Tag:цру

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

 

Колко души трябва да умрат, за да си оправи САЩ икономиката?

Картечниците, които дебнат на всеки ъгъл на АлепоCNN: Обама е подписал секретно разрешение ЦРУ и на останалите американски разузнавателни агенции да помагат на сирийските бунтовници. Президентът е подписал секретен документ, разрешаващ на ЦРУ да предоставя помощ на сирийските бунтовници, които продължават борбата си за сваляне на режима на президента Башар ал Асад. Си Ен Ен се позова в съобщението си на два официални източника.

С този документ, който не е огласен официално, на тайните служби се дава карт бланш да действат тайно и нелегално. Подписването се състоя след като Държавният департамент обяви, че разширява мащабите на помощта за сирийската опозиция.

Официалният представител на Държавния дКадри от град Алепо, направени от тв ОРТ1епартамент на САЩ Виктория Нуланд, цитирана от РИА Новости заяви: „В Сирия има сериозна, надежда, набираща все повече сила и организирана опозиция на режима. Това е свързано с факта, че народът иска промени. Сирийците не искат да живеят при жесток режим, който да насочва оръжие против своите собствени граждани. Населението иска да получи шанс, за който се борят и други страни в региона- демократично бъдеще, в което правата на всички граждани са защитени”, коментира Нуланд.

Само че „сериозната” и „надеждна” опозиция, която убивала уж в името на това, че сирийският народ искал промени, насочи оръжие срещу пленени правителствени войници и ги разстреля!

В. „Сега” публикува статия от в. „Гардиан” на Хасан Хасан, журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства и на снимка към статията е записано:

Агенциите съобщиха, че в Алепо са разстреляни членове на племето ал бери, сражавали се на страната на правителствената армия, която отстъпи града на въоръжената опозиция. Разпространени видеокадри в интернет на активисти показват как пленниците са били отведени на площад, наредени са до стена, а после са разстреляни. Руската телевизия показа запис от интернет на разстрела на правителствените войници от бунтовници.

Опозиционният Сирийски национален съвет остро разкритикува бунтовниците за появилото се в интернет видео, на което се предполага, че е записан публичен разстрел на група пленници, съобщи Би би Си. Международната правозащитна организация Human Rights Watch заяви, че разстрелът на мъжете от проправителствените войски е военно престъпление.

Тайният документ за правомощия на ЦРУ на територията на суверенната държава Сирия бе подписан след като Щатите обявиха, че разширяват помощта си за сирийската опозиция във войната й срещу правителството на Асад.

Представители на президентската администрация са отказали да коментират новината, като са отрекли САЩ да помага на бунтовниците срещу президента Асад с оръжие, тъй като такава помощ би удължила военния конфликт.

Едва ли някой би приел, че ЦРУ ще го играе Червен кръст в Сирия, след като са известни връзките на Белия дом със Свободната сирийска армия.

Още през юни в. "Ню Йорк таймс" цитира изявления на неназовани представители на американската администрация и сътрудници на арабски специални служби, според които в южната част на Турция се намира неголяма група сътрудници на ЦРУ, която регулира доставянето на оръжие на бунтовниците. Става въпрос за автомати, гранатомети, боеприпаси и противотанкови средства, които се прехвърлят в Сирия през границата с Турция с помощта на посредници, включително членове на „Мюсюлманските братя”. Доставките се заплащали от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Държавният департамент съобщи тогава, че САЩ са заделили 25 милиона долара като помощ за сирийските бунтовници, която ще бъде ограничена до комуникационна техника и друго не смъртоносно оборудване.

Тази новина бе огласена на фона на началото на един втори етап във военните действия в Сирия и опитите на бунтовниците да се върнат навътре в страната, след като загубиха Дамаск.

Този втори етап бе започнат след като сирийските бунтовници получиха танкове, две дузини противовъздушни системи и ракети „земя-въздух”. Според доклад те са получили модерната техника от Турция, след като Белият дом засили натиска си да бъде оказана помощ на бунтовниците срещу президента Асад.

Както е известно, Турция има лиценз за производство на преносимия зенитно-ракетен комплекс „Стингър", който бе използван срещу съветски хеликоптери в Афганистан по време на войната през 80-те години на миналия век.

Официално САЩ твърди, че се колебае за нова война,

в същото време Белият дом разпространи комюнике, според което в понеделник, 31 август Барак Обама е провел телефонен разговор с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган по негова молба и двамата са се съгласили, че трябва "да се ускори политическият преход в Сирия". Той "трябвало да включва предаването на властта от страна на президента Башар Асад и да отговори на легитимните искания на сирийския народ", се казва в комюникето на президентската администрация.

Подробностите около този разговор са, че той е продължил половин час и двамата държавници са координирали усилията на държавите си за сваляне на официалната власт в Сирия.

Засега Русия и Китай удържат американските мераци да пригласят на Турция и Катар против властта в Сирия, но както знаем операцията срещу Муамар Кадафи започна без Щатите, от Великобритания и Франция, към които по-късно се включиха и други държави. И всичко това бе извършено от по сценарий на Белия дом и завърши с убийството на Кадафи.

Разговорите между съюзниците САЩ и Турция вече се водят по тема какво ще се случи със Сирия като бъде свален президента Асад.

Щатите кроят бъдещето на Сирия при съществуващо легитимно правителство

При посещението на министъра на отбраната на САЩ, Леон Панета в Израел той направи едно знаково изявление: В Сирия не бива да допускаме грешките от Ирак! Важното е когато Башар Асад се оттегли, а той ще се оттегли, да се постараем ние, съюзниците да запазим стабилността в страната. Най-добрият начин да се запази стабилност в Сирия е колкото е възможно повече, по-голяма част от армията, полицията и службите за сигурност да бъдат съхранени с надежда, че те ще преминат към демократична форма на управление.”

Танковете, доставени за бунтовницитеПанета бе шеф на ЦРУ в периода, когато с предоставена фалшива информация на Джордж Буш за притежание от Саддам Хюсеин на химическо оръжие и връзки с Ал Кайда. Това бе официалната причина да започне войната в Ирак, държава, в която няма ден без взривове и жертви, разрушенията са огромни и по официални данни жертвите са 100 000 души.

За САЩ явно няма действащо международно право след като на глас се обсъжда смяната на легитимния режим в Сирия, праща се ЦРУ за подкрепа на бунтовници, като те се въоръжават открито с танкове и ракети.

Иран вече обяви, че при евентуална война,

той ще подкрепи сирийския президент Башар Асад,

Източник от американското правителство, пожелал анонимност е потвърдил появилата се информация за секретен команден център, разположен в турския град Адана. От този център ще се оказва военна и комуникационна подкрепа на сирийските бунтовници.

Известно е също така, че Вашингтон сътрудничи на базата в Адана и Центъра за разузнавателни мисии в Сирия, създадени от Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Едните кюрди не са като другите кюрди според САЩ

Помощник-държавният секретар на САЩ, Филип Гордън от визитата му в БългарияВ Истанбул бе помощник-държавният секретар по близкоизточните въпроси и Евразия, Филип Гордън. Предположенията са, че разговорите с Гордън са водени заради проблема с кюрдите. Както е известно в Ирак кюрдите си извоюваха някаква все още не призната международно автономия.

В пограничните райони на Турция и Сирия кюрдите завзеха властта, на което Асад не им попречи.

Гордън е обявил в Анкара, че САЩ не подкрепят кюрдска автономия нито в Турция, нито в Сирия.

/Гордън беше на посещение в България в началото на март миналата 2011 година и се срещна с премиера Борисов, президента Георги Първанов. Тогава този не толкова високопоставен чиновник от Белия дом /помощник на Държавния секретар Хилари Клинтън – бел. Л. М./ си позволи да бърка във вътрешните работи на страната ни и заговори за диверсификация на енергийните доставки!

Не коментирам защо бе приет на толкова високо равнище, несъответно на ранга му от премиера и президента. – бел. Л. М./

Защо Белия дом подкрепя автономия на кюрдите в Ирак,

а не против кюрдска автономия в Сирия и Турция?

Тук ще припомня, че американският петролен гигант „Exxonmobil” и правителството на автономната провинция Кюрдистан подписаха на 18 октомври 2011 година договор за експлоатация на петролни залежи. Официален Багдад се опита да се противопостави на сделката, тъй като от шест района в Иракски Кюрдистан, два са спорни.

Правителството на Ирак по този повод потвърди, че всички подобни сделки, които не са преминали през Багдад, са нелегални.

Според говорителя на иракския премиер Али Мусауи, споразумението между петролния гигант и Кюрдистан застрашава националното единство на Ирак.

Премиерът на Ирак и президентът на автономната провинция Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани са политически врагове, но това не спря Щатите да покажат, че стоят зад тази сделка с петрола.

В началото на юни т. г. премиерът на Ирак изпрати спешно съобщение до американския президент Барак Обама миналата седмица, с молба да блокира сделката между „Exxonmobile” и Кюрдистан. Едва ли е получил очаквания отговор.

Няма разлика между Обама и Ромни

Една евентуална война в Близкия Изток ще унищожи икономическите интереси на САЩ, а и на света – предупреди преди броени дни политилогът и бивш държавен секретар и бивш съветник на държавния глава на Щатите, Збигнев Бжежински.

Никой не му обърна внимание – нито сегашният президент на Щатите, нито кандидадът за поста Мит Ромни, да не говоря за близките до САЩ - Турция и Израел.

Както вече публикувахме, планът за Арабската пролет е американски и е бил готов още 2004 година! Той е бил представен за първи път на срещата на Г-8 и е включвал реформи в държавите от Близкия изток и Северна Африка.

Според този план, още през 2004 година Щатите избират Турция за изпълнител на „промените” от така наречената Арабска пролет!

Така САЩ разрушиха Ирак /чрез лъжливи информации за химическо оръжие/ и Афганистан, наложиха свои режими, но въпреки това в тези страни изобщо не е спокойно!

Днес, седем години по-късно става ясно, че Ирак е бил разрушен, за да сложат Щатите ръка на петрола, да „дадат” земя на част от кюрдите и самите те в един по-късен етап да сключат договори за износ на петрол.

Освен това в тази страна са ценни и важни въгледоводородите, тъй като Ирак разполага с третите по големина запаси от въглеводороди в света - потвърдени са залежи от около 143 милиарда барела.

А въглеводородите са висококалорични горива в енергетиката и освен това са ценна суровина в органичния синтез.

Какво се получи от Арабската пролет досега?

Така наречените контролирани революции, избухнали вследствие на Арабската пролет доведоха на власт радикалната ислямска партия „Мюсюлмански братя”, която пое властта в Египет и светският характер на тази държава ще бъде унищожен.

Същата партия ще се стреми да вземе властта в Либия, а и в Сирия, ако президентът Башар Асад падне от власт!

На кого помагат тогава Щатите – на ислямистите, на „Мюсюлманските братя”?

Насилието е част от ежедневието в СирияПентагонът призна преди седмица, че Ал Кайда помага на сирийските бунтовници в свалянето на президента Асад и убийствата в размирните региони. Не беше ли именно Ал Кайда врагът на САЩ?

Българският външен министър, който стриктно изпълнява командите, спуснати от Белия дом обяви при посещението си в Кайро, че е възхитен от президента на „Мюсюлмански братя”, една фундаменталистка, ислямистка организация.

Прогнозата на Збигнев Бжежински е апокалиптична – коментира проф. Боян Чуков интервюто на американския политолог в консервативната телевизия Нюзмакс. – Преди няколко дни, от страна на американските фирми „Exxonmobil” и „Chevron” са подписани два договора с Иракски Кюрдистан. Тези две американски фирми получават правото да експлоатират петролните залежи в Иракски Кюрдистан, което представлява една четвърт от петрола на Ирак!

Имаше Петрол срещу храни, сега Щатите провеждат Петрол срещу земя и автономия!

Проф. Боян Чуков обясни „бързането” на Турция да свали режима на президента Асад с подписан договор за нефтопровод от Иракски Кюрдистан до Средиземно море, който трябва да излезе някъде около бреговете на Латакия. Това означава, че преди да мине този нефтопровод, територията трябва да бъде „зачистена”и това е причината Турция така мощно се ангажира с атаките срещу правителството в Дамаск.

Вторият етап от войната в Сирия започна след като сирийската опозиция призова за международна намеса при свалянето на правителството на президента Башар Асад. И това се случи след като правителствените войски си върнаха Дамаск и наложиха контрол над град Алепо.

В този момент Турция загуби търпение, Ердоган потърси Барак Обама и се стигна до въоръжаването на сирийската опозиция с танкове и ракети „земя-въздух”.

Само правителствени войски и бунтовници ли воюват, кой представлява САЩ, кой е намесен в конфликта?

Основният „информационен спонсор” на арабската пролет телевизия „Ал Джазира”, който открито подкрепя опозицията, призна, че на нейна страна воюват чужди граждани и групи под флага на „Ал Кайда”. Същото бе потвърдено и от представители на Сирийската свободна армия, но те побързаха да се отрекат от каквито и да е връзки с терористичната групировка.

В същото време британският вестник „Гардиън” публикува обширен репортаж на същата тема, в който интервюира екстремиста на „Ал Кайда” Абу Худер и полевия командир на Свободната сирийска армия Сулим Абу Ясир. Двамата признават, че днес в Сирия международните терористи влияят върху обстановката в страната вече не по-малко, отколкото опозиционерите.

Чешкото посолство в Дамаск ще представлява консулските интереси на САЩ, които през февруари затвориха представителството си в сирийската столица, предаде АФП, позовавайки се на чешкото външно министерство.

Чехия отговори положително на молбата на САЩ да представлява техните интереси що се отнася до консулските отношения в Сирия, се казва в комюнике на чешкото министерство.

САЩ обявиха, че искат Сирия без президента Башар Асад. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви на 25 юли, че все още има време за Асад да договари излизане от властта, предаде Ройтерс.

Лигата на арабските държави /ЛАД/ призова президента на Сирия Башар Асад да напусне постта си в замяна на помощ за него и осигуряване на безопасност за семейството му!

Вече открито се говори за Сирия след Асад...

Поддръжникът й Русия се сблъска с неочаквани икономически загуби заради своята позиция в тази криза. Преди броени дни стана известно, че големият саудитски бизнесмен Мохамед Свейкат анулира договори с 20 руски компании в знак на протест срещу позицията на Москва, която не допуска приемането на строги резолюции за Сирия в Съвета за сигурност на ООН. Договорите, чиято стойност се изчислява в милиони долари, са главно в петролната и газовата сфера. По данни на „Гълф нюз” по-рано търговските камари на Джида и Рияд поради същите политически причини отказаха да приемат делегация от руски бизнесмени.

„САЩ да си припомнят, че са необикновена страна” заяви бившият Държавен секретар на Щатите, пианистката с интереси в петрола, Кондолиза Райс, в специална статия на страниците на вестник "Файненшъл таймс" в края на миналата седмица.

Още в началото на този век атентатите от 11 септември, глобалната финансова криза и бунтовете в арабския свят удариха в сърцето жизнено важни американски интереси. Ако американците искат тектоничните плочи на международната система да се преподредят така, че светът да стане по-сигурно, свободно и проспериращо място, САЩ трябва да превъзмогнат нежеланието си да водят. Трябва да защитаваме и да прокарваме силата и обещанията на свободните пазари и свободните хора и да потвърдим, че водещата роля на Америка гарантира, а не възпрепятства глобалния прогрес...

... Належащата задача е да укрепим основите на нашето влияние и да действаме с мисъл за историческия ефект...

... Скъпият петрол дава сила на Венецуела, Русия и Иран. Разработваме алтернативни източници на енергия, но те за дълго време няма да подменят изкопаемите горива. Истински дар е, че много от нуждите ни - може би дори изцяло - могат да бъдат задоволени с вътрешни ресурси и в сътрудничество с Мексико и Канада."

Бившият държавен секретар завършва статията си с призив американците отново да бъдат вдъхновени, за да поведат света. "Трябва да им се напомни, че САЩ не са страна като останалите: ние сме изключителни в увереността си в това, че свободните пазари и свободните хора държат ключа към бъдещето, както и в нашата воля за действие на базата на тези убеждения. Ако се провалим, ще се създаде вакуум, който вероятно ще бъде запълнен от онези, които не защитават баланса на силите, от който има полза свободата. Това би било трагедия за американските интереси и ценности и за всички, които ги споделят."

Тук ще припомня, колко и тъжно да е, че Ивайло Калфин сложи подпис под Договора за американските бази, без да е видял никой този договор – нито депутати от левицата, нито министри, нито който и да било от тези, които трябва да знаят какво пише в договора!

Това бе спомен от „влиянието” и повторното идване на Кондолиза Райс за България! Райс даже бе забравила, че вече е идвала веднъж в страната ни!

Но тя идва от „необикновена” страна!?!

21 век загиват невинни жени, деца и старци, загиват цивилни в името на свръхдържавата САЩ, която ще спечели или петрол, или въглеводороди, сменяйки легитимната власт на другия край на света с послушно марионетно правителство за Белия дом.

И все пак като за финал ще попитам: какво й е необикновеното на САЩ като държава? Това, че печата долари, това че докара криза в света, или това, че забогатява от войни в различните краища на света, причинявайки смърт!?

 
Интервю на Джулиан фон Мителщад и Ерих Фолад за сп. Шпигел (със съкращения)*
Крим е симптом, а не причина. Либия е неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде.

Хенри Кисинджър, бивш американски държавен секретарХенри Кисинджър е най-известният и най-противоречив американски държавен секретар. Изглежда по-млад за своите 91 години. Съсредоточен и любезен е, но също и предпазлив, готов във всеки един момент да защити себе си или рязко да отхвърли критичните въпроси. Интелектът му е всепризнат, но наследството му е противоречиво. През годините са правени много опити да бъде обвинен за военни престъпления за напалмовите бомбардировки във Виетнам, Камбоджа, Лаос. За организирания от ЦРУ военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Декласифицирани само преди дни секретни документи показват, че той е чертал тайни планове за въздушни удари срещу Куба. Въпреки всичко присъствието му винаги е добре дошло в Белия дом, където продължава да дава съвети на висшите американски политици. Наскоро публикува своята 17-та книга с не особено скромното заглавие „Световният ред“. И до днес всеки ден чете новини на своя iPad

Доктор Кисинджър, когато погледнем днешния свят, той изглежда по-объркан от всякога – войни, катастрофи и хаос навсякъде. Наистина ли света изпада във все по-голямо безредие отколкото някога е имало?
Така изглежда. Хаосът ни заплашва, чрез разпространението на оръжията за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Днес имаме феномена на неуправляеми територии и например в Либия, виждаме как една неуправляема територия може да има огромно влияние върху безредието в света. Държавата като едно цяло е подложена на атака, не навсякъде, но върху големи части от света. Но в същото време, което е парадокс, това е първият път, когато някой въобще говори за световен ред.

Какво имате предвид?
През по-голямата част от историята, наистина доскоро, световният ред беше регионален ред. Това е първият път при който различни части на света могат да взаимодействат с всяка част на света. Това прави необходим един нов ред за глобализирания свят. Няма, обаче, универсално приети правила. Има китайска визия, ислямска визия, западна визия и до някаква степен руска визия. А не винаги са съвместими.

Нека поговорим за конкретен пример. Как трябва да реагира Запада на руската анексия на Крим? Опасявате ли се, че това може да означава, че границите вече не непроменими?
Крим е симптом, а не причина. Нещо повече, Крим е специален случай. Украйна е била част от Русия за дълго време. Не може да приемете принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взима региона на друга страна. Но ако Западът честен пред себе си, той трябва да признае, че сам е допуснал грешки. Анексията на Крим не е действие към глобално завладяване. Това не е нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Какво е тогава?
Някой трябва да се запита: Путин изхарчи милиарди долари за олимпиадата в Сочи. Идеята на игрите беше, че Русия е прогресивна страна свързана със Запада чрез своята култура и следователно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл седмица след олимпиадата, Путин да вземе Крим и да започне война в Украйна. Така че трябва да си зададете въпроса защо се случи това?

Това, което казвате е, че Западът има поне малко отговорност за ескалацията?
Да, казвам че Европа и Америка не разбраха влиянието на тези събития при преговорите за икономическите връзки между Украйна и ЕС, достигнали кулминацията си с демонстрациите в Киев. Всичко това, и влиянието му, трябва да е предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Изглежда, като че разбирате Путин. Но не прави ли той точно това, за което предупреждавате – създаването на хаос в Украйна и заплаха за суверенитета й?

Със сигурност. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Грешка е това да не се осъзнава.

Отношенията между Запада и Русия са най-напрегнати от десетилетия. Трябва ли да се притесняваме от нова Студена война?

Със сигурност има така опасност и не трябва да я пренебрегваме. Възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да се избегне, на основата на обмислен морал и сигурност, трябва да се направи опит да се избегне.

Но не принуди ли анексията на Крим ЕС и САЩ да наложат санкции?

Първо, Западът не може да приеме анексията; някои контрамерки бяха необходими. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой няма воля да се бие в Източна Украйна. Това е житейски факт. Така че някой може да каже, че не гледаме на Крим като на руска територия по международното право – точно както третирахме балтийските държави като независими по време на съветското управление.

Няма ли да е по-добре да се спрат санкциите дори без отстъпки от страна на руснаците?

Не. Но аз виждам редица проблеми със санкциите. Когато говорим за глобална икономика и използваме санкции в една глобална икономика, тогава големите страни ще са изкушени да защитят бъдещето си срещу потенциални заплаха, и така ще създадат меркантилистка глобална икономика. А аз имаме особен проблем с идеята за персоналните санкции. И ще ви кажа защо. Публикувахме списък на хора, които са санкционирани. И какво, когато дойде време да се вдигат санкциите, какво ще кажем? „Тези четири човека вече са свободни от санкции, а онези четирима не са“. Защо тези четиримата? Мисля, че някой винаги, преди да направи нещо, трябва да помисли какво иска да постигне и как ще свършат нещата. Как свършват?

Това не се ли отнася и до Путин, който се поставя в ъгъла? Дали действа така от слабост или е проява на сила?

Мисля, че зад стратегическата слабост се крие тактическа сила.

Какво означава се работи с него?

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно е полезна за разрешаването на всякакви видове други кризи, например в споразуменията за ядреното разпространение. В някои случаи това трябва да има предимство пред тактическата ескалация. От една е важно Украйна да остане независима държава, и да има правото на икономически и търговски съюзи по свой избор. Но не мисля, че е естествено право всяка страна да може да бъде съюзник в рамките на НАТО. Вие и аз знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че не са свободни да решават собственото си бъдеще.

Защо да не можем?

Говорите като супер сила, която е свикнала нещата да стават по нейния начин.

Не. Съединените щати не могат да диктуват и не бива да се опитват. Би било грешка дори да се помисли, че могат. Но що се отнася до НАТО, САЩ ще имат един глас в решение базирано на единодушието. Германският канцлер се изказа в същия смисъл.

Америка е много поляризирана. Нивото на агресия в политическия дебат е крайно високо. Дали суперсилата е способна да действа като едно цяло?

Обезпокоен съм от това вътрешно разделение. Когато работех във Вашингтон, политическата борба беше тежка. Но имаше много повече сътрудничество и връзка между опонентите от двете големи партии.

Скоро започва новата президентска надпревара. Дали Хилари Клинтън е силен кандидат?

Смятам Хилари за приятел. Мисля, че е силна личност. Така че, да, мисля, че е човек за поста. Като цяло, смятам, че би било по-добре за страната, ако има промяна на администрацията. Мисля, че ние, републиканците, трябва да имаме добър кандидат.

Трябва ли най-важната цел в Близкия изток да е защитата на страдащите цивилни в Ирак и Сирия?

На първо място, не съм съгласен, че сирийската криза може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако отстраните диктатора.

Но цивилните страдат.

Да, страдат, и заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Нека ви кажа какво мисля за случващото се. Това е отчасти мултиетнически конфликт. Това е отчасти бунт срещу старите структури в Близкия изток. И е частично вид бунт срещу управлението. Сега, ако някой иска да реши тези проблеми и може да направи нещо за тях, трябва да каже: „Ще приложим правото да се намесим“, но това означава военни мерки и воля да приемеш последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да се свали Муамар Кадафи, но ние нямахме желание да изпълним вакуума след това. Затова днес имаме милиции, които се борят една с друга. Имате неуправлявана територия, която е оръжейния склад на Африка.

Но виждаме непоносима ситуация в Сирия. Държавата се разпада и терористични организации управляват големи части от нея. Не е ли грешно да не се намесваш, за да се избегне хаоса, който е заплаха за всички нас?

В моя живот винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нуждаете се от надеждни партньори – не виждам такива в този конфликт.

От гледна точка на реализма, може ли да сме на страната на Башар Асад в борбата му с Ислямска държава?

Е, не. Не можем да се бием заедно с Асад. Това би било отхвърляне на всичко, което сме правили и говорили през годините. Но, честно казано, мисля, че трябва да имаме диалог с Русия, какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше грешка да се твърди отначало, че Асад трябва да си отиде – въпреки че това е желаната крайна цел. Сега сме заклещени в конфликт в Русия, споразумението за иранската ядрена програма става по-трудно.

 
Добре дошли в американския Райх! Искате ли да узнаете една тайна?
Публикува се с любезното съдействие на сайта "Гласове"

Джон Стантън„Повечето американски граждани не знаят, че в момента обявените от президента извънредни положения в САЩ са тридесет. Това дава изключително широки правомощия на изпълнителната власт да лиши всеки човек или организация в Щатите от финансови права, да контролира комуникационната инфраструктура на държавата, да мобилизира военни сили, да увеличава числеността на армията без разрешението на Конгреса, да удължава командировките без съгласието на персонала. Обявените извънредни ситуации могат да провокират използването и на Президентските документи за спешни действия, както и други действия на правителството, предоставящи повече пълномощия на президента, които потъпкват неприкосновеността на човешката личност, което е в абсолютен разрез с Конституцията. Въпреки че Националният закон за извънредните положения изисква Конгресът да гласува на всеки шест месеца, за да установи дали една кризисна ситуация е неутрализирана, за четиридесетгодишната история на този закон това е правено само веднъж.” Патрик Тронсън, Мичигански правен журнал, бр. 46, 2013 г.

Ироничен е фактът, че на 4 ноември 2014 година, когато народът на САЩ се отправи към урните, за да гласува за политическо управление на местно, щатско и федерално ниво, гордите американски граждани празнуваха и учредяването на Агенцията по сигурността.

На 4 ноември 1952 година Агенцията е създадена с президентски указ на Хари Труман. По-рано същата година Труман заявява, че основните проблеми на САЩ са Корейската война, заплахата от СССР, „положението с иранския петрол” и нуждата да бъде увеличено количеството бойна екипировка за армията, както и износът на такава за европейските съюзнически държави. Труман апелира американците да се уповават на Господ, докато правителството на САЩ води тайна и жестока война, която цели да елиминира евентуални избрани от народа „леви” правителства.

През 1953 година Дуайт Айзенхауер е избран за президент на САЩ и с него идват Джон Фостър и Алън Дълес, две политически назначения, които, както се оказва, ще търсят съвети и помощ от „бивши” нацистки палачи, учени и разузнавачи. Джон Едгар Хувър, тогавашният директор на Федералното бюро за разследване (ФБР), вече използва всякакъв род методи и ресурси, с които разполага, за да залавя комунисти, радикали и несъгласни с режима хора, където и да се намират. Според английското издание на „Гардиън” Труман казва за ФБР под ръководството на Хувър: „Не желаем Гестапо или тайна полиция. ФБР бавно се превръща в нещо подобно. Задълбава в сексскандалите и изнудванията... Едгар Хувър би дал дясното си око, за да поеме властта, и всички конгресмени и сенатори се страхуват от него”.

През периода 1953–1961 година Айзенхауер, като върховен главнокомандващ, полага основите на комплекс, обединяващ войската, разузнаването, правоприлагащите сили и индустрията, пряко вдъхновен от нацистката идеология и технологическо ноу-хау. Нищо чудно, че той предупреждава света за своето творение – военнопромишления комплекс. В ранните години на ХХI век не беше разумно и удобно да се припомнят връзките на САЩ с нацистите. Но ситуацията се промени драстично с излизането на заглавия като „Нацистките ни съседи: как Америка се превърна в безопасно убежище за хората на Хитлер” на Ерик Лихтблау и „Съюзът: пактът на Холивуд с Хитлер” от Бен Урванд. Това бе потвърдено и от свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович и откритата подкрепа за неонацистките групировки – основните виновници за неговото падане. Случайност ли е фактът, че директорът на ЦРУ Джон Бренън бе посетен от представители на тези групировки малко след преврата в Украйна?

Искате ли да узнаете една тайна?

Според Лихтбау** в интервю за „Ню Йорк Таймс”: „Реалният брой на нацистите, превърнали се в американски шпиони, е вероятно много по-висок. Това заявява Норман Года, историк от Университета на Флорида, но много от архивите остават засекретени и затова преброяването на нацистите е невъзможно. Американските агенции за национална сигурност явно или тайно наемат безброй бивши германски хитлеристи и източноевропейски колаборационисти от други държави, които са отговорни за военни престъпления. Масовата употреба на нацистки шпиони расте благодарение на манталитета на Студената война, споделян от двамата титани на американското разузнаване през 50-те години на ХХ век, а именно господин Хувър, директора на ФБР, и господин Дълес, директора на ЦРУ”.

В статията „Федералните агенции правят каквото си поискат” Луси Стайгъруолд коментира в сайта Antiwar.com данните на Лихтбау: „ЦРУ защитаваше нацистките си кадри от техните ловци и съдии, които настояваха за тяхното депортиране през 80-те и дори през 90-те години. Най-притеснителното е, че един от приятелите на архитекта на Холокоста Адолф Айхман – Ото фон Болшвиг, е бил прикриван до 1982 година, когато удобно умира от мозъчно заболяване, преди да бъде заловен, депортиран и съден. Всеизвестно е, че нацистки ракетни инженери са били приети в САЩ, за да не се докопа до тях СССР. Може би единственото съмнително облекчение от неприятното убеждение, че щом САЩ героично печелят войната и са от „добрата страна”, не би трябвало да търсят услугите на нацисти, е геният Вернер фон Браун. Фон Браун е немски учен и родоначалник на ракетостроенето. Някогашен „почетен член” на СС, той помага на САЩ да стъпят на Луната (което веднага прави ентусиазма, с който е членувал в нацистката партия, напълно приемлив за американските служби). Но какви точно са „заслугите” за Америка на Фон Болшвиг, който е зверствал, докато е бил в СС, за да му бъдат простени всички престъпления?

