Tag:хитлер

Добре дошли в американския Райх! Искате ли да узнаете една тайна?
Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове"

Джон Стантън„Повечето американски граждани не знаят, че в момента обявените от президента извънредни положения в САЩ са тридесет. Това дава изключително широки правомощия на изпълнителната власт да лиши всеки човек или организация в Щатите от финансови права, да контролира комуникационната инфраструктура на държавата, да мобилизира военни сили, да увеличава числеността на армията без разрешението на Конгреса, да удължава командировките без съгласието на персонала. Обявените извънредни ситуации могат да провокират използването и на Президентските документи за спешни действия, както и други действия на правителството, предоставящи повече пълномощия на президента, които потъпкват неприкосновеността на човешката личност, което е в абсолютен разрез с Конституцията. Въпреки че Националният закон за извънредните положения изисква Конгресът да гласува на всеки шест месеца, за да установи дали една кризисна ситуация е неутрализирана, за четиридесетгодишната история на този закон това е правено само веднъж.” Патрик Тронсън, Мичигански правен журнал, бр. 46, 2013 г.

Ироничен е фактът, че на 4 ноември 2014 година, когато народът на САЩ се отправи към урните, за да гласува за политическо управление на местно, щатско и федерално ниво, гордите американски граждани празнуваха и учредяването на Агенцията по сигурността.

На 4 ноември 1952 година Агенцията е създадена с президентски указ на Хари Труман. По-рано същата година Труман заявява, че основните проблеми на САЩ са Корейската война, заплахата от СССР, „положението с иранския петрол” и нуждата да бъде увеличено количеството бойна екипировка за армията, както и износът на такава за европейските съюзнически държави. Труман апелира американците да се уповават на Господ, докато правителството на САЩ води тайна и жестока война, която цели да елиминира евентуални избрани от народа „леви” правителства.

През 1953 година Дуайт Айзенхауер е избран за президент на САЩ и с него идват Джон Фостър и Алън Дълес, две политически назначения, които, както се оказва, ще търсят съвети и помощ от „бивши” нацистки палачи, учени и разузнавачи. Джон Едгар Хувър, тогавашният директор на Федералното бюро за разследване (ФБР), вече използва всякакъв род методи и ресурси, с които разполага, за да залавя комунисти, радикали и несъгласни с режима хора, където и да се намират. Според английското издание на „Гардиън” Труман казва за ФБР под ръководството на Хувър: „Не желаем Гестапо или тайна полиция. ФБР бавно се превръща в нещо подобно. Задълбава в сексскандалите и изнудванията... Едгар Хувър би дал дясното си око, за да поеме властта, и всички конгресмени и сенатори се страхуват от него”.

През периода 1953–1961 година Айзенхауер, като върховен главнокомандващ, полага основите на комплекс, обединяващ войската, разузнаването, правоприлагащите сили и индустрията, пряко вдъхновен от нацистката идеология и технологическо ноу-хау. Нищо чудно, че той предупреждава света за своето творение – военнопромишления комплекс. В ранните години на ХХI век не беше разумно и удобно да се припомнят връзките на САЩ с нацистите. Но ситуацията се промени драстично с излизането на заглавия като „Нацистките ни съседи: как Америка се превърна в безопасно убежище за хората на Хитлер” на Ерик Лихтблау и „Съюзът: пактът на Холивуд с Хитлер” от Бен Урванд. Това бе потвърдено и от свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович и откритата подкрепа за неонацистките групировки – основните виновници за неговото падане. Случайност ли е фактът, че директорът на ЦРУ Джон Бренън бе посетен от представители на тези групировки малко след преврата в Украйна?

Искате ли да узнаете една тайна?

Според Лихтбау** в интервю за „Ню Йорк Таймс”: „Реалният брой на нацистите, превърнали се в американски шпиони, е вероятно много по-висок. Това заявява Норман Года, историк от Университета на Флорида, но много от архивите остават засекретени и затова преброяването на нацистите е невъзможно. Американските агенции за национална сигурност явно или тайно наемат безброй бивши германски хитлеристи и източноевропейски колаборационисти от други държави, които са отговорни за военни престъпления. Масовата употреба на нацистки шпиони расте благодарение на манталитета на Студената война, споделян от двамата титани на американското разузнаване през 50-те години на ХХ век, а именно господин Хувър, директора на ФБР, и господин Дълес, директора на ЦРУ”.

В статията „Федералните агенции правят каквото си поискат” Луси Стайгъруолд коментира в сайта Antiwar.com данните на Лихтбау: „ЦРУ защитаваше нацистките си кадри от техните ловци и съдии, които настояваха за тяхното депортиране през 80-те и дори през 90-те години. Най-притеснителното е, че един от приятелите на архитекта на Холокоста Адолф Айхман – Ото фон Болшвиг, е бил прикриван до 1982 година, когато удобно умира от мозъчно заболяване, преди да бъде заловен, депортиран и съден. Всеизвестно е, че нацистки ракетни инженери са били приети в САЩ, за да не се докопа до тях СССР. Може би единственото съмнително облекчение от неприятното убеждение, че щом САЩ героично печелят войната и са от „добрата страна”, не би трябвало да търсят услугите на нацисти, е геният Вернер фон Браун. Фон Браун е немски учен и родоначалник на ракетостроенето. Някогашен „почетен член” на СС, той помага на САЩ да стъпят на Луната (което веднага прави ентусиазма, с който е членувал в нацистката партия, напълно приемлив за американските служби). Но какви точно са „заслугите” за Америка на Фон Болшвиг, който е зверствал, докато е бил в СС, за да му бъдат простени всички престъпления?

Какви са целите на тези мрачни разкрития? Няколко.

Първо, те редуцират моралното превъзходство, спечелено през Втората световна война, в което САЩ са се вкопчили и до днес. Да, днес всеки, който не е самият Адолф Хитлер, се чувства много добре в собствената си кожа, а пък всеки, който не му е бил съюзник, се смята за съвсем праволинеен. Планирането и подпомагането на „Окончателното решение”** е простим грях, стига да влизаш в сметките на ЦРУ. Друга, по-съвременна причина да бъдете ужасени от тези разкрития, е, че това е само един от многото примери. Останалите разузнавателни агенции също споделят черната тактика на ЦРУ. През последните осемнадесет години масовата кампания за шпионаж и наблюдение на Националната агенция за сигурност е голяма новина. По-малко известно е, че ФБР и Агенцията за борба с наркотиците ДЕА също играят ролята на господари, които дърпат конците от сенките”.

Добре дошли в американския Райх!

Уилям Бини, бивш служител на Националната агенция за сигурност, споделя, че тя се е „тотализирала”. В интервю за „Дойче Веле” той сравнява американското правителство и Агенцията с Третия райх.

„Бини: Разбира се, че не са стигнали толкова далеч, колкото нацистите, но не забравяйте, че се опитаха да заглушат журналисти като Джеймс Райсън. Прегледайте и член 1021 от Закона за националната отбрана, който позволява на президента Обама да определи даден човек като терорист и да го затвори без съд и присъда. Той е идентичен със Специалната заповед № 48 на нацистите от 1933 (т.нар. Указ на президента за защита на народа и държавата). Можете да го прочетете. Това са тоталитарни процеси, които са узаконени. Тоталитаризмът възниква първо под формата на информация за това какво мислят и вършат гражданите, а после тази сила се използва срещу тях. Това се случва и в САЩ – изконните ни конституционни права се нарушават всеки ден.

DW: Но разликата е в идеологията, която е стояла зад нацисткия режим.

Бини: А какво ще кажете за затварянето на бившия агент на ЦРУ Джон Кириаку, след като проговори за изтезанията над задържани от ЦРУ, и за опита на инквизиторите да се даде имунитет? Дотам е стигнала нашата държава. Това е абсолютен позор. Мотивите на различните тоталитарни държави не винаги са идентични, но обикновено много си приличат – власт, контрол и пари. В момента се интересуваме от всеки отделен човек на планетата, преди се концентрирахме върху организации, които се занимаваха със сериозни престъпления. Когато се опитваш да следиш всички, ти поемаш по пътя на тоталния контрол.”

Открития, направени в концентрационните лагери

Много военни открития са направени благодарение на нацистки изследвания върху невинни жертви. Те са тествали издръжливостта на пилоти и моряци в изключително студени водни басейни – „германците отбелязаха ужасяващи загуби на персонал от огромно значение при инциденти в Северно море. Потапянето на линейния кораб „Бисмарк” и замръзналите пилоти, които катапултират и падат живи в леденото море по време на битката за Англия, са накарали немските военномедицински експерти да разгледат този проблем по-задълбочено. Те създават изследователска програма, която отчасти е причина за небезизвестните експерименти в „Дахау”. Те са първите, които наблюдават ефектите върху човешко тяло, извадено от ледена вода. Провеждат и експерименти със специални костюми за оцеляване в Германския институт за изследвания на текстила в Мюнхен-Гладбах, в един от които например за изолация са използвани сапунени мехури”.

Друг пример е разработването на катапултните седалки в изтребителите. В изследването си „Achtung! Schleuder-Sitzaparat” Крис Кери разкрива, че немските инженери са стигнали много по-далеч от американските си колеги в опитите да осигурят безопасно летене. „Благодарение на придобитите американски и германски данни и актуалните модели катапултни седалки на „Хенкел” с експлозивен патрон, веднага след края на Втората световна война САЩ започват енергично да развиват тази пренебрегвана дотогава част от авиационната техника. Новите американски изследвания, подпомогнати от придобитата от Германия военнотехническа информация, се разклоняват в две посоки – едната води към военновъздушните сили на САЩ, а другата към военноморските.

