Tag:хилъри клинтън

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 
Как така стана, че Руската федерация е по-голям враг от Ислямска държава?
Публикация на в. "Труд"

Емил Спахийски, журналистБългарският интерес е един и винаги ще бъде един - просперираща държава, докато свят светува. Нищо повече. Начините да се постигне това може да са разнообразни и дори противоречиви, но идеята ние (тук слагам всички български граждани, а не само етнически българи) е да имаме една сигурна държава, без заплахи отвън и отвътре. Външната политика е инструмент за постигане на тази идея и тя трябва да бъде ясна, консенсусна и предвидима в перспектива. Например - не си създавай врагове зорлем. Външната политика е ювелирна професия... би трябвало да бъде... Тя е като реплика на Полоний (”Хамлет”, У. Шекспир): „Страни от свадите, но влязъл в тях, тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.”

За да можеш да действаш така обаче трябва да имаш много инструменти в ръката си, като потенциални съюзници. И пак казвам с много ясна идея какво е български национален интерес.

Срещата на върха на страните членки на Северноатлантическия пакт - НАТО - предстои. От това, което чета и чувам, става ясно, че нашата външна политика е етап на раздвоение на личността. Държавният глава, който ще води делегацията във Варшава, заяви в интервю за Нова телевизия, че не вижда нищо драматично различните политици в България да имат различни виждания и приоритети. Въпросът на Ани Цолова бе за различията на правителство и президентство по отношение на Русия. Бога ми, тази държава има нужда от психиатър. Представяте ли си Владимир Путин да приема Башар Асад, а в същото време Дмитрий Анатолиевич Медведев да обсъжда преврат в Сирия в щабквартирата на НАТО. А сетне двамата да кажат „няма проблеми - това е демокрацията, всеки може да има своята позиция по външната политика и пак да сме си приятели”. Също толкова абсурдно би звучало това да се случи в САЩ, в Германия, Обединеното кралство и където и да е.

В България много големи политици се държат като в „Под игото” на Иван Вазов. По унизителен начин първенци се слагат, сякаш са слуги на султана, и без нужда се докарват. И от мен да знаете - по постовете им ще ги познаете. Така като един бивш външен министър си зае поста благодарение на добрите си отчети към Хилъри Клинтън, както се вижда от Уикилийкс, така ще видим назначенията на днешния президент и външен министър. А Плевнелиев заслужава много висок пост, защото звучи като ястреб дори сред политици от Прибалтика.

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще бъде исторически срам.” Това е част от речта на държавния ни глава в Страсбург.

Нека да чуем в синхрон с чия политика е тази реч.

„Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение”, написа в списание „Нюзуик” бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен месец по-късно.

И ако се чудите какво е посланието, то е едно: „Държавната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.” Ключът е ТТИП. И нашият държавен глава и Расмусен защитават тази политика - на принуда на Европа да подпише ТТИП. Каква война с Русия, какъв дявол? Само идиот може да си помисли, че Москва има капацитет за война срещу НАТО и цяла Европа. И къде е България в целия този водевил? Русия ще бомбардира българското Черноморие?

Нашата външна политика споделя философията на банда недохранени политици, които търсят нов главатар. И за да избягат от диалога за нашия национален интерес, си играят на ЦСКА и „Левски” - щом не носиш синьо шалче, значи си враг. При ЦСКА стана по-сложно и затова няма да коментирам. Но тази битка между русофили и русофоби е толкова низка и антибългарска, че дори не прилича на футболен мач, а на робофилия.

Разликата между едните и другите е, че русофилите биха заложили дори апартамента си за Москва, без да имат дори едно доказателство, че раболепието към Кремъл ще ни бъде от полза, докато русофобите биха казали всичко срещу Москва, биха те промушили с кинжал, но не биха си заложили апартамента в полза на своите тези.

Нашата външна политика днес е с диагноза шизофрения. Тя говори в името на българския народ, но действията, решенията и посланията имат малко допирни точки с реалните ни интереси. Имам обоснованото предположение, че в момента българската външна политика дори не е дори българска, защото всичко, което чувам като послания от най-високо ниво (с изключение на опитите на премиера Борисов да се сдобрим с Москва), изглеждат послания в защита на чужди национални интереси.

Въпреки че светът ври и кипи, ние нямаме публично оповестена оценка на заплахите за страната. Обстановката е прекалено динамична и тук трябват реалистични действия. Заплахата днес е от югоизток. От Русия идват туристи, не мигранти, не терористи. Всъщност един дойде и те си го искаха, но ние го пуснахме на летище „Ататюрк”.

На срещата във Варшава от България ще бъде поискано да влезем в състава на черноморски флот срещу Русия под егидата на Турция. Турция, откъдето може да потече най-голямата заплаха към нас. Това са реалностите. Турция, която е разтърсена от гражданска война на изток, смазана от бежанска вълна от юг и раздирана от политически войни и терористични атаки. Както виждаме, Анкара няма проблем за три часа да реши проблемите си с Русия - въпреки НАТО и въпреки ЕС. Нали? Един телефонен разговор. А ние? Ако имаме проблем с Турция, ще можем ли да разчитаме на някого?

Разбира се, че ние трябва да сме равнопоставени партньори с общи интереси. Разбира се, че общите интереси са важни. В такъв случай защо от Вишеградската четворка не приеха и не приемат имигрантската политика на Германия и Брюксел? Полша, Чехия, Словакия не желаят нито един имигрант по никаква спогодба да им стъпва по земите. Защо? Нима те нямат съзнанието за общност, за евроатлантизъм? Защо Унгария напук на европейската философия, политика и решения връща имигранти без съдебни решения? И като стана дума за имигранти, България, която е под пропуканата стена на огромния миграционен океан, дали се опасява повече от това от юг, отколкото от онова с което ни плашат - Русия?

Хайде пак да дам пример за национални интереси. Защо Полша, която ненавижда Русия, няма проблеми с двустранните бизнес отношения с нея. Защо ние ремонтираме руски МиГ-ове в Полша, след като те са категорично антируски настроени, създадени и закърмени?

Защо Финландия не се страхува от Русия, въпреки че е била окупирана и е водила отечествена война срещу Съветския съюз, и няма намерения да влиза в НАТО?

Опозицията у нас поиска, най-общо казано, президентът да бъде с намордник на срещата във Варшава, за да не поема ангажименти, които не са делегирани от парламента.

България трябва да има една цел във Варшава и тя е защита от миграцията, от тероризма, от радикализма, които са реалната заплаха за нас, но и за Европа. За цяла Европа.

 

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Какво търсят САЩ в Корея и какво преследват целите им Санкции, военни учения, посещения на високо равнище на представители на Белия дом в демилитаризираната зона на Корейския полуостров – и всичко това е малък списък с „инициативи” на „миротворците” на американския президент Барак Обама в Далечния изток. „Инициативи”, които Белия дом прокарва въпреки позицията на Съвета за сигурност на ООН по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и потъна в края на март, повличайки на дъното 46 моряци.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

 

Десетки европолитици, дипломати и представители на президентската администрация на Белия дом празнуваха доста пресилено, когато Международният съд в Хага излезе с Консултативното си мнение, че Декларацията за независимост на Косово не противоречи на международното право. Всъщност мнението далеч не стигна до конкретни заключения като законна държава ли е Косово или не. И тъй като това изобщо не реши проблема на Сърбия и Косово, седмици преди в ООН да се разгледа и обсъди Резолюцията на Сърбия по темата, започнаха едни непрекъснати совалки на американци и европейци до противниците на независимо Косово, каквито има и в самия Европейски съюз.

Държавният секретар Хилъри Клинтън заряза депресираният си болен съпруг и хукна да оправя баталиите с откъсналата се и самопровъзгласила сръбска провинция, не защото я вълнува кариерата на Хашим Тачи, а поради удобното стратегическо положение на Косово на Балканите, което би могло да се превърне в идеален плацдарм срещу вечния враг и съперник на САЩ – Русия.

Другата цел на всички дипломатически усилия на САЩ и ЕС е да се разпадне Сърбия окончателно, тъй като е известно, че според сегашната конституция на Република Сърбия в тази държава влизат две автономни области – Косово и Метохия и Войводина. На 17 февруари 2008, косовските албанци едностранно обявиха независимостта на Косово, която незабавно беше призната от САЩ, както и от водещите държави от ЕС – Великобритания, Германия и Франция...

Само няколко седмици след провъзгласяването на “косовската независимост” в сръбските медии се появиха спекулации и за бъдещето на северната автономна област Войводина.

Само осем месеца след обявяване независимостта на Косово, беше приет новият Статут на областта, редица членове на който влизат в противоречие със сръбската Конституция, предоставяйки на Войводина някои пълномощия, принадлежащи на централната власт в Белград.

Приемането на новия областен Статут породи крайно негативна реакция в самата Сърбия, провокирайки дори намесата на Сръбската православна църква, която изпрати писмо до председателя на Скупщината, министър-председателя и президента, в което Статутът се подлага на остра критика, като се посочва, че той представлява опит за създаване на “държава в държавата”. В писмото на Архиерейския Синод се изброяват правата, които Статутът предоставя на Войводина, в разрез с действащата сръбска Конституция:

* право да сключва международни договори в сферите на своята компетенция (ius contrahendi);

* право да създава свои представителства в чужбина, особено в Брюксел (ius representationis);

* присвоеното от парламента на Войводина право да приема закони (1).

За мнозина политици, дипломати и стратези бе ясно, че САЩ и ЕС ще направят опити да употребят кандидатурата на Сърбия за членство в Съюза, като средство за натиск преди дебата за Косово в Общото събрание на ООН. Това бе предречено още преди две седмици и вече е факт.

*        *        *

След посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград, някои сръбски издания днес влязоха в противоречие по темата „Косово”. В сръбската столица Вестервеле бе категоричен, че „билетът за членство в ЕС” е приемане на реалността, „моделът на конфронтация не води към Европа” и „независимостта на Косово е реалност”, посочва изданието Blic. Според информациите Сърбия проявила готовност да обсъди резолюцията за Косово с ЕС.

Сръбските държавни ръководители омекотиха позициите си, след посещението си на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград е категорично изданието.

"Няма да получим Резолюция" - под това заглавие в. "Вечернье новости" вчера отрази визитата на германския външен министър Гидо Вестервеле.

Друго сръбско издание – „Вечернье новости” коментира по съвсем различен начин ситуацията: „Сърбия няма да „омекоти” позицията си за Косово, но е подготвена да разговаря за този въпрос. Това е позицията на властите в Белград, която била съобщена вчера на среща с германския външен министър Гидо Вестервеле...

Вестервеле от своя страна е съобщил, че Германия подкрепя пътя на страната към ЕС, но същевременно и реалността – независимо Косово. Според германския външен министър адресът за преговори е Брюксел, а не Ню Йорк.

Малко по-късно през деня, изданието пусна публикация по темета с категорично заглавие „Независимостта на Косово е необратима”.

Посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград, което се анонсираше като опит да се упражни натиск върху Сърбия да промени текста на резолюцията си за Косово, не затвори вратата за постигане на договор, пише ”Политика” под рубриката „Тема на деня”.

След срещата със сръбския президент Борис Тадич било съобщено, че двамата са се съгласили, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и че Германия е един от най-съществените политически и икономически партньори за Сърбия. Тадич е изтъкнал на срещата, че се надява на германска подкрепа за решаване на въпроса за Косово и че се залага проблемът да бъде решен чрез диалог между Белград и Прищина.

Германският външен министър от своя страна е заявил пред студенти в Белград, че географската карта на Югоизточна Европа е вече начертана.

„Независимо Косово е вече реалност и мнението на Международния съд в Хага потвърди това еднозначно”, изтъкнал Вестервеле.

Германия направи най-явната досега връзка между сръбското признаване на независимостта на Косово и кандидатурата на Белград за членство в ЕС на фона на спекулациите, че окончателното споразумение може да включва нов статут за доминираната от сръбския етнос северна част на Косово, коментира „EU Observer”.

Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви пред студенти в университета в Белград, че Сърбия трябва да „приеме истината” за отделянето на Косово.

„Ще дойде ден, в който представители на Белград и Прищина ще седнат на една маса и ще обсъждат ЕС. Може в момента това да ви прилича на утопия, но може да бъде постигнато. Помирението може да бъде постигнато, ако приемете истината. Независимо Косово е реалност и позицията на Международния съд в Хага еднозначно потвърждава това”, коментира Вестервеле.

„Картата на Югоизточна Европа беше положена и завършена” допълни германски дипломат.

От Белград германският дипломат продължи балканската си обиколка с Прищина, където му предстоят срещи с президента Фатмир Сейдиу, с премиера Хашим Тачи и с външния министър Скендер Хисени. Вестервеле ще говори пред депутатите в косовския парламент, след което ще посети православния манастир Грачаница.

Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле подчерта, че Сърбия може да влезе в ЕС само ако се примири с независимостта на Косово и спре да се противопоставя на воденето на диалог по темата, пише германският в-к „Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

В Белград, по време на втория ден от балканската си обиколка, Вестервеле заяви пред сръбски представители, че „Да искате Европа означава, да искате компромис”.

Позицията на Белград към проблема с независимостта на Косово от Сърбия, обявена през 2008 г., е една от основните пречки пред присъединяването на балканската страна към ЕС.

Борба за Косово или европейска перспектива пита сръбският вестник „Danas” и продължава: „Сърбия трябва да реши дали ще забави своята европейска интеграция чрез постоянно отваряне на въпроса за Косово, включително и актуалната резолюция внесена в Общото събрание на ООН, или ще се откаже от „твърдата” си борба срещу независимостта на Косово, заради ускорено присъединяване към ЕС” – пише Danas.

„Германия принципно подкрепя европейската интеграция на Сърбия, но Белград трябва да се помири с това, че Косовската независимост е затворен въпрос”, заявил Вестервеле. Отговора на сръбската страна бил, че Сърбия е подготвена максимално за сътрудничество с ЕС по всички въпроси, включително и косовския и че е подготвена за споразумение по отношение на текста на резолюцията. Същевременно обаче има свои червени линии.

САЩ няма да внесат резолюция за Косово в Общото събрание на ООН, но със съюзниците си от ЕС подготвят поправки чрез които съществено да бъде изменена сръбската резолюция, написа вестник ”Политика”.

„Не е вярно, че САЩ подготвят резолюция за Косово”, заявили от американското посолство в Белград във връзка с появили се твърдения, че официален Вашингтон ще се намеси в признаването на Косово от Сърбия. След като съдът в Хага излезе с консултативно мнение по Декларацията за независимост на Косово.

Сърбия ще изгуби още една битка за Косово – с това внушение сръбският Blic коментира натиска на Европейския съюз и САЩ над Белград, за да решат проблема с признаването на самопровъзгласилото се Косово.

Министърът на външните работи на Косово Скендер Хисени заяви, че в сътрудничество с пет влиятелни страни Косово е подсигурило подкрепата на десетина страни, които ще гласуват против сръбската резолюция в Общото събрание на ООН, написа ”Blic”. На заседание на правителството в Прищина Хисени е изтъкнал, че всички действия против резолюцията се водят в координация със САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Тези действия според Хисени са дали резултат и поради тази причина Сърбия щяла да загуби още една битка за Косово.

Германия предупреди Сърбия, че няма да влезе в ЕС без споразумение за Косово

След разговори с премиера на Сърбия Мирко Цветкович Вестервеле заяви, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС, но подчерта, че Съюзът няма да приеме нови членове, които имат залежали външнополитически спорове.

„Според нас една страна може да бъде член на ЕС, ако цели сътрудничество и е готова да разреши съседските си трудности съвместно”, каза Цветкович пред репортери в отговор на въпрос за сръбската позиция относно Косово.

Белград очаква от страните от бивша Югославия, които са признали независимостта на Косово да бъдат въздържани по време на Общото събрание на ООН, когато се обсъжда сръбската резолюция, написа на 25 август вестник ”Danas”.

Според неназовани правителствени източници Сърбия очаква Босна и Херцеговина да подкрепи резолюцията. В Белград били наясно, че страните, които са установили дипломатически отношения с Прищина няма да подкрепят текст, който оспорва косовската независимост, но заради европейските цели за добросъседски отношения и регионално сътрудничество очакват страните от региона да бъдат въздържани. Такива послания са предали сръбските дипломати на властите в Скопие, Загреб, Подгорица и Любляна. Македония, Черна гора и Хърватия не са съобщили позициите си, докато Словения се е обявила категорично против сръбската резолюция, която не е съгласувана с ЕС.

На 24 август, преди три дена, в. Политика публикува следнана новина: „Сърбия не желае да влиза в конфликт с ЕС, но няма да оттегли резолюцията си за Косово”

„Сърбия не желае да влиза в конфликт с ЕС, но няма да оттегли резолюцията за Косово от Общото събрание на ООН. Това заявява в интервю за белградския ”Политика” Здравко Понош, помощник-министър на външните работи на Сърбия. По думите на Понош целта на посещението на германския външен министър Гидо Вестервеле в Белград не е само резолюцията за Косово, тъй като двустранните отношения с Германия са доста широки.

„Посещението на министърът Вестервеле идва в истинския момент и възможност да се говори за решение, което е приемливо за Сърбия и за ЕС. Белград е подготвен за подобни разговори и компромиси, но съществува червена линия, през която не можем да преминем”, изтъкнал Понош.

Посещението на Вестерфале бе предшествано от американска офанзива срещу резолюцията на Сърбия в ООН за Косово

Общото събрание на ООН на 9 септември ще разгледа резолюцията за Косово, която Сърбия внесе след обявяването на решението на Международния съд в Хага. Според Тед Карпентър, вицепрезидент по въпросите на отбраната и международната политика във вашингтонския институт "Като" американските дипломати работят извънредно, за да осуетят тази резолюция. Изданието отбелязва, че Либия, която е страна председателстващ Общото събрание на ООН е приела резолюцията на Сърбия да бъде разгледана същият ден, когато ще се дискутира за Нагорни Карабах.

”Политика” цитира американския анализатор. Според Карпентър резолюцията за Косово изнервя ЕС и САЩ. Според него на проекторезолюцията се гледа като на акт, който не е приятелски. По думите му отношенията между Вашингтон и Белград в момента са напрегнати.

Нереално е да се очаква Сърбия да приеме резолюция на Общото събрание на ООН, с която ще се признае независимостта на Косово според вицепремиера и министър на вътрешните работи Ивица Дачич, цитиран от Глас явности. По думите на Дачич целта на Сърбия е Общото събрание да не приема резолюция, която ще сложи край на косовския въпрос.

„Сърбия е отворена за всякакви разговори по отношение на процеса за Косово”, подчертал Дачич.

Сърбия ще бъде решителна в Ню Йорк, е заглавието на ”Вечерне новости”. Изданието посочва, че Сърбия няма да оттегли резолюцията си за Косово, независимо от кулминацията на ситуацията. Властите в Белград оценяват, че страната няма какво да загуби.

Ситуацията с Косово не може да се сравнява с Република Сърбска - заяви посланикът на САЩ в Босна и Херцеговина, Джонатан Мур, написа „Blic”.

„Република Сръбска е една от двете съставни части, които са защитени с Дейтънското споразумение и няма право на отцепване от Босна и Херцеговина”, изтъкнал Мур. Според него ситуацията в Босна и Херцеговина сега не е еднаква с тази в СФРЮ и подчертал, че Косово в момента е независима държава.

Преди два дни стана ясно, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и външният министър на Великобритания Уилям Хейг лобират срещу сръбската резолюция за Косово в Общото събрание на ООН. Според „Blic”. Клинтън и Хейг са изпратили писма до президентите и премиерите на 50 страни, с искане да бъде отхвърлена сръбската резолюция, заради неразумното поведение на Белград. Изданието окачестви обяснението на Клинтън и Хейг като обидно. В писмата на двамата дипломати се посочвало, че с резолюцията си Сърбия отказва да приеме мнението на Международния съд в Хага, че Декларацията за независимост на Косово не противоречи на международното право. Съдът беше иницииран от Общото събрание на ООН по искане на Сърбия. Клинтън и Хейг призовават резолюцията да бъде отхвърлена, тъй като бъдещето на Сърбия и на Косово било в ЕС.


„Брюксел променя тактиката” коментира „Вечернье новости” и изтъкна, че въпреки „твърдата” позиция на сръбските държавни ръководители, че няма да се променя текста на резолюцията за Косово, не е изключена възможността за постигане на компромис с ЕС.

„Засега на масата имаме предложение да оттеглим резолюцията, но това не може да стане. Това са червените линии, през които Сърбия не може да премине”, заявил източникът на вестника. Сръбските ръководители очаквали Вестервеле да донесе в Белград „и моркова и тоягата”, тъй като в ЕС също няма единна позиция по отношение на Косово. Окончателния изход от Общото събрание на ООН ще бъде ясен на 14 септември, когато свършва заседанието.

Сърбия очаква определен брой ислямски страни да подкрепят резолюцията за Косово в общото събрание на ООН, заради резолюцията на Азербайджан за Нагорни Карабах, написа сръбският вестник ”Danas”. Сръбските власти били наясно, че страните, които ще гласуват за предложението на Азербайджан няма автоматично да гласуват и за резолюцията на Сърбия, но очакват определен брой от тях да бъдат въздържани. Според сръбския аналитик Жарко Петрович имало много еднакви неща между Косово и Нагорни Карабах.

Решението на Международния съд в Хага за Косово беше очаквано, заяви в интервю за Агенция “Фокус” Арбен Джафери, създател и почетен председател на Демократическата партия на албанците /ДПА/ в Македония.

„ООН не са против свободата на народите, тъй като това е принцип на непроменливо право на свобода на народите. Мисля, че сърбите процеса на разпадане на Югославия имаха фаворизирана позиция, тъй като те безусловно получиха правото на наследство. Това беше грешката на международния фактор, тъй като трябваше да се услови правото на Сърбия да бъде наследник на тази държава. Ако Сърбия беше условена картината в момента щеше да е съвсем различна. Затова смятам, че решението не международния съд е окончателна диверсия на претенциите на Сърбия. Риторика на Борис Тадич е идентична с риториката на господата, които се появиха по време на кризата в Югославия. Тази риторика не е политическа, онтологична. Говори за някакви бивши държави, бивши граници и бивши отношения. Тази риторика не е политическа. Тя говори за погрешно тълкуване на историята и историческите процеси”, изтъкна Джафери.

Известни са схващанията на Джафери, който застъпва  странната теза, че историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго. Джафери смята, че македонците трябва да създават не етническа идентичност, а политическа?

„Американците са една нова нация, която се гради върху политически принцип. Македонците не държат на тезата на политическа идентичност, а търсят етническа продължителност, с елементи, които не могат да се намерят. На този път обаче се губи време и смисъл на политическото съществуване”, смята Джафери. Според него търсенето на антични корени представлява криза на политиката.

Едновременно с развитието на събитията дни преди разглеждане на Резолюцията на Сърбия в ООН, бе поискана автономия на Санджак. А територията на областта Санджак е доста сложна откъм етноси. Според лидера на Социалдемократическата партия на Сърбия Расим Ляич, цитиран от сръбския вестник ”Вечернье новости”: „Регионът на Санджак е етнически шарен, тъй като в три общини мнозинството са сърби, а в три са босненци”, изтъкнал Ляич и уточнил още, че областта влиза в три държави – Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Мюсюлмани искат автономия на Санджак, предупреди сръбският вестник ”Вечернье новости”. Идеята, според вестника била за отцепване на Плевля, Бяло поле, Берана, Андриевица, Плава и Рожая /в Черна гора/ и Нови Пазар, Тутина, Сенице, Приполе, Нови Варош и Прибое /в Сърбия/. Тя произлизала от Декларацията на босненския събор, приета под егидата на главния мюфтия Муамер Зукорлич, след като беше учреден Босненския национален съвет в Сърбия.

Новината, че в Нови Пазар се подготвя възобновяване на Народния съвет на Санджак, с цел да се иска териториална автономия от Сърбия и от Черна гора, разтревожи обществеността в двете страни, коментира вестникът. Според Мелвудин Ниходжич от Демократическата партия на социалистите мюсюлманите в Черна гора не подкрепят идеята за автономия на Санджак.

Отделяне на Войводина, и раздробяване на Метохия и Санджак – всичко това е резервният вариант на геостратезите отвъд океана – Сърбия да престане да съществува един ден като държава.

Текстът на сръбската резолюция за Косово, която ще бъде дискутирана на 9 септември т. г. в Общото събрание на ООН, няма да бъде променен. Президентът Борис Тадич, премиерът Мирко Цветкович, вицепремиерите Божидар Джелич и Ивица Дачич, както и външният министър Вук Йеремич обявиха че са съгласни със съдържанието на документа. Висшите сръбски политици смятали, че Сърбия не трябва да се съгласи със САЩ и най-влиятелните страни от ЕС да променя текстът на резолюцията.

Междувременно, на 18 август, ЕК подкрепи членството на Косово в Европейската банка за възстановяване и развитие. Това заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен, след срещата с косовския министър на финансите Ахмет Шаля в Брюксел. Приемът на Косово в ЕБВР се случи след като миналата година Косово стана член Световната банка и на Международния валутен фонд.

Тази новина бе разпространена на фора на една друга: Хашим Тачи забрани посещенията на сръбски официални лица в Косово.

Същият ден, 18 август, македонски уахабити създадоха клип за Осама Бин Ладен, който се пее на албански. Албански политици отрекоха, клипът дае саздаден в Скопие, и предположиха, че става дума за клип, направен от радикална ислямска група в Косово.

Няколко влиятелни страни членки на ЕС решиха да употребят резолюцията за Косово, която Сърбия внесе в Общото събрание на ООН, като средство за натиск върху Белград, заяви в интервю за сръбският вестник ”Политика” Божидар Джелич, вицепремиер по евроинтеграцията на Сърбия. Според Джелич, поради тази причина молбата за членство на Сърбия в ЕС ще бъде разглеждана в края на годината, а не през септември, както се очакваше.

„Тази политика е погрешна според нас, тъй като може да доведе до забавяне на процеса на евроинтеграция и да дестабилизира целия регион, не само Сърбия”, изтъкна Джелич. Според него позицията не Белград не се е променила и страната никога няма да признае независимостта на Косово.

„Същевременно ние никога няма да се откажем от членството в ЕС. Вътре в Съюза също няма консенсус по отношение на Косово. Пет страни членки не са признали независимостта и няма да направят това. Поради тази причина ЕС не може да ни изправи пред избора членство или Косово. Но всички сме насяно, че трябва да се намери решение, за да може да се интегрира целият регион”, изтъкнал още Джелич.

Дипломатическата офанзива на Сърбия, в страните които не са признали независимостта на Косово даде резултати. На 13 август бе отчетено, че няма нови признавания на независимостта на Косово, въпреки мнението на Международния съд в Хага. Специални пратеници на президента Борис Тадич посетиха 55 страни, в които са предали посланието на държавния глава, в което се призовават страните да не променят досегашната си позиция за Косово.

В статия, озаглавена "Катастрофалният косовски прецедент” /The Kosovar Pandora's Box?/и публикувана в юлски брой на „Уолстрийт джърнъл”, външният министър на Сърбия Вук Йеремич заяви, че независимостта на Косово представлява опасен пример за света. Йеремич изразява мнение, че Прищина е отворила кутията на Пандора и е създала предпоставка за „особено проблемни последствия за международната общност”, ако по неин пример етническите групи по света решат да обявят независимост и застрашат границите на страните, в които живеят.

Да се твърди, че всички в Сърбия са единодушни по позицията за Косово би било пресилено. Както се случи в България през последните 20 години и в Сърбия САЩ си купиха Троянски коне, които да говорят с гласа на официален Вашингтон.

„Ако Сърбия продължава да настоява за самостоятелна резолюция за Косово, която не е съгласувана с ЕС, може да забрави на европейската интеграция през следващите няколко години”, заяви Милан Паевич, анализатор, поддържащ про-американка позиция за отделената, самопровъзгласила се за независима обалст Косово.

САЩ ще се опитат да възпрепятстват резолюцията на Сърбия за Косово и ще употребят своето влияние в ЕС и в международните институции срещу Сърбия, заяви Тед Карпентър, американски анализатор, цитиран от белградския вестник ”Глас явности”. Според него твърде възможно било захлаждане на отношенията между САЩ и Сърбия, тъй като не са се изпълнили очакванията на Вашингтон от реализирането на американската политика.

Индия няма да признае независимостта на Косово, въпреки мнението на Международния съд в Хага, съобщиха от индийското външно министерство.

„Анализираме мнението на съда за Косово. Нашата позиция относно едностранно обявената независимост на Косово не се е променила”, се казваше в съобщението.

„В течение на следващата седмица около 10 страни може да признаят Косово, което провъзгласи едностранно независимостта си от Сърбия през 2008 г. обяви косовският министър на външните работи Скендер Хисени, предаде АФП на 8 август. - Външни министри и високопоставени дипломати от няколко десетки страни ми сигнализираха за подобна стъпка непосредствено след решението на съда,” каза Хисени в интервю за босненския вестник „Дневни аваз”.

Въпреки напъните на Хисени, признания така и не се случиха... Очаква се 9 септември, когато в ООН ще се разгледа Резолюцията за Косово. От нея ще стане ясно дали Хилъри Клинтън, и колегите й от ЕС са свършиха добре работата срещу Сърбия.

След това вече Белград ще трябва да направи трудния избор и въпреки рекета на САЩ и ЕС да заяви дали ще предпочете териториалната си цялост пред членство в Евросъюза...

ЕС иска саможертви – е тезата на стратезите от Брюксел, но да не забравяме, че Сърбия не е България.

 
Големите бъркотии в България в повечето случаи са продукт на безпросветни, продажни и алчни хора, които разполагат пари, власт, голяма уста и достатъчно медийно (не)внимание. За този продукт значително допринася именно медийното невнимание – неволно или нарочно – към лъжите, манипулациите или безпросветността на подобни гости, пише e-vestnik.bg

Полицията на Румъния влезе в сблъсъци с местни хора около сондаж на шистов газМинаха почти три години от приетата след  широк обществен натиск забрана на технологията фракинг в България (единствената технология, чрез която се проучва и добива шистов газ). За това време промяна на опасната за човешкото здраве и природата технология няма. Фракингът, известен още като хидравлично разбиване, си е същият. Единственото, което се променя са нарастващите забрани на фракинга в други страни, щати и общини, както и изследванията, доказващи замърсяване на води, разболяване на хора и унищожаване на природа. От Гражданската инициатива против фракинга и Зелените постоянно споделяме такива новини във Фейсбук и коментираме фактите пред медии.

Въпреки тези факти, в националните телевизии например продължават да се появяват хора, които съвсем спокойно, без никакво оспорване от водещите, продължават да прокарват тезата, че за да бъде енергийно независима България трябва да добива шистов газ. В повечето случай тази теза е съпроводена от манипулации и от чисти лъжи, на които телевизионните водещи не реагират.

Миналата седмица през национални телевизии минаха

двама радетели за шистов газ в България – Кирил Домусчиев и Делян Добрев

И Водачът „патриот” Валери Симеонов се изказа в полза на шистовия газ още преди изборите. Манипулациите, които и тримата изрекоха свободно дават повод да направим този „сондаж” за журналистическа компетентност, при това по тема, която „дъвчем” у нас вече четири години и която е ключова за сигурността и благосъстоянието на цялото общество. Още повече, пак през миналата седмица вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха публикации съответно на “Файненшъл Таймс” и “Ню Йорк Таймс”, в които, без доказателства и с помощта на голословните твърдения на Цветан Цветанов и шефа на румънската икономическа комисия Юлиан Янчу, се внушава, че Русия е платила на протестиращите срещу шистовия газ в България.

Нека започнем с водача на патриотите Валери Симеонов, който преди изборите в предаването “Факторът Кошлуков” (ТВ7) каза: „Шистовият газ не е някаква проказа. Това е един добив, в който са постигнати максимални защитни механизми”. Това твърдение е невярно. Съществуват десетки научни изследвания, които доказват, че фракинга замърсява водите с токсични и канцерогенни химикали и уврежда здравето на хората. В средата на октомври например, изследване на водата от осем кладенеца в Централна Калифорния откри крайно високи нива на канцерогенните арсен и талий заради незаконно изхвърляне на 12 млрд. литра отпадъчни води. Информацията беше потвърдена от правителството на САЩ. Това се случва в държавата, където започва добива на шистов газ, и която е с години по-напред от България в регулацията на индустрията.

В средата на септември учени от правителството на САЩ потвърдиха, че земетресенията в Колорадо и Ню Мексико са в следствие от фракинга. Важен за отбелязване е също факта, че партньорът на НФСБ в Патриотичния фронт – ВМРО, бяха една от партиите, които се опитаха да яхнат протестите срещу шистовия газ преди три години, а сега си замълчаха относно позицията на Симеонов.

Кирила Домусчиев - от футбола до шистовия газ и обратноСледващият офанзивен халф в шистовия отбор – Кирил Домусчиев, излезе на терена на “Събуди се” (Нова ТВ) миналия четвъртък. Новият председател на КРИБ поиска да започнем да добиваме шистов газ, тъй като това бил „най-реалният начин да се справим с евентуално задаващ се енергиен проблем”, и добави: „Винаги има кой да протестира, независимо дали разбира или не. Една Полша се измъкна например от газовата зависимост по този начин”. Да, има кой да протестира, защото все пак има хора, които освен с футбол се занимаваме и с това да се информираме какви рискове налагат големите компании на обществото. Зелените и Гражданската инициатива срещу фракинга, за разлика от г-н Домусчиев и някои ТВ журналисти разбираме, защото четем. И понеже четем, знаем и какво е реалното положение в Полша. От 11 чужди компании, решили да инвестират през последните 4 години в полския пазар на шистов газ, 7 се отказаха от своите планове още през миналата година, въпреки инвестицията им от общо 623 млн. евро. Нито една от 66-те работещи в Полша сонди засега не е потвърдила търговската възвращаемост на добива.

Ако в края на по-миналата седмица властта се подигра с културата и медиите чрез Слави Бинев, то в края на миналата седмица тя се подигра с природозащитното движение чрез Делян Добрев. В петък председателят на парламентарната енергийна комисия изрече в студиото на “Денят започва” (БНТ1)

две манипулации и една лъжа:

Първата манипулация: „България е може би единствената страна, в която съществува забрана за проучване и добив на шистов газ”. Втората манипулация: „Така както днес хората се плашат от шистов газ, така навремето са се страхували, че шумът от железницата ще безпокои кравите” (без коментар).