Какви са целите на тези мрачни разкрития? Няколко.

Първо, те редуцират моралното превъзходство, спечелено през Втората световна война, в което САЩ са се вкопчили и до днес. Да, днес всеки, който не е самият Адолф Хитлер, се чувства много добре в собствената си кожа, а пък всеки, който не му е бил съюзник, се смята за съвсем праволинеен. Планирането и подпомагането на „Окончателното решение”** е простим грях, стига да влизаш в сметките на ЦРУ. Друга, по-съвременна причина да бъдете ужасени от тези разкрития, е, че това е само един от многото примери. Останалите разузнавателни агенции също споделят черната тактика на ЦРУ. През последните осемнадесет години масовата кампания за шпионаж и наблюдение на Националната агенция за сигурност е голяма новина. По-малко известно е, че ФБР и Агенцията за борба с наркотиците ДЕА също играят ролята на господари, които дърпат конците от сенките”.

Добре дошли в американския Райх!

Уилям Бини, бивш служител на Националната агенция за сигурност, споделя, че тя се е „тотализирала”. В интервю за „Дойче Веле” той сравнява американското правителство и Агенцията с Третия райх.

„Бини: Разбира се, че не са стигнали толкова далеч, колкото нацистите, но не забравяйте, че се опитаха да заглушат журналисти като Джеймс Райсън. Прегледайте и член 1021 от Закона за националната отбрана, който позволява на президента Обама да определи даден човек като терорист и да го затвори без съд и присъда. Той е идентичен със Специалната заповед № 48 на нацистите от 1933 (т.нар. Указ на президента за защита на народа и държавата). Можете да го прочетете. Това са тоталитарни процеси, които са узаконени. Тоталитаризмът възниква първо под формата на информация за това какво мислят и вършат гражданите, а после тази сила се използва срещу тях. Това се случва и в САЩ – изконните ни конституционни права се нарушават всеки ден.

DW: Но разликата е в идеологията, която е стояла зад нацисткия режим.

Бини: А какво ще кажете за затварянето на бившия агент на ЦРУ Джон Кириаку, след като проговори за изтезанията над задържани от ЦРУ, и за опита на инквизиторите да се даде имунитет? Дотам е стигнала нашата държава. Това е абсолютен позор. Мотивите на различните тоталитарни държави не винаги са идентични, но обикновено много си приличат – власт, контрол и пари. В момента се интересуваме от всеки отделен човек на планетата, преди се концентрирахме върху организации, които се занимаваха със сериозни престъпления. Когато се опитваш да следиш всички, ти поемаш по пътя на тоталния контрол.”

Открития, направени в концентрационните лагери

Много военни открития са направени благодарение на нацистки изследвания върху невинни жертви. Те са тествали издръжливостта на пилоти и моряци в изключително студени водни басейни – „германците отбелязаха ужасяващи загуби на персонал от огромно значение при инциденти в Северно море. Потапянето на линейния кораб „Бисмарк” и замръзналите пилоти, които катапултират и падат живи в леденото море по време на битката за Англия, са накарали немските военномедицински експерти да разгледат този проблем по-задълбочено. Те създават изследователска програма, която отчасти е причина за небезизвестните експерименти в „Дахау”. Те са първите, които наблюдават ефектите върху човешко тяло, извадено от ледена вода. Провеждат и експерименти със специални костюми за оцеляване в Германския институт за изследвания на текстила в Мюнхен-Гладбах, в един от които например за изолация са използвани сапунени мехури”.

Друг пример е разработването на катапултните седалки в изтребителите. В изследването си „Achtung! Schleuder-Sitzaparat” Крис Кери разкрива, че немските инженери са стигнали много по-далеч от американските си колеги в опитите да осигурят безопасно летене. „Благодарение на придобитите американски и германски данни и актуалните модели катапултни седалки на „Хенкел” с експлозивен патрон, веднага след края на Втората световна война САЩ започват енергично да развиват тази пренебрегвана дотогава част от авиационната техника. Новите американски изследвания, подпомогнати от придобитата от Германия военнотехническа информация, се разклоняват в две посоки – едната води към военновъздушните сили на САЩ, а другата към военноморските.

Новаторски методи за измъчване водят до технологичен напредък

Как е възможно човешки същества да подлагат на отвратителни експерименти други хора? Това се постига лесно. Накарай масите да вярват, че всички народи освен, да речем, американският, са нисши, насекоми и демони. Светът е свидетел на това как американското правителство и неговите съюзници се стараят да сведат руснаците, арабите, китайците, иранците, имигрантите, безработните и бедните до паразитни микроби.

Как действа подобен подход?

За отговор на този въпрос се обръщаме към английското издание на „Телеграф” и публикуваната там статия, написана от Ричард Евънс през 2008 година. „Отговорът се крие в това, че медицината беше доминираща в научния свят на Третия райх и едновременно с това тясно свързана с нацистката идеология. Все пак германската медицина бе открила причините за появата на няколко сериозни болести и бе спомогнала за повишаването на здравния статус на населението през предишните десетилетия. Така че, докато изследователите са работили под контрола на Третия райх, е било нещо нормално да се елиминират „паразитите”. В Германия е било прието, че някои хора не заслужават човешко отношение заради своята раса и упадъчност. За германските лекари затворените в концентрационните лагери или са хора от по нисша раса, или предатели на германската идея, или просто престъпници. Те не са имали право на нормален живот и на уважение. Логично е било да бъдат жертвани в името на оцеляването и победата на немската раса.”

Евънс продължава да описва мъченията: „Докторите от СС са използвали лагеристите, за да изпробват нови методи за лечение на травми, получени по време на сражения, като ги ранявали на различни места и слагали парчета стъкло или дърво в раните или ги обгазявали, а понякога заразявали раните и с опасни бактерии. Случвало се да използват чукове, за да строшат костите им, за да се постигне по-реалистичен ефект. Резултатите са се обсъждали на научни конференции и никой никога не е критикувал методите, по които те са постигнати. Може би най-ентусиазираният експериментатор с хора е амбициозният млад доктор на СС Зигмунд Рашер, изследвал реакцията на човешкия организъм при бърза декомпресия и липса на кислород в опит да помогне на пилотите, принудени да скачат с парашут от много голяма височина. Наричал някои от опитите си в „Дахау” „терминални експерименти”. Той засичал времето, за което умират обектите на тестовете, като периодично намалявал кислорода, който поемали. Споделил резултатите от изследвания, довели до смъртта на над 70 човека, на конференция на Луфтвафе през 1942 година. Следващия месец Рашер се представил и на медицинска конференция в Нюрнберг. Този път той демонстрирал колко дълго могат да издържат лагеристи, облечени в униформи и със спасителни жилетки, в ледена вода, симулирайки условията в Северно море. Средното време, което издържали във водата, е около седемдесет минути. Никой от слушателите не възразил срещу потресаващите експерименти.”

Албер Камю ни е оставил нещо подобно на молитва за тези тъмни времена: „Всичко, за което се моля, докато живеем в този свят, изпълнен със смърт, е да спрем, да помислим какво представлява убийството и да направим избор. След това можем да отделим тези, които приемат последствията от това, че са убийци или съучастници на убийци, от онези, които категорично отказват да поемат отговорност за своите действия. След като тези два вида убийци наистина съществуват, е полезно да ги разграничим едни от други. Непрестанните конфликти на пет континента, които предстоят в идващите години, ще се решават или чрез насилие, или чрез добронамерено убеждаване. Разбира се, тези, които използват насилието, имат хиляди пъти по-голям шанс да постигнат целите си. Но аз винаги съм вярвал, че този, който основава надеждите си на човешката природа, е глупак, а онзи, който се предава пред лицето на обстоятелствата, е страхливец. Затова от сега нататък единственият достоен път ще е да заложим всичко на една карта, а именно, че думите са по-силни от куршумите.”

----------------------------------------------------

*Джон Стантън е независим журналист, анализатор и преподавател с основни теми политика и националната сигурност. Има публикувани пет книги.

**Eрик Лихтблау е журналист и репортер на „Ню Йорк Таймс”. Заедно с колегата си Джеймс Райсън е награден с „Пулицър”.

*** Нацистка програма за физическото изтребление на евреите през Втората световна война в концентрационни лагери, известна под името „Окончателно решение на еврейския въпрос”.

Превод: Филип Каменов

 

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 
Факторите, които подкрепиха ислямизациятаОперацията периодично мени наименованието си – от ”Зелен диамант” става ”Мюсюлманска дъга”, после за благозвучие е наречена ”Зелени Балкани”

Ислямизацията на Балканите не е конспирация, а стратегия, ръководена от Вашингтон и Анкара. Целта е изграждането на ислямистки огнища, ръководени от САЩ и Турция, като втората е определена за бъдещ лидер на Балканите в американските секретни доклади, изтекли в WikiLeaks. Всъщност планът за раздробяването на нашата страна и откъсването на територии от нея, които да бъдат присъединени към Гърция и Турция, първоначално е разработен в ЦРУ. Наречен е „Зеленият диамант“ и предвижда и разсичане на православната общност в региона чрез създаването на Ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия.

Операцията периодично мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после за благозвучие и за да прикрият истинските й цели, е наречена „Зелени Балкани“. Което изглежда съвсем мирно, че дори и екологично.

Но целта остава една и съща – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция.

След краха на социализма в Европа за американците този план постепенно става излишен. Но не и за турските служби, които са участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива.

Примерите са буквално пред нас. Първа беше Босна. В републиките от Югославия навлязоха вкарани няколко хиляди муджахидини и провокираха войната със сърбите. Когато това стана факт, под благовидния повод за правата на човека сърбите в ескалираща прогресия бяха изкарани престъпници, а световната медийна машина се зае усилено да представя албанците като мирни жертви на геноцид. И нито дума за зверствата и убийствата, извършени от албанците.

Всички знаем как завърши това в Сърбия – НАТО ги бомбардира през 1999 г.

После дойде редът на Косово и Македония. Когато бе дадена автономията на тази сръбска област, бежанците от нея бяха над 350 000 (между които и 120 албанци, което е парадоксално – албанци да бягат от албанци!). И изселилите се казаха следното: „Не албанците завоюваха Косово, ние им го продадохме.“

Схемата е проста – през 90-те години на миналия век масово се изкупуваха земя и имоти в тази област, и то на цени поне три пъти по-високи от нормалните. Сръбският селянин тогава си правеше следната проста сметка: „С тези пари мога да си купя апартамент в Белград и да осигуря децата си.“ И… продаваше… На мястото на сърбите се заселваха албанци и така техният етнически елемент в един момент надмина по брой сръбския. После вече се появи Армията за освобождение на Косово и се подеха исканията за автономия. Поддържани между другото много категорично от Турция и САЩ.

В Македония сценарият бе малко по-различен, макар и там да се изкупуваха масово земи.

Армията за национално освобождение (АНО) най-неочаквано започна да се бори за правата на албанското малцинство, и то при положение че то бе толкова интегрирано както никой друг – петима министри, зам.-шеф на Генералния щаб, вицепремиер, зам-шеф на полицията и т.н. После направиха гражданската война. Започнаха да избиват полицаи и когато македонската държава изпрати най-накрая срещу тях армията, САЩ ги обвиниха, че нарушават правата на албанците и ги изкараха борци за свобода.

След това САЩ буквално изнудиха Македония да приеме мирен план, който гарантира квоти във властта на албанските партии. Така фактически Македония се превърна във федеративна държава – с два официални езика и всичко друго по две.

Някой да не се заблуди от факта, че Косово и Западна Македония не бяха присъединени към Албания и че въобще не се говори за това? То няма как и да стане, защото тогава би се разкрил истинският смисъл на операцията „Ислямска дъга“, а това би довело и до съответното решително българско противодействие.

Такъв сценарий се подготвя и за България, която, както по всичко личи, е следващата спирка на радикалния ислям. Вече усилено се работи в районите на Кърджали, Хасково, Лудогорието, Североизтока и Якоруда. По няколко начина.

Първият е класическият – този с изкупуването на земите. Вторият е икономическият – прави се всичко възможно всяко производство в тези райони да бъде закрито. Когато това стане, младите сами почват да се изселват и на тяхно място се настаняват турски семейства. Старите остават все пак, но пък те измират…

Ето така тихо, но неотклонно се работи за промяна на етническия състав на цели области в нашата Родина. Знае се и какво следва – искания за повече права на малцинствата, после – автономия.

Пресен е и примерът в Каблешково, където човек от сирийски произход продава земя и 17 къщи на кувейтски граждани уж да прекарвали те лятото на хладинка… Интересно защо тези така богати хора не си купуват имоти в Швейцария, където би им било много по-комфортно включително и от чисто климатична гледна точка?..

Сега има нова фаза на инвазията и тя е съвсем видима – бежанската вълна, която ни е заляла напоследък. Както добре се знае, това не са само сирийци, но и граждани на други ислямски държави от Северна Африка и Близкия изток. Какво търсят те тук, след като стана ясно, че България е бедна страна, с лошо работещо правителство и не може да им осигури никакво бъдеще? И не е ли това Петата колона на исляма, която трябва отвътре да подготви присъединяването на цели български области към „Ислямската дъга".

______________________________

Публикация на сайта alterinformation.wordpress.com. Използвани източници: в-к „Десант“, архив

 

Човек трябва да внимава какво говори. Българите си имат пословица :”Език мой – враг – мой”.

В края на миналата седмица в София пристигна шефът на Европол, Роб Уейнрайт във връзка с разкрита от българските специални служби на печатница за фалшива валута. В края на посещението на Уейнрайт, българският министър-председател даде пресконференция на която изненадващо заяви:

„Когато станах главен секретар на МВР, Европол не желаеше да разговаря с България и на една паметна среща в Хага, благодарение на колегите от Сикрет сървис, които ме заведоха там им казаха: „Доверете се на тоя човек, този екип, той ще даде своите резултати, нещата се промениха. Мен ме командироваха американските служби, а имах министър, който четири години не получи виза за САЩ".

Няма случай в световната история министър-председател на дадена държава да си признава, не, да се хвали, че е човек на чужди спецслужби, както чухме да го прави премиерът Бойко Борисов!

Няма случай държавен служител, в качеството си на Главен секретар на министерство на вътрешните работи да бъде командирован от чуждо разузнаване и след време той да се гордее и хвали с това!

Всяка държава има своя национална сигурност и тя е свързана пряко с националния суверенитет на страната. Каква зависимост има днешният български министър-председател от Сикрет сървиз или ЦРУ, след като е бил изпращан в командировка от едната от тях, а от другата – Сикрет сървиз е бил представен в Европол като човек, на който тази спецслужба на чужда държава имала доверие!?

Централно разузнавателно управление, ЦРУ /Central Intelligence Agency, CIA/ е държавна американска разузнавателна агенция, събираща и обработваща информация за чужди правителства, организации, фирми и граждани.

ЦРУ е служба на директно подчинение на американския президент и не се отчита или ръководи от Държавния департамент, Федералното бюро за разследване и Пентагона.

Организацията се занимава с операции под прикритие и добиване и обработка на разузнавателна информация, главно зад граница.

Сикрет сървиз /United States Secret Servise/ се грижи за охраната на Белия дом, където се провеждат заседанията на американското правителство, и където е работното място на щаба на президента на САЩ.

Как точно спецслужбата, осигуряваща охраната на Белия дом и правителството на САЩ е препоръчала един Главен секретар на министерство на вътрешните работи на суверенна държава, каквато се предполага, че е България, като го е завела в Европол и посъветвала да му имат доверие?

Според приетият Закон за защита на класифицираната информация „Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверинитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."

Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:

  • поддържането на въоръжени сили
  • повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
  • опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
  • поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
  • защитата на поверителна информация.

Специалните служби на дадена държава обработват поверителна информация, която следва да им бъде от полза в борбата за разкриване на заплахи, в поддържане на въоръжените сили и прочие, и прочие.

Може ли да се твърди, че информацията от българските спецслужби /ДАНС, Външно разузнаване, Военно разузнаване, Военно контраразузнаване/ е поверителна, че е строго секретна информация за външни спецслужби, при положение, че човек, ползващ се с доверието на американските специални служби е начело на управлението на държавата!

България се присъедини към Европол, която е полицейска агенция на Европейския съюз със седалище в Хага, Холандия и координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност. Акценти в работата на Европол са борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари.

Вярно е, че България като страна-член на НАТО /Организацията на Северноатлантическия договор - North Atlantic Treaty Organization/, участва в една международна организация за военно сътрудничество и е ангажирана със сигурността, и предпазването от терористични атаки на Алианса. Принадлежността на България към НАТО далеч не означава, че тайните и поверителната информация на българската държава следва да са на показ пред останалите страни-членки на Алианса.

И все пак – България е суверенна държава и суверенитетът й не е отменен от парламента все още.

Защо нито една медия, нито един политик не се впечатли от признанието на премиера Борисов, за „доверието”, с което се е ползвал сред чужди спецслужби. Такова признание е прецедент и във всяка една друга държава би предизвикало огромен скандал и оставки. У нас то се прие за нещо нормално!

България е парламентарна република – не е ли редно парламентът да поиска изслушване на премиера Бойко Борисов по казаното от него за командировки от спецслужби на чужда държава и то докато е бил високопоставен чиновник в изпълнителната власт.

Не е ли редно, въпреки парламентарното мнозинство на политическата сила, на която Бойко Борисов е лидер, да поиска изслушването му по признанието му за „доверието” с което се е ползвал в Сикрет сървиз и „американски спецслужби”?

Докъде се простира едно подобно доверие и откъде започва и докъде свършва ангажиментът, който е израз на подобно доверие?

Кой управлява Република България днес, в 2010 година, след като един посланик на САЩ си позволява да иска сметка на действащи министри за протекли междудържавни преговори?

Кой управлява България днес, след като преди няколко години министър-председателят е бил доверен човек на чужди спецслужби?

В България 20 години вече политиците действат и говорят каквото им дойде и никой не им търси сметка. Дребен факт за това е изнесеното от сайта Bulgaria news за пътуването на Бойко Борисов до Мадрид с правителствения "Фалкон", за да гледа мача Барселона-Реал на 9-ти април, факт, изнесен от евродепутата Кристиян Вигенин.

Вярно е, че премиерът Бойко Борисов е бил придружаван от лидера на Испанската народна партия Мариано Рахой, но това е среща на лидери, и ако тази среща е оправданието министър-председателят да похарчи 13 495,15 лв., то тези пари е било редно да излязат от касата на ГЕРБ, а не от джоба на данъкоплатците!

Ползван е бил правителствен самолет от партиен лидер –което също е нарушение, тъй като факонът не е партиен транспорт, а правителствен – независимо, че в случая функциите на премиер и лидер на партия са съсредоточени в едно лице.

Хайде да се научат политиците ни да разграничават кое на кого е, и кой, в какво качество върши дадена работа, и за чия сметка...

 
Външната политика на Съединените щати, главно преследваща енергийните интереси на страната, доведе до възхода на ислямския екстремизъм. За възхода на Ислямска Държава САЩ имат не по-малка отговорност и роля, отколкото за възхода на Ал Кайда през 1980-те.

В тази статия ще ви представим отдавна известни факти, които днес медиите умишлено пропускат, когато говорят за благородната мисия, поведена от Съединените щати, срещу Ислямска Държава. Но, за да стигнем до Ислямска Държава първо трябва да си спомним ролята на Щатите за появата на муджахидините от Ал Кайда.

Първо – двете организации са обвързани; второ – и двете организации са част от политиката на САЩ, която включва т.нар. „контролиран хаос“, създаван от радикали, които са подкрепени от ЦРУ и/или обучени от управлението и ръководени, за да изпълняват интересите на САЩ. Те може да са муджхидините в Афганистан през 1980-те, ислямски радикали в Либия и Сирия от близките няколко години, или крайно-десни радикали, които окървавиха „Майдана“ през миналата година в Украйна. Общото между тях е, че петте корпорации, които притежават всички американски медии, респективно и клоновете им в целия свят, ги представят с благородни етикети като „борци за свобода“. Нека припомним, че дори Осама бин Ладен беше възхваляван в западните медии, когато САЩ подкрепяха неговите муджхадини срещу съветската армия. В „Индепендънт“ той беше наречен „Антикомунист и борец за мир“.

ЦРУ подкрепя Ал Кайда и сродните ѝ организации почти половин век. Има няколко тренировъчни лагера, където ЦРУ обучаваше и въоръжаваше муджахидините. Един от най-важните е този в Пакистан. Той се използва и до днес, когато се обучават т.нар. „бунтовници“, които после се вкарват в Сирия. За периода 1982-1992 от ЦРУ са обучени над 35 000 джихадисти от 43 различни ислямски държави, които да се включат в Ал Кайда и други организации под нейното крило. Основоположника на тази политика е Роналд Рейгън. Съединените щати не само обучаваха, въоръжаваха и спонсорираха ислямски екстремисти. САЩ влагаше милиони в програми за обучаване на ученици в Афганистан. Но там те бяха запознавани с книги, съдържащи радикални и ислямистки послания и изпълнени с гневна пропаганда, с която промиваха мозъците на афганистанските деца.

През 1979 г. Осама бин Ладен беше вербуван от ЦРУ и след това неговите муджхадини от Ал Кайда получиха солидна подготовка в Пакистан (предимно), за да бъдат пуснати срещу съветите.

2001 г. беше историческа за съдбата на „Новия Близък Изток“, чиито архитекти се опитват да бъдат САЩ, Саудитска Арабия, няколко други разузнавания от петролните монархии, Израел и Турция (Турция се опитва да играе роля, но е със силно ограничен капацитет).

Корените на Ислямска Държава произлизат от Ал Кайда, която е плод на американското разузнаване, в съдружничество с британското МИ6, израелските МОСАД, пакистанското и саудитското разузнавания. Бойците на ИДИЛ бяха използвани при т.нар. Арабска пролет, което беше мащабен проект, контролиран от същите тези разузнавателни агенции. Джихадистите бяха използвани в Либия, а след това прехвърлени в Сирия.

Под окупацията на САЩ и НАТО Афганистан се превърна в производител номер едно на хероин в света. От окупацията до 2014 г. Афганистан увеличи продукцията си дотолкова, че в момента произвежда над 95% от целия световен хероин. Но освен в ролята на „наркотрафиканти“ НАТО се вписаха и в ролята на покровители, заедно с турското главно командване и вербовчици на наемници за Ислямска Държава и фронт Ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда), които бяха хвърлени в операцията им срещу Сирия, започнала през март 2011 г. Според данни от израелското разузнаване тази инициатива се изразявала така:

„кампания за набирането на хиляди мюсюлмански доброволци от близкоизточните държави и мюсюлманския свят, за да се бият заедно със сирийските бунтовници. Турската армия е поела ангажимента да ги обучава и да осигури безопасното им влизане в Сирия.“ (DEBKAfile, НАТО ще дава на сирийските бунтовници противотанкови оръжия, август 14, 2011)

Редица западни разузнавания са замесени в обучаването на ислямските радикали. Експерти, наети от Пентагона дори обучаваха ислямистите как да боравят с химически оръжия. Това е ключово, защото именно чрез изстрелването на химически заряди от позициите на джихадистите (или т.нар. „бунтовници“) Съединените щати искаха да оправдаят бомбардирането на Сирия, което сега оправдаха с бомбардирането на собствената им креатура ИД.

„Съединените щати и някои европейски съюзници използват експерти по отбраната, които да тренират сирийските бунтовници и да ги обучат как да боравят с химически оръжия, заяви високопоставен служител в американската армия и някои дипломати пред CNN“ (CNN, декември 9, 2012).

Трябва да отбележим, че и кампанията по обезглавяванията не стана без ролята на съюзническото на САЩ разузнаване на СА, където обезглавяванията са наказателна традиция. Именно от затворите на Саудитска Арабия хиляди осъдени престъпници бяха освободени, ако желаят да се превърнат в наемници за Ислямска Държава. Повечето от тях са със смъртни присъди и няма какво да губят.

Израел също оказва помощ на ислямистите в Сирия, основно в зоната на Голанските възвишения. Тяхната помощ се изразява предимно в това, че приемат на лечение наемници, лекуват ги и след това ги връщат.
Израелския премиер Бенямин Нетаняху и Моше Аялон, министър на отбраната на среща с ранен наемник от Сирия в болница в окупираните Голански възвишения на границата със Сирия).

Офицери от израелската армия обучават джихадистите. Ако за теократичната монархия, люлка на ислямския радикализъм и родина на Ладен – Саудитска Арабия не е изненадващо, че се занимава с такива дейности то за мнозина незапознати е истински шок да чуят, че САЩ и Израел също подпомагат от години ислямските джихадисти. Как така, особено за Израел – нали това е единствената немюсюлманска държава в региона, която всички искат да унищожат. Това първо е нещо, което Израел не спира да повтаря, за да оправдава политиките си и най-вече, за да запази огромния си ядрен арсенал далеч от очите на света. И второ – няма проблем, защото израелското разузнаване и съюзническите му контролират процеса и самите джихадисти. За това атаките срещу Израел идват от Хамас, а не от организации като Ал Кайда или ИД.

Практически, бойците от Ислямска Държава са пехотинците на няколко държави и техните разузнавателни агенции, които вършат мръсната им работа в Ирак и Сирия. За това срещите на Джон Макейн с лидири на ИД по време на едно от незаконните му пътувания до Сирия не са нищо изненадващо. Толкова „нормално“ се приемат от западната корпоративна преса, колкото и срещите на държавния с-р Бжежински с Осама бен Ладен в Афганистан през 1980-те.

Целия парадокс на театъра, който ни разиграват от оглавяваната от САЩ коалиция „срещу Ислямска Държава“ се изразява в това, че именно те са отговорниците за възхода на тези организации. А сега, харчейки стотици милиони бомбардират инфраструктурата на Ирак и Сирия, фабрики и нефтени кладенци. Джихадистите не показват да са особено засегнати от ударите „срещу“ тях.

Халифат на Ислямска Държава? Как се появи този нов тумор в Близкия изток? Как така някакви джихадисти превземат половин Ирак под носа на САЩ и НАТО, които са над десетилетие там? Тези леко екипирани джихадисти се оказа, че имат нужните познания, за да изградят телекомуникации и администрация, чрез която управляват своята нова „държава“. Истината е, че този т.нар. „Халифат“ е част от американския проект за разцеплението на Ирак и Сирия на няколко отделни територии: Сунитски ислямистки Халифат, Арабска Шиитска Република и Република Кюрдистан.

Разпределение на силите и контролираните територии (актуално към: 24.11.2014, източник: „Военна история“)

 
Wikileaks, Tageszeitung, публикувано в Биволъ

31 Май 2012 г.,

Бойко Борисов, главен герой на разследването на ЦРУ и Tageszeitung

Разследване публикувано на сайта на германския вестник Тагесцайтунг TAZ.de е категорично, че в секретните американски дипломатически телеграми се използва оперативна информация от ЦРУ. В текстовете ЦРУ е обозначено с кодовото име СИМО. Бивш началник отдел в ЦРУ е потвърдил за вестника, че СИМО е административно наименование за ЦРУ, което дипломатите нямат право да използват в грамите.

Преди една година Биволъ публикува грамата на Джон Байърлиq озаглавена Най-популярният политик в България: големи надежди, сенчести връзки, в която пише дословно следното: "Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения".

Главният прокурор Борис Велчев тогава прецени, че в Доклада на Байърли няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление. "Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си каква държава ще бъдем" - каза Велчев.

Публикацията в Тагесцайтунг ще позволи на западната публика да си изгради представа каква държава сме в момента - управлявана от човек с криминално минало. Според европейските ни партньори обаче ние трябва да бъдем държава с независима съдебна система, която разследва ефективно и безпристрастно организираната престъпност. Дали това може да се случи в държава управлявана от премиер замесен в криминални дейности като източване на горива и сериозна контрабанда на амфетамини? Публикацията в Тагесцайтунг поставя въпроса риторично: "Дали Борисов щеше да остане на поста си, ако американската тайна служба ЦРУ се бе явила като главен свидетел за обвиненията срещу министър-председателя?"

Биволъ

---------------------------------------------

Дипломатическите телеграми от Wikileaks

ЦРУ като главен свидетел

Много от публикуваните телеграми от Уикилийкс съдържат актуална, но кодирана информация на ЦРУ. Разследване на Тагесцайтунг разкри кодовото има на ЦРУ.

от Д. Гетс и Х. Бюрместер

Берлин Тагесцайтунг/ Дипломатите не са известни като добри компаньони. И с право. Впускат се охотно в нищо незначещи клишета и избягват еднозначни изказвания. Но че могат да се държат различно, е доказано от станалите легендарни дипломатически телеграми, които бяха публикувани от Уикилийкс в края на 2010 г.

Хиляди вътрешни документи, които бяха тиражирани доказват, че американските дипломати напълно притежават качеството да казват истината без заобиколки. Дори когато става дума за страни, в които в момента са на служба.

Пример за това е бившият американски посланик в България, Джон Байърли. В една от телеграмите, публикувана от Уикилийкс, класифицирана като секретна, дипломатът от кариерата пише до Вашингтон, че кметът на София Бойко Борисов е замесен „в сериозни криминални дейности”. Интересна преценка за България. Защото Бойко Борисов в момента е министър-председател на страната.

Когато Уикилийкс публикува дипломатическите телеграми през 2010 г., американската преценка за министър-председателя стана известна на обществеността. Самият Борисов не се впечатли особено. Уикилийкс публикували само „слухове”. Американското посолство в София акцентира, че дипломатическите телеграми често съдържали „непълна информация”.

Кодовото име „СИМО”

Дали Борисов щеше да остане на поста си, ако американската тайна служба ЦРУ се бе явила като главен свидетел за обвиненията срещу министър-председателя? Разследванията на Тагесцайтунг показват, че множество телеграми на Уикилийкс съдържат информация за начина на работа на ЦРУ – и позволяват да се правят справки в секретните информации на ЦРУ за чуждестранни политици. Досега тези данни останаха неразкрити, тъй като в дипломатическите телеграми ЦРУ се появява като „СИМО“.

Публикацията в Тагесцайтунг за Бойко Борисов

Така в българската телеграма от 2006 г. се казва, че „Информация от СИМО” би подкрепила обвиненията срещу днешния министър-председател Борисов. Някогашният вътрешен министър /изданието Тагесцайтунг бърка поста на Борисов, който е главен секретар на вътрешното министерство - бел. ред.) е търгувал нелегално с метамфетамини и извършвал мръсни сделки с петролния концерн Лукойл, пише бившият посланик Байърли през май 2006, като се позовава на разкрития на ЦРУ. Като шеф на полицията, той /Борисов - бел.ред./ се е грижил за това, съпругата му необезпокоявано да се занимава с пране на пари. На всичкото отгоре имал връзки с мафията.

