Tag:южен поток

Манипулациите на Росен Плевнелиев за смяна на властта, предизвиканата банкова криза, потопите и тоталното обедняване белязаха 2014, ще бележат и следващата година

Президентът Росен ПлевнелиевРазвенчаване в равносметката – така се очертава резултатът от дейността на така нареченият български президент Росен Плевнелиев. Помните ли как се изложи Плевнелиев около 10 ноември 2014, когато взе да разправя, че писал плакати за митинг на площада пред „Александър Невски”?

Оказа се, че не е имало нито плакати, нито митинг, нито пък е бил студент, тъй като в официалната му биография е записано, че в периода от 1989 г. до 1990 г. е работил работи като научен сътрудник към Института по микропроцесорна техника.

Лъжа, след лъжа, след лъжа - „Не лъжи!” е една от десетте Божи заповеди, която на бившия комсомолски кадър Плевнелиев не е влязла във възпитанието му. Ще припомня, че лъжа на унгарския премиер Ференц Дюрчани възпламени протести в Будапеща, които го принудиха да признае, че е излъгал и след време си стегна куфарите и изчезна от властта.

Достойно оттегляне от властта, което не е по силите и моралните критерии на родните ни политици, още по-малко пък на такъв като Росен Плевнелиев.

На публиката същият този назначен за президент раздипляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пейките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Интернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Германия от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействието на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически кадър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнелиев излязоха в интервю с главния редактор  на издание, финансирано от Плевнелиев, интервю, което „Хроники” взе от сайта Гласове и публикува.

Плевнелиев разказва как спал по пейките в ГерманияОт това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия надвиснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц...

Рецидивите на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му биографии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от водещите мениджъри в страната, ангажиран с активна обществена дейност. Някой да го е чувал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защото сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат българите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпрекословно да служи на Вашингтон в една бъдеща политическа кариера.

Малцина знаят, че ако сега шеф на КРИБ /Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България/ е бащицата на футболния клуб „Лудогорец” Домусчиев, но член на КРИБ някога е бил самият ни президент?!

Снимка на български деца с увреждания от социален Дом - снимката е направена от правозащитници от чужда организацияЛюбопитно е и как съпругът на Юлиана Плевнелиева е бил член на настоятелството на фондация "За нашите деца“, а години наред докато той е членувал в тази фондация, децата в домове бяха малтретирани, държани полугладни, принуждавани да просят, проституират – все факти, които заливаха пресата ни и ставаха повод за Доклади на правозащитни организации като Български Хелзинкски комитет, последният от които датира от 16 декември 2014 година.

Та къде беше тази фондация, в който е членувал Плевнелиев в годините, когато български деца, останали без родителски грижи живееха като в ужасен сериал като че ли писан от Чарлз Дикенс?

От 2012 година досега – изминалата 2014 година бе една от най-силните за така нареченият ни президент. Той провокира с организирани и платени протести свалянето на действащото правителство на Пламен Орешарски, назначеният него служебен кабинет вземаше решения и вършеше неща, за които нямаше правомощия.

Така служебният кабинет похарчи за месец 100 млн. лв. над планираното, раздаде над 862 млн. лв. за 2 месеца и пак служебният кабинет увеличи и бюджета на президента с 1 млн. лв.

Росен Плевнелиев се здрависва със служебното правителство, което е назначил личноПремиерът Близнашки назначи 45 заместник-министри, правеше безогледни чистки във властта, като връщаше хора на ГЕРБ.

Назначеното от Плевнелиев служебно правителство започна ревизии във властта, но на кабинета „Орешарски”, а не на този на ГЕРБ, свален с протести и самозапалили се хора.

Когато стана ясно, че еврофондовете ще бъдат размразени до дни – научихме, че Плевнелиев помолил Барозу да забави размразяването?!?, за да е по времето на мандата на „Орешарски”.

Всъщност Росен Плевнелиев събра от канцелариите си служители и ги направи министри, взе от площада протестиращи и също ги напъха във властта, независимо, че и едните, и другите бяха хора без никакъв опит във властта, но пък щяха да слушат и изпълняват.

Служебният премиер Георги Близнашки в интервю за bTVНазначеният от Плевнелиев за премиер Георги Близнашки даже се размечта, че иска да стане един ден президент?!

А далаверите на неговите хора не закъсняха – докато премиерът на Плевнелиев, Близнашки се оплакваше пред Тристранката, че няма пари, се пилееха милиони, 1 милион бе добавен и в сметката на самия президент!

Министър Христо Иванов /човек от протестите лишен от адвокатски права, назначен за министър на правосъдието –е бел. Л. М./ подари 600 хил. лева държавни пари на архитект.

Служебният министър на икономиката и енергетиката, Васил ЩоновМинистърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство Васил Щонов наруши разпореждане на 5-членен състав на Върховния административен съд, което постановява забраняване на добив на кварц-каолинова суровина от находище Балабана, Силистренско. Носител на разрешението за добив е заводът "Каолин.

Оказа се, и че Щонов е спрял с писмо „Южен поток” – самият той се оправда, че изпълнил заповед на Пламен Орешарски?!

Единствената задача на едно служебно правителство е да организира следващите избори. Тук хората на Плевнелиев попиляха милиони, пратиха в чужбина за месец на държавна издръжка близо 1000 души и в крайна сметка вотът се оказа благоприятен за ДПС и ГЕРБ!

Глупави изявления и безумни интервюта в чуждата преса осветиха още повече образа на Росен Плевнелиев. Няма да го нарека „клоун”, както стори един виден български професор, авторитет в културата, но ще цитирам два случая на безобразно поведение за един държавен глава:

Той искал да чете новини на турски?! Българският президент?Първият: „Ако знаех турски, щях да чета новини на турски” и другият бе пред немската преса:

„Ние искаме да виждаме като партньор една страна, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света. Но фактите показват, че днес ние си имаме работа с една друга Русия - с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник.

В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 в., когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени.” /Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, 4 октомври, 2014 година.

С хъса си да чете новини на турски, Плевнелиев може да се цани да чете и новини на иврит, арменски, цигански и прочие...

Най-неприемливото от страна на Росен Плевнелиев бе негласното му желание баннка КТБ даостане азтворена месеци наред. Пак Плевнелиев скри Стенографския протокол за срещата при него с лидери на политическите партии и ръководството на БНБ, тъй като на тази среща е станало дума за вариант да се обяви банкова ваканция – т. е. всички, или подбрани банки да затворят за неопределено време врати.

Вече еманципиран от ГЕРБ през 2014 година, Плевнелиев обяви, че обмисля инициативи за по-широки правомощия на президента?!

Срещата на Плевнелиев със сенаторитеИ по последния голям скандал за годината 2014 Плевнелиев отново бе сред миманса. Става дума за посещението на трима американски сенатори, които принудиха премиера Пламен Орешарски да спре проекта, а един от тях, Джон Маккейн направо призна: „Има безпокоящи за нас въпроси, свързани с „Южен поток” и ние искаме да видим минимално участие на Русия в този проект”, и призова София да не работи с организации, зависими от Русия.

Росен Плевнелиев се срещна с тези сенатори, но дума не промълви за позорната им намеса в суверенитета на една страна-членка на ЕС.

Обидно е години наред да търпим български политици да подлагат държавата ни на натиск, диктат и подигравателно отношение.

Още по-обидно е, че политиците ни като един Росен Плевнелиев да речем, не показаха малко достойнство и адекватно поведение пред диктаторите отвъд океана.

Избран, за да пази мястото на Бойко Борисов, настоящият държавен глава се развихри в две служебни правителства, загърбвайки националните интереси и законите на страната.

„България е неделима част от широката международна коалиция срещу тероризма. Като член на Европейския съюз и НАТО моята страна осигурява политическа подкрепа, както и хуманитарна и материална помощ, според възможностите си” – заяви в речта си на общия дебат на 69-та сесия на ОС на ООН в Ню Йорк, където се държа като отличник, който иска учителите му да го похвалят.

Той погазва откакто е на поста държавен глава Конституцията, тъй като не е обединител и президент на всички българи.

От „неговите” българи отпаднаха самозапалилите си загубили надежда мъже и жени. Отпаднаха и децата, лишени от родителска грижа, пенсионерите, които живеят на ръба на мизерията, гладни, нелекувани.

От „неговите” българи отпаднаха и хората, които удавиха потопите, градове и села с разрушени от пороите къщи, десетки хиляди останали без покрив, без надежда, без живота си досега.

Докато тези низвергнати българи се бореха за оцеляването и живота си, за храна, за подслон, Плевнелиев не се посвени да поиска милион за бюджета си на президент!

Унгарците свалиха своя премиер Дюрчани за една лъжа, а българите търпят някакъв посочен от бившата комунистическа номенклатура да се прави на демократ, да предава интересите на държавата, да иска милиони за превъоръжаване и да се сеща за децата, само когато дойде Коледа и трябва да се отчитат парите на „Българската Коледа”. И този посочен е не друг а президент, човек, чийто мандат и измислена биография са обрасли с лъжи, с игри за нечии интереси.

Кой е виновен – той ли? Не, тези, които гласуваха за него и го търпят!

 
България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на страната. Договорът, който търсят българските политици, всъщност е Договор на Газпром с българска фирма 50:50

Трасето на В последните дни усилено се говори за договора на България с „Южен поток”, а всъщност такъв договор – няма!

Вторият въпрос е знаят ли нашите политици и експерти, че има две фирми „Южен поток”, регистрирани в Цуг, Швейцария?

На 22 ноември 2007 г. Газпром и италианската „Ени“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта. Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно. Южен поток АД, съвместно предприятие между Газпром и Ени, е учредено на 18 януари 2008 г.

Втората компания е Южен поток транспорт АД, съвместно предприятие между Gazprom, Eni, Électricité de France и Wintershall е учредено на 3 октомври 2011 г. Управител на Южен поток транспорт АД е Марсел Крамер, бивш главен изпълнителен директор на компанията за транспортиране на газ Gasunie. В тази втора компания Газпром притежава 50 процента от акциите на Южен поток транспорт АД, Eni – 20 процента, a Électricité de France и Wintershall притежават по 15 процента.

През ноември 2012 г. е решено да се създаде South Stream B.V., настоящата проектна компания, в Амстердам. По-рано Eni е регистрирала компания в Амстердам под името South Stream BV, но през февруари 2012 г. се преименува на Eni JPDA 11-106 BV.

България няма договор с нито една от тези две компании.

Президентът Георги Първанов и Владимир Путин подписаха СпоразумениетоНа 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси /при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 63 млрд. m³ г./. Очакванията са цената на газопровода да е между 7-10 млрд. евро.

България няма подписан договор с Южен поток, Сърбия, Австрия, Унгария, Италия нямат подписани договори с „Южен поток”. Договорите с отделните държави подписва Газпром.

Оттук и идва недоразумението – имаме ли договор с „Южен поток”, не ние имаме договор с Газпром, както и всяка една страна участничка в трасето.

С Русия договори няма – подписвани са Споразумения от всички участващи в проекта държави.

Споразумения на Русия с държавите участнички в проекта "Южен поток", договори с Газпром и съответната газова компания във всяка една страна

На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия.

На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват Споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия.

На 25 януари 2008 година Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода.

На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на премиера на Русия тогава, Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускон и, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват Споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“.

На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват Протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води.

На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано Споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия.

Унгарският участък ще бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и държавната Унгарска банка за развитие /MFB/, които ще закупят изготвеното предпроектно проучване на унгарския участък от SEP Co., съвместно предприятие между Газпром и MOL.

Словенският участък е предвидено да бъде построен и управляван от съвместно дружество, в което равни дялове имат Газпром и Geoplin Plinovodi.

Във връзка с подписаните Споразумения на междуправителствено равнище се подписват договорите на Газпром с газовата компания в съответната държава.

17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария.

България –Русия, Български енергиен холдинг-Газпром

Путин се срещна с премиера Бойко БорисовНа 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество ЗА изграждане на проекта “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.

Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро, подводната част е проектирана да бъде дълга 900 километра и да стига до две хиляди метра дълбочина.

Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения са проектирани да са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно.

Проектът предвижда газопроводът по сушата, да има осем компресорни станции.

Най-малко две съоръжения за съхранение на газ се предвиждало да бъдат изградени, едното ще бъде подземно хранилище в Унгария, а другото – в Банатски двор, Сърбия.

Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár.

Българското участие – изпълнител на прединвестиционно проучване, одобряване на участъка, финансиране

След проведена открита процедура, в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг” ЕАД и ОАО „Газпром” избират консорциум между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.

През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата.

В българската част от проекта са включени: сухопътен участък, терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции.

Прието е Българският енергиен холдинг да финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при все още неуточнени параметри.

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г.

Заложено се очакват приходи от 250 до 400 милиона, като сумата зависи от подаваните количества газ.

Малцина знаят, че начало на строителството по газопровода бе дадено при село Расово на 31 октомври 2013 г. През пролетта на 2014 г. за изпълнител на проекта бе избран консорциум Стройтрансгаз.

Наказателната процедура

Брюксел, ЕКЕвропейската комисия откри наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток".

Т. е. ЕК се намеси в двустранен договор, в който едната страна е член на ЕС, а другата страна е руска фирма.

Ерго ЕК натисна България за половината участие в  този договор, тъй като Русия и фирми на Русия нямат отношения към ЕК.

След двумесечно мълчание от страна на България, за направения вече избор, в края на май т. г. компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, според някои медии, свързани с Делян Пеевски: "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

В средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе.

Днес, трети ден след като руския президент Владимир Путин обяви, че спира „Южен поток”, ЕК побърза да каже, че те не са страна по договора! Тогава на какво основание ЕК, която според нейно признание не е страна по договора спира проекта – питаме ние?

Друг въпрос е защо Путин спря проекта, по темата очаквайте малко по-късно друга публикация. В нея ще стане ясно как някакъв служебен министър на Росен Плевнелиев си позволява да спира проекта, който е по Междуправителствено споразумение и е гласуван от парламента?

Засега спирам по темата проект „Южен поток”, тъй като от горните редове стана ясно, че договор с фирма „Южен поток” България, българската страна няма!

Договорът е Газпром и българско участие, така че не търсете договора с „Южен поток”!

 

Остър конфликт между Цветан Василев и Делян Пеевски вещае раздяла на две телевизии и два варианта на управление на страната!

Янаки Стоилов, депутатАко бившият лидер на БСП бе предложил преди да се яви на избори за президент Янаки Стоилов, а не Сергей Станишев за свой приемник – историята на БСП и страната щеше да е различна!

Някой дава ли си сметка за това?

Подписването на договора с Газпром разклати сериозно устоите на Дондуков 2. Мечтата на Соросоидите да се зачеркне този проект и да се дупчи за шистов газ удари на камък!

Сергей СтанишевЕдин син на превратаджия се оказа блястящ апаратчик и несменяем лидер на столетната партия! Недостатъкът, че не е имал и ден трудов стаж не му попречи да застане на кормилото на държавата и да узурпира властта в партията си.

Недостатъкът, че няма практически опит, че няма достатъчно юридически познания не му попречиха да се гъне пред политици като Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган, Лютви Местан и кого ли още не в движението си към върха на партия и европейската структура на ПЕС.

Георги Първанов, президент 2001-2011 г.Защо Георги Първанов предпочете Сергей Станишев пред един юрист като Янаки Стоилов? Причината е, че Първанов искаше опонентът му приемник да не му е равностоен, а той да го превъзхожда като политик и това на първо време беше факт!

Само с лидер като Станишев в социалистическата партия стана възможно чалгата и пошлотията да влязат в листите – така стана възможно един достолепен политик като проф. Андрей Пантев бе заменен с хора като Мартин Захариев или твърде неопитната за законодател, но послушна Татяна Буруджиева!

В състояние ли е някой днес да си представи около Янаки Стоилов като евентуален лидер как са се наредили Димитър Дъбов, Георги Гергов, неизвестни депутати и омръзналите на гражданството Антон Кутев, Петър Курумбашев?

Това нямаше как да се случи...

Пътят на един политик, неговото величие се измерват с равностойността на опонента му. В случая Георги Първанов фатално сгреши като се довери на далеч по-семплия интелектуално и като политик Сергей Станишев, вместо на Янаки Стоилов. Това доведе и до последвалите катаклизми в партията, апаратните игри около конгресите, загърбването на седем изборни загуби.

Колкото и да бе гъвкав в кръста, Станишев бе готов да сътрудничи с всеки доскорошен враг, но не и с трезво мислещи свои съпартийци. За него партията не е трябвало да реагира на нападките на така наречения президент Росен Плевнелиев, за да не се отваря още един фронт на противопоставяне.

Тази отлика в характера на Сергей Дмитриевич принизи парламентарната група на социалистите до безличие и те се превърнаха в послушно гласуващи...

Пламен Орешарски, премиерДругото, което си позволи да принизи Станишев бе правителството, като налагаше зад гърба на премиера Пламен Орешарски не особено сполучливи кандидатури за изпълнителната власт. Така удобно за Дмитриевич, пасивите падаха върху министри и зам.-министри, а активите обираше той?!

Стигна се дотам, че на въпрос към депутата от ДПС Четин Казак дали не се притеснява за това, че част от БСП са гласували „За” мораториума, Казак заяви, че това вече е останало в миналото. „След това последва официална декларация от страна на лидера на БСП и позицията на Коалиция за България също се промени. Това е достатъчно за нас”, каза Четин Казак.

Официална Декларация от лидера, която е унизила депутатите социалисти?! В коя държава се прави така?

Някой наясно ли е, че не друг, а именно Янаки Стоилов единствен заяви по повод номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС:

Пеевски се самономинира за шеф на ДАНС

Никой не се интересува от прагматичните и смислени предложения на Янаки Стоилов?!На никого не отърваше заявеното от Стоилов нито на протестите, които се захранваха от тази кандидатура, нито на социалистите, които се свиха в мълчание и шикалкавене, за да запазят достойнството на политическия си партньор, ДПС?!

Отнесе го единствен Пламен Орешарски...

В същото време Янаки Стоилов беше далеч по-смислен в изявленията си по темата: „Трябва да се запознаем със съдържанието на искането на ДПС и тогава да преценим дали ще го подкрепим... „Този въпрос ще бъде представен пред парламентарната група”, обясни Стоилов. - Остава необходимостта от търсене на решение на въпроса, на който приетото решение от парламента не може да отговори и ние ще обмислим промени в Закона за земята, които в скоро време ще предоставим за дискусия”, посочи той. - Ще има възможност да го обсъдим, преди да сме видели съдържанието и мотивите е излишно да влизаме в юридически коментар. Навлизаме дълбоко в съдържателната част – дали това решение само по себе си нарушава Конституцията или неговото изпълнение би могло да го направи”, каза още Янаки Стоилов.

По сезирането на Конституционния съд Местан си позволи да упражни натиск върху депутатите социалисти: „Очакваме политическото решение на Коалиция за България за подкрепа или неподкрепа на искането за сезиране на Конституционния съд по мораториума за продажба на земя на чужденци... Местан уточни, че все още няма решение на парламентарната група на Коалиция за България по искането на ДПС. Лидерът на БСП Сергей Станишев е в чужбина. ... Следващата седмица предполагам, че ще проведат заседание на парламентарната група и ако отговорът е положителен, в сряда инициативата ще бъде финализирана с внасяне на искането до Конституционния съд. Ако не получим подкрепа, аз ще напиша писмо до другите пет държавни органа, които имат право да се обърнат към Конституционния съд – президента, Министерски съвет, главния прокурор и председателя на ВАС”, посочи Местан. Този казус не бива да се търкаля в публичното пространство за неопределено време, отбеляза той.

Трансферът на суверенитет не е загуба на суверенитет, то е размяна, зави Местан, но никой не обърна внимание на думите му

Когато се намери решение за реда за придобиване на земя от чужденци, ще отпадне необходимостта от приетото решение за мораториум. Това заяви пред журналисти в парламента председателят на Комисията по външна политика към Народното събрание Янаки Стоилов по повод приетия мораториум за продажба на земеделска земя на чужденци.

„На дневен ред трябва да бъде решаването на проблема, което е на законодателна основа. Когато законът реши проблема, тогава или отпада необходимостта от гласувания мораториум, или той може да бъде отменен след като е налице решение в сроковете, които остават до края на годината”, заяви Стоилов. „Първата по значение и по време задача е заедно, с участието и на други парламентарни групи, да обсъдим промените, които се подготвят. Това е отговорното отношение към темата”, допълни той.

На въпрос дали са водили консултации с ДПС за сезирането на Конституционния съд за мораториума Стоилов заяви: „Аз не съм водил консултации”.

Как реагира на скандала с това гласуване Сергей Станишев?

Лютви МестанНаправи го от Брюксел, а не в София: „Решението за удължаване на мораториума за продажба на земеделски земи на чужденци е емоционално решение на българския парламент и не е работещо. Това заяви в Брюксел пред български журналисти лидерът на ПЕС Сергей Станишев, предаде БНР. Станишев подчерта, че не може да става дума за преразглеждане на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. "Ако някой иска да отворим договора за членство, трябва да го каже ясно, и да каже кой поема отговорността за това. Защото, нали добре знаете, че всяка една страна в Европа има своите загрижености и тревоги. Например, някои ще поставят искането за ограничаване на правата на български граждани за достъп до пазара на труда, в Англия, или в Холандия, или някъде другаде. Друга страна ще постави втори въпрос, трети въпрос. Къде приключваме?", коментира Станишев.

Ако според разбиранията на Станишев всичко се купува и достойнството на другите е по-маловажно от неговия имидж, то Янаки Стоилов е принципен, логичен и почтен в разбиранията си за случващото се в партията и държавата.

Той е чужд на сделки, договаряне зад гърба, удари под кръста, извиване на ръце и безпринципни партньорства.

„С него трудно можеш да си моделираш схеми” – изказа се за Янаки Стоилов един негов колега от университета, където Стоилов преподава.

Янаки Стоилов единствен предложи нещо смислено около гласувания мораториум за земята, но предложението му така и не бе подето от други в парламента и Министерския съвет:

„В резултат на търсенето на решение, което се следи с голямо внимание от гражданите и от Европейската комисия, предлагаме редакция на проекта за решение. Във връзка с отпадане от 1 януари 2014 г. на мораториума за придобиване на собственост върху земя от граждани и юридически лица от Европейския съюз, Народното събрание реши: възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия и да предложи законодателни промени, които да гарантират интересите на Република България и на българските граждани по отношение на придобиването на земи от земеделския и горския фонд”.

Някой да е чул това изявление на Стоилов да се подеме от законодатели в парламента? Няма и да чуете. В България всички важни проблеми се решават на високо, но плитко равнище...

Станишев изви ръцете на Първанов и го елиминира от партията Си, като му показа колко е важно да владееш партийния апарат и съществена част от медиите.

ГЕРБ успя да "си върне" Делян Пеевски

Източници на „Хроники” съобщиха независимо един от друг, че под предлог за оцеляване на правителството /със смяна на двама министри след Нова година – бел. Л. М./, с европейско сътрудничество се водят преговори в две различни посоки:

Парламентарно и управляващо партньорство на БСП с ГЕРБ, като един от залозите бил връщането на Делян Пеевски в парламента на бял кон.

Продължаващо управление на сегашното парламентарно мнозинство, но без Пеевски.

Станишев щял да се оттегли в Брюксел след изборите за европарламент, без да го е грижа на какъв хал оставя партията си.

Самият Пеевски бил наясно с тази два варианта, като част от сделката била и Цветан Цветанов да си отиде от политиката. В този първи вариант за ДПС нямало място, тъй като ГЕРБ и БСП си били достатъчни за мнозинство.

Вторият вариант бил твърдо против каквито и да било договорки на БСП с ГЕРБ и негов привърженик бил Цветан Василев, който държал на правителството на Пламен Орешарски.

Различията между двата варианта създали напоследък конфликт между Цветан Василев и Делян Пеевски, като се мислело за вариант как да се разделят двете телевизии. Засега тв7 оставала за Цветан Василев, а допълващата я Нюз7 едва ли щяла да оцелее в така замислената схема.

Кой ще се върне в годините назад, за да анализира как една грешка на Георги Първанов предопредели подобни събития и катаклизми в партията столетница  и в намиращото се в клинична смърт дясно?

 

Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

{edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs}

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.

 

Днес Радио и телевизия Войводина публикува призив на опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ президентът Борис Тадич да се извини на „Газпром”!

От Демократическата партия на Тадич определиха призива като срамен.

„Тадич не е преговарял за това откъде да минава трасето на „Южен поток”, а е разговарял!” – опита се да защити държавния глава на Сърбия - Йелена Триван, говорител на Демократическата партия, цитирана от Радио Телевизия Войводина.

Агенция “Фокус” припомни, че Зорана Михайлович-Миланович от СПП на Томислав Николич е призовала Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците е преговарял с българския премиер Бойко Борисов къде да минава трасето на газопровода. Аргументите на Михайлович са, че много семейства, топлофикациите и заводи в Сърбия са зависими от „Газпром”.

Въпросната Зорана Михайлович-Миланович скочи на президента Тадич още когато стана ясно, че Сърбия може да се включи в изграждането на българската АЕЦ „Белене”:

„Президентът Борис Тадич мами премиера и правителството с тази инвестиция в АЕЦ „Белене“, а тя няма нито икономически, нито енергийни критерии, каза Зорана Михайлович. - Ако тази централа се изграждаше в Сърбия, трябва да бъде премахнат мораториума за изграждане на централи от 1986 година, който изтича през 2015 година, а гражданите може да поискат и провеждането на референдум, защото подобно строителство, има не само икономически, но и политически рискове“, опонира още опозиционната лидерка на СПП. - Състоянието на страната, проблемите със сигурността в южната част в държавата, неразрешеният проблем с границата с Косово…..Всичко това са рискове при този проект. А при подобен проект той трябва да бъде подкрепен от Москва, Брюксел и Вашингтон“, допълни  още тя, цитирана от сръбската преса.

Каква е позицията на българската страна?

Интересна и странна приумица на Георги Лозанов /вероятно/ пуска всеки делничен ден камерите на Българската национална телевизия в радио и така зрителите слушат радио, гледайки го! Както се казва – липса само една печатна машина, да изкарва на вестник, това, което говорят гостите в студиото пред тв-камерите и в радиоефира...

Тази сутрин министър-председателят Бойко Борисов го снимаха с тв-камери в студиото на Дарик радио. Ще използвам от разговора му една част, в която той коментира разговорите си със сръбския президент Борис Тадич и обявената промяна на трасето, за която двамата политици се договориха преди 6 дни в резиденция Евксиноград:

Бойко Борисов: ... Всеки, който се занимава с политика знае кой е Борис Тадич, какви са му възможностите, какви са надеждите в Сърбия, пък и в Европа и Америка.

Водещ: Подразнихте обаче "Газпром" с него.

Бойко Борисов: "Газпром" е една частна корпорация.

Водещ: Както казвате, ще чекнете ли с Путин този проблем кой определя трасето?

Бойко Борисов: Аз мисля, че когато особено Путин си определя геополитиката, тогава и "Газпром" са му малки. Проблемът е, че това трасе е по-скъпо. На Зайчер ни е по-евтин, на Димитровград ни е по-скъпо. На Димитровград минава през цяла Сърбия. Тук затова "Газпром" скача. Ние сега ще пуснем предпроектното проучване, знаете, че се работи, каква ще е разликата в цената, за да може част от нея да си я поемат и сърбите. И съответно общото дружество. Затова "Газпром" като чуят за парите, веднага реагират. Защото те са частна корпорация, която това ги интересува. Аз мисля, че въпреки демокрацията, премиерът Путин има власт над тях. Така си мисля, може би греша.

Темата за промененото трасе не слиза вече трети ден от страниците на руския, сръбския и български печат. Започна я в. „Коммерсант”, който излезе със заглавие, че България и Сърбия са се договорили зад гърба на Газпром...

Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода „Южен поток”, като се договориха, че тръбата ще пресече границата между двете страни в района на град Димитровград, отбелязва „Коммерсант”. „Газпром” вече се обяви против този вариант, изтъквайки, че той ще удължи забележително трасето и ще оскъпи проекта. Белград, който поначало бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони „Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в „Южен поток”, коментира вестникът.

Още на 11 август белградският вестник „Glas javnosti”, изданията „Blic”, „Политика”, коментираха настоятелното искане на сръбския президент Борис Тадич пред българския премиер Бойко Борисов, че за Сърбия е далеч по-добре газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар, тъй като вторият вариант, макар и одобрен от Газпром, реже почти цяла Сърбия от трасето.

“Blic” написа даже, че „ ...Сърбия и България може да представят свои идеи за „Южен поток”, но окончателното решение за трасето на газопровода е на „Газпром”, като се е позовал на пресслужбата на руския концерн. Изявлението е било направено в коментар на информациите, че Белград иска чрез България да прокара идеята, газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар. От „Газпром” не са пожелали да коментират срещата между сръбския президент Борис Тадич и българския премиер Бойко Борисов.


„Не искаме да коментираме това, което са говорили Борис Тадич и Бойко Борисов. Това са техни желания. Решението за трасето на „Южен поток” ще зависи само от техническо-икономическите параметри”, заявили от „Газпром”, цитирани от “Blic”. Според тях продължавали консултациите с всички участници в „Южен поток” и предстояло да бъдат разгледани всички фактори.

„Със сигурно ще бъде разгледано и мнението на Сърбия, но окончателното решение ще бъде взето от „Газпром””, изтъкнали от компанията.

Душан Баятович, генерален директор на „Сърбиягаз” от своя страна уточнил, че в момента се прави проучване за строителството на газопровода през територията на Сърбия и засега той трябва да мине през Заечар.

„Техническите параметри не са променени, но окончателното решение все още не е взето. Трасето, което ще минава през България също не е договорено”, изтъкнал Баятович. Според него трасето през Димитровград е по-скъпо, но Сърбия в този случай, би печелела повече пари от такси.

Сръбският в. „Политика” от своя страна изтъкна, че при съгласуването на трасето межзу Тадич и Борисов се е постигнала договорка, тръбата да пресече границата между двете страни в района на град Димитровград.

Удължаването на трасето и съответно, оскъпяването на проекта е коментирано като сръбски вариант на шантажа, който приложила София към Москва като първоначално отказала участие в „Южен поток”.

Utrinski Vesnik повтаря изнесените от другите сръбски издания факти, като допълва, че в случай, че трасето неистина мине през Зайчар, то Южна Сърбия нямало да бъде изоставена, тъй като в момента вървяла усилена газификация на този район.

Както вече стана дума по-горе още вчера опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ на Томислав Николич поиска от Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците се е договарял с България, предаде радио Б92.

„Тадич наруши авторитета на Сърбия, тъй като заедно с българския премиер се опитаха да променят трасето на „Южен поток”.

„Тадич подписа енергийно споразумение между Сърбия и Русия и тогава можеше да преговаря и нещо да се промени, ако е необходимо”, изтъкнала говорителката на СПП, Зорана Михайлович.

В интервю за радио „Фокус” Никола Йованович, завеждащ отдел "Новини" в сръбския вестник "Блиц" заяви, че „България е в по-добра позиция от Сърбия за преговори за "Южен поток"”, тъй като „Южен поток” задължително трябва да мине през България… Сърбия е заинтересована газопроводът да минава през Сърбия, а от друга страна „Газпром” иска с колкото се може по-малко разходи да прекара газопровода. Това се преговори, които протичат в момента, но президентите ще се питат, без значение какво казва „Газпром”, тъй като все пак се строи върху държавна земя…

… Това е стратегически въпрос за Сърбия. Ако газопроводът минава през Димитровград ще минава през по-голяма територия и означава много за Южна Сърбия. Ако влезе през Зайчар ще мине директно през горната част на Сърбия и ще струва много на страната за газифициране на страната. Значи не става дума за инат, а за финансови ползи.”

  • Кой ще отстъпи и срещу какво в крайното решение за трасето на газопровода „Южен поток”?
  • Ще се включи ли Сърбия към проекта АЕЦ „Белене”?
  • Как и кога ще завърши сагата „Превръщането на Балканите в енергиен център”?

Това тепърва има да се случва и научаваме.

Още повече, че САЩ успяха да натиснат Европейския съюз, за да размести приоритетите на двата газопровода: „Набуко” и „Южен поток”.

Може ли да избяга Европа от Русия в енергийните доставки? Картата наречена „Газопроводите на Русия” дава някаква представа за отговор:

 

През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това каза днес председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи БНР. Очаква се още следващата седмица да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.

Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - заяви председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет.

На срещите „Газпром” – българско правителство днес е било обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението.

„Газпром” ще работи активно по реализацията на всички останали участъци на проекта, увери Милер домакините и присъстващите журналисти, като оцени преговорите си с българската страна като много резултатни.

По-рано днес приключиха разговорите на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков с представителите на „Газпром” и се очакваше среща на премиера Бойко Борисов с Алексей Милер, съобщи Агенция „Фокус”.

Очакваното и предварително обявено от българската страна и лично от министъра на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков, предоговаряне на цените на природния газ, който страната ни получава от „Газпром” не е било тема на разговорите.

България ще поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна у нас за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване, научи от източници в Министерство на икономиката „Хроники” вчера.

В резултат на договореностите за местен добив и постигнатото с "Газпром" споразумение през лятото, от октомври синьото гориво поевтиня с 1 процент вместо да поскъпне с 13 на сто, подчерта Трайков по БНР: „И ако не бяха летните договорки по съществуващия договор, и ако не беше включването на местния добив, за който дадохме концесии, сега от 1 октомври щеше да има повишение около 13 процента, а сега има намаление един процент, значи разликата е 14 на сто".

Не знам къде е учил математика министър Трайков и как му излиза сметката, че при очаквано поскъпване на газа с 13 на сто и постигнат едва един процент увеличение – има разлика от 14 процента.

Всички слушахме през лятото как правителството на ГЕРБ е водило тежки преговори и постигнало намаление на цената на внасяния природен газ след срещите и преговорите, които се водиха в Евксиноград с руския вицепремиер Виктор Зубков и министъра на енергетиката на Русия – Сергей Шматко, но тогава планината роди мишка и от гръмките успехи, които бяха развявани като знаме от правителството - остана един процент увеличение.

От друга страна,  днес, неочаквано за българската страна, цената на природния газ изобщо не стана предмет на обсъждане, а по случилото се стана ясно, че и никой от руска страна е мислел да обсъжда цена на газа – поне във водените първи разговори с министър Трайков и хората от „Газпром”!? Според източници от руска страна, е имало идея да се обсъдят нови условия по доставките на природен газ, а не нови цени на получавания от Русия газ. Има разлика все пак...

Като теглим чертата обаче – резултатът е, че е говорено предимно за „Южен поток” и нещо друго. По първоначална информация, часове след като разговорите приключиха.

Симптоматично, информационна агенция ИТАР-ТАСС в деня на преговорите в София излезе с публикация, в която ясно и недвусмислено бе написано следното:

„По предложение на местните медии, като допълнителен аргумент в защита на своята позиция българската страна разчита на газопроводите с Турция и Гърция, споразумения за строителството на които вече са подписани. Благодарение на това България ще може да осигури алтернативни доставки на газ в размер на две трети от потреблението в страната...

... На предстоящите днес в София преговори с председателя на Управителния съвет на руската компания "Газпром" Алексей Милер, България се надява да получи допълнително намаляване цените на природния газ. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че посещението на ръководителя на руската компания в София ще стане продължение на българо-руския диалог по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и параметрите по договора за доставката на газ.

Руският вестник РБК daily, който излиза в сътрудничество с Handelsblatt написа: „Газпром” отново заплашва България”, в която се коментира темата дали „газпром” ще замени в проекта „Южен поток” България с Румъния, версия, която сайта „Хроники” още преди месеци пусна... Ето какво написа изданието:

Пасивността на България по отношение на строителството на газопровода „Южен поток” отново принуди „Газпром” да се обърне към Румъния, която може да замени „препъни камъка” в проекта, пише руският вестник „РБК Дейли”. Взето беше решение да бъдат подготвени техникоикономически разчети за преминаване на газопровода през румънска територия, съобщиха от пресслужбата на руския монополист. Ако, обаче новата заплаха подейства, за Русия да се договори с Букурещ също няма да бъде лесно. По време на посещение в Румъния ръководителят на „Газпром” Алексей Милер и генералният директор на „Трансгаз С.А” Флорин Косма подписаха меморандум за намерения за подготовка на техникоикономически разчети за преминаване на „Южен поток” през територията на Румъния.

„Това споразумение ще стане политическа и международно-правова основа за по-нататъшна реализация на проекта в Румъния”, се казва в изявление на руската компания. По-рано в Румъния трябваше да премине разклонение на „Южен поток”, за което не трябваше да се подписва междуправителствено споразумение. Сега, очевидно, Румъния се разглежда като алтернатива на България, която не изпълнява своите задължения по проекта.

България е пасивна по отношение на строителството на „Южен поток”, разклонение или алтернатива ще е преминаването на газопровода през Румъния, след като страната ни не изпълнявала своите задължения по „Южен поток” – някой да е чул или чел нещо по темите? „Газпром” подписа Меморандум с Румъния за „Южен поток” – българската страна чака. Какво? Какво още?

Румъния ще може да внася газ от Унгария, след като на 14 октомври беше открит газопровод между двете страни, съобщи БТА. Досега Румъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".

България разчита на байпаси за газ с Турция и Гърция, но какво конкретно се  прави по въпроса? Освен да се говори докато Румъния вече има и алтернатива, и участие в „Южен поток”.

Към днешна дата е готова обосновката за морския участък на газопровода. За реализацията на сухопътната част има подписани междуправителствени споразумения с Австрия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения и Хърватия.

В Европейския съюз с голямо внимание следят ситуацията с избора на маршрут за природния газ от Каспийския басейн. На финалната права са два маршрута – руският „Южен поток” и т. нар. западен „Набуко”, пише азербайджанското издание “Zerkalo”.

По първоначален план руският тръбопровод трябваше да премине през България, но през 2009 г. там се смени правителството и новият премиер, Бойко Борисов, заговори за прекратяване на енергийните проекти с Русия, за извършване на анализ, припомня изданието.

Преминаването на „Южен поток” през България оскъпява проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни. Сега, когато Румъния влиза в проекта, нещата не са толкова стабилни за България като партньор и нещо чудно да останем без този проект, разчитайки на „Набуко” който неизевстно кога ще започне, неизвестно откъде ще получава газ и неизвестно кога ще бъде построен.

За никого не е тайна, че под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си прави оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получава потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи ще е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия сега.

В този смисъл и нищо чудно сметките на някои от днешните управляващи да излязат криви, България за изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси.

В тази посока е и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе вчера на сайта Regnum.

"България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.

Българският енергиен холдинг удължи с шест месеца договора с руската компания „Атомстройекспорт” за строителството на АЕЦ „Белене”, съобщи Regnum.

Срокът на новия договор изтича на 31 март 2011 година. „Създава се впечатлението, че България се опитва да печели време, а не предприема реални действия за развитието на проекта”, коментира пред агенция Регнум Сергей Кондратиев от Института за енергетика и финанси.

„Българските власти в последно време много критично се отнасяха към всички проекти в сферата на енергетиката, при това не само атомната. Поставяха се всякакви немислими условия по отношение на реализацията на АЕЦ „Белене”, посочва Кондратиев.

Според него без създаването на нови енергийни мощности, които да заместят затворените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, България може да стигне до енергиен колапс.

  • Вярна ли е прогнозата на Кондратиев;
  • защо в София "Газпром" преговаря по свой сценарий;
  • ще има ли уточнения по условията за доставките на природен газ;
  • ще има ли промяна на цената на газа, или ще остане на сегашната си стойност;
  • какво предстои да се случи с проекта "Бургас-Александруполис" след като еколозите се произнесоха, че не е опасен;
  • и как ще върви строежа на АЕЦ "Белене"
- на всички тези въпроси предстои да бъде даден отговор и то не от друг, а от настоящото българско правителство.
 

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”

излиза с публикация за срещата на руския премиер Владимир Путин и италианският премиер – Силвио Берлускони миналата събота, когато е бил обсъден подводният маршрут на руския газ по този проект.

Преди да коментирам публикацията ще припомня, че месец юли т. г. беше енергийният месец за правителството на ГЕРБ. Пред премиера Бойко Борисов стояха на дневен ред трите проекта: АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и  „Бургас-Александруполис”...

Какво се случи и какъв е резултатът към днешна дата, четете по-надолу:

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”


Проектът за строителство на на газопровода се е натъкнал на на „някои” трудности констатирали двамата политици, като са обърнали внимание на факта, че е почти решен въпроса с Турция, която до ноември трябва да даде разрешение за преминаване на трасето на „Южен поток” в икономическата си морска зона.

Оставала една страна от участничките в „Южен поток”, която Путин и Берлускони не назовали официално, която страна бавела реализацията на проекта. Експертите, с които „Независимая газета” се допитал били убедени, че в случая иде реч за главно препятствие, което била България, която непрекъснато излизала с все пови и нови увъртания и претенции, само и само, за да си спечели отстъпки. Към това „препятствие” се прибавяли напоследък и изискванията на Европейския съюз, които той постановил към страните-членки да работят за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от страна на Русия.

По време на неофициалната среща на Владимир Путин със Силвио Берлускони, италианският премиер съобщил, че съвместните им усилия са дали резултат да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода „Южен поток” през нейни териториални води.

„Сега вече остават няколко проблема, които касаят преминаването на този проект през територията на някои държави – уточнил Берлускони. – Вероятно ще ми се наложи да поработя от дипломатична гледна точка в въпросните страни, за да ги убедя да не продължават да създават трудности по реализацията на този проект.” Премиерът на Италия така и не назовал името на въпросната държава, с която възнамерява да „поработи” на дипломатическия фронт.

Проведена била и работна среща на шефа на „Газпром” Алексей Миллер с главния изпълнителен директор на проекта „Южен поток” Марсел Крамер, в хода на която било изяснено че все пак остават неразрешени проблеми от рода на: предвижване нап роекта в ЕС, завършване на технико-икономическата обосновка /ТИО/ на „Южен поток”, подготовка ип риключване на националните ТИО, провеждане на оценка на околната среда и получаване на всички необходими за началото на строителството на газопровода разрешителни.

Все пак не трябва да се забравя, че „Южен поток” предстои да се реализира като доставчик на природен газ на европейски потребители и предполага строителство през акваторията на Черно море в страните на Южна и Централна Европа.

Предвижжда се, че неговата мощност ще нараства постепенно, като общата проектна производителност на морския участък ще достигне 63 млрд куб м годишно. Въвеждането в експлоатация на „Южен поток” е планирано за 2015 година. За реализация на сухопътния проект с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска, Австрия, Италия и други държави вече са налице подписани междуправителствени споразумения.

„Независимая газета” припомняче след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била пренудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

В началото на август сръбските партньори на Москва, се договорили с България дап роменят маршрута на газопровода, което било на крачка да създаде сериозни проблеми с реализацията на проекта в срок.

Коментирайки настоящото състояние на проекта, експертите на руския ежедневник били убедени, че едно от основните препятствия за реализация на „Южен поток” е България. Неслучайно в един момент се появил и слухът за изграждане на маршрут, който заобикаля България като минава през Румъния.

„В главата ми минава мисълта за една проблемна страна и това е България – заявил директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов – за „Независимая газета”. – В най-близко време българите ще поискат от Москва нови облекчения  и така или иначе те ще се съгласят, за да получат някои преференции, както и облекчени кредити... Що се отнася до Европа, то тя би могла да се  превърне в сериозно препятствие за „Южен поток”, ако не се тормозеше в реализацията на алтернативния проект за газопровод – „Набуко” /Nabucco/. Така че колкото и да му се иска на Брюксел да се диверсифицират газовите доставки на страните-членки – засега няма как да  го направи.

На дневен ред стои и проблемът с „Бургас-Александруполис” коментира партньорът на консултантската компания RusEnergy, Михаил Крутихин, като изтъква, че България очаква от Русия ясно послание за петролопровода. Все пак Москва има алтернатива, наречена „Самсун-Джейхан”, докато българските еколози се обявиха против проекта „Бургас-Александруполис”, вероятно в опит за извличане на максимална изгода.

Нищо чудно,у коментира Крутихин официална София да купува на границата си природния газ от Русия, а след това, като транзитна държава – да го продава като свой собствен!

„Газпром” продължава да се бори „Южен поток” да влезе в трансевропейската мрежа за енергийни доставки, което би променило в положителна посока статута на проекта. Доколко това е реалистично и кога ще се случи, ако въобще се случи – отговорът едва ли ще дойде бързо.

Вярно е, че на „Северен поток” бе даден такъв статут и в мига в който това се случи, реализацията му продължи с рекордни темпове.

Вярно е, че транзитиращите европейски държави има чисто материални затруднения около средствата по финансирането на националното участие в проекта за „Южен поток”, тъй като засега цената му е в размер на 23 млрд долара, но същото се отнася и до Русия, която въпреки че ще транзитира свой продукт, също ще трябва да вложи доста средства.

Мрачните прогнози за „Бургас-Александруполис” не се сбъднаха...

Още в първите дни на декември м. г. руският министър на енергетиката, Сергей Шматко прогнозира, че България ще създаде проблеми с настоятелното искане проектът да бъде подсигурен с компетентна експертиза, която да докаже, че няма да се появят еккологични проблеми. Тази прогноза Шматко изложи пред депутатите на Държавната дума в отговор на питане.

Интервю със Славка Бозуков в „Стандарт”

Борисов: на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

В друго интервю по темата руско-български енергийни проекти, премиерът Бойко Борисов бе още по-обстоятелствен:

Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”

Водещ: Г-н Премиер, да започнем с енергийните преговори с Русия. Кой сега е по-щастлив - руският вицепремиер или американският посланик?

