Tag:франсоа оланд

Хиляди бежанци напират да преминат през турско-българската границаХиляди напират на границата! 91 процента от българите са твърдо да затваряне на границата за прииждащите от Турция така наречени бежанци!

„Страхувам се и затова положих огромни усилия, за да ме чуят в Европа, че ни е страх, че взимаме всички мерки, харчим милиони и ни е страх, и молим те да се разберат. Положих всички усилия и самият факт, че европейските лидери са чули за нашия проблем. – заяви в интервю по Би Ти Ви на 25 септември в предаването „Тази сутрин” премиерът Бойко Борисов.

Премиерът Борисов в студиото на

Щом един премиер се страхува от това, което се случва и предстои да се случи в държавата и на Стария континент, какво остава за редовите данъкоплатци, които са му поверили на избори държавата?

За този момент народът е казал: „Късно е, либе, за китка!”

С какви местни избори ни занимавате, господа управляващи?

Така нареченият президент Росен Плевнелиев, който се държи като чиновник на Белия домС такъв като министъра на отбраната, с такъв като министъра на външните работи, с такава като вицепремиера Меглена Кунева, с такъв президент като Росен Плевнелиев, с такъв вътрешен министър като Румяна Бъчварова и люшкащият се в мнението си премиер Бойко Борисов – ние сме загазили и то сериозно!

В коя държава от днешния ЕС премиерът ще каже, че го е страх от това, което се случва?

В коя държава от ЕС в парламента ще се занимават със Закона за образованието, след като ни е подпалена чергата и пуши?

Депутатът от БСп Атанас Мерджанов чете Декларация за бежанската криза пред трима души в залата!В коя държава опозицията в лицето на социалистите пред двама души в залата ще се изчете една предпазлива Декларация за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и след като е липсвала публиката от народни представители, социалистите няма да отидат в кулоарите и да повторят прочетеното през репортерите?

В една държава, в която министърът на отбраната твърди, че „Разузнавачите ни действат като терористите в Париж.”

В една държава, в която някакъв генерал заявява: „Щабът на НАТО у нас е отговор на това, че Русия струпва армия по границата”, а премиер и президент си мълчат!

България тръгна да променя закони, за да преминават войски на НАТО. Същото НАТО, което сипеше бомби над съседна Сърбия и убиваше мирно население, рушеше домове и църкви. Управляващите ни учеха: „Не настройвайте хората против НАТО!”

3 млн българи живеят в тотална мизерия.

"Уолстрийт джърнъл" написа: България е слабо място по пътя на джихадистите.

Коя от медиите с национален обхват съобщи или коментира думите на ген. Уесли Кларк: „Нашите съюзници създадоха „Ислямска Държава“.

Южна Корея каза "не" на американска ПРО система, но не и Европа, не и ние!

България се оказа сред основателите на нова коалиция срещу “Ислямска държава“! Някой от премиера и президента е да коментирал това?

САЩ ни помагат да модернизираме армията със стари изтребители, т. е. ще си късаме от залъка, за старите бракми на Щатите!

В. "Велт ам зонтаг" написа: Халифатът е проникнал на Западните Балкани!

Мълчание.

Унгария направи Закон срещу емиграцията, а ние? Променяме Конституцията заради съдебната система и нищим образованието.

Какво можем да очакваме, след като така нареченият ни президент ни Р. Плевнелиев заяви : Следим процеса на вземане на решения във Вашингтон! Т. Е. Каквото кажат от Белия дом, това ще правим!

Скоро в Турция ще има 20 милиона араби, африканци и азиатци мюсюлмани готови да щурмуват българската граница по суша и море, някой от управниците да го е коментирал?

Германия търсела решения как да спре потока от мигранти от Балканите.

Сръбският външен министър Ивича Дачич обяви, че Сърбия ще изпраща бежанците в България!

ЕП съобщи: Бежанският натиск по българо-турската граница е безпрецедентно висок!

Стотици сирийци тръгнаха пеша от Истанбул към България.

Френският президент Франсоа Оланд предложи страните, които се съпротивляват на квотната система за разпределение на мигрантите, да бъдат изправени пред санкции, съобщи „Европейская Правда“?!

Срещу България има три процедури за нарушения в прилагането на директивите за предоставянето на убежище, за условията в центровете за приемане на бежанци и за признаване на квалификациите, съобщи пресслужбата на представителството на Комисията в България.

Премиерът Борисов заговори за опасността милиони да преминат турско-българската граница!

Цифрите за бежанци, които мигрират към ЕС всяка минута скачат десетократно и стократно!

200 бежанци са се опитали в нощта на 15 срещу 16 септември да преминат границата на България с Турция. 32 са арестувани!

Това са стари цифри, макар и появили се преди 10 дни!

По думите на бившият външен министър Мевлют Чавушоглу бежанците от Сирия и Ирак надхвърлят вече 12 милиона души, като два милиона от тях се намират на територията на Турция.

Необходимо уточнение

Идващите от Турция към Гърция и България не са бежанци, тъй като в тази държава не се води война. Т. е. по всички международни правила няма как тези хора да получават статут на бежанци, както щедро им дават българските власти и то без да се замислят и за миг.

Млади мъже от 18 до 35-40 години, без семейства, със скъпи телефони и банкови сметки няма как да са бежанци. Тези млади мъже ярко се открояват в тълпите, за които трябва да сме състрадателни...

Телевизионни репортажи показват как въпросните млади мъже изхвърлят водата и храната, дрехите и одеялата, които им дават в различните държави като Македония, Сърбия, Унгария.

На 14 септември в предаването на Димитър Цонев „Още от деня” на тема „Трябва ли Европа да затвори границите си за бежанците”, 91 процента от зрителите отговори положително!

О. з. полковник Славчо Велков, експерт по национална сигурностО. з. полковник Славчо Велков, експерт по национална сигурност опита да сложи ред в понятията и реалността по темата с така наречените бежанци в предаването „Още нещо от деня” по БНТ каза съществени факти, които други медии отбягват:

„Кога започна тази криза – нека да ги наричаме мигранти. 2001 година когато започна военната инвазия на САЩ в Афганистан, беше първата голяма вълна, около три милиона, главно мюсюлмани сунити, по-голямата част отидоха в съседен Пакистан, другите през западните провинции на Афганистан, в Иран, оттам в Сирия, Турция, и от Турция в България. Някои от тях принадлежат към общността на афганците в България, може да се приеме, че те са със статут на бежанци, те са се заселили.

Убийството на Муамар КадафиСлед това 2003 година се проведе операцията „Шок и ужас”, в Ирак, тогава генералният секретар на Арабската лига Амр Муса каза: „Не нападайте Садам, ще отворите вратите на Ада в Близкия изток!” Те ги отвориха – тогава сунитските маси започнаха също да бягат, през Сирия, Турция, пак в България под страх, че ще има доминация на шиитско правителство и присъствие както стана. Впоследствие в Близкия изток се създаде един вакуум на сигурност, малко по-късно един политик, който ни сложи в периферията на Европа, онова политическо джудже в политически и физически смисъл на думата Никола Саркози. Той пък беше инициатор да се удари Либия. Знаем, че Кадафи не беше свален с революция, а с резолюция...

Е, всъщност, трите страни: Великобритания, САЩ и Франция допринесоха за създаване на вакуум на сигурността и са производители на мигрантски вълни!

Тези, които не са ходили в района - нищо не знаят. Аз се удивлявам на куража на госпожа Меркел и на сметките на г-н Юнкер. В съседен Ливан, в Йордания и в Турция има лагери с бежанци. В Йордания има 800 000, които мигрират, в Ливан се въртят някъде милион и половина та до два, в Турция почти толкова. Тази маса предстои да върви по Балканския маршрут на миграция, засега те използват западния път: Гърция, Македония, Сърбия, но тази маса предстоеше и вече тръгна към Европа. Особено силно тръгнаха тези маси, когато г-жа Меркел каза: „Ние ще дадем убежище на всеки, всеки е добре дошъл.”

Защо тези три държави – Великобритания, САЩ и Франция, които станаха първопричина за тази ситуация, това не е арабски проблем. Онзи ден слушах бивш министър-председател, български, да казва: „Това е арабски проблем, а се оправят!”

Та, защо тези три държави – Великобритания, САЩ и Франция, които станаха първопричина за тази ситуация, не поемат основната тежест. Например – САЩ имат достатъчно големи кораби – поемат 150 – 200 000, те между другото взеха бежанци, но християни. Тепърва Европа я очакват проблемите с така наречените бежанци.”

„Тепърва Европа я очакват проблемите с така наречените бежанци – коментира Велков. -

Какво трябва да направят САЩ, Русия и Европа, за да приключи тази сага? – запита Цонев гостите си. Истината е, че е твърде късно да се направи каквото и да било.

Николай РадуловТези, които са в основата на сегашните вълни от мигранти – сега си правят пас – заяви Николай Радулов. – Германия ще е най-силният потърпевш, защото мигрантите са се насочили към тази обетована земя...”

Германците бяха против войната в Ирак, французите също бяха против – 2003 година – репликира Цонев.

„Към Щатите винаги е имало играчи от тези държави в Близкия изток. В големите американски банки, големият пакет акции и на тези държави, от Саудитска Арабия и така нататък. Част от президентските администрации са ръководители на такива хора, на предния президент на Щатите, шефът на кабинета му бе ръководител на фирмата на брата на Осама бин Ладен. Той сега не се казва така, смени си името... Виждате какво се случва Саудитска Арабия дава 1,5 за построяване на джамии, може би следващия ход ще е да даде два милиарда за сриване на църквите...

Какво се случва с нас - както ни заобикалят сега, имаме два пъти повече влезли през зелена граница мигранти от миналата година. Има едно неразбиране, което ловко се ползва от политиците, те казват – „Ние отваряме границите за бежанци”. Нито бежанците са бежанци, нито така се отваря граница! Това е заличаване на граница, което се реализира в България. Граници се отварят когато освен на няколкото КПП-та, които реално съществуват, още на три се определят пунктове, през които да минават хората, за да няма каналджии, да не ги ограбват тия хора. Тези хора, които минават през тия пунктове трябва да имат документи. Тука минаващите границата на страната нарушават 5-6 закона на страната, включая това, че идващи без документи ние не знаем реално кой кой е. Дълго време на знаем кой кой е. При нас всички сигнали за причастност към терористични организации  се получават отвън, предимно от Щатите и Израел. Това е една заплаха за националната сигурност. Толкова сили и средства се отделят в момента за тази мигрантска вълна, че това което е налице в България в момента – безкрайно висока битова престъпност и корупция – няма кой да работи по тях. Не са законите виновни – че не бил приет закона на г-жа Кунева... Просто не се работи по корупцията, няма с какво.

Има ли шанс да се направи нещо в България във връзка с вълните от мигранти?

Славчо Велков: „Аз бих искал да допълня казаното от г-н Радулов със следното: Допреди един месец можеше просто като се спре кранчето на тези които воюват, на противопоставящите се страни, защото това е война на спонсорите в региона. Там, за съжаление ще кажа, че и българи участват в наливане на масло в огъня, имам предвид, не че продават оръжие, а че продават огромни количества оръжие, които отиват и в едната и в другата страна, тези сделки са със всички сервитути, оформени, но те са на български и предимно български частни фирми. Държавата горе-долу не печели от това, но това не е важното. Важното е, че ние сме страна в конфликта. Можеше ако се спре кранчето. Сега обаче, когато Русия заяви сериозно намерение да стане играч в този конфликт, или да укрепи влиянието си в Източното Средиземноморие, включително с бази, това се страхувам, г-н Цонев, че е почти невъзможно!  Сега вече на друго ниво трябва да се решават нещата. Ние сме Никой. Сега трябва, както г-н Борисов сполучливо се изрази: „Да се разберат началниците!”