Лъжата:  „Проучването и добива на шистов газ не носят риск за околната среда”. Един американски възпитаник и бивш министър на икономиката и енергетиката няма как да не знае, че фракинга не само носи риск, ами нанася много сериозни и дълготрайни щети. За информация на г-н Добрев и екипа на обществената телевизия, който не го опроверга в петък, забрани на фракинга, освен в България, има още във Франция, Германия, Чехия, Швейцария, Австрия, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия, Южна Африка, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Канада, както и в 14 щати на САЩ. Родното място на фракинга – гр. Дентън, щата Тексас, забрани технологията точно преди един месец на 5-ти ноември.

На 2-ри декември вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха почти дословно публикации от американски вестници с конспиративни теории,

скалъпени с помощта на подсъдимия Цветан Цветанов

и един румънски политик. Направиха това без да потърсят като засегнати страни нито Гражданската инициатива срещу фракинга, нито Зелените. Според журналистите на “New York Times” и “Financial Times” протестиращите срещу шистовия газ у нас сме платени от Русия – без никакви конкретни доказателства. Ако желаят да приложат плурализма като основно правило в журналистиката, екипите на родните два вестника могат да си направят труда да преведат и статията на „The Guardian” от септември със заглавие „Как Държавният департамент на Хилъри Клинтън продаде фракинга на света” (How Hillary Clinton’s State Department sold fracking to the world) – по данни от грамите, разпространени от “WikiLeaks” и сайта “Mother Jones”.

Ако искат да бъдат уважавани като достойни професионалисти, журналистите ни трябва да информират обществото и затова как правителства и политици действат в полза на добивните компании, а не само какво казват политици и бизнесмени за протестите и протестиращите. Трябва да свикнат да правят проучвания и да се допитват до науката и базите данни, не само до красивите величия на бизнеса, футбола и политиката. За съжаление, четири години по-късно, сондажът за журналистическа компетентност по темата „шистов газ” е по-неуспешен и от сондажите на 11-те компании и 66-те сонди за шистов газ в Полша за същия период взети заедно.

Продължаваме да се надяваме, както и да помагаме с каквото трябва. Ако ни потърсят, разбира се. А най-вероятно няма да минем и без още протести. Защото ако управляващите не се опитат в най-скоро време да отменят забраната за фракинг, протестите ще са по повод Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което са се засилили да подписват още преди да е написано. Затова уважаеми колеги, моля ви, стегнете се! Поне вие, които се чувствате като истински журналисти, а не като платени статисти.

—- —— ——
* Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки на СУ „Св. Климент Охридски”, член на НС на ПП “Зелените”, член на Съюза на учените в България, участник в „Гражданска инициатива срещу фракинга за шистов газ”. Темата на дисертацията му е “Риск комуникация за намаляване на опасността от индустриални кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”

 

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

  • Как си представя Уляна Пръмова американският посланик в Анкара да се появи по турска телевизия и да започне да съветва Ердоган, да не правят ортаклък с Русия в енергетиката?
  • Или как си представя посланикът на САЩ в Белград да съветва Борис Тадич за енергийните проекти на Сърбия, като му налага мнението на Белия дом?
  • А в състояние ли е да си представи Пръмова как американският посланик в Германия отива в тамошна телевизия и започва да дава напътствия на Меркел?

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

 

Бойко Борисов, премиерПо-важни са природата на България – заяви премиерът Борисов, че отговорил на Хилъри Клинтън по темата проучване и добив на шистов газ. Дали мораториумът за проучване и добив ще продължи, или от ГЕРБ ще намерят вратичка за прокарване на интересите на американската „Шеврон” – времето ще покаже...

След като Иван Костов прокара Декларация в парламента, с която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване и прекрасно обслужи съседна Турция, в четвъртък миналата седмица, в навечерието на идването на Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, той за втори път тръгна да се харесва на чуждите господари с внасяне на Проекторешение за отмяната на проучването и добива на шистов газ в България.

Иван КостовЯвно бившият Командир е много отчаян, щом тръгна на такива рискови стъпки в политическото си поведение, още повече, че социолози вещаят, че това негово пребиваване в парламента ще му е за последно.

Партийката на Костов спря включването на България в газопровода „Син поток” и той мина покрай нас, същата му партийка е радетел за спиране на съвместните енергийни проекти с Русия – „Южен поток” и „Белене” под предлог, че трябва да бягаме от руската енеригйна зависимост!

Той, който приватизира и продаде „Нефтохим” в Бургас на руската компания „Лукойл”, не  спира да се прави на русофоб с надеждата, че САЩ ще се погрижат за неговото депутатско дълголетие и в следващия парламент!

Костов не се интересува от това, че спирайки един „Южен поток” и заместването му с добив на шистов газ ще превърне поне ¼ от страната ни в пустиня и негодна за живеене, поради отравяне на водата и почвата-не отварям дума за земетръсния риск?

Пресконференция на премиера Борисов и Държавния секретар, Хилъри КлинтънЗа него е важно единствено да отстоява американските интереси, да отстоява интересите на Република Турция и неговото лично благополучие!

Само че според информация на Дарик радио, министър-председателят Бойко Борисов заяви на пресконференцията в Министерски съвет, която дадоха двамата, че „... природата и екологията са на първо място за България. Докато не убедим обществото, че няма опасност, не можем да вървим напред, същото бих казал за атомната енергия.”

Клинтън и Борисов са обсъдили енергийни теми, но премиерът е бил категоричен, че засега мораториумът върху проучванията за шистов газ у нас остава.

Държавният секретар похвали България за начина, по който се справила с комунизма, но дали нейната страна се е справила с някои комунистически порядки?

Оковаване в белезници в американския Конгрес на режисьора Джош Фокс - позорният арест бе показан единствено по ТВ СКАТПресен пример имаме от 1 февруари, когато бе изслушването от представители на американския Конгрес за ползите и вредите от добива на шистов газ. На това заседание бе окован и изведен от залата с белезници известният кинорежисьор документалист Джош Фокс, автор на филма „Gasland” /номиниран за „Оскар” миналата година – бел. Л. М./ само защото искал да заснеме със своята камера изслушването в Конгреса на САЩ. В Щатите добива на шистов газ е забранен в 4 щата, сред които и Ню Йорк.

Освен това забрана за проучване и добив на шистов газ има във Франция и нарушителите се наказват със затвор, във Великобритания – също.

Корпорацията  “Шеврон” беше осъдена от Еквадор да заплати 8.6 милиарда долара признати искове от общо 28 милиарда предявени, заради замърсяването на басейна на Амазонка, при сондажи за проучвания за добив на нефт и газ. Шеврон обаче няма да плати нищо защото решението на еквадорския съд според корпорацията е... незаконно. Журналистите често наричат този регион “Амазонския Чернобил”. Потресаващ факт е, че процесът се е водил в продължение на 18 години, след като в резултат от замърсяването се унищожава не само природата, но умират над 1400 местни жители, а около 30 000 са с влошено здравословно състояние. Основните заболявания вследствие на тази екологична катастрофа са – рак, кожни и тежки респиратовни заболявания. Твърди се, че за получаване на правото на лиценз в Еквадор “Шеврон” са заплатили 12.9 милиона долара за лобиране.

За същия режисьор министър Трайчо Трайков обяви по телевизията на всеослушание, че се е извинил за твърденията във филма – цинична лъжа, която показа докъде се простира моралът на Трайков и откъде започват интересите му.

Изключително важно  е да се знае следното:

1. За добиването на шистов газ са необходими огромни количества вода която е смесена със силно токсични и доказано канцерогенни химикали, тази вода трябва да се изпомпи и изхвърли някъде. Това някъде ще бъде тук в България или в Черно море което ще стане неизползваемо за какъвто и да било туризъм.

2. Шистовият газ не излиза на повърхността само по предварително прокопаните канели, а си пробива път по всякакви пукнатини в земята така че е напълно сигурно че газа примесен с канцерогенни химикали ще достигне до водните хоризонти и ще ги замърси.

Ако си мислите че риска е до някъде оправдан от евентуалните приходи които ще превърнат България в нещо като балкански Кувейт спомнете си случая с концесията на  “Дънди – прешъс метал” от Канада, дадена от правителството на Сакскобурготски, според договора с която 95% процента от златото добито от находището в Крумовград остава за Дънди, а за България 5% и тотално отровена природа.

 

Тъкмо приключи недоволството в някои добри европейски издания, че за командировки Барози изхарчил 700 000 евро, и още не затворили уста гражданите на страните-членки в европространството, дойде изцепката на другарката Аштън, която ще отговаря за външната политика на Европейския съюз.

Налага се да припомня, че така наречената днес баронеса Катрин Аштън, работила усърдно в младежките си години в левичарска група за ядрено разоръжаване, блесна пред евродепутатите при изслушването с това, че не направи никакво впечатление и не била достатъчно конкретна при конкретните въпроси -/за разлика от изслушването на явилата се по-късно българка Кристалина Георгиева – бел. Л. М./.

Многото очаквания, с които бе натоварено вписването на Аштън в бъдещата европейска дипломация – стигнаха преко сили до – примиряване от „немай-къде” с тази кандидатура. Оттук нататък всяка прогноза би била не на място – дали Аштън ще го играе европейска Хилари Клинтън или ще бъде себе си – това тепърва има да видим от бившата левичарка, преобразена стремително в баронеса.

Засега ще се задоволяваме с гафовете й и с непремерените й претенции, които определено са далеч от понятието „върховни”, ако вземем в предвид наименованието на назначението й – „върховен представител на Европейския съюз за външна политика и сигурност”.

Една от издънките на бившата левичарка, която ще има претенции за влизане в класацията „Емблематични гафове” бе тази с изявленията й за Грузия. Със замаха на домакиня която крои престилки Аштън взе цяла пачка кибрит и се заигра тъпо до бутилката с газ в Закавказието, като влезе в един конфликт, който току що бе затихнал с неимоверните усилия на Франция и Русия.

„Европейският съюз приветства новата стратегия на Тбилиси за Абхазия и Южна Осетия”, заяви върховният представител на ЕС външната политика и сигурността Катрин Аштън, предаде РИА Новости.

Одобрената от правителството на Грузия на 28 януари стратегия, с названието „Участие по пътя на сътрудничеството”, както е записано в текста на документа, „отразява категоричното решение на Грузия да постигне пълна деокупация на Абхазия и Цхинвалски регион/Южна Осетия, да прекрати процеса на анексия на окупираните територии от страна на Русия и по мирен път да проведе реинтеграция на тези територии и тяхното население в конституционното пространство на Грузия. Властите на Грузия ще се стремят да постигнат поставените цели единствено по мирен път и с помощта на дипломацията. Изключва се възможността за решаване на конфликта по военен път”.

Така в действителност в своето изявление Аштън откровено призова правителството на Грузия да проведе консултации с всичките заинтересовани страни относно подготовката на плана за действие за реализирането на дадената стратегия, като приветства намеренията на Тбилиси да изработи неутрални рамки за взаимодействие с „властите, контролиращи Абхазия и Южна Осетия” и призова всичките страни да ги реализират колкото се може по-бързо.

Аштън не пропусна да потвърди подкрепата на ЕС за независимостта и териториалната цялост на Грузия.

Всъщност Аштън даде да се разбере, че мирът не й е най-комфортното състояние и с този знак продължи делото на предшественика си Хавиер Солана, бившият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурност от преди няколко години! Тогава се проведе среща на Солана със Саакашвили, на която бе обсъдена възможността руските мироопазващи сили в Абхазия и Южна Осетия да бъдат заменени с европейски наблюдатели. Но това беше преди три години и тогава Русия предупреди Европейския съюз да не се намесва в райони от територията на бившия Съветски съюз! Оттогава фитилите на Солана бяха подмокрени от не едно и две знакови събития...

След милитаристичните вопли на Солана дойде предизвиканата от Тбилиси петдневна война, по време на която бяха извършени откровени убийства на територията на Южна Осетия. Тогава Белия дом все още разгорещено попечителстваше над своя послушник Саакашвили, а в ЕС медиите гърмяха, че Русия е виновна за всичко. След това нещата се обърнаха и стана ясно, че май Русия не е виновна за петдневната война в Южна Осетия и Абзхазия.

Три години по-късно в първите дни на март 2010 ИТАР-ТАСС предаде една четена вече новина:

„САЩ "поддържат суверенитета и териториалната цялост на Грузия". Заяви го в телефонен разговор с грузинския президент Михаил Саакашвили следващият американският вицепрезидент Джо Байдън. Разлика няма, само времето е в мандата на следващия американски президент, който уж трябваше да бъде по-интелигентен от Джордж Буш...

Всъщност Байдън се изказа като Североатлантическо ехо. Той повтори дословно казаното от генералния секретар на Алианса, Андерс Фог Расмусен по време на посещението му в края на декември 2009 в Москва.  „НАТО няма да прави компромиси с Русия по въпроса за  Грузия”, заяви на пресконференция в руската столица Расмунсен.

"В никакъв случай не сме готови да правим компромиси по принципни въпроси" каза Расмусен, за когото очевидно една и съща ситуация веднъж е принципна, както изтъкнатата от него ситуация за Грузия, а друга - напълно идентична – не е принципна, когато става дума за Косово.

Или казано с други думи – когато иде реч за териториалната цялост на Сърбия – областта й Косово е независима държава. Но когато се заговори за Грузия – независимите Абхазия и Южна Осетия не се приемат за държави, а за откъснати територии.

Т. е. може да бъркат САЩ, НАТО и Европейския съюз с двете ръце и в меда, и в маслото, но след това се прави принципна разлика между едната ръка и другата.

Няма да отварям дума за нашите дипломати, които броени дни след края на предизвикания от Грузия въоръжен конфликт /27 август 2008 г./не чакаха, а се втурнаха първи да се тревожат за отделилите се Южна Осетия и Абхазия, така както се зарадваха на идентичното отделяне на Косово от Сърбия!

Но да се върнем към европейската дипломат №1, така наречената баронеса Аштън и нейните скромни мечти.

Преди няколко дни „Таймс” отбеляза следното: „Върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън отправи молба да й бъде предоставен личен самолет, което ще й позволи да работи по-ефективно”. Или казано с други думи – тръгне ли баронесата да слиза от стълбичката на самолета – ефективността й тутакси започва да се губи.

Вярно е, че като върховен дипломатически представител на Аштън ще й се наложи да изминава поне 500 000 км годишно, но тя не е нито първият, нито последният дипломат все пак, а Европа все още е в криза. И номерата, че само в самолета Аштън ще е ефективна в работата си може и да минат, ако беше стюардеса поне...

От друга страна, ако седейки в самолета Аштън работи, то могат да бъдят избегнати някои нейни бъдещи гафове? Дали? Тогава не ни остава нищо друго освен да апелираме към ЕС: „Не сваляйте Аштън от самолета! Зареждайте във въздуха!”

Така в Европа ще има мир, и ще се избегнат опасностите на един президент от Кавказкия район да му се събужда циклофренията и възобновява манията му за величие!

 
Президентът е фактор във външната политика на нашата страна.
Росен ПлевнелиевВъпреки това той, Росен Плевнелиев все още не е влязъл в час в първата седмица от своето президентстване, си позволи да говори безсмислици по важен проблем, който народните избраници сътвориха.

На въпрос на репортерката от НТ СКАТ как ще коментира приетата Декларация на българския парламент, с която се осъжда възродителния процес като форма на етническо прочистване, Плевнелиев каза:
-    Що за въпрос ми задавате, извинете! След като Народното събрание категорично се е произнесло по този казус, аз мисля, че няма нужда от допълнителни коментари.

Плевнелиев замълча, когато го попитаха имало ли е етническо прочистване.
Имало ли е етническо прочистване, имало ли е депортация – депутатът Иван Костов го обяви от трибуната на парламента.
Президентът Росен Плевнелиев отговори с най-тъпото възможно питане: Що за въпрос ми задавате след като парламентът се е произнесъл по този казус.
Че утре парламентът може да обяви война – това означава ли, че президентът пак ще пита: „Що за въпрос ми задавате?”

Господин президент,

Росен ПлевнелиевНе задаваме въпрос за имплантите за гърди менте – не Ви питаме и защо един министър като Цветан Цветанов, който все още се бори със словореда и продължава да не знае значението на думите в българския език, като оставя недовършени изречения - отговаря и одобрява полицейско насилие!
Утре на турските политици ще им скимне да дадат България в Международния наказателен съд в Хага – пак ли ще питате „Що за въпрос ми задавате?”

Какво етническо прочистване е така наречения възродителен процес, след като от живите заминали, повече от половината се връщат в България?
Във връзка с какво се случва това – във връзка с етническото прочистване, при което реално живи заминават и повече от половината живи се връщат?
Или е налице депортация, при която половината „депортирани” се връщат по родните си места?
Нима Росен Плевнелиев не е чул, или чел за емисарите от Анкара, които са агитирали, плашили и принуждавали български мюсюлмани да заминават масово за Турция?
Да не би по това време точно бъдещият Баща на нацията, Плевнелиев да е спал по пейките в Германия и е пропуснал събитията?
Май това със спането беше от по-късен период.
Третият вариант е, да си мислим, че го е страх да се еманципира от дивотиите на депутатите.
А да е чувал случайно президентът за Ангорския договор и изселниците от Източна Тракия и Одринско, чийто наследници все още чакат да им се изплатят милиони от турската държава?
Нали той декламираше, че ще е президент на всички българи?!