Един бивш шеф на отдел на ЦРУ потвърди за Тагесцайтунг, че СИМО и ЦРУ са всъщност едно и също. „СИМО е просто административно наименование за ЦРУ, което се използва във вътрешната комуникация и като такова не би трябвало да се използва в грамите.“

Здравето на Фидел и фалшивите пари

Разкритието, че СИМО и ЦРУ са едно и също нещо, придава по-голямо значение на съдържанието на някои американски телеграми. Обвиненията срещу българския министър-председател Борисов придобиват значителна острота. Някогашният президент на сената на Хаити, Йозеф Ламберт, с помощта на информация от ЦРУ е представен като наркотърговец.

ЦРУ докладва от Венецуела през 2006 за промени в планираното пътуване на президента Чавес – и така прави изводи за влошеното здравословно състояние на кубинския държавен глава Фидел Кастро. Подобни позовавания на СИМО са толкова пикантни само по изключение. Повечето телеграми, в които се назовава СИМО дават възможност да се правят обратни връзки с мерките за сигурност на американските посолства, за взаимодействието на ЦРУ с чуждестранни новинарски служби и за координацията с други американски правителствени служби в борбата срещу тероризма.

В докладите се намират абсурдни примери за работата на ЦРУ в чужбина, в които се появява наименованието СИМО. Така например в една от телеграмите от американското посолство в Улан Батор през 2006 г. се докладва, как от двама влезли в страната севернокорейски пътници са отнети един милион долара. Мъжете били или сътрудници на правителството, или банкови служители. СИМО -или ЦРУ- трябвало да помогне да се провери планината от долари за фалшификати. Американците по спешност изпратили там екип на тайните служби. Междувременно севернокорейското посолство в Монголия с дипломатическа нота изискало предаването на парите. Резултатът: Банкнотите се оказали истински и били върнати на севернокорейците.


 
Умерената опозиция няма почти никакво влияние в Сирия и е безпомощна срещу ИДИЛ и фракциите, обвървзани с Ал-Кайда като Джабхат ан-Нусра. Ако САЩ искат да свалят Башар ал-Асад, то те най-вероятно вече мислят как да използват сирийския клон на Ал-Кайда
Публикация от alterinformation.wordpress.com
Разрушенията в Сирия се увеличават с напредването на войските на ИД

Сложния план на американския президент Барак Обама как да се справи с ИДИЛ включва де факто съюз с Иран в Ирак и създаването на „трета сила“ – нова „умерена“ Свободна сирийска армия, която да се бие срещу Ал-Кайда и ИДИЛ.

Малкото сътрудничещи си със САЩ групи във Северна Сирия бяха тотално разгромени от  Джабхат ан-Нусра, считана за сирийския клон на Ал-Кайда. Тази седмица останките от групата на ал-Хамза бяха окончателно разгромени в Алепо и бяха принудени да се саморазпуснат. Но най-интересното е, че както често се случва, част от бойците са се присъединили към Ал-Кайда, взимайки с тях доставеното им от САЩ противотанково оръжие от типа T.O.W. Като включим и полученото обучение в тайните лагери на ЦРУ става очевиден един от начините по които американските оръжия и бойци, обучени от тях попадат в редиците на терористите.

„Умерените“ в Сирия се изчерпаха и САЩ повече няма с кой да се съюзява, освен ако не започне да сътрудничи с джихадистите, както правеше през 1980-те, когато ЦРУ обучаваше и въоръжаваше афганистанските муджахидини и техния лидер Осама Бин Ладен, за да се бият срещу официален Афганистан и Съветите. След това обаче техния собствен „Франкенщайн“ се обърна срещу самите тях.

{youtube}vilY_pwVZjA{/youtube}

Десетилетие по-късно, през 1990-те, САЩ отново използваше Ал-Кайда, когато разиграваха идеята за газопровод през Афганистан от Туркменистан.

Сред цивилните жертви има много жени и децаСъщевременно Джабхат ан-Нусра явно се опитва да се легитимира и да скъса с джихадисткото си реноме, доколкото това въобще е възможно с оглед на състава на бойците в групировката. Джабхат ан-Нусра обмислят да скъсат връзките си с Ал-Кайда. Очевидно е, че тази стъпка е наредена от спонсорите им от Залива.

Екстремистките групировки в Сирия са не по-малко брутални от самата Ал-Кайда…

Ще дойде денят, в който за Вашингтон вече ще бъде твърде неустоима идеята да използват бойците от Джабхат ан-Нусра, а миналото им в прегръдката на Ал-Кайда ще бъде забравено набързо.

САЩ ще се превърнат в съюзници на новото поколение на собствената им креатура Ал-Кайда.

 

Ню Йорк, на 19 септември т. г.... Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Ню Йорк:

Тя, втори път посланик в САЩ, Елена Поптодорова е „успяла да разбие една много плътна и делова програма на министър-председателя...”

Тя споделя пред сънародниците ни, че иска да каже три лични неща и се надява да бъде разбрана и извинена от премиера Борисов...

Лични? Три? Иска разбиране? Надява се на извинение?

Всъщност дали не й е достатъчно, че отново е назначена там, на този пост? Все пак и двамата са работили при Тодор Живков – Елена в по-ранен етап, Б. Борисов – години по-късно, когато Живков е свален и Елена от своя страна търси себе си в различни партии...

Идва 2001 и Симеон Борисов, когото някои наричат цар, въпреки че е партиец и бъдещ министър-председател ги „събира”: Елена П. В ролята на дипломат и Б. Борисов – като главен секретар на МВР...

Чудни са делата ти, „Господи!” казваше баба ми.

Елена Поптодорова: „В друго измерение, министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие...”

Тя е трогната от сърдечния прием, който е имала в Ню Йорк и в Америка!?

Ню Йорк не беше ли в...? Не той беше в САЩ. Докъде може да доведе вълнението човек, особено ако е Елена Поптодорова, и още по-особено ако е втори път посланик!

Да плаче ли човек, да се смее ли?

Важното е, че Елена П. е прозряла /за разлика от Тодор Живков навремето/, че „стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави..., специално тези със САЩ, са уникално необходими и полезни за бъдещето на България.

По нетрадиционен начин Елена П. представя хвалебствено гербаджията Радослав Точев: „...трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация.

Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде...

... България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене.”

Явно липсата на качествени успокоителни си е казала думата.

Елена е неудържима: „...имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения...”

Най-после съдбата взема думата на Поптодорова!

И започва да говори Той, министър-председателят! Да беше жив Живков – щеше да му завиди:

„...Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света...

... Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите!

... Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ...

... като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя!

... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.

Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...

Пълния текст на срещата препечатваме от в. „Сега”:

{edocs}b.b.-ny-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Коментарът е излишен.

 

Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедент

На 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх.
Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.
Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост.
СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка.

След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари".

След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може.
През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева.

В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад".
Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид.
Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи.
1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма!
В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението.

Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България.
Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово".

Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат!
Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията.
Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово.

"Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов.
"В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията.
Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война.

В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели!
Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива.

Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат.

Следва продължение
 

Европейския съюз праща гражданска мисия в Косово * Готвят се тържества, без да е налице законно основание за независимост

Продължение от 11 януари

Сърбия е на операционната маса. За кой ли път. Опитът от страна на Европейския съюз и САЩ да й се даде упойка, за да протече спокойно операцията с отделянето на Косово се увенча с неуспех.
Ще се реже на живо, което прави болката от загубата силна, а бъдещето, заредено с много напрежение и неясно. Новоизбраният сръбски президент Борис Тадич отправи последен апел към световните лидери да се въздържат от плана за признаване на независимостта на Косово от Сърбия, което се очаква да бъде обявено в близките дни. Тадич, предупреди, че очакваното признаване на независимостта от 100 държави, водени от САЩ, намалява шансовете на водените трудни преговори и заплашва да възобнови старите и да създаде нови конфликти в региона. Според него единственият начин това да бъде избегнато е да се постигне решение чрез преговори, подкрепено от Съвета за сигурност на ООН.

Германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг преди броени дни заяви, че "без участието на Русия в момента в Европа и в света нито един сериозен проблем не може да бъде решен". Но Русия не е сред поддръжниците на това изнасилено еуфорично признаване на независимост. Не са и Кипър, Словакия, Румъния, Испания, Китай - позицията на България не е съвсем ясна. Вместо липсващите държави от членките на ЕС, в признаването изплува абрувиатурата НАТО, което далеч не е държава, а Пакт на някои европейски държави и САЩ, и твърде лош исторически спомен за населението на Косово. Китай няма да бърза с признаването - стана ясно наскоро.

Истерията по признаването и струпването на журналисти, дипломатически представители, хората, които изпрати ЕС, организирането на концерти и други тържествени мероприятия от страна на премиера Хашим Тачи ескалира с всеки изминал ден след приключване на изборите за президент в Сърбия. Всекидневно се говори за бройки държави, одобряващи бъдещия статут на Косово. Съвета за сигурност на ООН засега не дава признаци на живот. Никой от дипломатите и висшите служители в държавите, обявяващи, че ще признаят независимост не желае да обръща внимание на действащите международни нормативни документи, а още по-малко пък иска да си спомня какво се случи в Косово преди 10 години.

Белград обяви, че "Косово не се продава", с което Сърбия даде ясен знак, че няма да признае независимостта. Сръбската православна църка също няма да признае отделянето. Православни на Балканите освен Сърбия са Гърция и България, но засега ръководствата на тези църкви запазват мълчание ще имат ли позиция еднаква с тази на политиците. Неясно е все още в какви отношения ще бъдат въвлечени православните църкви на балканските страни и православната църква на Русия.
Косовска Митровица, доминирана от сръбско население, се готви да създаде свой сръбски парламент. Висши дипломати допускат, че има такъв вариант като част от сръбския екшън-план за недопускане на пълен суверенитет на Прищина над косовската територия.
Хашим Тачи логично не присъства на 44-ата Международна конференция по сигурността, която току що завърши в Мюнхен, но това не му пречи да има самочувствието да повтаря като развалена плоча, че Косово било страна на всички, живеещи в сръбската провинция.
ЕС се позова на Резолюция 1244 на ООН от 1999 г., разрешаваща международното присъствие в Косово, когато стана ясно, че Брюксел ще разположи около 1800 души в територията на провинцията. Политическа мисия на ЕС, ръководена от холандския дипломат Питър Фейт, се очаква да поеме част от задълженията на администрацията на ООН.
Европейският съюз, който няма все още Конституция реагира спрямо апетитите на Тачи и сие под откровената диктовка на САЩ - в това едва ли някой вече се съмнява.
Всички са наясно, че признаването на независимост на Косово ще е едностранно в интерес на премиер Хашим Тачи, президента Фатмир Сейдиу и председател на парламента - Якуп Красничи. Обявяването на независимост и реакцията на Сърбия - това са двата тежки дипломатически хапа, които България ще е принудена като съседна на Сърбия държава и като страна-членка на ЕС да преглътне. България засега няма полезен ход, освен да изчаква след обявяване на признаването на независимост на Косово. Т. е. изчакването и предпочитанието да не се бърза също е позиция, която не бива да се пренебрегва.
В състояние ли ще е изпратената гражданска мисия от ЕС да запази Балканите от непредвидими, екстремни ситуации - засега това никой не може да гарантира, въпреки, че еврочиновници и пригласящите им задокеански стратези се бият в гърдите за предварителен успех.
Интересна позиция зае вчера пред репортер на Агенция "Фокус", Иван Пенков, бивш зам.-директор на Военното разузнаване по добиване на информация до 2002 година: "Ако изръкопляскаме на независимостта на Косово, ще трябва да сме в готовност да поемем политическата отговорност да го направим и при евентуална независимост на Западна Македония, Войводина, Трансилвания, Източна Румелия… Независимостта на един народ е съдбоносен исторически акт и прави чест на този народ, който я е постигнал, както и на международния фактор, че го е подкрепил. В случая обаче става въпрос за етнос при наличие на съседна държава-майка", обясни Иван Пенков. Той посочи, че рисковете за националната сигурност на България при обявяване на независимо Косово са свързани с неминуемо последващо усложняване на отношенията със Сърбия.
Изчакването от страна на България не е проява на неувереност или слабост. Това е по-скоро инвестиция в бъдещото запазване на сигурността и стабилността в този район на Балканите и всеки, които твърди обратното, тласка страната ни към поредната дипломатическа и стратегическа погрешна авантюра.
Войните на Балканите, които водеше НАТО в последните години бяха далеч от националния интерес на България - това едва ли някой от сегашните поддръжници на бъдещо независимо Косово би отрекъл. Тези войни оставиха горчив исторически спомен в паметта на редица балкански държави и позволиха на Русия да играе опозиция, както на НАТО, така и САЩ. Сега към субектите, на които Русия е опонент се прибави отчетливо и част от ЕС.

Решиха ли проблемите с международния тероризъм САЩ, с войните, които водиха? Категорично не. Всъщност към съществуващите проблеми бяха прибавени нови, като администрацията на Белия дом въвлече в последните си авантюри и ЕС. Но това е администрацията, която е на път да си отиде безславно след изборите за президент в Щатите, а тази перспектива определено придава твърде несигурен облик на поддръжката, каквато някои държави не се свенят да демонстрират.
Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк призна в мемоарите си, как трябвало да се бори за участието в акции, като например онази,по времето, когато руски десантни части превзеха летището в Прищина. Тогава възникна силна конфронтация между Кларк и британския генерал Майк Джаксън, който отказа да изпълнява заповеди на Кларк и открито постави въпроса за авторитета му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. По-късно се оказа, че идея да се направи десант на летището в Прищина са имали и французи, но руската изненада ги отказала от подобна възможност. "Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците" - проповядва Кларк в мемоарите си "Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката". Днес приблемът за Косово след напъните да бъде обявена едностранно независимост е да не се случи така, че политиците да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на военните.
"В Косово на Балканите е необходимо политическо решение и присъствието на НАТО на Балканите трябва да бъде намалено" - твърдеше бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър в интервю за руската Обществена телевизия. Пак Кисинджър твърдеше, че САЩ трябва да осъзнаят, че не са в състояние да управляват целия свят. - Аз лично бях против военната операция в Косово още преди тя да започне..." /Да не забравяме, че Кисинджър бе държавен секретар на САЩ по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд - време, в което САЩ далеч не бяха миротворци в различни точки по света. - бел. Л. М./. Югоизточна Сърбия, районът, който граничи с Косово, преди години бе арена на насилие между албански сепаратисти и сръбски сили. След появата на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/ през януари 2000 година се дадоха жертви от сръбска и от албанска страна. Тогава АОПМБ настояваше за присъединяването на района към "независимо Косово".

По силата на договор, подписан през юни 1999 г. между НАТО и Белград югославската армия нямаше право да навлиза в буферната зона, където право на достъп имаха само патрули на сръбската полиция.
Командващият АОПМБ Шефкет Хасани бе на мнение, че "само оръжията могат да оправят положението". По негови твърдения армията му, наброяваща 200 души би могла да мобилизира от 18 до 20 000 души. "Обстановката в Прешево, Медведжа, Буяновац може да излезе извън контрол", предупреди тогава югославският държавен глава Воислав Кощуница в интервю за Би Би Си. По същото време лондонският "Гардиън" публикува признание, че албанските партизани се обучават от специални части на Запада и под носа на КФОР и Съвета за сигурност на ООН.

Официално, Вашингтон осъди нападенията на албански екстремисти срещу сръбски войници в Южна Сърбия, съобщи и Ройтерс тогава. "Ние остро осъждаме всякакви опити за разпалване на напрежението в буферната зона и съседните райони" заяви представител на Държавния департамент, но анонимно.
Вашингтон оцени факта, че югославските и сръбските власти са се въздържали от военни репресии в отговор на нападенията във и около буферната зона между Косово и Южна Сърбия. ООН поиска разоръжаване на екстремистките групи на етнически албанци и незабавното им изтегляне от буферната зона. АОПМБ бе базирана в петкилометрова буферна зона, поставяйки си за цел присъединяването към Косово на три села и прилежащия им район, населен предимно с етнически албанци.

Във връзка с ескалацията на напрежението в Южна Сърбия, Съвета за сигурност на ООН свика спешно заседание. Самата АОПМБ също поиска международно посредничество за прекратяване на насилието в Южна Сърбия - напрежение, което самата АОПМБ предизвикваше непрекъснато. АОПМБ поиска в декларация, изпратена на АФП, международната общност да окаже натиск над Югославия, за да се постигне политическо решение на проблемите в Южна Сърбия. Тогавашният специален пратеник на ООН за Балканите, Карл Билд призна пред БИ Би Си, че обстановката в Прешевската долина е "най-сериозната заплаха за стабилността на Балканите". Билд имаше в предвид, че в тази долина се готвят от специални части от Запада бойци на АОПМБ, които да се обучават, въоръжават и действат необезпокоявани.
Въоръжени албанци стреляха срещу британски войници от КФОР, които бяха пратени там да запазят мира в тази част от Сърбия, която албанци в Косово желаеха за себе си. "Гардиън" изнесе как британският командир от КФОР, Стивън Килпатрик се е срещнал с лидери на бунтовническите групировки в размирния район, за да бъдат избягвани други, следващи нападения над войници от КФОР... Това се случваше в края на януари 2001 г...

Седем години по-късно в Косово, бившият лидер на АОК, Хашим Тачи вече е премиер и подготвя всичко, за да се осъществи час по-скоро признаването на независимост на сръбската провинция. ЕС праща там свои граждански части, предстои да се обяви нов статут на Косово - главно от САЩ и страни-членки на ЕС. НАТО също напира за това признание.
"Независимостта не е единственият вариант за решаване на проблема. Западът ни призовава да потърсим компромис, но единственият избор който ни дават е капитулация", каза епископ Рашко-Призренски Артемий, глава на православната църква в сръбската област.

Това, което се случва днес в Косово, съвпада с Великата доктрина за Албания, публикувана през 1998 година, предвиждаща разширение на страната. Проблемът е деликатен, защото това признаване на Косово би могло да предизвика "ефекта на доминото" за много държави, които имат проблеми с малцинствени групи.

Сърбия готви жалба пред Международния съд в Хага срещу страните, признали независимостта едностранно. Резолюция 1244 на ООН за Косово е на път да остане в историята като ненужна...

Следва продължение
 

Кой и защо продаде Алексей Петров, за да го закопчаят и да опитват 8 месеца да му скалъпят обвинение? Отговорът естествено е извън нашата държава, но с него е свързано и нежеланието на бившия главен прокурор Никола Филчев да се завърне в родината си, тъй като Филчев и Петров бяха свързани... идейно, да речем на първо време тази обвързаност. Към двойката се прибавя и бившият министър на вътрешните работи, Георги Петканов, когото американците недолюбваха и това бе разказано няколко пъти напоследък от днешния премиер Бойко Борисов в история с неиздадена виза за САЩ.

Разногласията с Петканов се усещаха във въздуха още по времето, когато Бойко Борисов бе главен секретар на МВР. Тогава се стигна дотам: подадена информация за снимки на яхта в Монако на хора от правителството на Сакскобургготски, с хора, уличени в криминално минало да не хванат декиш!

Едно не може да отрече днешният премиер Бойко Борисов: американците го подкрепяха непрекъснато и всячески му помагаха в пътя му нагоре към министър-председателския пост! Тази подкрепа продължава и сега, - под една или друга форма...

8 месеца прекара Алексей Петров в ареста и лекари излязоха с експертиза, че той се нуждае от три спешни операции!

Алексей Петров излезе от ареста с медицински експертни препоръки за три операции, но въпреки очакванията да постъпи веднага в болница – той се хвърли в политиката! Диагнозите и необходимостта от операции останаха в близкото минало и както всички медии и повечето управляващи се вълнуваха от „престъпника” Петров, така никой не зададе въпрос на бившата барета:

„А, защо не влезе да се лекуваш, Петров?”

– повечето се отдадоха на мълчание, воглаве с премиера Борисов.

На фона на този незададен, но съвсем логичен въпрос, се изляха сведенията за шестте апратамента на Цветанов и получените от него хонорари от консултантски договори - неизвестно с кого, и за някакъв милион, изчезнал в Столична община, от времето на Цветанов като зам.-кмет. Достатъчно скандали да падне правителството, даже да изчезне от сцената, но говорим за България, а не за Япония, Германия, Великобритания или която и да е друга държава – така че смяна на властта няма да има.

Борисов произнесе крилатата фраза за „заставането” отзад на Цветанов, докато Алексей Петров демонстрираше толерантно държание с Борисов, като ограничи нападките си върху министъра на вътрешните работи.

Яне Янев – обикновено критичен към властта, също показа колко толерантен може да бъде към министър-председателя Бойко Борисов. Даже пуснатия пореден компромат за сексуалните му предпочитания не го ядоса или впечатли?

„В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже. Финансирането на партията е публично. Приходите са обявени на сайта на Сметната палата. Разпоредил съм и проверка и ако се окаже, че в годините назад има нещо нерегламентирано, парите ще му се върнат”.

Дискриминационно, брутално, но казано от премиера Борисов - не подлежи на коментар.

Обвиниха Цветанов - дали Ехото ще заглъхне?

Министърът на вътрешните работи бе обвинен, че част от имотите си е купил с пари с неясен произход. Министър Цветанов от своя страна отказа да обясни за парите, като ги определи като консултантски, но не уточни кого и за какво е консултирал.

Същият министър бе набеден, че по негово време, докато е бил зам.-кмет в Столична община са изчезнали над един милион...

По това Цветан Цветанов пак запази мълчание.

Всеки втори данъкоплатец е убеден, че ГЕРБ се бори с наследството на Тройната коалиция. Всъщност от коалицията, премиерът бори единствено БСП и е необяснимо толерантен към другите две политически сили: ДПС и НДСВ.

Оказа се, че фирмата, снабдила Цветанов с въпросните му апартаменти е на един съдружник на човек от ДПС, Рамадан Аталай и фирма „Юнион Ивкони”, за когото Цветанов побърза да признае, че са дългогодишни семейни приятели.

В предаването „Сеизмограф”, Татяна Дончева поясни, че ГЕРБ и ДПС са си в дружба за векове и от векове. Що се отнася до човека Тодор Бояджиев /известен в Хасково/, семейния приятел на Цветан Цветанов, Дончева припомни следното:

през 2000 година има един изключително дързък магистрален грабеж, на тирове с цигари от Булгартабак-Благоевград в района между Хасково и Стара Загора. В този магистрален грабеж участват и действащи полицаи. Времето е в управленския мандат на правителството на Иван Костов. Полицията издирва авторите на грабежа, накрая ги намира, но също така се натъква на един любопитен факт, че тези цигари от магистралния грабеж са закарани в складове на семейния приятел на сегашния министър на вътрешните работи – Тодор Бояджиев. Случаят е документиран, но изключително скандално е, че човекът, в чиито складове са закарани цигарите от ограбения ТИР. По време на грабежа хората са заковани с белезници и са намерени на следващата сутрин...

Обирът е изключително дързък, участвали са действащи полицаи, а човекът, укрил цигарите се оказва изненадващо свидетел по делото! 2000 година е грабежът, а 2003 година е делото в съда.

Дончева припомни, че си струва делото да се извади отново и да се преразгледа, още повече, че човекът в Хасково е Тодор Бояджиев, и в неговия хотел в Хасковски минерални бани са отсядали хора ог ГЕРБ преди да дойдат изборите. Бояджиев се оказва и човекът, който подпомага партията в пътя й към властта.

Иван Петров, днешен депутат от ГЕРБ е и бивш шеф на полицията в Хасково. Той събира молбите за членство в ГЕРБ, той действа с Тодор Бояджиев докато се учредява партията в района, в мероприятията участва и дъщерята на Тодор Бояджиев, семейният приятел на Цветанов, онзи в чийто склад са намерили цигари от магистралния грабеж от 2000 година. Това е същият Бояджиев, който е продал имоти на Цветанов...Изгодно. Даже много изгодно.

„Интересен е бизнесът на Тодор Бояджиев, още по-интересно е и как областният управител на София от ДПС, Росен Владимиров, му е дал атрактивен имот срещу компенсаторки”...

Въпросът е принципен: как може с министерска заплата може да се купят за две години апартаменти от 200 квадрата и два гаража, да летуваш на „Фламинго” на Албена, където нощувката е между 350 и 600 лева, а да обясняваш, че ядеш хляб, сол и лук – някак не върви – коментира Дончева в студиото на „Сеизмограф”.

Факт е, че Алексей Петров и групата около него се старае всячески да пази Бойко Борисов – само Цветанов не стопля защо се случва това.

Случващото се удря в сърцето част от българските граждани, които са наясно, че тези, които ги управляват са прости, но са същите – работата става много тежка.

Начинът, по който тръгват да бранят Цветанов ще рефлектира в ГЕРБ.

Ранни мутренски периоди, политически договорки, кой на кого какво е обещал – това тече вече 20 години, но то трупа негативизъм в българското общество.

„Бойко Борисов, Алексей Петров са едно и също нещо. И Слави Бинев” - заяви шефката на гражданското "Движение 21" Татяна Дончева в предаването „Сеизмограф”. По думите й обществото пожелало да бъде управлявано от тези, които в ранния преход от 90-те години се биели в дискотека „Дескрим” и разпределяха рекета по „Витошка”. „Това са некомпетентни и неграмотни хора, а обществото не прощава меркантилността - коментира тя. – Цветан Цветанов не е единственият с черпака до казана” – заключи Дончева.

Налага се едно саморазрушително чувство в обществото на българите, за да допуска такива хора да влизат във властта.

Цветанов и пак Цветанов...

В предаването „Отпечатъци” на Мира Баджева Велислава Дърева бе още по-конкретна:

„Министър Цветанов влезе в спиралата на обясненията и няма скоро да излезе оттам. Голяма част от българите не се притесняват, че ги управляват едни хора, които са представители на подземния свят, не се притесняват, че ги управлява човек, който е прочел една книга, защото голяма част от българите и те толкова са прочели. Не се притесняват, че вътрешният министър мисли, че домашният арест е нещо като домашен отпуск, това не ги вълнува. Напротив, те изключително много се радват, когато всяка вечер застават пред телевизора и гледат поредната серия от поредния арест, много добре разбират, досещат се, че това всъщност не е битка с организираната престъпност – целта е да бъдат дискредитирани политическите противници...

Всъщност, те /българите/не се притесняват от разбирането за правосъдие от страна на ГЕРБ, а това разбиране е следното: ти арестувай един човек, може да не го арестуваш, само го обвини, окепази го, издай присъда чрез медиите, през медиите с презумпцията за виновност, пък после той нека да се оправя. Това не ги притеснява. Това обаче, което ги притесни и изведнъж избухна като някаква бомба, се оказаха апартаментите на Цветан Цветанов.

Значи те са склонни да приемат, че ги управляват неграмотни хора, но когато стане дума за 6 апартамента или за вземане на някакъв хонорар, това вече прави впечатление. Т. е. под удар е смисълът на морала на цялото управление на ГЕРБ, защото първо Цветан Цветанов е строителят на тази партия. Всички хора, които ние виждаме по конгресите на ГЕРБ, които са депутати, които са разставени на различни места, в администрацията, тези хора са подбирани персонално от Цветан Цветанов, той ги е харесал по някакви свои критерии.. Освен това, като министър на вътрешните работи, той е стожерът на това управление – основната задача на това управление е битката с корупцията и с организираната престъпност, и когато този стожер се оказва прогнил, и разяден от молци, тогава започва да става страшно за цялото управление – само по себе си.”

Нищо не се знае по консултантските договори на Цветанов, но и той не счита за нужно да обясни каквото и да било. Остава единствено неизвестността дали времето на мълчанието ще стигне, за да се преведат във вид смилаем за публиката въпросните договори, поръчители и прочие, или нещата ще се замажат, умъглят с неясни обяснения и нови компромати срещу противниците на ГЕРБ.

Да се „разсейва” гражданството с показване на някакви огромни палати в различни краища на България, /някои от които нищо чудно да са издигнати в нарушения на закона и с недекларирани доходи – бел. Л. М./- тези въздушни набези не са отговор на въпросите – колко компетентен е Цветанов, та да дава консултации по синхронизиране на законодателството със завършената си спортна академия.

Видео-”разкритията” не са отговор и на въпроси за забогатяването на министъра на вътрешните работи и надиплянето на шест апартамента в имотното му състояние. Отговор трябваше да се даде веднага – трябва да се даде рано или късно, както и обяснение защо министър Цветанов твърди, че е плащал по банков път, а нотариалните му актове, публикувани във в. „Галерия” говорят за „плащане кеш”.

Това, че парламентарната група на ГЕРБ го игра един колективен Матросов и запуши амбразурата с въпроси без отговор, далеч не остави впечатление за компромати и умишлено клатене на правителството.

Не-даването на адекватни отговори събори ГЕРб от столчето на морален стожер – каза го лидерът на тъмносините, Иван Костов, каза го и президентът Георги Първанов – единодушни, без да са се сговаряли.

Димо Гяуров пък не се поколеба да сравни Цветан Цветанов с Ахмед Доган – но не по оправдаването му от съда, а по обвиненията за пари от неясни консултантски хонорари.

Не може повече от година да повтаряш – бившите са крали, бившите са за затвора, бившите са обвинени, и ще бъдат осъдени – а в същото време да имаш зад гърба си подобни действия с неясни доходи и ощепо-неясно придобиване на имоти...

Ситуацията е между : „Който нож вади – от нож умира” и „Не прави това, което не искаш да те сполети” – бумерангът на житейската логика го извади на бял свят.

Дали Доган и Цветанов са огледално съвпадение на казуса с получаване на консултантски хонорари – това никой не се старае да прецезира. Повтаря се формулата за неясни доходи, за неизяснен конфликт на интереси и това за широката публика е напълно достатъчно.

Арестите и предварителното обявяване на присъди – се оказа неработещо и тепърва ще дава горчивите си плодове за пред България и Европа.

Доган се измъкна от ръката на закона заради липсата на закон за конфликт на интереси към момента на подписване на договора за консултации, но затова пък е известна фирмата, която му го възлага, както и размера на хонорара. Човек не може да бъде съден за Закон, който тепърва ще се създаде...

При Цветанов е различно: той категорично отказа да назове консултираните фирми, а и дали посочените 130 000 са единственият хонорар от подобна дейност, или има и други случаи?