Бойко Борисов: Аз мисля, че и двамата имат достатъчно основание за щастие.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Защото ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

Водещ: Това на деликатен език значи, че май сте го отписали този проект?

Бойко Борисов: На деликатен език означава, че няма да стане, но аз го казвам, защото съм сигурен, че след Мексиканския залив няма еколог, който да си сложи подписа под този проект. По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесен 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Водещ: Добре, има ли риск ние да сложим всичките си енергийни яйца в руската кошница?

Бойко Борисов: Не, защото вие знаете преди няколко месеца ние подписахме с Турция споразумение да ползваме техният терминал за втечнен газ.

Водещ: Да, но енергията отива на другите места, като че ли, защото активно преговаряме с Русия?

Бойко Борисов: Тъй като с Русия не бяхме преговаряли и затова дойде първият вицепремиер и преговорихме проектите, а когато бяхме в Турция с Ердоган подписахме споразумението за втечнения газ. Президентът беше в Азербайджан, където имаме възможност също да диверсифицираме доставките на газ от Азербайджан. В момента министърът по еврофондовете Томислав Дончев разговаря в Брюксел да ползваме и евентуално да направим в Бургас наше си пристанище за втечнен газ. Работим по връзката с Гърция Комотини, Работим и по проекта да ползваме турските тръби и да вкараме газ от Египет, Иран, Ирак, разбира се, ако мерките и ембаргото там паднат един ден, така че ние работим много активно за диверсификацията на държавата. Но „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Водещ: Хората, които ни гледат вероятно се питат, вероятно за тях най-важния въпрос е да няма газова криза. Газът да не поскъпва, защото това ще ни срути по време на кризата.

Бойко Борисов: Това е следващото.

Водещ: Делегацията е в Москва.

Бойко Борисов: Да. В момента делегацията е в Москва, в момента има наредени посредници доста, в които вие виждате и председателят на Борда на директорите на „Газпром” не знае колко пари и къде отиват, макар че всичките им дружества, които са посредници, участва и „Газпром” и затова аз съм поставил тези условия. Нашият „Булгаргаз”, който е държавният търговец, за вашите зрители го казвам, да сключи договора директно с „Газпром”. И на цената, на която „Газпром” дава газа за България, съответно да си сложи „Булгаргаз” процент и половина, което е нормално за държавно предприятие и крайните потребители – дали са индустрия, дали са граждани, дали са топлофикации да получат възможно по-ниска цена. Това сме направили.

Водещ: Руската страна гарантира ли ви, че няма да използва газовата карта за шантаж върху България или за натиск, хайде така да кажем?

Бойко Борисов: Руската страна е наясно, че ние не сме нито Украйна, нито Беларус, нито Грузия. По простата причина, че ние освен член на НАТО сме член на Европейския съюз (ЕС). А в нашият присъединителен договор към ЕС има клауза, която гарантира, че в проблемен, какъвто й да е, включително и военен конфликт – дали е газов, дали е икономически, няма значение се задейства т. нар. европейска солидарност. Така че аз имам възможността като държава, имам предвид, да искам Съвета на Европа, в който участвам да се произнесе по всяка една тема. И премиерът Путин много добре осъзнава това, че ние сме европейска държава. Член на ЕС. Живот и здраве догодина ще влезем в Шенгенското пространство и с нас се преговаря като с европейска страна от ЕС. Това е голяма разлика.

Към днешна дата, докато мъдрите се намъдруват...

Унгарският премиер Виктор Урбан в разговорите си българския си колега – Бойко Борисов се договори заемите за проекта „Набуко” – алтернативният на „Южен поток” – бел. Л. М./ да не влизат в националния дефицит,  което откъдето и да го погледне човек си е сметка без кръчмаря, тъй като в Брюксел никой от когото това зависи не е казал „да”. Вярно е, че Унгария поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари, но това далеч не означава, че всичко, което официална Будапеща си е мечтала в рамките на Съюза ще се сбъдне.

В същото време, италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че се отнася положително към предложението за участие на германски компании в проекта „Южен поток”, предаде РИА Новости. На среща с италианския премиер руският премиер Владимир Путин е съобщил, че германски енергийни компании са изразили желание да се присъединят към проекта.

„Бих искал да разбера твоето мнение по въпроса”, обърнал се Путин към италианския си колега. Берлускони от своя страна припомнил, че „Южен поток” е голям проект, към който Италия веднага се е присъединила още в началото.

Докато САЩ и редица европейски държави се въртят в омагьосания кръг на  проблемите с финансирането и как и кой да пълни тръбата на „Набуко”, /строителството на който трябва да започне в 2012 година – бел. Л. М./, руският президент Дмитри Медведев предприе средиземноморска обиколка, като темите в държавите на които гостува бяха свързани главно с енергетика и политика. За енергийния гигант на Северна Африка, Алжир СССР бе основен доставчик на оръжие и руският президент бе посрещнат със салют с 21 оръжия – най-високата чест за чуждестранен гост. Медведев преговаря с алжирския президент Абделазиз Бутефлика и други лидери на страната - да не забравяме, че Алжир е третият основен търговски партньор на Москва.

Подкрепяният от ЕС и САЩ газопровод „Набуко” има за цел доставянето на природен газ от каспийския регион през Турция и България до Австрия, заобикаляйки Русия. Проектът е основен конкурент на руския газопровод „Южен поток” за доставка на руски газ за Източна и Централна Европа. По-късното започване на строителството малкият засега капацитет на евентуалните газови доставки, извадиха отдавна „Набуко” от зоната на пряка конкуренция с „Южен поток”.

По другия „висящ” и „несигурен” енергиен проект, „Бургас-Александруполис”, нещата също се развиха не така, както очакваха българските управляващи и много дейният американски посланик Джеймс Уорлик. Преди седмица, на 4 октомври операторът на „Бургас-Александруполис” предаде екологичната оценка на проекта, която дава реална представа за влиянието върху екологията и социалната среда, както и че строителството и експлоатацията на проекта на петролопровода отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.

Оценката е подготвена от консултантите по проекта – „ILF Consulting Engineers” и “Environmental Resources Management (ERM)”.

Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода явно се отлага, още повече, че както писа „Хроники” наскоро: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. става дума за петролопровод,, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

То не беше тичане на американския посланик Уорлик из министерства и телевизии, то не бяха тържествени недомислици, изговорени от посланик Елена Поптодорова по проекта...

Беше време, когато управниците ни твърдяха, че ще замразят „Белене” и ще се откажат от „Бургас-Александруполис” като екологично опасен проект, който щял да удари туризма!?!. В същото време България наля пари в „Бургас-Александруполис” и го трапоса на Симеон Дянков – най-яростният назначен, на заплата русофоб в правителството!

Сега, след излизане на екологичната оценка, когато е ясно, че проектът „Бургас-Александруполис” не е свързан със сондиране, а с петролопровод и изобщо няма опасност за екологията и туризма -  управниците мълчат и дума не обелват! Даже техният идеолог- Уорлик – и той загуби дар слово и спря да търчи по министерства и телевизии с рояк репортери след себе си.

Дали Брюксел ще се съгласи парите за „Набуко”, които трябва да даде България - да се разглеждат като извънбюджетни, как ще се излезе от ситуацията с платения наполовина блок на „Белене”, докога ще се шикалкави за „Южен поток”, ще се свържат ли газопреносните системи на България с Турция - тези проблеми тепърва ще увиснат като облаци над кабинета „Борисов”.

На 30 септември, когато изтече контрактът между “Националната електричества компания“ /НЕК/ и “Атомстройекспорт“ за строежа на ядрената централа, от българската държавна компания съобщиха, че са отправили питане до собственика си – “Български енергиен холдинг“ /БЕХ/, за удължаване на споразумението с руснаците. По-рано се появиха неофициални информации, че удължаването може да е с една година.

Запознати с искането на НЕК съобщиха за сайта Mediapool, че то е формално и в него не е посочен конкретен нов срок за действие на подписаното в края на 2006 г. споразумение с “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Всъщност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма движело нещата...

Министърът на външните работи Николай Младенов обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция. В един момент производството на ток ще спре и тогава как ще се изпълняват договорите за износ на ток, след като строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало – това тепърва ще се решава..

Германия ще удължи живота на 17 свои атомни електроцентрали средно с 12 години. Министърът по околната среда Норберт Рьотген съобщи, че решението е било взето след 12 часа разговори между високопоставени политици, за формирането на ключови компоненти от бъдещата енергийна политика на страната. Живота на старите АЕЦ да бъде удължен с осем години, а на новите с 14 години е било окончателното становище, предаде AFP.

На фона на енергичните решения на правителството и на Меркел, лично, шикалкавенето на българските политици доказва за пореден път колко далеч сме от деня, в който управниците ни ще работят единствено и само за националните интереси.

 
Очакванията на русофобите, че на 1 септември в Полша, руският премиер ще посрещне българския си колега Бойко Борисов с нож и вилица и ще "се нахрани" с него изобщо не се сбъднаха. Цял ден се наложи на министър-председателят Борисов да чака за среща с Путин, което му отвори възможност да запълни времето си с фотосесия и срещи с други държавни ръководители в Гданск, но кой освен Сергей Станишев твърди, че да си министър-председател е лесна работа?

В края на месец юли двама от новите български министри поставиха под съмнение реализацията на съвместните руско-български енергийни проекти, съобщи агенция РИА "Новости". Така България показа, че може да замрази строителството на АЕЦ "Белене" и преразгледа въпроса за изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис. "Ние не разполагаме с финансови ресурси, за да завършим тези проекти - призна тогава според "РИА "Новости" министърът на финансите Симеон Дянков, който в транскрипцията на информационната агенция бе наречен Симеон Джанков. В същото време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков добави в стоп-листата и газопровода "Южен поток".
Другият интересен факт, който изскочи от срещата Путин - Борисов бе, че стана ясно, че премиерът Борисов не е познавал добре и в детайли трите сключени междуправителствени проекта и е отишъл на разговора с Путин не съвсем подготвен.

"Всички проекти, които сме разработвали към момента са били насочени и към това да подобрят позицията на България като значим енергиен център в Европа, като важна транзитна страна - е декларирал Владимир Путин пред колегата си Борисов. - Искаме да променим геополитическия статут на Вашата страна и да й дадем възможност да печели` от транзит.
Ако в сила има каквито и да било причини, и определени анализи на Вашето правителство стигнат до извода, че един или друг проект не отговаря на интересите на българската страна, Ви уверявам, уважаеми г-н премиер, че няма да има никакви проблеми в междуправителствените ни отношения. Няма да осъществяваме проект, който не устройва България. Ще минем по друг път. Русия ще реши този проблем, но по друг начин, а с Вас ще намерим други възможности за сътрудничество, при това ще искаме и ще направим това без никакви проблеми и обиди, изхождайки от взаимните си интереси". Това най-изненадващо за българските скептици и черногледци е заявил Владимир Путин, като не е пропуснал да покаже добронамереността на Русия по отношение на България.

"Не слагайте акцента само на една от срещите, които сме имали... опита се да поучава строго премиерът Борисов водещия на сутрешния блок на БНТ. -... в рамките на 6 часа ние успяхме да проведем срещи с премиерите на почти всички европейски държави и фигури, които пряко касаят България в Брюксел."
Т. е. ако Борисов действително за 6 часа е прехвърлил всички премиери и висши политици, както действително се е случило, срещите с: Ангела Меркел, Силвио Берлускони, Доналд Туск, Йежи Бузек, Валдис Домбровскис, Тимошенко и прочие са минавали на бързи обороти - ръкостискане, поздрави за спечелените избори, пожелание за успешен мандат, снимка, дежурни протоколни фрази и сбогуване, с обещание за нови срещи и сътрудничество.
Но да оставим настрана тези кратки срещи и да се върнем на личната среща разговор, която Борисов е имал с руския си колега, Владимир Путин. Ето неговия коментар, направен по БНТ, със съкращения:
"...излиза, че сме отишли там, за да се срещнем с господин Путин, а то не е така. Това исках само да поправя във вашия анонс. Разбира се, че да разговаряш близо 30-40 минути с премиера на Русия, и то по такива проекти, е важно като информация и за двете страни. Смея да твърдя, понеже го слушах Петър Димитров досега в типичния див стил да говорят общо, неконкретно, в бъдеще време. Но до този момент старото правителство нито си е платило таксите по Бургас-Александруполис, нито е направило нещо по финансирането на АЕЦ "Белене" освен да опукат тези 250 милиона евро. Трябва да се има предвид, че това са близо половин милиард лева. И на практика от една поляна се е слагал бетон в Белене, правени са първи копки, след това втора трета първа копка са били, за да се разрушава бетонът и сега отново да имаме една гола поляна. Това е всъщност Петър Димитров, което е оставил за България...
Водещ: Проектът ще го бъде ли?
Бойко Борисов: Безспорно руснаците натискат да знаят, защото това именно и ние искахме да знаем преди изборите. Да ни се отговори има ли пари в бюджета, няма ли, просто да има ясен отговор. Вие виждате от стенограмите те просто умишлено са забатачвали държавата, умишлено са харчили резервите, умишлено са създавали всичко това, като дойде следващото правителство да няма инструменти, с които да работи.
Водещ: Понеже казахте, че господин Димитров е говорил неконкретно, кажете Вие за "Белене" каква е българската позиция след разговора ви с Путин?
Бойко Борисов: Българската позиция е такава, каквато според мен трябва да бъде. А тя е: с господин Путин се разбрахме до ноември ние да станем готови с финансово-икономическите разчети колко пари ще струва. Защо господин Димитров не каже колко пари струва "Белене", щом е толкова запознат.
Водещ: А Мартин Димитров каза, че е много скъпо и трябва да се откажем.
Бойко Борисов: Пет, шест, седем, осем, девет, десет. Разбирате ли, те говорят за милиардите евра като за домати в "Плод зеленчук". Не е едно и също едно нещо дали струва 7 или с 1 млрд евро повече, това са 2 милиарда лева в повече.
Водещ: Ще се откажем ли, г-н Борисов?
Бойко Борисов: Затова до ноември ние ще направим разчета и тогава ще излезем и ще кажем на народа колко струва това, изгодно ли е, не е ли. По "Южен поток" проблеми няма. Знаете, че ние сме еднакво, и "Набуко", и "Южен поток" са добри за България. Според мен "Южен поток" може да стане и ще стане много по-бързо и затова ние трябва да си държим за участието там.
Водещ: Т. е. "Южен поток" остава, Бургас-Александруполис отпада...
Бойко Борисов: Не, Бургас-Александруполис има два референдума в региона, в които хората са казали мнението си. И то преди всичко няма никакви гаранции за екология. Аз му казах на господин Путин. Нека вашите технолози да дойдат и да убедят българското общество, че първо, за тези 35 млн. долара, които ще печелим, това е изгодно и няма по никакъв начин да повлияе на нашия туризъм и съответно да има опасност от екокатастрофа. Той каза прав си, ако искаш, дайте да говорим проект по проект, но нас ни интересува да или не. С предишното правителство ние нямахме категоричен отговор.
Водещ: И Вие казахте не, за Бургас-Александруполис, казахте не, за "Южен поток" да?
Бойко Борисов: Затова след три месеца, когато българо-руската комисия заседава в София, и по трите проекта ще имаме категорично становище.
Водещ: Много ли натискаха за "Белене" или не?
Бойко Борисов: Моля?
Водещ: За "Белене" имаше ли натиск или нямаше?
Бойко Борисов: Не може да се каже, че е имало натиск, защото г-н Путин е един изключително опитен и бих казал професионален политик, вече толкова години е във властта. Аз трябва да ви кажа, че...
Водещ: Добре, желание, не натиск.
Бойко Борисов: ... европейските лидери се отнасят с изключително респект и е привилегия да направиш среща с него. Така че той много добре знае, и срещата ни беше много публична, тя беше пред медиите руските, които бяха там, и той не би си позволил недипломатично да действа. Но от всичко казано от него стана ясно, че те просто искат, когато е да, да е да, и когато е не, да е не..."
В едно от първите си интервюта за енергийните проекти бъдещият министър на финансите Симеон Дянков показа колко е бос в енергетиката. Другото обяснение за изречените от Дянков недомислици може да е, че той съвсем целенасочено и недобронамерено подходи към една жизнено важна тема за българската държава.
"Основната ми задача е да се боря с кризата. Не мога да го направя, ако всяка година изскача по 1 млрд. разходи за проекти, от които няма смисъл", каза бъдещият министър Дянков. Именно това може да е причината за нерадостната съдба на "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". "Трябва да си зададем въпроса дали 350 млн. е по-добре да бъдат дадени за един такъв проект или за здравеопазване и образование".

Всъщност пари за "Южен поток" България няма как да се наложи да дава, а още по-малко пък един милиард, защото в този проект участието е на Италия и Русия и е 50 на 50. Така че, милиард тук не се налага да се дава като се лишават образованието и здравеопазването!
По подобен начин стои въпросът и с участието в Бургас-Александруполис, откъдето пък редовно ще се печелят десетки милиони евро от транзитни такси. Гръцкият министър на развитието Костас Хадзидакис нарече Бургас-Александруполис "проект от национално значение за Гърция". "Той ще укрепи стратегическите позиции не само на Гърция, но и на всички участници, както и енергийната сигурност на страната ни". Хадзидакис предупреди България за шикалкавенето по Бургас-Александруполис!
Единственият проект, по който налага да се дават пари е изграждането на АЕЦ "Белене", където германската компания RWE е с декларирано 49 на сто участие.
Изнесена бе информация, че до този момент за АЕЦ Белене са похарчени 880 млн. лв., като едва 190 млн. са използвани за разграждане, изграждане. Всички останали пари са отишли за консултации. "Според мен проектът е нерентабилен и не бива да продължи", категоричен бе Симеон Дянков, който не поясни откъде идва неговата енергийна "компетентност". Според Дянков, по-добре било да спестяваме енергия, тъй като сега харчим 35 на сто повече от средното за Европа. Колкото е да спестяваме, колкото да е замряла икономиката ни и фалитите са хлопнали кепенците на редица фирми и предприятия - спестеното няма как да бъде колкото би произвеждала една АЕЦ! Това Дянков "пропуска".
"...трябва да се направи бърз преглед на договорите за АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис", "Южен поток", за да се види какви са неустойките, какво е поето като ангажимент и как тези проекти могат да бъдат спрени, обясни депутатът Мартин Димитров, който пък изобщо няма представа защо трябва да се спират тези проекти, но затова пък настоява да бъдат спрени...

България губи вече няколко години по 2 млрд евро от спряната с измама от Гюнтер Ферхойген и родни негови "последователи" АЕЦ "Козлодуй". И не само губи тези два милиарда, но и няма откъде да компенсира тези огромни загуби.
Три междудържавни договора за енергийни проекти: "Южен поток", Бургас-Александруполис и АЕЦ "Белене" са подписани. Днес Русия заявява, че няма проблем да отпадне единия от тях.
"Южен поток" не предполага влагане на инвестиции, а единствено печалба от транзит. Така че отказ от "Южен поток" би бил абсурден, тъй като би означавал отказ от печалби за хазната.
Бургас-Александруполис всъщност е тристранно споразумение между България, Гърция и Русия, което създава компания. В нея собствеността се разделя по следния начин - 51 на сто за Русия и по 24,5 на сто за България и Гърция.

Какво би означавало отказ от този проект? Продажба на акциите? Неиздаване на строително разрешително? Компанията вече е подготвила необходимите документи и те са в МОСВ. Възможно е министерството да не даде оценка за въздействие, но на базата на какво? Така че да се говори, просто за отказ, е несериозно. Още повече, че ние сме само страна по договора, а трябва да има стратегия за развитие на нещата.
Що се отнася до референдума по Бургас-Александруполис - то твърде заплетено юридически би могло резултатите от този референдум да провалят договора за Бургас-Александруполис. Сериозното е държавата да запознае руските специалисти, които ще пристигнат в България с резултатите от референдума. За да тръгне този проект би следвало да бъде доказано, че той няма да провали туризма в района, в който ще минат тръбите. А това е нещо, което предстои след като окончателният отговор на България се отлага вече седем години и няма каквато и да било яснота защо се шикалкави.
"Петролопроводът Бургас-Александруполис може да се финансира в случай на необходимост и при съгласието на София от руските компании", заяви пред "РБК Дейли" Владимир Немцов, вицепрезидент на компанията оператор на проекта "Транснефт".

Третият проект: изграждането на АЕЦ "Белене" далеч не е в мъртва точка. Досега са платени над 440 млн. евро за консултанти, за изработването на проекта от руската "Атомстройекспорт", за поръчано оборудване и разрушаване на съществуващото на площадката. За тези пари новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изтърси, че тези пари биха стигнали да се приложат мерки за енергийна ефективност на сградите в София! Има ли смисъл да питам дали Трайчо Трайков разполага с разчети, които да му посочват точно такава сума, да не говорим, че енергийната ефективност на сградите в София изобщо не влиза в приоритетите на едно правителство, и е по-скоро грижа на общината!
В условия на криза в държавата, ако Трайчо Трайков има 400 млн евро и ги хвърли за енергийна ефективност на сградите в столицата ще трябва да се проверява дали въпросният гражданин няма нужда от медицинска помощ.
Членове на новия кабинет често споменават подписаното междуправителствено споразумение за изграждането на "Набуко", тъй като то елиминира и заобикаля Русия като доставчик на газ. Откъде ще се вземат пари за "Набуко" никой не казва. От една страна "Набуко" ще се построи неизвестно кога и е подобен на "Южен поток", който няма да ни струва инвестиции. От друга страна: все още не е гарантирано пълненето на тръбата за "Набуко" от Иран, където е доста размирно и тегнат санкции от САЩ.
Стабилността на транзита на руски газ през територията на Украйна продължава да предизвиква опасения у европейските потребители. В първите дни на август т. г. генералният директор на компанията "Сърбиягаз" Душан Баятович заяви, че на 6 август във Виена ще се проведат преговори между неговата компания, "Газпром" и германската газова компания Е.ОН за създаване на газови резерви в Унгария за нуждите на сръбския пазар. Стана ясно, че германската компания има техническа възможност за оказване на помощ на балканските страни за сметка на запаси от унгарските хранилища. През януари 2009 г. E.OH успя да организира неголеми доставки за замръзващите Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Словакия. От оказалите се в тежка ситуация единствено България не получи помощ поради липса на техническа възможност. Дали в края на лятото някой от управниците мисли за газохранилища? От новините е ясно, че не.

Още миналата година Русия заяви, че щом Европа не иска нейния газ, то тя ще го насочи към Китай и веднага започна изграждане на газопровод на изток.
Русия вече уреди изграждането на "Южен поток" през Сърбия. Три тръбопровода и една атомна централа - това бе темата на работното посещение на Владимир Путин в Анкара, докато българските министри говориха против зависимостта от Москва: изграждането на продължение на газопровода "Син поток - 2" до Израел, петролопроводът Самсун-Джейхан, газопроводът "Южен поток", изграждането на атомна централа и на депо за природен газ под езерото Туз гьолю.

"Русия и Турция задълбочават енергийното си сътрудничество заради България" отбеляза гръцкият вестник "Вима". - Ходът с енергийната визита на Путин ход е следствие от основателните страхове, че България се оттегля от петролопровода Бургас-Александруполис, коментира изданието.
Всичко изброено дотук показва, че балканските съседи на България: Гърция, Турция и Сърбия не са заразени от синдрома на русофобията, а работят усилено, за да осигурят енергийна независимост на своите държави. Дори германците проявяват по отношение на доставките на газ от Изтока много по-отговорен и непредубеден подход към Русия.
Докато новите управници се чудят как да бламират трите енергийни проекта с Русия, България е на път да развали отношенията си с Гърция заради Бургас Александруполис. Що се отнася до Русия, Путин ясно заяви, че са готови да приемат отказ на българската държава от един от трите проекта, готови са и да изчакат българската страна да проучи за какво иде реч в тези проекти и да окаже помощ в това отношение както с предоставяне на документация, така и със сътрудничество на руски експерти.
"Ако по някакви причини вашето правителство установи, че даден проект не е в интерес на България, уверен съм, че няма да има никакви проблеми в нашите отношения," увери Путин колегата си Борисов при срещата им в Полша.

Руският премиер все пак настоя решението да се вземе бързо, като напомни, че Бургас-Александруполис се обсъжда от 7 години, а е едва 280 км. В същото време за 2 години Русия е изградила 1500 км петролопровод от Източен Сибир до китайската граница и скоро ще довърши 2000 км тръба до Тихия океан.
"Кажете ни "не" и ще приключим темата. Същото важи и за останалите проекти Ще тръгнем по други пътища, Русия ще реши тези проблеми, но с други способи. А ние с Вас ще намерим други възможности за сътрудничество, при това ще направим това без всякакви проблеми, без обида, изхождайки от взаимните интереси."", категоричен бе Владимир Путин.
Не един, а два са проектите, които биха искали някои хора от властта да отпаднат - АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис", но отпадането само на първия би лишило държавата от каквато и да било възможност някога отново да изнася ток и печели. Решението за енергийното бъдеще на държавата е важно и ако се вземе правилно би осигурило в близко бъдеще стабилна икономика и национална сигурност. Ето защо пишман политици като Мартин Димитров, Надежда Михайлова и прочие не трябва да бъдат слушани за енергийните проекти.
Премиерът Бойко Борисов се срещна с Владимир Путин и постави началото на едни много важни за страната ни отношения. България търси пазари, България търси инвестиции, България иска туризмът да е печеливш - най-малкото заради това трябва прагматично да се подходи към бъдещото решение за българско участие в енергийни руско-български проекти. И далеч не става дума за някаква зависимост от Русия, защото ако се разсъждаваше така, турските политици нямаше да подписват енергийни проекти с Москва и то в момент, когато Турция се бори за приемане в Европейския съюз.

Премиерът Борисов се срещна с колегата си Путин и очакванията, че ще бъде притискан, изнудван, рекетиран или изяден изобщо не се оправдаха...
 

Москва и Брюксел съобщиха, че началото на строителството на газопровода „Набуко” е отложено най-малко с една година до 2012 година. Това съобщи изпълнителният директор на компанията оператор „Набуко Газ Пайплайн интернешънъл” Рейнхард Митчек, цитиран от Росбалт и ИТАР-ТАСС.

На брифинг в Брюксел Митчек заяви, че трасето с дължина 3300 км ще бъде готово да се използва в края на 2014 - началото на 2015.

Следователно графикът за строителството и пускането на тръбопровода се забавя с година в сравнение с плановете, одобрени в началото на настоящата година. Според тях, строителството на „Набуко” трябваше да започне през 2011, а първите доставки на газ за ЕС се очакваха в началото на 2014 г., припомня ИТАР-ТАСС.

Сръбския „Курир” публикува информация, че финансови институции са поели гаранциите по този проект.

Финансови институции ще контролират проекта. От консорциума за изграждането на газопровода „Набуко” пък обявиха, че са подписали споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация към Световната банка (СБ), като банковите институции ще проучат отпускането на финансиране за проекта на обща стойност до 4 млрд. евро.

След извършването на експертизите отпускането на средствата за проекта ще трябва да бъде одобрено и от съответните ръководни звена на всяка от банките.

Окончателното решение за инвестирането в „Набуко” трябва да бъде взето най-късно до края на първата четвърт на следващата година, съобщиха от акционера OMV.

Другите акционери в проекта за газопровод, който да намали европейската зависимост от руски газ, включват унгарската компания MOL, румънската Transgaz, българската Bulgargaz, турската Botas и германската RWE.

В същото време ще припомня, че Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен. Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността.

„Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз, заяви Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Така на практика проектът „Набуко” остана приоритетен за ЕС и пред подобния „Южен поток”, като разминавания между двата проекта вече има в началната дата на строителството, осигуреното пълнене на тръбата и финансирането.

В първите дни на септември събитията около „Набуко” придобиха нова посока: от една страна се работеше по финансирането му, от друга -  бе отложено началото на  строителството с една година, а от трета – шансовете „Набуко” да се пълни с осигурен газ все повече се отдалечават...

В същото време Русия строи и газопровод до Китай за когото газ също има.

На 3 септември т. г. при посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Азербайджан бе договорено Азербайджан да продава авансово няколко милиарда газ на Русия.

След края на срещата между президентите Дмитрий Медведев и Илхам Алиев, шефът на Газпром Алексей Милер съобщи, че е подписан уникален договор между Русия и Азербайджан. Документът не предвиждал лимит за доставките на газ, като базовото споразумение е за 500 милиона куб. метра.

Азербайджан предложи обемът на доставките да бъде увеличен до 1 млрд. куб. метра газ. През 2011 година да стане 2 млрд., а през 2012 година – над 2 млрд. куб. метра газ”, съобщи ръководителят на „Газпром”.

Вярно е, че Азербайджан има възможност да изнася много милиарди куб м газ, вярно е също така и това, че при посещението си в България Илхам Алиев обеща и на българските политици да доставя газ на България от 2011 година, но конкретно как ще се процедира и какво се върши, за да се превърне това обещание – реалност, няма кой знае какво сторено.

Пълненето на „Набуко” и Южен поток”...

Новата геополитика са ресурсите – осигуряването им и битката за тях.

В последно време Русия направи няколко важни крачки, преди всичко при енергоресурсите в резултат на което САЩ претърпяха чувствително поражение в състезанието за газа на Каспийския район.

Руският "Газпром" сключи с Туркменистан два крупни договора, очертаващи нова схема за доставките на туркменския газ – написа в „Строго секретно” Красимир Иванджийски. - Първият определя условията, при които Русия ще купува газа от Туркменистан през следващите 20 години, а вторият прави "Газпром" основен "донор" на туркменистанските енергийни проекти. Двата договора осигуряват на Русия контрола над износа на туркменски газ.

Междувременно, Туркменистан и Афганистан подписаха рамково споразумение за изграждане на спрян проект за газопровод от богатата на енергийни източници бивша съветска република на изток.

Още през 2002 г. страните се договориха за изграждане на дълъг 1 700 км газопровод от Туркменистан до Пакистан и Индия през Афганистан, но напредването на проекта беше преустановено заради конфликта с талибаните.

Но проектът набра скорост след поредица от преговори на високо равнище между регионалните лидери. Рамковото споразумение е било подписано на среща в Кабул.

Така и Туркменистан като вероятен основен доставчик на газ за „Набуко” отпадна.

С третия възможен доставчик – Иран събитията се развиха още по-бързо...

Ръководната комисия на проекта „Набуко”, предполагащ многомаршрутно газово обезпечение на Европа в обход на Русия, утвърди две линии на снабдяване на тръбопровода с газ, по време на завършило в понеделник заседание в Анкара, съобщи руският вестник „Независимая газета”. Става дума за напълване на системата от тръбопроводи с газ от находища в Азербайджан, Туркменистан и Ирак, и неговата доставка до европейските потребители през Грузия и същия Ирак. Главният резултат към момента е – окончателния отказ, по политически причини, от идеята за включване в проекта на Иран, чиито газ не би бил излишен за мащабния проект.

Изключвайки Техеран от проекта „Набуко”, комисията отново актуализира въпроса: ще стигне ли газа за напълване на грандиозния тръбопровод и обезпечаването на нуждите на всички потенциални потребители?

В същото време ръководството на консорциума за газопровода „Набуко” съобщи, че проектът ще бъде захранван с каспийско гориво през територията на Грузия и Ирак.

Компанията, ръководеща строителството на тръбопровода, консорциумът „Набуко газ пайплайн интернешънъл” одобри два маршрута за транспортирането на природен газ – през грузинско-турската граница и през турско-иракската граница. През територията на Грузия ще преминава газ от Азербайджан и Туркменистан съобщиха акционерите, без да си дават сметка, че и Азербайджан и Туркменистан имат договори с Русия за изкупуване на природния газ!

Целта бе да се елиминира Иран като доставчик...

Кой проект ще бъде готов най-напред?

Руският министър-председател Владимир Путин обеща, че проектът „Южен поток” ще бъде построен толкова бързо, колкото и „Северен поток”, предаде РИА Новости.

„Вече започнахме строителството на газопровода по дъното на Балтийско море, през следващата година газът ще потече по тази тръба. Правим всичко бързо, толкова бързо ще направим и „Южен поток”, коментира Путин в отговор на въпрос за съдбата на „Южен поток” и конкурентния проект „Набуко”.

По думите на руския премиер „Набуко” има малки шансове за успех. „Главният проблем за „Набуко” е отсъствието на гарантирани обеми, необходимата продукция за тази тръба, няма източник за запълване на системата”, коментира Путин. „Русия няма да доставя нищо натам, в Иран тези находища още не са разработени, в Азербайджан обемите са малки, а освен това Азербайджан има подписан договор да доставя газ за Русия”, смята премиерът. „Там имаме и Туркменистан, но засега не са ясни възможностите за обемите, защото от територията на Туркменистан е положен газов маршрут към Китай с обем от 30 млрд. куб. м. газ годишно”.

Освен това по думите на руския министър-председател има и други проблеми, които пречат на „Набуко. Съществува териториален спор между Туркменистан и Азербайджан за подялбата на Каспийско море и в тези условия, по мое мнение, полагането на тръбата е затруднено, дори говоря меко, за да не кажа, че е невъзможно”, допълни Путин.

Русия ще удвои вноса на природен газ от Азербайджан, с което може да засенчи проекта за европейски газопровод “Набуко“, заяви в Баку президентът на “Газпром“ Алексей Милер.

Т. е. „Газпром” действа във всички посоки – докато работи по осъществяването на проекта „Южен поток”, компанията прави всичко възможно да изкупи газа, който би пълнил тръбата за „Набуко”. Независимо колко струва това.

Удвояването на изкупуваните количества природен газ от Азербайджан не носи кой знае какви преки ползи, според анализатори, цитирани от Ройтерс, няма преки икономически ползи за Москва, а цели да не се изгуби контрола на руснаците над газовия пазар в Европа.

През това време акционерите на „Набуко” са под прожектора и контрола на финансови институции, осигуряват пари, които никой не знае как ще се изплащат в условията на криза.

Но не работят по осигуряването на най-важното: пълненето на тръбата...

И в цялата тази суматоха и ние, българите, под вещото ръководство на правителството сме в кюпа.

 

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

 

България шантажирала Русия с енергийните проекти?

Днес сръбската и руската преса коментират приключилите преди два дни неформални преговори между президента на Сърбия, Борис Тадич и премиера на България, Бойко Борисов, по време на които е станало дума за два от съвместните енергийните проекти на България с Русия: проектът „Южен поток” и проектът АЕЦ „Белене”.

Според в. „Комерсант”, Тадич и Борисов са договорили и в частност, съгласували зад гърба на „Газпром” - промяна на трасето на „Южен поток”, като решили то да мине в района на Димитровград, 100 км на север от досега договореното с руския енергиен гигант „Газпром”.

Оказва се, че това решение оскъпява трасето за изпълнителя на газопровода, но така тръбите щели да минат почти през цялата територия на Сърбия. Докато вариантът трасето да мине при Зайчар, по-евтино и договорено с Москва, предизвика навремето недоволството на кметовете на сръбски селища, тъй като водел до това, цялата южна част на западната ни съседка да бъде откъсната, заедно с регионалния център град Ниш.

Според публикацията в „Комерсант”, Душан Баятович, директор на Сърбиягаз - сръбския партньор на Газпром призна още през май м. г.:

„Настоявахме тръбата да мине през Димитровград, но "Газпром" не бе съгласен, защото това удължава трасето и оскъпява газа за крайните потребители".

„Българите също поискаха "Южен поток" да се изгражда през Зайчар, защото това е най-късият маршрут", коментира темата откъде ще пресече българо-сробската граница газопроводът Душан Мракич от сръбското министерство на енергетиката. Тези изявления навремето предизвикаха огромен скандал в Сърбия. Кметовете на южните сръбски градове се разбунтуваха и дори заплашиха да обявят автономия на Южна Сърбия, ако "Южен поток" ги заобиколи.

Белград, който дълго време се опитваше неуспешно да убеди "Газпром" за този вариант на път на трасето, се опита да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с възможен отказ да участва в "Южен поток", коментира вестникът.

След срещата във Варна Борисов не скри, че на този вариант настоява президентът на Сърбия и че "в крайна сметка се договорихме". От своя страна Тадич е гарантирал участието на Сърбия в строителството на АЕЦ "Белене".

„Комерсант” отбелязва в днешното си издание, че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропуска да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ.

С много усилия премиерът Борисов по време на преговорите с руските партньори успял да промени позицията на България, като направил съществени отстъпки – „Южен поток” да се включи в газопреносната система на България, като тя ще остане собственост на София.

Освен това Русия изразила готовност да сключи директен договор с "Булгаргаз" и да понижи цените на газа за България.

„България има козове, каквито Сърбия няма", коментира тогава шефът на газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.

„Окончателният маршрут на "Южен поток" ще бъде определен след технико-икономическа обосновка", са коментирали от компанията пред "Комерсант", като напомнили, че автор на разработката на проекта е "Газпром".

Според „Газпром”, другите участници в проекта могат да се договарят за каквото искат, но последната дума за избора на маршрута ще е на "Газпром".

Дали?

Промени сред партньорите в „Южен поток” и влиянието на ЕК и САЩ за бъдещия газопреносен пазар

Не е за пренебрегване проблемът, че в последните дни, Европейската комисия заяви открито, че приоритет му е „Набуко”.

Южен поток

При посещението си в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток".

В изявления пред руски медии Йотингер заяви изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко".

Междувременно стана известно, че италианската компания "Ени" /ENI/, основен партньор на "Газпром" в "Южен поток", търси начин да се оттегли от началния проект. "Ени" предложи да се намали капацитета на "Южен поток" до 15 млрд. куб. м. годишно и да се обедини с първата фаза на "Набуко" със същия капацитет, или общо 30 млрд. куб. м. годишно. Единният проект да се ограничи до едно трасе, от Турция през България към Виена, като се изостави планираното при "Южен поток" разклонение от България на юг към Италия.

"Ени" обяви това свое предложение през април и въпреки публичните предупреждения от "Газпром", продължи да настоява на такова решение. Смяната на позицията от страна на "Ени" доведе до нарастване на доверието в "Набуко" за сметка на "Южен поток".

За момента под влияние на САЩ, позициите на „Газпром” за „Южен поток” в ЕК, Италия, Германия и Турция бяха сериозно разклатени.

Проект Набуко

Германското правителство отказа политическа подкрепа за "Южен поток", както и обещания за финансиране, както Москва се надяваше. Точно обратното, политическите сили в Берлин изразиха притеснение от предложението на "Газпром" към германската RWE да се присъедини към "Южен поток" при положение, че компанията вече е в консорциума за реализацията на "Набуко". Малко след това канцлерът Ангела Меркел, при официалната си визита в Казахстан сондира възможностите за доставки на газ от страната за "Набуко".

Успоредно с промяната на позицията на ЕК и някои държави-членки индивидуално към „Южен поток”, специалният пратеник на САЩ по евразийските енергийни въпроси Ричард Морнингстар продължи темата при посещението си в Астана, като наблегна на потенциала на Казахстан за добив и износ на местен газ.

„Има пълна яснота по отношение на "Южен поток". Имаме достатъчно газ да осигуряваме 63 млрд. куб. метра всяка година от 2015 г. в продължение на 30-40 години", заяви президентът на Русия Дмитрий Медведев.

„Газпром" има сигурни партньори по цялото трасе на "Южен поток", увери Медведев и добави: „Имаме уникален технически опит при полагането на газопроводи по морското дъно". Изказванията той направи на пресконференция, на която бе представен новият директор на "Газпром" - Германия Владимир Котонев, бивш руски посланик в Берлин.

Друг нов момент в осъществяването на конкурентния на „Южен поток” проект „Набуко” бе новината, че през август в Анкара предстои да бъде подписано споразумение за подкрепа на проекта за строителството на газопровода „Набуко”. Документът трябва да бъде подписан от министрите на енергетиката на Турция, Австрия, Унгария, Румъния и България, съобщава агенция Регнум.

В момента акционерите в „Набуко” водят преговори за доставки на газ с Азербайджан и Ирак, както и с Туркменистан, и Казахстан. В случай на успешно приключване на преговорите дължината на „Набуко” ще бъде увеличена от 3300 км на 4000 км, което ще доведе до повишаване на стойността на проекта с 10%.

При така изброените обстоятелства  руският монополист ще се справи доста трудно със съгласуваните позиции на двама от партньорите за промяна на трасето. Така че битката около балканския участък на газопровода предстои, смята "Комерсант".

Окончателното решение за инвестициите в проекта за газопровода „Набуко” ще бъде взето най-късно през първото тримесечие на 2011 година. Това съобщи на пресконференция във Виена директорът по газовите въпроси на OMV Вернер Аули, предаде агенция Ройтерс.

По-рано от консорциума за „Набуко” обявиха, че окончателното решение за инвестициите трябва да бъде взето до края на 2010 година, но като цяло, проектът вече е имал няколко забавяния.

Сред другите акционери в „Набуко”, освен OMV, са унгарската компания MOL, румънската „Трансгаз”, българската „Булгаргаз”, турската „Боташ” и германската RWE.

Тези промени в битката за утвърждаване на газопреносния пазар в Европа явно направиха и Русия далеч по-сговорчива в София по отношение на съвместните енергийни проекти. Друг въпрос е, дали ЕК и САЩ ще осигурят тръбата на „Набуко” да се пълни, след като отношенията с Иран рязко се влошиха напоследък, а газа на Туркменистан се изкупува на добра цена от Русия.

Каква бе цената на промяната на трасето на „Южен поток” от България през Сърбия?

Неформалното договаряне между България и Сърбия за промяна на трасето на газопровода „Южен поток” и съгласието на българската страна тръбите да минат по по-скъпия маршрут, с който не е съгласен „Газпром” си имат своята цена: сръбският президент Борис Тадич е обещал да се включи в проекта на АЕЦ „Белене”, което вероятно ще му донесе проблеми в страната. Затова пък Белград успя да използва София, за да се наложи за пътя на трасето.

Включването на Сърбия в изграждането на българската АЕЦ „Белене“ означава допълнително задлъжняване на страната – този път с още 350 млн.евро. Така коментираха сръбски енергийни експерти принципното съгласие на Тадич да обвърже Белград със строежа на тази атомна централа.

Българският премиер Бойко Борисов съобщи, че Сърбия ще участва в изграждането на АЕЦ „Белене“, чиято обща стойност е между 6 и 7 млрд.евро, припомня белградската преса. Сръбското участие му бе потвърдено от президента Борис Тадич по време на визитата в България миналата седмица.

„Когато намерим и европейски инвеститори и стане ясно цялостното финансиране на проекта, те ще участват в зависимост от това колко пари имат, с толкова проценти. Но имаме твърдото му „да”, че участват”, похвали се Борисов.

„Тази сделка е пълна глупост“, коментира енергийният експерт Зорана Михайлович-Миланович в сръбския вестник „Ало”. „Какъвто и да бъде кредитният ангажимент, независимо дали става въпрос за Китай или някой друг, този заем трябва да се връща. Инвестицията е огромна и по всяка вероятност тя ще ни струва много повече от 350 млн.евро”, допълни Михайлович-Миланович.

Изявлението на официални лица в Белград, че Сърбия би могла да участва в изграждането на АЕЦ „Белене” отново актуализира въпроса с изграждането на атомни електроцентрали, пише днес сръбският вестник ”Политика”, в текст озаглавен „Атомните електроцентрали никнат като гъби в света”.

Изданието цитира и министърът на енергетиката Петър Шкундрич, според когото в Сърбия има меморандум, който не позволява изграждането на АЕЦ, но затова страната може да участва заедно с България в АЕЦ „Белене”. Според него Сърбия трябва да участва в проекта, независимо от процента на участие. Според енергийни експерти участието на Сърбия в „Белене” е добра инициатива от енергиен и технологичен аспект, но също така са изтъкнали, че изграждането на АЕЦ не е икономически изгодно, заради големите разходи за съхранение на отпадъците и заради рисковете на капитала. Според секретарят на Сдружението за енергетика в Стопанската камара на Сърбия Слободан Петрович безспорно е това, че Сърбия трябва да участва в проекта и да вземе около 20-25 процента, за да може да подсигури достатъчно енергия за собствените нужди.

В Сърбия има забрана за изграждане на АЕЦ, има експерти, които одобряват участитето на страната в проекта „Белене” и противници на това начинание.

Кой ще надделее ще покаже времето, още повече, че вече се чуват гласове за провеждане на референдум за включването на Сърбия в изграждането на „Белене”.

Още в събота, позовавайки се на българската телевизия bTV азербайджанското издание Trend News Agency в раздела Trend Capital съобщи за българо-сръбските неформални преговори по промяна на маршрута на газопровода „Южен поток”.

Изданието коментира значението на този газопровод, който ще пренася руски газ през Черно море към Южна и централна Европа. Що се отнася до промяната на маршрута, която са договорили сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов в правителствената резиденция във Варна, изданието цитира Борисов: „За Сърбия Димитровград е най-удобният маршрут, докато за нас това не е толкова важно, още повече, че трасето на газопровода така или иначе ще мине през София. Аз се радвам – признал е Борисов, че успяхме да удовлетворим молбата на нашите съседи и да им помогнем с тази промяна”.

Как ще реагира „Газпром” на договореностите между България и Сърбия, какво ще предприеме, за да не бъде изтласкан „Южен поток” от конкурентният „Набуко” – това тепърва ще узнаем.

Дали ще се намерят европейски инвеститори за „Белене”, за да може Сърбия да се присъедини към изграждането на Атомната централа също предстои да се изясни.

По третият българо-руски енергиен проект „Бургас-Александруполис” се очаква екологична експертиза, която да даде отговор на въпроса дали този петролопровод е опасен за българския черноморски туризъм. Тук коментарите на хора от българското правителство са доста фриволни и смехотворни:

На заседание на правителството, министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта  като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод!

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

на 14 юли 2010 г.

 

Заседанието започна в 10,35 часа и се ръководи от министър-председателя Бойко Борисов.

...................................................................................................

Точка 21

Проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговско дружество

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че с предишно Постановление на Министерски съвет проекта Бургас-Александруполис премина към Министерството на финансите. Вече юридически всичко е организирано и за да има самостоятелно юридическо лице предлагаме увеличение на първоначалния капитал с още 150 хил.лева, това са акции по сто лева номинал. Така че вече да може напълно самостоятелно да представя България и нашите интереси в проектната компания „Транс-Балкан Пайплайн” и за в бъдеще каквито теми излязат по този газопровод.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

В същото време премиерът Борисов на няколко пъти припомняше екологичната катастрофа в Мексиканския залив и предупреждаваше, че той няма да позволи да се повтори това на българския бряг!

Така и не се намери кой да разясни на Борисов, че има разлика между екокатастрофата от петролен разлив в Мексиканския залив и евентуална екокатастрофа на родното Черноморие е съществена. В Мексиканския залив разливът на петрол дойде от спукан петролен кладенец, докато от тръбопровода „Бургас-Александруполис” такъв разлив няма как да се получи, защото не е проблем в даден момент да се завърти кранчето и спре притокът на петрол...

 

След срещата Бойко Борисов - Виктор Зубков

Изненада ли за пореден път премиерът Бойко Борисов партньорите и опозицията си с обявените резултати от срещата си с първия руски вицепремиер Виктор Зубков?

Кой и как ще плати след тази среща: ГЕРБ, с очаквани обвинения от партньорите си за отстъпление от позициите си, потребителите за намалена цена на газа, който получаваме от Газпром, България, като спечели една стабилна икономика и връщане в играта с енергийните ресурси, Русия, като отстоя интересите си, без да засяга интересите на българската страна...

Денят, който донесе много отговори – така накратко може да се окачестви 6 юли, денят, в който много въпросителни по съвместните руско-български енергийни проекти намериха своя отговор.

6 юли промени посоката на тези проекти, внесе яснота в цената на газа, който България получава от Газпром, на този ден се появи светлина в енергийното бъдеще на страната ни.

Загуби ли България след срещата на първия вицепремиер Виктор Зубков с министър-председателя Бойко Борисов, ще бъде ли по-зависима от Кремъл, кой и какво надделя в разговорите Зубков-Борисов: прагматизмът, интересите на България, равнопоставеността в диалога между двамата партньори, или имаше натиск, диктат и обричане на финансово затъване за държавата ни, както предричаха САЩ и някои техни говорители сред политиците в страната.

България седна на преговорите с Русия като страна-партньор, но и страна-членка на Европейския съюз, факт, който не може да бъде отречен.

Дълго време ще се анализират постигнатите резултати от тази среща, ще се гадае дали Борисов защити българската икономика, или я свърза трайно с Москва, както между впрочем са свързани малко или много редица страни-членки на Европейския съюз. Ще има похвали, ще има и критики по позицията на премиера на България, отстоявана на преговорите с първия вицепремиер на Русия, Виктор Зубков.

С какво ще остане в икономическата история денят 6 юли, с добро, или с лошо? Каква оценка ще получи премиерът Борисов като политик, или като държавник за принципите, които е отстоявал в разговорите със Зубков?

Тепърва ще се чуят мненията на експерти, политолози, икономисти, финансисти и политици по постигнатото в разговорите Зубков-Борисов.

Верен на традицията да предава всички мнения и гледни точки от най-различни водещи европейски, руски и български информационни източници, сайтът „Хроники” дава трибуна на интервюта, мнения, анализи и оценки от днешната среща.

Пресконференция на министър-председателя Бойко Борисов и руския вицепремиер Виктор Зубков в Министерски съвет. /Със съкращения/

Министерски съвет, Агенция „Фокус”

{edocs}zukov-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

 

„България няма да плати 280-те милиона евро за АЕЦ „Белене” - увери Симеон Дянков. – Има различни начини за външно финансиране – каза Дянков, - ако няма външен инвеститор, т. е. европейски инвеститор, просто отиваме да се съдим с руснаците”. Това каза министърът на финансите в разговор с Цветанка Ризова в предаването на Нова телевизия „На 4 очи”.

Защо Дянков не каза това докато беше в една зала с първия премиер на Русия Виктор Зубков, а чак сега го заявява? Стои ли премиерът Бойко Борисов зад тези думи на Дянков, или отново ще чуем: „Дянков ще говори само по неговите си теми и няма да се изказва по други”.

Още не заглъхнали самохвалствата на хора от правителството след двудневните преговори в Евксиноград с министъра на енергетиката Сергей Шматко, че ще бъде намалена цената на газа и посредниците отпадат от схемата, без да са договорени конкретните параметри и ето ти новина!

След тази новина, човек логично би си задал въпросите:

  • Случайно ли дойде тази новина или се появи съвсем закономерно?
  • С одобрението на Борисов ли се изказа дянков, или с одобрението на американския посланик Уорлик?
  • Кое е меродавно в енергийните отношения България-Русия – това, което твърди премиерът Борисов, или това, което казват Дянков и посланикът на САЩ в България, Джеймс Уорлик?
  • Кой е премиерът на България – Симеон Дянков или Бойко Борисов – в чий думи трябва да се вслушваме, когато става дума за българо-руски енергийни проекти?

Днес в българския парламент ще бъде представена Енергийната стратегия на страната. Дали това не трябваше да се случи преди водените преговори за българо-руските енергийни проекти, за да не изпада страната ни и правителството, което е начело в момента, в конфузната ситуация – днес да преговаря, а утре да се отмята от казаното пред руските партньори? За Енергийната стратегия на България още преди две седмици писа едно руско издание:

На 6 юли вестник „Взгляд” излезе с публикация наречена „Стратегия без Русия”, в която публикация изданието съобщава за готвената нова енергийна стратегия , която да позволи на страната да стане по-малко зависима от доставките на петрол и газ от Русия.

„При новата стратегия страната няма да престане на зависи от вноса на енергийни носители, просто Русия вече няма да бъде главен доставчик. София иска да реши енергийните си проблеми с помощта на съседите си: Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. За „Южен поток” България преднамерено забравя, написа „Взгляд”, а за строителството на АЕЦ „Белене” се канят „западни инвеститори” с пари.

България има намерение да намали зависимостта си от руските енергоресурси за сметка на строителство на нови газопроводи, които да я свържат със съседните страни. Това се казва в проекта за нова енергийна стратегия на българското правителство.

„Действителното енергопотребление на България на 70 на сто се обезпечава за сметка на внос. Зависимостта от доставки на природен газ, суров петрол и ядрено гориво…традиционно е свързана с Русия”, се отбелязва с документа. До 2013 година София разчита да построи нови газопроводи, по които в България да бъде доставян газ от Азербайджан, както и втечнен прироедн газ от Алжир, Египет, Оман и Нигерия.

Друго издание „Время новостей” написа на 6 юли:

„Древната аксиома „Приятелят на моя приятел е и мой приятел” приема причудливи форми в смесения с геополитиката международен енергиен бизнес...” Изданието обръща внимание, че българският премиер Бойко Борисов е близък с италианския си колега Силвио Берлускони, с когото руският премиер Владимир Путин се разбира чудесно, но това е не е помогнало Борисов да установи конструктивен контакт с Путин.

„Время новостей продължава:

„В последно време г-н Борисов си позволява публично да се изказва за замразяване само на два проекта - петролният и атомният. Подкрепя на думи „Южен поток” - партньор на „Газпром” по проекта е италианската компания „Ени”, а Силвио Берлускони не веднъж е казвал, че това е най-важният от негова гледна точка газопровод.

След майското си посещение в Рим българският премиер неочаквано заговори позитивно за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че е обсъдил възможността за привличане на италианската „Енел” като стратегически инвеститор по проекта.”

„По проекта за АЕЦ „Белене” бяха постигнати много положителни резултати. Фактически може да се каже, че проектът е приключен – подготвени са документите за осъществяване на този проект. Става въпрос за най-добре развитият проект в целия свят.” Това каза първият вицепремиер на Русия, Виктор Зубков, след срещата си с премиера Бойко Борисов.

Преговорите между Виктор Зубков и Бойко Борисов бяха проведени в конструктивен дух и неяснотите бяха уточнени в детайли.

„Постигната е най-високата възможна сигурност на обекта”, каза Зубков за АЕЦ „Белене”, след като разговорите приключиха. За 8 000 забележки руската страна дойде с отговори.

Руската страна е запозната, че на мястото на строежа на АЕЦ „Белене” има един гьол – каза премиерът Борисов след като приключи срещата си със Зубков. - В Пътната карта сме определили много ясно задачите, които имаме ние и те – привличане на европейски инвеститори, точна цена за след седем години, когато трябва да е пусковият срок, точен разчет на кой и по колко ще се продава електрическата енергия, финансирането по етапи, отговорник от българска страна – НЕК, а от руска „Атомстройекспорт”.

Българската страна поиска за „Белене” окончателна цена и чу реското уверение, че всеки момент ще я получи. Пред журналисти от различни издания двамата политици, Зубков и Борисов дадоха пресконференция, на която отговориха на всички въпроси.

В интервю от 9 юли в БНТ, предаването „Панорама” по случай една година управление на ГЕРБ, министър-председателят Бойко Борисов каза следното за проекта АЕЦ „Белене”:

.................................................................

Борисов: По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесем 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна...

В друг разговор, в предаването „Тази Сутрин” на bTV, премиерът Борисов също засегна темата „Белене”:

.....................................................................

Бойко Борисов: В нашата партия е така. Има други, където предпочитат по друг начин да се отнасят с водещите. Другото е АЕЦ "Белене".

Водещ: ...Какво се случи между вашата реплика, че се замразява проекта, тогава имаше включително индиректна реакция от руска страна, до онзи ден?

Бойко Борисов: Ето виждате как реагират Щатите и Русия на всяка една наша позиция. И онзи ден, ако сте слушали внимателно, аз не случайно ви казах и за стенограмата, ние не сме казали нищо по-различно от това, което до този момент. И мога само да ви изброя. Не случайно казах, че когато разговарях с премиера Путин, той много по-бързо ме разбра, отколкото нашите политици тук в България от опозицията. Когато той ми зададе въпрос: защо след като се видяхме в Гданск и ти ми каза, че след няколко месеца ще имаш решение и ще направиш проверките, се забави близо година? Аз му отговорих: защото и ти ме подведе. Каза ми, че това е един много добре структуриран проект. Когато обаче отидох в Белене, видях един гьол. Това ли е добре структуриран проект – с два милиарда сме направили един гьол? Той вика: абсолютно прав си. Интересува ме каква е цената. Знаеш ли каква е цената, питам. Не я знам. Знам колко си ми струват реакторите, за които ти трябва септември месец да ми донесеш пари.

Водещ: То няма пари и за първия реактор.

Бойко Борисов: Разбира се, че няма. Никъде не са ги предвидили. А 250 милиона евро, които е взело предишното правителство, половин милиард лева за Белене, са ги похарчили. И не само са ги похарчили. Сега на всеки три месеца плащаме по 10 милиона лева лихва в кризата по този заем. А на 17 май 2012 г. ще платим половин милиард лева – ще върнем. Заради този гьол. И аз го попитах господин Путин: ако ти си на мое място, ще ги пратиш ли в Сибир тези хора? Ще ги пратиш. А ние само сме си позволили да ги дадем на прокурор и да проверим тези проекти. Това сме направили. Затова искам да знам цена на АЕЦ "Белене", която да я знам.

Водещ: Нали е 6 или 7 милиарда? Нали това излезе от вашите думи?

Бойко Борисов: За разлика от... Когато аз правя един проект, както метрото, както магистрала „Тракия”, аз искам да знам колко реално пари ще струва това на данъкоплатеца. И затова сега сме си дали срокове, направили сме пътна карта, да знаем колко ще струва АЕЦ "Белене" днес и то толкова трябва да струва и след 7 години, когато завърши проекта. На кого и по каква формула ще продадем електрическия ток тогава. И не случайно миналия четвъртък, даже той беше в Ню Йорк, президентът Тадич на Сърбия разговаря за трети път по тази тема, да влезе с един-два процента миноритарно в проекта сръбската държава, което веднага да ни гарантира сръбския пазар когато стане тази централа.

Водещ: Седем милиарда ли ще излезе според вас?

Бойко Борисов: Колкото излезе, ще изляза и ще ви кажа. От сметките изблиза, че тази централа примерно 2017 година, след седем години ще струва еди колко си милиарда евро.

Водещ: Референдум трябва ли да има за АЕЦ "Белене"?

Бойко Борисов: Той е излишен този референдум. Всеки, ако го питаш искаш ли ядрена централа, с изключение на няколко екологични движения, ще кажат: разбира се, че искам.

България и Русия съгласуваха „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде ИТАР-ТАСС.

Такива са резултатите от състояли се днес преговори с участието на българския премиер Бойко Борисов и първия руски вицепремиер Виктор Зубков. На пресконференция след преговорите Зубков отбеляза, че „преговорите преминаха в конструктивен режим и страните са доволни от техните резултати. Беше подчертано, че работата по „Южен поток” и АЕЦ „Белене” на равнище експертни групи ще бъде активизирана.”

България и Русия съгласуваха пътните карти по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде руската редакция на Би Би Си.

На 7 юли изданието „Время новостей” съобщи, че Пътните карти за българския участък от газопровода „Южен поток” и строителството на АЕЦ „Белене” трябва да бъдат договорени и подписани утре / 8 юли – бел. Л. М./ при ответната визита на българска правителствена делегация в Москва.

Българската правителствена делегация замина за Москва, но пътни карти за двата проекта не бяха подписани при това пътуване...

Десет дни по-късно, при дълги и трудни преговори с министъра на енергетиката Сергей Шматко, министърът на икономиката и енергетиката на България, Трайчо Трайков обяви, че е подписана Пътна карта за „Южен поток”.

Така въпреки че Проект за Пътна карта на „Белене” бе налице и готов, руската страна се съгласи той да бъде подписан през септември т. г.

„Едновременно с „пътната карта” за „Южен поток” България и Русия съставиха и аналогичен документ за проекта за АЕЦ „Белене”, написа вестник “Коммерсант”. Изданието коментира, че по думите на премиера Бойко Борисов, „пътната карта” включвала привличането на европейски инвеститор, определяне точната стойност на централата, определяне схемата за реализиране на електроенергията, нужните обеми на поетапното финансиране. Националната енергийна компания на България и „Атомстройекспорт” трябва до септември „да отговорят на всички въпроси”.

Източник от „Росатом” коментира на 7 юли, че това че България не се отказва от АЕЦ „Белене” може да се смята за положително, но „пътната карта” не е реален напредък в реализирането на проекта.

„България и Русия са съгласували „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, в хода на преговори с участието на българският премиер Бойко Борисов и първият руски вицепремиер Виктор Зубков”, предаде РИА Новости.

Малцина обърнаха внимание на една фраза от новина на 7 юли по БНР, в която се казваше дословно: „Американският посланик изрази опасения дали поетите ангажименти на премиера Бойко Борисов за намиране на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене” и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени.”

Точно в тази фраза, точно в тези опасения вероятно се крие отговорът за подновеното шикалкавене на хора от правителството по отношение на „Белене”.

Съмнението на американския посланик „отключи” подобни емоции и при премиера Бойко Борисов.

Същия ден, на въпрос на журналисти, дали страната ни ще има средства да плати първия реактор на АЕЦ „Белене” през септември, премиерът Бойко Борисов каза: „Нямаме”. „Тези, които са подписали договора, да са мислили откъде ще ги вземат. Аз не видях никъде в бюджета, и в предишния, и в по-предишния, да бъдат заложени тези пари”, каза той. „До септември има време. Търсим европейски съинвеститор. Търсим варианти. Имаме месец и половина. До тогава обаче искам да се изяснят цените на газа...”

Точно с тези свои думи Борисов без да иска свърза различните руско-български енергийни проекти – свързване, зависимост, които по-късно се превърнаха в стил на преговорно поведение.

Още при първото руско посещение, на първия вицепремиер Виктор Зубков по програма трябваше да се разискват проблеми единствено по Пътни карти на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Въпреки това, в разговорите бе намесена и темата за цената на газа, който България получава от Русия, както и за отпадането на посредниците в този внос и продажби до крайния клиент.

Втори път цената на природния газ отново бе намесена при разговорите в края на миналата седмица с министъра на енергетиката на Русия, Сергей Шматко, въпреки че темата за тези преговори бе пътна карта за „Южен поток”...

Стилът да се иска намаляване на цената на природния газ и отпадане на посредниците измести в преговорите със Зубков основната тема, и втори път пак беше вписан в програмата, при преговорите със Сергей Шматко.

Руската страна прие да се преговаря по темата, въпреки че според предварително обявената програма, това не бе обявено за разискване нито при посещението на Виктор Зубков, нито при идването на Сергей Шматко.

Тук ще припомня, че в момента би следвало да се води активен диалог за проекта АЕЦ „Белене” с ЕВропейската комисия по перспективите за строителството на атомната централа. Информация за продължаването на такъв воден активен диалог, заяви премиерът Борисов още на 6 юли. До този момент, две седмици по-късно такава новина не е съобщавана, което навежда на мисълта, че по всяка вероятност никой не води такъв диалог с ЕК.

Примерът с „диалога” ми припомня, че по същия начин бе обявено, че се чака екологична експертиза за проекта „Бургас-Александруполис”, каквато експертиза също никой не бе чул да е поръчвана на когото и да било. Ще допълня, че този проект, по който тази седмица предстои българският премиер да се среща с гръцкия си колега, се намира под „опеката” не на друг, а на министъра на финансите Симеон Дянков! Т. е. намира се в задънена улица, от която едва ли ще има измъкване...

Две изречения от една новина по Нова телевизия показаха тази сутрин как нагледно може първото твърдение в една новина да отрече второто. Ето двете изречения от въпросната новина:

„Българската и руската страна се споразумяха по цената на руския газ и отпадане на посредниците при вноса му от „Газпром”. Конкретните параметри ще се договорят допълнително.”

Т. е. „Празна Мара тъпан била”! Защото едно е да се споразумееш за нещо, друго е да уточниш параметрите по това споразумение, трето е тези параметри да са изгодни и отговарят на твърденията, че цената на газа ще е по-ниска, четвърто и пето е: всичко казано за по-ниски цени на газа и отпадане на посредниците да се случи и узакони в междудържавен договор!

И при тази ситуация: министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че няма да даде пари за реактора на АЕЦ „Белене” и ако няма европейски инвеститори – ще се върви на съд с руснаците!

Кой да припомни на Дянков, че парите за „Белене” не ги дава той от бюджета, а Националната електрическа компания, за по-кратко НЕК? Кой да му каже, че с държава като Русия никой не си играе, а още по-малко пък си позволява да се подиграва? Всяка една страна-членка на Европейския съюз би обяснила на този гражданин, че е така, поради простата причина, че повечето европейски държави внасят от Русия природен газ и се стремят да спазват добрия тон във взаимноизгодните си икономически отношения.

Ще завърша с едно признаие на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков: „Още много нощи и нерви предстоят в преговорите с Русия...”

 

„АЕЦ „Белене” не ни трябва”, „България да подготви контраикс за „Белене”, „Токът от „Белене” е за износ и не ни трябва, „В бюджета няма пари за „Белене”, „Не прибързвайте с АЕЦ "Белене" – тези вопли на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров задръстиха пространството. Към тях Димитров прибави лъжите за „остаряла технология”, „зависимостта от Русия”, разсъждения ако Русия плати 2 млрд евро за строеж на Атомната централа, как ще иска срещу тях ток, и апокалиптични картини за заробване на българите в случай, че централата все пак бъде построена.

Според синия политик, Димитров, пръст в исканията за строителство на „Белене” имала енергийната мафия, това бил „Октоподът,” който трябвало да бъде разследван, а единственият, който се държал мъжки бил министърът на финансите Симеон Дянков, който казвал, че няма пари за проекта.

Всъщност един министър на финансите може да се изказва само за пари от бюджета, но за проекта „Белене” парите няма да са бюджетни, както например финансирането на спортната зала в столицата, строителството на АМ „Тракия”, което започва без да сме получили и лев от Брюксел, и прочие, и прочие.

Тук му е мястото да кажа, че Русия няма да загуби от спирането на проекта „Белене”, а напротив – само ще спечели, тъй като поръчаното оборудване ще бъде пренасочено в други проекти, които Москва строи по света.

Второто, което Русия ще спечели е, че ще ни осъди за неустойки и ще платим поне над 1 млрд евро, които Мартин Димитров, Иван Иванов и други синьоподобни няма да извадят от джоба си.

Що се отнася до потребността от строеж на „Белене”: всички апологети на прекратяването на проекта прекрасно знаят, че с криминалното спиране на АЕЦ „Козлодуй”  по причина лъжите на бившия еврокомисар Гюнтер Ферхойген, България губи всяка година над 500 млн евро от неосъществен износ на ток, което означава, че все пак от произведен ток държавата ни е печелела.

Мартин Димитров поиска в предаването „На 4 очи” да се извърши проверка на похарчените суми досега в проекта „Белене”. Няма лошо, да проверява прокуратурата, но, за да са точни нещата: проверките трябва да започнат с причините за спирането на АЕЦ „Козлодуй”, с щетите от отказа от „Син поток” /по време на управлението на правителството на Иван Костов – бел. Л. М./, с проверки на командировките на Милко Ковачев и сие до Канада във фирма „Канду” /построила румънската АЕЦ – бел. Л. М./, с проверки на първопричините бившият еврокомисар М. Кунева да се намери добър доход от френската банка „Париба”, с проверки – как Ферхойген подмени доклада на ЕК за „Козлодуй”, за да заблуди българското гражданство и парламент, прокуратурата ще трябва да провери и къде изчезна подписката от половин милион подписи, скрита от бившия председател на парламента Огнян Герджиков – много проверки ще трябва да се направят май.

Едно е да се проверяват социалисти и хора на ДПС, а далеч по-различно е да се проверяват царедворци по време на управленския мандат на ГЕРБ...

Но, колкото провериха Иван Костов за продажбата на АК „Балкан”, колкото провериха Симеон Сакскобургготски за продажбата на БТК и приватизацията на Електроразпределителните дружества, колкото провериха Милен Велчев за външния дълг, толкова ще проверят и гореизброените лица за евентуални щети, нанесени на държавата в милиони.

В петък миналата седмица двама от първите политици на държавата дадоха едновременно интерюта в две от телевизиите с национален обхват. Ето какво казаха те по темата за енергийните проекти:

{edocs}premier-energy.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}prezident-energy.doc,600,400,link{/edocs}

Вторият енергиен проект, по който американофилите в политиката скачат е „Южен поток”. И тук нещата са на точката на замръзване, никой не говори с Русия за този проект, никой не повдига въпрос и ще участва ли България в него или не. По този проект печалбата засега е очевидна и тя може да бъде от транзита на газ, но това явно не привлича особено управниците ни.

Междувременно "Газпром" и Румъния започнаха преговори за възможното участие на страната в газопровода "Южен поток", съобщиха от руския газов гигант. Вече се състоя среща между председателя на "Газпром" Алексей Милер и министъра на икономиката на Румъния Адриан Видяну.

„Убеден съм, че САЩ имат своята ясна стратегия на Балканите, свързана със стабилизирането на Турция като форпост в борбата срещу ислямизма и международния тероризъм. От тази гледна точка САЩ се стремят руските енергийни потоци да преминават през Турция”, заяви пред БНТ бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, цитиран от БГНЕС.

Овчаров забрави една малко подробност: Турция има подписани договори с Кремъл за строеж на Атомна централа, Анкара се включи и към „Южен поток”, а общата цифра на руски инвестиции в турската енерегетика е 23 млрд евро. И тук странното е, че нито Белия дом, нито ЕС не скачат срещу това. Американският посланик в Анкара не тича по телевизии и радиа, за да съветва Ердоган да избягва икономически отношения с Кремъл, както това прави ден и нощ тукашният американски посланик, Уорлик.

А това означава едно-единствено нещо: Турция използва геополитическато си положение, за да печели, да бъде независима и да не й диктува никой от големите държави. Нима България е по-неизгодно положение от Турция геополитически?

*        *        *

„В края на миналата седмица, българският премиер Бойко Борисов заяви, че страната му се отказва от мащабни проекти с Русия – АЕЦ „Белене” и петролопровода „Бургас-Александруполис”, написа руският вестник „Коммерсант”.

Официално решенията за това все още не са взети. Но на практика България не финансира проектите от 2009 г.”

„Есента трябва окончателно да бъде решена съдбата на „Южен поток”. Турция трябва да даде окончателното си съгласие. И тогава вече ще започне неговото строителство. А ако то започне, ще бъде безсмислено да се търгува, коментира водещият експерт от руския Център за политическа конюнктура, Павел Салин, цитиран от електронното издание „Финам”.

Миналата седмица „Газпром” заяви намерение да се присъедини към панарабския газопровод, за да доставя природен газ на Сирия и Ливан. За това съобщи "Al Jazeera",  като съобщението съвпадна с посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Сирия.

Изданието припомни, че руската компания „Стройтрансгаз” явяваща се като един от основните преносители на „Газпром” участва в част от строителството на панарабския газопровод. Този газопровод ще транспортира природен газ от Египет през територията на Йордания, Сирия, Ливан и Турция.

Тук не ми остава нищо друго освен да запитам българските политици: дали Русия чака единствено и само на българското политичеуско благоволение да бъдат осъществени трите енергийни проекта: „Белене”, „Бургас-Александруполис” и „Южен поток”?

Няколко дни след изказването на българския премиер Бойко Борисов, че София ще изостави „Бургас-Александруполис”, в. Kathimerini написа: заместник-външният министър Марин Райков съобщи, че страната му гледа благосклонно на изграждането на газопровода „Набуко”, но не и на руския газопровод „Южен поток”. Развоят на събитията предизвика разбираемото разочарование на Атина, която е базирала на тези два енергийни проекта амбициите си да участва в геополитическите планове за транспортиране на суровини от Каспийския регион до Европа и да се превърне в енергиен възел за Изтока и Запада.

Дали при това положение тезата на Мартин Димитров е, че България ще си направи байпаси с Румъния и Гърция за газови доставки ще стане реалност? Само идиот би се хванал на тази въдица.

В края на миналата седмица, друг гръцки вестник Imerisia, публикува новината за 15 депутати от Нова демокрация, внесли питане в парламента във връзка с опасността за осуетяване на проекта „Бургас-Александруполис” след изказванията на премиера на България Бойко Борисов, който заяви в петък, че София ще се оттегли от проекта по екологични причини.  Впоследствие, според вестника, Борисов преформулирал позицията си, заявявайки, че проектът не е икономически рентабилен и, че окончателното решение ще бъде взето след като стане ясен екодокладът.

Но екодоклад май няма да има, поне според министъра на екологията Нона Караджова – тогава?

„Българският премиер Бойко Борисов помага на Вашингтон в опита му да притисне Москва”, за да пристъпи към цялостни преговори със САЩ за преноса на енергийни ресурси, пише гръцкият вестник „Imerisia”, с което не скри виждането си, че България се е превърнала в маша на Белия дом на Балканите.

„Имаме прагматични и нормални отношения с Русия”, поясни премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос дали с отказ от проекта „Бургас – Александруполис”, страната ни прави рязък завой, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Иначе излиза, че ние, българите, сме будали, които трябва да си дадем парите за нещо, без да знаем за какво. Ако не го направим – правим завой, така ли? Аз мисля, че вървим в правилната посока – такава, каквато трябва”, каза още премиерът.

„Ние сме евроатлантическа държава. Този завой сме го направили, като сме влезли в НАТО, Европейския съюз и сме излезли от бившия Съветски съюз. Нашият път е евроатлантически”, коментира премиерът.

„България не знае как да постъпи с петролопровода „Бургас—Александруполис”, отбеляза руският вестник “ РБК daily”.

Министър-председателят на България Бойко Борисов заяви в петък, че страната се отказва от реализирането на петролопровода. Но думите му се оказаха изненада за министъра на енергетиката Трайчо Трайков, според когото официално решение за прекратяването на проекта не е взимано.

„Напълно правилно е решението на премиера Бойко Борисов – България да се откаже от проектите „Бургас – Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Остава само да обяви също, че страната се отказва и от третия съмнителен руски проект, “Южен поток” и българската енергетика има шанс да бъде поставена на съвсем друга и много по-здрава база”. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Алекс Алексиев, научен сътрудник на Хъдсон Институт, Вашингтон D.C., без да спомене поне каква е тази „здрава база”.

Един друг депутат, социалист и бивш министър на енергетиката и икономиката, Петър Димитров коментира в интервю за предаването на Нова телевизия, „Здравей, България!” позицията на правителството на ГЕРБ за съдбата на руско-българските енергийни проекти по следния начин:

Всичко, от което ние се отказваме, за да не бъдем будали, отива в Турция. Турция взеха „Син поток”, те правят „Самсун - Джейхан”, те правят нова ядрена централа с пет реактора”.

*        *        *

„Единственият риск за разлив от съоръженията на „Бургас-Александруполис” е терористичен акт... Какво влияние може да има върху околната среда един резервоарен парк, където се съхранява нефт? Новите изисквания са такива, че на всички отдушници се поставят филтри и нищо не излиза навън”, беше категоричен  в интервю за Агенция „Фокус” Пламен Русев, изпълнителен директор на българския клон на „Транс Болкан Пайплайн”.

„Имаме подземна част, където при строителството ще има влияние и след това ще се рекултивира. Няма вредно влияние. Ако трябва да го сравня, тук няма производство. Не е като при „Лукойл Нефтохим”, където има постоянно производство, където има непрестанно влияние.”

„Влияние върху околната среда може да има при строителството на „Бургас – Александруполис”, но то ще бъде временно... Става въпрос за това, че при всяко строителство по някакъв начин се влияе върху околната среда. Понеже повечето съоръжения са под земята, затова казвам, че влиянието е временно. Всички земните маси, които се изкопават, ще се върнат на същото място. Ако има някакви отпадъци по време на строителството като части от тръби и други такива неща, има специален план, по който те ще се събират и ще се извозват до складовете за отпадъци, където да се пристъпи към вторичното им използване”, обясни Пламен Русев.

По думите му - единствените съоръжения, които са над земята, са резервоарните паркове и помпените станции. „Резервоарните паркове ще бъдат два - един в България, един в Гърция. Помпените станции са две - в първия етап непосредствено до „Лукойл” ще има мощна помпена станция, а за разширението ще има допълнителна помпена станция в района на село Устрем, Тополовградско. Освен това има и малки помпени брегови станции - едната е на входната точка на петролопровода в района на нефтеното пристанище в Бургас, другата ще бъде на изходната точка в Александруполис”, каза Пламен Русев.

В случая влиянието върху околната среда е несъществено. „Влиянието е точно толкова, колкото при изграждането на една малка фабрика...”

*        *        *

Оттук нататък за Русия нещата с енергийните проекти с България са ясни: страната ни се отказва от трите енергийни проекта. В тази посока е и коментарът на в. “Коммерсант”, „Южен поток” завива на север”.

България, на практика отказала се от съвместните проекти с Русия за строителството на АЕЦ „Белене” и петролопровода Бургас-Александруполис, може да изгуби и проекта за газопровода „Южен поток”, написа вестник “Коммерсант” . „Газпром” обяви подготовката на техникоикономически разчет за алтернативен маршрут на газопровода през Румъния, коментира изданието. Според „Коммерсант” техническо-икономическата обосновка за подводния участък на „Южен поток” вече предвижда възможността тръбата да излиза от Черно море не в България, а в Румъния! Новина, по която управниците ни мълчат силно.

Другият печеливш от загубата на България след отказа от енерийни проекти ще е Македония, която също очаква включване към „Южен поток”.

„Газпром” се съгласи да включи Македония в проекта „Южен поток”, съобщи македонският президент Георге Иванов, цитиран от агенция ИТАР-ТАСС.

Иванов отбеляза, че е провел в Санкт Петербург „положителни срещи с представители на „Газпром” и „Лукойл”.

Търговският представител на Русия в България, чието ръководство през миналата седмица обяви излизането си от проекта „Бургас-Александруполис” и замразяването на строителството на АЕЦ „Белене”, е освободен от длъжност, предаде РИА Новости.

В съобщение на руското правителство се посочва, че от 26 юни Александър Томилов се освобождава от длъжността на търговски представител на Русия в България.

Какво означава една държава да изтегли своя търговски представител? Същото, което означава държава да отзове своя посланик.

Последните стъпки на България по енергийните проекти с Русия, нанасят удар върху осъществяването на руската политика за "енергиен диалог" с балканските страни, заяви руският експерт по сигурността Алексей Фененко. Действията на България се разминаха с руските интереси, казва Фененко в статия, публикувана в четвъртък миналата седмица в московския вестник "Независимая газета".

„Ще се направи така, че ядрената енергетика да е изгодна за България, а не за комисионерите. Това е голямата разлика”. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов, според Агенция “Фокус”.

Ако „изгодата на България” е: да не печели от производство на ток и транзит на газ и петрол – то можем да се доверим на премиера Борисов, че ядрената енергетика ще е „изгодна” за България. Така ще влезем в Книгата на Гинес – от Нищоправене да печелим.

Това, което „пропускат” политиците ни  е да обяснят и „печалбите” от неустойки по трити  отказани енергийни проекта, „печалбите” от вноса на ток, „печалбите” от вдигане на цената на електроенергията, „печалбите” от свиването на руските пазари, „печалбите” от по-високата цена на внесения руски природен газ, „печалбите” от проблема къде да складираме отработилото ядрено гориво, което Русия няма вече да приема.

Кой има полза от удара върху руски икономически проекти на Балканите? Европейския съюз – не. САЩ – определено, да.

След „удара” върху плановете на Вашингтон за Украйна, Черно море, Грузия, Турция, Китай и редица арабски държави – скандалът с българския отказ от съвместни проекти с Русия, подейства като мехлем за наранената външна политика на Белия дом.

Разликата в така създалата си ситуация е, че за Русия и другите балкански държави има алтернативи за енергийни доставки, докато за България те се свеждат до една куха похвала от американския президент Барак Обама. А както е известно – потупването по рамото – не носи пари, а само зачервени бузи за отличниците...

 

Москва променя правилата на играта

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1676-geopoliticheskite-izmereniya-na-ruskiya-otkaz-ot-qyuzhen-potokq

Газопроводът, който ще заобиколи БългарияОбявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България /върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал/, президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" /станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа/. Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица важни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ /по разбираеми причини/, затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP /Азербайджан-Турция-Европа/ за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара /включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала/. Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирайки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и /най-вече заради наложените санкции/ селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и /което е най-важното/ неограничен достъп до руския пазар /нещо, за което българските компании могат само да мечтаят/. Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясно, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.

Газопроводите в Югоизточна Европа

Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Гърция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние /особено що се отнася до Пекин/. Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС /между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза/. Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците /включително на българите/ ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен /включително американски/ натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ /т.е. ЕС/ и първата транзитна държава по пътя на проекта /т.е. България/ не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например /както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки/, т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция /включително в енергийния сектор/, Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

-----------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2014/1605-v-syankata-na-kosovo-i-yuzhen-potok-sarbiya-i-ukrainskata-kriza

Украйна - танковете са обичайна гледка по улиците на градоветеУкраинската криза поставя на изпитание съществуващите геостратегически баланси и поражда опасения от глобален конфликт. Изненадващо за някои наблюдатели, подобни страхове остават чужди за масовото съзнание на балканските народи, въпреки усилията на големите медии. Ако не сме свидетели на инфантилна проява на тотално безразличие към геополитическите катаклизми, би следвало да търсим възможното обяснение в една по-различна гледна точка, която балканските общества и техните елити имат към събитията. Тя се изразява в наличието на специфични приоритети, при които включването на балканските страни в процеса на европейска интеграция се съчетават с финансовата и културна обвързаност с Русия. Сърбия представлява, може би най-характерният пример за такова съчетание.

Смяната на властта в Киев и отделянето на Крим, които белязаха разгара на кризата в Украйна, съвпаднаха с разгара на изборната кампания в Сърбия. Повече от всякога след промените през 2000, изборната дискусия в Белград бе съсредоточена върху вътрешнополитически теми, свързани със икономическите и социални проблеми в страната. Предстоят тежки финансови и структурни реформи. Сръбската прогресивна партия и Сръбската социалистическата партия, които управляват от 2012, имаха нужда от препотвърждаване подкрепата на избирателите. Силният човек в правителството – вицепремиерът Александър Вучич, който е и председател на Сръбската прогресивна партия, демонстрира в кампанията категоричното намерение да спечели пълно мнозинство и да получи цялата отговорност за формиране на новото правителство (както и стана). Сред най-значимите аргументи, че неговата партия заслужава да получи доверието на избирателите се посочваше и успешното начало на преговорите за присъединяване към ЕС, започнали през януари 2014. Това се оценява като исторически успех за сръбското общество и по тази причина моментът бе използван за насрочване на извънредни парламентарни избори. Посланието беше, че интеграцията в ЕС е моделът за спасение и благоденствие на страната.

Тезата се споделя и от основните политически партии. Единствено Демократическата партия на Сърбия на бившия президент и премиер Воислав Кощуница пропагандира прекъсване на преговорите с ЕС и по-тясно обвързване с Русия. Всъщност, по-тясното обвързване с Русия се подразбира от само себе си в сръбското обществено мнение. Съвместните икономически проекти и особено строителството на газопровода „Южен поток“ се възприемат като важен инструмент за създаване на работни места. Руските заеми са един от основните канали, по които в държавата влизат свежи пари.

Реакцията на украинската криза

На този фон, развитието на кризата в Украйна се следи от сръбската преса, без да влиза сериозно във вътрешнополитическия дебат. Коментарите се ограничават до „Сърбия не е Украйна”, като обществото много повече се притеснява от социалните вълнения в Босна и Херцеговина и възможността те да се прехвърлят през границата.

Безредиците в Босна и Херцеговина обаче постепенно затихнаха през февруари, а в края на месеца в Лондон дори се обсъждаше необходимостта да бъде създаден нов „План Маршал“ на ЕС за Босна[1]. Темата бързо бе забравена, когато през последните дни на февруари започна отделянето на Крим от Украйна. На 3 март беше свикано извънредно заседание на Съвета на ЕС. То оцени действията на Русия като агресивен акт на нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Решението е важно за държавите кандидат-членките на ЕС, защото всяка от тях има подписано споразумение за сътрудничество и асоциация със Съюза, което ги задължава да съгласуват външната си политика с тази на ЕС.

Задължението е в сила и за Сърбия. На следващия ден беше публикувано изявление на сръбското Външно министерство. То набляга на подкрепата за политическите усилия за изход от тежката ситуация и се въздържа от осъждане на Русия. Препоръчва се на сръбските граждани да не пътуват до Украйна, а на тези, които са там – да поддържат връзка с посолството. Към него трябва да се обръщат и пребиваващите в Украйна граждани на Босна и Херцеговина и на Черна гора, които нямат собствени посолства[2]. Интересно е сравнението с Черна гора, където на 5 март правителството в Подгорица осъди „откритото нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и агресията на руските въоръжени сили“.

В Сърбия подобно изявление не би получило подкрепата на населението, което реагира емоционално на страната на Русия. Емоционалната подкрепа беше продължена от практически действия. На 5 март група сръбски доброволци от организацията „Четническо движение” дадоха пресконференция в Севастопол, че са се притекли на помощ на „братята руси“. „Нашата цел е да изразим подкрепата от сръбския народ за руския народ, който се намира в същата ситуация, в която е била и Сърбия”. Ръководител на групата е Милутин Мишкович. Той и четиримата му сподвижници са участвали в боевете в Косово през 1999, като сътрудници на полицията. Групата беше включена в казашките части, охраняващи един от контролно-пропускателните пунктове към Севастопол. Сръбските медии отделиха голямо внимание на четниците, за разлика от руските, предпочитащи да показват подкрепящите ги политици от Западна Европа[3].

В същото време, за сръбските медии, по-важна е темата за икономическите контакти с Русия. На 6 март беше подписан анексът към договора за руския кредит за реконструкция на шест участъка от сръбските жп линии с обща дължина от 112 км. Кредитът е в размер от 89,9 млн долара. По този повод ръководителите на сръбските и руските железници дадоха съвместна пресконференция. Бе съобщено, че за проекта са привлечени и 25 млн евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Скритото послание е, че отпуснатите от Русия средства са повече, но на заден план се налага още един извод – че Сърбия се нуждае като от парите на Русия, така и от тези на Европа[4].

Косово - войната взе много жертвиИкономиката обаче, не успява напълно да измести политиката. Повод стана интервюто на руския президент Владимир Путин от 3 март, в което той за първи път официално прокламира възможността Крим да бъде присъединен към Русия. Според него, гражданите на всяка територия могат имат право на самоопределение, както то е било признато на косовските албанци и на много други народи по света. Както е известно, до този момент Русия твърдеше, че косовската независимост е сериозно нарушение на международното право. Сега Путин се позова на Косовския прецедент, за да оправдае референдума в Крим. Сръбските официални лица се надяваха, че Русия няма да позволи Косово да се превърне в прецедент, макар че за подобна възможност се заговори още при проблемите с Абхазия и с Южна Осетия. Остава въпросът, дали Русия ще запази позицията си да не се допуска Косово да стане член на ООН. В Европа дори се появиха коментари, че се обсъжда сделка – международно признаване за връщането на Крим към Русия срещу руско признаване на косовската независимост[5]. Дилемата се отразява със смесени чувства от сръбската преса, а опозиционното консервативно движение „Двери“ обвинява управляващите социалисти и прогресисти, че са допуснали загубата на Косово[6]. Представители на Сръбската прогресивна партия пък отказаха да коментират изказването на руския президент, ограничавайки се с твърдението, че въпросът за отцепването на Крим е голяма геополитическа тема и в този момент Сърбия трябва да бъде неутрална.

Наложи се лично руският посланик в Белград да обяснява, че думите на Путин не означават признаване на Косово, а целят единствено да бъдат разобличени „двойните стандарти“ в международните отношения[7].

Все пак, косовският прецедент е важен за Русия, което пролича в изявлението на Външното министерство в Москва от 11 март, във връзка с декларацията за независимостта на Крим. В краткия текст, руските дипломати използват като основен аргумент именно заключението за Косово на Международния съд на ООН от 2010[8]. Посолството в Белград обаче отново направи спешно изявление, че няма промяна на руското становище за Косово.

Всичко това обаче не се отразява на сръбско-руските връзки. На 13 март сръбската агенция за чуждестранни инвестиции организира работна среща за насърчаване на взаимния износ между Русия и Сърбия, под мотото „Износ без ограничения“. Беше подчертано, че Сърбия е единствената страна, извън Митническия съюз Русия – Белорусия - Казахстан, която има подписано споразумение за свободна търговия с Москва. Срещата бе обявена за работна, но на нея, освен сръбски и руски бизнесмени, присъстваха премиерът Ивица Дачич, вицепремиерът Александър Вучич и председателят на вече разпуснатия парламент Небойша Стефанович. Присъствието им безспорно имаше предизборен характер, което още повече подчертава значението на Русия за външноикономическите отношения на Сърбия[9]. Събитието беше отразено и на официалната страница на сръбското правителство.

Сръбските избори и кримският референдум

На 16 март 2014 едновременно се проведоха извънредните парламентарни избори в Сърбия и  референдумът за независимост на Крим. Предният ден руският посланик в Сърбия Александър Чепурин изрази надежда, че на власт в Белград ще дойдат сили и партии, които са приятелски настроени спрямо Русия[10]. Както е известно, изборите бяха спечелени категорично от Сръбската прогресивна партия. На второ място са досегашните им коалиционни партньори от Социалистическата партия. Демократическата партия на Сърбия, която официално се възприема като най-проруската в Белград, не влезе в парламента, за първи път след политическата промяна през 2000.

Дебатите по съставянето на новото сръбско правителство съвпаднаха със задълбочаване на противоречията между ЕС и Русия. В дните около референдума в Крим (и изборите в Сърбия) течаха интензивни дискусии за налагане на санкции от страна на ЕС. Въпросът засяга пряко Сърбия, защото от страните с кандидат-членски статут се очаква да споделят общата външна политика на ЕС. На 17 март в Брюксел се проведе извънредна среща на върха, в резултат, на която стартира процедура по налагане на санкции на ЕС срещу Русия. На този етап, санкциите са ограничени и това позволява на сръбския политически елит да забави своята реакция. В Белград трябва да отчитат и случващото се в Москва. На 18 март президентът Путин обяви решението за присъединяване на Крим към Русия. В речта му отново бе споменат косовският прецедент и по-конкретно становището на САЩ, внесено в Международния съд на ООН през 2010.

Възниква и въпросът за отражението на Кримската криза върху териториалната цялост на Сърбия. Кметът на населената с албанци община Буяновац в Южна Сърбия Йониз Муслиу заявява, че те имат същото право като Крим да се присъединят към Косово, защото са провели референдум още през 1992. Муслиу е бивш политически лидер на т.нар. Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац по време на албанските бунтове през 2001[11].

Вътрешният натиск съвпада и с външен, при това от противоположни страни. На 19 март външният министър Иван Мркич бе посетен последователно от посланика на ЕС Майкъл Дейвънпорт и от руския му колега Александър Чепурин. В медиите проникна информация, че сръбски дипломати са канени за разговори в украинското Министерство на външните работи, където са изразили подкрепата на своята страна за териториалната цялост на Украйна. На 21 март сръбското Външно министерство заяви обаче, че няма да има официална позиция, защото държавата се ръководи от служебно правителство, а то не е разполага с капацитета да коментира актуални политически събития по света[12].