Новаторски методи за измъчване водят до технологичен напредък

Как е възможно човешки същества да подлагат на отвратителни експерименти други хора? Това се постига лесно. Накарай масите да вярват, че всички народи освен, да речем, американският, са нисши, насекоми и демони. Светът е свидетел на това как американското правителство и неговите съюзници се стараят да сведат руснаците, арабите, китайците, иранците, имигрантите, безработните и бедните до паразитни микроби.

Как действа подобен подход?

За отговор на този въпрос се обръщаме към английското издание на „Телеграф” и публикуваната там статия, написана от Ричард Евънс през 2008 година. „Отговорът се крие в това, че медицината беше доминираща в научния свят на Третия райх и едновременно с това тясно свързана с нацистката идеология. Все пак германската медицина бе открила причините за появата на няколко сериозни болести и бе спомогнала за повишаването на здравния статус на населението през предишните десетилетия. Така че, докато изследователите са работили под контрола на Третия райх, е било нещо нормално да се елиминират „паразитите”. В Германия е било прието, че някои хора не заслужават човешко отношение заради своята раса и упадъчност. За германските лекари затворените в концентрационните лагери или са хора от по нисша раса, или предатели на германската идея, или просто престъпници. Те не са имали право на нормален живот и на уважение. Логично е било да бъдат жертвани в името на оцеляването и победата на немската раса.”

Евънс продължава да описва мъченията: „Докторите от СС са използвали лагеристите, за да изпробват нови методи за лечение на травми, получени по време на сражения, като ги ранявали на различни места и слагали парчета стъкло или дърво в раните или ги обгазявали, а понякога заразявали раните и с опасни бактерии. Случвало се да използват чукове, за да строшат костите им, за да се постигне по-реалистичен ефект. Резултатите са се обсъждали на научни конференции и никой никога не е критикувал методите, по които те са постигнати. Може би най-ентусиазираният експериментатор с хора е амбициозният млад доктор на СС Зигмунд Рашер, изследвал реакцията на човешкия организъм при бърза декомпресия и липса на кислород в опит да помогне на пилотите, принудени да скачат с парашут от много голяма височина. Наричал някои от опитите си в „Дахау” „терминални експерименти”. Той засичал времето, за което умират обектите на тестовете, като периодично намалявал кислорода, който поемали. Споделил резултатите от изследвания, довели до смъртта на над 70 човека, на конференция на Луфтвафе през 1942 година. Следващия месец Рашер се представил и на медицинска конференция в Нюрнберг. Този път той демонстрирал колко дълго могат да издържат лагеристи, облечени в униформи и със спасителни жилетки, в ледена вода, симулирайки условията в Северно море. Средното време, което издържали във водата, е около седемдесет минути. Никой от слушателите не възразил срещу потресаващите експерименти.”

Албер Камю ни е оставил нещо подобно на молитва за тези тъмни времена: „Всичко, за което се моля, докато живеем в този свят, изпълнен със смърт, е да спрем, да помислим какво представлява убийството и да направим избор. След това можем да отделим тези, които приемат последствията от това, че са убийци или съучастници на убийци, от онези, които категорично отказват да поемат отговорност за своите действия. След като тези два вида убийци наистина съществуват, е полезно да ги разграничим едни от други. Непрестанните конфликти на пет континента, които предстоят в идващите години, ще се решават или чрез насилие, или чрез добронамерено убеждаване. Разбира се, тези, които използват насилието, имат хиляди пъти по-голям шанс да постигнат целите си. Но аз винаги съм вярвал, че този, който основава надеждите си на човешката природа, е глупак, а онзи, който се предава пред лицето на обстоятелствата, е страхливец. Затова от сега нататък единственият достоен път ще е да заложим всичко на една карта, а именно, че думите са по-силни от куршумите.”

----------------------------------------------------

*Джон Стантън е независим журналист, анализатор и преподавател с основни теми политика и националната сигурност. Има публикувани пет книги.

**Eрик Лихтблау е журналист и репортер на „Ню Йорк Таймс”. Заедно с колегата си Джеймс Райсън е награден с „Пулицър”.

*** Нацистка програма за физическото изтребление на евреите през Втората световна война в концентрационни лагери, известна под името „Окончателно решение на еврейския въпрос”.

Превод: Филип Каменов

 
Снимка на затъмнена София заради въздушните нападения на САЩБомбардировката е с „наказателна“ цел, сред мишените няма нито един военен обект – мишени са цивилни сгради и жителите на столицата. В бомбардировките от 20 декември, 1943г. американците изсипват 270 бомби, унищожават над 113 цивилни сгради и успяват да убият над 100 софиянци.
Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com/

Великобритания първа обявява война на Царство България на 12 декември 1941 и дори България да не е участник в каквито и да било бойни действия, отклонявайки винаги категорично такива искания идващи от Германия, въпреки всичко е атакувана и подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските военно-въздушни сили.

И най-страшното е, че бомбардировките са насочени предимно срещу граждански обекти, като най-силни поражения търпи София - разрушени са болници, сиропиталища,  Голямата Софийска Синагога е сериозно засегната, изгаря известната юдейска библиотека съхраняваща огромна колекция от равинистични трудове, извършено и пряко бомбено нападение срещу руската църква "Свети Николай", и още много храмове и културни паметници са унищожени.

На 20 декември 1943 година, 15 въздушна армия на американската авиация  извършва нападение върху София фиксирано като „терористична бомбардировка“ във военните разработки и планове на Великобритания.

Използвани са 150 бомбардировача „Либърейтър“ – B-24 Liberator, двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning.

На 20 декември 1943 год. американската авиация  пуска 270 бомби, успява да разруши 113 сгради, железопътна линия, само в този ден загиват около 100 човека, а още толкова са ранени.

Просто такива неща, никога не трябва да бъдат забравяни от народа ни и винаги трябва да си правим изводи, защото ако някой веднъж е постъпил така със страната ни, няма основания да смятаме, че няма да го направи пак.

71 години от най-кървавата англо-американска бомбардировка над София

На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки хиляди цивилни столичани

Англо-американските бомбардировки над София избиват хиляди жители, като тяхната цел не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недолновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство. При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“, макар че в тарана на младия Димитър Списаревски има нещо символично: саможертвата и отдадеността му, грижата за онези българи – деца, жени, мъже и възрастни, които гинат от британските и американски бомби.

През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви. Настоящите ни съюзници в НАТО и евроатлантическата диаспора решават да продължат зверските бомбардировки. Веднъж Чърчил отговорил на Рузвелт, че „трябва да продължим да им даваме лекарството“ – визирайки бомбардирането на София и нейните жители.

Друг път, в абсолютно умопомрачение, вероятно заради страстта му да употребява алкохол от сутрин и заради нескритата му българофобия заявява още по-циничното:

„За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“

Но това е нищо сравнение с изблиците му на Парижката мирна конференция, когато процежда през зъби, че

Държава на име България не трябва да съществува.“

И така стигаме до 30 март, 1944 година, когато Великобритания и САЩ извършват най-жестоката бомбардировка над българската столица, която може да се сравни спокойно със зверските бомбардировки над Дрезден. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.

В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са над 4 хил. загинали и ранени.

Днес остава неясно какво идва да демонстрира желанието, което бе удовлетворено, на Съединените американски щати пред посолството им във София да има паметник на американските летци, загинали докато бомбардират София. Уви, първия досег на българите с „евроатлантизма“ е болезнено жесток…

 
След победата на “не” на референдума, бе поставен въпросът за поносимостта на гръцкия дълг. Мнозина с удоволствие припомниха, че през 1953 г. Германия е заличила 60 на сто от дълга си. Може ли да се прави сравнение?
Превод от френски: Галя Дачкова, сайт Гласове

Лондон, 1953 г., гръцкият финансов министър подписва с канцлера Аденауер договора за заличаването с 60 на сто на германския дълг

“Германия е страната, която никога не е изплащала дълговете си. Тя не е легитимна, за да поучава другите нации”. Изречението е на Тома Пикети, икономистът звезда, автор на “Капитала на ХХ век”. Той го каза в интервю за големия германски всекидневник “Ди Цайт”. Икономистът отново подчерта във вторник сутринта по France Info (France Info), че Европа е била изградена през 50-те г. върху заличаването на дълговете от “миналото” и “по-точно на германския дълг”. Ден след голямата победа на “не” на гръцкия референдум за суровите мерки, това историческо напомняне е особено вкусно за поддръжниците на преструктурирането на гръцкия дълг. В размер на близо 180 на сто от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), дългът на Атина се смята за непоносим от повечето икономисти.

Германският дълг: последователното му заличаване

Други гласове с удоволствие напомнят, че Берлин никога не е изплатил напълно репарациите, които съюзниците изискват от него през 1919 г. Ясно защо: в края на 20-те г., въпреки доброто икономическо възраждане, касите са празни. Репарациите са съкратени с една трета и разсрочени, обяснява Ла Трибюн (La Tribune). През 1932 г. икономиката е потънала отново, съюзниците се отказват дори да изискват тяхното изплащане. Прекалено късно, за да бъде избегнато идването на власт на Хитлер. А въпросът за съкратения през 20-те и 30-те г. дълг преследва Германия до 1953 г.

През тази година в Лондон канцлерът Конрад Аденауер получава от съюзниците ново разсрочване и най-вече изплащане в долари по лихвения процент от онова време, което позволява да се икономисат 40 на сто спрямо размера им през 20-те г. Германският дълг е съкратен наполовина спрямо предвоенния му размер, смята изследовател от Йейлския университет, цитиран от Ла Трибюн. Помощ, която е добре дошла за възстановяването на страната. Гърция е един от 21-те кредитори на Германия, припомня Фигаро (Le Figaro). Официално германският дълг ще бъде изплатен напълно след обединението, през 2010 г.