Абу Бакр ал БагдадиЗа България: дали може да проникват, или не може да проникват, ние видяхме, че в единствения терористичен акт, който се случи на територията на България – онези, които проникват си проникнаха по съвсем друг начин – не с бежански вълни, не с мигрантски вълни, а с паспорти, издадени в Европейския съюз! И си излязоха по същия начин, т. е. предполагаме, че това са хора, подготвени, въпреки че не изключвам възможността, както г-н Радулов каза, че в тези потоци могат да бъдат имплантирани хора. Вече не е нужно защото самият Абу Бакр ал Багдади /командир на групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), обявен за халиф на всички мюсюлмани от групировката "Ислямска държава" – Л. М./ и вчера Айман ал Зауахири – лидерът на Ал Кайда призоваха точно  и ясно: „Не е нужно да идвате при нас! Там където се намирате, удряйте ги – в техните домове, в техните учреждения щом споделяте нашата идея и идеология!” Така че това е опасността. Аз се опасявам от друго. Вчера бе убит един млад сириец от други двама сирийци. Дали е разчистване на сметки, дали е скандал за контрабанда или пари – отделен въпрос. Въпросът е, че тука реално може да се повиши нивото на криминогенната престъпност, и такива случаи да зачестят, защото тия хора, които идват оттам вече са накървавени. За тях едно убийство е нищо, защото нещата там се решават с автомат, с пушка или с нож. Така че в това отношение ние би трябвало да се безпокоим. И аз още един път ще кажа – възможно е правителството да осмисли, но ако няма единен и адекватен отговор на Европа, която се готви да приеме 140 000 души до края на годината и после още малко и така нататъка – ама ние говорим, че пет милиона чакат, бе г-н Цонев! И за какво става дума тогава – възникна и този въпрос на Ваши колеги: „Защо богатите страни в Близкия изток не приемат бежанци?”

Айман ал Зауахири – лидер на Ал КайдаПърво, в Близкия изток няма богати страни, ако някой говори така – не познава района. Кои са в Близкия изток страните: Египет, Ливан, Палестина, Сирия, и да кажем една малка част от Ирак и Йордания. Кой от тях е богата? Явно става въпрос за Саудитска Арабия. Да де, ама Саудитска Арабия е един от спонсорите, ако не държавата, то поне отделни групи на ислямистите в Сирия. След това, тези шиити, които бягат от Ислямска държава, няма да отидат в сунитска Саудитска Арабия при ислямистите...”

Ислямска държава непрекъснато увеличава територията си, тя вече е по-голяма от една Великобритания, и на нейна територия има залежи от петрол, природен газ, с които се купува оръжие.

Как и дали ще изчезне Ислямска държава? – едва ли ще се намери днес някой, който да каже как и дали. Вече е късно, много късно, въпреки че Меркел, Оланд, Юнкер, Могерини, Камерън нямат намерение да изрекат истината на своите граждани. Поне не в близките месеци – ясно е, че това, което са надробили – ще го сърбаме ние и всички останали жители на територията на ЕС. От това блато излизането ще е трудно, дълго във времето и ще има жертви. Вече няма значение дали някой от българите отива в друга европейска държава – бежанската вълна ще приравни социално и икономически рано или късно всички страни-членки на този съюз. Така, както приравни жителите на Европа Втората световна война. И днес не е известен срокът на края, на създадената криза от „мъдрите” лидери в Брюксел. Този край няма да е скоро. Ето защо и Ангела Меркел, и Франсоа Оланд, и Дейвид Камерън са пътници, които собствените им избиратели ще прогонят. Не че това ще реши проблема, нито че следващите лидери на Германия, Франция и Великобритания ще се справят с нахлуващите бежанци.

БНТ показа територията от Ирак и Сирия, която вече е заета от Ислямска държава

Те, бежанците, мигрантите или както и да ги наречем нямат намерение да се върнат защото родните им места са превърнати в пустош от сбърканата геополитика на Щатите. Това е истината.

Тези от така наречените бежанци, които отиват към Германия едва ли ще се върнат някога към родните си места в Сирия и Ирак. Те нямат надежда, че нещата ще се оправят в родните им места. Те вече са се пречупили, че път назад няма. А оттам и озлоблението им, когато на пътя им се изправи стена, преграда. Те са убедени, че имат право да отидат в държавата, която е най-добре уредена, и там да бъдат приети добре.

„Онзи ден чухме как американското военно командване, че са нанесени 5 100 удара върху ИД, и ако бяха унищожавани по техни сметки по десет души на удар трябваше досега Ислямска държава да я няма. – заяви експертът по национална сигурност Славчо Велков. – Там действат около 200 00 човека!

Ще има ли сухопътна операция срещу ИД на Европа, САЩ и Русия? – запита водещият Димитър Цонев.

Славчо Велков: Дайте да говорим сериозно! В Ирак загинаха 5 000 американски войници и президентът Обама почти се закле повече да няма война. Вие представяте ли си тази подготвена Ислямска държава, ако се вкопчи в сухопътен бой, с тоя опит и с повече от 100 000 човека, с американските сили, и руските? Ами те командирите им 90 процента са чеченци и господин Путин си дава ясна сметка какво ги чака! Пак посредници ще бъде тази война!

Борисов даде сигнал, че ако кризата с бежанците не се реши...

Какво би се случило? Както обикновено – познаваме премиера, той се сдаде властта, но този път връщането в нея ще е невъзможно.

 

Заседание на ръководството на НАТОРусия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Решението Черна гора да бъде поканена да стане 29-тия член на НАТО закономерно беше прието в Москва като провокация, потвърждаваща руските опасения относно експанзионистичните стремежи на Запада, включително на Балканите. За Вашингтон обаче, тази стъпка не е проява на враждебност към Русия, защото, както посочи държавният секретар на САЩ Джон Кери: "НАТО е отбранителен съюз, който съществува вече почти 70 години и не е насочен против Руската Федерация".

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Нека се опитаме да разберем, защо тъкмо сега НАТО взе това решение, което още повече изостря отношенията му с Москва. Нима за висшето ръководство на Северноатлантическия алианс присъединяването на тази малка балканска държава е по-важно от запазването на отношенията с руснаците, които са толкова необходими за успешната борба срещу Ислямска държава, определена наскоро от самия Обама като "нашия общ враг"? Още повече, че Черна гора от десет години насам е в списъка на чакащите, а общественото мнение в страната съвсем не е единно по този въпрос, въпреки мощната пропагандна кампания за присъединяване към НАТО, осъществявана от правителството (с пари, получени от алианса), в която са ангажирани голям брой известни местни актьори, певци и спортисти.

Решението на НАТО беше обявено в момент, когато отношенията между Русия и Запада са силно изострени. Само допреди две седмици свалянето на руския бомбардировач от Турция (която е член на НАТО) можеше да провокира верижна реакция и само благодарение на отговорното поведение на Кремъл беше избегната опасна международна криза.

Последвалото посещение на френския президент Оланд в Москва означаваше признаване на ролята, която Русия играе в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, както и готовността на Запада да координира усилията си с Кремъл.

Сега обаче, решението на НАТО може да провокира ново разцепление. Създава се впечатление, че някой на Запад с всички сили се стреми да се противопостави на политиката за отслабване на напрежението в отношенията с Москва.

Преди няколко дни, в интервю, публикувано едновременно в няколко водещи западни издания, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (т.е. човекът, който организира и цялата операция с поканата за Черна гора) отправи остри обвинения срещу Русия, квилифицирайки я като заплаха за сигурността на цяла Европа заради нейната агресивна политика в Украйна и присъединяването на Крим, както и заради военната и свръхактивност, "достигнала равнище, непознато от края на студената война насам".

Русия ли ни заплашва или ние заплашваме Русия?

Дали обаче сме сигурни, че образът на агресивната Русия и на Северноатлантическия алианс, който уж се старае да защити съюзниците си от "източната мечка", отговаря на реалността? Или това е по-скоро оправдание за западния експанзионизъм, осъществяван под егидата на Вашингтон? Истината е, че анализът на сегашната ситуация в Европа води до съвсем други изводи, а именно, че Западът обкръжава Русия, на което руснаците реагират, опитвайки се да защитят своето жизнено пространство. Украинската криза също може да се разглежда именно в този ракурс.

Илюстрира го и военният потенциал на страните: така военният капацитет на Русия се равнява на едва 20% от този на бившия Съветски съюз, докато през последните 20 години НАТО сериозно усили своите настъпателни (пардон, отбранителни) възможности, поглъщайки държавите от някогашния Варшавски пакт, както и някои неутрални държави.

Що се отнася до военните инвестиции, разходите на САЩ осем пъти надхвърлят тези на Русия. По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), през миналата 2014 държавите от НАТО са инвестирали в отбраната си 800 млрд. долара, докато Русия е отделила за целта едва 70 милиарда.

За да осъзнаем целият идиотизъм на западния подход, е достатъчно да погледнем една статия, публикувана преди няколко месеца в La Stampa, в която се твърди едновременно, че Русия се готви да започне война в Европа и, че военният и потенциал е наполовината на този на НАТО. Тоест, излиза, че Москва просто се готви да се самоубие.

Ако Русия наистина може някъде да се конкурира с НАТО, това е само в ядрената сфера, доколкото руснаците разполагат (както впрочем и САЩ) с т.нар. "триада", т.е. с ядрен арсенал, който може да бъде използван на трите възможни театри на военни действия - по суша, във въздуха и по море.

Пределното напрежение

През миналата 2014 станахме свидетели на своеобразен връх на напрежението в отношенията между Москва и Вашингтон от времето на студената война насам. Украинската криза даде на САЩ и съюзниците им повод за мащабно разполагане на свои военни в Източна Европа (в Полша и Румъния), както и в балтийските държави.

В последния годишен доклад на НАТО се посочва, че през 2014 алиансът е прихванал 400 руски самолети (четири пъти повече, отколкото през 2013) край своите източни граници.

На свой ред Русия обяви, че е прихванала над 200 самолети на НАТО само в района на Балтийско и Баренцово (на границата с Арктика и Норвегия) морета. 140 от тях са били американски, а останалите - германски, канадски, португалски, датски и дори шведски (макар че Швеция не е член на НАТО, тя действа в региона от името на алианса).

Към това следва да добавим прихващането на 460 британски и френски самолети AWACS в района на Украйна и Черно море, както и край границите на Русия и Беларус (срещу само 20 през 2013).

И двете страни проведоха мащабни военни учения. Така, през март 2015 Русия организира внушителни военни учения с участието на 80 хиляди военни, 65 бойни кораби, 220 самолети и 316 подводници край арктическите си брегове (Колския полуостров), границите с Полша и Литва, в Крим и Черно море. НАТО отговори на това, провеждайки през октомври 2015 ученията Trident Juncture 2015, в които участваха 36 000 военнослужещи на пакта от 37 държави (28 членки на НАТО и 9 страни партньори). Целта на ученията беше да се провери готовността на силите за бързо реагиране при евентуално нападение срещу един от партньорите на пакта от изток (по една случайност, този партньор е един, единствен!).

Кой разпалва напрежението?

Както отбеляза наскоро един от най-влиятелните стратегически анализатори в Европа Йън Кърнс (директор на организацията “Европейска мрежа за лидерство” - б.р.): "Нито една от страните не го казва открито, но руската армия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО се подготвя за сблъсък с Русия".

Всичко случващо се обаче не отговаря на интересите на Европа, а вероятно и на интересите на Русия. Точно обратното, Европа и Русия са заинтересовани да формират общо пространство на сигурност и интеграция. Много от проблемите, с които се сблъскват руснаците и европейците (тероризма, икономическа криза, енергийните въпроси и ситуацията в Близкия Изток) са общи за двете страни.

Кой тогава раздухва напрежението? Кой иска да откъсне Москва от Европа? Кой съдейства за разпалването на конфликта? Вероятно във Вашингтон най-добре могат да отговорят на тези въпроси.

------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на Il Giornale

 

Айфеловата кула, ПарижСветовните финансови пазари се сринаха през изминалата нощ. Това се случи след обявяването на резултатите от първия тур на президентските избори във Франция и падането на холандското правителство. Оповестяването на данните за производството също предизвика недоверието на инвеститорите.