Представя ли си Плевнелиев как казва на френски репортер подобно нещо – и наясно ли е какво ще последва от думите му във Франция?
Ще му припомня арабските вълнения във Франция преди няколко години, когато френската държава прие забрана на бурките – тогава разумът надделя и лидери на тези араби, станали френски граждани обявиха: Няма да окървавим нашите забрадки!
Вълненията приключиха и протестиращите се прибраха, уважавайки закона на страната, която бе станала тяхна втора родина.
Но Франция уважават човекът в президентската институция...

Защо идва Хилъри Клинтън?

Държавният секретар Хилъри КлинтънДържавният секретар идва на 5 февруари, за да окаже натиск върху българското правителство за шистовия газ – да се промени закона, за да може Шеврон да няма проблеми с проучването и добива на шистов газ.
Клинтън идва, за да е сигурна, че България няма да изтегли войниците си от Афганистан, след като френският държавен глава Никола Саркози и афганистанският му колега Хамид Карзай призоваха за изтегляне на всички войски на НАТО през 2013г. - година по- рано от плануваното. Така поне написа британският в. „Гардиън”.
Френският президент Никола Саркози заяви на 27 януари, че френските военнослужещи ще напуснат Афганистан в края на 2013 г. и Париж ще предложи на НАТО всички чуждестранни военни операции в Афганистан да прекратени през следващата година, една година по-рано от плановете на Алианса.
В същото време британският премиер Дейвид Камерън предупреди другите членове на НАТО, че скоростта на изтеглянето на чуждите войски трябва да зависи от това, дали афганистанските сили за сигурност са готови да поемат отговорността за обезпечаването на сигурността в страната.

Кога ще се изтеглим от Афганистан,
на фона на решението на още 6 европейски държави, които започнаха процедура по изтеглянето – ще припомня, че в Афганистан НАТО претърпя първия си военен, политически и морален провал!
Въпрос към Плевнелиев на репортерка от НТ СКАТ: Има ли намерение като върховен главнокомандващ на българската армия да изтегли българските войски от Афганистан, след случая с убийствата на войници от Франция.
Отговорът бе:
„Аз поех предизборен ангажимент България да изпълнява своите конкретно поети ангажименти по мисии в чужбина. Като върховен главнокомандващ нямам никакво намерение да променям ангажиментите, които съм поемал – България ще бъде солидарен и активен член в нашата организация за сигурност НАТО и ще изпълни ангажиментите си по договор и така, както са поети. Разбира се, сигурността на нашите войници за мене е важна и аз съм убеден, че се вземат всички мерки в тази посока”.

В България въпросът с изтегляне от силите на НАТО на българските войници не стои – нашите политици си падат по изказване на съболезнования на близки на загинали, по посрещане на ковчези, но да изневерят на НАТО – Пази, Боже – такова нещо няма как да се случи!
Така че нашите войници ще трябва да останат още три години в Афганистан, но не това е най-страшното!

Очаква се официално г-жа Клинтън да поиска от българското правителство предоставяне на американските бази в България, за използване от американските войски и ВВС при евентуална военна операция срещу Иран!

Ето част от коментара на Боян Чуков в официоза „Стандарт”, назован „САЩ ни вкарват в орбитата на Турция”:

„През последните 2 г. ние имаме една от най-проамериканските външни политики в целия ЕС. По-скоро сме имали конфликти с Германия, с Франция и с много други водещи европейски страни.
Има още един важен момент, който не се усеща в България. Ние в момента сме в изключителна международна изолация. Последната визита на министър-председателя в Германия бе шумен провал. От друга страна, още една голяма държава в ЕС като Великобритания на практика не ни обръща никакво внимание. И ни остава единствено някаква подкрепа от Вашингтон. Така посещението на Хилари Клинтън има смисъл в това да се покаже, че Вашингтон стои зад сегашното правителство...”


Е, как ще излезем от ситуацията на изолация – със слугинаж през Белия дом и неговите авантюри?
Едва ли – лошото е, че един от факторите за външна политика, президентът Росен Плевнелиев само ще се съгласява и усмихва на Хилъри Клинтън!

Дали някога и в каква степен Росен Плевнелиев ще се разграничи
от антибългарската политика, която води правителството на ГЕРБ?

Първото изявление, които даде президентът Росен Плевналиев след встъпването си в длъжност бе доста смущаващо, още повече че то бе дадено под зоркия поглед на премиера Бойко Борисов:

„Като президент няма да бъда коментатор на всяка случка, всеки ден, която се случва в тази държава!
От друга гледна точка искам ясно да заявя, че президентът отговаря за процеси, за модели. Да, аз ще следя конкретни казуси, но в тяхното развитие, а не просто – ден за ден и всяка случка да ги коментирам. Радвам се, че изпълнителната власт вече взе мерки, радвам се, че има наказани, надявам се и в този конкретен случай, в края на процеса, да видиме и промяна в процедурите, или в начина, по който се адресират, ще го кажа в прав текст: оценката на риска е важна, т. е. какъв е рискът за една акция. Но аз, като президент ще изчакам да видя всички действия, ще изчакам да видя промените в нагласата на работа, и ако видя, че има подобрение – ще го кажа.
Ако видя, че не се учиме от големи, малки грешки и продължаваме да действаме по същия начин – също ще го кажа.”


Моделиер на изчакване, поредният политик, който ще говори и нищо няма да казва, или поредният инвентар в президентството, който ще се държи правилно, ще си отваря устата, само ако не го застрашава нищо и ще бъде зрител на горещи и скандални събития в страната.
Българският избирател отново изтегли късата клечка с този избор.

Като се страхува от вътрешния министър Цветанов – по-добре ще е Плевнелиев да си мълчи, или да пътува зад граница, вместо да прави подобни изявления!
Не твърдя, че ще му е лесно в менгемето „Борисов-Цветанов”, но унижението на което ни подлага с Нищоговоренето си, или пороя от клишета - не говоря за унижението, на което той самият се подлага, та ситуацията с внимателното поведение и говорене, съчетани с неочаквано избухване идва в повече за националното ни самочувствие!
Това бе позицията на президента за убийство на 17-годишно момиче, това бе неговият коментар по „самопрострелването” с полицейски пистолет на единствения знаещ нещо за въпросното престъпление, това бе неговата позиция за грубото нахлуване на 25 полицаи в дома на граждани, за да задържат едва 5 кутии цигари, това е неговото отношение към продължаващите опити от страна на министъра на вътрешните работи да хули съда, това бяха реакцията и отношението на президента Плевнелиев по разразилия се срамен скандал, който предизвика МВР-министъра от парламентарната трибуна.

Бащата на нация, държавният глава на България – много пъти ако, ако, ако.
На подобно говорене народът казва: „Страх лозе пази” и „Дрън-дрън!”

Посланиците – Плевнелиев не решава, а подписва чужди решения?
Посланиците на Република България – определят ги хора на САЩ, Борисов козирува, а президентът Плевнелиев  само ще изпълни спуснатите отгоре кандидати за дипломатически постове.
Защо генерал Никола Колев бе предложен официално за посланик в Кралство Холандия, след като Холандия е твърдо налага вето и е категорично против влизането на България в Шенген заради организираната престъпност и нехайството на правителството по тази престъпност. Тук изключвам празните приказки, клишета и лозунги, операциите на Цветанов с измислени от него имена и сриването на обвиненията в съда.
В Кралство Холандия където коалиционен партньор на властта е Партията на свободата, точно там пращаме един военен, без никакъв дипломатически опит, човек, но затова пък с интересна биография
Борисов лично защити и утвърди тази кандидатура, въпреки че непрекъснато обвиняваше предишния президент в безпринципна политика, а както знаем, един началник на кабинета, какъвто беше Колев стои в основата на много от събитията, в политиката, която водеше Георги Първанов!

„Генерал Колев беше началник на Генералния щаб на Българската армия – отговори премиерът на репортерка от  НТ СКАТ. – Един прекрасен офицер, и затова заслужава да отиде посланик в Холандия и съм си дал съгласието.  
Колев не е бил от Държавна сигурност...”


Генерал Никола Колев е завършил съветска генералщабна академия преди 10 ноември 1989 година. А това е Академия, в която достъпът става само с одобрението на Политбюро на ЦК на КПСС, курсантите се обучават от преподаватели на Главно разузнавателно управление на съветската армия– /ГРУ/, което всъщност е Военното разузнаване.
Тези сведения в такъв порядък изнесе Велизар Енчев с коментара, че спокойно можем да кажем, че генерал Колев е обучаван от преподаватели на съветските тайни служби преди 1989 година.
Оторизираният сайт Биволъ да публикува материали от Уикилийкс
Другият интересен момент бе, че миналата година Уикилийкс, и лицензираното му издание сайта Биволъ изнесе следното:
От грама изпратена във Вашингтон през 2003 г. става ясно, че Колев, тогава шеф на генералния щаб, е считан за особено ценен контакт, който трябва "стриктно да се защити". Колев занесъл в посолството доклад за корупция, който е връчен също така на президента Първанов и на висши военни.  
Съдбата на този доклад не е известна, но липсват данни за повдигнати обвинения от прокуратурата. Това означава, че Първанов и самият Колев, който стана впоследствие шеф на кабинета, са прикрили доклада и информацията за евентуални престъпления, описани в него.

Тази информация излиза от грама с гриф СЕКРЕТНО от 10 януари 2003 г., озаглавена "Разнищване на юридическия кръг - атакувани са водещи фигури от управляващата партия". Тя е подписана от зам.-посланик в София Родерик Мур.
[03SOFIA88] - https://www.balkanleaks.eu/03sofia88.html
(Превод на български).

В базата на Wikileaks с доклади от София това е единствената грама за дълъг период от време: от юни 2001 г. до декември 2004 г.
Родерик Мур, като заместник-посланик в София в свой Доклад от 10 януари 2003 година, озаглавен „Квадратурата на юридическия кръг” пише, че бившият началник на Генералния щаб, генерал Никола Колев ни даде неогласена информация и таен доклад за корупция в Министерство на отбраната,
В грамата е отбелязано, че името на Колев трябва да се запази в тайна (strictly protect), което е характерно за ценните информатори на посолството.
Т. е. Мур твърди, че освен, че е изнесъл секретна информация за САЩ, генерал Колев е информатор на посолството на Щатите!

И този генерал, днес толкова уважаван от Бойко Борисов, който преди 10 ноември 1989 г. бе в съветска генералщабна академия учил с преподаватели от ГРУ /същото ГРУ, чийто офицер бе и избягалия на запад Виктор Суворов – бел. Л. М./, а след 10 ноември е бил информатор на американското посолство, отива за посланик в Кралство Холандия!
Защото нямал нищо общо със специалните служби!
Бих попитала: със специалните служби на коя държава смята Борисов, че генерал Колев няма принадлежност и затова заслужава да отиде посланик в Кралство Холандия?
Тук ще припомня и следното, след публикуване на въпросната шифрограма от Биволъ, генерал Колев даже не намери за нужно да каже и дума в свое оправдание!
Друга непонятна кандидатура е предложения за посланик в ООН, Стефан Тафров.
Велизар Енчев припомни в своето предаване „Дискусионно студио” следното: 2003 година, начало на Иракската война, на заседание на Съвета за сигурност на ООН, Стефан Тафров е единственият дипломат в СС на ООН, който се съгласява преди ударите, заедно със САЩ, че Ирак не оказва активно сътрудничество на оръжейните инспектори.
В Съвета за сигурност, единствено Тафров застава зад американската позиция, че не е необходимо да се чака нов доклад на оръжейните инспектори на ООН, които търсеха химическо оръжие и ядрени материали при Саддам Хюсеин – „тъй като – заяви тогава Тафров – налице е липса на сътрудничество от страна на Багдад”.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1169-smqna-na-rejima-v-rusiq-zashto-vashington-ne-haresva-vladimir-putin

Владимир ПутинКакто изглежда, Вашингон е решил да приключи с руския лидер Путин. За Хилари Клинтън и кръга около нея, вероятният следващ президент на Русия Владимир Путин е основната пречка пред реализацията на техните планове. Малцина обаче са наясно, защо това е така. Всъщност, истината е, че днес Русия, в тандем с Китай, и донякъде с Иран, формират основата (макар все още доста крехка) на единствената ефективна глобална ос, способна да отправи предизвикателство пред хегемонията на самотната световна супердържава.

На 8 декември 2011, няколко дни след като бяха обявени резултатите от парламентарните избори в Русия, демонстрирали спад в популярността на партията на премиера Владимир Путин „Единна Русия”, самият той обвини САЩ и, най-вече, държавния секретар Хилари Клинтън, че оказват подкрепа на демонстриращите от руската опозиция и протестите им срещу изборите. Тогава Путин заяви, че „държавният секретар (на САЩ) много бързо даде оценка на изборите, обявявайки ги за нечестни и несправедливи, още преди да получи материалите от Бюрото за демократичните институции и човешките права (т.е. от международните наблюдатели на изборите от ОССЕ – б.а.)(1).

Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩПо-късно Путин уточни, че прибързаните изказвания на Клинтън са били необходимия сигнал за очакващите го опозиционни групи, че правителството на САЩ ще подкрепи протестите им. Според него, те са станали „сигнал за нашите активисти, които започнаха активно да работят съвместно с Държавния департамент на САЩ” (2).

Големите западни медии предпочетоха или да пренебрегнат значението на изявлението на Путин, или пък почти изцяло да се концентрират върху тезата за разрастващото се опозиционно движение в Русия. Всъщност, беглият анализ сочи обратното, т.е., че Путин по-скоро е премълчал за истинската степен на наглата намеса на американското правителство в политическите процеси в страната му. Защото не става дума за Тунис, Йемен или дори за Египет, а за втората в света ядрена суперсила, макар че в икономическа план Русия отстъпва на САЩ. Тоест, Хилари си играе с „термоядрения огън”.

Демокрация или нещо друго?

Дмитрий Медведев, руски президентПутин несъмнено не е образец в практикуването на това, което мнозинството на Запад смята за демокрация. Съобщението, направено от него преди няколко месеца, че се е разбрал със сегашния президент Медведев да сменят постовете си след президентските избори на 4 март 2012, стресна дори някои руснаци, оценяващи го като политика на силата и сключване на задкулисни сделки. Въпреки това обаче, действията на Вашингтон по отношение на Русия са нещо повече от нагла намеса. Същата тази администрация на Обама, която съвсем наскоро прокара закон, позволяващ и да предприема мерки, които, на практика, анулират Била за правата (приетите през 1791 първи 10 поправки на  Конституцията на САЩ – б.р.), т.е. конституционните норми, гарантиращи правата на американските граждани (3), сега се опитва да заеме позата на глобален върховен съдник, определящ кой е демократ и кой не.

Сега нека се опитаме да проверим обвиненията на Путин, че САЩ се намесват в изборния процес в Русия. Ако се вгледаме внимателно, ще видим очевидни доказателства за това в годишния отчет (от август 2011) на базиращата се във Вашингтон неправителствана организация с безобидното название Национален фонд за демокрация (National Endowment for Democracy - NED), от който се вижда, че тя присъства на цялата територия на Русия.

Така NED финансира Международния пресцентър в Москва, където около 80 неправителствени организации могат да провеждат пресконференции на всякакви теми. Пак той финансира многобройните семинари за „младежката активност в борбата за повече права”, както и семинарите за активисти с цел „да се помогне на младите хора да станат политически активни”. Всъщност, през 2010, фондът официално е похарчил над 2,783 млн. долара за реализацията на десетки подобни програми из цяла Русия. Разходите за 2011 ще бъдат публикувани по-късно, през 2012 (4).

NED финансира ключовите руски агенции за „независими” сондажи на общественото мнение и наблюдателите на изборите – изключително важен елемент, ако решиш да обявиш за допуснати изборни фалшификации. Пак той финансира частично регионалната гражданска организация за защита на демократичните права и свободи „ГОЛОС”. Според годишния отчет на NED, финансовите средства са отишли за „подробен анализ на изборите през есента на 2010 и пролетта на 2011 в Русия, което включва мониторинг на пресата, мониторинг на политическата агитация, дейността на избирателните комисии и други елементи на използването на изборното законодателство в рамките на дългосрочната подготовка за избори” (5).

През септември 2011, няколко седмици преди парламентарните избори през декември, NED финансира конференция във Вашингтон, участниците в която бяха специално поканени, като сред съорганизаторите беше руската „независима” социологическа агенция „Левада-Център”. Спред уеб-сайта на NED, „Левада-Център”, който също е бенефициент на средства от фонда (6), е осъществил серия от социологически сондажи, което е стандартния метод, използван на Запад, за анализ на настроенията на гражданите. Те дават представителна извадка за „настроението на електората в подготвителния период на изборите за Държавна дума и президентските избори, как се приемат отделните кандидати и партии, както и  за доверието на избирателите към системата на „управлявана демокрация”, създадена през последните десет години”.

Сред участниците във вашингтонската конференция беше Владимир Кара-Мурза, „член на Федералния съвет на руското „демократично” движение „Солидарност” и съветник на парламентарния опозиционен лидер Немцов” (според NED). Друг докладчик беше десният неоконсервативен Институт Хъдсън (7).

Немцов, който е сред най-известните фигури в днешната антипутинска опозиция, е и съпредседател на „Солидарност”, чието име, следва да отбележим, е заимствано от ерата на студената война, когато САЩ почти открито финансираха полската опозиция, в лицето на работническата „Солидарност” на Лех Валенса. Впрочем, на Немцов ще се спра подробно по-нататък.

На 15 декември 2011, пак във Вашингтон, точно когато стартираха подкрепяните от САЩ протести против Путин, оглавени от „Солидарност” и някои други организации, NED организира още една конференция под наслов „Младежката активност в Русия: може ли новото поколение да пречупи ситуацията?”. Основният доклад на нея изнесе Тамерлан Курбанов, който, според NED, „съвсем доскоро беше координатор на програмите на московския офис на Националния демократичен институт за международни отношения, където се занимаваше с разработката и разширяване възможностите на политическите и граждански организации; съдействие на гражданското участие в обществения живот и най-вече за привличането на младите хора” (8). Между другото, Националният демократичен институт е филиал на NED.

Тъмното минало на Националния фонд за демокрация

Оказване на подкрепа за политическата активност на младите хора – тъкмо с това се занимаваше NED в Египет през последните няколко години, в хода на подготовката за свалянето на Мубарак. Според информирани източници, NED е изиграл важна роля и в подкрепяните от САЩ „цветни революции” през 2003-2004 в Украйна и Грузия, довели на власт проамерикански и про-НАТО настроени политици. Пак NED активно подкрепяше „борбата за човешки права” в Мянма, Тибет и богатата на петрол китайска провинция Синцзян (9).

Както показва внимателния анализ на „оранжевата революция” през 2004 в Украйна и многобройните други, финансирани от САЩ цветни революции, контролът върху гласуването и способността да се оказва влияние върху международните медии, особено на такива големи телевизионни канали като CNN или BBC, е много важен компонент на вашингтонските планове за дестабилизация. Има достатъчно основание да смятаме, че „Левада-Център” играе изключително важна роля в това отношение, публикувайки резултати от сондажите, показващи недоволство от режима.

Според собственото си официално представяне, NED представлява „частна некомерсиална фондация, работеща за разширяването и укрепването на демократичните институции по целия свят. Всяка година, с финансовата подкрепа на американския Конгрес, NED спонсорира над 1000 проекта на различни неправителствени организации в чужбина, работещи „за утвърждаване на демокрацията” в над 90 държави” (10).

Всичко това звучи благородно и възвишено. Само че, NED предпочита да не споменава за истинската си история. А та е следната. В началото на 80-те години, тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси, убеждава президента Роналд Рейгън да създаде, под формата на частна неправителствена организация - Национален фонд за демокрация, за да съдейства на глобалните планове на Вашингтон с други средства, т.е. без прякото ангажиране на ЦРУ. Това беше част от процеса на „приватизация” на американските разузнавателни служби, с цел работата им да стане „по-ефективна”. През 1991, Алън Уейнстийн, който помага при разработката на законопроекта за създаването на NED, заяви в интервю за „Уошингтън Поуст”, че: „много от това, което фондът прави днес, се вършеше тайно от ЦРУ преди 25 години” (11). Интересно, нали! Както е известно, по-голямата част от финансовите средства за NED идва от американските данъкоплатци чрез Конгреса на САЩ. В същото време, NED, във всяко отношение и под всякаква форма, е ресурс на разузнавателната общност и американското правителство.

И така, NED e създаден при управлението на Рейгън за да функционира като фактически филиал на ЦРУ, „приватизиран” с цел да осигури на Управлението по-голяма свобода на действие. Членовете на ръководството на NED обикновено идват от Пентагона или разузнавателната общност на САЩ. Сред тях беше бившият командващ силите на НАТО генералът от резерва Уесли Кларк, който ръководеше бомбардировките срещу Сърбия през 1999. Сред ключовите фигури, свързани с тайните операции на ЦРУ, които са участвали в ръководството на NED, са Ото Райх, Джон Негропонте, Хенри Сиснерос и Елиът Абрамс. През 2008, председател на Съвета на директорите на NED беше Вин Уебър, основател на ултраконсервативната организация “Empower America” и специалист по набирането на средства за предизборната кампания на Джордж Буш-младши. Днес, председател на NED e Джон Бон, бивш президент на скандалната рейтингова агенция Moody’s, която изигра доста двусмислена роля за краха на американските ценни книжа (процес, продължаващ и днес). В сегашното ръководство на NED влиза и известният неоконсерватори и бивш посланик на САЩ в Ирак и Афганистан Залмай Халилзад, който е от афганистански произход (12).

Добре подготвената антипутинска опозиция

Сега нека обърнем по-сериозно внимание на водещите опозиционери, които, излязоха на преден план в Русия напоследък. За сегашната руска опозиция и, особено, за западните медии, в любим герой и въплъщение на опозиционно настроената руска младеж, се превърна блогърът Алексей Навални, чиито блог се нарича LiveJournal. Навални играе ролята на псевдо-мъченик на протестното движение, след като прекара 15 дни в загвора заради участието си в забранена демонстрация. По време на голямата протестна акция, свикана навръх Коледа, на 25 декември 2011, в Москва, Навални, вероятно опиянен от гледането на прекалено много романтични филми на Сергей Айзенщайн за Руската революция от 1917, заяви пред събралата се тълпа: „Виждам тук достатъчно хора, за да тръгнем още сега срещу Кремъл и Белия дом (резиденцията на руския президент – б.а.)…” (13).

Водещите западни медии действително са заслепени от Навални. Така британската телевизия ВВС го нарече „може би единственият сериозен опозиционер, появил се в Русия през последните пет години”, а американското списание „Тайм” го определи като „руския Ерин Брокович” – странен паралел с героинята от холивудския филм, изиграна от Джулия Робъртс, превъплътила се в образа на активистка от нюйоркска правна фирма. По-важното обаче е, че Навални премина подготовка в елитния американски университет в Йейл, на Източното крайбрежие (където, между другото, живее и семейство Буш), като стипендиант на „световната стипендиантска програма на Йейлския университет” (14).

Харизматичният Навални също получава, или е получавал, средства от вашингтонския Национален фонд за демокрация (NED). Според постинг, публикуван в собствения блог на Навални – LiveJournal, през 2007-2008 той е бил финансиран от NED (15), (16).

Подобно на Навални, и други ключови фигури от антипутинското протестно движение са свързани със „Солидарност”, основана през декември 2008 от Борис Немцов, Владимир Рижков и други. Впрочем, Немцов едва ли е най-подходящия борец с корупцията. Според руското издание на „Бизнес уик” от 27 септември 2007, именно Немцов е свързал руския банкер Борис Бревнов с Гретхен Уилсън, американска гражданка и сътрудник на Международната финансова корпорация (финансов филиал на Световната банка). По-късно двамата сключват брак. С помощта на Немцов, Уилсън успява да приватизира Балахнинския целулозно-хартиен комбинат за изключително изгодната цена от 7 млн. долара. Предприятието е източено и след това продадено на инвестиционната банка от Уолстрийст CS First Boston. Твърди се, че годишният оборот на комбината е достигал 250 млн. долара (17).

Между другото, оказва се, че именно банката CS First Boston е финансирала пътуванията на Немцов на изключително скъпия Световен икономически форум в Давос. Навремето, когато Немцов става член на руското правителство (1997-98), неговото протеже Бревнов е назначен за продседател на Единната енергийна система на Русия (ЕЕС). Две години по-късно, днешният „борец с корупцията” Борис Немцов използва цялото си влиание за да „защити” Бревнов от обвиненията за прахосваане на милиарди от активите на ЕЕС (18).

Немцов е бил финансиран и от намиращият се в момента в затвора руски олигарх Михаил Ходорковски през 1999, когато последният използва милиардите си за да се опита да подкупи руския парламент – Думата. През 2004, Немцов участва в тайна среща с милиардера-олигарх Борис Березовски, на която присъстват и други руски олигарси, избягали от страната си. Когато руските власти решиха да разпитат Немцов във връзка с обвиненията, че новата му политическа партия „За Русия без беззаконие и корупция” се финансира от чужбина, американските сенатори Джон Маккейн, Джо Либърман и Майк Хамър от Съвета за национална сигурност към президента Обама, моментално се обявиха в подкрепа на Немцов (19).

Близкият приятел на Немцов, Владимир Рижков, който е член на „Солидарност”, също е тясно свързан с швейцарските „давоски” кръгове и дори основа т.нар. Сибирски Давос. Според съобщения в руските медиии от 2005, през 2003 Рижков формира т.нар. „Комитет 2008” с цел да „привлече” финансови средства от пратения в затвора Ходорковски и, едновременно с това, да набира такива средства от „олигарсите в изгнание”, като Березовски, и от чужди фондации, като Фондацията Сорос например. Официално декларирана цел на всички тези усилия е обединяването на „демократичните” сили срещу Путин. На 23 май 2011, Рижков, Немцов и неколцина други внесоха документи за регистрация на нова Партия на народната свобода, уж да да издигнат чрез нея кандидат-президент, който да се противопостави на Путин през 2012 (20).

Друго известно лице от неотдавнашните антипутински демонстрации е бившият световен шампион по шах, превърнал се междувременно в „десен” политик, Гари Каспаров, който също е сред основателите на „Солидарност”. Преди няколко години стана ясно, че Каспаров е член на ръководството на един вашингтонски аналитичен център. През април 2007, той призна, че е член на Консултативния съвет за национална сигурност – „некомерсиална, непартийна организация, работеща в сферата на националната сигурност, специализирана в прокарването на необходимите политически мерки, действия и ресурси, жизнено важни за гарантиране сигурността на САЩ”. В самата Русия, Каспаров е скандално известен с някогашните си финансови връзки с Леонид Невзлин – бивш вицепрезидент на „Юкос” и партньор на Михаил Ходорковски. Междувременно, Невзлин избяга в Израел, след като в Русия беше обвинен в убийство и използване на наемни убийци за ликвидиране на „неудобни хора”, докато е бил вицепрезидент на „Юкос” (21).

През 2009, Каспаров и Борис Немцов бяха удостоени със среща с Барак Обама с цел обсъждане състоянието на руската антипутинска опозиция. Тя беше по лична покана на американския президент и се проведе във вашингтонския хотел „Риц Карлтън”. На нея Немцов призова Обама да се срещне с опозиционните сили в Русия, посочвайки, че: „Ако Белият дом се съгласи с предложението на Путин да се срещна само с представители на пропутинските организации, това няма да бъде само победа за Путин, но ще означава и, че Путин окончателно ще се убеди в слабостта на Обама”. По време на въпросното посещение в САЩ, Немцов беше поканен да направи презентация в нюйоркския Съвет за международни отношения (CFR) – може би най-влиятелния американски аналитичен център в сферата на външната политика. И, което е особено важно, Държавният департамент на САЩ, както и подкрепяните от Вашингтон политически неправителствени организации, като NED, не само наляха милиони във формирането на антипутинската коалиция в Русия, но в този процес се включи и самият американски президент (22). Рижков, Немцов, Навални и бившият финансов министър на Путин Алексей Кудрин участваха в организацията на антипутинската демонстрация в Москва, на 25 декември, събрала, според опозицията, 120 000 души (според Вътрешното министерство, участниците са били под 30 000) (23).

Защо Путин?

В случая, много важен е въпросът – защо Путин и защо сега? Не се налага да търсим много за да открием отговора.

Истината е, че Вашингтон и, най-вече, администрацията на Барак Обама, не се вълнуват особено, дали Русия е демократична страна или не. Тревогата им е свързана с това, че новия президентски мандат на Путин ще се превърне в преграда за реализацията на плановете им за „пълен спектър на доминация” на планетата. Според руската Конституция, президентът на Руската Федерация е държавен глава и върховен главнокомандващ, т.е. това е човекът, който на практика управлява страната и изцяло контролира нейната външна и отбранителна политика.

Тук е мястото за се запитаме, каква ще бъде тази политика? Очевидно е, че предприемането на сериозни мерки за противодействие на откритото обкръжаване на Русия с военни бази на Вашингтон (някои от които ще разполагат с балистични ракети) ще бъде сред приоритетите в дневния ред на Путин. „Презареждането” на Хилари Клинтън окончателно ще бъде изпратено на боклука, ако не е вече там. Можем да очакваме също, че Русия ще използва по-агресивно енергийната карта, с помощта на т.нар. „дипломация на тръбопроводите”, за да укрепи икономическите връзки с такива европейски членове на НАТО, като Германия, Франция и Италия, което, в перспектива, ще отслаби подкрепата на ЕС за агресивните мерки на НАТО срещу Русия. Можем да очакваме също, че Русия ще обърне поглед към Евразия, особено към Китай, Иран и, вероятно, Индия, за да укрепи все още нестабилната основа, върху която се гради съпротивата срещу плановете за Нов световен ред на Вашингтон.

За да бъде елиминирана Русия, ще е необходимо нещо много повече, отколкото само няколко демонстрации в замръзналите Москва и Санкт Петербург, водени от такива корумпирани и съмнителни опозиционни лидери, като Немцов или Каспаров. Затова е очевидно, че Вашингтон ще продължи да оказва усилващ се натиск по всички фронтове – в Иран и Сирия (където Русия разполага с жизненоважна морска база), срещу Китай, срещу самата Русия, както и върху държавите от Еврозоната, начело с Германия. Тоест, ще станем свидетели на последния опит за ендшпил на вече клонящата към упадък супердържава.

Днес САЩ, де факто, представляват фалирала ядрена супердържава. Ролята на долара като световна резервна валута все повече бива поставяна под съмнеиние, като никога досега от подписването на Бретънуудските споразумения, през 1944. Тази роля, наред с поддържането на статута на САЩ като неоспорим глобален военен лидер, бяха в основата на хегемонията на Америка и на т.нар. Американски век, от 1945 насам.

Отслабвайки ролята на долара в международната търговия и, в крайна сметка, като световна резервна валута, Китай вече възнамерява да не използва долари в търговията си с Япония, заменяйки ги с йени и юани. Русия предприема подобни стъпки в отношенията с основните си търговски партньори. Всъщност, основната причина Вашингтон за започне истинска война срещу еврото, през 2009, беше предупреждението за нарастваща заплаха, че Китай и други държави ще се откажат от долара в полза на еврото, като резервна валута. А това е изключително сериозна заплаха. Защото Вашингтон, на практика, финансира войните си в чужбина (в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и другаде) благодарение на това, че Китай и другите държави с положителен търговски баланс инвестират излишните си долари в американски ценни книжа. Ако тази ситуация се промени драстично, лихвеният процент в САЩ моментално ще скочи и финансовият натиск върху Вашингтон ще придобие колосални измерения.

Сблъсквайки се със заплахата от ерозия на своя неоспорим досега глобален статут на единствена супердържава, Вашингтон, както изглежда, все по-често ще използва груба военна сила за да го запази. А за да успее, ще трябва да неутрализира Русия, също както и Китай, и Иран.

И тъкмо това ще бъде първата точка в дневния ред на следващия американски президент, който и да е той.

Бележки:

1. Alexei Druzhinin, Putin says US encouraging Russian opposition, RIA Novosti, Moscow, December 8, 2011
2. Ibid.
3. Jonathan Turley, The NDAA's historic assault on American liberty, guardian.co.uk, 2 January 2012, достъпна на http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2012/jan/02/ndaa-historic-assault-american-liberty.
4. National Endowment for Democracy, Russia, from NED Annual Report 2010, Washington, DC, published in August 2011, достъпна на http://www.ned.org/where-we-work/eurasia/russia.
5. Ibid.
6. Ibid.
7. NED, Elections in Russia: Polling and Perspectives, September 14, 2011, accessed in http://ned.org/events/elections-in-russia-polling-and-perspectives.
8. NED, Youth Activism in Russia: Can a New Generation Make a Difference?, December 15, 2011, достъпна на http://ned.org/events/youth-activism-in-russia-can-a-new-generation-make-a-difference.
9. F. William Engdahl, Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order, 2010, edition. Engdahl press. В книгата подробно се описва създаването на Националния фонд за демокрация NED и различните, спонсорирани от САЩ "правозащитни" НПО и, как те са били използвани за свалянето на режимите, критично настроени към по-широките геополитически планове на САЩ. 
10. National Endowment for Democracy, About Us, accessed in www.ned.org.
11. David Ignatius, Openness is the Secret to Democracy, Washington Post National Weekly Edition, 30 September-6 October,1991, 24-25.
12. F. William Engdahl, указ. соч., стр.50.
13. Yulia Ponomareva, Navalny and Kudrin boost giant opposition rally, RIA Novosti, Moscow, December 25, 2011.
14. Yale University, Yale World Fellows: Alexey Navalny, 2010, accessed in http://www.yale.edu/worldfellows/fellows/navalny.html.
15. Алексей Навални, електронна кореспорденция между Навални и Conatser, на руски език (кратко резюме на английски беше предоставено на автора на адрес http://alansalbiev.livejournal.com/28124.html).
16. Ibid.
17. Business Week Russia, Boris Nemtsov: Co-chairman of Solidarnost political movement, Business Week Russia, September 23, 2007, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1648.
18. Ibid.
19. Ibid.
20. Russian Mafia.ru, Vladimir Ryzhkov: Co-chairman of the Party of People's Freedom, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1713.
21. Russian Mafia.ru, Garry Kasparov: The leader of United Civil Front, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1518.
22. The OtherRussia, Obama Will Meet With Russian Opposition, July 3, 2009, достъпна на http://www.theotherrussia.org/2009/07/03/obama-will-meet-with-russian-opposition/.
23. Yulia Ponomareva, Ibid.

------------------------------------------------------------

* Авторът е известен американски геополитик, който през последните години живее и работи в Германия, статията е публикувана в канадското издание Globalresearch

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1077-libiq-sled-kadafi

Два, появили се наскоро, експертни доклада разкриват какво точно представляват

либийските бунтовници и техните лидери

Либийските бунтовници, сражаващи се с армията на диктатора Муамар Кадафи, грабят магазини и болници и палят къщите на хората, заподозрени, че подкрепят режима, в градовете, завзети от опозицията и разположени в западните райони на страната. Това се твърди в публикувания на 15 юли доклад на Human Rights Watch (HRW) (1). Той се появи в момент, когато бунтовниците разшириха контролираната от тях територия на запад и бавно се придвижват към столицата Триполи, опитвайки се да овладеят основните комуникации към нея.

В същото време, самолетите на НАТО бомбардират частите на Кадафи и различни военни обекти, изпълнявайки резолюцията на ООН за защита на мирното либийско население. Независимо от това, гражданската война в страната, на практика, се намира в задънена улица, тъй като нито една от противоборстващите страни не съумя да постигне решаващ успех през последните седмици.

В доклада на HRW, в чиято основа са проведените от активисти на организацията разговори с местни жители и бойци на опозицията, се посочва, че след овладяването на редица градове бунтовниците са изгорили повечето къщи, принадлежащи според тях на привърженици на Кадафи, и са изнесли всички запаси от храни и лекарства от складовете на градските магазини и болници.

Първоначално говорителят на Националния преходен съвет на бунтовниците, намиращ се в Бенгази, т.е. на повече от 1000 км от фронтовата линия, отхвърли твърденията, че тези престъпления са били извършени от бунтовническите части. „Извършителите са хора, които нямат нищо общо както с НПС, така и с революцията от 17 февруари” – заяви той, имайки предвид въстанието срещу Кадафи. Малко по-късно обаче, същият човек заяви, че е „възможно да са били допуснати грешки” и, че ако бъдат открити доказателства, от онези, които са извършвали подобни действия, ще бъде потърсена съответната отговорност.

В един от случаите, цитирани в доклада, активистите на HWS споменават за пет запалени къщи в селцето Кавалиш, овладяно от бунтовниците на 6 юли, както и за групи въоръжени мъже, товарещи в камионите си стоки и храни, ограбени от съседния магазин. „На практика, конфискуваме всичко което намерим” – признава пред активистите на американската неправителствена организация санитар на бунтовниците в Авания.

Предполагаемите престъпления, извършени от бунтовниците, повечето от които са въоръжени цивилни доброволци с аморфна командна структура, пораждат тревога тъй като провокират и ответно насилие от страна на правителствените части, укрепили се около Триполи. Освен това, тези съобщения поставят в крайно неудобно положение НАТО, доколкото официално обявената цел на въздушните удари на пакта срещу частите на либийската армия е защитата на мирното местно население.

Впрочем, активистите на HRW критикуват и силите на Кадафи заради водения от тях безпорядъчен обстрел на граждански райони, жестокото им отношение към пленените бунтовници и използването на противопехотни мини.

Откакто в средата на февруари започна въстанието срещу либийския диктатор, който управлява страната вече 42 години въоръжените бунтовници успяха да поставят под свой контрол по-голямата част от източната половина на страната, където създадоха и собствена администрация, базирана в Бенгази. Те контролират и град Мисрата, на средиземноморското крайбрежие, както и по-голямата част от планинската верига Нафус, на югозапад от Триполи.

HRW е поискала от бунтовническите лидери да спрат и накажат онези свои бойци, които грабят и убиват цивилни граждани. „Опозиционните сили са длъжни да защитават мирното население и неговото имущество в контролираните от тях райони, така че хората да не се боят да се върнат по домовете си и да могат да водят нормален живот” – посочва Джо Сторк, зам. директор на Human Rights Watch, отговарящ за Близкия Изток и Северна Африка. В същото време, командирите на бунтовниците в западните либийски планини отказват да коментират твърденията на неправителствената организация, макар че в доклада и се цитират думите на един от тях – полковник Ел-Моктар Фирнан, който признава, че са били извършени някои нарушения, макар да отрича, че става дума за целенасочена политика: „ако не се бяхме намесили, хората щяха да сринат със земята завладените от нашите части градове”.

Различната „либийска революция”

Според повечето експерти, либийската „революция”, която първоначално се смяташе за поредната проява на т.нар. „арабска пролет”, всъщност представлява съвършено различен феномен. Колкото и ясни да изглеждат на пръв поглед събитията в тази страна, те силно се отличават от случилото се в Тунис или Египет. Ситуацията в Либия е толкова сложна и непредсказуема, че възможността след сегашното горещо либийско лято да настъпи спокойна и „демократична” есен, не изглежда никак вероятна.

„Либия: бъдещето е неясно” – това е заглавието на появилият се на 30 май доклад (2) на международната група от експерти, посетили Либия през април 2011 за да изготвят независима и неутрална оценка на ситуацията в страната и да се срещнат с представители на двата противостоящи си лагера. Групата беше създадена по инициатива на Международния информационно-изследователски център по проблемите на тероризма и подпомагане жертвите на терора (CIRET-AVT) и Френския център за анализи в разузнавателната сфера (CF2R), с подкрепата на Форума за мир в Средиземноморския регион. Експертите посетиха Триполи и Триполитания, контролирани от силите на Муамар Кадафи, както и цялата бунтовническа провинция Киренайка, включително Бенгази. Групата включваше:

-          Саида Бен Абиле, бивш министър по въпросите на солидарността на Алжир и една от създателките на CIRET-AVT, носител на наградата „Гражданско общество” на ООН;

-          Румяна Угърчинска, българска журналистка, живееща и работеща във Франция, авторка на бестселърите „Истината за атентата срещу Йоан Павел ІІ”, „КГБ и сие” и „Газовата война”;

-          Ив Боне, почетен префект и бивш шеф на френското контраразузнаване по времето на президента Митеран и депутат от Съюза за френска демокрация, автор на много книги и президент на CIRET-AVT;

-          Дърк Боржер, белгийски експерт и бизнесмен, инвестиращ в различни африкански държави южно от Сахара;

-          Ерик Дьонесе, бивш офицер от френската армия и сътрудник на Управлението по стратегически въпроси на Министерството на отбраната, президент на CF2R;

-          Андре льо Менян, вицепрезидент на Международния благотворителен фонд в подкрепа на децата-сираци от Третия свят, посланик за специални поръчения и консултант на Африканския съюз.

Представителният състав на експертната група прави резултатите от проучванията им особено интересни. Да видим например, какво твърди комисията за причините за бунта в Либия:

„Анализът на фактите, свързани с неотдавнашните събития, налагат извода, че либийската „революция” не е нито демократична, нито спонтанна. Всъщност, става дума за въоръжено въстание срещу съществуващия режим, мотивирано от завистта и стремежа за мъст на лидерите на източния регион на страната, което въобще не се вписва в динамиката на събитията от т.нар. „арабска пролет” и очевидно има друг характер. Либийското бунтовническо движение не може да се сравнява с тунската и египетската народни революции. В тези две страни, причина за взрива на народното недоволство беше тежкото социално-икономическо положение, докато в Либия, най-вече заради големите и петролни запаси, населението не само че не беше лишено от основните социални блага, но и можеше да си позволи някои прищевки: така например правителството беше принудено да разчита на чуждестранна работна сила, тъй като самите ливийци не бяха склонни да се занимават с работа, която смятат за „унизителна””.

Авторите на доклада виждат причините за въстанието срещу режима на Кадафи в специфичния регионален контекст (примерът на съседните арабски държави, където се развиха основните събития на „арабската пролет”), ситуацията вътре в страната – и особено в източната и част, където традиционно са силни сепаратистките настроения, както и (до голяма степен) във външната намеса.

Корените на различията между двете основни области на страната – западната Триполитания и източната Киренайка могат да се открият още в античната епоха. Проникването, през ХІХ век, на религиозната секта на сенуситите в Киренайка, допълнително разделя двете области, тъй като жителите на Триполитания остават верни на традиционния сунитски ислям. Сенуситското религиозно-историческо движение пък си поставя за цел връщането към корените на исляма. През последните десетилетия най-големият град на Киренайка – Бенгази (вторият по големина в Либия след столицата Триполи) се смяташе за тлеещо огнище на религиозен екстремизъм. Малцина обаче знаят, че през последните петнайсетина години Бенгази се превърна и в епицентър на африканската миграция към Европа. Нелегалната имиграция се трансформира в своеобразна индустрия, чиито оборот се оценява на стотици милиони долари. В града се формира истинска мафия, включваща корумпирани правителствени чиновници и полицаи. Само преди година режимът на Кадафи (и то благодарение сътрудничеството с италианските специални служби) съумя да установи известен контрол над ситуацията, както и да арестува някои от по-видните мафиоти от Бенгази. Лишена от част от доходите си, местната мафия беше първата, предложила финансова помощ и военна подкрепа за либийското въстание. Фактът, че след началото на вълненията стотици чуждестранни работници бяха ограбени или убити от бунтовниците, съзнателно се прикрива от чуждестранните медии. Неслучайно в доклада си европейските експерти подчертават, че либийският конфликт има не толкова военен, колкото информационен, т.е. „медиен” характер и напомнят, че „датата на официалното начало на революцията – 17 февруари” беше обявена много преди избухването на вълненията във Фейсбук, а международните телевизионни канали излъчваха откровена дезинформация – например, че армията на Кадафи осъществява въздушен обстрел на столицата, макар че от началото на конфликта срещу Триполи не е изстрелян нито един либийски снаряд. Телевизия „Ал Джазира” пък е квалифицирана в доклада като „факторът, провокирал намесата на НАТО”, тъй като съобщенията на нейните кореспонденти (много от които са граждани на западни държави) са оказали силно влияние върху решенията на ООН за Либия.

По-нататък се посочва, че макар бунтовническото движение да се обявява за „общонародно”, всъщност не олицетворява народното единство, а обединява разнородни групировки, преследващи различни и често противоречащи си цели и интереси: от една страна са гражданите, обявяващи се против Кадафи по идейни съображения и стремящи се към демократични свободи, а от друга – представителите на племенната върхушка на източните либийски племена, недоволна от несправедливата подялба на националните богатства, както и привържениците на ислямизма. Още по-странно е, че движението се оглавява от бивши приближени на диктатора Кадафи, заемащи отговорни постове в правителството му: Мустафа Абдул Джалил и Абдул Фатах Юнис, чието минало свидетелства за презрителното им отношение към спазването на човешките права и за огромна жажда за власт. Докато народните вълнения в Тунис и Египет се развиха без протестиращите да използват оръжие, в либийския случай протестите много бързо прераснаха във въоръжен сблъсък, т.е. в гражданска война.

Правителството на Кадафи, първоначално се колебаеше, дали да използва военна сила срещу бунтовниците, но след това организира настъпление срещу тях и без особени усилия прогони въстаническите отряди от градските центрове, тъй като повече от тях бяха формирани от млади хора без военен опит.

В същото време, въпреки твърденията на повечето западни медии, експертите от групата твърдят, че не са открили в градовете признаци за интензивни боеве, което говори или, че армията на Кадафи е ограничила използването на военната си мощ, или пък за лошата военна подготовка на бунтовниците. Според двама професори от университета в Бенгази, цитирани в доклада, в навечерието на „революцията” в тяхното учебно заведение са се появили много млади хора, които без да са студенти, са водели активна революционна пропаганда сред учещите там и дори са заплашвали преподавателите, отказващи да агитират студентите по време на лекциите си.

Още в самото начало на вълненията, от ситуацията се възползват ислямистите и криминалните елементи за да организират нападения срещу затворите за особено опасни престъпници в околностите на Бенгази, освобождавайки своите хора там. Веднага след това криминалните банди атакуват полицейските участъци и официалните учреждения, а за жителите на града става нещо нормално да виждат обесени полицаи по улиците. В доклада са фиксирани и многобройни случаи на нападения срещу работници-мигранти от различни африкански държави, които биват арестувани, бити, ограбвани, а някои – убити. Междувременно революционната вълна залива повечето градове на Киренайка: Бенгази, Тобрук, Дерна, Ал-Байа, докато в Триполитания въстанието няма сериозна подкрепа. Въпреки това, както посочват авторите на доклада, народните вълнения в Завия, на 50 км от столицата, са били отлично подготвени и координирани предварително. Режимът на Кадафи, който очевидно е бил изненадан от подобни мащаби на народните бунтове, въпреки това се опитва да не допусне масови кръвопролития при потушаването им, опасявайки се да не провокира междуплеменна вендета.

Впрочем, не е изключено министърът на вътрешните работи Абдул Фатаф Юнус, вече планирал бягството си в Бенгази, съзнателно да е поощрявал бездействието на силите за сигурност, давайки възможност на опозиционното движение да набере сила. През трите седмици, в които бунтовниците контролират град Завия, там са ограбени и подпалени всички правителствени учреждения (съдилищата, затворите, полицейските участъци и т.н.), както и много магазини и аптеки. Фиксирани са множество случаи на изтезания на хора, включително изнасилвания на жени, убийства на цивилни граждани и полицаи и т.н. При това, според свидетелите, убийствата на жертвите са били в стила на алжирската Въоръжена ислямска групировка.

Въз основа на тези факти могат да се направят и първите изводи от доклада: либийската „революция” не е народно въстание, тя неслучайно не започва в столицата и корените и не следва да се търсят в социално-икономическите проблеми. Епицентърът и е в Киренайка, регион традиционно противопоставящ се на централна власт. След като правителствените части поставиха под контрол градовете в Триполитания, ситуацията влезе в нова фаза. Беше обявено, че в Либия има хуманитарна криза и авиацията на НАТО започна въздушни бомбардировки срещу позициите на „армията на Кадафи”, което съществено влоши ситуацията в без това застрашения от катастрофа региони. Междувременно, през април, Human Rights Watch излезе с декларация, в която се цитират точни цифри, според които, напук на твърденията на повечето западни медии, войските на Кадафи не са осъществявали масови разправи с жителите на овладените от тях градове.

Тоест, става очевидно, че лидерите на най-силно ангажираните в конфликта западни държави и най-вече френският и американският президенти Саркози и Обама, силно са преувеличили мащабите на хуманитарната заплаха за населението, с цел да оправдаят началото на военната интервенция срещу Либия.

Външната подкрепа за бунтовниците

Авторите на доклада цитират следните факти за осъществени тайни операции, за осигуряване на външна подкрепа за либийските бунтовници:

- Египет е изпратил в Либия поделение 777 на специалните си части (елитни сили) за доставка на оръжие и оказване тактическа помощ на бунтовниците;

- От началото на бомбардировките на Либия, по заповед на президента Обама, в страната са изпратени няколко групи на американското разузнаване с цел да установят контакт с бунтовниците и да насочват самолетните удари на НАТО. Предполага се, че американският президент е подписал секретен меморандум, позволяващ осъществяването на тайни операции, като по този начин „е дал собствен принос за успеха на опита за преврат в Либия”. Това е позволило в страната да се върне полковник Хафтер (вербуван през 1987 агент на ЦРУ), който в момента е член на Временния национален съвет и разполага с много сериозни пълномощия;

- Великобритания също е изпратила свои специални агенти в Либия, с цел да установят тайни контакти с бунтовническото правителство в Бенгази, но мисията им се е провалила, още преди да започне: арестуваните от либийските служби (при кацането на хеликоптера им) агенти са престояли няколко дни в затвора, преди британските власти, след като са признали за мисията им, са си ги прибрали със специален хеликоптер;

- Френският вестник „Канар Аншене” изнесе данни за доставката на 105-милиметрови оръдия от Франция за бунтовниците в Бенгази, под формата на хуманитарна помощ. Така Саркози демонстрира, че спазва обещанието си за военна подкрепа, дадено на Временния национален съвет.

Временният национален съвет (CNT), създаден от бунтовниците на 27 февруари 2011, на практика, представлява правителство на опозицията, макар членовете му всячески да подчертават неговия временен и представителен характер, обещавайки да създадат истинско правителство „веднага щом бъде освободена цяла Либия”. Между другото, при появата на доклада на експертната група (т.е. в началото на юни) бяха известни само 13 от имената на общо 31 членове на Съвета, макар че Франция и редица други западни държави вече бяха признали легитимността на Съвета, представляващ разнородна коалиция от различни групи и интереси, сред които са: „Либийската лига за човешки права” (чиято централа е в Лондон), Националният фронт за спасения на Либия (с централа в саудитската столиза Ер Риад), неколцина „либерали”, близки до различни американски неправителствени организации, както и откровени привърженици на радикалния ислямизъм (предимно военни). Официално, Съветът обяви като една от основните си цели създаването на демократична държава, но чл.1 на Националната му харта ясна декларира, че в основата на законодателството на тази демократична държава ще бъде шариатът.

Ето какво е известно до момента за състава на Временния национален съвет. Оглавява го 59-годишният шейх Мустафа Абдул Джалил, бивш министър на правосъдието на Либия, произхождащ от Ал Зайда, в Източна Либия. Известен е като специалист по ислямско право и заемаше министерския пост от 2007. Докато беше в изпълнителната власт демонстративно се отказа от редица привилегии (служебна вила, охрана и личен шофьор). Ползва се с имидж на борец за справедливост, но именно по негово време, в частност, се разви финалната фаза на скандалния съдебен процес срещу шестте български медицински сестри. Джалил се присъедини към „революцията от 17 февруари” на петия ден след започването и. Доскоро категорично се противопоставяше на евентуалното присъствие на чуждестранни войски на либийска територия, а през март обеща, че опозицията няма да започне съдебно преследване срещу Кадафи, ако той се откаже от властта и напусне страната. Малко по-късно обаче промени позицията си, обявявайки, че „след победата на опозицията” Кадафи ще бъде изправен пред съда.

Смята се, че преходното правителство може да бъде оглавено от бившия университетски преподавател Махмуд Джибрил. Като представител на бунтовниците, той вече се срещна с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и френския президент Никола Саркози. За фаворит за поста военен министър се смята Омар ал-Харири, а за външен министър – бившия министър на икономиката и кадрови дипломат Али Есауи. Последният доскоро беше посланик на страната си в Либия и един от първите представители на дипломатическия корпус, преминали на страната на опозицията.

Икономистът Али Тархони вече отговаря за икономиката, финансите и петрола на териториите, контролирани от бунтовниците. Затова не е трудно да прогнозираме, че ще поеме същите функции и в преходното правителство. Именно той, в частност, възложи на катарската компания Qatar Petroleum да поеме продажбите на петрол от териториите, контролирани от бунтовниците. Пак той твърдеше, в края на март, че на тези територии, могат да се добиват между 100 и 130 хиляди барела петрол дневно (до началото на безредиците, Либия добиваше по 150 хиляди барела дневно). Според Тархони, износът на либийски петрол през контролираните от бунтовниците пристанища, може да стартира „след по-малко от седмица”.

На 29 март, в интервю за италианската телевизия Rai Uno, Абдул Джалил увери управляващите в Рим, че след като дойде на власт новото либийско ръководство възнамерява да спазва всички споразумения, подписани по-рано с Италия, и ще продължи борбата с нелегалната имиграция през територията на Либия. Същия ден, на заседание на Международната контактна група за Либия, представителят на Временния национален съвет обеща, че ако опозицията дойде на власт, ще проведе „свободни и справедливи президентски и парламентарни избори”. А също, че новата конституция на страната ще бъде приета чрез референдум. Новият основен закон трябва да „гарантира свободата за създаване на политически партии, изразяване на позиции и мирни демонстрации”, както и „защитата на интересите и правата на чуждестранните компании”, работещи в Либия.

Очаква се в скоро време да „изплуват” още две лица на бъдещи министри, участвали и в правителството на Кадафи. Както е известно, бившият шеф на либийското Вътрешно министерство генерал Абдул Фатах Юнис командва бунтовническите сили в Бенгази. На свой ред, бившият външен министър Муса Куса (преди да заеме този пост, през 1994-2009, той ръководеше либийските специални служби), се намира в Лондон и все още не е излязъл от сянката. Впрочем, за да го върнат в либийската политика, западните съюзници на бунтовниците ще трябва да решат, какво да правят със задочната му присъда заради взривяването, през 1989, на самолет на авиокомпанията UTA, летящ над Нигер.

Членовете на групата експерти, посетила Либия по инициатива на CIRET-AVT и CF2R, твърдят, че са били изненадани от „изкуствения характер” на либийската „национална революция”.

Как воюват бунтовниците

Муамар Кадафи - след съобщението за смъртта на сина му

Наред с всичко останало, както твърдят авторите на доклада, Временният национален съвет се е дискредитирал и заради активната си пропаганда, която, според тях, включва най-вече системни преувеличения и откровена дезинформация за „престъпните действия” на армията на Кадафи, например, като завишават броя на „спасените от Саркози” мирни местни жители.

Показателно е, че никой не говори за евентуални финансови проблеми на Временния национален съвет, защото е добре известно, че бунтовниците разполагат с постоянни източници на финансова и хуманитарна подкрепа. Затова, най-важното за тях си остава получаването на политическо признание. Така, посещението на американския сенатор Маккейн беше изключително високо оценено от членовете на Съвета. Между другото, групировките Хизбула и ХАМАС също подкрепят бунтовниците и предлагат да им изпратят свои инструктори и военно оборудване.

Както е известно, Франция беше първата държава, която, на 10 март 2011, призна Временния съвет за „законен представител на либийския народ”. Това решение на Саркози учуди доста от европейските му партньори. Причини за него биха могли да бъдат:

- желанието на френската дипломация да вземе в свои ръце инициативата, тъй като, след като не съумя да повлияе върху хода на събитията в Тунис и Египет, тя се почувства изпреварена от американската и британска „конкуренция”;

- в очакване на президентските избори през 2012, Саркози иска да повиши рейтинга си, сражавайки се и побеждавайки „световното зло”;

- Саркози е направил този рискован избор, в момент, когато беше лишен от постоянните си консултанти, т.е. непосредствено след оттеглянето на генералния секретар на Елисейския дворец Клод Геан от поста му и след изпращането на координатора на националното разузнаване Бернар Бажоле за посланик в Кабул.

Лидерите на Съвета публично декларират, че „с решението си Саркози спаси над милион човешки живота”, навсякъде на територията, контролирана от бунтовниците, се продават френски знамена, а в Университета на Дерна отскоро е налице рязък скок на желаещите да учат във факултета за франкоезично обучение.

Според авторите на доклада обаче, мащабната медийна кампания, рекламираща ролята на Франция в либийския конфликт, може да се окаже погрешна и опасна игра и, че на практика Саркози е действал като марионетка на САЩ, които в момента вадят либийските „въглени” с чужди (френски) ръце. Още повече, че стойността на подобна операция, в очите на френските данъкоплатци, изглежда направо космическа: всеки ден Франция харчи в Либия пет пъти повече средства, отколкото в Афганистан. Като авторите се аргументират и със съответните данни.

Така, стойността на един част полет на изтребителя „Рафал” е около 13 хиляди евро, а на „Мираж 2000” – 11 хиляди евро, и то без да се отчитат разходите за гориво. При това самолетите излитат от френски бази, т.е. само времето за да достигнат Либия и да се върнат обратно е 6 часа. Една ракета „Скалп” пък струва около 850 хил. евро, а според доклада на френското Министерство на отбраната до края на април срещу Либия за изстреляни 11 такива ракети. Като цяло, по данни на различни специализирани източници, само двете първи седмици от намесата в Либия са стрували на Франция около 30 млн. евро. Окончателната стойност ще зависи от продължителността на операцията, но и сега е ясно, че това ще бъде огромно бреме за френския военен бюджет, който и без това преживява тежки времена, както и, че през следващите десетилетия ще се налага прехвърлянето на средства от други източници за покриване „либийския дълг” на Министерството на отбраната в Париж.

Междувременно, както твърдят и експертите от международната група, не е тайна, че държавите-членки на НАТО, подкрепящи военната намеса и признаващи временното правителство, преследват с това свои собствени интереси. Така например, като основна цел на САЩ, оправдаваща намесата им в либийския конфликт, се посочва не стремежът им да помогнат на народа на Либия да се освободи от омръзналия му диктатор, нито дори петролните и газови запаси на страната, а (ни повече, ни по-малко) да се попречи на по-нататъшното китайско проникване в икономиките на държавите от Африканския континент. Както е известно, наскоро Международният валутен фонд публикува доклад, в който се твърде, че „ерата на САЩ” е към края си и показателите на китайската икономика ще изпреварят тези на американската още през следващите пет години. Както твърдят редица френски експерти, Вашингтон се опитва да попречи на китайското развитие, използвайки военното и стратегическото си предимство и ограничавайки достъпа на Китай до природните и енергийни ресурси на региона: Пекин осъществи гигантски инвестиции в енергийния комплекс на Киренайка, разчитайки да използва местните енергоносители за собствените си огромни енергийни потребности. Сега, предвид случващото се в Либия, китайските компании губят милиони долари. В тази връзка, авторите на доклада се спират и на отношението към намесата в либийския конфликт на такива европейски държави-членки на НАТО, като Италия и Германия, които са основните потребители на либийския петрол и, следователно, заемат позиция „против интервенцията”. Франция и Великобритания, напротив, не могат да се похвалят с кой знае колко изгодни договори, сключени с режима на Кадафи, затова усилено търсят (и намират) съюзници сред другите арабски диктатури (Катар, ОАЕ и т.н.) в стремежа си да свалят по-бързо либийския лидер. Сред останалите държави, политически заинтересовани от либийския конфликт, авторите споменават Египет, на когото САЩ са обещали да „върнат” част от Киренайка, както и Палестина, за чието ръководство (и в частност за ХАМАС) е изгодна дестабилизацията в този регион, тъй като тя би застрашила толкова трудно изградените от Израел отношения с някои важни държави в него и би провокирала мощен подем на ислямизма.

Ислямисткият фактор

И сега в източната част на Либия, в Киренайка, все по-силно се усеща присъствието на ислямските интегристи: много местни жени вече не смеят да показват лицата си, а много мъже носят характерните за ислямистите и моджехидините бради. Тук е мястото да напомня и, че в източната част на страната се базират членовете на либийския филиал на „Мюсюлманските братя”. Един от районите на Киренайка – Джебел Ахдар, пък се е превърнал в убежище на Либийската ислямска въоръжена групировка (GICL), която е в черния списък на терористичните организации, изготвен от Съвета за сигурност на ООН. През 1995, водачът и обяви „джихад” на режима на Кадафи, като оттогава насам терористите не спират борбата за свалянето на полковника и превръщането на Либия в радикално-ислямистка държава. През 2007 GIGL се обяви за „дъщерна организация” на Ал Кайда. Заради сътрудничеството между правителството на Кадафи и някои западни разузнавателни служби в борбата срещу тази терористична групировка, както и против самата Ал Кайда, наследникът на Бин Ладен – Айман ас Зауахири, обяви, че либийският диктатор е сред приоритетните мишени на ислямистите. В доклада се цитират и думите на Салех Аби Мохамед (смятан за говорител на Ал Кайда), който в интервю за един саудитски вестник, излизащ в Лондон, потвърди, че Ал Кайда е получила официално разрешение от Временния национален съвет да действа в контролираните от него територии: „в момента се разполагаме в Дерна, където нашият емир – шейх Абдул Хаким, създаде ислямски Съвет, управляващ града по законите на шариата”. Освен това Аби Мохамед потвърждава, че организацията му наскоро е купила голямо количество оръжие, „предназначено за защита на нашите бойци и знамето на исляма”. Тоест, либийският конфликт е сериозен рисков фактор за целия Магребски регион.

В един доклад, представен през 2007 от американската Военна академия в Уест Пойнт, се цитират факти за това, че либийската провинция Киренайка е сред основните центрове за вербовка на бойци-ислямисти, действащи в Ирак. Сред документите, които са успели да заловят американските военни в Ирак през 2007, е и списък на 600 бойци – членове на Ал Кайда, като 112 от тях са дошли именно от либийска Киренайка. Освен това, не може да не поражда тревога фактът, че терористите-либийци много по-често от останалите осъществяват доброволни самоубийствени атентати (86%, срещу 56%, при представители на други арабски народи).

Водачът на бунтовниците Хаким ал-Хасиди, който е един от лидерите на Либийската ислямска въоръжена групировка (GICL), преминал военна подготовка в лагерите на моджехидините в Афганистан, заяви, че джихадистите, сражавали се против коалиционните сили в Ирак, сега са в авангарда на борбата срещу режима на Кадафи. В момента, под командването на Ал-Хасиди се намират около хиляда бойци, а самият той е член на Временния национален съвет в района на Дерна и отговаря за сигурността на Западна Киренайка, подчинявайки се директно на бившия вътрешен министър на Либия генерал Абдул Фатах Юнис. Твърденията на Ал-Хасиди се потвърждават и от американския адмирал Джеймс Ставридис, командващ Обединените сили на НАТО в Европа, според който: „десетки бивши бойци на GICL участват в опита на бунтовниците да свалят режима на Кадафи”.

Самите членове на Временния съвет въобще не се притесняват от присъствието на откровени фундаменталисти в своите редове. Както посочва Ашур Бурашид, член на Временния съвет, произхождащ от района на Дерна: „В момента ние сме във фазата на националното си освобождение и не е време да се караме заради различията помежду ни. Бихме се разтревожили, само ако тези хора започнат да се налагат над останалите”.

Междувременно, Ал-Хасиди твърди, че бойците му са „истински патриоти и правоверни мюсюлмани и също се борят против потисниците”, добавяйки: „напук на това което казва за мен Кадафи, не съм член на Ал Кайда, но ако ситуацията в страната си остане нестабилна, аз несъмнено ще поискам нейната помощ”.

На свой ред, адмирал Ставридис предупреди американския Сенат, че по данни на разузнаването, в редовете на бунтовниците „са налице признаци на терористична активност”. Което не е учудващо, имайки предвид, че именно членовете на GICL формират гръбнака на въоръжената съпротива. В тази връзка, в доклада на международната група се цитират следните факти:

- в средата на април, Ал-Хасиди е напуснал Бенгази, за да посрещне в Мисрата „25 отлично обучени ислямистки бойци, пристигнали с кораб, натоварен с оръжие”;

- търсеният от Интерпол Абделмомен ал-Мадуни (известен и като Ибн ал-Уард) е загинал по време на боевете в либийския град Брега, сражавайки се в редовете на бунтовниците;

- друг член на GICL – Исмаил Салаби, е ръководил през април, в една от казармите на Бенгази, обучението на 200 фундаменталисти, с помощта на двайсетима инструктори от Катар.

Някои изводи

И така, Либия е единствената страна, в която резултат от „арабската пролет” стана кръвопролитна и продължителна гражданска война, способна на доведе до нейното разделяне, както и увеличаващият се риск от установяването на ислямистки режим. Тоест, ако Временният национален съвет окончателно победи в Киренайка или в цяла Либия, това вероятно ще означава радикалната ислямизация на страната. Така излиза, че западната намеса в либийския конфликт създава повече проблеми, отколкото решава. Интервенцията на НАТО рискува да дестабилизира цяла Северна Африка и Близкия Изток и може да съдейства за появата на ново огнище на радикалния ислям и дори на тероризма в Киренайка.

Заключителната част на доклада на международната група експерти звучи така:

„Накрая, следва да поставим въпроса за законността на подобна намеса, в името на „свещената демокрация”, във вътрешните работи на една чужда държава, при което се забравя, че именно според демократичните принципи, само народът на една страна, а не чужденците, има правото да качва и сваля правителствата и. Международната общност не е някаква свръхдържава, която може да сменя управляващите в една или друга страна, както и когато и скимне. Особено, ако става дума за демократични принципи, които тя самата не спазва. Следва да се научим да различаваме, в какво точно е вината на определени управници – дали в това, че разполагат с петролни ресурси или, че са извършили някакви реални (или пък мними?) престъпления”.

Докладът се появи на този етап от „битката за Либия”, когато Западът сякаш започва на гледа по-трезво на нещата, съзнавайки, че черно-бялата представа, доминираща в началото на либийската кампания, не съответства изцяло на действителността. Възможно е, при всичките при всичките му недостатъци и дори престъпления, Кадафи да не се окаже чак такъв „човекоядец”, за какъвто го представят, а пък опозицията да не е чак толкова „демократична и чиста”, както беше удобно да се твърди допреди няколко месеца. Пръв от лидерите на „антилибийската коалиция” това призна италианският премиер Силвио Берлускони, който неочаквано обяви, на 7 юли, че от самото начало е бил против военната интервенция, но е трябвало да се подчини на решението на Парламента. Макар че, имайки предвид, че мнозинството в Парламента принадлежи именно на партията на Берлускони „Народ на свободата”, в това трудно може да се повярва. При всички случаи, тенденцията е налице. Днес никой от сериозните анализатори не се наема да прогнозира, как точно ще приключи тази битка. Вариантите са много – от разпадането на Либия на две или дори на три части, до победа на ислямистите или пък установяването на демокрация от „западен тип”. Очевидно е обаче, че нито един от тези сценарии няма как да се реализира в чист вид. Не е ясно, какво точно ще стане с Либия. Почти никой обаче не се замисля, какво ще стане с Европа и Запада, като цяло, след края на либийската война. Безспорно, след като за пореден път се „опари” в тази кампания западната общност ще си направи определени изводи. Ясно е едно: нито Либия, нито Европа, нито Западът ще бъдат същите, каквито бяха преди началото на тази битка.

Бележки:

1. www.hrw.org/en/news/2011/07/13/libya

2. www.cf2r.org/images/stories/news/201106/rapport-libye.pdf

 

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика” партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/drugi-statii/838-vanshnopoliticheskite-prioriteti-na-hilari-klintan?showall=1

Изборът на Хилари Клинтън за държавен секретар на САЩ породи нееднозначна реакция сред американския „истъблишмънт”, където решението на новия президент Барак Обама породи смесица от одобрение и досада. От една страна, присъствието на прекалено много фигури от администрацията на Бил Клинтън в новия екип провокира недоволството на онези, които искрено вярваха, че промените, обещани от Обама, не означават връщането на власт на емблематичните фигури от „ерата Клинтън”. Това породи особена тревога сред най-лявото крило на американските либерали, които виждат в Обама „качествено нов тип политик”, а не такъв, призоваващ за връщане към епохата на 90-те. На свой ред, редица близки до републиканците анализатори коментираха избора на Хилари Клинтън като поредното доказателство за опортюнизма на новия президент, който без колебание е готов да жертва принципите си за да не си навлече явни или скрити врагове.

Изборът на Хилари Клинтън породи известни съмнения, как ще могат да се сработят двама толкова харизматични и независими политици, които съвсем доскоро ожесточено се противопоставяха един на друг по време на проточилите си първични избори. Доста въпроси поражда и начинът, по който г-жа Клинтън ще реализира външнополитическата линия на Обама. Както е известно, сенаторката от Ню Йорк заемаше доста по-твърда позиция от него по редица ключови въпроси, като например ядрената програма на Иран и отношенията с другите държави от т.нар. „Ос на злото”. Тя никога не е демонстрирала готовност да преговаря без всякакви предварителни условия с подобни „одиозни” режими. Сега обаче, ще и се наложи да се задоволи с ролята на изпълнител.

От друга страна, Обама демонстрира с това назначение, че не се бои от силните съперници (както твърдяха противниците му, когато предпочете да определи за вицепрезидент не Клинтън, а слабия и неособено популярен Джо Байдън). В този смисъл, назначаването на Клинтън може да се разглежда като опит да се демонстрира абсолютно единство в лагера на демократите и готовност да бъдат възприети идеите на вътрешнопартийните съперници на президента. Новата администрация, най-малкото чисто декларативно, се опитва да излезе извън рамките на тяснопартийната политика и да покаже, че цялата партия се е сплотила около нея. В случая, Обама не действа като опортюнист, а като човек, непризнаващ догмите, политик, който не е роб на идеологията, и прагматик, който за всеки момент има правилните идеи, като при това не е важно, кой точно ги лансира – дали републиканците или Хилари Клинтън.

Назначаването на Клинтън обаче породи още два сериозни въпроса: нейният опит и квалификация за да заеме длъжността държавен секретар, както и възможността от конфликт на интереси, във връзка с дейността на фондацията, ръководена от съпруга и Бил Клинтън. Както е известно, Хилари Клинтън никога не е работила в Държавния департамент и не се е занимавала професионално с външна политика. Сред косвените и заслуги в тази сфера са само работата и в Сенатската комисия по въоръжените сили и участието и в Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа (т.нар. „Хелзинска комисия”). Нейните критици отбелязват, че тя е получила ключовия пост на държавен секретар най-вече защото е съпруга на бившия президент и самата тя можеше да бъде номинирана за кандидат на демократите, а не заради някакви лични заслуги във външнополитическата сфера.

Що се отнася до дейността на Фондацията Клинтън, сред многобройните спонсори на тази организация са както редица чуждестранни правителства, така и частни лица със съмнителна репутация. Така, само сумите, получени от правителствата на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бруней, Оман, Италия, Норвегия и Ямайка, надминават 46 милиона долара. Сред спонсорите са известни индийски индустриалци, добилата скандална известност с дейността си в Ирак компания Blackwater, както и зетът на бившия украински президент Виктор Пинчук. В тази връзка, възникна справедливият въпрос, как държавният секретар Хилари Клинтън ще може твърдо и безпристрастно да води преговори, например със Саудитска Арабия, след като фондът на съпруга и е получил толкова щедри дарения от Риад?

Контурите на новата американска външна политика

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта общите контури на новата американска външна политика, както ги вижда в момента самата тя. При това обаче, бившата сенаторка от Ню Йорк често предпочиташе или въобще да не отговаря, или да отклонява в друга посока конкретните въпроси на членовете на комисията относно реализацията на външнополитическия курс на новата администрация. Впрочем, изслушванията преминаха в изключително добронамерена обстановка (да не забравяме, че в момента комисията се ръководи от сенатора Джон Кери) и няколкото неособено приятни въпроси, касаещи дейността на Фондацията Клинтън, не попречиха за утвърждаването на кандидатурата и от комисията.

Преди това да стане факт обаче, бившият кандидат за президент от Демократическата партия Джон Кери публикува статия, в която изложи собствената си визия за бъдещата американска външна политика. Интересното е, че идеите му почти напълно съвпадат с онова, което изложи пред Сената и самата Хилари Клинтън. Така, Кери смята, че след осемгодишната порочна практика на едностранно вземане на решения на международната сцена и еднопартийния парализ във вътрешнополитически план, Америка има реална възможност да промени поведението си в света. За целта обаче, тя следва да се върне към идеята за моралното лидерство и да възстанови доверието на световната общност към себе си чрез базиращото се на активната дипломация търсене на многостранно решение за основните международни проблеми. С други думи, във външната си политика САЩ следва да се преориентират от досегашния унилатерализъм към мултилатерализма. Общата формула на новата външна политика е военните и едностранните решения да бъдат заменени от дипломатически усилия и мултинационално съгласие. Освен това, Кери отбелязва, че особено важен приоритет в момента е съкращаването на американските ядрени арсенали до 1000 ръзгърнати бойни глави. Като посочва, че е необходимо Русия да бъде убедена да стори същото. Освен това той предлага Вашингтон да стартира дискусия с Москва за замяна на Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия (изтичащ през 2009) с нов.

В изказването си пред Сенатската комисия по международни отношения, Клинтън очерта основните си външнополитически приоритети, които дават известна представа за това, какво ще е поведението на САЩ през първите месеци на новата администрация. Преди да анализирам основните моменти в нейната програма обаче, бих искал да напомня, че все още е рано да се прави ясно разграничение между реториката и реалната външнополитическа идеология. Още по-трудно е да се твърди с увереност, каква точно ще бъде външнополитическата практика на администрацията на Обама. Демократите все още живеят в света на обещанията, които бяха дадени по време на предизборната кампания и, които тепърва трябва да бъдат приспособени към реалността.

Въпреки това, още днес можем да очертаем няколко ключови постановки, върху които ще се гради американската външна политика. На първо място, както обяви Хилари Клинтън,  САЩ ще се опитат да се върнат към принципите на „двупартийната външна политика”. Което означава, че външнополитическата стратегия следва да се формулира с участието на представители и на двете големи партии в страната. Съответно, ще се споделя и отговорността за нея. Клинтън поясни, че международната политика трябва да се основава на „брака между принципите и прагматизма”, а не на чистата идеология, на фактите, а не на емоциите и предубежденията.

По време на осемгодишната доминация на републиканците, привързаността към тази теза имаше определен смисъл за демократите: според тях, мнението на опозицията (т.е. тяхното собствено) относно външната политика на страната, следваше да бъде взето под внимание. Не е ясно обаче, как този принцип ще се реализира днес, когато и изпълнителната власт, и Конгресът се контролират от Демократическата партия. Дали „двупартийната външна политика” означава, че сега демократите са склонни да се вслушват в мнението на републиканците, или че просто не биха искали да поемат цялата отговорност за нея? Или пък означава, че според демократите външната политика на Буш-младши е била прекалено идеологизирана и сега искат да направят стъпка към повече прагматизъм и реализъм, тълкувайки този свой подход към външната политика, като „излизащ извън тесните идеологически рамки”?

На второ място, външната политика трябва да съдейства за укрепване на американското глобално лидерство. При това, както смята Клинтън, САЩ следва да играят ролята на „положителната световна сила”, постоянно доказвайки това на практика, независимо дали в борбата срещу глобалното затопляне или чрез стремежа си да разширят възможностите на хората от другите страни за прогрес и просперитет. За да налага интересите си по целия свят, Америка трябва да стане пример за последователно следване на определени ценности, а лидерството и да се основава най-вече на примера, който дава на останалите. Според Клинтън, историята сочи, че САЩ са действали най-ефективно, когато са поддържали хармония между своите интереси в чужбина и ценностите, защитавани у дома. Тоест, интересите на страната следва да съвпадат с нейните морални задължения. При това Америка, благодарение на своя статут, продължава да носи огромна отговорност към цялото останало човечество, а интересите и имат глобален характер.

На трето място, САЩ ще се борят с глобалните заплахи заедно с другите държави, тъй като и те, и всички останали, силно зависят една от друга. Америка не е в състояние сама да решава глобалните проблеми, но пък и другите страни не могат да ги решат без решаващото участие на Америка. Сигурността, жизнеспособността и лидерството на САЩ в съвременния свят са в пряка зависимост от това, те да признаят като непреодолим факт взаимната си обвързаност с останалите. Затова, ако искат да са ефективни при решаването на глобалните проблеми, американците следва да градят новия световен ред с колкото се може повече съюзници и колкото се може по-малко противници. Хилари Клинтън обяви, че най-добрият начин за налагане на американските интереси и ограничаване на глобалните заплахи е занапред да се вземат такива външнополитически решения, които да се опират на максимално широкия консенсус между останалите участници в международните отношения.

На четвърто място, външната политика на САЩ трябва да се ръководи от това, което самата Клинтън дефинира като „умна сила” (smart power). Има се предвид използването на цялата съвкупност от средства, с които разполага държавата – дипломатически, икономически, военни и политически. Използването на „умна сила” означава, че именно дипломацията, а не заплахите за използването на военна сила или едностранните действия, ще се намира в авангарда на външната политика. В тази връзка, Клинтън изрази привързаността си към твърдата, но в същото време умна дипломация. Въпреки това, по собствените и думи, военната сила понякога е необходима и Америка ще продължи да разчита на нея за да защити своите интереси и гражданите си, при необходимост, но само в краен случай.

Очевидно е, че лансирането на принципа за „умната сила” е опит за разграничаване на външната политика на Обама от тази на Буш-младши. Не бива да забравяме обаче, че Буш не предприе едностранни действия нито по отношение на Афганистан и Ирак, нито по отношение на Иран и Северна Корея. Що се отнася до военната сила, неговата администрация я използва на два пъти – в Афганистан и в Ирак. На свой ред, Обама декларира твърда подкрепа за афганистанската война и дори планира в най-близко време да предприеме по-интензивни бойни действия там. Тоест, „умната сила” вероятно се отнася по-скоро за Ирак. Да не забравяме обаче, че навремето сенатор Хилари Клинтън гласува в подкрепа на американската интервенция в тази страна.

На пето място, САЩ ще използват ООН и другите международни институции всеки път, когато сметнат това за подходящо и възможно. В тази връзка, Клинтън заяви, че когато работят добре международните институции само укрепват влиянието на Америка. А когато работят зле, те трябва да се реформират с усилията на американските съмишленици така, че отново да отразяват пронципите, мотивирали създаването им.

Тоест, американската изключителност и, като следствие, стремежът към морално лидерство в света, ще си останат идеологически основи на външната политика на САЩ и в този смисъл новата администрация няма да се различава особено от предишната. Ще бъде променен само инструментариумът за реализацията на тази „изключителност”. Можем да очакваме, че силовата политика ще отстъпи на заден план, а мястото и ще бъде заето от дипломацията и опората на дългосрочните съюзи.

В същото време, Хилари Клинтън дава да се разбере, че демократите интерпретират сегашната международна ситуация от гледна точка на същественото ограничаване възможностите на САЩ да действат сами на световната сцена. Америка ще се стреми да си върне статута на лидер, даващ на останалите морален пример, но няма да действа сама. Това е основното внушение в изказванията на новия държавен секретар.

Основните заплахи пред Америка

В изказванията си, Клинтън очертава и основните предизвикателства пред днешна Америка. На първо място, президентът Обама следва да приключи по един добър за САЩ начин войната в Ирак и да използва по-широка и ефективна стратегия в Афганистан, позволяваща възстановяване на сигурността и разкриване на възможности за икономическо развитие на тази страна.

Както е известно, при последното си посещение в Ирак, вицепрезидентът Джо Байдън увери иракските лидери, че новата администрация е наясно със задълженията си към Багдад и ще изтегли войските си по начин, който няма да постави под въпрос постигнатото в сферата на сигурността. Тоест, американците плавно и постепенно ще предават отговорността за страната на суверенните иракски представители и ще съдействат за по-нататъшната стабилизация на региона, като активно ангажират в този процес и други държави.

Тероризмът продължава да е много сериозна заплаха и САЩ, по думите на Хилари Клинтън, ще се стремят да формулират всеобхватна стратегия, която ефективно да използва инструментариума на разузнавателните служби, дипломацията и военните методи за разгрома за Ал Кайда, Движението Талибан и терористите в Афганистан и Пакистан. Пак в тази връзка, новата администрация ще се опитва да сдържа разпространението на ядрените, биологичните, химическите и кибер-оръжията. Що се отнася до позицията и по близкоизточния конфликт, тя очевидно смята, че Израел има пълното право да гарантира собствената си сигурност. В същото време, следва да се вземат под внимание и законните политически и икономически надежди на палестинския народ. Клинтън заяви, че администрацията на Обама ще се отнася с необходимото съчувствие към желанието на Израел да се защити от ракетните нападения на Хамас. Според нея, Хамас следва да се откаже от насилието и да признае еврейската държава. В същото време, не бива да се забравят трагичните хуманитарни измерения на конфликта в региона. Хилари Клинтън смята, че решение на проблема ще бъде постигането на дългосрочно мирно споразумение, което да гарантира реална сигурност на Израел, както и нормални и позитивни отношения между него и съседите му, а на палестинците – независимост, икономически прогрес и сигурност в собствената им държава.

Позицията на новата администрация по отношение на Иран малко се отличава от тази на предишната, като изключим желанието на демократите за пряк диалог с Техеран. Според тях, Иран трябва да прекрати програмата си за създаване на ядрено оръжие и подкрепата за тероризма. Наличието на ядрено оръжие в Иран е абсолютно недопустимо, затова появата му следва да бъде предотвратена с всички възможни средства (дипломация, санкции или формиране на нови антиирански коалиции). В тази връзка, Клинтън изрично подчерта, че не изключва нито една възможност за оказване на натиск върху Иран, включително и военната. При това обаче, според нея, САЩ ще използват нов, различен от досегашния подход в отношенията си с Техеран, без да уточни какъв точно. Ясно е само, че американците ще се опитат да осигурят по-голяма международна подкрепа за санкциите и действията, които биха могли да повлияят върху поведението на режима на аятоласите.

Освен това, Клинтън обяви, че следва да се действа много бързо за предотвратяване разширяването на севернокорейския ядрен арсенал, както и за пълното затваряне на „пазара за незаконна търговия с ядрени материали”. Новата администрация ще продължи да разглежда Договора за нерапространение на ядрените оръжия (ДНЯО) като крайъгълен камък на режима на неразпространение, като всячески ще подкрепя и укрепва този режим. В тази връзка, държавният секретар увери, че ще работи съвместно със Сената за ратифицирането на Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания и възобновяване на преговорите за Договора за забрана производството на материали, които могат да се използват при създаването на ядрено оръжие (Fissile Material Cutoff Treaty|.

САЩ и другите големи сили

Според Хилари Клинтън, администрацията на Обама ще сътрудничи с Русия, най-вече за съкращаване на запасите от ядрено оръжие, както и в сферата на контрола върху стратегическите въоръжения. Тя твърди, че САЩ ще търсят по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството с Москва по широк кръг въпроси от стратегическо значение, но при това ще държат на американските ценности и ще се съобразяват с международните норми. В същото време, поведението на Русия по време на последния и газов сблъсък с Украйна, както и руските опити за създаването на „газова ОПЕК”, се възприемат като заплаха за американската сигурност, на който, според Клинтън, САЩ следва да противодействат, съвместно с партньорите си от НАТО.

Хилари Клинтън демонстрира и привързаността си към позитивното сътрудничество с Китай, подчертавайки обаче, че американските усилия в тази посока не бива да са едностранни. Според нея, много от това, което ще предприеме Америка в бъдеще, ще зависи от избора на Китай, по отношение на неговата вътрешна и външна политика. Като цяло, Вашингтон е склонен да работи съвместно с Москва и Пекин за решаване на проблемите с тероризма, неразпространението на оръжия за масово поразяване, икономическите проблеми, промените в климата и реформирането на финансовите пазари. Клинтън подчертава, че развитите държави от дълго време само говорят за ангажирането на развиващите се в глобалното икономическо управление, но вече е ударил часът да се мине от думи към действие. Срещата на т.нар. „Г-20”, в края на миналата 2008, беше първата стъпка в тази посока и новата американска администрация вижда в нея инструмент за преодоляването на сегашната криза и постигането на глобална икономическа стабилност.

За разлика от администрацията на Буш, тази на Обама разглежда климатичните промени като реална заплаха за националната сигурност на САЩ. Тя дори смята, че глобалното затопляне може да постави под въпрос самото съществуване на страната и, в перспектива, да провокира кървави войни за храна, вода и годни за обработване земи. Затова светът е длъжен да реагира координирано на климатичните промени, като Америка се опита да си извоюва лидерските позиции в този процес. Демократите са убедени, че САЩ вече не могат да стоят настрани от глобалните усилия за противодействие на промените в климата. В тази връзка, Клинтън заяви, че е необходимо да бъдат съкратени емисиите на парникови газове в самите САЩ, като паралелно с това се ограничи зависимостта на страната от вносния петрол и природен газ. Това ще позволи не само да се води ефективна борба с климатичните промени, но и да се подобри състоянието на икономиката, както и сигурността на страната.

Като цяло, можем да очакваме че при държавния секретар Хилари Клинтън САЩ ще се опитат да укрепят съюзите, издържали проверката на времето и, най-вече НАТО и тези с американските партньори в Азия. Клинтън вече обяви, че задълбочаването на сътрудничеството с Европа (ЕС) ще бъде сред приоритетите на външнополитическата и стратегия, защото европейците „са съюзниците, които заслужават най-голямо доверие”. Алиансът с Япония ще си остане ключово звено на американската политика в Азия, защото се базира на споделени ценности и общи интереси. С решаващо икономическо и военно значение ще продължат да се ползват и американските партньорства с Южна Корея, Австралия и останалите членки на АСЕАН. Неслучайно, първото посещение в чужбина на новия държавен секретар беше именно в Източна Азия (Япония, Китай и Южна Корея). Накрая, да не забравяме, че напоследък особен смисъл придобиха отношенията между САЩ и Индия, които Клинтън смята да развива и укрепва и занапред.

* Българско геополитическо дружество

 
Powered by Tags for Joomla