“Германия е най-лошият платец на дълг през ХХ век”, обяви през 2011 г., в началото на гръцката криза, германският икономист Албрехт Ритчл. Но може ли да се смята, че Гърция трябва да се възстанови като страна, излязла от война? В Германия това не се разбира от само себе си, защото гърците дълго са се възползвали от европейските субсидии. Без от това да се възползва тяхната икономика.

 

Провалилият се гръм и трясък премиер ката ден ни говори за тоалетни, а не за нарушенията на закона, които направи!

Борисов след разпита в прокуратуратаВ първия работен ден след великденските празници, подалият оставка министър-председател Бойко Борисов бе привикан на разпит в прокуратурата. Час и половина училият за пожарникар бивш охранител на Тодор Живков прекара на 7 май 2013 година бившият премиер Бойко Борисов във Върховна касационна прокуратура /ВКП/ за разпит във връзка със скандалния разговор, запис от който се появи преди празниците. Разговорът е бил между бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, шефът на Градска прокуратура – Николай Кокинов /също вече бивш-бел. Л. М./ и самият Бойко Борисов, като се предполага, че разговорът се е провел в дома на бившия премиер, в Банкя.

Часове преди Борисов да влезе в прокуратурата се появи информация, че бившият градски прокурор на София Кокинов признал автентичността на въпросния разговор – дали Борисов знаеше това, така, влизайки за разпит, така и не стана ясно.

Около 11.30 часа бившият премиер пристигна във ВКП и директно влезе в кабинета на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов.

На излизане Борисов се опита да се измъкне от репортерите, но не успя и бе причакан от журналисти пред които говори твърде несвързано:

„Разговаряхме на тема как да се установи тази престъпна група, която организира незаконни подслушвания в домовете на хората...Единствено, което мога да кажа – престъпна група, която нерегламентирано, незаконно подслушва хората в домовете им. Незаконни записи, каквито и да са ... нито слушам, нито чувам, нито коментирам. Интересува ме престъпната група, която организира на хората в тоалетните да бъдат подслушвани...Надявам се МВР, ДАНС, прокуратурата да намерят престъпниците!

... Никой никога не е давал никакви резултати от разследването и до ден-днешен нито аз, нито вие не знаем кой е извършил тези подслушвания!”

Според Борисов, той не бил разпитван в прокуратурата – той разговарял и едва ли не поискал ултимативно от обвинителите да разкрият престъпната група, която била организирала подслушване в тоалетната му!

Всъщност колкото и да не му се иска на Бойко Борисов да признае, той е разпитван и е дал обяснения – което далеч не може да се определи като разговор, по време на който той да дава указания на обвинителите какво иска да бъде разкрито!

Според Закона, Борисов е разпитан като участник в разпространените аудиозаписи, като свидетел, с тенденция при наличие на установени закононарушения – да му бъдат повдигнати обвинения.

Тезата за престъпни организирани групи, които поставят подслушвателни устройства в тоалетните на хората може да мине при бабите и дядовците от някое затънтено село, но на хора, запознати с Наказателно-процесуалния кодекс – тези обяснения едва ли звучат убедително и оневиняващо.

Едно по едно

Борисов обяснява за подслушване в тоалетната"Никой друг лидер, на никоя партия досега не е излязло СРС срещу него. Вие сте нормални хора – защо не се замислите кой го организира и срещу кого? Всичко друго приемам, ама в тоалетната… Всеки българин ходи до тоалетна. Ако на вас ви сложат СРС в тоалетната, ще ви е приятно ли? Не! Защо тогава обществото допуска незаконен запис с тоалетните на хората и изобщо вие да говорите за него", пита уж обидено Борисов винаги когато около него има камери.

Умишлено ли се прави, Борисов, че не разбира, че не е подслушван с жици, а вероятно през мобилен апарат, и то не негов, а на Мирослав Найденов. Тупкането на сърцето и облекчаването в тоалетната не идват като шум от Борисов, та да се прави на обиден, а от Найденов, както предположиха мнозина след прослушването на записите, пуснати в медиите.

Снимка с избирател„... Моите колеги имат забрана да ми говорят за това – какво излиза в българските медии. Имат забрана. Само знам, че и в моята тоалетна ме подслушват. Никой друг лидер, на никоя партия, досега, не е излязло СРС срещу него. Вие сте нормални хора – защо не се замислите – кой го организира и срещу кого. Всичко друго приемам, ама в тоалетната… Всеки българин ходи до тоалетна. Ако на вас ви сложат СРС в тоалетната, ще ви е приятно ли? Не! Защо тогава обществото допуска незаконен запис, с тоалетните на хората, изобщо вие да говорите за него, каза Борисов, докато раздаваше автографи.

Никой не подслушвал Борисов в тоалетната – това вече и децата го разбраха. Друг въпрос е защо той реши да се прави на жертва с тази измислица и през час, през два да говори за малките си нужди.

Класическо правило е, че

всеки е длъжен да бъде умен, а тези които не са успели да достигнат върха на мъдростта се обграждат с начетени и разумни хора.

При Бойко Борисов и двете условия отпадат – налице е силно изразен интелектуален дефицит, а що се отнася до умното обкръжение – не вярвам умни хора, интелигентни да се жертват да влязат в обкръжението му.

На въпрос на журналисти при една от обиколките си Борисов каза, че очаква още компромати. „Очаквам. Защото сега само по малка нужда са ме записали… очаквам голямата да дойде преди изборите. Но на никой българин не му го пожелавам. И на вас, госпожо”, обърна се Борисов към журналистка в Симеоновград.

„Защото след това ще ви дойдат във вашата къща. Защото, ако не ги отразите добре, ако ви бъдат сърдити, или ако бъдете обективна журналистка, може да го сложат и във вашата тоалетна. И да видиш колко е неудобно пред колегите. Като поруган си. В дома ми са ми слушали тоалетната. Тези, които искат да ме защитават в Брюксел, българските демократи”, не спира да говори бившият премиер Борисов... - Всеки човек си има личен живот; всеки си има душичка и сърце. Ако ви запишат и дадат твоя език - с мъжа, с детето, със свекърва, и го пуснат само него… Твоите колеги ще кажат – ама как може? Ние за теб такова мислехме, такава мила душичка си, а така говориш…

... Виждате – по цели дни анализи на 4 – 5 социолога – обикалят и едно и също говорят. Ходят, дават им указания и излизат. Мен ме е срам да правя такива неща. Всички провеждат срещи, когато има избори, оборотите са огромни. Но в дома ти дойдат – това вече е… Да е в кабинета на Министерски съвет, да е в кръчма, да е някъде – в дома ни, в тоалетната ми. Точно, както е, в тоалетната се чува. Сега ще търся някъде по път, случайна горичка - не – може да има някой горски - няма даже и на охраната да казвам, ще казвам само – ей тук спри”, шегува се Борисов.

От какво си патим – от навика за забравяме би казал всеки, запознта с народопсихологията ни. Тази забрава се оказа добре дошла на хора като бившият премиер Борисов.

Наскоро ми припомниха как докато е бил кмет на столицата, Борисов е показал що за човек е:

В интервю за списание "Макс" столичният кмет Бойко Борисов сподели свои мисли за живота и политиката. Явор Дачков цитира дословно някои от думите му, които макар и скандални останаха почти без реакция в България.

На въпроса кой е най-впечатляващият лидер в световната история, Борисов отговаря:

"В съвременната история за мен номер едно, който ми е просто модел на подражание, е г-жа Ангела Меркел. От друга страна, Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин също са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации, се изискват качества".

Хитлер, Сталин и Мао – това са образците за политици номер едно в мисленето на Борисов.

Кой помни тези откровения към днешна дата – почти никой.

В друго откровение бившият към днешна дата премиер откровено споделя: "Аз се гордея с това, че не съм гей и че разбирам от жени. Така че, мисля, че добър път съм си избрал."

Пет години по-късно, вече в оставка, Борисов открива предизборната кампания на партията ГЕРБ така:

{youtube}0cVgYjYEauE{/youtube}

зала Добър ден! С учудване, защото Станишев се произнесе, че знаел как събираме хората, а понеже аз не знаех, искам да ви попитам как ви събраха вас! Да не е../не се разбира/, дали ви е докарал, той, с неговите скъпоплатени пиари, за милиони български левове, от вас дадени разбира се,.. го бяха посъветвали те да направят зала „Армеец”, но не успяха доколкото разбрах, и сигурно знаят как се събират хора, ние не знаеме, защото никой не може никого насила да го накара да дойде където и да било,

Той иска още един мандат управление... Срещу нас има противници, не са толкова изтъкани от злоба и черен пиар, и безсилие, самият Станишев беше четири години кукла на конци, а сега, когато го е страх да мине по София, праща кукли да ни имитират. Това ли му е позитивната кампания на това момче? Това ли е на европейския лидер? На социалистите? Колко струва да платиш на четири актьора да ги облечеш като маймуни да ходат да ги имитират по града? Това ли е този, който иска да управлява? Човек, който след четири години казва, не аз не мога, трябва друг да е, той си е дал на себе си оценка!

Защото най-важното за едно управление е да има кой да носи политическата отговорност. Ако има проблем с Дюни, да бъдат спряни, да бъдат дадени на прокурор!

Ако има проблем обаче с Камчийски пясъци – кво правиме?

Търсиме Орешарски, премиера, или кой?

Ако си като премиер на Европейския съвет и трябва да вземаш решение, как ги вземаме? Тичаш при кукловода, той беше кукла на конци при Доган – сега иска да е кукловод. Пуска кукли срещу нас – да ни имитират, а Орешарски да му е служебна кукла! Това ни предлагат като управление! Чудесно се говори, когато знаеш, че няма да изпълняваш нищо!

Както и БСП лесно говорят, лесно обещават сега, но все пак си слагат  някаква запетайка, ако случайно спечелят, всичко, което обещават, казват – това в края на мандата ще го правиме!

А ние вече веднъж изядохме дървото така!

На последното заседание на Министерски съвет – вдигаме пенсиите, и ние от първия ден почнахме да вдигаме пенсиите! Само си брои Станишев, че вдигнал пенсиите!

А ние плащахме четири години, и казват: „ГЕРБ изядоха фискалния резерв!”, не, изядоха ги българските пенсионери! Четири милиарда от фискалния резерв заминаха в увеличението на пенсиите! Елементарна е сметката, но те нямат друго в злобата си какво да кажат!

Нито могат да ни отречат магистралите, защото виждате, всички минават оттука, вече са на асфалт, слагат мантинели, имат да довършват, Така е на „Струма”, така е на „Тракия”, така е на Яна, така е на Шумен...Три пъти повече сме построили от тях! Поне...

Желая Ви успех, благодаря, че сте дошли, не можах да схвана как са ви събрали, дано не е насила, щото Станишев ме препраща към трийсе и кой година, Между другото по Дискавъри даваха за Хитлер и как са направили своята партия, тогава, и през какви етапи са минали, тогава, той явно е гледал Дискавъри, нали е мързелив и обича да спи, а аз сега нали съм почивка и аз, имам толкова време, и гледам го дадоха тоя филм, и той вечерта го каза, нашта конференция приличала на една от трисе и някоя година! Ама не каза коя – ние се сещаме!

От публиката се чува глас: „Ама той не може да направи такава, бе!”

Бойко Борисов: „Знам, че не може, и аз благодарение на Цветанов, че той може, стига да не го оприличим на някого...аз смея да твърдя, че толкова демокрация, колкото има сега, в България, никога не е имало!

И това е техният манталитет – те спокойно на бялото казват, че е черно, на което е честно му казват, че е корумпирано, на което е почтено му казват, че е мръсно... Това им е стратегията, и неслучайно Добрев, беше разпратил на техните организации как да пишат компромати срещу нас!

И вчера, като видях куклите на Станишев по телевизията, разбрах, че с този човек, освен мърсотия, друго не може да прави!”

Правоговорът на Борисов е запазен - бел. Л. М.

2013 година Борисов недоволства, че го оприличават на Хитлер – а нима пет години по-рано той не твърди, че за него лидера на националсоциализма е №1?

Куп лъжи, заявени с каменно лице – това е „еталонът” на поведение на проваления Борисов.

Върнете се към горните редове, с които ГЕРБ откри изключително скъпата си кампания и се замислете:

„Четири милиарда от фискалния резерв заминаха в увеличението на пенсиите! Елементарна е сметката, но те нямат друго в злобата си какво да кажат!”

Първа лъжа: Пенсиите не се вземат от фискалния резерв, за да е истина, че пенсионерите са изяли 4 млрд от фискалния резерв!

Втора лъжа: ГЕРБ единствен не увеличи пенсиите за мандата на своето управление!

Трета лъжа: социалистът Николай Добрев вече не бе сред живите, когато Борисов тръгна в политиката! Не е бил жив, за да разпраща указания как да се пишат компромати срещу ГЕРБ?!

„Ние вече изядохме дървото!” – как слуша тези мутренски признания европейският приятел на Борисов, Жозеф Дол в зала „Арена”?

Социалисти обличали актьори като маймуни – да е негодувал някой от хората на Станишев на тези думи?

Пълно мълчание.

Живи факли, пик на самоубийства и пълна безнадеждност – това е резултатът от управлението на Бойко Борисов.

Интересен момент за тези трагични явления в навечерието на изборите е коментарът на сестрата на Борисов – лекарката Красимира Иванова в предаването на Люба Кулезич:

Сестрата на Бойко БорисовЗа него, думата приятел е голяма и той би направил всичко...политиката е динамична и е нормално да се променя позицията, безкрайно вярвам в това, което прави брат ми и не го съдя за нищо, което се е случило...той го е правил винаги с добри намерения...донякъде той очакваше подобно развитие, атака, очакваше... Не е възможно аз да очаквам, а той да не е очаквал това, което се случва... Гледай си бебетата, не ти трябва да знаеш...,това че има калинки беше подло, той слагаше отговорността само върху своите рамене, и не можеш да усетиш тази мърсотия,  която се насочваше срещу..., много от хората около него са изключително качествени, всеотдайни, достойни, верни, лоялни... даже не бяха толкова близки с него...

... Аз съм допускала една много груба грешка, аз стоя настрани, винаги съм се стремяла да не го обременявам, много си мислех как да протече живота ми след операцията, той винаги си е мислел, че това, което е предприел е кауза...,

Кулезич като водещаКулезич:... предателството ли вкара Борисов в болница?

...Не знам дали точно това го вкара в болница, ние с него така сме възпитани и двамата, да приемаме предизвикателствата в работата изключително амбициозно, и винаги смятаме, че това, което правиме е стойностно, правилно, И когато човек в стремежа си да прави добро се окаже неразбран, може би това беше цената за постъпване в болницата... едва ли за предателството той в този момент е мислел,...

Кулезич:Но хора си мислеха, че е спектакъл...

Д-р Иванова: Аз искам да им пожелая същия спектакъл, да го преживеят, пожелавам им да го изпитат и да го преживеят като спектакъл, тогава ще го разберат в действителност, за какво става дума!

Нормално е месец преди изборите, хората, които са огладнели и обосели – да бъдат...

За обвиненията, че Борисов странял от медиите!

... нека сега да видим как е животът без Бойко Борисов!

Кулезич:...Как бихте коментирали състоянието на хората в момента, като лекар? Как си обяснявате, че изведнъж тръгнаха някакви хора да се палят? Това е необяснимо...

Д-р Иванова:...  Аз категорично тези неща не ги приемам като саможертва! За мене това е някаква форма на показност, защото има много страдащи хора, за мене... самоубийството, защото тази склонност към самоубийство, защото да се самозапалиш ти се опитваш да се самоубиеш, е психична диагноза. Така го коментирам като лекар!

На никой в този живот не му е лесно, на никой от нас не му е лесно, но никой не съм тръгнала да се паля!

Аз нямам сметка в банката, нямам спестявания, имам заплата, с която успявам да се справя!

Той не е беден, не е и богат, а от властта, той не е спечелил една стотинка!

Тя кълне неповярвалите на вдигналия високо кръвно Борисов българи, обръгнали от вечно повтарящите му се номера...

Тя приема отчаянието да посегнеш на живота си като показност?!

Има ли смисъл да продължавам с припомнянето?

Помия има, от откъде се излива?

----------------------------------

*Клошмерл – име на роман на хумориста писател, Габриел Шевалие. Клошмерл е и името на малко френско градче, което си построило градска тоалетна и това било събитието за жителите му. – бел. Л. М.

 
/КРОСС/Историкът проф. Андрей Пантев пред Калина Андролова, a-specto.bg
През 1907 година у нас в парламента искат да закрият университета, защото е освирквал Фердинанд, и казват разни фигури като проф. Иван Шишманов и други: „Недейте бе, това е университет, как ще го закривате!". Тогава един става и казва: „А във Франция по време на аферата „Драйфус" закриха университета". А останалите казват: „Еее, щом във Франция са го направили, и ние ще го направим".
Калина Андролова, списание a-spectoПроф. Пантев, в бедната Гърция с многотопроф. Андрей Пантев, историк дългове няма нито един ъгъл, заведение, магазин, място, където да не звучи само гръцка музика. Включително в тоалетните. Докато българинът се срамува, че е българин, той е изключителен чуждопоклонник.

Аз не разбирам тази мания да се сравняваме с гърците. Кога сме били като гърците? Гърция се бие седем години за своята национална еманципация в началото на XX век. Гърците развиха мощно и масово съпротивително движение при хитлеристката окупация. Всяко дете от Нова Зеландия или от Бахрейн на 10 години вече знае за гърците. Независимо дали тази репутация е основателна или не, това е реален факт. Всеки бюргер от САЩ мечтае да отиде на екскурзия в Гърция и Италия. Не мечтае да види Старосел. Така че там има един характер, от една страна - местен, и, от друга страна, има и една историческа репутация. Байроновите общества, идеята, че съвременните гърци са наследници на Античния свят, което може и да не е така, но се създава една рефлексия, емоционална. Затова всеки отива да се бие за свободата на Гърция, както и българи, с историческата тръпка, че това са свещените земи. Както е Йерусалим за християните. В това отношение не става дума за национална гордост от наша страна. Аз мисля, че има доста натрапчиви предавания, включително и по история, в които пък се преувеличава значението на българските исторически постижения и заслуги. Но у нас, няма защо да крием, има едно странно съчетание: ратаите да седят на общата маса с чорбаджията, това са такива битови изрази на равенството. От друга страна, ние сме доста склонни към подчинение и дори покорство към по-силния, независимо кой е той. И в това отношение не трябва да си пестим себеукори. Защо? Ами защото, не знам дали знаете: бул. „Мусолини", бул. „Адолф Хитлер", град Сталин и т.н. Има една много бърза адаптация. Ще ви кажа един случай. Когато съветският посланик в Белград се оплаква на Тито, че малко се слави Сталин в Югославия, дава пример: „Вижте българите какво правят!". Тито отговаря: „Те много славеха Хитлер, та сега гледат малко да наваксат". Тези неща от националния ни характер, вместо да се крият, трябва да се обяснят. Ние сме на особено място на Балканите, у нас падат черната нощ и завесата на една чужда и враждебна власт, докато на гърците половината острови са били свободни. Гръцката търговска флота става по-голяма от турската още преди освобождението. Половината от сърбите живеят в Австрия. Румъния си запазва средновековната аристокрация, войводства, князе и пр. Така че има особени, трудни обстоятелства, които до голяма степен обясняват нашето подражателство. Самата модернизация е подражателство. Какво значи модернизация? Бъди като мен, но аз ще преценя, доколко си. Това не е явление от вчера. И нашата мъчителна неувереност, ето тази, че дори слушаме само чужда музика, и не само това, не се е пръкнала от нищото.

Имам усещането, че нещо не си харесваме нашата национална идентичност, сякаш не ни е добре в нея, не ни е удобно. Срамуваме се.

Значи идентитетът се състои от два елемента. От това какво мислиш за себе си. И от това, което другите мислят за теб. Това е една сплав. Често пъти ние се тупаме по гърдите с грандиозни измишльотини за нашия исторически живот. Как идваме от Памир, как сме спасили Европа от исляма и пр. От друга страна, след доскоро великата, святата и вечната съветско-българска дружба сега казваме, че сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Тези амплитуди, първо, впечатляват чужденците, те вече знаят нашето поведение. И, второ, тези ампли туди свидетелстват за една огромна неувереност. Не случайно ви казвам: и трите български държави повече или по-малко са създадени от небългарски източници и дори личности. Аспарух, Асен и Петър, монархическият институт... Сърбите например отказват да имат монарх, който не е сърбин. Първият им крал даже е почти неграмотен, свиневладелец е, ако може така да се каже. При нас заради това, че сме най-големият масив на Балканите и сме били подложени много плътно на контрол от турската власт, а преди това сме били в непрекъснати войни с Византия и с останалия свят, сме изработили някакво чувство за зависимост и преклонение. Макар че ние имаме много сериозни подвизи, особено по време на Балканските войни. Това е амплитудна особеност. Често пъти проявяване на раболепие. Редувано с не често, но пък доста ярко изразена дързост. Например Съединението е дързост. Стамболов е дързост. Балканската война е дързост. Така че ние, българите, имаме такива едни крайности в нашето поведение. Но днес, в съвременния бит, нашият патриотизъм е само кръчмарски. Както пише Ботев: „Механите са нам тесни, крещим: „Хайде на Балкана!", но си остават в механите. Грабват пушката само докато са подпийнали.

Но гърците имаха смелостта да гласуват за нещо алтернативно като СИРИЗА. Ние тук какво правим?

Ние изпробвахме всички алтернативи. Патриоти. Царе. Спасители. Американофили. Оказа се, че нямаме достатъчен потенциал. Чисто човешки. Това не означава онзи прословут лаф за лошия мат'риал. Но когато се създава България след турското робство, една значителна част от анализаторите, наблюдаващи Балканите, са силно впечатлени, че България намира сили да създаде персонал за армия, дипломация, учителство и т.н. Те са мислели, че България няма да има дори човек, който да стане стрелочник по Ориент експрес. Сега обаче излезе обратното. Че при целия този напън да се направи нещо няма достатъчно персонален потенциал. Който да спре тази месианска поза, че все се спасяваме.

И реформираме.

Как може 25 години след всички промени да заговорим отново за реформи?! Ами нали през тези 25 години това беше идеята. Да, имаме едно не много приятелско обкръжение в геополитически смисъл. Но според мен този провал се дължи на това, което е вътре в нас.

Това вътре в нас е решаващото. Иван Хаджийски казва, че „общественият ни и културният ни живот е под знака на посредствеността и полуинтелигенцията".

Навсякъде посредствеността е войнствена. Посредствеността не е толерантна към избраните. Но тук това съотношение е много по-силно застъпено. Няма свестен човек, който да не е бил обект на ненавист и на подигравки, включително и футболистите. И Стоичков, и Бербатов започнаха да бъдат мразени, когато станаха звезди. Но има и друго нещо, Хаджийски използва фразата „оптимистична теория за българския народ", а аз смятам, че никакъв оптимизъм не се реализира, след като излезе тази книга. И това наше мъчително чувство за неувереност ни прави уязвими. Не знаем какво можем да направим и какво не можем. Извинявайте, но преди 9 септември България съвсем не е била тази цветуща страна, както сега разправят. Нима София е била Виена?! В хотел „България" банята е била етажна до 1944 г. А там са отсядали от Баучер до всички останали кореспонденти, които резидират или преминават през България. Ние трябва да се вторачим в себе си и най-напред да се обърнем към миналото си. В българската история няма само блясък и триумф. Има поражения, има мрак. Има решения, които са безумни. Най-смешното е, че най-лудите решения, които са вземани, са били вземани самостоятелно. А не под натиск. Обявяването на Втората балканска война, присъединяване към Тристранния пакт, обявяването на война на Англия и Америка - това са самостоятелни решения. Така че, когато казваме, че България взема самостоятелно независимо решение, изобщо не означава, че това решение е мъдро.

Другите нации си ценят успешните държавници, ние непременно им скрояваме шапката и край. Който и да е кадърен, ще го обявим за ужасна персона и ще го затрием.

Има такова нещо. Всички знаем вица за българите, дето се варят в казана. И който се опита да се издигне, го дърпат надолу. Но има и контрапункт на този виц. Този, който се преиздига, получава мания за величие. Нямаме натрупвания. Вижте например как караме кола. Ние караме кола, дръвчейки се. Агресивно. Попържаме. Това е, защото дедите ни са карали каруци. Докато в другите страни хората имат деди, израснали на коли, и не смятат това за някакво пътно предимство, а камо ли за социален статут. О, да. Веднъж разглеждах едни витрини в Залцбург, гледам, всички спират около мен, а те ме чакат да пресека, защото съм близо до пешеходната пътека.

Във Византийската гръцка историческа енциклопедия пише, че „след като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?". А те отговорили: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество - всички станаха рушветчии...". И така нататък. Като гледам, нашето общество отговаря на всички симптоми. В упадък ли сме?

Всички съвременници на своето време, не само у нас, са смятали, че са разочаровани от своето съвремие. Нека напомня, че изразът: „О, времена! О, нрави!", е произнесен по време на цъфтежа на гръко-римската култура. Така че винаги има и старци като мен, които казват: „Едно време какво беше", има една автоматична носталгия на противопоставяне. От друга страна, аз не смятам, че имамe толкова общо нещо с първите канове, с волжските българи, защото това не е още модерна нация. Модерната българска нация се развива едва в условията на османското робство. Имаме някакъв средновековен индентитет, но той е свързан най-вече с управители на области, с династически комбинации и пр. Ако има величие в българския национален живот, то това е българският език, който остава без институция, която да го контролира, и въпреки това от Ниш, от Тимок до Малко Търново се запазва един език, който с леки диалектни различия запазва усещането на нацията за една обща принадлежност. Защото иначе говорим за едно славно минало, за това-онова, а когато Паисий казва: „О, неразумний юроде", това „юроде" значи малоумник, нали?! По това време Мария Антоанета е държала в скута си детето гений Моцарт. По онова време Европа силно дръпва напред. А нашата цяла енергия е била именно с този език и с православието да запазим някаква воля за облик. И за да се реализираме отново, е трябвало отново да имитираме. Ей това е разковничето. Тук всичко е имитация. Аз често се шегувам, че само чушкопекът е българско изобретение.

Хаха.

Всичко друго, дори и богомилството, е някакво възпроизвеждане, копие, продължение на ветровете на Европейския континент. И може би тази идея, че нищо не е изобретено освен чушкопека, ни прави толкова силно уязвими към чуждото, включително да слушаме чужда музика, а не своя, българска. Например, като каже някой, че е живял в Америка! Ама, чакай сега, това качество ли е?! Кажете ми. Това качество ли е? А ще ви кажа и друго. През 1907 година у нас в парламента искат да закрият университета, защото е освирквал Фердинанд, и казват разни фигури като проф. Иван Шишманов и други: „Недейте бе, това е университет, как ще го закривате!". Тогава един става и казва: „А във Франция по време на аферата „Драйфус" закриха университета". А останалите казват: „Еее, щом във Франция са го направили, и ние ще го направим". Няма еднозначен отговор за духа на времето. Дали сега е упадък, а преди не е било и пр. Но самият факт, че се терзаем все пак, носи лъч надежда. Когато човек е потиснат от това, което е като състояние, и генерира недоволство, това все пак е залог за някаква промяна. Защото иначе, ако кажем, че много сме добре, значи ставаме като щастливите свине на Платон.

Все обвиняваме турското робство за нашето изоставане. Имаме ли основания?

Имаме, разбира се. Но ако сравните историята на Балканите с историята на Европа, ще видите, че още преди Османската империя да се появи на Балканите, има едно своеобразно дръпване на Запада в сравнение с нас. Примерно ние не знаем името на боянския майстор. Уж преди Джото, преди италианския Ренесанс, но ние не знаем кой е бил майсторът на икони и пр. Ако сравните всичките тези катедрали - „Нотр Дам дьо Пари", Уелската катедрала и другите, ще видите, че те са започнати тогава, когато в България няма турци и турско робство. Така че има едно изоставане на Балканите, което е отпреди Османската империя. Някои го обясняват с това, че има желязна руда и мед повече на запад, отколкото на изток, има различни обяснения за причините. И затова турците се юрват тук, защото това е като водата. Тя прелива там, където има слаби съпротиви, добра пропускаемост. Когато турците стигат до Виена, знаем какво става.