Очерта се и друга интрига. Два дни никой не знаеше, къде са лидерите на победилите на изборите партии - Александър Вучич и Ивица Дачич, които към момента бяха служебни вицепремиер и премиер. Появявиха се твърдения, че двамата са на посещение в Москва. На жълтата преса дори бе подхвърлена снимка на Вучич, който уж вечеря в ресторант в Белград, но никой не я прие за достоверна. Следващата информация бе, че Вучич е в Москва за контролен преглед, но и тя не беше потвърдена. Правят се предположения, че в Москва са водени разговори за състава на следващото сръбско правителство, но няма как да не е била обсъждана и темата за евентуални санкции срещу Русия. За Белград е важно да продължи да получава руски заеми, а за Москва – да продължи изграждането на газопровода „Южен поток“[13].

В крайна сметка, Александър Вучич се появи на 22 март при президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Първата официална среща на победителя в изборите е символична сама по себе си. На въпросите на журналистите към Вучич за случващото се в Крим, той отговори, че националната позиция по украинската криза не може да бъде формулирана от едно служебно правителство. Все пак, Вучич бе категоричен, че Сърбия ще изпълни задълженията си към ЕС, но няма да има враждебно поведение срещу Русия. Още по-многозначително бе изказването му: „Ние категорично зачитаме нормите на международното право и териториалната цялост на всички страни, но не приемам по този въпрос да бъда поучаван от тези, които са потъпкали териториалната цялост на Сърбия… Правителството не е нито руско, нито немско, а сръбско“[14]. Думите му бяха разпространени от всички основни медии. Бъдещият премиер гарантира, че официалната позиция ще бъде балансирана и отговорна и поясни, че не става дума за балансиране между Европа и Русия, въпреки че на практика нещата стоят точно така. Не бе коментирано отношението към САЩ, защото самата Западна и Централна Европа балансира между САЩ и Русия.

Същият ден избухна и друг скандал. Временният украински премиер Яценюк публикува видеообръщение, с което мотивира необходимостта Украйна да стане член на ЕС. В него бе включена карта на Европа, но Сърбия липсваше в нея. Скандалът бе раздухан  от хърватски медии, твърдящи, че става дума за умишлена украинска провокация заради „близките” отношения между Сърбия и Русия. Сръбският външен министър извика украинският посланик за обяснение.

Трудно може да се говори обаче за сръбски неутралитет, относно случващото се в Украйна, тъй като на 22-23 март в Белград на официално посещение беше делегация на въоръжените сили на Руската Федерация, начело с командващия на 106-та въздушно-десантна дивизия Дмитрий Глуженков. Делегацията се срещна с колеги от специалната бригада на Сърбия. Обсъдени бяха бъдещи съвместни учения на специалните части на двете страни. Датата не е уточнена, но бе съобщено, че учението ще се проведе в близост до границата с Косово. По същото време в Белград се проведе и международна конференция „Глобалният свят срещу глобалния интервенционизъм и интернационализъм“. Сред участниците беше руският професор Владимир Козин, главен съветник в Руския институт за стратегически изследвания (аналитично звено към администрацията на руския президент). В Белград Козин представи доклада „Главната цел на натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 и позицията на Русия“. Както  е известно на 26 март 2014 се навършиха 15 години от началото на конфликта между бившата Съюзна Република Югославия и НАТО. През 1999 СРЮ включваше Сърбия и Черна гора, но натовските бомбардировки бяха само срещу Сърбия. По този повод медиите припомниха за материалните щети понесени от страната, включително заради използването на боеприпаси с обеднен уран, които продължават да причиняват онкологични заболявания. Темата беше подета и от руската информационна агенция ИТАР-ТАСС. Президентът Томислав Николич положи венец пред паметника на пострадалите от бомбардировките, като повтори думите на Вучич, заменяйки германци с европейци: „Новото правителство няма да бъде нито проруско, нито проевропейско, а просръбско“.

На 25 март официално стартира началото на модернизацията на жп линията Белград – Панчево, финансирано с руски кредит. На церемонията присъстваха служебният премиер Ивица Дачич и руският транспортен министър Максим Соколов. Соколов се срещна и с бъдещия сръбски премиер Александър Вучич. Срещите бяха широко огласени от информационната служба на сръбското правителство, без някой да се притеснява, че се провеждат в момент, когато на много руски официални лица е забранено да посещават страните от ЕС[15].

Сръбският неутралитет

Най-старият белградски вестник „Политика” публикува на 26 март статията „В състояние ли сме да предложим титовски отговор на украинската криза”. Водещи сръбски политолози отбелязаха нуждата от решение, „по модела на тези, които изработваше Тито”. В тази връзка се предлага Сърбия да се присъедини декларативно към официалната позиция на ЕС, но да се придържа към политика на неутралитет. Споделя се опасението, че поради липса на ресурс да упражни сериозен натиск върху Русия, ЕС (както се оказва) може да притиска само по-малки страни, като използва подписаните Споразумения за стабилизиране и асоциация[16]. По този повод, се коментира, че най-добрият сценарий за Сърбия би бил „Тито да излезе от гроба”. Всъщност, това е послание не само към сръбската публика, но и към външните наблюдатели, на които се припомня модела на равноотдалеченост и ухажване от страна на двата враждуващи блока, който Тито успя да извоюва по време на студената война. Експертите предлагат да се балансира „по тънка линия” докато може, а след това Сърбия да подкрепи евентуалните санкции на ЕС срещу Русия, но само на „декларативно ниво“.

Сръбският неутралитет беше подложен на изпитание на 27 март 2014. Тогава Общото събрание на ООН прие резолюция, осъждаща Русия. Въпреки, че тя няма задължителен  характер, Сърбия и Босна и Херцеговина отказаха да участват в гласуването, докато по време на дискусиите изрично бе подчертано, че позициите на ЕС се споделят от Черна гора и Албания.

На 28 март повечето сръбски медии съобщиха, че върху Сърбия се упражнява натиск да наложи санкции срещу Русия, като бяха цитирани две ключови фигури от служебното правителство. Така, според външния министър Иван Мркич, Сърбия няма да предприема нищо против Русия и повечето страни от ЕС проявяват разбиране към спецификата на Сърбия и нейната история. На свой ред, главният сръбски преговарящ с ЕС, Таня Мишевич акцентира върху факта, че в ЕС няма изработена обща външнополитическа позиция към Русия.

Натискът се усили с наближаването на 31 март, за когато бе насрочен поредният кръг от преговорите в Брюксел по косовския въпрос. Реакциите в сръбското обществено мнение бяха доста бурни. В социалната мрежа Фейсбук се появи група, призоваваща руския президент Владимир Путин да присъедини и Сърбия. Само за няколко дни тя събра над 27 500 членове. Поддръжниците на противоположната теза опитаха да се включат в дискусиите с няколко статии, оценени като антируски и породили бурно недоволство. На 30 март представители на народното движение „Наши“ посетиха руския посланик в Белград и му предадоха списък на „30-те най-отявлени сърбофоби“, с настояване да се забрани влизането им на територията на Русия. В списъка са включени директорът на Радио Б-92 Веран Матич, директорът на Фонда за хуманитарно право Наташа Кандич, писателите Владир Арсениевич и Светислав Басара, журналистката Биляна Сърбиянович, политолозите Бранко Радун и Иван Вейвода.

На 31 март сръбска делегация начело с Александър Вучич посети Брюксел за поредния кръг по преговорите за Косово. Вучич се срещна и с европейския комисар по външните работи Катрин Аштън. Пред медиите той заяви, че има молба към европейските си съюзници: „не искайте от нас да станем врагове на Русия. За Сърбия е още по-тежко, защото същите, които днес защитават териториалната цялост на Украйна, нарушиха териториалната цялост на Сърбия. Сърбия не желае да бъде враг на Русия и западните страни трябва да се съобразят с това. Те трябва да го направят заради историята и заради позицията на Русия през 1999. Знае се от кои държави и каква подкрепа сме получавали през 1999, както и при някои други кризи. Затова извинете, Сърбия не застава на страната на Русия или на някои друг. Сърбия никога няма да въведе санкции срещу Русия и никога няма да участва в това“. Макар да нямаше официално възражение от страна на Аштън, същият ден радио „Дойче веле“ излезе с коментар на неназовани „дипломатически източници” от Брюксел, според които „ЕС разбира трудностите за Сърбия и за Босна и Херцеговина да вземат становище“.

На практика Сърбия все пак въведе санкции, но… срещу Украйна. На 3 април сръбската авиокомпания „Ер Сърбия”отложи за неопределен период началото на полетите си до Киев „заради нестабилната ситуация в страната”. Според генералния директор на компанията, безопасността на пътниците и екипажите е на първо място.

На 3 април германският и руският посланик в Белград дадоха две отделни пресконференции, в които подкрепиха Вучич. Според посланик Хайнц Вилхелм: „Германия е удовлетворена от позицията на Сърбия, че зачита териториалната цялост на всяка страна. Приемаме за сведение и позицията, че Сърбия няма да наложи санкции спрямо Русия. Не мога да го коментирам, но аз лично разбирам тази позиция, още повече че ЕС също не е наложил такива санкции“. Няколко дни по-късно германският посланик присъства, редом до Александър Вучич, при първата копка за изграждането на фабрика на германската компания „Доктор Йоткер“ в Шимановце, край Белград. Компанията инвестира собствени 9,5 милиона евро, което показва, че германският бизнес не очаква бъдещи усложнения в отношенията между Сърбия и ЕС.

Руският посланик пък говори срещу използването на двойни стандарти и за пореден път обясни, че „при обявяване независимостта на Крим и неговото присъединяване към Русия напълно са спазени принципите на международното право и устава на ООН, докато тези принципи не бяха спазени в случай с Косово. От изказванията на някои западни представители, може да се остане с впечатление, че в Косово също е бил проведен референдум.“ В медийната кампания се включиха и представители на руското министерство на извънредните ситуации. Те напомниха, че руските специалисти са единствените, които помагат за разчистването на страната от неизбухнали бомби от бомбардировките от 1999, като от 2008 до 2013 е обработена площ от 369 хектара и са открити 12 344 експлозивни материала.

Подкрепата на сръбското обществено мнение за Русия може да се счита за спечелена, но сръбските елити искат още нещо. Според новия сръбски премиер Александър Вучич, не е правилно цялата печалба от дейността на националната петролна компания NIS, 56% от която се контролират от руския гигант „Газпром“, да отива в ръцете на руските партньори. Той смята за необходимо Сърбия да получи своята част от печалбата и да използва средствата за погасяване на многомилионния дълг, който националната газова компания „Сърбиягаз“ има към „Газпром“. Вучич анонсира, че преговорите по този повод още не са започнали, но предстоят. Показателно е изказването му: „Имаме добри и приятелски отношения с Русия, но това не означава, че не трябва да се грижим за собствените си пари и граждани“.

Значението на енергийната тема се открои и при посещенията на посланик Чепурин в сръбската провинция на 9 април в град Крушевац. Формалният повод бе обсъждането на сътрудничество с местните сръбски власти в областта на строителството, земеделието, енергетиката и културата. Чепурин отказа да коментира геополитически теми, включително и опасенията за блокиране изграждането на „Южен поток“, но не пропусна да отбележи, че ако Русия е по-силна, от това печели и Сърбия.

На газова тема беше и срещата на посланик Чепурин на 10 април. Той връчи на сръбския президент Николич писмото на Владимир Путин до всички европейски лидери,  в което се предлагат спешни преговори за гарантиране доставките на природен газ и решаване на въпроса с неразплатените задължения на Украйна към Русия. Николич използва случая да повтори сръбската позиция за неутралитет относно ситуацията в Украйна: „Искреното ни приятелство към Русия и личното ми уважение към президента Путин остават непроменени“. От своя страна, руският посланик заяви, че Русия цени приятелството и принципната позиция на Сърбия. На следващия ден ръководителят на Департамента за управление на проектите в „Газпром“ Леонид Чуганов съобщи, че началото на основните строително-монтажни работи по „Южен поток“ в Сърбия ще започне в края на второто тримесечие на 2014.

Заключение

Междувременно сръбско-руските връзки успешно преминаха и изпитанието на Съвета на Европа. На 11 април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отне правото на глас на Русия до януари 2015 и не разреши на руските представители да участват в работата на органите на ПАСЕ. Сръбските парламентаристи от опозиционните Демократическа партия (ДП) и Обединени региони на Сърбия (ОРС) подкрепиха решението, но другата опозиционна Либерално демократическата партия, която традиционно се определя като най-прозападно и пронатовски ориентирана, изненадващо се въздържа. Двете, управляващи до изборите Прогресивна и Социалистическа партии гласуваха против. Стигна се до малка криза, защото сръбското Външно министерство бе препоръчало на всички да гласуват против, но някои от парламентаристите се съобразиха с ръководството на европейската политическа група, към която принадлежат. В Белград ръководството на  ОРС се разграничи от своя депутат, който гласува „за“, същото заявиха в по-мека форма и от ДП. Служебният министър-председател на Сърбия Ивица Дачич обяви, че гласуването на депутатите от управляващите досега партии „против“ е показало ясно позицията на сръбското правителство по отношение на санкциите.

Така, от анализа на сръбската позиция относно присъединяването на Крим към Русия може да се направи изводът, че финансовата и културна обвързаност на страната с Русия определят и нейното нежелание да подкрепи каквито и да е санкции. На този етап, подобна позиция не влиза в противоречие с реалната политика на ЕС, която огласява „политически санкции“ от съображения за престиж, но се въздържа да прекъсне огромните си икономически връзки с Русия. Известен проблем за сръбското обществено мнение представлява включването на косовския прецедент в аргументацията на Москва, но истината е, че мнозинството от сърбите вече са се примирили със загубата на Косово. Освен това сръбското национално самочувствие беше зачетено със заявленията на Русия, че ситуацията в Косово и Крим е била коренно различна. За сръбския политически елит се предлага и друго удовлетворение. Той ще получи своята част от баницата при изграждането на новите европейски газови коридори.

---------------------------------------------------------

* Институт по балканистика при БАН


[1] Вълненията в Босна са местен „пожар“, който може да бъде угасен с повишаване на 
жизнения стандарт, заяви босненският премиер: БТА-Балкански новини – Лондон,
24 февруари 2014; Сараево, 25 февруари 2014; Сараево 26 февруари 2014.
[2] Саопштење Министарства спољних послова Републике Србије поводом ситуације у 
Украјини, 04. март 2014 - http://www.mfa.gov.rs/sr/index.php/pres-servis/saopstenja/
12198-2014-03-04-13-09-00?lang=cyr
[3] Српски добровољци у Севастопољу, Танјуг - 05.03.2014
[4] Потпис на уговор за реконструкциjу 112 километара пруге, Танјуг- 06.03.2014
[5] Eric Frey, Realpolitische Antworten auf Putin, Der Standard, 04.03.2014.
[6] Путин: Ако може КиМ, може и Крим, Политика, 05.03.2014; Издајници Србије се не могу 
сакрити иза Путина: Јавни сервиси тајних налога натократије, 06.03.2014 -
http://www.dverisrpske.com/sr/za-dveri-pisu/saradnici/114-vladimir-dimitrijevic/5030-izdajnici-se-ne-mogu-sakriti-
iza-putina.html
[7] Александар Чепурин: Русија није мењала и неће мењати свој став о питању Косова, 
Политика, 08.03.2014
[8] Заявление МИД Российской Федерации о принятии Декларации о независимости 
Автономной Республики Крым и г.Севастополя, Москва, 11.03.2014 -
http://www.mid.ru/brp_4.nsf/newsline/D0970B9343D2FD9644257C98004F470A
[9] Велике могућности за српске компаније на руском тржишту - 
http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=206702
[10] Чепурин: Нова влада да реализуjе оно што jе потребно Србиjи: Танјуг - 16.03.2014
[11] Албанците от Южна Сърбия смятат, че щом Крим се е присъединил към Русия, те могат 
да се присъединят към Косово – БТА, Балкански новини, 18 март 2014
[12] Саопштење Министарство спољних послова поводом писања извесних медија о ставу Р. 
Србије око Украјине, петак, 21. март 2014 - http://www.mfa.gov.rs/sr/index.php/pres-servis/
saopstenja/12237-2014-03-21-17-02-08?lang=cyr:
[13] V. N. Vučić u Moskvi zbog pregleda, 21. mart 2014 - http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/politika/
aktuelno.289.html:483750-Vucic-u-Moskvi-zbog-pregleda
[14] Србија ће увек штитити стабилност и опстанак Републике Српске - http://www.srbija.gov.rs/
vesti/vest.php?id=207040
[15] Развој железнице важан фактор даљег економског раста Србије - http://www.srbija.gov.rs
/vesti/vest.php?id=207105; Инфраструктурни пројекти окосница развоја Србије
http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=207136
[16] Ј. Церовина, Б. Баковић, Имамо ли титовски одговор на украјинску кризу, Политика, 
26.03

 
Публикува се с любезното съдействие на списание A-specto. Интервюто е излязло в брой пети на изданието

Калина Андролова, журналист, политически анализатор, публицист, главен редактор на списание А-spectoГ-н Чуков, работили сте отблизо и с дваматаБоян Чуков, Боян Чуков, съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, външнополитически съветник и секретар по сигурността в кабинета на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през `80-те и `90-те години.  Работил в Разузнаването премиери - Орешарски и Станишев, можете ли с два-три щриха да опишете впечатленията си?

Двамата премиери си приличат по отношение на тяхната интелигентност. И двамата имат панорамен поглед върху държавата и са хора, които се вслушват в съветите, които им дават техните съветници. Премиерът Станишев имаше един много хомогенен в професионално отношение политически кабинет. Начело на кабинета дълго време стоя Филип Боков, който след това отиде посланик в Словения, но имахме кабинет, който функционираше перфектно. Определено премиерът Орешарски не случи с кабинет. Този кабинет в чисто професионален план страдаше от изключителен дисбаланс - имаше както добри професионалисти, така и хора, които бяха на много ниско ниво, например някои виждаха във външната политика само пиар акции. А добрата дипломация е твърде сложно нещо, мога да кажа метафорично, че това е умението да получиш положителен отговор, без да задаваш ясен въпрос.

По-какво се различаваха двамата премиери? Как им започваше денят?

За да се усмихнете, ви казвам, че Пламен Орешарски е по-ранобуден от Сергей Станишев. Пламен обикновено идваше по-рано на работа, в кабинета му винаги звучеше програма „Хоризонт", ама наистина непрекъснато, дори понякога ми се налагаше по време на започнала среща да намалявам радиото. На масичката му обикновено имаше кутия с хубави шоколадови бонбони. Сутрин и двамата премиери пиеха фреш от портокал. Сергей идваше точно навреме, но често оставаше до късно в кабинета си. И двамата обичат вицове, при Сергей акцентът е по-скоро върху политическите, докато Пламен има нагласа за смешното във всичките му проекции. Ако говорим сериозно, в дипломатически план, тъй като това беше моят ресор, мога да кажа, че политическата фраза на Сергей е изключително шлифована, огладена, той разполага с една много силна памет, често пъти, когато говори с цифри и факти, не поглежда в помощни материали, води срещите съвсем спокойно, владее динамиката на разговора, много лесно ускорява или забавя комуникацията със своите събеседници. Но бих казал, че това, което му липсва, е малко по-добър социален акомпанимент по отношение на събеседника, при Станишев липсва емоция, липсва този емоционален изблик, който понякога би могъл да оцвети срещата. В този план винаги се сещам за фразата на кралица Виктория по отношение на Уилям Гладстон, за когото казала: „Той ми говори така, сякаш съмнещо катообществено събрание". Но да не забравяме, че те двамата са били противници. От друга страна, Орешарски по отношение на международната политика може би не е на нивото на Сергей Станишев, но той е изключително добър икономист, също борави леко с фактите и има едно предимство: именно поради това, че не е професионален политик, а експерт, внася в разговорите със своите събеседници един чисто човешки неподправен елемент. Нерядко се шегува, често се усмихва, понякога реагира неочаквано, неговата фраза не е толкова политически шлифована, но именно това го прави по-близък в чисто човешки план с неговите събеседници. И двамата премиери са уравновесени, никога не съм ги виждал да бъдат свръхизнервени, да повишат тон или да нагрубяват някого. Напротив, когато правят забележка на някого, я правят изключително интелигентно и възпитано, но достатъчно ясно и отчетливо.

Излезте от политическата внимателност, моля Ви, недостатъци нямат ли тези хора? Хахаха.

Като недостатъци мога да посоча, че г-н Станишев в началото, когато започнах да работя с него, не му беше напълно изгладен т.нар. body language, езикът на тялото, понякога даваше грешни сигнали в план на жестовете, в невербален порядък към своите събеседници. Но той се вслушва в добрите съвети и след няколко разговора с него извърши необходимите корекции и изглади тези моменти, които бяха грапави по отношение на неговия body language. При Орешарски не мога да кажа, че е точно слабост, но понеже той е финансист, той е технократ, логично по отношение на външната политика не всеки път беше в състояние да навлезе така бързо в проблематиката. Но затова пък се вслушваше и се съобразяваше с това, което му подготвяше неговият екип. Защото има хора, които във властта и точно поради властта ползват популярния принцип: „Когато ми потрябва мнението ти, ще ти кажа какво е!" Това е нездравословно за тях. Но знаете, че властта променя фантазиите на вътрешното огледало. Умният държавник е този, който умее да ползва ресурсите на знанието около себе си.

Мислите ли, че ако не беше случаят „Пеевски", правителството на Орешарски щеше да се задържи по-дълго, или смятате, че този кабинет беше обречен?

Ах, този случай „Пеевски"! А какво ли щеше да стане със света, ако хер Хитлер беше учил в Оксфорд?! Пеевски беше просто повод, а не причина животът на кабинета да бъде само една година. Правителството не изкара целия си мандат поради специфичното разпределение на гласовете в парламента. Проблематична беше и тази комбинация БСП-ДПС, която не беше оформена добре, и не беше ясно кой какви задължения има, докъде и по какви въпроси. Налице беше усещането, особено в началото, че нещата стават в чисто насипен вид, макар и в комуникация между двете партии, но така или иначе границата „кой докъде" беше прекалено изменчива. След изборите първата политическа сила си остана ГЕРБ, те имаха голяма парламентарна група, имаха всякакъв ресурс, също и чисто административен, тъй като правителството на Орешарски не постъпи така, както постъпиха ГЕРБ - нямаше метла в учрежденията в цялата страна, на много места служителите, назначени от ГЕРБ, си останаха. Поради нестабилната обстановка на улицата се създаде впечатлението, че правителството няма да издържи дълго, и редица фигури от администрацията, назначени от ГЕРБ, обслужваха чисто партийните интереси на ГЕРБ. Много ясно това си личеше в Министерството на външните работи, с това се сблъскахме още в първите месеци на кабинета „Орешарски". В редица големи ключови страни посланиците, които бяха поставени от президента и от ГЕРБ, всъщност работеха срещу правителството. Те не работеха за държавата, а за ГЕРБ. Имаше случаи, в които българските посланици във важни европейски страни обясняваха на нашите партньори там, че правителството е нестабилно и всеки момент ще падне, поради което няма смисъл да се задълбочават отношенията и да се готвят посещения на министър-председателя в съответната страна. По този начин те саботираха работата на правителството във външнополитически план. Така че не считам, че Пеевски е основната причина за начина, по който се развиха нещата. Просто най-голямата парламентарна сила ГЕРБ искаше властта. Още преди случая „Пеевски" имаше информация, че кметовете на ГЕРБ са получили указания да се готвят за излизане на улицата, буквално часове след съставяне на кабинета...

Откъде дойде този гняв по улиците, който после изчезна?

Първоначално, когато започнаха протестите, една немалка част от хората просто емоционално се включиха в тях, едни заради Пеевски, други по други причини, там беше и десницата, която беше изключително активна и агресивна. Бяха вложени много средства и много допълнителни ресурси, за да се поддържа това напрежение на улицата, но след няколко месеца т.нар. „гражданско общество" се изроди в платено квазигражданско общество и някои от месечните възнаграждения на тези 20-ина човека, които думкаха с барабани и свиреха с вувузели, бяха толкова високи, че не е зле работодателите да им пишат трудов стаж за една година. Колкото до възмущението от шмекериите в политиката, какво да ви кажа, обичам да давам пример с един много известен американски спортен журналист и коментатор от миналото, Франк Дефорд, работил за медии от световна величина като CNN, Newsweek, HBO, Vanity Fair,Sports Illustrated и къде ли още не,който почтено казваше: „Аз съм убеден, че професионалната борба е честна, а всичко друго в света е нагласено"...

Хаха, дааа. Искате да се пошегувате, че политиката е едно почтено занимание?

А защо не. Във всеки случай, ако демократичният капитализъм зависеше от почтените интелектуални способности на българската десница и нейните НПО, то краят му щеше да настъпи някъде утре по обяд.

България жертва ли е, макар и скромна, на геополитическа битка от страна на великите сили? Конфронтират ли се тук, на наша територия, отношенията между САЩ и Русия?

Естествено, България се намира в т.нар. римланд, това е крайбрежната ивица, чисто геополитическо понятие, и в римланда винаги има сблъсък между двата геополитически полюса - евразийския и атлантическия, между Русия и САЩ. В края на мандата на Станишев през 2009 г., а също и сега, когато приключи правителството на Орешарски, препъникамъкът за управлението беше един и същ: „Южен поток". През 2009 г. в България пристигна г-н Морнингстар от САЩ, който надълго и нашироко се интересуваше какво става с „Южен поток". Тогава „Южен поток" беше конкурентен на „Набуко" и конфликтът беше дали „Набуко" или „Южен поток". „Набуко" обаче приключи като проект и сега тази година вече имаме конкуренция междуЮжния коридори отново „Южен поток". Тоест „Набуко" се превърна в газопроводитеTANAP и TAP.Става дума за алтернативно трасе за преноса на газ от Каспийския регион, заобикаляйки Русия, минавайки през страните на ГУАМ и Турция, за да се стигне до Южна Европа.

Кажете ми, г-н Чуков, как едно правителство, което е под натиск на гражданското общество, което е под силен мониторинг от страна на външните сили, си позволи да допусне недоразумения в процедурата за „Южен поток"?

Атаката срещу България беше на базата на това, че нямаше ясно дефинирана процедура, по която да бъдат извършени търговете и съответно да бъдат спечелени от фирмите - изпълнителки на „Южен поток". Правилата обикновено се изписват в сайта на съответната институция, която провежда търга, като там много ясно се казват какви са условията за участието на фирмите, на какви изисквания трябва да отговарят и т.н. Това у нас не беше направено. И тук беше грешката на Министерството на икономиката, което имаше задача да подготви този търг и да го проведе.

Пак питам, как е възможно едно правителство, което е под тежко наблюдение, да сгафи именно тази процедура, която се знае, че ще бъде силно проследена?

Ще ви кажа съвсем ясно с едно изречение: липса на административен капацитет.

Правителството на Орешарски работеше в изключително сложна международна обстановка. Правилна ли беше позицията на този кабинет спрямо ситуацията в Украйна?

България даде разнопосочни сигнали по отношение на ситуацията в Украйна, имаше непоследователност при заемането на позиции. Да не говорим за президента, който разбира от дипломацияколкотоСталин от милосърдие. Когато си президент, ти не говориш от свое име, а си лице на българската държавност. И не може да се държиш като истерична домакиня, дочула международните новини по телевизията, докато готви броколи. Да ви кажа честно, напъните на президента Плевнелиев приличат на усилията на плешивец, който с всички сили се бори за гребена. Несиметрични са. Също така не мога да си обясня и поведението на министъра на отбраната Ангел Найденов, който, след като шест месеца руски самолети са летели над Черно море, точно преди евроизборите публично направи пресконференция и даде изявление, че руснаците ни шпионират. Което изявление нанесе електорални щети на БСП. Това го приемам като недостатъчна политическа подготовка и липса на синхронизация по тези важни въпроси в рамките на МС. За съжаление министрите, които имаха отношение към Украйна, не съгласуваха своите позиции и изпаднаха в ролята на хора, които в индивидуален порядък определят българската външна политика. Първо, външната политика на една държава трябва да бъде ресурсно обезпечена, което означава, че за да водиш независима външна политика, ти трябва да я обезпечиш икономически, военно, културно, с всички допълнителни измерения, които са арматурата на външната политика. И, второ, България не разполага с такъв потенциал за независима политика, затова считам, че ние трябваше да бъдем малко по-предпазливи, като се имат предвид икономическите ни отношения с Руската федерация, като се има предвид и от коя цивилизационна група е България. Мисля, че ние реагирахме разнопосочно, загърбвайки националните си интереси. При подобни решения трябва да се тръгва от едно съображение в международните отношения: по-добре е да не се намесваш, отколкото да се измъкваш.

Как ще обясните това, че министър Вигенин пръв излетя за Украйна, за да поздрави новото украинско правителство?

Това си го обяснявам с факта, че в рамките на Европейския парламент като евродепутат той беше една от водещите фигури по отношение на т.нар. Източно партньорство. Считам, че тук г-н Вигенин обърка двете позиции, които заемаше: евродепутат, начело на комисията, която се занимава с Източно партньорство, и министър на външните работи на България. Неговата реакция беше типична за евродепутат, който е водещ по отношение на Източното партньорство, но тя не бе съобразена с ролята му на български външен министър. Това доведе до силно негативна реакция в страната и допълнително демотивира електората на БСП да гласува на евроизборите. За съжаление министър Вигенин не успя да овладее чисто професионално кадровия потенциал на външно министерство. През последната година във външно министерство тандемът БСП-ДПС имаше и трети участник, това беше АБВ. Мога да кажа, че АБВ контролираше работата и кадровата политика на външнополитическото ведомство и една част от посланиците дори се шегуваха, че активистите на АБВ ръководят министерството, а не министър Вигенин.

Що за конфликт е конфликтът в Украйна?

По отношение на Украйна моето лично мнение е, че всъщност в момента се развива поредната световна война. Но поради това, че ние живеем в XXI век, съответната поредна световна война не се води със същите средства, с които са се водили Първата и Втората световна война. Ситуацията в Украйна е естествено продължение на конфликтите, които имаме от над десетина години. Имам предвид, че всички големи конфликти възникнаха като битка за контрол върху източниците на въглеводороди и за контрол върху териториите, по които минават газопроводите и нефтопроводите, тоест транзитните страни. Това, което се случи в Ирак, в Афганистан, в Сирия и т.н., всичко това е резултат от тази битка за контрол върху източниците, но и върху пътищата. Украйна е ценна със своето месторазположение и с транзитната си газова мрежа към Европа. След като в голяма част от страните, които са транзитни територии, възникнаха конфликти, съвсем логично е това да се случи и в Украйна, тъй като тя се явява елемент от тази политика и от тези сблъсъци. Даже мога да продължа и по-нататък. След Украйна сме на път да станем свидетели на конфликти, които ще се случат на териториите на държавите, които са в рамките на ГУАМ. Имам предвид Грузия, Азербайджан, Молдова. Мога да прогнозирам, че следващите конфликти ще бъдат в Кавказ, на територията на Южна Осетия, Абхазия и т.н. Защото аз ви казах, основният конкурент на „Южен поток" еЮжният газов коридор,а тези страни именно влизат в трасето на този коридор. А там, където имаме конфликт на интереси откъде да преминат въглеводородите, ще има и напрежения.

Може ли подобни напрежения да бъдат пренесени и в Русия с цел свалянето на президента Путин от власт, дискредитирането му и т.н.?

Знаете ли, считам, че след свалянето на малайзийския самолет светът вече е в коренно нова ситуация. Не става дума за това кой го е свалил, как и защо. Очевадно е, че е много сложна операция с участието на много задкулисни фактори. Но с идването на власт на Владимир Путин Русия бавно възстановява своята геополитическа субектност и руши еднополярния свят, наречен Pax Americana. Тоест глобалният хегемон започва да губи позиции. След падането на самолета г-н Кери официално отправи неприкрити заплахи към г-н Путин. Да не забравяме, че падането на малайзийския самолет по някакъв начин беше свързано в медиите с кръстосването на пътя на самолета на Путин, имаше дори намеци за желание да бъде свален именно самолетът на руския президент. В момента основната цел на САЩ с Украйна е пренасяне на конфликта на руска територия, подготовка на оранжева революция на територията на Русия, активизиране на петата колона, съответно свалянето на Владимир Путин от власт и възстановяване на еднополюсния модел в света.

Общувате с много дипломати, посланици, чужденци, на какво се учудват най-много тези хора, пребивавайки у нас?

Липсата на експертност. Невежата бюрокрация може да затрие държавата. Бюрокрацията винаги се разраства за сметка на компетентността. Има един лаф „Зает като швейцарски адмирал", тоест нищоправене. У нас става дума за мързел и невежество в едно.Това, което винаги е озадачавало чужденците и дипломатическия корпус в София, е фактът, че България страда от хроничен недостиг на административен капацитет. И негативната тенденция за липса на експертност се задълбочава с времето. Ние не само че сме раздробили по партиен признак административния капацитет на страната, но и след всяко създаване на ново правителство ние подменяме основни експерти и специалисти, които общуват с ЕС, общуват с нашите партньори, общуват с външния свят. И поради това, че не разполагаме с безкраен брой специалисти, ние непрекъснато нарушаваме диалога, създаваме усещане за нестабилност и несигурност и най-важното: ние създаваме усещане за непредсказуемост. Това ни прави безинтересен партньор за страните, с които имаме отношения и с които искаме да развиваме такива. Другото, което също учудва силно нашите външнополитически партньори, е фактът, че ние нямаме поне пет консенсусни приоритета, които да формират националните интереси на страната. И те да са приети като линия от всички политически сили, независимо от това коя ще бъде на власт. За пример в това отношение може да вземем Гърция, тъй като, независимо кой е на власт там, левица или десница, гърците си имат тези свои приоритети и стриктно спазват своя план. Затова и Гърция е много по-прогнозируем партньор за разлика от България. И отново подчертавам, голяма част от нашите външнополитически партньори бяха шокирани как е възможно български посланици да обясняват, че правителството ще падне и няма смисъл да се развиват двустранните отношения и да се планират посещения. Това е професионална непочтеност.

Какво мислите за новия председател на БСП?

Времето му за размишления ще бъде доста ограничено, защото Михаил Миков ще трябва буквално да изведе партията в пълна готовност за предсрочните избори на 5 октомври. Той е автентичен кадър и за разлика от други Мишо е self made човек, който сам е постигнал всичко. Той не е от т.нар. „кърлинг" политици, някои от които бяха катапултирани през последните години в ръководството на БСП. Те се взеха много на сериозно, но поради липса на интелигентност и брутални действия нанесоха тежки организационни щети на партията. Мишо е диалогична личност. Бих му препоръчал при изграждането на новото ръководство на БСП да посочи някой, който да поеме функциите на „генерален мениджър", а той да се посвети изцяло на идеологията и стратегията на партията, на представянето й във вътрешнополитически и външнополитически план. Големият Фелипе Гонсалес, когото избраха за шеф на мъдреците в ЕС, нямаше да бъде това, ако през цялото време зад неговия гръб не стоеше перманентно „неизвестният правяч" Алфонсо Герра.

Каква е диагнозата на БСП? От какво страда тази партия? Кой е нейният основен проблем?

От двайсетина години в БСП тръгнаха процеси, отначало по-бавно, но след това се задълбочиха, които бяха силно негативни. В БСП се появиха най-различни корпоративни лобита. Често пъти издигането на хора на ключови постове ставаше в резултат на една антиселекция и по точно в зависимост от това дали зад даден човек стои определено икономическо лоби. Нещо, което няма нищо общо с официално прокламираните идеи и програми на БСП. Последните няколко години голяма част от елита на БСП беше много силно амортизиран, една немалка част владееха клишето като изказ по време на своите медийни изяви, но за съжаление от тях не лъхаше на нещо модерно и интелигентно, а, напротив, на нещо много закостеняло и отблъскващо преди всичко младите хора, които в голямата си част имат леви възгледи. Но БСП не може да ги приобщи. На БСП й липсват лидери, хора, които да водят. Не става дума за председателя на партията, а за структурите по места, в редица области ръководителите на организациите са изключително сиви фигури, които с цената на партийни интриги и апаратни игри успяват да се докопат до включване в листите, което веднага се отразява на качеството както на Националния съвет, така и на парламентарната група. Изключителна слабост е невъзможността на талантливите младежи в БСП да се развиват и да имат по-дълъг хоризонт. Младите се учат на същите трикове и партийни номера, но това не увеличава IQ-то при младежите, много от тях нямат тези качества, за които претендират.

Лява партия ли е БСП? Има доста спорове по този въпрос.

Партията е лява и ще ви кажа защо. Партията е лява, защото електоратът й е ляв. Голяма грешка на ръководството на БСП е, че счита, че електоратът е нещо като армия от войници, които могат да бъдат прехвърляни на един фронт, на втори фронт, да бъдат местени, да бъдат карани веднъж да подкрепят една кауза, после съвсем друга и т.н., да бъдат активирани по сигнал. Ръководството ползва електората като спецназ. Щом има някакъв проблем, прехвърляме го там и той ни го решава. Неприятната изненада обаче е, че електоратът си стои на едно и също място, той има своите убеждения, своя морал, своите виждания и ръководството на партията, ако желае да бъде ръководство на този електорат, трябва да се съобразява с електоралните виждания.

Как обяснявате това, че големите руски проекти се провалиха у нас именно при управлението на левицата, тоест БСП? Що за партия е БСП?

Ни най-малко не считам, че големите проекти са се провалили по време на правителствата на БСП. Нима по време на мандата на ГЕРБ беше реализиран някой от проектите? Да не би ГЕРБ да доведе някои от проектите до точката на необратимост? Напротив, ако си спомняте, когато ГЕРБ дойде на власт, в рамките на десетина месеца Бойко Борисов смени поне осем пъти мнението си за „Белене". Веднъж щеше да го строи, веднъж нямаше да го строи и така много пъти. Тук се връщам на това, което преди малко ме питахте, дали България е поле на геополитическа битка. Да, България е в центъра на такава битка и независимо дали правителството е на ГЕРБ или на БСП, тази битка ще продължи. След събитията в Украйна, след третата фаза санкциите, които се готвят срещу Русия, аз се опасявам, че който и да дойде на власт през октомври, няма да може рязко да ускори строежа на „Южен поток". Напротив, проблемът с „Южен поток" ще се задълбочава, въпреки че една Австрия много ясно и категорично изказа мнение, че „Южен поток" представлява интерес за нея и тя ще настоява за неговото реализиране. Виждаме, че една Италия, която също има отношение към „Южен поток", и тя плътно застава зад него. Но България няма този елит. Елитът на България е силно обременен от началото на 90-те и се опитва да се съобрази единствено с това какво казват глобалните фактори и чак тогава взема решение. В момента натискът върху България от страна на САЩ е огромен. Тъй като България е част от плана за изолиране на Русия от Европа.

Обвиняват правителството, че е било в изолация?

Да, скоро чух известна фигура от ГЕРБ да твърди, че правителството е било в изолация и че премиерът Орешарски бил стигнал само до Загреб. Първо да се говори за изолация е изключително смешно, защото периодически на месец и половина в Брюксел има европейски съвети, на които се срещат всички премиери и имат възможност минимум ден и половина да общуват помежду си. От времето преди влизането ни в ЕС е останало демодираното мислене, че е много важно кой къде го канят и къде отива на посещение. А всъщност, когато ходим на посещения в чужбина, вече не подписваме фундаментални споразумения и договори, тъй като всичко е канализирано през Брюксел. И въпреки това българският премиер посети не само Загреб, но и Рим, срещна се с италианския премиер. Два пъти Орешарски се видя и с премиера на Китай. Имахме и изключително ползотворно посещение в Израел и Палестина. Между Орешарски и Нетаняху бяха създадени приятелски отношения. Нетаняху покани българския премиер със съпругата му в своя дом на вечеря. Г-жа Елка Орешарска получи уникално бижу от Сара Нетаняху, бижу, което е гарнирано с камък от 2000 години. Лично ми се обадиха от Министерството на външните работи на Израел, за да се консултират по отношение на хобито на г-н Орешарски, и на него му беше подарена значка от израелския премиер, която също е уникална и която е рядкост за всички колекционери на значки по света.

Орешарски значки ли колекционира?

Да, баджове и значки. И двата подаръка показват отношението и вниманието на израелския премиер към нашия премиер и съпругата му.

Срещу Вас имаше атака в началото на управлението, президентът Ви посочи като човек от ДС? Как отговаряте на подобни елементарни нападки?

Тази тема в България служи за разчистване на вътрешнопартийни борби и за междуличностни отношения. Това дава възможност на хора, които се страхуват, че нямат достатъчно лични качества, да използват темата за разправа с други в публичното пространство. Но бих искал да ви кажа, че след нападките от страна на президента, може би две седмици след това, съгласно установения ред аз получих два сертификата за достъп до най-високо ниво на класифицирана информация. Единият сертификат е по линия на НАТО, другият сертификат е по линия на ЕС. Човек трябва да си създава врагове само в краен случай. Веднъж след тежко сражение пълководецът Пир проницателно установи: „Ако победим римляните още веднъж, окончателно ще загинем". Така че мъдрите хора внимават и за загубата, и за победата.

Тук въпросът изобщо не е дали има пречка за достъп до информация, тук въпросът е съвсем друг, става дума за вменяване на някаква вина за миналото. Аз питам основателно ли е подобно опропастено отношение към хората, които са работили за службите?

Колективна вина няма, има индивидуална вина. Всеки, който е нарушил закона, нека си понесе последствията, има си съд и процедури. Но да се вменява вина на огромен контингент от хора, които са работили за националната сигурност, това е престъпно. Тази тема за съжаление е добър източник на прехрана на една плеяда „анализатори", които, без да разбират много за какво става дума, двайсетина години вече си живеят много добре, като получават съответните хонорари и траншове, за да могат постоянно да поддържат тази тема в медиите. А още по-смешното е, че бивши агенти на ДС, на които им скриха досиетата, също можете да ги видите по телевизиите да гонят агентите на ДС. Което е доста трагикомично. Така постъпва само тази държава, която е на път да бъде закрита. Никоя друга държава не си позволява подобно нещо, тъй като службите, разузнаване, контраразузнаване и всички тези структури, са много чувствителен елемент от държавността. Всяка една такава служба, за да върви напред, трябва много стриктно да спазва континюитета и историческата памет на дадената институция. Даже болшевиките през 1917 г. не са махнали царското разузнаване, а са го оставили, тъй като хора с подобни качества се изграждат за 15-20 години. Всички „експерти", най-вече на политическите интриги, които гастролират по медиите и се занимават с темата, са просто аматьори.

Имаше целенасочен процес на дискредитация.

Непочтен процес, тъй като всяка служба има задание и това задание тя не си го измисля сама. По този начин с дискредитирането на службите беше преместена светлината върху обикновените работници, които са работили в службите и в голямата си част са почтени хора. А бяха оставени в сянка тези, които даваха заданието.

Бихте ли казали Вие какво точно сте работили в тези служби.

Аз съм работил в българското разузнаване. Кариерата си започнах като служител на научно-техническото разузнаване, втората половина от кариерата ми премина като служител на външнополитическото разузнаване. Което ми даде възможност да се запозная с повече страни от разузнаването като дейност зад граница. В момента няма сериозна страна, която да няма научно-техническо и външнополитическо разузнаване. Нещо повече, мога да се пошегувам, че светът живее в епоха, когато взаимното разузнаване укрепва доверието между съюзниците.

Как ще коментирате огромния скандал, който се разразява между Германия и САЩ заради подслушването. Германия изгони дори резидента на ЦРУ.

Защото американците все още имат отношение към Германия все едно, че Втората световна война е завършила миналата седмица. Германия се еманципира. Германия след Втората световна война е окупирана държава. Златото на Германия е в САЩ и съвсем наскоро германците поискаха да си го върнат, но се оказа, че върнаха една съвсем малка част, а другата част изобщо е отказано да бъде върната.Излезе една книга, Die deutsche Karte, на бившия шеф на западногерманското контраразузнаване Герд-Хелмут Комоса, която третира въпроса за т.нар. канцлер-акт. Става дума за това, че всеки нов канцлер на Германия преди встъпването му в длъжност подписва документ, с който ограничава суверенитета на Германия по отношение на САЩ, поемат се ангажименти по отношение на германските медии, по отношение на външната политика на Германия и т.н.Така че Германия в момента също се опитва да води самостоятелна политика. Бавно се опитва да излезе от ситуацията на победена държава. Проблемът на Германия се състои в това, че няма ресурси, но има технологии. Русия има ресурси, но няма технологии. И Германия може да съществува и да бъде на това високо ниво в икономически план само при условие че се комбинира с Руската федерация. И ако погледнете в чисто исторически план, германците винаги след всички войни са се възраждали именно на базата на тази симбиоза между Русия и Германия в индустриален, промишлен план.

Появиха се разни информации в интернет, че едва ли не Путин подхожда към Меркел за присъединяване на Германия към БРИКС.

Но аз ви казах, че Русия се опитва 100% да възстанови своята геополитическа субектност. Русия може да се опре на БРИКС и на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество). След историята със самолета, който падна в Малайзия, НАТО ще продължи своя път на изток, но не като бъде приета Украйна като член на НАТО или, да речем, другите страни наоколо, например Грузия, Молдова и т.н. А ще се търси една по-сложна форма. В момента се създават смесени военни подразделения между Литва, Полша и Украйна. И те ще започнат да действат на територията на Украйна, тоест по този начин ще имаме натовски страни заедно с тези, които не са членове на НАТО, но поради това, че ще имат съвместни общи военни структури, те ще могат да оперират на съответната национална територия. НАТО ще продължи своето движение на изток, но вече под тази по-сложна форма.