И докато Цветан Цветанов лееше интервю след интервю за това, как е изплащал заеми, си спомних един дребен факт: в последните дни на месец юни бе пусната информация, че премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов са заличили ипотеките, направени през пролетта на 2009 година преди изборите, в полза на ГЕРБ за по 440 000 лева. Това ставало ясно от декларациите, подадени пред Сметната палата от лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през 2009 година.

Кой може да провери министъра на вътрешните работи? МВР, Прокуратурата – те са под властта на ГЕРБ...

Парламентарна комисия – тя беше отхвърлена от депутатите на ГЕРБ... Каква е причината за отхвърлянето? Та нали цяла България и Европа са уведомени, че ГЕРБ е политическата сила, която е толкова чиста, че даже не трябва да се подлага на проверка?

Всъщност срещу организираната престъпност, срещу Алексей Петров ли се води битка в държавата

докато излизат компромати срещу Цветанов?

Истината е, че отдавна – не се води битка срещу Алексей Петров. Алексей Петров бе в ареста и престоят му там създаваше впечатление, че или го чакат да го пречупят, за да признае необходимото за обвинителите и повтори каквото те – Цветанов и сие, или ще си загине зад решетките от тормоз, побой, влошено здравословно състояние...

Кои са тези „ и сие” – разбира се, сънародниците на американския посланик Джеймс Уорлик, които със съгласието на хората в Израел, които крепяха бившата барета – го продадоха на колегите си от Вашингтон... Защо? В услуга на...еди кой си от властта в България и за да не расте повече рейтингат на Цветанов.

Само Цветан Цветанов не разбра, какво се случва и продължи да върти на празни обороти неговите си тези за „Октопода” – на фона на мълчанието на Бойко Борисов, който се задоволи да произвесе единствено „заставам зад Цветанов”.

Когато някой от върховете на властта застане зад някого – това не винаги е на добро, защото доста изненади идват именно от заставанев гръб.

Посоката на вятъра на промяната

Американският посланик Джеймс Уорлик се умъгли в така създадената ситуация, като измърмори, че в други страни специализираните съдилища работели добре, но България трябвало сама да реши какво ще прави и дали ще създаде такива съдилища...

Яне Янев събра над 200 000 подписа за промяна на Конституцията и превръщането на България от парламентарна в президентска република.

Бойко Борисов иска да бъде следващият президент - и Цветанов трябва да не е добре с главата, ако си въобразява, че лидерът му ще го пусне да заеме поста на държавен глава. Това е основното в събитията, които се случват в родината напоследък... Това е посоката, причината за събитията, които се случват напоследък.

Никакъв Октопод, никаква организирана група, някой метна кокал на Цветанов да се заиграе с Алексей Петров и той, по своему „отработи” темата с видеоарести, закопчаване на легнали мъже, викове и прочие евтини милиционерски номера, които съчетани с десетки интервюта, обвинения срещу корумпираните съдии и произнесени предварително присъди заформиха евтин сериал за гражданството, който следваше да измести от вниманието на данъкоплатците: бюджетните неволи, гаврата на Дянков с лекари, учени, студенти и прочие...

Основният американски човек във властта, министърът на финансите Симеон Дянков разгневи в последните дни на 2009 съдиите и навлече гнева им върху правителството със „случайно” спиране на коледните им надбавки! Оттук нататък, след това упражнение на Дянков – съдиите започнаха гледат под лупа обвиненията, които внасяха хора от прокуратурата по Цветанцветановите акции и мнозинството от задържаните се озоваха на свобода.

В мига, в който стана ясно, че едни 10 тона цирконий, пристигнал от Беларус /според неотречена информация от ДАНС/, стоял на „отговорно” пазене в някакъв склад, и след това се изпарили незнайно къде, като оставили сериозно раздразнени ЦРУ, МИ5...

Яне Янев побърза да съобщи подхвърлената му информация за циркония, побъзра да се похвали и че в Тел Авив го ценят, след което Алексей Петров се озова зад решетките, а на Яне парламентарната група придоби символични размери.

1993 година – не един, не два килограма, а 10 тона изчезнал цирконий и раздразнени ЦРУ и МИ5 – как да не опере някой пешкира?

Кой е бил свързан с това изчезване, кога, срещу какво – историята мълчи и ще мълчи, но това обстоятелство не изключва да падне някоя и друга жертва. И жертвата е добре подбрана – Алексей Петров: бивша барета, добре подготвен, умен, прикрит, свързан с определени хора от чужди спецслужби от една приятелска на САЩ държава. Свързан и верен, даже толерантен към Борисов, но това не го спасява от хвърлянето му на кладата, която не е запалена, но всеки момент може някой да драсне кибрита.

Нито циркония, нито историята с изчезналите милиони на Сретан Йосич, нито разследване на Филчев ще се чуе в близките години. Израел, който има нужда от официален Вашингтон жертва Петров и го даде на американците /респ. Борисов и Цветанов/, но не съвсем.

Т. е. Петров хем бе отстранен, хем няма за какво да го обвинят сериозно, така че да отнесе присъда. Понякога нещата са толкова сериозни, че няма как да стигнат до съда – казваше един приятел, който вече не е между живите.

Седмичен вестник публикува нотариалните актове за апартаментите на Цветанов, в един, от които е записано, че е платено в брой!

А ето и отговора на уличения МВР-министър:

Цветанов: Това са апартаменти, които... всичко, което се е случвало по тяхното закупуване, е минавало по банков път и просто там е напълно прозрачно за всеки един, който би могъл да си направи труда да го провери.

Които, което, който в едно изречение си е върха! Не всеки го може този изказ – факт!

Тогава как Господин Който, което, които са платени парите?

Който лъже – да вдигне ръка!

Ако изобщо това е най-важното и същественото в случващото се.

Дали е виновен Алексей Петров в това, в което го обвиняват? Само Едвин Сугарев може да се хване на тази въдица, той притежава свойството винаги да съзира вината. Даже, когато я няма в зле скалъпено обвинение.

 

Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците

Продължение от 12 януари

Две събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич.

Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово.
Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово.
Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа.
Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост.

Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница.
В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс.
Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел.

Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право.
Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост.
Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е.
Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия.

След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят.
"В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите.

В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта".
Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите.

През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия.
Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности?

500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване.
Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./.
70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание.

Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци.
Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност.
В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК.

Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите.

Следва продължение
 

Докога с политиката „изуй гащи”?

Уорлик с неповторимата си прическаЕталонът за прическа „щастливо севернокорейско дете”, Уорлик, все още не си е заминал и страната ни за кой ли път бе направена за смях от него!

На 7 юни американското посолство съобщи, че шефът на ЦРУ, генерал Дейвид Петреъс бил на тридневна тайна визита у нас от 5 до 7 юни, като се срещнал последователно с президента, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и премиера!

И какво й бе тайното на тази визита,  в която легитимни високопоставени представители на властта отиват на среща с тайно пристигнал шеф на ЦРУ, след като и те са явно поставени на постовете си, и срещата бе осветена като завърши?

Борисов е щастлив, че шефът на ЦРУ е до него! Това за премиера е оневиняване след публикацията в TageszeitungКому бе необходим този резил да ходят на тайни сгледи български управници и държавния глава и то с шефа на най-голямата спецслужба ЦРУ?

Дали Петреъс се е срамувал от тези срещи;

Дали Петреъс е договарял тайни бъдещи действия и участия на страната ни в полза на Щатите;

Дали не е било за слушане това, което са си говорили Петреъс и нашите високопоставени политици?

В международно-правните отношения няма тълкуване на понятие като тайни срещи с шеф на ЦРУ с първи политици на чужда държава, които накрая се огласяват!

Няма, защото елементарните дипломатически отношения не включват подобни събития!

Хем тайни-хем – огласени!

Знамето на посолството, което ни унизиКъде остана националното достойнство на 1300 годишната ни държава някакъв си военен, па макар и висш да се разхожда и си прави срещи тайно из коридорите на властта на държава-членка на Европейския съюз?

Първият ми въпрос е, ако е била тайна визитата, защо бе огласена?

Какво искат да ни покажат служителите на посолството на Щатите, че ще знаем само това, което те решат, ще го научаваме, ако те решат, и ще слушаме и възприемаме новината както те решат?

Да не би да ни вземат за дебили? Или някакви недоразвити балкански субекти, съдейки от умствения багаж на някои български управници?

Все пак ще се наложи да напомня на въпросните американци от посолството: докато те имат национален празник на поничката, България, която те се опитват да яхнат, мачкат и унижават – има единствена в света национален празник на духовността, на писмеността!

Има разлика, нали!

Едно е да празнуваш поничка, друго е славиш писменост и духовност...май.

С ръка на сърцето трябва да си призная, че в последните 22 години новите големи братя от Запад сториха и невъзможното да унищожат образованието, културата и духовността на българите! Усилията в това направление продължават!

Фактът, че генерал Петреъс Генерал Петреъс, който е бивш началник на Централното командване на САЩ и на коалиционните сили в Ирак и Афганистан ни е благодарил за участието на страната в мисията ще си го пусна покрай ушите, тъй като тълкуванието и информацията е на американското посолство, а не на български достоверен източник, различен от властимащите. Все пак никой не прави тайна тридневна визита, за да изрази благодарност, и то за такова безумно и срамно нещо като участието в чужди военни авантюри!

Все пак да не забравяме, че войната в Ирак започна с една Голяма лъжа, за които Тони Блеър го разпитваха и разпънаха в родината му.

Немския мвестник с разследването за премиера БорисовЗа нас като българи далеч по-полезно щеше да бъде генерал Дейвид Петреъс да бе отскочил в Германия да си поговори с журналята от Tageszeitung и да им обясни колко обичат в ЦРУ българския премиер Бойко Борисов!

Така щеше да падне камък от сърцата ни за това кой ни ръководи...

На Tageszeitung трябваше да обяснява генералът, че приветства усилията на българското правителство в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията.

Доколко и как се води тази борба е друг въпрос, но засега и на децата е ясно, че усилията на българското правителство в борбата с организираната престъпност се свеждат до регионални пресконференции на вътрешния министър Цветан Цветанов, на които той разказва как италианците, или в друга държава са закопчали родни бандити!

Това са усилията на правителството, а какво е казал или оценил Петреъс също е под въпрос, след като трактовката е на посолството на САЩ, а не изявление от първа ръка на достоверен източник!

Да не забравяме, че Уорлик все още не си е заминал, и все още си пада по Борисов и Цветанов като политици!

Посолство на САЩ - оттук управляват БългарияДруго съобщение от Американското посолство, което ме впечатли гласеше: „Генерал Петреъс е подчертал, че САЩ одобряват и насърчават усилията на България да се модернизира, както и за разнообразяване на енергийните източници и за осигуряване на по-голяма прозрачност в енергийния сектор, както и за постигането на сигурност и стабилност на Балканите.”

Дали го е казал генералът, щом служители на Уорлик го преразказват е основателен въпрос.

Защо шеф на ЦРУ се набърква в енергийните ни проблеми – тук също личи ръчицата на Уорлик, който е готов на всичко, за да ни остави без газ, както победи с натиск върху правителството за спирането на „Белене”.

България и САЩ споделят обща визия за рисковете и заплахите към сигурността в региона и в глобален аспект. Това е станало ясно на срещата между президента Росен Плевнелиев и директора на Централното разузнавателно управление, но ни го казва американското посолство.

По какъв критерий държавният глава се срещна тайно с шеф на ЦРУ, а след това позволи да съобщава за срещата чуждото посолство, а не неговата пресслужба?

Забраниха ли му да говори!

Кой би могъл да му забрани?

Що се отнася до заплахите и сигурността в района за коетос поред посолството на САЩ са си говорили Плевнелиев и Петреъс – едно е да си от другата страна на океана, а друго да даваш акъл за сигурността в район, който е несигурен по твоя вина!

Дали Щатите ще са щастливи, ако България уреди военни бази в Южна Америка или Куба и след това обясни на Обама, че споделя рисковете за заплахите към сигурността в района?

От полутайната визита на генерал Петреъс се пръкна и още една безумно изявление: „Благодаря на директора на ЦРУ за високата оценка за направеното от българското правителство в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията и за подкрепата на нашата политическа воля да се справим с тези проблеми". Думите са на премиера Бойко Борисов.

Тук липсва „благодарност” на премиера към ЦРУ, за излязлото в Tageszeitung по негов адрес...

За горната благодарност трябва не политическа воля, а мъжество и да си извадиш главата от пясъка.

Трябва ли да напомням, че заплатата на Борисов не е от ЦРУ, а от парите на редовите данъкоплатци? С тях трябва да се съобразява премиера, а не с някакъв генерал от ЦРУ!

Няма да гадая за какво беше у нас тайно генерал Петреъс – дали за бъдещо нападение над Иран или Сирия, дали за нови сделки с въоръжение за НАТО, дали за каквото ги е засърбяло американците...

Няма да гадая, защото то ще се чуе – рано или късно, както научихме постфактум за покриване на българската територия с ПРО – без никой да ни пита!

За какви американски „ласки” иде реч тука, след като с излязлото Комюнике постфактум на американското посолство българската страна бе унизена да й се поднасят съобщения с американска интерпретация!

В България всичко се разбира постфактум – уж наложиха забрана за ГМО, а в магазините има такива храни, има и внос на храни с ГМО, и един ден ще научим, че се сее с ГМО!

Забраниха шистовия газ, но това също няма да остане така – след като Морнингстар, някакъв чиновник на Хилъри Клинтън си позволи да се среща с българския президент!

Един ден ще осъмнем с хитро заобикаляне на забраната за проучване и добив на шистов газ и поредната американска компания ще дълбае земята ни, отравяйки я безвъзвратно!

Къде е ЦРУ, къде е енергийното състояние на някаква страна на Балканите – тук целта е да се игнорира Русия като енергиен доставчик и инвеститор, от което САЩ може и да спечели геополитически дивиденти, но големите загубили ще сме ние – българските граждани, защото ще останем без природен газ, както останахме без атомна централа!

Защо Петреъс не отиде в Германия да говори на Ангела Меркел тайно за енергийна независимост от Русия? Да не би да спре Северен поток?

Къде ни водят управниците ни? Към Нищото, към разрухата, към липсата на достойно бъдеще и развитие.

А уж сме били страна-членка на ЕС!

Кой ще ни се извини за унижението, на което ни подложи Уорлик с тайната, огласена визита на шефа на ЦРУ?

Възможно е някои от днешните управници да трептят от благоговение пред генерал Петреъс, но това си е лично техен проблем!

Не може една държава, която съществува едва от вчера и се развива с войни и насилие да си позволява да ни принизява чрез посолството си и пишман посланика си!

Нека не забравят политиците ни, че управлението на една държава не е властова самодейност, в която да се пробват случайно избуяли партийни величия!

Властта в една държава е суверенна! Или ГЕРБ ще отменят суверенитета?

В този смисъл полутайното-полуявно посещение на шефа на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс и поведението на посолството на САЩ са неприемливи, тъй като се считат за намеса във вътрешните работи!

На никого ли не направи това впечатление, или вече свикнахме с това, големи държави да ни унижават?

Нищо не е вечно и никак не е трудно да станеш за резил...

Един мой преподавател в университета казваше: „Не ме е яд да ме ритне чепик, а съдран цървул!”

То си е за яд! Дано Обама по-скоро си прибере Уорлик.

 

Сега е моментът да бъде припомнено, че българската журналистка Алексения Димитрова първа намери свидетел за измислянето от ЦРУ на така наречената българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Във Вашингтон тя прави интервю с проф. Мелвин Гудман, който разкрива цялата схема на създаването на фалшива българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Интервюто излезе във в. “24” часа, но днес е забравено. Алексения бе така любезна да предостави интервюто на сайта “Хроники” днес, когато двама чуждестранни журналисти излязоха с потвърждение на вече разкритото от нея.

Ето какво каза навремето професорът пред Алексения:

Проф. Мелвин Гудман:

Българин даде българската следа на ЦРУ

“Напуснах, защото доказателствата не бяха сериозни, казва екс анализатор в шпионската централа”

или

Има секретни документи, които оспорват участието

на България в атентата срещу папата

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Вашингтон-София

Проф. Мелвин Гудман, 68-годишен. Един от най-изявените анализатори на източния блок в ЦРУ от 1966 до 1986 г. Подава оставка от ЦРУ заради т. нар. "българска следа". Професор по международна сигурност в Националния военен колеж към Националната военна академия във Вашингтон. Старши стипендиант на Центъра по международна политика. Преподавател в Американския университет и университета "Джон Хопкинс". Автор на 5 книги сред които "Войните на Едуард Шевранадзе", "Уроците на студената война", "Отстъплението на Горбачов".

Гудман бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" в офиса си във Вашингтон.

- Вие сте един от хората в ЦРУ, които не вярват, в българската следа. Защо, проф. Гудман?

- ЦРУ имаше много добро разузнаване в България. Но българската връзка бе дискутирана само от един източник.

- Един-единствен?

- Да.

- А не екип от анализатори и дезинформатори, както се смяташе дълги години в България?

- Ако имаше план той беше на тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси и заместника му Робърт Гейтс. И се правеше тайно в отдела за съветски анализи от тримата анализатори, които докладваха директно на шефа на отдела Дъглъс Макийкин.

- Как точно се появи българската връзка?

- Тезата се базираше на 1 доклад 4 години след атентата. Източникът бе заведен при Кейси и той заповяда строго секретно и ограничено разпространение на тази разузнавателна оценка. Неговият заместник Робърт Гейтс създаде екип от 3-ма души и този екип не се консултира с експертите, които се занимаваха с тази тема от години.

- Защо не повярвахте на доклада?

- Защото той бе от източник, който не бе в такава позиция, че да има тези доказателства, за които докладваше. Бил Кейси повярва в българското участие в атентата срещу папата, независимо от слабия доклад, и дори го използва, за да спори, че СССР и България имат участие в атентата срещу папата. Кейси просто игнорира съкрушителните доказателства, че нито руснаците, нито българите имат пръст в атентата.

- Кой беше източника, подхвърлил българската следа?

- Не мога да коментирам повече източниците и методите.

- Кажете поне жив ли е, къде живее, промени ли своите възгледи?

- Не мога да коментирам.

- Но сигурно не е тайна дали беше българин или не?

- Да, беше българин.

- Той сам ли беше в своята теза?

- Да, докладът, който лансираше българското участие в атентата, бе от 1 човек, който докладваше от свое име и името на своята организация.

- Защо Кейси му повярва - заради общите им политически възгледи, заради идеологическите си предразсъдъци към комунизма, или защото имаше задача от горе да прокара високопоставен план за разгром на комунизма?

- Може би второто ви предположение е вярно - Кейси имаше фикс-идея, че СССР е източник на всички беди на САЩ. Той бе подкрепян от наюйоркският сенатор Д'Амато, който също вярваше, че руснаците имат пръст в атентата. И двамата имаха много разговори с Клеър Стърлинг, антисъветска журналистка, която също бе убедена в това. Тя дори публикува някои откъси в Ню Йорк таймс, което не беше лесно, така че и някой от там явно подкрепяше нейната теза. Тези хора вярваха, че има българска и съветска връзка и искаха ЦРУ да го каже, въпреки липсата на доказателства. За Кейси това бе лична идеология. За Гейтс - кариеризъм и начин да се издигне в ЦРУ, ръководено от Кейси. От тримата автори, които бяха определени, само 1 бе убеден в съветското участие, въпреки че не познаваше съветската материя.

- Има ли в ЦРУ документи, които категорично да отрекат, че България има участие в този заговор?

- Да, има поредица от документи, които категорично оспорват съветско и българско участие.

- Преди 2 години "24 часа" поиска от ЦРУ да отвори такива документи, но ЦРУ даде на редакцията само 20 документа.

- Те трябва да бъдат разсекретени. Но ЦРУ има свои правила за свобода на информацията и разсекретяването, затова мисля, че трябва да чакате дълго време за тази информация. В същото време не мисля, че тази информация е така важна. Най-важното е, че това бе един източник и един доклад и че хората, които работеха по този проблем, знаеха, че това е лош доклад и се противопоставяха той да бъде разпространяван. Но той някак си стигна до Кейси в суров вид и той форсира огласяването му, понеже той съответстваше на неговите идеологически убеждения. Аз съм свидетел на всичко това.

- Показахте ли своето несъгласие с измислянето на българската връзка още тогава? Това противопостави ли ви на вашите шефове в ЦРУ?

- Не само, че се противопоставих на това, отивайки при моите непосредствени шефове и при авторите на заключението, но избрах да напусна ЦРУ през 1986 г. заради споменатия доклад и отидох да преподавам в Националния военен колеж. През 1990 г. подадох оставка по принципни съображения. През 1991 г. свидетелствах пред Сенатската комисия, която се занимава с избора на шефове на специални служби, срещу номинацията на Робърт Гейтс за директор на ЦРУ, заради това, че политизира и потъпква разузнаването, както и създава въображаемо разузнаване. Оттогава непрекъснато пиша по тази тема.

- Не ви ли набедиха за комунист?

- Единственият човек, който говореше зад гърба ми, че съм комунистически симпатизант бе зам.-директорът на ЦРУ Робърт Гейтс, който през 1991-1992 г. стана за кратко директор.

- Колко души в ЦРУ анализираха ситуацията отвъд желязната завеса по време на Студената война, професоре?

- Около 200 от средите на политическите, икономическите и военните специалисти. Икономическите анализатори се справиха най-зле. Те пропуснаха провала на съветската икономика и последствията от огромните харчове във военната промишленост. Военните аналитици разполагаха с данни от всички сфери, но преувеличиха съветската военна сила и силата на Варшавския договор. Политическите анализатори пропуснаха важността на Горбачов и Шеварнадзе и никога не описаха как точно ще рухне СССР.

- Чии прогнози се оказаха най-близо до истината?

- Имаше шепа аналитици, и аз бях в тази малка група, които точно описаха слабостта на Съветския съюз и краха на съветската политика за сигурност, но не успяха да предскажат разпадането на СССР.

- Не очаквахте провала на комунизма?

- В своите анализи отбелязах слабостта на Съветския съюз и важността на Горбачов, но не очаквах пълен колапс на СССР и особено внезапността на този процес.

- Коя бе най-голямата ви изненада?

- Че колапсът настъпи без насилие.

- Мнозина спорят за Горбачов и перестройката? Вашето мнение?

- Горбачов не беше революционер или голям икономически реформатор. Неговият икономически дневен ред беше нещо случайно. Но той бе наясно, че трябва да се реформира икономиката и имаше мнозинството да го направи. На практика обаче бе далеч по-боязлив и икономиката бе в по-лошо състояние, отколкото той предполагаше. В резултат не направи нищо по-добро, а някои неща дори се влошиха.

- Как оценявате сегашните взаимоотношения между някогашните суперсили САЩ и Русия?

- Тя не е толкова добра, колкото много американци си представят в момента. Путин разумно отговори на терористичните атаки от 11 септември с цел да привлече вниманието на Вашингтон за по-добри връзки между двете страни. Но администрацията на Буш изглежда твърде анти-руски настроена, за да схване това и да се отнесе трайно към този подход. Разполагането на ракетите за въздушна отбрана бе голяма грешка. Оттеглянето от споразумението за антибалистичните ракети е също грешка.

- Какви са очакванията ви за руско-американските отношения?

- Цялостният подход на администрацията на Буш към оръжейния контрол е погрешен. Той няма да помогне на руско-американските отношения за дълъг период от време.

- А прогнозите ви?

- В близко време очаквам руско-американските отношения да останат относително равновесни. Не очаквам подобрение, защото ключовите играчи в администрацията на Буш - Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Пол Уолфовиц са антируски настроени и се опариха в международните отношения по време на Студената война. Но не очаквам и обтягане на отношенията, защото в интерес и на Москва, и на Вашингтон е да избегнат проблемите. Нещо повече, те ще продължат да се кооперират по въпросите на антитероризма. Москва се нуждае от мълчанието на Вашингтон за Чечня и администрацията на Буш ще остане мълчалива. В същото време Вашингтон се нуждае от мълчаливата подръжка на Москва във войната срещу тероризма.

- Има ли разделяне на интереси между САЩ и Русия на Балканския полуостров? В коя сфера попада България?

- Няма. САЩ се стремят да ограничат своята роля на Балканите. Те предпочитат източноевропейците да организират мироопазването в района. За радост европейците са много кооперативни. Това е една от причините секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд да не бъде така неопрадвано критичен към старите европейци.

- Какво мислите за разширяването на НАТО на изток?

- Винаги съм бил поддръжник на "Партньорство за мир" и никога на разширяването на НАТО. Никога не съм намирал смисъл да се тегли разделителна черта между изтока и запада, дори близо до руската граница в края на Студената война. Твърдо вярвам, че Русия трябва да бъде приобщена към западното общество и да не бъде изключвана от структурите на НАТО. Изключването на Русия от Европейския съюз и от Световната търговска организация не е част от дългосрочния дневен ред за стабилност в Европа.

Защо се върнах към това интервю – защото чак в Индия отразиха съобщеното от Марко Ансалди и колегата му, а в България, само две-три издания пуснаха превод на публикуваното от изданията “Гардиан” и “Република”.

Индийското електронно издание “Ню Керала” коментира книгата, която Ансалди и колегата му от Турция издават по тази фалшиво изработена следа.

Ето какво публикува индийското издание:

“Нова книга разкрива, че американското Централното разузнавателно управление (ЦРУ) се е опитало да очерни България за опита за убийство на папа Йоан Павел II през 1981 г., с цел да дискредитира комунизма, позовавайки се на публикации от “Дейли телеграф”.

В книгата "Убийте Папа: Истината за атентата срещу папа Йоан Павел II", се твърди, че ЦРУ е фалшифицирало версията за комунистическата конспирация след като американски топ дипломат се е обърнал с молба към управлението за дискридитиращи материали срещу комунистическия блок.

Йоан Павел ІІ бе сериозно ранен след като бе прострелян четири пъти от близко разстояние от турчина Мехмет Али Агджа на 13 май 1981 г.

Въз основа на версията за посещенията на Агджа в София, която е била фриволно свързана с догадки, че българските тайни служби или дори руският Комитет за държавна сигурност /КГБ/ стоят зад покушението, ЦРУ подготвя история, която се появи около година и половина след атентата и досега бе сред основните версии по това престъпление. Това авторите на книгата, раследвали 20 години случая и ходили в шест държави, за да научат истината, напълно отхвърлят като твърдения пише индийското електронно издание.

"Няма доказателства, че България има нещо общо с атентата срещу папата", "Телеграф" цитира Марко Ансалдо, журналист от италианския вестник La Repubblica, който е съавтор на книгата с турската журналистка Ясемин Таскин след проучванията, на които двамата са посветили толкова много време.

Ансалди пише: Българската връзка е създадена от Александър Хейг, тогава държавен секретар, който е поискал от ЦРУ да намери всичко, което може да бъде използвано срещу комунистите.

ЦРУ е знаело за “Сивите вълци” и вързката им с лица от българската организирана престъпност, както и че Агджа е посещавал България много преди да тръгне да убива папата. Точно това стратези от ЦРУ изпълзват умело при създаването на фалшивата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

Майкъл Лейдин, американски експерт, който и друг път се е занимавал с подобни фалшификации задейства италианските тайни служби в сътрудничество с ЦРУ да принудят Агджа да признае връзката си с българи по атентата.

Въпреки изнесеното към днешно време, италианският магистрат Фердинандо Импозимато, който бе един от следователите ръководили разследването отхвърли новопоявилата се книга, наричайки я “боклук” с твърдението, че комунистите са стояли зад покушението срещу главата на римокатолическата църква.

Следва продължение по темата за броя на изстреляните куршуми срещу Йоан Павел Втори и други факти, за които се мълчи

 

В дните около Христовото Възкресение, в няколко от европейските медии се появиха няколко публикации – на пръв поглед любопитни, а въсщност – не съвсем:

В италианският вестник “Република” излезе много интересна публикация, която с едно изречение разби окончателно всички митологеми досега:

ЦРУ изфабрикува българската следа;


А “Дейли Телеграф” написа: ЦРУ се опита да обвини България за покушението срещу папа Йоан Павел ІІ.

“Разкрития опровергават досегашните хипотези за атентата срещу Йоан Павел”. Това изречение на италианското издание обвини италианската съдебна система и ЦРУ, като разби на пух и  прах българската следа в атентата!

В навечерието на съобщението, че предстои папа Йоан Павел Втори ще бъде обявен за блажен на 1 май.

В навечерието на съобщението, че предстои папа Йоан Павел Втори ще бъде обявен за блажен на 1 май.

След като години наред четяхме:

Полското разузнаване знаело, че се подготвя атентат срещу Йоан Павел ІІ;

СССР стои зад опита за убийство на папата или Али Агджа твърди, че Ватиканът му наредил да убие папата се появи и поредната обновена версия за невинността на България и Сергей Антонов.

Нови документи и показания опровергават досегашните хипотези за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, написа в обширно журналистическо разследване италианският всекидневник "Република".

"Атентата срещу Йоан-Павел II, крайната истина и тайната на трети куршум”, под това заглавие във в. “Република” категорично бе опровергана под перото на журналиста Марко Ансалди ширещата се досега версия за покушението срещу главата на римо-католическата църква!

Броят на стрелците, действителната самоличност на поръчителите на извършеното преди 30 години покушение срещу папа Йоан Павел Втори – разследването на Марко Ансалди е продължило 20 години и е проведено в шест държави,събрани са нови документи и свидетелски показания, които разбиват на пух и прак досега известните и тиражираните версии. Заключенията на Ансалди са, че няма други подбудители на атентата освен турската дясноекстремистка организация "Сивите вълци", които са и негови извършители, а "българската следа" е изфабрикувана от ЦРУ, стоящо в сянка зад тиражирането й.

Кои бяха вдъхновителите? Около този въпрос се върти вече 30 години нерешената загадка за покушението срещу Йоан Павел Втори на площад "Свети Петър" на 13 май 1981 година. 30 години е закъснението на появата на тази истина, че България е чиста – късно се появи, Сергей Антонов не дочака, но дъщеря му, сестра му – приятелите му, тази които го познаваха и ценяха – я дочакаха!

Ансалди го разследва, а италианският “Република” го написа:

“Отговорността не е нито на българите, нито на КГБ. Тя не е и на ЦРУ, а още по-малко на Ватикана, както твърдяха някои други хипотези. Вдъхновителите са самите извършители. Замисълът, планирането и осъществяването на атентата срещу Карол Войтила са на турските, ултранационалистически и проислямистки "Сиви вълци", които са противници на Запада и на църковния глава, който според тях го представлява”, се изтъква в разследването.