Уолстрийт затвори с 0,8 на сто надолу. Германските борси се сринаха с 3,4 процента, френските - с 2,8 процента, а британските - с почти 2 процента. До тук се стигна след като френският президент Никола Саркози получи по-малка подкрепа от опонента си социалиста Франсоа Оланд.

Докато действащият държавен глава на Франция настояваше, че са необходими мерки за съкращения в глобален мащаб, то социалистът Оланд твърди, че само стимулиране на растежа е достатъчен за излизане от кризата.

Данни от експресно проучване, сочат, че производителността в Германия през април е достигнала най-ниското си ниво от 4 години насам. Испанската национална банка съобщи, че икономиката на страната се е свила с 0,4 на сто за първите три месеца на годината. С това страната вероятно се връща към рецесията, коментираха анализатори.

Париж, в очакване на балотажаС безпрецедентен вот от 22 април 2012 година френските избиратели поставиха на карта посоката на бъдещото развитие не само на Франция, но и на Европейския съюз!

С 28,63 на сто в своя подкрепа на първи тур от президентските избори във Франция, кандидатът на социалистите Франсоа Оланд изпревари настоящия президент Никола Саркози, който получи 27,08 на сто от гласовете, и отбеляза почти рекорден резултат за кандидат на левицата, коментира френският вестник „Монд”.

Кандидатът на националистите Марин льо Пен би рекордното представяне на баща си по време на президентските избори през 2002 година и получи 18,01 на сто подкрепа и третото място в резултатите от изборите от първия тур!

След вота, по време на пресконференцията си в неделя вечерта, Марин льо Пен заяви, че „каквото и да се случи през следващите две седмици, битката за Франция е в самото си начало”.

Националистката Марин льо Пен„Разбихме монопола на двете основни партии на банките, парите, международните фирми, примирението и безхаберието и извисихме повече от всякога надеждите на националните идеи”, посочи пред привържениците си Льо Пен.

Резултатът беше определен като безпрецедентен както за кандидата на левицата, така и за президента с изтичащ мандат, тъй като за първи път на президентски избори във Франция, действащ държавен глава губи вот.

Въпреки че разликата между Франсоа Оланд и Никола Саркози се оказа по-малка от първоначалните прогнози /28,63 на сто срещу 27,02 на сто/, анализатори и социолози подчертаха, че никога досега президент с изтичащ мандат не е бил изпреварван от съперника си на първия тур от президентските избори във Франция, коментира в. „Паризиен”.

Саркози и Оланд ще вземат участие в балотажа на 6 май. Те разполагат с две седмици, за да успеят да привлекат на своя страна поддръжниците на отпадналите кандидати. Решаващ за крайния резултат може да бъде телевизионният предизборен дуел между двамата, който ще се състои на 2 май.

в. Либерасион, след вотаПреди втория тур на президентските избори на 6 май социалистът Франсоа Оланд и действащият държавен глава Никола Саркози ще водят изключително яростен дебат, коментира германският вестник „Ханделсблат”.

За Саркози ще бъде още по-трудно да мобилизира своите поддръжници за решителния втори тур. Въпреки че резултатът все още не може да се прогнозира, най-вероятно новият президент на Франция ще бъде Франсоа Оланд.
Всички сондажи сочат засега Оланд за бъдещ президент на Франция и то с чувствителна преднина.

Париж - привидно спокоен, в очакване на балотажаСаркози изрази готовност да приеме гласовете на крайнодесните избиратели на Льо Пен.

Победа на Оланд ще обърка плановете на европейската финансова политика, тъй като социалистът обеща преди вота да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел.


За сегашното статукво на ЕС проблемът е в това, че лидерът на френските социалисти, който спечели първия тур на президентските избори и се очаква да победи и на балотажа, обеща да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел. Франсоа Оланд заяви по време на предизборната си кампания, че по принцип е против сегашната идеология за разрешаване на дълговата и финансовата криза в ЕС. Според него, страните в Европа не се нуждаят от „фискален терор”, а от стимулиране на икономическия ръст.

В същото време, ако Париж настина се откаже от подкрепата си за пакта, то Еврозоната ще бъде заплашена от нов етап на кризата, с непредсказуеми последици – преди всичко по психологически причини. Наличието на относително съгласие за бюджетния пакт би позволило да се успокоят пазарите, тъй като щеше да се създаде впечатление, че е намерен начин да се решат проблемите.

В момента Европа се бори с кризата в Еврозоната и от действащия президент Никола Саркози зависи успеха на бюджетния пакт – планът за затягане на финансовата дисциплина в страните, ползващи единната валута, който се смята едва ли не за последен шанс за спасяване на валутния съюз.

Десният Никола Саркози

Президентът на Франция, Никола СаркозиПрез 2007 година лидерът на партията „Съюз за народно движение” Никола Саркози буквално нахлу в Елисейския дворец като победи тогавашния лидер на социалистите Сеголен Роаял. Преди пет години Саркози беше подкрепен както от десни, така и от леви избиратели. „Всички повярваха в обещанията за радикални промени. Особено се хареса идеята „работи повече и печели повече” в рамките на програмата за увеличение на стандартната работна седмица.

В опит да повтори успеха си през 2007 година Саркози усили антиимигрантската реторика през последния месец, като призова за ограничаване на притока от чужденци и за намаляване на социалните помощи за имигрантите. Експерти смятат, това няма да проработи втори път.

В момента популярността на Никола Саркози е толкова ниска, че не е изключено на втория тур избирателите да се ръководят от принципа „да се гласува за всеки друг, но не и за Саркози” и да подкрепят неговия съперник Оланд. В загубата на действащия държавен глава са уверени не само социалистите, но и другите кандидати.

„Саркози ще загуби тези избори. След 2007 година той не изпълни множество обещания, а сега лъже избирателите, че за всичко е виновна финансовата криза и дава нови обещания…- предупреди казва представителят на „Националния фронт” Людовик де Дан.”.

Саркози вече стана първият действащ президент, който не печели първия тур на изборите. Ако загуби и втория, ще е първият президент от 1981 г. насам, който управлява само един мандат и единадесетият държавен ръководител в ЕС, паднал от власт по време на кризата.

Социалистът Франсоа Оланд

Социалистът Франсоа ОландАко Франсоа Оланд победи, Франция ще стане единствената голяма европейска страна начело със социалист /във Великобритания, Германия и Испания на власт са консерваторите, а в Италия начело е дясноцентристка коалиция/. Експертите са предпазливи в прогнозите си за резултатите от гласуването. Ръководителят на отдела за политически изследвания „Opinonway” Брюно Жанбар посочва, че това са най-непредсказуемите избори след 1981 година. Тогава страната за първи път бе оглавена от социалист – Франсоа Митеран, чиято реторика срещу финансовите магнати сега старателно се копира от Оланд.

При победа на балотажа, Оланд ще бъде вторият ляв президент в Петата република след Франсоа Митеран. "Моята крайна цел - и аз знам че ме гледат отвъд нашите граници - е да върна Европа на пътя на растежа и заетостта", заяви социалистът пред избирателите си в Тюл, югозпадна Франция.

Предоговаряне на фискалния пакт на Еврозоната и девет държави извън нея – а към рамките и санкциите за дълга и дефицита да бъдат прибавени клаузи, поощряващи растежа – това бе заявеното от Франсио Оланд в предизборната му кампания.

Опонентите и другите страни-членки на ЕС

Германският канцлер Ангела МеркелФранция, за разлика от Германия изгуби върховия си кредитен рейтинг заради влошени макроикономически показатели, а последвалият вот обоснова политически тази рискова промяна. За разлика от стабилната Германия на Меркел, Франция на Саркози се оказа далече по-радикализирана, тъй като крайните партии вляво и вдясно взеха една трета от гласовете на вота от 22 април.

Агенция Ройтерс коментира, че надпреварата на изборите за френски президент  била мотивирана предимно от това, че избирателите не харесват показния управленски стил на Саркози, както и неспособността му да се справи с безработицата, а не толкова от политическите му различия с опонента социалист Франсоа Оланд.

Социалистът Оланд обеща не толкова драстични бюджетни съкращения като Саркози. Той освен заяви, че възнамерява да обложи богатите с по-високи данъци, с които приходи да финансира създаването на нови работни места. Предложението е 75 на сто данъчна ставка на доходи над 1 млн. евро годишно.

Темите, върху които бе концентрирана кампанията на управляващия президент Никола Саркози, са оказаха категорично надясно в политическия спектър, като той акцентира върху сигурността, имиграцията и ислямът, с надежда да привлече част от електората на крайната десница.

Десният Саркози обеща да намали огромния бюджетен дефицит на страната и да наложи данъци на хората, които напускат страната заради високи данъци.

Вечерта в деня на вота, площадите на Париж се изпълниха с млади хора и емигранти, които скандираха в подкрепа на социалиста Оланд.

Саркози заплаши в навечерието на вота, че страната ще излезе от Шенгенската зона, ако останалите членове не ограничат имиграцията, изявление, което възмути останалите страни-членки на Евросъюза.

Един от основните аргументи на Саркози е, че неговият опонент няма представа от управление на държава. За разлика от действащия президент, който е работил на различни постове от регионално до правителствено ниво, Франсоа Оланд е типичен партиен функционер. Той е направил кариера в централния апарат на Социалистическата партия, в това число работейки с единствения президент социалист на Петата република до момента Франсоа Митеран.

Опозореният бивш директор на МВФ Доминик Строс-Кан гласува на първия тур на президентските избори във Франция, надпревара, за която се смяташе, че му е в „кърпа вързана” преди да бъде замесен в секс скандал в САЩ, предаде АФП.

Социологическите допитвания, преди шефът на МВФ да бъде арестуван по обвинение за изнасилване в хотел в Ню Йорк, показваха, че Строс-Кан ще победи президента Саркози. Делото срещу него беше прекратено, но му коства президентската номинация на социалистите.

Кандидатът на Зелените във Франция даде подкрепата си за Франсоа Оланд, докато Марин льо Пен обяви Националния фронт за „единствената опозиция” на левицата във Франция, след като събра рекордните над 17 на сто процента на първия тур.

„Саркози едва втори, но изненадата е Льо Пен” – написа „Ди Велт” след първия тур.

Оланд победи, но Льо Пен триумфира бе общата оценка на европейските издания за първия тур.

Отзвукът от вота разтърси не само Франция, но и други страни в ЕС - трусовете

Бъдещето на европейската интеграция зависи от това как ще се развият отношенията между лидерите на двете основни страни – Франция и Германия след вота за президент на Франция.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от силното представяне на крайнодясното на изборите във Франция. На първия тур на президентските избори лидерът на „Национален фронт” Марин льо Пен спечели 18 на сто от гласовете, предаде АФП.

„Този висок резултат е тревожен, но очакваме, че този проблем ще отзвучи на втория тур”, заяви говорителят на Меркел Георг Щрайтер.

Френските избори могат да доведат до край на алианса Меркози коментира изданието „Обзървър” след като бяха обявени резултатите от първия тур.

В същото време холандският премиер Мартин Рюте подаде оставката на своето правителство на кралица Беатрикс, след правителственото разцепление с крайно дясната „Партия на Свободата”.

На 23 април, премиерът на Холандия, Марк Рюте свика извънредна среща, след като крайнодесният лидер Херт Вилдерс, чиято партия осигуряваше парламентарна подкрепа на коалиционното правителство, напусна разговорите по пакета икономии. Вилдерс заяви, че управляваната от него формация отхвърля изискванията на ЕС и това ще доведе до предсрочни избори в Холандия.

Предстоят избори във финансово стабилната Германия, но дали Ангела Меркел ще ги спечели не е ясно. В Германия назряват сериозни конфликти, свързани с присъствието на излямисти в страната.

Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Въпросната група има намерение да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата.

„Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат – отбеляза „Икономист”. - Няма нищо лошо в това да се разпространяват религиозни текстове, каза депутатът християндемократ Гюнтер Крингс. Но според него, това „агресивно действие” смущава религиозния мир. Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент.

Нестабилната финансово и икономически Европа се тресе и от назряване на религиозни конфликти. Там, където е налице финансова стабилност в Еврозоната, идват религиозните различия, за които няма готовност те да бъдат приети толерантно.

В същото време, в държава като Холандия се наблюдава точно обратният процес – правителството бе принудено да прибегне до подкрепата на крайни националисти, за да оцелее. Тази стабилност се оказа не толкова дълготрайна и Кралството е пред предсрочни избори.

Ще наклони ли олевяваща Франция кораба на Брюксел, и как това ще се отрази на изборите в единствено стабилната Германия тепърва предстои да научим.

В същото време наливането на милиарди в Еврозоната досега не доведе до финансова стабилност на Гърция, Испания и Португалия.

Неминуемо е икономическата и финансова криза в ЕС да доведе до смяна на посоката на политиката в много страни-членки.

Победата на Оланд ще сложи край на съществуващата макар и относително европейска финансова стабилност. ЕС ще трябва тепърва да пренасочва политическите си приоритети, за да намали щетите на задаващата се поредна рецесия.

Даже и да победи на балотажа на 6 май, френският президент Никола Саркози може да остане самотен с европейските икономически и финансови проблеми, с растящата безработица и нестабилността на еврото, тъй като не е ясно в безспорно стабилната Германия дали Ангела Меркел ще бъде преизбрана на предстоящите избори. В последната година, недоволството от водената от нея политика вече е очевидно.

Евросъюзът се тресе от проблеми и е в очакване на предстоящите.

Нищо чудно да се стигне дотам десните в Брюксел да бъдат принудени да отстъпят водещата политическа роля на Евролевицата, което от своя страна нито ще намали безработицата, нито ще спре притокът от бежанци от Северна Африка, а още по-малко ще спре рецесията или стабилизира еврото.

Все по-осезаемо се усеща в Брюксел, че партньорството с Щатите далеч не води Евросъюза в добра посока.

Ислямът настъпва както в Европа, така и на Балканите. Турция търси своето място в границата на два континента: Европа и Азия, където се бори за лидерство с Израел.

Албания се стреми към възраждането на Велика Албания, без да се съобразява с границите на страните, към чиито територии има претенции.

Въпреки всичко изброено и случило се досега, навикът, че големите световни конфликти започват от Балканите, този път може и да не се повтори. Но... да изчакаме балотажа във Франция на 6 май като за начало.

 

С течение на времето Турция се превърна в "трудното дете" на НАТО.

Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Когато през февруари 1952 Турция стана член на НАТО, изглеждаше, че разширяването на блока за сметка на една традиционно ислямска територия има някакъв смисъл. Привържениците на турското членство твърдяха, че тази страна е необходим съюзник на Запада за да може да се противопостави успешно на съветската експанзия в региона. Истината обаче е, че това беше своеобразна сделка със Сатаната. По онова време страхът пред съветската агресия беше напълно разбираем, но не трябваше именно той да стане причината за приемането на Турция в Северноатлантическия алианс. НАТО разполагаше и с други начини да пресече предполагаемите съветски стремежи в региона, включително оказването на временна военна и икономическа помощ на Турция, както и по-нататъшното увеличаване на конвенционалните и ядрените сили си в Западна Европа. Този трескав стремеж за интегрирането на Турция в Алианса беше недалновиден и непростим и, в крайна сметка, създаде на Запада много повече проблеми, отколкото трябваше да реши.

С течение на времето Турция се превърна в "трудното дете" на НАТО. Турската военна интервенция в Кипър през 1974 провокира разцепление в редовете на Алианса, в резултат от което Гърция до 1980 оставаше извън командните структури на НАТО. През 2012 пък Сирия свали турски самолет, който съвсем очевидно и дори демонстративно беше навлязъл във въздушното и пространство. През същата година Турция подложи на артилерийски обстрел редица държавни обекти в Сирия, в отговор на случайно падналите няколко сирийски снаряда на турска територия.

Оптимистите вероятно биха възразили, че Турция е разположена в една доста сложна, от геополитическа гледна точка, част на света, че проблемите там са неизбежни и, че Анкара е просто невинна жертва на враждебното си обкръжение. По-цинично настроените реалисти обаче, вероятно биха цитирали непрекъснато провокираните през всички тези десетилетия проблеми от турска страна като доказателство, че Анкара просто използва членството си в НАТО за постигането на своите собствени политически цели, които, като цяло, не съвпадат с интересите на Алианса.

Възможно е наивната вяра на НАТО в Турция да е имала някакви основания през ХХ век, но след като в началото на 2000-те Анкара започна да дава все по-ясни сигнали за уклона си към ислямизма, това би трябвало да послужи като предупреждение за Запада. Предвид дългата и сложна история на тази страна, за онези, които не са склонни да гледат на света през розови очила и виждат Турция такава, каквато тя наистина е, това нейно предразположение към ислямизма винаги е било очевидно.

Ислямистите винаги са били и продължават да бъдат много по-сериозна заплаха за нашата цивилизация, отколкото бяха Съветите в миналото. Те съумяха да заблудят Запада и да го използват. През целия период на студената война и през следващия четвърт век те гледаха на нас като на полезни идиоти. Затова е крайно време да променим стратегията си и да формираме алианс с Русия срещу ислямистите, в чиито редове на практика влиза и Ислямската Държава Турция.

Русия на Путин вече дълги години изпраща тревожни сигнали за нарастващата ислямистка заплаха. Западът обаче не ги чуваше и сякаш продължава да не ги чува. Сега френският президент Франсоа Оланд призовава САЩ да загърбят разногласията и споровете с Русия, за да "започнат борба с терористичната армия на Ислямска държава в рамките на една широка коалиция". Както правилно посочи наскоро Путин, Турция вече е формирала алианс с Ислямска държава, подкрепяйки нелегалната петролна търговия на последната. Впрочем, Пакистан също играе двулична игра със Запада, представяйки се негов приятел, докато на практика му забива нож в гърба. Тази страна обаче поне не е член на НАТО макар че, предвид очевидния дефицит на лидерство и последователност на Запад, тук следва да добавим "засега".

През последните две години се промениха изключително много неща. Затова се налага да направим преоценка както на старите врагове, така и на старите си "съюзници", които - ако сме искрени - никога не са били такива. Днес мнозина на Запад не без основание се възхищават от Путин. Неговата геостратегическа концепция е ясна и разбираема, мощта му е осезаема, а успехите, които постигна в трансформацията на руската икономика, обществото и въоръжените сили са очевидни за всички, които ги оценяват обективно.

Дойде време да изключим Турция от състава на НАТО, а вместо нея да поканим Русия. Защото между Русия и Запада има много повече общи неща, отколкото между Запада и ислямския свят.

---------------------------------

* Анализатор на American Thinker

 

Западните държави членки на Европейския съюз вече не са толкова единни във верността си към САЩ и следването на нейните заповеди

Наемници от чужди държави в УкрайнаАмериканският президент Барак Обама предприе най-сложния и дълъг път да сваля руския президент Владимир Путин. Освен това Обама реши да приключи със стабилността на еврото и да го срине. Това бяха европейските задачи на Обама, с които той реши с един хаос да улучи поне една торба зайци: да получи най сетне стратегическа територия под носа на Русия, да дестабилизира Русия, да използва НАТО и европейските държави, за да му свършат работата, да прекъсне снабдяването на Европа с руски газ.

Дали тази авантюристична стратегия на официален Вашингтон ще заздрави позициите на Обама, или ще го срине преди края на мандата – това сме на път да научим.

Площадът на Майдана, след стрелбите на снайперисти и палежитеЗащо трябваше да мине цяла година, за да чуем признанието от Барак Обама: ние бяхме посредници при смяната на властта в Украйна? Американският президент открито призна в интервю за телевизия CNN ролята на САЩ в държавния преврат, станал в Украйна през февруари 2014 година. Кратко и ясно.

В същото интервю, цитирано в радио Гласът на Русия, Обама каза, че реалният военен конфликт между САЩ и Русия няма да бъде мъдро решение, но заплаши с „предприемане на военни мерки за защита на съюзниците“.

И действително, докато в Минск вървяха часове наред трудни преговори между Русия, Германия, Франция и украинския президент Порошенко, в Щатите приеха законно отпускане на 1 млрд долара за оръжие на Украйна.

Според американския президент, Вашингтон „се занимава с укрепване по границата с Русия на онези страни, които влизат в състава на НАТО“. Обама разказа в интервюто за по-нататъшните планове на Белия дом: „Ще се придържаме към този курс – засилване на натиска върху Русия и укрепване на Украйна“.

Военният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков КедмиВоенният експерт и бивш шеф на израелската секретна служба Яков Кедми, в интервю за Russia Today, коментира заявлението на Барак Обама. Той изтъкна, че Вашингтон повече не се притеснява в изразяването на своите намерения и опитите за смяна на едни или други неугодни власти по целия свят. „През последно време те абсолютно спокойно говорят и го вършат почти открито“ – каза Кедми.

Що се отнася до Украйна, според Кедми, смяната на властта там не бе самоцел. Целта беше да се отслаби Русия, смятана от САЩ за една от заплахите за своята световна хегемония:

- Китай и Русия за тях са сериозна опасност, защото не дават да съществуват тяхната бъдеща военно-политическа и икономическа хегемония. И затова те целят да избият това най-слабо, според тях, звено – т.е. Русия.

В същото време, докато Долната камара на Конгреса на САЩ представи законопроект за 1 милиард долара военна помощ за Киев, Вашингтон заплаши Москва с нови санкции, ако не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна?!

Капитолия въ ВашингтонДокато Обама се опитва всячески да дестабилизира Европа чрез военния конфликт в Украйна, за пръв път от 1921 година насам Съветът за външни отношения на САЩ (Council on Foreign Relations) поиска официално от американския президент да уволни съветниците си и да му бъдат назначени служебни - по равен брой от двете водещи партии, за да бъде поправен хаосът, който Обама сътвори на международната арена и да бъдат предотвратени още усложнения до края на мандатът му...

Тиери МейсанС просто око се вижда, че кризата, обхванала американският държавен апарат директно застрашава оцеляването на Империята като световен лидер. Това вече не е просто единично мнение на експерти и анализатори като Тиери Мейсан, това е тема, разтърсваща най-високите етажи в американската власт.

Стигна се до момент, в който почетния президент на Съвета за външни отношения поиска официално оставките на главните съветници в администрацията на Барак Обама. Този път сблъсъкът е отвъд обичайния: „републиканци срещу демократи", не само републиканците критикуват Барак Обама, съюзници на САЩ, анализатори и експерти недоумяват как е възможно настоящия американски президент да сътвори толкова хаос, действайки неориентирано и без ясна визия на места като Сирия и в Украйна...

Тиери Мейсан е френски интелектуалец, основател на независимото издание „Voltaire Net“, автор на няколко книги и колумнист във френски, английски и руски ежедневници, публикува в сайта alterinformation.wordpress.com следните свои наблюдения:

„Залогът е ясен – хегемонията на САЩ и НАТО.

От няколко месеца насам наблюдавам с особен интерес странната тенденция: Вашингтон няма конкретна външна политика. Има две фракции, които си опонират и успоредно прокарват своите си политики във външните дела на Съединените щати.

Войници на САЩ на позицияТова е най-очевидно по отношение на Сирия, където Белия дом първоначално организира Даеш с цел провеждането на етническото прочистване в Ирак, след това оглави международна коалиция срещу терористичната организация, а в същото време, без дори да се опитват да го скрият, ЦРУ продължават да ги подкрепят. Това противоречие се появи и в официален Париж и неговите служби, прехвърляйки се от САЩ към някои от съюзниците им.

