и учителите отдавна са на нивото на жизнения минимум, затова дори онези, които съумяват някак си да оцелеят в държавния сектор, биват принудени да си търсят друга работа.

Неслучайна през декември 2015 Украйна беше разтърсена от масови протести на работещите във въгледобивната индустрия и аграрния сектор, които са от жизнено значение за икономиката на страната. Ситуацията в тях е критична, но властите не само  че продължават да бавят заплатите на миньорите, но и отмениха дотациите и данъчните облекчения в сектора. Наистина, засега стачките са по-скоро "предупредителни", но мнозина украински експерти прогнозират, че предстоят далеч по-мащабни вълнения.

В същото време дефицитът на украинския Пенсионен фонд вече надхвърли 110 млрд. гривни и то при положение, че правителството не изплаща пенсиите на украинските граждани, живеещи на териториите на Донецка и Луганска области, контролирани от бунтовниците. Въпреки това, опитите за продоволствена и енергийна блокада на Крим и Донбас, която да принуди населението на двата региона или да избята в зоните, контролирани от украинската армия, или да умре от глад, се провалиха. Украинските продукти бързо бяха заменени с руски, а енергийната блокада беше подложена на остри критики дори от западните съюзници на режима в Киев и в крайна сметка беше отменена.

Дори МВФ не успява да спаси Украйна от пълния провал

В появил се наскоро обширен анализ на германското специализирано издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten (1) се посочва, че "независимо от големите усилия на Международния валутен фонд да реабилитира Украйна в очите на света, заплахата от хиперинфлация в украинската икономика се запазва и страната бързо върви към своя фалит".

Изданието акцентира върху факта, че по данни на украинската Национална банка, през 2015 инфлацията в страната е нараснала с над 44%, при положение, че през 2014 е била 24,9%, и прави извода, че "некадърната икономическа политика, корупцията и тлеещата гражданска война в източните провинции са изправили Украйна на ръба на държавния фалит".

Използвайки различни правни уловки, МВФ се опита да забави ерозията на украинската икономика. Както вече посочих по-горе, за да не допусне невъзможността на правителството в Киев да изплати дълга си към Русия да се превърне в дамоклев меч над главата му, МВФ набързо промени правилата си и вече може да отпуска заеми и на неплатежоспособни държави, като Украйна. Само през 2015 Киев получи около десет милиарда долара под формата на заеми от МВФ и други международни донори, без това да подобри по някакъв начин състоянието на украинската икономика.

В същото време, според президента на украинската Национална банка Валерия Гонтарьова, през 2016 Украйна разчита да получи още 8,87 млрд. долара от МВФ и други организации, като очакванията са МВФ да и отпусне 4,58 млрд. долара, ЕС - 1,55 млрд., САЩ - 1 млрд., Световната банка - 210 млн.,а други финансови източници - 1,53 млрд. долара.

Ако обаче девалвацията продължи да прогресира със сегашните темпове, скоро правителството в Киев ще изчерпа не само финансовите си кредити, но и своя кредит на доверие. В момента Украйна на практика съществува именно за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци, макар че никой не ги е питал, дали са склонни да наливат парите си в бездънната икономическа "черна дупка" (и първата "провалена държава" на европейския континент), в каквато се и превърнала тази страна.

Както посочват в тази връзка експертите от Deutsche Wirtschafts Nachrichten: "На фона на катастрофалната икономическа ситуациа, перспективата за членството на Украйна в ЕС, за което не спира да говори правителството в Киев, търпи пълен провал. Подобно изпитание, като присъдиняването към Съюза, очевидно не е по силите нито на Украйна, нито на самия ЕС".

Бележки:

1. http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/12/29/44-prozent-wertverlust-ukraine-auf-dem-weg-in-die-hyperinflation/

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 

Не ми е приятно да го напиша, но походът срещу банка КТБ ще продължи до нейния фалит!

Люба Манолова, автор и собственик на сайта Това е една история, която се пише в момента. В нея Главният прокурор се прави на политик, управителят на Централна банка си измива ръцете с политици, президентът каза преди три месеца какво предстои да се случи, а един кандидат за депутат употребява прокуратура, съд, Управителен съвет на БНБ и добре платени медии за лични цели.

Омбудсманът на Републиката напразно даде интервюта в няколко телевизии, няколко от тях даже не бяха свалени и публикувани в една от най-големите информационни агенции, „Фокус”.

Експерти, синдикати, работодатели, учени, обявиха, че умишлено и незаконно се унищожава банка КТБ.

Законът в този случай няма никакво значение, той се нарушава открито и без око да мигне на сценаристите в заверата.

В пек и дъжд вложители стоят пред Централната банка в протест на случващото се и с някаква надежда да получат все пак парите си.

От Брюксел дадоха ясен знак, че случващото се с КТБ противоречи на европейското законодателство и че ще има санкции.

Политици от назначеното от президента правителство още в първия си работен ден запретнаха ръкави да изпълнят волята на президента и съсипят банката, като дадоха ясно да се разбере, че това ще е тяхното поведение до края на мандата им.

От днес сайтът „Хроники” започва поредица за етапите, действията, на които е подложена КТБ, за да бъде докарана до фалит. Ще се чуят всички лъжи, манипулации, всички истини, непубликувани факти.

Какво стои в дъното на тази история – за едни причината банката да бъде доведена насилствено до фалит е опитът да се прикрият големи кредити на едно известно лице, които никога няма да бъдат върнати.

За други запознати в подробности с проблема „КТБ” – случващото се е опит с политически протекции да бъде източена една банка, по-късно и дъщерната й, за да се вземат милиони, които да отидат в полза на различни партии и лица.

Съществува и версията, че най-показателният факт за злонамереното начинание да се извърши банкова кражба е фактът, че на 29 юни, при президента Росен Плевнелиев е била предложена банкова ваканция от различни високопоставени политици и други участници. Една банкова ваканция предполага да се затворят повече банки за неопределен срок от време и още по-неясни цели, като резултатът от подобно деяние би бил източване на милиони.

Това се разказва тихо и плахо от социалисти, присъствали на тази среща при Росен Плевнелиев, но ясно и категорично никой досега е е разказал за какво иде реч!

Пак социалисти плахо искат да бъде разсекретен Стенографския протокол от тази среща, но никой няма да го направи, тъй като много лица от висшите партийни ешелони са кюпа, во главе с президента.

Няма причина този Протокол да не бъде публикуван, тъй като в него не се съдържа никаква конфиденциална информация. Искането за банкова ваканция няма как да бъде прието за секретно, тъй като то е престъпление по смисъла на Закона и то когато такава ваканция не се налага поради някакви извънредни обстоятелства.

„Ако публикуват Стенограмата – няма да има за кого да гласуваме – всички са в кюпа” – пошегува се един мой приятел, който живее и работи в чужбина, но подробно запознат с тази среща и случилото се на нея от участници!

Та, ако някой тръгне да пита какво се случва и къде е заровено кучето, то моето обяснение е, от предложението за банкова ваканция, мярка, която щеше да разтърси силно финансово страната ни!

Така че разплитането на случая „КТБ” ще започнем именно от предложението за банкова ваканция и всяческите опити да бъде скрит Стенографския протокол от срещата при Плевнелиев.

Обръщението към вложителите

Днес, на 23 септември Цветан Василев, бивш председател на Надзорния съвет на КТБ изпрати, по-точно публикува на своя сайт следното обръщение:

{edocs}belgrad1.doc,600,400,link{/edocs}

Очаквайте следващата публикация – Банкова ваканция, поискана при президента

 

140 милиона приети с нарочен закон от парламента на 17 март;

249 млн от Европейската комисия за оздравяване на дружеството;

800 млн. заем от Световната банка.

Близо милиард и 200 милиона, предназначени за оздравяване на дружество БДЖ са неизвестно къде. Всъщност известно е единствено, че не са в БДЖ - в противен случай как щеше да се фалира дружеството, да уволнят хората, работещи там, да спрат влаковете и да продадат за скраб вагоните?

Номерът, който бе приложен около изчезването на тези пари, за да бъдат отпуснати и да не стигнат до БДЖ бе повторен за кой ли път под диригентската палка на министъра на финансите Симеон Дянков.

В същото време бившият служител в Мултигруп, и търговец на шевни и плетачни машини Ивайло Московски, понастоящем неизвестно по какви причини министър на транспорта, обяви, че „Товарни превози”, ще бъде приватизирана! Една от печелившите дейности на холдинга ще се хариже на някого точно в навечерието на стачката на железничарите.

Защо? Защото като махнеш от един холдинг печелившето звено, фалираш губещото – „Пътни превози”, остава десертът – да продадеш имотите на холдинга и вагоните за скраб и да прибереш парите!

Така парите, предвидени за оздравяване на БДЖ остават на разположение на Дянков и никой не пита за тях.

Другите пари, за които ГЕРБ пробута на 17 март тази година Законопроект, състоящ се от два члена, за отпускане на 140 млн за оздравяване на БДЖ не е ясно дали и кога са стигнали до БДЖ, въпреки че от март до ноември трябваше отдавна да са стигнали. Както се казва, на куц крак да бяха подскачали транспортният министър и Дянков, все щяха да се дотътрят до БДЖ и да дадат тези 140 милиона!

Важно е да се уточни и къде в БДЖ да стигнали тези пари, ако изобщо са били насочени в натам – в ръководството, или в пътнически превози, неизплатените заплати, пари за дрехи и прочие задължителни неща.

Ето каква оперета се разигра в парламента при приемането на този закон на 17 март т. г. :

{edocs}bdgto.doc,600,400,link{/edocs}

Като капак на безхаберието за БДЖ, се докарахме до там, Европейската комисия да ни защитава от настоящето българско правителство!

Групата БДЖ има участие в други рентабилни дружества и продажбата на това участие също може да се вземе предвид като собствен принос на дружеството, казват от Европейската комисия.

На това Московски „компетентно” отговаря:

„Единствено приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” може да осигури такъв финансов ресурс”, каза министър Московски. Според него другият възможен вариант за одобраване на подпомагането е „БДЖ – Товарни превози” да се откаже от 50 на сто от пазарния си дял, което е неприемливо.

В края на миналата година Еврокомисията одобри публично финансиране в размер на 249 млн. лв. /приблизително 128 млн. евро/ за оздравяване на дружеството, Генерална дирекция „Конкуренция” отбелязва, че не разполага с информация за това, как „Холдинг БДЖ” е успял да предотврати фалит при липсата на плащания по помощта, одобрена за оздравяване.

Какво ни казват от ЕК: „...плащания по помощта от ЕК в БДЖ не е имало”, откъдето явно няма и оздравяване на дружеството, с две думи – Дянков трябва да разкаже напоително и за тези 249 милиона, предназначени от ЕК – къде се отишли, и защо не са използвани по предназначение!

„Докато не видя реални реформи в БДЖ, няма да разпиша заем от Световната банка”, каза министърът на финансите Симеон Дянков пред журналисти преди срещата със синдикатите, министъра на транспорта и премиера в Министерския съвет.

Т. е. Дянков стиска парите, и когато стане напечено пуска фразата „Докато не видя реформи...” Не беше ли така и с болниците, когато правителството на ГЕРБ предприе безпрецедентното им закриване?

Помните ли как си тръгна проф. Анна-Мария Борисова? Поучително е и трябва непрекъснато да се припомня:

В деня, в който проф. министър Анна-Мария Борисова представи Концепция за по-добро здравеопазване в България 2010-2015 г. и за оставка нямаше и намек, 40 минути по-късно тя бе уволнена най-унизително не от Бойко Борисов, а от Симеон Дянков!

Тогава Дянков заяви: „Когато се реформира системата, ще преведа пари”. Ако не беше цинично, щях да кажа, че е нагло. Та нали нереформираната система спаси сина му и той не плати за това и стотинка, а по-късно се оказа, че нямал и внесени здравни осигуровки!

  • Трябваше да се въведе електронна здравна карта, но пари за това Дянков така и не преведе;
  • Необходими бяха и все още са спешно няколко апарата за лъчелечение, тъй като апаратът за лъчелечение в София излиза от строя и често прекъсва за по няколко седмици терапията на раковоболните, което при тази диагноза е фатално!
  • Очакваше се от министерство на финансите да остойностят клиничните пътеки – не го направиха – отиде си министърът на здравеопазването, за да оцелее Дянков!

В разговор по bTV, министър Борисова съобщи скандални факти, но малцина тогава й обърнаха внимание:

Анна-Мария Борисова: Има проблем с дофинансирането на болниците, факт, който е известен на всички нас.

Водеща: Ще заплати ли здравната каса, изобщо ролята на здравното министерство това, което е заработено от болниците по настоящите правила, по които се работи?

Анна-Мария Борисова: По правилата трябва всичко да бъде изплатено, но вие ще се обърнете с този въпрос към директора на НЗОК.

Водеща: Да, но лекарите и пациентите чакат отговор от министъра на здравеопазването?

Анна-Мария Борисова: Би трябвало да се получи, аз смятам, че е редно.

Водещ: Т.е. вие сте за това разплащане, 125 милиона ли бяха проблемните?

Анна-Мария Борисова: Не мога да ви кажа, те се премятат разни пари...

Днес моделът от съсипването на здравеопазването се повтаря с БДЖ:

„...реформите са одобрени от министрите на транспорта, на финансите, Световната банка, ЕК”, заяви Председателят на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”, Владимир Владимиров.

А защо тогава от Европейската комисия пишат тревожно писмо за БДЖ – Владимиров „пропусна” да поясни.

Според председателя на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев, 90 на сто от предвидените за съкращения 2 хиляди души са ангажирани с безопасността на влаковете. Той беше категоричен, че предприетите мерки за реформа няма да заработят. Затова единственият изход е стачка. Синдикатите започват ефективни протести в отговор на планираните съкращения. Напълно блокирани ще бъдат пътническите и товарните превози.

Вече са изготвени списъците за масовите съкращения на 2 хиляди души от железниците. Въпреки уверенията, че те засягат само администрацията, се оказва, че сред освободените ще има и специалисти и техници. Само в София пред съкращения са близо 470 човека. От столичното депо в „Надежда” ще си тръгнат близо 60 човека, всичките ангажирани с безопасността на пътническите влакове. В рисковата група попада и Иван. Самотен родител, който повече от 30 години работи като шлосер в железниците. Казва, че остава без алтернатива.

През месец март синдикатите в БДЖ дадоха безпрецедентна пресконференции, която единствено сайтът „Хроники” публикува. Всичко за състоянието на БДЖ преди 6 месеца може да прочетете тук:

От тогава досега нищо не се промени – само се влоши!

Реформа ли е да се съкратят жплинии, влакове, служители по сигурността? Или е оздравяване?

Нито едното, нито другото – това е натискът на правителството холдингът да фалира!

И за да не се усети някой, че ръководството на БДЖ е стояло и не е направило нищо за последните шест месеца, което е достатъчно основателна причина да бъдат задържани и проверяване от Прокуратурата за умишлено нанасяне на щети, вездесъщият Владимиров поясни пред журналисти следното:

Ръководството на „Холдинг БДЖ” ЕАД обяви допълнителните мерки, които ще бъдат предприети за ускоряване на реформите в дружеството. Реформата в БДЖ се налага да бъде ускорена, за да бъде спасена железницата от фалит. Основната цел на тези допълнителни мерки е през 2012 г. „Холдинг БДЖ” ЕАД да не бъде на загуба.

За да не е на загуба, БДЖ предвижда съкращаване на 2000 души, спиране на 150 влака, увеличаване на цените на билетите

Ще бъдат спрени от движение 150 влака, които са най-неефективни. Тази мярка ще доведе до намаляване на разходите на железопътния превозвач с 21 млн. лв. за 1 година, а за период от 5 години ще бъде реализирана икономия в размер на 105 млн. лв.

Ама дали са правени проучвания в състояние ли е населението на местата, които ще останат без жп превоз да поемат разходите от пътуване с рейсове, дали е правено проучване по общини и на место, дали изобщо има рейстове и маршрути в тези населени места – Владимиров за това дума не обелва.

Както мълчи и за изброените в началото на тази публикация милиард и 200 милиона, които трябваше да оздравят холдинга – къде са, защо не са в БДЖ и прочие важни въпроси.

Депутатът Петър Мутафчиев заяви, че от неговата Парламентарна група предлагат в бюджета за „Пътнически превози” да се завишени, така че да отговаря на договора между държавата и дружеството. Според Мутафчиев субсидията на „Пътнически превози" трябва да се увеличи с 23 млн. лв., за да продължи политиката по модернизация на железопътния състав. Мутафчиев настоя да се запише в бюджета колко точно е субсидията за „Пътнически превози” и колко е за НКЖИ. Не трябва да се смесва финансирането на пътнически превози и товарни превози. По същия начин трябва да бъде определен и капиталовият резерв. Мутафчиев иска да се гарантират разходите на държавата и да има конкурентен железопътен транспорт.

Това не е в плановете на правителството и думите на Мутафчиев останаха да висят във въздуха!

Ще повторя онази част от уникалното интервю на премиера Борисов, дадено пред Диана Найденова в „Опасно близо”, която се отнася до БДЖ:

Водеща: На 24 ноември влаковете спират. БДЖ стачкува.

Бойко Борисов: За какво?

Водеща: Не знаете ли?

Бойко Борисов: Не. Не мога да предположа дори.

Водеща: Над 2000 работници предстои да бъдат освободени.

Бойко Борисов: Да?

Водеща: Предприятието, фактически, дружеството е в технически фалит.

Бойко Борисов: Така.

Водеща: Тези хора остават без работа. Синдикатите са категорични, че тази реформа не трябва да започва преди да е подписан колективният трудов договор, за да бъдат защитени интересите на хората, които са работили там.

Бойко Борисов: Демокрацията е нещо много хубаво. Затова има синдикати, затова има стачни комитети, затова всички трябва да могат да отидат да стачкуват, да си кажат мнението.

Водеща: Кажете вашето, обаче, за БДЖ, господин премиер.

Бойко Борисов: Аз щях да се радвам много...

Водеща: Ако 2000 души ще останат без работа в условията на криза, това ще тежи на онази социална система...

Бойко Борисов: Момент. Ще ви го задам обратно. Вие колко пари получавате като заплата?

Водеща: Не е задължително да казвам. Добра заплата получавам.

Бойко Борисов: Ами трябва да вземаме от всеки един от вас пари, за да ги наливаме в железниците, за да съществуват тези 2000 човека. Защото през всичките тези години те така са управлявани, и с цялото ми уважение със синдикатите, аз мисля, че имаме взаимното си уважение, те носят също отговорност, че толкова много години, когато са виждали как влакът лети в пропастта - и аз така метафорично ще се изразя, не са протестирали тогава. Защото в момент, в който железниците ни са задължени с над 760-800 млн., са изхарчили за заплати, за каквото и да било, без да дадат необходимата продукция за това, и сега ние трябва да вземем от всички хора пари, за да продължат да работят по този начин. Това ли искате да ми кажете?

Водеща: Ново БДЖ ли ще направите?

Бойко Борисов: Не. Ние казваме така...

Водеща: Дайте план.

Бойко Борисов: Трябва да се съкратят хора, да стане ефективно, за да може поне колкото харчи, толкова да произвежда, сиреч да вози толкова товари. И в същото време да е нула на нула поне – да не печели държавата от него, но да не продължаваме да наливаме пари. Защото ние във всичко наливаме пари и накрая казваме: „Ама най-бедни сме”. Да, защото от всичко се взема от хората пари, за да се запушват подобни системи.

„Да се съкратят хора, за да може да харчи толкова, колкото произвежда, сиреч да вози товари...”

В прав текст това означава, че хората в БДЖ от другите структури ще идат курбан, за да печели държавата от товарни превози – а хора няма да се возят, защото било на загуба! Но навсякъде по света пътническите превози са на загуба – не го ли е чувал това Бойко Борисов? Няма ли кой да му го каже?

Няма да пропусна да обърна вниманието на читателите и на циничното изявление на премиера:

„Демокрацията е нещо много хубаво. Затова има синдикати, затова има стачни комитети, затова всички трябва да могат да отидат да стачкуват, да си кажат мнението...”

Нещо, като кучето си лае, керванът си върви...

„...железниците ни са задължени с над 760-800 млн., са изхарчили за заплати, за каквото и да било, без да дадат необходимата продукция за това...”

Каква продукция е да возиш хора от едно населено място на друго – трудно може някой да обясни...

Като са задължени железниците – тогава защо парламентът прие закон от две точки за отпускане на 140 милиона лева – може ли ръководството на БДЖ да даде сметка къде и за какво са отишли тези пари?

Защо са задължени железниците след като от ЕК са отпуснали помощ за оздравяване на холдинга и защо сега от ЕК питат къде са тези пари?

Като са задължени железниците – защо ГЕРБ чака края на изборите, за да постави железничарите пред свършен факт – да фалира холдинга?

На 22 ноември, два дни преди стачката, ръководството на БДЖ ще подаде иск по съда с питане дали стачката е незаконна – кой съд ще пита ръководството на холдинга – този, който се оглавява от близкия до министъра на вътрешните работи председател на Върховен административен съд? Отговорът отсега е ясен...Оттук нататък – този филм вече сме го гледали: съдът ще отговори, че стачката е незаконна, работниците, които ще стачкуват ще бъдат уволнени дисциплинарно – без право на обезщетение – и така: пито платено ще завърши тази касапница на железниците, устроена от министъра на финансите Симеон Дянков, министъра на транспорта – Московски – и всичко това ще се проведе с одобрението на премиера Бойко Борисов!

Каква е разликата на разправата на служителите от нарочения за ликвидация Балкан по времето на Иван Костов и ликвидацията на БДЖ – една-единствена: едното е въздушен, а другото железопътен транспорт!

Какво искат да ни кажат с тази рестриктивна мярка от ръководството на БДЖ – че стачките са незаконни в България...ВЕЧЕ?!?

Има ли разлика от стачка и дисциплинарно уволнение и закриване на линии и продажба на влакове за скраб?

Защо ръководството на БДЖ не иска да подпише Колективен трудов договор месеци наред и бяга от това свое задължение?

Разликата е в названието е далаверата за ръководството на БДЖ – няма да изплащат обезщетения и ще приберат пари от този ход със съда.

За сведение на читателите ще припомня, че в Грузия, Симеон Дянков спря действието и отмени Кодекса на труда – в България стачките водят до дисциплинарно уволнение!

Да ни е честито! Или както писа списание „Икономист”: „...на изборите българите си поръчаха още веднъж от същото!”

Същото е правителството на ГЕРБ, който превзе и местната власт, и президентството!

 
Саймън Дженкис, икономически анализатор на в. ГардиънGrexit с контролиран фалит и обезценяване за отскок във възстановяването е единствената сделка, която може да бъде поставена на масата
През уикенда Гърция трябва да напусне еврозоната – Grexit. (Grexit – Greece exit – фразата за първи път е въведена от топ анализаторите на Ситигруп Вилем Буитер и Ейбрахам Рахбари  на 6 февруари, 2012 г. – б.пр.)
Превод от английски език: Лияна Панделиева, сайт Гласове
Това е светлината в края на тунела, най-добрият възможен изход от гръцката агония и, честно казано – единственият. Приемането на Гърция в еврозоната през 2001 г., като обвързаха икономиката й с тази на Германия (и нейните безразсъдни банкери), всъщност бе катастрофа, която чакаше да се случи. Грешката бе толкова голяма, че дори тази малка икономика – само 1,3% от цялата на ЕС, съумя да травматизира европейските лидери за последните три месеца. Единствената катастрофа сега ще е Grexit да не се случи.

Говоренето по темата за гръцкия банкрут и спадането на курса на еврото като за „падане в пропастта, кошмар, хаос, немислима анархия“ е лигавенето на банкерите. Ще бъде трудно ситуацията да бъде овладяна, дори поради факта, че разрешението бе забавено, непланирано и насилствено. Но ситуацията трябва да бъде овладяна. Гърция е във фалит. Не може да плати дълговете си, още по-малко да бъде принуждавана да го прави чрез спасителни планове.

Нужен е контролиран фалит и рестартиране на двигателя на възстановяването. Това е единствената „сделка“, която може да бъде обсъждана този уикенд.

Понякога тихото гласче на икономиката трябва да се издигне над гръмогласната политическа истерия. Законите на банкрута са създадени от викторианците, за да не се налага да слагат лепенки върху раните на капитализма. Несъстоятелността и ограничената отговорност са основата на търговската инициатива. Този, който взима назаем, и този, който дава едновременно, трябва да поемат риск, за да може капитализмът да процъфтява. В рамките на еврозоната Гърция получи възможността да заема рисково и бе кредитирана рисково. Всеки глупак (с изключение на евроглупака) знаеше, че това води към катастрофа.

През миналата седмица МВФ прие, че гръцките дългове са „неустойчиви“. Но такъв е политическият артрит, който мъчи европейските „технократски“ управници, които пренебрегват този факт. Те се фокусират над една грижа: по някакъв начин да разтегнат гръцките плащания във времето, та германските, френските и британските банки да осигурят отпускането дори на по-големи заеми. Всъщност не гърците, а банкерите търсят „спасителен план“. Те искат гръцките данъкоплатци да продължат да плащат лихви, дори когато главницата е недостижима за погасяване като закрепостяване.

Отказът към цяла нация да получи предимствата на банкрута, държи в заложничество нейните граждани. Най-известният длъжник в литературата, дикенсовият Уилям Дорит, никога не успява да плати на кредиторите си, докато те го държат в затвора Маршалси. Но те го държат там, защото така им изнася, също както Гърция е изгодна в това си състояние за банкерите и да държат нейните дългове описани в книгите, отколкото да признаят, че не може да си плати.

Дори този уикенд Гърция да получи някакво облекчение по отношение на дълга си, това няма да помогне на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Ограниченията вече са принудили правителството в Атина да сложи юзди на непокорния обществен сектор. То започна „преструктуриране“, което напомня подобни ограничения в Западна Европа (специално Великобритания) през 80-те години. Затова може доста успешно да твърди, че е изпълнило основните изисквания по налагане на ограничения. Сега натрупва директен бюджетен излишък, като харчи по-малко отколкото получава от данъци.

Икономиката на ограниченията винаги е предвидена да бъде кратка и шокова, а не като последователна икономическа политика. За Гърция тя се оказа продуктивна като затворнически труд в шиенето на пощенски чували. Растежът бе задушен, търсенето бе потиснато, а инвестициите спряха. От 2008 г. производителността спадна с една четвърт, а безработицата е 25% от хората в работоспособна възраст. Това просто е лудост. Гърция не може да се развива и не може да обслужва никакви бъдещи заеми, да не говорим за вече взетите. Вижда се най-лошата европейска рецесия след войната – целенасочена, изкуствено създадена рецесия.

Дори и по-умерените средиземноморски членки на Европейския съюз оспорват факта, че гръцките дългове трябва просто да бъдат предоговорени, докато страната се ребалансира до германските нива на ефективност.  Те трябва да останат закотвени на надценени нива за търгуване, за да не пострада великата европейска кауза и идеята за по-силен съюз да избледнее.

В този дух изразиха мнението си в "Гардиън" в сряда група ляво ориентирани икономисти, в това число французинът Тома Пикети, като провъзгласиха еврото за пътеводна светлина за надеждата, демокрацията и просперитета.

Като че Кейнс никога не бе живял. (Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм като теория и практика. Б.пр.)

Концепцията, че плаващ валутен курс в ЕС е „анархия“ и „пропаст“, е глупост. Британската лира се е движила с около 30% спрямо еврото за последните 15 години, като така допринесе за икономиката на страната и вероятно цяла Европа. Плаващите валутни курсове може и да са неудобство, но те отразяват обстоятелството, че народите представляват социо-политически индивиди. Те взимат различни демократични решения и се подчиняват на различни пазарни правила.

Гърция не биваше да се поставя на една линия с Германия буквално от единия ден до другия. Атина никога нямаше да стане Хамбург. Нейните спестявания оттекоха на север заедно с квалифицираните й служители. Положението се влоши с олимпиадата от 2004 г, когато страната опита да се измъкне от провала. Също като Великобритания за не малък период в новата си история страната се нуждаеше стрес-попивателна и от гъвкави валутни курсове.

Днес най-големият експорт на страната, който осигурява и най-много работни места – туризмът – ще се възползва в голяма степен от 30% обезценка на „новата драхма“. Обезценката едновременно ще повиши цената на износа, но подобна пазарна дисциплина е политически предпочитана пред правилата, които са наложени от технократи на някакви отдалечени конференции.

Обезценката може също така да доведе до хиперинфлация, но това не се случи във Великобритания, нито в други европейски икономики извън еврозоната.

Истината е, че управителите на еврозоната се интересуват повече от техните заеми и любимата си валута много повече, отколкото от Гърция. Те би трябвало много отдавна да предвидят задаващата се катастрофа на гръцката бюджетна индулгенция. Те би трябвало да видят грешката си и да договорят стройно предстоящия Grexit.

Както стоят нещата обаче, те са осигурили управители на единици в тяхната нова Европа. Те са навредили на благополучието и са застрашили нейния югоизточен фланг.

Историческите паралели винаги са опасни. Но последните месеци на настъпление на Брюксел по разни начини, блъфовете и контра-блъфовете, пропуснатите последни крайни срокове и заобиколените ултиматуми, напомнят за всички въртележки и завои в Европа от 1914 година. Днешните традиционни войни може вече да не са така кървави, но разкриват същата шовинистична непримиримост. Опасността за Европа не е Grexit, а сляпата съпротива срещу Grexit.

Ако Гърция се бе измъкнала от еврото след катастрофата от 2008 г., вече щеше да е по пътя на възстановяването. Нейните дългове щяха да се обезценят. Нейните граждани щяха да работят. Инвеститорите щяха да инвестират. Туристите щяха да прииждат. Може би Италия и Испания се чудят дали не биха се справили много по-добре с независима валута, оставяйки зона на строга германска марка на север. Те може би биха били прави. Но към сегашния момент приоритет е Grexit.


 
д-р на ик. н. Вера Ахундова, съпредседател на движението "Без независим одит на активите и пасивите истината за банката никога няма да стане ясна. Депутати от комисията са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Всички знаем виновните за аферата, но няма конкретни имена, те са скрити зад институции", казва пред Faktor.bg председателят на неправителствената организация „Ние гражданите“, защитаваща интересите на измамените клиенти Вера Ахундова.
Мая Стоянова, Фактор, публикувано в сайта Гласове

- Г-жо Ахундова, преди два дни излезе докладът на парламентарната комисия за КТБ, казана ли е цялата истина за аферата?

- Като структура 1/3 от доклада съдържа описание на функциите и задълженията на независимите регулатори – БНБ, КФН, КПНРО, преписани от действащи закони и правилници за дейността им. Най-много по обем страници и подробности са посветени на КФН, преписан е без коментар отчетът, тоест оправданието им около казуса КТБ.

Около 10 страници са анонимен коментар на нарушения, свързани с дейността на „регистриран одитор или относно забелязани от него нарушения в банката” и бележки по отстраняването им. Едва на 71 стр. се говори за КТБ през 2013 г. Предполагам, че това са части от т.н. „скандален” доклад на комисията за надзор над регистрираните одитори, който бе разгледан на закрито заседание на парламентарна комисия. Вероятно „регистрираният” одитор е КPМG и въз основа на този доклад е било решавано дали да бъде отнет одиторският лиценз на дружеството. В крайна сметка на КPМG бе наложена глоба.

В страниците до 112 се разглежда ДАНС – структура и задачи на управленията – „Финансово разузнаване” и т.н. Посочени са и някои общи сигнали, които са подавали. Нито един от тях обаче не споменава КТБ.

По същество „казусът КТБ” започва от 112 стр., като на около двадесетина страници са показани резултатите по баланс на банката за периода 2009-2014 г. и буквално е препечатан многократно тиражираният доклад на квесторите, в който основен акцент са консултантските обезценки. Същият е известен и на обществото като доклад на БНБ, предшестващ отнемането на лиценза. Три пъти тиражираният доклад, преди да бъде възпроизведен и от временната комисия, завършва с отнемането на лиценза поради капиталова загуба от 4,22 млрд.лв. и отрицателен капитал. Останалите 10-15 страници са посветени на предложенията за законодателни промени в областта на дейността на независимите регулатори.

Описвам съдържанието на доклада, за да спестя време на тези ваши читатели, които не са го чели. Докладът не съдържа нищо ново и, разбира се, по никакъв начин не хвърля нова светлина върху въпросите, които интересуват обществото и вече повече от година остават без отговор. Вярна е единствено констатацията за вина на БНБ и ДАНС. Но това не означава нищо – в България никой не носи отговорност за колективна вина или бездействие. Докладът не служи за нищо и не оправдава времето и средствата, похарчени за написването му.

- Каква информация е прикрита или може би депутатите не са стигнали до нея?

- Липсва истината. Липсва основният документ, който би дал отговор на висящите въпроси – независим одит на активите и пасивите на КТБ въз основа на прилаганите във всички банки (освен КТБ, върху която експериментираха с неприета и неразработена методика) счетоводни стандарти, които биха гарантирали в достатъчна степен истинността, надеждността и достоверността на анализа, реалната стойност на активите, пасивите, обезпеченията.

Прикриват се целите на разрушаването на банката и основните виновници за фалита й, въпреки, че те са ясни – управителя на БНБ и всички членове на УС на БНБ, подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, прокуратурата в лицето на взелите участие в екшъните магистрати, медиите на КОЙ, предизвикали банковата паника, политическите партии в 42-ия и 43-ия парламент в лицето на техните лидери, които поставиха егото си над интересите на държавата и на стотици хиляди хора, съдебната система в лицето на съдиите от ВАС, СГС, САС, отказали на хиляди граждани правосъдие и справедливост при изпълнението на дадената им поръчка да не допуснат независим одит на КТБ , и т.н. Тези хора имат имена и трябва да носят персонална наказателна отговорност за действията или бездействието си.

Докладът повтаря няколко мантри, за да ги набие в мозъците ни – пирамида, кражба на 4 милиарда лева, свързаност, кухи фирми, бушони, пощенски кутии, офшорни компании.

Категорична съм, че депутатите са имали информация относно КТБ. Някои от тях знаят пълната истина без одит и експертизи, тъй като са сред авторите и бенефициентите на схемата за ограбване. Повечето не знаят и не искат да знаят каква е истината, защото линията им на поведение се определя от партийните лидери. Въобще мислителите в парламента са малцинство.

- Пълен ли е списъкът на фирмите, получили милиони, правен ли е задълбочен анализ на отпуснатите кредити и дружества?

- Не съм ги броила, вероятно това са въпросните 117 фирми, за които се писа, че са дружества със специална цел (инвестиционни компании), за които от докладите на квесторите, консултантските фирми и БНБ се разбра, че са усвоили 3,5 млрд. лв. , които нямат договори за кредит или други съществени документи в кредитните си досиета и чиито кредити са обезценени до нула.

В тази връзка има няколко съществени неща, които гражданите с неикономическо образование не знаят, а и БНБ, квестори, комисията „Атанасова“ не им казват:

Банките в ЕС, САЩ и Япония могат да бъдат с различни профили и специализация – търговски, инвестиционни, експортно-импортни, за банкиране на дребно (retail bdnking), за управление на големи частни богатства, за което те предлагат набор от различни финансови операции.

В общи линии КТБ се е опитала да покрие липсата на всички тези елементи, и най-вече чрез инвестиционни компании, притежаващи дялове и акции в различни дружества, които финансира, да създаде възможности за реализация на разнообразни и доста разнородни инвестиционни проекти в промишленост, услуги, хотелиерство, винопроизводство, селско стопанство, енергетика и горива, недвижими имоти, строителство и т.н.

В този смисъл явлението инвестиционна компания остава неразбрано от квесторите/консултантите, БНБ и българското общество, затова ще срещнете всякакъв вид определения – бушон, пощенска кутия и т.н. Това, което, обаче, се премълчава, е защо средствата на КТБ, инвестирани под формата на кредити в тези компании за получили обезценка 100 % и защо не е направен по-детайлен и точен анализ на обезпеченията им? При положение, обаче, че не разследването на КТБ, а на действията на държавните институции са предмет на проучването в рамките на задачите на временната комисия, необяснимо остава защо са приложили едно към едно разработките на консултантите по дружества и защо безкритично приемат изразените в тях констатации за верни и методите за постигане на тези обезценки за верни? Неясно защо не изследват и действията или бездействията на НАП по казуса КТБ, защото най-точна информация за вида на придобитите активи с пари на банката и за залозите и обезщетенията към банката или инвестиционната компания би могла да бъде добита чрез ревизия на НАП. Тогава нямаше да има нужда от разследваща фирма, на която да плащат с нашите пари.

В анексите към доклада на временната комисия са приложени „мини кредитни досиета” и оценка на обезценката, направени от консултантите. Без коментар и анализ те просто са приложени. Никакво проучване не показва в какви предприятия, мощности, сгради, проекти са инвестирани кредитните ресурси, предоставени на компанията-майка; нито какви са реалните обезпечения. Защото в оригиналните материали, които ние притежаваме, се вижда ясно, че залозите на вземания са обезпечени с менителници и записи на заповед. Къде са те и защо нищо не се споменава за това?

Направих си труда, да прегледам по-подробно някои от фирмите, споменати в доклада – Акварике, Булит 2007 и др. Срещу тях стоят обезпечения с реални мощности, акции и дялове, стоки на склад, записи на заповед.

Нашето сдружение готви отделен анализ на тези данни, които явно се укриват от обществото.

Има и още нещо. Обезценка 100 % са получили активи (кредити) във фирми, които не са предоставили някаква информация или не са отговорили. Някои от тях съобщават, че кредитните им досиета и други документи са иззети от прокуратурата и следствието. В потвърждение на това мога да ви кажа, че, например, с Определение от 13.06.2014 г. на СГС - Наказателно отделение, 9 състав по наказателно дело №2579 от описа за 2014 г,. е разрешено претърсването и изземването на оригиналните кредитни досиета на 30 фирми, в т.ч. Корект фарм ООД, Алфа Кепитъл АД, Булит 2007 ЕООД, , Дивал 59 ЕООД, Инфраструктурна компания АД , Д С Дивелъпмънт АД, Ем стейт ООД, Афлек България ЕАД, ТЦ-ИМЕ-АД и ТЦ-ИМЕ ВЕСТ АД, Рубин индъстри ООД и много други. А ако си спомняте, прокуратурата не била влизала в помещения на КТБ. Иззетите кредитни досиета не са върнати, липсват оригиналните договори за кредит, кредитите на тези фирми са обезценени на 100 % поради липса на информация.

- Как си обяснявате факта, че за ролята на прокуратурата, на цялото ръководство на БНБ и на депутата Делян Пеевски няма и дума?

- В доклада с едно изречение пише, че прокуратурата не е обект на проучване от комисията. Вероятно не я смятат за държавна институция.

Нашето обяснение за използването на събирателното понятие БНБ за неадекватните действия, решения или бездействие на БНБ целят неперсонифицирането на виновните, защото отговорността е само персонална. Едно е премиерът да каже две имена в интервю, друго е в официален документ да запишеш тези имена като основни виновници. Ако го бяха направили, прокуратурата би могла да се самосезира и поне да започне предварително разследване и досъдебно производство, което да покаже има ли престъпление, доказателства за наказателно производство и т.н.

Що се отнася до Пеевски, самият анализ на присъствието на свързвани с неговия кръг компании, отпуснатите им кредити без обезпечения и т.н. фигурират във всички документи на банката. От разпечатките се вижда до кога задълженията им са били изплащани и кога изплащането е престанало. Обемът на кредитите за свързани с него фирми, поне по медийни публикации и според изказвания и документи, дискутирани в парламента, са за 700 млв..лв. Вероятно тези дружества не са обект на разследването, защото те като кредитополучатели вече не фигурират в КТБ – задълженията им са превъртени през цесии, а собствеността върху фирмите-кредитополучатели вероятно е променена. И въобще как точно си представяте, че специалистът по всякакви схеми и „персоналният адвокат” на Д. Пеевски, Йордан Цонев и бившият министър на финансите Чобанов - фигура, от която в нормалните държави би зависело в най-голяма степен предоставянето на държавна помощ на банка с ликвидни проблеми, биха позволили това. Мислите ли, че биха допуснали разнищването на началото на бизнес-конфликта Василев-Пеевски, бизнес-кръга на ДПС, руския газ, двойното увеличение на цената за строителството на газопровода през България, вероятно взетите комисионни и неполучените „планирани” печалби? Ние, като членове на гражданска организация присъствахме на първото заседание на комисията, зададохме първите неудобни въпроси и след това всички заседания на тази комисия бяха закрити.

- Става ли ясно всъщност КОЙ/КОИ са виновните за аферата?

- Всички ние ги знаем поименно, но те не са споменати като имена. Не можете да съдите за вина или бездействие институцията или сградата БНБ, нито ДАНС или КФН. Вината е персонална и комисията съзнателно не е назовала виновниците по име.

- Верни ли са твърденията, че КТБ е била просто банкомат на Цветан Василев?

- Опростенческо-вулгарни са и целят само едно – да стигнат до най-бедните и онеправдани слоеве на населението, което живее на ръба на оцеляването. С подобни вербални атаки се нагнетява омраза към успелите хора, подготвят се електоралните подходи към най-бедната и обгрижвана само преди избори част от населението ни.

- Трябваше ли комисията да разпита Цветан Василев и защо не са го направили?

- Аз бих го разпитала. Защото нямам опасения от разкрития, неудобни истини и зависимости. Вероятно се страхуват от истините, които рано или късно ще изплуват – за политическото решение за фалиране на банката, за зависимостта на редица политически и обществени личности от банките и бизнеса въобще, за нерегламентирани отношения на политици и бизнесмени с Василев и вероятно с други български банкери и бизнесмени.

- Вашето сдружение извади доста скандални факти и документи, взети ли са под внимание?

- Не. Няма нито дума по повдигнатите и анализирани от нас теми и въпроси. Това показва ясно отношението на политическия елит и правителствените институции към гражданските организации и въобще към мненията, които са различни от официалните.

- Преди дни сигнализирахте прокуратурата и НАП , че организирана група от лица и фирми придобива огромни активи на банката, за имоти на каква стойност става дума, кои са играчите, кой допуска това разграбване?

- Става въпрос за активи на стойност от около 1 млрд.лв. Извършва се посредством прехвърляне на активи (обезпечения, дялове, акции, недвижими имоти), придобити посредством цесии или с други документи от патримониума на КТБ, чиито следи се губят след многобройни прехвърляния от фирма на фирма, чиито акционери и собственици се сменят по няколко пъти.

Информация набираме от официални източници – търговския регистър на АПВ , регистъра на особените залози, нотаризираните сделки да прехвърляне на недвижима собственост. Забелязахме, че става въпрос за фирми, управлявани преди време от Бисер Лазов и хора около него, и за фирми, които в медиите свързват с кръга на ДПС. При обобщаването на информацията забелязахме повторение на фирми и имена, което ни наведе на мисълта за организирана група, която с действията си ощетява масата на несъстоятелността на КТБ, т.е. нашите членове. Затова сигнализирахме Фонда за гарантиране на влоговете, прокуратурата и НАП.

- Какъв ще бъде според нас ефектът от този доклад?