Ансалди обръща внимание върху нещо много любопитно - загадката около третия куршум, изстрелян срещу папата и останал в продължение на години във Ватикана, извън обсега на разследването на италианската магистратура, извън етапите в заговора на "Сивите вълци" и техните мотиви, както и извън на ролята на ЦРУ и американската администрация по това време, във фалшивата "българска следа" и на провала на италианското правосъдие да разкрие истината по време на следствието и на съдебните процеси.

И все пак...

"Ако Ватикана беше проговорил... Светият Отец, този блажен човек, ни скри дори куршума, който хората от охраната бяха намерили на пода на папския автомобил. Ние, съдиите, дълго време, години наред бяхме държани в неведение, въпреки че се касаеше за уникален и решаващ за следствието елемент. По-късно, по повод една от ранните годишнини от атентата, папата отиде в Португалия, за да постави куршума върху короната на Мадоната от Фатима", са цитираните спомени на съдията-следовател Иларио Мартела.

След първия процес по съкратената процедура /срещу атентатора Мехмет Али Агджа - бел. кор./ Иларио Мартела води второто следствие за може би най-сензационния терористичен акт на 20 век, заедно с убийството на Джон Фицджералд Кенеди в Далас. Това е уникален елемент, който би могъл да се превърне в решаващ за разследването, който днес възрастният магистрат си спомня редом с другите - не по-малко важни. Трите изстрела на площад "Свети Петър", а не само известните два, които улучиха папата - могат да допринесат за повдигане на завесата около мистерията с покушението срещу папа Йоан Павел Втори, пише Марко Ансалди в “Република”.

Третият куршум. Вероятно може да се тръгне оттук, от този трети куршум, от тази най-укривана подробност, от един от скритите детайли от вече приключилото разследване, за да се опитаме да възстановим механизма на събитията, довели до изстрелите на 13 май 1981 година.

Истината е, че нито следствието, нито двата съдебни процеса успяха да съберат достатъчно доказателства за разкриване на вдъхновителите на атентата, пише Марко Ансалди в “Република”. В навечерието на Великден стана ясно, че куршумът, положен върху короната на Мадоната от Фатима, е бил съхраняван във Ватикана до 1984 година и никога не е бил изследван от експерти на независимата магистратура. Точно този куршум може да разкрие доста неща, например, дали е бил изстрелян от самия Агджа или, ако не съответства на неговото оръжие, то той тогава е бил изстрелян от нечий друг пистолет, отбелязва изданието.

Съдия-следователят Иларио Мартела потвърждава, че този трети куршум, като липсващ елемент в следствените действия е в състояние да наведе на нови следи – разкрива в публикацията си в “Република” италианският журналист Марко Ансалди. Допълнителният /трети, и неизследван/ куршум може със сигурност да докаже присъствието на втори убиец, ако е изстрелян от друго оръжие, а не от това, от което са изстреляни първите два. Този факт обаче не се счита за нужно да бъде изследван от следователите Фернандо Импозимато и Розарио Фиоре. Чак след прецизното изследване на този липсващ елемент би могло с категоричност да се заключи дали става дума за бойна група и конспирация,  или за действия на един убиец.

Така, с липсата на този трети куршум, държан, неизвестно защо във Ватикана, е възможно да се срине тезата за самотен убиец, поддържана накрая от Али Агджа, който след 20 години в италиански затвор беше екстрадиран в Турция, след като беше възприета неговата версия, че е действал самостоятелно пише Ансалди.

Според журналиста, на база на “разрешените” досега заключения от самото разследване и съдебния процес, операцията за покушението е била замислена от атентатора и споделена с неговите съкилийници, още когато Йоан Павел Втори предприема официалното посещение в Турция от 28 до 30 ноември 1979 г.

Само четири дни преди това посещение, с помощта на "Сивите вълци" и на турски военнослужещи, е било организирано бягството от затвора Картал Малтепе на младия убиец Ахмед Али Агджа, който по това време лежи с обвинение в убийството на главния редактор на левия всекидневник "Милиет" Абди Ипекчи. Агджа изпраща на същия вестник “Миллиет” писмо със заплахата "Ще убия главата на християните".

Минава година и половина от изпращането на писмото, докато Агджа пристъпва към изпълнение на намеренията си в Рим – пише “Република”. - Помогна му фракцията, начело с лидера на младежката организация на "Сивите вълци" Абдулах Чатълъ, който е бил свързан както с политици от десноцентристки политически партии и с полицията в Турция.

Това се разбира след автомобилната катастрофа в Сусурлук през 1996 г., при която той загина и която предизвика колосален политически скандал с разкритията за връзки между организираната престъпност и държавни институции.

"Сивите вълци" бяха използвани от генералите за създаване на обществени безредици и извършване на убийства, довели до военния преврат на 12 септември 1980 г., след което бяха отритнати и преследвани за техните престъпления пише Ансалди.

Побягнаха в Германия, Франция и Австрия, където искаха да покажат на какво всъщност са способни за постигане на по-високи цели на международно ниво, тъй като бяха изпълнени с чувство за мъст не само към турските военни, за които смятаха, че са ги предали, но и към Запада въобще, защото не им оказваше поддръжка.

През периода 1980-81 г. обсъждат възможностите за атентати срещу видни личности в световната политика - кралицата на Англия, генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, председателката на Европейския парламент Симон Вейл.

Папата, като набелязан обект на покушение олицетворява всичко, което противоречи на ултранационалистическите възгледи на "Сивите вълци".

"Замисълът /за убийство на папата/ бе на самия Али (Агджа) и този план разцепи нашата членска маса," признава сега бившият "сив вълк" Доган Йълдъръм.

Накрая планът е одобрен и финансиран от групата.

Няма вдъхновители отвън, защото "Сивите вълци" сами организират акцията

Няма и документация по въпроса, защото никога не е имало такава, с изключение на записките на атентатора. Проектът е в чисто криминален стил и е групов заключава италианският журналист.

Идеята ЦРУ е да се намеси година и половина след атентата, датира от края на 1982 г., и е подготвена от малка група на ЦРУ, която преценява, че трябва да лансира българската следа като фалшификат. Този проект за операция е подготвен от следните хора: в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон се обособява тесен кръг, начело с Майкъл Лейдън, същият анализатор, който през 2003 година ще измисли сделката с обогатения в Нигерия уран, продаван в Ирак, за да бъде използван от Буш-баща като мотив, за да нападне Саддам Хюсеин.

Т.е. този човек е виновен и за “българската” следа, която е фабрикувана по този начин в този кръг, и за така наречената ядрена следа по отношение на Саддам Хюсеин довела до инвазията на американско-британската коалиция през м. март 2003 година.

Под натиска на Държавния секретар на САЩ, генерала от запаса Александър Хейг, групата на Лейдън раздухва историята, с така наречената “българска следа”, не толкова, за да уязви София, колкото да отприщи обвинения срещу тогавашния Съветски съюз, който по това време се е разглеждал от администрацията на Рейгън като Империя на злото.

Малко отклонение в интерес на истината и професионалната етика

Ансалди не е първият, който стига до извода за съпричастност на ЦРУ в лансирането и раздухването на така наречената “българска следа”. Аз лично за първи път прочетох за тази версия от публикации на българската журналистка Алексения Димитрова и водещия на телевизионното предаване “Всяка неделя”, Кеворк Кеворкян. Версията, бе изказвана неведнъж от мен през годините, а и бе повторена с нова доказателства от разследвания и

Алексения Димитрова

от живеещата във Франция журналистка, Румяна Угърчинска в книга. Книга, която Италия досега отказва да публикува! И неочаквано тази версия за невинност и липса на съпричастност на българската държава в атентата бе потвърдена от един италиански колега и се появи във в. “Република”!

В годините версията за “създадена” изкуствено българска следа се лансираше и допълваше с нови и все по-фрапиращи факти и обстоятелства! Например, има обаче разлика в нюансите на разследването на Марко Ансалди и Румяна Угърчинска – за разлика от Угърчинска Ансалди отрича отговорността на Ватикана, докато Угърчинска я посочва аргументирано...

ЦРУ измисли българската следа и това вече е факт и то неоспорим.

Факт е и че “Сивите вълци” са извършителите също е неоспоримо, но турците едва ли са били сами в това покушение бе категорична във версията си Румяна Угърчинска.

“Не забравяйте, че това е публикация в Италия”, - обърна внимание Угърчинска в предаването на Велизар Енчев на 21 април. Даже фактът, че се дава гласност в Италия и вече голяма крачка напред!

Журналистката Румяна Угърчинска получи наградата “Черноризец Храбър” за книгата, написана от нея по разследване на така нареченото “участие” на България в атентата срещу папа Йон Павел Втори.

Но да продължа с публикациите в “Република” и Дейли мейл”

Нов и значим принос в разследването на Ансалди внасят архивите на ФРГ в Берлин, които през последните години събират и подреждат парче по парче, с помощта на най-модерни компютри и технологии остатъците от документи, унищожавани от комунистическите служители в драматичните часове на падането на Берлинската стена.

Операцията, според откритото в ЩАЗИ, започва в 17 часа и 19 минути и папата е улучен с три куршума, четем в протокол на Министерството на държавната сигурност /Ministerium fur Staatssicherheit – MfS/, известно като ЩАЗИ, или тайните служби на Източна Германия.

"Българската следа" е фалшификат. Тя е операция с късмет и голям успех, която и до днес поддържат някои политици и магистрати особено в Италия, но е изфабрикувана – пише Ансалди.

Ето още какво публикува “Република” дословно /тази част от превода е от сайта “Vesti”.bg – бел. Л. М./:

По много хитър начин се използва периодът, прекаран от атентатора в България през 1980 г. "Сивите вълци" със сигурност са пребивавали в София, но не за да изготвят (с местните власти) несъвместими за една фашистка група политически проекти, а по-скоро да въртят бизнес с оръжие и дрога с българите, както показаха смелите разследвания на турския журналист Угур Мумджу, взривен в колата си през 1993 г.

Тези разследвания бяха подети в Италия от съдията Карло Палермо.

Разузнаването на САЩ се възползва от журналистически материали на Клеър Стърлинг в "Рийдърс дайджест" и Ен Би Си, направлявани от шефа на резидентурата на ЦРУ в Анкара Пол Хенци.

Тези "разследвания" на американските медии през септември 1982 година бяха последвани от пътуване на съдията Иларио Мартела до Вашингтон през октомври същата година, за да разговаря с авторите на публикациите.

След неговото завръщане в Рим Агджа, който винаги е проявявал способността да надушва накъде духа вятърът и да прекроява версиите си, започва за първи път да говори за новата българска следа (протокол от разпита на 8 ноември 1982 г.), макар че изпада в

явни противоречия и вероятно е повлиян от италианските тайни служби

Неговите обвинения послужиха за изграждане на основите на тезата за участието на София в акцията срещу папата поляк, като подтекстът, така и останал недоказан, е за режисирана от Москва операция.

В Рим атентаторът сочи като свои съучастници българите Антонов, Айвазов и Василев. Първият от тях бе подсъдим в дълъг процес, по време на който в съдебната зала се видяха нажежени очни ставки със "Сивите вълци", които без угризения въвличаха него и България във водовъртежа на фантоматичен заговор.

Италианското правосъдие, което се провали напълно и беше силно критикувано в чужбина, защото въобще не успя да се концентрира върху истинските мотиви за атентата, а посвети времето си да отдава предпочитание на доказано нереалистични и неправдоподобни тези, се видя принудено през 1986 година да оправдае българите поради недостиг на доказателства.

Сега кореспондентът на "Вашингтон пост" Майкъл Добсън, който отразяваше процеса, споделя: "Много от представените в съда доказателства биха предизвикали смях в една американска съдебна зала".

Агджа, който писмено и устно размени с нас хиляди слова в продължение на 20 г., неотдавна се изпусна пред мен и пред турската журналистка Ясемин Ташкън, съавторка на книгата "Убийте папата", като заяви, че "атентатът не е сложен, както се смята, а всъщност е една елементарна история".

Историята е елементарна и праволинейна, защото замисълът за покушение срещу папата се заражда в неговата група на турските "Сиви вълци".

Усложненията настъпват по-късно и са изкуствено привнесени, когато разните тайни служби на засегнатите страни, в това число и Италия, започват да разбъркват картите, да обвиняват или да прикриват този или онзи в зависимост от техните изгоди.

Единствената група, която атентаторът винаги е прикривал са "Сивите вълци" и във всичките негови 107 до момента версии той никога не ги е предал, поради което те все още му помагат, финансират и подкрепят.

Междувременно "Сивите вълци" се разбиха на десетки групировки с различни наименования, но все още са представени в парламента в Анкара и омразата им към представителите на католицизма продължава и до днес, заключава "Република".

“Дейли Телеграф” излезе с подобна публикация под заглавие: ЦРУ се опита да обвини България за покушението срещу папа Йоан Павел ІІ.

Тук ще припомня, че през 2006 година пак същият “Дейли Телеграф” коментира поръчковите убийства в България и другото издание “Сънди телеграф” припомни убийството на Георги Марков и покушението срещу папа Йоан Павел Втори!

30 години България бе сочена с пръст, че организира убийства, но дочакахме да чуем от италиански и английски всекидневник, че България всъщност е невинна за атентата на площад “Свети Петър” срещу главата на римо-католическата църква!

“Дейли Телеграф” всъщност коментира издадената наскоро книга на италианския журналист Марко Ансалди и турската журналистка Ясемин Таскин “Убий папата. Истината за покушението на Йоан Павел Втори”, по която “Република” пусна материала за папата.

Според книгата Йоан Павел Втори е бил сериозно прострелян с четири куршума от близко разстояние. /Тук не мога да не спомена, че първоначално в полицията Агджа говори за два изстрела, което някои от свидетелите потвърждават в полицията, а други твърдят, че са чули повече изстрели. По-късно става ясно, че са ранени и две американски туристки, което вече увеличава броя на куршумите. Интервю с тези туристки направи журналистката Алексения Димитрова, но ще го пуснем за читателите на “Хроники” в продължението по темата – бел. Л. М./.

Въз основа на посещенията на Агджа в София, теорията, че българските тайни служби или дори руският Комитет за държавна сигурност (КГБ) стоят зад нападението, се появи около година и половина след инцидента и досега бе сред основните версии, но авторите на книгата напълно отхвърлят тези твърдения.

Българската връзка е създадена от ЦРУ – са категорични Марко Ансалди и Ясемин Ташкън.

Посещенията на Агджа в България според Ансалди се дължат по-скоро на разцвета на връзките между “Сивите вълци” и българската организирана престъпност, но това се е знаело от ЦРУ и е било ловко използвано за лансиране на българската следа в атентата срещу главата на римо-католическата църква.

Александър Хейг, тогавашен държавен секретар е поставил задача на ЦРУ да намери всичко, което “може да бъде използвано срещу комунистите”.

Според Ансалди, италианските тайни служби, в сътрудничество с ЦРУ са принудили Агджа докато е в затвора “да признае” за “българската връзка”.

Съдия Импозимато, пише Ансалди, цитиран от “Дейли Телеграф”, който е магирстрат ръководил разследването на атентата отхвърля новопоявилата се книга като “глупост”!

В интервю за полския вестник “Република” /”Rzeczpospolita”/ магистратът твърди, че комунистите са стояли зад атаката, тъй като са се опасявали от полския произход на папата и утвърждаването на полската опозиция в родината му под негово влияние.

Следва продължение

 

Публикува се от сайта БГНЕС

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата Въпреки че "Биби" Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.

Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма - Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.

Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен "Crossfire", доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.

Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?

Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.

Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима. Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад "Майдан" да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на "Майдан"-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.

И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.

Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./. И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.

В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с "цветни" революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с "розова революция", която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.

И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?

Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на "Окупирай Уолстрийт".

Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:

Каква е най-основната цел на американската външна политика?

Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че "Оцеляването на свободата" в Америка "зависи от успеха на свободата в другите страни"?

Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.

Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.

Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне. /БГНЕС

--------------

Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
 
Американски войници проверяват за миниДнес те се сражават в Югозападна Азия, както и в южноамериканските джунгли. Отвличат хора от домовете им в Магреб и влизат в престрелки с тежковъоръжени бунтовници в района на Африканския Рог. Патрулират в огромната зона между Карибско море и Тихия океан. Осъществяват операции в смазващата жега на близкоизточните пустини и при минусовите температури на крайния европейски Север. Администрацията на Обама води тайна война на цялата територия на планетата, чиито истински мащаби все още остават неясни.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1757-globalnata-tayna-voyna-na-amerika

От 11 септември 2011 насам, американските специални части набъбнаха по всички възможни параметри, като започнем от числеността и свършим с бюджета им. Но най-показателно е експоненциалното нарастване на разполагането на тези части по целия свят. В момента те присъстват на територията на 70% от държавите по света, което за пореден път показва мащабите на тайната война, която се води навсякъде - от Латинска Америка до най-затънтените части на Афганистан и от съвместните военни учения с африканските съюзници на САЩ до информационните атаки, осъществявани в киберпространството.

Според докладите, в "периода на застой", т.е. по време на управлението на президента Буш-младши, части за специални операции са били разположени в около шейсет различни държави по света. През 2010 броят на държавите, където има такова присъствие, е нараснал до седемдесет и пет (по данни на Карън де Йънг и Грег Джафи от Washington Post). Година по-късно, говорителят на американските Сили за специални операции (SOCOM) полковник Тим Най заяви, че се планира присъствието на части на SOCOM в 120 страни, чиито брой днес е още по-голям.

Американски части в поредната чужда държаваТака, според майор Робърт Бокхолт от PR-отдела на SOCOM, през 2013 елитни специални части на САЩ са били разположени в 134 държави, пръснати по цялата територия на планетата. Този впечатляващ ръст от цели 123% при управлението на президента Обама демонстрира, как - наред с конвенционалните методи за водене на война, кампаниите на ЦРУ, залагащи на безпилотните летателни апарати, т.нар. "обществена дипломация" и мащабния електронен шпионаж, САЩ се ангажират с още една значима и развиваща се форма на демонстрация на сила извън техните граници. Тъй като са предимно тайни, повечето от тези операции се осъществяват от най-елитните военни части на Америка далеч от любопитните погледи, вниманието на медиите и всеки друг страничен наблюдател, което обаче повишава шансовете за непредвидени поврати и катастрофални последици.

Разширяването на SOCOM

Миг от афганистанската войнаСъздаденото през 1987 Командване на Силите за специални операции на САЩ (SOCOM), демонстрира стабилно развитие в периода след 11 септември 2011. Според някои данни, в края на миналата 2014 числеността на SOCOM e достигнала 72 хиляди души, срещу едва 33 хиляди, през 2001. Финансирането му също нараства в геометрична прогресия, като началният му бюджет от 2,3 млрд. долара, през 2001, достигна 6,9 млрд. през 2013 (като добавим допълнителното финансиране цифрата набъбва до 10,4 млрд. долара). Рязко нараства и броят на разположените извън границите на САЩ служители на SOCOM - от 4900, през 2001, до 11500, през 2013.

Едно публикувано наскоро проучване, базиращо се на правителствени документи със свободен достъп и съобщения в медиите, показва, че в периода 2012-2013 американски сили за специални операции са били разположени или въвлечени във военни операции на територията на 106 различни държави по света. В същото време, въпреки официално направеното от мен запитване, Командването на SOCOM отказа да ми предостави точна статистика за общия брой на страните, където са дислоцирани "специални оперативни агенти" - зелени барети и рейнджъри, "морски котки" и командоси от Delta Force, специализирани екипажи на хеликоптери и катери, както и цивилен персонал. Както ми обясни споменатият по-горе майор Бокхолт, "не разполагаме с експресни данни за това и ще ни отнеме много време за да можем да ви отговорим достатъчно точно". Все пак, в навечерието на появата на настоящата статия, той най-сетне благоволи да отговори на въпроса, който му зададох още през ноември 2014, посочвайки, че "през финансовата 2013 части на американските сили за специални операции са се намирали на територията на 134 държави по света".

Специални операции във всяка точка на планетата

Специална операция на американски частиПрез миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидад и Тобаго за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с. г. елитни военни части на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

Специални операции във всяка точка на планетата

През миналата 2014 шефът на SOCOM адмирал Уйлям Макрейвън обясни, как точно си представя глобализацията на специалните операции. В обръщението си към Комисията по въоръжените сили на Конгреса, той заяви: "Командването на SOCOM усъвършенства глобалната си мрежа от специални части, за да подкрепя нашите междуведомствени и международни партньори с цел повишаване на информираността им за възникващите заплахи и възможности. Тази мрежа позволява да поддържаме неголямо, но постоянно присъствие в особено важните точки и облекчава воденето на бойни действия навсякъде, където е необходимо или уместно".

Но, макар това "присъствие" да не е голямо, сферата на действие и влиянието на присъствието на тези специални части е тема, изискваща специално внимание. 12%-овият ръст на броя на държавите, където са разположени те (от 120 до 134), през сравнително краткия период, откакто Макрейвън пое командването на SOCOM, е илюстрация за желанието му да разположи свои сили във всяка точка на планетата. Командването на SOCOM отказва да уточни, къде точно се намират негови части, под предлог, че това може да провокира негативната реакция на приелите ги правителства и да застраши безопасността на американските войници, но дори и онова, което знаем със сигурност, дава известна представа за истинските мащаби на операциите, осъществявани от SOCOM.

Така например, през април и май 2013, американски специални части се включиха във военните учения в Джибути, Малави и на Сейшелските острови (Индийския океан). През юни с.г. "морски котки" на САЩ се присъединиха към иракските, йорданските, либийските и други съюзни военни части от "Големия Близък Изток" при осъществяването на симулации на военни действия в залива Акаба (Йордания). Месец па-късно, американски зелени барети пристигнаха в Тринидат и Тобего за съвместни тактически учения на малки военни отряди. През август 2013 зелените барети и хондураски военни моряци отработваха обезвреждане на мини, а през септември специални части на САЩ, заедно с елитни военни подразделения от държавите членки на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, в която участват Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам, Лаос, Мянма и Камбоджа) и с участието на специални части от Австралия, Нова Зелания, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия, се включиха във финансираното от Индонезия и САЩ антитерористично учение в района на Сентула (западната част на остров Ява).

През октомври с.г. елитни военни часто на САЩ осъществиха разузнавателно-диверсионни рейдове в Либия и Сомалия, отвличайки от тези страни неколцина заподозрени, че са терористи, при това в хода на тези операции "морските котки" са убили военнослужещи от въпросните държави при изтеглянето си. През ноември 2013 части на SOCOM осъществиха хуманитарна акция на Филипините, подпомагайки пострадалите от тайфуна "Хаян". Месец по-късно членове на "специалната оперативна група 352" участваха в учения съвместно със 130 авиационни техници и пилоти и шест самолети, провели се в една военновъздушна база във Великобритания. Пак тогава, няколко американски "морски котки" бяха ранени, осъществявайки тайна военна операция в Южен Судан. Следващата 2014 беше посрещната от зелените барети с военна операция, осъществена на 1 януари, съвместно с елитни афганистански части, в района на Кандахар.

Според командването на SOCOM обаче, дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.

Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти (и, съответно, гарантиране на необходимата подкрепа) с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Възможните нежелани последици

Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“ (макар това засега да не е довело до значими резултати).

Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Така, според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.

От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. Междувременно, зад кулисите, американските специални части бяха разположени на територията на два пъти повече държави, отколкото в края на президентския мандат на Буш-младши.

През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. Повече от десет години след триумфа на Америка и седем години след толкова рекламирания подем, „новият“ Ирак, създаден от Вашингтон, отново е в пламъци. Страната, в която преди интервенцията на САЩ нямаше присъствие на Ал Кайда и чието правителство беше настроено против враговете на Америка в Техеран, сега се контролира от централно правителство, съчувстващо на Иран, а в редица иракски градове се веят флаговете на Ал Кайда и Ислямска държава.

Една от последните военни намеси на САЩ, изиграла решаваща роля за свалянето и убийството на либийския диктатор Кадафи, тласна съседната държава Мали (подкрепяна от Вашингтон като бастион срещу местния тероризъм) по низходящата спирала: там станахме свидетели на държавен преврат, осъществен от офицер, преминал подготовка в САЩ, което в крайна сметка доведе до кървавото терористично нападение срещу алжирски газопреработвателен завод и до формирането на истинска терористична диаспора в региона.

Друг пример е днешен Судан – държавата, която на практика се крепеше от САЩ, доколкото те дълги години я подкрепяха в икономическо и военно отношение (въпреки  масовото използване на деца-войници от местните управляващи), използвайки я като тайна база за своите специални сили, сега се разпада на части в резултат от несекващото насилие, трансформирало се с перманентна гражданска война.

По време на управлението си Обама положи много усилия за да разшири използването на елитните тактически сили на Пентагона за постигане на стратегическите цели на САЩ. Но тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа, къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Ендрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Секретните операции, осъществявани от специалните части, демонстрират опасната тенденция да водят до непреднамерени, непредвидени и нерядко катастрофални последици. Жителите на Ню Йорк няма скоро да забравят крайния резултат от нелегалната подкрепа, оказвана от САЩ на ислямистите в Афганистан, по време на борбата им със Съветския съюз през 80-те години: трагедията от 11 септември („Черният четвъртък“). Странно е обаче, че онези, които се намираха в другата атакувана тогава точка – в Пентагона – не си извлякоха никакви поуки от тези събития. Дори и в наши дни, т.е. повече от тринайсет години след интервенцията в Афганистан и десет години, откакто Вашингтон започна да осъществява операции под прикритие в съседен Пакистан, САЩ все още търпят негативните последици от онзи епизод от студената война: така например безпилотните летателни апарати на ЦРУ днес нанасят ракетни удари срещу „мрежата Хакани“ – същата която през 80-години Управлението снабдяваше с ракети „Стингър“.

След като нямат ясна представа, къде специалните части осъществяват операциите си, както и какви точно са тези операции, обикновените американци трудно могат да разпознаят последиците и вредата от все по-мащабните тайни войни, които Америка води на цялата територия на планетата. Но, ако историята ни учи на нещо, то е, че тези последици ще бъдат осезаеми, а вероятно и трагични – от Югозападна Азия до Магреб, от Централна Азия до Централна Африка, а в крайна сметка и в самите Съединени щати.

В лансираната от него стратегия SOCOM 2020 адмирал Макрейвън утвърждава глобалното присъствие на американските специални части, като средство за „демонстрация на сила, гарантиране на стабилността и предотвратяване на конфликтите“. Истината обаче е, че през миналата 2014 (както и през предходните години) действията на командваните от него Сили за специални операции доведоха по-скоро до точно обратните резултати в цели 134 държави по света.

------------------------------------------------------

* Авторът е американски геополитически анализатор, автор на пет книги за военните кампании и военната стратегия на САЩ

 
Един кървав ден на централния площад в Киев преди близо година беляза края на зимните протести срещу правителството на президента Виктор Янукович, който скоро след това избяга от Украйна. Повече от петдесет протестиращи и трима полицаи загубиха живота си. Но как изобщо започна стрелбата? Организаторите на протеста отричат да имат каквато и да е връзка, но един човек разказа пред Би Би Си различна история.
Публикува се с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ
Снимки, направени от местен фотограф в сградата на Консерваторията на 20 февруари

В ранната утрин на 20 февруари 2014 г. Майданът е разделен на две – от едната страна стоят протестиращите, а от другата полицията. Тази ситуация продължава така повече от два месеца. Но скоро събитията ще получат своята развръзка. До края на този ден над петдесет човека ще бъдат мъртви, повечето от тях разстреляни на улицата от пазителите на реда и закона.

Тези събития ще доведат до преврата, който сваля проруския президент Виктор Янукович от власт на 20 февруари 2014 г., и ще бъдат използвани, за да се оправдаят анексирането на Крим и подкрепата на сепаратистите в Източна Украйна.

Лидерите на протестите, някои от които в момента са на властови позиции в Украйна, твърдят, че за стрелбата по гражданите е била виновна само полицията, която е получавала заповеди от старото правителство.

Но една година по-късно някои от очевидците започват да рисуват малко по-различна картина.

Не стрелях, за да убивам!”

„Стрелях долу в краката им” – твърди човек, когото ще наречем Сергей. Той ми каза, че е бил на пост пред Киевската консерватория, музикалната академия, която се намира в югозападната част на площада.

„Разбира се, че можех да ги уцеля в ръцете или където пожелая. Но аз не стрелях, за да убивам!”

Сергей разказва, че е протестирал редовно на Майдана в продължение на повече от месец и че неговите изстрели, отправени към полицаите на площада и на покрива на подземен мол, са ги накарали да отстъпят.

Имало е стрелба и два дни по-рано, на 18 февруари. Следващият ден е бил по-спокоен, но Сергей разказва как вечерта влязъл контакт с мъж, който му предложил два вида оръжия. Първото било 12-калиброва пушка помпа, а второто – автоматична ловна пушка „Сайга”.

Той избира второто оръжие и го скрива в сградата на пощата, разположена близо до Консерваторията. И двете сгради са под пълния контрол на протестиращите.

Когато престрелките започват рано сутринта на 20 февруари, Сергей разказва, че отишъл в Консерваторията и прекарал там 20 минути преди 7 часа сутринта, като стрелял по полицаите заедно с втори въоръжен човек.

Неговата версия е частично потвърдена от други свидетели. Същата сутрин Андрий Шевченко, тогава депутат от опозицията и участник в Майданското движение, получава телефонно обаждане от началника на полицейската част за борба с безредиците на площада.

Андрий Парубий, настоящ заместник-председател на украинския парламент и бивш майдански комендант.

„Той ми се обади и ми каза: „Андрий, някой стреля по моите момчета”. И добави, че изстрелите идвали от Консерваторията.”

Шевченко се свързва с отговорника за сигурността на протестиращите, Андрий Парубий, познат като коменданта на Майдана.

„Изпратих най-добрите си хора да огледат цялата сграда на Консерваторията и да установят дали оттам се стреля” – казва Парубий.

През това време Шевченко получава едно след друго все по-панически обаждания.

„Продължавах да получавам обаждания от началника, който ми съобщаваше: „Имам трима ранени, имам петима простреляни, имам мъртъв полицай”. Скоро ми каза: „Нареждам отстъпление, Андрей, не знам какво ще стане от тук нататък, но усещам, че ще е нещо грозно”.

Андрий Парубий, днес заместник-председател на украинския парламент, твърди, че хората му не са намерили въоръжени мъже в сградата на Консерваторията.