Г-н Чуков, разкажете ми история, която си спомняте от работата Ви във външното разузнаване?

Една част от разработките, в които съм участвал, за съжаление не могат да бъдат разказани, тъй като част от хората са живи и това може да бъде непосредствена заплаха за живота им. Но бих могъл да ви кажа за един случай, за който получих награда и бях повишен в длъжност. Тогава работех в Париж и постигнах агентурни отношения с близък сътрудник на Тарик Азис и служител от иракското разузнаване. Това позволи тогава, преди 1989 г., държавното ръководство на страната да бъде много добре информирано за плановете и намеренията на диктатора Садам Хюсеин. Така че това, че човек е работил във Франция, не означава, че е работил срещу Франция. Често пъти от територията на една държава се работи срещу трета страна.

Как се ориентирахте към тази професия?

Както има лекарски фамилии, има и фамилии в разузнаването. Баща ми дълги години беше офицер от българското военно разузнаване. И в професионален план винаги ми е служил за пример. Бях дете по време на мандатите на баща ми в чужбина и още тогава знаех, че жилището ни се подслушва, всички бяхме внимателни, свикнал съм с тази системна предпазливост. Присъствал съм на случаи, когато майка ми, карайки колата по предварително зададен маршрут, чистеше баща ми от външно наблюдение преди срещата му с агент. Моето детство беше такова.

Какво е мнението Ви за състоянието на службите за сигурност у нас? Какво политиците не доглеждат, имаме ли едно умишлено преструктуриране, такова, че да не води до нищо смислено?

Една част от нашите държавни мъже разглеждат службите като играчка за лично забавление и те не се успокояват, докато начело на службите не сложат някой доверен техен човек, с което постоянната ротация на кадри в службите ги довежда до състояние, в което те са почти на ръба да не могат ефикасно да изпълняват своите задължения. България е бедна страна и бюджетът на службите все повече намалява, а знаете, че разузнаване, контраразузнаване, и т.н. са институции, които изискват добър финансов ресурс, и под един лимит те започват да съществуват, а не да работят пълноценно. Това е изключително важно, защото дълги години в България се считаше, че разузнаването е някаква международна дейност, и ръководителите се хвалеха с колко много чужди служби са сключили договори. Сериозното разузнаване, сериозните служби, те работят с партньорските само на бартер. И ако не предоставяш бартер, който има стойност, на практика ставаш консуматор на информация отвън, но селекционирана и в никакъв случай не на това ниво, което една държава би искала да получава. Службите са нещо много интересно и аз си спомням една теория на Гешев, известния български полицай, който казвал така: „Когато искаш да разрушиш една институция, не е необходимо да вкарваш агентура, достатъчно е да вкараш вътре трима глупака, които без никакви указания ще я разрушат за кратък срок". През последните 25 години това много често се случва в нашите специални служби. Не го казвам за сегашните шефове на служби (военното, ДАНС и НРС), тях ги познавам лично и считам, че при тези условия, при това отношение на обществото към тях те си вършат задълженията максимално добре в рамките на възможното. И аз лично съм противник ръководителите на специалните служби да бъдат подменяни при всяка една смяна на правителството или смяна на президента. Миналата година още с идването ни на власт лично съм развил тази теория пред министър-председателя, че е изключително противопоказно с идването ни на власт веднага да започнем да сменяме шефовете на служби, тъй като това в никакъв случай не е държавнически подход. И мога да ви кажа, че в този случай премиерът Орешарски прояви изключително държавническо разбиране и поведение. Той не смени шефовете нито на военното, нито на НРС. За ДАНС в крайна сметка след грешката „Пеевски" беше взет човек вътре от системата, който беше в ръководството, и т.н. Тоест континюитетът беше спазен.

Нашите служби готови ли са за новите опасности пред националната ни сигурност, свързани с инвазиране на общественото мнение, виждаме едни НПО-та, които даже се разпореждат с демократичното конфигуриране на парламента...

Що се касае до НПО-тата, те също са елемент от тази война, която върви в момента, но те влизат в т.нар. „мека сила". Хубаво е, когато подобни личности от НПО излизат по медиите да говорят, отдолу на екрана под тях да пише „агент за влияние" така, както пише в другите страни, така, както има такива закони в САЩ и в Русия. Да речем, говори лицето Хикс, обаче отдолу пише „финансира се от Сорос" или „от еди-кой си департамент за развитие на демокрацията" и т.н., а не да излиза като независим анализатор и представител на „независимо гражданско общество" и да обяснява каква безпристрастна оценка дава, която е от „полза" за нашите национални интереси.

Нашите служби осъзнават ли, че заплахите вече имат друга обвивка?

За съжаление в нашите служби при всяка смяна на правителството има една вълна на напускащи и една вълна на нови назначения. Което означава, че ние всеки път при едни подобни движения имаме деинтелектуализация на съответната структура по сигурността. Въпреки това все още има специалисти там, друг въпрос е, доколко властта взема предвид техните оценки, анализи, предупреждения и прогнози. Службите нямат за задача да налагат своите виждания, те не са самостоятелни да действат, те са нещо като дългите фарове на управляващите в съвременния свят. Ако управляващите не се съобразяват и предпочитат да карат на габарити, знаете, че резултатът, особено в мъглата, в която се намираме в момента, може да бъде катастрофален.

Казват, че службите са се превърнали предимно в служби за рекет, препитание от компромати и че служителите са от двете страни на закона?

Това е една вечна тема, която върви още от началото на 90-те години. За това голяма вина имат всички управляващи през тези 25 години. Още през 1992-1993 г. в западните страни се обясни този процес, аз съм чел разработки на канадските специални служби по отношение именно на това какво ще стане с тези, които са работили в специалните служби на бившите социалистически страни. И там много категорично беше казано, че в никакъв случай хората от службите не би трябвало да бъдат изхвърляни и да остават без работа, трябва да се разглежда всеки случай индивидуално и ако служителите не са нарушили закона и са били лоялни и честни, да си останат в службите. Но в България експертите по досиетата и тези, които индоктринираха българската общественост, не престанаха да рушат. Някои от тях сутрин бяха по телевизиите да обясняват какви вампири са хората от службите, как са строшили хиляди човешки животи, а вечерно време спяха на едно походно легло на лозето, за да пазят лозето си да не му изкълват гаргите чепките грозде. Нали разбирате, че хора, които са с такава подготовка, такъв манталитет и такава компетенция, не могат да ползват друго освен заучени клишета по темата. Наблюдава се обичайната пропорция: колкото по-несправедлива е омразата им, толкова по-упорита е,хаха.

За какви чепки грозде говорите?

Най-видният експерт по досиетата сутрин говореше по телевизията, а вечер отиваше да пази лозето си от гаргите. В края на мандата на премиера Станишев имах едно посещение от колеги от САЩ, които работеха в специалните служби, като най-вече се занимаваха с контраразузнаване и с борба с организираната престъпност. И те по американски много ясно формулираха проблема в България. Казаха ми така: „Ние не можем да разберем какво правите вие в тази страна и защо го правите. Бяхме създали група от десет човека, ние ги подбрахме, изключителни експерти, с които имахме за задача да си сътрудничим в борбата с организираната престъпност. Направихме групата, разбрахме се как ще работим. Но на следващата година, като се върнахме, от тези десет човека бяха останали трима. Попитахме къде са останалите. Обясниха ни, че едните били от ДС и затова ги изгонили, другите били пенсионери и затова ги пенсионирали, и т.н. Бяха останали трима, които най-малко разбират за какво става дума, защото именно изгонените бяха най-големите специалисти". И тогава американците обобщиха: нас не ни вълнува кой какъв е бил, ние искаме експерти, с които можем да работим, вие се занимавате с неща, които не помагат нито на съвместните ни разработки, нито на националната ви сигурност. Но такива мнения никога не излизат по медиите. По медиите обикалят туристи, които нямат нищо общо с бранша, с гилдията, и когато говорят за службите, не разбират за какво говорят, но говорят...

В епохата на „виртуалната реалност" разузнаването придобива една нова и неразбираема проекция. Машините и технологиите предоставят много от необходимата информация.

Преди години имаше едно залитане, че с чисто технически средства сме на път да обезсмислим съществуването на агентура и изобщо на човешкия фактор. Имаше едно увличане в контролиране на всякакъв вид комуникации, телефони, интернет и пр. Оказа се обаче, че човешкият фактор няма как да бъде заобиколен, защото човешкият мозък е незаменим. Работата с агентура и секретни сътрудници си остава един решителен акцент в работата на всяко разузнаване. В разузнаването най-уязвимият момент е връзката между съответно водещия офицер и агента, а самата връзка е въпрос на фантазия, на умения, на талант и пр. България с тази кампания за разкриване на досиетата просто унищожи своята агентура и вече не можем да очакваме, че в чужбина ще има сериозни хора, които биха сътрудничили на българското разузнаване, като се има предвид, че всеки момент рискуват да бъдат публично обявени. За съжаление през изтеклите години след тази безумна кампания за публикуване на досиетата в чужбина имаме и хора, които са разстреляни като агенти на България. Не може всичко да бъде извадено на показ, това е недържавнически подход, това е разрушаване на българската държавност и то за много дълъг период напред.

Мислите ли, че има достатъчно добри анализатори в нашите служби?

Анализаторът е може би една от най-сложните позиции в специалните служби. Подобни хора се изграждат за около 20 години. И когато правим преструктуриране на специалните служби, когато правим различни звена, всичко това изглежда много добре на хартия, с цветни квадратчета по проекта и е невероятно красиво за Кръгла маса, за дискусии, за конференции. Но когато въпросът опре до попълването на тези квадратчета с живи хора, се оказва, че в България на пръсти се броят лицата, които могат да направят дълбочинен анализ. Стратегически анализ. За съжаление България не изгражда подобни анализатори. Смешно е да се счита, че като изпратим такива кадри в чужбина, те ще се върнат научени. Който и където да го изпратите, в главата му ще бъде вкаран алгоритъм и начин на мислене, които в крайна сметка ще обслужват националните интереси на страната, в която е пратен да се обучава. Никой няма да ти даде последната методика, с която нечия чужда страна работи, за да те въоръжи с нея. Затова ние трябва сами да си изграждаме такива хора. Те, освен че трябва да притежават изключително IQ, трябва да имат възможността и спокойствието години наред да трупат знания. Ние това не го позволяваме, защото, както казах, във всяка служба човек стигне до едно ниво, получи някакви знания, при което, като се появи един от тези тримата глупаци, за които говори Гешев, съответно целият отдел напуска.

Ние ползваме вероятно ресурса за стратегически анализ на партньорските служби, нали?

Това звучи много логично, но не е вярно. Навремето имаше идея ЕС да прави общо разузнаване и общи специални служби. Естествено, това не се получи, тъй като никоя страна от големите европейски страни няма общи интереси с всички останали. Между техните национални интереси има разминавания. Те няма как да уеднаквят задачите, по които ще работят. България като малка държава не е в състояние да заражда тенденции, да генерира тенденции. Нашата основна цел на стратегическото ни разузнаване, ако един ден имаме такова, е да долавя предварително тенденцията. Защото, долавяйки тенденцията, тогава ние бихме могли да ситуираме такова поведение за държавата ни, че излизайки оттурбулентнаситуация, да имаме най-малко щети. За това става дума. Ако ние не разполагаме с такива анализатори, ако не разполагаме със стратегическо разузнаване, ние не знаем просто какво ще ни се случи другия месец. И винаги ще бъдем изненадани. А практиката през последните 25 години показва, че ние сме вечно изненадани.

Партньорските служби се чувстват наставници у нас, идват да ни казват какво да правим? Имаме ли някакви защити?

Сътрудничество - да, но поставяне на задачи, без да минат през държавното ръководство - не. Ние сме в състояние да поддържаме една изключително добра комуникация с партньорските служби, но винаги трябва да има един периметър, който е чисто национален, който касае само националните интереси и който ние не бихме могли да го споделяме с когото и да било, независимо дали ни е съюзник по линия на ЕС или НАТО. Пък и действителността показва, че нашите съюзници много активно се разузнават един друг, имаме един добър пример, който би трябвало да следваме.

А имаме ли такъв национален периметър според Вас?

Ако има държава, трябва да има такъв национален периметър. Ако считаме, че няма вече българска държава, значи и периметър не е нужен.

Може ли хора, които нямат представа от разузнаване, да имат истински верен поглед върху геополитическите ходове на великите сили? Казват, че политиката все по-малко се прави от политиците и все повече от службите.

Ако нямаш тези познания и натрупвания, изобщо не си в състояние да проумееш какво се случва. Още повече, че сега в университетите на базата на т.нар. Болонска система в образованието младите кадри получават клипово, екранно съзнание и ако те могат да направят някакъв що-годе анализ, то те са тотално лишени от способността да правят синтез. Стратегическото разузнаване е изключително синтез, навързване на различните факти, които се случват по света, и изграждането на пъзела. С тази тестова система, която предлага новата образователна доктрина, това няма как да се постигне. Попълваме тестове, гледаме телевизия, развличаме пътниците, докато корабът потъва.

Имаме ли шанс да се измъкнем от лошия тренд?

Все още в България във всички области има добри експерти, хора, които са трупали знания години наред. Ако ние искаме да вървим напред, смяната на една партия с друга във властта в никакъв случай не трябва да води до лавинообразна смяна на средния ешелон в администрацията, включително и на това най-високо експертно ниво. Имам предвид специални служби, аналитични звена в МС, защото иначе ние никога няма да имаме възможност да разбираме какво става по света и да се ориентираме правилно. През последните години ние се движим напред на базата на обща култура и интуиция. Знаете ли, ние се докарахме дотам в българската държава, че имаме проблем с документооборота дори. Документооборотът в институциите. Забавят се писма, грешно се адресират и т.н. Когато обаче това опира до външнополитически партньори, едни такива административни слабости и некадърност често пъти отвън се тълкуват като преднамерени политически ходове и тези „грешки на лошите кадри" получават политическа проекция, която често пъти е в ущърб на нашите национални интереси.

Каква е диагнозата Ви за Европейския съюз, напоследък все по-напрегнато изглежда неговото бъдеще?

В сградата на ЕК в Брюксел има две зони, свързани помежду си на един етаж. В едната зона са страните от Източна Европа, нови страни членки, там коридорите са бедни, малко по-мърляви, срещат се и огромни пластмасови тъмнозелени контейнери за боклук. В другата зона, където са страните от Стара Европа, коридорите са по-широки, има специално оборудвани места за свещи, с термоси за кафе, с прекрасно наредени бели чинийки и чашки за кафе, предназначени за разговори и кофи-тайм. Никога няма да забравя огромната полска делегация начело с Доналд Туск, който крачеше величествено с умислен поглед, заобикаляйки огромен тъмнозелен контейнер за боклук, преди да влезе в помещенията, определени за постоянното представителство на Полша. Това е Европа на две скорости, а, бих казал, и Европа на две култури.

--------------------------------------------------------

Боян Чуков, съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, външнополитически съветник и секретар по сигурността в кабинета на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през `80-те и `90-те години.

 

Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително.

Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха.

Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава.

Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми дами и господа,

Драги сънародници,

Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат.

Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференция.

Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата. Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така - до края.

Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша, коригирайте ме, съдете ме, ако не, някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията.

Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам - „Проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, затварям скобата и цитата, тоест в самите мотиви се подчертава институционалният характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че, позоваването на чл. 32 от Конституцията е крайно неуместно.

„По начина на водене на разговора и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков” - пише строго в мотивите.

Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор - отново подчертавам - няма нито една обидна дума. Той бил „конструктивен” - по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос - кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкоз по стенограмата.

Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират - забележете - в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт.

Смятам, че това е малко постничко. И искам да обърна внимание, че моята „вероломна” - по израза на самия премиер дейност - датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това по-късно, ако, разбира се, има интерес.

Ние направихме един контентанализ на дебата и, очаквано, най-често срещаната дума във вчерашната парламентарна дискусия беше „конституция”. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи, по-скоро той беше деформиран.

Когато стана дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата. „Президентът да издаде Указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет.” Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от юли 2008 г.? Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента.

И тогава не бяха чели Конституцията, и сега очевидно не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност - публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в "Държавен вестник". Не знам как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна.

Всъщност в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях. В тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според четворната коалиция е да се определят - забележете - „границите на легитимното президентско говорене”.

А така! Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам. Защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот.

Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че са вдъхновение на новата, ако не четворна, то „4 минус” коалиция. Защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери - не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате срещу похода срещу Първанов? Цитирам по памет, това е смисълът.

Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента, още далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като „коалиция на мразещите”.

Никой държавник – нито президент, нито премиер, нито който и да е – има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза. Защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде.

Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решение №25 от 1995 г. на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ.

От вниманието на авторите на мотивите е убягнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения.” Текст, достатъчно категоричен, който, както казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд.

По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.” А от мен ще допълня, че очевидно при нас има едно разделение на труда – президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието.

Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 г. в сградата на парламента, аз заявих: „Впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.”

Неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите, колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен - същите думи, които и сега чувам – че губя парламентарно време? И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видят, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне дотук.

Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът за формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми. А двойният стандарт отдясно е очевиден. Защото, надявам се, мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „Аз съм седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия. Но именно заради Конституцията, заради прекия избор на президента, ще се противопоставям на всеки опит за посегателство върху авторитета на институцията.

Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколни, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал-майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си, не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов, да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под, своего рода, стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент.

Личните отношения, уважаеми дами и господа журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Нерядко се налага събиране на непримиримости. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното, ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията.

Българската конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието.

През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от “Дондуков” 2. От направения анализ на експерти, от близо 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите неутрални.

Помня добре първите 9 месеца на 2006 г., когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет.

Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото.

Не само че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение, много са случаите, в които аз съм се намесвал в търсенето на убедителни, трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история - учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем, има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и в бъдеще, защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо веднъж завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече че ние така и не изработихме ефективни механизми за решаване на социални конфликти.

Имаше в тези мотиви и обвинения към вицепрезидента г-н Ангел Марин, които, забележете, се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място.

А що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос.

Искам да кажа, да повторя, защото това съм го казвал и друг път - може би някои се дразнят прекалено много от доброто ми, бих казал, перфектно взаимодействие с вицепрезидента г-н Марин вече девета година, за разлика от онова, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода.

Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвяните вчера правила, специални правила за провеждането на дебата, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрана факта, че мнозинството не може да осъществи, да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени.

И сега, няколко думи по кризата.

Първо, да повторя, защото преди малко го казах и на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки, от онова, което видях в медиите, не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент, то съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но съм длъжен да споделя няколко неща.

Първо, да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимно изключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често, непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление, защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим неуспехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени 8 месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така, защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа, бодряшките прогнози, направени от финансовия министър.

По-голямата част от т.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година, независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, в социалната сфера като цяло.

Другото ми опасение, дано да бъда опроверган, е, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които, надявам се, да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор.

И най-сетне, нека да кажа и това – в Европа, когато се прави поредният антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 г., на това на какъв приоритет ще се заложи, кои ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. И мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил заклеймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, потискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса.

И най-сетне, отново ще кажа - изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас.

Благодаря ви.

Емилия Караабова, вестник „Труд”: Господин Президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че „Яне спаси президента”, като става въпрос не толкова до спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му изобщо не се стигна до Конституционния съд.

И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували Вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по 4 проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева.

Благодаря Ви.

Георги Първанов: Да чуем повече въпроси.

Надежда Василева, БНТ: Господин Президент, казахте, че президентът и премиерът не трябва да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?

Георги Първанов: Казах не.

Виктория Петрова, бТВ: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция – ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега?

Нели Тодорова, БНР: Добър ден. Господин Президент, моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки, ако мога, ще цитирам точно, от депутати от ГЕРБ. Връзката е Президент - Държавна сигурност - Яне Янев - ДАНС и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата.

И другият ми въпрос е може би за по по-важното – икономическата програма. Вие казахте, че я подкрепяте, когато четохме за нея вчера. Но тя залага 1 милиард и 600, а днес, преди мъничко, стана ясно, че дупката в бюджета е 1 милиард и 400. Достатъчно ли е това или трябват някакви по-решителни стъпки? В смисъл според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки.

Диана Кънчева, вестник “24 часа” : Господин Президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да пише изрично: „Президентът да не е бил сътрудник на Държавна сигурност.” Бихте ли подкрепил една такава поправка?

И вторият ми въпрос – бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин, дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че Вие сте единственият държавен глава в Европейския съюз, който се ползва с 50 на сто неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България за работата на президентската институция как го разчитате Вие?

И вторият ми въпрос е какъв според Вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?

Георги Първанов:

Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някой друг, отколкото към мен. Помня много тежки думи. Има много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това.

Защо и как не се разбраха? Това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам.

Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия. И аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите.

Що се отнася до хонорара на Доган, доколкото знам, има два сигнала до прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай.

Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева. Но ще кажа две думи. За съжаление много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода. И това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо.

Как да възстановим диалога? Тук и Националната телевизия, и бТВ питат в една посока.

Вижте, ние, президентството и правителството, и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения. Но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси.

Вече казах, че очевидно така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е - това го казах и миналия път, да не се повтарям - да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите, и тогава ще може да се търсят - да се надявам да не сме закъснели прекалено много - някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим, и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и Европейския съюз. Затова аз приветствам идеята, и тя дано да се реализира, много отдавна апелирам за това бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса. Защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща.

Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи. Но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза.

По отношение на т.нар. досиета - отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 г. Там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говореха отдясно, подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 г. Далеч преди обявяването, преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Тоест хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76:24.

Когато става дума за вицепрезидента, по мнението на моите юридически експерти втори указ не е необходим, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но ако в. "24 часа" или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли да коментират и по-подробно този въпрос.

По тезата за това, че след като „половината от депутатите са "против", значи президентът няма парламентарното доверие”. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155. Става дума за едно парламентарно мнозинство.

На мен ми стига фактът, че ето, в една импровизирана подписка, буквално за ден и половина, не повече от два, са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде десет пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото въпросът беше етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това. Нямат умора моите опоненти.

Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и за някакво старо, псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите - „Парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока”. Само че, може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страните - членки на Европейския съюз, когато трябваше да осигурим членството ни в Евросъюза и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите.

Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Имам една теза, която пак ще повторя тук. Аз не се притеснявам от това да бъда застъпник за това да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи. Защото от това България печели. Печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация.

Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставили, да са водили битка срещу Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и Европейския съюз. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.

Милена Минчева, вестник “Стандарт”: Господин Първанов, искам да Ви питам съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала Ви отправи за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на разпродажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия. Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два - три пункта, в които аз вече съм говорил - за начина на преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен, и евентуално за правото на законодателна инициатива, по което може да се спори - засега аз съм 50 на 50. Но това е тема за друг дебат. Сега, в условията на криза, мисля да не се занимаваме с този въпрос.

Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност, доколкото успявам да следя работата на парламента. За първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента.

Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло. Не само по отношение на предишните политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежко падналия морален авторитет на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес, първо, в очите на населението. Знам го, защото за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм бил с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и в редица други случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат - това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато в 2005 г. нямаше реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията.

Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация, с някоя сделка, то също тя нека да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия. Оттам-нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава.

Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива. Но това е работа на изпълнителната власт. Тук, при нас, може да се координира тази дейност. Нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото, защото ние имаме най-ниския бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 г. Има срив даже в това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани, полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещия да получава жилище! Ако няма фонд, няма да дадеш. Но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо е тази рестрикция по отношение само на военнослужещите?

Има и други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях.

Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби, но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, но в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той просто не е наясно за какво става дума.

Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите промени. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Ще Ви върна към антикризисните мерки, господин Президент, които вие подкрепихте, тези, които бяха огласени сега от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод, но в този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика?

И ако позволите, още един въпрос, понеже стана дума за случая с "Държавен вестник". И днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил Вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в "Държавен вестник". Според нея казусът се използва чисто популистки. Вашата проверка какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата, като промени в законодателството имам предвид?

Георги Първанов: Вижте, не бива и, даже мога да кажа, няма да допусна политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един-единствен случай, защото наистина той дълбоко ме засегна. Тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук-нататък премиерът решава с кого и как да работи.

Не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат. Ако става дума за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Ако обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. Но в случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знам, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент.

Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, как ще коментирате тезата, че със станалото в последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също, бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива. Още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция, когато имаме различия.

Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос. Ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея, за известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.

Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин Президент, нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандатът Ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката?

Благодаря.

Полина Паунова, вестник “Монитор”: Добър ден, господин Президент, имам два въпроса към Вас. Първият, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше?

И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между Вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи, ще публикувате ли стенограми?

Георги Първанов: Първо, на въпроса на списание „Тема”. Аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи или гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Много бих се радвал, ако имаме все по-развито гражданско общество, защото има нужда от това отчетливо да се чува гласът на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за генномодифицираните организми. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че, аз ще работя за това, без да имам претенцията за някаква определяща роля.

За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Много от вас са и парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал - ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС, и този, който е бил началник на ръководителя на ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на октопода. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг – това от едната страна. От другата страна кой беше? Поинтересувайте се, има специалисти.

Хайде да видим на следващия етаж какво става. Октоподът не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операцията „Наглите”, приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам-нататък имам чувството, че нещата почват да се размиват. „Лапачи”, „Факири”, не е необходимо да има такава показност, когато става дума за акция на улицата с джебчиите. Не аз съм го казал това. Марк Грей – говорителят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия: „По-малко популизъм, повече честни доказателства.” Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.

Диана Радева, ПРО БГ: Добър ден, господин Президент. Всъщност Вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент, когато каза, че когато 162-ма депутати от Народното събрание искат импийчмънт на един президент, може би и той трябва да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли, открихте ли у себе си такава „мъничко вина”?

И вторият ми въпрос е по повод антикризисните мерки – въпросната 60-а мярка. Подкрепяте ли и нея, тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ? Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но, доколкото помня, това е мярката на Дянков, приносът на Дянков за болничните.

Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговаряме по тях. Разбира се, сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели, никога не съм и не бих си позволил да пристъпя конституцията. Първо, защото това не е в моята природа и, второ, защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т. н. Слава Богу, това при мен не се е случило.

Тази прословута мярка, както реагираха и социалноангажираните организации, и работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което ми беше съобщено като сметки. Но все пак, признайте на г-н Дянков правото „да отбележи гол в продължението”, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.

Веселка Венкова, вестник “Дума”: Струва ми се за пръв път казахте антипрезидентска коалицията „четири минус”. Затова тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидатпрезиеднтската кампания 2011. Според Вас, успешна ли беше тази първа нейна стъпка?

И вторият ми въпрос е във връзка с Вашето изявление в зала „Мати”. Защо сега, по време на криза, е неразумно да се свиква Велико народно събрание. Вие казахте: защото може да се състои от неподходящо мнозинство. Въпросът ми е – кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото май и през 1990 г. не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап. Благодаря.

Георги Първанов: Става дума за това, че няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в Българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло, визията на отделните партии е трудно съвместима, когато става дума за елементарни въпроси. А когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото народно събрание предполага една такава стъпка, дано не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск.

А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико народно събрание, което ще има основна, да не кажа единствена цел, да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени в конституцията, това е излишен лукс. Аз не коментирам по същество промените, които би трябвало да се направят.

Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска коалиция сега може да се превърне в президентска, с оглед на изборите 2011 г. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различни начини ще осъзнаят своите интереси в тази година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама, като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори. Но отново подчертавам, защото съм го казвал – тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.

Валерия Касиян, BNEWS: Господин Президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов?

И още нещо, току-що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коалиция, която, както сам припомнихте, по слуховете Вие сте неин архитект. Благодаря.

Георги Първанов: Може ли да Ви задам един въпрос за доизясняване, той е към цялата аудитория? Да знаете един факт, който да потвърждава моето отношение като на архитект на тройната коалиция, освен даването на мандата?

Валерия Касиян: Споменавам го, защото Вие сам го напомнихте в началото на изложението си. Затова казах по слуховете, които ….

Георги Първанов: Аз Ви благодаря. Това беше важно уточнение. Такива факти няма. Но когато нещо се изрече стотици и хиляди пъти, то може да се приеме за даденост.

Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Вървят едни процеси, много динамични, за които аз се информирам от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.

Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин Президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите Ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата?

Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между Вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като Ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу Вас.

И ако позволите, един страничен въпрос, понеже не сте го коментирали - как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая “Спаска Митрова”, не се ли действаше постфактум?

Благодаря.

Георги Първанов: Вижте, отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на премиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моите очаквания. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и в САЩ, впрочем, темата заетост е №1 в антикризисните програми и политики на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока.

Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно.

Казвате, че има привиден - аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позиции, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът ми, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък ще участвам в привиден диалог.

Що се отнася до случая “Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите, защото се надявах, че тази наша активност - не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външното министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност. Но трябва да се признае, със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая не прояви никакво разбиране. И както виждате, това е един от многобройните факти, далеч не единственият, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, за нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти и, въпреки всичко, от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.

Пламена Тодорова, вестник “Телеграф”: Само един уточняващ въпрос. Казахте, че Вашите юристи са Ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че вторият указ за делегиране на права към г-н Марин при втория Ви мандат е бил нужен?

Георги Първанов: Аз вече казах, нека да спорят юристите, аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указът от 2002 г.

Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски истински случай.

През 1998 г. бях уволнен по дисциплинарен ред от Българската армия с указ на тогавашния президент. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това.

Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който да отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.

Георги Първанов: Ако искате, можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 г., дами и господа, е безсрочен, там не съм записал „от - до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос.

Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставяни в хода на този дебат. Имаше, например, нека да го кажа и това, една инсинуация на г-н Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в Държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя г-н Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през д-р Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези, сигурно 25, години по едни и същи правила и г-н Агов е гостувал десетки пъти, не толкова на мен, колкото на предишните президенти, и знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.

Силвия Георгиева, вестник “Сега”: Искам да Ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирахте така остро, когато, например, тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас?

И още един въпрос, свързан с Вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали през прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на Вашите спонсори?

Благодаря.

Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация, ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва, проверява, сериозно проверява. Искам да видя, и то не само за фондациите, но защо поне този морален жест, тази морална стъпка не я направят хората с фамилни фондации. Да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето, сега предстои нов процес на раздържавяване, да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша, чудесно, значи те са чисти.

За тройната коалиция аз съм се изказвал многократно и както Вашият вестник е отразявал, в т.ч. и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето - Първанов критикува, защото иска да се върне в БСП, или пък, че иска да създаде нова партия, тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата 8-5-3 на разпределение на постовете!?

Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, но нека да го припомня, защото имаше един момент, в който така, на око, бяха разпределени около стотина милиона. Стотина милиона бяха разпределени на око по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който най-рязко критикува. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Ами случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете? Нека да не изреждам всичко, но има много случаи на такова противопоставяне.

Идеята, че има война между институциите върви от август 2002 г. до края на 2008 г., най-малко. Мога да ви дам цялата хроника, защото поддържам добре архива си.

Мария Матеева, вестник “Класа”: Господин Президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка и има ли алтернатива евентуално?

Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих и миналия път - по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струват достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие.

Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис. Но истинското лидерство означава в един момент да се каже - освен това, е необходимо да се направи и друго.

Никола Лалов, “Медиапул”: Искам да Ви попитам Вие като главнокомандващ удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната и модернизацията, която е извършена до момента?

Имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС и защо до момента не изпълнихте обещаното от Вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?

Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и, второ, коректно, точно - както го и прави, даже в много по-голяма степен от някои членове на НАТО - да изпълнява своите съюзнически ангажименти.

Има още много какво да се направи за Българската армия.

Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално.

Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения. Но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците.

Трябва да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак като депутатите от ГЕРБ - защо не предприехте законодателна инициатива? Как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили, моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти и тези варианти са в касите. Просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме.

Но разберете, има нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий. Това проблемът на чие подчинение да бъдат службите да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е дали ще има промяна в статуквото. Дали да бъдат повече към президента, или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещия вариант в България.

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, да Ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?

Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път, няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията, на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори. Те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството, и толкова.

Що се отнася до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но трябва да знаете, че конкретните параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда, сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас -Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение. Нищо повече няма да откриете.

Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила, общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици.

Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот. Да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.

Емилия Караабова, вестник “Труд”: Господин Президент, към днешна дата може ли да кажете имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението си да качите стенограмата от разговора Ви с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе, включително, и до прецедент, като искането за импийчмънт?

Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограми. Защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща. Но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков? Категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща? Да изляза и да разкажа, след което ще излезе някой – ако не вицепремиерът, то някой от неговите PR-и – и да каже: не, това не е точно; интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин е да се публикува едно към едно казаното. И нито за миг не съжалявам. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, пак бих го решил по същия начин.

Благодаря ви.

Приятен ден на всички.

 

Повече от половин година Русия чака ясен отговор на правителството за бъдещето на АЕЦ „Белене”. И повече от половин година се шикалкави и се играят  някакви игрички, като отговорни управници се крият зад Европейския съюз и дават витиевати обяснения.

България има вопиюща нужда от инвестиции, но руски инвестиции – не желае. В момент, в който големи инвеститори напускат страната, в момент, в който всеки долар инвестиция е капка въздух за предаващата Богу дух икономика – кабинетът отхвърли протегнатата ръка за руски инвестиции, докато се намерят други, независимо, че проектът изостава.

Интересен е въпросът как така държави като Италия, Румъния, Китай, Индия, Турция, Франция, Австрия, Гърция, Германия може да приемат руски инвестиции в енергетиката, а България не трябва да приема. Някой определено ни будалка и то едва ли, за да ни откъсне от Русия, като ни засипе с инвестиции в икономиката.

Правим сметка без кръчмаря как с изградени байпаси към Гърция ще имаме газ, но не калкулираме, че гърците ще търсят всяка възможност, за да си преодолеят кризата с високи цени в подобна сделка.

Правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означава, че такъв проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб.

По „Южен поток” също се шикалкави, въпреки че от този проект, с малко участие България ще получи гарантирани милиони евро годишно от транзитни такси. Докато политиците ни се упражняват в управление на държавата – Русия направи газопровод към Китай, подписа енергийни проекти с Индия за строеж на атомни централи, и със съседна Турция сключи енергиен Меморандум за Атомна централа, газопровод и петролопровод!

Преди месеци още предупредих, че нито един от подписаните международни договори за енергийни проекти няма да се осъществи. Някои от управляващите с недомлъвки полуотрекоха.

С всеки изминал ден прогнозата ми се превръща във факт. Единственото, все още възможно гарантирано перо за постъпления в хазната от износ на ток и транзитни такси от „Южен поток” вече е в миналото и то с титаничните усилия на министъра на финансите Симеон Дянков да ни изтрие от картата на енергийните държави.

Ето какво бе разисквано в парламента по темата „енергетика” преди 10 дни:

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък,19 март 2010 г.

Открито в 9,05 ч.

19.03.2010

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

..................................

Преминаваме към питане на народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров към министър Трайчо Трайков относно развитието на ядрената енергетика в контекста на енергийната стратегия на България.

Заповядайте, господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Госпожо председател, тъй като господин Станишев е болен днес, то само аз ще направя питането.

Уважаеми господин министър, да оставим калния терен на мини „Марица Изток” и да минем към ямата в Белене.

Аз искам да Ви попитам три неща, за да не стане така, че няма да ми стигне времето.

Първият ми уточняващ въпрос е: кога ще бъде стартирано строителството на І и ІІ блок на АЕЦ „Белене” и в какви срокове предвиждате това строителство да приключи?

Знам, че ми отговаряхте на този въпрос. Знам, че не ми отговорихте и затова Ви го задавам отново, като ще Ви дам три причини, поради които Ви го задавам отново.

Знаете ли, че цената, с която „Атомстрой” спечели, тя е около 4 млрд. евро, се индексира? И тя се индексира от януари 2007 г., тоест часовникът на ескалацията на цената е пуснат, искаме или не искаме. Колкото повече протакаме проекта, толкова по-скъп ще става, при това там има сериозен спор кое да се прилага – инфлацията в България, инфлацията в Европейския съюз - 27, в Еврозоната и така нататък. Това беше една от причините, поради която поразвалихме малко отношенията с руснаците и донякъде се задържаха преговорите. Това са реалностите.

Второ, пуснат е часовникът на конкуренцията. Всичко е тръгнало да прави ядрени централи – Албания с Хърватска, Гърция, Турция, Румъния знаете, че има интензивна програма. Тоест, ако ние там изпуснем колелото на историята, просто ще ни изхвърли тази история и няма да ни има в ядрената енергетика.

Трето – обаждат се точно тези, за които искам да напомня – върви явно лобиране „Белене” да не стане, да нямаме ядрена енергетика, тъй като всички разбираме, че ако „Белене” стане, това ще изтласка по-скъпите и по-неефективни източници на енергия от пазара. И естествено тези, които се страхуват това да се случи, е да работят срещу „Белене”.

Втори въпрос, който искам да задам: смятате ли да стартирате проучванията и процедурата за даване на разрешение за VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”? Писано е „лиценз”, но лицензът е накрая при изграждането. Само напомням: през 2002 г. актуализираме проучването за „Белене”; през 2004 г. има принципно решение на Министерския съвет; през 2005 г. – решение по същество; през 2006 г. – одобряване на площадката; през 2007 г. – нотификация пред Европейската комисия; и на 7 декември 2007 г. имаме становище на комисията. Сега проектът дреме. Тоест минали са 8 години оттогава. Ако стартираме VІІ и VІІІ блок, ще минем през тези срокове. Вие разбирате за какви срокове си говорим. И ако нищо не се прави в тази посока, тъй като отново от полууправляващите има намеци, че VІІ и VІІІ блок ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, времето Ви изтече.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задавам въпроса: смятате ли, че тези два проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

За отговор на питането – министър Трайков, имате думата.

МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, тежка е тази тема. За съжаление е тежка. Казвам - за съжаление, защото по начина, по който е бил управляван този проект, сте го докарали до задънена улица.

Лобиране има наистина – и за това да не стане, и за това да стане. Лобиране има отвсякъде.

Часовникът на ескалацията за съжаление е пуснат съвсем не навреме, когато това не е трябвало да става. Имало е други неща, които да се договарят. Ние обаче се опитваме да го спрем.

Сега да ви представя общата законова рамка, в условията на която се реализират коментираните проекти. Както е добре известно, по отношение на изграждането на нови мощности за електропроизводство в страната действа либерален режим. Това означава, че реализацията на такива проекти е зависима единствено от намеренията и оценките на инвеститорите, които съответно ще понесат рисковете или ще извлекат печалби от своята инвестиция. Новата директива за вътрешния пазар на електрическа енергия, която предстои да бъде транспонирана и в българското законодателство, потвърждава този режим.

Когато говорим за ядрени мощности, прилагат се и разпоредбите на специален закон – този за безопасното използване на ядрената енергия. Съгласно този закон предварително условие за изграждане на ядрена централа е вземането на решение от Министерския съвет по предложение, внесено от мен в качеството на министър. От своя страна условие за влизане в сила на издадена по силата на Закона за енергетиката лицензия е издаването на всички необходими разрешения и лицензии от страна на Агенцията за ядрено регулиране, предвидени в Закона за безопасното използване на ядрената енергия.

Относно политиката на досегашното правителство по ядрените проекти. Нашите твърди намерения са решенията да се основават на икономически принципи и енергийна сигурност, за което от особено значение е прозрачността в политиката и широката платформа за дискусии. От тази позиция трябва да е ясно, че ще придадем европейско звучене на бъдещото развитие на ядрената енергетика в страната. Това означава хармонизиране на позициите ни по проекта „Белене” с тези на европейските институции, стриктно спазване на европейските стандарти за безопасност и сигурност, модифициране на възможностите за партньорство с руската страна от гледна точка на качеството ни на държава – членка на Европейския съюз, и полагане на всички усилия не само в „Белене”, но и във всеки друг потенциален ядрен проект основните ни партньори да са от Европейския съюз.

Към конкретните Ви въпроси.

Строителството на „Белене” може да започне веднага след като се изпълнят посочените по-горе предварителни условия за това. Откъм срокове – технически възможно е ако строителството стартира в рамките на тази година, І-ви блок да бъде в експлоатация в края на 2015 г. Разбира се, това е при условие, че изпълнителят остане същият и спази сроковете с офертата, с която спечели търга за избор на изпълнител на проекта.

По отношение на това дали смятаме да стартираме проучване и процедури за разширяване на мощностите на АЕЦ „Козлодуй” – да, имаме такива намерения. Както вече казах, предварително условие за изграждане на ядрена мощност е наличието на решение на правителството. Нашата политика е насочена към създаване на условия за конкуренция и прозрачна среда, в която печелят икономически най-целесъобразните решения и проекти. По тази причина възнамеряваме да дадем зелена светлина за потенциални инвеститори и по отношение изграждането на нови блокове на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, най-малкото поради наличието на благоприятни технически предпоставки за това и заявен интерес.

Тук отново ще подчертая, че и този проект, както и „Белене”, ще зависят от инвеститорите. Нямаме никакви намерения да ангажираме държавата като гарант или източник на финансов ресурс.

Двата проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг. Ако бяхме установили липса на мощност за покриване на вътрешното електропотребление, съответно ДКЕВР беше обявила конкурс, тогава двете потенциални мощности щяха да са конкуренти. Случаят обаче не е такъв, тъй като в страната няма прогнозиран дефицит. При това положение от интереса на инвеститорите, възможностите им и оценките за рискове и ползи ще зависи дали едната или и двете централи ще могат да бъдат изградени. Така или иначе, съответните собственици на централите сами ще трябва да търсят пазар за реализация на продукцията си. Ако се намери пазар за толкова енергия, тогава не виждам пречки да се развият и двата проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.

За два доуточняващи въпроса – господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Благодаря, господин министър. Аз неслучайно споменах за пуснатите часовници. Затова уточняващият ми въпрос е: кога все пак ще обявите позицията на България? Ще строим ли „Белене” или няма да го строим? Кога ще го обявите еднозначно и непротиворечиво? Докога една седмица единият министър ще казва едно, другата седмица ще казва друго, а премиерът ще казва нещо трето? Това е уточняващият ми въпрос: кога това ще стане ясно в рамките на стратегията, която се прави? Календарно кога ще се случи?

И вторият въпрос, който не мога да Ви спестя – при посещението с в „Белене” премиерът показа изкопаната яма и каза, че тук са заровени 800 милиона. Молбата ми е да разясните как е станало това заравяне, тъй като тези приказки просто не са истина и са безотговорни. Добре е министърът на икономиката, който отговаря, да каже колко са отишли за изкопаването на дупката и за разрушаването на мощностите, да каже, че точно тези пари са останали в България и те са стимулирали икономическото развитие на региона, а не са хвърлени на вятъра, да кажете какво е отишло за поръчването на оборудване в Русия с дълъг срок на изготвяне, за техническия проект, за инженер-консултанти и т.н. Иначе приказките просто са голи.

В тази връзка на мен ми е непонятно кой беше даден на прокуратурата?! Вие знаете, че всички работи, в това число и разрушителните, минават през „Атомстройекспорт”. „Атомстройекспорт” ли дадохме на прокуратурата? По времето, когато госпожа Цачева водеше преговори с господин Шматко, който преди по-малко от две години беше изпълнителен директор на „Атомстройекспорт”, ние заявяваме, че там най-вероятно са вървели корупционни процеси и ще дадем „Атомстройекспорт” на прокуратурата. Не мислите ли, че с тези приказки само нагнетяваме ...

Това само по себе си е повод за скандал между България и Русия и влошаване на статута на проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

Господин Трайков да отговорите на двата въпроса, които бяха зададени допълнително.

МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, отговорът на това каква е позицията на България, на правителството по отношение на проекта „Белене” беше даден някъде през септември миналата година. Той е, че ние ще дадем шанс на този проект да се случи съгласно принципите, които ние смятаме за икономически целесъобразни. А те не свързват участие на публични средства в проекта. И когато това се разбере добре, е ясно, че няма никакво противоречие с мнението на тези колеги от правителството, които казват, че няма да бъде дадена нито стотинка по проекта. Надявам се това да е ясно.

По отношение на прокурорските проверки. Това е позиция, която споделихме с руските си партньори, още в началото на разговорите ни през лятото и есента на миналата година – че този проект може да се случи, но трябва да се случи по ясен и прозрачен начин и който е нарушавал правилата, трябва да понесе отговорността си за това.

Проверките не са насочени към проекта като такъв, напротив, точно обратното, господин Димитров, смятаме, че когато държавата е встъпила в правата си, заявила е позицията си, поставила е ръка върху проекта, казала е, че няма да се разреши да се харчат пари, които след това да натоварват и потенциалния инвеститор, точно това създава доверие и надеждност на проекта и интереса на инвеститорите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Благодаря, госпожо председател.

Господин министър, може би някой не разбира, но с това, което се каза за публичните средства, просто казваме „не на Белене”. И то го казваме окончателно. „Белене”, държавната му част не може да получи кредити без държавни гаранции. Кой ще му даде, за какво ще му ги даде?

И пряко свързано с това, което казвате, Русия в момента предлага 2 млрд. евро. Ние сме в тежка криза, разкъсвани от тази криза. Вместо да вземем мерки от тези 2 милиарда половината да останат в България, това е изключително ефективна антикризисна мярка. Но трябва да се направи предприятие „Белене” и българската държава да каже: моята част като собственост аз ще си я гарантирам като държава. Затова избяга RWЕ, понеже българската държава в лицето на господин Дянков каза: няма да има държавни гаранции! И като няма да има държавни гаранции, няма да си собственик, тъй като по какъв начин едно предприятие, което го няма, което не произвежда, което няма гаранции, че ще бъде завършено, някоя банка ще му даде кредит? RWE ще заложи авторитета си, за да получи този кредит.

