Още не засъхнали раните на удобно ранимия Симеон Дянков от опита му да се прави на това, което не е, и ето ти: нов скандал! В него отново бе даден урок по възпитание на чувствата.

Най-силното въздействие, най-добрия аргумент е човек сам да прочете разговор между двама политики – без редакторска намеса, без коментар. Публикуваме разговора в студиото на „Неделя 150” от неделя, 7 март, в което водеща бе журналистката Лили Маринкова. Участват: Волен Сидеров, лидер на АТАКА и Татяна Дончева – стенограмата му е от Агенция „Фокус”, която своевременно пусна разговора на своята електронна страница.

Волен Сидеров и Татяна Дончева за скандала между институциите

07 март 2010 | 12:53 | БНР, „Неделя 150”

Волен Сидеров, лидер на „Атака” и Татяна Дончева, БСП, водеща Лили Маринкова

Водещ: Сега Волен Сидеров за това, което вече е обявено от вестник „Стандарт”, че ако държавният глава нарушава Конституцията ГЕРБ, Костов и „Атака” са готови за импийчмънт, това гласи подзаглавието на вестник „Стандарт” днес. Тоест вашата колективна воля, така да се каже, е вече обсъдена?

Волен Сидеров: Преди въпросът за така наречения импийчмънт, искам да кажа няколко думи за същината на проблема, тук не става дума за разправия или за някакъв дуел между министър и президент. Тук става дума за опит за дестабилизация на България от страна на този, който трябва да държи най-много на стабилността на управлението – държавният глава. Тук става дума за една интригантска атака срещу правителството от страна на Георги Първанов, която има за цел да дестабилизира управлението и страната. На кого служи това? Този философски основен въпрос трябва да си го задаваме винаги. Това служи на мафията, с която днешното правителство се опитва да се разправи. Ние точно затова една от сериозните причини, заради която подкрепяме това правителство. Мафията с Октопода явно бърка интересите на много хора в ловната дружинка на господин Първанов и той реагира с една контраатака, преди да станат ясни неговите връзки с олигарси, които са част от Октопода. За мен това е обяснението на това сценично изпълнение, което Първанов направи през последните ден-два.

Водещ: Тоест вие смятате, че задълбочаването на антикорупционните действия на правителството, би могло да засегне отивайки по-навътре хора, които са така да се каже, под неговата закрила?

Волен Сидеров: Именно. Точно това да добавим, че през последните дни стана ясно, че могат да бъдат разкрити имената на български олигарси, които имат сметки в Швейцария. И по моя неформална информация, там могат да се забележат и да излязат наяве хора, които са свързани с господин Първанов, включително негови спонсори. И аз мисля, че той е уплашен от тези предстоящи вероятни разкрития. Започна тази атака и превърна в център на внимание, една несъществуваща реплика на господин Дянков, защото аз се запознах с неговото участие в шоуто, той не е казвал такива думи, заради които реагира президента. При това положение има два варианта – или пресслужбата на президента е изключително некадърна, което между другото не е далеч от истината. Но по-вероятно, за мен е, че тук от една несъществуваща фраза се прави скандал. Тоест повод се взима само от това участие на Дянков в шоуто, за да се направи една атака срещу правителството, срещу цялата политика. Вие виждате, че в стенограмата Първанов се занимава с политическа пледоария. Той не изяснява толкова отношенията си с министър Дянков, колкото цялостната политика на правителство. С други думи той е против тази политика, с други думи той, Първанов, той не е съгласен с оценката на Еврокомисията, на световни агенции, които дадоха по-висок кредитен рейтинг на България и не е съгласен с президентът на ЕС, който наскоро каза за първи път, че България е вече в една доста по-добра позиция като член на ЕС. Всички тези положителни оценки на Евросъюза, на Брюксел, се разминават с мнението на Първанов. Както знаем това, което искат нашите партньори от Евросъюза е България да се справи с корупцията и с мафията. Това върви в момента. Това е реформата, която се движи в момента, която сега с много усилия, с много рискове се върши от правителството на ГЕРБ, на Бойко Борисов. Точно това плаши, дразни, тревожи Първанов и той реагира по този начин...

Водещ: Господин Сидеров, малко по-късно пак ще ви чуя. Сега Татяна Дончева, която влага съвсем друга аргументация на събитията от петък, следобед, от петък по обяд, когато беше срещата между президентът и Симеон Дянков.

Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка, която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка – министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания – как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си – съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Водещ: Вие смятате, че...

Татяна Дончева: Между другото, Дянков е рисков министър и аз напоследък все по-често си мисля, че това не е несъзнателно арогантно поведение, че такава насока са му дали, пак тези PR-и, някой да бъде лошото и доброто ченге с президента, някой да бъде лошото и доброто ченге със Станишев, с Яне Янев, с всякакви влиятелни фигури.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Водещ: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Татяна Дончева: ... Може да изглежда като добър замисъл, но не мисля, че има добри резултати. Волен Сидеров чух какво каза...

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, много ви моля...

Водещ: Кажете.

Волен Сидеров: Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

Татяна Дончева: Моля ви се, това нещо от Симеон Дянков го чуваме ежедневно.

Волен Сидеров: Това е /.../ смисъл на упражнението.

Татяна Дончева: Оставете господин Сидеров, на вас и на вашата политическа перспектива действията ви.

Волен Сидеров: Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Татяна Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, дайте да прекратим...

Водещ: Само за момент.

Татяна Дончева: Няма нужда да говорите успоредно с мен.

Водещ: Само за момент. Един последен въпрос...

Волен Сидеров: ... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици...

Татяна Дончева: Извинявайте, госпожо Маринкова, не мога...

Волен Сидеров: ... На хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Водещ: Това е абсолютно излишна разправия. Само един въпрос към двама ви. Вярвате ли...

Волен Сидеров: ... Защото вие дадохте медийно време два пъти повече, не знам защо, на госпожа Дончева, която...

Татяна Дончева: Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Водещ: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Татяна Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво. Аз...

Водещ: Това беше...

Татяна Дончева: ... Съм събеседник, който е поканила водещата на предаването, и ако вие имате два грама, не възпитание, човешко отношение към останалите индивиди, различни от вас, просто няма да изговорите това, което изговаряте, като ме смятате за провален и какъвто и да било... Не преговаряйте с мен, не се съобразявайте с мнението ми, но недейте да го натрапвате на слушателите, не се дръжте просташки.

Водещ: Смятам, че нашата добронамереност е явна, а ние просто каним хора от най-широкият спектър, за да могат да коментират и хора, които различно тълкуват една тема, която ще се полемизира, безспорно, в България в следващите дни. Разбира се, че нямаме никаква избирателност, а се отнасяме добронамерено към всяка теза.

Интервю на премиера Бойко Борисов пред bTV в предаването „Тази сутрин”

Репортер: Премиерът Бойко Борисов изгледа изслушването в Европейския парламент. Остана доволен, без да е изненадан от резултата.

Бойко Борисов: Тук е въпрос на психика. И на реакции.

Репортер: Какво си мислите, сбъркахте ли при предишния си избор или просто беше стечение на обстоятелствата?

Бойко Борисов: Не, не съм сбъркал, просто бяха създадени такива условия, че нашият кандидат беше поставен в много тежка ситуация. Месеци наред преди това се водеше кампания срещу нея. И тя не издържа.

Репортер: Чувахте ли се с нея скоро?

Бойко Борисов: Надявам се да се възстанови от това, което й беше причинено. Животът не свършва с един невзет изпит.

Репортер: Напоследък двама души, които вие сте поканили за ваши съветници, единят за министър без портфейл, след дебат между политическите сили, в един момент се оттеглиха. Това е плод на какво?

Бойко Борисов: Първо, дайте да започнем с Илиян Михов. Световен капацитет, безспорен. Всеки, който би се упражнявал по неговото име да му види публикациите, да му види рефератите. Въпросът кога да дойде е само моя работа и аз преценявам кога да го направя. Що се касае до г-н Парамов, то е много елементарно. Особено по спорни теми на мен ми трябва дебат. И то ми трябват инакомислещи от хората в правителството, за да е възможно да стане спор, да мога да слушам. И аз не виждам никаква драма в това на половин щат да имаш такъв човек. Благодаря му, че подаде оставка, за да не им даваме среда да се изказват. Всичко, което пречи на работата или става генератор да ми се източва енергия и целеустременост от важните теми, които сме си поставили, аз го махам веднага. За да няма дебат по него.

Репортер: Вашият подход е – имате различни кандидатури, различни личности и ги пускате. Който издържи, издържи.

Бойко Борисов: Това е тактика във всички големи компании или отбори в света. Никой не купува 11 футболисти. Купуват по 26, 27, 30 футболисти и то по двама или трима на един пост. Има хора, които никога няма да надскочат пределите на България като знания, умения и авторитет и това ги дразни.

Репортер: Вие с чуждите езици как се справяте на този етап?

Бойко Борисов: Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език. Разбира се, аз си комуникирам прекрасно с хърватите, с македонците, руснаците, което пък не могат да правят другите. Да имаш какво да кажеш. Ако имаш какво да кажеш, както и Ердоган ме разбра, както и Меркел ме разбра, и Саркози ме разбра, и Берлускони ме разбра, и Ромпуй ме разбра, и г-н Барозу ме разбра, става лесно.

Репортер: Трябва да благодарите на преводачите защото вероятно си давате сметка какъв дебат предизвика вашата реч в Германия и реплики от типа „шменти капели”.

Бойко Борисов: Има неща, които няма как да бъдат обяснени. Това, което убягна от вас, защото виждам, че това ви е впечатлило, беше, че на тази среща беше и един много поставен министър в оставка от социалистите. И аз бях принуден, всъщност поставих си го него за цел и си дебатирах изцяло с него. Мисля, че нямаше тема, по която да може да ме обори.

Репортер: Не че омаловажавам посланията ви, но просто истината е, че вие сте труден за превеждане и ви сравняват с Тодор Живков и неговия изказ. Вие как гледате на това?

Бойко Борисов: С кой ли не са ме сравнявали. Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка. Ако имах време сега, макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения.

Репортер: На английски?

Бойко Борисов: На английски. И си запаметявам и наизустявам.

Репортер: Например?

Бойко Борисов: Много. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Но за тези, които биха искали да чуя, да им кажа. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък. И това го помня още, знам в МВР особено като шефовете на други служби идваха и казваха за дадена операция “Congratulation, general”, знам, че нататък няма какво да слушам.

Репортер: Изненадан ли сте, че Юри Галев е общински съветник от „Атака”?

Бойко Борисов: Мога да кажа, че съм изненадан, защото обикновено се подбират общински съветници. Някой път обаче печеленето на избори или на гласове на всяка цена, за да се постигне по-добър резултат от политическите партии впоследствие ни изиграва и тези лоши шеги.

Репортер: Случаят с Юри Галев показва ли по някакъв начин това, за което много се говори, че хора, които са криминално проявени, имат влияние в различни групировки и метаморфозите на групировките, са пряко ангажирани в предизборни кампании, подпомагат политически партии и след това получават в замяна я общински места, я нещо друго.

Бойко Борисов: Безспорно е, че всеки гледа да се легитимира и да изчисти образа си и всичко, което има. В ГЕРБ ние сме се старали и неслучайно нашите са най-евтините кампании, предизборни. Доказано в пъти, в пъти, пъти най-евтино. Защото по никакъв начин не сме си го позволили да го правим. Преди и при нас са идвали. Емисари, всички, отвсякъде. Това, което чух от Волен Сидеров е, че той се разграничи от този избор.

Репортер: Смятате ли, че е възможно, чисто теоретично, че да е знаел?

Бойко Борисов: В ГЕРБ имаме това предимство пред другите партии, че и аз, и Цветанов, Нунев, Иван Петров, Танов, Румен Миланов, хора, които са депутати или министри, прекрасно познават контингента. И това нямаше как да се случи. Волен Сидеров може и да не е знаел просто. Питате ме, не ми е работа да им се меся в работата на която и да е партия. И аз никога не го правя.

Репортер: Смятате ли вие лично, сега вече мина известно време от разкритията по „Наглите”, мислите ли, че това е организацията, или че има още едно ниво, което става недосегаемо по обективни причини?

Бойко Борисов: Ваши бяха и няколко седмици преди това репортажите, които правехте и гледах предаването. Вие видяхте, че почти при всички отвличания или магистрални грабежи извършителите много ехидно питат: защо не дойде Бойко да ви помогне? Е, помогнах им. Добре им помогнах. Разбира се, така си правя могъщи врагове защото те го приемат лично, а то не е. Те действат малко като клетките на Ал Кайда. По този начин те си комуникират помежду си. Те се знаят. И тук дали го има този общ център или го няма, според мен е дискусионен. Защото може в дадени неща да са координирани, други не.

Репортер: Вече познавате добре реалностите като министър-председател. Погледът ви е отвисоко и в много широк диапазон.

Бойко Борисов: Не знам дали по-добре познавам реалностите от времето, когато бях главен секретар. Така че, това, че е по-високо не значи, че виждаш по-добре. Може и обратното, виждаш по-малки неща.

Скандалите в България си приличат, както са еднакви и начините, по които политиците отиграват което и да било искане на гражданството за допитване. Помните ли скандалите около Референдума за новините на турски език по Българската национална телевизия /БНТ/?

А помните ли колко пъти се повдига въпросът за обезщетенията, които Турция дължи на тракийските и малоазиатските българи? Повдига се, поставя се сакнадално над невен ред и след това заглъхва.

Жертва на този проблем за малко да стане настоящият министър на българите в чужбина Божидар Димитров – скандалът, който отнесе той от премиера Бойко Борисов го накара да преглътне горчивия хап и даже да се извини и посипе главата си с пепел!

Къде се стопи ентусиазмът на Волен Сидеров да уреди обезщетенията на тракийските и малоазиатски българи, след като облече черна фланелка и от трибуната на парламента спертна скандал на липсващия министър-председател Бойко Борисов?

Къде изчезна поривът на Красимир Каракачанов от ВМРО да проверява след близо 4 месеца какво се е случило с подписката за провеждане на Референдум по влизането на Турция в Европейския съюз? Как председателят на парламента охлади лидера на ВМРО и с какво, та той кандиса и на провеждане на рехферендум някога във времето? Кандиса и на предложението парламентът да реши дали да се провежда допитване или не? Отговорите на тези въпроси остана зад кулисите на събитията.

Турция иска от България какво ли не, докато отминава с  открито високомерие задълженията си към страната ни.

Така наречената Македония или БЮРМ /Бивша югославска република Македония/се кара с Гърция за името си, което ние със затворени очи приехме!

Гърция не отстъпва от позициите си да не разреши на БЮРМ да носи име на географска област на Балканите, като му придава смехотворно историческо значение!

Гърция не отстъпва пред БЮРМ да влезе в ЕС и НАТО със сегашното си име и нито натискът на Брюксел, нито ултиматумите на официален Вашнгтон не успяват да я разколебаят в това нейно виждане и убеждение!

Създаден бе казус за обезщетения на жертви /мюсюлмани/ от така наречения възродителен процес, а казус за жертви /християни/ - изобщо не се планира от българските политици.

ДПС отбелязва с митинги и паметни плочи и паметник жертви на възродителнияппроцес, а паметник на жертвите от другата страна бе издигнат с огромно закъснение, което тотално го обезсмисли.

Волен Сидеров поиска да бъде признат геноцид над тракийските българи – Столична община, при кмет днешния министър-председател не призна арменския геноцид!

Представителите на светските кръгове в Турция са добри хора, но не зачитат гласа на народа, каза Орхан Памук, носител на Нобелова награда за мир.

Всъщност Памук греши – представителите на светските кръгове надделяха чрез премиера Ердоган над интелигенцията и светския характер на развитие на Турция чрез последното Решение на Конситуционния съд, с което предстоят промени в турската Конституция...

Що е национално малцинство и как бе ратифицирана Рамковата конвенция за националните малцинства

Наруши ли тази ратификация българската Конституция...

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма за определението му. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

В основата на европейското поведение лежи лицемерието към малцинствата. Помните ли холандката Де Грюн?

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18 февруари 1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, Кралство Холандия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Към конвенцията има Обяснителен доклад и в точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ По-нататък, в точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство".

Важно е да се подчертае, че Конституционният съд на Република България констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава определение на термина "национално малцинство".

По въпроса е питан Конституцинния съд и той е излязъл с решение. По-точно, искано е да се обявят за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и Конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на Решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“.

Конституционният съд констатира в свое решение No 2 от 18 февруари 1998 г., /Държавен вестник, бр. 22 от 24 февруари 1998 г./, че:

“...Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин; не е необходимо всеки конвенционен термин да съществува и в Конституцията, за да се признава неговата конституционносъобразност.".

Да се върнем към едно заседание на настоящия парламент, заседание на Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, изреченото на което дава много теми за размисъл, както и отговаря на редица въпроси:

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правата на човека, вероизповеданията,

жалбите и петициите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 2

Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:

1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.

Заповядайте, г-н Кърджалиев.

Тунчер Кърджалиев: Г-н Председател, правя формално процедурно предложение, съобразно нашия правилник, т. 2 и т.3 да бъдат отхвърлени от дневния ред и мотивите за това са следните.

Нито по Конституция, нито по Правилник, нито този форум като Комисия, нито дори Парламента на база на каквато и да е информация не са упълномощени да правят историческа оценка на събития, още повече в ретроспективен план, от дистанцията на времето. Имайки предвид, че това са много деликатни теми и особено мнението на Министерството на външните работи, че приемането на евентуално такива теми в дневния ред на обществото би довело до сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.

И най-важното, върху което Ви моля да обърнете внимание, колеги, такива решения с национално, бих казал геополитическо значение, може би трябва да бъдат предшествани първо от, ако не обществен, то поне исторически консенсус и тогава да ги дебатираме. Още повече, току-що прочетох становището на Министерството на външните работи, което е на същото мнение, че може би особено третата тема би трябвало да се дискутира в този план и тогава да вземем решение.

Другото, което правя като формално предложение, моля да бъде гласувано това мое предложение.

Йордан Бакалов: Има ли обратно процедурно предложение?

Който е за отпадане на т. 2 и т. 3 от дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Отхвърля се предложението за отпадане на точките от дневния ред.

==================================================================================================================================================

По първа точка - Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Ще дам думата да представителя на Министерството на външните работи да представи становището на министерството. Г-н Димитров, имате думата.

Златко Димитров:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Вие имате на разположение становището, изготвено от Министерството на външните работи по Проекта на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи. Вероятно не е необходимо да го чета. Предпочитам да се спра на основните моменти в становището на министерството.

На първо място, функционира смесена комисия между правителствата на двете държави по нерешените въпроси. Тя заседава във формат четири работни групи. Най-голямата по брой на експерти, а най-вероятно и по брой на отделни въпроси, които тази група разглежда, това е групата, която се занимава с имуществени и социални въпроси. Последното заседание се проведе през м. май миналата година. Налице са имуществени претенции и от едната и от другата страна. Позицията на България е ясна, а именно целта е да се постигне справедливо и адекватно обезщетение на наследниците на бежанците, съответно от Одринска Тракия.

На второ място, бих отбелязал въпроса, който е свързан с различно тълкуване на Ангорския договор и по-специално на един протокол към него. Тълкуването на турската страна е, че въпросът с имуществените права на преселниците е изцяло уреден. Същевременно позицията на България е друга. Поддържаме и продължаваме да заявяваме, че всички претенции, които са били предявявани и осъществявани в миналото се обосновават на исторически, правни и политически и други аргументи.

На трето място бих отбелязал, че се извършва съществена работа по систематизиране, събиране и обобщаване на налични документи. Тук е председателят на Държавна агенция „Архиви” и по този въпрос проф. Бакалов е много по-компетентен.

На последно място, като заключение на становището на Министерството на външните работи, ще кажа, че не е необходимо да бъде приеман подобен проект на решение, защото изпълнителната власт в лицето на Министерството на външните работи, продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции на Република България. Този въпрос е бил поставен, както е известно и от министър-председателя по време на неговото посещение преди няколко дни в Република Турция.

Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов: Благодаря ви. Сега искам да се извиня на всички и на вносителя, че първо трябваше да дам думата на вносителя на проекторешението. Проф.Станилов ще ме извини, предполагам. Имате думата, проф. Станилов, като вносител.

Проф. Станислав Станилов: С няколко думи искам да кажа на народните представители, членове на почитаемата комисия, че въпросът за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи в миналото Народно събрание беше поставян пет пъти. Беше обсъждан три пъти. Не беше отхвърлян, не беше отрицаван, както и не е отрицаван по смисъла на тези документи, които имаме тук.

Въпросът е в това, че в миналото Народно събрание правителството постоянно обещаваше, че ще урежда тези въпроси, че ще сформира комисии, съответно работни групи и ще се работи и накрая едва през последната година г-н Станишев ми съобщи лично, понеже те бяха предизвиквани от лични мои питания към него, че най-сетне е сформирана комисия, която започва да работи и мандатът изтече.

Ние от Атака смятаме, че трябва да се вземат в края на краищата решителни мерки и становището, което е дало Министерството на външните работи ме удивлява със следното. Има подписан Ангорски договор, който няма нито обратна връзка, нито има право някой да го денонсира. Република Турция е признала този договор, че трябва да го плати и в анекса към него се казва, че ще го плати. Сега изведнъж се поставят съвършено други въпроси. Горе-долу познавам турската външна политика. Тя има един много хубав за Турция принцип, да осъществява турските национални интереси, да отрича, да отказва, докато накрая всичко изтече в канала. За себе си Република Турция, нейното правителство и обществото са прави. Те защитават собствените си интереси. Питам аз ние как защитаваме нашите, след като казваме така:

Не е необходимо да се разглежда проекта за решение и да бъде прието, защото Министерството на външните работи продължава да полага настойчиви усилия за уреждане на имуществените претенции. Актът на Народното събрание е едно, а полагането на усилия е съвсем друго. Актът на Народното събрание усилва задълженията по Конституция на правителството да урежда тези въпроси.

Това е нашето мнение. Затова сме го внесли и ще продължаваме да го внасяме постоянно и да държим на вниманието на българското общество всичко това. Защото всички партии, които тръгнат към властта и които отиват на избори, обещават, че точно този въпрос ще бъде поставен, разгледан, защитаван и т.н. и до ден днешен – 20 години, нищо не се прави.

Това по този документ.

Йордан Бакалов: Благодаря. Проф. Бакалов, ще вземете ли отношение? Заповядайте.

Проф. Георги Бакалов:

Г-н Председател,

Уважаеми народни представители,

С оглед на обществения интерес и на задачите, които са ни поставени от правителството, това е една от приоритетните задачи на Агенцията. Много хора работят по тези проблеми. Мога да съобщя, че досега са поискали данни от нашия архив за имущество в Република Турция 8 хиляди семейства. Ние притежаваме данни за още 51 хиляди души. Това е, което стои като наличности при нас. Разбира се, част от най-важните документи са във Вилаетския архив в Истанбул, където по досегашната практика частни лица могат да организират проверка и да изискват копия от тези документи там. Въпрос на договорка в бъдеще е ние да поискаме, разбира се със съдействието на правителството, достъп до този архив и да си направим ксерокопия, които да бъдат в услуга на нашите граждани.

Това, което се коментира, за близо 800 хиляди души, ние не се наемаме да твърдим, че има толкова много хора, които биха искали да получат като наследници тези документи. Въпросът е, че освен Държавна агенция „Архиви”, към тази задача трябва да се включат и други държавни ведомства, като Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. Те си имат свои архиви, имат си база данни, които при решение на правителството, биха могли да координират с нашите възможности и така да улесним още повече обема на тази задача.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов, заповядайте.

Александър Радославов:

Г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми гости,

Аз мисля, че на базата на тази подробна справка, която ни се дава от Министерството на външните работи и от устните разяснения на проф. Бакалов, мисля че в момента искането на колегите от Атака образно казано е чукане на отворена врата. Искам да обърна внимание, че това не е било само въпрос на правителството, а и на президентите – нашият президент е бил ангажиран и фактически тук пише, че декември 2008 г. на среща е имало такава договореност между президентите на двете страни. След което въз основа на това с решение на Министерския съвет от март 2009 г. е създадена Смесена експертна комисия по нерешените въпроси между България и Турция и на 18 май 2009 г. се провежда първата среща. В крайна сметка в това становище на Министерството на външните работи се вижда, че се защитават в пълен обем всичките претенции, които основателно ги имат нашите изселници, изгнаници и техните наследници.

Аз не виждам с какво Народното събрание да задължава правителството. Просто правителството прави всичко възможно да решат въпросите по един взаимен начин за двете страни. Струва ми се, че не е логично парламентът какво да направи – да ги накара да тичат като спринтьори по пистата, евентуално ако могат да предрешат нещата.

Не съм съгласен, колега проф. Станилов, недейте да излиза така, че едва ли не само партия „Атака” милее за интересите на тракийските българи, че едва ли не всички други политически партии си затварят очите. Това абсолютно не е вярно. И не ставайте по-големи светци от Папата, защото единствено тракийските българи се борят за това преди да са създадени ред от тези партии, които са в българския парламент след 1989 г. Това се е поддържало и от предишни правителства и преди Девети септември. Това че не се постига успех, не може да е на вниманието на правителството, което е от 7 месеца и в срок от три месеца да реши въпроса.

Аз лично смятам, позовавайки се на позицията на Министерството на външните работи, че се прави всичко възможно от сегашната изпълнителна власт и вярвам, че каквото може като двустранни контакти между групите за приятелство между българския парламент и турския парламент и всички други канали, които съществуват, но да задължаваме правителството за това, което то върши де факто, мисля, че не е състоятелно. Аз лично не мога да подкрепя такъв проект на решение.

Йордан Бакалов: Благодаря. Г-жа Симеонова.

Красимира Симеонова:

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми гости,

Колеги, аз смятам, че всички ние сме тук, за да потвърдим това, че искаме защита на интересите на всички българи, независимо къде живеят те. Предвид това, което чухме от становището на Министерството на външните работи, а и това, което изрази проф. Бакалов, аз смятам, че се прави всичко възможно, за да може този проблем да бъде решен.

Мисля, че ние трябва да изчакаме нашето правителство, за да се разреши проблемът на ниво правителства и това да не е причина за политическо говорене и увреждане на двустранните отношения между България и Турция.

Моето мнение е, че трябва да се въздържим от такива крайни решения.

Йордан Бакалов: Други изказвания. Заповядайте.

Юнал Лютфи:

Г-н Председател,

Уважаеми гости и колеги,

Дневният ред на нашата комисия е с доста деликатни точки. Искам малко да се върна назад, това което направи и проф. Станилов в своите уводни слова.

Темата за обезщетяване на българските бежанци от Тракия е една тема, която наистина занимава Турция и България в продължение на 60 години – от Освобождаването – от 1925 г. Тук е и проф. Бакалов и може да потвърди. Превратностите на историята, това че тук е било империя, е една историческа реалност. В тази империя са били и други държави, включително и България. Неминуемо след освобождаването и създаването на суверени независими държави остават да висят подобни въпроси за имотите и за тяхното обезщетяване. Няма нито един народен представител, член на тази комисия, който не би желал нашите бежанци от Източна Тракия да получат своите обезщетения за имотите си. Това е историческа реалност. Те са напуснали своите огнища и са били принудени да живеят тук. Това са събития, които са станали далече във времето.

Всъщност базата на която трябва да се стъпи е Ангорски договор от 1925 г. Пример в това отношение дава договорът между Башев и Чаглаянгил от 1966 г. и след това всички правителства. И никак не е лесно да се намери, както препоръчва и външно министерство, едно справедливо и балансирано решение на този проблем. И аз съм убеден, защото само преди седмица премиерът Бойко Борисов, ясно и недвусмислено постави пред турската страна, че правителството ще направи всичко необходимо реално, за да се намери бързо решение на този проблем и пак повтарям, балансирано решение, както е записано в становището на Министерството на външните работи, което никак не е лесно. Колеги, дипломацията е тежка работа, трудна и деликатна работа е и едно решение, колеги, обърнете внимание, решенията приети от Народното събрание имат силата на закон. Така се, според мен, нека да оставим на Смесената българо-турска комисия с четирите подкомисии, от които едната е специализирана само по този въпрос как да бъдат обезвъзмездени българските бежанци от 1912 и 1913 г. И наистина бавно и последователно да постигнат решение на проблема. Аз съм убеден, че това правителство наистина ще постигне резултат. И ако ние избързаме и аз съм против приемането на подобно решение от българския парламент, не само за това, че можем да влошим взаимоотношенията между България и Турция и ще падне сянка, защото нека да не забравяме, че ние сме партньори в НАТО. Ние см в много добри взаимоотношения с Република Турция. Ние нямаме нерешени проблеми. Ние имаме спорни проблеми, но нямаме фактически нерешени проблеми.

Аз смятам, че един такъв прибързан акт от страна на българския парламент не само, че няма да има полза нашата държава в посока на търсене на решение, но наистина може да доведе до излишно, с нищо не оправдано евентуално влошаване на отношенията. Аз предлагам комисията да отхвърли това предложение за решение на колегите от Атака. Благодаря.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.

Аспарух Стаменов:

Уважаеми г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми г-н Станилов,

Аз искам малко в конкретиката да вляза и разбирам, че размерът на обезщетението, което от българска страна ще бъде предявено към турската страна, както и обратното в точния размер ще бъде в резултат от работата на тази комисия или на тези комисии, които ще бъдат създадени от българска и от турска страна. Но все пак бихте ли казали на този етап в приблизителен размер какъв е финансовият израз и това, което българската страна би поискала. И това включва обезщетение само за материално претърпени щети или и за нематериални претърпени щети. Благодаря ви.

Проф. Станислав Станилов: Не е изчислено това още. В общественото пространство има някаква минимална сума от 10 милиарда долара, в което влизат не само цените на имотите, къщи, лозя, градини и пр., а влизат и така наречените пропуснати ползи, в които влиза цял пакет икономически параметри.

Ние не смятаме, че това е точната цифра. Може да е по-малко, може и да е повече. Ние поставяме този въпрос по една проста причина. Тук се чуха думи за системно, бавно, постепенно и пр. По-бавно от 60 години, повече от половин век обсъждане на този въпрос, аз не виждам какво по-бавно може да има.

Второ, твърдението, че ние чукаме на отворена врата също е невалидно, тъй като миналото правителство държеше вратата постоянно отворена и през нея не можеше да се мине. Решението е взето едва на края на мандата да се създаде комисия.

Трето, това наше предложение за решение на Народното събрание е направено, за да задължи евентуално правителството да действа по-енергично и то е внесено не сега, а точно в първия ден от работата на Народното събрание. Т.е. то изпреварваше събитията и ние смятаме, че това което се твърди, че е постигнато е и резултат от престоя на нашето предложение в Народното събрание.

Тук искам още да каже, че не става дума за неустановени неща. Този дълг е признат с валиден договор и анекс към него. Т.е. турската страна е признала, че този дълг съществува. Сега трябва да бъде оспорен явно Ангорският договор като невалиден, за да се отказва да бъде платен дълга и срещу него да се предявяват претенции. Това е същността на правния казус по този въпрос и за това сме го внесли.

А по въпроса дали аз съм по-голям католик от Папата, това ще го реши българският народ и историята.

Йордан Бакалов:

Други изказвания. Заповядайте.

Тунчер Кърджалиев: Благодаря, г-н Председател.

Колеги, аз също няма да подкрепя това проекторешение, но не заради това, че няма съдържание и че този казус най-сетне не трябва да бъде финализиран, а в продължение на думите на г-н Радославов, просто не е актуално инициирането и то с такова категорично „Народното събрание реши: възлага на българското правителство да пристъпи” и т.н.

Обръщам ви внимание и върху още три неща, които ми направиха впечатление в проекторешението:

Първо, г-н Станилов, в проекторешението и особено в мотивите има две неща, които меко казано ме притесняват – два израза. Първото е, че водещ принцип на турската външна политика е бил „утре-бавно-никога”. Това меко казано, според мен, е обидна квалификация и сарказмът е неуместен. Това е официален документ и както каза г-н Юнал Лютфи той е с правния статут на закон.

Второто, още по-красноречиво, Турция е определена, независимо коя е държавата всъщност, като една безотговорна държава. Това е също, меко казано, израз на лоша дипломатическа практика. В такива документи точно такива изрази и квалификации не трябва да се правят. Най-малкото не е наша работа това.

По същество по отношение на самия казус позицията на Министерството на външните работи е най-красноречива и подробна по отношение на решаването на този казус. Там са изразени, поне в старата консултация с министъра на външните работи, очертани са принципните различия между двете страни, упомената е убедеността, че нашата страна трябва безотказно да поддържа всички осем претенции, които са изредени, така че най-малкото не е актуално този въпрос да го издигаме по този начин и да го разглеждаме в пленарно заседание и дори в комисия.

Освен това ви обръщам внимание на финала и върху друго нещо, също деликатна тема, която ми направи впечатление, отношението към въпроса от страна на правителството и особено на премиера. На 30-ти януари, доколкото се сещам, г-н Председателят беше в официалната делегация, се води диалог, включително номер едно тема беше точно тази и някакви принципни споразумения между двамата премиери се постигнаха. Премиерът вероятно няма да одобри и хареса стила, с който се предлага решението, доколкото го познавам. Повелите към него и правителството в императивен характер не са много по вкуса. Имам предвид, че предложението е за Народното събрание да принуди правителството да направи смела крачка по открития въпрос и решението, което още веднъж ще цитирам, е възлага на българското правителство и т.н.

С оглед на тези посочени причини аз мисля, че не е удачно да приемем този проект за решение. Благодаря.

Йордан Бакалов: Благодаря. Друг желаещ да се изкаже. Заповядайте.

Борислав Стоянов: Аз съвсем накратко ще споделя, че от почти всички изказали се дотук против приемането на това решение минава като червена нишка една идея, която мен доста ме озадачава. Излиза, че тъй като това е някаква деликатна тема не е работа на тази комисия, а също така и Народното събрание да се занимава. Това поне на мен ми звучи доста странно. Тогава дайте да направим един списък на темите, които са деликатни и да не ги пипаме ние народните представители, а по тези които не са деликатни, да водим дебати в Народното събрание.

Йордан Бакалов: Друг иска ли думата? Заповядайте, проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов: Тук се направиха няколко бележки върху езика, който ние използваме в проекторешението. Отговорна държава е тази, която спазва подписаните от нея договори. Тази държава, която не спазва подписаните от нея договори, се нарича безотговорна държава. Така че аз не смятам, че трябва да се държи някакъв деликатен език. Или защитаваме българските интереси от определена позиция, или не ги защитаваме.

А това, че сме нарекли Турция безотговорна държава, ние имаме сериозен аргумент – Ангорският договор, сключен преди 60 години до ден днешен никакво изпълнение и срещу него на днешния ден се предявяват претенции. Като се отрича един такъв договор, се престъпва отговорността. Кой носи отговорност за този договор? Онзи, който го е подписал. Този, който не го изпълнява и го отрича след като го е подписал, как се нарича? Безотговорен. Защо трябва да говорим тук върху лексиката. От тази лексика аз мога да извадя още куп неща.

Йордан Бакалов: Други изказвания? Ако няма, аз ще кажа накрая няколко думи.

Първото, с което искам към всички колеги да се обърна е, че тук все пак е български парламент и това, че някой има определено мнение по някои въпроси, няма лошо. Много естествено е, че няма как да ни съвпадат мненията. Но това не означава, че все пак не трябва да се държим колегиално един към друг. И с оглед на това, че сме в българския парламент и сме български политици е хубаво да отстояваме и българските интереси. А това, че в момента има едно такова искане със силата на решение, аз не напразно около 6 месеца задържах нещата, защото през това време трябваше отговорните институции да си подготвят становищата и да запознаят самият мен по всеки един въпрос, който днес ще разглеждаме.

Завършвайки, всеки е свободен да гласува така както го намира за себе си – дали със сърцето, дали с разума си, това е избор на всеки един народен представител. Но определено мога да кажа, че аз лично не виждам кой знае какви притеснения в това, че примерно може да се подкрепи едно такова решение. По-скоро притесненията са, че явно има доста сериозни разминавания в това, което чувам от проф. Бакалов, от тези, които в момента имат документи и тези, които евентуално ще искат и ще искат да участват за получаване на такива обезщетения. Защото от 8 хиляди до 50 хиляди разликата е някъде около близо 7 пъти. Явно по този въпрос трябва още доста да се поработи. Дано тази комисия, която е сформирана между двете правителства, да съумее по-бързо да придвижи решението на въпроса. Защото това решение стои, както за българската страна, така и за турската страна. Знаете, че има и едно тълкуване на Европейската комисия. Там не се казва задължително, но така или иначе трябва да се уреди този въпрос. Това че българският парламент го разглежда в момента няма нищо страшно.

Ако няма други изказвания, да ви предложа проекта на решение и да гласуваме.

Днес, 04.02.2010 г., на заседанието си Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите реши:

Възлага на българското правителство да пристъпи към уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийските българи, като използва всички намиращи се в негово разположение възможности и средства.

Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Който е против? Трима „против”. Който се въздържа? Седем „въздържали се”.

Не се приема решението.

Следва продължение

Големи интереси, свързани със седемцифрени суми и печалби стоят в дъното на планираното покушение над Юри Галев, научи „Хроники” от свои източници от Самоков.

Според друг източник, причина за стрелбата по Галев бил стар случай, като целта на покушението била убийство, а не предупреждание.

47-годишният Юри Галев, президент на ФК „Рилски спортист” и бивш общински съветник в Самоков, бе прострелян с пет куршума в неделя рано сутринта, на пътя между Боровец и село Бели Искър. Докаран рано сутринта в неделя в „Пирогов”, Галев е претърпял две няколкочасови хирургична и травматологична, животоспасяващи операции и все още е с опасност за живота, като е включен на командно дишане в Централна реанимация, съобщиха от Институт „Пирогов”. Според министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов инцидентът е станал в събота срещу неделя, след почерпка на Галев с приятели. По пътя между Боровец и Бели Искър, автомобилът на Галев е бил подложен на картечни откоси, при което са били ранени както Галев така и шофьорът му.

Президентът на ФК „Рилски спортист” и бивш общински съветник от „Атака” има криминално досие, като последният случай, в който имаше проблеми с органите на реда, беше от февруари тази година.

"Виждате какво се случва и с обикновените хора, никой не е застрахован. Аз не следя живота на бившия си съпруг, не знам с какво се занимава. Доколкото знам се занимава с футбол, има цех за мебели и ресторант на Боровец. Има наследствени имоти, никога не е правил заменки. Не ходеше с охрана, защото не очакваше покушение", каза бившата съпруга на Галев Елизабет Михайлова.

Простреляният е с много регистрации в полицията за различни закононарушения: хулигански прояви по време на мач, дознание за кражба с превозно средство, задържане от органите на реда за организиране на отвличане на територията на Трето РУ, арест в началото на февруари тази година, след участие в побой над двама души на станция на седалковия лифт в Боровец. Въпреки това досие, Прокуратурата е искала мерки за задържане, но досега Галев не е бил осъждан. Галев се е водил като общински съветник на „Атака” до преди два месеца, когато след едно от задържанията, при побой над двама служители на лифта, „Атака” се е разграничила от него.

„Пътят между курорта „Боровец” и с. Бели Искър е затворен”, съобщиха от пресцентъра на МВР. Причината за затворената пътна отсечка е провеждането на повторен оглед на мястото на произшествието с Юри Галев. Криминалисти извършват редица следствени и процесуални действия. В работата им се е включил и наблюдаващ прокурор. В Районно управление-Самоков се извършва и пореден оглед на автомобила, с който е пътувал Юри Галев.

Сигналът за стрелбата е бил подаден от съпругата на шофьора на Галев, като до понеделник следобяд са били разпитани 11 души, стана ясно от „Агенция „Фокус”.

Миналата година също е имало стрелба по Галев от засада е съобщил за „Фокус” директорът на Софийската дирекция на МВР, комисар Пламен Василев. Според разследващите стрелецът е бил без превозно средство, легнал е на удобно, закрито място и е стрелял в мига, когато колата на Галев влязла в обозрението му.

„Факт е, че прокуратурата четири пъти е искала мярка „задържане под стража” за г-н Юри Галев от 1995 година насам. Няма служба, която да не е работила по г-н Галев и да имаме условни присъди, някак си не ми звучи добре. Това каза главният секретар на МВР, Калин Георгиев, в интервю за предаването на Нова телевизия „На четири очи”.

„По него е стреляно с автоматично оръжие и се надявам, че няма да стигнем до момента, в който по него ще стрелят с гранатомет или ще извадят танк”, добави още Георгиев. По думите му това, което е свършено от органите на МВР, не е малко...

Версиите, по които се работи в момента са от бизнесинтереси, до разправа за минало прегрешение.

„Работи се по всички възможни версии по случая с Юри Галев, каза пред журналисти вътрешният министър Цветан Цветанов, цитиран от репортер на Агенция „Фокус”. По думите на министъра, в дейността на Юри Галев е била застъпена „цялата палитра от Наказателния кодекс – стрелби, рекет, изнудвания, побой, отвличане, кражба на автомобил”.

Парадоксът е, че ако Галев кандидатства за работа, то след справка ще излезе, че не е осъждан. Министърът каза, че от партия „Атака” са се разграничили от Галев още при инцидента в курорта „Боровец” през зимата.

„Това е уродливият начин да влезеш в политиката, прикривайки се, през дадени партии да станеш общински съветник”, каза Цветанов.

По последни данни, лекари от „Пирогов” смятат, че ще се наложат още няколко операции в близките дни.

След стрелбата по колата на Юри Галев, той е карал автомобила няколко километра, със спукани гуми, разбита от стрелбата предница и с пет куршума в тялото си до Бели Искър, за да намери помощ – съобщиха от полицията в Самоков. Този факт все още не е потвърден от нито един друг източник.

Информационна агенция „Блиц” съобщи, че полицията проявила изненадващо нехайство, като оставила колата на улицата и приятели на Галев я прибрали оттам.

„Българин да се наричам

първа радост е за мене!...”

Цар да си, циганин да се наричаш, Спаска Митрова да си, все е по-добре отколкото да си българин. Ако си наследник на цар – идваш, поемаш държавата като републиканец и партиец и всичко, което си си мечтал като малък, всичко, за което си сънувал – се превръща в действителност. Даже да кажеш пред Кеворкян, че никога не би поискал имоти, земи и гори – след това като премиер вземаш, вземаш и сечеш, продаваш, вземаш двойно, но не връщаш. Наследник на цар да си в България!

{youtube}pYk-kKFjZ74{/youtube}

Или Спаска Митрова да си в родината: взема те под крилото си атакистът в Европейския парламент и внуче на Радой Ралин! Само, защото имаш българско самосъзнание и отиваш да работиш в Брюксел! Може в родината милиони българи, образовани, говорещи чужди езици да търсят работа, но казал ли си от Скопие, че си с „българско самосъзнание”, ставаш си съветник в европарламента и няма шест-пет!

Ето каза, че е българка Митрова, а ние тук какво казваме, че сме ескимоси ли, та младият Д. Стоянов ни подминава като министър Дянков социално слаби?

Спаска признала българския си произход и затова Стоянов й подал ръка за помощ! А ние, които сме осмо коляно с доказан български произход – седим и чакаме да ни подаде някой ръка и така ни се схващат крайниците - от очакване.

Спаска Митрова се развела – у нас разведени под път и над път, но Стоянов не ги води в Брюксел, за да им спазва човешките права в обединена Европа!

Като гледам и слушам какво се случва със Спаска Митрова – бледият спомен за митингите в защита на Анжела Дейвис от епохата на тоталитаризма - направо са си едно нищо!

Ако си Спаска Митрова, на свиждане с детето се явяваш с български депутат. Ако си Тодор Василев от Асеновград, изтръгват ти двете деца от майка полякиня, с полиция, полският посланик отваря коридор за извеждане на децата ти в Полша и ти оставаш със снимките и спомените от децата си! Няма депутат от Атака, няма Брюксел, няма работа като евросъветник! Може в паспорта ти да пише българин, остава ти да си вадиш личната карта от време на време и да си прочиташ какъв си се родил – и да псуваш, да псуваш на депутати, че на майка и жени от родата е грозно.

Може да си с българско самосъзнание, може насън да те бутнат да рецитираш „Аз съм българче!” на дядо Вазов – и какво от това? Рецитирай си, като си нямаш по-важна работа! Демокрацията донесе разделението на три степени:

да си българче,

да си по българче,

да си най-... извинете! За най- определението е

да си Спаска Митрова.

Може да си с българско самосъзнание, без да го съзнаваш, може да си с българско съзнание, даже ако изпаднеш в несвяст от глад, недоимък, безработица – важното е да си „Спаска Митрова с българско самосъзнание”! Това е след по-, по- най-българското самосъзнание!

А Спаска Митрова ли си – тогава се явява на бял кон Димитър Стоянов от Атака и те спасява с работа в Европейския парламент! Като едно европейско Бюро по труда се явява Стоянов! Да му се ненадяваш...

Я да беше рекъл някой от стотици хилядите безработни млади българи с по две-три магистратури, с по 5-6 чужди езика да отиде при Стоянов и да поиска да го съветва – тогава щеше да стане каквото щеше да стане! За да вземе съветник с две-три магистратури и 5-6 чужди езика младият атакист, трябваше да го комбинира и с преводач, който да му превежда и обяснява за какво иде реч в Брюксел.

Но да оставим внучето на моя споминал се приятел Радой Ралин и да се пренесем в софийското Рио де Жанейро – носещо от едно време борческото „Красна поляна”.

Със спонтанен сутрешен митинг на 28 юни заранта, няколко катуна цигани крещяха в микрофона на безкрайно добронамерената и тежко въоръжена с етнотърпимост, репортерка от Нова телевизия, Екатерина Анева.

Поводът е: решение на Столична община да се разрушат блоковете в „Красна поляна” като опасни за обитателите и живеещите там, да се преместят в казарми.

Разярена циганка се нахвърли върху човека от ВМРО с крясъци:

- Ти кой си! Имаш ли пари, а? Имаш ли пари, бе! Кой си те, бе! Трима цигани я отместват с усилия от човека на Каракачанов, поради липса на кулокран.

Млад циганин извисява глас над катуна:

-        Господин Диков, кога разбрахте, че тези сгради са опасни за живеене! Ние живеем тук от 20 години! Искаме да знаем какво ще построите тук! Може ли да Ви покажем приюта за милиони, приюта от милиони, с дограма, ремонтиран отсреща, а? От общината!

Някакъв отговорник за етносите в общината, загрижен за оцеляването си в тълпите избира да е дипломатичен:

-        Не може така да се преместят тези хора оттука! - Пилат Понтийски е слаба ракия в сравнение с общинаря. Тълпата ръкопляска, вика „Браво!”, циганките го дърпат за дрехите от радост! А, а, да го разопаковат!

Друг циганин от катуна, /явно ролите са раздадени предварително/ се обръща към човека от ВМРО, представя се за общински съветник в Ихтиман:

-        А, ти колко пари ще вземеш комисионни от земята тука, а! Искам да знам колко пари ще вземеш от земята! Младежът на Каракачанов се глътва за момент езика. Ихтиманецът не се е мокрил на чешмата от първи май, не е ползвал и бръснач, явно там са на сух режим...

Главният архитект, регистрирал присъствие в скандала се изнизва като мокра връв... напразно Екатерина Анева го търси и призовава от микрофона да се обади.

-        Ако трябва, ние ще си защитаваме всички права като граждани – нарежда гласовит циганин. Ако трябва – война ще стане!

-        Ами ако падне нещо и нарани някой от вас? – прави опит да попита Анева, надвиквайки за десетки от секундата циганския хор. Ами този мухъл! Това е опасно за вашето здраве!

-        Слушай, не става въпрос за здраве! Мухъла ще му ударим една боя и готово! Тук не става въпрос за здраве! Става въпрос за интереси – тук някой иска да продаде това място...

-        Дайте ни по-годни жилища! Дайте ни по-годни жилища! – вика циганин, като че ли е ударник по трудов стаж и първенец по внесени данъци!

-        Нема ли да вземат проценти от земята, а?

-        Тука е най-хубавото място в София!

-        Държавата е длъжна да ни даде! Питайте ги колко ремонти са правили в последните 20 години!

-        Аз живея тука от 50 години – надвиква тълпата 20-годишен циганин – Що не са правили ремонти толкова време?

-        Последните 20 години колко ремонта са правени... гласът на циганина се губи в общата глъч. – Чакайте малко, бе, чакай да питам сега – скарва се на останалите цигани говорителят им.

-        А казармата какво ще бъде, бе друже! Колко български семейства ще има в казармите? – вика циганин. Колко български семейства ще има!

Включва се тежката артилерия от циганки и мъжете цигани отстъпват безропотно:

-        Какви казарми, бе! Какви казарми! Как ще ходиме на работа! – извисява глас циганка, която до преди малко недоволстваше, че е безработна.

-        Как ще пътуваме от тези казарми?

-   Наш’те деца къде ще учат, къде ще ходят на ясла?

-  Тепърва ще се учиме как да живееме! Аз съм коренячка софиянка, как ще пътувам от казармите?

-  Тука си оставаме и никой нема да мърда оттука – заповядва циганин и тълпата се събира в компактна маса.

Хиляди цигански семейства са готови да излязат на улицата и да протестират. Да е чул или видял някой на улицата хиляди български семейства да протестират, че се им затворили кранчето, или са им свалили бушона? Няма как да видите!

Ако не мине номера с „българското самосъзнание” ще пробвам вариант „Б”:

Циганин да се наричам... няма да уча, да работя, не плащам осигуровки, данъци, сметки за ток парно, вода. Няма домова книга, няма регистрациии, и ще живея, където ми душа иска – на чужда земя, в чужди жилища – ще се самонастанявам, ще сезирам Страсбург за нарушени права... Ще си се возя на градски и извънградски транспорт без пари – да не би някой да ми посегне да ме глоби?

Циганин да се наричам..., а не като българите – да уча, да търся работа, да работя, да плащам осигуровки, да плащам данъци, да живея в собствено жилище или под наем, да си плащам редовно сметки за ток, парно, вода.

Циганин да се наричам и... няма съдия-изпълнител, няма инкасатори, няма прекъсване на тока, няма проверки с какви пари живея...

Пускам малки циганета да държат юздите на коня в движението в центъра на европейска София – да се учат от сега!

Циганин да се наричам...

Ще пратя децата да си играят, да мятат камъни по влаковете, а спрат ли някоя композиция – живот ще падне, и стока, и кинти!

Циганин да се наричам... виетнамските общежития били много стари и опасни - експлоатационният им срок бил изтекъл преди 20 години, и какво? Да не би да съм българче, с българско самосъзнание – та да треперя от насилствено изнасяне със съдия – изпълнител и полиция? Да не би да ме арестуват – къде ти! Върви приказка, че арестите са пълни и няма място, нямат и пари, за да хранят задържаните!

Циганин да се наричам...

- Ще направим един запис и ще го пратим в Страсбург – заканва се циганин пред камерата на оператора на Нова телевизия, на новите обстоятелства за преместването на циганските семейства от опасните жилища в „Красна поляна”.

Имат ли настанителни заповеди циганите? Имат ли собственост в блоковете, предназначени за събаряне като опасни? А кой ще им търси отговорност, нали ще се явят с камера и ще запишат разговора за Страсбург?

Циганин да се наричам...

-        Да не сме войници да ни местят?

-        Да ни дават жилища! И ние искаме да имаме жилища като българите – по 4-5 апартамента! – вика момче от циганските жилища преди завоя за Банкя. Там на барака се броят по 8 до 10 сателитни чинии.

-        И ние сме хора, не сме кучета! Забравени сме от Бога тука – недоволства циганка, затова, че от 10 години са с изтекли настанителни заповеди.

Циганин да се наричам... като не са ме родили цар.

Циганин да се наричам, като не съм Спаска Митрова...

Днес, на 10 юни със сигурност може да се каже, че Бойко Борисов си уреди да не мине вотът на недоверие. Как се стигна до тази тиха победа?

В началото стои въпросът: имаше ли условия за преврат около 9 юни 2011, или да?

Датата 9 юни се свързва с преврат в българската история, имам в предвид годината 1923, когато се случва държавен преврат в Царство България и събитията обръщат с краката нагоре много уж сигурни фактори...

В 2011 година в държавата се случи нещо подобно, но то бе поредица от не очаквани събития и те останаха някак в сянка – тепърва ще усетим.

Дали случилото се около 9 юни 2011 година е някакъв преврат, или иде реч само за пренареждане на фигурите и бъдещите им роли и задачи, също предстои да научим, видим, чуем и четем.

Погледнато формално, в основата на всичко случващо се напоследък са изборите – две в едно, за президент и местни. Противно на схващанията, боричканията и напъните около тези предстоящи избори ще спомена нещо интересно:

Във всяка друга държава електоралната особеност на избирателите, свързана с тяхното социално-икономическо състояние и перспективи би направила бъдещия вот лесен и безпроблемен.

При над 1 милион безработни, при над 2 милиона пенсионери, при 2,5 милиона здравнонеосигурени българи – какъв проблем е да се спечелят едни бъдещи избори!

Повече от половината български граждани, имащи правото да гласуват всяка една политическа сила с добра стратегическа платформа без проблем би спечелила вота.

Но, както беше казал вождът на пролетарската революция Владимир Улянов: „...ситуацията е такава, че едните не искат, а другите – не могат”.

В България положението е подобно: управляващите не искат и няма да повишат пенсии, заплати, защото разчитат на липсата на интерес, овчедушието, и примирението на тези компактни групи от населението.

Едно гражданство, което се тълпи със стотици хиляди да целува икона и стои в къщи при повишение на цените на храни, горива, ток, парно, вода и прочие – е благодарен фактор правителство като това на ГЕРБ да не прави нищо за подобряване на социално-икономическото му положение.

А точно на това разчита и с това си служи вицепремиерът Симеон Дянков, когато експериментира: дава пари за спортни зали, за бъдещи състезания, а не дава пари на едва оцеляващите безработни, пенсионери и хора, лишени от възможността да се лекуват. Точно това развърза ръцете на Дянков, за да мести от частни пенсионни фондове милиони и въпреки решението на Конституционния съд – да не ги връща!

Но да започваме:

В началото бе една грама от Уикилийкс, която бе показано ъгълче на жълт картон от американските приятели. Вечерта на излизането на въпросната грама, написана от уважавания посленик Байърли, Борисов изпадна в мрачно настроение, а Уорлик са спотаи и нито отрече написаното в грамата, нито защити премиера като каже, че е станала грешка. Но грешката бе вярна – Някой Отнякъде даде на Борисов да се разбере, че:

Трябва да намали устрема си по приключване на съвместните енергийни проекти с Русия;

Трябва да се обърне към САЩ и да им даде зелена улица в българската енергетика;

Трябва окончателно и незабавно да скъса с Волен Сидеров като за целта, американски „приятели” по свои канали ще осигурят на Борисов подкрепа в парламента от десни партии!

Това беше на първо време и Борисов вдигна бялото знаме...

Като първа крачка в тази посока - Посолството на САЩ излезе с изявление по повод на публикуваните предполагаеми класифицирани материали. В изявлението се посочва: „Въпреки, че Посолството не може да коментира съдържанието на предполагаемите класифицирани материали, за които се твърди, че са изтекли, ние бихме искали да подчертаем, че САЩ и България имат отлични отношения и че високото ниво на нашето двустранно сътрудничество говори само по себе. Важно е да се има предвид, че дипломатическите телеграми често са предварителни и непълни външнополитически анализи и не трябва да се разглеждат като официални позиции на американската външна политика”.

Втората стъпка бе направена видно и в българския парламент, като лично посланик Джеймс Уорлик отиде, за да даде рамо и конкретна подкрепа на Борисов, но... след като от трибуната той се ангажира с американско икономическо присъствие!

Самият Борисов излезе с вдигната глава, уведомен какво предстои – ето какво прозвуча от трибуната на парламента, макар и по въпрос на тема антикомунизъм:

{edocs}vot-1.doc,600,400,link{/edocs}

Благодаря на американския посланик за подкрепата! /Ръкопляскания от балкона, където и Уорлик, и от залата, където депутатите от ГЕРБ са се изправили на крака и го аплодират, като че ли е обществено значима личност! – бел. Л. М./.

Един ден в неведение и тревоги на Борисов и всички българо-американски проблеми са изгладени, подписани, прошнуровани...

След този знак, който заради гъвкавостта на Борисов отложи свалянето му или слизането му от властта събитията продължиха:

Меглена Кунева обяви, че се кандидатира за президент!

Назначение на семейна приятелка на Цветанов за председател на Софийски градски съд предизвика четири оставки;

Волен бе успокоен с обещание от страна на Главния мюфтия, че няма да има повече килимчета по тротоарите пред джамията и че звукът от високоговорителите ще бъдат намален;

Заговори се за вдигане на пенсии и заплати, като пенсионната промяна бе заради член 100 от Кодекса за социално осигуряване, който задължава управниците да осъвременяват пенсиите към дата 1 юли;

Дянков използва суматохата и внесе в парламента съчинението си, наречено Пакт за финансова стабилност;

Опозицията: БСП и ДПС, както и ДСБ на Костов обявиха, че предстои вот на недоверие;

СДС обеща да подкрепи ГЕРБ за вота;

Очакваше се Европейският парламент да обяви подкрепата си за приема на България в Шенген;

Атака даде да се разбере, че ще си кротува и ще продължи да подкрепя ГЕРБ, и тогава, най-неочаквано, Борисов отново изпадна в мрачно настроение...

Нахвърли се срещу Иван Костов, като обяви, че не се интересува от подкрепата му по предстоящия вот;

Започна за кой ли път да повтаря без причина как ще построи много магистрали, спортни зали и как очаква няколко кредитни агенции да вдигнат рейтинга на страната. Явно нещата се задълбочаваха и бяха сериозни!

В парламента неочаквано мнозинството на ГЕРБ отхвърли кандидатурата на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси!

Започна обратното броене!

Волен се почувства предаден и заяви, че ще размислят дали да подкрепят ГЕРБ за вота!

Интересно се развиха нещата и със съчинението на Дянков:

Докато той обясняваше на държавния глава колко прекрасно би било да се промени Конституцията заради съчинението му, наречено Пакт за финансова стабилност – в парламента, Искра Фидосова, неизвестно по какви причини избърза, и обяви от парламентарната трибуна, че до края на седмицата конституционните промени, поискани от Дянков влизат за разглеждане!

За изненада – президентът Първанов не прие съчиненото от Дянков и той бе принуден да признае, че може да гледат Пакта за финансова стабилност СЛЕД изборите!

Неочаквано, докато премиерите на Румъния и България се поздравяваха с това, че Европарламентът е бил благосклонен към България и бе одобрил приемането им в зоната, свободна от граничен контрол, още на другия ден стана ясно, че нещата с Шенген не са точно такива, каквито се бяха привидели на Бойко Борисов - Съветът по правосъдие и вътрешни работи на ЕС отложи присъединяването на двете балкански страни!

Тогава стана ясно, че Борисов започва игра ва банк срещу Атака, но само на пръв поглед. В прочуствено интервю той обясни, че ГЕРБ са принудени да се откажат от подкрепата на хората на Сидеров заради случилото се пред джамията в столицата!

Тази стъпка Борисов си позволи защото се бе подсигурил, или го бяха подсигурили вече за това да мине вотът на недоверие от една страна и от друга, защото в случая с джамията той прекрасно осъзнаваше, че проявява двоен стандарт!

Какво имам в предвид:

Защо Сидеров и Атака се превърнаха в ненужни

Борисов прекрасно си даваше сметка, че случилото се пред джамията бе провокирано, след като американските му приятели имат точен психологически профил на лидера Сидеров и знаеха предварително как ще реагира Волен на килимчетата и високоговорителите.

И Борисов, и Цветанов знаеха, че в безредиците пред джамията е имало молещ се, с изваден нож, но предпочетоха да обявят, че е разпознат, разпитан и... не задържан!

Борисов знаеше и че Главният мюфтия е нелегитимен, но тъй като бе подкрепян от посланик Уорлик не му мислеше много.

Другото, което Борисов също знаеше, бе че на митинг в Джебел Доган, лидерът на ДПС бе говорил на турски език и бе изрекъл доста нелицеприятни неща, но и по този проблем Борисов реши да кротува и в подходящия момент да каже в прав текст това, което е възможно да оповести.

Нова телевизия, 9 юни, „Здравей, България!”

Водещ: ... Окончателно ли скъсахте с „Атака” след това, което се случи вчера в парламента?

Бойко Борисов: Вижте, преди седмица и половина или колко беше събитията пред джамията – времето лети бързо, не се усеща, аз много ясно и много точно казах, че с поведението си господин Сидеров прави така, че застрашава и етническия мир и, каквито и да са последствията за нашето управление, ние не можем да толерираме подобно поведение. И за разлика от другите политически партии, които всеки ден си менят мнението и единия ден сме най-добрите, на другия ден ставаме най-лошите в зависимост от това дали съм се съгласил да им дам пост за нещо или за пореден път съм им отказал, ние държим на това, което сме поели като ангажимент. Ако вчера парламентът беше гласувал господин Сидеров да стане председател на въпросната комисия...

Водещ: За борба с корупцията.

Бойко Борисов: ... това щеше да рече, че, да, това щеше да значи за публиката и за външните наши партньори, че ние толерираме неговото действие пред джамията. И според мен...

Водещ: Обаче сега една цяла парламентарно представена партия не е представена в тази комисия.

Бойко Борисов: Ами в края на краищата аз не съм му виновен на господин Сидеров, че отиде и направи тази ексцесия пред джамията. За да поема ГЕРБ...

Какво каза Борисов: „...господин Сидеров прави така, че застрашава и етническия мир и, каквито и да са последствията за нашето управление, ние не можем да толерираме подобно поведение...”.

Т. е. ГЕРБ може да замълчи, когато Ахмед Доган говори на турски по митингите на ДПС, но не може да преглътне боя пред джамията, провокиран нарочно, за да бъде поставен Сидеров на място?!

И още нещо: Борисов и всеки що-годе разумен политик знае, че случилото се пред джамията няма нищо общо с етноса, защото там се молеха българи мюсюлмани, а не турци по етнос!

И така: на Сидеров ГЕРБ тегли чертата...

С Иван Костов, нещата не бяха толкова видни: тук моето предположение е, че Борисов е използвал влияние на десни европейски чиновници, за да озапти критиките на Костов и от подкрепа по вота на недоверие, да обърне нещата на 180 градуса, за да не гласуват против ДСБ.

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов изрази предпочитания към Владимир Кисьов /номинация на СДС/ за кандидат-кмет на десните. Цветанов обяви без око да му трепне, че би предпочел и кандидата на сините за президент. Такава позиция изрази и премиерът Бойко Борисов, който застана зад кандидатурата на Румен Христов за кандидат-президент на Синята коалиция.

Остро протестираме срещу грубата намеса на вътрешния министър Цветан Цветанов в отворените вътрешни избори на Синята коалиция тази неделя, заяви днес на брифинг в НС съпредседателят на ПГ на сините Иван Костов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС.

Костов вдигна бялото знаме и за вота на недоверие – от подкрепа,  няколко дни по-късно вече заговори,  че „...Няма как да защитим Бойко Борисов от такъв вот!” Т. е. по-скоро биха напуснали залата при гласуване, което всъщност е подкрепа за ГЕРБ!

Засега остава загадка кой прилъга Касим Дал и Корман Исмаилов да тръгнат срещу Вожда Доган и да си повярват? Кой си послужи с тях?

Отговорът на този въпрос засега се превръща във все по-безсмислен, тъй като Дал се отказа, Корман Исмаилов мълчи, а и Доган е доволен. Само че няма кой да го види, тъй като не ходи в парламента...

Борисов няма да е президент на идващите избори – това е достатъчна причина да му се развали настроението.

Втората част от Посланието на Тези, които диктуват е: премиерът да стабилизира властта и довърши мандата. Поне засега.

Затова и Дянков толкова лесно се съгласи да отложи реализацията на съчинението си...

Затова и никой не поиска импийчмънт на президента за подкопаване на правителството...

Затова и никой от ГЕРБ не се разгневи и не тръгна да нарича държавния глава „Гоце”...

Пред алтернативата да се разпусне парламентът – И СДС, и ДСБ, и ДПС, и „Атака” са готови да подкрепят, макар и с отвращение правителството на Борисов – най-малкото, за да не останат зад борда. А това засега за политиците в този парламент е най-важното.

Два пъти вече в парламента мнозинството отхвърля Отчетния Доклад на Комисията за защита от дискриминация. Освен това отхвърляне, бяха направени опити Комисията да бъде закрита, намален бе броят на членовете й, а юристите от „Магнаурската” школа на управляващото мнозинство приравниха КЗД с регулаторен органи – т. е. орган, който издава лицензи! Нещо като комисията за издава лиценз за дискриминация по...

С аргументи от рода на: „Нищо не сте работили, защото тази Комисия е пълна с турци!”, „Вие споменахте, че комисията била надпартийна и деполитизирана. Вие като говорите тези работи не знам вярвате ли си?! Днеска се наслушах на много такива неща. За каква деполитизирана комисия говорите пред всички? В управлението на тази комисия има само ваши партийни кадри – бивши, настоящи депутати и т.н.! За каква надпартийна, деполитизирана комисия говорите? Всички комисии, които защитавате вече два месеца – вие не ги защитавате като дейност, а защитавате вашите кадри, които са вътре. Създавали сте комисии само и само, за да им търсите някаква работа…”, и т. н., и т. н.

Преди празника 24 май, една Стенограма от заседание на правителстото бе цитирана в повечето медии, но само по темата за мечките и опасността, която създават за живота на хората.

Пропусната бе една крилата фраза на министър-председателя Бойко Борисов, която обяснява защо всъщност Комисията за защита от дискриминация е подгонена от изпълнителна и законодателна власт…

Заседанието е на Министерски съвет, предавам онази част от неговата стенограма, която се отнася до Комисията за защита от дискриминация:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

19 май 2010 г.

Заседанието започна в 10.05 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов

..............................................................................

Точка 26

Проект на Решение за оттегляне на законопроект, внесен за разглеждане в Народното събрание

Точка 32

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация

(Точки 26 и 32 се обсъждат заедно.)

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Господин министър-председател, тъй като внесеният законопроект предизвика дебат и при обсъждането му в Комисията по правни въпроси в Парламента, ставаше въпрос за намаляване от 9 на 5 члена на регулаторния орган на комисията за защита от дискриминация, ние го оттегляме, за да прецизираме текстовете и в точка 32 предлагаме по-прецизни текстове в този законопроект. Затова оттегляме този законопроект.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно, тъй като тук в този закон, ако отпадне 9-членният състав, може да влезем в колизия, а в същото време виждате, че европейските депутати от БСП и ДПС, от коалицията между двете партии, се опитват да атакуват през Европейския парламент правителството за неща, които са видни, че трябва да се направят, именно затова в точка 32 се предлага Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация.

Става въпрос за Комисията по защита на дискриминацията. Това е комисията, която, когато бяхме опозиция, ме глобяваше мен. Това е комисията, но ние проявяваме отново своята изключителна толерантност, така че предлагам да приемем и точка 26, и точка 32.

................................................

В края на октомври миналата година мнозинството отхвърли Доклада за дейността на звеното за 2008г. с мотива, че тя не е свършила достатъчно работа. Предлагам на вниманието на читателите на сайта двете стенограми от парламента, в които става ясно кой, как и защо отхвърли Доклада на КЗД.

{edocs}ksd-nc-01.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}ksd-nc-1.doc,600,400,link{/edocs}

С Решение на №6 на Конституционния съд по конституционно дело №5 от 11 ноември 2008 година, конституционните съдии, в мотивите си определят Комисията за защита на конкуренцията като правоприлагащ орган, отнасят тълкуването си и към Комисията за защита от дискриминация.

Правни аргументи ли стоят в основата на оспорването на съществуването на Комисията за защита от дискриминация, или причината за атаките към нея се крие в нещо друго? Като отговор може да се приеме както репликата на премиера Борисов на заседанието на Министерския съвет, която цитирах по-горе.

В парламента отново избухна скандал с обиди и в основата беше  второто отхвърляне на Отчета на Комисията за защита от дискриминация. В свое изявление Волен Сидеров се обяви срещу самата комисия /председателствана от Кемал Еюб – бел. Л. М./. Лидерът на „Атака” обяви, че няма как да бъде приет Доклад на орган, който не върши никаква работа.

Ивелин Николов от БСП репликира Сидеров, че както е тръгнало, ще бъдат закрити всички комисии в България и се пошегува: „Един фюрер, една държава”.

Обидните реплики между АТАКА, БСП и ДПС и хаос в залата принудиха Цецка Цачева да даде извънредна почивка. Волен Сидеров обвини ДПС, че са антибългарска партия, а Михаил Миков нарече „Атака” „ксенофобска формация”. „Тези хора са нервни истерични и когато излязат на трибуната не си мерят приказките. Затова ги съветвам следващите 3-4 години да не излизат на трибуната и да не се излагат”, коментира действията и изявленията на депутатите от БСП, Волен Сидеров.

„Не възприемам каквото и да каже г-н Сидеров за обидно, аз мисля, че той е в противоречи със собствената си персона”, каза Михаил Миков.

Обект на гнева на Сидеров станаха и журналистите, които той обвини, че ходят в парламента, не за да вършат работа.А ето обяснението, което дава депутатът Волен Сидеров в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!” на 25 май т. г.:

Водещ: Попитах Ви, защото искам с това да направим преход към... Сега ще пуснем част от едни събития, миналата седмица беше в българския парламент, от четвъртък, когато си разменихте остри реплики с опозицията, по-специално Михаил Миков от БСП. Нека видим. Става дума за Комисията по дискриминация и това, което се случи след това.

Волен Сидеров: Михаил Миков често пъти се изказва не добре изтрезнял и тоя път мисля, че беше също в такова състояние, както и Ивелин Николов, който е известен по-скоро с фамилията Махмурлиев и с това, че бие шамари на свои съпартийци пред централата. Тези хора, понеже сега се намират в дълбок политически срив, вътрешни разпри, много често са нервни, истерични и когато излязат на трибуната, не си мерят приказките. Затова ги съветвам да така за известно време, може би в следващите три-четири години да не излизат на парламентарната трибуна, защото просто, когато излизат там, се излагат.

Водещ: Точно, човек да си помисли, че сте влязъл в правата вяра и сте смирен, както звучахте до преди малко и изведнъж...

Волен Сидеров: Какво значи смирен? В политическата битка има такива моменти, в които... и те са задължителни в парламента. Навсякъде се случват. Междувпрочем вашите колеги като питаха защо сме удряли по банките, когато...

Водещ: Така е, удряхте по банките.

Волен Сидеров: ... така, когато Михаил Миков от трибуната започна да обижда партия „Атака”.

Водещ: Той каза, че сте ксенофоб, антисемит.

Волен Сидеров: Да, с известните нали употребявани няколко пъти досега нападки, които не са верни. Тази практика е европейска практика. В Европарламента това удряне по банките се използва много често. Когато една група има обструкции към нещо...

Водещ: Не е съгласна.

Волен Сидеров: Да. Поначало парламентът е място на сблъсък и на идеи, и на политически виждания. Да се смята, че там трябва да се плува в някакъв елей така и всички да са...

Водещ: Културни.

Волен Сидеров: ... културни като в манастир, това не е, не може да бъде.

Водещ: Добре де, ама на „пияница” да се обиждате...

Волен Сидеров: Това беше отговор на обиди. Аз не нападам първи. Отговарям обикновено на нападки. В случая и Миков, и преди това Четин Казак използваха трибуната, използваха дискусията. Защото в дискусията ние взехме позиция, че тази Комисия за защита на дискриминацията е излишна...

Водещ: Трябва да бъде закрита.

Волен Сидеров: ... защото тя дублира много функции, които са... Т. е. дублира положения от Конституцията. Освен това говорим за икономии, говорим за съкращаване. Не само тя. Има много агенции и комисии, които според нас трябва да бъдат закрити и това ще спести доста пари. Това те го превърнаха, понеже там специално Четин Казак изразяваше виждането на хора, които си пазят топлите места там. Той тръгна с обиди – каква е партията ни, ксенофобска, не знам си каква, антиевропейска и антидемократична. Значи това са думи, които той каза за една легитимно избрана парламентарна сила. Аз не мога да не реагирам като лидер на тая сила.

Водещ: Вие реагирахте и за още нещо. И то беше свързано, много въпроси имам и част от тях са свързани и с Комисията за контрол на ДАНС. Дано ни стигне времето. Но понеже това беше любопитно - подразни ви изказването на Ахмед Доган в Джебел, в което той така демонстрира едно политическо самочувствие за това, че без ДПС управление не може. Защо това се случва, при положение, че правителството е друго, ДПС не е в управление, а вие сте стабилен партньор на това правителство?

Волен Сидеров: Ами точно затова.

Водещ: Означава ли това, че има някакви тайни договорки?

Волен Сидеров: А не, напротив. Точно затова се случва. Аз тази реч на Доган я приемам като проява така на отчаяние. Защото явно сред неговите хора и кръговете на ДПС, които са по места, които бяха свикнали да получават материални облаги от това, че са във властта, за тях настъпва един друг период. И те вече започват да недоволстват спрямо лидера, ръководството си и да казват – какво става, тука досега имаше, течеше един поток паричен, сега спира да тече. Защото те тогава го насочваха изкуствено. И това явяване на Доган аз го приемам като един такъв успокоителен акт. Да отиде, да им каже: Ето тука съм, не съм изчезнал някъде. Нещо такова. Но мен там ме подразни много повече друго – присъствието на турски депутати и кметове. И аз го казах това от трибуната, когато разменихме..., беше полемиката с Четин Казак. Казах му – кажете ми, вие ми отговорете по-скоро защо турски депутати и турски кметове присъстват на митинг на ДПС, да не би да сме станали провинция на Турция? Той на този въпрос нямаше отговор. А продължи с нападките, че сме антиевропейски. Вероятно това е много европейски жест – да присъстват кметове на чужда държава, не член на ЕС на митинг на водеща се за българска политическа сила. Ето тези са въпросите, които поставям. Но естествено за медиите много по-интересни са острите реплики, които си разменяме с Миков или ако има някакви квалификации. И това е неизбежно в политическата битка. Тук въпросът е все пак по същество да ги поставим нещата. Аз например видях, че много от вашите колеги не бяха в залата по време на така да го кажем нашата полемика. И после питаха – ама какво стана вътре. Прочетох и така много фактологически неверни информации...

Водещ: Е, тук ги уточнихте, тача че...

Волен Сидеров: Да, всъщност това беше отговор на обиди. Защото те когато няма какво да кажат, започват да обиждат – вашата партия е еди-каква си. понеже техните са чисти, кристални, прекрасни. А, и това, което добавих е, че те са наследници на терористични организации и двете партии, и БСП, и ДПС. Така че, ако обичат, да не използват повече това клише, защото то не ги спасява и не им дава аргумент.

Странно е Комисията, която отхвърли носенето на забрадки в българските училища да се свързва с интересите на Турция, турци и Движението за права и свободи. Да не говорим, че в една държава, в която всички са български граждани – да се говори за турци като част от населението й, а най-малкото нелепо.

Малцина днес си спомнят, че именно ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ бе в дъното на делата в Комисията по дискриминация, по така наречените "дела за забрадки". В тези дела министърът на образованието, Даниел Вълчев зае позиция, удобна на ДПС, което бе смешно, тъй като самите политици от Движението останаха встрани от проблема тогава.

Спорът в едно смолянско училище по възникнал прецедент - ученички да посещават занятията не с определената от действащия правилник униформа, а със забрадки и дълго ритуално облекло възникна в момент, когато Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/ - гр. Смолян, подава жалба до Народното събрание на Република България. В тази жалба ОИРК, твърдеше, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Неносенето на такова облекло по принцип изключвало принадлежност към исляма, обърнаха тогава внимание от ОИРК в жалбата си.

Жалбоподателите от ОИРК твърдяха в документа, че това е "дискриминация с криминален характер".

След близо тригодишно настояване на партия „Атака”, Смолянският окръжен съд най-сетне реши да отнеме регистрацията на Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/, действащо на територията на Средните и Западните Родопи.

Пита се: виновна ли е КЗД, след като тя, със свое решение се обяви против действия на ОИРК и след това ОИРК бе закрита.

Вярно, че решението на КЗД против жалба на ОИРК е конкретно и юридически обосновано, но по логиката на някои лидери на Атака, излиза, че с решението на КЗД срещу действията на ОИРК по налагането на забрадки в български училища, тази Комисия е близка до партньора на ГЕРБ - „Атака”?

Кабинетът е на крачка от вдигането на ДДС. Това стана ясно още в сряда вечерта, след като е приключило заседание на Консултативния съвет към Националната агенция за приходите /НАП/, на което са присъствали представители на бизнеса, финансовият министър Симеон Дянков, и шефът на агенцията Красимир Стефанов.

Какво е състоянието на икономика и финанси към месец март? 21 процента спад на печалбите, и 115 000 нови безработни.

Защо се случват някои необясними неща в приходната част на бюджета? Защо финансовото министерство рекетира фирмите, и не им плаща за вече свършена работа месеци наред?

Неясни виждания за формиране на бюджетната заплата, които всъщност ще доведат до намаляване на заплатите, докато министър Дянков твърди, че съкращава служители и увеличава заплатите!

Съкращенията в МВР ще доведат до това, България да стане правова държава. Поучително е да слуша човек изявления на министъра на финансите Дянков, казани в живо твпредаване.

Приходите в бюджета са ниски, защото трябва да се направят разплащания – за подобно твърдение в универистета пишат двойка на изпит!

Едно е да искаш, друго е да може – трето и четвърто да го направиш и се случи. Симеон Дянков явно е пропуснал тази мъдрост, докато се е реел по паралели и меридиани, преди да кацне в България, за да бъде наложен на премиера Борисов за министър на финансите.

Вчера сутринта Дянков отново разстла цветя към бъдещето на мандата на ГЕРБ, без да е наясно, че само часове по-късно от Европейската комисия ще дойде вест за започване на наказателна процедура срещу България за бюджетен свръхдефицит! В предаване на БНТ „Денят започва”, министър Дянков говори упоително за реформата, която прави в публичната администрация и начина на заплащане по нея. Публикуваме разговора със съкращения, подчертаните изрази от разговора и стенограмите след него са на „Хроники”:

22 април 2010, БНТ, „Денят започва”

Водещ: Много важен гост през тези дни - вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, изключително важен, защото ситуацията в страната е такава, че отговорите от ваша страна, идеите, които лансирате и решенията, които взимате са много важни за абсолютно всеки българин. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Нека да започнем с последната тема. Последната идея, която излезе вчера от заседанието на кабинета, свързана с реформа или с промяна, с начин на заплащане в публичната сфера. Защо е необходима тя, какво ще промени и въз основа на какви критерии ще става, 75 на сто, 25 на сто? Повече детайли, ако можете да дадете.

Симеон Дянков: Каква е целта на тази реформа – искаме по гъвкава, по ефективна администрация, която да обслужва по-добре и гражданите и бизнеса, така че това е основната цел. Как да стигнем до тази цел – оптимизация на администрацията на всички нива, обаче не само просто съкращаване, което досега се е разбирало оптимизация, а също и увеличаване на заплащането в администрацията. От тази гледна точка и някои нови модели на заплащане, така че хората, които добре работят в администрацията да получават и по-добро заплащане, което в момента не е точно така.

Водещ: Не само съкращаване, оптимизация, казвате. Ако администрацията е по-малобройна, тя ще стане ли по-качествена, по-ефективна или просто ще бъде по-малобройна?

Симеон Дянков: Ние сме показали вчера на Министерски съвет и на колегите ви журналисти едни много интересни графики, които сравняват броя, щатните бройки от 2005 година досега и се оказва, че в предишното правителство с много са се увеличили бройките в държавната администрация, а работата реално е една и съща с изключение на еврофондовете, така че ние, като база искаме да стигнем до нивата от 2005 година, преди тройната коалиция като бройки, но да увеличим заплатите, така че всъщност има 2 x 75 на сто – 25 на сто, които са важни от вчерашния доклад. Едното, както казахме, че искаме от тези оптимизации, които ние успеем да направим 75 на сто да останат в министерствата, като фонд работна заплата и министерствата да могат да си увеличават заплатите и бонусите, не само основната заплата, а и бонусите, съобразно как техните чиновници, техните експерти работят. Това е едната част от 75 на сто – 25 на сто. Другата част е, в момента има огромни разлики в различните министерства и агенции по начина, разликата между основна заплата и допълнително заплащане. В някои министерства примерно основната заплата е 95 процента. Министерство на отбраната е един пример. В някои министерства под 40 процента е основната заплата като е от цялостното заплащане. Министерство на финансите е такъв пример. Ние искаме да направим малко изравнение в министерствата и затова казваме, че основната заплата трябва да представлява 75 на сто и бонусите да са 25 на сто.

Водещ: Тоест вие гарантирате, че след оптимизацията хората, които останат в администрацията ще бъдат по-добре платени, тези, които работят добре и качеството ...

... Всъщност основната идея е качеството, но за да стигнем до качеството хората трябва да са доволни, трябва да имат по-добра работа от гледна точка на какво точно правят, така че с тези промени, които вече споменахме ще променим и единния класификатор на длъжностите, в които много по-точно да се опише, ако си примерно финансов контрольор какво точно ще правиш и какво ти е в работата. В момента класификатора това е общо взето какви служби има в държавната администрация и какви условия трябва да покрие един човек, за да може да работи на тази служба. В момента този класификатор е толкова отдалечен в миналото, че една голяма част от работите, които в момента вършат хората по еврофондове, по информационно обслужване и така нат., въобще ги няма в класификатора. Това искаме също да променим.

Водещ: Онези 75 на сто твърда заплата, които след влизането на новия модел ще заработят, онези 75 на сто равни ли са тези 100 на сто в момента?

Симеон Дянков: На базата, на която сме сега на никой няма да му се намалява заплатата или въобще заплащането като цяло на фона на това, което сега получават и понеже има оптимизация така или иначе, примерно в моето министерство досега са 12 на сто, а до края на месец юни още около 7 на сто, така че с 19 на сто ще има оптимизация на щатните бройки, което означава един вид, че фонд работна заплата за хората, които остават да работят ще бъде това, което те вече имат плюс ¾ от 19 на сто или с още 12-13 на сто средно ще се увеличат заплатите или заплащането в Министерството на финансите примерно.

Водещ: За да сме ясни за зрителите, да не се объркат в тези цифри...

... ако можем да дадем пример. Приемаме, че някой получава 1000 лв., не съм сигурен, че навсякъде се получават такива в държавната администрация,в публичния сектор, но ако в момента получава 1000 лв., след приемането на този нов модел какво ще стане, 750 лв. той ще ги получава като твърда заплата, а другите 250 лв. евентуално като бонус, ако се прецени, че се справя добре с работата или тези 1000 лв. ще си бъдат ...

Симеон Дянков: Да, хубаво е с пример.

Водещ: Да обясним на зрителя.

Симеон Дянков: Средно в момента един директор на дирекция като основна заплата във всички министерства получава около 1800 лв. всъщност, но да вземем началник отдел около 1000 лв.

Водещ: 1000 лв. се смята по – лесно, да.

Симеон Дянков: Да кажем грубо около 1000 лв. Какво ще стане, ако той примерно е в Министерството на финансите, където, както казах ние сме направили голяма част от оптимизацията. Този човек, ако остане, от 1000 лв., цялото му заплащане стига около 1200 лв., защото казах, че една голяма част – 75 на сто от оптимизацията влиза във фонд работна заплата, така че първият ефект ще бъде – цялостното му заплащане скача от 1000 до 1200 лв. Тези 1200 лв. обаче ще са разпределени – 75 процента твърда заплата, значи ги получава независимо от това как работи и 25 процента бонуси, които ще зависят от това как работи като цяло на всяко тримесечие и сега всъщност се оценяват всички служители индивидуално как работят, плюс за определени, особено добри постижения, примерно особено добър проект, получават допълнителен бонус, така че един вид ще получават от 1000 до 1200 лв.. От тези 1200 лв. грубо казано около 850 лв. ще бъдат твърда заплата, а останалите 350 лв. ще бъдат бонуси.

Водещ: Ако теглим чертата...

Симеон Дянков: Стана ли ясно или не?

Водещ: Да, смятах и наум, докато вие говорихте и горе долу излиза така че ако той в момента получава 1000 лв. твърда заплата, след влизането на модела, новия на заплащане той ще получава 850 лв. – 900 лв. твърда заплата...

Симеон Дянков: Всъщност не, 1000 лв. в момента са заплащане изцяло, така че този човек, който казваме, че в момента получава 1000 лв., като цяло, всъщност заплата му в момента ще е под 600 лв. така че това, което аз искам да направя е като средно ниво в цялата държавна администрация - основната заплата всъщност да се вдигне като процент, защото в момента има твърде много материални стимулирания. 49 различни закона и постановления има по целите институции, които дават от глоби, примерно от такси може да се събира и след това да се вкарва като допълнително материално стимулиране. Ние искаме да променим тази схема, така че ако някой глобява повече гражданите да не получава повече материално стимулиране, от това да няма някаква пряка връзка. Така че напротив, моделът, новият модел ще направи така, че основната заплата да се вдигне като процент от цялото заплащане и освен това бонусите да станат в рамките на 25 на сто. В момента в някои институции те са над 50 на сто.

Водещ: Това няма да доведе до намаляване на заплащането на служителите ...

Симеон Дянков: Точно така, за служителите, които остават ...

Водещ: ...ако трябва да теглим чертата.

Симеон Дянков: ... точно така, в нито един от случаите няма да намали, а напротив ще увеличи с процента на оптимизация.

Водещ: Защо този модел няма да се прилага поне на първо време към служителите от МВР, от Министерството на отбраната? Това всъщност са малко по-особена категория служители им.

Симеон Дянков: Тези две министерства, представителите им, всъщност тази идея се разработи в Съвета за административна реформа, на който аз съм председател, всички зам. – министри и началници на кабинета са там и двете министерства просто помолиха за по-дълъг период. Идеята е тази схема да влезе от 1 януари 2011 година за всички останали институции в държавната администрация. Тези две министерства може би с година закъснение просто, защото там системата в момента е такава, че основните заплати са близо 100 процента, в смисъл при тях няма допълнително материално стимулиране и бонуси и те тепърва трябва да разработват бонусна система. Особено в армията е малко трудно да се разбере каква е бонусната система, защото главната задача на армията е да има мир. И като има мир, тогава бонусът какъв е още мир, но ще се мисли по темата за определени работи или нещо от този рода да има и там допълнително доплащане. Така че и за тях това ще стане, но просто с година закъснение, за да може те да разработят схемите.

Водещ: Вашето мнение какво е, високи ли са заплатите в бюджетния, в публичния сектор, според вас в тази ситуация при тези условия?

Симеон Дянков: Средната заплата е по-ниска, от колкото би трябвало да бъде и това е така просто, защото като бройка е твърде раздут публичният сектор и особено държавната администрация и като ние показваме в нашите графики, раздут по време на тройната коалиция. В смисъл, в моето министерство, ако се вземат година по година цифрите примерно, в началото на 2005 година са били около 600 души в МФ. Веднага след предишните избори 2005 година са станали около 700, станали са 710 и сега ние целим 570 души или на нивото на 2004 година. Това е почти във всяко министерство. Така че има прекалено много хора, които вършат същата работа, където се е свършила и преди. И както частният сектор по време на криза се сви в миналата и в тази година, логично и публичният сектор да се свие, но пък заплатите да станат по-високо средно, така че да привличаме и по-добри кадри.

Водещ: Тази логика важи ли за МВР? Логично е и там да върви процес на оптимизация, на ...

Симеон Дянков: Да, логично е. Вчера министър Цветанов описа всъщност пред колегите ни в Министерски съвет как оптимизацията ще се проведе и в това министерство. Логично е за всички министерства, всички агенции, всички институции. Логично е всъщност и за местната власт, не само за централната власт.

Водещ: Не, аз дадох пример с МВР, защото тази оптимизация и тази редукция, за която говорите и вие от юли 2009 година, от както ГЕРБ е... след парламентарните избори тя върви във всички ведомства, но в МВР като че ли не се вижда?

Симеон Дянков: Така е, наистина там досега не е имало голяма оптимизация за разлика от всички други места.

Водещ: 61 000, точните цифри, 61 000 и нещо.

Симеон Дянков: 61 270, да, има в системата на МВР.

... Извън системата на МВР, в държавната администрация, вчера показахме данните, средно с 10,6 на сто е оптимизацията за последните 8 месеца. Сравнението е интересно с предишния цял мандат за 4 години. Оптимизацията е била 2,3 процента през целия мандат на тройната коалиция и това при това, че съществуваше цяло Министерство за държавната администрация и реформата.

Водещ: Добре, не е ли много 61 служители, полицаи за населението на България?

Симеон Дянков: Според мен е много. Всъщност по бройка сме първи в Европа, в ЕС. Разбира се, структурите на МВР са по-централизирани, от колкото в някои други държави. Например в Германия има освен полиция има и местна полиция, която ние в момента създаваме, макар че бройката е малко по-висока на глава на населението в Европа поне засега е малко донякъде по-различна от бройката в други страни – Швеция, Германия, Испания, където има и местна полиция, която се управлява от местните власти, но все пак и там би трябвало да тече процес на оптимизация, както и в цялата друга власт.

... Вчера министър Цветанов общо взето показа на колегите как смятат те да вървят в тази оптимизация. Там има много работа. Знаете, че България трябва да стане и става в последните 8-9 месеца правова държава и от тази гледна точка работата на колегите там е може би повече от някои други министерства, но по същия начин, както в частния сектор при криза се намалява, се прави оптимизация, така и във всички структури на публичния сектор това трябва да става.

Водещ: Въобще не гали слуха това на служителите на МВР, които ви слушат в момента.

Симеон Дянков: Трябва да сме честни. Не може да се каже, че в други министерства трябва да има съкращения, а някои ще са извън рамките на тези оптимизации...

... въпросът е в бюрокрацията дали има сектори или части, дирекции, които не са толкова необходими, функциите им вече са със залязващи интереси.

Водещ: Има, пуснахме вчера, обявихме така, зрители, които желаят да задават въпроси по нашия електронене e-mail. Много въпроси има свързани с кризата, с мерките, които бяха обявени, с излизане от кризата. Има някои конкретни, просто защото според мен трябва да бъдат зададени. Явор, човек, който се представя като Явор пише „питайте, моля, господин Дянков коректно ли е да се изнудват фирмите за 10 или 20 процента отстъпка по сумите от сключени договори,з а да се включат в график на плащане”. Това допустимо ли е, може ли да се прави в държавата?

Симеон Дянков: Това е допустимо. Правят го в много държави и България го прави, просто няма достатъчно финансов ресурс да се плаща на всички, така че алтернативата е на това е просто да изчакваме с плащанията докато излезем от кризата. Идеята всъщност дойде от Асоциацията на малкия бизнес в България, която каза по-добре сега, но на цени, които са по-ниски от това, което ние взимаме като лихви, а лихвата знаете сега е 12 на сто, 13, 14 на сто за бизнеса. Структурата, която ние сме организирали чрез Българската банка за развитие, ако отидеш днес, взимаш 93 процента от това, което ти се дължи, което е много по-добре от това, ако си с лихва и изчакваш, както беше преди.

Водещ: Тези договори, изплащането им бяха прехвърлени за 2010 година, в името на така един допустим бюджетен дефицит за 2009 година.

Симеон Дянков: Не, това е някаква химера, която се говори като тема, но не е така, защото бюджетният дефицит се определя от Европейската комисия на базата кога е подписан договорът, а не когато се изплаща, така че за нас нямаше никакво значение дали те се изплащат 2009 година или 2010 година от гледна точка на чисто аритметиката на бюджетния дефицит. Имаше значение да се проверят всички договори,з а да се види дали те се разплащат на реални суми, дали са свършили реално работата и се оказа, че 1/3 от договорите, които бяха фактурирани или са на по-високи цени, в смисъл фактурите са на по-висока цена от договора или реално не беше свършена голяма част от работата и ние всъщност развалихме доста договори или ги преорганизирахме, така че да се плаща реално, точната сума за реална работа. Затова имаше това закъснение, не че ние искахме да преместваме от една година в друга.

Водещ: Не е било цел. Чакалнята в еврозоната, ERM 2, числа, която да се представят пред нашите партньори?

Симеон Дянков: Не, няма нищо такова. Ние на нашите партньори показахме двете числа по българската методология, която е на касова основа 0,8 на сто и по тяхната методология, която е начислена основа 1,9 на сто дефицитът, това беше в предишния доклад, който обаче вкарва всички договори, които са подписани миналата година, така че това въобще не беше част от сметката. Сметката беше такава, че да сме убедени, че като плащаме, плащаме за нещо, което реално е направено.

Водещ: Г-н Дянков, защо е толкова ниска приходната, изпълнението на приходната част в бюджета, сбъркана ли е, заложена на много висока цена ли е?

Симеон Дянков: Не, не е сбъркана. Просто ние, както винаги сме казвали, че последното тримесечието на 2009 година и първото тримесечие на 2010 година са дъното на кризата. Вече от това тримесечие вече ние излизаме от кризата. Имаме вече тези сигнали. От тази гледна точка приходите винаги с малко закъснение идват от спада на икономиката и точно това тримесечие се оказва, не можем всичко точно да прогнозираме, се оказва най-тежко от гледна точка на приходната част, но реално голяма част от дефицита...

Водещ: При заложени за януари, февруари и март, приходи с 1 млрд. 175 млн. лв. по-малко от планираните.

Симеон Дянков: Това е малко едностранна статистика, защото през януари, февруари и март ние масово разплащахме. Разплащахме 170 млн. лв. от Агенция „Митници” на тютюнопроизводителите. Това са заради предишното правителство промяната на акцизите. 170 млн. те дължаха на тютюнопроизводителите и вносителите на цигари и не ги платиха и сега от приходите си Агенция „Митници” за януари и февруари плати 170 млн. на тютюнопроизводителите, 50 млн. на селските стопани. Това е за горивата и /.../ така нат.

Водещ: Не, аз ви питам защо в приходната част ...

Симеон Дянков: Аз ви обяснявам, защото на нетна основа ние трябваше да направим доста разплащания и това, което вие казвате, че с близо с милиард е по-ниско от това, което очаквахме, да, така е, но в този милиард се включват и много разплащания, които трябваше да направим, които реално ги дължеше предишното правителство и не го беше правило. Така че, ако се видят просто какви пари са влезли в митницата, разбирате ли, преди те да разплащат предишни борчове, тогава те са на същото ниво, на което бяха и предишната година, но след това те трябваше да разплащат доста пари, които не са били разплатени и затова на нетна основа се оказва, че имаме по-малко приходи. Важното е обаче какво ще стане този месец, защото месецът е април. Аз месец април съм убеден, че или ще стигнем на балансиран месечен бюджет или на малък плюс. Това за мен е най-важното, защото ние още октомври бяхме казали – януари, февруари, март ние ще разплащаме масово всичките борчове на предишното правителство, така че ние от април да излезем на чиста поляна.

Водещ: Това очаквате за април – балансиран бюджет или дори малък плюс казвате.

Симеон Дянков: Това е моето очакваме, разбира се, по оперативни данни. Аз гледам всеки ден тези данни, така че това ми е очакването и от тук нататък

Водещ: Това като прогноза за следващото тримесечие или до края на годината как го проектирате?

Симеон Дянков: Точно с това ще се борим, но важното е да покажем, че всъщност основата започва от април, това сме го казали още октомври – ноември и като покажем на гражданите, че това е така, според мен ще има много по-голямо спокойствие и всички тези наши опоненти, които използват тези данни да казват „много лоши неща стават, притеснявайте се”, няма нужда от притеснение. Владеем положението в бюджетната сфера. Трудно е, защото е криза, но излизаме вече от кризата като икономика и април ще бъде определящият месец, за да видим, ако стигнем до балансиран бюджет или дори малък плюс - хората би трябвало да знаят и да са спокойни, че знаем как да управляваме бюджета.

Водещ: Само да ви питам за тази връзка, този кабел, който трябваше да свърже НАП и митниците, не бяха ли 800 млн., ако не ме лъже паметта очакван ефект, 2 млрд. лв. като ефект от спирани на контрабандата, не бяха ли завишени очакванията?

Симеон Дянков: Не, не са завишени и те се изпълняват. Има там два момента – това идва с времето. Първо, ние като кажем, че това ще е резултата, ние го казваме на годишна основа и не може още месец март да се казва къде са парите. Парите идват и това е на нетна основа също, което означава, че ако не беше този кабел, те, ако не си говореха, както си говорят, сега приходите щяха да бъдат още по-малко, защото е криза. От тази гледна точка посещението ми в Мадрид преди 2-3 дни беше много показателно, защото се оказва, че данните за България са точно средните данни от гледна точка на приходите, спадът на приходите са точно средните данни за цяла Европа. В смисъл, ако наредим всички 27 страни в ЕС и кажем как са приходите в България, ние сме точно на средно място, в смисъл има 13 страни, които са под нас, приходите им падат и 12 страни от 13, които са над нас, така че България в момента е в златната страна. На мен не ми харесва да сме в златната среда, искам да съм отличника в ЕС, но затова ни трябва още време.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор, г-н Дянков. Ако трябва да сумирам и резюмирам – април месец е определящ месец, много важен. Очаква се по оперативни данни балансиран бюджет, дори малък плюс, новата система за плащане в администрацията не означава намаляване на заплатите на възнагражденията ...

Симеон Дянков: Напротив, ще има средно увеличаване на старите.

... Следващите седмици и месеци, да.

Забавяне на разплащания от бюджета, вдигане на ДДС? Това, което се очертава на хоризонта няма нищо общо с излюзиите на министър Дянков.

Евростат преизчислява бюджетните дефицити на касова основа – нещо, което Дянков отричаше. Некомпетентност и хаос, неяснота какво да сеп рави и какво се случва, за да се стигне до срив на приходите в хазната.

Абсурда и недомислиците на решенията, които налага на кабинета Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого.

Ще се върна малко назад, за да стане ясно какво се говори веднъж, какво – втори път, какво се върши в действителност.

За гражданството, парламентът има нисък рейтинг, но дали той е коректен. За позиция по работата на депутатите най-добре говорят стенограмите от заседанията на народните представители, на които се разбира кой какво го вълнува, кой търси дивиденти и кой – евтин популизъм.

ТРЕТА СЕСИЯ

ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 14 април 2010 г.

Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като днес е първото пленарно заседание от новата Трета сесия, има възможност за изявления от името на парламентарни групи, ако има желаещи.

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, обръщаме изглежда реда на тези послания, които парламентарните групи трябва да отправят. Редно е това да стане първо от Парламентарната група на ГЕРБ, следват другите, подредени по големина. Въпреки това, за да започне дебата, Синята коалиция ме е упълномощила да направя изявление от нейно име.

Ние считаме, че ситуацията в страната е много тежка, много напрегната и изисква консолидиране на реформаторско мнозинство в Народното събрание с оглед на това да се вземат сериозни, може би сурови мерки, за да може страната да бъде изведена от кризата.

Синята коалиция подкрепи правителството на ГЕРБ по три основни причини, които аз няма да повтарям, но една от причините беше, че ние видяхме в Програмата на ГЕРБ нашата преценка за това, цитирам сега Програмата на ГЕРБ: „Страната ни навлезе в криза на реалната икономика вследствие на световната финансова криза и поради икономическите политики, водени от сегашното правителство. Тревожните тенденции на влошаване на макроикономическите показатели и изпълнението на бюджета за 2009 г. очертават изключително рискованото състояние на българската икономика и определят като основен приоритет краткосрочната ни политика за противодействие на кризата”.

И оттам се извежда един от най-важните приоритети на Програмата на управляващата партия, а то е бързо излизане от финансовата криза и възстановяване на икономиката.

В тази Програма има констатация, че българската реална икономика е в криза, а не само има криза на фискалния сектор, не само криза на бюджета.

Сега, проследявайки усилията на правителството, съм длъжен да посоча следните много важни стъпки – правителството прие своя програма на 1 октомври 2009 г., която се нарича „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, и в нея са посочени 10 стратегически цели и 93 мерки, които представляват първата 10-месечна сериозна антикризисна програма на Кабинета Борисов.

Стратегическите цели на тази програма включват реформиране, подчертавам дебело и цитирам: „На публичния сектор, здравеопазването и образованието, реформиране на икономиката чрез откриване на енерго- и ресурсо – спестяващи производства, реформа на публичните услуги – продължавам да цитирам – и намаляване на бюрокрацията, изграждане на пътна инфраструктура”.

Затова ние подкрепяме правителството на ГЕРБ, подкрепяме правителството с надеждата, че ще се правят тези реформи.

На 1 април т. г. за наша най-голяма изненада Министерският съвет одобрява мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, които са 60 и където не се съдържат стратегически цели въобще; където няма никакви мотиви защо се прави тази програма, след като тези 93 мерки и 10 стратегически цели са обявени, да се каже какво е постигнато, какво не е постигнато, какво налага, тоест няма мотивация. Няма срокове в тези 60 мерки за разлика от предишната програма. Не са посочени институциите и министерствата, които отговарят. Нещо повече, министрите се дистанцират от тези мерки. Никой министър не излезе пред обществеността, за да печели обществена подкрепа за тези 60 мерки.

Изоставени са цели раздели от първата програма и то тези раздели, които най-силно вълнуват Синята коалиция. Въобще не се използва думата „реформа” в тези 60 мерки.

Как ще излезе страната от ситуация на задълбочаваща се криза на реалната икономика, превръщаща се във фискална криза, без да бъде реформирана? Това ние наричаме ляв популизъм!

Тогава, когато се сблъскаш с трудностите на осъществяването на реформата и спреш по средата на пътя, уплашен от това, че ще платиш цената на осъществените реформи, защото всички Вие тук в тази зала сте видели как се плаща цена на осъществени реформи от реформаторската десница – на два пъти сте го видели, заради това е и този страх от реформи, който обхваща всички правителства след 2001 г. досега. И този страх в момента обхваща и управляващото мнозинство от ГЕРБ. Това ние наричаме „ляв популизъм”.

Трябва да се осъществят тези реформи! Трябва да се върнем, дори да се върнем, няма нужда от друга програма, да се върнем към програмата на правителството и внимателно да се отчете какво е изпълнено, какво не е изпълнено, защо не е изпълнено и да се върне ГЕРБ на курса на реформите, защото няма да излезе страната от икономическата криза.

Искам да кажа на управляващото мнозинство следващото – тези птички, в които ни се привижда идваща пролет, малкото увеличаване на износа, всъщност е увеличаване на ишлемето. Това не е истинско увеличаване на икономическата активност вътре в страната. Увеличава се използването на българския труд от чужди фирми, които използват труда и изнасят продукта. Това става в момента, но това увеличаване на износа не е в състояние да напълни бюджета на страната, защото цялата данъчна политика на България не е ориентирана към облагане на експортна икономика. Ние нямаме експортна икономика. Това трябва да го чуете много добре. Ако имахме експортна икономика щеше да има облагане с по-високи тежести на преките данъци, а не на косвените, защото когато изнасяш продукция, тук повечето сте бизнесмени и ги разбирате тези неща, независимо, че не смеете да си ги признавате, когато изнасяш продукция ти се възстановява данък добавена стойност, не плащаш данък добавена стойност за бюджета. И какво остава да получи бюджета от един увеличен износ – само онези 10 процента данък, които са данък върху дохода при корпоративното облагане, тоест данъка върху печалбата.

Не може този слаб износ по никакъв начин да напълни хазната. Напротив, той ще изпразва хазната при този модел на данъчното облагане. Дано министърът на финансите нареди да му анализират последиците от тази ситуация, за да разбере, че се отваря много сериозна дупка в бюджета през тази година, и това е следващият акцент на нашето изказване.

Ние с голяма тревога искаме да споделим, че очакваме неизпълнение на планираните приходи в порядъка на около 20 на сто. Казвам го с цялата тревога и отговорност, защото непременно трябва да се вземат мерки, за да се излезе от тази ситуация.

Какво може да се направи в тази ситуация? Или смели реформи, за да бъдат осъществени съкращения на бюджетни разходи, за да бъде облекчен бизнесът, да бъде насърчен да потърси изходите от кризата, защото той ще намери истинските изходи от кризата, предприемаческата активност и то тази, която е най-гъвкавата – дребният, семейният, средният бизнес, самонаетите хора. Те са най-голямата активност на всяка страна в условия на криза. Или се дава на тези хора възможност, като се облекчават от страна на администрация, от страна на ограничения от всякакво естество, или се тръгва по пътя, по който тръгва правителството – да търси допълнително 1 млрд. 600 млн., за да може да кредитира, да може да издържа тези дейности, които практически са доказали своята неефективност и за които в тази програма на ГЕРБ – „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, е казано, че трябва да бъдат реформирани.

Ето това очакваме. За това ние ще работим през тази сесия. Това ще бъде изключително напрегната, надяваме се, ползотворна сесия на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.

От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Началото на първата пролетна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание трябваше да съвпадне с началото на края на кризата. Към края пак на тази сесия трябваше да бъдем по-близо до еврозоната или поне до ERM ІІ. Нито една от тези две основополагащи за управлението прогнози не се сбъдна. Краят на кризата не се вижда, а от влизането в двугодишния валутно-курсов механизъм за въвеждане на еврото, придобил гражданственост с абревиатурата ERM ІІ, правителството се отказа официално чрез своя премиер миналия четвъртък след срещата му с Барак Обама.

Нищо лошо, ще кажете, прогнозите са затова, за да не се сбъдват понякога. Не така стоят нещата обаче, когато става въпрос за държавно управление. Идеята за ЕRM ІІ, бе не просто една от многото управленски идеи на ГЕРБ. При тази тотална разнопосочност на политическите Ви послания през всичките близо 9 месеца, ако все пак с известни усилия можеше да се намери някакъв идеен център на политиките, то това бе именно влизането в еврозоната. Тази теза бе превърната в кауза за вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Той я отстояваше толкова последователно, с такава неотклонност, че предизвикваше, ако не уважение, то поне онези смесени чувства, които неизбежно изпитваме при вида на човек, обрекъл себе си на една или друга кауза. И изведнъж – отказ. Защо? Това е въпросът, с отговора на който трябва да започне новият политически сезон.

Има ли причини, които да са известни на кабинета, собствено на премиера, и които да не са известни на българското общество? Ние все още нищо не знаем за Конвергентния план на България, още по-малко нищо не знаем за оценките на компетентните европейски институции за този конвергентен план. Има ли нещо притеснително в тези оценки, които да стоят в основата на това решение? Този факт няма как да бъде премълчан. Той трябва да бъде обяснен, не само защото еврозоната е вярна цел, национален приоритет, който не допуска опитите за партийно авторство, но най-вече, както казахме, защото всички политики до днес бяха подчинени именно на тази идея, включително и философията на Бюджет 2010 г. България бе сред малкото страни-членки на Европейския съюз, а и сред не членките, която си постави за цел балансиран бюджет. Останалите държави планираха допустим съгласно Маастрихтските критерии бюджетен дефицит за провеждане на активни антикризисни политики главно в две посоки: подкрепа на бизнеса, първо и второ – подкрепа на потреблението, за да се смекчи социалната цена на кризата. В България е точно обратното. Бяха достатъчни обаче само 2 месеца от новата 2010 г., за да стане ясно и на непосветените, че балансиран бюджет в условия на криза е по-скоро мечта, химера, отколкото реалистична цел.

Отварям скоба – бихме се радвали България да може да отстои идеята за балансиран бюджет. Ако с решение на парламента – да не се допуска дефицит, непременно да имаме балансиран бюджет, се регулираха икономическите отношения, би било чудесно. Хайде да повторим още веднъж решението на парламента за балансиран бюджет и да спрем процеса на генериране на дефицит. Планиран или не обаче дефицит се генерира. По данни на самото Финансово министерство само за първите 2 месеца имаме дефицит около 1 млрд. 400 млн.

Само, че има огромна разлика между планиран дефицит и стихийно генериран дефицит. И тя е следната: планираният е инструмент за провеждане на осмислени антикризисни политики, докато стихийно генерираният дефицит е ярка индикация само за едно – неспособноста правилно да се анализират и управляват кризисните процеси. Резултатът е днешната тъжна картина, сякаш за да се потвърди още веднъж максимата, че когато едно нещо се превърне от вярна цел в самоцел, постига резултати, противоположни на инак вярно дефинираните цели.

Уважаеми колеги, оставаме с впечатлението, и може би това е позитивна предпоставка, че управляващите от ГЕРБ прозряха, че морето не е до колене едва преди няколко месеца. Ситуацията е тежка и крие риска да ускори процесите на загуба на доверие. Съвсем очаквано обаче, вместо да си зададете въпроса кои са причините, които вместо да подобрят положението, положението се влошава, Вие прибягвате до най-лесното – отново търсите виновника извън себе си и отново прибягвате до услугите на добре познатата идеологема за тежкото наследство на предишните управляващи.

С огромно съжаление ще кажа: „Ресто!”. И все по-малко ще струва. Мисля, всички дължим подобаващо уважение към интелигентността на българските граждани, за да ги залъгваме с безумното твърдение, че дефицит от 1,4 млрд. лв. За януари и февруари 2010 г. е натрупан заради необезпечените договори за 2009 г., 2008 г., защо не и от VІІІ век! Бихте имали основание, ако има реални плащания по тези необезпечени договори.

Явно е обаче – други са причините, които генерират този огромен дефицит – това е, че реформите не са проведени. Дефицит се генерира от други харчове, включително и на администрацията. Няма да давам конкретни примери, не че няма такива. Например за новите черчевета на новите министри. Списъкът може да бъде много по-дълъг. Въпросът е, че дефицитът няма да бъде овладян с непрекъснатото повтаряне на мантрите за предишните управляващи. Управлението на дефицита изисква провеждането на сериозни реформи. И тази необходимост не може да бъде заменена с каквито и да е други политики, колкото и необходими и верни да са те.

Има нужда и от противодействие на корупцията. Тази политика ще продължава да получава подкрепа, но тя нито може да замени, нито може да компенсира отсъствието на политики в икономическата сфера. Разбира се, противодействието на корупцията и на организираната престъпност трябва да се освободи от все по-натрапчивите съмнения за политическа пристрастност на проверките, които възлага изпълнителната власт. Рано или късно трябва да дадете отговор на въпроса (ако сте безпристрастни и ако Ви води единствено идеята за справедливостта – всеки да получи заслуженото, силата на държавата да се прилага с еднаква сила спрямо всички и разликата да идва от деянието, ако то е извършено): как ще обясните сто и няколко проверки в общини, управлявани от опозицията, и нула проверки в общини, управлявани от ГЕРБ?! По силата на кой конституционен или законов текст си приписвате правото да бъдете съдници, да вменявате вина или да раздавате индулгенция за невинност?! Голям въпрос, от отговора на който зависи доколко обществото ще бъде убедено, че и противодействието на корупцията е искрена политика.

Разбира се, има и няколко въпроса, които не търпят отлагане. Например премиите на тютюнопроизводителите. Правителството не изпълни ангажимента си до края на м. март – да има решение по този въпрос. (Предупреждение за изтичане на времето.)

Завършвам, госпожо председател.

Приоритет на приоритетите е на вниманието на 41-то Народно събрание да стои адекватна антикризисна програма. Тази теза не е равна на 60-те антикризисни мерки. Те трябва да бъдат осмислени като част от една цялостна антикризисна програма, която евентуално да получи подкрепата на 41-то Народно събрание. Това е приоритетът на приоритетите и от това зависи дали първата пролетна сесия на Народното събрание, на 41-то Народно събрание няма да бъде последната пролетна сесия. Защото кризата не ще месии. Кризата иска прагматика, кризата иска реформи! Благодаря за вниманието. Желая успех! (Ръкопляскания от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.

Други желаещи от името на парламентарни групи?

Господин Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е в началото на парламентарната сесия да се чуят политическите оценки, позициите и законодателните приоритети на различните парламентарни групи. Затова съм, честно казано, учуден, че най-голямата парламентарна група е потънала в мълчание в момент, който е все по-тревожен за българските граждани. Нормално е в началото на един парламент да преобладават ентусиазмът, радостното очакване от промени, за които гласуваха българските граждани.

Нормално беше в началото на предишната сесия да настъпи известно отрезвяване, дори в мнозинството в още по-голяма степен сред гражданите, но е тревожно, когато едва в деветия месец от управлението все по-преобладаващото усещане сред хората е чувството за несигурност, чувството за безперспективност и невиждането на ясна политика и линия от страна на правителството и управляващото мнозинство, което е съставено от три политически формации. Това не може да не буди тревога в Парламентарната група на Коалиция за България.

Аз, честно казано, очаквах в тази икономическа и социална ситуация в страната, когато въпросът за ежедневието, за работата, за хляба на хората, а бих казал и за демократичните устои на държавата, все повече тревожи българските граждани, правителството да дойде в парламента и ясно да представи своята антикризисна програма, за която се говори вече един месец, при това разнопосочно. Спомнете си – всеки ден се даваха нови идеи, които на следващия ден се отменяха.

В условия на криза едно от основните задължения на правителството, на изпълнителната власт е да вдъхва стабилност, да излъчва предсказуемост, да бъде последователно. Точно това липсва и правителството все повече създава впечатлението за панически действия. Дори се появи шега, че не е лошо нивата на данъчно облагане да се обявяват вече както в някои страни се обявяват курсовете на централните банки – днес ДДС ще бъде 18 на сто, утре 22 на сто, а други ден 24 на сто – в зависимост от това коя страна посещава министър-председателят и от ставката на ДДС там. Това е шега, но тя отразява една тревожна тенденция, която показва липса на ясна насока как страната да бъде изведена от кризата.

Впрочем след броени дни изтича срокът на действие на антикризисния план на правителството, който беше одобрен на 1 октомври м. г. И преди да представи своя нов план, изпълнителната власт би трябвало да се отчете – какво е изпълнено от този антикризисен план, който трябваше да изведе България от кризата и да даде възможност за вече възстановяване на икономиката, а оттам и на социалната сфера.

Затова съм учуден, бих казал от лекомислието на правителството, с което се отнася към проблемите на икономическото състояние на държавата. Станаха много тревожни неща. Разнопосочните сигнали за основни политики, каквито са членството в ERM ІІ и Еврозоната, объркват и българския бизнес, и външните агенции, и международните институции, които си задават въпроса: държавата, изпълнителната власт знае ли към какво се стреми и каква политика ще води, има ли ревизии на съответните политики?

Затова бих очаквал тук да се дискутира и тук е мястото да се дискутира – в Народното събрание, антикризисната визия на българското правителство. Тя в много голяма степен, за съжаление, отговаря на чисто фискалния подход на правителството през последните девет месеца. Концентрира се върху бюджетните дефицити, а те нарастват, стремително нарастват!

И тук аз ще се съглася в голяма степен с оценката на господин Костов, че бюджетният дефицит ще бъде много по-голям от прогнозирания от Министерството на финансите – не заради други причини, а защото когато убиваш икономиката, когато се концентрираш върху счетоводителския подход, няма как да събереш данъци. Това е въпрос не само на политически декларации, а на реален икономически живот, също така на умение на администрацията, която постоянно е подложена на стрес – съкращения, уволнения, заплахи, проверки и какво ли не!

В тази ситуация би било редно да търсим действително консенсусна и отговорна антикризисна програма и инициатор на това трябва да бъдат правителството и мнозинството.

Ние не сме деструктивни, когато става дума за стабилността на страната, за икономическото състояние, за социалните системи, но не виждаме никакво желание от страна на управляващите това да се случи, да се подходи сериозно, отговорно към тежестта на момента. Ако в много кратки срокове този подход на управляващите не се промени, политическата цена ще я плащате вече вие много по-бързо отколкото очаквате. Защото има старо римско правило: „Хляб и зрелища”. На зрелища определено сте добри. Всеки ден захранвате медиите, обществото и все повече стряскате хората с вашите димки и показни акции, но все повече на преден план излиза въпроса за хляба.

Искам да кажа и няколко думи за работата на Народното събрание. Няма кой да вините за това, че авторитетът на Народното събрание, който беше над 50 на сто в началото на работата на този парламент, се срива толкова бързо. Защото Парламентарната група на ГЕРБ, останалите партии, които подкрепят правителството, задават тон, че Народното събрание само е изпълнител на чужда воля, която се генерира в Министерския съвет. Народното събрание не изпълнява ефективно своята функция по контрол върху изпълнителната власт и е безпрецедентно, че близо една трета от парламентарните въпроси, най-вече от опозицията естествено, просто се отклоняват без сериозни аргументи. Това отдалечава парламента от принципите на демократизма.

Тревожно е, че продължава практиката на лобистки законопроекти. Дори и в програмата за тази седмица мога да посоча поне два, ако не три законопроекта, които имат сериозни лобистки елементи, обслужващи частни интереси – това е и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците и допълненията към Гражданския процесуален кодекс, които обслужват конкретни интереси.

Затова искам да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България и в тази сесия ще бъде последователна и предсказуема. Ние ще предлагаме и ще търсим в диалог с други парламентарни групи работещите решения, които първо, да гарантират икономическата стабилност на държавата. Второ, да защитят социалните придобивки и правата на хората. Защото в условия на криза трябва да проличи, че има европейска социална държава, която помага на хората, изпаднали в беда, която търси начин да задвижи реалната икономика, да подкрепи бизнеса, а не да го смачка с рекет, заплахи и бездействие. Разбира се, ще отстояваме принципите на конституционализма и на демокрацията, които все повече са под сериозна заплаха от действията на правителството и на управляващото мнозинство. Много нагледен пример за това беше безсмисленият, позорен за парламента дебат по импийчмънт на президента, който завърши безславно. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станишев.

От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Началото на всяка сесия е момент на разбор и на маркиране на пътя напред. За съжаление, от изказванията дотук аз не чух обективен разбор, не чух и маркиране на пътя напред. За мен лично това е обяснимо, защото изказалите се дотук – и отдясно, и отляво, са еднакво замесени в управлението преди и ще кажа силна дума, но тя е вярна – в грабежа на България. Точно затова те непрекъснато си подаваха топката.

Аз не знам, уважаеми дами и господа народни представители, дали забелязахте, но когато господин Костов говореше, гледаше непрекъснато наляво. Защо, господин Костов? Търсехте опора, морална от БСП може би, както винаги сте го правели?! Господин Станишев върна жеста и каза, че се съгласява с господин Костов и с неговите аргументи. Виждаме една елегантна игра на подаване на топката с една-единствена цел – нанасяне на удари под кръста. Защото това, което досега чухме тук, е нанасяне на удари под кръста, нищо друго. От така наречената опозиция – да, разбирам. Тя няма какво друго да прави освен да замерва с камъни. Но от тези, които казват, че подкрепят това правителство, че подкрепят този курс на реформа, който вършим днес, тези непозволени удари под кръста за мен и за всички българи разкриват едно-единствено нещо – Вашата подкрепа, господин Костов, не е истинска, тя не е от сърце. Вие търсите нещо друго. Кажете си го, признайте си го, ще Ви олекне и хората може би ще Ви разберат. Но по този начин, по който правите тези удари под кръста, не помагате на България. Защото ние днес говорим, че страната е в тежко състояние. Да, тя е в тежко състояние. Какво следва, когато има страна в тежко състояние? Да правим саботажи или да помагаме на тези, които са се заели да измъкнат колата от калта? Защото днешното правителство с премиера Борисов прави точно това. Аз няма да влизам в спорове. Знам, че веднага ще чуя реплики отляво и отдясно.

Безспорен факт е, че през последните осем месеца правителството направи това, което трябваше да направи – започна да запушва пробойните, през които изтичаше народната пара. Затова ни прати народът тук. Народът избра ГЕРБ, за да сложи в ред държавата, тъй като това е партия нова, заявила се с амбиция да оправи държавата и да започне да преследва виновниците за досегашното положение. Народът посочи и партия „Атака” като не управлявала, не участвала в грабежа досега, да подкрепя тази политика и да търсим отговорност от виновниците.

Не, ние няма да се поддадем на този рефрен. Стига вече сте се оправдавали с предишното управление. Точно там е ключът, защото тук се говореше за стихийно възникнал дефицит от господин Местан. Няма стихийно възникнал дефицит, има натрупан дефицит, защото Вие сте крали.

Господин Станишев говори за хляб и зрелища. Вие просто изядохте хляба, господин Станишев, затова сега гледате повече зрелища.

Липса на ясна насока е имало, каза господин Станишев. Не, напротив, точно ясната насока, която следва това правителство, Ви плаши. Точно затова Вие гледате да сложите прът в колелетата, защото Ви плаши, че това правителство и нашата подкрепа, която има и която продължава да бъде ясна, категорична и коректна, защото това е подкрепа за България, това не е подкрепа за една или друга партия, това Ви плаши. Защото тази програма на правителството, този път, по който се развиват нещата, разобличават все повече далавери и отляво, и отдясно. За мен това е и обяснението на нелогичното поведение на подкрепящата партия или коалиция в лицето на сините – страхът, че разравянето на далаверите ще стигне и до тях. Възможно е. Но Вие трябва тогава сам да посочите, господин Костов, къде бъркахте във Вашето управление, а не сега да менторствате тук, от тази трибуна, все едно сте чист, но новороден. Не сте новороден! Вие имахте четири години управление, в което беше извършена една криминална приватизация на огромна част от активите на България. Това нещо продължи и при Кобургготски, това продължи и при Станишев. Днес започва да се слага ред в държавата.

Ние, като патриотична политическа сила, която сме заявили, обещали и гарантирали на нашите избиратели, че ще си отвоюваме България от мафията, помагаме това да се прави. Защото днес става точно това – днес си връщаме България от мафията. Запушват се пробойните, през които изтичат парите, разобличават се виновниците за това положение и се търсят санкции. Кога сме виждали такова поведение на управляващи, което търси виновните не само в редиците на тези, които са управлявали досега, но и в своите собствени редици, когато някой сгази лука? Нима това не е реформа, господин Костов?Нима Вие се съмнявате във волята на премиера, че той наистина иска да дръпнат нещата напред, че този залог, който е сложил, е огромен? Защото това е страната ни, това не е някаква друга територия. Това е нашата страна и ние трябва да сме или много заблудени, или много злонамерени, за да казваме, че днес реформите не вървят, нямало воля за реформи, били зациклили. Нима това не е движение напред? Нима всички усилия, които днес кабинета полага, не са ясни и видими? Защо си кривите душата?

Това, което става днес, е, че кабинетът установява огромни кражби. Огромни кражби, опоскана държава, така както ние заварихме нашия партиен клуб в Бургас – опоскан, балатумът даже изчегъртан и седалките от тоалетните изтръгнати. Ето така беше заварена и България от това правителство. Вие искате за осем месеца да блесне и да светне държавата като нова. Как ще стане това?

Оставете тези, които са започнали да градят. Това е, както се гради една къща. Оставете тези, които са започнали да градят тая къща, да работят спокойно. Вие сте се събрали около тях и ги замервате с камъни тук и искате те да работят. Не става така! Седнете малко, млъкнете и следващата сесия поне не пречете на работата, ако не помагате. Това е моят искрен колегиален съвет към Вас. Защото така или иначе работата ще върви. В следващата сесия и в по-следващата, и в следващия период до 2017 г. аз предлагам да работим по този начин – колективно, коректно, точно, делово, стегнато и тогава ще видите, че успехът е неизбежен. Защото когато работиш за България искрено и от сърце, няма начин това да не постигне успехи.

Желая успешна сесия и успешни сесии до 2017 г.! Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сидеров.

Министър Дянков – вицепремиер и министър на финансите.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да Ви поздравя със започването на новата сесия и да Ви пожелая: Успех! Този успех е нужен на всички нас – както на правителството, така и на целия български народ.

Има много работа. Много работа свършихте в предишните си сесии – работейки с нас, работейки с обществото. Остава ни още много работа. Защо ни остава още много работа? Защото много от реформите, които ние сме започнали, са закъснели с двадесет години. Както каза и господин Сидеров не само правителството на тройната коалиция и по-предишното, и по-по-предишното, и по-по-по-предишното правителство не са правили реформите, които са необходими на България, за да стане една добра европейска държава. Не са правили реформата в енергетиката. Всички знаем защо, за да могат техните обръчи, кръгове, квадрати и така нататък да печелят от това. Не са правили реформата в здравеопазването. Всички знаете защо. Не са правили реформата в инфраструктурата и в европейските фондове, не са правили реформата в образованието, въобще не са правили реформа.

За осем месеца нещата, които ние сме започнали всъщност чистят тинята, която с двадесет години се е наслагала. Не може за осем месеца това да стане. Ние с ваша помощ сме постигнали вече големи успехи и те оттук нататък ще стават все по-големи. Затова Ви пожелавам успех на тази сесия, защото вашата помощ и вашата работа е най-важна в Република България, за да можем ние заедно да чистим тази тиня, която се е наслагвала в продължение на двадесет години.

Каква е основната задача – и вашата, и нашата на правителството, и каква е основната ни визия? Защо спечелихме изборите? Защото както вече се каза изборите миналата година бяха един явен сигнал, че на българския народ, на обществото му е писнало от хора, които само обещават и след това нищо не вършат за народа, а работят само за себе си. Дори в момента една част бързо излезе някъде да работи, макар че това е началото на тази сесия. Има много какво да се направи. Народът ясно каза: „Искаме нови партии да влязат в парламента.” – това е мнозинството. „Искаме тези партии да свършат нещата, които не са вършени тези двадесет години.”

Какво трябва да се направи? Към какво и Вие, и ние заедно се стремим? България трябва да стане държавата в Европа – в цяла Европа, не само в Източна Европа, с най-добрата бизнес среда, с най-добрия бизнес климат. Като стане това всички ще станат по-богати и ще има и повече пари в хазната, и ще има повече пари за всички – социални услуги, инфраструктурни услуги, здравеопазване и така нататък. Това досега не се е случило в предишните двадесет години. На предишните правителства не им е била това визията. Това е нашата визия и на правителството, и на партиите, които ни подкрепят и ние по това работим вече осем месеца и ще продължим да работим по тази програма.

Какво означава това България да има най-добрата бизнес среда в Европа? Това означава ниски данъци. Затова ние не вдигаме никакви данъци, дори намалихме социалните осигуровки, при положение, че сме в най-дълбоката част на кризата. Това означава по-лесна регулация за бизнеса, но там, където се налага и където предишните не са регулирали, за да могат техните обръчи и фирми да работят, да наложим сериозна регулация. В системата на хазарта знаете, че това вече стана. Работим и в застрахователната сфера, където знаете, че от години не са се правили типа надзор, който е бил необходим за да може България да има стабилна застрахователна система. Работим и по системата за много по-силна Сметна палата, много по-силен вътрешен одит в държавната администрация, много по-силен цялостен одит на всичко и цялостен финансов инспекторат, контрол върху всичко, което държавата прави, защото както вече се каза, досега държавата не е работила за хората, тя е работила за себе си или за една група хора, които са я управлявали в миналите правителства.

В държавата правителството трябва да работи за хората. За да стане това трябва да има контрол, трябва да има одит, средствата трябва да влизат там и всичко, което държавата прави трябва да се одитира. Затова и нашата работа на правителството в следващите няколко месеца и досега, се надяваме и с ваша помощ, ние ще успеем на ново да затегнем и надзора – например извънбанковия затвор на застрахователни дружества, на пенсионни дружества, и така нататък, и да засилим функцията на Сметната палата, на вътрешните одити на различните министерства и администрации, за да се знае от целия народ какво се прави. Да няма скрито покрито. Това е едната част.

Друга част, с която всички ние сме съгласни, и народът чака от мнозинството и от това правителство, е да се спрат всички течове, защото течовете са всъщност това, което е довело България до това окаяно състояние. Предишните правителства много добре знаят къде са течовете, защото те са ги създали. Нашата задача и вече месеци виждате, че ние търсим, търсим, намираме, справяме се, пак търсим и пак намираме, пак се справяме, за да можем да покрием всичките тези течове.

И отляво чувам, а вече и отдясно ни упрекнаха, защо не сме изплатили веднага всичките дължими пари на разбира се, техните обръчи и кръгове, като сме влезли на власт. Отговорът е следният. Ако Министерството на финансите в мое лице беше изплатило всичко, което се казваше тогава – тук изключвам двата милиарда анекси, които току що излязоха, тогава България за миналата година щеше да влезе на дефицит от 8,5%. Всеки икономист, и не само икономист, всеки здравомислещ човек може да Ви каже, ако една държава в състояние на валутен борд и има дефицит от 8,5% какво става с тази държава. Точно затова още от началото на нашата работа ние проведохме и провеждаме консервативна фискална политика, за да можем да избегнем и избягваме това, което се случи в нашите съседки, което се случи в Гърция, което се случи в Румъния, което се случи в Унгария, което се случи в Литва, Латвия и така нататък, и сме го избегнали. Виждате, че за нас не говорят като Румъния, за нас не говорят като Гърция. Единствената причина, поради която това е така и това всъщност е най-големият финансов успех на нашето правителство и на мнозинството в парламента, защото ние успяхме да стегнем тези обръчи, които с години са се разхлабвали, разхлабвали, разхлабвали. Оставям Ви тази цифра.

Ако правителството беше водило същата политика като предишното правителство, за 2009 г., България щеше да достигне дефицит от 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Представете си това какво щеше да означава за финансовата стабилност на държавата, а от там въобще за сигурността и стабилността на България като държава. Ние това не го позволихме. Справихме се със ситуацията в условия на непрекъснато излизащи информации и данни – как на друго място има пробив, как на друго място уважаемите колеги тук са ни оставили дупка и така нататък. Ще продължаваме да се справяме, защото това е единственият начин България не само да излезе от тази криза, а да стане една средно богата европейска държава и с ваша помощ тя ще стане такава държава, защото правителството знае точно какви са стъпките, които са необходими, за да стигнем това.

Искам с едно сравнение да разкажа, като част от правителството, как се чувствам аз и как си обяснявам процесите, които в момента текат. Миналата година по време на изборите хората явно показаха, че има нужда от промяна. Промяната беше рязка – нови партии влязоха за първи път във властта. Това беше един порой, образно казано. След пороя какво идва? Голяма вода и има тиня. Всички наши надежди бяха, че тинята за няколко месеца ще се изчисти и ще стигнем до чистата вода. Оказа се, обаче че тинята толкова се е наслагвала, с толкова години се е наслагвала, че ние сме все още в този период на мътна вода, когато постоянно излизат допълнителни доказателства как безобразно предишните правителства, не само предишното правителство на тройната коалиция, макар че те са шампиони, но предишни правителства са правили, правили, правили неща, които не са били в интерес на народа и на обществото. Ние все още, за съжаление, сме в периода на тази тъмна вода, но ние вървим по нашия път с ваша помощ, Вие вървите по вашия път, за да стигнем до чистата вода. Чистата вода всички ние я искаме и ще достигнем до нея. Просто ни трябва още време, за да можем наслагването с години да го изчистим.

Искам да завърша с още една тема – в тази сесия, в която искрено Ви пожелавам успех, освен разбира се, кризисните мерки. Веднага след моето изказване тук влизам в Министерския съвет и всички тези 60 кризисни мерки, за които правителството вече като пакет гласува, сега законодателната част от тези мерки, която е необходима да дойде при вас, ще бъде гласувана на днешното заседание на Министерския съвет и в следващите няколко дни ще дойде при Вас.

Аз приветствам дебатите, които ще имаме с вас по тези мерки. Те са важни. Молбата ми е, както съкращаване на разходите, така и намирането на допълнителни приходи, за да извадим заедно с вас България от окаяното състояние, в което ни беше оставило правителството на тройната коалиция. Имаше порои, победихме там, успяхме, сега обаче още сме в тази тъмна вода и за да можем от тази тъмна вода да излезем по-бързо ни трябва и вашата помощ за приемането на всички тези кризисни мерки.

Другата тема, по която правителството работи от самото начало и с която вече сме готови и в проектозакон, и с проектопостановление да дойдем при вас в рамките на тази сесия – това е реформата на държавната администрация. Знаете, че държавната администрация особено в последните две правителства е била по квотен принцип, заради това тя е много раздута, много излишни бройки, много излишни процеси, много излишни процедури, много неща, които не трябват на народа, а просто е трябвала на предишните управляващи, за да сложат там техните политически кадри. Ние искаме сега да имаме една стегната, по-малка, по-добре платена държавна администрация, която знае какво прави и го прави в името на народа. Така, че втората група мерки и проектозакони, които ние ще представим на вашето внимание ще бъде в реформата на държавната администрация.

Третата група, аз вече споменах, това ще бъде засилване на финансовия одит, финансовия надзор, финансовия контрол във всички сфери на работа не само на държавата, а и засилване на финансовия одит и финансовия контрол върху работата на някои сектори, например, като енергетиката, в които и държавни предприятия работят и някои частни предприятия. Този одит и този контрол ни е необходим, за да знаем и ние, и българската общественост, как се използват парите на държавата, и че те се използват по най-ефективния начин.

Благодаря Ви още веднъж за вниманието и след тези коментари Ви пожелавам успешна работа в новата сесия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Всъщност министър Дянков бе помолен да остане в залата от лидера на СДС, Мартин Мимитров, за да „търсят заедно чистата вода”.

След минути Дянков пак застана на трибуната:

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал да кажа, че аз приветствам идеята за повече прозрачност в работата на държавата от гледна точка как финансите на държавата са се управлявали и в това правителство, а и в предишни правителства. От тази гледна точка конкретното предложение на господин Димитров е една от стъпките, една много важна стъпка, за което се надявам, че и Вие ще сте съгласни с мен.

Но има, разбира се, и много други неща, върху които можем да помислим във времето – как са се правили, къде са отивали финансите на държавата, и по същия начин, както току-що беше предложено, може би там е редно да помислите, може би заедно да помислим, какъв анализ, какъв одит, какъв контрол може да се направи. Това се свързва с темата, по която аз и преди малко говорих, че на България й трябва много повече прозрачност във финансовата част и това ще стане с по-силна Сметна палата, по-силен вътрешен одит в различните държавни администрации, по-силна Агенция за държавен финансов инспекторат. Но както казах, освен този определен период, който се надявам, че и Вие ще сте съгласни – повече прозрачност е необходима, излиза, че и някои други има и ако заедно помислим, може би можем да направим и списък.

Един такъв въпрос, който е интересен: Защо през м. декември 2008 г. над 4 милиарда от така наречения излишък за един месец са били изхарчени от правителството на тройната коалиция? За един месец – 4 милиарда?! Чухте, може би, господин Станишев вчера, който говореше, че видите ли, от началото на тази година това правителство при положение, че сме в най-тежката част на кризата, е изхарчило от фискалния резерв 1,3 милиарда. Той каза 2 милиарда, което не е така, а са 1,3 милиарда. Къде са отишли? Те са отишли, за да подкрепим дефицита, в който Вие ни вкарахте! (Шум и реплики от КБ.) Но ако това е въпросът, дайте да зададем по-важният въпрос: за м. декември 2008 г., 6 месеца преди последните избори, 4,1 млрд. лв. За един месец са изхарчени! Къде са изхарчени? Може би това ще е интересно не само на нас, за да знаем как се използват парите на държавата, а определено ще е от голяма важност за всички наши избиратели и въобще за българското общество.

Накратко, аз приветствам тази идея, но апелирам също да се мисли не само в определени епизоди, а да се създаде такава система, така че всички извънредни, по-скоро извън логични, харчения на което и да било правителство, в това число като финансов министър се ангажирам същата система, ако се разработи, да важи и за сегашната ни работа, да влезе в действие.

Искам последно да кажа, че пет от 60-те кризисни мерки, които правителството прие заедно със синдикатите и работодателите, както казах, където законодателната част на миналото и на днешното заседание на Министерския съвет се е приела, пет от тези мерки целят точно такава по-голяма прозрачност, в смисъл самото Министерството на финансите да дава едномесечни или тримесечни отчети за състоянието на връщането на ДДС, за състоянието на външния ни дълг, за състоянието на приходната част като цяло, за състоянието на разходите, по-голяма прозрачност в работата на Агенцията за държавен финансов инспекторат.

Така, че и ние сме мислили по тази тема и сме дали мерки, които вече са приети от нашите партньори – синдикалисти и работодатели, за да може България и българското общество и Вие като вземате решение като парламентаристи да имате много повече информация какво се прави от сегашното правителство и какво се е правило от предишни правителства. Благодаря.

Коментарът на горните редове оставям на читателите на сайта „Хроники”.

Предателството на Юда, 30 сребърника и целувка, последвани от Тайната вечеря и Горчивата чаша, която изпива Исус в Гетсиманската градина...

Едно е да говориш много, а друго е – да кажеш нещо. В Декларацията на управляващата партия ГЕРБ пише: „...политическо говорене на президента в нарочно организираната от него пресконференция налага дебат в Народното събрание за правомощията му в парламентарната република”.

Ясно и просто! Говориш не в партийната линия – заминаваш на процедура за отстраняване!

Поучително и здравословно е да слушаш или четеш Евангелие от Матея, а друго е да осъзнаеш колко горчиви истини съдържа то.

На връх Велика Сряда, в парламента се води дебат за отстраняване на президента, по мотиви от управляващите от ГЕРБ.

А Велика Сряда олицетворява Предателството, това е денят, в който Юда Искариот отива при първосвещениците и ги пита: Какво ще ми дадете, та да ви Го предам?

Първосвещениците му предлагат 30 сребърника.

Кой кого предаде, кой предложи сребърниците, кой ги получи и защо – какво стои зад съшитите с бели конци мотиви за отстраняване на президента, кой бе зад кулисите на събитията и оттам дърпаше конците на хората от ГЕРБ – това всеки може сам да си потърси и намери обяснение и отговор.

Случайно ли искането за отстраняване на държавния глава съвпадна с приемането на антикризисни мерки от правителството, които премиерът Бойко Борисов сам определи като КРИЗИСНИ?

Защо се стигна до Предателство, до сребърници?

Кой бе предаден, какво бе предадено. Кой предстои да изпие горчивата чаша след целувката на Юда – колцина ще оцелеят след така приетите мерки?

Колцина ще продължат живота си след като миналата година дадоха гласа си, за да бъдат управлявани от ГЕРБ? Колцина оцеляват на прага на мизерията и глада, в невъзможност да работят, да се хранят, да се лекуват? С колко ще се увеличат те след приетите анти/прокризисни мерки?

ПРО-кризисни означава – в полза на кризата!?

На следващия ден, Велики Четвъртък е Тайната вечеря и времето на самото Предателство, Тайната вечеря, след която Исус излиза в Гетсиманската градина, където е посочен с целувка от Юда. Това е времето, в което Петър се отрича три пъти от Учителя си, три пъти преди да пропеят първи петли!

Не е ли народът, българското гражданство Учителя на политиците? Учител, който предстои да бъде разпнат?

Какво пишат за Тайната вечеря и Предателството Матей, Марк, Лука и Йоан:

На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

Колко много омраза, въртене на празни обороти и загуби от ненужни действия в парламента щяха да бъдат избегнати, ако депутатите бяха прочели Матея:

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?

18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.

19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

На Велики Четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие /Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26/.

Моление Господне в Гетсиманската градина. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя:

33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.

37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

40. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

41. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

42. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

43. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.

44. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.

45. След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;

46. ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.       Моление Господне в Гетсиманската градина

47. И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.

48. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49. И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

50. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.

51. И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

52. Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;

Които се залавят за нож, от нож ще погинат...

Казал го е Исус – след целувката на Предателството, след като са се отрекли три пъти от него...

В наши дни научихме, че изпратеният от Америка

Дянков е правителството, Дянков е институция! Който не иска да се съобрази с това е аут!

Какво каза министър-председателят:

„Кой пръв нанесе удара? Кой пръв започна да харчи време и енергия на държавата да говориме по този начин. Това, което се случва сега в парламента е реакция, на атаката, която президента, заедно с ДПС и БСП направиха срещу правителството. Процедурата, която е в парламента е вследствие на неговата нападка срещу правителството. Без да даде оценка за предишното...”

Журналистите тичаха между правителство и президентство – въпрос към президента:

- След няколкодневно безпрецедентно искане за импийчмънт на президента, запознахте ли се с мотивите?

- Отдавна съм запознат. Ще ги коментирам, когато те бъдат дебатирани в парламента, тогава, когато бъдат обусловени в изказванията на депутатите. На този етап това, което мога да кажа, е, че този материал се очертава като единствената възможна антикризисна мярка, като единственият документ, който обединява четворната коалиция и нейните лидери - Борисов, Костов, Сидеров и Янев. Осем месеца те не намериха време, не намериха сили, не намериха експертен ресурс, за да се обединят около най-необходимите, належащи, неотложни мерки за изхода от кризата и за една по-леко поносима социална цена на тази криза.

Думите на президента провокираха реакция на министър-председателя, пред bTV той заяви, че искането за импийчмънт е в отговор на атаките на Георги Първанов срещу правителството, мотивите на Борисов се „разширяваха” с всеки изминал ден, след всяко интервю в централна новинарска емисия:

- Кой пръв нанесе ударите? И ще го поправя - те не са антикризисни мерките, те са кризисни мерки. Навремето когато е трябвало да има антикризисни мерки, сиреч, да не се наливат пари в "Цанков камък", да не се наличав пари в „Белене”, да не се подписва „Бургас-Александруполис”, защото няма как да стане поради липсата на екологична оценка, когато е трябвало да се правят буфери, да се спре харченето при военните, при строителството, навсякъде където са подписани договори за 2 милиарда и 160 млн лева, които в момента ни вадят на свръхдефицит, и не дават възможност на България да кандидатства за еврозоната, тогава е трябвало да се говори за антикризисни мерки, каза премиерът Борисов.

- Вие се опитахте да запазите една дистанция по импийчмънта?

- И продължавам да я пазя, Считам, че рано или късно държавният глава ще разбере, че нападките срещу правителството във време на криза не помагат на никого.

- Не ни ли злепоставя тази процедура пред Европа?

- Именно затова не мога да си обясня защо президентът нападна правителството.

Президентът реши да бъде по-конкретен:

„В момента правителството е абдикирало от подготовката на антикризисните мерки. Това каза президентът Георги Първанов, цитиран от Агенция "Фокус". По думите му държавата е загубила 8 месеца, които са фатални както за бизнеса, така и за българското население. Първанов беше категоричен, че именно това е големият проблем на България.

"Осем месеца управляващите не намериха сили, време и експертен ресурс да се обеднят върху най-належащите мерки за една по-поносима социална среда в тази икономическа криза",

заяви държавният глава.

Кой какво каза в парламента по време на дебата по мотивите на ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака” с искане за отстраняване на президента, четете:

Дянков поиска да заглуши президента по БНТ и БНР! Не успя

Днешното изслушване на министъра на финансите Симеон Дянков за антикризисните мерки на правителството бе включено на пряко предаване по БНТ и БНР. Това решиха депутатите по предложение на Искра Фидосова, съобщи Агенция „Фокус”. Причината е, че в същото време бе обявена пресконференция на държавния глава и неговите думи трябваше да бъдат заглушени от вицепремиера Дянков. Човекът, който осем месеца проспа, че в държавата има договори за 2, 160 млрд, необезпечени като заплащане. Човекът, който направи бюджет без да отдели в него средства за антикризисни мерки, човекът, който излъга Европа, че България е с най-ниския бюджетен дефицит и само след месец стана ясно, че дефицитът е бил поне 10 пъти по-голям – този човек използва йезуитски депутатите от мнозинството, за да бъде предаван пряко по БНР и БНТ! Всъщност Дянков си поиска пряко излъчване за неговото четене на антикризисните мерки, които му написаха синдикати и работодатели!

С чужда пита – помен прави - казва народът. Написаха му домашното, и той поиска цял народ да го слуша!

Парламентът гласува, но БНР и БНТ излъчиха пресконференцията на държавния глава! Оставям темата без коментар и минавам към дебатите по мотивите за отстраняване на президента.

Читателите на сайта „Хроники” са интелигентни и затова ще публикувам най-съществаната част от прозвучалите изказвания от парламентарната трибуна по исканото отстраняване на президента. Изводите оставям на тях:

От мухата – слон или какво казаха вносителите на мотивите и опонентите им

Ето по-съществените цитати на народните избраници от несъстоялото се мнозинство:

"Атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно осъзнава, че атакува цялото правителство. Подобна атака не е водена нито към правителството на Сакскобургготски, нито към правителството на Станишев", коментира съпредседателят  на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. - Пред журналисти в кулоарите на парламента депутатът на Бойко Борисов каза: „Това са неща, които явно са маниери в политиката. Точно затова винаги съм се отвращавал от някои действия на политици. Тук обаче вие само можете да направите една връзка, която сутринта ми подсказаха ваши колеги – „президентът - тайните служби - Яне Янев - Алексей Петров - ДАНС”. Може би там някъде се крие разковничето - защо г-н Янев го няма днес. Притеснява ме едно и би трябвало цялата гражданска общественост да го притеснява и то е, че не дай си Боже, все още, ако тези, които управляваха 20 години държавата скрити, това са бившите структури на Държавна сигурност, чрез този акт показват, че отново управляват държавата. Това ще е лошо”, обясни Велчев.

„Трябва ли да напомня думите на Овчаров на техния пленум, на който каза - „Създадохме РЗС и направихме грешка”? Вие сега направете сметка дали сега Шесто не се връща обратно... Не бих искал да съм на мястото на президента и да давам обяснения, че 155 народни представители са против или за снемане на доверието от него. Това е един морален акт. Ако бях на негово място щях да си тръгна”, каза още Велчев.

Като главнокомандващ на българската армия президентът Георги Първанов е разпродал паметници на културата. Това заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

По думите му има много неща, които трябва да се завършат като разследване и обвинения срещу Първанов. Той добави, че трябва да им се обърне внимание, а да не се оставят така.

Гласувайте за отстраняването на Георги Първанов. С тези думи председателят на ПГ на "Атака" Волен Сидеров се обърна към председателя на БСП Сергей Станишев от парламентарната трибуна, предаде репортер на Агенция “Фокус”. „Вашият президент ви предаде, затова и вие така слабо го защитавате тук. Този човек ви предаде и вас като партия. Той направи най-голямата интрига във вашата партия срещу вас г-н Станишев. Прокара разделителната фигура във вашата партия и вкара марионетката си Румен Петков”, коментира Сидеров.

Депутатът се извини на слушателите и зрителите на БНТ и БНР „за това мъчение, което са преживели, защото е наистина мъчение да слушаш каканиженето на бившите управляващи”. „Вие откраднахте, не „Атака”. Вашите опити да дискредитирате партия „Атака”, която не е корумпирана, могат да говорят само едно, че действията на службите са правилни”, заяви Сидеров. Трябва да има все повече осъдени ваши министри, заместник-министри и министър-председатели, защото само така може да ви се затвори устата, заяви той.

СДС ясно заявява, че за нас основният мотив е скриването от страна на президента на неговата принадлежност към Държавна сигурност /ДС/, от което всичко е следствие, добави Мартин Димитров от Синята коалиция. Той уточни, че всякакво определяне, че това отстраняване е заради отношението на президента към правителството категорично не съвпада с тяхната позиция.

От парламентарна зала бе изгонен социалистът депутат Антон Кутев. Кутев поиска лично обяснение от лидера на "Атака" Волен Сидеров, след негово изказване, от което се обидил, "че социалистите са деца и внуци на тези, които са убивали хората в комунистическите концлагери".

"Не може Волен Сидеров да нарече мен и моите роднини убийци и аз да нямам право на реплика на това. Може ли именно Сидеров да се окаже моралният съдник? Човекът, който замерваше с кюфтета стюардесите в немския самолет, човекът, който е известен с магистрала "Тракия" и с това, че бие къде който срещне, човекът, който изнудваше след това Павел Чернев, за да го покрие. Съжалявам, но моите предшественици са Филип Кутев, художничката Надежда Кутева, Елена Кутева - професор в консерваторията. Това не може да свърши така. Това е потъпкване на демокрацията, което рано или късно ще доведе до диктатура. За сега все още е мека, просто защото Бойко Борисов не може да стигне до тежка диктатура. Той ще падне от власт преди да е въвел тежката диктатура", каза още Кутев, цитиран от "Фокус".

„За нас няма съмнение, че такова нарушение е извършено. Това заяви от парламентарната трибуна, по време на дебатите за искането за импийчмънт на президента, депутатът от ГЕРБ Тодор Димитров

Димитров отправи редица въпроси, на които трябва да се даде отговор по време на дебата. Сред тях са: Равнопоставено ли е президентството с останалите държавни органи на управление и техните администрации? Нормално ли е взаимодействието между институциите? Има ли изземване на компетентности на президента в нарушение на Конституцията? Използва ли властта президента за лични цели?

„За първи път в българската история е внесено такова искане в парламента, коментира Димитров. Неоспорим е фактът, че 162 народни представители подкрепят искането за отстраняване на президента, което сочи най-малкото недоверие на депутатите към президентската институция, допълни депутатът от ГЕРБ.

„Искането за отстраняването на президента е изключително сериозна работа и затова не можем да премълчим или да подминем с усмивка това свободно съчинение, наречено мотиви”, обърна внимание на колегите си депутати Любен Корнезов от БПС. Той определи мотивите като опасни, тъй като икономическата криза лесно можела да се превърне в политическа.

„Президентът е обвинен че е нарушил 12 текста от Конституцията. „Конституцията не е готварска книга, че всеки да се рови в нея и да търси, каквото му е угодно. Това са юридически абсурди”, възмути се Корнезов от парламентарната трибуна.

По думите му - има правило в древността, че това, което не забранено, е разрешено. Абсурдно е да се забрани на президента да публикува стенограмата. Няма нарушение на чл. 32 от българската Конституция, заяви Корнезов.

Георги Марков е казал, че мотивите съдържат т.нар „кандидат-студентски бисери”. Това искане с тези мотиви е неоснователно - подчерта Корнезов, според Агенция „Фокус”.

„Един президент може да наруши Конституцията преди всичко с актовете - указите, които той издава – пояснил Корнезов, който бе преди време съдия в Конституционния съд. - Президентът Първанов е издал 303 указа, които са напълно неоспорими. В обвинителните мотиви се твърди, че срещата с министър Дянков има личен характер, но това не е така, защото преди срещата Дянков е чакан от над 30 журналисти, срещата се провежда в официалната зала, а Дянков е натиснал копчето само на 2 метра от стенографа.

„Има едно вярно изречение във вашите мотиви и то е „Симеон Дянков е символ на това управление”, отбеляза депутатът от БСП, Корнезов. - Дръжте си символа. Аз съм сигурен, че тук ще се намерят народни представители, които да купят еднопосочен билет на Симеон Дянков, заяви Корнезов и уточни:

„Днес не ни трябват битки, войни между институциите. На нас ни трябва битка срещу кризата... Не е адекватно поведението на вицепремиера Дянков в шоуто, който внуши позорни обстоятелства, което е престъпление по Наказателния кодекс. Този, който нарушава, извършва правонарушение, иска сега отстраняването на президента. Народът е казал „Крадецът вика – Дръжте крадеца” – така обърна внимание върху несъстоятелността на мотивите и искането за отстраняване Любен Корнезов.

Дянков е институция, Дянков е правителството – който не го е осъзнал – за негова сметка си е.

Президентът се е изказвал критично и срещу правителството на Сакскобургготски, и срещу правителството на Станишев, но ако някой неиска да види и чуе това – то означава, че президентът не е критикувал никого другиго освен правителството на ГЕРБ.

„В Конституцията има забрани – никой не може да бъде записван без неговото знание или чрез изричното му съгласие”. Несъстоятелен и несериозен е аргументът, че Симеон Дянков е знаел, че натискайки бутона, е записван, отбеляза депутатът от ГЕРБ Павел Димитров в отговор на Корнезов.

„Истинските мотиви са политически и те бяха казани открито от министър-председателя на страната г-н Борисов”, коментира мотивите за отстраняване на президента бившият премиер и настоящ депутат, Сергей Станишев. „Президентът се опитал да критикува стълба, символа на управление бих добави и слънчицето на премиера – Симеон Дянков, каза той по време на дебата в парламента.

„Щом един президент може да бъде свален за това, какво остава за обикновените граждани – лекарите, фермерите, съдиите и пр. Жалкото обаче е, че аз не си измислям, а просто цитирам ежедневието на този кабинет”, каза Станишев.

„Направо си приемете Закон за защита на държавата. Не случайно вашият лидер лансира тази идея преди месеци. Променете и Конституцията и запишете, че България се управлява от Цветанов, Борисов и Дянков...”

Депутатът от ПГ на „Атака” Станислав Станилов каза: „Президентът може да си отиде с този импийчмънт. Може и да не си отиде. Той ще си отиде обаче завинаги от политическата сцена”. „...Той никога няма да се появи повече на политическата сцена, защото се държа като предател на собствения си народ”, коментира Станилов.

Иван Костов, лидер на ДСБ заяви по време на дебата: „... президентът Първанов се представи като алтернатива на политическата власт. Като истински сътрудник на Държавна сигурност, той е записал Дянков... Дянков никога не е казвал, че Първанов е млад милиардер”, подчерта Костов и определи това твърдение като „пълни глупости”. "Причината да се води този дебат е самият Първанов – Гоце”, допълни Костов.

Депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев заяви по време на дебата: „Говорейки за единството на нацията възникват въпроси по отношение на г-н Първанов, както и по отношение на БСП. Къде беше президентът Първанов, когато на България бяха спрени еврофондове за над 1.8 млрд. лв., от които 800 млн. лв. безвъзвратно загубени? Къде беше президентът Първанов, когато се подписа т.нар. „Голям шлем”? Знаем, че го договаряше в пиано-бар „Синатра”. Къде е записът от пиано-бар „Синатра”? Нали това би трябвало да бъде разговор по официални държавни дела”, посочи Мавродиев. По думите му, когато са се потопили милиарди левове в поляната наречена „Белене” президентът не е коментирал икономическия ефект и ползите за данъкоплатците. Депутатът попита къде е бил президентът при проекта „Цанков камък”, когато са били платени 60 млн. евро за инфлационни добавки...”

Проведените дебати трябва да се изучават в училищата – така реално учениците ще научат как в парламента се губи скъпо парламентарно време, платено от джоба на гражданството. Ще научат и как се защитават интересите на избирателите, как се мисли за тяхното настояще и бъдеще.

Парламентът гласува с „за” 103 гласа, 8 „против” и 5 „въздържали се” Дянков да звучи по националното радио и Националната телевизия. В ефира звуча и бе гледан президентът от пресконференцията, която даде.

Инфлационната спирала на цените на хранителните стоки, предстоящото безпрецедентно изслушване в Европарламента за подслушванията и коментар върху медиите по искането на Волен Сидеров за санкции на журналисти от БНР – самият анонс на редовната пресконференция на БСП показа, че за разлика от сините десни те са в час със случващото се в страната.

20 на сто е увеличението на цените, миналата седмица брашно, захар, домати, картофи, зеле – на стоки от първа необходимост посочи Станишев пред журналисти и уточни, че това безконтролно покачване на цените на хранителните стоки е съпроводено с все по-намаляващата покупателна способност на населението.

Очаква се увеличение на цената на свинското месо, ще има фалити и вероятно ще се мине към внос на месо за населението – предупреди лидерът на социалистите.

ДКЕВР съобщиха, че ще предстои увеличение на енергийните цени от юли месец, което ще повлече след себе си и още драстично поскъпване на живота.

Инфлационна спирала, масово обедняване на българите на фона на изявление на правителството, че до 2013 няма да има увеличение на заплати и пенсии – това са темите на деня обърнаха внимание социалистите.

Едновременно с изводите и заключенията за настоящото финансово, икономическо и социално положение в страната – хората на Станишев заявиха, че са подготвили пакет от мерки, които да преложат на управляващите от ГЕРБ.

Не сваляне на властта, а пакет от конкретни мерки за намаляване на инфлацията и икономическото, финансово стабилизиране на държавата, което пък от своя страна да подобри дълбоката социална криза, в която се намира мнозинството от българските граждани.

На пресконференцията на социалистите не намериха място темите от официозните новини като:

Обедняването е драстично!

Една от най-важните мерки в пакета, който са изготвили експерти на социалистите е: компенсации на доходите на най-бедните – пенсии, увеличаване на сумите за социални плащания, увеличаване на енергийните помощти.

С конкретни мерки да се подпомогнат спешно най-нискодоходните групи от населението ще настояват от “Позитано” в парламента и обърнаха внимание, че вече трета година не може да бъде променена линията на бедност в страната.

В страната излизат повече капитали отколкото влизат, въпреки рекламните кампании на хора от правителството зад граница, че в България са най-ниски данъците.

След връщането на министър-председателя от Япония той обяви, че България ще изхранва света! Някой помни ли това?

“Обедняването е драстично” биха тревога социалистите – елементарни хранителни стоки се превръщат в луксозни по цени и недостъпни за голяма част от населението”, но едва ли можем да се надяваме хората на ГЕРБ да обърнат внимание на това.

Социалистите предлагат, по 50 лева за хората, които получават минимални пенсии, увеличаване на минималната средна работна заплата на 300 лева – за оставащите 9 месеца за годината, което ще струва на бюджета около 14 млн лева.

Друго предложение, което смятат да внесат хората на Станишев е увеличаване на месечните добавки за деца поне с 10 лева, което е крайно недостатъчно, но социалистите припомниха, че трета година тези добавки са замръзнали.

На ГЕРБ ще бъде предложена промяна в закона, с която да се увеличат помощите за деца и това да бъде гарантирано.

Друга мярка против драстичното обедняване е: пенсиите – да се увеличат с всички инфлационни индекси за периода на управление на ГЕРБ досега.

По отношение на енергийните помощи, социалистите предлагат 250 000 души да получат еднократна компенсация, което за оставащите девет месеца от тази година ще струва на бюджета 13-14 млн лева.

Нещата в страната се влошават драстично, предупредиха от “Позитано” и обърнаха внимание на управляващите, че малкият и среден бизнес се тресат от фалити, безработица, което пък от своя страна води до липса на данъци за бюджета.

В провинцията има очакване за организиране на социални протести, даже в Силистренско има и готовност.

Това правителство разсъждава макроикономически – финансовият министър Симеон Дянков каза: “Ще имаме нулев дефицит!” , а всички бяхме свидетели, че това не се случи.

Фискалната политика трябва да се разглежда в комплект със социалната, обърна внимание върху проблема депутатът от БСП, Драгомир Стойнев.

Налагането на Фискален борд, да каквото говори напоследък Дянков трябва да се съчетае със социален, и предложението да се огледа и съобрази с Конституцията – препоръча Стойнев и попита: “Тогава защо ще ни е финансов министър?”

От “Позитано” посочиха, че необходимите пари за предложенията им могат да се вземат и пренасочат от 128-те млн лева за административни разходи, които са дадени в повече в бюджета за 2011 година.

В случай, че не се отиде на промяна в бюджета – хората на Станишев предупредиха, че ще се мине към социални протести и те са готови да ги оглавят.

Протестите на тютюнопроизводителите

Тютюнопроизводителите – 41 900 на брой – дават около милиард постъпления за хазната, съобщиха нап ресконференцията на БСП.

Социалистите обърнаха внимание на факта, че има разрешение от Европейската комисия за национални доплащания за тютюнопроизводителите

“Управляващите съсипват един печеливш бранш – обранаха внимание върху факта хората на Станишев. -... Аргументът, че този бранш няма бъдеще е абсолютна лъжа. Необходимо е изработване на национална стратегия за тютюнопроизводството. Приеме ли се законопроектът, който мина вече на първо четене – ще настъпи хаос, предупредиха от “Позитано”.

“Правителството трябва да изплати 73 млн евро тази година, съобщиха социалистите, а за догодина тютюнопроизводителите имат право на още 50 млн евро.”

Тютюнопроизводителите показаха, че не бъдат ли изпълнени исканията им – ще протестират. Това, което те искат е съобразено с Брюксел, те не искат нещо незаконно.

Не е вярно, че Европа не произвежда тютюн, опровергаха тиражираните лъжи на властта от БСП, - тютюнопроизводството е и социален проблем и не бива да се пренебрегва от управляващите.

Мерки и още факти

Да спрат контрабандата по границите и да компенсират с тези пари намиращите се в дълбока социална криза слоеве от населението, предложиха хората на Станишев.

За първи път България ще бъде обсъждана в Европейския парламент по толкова негативен начин бе коментарът по повод дебата за подслушванията, който бе предизвикан от няколко български евродепутати. “Тази тема тепърва започва да се обсъжда в европейските институции” – предупредиха социалистите.

Ще се иска мониторинг за Европейската харта за правата на човека в европарламента по отношение на България. Темата ще продължи и на национално равнище.

На редовната пресконференция на БСП бе направен и коментар за едно явление: за втори път лидерът на “Атака” прави опит за директна цензура и иска уволнения на журналистката Лили Маринкова и смяна на директора на БНР.

Неприемливо е това, което прави лидерът на “Атака”, необходима е журналистическа солидарност, тъй като въпросът е принципен и утре може да се случи на други журналисти и медии.

*        *        *

Политиката е кратка история на безчестието – написа Любиша Георгиевски в своя “Речник на предразсъдъците” и обясни, че в началото политиката е била дейност в името на всеобщото благо.

После някой казал: “Целта оправдава средствата”. Сетне Клаузевиц*  заявил, че "войната е политика с други средства..."

Днес политиката не е цел, а начин за бързо забогатяване и садомазохистично удоволствие от и със властта. Днес нейните механизми са колкото тривиални, толкова и цинични, колкото и отворени, толкова и насилствени. Който им се противопостави се превръща в труп.

Дали ще свършиш земния си път естествено или ще се явиш пред Създателя от глад, недоимък и отчаяние – за политиците ни това е без значение.

Престъпленията не се облагат с данък –  това е утешение за обречените, които ще си отидат в мандата на този режим.

Мразя Станишев да е прав, но и това се случва...

------------------------------

*Клаузевиц - Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц, пруски генерал и военен теоретик. Известен е най-вече със своя военен трактат Vom Kriege /"За войната"/.

Участвал е във войните с Наполеонова Франция през 1806-07 и 1812-1815 година. В периода от 1812 до 1814 е на руска служба. От 1818 до 1830 година е директор на военната академия /Kriegsakademie/ в Берлин. На него принадлежи сентенцията "Войната е продължение на дипломацията с други средства", често опростено интерпретирана като оправдание за всяка военна интервенция.

Философът, есеист Любиша Георгиевски перефразира тази сентенция на Клаузевиц в есето си за политиката и политиците. /Бел. Л. М. и Уикипедия/

Силно разредената армия на Мартин Димитров /Еванджелиста-кръстен така заради принадлежността му към Евангелистката църква-бел. Л. М./обяви недвусмислено, че неговите хора няма да пречат на правителството да си управлява, тъй като не искали президентът да поеме властта!

Тъпо, несъстоятелно, смехотворно...

Вървейки в тази посока, сините на Димитров декларираха, че искат да се спре с повишаването на цените!

Нищо конкретно не предлагат хората на Димитров стана ясно от редовната пресконференция. Лидерите на сините обявиха, че трябва да се спре със скандалите в държавата, но в същото време не коментираха кой и защо създава скандали. Тази позиция на СДС напомня твърде много на официалната позиция на управляващите от ГЕРБ, които искат спокойствие, въпреки че непрекъснато създават скандали.

Партийният син призив за спокойствие в държавата пренебрегна нечувания начин на налагане на цензура в медиите: с взрив, нападки и заплахи за уволнения.

За Мартин Димитров последните изяви на Волен Сидеров от “Атака” явно са в рамките на нормалното – а фактът, че Сидеров поиска санкции за директора на Българското национално радио и водещата на “Неделя 150” Лили Маринкова изобщо не бе споменат или коментиран на пресконференцията на сините.

900 000 лева е дала държавата за обезщетения при произвол от органите на реда – изнесе Хелзинкският комитет. Темата не бе коментирана от Димитров.

СДС не коментира и позорния факт, че Европейският парламент ще обсъди във вторник, на 15 февруари скандала със записите на телефонни разговори на шефа на митниците Ваньо Танов.

Очаква се представител на Европейската комисия да отговори на въпроси на евродепутати как комисията оценява настоящата ситуация в България и дали прекомерната употреба на специални разузнавателни средства не нарушава човешките права.

Изявлението е в отговор на двата въпроса към Комисията с искане за устен отговор, които бяха внесени от името на АЛДЕ и С&Д, подписани и от евродепутати на НДСВ и БСП, уточнява на 15 февруари сайтът Медияпул.

Ако инициаторите съберат мнозинство, след дебата може да се вземе решение за изслушване на отговорните институции в България.

Явно за СДС тези тип поведение на властта е в рамките на нормалното.

Според евродепутатите Илияна Йотова, Ивайло Калфин и Кристиан Вигенин,  броят на подслушванията у нас през 2010 г. се е увеличил до два пъти в сравнение с 2009 г. Едва два процента от тези записи са използвани като доказателство пред съда, посочват те, докато останалите се съхраняват по-дълго от законно разрешения срок и се използват за политически цели.

Евродепутатите ни са задали въпрос - дали ЕК възнамерява да изиска цялата необходима информация за дейността по осъществените от българското правителство подслушвания, за да провери законността им и съобразяването им с националното законодателство и законодателството на ЕС.

Другото, което направи впечатление по време на редовната пресконференция на СДС бе, че Мартин Димитров е икономист, но той не коментира тревожния факт, че се закрива достъпът до фирмени дела.

Димитров не коментира и законодателното недоглеждане на мнозинството на ГЕРБ в парламента, което постави в критична ситуация немалка част от българските граждани с “нововъведението”, че фирми и граждани остават без съдебна защита заради изпусната дума.

За СДС и лидера й Мартин Димитров не заслужава коментар и факта, че до 2013 година се замразяват пенсии и заплати!

Че инвестициите драстично намаляват, че държавата се тресе от фалити и безконтролно увеличение на безработицата, а в същото време контрабандата по границите ни се е увеличила в пъти.

За българските жени бе приета възраст, до която могат да зачеват ин витро.

За СДС, образно казано - още в зачеването си са били елиминирани от програмите ин витро за политическо присъствие.

Ако обърнем поглед към СДС, която партийка се приема за опозиция нещата от гледна точка на медицинета са много по-сложни.

След успешната вазектомия*, която направи на коалиция СДС в лятото на 1996 година Иван Костов, сините се разроиха хаотично на нетърпими отломки, които никога няма да са в състояние да се обединят или коалират.

Симптоматично, след вазектомията СДС демонстрира и импотентност** към политическите процеси в страната, което се отрази на чувствителността на сините към социални, икономически, финансови проблеми и кризи в страната в продължение на последните 10 години.

И за да се колебаеш – трябва да се решиш на това- твърди Станислав Лец. Налице са непрекъснати колебания, които СДС преобръща в никому ненужни решения за оставане в парламента и мандата на режима на ГЕРБ.

“Смелостта” ходи по сините, а техния ход е на място. Важното е да продължат да духат в собствените си платна.

Това ли ще е храната, работата и сносния живот на мнозинството от българите?

------------------------------------

* Вазектомия – мъжка стерилизация с оглед предпазване от способност да се стига до нежелано зачеване

** Импотентност – мъжка полова немощ.

На 15 февруари късно вечерта в Европейският парламент предстои да обсъди скандала с подслушванията в България.

Пак на 15 февруари официозни телевизии отразиха като водещи новини, че кортежът на премиера отново предизвикал катастрофа на пътя и че се е родило третото дете на силовия вицепремиер, Цветан Цветанов.

След като нараняването на премиера по време на футболен мач и четирите шева, които направиха на височайшето чело премиерско, в Правителствена болница също заеха водещо място в новинарските емисии предишния ден – то тогава трябва ли да сме изненадани, че високата скорост на премиерския кортеж отново е предизвикал катастрофа?

Трябва ли да сме изненадани и от новината, че най после на вицето Цветанов му се роди трето момиче? bTV показа в централната новинарска емисия кантара, на който е било премерено бебето, а репортерката зададе въпрос: “На кого прилича бебето”! Кой да й каже на младата госпожица, че такива неща не се питат!

В същото време никой не си направи труда да отбележи колко циганчета се родиха в същия ден, за сметка на тежкия демографски проблем с намаляващия български етнос?

“Чудни са делата ти, Господи!”, би възкликнал някой правдив христоянин.

Всъщност на 15 февруари съветът за електронни медии /СЕМ/ отхвърли жалбата на Бареков срещу Лили Маринкова и не уважи неговите вопли и плач срещу предаването "Неделя 150" на БНР.

{edocs}bnr-volen.doc,600,400,link{/edocs}

Ще припомня, че пловдивчанинът Николай Бареков, който в момента се изживява като първо перо, образ и глас в републиката и пребивава в столицата по местоживеене, написа жалба до Съвета за електронни медии, в което се оплака в тон с недоволството на лидера на “Атака” Волен Сидеров, и спретна писмо, съдържащо 27 правописни грешки, “хванати” от коректорите на в. “Труд”.

На 14 февруари, в разговор в студиото на тв7,

между водещия Бареков и депутата Волен Сидеров, последният коментира в "Гореща точка", че се наблюдава нова фаза в битката на Октопода, който прави мафиотски опити да дестабилизира държавата. Той изрази недоумение, че ефирът на програма "Хоризонт" на БНР се използва за поръчкови задачи на Алексей Петров.

Сайтът Медияпул публикува част от разговора на Волен Сидеров с Бареков:

Николай Бареков: Има един друг слой в българските медии обаче и той е още по-интересен и той е непубличният слой на медиите. Малко под повърхността на водата стоят също не по-малко влиятелни фигури, които оперативно се занимават с ръководството на медиите. Тук въобще не говоря за собствениците на медиите, не говоря за публичните лица на медиите. Говоря за лица, чиито имена се знаят, но малко се свързват с публични образи. Аз смея да кажа като човек, който наблюдава медийните процеси, че тези хора целенасочено съградиха за около една година образа на премиера Борисов като образ на цензор. Тези хора, част от които са, смея да кажа жени, на една подходяща възраст, така – между 40 и 50-годишна възраст, бяха едни от най-отявлените фенки на премиера Бойко Борисов. Те се къпеха в уникалните sms-и, които му пишеха и получаваха от него. Включително аз съм бил свидетел с личните си очи как след едно участие при мен в бТВ преди около пет години Бойко Борисов получи sms от една дама, която го подканваше към неприлични действия. Тази дама в момента е една от най-яростните негови критици. Аз мога да кажа нейното име, не се плаща, но не знам дали г-н Борисов си пази sms-a с това съдържание. Но аз го помня и ще го кажа , ако бъда предизвикан с още една идея... Ще разкрия съдържанието на този sms. Знам, че е много грозно, защото така ще разваля личния живот на въпросната дама. Защо тези хора обаче, г-н Сидеров, успяха да наложат и в публичната сфера образа на Борисов като цензор? Как се случи това? Вие сте човек, който разбира и от политика и от медии?

Волен Сидеров: Хубаво е да научим коя е тази дама, ако е медиен фактор, ако е фактор сред коментаторите, които сега оформят общественото мнение, е добре да научим нейното име. Защото иначе става неравностойно. Аз като политик съм подложен на абсолютен разрез отвсякъде, няма личен живот, няма обществен живот. Ние някак си пазим хатъра на такива подобни, които пускат sms-чета със секс предложения. Аз така го разбирам...

Николай Бареков: Категорично. Мога да кажа, че беше с неприлично предложение, което будеше искрено възмущение от страна на Борисов, който получи този sms.

Волен Сидеров: Да, след което се явяват някакви морални съдници, произнасят присъди и т.н. Ами нека да се знае кой какво прави. Всеки, който е пренебрегнат, всеки, който се надява на някаква облага и не я получи, остава най-обиденеия човек на света. Аз го знам от личен опит в една партия. Един човек, който се е надявал да го напишеш на избираемо място, а ти не го направиш – той ти става най-големият враг. Започва да те плюе. Започва да обяснява как до вчера си бил национален герой, но днес ставш най-големия злодей. Пример – телевизия СКАТ. Въпросният другия, щях да кажа една нецензурна дума, но ще кажа фекаломет, за да е по-изискано.

Николай Бареков: И лайномет да кажете на фона на тези безобразия, които стават в държавния ефир, един частен ефир едва ли ще бъде...

Волен Сидеров: До вчера там съм бил национален герой. Днес там всяка вечер едно ченге доносник Велизар Енчев

Николай Бареков: Е вчера бяхте сравнен с Маджо и т.н.

Волен Сидеров: Преди килимче беше пред мен като ме видеше, размазваше се когато ходех там и водех предавания. Сега изведнъж той плюе всяка вечер – аз съм злодей, аз съм национален предател. Чакай бе – аз ли управлявах България, аз ли я предадох, аз ли я ограбих? Не, този въпрос не стои пред тях. Другият фекалохвъргач от Бургас Касабов не влезе в парламента. В Бургас се говори, че вече костюм си ушил, вече ще идва в парламента. Не щеш ли аз влязох от Бургас, а не от Варна, с което му запуших пътя в неговите разсъждения. Той не стана депутат и оттогава всеки ден, когато има предавания не спира леенето на помия. Това са такива хора като тази въпросната дама, която се е надявала може би на някакво фелацио там ли, какво е предлагала. Предполагам, че нещо подобно е искала и след това не го е получила. В буквалния и в общия смисъл. Защото един куп хора са се надявали Бойко Борисов като стане премиер понеже са си разменяли с него приказки...

Николай Бареков: Sms-и, телефони, понеже те знаят, че Борисов има вроден страх от медиите...

Волен Сидеров: Започнали са далавери да въртят и смятат това за нормално. Не се случва това и хоп – те са в лагера на врага. Подобни хора сега са готови пари да дават и да наемат медии или медиатори за плюене, защото нещо не им се е случило. Борисов казва “не“ и става най-лошият – цензор, полицай, латиноамерикански диктатор.

А между другото искам да кажа, понеже помня времената при Костов. При Костов имаше истинска цензура. Аз тогава работех в единствения опозиционен вестник и нашите критики се приемаха буквално със страх от хората. Те питаха: “Абе вие не се ли страхувате, че ще ви се случи нещо“.

Повод за гнева на Сидеров бе участието му в предаването “Неделя 150” с водеща Лили Маринкова и факта, че водещата журналистка си позволила да включи в ефир, без да предупреди Сидеров,  главния редактор на в. Галерия” Кристина Патрашкова!

Според раздразнения Сидеров, водещата Лили Маринкова е в сериозен конфликт на интереси, тъй като работи и за Канал 3, която била телевизията на Трактора.

Волен Сидеров зададе въпрос: дали Валерий Тодоров трябва да е шеф на БНР, а Лили Маринкова да е журналист там.

Лидерът на Атака подчерта в студиото на тв7, че вестник "Галерия" е бил създаден от Алексей Петров да очерня  и да пуска "долни, гадни лъжи". Волен Сидеров съобщи и, че ще съди "Галерия" и Патрашкова за отправени клевети.

Причина за гнева на Сидеров е публикуването на негови материали от предизборно време, в които той не се изказва добре за днешния премиер Бойко Борисов. Това нарече Сидеров “долни, гадни лъжи” и отправени клевети.

Другото, което впечатли силно във въпросното предаване на БНР бе, че Волен Сидеров на живо в ефир започна да определя кого да кани Маринкова в студиото, кога да приключва разговора си с него, какви въпроси да задава на гостите в студиото, обвини я в поръчкова журналистика и я попита защо работи в БНР!

Бареков пък се оказа обиден за това, че в разговора в “Неделя 150” телевизията, в която работи се водела на Дилян Пеевски.

Бареков изпратил и писмо до СЕМ, в което пита дали Маринкова не е в конфликт на интереси задето работи в БНР и в частната Канал 3, която по думите на Бареков “се свързва с кръга от медии обслужващи лицето, с наложена мярка за неотклонение - "подписка", Алексей Петров“.

“Редно ли е ефирът на БНР, като обществена медия, да бъде използван за разчистване на сметки, с колеги от частни медии?“, пита още Бареков. Той се оказа недоволен, че не е бил потърсен лично за коментар, при положение, че името му се споменава. В отговор пред сайта, на който Бареков е главен редактор, Маринкова заяви, че в БНР не канят всички, за които говорят.

“Очаквам вашия отговор с нетърпение. До тогава, за съжаление, у мен остава усещането, че издържаното с парите на данъкоплатците Българско национално радио, чрез своя журналист Лили Маринкова, обслужва същите частно-корпоративни интереси, като по-горе споменатия кръг от медии“, се посочва в писмото на Бареков до председателя на СЕМ Георги Лозанов с копие до директора на БНР Валери Тодоров.

Директорът на БНР, Валери Тодоров коментира, че застава зад Лили Маринкова и тя не се намира в конфликт на интереси. Самата Маринкова заяви от ефира на БНР, че от осем години води предаване и в частния Канал 3 и никога не са й оказвали давление.

Сидеров коментира пред ТВ7, че Тодоров трябва да подаде оставка, ако защитава Лили Маринкова и ако твърди, че тя няма конфликт на интереси. Той също е на мнение, че БНР, което се издържа с парите на данъкоплатците, се използва за поръчкови задачи на Алексей Петров.

"Не може да си опонираме с Патрашкова , тъй като тя се явява поръчкова журналистка от вестника на Трактора", заяви Сидеров. “Да дадеш трибуна на лъжи в националния ефир на "Хоризонт"на една поръчкова журналистка е не само конфликт на интереси, а изпълнение на поръчкови задачи", коментира още лидерът на “Атака“.

"Медийните надзорници трябва да си кажат още дали Тодоров трябва да продължи да бъде шеф на радиото, а Маринкова - да работи там", коментира още Сидеров.

Кой, на кого, какъв е,

защо Волен Сидеров хвърли толкова сили и енергия да повтаря мантрите на властта за мафия и виновни, защо хвърля толкова сили да се хареса на вицепремиера Цветан Цветанов, като повтаря думите на премиера като ехо за взрива във в. “Галерия”, като напада журналистите от изданието, като заплаши водещата Лили Маринкова и директора на БНР в ефир? Засега  отговорът е в публикуваните във в. “Галерия” и то неочаквано негови речи срещу Борисов.

След публикуването на речите, Борисов видимо охладня, и неговите бонзи се разтичаха да осигурят парламентарно мнозинство на ГЕРБ в парламента, при положение, че всички знаем, че  мнозинството на управляващите досега осигуряваше “Атака”?!

Т. е. като начало по пътя към “развода” ГЕРБ показа, че не иска да има нещо общо с “Атака” и се дистанцира от подкрепата й в Народното събрание. Така и Европа ще е доволна, и САЩ, и Израел.

Но да се върна към инспирирания скандал от лидера на “Атака” в дует с водещия Николай Бареков. Какво се случи? Журналист поиска уволнения на журналисти, обиди ги, гласно, послужи си с интриги, в които замеси и името на министър-председателя Борисов.

Пловдивската креатура на режима – пригласяше в дует с лидера на “Атака” против колегията и също подхвърли обидни намеци за колеги журналисти. Започна да се надига скандал и бе поставен на дневен ред въпросът: къде живеем ние?

Що за нрави са това?

Единствено времето може да даде правилния отговор. Без да обръщат внимание на 27-те правописни грешки в писмото, с което Бареков сигнализира регулатора, членовете му разгледаха казуса и не констатираха нарушение на Закона за радио и телевизия от страна на БНР.

А ето и Решението на СЕМ по повод жалбата на Бареков:

"... Като взе предвид експертните доклади на дирекция "Мониторинг" и дирекция "Правни дейности" реши според правомощията си по ЗРТ /Закон за радиото и телевизията/:

1. Не констатира нарушение на разпоредбите на ЗРТ.

2. Жалбоподателят може да получи удовлетворение по въпроса, който го е засегнал, като реализира правото си на отговор, след като отправи към доставчика на медийни услуги искане по съответния ред.

3. Доколкото жалбата коментира нарушаването на етични и професионални стандарти, тя попада в компетенцията на Комисията по етика в електронните медии към Националния съвет по журналистическа етика.

4. Назначава мониторинг на отразяването в предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" на БНР на темата за взрива пред редакцията на вестник "Галерия" по спазването на изискванията на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ, според която БНР и БНТ "отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика".

5. Препоръчва на УС на БНР да включи в правилниците за структурата и организацията на дейността разпоредби, които ясно да регламентират могат ли и при какви условия работещите в обществената медия да изпълняват в други медии и институции функциите на журналисти или PR-специалисти.

6. Последната препоръка да се насочи и към УС на БНТ", съобщават от СЕМ.

Коментар на сайта “Хроники”

Какво се случи на 15 февруари, когато един самозабравил се водещ, който се къпе в собствената си отразена провинциална светлина на самодоволство и самозабрава – той бе ритнат официално и институционално по кокалчетата с Решение на СЕМ.

Съветът за електронни медии /СЕМ/ не уважи жалбата на Николай Бареков срещу водещата на предаването "Неделя 150" на БНР Лили Маринкова. Бареков атакува Маринкова заедно с лидера на националистическата партия „Атака“ Волен Сидеров, защото според тях тя била в конфликт на интереси, тъй като работела едновременно в БНР и в частната телевизия Канал 3.

Наказание, както те очакваха – не последва, а още по-малко пък уволнения.

Лили Маринкова е достатъчно голямо име, за да се нуждае от защита коментира казуса в студиото на пловдивчанина Бареков директорът на БНР, Валери Тодоров.

Тодоров не продължи оценката си, че с тези професионални качества Маринкова се оказа и достатъчно удобна мишена за набедени политици и журналисти, които да я използват и градят своето липсващо величие и значимост върху професионалните й умения.

Най-страшни са личните работи на несъществуващите хора. В последния пореден скандал на обиди, сплетни и интриги – еднодневки си измиха краката предварително празнувайки, упоени от излюзорната омая на непогрешимост.

Шутовските камбанки на клоуните в професията Удобен на властта, винаги звънят еднакво фалшиво и тъпо.

Постигнатото много от тях – се измерва в рязкото снижаване на критериите и това е очевадно видимо.

Журналисти, които не се задълбочават – винаги изплуват на повърхността на актуалната власт, за да самооплождат безполовите си напъни да са на витрината под прожекторите.

Следата, която оставят удобните журналисти сама говори за себе си, но често няма на кого и какво.

Кастратите на духа в професията Политически клакьори държат непрекъснато високи тонове в одите си към властта, но леещата се сива маса няма нищо общо с мозъка.

Четете продължението на темата за нощния дебат в Европарламента по темата за СРС-та в България и защо се стигна до развод на ГЕРБ с “Атака”.