Обаче фотограф, успял да проникне в Консерваторията по-късно същата сутрин - малко след осем часа, е заснел няколко човека с оръжия, но не ги е видял да откриват огън.

Разказът на Сергей също се различава от този на Парубий.

„Точно презареждах – каза ми той. – Те дойдоха при мен, единият сложи крака си отгоре ми и ми нареди: „Искат само да поговорят с теб, всичко е наред, но спри да правиш каквото правиш.”

Сергей е убеден, че двамата мъже, които го изкарват от Консерваторията, са част от охранителния екип на Парубий, макар да не е разпознал лицата им. Той е изкаран с кола от Киев и е оставен да се прибере у дома както може.

През това време трима полицаи са смъртно ранени и масовите екзекуции на протестиращите започват.

Официалното разследване на Киев се концентрира върху събитията, които се случват след това – след като полицаите започват да отстъпват от площада. В едно видео ясно се вижда как те стрелят по тълпата, докато се изтеглят.

Само трима са арестувани, всички са членове на специалната полицейска част, отговаряща за сигурността на протестите. И от тях само двамата с по-нисък чин остават в затвора. Командващият частта Дмитри Садовник е пуснат под гаранция и в момента е в неизвестност.

Тримата полицаи са обвинени в извършването на 39 убийства. Но загиват поне още една дузина протестиращи, както и трима служители на реда.

Някои от жертвите са почти сигурно застреляни от снайперисти, заели позиции в някои от по-високите сгради около площада.

Адвокати на жертвите и източници от главната прокуратура в Киев съобщават на Би Би Си, че по отношение на жертви, които не са били убити от полицията, техните въпроси и разследвания са били замразени от съдебната власт.

„Нека си припомним какво беше по времето на Янукович – бермудски триъгълник. Прокуратурата, полицията и съдът – казва Андрий Шевченко. – Всички знаеха, че те си сътрудничат, че се покриват един друг и са в дъното на ужасната корупция в държавата. Тези връзки все още са налице.”

Главният прокурор на Украйна Витали Ярема е уволнен тази седмица с тежки критики за начина, по който е водил разследванията.

Междувременно теориите на конспирацията никнат една след друга.

„Убеден съм, че стрелбата на 20 февруари е била извършена от снайперисти, пристигнали от Русия и контролирани от Русия” – казва Андрей Парубий, бившият майдански комендант.

„Стрелците са искали да превърнат Майдана в кървава баня.”

Това е широко разпространена теория в цяла Украйна. В Русия обаче вярват точно в обратното. Клането на Майдана е било конспирация на Запада, дирижирана от ЦРУ с цел да се изкара Украйна от сферата на руското влияние. Нито една от страните не представя убедителни доказателства, за да подкрепи тезата си.

Лидерите на Майдана неизменно твърдят, че са се опитвали да задържат оръжията далеч от площада.

„Знаехме, че нашата сила не е в оръжието и че ще проявим слабост, ако започнем стрелба” – казва Андрий Шевченко.

Парубий мисли, че е възможно малка група от въоръжени протестиращи да са дошли на Майдана като част от спонтанен и неорганизиран отговор на насилието, извършено от полицейските сили преди 20 февруари.

„Чух, че след престрелките на 18 февруари на Майдана са дошли хора, въоръжени с ловни пушки. Казаха ми, че някои от тях са роднини на убитите същия ден. Така че не изключвам възможността да е имало хора с ловни пушки на площада. Лесно мога да си представя, че когато снайперистите започнаха да убиват нашите хора един след друг, тези с пушките са отвърнали на огъня” – казва Парубий.

Сергей отново разказва различна история. Той казва, че е бил привикан за стрелец при нужда към края на януари от човек, който се представил като пенсиониран офицер от армията. Самият Сергей е бивш войник.

„Говорихме и той ме взе под крилото си. Видя нещо в мен и ме хареса. Офицерите са като психолози, те могат да видят кой е способен. Държеше ме близо до себе си.”

Бившият офицер убеждава Сергей да се присъедини към някоя от активните бойни групи на Майдана.

„Твоето време ще дойде” – казва му той.

Дали Сергей е бил подготвен психически да вдигне оръжието?

„Не сме правили някакви бойни планове, просто седнахме, поговорихме на четири очи и офицерът ме подготви за всичко” – казва той.

Не става ясно кой е бил този човек и дали е бил член на някоя от групировките на Майдана.

Още много факти не знаем, като например кой е открил огъня на 20 февруари.

А що се отнася до теориите на конспирацията, възможно е Сергей да е бил манипулиран, да е играл роля на пешка в една по-голяма игра. Но той не вижда нещата по този начин. Бил е просто обикновен протестиращ, вдигнал оръжие, за да се защити.

„Не исках да стрелям или да убивам никого. Но ситуацията беше такава. Не се чувствам като герой. Точно обратното. Имам проблеми със съня, лоши предчувствия. Опитвам се да се контролирам. Но съм нервен през цялото време. Изобщо не съм горд от себе си. Лесно е да стреляш. Животът след това е труден. Но ти все пак си длъжен да защитиш родината си.”

Превод: Филип Каменов

 
Бойци на Ислямска държаваЗараждането на войственото ислямистко движение в Югоизточна Европа е пряко свързано с такава ключова фигура като покойния босненски президент Алия Изетбегович (1925-2003).

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2015/1750-dzhihadat-na-balkanite-sledvashtoto-pokolenie

На фона на терористичните нападения в Париж и Копенхаген, в Европа нараства страхът от влиянието на завръщащите се от Близкия Изток стотици европейски джихадисти върху ситуацията в държавите, чиито граждани са те. Никъде обаче тази опасност не изглежда по-сериозна, отколкото на Балканите. Според някои данни, Босна е изпратила най-много доброволци на глава от населението за джихада в Сирия, като местните медии твърдят, че броят им вече надхвърля хиляда.

Макар че мюсюлманите в Югоизточна Европа се смятат за едни от най-умерените в света, между 5% и 10% от тях изповядват най-екстремните форми на исляма, типични за държави като Саудитска Арабия и Египет. Това не е случайно, защото възходът на войнствения ислямизъм в Югоизточна Европа е резултат от продължителните усилия на екстремистите да радикализират местното население. През последните няколко десетилетия радикално-ислямисткото движение в Югоизточна Европа съумя да изгради сложна инфраструктура, включваща сигурни убежища в изолираните села и в джамиите, контролирани от радикални проповедници, както и впечатляваща електронна и медийна мрежа, публикуваща новини от различните фронтове на джихада, транслираща указанията на водачите на Ал Кайда и опитваща се да убеди впечатлените от случващото се млади мюсюлмани да прегърнат ислямистката кауза. Цялата тази активност се финансира от щедри близкоизточни спонсори и се подкрепя от малки групи местни екстремисти, съумели да се инфилтрират в различни влиятелни политически, религиозни и социални институции.

Първото и второто поколение ислямисти

Зараждането на войственото ислямистко движение в Югоизточна Европа е пряко свързано с такава ключова фигура като покойния босненски президент Алия Изетбегович (1925-2003). В края на 30-те години на миналия век младият Изетбегович и група радикално настроени мюсюлмански конспиратори създават организацията "Млади мюсюлмани" - своеобразна балканска версия на "Мюсюлманските братя", чиято цел (както признава самият Изетбегович) е създаването на "голяма мюсюлманска държава", или както я нарича един от биографите му - "Ислямистан", която да обхваща цялата територия на Балканите, Северна Африка и Близкия Изток. В името на тази цел членовете на "Млади мюсюлмани" се заклеват да не се отклоняват от "пътя на джихада" и "безкомпромисната борба срещу всичко, което не е част от Исляма". Показателно е, че името на нелегално издаваното от тях списание е "Mуджахид" ( т.е. "борец за каузата на исляма").

Разпадането на Югославия през 90-те години отвори вратите за второто поколениие войнствени ислямисти да създадат свои мрежи в региона. Съставено предимно от чуждестранни "моджехидини", дошли на Балканите от Афганистан и други фронтове на джихада, то беше много по-екстремистки настроено и, съответно, много по-опасно, отколкото първото поколение радикални мюсюлмани. Повечето от тези хора бяха концентрирани във военната групировка, създадена от Изетбегович (в качеството му на първия президент на независима Босна) през август 1992 и наречена "Катибат ал-мохаджирин" (днес формация със същото име, обединяваща джихадисти от Балканите, се сражава в Сирия) и включваща хора като Халид Шейх Мохамед, смятан за "мозъка" на атентатите от 11 септември 2001. Абд ал-Рахим ал-Нашири, участвал в атаката срещу американския есминец "Коул" през 2000; Мамду Махмуд Салим, участвал в нападението срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998; Абу Хамза ал-Масли, организатор на атентата в Лондонското метро през 2005; и Заки ур-Рахман Лакхви, един от участниците в терористичното нападение в Мумбай през 2008. Според родения в Бахрейн активист на Ал Кайда Али Хамад,  ключови фигури на тази организация многократно са посещавали Босна, ползвайки се с подкрепата на местните власти, а САЩ и Саудитска Арабия неведнъж критикуваха режима на Изетбегович, че снабдява с босненски паспорти хора, смятани от тях за терористи.

След подписването на Дейтънските споразумения, сложили край на войната в Босна през декември 1995, тези "моджехиниди" не напуснаха страната. Вместо това, съвместно с местните си радикално настроени симпатизанти, през следващите няколко години те създадоха впечатляваща инфраструктурна мрежа, подкрепяща каузата на войнствения ислям (а нерядко и вдъхновените от него терористични акции), като последиците от това се усещат в целия регион и днес.

В отдалечени и изолирани села в различни части на Балканите, войнствените ислямисти изградиха мрежа от екстериториални, управлявани по законите на шариата анклави, които днес се използват като своеобразни наборни пунктове за местните радикални ислямисти и за убежища на джихадисти от целия свят. Според анализатора Янез Ковач например, в село Бочиня Доня в Централна Босна, където живеят около 600 души, ислямските екстремисти "живеят свой собствен живот, без да бъдат обезпокоявани нито от местната полиция, нито от данъчните, нито от каквито и да били други власти, а в затворената им общност им не се допускат никакви външни лица". Друго босненско село Горня Маоча пък се смята за щаб-квартира на водача на местните уахабити  Нусрет Имамович. Селото  често се споменава като "междинна спирка" на ислямистите по пътя им към джихада в Чечения, Афганистан и Йемен. През октомври 2011 Мевлид Ясаревич, уахабитски лидер от областта Санджак (разположена на територията на Сърбия и Черна гора), е тръгнал именно от това село, заедно с двама други негови жители  за да нападнат по-късно през същия ден посолството на САЩ в Сараево.

В значителна част от Западните и Южните Балкани, джамиите, контролирани от радикалните ислямисти, се използват като бази на джихадистите. Така джамията "Крал Фахд" и Културният център към нея в босненската столиця, чието изграждане беше финансирано от Саудитска Арабия и, които испанският експерт по радикалния ислям Хуан Карлос Антуньес определя като "епицентъра на разпространение на радикалните идеи в Босна", от няколко години насам функционира напълно автономно под прекия надзор на саудитското посолство в страната. На свой ред Бялата джамия в Сараево е крепост на косоварския имам Сюлейман Бугари, за когото американската агенция Stratfor твърди, че е посредник между босненските и албанските радикални ислямисти. Според журналиста от катарската телевизия Ал-Джазира Мохамад ал-Арнаут, джамията в предградието Маковица на косовската столица Прищина, както и тази в Митровица са се превърнали в пунктове за набиране на доброволци за войната срещу светския режим в Сирия. В Македония пък, местните уахабисти влязоха в остър конфликт с легитимното ръководство на мюсюлманската обшност за контрола над скопските джамии "Яхия паша", "Султан Мурат", "Худаверди"и "Кьосе Кади".

Ислямистките мрежи

Радикалните ислямисти в Югоизточна Европа получават подкрепа за усилията си от мрежата от "неправителствени" и "благотворителни" и "хуманитарни" организации, които често се финансират от същите донори, които спонсорират и Ал Кайда. ЦРУ твърди, че поне една трета от босненските НПО поддържат връзки с терористи или наемат хора, заподозрени че са такива. По данни на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), при осъществената непосредствено след атентата от 11 септември полицейска проверка на подобна "благотворителна организация" в Сараево, действаща под егидата на Висшата саудитска комисия за подпомагане на Босна, са били открити "планове на Вашинггон, заготовки на фалшиви американски лични карти и детски учебници с антиамериканско съдържание".

Паралелно с това радикалните ислямисти в региона са изградили широка мрежа от печатни медии, книжарници, уебсайтове и спотове в You Tube, пропагандираши религиозна нетолерантност, възхваляващи насилието и разпространяващи антиамерикански, антисемитски и антидемократични послания. Така, ислямските книжарници от Белград до Нови Пазар разпространяват трудовете на такива откровени екстремисти като съвременният идеолог на ислямизма Юсуф ал-Кардауи или смятания за "Маркс на ислямизма" египетски теолог Саид Кутб (1906-1966). Радикалноислямистките уебсайтове пропагандират джихада, самоубийствените атентати и убийството на немюсюлмани. Освен това, те разпространяват новини от другите фронтове на "джихада", проповеди на екстремистки настроени духовници от Близкия Изток и послания на водачи на Ал Кайда. Така например, миналата година босненският сайт "Пътят на вярващия" (Put Vjernika) разпространи "новата заповед на Айман ал-Зауахири: да концентрираме усилията си в атаките срещу американските интереси".

Според Фахрудин Кладичанин, съавтор на появило се наскоро изследване за религиозния екстремизъм на Балканите, използването на Интернет и социалните мрежи, както и "броят на онези които "лайкват", коментират и споделят съдържанието на въпросните страници, особено когато става дума за религиозни водачи, радикални ислямисти и уахабити, непрекъснато нараства". Албаноезичната фейсбук-страница "Krenaria Islame" ("Ислямска гордост"), където се публикуват снимки и разкази за албанските джихадисти в Сирия, има 25 хиляди последователи. Според Арян Дирмиши, експерт по сигурността от албанската столица Тирана, "ако идентифицираме всички тези хора като терористи, те биха представлявали малка армия и гигантски проблем. Наличието на толкова много последователи е повод за сериозно безпокойство, дори ако приемем че става дума само за симпатизанти на политическия ислям".

Идеологията, разпространявана от радикалноислямистките медии, обикновено включва възможно най-отвратителните форми на пропаганда на омраза и нетолерантност. Така, един от водачите на босненските уахабити Билал Боснич наскоро публикува своя проповед, в която призовава: "Трябва да обичаме тези, които обичат Аллах, и да мразим онези, които не вярват в него. Трябва да мразим неверниците, дори ако са наши съседи или живеят в дома ни". В много учебници, използвани в мюсюлманските училища в Босна, можем да открием текстове като този: "Днес ислямските държави се сблъскват със следната измама: ако искат да бъдат членове на ООН, те трябва (най-малкото мълчаливо) да се откажат от джихада като организирана форма за защита интересите на мюсюлманите".

Презрителното отношение към жените и хомофобията са ключови елементи на радикалноислямистката идеология. В Косово например, мюфтията на Призрен Ирфан Салиху, открито заяви в своя проповед, че "според предписанията на Исляма, всяка жена, която има сексуална връзка без да е омъжена, е мръсница и кучка". Възхваляването на насилието срещу "неверниците" и подкрепата за самоубийствения тероризъм, също са част от пропагандата на радикалните ислямисти от Балканите. Споменият по-горе босненски ухабитски водач Билал Боснич е качил в YouTube следния, изпълняван от самия него, "религиозен псалм":

"Великолепният джихад изгрява над Босна

и бошнаците започват да викат "Аллах Акбар" и да се молят

Америка трябва да внимава, защото желанието на Бог е тя да бъде разрушена до основи

Ако още веднъж  опитате да навредите на моджахедините, о  неверници,

Нашите братя талибани ще дойдат тук, при вас за да ви накажат с мечовете си.

Америка и всички други тирани трябва най-сетне да осъзнаят, че днес всички мюсюлмани са като талибаните,

О, Аллах, джихадът ще донесе изкупления на вярващите. Чуйте ме братя, правоверни от целия свят, с експлозивите, прикрепени към телата ни, ще прокараме своя път към Рая".

Новото поколение джихадисти

Тази шумна пропаганда определено оказва сериозен ефект върху новото поколение радикални мюсюлмани. През последните десетина години радикалните ислямисти от Балканите участваха пряко в многобройни терористични нападения или заговори: осъществената през октомври 2002 атака срещу посолството на САЩ във Виена; опитът за осъществяване на бомбен атентат в  американската военна база Форт Дикс в Ню Джърси, разкритите през юли 2009 заговори на група ислямисти в Роли, Северна Каролина, както и за осъществяване на нападение в Нюйоркското метро; атаката срещу посолството на САЩ в Сараево през октомври 2011; заговорът за взривяването на няколко нощни клуба в Тампа от януари 2012 и убийството на  двама американски техници на летището във Франкфурт месец по-късно. През март 2014 пък, млад косовар стана първият терорист-камикадзе от Балканите, след като се самовзриви в Багдад, убивайки петдесет души.

Според бившия български главен мюфтия Недим Генджев, радикалните ислямисти в Югоизточна Европа се опитват да формират своеобразен "фундаменталистки триъгълник", включващ Босна, Македония и българските Западни Родопи. Въпреки че шансовете им за успех са минимални, те биха могли да нанесат значителна вреда на западните интереси (особено в сферата на сигурността) в региона и да застрашат формирането на стабилни демократични общества в Югоизточна Европа.

В резултат от това, че все по-голяма част от новото поколение мюсюлмански духовници от Балканите получават образованието си в страни като Саудитска Арабия и Египет, а различни близкоизточни донори инвестират стотици милиони долари за строежа на мюсюлмански училища и джамии в региона, разликата между по-умерената форма на исляма, която традиционно се практикува в Югоизточна Европа, и по-радикалните и разновидности, практикувани в Близкия и Средния Изток, започва да се топи. Както посочва в тази връзка водещият босненски експерт по джихадизма Есад Хачимович: "Днес в Босна действа ново поколение мюсюлмански проповедници, получили образованието си след края на юговойните в ислямските университети на Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и други страни... В резултат от това вече е трудно да открием разлика между "вносната" и "местната" версия на исляма".

За съжаление, международната реакция на възхода на радикалния ислям в Югоизточна Европа варира от откровеното му пренебрегване до пълното му отричане. Така например, непосредствено след 11 септември, тогавашния Върховен представител на ООН за Босна и Херцеговина Волфганг Петрич, заяви в интервю за "Ню Йорк Таймс", че "няма доказателства, че Босна се е превърнала в база на Ал Кайда", а сегашният представител Валентин Инцо лекомислено твърди, че уахабитите в Босна "не представляват опасност за Европа". Все пак, както подчертава американският експерт по радикалния ислямизъм Ивън Колман, онези, които отричат, че Ал Кайда работи активно на Балканите, "или лъжат, или си нямат никаква представа, за какво става дума".

Междувременно радикалните ислямисти в региона дори не се опитват да прикриват дългосрочните си намерения. Както заяви наскоро един от босненските джихадисти, сражаващи се в Сирия срещу режима на Асад: "Напуснах Босна с намерението един ден да се върна в родината си с пушка в ръка. Аз съм част от революцията и това е изгревът на Ислама... Позволявайки ни да напуснем Босна, вашите (т.е. западните) разузнавателни служби допуснаха грешка, наивно вярвайки, че така ще се отърват от нас. Всъщност, големият проблем за тях е, какво ще стане, когато хилядите европейски мюсюлмани, придобили безценен военен опит, се върнат обратно в Европа и, в частност, на Балканите".

---------------------------------------------------------------

* Авторът е президент на американската консултанска компания SEERECON, специалист по проблемите на Югоизточна Европа

 
Американски войници в ИракСъединените щати вече за трети пореден път се оказват ангажирани с военни действия на територията на Ирак

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1717-bezkraynite-voyni-na-amerika

Както е известно, началото на т.нар. "глобална война срещу тероризма" беше поставено непосредствено след трагедията от 11 септември 2001. В Пентагона я нарекоха "дългата война", т.е. там още тогава бяха наясно, че става дума за неограничен във времето и способен да проточи до безкрайност, конфликт с терористичните мрежи и подкрепящите го държави и най-вече с онези, свързани с радикалния ислям. В тази връзка беше възкресена доктрината за противодействие на бунтовническите движения, погребана след поражението ни във Виетнам, която започна да се интерпретира по нов начин. През изминалите оттогава четиринайсет години основните и характеристики станаха по-ясни: свидетели сме на непрекъснато повторение на събитията, също като в популярния филм "Омагьосан ден" (Groundhog Day). Тоест, щом решим, че поредната война (Groundhog Day) най-сетне е приключила и веднага след шумно прокламираната ни победа в нея, всичко започва отначало.

Днес, когато Съединените щати вече за трети пореден път се оказват ангажирани с военни действия на територията на Ирак, си струва да се замислим, кои са основните причини перманентната война, водена в различни (и често повтарящи се) точки на света, да се превърне в своеобразна нова норма за Америка. По-долу ще изложа седем такива причини, които смятам за определящи.

Приватизацията на войната

Американските военни започнаха да използват услугите на частни компании, което стимулира стремежа към извличане на печалба от воденето на войни и тяхното продължаване до безкрайност. За разлика от доброволците и наборните войници от миналото, мобилизираните днес военни корпорации, които олицетворяват новата наемна армия на Америка - Halliburton/KBRs (получила почти 40 милиилрда долара само от договорите си в хода на войната в Ирак), DynCorps (получила 4.1 милиарда долара за подготовката на 150-хилядния корпус на иракската полиция, оказал се съвършено безпомощен срещу ислямистите) или Blackwater/Xe/Academis (чиито приходи от войната в Ирак са 1.3 милиарда долара) - нямат никакво желание да бъдат "демобилизирани". Подобно на повечето корпорации, техният бизнес модел се основава на непрекъснатия ръст на печалбата им, а тя нараства най-бързо по време на война или на подготовката за нея. Затова те се превърнаха в предпочитания вариант за Вашингтон. Впрочем, заглавието на популярното кънтри парче Freedom isn’t free ("Свободата не е безплатна") с пълна сила важи и за войните. Както се казва, "който плаща, той поръчва и музиката", затова днес корпорациите, набиращи наемници за безкрайните войни на Америка, могат да се похвалят с приходи от 138 милиарда долара, само по своите "иракски договори" (данните са на Financial Times). Ако пък вярвате, че „приватизацията на войните“ може поне да ограничи разходите на правителството по тях, помислете още веднъж: както е известно, още през 2011 Комисията разследваща военните договори, сключени по време на войните в Ирак и Афганистан, стигна до извода, че щетите от мошеническите сделки, разхищенията на средства и злоупотребите са достигнали 60 милиарда долара и то само в Ирак.

Характерно за новия модел на войните, водени от САЩ, е, че когато наемниците, използвани в тях, се окажат опасни за американските интереси, те могат да бъдат отстранени само със сила. Навремето европейските владетели също стигат до този извод в резултат от горчивия си опит от Трийсетгодишната война, разтърсила Стария континент през ХVІІ век. По онова време могъщите командири на наемническите отряди, като Албрехт фон Валенщайн например, излизат изпод контрол. И само убийството на Валенщайн и утвърждаването на почти абсолютната власт на европейските монарси, позволяват тази война да бъде прекратена преди да е опустошила напълно континента, което пък се оказва от ключово значение за съхраняването и по-нататъшната експанзия на Европа (по-късно европейците експортират вътрешните си войни в различни части на света, но това е друга история).

Сливането на "държавата на националната сигурност" с двете основни политически партии

Джими Картър е последният президент на САЩ, опитващ се по някакъв начин да контролира "държавата на националната сигурност" (National Security State – доктрина, оформила се през периода 1945-1954 и отреждаща ключова роля във формулирането на американската политика на силовите структури като Департамента по отбраната и разузнавателната общност – б.р.). Той съкращава броя на американските стратегически бомбардировачи В-1 и се опитва да постави в основата на външната политика на страната защитата на човешките права. Картър обаче се превръща се в обект на подигравки заради „наивната“ му позиция му относно ядрената война и е яростно критикуван за "слабостта" си по въпросите на отбраната. Както е известно, поражението му на президентските избори през 1980, спечелени от Роналд Рейгън, доведе до 12-годишната доминация на президенти-републиканци, по време на която рогът на изобилието буквално се изля над Департамента по отбраната. Това принуди Бил Клинтън и ръководството на Демократическата партия да си направят съответните изводи и също да прегърнат концепцията за "държавата на националната сигурност", макар и придавайки и една по-привлекателна и приемлива за избирателите форма. Този изгоден за военно-индустриалния комплекс "десен" завой на демократите при управлението на Клинтън им помогна да избегнат обвиненията, стоварили се навремето върху Картър - поне докато републиканците не решиха да повишат залога, ориентирайки се (след събитията от 11 септември 2001) към поредица от "кръстоносни" войни в различни точки на света.

След изборите през 2008 Барак Обама не направи почти нищо за да промени курса, наложен от предшествениците му и не дръзна да отправи открито предизвикателство към доминиращите във Вашингтон войнствени кръгове.

Републиканците обаче не реагираха на това със смекчаване на критиките срещу президента-демократ, напротив атаките им срещу него достигнаха качествено ново равнище. Как иначе можем да си обясним поканата на председателя на долната камара на Конгреса Джон Бейнър към израелския премиер Бенямин Нетаняху да произнесе пред конгресмените скандалната си реч от началото на март 2015, насочена директно срещу "омиротворяващата" политика на Обама по отношение на Иран и радикалния ислям?

Истината е, че след провала на доклада на Сената на САЩ за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ (след който позициите на Управлението, вместо да отслабнат, станаха още по-силни), вече не се упражнява никакъв сериозен контрол (да не говорим че липсва всякаква опозиция) върху "държавата на националната сигурност". Последните междинни избори, на които триумфираха ястребите републиканци, както и прогнозите за резултатите от президентските избори през 2016 не дават никакви основания да смятаме, че този контрол може да бъде възстановен в обозримо бъдеще.

"Подкрепата за американските части" като тема за размисъл

Напоследък стикерите с надпис "Подкрепете нашите военни" могат да се видят навсякъде. Всъщност, в този слоган "подкрепата" се изчерпва предимно с мълчаливото съгласие на обществото с новия американски стил на водене на войни. Истината е, че превърнахме нашата формирана изцяло на доброволен и наборен принцип армия в своеобразен "чуждестранен легион", разполагайки отново и отново военните си части в различни отдалечени зони на сражения и ангажирайки ги без всякаква мярка в безмислени войни. Вместо да признаят грешките си, лидерите на Америка полагат огромни усилия за да ги прикрият, неудържимо рекламирайки нашите "победоносни бойци" като някакви галактически супергерои. Това може временно да успокои колективното национално съзнание, но не и да помогне за спечелването на безкрайните войни на Америка, нито да спаси живота на американците, участващи в тях.

"Редактираните" войни

Както се посочва в публикувания през декември 2014 доклад на Сената за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ, войните, които води Америка, се "редактират". Тоест, забранява се да се говори за грешките и престъпленията свързани с тях, а онези, които го правят, биват наказвани, макар че САЩ официално не се намират във война с никого. Впрочем, обявяването на война вече не се обвързва с волята на нацията, т.е. то вече не се прави от Конгреса, както го изисква американската конституция. Вместо това, на американците се внушава да не обръщат особено внимание на военните разходи и жертвите, особено ако последните са чужденци (в крайна сметка, както твърди в автобиографичната си книга убитият наскоро от свой колега „легендарен“ американски снайперист Крис Кайл, последните са просто "диваци").

Концепцията за "редактираните" войни цели да прикрие истината за реалната цена на осъществяваната от САЩ агресивна политика от американския народ, макар че няма как да я скрие от чуждестранните наблюдатели. Невежественото и апатично управление, осъществявано под егидата на "държавата на националната сигурност", на практика представлява сенчеста власт, паразитираща върху чувствителната тема за сигурността на американците.

Инфлацията на заплахите

Много от нещата, които се случват днес, сме виждали и по време на студената война. Продават ни страх - в началото на ХХІ век на американското общество се внушава, че е изправено пред все нови и нови заплахи - от Ислямска държава до вируса Ебола. По-важното обаче е, че страхът убива разума и потиска дискусиите. Така например, през ноември 2014 сенатор Линдзи Греъм предупреди, че Ислямска държава (ИД) и нейната армия настъпват към Америка за да ни избият. Разбира се, ИД е регионална сила, която няма възможност да предприема сериозни операции срещу САЩ. Но колкото и банални да ни изглеждат тези страхове, те продължават и то ефективно да се насаждат в американското общество, затова не е чудно, че американците са склонни да силно да преувеличават заплахата, свързана с Ал Кайда, ИД, или друго "поредно чудовище". Преди няколко десетилетия, т.е. още по времето на студената война, като млад офицер от ВВС посетих базата на Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD) в планината Шайен. Това е истинска крепост, способна да издържи ядрен взрив с мощност пет мегатона. Тогава си дадох сметка, до какво би довела една ядрена война между САЩ и Москва. Затова ще ме извините, че днес не треперя от страх при мисълта за Ислямска държава. Независимо, че опасенията, свързани с нея са основателни, Америка следва (както казва Хилари Клинтън, макар и по съвсем друг повод) "да се държи по-мъжки, а не да изпада в паника".

Възприемането на света като "глобално бойно поле"

В "крепостта Америка" всички сфери на човешкото съществуване започват да се разглеждат като сфери на борба. Това се отнася не само за по-голямата част от планетата, моретата, въздуха и космоса, както и за държавните граници или за все по-милитаризиращите се полицейски сили, но и за информационната сфера. В тази връзка си струва да си припомним за 17-те тясно преплетащи се помежду си организации, формиращи "разузнавателната общност" на САЩ и тяхната непрекъсната "борба" за информационна доминация във всички сфери на човешкото общуване, както и за контрол над всичко и всички. Да не забравяме също за водещата роля на "държавата на националната сигурност" в кибервойната с реалността (на практика именно Вашингтон стартира първата кибервойна в историята, използвайки срещу Иран компютърния вирус Stuxnet).

Струва си да се замислим за всичко това, в качеството му на глобална матрица, основаваща се на войната и обслужваща корпоративните комплекси, формирали се около Пентагона, Департамента по национална сигурност и разузнавателната общност. Тази милитаризирана матрица не изпитва угризения нито заради 1,45-те трилиона долара, изразходвани за многоцелевия стелт-изтребител от пето поколение F-35, нито от перспективата САЩ да изразходват през следващите десет години 355 милиарда долара за "модернизацията" на ядрения си арсенал, който Барак Обама тържествено обеща да съкрати и дори напълно да ликвидира през 2009.

Войната като норма

Терористичните нападения от 11 септември се случиха преди почти 14 години, което означава, че днешните американски тинейджъри не помнят времето, когато страната им живееше в мир. "Военното време" се превърна в норма, а светът - във вълшебна приказка.

Това което наистина е крайно нетипично за Америка през ХХІ век е наличието на каквато и да било ясно формулирана визия, как да живеем на планетата в мир със себе си и с другите нации. Вместо това войната, подхранвана от постоянно нагнетявания в обществото страх, определя атмосферата, в която растат младите американци. Това е техният свят, това определя живота им, макар че те самите едва ли са наясно за какво всъщност става дума. И това е най-коварната опасност за всички тях.

Как бихме могли да защитим децата си от тази държава на перманентната война и от самата война? Сещам се само за един начин - да спрем това безумие. Напълно и изцяло. Да престанем да водим непрекъснато войни и да превръщаме войната в част от живота си, т.е. да я приемаме като нещо нормално. Защото войната е нещо крайно и ненормално и в никакъв случай не бива да се превръща в норма и ежедневна реалност. За Америка все още не е късно да го направи този завой.

--------------------------------------------------

* Авторът е полковник от резерва на американските ВВС и преподавател в Технологичния колеж на Пенсилвания

 

Нямам представа какво накара един водещ в БНТ, Бойко Василев да определи починалия Димитър Паница като възрожденец – вероятно има своите аргументи, и дано да са добре мотивирани, защото за мен лично, последното, което би могло да се каже на този емигрант е, че е бил възрожденец!

Емигрантът Паница захвърли почетното членство в БАН, заради това, че Комисията по досиетата огласила агенти на бившата Държавна сигурност там?

А той, Паница, на кого служеше, за да даде всичко от себе си и вкара Сергей Антонов в гроба! Да не би на „Булгарплодекспорт”?

Човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде българска следа в атентата против главата на Римо-католическата църква, изрази възмущение от това, че в БАН работели хора, свързани с бившата ДС! Е, те поне са работили за националните интереси за разлика от Паница, който плати да се развие истерията около уличаването на България в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Има известна разлика все пак – да не говорим, че в опозоряването на България няма нищо възрожденско!

Известно е, че в дъното на създаването, раздухването и истерията с българската следа беше ЦРУ – дойде време и оттам си признаха, че са знаели, че българите нямат никакво участие в този атентат!

Т. е. оказа се, че ЦРУ си призна, макар и с половин уста, а Паница даже не счете за нужно да се извини на българската държава, за оклеветяването на която плащаше на Стърлинг!

Нямам обяснение защо определят Паница като родолюбец едни двама бивши президенти – Желев и Стоянов, но пък от друга страна като се върна към „родолюбието” на тях самите – то в техните очи Паница си е отвсякъде родолюбец!

За Паница за първи път чух от дядо си, който добре познаваше това лице – в онези години той не изгаряше от желание да говори за Паница, но едно помня и не забравих - думите му: „Дими Паница не е човек, с когото да е чест да общуваш!”

Ако за Желев приносът на Паница за следването на дъщеря му е акт на родолюбие – то тогава няма как да го оспоря, въпреки че за мнозина да подпомогнеш едно момиче да учи би се приело по-скоро като лична услуга на семейството – но, нейсе...

Интересен фрагмент от биографията на Паница е свързан с януарските събития от 1997 година, което малцина знаят или помнят.

„Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари?” попита журналистката от в. „Труд” Светлана Джамджиева бившият министър на вътрешните работи, Николай Добрев на 9 януари 1998 година.

"Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия..." - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили."

Добрев сподели тогава пред Джамджиева, че има справка за финансирането на протестите, която справка той й показа: "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница"...

Та днес, когато по причина кончината на Паница някои псевдородолюбци се опитаха да му създадат някакъв идеалистичен образ – то не можах да се въздържа  да не запитам: „Каква работа имаше един, свързан с оклеветяването на България емигрант, да спонсорира протести пред парламента, които ескалираха и в самия парламент?

Откъде накъде точно не друг, а Паница спонсорира деяние, което бе нав сичкото отгоре и наказуемо според действащото законодателство? Протестите, в чието плащане се включи финансово и Паница се осъществиха с много наляти пари, въпреки, че още в края на м. декември 1996 премиерът Жан Виденов си бе подал оставката и като министър-председател и като лидер на социалистическата партия. Т. е. причина за протести реално нямаше, тъй като бе налице оставка на премиера!

Но да се върна към най-големия грях на Паница

– този, който разби живота на един невинен българин и го прати без време в гроба...

Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Междувременно никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво бе констатирал и съобщил на щатските сенатори Мелвин Гудман.

Тук дойде и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да?

Защо припомних връзката на Паница с ЦРУ? Защото в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия, Ленко Ленков, от фондацията на Паница каза: "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година". В същото предаване тогава Ленков поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца...

Само че в момента на предявяване на претенции към вземане на архива, Ленков не бе служител в нито една от изброените институции, а що се отнася до понятието „канцелария на двореца” – такова не съществува в българския правен мир още от поне пет десетилетия.

Аз самата съм историк по образование и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история имаше нещо много смущаващо. Защо точно Паница тръгна да се занимава с изискването и получаването на тези архиви - на този въпрос никой не се нае да отговори. Защо архивите му се оказаха толкова жизнено важни, че даже спретна подписка за връщането им? И за това не се чуха причини.

В навечерието на визитата на Владимир Путин, Д. Паница даже оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава.

За сравнение ще припомня, че оригиналът на „История славяноболгарска” се намира в Гърция, тъй като така нареченият бивш президент Петър Стоянов си позволи да върне една от най-ценните реликви на България.

В Лондон, в Британския музей се намира българското безкрайно ценно "Четвероевагелие" на Иван Александър, но никой не си го е поиска в годините на прехода...И на фона на тази липса на интерес в родината да се върнат безценни реликви – внезапно емигранта Паница се изписа събирач на архиви!

Един друг интересен момент от дейността на Паница научих една неделна утрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването „Отпечатъци”. По повод филма, по който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови, да се забрави как бе опозорено името на България и да си остане така за историята и за поколенията!

Въпреки огласяването на съдържанието на Доклада на ЦРУ, който оневини, макар и със закъснение България, години минаха, а въпросният Паница така и не намери в себе си приживе сили, време и достойнство лично да се извини за мръсното дело, с което увенча живота си – да спонсорира оклеветяването на родината му.

Лошото е и друго: нито един политик не поиска от Паница да се извини на страната ни за позора, който й нанесе, спонсорирайки Клеър Стърлинг – „откривателката” на така наречената българска следа в покушението срещу папа Йоан Павел Втори.

Това ли е родолюбие, това ли прави един човек възрожденец – да плащаш, за да се клевети родината ти?

Съмнявам се, че френският президент Жак Ширак е бил наясно на кого дава званието Рицар на Почетния легион, когато удостои с него Паница.

Съмнявам се, че и в Съвета на Европа са били наясно когато награждават Паница с почетен педал „Pro Merito” за заслугите му за демократизацията в Източна Европа.

Лошото е, че един български президент, Петър Стоянов си позволи да награди Паница с най-високото отличие „Стара планина” първа степен, но не трябва да се пропуска фактът, че след тази награда идват другите за Паница: на Съвета на Европа и на френския президент!

Международният институт за стратегически проучвания /IISS/, който се занимава с политико-военните конфрикти в света едва ли случайно бе взел за свой член точно Д. Паница, като един от многото български емигранти.

Паница бе член на Борда на Нов български университет, а проф. Богдан Богданов, като президент на Нов Български Университет бе оповестен като сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност!

Е, как така Паница прие този факт, а спрямо БАН и огласени сътрудници на ДС там, се отказа от почетното членство?

"Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", написа Димитър Паница в писмото си до акад. Съботинов по повод оттеглянето си от почетното членство в БАН.

Той поиска покаяние, той поиска извинение!? Той потърси гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени!?

Той, който отдавна трябваше да се покае пред майка България!

Той, който отдавна следваше да поиска извинение за позора, с който покри родината си, спонсорирайки една клевета?

Той, който не намери достойнство да се извини и покае?

Има събития, които карат човек губи дар слово...


 

И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света

В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.

Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.

„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.

Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.

От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.

Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.

Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник…

Можем ли?

Можем.

А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?

Не, не може.

Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.

Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя…

Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:

Невинен до доказване на противното,

което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.

И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.

Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности.

Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека?

Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.

От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.

Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…

Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..

Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това, кой трябва да отиде на лекар…

 

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

 

Главният редактор на в. "Свободен народ" Иво Димитров припомни за това предупреждение в НТ СКАТ!

В първите минути след взрива

Министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов са били предупредени от генерал Петреъс, шефът на ЦРУ, че има данни, че Ал Кайда ще нападне България!

Това припомни в студиото на НТ СКАТ, на 30 юли, в предаването "Дискусионно студио" главният редактор на в. "Свободен народ", Иво Димитров!

Протоколна снимка на Борисов и Цветан Цветанов с генерал петреъс, шеф на ЦРУ, разпространена от посолството на САЩОказва се, че всичко изговорено в продължение на 12 дни след атентата, от кого ли не са лъжи, лъжи и отново лъжи, тъй като и Борисов, и Цветанов се опитаха да заметат под килима това посещение, а Борисов се похвали, че генерал Петреъс му е бил личен гост! Признание, което по-късно посолството на САЩ опроверга най-безцеремонно!

Сигурно нежно гали слуха да повтаряш в унес – „сътрудничеството с партньорските служби”, „имат ни доверие”, или да стоиш до паркинга на летището в Сарафово и да даваш интервю, след интервю, като само екипите на телевизиите се сменят!

Цветанов - интервю след интервю от паркинга на летището, на живоСигурно много бързо се повишава самочувствието на един носил папки чиновник да го ръкоположат за министър на вътрешните работи, въпреки че сигурност и резултати по сигурността не се създават с манипулации, интриги, уволнения, или закичване на ръкавели от Сикрет Сървиз – службата по сигурността и обслужването на администрацията на президента в Белия дом!

„Съжалявам, че няма да мога да кажа някакви подробности от разследването, защото към настоящия момент колегите с това, с което разполагат по разследването е чисто оперативна работа, която не може да бъде споделена, защото би могла да възпрепятства разследването и стигането до организацията, която извърши този терористичен акт” заяви рано сутринта, в деня, в който щеше да заседава Консултативния съвет по национална сигурност при президента министър Цветан Цветанов.

Предварително, високопарно и невярно ...

Нито тези, които разследват взрива на паркинга на летище Сарафово са колеги на Цветанов, нито са разследващи екипи към българските спецслужби.

Нека да говорим с истински факти!

ДАНС като структура, пряко свързана с националната сигурност няма разследващи функции по закон. Т. е. към нея или в нея няма разследващо специализирано звено, подсигурено със съответните високотехнологични лаборатории.

ГД БОП е структура, който се води като антитерористична, но за ГД БОП разследват дознатели от МВР /?!?/, а не специализирани в разследвания следователи!

Т. е. в България има проблем със сигурността, но не от липса на кадри или пари, а от липса на държавническо мислене на политици, които в последните три години можеха да създадат специализирани екипи от спецслужители, следователи към тях и съответно оборудваните лаборатории към тях.

Вместо да бъдат запълнени още преди три години тези липсващи структури със съответните екипи, нещата в МВР са сведени до твърде махленско равнище: да откраднем от парите, за които никой нищо няма да ни каже!

По този повод, екип на в. „Сега” публикува, че Резервът на държавата за предотвратяване и овладяване на последиците от бедствия се използва от МВР за финансиране на дейности със съмнителна спешност и целесъобразност.

И защо не – кой ще се опъне на Цветанов? Кой би посмял да поиска пари от полагаемите се по дейност и бюджет, кой би контролирал изземването на пари от МВР, от средствата за бедствия и аварии?

Бедстващите в село Бисер ли, пострадалите от земетресението в Перник ли, или пожарникарите ще поискат модернизиране на оборудването, както и закупуване на стълби за погасяване на пожар по високи етажи?

Два неоспорими момента има в случая с взрива на летище Сарафово:

Липса на адекватна външно-политически стратегия в дипломацията, която води страната ни в лицето на

  • един непрофесионално подготвен външен министър,
  • един вечно изпровизиращ премиер и
  • един твърде бос в международните отношения държавен глава.

България вероятно е една от малкото държави, която води външната си политика както дойде, без анализ и прогнози за перспективи или последствия от специалните служби.

Другото, което също липсва в страната ни като част от евентуалната превенция за терористични атаки е недокомплекта към спецслужбите /от следователи, учени, геополитици, лаборатории, психолози/, база данни за всички терористични групи по света, база данни с характеристики на радикални религиозни и екстремистки водачи и групи.

Да не говорим за база данни със софтуер по начина на финансиране на терористи, връзките им с организираната престъпност в различните държави, както и политиците, гравитиращи около тях.

На партньорските служби е добре да се разчита за ползването на техни бази данни, което далеч не изчерпва рамките на професионалното взаимодействие.

Липсите на изградени специализирани структури и екипи за работа, превенция и реакция в страната ни, възпрепятства каквато и да било дейност по превенция на нашите спецслужби за евентуален терористичен акт.

Най-вярно е да се каже, че всичко в България работи някак самостоятелно и виси без връзка със съответни и близки данни.

С човешкия ресурс също е така: във всяка една самостоятелно взета спецслужба има специалисти, има и база данни, но взаимосвързаността със сродни служби в страната не е както трябва.

Равнището на професионализъм в различните спецслужби е различно: така например в ДАНС може и да са останали добри анализатори, експерти по геополитика и прочие, но техният професионализъм е доста по-висок от равнището на оцелелите в ГД БОП. Т. е. всяко взаимодействие на ДАНС с ГДБОП няма да породи съотвестващи на професионализма и експертността взаимодействия.

В това отношение политиците подхождаха отговорно, само когато трябваше да правят чистки, да назначават послушни и верни хора. А това определено стопира резултатността и адекватността на взаимодействието, както и бързината на реакция при възникване на терористични инциденти.

В случая „Сарафово” не е важно, дали е имало или не изпреварваща информация. Информацията никога не е свързана с дати или други данни. В Сарафово нямаше елементарни мерки за осигуряване на сигурността на пътуващи и пристигащи – никой не казва и дума за ненаправеното по сигурността на този изходен и входящ пункт на България.

Повтарям: МВР не е проверило планът за сигурността на летището и прилежащия му паркинг, охранявани от обикновени полицейски служители, ако изобщо концесионерите са представили такъв план.

Имало ли е такъв план от концесионера или отново ще се стъкмяват със задна дата документи, за да се оневини вътрешният министър и екипът му по недогледаното и несвършеното? Каквото и да не си поднесе със задна дата, фактът си е факт - паркингът се охраняваше /силно казано/ от обикновени полицейски служители или фирмени охранители по договор.

За какъв пробив, за какви спящи клетки може да говорим – има ли ги, или ги няма, след като елементарни неща, свързани със сигурността на идващи и заминаващи туристи не бяха свършени? поне към датата на взрива.

Сигурността на една държава не е в пътуванията по света на министър и Главен секретар, прегръдките с шефове на полицейски служби или ръкавели от Сикрет сървиз за пред журналистите!

На 27 юли едновременно чухме две взаимноизключващи се констатации:

От една страна президентът призна „Има проблем със сигурността”, от друга шефът на групата на мнозинството Красимир Велчев заяви: „Службите си вършат работата добре”.

Всеки би казал след тези две констатации, че щом има проблем в сигурността, няма как службите да си вършат добре работата! Та тъкмо работата на службите е да няма проблеми в сигурността!

Причината за такъв извод е проста: политическите причини да се твърди, че службите си вършат добре работата не правят услуга на никого, по-скоро – вредят.

Ако беше вярно твърдението на въпросния Красимир Велчев и редица отговорни партийци от ГЕРБ, че службите работят добре, то тогава би следвало да се намери някой да попита: как така паркингът на летище Сарафово не е би охраняван по-добре, за да може да се предотврати евентуално влизане на атентатор с взрив?

Как така не се намери никой от службите да е на това летище, за да спре и разпита разхождащият се близо час пред камерите турист, каква е причината за неговите разходки и да се потърси кого прикрива той с тези разтакавания пред камерите?

Имаше ли на летището, пред камерите човек, който да е подготвен, за да забележи и се впечатли от нетипичното и несвойственото поведение на турист на летището?

Едно е да са подготвени добре служители в спецслужбите, второ е да работят добре с партньорски служби – а съвсем различно е да не допусне едно летище и паркингът му да са на свобдно влизане и излизане.

„От оперативна гледна точка си изпълняваме задълженията добре – така заяви Константин Казаков, шефът на ДАНС! Тук нещо не се връзва, но ще се съглася, че Казаков няма друг начин, освен като шеф на ДАНС да признае, че работят и си изпълняват задълженията добре – обратното би означавало да си подаде оставката и да си тръгне!

В оперативно отношение ДАНС, служба „Военна информация” към Военното разузнаване се провалиха – коментира за „Хроники” експерт по сигурността от запаса.

Бивш дипломат разясни, че Националната разузнавателна служба има свой представител в Никозия /Кипърската република/, Военното разузнаване има свой представител – военно аташе в Кипър.

Защо тогава нашите служби не са били информирани как преди месец и половина кипърските тайни служби са осуетили атентат срещу израелски туристи, подготвен за извършване по същия план, както се случи на летище Сарафово!

Същия модел за атентат, срещу израелски туристи, но в Кипър атентатът е бил осуетен! За разлика от този, който се случи у нас на 18 юли!

Ако бяха информирани, или бяха взели сериозно случаят с предотвратения атентат в Кипър - нали щяхме да видим как се въвеждат строги мерки за пропускане на заминаващи и пристигащи пътници?

Ето част от разговора на Цветанов в телевизия bTV в деня, когато имаше и обявено изслушване на вътрешния и външния министър от депутатите по атентата:

Цветан Цветанов, в студиото на bTV в деня преди изслушването в парламента„Водещ: ...в Кипър, малко преди да избухне в Бургас трябваше да избухне и в Кипър, но там заловиха терориста, там полицията се справи, защо – тук – не, там – да?

Цветан Цветанов: Подадена е информация и колегите са я отработили.

Това ли е представата на Цветанов за ползата от подадената информация – някой в България да я получи и обработи?

Ако не е докладвано от военния аташе и представителя на НРС в Никозия на тайните ни служби, то няма как българските спецслужби да не са научили по друг път за този осуетен атентат! Тогава защо в България, на летища, пристанища, жпгари, автогари не се затегнаха мерките, за да се следи да не се случи такъв атентат и да се организира адекватно противодействие?

Всеки, който казва, че може да бъде предотвратен такъв акт е популизъм! – заяви Красимир Велчев от управляващата партия ГЕРБ в парламента.

Какво трябва да отбележим тук, че кипърските тайни служби са популисти, щом са предотвратили готвен терористичен акт срещу израелски туристи?

Дванадесет дни след атентата

полетите от и до летището в Бургас се изпълняват при повишени мерки за сигурност, кучета-ченгета душат излитащи и кацащи в Бургас. Автобусите, които превозват туристи, трябва да имат пропуск, а престоят им пред терминалите е по график.

Дванадесет дни СЛЕД атентата мерките за сигурност са засилени. След атентата! Дванадесет дни!!

Преди Изслушването

Секретното изслушване за терористичния акт от 18 юли "започна" в студиото на bTV, където Цветан Цветанов отново изсипа факти и данни, гарнирани с хвалби и прах в очите!

Има неща, които могат да се казват – има неща, които не трябва да се огласяват.

Има неща и действия, които може да се извършват, има действия, които не е редно да се предприемат.

Министърът на външните работи, Николай МладеновВ друга телевизия, Нова, външният министър изсипа торба нелепости и нищо сериозно като довод за свой принос по предотвратяване на атентата:

"Атентатът в Бургас не беше насочен срещу България, а срещу Израел и израелски туристи, за да се покаже на държавата Израел, че до техните граждани може да се стигне до всяка точка по света", коментира пред Нова телевизия Николай Младенов. "Атентатът е бил целенасочено подготвян в продължение на години", каза още Младенов, но отхвърли тезата причината за него да е във външната ни политика, най-малко поради това, че той действа или по чужда заповед, или за да изпълни чужда воля. И никога в интерес на страната ни.

„... Нашата външна политика няма нищо общо с този атентат. Ако беше така, цел на терористите щеше да е наш обект, както в Кербала", обясни министърът.

"Трябва и да си дадем сметка за реалните параметри на случилото се - когато битката цели да порази граждани на друга държава, изглежда по друг начин", каза Младенов. - "През 90-те години основните външнополитически теми са били на Балканите, сега са в Близкия изток и ние трябва да заемем правилната страна", коментира външният министър.

Преди терористичния акт или защо гръмна взривът на паркинга пред летище Сарафово - една посока за версия

На 27-28 май в Правец се проведе среща на сирийската опозиция по инициатива на външния министър Николай Младенов. Според информацията на МВнР това е първото подобно събитие, което събира на едно място трите основни опозиционни групи. Тогава домакинът на срещата - Николай Младенов, заяви, че на фона на случващите се кръвопролития в Сирия трябва да се направи всичко възможно, за да се убеди международната общност да бъде по-активна за спирането на насилието.

Срещата завърши с приемане на документ, в която се казваше, че "осъдителните декларации на международната общност вече не са достатъчни за защита на сирийския народ".

Няколко дни по-късно - на 1 юни, сирийският посланик отлетя за страната си, след като Външното ни министерство го уведоми с нота, че трябва да напусне България.

Тогава никой не бе все още наясно, че Пентагонът ще признае, че Ал Кайда се бие в Сирия...

Ислямстки екстремисти, а именно бойци от иракския клон на Ал Кайда участват вероятно в Сирия, но нямат "особено силно присъствие", съобщи говорителят на Пентагона Джордж Литъл.

"Не мога да изключа възможността да има екстремисти в Сирия, но никой не бива да мисли, че Ал Кайда от Ирак има голямо или изключително силно присъствие", заяви Литъл пред журналисти.

В началото на юли иракският външен министър Хошиар Зебари потвърди, че преминаването на бойци на Ал Кайда в Сирия способства за подхранването на конфликта...

*           *          *

Трябваше ли да се стига до изслушване на вътрешния министър Цветан Цветанов в парламента, до истерията му и до безкрайните пробойни по осигуряването на сигурността от терористични актове в страната?

Цветан Цветанов използва телевизионното предаване на 27 юли сутринта преди изслушването, за да тушира някои обвинения по разследването и пускането на различни версии с цел манипулация на гражданството по извършения терористичен акт:

„Няма да мога да кажа подробности от разследването. Към настоящия момент колегите разполагат с чисто оперативна информация, която не би могла да бъде споделена, защото би могла да възпрепятства разследването и стигането до организацията, която извърши терористичния акт... Важното е да се придържаме към официалната българска позиция", заяви Цветанов и добави, че „разследването не е иззето от българските служби... Експертите това, което установиха, които работиха по експертизата, която трябваше да бъде направена за взривното вещество, за начина, по който е направен взривът, за начина, по който е задействан взривът, това е лицето, което извърши този терористичен акт...

... Знаете, че от там бяха иззети около 140 чувала. Всички тези 140 чувала, всяка една частица е събрана, за да се направи съответните...

… тук искам да добавя нещо, което е изключително важно, за да разсея всякакви съмнения. От самото начало на разследването и последствията от този тежък терористичен акт, всичко беше под прякото наблюдение на Окръжната прокуратура в Бургас и също така с пристигането на представител от националното следствие в лицето на следовател Илиев. Следовател Илиев беше през цялото време, в рамките на 24 часа от момента на пристигането му на летище „Сарафово”. И трябва да ви кажа, че всичко беше извършено под негово наблюдение, заедно с дознателите, които бяха осигурени и това, което беше осигурено като следователски екип...

... Първото, което беше предприето като действия, е да бъдат разпитани при възможност израелските граждани, които са в състояние да дадат свидетелски показания след като бяха приведени в болницата. Това беше направено. И на по-късен етап следствието даде възможност тези израелски граждани да напуснат страната, след като те свършиха своите процесуално-следствени действия. Това, което също беше предприето – докато не приключи огледът от служителите от СДОТО, не бяха допуснати служители от други служби да бъдат на мястото и да участват в събирането на целия този доказателствен материал. След като събрахме всичко това, което ви казвам, около 130 чувала, и беше направена допълнителна експертиза със задълбочен анализ в София, тогава вече сме ползвали и експерти от Интерпол, Европол, от службите на Израел, от службите на САЩ, за да може действително с експертизата и с повечето практически опит на такива подобни терористични актове да вървим към разследване.

… Вижте в момента ние говорим за следтерористичен акт. Може да се предположи, че има някои пропуски, които са допуснати... За всеки един предстоящ туристически сезон, било то зимен или летен се предприемат определени мерки и действия от правоохранителната система в партньорство със съответните специални служби. В тази връзка вие знаете, че ежегодно се командироват служители от вътрешността на страната към съответните зимни или летни курорти. И два пъти в годината аз като министър на вътрешните работи заедно с всички европейски посланици провеждаме подобни срещи след приключване на сезона, за да можем да отчетем и да направим един цялостен анализ, да планираме последващи мерки, които да бъдат надграждащи за оптимизирането, сигурността и това, което е важно за всички туристи, които идват в България. Трябва да ви кажа, че от всички тези комплексни мерки, които са предприети, ние имаме една по-голяма сигурност по туристическите курорти…

… Работим денонощно и основната ни цел е изваждането на този случай.

  • Първо, чувалите са 140, а по-нататък в интервюто вече са 130;
  • Израелските туристи хем са разпитани, хем е изчакано да дадат сведения когато са в състояние да го направят!

Само че в момента, в който дойдоха от Израел съответните служители – съвзели се, несъвзели се – израелски туристи бяха качени на самолет на израелската държава и си отпътуваха в родината!

Не е хубаво да се лъже и то по телевизията! Ако израелските туристи бяха изчакани, за да бъдат разпитани, то тогава разследващите щяха да научат за скандала, възникнал между израелски турист, приятеля му и снимания за атентатор!

Това научихме като свидетелство от далечен Израел, а не на родна почва и то от туристка, която все още се възстановяваше в израелска болница – т. е. беше заминала невъзстановена за родината си! Т. е. тя не е била разпитана в България от дознателите!

Като стигнах до дознателите няма как да не попитам – какъв човешки, експертен и специализиран професионален ресурс има МВР в Бургас, та едни от дознателите му да разпитват човек по човек, други да събират частица по частица, да слагат всяко отделно веществено доказателствено средство в пликче, да го описват, преди чувалите да отпътуват за столицата?

Това сайтът „Хроники” попита още на 20 и на 25 юли. Единствен постави тези въпроси и последваха потоци от обяснения от премиера Борисов и министърът на вътрешните работи Цветанов как туристите били разпитани преди да заминат! Не са разпитани – защо трябва да се говорят неистини и да ни опровергават от Израел?

Не е хубаво да се лъже!

В доклада си ДАНС въобще не са разписали изречение,

че има някаква опасност от тероризъм, тогава на какво основание Цветанов твърдеше, че в ДАНС има изграден център, който е изцяло с компетентност относно действия за борба с тероризма?

Там /в ДАНС – бел. Л. М./имало изградени връзки със съответните партньорски служби в реално време.

В реално време може да действат изградени връзки, в реално време може да се реагира, но да се градят връзки с партньорски служби в реално време ???

Тези връзки или са изградени, или не са... защо не мине в отпуска си Цветанов един бърз курс по български език, за да не говори с недовършени фрази, с неизведена мисъл, и несъгласувани съществителни? Може на наша сметка, може и тайно, но да го поподготвят все пак – работи като министър, не носи папки!

Защо Цветанов е изпаднал в истерия в парламентарната зала и си тръгна ядосан от закритото заседание на парламента?

Фалшивата шофьорска книжка, намерена у атентатора от бургаското летище, е била  засечена преди пет години, през 2007 г. в Пловдив. Това е казал вътрешният министър Цветан Цветанов пред депутатите на закритото заседание на парламента и признал, че не е ясно дали фалшивата шофьорска книжка е била използвана от същия човек.

Началникът на разузнаването, Драгомир Димитров, издигнат и поставен на този пост от Цветанов след уволнението на Кирчо Киров, изпаднал в противоречие, като обяснил, че службата не е получавала сигнали за заплахи, но е работила по такива.

Цветанов продължил да поддържа версията пред народните представители, че атентатът е дело на камикадзе, макар свидетелските показания категорично да сочат, че става дума по-скоро за взрив от дистанция.

Депутатите от опозицията упрекнали службите от сектора за сигурност, че не са взели достатъчно мерки за охрана на туристите от Израел, при положение че наскоро подобни атентати е имало и в други държави.

Скандалът и изпадането в истерия на Цветанов дошли когато се намесил депутатът социалист, Атанас Мерджанов. Ето какво споделя той: „След като вицепремиерът Цветан Цветанов на няколко пъти предупреждаваше, че не бива да се политизира този толкова важен въпрос и даде пример с необходимостта от парламентарен контрол на службите за сигурност, аз го репликирах от място и го попитах за какъв парламентарен контрол той настоява и може да говори, след като той на няколко пъти е викан от нас, представителите на опозицията в комисията и е отказал да присъства. Той самият не желае парламентарен контрол”.

Точно в този момент Цветанов по навик се върнал на 20-те години преход, за да се оневини и хвърли вината за състоянието на спецслужбите върху всички други преди него.

„Започна да си служи с 20-те години преход и да пита - „Вие не сте внесли нито едно предложение по Закона за НРС”, а такъв закон просто не е внесен в Народното събрание...”

След тези думи на Мерджанов, Цветанов, който все още бил на трибуната започнал да тропа с ръка по банката и изпаднал в истерия, а като свършил аргументите и хватките да се оневинява избягал!

Така обясни случилото се в кулоарите на парламента, Атанас Мерджанов, който е член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред.

Видимо ядосан, Цветанов притича от залата до някаква стая, преминавайки бързо покрай очакващите го журналисти.

Заседанието бе прекратено от Цецка Цачева.

„БСП са в състояние да ядосат много български граждани” казал Цветан Цветанов по-късно при посещение във Велико Търново. - Те били доказали това по време на тяхното управление.