И отново ви връщам, изпълнението на тези дейности, за които се говори, минават през „Атомстройекспорт”, той носи отговорността, той възлага, той подбира изпълнителите. Кого проверявате? Ако има нещо нередно между „Атомстройекспорт” и изпълнителите или изпълнителите правят нещо, което „Атомстройекспорт” не одобрява, това е друг въпрос.

Същата схема наблюдаваме и по отношение на „Цанков камък”. Ще проверяваме „Алпине бау”, което ни е препоръчано от австрийското правителство и по Спогодба с австрийското правителство. Тоест трябва да има реализъм. И в тази ситуация на кризисно напрежение вместо да създаваме консенсус, в това число и между политиците, ние търсим умишлена конфронтация. Не знам докъде ще ни доведе тази конфронтация. Аз се страхувам, че антиядреното лоби на България ще унищожи не само проекта „Белене”, няма да има и седми и осми блок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Димитров за това отношение.

Още по темата четете анализи, коментари и разследвания излизали в сайта „Хроники”:

1.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

2.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

3.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

Политизират съдбата на АЕЦ "Козлодуй"

Министър Грънчарова - ехото на Станишев за енергетиката

Най-добре е Кунева да замълчи за "Козлодуй"

Газ от Украйна за България? По коя тръба?

Петрол и газ - отговорът на много въпроси...

Секретна заповед на властта затвори АЕЦ "Козлодуй" завинаги!

Борисов във Франция – пак ни взеха на къс пас!Вместо енергиен център ни направиха за смях!

Властта е наясно, че ни изхвърлиха от „Южен поток”! Енергийното ни бъдеще е пуснато на пързалката!

Путин не "изяде" Бойко Борисов

Азербайджан май ще остави „Набуко” на сухо

В каква държава замина премиерът Борисов?

Енергийни проекти? От три стола – та в скута на Мартин Димитров

Равнопоставена ли е България в Европейския съюз?

АЕЦ „Белене”? Дебат за това как да прогоним руснаците...


Два дни след Доклада на Еврокомисията и "Комерцбанк" се оттегли от интереса си към проекта АЕЦ "Белене"
Мит или необходимост са енергийните интереси на България?

1.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

2.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

3.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

4.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

1.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

2. АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

3.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

4.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

Честито, пак си имаме конфликт на интереси във властта!

Борисов в Брюксел: Рапорт - даден, рапорт - приет!

Сергей Станишев няма да отвори АЕЦ „Козлодуй"

 

 

„Всяка наша стъпка, свързана с газ, ток, ще бъде със санкция на Европейския съюз” заяви премиерът Бойко Борисов днес, като даде да се разбере, че така са се разбрали с еврокомисаря по енергетика, Гюнтер Йотингер. И да рече човек, че това е от днес – категорично, не. Тази линия на поведение лидерът на ГЕРБ и министър-председател следва откакто пое изпълнителната власт в държавата.

Днес на 2 март стана ясно, че снощи премиерът е разговарял с еврокомисаря по енергетиката Йотингер. Думите на еврокомисаря са били, че и в Германия, и в Европа не се толерира правителство, което ревизира договори на предишните!

„Тези, които казват – „Затворете проекта „Белене”!,” това е първият пасив, каза премиерът. По думите му - политическата приемственост в случая е важна, за да се знае, че когато дойде инвеститор в България, следващото правителство ще спазва предишните договорености.

На пресконференцията след срещата на българския премиер и еврокомисаря за енергетиката Гюнтер Йотингер е било съобщено, че Йотингер лично е поел ангажимент да се търсят частни европейски инвеститори за строежа на АЕЦ „Белене”...

„Относно енергийната сигурност, с ЕК всеки един детайл ще бъде обсъждан с нашите партньори и ще се действа само ако това е в обща европейска полза”, заяви Борисов. Установихме контакт ежеседмично, ежедневно.

Интересен момент от новините от срещата с еврокомисаря по енергетика бе, че според Йотингер предстои взимането на важни решения за газовата инфраструктура в самата Еврокомисия.

Друг интересен момент от двустранните разговори Борисов-Йотингер от днес бе, че пак според комисаря, проектът "Южен поток" имал подкрепа от Европейската комисия /ЕК/, само ако отговаря на европейските критерии за сигурност! В същото време Йотингер признал, че "Южен поток" е от съществено значение, тъй като повишавал капацитетите на внос на природен газ в ЕС.

В същото време, проектът „Набуко” като по-различен и нов, включвал нови области на доставки, подсилвал снабдяването и диверсификацията по отношение на вноса и най вече увеличавал независимостта на Европа по доставката на енергия. Йотингер признал, че очакванията са: източник на газ за „Набуко” ще бъде целият Каспийски регион, Азербайджан, Туркменистан, страните от Средния изток.

„„Набуко” ще бъде и може да бъде реализиран в случай, че се стигне до една ситуация, в която всички печелят”, заяви изненадващо еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер по време на визитата си в София.

Какво е „Белене”: изхарчени над 1 млрд. евро, подписани договори за доставки, евентуални бъдещи неустойки в размер на 800 милиона евро. Това са наличностите, които ако България се откаже от проекта минават в пасив.

Удължаване на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” ще поиска кабинетът в близките дни, както и да се започнат процедурите по изграждането на Седми блок – заяви премиерът Борисов.

„Имаме осигурено финансиране за „Набуко”” – призна българският министър-председател, но „Набуко” все пак трябва да бъде подсигурен с газ...

И тук вече идват въпросите: как така има пари за „Набуко”, за който засега няма осигурена газ, а за „Белене” – няма нито стотинка?

Как така е осигурено финансирането на Горна Арда, а за „Белене”, където ни заплашва плащане на неустойки – няма?

Как България все още живее с убеждението, че ще участва в „Южен поток”, след като не е казано нищо конкретно на Русия, Турция, Италия, Гърция, Сърбия, Франция? Едно е да си мислят нещо политиците, а съвсем друго – да работят за осъществяването му.

И още нещо: ще продължат ли и в новата Еврокомисия политиците ни да се навеждат пред еврокомисарите за всяка стъпка? Ще се налага ли за всяко решение да се пита Брюксел? Нима сменихме Кремъл с Брюксел и Вашингтон?

 

Какво сме ние?

Защо са ни национални празници, защо имаме химн и национален трибагреник? Нация ли сме или поданици разкрачени между САЩ и Европейския съюз? Територията ли е определяща, за да бъдат една външна политика и национална икономика самостоятелна?

Всички тези въпроси се появиха, след като министър-председателят Бойко Борисов се срещна с еврокомисаря по енергийната политика, Гюнтер Йотингер. Тази среща доизясни окончателно много въпроси по енергийното бъдеще на България, но и ни показа, че политиците ни отреждат място в крилото на прислугата в рамките на Европейския съюз, докато някои еврокомисари държат да разговарят с нас равнопоставено.

Преди пет дни така нареченият лидер на СДС М. Димитров поиска правителството да не предприема нищо по подписаните междудържавни договори за енергийни проекти с Русия, докато не бъде представена Енергийна стратегия на България в парламента.

Всъщност Енергийна стратегия вече има, и тя е на Европейския съюз – а защо един депутат като Мартин Димитров няма представа за това – само той може да си отговори.

"Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" – беше казал новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел в началото на месец септември м. г..

"Аз не съм водил никога различна политика, и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго", посочи премиерът в допълнение, че при срещите си с руския премиер Владимир Путин не е давал обяснение за разговорите, които води с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Вярваме му, но кое наложи обратното? Борисов да дава обяснения на португалеца еврочиновник за разговорите с Путин?

Българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че ще прати документите за съвместните енергийни проекти с Русия в Брюксел, "за да чуем становището на европейските ни партньори". Да сте чували премиерът на Великобритания, Гордън Браун, френският президент Никола Саркози или канцлера Ангела Меркел да питат като слаби ученици ЕК за всяка своя стъпка? Няма и да чуете, защото във Великобритания, Германия, Франция и прочие суверенни държави членки на Европейския съюз политическите им лидери не съгласуват стъпките си с Барозу, а с народа, който управляват. Нали не сме женени за Жозе Мануел все пак, нали изборите бяха за български политически партии, а не за някакъв еврочиновник, който едва бе избран да кара втори мандат начело на ЕК?

 

България, уви, не е Франция!

Ще припомня, че на пресконференция с журналисти в първия ден от официалното му посещение във Франция миналата година, премиерът Бойко Борисов поясни, че за АЕЦ „Белене” е потърсил от Саркози и варианти за инвестиции, и гаранции за бъдещата атомна централа:

„Така или иначе има хвърлени пари, има похарчени пари и ние не можеме с лека ръка да го задраскаме. И затова именно ние търсим европейски партньори и да го финансират и да гарантират сигурността на тази централа, защото може да се случи така, че ние да построиме нещо с огромни лишения и ако намериме финансиране и след това да дойде същото тук, което дойде преди няколко години – спрете 3 и 4 реактор...”

И какво се случи във Франция докато борисов бе на официално посещение там? Никола Саркози изслуша искането за участие във финасирането на проекта „АЕЦ „Белене”, но с изслушването започна и свърши всичко...

Затова пък на въпросното официално посещение във Франция на българския премиер, Саркози не пропусна да изпее рефрена за „задължителното ни откъсване от Русия”!

Та по време на това посещение, Никола Саркози попита българския премиер без заобикалки: „По какъв начин вие се отделяте от Русия, когато вече няма Варшавски договор?” Питане, на което отговорът не е задължителен, още повече, че задаването на подобен въпрос е в разрез с елементарните правила на дипломацията и етиката в международните отношение при две равнопоставени държави...

„За съжаление аз съм премиер от два месеца – се оправда на събеседника си българският премиер Борисов. - Но така или иначе има хвърлени пари и ние не можем с лесна ръка да го задраскаме. Затова търсим европейски партньори, които и да финансират, и да гарантират сигурността на тази централа”.

България и Франция са равнопоставени страни-членки на Европейския съюз. Поне така е според подписания Договор за присъединяване, в който няма нито буква за това, че България ще бъде третирана в Евросъюза, съобразно близкото си комунистическо минало и според големината на територията си – например.

Така докато от една страна френският президент ни намекваше най-безпардонно, че трябва час по-скоро да се отдалечим колкото може повече от Русия и влиянието й – разбирай, икономическите съвместни проекти – така от друга страна Саркози пусна към Кремъл големи френски енергийни компании, за да сондират почвата за близко икономическо партньорство!

В резултат, Франция се присъедини към „Южен поток”, докато в България управниците шикалкавеха и мълчаха.

Следващият резултат дойде и днес, на 2 март, когато руската компания „Газпром” и френската GDF Suez подписаха Меморандум за включването на GDF Suez в проекта за газопровод „Северен поток”.

Внимавай с кого дружиш!

В продължение на пет дни така наречените партньори в парламента на ГЕРБ от Синята коалиция, в комплект с министъра на финансите от правителството на ГЕРБ дадоха всички възможни знаци, че незабавно трябва да се скъсат всякакви възможности за съвместни руско-български проекти, и най вече трите, подписани вече от предишното правителство!

Достатъчно бе, американският посланик, някой си Дж. Уоруик да даде знак за русофобска атака и верните му придворни от дясното политическо пространство, свиха лапички и заповтаряха колко жизненоважно е да забравим и оставим икономическото и енергийно сътрудничество с Русия в историята!

Оставени извън политиката бивши царедворци и други цветове бивши политици, ни замесиха успешно в скандал с разполагане на ПРО на българска територия, докато след настойчиво питане от страна на Русия стана ясно, че Щатите бият отбой, а официален Вашингтон обяви, че не е договарял изобщо със София подобно начинание. Така версиите за задължително присъединяване към американския щит в знак на солидарност към НАТО се разпаднаха като несъстоятелни...

В Европа кризата се оттегля бавно и мъчително, в нашата страна министърът на финансите „премести” прогнозата си за край на кризата с цели 6 месеца. В момент, когато винопроизводителите търсят път към загубените в годините на прехода руски пазари. В момент, когато Русия е на път да дръпне килимчето по отношение на съхраняването на отработилото ядрено гориво, а руските инвестиции се стопиха като ланския сняг, в момент, в който в туризма ни видимо няма вече наплив на руски туристи, които предпочитат да летуват в съседните на страната ни, Турция и Гърция...

На този фон: неизживени комплекси за величие в политиката на десни депутати, създадоха сериозни предпоставки за това да загубим Русия като партньор... нещо, което нито Германия, нито Франция, нито Великобритания си позволяват.

Енергийната ни политика била равна на руските интереси? Вятър и мъгла! Като не искат бизнес с Русия политиците ни, руснаците без проблем ще отклонят тръбите на "Южен поток", ще си приберат неустойките по отказания "Белене", ще се смразим с Гърция заради "Бургас-Александруполис" и - няма енергийна политика с българите, има пари за руснаците! Тогава къде и чий ще е интересът от тези американски напъни за интриги в Европейския съюз?

Политиците ни сами избраха да ни мачка Европа

Днес премиерът Борисов каза, че ако е бил в управлението на държавата преди време, е нямало да бъдат затворени 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Работим за удължаване на живота на 5 и 6 блок, но това ще се случи само ако ни позволят, и не е завинаги. Затова е важно да започнат процедурите за 7 и 8 реактор в „Козлодуй”.

Според Доклада на ООН за глобалното затопляне е посочено, че най-чистата и щадяща природата енергия е ядрената. Това бе повод и много страни да активизират своите ядрени програми.

България няма Енергийна стратегия, но Европейският съюз – има. Има я черно на бяло. Документът е озаглавен "Нова енергийна стратегия на ЕС", приета на 10 януари 2007 г., т. е. 10 дни след влизането на България в ЕС.

В Приложение №1 към тази Стратегия от 7 март 2007 г. се отменят всички разпоредби, касаещи ядрената енергетика в тези 27 страни, членки на ЕС. Ето какво се казва в т.11, абзац 1:

"Европейският съвет потвърждава, че всяка държава-членка на ЕС, може да развива своята ядрена енергетика така, както намери за добре, без да иска никакво разрешение от ЕК, стига да се спазват изискванията за безопасност, съхраняване на РАО".

Това е точката, която от 7 март 2008 година ни даде право да си отворим спрените блокове на централата в Козлодуй. Още помним как един от виновниците за затварянето на блоковете, Соломон Паси изпадна в истерия, когато видя, че парламентът ще гласува за пускането на блоковете и започна да говори, че ще се доставя енергия от Северния полюс и от Космоса.

Едва ли някога ще се разплете аферата „Спиране на Козлодуй”. Брюксел трудно ще понесе такъв скандал, ако тази афера се разплете, още повече, че в нея дейно участие имат Гюнтер Ферхойген, М. Кунева и прочие не случайни имена. В нея, според канадски депутат, са разиграни 40 милиона долара. Румънската централа, която струва 2 милиарда, бе дадена с договор-гаранция от французите, че ще се изплати с продажбата на ток, а комисионните на французите бяха определени на 10 процента от тази сума.

Това е истината, не искат да отворят блоковете и се оправдават, че ще се наруши Договора, че ще получим санкции. Нека ни покажат на базата на какъв документ България ще получи санкции.

Президентът на Световната ядрена асоциация, Джон Рич ни предупреди: "Отворете си централата, защото ще загубите 11 милиарда евро!" Зам.-председателят на Европарламента Гонзалес определи затварянето на Козлодуй така: "Това е престъпление!" С него беше проф. Робер, директор по ядрена безопасност в МААЕ-Виена, единствената организация, която има право да каже, дали някоя централа трябва да се затвори. Та проф. Робер каза: "Не пипайте реакторите!"

Проф. Андре Майсьо, президентът на Световният съвет на ядрените оператори написа в писмото си до Симеон Сакскобургготски и Милко Ковачев: "Затварянето на "Козлодуй" ще бъде политическо и икономическо престъпление срещу българския народ".

Председателят на Енергийната комисия към миналия европарламент заяви: "Докладът на ЕК за "АЕЦ Козлодуй" е антибългарски".

Джефри ван Орден, дойде в България да ни поздрави за членството в ЕС, каза дословно: "Вие сте блато на алигатори... не мога да понеса, че вие сами съсипахте едно прекрасно предприятие, наречено "АЕЦ Козлодуй"...”

През 2008 година, президентът на Световната ядрена асоциация Джон Рич заяви пред bTV:

"Производството на електроенергия в рамките на територията на България е суверенно право и отговорност и ако международните стандарти са изпълнени, страната трябва да изпълни отговорностите си най-напред спрямо собствения си народ."

Нима това не са уважавани люде? Нима думите им са лъжа или са продиктувани от някакви игри? Защо отвън, чужденци трябва да ни отварят очите за нещо, за което родните политици си правят оглушки?

Реакторите  на 3 и 4 блок в "Козлодуй" са "ВВЕР 440". Такива реактори има в Финландия - 2, в Унгария - 4, в Чехия - 4, Словакия - 4.

Всички преговори, които води енергийният министър Трайчо Трайков, за проекта АЕЦ „Белене” и доставките на газ да бъдат публични, поискаха от СДС. Това каза на пресконференция след редовно заседание на НИС на Съюза на демократичните сили /СДС/ председателят на партията Мартин Димитров, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

От СДС поставиха няколко въпроса – дали има някакво обвързване между АЕЦ „Белене” и новите преговори за доставка на газ. Според сините такова обвързване не трябва да има. Димитров заяви, че от партията искат преговорите, които води министър Трайчо Трайков, да бъдат публични и да е ясно преди подписването какви са новите условия за доставка на природен газ.

С кого води в момента преговори министър Трайков и на Димитров едва ли е ясно, но нали трябва нещо да се подхвърля на журналистите? От каква точно позиция Димитров и Иван Костов смятат, че могат да имат право на диктат, и изисквания, право на натиск? От позицията на два партийки в един файтон хора може би? Или от позицията на СДС, което има нещастието да се сдобие с лидер, който забрави да го регистрира в съда?

"Наследили сме раболепие, гарнирано с коварство" - заяви в едно свое интервю историкът Андрей Пантев. Разбира се поводът за тези думи беше друг, но определението приляга точно на картината на отношенията Синя коалиция-ГЕРБ.

България е страна, която има няколко национални празника. Един от тях е утре. И съдбата ни поднесе неочакван подарък – еврокомисар да дойде и да ни даде безплатен урок по суверенитет и отстояване на национално достойнство!

 

На личния сайт на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров има изказване, което публикувам дословно, защото в него народният избраник говори на границата на лъжата. И така:

На 26 февруари т. г. в парламента, Мартин Димитров направи следното изказване:

ИЗКАЗВАНЕ*

на Мартин Димитров – съпредседател на Синята коалиция

Като председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция поисках това изслушване, защото през последните седмици става нещо опасно.

Кой ли не дойде от Русия да настоява за строителството на „Белене"?  Въпросът е защо Русия настоява толкова много? И по-важното къде е интересът на България, който трябва да защитим?

Тук не става дума за строежа на някакво бунгало – тогава изобщо нямаше да губим ценното време на министъра. Става дума за капан, който ще ни струва 20 милиарда лева. Затова, г-н министър, днес сте тук. СДС вече веднъж спря "Белене" през 1990 г. и бяхме прави.

Преговорите се водят някъде по коридорите на Министерския съвет и на президентството. Някъде в тъмните ъгли на Кремъл и Дондуков 1 и 2. Това е недопустимо. Мястото на тези разговори е в българското Народно събрание. Трябва да има ясна позиция на българското правителство?

Г-н Министър,

Вие имате заслуга затова, че стана ясно, че проектът не е 3-4 млрд. евро, както твърдеше тройната коалиция, а по-скоро над 10 млрд. евро. Това са страшно много пари за бюджета на България. Това е огромен проект, който ще оказва влияние на българската държава и икономика през следващите 30-40 години. И защо започвате проект от такъв мащаб без да е готова енергийната стратегия или и тази стратегия ще замете много реалности, за да обоснове строителството на АЕЦ ,,Белене" т. е. наново към копчето ще шием балтон ?

Най-важният въпрос е защо ни е „Белене"? Защо?

1. Не е доказана нуждата от нова АЕЦ – напротив сега страната има значителен излишък от електрогенериращи мощности. Енергоемкостта (потребление на електороенергия за единица БВП) за България е около 4 пъти по-висока от средното за ЕС.

2. Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пъти по-високи в сравнение с Германия или Италия. Има възможност за огромно спестяване.

3. Не смятате ли, че с тези 2 млрд. евро участие Русия иска да направи процесът необратим и „Белене" да не може да бъде спрян? Въобще как може да се продължава този проект без да е ясно кой ще го финансира като цяло. Това е все едно да тръгнеш да строиш мост, като имаш пари само за телените мрежи.

4. След като България изпълни критериите на ЕС за възобновяеми енергийни източници, ще има достатъчно мощности дори и да изнася ток? И не само това! Ако редуцираме загубите, които енергийният отрасъл реализира ежегодно по цялата верига на производство, пренос и разпределение, може да разполагаме с допълнителна енергия, колкото би произвел един хилядник всяка година  и то при вече изхвърлени емисии или радиоактивни отпадъци. Ако осигурим второ захранване на страната с газ и домакинствата вместо електричество започнат да използват газ, това ще освободи електроенергия равняваща се приблизително на една трета от годишното производство на електроенергия в България. Да обясня на неспециалистите: електроенергията, ползвана в нашите домове преминава през около шест трансформации от мястото на производство до домовете, което прави тази енергия с коефициент на ефективност под 20 процента. Да строим нови производствени мощности при тази очевадна неефективност и не овладените загуби е все едно ,,Софийска вода" да не сменя спуканите  водопроводни  тръби, а да тръгне да строи нов язовир.

5. Колко ще струва токът от „Белене"? На този въпрос трябва да се отговори сега, защото има невероятни обществени заблуди.

6. Няма сигурен пазар. Има обща идея – Балканите. Да не се окаже, че няма купувачи. Кой може да прогнозира конюнктурата на пазара след 10 години, когато евентуално централата ще е готова? В коя посока ще изнасяме? Има ли сериозни предварителни договаряния, за да се построят електропроводи в съответните посоки. Ток с маркуч не бихме могли да доставяме. Тази инфраструктура струва скъпо и калкулирана ли е в цената на АЕЦ ,,Белене"? Калкулирани ли са разходите за осигуряване необходимата резервна мощност, което да гарантира технологичната устойчивост на системата? Появата на такава голяма мощност веднага изменя съотношението на натовареност и може да постави други централи (с  наше гориво) в неикономичен режим на работа. И още и още!

7. Кой е по-евтиният вариант – нови един или два блока в Козлодуй или изцяло нова централа в Белене?

8. Защо не инвестирате тези 20 милиарда лева в намаляване на загубите или по-малка сума в българската икономика – попитахте ли бизнеса дали не може да спасите хиляди фирми и стотици хиляди работни места, ако се откажете от тази скъпа авантюра?

9.  Защо работите по проекта АЕЦ Белене без лицензиран технически проект, без финансова обосновка за рентабилност, без актуална оценка за въздействие върху околната среда, с подменена сеизмична оценка? Без осигурено финансиране е направена поръчка за изработване на реакторите.

10. Защо тръгвате да изграждате нов ядрен обект без да сте решили въпроса за съхранението на радиоактивните отпадъци даже за АЕЦ Козлодуй? Защо поставяте България в тройна зависимост от Русия – веднъж сме зависими от Русия за свежото ядрено гориво; втори път сме зависими от Русия, защото тръгвате да строите по съветска технология; трети път сме зависими от Русия, защото няма къде другаде да отидат радиоактивните отпадъци. Защо не казвате колко стотици милиони ще ни струва това?

ГЕРБ обеща преди изборите финансова ревизия на обекта АЕЦ Белене? Всички знаем, че енергийният октопод вече изхарчи 1 милиард от парите на данъкоплатците. Направихте ли такава ревизия, какви са резултатите, предадохте ли нещо на прокуратурата?

СДС настоява да наложите мораториум върху строежа на АЕЦ Белене до приемането на нова Енергийна стратегия на република България.

И нещо последно:

Проектът „Белене" може да се окаже най-бързият начин за връщане на БСП и ДПС на власт. Има опасност да задълбочи кризата, да създаде голям бюджетен дефицит и да доведе до гръцки сценарии за българската икономика.

Шикалкавенето за „Белене” няма как да свали това правителство, още повече че БСП, в лицето на Румен Овчаров си прави оглушки по дебата за централата, а ДПс е против, тъй като русия строи Атомна централа в Турция.

Дали Русия ще продължи да губи време с пари за централата, или на руснаците ще им писне и вместо да дават два милиарда, ще си приберат същата сума като неустойки, без да си създават главоболия с брътвежите на платени американски клакьори?

Нямало къде да се съхранява отработилото ядрено гориво – а ако се построят два блока в „Козлодуй”, както предлагат тъмно- и светлосини политици – къде ще се съхранява това ядрено гориво?

Щели сме да бъдем Троянския кон на Русия в ЕС.

На Русия не й е необходимо да има Троянски кон в ЕС – ЕС и САЩ в момента се борят за подобряване на отношенията си с Кремъл.

Дали ще носи премиерът политическа отговорност ако започне строежът на „Белене”? В България нито един политик не носи политическа отговорност – даже и тези, които говорят и вършат глупости и вредят на националните интереси. А строежът на „Белене” не е вреда на българските интереси.

--------------------------------

* Подчертаванията в изказването са мои.

Никой не искал да има нещо общо в руски инвестиции.

Да отиде Мартин Димитров на собствени разноски и да повтори това свое твърдение пред Берлускони или Ердоган, пък тогава да види какво ще последва.

В петък, 26 февруари, в стилистиката на времето от преди Априлския пленум Димитров, за която има документи, Мартин Димитров се опита да стресне залата с изрази от рода на: „капан”, „преговори, водени в тъмните коридори на „Дондуков” 1 и 2”, „безумна авантюра”, „енергиен октопод”, „Ако го имаше АЕЦ „Белене”, сега електроенергията щеше да е по-скъпа” и други подобни.

Не съм чула някой досега да има точни разчети за това, точно колко ще струва строителството на Втора Атомна, но пред очите ни непрекъснато се размахват внушителни цифри, от сорта на 20 милиарда!

Що се отнася до версиите на М. Димитров, че всички балкански държави щели да си строят атомни централи, тук той пропусна нещо, че атомната централа на Турция например ще я строи не друг, а Русия и от това в Анкара никой не прави въпрос.

Всъщност чепикът на Мартин Димитров го стяга по друга причина: обади се в интервю новото американско Превъзходителство, Уоруик да не се обвързва България чак толкова с Русия и сред десните настана суматоха! Два дни след като Уоруик произнесе „безценния” си съвет – Мартин Димитров скочи, като че ли са му пуснали ток и яхна самоотвержено темата „Белене”, с настояването да нямаме нищо общо с Русия в този проект!

Да сме правели ток от слънце и вятър – ами, хайде, бе Димитров, осмисли битието си, спри руската газ от ТЕЦ-а, спри тока от вредния за СДС „Козлодуй” и давай на слънце и вятър! Както се казва: и CNN може да ти пратят за репортаж, без Кристиян Аманпур, но все ще намреят някой портиер за тази цел!

Помним, Димитров, как преди време и „Южен поток” ти пречеше:

„... новият подход, който трябва да бъде прилаган за всеки един такъв проект, е да се виждат разходите, ползите и да се преценява дали България има полза” – философства Димитров за бъдещите енергийни проекти и по-специално за „Южен поток”. - Моето лично мнение е, че по този проект, точно „Южен поток”, много трудно ще бъде намерено финансиране. И също така много трудно ще бъдат осигурени количествата, необходими за неговото осъществяване”.

Всички знаем, че този проект е с участие Русия-Италия 50 на 50 и от България се изискваше само да предостави територия за да минат тръбите! Докато се туткаме за „Южен поток” към него се присъединиха и Франция, Румъния, Сърбия, и като погледне човек – май може и да се разминем с проекта, докато все още управниците ни се чудят и маят.

За да запълнят гузното мълчание по подписаните три енергийни проекта между Русия и България, управниците раздиплят всеки ден какви ли не димки. Една от тях е за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Всъщност съществуващата енергийна мрежа може да издържи не повече от 1800 МВ нови мощности от възобновяеми източници /ВЕИ/ като вятър, слънце, биомаса и др., а налице са заявени инвестиционни намерения за инсталиране на 11 хиляди мегавата – къде и как ще се известират тези инвестиции за 11 000 МВ, след като мрежата поема 11 пъти по-малко нови мощности - никой не признава.

Предстои да стартира проектът за изграждането на хидрокаскадата "Горна Арда", като бъдещата инвестиция се оценява на 500 млн евро за три язовира от хидрокаскадата. С оглед тежкото финансово състояние на НЕК, държавата вероятно ще намали дела си в "Горна Арда" само до апортната вноска с терените за трите язовира: "Мадан“, Сърница“ и “Ардино“. Вероятно. Земите обаче попадат в територията на европейската екологична мрежа "НАТУРА-2000"... И да не забравяме, че в този случай, лично министър Трайчо Трайков има интерес бившите му работодатели от австрийския консорциум на ЕВН да намажат от проекта „Горна Арда”!

Властта е наясно, че ни изхвърлиха от „Южен поток”! Наясно е и че „Бургас-Александруполис” може да не се строи, а сега шикалкавим и за АЕЦ „Белене”.

Страната ни трябвало да се съсредоточи върху реализацията на подкрепяния от Запада газопровод "Набуко", защото той предлагал истинска диверсификация на доставките, и върху нефтопровода АМБО, тъй като “Бургас-Александруполис криел екоопасности.

Всъщност всички размахват „Набуко” като алтернатива, но никой не казва кога ще влезе в експлоатация този проект, което е най-важното за момента. Кой ще пълни тръбата на „Набуко”, има ли разрешителни и кога започва строежът му – това са все въпроси, които нямат отговор, а енергийната обезпеченост е фактор, който не чака.

Турция се съгласи на реализацията на „Южен поток” в замяна на участие на Русия в строителството на петролопровода Самсун-Джейхан.

Руските преговарящи направиха всичко, за да регистрират не толкова участие на Русия в Самсун-Джейхан, а преди всичко участие на Турция в „Южен поток” – в замяна на България, коментираха редица руски и чужди издания. Според „Комерсант”, вицепремиерът Игор Сечин е получил съгласието на Турция, „Южен поток” да заобиколи България.

Иван Костов определи като глупост тезите, че ако България иска да участва в „Южен поток”, трябва да „преглътне” АЕЦ „Белене”.

„Управляващите са внимателни по отношение на енергийните проекти – не са екстремисти, не са крайни и търсят решения, опитват да намерят защита на българския интерес”, каза още той.

Иван Костов отприщи цял порой откровения след като стана известно, че България е изключена от проекта „Южен поток”, а проектът „Бургас-Александруполис” няма да се строи. Ето едно от тях, което прозвуча доста странно от устата на един бивш асистент по политикономия на социализма:

„Какви са тези глупости? Ние българи ли сме? Докога в студио на българска национална телевизия ще се коментира руски интерес?”

В българската политика има приемственост. Отношението на Тройната коалиция към ядрената енергетика се прехвърли и пое от кабинета „Борисов”. Така докато правителството на Станишев, Доган и величеството хвърляше прах в очите на данъкоплатците с парламентарно гласуване за повторно пускане на „АЕЦ „Козлодуй”, секретна заповед от София нареди да се извади свежото гориво от Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", като на служителите било наредено да касетите да се извадят под строга тайна.

Стенограмите още пазят как Соломон Паси твърдеше в парламента, че Първа атомна е гнездо на Ал Кайда. Днес Мартин Димитров ни заговори за трабанти и съветска технология, за високотехнологични атомни централи в Румъния и скрита сеизмична оценка на „Белене”.

Всъщност истината е точно обратната: по сеизмичността – планината Вранча е 10 пъти по-близо до сеизмично опасния район, но както е известно, никой не спря строителството на румънските атомни централи.

Румънските атомни централи се оказаха опасни с постоянното изтичане на радиоактивност.

„АЕЦ "Черна вода" е опасна, милиони хора може да умрат” написа в. Ромъния либера.  Енергийни експерти предупредиха, че пускането в експлоатация на новия реактор на атомната централа “Черна вода” в Румъния застрашава националната сигурност, но властите отрекоха тези твърдения. След проверки на чужди специалисти, проектът на Втори блок на централата претърпя 160 промени, а Трети блок не получи лиценз. В оценката за безопасност на експертите бе записано, че във Втори блок са монтирани стари части от 80-те години, които не са съхранявани съгласно процедурите. Факт, който би могъл да предизвика експлозия, подобна на тази в Чернобил, но двойно по-опасна за населението.

Друг експерт уточни, че не са взети предвид: съмнителното качество на реакторите Канду 6 и фактът, че Румъния е страна на земетресения. Реакторите първоначално са били произведени за Канада, но такива не се монтират там от 97-ма година.

Тревожна се оказа хипотезата за Черна вода и на експерта инженер, Еуджен Захиу, който предупреди за пукнатини, големи колкото юмрук при двата реактора.

“В обвивка номер 1, в която функционира ядреният реактор, бетонният корпус е напукан, защото е използван бетон, препоръчан от канадците, сигнализира Захиу. - Проверка през февруари-март 1991 година на Националната агенция за атомна енергия във Виена е констатирала, че не е спазен първоначално одобреният проект. “Под реактори 1 и 2 има пукнатини, колкото юмрук, които са били запълнени с бетон и са смалени до 5-7 мм”, пише инженерът.

Друг експерт, Валериан Команеску уточнява: „През 1988-89 г. сигнализирах, че апаратурата за радиозащита е несъответстваща”. Команеску е подчертал в заключението си, че не е взето предвид и че петте ядрени реактора са обградени, при критичен радиус по-малък от 30 км, от около 100 000 жители. Последиците са, че в Констанца хиляди пациенти имат ракови образувания, а много деца се раждат с малформации. Точна статистика никога не е обявявана публично, защото е “конфиденциална”, според чиновник от кметството в Черна вода.

Спирам дотук с оборване на твърденията на Мартин Димитров за „безопасността” на румънските атомни централи.

http://e-vestnik.bg/1076

Що се отнася до бъдещи строежи на атомни централи на Балканите – Черна гора скочи срещу строежа на Атомна централа в Албания. Македония няма пари за централа, а турската ще я строи Русия. Сърбия също ще строи собствена Атомна централа..

Ще се озовем ли от три стола във въздуха?

Истината, която министър Трайчо Трайков не изрича, а другият министър, Симеон Дянков крие, е че от Нова година спира Първи блок на ТЕЦ „Варна” заради вредни емисии. И това става след писмо, получено вече от Европейския съюз!

Следва спирането на Втори блок на ТЕЦ „Варна”, по същата причина, заради неизградената сероочистваща инсталация.

Предстои спирането на ТЕЦ „Бобов дол”, където така нареченият Христо Ковачки не направил нищо...

Ще има ли пазар произведения от АЕЦ „Белене” ток? Отговорът се съдържа в горните редове.

На какви цени ще е този ток: на такива, каквито изчислят компетентни хора, а не Мартин Димитров.

Ще припомня и друго:

България може да загуби над 36 млн евро по програма ИСПА, отпуснати за изграждането на сероочистващи инсталации на блоковете V и VІ на държавната ТЕЦ “Марица Изток 2“, защото спечелилият поръчката италианско-китайски консорциум е декларирал в офертата си неверни данни. Това потвърди министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, след като ден по-рано Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ направи проверка в централата и иззе документацията по проведената през 2008 г. процедура.

Защо не се явиха инвеститори за „Белене”?

Години наред Американската компания Уестингхауз беше лидер в адрената енергетика. За голямо съжаление тя претърпя серозни неуспехи и загуби. Ядреното гориво, произведено от Уестингхауз вече не се счита за добро и компанията се разори, и беше препродадена два пъти през последните 10 години. Чехите и финланците се отказаха да купуват гориво от Уестингхауз.

Канадската Канду не произвежда надеждни реактори...

Дали ще падне правителството ако се тръгне към строителство на „Белене”? По-вероятно е, СДС никога да не влезе в изпълнителната власт, отколкото едно финансово обезпечено строителство да събори кабинета.

Каква е мечтата на българските политици: Русия да извади милиардите за строителството на „Белене”, срещу нищо насреща, да построи централата и да ни се извини, подарявайки ни я безвъзмездно!

Само че Москва отдавна е дръпнала килимчето и преди десетилетия спря с обгрижването на България. Изборът е наш: дали да изгубим два милиарда и да нямаме нищо, или да преговаряме с опазване на българските интереси, и да имаме централа.

Що се отнася до продажбите на ток: когато се прострои „Белене” - тогава Мартин Димитров едва ли ще е още в политиката, затова ще му го кажа сега: България почти няма производство за износ. Двата милиарда, които получаваше от износ на ток от „Козлодуй” вече са минало. Днес финансистите ни разчитат за бюджета на двата милиарда от емигрантите, които изпращат пари на близките си...

Туризмът запада, а след агресивното приемане на измененията на Закона за ГМО – едва ли някой ще тръгне за България на туризъм и почивка! До днес, един таратор и шопска салата бяха достатъчни англичани да купят имоти и се заселят тук трайно. След въвеждането на ГМО в земеделието, англичаните ще си останат в родината, тъй като и там ядат месо и зеленчуци с вкус на рекламни брошури и пластмаса.

Не вярвам още дълго Москва да продължи да търпи капризите на София и така наречените политици от светло- и тъмносиньото вдясно. Наближава моментът, в който Кремъл ще се откаже от сагата „Белене” и ще си поиска неустойките с лихви.

Ще се сбъдне прогнозата на този сайт, дадена в края на миналата година: нито един от енергийните проекти с Русия няма да види бял свят, а нас ще ни опънат да плащаме неустойки за американската привързаност на измислени политици.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1301-poredniq-piron-v-kovchega-na-nakubo

Министър Лиляна Попова се разписва като участник в тържествената церемония по старта на Практическият старт на проекта за газопровода "Южен поток" хвърли в паника определени среди в Киев, които очевидно са разчитали, че Украйна ще може вечно да извива ръцете Москва при определяне цените на доставяните от Русия енергоносители, използвайки "незаобиколимото" си положение на транзитна държава за въпросните енергоносители по пътя им към европейския пазар.

В тази връзка, сега някои украински анализатори обръщат поглед към почти изоставения проект за газопровода Набуко, разчитайки, че по него ще може да се доставя "неруски газ" и за украинската икономика. Посочва се в частност, че през 2018 в България би трябвало да започне да се доставя азербайджански газ по т.нар. Трансанадолски газопровод. Както е известно, ратификацията на споразуменията между Турция и Азербайджан по този проект е във финалната си фаза. В момента, азербайджанската SOCAR и турските компании ТРАО и Botas преговарят с участниците в консорциума "Шах Дениз 2" (BP, Statoil и Total) за създаването на пул от компании, които да изграждат въпросния тръбопровод. Освен това се активизира разглеждането на вариантите за продължаването му на територията на ЕС, включително чрез т.нар. Набуко-Запад и Трансадриатическия газопровод към Гърция и Италия. В тази връзка Украйна вече предложи осъществяването на реверсни доставки на азербайджански газ към украинските газови хранилища по едно от разклоненията на газопровода Украйна-Молдова-Румъния- България. Последният проект обаче се оценява от почти всички експерти като абсолютно нереалистичен и то по съвсем обективни причини.

Междувременно, решението на германския енергиен концерн RWE да се оттегли от участието си в проекта за газопровода Набуко, до голяма степен обезсмисля и самия този проект. RWE обяви, че ще прехвърли своя дял в проекта на австрийската компания OMV, в резултат от което тя ще стане най-големият акционер в Набуко с дял от 33,3%. Това е поредният тежък удар върху проекта, чиято реализация би трябвало да стартира през 2017.

Част от Както посочва в тази връзка германският Süddeutsche Zeitung, "провалът на Набуко слага край и на илюзиите на ЕС в енергийната сфера". Според коментаторите на вестника, голямата вероятност за отказ от изграждането на Набуко, демонстрира колко малко може да направи Европа за да ерозира руските позиции на собствения си енергиен пазар. Газопроводът, чиято стойност с течение на времето нарастна до 15 млрд. евро, се смяташе за един от най-амбициозните и важни енергийни проекти, реализиращи се на Стария континент. Той трябваше да свърже ЕС с новите доставчици на енергоносители, като Азербайджан или Казахстан. Днес обаче, проектът е изключително близко до пълния си и окончателен провал. Причината е, че от него излезе основният му "инициатор" – германският RWE. Според ръководството на концерна, чиято централа е в Есен, финансирането на Набуко вече не е по възможностите му, а освен това - което е и най-важното в случая - не е постигнато никакво сериозно споразумение с потенциалните доставчици на енергоносители за тръбопровода.

И въпреки че съвсем наскоро в подкрепа на Набуко за пореден път се обявиха както еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, така и германският канцлер Ангела Меркел, както се посочва в коментара на Süddeutsche Zeitung: "Сега на водещите западноевропейски политици им остава само безпомощно да наблюдават, как Набуко бързо се свлича към дъното. Този провал за пореден път демонстрира, колко малко може да противопостави Европа на сегашната доминираща позиция на Русия на суровинния пазар".

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Едни вечерят в Париж и Лондон, други в Банкя и Бояна. Ресурсите определят съдбата на една държава и хората й. Това за пореден път доказаха Азербайджан, Туркменистан, Русия, Иран, Китай, след като в началото на януари, Азербайджан започна да доставя газ в Русия в обем от до 1 милиард кубични метра годишно. Още по-интересното в случая е, че в Средносрочния договор, подписан между Държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР и „Газпром” в Баку на 14 октомври 2009 г., е отбелязано, че има възможност за удължаване за покупко-продажбата на азербайджански газ. Договорът обхваща периода от 2010 до 2014 г. Според подписаното в него, азербайджанската страна е задължена да доставя в Русия не по-малко от 500 милиона кубични метра годишно, като не се уточнява максималния обем за доставките на газ, т. е. възможно е Русия да изкупува големи количества азербайджански газ.

Тези дни стана ясно, че през 2010 г., "Газпром" възнамерява да изкупува всичкия газ на Азербайджан, предназначен за износ. "Газпром" вече започна да купува газ от Баку, съобщи председателят на ЕС на газовия концерн Алексей Милер, цитиран от Ройтерс.

В навечерието на Нова година от Държавната петролна компания на Азербайджан съобщиха, че двете страни са се разбрали за удвояване на количествата, а следващото съобщение бе, че в двустранния договор няма горна граница на обемите закупувана суровина.

В Азербайджан, интересът на "Газпром" е към находището "Шах Дениз", което е със запаси от 1.3 трилиона куб. метра. Въпросното находище се разглеждаше доскоро като ресурсна база за "Набуко", като Азербайджан се считаше досега за потенциален доставчик на газ за „Набуко”, алтернативния газопровод на „Южен поток”. Но това не е новина, тъй като официален Баку, недоволен от позицията на Турция по въпроса за транзита на азербайджански газ към Европейския съюз, обяви, че е готов да преориентира доставките си, като се отказва от ролята на главен енергиен съюзник на Брюксел в Каспийския регион.

Не трябва да забравяме, че в началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

“Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиера Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел.

„Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко” когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”. Всъщност е възможно дори Катар да вземе участие в проекта”, добави турският премиер.

На свой ред държавният министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш заяви, че „Набуко” не е само проект за газопровод, но и проект за стабилността и мира.

Всеки може да си помечтае, дори на европейска среща по важни енергийни проекти...

Ще има ли изобщо някога „Набуко”?

Проблемите със сигурността на източниците на газ напоследък помрачават реализацията на „Набуко”, и то след като на 14 декември бе даден стартът на газопровод, който свързва Туркменистан и Китай.

Китайският президент Ху Дзинтао, заедно с президентите на Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, символично даде старт на проекта в Самандепе в Туркменистан. Дългият 7000 км газопровод е важна победа за Пекин, за получаване на влияние над стратегическите енергийни ресурси в региона, традиционно доминирани от Москва. Извън територията на Китай тръбопроводът е дълъг около 1800 км и преминава от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан преди до достигне западния китайски Синцзян-уйгурски регион, след което продължава още над 5000 км на китайска територия. Новината дойде като студен душ върху еврочиновниците, тъй като богатият на газови ресурси Туркменистан също като Азербайджан трябваше да бъде основен източник на газ за проекта „Набуко”.

Освен с Азербайджан, на 11 януари, „Газпром” се договори за възобновяване покупките на туркменски газ от началото на 2010 г. в обем до 30 млрд. кубически метра годишно. А Туркменистан е втората държава, на която се разчиташе за газови доставки за бъдещия проект на ЕС „Набуко”. Газовите доставки от Туркменистан за Русия бяха спрени през април 2009 година и възобновяването им даде коз в ръцете на Кремъл за проговори и отстъпчивост на ЕС по отношение на „Северен поток” и „Южен поток”. До възобновяване на газовите турменистански доставки се стигна след среща на руския президент Дмитрий Медведев с неговия колега Гурбангули Бердимухамедов три дни преди Рождество Христово.

Къде е разковничето за сегашния скандал Баку-Анкара, който поставя под голямо съмнение захранването на бъдещия „Набуко”? Нещата за „Набуко” се влошиха от момента, в който Турция поиска от официален Баку да й се продава газа на по-ниски цени. В същото време Туркменистан се преориентира да продава синьото гориво на Китай и Индия. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заплаши да продава газа си на Индия, Русия, както и да се присъедини към проекта за газопровод от Туркмения през Узбекистан и Казахстан за Китай, чиято бързо растяща икономика изисква все повече енергоресурси.