Турците спряха до Виена, но този град в момента е препълнен с емигранти. Както и цяла християнска Европа е в началото на една асимилация, емигрантска.

Германците например искат турците да дойдат сутринта, да им заведат децата на училище, да сготвят, да изчистят дома и тоалетните и вечерта да се върнат в Истанбул. Дори и при съвременните комуникации това не може да се случи. Тази потребност от ниска работна ръка, която Западът приема, е бумеранг, защото тези хора остават, раждат деца, децата им се образоват, трима турци вече играят в германския национален отбор. Не може да се гледа само едната страна. Този тероризъм само от някакви маниаци ли се осъществява, дето ги чакат девици в рая, или има и някаква друга причина?! Добрата политика предотвратява проблемите, а не ги решава. Ето, гърмяха се половин година в Украйна и сега решиха да прекратяват огъня. Не можеше ли да се разберат още преди да е започнал огънят? Както и с нашето реформиране. Китайците не говореха толкова много за реформи, но ги направиха. Винаги има две страни в една история, дори ако е злодейска история. Отначало Хитлер става грандиозен лидер по простата причина, че в началото говори верни неща. Ние се вайкаме от Ньойския договор, но Версайският договор е много унизителен за Германия, много по-унизителен, отколкото Ньойският договор за България.
Една Норвегия е обявила своята независимост едва през 1905 г., но е богата и добре уредена, а дори не е член на ЕС, безработицата там е 3%, една от най-ниските в Европа. Явно причината не е в това кога си придобил независимост.
Трябва да се внимава много, има едно особено лудване на българите. По СДС, по царя, по патриотството, защото те отчаяно търсят, подсъзнателно търсят някого, на когото да вменят качества, които той не притежава. И понеже няма хора, изведнъж решават, че този или онзи е спасител.

В БСП е налице ужасен луфт между ръководството и електората. Това е разминаване, което силно ще деградира тази партия.

Тук има един основен омагьосан кръг. За всички е ясно, че политика без пари не може да се прави. Ето, сега се говори за българската СИРИЗА. И ще застанат двама-трима милионери начело на българската СИРИЗА. За да направиш партия, за да правиш политика, трябват пари. И то много пари. Кой бизнесмен ще даде пари за партия, която ще внесе законопроект за ограничаване на неговата печалба? В това няма резон. Това е световен проблем.

Как тогава се случи СИРИЗА в Гърция?

СИРИЗА е преди всичко битово-емоционална идея. Гърците са глезените деца, вече ви казах. Те не са свикнали да се кланят. Когато беше войната в Сърбия, единствено гърците изразиха различно отношение към бомбардировките, въпреки че са членове на НАТО. Имаше грандиозен митинг в Солун срещу бомбардировките. Има си едни исторически напластявания, които не могат да не избият, защото историята не е само нож, вилица, пълен хладилник и пълен стомах. Световната криза и в частност гръцката криза не е никаква специална криза, става дума за периодични пороци на цялата капиталистическа система. Някои плащат много скъпо, а богатите плащат най-малко. Проблемът е социален. Защото не може един милиардер и един ватман, който си губи работата, да бъдат еднакво засегнати от кризата.

Само с бедност ли може да се обясни хищническата алчност на българските управляващи от всички политически партии? Много кражби, без никакво усещане за обществен интерес... Защо не ги боли тези хора за нашата страна? Не се ли включва в тях някакъв механизъм за държавничество?

Първо, не съм видял човек, който да е влязъл беден в парламента и да е излязъл богат. Те си влизат богати там. От друга страна, всеки един депутат не може да не прави някакви комбини. Не само корупционни, но и административни и др. Поради простата причина, че преди това е казал на някой още по-богат от него: „Моля ти се, подсигури ми кампанията да ме изберат, ще бъдеш възнаграден!". Това е нещо много важно и у нас съществува това. Обаче има и трети момент, с който много се спекулира: това е идеята за социална справедливост. Това е безсмъртен инстинкт в природата на самия човек. Социализмът не е съвършен, това е ясно. Но той растеше именно върху това чувство за равенство. Константин Иречек пише за нас като позитив, че „българите изпитват отвращение към неравенството" - от детската скамейка до фабрикантските постижения. Извинявай, но братята Георгиеви не са герои. Те са благодетели. Защото едно е да дадеш пари, друго е да дадеш кръв. Тук се създава един исторически култ към предприемача, към банкерите, което е другата пък крайност, в сравнение с борците против капитализма и фашизма. На нас, българите, ни липсва ключовата дума равновесие. В римското право има един постулат: „А сега да изслушаме и другата страна!". У нас е само така или само иначе.

Но хората така или иначе не са равни. Комунизмът (или социализмът) в реалността се провали, не може да има унификация на всички. Комунизмът не сработи.

Да вземем например десет индикатора за стойностите на човешкия живот. Продължителност на живота, колко кила месо може да си купи една чистачка, колко деца се раждат, колко умират и пр. И, от друга страна, да вземем десет сигнала за пороци. Проституция, корупция, лъжовност, даже един беше казал, че като дойдат комунистите на власт, жените ще станат общи, а се оказа, че сега жените са по-общи. Сравнявайте, сега и тогава.

Откъде се пръкна тази изключително злобна, човеконенавистна десница, мракобесна, която разпъва на кръст всеки, който не мисли като нея. Нали уж демокрация, а се оказа просташки деспотизъм на публичното пространство. Десните у нас имат сталинистки и тоталитарни рефлекси и това е силно отблъскващо за всеки мислещ и фин човек.

Защото са гузни. Те знаят, че Западът никога няма да ни заобича. Западът ни смята за несигурен фактор и съюзник. Ние сме православни, ние сме русофили или славяни, няма значение какво. Този синдром на десницата е всъщност комплексът на човек, който знае, че имиджът на България не е позитивен въпреки всичките лимузинени прегръдки и усмивки. Колкото по-гузен е един човек, толкова е по-верноподанически настроен в момента. Аз го казах в „Преса", от двайсетте катедри по идеологическа подготовка, научен комунизъм, всички тези хора сега са сини политолози. Да не говорим за децата на членовете на Политбюро. Поведението на десницата е един комплекс за вина, симптом за гузна съвест. Когато някой започне да лае антикомунистически, да знаете, че работата не е читава.

Забелязала съм, че точно децата, ползвали всички облаги на комунистическата система заради родителите си от висшата комунистическа номенклатура, най-истерично се държат и са най-големите „демократи" днес, раздават морално правосъдие. Например нито майка ми, нито баща ми са били комунисти.

Именно. Баща ми и майка ми умряха като учители. Сега аз съм „червеният професор".

Децата могат да имат различни възгледи от тези на родителите, разбира се, но пък точно те да са флагманите на демокрацията, малко ми идва в повече.

Пияницата не може да бъде председател на дружеството на трезвениците. Дори и когато е престанал да пие.

Прието е да се смята, че Студената война започва с фултънската реч на Уинстън Чърчил през 1946 г. за Желязната завеса. Но би могло да се каже и друго. Че Студената война започва през август 1945 г. с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, от които бомби няма никаква необходимост, тъй като Япония е вече сразена, но Хари Труман се цели не в Япония, а в Москва. Доктрината на Труман е за сдържането на Русия. Не е ли тази доктрина в основата на украинската криза? Западът сдържа Русия...

Исторически Русия винаги е имала основателна обсесия относно защитаването на своите граници. Никой не е изчислил войните на Русия от XVII до XX век: колко пъти тя е нападала и колко пъти са я нападали. Инвазиите срещу нея са много повече. Русия обявява война тогава, когато трябва да освободи балканските християни от турците. Дали е била княжеска Рус, дали е била императорска Русия, дали е била болшевишка Русия, дали е Путинова Русия, няма значение. Русия винаги се е срещала с една враждебност от Запада в политически смисъл. И дори тогава, когато Русия като вътрешен живот най-близо се приближава към Запада, знаете, че във „Война и мир" половината от фразите са на френски, дори тогава тя се сблъсква с тази враждебност. Помните ли онова писмо на Достоевски за неблагодарните славяни?

Достоевски казва, че „Русия никога няма да има и никога не е имала някой, който толкова може да мрази, завижда, хули и дори да демонстрира открита неприязън към нея, колкото всичките тези славянски племена в момента, в който Русия ги освободи и Европа приеме да признае тяхното освобождение!".

Той, като че ли е предсказал нашия Стамболов, както и другите славянски държави, които повече или по-малко се отдалечават от Русия. Тук има един основен въпрос, понеже говорим за уроци на историята. Нима не е ясно от целия исторически опит, че така с руснаците не може да се разговаря?! Че не може Западът да иска да ги разчлени на пет части. Дори наследниците на бялата емиграция в чужбина подкрепят Путин. Така, както по време на Втората световна война хора, страдали свирепо от съветската власт и успели да се измъкнат от Русия, застанаха на страната на Сталин. Дори бивши белогвардейски генерали, които са жертви на съветската власт. Но никой от тях не подкрепи Хитлер, за да спасят Русия от болшевиките. Има специфичен момент в руската история, това е чувството за национална гордост у руснаците. Наполеон отива в Русия и казва: „Няма да има крепостничество, няма да имате господари". И точно тогава се осъществява най-силната съпротивителна акция a-specto никаква необходимост, тъй като Япония е вече сразена, но Хари Труман се цели не в Япония, а в Москва. Доктрината на Труман е за сдържането на Русия. Не е ли тази доктрина в основата на украинската криза? Западът сдържа Русия... Исторически Русия винаги е имала основателна обсесия относно защитаването на своите граници. Никой не е изчислил войните на Русия от XVII до XX век: колко пъти тя е нападала и колко пъти са я нападали. Инвазиите срещу нея са много повече. Русия обявява война тогава, когато трябва да освободи балканските християни от турците. Дали е била княжеска Рус, дали е била императорска Русия, дали е била болшевишка Русия, дали е Путинова Русия, няма значение. Русия винаги се е срещала с една враждебност от Запада в политически смисъл. И дори тогава, когато Русия като вътрешен живот най-близо се приближава към Запада, знаете, че във „Война и мир" половината от фразите са на френски, дори тогава тя се сблъсква с тази враждебност. Помните ли онова писмо на Достоевски за неблагодарните славяни? Достоевски казва, че „Русия никога няма да има и никога не е имала някой, който толкова може да мрази, завижда, хули и дори да демонстрира открита неприязън към нея, колкото всичките тези славянски племена в момента, в който Русия ги освободи и Европа приеме да признае тяхното освобождение!". Той, като че ли е предсказал нашия Стамболов, както и другите славянски държави, които повече или по-малко се отдалечават от Русия. Тук има един основен въпрос, понеже говорим за уроци на историята. Нима не е ясно от целия исторически опит, че така с руснаците не може да се разговаря?! Че не може Западът да иска да ги разчлени на пет части. Дори наследниците на бялата емиграция в чужбина подкрепят Путин. Така, както по време на Втората световна война хора, страдали свирепо от съветската власт и успели да се измъкнат от Русия, застанаха на страната на Сталин. Дори бивши белогвардейски генерали, които са жертви на съветската власт. Но никой от тях не подкрепи Хитлер, за да спасят Русия от болшевиките. Има специфичен момент в руската история, това е чувството за национална гордост у руснаците. Наполеон отива в Русия и казва: „Няма да има крепостничество, няма да имате господари". И точно тогава се осъществява най-силната съпротивителна акция срещу французите. В страна, която се приема за една от най-ретроградните в политически смисъл.

Добре де, защо е толкова голям страхът на Европа от Русия през вековете?

Различието е причината. Русия е различна. В Москва има един хълм, Поклонная гора (на това място с поклони са посрещали важните лица, чуждите пратеници и др.), дето Наполеон (през 1812 г.) чакал да му връчат ключовете от Кремъл, както на всички други градове, в които влизал. И Наполеон чакал, чакал, но никой не дошъл. Руснаците се различават. Аз не казвам, че са по-добри. Руснакът понася страданието като благородство. Една проститутка руска може да се пазари с теб за пет долара, но кажеш ли й нещо срещу Русия, ще ти издере очите. А при нас е обратното.

И американофилството ни е като русофилството ни. Невежо. Силният не презира слабия. Презира глупавия и приклекналия.

Ако аз бях руснак, кои биха били причините да обичам българите? Нашето русофилство е кръчмарско. Нашето русофилство е консумативно. Ама, казват, била съветизирана България! Че и Белгия да беше в този Ялтенски блок, и Белгия щеше да бъде съветизирана. Степените на нашето престараване са такива, че сега много обичаме Америка. Само едно ще ви кажа. Винаги тези, които са ни поощрявали за съпротива срещу Русия, каквито са били най-вече французите и англичаните, в крайна сметка те са се съюзявали с нея. Може и да ни използват за някакви геополитически хватки днес западняците, но в едно съм сигурен, че ни презират като поведение. Ето, вие ме питате откъде е този неистов антикомунизъм. Ами защото знаят, че преди това България беше образец, даже Бжежински казва на „азиатски комунизъм". Което, разбира се, не е вярно. И той ни посочва като най-съветизираната страна в Източния блок. Кой по онова време не казваше колко много обича Русия, тогава в лицето на великия Съветски съюз?! Това е рефлексът на гузния човек. Така е и сега във външната ни политика. Така е и за партийна кариера. И вечно гледаме от другите: българска СИРИЗА, български Лувър, български Бисмарк и т.н.

Може ли да имаме президент русофоб?

Това неговото е тест за благонадеждност. Ругателството на Русия в момента добре се инкасира. Нали знаете, по-католик от папата. И като кажат нашите: „Обаче уважаваме руската култура"! Абе, целият свят уважава руската култура. Руснаците не чакат от нас да признаем руската култура. Има много страни, които имат газ и нефт. Но малко страни имат Чехов, Достоевски, Шостакович и т.н.

Страшно много злини се извършиха в името на битката с Русия и руското сдържане. С идея да не дойдат комунистите Западът подкрепи амбициите на Хитлер за преразпределяне на света. Десетки кървави преврати по света се извършваха с цел да не пристигне съветската заплаха. Сега виждаме една кървава Украйна пак заради сдържането на Москва. Да не говорим, че самият комунизъм се случи, когато Западът подкрепи революцията, която да разпердушини царска Русия, така ли беше...? Не пътуваше ли Ленин за Москва с един вагон пари?

Това за Ленин е вярно, но всички подобни движения са малцинствени, не може да не се подкрепят финансово. И нашите въстаници са получавали пари. Иначе как да стане подобна революция. Вдига се ръка срещу двуконтинентална империя, срещу армия от 300 години. Но не може Коминтернът да накара селянина да грабне вилата и да се бунтува. Парите са си пари, например вестник „Правда" започва да излиза с тези пари. Но не можеш да събереш митинг в Иркутск с парите на германците. Който се бъзика, с извинение, с империя като руската, добро не е видял. Аз не мога да разбера какво е това да бъде притиснат Путин и защо се говори за агресия на Русия. Ами Русия е притисната в желязна хватка от бази. Помните ли онази глупост, че системата ПРО се поставя да пази Европа от Иран. Хаха. Вижте, Русия се завръща. Най-смешното е, че завръщането на Русия в Европа се представя като антиевропейско начинание. Западът иска Русия да си стои там някъде в Сибир. Не бива да забравяме, когато Мадлин Олбрайт беше казала, че не е справедливо държава като Русия да има толкова много природни богатства. Технологиите са напреднали много, но природните ресурси са на изчерпване. Западът харесваше Елцин не по други причини, а защото той беше се разпасал и им вика „загранєца" на нас не ни е важна. Ето кого харесват западниците. Русия е много вкусен кейк за Запада. Но това за разпарчетосването на Русия няма да стане. Западът иска да накара Русия да влезе в Украйна, за да я обявят за световен злодей. Но мисля, че търпението на руснаците може и да се изчерпи. Украинците са изкуствено създаден народ. Нека сравним българското и небългарското население в Източна Румелия като съотношение с руското и неруското население в Украйна. Източна Румелия е някъде към 811 хиляди души, от които само 500 хиляди са българи. Но влиза княжеската войска и толкоз. Участваме. С основание, разбира се, това е един велик държавен акт. Но в Украйна руснаците са смазващо мнозинство. Те им викат рускоговорящи, а те са си просто руснаци. Има и друго. Нали сме отхвърлили тоталитаризма?! Крим беше даден по тоталитарно време на Украйна от един украинец, какъвто е Никита Хрушчов.

Ясно е, че смяната на режима - комунистическия с либерален, беше предварително договорена и революцията, която медиите ни представиха, беше тотално измислена.

На олигархичния комунистически елит му беше подадена ръка от Запада. Ние се плюем по митингите, а едни забогатяваха междувременно. Има ли някой член на Политбюро, чиито деца днес да са в бедствено положение? Няма. Напротив, всички имат успешен бизнес. Това е достатъчно.

Проф. Пантев, защо нивото на образованието у нас е толкова ниско, това е брутален погром над нацията.

Не може да има елитно образование в изостанала страна. Никой по света не говори за университета в Хартум или в Бангладеш. Образование може да има само там, където има общ висок уровен на страната. Тогава го казах някъде, но пак ще го повторя. Навремето ние, даскалите, враждувахме в университета, но всички бяхме личности, а сега само враждуват. Всичко се симулира. Професори гастрольори на пет места четат лекции, пък завиждат на депутатската заплата. Всичко се симулира. Както и култура се симулира. Имайте предвид, че симулацията на култура е по-вредна, отколкото нейната липса. Всеки, който може да римува слон с кон, вече е поет и обществото трябва да го цени и дори да го храни. Не може да има елитно образование там, където няма елитно общество. Както е случаят с лекарите. Лекарят, който гледа как граби бакалинът, си казва: „Защо да не грабя и аз". Най-отблъскващото в днешния свят е, че най-възвишените дейности, като образование, медицина, наука, са изключително комерсиализирани и даже са изгубили своята изначална привлекателност, своя дух. Не искам да приличам на мърморещ старец. Но колкото по-слаби са даскалите, толкова повече имат мания за величие. И само за пари говорят. А образованието е възвишена дейност. Образованието не се индикира само по това колко взимаш. Но вече има такава психоза. Че всичко е пари.


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/rysiya-strana-zapadut-1457793.html#ixzz3VEQtmw6v

 
генерал Леонид РешетниковДиректорът на Института за стратегически изследвания при администрацията на президента на Руската федерация ген. Решетников дискутира отношенията между България и Русия от Освобождението до приемането ни в НАТО в интервю с главния редактор на сп. „Руски дом“ А.Крутов в ефира на телевизия „Риси“ .
Интервюто е публикувано в електронното издание на Агенция КРОСС

Според известния генерал България не е предала Русия, а по-скоро Русия я е изоставила след разпада на СССР. Той разглежда българо-руските отношения още от времето след Освобождението, минавайки през Берлинския конгрес, когато Запада не позволява създаването на голяма българска държава на Балканите, през двете глобални войни до приемането ни в НАТО и ЕС.

Леонид Петрович Решетников е роден на 06.02.1947г. и е руски историк и генерал от външното разузнаване.През 1970г. завършва Харковския държавен университет, а след аспирантура в Софийския университет (1971-1974) е Кандидат на науките.След това работи в Академията на науките на СССР до 1976г. До 2009 г. служи във външното разузнаване на Русия. От 2009 г. с указ на президента на Руската Федерация оглавява Института за стратегически изследвания на Русия. Почетен професор на Приднестровския държавен университет Т.Г.Шевченко, носител на Орден за Мъжество, ордена на княз Димитри Донски (IIст.) и др

-Крутов: Тези дни прочетох статията на някакъв Владимир Дервеньов, жител на Санкт Петербург, д-р на естонското благотворително дружество „East and West Brigde” – той се представя за благотворител на руския народ, а с благотворителна дейност се занимава само в Естония, а и названието на фондацията му не звучи особено по руски. Той твърди, че чрез фондацията си прокарва мостове между Запада и Изтока, интересни неща се случват с такива «борци за руският народ», които «прехвърлят мостове между Запада и Изтока», а мостове между славянските и православните страни рушат усилено. В статията си Дервеньов, описващ себе си като „блогър“ започва: «Прочетох днес интервюто на ген.Решетников» – днес прочел интервю, което сте дал преди четири години. И той, прочитайки това интервю, взима думите ви оттогава, без да отчита санкциите и въобще ситуацията днес. Не Ви питам за отношението Ви към този бързописец, един офицер никога не би предизвикал подобна еднодневка на дуел. Това, което искам да попитам е: често такива хора преповтарят тезата, че българския народ ни бил предал. Дават за пример как са «воювали против нас и в двете световни войни». Така ли е?

– Решетников: Това е едно доста популярно мнение, което аз обикновено наричам «кухненско» мнение, които или са невежи или по дълга и естеството на своята работа не са се интересували от дълбочината на проблемите, а са се плъзнали по повърхността. Популярна е фразата, която смятам, че дори не се е появила в Русия, а е била подхвърлена: «България винаги е воювала срещу нас». През Първата световна война – това е така. България се оказва на страната на Тройния съюз от 1915г.

И във Втората световна война България е била на страната на нашите опоненти. Но не е воювала против Съветския съюз. Има ли сме дипломатически отношения през войната, има ли сме и наше посолство в София със всички произтичащи от този факт последствия, включително и резидентура на наши агенти в България, която е била все пак на страната на Германия. Под натиска на Хитлер цар Борис създава два доброволчески корпуса, които да се сражават срещу Русия на Източния фронт. Записват се 76 души…това е направо смешно.

Когато войските ни влизат в България не е имало никакво съпротивления, на много места дори ги посрещат с цветя и оркестри. В края на октомври, 1944 г. Българската Първа армия взима участие в освобождаването на Западна Югославия, Словения в Австрия при Щурма на Виена – като цяло е взела голямо участие в разгрома на противниковите войски в състава на Съветската армия. Затова – да, България е била в състояние на война със Съединените щати, Великобритания – нашите съюзници. Те са им обявявали война, до преки стълкновения с тях не се се стигнало. Освен бомбардировките. Американците са бомбандирали София, разрушавайки всичко наред – това е всеизвестен факт от Втората световна.

Ще приведа няколко факта, за да онагледя защо тъй трудно се развиват българо-руските отношения в някои моменти. Всичко е по-просто, отколкото изглежда. България е била важна страна. Както за Руската империя, така и за Съветския съюз. И сега също и примерът с «Южен поток» само го доказа. Ние се убедихме, че не не можем без България. И когато нашите предци освободиха България от Турско робство граф Игнатиев е предложил една карта на нова България – една огромна територия, в която всички населявали я са говорели български. Те са имали и изход на Егейско море, както и значителна част от днешна Македония. Защо той е направил това? Той е бил поданик на руският император – със сигурност преди всичко е следял нашия интерес. Без дружески настроена към нас и голяма България на нас ще ни е изключително тежко да си свършим работата. Без България с излаз на Егейско море на нас ще ни е изключително трудно да защитим интересите си и политиката ни в този важен регион, каквито са Балканите. Това е било разбираемо за всички и още от първия ден започва борбата за България. Българите, както знаете, са искали за свой княз Дондуков Корсаков, Черкаски и кой ли още не. Под натиска на Запада, под натиска на Берлинския конгрес, обаче, се съгласяваме да се даде независимост само на една малка част от България, както и Батенберг – един далеч не типичен представител на Славянския свят да стане владетел. Доста скоро след свалянето на Батенберг на престола се възкачва Фердинанд Сакскобурготски. Веднага започва много яростна борба за България. Изгубвайки Берлинския конгрес ние позволяваме на власт да се укрепят не много дружелюбно настроени към нас политически сили и правителства, които се сформират. Цялата история между Първата и Втората световна война е борба между русофилските и русофобските партии в България. Русофобските партии са създадени на базата на малки групи българи, които са били търговци още по времето на Османската империя между Истанбул и Европа. Най-вече между Истанбул и Германия. От друга страна – русофилските партии, които са били поддържани от по-голямата част от народа. Доста често русофилите идват на власт, като с помощта на Запада и управляващата династия периодично са ги сваляли от управлението на страната. Българският народ действително е ориентиран към Русия. Те са русофили. И са такива не заради това, че сме ги освободили от Турско иго, а от само себе си. Нито един паметник, а те са над 400, на наши офицери или войници, загинали за свободата на страната не е повреден, даже всяка следваща година техния брой се увеличава. Спрямо съветските паметници се случват ексцесии – боядисват се, опитват се да ги разрушават, но има и друга страна и за това трябва да се говори: поливат ги с боя, но има хора, които «дежурят» и ги пазят, стоят на «вахта» и ги почистват и ги пазят.

- Крутов: По този начин те защитават паметниците…

- Решетников: И какво успяха да развалят? Имаше свалени в началото на 1990-те – във времената на пълна бъркотия. Срещу Паметника на Съветската армия има сили, които искат да го махнат, но има и такива, които не са съгласни. И желаещите да го махнат по никакъв начин не могат да го направят.

Тук трябва да търсим и своята отговорност.

Нали ние освободихме България? Донесохме им свободата. Погледнете какво се случи след това. Българския народ естествено обича Русия, обичал ни е и преди Освобождението, когато от нас и помен не е имало от нас. Обичат ни още от това време, когато княз Светослав е казал на майка си – Олга Киевска, когато го е питала «Какво толкова търсиш там, на Дунава?!» – «Майко! Та това е нашата родина!». Тук искам да за това русофилство, което обхваща 70-75% от българският народ

- Крутов: Последните данни дори са за 82%…

Тук ще добавя нещо: днешният западно-ориентиран президент Плевнелиев заяви, че «българите си остават русофили, но трябва да следват ЕС и НАТО».

- Решетников: Да видим това русофилство. Те обичат Русия, ценят я, уважават я, паметник на императора Александър II-ри стои на площада им пред Парламента.

Изведнъж се случва 1917 година и ние им казваме: «Вие сте обичали не тези руснаци, които е трябвало». «Добре.» – българите се съгласили и започват да обичат само съветските руснаци. Минава време, идва 1991 година и ние казваме: «Не, не трябва да обичате съветските руснаци, трябва да обичате новите руснаци.».

Вие разбирате, че малко преувеличавам, но излиза, че ние носим отговорност. И то голяма. Ние сами загърбваме всичко, карайки ги и те да го загърбват.

- Крутов: След Втората световна България се развива в тесни връзки със Съветския съюз, почти 90% от промишлеността е била насочена към СССР. Тук Вие говорите за отговорността. Екзюпери, в „Малкият принц” има една хубава мисъл: «Ние винаги трябва да отговаряме за тези, които сме привлекли». Ако ние сме ги привлекли – то те са ни били нужни. Не може просто да го изхвърлиш и да кажеш «Върви, където искаш!». Това се отнася не само за хората, но и за народите и държавите.

- Решетников: През 1991-1994 работех в България. За повечето българи това си беше трагедия, които, повтарям, в болшинството си са проруски настроени. Когато ние ясно им казахме фразата, която използвахте: „Вървете, където искате!”. „Искате в НАТО – добре, искате в ЕС – добре.” Повече ние няма да Ви помагаме, а Запада. Това им казахме и ги оставихме! И до ден днешен не сме се върнали. Ако американците влагат в „демокрацията” в България десетки, дори стотици милиони долари за година, то нашите симпатизанти там са на суха храна. Братята се оказаха в ръцете на тяхната сила и сега ние се опитваме да прокараме „Южен поток”. Там вече управляват Съединените щати, НАТО и Европейския съюз – те командват. В коя друга страна има национално движение на русофилите?!

- Крутов: Да, наистина. Знаете ли, бях направо поразен, когато пътувах из България и видях тези хора. В нито една друга страна по света няма такова движение! Бях поразен!

- Решетников: Това лято се събраха между 18 и 20 хил. души…

И все пак има политически и народни сили, които не се предават, отбиват атаките. А ние, някак си, не им помагаме…а в друга страна просто няма такова нещо.

Как можем да казваме, че българите са „предатели” и „сами си избират хората”. А ние кого избрахме през 1990-те години?!

- Крутов: Елцин…всички гласуваха! 90% подкрепа за него…

- Решетников: Всеки един сърбин, българин или черногорец ще ни каже – „Вие ни предадохте”. Е, как да наречем българите „предатели”? Какви предатели са те? Трябва да разбираме как се случват процесите, от какво са породени и какво във действителност се случва, най-вече у нас. В нашите политически кръгове не се оценява достатъчно значението на България за Русия. Ние трябва да се поучим от граф Игнатиев.

 
Powered by Tags for Joomla