- Никакъв. Напразен труд и некачествена компилация на вече известни неща. По-интересна би била реакцията на юристите и институциите – държавни и независими одитори, на направените предложения за законодателни промени. Има и нещо друго – не забелязах в последните два дни да е реагирал някой от финансовите специалисти. Явно предпочитат да премълчат ниската оценка, която ще дават. Коментарите в публичното пространство поне до днес бяха правени само от политически лица – членове на комисията, които трябва да оправдаят „усилията и труда си” или да обяснят „особеното си мнение”.

 

Някой си играе с огъня – задават се избори, на политиците трябват пари.

Иван Искров, управител на БНБМоже ли без закрилата на политици да изчезнат кредитни досиета от банка, пари кеш да се извозят в чували с камион незнайно къде, и управител на Национална банка да говори веднъж истина, веднъж - лъжа?

Възможно ли е да се говорят от политици небивалици за кражба на 206 млн пари в евро, кеш и никой да не реагира?

Всичко е възможно май, ако сме в България...

В началото бе пресконференцията на БНБ, на която бяха пуснати подбрани, „правилни” журналисти, които гарантирано нямаше да задават на бледото дете на банковата стабилност, Иван Искров неудобни въпроси. В търсенето на ангели без крила, в края на седмицата избухна нечуван скандал, какъвто нито една държава на земното кълбо не е сънувала!

Та въпросният управител на БНБ, Иван Искров се изправи пред „правилните” журналисти и прочете следното слово:

Уважаеми дами и господа,

На 18, 19 и 20 юни, след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна Търговска Банка, от същата банка бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.

На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна Търговска Банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна Търговска Банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.

Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна Търговска Банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.

Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:

1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.

2. Резултатите от прегледа на Корпоративна Търговска Банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.

В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.

Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна Търговска Банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна Търговска Банка също са жертва на тези злоупотреби.

Поради изброените причини, днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна Търговска Банка на вниманието на Главния прокурор на Р България.

В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна Търговска Банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.

По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на "добрата част" на Корпоративна Търговска Банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.

Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна Търговска Банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?

Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.

Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.

Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.

Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?

Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:

1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;

2. Прехвърляне на всички "добри" активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;

3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол /която ще бъде преименувана/ от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;

4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ-в несъстоятелност – ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;

5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.

Оттук нататък на ход са политиците!

Накрая, уважаеми дами и господа, даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес - а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.

В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.

Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.

Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.

На ход са политиците!

Благодаря за вниманието.

Бисерите на Искров от това изявление биха могли да влязат в Книгата с рекорди на Гинес. Ето някои от тях, които хора с високо кръвно, със слаби нерви и сърца не бива да четат:

  • Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл;
  • Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев;
  • В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си;
  • Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв;
  • За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби;
  • Конкретно - по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро;
  • Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка;
  • Очевидно е, че не можем да пълним "каца без дъно", както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката;
  • Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност;
  • Оттук нататък на ход са политиците!

В отговор банкерът Цветан Василев разпространи Отворено писмо, чийто пълен текст публикувам:

Цветан Василев, бизнесменУважаеми дами и господа,

Скъпи колеги,

От няколко месеца насам срещу мен е предприета масирана, целенасочена и изключително манипулативна кампания, която се пренесе и върху всичко, което се свързва с моето име. Основната цел на безпрецедентния натиск от медии, дирижирани от определени кръгове, е Корпоративна търговска банка АД. Връх на кампанията е днешната пресконференция на БНБ, която само доказва конспиративния сценарий за разбиване на доверието в банката и продажбата на безценица на финансираните чрез нея активи.

Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи.

Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител, когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?

Защо не допуснахте акционерите да намерят работещо бизнес решение за КТБ АД? Защо подминахте с лекота техните писмени и устни волеизявления? Смятате ли, господин гуверньор, че може да се държите по такъв арогантен начин с представители на държавен фонд на независима държава? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката? Или пък интересите на хора да овладеят на силно занижени цени основната част от активите, финансирани от КТБ АД.

Господин гуверньор,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение че от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България. Тъй като на всички стана ясно, че този сценарий е режисиран от определен кръг хора, рекетиращи мен и КТБ АД в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз.

Размахването на недоказани и скалъпени обвинения, с помощта на смазани от страх и насилие хора, не е повод за самодоволство!

Уважаеми Клиенти на Корпоративна банка,

С тези специални редове се обръщам към Вас, за да Ви благодаря за доверието и да Ви уверя, че няма да позволя цената на разчистването на сметките с мен да бъде платена от Вас. Убеден съм, че скоро Вашите интереси ще бъдат защитени адекватно.

Що се отнася до институциите, които съдействаха и бездействаха, за да се случи всичко това – с тях ще си говорим в съда.

С уважение,

Цветан Василев

Теглене срещу разписка, в брой на евро, и изнасяне с чували в камион и самолет...

Два ареста, интервю на Цветан Василев в предаването на Цветанка Ризова „лицев лице”, смехотворни отговори на гуверньора Иван Искров в парламента – в търсенето на ангели в тази нечувана афера, смях и абсурдни изумително се сляха в едно...

За финал ще задам три въпроса

  • Как така в предаването „На светло” от 28 юни лидерът на ГЕРБ и депутат Бойко Борисов каза следното:

Бойко Борисов пред репортериБойко Борисов: ...една година аз ги предупреждавах, хора, тези ще фалират енергетиката, тя вече мина 3 млрд. дългове. Тези хора направиха така, че Здравната каса да е вече с половин милиард пасив. Ето ви три милиарда и половина. Те направиха да се вдигне безработицата, при тях се спряха еврофондовете, не се строи, не се прави нищо. Държавата в застой. Колко пъти им казах, още на 1 юни им казах, че тези ще фалират държавата... мога да изляза и да кажа на българите имаме 30-40 % шанс да се справим... Излиза Каролев и казва, да, бе, ама това нямало да стане, ние сме стабилни. Абе, 1 млрд. теглят вчера хората само, на кой вярват, че да са стабилни?

... Ако щат майки да реват, ако щат баби да плачат...

„Това, което говорих толкова време за държавата, се случва. Сега трябва да я спасяваме. Вече е нужно да се говори с МВФ - следващото управление, вероятно служебното правителство, да има мандат, с общ консенсус, да преговаря с фонда. И да можем да изтеглим 5-6 млрд. лева, за да има с какво да се разплащаме. Това каза след края на консултациите за предсрочните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

МВФ трябва да направи "експертиза, която да успокои държавата".

Призовах Тройната коалиция да смени веднага Орешарски и Чобанов. Защото като излязат да говорят за финансова стабилност, хората се втурват към банките, каза още Борисов и добави, че той няма да поеме тяхната вина.

Да изтеглим 5-6 милиарда, за да имаме с какво да се разплащаме!

Откъде знаеше на 27 юни Бойко Борисов, че ще са нужни 5-6 милиарда след като не бяха излезли резултатите от проверката на БНБ в КТБ?

Вторият въпрос е към Милен Велчев

Откъде знаеше, че се готви национализация на КТБ Бареков, както го заяви в предаването „Всяка неделя”?

Третият въпрос е към Николай Бареков

по повод негово изказване във „Всяка неделя”:

Кеворкян: Ако на 21 юли се окаже, че с КТБ всичко е наред?

Бареков: Не, с КТБ няма как да се окаже, че всичко е наред, защото тя, банката пострада много тежко.

Откъде седмица по-рано Бареков бе наясно, че КТБ е „пострадала много тежко”?

Още по темата очаквайте днес

  • ексклузивното интервю на Цветан Василев пред Цветанка Ризова,
  • разговор на Татяна Дончева и Румен Петков в студиото на „Лице в лице”,
  • и отговорът на КТБ по повод пресконференцията на Иван Искров.
  • Ще прочетете още кога лъже и кога казва истината Иван Искров и какво предложи той през 2001 година в парламента за банките?
 
Явор Дачков, журналистДържавата работи срещу собствените си граждани. Най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. Първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия с разрешението на ресорния министър. Надзорната проверка на банката е направила пълни разпечатки на движенията по сметките на определени фирми. Ако някой се интересува от информация за фирмите на собствениците на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от този, който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време. Към 15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми. Тогава е била проведена среща между Искров и Доган, след което атаката ескалира. Искров ли измами Борисов или Борисов не спази предизборните си обещанията си да заздрави КТБ. С фалита на КТБ политиците върнаха икономиката ни с десет години назад.
Публикация на сайта ГЛАСОВЕ
Вера Ахундова и Даниел Божилов

Да започнем с актуалния въпрос, свързан с решението на Върховния административен съд, според което вие, акционерите на банката, нямате правен интерес да обжалвате решението за лиценза. Как бихте коментирали това?

Даниел Божилов: Това решение по принцип се очакваше и то повтаря буквално грешките, които се направиха с „Капитал банк“ и заради които България беше осъдена. На практика те отхвърлят интереса на всички с изключение на държавния орган.

- Това не е ли частна банка?

Даниел Божилов: Реално лицензът е отнет от Управителния съвет на БНБ по предложение на надзорния орган, квестора, който е в банката и изпълнява банковия надзор. Реално държавата си е дала възможност само тя да обжалва решението, което самата тя е взела, и това е абсурдно.

- Как може акционер в банка да няма правен интерес и какви правни последствия може да има това решение? Предполагам, че вие ще си потърсите правата?

Даниел Божилов: Последствията са ясни. Българският съд процедира така, както процедира с „Капитал банк“. Предполагам, че международните съдилища ще процедират по същия случай по същия начин.

- Можете ли накратко да припомните за „Капитал банк“?

Даниел Божилов: Не е само „Капитал банк“, те са няколко банки от 1997 г., на които по подобен начин им бяха отнети лицензите, без да се даде никаква възможност на акционерите и собствениците да обжалват. След което специално „Капитал банк“ заведе дело в Европейския съд, където отхвърлиха всички действия на държавата поради това, че са им нарушени правата, и осъдиха българската държава.

- Историята с КТБ е много завързана и аз искам с поредица от интервюта да я изясня на по-широк кръг хора, които не са засегнати. Има два съществени елемента според мен. Първият е дали наистина банката имаше проблем и поради обективни обстоятелства попадна в тази криза, или тази криза беше инспирирана отвън и как стана това? И вторият е можеше ли държавата преди година да вземе адекватни мерки, за да не се стига до сегашната ситуация?

Вера Ахундова: Искам да ви кажа, че непризнаването на правен интерес, (което те отделят от материален и друг интерес) има фактически само една цел – да не се гледа делото по същество и да не се разбере законно или незаконно е отнет лицензът. Единственият документ, който би дал възможност да се анализира това, са т.нар. обезценки, които доведоха до намаляване на капитала и образуване на т.нар. капиталова дупка, равна на 4,22 млрд. лв. Въпросът е кой, как и защо е правил тези оценки. Разбира се, „оценки“ е силно казано, защото нямаме нито одит, нито ревизия, нито независима експертиза.

- Тоест решението на БНБ и на държавата в този момент не се базира на нито един сериозен документ и изследване?

Вера Ахундова: Точно така. Като организация сме завели три дела, които ние водим като страна срещу отнемането на лиценза, срещу промяната на капитала и отделно дело – още преди да се формираме като организация – срещу продължаването на специалния надзор. Цялата тази история е абсурдна, защото би трябвало делата срещу продължаването на режима на специален надзор и за капитала да предшестват решението по лиценза, защото при едно друго развитие по някое от другите две дела нещата трябва да се върнат на изходна точка и дори не знам как може да стане това. Но въпросът е какво представляват тези числа и как са формирани. Ние притежаваме три договора с гриф „строго поверително“. В тези три консултантски договора има два или три повтарящи се момента абсолютно за всички фирми. Анализите не са анализи по изискванията за одит, не са оценки по счетоводните стандарти, валидни в настоящия момент за страните от ЕС, не представляват информация, която е надеждна, сигурна и истинна, и не могат да бъдат използвани за счетоводни, финансови и други цели, както и не могат категорично да бъдат използвани като документ при правни спорове или разследвания и авторите им не носят никаква отговорност. Пълната отговорност за счетоводните политики, които ще се приложат за оформяне на счетоводни документи и съставянето на баланс, носят квесторите (ръководството на банката), ерго БНБ.

Даниел Божилов: Изрично е казано, докладът на консултантите може да бъде показан на БНБ, т.е. само могат да им го дадат да го прочетат и да се запознаят информативно с него.

Вера Ахундова: Това е много съществено. Тези документи са по същество консултантски анализ, който е далеч от експертиза или от одит, защото участващите три фирми не са независими, те са наети по договор, в който е описано заданието. Те нямат свободата на един независим одит, при който се вземат определен процент (извадка) от кредитите от всяка група (големи, средни, малки; редовни, просрочени или лоши) и се анализират на абсолютно случаен принцип, анализират се тенденциите и се прави извод за целия кредитен портфейл.

- Искате да кажете, че държавата е казала на консултантите – вие трябва да намерите дупката от 4,2 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Индиректно да – логиката на решенията и заданията на БНБ като че ли целят да „аргументират”прибързано обявените след първите десет дни проверки нередовни кредити за 3,5 млрд. лв. Към всеки един от консултантските договори на „Делойт одит”, „Ърнест анд Янг” и „Афа” са „спуснати” в приложения по три списъка (кредити, инвестиционни инструменти, облигационни инструменти), като на всяка компания са дадени за преглед по 40–42 фирми, които като цяло се представляват само от фирмите за проектното финансиране. Тук-таме са включени и по няколко други фирми, към които най-вероятно има друг здрав или нездрав интерес или пък за тях се набира и обобщава финансова информация. Ето защо: фирмите, които са били създадени за проектно финансиране, са над 90% от случаите за трите консултантски компании. Те са получили кредити, изпълняват проекти, имат обезпечения – някои към банката, повечето към тази фирма, която им е предоставила кредита – първата фирма по веригата. До затварянето на банката те са били абсолютно редовни кредитополучатели, само 2% от кредитния портфейл на банката са били лошите кредити. Твърди се, че за повечето от тези фирми няма пълна документация. Дали е липсвала важна информация, в частност за обезпеченията, или не, аз не мога да кажа, зная само, че от обискираните фирми от прокуратурата са иззети пълните документи с всички данни за обезпечения и данни за проектите и финансовите потоци на тези фирми, но управителите им твърдят, че на нито една от тях прокуратурата не е върнала пълния набор от документи в съответните фирмени досиета. Предполага се, че или са запазени в прокуратурата, или са унищожени съвместно между прокуратурата, квестори и БНБ. За да набавят липсващата информация точно за този кръг от фирми, ако въобще такава информация е липсвала, квесторите на КТБ са изпратили писма с набор от документи и изисквания, като изрично са подчертали, че липсата на отговор от адресатите ще доведе до пълна обезценка на кредита. Изпратени са им въпросници с поредица от изисквания, като за седем календарни дни фирмите е трябвало да представят бизнес и финансови сведения за минали периоди, настояща информация и прогнозна информация за финансови потоци. Но най-любопитен е последният от набора документи – декларация, в която с подписа си управителите или изпълнителните директори на дружествата кредитополучатели декларират надеждност и истинност на подадените данни и предават безусловно на разпореждане на КТБ (квесторите) всичките си обезпечения в КТБ.

Даниел Божилов: Това означава, че квесторите без никакви законни процедури могат да ги изкарат и да ги продадат. На тези, които са отказали да подпишат подобна декларация, е казано, че ето на, те отказват и досието им е непълно, т.е. следва цялостна, 100% обезценка и провизиране на кредита.

Списък с фирми, които трябва да бъдат проверени в нарушение на случайния принцип

Вера Ахундова: Изрично са били предупредени, че ако не предоставят информация, кредитите им ще влязат в категорията на лошите кредити с висока степен на провизиране. Високият процент на провизираните на 100% (пълна загуба) кредити се дължи на два основни фактора – първо, голяма част от кредитополучателите не са отговорили на квесторите, за да не подпишат декларацията, даваща право на последните безконтролно и безнаказано да се разпореждат със залозите им, и на второ място са изкуствено създадените за кредиполучателите пречки да изплащат вноските и лихвите по кредитите си. Спомнете си, че повече от един месец банката връщаше кредитополучатели и не приемаше плащания. При изчисляването на степента на редовност на един кредит (актив) всеки месец закъснение е от значение. Има и още нещо – при очакван фалит (затваряне на банка), поведението на кредитополучателите се променя – повечето от тях престават да плащат и започват да трупат средства с надеждата, че ще се откупят обратно, на много по-ниска от дължимите от тях кредити цена. Затова е много трудно да се докаже, че капиталовата дупка е в известния ни размер и че кредитите при други условия няма да се погасяват.

- Затова ли многото активи, които имаше банката, не бяха признати за реални активи?

Даниел Божилов: В договорите на одиторските фирми се казва, че те оценки на обезпеченията няма да правят. Колко струва заложеното обезпечение – на пазарни цени или на цени, определени по друга методика, изрично е казано, че те няма да правят и не са правили правни анализи и оценки от вещи лица.

- В такъв случай няма документ или някакво реално доказателство за съществуващата дупка от 4,22 млрд. лв.?

Вера Ахундова: Не. Ще стигнем до логичния извод по този въпрос. Посочените преди малко в разговора ни общо около 150 фирми за преглед и анализ по съвкупния сбор на кредитите им представляват около 60% от кредитния портфейл на банката. На всяка от консултантските фирми е даден различен обем – в едната фирма са представени сумарно кредити за 3,4 млрд. лв., в другата – за 3,7 млрд. лв. Крайната обезценка като физическа величина, която те дават в тези пакети, е от 3,4 млрд. лв. кредити на около 300 млн. лв, т.е. обезценката от 3,1 млрд. лв. е над 91% , т.е. остават около 9% „добри” кредити. В другия случай обезценката е още по-драстична – от 3,7 млрд. лв. 3,5 млрд. лв са обезценени напълно, т.е. тези активи са отписани, нулирани.

- Счита се, че тези кредити няма да се върнат никога, въпреки че до скандала тези фирми са си ги обслужвали редовно?

Вера Ахундова: 90% от анализираната извадка от фирми са тези, за които ви говоря. Останалите до 10% са „специални” фирми, които според мен са включени в заданието на консултантските фирми по-скоро като изключения, за да отговорят на други интереси. Сред тях са няколко фирми на групировката ТИМ – „Фининвест“, „Велкрафт“, „Бългерия еъруейз“, „Химимпорт“... Тези фирми, свързани с ТИМ, са кредитополучатели в КТБ, а на подробен преглед и анализ е било подложено всяко тяхно бизнес досие в КТБ – финансови потоци, обеми на плащания, клиенти. След тях се нареждат няколко фирми, които се приписват на Пеевски, там е и „Петрол“ АД; включена е и фирма на Красимир Гергов, тя също е анализирана подробно. Надзорната проверка на банката, която се извършва практически успоредно с въпросния „одит“ и анализира абсолютно същия кръг от фирми и кредити, предполага още няколко неща. Към този преглед са направени пълни разпечатки на движенията по сметките на фирмите, за които говоря, и човек трябва да е олигофрен, за да не може да се ориентира какво правят и не правят тези фирми, каква е стратегията им, на кого плащат и на кого – не. Ако някой се интересува от информация за фирмите на "Химимпорт" например, може да си я купи директно от който я притежава. Някой или се плаши от собствениците на "Химимпорт", или желае да ги сплаши, или иска да знае нещо повече за тях, за да има варианти за натиск в бъдеще време – аз не мога да направя друго тълкуване.

- Но това е валидно за всички останали. Това е инструмент за натиск и за рекет.

Вера Ахундова: Но от другите фирми няма да извадите много неща, оборотите им са в банката и са по-скоро с доста ограничен брой контрагенти. Те са имали блокирани вземания като залог, което е предпазвало други кредитори да имат право на първо вземане. Така КТБ се е предпазвала. В контекста на разговора ни досега искам да добавя още нещо – проектното финансиране не е незаконно. Тази дейност се върши и от други банки в България, както и от банки във всички други страни и от фирми и фондове за рискови инвестиции, от фондовата борса. В нормалните страни можете да кандидатствате за кредит с проект и сте свободен да го представите в банка или фонд за рисков капитал или след съответен проспект и презентация да наберете капитал на фондовата борса чрез продажба на акции или дялове. Тоест има много инструменти за финансиране, и то на добра цена. Но ние тук в България сме ограничени само до т.нар. банково кредитиране, фирмите ни са финансово зависими от него. Ние нямаме никакъв друг инструмент и аз не виня никого, че се е опитал да раздвижи този замръзнал и монополизиран от банките пазар. Емпирично фондовете за рисков капитал са доказали, че успешната реализация само на 1 от 100 проекта възвръща изцяло изразходваните за 100-те проекта финансови средства.

- Може ли да обясним още веднъж, защото това беше голяма нападка от противниците на г-н Василев, които казаха – той си призна престъпленията, които е извършил, чрез държавните пари и парите на акционери той си е финансирал проекти, за да придобие едно или друго предприятие.

Вера Ахундова: Просто така не може да бъде винен някой, който е давал пари, за да финансира изпълнението на проект, който му е изглеждал добър, ако преди това не е получавал специални указания да ограничи или не тази форма на финансиране. Аз съм категорична, макар да не съм юрист, че едно обвинение в това направление просто няма да издържи.

Нали за това има банков надзор и много строги правила по които банките да функционират. Банката трябва да е строго регулирана, защото граждани и фирми си дават парите и нямат никаква гаранция за връщането им. Ако няма строга регулация и контрол, те не биха могли да работят законно. Защото, ако дейността на банките не се регулира със специални закони и от специални институции, те са незаконни по принцип и априори. И дали е бил по-висок рискът или не, въпросът е трябвало да бъде решаван от тези надзорни институции и те са били длъжни, ако са констатирали разминаване със законовите изисквания, да дават конкретни препоръки и да санкционират.

Даниел Божилов: Това си е проблем на прокуратурата. Факт е, че държавата е приела да следи за тези неща, но не ги е следила.

Вера Ахундова: Този кредитен портфейл, предназначен за проектно финансиране, е представлявал по-висок риск, защото включва около 60% от кредитите на банката. И е трябвало много по-строго да се надзирава. Но официалните годишни одити на КТБ са заверявани години наред без никакви забележки.

Даниел Божилов: Имало е една проверка през 2010 г. , когато са дадени някакви препоръки, през 2013 г. проверката показва, че те са отстранени. Има още една проверка, само че не я споменават – когато е прехвърлена банка „Виктория“, от УС на БНБ са дали разрешение и мнение, че банката се оценява като стабилна. Тук е интересен един друг момент – на г-н Гунев, който като подуправител е отговарял за банковия надзор, е предявено обвинение. Тези дни предявиха обвинение и на Румен Симеонов. Но никой не предявява обвинение към Иван Искров. А той е управителят на БНБ и някак си не вярвам прокуратурата да е толкова наивна да вярва, че той не е знаел какво става, това е несериозно. Както и другото нещо – когато е дадено разрешението за прехвърлянето на банка „Виктория“, докладите и отчетите са гледани не от подуправителя, отговарящ за банков надзор, а от подуправителя Димитър Костов, отговарящ за банково управление. Така че и в неговия случай не може да се каже, че не е запознат с информацията, не е виждал какво е положението в банката, защото това са резултатите от проверки, които са правени на място. И това, което някак мина между другото – този непрекъснат мониторинг, който се прави – депутатите и от двете комисии – на временната бюджетна комисия още септември-октомври и на тази в момента, акцентират на проверките на място. А мониторингът, който се извършва, е един изключително сериозен инструмент, който дава голяма информация – и това се прави непрекъснато и от БНБ, и от ДАНС. Налага се изводът, че или банката е била в състояние, не по-лошо и различно от останалите банки, или умишлено всички – БНБ, банки и одитори – са пренебрегнали правилата.

Вера Ахундова:

Правейки извод за пълна обезценка, нулирайки фактически над 60% от целия кредитен портфейл, консултантите пренасят автоматично загубата върху 100% от портфейла. Тоест 40–45% от кредитния портфейл – активи на банката – реални предприятия с реални производства, данъци, застраховки и т.н., редовно обслужвали дотогава кредитите си, отиват в небитието. И виждате едно прекрасно предприятие с материални запаси, залози към банката за 100 млн. евро или лева, което е с посочена от консултантите остатъчна стойност от 3,8 млн. лева, а теоретично по-ниска с около 30% от посочената сума би била началната цена за продажба на активите на това дружество при открит търг или договаряне с купувач.

- За една винарна ли става дума?

Вера Ахундова: Да, за винарна „Телиш“. Предполагам, че това е максималната цена, на която някой е искал да я купи.

- Някой иска да я купи евтино. Да обявят кредитите за предсрочно изискуеми, предприемачът да не може да ги върне и да вземат винарната за тази сума.

Вера Ахундова: Популистките изказвания на членове на правителството и парламента, които би трябвало да се отнасят сериозно към такива въпроси, като Менда Стоянова и Бойко Борисов – че имало кражба на 4,5 млрд. лв., a последното – на 5 млрд. лв., звучат просто несериозно. Никой не е изнасял, никой не е превеждал такива суми с цел грабеж. В крайна сметка поне да попитат ДАНС и финансовото разузнаване – нали за превод на суми над 10 хил. лв. се посочва задължително произходът на парите и целта на плащането. Превежданите суми за кредитиране на проекти фигурират в платежната система – с посочен мотив за плащане, произход и получател. Фактически 4,22 млрд. лв. е сборът на измислените обезценки, които са направени по технически причини и по указания, за да се стигне до този фатален срив на банката. Ние имаме и друга информация. Първите „анализи“, които са направени на банката от „одиторите” (така БНБ ги представя на обществото), ситуират рисковете, загубите между 850 млн. лв. и 1,250 млрд. лв. След което ни е известно за лобистки натиск от САЩ през „Делойт одит“ дупката в банката да бъде повече от 4 млрд. лв. Като инициатори на този натиск се посочват ВТБ, техни лобисти и т.н. Но натискът е минал през едно голямо посолство и техни лобисти в България. В този контекст привличам вниманието ви върху позициите на експерти и икономисти от финансираните от САЩ институции и фондации, върху позициите на някои медии като „Блумбърг България” – от екрана и в медиите не е отразена никаква друга позиция освен тази в защита на необходимостта от незабавно фалиране на КТБ.

- Тази информация за лобиране от САЩ достоверна ли е?

Вера Ахундова: Ние сме я чули от двама депутати, представляващи различни политически партии.

- Тук има и геополитика и това съвпадна с натиска срещу Русия.

Вера Ахундова: Възможно е да е някакъв вид опит за навлизане на руски интерес по друг начин.

Даниел Божилов: Тази информация е засечена, когато започнаха атаките с едни есемеси и натиск върху хора да си теглят парите. И неслучайно още на 8 юни са назначени на място (в КТБ) служители от банков надзор, които да следят какво се случва в банката в реално време. Специален представител на БНБ е присъствал ежедневно в банката до поставянето й под надзор на 20 юни. Така че още от 8 юни БНБ е била информирана за абсолютно всичко, което се случва в тази банка.

- Да не говорим, че г-н Василев – и всички го признаха, е уведомил и г-н Искров, и бившия премиер за всичко това, което се случва с банката.

Даниел Божилов: Искров го показа и на последното заседание, на което ние бяхме поканени от комисията в парламента, аз му зададох този въпрос и получих грубия отговор, че кои сме били ние, та да го питаме. Но между другото се изпусна и каза, че в периода от 10 до 20 юни се е срещал с всички политици, провеждали консултации при президента, там взели определени решения, които нямало да обяви официално.

Вера Ахундова: Абсолютно са били наясно с предизвикването на масова банкова паника. Първите удари срещу КТБ са били някъде от март. Говори се, че със заповед на министъра на финансите на държавните предприятия е заповядано да изтеглят парите си от банката. Но има и нещо показателно, което самите служители на банката са забелязали – следствието или прокуратурата – в момента не се сещам точно кой, от десет години е било клиент на КТБ и буквално един месец преди поставянето на банката под особен надзор било закрило всичките си сметки в банката. Това би трябвало да е някакъв индикатор. Има такива заповеди, които се укриват. Понеже Бойко Борисов каза, че ако се докаже, че е имало такива заповеди, щял да иска наказания за виновните, отговарям. Да, имало е. Към 10–15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми, започнало още преди март на същата година. Изглеждало е дори, че излиза от първоначалния шок, справила се е със собствени сили с всички искания за плащания. Тогава е била проведена една среща в Росенец между Искров и Доган (не е наша информацията, тя беше извадена от депутата Валери Симеонов). Преди десетина дни поискахме от него разрешение да използваме тази информация. Той потвърди, че има записи и е готов да ги предостави. Ние считаме – това е хипотеза – че тогава са решили да жертват Гунев, за да вдигнат отново пика на паниката, което и стана.

- Какво направи държавата и БНБ като държавен орган за спасяването на банката? Г-н Василев каза за сделката за 1 евро, която толкова се обсъжда сега, че е предлагал същото преди една година. Тогава Искров излезе и каза, че му е направено едно несериозно предложение за намерение от една страница.

Даниел Божилов: По въпроса какво е направил Искров – не е направил нищо. Вредил е.

- Тоест те съзнателно са водили банката към фалит?

Вера Ахундова: Те са наблюдавали процеса и съзнателно са изпълнявали поръчката за фалиране на КТБ. В сделката за 1 евро три от посочените фирми нямат никакво отношение към КТБ. БТК няма кредит, има депозит от над 140 млн. лв., който може да бъде прихващан срещу дължими суми по облигационен заем; „Виваком“не присъства никъде, няма никакви кредити. Същото се отнася и до „Рубин”. С кредит към БТК от 29,930 млн. лв. се води „Рубин инвест”, но този кредит също е изплатен чрез цесия. „Авионамс” дължи на КТБ 18,5 млн. лв. Кредити имат – „Дунарит“ АД (дължи по някои данни 92 млн. лв., покрити с цесии), „Нуртс Диджитал” (дължи около 7,4 млн. лв./. Т.е. тук става дума за една сума за събиране от синдиците от около 148 млн. лв., и то при условие, че цесиите са успешно оспорени. Отделно по сделката с БТК КТБ дължи 150 млн. щ. д., получени по облигационен заем за придобиване на акции от компанията. От тези 900 млн. евро, посочени като задължения на новосформираната компания на Луврие, към КТБ в най-добрия случай ще бъдат изплатени 150–200 млн. лв. във времето. Останалите пари, които не са на банката, ще бъдат платени на собствениците на акциите. Тоест да се мисли, че 900 млн. евро ще влязат в банката, респективно държавата, е много наивно.

- Но пък и държавата няма да има задължението да покрива загубите на акционерите.

Вера Ахундова: Точно така. Тук става въпрос, че ако тази сделка е валидна – а тя е валидна по всички правила на международното право, във времето новите акционери в цитираните фирми ще се разплащат със старите собственици на акциите и ще изплащат кредити, ако има такива към КТБ.

Даниел Божилов: Аз не знам защо това толкова се преекспонира. Ние продадохме по време на приватизацията толкова предприятия за 1 долар. А тези сделки, направени по време на приватизацията, тях ще ги развалят ли?

- Сега някои ще си кажат – ето, Цветан Василев продаде на себе си своите предприятия.

Даниел Божилов: Дали ги е продал на себе си, дали на някой друг, направено е, за да не се тръгне по българските ченгеджийски схеми, да започне едно голямо нищене и държавните органи да започнат да ровят и да кажат – трябват ни две години да проверим, трябват ни три години и т.н.

Вера Ахундова: Да се върнем на това какво е трябвало и какво е можело да се направи. От юни акционерите на КТБ „Бромак“ и Суверенният резервен фонд на Оман, но предимно водени от Оманския фонд, се опитват да преговарят с Централна банка, за да се изясни какъв е проблемът на КТБ – капиталов или ликвиден, и с какви средства да се реши. От тях знаем, понеже участвахме на някои от срещите с „Епик“, тъй като настоявахме да наблюдаваме процеса, първо, че те никога не са били приети официално и са контактували епистоларно; второ, при никакви обстоятелства не са били допуснати в качеството им на мажоритарни акционери да направят „дю дилиджънс“ или да прегледат документацията на банката, за да изяснят за себе си проблемите и да предложат адекватни решения. В което ги обвиняват – че не са предложили конкретни решения. Сами разбирате, че конкретика в предложенията при такава ситуация е била невъзможна.

- Какво точно е „Епик“?

- „Епик“ е посреднически фонд, участвал в много приватизации на банки в Източна Европа – и като директен вложител акционер, и като посредник в набирането на съответните капитали. Така се бяха представили и на срещата си с премиера Близнашки. И доколкото зная, Василев и Оманският фонд са му възложили да състави този консорциум, който да организира рекапитализацията на банката с различни средства. Имаха такова пълномощно, което Искров изиска и те го представиха. Направени бяха няколко предложения, като последното от тях бе отхвърлено в пленарната зала чрез измама. Чрез „измама“ означава, че бяха цитирани няколко израза от писмото за намерения извън контекста на предложението и беше внушено на депутатите, че цялата сделка е измамна. Чисто технически „Епик“ беше оценил, че при най-песимистичния вариант необходимият капитал, за да може да стартира банката, е някъде около 4,6 млрд. лв. Предложението беше направено на 30 октомври, и то по настояване на Министерството на финансите, и включваше следните елементи – капитал 4,6 млрд. с 50% държавно участие, тоест държавата трябваше да осигури 2,3 млрд. Този размер на капитала и за двете страни би бил намален – първо, с привличане на големите вложители като акционери; второ, след осчетоводяване на евентуални цесии. От своя страна „Епик“ би трябвало да осигури 2,3 млрд. лв., като недостигащите до този размер средства в брой е следвало да се осигурят от специално създадена компания, която да се привлече евентуално недостигащи финансови средства чрез залагането, временното прехвърляне на собственост, продажбата и т.н. на някои активи. В предпоследния вариант на офертата, която виждате пред вас, споменатите активи са „Виваком“, „Петрол“, „Нуртс“. Тоест точно тази група предприятия, които са част от сделката за 1 евро. В самото предложение в предпоследния му вариант се посочва, че ЕПИК ще закупи тези активи на цена от 10 долара. Предполагам, че е имало предварителна договореност между Василев и „Епик“ той да предостави собствеността върху тези дружества , чрез която „Епик“ да привлече липсващите средства, ако такива са му липсвали, до 2,3 млрд. лв. В контекста на това, което наблюдаваме след отнемането на лиценза на банката, очевидно би било много по-добре да се приложи схемата на ЕПИК за рекапитализация на банката, защото имагинерните днес за България 900 млн. евро (посочвам тази цифра, защото сделката за 1 евро е огледална на описаната сделка за 10 долара в офертата на ЕПИК) щяха реално да влязат в банката в брой или като активи и да я рекапитализират. И съгласно тази оферта, и според информацията, която имаме за сделката за 1 евро, собствеността върху акциите на БТК, „Виваком”, „Дунарит”, „Авионамс” не е заложена пред КТБ; залозите касаят материални активи; сумата, която КТБ и тогава, и сега би получила директно, не надвишава посочените по-рано суми – около 140 млн. лв. и евентуално 150 млн. щ. дол. Не са били заложени и акциите на „Петрол”, а само материални активи. Но с отварянето на КТБ биха били спестени милиарди. Въпросът е, че Искров съобщи на депутатите, че българската държава ще влезе в капитала на КТБ с пари в брой, а мажоритарните акционери „Оман“ и „Бромак“ ще влязат с активи на банка КТБ, забележете. Повтарям, това не са активи на банката, в нея дружествата, за които говорим, нямат нито кредити, нито обезпечения. Затова твърдя, че е налице крупна, целенасочена измама! Пак подчертавам, акции и дялове на тези дружества никога не са били залагани и следователно не са активи на КТБ. Предлагаше се след „дю дилиджънс” и шестмесечно функциониране на банката капиталът да бъде намален до нормални за България равнища и съответните суми да бъдат пропорционално на участието им (50:50) върнати на българската държава и „Епик”. Интересното е, че дотогава (31.10.2014 г.) Борисов заявяваше недоверието си към Искров и БНБ. Как се случи така, че обяви офeртата за „нагло писъмце”, без дори да възложи на юристите си, на консултантите си, на икономистите си, на преводачите да анализират това предложение на „Епик”, да поиска от БНБ и Искров да влязат отново в контакт, да изяснят за какво става въпрос. Можеха пак да го отхвърлят, дори след два-три дни, при условие че не достигнеха до договореност с „Епик”, но решението не би било толкова ирационално, демонстративно и импулсивно.

Предложението, направено преди половин година и отхвърлено като

- Тоест шефът на БНБ е измамил депутатите и премиера, така ли?

Вера Ахундова: Да, и ние подадохме сигнал до главния прокурор за измама в особено крупни размери, но както разбирате, не е имало последствия.

Даниел Божилов: А понеже ние правихме среща с преговарящите от страна на „Епик“, те много ясно казаха защо ще искат участие от страна на държавата и причината е съвсем проста. Те искаха държавата да участва, и то със сериозен процент, просто за да не станат жертва по причина, заради която се случи всичко това с банката само няколко месеца по-рано. Тоест искаха някаква сигурност, че ако вкарат някаква по-голяма сума, няма да я загубят.

- Доколкото разбирам, държавата по никакъв начин не е допуснала акционерите не само да спасят банката, но и да предложат варианти за спасяването й?

Вера Ахундова: Точно така. Всичко беше отхвърлено, без дори да е

влизано в преговори. Имаше едни абсурдни изказвания от типа – да сложат 3 млрд. евро на масата и преговаряме, което за финансовата общност звучи, ако не комично, то трагично зле за професионализма на тези, на които сме поверили държавата си.

- Един много важен въпрос според мен – говори се, че това е банката на Цветан Василев, а всъщност в нея има доста акционери, вие сте част от тях, но има и много големи акционери. Може ли да кажете кои са най-големите акционери?

Даниел Божилов: Най-големи са Оманският фонд и „Бромак“. По-малък акционер е ВТБ, която остава с 9,9 и също има дейно участие във фалита на банката, „Дженерали“ не знам с колко са и на борсата се търгуват около 10 процента.

- Тоест нито един от тези големи акционери не беше привлечен от държавата, за да участва в спасяването на банката.

Вера Ахундова: Двама не бяха допуснати – тези, които държаха пакет от осемдесет и няколко процента, а ВТБ тотално неглижира преговорите – никога не се е явявала, никога не е заявявала намерения и в общи линии е работила задкулисно. Защото ние имаме информация, че са хеджирали капиталовото си участие, тоест те не са загубили нито стотинка от сумата, която са внесли като капитал. Също така имаме информация, че част от цесиите са финансирани от тях. „ВТБ капитал“ на руската ВТБ е управлявана от Милен Велчев. Твърди се дори, че буквално 10 дни преди да въведат специалния надзор, е имало среща между Орешарски, Чобанов, братята Велчеви (Милен и Георги), Симеон Дянков и др. по този въпрос.

- Тоест намеквате, че това е координирана акция между ВТБ и бивши служители на Бойко Борисов и на ГЕРБ?

Даниел Божилов: За какво им е точно „Виваком“, просто нямам представа.

Вера Ахундова: Да подслушват комуникациите на цяла Източна Европа.

- Цветан Василев дори предупреди, че ако държавата не вземе мерки, той наистина може да стане 70% тяхна собственост. Но да се върнем на един друг момент – целенасоченото работене на държавата в полза на конкуренцията, на друга банка – става дума за Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Вера Ахундова: Държавата работи в момента срещу собствените си граждани, това трябва да е абсолютно ясно. Тези, които са най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Ние, ограбените вложители с надгарантирани депозити, заедно с членовете на семействата ни и служителите и работниците ни сме повече от 100 000 души... Сключването на договори за цесии се извърши между 20 октомври и 6 ноември, тоест до последния момент никой сериозен икономист не вярваше, че лицензът на банката ще бъде отнет. Защото да отнемеш лиценз на системна банка, означава да създадеш страшен проблем в държавата за 10 години напред. От гледна точка на казуса КТБ се изкушавам да кажа, че взетите решения са в ущърб на държавните интереси.

- Защо?

Вера Ахундова: Политиците, които взеха решението за фалит на банката, и магистратите, които го потвърдиха, фактически върнаха икономиката десет години назад по няколко причини. Изчезнаха 20–30 процента от средната класа. Тези 5200 души не са просто физически лица, зад тях стоят фирмени пари на малкия и среден бизнес, който би трябвало да е гръбнакът на тази държава. Буквално с обезценки изтриха, изчезнаха 10% от индустриалната собственост в държавата. Това са огромните предприятия, които тотално са унищожени като капиталова стойност и уязвими за всякакви интереси от една обезценка, която намалява стойността на материалните активи, променя картината в националната статистика, обезличава фирмите ни зад граница. Тотално са отписани 8–9 процента от БВП, произвеждан от тези предприятия. Нанася се съкрушителен удар на една индустрия, която в тези години трябваше да се върне на позициите си – военнопромишлените предприятия, защото те не произвеждат ядрени ракети, а конвенционални оръжия – стоката, която най-много се търгува в момента. Изтрит бе изцяло бизнесът на една българска банка, която единствена е финансирала военните предприятия чрез предекспортно финансиране, издаване на гаранции, предоставяне на кредити срещу акредитиви. Това са само част от т.нар. обезпечения на военнопромишления комплекс в банката под формата на вземания от реализирани договори – за този бизнес не са били необходими други обезпечения. За края на миналата година в България не са постъпили над 560 млн. лв. от неизпълнени договори от военните заводи. Имаме документация, с която може да се види това буквално. Отделно са атаките, които се провеждат на парче, като отнемане на лиценза на „Дунарит“ и т.н., тоест опитват се да блокират нещо и да вкарат нови комисионери, но това е съвсем друга тема. Фирмите на вложителите, загубили парите си, вече не могат да се възстановят. В момента масово изчезват, фалират. Освен това са подложени на административен рекет, защото НАП не се е съсредоточила толкова върху дедесари и други измамници, колкото върху голям брой фирми с изгубени пари в КТБ, които в момента са подложени на ревизии. Нашите фирми са в трета ревизия за трети месец. И малкото, което се движи, замира. За изгубеното доверие в България и зад граница е излишно да говорим.

- Каква е целта?

Вера Ахундова: Да ни затворят устата.

- Споменава се и една друга цел – комисиони и скрита приватизация, за това също се говори.

Даниел Божилов: Те видяха, че не могат да придобият самия завод („Дунарит”), това е много сложно, особено без извънредно законодателство, и решиха въпроса по най-лесния начин – да го унищожат физически и да му вземат лиценза, за да не може да си изпълни договора и тази стока да бъде експортирана от фирма с лиценз. През нея да се обслужи този договор и да вземат съответната комисиона, каквато си определят. Защото няма друг избор, трябва да си изпълнят договора.

Вера Ахундова: Ние обсъждахме и други теми. Една от нашите фирми, „Кинтекс“, е преговаряла години наред, за да стъпи на индийския пазар. И когато се договарят за милиард, те спират всичко.

Даниел Божилов: Въпросът беше поставян в парламента, после в Министерския съвет.

- За ПИБ не ми отговорихте?

Вера Ахундова: Каква е целта? Едната цел беше тези много апетитни активи да се изтрият от статистиката и на много ниска цена да преминат в други ръце. Ние имаме информация за формирани пакети от желани фирми и предприятия – на принципа на пакетираното оценяване на активите на банка „Виктория“; за всеки пакет от активи си има желаещи – това са два-три кръга, които ще ги купят на нулеви цени. Средната класа, която по принцип не продава гласа си при избори, тя е мишената и те я унищожават. Ние сигнализирахме и за третия проблем – фаворизирането на едни банки за сметка на други. Първо, имаме нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Ние задавахме много прагматични въпроси – как можаха да оценят, че ПИБ има ликвиден, а не капиталов проблем за един уикенд, а за цял месец не можаха да направят тези изчисления за банка KTБ. Банката към 20.06.2014 г. беше изплатила 1 милиард лв. в брой с налични средства. При 8,2 млрд. лв. депозити това означаваше капиталова адекватност от над 10%. При такива съотношения е абсурдно да се „предскаже” (защото точно това направиха, колкото и непрофесионално да звучи) капиталов проблем. Искането за разрешение за предоставяне на държавна помощ за 3,2 млрд., което е направено към Европейската комисия, е било за ликвидна помощ за банковия сектор на България, включващо и КТБ. Нямаме отговор на въпроса какво се е променило в последния момент, за да се окаже държавна помощ само на ПИБ, а не на КТБ. Никой не дава отговор на въпросите ни.

- Това не е ли измама към Европейската комисия, щом искането е било и за КТБ?

Вера Ахундова: ЕК е разрешила 3,2 млрд. за поддръжка на банковия сектор и дава свободата да се използват тези средства, щом са разрешени. Споразумения за оказаната помощ се сключват впоследствие, какъвто бе и случаят с ПИБ. А тук са решили, че КТБ не трябва да бъде спасявана поради причините, които обсъждаме досега. До момента чисто техническите загуби са за над 7 млрд. лв., като 3 млрд. лв. от тях са загубени от вложителите, има доста големи суми, които се харчат безконтролно от квестори, консултанти, юристи на квесторите и т.н. Ние сме на фаза да подготвяме документите си за Люксембург. Като миноритарен собственик не можем да се конституираме като страна по несъстоятелността, което означава, че по принцип сме лишени от всякакво право на защита и от всякакво право на правосъдие. В Люксембург се предявяват искове с директна сума, която се търси за компенсиране. Спечелим ли ние, едно пилотно решение касае абсолютно всички, включително и мажоритарните собственици. Ако капиталът на банката е бил 680 млн. лв. и 200 млн. лв. са декларирани в последните години като печалба на банката, е напълно възможно мажоритарните акционери да получат 2,5–3 млрд. лв., без да се смятат евентуални претенции за други щети и пропуснати ползи. Не ми се мисли за квантифициране на претенция за репутационни щети. А ние с надгарантираните депозити ще си получим ограбените над 2,6–2,7 млрд. лв., като към тях ще настояваме за прилагане на наказателни лихви, ще претендираме на индивидуална база за претърпени щети, морални и материални загуби и т.н. И така общо щетите и преките загуби за държавата ще надхвърлят 13–14 млрд. лв., които заради беззаконията, нехайството, апетитите на олигархията ще бъдат платени от всички нас. И това са само преките вреди, защото тук не се брои колко хора сме освободили, колко пари не са платени в НЗОК, в обществено осигуряване, колко нови пособия за новите безработни, освободени след фалита на фирмите ни, са били платени и т.н. Още в края на юли 2014 г. предадохме нашата макропрогноза и макроикономически анализ на всички, които имат отношение към икономиката на държавата. На служебния министър на финансите, на Менда Стоянова и т.н. Всички знаеха тези цифри и всички използваха нашия анализ. В прогнозата на Министерството на финансите в трите варианта за спасяване на банката беше посочено, че щетите ще варират от 13 до 18 млрд., и ние имаме тези документи.

- Да поговорим за нещо друго. Направи ми впечатление, че държавата дори не изпълни европейската директива, това г-н Василев го подчертава в интервюто, да върне навреме гарантираните пари на хората, което е 20 работни дни. Държавата ги забави с няколко месеца и доколкото разбирам, с доста големи неуредици.

Даниел Божилов: Държавата забави изплащането им с пет месеца, образувана е наказателна процедура. Те (упрлавляващите ), между другото, не са си променили законодателството и ако не го направят, случаят ще влезе съвсем скоро в Европейския съд, така или иначе. Процедурата е открита и е във връзка с ограничаване на свободното придвижване на капитали; по този въпрос нито се говори, нито се прави нещо, така че по тази линия ще ни съдят. А тогава оправданието беше, че не плащат, защото просто няма пари в Гаранционния фонд. Това е оправданието, което дават на Европейската комисия. Ако не друго, г-н Искров е прав за едно нещо, въпреки че има огромна вина. БНБ държеше на стендбай нещата, защото чакаше политическо решение – някой да им каже да фалират ли банката, или да я оправят. И затова нито изплащаха гарантирани влогове, нито се предприемаха някакви оздравителни мерки. Просто консервираха банката за пет месеца и чакаха да дойде новото правителство да им каже нещо. Не знам дали им каза или не, но в деня, когато беше свикан Комитетът за финансова стабилност, в същия ден преди това заседание излязоха с решение за отнемане на лиценза. Може да е било някакво временно отмъщение на г-н Искров към политиците.

- Отнеха лиценза на КТБ, но на банка „Виктория“ не го отнеха?

Вера Ахундова: Ами тя в момента е една празна кутия с лиценз и се коментира, че се предлагат 40 млн. цена или подкуп от едно лице, което иска да има банка, но само не може да си я направи.

- Това лице има ли вестници?

Вера Ахундова: Има, да.

Даниел Божилов: Тече интересен процес. Карат вложителите да си махат парите оттам, същевременно гледат да изчистят и проблема с кредитите и да остане един гол лиценз, който някой да придобие.

Вера Ахундова: В тази връзка искам да обобщя – има две неща, от които те – БНБ и управляващите, се пазят като дявол от тамян и бягат панически. Едното е да се потърсят основанията за обезценките в доклада на консултантите, материалите да излязат наяве и да се анализират от специалистите. Второто е, че по времето на този особен надзор магистрати, омбудсманът, маса адвокати казаха, че всички граждани вложители имат право да осъдят държавата за вина или бездействие. Те бягат от това някоя съдебна институция да признае тази вина. Защото признаването на вина означава, че няма нужда да се ходи до Люксембург. Тогава делата могат да бъдат водени тук за вина на държавата – криминална, наказателна, неволна, все едно. Затова те не искат да гледат делата по същество. Сега говорим за ПИБ. Като модел на управление и свързаност тя е абсолютна фотографска картина на КТБ, ако не и по-зле. Но такова е положението във всички банки с български собственици. В ПИБ 1,2 млрд. от кредитите са предоставени на фирми, управлявани от някой си Георгиу – това са кипърските еманации на мажоритарните собственици, в които, мисля, има само едно външно участие на Дарина Павлова – „Бороспорт“. Никой не е поискал такава информация и преди няколко дни в парламентарно питане Велизар Енчев отново постави въпроса за тези 1,2 млрд. и не получи отговор от министър Горанов. Там има огромен размер на кредити на Ковачки, официално 700 млн. лв., , които са зарити в минните полета и никога няма да се върнат. Там има кредити на Прокопиев – дали са ролвани вече към други банки (защото той с това се занимава в общи линии), е друг въпрос. Тоест там има една свързаност, която е констатирана и при КТБ. В КТБ, в частност, са идентифицирани 27 групи на свързани лица, обаче всяка една такава група не надвишава законно допустимия процент от капитала като финансиране. Тоест БНБ, банковият надзор, официалните одитори на банката са знаели за тези свързаности не от тази година, а от години, но никой не е реагирал. Проблемът е, че този модел е във всички банки, но надзорните институции не са взимали мерки да променят тенденцията и процента на свързаност. Това е така, защото свързаността е един от инструментите за финансиране на политически партии. Ние, гражданите, необвързаният с политически партии бизнес, плащаме с високите лихви по нашите кредити загубите на банките в България от невръщане на парите, които те подаряват на политически партии и лобисти, а това е най-добрият начин да се спъва изцяло развитието на държавата. Проблемът е, че банките у нас са свещените крави и те имат всички права. Такива права, каквито една банкова институция в друга държава няма. И проблемът е в това как банковият надзор си е вършил работата. Това е много съществено, защото ако някой е наблюдавал перото „безлихвени заеми“, щеше да открие вторият и може би най-важен инструмент за „осигуряване” на пари за партиите, а вероятно и за собствениците.

- Това ли са прословутите документи, които Цветан Василев държи при нотариус?

Даниел Божилов: Едва ли са тези. Нещата станаха много ясни на тази комисия за разследване. Излиза, че БНБ има около 100 млн. финансиране от държавния бюджет на година, същевременно има около 1000 служители и само 30 от тях отговарят за банковия надзор. И тук става много странно как се прехвърля вината на подуправителите по банковия надзор, при положение че самата структура на БНБ се предлага от управителя и се гласува от Управителния съвет. Тоест те са решили от тези 1000 човека и при този бюджет, който имат, да заделят само 30 души, които да се занимават с надзор. И това показва една много лоша тенденция, че всичко е направено съвсем умишлено – да няма качествен банков надзор.

- Вие ми казвате нещо, над което не съм се замислял – 100 милиона са много голяма сума – това са само за заплати и за административни разходи?

Даниел Божиллов: И за инвестиции. Има един много интересен случай с касовия център на БНБ, почнал с цена 10 млн. и стигнал 40 млн.

- Аз говорех за купуването на политици, което е извършвано и от КТБ, нали?

Вера Ахундова: Нито една банка не би могла да съществува в България, ако не плаща на политици или ако не е филиал на мощна банка, бъдете сигурен в това. В годините, когато БНБ е била основната банка в тази страна и е кредитирала абсолютно всичко, е имала 700 души персонал. Като акцент го казвам. Това е една хубава хранилка със заплати, неконтролируеми от никого, които се определят на базата на възнагражденията на аналогичните дейности в частните банки и на възнагражденията на управителя и подуправителите, които са от порядъка на 50–90 000 лева. На месец Искров взема поне два пъти повече от шефа на Федералния резерв на САЩ Бернанке (американски икономист и банкер), чиято заплата е 191 хиляди долара за година!

- Тоест според заплатите на частните банки.

Вера Ахундова: Точно така. Частните банки подават информация за заплатите по категории; усредняват се възнагражденията на първите няколко изпълнителни директори на най-големите банки в страната и се получава сума, която представлява месечното възнаграждение на подуправителитте на БНБ; предполага се, че управителят получава два пъти по-високо възнаграждение от това на подуправителите. Не знаем какви са възнагражденията им като членове на Управителния съвет на БНБ (до 2007 г. са били по 3000 лв. на член на УС), но сега са многократно по-високи, кои бонусни и други схеми за годишен резултат се прилагат като допълнителни възнаграждения.

- Тоест те вземат огромни пари, за да не вършат нищо.

- Очевидно да. Поне резултатите от работата им са налице – мониторинг на ЕК за КТБ и стабилността на банковата система, недоверие на гражданите към нея (68%), спад на външните инвестиции с 20%. Това е една клика, няма какво да се лъжем, една мафиотска организация, която не говори, пазят си гърбовете един друг. И набедиха началниците на „Банков надзор”.

Даниел Божилов: Просто Искров няма начин да не е знаел какво става в това управление и какво става в банката.

- И сега да погледнем в бъдещето. Взеха лиценза на КТБ и какво предстои оттук нататък?

Вера Ахундова: Сега на пазара ще излязат евтини предприятия и това е отговорът на въпроса защо не искат да върнат парите на ПИБ. Искам да кажа, че почти нищо няма да влезе в т.нар. маса на несъстоятелността. Но си представете някое политическо лице или негово доверено лице да извади, примерно, 10 млн. да си купи 10 предприятия. Те няма да го направят, ще оформят тези пари като кредити. Ще наредят на някоя банка да даде на Х, У или Z кредит да си купят тези предприятия, за да имат фасада за произхода на парите.

- В предварителния разговор казахте, че се опитват да противопоставят вложителите с гарантирани суми и другите.

Даниел Божилов: Най-напред беше, че всички сме лакоми, вторият им ход бе да се делят хората на такива с гарантирани влогове, които са нормалните, и тези с негарантираните влогове, които са мошеници, защото умишлено се стремят да намалят масата на несъстоятелността. А сега идва ред на тези с цесиите, които били далавераджии. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. И тук идва един интересен момент, защото първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия – такива, които имаха влогове в КТБ и които имаха кредити. За да се осъществи една такава сделка по цесия, разрешението трябва да бъде взето от принципала на съответните държавни предприятия цеденти и цесионери, което при почти всички случаи е съответният ресорен министър. И въпросът е, че след като това се смята за далавера, за нещо неморално, какво е направено по отношение на тези министри, които са участвали в процедурата? А и по отношение на самите сделки.

Вера Ахундова: Например „Булгаргаз“ направи цесия с мини „Марица изток“; БЕХ с „Марица изток“ АД и още някой. Те са като женени един за друг. И ако БЕХ е покрил 20 млн. и 20 млн. са от другата страна, става дума за 40 млн. Проблемът е в друго – че ако имаше нормална законосъобразна оценка на активите, никой не би правил цесия, защото разликата би била 10–15 процента и никой не би си давал парите. Но никой не очаква от държавата или от държавните органи някакво реалистично, нормално решение по въпроса. Това е изход от безизходицата на хората, за да спасят поне част от средствата си. Но начинът, по който реагираха правителството и Народното събрание, законите, които приеха със задна дата на действие, което не е конституционно, но никой не реагира, е ненормално. С извънредното си законодателство те по същество дадоха картбланш на втория кръг измамници – това са цесионерите (управители и собственици на дружества с кредити от КТБ), които са взели пари, за да покрият задълженията си, и които, базирайки се на тези промени в законите, не плащат задълженията си, не плащат на цедентите, не прехвърлят залозите, предвидени по договорите им с цедентите. Тоест вложителите в тази банка благодарение на държавата са ограбени за втори път. Попитахте за бъдещето – то ще се види в решението в Люксембург и Страсбург. Има нов регламент на Европейската комисия, който разрешава всички частни лица да съдят държавата за беззаконие във всяка една страна на ЕС, което е кардинално ново. И при едно решение, което, ако е в наша полза, ще може да се заведе дело в Германия, Румъния и т.н., с един аргумент – че няма гарантирано правосъдие, че е мафиотизирана съдебната система, че формализацията и бавното съдопроизводство са де факто отказ от правосъдие. И държавата ще може да бъде осъдена от най-обикновен съд във всяка държава на ЕС.

- Мислите, че при това мафиотизирано правосъдие това е възможно?

Вера Ахундова: В България не. Но този регламент предвижда точно това – възможността да получим правосъдие за незаконни действия на държавата ни в трета страна. Когато има отказ на правосъдие, когато има отказ по защита на правата, на което поне 5200 души плюс семействата им, плюс служителите и работниците им, сме жертва, това ще бъде начин да се решат проблемите ни.

Даниел Божилов: Не е необходимо да си юрист или да имаш някакви специални познания, за да видиш истината. Просто виждаш, че житейски е така, и си сигурен.

Вера Ахундова: Най-лошото са две неща – реакцията на политиците, гласуването на извънредни закони, с които внушават на обществото, че са откраднати 4,5–5 милиарда лв. Преводите с мотив предоставяне на кредити от КТБ към различни фирми са правени по банков път и който ги потърси, ще ги намери. Частно лице не е получавало или изнесло от страната такава сума нито по банков път, нито в чували. Наричат казуса КТБ „грабежа на века“. Да, има такъв грабеж – първа част на грабежа е, че сме ограбени ние, вложителите, и втората част е, че ще бъдем ограбени за втори път, когато избраните вземат без пари активите. Това са грабежите – няма чували и други простотии. Затова организацията ни се разви така експлозивно – на хората им омръзна политиците да се отнасят към нас като към безмозъчно стадо.

Вера Ахундова и Даниел Божилов са съпредседатели на Сдружението на дребните вложители в КТБ "Ние гражданите"

Вера Ахундова е доктор на икономическите науки. Завършила специалност икономика на външната търговия в УНСС /ВИИ „К. Маркс”.  Защитила дисертация в Института за международна икономика и международни отношения на АН на СССР. Специализации: Институт за международни отношения, Хамбург, Световна банка и МВФ. Работила е като завеждащ секция „Международни финансово-кредитни отношения” в Института за външна търговия на МВТ, старши научен сътрудник. От 1991 г. е била последователно началник на дирекция „Международни финансови отношения и международни организации” в Министерството на индустрията, търговията и услугите, зам.-министър и началник на Главно управление „Фнинанси на държавните предприятия” в Министерството на промишлеността. Занимава се с частен бизнес и консултантска дейност.

Даниел Божилов е юрист. В периода 2000 - 2002 г. е преподавател в Техническия университет "Индустриално законодателство" и "Патентно и авторско право". От 1999г. до 2003г. е експерт, н-к отдел и изп. длъжността Директор "Правна дирекция" в Държавна комисия по далекосъобщения. През 2003 - 2005 г. е юридически съветник на Министъра на отбраната. От 2006 до сега е управител на "Телеком адвайзерс" ООД

 

Публикува се със съдействието на блога на проф. Кръстьо ПЕТКОВ, партньор на сайта "Хроники"

През последните две години всички налични пари в и около ВМЗ се изпаряват... Министър Дянков е забранил да се изплатят каквито и да е било възнаграждения на персонала за изработената продукция

проф. Кръстьо ПетковВ икономиката, за разлика от военните сражения с многократно превъзхождащ противник, изход винаги има. Стига да се изработи и приложи мълниеносно нестандартна, печеливша стратегия. А това може да се случи, ако снимката на арената на стълкновенията и разстановката на бойните отряди е безукорно точна.

Може да се възрази, че на територията на оръжейния гигант ВМЗ няма сражения, а само синдикални протести. И правителството не воювало, а преговаряло със стачния комитет. И още: било маневрено и максимално отстъпчиво. Само дето нямало пари за заплати и затова заводът трябвало да бъдe ликвидиран (пардон-фалиран). После – приватизиран и възроден в миниатюрен размер: с няколкостотин души персонал, произвеждащи ширпотреба (пардон-търсена оръжейна продукция).

Днес само наивници може да повярват на подобни приказки. Истината е съвсем друга. За да я разплетем, трябва да се върнем далеч назад, цели 15 години. Тогава започна един процес, който управляващите наскоро нарекоха „криминална приватизация”. И са прави; само дето не съобщиха, че крими-сценариите се реализират и/или пишат наново и през управлението на ГЕРБ.

Сценарият за обезкостяване и ликвидация на ВМЗ предвижда това да стане на няколко стъпки:

Действие първо:

Отказ на правителството от каквито и да е било инвестиции и планове за модернизация. Формалните причини за това бездействие са, че не било работа на държавата да се меси в икономиката (любим блъф на неолибералите); освен това оръжейната промишленост у нас от времето на СИВ си била изпяла песента (което е пълен абсурд; справка – работещият на пълни обороти „Арсенал”, дори когато беше преобладаващо държавен).

Отказът от иновативно менажиране не означава бездействие.

Обратно, при четири поредни правителства, чрез смяна на директорите и контрол върху бордовете, от ВМЗ към партийните централи – персонално и за изборни кампании – текат полагаемите комисионни. Отначало като десятък (отбивка от всеки доход) , после в три-четирикратно по-високи размери. Паралелно с това кръвопускане, около територията на ВМЗ израства гора от доставчици, продавачи, прекупвачи и прочее представители на онази „бизнес” мрежа, която в икономическите анализи се обозначава като „пиявици”!

Така че когато питат: как така едно работещо и потенциално печелившо предприятие е натрупало загуби от 150 милиона лева (неофициално те са 180; реално, според експерти, са над 250 милиона); или: защо работниците изпълняват поръчки, а пари за заплати няма, отговорът е: постъпленията са изсмуквани безжалостно от живата плът на промишления гигант – година след година, милион подир милион. Достатъчно е да се направи независим одит на корпоративното счетоводство на ВМЗ-Сопот и картината на финансовото изпомпване ще се осветли.

Обезкостяването продължава чак до 2011 г., когато парламентът приема камуфлажна стратегия за ВМЗ. Казвам „камуфлажна”, защото в нея няма оздравителен план, нито са предвидени средства за технологично обновяване и други елементи, присъщи на всяка професионална разработка. За социални клаузи изобщо не става дума!

За сметка на това „стратегията” отваря вратите към форсирана и скрита приватизация.

Край на първо действие!

Действие второ:

През последните две години всички налични пари в и около ВМЗ се изпаряват. Къде? Питайте военния и икономическия министър. Не че тандемът Борисов-Дянков не знае какво се върши, но нейсе... Междувременно персоналът изпълнява поръчки, които с всеки изминат месец стават все по-несигурни. Тези изработки са нетипични, дори унизителни за някогашната гордост на националната ( и тази на СИВ) оръжейна индустрия.

Пак междувременно, без много шум, се подготвя оперативния план за крими-приватизацията , който включва следните етюди:

Етюд 1: прекъсване на плащанията на заплати; (направено е съзнателно, от правителството, въпреки че само две години по-рано във военно-промишления държавен холдинг е имало излишъци). Натрупаните задължения към работещите са смешни по размер; държавата , чиито наемници са 3020 души персонал в сопотския завод, винаги може да извади няколко милиона и да плати изработеното - както повелява Кодексът на труда!

Етюд 2: Започват протести, на сцената излизат синдикатите. И по модела на ОЦК –Кърджали, Кремиковци АД и др., довеждат протестите до крайна форма: окупация и гражданско неподчинение. Дотук добре, но този модел вече не носи полза, защото милостинята, която биха получили работниците като заплати и намаляването на броя на уволнените е отбрана, обречена на загуба;

Етюд 3: Задкулисни приготовления. Правителството започва непрозрачни разговори с потенциални купувачи. Две от трите фирми са отхвърлени, очевидно са били част от миманса. Третата е разкрита като неплатежоспособна –дължала пари дори на собствения си персонал.

Ако се доверим на горчивия опит от крими-приватизациите на индустриалните заводи през периода на т.нар. преход, би трябвало да направим следния извод:

Подготвя се не приватизация с цел оздравяване, а предаване на активите на ВМЗ в послушни ръце на прекупвач. Същият този „приватизатор” се готви да получи за 1 долар активи за милиарди левове. После, по схемата на „Кремиковци” АД, да ги препродаде някому. Няма значение кой е той и от каква националност е: новият Митал, или Живаго, или Захариев. Важното е някой да снесе в опустялото гнездо на сопотския завод прилична сума; държавата да му замете задълженията към "кредиторите"; тлъстите комисионни да постъпят там, където се полага – при сценаристите!

Действие трето (предстоящо):

След месеци, когато финансовите далавери приключат, ще започне физическото обезкостяване на цеховете. Справка-отново Кремиковци АД, което премина в небитието...

***

Връщам се към началото на моето изложение: Може ли да се предотврати гибелта на флагмана ВМЗ? Моят отговор е : „Да-ако се реагира мигновено, като при генерално сражение”.

Печелившата тактика за спасяване изисква:

1. Незабавно парламентът да изслуша отчет по приетата "Стратегия, 2011" и да извърши своя проверка на финансовата ситуация и процедурата по приватизация:

  • помощен орган на парламентарната анкетна комисия да бъде Съвет на бившите директори на ВМЗ- Писков, Кацаров, Ушев и всички останали;

-одитът да се направи от независими експерти, оглавявани например от Рачо Петров, бивш зам.-министър на промишлеността, отговарял дълги години за оръжейните заводи, понастоящем международен финансов консултант;

2. Синдикатите да сменят своята стратегия и от отбранителни действия да преминат към настъпление. Новата/стара, печеливша платформа е : крими-приватизация и уволнения: само през трупа ни!

Опит в миналото от такива мощни солидарни действия на КНСБ-КТ „Подкрепа” има. Има и аргумент, изстрадан многократно: като се разбягат висококвалифицираните инженери и работници от сопотския завод, и Господ да слезе от небето, няма да може да го изправи на крака.

И още - след време да се предложи алтернативен вариант на приватизация, близък до модела на редица предприятия, които днес са в частни ръце, но работят, печелят и поддържат заетост- КЦМ „Пловдив”, „Асарел –Медет”, „Елаците", „Арсенал”....

3. Гражданите на Сопот да излязат на барикадите и , следвайки примера на своите деца на тийнейджърска възраст, да отстояват интересите на местната общност. Образно казано, „до последна капка кръв”.

Срине ли се ВМЗ, Сопот няма бъдеще! Поне в близките 1-2 десетилетия.

Който не вярва, да отиде на панихида във Видин, Мадан, Рудозем и още десетки градове, където кримиприватизацията превърна цветущи региони в индустриални гробища!

ПП. Настоящата статия беше написана, когато медиите съобщиха две лоши новини:

  • Парламентът, разположен в столицата на територията, обозначена на картата като "България", е извадил ВМЗ-Сопот от забранителния списък за приватизация /с което е погазил националните интереси/;
  • Министър Дянков е забранил да се изплатят каквито и да е било възнаграждения на персонала за изработената продукция /по този начин грубо е нарушил КТ/;

Двете съобщения не отменят валидността на констатациите и препоръките в горното изложение.

За любителите на битовизмите остава необяснена загадката: кой е по-прав в спора „премиер- работничка” – Властелинът на държавата, който завидя на златните пръстени на жената от Сопот и се засегна от нейната горчива ирония ( пращайки му връзка с кромид да се нахрани), или оръжейничката, която си изкарва хляба с достоен труд, съхранявайки последните остатъци от привързаност на нежния пол към украшенията -виж още:
http://www.cross.bg/1346331

Глупав спор! Български спор ,от който практическа полза няма! Само дето накара премиера да си изтърве нервите по телевизията!

Бележка на "Хроники": След незаконния опит да се "продаде" ВМЗ на някакъв съмнителен купувач, който даже не беше внесъл сумата за участие, парламентът отмени своята Стратегия за оръжейния завод, която не изпълни цели 22 месеца!
Преди да бъде отменена Стратегията, в нарушение на Закона, започнаха уволненията във ВМЗ на работници!
Ще им се осигури - не на всички - временна, ниско платена работа...
Тези, които са пред пенсия ще загубят правото да се пенсионират, тъй като няма да имат възможност да изпълнят условията, приети от Дянков за възраст и стаж. Целият град Сопот, градът на Иван Вазов е обречен на глад!
 

Бойко Борисов, премиерРешението на правителството да вложи пари от Сребърния фонда за пенсии в държавни ценни книжа, което бе смятано от всички за спорно, се оказа еднакво с това на Европейската централна банка.

Европейската централна банка /ЕЦБ/ изпрати критично Становище до българското финансово министерство във връзка с предлаганите промени в закона за Сребърния фонд. Становището ЕЦБ е изпратила заради искане на Симеон Дянков за становище относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система!

Симеон Дянков - министър на финанситеСлед този резил, след този урок по законодателство и обяснение как се пази финансовата стабилност на една държава – ако министърът на финансите Дянков имаше малко чест, щеше да си събере багажа и да отлети за щатите с еднопосочен билет!

Другият, който трябва да изчезне от властта се казва Менда Стоянова, понастоящем депутат от ГЕРБ, тъй като изпратеното Становище на ЕЦБ показа, че тя не е мръднала от равнището на регионален данъчен началник!

Преди седмица, когато правителството гласува промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд – ето как се случи това на правителственото заседание от 4 април 2012 година:

Точка 33

Доклад относно упълномощаване заместник министър-председателят и министър на финансите да предприеме необходимите действия за подготовка емитирането на държавни ценни книжа, деноминирани в евро на международните капиталови пазари.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че през януари 2013 година е  първият  падеж от т.нар. облигации на Милен Велчев на обща стойност около 1 милиард 830 милиона лева.

Втората част е с падеж януари 2015 година и следователно ние трябва да подготвим финансирането за покриване на този голям допълнителен финансов ресурс, който ни пада в началото на следващата година.

Има няколко начина за финансиране и понеже темата е от голямо обществено значение и ние го предложихме на обществена дискусия и на експертна дискусия в последните три, четири месеца. Надделя мнението, че излизането на международния пазар на облигации, по-конкретно на евро облигации, е най-разумният вариант. Благодарение на увеличаването на кредитния рейтинг на България в средата на 2011 година в момента нашите рейтинги навън помагат за доста по-ниски лихви от тези, които бихме взели преди година, две години, три години и т.н.

За сравнение падежът, който изтича през месец януари 2013 година е на лихва 7.5 %, а този който е през 2015 година е на 8.25 %.

В момента пазарите предполагат възможност за лихви от порядъка на 5.5 %, т.е. при успешна емисия с доста ще намалим тежестта върху централния бюджет от гледна точка на плащане на лихвите.

В държавния бюджет за 2012 година в параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби вече съществува възможността министърът на финансите да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 2 милиарда лева.

С това протоколно решение предлагаме възможност за емитиране на евро облигации до 950 милиона евро или с други думи в рамките на тази възможност под двата милиарда лева.

И последно защо сме решили да влезем в пазара за евро облигации? Защото от една страна банковата система на България работи главно с евро като основна външна валута, а от друга страна заради валутния борд, който е свързан с еврото и разбира се голяма част от външната ни търговия е в евро.

От друга страна процедурата ще бъде много по-улеснена, ако не гледаме други валути, а гледаме евро валутата. Това решение е също координирано и с БНБ, които също са на мнение, че евро облигациите в момента са най-изгодната ни алтернатива.

Процесът на подготовка е свързан с избиране на банки мениджъри и правен консултант. От момента на това протоколно решение на Министерски съвет в срок от една седмица Министерството на финансите ще изпрати писма – покани към всички банки мениджъри, които са работили на евро облигационния пазар в последните три години, както и към всички правни консултанти, които са работили на евро облигациите на пазара през последните три години, така че да можем да изберем най-добрите сред всички тези конкуренти.

На последно място, искам да напомня, че този проект на протоколно решение няма да доведе до допълнително или пряко, или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България, защото това вече е разчетено като възможност в Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година.

Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка  33.

Никой не смее да се обади по време на монолога на Дянков, а той самият дръпва по традиция една реч, и разбрал-недоразбрал, Борисов изрича „Приема се”.

БНБСамо че междувременно от БНБ, нейният управител Иван Искров възропта като видя накъде отиват събитията!

В официално съобщение на БНБ, изпратено до медиите, Българската народна банка настоява Министерският съвет да оттегли предложението си за промени в Закона за Сребърния фонд.

БНБ остро възразява с пари от Сребърния фонд да се купуват ценни книжа, издавани от български емитенти в това число акции, облигации, както и Държавни ценни книжа /ДЦК/!

Същото, за което и ЕЦБ критикува Дянков!

Но преди това, председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ заявява доста агресивно:

Менда Стоянова, ГЕРБ, председател на председател на Парламентарната комисията по бюджет и финанси

„Когато законът за Сребърния фонд дойде в Народното събрание, когато получим становището и на ЕЦБ, ще коментираме, консултираме, дебатираме всички подробности по текстовете...

... Ще изчакам да дойде отговорът от ЕЦБ на изпратеното запитване от страна на финансовото министерство във връзка с текстовете на този закон. Ще организираме широко обществено обсъждане. Имаме намерение да направим кръгла маса по темата, на която да бъдат поканени редица изтъкнати икономисти, финансисти, специалисти по темата и едва тогава ще вземем решение дали законът ще бъде приет точно в този вид с тези текстове, с които беше приет вчера от правителството или по някои от текстовете ще има промени”.

„...В момента има страшно много възможности Сребърният фонд да бъде инвестиран в различни активи – някои по-рискови, други по-ниско рискови и решението за това как, къде и колко да бъдат инвестирани парите е на Управителният съвет на фонда. Досега Управителният съвет е вземал единствено и само възможно най-консервативното решение, което означава ниска доходност, но сигурност на главницата на тези пари, така че не смятам, че промяната в закона и най-вече разширяването по отношение на българските държавни ценни книжа е моментът, е разковничето, което ще наруши финансовата стабилност или фискалния резерв”, заявява Стоянова.

Депутатът от ГЕРБ Стоянова „пропуска” да каже, че начело на Управителния съвет на Фонда е не друг, а самият Дянков!

Т. е. той е този, който е вземал решения за ниска доходност три години, а не някой друг!

Ръководното място, което е заемал и заема Дянков в Сребърния фонд не му пречи да получава прозрение на третата година от мандата си: "Не заплашвам финансовата стабилност на страната. Времето ще покаже кой е по- компетентният - аз или БНБ"...

Дянков коментира пред БНТ острата реакция на БНБ по повод предложените от кабинета промени в управлението на Сребърния фонд, с които се позволява част от парите за бъдещи пенсии да се инвестират в български ДЦК.

По закона за Сребърния фонд се работи от година и половина. Той ни изравнява с европейските практики. Там средно 70 на сто от средствата се инвестират в ценни книжа. Искаме да тръгнем по този път. В началото бях по-решителен, но след коментарите на БНБ решихме да започнем на 30 на сто, уточни Дянков. Досега не се е говорило за доходност на парите в този фонд, а аз искам доходност за пенсионерите, подчерта финансист номер едно.

„Досега не се е говорило за доходност” казва Дянков, „А защо?” питат финансови експерти, хора, които за разлика от Дянков разбират от управление на финансите на една държава, а не експериментират от някакъв чиновник в банка в първите си стъпки като министър на финансите.

Едно интервю, което не бе публикувано никъде...

"Общият дефицит в "Сребърния фонд" е над 4 млрд. лв. Проблемът е, че няма свежи пари в икономиката. Моторът на излизане от кризата е потреблението, но как да потребявате като нямате доходите”, запита проф. Иванов от екрана на тв7 на 10 април 2012 г...

проф. Димитър Иванов, експерт в тв7

Според него правителството е закъсняло в търсенето на нов дълг. Това трябваше да стане 2009-2010 г. Има и по-добра опция от нов дълг. Можеше да се ползва Международния валутен фонд. Пазарите в момента са "задавени от дълг", категоричен бе Димитър Иванов.

„Кризата в България се различава от световната. По света започна на макроравнище, а у нас в реалната икономика. Сега в България се превръща в криза на платежоспособност”, коментира проф. Димитър Иванов.

Интервюто на професора можете да чуете тук, тъй като бе критично към правителството и нито една агенция не го публикува.

„Днес светът е много по-зле отколкото беше...през 2008 година... ние сме изправени пред едно загубено десетилетие... това, което се случи в Гърция, е само една прелюдия за целия Европейски съюз, ако не бъде променена тази ситуация...

...Нашата дистанция, тъй като ние сме на последно място в Европа, и тази дистанция се увеличава, вече заплатите в една Румъния са два пъти по-големи от тези в България! В една Италия и Германия са 10 пъти по-големи...”

Дълбоки структурни дисбаланси, големи разлики в икономиките и финансите на отделните европейски държави, които се увеличават още...

Един голям германски писател Томас Ман бе заявил: „Аз не искам германска Европа, а европейска Германия”...цитира проф. Иванов писателя. – Според мен днес постигнахме и двете – и европейска Германия имаме и германска Европа, но хората не са доволни и от двете...

От миналата седмица, една Бундесбанк вече отказва да приема като гаранции... ценни книжа, облигации от основните банки от страните-членки на Еврозоната, т. е. доверието вътре, в банковите системи вече е сринато.

Само след десетина дена Мудис започва проверки на 115 банки в Еврозоната, на 16-ти са италианските банки, на 23 – австрийските, на 29 април са испанските банки, и ще се отиде до още по-голямо смъкване на кредитните рейтинги, което допълнително ще оскъпи кредита в цяла Европа...

... Кризата в България, когато спорехме със Станишев още при миналия мандат, по време на Тройната коалиция, кризата в България се различаваше от кризата,у която започваше в света и Европа. Тя в света започна на макроикономическо равнище – в България започна – на макроикономика – фирми, домакинства, огромен междуфирмен дълг, огромни задължения на домакинствата, докато на макроикономическо равнище – икономическия айберг..така да се каже, изглеждаше сравнително красива.

Сега тази криза на платежоспособност на правителство на фирми, на домакинства, на всичко – и не се вижда решение на тази криза.

... Аз имам силни опасения към дълговите задължения на българското правителство, официалните дългови задължения на българското правителство, тъй като предстоят плащания по външния дълг, догодина...Тук, пред мен е последната графика на фискалния резерв – към 29 февруари тази година, по данни на националната статистика, фискалният резерв вече е на стойност 3, 8 млрд лева...

Дефицитът в Сребърния фонд е минус 2 милиарда, като има 2, 23  мрд, които трябва да дойдат по линия на Републиканския бюджет, така наречените трансфери на РБ и не са дошли, т. е. общият дефицит на Сребърния фонд е 4, 23 млрда...

Но най-страшно е, че вътре в икономиката няма бизнес, няма нови пари, няма кеш фул, който да се генерира ново, върти се един и същи дълг и се чакат някакви еврофондове и помощ от страна на държавата!

Но, моторът на задвижване, моторът на излизане от кризата е потреблението – как може вие да потребявате, ако нямате доходи, или ако трябва да изплащате вашите ипотеки и не може да ги изплатите...

... Откъде да дойде запалването на потреблението в икономиката? Това е основният проблем...

... Аз смятам, че правителството закъсня в търсенето на нов дълг. Това трябваше да стане в 2009, 2010 година... даже  и сега, даже и сега, решавайки, да се даде мандат на министерството на финансите за нов евродълг, аз считам, че има и по-добра опция – това е МВФ, който има специален фонд, с далеч по-ниска цена...

Ниските данъци? Това са малко легенди, това са малко легенди, на всичкото отгоре какво значи да пипне данъците? Ами най-ниските данъци, с най-ниските приходи...с най-бедния публичен сектор...

... пенсионната система е на границата на краха, така че пари са необходими... това няма как да стане преди гръцките избори /6 май/, и интерес към държавните, български ценни книжа едва ли ще има...

Гърция днес е още по-зле и то след спасителния план, Еврозоната се разпада, колапс на икономиката на Гърция, особено висока безработица, гърците няма причина да продължават с това евро, при тази абсолютно обезсърчаваща политика на фискално затягане, която ще доведе до тотална социална катастрофа в Гърция...

... Гърция е единият пожар, Испания ще е още по-голям пожар, срутването на Испания става жестоко, вчера има нови данни за Испания, вече официалната безработица е 26 процента, над 50 на сто от младото население, ...Италия е пред същата криза, Ирландия, Португалия...Холандия обяви миналата седмица, че ще има бюджетен дефицит тази година, надхвърлящ 3 процента...

В следващите 4-5 години, Европа ще навлезе в окото на един невиждан социален и икономически ураган, който ураган няма как да се реши, ако не се промени изцяло конституционно и принципно формиране на Еврозоната. Тя в този вид не може да съществува. Тя не е нито истински фискален съюз, нито истински монетарен съюз, нито представлява конституционно образувание, което да дава възможност както за нейното влизане, така и да има процедура за нейното излизане.

Сега, ако Гърция реши да излезе – няма как да го направи. Трябва да излезе съгласно член 50 от Лисабонския договор, което означава – напускане на ЕС...

От тази гледна точка, рисковете пред България са огромни – ние нямаме Стратегия в момента, нито Стратегия по дълга все още – МФ не разполага с такава, нито имаме Стратегия за изход от кризата, нито имаме Стратегия по големите геополитически и геоикономически размествания, които стават в региона!

...Ние нямаме управленска програма на това правителство все още не знаем то какво ще прави в тази настъпваща буря. Ние нямаме Стратегия за изход от кризата, ние нямаме солисти в това правителство.

Централна банка срещу властта?

Това звучи като преврат или поне като подготовка за бъдещ преврат във властта.

За първи път от годините на най-новата ни история, централната банка се обяви така остро срещу решение на правителството, с настояване то да бъде оттеглено.

Централната банка защити позицията си с аргумента, че има значителни рискове за финансовата стабилност на страната.

Промените в закона за Сребърния фонд, които разрешават до 30 на сто от Фонда да се инвестират в ДЦК през тази година, като този процент плавно ще се увеличава. През следващата година ще е 40 на сто и така във времето ще се стигне до 70 на сто.

Според тези промени, парите от Фонда ще могат да се използват чак от 2028 година!

Според ЕЦБ и изпратеното от нея Становище, с изваждането на парите от Сребърния фонд от фискалния резерв, се поставя на изпитания финансовата стабилност на държавата.

Становището на ЕЦБ е изготвено на 13 април и с него разполагат основните български институции, които досега не са го коментирали.

Аргументите на ЕЦБ против предложенията за промени в Закона за Сребърния фонд се доближават до аргументите, с които Българската народна банка отхвърли проекта преди месец.

Според ЕЦБ, исканите и наложени на правителството от Дянков промени биха довели до изкривяване на пазара, нарушаване на конкуренцията и непряка дискриминация.

ЕЦБ припомня, че основната цел на Фонда е да гарантира устойчивост на пенсионната система, че, по закон, средствата от Сребърния фонд са самостоятелна част от държавния бюджет, а прехвърлянето им към общественото осигуряване не може да стане преди 2018 година.

Фондът е част от фискалния резерв на правителството и средствата в него са актив на българската държава. С инвестирането на средства от Фонда в български ДЦК обаче тези средства престават да бъдат актив и се превръщат в пасив - т.е. задължение на държавата.

Управляваните от БНБ средства на Фонда са част от международните валутни резерви на България. Инвестирането на средства от Фонда в активи вътре в страната автоматично ще понижи международните валутни резерви на България, тъй като тези активи не могат да бъдат третирани като международни резерви.

Това от своя страна ще даде силен негативен сигнал за инвеститорите и чуждестранните анализатори, ще накърни доверието в икономиката на България и като краен резултат ще повиши цената, на която се финансират правителството и частният сектор.

БНБ посочва в съобщението си до медиите, че едно допълнително понижаване на фискалния резерв ще лиши България от този важен защитен механизъм и съответно ще предизвика понижението на кредитния рейтинг на държавата.

"Не заплашвам финансовата стабилност на страната. Времето ще покаже кой е по- компетентният - аз или БНБ", заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в сутрешния блок на БНТ.

ЕЦБ даде отговор – по-компетентният е БНБ, а Дянков е некомпетентен!

„Има сериозни аргументи, които съвпадат с мнението на широк кръг от гилдията, че не трябва с такава лека ръка да се харчи последната част от фискалния резерв, както правителството възнамерява да го направи. След като похарчим и Сребърния фонд, практически ще останем без фискален резерв”, обясни пред журналисти в парламента депутатът от ПГ на Коалиция за България и министър на финансите в правителството на Тройната коалиция Пламен Орешарски.

Тепърва сайтът „Хроники” ще изнася мнения на хора, експерти, които разбират от финанси, пенсионно осигуряване и управление на финансите на една държава.

Лошото е, че и ЕЦБ научи, какъв човек е поставен в България за министър на финансите!

Въпросът е: кога премиерът ще свали от поста Симеон Дянков, в името на оцеляването на българската държава.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1188-globalnata-recesiq-i-krizata-na-evropeiskiq-proekt

Сградата на Европейския съюзЗа пореден път вниманието на икономическите експерти е приковано към въпроса, дали текущото охлаждане на световната икономика е временно и краткосрочно явление, или става дума за постепенното и навлизане във втората фаза на глобалната финансово-икономическа криза. Спадът на деловата активност и потребителската сигурност, свиването на инвестиционните процеси, както и на индустриалното производство и услугите, ускореното нарастване на бюджетните дефицити и ценовият натиск във все по-голяма степен придобиват признаците на продължителна рецесия. При това, опасенията са свързани дори не толкова с охлаждането на икономическия ръст в отделни държави и региони на планетата. Най-голяма тревога пораждат мащабите на този феномен, както и възможните последици от него за глобалната икономика.

евроАко се съди по публикуваните напоследък макроикономически данни, сред застрашените да повторят печалния опит от рецесионния спад в икономиката през 2007-2009, са не само най-големите държави и региони в света (САЩ, Еврозоната, Япония и т.н.), а и повечето развиващи се страни. При това, основният въпрос дори не е в това, дали ще станем свидетели на повторен спад в глобалната икономика и поредното драстично намаляване стойността на активите на финансовите пазари. Въпросът по-скоро е, кога точно това ще се случи. При положение, че практически всички, без изключение, структурни дисбаланси и изкривявания в глобалната икономика и в ключювите региони на света (САЩ, ЕС, Китай, Япония и т.н.) не само че не се решават, но дори не се дискутират и умишлено се задълбочават, просто няма как да очакваме друго развитие на събитията.

Протести в АтинаВ началото на ноември 2011 практически всички световни финансови пазари изпаднаха в паника, последвана от масова продажба на рискови активи, във връзка с неочакваното решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да постави на референдум въпроса за членството на страната му в Еврозоната и солидарността на гражданите с плановете за орязване на бюджетните разходи, натрапени от „голямата тройка” кредитори. Имайки предвид факта, че само два дни преди това беше обявено постигането на твърда договорка с Гърция, срещу която Атина ще получи 100 млрд. евро за да рефинансира дълговете си, плюс 30 млрд. евро за рекапитализация на банковата система, това решение на Папандреу постави под въпрос перспективите за преодоляване на дълговата криза. Не е чудно, че председателят на Съвета на финансовите министри в ЕС Жан-Клод Юнкер, както и лидерите на двете най-големи икономики в Съюза – Ангела Меркел и Никола Саркози, гневно заявиха, че Папандреу е направил огромна грешка, решавайки да постави на референдум постигнатите с Брюксел договорености, без да обсъди това с висшите европейски чиновници. В същото време, от гледната точка на вече бившия гръцки премиер тази постъпка изглеждаше съвсем логична и очаквана. На практика, поставяйки на общонароден референдум както въпроса за гръцкото членство в Еврозоната, така и този за съгласието на гражданите на страната да приемат предложения от международния финансов капитал план за орязване на бюджетните разходи, Папандреу се опита да свали от себе си персоналната отговорност за реализацията на подобни крайно непопулярни мерки. Никой не иска с името му да се асоциира фалита на държавата и драстичния спад в жизненото равнище на населението. В крайна сметка, обаче, вместо референдум, гърците получиха т.нар. „правителство на националното спасение”, съставено от двете най-големи партии в страната, което пое ангажимента да реализира безусловно споразумението с ЕС.

Генезисът на гръцкия провал

Банка Леман Брадърс - оттук започна кризатаСъвсем друг въпрос е, че нито Папандреу, нито многобройните му предшественици на поста,      които първо вкараха Гърция в ЕС, през 1981, а двайсет години по-късно и в Еврозоната, не направиха нищо за да превърнат Атина в пълноценен член на европейския икономически и валутен съюз. Доколкото става ясно, гръцкият политически и финансов елит, стремейки се да се превърне в част от европейския „истъблишмънт” и да легализира капиталите си, просто е объркал своя собствен джоб с интересите на страната си. Светкавично премахвайки всички мислими и немислими ограничения пред трансграничното движение на капиталите, гръцкият „компрадорски” елит набързо разпродаде най-рентабилните и конкурентоспособни отрасли на националната икономика на западноевропейските транснационални корпорации (ТНК) и банки.

При това, огромен брой дребни и средни индустриални предприятия бяха принудени или да се разорят в неравната борба с европейските монополи, или да се „интегрират” в тях, в качеството на аутсорсинг. Онези компании, които потенциално биха могли да съставляват конкуренция на транснационалния капитал, успешно бяха „фалирани” и затваряни с помощта на методи, широко използвани в миналото в Латинска Америка и Африка.

Трябва да признаем, че гръцките компании просто нямаха никакъв шанс да оцелеят в конкурентния сблъсък с глобалните монополи и големите международни банки и то по цял ред съвсем обективни причини. Сред тях следва да отбележим „ефекта на производствения мащаб”, стойността на капитала, трансферното ценообразуване, и многостепенните механизми за неплащане на данъци, контролът върху ключовите производствени и управленски технологии, както и наличието на колосална политическа и административна подкрепа във висшите ешалони на властта.

Паралелно с това се осъществяваше стремително разширяване на кредитирането на домакинствата, корпоративните сектори и държавата от най-големите западноевропейски банки, съдействало за безпрецедентен ръст на потреблението и възникване на трайна илюзия за повишаване на жизненото равнище. Постоянното нарастване на потреблението се осъществяваше най-вече за сметка на ускорения ръст на дълговото бреме и „изяждането” на производствения потенциал, което пък създаде илюзията за влизането на периферна Европа в клуба на икономически развитите държави.

В същото време, илюзията че се гради общество на всеобщото благоденствие окончателно премахна всяка персонална отговорност както на лично, така и на държавно равнище, за огромното увеличаване на дълговото бреме върху икономиката. При това, най-големите международни банки и финансови организации най-активно съдействаха за въвличането на държавите от Южна и Източна Европа в системата на нееквивалентен външноикономически обмен за сметка на ускореното нарастване на дълговото бреме и целенасочени действия за деиндустриализацията на региона и последващото превръщане на държавите в него в пазари за пласмент на продукцията на глобалните ТНК и доставчици на евтина работна сила.

Съдейки по всичко, населението на Гърция не е готово да приеме толкова съществено орязване на бюджетните разходи. Като повечето обикновени хора, гърците не искат да се отказват от онези блага на цивилизацията и финансовата подкрепа от държавата, които им позволяваха доскоро да поддържат личното си потребление но ниво, съвместимо с онова в останалата част от „Стара Европа”.  Друг въпрос е, че съкращаването на средствата за наука, образование, медицина и дори за минималното необходимо медицинско обслужване, съдейства за още по-голямата деградация на обществото, ограничава развитието на научно-техническия потенциал и потиска ръста на конкурентоспособността на гръцката икономика, като цяло. Освен това, програмата за съкращаване на практически всички бюджетни разходи предвижда отказ от почти всички мерки за стимулиране на заетостта, оказване подкрепа на средния и малък бизнес, развитие на конкуренцията и т.н.

Европейски съюзДоколкото може да се съди по резултатите от анкетите сред гръцкото население, голямата част от него (70-75%) смята излизането на страната от Еврозоната за недопустимо. При това обаче, около 60% не подкрепят плановете за орязване на бюджетните разходи, предложени от представителите на международните финансови организации и „еврократите”. Въпреки огромното недоволство на гърците от натрапения им план за орязване на разходите за социално осигуряване, те изглеждат по-склонни да се съгласят да понижат качеството си на живот, отколкото да се окажат в „задния двор” на Европа (т.е. извън ЕС). На пръв поглед, това е трудно обяснимо, но пропагандата и вече утвърденият начин на мислене явно оказват своето влияние. Ще напомня, че оживлението на финансовите пазари и стремителният растеж на котировките през последните седмици до голяма степен имаха спекулативен характер и бяха обусловени както от психологическата умора у играчите на пазара от вълната негативни информации за дълговата криза в Европа, така и от елементарното желание да се използва спадът от последните месеци и да се демонстрират някакви печалби, поне в края на годината.

Освен това, видимото нарастване на оптимизма на пазара беше обусловено от постигнатите споразумения между представляващата интересите на най-големите финансови институции и „голямата тройка”, от една страна, и националните лидери на държавите-членки на Еврозоната, от друга, за опрощаването на 50% от гръцкия държавен дълг. Позитивната нагласа на играчите на пазара се опираше и на информацията, че освен опрощаването на половината и дълг Атина ще получи поредния извънреден транш от финансовата помощ в размер на 130 млрд. евро.

Колониалният характер на европейската интеграция

Несъмнено, поредната порция подкрепа от кредиторите и данъкоплатците от обединена Европа ще позволи да се отложи момента на фалита, но по принцип не е в състояние да реши дълбоките проблеми на Атина, а и на целия Валутен съюз. Фундаментален проблем на Гърция, както и на Португалия, практически цяла Източна Европа и дори на Испания е, че те просто няма какво да предложат на общия европейски пазар, не разполагат с конкурентоспособни производство и нямат източници за извличане на печалба.

Това се обуславя, преди всичко, от колониалния характер на европейската интеграция, осъществяваща се в интерес на най-големите западноевропейски ТНК и банки, съумели да изкупят най-рентабилните и конкурентоспособни производства.

Съвършено очевидно е, че опрощаването дори на половината от държавния дълг на Гърция (и другите застрашени икономики), без развитието на научно-техническия им потенциал, възраждане на конкурентоспособните производство и провеждането на активна антимонополна политика, няма да има никакъв положителен ефект. Също както и широко рекламираните „мерки за бюджетна икономия”, включващи намаляване на пенсиите и социалните помощи, както и орязване на разходите за образование и здравеопазване, без паралелно стимулиране на предприемаческата инициатива, подкрепа за икономиката и ограничаване влиянието на европейските монополи, ще доведат до още по-голяма икономическа деградация и упадък на индустрията.

Само по себе си, преструктурирането на държавния дълг, по принцип, не е в състояние да реши структурните проблеми в гръцката икономика и отдавна назрелите структурни дисбаланси в рамките на целия ЕС. Дълговите проблеми на страните от печално известната група PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания), както и назряващата бюджетна криза в редица системообразуващи държави от Еврозоната (Франция и Германия), са само частично отражение на кризата на целия модел на европейската интеграция. В течение на последните 30 години разширяването на ЕС (а от края на 90-те на Валутния съюз) на юг и изток се осъществяваше предимно в интерес на най-големите западноевропейски корпорации и международни банки.

Зад красивата реторика за приобщаването към лоното на европейската цивилизация и либерализацията на системата на външноикономическите отношения и премахване на ограниченията пред трансграничното движение на капитали, стоки и услуги, се осъществяваше разпродажбата на най-рентабилните и конкурентоспособни производства. При това, онези компании и дори цели отрасли, които представляваха опасност за пазарните позиции на европейските ТНК, просто биваха закривани или фалирани.

По-голямата част от индустриалните предприятия и банки, които бяха неспособни да издържат конкуренцията с международния капитал по ред обективни причини (стойността на капитала, ефекта на мащабите на производството, трансферното ценообразуване, наличието на мощно политическо лоби и т.н.), беше принудена или да обяви фалит или да се интегрира във възпроизводствения контур на западноевропейските монополи при условията на аутсорсинга. На практика, нямаше никакво значение, дали еврократите ще склонят да опростят 45-50% от гръцкия дълг, или не. В условия, когато икономиката се свива с 5,5%, индустриалното производство пада с 11,7%, продажбите на дребно намаляват с 4,3%, безработицата се вдига над 16,5%, а бюджетните дефицити нарастват до 13,5% от БВП, преструктурирането на дълга, колкото и да е мащабно, по принцип, не е в състояние да реши никой от проблемите. Впрочем, същото може да се каже за всички останали държави-членки на PIGS, чиито фундаментален проблем е, че те по принцип не са конкурентоспособни на пазара на обединена Европа.

Еврозоната и PIGS

В последно време, играчите на пазара успяха да си създадат доста силен имунитет към негативните новини, който се проявява в желанието на преобладавщия брой инвеститори и спекуланти да не се влияят, по принцип, от негативния информационен фон. Това се прояви особено ясно в края на октомври 2011, когато дори появата на исключително негативните макроикономически статистически данни за Европа не успя да повлияе съществено върху динамиката на фондовите индекси.

На очи се набива най-вече максималният, за последните две години, спад в темповете на нарастване на поръчките в индустриалния сектор на Еврозоната - от 21,3%, през февруари 2011, до 11,1%, през юни и под 6,2%, през септември. При това, през юни и август в икономиката на Стария свят се наблюдаваше сериозно оживление (обусловено, до голяма степен, от ефекта на ниската база) и новите поръчки в индустрията нараснаха, съответно, с 22,6% и с 24,4%.

Съвършено отчайващ се оказа и докладът за динамиката на деловата активност, демонстрирал драматично влошаване в нагласите на предприемачите, каквото не бе наблюдавано от началото на кризисната 2009 насам. Общият индекс РМІ за Еврозоната продължи 8-месечния си спад, като от 58,4 пункта, през февруари, намаля до 51,1 пункта, през август и 47,2, през октомври. Статистическите служби не бяха получавали толкова ниски оценки от предприемачите за икономическата ситуация в Еврозоната от лятото на 2009, когато обединена Европа едва бе започнала да излиза от разрушителното дефлационно свиване.

Горе долу същата е ситуацията с отрасловите индекси за деловата активност: така индексът на мениджърите по покупките в индустрията падна от 59 пункта, през февруари, до 47,1, през септември, което беше най-ниската стойност на въпросния индекс от месец юли на кризисната 2009 насам.

Най-големи опасения обаче породи докладът на Евростат за ситуацията на трудовия пазар в Еврозоната, в който се говори за рязък скок на безработицата на фона на общото охлаждане на европейската икономика. Така, през октомври 2011, делът на безработните спрямо общия брой на икономически активното население достигна 10,2%, което е абсолютен рекорд за периода от юли 1999 насам.

Ще напомня, че именно през 1999 беше извършено юридическото оформяна на Еврозоната и тъкмо по онова време се осъществи мащабната военна операция срещу остатъчна Югославия, насочена, според мнозина, към провокирането на хаос в Европа и нанасяне на силен удар по току що създадената единна европейска валута.

При това, в навечерието на кризата от 2008-2009, през август 2007, средното ниво на безработицата не надхвърляше 6,9%, а за целия период се колебаеше между 7% и 8%. Сегашната толкова висока безработица нагледно илюстрира фундаменталната слабост на европейската антикризисна програма, както и мащабите на натрупаните структурни диспропорции, обусловени от колониалния характер на европейската интеграция. Разширяването на ЕС и Еврозоната на юг и изток беще продиктувано от обективните интереси на най-големите западноевропейски корпорации и международните банки да разширят мащабите на бизнеса си и да влязат на нови пласментни пазари.

Наред с ускореното премахване, от страна на «периферна» Европа, на всички ограничения пред трансграничното движение на капитали, това доведе до мащабна разпродажба на най-печелившите предприятия в машиностроенето, обработващата индустрия и транспортната инфраструктура и преминаването на цялата национална банкова система в ръцете на европейските монополи. Закономерен резултат от това станаха масовите фалити на дребните и средни стокопроизводители, мащабната деиндустриализация, деградацията на структурата на икономиката, натрапената зависимост от вноса и превръщането на цели региони в пазари за пласмент на продукцията на глобалните ТНК и доставчици на евтина работна ръка.

Никак не беше оптимистичен и докладът на Евростат за динамиката на потребителските цени, според който инфлационният натиск върху европейската икономика продължава да е на изключително високо ниво (3%), и то по официални данни. Според независимите експертни оценки, реалната инфлация в Еврозоната за по-голямата част от гражданите и най-слабите в социално отношение категории хора (в чиято структура на потребителските разходи, тези за храна, транспорт, отопление и лекарства, както и за плащане услугите на естествените монополи, достигат 55-60% от целия им бюджет), надхвърля 5,5-8%. Ще напомня, че само преди година, през октомври 2010, нарастването на цените едва надхвърляше 0,9%. Запазването на годишните темпове на инфлация на толкова високи нива (дори в условията на понижаване цените на основните суровини и храните) свидетелства, че ръстът на потребителските цени е обусловен не само от нарастващите производствени разходи, а и от редица други фактори: произвола на монополите, общата нестабилност във финансовата система, недоверието на частния сектор към провежданата икономическа политика и т.н.

Още по-големи опасения предизвика неочакваното понижаване на индекса на деловата активност в германската индустрия от 50 пункта, през септември, до по-малко от 49,1, през октомври, при положение, че през февруари 2011 той беше над 62,6 пункта. Толкова ниски показатели за оценката на предприемаческата активност и сигурността в най-голямата европейска икономика не се наблюдаваха поне от две години насам, т.е. от юли 2009, когато Европа правеше началните стъпки за излизането си от първата фаза на кризата, за сметка на неограничените емисии от страна на най-големите централни банки в света.

При това, благодарение на краткосрочния скок на предпримаческата активност в сферата на услугите - от 49,7 пункта, през септември, до 52,1 пункта, през октомври, общият индекс РМІ демонстрира едва забележим ръст от 50,8 до 51,2 пункта за същия период. Ще напомня, че още през февруари 2011 индексът на деловата активност в сферата на услугите и общият индекс РМІ бяха над показателите от 59,5 и 61,5 пункта, съответно.

Не по-добра е и ситуацията с потребителската активност на германските граждани, за което говори спадът в годишните темпове на нарастване продажбите на дребно от 3,6%, през април 2011, до 2,2%, през август и под 0,3%, през октомври. Толкова ниски темпове на стокооборота на дребно свидетелстват както за влошаване на настроенията на домакинствата във връзка на разрастващата се дългова и икономическа криза в ЕС, така и за спада в общото доверие към провежданата в страната социално-икономическа политика.

Разочарование пораждат и данните за трудовия пазар в Германия, които, напук на всички очаквания, показват ръст на безработицата от 6,9%, през септември, до 7%, през октомври, като това се равнява на средния показател за последната половин година.

Не вдъхва особен оптимизъм у европейските и азиатски инвеститори и усилващото се охлаждане на икономиката на Франция, която, наред с Германия, е един от двата стълба не само на Валутния съюз, а и на цялата идея за европейската интеграция. За разлика от Германия, през октомври 2011 общият индекс на деловата активност във Франция падна до 46,8 пункта, при положение, че през юли надхвърляше 53,2, а през февруари не падаше под 59,5 пункта.

При това, индексът РМІ в сферата на услугите във Франция демонстрира още по-голям срив, падайки от 52,5 пункта, през септември, до 46, през октомври, докато през февруари 2011 надхвърляше 60,8 пункта . Малко по-добра е ситуацията в реалния сектор на икономиката, където бе фиксиран ръст на индекса на деловата активност от 47,3 пункта, през септември, до 49, през октомври. В същото време обаче, през февруари 2011 този индекс беше над 59 пункта.

Смазващ се оказа докладът за динамиката на предпримаческите настроения в Гърция, която вече не просто е с единия крак в дълговата пропаст, а вече и с двата крака е затънала във втората кризисна вълна, заливаща Европа. За това, най-малкото, говори ситуацията в индустрията – не стига, че индексът на деловата активност в този сектор вече година и половина е под 50 пункта, а и продължава да пада. Ако през март 2011 той нахвърляше 45,4 пункта, през септември падна до 43,2, а през октомври се свлече до рекордните 40,5 пункта.

Също толкова песимистичен е и докладът за динамиката на потребителската активност в Гърция, според който, спадът в обема на стокооборота на дребно, макар и да се забави от 11,4%, през юни, до 4,3%, през юли и 1,5%, през август, продължава да е изключително голям, особено отчитайки ефекта на ниската база. До голяма степен, мащабното свиване на потребителските разходи се обуславя от това, че през същите месеци на 2010, продажбите на дребно намаляваха с 4,4%, 9,1% и 11,8%, съответно.

При това положение не може да се говори за каквото и да било значително подобряване на ситуацията с настроенията на потребителите.

Не много по-добра се очертава ситуацията в най-голямата периферна държава в Европа – Испания. Съдейки по последните данни, испанската индустрия продължава да е в състояние на кома и не изглежда, че скоро ще излезе от него. Според данните за септември-октомври 2011, индексът на деловата активност в производствения сектор демонстрира едва забележим ръст от 43,7 до 43,9 пункта, съответно. Имайки предвид обаче, че през февруари този индекс надхвърляше 52,1 пункта, фиксираното нищожно подобрение на деловия климат в страната не бива да се надценява.

Изненада поднесе и Италия, където, въпреки всички уверения на управляващите и постоянните внушения за ефективността на осъществяващата се в страната икономическа политика, е налице рязко влошаване на ситуацията на трудовия пазар. Така, през октомври 2011 нивото на безработицата скочи до 8,3%, докато само месец преди това беше 7,9%. Такова влошаване на ситуацията на трудовия пазар в Италия не се наблюдаваше от шест месеца насам, т.е. от март, когато безработицата беше над 8,3%.

Нарастващото охлаждане на китайската икономика

Заявлението на китайския премиер Ван Цзябао, че правителството внимателно следи развитието на ситуацията в икономиката и финансовата система на страната и при евентуалното и влошаване и ускоряване на свиването на деловата активност е готово да внесе необходими кореции в икономическата си политика, породи известен оптимизъм на финансовите пазари.

В условията на нарастващо охлаждане на китайската икономика (от 11,9%, през първото тримесечие на 2010, до 9,1% през третото тримесечие на 2011), намаляване темповете на растеж в индустрията (от 16-18%, в началото на 2010, до 13,8%, през септември) и понижаване показателите на деловата активност (от 55,3 пункта, през ноември 2010, до 49,9, през октомври 2011), това беше ясен зак, че Китайската компартия е готова да действа ва-банк и за пореден път да пристъпи към разширяване на емисионната подкрепа за икономиката.

При това, както винаги става, когато силно желаеш да си купиш нещо на пазара, инвеститорите предпочетоха да не анализират факта, че благодарение на осъщественото от правителството в Пекин през последните три години разширяване на кредитирането и емисионното «напомпване» на икономиката с 57%, китайският БВП се сблъска с редица негативни последици, рискуващи да ерозират стабилността на икономическото развитие. Става дума, преди всичко, за скока на потребителските цени (от 2,8%, през април 2010, до 6,1%, през септември 2011), ръста на разходите и, като следствие, на производствените цени (от 4,3% през януари 2010, до 7,3%, през август 2011) и натрупването на гигантско количество излишни производствени мощности и непродадени апартаменти (над 142 млн. обекта).

Съдейки по всички, ефективността на политиката на перманентно разширяване на перично-кредитното предлагане не просто поражда съмнения, а и придобива еднозначно отрицателни характеристики. В условията на изключително висока зависимост от експортните доставки на външните пазари (ЕС, САЩ, Япония) и изкуствено сдържане нарастването на жизненото равнище (с цел да се поддържа конкурентоспособността на китайската продукция), разширяването на обемите на кредитирането от страна на държавните банки и «напопмването» на икономиката с ликвидност ще доведе до още по-голямото раздуване на балоните на пазара на недвижими имоти и увеличаване обема на лошите дългове (който и днес достига 17—25% от БВП).

При това, потокът от негативни новини от Китай не секва. В началото на ноември 2011 беше публикуван докладът на китайското Национално статистическо бюро, съдържащ крайно мрачна картина на охлаждането в националната икономика и нарастващия спад на производствената активност. Става дума, преди всичко, за несекващото вече около година понижаване на индекса на деловата активност РМІ в индустриалния сектор, който падна от 55,2 пункта, през ноември 2010, до 52, през май и по-малко от 50,4 пункта, през октомври.

Разбира се, текущият показател на индекса на деловата активност все още е над психологически важната точка от 50 пункта, под която започва съкращаване на производството в индустрията, свиване на новите поръчки, спад на капиталовите вложения и нарастване на безработицата. Опасения предизвиква самата посока на движение на въпросния индекс и липсата на каквито и да било значими подобрения в реалния сектор на китайската икономика, дори в условията на доста значително нарастване на кредитирането на домакинствата (13-15%).

Най-големи тревоги поражда обаче непрекъснатото (още от началото на 2010) свиване на темповете на китайския икономически растеж. Ако през януари-март 2010, нарастването на БВП надхвърли 11,9%, на годишна база, още през първото тримесечие на 2011 той падна до 9,7%, а през третото едва достигна 9,1%.

Както изглежда, китайските управляващи донякъде са подценили последиците от толкова мащабно свиване на парично-кредитното предлагане в икономиката и не са очаквали, че отговор на съкращаването на емисията ще стане едно толкова съществено охлаждане на предприемаческата и инвестиционната активност. Ще напомня, че средните темпове на нарастването на широкото парично предлагане (т.нар. агрегат М2) през януари 2010 надхвърляха 26%, докато през януари 2011 паднаха до 17,2%, а през септември едва достигнаха 13%. Толкова скромни темпове на нарастване на емисията в Китай не беше фиксирано поне от 4 години насам.

С други думи, резултат от свиването на темповете на нарастване на емисионното „напомпване” с 50% стана охлаждането на икономическия растеж с 24%. При това, годишните темпове на нарастване на потребителските цени спаднаха доста по-малко –  от 1,5%, през януари 2010, скочиха до 6,5%, през юли 2011 и едва след това паднаха малко, достигайки 6,1%, през септември.

В условия, когато двукратното свиване на паричното предлагане води до намаляване темповете на икономически растеж от порядъка на 1,5 и, на практика, по никакъв начин не влияе за понижаването на инфлационния натиск върху потребителите, резултатите от рязкото втвърдяване на парично-кредитната политика, без да се промени общата структурна и индустриална политика, могат да се окажат изключително негативни. Аналогична е и ситуацията в сферата на кредитирането на домакинствата и корпоративния сектор от китайските банки. Ако през януари 2011 обемът на новите кредите надхвърляше 1 трилион юана, през юни той падна до 633,9 млрд., а през септември едва достигна 470 млрд. юана. За периода януари-септември 2011, обемът на новите кредити, отпуснати от китайските банки и кредитни институции, спадна с 9,6% спрямо същия период на 2010.

Но, въпреки всички опити на китайските власти да ограничат кредитната експанзия на държавните банки, обемите на кредитирането на икономиката нарастват стремително (със 17-25%). Тоест, излиза, че икономическите власти в Китай не отиват отвъд голите декларации за необходимостта от сдържане на емисионната активност и ограничаване на кредитирането на икономиката с цел да се предотврати раздуването нови „балони”. Другото обяснение е, че в страната има изключително развита „сенчеста” банкова система, работеща с недекларираните капитали на големите китайски корпорации и банки.

Напълно възможно е също така, декларациите на китайското комунистическо ръководство за необходимостта от борба с инфлацията и недопускане раздуването на „балони” на пазарите да са били предназначени само за външната аудитория, с цел да бъде успокоена световната общност. Докато самите китайски власти са съвсем наясно, че за днешен Китай много по-голяма опасност представлява не растящата инфлация, а рязкото охлаждане на икономиката, което неизбежно ще доведе до изостряне на социалните противоречия и нарастване на вътрешното напрежение.

Ситуацията в САЩ

Не по-добре стоят нещата в „цитаделата” на глобалния капитализъм, където вече над осем месеца се наблюдава усилващо се свиване на икономическата и деловата активност. Набива се на очи, преди всичко, същественото охлаждане на икономическата активност и индустриалното производство. Освен всичко друго, за това свидетелства и непрекъснатия, от февруари 2011 насам, тотален срив на индекса на икономическите условия в производствения сектор от 61,4 пункта, през февруари, до под 55,3 пункта, през юни, и 50,8 пункта, през октомври. Толкова ниска оценка на текущите икономически условия не е имало от кризисната 2009 (48,9 пункта), когато САЩ едва бяха започнали да излизат от дефлационното свиване, благодарение на безпрецедентната по обема си емисия.

Прави впечатление и докладът на Института на мениджърите по покупките за динамиката на деловата активност. Според последните анкети сред предприемачите, за първи път през последните две години в Ню Йорк е налице значително понижаване на индекса на деловата активност. През октомври 2011 той падна до 534,9 пункта, докато през юли беше 538,8 пункта. Фактът, че негативни тенденции в предприемаческата общност са характерни не само за намиращите се в кома индустриални центрове и в селскостопанските щати, а и във финансовото „сърце” на Америка, свидетелства за задълбочаващо се свиването на икономическата активност.

В същото време, инвеститорите бяха обнадеждени от ръста на капиталовите разходи в секторите, несвързани с отбраната ( като изключим инвестициите в аерокосмическия отрасъл) с 2,4%, през септември 2011, след спада от 0,1%, през август, което е най-добрия показател от август 2010 насам (+2%).

Определен оптимизъм породи и докладът на Бюрото за преброяване на населението, демонстрирал малък ръст в годишните продажби на нови жилища на американския пазар – от 295 хил., през август 2011, до 313 хил., през октомври. Това увеличение обаче е съвсем незначително, а обемът на реализираните нови сгради продължава да се колебае около историческите си минимуми и, на практика, е 5 пъти по-нисък от този през лятото на 2005.

Наред с породилия смесени чувства доклад на Мичиганския университет (в който освен ръста на основните индекси на потребителското доверие се анализира и очаквания рекорден ръст на недоволството от провежданата в страната икономическа политика), инвеститорите не са във възторг и от други показатели на макроикономическата статистика.

Вниманието на експертите беше привлечено, най-вече, от доклада на Федералния резерв за динамиката на потребителските цени, свидетелстващ за наличието на твърде висок инфлационен натиск върху икономиката и потребителските раходи. Така, през септември 2011, ценовият индекс на потребителите (РСЕ price index) затвърди рекордните си стойности от 2,9%, достигнати предния месец. При това, през септември-октомври 2010, потребителската инфлация се колебаеше в диапазона 1-1,4%, на годишна база.

На твърде високо равнище се намира и базовият индекс на потребителските цени, който вече няколко месеца не пада под 1,6%, въпреки постоянния спад в цените на суровините и храните, които, според правителството, са основните фактори за нарушаването на ценовата стабилност. Определен скептицизъм поражда поредният месечен доклад за пазара на недвижими имоти на Case-Shiller, който фиксира спад на цените в 20-те най-големи американски града с 3,8%, на годишна база, след като само месец преди това беше фиксиран спад от 4,1%. Не стига, че фактическият спад се оказа доста по-сериозен от очакванията на анализаторите, но сред обуславящите го фактори е и ефектът на ниската база: така, през август 2010, ръстът на цените на жилищата беше 1,7%, докато предния месец надхвърляше 3,2%. Впрочем, ще напомня, че през май 2010, поскъпването на недвижимите имоти в САЩ беше с 4,6%.

При това, алтернативният индекс на пазара на недвижимите имоти на NAHB се срина с 4% през август, в сравнение с 3,3%-ния спад, месец по-рано. Съдейки по всичко, нито изкуственото задържане на лихвените проценти по ипотеките на рекордно ниски стойности, нито многобройните данъчни и бюджетни стимули при покупката на жилище, нито продължаващите да са рекордно ниски цени на недвижимите имоти, не са в състояние да оживят пазара на жилища и да накарат домакинствата да ги купуват.

Никак не обнадежди инвеститорите и докладът на Чикагската резервна банка, фиксирал поредния спад на деловата активност в сферата на услугите, от 28 пункта, през април 2011, до под - 4, през септември, и - 8 пункта, през октомври. Поражда опасения и неочакваният спад на индекса на индустриалните доставки от 30 пункта, през декември 2010, до -2, през септември, и по-малко от -6 пункта, през август 2011. Не по-добра е ситуацията с предприемаческата активност в индустриалния сектор, за което говори стагнацията на едноименния индекс на Чикагската резервна банка (-6 пункта, през септември-октомври 2011). Това несъмнено е малко по-добър показател от -10 пункта, фиксирани през август 2011, но е много по-лош от 25-те пункта, през декември 2010 и февруари 2011.

Въпреки тези фундаментални слабости обаче, САЩ си остават ключовото звено на глобалната икономика, генериращо над 41% от световното търсене, макар да произвеждат не повече от 21% от световния БВП. При това, цялата съвременна международно валутно-финансова система, по същество, се основава на хегемонията на американския долар и неограничената му емисия от Федералния резерв на САЩ, изпълнявващ ролята на ключов емисионен център на планетата.

В тази връзка, няма как да не поражда тревога усилващото се охлаждане на най-голямата световна икономика, която вече над шест месеца все по-отчетливо демонстрира признаци за съкращаване на деловата активност в индустриалния сектор и сферата на услугите, както и спад на потребителските разходи.

При това е очевидно, че действията на американския паричен регулатор за перманентно разширяване на парично-кредитната емисия и кредитиране на бюджетните дефицити оказват не просто нулев, а отрицателен ефект върху икономиката, като цяло. В момента става ясно, че базовите и структурни дисбаланси и противоречия, както в американската, така и в световната икономика, провокирали началото на кризата през 2008, си остават непреодолени. Нещо повече, както изглежда, в експертната общност и висшите ешелони на властта в САЩ е налице общ стремеж да не се допусне дори елементарна дискусия относно назрелите структурни изкривявания в икономиката и финансовата система. А както е известно, ако едно заболяване бива неглижирано и  се допусне да продължи да се развива навътре в организма, то няма как да изчезне от само себе си, а ще доведе до още по-плачевни последици.

Към структурните дисбаланси в американската икономика спадат прекалено тежкото дългово бреме на държавата (98% от БВП), огромното дългово бреме на всички икономически субекти (365% от БВП), хроничните дефицити на федералния бюджет (11% от БВП) и търговския баланс (3,6%), прекалено ниската норма на спестявания (4,5%), изкуствено завишеното потребление на домакинствата,  изключително високата и нарастваща безработица (9,2%, по официалната, и 16,2% по алтернативната версия), продължаващият спад на пазара на имоти и т.н. Без осъществяването на коренни промени в структурната, индустриалната, данъчно-бюджетната и научно-техническата политика, не може да се говори за изход от кризата нито на американската, още повече пък на световната икономика.

Някои изводи

Със задълбочаването на кризисните явления в световната икономика, все повече експерти стигат до извода, че е принципно невъзможно да се преодолеят структурните изкривявания и системните дисбаланси в американската и глобалната икономика само с инструментите на парично-кредитната политика. Още повече, когато тази политика се свежда до примитивна и неограничена емисия на национални валути с цел финансовите пазари да бъдат залети с евтина ликвидност и да бъдат кредитирани бюджетните дефицити. При това е съвършено неясно, как ще се държат в подобно положение фондовите пазари. Да се говори за какъвто и да било съществен потенциал за растеж, както на американския, така и на глобалния фондов пазар в условията на сегашното охлаждане на глобалната икономика изглежда доста проблематично. Не си струва да се разчита и на мнимото подценяване стойността на американския и другите фондови пазари. Както посочих по-горе, съдейки по всичко, широко рекламираният дисконт при книжата на повечето компании и индекси е по-скоро мним, а не реален. Поне ако се съди по показателите на коефициента на Тобин и коефициента Р/Е (съотношението между пазарната цена на акцията и доходността и през последната година – б.р.), може (и следва) да се говори не за наличието на някакъв потенциал за растеж на фондовите пазари, а за много по-вероятния спад на фондовите индекси с 13-20%.
Разбира се, това съвсем не означава, че в краткосрочна перспектива не е възможен ръст на котировките на фондовия пазар. Налице са огромен брой фактори, както икономически така и неикономически, които могат да доведат до временен и ограничен ръст на цените на активите. Сред икономическите фактори си струва да посочим вероятността от стартирането на нова, трета поред, неограничена емисия на долари от страна на Федералния резерв, временно отлагане момента на фалита на държавите от PIGS, ускоряване темповете на растеж на китайската икономика и т.н. Сред основните фактори с неикономически характер пък можем да споменем твърде вероятното и съзнателно задълбочаване на конфликта в Близкия Изток, нарастването на военно-политическата нестабилност в Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион, задълбочаването на политическата криза в САЩ и Еврозоната и т.н.

На този фон трудно може да се говори за каквато и да било стабилизация на международния финансов пазар и възобновяване на положителните тенденции на фондовите и суровинните пазари. При това е много вероятно определена част от американския политически елит съзнателно да се ориентира към задълбочаване на конфликта в Близкия Изток с цел да се дестабилизира ситуацията в региона и се провокира нестабилност на финансовите пазари. Подобен сценарий е възможен особено при положение, че Китай вече обяви съкращаване на вложенията си в американски ценни книжа, Япония изпитва много сериозна нужда от финансови ресурси за възстановяването си от цунамито през март, а Еврозоната е на ръба на финансовия крах, предвид очертаващата се поредица от дефолти на държавите от PIGS.

Много важно е също, че не може да става и дума за какъвто и да било пазарен механизъм за ценообразуване в практически нито един от сегментите на международния финансов пазар. Фиксираният растеж на фондовите пазари на развиващите се държави не е обусловен от някакво значително подобряване на макроиковомическата ситуация в тях, а от притока на колосален обем евтини и достъпни финансови ресурси на стоково-суровинните пазари, вследствие на невижданата досега парично-кредитна емисия от страна на основните централни банки по света.

Така, в периода 2008-2011, само Федералният резерв на САЩ разшири съвкупния баланс на своите операции над три пъти - от 0,95 до 2,9 трилиона долара. На свой ред Европейската централна банка увеличи съвкупния обем на финансовите вливания от 1,2 до 2 трлн. евро, а пък Китайската народна банка мощно стимулира ръста на кредитирането на националната икономика от страна на държавните банки в размер на 63% от БВП за същия период.

При това, в групата на т.нар. икономически развити държави, отпуснатите от централните банки и държавната хазна ресурси за най-големите финансови институции въобще не отидоха за разширяване кредитирането на крайните потребители и стокопроизводителите. Вместо това, тези средства се устремиха към далеч по-печелившите рискови сегменти на финансовия пазар и бяха инвестирани в спекулативни операции на валутните, стоково-суровинните и фондовите пазари. Тест, вече може да се говори за отпадането на принципа на пазарните отношения и ценообразуването на активите съобразно търсенето и предлагането и в такъв ключов сегмент на финансовия пазар, какъвто е пазарът на дългови задължения, от ситуацията на който зависи стойността на кредитните ресурси в световната икономика. На свой ред, от стойността на парите на междубанковия пазар на евродолари (един сегмент на международния финансов пазар, който, на практика, е неконтролируем) зависи и склонността към поемане на рискове на инвеститорите, и стойността на активите във всички останали сегменти на глобалния финансов пазар.

В момента, най-голям кредитор на САЩ са... самите САЩ, в лицето на Федералния резерв, в чиито баланс са записани дългови книжа на федералната хазна на стойност над 1,6 трлн. долара. Това превръща американския паричен регулатор в най-големия притежател на държавни облигации на САЩ и позволява на Федералния резерв да удържа лихвените проценти на исторически ниски равнища от 0,01-0,15% годишно. Изкуствено занижените лихвени проценти по краткосрочните полици на американския Департамент по финансите пък позволява удържането на рекордно ниски равнища стойността на краткосрочните кредити на междубанковия пазар на евродолари (т.е. долари, депозирани в банки, извън САЩ – б.р.). Въпреки скока на стойността на краткосрочните заеми от 0,24%, в средата на юли 2011, до 0,43 в началото на ноември за тримесечния LIBOR (т.е. усреднения лихвен процент, използван за ипотеки на заемополучатели нямащи добра кредитна история – б.р.), във връзка със задълбочилата се дългова криза в САЩ, на пазара все още има огромно количество „евтини” и достъпни пари, поддържащи цените на фондовите и стоково-суровинните борси.

При това положение, решаването на проблема с извънредното дългово бреме и прекалено големите бюджетни дефицити в ключовите държави и региони на света ще се осъществява чрез перманентното рефинансиране на дълговите задължения с помощта на изкуствено занижените лихвени проценти и постоянното утежняване на същото това дългово бреме. С други думи, строежът на пирамидата на дълговите задължения ще се осъществява от централните банки и приближените им най-големи финансови институции дотогава, докато социално-икономическите и политически «разходи» не надхвърлят печалбата от непрекъснатото печатане на пари.

За това, че е избран именно този сценарий за развитие на събитията свидетелстват редица факти. На първо място си струва да отбележим декларацията от началото на ноември 2011 (при това направена в силно приповдигнат тон) на членовете на Г-8, че най-големите централни банки в света ще продължат и занапред да влагат средства от своите златно валутни резерви в американски дългови книжа. При положение, че над 43% от съвкупното крайно търсене на световната икономика, по паритет на покупателната способност, се формира именно в САЩ, а 50% от всички валутно-обменни операции са свързани с долара, никой не иска да рискува икономическото си здраве, опитвайки се да ерозира доларовата дългова пирамида.

Поражда тревога единствено фактът, че все по-голям брой кредитори на американската икономика постепенно съкращават чистия обем на вложенията си в дългови книжа на САЩ. За това способстват както отрицателните лихвени проценти, практически, в целия спектър на дълговите книжа (освен 10-годишните и 30-годишните облигации), така и непрекъснатото обезценяване на долара спрямо редица „защитни” активи, включително златото, а доскоро и швейцарския франк.

В същото време е съвършено неясно, кой би могъл да ги замени, превръщайки се в пълноценен кредитор на американските бюджетни дефицити. Особено в условията на понижаване на суверенния кредитен рейтинг на САЩ и началото на преразглеждане позициите на долара като ключова международна резервна и платежна валута. Напълно вероятно е, че именно това е накарало американските управляващи да се ориентират към съзнателно нагнетяване на нестабилност в Близкия Изток с цел да дестабилизират ситуацията на финансовите пазари и да провокират нова вълна от интерес към „качествени” вложения, за каквито се смятат тези в дълговите книжа на САЩ.

Още по-вероятно изглежда усилването на нестабилността в региона на фона на изчерпващия се военно-политически потенциал на САЩ, който ги принуждава или да се изтеглят, или да отслабят контрола си над вече „заетите” от тях територии. В подобна ситуация започва да се следва логиката „ако няма да е за нас, няма да е и за никого другиго”, оправдаваща максималното дестабилизиране на ситуацията в страните и регионите, от които американците се изтеглят, с цел да бъдат хвърлени в хаос техните политически, социални и икономически системи.

С други думи, свидетели сме на двойнствен процес. От една страна, изглежда, че големите финансови институции и инвестиционните банки, които по съвместителство изпълняват и функциите на най-големи акционери на Федералния резерв и основни бенефициенти на доларовите емисии, продължават изкуствено да удържат на ниско равнище краткосрочните и средносрочни лихвени проценти. По този начин се реализират едновременно две цели: на първо място да бъдат принудени частните инвеститори и средно големите финансови институции да инвестират в по-рискови и високодоходни активи. А на второ, могат да бъдат удържани на изкуствено занижено равнище стойностите на кредитите на междубанковите и паричния пазари, както и на пазара на евродолари, който е основен източник на ликвидност за цялата международна валутно-финансова система. Именно тази ликвидност, възникваща въз основа на операциите „кери-трейд” (т.е. операциите, чрез които инвеститорите вземат заем във валута с ниска лихва за да инвестират във валута с по- висока лихва – б.р.) подхранва раздуването на балоните в другите сегменти на финансовия пазар, включително на фондовите пазари на развиващите се държави, на стоково-суровинния пазар и в сегмента на „суровинните” валути.

При това следва да сме наясно, че нито монетизацията на държавния дълг, нито увеличаването на бюджетните дефицити и съвкупното дългово бреме не са в състояние да гарантират изход от сегашната финансово-икономическа криза. В случая, от принципно важно значение е промяната на основните подходи към структурната, индустриалната, данъчно-бюджетната, научно-техническата и социално-демографската политика, които трябва да бъдат ориентирани към стимулиране на научно-техническия прогрес и разширяване на производствения контур на новата технологична структура, както и към драстично повишаване ефективността на общественото производство. Паралелно с това, ще се окаже неизбежно демонтирането на съществуващата международна валутно-финансова система, основаваща се на хегемонията на американския долар и неограничената му емисия от Федералния резерв в интерес на най-големите финансови институции.

-------------------------------------------------------------

* Старши анализатор в Инвестиционна компания „Риком-Тръст”

 
Powered by Tags for Joomla