Чък Хейгъл, министър на отбранатаКогато Чък Хейгъл поиска писмен отговор вярно ли е това той не просто не получи такъв, той беше уволнен.

Хаосът скоро се разпространи и в НАТО, алиансът някога създаден да се противопоставя на СССР и продължил съществуването си с единствената цел да воюва срещу днешна Русия, когато турския президент Реджеп Таип Ердоган и руския Владимир Владимирович Путин подписаха големи икономически споразумения.

Почетния президент на Съвета за външни отношения Лесли Гелб наруши мълчанието. Той заяви, че „администрацията на Обама е лишена от елементарни инстинкти, нужни за адекватна преценка относно въпросите, касаещи националната сигурност на САЩ.“

стигайки по-далеч в искането си

„Барак Обама да уволни старши съветниците си и да назначи нови.“

За по-наблюдателните и запознати това е тънък момент. От създаването си през 1921 година Съвета за външни отношения на САЩ не е поемал подобна остра позиция. Но сега това се случва, защото всички виждат, че с безхаберната си външна политика администрацията на Барак Обама води САЩ към пълен провал.

Защо не става дума за „републиканци срещу демократи“?

Единственото мъдро решение е на американския президент спешно да се предостави помощ, за да се избегнат допълнителните провали и усложнения до края на мандатът му. Лесли Гелб предлага нещо много умно – новите съветници на Барак Обама да са по четирима демократи и четирима републиканци.

От демократите – Томаск Пикеринг (бивш посланик на САЩ в ООН), Уинстон Лорд (бивши асистент на Хенри Кисинджър), Франк Уиснър (неофициален шеф на ЦРУ и доведен баща на Николас Саркози) и Мишел Флориноу (президент на Център за нова американска сигурност).

От републиканците – Робърт Зоелик (бивш директор на Световна банка), Ричарт Армитаж (бивш асистент на Колин Пауъл), Робърт Кирмит (евентуален следващ директор на Световна банка) и Ричърд Бърт (бивш преговарящ по договора за намаляване на ядрените оръжия между САЩ и СССР).

И най-важното. От Съвета за външни отношения предлагат „четиримата мъдреци“ да съставят съвсем нова стратегия и да се опитат да поправят сътворения от Обама хаос във външната политика на САЩ.

„Четиримата мъдреци“, разбира се са: Збигнев Бжежински, Джеймс Бейкър, Брент Скоуфорт и Хенри Кисинджър.

Очевидно е, че мнозина нямат търпение Барак Обама най-накрая да си отиде.

Така мечтите на американския президент за втори мандат полека-лека се изпаряват. Разбира се, в повечето български медии катаклизмите във Вашингтон останаха извън интереса им. Съобщено бе мимоходом и без обяснения за уволнението на Чък Хейгъл и толкова.

От месеци наред в телевизии и печатни издания надделява русофобската интерпретация на събитията в Украйна.

Дебалцево, разположението на силитеСайтът alterinformation.wordpress.com пусна статия, според която 25% от личния състав (около 2,200 души) на украинската армия, която бе обкръжена в Дебалцево се е състоял от военнослужещи от държави-членки на НАТО и чуждестранни наемници.

Темата с факти участваше в предавания на телевизия Алфа и това явно е станало повод да се поиска спирането й от властимащите.

Сайтът alterinformation.wordpress.com се позовава на The Strategic Culture Foundation, където бяха обяснени совалките на Кери в Украйна, и пътуванията на Меркел и Оланд до Киев.

Държавният секретар Джон Кери и украинският президент Петро Порошенко„Първо Джон Кери пристигна в Киев, предлагайки летална военна помощ на Петро Порошенко, знаейки, че ако падне Дебалцево сепаратистите ще консолидират контрола си върху Източна Украйна и ще обтегнат западния фронт на бойните действия още по-застрашително – по направление Днепропетровск” - отбеляза alterinformation.wordpress.com.

Превземането на ДебалцевоТози пореден провал на украинската армия е причината, поради която западните лидери занервничиха и започнаха дипломатическите совалки. Затова и Киев прие набързо в град Дебалцево да се отворят два хуманитарни коридора, по които мирното население да бъде евакуирано. Вместо да помагат на мирното население да се евакуира обаче Киев беше ангажиран с извозването в Дебалцево на боеприпаси и военнослужещи на украинската армия и НАТО. Всичко това се случи в периода 6-7 Февруари.

Все по-напредващите на запад сепаратисти и скандалът, който щеше да избухне, ако бъде разкрит броя на военнослужещите на НАТО и чуждите наемници, биещи се срещу тях, принудиха френския президент Франсоа Оланд и немския канцлер Ангела Меркел да посетят Киев в деня, в който на визита беше американския държавен секретар Джон Кери, а на другия ден да кацнат в Москва и да предложат на Владимир Путин ново мирно споразумение за приключване на войната в Украйна. Те предложиха на самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики да бъде предоставена по-широка автономия в рамките на украинската държава, а сепаратистите да запазят териториите, които се намират под техен контрол до момента.

Вицепрезидентът Джо БайдънЗа нещастие немския и френския лидер не можаха да се договорят окончателно с руския президент. Те просто нямаха достатъчно време. Още на 7 Февруари по заповед на вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън ВСУ спешно предприеха ново контранастъпление  с една единствена цел – да отблокират жп.прелеза на Дебалцево и заклещените бойци на НАТО в града. Затова не трябва да ни очудва, че на 9 Февруари Върховната рада на Украйна официално поиска от САЩ да им бъде доставено оръжие, а мирният план на Оланд и Меркел едва ли ще се случи.

Чуждестранни наемници се бият на страната на украинската армия още от 2014 година. През месец март на изминалата година стана ясно, че поне 300 наемници от частната армия на САЩ (финансирана от Държавния департамент), прочула се злощастно в Ирак и Афганистан – „Блекуотър“ са изпратени в Донецк.

Колкото до изпращането на оръжие,

германският канцлер Ангела Меркел заяви във вторник, че нейното правителство не подкрепя въоръжаването на Украйна със „смъртоносни, летални оръжия“ в борбата срещу сепаратистите.

Военният коментатор Александър Голц изрази мнение пред руското издание „Независимая газета“, че Украйна няма да може да използва оръжията, от които се нуждае, без хиляди американски инструктори.

„Можете да си представите реакцията на Русия, в чиито очи това ще представлява разполагане на НАТО по нашите граници“, написа той.

„Доставките на оръжия за Киев ще се превърне в катализатор за най-лошото развитие на събитията – Украйна ще бъде разрушена при разорителна война в Европа, която САЩ ще помогнат да бъде разпалена, съобщава американското издание The American Conservative. Градейки своята външна политика, САЩ не трябва да мислят като „свръхдържава“, а като нормална държава, посочва изданието

Какво още се крие от българските граждани

Товарният кораб „Yasar Abi“От Бургас към украинското пристанище „Октябрск“ в гр. Николаев под Панамски флаг тръгна Товарният кораб „Yasar Abi“.

Пристанище „Октябрск“ е специализиран порт за транзит на въоръжение и боеприпаси.

В кораба е натоварен смъртоносен товар – 680 тона различни боеприпаси от НАТО-вски страни. Практически Киев не разполага в момента със свои боеприпаси.

На 3 януари т.г. „Yasar Abi“ е посетил грузинския порт Поти, където се намира военно-морската база на Грузия, а от 20 януари 2015 година се товареше на док в Бургас.

В момента пълният с боеприпаси кораб бърза на помощ на разбитата украинска армия, за да може тя да продължи да унищожава своето собствено население.

„САЩ превръщат Украйна в европейски „Афганистан“,

Патрик Бюкенъннаписа Патрик Бюкенън в в American Conservative, съветник на двама американски президенти – Рейгън и Никсън и кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия.

Бюкенън задава въпроса: „Как в такъв случай следва да реагираме ние, американците? Да изпратим свои инструктори и да се сражаваме на страната на украинското правителство, докато въоръженото противопоставяне се изостря, а броят на убитите и ранените нараства непрекъснато? А може би трябва да изпратим военните си кораби в Черно море? Мислим ли за последиците, след като навремето не помислихме, какво ще се случи, когато решихме да свалим Саддам Хюсеин, Кадафи и Мубарак?

Америка никога не е имала жизнено важни интереси в Крим или Донбас заради които си струва да се забърква във въоръжен конфликт с Русия. Освен това, нямаме възможност за пряка военна намеса и изтласкване на руската армия без съответната подготовка за по-сериозно военно противопоставяне и възможните разрушения в Украйна.

Какво биха си помислили Айзенхауер, Кенеди, Никсън или Рейгън за американския президент, който рискува да влезе във въоръжен конфликт с ядрената свръхдържава Русия заради две области в Югоизточна Украйна, управлявани от Москва още от времето на Екатерина II?

Всичко, което се случва днес в Украйна, е трагедия и катастрофа. И ние също сме виновни, че подкрепихме държавия преврат на киевския Майдан, в резултат от който беше свалено законно избраното проруско правителство на тази страна.

Съществува обаче опасност от още по-страшна катастрофа, ако позволим да бъдем пряко въвлечени в украинската гражданска война. На първо място, изглежда почти сигурно, че ако не ние самите, то нашите съюзници са обречени на поражение. На второ място, ако изтласкаме Русия от Европа и я отдалечим още повече от Запада, няма да и оставим никакъв друг избор, освен да задълбочава отношенията си с намиращия се във възход Китай.

Другата линия за дестабилизация на еврото и Русия бе петролът.

Барак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас СаудБарак Обама се срещна с новия крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Кралят е уверил президента на САЩ, че Саудитска Арабия няма да промени позицията си на световния енергиен пазар. След тази среща и уверенията, че страната му ще запази същите обеми на производство, световните цени на петрола се понижиха.

Няколко дни по-късно Саудитска Арабия опита да притисне руския президент Владимир Путин да оттегли подкрепата си за сирийския президент Башар Асад, ползвайки доминиращата си позиция на световния пазар на петрол и пораженията, които понася руското управление от ниските цени на суровината, написа New York Times, позовавайки се на дипломатически и разузнавателни източници.

Съкращаване на добива на петрол и съответно по-високи цени на световния пазар е било предложението на Саудитска Арабия. Путин от своя страна нееднократно демонстрира, че предпочита Русия да понесе икономически загуби, отколкото да промени външнополитическия си курс.

Русия е сред най-големите поддръжници на Сирия, като години наред продава въоръжение на Дамаск за борба с ислямистките групировки в страната, предоставя и обучение, резервни части и поддръжка. Саудитска Арабия от своя страна е де факто лидерът на пералния картел ОПЕК и има най-голямо влияние върху цените. Отказът на Рияд да намали добива си е сред основните причини за задържането на петрола под 60 долара за барел. След посещение на саудитския външен министър Сауд ал-Файсал в Кремъл през ноември 2014 година, руският му колега Сергей Лавров отхвърли възможността цената на петрола да се определя чрез политически натиск и заяви, че тя трябва да зависи от търсенето и предлагането.

САЩ също търпи загуби и се наложи да се откаже от много от находищата на шистов газ при сегашните ниски цени.

Русия в момента страда от липса на средства, а и се намира в дипломатическа изолация заради санкциите, последвали анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна, но въпреки това Путин остава сред важните играчи в Близкия изток. Мнозина експерти са на мнение, че Путин засега не е готов да оттегли подкрепата си за Асад.

Самият Асад засега също няма намерения да напуска поста си, а дори и това да се случи, той ще продължава да се радва на подкрепата на Иран. Помощта на Техеран е сред основните фактори, които позволяват на Асад да се задържи на власт дори и след години борба срещу ислямистките групи в страната.

Германският канцлер Ангела Меркел при американския президент Барак ОбамаПреди преговорите на „нормандската четворка” в Минск, германският канцлер Ангела Меркел отпътува за Вашингтон, където разговаря с американския президент Барак Обама.

Телефонен разговор е имало и на Петро Порошенко с Барак Обама след подписване на минските споразумения.

Дали след подписването на Споразуменията Минск 2 лидерите на Германия и Франция ще започнат да осъзнават, че са употребени в плановете на САЩ срещу Русия.

Дано скоро се осъзнае и версията, че официален Вашингтон се опитва да дестабилизира еврото, за да вдигне долара и го стабилизира. Остава в Брюксел да прозрат, че играят чужда игра в Украйна с цел укрепване на НАТО и рухването на Русия. Русия не е Сърбия, която бе притисната да отстъпи Косово, зад нея са Китай, Индия,Иран, Турция, природните ресурси, ядрените оръжия.

Цената за тази американска авантюра плаща Европа, еврото ще пада, дестабилизирано, докато в официален Киев слушат и се водят по акъла на Белия дом.

Ако това е новото разбиране за евроатлантически ценности –след дължи години война в сърцето на най-стария континент и стотици хиляди жертви, разрушения, НАТО ще спечели, САЩ ще спечелят, Обама ще се стабилизира, а тук в Европа една дългогодишна скъпоплатена пропаганда, и манипулации ще тласнат ЕС към неговия безславен край.

И още нещо: от Косово е тръгнало масово изселване на албанци. Над 100 000 албанци са се изселили от Косово, предаде македонското електронно издание МКД. Според изданието властите в Прищина вече започнали да прилагат мерките за спиране на масовото изселване на албанците от Косово през Унгария към страни от ЕС.

ЕС изрази загриженост заради увеличаващият се брой на граждани на Косово, които нелегално влизат на територията на Съюза, предаде македонското електронно издание Република. Според последните информации през последните два месеца от Косово са заминали над 50 000 души. Ситуацията е особено тревожна за Унгария, Германия, Франция и Австрия, където отиват повечето емигранти от Косово. Информациите от ЕС говорели, че от Косово влизали повече нелегални емигранти, отколкото от Сирия и Афганистан заедно.

Маделин Олбрайт много си хареса Хашим Тачи и това реши съдбата на КосовоНали Мадлин Олбрайт твърдеше, че въпросното Косово е стабилна държава, тогава защо албанците го напускат масово? Не напускат сърби. То не са останали и кой знае колко сърби в Косово...

Косово бе създадена без референдум, без желанието на местното население, като изкуствена държава и в нарушение на международното право. Целта беше САЩ и НАТО да ударят Сърбия, като я раздробят.

Никой не разследва престъпленията на АОК, никой не разследва трафика на човешки органи от Косово, въпреки, че данни за това имаше в изобилие. Важното бе проамериканската държава да бъде оставена на спокойствие – тогава защо днес албанското население я напуска? Явно нещо в американската геополитическа „архитектура” на Балканите се оказа погрешно. Но зад това „погрешно” стоят десетки хиляди жертви, разрушения разбити семейства трагедии – никой не търси отговорност от една Велика сила. Тя по презумпция е права и непогрешима.

Горните редове са една моя версия. Времето ще покаже дали съм била права. И все пак, ако всичко дотук води към моята версия – съгласете се, че това е най-сложния път за Барак Обама да свали Владимир Путин и стабилизира долара, защото къде остават в тази схема Брюксел и еврото?!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2014/1669-noviyat-triagalnik-na-velikite-sili-kitay-i-rusiya-sreshtu-sasht

Честването на 70 годишнината от десанта в НормандияНовите силни течения в глобалната геополитика, на практика, обезмислиха щателната сценография, стояща зад последното посещение на президента Барак Обама в Европа, във връзка с отбелязването на 70-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия и формирането на нов западен алианс, в отговор на руската намеса в Украйна. Докато Обама демонстрираше твърдост в Полша, опитвайки се да ободри уязвимите източноевропейски членове на НАТО, руският президент Владимир Путин с щастлива усмивка гостуваше на западноевропейските си приятели, които продължават да купуват от него огромни количества природен газ.

Президентът на Франция Франсоа Оланд не само покани Путин на обед, но и отказа да отмени сделката на стойност 1,6 млрд. долара за доставката на военни кораби на Москва. Докато Путин и Оланд обядваха в комфортната обстановка на Елисейския дворец, руските специални части продължиха да оказват дискретна подкрепа на проруските бунтовници в Източна Украйна, овладели ключови центрове в граничната зона и опитващи се да създадат сухопътен коридор между Русия и новоприсъединената и провинция Крим, където е базиран руският Черноморски флот.

Китайците, намиращи се на югоизточния фланг на Русия, не пропуснаха да се възползват от това разцепление в редовете на НАТО. Всички въпроси, които биха могли да възникнат в Пекин във връзка с руската намеса в Украйна, бяха оставени на заден план в съвместната декларация, която направиха в Шанхай китайският президент Си Цзинпин и Путин. Освен това, в енергийната сфера двете страни подписаха мащабно споразумение за 400 млрд. долара, окончателно оформяйки стратегическия съюз помежду си, на който Пекин и Москва отреждат ролята на противовес на Запада.

Замъкът Белвил, в който френският президент Франсоа Оланд даде закуска за световните лидери, дошли за честванетоДокато Обама говореше в Европа за вероломството на Русия и необходимостта от укрепване на НАТО, Пекин отбеляза 25-годишнината от потушаването на продемократичните демонстрации на площад Тянанмън като на практика изцяло отстрани от обществения живот в страната т.нар. "вътрешна опозиция". Докато Путин участваше в отбелязването на Деня на десанта в Нормандия, един високопоставен китайски генерал заяви на провеждащата се по същото време конференция по въпросите на регионалната сигурност в Азия, че бездействието на САЩ в Украйна е очевиден симптом за стратегическата "еректилна дисфункция" на Америка.

"Постепенното ограничаване на войните, особено там, където не се очертава ясно изразена победа, е деликатна работа", освен това е много трудно "да не дадеш знак на останалите, че не просто излизаш от войната, но и се отказваш от по-широките си международни ангажименти" - посочи бившият американски държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс на последната си лекция в Съвета за международни отношения. Навремето, това се оказа по силите на бившия президент Ричард Никсън и държавния му секретар Хенри Кисинджър. След Виетнам, когато САЩ бяха уязвими, те съумяха да разцепят комунистическия блок с помощта на смелия си дипломатически пробив в отношенията с Китай. "Отношенията ни със Съветите и с китайците бяха по-добри, отколкото тези между тях самите - напомни Гейтс, който е смятан за протеже на Кисинджър - днес обаче не разполагаме с такива възможности".

Действително, Москва и Пекин отхвърлиха агресивната, както те самите смятат, докрина за насилствената смяна на управляващите режими и налагане на демокрацията, възприета от САЩ след терористичните нападения от 11 септември. След изтеглянето на американците от Ирак и Афганистан, както и в резултат от неспособността ни да действаме по-смело в Сирия и Украйна, китайците усетиха, че имат възможност открито да се противопоставят на влиянието на САЩ. Това определя от подтекста на силовите стъпки на Путин за удържането на Украйна в стратегическата сфера на руското влияние, като буфер срещу Запада, както и агресивните действия на Китай, заявил правата си върху спорните острови и въздушното пространство в редица прилежащи му зони.

Незаменима ли е Америка?

В последната си реч във Военната академия в Уест Пойнт Обама посочи редица убедително звучащи аргументи за това, че САЩ продължават твърдо да стоят на върха в световната йерархия. Американската армия няма равни, икономиката ни си остава най-голямата в света, а новите технологии за сондаж внезапно направиха осъществима отдавнашната цел САЩ да станат енергийно независими и, както посочи Обама, от Европа до Азия "ние сме в центъра на алианси, нямащи равни в историята на народите".

"Това означава, че Съединените щати са и си остават незаменима нация - продължи президентът, използвайки една характеристика на американската държава, която за първи път бе вкарана в употреба от администрацията на Клинтън през 90-те, т.е. в еднополюсната епоха след студената война - Така беше в миналото и ще продължи да бъде и в бъдеще".

Обама е прав, твърдейки, че в редица случаи слуховете за упадъка на Америка са силно преувеличени. В последната си книга "Америка, новите сили и разликата в потенциалите между съперничеството и сдържането" Брюс Джоунс отбелязва, че от 20-те основни икономики в света, 15 са на държави-съюзници на САЩ. Важно е и това, че потенциалните държави-претенденти, често обозначавани като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай Южна Африка) и опитващи да си извоюват по-ключови позиции на световната сцена, се сблъскват с дилемата, че техният икономически възход и просперитета им зависят от стабилността на световния ред, гарант за който е американската мощ. Затова те не могат успешно да оспорват лидерската роля на САЩ, без при това да навредят на собствените си интереси.

"Смятам, че администрацията на Обама има основания да играе в перспектива, признавайки, че когато става дума за решаване на проблема за възхода на държавите от BRICS, дори и най-могъщата страна в света следва да взема трудни решения, кога точно да се изявява като лидер и върху какво да концентрира усилията и енергията си - отбелязва в едно скорошно интервю Джоунс, който е и старши научен сътрудник в Института Брукингс - В същото време е важно да подчертаем, че единственият действен фактор, ограничаващ разпалването на регионалното съперничество и конфликтите в Европа, Азия и Близкия Изток, продължава да е американската военна мощ и готовността за използването и".

Съдейки по всичко, Путин наистина вярва, че разпадането на бившата съветска империя е било "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век". Той отхвърля откритото разширяване на западните военни и икономически алианси (НАТО и ЕС), както и стратегическата цел на САЩ за "обединена и свободна Европа", която да подкрепи този процес. Той се обяви против действията на САЩ засягащи руските съюзици и очерта червената линия по отношение активността на Запада, която, както смята, е насочена към обкръжаването на страната му в "сферата на специалните интереси на Русия" в постсъветското пространство. С действията си в Грузия през 2008 и анексията на Крим през 2014 Путин демонстрира готовността си да използва военна сила за защитата на тези червени линии.

"Путин е уникален сред най-влиятелните лидери в Кремъл след Йосиф Сталин, защото дори не му се налага да се съобразява в мнението на някакво Политбюро (както беше по времето на комунизма) - твърди Строуб Талбът, който отговаряше за американско-руските отношения през 90-те, когато заемаше ключов пост в Държавния департамент по времето на Клинтън - в резултат от което най-голямата страна на планетата се опитва да осъществява териториална експанзия и да следва националистическа доктрина, при това тя е сред двете основни държави, притежаващи ядрено оръжие. Според Талбът, който днес е президент на Института Брукингс, "това ни връща към геополитиката, довела до двете световни войни през ХХ век, нарушили стабилността, съществувала в края на ХІХ век".

Надигащият се Китай

Докато Русия отхвърля световният ред, доминиран от САЩ, Китай го поставя под съмнение в качеството си на стремително възходяща нова сила, претендираща за по-голямо внимание в международните отношения. Благодарение на устойчивия си и бърз икономически растеж, Китай измести Япония като втората най-голяма икономика в света, като до края на настоящото десетилетие може да измести и САЩ. Пекин във все по-голяма степен използва тази мощ в прилежащите зони, декларирайки правата си върху спорните острови в Южно- и Източнокитайско морета, разширявайки зоната на противовъздушната си отбрана и протестирайки против американското военно присъствие в Азия.

По време на миналогодишното си посещение в Китай, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Мартин Демпси лично потвърди трудностите пред поддържането на устойчив ред в Азиатско-Тихоокеанския регион в момент, когато Пекин открито протестира срещу налаганите му ограничения. При последния ни разговор, Демпси ми сподели следното: "Когато се срещнах с колегите си от китайските въоръжени сили, те ми казаха "нека започнем начисто да градим новите си отношения". Аз обаче им възразих, че това няма как да стане бързо и лесно. Като начало, не бива да забравяме, че САЩ поддържат стратегически алианси с Южна Корея, Япония, Австралия и Филипините. Затова казах на китайците, "нали няма да искате да игнорираме тези отношения?". Всъщност, ако го направим, китайците вероятно наистина щяха да ни обикнат". Според Демпси, "САЩ нямат друг избор, освен да се опитат да разрешат тези объркани отношения и противоречивата ситуация с териториалните спорове в Азиатско-Тихоокеанския регион, съвместно с Китай, чиято роля в международните отношения нараства, и неговите лидери, които вероятно смятат, че гласът им все още не се чува достатъчно при формирането на новия ред в региона".

Китайско-руският алианс

В моментите от периода след Студената война, когато в отношенията между Изтока и Запада възникваше по-сериозно напрежение, Москва и Пекин периодично лансираха идеята за стратегическото си партньорство като противовес на доминирания от САЩ трансатлантическия алианс. Това се прояви най-ясно по време на косовската кампания на НАТО през 1999 против руския съюзник Сърбия, сред епизодите в която беше и случайната бомбардировка на китайското посолство в Белград; в навечерието на нахлуването в Ирак, против което се обявяваха и Москва, и Пекин, както и в хода на сегашните кризи в Украйна и Южнокитайско море, довели до подписването, преди няколко месеца, на енергийния пакт между Русия и Китай.

За формирането на стабилен стратегически алианс между Китай и Русия доскоро пречеха такива естествени препятствия, като собствените им териториални спорове в Сибир, сериозният дисбаланс в търговията между Русия и Европа и Китай и САЩ, от една страна и тази между руснаците и китайците, от друга, както и стратегическата дихотомия между една ревизионистично настроена държава, целяща преразглеждането на сегашния, доминиран от САЩ, световен ред, и възходящата нова суперсила, стремяща се да подчини света на собствената си доминация.

Според директора на проекта "Бъдещето на дипломацията" на Харвардския институт за държавно управление и бивш високопоставен сътрудник на Държавния департамент Никълъс Бърнс: "през доминирания от глобализацията ХХІ век основните държави, като САЩ, Русия, Китай и ЕС, са свързани помежду си с плътно интегрирана мрежа от взаимни икономически интереси. Той смята, че Русия скоро ще разбере, че на практика, не може да се "разведе" с Европа, а пък възходящата сила Китай ще осъзнае, че най-важните за нея отношения са тези със САЩ.

Сегашните кризи в Украйна и Източнокитайско море, довели до силното сближаване между Русия и Китай, разкриват една възможна фундаментална слабост на този алианс - и едната, и другата криза, накараха руските съседи в Европа и китайските - в Азия, да търсят стратегическо партньорство със САЩ и да укрепват военния си потенциал.

"Струва ми се, че енергийната сделка между Русия и Китай не води толкова до формирането на мощна геополитическа опозиция на САЩ, а по-скоро тласка съседите на двете държави в обятията на американците - твърди бившият американски посланик в Москва и заместник на държавния секретар по политическите въпроси Томас Пикеринг - Ето защо продължавам да смятам, че геостратегическите позиции на САЩ по отношение на Русия и Китай си остават силни".

Въпреки тези естествени предимства обаче, самият факт, че търсещата реванш Русия и надигащият се Китай откриха обща кауза в противопоставянето си на единствената световна суперсила САЩ, е тревожно събитие, особено предвид умората от войните и съкращенията във Вашингтон. Да не забравяме, че дори последвалата провала във Виетнам стъпка на Никсън към сближаване с Китай, не успя да предотврати близкоизточната криза от 1973, в резултат от която САЩ и СССР едва не се оказаха участници (от двете страни на фронта) в арабско-израелската война.

Колко дълго ще просъществува руско-китайската ос

Както посочва президентът на Центъра за национални интереси Дмитри Саймс: "Администрацията на Обама, може би е права, че геополитическият съюз между Русия и Китай няма да трае дълго, но следва да ни тревожи фактът, че и Москва, и Пекин реагират по сходен начин на съчетанието между (както вероятно им се струва) американските провокации и задълбочаващата се слабост на САЩ”. В тази връзка той посочва, че в навечерието на Втората световна война западните политици и анализатори с основания са прогнозирали, че алиансът между комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия е малко вероятен и нежизнеспособен. Те наистина се оказват прави, тъй като този съюз се запазва по-малко от две години. Само че през този кратък период Германия завоюва Полша и окупира Франция, създавайки една съвършено различна реалност. По същия начин дори и да се окаже краткотраен китайско-руският съюз - ако САЩ не му обърнат подобаващото се внимание, може да създаде огромни проблеми за сегашната американска глобална доминация.

---------------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на две книги за военната  мощ на САЩ

 

„В опитите си да разреши украинската криза през последните две години Западът направи много грешки.“ Това заяви в интервю за телевизионния канал "Франс 5" бившият френски премиер Франсоа Фийон.

Препечатваме го от сайта ГЛАСОВЕ

Франсоа Фийон е министър-председател на Франция през 2007-2012 г., при управлението на президента Никола Саркози

„През последните години САЩ направиха немалко грешки поради липса на перспективен, исторически поглед върху случващото се. Те очевидно страдат от слепота и недостиг на здрав разум, от опростенчески подход към действителността – при това непрекъснато стремейки се да решават всички проблеми със сила“, коментира Фийон.

По думите му според визията на Вашингтон за света „съществува Русия като нарушител на международното законодателство, съществува и Украйна, която трябва да стане член на НАТО“.

„САЩ са убедени, че всяка държава е длъжна да избере лагера, към който да принадлежи. А това е погрешно, защото Украйна е страна, която има отношения и с Европа, и с Русия“, подчерта Фийон.

Той напомни, че самите Съединени щати сравнително скоро осъществиха военна намеса в Ирак и предоставиха независимост на Косово „в нарушение на всички разпоредби на международното право“.

„Американците допускаха грешка след грешка и днес просто дискредитират себе си“, каза Франсоа Фийон. Той подчерта, че „САЩ  се стремят да разпалят война в Европа, която да завърши с катастрофа, от която Америка да се разграничи напълно, както неведнъж е било в миналото“.

„Тотална война, предизвикана от украинския конфликт, е абсолютно недопустима. Реално няма никакви основания за нея“, отбеляза бившият френски премиер.

„Европа също допусна редица грешки“, смята политикът. „Първо, тя обеща на Украйна, че без никакви проблеми ще влезе в Европейския съюз, което беше абсолютна неистина –  тя така и не стана негов член. По същия начин ѝ обещаха членство и в НАТО“, посочи  Фийон.

По думите му Западът „днес се опитва да представи Русия като заплаха за целия свят, при това умишлено се пропуска фактът, че тя е огромна и истински велика страна, а освен всичко друго, и ядрена държава“.

„Недопустимо е да се унижава Русия“, подчерта Франсоа Фийон.

„На Запад съществуват сили, които възнамеряват да доведат ситуацията до война в Европа само защото не желаят да признаят многобройните си предишни грешки“, отбеляза той.

Фийон разкри, че не само подкрепя „сегашните инициативи на Франция и Германия“, но и в продължение на много месеци е убеждавал френския президент Франсоа Оланд в необходимостта от именно такива действия.

„Да се излезе от така създадената ситуация е възможно единствено по начина, по който постъпиха Франсоа Оланд и Ангела Меркел, тръгвайки на преговори с Владимир Путин“, коментира още Фийон.

Според бившия министър-председател на Франция „следва да се гарантира автономията на рускоезичните райони на Украйна, за да могат те да разполагат със собствена независима администрация и самостоятелно да решават съдбата си“.

Фийон смята, че едновременно с всичко това трябва да  се отменят икономическите санкции по отношение на Русия, „тъй като те само вкарват Запада в задънена улица“.

„Просто е смехотворно да се правят опити за въздействие върху Русия с икономически санкции – това все пак не е Люксембург. Все едно да плашиш мечка, че ще я убодеш с игла“, каза политикът.

 
Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите. След едно хаотично начало на седмицата, руският президент се изказа в четвъртък, за да успокои съгражданите си, както и международните пазари. Според писателя Владимир Федоровски вместо да бъде отслабен, Путин дори би могъл да излезе още по-силен от кризата.
Владимир Федоровски, писател, дипломатВладимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия.

- Путин се изказа в четвъртък, след зрелищното падане на рублата тази седмица. Какво трябва да запомним от речта на руския президент?

- Речта на руския президент беше истински еквилибристичен номер, колективна психотерапия, предназначена едновременно за руския народ, за международните финансови среди и за вътрешния пазар. Той прие своите грешки и заяви, че си дава две години, за да подобри положението. Впрочем рублата вече започна да се възстановява, след намесата на централната банка и най-вече на правителството.

- Това достатъчно ли е, за да успокои руснаците и пазарите?

- Всеки може да бъде успокоен от неговото изявление, в което той се обърна и към едните, и към другите. Краткосрочно, неговият еквилибристичен номер изглежда, че донесе плодове.

Речта му бе насочена особено към неговите съграждани, които страдат от кризата. Владимир Путин пое отговорност за недостатъците на своята политика и обеща подобрения в следващите две години.

Констатираме също в тази реч една нова тоналност, по-умерена, по-дружелюбна и отворена за диалог със Запада. Тя вече се усети при изненадващото посещение на Франсоа Оланд в Москва. Явно Владимир Путин се стреми да успокои топката, особено спрямо Европа, което би трябвало да допринесе за успокоението на международните пазари.

- В крайна сметка, това рухване на рублата на крехкостта на Русия и на нейния лидер ли се дължи? Путин колос на глинени крака ли е?

- Западните анализатори вземат желанията си за реалност. С други думи, те биха искали тази криза да причини падането на Путин; впрочем няма нищо подобно. Засега няма никакъв признак за намаляване на популярността на руския президент.

Както видяхме, Владимир Путин се стреми да помири противоположностите, да намери средно положение, което може да успокои всички страни: в обкръжението на президента някои желаят скъсване на отношенията със Запада и смятат, че европейските санкции са идеален повод за преориентиране към Китай, към Азия; обратното, други желаят Русия да се помири с Европейския съюз. Путин трябва да съчетава тези противоположни стремежи и досега той се справя особено добре.

Освен това руският президент остава ценен от едно население, което, исторически погледнато, по време на криза развива националистически рефлекс. Тук откриваме руския манталитет на обсадената цитадела: поставени натясно, гражданите се чувстват жертви на западен заговор и се обединяват зад своя водач. Парадоксално, сегашната криза далеч не отслабва Путин, а го прави по-силен.

- Докато изглежда в състояние да спечели дипломатическата война, не е ли на път Владимир Путин да загуби икономическата война?

- Понятието “икономическа война” съвсем не е ясно. Най-напред, руският президент прие своите грешки и заяви, че сегашната криза е до голяма степен следствие на забавянето на националната икономика. С други думи, Русия не е използвала достатъчно парите от петрола или газа, за да подобри своите оръдия за производство и да води умна индустриална политика. Тя не е трансформирала своята икономика и така е изостанала значително спрямо западните страни. Някои хора в обкръжението на Путин виждат европейските санкции като шанс за Русия, която, изолирана, ще бъде принудена да реформира своята икономика, за да произвежда благата, които досега обичайно е внасяла.

- Каква роля изиграха западните санкции в тази икономическа криза?

- Путин смята, че санкциите са допринесли, в размер на една четвърт, за сегашната криза. В действителност, тя се дължи най-вече на сливането на факторите, за които вече говорихме, и особено на забавянето на руската икономика в контекста на глобализацията. Така че Путин иска вече да реформира системата на производство, благодарение на парите от петрола и и газа: това е главното предизвикателство пред него в близките години.

Може обаче да се каже, че санкциите бяха контрапродуктивни в геополитически план. Те биха могли да накарат Русия да сключи военен съюз с Китай. Те засилват също антизападните сили в страната.

- Каква е според вас отговорността на САЩ за рухването на рублата?

- Всеки знае, че САЩ, Саудитска Арабия и Европа вече използваха подобна тактика, за да причинят рухването на Съветския съюз.

Путин можеше при своето изказване да наблегне на този въпрос и да играе на патриотичната струна, порицавайки чуждите страни. За голямо щастие, той предпочете да произнесе по-премерена реч, като изпрати все пак няколко копия към Запада. Неговата цел вече е да възстанови климата на разбирателство, а не да налива масло в огъня. Попаднал в буря, той се стреми да приземи самолета, като максимално избягва турбулентността.

- Тези икономически трудности могат ли да променят политиката на Владимир Путин?

- В речта си руският президент постави акцент на идеята за автономия, за самодостатъчност: той желае една независима Русия особено по отношение на Запада. Путин предпочита да създаде нов полюс заедно с Китай и Индия.

Основният въпрос е за срока: ще може ли руският президент да изпълни своите обещания? Ще успее ли да трансформира националната икономика? Той вече поиска от руснаците да положат допълнителни усилия, за да се подобри положението на страната.

- Накрая, можем ли да си представим днес неговото падане?

- Абсолютно не. Путин остава неизбежна фигура в руския политически живот и според мен неговото падане от власт е само фантазия.

Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите.

Този манталитет понякога е труден за разбиране от един западен човек. Има един показателен анекдот: гледах в компанията на един опитен американски посланик реч на Барак Обама, в която американският президент се поздравяваше, че е изолирал руснаците. Тогава посланикът каза, че по-добре би било да бе изолирал Путин, и че Обама е новак. Отговорих му, че президентът би трябвало да препрочете Толстой; а той ме поправи: “Не: той трябва да прочете Толстой”.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1448-koy-izpolzva-himichesko-orazhie-v-siriya

Така наречените бунтовници, или опозиция в сирийския конфликт са ислямисти и хора от Ал КайдаКакто е известно, редица европейски и американски политици приеха публикувания през втората половина на септември доклад на експертите на ООН, натоварени да анализират фактите по използването на химическо оръжие в разкъсваната от гражданска война Сирия, като доказателство за отговорността на властите в Дамаск за използването на отровния газ зарин срещу мирното население в околностите на столицата. В частност, към тази теза твърдо продължават да се придържат френският президент Франсоа Оланд и британският външен министър Уйлям Хейг, които са и най-упоритите привърженици на идеята, че свалянето със сила на Башар Асад няма реална алтернатива. На практика обаче, експертите на ООН, макар да потвърждават, че в Сирия действително е използвано химическо оръжие, не правят изводи за произхода му, т.е. то може както да е било произведено от местната въоръжена опозиция, така и да е внесено от други държави от региона, например от Либия.

Войната обезлюди сирийски градове и разруши домовете на стотици хиляди семействаДействително, съществуват редица факти, които навяват на мисълта, че атаката със зарин е била провокация именно на въоръжените противници на режима и може би е координирана от определени външни сили (говори се например за евентуално участие на саудитските специални служби). В тази връзка си струва да напомним за записа на телефонния разговор между сенатор Маккейн и Салем Идрис, проведен през август 2013, непосредствено преди газовата атака срещу предградията на Дамаск и публикуван на наскоро на сайта syrianperspective.com. В него се съдържат скандални коментари за връзките между сирийската опозиция и Ал Кайда и се споменава за доставка на химическо оръжие за бунтовниците.

Междувременно, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, след като се запозна в детайли с резултатите от работата на експертите на Световната организация в Сирия, изрази мнение, че се налага провеждането на ново разследване за установяване на истинските виновници за химическата атака, тъй като наличните данни не са достатъчни за да бъде обвинен режимът в Дамаск. Впрочем, редица членове на Съвета за сигурност на ООН също подкрепят възобновяването на мисията на Оке Селстрьом в Сирия. При това се настоява да се разследват всички известни случаи на използване на химическо оръжие в страната преди и след 21 август 2013.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров, човекът, чиято твърдост убеди Обама да не се напада СирияНа този фон, политическото късогледство, демонстрирано от Франсоа Оланд и Уйлям Хейг, които упорито отказват да признаят, че след постигнатото в Женева споразумение между руският външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Джон Кери, въпросът за сирийското химическо оръжие придоби съвсем ново измерение, изглежда повече от разочароващо. Резултатите от руско-американското споразумение дават реален шанс за пълното ликвидиране на арсенала от оръжия за масово унищожаване в Сирия и, като последица от това, да се предотврати използването му в бъдеще. В стратегически план, постигането на тази цел е неизмеримо по-важно от откриването на инициаторите на химическата атака в предградията на Дамаск. В същото време, реализацията на плановете за унищожаване на сирийския химически арсенал е невъзможна без съдействието на власттите, което автоматично превръща Башар Асад в ключов участник в международните усилия в тази сфера.

Ето защо, неконструктивната позиция на Франсоа Оланд и Уйлям Хейг, отказващи да признаят легимността на сегашния сирийски президент и отхвърлящи възможността от каквито и да било контакти с него, усложнява перспективата за по-скорошното ликвидиране на арсенала от оръжия за масово унищожаване в страната и, като последица от това, не премахва заплахата той отново да бъде използван от някоя от страните в конфликта. Нещо повече, предлаганите от Оланд и Хейг бомбардировки значително повишават риска част от химическия арсенал на режима да попадне в ръцете на членове на транснационалните терористични организации, сражаващи се в Сирия, което може да доведе до повтаряне на трагедията с химическата атака не само в Сирия или други близкоизточни държави, но и в Европа, включително и в България.

Така, Великобритания и Франция за пореден път (както беше и в Либия) пренебрегват позицията на европейските си партньори (а в този конкретен случай и на САЩ) и упорито продължават да призовават за военна намеса в Сирия. Очевидно в Лондон и Париж не се безпокоят от последиците - реална заплаха от хуманитарна катастрофа и задълбочаващ се бежански проблеми, с който вече се сблъскват държавите от Югоизточна Европа, като България например. В същото време ЕС разполага с отлична алтернатива на военната намеса в лицето на американско-руските инициативи, които се подкрепят и от ООН, и би следвало да се възползва от нея.

----------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1360-parizh-ne-tryabva-da-se-vrashta-kam-kolonialnite-praktiki

Отворено писмо до президента Франсоа Оланд

Убийството на полковник КадафиНа 10 декември 2012 на Европейския съюз беше присъдена Нобеловата награда за мир. Не можем да не се учудваме на подобно решение, при положение, че за по-малко от година редица европейски държави-членки на ЕС участваха активно в (поне) две войни. Първата беше войната в Либия, последиците от която вече са ясни на целия свят - хаос, окупиране на градовете от неконтролируеми от властите въоръжени банди, рекет, несигурност за утрешния ден и непрекъснати опити за провъзгласяването на шариата за основа на местната правна система.

Предлогът, използван за тази война, бе защитата на гражданското население от безчинствата на диктатора и съзнателно изкривената информация за ситуацията в страната. Само че операцията, чиято цел беше да се защити гражданското население, се превърна, в резултат от тази заблуда на световното обществено мнение, в завоевателна война, завършила с убийството на Кадафи и замяната на съществуващата власт (колкото и несъвършена да беше тя) с хаос и безвластие. Без да има ясен мандат за осъществяването и, тази военна операция се оказа истинско бедствие за Либия, тъй като доведе да разрушаването на цялата и инфраструктура и смъртта на около 120 хиляди души, включително заради бомбардировките "на сляпо", извършени от военновъздушните сили на Франция и Великобритания.

Масово убийство, извършено от така наречената сирийска опозиция, съставена от крайни ислямистиСъщите тези държави, смятани за "стълбове" на организацията, на която бе присъдена миналогодишната Нобелова награда за мир, днес участват и във войната срещу Сирия. Единствената разлика е, че този път те воюват там с помощта на въоръжени банди, обучени от френски и британски офицери, или от такива от съседните на Сирия държави. Въпросните групировки проникват в страната от територията на Турция и Ливан.

Първоначално отново се говореше само за защита на гражданското население, но след това се появиха все по-настойчиви искания за оттегляне на действащата власт, а за законен представител на страната бе обявен неизбраният от никого и непредставляващ никого т.нар. "Преходен национален съвет". Особено циничен в случая е фактът, че въпросният преходен съвет беше веднага признат от държава като Катар - абсолютна монархия, нямаща нищо общо с демокрацията.

Струва си да се запитаме, кой е дал право на страната ни (тъй като именно Франция първа призна Преходния национален съвет като законен представител на Сирия) да действа от името на сирийския народ?

В същото време, ние на практика помагаме за разрушаването на тази страна, финансирайки и въоръжавайки салафитските бойци на такива групировки, като Джабхат ал Носра например, която се смята от САЩ за терористична организация, докато в същото време се сражаваме в Африка със същата и други подобни формирования (събитията в Мали го потвърждават).

Пак със същата цел влизаме в съюз с такива държави като Катар и Саудитска Арабия, които са всичко друго, но не и демокрации и които финансират всички тези терористични организации, включително в Африка.

Същите тези държави изпращат в Сирия джихадистките групи, които убиват мирни жители и взривяват домовете им, сеейки страх и ужас в градовете и селата, през които минават. Тези групировки са отговорни за убийството на френския журналист Жил Жакие, за кланетата, които се опитват да припишат на правителствените части (като в Хула например), както и за масовите гробове, които с всеки изминал ден стават все повече. Това обаче не им стига и те вече са стигнали дотам да въоръжават деца, принуждавайки ги да участват в масовите кланета, и опитват да налагат законите на шариата на контролираните от тях територии.

Вече се говори за почти 70 000 убити. Колко от тези хора пряко или косвено тежат на съвестта на Франция?

Специално внимание следва да обърнем на християните, които живеят в Сирия. Насилията на ислямистите, които смятат християните за особено привлекателна мишена, принудиха стотици хиляди от тях да напуснат родните си места.

Унищожаването на тази страна се осъществява с помощта на едно зло, наречено "Приятели на Сирия". Всъщност, нито Франция, нито Великобритания някога са били приятели на Сирия или приятели на сирийския народ. Някой може ли да каже, откога точно датира това "приятелство". За Катар и Саудитска Арабия пък просто няма какво да говорим.

Възможно ли е, дори за момент, да си представим, че същите тези държави могат да вземат решения вместо сирийския народ? Кой ни е дал правото да осъществяваме тази интервенция, вместо да използваме влиянието си за да стимулираме диалога между противопоставящите се страни в конфликта?

След като в Женева дадоха съгласието са политическото урегулиране на сирийската криза, западните държави се отказаха от думите си и продължават доставките за въоръжените ислямисти под предлог, че подпомагат сирийската опозиция, макар че последната не подкрепя войната и иска политическо разрешаване на кризата.

Господин Президент, колко още убити трябва да тегнат на съвестта ни за да сложим най-сетне край на тези ужаси и на лъжите, които развързват ръцете на терористите, и защо толкова упорито отказвате да сътрудничите с Русия за постигането на политическо решение, чиито основни рамки бяха очертани преди няколко месеца в Женева?

Нима катастрофата в Либия не е достатъчна? Нима трябва да чакаме, когато и в Сирия броят на убитите достигне 120 хиляди, колкото загинаха в Либия?

Господин Президент, Франция е светска държава, което означава, че трябва да подкрепя светските режими. Франция съзнателно сложи кръст на своята колониална история и би трябвало да съдейства за самоопределението на народите по света. Франция е мирна страна и следва да си сътрудничи с миролюбивите сили за постигането на политическо разрешаване на сирийската криза.

Налице е императивна необходимост да промените политиката ни по отношение на Сирия. Продължавайки тази необявена неоколониална война, Вие вредите на имиджа и репутацията на Франция и, на практика, съдействате за продължаването на масовото изтребление на сирийския народ, за което рано или късно ще Ви се наложи да отговаряте, както впрочем и Вашият предшественик, който ще трябва да поеме отговорността за разрушаването на Либия и смъртта на 120 хиляди либийци (без да броим другите му грехове).

Затова проявете мъжество и променете сегашния си курс, докато целият регион все още не е обхванат от пламъците на мащабен и кървав въоръжен конфликт.

-------------------------------------------

* Авторът е известен френски социолог и адвокат

 
Powered by Tags for Joomla