Междувременно, ИТАР-ТАСС предаде, че Южнокорейската корпорация „Ел Джи” сключи сделка за строителството на завод за преработка на природен газ в Туркменистан, като стойността на договора с държавната компания „Туркменгаз” е 1,5 милиарда долара. Туркменистан бе другият доставчик на газ, на който се разчиташе за пълененето на газопровода „Набуко”. Туркменистан бе и държавата, която в лицето на своя президент обеща да изнася газ за България. Но това беше преди близо две години...

Досега „Газпром” се гордееше с дългосрочните си споразумения с Туркменистан за увеличаване на вноса на газа до 80 милиарда кубични метра, което бе подписано преди кризата от руския президент Владимир Путин. Днес нещата се промениха: предстои нова договореност с Ашхабад, който се съгласи да намали обема на вноса на газа до 30 милиарда кубични метра. Въпреки промените, Москва е заинтересована да запази газовото си влияние върху Ашхабад, което в перспектива може да помогне за насочването на туркменския газ към руските газопроводи, а не към конкурентния „Набуко”, който заобикаля Русия.

Друг ракурс към газовите отношения Москва-Ашхабад даде директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов. Според него коригираният руско-туркменски договор, а също и съгласуваните обеми газ за доставка в Китай и Иран практически лишават Ашхабад от ресурси за проекта Набуко”.

Така на практика Туркменистан и Азербайджан вече не са сигурните доставчици за газовата тръба на „Набуко”. Отношенията на САЩ и Великобритания с Иран сложиха прът в колелото на „Набуко” и за получаване на газ от Техеран, което вече и сигурен знак за бламиране на алтернативния газопровод. Иран продължи да отказва предложенията на Запада за ядрената си програма, като това се превърна в сериозен източник на напрежение между Ислямската република и ЕС и САЩ, а това постави в непреодолима ситуация сигурността по захранването на „Набуко” с природен газ.

Китай получава руски газ и от Русия и там политиците не дават сметка на никого за някаква зависимост от Кремъл, за разлика от родните политици...

Афганистан влиза в енергийния маршрут с начало Каспийския район и посока останалия свят. Маршрут, който заобикаля Русия и се движи в посока: Туркменистан, Афганистан, Пакистан. Откакто САЩ свалиха талибаните от власт в Афганистан няма мир и спокоен живот. А всъщност САЩ подкрепяха талибаните да завземат властта в Афганистан. Муджахидините, на които Щатите пратиха оръжие на стойност 1 милиард днес също са най-големите врагове на Белия дом.

Вече няма съмнение, че Буш и САЩ измамиха останалия свят за някакви химически, биологически и ядрени оръжия, които имал Ирак. Всъщност Ирак имаше и има петрол. Оттук нататък започва и свършва всичко, което касае Ирак.

Най-краткият път на петрола от Каспийския басейн - Азербайджан и Туркменистан до петролните терминали на персийското крайбрежие минава през Иран. Иран, с когото Америка е лоши отношения заради ядрената й програма. Но това не пречи същата Америка да иска да разчита на иранския газ за „Набуко”. Как да се случи това? Май няма как, поне засега.

Международната политика винаги опира до поредица от сделки и проекти, свързани с ресурси. Международната политика си затваря очите пред авторитарни режими, щом са стъпили на природни ресурси или са важно незаменимо трасе за транзита им.

Така никой от Европейския съюз не смее да упрекне президента на Казахстан Нулсултан Назърбаев в авторитарност, корупция и семейственост. Достъпът до голямото нефтено находище Тензиг пълни тайни сметки на властта, но ЕС си затваря очите. 75 на сто от Тенгиз се оказва в ръцете на американските Chevron и Exxon Mobil. Назърбаев печели над 90 на сто от гласовете при избори. В Казахстан се намират две трети от суровия петрол на Каспийския район, затова и на САЩ, и на ЕС им се струва, че семейната диктатура в тази държава е симпатична. Петролът затваря очите и устите на демократите в ЕС и Щатите за диктатурата, за култа към личността, за убийствата на опозиционни лидери, даже за това, че братът на президента Назърбаев плаща 20 милиона долара за апартамент в Ню Йорк. Казина, бутици с маркови облекла на световни дизайнери се срещат в Казахстан, който спокойно би могъл да мине и за монархия.

Основателят на династията в днешен Азербайджан, Гайдар Алиев пък има восъчна фигура в Музия на мадам Тюсо. А Алиев бе бивш шеф на КГБ и бивш член на Политбюро, но за ЕС и Щатите това бе без значение, след като създава международен пертолен консорциум, ръководен от „Бритиш Петролеум”. За Алиев няма проблем да бъде близък както с Кремъл, така и с официален  Вашингтон, никой не го упреква, никой не му диктува какво да прави, никой не му определя политиката, никой не смее да го критикува. Илхам Алиев започва като зам.-шеф на държавната нефтена компания, след това е премиер, а след смъртта на баща си Гайдар е президент, и то несменяем.

В Азербайджан няма много политически партии, няма натиск да членуват където и да е, за Алиеви партийната идеология се изчерпва с думите „Бритиш Петролеум” и „Шел”. Тези две думи обезсмислят опозиция на правителството, обезсмислят и разследване на огромните суми, които проиграва в казината Илхам Алиев. Петролът, природният газ отварят врати, затварят усти и даряват обич и вечност във властта. На среща на върха на НАТО, съпругата на Илхам Мехрибан бе обявена за Мисис НАТО. Никой не се сети за връзки с КГБ, за връзки с бивши комунистически висши структури. Алиев и официален Баку са тези, които решават и диктуват. Зад тях са петролът и природният газ и това изчерпва всичко. И ако за българският премиер Бойко Борисов не е проблем да вечеря с финансовия си министър Симеон Дянков, за Алиев не е проблем да вечеря в Париж със семейство Ширак, не е проблем да отлети за което си иска кътче на Европа, докато баща му стои в Музея на мадам Тюсо.

Какъв ти „Набуко”? Какви ти газопроводи и петролопроводи...

Страната ни ще внесе 12,5 млн. евро в бюджета на "Набуко". Толкова е вноската на всеки от участниците, а за 2010 г. общият бюджет на проектната компания е в размер на над 74 млн. евро. Все още не са окончателно определени количествата газ, транзитирани по "Набуко", на които България ще може да разчита. Те са различни за всяка година и ще зависят от конкретните търговски договори, които предстои да бъдат сключени за доставки на природен газ.

„Набуко”, макар и неуточнен е далечна перспектива, по-близката и по-евтината беше „Южен поток”, по който нашите политици все още вяло казват „да”. В същото време, Румъния заяви, че е готова да замени България като участник в проекта за газопровод на „Газпром” „Южен поток”, предаде електронното издание „Пайплайнс интернешънъл”. Според официалната позиция, заявена от румънското министерство на икономиката, тръбопроводът може да тръгне от черноморското пристанище Констанца и да се раздели на два клона – до Сърбия и до Унгария.

Новината дойде след изказванията по-рано този месец на заместник-главния изпълнителен директор на „Газпром” Александър Медведев, че компанията разполага с други алтернативи, ако България преосмисли участието си в проекта.

Още помним как френският президент Никола Саркози попита Бойко Борисов за отношенията ни с Русия, и как нашият премиер взе да обяснява кое как и защо е. Това не пречеше на Франция да влезе в „Южен поток”, за да печели икономиката й...

Въпрос на самочувствие. Ако България не е богата на природни ресурси, то тя е геополитически удобна за диктуване на условия и извоюване на позиции. Стига да има кой да го проумее.

 

Трасетата на два конкурентни проектаПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2012/1231-nabuko-i-itgi-pyrvite-jertvi-v-bitkata-za-azerbaidvinskiq-gaz

Азербайджан стана газов износител сравнително скоро. До 2007 страната е вносител на природен газ от Русия. Още през 1999, когато е открито голямото морско находище Шах Дениз обаче става ясно, че Азербайджан скоро ще се появи на световната карта на газовите износители. Тази перспектива провокира планирането и изграждането на първия голям азербайджански експортен газопровод Баку – Тбилиси - Ерзурум (Южнокавказки газопровод). Тъй като съседните държави Русия и Иран (а по море и Туркменистан) са крупни производители на газ, направлението на новия газопровод е предопределено от географията – на запад, през Грузия, и след това на юг, към Турция.

Южнокавказкият газопровод

За разлика от нефта от находището Азери-Чираг-Гюнешли, газът от Шах Дениз не може да се изнася нито с жп цистерни, нито по алтернативни тръбопроводи. Затова всички участници в консорциума за разработката на Шах Дениз стават акционери и в газопровода Баку-Ерзурум, като запазват и размера на дяловете си: по 25,5% за британската компания BP и норвежката Статойл, по 10% за азербайджанската Сокар, Лукойл, Тотал и иранската NIOC и 9% за турската ТРАО. Оператори на газопровода са двата най-големи акционери – BP, отговаряща за техническите въпроси, и Статойл – за търговските. Газовото находище Шах Дениз и Южнокавказкият газопровод са пример за проекти - сиамски близнаци в най-чист вид, тъй като въпреки цялата си сложност акционерната им структура съвпада на 100%. Затова е по-правилно да се разглеждат като едно цяло, а не като два отделни проекта.

От Баку до грузинско-турската граница Южнокавказкият газопровод има дължина от 692 км и върви по трасето на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Това позволява донякъде да се икономисат средства и да се ограничи въздействието върху околната среда. Строежът на газопровода Баку-Ерзурум започва през октомври 2004, около година и половина след този на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Съоръжението е завършено през 2006, но първите доставки започват през 2007, защото тогава е началото на стабилния добив от находището Шах Дениз. Първоначалният капацитет на газопровода е 8,8 млрд. куб. м годишно, с възможност по-късно той да бъде увеличен до 20 млрд. куб. м.

Проектът за добив на газ от Шах Дениз предвижда находището да бъде разработвано на два етапа. Началният капацитет на Южнокавказкия тръбопровод е напълно достатъчен, за да поеме суровината от първия от тези етапи. Тя е предназначена за Грузия и най-вече за Турция. По време на строителството на газопровода се смята, че договарянето между Азербайджан и Турция за цената и условията за покупка на газа няма да бъде проблем, тъй като двете страни са естествени политически съюзници. В действителност нещата се оказват много по-сложни и енергийните връзки между Баку и Анкара преминават през доста обрати, повлияни и от зигзазите на политическите отношения между двете етнически и културно много близки държави.

Според турско-азербайджанското споразумение, сключено още през 2001, когато Южнокавказкия тръбопровод е само проект, първоначалната цена на газа от Шах Дениз, продаван на Турция, ще бъде 120 долара за 1000 куб. м. Реално обаче суровината започва да постъпва на турска територия едва в средата на 2007 като се предвижда от април 2008 цената да бъде предоговорена[i]. Това предоговаряне обаче се оказва много труден процес, който продължава повече от три години. Успоредно с това Баку и Анкара преговарят и за условията за доставка на газ от втория етап от разработката на Шах Дениз, както и за транзитно споразумение, което ще позволи азербайджанският газ да преминава през турска територия и да бъде продаван в Европа. Само за периода от април 2008 до ноември 2009 са проведени тринайсет тура от преговорите. За да заличат конфузното впечатление от липсата на споразумение, двете страни периодично съобщават, че договореността вече е готова „на 95%” и остава да се уточнят само някои дребни детайли. През 2011 пък, на няколко пъти се появяваше съобщение, че азербайджанско-турското газово споразумение ще бъде подписано „всеки момент”. Сред основните причини за затягане на преговорите е нежеланието на турската страна да плаща за азербайджанския газ по регионалните пазарни цени. Към края на първото десетилетие на века Турция вече е успяла да си осигури внос на газ от няколко източника (Русия, Иран, Азербайджан, плюс втечнен газ от морски терминали) и има добра основа за маневри в преговорите с Баку. През ноември 2009 министърът на енергетиката Танер Йълдъз заявява пред бюджетната комисия на парламента в Анкара: „Братството си е братство, но съм принуден да мисля за интересите на своята страна. Винаги сме били рамо до рамо с азербайджанските си братя и сега те не бива да ни продават своя газ както на другите страни, трябва да има разлика между Турция и другите страни, за да може отношенията ни да укрепнат още повече. Надявам се, че цените на газа няма да са толкова високи”[ii].

Именно проблемите (до голяма степен неочаквани) в преговорите с Турция тласкат Азербайджан към търсенето на други експортни маршрути за газа от Шах Дениз или, най-малкото, към договарянето на такива възможности с цел да се окаже натиск върху преговорните позиции на Анкара. Основен конкурент на турското направление в азербайджанския газов износ е Русия. Това се дължи на два фактора: наличието, още от съветско време, на тръбопровод, свързващ Азербайджан и Русия, и желанието на Москва да отклони каспийския газ от пряк достъп до европейския пазар като осуети реализацията на проекта „Набуко”. Руско-азербайджанските газови преговори започват още през 2008 като в края на юни 2009 Газпром и Сокар подписват споразумение, уреждащо условията за износ на азербайджански газ в Русия. Предвижда се доставките да започнат от началото на 2010, като първоначалното количество е много малко – половин милиард куб. м годишно, с възможност да нараства в бъдеще. Продажната цена е търговска тайна, но се предполага, че не е много по-различна от тази на европейския пазар и Газпром се е съгласил да плаща „геополитически бонус”, за да отклони към своята тръбопроводна мрежа поне част от азербайджанския газ. Или, както се изразява американският анализатор Пол Гобле, от руска гледна точка газовото споразумение от 2009 означава превес на политиката над икономиката, но за Азербайджан решението да се продава газ на Русия е обосновано и от икономическа, и от политическа гледна точка[iii].

Макар и в скромни мащаби, азербайджанско-руското газово сътрудничество се развива успешно. През 2010 Газпром купува 800 млн. куб. м азербайджански газ, а през 2011 доставките нарастват до 2 млрд. куб м, като за 2012 са предвидени 3 млрд[iv]. За мащабите на Газпром 2-3 млрд. куб. м са пренебрежимо малко, но за Азербайджан това е 1/4 от сегашния му газов износ. Но след подписването на споразумението между Баку и Анкара, отварящо пътя на азербайджанския газ към Европа, Газпром вече няма големи шансове да се намеси в борбата за суровината от втората фаза на Шах Дениз. Основният недостатък на руските оферти към Баку е, че не включват възможност за пряк достъп на азербайджанския газ до клиентите в Европа. Газпром няма никакво намерение да предостави преносната си мрежа за транзитиране на суровината от Шах Дениз. А както показва примерът с Туркменистан, в кризисни години Русия може да сведе до минимум покупката на газ от трети страни, за да даде приоритет на собствената си продукция.

В допълнение към парадокса, че изнася газ за Русия, оглавяваща световната класация на държавите с най-големи газови запаси, Азербайджан има подписано споразумение за продажба на газ и в Иран, заемащ второ място в тази класация. Газопроводът, свързващ Иран и Азербайджан, е построен още през 1971 и до 1979 пренася ирански газ до кавказките републики на СССР. Доставките са прекратени след ислямската революция, свалила шаха на Иран. През 2006 Баку и Техеран се договарят за суапова газова търговия, при която азербайджански газ ще се доставя в Иран, а в замяна иранците ще предоставят същото количество на изолирания азерски ексклав Нахичеван. В края на 2009 е подписан меморандум между Сокар и Иранската национална нефтена компания за доставки на азербайджански газ за Иран извън рамките на суаповата сделка. Става дума обаче за много малки количества – под 500 млн. куб. м и то само за зимата на 2009-2010[v]. През февруари 2010 иранският посланик в Баку заявява, че Техеран е готов да купува до 10 млрд. куб. м азербайджански газ годишно. Съществуващата газова връзка Казимагомед-Астара обаче е в лошо техническо състояние и не може да поеме такива обеми. Затова Сокар планира да построи нов газопровод между Азербайджан и Иран с капацитет 6,57 млн. куб. м годишно[vi]. Тези намерения обаче не са реализирани, а реална газова търговия между двете съседни държави почти няма. Според статистическите данни на BP, през 2010 Азербайджан е продал на Иран едва 0,35 млрд. куб. м газ., а през ноември 2011 президентът на Сокар Ровнаг Абдулаев заявява, че наличният договор (от януари 2011) за износ на азербайджански газ за северните ирански провинции все още не е влязъл в действие. „Когато иранската страна изрази намерение, Азербайджан е готов да започне износа на газ” – твърди Абдулаев[vii]

Най-екзотичната възможна дестинация за износ на азербайджански газ е Сирия. На 23 ноември 2010 в Баку е подписано споразумение, предвиждащо продажба на 1 млрд. куб. м газ годишно за арабската страна[viii]. Доставките трябва да започнат от края на 2011 или началото на 2012, а до 2015 обемът им следва да се увеличи до 2 млрд. куб. м. За целта трябва да се изгради тръбопроводна връзка между Турция и Сирия, по която да минава азербайджанският газ. Такава връзка обаче не е построена и за момента изглежда невъзможна след като през 2011 Сирия бе обхваната от масови политически вълнения и тежки сблъсъци между опозиционни демонстранти и силите за сигурност. Турция осъди остро репресиите на сирийските власти срещу собствения им народ и отношенията между Анкара и Дамаск  стигнаха до точката за замръзване.

Към 2011, наред с Турция и Русия, третият стабилен купувач на азербайджански газ е Грузия. През последните няколко години малката кавказка република е във враждебни отношения с Москва и възможността да получава азербайджански газ е добре дошла за нея, тъй като до 2007 Русия бе единствен доставчик на газ за Грузия. Грузинският газов пазар обаче не е голям и въпреки че има почти пълен контрол над него, Азербайджан може да продава на западната си съседка само по около 1 млрд. куб. м годишно. Още след получаването на първите потвърждения за големите запаси в находището Шах Дениз властите на Азербайджан свързват очакванията за светло газово бъдеще на страната с ЕС – най-близкият и най-големият от всички регионални газови пазари. Тези очаквания са в унисон с желанието на Брюксел да намали газовата си зависимост от Москва, като потърси нови източници на доставки. Важен елемент от каспийско-европейския газов пъзел са и САЩ, които не са сред потенциалните клиенти за суровината от находището Шах Дениз, но дават силна политическа подкрепа за диверсификацията на азербайджанския енергиен експорт. До 2008 Турция също се разглежда като стабилен мост, по който да мине газовата връзка между Баку и ЕС.

През първото десетилетие на нашия век Брюксел постепенно формира визия за т. нар. Южен газов коридор, включващ няколко проекта, разчитащи на каспийски газ: тръбопроводите Набуко, Трансадриатически, ITGI (интерконектор Турция-Гърция-Италия), Бял поток и системата тръбопровод-танкери AGRI (интерконектор Азербайджан-Грузия-Румъния).

Проектът Набуко

Проектът Първият и най-голям проект за тръбопровод, пренасящ газ от Каспийския регион до Европа, е Набуко. Той е лансиран в публичното пространство в началото на 2002 като първоначално идеята е обсъдена между австрийската компания OMV и турската Боташ. През юни с. г. тези две фирми заедно с унгарската МОЛ, българската Булгаргаз и румънската Трансгаз подписват протокол за намерения да построят газопровод от Каспийския регион до Централна Европа. През октомври 2002 на среща във Виена този протокол прераства в споразумение за сътрудничество. Тогава се ражда и името на бъдещия тръбопровод – Набуко, по името на операта на Джузепе Верди, която представителите на петте компании посещават след срещата си във Виена[ix]. Оценявайки важността на проекта, през декември 2003 Европейската комисия предоставя като безвъзмездна помощ половината от сумата, необходима за извършване на предпроектното проучване, включващо пазарен, технически, икономически и финансов анализ. Международната компания „Набуко” със седалище във Виена е учредена на 24 юни 2004. Петте компании-учредителки имат равни дялове в това дружество, което ще се занимава с пренос и търговия на едро с природен газ.

Във всяка от петте страни-участнички в проекта се учредява Национална компания „Набуко”, която ще отговаря за строителството на съответния участък от газопровода.

Прави впечатление, че учредителите на Набуко са все компании (три държавни и две частни – МОЛ и OMV) от държавите, през чиято територия трябва да премине бъдещия газопровод. В консорциума няма нито една фирма, която действително да добива газ в Каспийския регион и най-важното – в Набуко не е привлечен нито един от акционерите в находището Шах Дениз. През февруари 2008 германската RWE става шестият член на консорциума за изграждането на Набуко, с което дяловете на всеки от участниците вече възлизат на 16,67%.

Предвижда се маршрутът на газопровода Набуко да започва от източните граници на Турция и да стига до Австрия, пресичайки България, Румъния и Унгария. Планираният капацитет на съоръжението е 31 млрд. куб. м годишно. Проектът Набуко върви много бавно, защото се сблъсква с редица пречки, най-важните от които са неяснотата относно източниците за захранването му и желанието на Турция да бъде нещо повече от обикновен транзитьор на каспийския газ до Европа. В крайна сметка, междуправителственото споразумение за Набуко е подписано тържествено в Анкара на 13 юли 2009 от петте държави, през чиято територия ще мине тръбопроводът: Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. Важността на проекта за ЕС е подчертана от личното присъствие на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, а подкрепата на САЩ е засвидетелствана от специалния представител за евразийските енергийни въпроси Ричард Морнингстар и сенатора Ричард Лугър[x].

Пак през 2009 Европейската комисия решава да отпусне за проекта Набуко 200 млн. евро от парите, предвидени в Европейския план за икономическо възстановяване. Бъдещият газопровод е включен от Брюксел и в Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), което му дава преференции в хода на реализацията. С това обаче добрите новини за Набуко се изчерпват и след 2009 все по-ясно се очертава ахилесовата му пета – острата диспропорция между капацитета на планирания газопровод и количествата газ, които могат да бъдат осигурени за него.

Първоначално, проектът Набуко е ориентиран не само към газ от Азербайджан, но и от източния бряг на Каспийско море (Туркменистан и Казахстан) и, което е много важно – от Иран. Смята се, че при толкова много потенциални източници запълването на газопровода няма да е проблем. Постепенно обаче американският обръч около Иран се затяга, докато става ясно, че никоя голяма европейска компания няма да има смелост да се ангажира с проект, в който участва Техеран[xi]. Самите ирански власти многократно предлагат участие в Набуко, но офертите им са посрещани с ледено мълчание. Накрая официален Техеран се разочарова и през есента на 2011 дава израз на огорчението си, квалифицирайки Набуко като „мъртъв план”[xii].

Отпадането на Иран и малката вероятност в Набуко да влезе туркменски газ обръщат погледите на участниците в консорциума към Близкия Изток. Това е особено видимо през 2009. Както констатира в края на с. г. Александрос Петерсен „проектът Набуко се преориентира и вече е с близкоизточна, а не с каспийска ориентация”[xiii].

Като потенциални доставчици на суровина за бъдещия газопровод до Австрия се разглеждат Ирак и Египет. Според статистиката на ВР, иракските газови запаси са 3,2 трлн. куб. м, но вероятно тук е включен и т.нар. съпътстващ газ, който се отделя при добива на нефт и почти не се оползотворява. За 2010 добивът на страната е нищожен – 1,3 млрд. куб. м, и е малко вероятно през следващите няколко години да нарасне толкова рязко, че да има количества и за износ. През септември 2011 иракският заместник-министър на петрола Ахмед ал-Шамма заяви, че страната му ще започне газов износ за Европа само ако бъдат открити нови находища, където суровината е в свободно състояние, а не примесена с нефт. Съпътстващият газ е непостоянен и не може да се изнася по тръбопроводи, заключава Ал-Шамма[xiv].

Проблематична е и възможността Набуко да получи газ от Египет. Египетското производство наистина е сериозно – 61,3 млрд., но 3/4 от него отиват за вътрешните нужди на 80-милионната държава[xv]. Египет изнася предимно втечен газ. Тръбопроводният експорт се осъществява чрез Арабския газопровод, който от Синайския полуостров минава по дъното на залива Акаба в Червено море, излиза на сушата в Йордания и оттам стига до сирийския град Хомс, с едно отклонение до Ливан. Идеята е да се дострои връзка от Хомс до Турция и там египетският газ евентуално да се влее в Набуко. Капацитетът на Арабския газопровод обаче е само 10 млрд. куб. м годишно – количество, което може да отиде за задоволяване на търсенето в Йордания, Сирия, Ливан и, евентуално, Турция, така че за Набуко няма да остане нищо. Освен това, предвид споменатото вече рязко изостряне на отношенията между Турция и Сирия за момента е изключено тези две държави да градят тръбопроводна връзка помежду си. Ситуацията със сигурността на Арабския газопровод на египетска територия също е непредсказуема – само през 2011 той вече бе взривяван няколко пъти, заради факта, че едно от морските му отклонения доставя газ на Израел – държава, която е трън в очите на радикалните мюсюлмани.

Проектът Южен поток

След 2007 Набуко вече има мощен конкурент, в лицето на проекта за газопровод Южен поток, който трябва да мине по дъното на Черно море, свързвайки руския и българския бряг. Предвижда се в България Южен поток да се разклони на две линии, като едната тръгне на юг и през Гърция и Адриатическо море ще достигне Южна Италия, а втората ще премине през Сърбия, Унгария, Словения и ще завърши в Северна Италия с отклонение към Австрия. Смисълът на Южен поток е да заобиколи Украйна, която е несигурен транзитьор на руския газ, и Газпром да придобие пряк излаз на пазарите в Югоизточна и Централна Европа. Партньор на Газпром в морската част на Южен поток, която е най-сложна и скъпа, е италианската компания ЕНИ.

През лятото на 2007 Газпром и ЕНИ подписват меморандум за проектирането и строителството на бъдещия газопровод през Черно море, а през януари 2008. регистрират в Швейцария компанията South Stream AG, в която държат равни дялове от по 50%[xvi]. Впоследствие, Газпром започва отделни сложни преговори с всички държави, през чиято територия трябва да мине Южен поток, с цел регистрация на местни смесени дружества, които да се занимават със строежа и експлоатацията на съответния участък от бъдещия газопровод. Освен това руснаците упорито се стремят да привлекат нови акционери за подводната част на газопровода, за да разширят европейската подкрепа за него. В крайна сметка, усилията им се увенчават с успех и през септември 2011 към Южен поток официално се присъединяват и контролираната от държавата френска компания Електрисите дьо Франс и германската Винтершал холдинг. След тази промяна делът на Газпром остава 50%, французите и германците имат по 15%, а ЕНИ свежда участието си до 20%[xvii].

Южен поток има две главни предимства в съперничеството с Набуко. Първо, руснаците имат собствен газ, с който да запълнят бъдещия си нов газопровод, и второ, Газпром е държавна компания, която винаги ще намери финансиране дори и за най-скъпите начинания, в които руската държава има геополитически интерес. С една дума – зад Южен поток стои цялата икономическа и геополитическа мощ на Кремъл, докато подкрепата на ЕС за Набуко е предимно на политическо ниво, не е достатъчно решителна и не е подплатена със сигурен финансов ресурс, който в крайна сметка трябва да се търси на пазарен принцип.

Поради всички изброени проблеми към началото на 2011 имиджът на Набуко, като флагман на Южния газов коридор на ЕС, започна да помръква и на преден план излизат два по-скромни проекта, които до този момент са почти незабелязани за широката публика – ITGI и Трансадриатическия газопровод.

ITGI и Трансадриатическият газопровод

ITGI, който трябва да доведе Каспийския газ до Южна Италия, всъщност е система от два газопровода. Първият е от Караджа бей в Турция до Комотини в Гърция. Дължината му е 297 км, от които 17 км са морски участък в Мраморно море. Той е изграден от две държавни компании – турската Боташ и гръцката ДЕПА (Обществена газова корпорация на Гърция). Пуснат е в експлоатация през ноември 2007. Пълният му капацитет все още не е тестван, защото от Турция за Гърция засега преминават само 0,7 млрд. куб. м газ годишно, но се предполага че е около 3 млрд. куб. м на година, с тенденция, когато е необходимо, да бъде увеличен до 11,6 млрд. куб. м.[xviii]

Втората част от ITGI е тръбопроводът от Комотини до гръцкото пристанище Игуменица и оттам, през Йонийско море, до град Отранто в италианската област Апулия. Той е съвместно начинание на италианската компания Едисон и споменатата вече гръцка ДЕПА и планираният му капацитет е 8 млрд. куб. м годишно с възможност да бъде увеличен до 12 млрд. куб. м. Морският участък от този тръбопровод се нарича „Посейдон”, дълъг е 206 км и трябва да мине на дълбочина от 1400 м. Предварителните изчисления показват, че цялата връзка от Комотини до Отранто ще струва не по-малко от 1,5 млрд. евро[xix]. Със специално разрешение на Европейската комисия от 22 май 2007 „Посейдон” получава правото на изключение от правилото за свободен достъп на трети страни до газопровода. За срок от 25 години, 90% от този капацитет е резервиран за Едисон и ДЕПА. Освен това, „Посейдон” е включен в списъка на ЕС за проекти от европейски интерес, което е най-високото ниво на приоритетност, признавано от ЕС[xx].

Основният недостатък при ITGI е същият като при Набуко – в проекта не участва нито една компания, ангажирана с добива на газ в Каспийския регион, което означава, че набавянето на необходимото количество суровина е проблематично. Неслучайно акционерите в „Посейдон” обсъждат възможността, в краен случай, да захранват своя тръбопровод и с руски газ, постъпващ в Турция по газопровода Син поток през Черно море. ДЕПА има проблеми и с изграждането на сухопътния участък от връзката между Комотини и Отранто, след като през 2007 и 2008 общинските съвети на три общини в областта Епир гласуваха против преминаването на съоръжението през територията им[xxi].

ITGI може да играе и ролята на магистрален газопровод с 2-3 отклонения, които да доставят каспийски газ за други балкански страни. Едно от тях би могло да бъде към Република Македония въпреки изострените от дълги години отношения между Атина и Скопие. Най-напреднал обаче е проектът за изграждане на отклонение от ITGI към България (интерконектор Гърция-България или английската абревиатура IGB). Идеята за такъв газопровод възниква в началото на 2009, когато българските потребители страдат сериозно от прекъсването на газовите доставки заради конфликта между Русия и Украйна, а освен това става все по-ясно, че Набуко се отлага за неопределено време. До февруари 2012 връзката с ITGI бе разглеждана като най-бързият, най-евтин и най-реалистичен вариант за диверсификация на газовите доставки за България със суровина от Азербайджан. Проектът IGB е структуриран през лятото на 2009, като Българският енергиен холдинг подписва меморандум с акционерите в „Посейдон” (Едисон и ДЕПА) за учредяването на компания, която ще се заеме с построяването, стопанисването и използването на новия газопровод, свързващ България и Гърция. Маршрутът на съоръжението ще бъде Комотини-Стара Загора, а дължината – 170 км. Българският енергиен холдинг държи половината от дяловете в общата компания, а останалите 50 процента са за акционерите в „Посейдон”. През същата 2009 Европейската комисия обещава да предостави за газовата връзка Гърция-България 45 млн. евро по Програмата за европейско икономическо възстановяване. Помощта е значителна, като се има предвид, че към 2011 общата стойност на газопровода се оценява на 160 млн. евро. Условието на Брюксел обаче е проектът да влезе в инвестиционна фаза до края на 2011. А след първоначалния ентусиазъм от 2009 той започва да боксува. До известна степен, забавянето се дължи на проточилите се преговори между Анкара и Баку за транзитирането на азербайджанския газ до Европа. Без споразумение по този въпрос захранването на бъдещата газова връзка Гърция-България изглежда много проблематично, дори на фона на малкия и капацитет. Предвижда се първоначално той да бъде 1,5 млрд. куб. м годишно, а след построяването на компресорна станция да нарасне до 3-5 млрд. куб. м.[xxii]. Газовото потребление в България обаче е не повече от 3 млрд. куб. м годишно, което означава, че дори и само 1 млрд. куб. м азербайджански газ би донесъл така желаната диверсификация на доставките[xxiii]. В случай на криза, в тръбопровода Комотини-Стара Загора би могъл да влиза и газ, получаван във втечнено състояние на гръцкия терминал Ревитуса, макар че той е доста далеч – край Атина.

Ускоряване на проекта за газова връзка Гърция-България се наблюдава през 2011. Най-напред, през януари, Българският енергиен холдинг и акционерите в „Посейдон” учредяват в София компанията, която ще строи газопровода, а през август е подписан договор с консорциум от две фирми, който ще извърши проектирането на съоръжението и проучването за въздействието върху околната среда[xxiv]. Новият срок за завършване на газопровода е 2013-2014.

Третият сериозен проект от Южния коридор на ЕС е за построяването на Трансадриатически газопровод от Гърция през Албания до Италия. Той е иницииран през 2003 от швейцарската компания EGL[xxv]. Макар че първоначално е разглеждана и опцията маршрутът на газопровода да мине през България, Македония и Албания, в крайна сметка е избрано трасето от Солун, през Албания и Адриатическо море, до Италия в района на град Бриндизи. Швейцарците привличат за свой партньор норвежката Статойл и на 13 февруари 2008 двете фирми създават в кантона Цуг съвместна компания за построяването и експлоатацията на Трансадриатическия газопровод. През юли 2010 германската Е. ОН Рургаз официално става третия партньор в проекта като взема 15% от дяловете, а за EGL и Статойл остават по 42,5%.

Тази акционерна структура показва основното предимство на Трансадриатическия газопровод спрямо конкурентите му Набуко и ITGI – наличието, в лицето на Статойл, на един акционер, който участва (при това като оператор) в добива на газ от най-голямото азербайджанско находище Шах Дениз. Това става изключително важно, след като опцията за доставка на ирански газ в Трансадриатическия тръбопровод поне засега е затворена. Иначе не е тайна, че първоначално швейцарската EGL разчита на тази възможност. През 2008 EGL сключва договор с Националната иранска газоекспортна компания. Той предвижда за срок от 25 години, започвайки от 2012, швейцарците да купуват по 5,5 млрд. куб. м ирански газ[xxvi]. САЩ и Израел реагират гневно на тези намерения за доставка на ирански газ до Европа. През 2010 Техеран заявява, че изпълнението на договора с EGL се отлага временно заради глобалната финансова криза, а през ноември 2011 това отлагане е обосновано с „технически проблеми”[xxvii]. Повече от ясно е обаче, че тези „технически проблеми” всъщност са геополитически. Поради американското ембарго срещу Техеран договорът на EGL за иранския газ няма как да влезе в сила.

По план, поне в началото, Трансадриатическият газопровод трябва да пренася по 10 млрд. куб. м газ, което не е чак толкова много и е възможно това количество да се осигури от Азербайджан. Акционерите в проекта работят активно и вече е направено проучване на маршрута на бъдещия тръбопровод. Предвижда се, като част от него, в Албания да бъде изградено газохранилище, където да се складира суровина в случай на криза. Трансадриатическият газопровод е включен в Трансевропейската енергийна мрежа и вече е получил малка финансова подкрепа от ЕС за предпроектните проучвания. През август 2008 е взето важното и показателно решение за удължаване маршрута на Трансадриатическия газопровод на гръцка територия, така че той вече няма да започва от Солун, а още от Комотини[xxviii]. Това е продиктувано от съмненията, че в условията на дълговата криза Гърция ще успее сама да изгради газова връзка между Комотини и Солун, а също и от нежеланието да се разчита на гръцката държавна компания (дъщерна на ДЕПА), която е оператор на газопроводите в страната. Така трасето на Трансадриатическия газопровод се удължава с около 300 км и първоначалната прогнозна цена от 1,5 млрд. евро ще се увеличи.

На фона на конкурентните ITGI и Набуко, Трансадриатическият газопровод изглежда много силен и добре обоснован проект с отлична акционерна структура и възможност да си осигури финансиране. Слабото му място е, че донякъде зависи от Гърция, през чиято територия минава, а Атина все пак си има свой проект в Южния газов коридор и това е ITGI и неговата морска част „Посейдон”. Освен това не е сигурно, че Статойл ще може да се пребори с британската BP в битката за влияние върху азербайджанските власти, от която изглежда ще зависи, в кой точно газопровод ще влезе суровината от втората фаза на Шах Дениз.

Проектите AGRI и Бял поток

Два от проектите за пренос на каспийския газ до Европа са свързани с Черно море и обикновено също са причислявани към Южния газов коридор на ЕС. Особеността им е, че техният маршрут заобикаля не само Русия, но и Турция и така се избягват прекалено влиятелните посредници. С абревиатурата AGRI (Azerbaijan-Georgia-Romania Interconnector) се обозначава проектът за пренос на каспийски газ през Азербайджан, Грузия и Черно море до Румъния. За целта трябва да бъде изградена сложна система от тръбопроводи и терминали. Засега AGRI също е фокусиран върху газа от втората фаза на Шах Дениз. Суровината от това находище трябва да бъде доведена по тръбопровод до Баку, след това, по друг тръбопровод, да пресече Кавказкия регион и да стигне до грузинския бряг на Черно море, най-вероятно до нефтения терминал Кулеви, който е азербайджанска собственост. Там трябва да се изгради завод за втечняване на газа, след което той да се товари на танкери и да се достави в румънското пристанище Констанца, където пък е необходимо да се построи терминал за разтоварване и обръщане на суровината обратно в газообразно състояние. От Констанца газът ще поеме по тръби към румънските потребители, а ако е в по-големи количества – и към Унгария и Централна Европа.

Меморандумът за проекта AGRI е подписан на 13 април 2010 от ресорните министри на Азербайджан, Грузия и Румъния, а впоследствие в Букурещ е регистрирана и съвместна компания със същото име[xxix]. През февруари 2011 към проекта се присъединява и Унгария. Капацитетът и цената за създаването на системата AGRI засега не са ясни. Лансирани бяха варианти за годишен капацитет от два, пет или осем млрд. куб. м като цената на проекта може да варира от 1,2 до 4,5 млрд. евро[xxx]. Инвеститори, желаещи да финансират AGRI, засега липсват.

Азербайджан обсъжда и възможността за друг черноморски маршрут за своя газ – до България. Става въпрос за пренос на газ с танкери от Грузия до Варна, но не втечнен, а компресиран. Двете държавни компании – Сокар и Булгартрансгаз са извършили предварително проучване за икономическата целесъобразност на проекта, макар че не огласяват резултатите от него. През 2011 Украйна също обяви, че смята да строи терминал за разтоварване на втечнен газ с произход от Каспийския регион.

Най-странният и нереалистичен проект от Южния газов коридор на ЕС се нарича Бял поток (или още GUEU – абревиатура на имената Грузия, Украйна и ЕС). Той предвижда построяването на газопровод по дъното на Черно море, който да свърже грузинското пристанище Супса с Кримския полуостров в Украйна, откъдето газът ще влезе в украинската преносна мрежа и, евентуално, ще стигне до Румъния и други държави от ЕС и до Молдова.

Като цяло, вероятността за реализация на черноморските проекти от Южния газов коридор на ЕС е много малка. Те са замислени и лансирани като част от по-мащабна геополитическа игра на енергийния терен, в която често се използват блъфове и медиен шум, за да се повлияе върху някои партньори и конкуренти. Основна цел на Азербайджан до октомври 2011 бе да покаже на Анкара, че са налице и други алтернативи за износ на газа от Шах Дениз, чрез които Баку може да изключи Турция от играта, но без да попада в зависимост от бившата метрополия Москва. Именно такива алтернативи са AGRI и Бял поток. В същото време, Румъния води изключително активна външна политика в Каспийския регион и се стреми по всякакъв начин да насочи азербайджанския и казахстански нефт и газ към Констанца. Ако обаче се абстрахираме от геополитическото надхитряне, при което информацията, дезинформацията и контрадезинформацията са трудно отличими, от чисто икономическа гледна точка черноморските проекти за пренос на каспийски газ са неконкурентоспособни.

Към 2011 става ясно, че всички проекти от Южния газов коридор на ЕС могат да разчитат само на газ от Шах Дениз. Втората фаза от разработката на това находище ще добави към азербайджанския газов износ едва 16 млрд. куб. м, от които 6 млрд. отиват за Турция. Аритметиката за Набуко, ITGI и Трансадриатическия газопровод е неутешителна – общо за тези три проекта са необходими поне 50 млрд. куб. м газ, а отсреща стои предлагане от 10 млрд. куб. м от Шах Дениз-2.

Смъртта на Набуко и провалът на ITGI

В условията на недостиг на суровина за захранването им, през 2011 различните проекти от Южния газов коридор на ЕС влязоха в остра борба помежду си. През септември 2011 Набуко, ITGI и Трансадриатическият газопровод излязоха на финалната права от надпреварата помежду си, тъй като Азербайджан обяви, че приема офертите за закупуване на газ от втората фаза на Шах Дениз до 1 октомври. В този срок акционерите в трите проекта действително подават своите предложения, но изненадващо на последния метър от състезанието изскача още един участник. Това е могъщата компания BP с нейния проект за Югоизточноевропейски газопровод, който трябва да има капацитет 10 млрд. куб. м и да докара каспийския газ до Балканите, а след това и към Австрия в Централна Европа. В основата на замисъла на BP е за две трети от бъдещия Югоизточноевропейски газопровод да се използва вече съществуваща тръбопроводна мрежа в Турция, България, Румъния и Унгария[xxxi]. Това ще снижи рязко цената на съоръжението и ще ускори построяването му. Самият факт, че зад Югоизточноевропейския газопровод стои най-мощният играч на азербайджанския нефтено-газов терен, го прави фаворит в битката с останалите трима конкуренти. Явно BP не желае да допусне газът от Шах Дениз да влезе в тръбопроводи, контролирани от други компании, и се стреми да затвори цикъла добив-пренос, така както го успешно го направи с нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Засега точният маршрут на Югоизточноевропейския газопровод не е напълно ясен, но няколко новини от ноември 2011 постепенно започнаха да очертават контурите му. Първо, Азербайджан и Турция обявиха, че започват работа по проект за нов Трансанатолийски газопровод, който ще върви от източната до западната турска граница, ще струва 5-6 млрд. долара и ще има капацитет 16-17 млрд. куб. м годишно[xxxii]. Няколко дни по-късно дойде съобщение, че BP води „напрегнати преговори” с азербайджанската Сокар и турската Боташ за същия този газопровод, който ще мине от изток на запад по цялата дължина на турската територия. Предвижда се през 2012 ВР, Сокар и Боташ да учредят компания, която ще строи тръбопровода, а самото строителство да започне през второто тримесечие на 2014 и да завърши в началото на 2017[xxxiii]. Засега не е ясно, дали Трансанатолийският газопровод ще бъде изцяло нова конструкция или ще използва част от съществуващата турска преносна мрежа. Най-вероятно обаче, той ще бъде част от Югоизточноевропейския газопровод, иницииран от ВР. Британският енергиен гигант е твърдо решен да играе водеща роля в преноса на газа от Шах Дениз до Европа и за целта в края на ноември президентът на ВР Боб Дъдли проведе последователни срещи с премиера на Турция Ердоган, с президента Гюл и с министъра на енергетиката Йълдъз[xxxiv]. Още една малка част от пъзела на бъдещия Каспийско-балкански газов коридор започва да се нарежда, след като на 20 ноември 2011 Турция и България обявиха, че ще подпишат политическо споразумение за изграждането на газова връзка между преносните мрежи на двете страни с капацитет 1 до 3 млрд. куб. м годишно[xxxv].

Повечето анализатори оценяват Югоизточноевропейския газопровод като умалена версия на Набуко, за който Александрос Петерсен констатира кратко, ясно и абсолютно точно, че „вече е мъртъв”[xxxvi]. Няколко са факторите, които предопределиха този изход. Първият и най-важен е, че Набуко бе проектиран за големи обеми газ, които сега и в обозримо бъдеще не могат да влязат в Южния коридор на ЕС. Второ, проектът е много скъп, а финалните усилия за реализацията му съвпаднаха с тежка финансова криза в Европа, в условията на която кредитите поскъпват. Отново на Александрос Петерсен принадлежи находчивото определение, че Набуко е „белия слон” на Южния газов коридор[xxxvii]. Трето, консорциумът за Набуко има неудачен състав. Дори и най-силната компания сред акционерите на този газопровод – германската RWE, отстъпва значително на отдавна окопалите се в Азербайджан BP и Статойл. В крайна сметка, Набуко се оказа нереалистичен проект – един газов Голиат, който бе победен от своите по-малки, но по-маневрени съперници.

Пътят за реализацията на най-конкурентоспособните проекти от Южния газов коридор на ЕС бе отворен окончателно на 25 октомври 2011. Тогава най-сетне бе подписано дългоочакваното и измъчено междуправителствено споразумение между Баку и Анкара за транзита на азербайджанския газ през Турция към Европа. Това стана на церемония в Измир в присъствието на ръководителите на двете държави – азербайджанският президент Илхам Алиев и турският премиер Реджеп Ердоган[xxxviii]. Споразумението е един от малкото документи, които наистина заслужават гръмкото определение „исторически”. То е последната липсваща брънка от изграждащия се Каспийско-балкански или Каспийско-европейски газов коридор, който променя цялата регионална карта на енергийната геополитика. Освен това, договорката от Измир е дългоочаквания зелен сигнал за окончателното инвестиционно решение относно втората фаза от разработката на находището Шах Дениз. Същевременно, отварянето на турския транзит за азербайджанския газ означава замразяване на екзотичните проекти Бял поток и AGRI поне за следващите десетина години.

През есента на 2011 Баку бе най-горещата точка на енергийната дипломация в света. Държавници от различни страни посетиха азербайджанската столица за да лобират за проекти от Южния газов коридор. На 12 октомври в Азербайджан пристигна президентът на Австрия Хайнц Фишер, който естествено се застъпи за Набуко – газопроводът с австрийско участие, който завършва на австрийска територия[xxxix]. Малко след Фишер, в Баку се появи гръцкият министър на енергетиката Георгиу Папаконстантину, за да заяви, че газопроводът ITGI е „най-добрия проект от икономическа и техническа гледна точка”, и е най-изгодното решение за консорциума, разработващ находището Шах Дениз, както и за Азербайджан, ЕС и Гърция[xl]. В средата на ноември, за среща с азербайджанските лидери, в Баку пристигна министърът на енергетиката на Швейцария Дорис Лойтард. В прессъобщение на швейцарското посолство в прав текст се казва, че целта на визитата и е да заяви подкрепата за Трансадриатическия газопровод, чиито водещ акционер е швейцарската фирма EGL[xli].

В края на февруари 2012 картината около Южния газов коридор започна леко да се прояснява след като акционерите в находището Шах Дениз обявиха, че няма да предоставят газ за проекта ITGI[xlii]. Вероятният мотив за това решение е финансовата криза в Гърция, в условията на която държавната газова компания ДЕПА не изглежда като особено надежден бизнес субект. След като два-три дни твърдяха, че се надяват отказът на акционерите в Шах Дениз да не е окончателн, компаниите ДЕПА и „Едисон” признаха поражението си и обявиха, че в такъв случай те ще се опитат да привлекат Газпром като доставчик на суровина за ITGI. Така, претърпявайки странна метаморфоза, този проект на практика се самопредложи да играе ролята на южно разклонение на Южен поток.  Провалът на ITGI подставя под въпрос и неговото разклонение към България.

Заключение

Южният газов коридор е система от частни тръбопроводи, подкрепяна от ЕС с цел да се намали силната зависимост на Съюза от вноса на руски природен газ. В хода на реализацията на тази идея се стига до сложно преплитане на интереси на държави от и извън ЕС и на могъщи международни компании от енергийния бранш. Южният газов коридор е икономически, но и геополитически проект. Затова се налага ЕС да действа като единен геополитически играч на енергийния терен в Каспийския регион.

Към края на 2011 стана ясно, че Южният газов коридор ще бъде реализиран, но в мащаб, по-малък от този, на който разчиташе Брюксел. Ключов фактор при определяне на маршрутите за износ на каспийския газ се оказаха не европейските страни-потребителки, а държавите на чиято територия се реализира добивът и международните компании, ангажирани с него. Причините за провала на най-амбициозния проект от Южния газов коридор трябва да се търсят и в относителната слабост на ЕС на международния терен, в сравнение с другите влиятелни играчи. Евросъюзът няма достатъчно тежест за да пренебрегне американското ембарго срещу Иран или пък да убеди Русия да не пречи на Транскаспийския газопровод. Така, поне засега, Южният газов коридор губи най-големите си потенциални доставчици – Иран и Туркменистан. Шансовете на Набуко бяха намалени и от поведението на Турция, която играе своя собствена газова игра и не е съгласна да бъде само транзитна територия за пренос на суровината. Поради това преговорите с Азербайджан, а и с консорциума „Набуко” се забавиха изключително много и това разколеба още повече потенциалните инвеститори във флагмана на Южния газов коридор. Анкара имаше (и вероятно все още има) амбицията да бъде разпределителна станция, откъдето да се захранват газопроводите към Европа.

В крайна сметка Южният газов коридор ще бъде изграден не като система от един-два големи магистрални газопровода, а по-скоро като мрежа от по-малки преносни съоръжения, които ще се строят на етапи. В дългосрочна перспектива се запазва възможността за прокарването на Транскаспийски газопровод, който ще вкара в Южния коридор мощен поток туркменски газ.


Бележки:

[i]. Socor, Vladimir. Azerbaijan Looking at Narrow Gas Export Options. Eurasia Daily Monitor Volume: 6 Issue: 84.

[ii]. Турция желает покупать азербайджанский газ по более низкой цене, чем другие страны. Rusenergy.com; 17/11/2009.

[iii]. Goble, Paul. The Azerbaijani-Russian Gas Accord: A ‘Milestone’ On More than One Road. Azerbaijan in the World. Vol. II, No. 13 (July 1, 2009), p.6.

[iv]. Азербайджан экспортирует в Россию в 2012 г. 2 млрд куб. м. газа. Rusenergy.com; 07/11/2011

[v]. Azerbaijan and Iran sign memorandum on gas supplies. Trend. 11/11/2009; http://en.trend.az/capital/energy/1578227.html

[vi]. Азербайджан построит новый трубопровод для экспорта газа в Иран. Rusenergy.com; 12/02/2010

[vii]. Глава ГНКАР: "Азербайджан готов экспортировать газ в Иран”. Day.az; 05/11/2011; http://news.day.az/economy/297546.html

[viii]. Syria to import gas from Azerbaijan in 2011. News.az, 06/12/2010; http://www.news.az/articles/economy/27863

[ix]. Официален убе-сайт на проекта „Набуко” - http://www.nabucco-pipeline.com

[x]. EU countries sign geopolitical Nabucco agreement. Euractiv.com; 14.07.2009; Видео от церемонията по подписването вж на: http://www.youtube.com/watch?v=G_iIBVForQQ

[xi]. Nabucco gas pipe consortium delays plans to include Iran in project RIA Novosti. 23/08/2010; http://en.rian.ru/business/20100823/160310830.html

[xii]. Iran: Nabucco is a "Dead Plan". Natural Gas Europe, 23/10/2011; http://www.naturalgaseurope.com/iran-3153

[xiii]. Petersen, Alexandros. Eurasia's Changing Energy Dynamics. Unpublished report delivered at the Energy Exporters: Politics, Society, and Economics” PhD workshop at the Azerbaijan Diplomatic Academy, December 19-20, 2009.

[xiv]. Iraq Eyes EU Gas Exports through Turkey. Petroleum Economist, 08/09/2011.

[xv]. BP Statistical Review of World Energy 2011. Natural gas, p.22-23. www.bp.com

[xvi]. South Stream, official web-cite - http://south-stream.info/

[xvii]. Gazprom’s South Stream Shareholders Sign Agreement On Black Sea Offshore Pipeline. Eurasia Daily Monitor Volume: 8 Issue: 173

[xviii]. Giamouridis, Anastasios. Natural Gas in Greece and Albania: Supply and Demand Prospects to 2015. Oxford Institute for Energy Studies, NG 37, December 2009, pp. 50-51.

[xix]. Ibid., p. 51.

[xx]. IGI Poseidon, Official web-cite - http://www.igi-poseidon.com/english/project.asp

[xxi]. Giamouridis, Op. cit., pp. 53-54.

[xxii]. Giamouridis, Op. cit., p. 59.

[xxiii]. През кризисната 2009 българското газово потребление пада до най-ниската си точка, а през 2010 нараства с 10% до 2,6 млрд. куб м. България е потребявала най-много газ през 1989 – 6,3 млрд. куб. м, но тогава ценообразуването не е било на съвсем пазарен принцип и този рекорд едва ли някога ще бъде достигнат отново. Преглед на световната енергетика 2010. Институт за енергиен мениджмънт; http://www.emi-bg.com/index.php?id=787

[xxiv]. Започва проектирането на Междусистемната газова връзка Гърция-България. Прес-съобщение на официалния уеб-сайт на Български енергиен холдинг; http://www.bgenh.com/index.php?page=3&nid=133

[xxv]. Официално EGL е частна компания, но тя е част от AXPO group, която от своя страна е притежание на няколко кантона от североизточната част на Швейцария. Поради това EGL се ползва със сериозна правителствена подкрепа, включително в усилията й да си осигури ирански и каспийски газ за Трансадриатическия газопровод.

[xxvi]. Swiss firm EGL in 25-yr gas deal with Iran. Reutrers, Jun 4, 2007; http://uk.reuters.com/article/2007/06/04/egl-iran-idUKL0475410020070604

[xxvii]. „No Swiss ban on Iran's natural gas”. PressTV; http://www.presstv.ir/detail/207705.html

[xxviii]. Gas consortium plans €1bn Greek investment. Financial Times; 08/08/2011.

[xxix]. Azerbaijan, Romania and Georgia signed memorandum on gas supplies. Trend.az, 13/04/2010; http://en.trend.az/capital/energy/1668912.html

[xxx]. Socor, Vladimir. Black Sea LNG project draws on gas from Azerbaijan. News.az, 16/09/2010; http://www.news.az/articles/economy/22748

[xxxi]. Socor, V. South-East Europe Pipeline: A Downsized Nabucco Proposed By BP. Eurasia Daily Monitor Volume: 8 Issue: 202.

[xxxii]. Азербайджан и Турция намерены построить новый газопровод. Rusenergy.com; 18/11/2011

[xxxiii]. BP ведет "напряженные переговоры" с Турцией и Азербайджаном о строительстве газопровода к 2017 году. Rusenergy.com; 22/11/2011

[xxxiv]. ВР, SOCAR и BOTAŞ ратифицировали все соглашения по транспортировке газа с "Шах Дениз". Trend, 128/11/2011; http://www.trend.az/capital/energy/1962811.html

[xxxv]. България и Турция подписват изграждането на газова връзка. Dnevnik.bg, 20/11/2011

[xxxvi]. Petersen. Alexandros. Nabucco is Dead. http://blogs.euobserver.com/petersen/

[xxxvii]. Ibid.

[xxxviii]. Газовые соглашения между Азербайджаном и Турцией помогут открыть "Южный газовый коридор" в Европу. Rusenergy.com; 28/10/2011

[xxxix]. Президент Австрии приехал в Баку за газом. Вестник Кавказа, 12/10/2011; http://vestikavkaza.ru/news/kultura/Sience/44243.html

[xl]. Ахмедбейли, Азер. Южный газовый коридор: интрига сохраняется; Day.az, 25/10/2011;  http://news.day.az/economy/295453.html

[xli]. Ахмедбейли, Азер. Трансадриатический трубопровод: шансы на успех. Trend, 17/11/2011; http://www.trend.az/capital/analytical/1958252.html

[xlii]. Проект "Шах Дениз" не рассматривает ITGI в качестве экспортера газа в Европу. Day.az, 20.02.2012; http://news.day.az/economy/316875.html

--------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1112-vashington-i-moskva-prekroqvat-energiinata-karta-na-evraziq

Още преди да стане ясно, че една от най-острите битки в каспийската „голяма игра” може съвсем скоро да приключи с победата на Москва, ситуацията за руския гигант „Газпром” изглеждаше по-добра от всякога.

През април 2011 „Газпром” увеличи обема на газовите си доставки за Европа с над 21%, в сравнение с април 2010. През настоящата година, общият обем на приходите на компанията от износа на природен газ може да достигне умопомрачителната цифра 72,4 млрд. долара. Прогнозирайки ръста на доставките за Европа, ръководството на руския гигант започна реализацията на планове за почти двойно увеличаване вместимостта на подземните си хранилища. През 2015 обемът им трябва да достигне 4,9 млрд. куб. м, а още на следващата година – 6,5 млрд. куб. м.

„Газпром” е оператор на газови хранилища в Австрия и използва под наем хранилища във Великобритания, Франция и Германия. Това се прави в очакване на мащабно нарастване доставките на руски газ по новите тръбопроводни системи „Северен поток” и „Южен поток”, които ще влязат в експлоатация в сравнително близко бъдеще.

Увеличаването на обемите на хранилищата в Австрия ще осигури пазари в Словения, Хърватска, Словакия, Унгария, Германия и Италия. Новото газохранилище „Катрина”, което „Газпром” изгражда в Германия в рамките на съвместната си компания с немската VNG, ще гарантира доставките на газ за западноевропейските потребители. Междувременно, в партньорство със Сърбия, „Газпром” изгради още едно газово хранилище, предназначено да гарантира газовия износ за Сърбия, Босна и Херцеговина и Унгария. В момента се изготвя технико-икономическата обосновка за реализацията на аналогични съвместни проекти за газохранилища в Чехия, Франция, Румъния, Белгия, Великобритания, Словакия, Турция и Гърция.

В тази връзка, „газовата карта” на Европа, която беше очертана, в основни линии, още през съветската епоха, със сигурност ще претърпи много сериозни промени. Укрепването на позициите на Русия като доминиращ и превъзхождащ всички останали доставчик на енергоносители (в момента тя покрива над 41% от газовите потребности на Европа) със сигурност ще доведе до трансформация на отношенията между Изтока и Запада, в средносрочна и дългосрочна перспектива, и ще се превърне в ключов фактор, влияещ върху трансатлантическата политика на САЩ.

Засенчвайки „Набуко”

Всъщност, добрите новини за „Газпром” съвсем не се изчерпват само с това. Последната от тях е, че газопроводът „Набуко”, известен като любимия проект на САЩ в тяхната каспийска енергийна дипломация, целяща намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия, претърпя сериозен, може би дори фатален, неуспех.

Изпълнителният директор на Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Митшек обяви наскоро, че проектът се отлага за 2017, т.е. осъществяването му ще започне три години по-късно, отколкото се планираше първоначално. Строителните работи ще бъдат отложени с поне една година, т.е. като минимум за 2013. Митшек очерта очарователна в своята неопределеност картина посочвайки, че газът ще тръгне по тръбите на „Набуко”, „веднага щом се появят достатъчно ясни данни за наличието на вече поети задължения за доставка на природен газ”.

Както е известно, според първоначалния замисъл, по дългия 3900 км тръбопровод „Набуко” следва да се транзитира природен газ от Турция за Австрия. Обемът на газовите доставки от Близкия изток и Каспийския регион за европейските пазари трябва да достигне 31 млрд. куб. м годишно. Тръбопроводът ще заобикаля Русия, преминавайки през България, Румъния и Унгария за да достигне разпределителния „хъб” край Виена. По-нататък, газът ще се разпределя за страните от ЕС. В консорциума „Набуко” влизат германската енергийна компания RWE, австрийската ОМV, Българският енергиен холдинг и румънската Transgaz. Отлагането на сроковете за реализация на проекта, вероятно ще доведе и до увеличаване на стойността му. Така, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреждава, че разходите могат да нараснат до 21,4 млрд. долара, докато преди проектът се оценяваше на само 11,2 млрд. Аналогични прогнози за ръст на разходите дава и ВР. Подобно рязко нарастване на стойността на проекта поставя голяма въпросителна за рентабилността на му.

Основният проблем обаче е, че липсва газ за запълване капацитета на тръбопровода. Резервните обеми на Туркменистан, които биха могли да се насочат към „Набуко”, си остават под сериозен въпрос, тъй като Ашхабад не може да си позволи да води самостоятелна енергийна политика, игнорирайки руските интереси. На свой ред, Иран би могъл да стане идеалния източник за запълване на „Набуко”, но противопоставянето му със САЩ изключва подобна възможност. Така, единствената надежда за поне частично запълване на „Набуко” остават газовите доставки от азербайджанското находище Шах Дениз-2, чиято експлоатация може да стартира през 2017.

Това газово находище, чиито запаси се оценяват на 1 трлн. куб. м, се разработва от консорциум, начело с ВР и норвежката петролна компания Statoil. Добивът в находището Шах Дениз-1 започна през 2006, като максималният му обем е 8,5 млрд. куб. м годишно. На втория участък, след въвеждането му в експлоатация през 2017, обемът на годишния добив трябва да достигне 16 млрд. куб. м. Междувременно обаче, се появиха два конкурентни тръбопровода, също претендиращи за азербайджанския газ – Interconnector Turkey-Greece-Italy (ITGI) и Трансадриатическият газопровод (ТАР). Освен това, Турция разчита директно да закупува част от газа, добит в Шах Дениз-2, като в началото на май подписа с Азербайджан споразумение за покупката на 6 млрд. куб. м газ от това находище, през 2017.

Без съмнение, неуспехът на „Набуко” е изгоден за Русия. Както е известно битката между „Набуко” и „Южен поток” беше сред най-острите в Каспийския регион, като по важност отстъпваше само на тази за тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който администрацията на Бил Клинтън успя да наложи въпреки съпротивата на Москва. По онова време Турция действаше съвместно със САЩ, но днес Анкара и Москва си сътрудничат все по-тясно в енергийната сфера.

„Газпром” има основание да бъде доволен, тъй като в сравнение с „Набуко” проектът „Южен поток” върви напред с пълна скорост. По този 900-километров тръбопровод, който ще бъде положен по дъното на Черно море, ще могат да се транзитират 63 млрд. куб. м газ за Централна и Южна Европа, като проектът може да бъде реализиран до края на 2015.

И „Южен поток”, и „Северен поток”  са дело и завоевание на руския премиер Владимир Путин. Те са в основата на неговото „наследство” и залог за развитието на руската икономикати завръщането на Русия на световната сцена. Путин водеше преговорите с европейските си партньори почти сам. Решаващият момент за „Южен поток” настъпи през март 2011, когато съгласие да се включи в проекта даде енергийната дъщерна компания на германския химически гигант BASF - Wintershall. Тя ще държи 15% от акциите на „Южен поток”.

По време на церемонията при подписването на споразумението в Москва, Путин посочи, че „тази стъпка говори за стабилност и е изключително важна за целия енергиен пазар”. Той приветства подкрепата на Германия за този пазар, включително и „позицията на канцлера Ангела Меркел”. Всъщност, прословутата „немска връзка” на Русия е почти изцяло резултат от личните усилия на Путин и неговата неуморна дипломатическа активност. Да не забравяме, че Wintershall контролира и 15,5% от акциите на „Северен поток”, който свързва с подводна тръба по дъното на Балтийско море Русия и Германия. На свой ред E.ON Ruhrgas e партньор на „Газпром” в изграждането на този газопровод.

Може да се очаква, че сега Русия ще заеме „позиция за стрелба” и веднъж завинаги ще погребе „Набуко”, като сключи през следващите две години нови договори за допълнителни газови доставки за Европа. „Южен поток” и „Северен поток” със сигурност ще променят енергийното уравнение между Русия и европейските държави.

САЩ сплотяват „новите европейци”

Както е известно, „Южен поток” ще заобиколи Украйна, а пък „Северен поток”, чиито пуск се очаква** през октомври 2011, изключва от транзитния си маршрут Полша. В геополитически план, Москва вече може да преговаря с Варшава и Киев от позиция на силата, тъй като зависимостта и от тези две доста „темпераментни” страни по въпроса за стратегическите енергийни доставки за Европа значително намалява.

Междувременно, „Южен поток” връща Русия като активен играч на шахматната дъска на Балканите (САЩ успяха за известно време да и отнемат тази роля, стимулирайки разпадането на Югославия). Сега Европа ще се сблъска с трудната задача, как да реализира плановете си за намаляване на газовите доставки от Русия. В същото време, „Северен поток” със сигурност ще издигне руско-германските отношения на качествено ново равнище на партньорство.

Както можеше да се очаква, „Южен поток” и „Северен поток” силно тревожат САЩ и допълнително стимулират политиката им за разпалване на тлеещите чувства на антипатия, които някои централноевропейски държави (или по-скоро техните елити) изпитват към Русия, и която Вашингтон целенасочено провежда още от края на 90-те години насам. Така, в края на май, президентът Обама се появи във Варшава, където подписа с домакините си две споразумения за военни покупки и разполагане на подразделения на американските ВВС на полска територия. Първият документ "съкращава бариерите пред търговията в сферата на отбраната и облекчава военното сътрудничество", а вторият предвижда разполагането в Полша на изтребители бомбардировачи Ф-16 и военнотранспортни самолети С-130. Очевидно, САЩ отново активизират централноевропейския вектор на своята геополитика, по отношение на държавите, които държавният секретар по отбраната по времето на президента Буш-младши Доналд Ръмсфелд нарече „новите европейци”. Вашингтон вижда в тях своеобразен противовес на укрепването на руските енергийни позиции в Европа.

В знаковата си реч, произнесена в Братислава през март 2011, заместникът на държавния секретар за Европа и Евразия Филип Гордън заяви, че централноевропейският регион, като блок, „играе изключително важната роля на американски партньор за прокарване на демокрацията отвъд европейските граници. Усилията ни за установяване на сътрудничество с Русия в никакъв случай няма да ограничат възможностите на САЩ и НАТО за разгръщане на системата за противоракетна отбрана и другите системи за колективна сигурност... целият прогрес, постигнат в хода на т.нар. „презареждане” с Русия, в никакъв случай не ерозира интересите на който и да било наш съюзник... ние работим  в тясно взаимодействие с Европа по всички важни въпроси, както международни, така и вътрешноевропейски, а Централна Европа играе изключителна роля за реализацията на тези планове”.

Разбира се, САЩ са наясно, че енергетиката е лоста, с чиято помощ Русия ерозира американската стратегия. Затова Америка също държи в ръкава си няколко коза. Тя активно изгражда терминали за втечнен природен газ на чуждестранните пазари, където той може да бъде продаден по-скъпо. При това именно Европа е главната и цел. Нещата опират до това, че САЩ са на път да постигнат ниво на пълно самозадоволяване с природен газ. В началото на май Financial Times публикува сензационен доклад за възможните промени в енергийната политика, благодарение на потенциалните запаси от шистов газ в Европа, които, според авторите му, могат радикално да променят картината на доставките, водейки до намаляване на зависимостта от Русия и близкоизточните държави.

Само че това са твърде прибързани надежди, разпалени от неизбежната перспектива Европа да се окаже в много сериозна зависимост от Русия по отношение на енергийните си доставки за цялото обозримо бъдеще. За да стартира добивът от нетрадиционни източници, като находищата на шистов газ например, и той да стане реалност за европейския пазар, трябва предварително да бъдат решени маса проблеми и да се преодолеят безброй препятствия.

Както посочва и Financial Times: „Шистовият газ се намира на голяма дълбочина (няколко хиляди фута) в скалните породи и може да бъде освободен оттам само чрез раздробяването на въпросните породи с големи количества вода под налягане. Тези технологии са известни като „хидравличен разрив на скалния пласт”. Течността и другите компоненти, като пясъка например, се подават под високо налягане в сондажния кладенец за да освободят шистовия газ от скалните породи. Най-сериозна загриженост сред еколозите предизвиква въздействието на тази технология върху нивото на грунтовите води”.

За разлика от САЩ, в Европа липсват детайлни и заслужаващи доверие резултати от геологични изследвания, поради което е много трудно да се оценят реалните запаси от шистов газ на континента.

Така или иначе, в крайна сметка, се очертава следната картина. Привържениците на „Набуко” стоически се приспособяват към реалностите на все по-неустойчивия глобален енергиен пазар, върху който оказват въздействие множество най-различни фактори, като например перспективите за добив на шистов газ, безредиците в Близкия Изток и, разбира се, гигантската вълна-цунами, в Япония, поставила под въпрос бъдещето на ядрената енергетика. Истината е, че всички тези фактори са в полза на Русия. И европейците са наясно, че е по-добре да се задоволят с питомното (т.е. с гарантираните руски газови доставки), вместо да гонят дивото, както ги призовават американците.

Мощното възраждане на американската активност

Макар че точните обстоятелства на американския ендшпил (т.е. заключителната част от операцията на САЩ) в Ирак и Афганистан си остават спорен момент, резултатът от него със сигурност ще е това, че Съединените щати, които, подобно на митичния Прометей, доскоро бяха „приковани” към тези две държави, сега постепенно се освобождават от ангажиментите си в тях и вече са по-свободни да действат и в други важни за тях направления. Напоследък сме свидетели на бурна американска активност, която сякаш идва да компенсира пропиляното време в Ирак и Афганистан: „едностранната” въоръжена интервенция в Либия, разполагането на ескадрила F-16 в Полша, създаването на военни бази в Румъния, реанимацията на плановете на Джордж Буш-младши за разполагане на елементи на системата за противоракетна отбрана в Централна Европа, възраждането на „сърдечното съгласие” от ерата на Тройния съюз сред „новите европейци”, заплахата за осъществяване на „хуманитарна интервенция” в Сирия, възобновяване на разговорите за евентуални военни действия срещу Иран, натискът с цел да се гарантира дългосрочно американско военни присъствие в Ирак и Афганистан, ускоряване процесите на разширяване на НАТО към Южен Кавказ и Централна Азия, нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Пакистан, заплахата за „смяна на режима” в Шри Ланка и, накрая, декларираното в началото на юни разполагане на бойни кораби в Сингапур.

Всичко това се случи за съвсем кратко време – около сто дни. В този смисъл беше практически неизбежно и, че „голямата игра” в Каспийския регион също ще бъде подновена от Вашингтон. След необяснимия „зимен сън” и практическото пълното бездействие откакто президентът Буш-младши напусна Белия дом, в началото на 2009, специалният пратеник на САЩ по проблемите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се завърна на сцената.

Ако изказването му в края на май пред комисията по външна политика на американския Конгрес съдържаше някакво послание, то беше, че американската стратегия в сферата на евразийската енергетика остава „непроменена”, по отношение на основния си дневен ред, а именно отправянето на предизвикателство срещу потенциала на Русия и възможностите и да използва огромните природни ресурси и статута си на износител на енергоносители за да възроди своя имидж на велика държава на световната сцена.

Връщането на реториката от времето на студената война

На споменатото по-горе изслушване в Комисията по външна политика на Конгреса, геополитическият дневен ред на енергийната стратегия на САЩ в Евразия беше озвучен, с характерната за него откровеност, от известния експерт по Русия Ариел Коен. Вероятно той едва ли е изненадал някого с тезата си за руската „експанзионистична програма за действие”, която според него намира отражение в енергийната политика на Кремъл. С подобно твърдение може да се спори, но то заслужава специално внимание, защото представляваше фона на последвалото изказване на Морнингстар. Последният беше ограничен от нормите на дипломатическата практика и принуден да се въздържа от директни нападки срещу Русия, спрямо която сегашната администрация на Барак Обама се опитва да реализира т.нар. „политика на презареждане”. Това обаче не му попречи да акцентира върху следното:

-            Кремъл разглежда енергетиката като инструмент за осъществяването на самоуверена и настъпателна външна политика;

-            Нивото на зависимост от Европа от Русия, в енергийната сфера, е неприемливо високо;

-            Русия се опитва да изключи САЩ  от играчите на централноазиатския и каспийския енергийни пазари;

-            Москва използва енергетиката за да върне в орбитата си Индия, Югоизточна Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка;

-            Русия кара съседните държави да осъществяват износа на свои енергоносители през руската система от тръбопроводи;

-            Недостатъчното „върховенство на закона” блокира достъпа на западните компании до руския енергиен сектор;

-            Русия остава незаинтересована от развитието на енергийните връзки със САЩ.

Коен достатъчно откровено излага цялата геополитическа специфика. На първо място, както сочат прогнозите, европейското търсене на енергоносители ще продължи да нараства и това може да доведе до по-голяма зависимост в енергийната сфера от Русия, което пък би имало сериозни последици за връзките между Москва и Европа.

Същността е, че САЩ предчувстват и се опасяват от това, че Москва може да използва разширяващите се енергийни връзки за да стабилизира отношенията си с държавите от Западна Европа, което пък ще ерозира евроатлантическия дух и постепенно ще отслаби трансатлантическото лидерство на Америка.

На второ място, Германия взе стратегическото решение да се откаже от ядрената си енергетика и, вместо това, да увеличи вноса на енергоносители от Русия. От гледната точка на Вашингтон, постоянно разширяващите се и укрепващи руско-германски връзки имат не само определен исторически резонанс, доколкото стават все по-важни за европейската сигурност, но са и опасни за Америка, тъй като могат, в крайна сметка, да отслабят европейското единство и основите на НАТО, която САЩ използват като ключов инструмент за реализацията на глобалната си стратегия.

На трето място, Русия се стреми да надрасне ролята си на обикновен износител на енергоносители за Европа и да се включи в енергоразпределителната мрежа на континента, както и в търговията на дребно с енергоносители на европейския пазар. В крайна сметка, Европа може „да се сблъска със суровия избор между цената и стабилността на енергийните си доставки и необходимостта да бъде заедно със САЩ по ключовите съвременни въпроси”.

От друга страна, Коен очаква, че „докато цените на петрола растат, можем със сигурност да очакваме възраждането на руската самоувереност и дързост”. Всъщност, какво точно означава „дързост”? В геополитически план, това означава една по-самоуверена и активна Русия в глобалната политика. Между другото, Коен на няколко пъти споменава Индия като страна, чиято политика би трябвало също да безпокои САЩ.

Тебеширените кръгове в Южна Азия

Всъщност, държави като Индия, в които САЩ разчитат да укрепят позициите си като техен стратегически партньор, могат да предпочетат варианта да се превърнат в автономни, или „неприсъединили се”, ако Русия съумее да установи по-тесни връзки с тях в енергийната сфера. Що се отнася до Индия например, далеч отиващите последици са свързани с това, че ако Делхи се откаже от партньорството със САЩ, това много сериозно ще усложни азиатско-тихоокеанската стратегия на Вашингтон и политиката му на сдържане спрямо Китай.

Интересно е, че Коен дава като пример в това отношение Сирия. Според него, Русия „се стреми към възраждането на вековния силов баланс в Близкия изток” и, че Сирия (също както Индия в Азиатско-Тихоокеанския регион) играе ключова роля в този регион и тъкмо поради това Москва възстановява военните си бази в Тартус и Латакия и „доставя на Сирия съвременно въоръжение”, както впрочем го прави и по отношение на Индия.

На четвърто място, Русия работи за укрепване и разширяване влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като изключителен прерогатив за сдържането на САЩ, особено в „енергийния клуб” на тази група. Както е известно, ШОС включва Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан.

САЩ буквално се вбесяват, виждайки че ШОС се готви да приеме като пълноправни членове Индия и Пакистан, а дори и Афганистан, като наблюдател. До момента, САЩ залагаха на сдържаността, която демонстрираха Русия и Китай по въпроса за присъединяването на Пакистан и Индия към ШОС, но когато Москва и Пекин започнаха да променят позицията си по въпроса, във Вашингтон моментално обявиха тревога.

Москва изпреварва Съединените щати, форсирайки връзките си с Пакистан. Критично важен вектор в усилващото се сътрудничество между двете държави са съвместните енергийни проекти. Така, Русия започна да обсъжда с Пакистан основите за участието му в проекта за газопровода ТАРІ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия).

Страните възстановиха и въздушната връзка помежду си, проведоха две срещи на високо равнище в рамките на една година и започнаха тясно да координират подходите си по въпроса за стабилизирането на Афганистан (които също са част от изпълнението на проекта ТАРІ). Специалният представител на Русия за Афганистан Замир Кабулов (експерт на Кремъл по тази страна) посети Исламабад в началото на юни за да задълбочи консултациите между двете държави.

Руският подход е насочен към разширяване стратегическата самостоятелност на Пакистан, така че той да може да се освободи от стриктната опека на Вашингтон. При това Москва разчита, че Пакистан ще и отговори подобаващо. Както посочва в един свой коментар руският експерт по Южна Азия Андрей Володин, „посещението на пакистанския президент Али Зардари в Русия показа, че Пакистан активно диверсифицира външноикономическите връзки и външната си политика. Като това се подкрепя и от основния и най-стабилен пакистански съюзник – Китай, който осъществява политика на „меко обратно сдържане” на САЩ в Азия, включително в Пакистан”.

Краят на туркменистанската „газова мечта”

Така, руско-китайската инициатива за привличане на Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС може, в перспектива, да нанесе съкрушителен удар по стратегията на САЩ, целяща американското „внедряване” в Азия. Основата на регионалната енергийна мрежа, концентрирана върху енергоносителите на Туркменистан, придава достатъчно стабилен характер на тази матрица.

Истината е, че макар САЩ много да говорят за TАРІ, далеч по-интересен за тях е т.нар. Южен коридор за транспортиране на туркменистанските енергоносители към Западна Европа така че да се ограничи степента на руската доминация на европейския пазар.

В момента Русия е на път „да убие с един изстрел два заека”. Насочвайки туркменистанския газ към ненаситните консуматори на енергоресурси от Южна Азия (Индия, потенциално, е един от двамата или тримата най-големи потребители на енергоносители през следващото десетилетие), Москва, от една страна, ерозира евразийската енергийна стратегия на САЩ за доставката на природен газ за Европа, а, от друга, съумява да съхрани силните си позиции на европейския енергиен пазар, недопускайки туркменистанският газ да и бъде конкуренция там.

Във връзка с ТАРІ непрекъснато възникват два въпроса. На първо място, имаше известни съмнения за размерите на туркменистанските енергийни ресурси. Но потвърждението, направено от британската одиторска компания Gaffney, Cline & Associates в началото на юни, че Туркменистан разполага с второто по големина в света газово находище в Южен Йолатан, тотално променя досегашния сценарий. Неслучайно афганистанският президент Хамид Карзаи моментално долетя в Ашхабад, веднага след като чу съобщението на британците. Огромното находище Южен Йолатан е разположено на площ от 3,5 хиляди кв. км, което е повече от цялата територия на Люксембург и, както посочва високопоставен представител на британския одитор, „Южен Йолатан е толкова голям, че там едновременно могат да се разработват няколко негови участъка”.

Казано накратко, Туркменистан разполага с потвърдени запаси, които могат да удовлетворят потребностите на Китай, Индия и Пакистан за дълги десетилетия и пак ще остане газ, който да се изнася в Русия. Това е шокираща перспектива за американските стратези, особено ако идеята за създаването на „енергиен клуб на ШОС”, лансирана от тогавашния руски президент Путин през 2005 (която по онова време изглеждаше не съвсем навременна) най-сетне се реализира на практика.

Така че упоритите руски и китайски дипломатически усилия по отношение на Пакистан, целящи да го убедят да промени парадигмата в афганистанската си политика; нарастващото нетърпение на САЩ заради „непослушанието и упоритостта” на Исламабад; склонността на ШОС да се ангажира със стабилизацията на Афганистан; стремежът на САЩ директно да контактуват с Движението „Талибан”, а не чрез „оглавявания от Кабул” мирен процес; натискът на Вашингтон за установяване на дългосрочно военно присъствие в Афганистан; все по-ясното желание на Русия и Китай да привлекат Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС; опитът на САЩ да формират такова партньорство с Индия, което американският държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс описа в речта си в Сингапур от 4 юни пред военните министри на държавите от региона (включително тези на Китай, Русия и Индия) като „неотменима основа за стабилността в Южна Азия и извън нея”; потвърдената от Гейтс

американска привързаност към „стабилното, здраво и разширено” военно присъствие в Азия и, особено, в Малакския пролив – всичко това също представлява много важно „енергийно измерение”.

Макар че споменатият по-горе Ариел Коен е експерт по Русия, той неколкократно спомена Централна Азия в изказването си пред Конгреса и призова американските конгресмени да обърнат специално внимание на това, че Москва се опитва „да изтласка” САЩ от Централна Азия вече е успяла да ограничи американското участие в новите каспийски енергийни проекти, изключвайки Америка от енергийния клуб на ШОС.

Сдържането на Русия, като основа на американската енергийна стратегия

В изказването си пред Конгреса, специалният пратеник по енергийните въпроси в Евразия Ричард Морнингстар, се придържаше към дипломатическия тон и внимателно заобикаляше геополитически моменти, акцентирайки върху детайлната презентация на евразийската енергийна стратегия на САЩ, която представи като продължение на политиката от ерата на Буш-младши, отчитаща обаче и новите реалности. Според него, принципните вектори на тази американска стратегия са следните:

- Стремежът на САЩ да бъдат силно ангажирани с енергийната сигурност на Европа, никога не трябва да се поставя под съмнение, след като Европа е „наш партньор по всички основни глобални въпроси, от Афганистан до Либия и Близкия Изток и от човешките права до свободната търговия”.

- САЩ ще работят за „енергийната диверсификация на Европа” както по отношение на източниците на доставка и маршрутите за транзит на енергоносителите, така и по отношение на видовете енергия – „диверсификация на доставчиците, диверсификация на транспортните маршрути и диверсификация на потребителите, както и концентриране на усилията върху алтернативните и възобновяеми технологии за „чиста” енергия, както и за нарастване на енергийната ефективност” (тук е мястото да напомня, че САЩ се явяват на европейския пазар като голям износител на шистов газ, който се конкурира с руския природен газ).

- Целта на САЩ е да накарат Европа да формулира „балансирана и диверсифицирана енергийна стратегия, залагаща на многото източници на енергия и множеството маршрути за транзитирането им до пазара” (т.е. за намаляване на зависимостта от Русия, която в момента покрива над 1/3 от енергийните потребности на Европа).

- САЩ ще поощряват и помагат на централноазиатските и каспийските държави „да търсят и намират нови пътища към пазара” (т.е., заобикаляйки руската територия и руските тръбопроводи).

- САЩ ще работят за приватизацията на енергийния сектор, като за целта ще „изградят политическа  платформа в постсъветското пространство, в чиито рамки да могат да просперират деловите и търговските проекти”.

- Привързаността на администрацията на Обама към т.нар. Южен коридор, чрез който да се реализират доставките на природен газ от Каспийския регион за Европа, през Турция, а потенциално „и от други източници отвъд югоизточните граници на Европа”, е не по-малка от тази, демонстрирана от администрациите на Клинтън и Буш. САЩ активно ще прокарват три отделни европейски тръбопроводни консорциума – „Набуко”, IGTI  и ТАР, и са „сигурни, че икономически жизнеспособният Южен коридор ще бъде реализиран, като инвестиционните решения, които ще направят това възможно, следва да бъдат приети до края на 2011”.

- Вашингтон отделя специално внимание на превръщането на Туркменистан в голям доставчик на газ за Европа, чрез Южния коридор.

- САЩ ще се стремят към интегрирането на балтийските държави в европейския енергиен пазар, така че да не бъдат зависими и уязвими от руските доставки и/или руския политически натиск.

- САЩ ще се противопоставят на опитите на Русия да получи монополно влияние в украинския енергиен сектор.

- Европа трябва да разработи и създаде единен енергиен пазар, за да не се допуска формирането на такъв тип двустранни отношения, като тези между Германия и Русия, Русия и Италия или Русия и Франция в момента.

- Европа следва повече да се концентрира върху развитието на добива на шистов газ, който може да замени руския природен газ.

- Европа трябва да реализира инициативи за „разделяне функциите за разпространение и доставка в енергийните компании”, така че руският гигант „Газпром” да се провали в усилията си да проникне в сферата на преработката и пласмента на природния газ.

Това е евразийския хартленд, глупчо!

На практика, евразийската енергийна стратегия на САЩ почти изцяло е концентрирана върху „сдържането” на изключителната и доминираща роля на Русия като енергиен доставчик на Европа и ограничаване на мащабното и влияние в централноазиатските и каспийските страни-доставчици на енергоносители. Коен говори за бъдещата роля на НАТО, като гарант за сигурността на „неруските тръбопроводи”, но не бива да се учудваме, че Морнингстар не отделя особено внимание на тази противоречива идея, зародила се в главите на членовете на предишната президентска администрация. В случая особено интересно е, че Морнингстар не споменава нищо за способността на Туркменистан или на централноазиатския регион, като цяло, да се превърне в енергиен доставчик за Южна Азия, макар че американските дипломати, посещаващи Делхи, неизменно демонстрират силен интерес към проекта ТАРІ. Тоест, излиза, че САЩ изцяло са концентрирали усилията си върху енергийната сигурност на Европа и върху доставките от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия Изток за европейския пазар и само на думи се интересуват от ТАРІ.

Ясно е, че срещата на ШОС която се проведе в средата на юни в Казахстан, се превърна във важно събитие в контекста на енергийната геополитика. И в този смисъл за изслушванията в американския Конгрес две седмици преди това беше подбрано най-подходящото време. САЩ предчувстват промяната на парадигмата в динамиката на азиатската мощ. Шансовете все повече се обръщат срещу Америка, след като Русия и Китай умело трансформират политиката си в Южна Азия, чиято основна цел в момента е „хегемонизацията” на връзките им с Пакистан и Индия, в рамките на ШОС (включително чрез възможното присъединяване на двете държави към организацията, през 2012). Според директора на Института за международни изследвания в Университета Цинхуа Ян Сютън: „Ако съумеем да установим тесни отношения със съседните държави, както успяхме да го направим с държавите от ШОС, ще постигнем голям прогрес. Създаването на ШОС през 90-те години беше признато като една от най-успешните дипломатически стъпки на Китай. А целта на създаването на ШОС е да бъде отправено предизвикателство към стратегическото намерение на Америка да разшири военното си влияние в Централна Азия. С появата на ШОС отношенията на Китай с държавите от региона значително се подобриха. С цел да установи подобни отношения и с околните държави, които още не са станали членки на ШОС, Китай трябва да установи с тях истинско стратегическо партньорство. В противен случай те могат да се окажат в американската сфера на влияние ”.

Действително, очертаващият се „край на играта” в Афганистан е вдъхновяващ момент за развитието на няколко направления в геополитиката на Евразия и Централна и Южна Азия. Някои от тях вече се реализират, други все още са в „спящо състояние”, някои са видими, а други все още недостатъчно различими за да започнат да се сближават. При всички случаи обаче фокусът им е един и същ – Евразия.

Както е известно, великият британски географ и политик сър Халфорд Макиндер, който се смята за един от бащите-основатели на езотеричните дисциплини на геополитиката и геостратегията, базира прочутата си теория за „Хартленда” на предпоставката, че Евразия си остава „сърцевината” на международната политика. Очевидно, тя е валидна с пълна сила и днес.

----------------------------------------

* Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Турция и Узбекистан

**Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1107-gazoprovodyt-nabuko-vse-po-skyp-i-vse-po-otdalechen-vyv-vremeto

В средата на октомври Агенция Франс прес цитира изявление на изпълнителния директор на австрийската петролно-газова компания ОМV Герхард Ройс, според който първите доставки на природен газ по газопровода „Набуко” ще бъдат осъществени не по-рано от 2018. Това означава, че въвеждането в експлоатация на газопровода, който трябва да свърже Европа с находищата на природен газ в Азербайджан („Шах Дениз”) и Централна Азия, а вероятно и с находища в Близкия Изток, заобикаляйки Русия, за пореден път се отлага (в случая с още една година). Причината е липсата на необходимите споразумения с потенциалните доставчици, които трябва да гарантират необходимото количество газ за запълването на тръбопровода. Впрочем, именно това беше и причината за посещението на Герхард Ройс в Централна Азия, както и за срещата му с турския министър на енергетиката Танер Илдъз, провели се в средата на октомври. Между другото, Танер Илдъз ясно заяви, че Турция не възнамерява сама да носи отговорността за реализацията на проекта „Набуко”, нито сама да търси доставчици на природен газ за запълване на бъдещия тръбопровод. В същото време, той се опита да шантажира Брюксел, посочвайки, че „ако ЕС не отвори нова глава „Енергетика” в рамките на преговорите си с Турция за присъединяването на страната ни към Евросъюза, Анкара няма да загуби нищо. Няма да се молим на никого за каквото и да било. Имаме своя стратегия, в рамките на която ще реализираме проектите си. При всички случаи, Турция няма да се окаже губещата страна”.

Газопроводите „Набуко” и „Южен поток”

Досега се разчиташе, че първите доставките на природен газ по „Набуко” могат да се осъществят през 2017, а строителството на самия газопровод да започне през 2013. Дължината на газопровода е 3900 км, а максималният му капацитет е 31 млрд. куб. м природен газ. До момента обаче, само Азербайджан е обещал да доставя по него 16 млрд. куб. м газ годишно, като 6 млрд. куб. м ще остават в Турция, т.е. няма да стигат до европейския пазар. Неслучайно, инициаторите на проекта непрекъснато настояват потенциалните доставчици (Азербайджан, Туркменистан, Иракски Кюрдистан) да поемат конкретни задължения за бъдещи доставки на енергоносители, тъй като без подобни гаранции за достъп до необходимия обем природен газ, проектът рискува да си остане само на хартия. „Трябва да разполагаме с дългосрочни ангажименти за доставките на природен газ и тези трима доставчици следва ясно да заявят колко газ могат да ни продадат и кога” – посочва в тази връзка Стивън Юдиш, един от шефовете на германската RWE.

Както е известно, австрийската компания ОМV e eдин от равноправните партньори в проектната компания Nabucco Gas Pipeline International, наред с германската RWE, турската Botas, румънската Transgaz, унгарската MOL и българската „Булгаргаз”.

Първоначално се планираше, че газопроводът ще бъде готов още през 2009. Отново поради липсата на гаранции от доставчиците обаче, сроковете за реализацията на проекта редовно се отлагат все по-далеч във времето. Всъщност, истината е, че в момента „Набуко” продължава да не разполага с необходимата суровинна база. Между другото, през май 2011 все още се твърдеше, че строителството на газопровода ще стартира през 2012, а транзитът на природен газ по него ще започне през 2015. Сега нещата за пореден път се променят.

Впрочем, това не е всичко. Според официалния представител на консорциума, който трябва да реализира „Набуко”, Кристиян Долезал, в момента се преразглежда и стойността на проекта. Както е известно, първоначално се смяташе, че капиталовите разходи по изграждането на газопровода се равняват на 7,9 млрд. евро. Долезал обаче посочва, че тази сума е била определена в хода на подготовката на технико-икономическата обосновка на проекта, а точната стойност ще стане ясна едва след приключването на детайлното инженерингово проучване. Малко по-късно се появиха съобщения, че стойността на проекта се е повишила до 10,7 млрд. долара

Междувременно, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер прогнозира в средата на октомври 2011, че стойността на „Набуко” може да достигне 14 млрд. евро, т.е. почти два пъти повече от първоначално определената. Впрочем, предишният управителен директор на консорциума Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Мичек също нееднократно заявяваше, че стойността на проекта може да бъде преразгледана, при това към повишаването и, включително и заради увеличаване дължината на тръбопровода или динамиката на цените на природния газ.

Проектът за газопровода влезе във фаза на техническото проучване (т.е. изготвяне на технически проект) през май 2009. В петте транзитни държави – Австрия, Унгария, Румъния, България и Турция бяха определени петима местни подизпълнители по проекта, които трябва да проучат и да дадат оценка за техническите детайли на маршрута на газопровода. Изготвянето на детайлния технически проект за изграждането на тръбопровода „Набуко” е възложено на британската компания Penspen.

„Плановете за изграждането на газопровода „Набуко” не бива да се превръщ