Tag:франция

Референдумът за членството на Обединеното кралства в структурите на Европейския съюз се оказа повратна точка в процеса на развитие на най-голямото интеграционно обединение в света, каквото всъщност е ЕС. Резултатите от успешния Brexit ще имат далеч отиващи последици не само за вътрешнополитическото разположение на силите в самата Великобритания, но и за преформатирането на Европейския съюз, който в момента се сблъсква с най-голямата криза на идентичността в своята история.
Публикува се с любезното съдействие на сп. Геополитика

Опасностите за оцеляването на кораба на ЕС

Както е известно, въпросите за бъдещето на обединена Европа се обсъждат на заседанието на Европейската комисия, което започна на 27 юни и продължава и днес, но вече може да се твърди, че в момента пред ЕС няма кой знае колко възможности.

Когато говорим за формирането на Европейския съюз, не можем да пренебрегнем факта, че той изначално е замислен е започва да се реализира като чисто икономическо обединение, базиращо се на приоритетите на развитието на общия европейски пазар - първоначална на въглища и стомана, а след това и на останалите индустриални стоки и услуги. Нивото на интеграция на участниците в проекта постепенно се повишаваше, като още през 1957 бяха създадени още две големи организации - Европейската икономическа общност (ЕИО, чиито правоприемник, с договора от Лисабон през  2009 стана ЕС) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Бяха необходими още десет години за обединяването (с Договора от Брюксел, влязъл в сила през 1967) на тези три общности. През 1973 към Европейската общност се присъедини и Великобритания (заедно с Дания и Холандия), като това беше и първото разширяване на организацията.

Проблематиката на европейската интеграция е свързана с това, че - от една страна, като неин основен постулат се утвърждават правата на всички държави да имат равен достъп да пазарите, както и (поне на теория) равни възможности за конкуренция. От друга страна обаче, основателите на Европейския съюз и ключовите държави в него - и на първо място Франция и Германия - на практика създадоха един неоколониален модел в рамките на ЕС, при който за сметка на огромното си технологично и финансово придимство пред останалите държави от Съюза, те могат да използват новоприсъединилите се държави като пазари за пласирането на своята продукция и обект на операциите на собствените им финансови системи, които активно кредитират "новите европейци", вкарвайки цели държави в дълговото блато без реален шанс да се измъкнат някога от него.

Естествено, този модел не се харесва на правителствата и политическите елити на част от останалите членове на Съюза, въпреки цялата мощ на наднационалните институции и осъществяващата се през последните 50-60 години активна "селекция" на политическата класа в Европа, в резултат от която беше изкуствено създаден един тотално контролиран и ориентиран към "либералните общоевропейски ценности" политически елит.

Въпреки това, икономическата логика обективно тласкаше елитите на големите европейски държави към противопоставяне на брюкселските "еврократи". От тази гледна точка, разпадането на големите национални държави и интегрирането на обособилите се в резултат от това по-малки държавни образувания в състава на ЕС (където те, разбира се, вече ще разполагат и с много по-малки възможности при определяне политиката на Съюза) несъмнено е в интерес на наднационалната "европейска" бюрокрация. С това, между другото, са свързани и всички паневропейски проекти за "Европа на регионите", в които границите и националният суверенитет съзнателно отиват на заден план, като вместо това се предлага интегрирането на по-малките и, съответно, по-слаби политически субекти - "регионите".

На практика, всичко това целеше отслабването на националните държави, но в крайна сметка така практикуваното изкуствено обособяване се стовари като бумеранг върху самия европейски проект.

В момента едва ли си струва да се отнасяме сериозно към сценариите за пълното разпадане на Европейския съюз, което би могло да се случи под въздействие на съществуващите вътре в него центробежни тенденции. Икономическите гиганти от т.нар. "Стара Европа": нейният индустриален "локомотив" Германия, а също Франция и държавите от Бенелюкс, са достатъчно тясно свързани помежду си и, на практика, представляват едно цяло в икономическо отношение. Пълното разпадане на ЕС изглежда възможно само в резултат от някакъв мащабен геополитически катаклизъм. Какъвто навремето е била Втората световна война например. Което, поне в близко бъдеще, няма как да се случи.

Впрочем, сред причините да вярваме, че пълното разпадане на еврозоната действително е много малко вероятно е и липсата (поне засега) на други алтернативи и интеграционни проекти, способни да се конкурират с Европейския съюз.

Затова пък сценарият за формирането на едно по-монолитно ядро на ЕС, в резултат от чиято поява, периферията на Съюза (част от която е и България) моментално ще придобие по-нисш статут по отношение на вземането на решенията по такива жизненоважни въпроси на Съюза като търговията, имиграцията и общия бюджет, изглежда съвсем реален. Очевидно, след т.нар. Brexit, европейските елити и най-вече тези на Германия и Франция са взели решение за форсираната реализация на програмата за създаване на т.нар. "европейска супердържава".

Всички идеи за обединяването на европейските държави и ликвидирането на все още съществуващите белези на националния суверенитет са свързани с факта, че европейските елити са осъзнали, че победата в глобалната конкурентна борба е възможна само посредством създаването на достатъчно мощни икономически субекти. Тъкмо поради това сега се предлага да се формират и обединени служби за сигурност, митнически и данъчни органи, обща армия и, което е съвсем логично в рамките на тази схема, общи органи на управление. Нещо повече, в новата "супердържава" контролът в една толкова чувствителна сфера като миграцията се отнема от юрисдикцията на националните държави, също както и въпросът за границите и визовия режим. Тоест, при възникване на извънредни обстоятелства (нещо, което може да се очаква), държавите членки на ЕС вече няма да могат да възстановят контрола върху собствените си граници, както се случи в края на 2015 и началото на 2016 в разгара на мигрантската криза.

Това ще стане факт, на първо място, защото на практика вече няма да има никакви (вътрешни) граници, а на второ - защото отделните държави вече няма да разполагат със собствени и подчиняващи се само на техните национални правителства силови структури.

Що се отнася до варианта с оставането на Великобритания в състава на ЕС и запазването на формиралото се статукво, въпреки ясно изразената воля на мнозинството британци, на практика, той също няма как да бъде реализиран. Включително и по чисто вътрешнополитически причини, тъй като ако в Обединеното кралство съществуваше необходимата настройка, гласуването в полза на оставането на страната в ЕС можеше да бъде постигнато с помощта на същите манипулации, които бяха използвани навремето за да бъде предрешен референдумът за независимост на Шотландия. Както е известно, според местното законодателство на него можеха да гласуват всички, дошли лично в изборните секции, затова там беше фиксиран неочаквано голям наплив на избиратели от Англия.

Сега обаче, правителството на Камерън очевидно не се реши (или пък съзнателно не е искало) да използва подобни методи, което означава единствено наличието на сериозно противопоставяне на ЕС вътре в британския елит. Тоест, дори ако бъде намерена някаква формула за оставането на Великобритания в Съюза, чрез оспорването на резултатите от референдума, в по-отдалечена перспектива тя така или иначе ще напусне ЕС.

Всичко това означава, че в средносрочна перспектива, от една страна, можем да очакваме ръст на центробежните тенденции вътре в националните държави, което е пряко свързано с прокарваната от Брюксел политика за ерозия на потенциала на големите национални държави членки. От друга пък, е много малко вероятно континенталните европейски държави също да решат да напуснат обединена Европа, той като всички те са свързани с безбройни финансово-икономически и политически връзки с Париж и Берлин, които са ключовите "локомотиви" на проекта за формирането на "европейска супердържава".

Тоест, може да се твърди, че сегашният проект за Европейския съюз навлиза в период на много сериозна, включително (и дори най-вече) мирогледна криза, той като ресурсите и моделите на развитие на ЕС, заложени още в Договора от Мастрихт от 1992, вече са остарели на фона на новите предизвикателства и проблеми.

При всички случаи изглежда сигурно, че проектът за обединена Европа, чиито основи бяха заложени на вълната на нарастващата популярност на атлантоцентричните идеи от периода след края на Втората световна война, ще претърпи радикални трансформации и процесът на интеграция на останалото ядро на Европейския съюз ще има много по-мащабен характер, на фона на нарастващите социално-икономически, демографски и миграционни проблеми на неговата периферия.

* Национален консервативен форум

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Тиери МейсанВоенната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрастите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е спряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, войнаС интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край
 
Френският философ Мишел Онфре"Медиите превърнаха мислещия народ в простолюдие, което не мисли и вече реагира само на емоция, патос, страст. Снимката на едно мъртво дете забранява да мислиш: тя незабавно изтръгва състрадание. Състраданието пречи да мислиш. Доказателството: онези, които направиха възможна тази смърт, разрушавайки бомбардираните страни, ще отговорят, като бомбардират още повече". Това казва френският философ Мишел Онфре.
Публикувано в сайта ГЛАСОВЕ

- Как преценявате начина, по който Европа се отнася към мигрантската криза?

- Европа не съществува, освен чрез единната си валута. В тази криза виждаме колко е безпомощна, незначителна, разчленена. Прави нещо аматьорски, не говори на един глас, импровизира. Това е жалко.

- Какво имахте предвид, когато казахте, че “Бернар Анри Леви (френски философ - бел. пр.) е част от хората, които направиха възможно това мъртво дете” (малкият Айлан - бел. пр.)? Кои са “другите хора”?

- Всички онези, които оправдаха войните срещу Афганистан, Ирак, Либия, Мали и останалите арабски страни, са отговорни и виновни. Те легитимираха бомбардировката над хиляди хора там. Струва ми се напълно легитимно мюсюлманската общност да е гневна на Запада. Западът атакува, уж за да се защити от тероризма, но той създаде тероризма, докато атакуваше. Кой иракчанин заплашваше Франция през 1991 г.? Саддам Хюсеин дори финансираше кампанията на един президент.

- От публикуването на снимката на малкото дете европейското обществено мнение, изглежда, направи рязка промяна по този въпрос. Как си го обяснявате? Какво говори това за нашето обществено мнение?

- Медиите превърнаха мислещия народ в простолюдие, което не мисли и вече реагира само на емоция, патос, страст. Снимката на едно мъртво дете забранява да мислиш: тя незабавно изтръгва състрадание. Състраданието пречи да мислиш. Доказателството: онези, които направиха възможна тази смърт, разрушавайки бомбардираните страни, ще отговорят, като бомбардират още повече.

- Защо политическото и медийното отношение към мигрантската криза е такова, сякаш тя няма конкретни геополитически причини?

- Защото политическият персонал е съставен от посредствени хора, които нямат никаква визия за бъдещето на страната, никакво чувство за история и вече слушат само специалистите по връзки с обществеността, които им дават рецепти как да бъдат избрани и преизбрани. Въпросът вече не е: “Какво е добро за Франция?”, а “какво ще позволи да ме преизберат?”. Уви, знаем, че войната усилва рейтингите на онези, които са я започнали. Тестостеронът постига повече в случая, отколкото сивото вещество.

- Франсоа Оланд нареди въздушни удари над Сирия, които също осъдихте. Защо?

- Бомбардирането на бойците от “Ислямска държава” предполага да бъдат убити невинни цивилни жертви, тъй като едните живеят сред другите, и това няма да попречи на един радикален ислямист, който живее във Франция, да премине към действие. Точно обратното!

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.


Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!


САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

 

Един глас който ни връща спомена за тембъра на великия Борис Христов с мекотата и дълбочината си, един глас, който ни връща към времето на световните оперни величия Николай Гюзелев и Николай Гяуров прозвуча по време на концерта по случай завършването на класа по пеене на проф. Александър Йосифов от Нов български университет.

Гласът принадлежеше на един млад певец, когото познаваха засега, единствено изкушените от оперната магия. Самата аз с музикално образование, бях изумена от младия певец, басът Стоян Бончев, когато научих, че е извървял немалък път до концертния подиум, нелек път до мига, в който запя известни и тежки за изпълнение арии от оперната класика: Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт, дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини и крал Филип от Вердиевия „Дон Карлос”. Певецът пя след тежък, недоизлекуван грип, който го притесни, но присъстващите изобщо не усетиха неразположението му.

{saudioplayer}SarastroViara.mp3{/saudioplayer}

Пътят към сцената, път към една мечта

133 Руска Езикова Гимназия “А. С.Пушкин” – София, Първа Английска Езикова Гимназия – София, Университет по национално и световно стопанство, Нов Български Университет – това е малка част от пътя на младия Стоян Бончев, извървян до мечтата за опера. Нищо от изброените учебни заведения не е подсказвало, че един ден магистърът по икономика, със специалност „Международни икономически отношения” ще защити и магистратура със специалност „Класическо пеене”!

Нищо не е показало, че от „Обучаващ мениджър”, „Търговец” и „Експерт в отдел  „Международна Правна Помощ” с руски, немски и английски езици във ведомства като: Институт по публична администрация към Министерски Съвет, Metal Technology Group – “Angel Balevski”, Главна Прокуратура на Република България – Стоян Бончев ще предпочете, избере и поеме трънливия път на оперното пеене.

В годините, когато Стоян заляга над обучението на служители от държавната администрация по правни теми, в годините когато той набляга над международната търговия и е зает с международна дейност в Главна Прокуратура на Република България  - сърцето, умът и мислите му са другаде. В музиката.

Бавно и прецизно Стоян подготвя арии от Моцарт, Верди, Пучини, Росини, Мусоргски и други композитори. В годините тихо и упорито той гради партиите на

Зарастро, Великият Инквизитор и Филип Втори, Tимур, Командора.

Участва в концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин. Пее във Виена, Ница, Цюрих, Женева, Милюз, Брюксел, като винаги след финалния акорд го изпращат бурните аплодисменти на публиката и одобрителните критики на музикалните редактори от чуждоезични издания.

Днес, като се обърне назад певецът не може да не си спомни за срещите с блестящата рокпевица от близкото минало Ани Лозанова, негова приятелка от детските години. Не може да забрави отец Георги от столичната църква "Св. Петка Самарджийска", който на младини е обикалял света като оперен певец и все още обучава начинаещи. При срещата си със Стоян, отец Георги е категоричен – пътят на певеца е към оперните сцени!

Тук вече трябва да спомена много важната родителска подкрепа, която получава Стоян от майка си Маргарита, лекар в известна столична болница и от баща си, бившият депутат Веселин Бончев. Без тази подкрепа, училият толкова много далечни на музиката и пеенето специалности продължава уверено напред. И ако отец Георги е направил прощъпулника на тази невероятна творческа кариера, то влизането му в класа на проф. Александър Йосифов завършва следващия етап от гласовата и артистичната му подготовка. Докато учи пеене при професора, Стоян се среща с известния български тенор Бойко Цветанов, който е в постоянната артистична листа на Цюрихската опера, а освен това изнася и рецитали в различни точки на света. С тенора Стоян Бончев уточнява какъв е гласът му при наличния широк диапазон, който му е дала природата:

„Не само че си бас, ами си и истински черен бас", категоричен е Бойко Цветанов. От този паметен ден през 2005 г. започва голямото приятелство и сътрудничество на маестрото и младия певец. Стоян често ходи до Цюрих на уроци при маестро Цветанов, обучава се и при престоите на маестрото у нас. Идват и първите покани за концерти. Миналото лято младият певец изнася рецитал във френския град Милюз пред пълна зала. На следващия ден местният вестник публикува ласкава статия за него.

„Публикацията ме зарадва, защото това беше първата ми премиера извън България", споделя певецът пред в. „Стандарт”.

Друга знаменателна среща на Стоян Бончев е с Вили Клаас, бивш генерален секретар на НАТО. Миналата година Клаас гостувал на родната опера, където дирижира концерт на баритона от Миланската Скала Анджело Веча и тенора Бойко Цветанов.

„Оказа се, че нотите, които Клаас бе получил предварително, са малко по-различни от нотите, които ще се пеят на концерта. Казах му, че имам истинските ноти и той дойде вкъщи и почнахме да просвирваме композициите и да уеднаквяваме разликите", разказва Бончев за срещата си с Клаас. Диригентът бил очарован от Веча и Цветанов, както и от гласа на младия бас. Концертът се превърнал в музикално събитие за певците, публиката и самия Клаас.

Операта е елитарно изкуство, но в последно време билетите за представления се изкупуват месеци напред, а спектаклите минават пред препълнени зали и възторжените почитатели на това изкуство, сподели Стоян.

„Мечтата да пее, мечтата за музика заведе Стоян във Варна, където предстоеше премиерата на операта „Ернани” от Верди. Там големият български тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, изпълни главната роля в премиерната постановка на „Ернани” от Джузепе Верди.

Международният музикален фестивал „Варненско лято” и Варненската опера представиха на публиката си този Вердиев шедьовър. Забързани в столичното безвремие, заето от присъствието единствено на политици, някак встрани оставихме събитието „Варненско лято” и премиерата на „Ернани”.

За да види спектакъла бял свят са помогнали: Министерство на културата, Община Варна, Гранд-хотел „Димят”, хотел „Сплендид” и медийните партньори: ТВ Черно море, TВ Варна, Радио Варна, Радио Дарик, в. Черно море, в. Народно дело и електронните издания dariknews.bg, ida.bg, dnesplus.bg, varna-sport.com. Световноизвестни звезди присъстваха в програмата на спектакъла: Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздаде перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов - желан гост на големите оперни сцени, бе Дон Карлос, а в ролята на Елвира бяха готови да пеят сопраните Линка Стоянова /16 юли/ и Елена Баръмова /17 юли/.

Освен това бе обявено, че големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов, бе обявено, че ще пеят и в двете премиерни вечери на спектакъла.

Стоян остана за представленията, за да чуе още веднъж музиката на великия Верди и като дубльор на един от изпълнителите в "Ернани".

{saudioplayer}aslong.mp3{/saudioplayer}

Във време, когато пари за култура няма, във време, когато така нареченият министър на културата Вежди Рашидов се мъчи да сътвори „малка пластика” от родната култура като съединява театри с опера, или оперета с балетна трупа, във Варна, морската ни столица мина премиерата на операта „Ернани” от Джузепе Верди с цяла плеяда от златни гласове.

Сред певците, макар и като дубльор бе младият български бас Стоян Бончев. запомнете този глас - тепърва ще чуваме за него по света!

 

Френският премиер Манюел ВалсПариж смята, че това не е изгодно за Европейския съюз

Подписването на договора за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и Европейския съюз (ЕС) е невъзможно. Това обяви премиерът на Франция Манюел Валс.

Това той направи по време на среща с избиратели в град Белвил-сюр-Мер, на брега на Ламанша. "Честно казано, споразумение за трансатлантическо партньорство не може да има", споделил френският министър-председател пред избирателите си.

Според Валс в сегашния си вид ТТИП води ЕС в грешна посока. Занапред не трябва да се сключва нито един договор за свободна търговия, ако той не отговаря на интересите на Евросъюза. Европа трябва да заеме твърда позиция и Франция ще следи за това, декларира френският министър-председател.

Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции се планира от 2012 година. 2016 г. е решаваща за него. По същество то е споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ.

 
През 1918 година, британският министър на външните работи лорд Джеймс Балфур казва: "Единственото, което ме интересува от Кавказ, това е ж. п. линията, по която нефтът от Баку го доставят в Батуми. Местните жители могат да се режат един друг на късчета - това мен не ме вълнува!"

Твърде малко се е променила геополитиката от времето на Първата световна война. Това е причината и в този район да няма мир, въпреки че се лансира строеж на нефтопровод от Баку в Джейхан - за това ще трябва да минат години, докато се осъществи. Когато нефтопроводът вече бъде факт, нефтът ще бъде насочен изключително и само за американския пазар.

Към днешна дата отношенията на Грузия с автономна република Аджария не са толкова прости, въпреки че Аджария за разлика от Южна Осетия и Абхазия никога не е обявявала независимост от Грузия. Медиите се надпреварват да описват демократично избрания президент на Грузия като опонент на лидера на Аджария - Аслан Абашидзе.

Близкият съратник на Михаил Саакашвили, бивш министър на отбраната Ираклий Окруашвили предупреди преди година, че президентът на Грузия има план да превземе Цхинвали. Окруашвили бе задържан веднага и обвинен в корупция, поръчани убийства и погроми, като бе вкаран в затвора. Срещу огромната сума от 6 милиона долара, внесена като гаранция, той излезе от ареста и замина зад граница. С малка операция, без големи загуби поясни точно преди година Окруашвили, държавният глава Михаил Саакашвили е възнамерявал да върне Южна Осетия в състава на Грузия - съобщи Окруашвили в телевизионно интервю, след което той е бил задържан и хвърлен в затвора. До освобождаването на Окруашвили се стигна, когато той, пак в телевизионно обръщение призна, че е оклеветил президента и че сторил това под натиска на Бадри Патаркацишвили?! Самият Патаркацишвили /лидер на опозицията, близък до Березовски и олигарх/ побягнал веднага в Лондон с частен самолет, изплашен от чутото.

В първото си интервю Окруашвили призна, че президентът Саакашвили е имал план да бъде убит водача на опозицията в Грузия Бадри Патаркацишвили, който по-късно действително почина при съмнителни обстоятелства в Лондон. От затвора, Окруашвили даде ново интервю, в което се разкая за казаното и бе освободен с марка за неотклонение, гаранция от 6 млн долара.
Водачът на опозицията Патаркацишвили почина в Лондон по неизяснени причини. Този който протежира и проправи път на Саакашвили към върха, премиерът на Грузия Зураб Жвания пък бе намерен мъртъв заедно с любовника си в някаква квартира...
Ирина Саришвили-Чантурия, съпруга на разстреляния от "терористи" на 3 декември 1994 година лидер на Национално-демократическата партия, Гия Чантурия също стана жертва на политическия терор в Грузия. Оказа се, че по Ирина Чантурия е била открита стрелба, съобщиха тогава средствата на масова информация и в резултат на нападението, тя е била ранена...
Защо давам тези примери? Защото те разкриват манталитета на действие на "демократично" избрания президент Михаил Саакашвили спрямо опонентите му.

Ноемврийската революция на розите беше един спектакъл, поставен от американците, което призна и сам президентът Саакашвили, като не пропуска да изтъква, че без американска помощ неговият преврат едва ли щеше да успее. Сам аджарийския Абашидзе, в дискусия с посланика на САЩ в Грузия, Ричард Майлс се убедил, че без одобрението на Белия дом нищо не се върши в Грузия.
Москва подписа примирието за спиране на военните действия и изтегляне на войските от районите на действия, подписа го и Грузия. След това стана ясно, че Грузия е подписала друг текст, различен от този, който е бил предложен на Москва, подготвен от президентите на Франция и Русия. Това съобщи руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.
"Ние сме озадачени от факта, че документът подписан от Саакашвили се отличава от този, който бе съгласуван от президентите на Русия и Франция, така че този въпрос подлежи на уточняване по дипломатическите канали", посочи дипломатът Лавров пред журналисти, като уточни, че в документа, който бе подписан от грузинската страна напълно отсъства уводната част, в която се уточнява, че "приведените по-долу принципи се подкрепят от президентите на Русия и Франция и президентите на Русия и Франция призовават страните да подпишат този документ".

Вероятно това ще се превърне в прецедент в съвременната история на дипломацията, с начина, по който един държавен глава, като Саакашвили подходи към такъв сериозен акт, като примирието между страните, участнички в конфликта. 24 часа по-късно, обяснение за случилото се или коментар не последваха нито от страна на Вашингтон, нито от страна на Тбилиси или ЕС.
Още на третия ден от войната, САЩ обещаха в едно от заседанията на Съвета за сигурност да изготвят и внесат проекторезолюция за осъждане на действията на Русия. Вместо да поемат инициативата да съставят план като този на Саркози и Медведев за подписване на примирие между враждуващите страни в грузино-осетинския конфликт, Щатите демонстрираха ненужно и в тази организация любовта и привързаността си към грузинския президент.

От първия ден, в който започнаха военните действия в грузинско-осетинския конфликт дневният режим на Белия дом се промени и започна да включва ежедневно и задължително: обаждания от Саакашвили, уверения на Вашингтон пред грузинския държавен глава, че САЩ ще ги подкрепят в инвазията им в Южна Осетия и Абхазия, заплахи от Буш или Кондолиза Райс към Москва, че ако не спре противопоставянето на грузинските щения, ще бъде санкционирана, ще бъде изолирана, ще има неприятни последствия за двустранните отношения САЩ-Русия.

На непослушните кремълски ръководители размахваха пръст от Европейския съюз, от НАТО, от кандидатите за президенти на САЩ и от кой ли не още. Въпреки, че Москва подписа договора за примирие и спиране на огъня. Всъщност ето точките на това примирие:
1. Да не се прибягва до насилие.
2. Да бъдат прекратени окончателно враждебните действия.
3. Да се осигури свободен достъп за хуманитарна помощ.
4. Грузинските военни сили трябва да се изтеглят в базите си.
5. Руските военни сили трябва да се изтеглят до позициите, заемани от тях преди избухването на враждебните действия. До приемането на международен механизъм, руските миротворчески сили ще прилагат допълнителните мерки за сигурност.
6. Започване на международни преговори за решения по сигурността и стабилността в Абхазия и Южна Осетия.


Защо Белият дом е раздразнен? От решенията на президента Дмитрий Медведев ли - едва ли. Раздразнението идва от факта, че не териториалните претенции на Грузия са в дъното на грузинско-осетинската петдневна война, а неща далеч по-различни и сериозни. Като създаване на подходящ международен климат за безапелационно разполагане на американските оръжия за противоракетна отбрана в Полша. Вашингтон се устреми към пресичане на претенциите на Русия по разполагането на ПРО и на други места в Източна Европа и най-важната причина за раздразнението на Белия дом от сериозността, с която Кремъл подходи към пробема с Южна Осетия - това е слагане на ръка на суровини като нефт и газ от страна на Вашингтон в размирните райони.
Белият дом реши веднъж завинаги да скъса със зависимостта на Европа от руски газ, но начинът, по който започна това свое начинание бе твърде лошо подбран. Зле подбран се оказа и изпълнителят - Михаил Саакашвили, който като образец на демократично избран президент трябваше, според ЦРУ-медийната пропаганда във водещи западни медии, да бъде еталон за държавен глава, който се противопоставя на Русия.
Всичко като планове на хартия явно е било прекрасно, но в действителност реализацията бе тотален неуспех на Белия дом и ЦРУ.
Първоначалното заблуждение, че стремежът на Саакашвили да присъедини териториите на Южна Осетия и Абхазия е истинската цел на нападението в нощта на 7 срещу 8 август се оказа погрешно. Твърде вероятно е, САЩ да са обещали на Грузия като бонус присъединяването на тези територии, ако проведе военните действия според плановете на САЩ, но това е друг въпрос.
Изпълнителят на волята на Вашингтон обаче обърка конците и първоначалното критично отношение на западните държави към Русия се променяше с всеки изминал ден.

Обратът започна с посещението на Саркози в Москва, където президентът Медведев твърдо, но обосновано постави изискванията по едно бъдещо примирие. Твърде различно е протекло посещението на Саркози в Тбилиси и впечатленията му и тези на френския външен министър Кушнер от посетените бежански лагери, от разрушения Цхинвал, от размерите на хуманитарната катастрофа, която е видял с очите си.

И така: примирие между Грузия и Русия е налице, но дали то ще донесе мир и спокойствие в районите, засегнати от войната? Очакванията са: след подписаното примирие спорът да се пренесе в дипломатическите кръгове на западните държави и САЩ, а там нещата ще продължат дълго, с месеци може би. Очаквания има и да спрат провокациите на различни военни формирования, да се изтеглят руските войски, според договореното, а грузинските войски да се върнат на местата, където са се намирали преди конфликта.
Лесно ли бе на Москва да подпише веднага примирие? Примирието бе подписано независимо от това, че САЩ използваха масираната медийна световна кампания против Кремъл и разположиха своите ПРО в Полша.
Примирието бе подписано от Москва:
  • Независимо, че на 13 август украинското ръководство предприе сериозен антируски ход, като президентът на Украйна Виктор Юшченко издаде указ, /в противоречие с базовото споразумение между Русия и Украйна за статута и условията за пребиваване на Черноморския флот на територията на Украйна от 1997 г., - бел. Л. М./, който претендира за едностранно регулиране на пребиваването на Черноморския флот на Руската Федерация на украинска територия;
  • Независимо, че под формата на реализация на хуманитарен план, в Грузия пристигнаха първите американски военни - морска пехота и военна авиация, а в същото време САЩ заподозряха и обвиниха Русия в прехвърляне в Грузия на допълнителни подразделения;
  • Независимо, че Съединените американски щати поискаха извънредно съвещание на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО за обсъждане на ситуацията в Грузия;
  • Независимо, че външните министри на ЕС постигнаха съгласие по време на извънредната си среща в Брюксел на 13 август за това, да изпратят свои наблюдатели, които да следят за спазването на примирието в Грузия. Освен това беше решено да се направи преоценка на отношенията с Русия след едноседмичните кръвопролития;
  • Независимо, че САЩ заплашиха, че Конгресът може да поиска Русия да бъде лишена от домакинството на Олимпийските игри през 2014 г.;
  • Независимо, че се чуха предложения Евросъюзът да предприеме твърди мерки за регулирането на конфликта и то към Кремъл. Преговорите за сътрудничеството с Русия да бъдат прекратени, като тя бъде изключена от Г8 и също така да бъде забранено приемането й в СТО, като бъде накарана да плати за нахлуването в Грузия;
  • Независимо, че Русия непрекъснато бе обвинявана, че е бомбардирала пристанището в Поти, мостове, летища, които след време се оказваха здрави;
  • Независимо, че руските войски бяха обвинени, че са използвали касетъчни бомби във войната, а това също бе категорично опровергано по-късно;
Президентът Дмитрий Медведев зададе на журналистите три въпроса:
  1. Кой все пак е започнал военни действия в Южна Осетия - руските миротворци и войска или грузинската армия?
  2. Искала ли е международната общност, "осетинците в Южна Осетия и абхазците в резултат на тази агресия просто да престанат да съществуват"?
  3. Да се определя ли станалото като хуманитарна катастрофа или това касае само осетинците и Русия?
и поясни.: "Ако си отговорим на тези въпроси, много неща ще ни станат по-ясни".
Вярно е, че САЩ умело използваха безвремието около подписването на примирието и спирането на военните действия, за да изпълнят една от основните си цели на войната, която започна Саакашвили: започнаха разполагането на ПРО в Полша.
Вярно е и, че подготовката медиите в различни държави да настроят общественото мнение против Русия бе много добра, но затова пък не изтрая дълго.

Примирието в Осетия - войната, която няма да свърши

Войната струваше на Русия, по груби изчисления милиарди долари. По време на бойните действия в Южна Осетия, изходящият капиталов поток от Русия е бил в размер на 7 млрд. долара, предаде Интерфакс, като се позова на министъра на финансите на Русия Алексей Кудрин. "Шест млрд. долара в петък /8 август/ и един млрд. долара в понеделник /11 август/ - това е изтеглено като валута от Русия", заяви Кудрин.
Дали примирието означава мир и край на военния конфликт? Ще се реши ли бързо този проблем от дипломатите и държавниците от ЕС и САЩ? Русия подписа примирието, Грузия - също, въпреки, че в Тбилиси да премахнали част от текста, подписан в Москва. Под същия документ са се подписали и ръководителите на Абхазия и Южна Осетия, съобщи РИА Новости вчера.

След посещението на турския премиер Ердоган и срещата му с президента Дмитрий Медведев, след разговор на турския президент Абдуллах Гюл с руския му колега по телефона, Турция не пусна американски кораби в Черно море за изненада на САЩ, тъй като двете страни са близки в НАТО и на едни позиции по отношение на кюрдите. Изведнъж Турция отказа да пусне американски плавателни съдове, разбрала в Кремъл, че всъщност исторически и геополитически тя и Русия са силните държави в района.
Освен това Турция се включи в "Южен поток", което много разочарова Щатите, но когато става дума за природни богатства - приятелството отстъпва на заден план.

Дали България ще спази договорката и също ще се включи в "Южен поток", за Турция и Русия е все едно. Ако нашата страна не вземе участие в този проект, "Южен поток" ще мине направо през Гърция и родните ни политици единствено ще гледат как ни заобикаля газопроводът и отново ще дават акъл да страним от проекта, за да не сме зависими от Русия.
Неочаквана е и далечната цел, която отново застана на дневен ред и очаква своето разрешение: дали някои държавници на страни-членки от Европейския съюз трябва да се разграничат от Русия под американска диктовка и интереси, или нещата ще си останат непроменени.

След сключване на примирието нещата от петдневната война преминаха от бойното поле върху дипломатическите ходове и решения. Защо обаче наблюдатели на случващото се в районите на конфликта смятат и очакват нещата да се проточат? И дали това удължаване на започнатото по време на войната, ще продължи много?
Русия подкрепи официално идеята за изпращане на наблюдатели в Южна Осетия и Абхазия от ОССЕ и ЕС, докато Саакашвили поиска на глас от западните държави да накажат Русия за случилото се!
Русия гори, Русия руши, Русия не изтегля войските си - алармираха на всеки половин час от различни медии зад граница, повлияни от поведението и думите на президента Михаил Саакашвили.
"В зоната на грузинско-осетинския конфликт трябва спешно да се изпратят международни миротворчески сили", заяви външният министър на Франция Бернар Кушнер, цитиран от Грузия Онлайн.
Ситуацията в региона "продължава да предизвиква безпокойство", посочи министърът. Прекратяването на огъня остава неустойчиво. Трябва да продължим да оказваме необходимия дипломатически и политически натиск коментираха от френското министерство на външните работи.
Командващият руските сили около грузинския град Гори заяви, че руски миротворци са започнали да сменят редовните армейски части, окупирали по-рано града, предаде АФП.

"Руските войски започнаха да се изтеглят и на тяхно място пристигат руски миротворци," обясни пред АФП генерал Вячеслав Борисов. - Миротворците са там, а войските се изтеглят постепенно," е казал пред АФП, Борисов.
Мнозинството от германците са против участие на страната им в мирна мисия в Кавказ, написа германският вестник "Билд ам Зонтаг". В запитване на института за изследване на общественото мнение "Емнид" за изданието 56 на сто от анкетираните са отхвърлили подобен германски ангажимент, 37 на сто са били съгласни с него. Половината от запитаните освен това са на мнение, че Германия не трябва да участва във възстановяването на региона.
"Русия обмисля да върне балтийските си ядрени бойни глави за пръв път след края на Студената война", написа британският вестник "Сънди Таймс", позовавайки се на високопоставени военни източници.
Този ход, който идва в отговор на американските планове за разполагане на противоракетен щит в Европа, само ще увеличи и без това немалкото напрежение, предизвикано от достигането на руските войски на 20 мили от Тбилиси.
Дали САЩ ще спрат скоро да обвиняват Русия във всички смъртни грехове. Дали в Европейския съюз и НАТО са осъзнали, че като завоевател на територии в 21 век, Михаил Саакашвили им създава единствено проблеми и прави невъзможна защитата му пред Русия. По тези проблеми засега мненията в ЕС са поляризирани и трябва да се изчака да мине малко време, за да премине шока и външните министри на страните членки на ЕС да осъзнаят за какво иде реч. Още повече, че на политическата сцена в районите на Източна Европа Михаил Саакашвили, или както го наричат шегобийците в Тбилиси - Сабакашвили /нещо като кучи син - бел. Л. М./, увлича в безумията си Украйна и някои от бившите съветски републики.

"Грузия направи сериозни грешки в преценката на кризата с Русия, но реакцията на Москва е просто прекалена," каза френският външен министър Бернар Кушнер в интервю за френския седмичник "Журнал дьо диманш", предаде Ройтерс.
В същото време Кушнер заяви, че Европа трябва да поддържа контакт с Русия и изрази известно разбиране към руската позиция по отношение на скорошното споразумение на Полша със Съединените щати.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви, че "прекратяването на огъня е крехко", предаде АФП.
"Прекратяването на огъня е крехко, каквото е всяко прекратяване на огъня, но е абсолютно задължително да настояваме и да продължим дипломатическия и политически натиск. Заели сме се," добави френсият министър.
Федералната служба за сигурност на Русия /ФСБ/ обяви, че е арестувала зам.-шефа на управлението за външно разузнаване на Грузия. По данни на руските спецслужби, грузинският агент е трябвало да създаде в южната част на Русия бандитски формирования за оказване на въоръжено съпротивление на властите. Той също така е имал за задача да следи дейността на президента на Южна Осетия Едуард Кокойта, както и да събира данни за руските военни и Федералната служба за сигурност на Русия, да наблюдава движението на руските войски в Северен Кавказ и изучава социалнополитическата обстановка.

САЩ излязоха с предложение да бъде отказано на Русия да проведе следващата олимпиада. Очаква се Конгресът на САЩ да излезе със становище по внесеното предложение.
Абхазия и Южна Осетия ще поискат със сигурност своята независимост и уточняване на статута им като държави. САЩ и Грузия са категорични, че това "не подлежи на обсъждане", докато Русия вече декларира своята подкрепа и желание двете държави да имат правото да избират своето бъдеще.
Рано или късно Саакашвили ще трябва да напусне поста си, тъй като това, което сътвори е нечувано за действия на един държавен глава и няма оправдание. Москва бе категорична по този въпрос: "Човек, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", заяви министърът на външните работи Сергей Лавров. Така че колкото и да разговарят с грузинския президент Буш и Кондолиза Райс, те би трябвало вече да са разбрали, че в тази игра са заложили на куц кон и е крайно време да престанат да се вживяват в ролата на психоаналитици, а да принудят тихо протежето си Саакашвили да си събере багажа и да напусне поста. Защото няма логика нито НАТО, нито от ЕС да приемат в редиците си един неуравновесен човек, пък бил той и президент.
В петте дни на война и след това, в поведението на САЩ и някои западни държави прозря желанието им да скарат и направят непоносими отношенията на Дмитрий Медведев с бившия президент, сега примиер Владимир Путин. Съмнявам се нещо толкова елементарно като ход да успее, но времето ще покаже най-добре какво ще излезе от цялата тази, съшита с бели конци поредна авантюра на ЦРУ.
И нещо за идеята на Щатите да разположат своите ПРО в Полша и други страни от Източна Европа. Не зная дали е от умората или от предстоящия край на мандата, но едва ли в Белия дом са пропуснали да разгледат и анализират при симулации, възможността - Русия да отговори на американските ПРО със свои, във Владивосток. А от Владивосток - Западното крайбрежие на Щатите се вижда като на длан. Нима си струва риска да се дразни Кремъл с подобни недалновидни решения?

Не зная как провеждат симулации за евентуални реакции по свои бъдещи решения от ЦРУ, но съм наясно, че не е толкова еретична и невъзможна идеята Русия да се заеме и образува друга система за колективна сигурност - например в държави от Евразия, като в нея се включат освен Русия и Китай, Северна Корея, Индия и някои от мюсюлманските държави в Европа. Тогава как биха се чувствали Щатите? А НАТО и Европейския съюз? Един такъв съюз би обезсмислил присъствието на САЩ в Афганистан, както и претенциите към Иран.

"Не прави това, което не искаш да ти се връща" - казват старите хора, но дали някога сегашният обитател на Белия дом и държавният му секретар са чували тази поговорка?

Следва продължение
 

Танкове, мародери и избягали затворници, протестиращи, над 100 души убити,

От Кайро за БНТ разказа Анатолий Нанков, който е помощник-треньор на футболен отбор ЕНППИ: “...Тук където живеех има охрана... Банките са затворени, който можа изтегли пари от банкоматите и напазарува... Не напускаме домовете си... Хората дежурят на групички, никой не смее да излиза... имаме връзка с нашето посолство, имаме уверенията на нашия външен министър, че има вероятност да се организира един самолет, един полет за всички живеещи българи... по наши данни около 300 човека живеят и работят в Египет... би било хубаво да се приберем в България докато положението не се успокои....”

Ще евакуира ли МВнР българските граждани от Египет?

От включване на министъра на външните работи Н. Младенов в предаването на БНТ научихме, че цял ден заседавал на 30 януари кризисен щаб, МВнР имало план за евакуация на нашите сънародници от Египет, съобщи министър Младенов. “Предстои да има още едно съвещание и да в координация с останалите страни от Европейския съюз вече да преценим дали има нужда да се вземе решение за евакуация на българските граждани... след два часа аз съм в Брюксел, където започва заседание на Европейския съвет на министрите на външните работи, където много внимателно ще обсъдим ситуацията в Египет...

При какви обстоятелства ще се задейства кризисния план за екакуация на българите от Египет попита Жени Марчева министъра.

Младено отговори с неясно мрънкане, че полицията вече действала на места, но движението все още е ограничено поради полицейския час... Кога и как ще се пристъпи към процес на евакуация да бъде зависело от много фактори, включително и от възможността да бъде изпратен самолет на място, включително и да бъдат придвижени българските граждани, които биха искали да се върнат в България... Младенов посъветва българите да установят връзка с българското посолство, тъй като от 30 януари започнал процес на регистрация... така щяло да се види колко българи искат да се завърнат в България... Предстоял нов преглед на ситуацията и тогава щяло да се вземе окончателно решение...

А липсата на възможност за комуникация, телефонните връзки са нарушени, интернетът е спрян, как си представя Младенов, че българите, намиращи се в Египет ще могат да се свържат с посолството и как в случай, че все пак се свържат – ще имат възможност да се придвижат до посолството на България?

Истината е, че Младенов и сие

  • не ги е еня за съдбата на българите и как ще успеят да отидат до посолството в Кайро;
  • Другата истина е, че в случай, че отидат 300 души постоянно пребиваващи – къде ще ги настани посолството, за да ги храни докато чакат големите мозъци от екипа на Младенов да се раздвижат в посока изпращане на самолет до Египет, за да бъдат прибрани българите;
  • Да не отварям дума, че точно в този случай изобщо не се налага да се шикалкави и пита в Брюксел дали да евакуираме гражданите си, или не!

Какво чака  Европа да се случи в Египет?

В тази посока се случва поредица от показателни събития:

  • Израел е изпратил тайно съобщение до САЩ и европейските страни, в което ги призовава да подкрепят стабилността на египетския режим, който през последната седмица беше силно разклатен от антиправителствените протести в страната, предаде АФП.

В съобщението израелските лидери подчертават, че „интересът на Запада” и на „целия Близък изток е подкрепата за стабилността на режима в Египет”. „Затова трябва да се спрат публичните критики срещу президента Хосни Мубарак”, подчертава съобщението, което е било изпратено в края на миналата седмица.

Военното радио на Израел коментира съобщението като критика към САЩ и Европа, които не подкрепят режима в Египет.

  • Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън реагира много сдържано на демонстрациите в Египет отбеляза австрийският “Ди Прессе”. Тя посочи, че може да бъде предприето действие едва, след като се чуе мнението на всички европейски правителства. Но нейните дипломати не реагират правилно – те дават успокоителни, противоречиви и просто неправилни оценки на ситуацията в региона, коментира изданието.

Правителствата в Европа имат интерес от това северноафриканските режими да продължат да съществуват от гледна точка на икономиката и сигурността, пише австрийският вестник „Ди Пресе”, което предопределя очакванията за срещата на външните министри на ЕС на 31 януари в Брюксел, т .е. само време и пари ще губят дипломатите в обсъждане на ситуацията в африканската държава.

Президентът Хосни Мубарак назначи ново правителство и смени шефа на разузнаването – а това са действия, които не се вършат на изпроводяк.

В същото време ситуацията в Египет се усложнява от факта, че египетските военни вече показват, че не искат да подкрепят режима на Мубарак.

Основните пътища в Кайро се контролират от бронирана техника, военните се опитват да спрат грабежите, но не пречат на действията на опозиционерите, които искат оставката на президента.

Египет вече беше напуснат от много представители на политическия и бизнес елит, като само в Дубай в неделя, на 30 януари са кацнали 19 частни самолета от Кайро. Появиха се съобщения и за спешното напускане на страната на Гамал Мубарак, син на президента и негов най-вероятен приемник, коментира “Независимая газета”.

Докато се правят опити да се укрепи режима на Мубарак, излезе информация в английския “Гардиан”, че телевизия “Ал Джазира” е забранена в Египет.

Шестима журналисти от телевизия “Ал Джазира” са били арестувани, като са им били взети камерите и другите уреди за излъчване, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденцията на сателитния канал ТВ Обединени Арабски емирства, от кореспондента Дан Нолан, който също е бил задържан, но успял да пусне в Twitter информацията си за ареста.

“Четирима войници влязоха в нашата стая...” – започва кореспонденцията на Нолан, който пише, че е било сигурно, че арестуваните журналисти ще бъдат депортирани от Египет.

Шестима от арестуваните журналисти са били изведени от хотел “Хилтън” навън, като са им е била иззета апаратурата.

Часове по-късно бе съобщено, че журналистите са освободени, но апаратурата им е задържана, съобщи отново “Ал Джазира”, която има английски вариант на сайта си.

Египетските власти обвиниха телевизя “Ал Джазира” в подстрекателство към бунтове и я спря за територията на страната. “Ал Джазира” описа спирането си като акт, предназначен за ограничаване на свободата на словото, и като цензура за заглушаване на гласа на египетския народ. Телевизията направи всичко възможно това да стигне до различни държави по света.

“Ал Джазира”, която е собственост на емира на Катар предаде вълненията и протестите, които избухнаха в страната обективно.

“Гардиан” съобщава, че неговия репортер Джак Шенкер е бил нападнат и арестуван миналата седмица, докато кореспондента на “Таймс”, Джеймс Хилдер и бил бит и също задържан миналата седмица, през уикенда.

Повече от дузина журналисти са били арестувани в Египет във връзка по време на протестите, цитира данни и организацията “Репортери без граница”.

Закриването на “Ал Джазира” е нагло нарушение на основното право на египтяните да получават информация за кризата в своята страна е заявил Мохамед Абдел Дайем, програмен координатор за Близкия Изток и Северна Африка в Комисията за защита на журналистите.

*       *       *

“Бъдещето на Близкия Изток ще се решава в Кайро” пророкува “Индипендънт”.

Промените в кабинета, които обяви египетският президент Хосни Мубарак в събота са козметични – смененият ръководител на разузнаването стана вицепрезидент, а бившият министър на военновъздушните сили стана премиер, пише изданието. И точно тези двамата положиха основата на военен режим, наред със съществуващото извънредно положение и улични протести.... Ако армията и президентът бяха обединени, те щяха да бъдат обединени в безсилието си – пише “Индипендънт”.

Защото както и в Тунис, забележително за протестите е, че нямат лидер – фокусът е върху враждебността към продължителното управление на Мубарак, коментира вестник "Индипендънт", пренебрегвайки, че един от лидерите на опозицията е Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, бивш генерален директор на международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. Именно ел Барадей заяви пред протестиращите, че опозицията не презнава решенията, които е взел на 25 януари Мубарак със смяната на кабинета.

“Ние искаме падането на режима” написаха на плаките протестиращите. Много от излезлите на улицата обявиха, че са против връзките на Гамал Мубарак, сина на президента с милионери и политици магнати, тъй като зад тези връзки прозират амбициите Гамал да наследи президентството от своя баща.

Президентът назначи нов кабинет в опита си да потуши продължаващите улични протести, съобщи Ал Джазира. – Египетското въстание заплашва Израел коментира “Ал Джазира”. Опозицията призова на протест за вторник, 1 февруари, но тази нестабилност стана причина САЩ и ЕС да настояват за реформи пред новото правителство, сформирано от Мубарак и народното въстание, което вече е факт, тъй като страната е парализирана, има убити, армията не се намесва, а полицията работи вяло и на места. В тази обстановка, позицията на ЕС и САЩ, да се предупреждава за опасност от екстремизъм си е чиста проба ослушване в ситуацията.

Инвеститори прехвърлят стотици милиони долари от страната от началото на протестите отбеляза “Ал Джазира” – предстои общонационална стачка.

Египетският президент Хосни Мубарак отговори на милионите, искащи оставката му, като заповяда на армията да въведе ред на всяка цена. И веднага в обхванатите от безредици египетски градове започнаха да стрелят снайпери. Кръв заля бреговете на Нил, пише „Российская газета”.

Въпреки комендантския час, войниците не само не разгониха тълпата, но на места се сдружиха с нея.

Властта все по-осезаемо се изплъзва от ръцете на Мубарак.

Въпреки суетенето на Аштън, която не за първи път показва, че е фигурант в европейската дипломация, който чака сигнали от САЩ, баронесата демонстрира  и че е безсилна  да реагира на сериозен международен проблем...

Посолството на Германия в Кайро евакуира част от персонала си и други германски граждани, живеещи в Египет, съобщава радио „Дойче веле”.

Около 140 германци са били откарани на летището североизточно от Кайро, което през последните дни е пълно с чужденци, искащи да напуснат страната.

Рано тази сутрин от летището във Франкфурт е излетял самолет, който да прибере германците от египетската столица.

Френските компании „Франс телеком”, „Лафарж” и „Креди Агрикол” са започнали евакуация на своите служители от Египет, където вече седмица продължават протестите с искане за оставката на президента Хосни Мубарак, предаде РИА Новости.

В неделя строителната компания – производител на цимент „Лафарж”, реши да евакуира част от чуждестранните си служители заедно с техните семейства. В египетския отдел на компанията работят около 70 чужденци от 25 страни.

Банка „Креди Агрикол” в неделя започна да връща във Франция своите служители и техните семейства. Около 10 души са останали в Египет, за да може банката да продължи своята работа.

Днес „Франс телеком” обяви, че започва евакуация на служителите си.

Около 2400 американци са поискали да бъдат евакуирани от Египет, предаде АФП.

Първите 42-ма американци, които бяха евакуирани ня 31 януари с чартърен полет, са пристигнали в Кипър. САЩ и още няколко страни от ЕС са поискали Кипър да служи за транзитен център за евакуираните граждани.

В момента няколкостотин американци се намират на летището в Кайро.

Италианският производител на цимент „Италчементи груп”, най-големият производител в Египет, прекрати производството си и в петте си завода в Египет, поради растящото напрежение в страната, предаде АФП.

„Производството временно е спряно. Фабриките са обезопасени, а компанията продължава да следи ситуацията”, съобщава представител на фирмата.

„Италчементи груп” през почивните дни е евакуирала около 100 свои служители и членовете на техните семейства.

Пет самолета на турските авиолинии бяха изпратени в Епгипет, за да евакуират турските граждани, за да приберат турските граждани, желаещи да напуснат страната. Няма шикалкавене, няма условие за регистрация в посолството на Турция, за да се преценяло колко турци искат да се върнат от Египет...

Не една или две европейски държави-членки на ЕС и държави, които не члевуват в общността изтеглят свои граждани, работещи в Египет. Гърция и Швейцария вече го сториха. В същото време баронеса Аштън се ослушва е не е наясно как трябва да се реагира на кризата в Египет. Тя призова новото правителство на Мубарак за преговори с опозицията – което засега означава, че Аштън приема новия кабинет за легитимен.

А от Брюксел ослушването мина в редиците на българското МВнР и поради тази причина само слушаме за заседания на кризисен щаб, подкани за регистрация на постоянно пребиваващите в българското посолство в Кайро, но самолетите още не са излетели за египетската столица.

В 18 часа българско време външният министър съобщи, че евентуално на 1 февруари ще излети за Египет самолет, за да прибере българи, които са изявили желание да се върнат в родината....

 
Топ икономистът Тома Пикети в специално интервю за Die Zeit иска голяма конференция по въпроса за дълговете в Европа. Според него тъкмо Германия не бива да отказва каквато и да е помощ на гърците. След успеха на книгата му „Капиталът през ХХI век“ Тома Пикети е смятан за един от най-влиятелните икономисти в световен мащаб. Тезите му за разпределението между доходи и богатството предизвикаха дискусии по цял свят през изминалата година. В интервюто на Георг Блум от Die Zeit, Пикети се включва решително в дебата за дълговете.

Превод от немски: Юлия Владимирова, сайт ГЛАСОВЕ

Интервюто е публикувано в “Die Zeit” на 27 юни 2015 г.

Топ икономистът Тома Пикети

Die Zeit: Можем ли ние, германците, да се радваме на това, че дори и френското правителство в момента се прекланя пред догмите на политиката на икономии на Берлин?

Пикети: В никакъв случай. Това не е причина за радост нито за Франция, нито за Германия и най-вече за Европа. Напротив – аз се страхувам, че консерваторите, особено в Германия, са на много малко разстояние от това да разрушат европейската идея. И то на базата на ужасяващата си липса на историческа памет.

Die Zeit: Ние, германците, обаче преосмислихме собствената си история.

Пикети: Но не и когато става дума за собствения ви дълг! И споменът за него трябва да е от значение точно в днешна Германия. Нека погледнем историята на националните дългове: Великобритания, Франция и Германия са били в днешната ситуация на Гърция, между другото с много по-големи дългове. Първият урок, който може да се изведе от историята на държавните дългове, е, че не стоим пред нови проблеми. Винаги е имало много възможности дълговете да бъдат погасявани. И никога не е имало само една възможност за решаването им, както Берлин и Париж се опитват да заблуждават гърците.

Die Zeit: Но все пак гърците не трябваше ли да си платят дълговете?

Пикети: Моята книга разказва за историята на доходите и богатството, включително и националните. И на какво попаднах, докато пишех: Германия наистина е показателен пример за страна, която в историята никога не е плащала своите национални дългове. Нито след Първата световна война, нито след Втората. Винаги е оставало да плащат другите, около немско-френската война от 1870 г. например Германия изисква висока сума от Франция и я получава. Заради това френската държава понася тежестта на този дълг в продължение на десетилетия. Всъщност историята на националните дългове е пълна ирония. Тя рядко следва представите ни за ред и справедливост.

Die Zeit: Но това не води до извода, че днес не можем да се справим по-добре?

Пикети: Когато чувам днес германците да казват, че имат изключително морален подход към дълговете и твърдо вярват в това, че те трябва да бъдат плащани, си мисля: та това е един голям виц! Точно Германия е страната, която никога не плати своите дългове. И заради това няма никакво право да дава уроци на други държави.

Die Zeit: Опитвате се да изобразите страни в историята, които не плащат дълговете си, а се представят за победители?

Пикети: Точно такава страна е Германия. Но нека тръгнем постепенно: историята ни учи на две възможности при една високо задлъжняла държава, която трябва да изпълни задълженията си. Едната е демонстрирана от Британската империя през ХIХ век след скъпите й войни с Наполеон. Това е бавният метод, който днес се препоръчва и за Гърция. Империята си е изплатила големите задължения чрез строго финансово управление и дисциплина. Това е проработило, така или иначе, но отнема прекалено много време. За над 100 години Британската империя се отказва от между два и три процента от икономиката си, за да изплаща дълговете си, което е било повече, отколкото са изразходвали за образование. А това не трябваше изобщо да се случва, както не трябва да се случва и днес. Вторият метод е много по-бърз. Германия го изпита през ХХ век. В своето същество той се състои от три компонента: инфлация, специален данък върху частното имущество и облекчение на дълга.

Die Zeit: Тоест вие ни казвате, че „икономическото чудо“ на Германия почива на опрощаване на дългове, които ние днес отказваме на Гърция?

Пикети: Точно така. След края на войната през 1945 г. германската държава е задлъжняла с над 200% от брутния си вътрешен продукт. Десет години по-късно от него е останало малко, държавните дългове са били 20% от брутния вътрешен продукт. В това време Франция успява със същия фокус. Това неимоверно бързо редуциране на дълга никога нямаше да го имаме, ако то е трябвало да се случи с бюджетните препоръки, които днес даваме на Гърция. Вместо това Германия и Франция се обръщат към втория метод, който обясних по-горе, с трите компонента и намаляването на дълга. Нека да си спомним за Лондонската конференция от 1953 г., на която са анулирани 60% от външните дългове на Германия, а вътрешните дългове на младата Федерална република са реструктурирани.

Die Zeit: Това се случи, защото се прие, че високите репарации, поискани от Германия след Първата световна война, са една от причините за Втората световна война. Тогава беше важно да бъдат опростени греховете на Германия!

Пикети: Глупости! Това няма нищо общо с моралната чистота, а с едно рационално икономическо и политическо решение. Тогава правилно е било установено, че след големи кризи, след които следват и огромни дългове, някак идва моментът, в който човек трябва да се обърне към бъдещето. Не може да се изисква от новите поколения хора да заплащат с десетилетия дълговете на своите родители. Без съмнение гърците направиха много грешки. До 2009 г. правителствата на Атина фалшифицираха своите бюджетни документи. Въпреки това младото поколение в Гърция не носи отговорност за грешките на своите родители, както и младото поколение на Германия през 50-те и 60-те. Сега трябва да се гледа напред. Европа е основана на забравянето на дългове и инвестирането в бъдещето. И в никакъв случай на идеята за вечното наказание. За това трябва да си спомним.

Die Zeit: Краят на Втората световна война е бил рухване на цивилизацията. Европа е била поле за убиване. Днес е различно.

Пикети: Да се отхвърля историческото сравнение със следвоенното време би било погрешно. Нека да вземем например финансовата криза от 2008/2009 г. Това не беше някаква си криза. Това беше най-голямата криза от 1929 г. насам. Трябва да зададем и такива исторически сравнения. Това важи също така и за гръцкия брутен вътрешен продукт. Между 2009-а и 2015-а той е намалял с 25%. Това е сравнимо с рецесиите в Германия и Франция между 1929 и 1935 година.

Die Zeit: Много германци смятат, че гърците до днес не си признават грешките и искат просто да си продължават по същия начин, с високите държавни разходи.

Пикети: Ако на вас, германците, ви бяхме казали през 50-те години, че не сте признали грешките си, вие все още щяхте да изплащате дълговете си. За щастие се оказахме по-интелигентни.

Die Zeit: Германският финансов министър изглежда вярва, че при излизане на гърците от еврозоната Европа би могла да се сплоти повече.

Пикети: Ако започнем с това да изхвърлим някоя страна, значителната криза на доверието, в която се намира днес еврозоната, може да става все по-голяма. Финансовите пазари веднага ще се обърнат към следващата страна. И това би било началото на една дълга агония, в хода на която ще подложим на риск социалния модел на Европа, нейната демокрация, също така и нейната цивилизация и това всичко ще бъде пожертвано само заради една консервативна, ирационална политика по отношение на дълговете.

Die Zeit: Смятате ли, че ние, германците, не сме особено великодушни?

Пикети: За какво говорите? Великодушни? В момента Германия извлича печалба от Гърция с кредита, който отпуска, заради сравнително високите лихвени проценти.

Die Zeit: Какво е вашето предложение за излизане от кризата?

Пикети: Нуждаем се от конференция за общите дългове на Европа, както се случи след Втората световна война. Едно реструктуриране на дълговете е неизбежно не само за Гърция, но и за много други европейски държави. Сега просто загубихме шест месеца в напълно непрозрачни преговори с Атина. Представата на еврогрупата, че Гърция в бъдеще ще има бюджетен излишък от 4% на брутния си вътрешен продукт и че ще успее да плати дълговете си в период между 30 и 40 години, е все още на масата. Това значи, че през 2015 г. ще има 1% излишък, 2016 г. 2%, през 2017 г. 3,5%. Напълно нелепо! Така никога няма да стане. Така просто отлагаме във времето нуждата от дългова конференция.

Die Zeit: Какво ще стане при едно опрощаване на дълговете?

Пикети: Това ще изиска една нова демократична европейска институция, която да реши за допустимото ниво на дълговете, за да се избегне възраждане на тези дългове. Това може да бъде европейска парламентарна ка̀мара, която произхожда от националните парламенти. Финансовите решения няма да могат да избягат от този парламент. Да се подкопае демокрацията в Европа, каквото днес прави Германия, като настоява чрез автоматични механизми виновността за дълговете на обеднелите страни, е голяма грешка.

Die Zeit: Вашият президент, Франсоа Оланд, напоследък не успява с критиките на фискалния пакт.

Пикети: Това не доказва нищо. Ако през миналото решенията в Европа са били вземани по демократичен начин, политиката на остеритет в момента в Европа не би била чак толкова стриктна.

Die Zeit: Но никоя политическа партия във Франция не участва. Националният суверенитет се счита за нещо свято?

Пикети: Действително в Германия повечето хора си мислят, че се върви към демократичното ново основаване на Европа, както пък във Франция с многото хора, вярващи в суверенитета. Още повече – нашият президент все още се явява в образа на затворник на провалилия се през 2005 г. референдум за Европейска конституция, която се провали във Франция. Франсоа Оланд не разбира, че много неща се промениха заради финансовата криза. Ние трябва да преодолеем собствения си национален егоизъм.

Die Zeit: Какви национални егоизми виждате в Германия?

Пикети: Мисля, че Германия днес е много белязана от обединението си. Дълго време витаеха страхове, че това ще доведе до икономическа стагнация. Но след това обединението се оказа голям успех, благодарение на функциониращите социални модели и непокътнатите индустриални структури. В същото време обаче страната е толкова горда от това си постижение, че си присвоява правото да дава уроци на всички останали държави. Това е малко инфантилно. Естествено, разбирам колко е било важно успешното обединение за личната история на канцлерката Ангела Меркел, но сега Германия трябва да преосмисля много. Иначе позициите й за дълговите кризи могат да се превърнат в огромна опасност за Европа.

Die Zeit: Какъв съвет бихте дали на канцлерката Меркел?

Пикети: Тези, които днес искат да изхвърлят Гърция от еврозоната, ще свършат във варела за отпадъци на историята. Ако канцлерката иска да си осигури място в историята, подобно на Хелмут Кол с обединението, днес тя би трябвало да се застъпи за съгласие по гръцкия въпрос, като това включва и конференция за дълговете, от която може да се започне отново от нулата. Но при това положение с нова, по-строга финансова дисциплина от преди.

 
Продължение от 18 август
Водачът на радикалните интелектуалци Сун Ят-сен прави едно много интересно признание: "Добре организираните държави броят гласовете от избирателните урни. Лошо организираните държави броят телата на мъртвите по бойните полета." Сун открива, че в Китай, за да постигнеш нещо трябва да имаш армия, но Сун е живял в началото на миналия век. А по това време в Китай много се е говорило за световната революция. Когато комунистите в Кантон въстават, жителите не пожелали да ги последват и в рузелтат били избити много мирни граждани, както и повечето сътрудници на съветското консулство. По този повод, един от сътрудниците на Джугашвили, Бородин се връща възмутен в Москва и му казва: "Следващият път, когато китайците извикат "Да живее световната революция!", изпратете там ОГПУ". Сталин замълчава, но след време нарежда Бородин да бъде осъден на смърт. Човек трябва да знае кога и къде какво да казва.

В края на миналия век е било нормално да се разчита на армията, за да се постигне нещо, но в началото на 21 век - това навежда по-скоро на мисълта за зле организирана държава.
"Америка много я уважават в Грузия и между впрочем, това е бе една от причините, да тръгнем на нападение." Как след едно подобно изказване САЩ да бъдат щастливи, след като от години са прегърнали тезата на миротворци по всяка една точка от света? Няма как, но когато се заложил на любовта си на трудно дете, каквото се явява Саакашвили за Буш и Райс, няма накъде да се мърда. Изборът не е голям, още повече, че залогът опира до петрол, геополитика и косвено противопоставяне на Русия.

Вчера се случи така, че държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс, при пряко включване на канадската телевизия СВС, на въпрос защо е имало цензура по Фокс нюз, когато се е излъчвал разговор с осетинско момиче, разказващо за зверствата, вместо да отговори Райс - връзката прекъснала! А това е бил и отговорът, по-скоро, поуката - да не се задават неудобни въпроси на държавния секретар на САЩ.
Вчера не можа да се осъществи началото на размяна на военопленници, тъй като от Тбилиси решиха, че има нещо, което не е както трябва в списъците и бройката на пленените грузинци. А това на езика на дипломацията означава, че около размяната на военнопленници ще има предявени и още куп искания от страна на Грузия.

Как се работи с медиите или кой организира черният медиен PR срещу Русия?

Във вчерашния ден се проясни и този въпрос, за PR-успехите на грузинската страна срещу Кремъл. Оказа се, че главният "войник" на Грузия, PR-консултантът в информационната война бил не друг, а Патрик Уорм, сътрудник на съответната компания Aspect Consulting, принадлежаща на някой си Джеймс Хънт. Щаб-квартирата на въпросната компания се намирала в Брюксел, което я правело много удобна за сливането на правилната информация. Данните за тази история били публикувани от журналистите Волфганг Хансън и Матиас Карлсон в шведския вестник Aftonbladet.
Както се отбелязвало в статията, "Кой организира черната PR-атака срещу Русия, въпросният Патрик Уорм се стараел да не привлича внимание, седейки в хотел "Мариот Руставели" в центъра на Тбилиси, облечен в розова риза, и сандали, сред кълба цигарен дим. Оттам той "управлявал" западния фронт в информационната война срещу Русия, с лаптопа си. От сутрин до вечер Партик седял под простичката табела "Пресцентър на правителството" и изпращал съобщения до западните средства за масова информация.
"Част от парите по нашия последен договор трябваше да бъдат приведени когато започна войната, но сега касата ни е на минус, споделил Уорм с шведските журналисти, които го открили."

По данни на журналистите, в офис на втория етаж на някаква сладкарница в центъра на Брюксел работели десетина колеги на Патрик. Някои от тях в миналото били журналисти, други имали опит от работа в политически партии. Нито един от въпросните колеги не бил грузинец. Aspect Consulting работела за президента Саакашвили от ноември миналата година. В близкото минало сред клиентите на компанията били такива транснационални гиганти като Exon, Bridgestone и Akzo Nobel съобщавали шведските журналисти в статията си.
"На гол корем - чифте пищови" - би казал българинът на тази история...

Какво се случва, какво предстои

"ГЩ на РФ допуска, че ще има още провокации от страна на Грузия - това предупреди вчера представителят на РФ в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Много от държавите, които водят сериозен политически диалог с Русия са наясно, че в Тбилиси те имат работа с един авантюрист. Те знаят, че началото на най-тежката криза бе дадено, когато Саакашвили даде заповед да се открие огън по мирния спящ град... И разбира се, абсюлютно неприемливо за нас е да се правят изказвания за това как Русия е употребила непропорционална сила - като че ли нищо друго не се е случило, а Грузия може да разчита на атлантическа перспектива - отбелязал Рогозин. - Ние нямаме намерение просто така да седим и да слушаме неща, които изобщо не съответстват на действителността". Според Рогозин, Западът допускал историческа грешка, забърквайки се в авантюристичната политика на Саакашвили, цел на която е, вътрешният конфликт с южноосетинците и абхазците да се превърне в международен.
Зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин е имал среща с военния аташе на САЩ с когото са били изяснени както редът на изтегляне на войски, така и продължаващата хуманитарна помощ, която се оказвала на засегнатите от войната райони. Присъстващият на срещата зам.-началник на ГЩ на ВС на РФ, Анатолий Ноговицин представил на американеца "повременен график" за това кога е започнала агресията, кога било прието решение за защита на миротворците, на какъв политически фон се е случило всичко, а също така и последствията, прогнозирани от руска страна, в случай, че не се бе намесила в конфликта.
Две години продължила акцията, под всички форми на бойна и оперативна подготовка за грузинската армия, за да се мине в подходящия момент към агресия в Южна Осетия - обяснил на пресконференция вчера Ноговицин и показал иззети топографски карти, на които ясно се виждали постовете на миротворците, разстановка на руските и грузински сили, както и обозначения на грузинска бойна техника за нанасяне на удар в подходящия момент.
В телефонен разговор между Медведев и Саркози ставало дума не за извеждане, а за отвод на руски войски, тънкост, на която първоначално никой не обърнал внимание, затова били критиките, че Русия не изтегля войските си, както е обещала!

Скандал разтърси вчера и Германия. Оказало се, че грузинският спецназ бил въоръжен с щурмови винтовки немско производство. За това съобщил първи канал на обществената германска телевизия, APD.
Оказало се, че телеканалът разполагал със снимки на грузински военнослужещи в Южна Осетия, с винтовки "Хеклер и Кох". При разследването на телеканала, министерството на икономиката и новите технологии уверило телевизията, че разрешение за експорт на този вид стрелково оръжие в Грузия, официално не е било издавано. От своя страна представители на концерна "Хеклер и Кох" отказали да коментират ситуацията и да дадат пояснение за това, как произведени от тях винтовки са се озовали в кризисния район!
Вчера руски сапьори са успели да разминират мост по жп линията Кутаиси-Тбилиси. Началникът на щаба на инженерните войски от Северо-кавказкия военен окръг, Бахтияр Набиев обяснил на журалисти, че заложеният заряд бил с голяма сила. Освен това, на 500 м от въпросния мост бил открит команден пункт, от който трябвало да бъде осъществен взрива с дистанционно устройство. В пункта били намерени и униформи, на която на английски били написани фамилиите на техните собственици - Багалишвили и Хизанишвили.

На едно от първите заседания на Съвета за сигурност, представителят на Русия, Виталий Чуркин зададе въпрос: "Това, което се случва в Южна Осетия - етническа чистка ли е или не? Съответства ли на понятието геноцид или не? А когато от 120 хидално население в първите часове загинат 2000 души мирно население - това геноцид ли е, или не?"

В статия на естонския "Posttimes" от 11 август, авторът Ахто Лобьякас написа "Вратата на Ада Саакашвили отвори със собствените си ръце. Военното нахлуване в Южна Осетия беше груба грешка".
Какъв бе Адът в Цхинвал? Една бивша столица, превърната в мъртъв град, с неприбрани трупове от улиците с дни, с полуоблечените старци, жени и деца, които се завръщат по домовете си без нищо, без документи, без дрехи, без каквото и да било. Само живи.
"Те влизаха в подземия, където се бяха скрили старци, деца и жени и на място ги разстрелваха" - разказва на журналиста Михаил Солодовников местен жител. Понякога грузинците са мятали гранати в подземията, разказват други осетинци. Разрушили са църквата, гробищата, а са православни - има убити свещеници. "В моргата непрекъснато докарваха трупове, а тя отдавна вече нямаше как да ги побере" разказват жители на Цхинвал.
И тогава започват да погребват близките си в дворовете на къщите си, тъй като гробища няма. А само руини с повалени и разтрошени паметници.
Защо Саакашвили извърши това в собствените си територии, със собственото си население, както твърдеше той за Южна Осетия и осетинците. Кои бяха враговете му сред старците, децата и жените? Къде точно видя той опасността - в църквите, в детските градини, в болниците, в домовете? Нима там имаше танкове или стреляха бетеери?

За любов се плаща

ИА Регнум обърна внимание миналата седмица на следното: как в обръщение към нацията по време на войната, президентът на Грузия Михаил Саакашвили заявил: "Русия искаше да ни обвини в геноцид, но на това никой не повярва. Днес целият свят счита нас за прави. Вчера кандидатът за президент Джон Маккейн каза, че той е грузинец, а такива неща просто така не се говорят.

Кандидатът за следващ президент на САЩ, Маккейн, с когото Саакашвили често си говори по телефона наистина каза: "Аз съм грузинец!", което на езика на предизборната пропаганда означава - подкрепяме ви, имате нашата поддръжка. Впоследствие от Associated Press стана ясно, че Маккейн е получил един милион долара, за да произнесе знаменателната фраза! Един милион от демократично избрания президент на Грузия. Не е ли това най-скъпо произнесената фраза напоследък?
Оказва се, че главният съветник по международните въпроси на кандидата за президент на САЩ, Джон Маккейн и негов бизнес-партньор, Ранди Шьонеман, за последните три и половина години е получил стотици хиляди долара от правителството на Грузия написа Associated Press. Агенцията назова лобистките сделки с правителството на Грузия, по които били получени съответно 200 000 и 800 000 долара. Е, тогава как да не възкликне човек "Аз съм грузинец!"

*   *   *

Репортаж на "Гардиън", в който Цхинвали бе наречен "адът на земята" и в който се описва как под прицела на снайперисти, рискувайки да попаднат под бомби или артилерийски снаряди, тичали жени с деца и полуоблечени старци впечатли много западните държави.

Неочаквано сходна с руската характеристика на действията на Тбилиси даде и експертът по Кавказ, Томас де Ваал в "Обзървър". "Да оставим всички геополитически съображения и да помислим за хората, които пострадаха най-много в този конфликт - етническите осетинци и грузинци. Струва ми се, че Саакашвили в много малка степен се интересува от живота на тези хора, независимо дали живеят на територията на Грузия или не. Иначе в нощта на 7 срещу 8 август нямаше да даде заповед да започне масиран артилерийски обстрел на Цхинвали, където практически няма нито един военен обект. Това бе вопиющо нарушение на международните хуманитарни норми - обобщава експертът в "Обзървър".

"Знаменит любител на риска" - така нарече същото издание Саакашвили и написа как се опитал да поръча на Запада поддръжка още през 2004 година. Де Ваал припомни, че заемащият тогава поста държавен секретар на САЩ, Колин Пауъл призовал Саакашвили да не погубва в реализация на своите цели целостта на Грузия. В същия смисъл речи произнесли тогава в Тбилиси и Джордж Буш и потенциалният му приемник, Джон Маккейн, като в същото време им били връчени ордени "Свети Георги", които са най-високите отличия в самата Грузия. Сега Буш се старае доколкото е възможно да си остане акуратен към грузинското си протеже, но въпреки това го прикани да спре огъня и му даде да разбере, че няма да победи във война срещу Русия.
Грузия се надяваше да разиграе картата на мълчаливата помощ на Запада, която карта тя все още нямаше у себе си. В резултат, Тбилиси сериозно провали репутацията си на надежден бъдещ член на НАТО.
Дали Саакашвили разчиташе на това, че олимпийските игри могат да му бъдат прикритие, или се надяваше на заетостта на Владимир Путин в Пекин - така и не стана ясно, но всички днес знаят, че броени часове преди агресията Саакашвили обяви примирие и веднага заповяда на войските си да нахлуят в Южна Осетия. Мнозинството страни членки на НАТО засега е скептично настроено, относно бъдещото членство на Грузия в Алианса, докато малцинството от страните членки продължава да твърди, че Грузия трябва да бъде приета час по-скоро, изтъквайки какви ли не аргументи срещу Русия.
Засега Щатите декларират, че приемат Гузия като най-надеждния свой партньор сред страните бивши съветски републики, но в същото време Белият дом не забравя, че няма да се справи с Иран без подкрепата на Русия. Ето защо е наивно да се очаква САЩ да прибегнат към каквото и да било военно вмешателство срещу Русия заради безумията на Саакашвили. Да се очаква САЩ да намесят НАТО в отношенията Грузия-Русия също е губене на време за Тбилиси и крещяща недалновинност на неговите ръководители.
Нещата далеч не опират до това дали Грузия или Южна Осетия е дала повече жертви. На масата на геополитическите кроежи, такова поляризирано становище не върши работа и не се приема от никого. Жертвите и хуманитарната катастрофа са работа на съответните международни организации и заинтересовани държави - ще се отчитат, ще се разследва, ще се повдигат обвинения.
Дали е била проведена етническа чистка в Грузия или в Южна Осетия също е оставено на съответните прокурорски проверки и съдилища.

Кой коя страна ще заеме, кой ще одобри и кой ще осъди Грузия или Русия в ЕС, НАТО и редица други международни организации също не е приоритет. Медиите на запад вече разбраха за какво иде реч, някои държавни глави и министри - също.
Главното е какво предстои оттук нататък и как ще завърши този уж притихнал конфликт, тъй като това е заложено в причините той да избухне. Дали ще получат независимост Абхазия и Южна Осетия, кога и на каква цена - това ще е един от крайъгълните камъни по пътя на мира, който поеха подписалите примирието Русия и отчасти Грузия.
Дали в един момент няма да избуят реваншистки настроения в управниците на Украйна срещу Москва, дали други бивши съветски републики ще последват Киев около бъдещето разширяване на НАТО?
Как ще продължи разполагането на ПРО в Източна Европа, по което Кремъл засега не дава индикации, че ще остави нещата така, без съответно противодействие.

Войната завърши, за да продължи с други средства в сключеното примирие. Сега е моментът Русия да оцени кой е приятел и кой - не. Сега е моментът и Грузия да размисли дали едни предсрочни президентски избори няма да й се отразят добре на доста компрометирания й образ пред Европа и света.
И всичко изброено дотук ще се осъществи върху паметта на убити мирни старци, жени, деца и воини. За тях политиците ще забравят скоро след като са изпратили поредната хуманитарна помощ.
Ирина Саришвили - Чантурия, съпруга на известния грузински политик Гия Чантурия, убит на 3 декември 1994 година /и който аз имах щастието да срещна за да разговарям с него, по време на една от командировките ми в Грузия - бел Л. М./, каза преди няколко години: "Саакашвили е глупак, който все още е екстаз..." След тези нейни думи по нея също стреляха в опит да я убият, но за разлика от съпруга си, тя оживя.

"Посланикът на САЩ, Ричард Майлс се държи по-зле и от втори секретар на ЦК" заяви Ирина Чантурия, обосновавайки се с факта, че Майлс се бърка открито във всичко и диктува на президента неговите стъпки, като че ли Грузия не е държава, а колония! Засега Ирина е все още жива, въпреки че такива думи не се прощават в Тбилиси...

Зад кулисите на хиляди убити, загинали, изгорени, смачкани от танковете на грузинския спецназ започна следващото действие от войната. Войната в сянката на мира.

Съученици на днешния грузински президент Саакашвили разказват как в училище той получил ролята на Гробаря в Шекспировия "Хамлет". Съдбата определи тази роля той да продължи да играе и в живота - след години, вече като държавен глава...
 

Айфеловата кула, ПарижСветовните финансови пазари се сринаха през изминалата нощ. Това се случи след обявяването на резултатите от първия тур на президентските избори във Франция и падането на холандското правителство. Оповестяването на данните за производството също предизвика недоверието на инвеститорите.

Уолстрийт затвори с 0,8 на сто надолу. Германските борси се сринаха с 3,4 процента, френските - с 2,8 процента, а британските - с почти 2 процента. До тук се стигна след като френският президент Никола Саркози получи по-малка подкрепа от опонента си социалиста Франсоа Оланд.

Докато действащият държавен глава на Франция настояваше, че са необходими мерки за съкращения в глобален мащаб, то социалистът Оланд твърди, че само стимулиране на растежа е достатъчен за излизане от кризата.

Данни от експресно проучване, сочат, че производителността в Германия през април е достигнала най-ниското си ниво от 4 години насам. Испанската национална банка съобщи, че икономиката на страната се е свила с 0,4 на сто за първите три месеца на годината. С това страната вероятно се връща към рецесията, коментираха анализатори.

Париж, в очакване на балотажаС безпрецедентен вот от 22 април 2012 година френските избиратели поставиха на карта посоката на бъдещото развитие не само на Франция, но и на Европейския съюз!

С 28,63 на сто в своя подкрепа на първи тур от президентските избори във Франция, кандидатът на социалистите Франсоа Оланд изпревари настоящия президент Никола Саркози, който получи 27,08 на сто от гласовете, и отбеляза почти рекорден резултат за кандидат на левицата, коментира френският вестник „Монд”.

Кандидатът на националистите Марин льо Пен би рекордното представяне на баща си по време на президентските избори през 2002 година и получи 18,01 на сто подкрепа и третото място в резултатите от изборите от първия тур!

След вота, по време на пресконференцията си в неделя вечерта, Марин льо Пен заяви, че „каквото и да се случи през следващите две седмици, битката за Франция е в самото си начало”.

Националистката Марин льо Пен„Разбихме монопола на двете основни партии на банките, парите, международните фирми, примирението и безхаберието и извисихме повече от всякога надеждите на националните идеи”, посочи пред привържениците си Льо Пен.

Резултатът беше определен като безпрецедентен както за кандидата на левицата, така и за президента с изтичащ мандат, тъй като за първи път на президентски избори във Франция, действащ държавен глава губи вот.

Въпреки че разликата между Франсоа Оланд и Никола Саркози се оказа по-малка от първоначалните прогнози /28,63 на сто срещу 27,02 на сто/, анализатори и социолози подчертаха, че никога досега президент с изтичащ мандат не е бил изпреварван от съперника си на първия тур от президентските избори във Франция, коментира в. „Паризиен”.

Саркози и Оланд ще вземат участие в балотажа на 6 май. Те разполагат с две седмици, за да успеят да привлекат на своя страна поддръжниците на отпадналите кандидати. Решаващ за крайния резултат може да бъде телевизионният предизборен дуел между двамата, който ще се състои на 2 май.

в. Либерасион, след вотаПреди втория тур на президентските избори на 6 май социалистът Франсоа Оланд и действащият държавен глава Никола Саркози ще водят изключително яростен дебат, коментира германският вестник „Ханделсблат”.

За Саркози ще бъде още по-трудно да мобилизира своите поддръжници за решителния втори тур. Въпреки че резултатът все още не може да се прогнозира, най-вероятно новият президент на Франция ще бъде Франсоа Оланд.
Всички сондажи сочат засега Оланд за бъдещ президент на Франция и то с чувствителна преднина.

Париж - привидно спокоен, в очакване на балотажаСаркози изрази готовност да приеме гласовете на крайнодесните избиратели на Льо Пен.

Победа на Оланд ще обърка плановете на европейската финансова политика, тъй като социалистът обеща преди вота да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел.


За сегашното статукво на ЕС проблемът е в това, че лидерът на френските социалисти, който спечели първия тур на президентските избори и се очаква да победи и на балотажа, обеща да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел. Франсоа Оланд заяви по време на предизборната си кампания, че по принцип е против сегашната идеология за разрешаване на дълговата и финансовата криза в ЕС. Според него, страните в Европа не се нуждаят от „фискален терор”, а от стимулиране на икономическия ръст.

В същото време, ако Париж настина се откаже от подкрепата си за пакта, то Еврозоната ще бъде заплашена от нов етап на кризата, с непредсказуеми последици – преди всичко по психологически причини. Наличието на относително съгласие за бюджетния пакт би позволило да се успокоят пазарите, тъй като щеше да се създаде впечатление, че е намерен начин да се решат проблемите.

В момента Европа се бори с кризата в Еврозоната и от действащия президент Никола Саркози зависи успеха на бюджетния пакт – планът за затягане на финансовата дисциплина в страните, ползващи единната валута, който се смята едва ли не за последен шанс за спасяване на валутния съюз.

Десният Никола Саркози

Президентът на Франция, Никола СаркозиПрез 2007 година лидерът на партията „Съюз за народно движение” Никола Саркози буквално нахлу в Елисейския дворец като победи тогавашния лидер на социалистите Сеголен Роаял. Преди пет години Саркози беше подкрепен както от десни, така и от леви избиратели. „Всички повярваха в обещанията за радикални промени. Особено се хареса идеята „работи повече и печели повече” в рамките на програмата за увеличение на стандартната работна седмица.

В опит да повтори успеха си през 2007 година Саркози усили антиимигрантската реторика през последния месец, като призова за ограничаване на притока от чужденци и за намаляване на социалните помощи за имигрантите. Експерти смятат, това няма да проработи втори път.

В момента популярността на Никола Саркози е толкова ниска, че не е изключено на втория тур избирателите да се ръководят от принципа „да се гласува за всеки друг, но не и за Саркози” и да подкрепят неговия съперник Оланд. В загубата на действащия държавен глава са уверени не само социалистите, но и другите кандидати.

„Саркози ще загуби тези избори. След 2007 година той не изпълни множество обещания, а сега лъже избирателите, че за всичко е виновна финансовата криза и дава нови обещания…- предупреди казва представителят на „Националния фронт” Людовик де Дан.”.

Саркози вече стана първият действащ президент, който не печели първия тур на изборите. Ако загуби и втория, ще е първият президент от 1981 г. насам, който управлява само един мандат и единадесетият държавен ръководител в ЕС, паднал от власт по време на кризата.

Социалистът Франсоа Оланд

Социалистът Франсоа ОландАко Франсоа Оланд победи, Франция ще стане единствената голяма европейска страна начело със социалист /във Великобритания, Германия и Испания на власт са консерваторите, а в Италия начело е дясноцентристка коалиция/. Експертите са предпазливи в прогнозите си за резултатите от гласуването. Ръководителят на отдела за политически изследвания „Opinonway” Брюно Жанбар посочва, че това са най-непредсказуемите избори след 1981 година. Тогава страната за първи път бе оглавена от социалист – Франсоа Митеран, чиято реторика срещу финансовите магнати сега старателно се копира от Оланд.

При победа на балотажа, Оланд ще бъде вторият ляв президент в Петата република след Франсоа Митеран. "Моята крайна цел - и аз знам че ме гледат отвъд нашите граници - е да върна Европа на пътя на растежа и заетостта", заяви социалистът пред избирателите си в Тюл, югозпадна Франция.

Предоговаряне на фискалния пакт на Еврозоната и девет държави извън нея – а към рамките и санкциите за дълга и дефицита да бъдат прибавени клаузи, поощряващи растежа – това бе заявеното от Франсио Оланд в предизборната му кампания.

Опонентите и другите страни-членки на ЕС

Германският канцлер Ангела МеркелФранция, за разлика от Германия изгуби върховия си кредитен рейтинг заради влошени макроикономически показатели, а последвалият вот обоснова политически тази рискова промяна. За разлика от стабилната Германия на Меркел, Франция на Саркози се оказа далече по-радикализирана, тъй като крайните партии вляво и вдясно взеха една трета от гласовете на вота от 22 април.

Агенция Ройтерс коментира, че надпреварата на изборите за френски президент  била мотивирана предимно от това, че избирателите не харесват показния управленски стил на Саркози, както и неспособността му да се справи с безработицата, а не толкова от политическите му различия с опонента социалист Франсоа Оланд.

Социалистът Оланд обеща не толкова драстични бюджетни съкращения като Саркози. Той освен заяви, че възнамерява да обложи богатите с по-високи данъци, с които приходи да финансира създаването на нови работни места. Предложението е 75 на сто данъчна ставка на доходи над 1 млн. евро годишно.

Темите, върху които бе концентрирана кампанията на управляващия президент Никола Саркози, са оказаха категорично надясно в политическия спектър, като той акцентира върху сигурността, имиграцията и ислямът, с надежда да привлече част от електората на крайната десница.

Десният Саркози обеща да намали огромния бюджетен дефицит на страната и да наложи данъци на хората, които напускат страната заради високи данъци.

Вечерта в деня на вота, площадите на Париж се изпълниха с млади хора и емигранти, които скандираха в подкрепа на социалиста Оланд.

Саркози заплаши в навечерието на вота, че страната ще излезе от Шенгенската зона, ако останалите членове не ограничат имиграцията, изявление, което възмути останалите страни-членки на Евросъюза.

Един от основните аргументи на Саркози е, че неговият опонент няма представа от управление на държава. За разлика от действащия президент, който е работил на различни постове от регионално до правителствено ниво, Франсоа Оланд е типичен партиен функционер. Той е направил кариера в централния апарат на Социалистическата партия, в това число работейки с единствения президент социалист на Петата република до момента Франсоа Митеран.

Опозореният бивш директор на МВФ Доминик Строс-Кан гласува на първия тур на президентските избори във Франция, надпревара, за която се смяташе, че му е в „кърпа вързана” преди да бъде замесен в секс скандал в САЩ, предаде АФП.

Социологическите допитвания, преди шефът на МВФ да бъде арестуван по обвинение за изнасилване в хотел в Ню Йорк, показваха, че Строс-Кан ще победи президента Саркози. Делото срещу него беше прекратено, но му коства президентската номинация на социалистите.

Кандидатът на Зелените във Франция даде подкрепата си за Франсоа Оланд, докато Марин льо Пен обяви Националния фронт за „единствената опозиция” на левицата във Франция, след като събра рекордните над 17 на сто процента на първия тур.

„Саркози едва втори, но изненадата е Льо Пен” – написа „Ди Велт” след първия тур.

Оланд победи, но Льо Пен триумфира бе общата оценка на европейските издания за първия тур.

Отзвукът от вота разтърси не само Франция, но и други страни в ЕС - трусовете

Бъдещето на европейската интеграция зависи от това как ще се развият отношенията между лидерите на двете основни страни – Франция и Германия след вота за президент на Франция.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от силното представяне на крайнодясното на изборите във Франция. На първия тур на президентските избори лидерът на „Национален фронт” Марин льо Пен спечели 18 на сто от гласовете, предаде АФП.

„Този висок резултат е тревожен, но очакваме, че този проблем ще отзвучи на втория тур”, заяви говорителят на Меркел Георг Щрайтер.

Френските избори могат да доведат до край на алианса Меркози коментира изданието „Обзървър” след като бяха обявени резултатите от първия тур.

В същото време холандският премиер Мартин Рюте подаде оставката на своето правителство на кралица Беатрикс, след правителственото разцепление с крайно дясната „Партия на Свободата”.

На 23 април, премиерът на Холандия, Марк Рюте свика извънредна среща, след като крайнодесният лидер Херт Вилдерс, чиято партия осигуряваше парламентарна подкрепа на коалиционното правителство, напусна разговорите по пакета икономии. Вилдерс заяви, че управляваната от него формация отхвърля изискванията на ЕС и това ще доведе до предсрочни избори в Холандия.

Предстоят избори във финансово стабилната Германия, но дали Ангела Меркел ще ги спечели не е ясно. В Германия назряват сериозни конфликти, свързани с присъствието на излямисти в страната.

Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Въпросната група има намерение да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата.

„Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат – отбеляза „Икономист”. - Няма нищо лошо в това да се разпространяват религиозни текстове, каза депутатът християндемократ Гюнтер Крингс. Но според него, това „агресивно действие” смущава религиозния мир. Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент.

Нестабилната финансово и икономически Европа се тресе и от назряване на религиозни конфликти. Там, където е налице финансова стабилност в Еврозоната, идват религиозните различия, за които няма готовност те да бъдат приети толерантно.

В същото време, в държава като Холандия се наблюдава точно обратният процес – правителството бе принудено да прибегне до подкрепата на крайни националисти, за да оцелее. Тази стабилност се оказа не толкова дълготрайна и Кралството е пред предсрочни избори.

Ще наклони ли олевяваща Франция кораба на Брюксел, и как това ще се отрази на изборите в единствено стабилната Германия тепърва предстои да научим.

В същото време наливането на милиарди в Еврозоната досега не доведе до финансова стабилност на Гърция, Испания и Португалия.

Неминуемо е икономическата и финансова криза в ЕС да доведе до смяна на посоката на политиката в много страни-членки.

Победата на Оланд ще сложи край на съществуващата макар и относително европейска финансова стабилност. ЕС ще трябва тепърва да пренасочва политическите си приоритети, за да намали щетите на задаващата се поредна рецесия.

Даже и да победи на балотажа на 6 май, френският президент Никола Саркози може да остане самотен с европейските икономически и финансови проблеми, с растящата безработица и нестабилността на еврото, тъй като не е ясно в безспорно стабилната Германия дали Ангела Меркел ще бъде преизбрана на предстоящите избори. В последната година, недоволството от водената от нея политика вече е очевидно.

Евросъюзът се тресе от проблеми и е в очакване на предстоящите.

Нищо чудно да се стигне дотам десните в Брюксел да бъдат принудени да отстъпят водещата политическа роля на Евролевицата, което от своя страна нито ще намали безработицата, нито ще спре притокът от бежанци от Северна Африка, а още по-малко ще спре рецесията или стабилизира еврото.

Все по-осезаемо се усеща в Брюксел, че партньорството с Щатите далеч не води Евросъюза в добра посока.

Ислямът настъпва както в Европа, така и на Балканите. Турция търси своето място в границата на два континента: Европа и Азия, където се бори за лидерство с Израел.

Албания се стреми към възраждането на Велика Албания, без да се съобразява с границите на страните, към чиито територии има претенции.

Въпреки всичко изброено и случило се досега, навикът, че големите световни конфликти започват от Балканите, този път може и да не се повтори. Но... да изчакаме балотажа във Франция на 6 май като за начало.

 
Валентин Фъртунов„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция геноцид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Симеонов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуригу, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

 

Защитникът на министър Москов, премиерът Бойко БорисовМинистър извърши престъпление и го замазва с лъжи, обвинения и заплахи. Къде са ДАНС и Прокуратурата?

Михаил Миков е прав, че стабилността е крехка. В момента тя се дължи само на моите здрави нерви. Това каза пред журналисти министър-председателя Бойко Борисов, по време на откриването на Третата политическа академия на Жени ГЕРБ във Велико Търново, предаде репортер на Радио „Фокус” – Велико Търново.

„Нашите измислени проблеми в момента, с които се опитват да ни късат нервите, са повод за техните политически проекти”, добави той.

“Проблемът с ваксините е абсолютно изкуствен и е абсолютно извън ГЕРБ. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на Третата политическа академия на Жени ГЕРБ във Велико Търново, предаде репортер на Радио „Фокус”-Велико Търново”.

„За проблема с ваксините, който възникна. Абсолютно изкуствен, абсолютно извън ГЕРБ. Има някакви внушения от вън, че едва ли не ние го правим това на Москов. Трябва да знаем, че с Москов така сме се сработили, а и от години се познаваме още от Столична община”, обясни премиерът. „За тези ваксини аз съм говорил с турския премиер”, заяви Бойко Борисов. По думите му, ваксините са били доставени, за да може в екстремна ситуация държавата да има готовност да реагира. „Сестра ми е доктор, моят племенник има бебе и е ваксинирано с такава ваксина. Той обясни, че сестра му, която е лекар му се е обадила и е казала, че заради Петър Москов не е станала шеф на общинска болница, защото тогава той пред СОС е излязъл и е заявил, че има конфликт на интереси, защото тя е на Борисов сестра, сега ще подкрепи здравният министър. „Повече от това жената не може да направи”, заяви Борисов.

Какво се мълчи за ваксините от Турция – хронология на лъжите

  • Половината от петвалентните ваксини, които преди три месеца внесохме от съседна Турция, не са разрешени за употреба в Европейския съюз заради високото съдържание на стабилизатора тиомерсал, в който има живак.
  • Общият брой на внесените ваксини е бил 200 000. Според закона, внос на подобни продукти може да се осъществи само след предварително издадено разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата, което значи, че в случая агенцията изобщо не е издавала такова разрешение.
  • Митническите власти също „забравили" да уведомят агенцията за вноса на 100-те хиляди неразрешени за употреба ваксини. Така агенцията научила за този внос едва след като ваксините били приети в складовете на Българския червен кръст. От Центъра за защита на правата в здравеопазването подчертават, че първото нарушение на закона е извършено от Министерския съвет, който е дал съгласие за приемане на дарението от южната ни съседка, второто нарушение - от турския посланик, който е подписал споразумението, а третото нарушение е извършил Българският червен кръст, тъй като не е съгласувал вноса с Агенцията по лекарствата.
  • Здравният министър Петър Москов дава пресконференция за ваксините, в която говори на границата на лъжатаПо думите на Москов, дарените от Турция ваксини може да се използват като резерв за следващите години при реимунизация на възрастните или за имигранти.
  • Здравният министър обясни, че няма разлика между петвалентната ваксина, която през 2013 година спечели търг в България и ваксината, дарена от Турция на същата тази ваксина. „Разликата между двете ваксини е единствено в това, че върху едната има надписи на турски език. Друга разлика между двете ваксини няма”, заяви Москов.
  • Нови шокиращи разкрития за опасната ваксина Еувакс срещу хепатит В направи бившият директор на болницата „Св. Иван Рилски” Дечо Дечев пред журналистката Люба Кулезич.
  • Едно от тях е, че здравният министър Петър Москов предварително е бил наясно с факта, че ваксините с живак са предназначени за деца. Ситуацията е безпрецедентна, защото са погазени всички нормативни документи, спроед които една ваксина трябва да постъпи у нас. Твърдението, че ваксините ще бъдат използвани за хора извън детския контингент противоречи на документа, който самият д-р Москов е изпратил в Агенцията по лекарствата. Това е протокол от анализ на турския производител, в който изрично е записано, че тези 100 000 дози са от детската концентрация.
  • Ваксината срещу хепатит Б няма т.нар. Европейско досие. Тя съдържа количества токсично вещество, които са бариера да бъде използвана в ЕС, включително и в България. В наредба №15 пише, че не може да се използва на територията на България ваксина, съдържаща над 2 микрограма тиомерсал. Вещество, от което 48% са живак. Може да предизвика сериозни токсични реакции. Поради тази причина при големите европейски производители съдържанието на тази съставка във ваксините е 0. А във внесената от Турция, но произведена в Южна Корея, е над 2. В самия протокол за анализ, който д-р Москов предоставя на Агенцията за лекарствата, е записано, че съдържанието на тиомерсал е ... 8,7 !
  • За това ваксината няма Европейско досие. Д-р Москов излъга.
  • Правителството на България е разрешило на д-р Москов да получи това дарение. На правителството са били представени аргументи защо трябва да се съгласи на договор с турската страна. То е било убедено, че кризата с липсващата шествалентна ваксина ще се реши с вноса на петвалентна плюс тази срещу хепатит Б.
  • От Агенцията по лекарствата не са дали разрешение на територията на България да бъдат внесени ваксини, нерегистрирани у нас. Включително и петвалентната “Pentaxim”, за която Москов твърди, че няма никакъв проблем. “Pentaxim”-ът с производител MEFARA – Турция не е регистриран в България. Т. е. през митницата са минали ваксини, забранени за употреба на териториянта на България.
  • “Внасяме френска ваксина, никога не сме внасяли турска” каза в сутрешното предаване на Би Ти Ви “Тази сутрин” на 27 януари министър Петър Москов. – „Пентаксим” е удостоверена за освобождаване от френската фирма производител. В завод в Турция се доопакова”, каза Петър Москов. Хем производител MEFARA – Турция, хем пък ваксината се доопаковала?! Откога производителите доопаковат?
  • По повод втората ваксина, която е част от турското дарение – „Еувакс” – Петър Москов поясни, че тя е внесена защото има тежък бежански поток в страната. А защо ваксините са в детска концентрация?
  • В Споразумението за дарение между Република Турция и Република България, в чл. 2 се казва, че двете ваксини от Турция  са за имунизационния календар т. е за деца. Документът е истински, защото е продоставен официално от МВнР на журналистката Валя Ахчиева.
  • Москов заблуждава Министерския съвет да вземе Решение за вноса на ваксини за имунизационния календар, а не да стоят на склад.
  • Министърът на здравеопазването говори за бартер, за дарение, но всъщност губещата страна от размяната на ваксини е България.
  • Пратката с ваксините е минала безпрепятствено през митницата, без да бъде уведомена Агенцията по лекарствата.
  • Приближената на ГЕРБ, Цветанов и Главния прокурор, Ася ПетроваЗам.-главният прокурор Борислав Сарафов не е дал зелена светлина да се търси наказателна отговорност за вноса на опасните ваксини с живак за хепатит В от Турция. Той е наредил със сигнала на Фрог нюз да се заеме единствено Върховна административна прокуратура, съобщиха от държавното обвинение – съобщи сайтът.
  • Според разследването на БНТ, ваксината "Пентаксим", която  се поставя в момента, не е разрешена за употреба не само в България, но и в целия  ЕС. Петвалентната ваксина е предназначена да се бори срещу пет заболявания-дифтерит, тетанус, коклюш, полиомиелит и причинителя на менингит. Суровините се правят във Франция и се транспортират до Турция, където се разфасоват при неясни условия, които според европейските изисквания трябва да са много високи. “Има писмо на Санофи Пастьор, в което се казва, че френската фирма носи отговорност за съставките, но не и за крайния продукт – каза в предаването “Събуди се” д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването. Крайният продукт не е изследван в страна-членка на ЕС и няма сертификат за качество.
  • Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/ е дала разрешение за внос само на един от компонентите за тази ваксина, а именно за менингит. Това означава, че другите 4 компонента са влезли у нас без задължителното разрешение за това. Министерство на здравеопазването е поискало въпросното съгласуване с ИАЛ три месеца, след като вноса е бил вече осъществен. Агенцията отказва да издаде подобно  разрешение.
  • По закон, Министерството  няма право да внася ваксини, защото това могат да правят физически и юридически лица, регистрирани като търговци.
  • Митницата също е нарушила закона, пускайки в страната неразрешени за употреба лекарства, без да съгласува вноса с Агенцията по лекарствата.
  • По закон неразрешените ваксини трябва да бъдат унищожени или изнесени от страната. Няма информация да е направено нито едното нито другото.
  • Депутатът Жельо Бойчев зададе въпрос на министър Москов в парламента и съобщи: “Имам писмо от Изпълнителната агенция по лекарствата, в което пише, че за една от внесените ваксини няма разрешение... Хората трябва да знаят къде се съхраняват тези ваксини и за какво ще се ползват. Множество лекари изразиха мнение, че съдържанието на живак в една от ваксините е в пъти над допустимото ниво.”.
  • Само във Фрог: ДАНС влезе в БНТ, взе разследването за ваксините на Ахчиева.
  • От БНТ се оправдаха, че предаването „Открито” с Валя Ахчиева е било свалено заради друго предаване-"БНТ Такси в Европа", посветено на актуалната по същото време съдебна реформа и борбата с корупцията. От прокуратурата съобщиха, че журналистката веднага е подала сигнал до тях, с фактите, които е разкрила, за да защити петимата свидетели в разследването си. Те са служители в държавната фирма „Бул Био”, която е под шапката на здравното министерство. Те са свидетелствали за съставяне на неистински документ във фирмата. След като разследването не беше излъчено, хората попаднали в рискова ситуация. Във фирмата започнали да ги притискат и да ги заплашват, научи Фрог от прокуратурата. За да секне по-нататъшния натиск върху хората, Ахчиева подала сигнал до прокуратурата.
  • Агенти на ДАНС влязоха в БНТ днес и взеха неизлъченото журналистическо разследване за ваксините на журналистката Валя Ахчиева. Това е станало със специално писмо на шефа на родното ФБР Димитър Георгиев до Изпълнителния директор на телевизията Вяра Анкова, научи Фрог нюз от прокуратурата.
  • Започва яростна саморазправа със служители на здравното министерство, които са дали показания в прокуратурата за скандалните ваксини. Това научи Фрог нюз от източници от фирмата „Бул Био” към МЗ.
  • Върховната административна прокуратура забрани използването на двете ваксини, внесени от Турция -„Пентаксим “ и „Еувакс “. Причината е, че те не са разрешени за употреба в нашата страна от Изпълнителната агенция по лекарствата.
  • Прокуратурата е поискала от здравното министерство да се унищожат опасните ваксини срещу хепатит В „Еувакс”. Първата задача на магистратите от ВКП е била да установят къде е складирана опасната ваксина „Еувакс”. Местонахождението й вече е ясно, съобщиха разследващи.
  • “Москов остави държавата без ваксини. Той извърши нещо средно между глупост и престъпна небрежност. Когато се въведе 6-компонентната ваксина, беше ясно, че няма производител, който да я прави. Москов не влезе в преговори с двамата производители, които искаха заявката за 18 месеца напред. Това обясни пред Фрог експодуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров. Две години подред нямаше ваксина за реваксинация – така наречената 4-валентна ваксина, която се слага на 6-годишните деца. Москов беше накарал една от националните консултантки да каже, че няма проблем с тази ваксина. Истината е, че вече два набора деца не се имунизирани. Съвсем скоро се сключи договор за тях, като той е за 36 000, а не за 120 000 деца. Тези ваксини няма изобщо да стигнат”, предупреди д-р Петров.
  • “Ваксината има следната структура – първите пет компонента са в така наречената Пентаксим ваксина. Шестият компонент е отделен – той е за хепатит В. Петте компонента са производство на „Санофи Пастьор” – Франция. Само че това не е оригиналният Пентаксим на „Санофи Пастьор”. Това, което е изнесено в Турция, и след това ни е дадено като дарение – представлява една оригинална ампула за хемофилус имфлуенце, а останалите 4 ваксини са общ субстрат, който се опакова от друг завод в Турция. Този завод обаче няма лиценз за добра производствена практика, която е задължителна за всички членове на Евросъюза и такъв продукт не може да влезе на територията на европейската общност. Именно затова Изпълнителната агенция по лекарствата е отказала да даде разрешение за тази ваксина за внос. Тя е дала разрешение само за петия компонент. Понеже няма разрешение за тази ваксина, тя е внесена незаконно на територията на България.  Вторият проблем тук е с шестата компонента – срещу хепатит В. Тази ваксина изобщо не може да влезе в употреба, тъй като съдържа живак, който е 5 пъти над допустимата норма по нашето законодателство. Тя трябва да бъде унищожена от съответните органи и да се установи дали е правена на нашите деца. Москов се опита и тук да излъже – каза, че не била за деца”. Това заяви за Фрог нюз д-р Петров.
  • Третият проблем с турските ваксини е обратният износ. С БЦЖ ваксините има документална измама, тъй като в една от партидите за износ, бе намерен фалшив документ. Агенцията не е издала такъв документ. Стои въпросът кой е направил този фалшификат и защо толкова се е бързало да се осъществи износа за Одрин.  Има притискане на управител и на независима държавна фирма да направи дарение. Има разлика в цената по която е изнесена ваксината и по която се продава в Турция. Компетентните органи трябва да установят дали няма посредник в сделката. Ако има – нещата са ясни, посочи д-р Петров.
  • По странно стечение на обстоятелствата точно преди брифинга на прокуратурата,   Изпълнителната агенция по лекарствата, която е подчинена на МЗ,  е изпратила писмо до държавното обвинение, в което се казва, че петвалентната ваксина „Пентаксим “ е идентична с тази, произведена във Франция. Любопитното е, че преди това,  в друго свое писмо ИАЛ уведомява, че четири от съставките на „Пентаксимът", дошъл от Турция, не са разрешени за употреба. Шокиращото е, че въпреки това с него вече са имунизирани хиляди деца. С двете писма ИАЛ  тотално си противоречи.
  • Агенцията няма компетенциите да каже дали ваксината „Пентаксим “, произведена във Франция е идентична с тази, дошла от Турция според експерти от бранша.
  • Това могат да направят само 12 референтни лаборатории в Европа, тъй като разполагат  със специалните  методики за доказване на тази теза. Това на практика означава, че върху ИАЛ  или е упражнен натиск, за да излязат в последния момент с  това становище, или пък самата ИАЛ  пуска завеса върху целият случай, за да не се стигне до истината.
  • Зам-министърът на здравеопазването Бойко Пенков преповтори казаното на пресконференция от министър Москов. Според него ваксините "Пентаксим" не са опасни.По думите му, изобщо не стои въпросът дали ваксините са вредни. „Единственото нещо, което се коментира, е минали ли са регистрационен режим. Не, не са минали”, обясни той. Министърът на здравеопазването, обаче, има право да вземе решение за внасяне на лекарства без регистрация. Пенков обясни още, че ваксините не са регистрирани, защото се изисква разрешително за търгуване в мрежата. „Но ние не искаме да ги търгуваме, това е дарение”, допълни той.
  • Заместникът на здравния министър Бойко Пенков съвсем отговорно съобщи, че ваксините, които френският производител е предложил да ни даде, е трябвало да дойдат у нас през декември м. г.
  • В писмо до Петър Москов от март м. г., производителят заявил готовност да осигури нужните ваксини още в края на април м. г. Тоест страната ни е можела да се въоръжи с нужните ваксини за месец.
  • И министър и зам .-министър казват, че ваксините не били разрешени, но можело по Наредба№ 10  да бъдат дадени на джипитата. Това не е така. Наредба№ 10 казва, че ако те отидат при джипитата , всяко джипи , преди да сложи ваксината  на едно дете, трябва да напише протокол. Този протокол трябва да се занесе в Изпълнителната агенция по лекарствата. Къде са тези 60 000 протокола в ИАЛ . Поредна лъжа.
  • Любимият министър на премиера Бойко Борисов-Петър Москов прескочи всички граници на морала. Докато се оправдаваше за скандала с ваксините в „Панорама“ по БНТ , той на няколко пъти нарече тези, които изнесоха на бял свят аферата „мръсници“ и „долна сган“.
  • В предаването „Панорама“ в петък  вечерта Петър Москов обяви, че страната ни е на далавера, защото дарението от Турция било за 3 000 000 лв ., а нашето за 500 000 лв . Турция уж ни дарява 100 000 ваксини  „Пентаксим “ и 100 000 „Еувакс “  - общо 200 000. По твърдения на Москов всяка доза е 15 долара. Българската ваксина БЦЖ , която пък също сме дарили на Туриця  е 5 000 000 дози и пак по приказки на Москов излиза по 4,50 лв. всяка.
  • Проста сметка показва, че ваксините БЦЖ , които сме пратили в южната ни съседка излизат 22 500 000 лв . В същото време дарението от Турция за България е точно 3 000 000 долара, което е равно на 5 400 000 лв . по курса за деня. Така излиза, че България губи от тази търговска сделка.
  • Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и Върховна административна прокуратура (ВАП) са категорични, че ваксините „Пентаксим“ и „Еувакс“ са влезли у нас и се прилагат против законите на страната.
  • Турските ваксини, дошли у нас против становището на ИАЛ показват, че в България може да бъде вкарано всичко, без значение дали е забранено от ЕС, какъвто е случаят с ваксината „Еувакс“.

Прокуратурата с голи гърди на амбразурата заради приятеля на премиера, Петър Москов. Журналистката от БНТ, Валя Ахчиева каза: “Москов и заместници лъжат за ваксините, не показват и един документ”! “

“Много интересно стана, след като прокуратурата спря употребата на ваксините „Пентаксим “ и „Еувакс". Това каза журналистката Ахчиева в тв-предаването „Господари на ефира“.

Оттук нататък кой вярва, че Главният прокурор Сотир Цацаров ще назначи проверка, за да се проведе разследване, с оглед на бъдещи обвинения, след като самият Бойко Борисов и сестра му защитиха Петър Москов?

В България нищо добро не се случва освен в думите на Борисов. Нищо и няма да се случи.

Бог да пази България и заспалия й народ! Колко ще измрат от министерстването на Петър Москов - едва ли някой ще преброи жертвите...

 
Голям брой високопоставени членове на терористичната организация „Ислямска Държава“ са пристигнали в Западна Европа и безпокоят европейските разузнавателни служби съобщава сайтът alterinformation.wordpress.com/.

На 1-ви януари директорът на полицията в Мюнхен Хубертос Андре информира за получени сигнали от френските си колеги за възможни терористични атаки от атентатори-самоубийци от Сирия и Ирак.

Според него въпреки много конкретната информация той не се ангажира с нейното потвърждение и добавя, че не е ясно дали тези хора съществуват, дали са в Мюнхен или дали въобще са в Германия.

В същото време, едновременно с изявленията на Хубертос Андре сирийският опозиционен сайт „кулюна шурака” публикува списък с документно потвърдени 23 имена на ръководни кадри, втори ешалон, на терористичната организация ИДИЛ от сирийския провинциален център Дейрезор. Всички са родом от този град или от по-малки селища в тази провинция. Сред тях има един тунизиец и един египтянин. Те са дезертирали от редовете на екстремистката формация през втората половина на 2015 г. Половината са били полеви командири или ръководители в репресивната религиозна полиция, а другата половина са заемали ръководни постове във финансово-административни структури.

Според информацията на сайта в момента 10 от терористите са с неизвестно местоположение, 8 – в Турция (един се готви да емигрира в Германия), а останалите 5 са вече в Германия.

За терористите се дават различни детайли – позиция в ИДИЛ, членство в бойна група и други. За един от тях се информира, че с откраднат паспорт е влязъл в Турция, а оттам и в Германия. Преди месец служби на западни страни изразиха безпокойство, че около 15 000 редовни паспорта са били откраднати в няколко провинции в Сирия. Една от тях е Дейрезор.

 

Чужди посолства сред които и българското в Атина станаха мишена на бомбени нападения в Гърция в последните два дни. Сапьори от гръцката полиция предизвикаха контролирана експлозия на колет-бомба, адресиран до руското посолство в Атина, предаде AFP.

По обяд експлозия избухна пред посолството на Русия в гръцката столица Атина, предаде АFP.

До момента няма информация за жертви и щети.

Малко по-рано в други две чуждестранни посолства в гръцката столица бяха открити подобни пратки, заявиха от гръцката полиция.

Гръцката полиция обезвреди подозрителен пакет, адресиран за германското посолство в Атина, съобщи агенция Ройтерс. Пратката е била обезвредена в офиса на куриерска компания, малко след избухването на взрив пред швейцарската дипломатическа мисия. Подозрителен пакет бе изпратен и в българското посолство.

Пратката за германското посолство е била върната в куриерската служба, тъй като не е имало посочен подател.

По-рано бяха открити два подозрителни пакета за чилийската дипломатическа мисия. Единият от колетите бе взривен пред парламента, а във втория се е оказало, че няма експлозиви.

Подозрителен пакет, изпратен до българското посолство в Атина, е бил обезвреден с контролирана експлозия, предаде АFP, позовавайки се на съобщение на гръцката полиция.

Междувременно взрив избухна пред швейцарското посолство в гръцката столица, като експлозията е била слаба и при нея няма пострадали.

Вчера гръцката полиция осуети опит да бъдат изпратени колети-бомби до френския президент Никола Саркози и до три чуждестранни посолства в Атина –на Мексико, Белгия и Холандия.

Час по-късно информационна агенция „Фокус” съобщи, че съмнителният пакет, получен в българското посолство, е съдържал взривно вещество, потвърдиха от МВнР. В съобщението на българското външно министерство се казва още, че властите в Гърция са извършили контролиран взрив на пакета, който беше по-рано бе изпратен в българското посолство.

Експертите са открили взривно вещество в пакета, като все още не е ясен неговия вид и количество.

По-рано днес българското посолство алармира гръцката полиция за съмнителна пратка, която е реагирала на проверка за метал. Освен това при контакт с нейния изпращач, той е отрекъл да е изпращал пакет към българското посолство.

Министърът на външните работи Николай Младенов разговоря със своя гръцки колега Димитрис Друцас и му благодари за бързата и професионална реакция на гръцките сили за сигурност.

Три от водещите гръцки вестници – „Елефтеротипия”-/Elefterotypia/, „Имерсия” -/Imerisia/, „Катимерини” -/Kathimerini/ и „Та неа” -/Ta Nea/публикуваха на първите си страници в електорнните издания информации за взривовете и взетите мерки от гръцките власти.

Всичко това се случва след няколко знакови събития, на които не бе обърнато достатъчно внимание:

  • Предупреждението на ислямската групировка от 2 октомври към България;
  • Възможното завръщане на Русия в Афганистан, което ще се разисква на предстоящата среща на НАТО в Лисабон;
  • Заплахите към Франция;
  • Йеменските пакети бомби в товарни самолети.

Дали всички държави вземат наобходимите мерки за противопоставяне на евентуални терористични атаки в Европа?

На 22 октомври АFP предаде: България може да е цел на „Ал Кайда”, предупреди ислямистка групировка.

България се е превърнала в потенциална цел за „Ал Кайда” заради участието си в Ирак и Афганистан, е заявил говорител на ислямска екстремистка група във вестникарско интервю, съобщи АFP.

Вътрешният министър Цветан Цветанов настоя, че са предприети „всички необходими мерки”, за да се предотвратят всякакви потенциални атаки.

„Кажете на българското правителство, че ги съветваме да изтеглят военнослужещите от Ирак и Афганистан преди да е станало твърде късно или вашите войници ще се върнат у дома в ковчези”, посочва шейх Абу Шариф, говорител на групировката „Асбат ал Ансар” , пред вестник „24 часа”.

Коментирайки предупреждението, министър Цветанов още веднъж повтори: „Мога да ви уверя, че сме предприели нужните мерки”.

България има около 600 свои войници, военни инструктори и медици в Афганистан. 13 български войници загинаха по време на мисията в Ирак.

Дотук по всичко личи, че мерките на правителството на ГЕРБ по отношение на евентуални терористични атаки в България и спрямо мирни български граждани засега се изчерпват с изявленията на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов.

Да не припомням, че американският посланик в София, Джеймс Уорлик поиска от страната ни да изпрати още войници в Афганистан само пет дни след предупрежданието на ислямистите,

а министърът на отбраната Аню Ангелов се похвали, че "7 на сто от военния бюджет отиват за българското присъствие в Афганистан”, а страната ни, за разлика от други държави не е посочила краен срок на изтегляне на войските си от Афганистан.

„Достатъчно ли е присъствието на 580 български войници в Афганистан? Би ли могла България да направи повече? Несъмнено би могла.” - заяви американският посланик в България, Джеймс Уорлик при откриването на тридневния форум “Европа за Афганистан - от разбирането към подкрепа”, организиран от Атлантическия клуб с президент Соломон Паси.

Възможното завръщане на Русия в Афганистан

След катастрофарла 10-годишна окупация в Афганистан и двадесетгодишна липса на присъствие в тази размирна държава, според „Индипендънт”, Русия има явен интерес от гледна точка на националната си сигурност Афганистан да бъде стабилен. Москва не иска хаос на юг, когато силите на НАТО си тръгнат от Афганистан. Освен това сделката е базирана на политика, основана на практически съображения. Като компенсация за услугата на Русия се очаква НАТО да замълчи за подкрепата си за Грузия и освен това ще овладее амбициите си за разширяване в Източна Европа.

Това ще бъде горчив хап за НАТО коментира изданието, но тези, които молят, не могат да избират. В момента НАТО е в изключително слаба позиция в Афганистан. Америка ще започне да изтегля своите военнослужещи през следващото лято, въпреки натиска от страна на американски военни командири мисията да остане с отворен край. Британският премиер Дейвид Камерън категорично заяви, че иска британските войски да са напуснали Афганистан до 2015 година. Други страни от НАТО още отдавна дадоха да се разбере, че не искат да увеличават военните си контингенти в централноазиатската страна. А някои, като Холандия, вече изтеглиха своите войници, други предстои в най-къс срок да я напуснат...

Докато се коментираше евентуалното завръщане на Русия в Афганистан, бе иосъден на смърт вицепремиерът на Ирак, Терик Азис, Ватикана поиска помилване на дясната ръка на Саддам Хюсеин, а Русия призова иракските власти да анулират екзекуцията на бившия вицепремиер на Ирак, Тарик Азис. Излязоха коментари в световната преса, че смъртната присъда е невалидна, а адвокат на осъдения коментира: „Смъртната присъда беше обявена от съд в страна без правителство. Наказателният кодекс на Ирак изисква смъртната присъда да бъде потвърдена както от президента, така и от член на правителството”, поясни адвокатът на Тарик Азис. Ирак все още не е сформирал правителство от парламентарните избори на 7 март насам.

Руското министерство външните работи призова в един от последните дни на октомври САЩ да проведат „щателно разследване” на извършените в Ирак престъпления, за които американските сили са си затваряли очите, но които са били огласени от сайта „Уикилийкс”, предаде AFP.

Последният съветски лидер - Михаил Горбачов, предупреди НАТО, че победата в Афганистан е невъзможна. Той заяви в интервю за BBC, че САЩ нямат друга алтернатива освен изтеглянето на силите си, ако искат да избегнат втори Виетнам.

Под каква форма ще е помощта на Русия в Афганистан?

Русия постигна съгласие със Запада за доставката на хеликоптери в Афганистан. Параметрите на споразумението ще бъдат обнародвани на срещата на НАТО в Лисабон, написа „Независимая газета”.

От щабквартирата на Алианса коментираха, че не искат от Русия да изпраща войски в Афганистан. Така или иначе руското присъствие в страната може да бъде разшерено в случай на подписване на договори за доставка на хеликоптери и подготовка на афганистанци.

Заплахите към Франция

Лидерът на международната терористична мрежа „Ал Кайда”, Осама бин Ладен, е отправил ново предупреждение към Франция, предаде АФП, позовавайки се на информация на телевизия „Ал Джазира”.

В аудиозапис Бин Ладен говори и за френските заложници, които наскоро бяха отвлечени в Африка. Искането на „Ал Кайда” към Франция е изтегляне на военните части от Афганистан.

„Ако Франция може да забранява на свободните жени да носят воал, не можем ли и ние да изгоним вашите мъже-нашественици, като ги обезглавяваме?”, се казва в изявлението.

В изявлението си лидерът на „Ал Кайда” иска още от Франция да изтегли военните си части, разположени в Афганистан. „Единственият начин да осигурите безопасността си е да се оттеглите от войната на Джордж Буш в Афганистан”, се казва в запис, части от който са разпространени от телевизия „Ал Джазира”.

В момента около 3750 френски войници участват в операциите в Афганистан.

„Докато убивате, и вие ще бъдете убивани. Докато вземате затворници, и вие ще бъдете взимани в плен. Както вие застрашавате нашата сигурност, така и ние ще застрашаваме вашата”, е заявил глас, разпознат като гласа на Бин Ладен, в изявление, наречено „послание до френския народ”.

Изтеглянето на френските и на други съюзнически сили от Афганистан може да започне в началото на 2011 година. Това заяви днес френският министър на отбраната Ерве Морен, като подчерта, че това няма „абсолютно нищо общо” със заплахите на Осама бин Ладен срещу Франция, предаде АFP.

„Има насрочена дата в рамките на новата стратегия на НАТО и това е началото на 2011 година, тъй като през 2011 година ще предадем сигурността на няколко области в ръцете на афганистанските сили”, заяви Морен пред френското радио РТЛ.

„В този период може да започне първото връщане на съюзническите сили от Афганистан. Това е предвидено и в календара, изготвен от Барак Обама, който планира да започне изтеглянето на американски части в началото на 2011 година”.

Заплахите и бомбите

Преди три дни президентът на САЩ, Барак Обама, заяви, че САЩ ще упражнят силен натиск по „унищожаването” на групите и активистите в Йемен, които поддържат връзки с международната терористична мрежа „Ал Кайда”, предаде AFP. Не минаха и часове и на борда на два товарни самолета в Дубай и Великобритания с посока Йемен-САЩ бяха открити два подозрителни пакета.

Колети бомби, подобни на тези, които днес бяха, открити в Атина пдигнаха нивото на безопасност в редица държави.

„Заради откритието в двата самолета на подозрителните пакети, идващи от Йемен, и заради отправянето на международно предупреждение от страна на САЩ”, от Френската гражданска авиация призоваха всички въздушнотранспортни компании да прекратят приемането на стоки от Йемен!

Германия ще блокира товарния трафик от Йемен, като министърът на вътрешните работи Томас де Майциере го обяви официално.

Великобратания също преустанови приемането на товари и самолети от Йемен.

Представители на силите за сигурност заявиха, че взривните устройства, укрити в колети на борда на самолети, пътуващи за САЩ през Дубай и Лондон, е трябвало да свалят летателните апарати като експлодират във въздуха, потвърдиха от британското правителство.

Според експерти в разузнаването използването на устройствата, укрити в кутии на принтери на борда на самолети, пътуващи към Чикаго, представляват промяна в тактиката на терористите коментираха експерти антитерористи за „Обзървър”,/ The Observer/.

Бомбеният заговор подсказва за „засилваща се вълна” на тероризма коментира атентатите израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Нетаняху заяви, че пакетите, съдържащи експлозивни материали, които бяха адресирани до две синагоги в Чикаго, са знак за нарастващата вълна от ислямски тероризъм, предават световните агенции.

„Фактът е, че няма значението дали това е атака срещу синагога в Чикаго, или влакова гара в Мадрид, или Лондон, или Мумбай, или Бали.”, е заявил Нетаняху по време на събрание на кабинета си в Ерусалим.

Така днес, на 2 ноември 2010 година реална бомбина терористична заплаха вече бе факт на българска територия! Докато политиците ни си броят апартаментите и се занимават със скучни компромати, докато премиерът Борисов след изкъсо строежа на магистрали – България бе поставена на пангара на терористите и ни бе доказано недвусмислено, че заплахите от ислямисти от края на октомври може да се осъществят и далеч не са празна работа!

Президентът отиде на събрание в БАН и коментира мизерията, до която доведе министърът на финансите родната наука.

Защо се стигна до попадането на пакета с взрива на територията на българското посолство?

Три фактора обусловиха днес, на 2 ноември пакет с бомба в българското посолство в Гърция да свари по бели гащи родните спецслужби.

  • 20 години след излизането на Тодор Живков от властта, бяхме свидетели как се разбиваше националната сигурност, агентурата в страната и зад граница, като се стигна дотам да излизат списъци с резиденти на външното разузнаване, да се пускат имената им в медиите и тези хора, мнозинството от които работили в интерес на националната сигурност, а не на управляващата българска комунистическа партия бяха низвергнати, сочени с пръст и се хвърлиха за храна на медиите.

При това положение няма как да се разчита на информация на служители от Националната разузнавателна служба, тъй като един разузнавач се създава с години, с десетилетия.

  • Участието на България в Афганистан и Ирак също е фактор, който засилва терористичната опасност за България. Войната в Ирак показа, че с война може да се подклажда тероризъм, а не и да се унижощи;
  • Не религията, а именно войната е факторът,  който захранва тероризма и никакви колективни сили за сигурност не са в състояние да предотвратят бомбени атаки и терористични атентати.
  • Европейският съюз планира да помогне на Гърция да контролира по-добре границата си с Турция, съобщr Би Би Си. От известно време гръцките власти не могат да се справят с наплива от нелегални имигранти на границата с Турция, поради което се наложи ЕС да изпрати части на „Фронтекс”.

Бежанците, предимно от Африка и Афганистан, използват турско-гръцката граница, за да преминат нелегално на територията на ЕС.

На 30 октомври Съветът за национална сигурност на Турция утвърди Стратегията за национална сигурност на страната за следващите 5 години. В документа сред страните, представляващи заплаха за Турция, е включен Израел. В списъка вече не попадат страни като Армения, Грузия, Сирия и България.

Къде е българската стратегия за национална сигурност?

Защо проспаха службите подготовката за пакета с бомба на територията на българското посолство в Гърция? И то не ДАНС, а именно НРС е службата, която трябваше да е в състояние да сигнализира за готвената атака.

Вместо това средствата в бюджет 2011 за подслушване на територията на страната се драстично увеличени – от българска територия едва ли ще дойде сигналът за подготвяни терористични атаки.

Странно е, че цял ден нито един депутат, служител от спецслужбите, министър или даже държавният глава не направи изявление по изпратената бомба в българското посолство в Атина.

Странно и скандално е и друго, че след като предстои САЩ да изтеглят войските си от Афганистан, след като Италия и Франция започнаха сериозно да го правят – българският министър на отбраната Аню Ангеловстои и слуша усмихнат посланика на САЩ, Джеймс Уорлик, че трябва да пратим още жива сила в Афганистан!

 

Жан-Пиер Шевенман, съратник на президента Франсоа МитеранЖан-Пиер Шевенман e роден през 1939 г. Съратник на президента Франсоа Митеран, той е автор на управленската програма на социалистите от 1981 г. Заема последователно постовете на министър на отбраната, образованието и вътрешните работи.

Изявен критик на „Европа на технократите”, противник на признаването на Косово и на двете войни в Ирак, определян от политолозите като ляв голист, Шевенман отстоява идеята за необходимото политическо еманципиране на ЕС от САЩ.

Неотдавна научихме, че американската Национална агенция за сигурност (NSA) е подслушвала последните трима френски президенти (Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд). В резултат наблюдавахме само няколко театрално намръщени физиономии. Адекватна ли е такава реакция?

Генерал Дьо Гол щеше да се намръщи доста по-убедително. От онова време досега, най-вече след 11 септември 2001 г., бе внедрена система за всеобщо подслушване, почиваща на развитието на космическите и телекомуникационните технологии. Борбата с тази система е трудна. В цялата афера най-много ме смути ролята на BND, немското разузнаване, което е извършвало подслушвания по поръчка на NSA. Намирам, че това разделение на ролите е доста красноречиво за положението в днешна Европа: Германия е господар на икономическата, финансовата и монетарната стратегия на ЕС, но по големите политически въпроси, като отношенията с Русия например, САЩ вземат решенията. В конкретната афера с подслушванията бяхме в правото си да очакваме поне някакви извинения от американците.

Но Барак Обама се извини?

Не съвсем. Президентът на САЩ се ограничи с обещанието, че това повече няма да се повтори. За да разберем света, в който живеем, си струва да разгледаме американските подслушвания в по-широк контекст. Под претекст, че се борят с корупцията или бдят над спазването на някое ембарго, което сами са наложили, САЩ от десетина години насам си присвоиха правото да санкционират финансово компании, които не спазват американското право. BNP Paribas, Alstom, Societe Generale и Credit Agricole станаха жертва на тази практика. Правото на САЩ да налагат екстериториално собственото си законодателство и да наказват компаниите „нарушителки” упражнява парализиращ ефект върху нашите банки. Много от тях се опасяват да не им бъде отрязан достъпът до американския пазар. В резултат това поражда глобална система за феодализация. Американците създадоха много сложна схема за екстериториално санкциониране, която принуждава чуждите компании да приемат като васали международния ред, който Вашингтон налага като суверен. Навремето европейците все още оказваха някаква съпротива. След 2000 г. Доминик дьо Вилпен, Джак Стро и Йошка Фишер (респективно министри на външните работи на Франция, Великобритания и Германия) се опитваха да смекчат санкциите спрямо Иран. Но усилията им бяха опропастени от раболепната политика на Саркози.

Как си обяснявате това покорство пред САЩ? Икономическата мощ ли позволи на Вашингтон да наложи политическата си воля?

Парализата на нашите компании започва на ниво банки. Когато финансирането на дадена сделка изглежда рисково поради възможните американски санкции, банките отказват да го кредитират. Въздържащият ефект е видим в отношенията с Москва. Знаете ли, че през 2014 г. френският износ за Русия се срина от 9 на 6,7 милиарда евро? През първото тримесечие на 2015 г. регистрираме нов спад с 33% спрямо същия период на миналата година. Чрез своята икономика, която се равнява на една пета от световната, но най-вече чрез долара, който си остава референциалната световна валута, САЩ си присвоиха правото да контролират световната икономика чрез лоста на своето правосъдие.

Вие констатирате как компаниите и политиците фактически се съобразяват със санкциите. Но как това може да бъде променено?

Най-напред трябва да осъзнаем, че Европа не е просто предавка на американските санкции, които САЩ налагат по свои критерии, а те невинаги съответстват на нашите. В украинската криза, която можеше да бъде избегната, ако Украйна не бе поставена пред абсурдната дилема „ЕС или Русия”, Франция се опита да реагира, като създаде така наречения „Нормандски формат”. Той доведе до двете споразумения от Минск за прекратяване на огъня. Но договореностите от Минск II не се спазват, защото Украйна отказва да приложи политическите споразумения, които предвиждат избори в рускоезичните региони и конституционна реформа, която ще позволи децентрализацията на властта. И, не щеш ли, налагаме санкции върху Русия! Това е подигравка с разума! Европейският съвет удължи санкциите без много-много да дебатира на 29 юни. Тази феодална зависимост трябва да бъде оспорена. Международният ред вече не е егалитарен като установения след 1945 г. В ООН всички страни са равнопоставени освен в Съвета за сигурност, където пет от петнадесетте страни са постоянни членки. Тази международноправна схема се разпадна. Но западният ред, който я замести, всъщност има един сюзерен: САЩ.

Германия е господар на икономическата, финансовата и монетарната стратегия на Европейския съюз, но по големите политически въпроси като отношенията с Русия например, САЩ вземат решенията.

НАТО не измести ли ООН?

НАТО се стреми да измести ООН. А здравият смисъл диктува да съхраним ООН като рамка, защото Студената война приключи и вече можем да водим разумен диалог с Русия и Китай, както това се случи по повод унищожаването на химическия арсенал на Сирия. Но в Украйна американците запалиха пожар между ЕС и Русия. Те търсят да възпрепятстват политическата еманципация на Европа и възможността й да намери алтернатива на енергийната си зависимост от Персийския залив, който е под американска протекция. Но „Ислямска държава” е опасност, която грози ЕС, САЩ и Русия едновременно, освен самото арабско население, разбира се, което е неин заложник. Това е проблем, който налага сътрудничество между споменатите страни.

Какъв е вашият анализ на проблема „Ислямска държава”? Съгласен ли сте с френския премиер Манюел Валс, който говори за „война на цивилизациите”?

Манюел Валс използва терминологията на американския политолог Самюел Хънтингтън, но често забравяме, че той не препоръчваше сблъсък между цивилизациите, а целеше тъкмо да го предотврати. Ние не сме изправени пред враждебна цивилизация, а срещу тероризма. Първите му жертви са самите мюсюлмани. Разломите и враждите в арабско-мюсюлманския свят имат дълбок корен. След рухването на Османската империя историческото поведение спрямо Запада се канализира по два пътя. Първият е модернистки, либерален и социалистически: негови въплъщения са Насър и партията БААС. Вторият е този на „Мюсюлманско братство”, учредено през 1928 г. от Хасан ал Банна. По-късно в неговия фарватер ще възникне революционният салафизъм на Ал Кайда и „Ислямска държава”. САЩ имат съществен принос в разпалването на уахабизма, който е благодатната почва на салафизма. От своя страна Франция до войната в Ирак от 1990 г. неизменно привилегироваше модернистките режими. Двете войни в Залива разтуриха държавата Ирак и доведоха на власт в Багдад шиитското мнозинство. Правителството на Ал Малики водеше дискриминационна политика спрямо сунитите в Западен Ирак. Така сунитите, които бяха свикнали да играят ръководна роля в страната от възшествието на Хашемитската династия през 1921 г., бяха тласнати в ръцете на Ал Кайда и „Ислямска държава”.

В Украйна американците запалиха пожар между ЕС и Русия

Как трябва да реагираме на „джихадистката пандемия” (по думите на ислямолога Мохамед Аркун), която вече е на прага на Европа?

Досега Франция успяваше да опази Магреба от „нарастващите неволи” в Близкия изток, за които генерал Дьо Гол предупреждаваше още през 1967 г. Трябва да си признаем, че войната на Саркози срещу Либия на Кадафи беше безумие, което единствен аз изобличавах навремето. Днес напрежението се разпростира и върху Магреба. Злочестият Тунис отнесе два атентата за три месеца. Все по-разтревожен съм за Алжир, където въпреки усилията на властите нарастват междуплеменните вражди. Затова спешно трябва да преформулираме френската политика към арабско-мюсюлманския свят на базата на мъдростта и разума.

Вашият прочит на гръцката криза?

Проблемът не е в Гърция, а в еврото. За жалост настроенията не са дозрели до идеята да се замести единната валута с обща валута. За да съм ясен: винаги съм бил на мнение, че единната валута има вроден порок, който тегне върху нея също като първородния грях върху човека.

Тоест?

Порокът е в това, че еврото поставя в една кошница страни с много различни икономики, култури и исторически ориентири. ЕС е съставен от нации. Това не са САЩ, които при конституирането си обединяват 13 британски колонии. На континента живеят над 30 народа. Затова грешката предшества дори създаването на еврото.

Вие наричате това „грешката на г-н Моне”.

Да. Методът на Жан Моне се състои в това да постави народите пред серия от свършени факти, които да доведат до „нарастваща солидарност между европейските народи”, по думите на Робер Шуман. Нима някой би възразил срещу „нарастващата солидарност между европейските народи”?! И аз я подкрепям. Но в логиката на Жан Моне това трябваше да се постигне с постепенна необратимост, през главата на националните държави, като на Еврокомисията се резервира законодателната инициатива и правото да регламентира. Така бе създадена Европа на технократите, която измести Европа на нациите. Еврото трябваше да доведе до фактическа конвергенция на икономиките. А се получи обратното: икономиките се развиват центробежно. Не само Гърция се раздалечава от Германия, но и Франция.

А как следваше да постъпим?

Вместо единна валута да въведем обща валута. Така държавите щяха да съхранят своите валути на националните си територии и да ползват обща валута навън. Знаете ли как бе взето това решение в полза на единната валута? При разговор между президента Митеран и премиера Береговоа през 1989 г. Вторият обяснява на първия, че има два варианта: единна и обща валута. „Кой подкрепя общата валута?” – пита Митеран. „Англичаните” – отвръща Береговоа. „А кой е за единната валута?” „Германците и всички останали” – отговаря премиерът. „Тогава подкрепете формулата на мнозинството”, отсича Митеран. А какъв е резултатът? От 2007 г. насам БВП на Франция се свива. Този на Италия е намалял с 9%. В Испания и Португалия с 15%. В Гърция с 25%… Единната валута в отсъствие на коригиращи механизми, които Германия отказва да приеме, задълбочава пропастта между произвеждащите и богати региони и бедните райони, които затъват във все по-дълбока бедност.

Значи ли това, че оставането в еврозоната ще навреди на Гърция?

Ако държим Гърция да остане в еврозоната, трябва да намалим дълговото й бреме с една трета, защото за Атина е невъзможно да изплати дълг, който възлиза на 177% от БВП. Но кредиторите биха ли се съгласили? Напомням, че това са държавите. Частните кредитори, най-вече германски и френски банки, прибраха парите си още през 2010 г., когато Париж и Лондон одържавиха дълга. Уви, европейските институции отказват всякакво предоговаряне на дълга.

Защо? Идеологически ли е отказът им?

Северните страни често се държат затворено, с намерението да предадат урок на южняците от така наречения клуб „Медитеране” (Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция). Има и едно второ решение на кризата: „приятелско оттегляне” на Гърция от единната валута при съхраняване на връзката с еврото. Сиреч обезценката на гръцката валута с 30%, което ще възвърне конкурентоспособността на гръцката икономика, без да налага провеждането на непоносима и безперспективна политика на затягане на коланите. Гърция ще се сдобие с евродрахма, която ще възвърне конкурентните й предимства, най-вече ако ЕС й помогне да поеме първоначалния шок от поскъпването.

Вие сте поклонник на Клемансо, чийто бюст стои на бюрото ви.

Така е. Но особено ценя максимата на френския дипломат Пиер-Мендес Франс: „Няма политика без риск, но има политици без късмет”. Мисля, че ниските лихви, слабото евро и евтиният петрол няма да траят дълго. Задачата, която си поставям, е много амбициозна: да се намери нов модел на управление на мястото на неолибералния, маскиран като проевропейски, чийто провал вече е очевиден за всеки европейски гражданин.

сп. „Мaриан“, превод: a-specto

Публикация на https://alterinformation.wordpress.com/2015/08/14/99592952/

 

Как се прави номерът със асо пика в ръкава

Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса.  А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.

Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.

След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.

Франция, Италия и други европейски държави имаха в края на лятото миналата 2010 година, големи проблеми с цигани от България и Румъния, които в крайна сметка бяха върнати в държавите им.

Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.

Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.

Къде са циганите в цялата тая картинка?

Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се оказа най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.

Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.

Цигани от България и Румъния бяха върнати скандално от няколко европейски държави в страните си, тъй като генерирали престъпност

Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.

Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.

Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.

С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.

Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха

България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.

В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.

И с това темата, като че ли се изчерпва…

Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?

Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.

А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:

Джордж Сорос

Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:

„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”

Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:

(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)

Асоциация “Интегро”, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата “Студии Романи”, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение “Добра Майка” – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество “Изгрев – Столипиново”, Младежко ромско сдружение “Нов път – 98″ – Търговище, Национален ромски център “Свети Георги”, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет “Купате”, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение “Амалипе-Приятелство”

Сдружение “Бъдеще за ромите” – гр. Дупница, Сдружение “Нево Дром” – Кюстеднил, Сдружение “Организация Дром”, Сдружение “Развитие и подкрепа на ромските жени и деца” – Лом, Сдружение “Романи Бах” – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца “Надежда”, Сдружение с нестопанска цел “Свят без граници”, Фондация “Андрал”, Фондация “Дайвърсити”, Фондация “Джендър проект в България”, Фондация “Дъга” – Стара Загора, Фондация “Етнокултурен диалог”, Фондация “Етнопалитра – Трубадури”, Фондация “Здравето на ромите” – Сливен, Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, Фондация “Интеграция и развитие на малцинствата”, Фондация “Либерална интеграция”, Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, Фондация “Равен достъп”, Фондация “Рома – Лом”, Фондация “Романи Бах”, Фондация “Ромска солидарност” – Петрич, Фондация “Ромско бюро – Монтана”, Фондация “Саворе” – Самоков, Фондация “Център на неправителствените организации” – Кърджали, Фондация “Шам”, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик”, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – Велико Търново

Общо ромските неправителствени организации са над 300!

 

Продължение от 28 юни

Преди броени месеци сайтът „Хроники" предупреди, че правителството на Бойко Борисов няма да пусне нито един от българско-руските енергийни проекти. Стъпка по стъпка това вече се осъществява: американската „Уестингхаус” се намеси в атомната ни енергетика, изкуствено се задържа проектът „Бургас-Александруполис”, вместо да се финализират процедурите по „Южен поток” България беше вкарана в проекта „Набуко”, което е далеч по-скъпо от участието в „Южен поток” и накрая, като за капак – проектът „Белене” беше замразен, въпреки реалната угроза от плащане на неустойки!

Всички тези събития бяха „гарнирани” с източване на милиони евро от държавата, подписване на ненужни договори за допълнителни плащания – също за милиони и възлагане на ненужни оценки и експертизи и най-накрая: подписване на договор, осигуряващ опасно замърсяване на природата на поне ¼ от територията на страната и реално опасност от предизвикване на земетресения.

На 1 юни в. „Индипендънт” съобщи, че британските власти разследват връзката между добива на шистов газ и земетресенията в района на Блекпул.

Земетресението в района на Блекпул, на 27 май 2011, съвпадна по време със старта на нагнетяването на големи количества вода под налягане, осъществено от енергийната компания „Cuadrilla Resources”, с цел да се извърши хидравличен разрив на съдържащите шистов газ сложни хоризонтални слоеве. Този процес, известен като “fracking”, е заимстван от британските компании от САЩ, където обаче използването му провокира сериозни спорове сред специалистите.

Експертите от Британската геологическа служба (BGS) предполагат, че земетресението с магнитуд 1,6 по Рихтер, регистрирано в края на май, е сходно с регистрираното месец по рано в същия район, което беше с магнитуд 2,3, както и, че двете могат да бъдат свързани с експерименталния хидравличен разрив при добива на шистов газ в района на Прис Хол, по бреговете на Флайд.

Скандалът беше огромен, авторът на публикацията Стив Конър отбеляза: „ Както е известно, промишленото прилагане на метода “fracking” е забранено във Франция, както впрочем в американските щати Ню Йорк и Пенсилвания. Местни жители, живеещи в близост до зоните, където се е използвал този метод, установяват силно замърсяване на питейната вода с метан.

Д-р Браян Бапти от Британската геологическа служба поясни: „Изглежда много вероятно, че между двете неща действително има връзка няколко наши датчици, разположени в близост с тази зона, фиксираха, че и двете земетресения са станали на едно и също място и на неголяма дълбочина. Времето и мястото на двете земетресения, във връзка с използването на метода „fracking”, показват, че те могат да бъдат свързани едно с друго”. Той добавя: „Добре известно е, че подобно сондиране може да провокира неголеми земетресения”. Този процес е свързан с нагнетяването под земята на милиони галони вода, смесена с различни химически вещества, разтварящи планинските породи, за да бъде осъществен хидравличен разрив с цел да се освободи съдържащият се в пластовете природен газ.”

BGS коментира по следния начин предишните земетресения в района на Блекпул: „Всеки процес, който изисква нагнетяването на вода под налягане в дълбоките породи с цел тяхното разрушаване, може да доведе до земетресения. Добре известно е, че нагнетяването на вода или други течности, при добива на петрол и геотермалното инженерство – като добива на шистов газ например, могат да доведат до повишена сеизмична активност. Наистина, обикновено земетресенията са прекалено слаби, за да бъдат усетени, но има и примери за по-сериозни земетресения” пише анализаторът на „Индипендънт” Стив Конър.

Да се наложи мораториум върху проучването за шистов газ в България докато се изготви независима екологична оценка от български учени за това дали такива действия са безопасни за гъсто населени територии, настояха от “Коалиция за България“. В противен случая от левицата обяви, че възнамеряват да инициират местни референдуми по въпроса. Това заявиха пред журналисти в парламента депутати социалисти.

Георги Божинов от БСП отбеляза в кулоарите на парламента, че се е консултирал по въпроса с български учени, според които не само добивът на шистов газ е опасен, но и проучванията, тъй като в използваната смес, с която се атакуват подземните слоеве, има вода, пясък и токсични вещества.

Методът на проучване е опасен, както за замърсяване на подпочвените води, така и за предизвикване на земетресения, затова и в САЩ подобни проучвания се извършват само в пустинни територии, отбеляза Божинов, който в предишното Народно събрание бе председател на комисията по околна среда и води.

Колегата му Янаки Стоилов настоя Министерството на околната среда и водите да възложи независима експертиза преди започване на всякакви проучвания. Не бих искал за 30 милиона да продадем бъдещето на нашия народ, допълни той.

{edocs}schistov gaz-3.doc,600,400,link{/edocs}

В същото време, избягвайки какъвто и да било дебат, българското правителство реши да даде 5-годишно разрешително на американската компания „Шеврон” за проучване и добив на шистов газ в Североизточна България, предаде Ройтерс.

На самото заседание на правителството министър Трайков издекламира каква е законовата процедура по даване на разрешение за сондажи в търсене на шистов газ – но това все още не е факт.

Министърът на външните работи Николай Младенов, адмирира това разрешение тъй като се дава на американска фирма, а той както е известно е свързан със Световната банка и Отворено общество на Сорос.

Борисов набързо нарежда за другия ден да му бъде написан отговор по темата, тъй като имало към него парламентарно питане. Това парламентарно питане не се осъществява, тъй като в същия ден, 17 юни петък освен парламентарен контрол е гласуван и вот на недоварие и Борисов ходи от обект на обект да реже лентички, обявява, че не може да ги гледа и не са му приятни депутатите от опозицията, поискали вот на недоверие, но така и не влиза в залата.

Официално България обяви, че именно „Шеврон” е фирмата спечелила търга за експлоатацията на полето край Нови Пазар.

Българският министър на енергетиката Трайчо Трайков обясни пред медиите, че компанията ще подготви 5-годишна програма на стойност 50 милиона евро. „Шеврон” ще плати 30 милиона евро на държавата, за да започне да търси газ в скалните образувания, чийто потенциал е изчислен между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ.

Всички рискове за това дали ще се намери газ и при какви условия, какво ще покаже оценката за въздействие върху околната среда, са за сметка на компанията”, обясни министърът. Т. е. подписано бе с Шеврон без екологична оценка!

Депутатите от левицата поискаха още преди заседанието на кабинета премиерът да наложи мораториум за експлоатацията на шистов газ на територията на Североизточна България. Това стана ясно на брифинг на депутатите Георги Божинов, Янаки Стоилов, Петър Димитров в парламента.

Янаки Стоилов настоя министерството на екологията да направи екологична оценка и независимо експертно становище за рисковете.

Петър Димитров заяви, че на места може да умре не само земеделието, но и хората. „Проблемът не търпи отлагане. Проведен е търг за проучване и добив на шистов газ. Днес изтича срокът за подписване на договора с американската фирма, която е спечелила търга. България в часа на подписването ще има бонус 30 млн. долара”, посочи Божинов.

Журналистката Десислава Антова написа: В ход и в много ускорен темп са процедурите за още две полета, посочи Божинов.

Ние се обръщаме към партиите, обществото – да бъде наложен мораториум във връзка с експлоатацията и проучването на шистов газ, заяви той.

Божинов посочи, че докато не се проведе достатъчно представителна и сериозна експертиза – не се ангажира научния потенциал на България, трябва да се наложи мораториум. По думите му - става дума за нещо изключително сериозно – едно стародавно геоложко равновесие е застрашено.

Последствията могат да бъдат катастрофални. Колкото е опасен методът за получаване на шистов газ, точно толкова опасен е и методът на проучване. Шистовият газ не е в естествени геоложки образования, посочи Божинов. Шистовият газ не е в негазова фаза, застинал от стари времена. Този метод е опасен и със замърсяване на подпочвени води. Той заяви, че такива проучвания в САЩ се извършват на територии, където няма живот. Той заяви, че започва разследване на предизвикани замърсявания на подпочвени води в Еквадор. Освен това там са нанесени щети върху здравето на хората за 8 млрд. долара.

Безполезно.

Божинов припомни, че в Англия е преустановена работа в това направление. Уникалността в България се състои в това, че над шистовия газ е разположено най-голямото сладководно образувание - водоносен хоризонт. Едно замърсяване на това водно тяло, значи нарушаване на условията, при които е възникнал и съществува живота на една четвърт от територията на България.

“Очаквам брутални и кървави дебати “за” и “против” шистовия газ в Европа. Те ще се водят не само по печатните и електронните медии, но дори и чрез филми.” Това прогнозира във Варна министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков преди още да стане факт правителственото решение.

Евентуалният добив на шистов газ в България ще доведе до понижаване на цените на синьото гориво у нас. “Надявам се до 5 години да имаме обнадеждаващи резултати”, каза енергийният експерт Христо Казанджиев, който по време на правителството на Иван Костов стоеше и пазеше празния кабинет на Иван Шиляшки, да не би някой да влезе в него, докато Шиляшки е излязъл!

Днес като една американска креатура Казанджиев отхвърля слуховете, че при проучванията и добива на шистов газ се предизвикват микроземетресения и казва: Имаме само една тръба за внос на газ - от Русия. Затова плащаме по-скъпо от други потребители в ЕС”.

С разработването на технологията за извличане на природен газ от образувани джобове в скалите – т.нар. шисти се замърсява околната среда и подпочвените води.

Безвреден ли е шистовият газ? Редица български он лайн издания пуснаха публикация, свързана с американско изследване на проблема, цитирано от Би Би Си.

Шистовият газ е сочен за по-чиста алтернатива на нефта и въглищата, но според американско изследване, цитирано от Би Би Си, парниковите газове, които се произвеждат в резултат на добива му, са 20 на сто повече спрямо въглищата.

Учени от Корнелския университет установиха, че кладенците за шистов газ изпускат значително количество метан. Затова за климата той е много по-вреден от обикновения газ, а вероятно е по-вреден и от въглищата. Извличането на шистов газ от земята става чрез т. нар. хидравлично разбиване – правят се сондажи в скалите и под налягане се вкарва вода, примесена с химикали, за да се изтласка газът. Именно инжектирането на химикали на хиляди метри дълбочина носи риск от заразяване на близките водоеми.

Природозащитниците, които категорично се противопоставят на добива на шистов газ, се позовават на филма на Джош Фокс от 2010 г. "Gasland" ("Земя на газа"), който разказва за екологичните рискове, свързани с новия начин на добиване на газ от земята. Един майски ден на 2008 г. режисьорът получава писмо от газова компания с предложение да предостави земята си под наем срещу 100 000 долара. Любопитен да разбере защо е толкова ценна земята му, той обикаля райони в САЩ, където се правят проучвания или вече се добива шистов газ, и става свидетел на ужасяващи картини – заразени води и въздух, умиращ добитък, тежки заболявания. Особено стряскаща е гледката на горящата вода заради примесването й с метан.

Различията между САЩ и Европа в областта на добива на шистов газ са големи” -обяснява Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа.

В Европа законодателството е по-строго, което се дължи и на факта, че континентът е гъсто населен - по 250 - 400 души на квадратен километър, докато в САЩ средната гъстота е 80 души/кв. км. Експертката посочва и още едно голямо различие – в Америка, който притежава терена, става собственик и на ресурсите под него. В страните от ЕС ресурсите под повърхността обикновено принадлежат на държавата. "Затова и в Европа няма да се появят разкази за бедни селяни, превърнали се в милионери от шистов газ", отбелязва тя. Освен това производството на шистов газ в Европа ще струва два - три пъти по-скъпо, отколкото в САЩ поради по - малкия обем на добива и недостига на инфраструктура и познания, предупреждава Бариш.

Проблемът с добива на шистов газ е много актуален и у нас, след като неотдавна американската компания "Шеврон" получи 5-годишно разрешение за проучване на шистов газ на територията на Североизточна България.

В петък, на 24 юни министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви в парламента, че компанията няма да прави екологична оценка за въздействието върху околната среда. Като се направи откритие, тогава ще се направи изследване за въздействие върху околната среда, бе категоричен Трайков.

Няма опасност за питейната вода в Североизточна България при проучването на шистов газ в блок „Нови пазар”. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” професор д.г.н. Кристалина Стойкова, ръководител на научна група за изследване на шистов газ от Геологическия институт при Българската академия на науките.

Как професор Стойчева разбра, че няма опасност за питейната вода при положение, че не бе направен ОВОС и експертиза преди да се стигне до подписването на договора с Шеврон?

В същото време, в парламента премиерът Бойко Борисов отговори: „Няма построена нито една междусистемна връзка със съседните страни на България. Няма построено второ находище на природен газ в Галата – няма реализирани, дори – подписани проекти за доставки на компресиран газ или на втечнен природен газ. Не е започнало разработването на находището на шистов газ в Добруджа. Нямаме договори за доставка на газ дори от монополиста „Газпром”; имаме сведения, че руската страна иска да пакетира този договор с друг, неизгоден договор за страната ни – договора за АЕЦ „Белене”.”

Министър Трайков се включи в работата на Комитета за наука и технологии на Парламентарната асамблея на НАТО, където представи българския поглед към енергийната сигурност. Според министъра, шистовият газ е един от вариантите за диверсификация на източниците на суровини и маршрути, към която България се стреми. Отбелязвайки засилващия се интерес на американски компании, които вече разполагат с необходимите технологии, към добива на шистов газ в Европа /Полша, Франция, сега и България/, Трайков прогнозира, че скоро може да се очаква отпор от традиционните производители на газ. Той не посочи каква ще е тематиката на “бруталните и кървави дебати”, но опитът от САЩ показва, че прицелната точка са екологията и замърсяването на подпочвените води – написа Николай Петров.

Всъщност Трайков излъга – в средата на м. април т. г. френското правителство подкрепи проектозакон, който ще забрани сондажите за шистов газ в страната, съобщи ЕурАктив. Аргументът е, че методът създава огромен риск за качеството на водите.

В същото време в Канада 3000 канадци протестираха в Монтреал срещу добива на шистов газ, който изисква технология, енергично оспорвана и отричана от екологичните организации. Демонстрантите минаха през центъра на града, скандирайки срещу плановете за доби на този вид газ в провинция Квебек.

Великобритания спря добива на шистов газ, защото той може да доведе до земетресения. Американският щат Ню Йорк също се отказа от шистовия газ, поне докато не бъдат въведени стандарти срещу замърсяването на водите.

В България никой не се интересува от решенията на правителството, никой не отваря да чете за какво се дебатира в парламента – гражданството разчита на информацията от централните новинарски емисии, но те са адаптирани съобразно спокойнствието на властта и това ги прави недостоверни.

Две години управление на ГЕРБ не е изградена нито една междусистемна връзка на България с някоя от съседните страни, не е преподписан и договорът с доставчика „Газпром” – а в същото време правителството уреди българия да заплати милиарди за проекта „Набуко”, който в най-добрия случай ще започне през 2017 година.

В Брюксел еврокомисарят Гюнтер Йотингер и цялата дирекция, министър Трайков, и отговорникът от руска страна – Шматко за „Южен поток” договориха - вече Европейската комисия да преговаря с руската страна по „Южен поток”.

Ако има шистов газ, това би могло да бъде резерв за следващи поколения – никой не е казал, че ще го ползваме сега, каза премиерът Бойко Борисов при посещението си във Варна, предаде репортер на Радио "Фокус" - Варна в отговор на въпрос дали не е опасно да се използва този газ. - Въпросът е да знаем, че имаме такъв газ и в едни преговори, това би могло да бъде сериозен коз за България”, смята Борисов. Той обясни, че всъщност проучванията ще покажат - дали има наличие на шистов газ и това не пречи на никого.

Жителите на шуменското с. Жилино се безпокоят от последиците при проучвания за шистов газ в района. Това каза за радио „Фокус” – Шумен Даниела Миронова, зам.-кмет в община Нови пазар. Тя уточни, че по настояване на жителите, в селото е било проведено общо събрание, на което мнозина са се обявили категорично против започването на проучвания, чули са се гласове и за организирането на референдум. Безпокойството на жителите на Жилино се подклажда от противоречивите мнения на специалисти и експерти относно ползите и вредите от подобни сондажи и проучвания, на разнопосочните публикации в медиите, в интернет. Опасяват се да не започне изселване, да не се допусне замърсяване на водата, тъй като в селището се намира дълбокия сондаж, който захранва 35 процента от водата на Нови пазар, а в близост минава и газопровода, каза Даниела Миронова. Тя уточни, че по време на срещата й със заместник-министър Делян Добрев в София е станало ясно, че т.нар. терен "Блок 1 Нови Пазар" с прогнозни залежи на шистов газ е в размер на 4422 кв. км и засяга територията на пет области - Шумен, Варна, Добрич, Силистра и Разград. Предвидено е в рамките на 5 годишния проучвателен период да се извършват четири сондажа, без да се знае къде ще бъдат точно те, за да се установи реалността на залежите и техния обем.

Докато събирах информация за договора с Шеврон се изумих от безхаберието и безпардонността на упарпвляващите от ГЕРБ! Да подписват договор и след проучване и сондажи – да се прави Оценка за въздействие на околната среда /ОВОС/– това надминава всякакво безочие!

Следва продължение

 
Романо Проди, бивш председател на Европейската комисия от 1999 до 2004 г.Очаквах от Германия по-голямо внимание към общия интерес, тъй като националните й интереси са удовлетворени. Но германското обществено мнение много се е променило. Когато американците поеха лидерството в света в края на Втората световна война, те създадоха плана “Маршал. Не от християнско милосърдие, а като естествена последица от тяхната мощ. Това казва 75-годишният Романо Проди, който бе председател на Европейската комисия от 1999 до 2004 г. Пред кореспондента на “Монд” в Рим той разсъждава за споразумението, постигнато между Гърция и нейните кредитори.
Интервю на Филип Риде, Монд, в превод на Галя Дачкова от сайта Гласове

- Изглеждат ли ви приемливи условията, наложени на Гърция за нейното спасяване?

- Щом бяха приети, значи са приемливи. Но те бяха наложени по възможно най-лошия начин. Един малък проблем бе превърнат в огромен проблем. Ако бяхме проявили добра воля в контекста на солидарност, който преобладаваше в миналото, всичко щеше да бъде по-лесно. Доверието, което трябва да бъде в основата на отношенията между европейските страни, бе унищожено. Избегнахме най-лошото, но ние създадохме злото.

- Трябва ли да се преструктурира дългът на Атина?

- Всичко отдавна знаят, че Гърция няма да може да изплати целия си дълг. Силно намаляване, по-ниски лихви или по-дълги периоди на заеми? По принцип, разликата не е много голяма. Но, когато един болен е в тежко състояние, най-добре е да се действа по хирургичен път.

- По време на преговорите бе издълбана пропаст между северната и южната част на паричния съюз. Може ли да бъде запълнена тя?

- Тази фрактура несъмнено съществува. Въпреки това северната част на Европа и нека кажем ясно Германия, съумя да се възползва от еврото. Очаквах от нея по-голямо внимание към общия интерес, тъй като националните й интереси са удовлетворени. Но германското обществено мнение много се е променило. Когато американците поеха лидерството в света в края на Втората световна война, те създадоха плана “Маршал". Не от християнско милосърдие, а като естествена последица от тяхната мощ.

- Може ли Европа да бъде в “смъртна опасност”? Могат ли да възникнат други кризи и къде?

- Когато решихме да създадем еврото, след това да отидем по-нататък с Европейската конституция, която бе отхвърлена от французите и холандците (през 2005 г. - б.а.), всички ние бяхме съгласни, че тази конструкция се основава на два стълба: паричния стълб и икономическия и данъчен стълб. За съжаление, бе изграден само първият стълб. Така че Европа е наполовина изпечен хляб. Такъв хляб е трудно да се дъвче, да се преглъща… Европейските граждани не могат да се чувстват защитени в една наполовина завършена Европа. Остават две решения: или завършваме печенето, което означава Европа да си изработи икономическа и данъчна политика, или ще възникнат други кризи. Те могат да дойдат както от Германия, така и от Франция, Италия или Испания.

- Дори от Германия?

- Когато бях председател на Европейската комисия, давах този абсурден пример: “Какво би направил Европейският съюз, ако земетресение разруши Люксембург?”. Впрочем тази вероятност е почти невъзможна. Исках да кажа, че кризите или непредвидените събития могат да възникнат навсякъде. По принцип, политиката е създадена, за да се справя дори с непредвиденото, но ние не сме подготвени да се справим с финансовите кризи или гръцката бъркотия… Трябва да споменем и неувереното поведение на френските правителства, които все още не желаят да вървят напред.

- Може ли френско-германската двойка да бъде все още двигател на Европа?

- Не. Не, защото този двигател е напълно неуравновесен. Германия има по-голяма мощност, по-голям капацитет; в сравнение с нея Франция изглежда доста по-слаба. Двигателите не могат да работят по този начин. Преди една година предложих по-голямо сътрудничество между Италия, Франция и Испания, чиито интереси са идентични. Но тази идея все още не е узряла политически. За съжаление, липсва доверие. Всеки иска да вярва, че е господар на другия!

- Каква е вината на Европа в гръцката криза?

- Това е дълга история. Когато през 2003 г. исках да накарам Франция и Германия да спазват Пакта за стабилност, Жак Ширак и Герхард Шрьодер ми казаха, че това не е работа на Европейската комисия. Тогава предложих “европейска сметна палата” да наблюдава бюджетите на отделните страни. Те ми отговориха, че в Европа вече има достатъчно органи на бюрократичен контрол. Тогава предложих Европейската статистическа служба, “Евростат”, да се заеме с това. Нов отказ. В интервю за “Монд” (през октомври 2002 г. - б.а.) заявих, че Пактът за стабилност е глупав. Тъй като има години, в които трябва да има бюджетен излишък, и други години, в които трябва да има дефицит. 13 години по-късно това е още по-очевидно: той е глупав, защото е само аритметична норма. В момента, в който бе попречено на Европейската комисия да ръководи Пакта за стабилност и бе избран пътя на наднационалния егоизъм, се откри пътят за гръцката криза и за хиляди още проблеми в бъдеще.

- Може ли все още да очарова Европа?

- Нашите правителства повярваха, че е за предпочитане да се следват популистките партии с по-малко Европа. Въпреки това именно в моменти, като настоящия, би трябвало да се върнем към духа на бащите основатели. Борбата с популизма чрез ограничаване на солидарността и европейската интеграция не е решение. Ние, европейците, имаме своя съдба в света, ако сме единни. В противен случай с нас е свършено.

- Вярвате ли все още в европейския проект?

- Да, вярвам в него, защото всеки път, когато стигаме до ръба на пропаст, мъдростта на народите, дори и да е била продиктувана от страха, отново ни събира. Но ако продължаваме така, ще се слеем напълно с хода на света. Страдам неимоверно, когато виждам в какво се е превърнала  Европа.

 

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица Financial times.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският Die Presse написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник Haaretz.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

 

Турция привика нашия посланик в Анкара заради декларацията за арменския геноцид

Турският президент Реджеп Тийп ЕрдоганНа 25 април т.г. посланикът на България в Анкара е бил поканен на среща в турското външно министерство във връзка с Решението на Народното събрание за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Турската страна е изложила своите виждания, свързани със събитията, станали повод за решението на българския парламент, както и за начина и последствията от неговото приемане.

Наложило се е на българския посланик да пояснява причината за приемане на Декларацията, действие и поведение, твърде обидно за посланика на една суверенна държава.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мунПричината за липсата на самочувствие на българските политици от приемането на тази Декларация вероятно идва от факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече зверско престъпление гоненията на арменците в Османската империя през 1915 година, но се въздържа да използва термина геноцид. Той призова страните да продължават сътрудничеството, за да изяснят фактите отпреди 100 години, предадоха ТАСС и ДПА.

Възможно е Бан Ки.мун да не е достатъчно ограмотен по темата, нека не забравяме, че същият Генерален секретар на ООН се направи на глух и сляп за зверствата, които извършиха киевските бандеровци в Дома на профсъюзите в Одеса преди около година. За него разчленените трупове и обгорени хора в центъра на една съвременна държава се оказаха „незначително събитие” и той подмина случилото се с мълчание.

Архивни снимки от геноцида над арменцитеСтефан Дюжарик, говорител на Бан Ки-мун, заяви,че генералният секретар на ООН е напълно наясно колко чувствителен е въпросът за термина, използван за случилото се през 1915 година и е взел предвид изказванията на папа Франциск. Светият отец нарече гоненията на арменците първия геноцид на 20-ти век и приравни гоненията на арменците в Турция с Холокоста.

Не без значение на зависимите ни от вън политици бе следният факт: Президентът на Франция Франсоа Оланд призова Турция да предприеме нови стъпки в посока на „истината“ зад масовите убийства на арменци преди век и каза, че „е време за скъсване с табутата“.

„Усилието в посока на истината трябва да продължи и аз съм убеден, че този век вековен юбилей ще стане свидетел на нови жестове, нови стъпки по пътя на признаването“, каза Оланд на вечеря с арменски движения в Париж, предаде AFP.

Предупреждавайки, че решения като резолюцията на Европейския парламент, наричаща масовите убийства на анадолски арменци по време на Първата световна война „геноцид“, ще доведат до враждебност и предразсъдъци срещу Турция и мюсюлманите, каза турският премиер Ахмет Давутоглу и попита за съдбата на аборигените в Австралия и индианците в Америка, съобщи вестник Hürriyet.

Турският премиер Ахмед ДавутоглуТурският премиер Ахмет Давутоглу гневно осъди Европейския парламент за приемането на резолюция, призоваваща Турция да признае масовите убийства на арменци в Османската империя за геноцид, заявявайки, че това е знак за „расизъм“ в Европа, предаде AFP. В разговор с журналисти в Анкара, Давутоглу каза, че подобна позиция игнорира страданията на турските мюсюлмани през Първата световна война и рискува да предизвика омраза към нехристиянските религии.

„Европейският парламент не трябва да взема решения, които биха довели до омраза към определени религии или етноси, ако той иска да допринася за мира. Този проблем е извън турско-арменския въпрос. Това е нов отзвук от расизма в Европа“, каза премиерът.

Резолюцията на ЕП, призоваваща Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, се посочва в изявление на турското външно министерство, предаде РИА Новости.

Турция отзова своя посланик във Ватикана за консултации във връзка с изявлението на папа Франциск, определил убийствата на арменци от Османската империя „геноцид“ и една от трите „големи безпрецедентни трагедии“ на 20 век, предаде Reuters, позовавайки се на турското външно министерство.

Призивът Турция да признае арменския геноцид може да доведе до влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел, предупреди турското МВнР.

„Още веднъж почтително си спомняме и споделяме болката на децата и внуците на отоманските арменци, които са загубили живота си по време на депортацията през 1915 г.“, заяви турският премиер Ахмед Давитоглу в специално изявление, посветено на отбелязването на 100-годишнината от събитията, довели до смъртта и изселването на 1,5 млн. арменци.

Убити арменци - масов гробРасизъм, 1,5 убити при депортация?! – тези версии за избиването на арменци поставиха Турция в твърде незавидно положение в очите на Европа и света.

Австрия определя като геноцид избиването на арменци в Османската империя през Първата световна война, сочеше парламентарна декларация, получена от ДПА.

"Заради историческата отговорност - Австро-унгарската монархия беше съюзник на Османската империя - е наш дълг да признаем и осъдим ужасните събития като геноцид", посочват шестте парламентарно представени партии в декларация, която ще бъде прочетена утре.

Парламентът се въздържа обаче да приеме официална резолюция, посочва агенцията, т. е. Австрия прие символично, че е имало геноцид над арменците в Турция.

Досега над 20 страни са признали кланетата за геноцид. Сред тях са Русия, Франция и Ливан. Думата геноцид използват Европейският парламент и други институции. Но други държави, като Съединените щати, Великобритания и Израел отказват да признаят геноцида с аргумента, че това би влошило отношенията с Турция.

ГЕРБ и коалиция решиха, че е дошъл моментът да „ударят” ДПС и го направиха

Няма да броя колко пъти бе отхвърляно приемането на Декларация за осъждане на арменския геноцид в парламента – не са един или два пъти, но е факт, че българският парламент поне 10 години отказваше да признае геноцида над арменците. Неочакваното влизане на точката за осъждане на арменския геноцид в програмата на парламента за деня също бе изненада. След вял дебат и опити на ДПС да се противопостави на приемането на тази осъдителна Декларация всячески – накрая залата гласува Декларацията, но думата „геноцид” бе заменена с масово избиване на арменци и то по предложение на депутатката от ГЕРБ, Цвета Караянчева. А за Цвета Караянчева знаем, че ходеше на партийните сборища на Ердоган с Цветан Цветанов, но сега нещата са различни: опасността ДПС да спечели местните избори в големи градове обединиха ГЕРБ, така наречените реформатори, така наречените патриоти и АБВ и Декларацията бе приета. Предполагам, че в светлината на демократичните традиции на прехода, за целта е било получено негласно одобрение на посолството на САЩ. И то след като ЕП, Ватикана и поне 20 държави също приеха, че е бил извършен геноцид над арменците в Турция в началото на 20 век.

Лютви Местан, лидер на ДПСЛидерът на ДПС Лютви Местан реши да „цака” с Холокоста, тъй като е известно, че Израел е против събитията в началото на 20 век, свързани с избиването на 1,5 арменци да се приемат като геноцид. "Днес всички дължим състрадание и съчувствие към евреите. Съвременната политика следва да се въздържи, защото няма право към избирателен подход спрямо историческите събития. Проява на политическа мъдрост е да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят отделните народи", заяви Местан.

В опит  да изземе инициативата на АТАКА за проекторешението, депутатката от ГЕРБ Цвета Караянчева предложи да бъдат променени части от текстовете като думата геноцид се замени с масово изтребление и масово избиване.

Магдалена Ташева, депутат от АтакаВ отговор на това предложение депутатката от АТАКА Магдалена Ташева отсече:

„Да напомня на г-жа Караянчева, че това, което тя нарича масово избиване или масово изтребление и послужило преди 70 години за дефиниция на понятието геноцид. В Османската империя е извършен геноцид над арменци, асирийци, малоазийски гърци, българи по един-единствен признак – понеже са християни”. Атакистката припомни на депутатите и специално на гербаджийката за масовите кланета на Хамидие в края на 19-ти век. „И след като те са послужили за дефиниция на понятието геноцид ООН казва – това, което е станало с арменците в Османската империя, това е геноцид. Значи ние нямаме право да редактираме ООН.

Десислав Чуколов, депутат от АтакаДепутатът от БСП Валери Жаблянов каза, че партията му ще подкрепи проекторешението на АТАКА. В последните 10 години много неща са се променили и това налага промяна на позицията ни, заяви той след като Десислав Чуколов в началото на дебатите му напомни, че БСП няколко пъти отхвърля решението на АТАКА за признаване на арменския геноцид. В крайна сметна социалистите се извъртяха отново и подкрепиха редакционната поправка на ГЕРБ -  да се замени думата „геноцид” с „масово изтребление”. Това бе подкрепено и от Патриотичния фронт, РБ, БДЦ и АБВ.

Това предизвика острата реакция на АТАКА. „Знаем, че Бойко Борисов е казал в кулоарите на НС „масово изтребление“, не „геноцид”. Знаем, че се опитвате да омекотите реакциите от турската държава, но това отново показва, че се съобразяваме с Турция. Нека да се съобразяваме с България”, заяви  Десислав Чуколов.

След като точката остана в дневния ред, въпреки усилията на реформаторите тя да не бъде гледана, ДПС напусна залата под одобрителните погледи на представители на турското посолство, които наблюдаваха дебатите от балкона на НС.

Със 157 гласа „за”, 36 „против” и без въздържали се Народното събрание прие проекторешението на АТАКА за признаване на арменския геноцид в Османската империя и обявяви 24 април за ден на възпоменание на неговите милион и половина жертви. Това стана в петък, когато се навършиха 100 години от кървавите зверства.

След като гласуваха редакционните поправки и проекторешението на АТАКА, народните представители почетоха жертвите с едноминутно мълчание, а депутатите от ДПС демонстративно повторно напуснаха пленарна зала, като по този начин потвърдиха, че одобряват зверските кланета на арменци преди 100 години.

Каква бе причината за вкарване на тази точка в дневния ред на парламента? Задават се парламентарни избори, ДПС прави всичко възможно да се превърне във втора политическа сила, а защо не и първа, ако успее да мобилизира циганските избиратели.

Стратезите на ДПС са приели, че размахването на етническата карта трябва да се замени с яхване на недоволството на циганите, които са рисков контингент, твърде податлив за платена агитация, твърде податлив за обслужване на политически сили. Вместо говоренето за защита на създадения в първите години на демократичен преход „турски” етнос, което в момента е твърде хлъзгаво на фона на каталунските искания в Испания, които искат провеждане на референдум за отделяне от Испания – е една от причините ДПС да смени позицията си, насочвайки се към циганите.

Да не забравяме, че правителството на Каталуня, в сътрудничество с местни обществени организации, изготви "пътна карта" за обявяване на независимост от Испания.

Споразумението бе подписано от партията на регионалния президент на Каталуня Артур Мас и още четири формации. То предвижда, че ако сепаратистите спечелят регионалните избори на 27 септември, Каталуня трябва да обяви независимост след 18 месеца.

Да не забравяме, че в Германия гастарбайтерите са достатъчно, за да хрумне на някой от геостратезите от Щатите да ги мотивира поискат политическо представителство, но това засега няма как да се случи, тъй като политиците в тази държава не са български, и диктатът на САЩ не е толкова ярко изразен.

Български циганиЗащо циганите са по-удобната карта на ДПС за местните избори? Проблеми свързани с безработица и инфраструктура има и сред така нареченото мюсюлманско малцинство, което от години политици и журналисти наричат „турски етнос”. Разликата с циганите е, че за тяхната интеграция се дават милиони, докато справянето със социалните проблеми на така наречения „турски етнос” е дело единствено на държавата.

Това е другата причина ДПС да избере за известно време циганите като свои избиратели – при тях върви сценарият „с чужда пита, помен правят”.

На фона на тежката ментална криза в лявото политическо пространство, където БСП и АВБ са абсолютно безполезни на избирателите си, ДПС е в твърде изгодна позиция да атакува по-висок рейтинг в едни местни избори. С лозунги „против дискриминация”, за социални мерки и интеграция на циганите ДПС има добър шанс да спечели наесен, още повече, че циганите не са толкова малко както българските мюсюлмани, а клонят към един милион. Само задължителното гласуване и въвеждането на минимален образователен ценз може да се противопоставят на въжделенията на ДПС, нещо, за което кой знае защо разноцветните ни политици не са наясно.

Това е причината точно в този момент парламентът ни изненадващо да промени и размести дневната си програма и да приеме Решението за осъждане на масовото избиване на арменците в началото на 20 век в Турция.

Която от политическите сили все още лежи на версията, че ДПС е единствено и само протурска партия и пренебрегне включването на циганите като техен електорат, е на път да претърпи голямо разочарование наесен на местните избори.

Да не забравяме, че заблудата е тривиална и далеч по-елементарна проява на вродената човешка склонност към самоизмама. Заблуденият политик е болен политик, а когато самоизмамата и самочувствието обхванат цяла политическа сила – то тогава патологическото израждане на крайния резултат е неизбежен.

Десетилетия наред политиците ни демонстрират как умеят да пълзят пред чужди господари и интереси. И всичко това върви заедно със заблудата, че се върши в името на щастливия край. Кой да им каже, че щастлив край няма, а ако е щастлив, значи това не е краят!

 

Повече от девет седмици трябваха на помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за международния наркотрафик и правоприлагането Дейвид Джонсън, за да намери свободно време и да напише, и изпрати писмо, с което да благодари за проведената на 8 юни среща в София между премиера Бойко Борисов и него! Човек остава с впечатление, че и в администрацията на Обама са направени съкращения а`ла „Дянков” и затова с такова закъснение са успели да напишат въпросното писмо! Дето се казва: американците напуснаха даже Ирак и чак тогава се получи писмо с благодарности за визита от преди 9 седмици и половина...

Преглътнахме, че Белият дом ни прати чиновник между осмата и деветата дупка на кавала за среща с министър-председателя Борисов, сега ще преглътнем и че девет седмици бавиха благодарностите си – явно на новия Голям брат изобщо не му е до България на фона на корейските, иранските, йеменските и афганистанските аватюри, щом за среща с главата на изпълнителната власт в държавата ни пробутаха едва помощник държавен секретар!

Самият Джонсън пък явно не чете достатъчно, защото тогава щеше да е наясно, че в повечето случаи на полицейски акции и арести, съдът пуска задържаните след ден-два поради непредставяне на достатъчно убедителни доказателства.

В писмото си до Борисов помощник държавният секретар Джонсън изразява желанието на правителството на САЩ за задълбочаване на близкото сътрудничество с българското правителство и за съвместна работа по реформата в областта на отнемане на незаконно придобитото имущество, прозрачността и отчетността в съдебната система. Помощник държавният секретар подчертава и ангажимента на САЩ да подпомага България в развиване върховенството на закона и превръщането й в модел за региона.

САЩ имат различна съдебна система, която изобщо не може да бъде сравнявана с българската. Поне така е по все още действащата Конституция.

От друга страна, традициите на САЩ в правораздаването далеч не са толкова блестящи, но затова пък са известни с някои позорни обстоятелства. Да вземем примера с базата в Гуантанамо, изграден и силно охраняван военен затвор, наречен "Лагер за затворници в Гуантанамовия залив". Там доскоро бяха задържани над 400 затворници, заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември от 40 държави, но предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен.

Забележете, че казвам заподозрени, а не осъдени с влезли в сила присъди…

През 2006 година САЩ заявиха, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война, и по тази причина не попадали под защитата на Женевската конвенция, тъй като не са били считани за военнопленници, а за „вражески бойци“.

САЩ държаха там затворниците без право на следствие, затворените в Гуантанамо единствено по подозрение в тероризъм, така и не получиха в годините на престоя си съдебен процес и издадени, и влезли в сила присъди – т. е. държаха ги незаконно в нарушение на правата им!

На задържаните бе отказана правна помощ от страна на Щатите, a разпитите се осъществяваха чрез спорни методи - физическо насилие, забрана за сън, излагане на силен шум, задържане под вода, и то в продължение на месеци и дори години. По данни на американския вестник "Ню Йорк таймс" от ноември 2007 г.

официално обвинение е било повдигнато само срещу 10 задържани от затвора в Гуантанамо, а осъден е бил един австралийски гражданин.

Част от затворниците от Гуантанамо бяха предложени на различни държави, които пък от прекалена криворазбрана демокрация ги оставиха на свобода, докато техните „събратя” по съдба бяха въдворени при строг режим, в строго охраняваната Изправителна база „Томсън”?

Факт е, че не всички държави взеха затворници от Гуантанамо – например Норвегия, страна-учредителка на НАТО обяви, че няма да взема затворници от строго охранявания затвор в кубинската провинция.

Запитан след закритото заседание на Комисията за външна политика, защо страната ни трябва да решава вътрешнополитически проблем на друга държава Цветанов поясни, че „не трябва да разрушаваме стратегическото си партньорство с Вашингтон” и каза на народните представители: „Приемете го като знак на солидарност”.

Добре е да се произнасят фрази като „стратегическо партньорство”, но още по-добре е произнасящият ги да е наясно със смисъла им... Все пак в България има и хора, със средна до висока интелигентност и те са наясно, че „стратегическо партньорство” не означава да разрешават вътрешнополитически проблеми на една държавата като САЩ и то в случаи, когато иде реч за държани с години и измъчвани хора в строго охраняван затвор, без присъди!

„Приемете го като отговорност на българското правителство” – уточни Цветанов.

„Знак на солидарност”, „отговорност на българското правителство” – нима Норвегия не желае да бъде солидарна с Вашингтон и още по-малко от нас държи да бъде „отговорна” в случая с вземането на арестанти от Гуантанамо?

Припомних случая „Гуантанамо”, защото точно виновната за незаконно задържане на граждани в строго охраняван затвор днес, чрез някакъв третораряден чиновник от администрацията си ни предлага Щатите да ни помогнат за оправяне на съдебната система.

Вече чухме, че официален Вашингтон настоява да имаме и специален съд, за да не излизат при липса на доказателства арестуването при акциите на министър Цветанов с мерки за неотклонение „подписка” и под гаранция…

Сега какво ще извадят от ръкава стратезите от Белия дом? Лагер открит тип за задържани в специализирани полицейски акции, може би? Или въдворяване без присъди и без право на съд, нарочени за виновни бандити!

Хайде всеки да си гледа собствената съдебна система, а България като страна-членка на Европейския съюз да търси съвети от Европа, а не от САЩ, ако на вътрешния министър не му излизат сметките в борбата с организираната престъпност!

Що не пробват в Щатите министър да нарочва съдиите за „свързани с бандитите” и тогава да гледат какво ще се случи?

Същото може да се изпита и в Стария континент – вътрешен министър на Франция или Германия да нарочва и обижда съдии, защото не му играят по свирката? Дали този министър ще си остане дълго на поста?

 
Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г. Най-вероятно разпростряното из цяла Европа нарастващото кресчендо на нестихващите препирни, премесени с остра язвителност, изглежда за наблюдателите като неизбежен резултат на финала на горчивата игра, която Гърция играе с кредиторите си.
Джоузеф Стиглиц, theguardian.com, Публикация от сайт Гласове
Всъщност европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от „тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5 на БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий получените пари те ще използват, за да ги отпуснат отново на Гърция.

Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото  - не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към Европейската централна банка. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от Централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Алексис Ципрас.

В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздичка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – ще бъде лесна, а и двете крият огромни рискове.

Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне ще носи повече надежди на самите гърци и идея за бъдеще, което днес те не виждат.

Знам, че бих гласувал аз.

 
Иван КостовНякак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.

Това гласуване показа, че мнозинството от народните представители действат машинално и не са достатъчно исторически и геополитически грамотни.
Тук, на този и мейл адрес можете единствено да намерите и прочетете имената на депутатите, гласували унизителната и позорна Декларация, с която се заявява, че е имало етническо прочистване.
Имената бяха пуснати единствено от НТ СКАТ.

Безобидно ли е да си съсед на Турция и да служиш на нейните интереси?
Че Турция е далеч от понятието правова държава е известно отдавна – обвиненията в нарушаване на човешки права от Амнести интернешънъл по отношение на политиката, която водят различни турски правителства са много и не спират през годините.
В тази граничеща с България държава няма малцинства – в нея не можеш да си друг освен турчин. Прословутата Рамкова конвенция за малцинствата не е подписана от Турция.
В същото време официална Анкара вдига много врява когато отвори дума за българите мюсюлмани и използва всеки един удобен момент да информира световното обществено мнение, че у нас има огромни малцинства от „турци”, които били дискриминирани.
С Турция като първа опора на НАТО в региона нито един български външен министър не смееше през така наречения демократичен преход да се държи като представител на суверенна държава.
За разлика от водената политика „изуй гащи” по отношение на разузнаването и дипломацията ни, Турция се подигра на малоумието на българските решения за осветляване на дипломатите разузнавачи, но продължи да държи своите у нас.
В България работеше Мехмед Гюджюк,  като посланик, кадрови офицер на турското разузнаване МИТ, и то по времето, когато сегашният турски президент Абдуллах Гюл бе външен министър /2006 година/. По негово време Турция не спря да се меси безнаказано във вътрешните работи на България и чрез своите хора в политическата сила ДПС да прокарва своите интереси.
2006 година Абдуллах Гюл бе в София на натовски форум и използва случая да покани на таен обяд в столицата бившия земеделски министър Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Касим Дал, като демонстративно игнорира поканата на лидера на ДПС Ахмед Доган в боянската му къща.

През главата на Доган,  Гюл отиде в Кърджали на среща, на която присъстваха само трима турски журналисти!
В Кърджали Гюл покани скрити и явни врагове на Доган сред които Раиф Мустафа - - зам.-вътрешен министър, Хасан Азис тогава кмет на Кърджали, Бахри Юмер – кмет на Джебел и областен шеф на ДПС, както и депутати, показали разграничение от лидера си.
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис и Касим Дал, на коятос реща той е разяснил новата посока която поема Анкара
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис, Лютфи Местан и Касим Дал, на която среща той е разяснил новата посока, която поема Анкара спрямо  нейните хора в българската политика
Снимката е от в. "Монитор"

Защо припомням този случай, разказван на времето във в. "Монитор" от Добромир Задгорски – на този обяд и на друга среща в София, в конспиративна квартира на турска фирма, Гюл разяснява на българските си протежета, че с апетитите си за постове компрометират усилията на турското правителство да поддържа своя сигурна „пета колона” в България.
Гюл не пропуска да обясни, че за неговото правителство в Анкара се очертава нова перспектива – да работи с чисто български лобита на Анкара, като по този начин се завоалират не само ДПС, но и агентурният апарат на турското посолство в София.
Не е тайна, че

Турция среща реални трудности с приема в Европейския съюз,
2012 година започна за официална Анкара с много трудности.
Босненско сръбският лидер Милорад Додик обяви, в последните дни на 2011, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Реджеп ЕрдоганВ своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.
В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт.
На фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година.
В момента, в който Франция обяви, че предстои да приеме и гласува Проектозакон за арменския геноцид, официална Анкара предприе безпрецедентни мерки френската държава.

Френският президент Никола СаркозиТурският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.

„Този проектозакон е насочен пряко срещу Турция, турската нация и турската общност във Франция и ние го приемаме като враждебен”
, заяви Ердоган е писмо до френския държавен глава. „Искам да стане ясно, че ако тези усилия стигнат докрай, последствията за отношенията ни с Франция във всички области ще бъдат тежки и непоправими”, предупреди още Ердоган.
Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви още през октомври 2011 г., че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му. Така се почна...

Турският президент Абдуллах Гюл отправи призив към Франция да отмени законопроект за арменския геноцид колкото е възможно по-скоро, предаде АФП. Гюл заяви, че планираното законодателство е неприемливо.
„Не е възможно за нас да приемем този законопроект, който ни отрича свободата да отхвърляме несправедливостта и неоснователните обвинения, насочени срещу страната и народа ни”, гласеше част от изявлението на Гюл.
Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви: „Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”.
Френските депутати приеха Закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа турският вицепремиер Бюлент Арънч, предаде АФП.

Мюсюлманка с буркаРеджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.

Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швейцария забраниха носенето обществени места на бурки и никаб като част от традиционното мюсюлманско облекло.

В България се правиха неистови усилия да се разреши забулването на жени, изповядващи исляма, но Комисията по дискриминация спря този процес по редица заведени дела.

За никого не е тайна, че разграденият двор на разузнаването ни, съчетан с усилията на правителството на Ердоган да върне Турция към исляма.
Гласуваната Декларация от българския парламент, предложена лично от Иван Костов предстои да създаде редица проблеми на българската държава – нещо, което народните избраници едва ли ги вълнува. 122 000 изселници от България в Турция имат право да съдят българската държава за социални права, пенсии и други обезщетения, които им се предлагат след срамното приемане на Декларацията от 11 януари.
България се самоосъди и даде международно-правна легитимация на всички, които желаят – дали ще е Организацията Ислямска конференция при определени условия, дали ще е Република Турция при евентуално обтягане на двустранните отношения да сезират Трибуналът в Хага за извършване на етническо прочистване.

18 февруари 2010 година
, Бойко Борисов отговори на въпрос дали ще гласуват депутатите от ГЕРБ идеята на Иван Костов за възродителния процес, след като Комисията по правата на човека в българското Народно събрание вече я бе приело: „Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме в тези мракобесни времена, те нищо няма да ни донесат. Най-много някоя съдебна процедура в съда в Страсбург...”
Борисов не е наясно, че Трибуналът в Хага се занимава с такива престъпления като етническо прочистване, геноцид и прочие, а не съда в Страсбург...

Национално самоунижение
„Избиването на 500 000 арменци е някъде далече в историята” – каза Иван Костов.
А изгонените българи от Източна Тракия? А българските бежанци – колко години трябва да минат, за да се намери българско правителство, което да уреди дължимите милиони на изгонените български бежанци?
След приемането на тази Декларация тракийските бежанци едва ли ще могат вече да получат каквото и да било от Република Турция. Потъпкана бе българската история, документирано бе национално унижение.
Изселниците в Турция имат двойно гражданство – българско и турско – в Турция българското гражданство не им се признава, но в същото време турската държава прекрасно си дава сметка за това, че с тези свои граждани тя има свои хора в Европейския съюз, където тя лично не е приета.

Откъде дойде изведнъж предложението за гласуване на срамната Декларация? Ще припомня, следното: веднага след приемането на позорния документ, Франс прес съобщи, че САЩ се надяват Франция и Турция да намалят ескалацията на скандала след приемането на френски закон, забраняващ отричането на арменски геноцид. Това предаде АФП, позовавайки се на високопоставен американски дипломат.
„Ние очевидно искаме да видим, че има добри отношения между Франция и Турция, надяваме се те да разрешат различията помежду си. И двете страни са силни партньори и съюзници на НАТО”, заяви анонимният представител на САЩ.
Въпреки този призив, след вота на френския Сенат, Анкара незабавно прекрати военните отношения между двете страни и предупреди за „непоправими щети” върху двустранните отношения.

Отзвукът от гласуваната декларация
На специална пресконференция на 24 януари 2012 година, председателят на федерация „Справедливост – България” Сезгин Мюмюн, и представители на изселническата организация Бултюрк подкрепиха декларацията, с която НС осъди възродителния процес като форма на етническо прочистване. От своя страна представители на партия НФСБ и журналисти от ТВ СКАТ изразиха своето несъгласие с антибългарската декларация.
На пресконференцията присъства посланикът на Република Турция и тя се проведе часове след гласуването от френските депутати на Проектозакона за арменския геноцид!
Пълен видеозапис на пресконференцията може да видите и чуете на първа страница на „Хроники”.
На тази пресконференция, умишлено информационно затъмнена от целия български печат и електронни медии, изселнически организации благодариха от името на Турция на Иван Костов и Бойко Борисов за гласуваната в интерес на Анкара Декларация, с която се определя така нареченият възродителен процес като етническо прочистване!

България бе уличена в етническо прочистване
– и то с гласуване на български депутати в българското Народно събрание на една позорна Декларация!
“Искаме извинение от България заради Възродителния процес“, обяви на въпросната пресконференция председателят на Федерация “Справедливост – България“ Сезгин Мюмюн.
Мюмюн допълни още, че години наред е търсил политик който е “истински патриот, и който да прокара декларацията в парламента“.
„Няма да позволим на някои политически партии и някои медии да злоупотребяват с това, което ние искаме” – заяви водещият пресконференцията Сезгин Мюмюн.
„Няма да позволим”, „няма за позволим”, „няма да позволим” повтаряше Мюмюн, неизвестно в какво качество!

Кой е Сезгин Мюмюн и как Иван Костов стигна дотам да допре до неговите услуги
Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на Движение "Демократично крило" /ДДК/.

2007 година
„През годините Сезгин Мюмюн гравитираше около ДПС, ГЕРБ, а сега се е присламчил към ДСБ, на Иван Костов...
... Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден
, коментира бившият депутат от ДПС, Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). - Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари”, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай в пресата.
През 2007 година Бойко Борисов присъства на учредяването на федерацията на Сезгин Мюмюн.
Мюмюн бе авторът на скандалните изявления, че ДПС са финансирали предизборната кампания на „Атака".
7 февруари 2009 Районният съд в София постанови наказателна присъда срещу Сезгин Мюмюн за клевета – глоба от 7500 лв. и порицание.
Присъдата на Мюмюн е в резултат на съдебен иск на партийния лидер Волен Сидеров.
Сидеров заведе дело за клевета след публикация във в. “168 часа“ в началото на 2007 г., в която Сезгин Мюмюн твърдеше, че партия “Атака“ е получила 1 600 000 лв. от ДПС.
Ръководителят на Националния защитен център “Справедливост“ Сезгин Мюмюн твърдеше, че в пощенската му кутия е пуснат документ, в който се посочва, че ДПС е дало 1.6 милиона лева на “Атака“ преди последните парламентарните избори.
Стана скандал, оказа се, че документът е фалшив, и така името на Мюмюн навлезе трайно в публичното пространство с факта, че документът не само бе огласен, но и бе даден на Прокуратурата като... сигнал!
До този човек допряха Иван Костов и Бойко Борисов, за да увеличат своето електорално влияние и спечелят благоволението на съседна Турция!
„Днес вече българските турци могат да бъдат спокойно, че никой няма да посегне на свободите им” – прочете на пресконференцията някакъв документ Сезгин Мюмюн.
С Декларацията парламентът върна политическите права и свободи на българските мюсюлмани – заяви Мюмюн.
Самият Иван Костов се оказа на въпросната пресконференция в небрано лозе, нещо, което се вижда от видеозаписа.
Той мълчеше и се оглеждаше гузно.
"Защо когато  имаше цялата власт в ръцете си 1997-2001, той не прокара тази Декларация, а го прави чак сега" – попита на пресконференцията Стефан Солаков, журналист от НТ СКАТ.
„Етническо прочистване” – този термин присъства в гласуваната Декларация.
Във така наречения възродителен процес загинаха няколко души, докато едно етническо прочистване сочи за избиване на огромен брой мирно население.
„Има ли знак за равенство на в броя на жертвите в едно действително етническо прочистване и това, което се споменава в Декларацията?” запита журналистът Велизар Енчев.
„Държим да се действа в рамките на законите на двете страни" – обясни представител на изселници от Турция.

Законите в Турция и България са твърде различни – както вече споменах - Турция не е приела Рамковата конвенция за малцинствата, докато в България тя бе приета.
„Нещата могат от различни ъгли да се гледат и различно да се тълкуват, така че подробностите ще покаже времето – обясни изселник. – Ако се има в предвид физическата действителност разбира се – не. Но психологическите травми, които се получиха през това време – разбира се дадохме и жертви, но като бройка...може да са малко. Но не можем да отричаме една действителност, която сме живели...”

Изселникът отмина с мълчание въпроса на Енчев защо не се разграничат от формулировката „етническо прочистване” като невярна и заяви запъвайки: „Ние сме за прочистване на предразсъдъците между различните етноси – ние сме за да се повиши доверието между хората, така че да могат хората спокойно да заживеят съвместно! Така че ние сме за просперитета на България. Ние искаме да живеем в България такива, каквито се чувстваме...”

Кой не живее от българските мюсюлмани спокойно? Да не би у нас да има Арабска пролет, да не би тълпите да са на площада? Или срещу тях има насочени танкове?
В Турция не е възможно български журналисти да отидат и направят пресконференция по въпроси, които касаят арменци и тракийски бежанци и кога най-сетне турската държава ще изплати дължимото на наследниците на тези прогонени от земите си хора.
Тази декларация е едно доказателство, че България е достатъчно правова държава – заяви представител на изселническа организация.
Външното министерство на Турция побърза да коментира след гласуването на Декларацията от българския парламент, че възродителният процес е престъпление срещу човечеството

„С тази Декларация ние махаме тежестта на българския народ
– обясни Мюмюн. Защо трябва да отричаме това, което се е случило в миналото?”
Ще искат извинение от България обясниха изселниците на пресконференцията,     използвайки гласувания документ от някои български депутати. А дали турските терористични организации ще се извинят на жертвите и близките им от атентата на гара Буново?
Мюмюн не пожела да коментира и приетият от Френския парламент закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид – в българското народно събрание в един ден беше гласувано отхвърляне на арменския геноцид и по-късно бе приета Декларацията, която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване!
Иван Костов мълчеше, турският посланик и неговите придружители мълчаха, обявеното присъствие на турския депутатът Рафат Саид, бивш офицер от Генералния щаб на турската армия, специалист по психологически операции и медии така и не се състоя.  
Костов слушаше до известно време пресконференцията, докато в един момент стана и си тръгна без да каже и дума, оставяйки нещата в ръцете на Сезгин Мюмюн и изселниците от Турция.

Разтегливото понятие „възродителен процес” в годините

Иван Костов бил математик – как да повярвам като една проста сметка показва, че не може да смята до 10!
Пример: в края на 1984 и 1985 година сменят имената на българските мюсюлмани. Пет години те чакат, за да се възмутят 1989 година и да поемат към Турция!
Пет години дупка в понятието „възродителен процес”, какво и как ще обясни Костов това?
Второ: 1992 година – ДПС внася учители по турски за българските мюсюлмани, защото те не го знаят!
Така България става единствената държава в света, в която религията определя етноса – абсурд, който никой не изследва!
Парламентът излъчва Временна анкетна комисия, която проверява сигналите за турцизиране на българските мюсюлмани, но Докладът е спрян и събраните в него документи и свидетелства не виждат бял свят!   
Анкетната комисия в парламента е избрана да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област".
Българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./.
Ето кой от депутатите какво изрече в парламента по време на дебата по предложената от Иван Костов Декларация за възродителния процес, че бил етническо прочистване!

{edocs}stenogr-dps-1.doc,600,400,link{/edocs}

Преди да се гласува Декларацията, депутатите от партия „Атака” напуснаха залата.

Тук ще попитам следното:

Нима никой от така наречените ни политици не е чувал, че турският политик Тургут Йозал наричаше бежанците от България в лагера Гебзе „свине”?
На митинги Сюлейман Демирел призоваваше "Войската да тръгне към София!"
Тиражираха се слухове за разрушени джамии, за трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварваха да излъчват "достоверни" данни!
Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен.
След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън". Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза.
Изселническата вълна от лятото на 1989 г. бе спряна няколко месеца по-късно от отказа и невъзможността на самата Турция да поеме огромния човешки поток. И тогава започна обратната вълна - връщането по родните места, есента на същата 1989 бе белязана от пътуването на десетки бивши изселници, на цели семейства от Турция към България.

През октомври 1989 г. Турция затвори границите си
за изселници - мнозина, продали всичко останаха в България.
Държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския.
Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./.
Така на практика се получи парадокс: хем сме еднонационална държава, хем се сдобихме с някакво, признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

Най-подробно документално разследване за така наречения възродителен процес ще намерите в сайта:

Жестоки игри – от първа до седма част

За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история

Ще научите и колко са жертвите от двете страни в този така наречен възродителен процес.
Ще прочетете, че на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата.
Ще научите и за жертвите, дадени от страна на български християни и български мюсюлмани.
Твърде малко се говори за това, че още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове.
Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

Още малко история за неграмотните ни депутати
За да има ефект орезиляването на страната, се раздухваха скандали в различни европейски градове. С големи усилия бяха неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/.
В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани.
Само за две години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/.
При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарече българските турци свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбеляза в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за някакво турско малцинство в нашата държава - бел. Л. М./.

Защо точно сега и защо Иван Костов се хвана за темата „възродителен процес”?
С този ход лидерът на партийката ДСБ изпревари управляващите от ГЕРБ и другите политически сили като ДПС пред Анкара.
С един куршум Костов улучи два заека – той се превърна в доверено лице както на Щатите, така и на Анкара, а това е важен фактор в бъдещото му оцеляване като депутат в България!
Иван Костов показа, че е последният от българските политици, който се интересува от защита на националните интереси на държавата.
А защо депутатите от ГЕРБ се хванаха на неговата въдица като инициатор на позорния документ – това тепърва предстои да научим.
„За да стане господар, политикът се прави на слуга.“ – пише генерал Шарл дьо Гол.
В случая с Иван Костов той имаше избор да предаде страната или избирателите си – избра своето оцеляване.

 

Какво още се крие зад “възхода” на Дал?

Кое дава сили на Касил Дал, доскорошният заместник на лидера на ДПС, Ахмед Доган да се отлъчи от ръководството на Движението? Дали това е лична приумица и добре премерен ход, предизвикан от международната обстановка в Европа, Балканите и Северна Африка и позицията на Турция в тези събития?

Тези, които следят внимателно случващото се в Либия станаха свидетели как Турция бе тази, която извиваше ръцете на Франция в НАТО цели десет дни, А както е известно Франция бе тази, която претендираше за ръководна роля в либийската офанзива и ударите срещу Муамар Кадафи.

В един от последните дни на месец март, 29 март, външният министър на Турция Ахмед Давутоглу извоюва, Турция да се наложи НАТО да поеме командването на операцията, което предстоеше да се случи.

Франция бе елиминирана, а в тази дипломатическа офанзива, както стана ясно малко-по-късно - Турция е имала подкрепа на много високо политическо равнище от България – нещо, по което управляващите запазиха мълчание!

Случайно или по традиция Турция се изправи срещу Франция?

Ден по-рано пред Давутоглу да произнесе своята голяма реч, в Турция mисателят Орхан Памук бе признат за виновен в оскърбление на турския народ от съда в истанбулския район Шишли, заради негово изявление, че в Турция са били убити милион арменци и 30 хил. кюрди, но това не вълнува никого. Думите на писателя бяха публикувани в цюрихския вестник “Тагес Анцайгер“ и това бе използвано от петима души, които заведоха иск срещу писателя още през 2005 г.

Според съда, лауреатът на Нобеловата награда за литература Орхан Памук трябва да плати глоба от 6 хил. турски лири или 3.8 хил. долара на жалбоподателите...

В същото време е известно, че Франция прие Закон, с който призна арменския геноцид, и който направи възможно лишаването от свобода при отричане на геноцида срещу арменците.

Твърдението на арменската държава за проведен геноцид над арменците в Османската империя е прието и от международната общност в лицето на ООН и Европейския парламент.

Геноцидът над арменския народ е признат от парламентите на Аржентина, Белгия, Венецуела, Холандия, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Швейцария и Швеция, както и от 40 щата на САЩ.

Българското Народно събрание отхвърли декларация за осъждането на арменския геноцид, а в София, докато Бойко Борисов /днешният български премиер/бе кмет, Столична община гласува, против приемането на избиването на арменците в Османската империя за геноцид. За разлика от столицата, общини като Бургас, Пловдив, Стара Загора, Лясковец, приеха геноцида над арменците и ни на-малко не се смутиха от критиките на Ердоган, който по време на официлната си визита в България си позволи да разкритикува тези общини. А това, откъдето и да го погледне човек си е вмешателство във вътрешните работи и волята на народа.

Точно преди година, Турция отзова посланика си Зергюн Корутюрк от Швеция и отмени посещение на премиера Реджеп Ердоган в скандинавската страна. Това стана, след като с драматичен вот в четвъртък вечер шведският парламент призна геноцида над арменците от 1915 година.

И на фона на тези отношения, Касим Дал реши за възкръсне от пепелта и да се самообяви за лидер на ДПС! Естествено една от причините за това негово действие е и посещението на турския премиер Ердоган минатала година в средата на месец октомври, когато гостът знаково отказа да се срещне с лидера на ДПС, но прие Касим Дал! Някои анализатори изтълкуваха това поведение на Ердоган като знак от Турция, кой да наследи Ахмед Доган!

Този факт от посещението на Ердоган бе изтъкнат от Касим Дал през януари тази година, когато той реши да се отлъчи от ръководството на ДПС!

Но да се върна към един “пропуснат” от международните журналисти в българския печат факт, за който единствен съобщи анализаторът на национална телевизия СКАТ, Велизар Енчев: това бе фактът за Давутоглу и речта, която той произнесе по случай 100 годишнината на една турска екстремистка организация “Турски огнища”, по време на която Давутоглу категорично и открито заяви, че в следващите десетилетия Турция ще има водеща роля не само на Балканите, където според официална Анкара е традиционна турска територия за геополитическо, културно и етническо влияние, но ще има решаващо стратегическо, военно-политическо влияние в Либия, в африканските държави и в събитията в Близкия изток?!

Давутоглу припомни в речта си и за нападението на Италия преди 100 години над Османската империя, когато бе отнета територията на двете провинции Киренайка и Триполитания /всъщност територията на днешна Либия в така наречената Триполитанска война – бел. Л. М./, като свърза това нападение със сегашното над Либия! Според турския външен министър случващото се сега било един вид реванш спрямо Европа, която преди век е отнела тази територия от Османската империя!

За Давутоглу, случващото се сега е един вид завръщането на старата Османска империя в своите бивши африкански владения!

“Турците трябва да бъдат доловни от факта, че вече имат водеща роля във военната операция – /централният щаб на командването на НАТО се намира в Измир/, Турция ще участва във военноморската блокада и ще вероятно ще получи правото да управлява пристанището и летището в град Бенгази – седалището на бунтовниците срещу режима на Кадафи!

Турският дипломат №1 припомни в тази реч и за Балканската и Междусъюзническата война, като изтъкна, че в Междусъюзническата война Анкара също получи своя реванш, тъй като победите от Балканската война бяха обезсмислени след Междусъюзническата.

Важното, което Давутоглу изтъкна във въпросната реч бе, че сега Турция се връщала в люлката на бившата империя в Близкия изток и изкуствената стена, която “ни разделяше от Сирия, Иран и Кавказ постепенно ще пада” ...

Т. е. Турция не крие, че е предприела поход в Близкия изток и на Балканите на фона на липсата на ясна стратегия в действията на Коалицията на желаещите!

В дните от седемгодишнината от приема на България в НАТО – геополитическите амбиции и събития предприеха определено непредсказуема посока. Още преди да се намеси НАТО и да поеме командването, изпълнението на резолюцията на ООН придоби доста уродлив вид...

На фона на тези обстановка, проблемът с националната сигурност стана отново актуален, въпреки нежеланието на управляващите да го забележат и признаят. Досега управляващите ни внушават непрекъснато колко може да сме спокойни за националната си сигурност, тъй като евроатлантическите ни партньори и Доктрината за колективната отбрана ни гарантират неприкосновеност на териториалните граници, гарантират ни суверенитет!

Тези дни вестник “Джерусалим пост” публикува интервю с израелския посланик в САЩ, д-р Майкъл Орен, в което той отбеляза, че промяната на ориентацията на Турция по посока към Ориента, е събитие с историческо измерение.

И другото, върху което обърна внимание Орен бе, че политиката на Белия дом спрямо Турция се забелязва голяма промяна.

Колкото и да е парадоксално, в момента в Близкия Изток Турция е единственият съюзник!

В края на юни м. г. Турция отмени 21 военни споразумения с Израел! Израел правилно прецени кой разполага с повече военна мощ – Иран, който се следи под лупа заради ядрените си разработки от много държави, или Турция, която разполага с най-голямата и модерно въоръжена армия, трета по големина в света. В предаването на Национална телевизия СКАТ с водещ Велизар Енчев, полковник Ангел Тюфекчиев припомни, че турската армия е по-голяма от армиите на Великобритания, Германия и Франция, взети заедно!

Но тази преценка на ИЗраел е временна, както повечето неща в политиката напоследък – един ден нищо чудно Иран и Турция да се обединят и като военна мощ ще бъдат вече един много опасен фактор както за Близкия изток, така и за Европа!

Есента предстоят избори в Турция. Първото пътуване на Обама бе в тази страна, а това бе и е твърде показателно, тъй като именно Турция е военно-политически фактор за района на Евразия, но в тази част.

Турция направи смешна Франция с агресивната си външна политика при спора в НАТО, като със самочувствие тропна по масата и постави редица условия!

В 21 век едни външен министър като Давутоглу си позволи да напомни миналото и отнемането от Италия на нейните земи преди 100 години! Нито Обама, нито Аштън, нито който и да било друг си позволи да направи забележка на този агресивен турски външен министър!

Така, както никой не смее да укори Турция за отношението й към кюрдите, където официалната власт не се държи по-различно от един Кадафи към това многомилионно население!

Слепи или наивни са българските политици, които смятат, че демонстрирайки приятелство към Турция печелят спокойствие и сигурност?

Подобна недалновидност е в състояние да нанесе големи поражения на националната ни сигурност, но в никакъв случай няма да спечелим овации от Израел или от САЩ!

Като потвърждение на случващото се и опасенията на обявената като намерение подкрепа на България за членство на Турция в Европейския съюз е скандалният договор, за който писа на 4 април Диян Моркин във в. “Сега”. За какво иде реч?
”Министерството на отбраната подготвя договор, с който изтребителите на Турция ще влизат без предупреждение във въздушното пространство на страната ни. Документът ще трябва да бъде гласуван от Министерския съвет. България вече постигна такава договорка с Гърция да пази небето ни от терористични атаки по програмата Air Policing пише Моркин в “Сега”. - ... Военни експерти коментираха, че това е първата крачка към обединяване на военната мощ на държавите от региона, за която се говори отдавна... Военният министър Аню Ангелов пък обясни наскоро, че където техниката и оръжието са скъпи, трябва да се търси обединение на няколко армии....”.

Едно е съюзническо сътрудничество, второ е членство в ЕС, а съвсем различно е една държава да пази своя суверенитет! И Турция, и Франция са членове на НАТО, но това не попречи на официална Анкара да тропне по масата и постави условия командването на съюзническите войски на Алианса да бъде поето от НАТО, а Франция да отстъпи назад!

И в Турция, и в България предстоят избори – разликата е в старта на управляващите за този вот: Ердоган консолидира държавата, полека-лека изменя светския й характер, като я тласка към ислямизма, докато българският премиер Бойко Борисов играе някакви игрички, които очевидно са непонятни даже и за него самия, но действа против националната сигурност, суверенитета на страната ни, и даже е готов да приеме Доклад, с който небето на България да се отвори за военните самолети на Турция!

Но да се върна към избрания момент, и защо точно сега Касим Дал да даде оферта за участие в изборите:

 

Тайнственият плик с восъчен печат

След като Ахмед Емин бе намерен мъртъв, в студиото на Нова телевизия, Мехмед Реджеб, бившият началник на кабинета на Доган, обясни:

"И в един плик г-н Методи Андреев, вчера го обясни подробно, бившето НСС /контраразузнаването/ пише мотивиран доклад, за да не се разкрие самоличността, примерно да кажем на г-н Реджеб или на г-н Иванов, и вътре, в това досие, в една папка, ние видяхме един плик е червен печат с восък. Освен че ген. Атанасов пише от '90-а година този функционер какъв е до '96-а година, той моли нашата комисия, поради съображения за националната сигурност, да не разкриваме еди какво си име."

  • Кой е този човек от ДПС, за когото генерал Атанас Атанасов, днес съратник на Иван Костов моли да се мълчи и не се разкрива самоличността му?
  • Как разкриването на неговото име е могло да застраши националната сигурност?

За първи път гражданството научи, че Реджеб е уведомил своевременно Ахмед Доган за тайнствения плик и за съществуването на агент, висш функционер в ДПС, за когото не трябва да се разкрива нищо! Реджеб съветва Доган да говори с Националната служба за сигурност /НСС/.

Реджеб предполага, че Доган е провел разговора за агента от ДПС, висш функционер на специалните служби...Но само предполага.

Защо Реджеб извади точно тази история с тайнствения плик, запечатан с червен восък по време на разговора след смъртта на Емин? Причината за това е, че според Мехмед Реджеб въпросният висш ДПС-функционер е работил и по Ахмед Емин за спецслужбите.

От всичко казано дотук – трябва ли да си мислим, че този тайнствен и толкова важен агент на спецслужбите е шантажирал по някакъв начин Ахмед Емин?

Това е въпросът, но това би могло да бъде и отговорът на много въпроси.

Да не би в смъртта на Емин да е бил намесен фактът, че той е бил разработван от специалните служби? Разработван заради самия него, или разработван заради Ахмед Доган и всичко, които Доган върши и се случва в ДПС?

Къде се е намирал този агент на ДПС в деня на смъртта на Емин - в сараите, или на рождения ден на Касим Дал? Сами ли са били Доган и Емин в сараите, когато куршумът се забива в главата на Емин?

Научил ли е Доган кой е агентът на спецслужбите в ДПС?

Изпълнява ли съвета на Реджеб лидерът на ДПС да говори с НСС за битността на своя висш функционер, чиято самоличност е била скрита? И да е говорил, в което се съмнявам силно, едва ли някой в НСС би престъпил волята на генерал Атанасов и би разкрил самоличността на този агент и едновременно с това, много висш фунционер на ДПС, който явно е трябвало да остане засекретен.

Според Реджеб, генерал Атанасов свързвал неразкриването на самоличността на агента от ДПС с висши интереси на националната сигурност? А това вече звучи доста сериозно...

..............................................................

В един момент обаче Реджеб казва "работел уж за националната сигурност". Уж. Казва го неслучайно. Чуват го над два милиона зрители. Чува го и Който трябва.

Факта с разработката на Емин и следенето му, и другият факт - с добре прикрития агент на специалните служби от висшето ръководство на ДПС не са отделени един от друг те са свързани. Въпросът е как и чрез кои лица и събития: минали, настоящи и бъдещи.

Агентът, твърди Мехмед Реджеб е имал отношение към разработката на Емин. А смъртта на Емин е свързана с факта, че е бил обект на разработка. И всичко това се завърта около Ахмед Доган - като в центрофуга. Бясно, човек не може да различи в бързината на въртенето кой кой е, къде е, с кого е, против кого е - какво се случва точно. Като резултат от това бясно въртене на събития и обстоятелства в един момент излита мъртвия Емин и то в дома на Ахмед Доган. А довереният човек на Доган - Мехмед Реджеб твърди в интервю, че убитият е трябвало да бъде Доган, тъй като е бил "на косъм от смъртта"!

Доган е трябвало да бъде убит, но Доган е бил много и добре охраняван, заради съществуваща опасност за живота му. Резултатът е - намерения мъртъв Ахмед Емин в дома на Доган. Застрелян се оказва Емин, а не Доган.

Свидетели твърдят, че двамата не се срещнали този ден - даже Емин чакал Доган. Дали е така?

Емин е погребан, скандалът е голям и дълго ще държи влага на лидера на ДПС. А в същото време някакъв дълбоко скрит, заради националната сигурност агент във върхушката на ДПС продължава да си работи като агент. Или не продължава? Но във всички случаи остава неосветен – заради бъдещето може би – своето лично бъдеще, бъдещето си в политиката, или?

Всъщност тук му е мястото да запитаме – не дойде ли мигът, в който този дълбоко засекретен агент на НСС да бъде осветен и използван в политиката?

ДАНС е наясно със смъртта на Емин

каза Межмед Реджеб. Това може да означава само едно - ако ДАНС е наясно със смъртта на Емин то тогава, че никога няма да узнаем истината за тази смърт. Такива са правилата.

Но ако ДАНС е наясно със смъртта на Емин, това означава и друго, че тази смърт не е резултат на лични проблеми и депресия. Каквото и да е - няма да го научим никога. Нещо ще ни подхвърлят от Прокуратурата - и толкова. Правилата са такива, когато спецслужбите са наясно с нечия смърт и когато мъртвият е бил обект на разработка.

Цялата комисия на Методи Андреев и самият Атанас Атанасов са знаели според Мехмед Реджеб, че в ДПС има много скрит агент, който продължава да работи за спецслужбите, но никой не е посмял да даде и един знак, кой би могло да бъде той. Въпрос на национална сигурност било. Така че, и ние не искаме да се нарушава сигурността на страната и ще оставим тази следа.

Атанасов - мълчи. Методи Андреев - мълчи. Членовете на Комисията "Андреев" - мълчат. Всъщност никой от тях не знае за кого иде реч, но мълчат. Известно става само, че добре скритият агент в ДПС е работил и по Емин. По намерения мъртъв Емин. И че този свръхсекретен агент има псевдоним "Морски".

Смъртта на Емин и изчезването на Доган

Разработването на Емин от спецслужбите и отношението на агента "Морски" в тази разработка е възможната причина да са го тласнали да посегне на себе си. Това е тезата на Реджеб, това излиза като логическа връзка и от обясненията му в студиото на Нова телевизия.

Тогава къде е тук застрашеният живот на Доган и как се връзва с фактите убеждението, че Доган е трябвало да бъде убит в деня, когато е намерен мъртъв Ахмед Емин? Застрелян в главата, на входа на банята. Твърде наобичайно и неудобно място за самоубийство межу другото, според експерти.

Да не отварям дума, че човек, който обикновено си служи с лявата ръка, твърде необяснимо и неудобно би се застрелял в дясното слепоочие!

"ДАНС знаят истината за смъртта на Емин" е убеден Реджеб, даже го повтаря няколко пъти. Но ДАНС мълчат. Дали разработката на даден човек умира с него? Вероятно не, ако е заплетена с друга разработка, на дълбоко засекретен действащ агент и тя продължава. Особено, ако нещата с агента все още са актуални и са свързани с националната сигурност.

Остава да се запитаме тогава: дали Емин умря в името на националната сигурност? Дали животът на Ахмед Доган е бил и продължава да бъде застрашен и от какво конкретно? Свързана ли е заплахата за живота на Ахмед Доган с националната сигурност по един или друг начин?

Дали смъртта на Емин не остави жив Доган? Защото наведнъж два трупа от посока на мандатоносителя биха дошли в повече...

Дали ще се изясни някога тази смърт?

Едва ли. Както няма да се изясни в близките десетилетия и кой е агентът "Морски" и как е работил за националната сигурност във върховете на ДПС. Още повече, че той продължава да работи, според твърденията на самия Мехмед Реджеб.

Времето и интереси от сферата на националната сигурност ще покрият със забрава Емин и трагичният му край. От всичко казано дотук от различни функционери в ДПС мога спокойно да направя заключението, че смъртта на Емин в сарая, обитаван от Ахмед Доган не е акт на лична воля, а сложно стекли се трагични обстоятелства. Подтикването към самоубийство за трагичния край на този млад мъж е една от възможните версии, но далеч не единствената.

Сигурно обаче е друго: причина за изчезването на лидера на ДПС от публичното пространство е и тази смърт. От нея започна обратното броене за лидера на ДПС в политиката. Направени бяха опити за оневиняване на Доган, за дистанцирането му от тази смърт, за хвърляне на вината единствено върху Емин, но опитите се провалиха и Доган бе принуден да изчезне.

Ако една от причините за трагедията с Емин е била да се елиминира по някакъв начин Доган като лидер - то може да се приеме, че е осъществена.

В същото време, когато се елиминира политик от такъв калибър, то задължително хората, замесени в това е трябвало да имат резервен вариант за лидер, който да оглави ДПС. След няколко години стана ясно, че аспирации за поста на доган е имал Касим Дал.

След смъртта на Емин

Трябва да се изясни какво се случва в ДПС - заяви един депутат в парламента. Всъщност то си беше ясно. В ДПС бе налице подмолна борба за власт, която показа, че предстои "смяна на караула".

Не казвам, че ДАНС са си поставяли за задача някога промяна в политическите процеси в държавата – но от всичко събрано дотук, трябва да си мислим, че агент във върхушката на ДПС е продължавал да работи в името на интересите на националната сигурност. Все пак е поел ангажимент за това и освен това неговата самоличност е била пазена като най-дълбока тайна години наред.

Тогава кой е по-силният в ДПС -лидерът Ахмед Доган или въпросният агент "Морски"?

Дали има истина в горните редове? Фактът, че всички вкупом млъкнаха при споменаването на псевдонима на агент "Морски" - и генерал Атанас Атанасов, и Методи Андреев, и Осман Октай, и Гюнер Тахир и всички отворковци, които се бяха заели със задачата да ни разказват истории от ДПС, за да ни разсейват след смъртта на Ахмед Емин. Този факт на всеобщо настъпило мълчание говори достатъчно ясно, че има истина в изложеното по-горе.

Какво се промени в ДПС след смъртта на Ехмед Емин? Елементарно е:

В ДПС не се тревожеха за това, че Ахмед Емин бе намерен мъртъв в сараите, а защото бе намерен мъртъв и то там.

От мига, в който си отиде Емин, започна обратното летоброене на лидерството на Доган.

Дълбоко засекретеният агент от ДПС така си и остана тайна, а няколко години по-късно един от заместниците на Доган, Касим Дал, най-близкият до него, този, който въпреки битността си на строителен техник се занима в парламента със Закони за досиета и националната сигурност.

Освен това Дал е човекът на Турция в България и то в момент, когато официална Анкара диктува и е фактор както в Близкия изток, така и в Европа, и НАТО.

Стартът му към лидерството бе неуспешен – засега...

 
Иван КостовДепутати от българския парламент приеха на 11 януари Декларация, с която осъдиха така наречения възродителен процес и пратиха с гласуване българската държава, директно в съда в Хага!
Декларацията, която определи така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване беше внесена от Иван Костов.
Кой бе Иван Костов – един бивш министър-председател на Република България.
Към дата 11 януари Иван Костов тръгна за пореден път да играе своя, собствена игра, излагайки интересите на българските граждани и България за срам и позор!


Турската преса определи гласуваната Декларация като „пълен триумф”, всички турски вестници поставиха на първите си страници новината за тази срамна Декларация на българския парламент,


В. Тюркие

Историческа стъпка на на съседите



В. Радикал

Българският парламент отхвърли проекторешението за признаване на геноцида над арменците



122 000 изселници от Турция от 1989 година получиха правото да съдят държавата за социални права, пенсии и други обезщетения, които би следвало да им се полагат след този срамен и позорен акт на българския парламент!
На практика Народното събрание на Република България прие с гласуване Декларация, която изцяло обслужва интересите на Република Турция, като на същото заседание отхвърли Декларация за признаване на арменския геноцид!

С две думи ще припомня какво нарекоха историци и политици на прехода „възродителен процес”

В края на 1984 и началото на 1985 година българското комунистическо правителство тръгна към промяна на имената на българските мюсюлмани.
Пет години по-късно мюсюлманите „се възмутиха” от това преименуване и тръгнаха, подклаждани от емисари на Турция да напускат страната.
Това неслучайно инспирирано и закъсняло цели пет години възмущение бе една от брънките, която трябваше да подсили дворцовия комунистически преврат в политбюро на БКП и свалянето на Тодор Живков.
Редица български мюсюлмани напуснаха родината си и се запътиха към съседна Турция през 1989 година.
По-късно голяма част от тях се завърнаха и останаха в България.
Тази така наречена тогава "екскурзия" се прибави към добре организираните и отдалеч планирани "демократични промени" от комунистически стратези на прехода, промени, които предстоеше да се проведат и обособят в България: като дисидентски екологични протести, дисидентски синдикат в противовес на казионния до този момент профсъюз, както и етническо дисидентство.
Какъв е приносът на управляващата в 1984-1985 година в провеждането на преименуването на българските мюсюлмани – това са запазили партийни документи в архива на ЦК на БКП, които документи, аз цитирах още докато работех във в. „Демокрация”. Тогава нито един от така наречените днешни демократи, даже и Иван Костов не пожела да обърне внимание на цитираните документи.
Причината към днешна дата за мълчанието на Костов в 1992 година бе, че нито един от външните му спонсори и господари не му бе поискал тогава, в 1992-1993 г. да работи по тази тема, както стори това лидерът на ДСБ към днешна дата.

През 1991-1992 година в районите, където живееше население от български мюсюлмани бе извършено откровено турцизиране, като за целта бяха осигурени учители по турски език за тези хора.

Желю ЖелевВременна анкетна комисия от българския парламент извърши проучване по многобройните сигнали за турцизиране на малцинството от български мюсюлмани и внесе Доклад за депутатите.
С усилията на тогавашния президент Желю Желев този Доклад бе спрян, бе не дебатиран и остана единствено в архива на Народното събрание.

Документи от този Доклад аз проучвах и публикувах през годините, но нито един от гласувалите на 11 януари в парламента политици тогава не понечи да вземе отношение към работата и свършеното от тази Временна анкетна комисия.

Петър СтояновДруг български президент, Петър Стоянов, подписа Рамковата конвенция за малцинствата, пренебрегвайки Конституцията на България. В българския парламент започна все по-често да се чува как депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма, а и в Конституцията ни няма текстове, които да дават основание България да се приема за такава държава.



Според законите в съседна Турция,
създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз.
Реално погледнато, България се оказа първата държава, в която религията определи етноса – феномен, който е нечуван в други страни по света. Т. е. щом граничим с Турция, а новият Голям брат САЩ иска да подари на южната ни съседка още геополитическо влияние – то българските граждани, изповядващи исляма ще са български турци!
По същата логика ако граничехме с друга ислямска държава като Сирия, Тунис или Египет вероятно щяхме да имаме български сирийци, български тунезийци или български егитяни!

Двойният аршин на Запада
В страни като Франция, САЩ - всеки гражданин, изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквато и да било друга религия си остава, и е единствено, и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес" в първите години на прехода.
През годините след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред.
Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни и позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра.
Днес малцина от българите са чували, че професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата твърди, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи.
Още припомняне за „възродителния процес”
С медийни манипулации в първите години на така наречения демократичен преход, бяха слети различни събития, случили се в различно време, докато се стигна дотам, че малцина от българите към днешна дата да си задават въпроса: защо едва пет години след преименуването на част от българските граждани, изповядващи исляма започнаха "протестни" събития.
Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес?
„Възродителният процес” бе употребен и в схемата по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън етнически /!?!/ дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно /според Конституцията на България/ за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност, изпълняващи нейни задачи сред мюсюлманското българско население.

Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ в един по-късен етап на компактна част от това българско население на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава.
Що се отнася до начините, които бяха използвани в дните, когато се проведе преименуването /1984-1985 г./- то безспорно налице бе едно явно погазване на човешките права на българите мюсюлмани. Лошо бе, че жертви и страдания понесоха и българи християни.
Пет години по-късно, в лятото на 1989 г. насилствено бе провокирана "екскурзия" на няколко стотин хиляди българи мюсюлмани, както от разузнаването на съседна Турция, така и от нелегално действащи групи и лица на българската Държавна сигурност и то предимно мюсюлмани.
Обратно на случващото се в България – в Турция изселниците изобщо не бяха наречени турски българи.

Напротив: Турция, която очакваше и очаква да влезе в Европейския съюз, има една националност в рамките на своята територия - турската и други етноси, като българските мюсюлмани или кюрдите например, не се приема, че съществуват.
Да не отварям дума за факта, че в САЩ малцинството индианци са в резервати и се наричат от завоевателите си „коренно население”.
В края на 2007 година индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.
Индианците настояваха за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Естествено тази инициатива на индианското население бе потушена тихомълком от правителството на Буш и повече за права на индианци не се чу и дума!

В САЩ, по чийто модел се стремят да управляват българските политици на прехода има милиони етноси от китайци, италианци, латиноамериканци, жители на Африка, поляци и прочие, но тези етноси са наричат американски граждани, а не американски китайци, американски италианци, американски поляци и прочие.
Няма да се впускам в подробности по темата, тъй като тя е широко застъпена в различни разследвания през годините както в първата част на книгата ми: „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”, така и в разследвания и анализи, публикувани на този сайт:


Самоосъждането на една държава!
На практика с гласуването на Декларацията за „етническо прочистване” депутатите в националния български парламент поставиха позорно страната ни в небрано лозе, тъй като дадоха сериозно основание и международно-правна легитимация на всички, които желаят  - от Организацията Ислямска конференция до Република Турция да дадат на Трибунала в Хага България за „извършване на етническо прочистване”.
Странното в историята с това гласуване, е че именно Иван Костов „забрави” как наричаше лидера на ДПС Ахмед Доган – „проклятие”, но явно към дата 11 януари 2012 година приоритетите на Костов са други.

Ще припомня следното
Бойко БорисовНа 18 февруари 2010 година българският премиер Бойко Борисов, в отговор на въпрос на репортер на НТ  СКАТ ще гласува ли ГЕРБ Декларация за възродителния процес отхвърли тази възможност!
„Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме към тези мракобесни времена – те нищо няма да ни донесат – отговори Борисов. – Най-много някоя процедура в съда в Страсбург или в Брюксел...”
Не се изненадвам, че Борисов не е информиран, че Трибуналът в Хага е този, който се занимава с престъпления като етническо прочистване.
От 18 февруари 2010 година до 11 януари 2012 г. Борисов промени мнението си и  с парламентарното мнозинство на партията му, чийто лидер е той самият, гласува предложената от Иван Костов Декларация!

Да уточня каква е дефиницията за „етническо прочистване”:
„Етническото прочистване или етническа чистка е процес на планирано и координирано изтребване или насилствено изселване на даден етнос от неговото землище.”
Ясни примери за етническо прочистване са: Арменският геноцид, проведен от младотурците в началото на 20 век, когато 1,5 милионна арменци на турска територия са поголовно избити, без значение на техния пол или възраст в продължение само на 2 месеца.
Друг пример за етническо прочистване е Изселването на тракийските българи в началото на 20 век и заграбването на имотите им от турската държава, имоти, които и до днес не са върнати или компенсирани на наследниците им/.
Най-актуалният пример за етническо прочистване са позаглъхналите насилствени опити, включващи заплахи и убийства, от страна на косовските албанци за изселване на другите малцинства от Косово.

В случая с позорната Декларация на депутатите от 41 Народно събрание, еднозначна присъда на възродителния процес би означавало да се оневинят терористичните действия на определени лица свързани с Държавна сигурност и носещи мюсюлмански имена. По тяхна вина загинаха деца и жени от взрив на гара Буново. Еднозначна присъда, означава да се поругае паметта на загиналите от взрива от вагона на "Майки с деца", нещо за което мнозинството от българските политици се оказаха глухи.

Що за политик се оказа Иван Костов?
Единствената телевизия, която показа подробен репортаж от срамното гласуване в парламента и изказването на Иван Костов бе НТ СКАТ и то благодарение на агенция БГ НЕС.
Водещият на Дискусионно студио, Велизар Енчев посвети на този срамен акт голяма част от предаването си  на извършеното от парламента предателство на националните интереси на 11 януари 2012 г..
От парламентарната трибуна Иван Костов заяви: „На практика това, което проведе режимът на Тодор Живков беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране на несъгласните и принудително изселване на хора от български произход, а по този начин те бяха лишени от основни техни човешки права и свободи.
Това не е Армения, това не е далечна история, това не са въпроси на други нации, това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим. И трябва да приключим по този начин, назовавайки все още това, което се нарича „възродителен процес” с неговото собствено име! Това от една страна. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция, това, което е направено. Това е опит, донякъде полувинчато неуспешен, за етническо прочистване – това е било сърцевината на политиката, която е проведена...”
„Това е национално самоунижение, тогава когато се действа под натиск на външни сили и нашите политически... управляващата върхушка, се поддава на този натиск, това е национално самоунижение и нищо друго.”
- определи акта на Иван Костов и депутатите професор Борис Колев.

Споровете на Франция и Турция по арменския геноцид
На 22 декември Долната камара на френския парламент прие криминализирането на отричането на геноцида, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Проектозаконът заплашва с присъда за затвор всеки, който отрича, че масовите убийства на арменци през 1915 г. от войски на отоманските турци се равняват на геноцид.
Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция. Членовете на Френската търговска камара в Турция обявиха седмица по-късно в Истанбул, че ще окажат натиск над френските сенатори да не приемат проектозакона за криминализирането на отричането на арменския геноцид, който беше приет от Долната камара на парламента, предаде АФП.

„Ще предприемем решителни действия пред сенаторите, за да им покажем колко големи щети може да нанесе тази инициатива в страна, в която франкофилията и франкофонията са особено силни”
, заяви председателят на Камарата Зейнеб Неджипоглу.
"Турските репресии срещу френски предприятия в отговор на приемането на закона, криминализиращ арменския геноцид, биха били „незаконни”, тъй като са в разрез с правилата на Световната търговска организация /СТО/". Това предупреди в отговор френският държавен секретар за външната търговия Пиер Льолуш, цитиран от АФП.
„Не бих искал турците да тръгнат по този път, тъй като това би било напълно незаконно”, заяви Льолуш, като добави, че не вярва, че турците ще наложат ответни мерки срещу френските компании.
„Те са членове на СТО, подписали са договор за свободна търговия с ЕС и е извън всякакво съмнение, че някой ще дискриминира френските предприятия. Разчитам на мъдростта на турските управници”, подчерта Льолуш.

Френското правителство ще впише в дневния ред на Сената за 23 януари гласуването на Проектозакона за криминализиране на отричането на законово признатите актове на геноцид, заяви пред в. „Фигаро” френският министър, отговорен за връзките с парламента, Патрик Олие.
Първоначално, след гласуването на Проектозакона от Долната камара на френския Сенат на 22 декември Турция изтегли посланика си от Париж, но по-късно обяви, че ще той върне.
В същото време, босненско-сръбският лидер Милорад Додик заяви, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. Това предаде АФП, позовавайки се на изказване на Додик, който е президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Той заяви, че партията му ще предложи нов закон, който ще забрани отричането на геноцида срещу арменците през 1915 г.
„Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Защо Костов точно сега изви ръцете на депутатите с гласуване на Декларацията за „етническо прочистване”?
Иван КостовВ навечерието на окончателното гласуване на Проектозакона за криминализиране на отричането на арменския геноцид, на Република Турция бе необходима една външна подкрепа и тази подкрепа, неизвестно защо, знаково й оказа българският парламент с гласуването на Декларация за обявяване на така наречения „възродителен процес” за етническо прочистване!


В очакване на гласуването в Сената на Франция на Проектозакона за арменския геноцид, Иван Костов и едно предателско парламентарно мнозинство обслужи интересите на Турция
!
Декларацията отлежаваше цели две години в парламента, но сега, най-неочаквано бе извадена и гласувана!
Двойно по-голямо бе предателството на гласуващите народни представители на тази Декларация, тъй като едновременно с нея, в същото заседание на парламента, бе отхвърлена друга Декларация за признаването на арменския геноцид!
Геноцидът над арменците е признат в 22 държави. Повечето от страните на ЕС са признали този геноцид.

С приемането на тази срамна за България Декларация, че "възродителния процес" представлявал етническо прочистване, парламентът се обърна и срещу волята на редица общини в страната.

Много общински съвети в страната приеха декларации, осъждащи геноцида над арменците. В много общински съвети – в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Русе, Добрич, Ямбол, Плевен, те бяха гласувани.
В същото време, в мандата на кметуване на сегашния български премиер Борисов, Столична община отхвърли приемането на такава Декларация и така показа верноподаничество на южната ни съседка!



Нито дума не отрони Костов по време на дебатите около гласуването на Декларацията за възродителния процес за атентата на гара Буново и жертвите от този атентат
.
Костов удобно „пропусна” факта и за дълга от 8- до 10 милиарда, които Турция дължи на тракийските бежанци и техните наследници, както и неблагоприятните последици, които ще има това гласуване върху претенциите за наследниците на бежанците.
А изселването на бежанците от Тракия също е етническо прочистване.
На 11 януари 2012 година парламентарно мнозинство в 41-то Народно събрание, с гласуване на Декларация, осъждаща така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване, призна нещо, което не е реално и обслужва интересите на чужда държава.
На 11 януари бе затворена страницата с признаване от политиците на България на исковете за компенсации и права на тракийските бежанци, прогонени от Тракия, Одринско и Мала Азия както, и претенциите им за обезщетяване от изселването им.
На 11 януари 41-ото Народно събрание престана да бъде национален български парламент от морална гледна точка.
11 януари и гласуването на Декларацията за възродителния процес бе триумф както за ДПС, и политиците му, така и за Република Турция.
Със 112 гласа за, трима въздържали се и нито един против Народното събрание прие декларация за осъждане на "възродителния процес", предложена от Иван Костов и група депутати.

Двойният стандарт
По повод отхвърлената на същото заседание на парламента Декларация, осъждаща арменския геноцид, зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан заяви от парламентарната трибуна, че 41-ото Народно събрание в България не би трябвало да се занимава с тази тема, още повече, предложена от „Атака”. „Парламентът приема актове, с които разписва общозадължителни норми на поведение. С проекта за решение, се опитвате да разписвате задължителна посока на мисленето. Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката. Парламентът не е орган, който да раздава исторически истини като последна инстанция. Това не е във функциите на един парламент”, аргументира се Лютви Местан.
С две думи: едно може- друго – не може.

Радостта на турската преса от предателството на българските депутати
„България призна официално асимилацията”, под това заглавие вестник „Миллийет” посочи, че приетата декларация е много важна, защото е първият документ, с който официално се приема асимилацията против турците.
„Историческо решение от България”, е заглавието на вестник „Сабах”, който цитира думите на Иван Костов: "Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съда да направят необходимото, за да се завърши делото”.
„Сабах” обърна внимание на думите на Лютви Местан, че Декларацията има правна, политическа и морална страна.
„България осъди асимилацията срещу турците”, бе заглавието на вестник „Заман” по темата. Изданието коментира, че българският парламент е приел декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани.
Вестник „Хюррийет” съобщи новината по заглавие „Решение от България за осъждане на асимилацията”. Всекидневникът написа, че според документа, прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.



За върналите се 170 000 български мюсюлмани в "Хюрриет" нямаше и дума.

За инсинуацията на "Хюрриет", че става дума за български граждани от турски произход – коментарът ще оставя на читателите.
За уникалното по своя характер определяне на етноса по религия – също никой нито в турската преса, а още по-малко в българската не си направи труда да коментира.

Реакциите от гласуваната Декларация предизвика мигновени претенции за обезщетение
След като българският парламент прие Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, организациите на българските изселници в Турция заявиха, че ще искат обезщетение за пострадалите по време на „възродителния процес”.
Председателят на Федерацията на изселническите дружества „Бал-гьоч”, проф. Емин Балкан, заяви, че са доволни от приетата от Народното събрание Декларация за осъждане на насилствената асимилация, но според него пострадалите от този процес трябва да получат обезщетение.
Председателят на федерацията „Бал-гьоч” подчерта, че приемането на подобна Декларация е знак за добрите отношения между България и Турция.
Председателят на „Бултюрк” Рафет Мурат коментира, че приетата Декларация е тласък за добросъседките отношения, но е закъсняла.
„Хиляди наши хора бяха травмирани психически и физически, време е тези хора да получат обезщетения...
Благодарни сме на Иван Костов, че предложи декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани да се приеме в българския парламент, а също така и на всички депутати, които гласуваха за нея
", каза Мурат.
В свое изявление турското Външно министерство също заяви, че Декларацията е закъсняла и в нея не се споменава за обезщетения.
„Декларацията е закъсняла но уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си", гласи официалното заявление на турското Външно министерство.
Искаме да вярваме, че вече е настъпил моментът виновниците за предприетата жестока кампания, причинила, както се отбелязва във въпросната декларация, вид етническо прочистване с изгонването през 1989г. на повече от 360 хиляди български граждани от турски произход, да бъдат предадени на правосъдието, като в същото време ще бъдат предприети конкретни действия за всестранно и пълно обезщетение на всички потърпевши”.

Национална телевизия СКАТ единствена съобщи,
че от дружеството за култура и солидарност на Балканските турци /BALTURK/ са заявили, че спрямо България може да се приложи "Кипърския пример", основаващ се на практиката за завеждане и спечелване на дела в Европейския със за правата на човека /ЕСПЧ/ от прогонените след военната окупация на Северен Кипър гърци.
До момента били заведени 2830 дела срещу Турция за изплащане на парични компенсации заради изоставените и заграбени от анадолските нашественици имоти и други материални активи. Турция била осъдена да заплати на потърпевшите кипърски гърци общо 130 млн. евро и тази практика следвало да бъде възприета и по отношение на България.
Т. е. това, за което е била осъдена Турция, сега, след предателството на българския парламент трябвало да даде повод на Турция да се приложи към България!

Навеждането продължава
Приемането на декларацията беше веднага последвано от посещение на турския посланик в София Исмаил Арамаз в Кърджали. На срещата с Иванка Таушанова - областен управител от ГЕРБ, е била обсъдена в "груби и предварителни рамки" планираната на м. март 2012 година официална визита на турския премиер Ердоган, която трябваше да се състои през втората половина на м. ноември м. г. Визитата ще премине под знака на решенията за новата балканска политика на Анкара, приети на съвещанието на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу с турските посланици /Одрин, 28 и 29 декември 2011г./ и обявяването от Турция за "ново летоброене в общата история, от която трябва да бъдат заличени лошите спомени и предрасъдъци, за да гледаме заедно в общото бъдеще".
С "парламентарния подарък" правителството на Борисов и неговите депутати изпратиха послание до Ердоган, че София стриктно изпълнява указанията на Белия дом и Анкара за "ново летоброене" и не са останали никакви "спорни, нерешени и висящи въпроси" в двустранните отношения.

Интерес представлява и информацията на крайно консервативния, проислямистки вестник "Йени Акит", озаглавена "Мисионерската опасност в България". Авторът Айхан Демир започва своето изложение със задължителната при подобни "теми" ретроспекция на събитията от времето на Тодор Живков, когато "в течение на 33 години било направено всичко възможно за обезличаване на живеещите в България мюсюлмански народи /турци, помаци, и роми/”.
"Йени Акит" нападна и отец Боян Саръев, като написа, че един поп, с родители  помаци-мюсюлмани, завършил полицейско училище през 1985 г., завършил полицейско училище и започнал работа за българското разузнаване в качеството си на "религиозен служител".
Вестникът ловко обърква МВР с разузнаване.
Та според това издание, Боян Саръев живеел в Кърджали и като председател на движението "Свети Йоан Предтеча" развивал мисионерска дейност най-вече сред турците и помаците. Раздавал много пари като помощ и така събирал около себе си онези, които "забравяли своята мюсюлманска религия". В същото време Саръев привличал за своята кауза мюсюлмански деца от сиропиталищата, като ги подлагал на "кръщаване в църква според православния християнски ритуал". Проявявал голям интерес към домовете за изоставени деца и сираци в Хасково и Кърджали. Нещо повече - пак по негова инициатива и с неговото участие се изграждали църкви в мюсюлманските села, където нямало нито един християнин...

Това ни чака оттук нататък след позорната Декларация, гласувана в българския парламент за обявяване на „възродителния” процес за етническо прочистване...
Питам: докога български политици ще унижават родината ни и защо други медии, освен НТ СКАТ и сайта „Хроники” не дадоха подробности за гласуването на позорния документ и реакциите, и евентуалните последици от него за България?

Цензура или автоцензура спряха темата за други български медии?

 
"Европа е уморена от българското правителство" това бе оценката, която дадоха в Брюксел пред вече бившия премиер Сергей Станишев на срещата с негови колеги от другите страни членки на Европейския съюз. Не беше отдавна, случи се на срещата на Г-20.

"Идеите наши - позорът - ваш!" би перефразирал знаменитите Илф и Петров двойно провалилият се лидер на червените от прекрасния си апартамент в комплекс "Магнолия", където плащал наем от 600 евро! Виж ми окото! Един ден и тази мистерия с наемане на жилище ще лъсне, както всичко до което се е отъркал синът на Димитър Яков Станишев...
Изключително сериозно спадане на валутните резерви на страната, много бързо стопяване на фискалния резерв, намаляване с над 30 на сто на чуждите инвестиции в България, свръхопасна ситуация с българския банков сектор, инфлация, рекорден дефицит по текущата сметка, трайно увеличаваща се задлъжнялост на домакинствата, 37-40 на сто разход за храна срещу 8 на сто разход за държавите от Западна Европа, увеличени цени на енергийните ресурси, транспорта и водата.
Такова бе дереджето на родната икономика когато "Голямата" тройка лъжеше и мажеше пред избирателите си, че всичко около нас е цветя и рози и живеем във финансова стабилност за разлика от другите европейски държави!

Разсипването на една държавна икономика, крахът на една финансова и банкова система има само едно определение - действия срещу националната сигурност на съответната страна. Инфантилните предателства, които бяха устроени на висши служители на ДАНС от самия им шеф, Петко Сертов създадоха онази полезна мъгла, която прикри за какво иде реч в държавата.
"Ако в Европа искат отново да станем най-бедната и корумпирана държава и искат да върнат Тройната коалиция, да не ни връщат фондовете. Ние всички мерки, които те са ни предписали, изпълняваме, действаме, и за това изпращам министрите, за да покажем какво сме направили за 20 дни". Това предупреди и обяви премиерът Бойко Борисов на всеослушание преди първото си посещение в Брюксел като председател на новото българско правителство.

Едва ли Европа иска да се връщат Тримата "големи", а и слава Богу това няма как да се случи! Да издейства отсрочка във връзка със спрените съгласувателни процедури по оперативни програми е амбицията на новия кабинет, който откакто е на власт ревизира, проверява, изважда на светло и огласява наследени корупция, безстопанственост, злоупотреби в големи размери, извършени от висши чиновници на предишното правителство.
Тези дни стана ясно, че Европейската комисия е върнала на българското правителство оценките за съответствие на четири от оперативните програми, като основната причина да бъдат отхвърлени оценките са продължаващите сериозни слабости в изграждането на централната информационна система за управление и контрол на проектите. А без одобрението на оценките не могат да тръгнат т. нар. междинни плащания по програмите, които са около 80 на сто от целия финансов ресурс от 7 млрд. евро.

Тази есен в Германия предстоят парламентарни избори и на срещата на Г-20 канцлерът Ангела Меркел показа, че категорично не приема идеята да подпомага неравностойни в икономическо и финансово отношение държави, само защото правителствата им са управлявали без контрол и отговорност, харчили безогледно и рисково в условия на ширеща се корупция.

Срещата на Г-20 показа, че световната криза определено е охладила ентусиазма на развитите Франция и Германия да носят на гръб безотговорните правителства и икономики на новоприетите страни-членки, като Румъния и България, за да ги реанимират когато се наложи.
Срещата на Г-20, това бе най-важната среща в международния календар тази година. 21 лидери от целия свят и председателят на Европейския съюз се събраха, за да вземат важни и отговорни решения и набележат мерки за справяне с последиците от кризата. Само за сравнение ще припомня, че над 85 процента от брутния вътрешен продукт на Планетата представляват икономиките на страните-членки на Г-20.
В заключителното Комюнике от срещата присъства един съществен момент: на МВФ се дадоха нови функции и една от тези нови функции е не да чакат правителствата на отделните страни, те да кажат, че имат нужда, че са в криза, а сам МФВ когато види, че дадена страна е в тежка икономическа криза, в рецесия, той сам да принуди правителствата да отидат на съответна финансова помощ от Фонда.

Важен нов момент е и, че тежестта на условията, които може да постави МВФ на отделното правителство е намалена.
За всичко това Станишев и компания мълчаха и не обелиха и дума, и ако не бяха разясненията на проф. Димитър Иванов от Лондон на организирана Кръгла маса и в поредица от интервюта, много от случилото се щеше да остане в страниците от заключителните документи на този форум.
Образно казано, "Европа трябва да спаси самата себе си от себе си", коментира бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън. Каляската се превърна в тиква на срещата на Г-20, кочияшите се разбягаха като сиви мишки, а Пепеляшките от Балканите, Румъния и България отново полегнаха пред огнището в старите дрипи.
Няма да коментирам дълбоките различия между американския и европейския подход в борбата с глобалната криза, тъй като акцентът бе пренесен върху друга цел: допълнително финансиране и въвеждането на нови правила за надзор на кредитните агенции - това бе взаимно приемливият компромис, по който се обединиха страните членки и САЩ по мерките, които трябва да бъдат приложени за преодоляване на световната икономическа криза.
А ето и още един момент от коментар на проф. Димитър Иванов за тази среща: "С оглед на по-нататъшното строго контролиране на поведението на отделни икономики се реши, да се изгради специална агенция, наречена Борд за контролиране на финансовата стабилност, чиято цел ще бъде превенцията, предотвратяването на кризи, усещането на ранни сигнали за кризи, съветването на правителства и така нататъка."

"Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години", прогнозира международният финансов експерт, проф. Димитър Иванов. Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Възможно ли е с ударни проверки, уволнения и ревизии за 20 дни

да се навакса несвършеното по икономическата криза за времето, в което правителството на Станишев кри, увърташе и лъга? Нека не пропускаме, че и синът на Симеон Сакскобургготски се включи във общата манипулация, че кризата ще ни удари леко!
Наричат страната ни "болния Човек на Източна Европа" - /статия от 30 май на Мери Стокс в "RGE Monitor" - бел. Л. М./. Друга публикация в "Emerging Markets", бе озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат". Нима премиерът Бойко Борисов и хората от икономическия му екип са пропуснали тези публикации?
Неадекватно правителство неадекватни реакции на премиера - така накратко може да се характеризира поведението на управниците от правителството на Станишев по настъпващата финансова криза.

Спрените средства по еврофондовете съвсем очаквано ще доведат до огромни загуби за бизнеса и това няма как да бъде пропуснато. Правителството на Станишев се опита да отклони вниманието на гражданството от кризата по спрените еврофондове за земеделието заради предстоящите избори, но това не означаваше, че тази криза си е отишла.
ЕК веднъж вече върна оценките на програмите миналата година заради недостатъчния административен капацитет на одитното звено и неработещата информационна система. В отговор звеното бе преобразувано в агенция към финансовото министерство.
МВФ официално призна, че глобалната икономика навлиза в рецесия и че тя ще продължи през цялата 2009 г.. България, която сега е на последно място по стандарт в Европа, е на път да се окаже още по-бедна след ударите на кризата, в случай, че не се вземат адекватни и спешни мерки.
Вярно е, че борбата с корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта е важна, но също така е вярно, че предишният кабинет заложи бомби в икономиката и финансовата система на държавата, които сегашните управници трябва да обезвреждат в движение.
Успоредно с това бе наследен един бюджет с дупка от 2,5 млрд, налага се и да се актуализира бюджетът, антикризисната програма за излизане от кризата все още чака. Новата изпълнителна власт се изправи пред реалността, че повечето бенефициенти от земеделците изпълниха условията по подписаните договори точно, акуратно и в договорените срокове, а реално се оказа, че държавата няма да има възможност да изпълни поетия ангажимент - да изплати договорената субсидия.
Бизнесът се оказа натоварен с допълнителни разходи по лихви за ползваните банкови кредити. След новината, че страната ни изгуби правото си най-малко на около 220 млн. евро от еврофондове, бъдещето на България, на фона на световната финансова криза, се оказа повече от тревожно.
Бизнесът няма никаква алтернатива, заради факта, че в страната вече е налице трайно кредитно засушаване, а настоящето правителство все още не е огласило свой антикризисен план за действие.

Липсата на каквато и да е възможност да изплащат кредитите по ипотекираните си домове вкара земеделци и банки в дупка, от която настоящите управници няма как да ги извадят... Очаква ни и много по-нисък от планирания от правителството растеж за България.
Българската икономика работеше по модел, твърде близък до американския - покупателната способност да е в зависимост от кредити. Потребление, основано главно на кредити, което създаде временна фалшива представа за високи доходи.

Очакваното повишаване на цените на петрола през лятото, без да е предвидено в настоящия бюджет, доведе до повишаване на инфлацията и изложи на риск възможността за прехрана на много голям процент от българското население. При очаквания темп на растеж на брутния вътрешен продукт - реално възстановяване на доходите ще може да има след 3,5 - 4,5 години! Това обстоятелство обрече на изключително трудно управление настоящото правителство на България - най вече поради заложените твърде лоши финансови и икономически показатели от кабинета "Станишев".
Ето защо, меко казано, твърде нагло звучи от устата на бившия министър-председател твърдението, че новият бюджет ще бъде с много ограничения, ще спре ръста на заплатите и пенсиите.
Кой заложи тези ограничения с инфантилна политика и лъжи, кой тичаше в Брюксел да се тръшка пред останалите лидери на страните-членки да му се пратят експерти, които да управляват като втори кабинет? На кого най-позорно му отказаха това абсурдно искане?
Кой насади държава и граждани на пачи яйца? Той. Рокерът-ватман, който спял спокойно и повече... Като че ли малко спа докато управлява!

Тези дни Станишев се вдигна до Жабокрек, за да връчи 15 членски карти на нови членове на столетницата и използва медиите, за да удари една критика на сегашното правителство: "Осигурителната тежест например бързо щеше да се намали с 5 на сто. Казаха, че ще сключат споразумение с МВФ - което е рисково за страната, защото тези пари се дават при тежки условия, включително намаляване на заплатите. И от това се отказаха вече. Бяха обещали 2 седмици след формиране на правителството да правят първа копка на "Тракия", а ефективно строителство не може да започне преди пролетта на 2010 г.."
Има ли смисъл да се спори за условията, които на срещата на Г-20 бяха поставени пред МВФ при отпускане на кредити на закъсали държави? Има ли смисъл да му се набива в главата на червения лидер и да се спори, че обещанията на сегашните управници бяха дадени на фона на оскъдната информация за хала на държавата - така че осигурителната тежест ще почака, първата копка на "Тракия" ще зависи от сринатия авторитет на България пред Брюксел, и връщането на спрените пари по различните оперативни програми ще бъде трудно...

Не само срината икономика, не само сринат бюджет, срината социална система, срината финансова система, ами за капак и 2,5 млрд дупка бе наследството от предишния кабинет.
Дойде си Видовден и стана ясно, че прехвалената администрация на вездесъщия Николай Василев е направила оценката за съответствието по оперативните програми като кучето на нивата - през пръсти, с пропуски и лошо. Затова и от Брюксел са върнали документите и чакат нещата да се коригират и напишат според изискванията.
Добрата новина е, че страната ни няма да връща пари на ЕС и има всички шансове да направи така, че да получи положителна оценка от Брюксел, за да усвои още 6 млрд. евро.
Що се отнася до това, дали Бюксел може да върне Тройната коалиция на власт - спокойно, при сегашното състояние на държавата и самата Тройна коалиция не би посегнала към властта!
Напразно би път до Брюксел Кунева - важното, което трябва да се свърши е тук, в България, защото през есента изтича акредитацията на въпросните оперативни програми.
 
Начало Предишна 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla