За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдуллах Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропаганда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

На 20 септември след обяд, от Берлин, където се намира кандидатът за президент на управниците от ГЕРБ – „Плевнелиев-Попова”, за среща с канцлера на Германия, Ангела Меркел дойде новината, че Меркел, по време на посещението на турския президент Абдуллах Гюл е направила неочаквано и шокиращо изявление, като заявила „Германия е официално против присъединяването на Турция към Европейския съюз”!

В нарушение на всякакви протоколни изисквания по време на официално посещение на много високо равнище, да не се съобщават скандални и неочаквани новини, или когато се налага – това да се прави конфиденциално, или въобще да не се прави, Меркел си позволи да говори направо на Гюл, като допълни, че „Германия е против пълноправното членство на Турция, но не иска да загуби един толкова важен партньор”, поради което защити идеята за привилегировано сътрудничество на Турция с ЕС!

Меркел е пояснила пред госта си, че ЕС трябва да открие начини за по-задълбочено икономическо сътрудничество с Анкара, но дистанцира това пояснение: не в политически смисъл, и още веднъж – не, като пълноправно членство на Турция в Евросъюза!

Защо точно сега, по време на подобно официално посещение Ангела Меркел извади този коз, след като в последните месеци нейната християндемократическа политическа сила непрекъснато коментира казуса с приема на Турция – причината би следвало да се търси вероятно в това, че ХДС понесе поражение от социалдемократите и то в Берлин!

Така коментира изненадата от думите на канцлера Меркел коментаторът Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио” на НТ СКАТ.

Ще припомня, че Турция официално подаде молба за членство още през 1987 година, но беше призната за страна кандидат за членство едва през 1999 година по време на срещата в Хелзинки. Оттогава преговорите „Турция-ЕС” са в безтегловно състояние.

От своя страна президентът Абдуллах Гюл Гюл призова Турция да бъде оставена да приключи преговорния процес с ЕС и след като затвори всички предприсъединителни глави, тогава да се дебатира за членството й.

„Ако се смята, че Турция е една тежест, тогава ние със задоволство няма да станем част от ЕС. Може и турският народ да не пожелае пълноправно членство след приключване на преговорите", бе отговорът на Гюл.

Той изрази позиция, че на този етап страната не желае да се откаже от намерението си за членство в Евросъюза.

Какво се случи на 20 септември – Меркел игра ва банк и изрече официално това, което се говореше досега от ХДС. Направи го по време на четиридневното официално посещение на турския президент Гюл!

В същото време – симптоматично или не съвсем, по време на това ключово изявление на Меркел, в германската столица Берлин се намираше кандидатът за държавен глава Росен Плевнелиев, и то по покана на фондация „Конрад Аденауер”, за да участва в дискусия.

В Берлин Плевнелиев се срещна с члена на Външната комисия на германските християндемократи Грунд Манфред, с който, според БТА, са обменили, информация за случващото се в България.

Предстоеше Плевнелиев да се срещне с канцлера Меркел и на тази среща бе обявено, че ще бъдат обсъдени: предстоящите избори, кризисните процеси в Гърция и Европейския спасителен фонд, както и основни въпроси, свързани с икономическото развитие на двете страни.

Ще подмина засега слабата подготовка на Плевнелиев за общуване с един такъв държавник като Меркел, ще подмина, пак само засега колко е бос кандидатът за държавен глава на ГЕРБ Росен Плевнелиев по въпросите на дипломацията и историята на международните отношения, а това без спор щеше да му попречи да говори адекватно по темите, които предстоеше да бъдат дискутирани с германския канцлер!

Да се върнем само на събитията около отлагането на приема на страната ни в Шенген и огромния гаф на Плевнелиев, гарниран с лъжа по отношение на посланика на Холандия ще е напълно достатъчно, за да бъде ясно, че за Плевнелиев влизането в един такъв разговор с Меркел ще е повече от несериозно и рисково. Да не говорим за това, че изпращането на един човек с абсолютно никаква подготовка в областта на международните отношения и дипломацията е обидно за самия домакин Меркел!

Но кой да им каже на Борисов и Николай Младенов, като се знае тяхната „подготовка” в тези проблеми!

Сериозният въпрос тук е: какво ще може да каже Росен Плевнелиев за позицията и думите на канцлера Меркел, и категоричното й противопоставяне на приема на Турция в ЕС - ще обсъди ли адекватно проблема Плевнелиев с Меркел?

Ще обсъди ли Плевнелиев с канцлера Меркел позицията на ГЕРБ по приемането на Турция в ЕС, след като неговият „попечител” Борисов нееднократно заявява, че неговото правителство е за безусловна подкрепа на приема на Турция в Европейския съюз!

Очевидно, в бързането да събере червени точки за Плевнелиев от междунардни изяви, ГЕРБ го натресе в една доста деликатна ситуация, изпращайки го точно при канцлера Ангела Меркел.

Изненада ли беше изявлението на канцлера Меркел?

Да не забравяме, че преди няколко дни германското Външно министерство порица изявлението на турския министър-председател Ердоган, в което той заплаши Република Кипър за това, че си позволявала да изследва своя териториален шелф, за да търси газ и нефт, тъй като се оказа, че имало залежи на тези ценни суровини.

Европейският съюз призова Турция да се въздържа от заплахи във връзка със спора за желанието на Кипър да започне добив на газ, предаде тогава АФП.

„Призоваваме Турция да се въздържа от всякакви заплахи и възможни действия, които биха могли да се отразят негативно на добрите междусъседски отношения и на мирното решение на граничните спорове”, заяви говорителят на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Във връзка с огласеното започване на търесене на природен газ и нефт в териториалния шелф на Кипър, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган контрира, че Анкара също ще започне „много скоро” сондиране за природен газ край бреговете на Кипър, предаде АФП.

Премиерът предупреди още, че източната част на Средиземно море „ще бъде под постоянното наблюдение на турски фрегати, нападателни кораби и турските ВВС”.

„Тази икономическа зона е спорна”, подчерта Ердоган.

„Ако кипърските гърци предприемат действия в рамките на обявените по-рано срокове, тогава ние също ще започнем аналогична дейност още на следващата седмица”, подчерта турският министър на енергетиката Танер Йълдъз и допълни, че турските плавателни съдове към шелфа ще бъдат съпроводени от кораби на военноморските сили на страната.

Турция не признава Кипър като суверенна държава, а подкрепя непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република. Експертите смятат, че споровете около разработването на шелфовите находища могат да се отразят негативно върху разрешаването на кипърския конфликт.

Освен реакцията спрямо търсенето на газ и нефт от страна на Кипър, турският заместник-премиер Бесир Аталей заяви, цитиран от държавната Анадолска агенция и Ройтерс, че ще замрази отношенията си с ЕС, ако на Кипър бъде дадено ротационното председателство през 2012 г.,.

Без спорно е, че Турция и по-точно премиерът Ердоган се опитват да бъдат решаващ фактор както в Близкия Изток, така и на Балканите, а защо не и в Европейския съюз!

Засега стоят два въпроса, които се нуждаят от отговор:

Трябва ли България официално да подкрепи позицията на Ангела Меркел, която на 20 септември официално се противопостави на членство на Турция в Европейския съюз, след този неочакван развой на събитията?

Ще трябва да чуем и как ще реагира Цецка Цачева на подписката на НТ СКАТ и ВМРО, която събра против това членство 318 000 подписа против подкрепа за влизане на Турция в ЕС.

Как ще реагира Цачева, след като главният външнополитически партньор на ГЕРБ Германия, официално заяви в лицето на канцлера Ангела Меркел че Турция НЕ МОЖЕ да бъде член на ЕС.

Надявам се скоро да научим ще си позволи ли Цецка Цачева искането с тази подписка на референдум, а тя е задължена да подложи на гласуване в пленарна зала това искане, или ще постъпи както  в случая с връщането на питането на Михаил Миков към Николай Младенов за приема на България в системата Шенген.

При всичко случило се и случващо се – пътуването на Росен Плевнелиев до Германия май ще се окаже поредният препъни камък на този почти назначен от ГЕРБ президент!

Защо министър-председателят на България, Бойко Борисов би път до Турция? Защо се водиха журналисти и в централните новинарски емисии на посещението на Борисов се отделяше протоколно първо място? В навечерието на заминаването на Борисов за Турция информационните агенции разпространиха новината, че Евронюз пуска новини на турски език, същите новини, срещу които премиерът бе заблуден, че се налага час по-скоро да спре от Българската национална телевизия под натиска на парламентарния си партньор – „Атака”...

Ще оставя настрана икономическите споразумения подписани между двете държави за енергийни проекти, увеличаване на стокообмена, увеличаване на броя на турските туристи в България, като спомена само, че за Турция България не е кой знае колко ценен икономически партньор. Особено след като официална Анкара подписа междудържавни договори за енергийни проекти с Русия, особено след като само за миналата година се посочва, че приходите от туризма в Турция през 2009 година са 21,249 милиарда долара, а българските са едва два милирда.

Не зная дали Бойко Борисов при посещението си в Германия е казал, че "сега ще адаптираме българските турци..." и че "българските турци не са имали щастието да се родят в Германия". Това се появи като твърдение на депутат от ДПС, но отговор от страна на Борисов по темата не последва, така че ще изчакам за коментар на този проблем.

Това, което искам да сравня е какво поиска и получи българският министър-председател в Турция и какво ще получи неговият колега Ердоган от страна на България.

„В диалога между България и Турция няма открити политически проблеми”,

С тази фраза премиерът Борисов фактически затръшна вратата за получаване на каквито и да било обещания от турските си партньори. Нима може да се изрича нещо подобно преди да е говорено конкретно върху каквито и да било спорни теми.

„Диалогът между България и Турция за решаване въпроси от дневния ред и на двете страни се провежда в дух на добросъседство и уважение към аргументите, които двете държави поставят, без това да има пряка връзка с въпроса за бъдещото разширяване на Европейския съюз. Между България и Турция няма открити политически проблеми. Страната ни ще подкрепи кандидатурата й за членство в ЕС при изпълнение на всички необходими критерии”.

Тук ще припомня, че Турция кандидатства за Европа още от 1954 година.

Това е заявил премиерът Борисов при срещата си с турския президент Абдуллах Гюл. Няма нюанси, няма дипломатично изчакване, няма премисляне – както се казва – никой не го е бил през устата да говори предварително, но не: той за пореден път се е изстъпил и изказал. Безсмислено щедро, но от сърце.

И всичко това само заради: топло посрещане, оказано гостоприемство,  удовлетвореност от стабилно и активно развитие на българо-турските отношения през последните години, и в името на добросъседството, съюзничеството и партньорството в НАТО.

След срещата на премиера Бойко Борисов с Ердоган, стана ясно, че турската страна е получила категорични уверения, че:

Срещу това:

Получило се като в онзи виц, в който две мутри делят парите от рекет и единият разпределял:

-        На мен, на теб, на мен, на теб, на мен, на мен, на мен...

Докато другият попитал:

- А на теб?

„Не бях срещал човек, който така подкрепя проекта „Набуко” като Ердоган” каза българският министър-председател Бойко Борисов. Остава да срещне и някой, който да обещае да пълни тръбата на „Набуко” с природен газ.

„... ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации на тракийските бежанци, то тогава ще бъдат предприети съответните мерки” каза на пресконференция Ердоган. Брилятен пример как трябва да се увърта и отказва дипломатично, като се оставя насрещния партньор с празни ръце.

Българският премиер Борисов изтъкнал пред турския си колега Ердоган, че като управляваща партия са се отказали от провеждането на рефенрендум за новините на турския език. Това изобщо не впечатлило домакина, след като турски новини вървят вече по Евронюз...

„Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – казал Бойко Борисов.

И  това вече сме го чували...

Европейският съд за правата на човека осъди Турция да плати големи суми обезщетения по четири дела, изнесе вчера турският вестник „Сабах”, в навечерието на двудневното официално посещение на българския премиер Бойко Борисов в Турция.

Първото дело е за нарушаване на човешките права по време на съдебен процес, по второто дело ще се наложи Анкара да плати на лидер на ПКК тъй като още не е приключил съдебният процес след арестуването му през 1997 година, а той се намира в затвора.

Следващите присъди на Европейския съд за правата на човека е по дело за ограничаване на свободата на словото и изразяването на мнения, заведено срещу Турция от 20 журналисти и собственици на вестници, тя ще трябва да изплати 40 000 евро, пише вестникът.

Цитирам тези новина, тъй като днес и утре българският премиер Бойко Борисов ще се срещне с турския си колега Реджеп Тйип Ердоган, с турския президент Абдуллах Гюл и сред темите на разговор с двамата ще е проблемът за изплащане на обезщетенията на бежанците от Беломорска Тракия и техните наследници.

Борисов би следвало да бъде приет добре в южната ни съседка, най-малко защото докато бе кмет на столична община бе гласувано, че Турция не е провела арменски геноцид.

Наскоро депутат от управляващата в Турция проислямска Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ стана новият председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ съобщи БТА. Мевлют Чавушоглу, който бе единственият кандидат за поста, беше номиниран от групата на Европейските демократи, жест, с който европейските чиновници демонстрираха желанието си Турция да стане по-скоро член на ЕС.

Проучване, проведено наскоро от университета Богазичи в Истанбул и от два испански университета показа, че 47 на сто от европейците подкрепят присъединяването на Турция към Европейския съюз, но и че 47 на сто от тях се противопоставят на това.

Проучването бе проведено в пет страни-членки на ЕС – Франция, Германия, Полша, Испания и Великобритания – между август и септември миналата година, и бе представено на 23 януари т. г. в Истанбул.

Според резултатите, 62 на сто от германците и 64 на сто от французите биха гласували с „не” за Турция, ако бъде организиран референдум. Отрицателният вот би бил по-слаб във Великобритания – 46 на сто, според проучването. Полша и Испания биха отговорили с „да” - 54 на сто и съответно 53 на сто.

Запитани за доводите си срещу присъединяването на Турция, 39 на сто от участниците в анкетата са били съгласни със становището, че Турция е „мюсюлманска държава…несъвместима с общите християнски корени” на Европа.

И Турция, и Гърция се противопоставиха на САЩ заради това, че се опитаха да доставят на Израел оръжие. Миналата година в Давос, турският министър-председател Реджеп Ердоган напусна форума по време на остър дебат с израелския президент Шимон Перес заради израелската офанзива в Ивицата Газа.

В Давос Ердоган разкритикува непропорционалната употреба на сила в Газа. Шимон Перес се опита да оправдае офанзивата в Газа. Емоционално, с повишен тон и насочен пръст той попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул. Турският премиер понечи да отговори, но водещият, американският журналист Давид Игнатиус от "Вашингтон пост", го прекъсна с довода, че нямало време за отговор. Разгневеният Ердоган демонстративно напусна форума. По-късно Шимон Перес поднесе извиненията си на Ердоган.

Тази година Турция отново нажежи двустранните отношения с Израел, след като израелски зам.-министър на външните работи унижи турския посланик в тази държава. Случаят е разказан във в. „Сега”:

„Зам.-министърът на външните работи, Дани Аялон привика турския посланик Ахмет Огюз Челиколиц, за да протестира срещу турски сериал, който се смята за антисемитски. Турският посланик е бил извикан не в зданието на МВнР, а в Кнесета, където Аялон е трябвало да участва в гласуването за вот на недоверие на правителството. Зам. външният министър накарал посланик Челиколиц дълго да чака в коридора, след което отказал да се ръкува с него. За срещата са били поканени и оператори на две израелски телевизии, както и представители на други медии. Турският посланик бил настанен на нисък диван, докато Дани Аялон и двама чиновници на израелското външно министерство седели на високи столове. Всички медии подчертават искането на Аялон операторите да снимат срещата така, че да се види, че той стои по-високо от посланика и на масата да е само израелски флаг. Присъствалите медии определиха тази сцена като "целенасочено унижение". Анкара заплаши, че ще отзове посланика си от Израел, ако в срок от 48 часа Израел не се извини.

Дани Аялон поднесе извиненията си на посланик Челиколиц в специална декларация. В него израелският дипломат отбелязал, че "той никога не е оскърбявал чуждестранните посланици и в бъдеще ще се опита да обяснява своята позиция с по-приемливи методи". Турция обаче не прие това извинение. "Ние смятаме израелската декларация за незадоволителна", съобщиха пред Анадолската агенция представители на турското МВнР, пожелали да останат анонимни.”

Израелското външно министерство предаде официално извинение на Турция, А израелският външен министър Авигдор Либерман отправи призив към Турция да започнат нормални отношения след възникналото напрежение между двете държави.

Тук ще вметна, че същият външен министър Авигдор Либерман обвини в израелската преса България, че има връзки с Ал Кайда, но никой не му поиска обяснение, още повече, че премиерът Борисов бе на посещение в Израел след скандалното обвинение...

Швейцария, след референдум прие забрана за строителство на минарета, на джамиите. Официална Анкара заяви, че взетото на референдум решение показва активизирането на расизма в Европа.

В Анкара турският президент Абдулах Гюл нарече забраната "възмутителна", а премиерът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че тя прави "видим" расизма в Европа и порица Швейцария, че обсъжда на референдум основни човешки права.

Турция е посредникът, на когото официален Вашингтон може да разчита за евентуални преговори с Иран. Специалният посредник на САЩ за Близкия Изток Мичъл призна, че Турция има водеща роля при решаването на проблемите в региона.

На фона на това признание скандалите на Турция с Израел и Швейцария изглеждат незначителни.

Все още се помни и историята със затварянето на Босфора за американски кораби от страна на Турция, което си беше откровено озъбване и показване на мускули на официална Анкара към Белия дом. Затварянето на Босфора принуди Щатите да преговарят с Турция за пропуск на американските кораби през турските проливи към бреговете на Грузия. Матю Брайс, зам.- помощник на държавния секретар на Щатите настойчиво се опита да убеди журналистите, че няма кой знае какви сериозни затруднения с американо-турските отношение по този въпрос, но реално такива затруднения съществуваха и бяха факт.

Под предлог, че иска да достави хуманитарна помощ на Грузия, САЩ се опитваха повече от седмица да убедят турската страна да пропусне корабите им в Черно море, но след посещението на Ердоган в Москва и телефонния разговор на президента на Турция Абдуллах Гюл с Дмитрий Медведев - турците затвориха протоците си за американски кораби. Брайз подчерта пред журналисти, че е бил "удивен от приказките на турските власти за някакъв пакт за стабилност в Кавказ". "Аз не бях предупреден за това, призна Брайс, коментирайки смутен инициативата на Анкара, допускаща известно участие в този бъдещ пакт за стабилност и на Русия. Брайс продължи да бъде уверен, поне пред журналистите, че рано или късно САЩ и Турция ще успеят много тясно да продължат своето сътрудничество, доколкото то касаеше "техни общи интереси в Кавказ" предаде ИТАР-ТАСС.

Като че ли, за да опровергае думите на Брайс се появи и една тревожна за Белия дом публикация. "Конфликтът в Грузия показа, че САЩ вече не могат да определят глобалната политика и трябва да започнат да делят властта с другите страни, заяви в интервю за британския вестник "Гардиън" турският президент Абдуллах Гюл. А това вече бе ясен знак за геополитическо самочувствие на официална Анкара.

Турция има една отлика в своята дипломация: тя не изоставя интересите и приятелите си. В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

“Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиера Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел.

„Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”. Всъщност е възможно дори Катар да вземе участие в проекта”, добави турският премиер.

На свой ред държавният министър и главен преговарящ на Турция с Европейския съюз, Егемен Багъш заяви, че „Набуко” не е само проект за газопровод, но и проект за стабилността и мира.

Докато София се чуди как да бави топката по енергийните проекти с Русия, Турция подписа дългосрочни междудържавни договори с Кремъл: за строеж на Атомна централа, за прокарване на газопровод, за петроловпровод през своя територия. Официална Анкара е наясно, че местоположението й на Балканите й дава много възможоности за пазарене, рекет, и включване в стратегически проекти. И независимо, че само 3 процента от Турция се намират в Европа, а 97 в Азия – Турция съвсем последователно работи за своите интереси, за развитието на икономиката си, за влизане в Европейския съюз и за интересите на своите приятелски държави по религия.

Политиката на Турция е всичко, което политиката на България – не е.

За читателите на сайта припомням какво представляват двата договора, които обезсмислиха Сан Стефанският мирен договор.

http://www.meridian27.com/trakia/tr7.htm

Ньойският и Ангорският договор

НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР

Нерешените проблеми на Балканите след Балканската 1912 г. и Междусъюзническата война 1913 г., изкопават дълбока пропаст и създават предпоставки за напрежение и нови военни стълкновения между балканските народи. Съгласно Лондонския, Букурещкия и Цариградския мирни договори, България отново е разпокъсана, отново са отнети изконни български земи. Националният въпрос отново е превърнат в съдба за България, в кървяща и незаздравяваща рана.

Затова, когато избухва Европейската война на 15.06.1914 година, повод за която е убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево, с надежда за “реванш” и “национално обединени”, Фердинанд и българското правителство включват България във войната на страната на Германия и Австро-Унгария против Сърбия, на страната на която застават Русия и Съглашението (Франция и Англия). По-късно с намесата на Япония, САЩ и други страни,  Общоевропейската войната прераства в световна и завършва с поражението на Центристкия блок (Германия и Австро-Унгария).

За България, тази война завършва със загуба и тежки последици.

Съгласно Ньойският мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 година в Парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, влязъл в сила на 9 август 1920 година, от България са отнети Южна Добруджа (върната по-късно през 1939 година), Беломорска Тракия, долината на р. Струмица и Западните покрайнини. По този начин България е лишена от изконни български територии, населени с българско население. Като неразделна част от договора, по искане на Гърция е приложена и т.нар Конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни страни, която впоследствие е използвана от гръцките управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Насилствено е прогонено българското население и от Югоизточна Тракия (Турция) и от други български територии, останали под чуждо владение.

Затова, когато се поставя въпроса за подписване на Рамковата Конвенция за “Националните малцинства”, ние (българите) имаме всички основания да не сме съгласни, защото на територията на България няма “национални малцинства”. Обратното, България граничи отвсякъде със себе си, с откъснати от живото й тяло изконни български земи, населявани и населени и сега с българско население.

Ние (тракийците), които най-добре знаем, какво значи поробен народ и бежанска съдба, сме особено чувствителни на тази тема и изразихме нашето становище в Декларация, публикувана във вестник “Тракия” на 12 юли 1997 година и настояваме, правителството да положи максимум усилия за защита и зачитане правата на българите в съседните и други страни.

Съгласно Ньойският мирен договор на България е наложено да заплати и репарации, възлизащи на 2 250 000 000 златни франка, в срок от 37 години, с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. До началото на 1939 година, т.е. началото на Втората световна война, когато е прекратен Ньойският мирен договор, България изплаща 65 000 000 златни франка репарации.

Освен тези тегоби, България е задължена, съгласно договора, да предаде на съседните страни (съюзници на съглашенските сили – победителки) – Сърбия, Румъния и Гърция и голям брой добитък (домашни животни) и 250 тона каменни въглища.

Това са последиците от Първата световна война и Ньойския мирен договор за България.

Ньойският договор превръща отново националния въпрос в съдба за България, а Тракия – в кървяща и незаздравяваща рана. Това е един несправедлив договор, наложен ни отново от Великите сили.

АНГОРСКИЯТ ДОГОВОР

След несправедливия Берлински договор от 1878 г., наложен ни от Великите сили, който разпокъсва България, отнема нейни територии и създава многобройни поводи и конфликти за войни, след Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., който ни бе наложен пак от Великите сили и който откъсва български земи и изкопава дълбока пропаст между Балканските страни, идва и Ангорският договор.

На 18 октомври 1925 година между България и Турция е подписан договор за приятелство и сътрудничество, известен като Ангорски договор (по старото название на Анкара). Този договор е най-несправедливият, най-унизителният и най-предателският договор за България, подписан от българско правителство.

Предателството на този договор се заключава в това, че след успехите на българската армия, територии извоювани с кръвта на български войни и върнати на България, този път без ничия външна намеса са предадени на Турция. Предадени са земи, които не са нито държавна, нито общинска собственост, а лична собственост, без държавата да има право на това.

По силата на този несправедлив договор, съотношението на имотите на българските бежанци, останали в Източна Тракия (Турция), към имотите на турците изселени от България е както следва:

Къщи – 34 062 срещу 3 607 турски в България;

Ниви и ливади – 1 960 000 (2 милиона) дка срещу 286 000 дка турски в България;

Гори – 216 000 дка срещу 1 225 дка турски в България.

Или пресметнати по курса на долара през 1997 г. българските имоти останали в Източна Тракия възлизат кръгло на 5 милиарда долара. Ако към тях се прибавят и Малоазийските имоти на стойност 481 377 961 долара плюс пропуснатите ползи за времето, когато са били експлоатирани от турците, то имуществените претенции на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия възлизат на над 10 милиарда долара, срещу една десета турски имоти в България. Толкова, колкото е външния дълг на България.

Въпреки недостатъците и предателския му характер, в Ангорския договор залегнала клауза, съгласно която двете страни се задължават да спазват всички малцинствени права и имуществени разпоредби, като изселниците запазват правата си на собственост и експлоатация на имотите си в съответната страна. Българските изселници от Тракия са лишени обаче от тази възможност. От друга страна турското правителство не беше заинтересовано, не е заинтересовано и днес от спазване на тази клауза, тъй като турските изселници са приключили с продажбата на имотите си в България, докато нашите бежанци са изгонени голи и боси от родните им места и не са допуснати, докато са живи да отидат и да видят бащин дом и имот.