От опозицията задавали предимно въпроси с политическа обвързаност, отколкото с конкретика в темата. Когато е даван отговор на въпросите е имало невъзпитано поведение от страна на някои депутати от БСП. „Може би в един момент, когато приключих с отговорите, повиших малко тон, защото смятах, че това трябва да бъде като уважение от депутати към министър, който е дошъл и който всъщност дава обяснения пред тях”, казал Цветан Цветанов.

„В никакъв случай не съм си изпускал нервите, защото не съм такъв човек”, обясни  Цветанов в Търново. Само да има кой да му повярва.

Цял парламент излиза и говори за скандала и истерията, в която той е изпаднал, а главният герой и разправя врели-некипели!

Не е хубаво да се лъже!

За финал засега

ще направя сравнение с една друга страна-членка на Европейския съюз, Германия

Цялото ръководство на федералната криминална полиция в Германия се сменя. Новината бе съобщена от министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих. Той уточни, че директорът Матиас Зегер и двамата му заместници Ломан и Фрезе са уволнени. Причините за кадровите промени са много. Една от най - сериозните е загубеното доверие и невъзможността на ръководството да се справя с предизвикателствата на новите прояви на тероризъм и масови хулигански прояви. Новият директор на федералната криминална полиция ще бъде 57-годишният Дитер Роман, един от доказаните експерти в областта на ислямския тероризъм в министерството на вътрешните работи.

Не ми остава нищо друго освен да попитам: а Цветанов защо още е министър на вътрешните работи?

 

Сложна тактическа партия разиграват на шахматната дъска в Магреба и Близкия изток „Отворено общество”/ Националният фонд за демокрация на САЩ и „Мюсюлмански братя”

Честно казано, в началото не обърнах сериозно внимание на прекалено явното съвпадение на революциите с нежни имена проведени като спецоперации на соросовото „Отворено общество” в Източна Европа и започналите бунтове в Магреба, бързо разпространили се в доста страни от арабския свят. Поне при повърхностен прочит нещата изглеждаха стихийни, подети от народните низини, и движени както обикновено в такива случаи от студентите. В момента в който реших да се поразровя по-надълбоко, от разровеното блато тутакси завоня непоносимо на Сорос…


Ето какво изскочи най-напред от информационния поток, датата е 3 април 2010:

В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”…

А сега да си припомним, кой стоеше в основата на протестите на площад Тахрир, довели до оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост – да, това бяха египетски женски групи!
А тук можете да прочетете фрагмент от статията на американския наблюдател Пол Уотсън, който цитира изявление от миналата година на Збигнев Бжежински, който седи до Джордж Сорос във изключително влиятелната американска неправителствена Международна кризисна група:
Особено ироничен е фактът, че друг един мощен глобалист, член на борда на МКГ, Збигнев Бжежински, предупреди миналата година, че международната йерархия, от която той е ключов компонент, е заплашена от глобално отслабване, което ще бъде предизвикано от млади радикали от страни от Третия свят. Акуратно предсказвайки вълната от бунтове и революции обхващащи като горски пожари огромни райони, Бжежински и неговите колеги глобалисти се подготвят да слепят отново отломките след тях, за да продължат бизнеса си както обикновено, докато хората, които рискуваха живота си в името на реални промени ще се превърнат в жертви на монументална измама…

И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите!

Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното:

На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000
С мотива: Да се засили капацитета и се изгради демократична култура сред туниските млади активисти… Да се организират семинари за развитие на лидерски умения….
Да ви напомня това за цветните революции извършени от Сорос и същия този американски държавен фонд в Източна Европа?

По-нататък:
Асоциация за насърчаване на образованието – Тунис са дарени $27,000
С мотива: Да се засили капацитета на преподавателите от туниските висши училища, за да поощряват демократичните и граждански ценности в техните класни стаи… Да се проведе семинар със 120 преподаватели за педагогическите подходи, основани на демократичните и граждански ценности…
Това определено звучи като финансиране на разпространението на откровена доктрина за революция, в типичен за Сорос и НФД на САЩ стил за инсталиране на ценности, които фундаментално противоречат на традициите на обществата, където Сорос и НФД оперират.

И още:
Изследователския център за проучвания и подготовка МохамедАли – Тунис получава $33,500
С мотива: Да тренира ядрата на туниските групи от млади активисти в лидерски и организационни умения, за да насърчи тяхното участие в обществения живот…
Това са фактите, господа. Да ме прощавате, но тук дори не се използват ефвемизми! Терминологията е пределно ясна – създава се ковачница за „революционни кадри” за нуждите на „смяната на режима”.

След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист…
Едва ли трябва да се съмняваме кой изкара на площад Тахрир египтянките, кой стои зад клането в Бахрейн и най-вече, кой насъска племенните вождове в Либия един срещу друг и всички срещу Кадафи.

Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите?

Отговорът е много интересен.

Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”.

Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде?

Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението.

Въпросът сега е, дали „Мюсюлманските братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара.

Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата.

Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел…

Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му.

Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.


 

Траурна служба в синагогата за жертвите на атентата на летище СарафовоС какво право ще шетат в страната чужди специални служби?

Страшно е като загиват хора от малоумието и фанатизма на екстремисти. Непростимо е да се върви по кръв и части от разкъсани човешки тела, когато чужд гражданин е дошъл в България на почивка.

Зловещо е да се прекъсва по ужасен начин човешки живот, за да се изпълнят нечии политически аспирации.

Няма прошка за убийство на хора, защото животът на човек се дава веднъж...

Нелепата жестока смърт не може да бъде статистика в 21 век.

При взрив в автобус на паркинга на летище Сарафово, в Бургас, в сряда, 18 юли 2012 година загинаха общо седем души - петимата израелци, един българин - шофьорът на автобуса, 36-годишният Мустафа Кьосов, и мъж с неустановена самоличност.

Брифинг на министър ЦветановМВР-министърът заяви в един от десетките си брифинги, че службите разполагат с много голяма информация, която се обменя и анализира, но оттук нататък изявленията на властите ще продължат в много по-разредена форма. Цветан Цветанов обясни, че не може да споделя подробности, а от думите му стана ясно, че такива ще се дават контролирано.

Освен това стана ясно, че от мястото на взрива били иззети „не един, а много чували” с доказателства и документи.

Цветанов не пропусна да изтъкне за взаимодействието, което имали от МВР с „нашите партньорски служби”.

„Предприели сме действия и са извършени съответните процесуално-следствени действия.

„Знаете, че нито споменаваме континенти, нито споменаваме държави” заяви на организирания от пресцентъра на МВР брифинг Цветанов. – Интерпол, Европол и всички държави, които могат да допринесат за разследването на база информацията, която обменяме в реално време и кореспондираме с нашите партньори”...

Трудно е за Цветанов да говори логично и разбираемо – наблюдаваме го поне три години вече.

Вероятно точно по тази причина той не спира да приказва...

„Целият този товар е на територията на София и с апаратурата и лабораториите на територията на София, дирекцията, която се занимава с този вид дейност ...може да имаме анализ на предполагаемия взрив, количества... и механизмът, по който бе задействан...”

”Всичко това, а това са чували, които бяха иззети от мястото и не един-два чувала, а това са множество чували, които бяха прибрани, всичко това трябва да се пресее, всичко това трябва да се анализира, а това над 100 чувала, които бяха иззети вчера...”

Версията на Борисов и Цветанов за терорист камикадзе

Разпространената от МВР снимка на Докато вървеше версия, че взрив е бил поставен в багажника на автобуса, пълен с израелски туристи, се появи фигурата на терорист камикадзе, на което бе приписано извършването на атентата.

„Вече имаме достатъчно данни от всичко това, което беше анализирано, от следствените експерименти, които бяха направени, всичко това, което говори за терористичния акт, който беше направен е извършен от въпросното лице, което реално е камикадзе и неговото разчленяване, всички тези части от тялото които бяха намерени в един периметър от 50-60 метра...”

Тялото на въпросното лице е разчленено, а документът му е намерен невредим, непострадал от взрива, или пламъците, които са последвали след избухването на пламъците, обхванали автобуса?

Едно е да имаш фалшиви документи, непонятно как оцелели от взрив и пожар, а съвсем друго е да си камикадзе!

Че и ислямист!?

Някой отговори ли на този въпрос, или от МВР и правителството смятат, че насреща си имат нискочели идиоти, на които могат да се подхвърлят какви ли не версии.

„Всичко това е извършено от въпросното лице – Цветанов говори за следствени експерименти, а основният следствен експеримент - да се възстанови как е избухнал взривът в пълен автобус, за да се преценят пораженията и да се установи къде е било поставено взривното устройство – такъв експеримент – не е направен още!

Колко ислямисти е виждал на снимка Цветанов да се разхождат по къси панталони, като е толкова отворен?

Бойко Борисов, премиерВерсията, която ни подхвърли Бойко Борисов за камикадзето бе толкова светкавично съшита с бели конци, както и убедеността на Нетаняху, че атентатът е дело на Иран и Хизбулла само час след атентата...

Та преди Борисов да отиде в Бургас, за да съобщи пред камерите за терорист камикадзе /а за това му бяха нужни цели девет часа?!? – бел. Л. М./, Fox News и „Аарец” вече бяха писали за взрив вътре в автобуса?! Взрив, възникнал сред качилите се пътници.

Гардиан съобщава за Иран като замесен в атентата„Експертите са категорични, че това е лицето, което всъщност е взривило” вие знаете, че беше направен ДНК анализ, което даде припокриване на всички тези части, които бяха иззети от мястото... в периметър, около епицентъра на взрива...”

Ще преведа казаното от Цветанов: ДНК анализът е установил, че частите, които са намерени са от едно и също лице! Толкова!

Питам: ДНК анализът ли доказа, че това са части от мъж-камикадзе, избягал от Гуантанамо, както писаха някои медии...

Няма да коментирам как се бяга от Гуантанамо, все пак в този затвор са затворени хора, ПРЕДПОЛАГАЕМИ терористи, без присъди...

Следва уникална Цветанова мисъл: „Разбира се, че работим с всяка възможна предпоставка и се съгласува със съответните представители от съдебната власт, за да може под прякото наблюдение на следовател, на прокурор да се извършат процесуално-следствените действия, за да можем да подпомогнем..”

Из Тълковния речник на българския език:

предпоставка, женски род.

Предварително условие за осъществяването на нещо. Предпоставки за добри умения. 2. Изходен пункт на разсъждение

Кое му е тук предпоставката на министъра,  с която работел – само учител по български език може да обясни...

„Разбира се, това, което може да бъде надграждано, ще се стараем да го увеличаваме..”

Някой наема ли се да преведе тази светла Цветанова мисъл?

Окръжен прокурор Бургас, КалинаЧапкъноваПродължава да стои въпросът кой е поръчител на нападението, обясни окръжният прокурор на Бургас, Калина Чапкънова, пред репортер на bTV. Продължават разпитите на лица, чийто показания имат значение за установяване на личността на лицето, взривило бомбата...съществува само словесен портрет на лицето...

Дали едно подхвърляне на версия е достатъчно, за да се твърди категорично за камикадзе, да се говори категорично за атентатор, за човек осъществил терористичен акт, убил седем души...

Прокурор Чапкънова говори за мъж с арабски акцент, ето защо тук вече е крайно време да уточня, че Иран не е арабска държава, въпреки че населението изповядва исляма.

Иранците са персийци, не араби, и няма причина водещата Анна Цолова да пита репортерката, която прави интервю с прокурор Чапкънова дали цветът на лицето на обявения за камикадзе младеж е бил тъмен?!!

Ако прокурор Чапкънова търси арабски акцент, то тя е на път да следва Бойко Борисов в заблудата и грубата грешка за Иран. Така Чапкънова може да обори, без да иска и израелския премиер Бенямин Нетаняху, тъй като той е категоричен, че е замесена държавата Иран!

След като министър-председателят нарича Иран „арабска страна”, сами разбирате, че да се влезе в този детайл „шинити”, „сунити”, в света на правоверните, това е доста непостижимо за него” – каза в „дискусионно студио проф. Боян Чуков.

Чуков обърна внимание и върху още един детайл: „В страни, където повече от 10 на сто от населението са мюсюлмани, не е препоръчително на тази територия да се правят американски военни бази и да се води дебалансирана външна политика, още по-малко да влиза още по-надълбоко да влиза в конфликта в Близкия изток”, пояснява Чуков.

Препоръчано е от американци, но тук българските им послушници от политическите среди са „пропуснали” указанието.

Дюнердипломацията на Борисов

„България има изключително добра и балансирана политика с арабския свят – каза Борисов на летището в Бургас при пристигането си от столицата. – И не случайно и Иран са се разграничили от този атентат...”

„Сегашният терористичен акт е провал на дюнердипломацията – коментира Соломон Паси изявленията на Борисов за топли отношения с арабските страни. – Не можеш да казваш „Ние продаваме дюнери и затова сме застраховани от рискови ситуации...”.

Разследването на атентата продължава, но как, след като туристите, които преживяха взрива в автобуса на паркинга на летище Сарафово вече са в родината си?!

Как точно ще продължи и приключи при тези обстоятелства разследването, а ако се наложи да се проведат разпити за терористичния акт?

Как ще бъдат разпитвани тепърва свидетелите на случилото се – с видеовръзка с Израел, или?!?

На какво основание туристите бяха пуснати да заминат за Израел преди да са приключили поне първоначалните процесуално-следствени действия?

На този въпрос никой няма да даде отговор, както никой не потърси концесионера на летище Бургас, за да попита как като е взел на концесия аеропорта е осигурил безопасността на летището.

Никой не попита и как МВР е проверило изпълнението на мерките за сигурност от концесионера на летище Бургас.

Атентатът на летището в Бургас е бил извършен от терорист-камикадзе,

който е имал фалшива американска шофьорска книжка, съобщи австрийският „Ди Пресе”.

Израелски военни самолети пристигнаха, за да транспортират гражданите на тази странаСлед терористичната атака срещу израелски туристи в България, Израел търси кой е виновен.

Как? Като изтегля гражданите си и лишава неприключилите следствени действия от свидетелски показания и осигуряване на веществени доказателствени средства?!

Официално видяхме как телата на петимата израелски граждани, убити при атентата на летище „Сарафово”, заминаха за Израел. Петте ковчега с израелското знаме на тях, бяха откарани с военен самолет, който кацна половин час след полунощ срещу петък, 20 юли на летището Бен Гурион в Тел Авив.

Оцелелите от терористичния акт

свидетели на атентата са били в шок поне два дни след взрива, а Израел побърза да ги изтегли?!

Тогава следва да се даде обяснение от съответните ангажирани лица в прокуратурата - разпитани ли бяха израелските туристи, докато са в шок от преживяното или някакви лица от правителството сглобяват и шият с били конци неизвестно от кого подхвърлени версии?

Още отсега е ясно, че израелски туристи не са били разпитани както следва, а още по-малко пък са питани следователите за съгласие дали да заминат те в Израел след като следствените действия тепърва престоят.

Останките на убитите израелски граждани бяха предадени на съответните служебни лица от религиозните институции за извършване на религиозния обичай.

Експертът Славчо Велков по сигурност и борба с тероризма„Атентаторите самоубийци нямат тази практика да се разхождат пред камерите по един час преди да извършат атаката. Наличието на разкъсано тяло и фалшиви документи за самоличност не означава нещо подобно... Мерките за сигурност на летищата са сериозни, а в Израел са изключително сериозни...” коментира в студиото на "Тази сутрин" по bTV Славчо Велков, /един от най-добрите експерти по сигурност и борба с тероризма/ нелогичните моменти във версията, че младеж, заснет на летището с фалшиви документи е камикадзето, взривил автобуса с израелски граждани...

В този смисъл прибързани и опасни са всякакви необосновани версии за евентуални извършители на атентат - включително групировки, цели държави.

Премиерът Нетаняху обяви, че всички следи водят към Иран. Добре, но какви следи, при току що започнало следствие, на което даже свидетелите са отведени в друга държава?

„Ако Израел се възползва и експлоатира терористичния акт в Бургас, за да обоснове необходимостта да удари Иран, България може да се окаже в центъра на водовъртежа и цел на терористични атаки и в бъдеще” каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов.

Като доказателство и продължение на казаното от Николов, в пристанище Варна акостираха четири кораба на НАТО в дните, непосредствено след атентата.

Кой как видя „врага”

Бившият шеф на израелските тайни служби МОСАД генерал-майор Дани Ятом се оказа най-обективен в преценката си за взрива на летище Сарафово: "Мога да приема, че не е имало никакво ранно предупреждение и никаква предварителна информация за възможно терористично нападение срещу израелски граждани в България, защото, когато се появи такава информация, разузнавателните служби на съответните страни я обменят и вземат превантивни мерки. Израел иска да участва в разследването на терористичния акт в Бургас, както и да се изясни какви слабости са допуснати от израелските и българските служби, за да не бъде предотвратен този атентат", посочи Ятом.

Бившият шеф на МОСАД обясни, че е случайност, че инцидентът е станал точно в България, защото израелските граждани навсякъде по света са мишена на терористите. Той обаче смята, че израелските граждани са станали лесна цел, защото районът не е бил добре осигурен.

При неприключило следствие на такъв сериозен терористичен акт чухме, че

атентатът срещу израелски граждани на летището в българския град Бургас е извършен от ливанската шиитска групировка „Хизбулла” с подкрепата на Иран, смята израелският външен министър Авигдор Либерман.

„Хизбулла”, подпомогната от Революционната гвардия на Иран, е отговорна за този самоубийствен атентат. Тази информация е потвърдена, посочи пред израелско радио Либерман.

„Израел е изправен пред световна терористична вълна, финансирана и организирана от Иран”, добави външният министър.

Израелският президент Шимон Перес публикува изявление, в което изрази съболезнования на семействата на жертвите при терористичното нападение в сряда срещу автобус с граждани на Израел в България. Перес обвини за нападението Иран и намекна, че Израел ще предприеме ответни действия.

Израелският министър на отбраната Ехуд БаракИзраелският министър на отбраната Ехуд Барак обвини за атентата ливанската групировка „Хизбулла”.

„Вчерашната атака в България беше извършена от „Хизбулла” – водещият терористичен агент на Иран”, каза Нетаняху по време на пресконференция в Ерусалим.

Премиерът на Израел нарече групировката „дългата ръка на Техеран”.

Нетаняху добави, че е време „всички страни, които знаят истината, не само Израел, да кажат нещата ясно – Иран стои зад вълната от терор и е най-големият износител на терор”.

Атентаторите са били хора на „Хизбулла”. Разбира се, те са имали подкрепата на Иран”, каза Барак пред израелско радио. Веднага след атаката израелският премиер Бенямин Нетаняху говори за „ирански терор” и предупреди, че ще има категоричен отговор.

Иран обяви, че категорично осъжда всички актове на тероризъм след самоубийствения атентат в България, при който загинаха шестима души, сред които петима израелци, предаде АФП.

„Ислямската република, най-голямата жертва на тероризма, смята, че тероризмът застрашава живота на невинни. Тероризмът е нехуманен и ислямската република категорично го осъжда”, заяви говорителят на иранското външно министерство Рамин Мехманпараст.

Той добави, че позицията на Иран е да осъжда всички терористични актове по света.

Накрая ще спомена и за толкова повтаряните „партньори” на Цветан Цветанов и начина, по който ще се води разследването

Мосад, ЦРУ, ФБР, Интерпол са службите, които се споменаваха от вътрешния министър Цветан Цветанов, като участници и разследващи атентата на летище Сарафово. Кой са те и какви правомощия имат:

Мосад, лого"Институт за разследване и специални задачи" е израелска разузнавателна агенция, обикновено се споменава като "Мосад".

Мосад отговаря за разследвания, контратероризъм, и извършва секретни операции, включително и паравоенни дейности, като никъде не е уточнено на чия територия.

Мосад е сформирана през декември 1949 година като "Централен институт за координация", като централна структура, която да координира и създаде взаимодействие между съществуващите секретни служби в Израел — военното разузнавателно управление /АМАН/, Централната секретна служба, известна под съкращението Шин Бет и чуждестрани служби на политически управления. През март 1951 е реорганизирана и превърната в част от кабинета на министър-председателя, подчинена директно на него.

Оттук и въпросът: като какви служителите на Мосад, подчинени на премиера Нетаняху ще разследват престъпление, извършено на българска територия и какво ще бъде заключението от това разследване.

Съмнява ли се някой, че с участието на Мосад няма да има проблем Иран и „Хизбулла” да бъдат посочени като виновни организатори и извършители на атентата? Да не забравяме, че час след взрива, премиерът Нетаняху обяви Иран и „Хизбулла” като единствени виновници за терористичния акт.

ЦРУЦентрално разузнавателно управление, /Central Intelligence Agency, CIA/ е държавна американска разузнавателна агенция, събираща и обработваща информация за чужди правителства, организации, фирми и граждани.

ЦРУ е създадено като служба на директно подчинение на президента – за момента, Барак Обама.

Като спецслужба ЦРУ се занимава с операции под прикритие и добиване и обработка на разузнавателна информация.

Как така в една суверенна държава каквато би трябвало да е България, спецслужба, подчинена на американския президент ще се бърка в разследване на терористичен акт? Какво право има ЦРУ да разследва на българска територия? Нима българската ДАНС някой ще я допусне на територията на Израел, или САЩ за участие в разследване?

Федералното бюро за разследване - /Federal Bureau of Investigation, FBI/ е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.

Основен разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ с легитимност според Глава 28 от Наказателния кодекс /U.S. Code/, параграф 533, на пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони.

От месец юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма, но ФБР може да си разследва на американска територия, като разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.

Нима орган или ведомство, на българското Министерство на правосъдието ще бъде допуснат до Щатско разследване?

Знакът на ИнтерполМеждународната организация на криминалната полиция, широко известна като Интерпол, /International Criminal Police Organization, INTERPOL/ координира международното сътрудничество на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност.

Държавната агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ е българска държавна агенция към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.

Според законодателството, ДАНС извършва дейности по наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със: международен тероризъм и екстремизъм.

Освен това Агенцията, в изпълнение на тези дейности осъществява и оперативно-издирвателна дейност, информационна /изгражда, поддържа и ползва информационни фондове/ и контролна дейност /върху функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация/.

При така изброените факти и обстоятелства ще оставя читателите сами да си отговорят дали разследването ще е манипулирано, и ще се разкрие ли истинския поръчител на терористичния акт.

 

На 1 юни вечерта, по време на тържествената заря-проверка, пред паметника на поета  революционер Христо Ботев държавният глава Георги Първанов отново говори за самозабравилите се във властта, за родоотстъпниците и примирените и задрямалите духове...

Eто какво каза в своето слово държавният глава пред паметника на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България:

{edocs}prezident-botev.doc,600,400,link{/edocs}

Първанов цитира великия поет е революционер: “Да се попитаме” - възкликва Ботев, - в състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо”.

Напоследък отношенията изпълнителна власт – президент се изостриха още повече. Стигна се дотам, министър-председателят Борисов демонстративно да не отиде на тържествения прием по случай празника на светите братя Кирил и Методии, а да предпочете да бъде публика в телевизионно шоу. Сам премиерът Борисов заяви, че повече няма да обръща внимание на президента и че няма да го приема насериозно, и ще говори за него по име!

"Свидетели сме на една последователна кампания за натиск върху медиите. Този закон сам по себе си не е чак толкова значим, но той е стъпка да насади страх у медиите и да се каже, че каквото си е наумило мнозинството, това ще стане, с цел да бъдат уплашени определени медийни среди”, отбеляза  държавният глава.

При посещението си в пернишкото село Витановци за освещаването на новопостроения храм "Вси светии" президентът коментира и вдигналата на крак управниците публикация в британското списание „Икономист”, че в България се поражда страх от полицейска държава. Пред седмицата сп. "Икономист" публикува статия, в която сравняваше България с полицейска държава.

„За коментарите си за полицейщина в държавата списание „Икономист” ползва източници от България. Но аз мога да ви цитирам много статии, които казват, че правителството се справя добре”, заяви Бойко Борисов. Той призова „ние да си гледаме нашата къщичка”, а това, което прави правителството е достатъчно.

"Един държавен глава не може да говори по този начин", възнугодува Борисов пред БНТ, като подчерта, че той нямал намерение да коментира критиките на Първанов, като ги окачестви на нападки.

"Откакто неговите амбиции да свали правителството и да се върне на бял кон в БСП, заедно с ДПС, станаха ясни за мене... Сами виждате, че това изказване няма грам истина, факт или нещо, което човек да стъпи, за да го коментира. Това е поредното му внушение срещу правителството".

"Мен ме интересува какво казват сериозните хора в света", посочи Бойко Борисов, като припомни оценката, дадена от директора на ЦРУ Леон Панета за борбата с корупцията и организираната престъпност. След срещата си с премиера в МС преди два дни шефът на американското разузнаване определи като успешни усилията на правителството за установяване на по-голяма сигурност в България.

По повод полицейщината в държавата, за която писа и списание „Икономист”, президентът каза следното:

"Стават странни неща, не може да не ви прави впечатление на всички, че покрай онези необходими действия на полицията, които трябва да респектират престъпността, успоредно с това сме свидетели на доста радикални действия, които прехвърлят границата и са част точно от този стремеж да се внуши и създаде страх в обществото”, каза Първанов.

"Първанов да не иска да запазим мутрите?" попита раздразнен премиерът от факта, че президентът не спря да коментира и критикува властта.

"Действията ни наистина са доста по-радикални, отколкото през последните 20 г., но тогава нямаше достатъчно политическа воля за борба с престъпността. Ако президентът иска да запазим статуквото на мутрите, на лихварите, на Октоподите, на Наглите, окей, нека да защитава тази теза" - така МВР шефът Цветан Цветанов отговори на изявлението на държавния глава."Един държавен глава не може да говори по този начин", каза Борисов пред БНТ. "Откакто неговите амбиции да свали правителството и да се върне на бял кон в БСП, заедно с ДПС, станаха ясни за мене... Сами виждате, че това изказване няма грам истина, факт или нещо, което човек да стъпи, за да го коментира. Това е поредното му внушение срещу правителството".

Има ли натиск върху медиите? Този въпрос бе зададен на главни редактори на издания от кабинета на премиера.

А какво е да каже по телефона в централните новини на живо един министър-председател: "Два часа предавате директно президента, а мен ме включвате по телефона!”

Сайтът „Хроники” вече написа, че доста сервилно, повечето главни редактори на издания се затичаха да рапортуват, че никой не ги притиска какво и как да пишат! Такава реакция може да се получи единствено, когато в медиите има страх от нещо.

Докъде се простира свободата на словото у нас и има ли теми табу за журналистите? Подобни въпроси приковаха вниманието на обществото в последните няколко дена и провокираха предаването „Референдум” да излъчи темата вечерта на 1 юни. Ето какво си казаха журналисти в предаването, изведено на сайта на БНТ:

Известният телевизионен журналист Иван Гарелов каза, че в момента не може да се говори за 4-та власт като обособена или действаща самостоятелно. "Мина времето, когато президентът Желев в ООН казваше, че България вече не е комунистическа страна, защото има совбодни медии... Аз мисля, че медиите като цяло са част от големия Октопод. Те участват заедно с другите власти - изпълнителна, съдебна и т.н. в общата схема, в която се обогатяват едни или други хора. Днес, ако трябва да кажа на кого трябва да вярваме в медиите или не, аз бих казал следното: Не вярвайте на нито една медия, но взети в купом можете да намерите истината, защото все пак те са различни."

Журналистът Иван Михалев от в.”Дневник” обясни, че полемиката, започната от президента Първанов, на която премиерът Борисов отговори с искане главните редактори да кажат има ли управжянван натиск върху тях, е много важен дебат за това кое пречи повече на медиите - външен натиск или вътрешна недостатъчност. Според него медиите у нас не са това, което трябва да бъдат, но няма как да е по-различно при тях при положение, че на практика в нито една сфера нещата не са наред.

Според Виза Недялкова, известна радиожурналистка от близките години, медиите вече не са четвърта власт и са загубили това свое положение в лицето на своите главни редактори.

Виза Недялкова се обърна към зрителитеу колегите си и публиката в студиото:

- Въпросът има ли натиск върху журналистите. Добре, примерно аз вярвам на тези главни редактори, които казват, че няма никакъв натиск и т.н. В такъв случай остава подозрението, че те се натискат сами.

Тя обясни, че медиите са се отнесли към Бойко Борисов като към продукт, който продава и това не е натиск. Натиск е това, което оказва самият издател върху журналистите, защото имат бизнес извън вестникарския, който е обвързан по някакъв начин с държавата. Много малко вестници се издържат само от продажбата си. Рекламата е най-големият натиск, според нея. "Ресорът е убиец на свободата за мен, във всяка една медия!"

Тук ще спра, за да попитам: защо няма работа за журналисти, доказали своя професионализъм през годините като Иван Гарелов и Виза Недялкова днес? Нима това не е самоцензура на главните редактори?

И още: малцина знаят, че Виза Недялкова спечели делото по уволнението си от БНР, но нито един генерален директор, като се започне от Поля Станчева, не посмя да я върне на работа.

Журналистката Велислава Дърева подчерта, че разговорът за свободата на словото трябва да се води професионално и не публично, в средата на всяка медия, а не по повод на "някакво писмо". Тя заяви, че е изумена от факта, че всички главни редактори са отговаряли под строй като на "вечерна проверка" и нито един от тях не е изхвърлил въпросното писмо в кофата.

"Това е драстично, безогледно изнудване на медиите и това е злоупотреба първо с медиите и още по-първо с най-свещеното нещо - свободата на словото” определи изпратеното писмо от Министерския съвет Дърева. Тя цитира последния доклад на Фрийдъм хаус за свободата на словото, в който се казва, че медиите у нас са "относително несвободни".

Журналистът Веселин Стойнев зае позицията, че не мисли, че има нужда от някакво сплашване, защото в случая медиите няма за какво да бъдат натискани, тъй като те "сами се натискат". Той подчерта, че сплашването не е само в момента и каза, че предишното правителство е наляло много пари в медиите.

А ето как завършва Христо ботев своя „Смешен плач”: „... кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.

Дали ще доживеем Ден първий? Кой ни го завеща? Един поет, тръгнал на саможертва пред олтара на Отечеството. Убит в гръб от неизвестна ръка на душманин, докато четниците му си почивали...

За кого загина Ботев, застрелян в гръб? Заради овчарите чакащи пари за храната и хляба, който давали на четниците, или за тези, които залоствали здраво вратите на домовете си, в уплах да не им влезе някой от хората на Ботев в дома?

 
Начало Предишна 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla