Как ще се върне президентът от САЩ като обеща да пътува само на запад?

От бившия комсомолец от Благоевград Росен Плевнелиев – Васко да Гама едва ли ще излезе, още повече, че каквото е имало да се открива по земното кълбо, вече е открито...

Държавният глава ще присъства на срещата на върха на НАТО на 20 и 21 май.

След първото заседание на страните-членки на НАТО в Чикаго, българският президент и външният министър Николай Младенов потвърдиха една новина:

„За нас също така е важно, че обявихме междинната способност на системата за противоракетната отбрана. България подкрепя тази инициатива и ще работи за нейното финализиране на територията на всички държави, които участват в програмата”, отбеляза държавният глава.

В речта си на срещата на върха Плевнелиев зави, че България подкрепя инициативата за интелигентна отбрана. „Това означава, че всяка една от държавите в региона трябва да се научи да специализира, но и заедно да бъдат по-силни”, обясни държавният глава.

„100 процента от територията на България е покрита от първата фаза на противоракетната отбрана (ПРО) на НАТО, заяви министърът на външните работи Николай Младенов след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. „В 17.05 часа (1.05 часа българско време) точно обявихме, че първият етап на противоракетната отбрана на НАТО за европейската територия на алианса вече действа. Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения. На този първи етап страните, които участват в рамките на европейския континент са Турция, Румъния, Италия, Испания, Полша, които със своите способности и със своите територии позволяват реално цялата територия на България да бъде защитена от нова заплаха, която може да се появи от регионите на нестабилност”, обясни външният министър.

Кой кога и на какво основание взе решение българска територия да бъде покрита с ПРО – така и не стана ясно.

Само четири европейски държави – Румъния, Италия, Испания и Полша са предоставили своята територия за разполагане на ПРО. Турция, от която едва 3 процента са европейска територия също участва в тази инициатива.

Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения, рече външният министър Младенов. Да не би българският парламент да се е преместил в Лисабон да решава, или са го закрили, поради факта, че други решават за България в португалската столица?

Далеч съм от пуберитетния възторг на държавния ни глава, че Барак Обама му казал преди началото на срещата на върха: „Справяте се много добре. Последните данни, които имам са блестящи. Пожелавам ви успех”.

Причината за това е проста: едно потупване по рамото на Обама и седмична разходка в Щатите на държавния глава струва доста на българските данъколтаци, които тънат в мизерия и се борят за оцеляване! Това ли означава американското „добре се справяте?”

Ами да го поканим президента Обама в едно средностатическо безработно от три години българско семейство, да се храни веднъж на ден и да го видим колко ще издържи доволният от успехите ни президент на САЩ!

Народът е казал, че ситият на гладния не вярва, но да се говори така за България, в която само шепа хора живеят нормално е повече от цинизъм!

Тъпа интрига против Оланд развърза отново езика на българския президент:

Както е известно, щом спечели изборите, френският президент Франсоа Оланд заяви, че ще спази обещанието си и ще изтегли френските войски от Афганистан.

По този повод, Плевнелиев заяви, че в първата сесия на срещата на НАТО не е обсъждана позицията на Франция за по-ранното си изтегляне от Афганистан. Той подчерта, че няма промяна в плана за изтегляне на българския контингент. „Нашата позиция е много ясно комуникирана по всички нива. Ние сме прозрачен и търсен партньор. Ние не изненадваме неприятно нашите съюзници, напротив те могат да знаят и да бъдат сигурни, че когато кажем нещо, ще го изпълним. Ако искаме да променим нашата стратегия по какъвто и да било начин, първите, които ще разберат за нея, са не само българските граждани, но и нашите партньори.”

Колцина от българските граждани са чули за покриване на 100 процента от българската територия с ПРО? Дали е в състояние превъзбуденият от чикагския въздух Плевнелиев да отговори на този въпрос? Да не отварям дума за това, че е твърде лош тон, да даваш сигнал към ръководството на една организация като Алианса, че дадена страна-членка е изненадала неприятно съюзниците!

България е търсен и желан партньор, защото още преди от НАТО или САЩ да са отворил уста, родните политици вече са съгласни!

„Приехме основните моменти за това къде иска да бъде НАТО през 2020 г., каза президентът Росен Плевнелиев след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. Държавният глава обясни, че на първата сесия е била приета декларацията за способностите на НАТО, както и докладът за отбранителните способности на алианса.

Дали има нещо, свързано с Алианса, което Плевнелиев и Младенов да не са приели?

Цинизмът „Либия”

В деня след първото заседание на срещата на върха на НАТО, Росен Плевнелиев е държал реч пред журналисти и е подчертал, че е важно да се работи заедно за партньорство с държавите. Освен това българският държавен глава е заявил: „Видяхте колко успешно си партнираме и в Афганистан, и в операциите в Либия, но все пак НАТО и 28-те членки трябва да се фокусират върху собствените си възможности. Именно това е програмата НАТО 2020”, обясни Плевнелиев.

В какво се изрази „успешното” партньорство в Либия: - при въздушните удари на НАТО в Либия миналата година са били убити 72 цивилни, съобщи международната организация за защита на човешките права Хюмън райтс уоч, цитирана от Ройтерс.

Организацията обвини Алианса, че отказва да обяви истинския размер на "страничните щети", нанесени по време на кампанията за сваляне на бившия либийски диктатор Муамар Кадафи.

В доклад на Хюмън райтс уоч, основаващ се на разследване на бомбардирани обекти, извършено преди и след края на бунта в Либия, се посочва, че сред цивилните жертви има 20 жени и 24 деца.

Организацията призова НАТО да изплати компенсации на цивилните жертви и да разследва някои от нападенията на натовски самолети, при които вероятно са били допуснати нарушения на официално дадения мандат на военната коалиция, сформирана с решение на Съвета за сигурност на ООН.

"Разрешени са нападения само срещу военни обекти. Все още без отговор остават въпросите, свързани с редица инциденти, при които не е ясно какви са били бомбардираните от НАТО обекти", заявил пред журналисти Фред Ейбрахам, специален съветник на Хюмън райтс уоч и един от основните автори на доклада.

За сравнение ще цитирам ответната страна: според НАТО, операцията в Либия, която приключи на 31 октомври миналата година, е била изключително успешна и е доказателство за способността съюзниците в Алианса да действат координирано в рамките на ограничена кампания.

Самолети на Алианса извършиха 26 хиляди полета, в това число 9600 бойни мисии и унищожиха 5900 обекта. Пак според оценките на експерти от Алианса, "операцията в Либия бе извършена с безпрецедентно високо внимание и прецизност и отговаряше на норми, които надхвърлят изискванията на международното хуманитарно право".

НАТО реагира на доклада на Хюмън райтс уоч с твърдението, че "бе направено всичко възможно да се намали рискът за цивилното население, но в условията на сложна военна кампания този риск никога не може да бъде сведен до нула", посочва Ройтерс.

Загрижеността, която предизвиква броят на цивилните жертви при нападенията на НАТО в Либия, може да ограничи възможностите на Алианса да участва в бъдещи операции извън територията на страните членки.

„Истината е, че войните на бъдещето, дай Боже да не се случват, но те със сигурност предопределят възможностите на държавите да се координират и да се кооперират, включително и на бойното поле – коментира Плевнелиев вещо бъдещето. - Със сигурност световната финансова и икономическа криза няма да попречи на твърдата решимост на държавите-членки да изграждат своите отбранителни способности в един бързо променящ се свят”, подчерта президентът.

Някой ще каже ли колко ще ни струва продължаващият престой в Афганистан?

България ще бъде полезна с инструктори, които могат да дадат ценен опит на държавата Афганистан в изграждането на нейните отбранителни способности, каза Плевнелиев. Още не е уточнено колко български инструктори и как ще участват в Афганистан след 2014 г. „Силите на държавите на НАТО, както и на държавите-партньори в Афганистан, ще се оттеглят съгласно графиците, които са приети. България има своята стратегия и тя е приета от Народното събрание. Не предвиждаме да има каквито и да било промени в този график”, каза Плевнелиев. „В момента афганистанските сили са вече 180 000. Трябва да се увеличат до около 330 000. Това ще струва пари. Около 4 милиарда долара е предварителният бюджет на годишна база. Всяка една от държавите ще участва съобразно възможностите си, като това вече е договорено, за да се подкрепят афганистанските сили за сигурност след 2014 г. За България е една абсолютно разумна сума, която не бих могъл още да уточня, но в рамките на конференцията ще стане окончателно ясна”, посочи президентът.

Ще попитам по друг начин: колко е „разумната” сума за престоя ни в Афганистан?

И разумна за кого е тя: за безработните, за децата с редки заболявания, които не се включени в Здравната каса, разумна за празната ни хазна, за вечно развалящият се апарат за лъчелечение, или разумна за Росен Плевнелиев, който с няколкото си луксозни къщи си е надживял на масрафа и е много далеч от живота на редовия българин?!

„Участието на България в Афганистан е голям успех”, подчерта държавният глава и изрази съжаление за жертвите, които страната ни даде в тази мисия.

А за цивилните жертви, убити невинни при бомбардировките на НАТО? И това ли е „голям” успех за България? За тях няма ли президентско съжаление?

Официалното откриване на срещата на върха на ръководителите на страните-членки на Алианса започна с възпоменателна военна церемония в памет на загиналите в мисии на НАТО...

А възпоменателна церемония за жените и децата, които бяха убити от самолети на НАТО? За тях нямаше възпоминание...

Такава не бе предвидена.

"Ние трябва да сме много благодарни, защото печелим много. В момента над 30 държави имат балистични ракети. Много от тези държави не са членки на НАТО. Всяка една от тях може да сложи в балистичните ракети каквото си пожелае – химически оръжия и какво ли още не”, поясни президентът Росен Плевнелиев.

Аз лично - не мога да намеря причина да съм благодарна, не виждам и какво печеля от разполагането на ПРО...

Как бяха представени отделните ръководители на страни-членки на Алианса на американския президент и генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен за снимка: двамата стояха на една сцена и отстрани им пускаха един по един държавните ръководители. Първи бе Франсоа Оланд, който бе протоколно сдържан.

След него се появи Росен Плевнелиев, който твърде дълго се здрависва с Обама, като държеше да му каже нещо на английски преди снимката, за което се наложи да се вдигне на пръсти...

За какво точно трябва да сме благодарни и на кого, след като ще си плащаме?

И ще бъдем застрашени, но както твърди държавният ни глава - защитени...

Какво печелим с разполагането на ПРО на българска територия?

Противоракетният щит ще се командва от базата Рамщайн в Германия и засега се сочи като негова цена около 200 милиона евро.

Любопитно е какво написа „Икономист” по въпроса:

"...В продължение на 20 години НАТО ухажваше Кремъл, но с разочароващ резултат. Многократно Алиансът уверяваше, че не приема Русия като заплаха и дори се отказа да разположи ядрени оръжия в страните, които някога са били част от Съветската империя. Всъщност, толкова ревностно се стремеше НАТО да не обиди Русия, че през първите няколко години след присъединяването на новите си членове през 2004 година, Алиансът не правеше никакви планове в тяхна защита.

И въпреки това, поведението на Русия спрямо НАТО става все по-лошо. Началникът на генералния щаб на руската армия Николай Макаров наскоро открито заговори за удар срещу бъдещите американски противоракетни съоръжения в Полша и Румъния. Съвсем демонстративно Русия проведе военни тренировки по границата си с балтийските страни, които са и най-уязвимите членове на НАТО. Завърналият се в Кремъл Владимир Путин отново се озъби на Запада. Той няма да присъства на срещата на НАТО, която ще се проведе в Чикаго следващата седмица /както и на срещата на Г8, въпреки че за негова угода домакините преместиха разговорите на осемте страни от Чикаго в Кемп Дейвид/...

... Какво трябва да бъде направено? Никой не се противопоставя публично на сегашното положение. Но зад кулисите някои виждат сделка – Вашингтон спира да се пречка на Русия в Европа, в замяна на това Кремъл отстъпва по теми, които са важни за САЩ, като например новото споразумение за ядрените оръжия. Това може да изисква от САЩ пълна промяна в плановете им за противоракетна защита, както и да се откажат от базите в страни от бившия СССР.

Противоракетната отбрана, която САЩ създават в Европа, след пет-шест години може да наруши стабилността в този регион и да представлява заплаха за сигурността на Русия, заяви началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Николай Макаров пред журналисти в Брюксел след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО от края на април, предаде РИА Новости.

„Създаваната противоракетна отбрана след 2017-2018 г. може да наруши стабилността в Европа и да представлява заплаха за сигурността на Русия”, подчерта Макаров.

За да се демонстрира какво влияние е оказала кризата на въоръжените сили на страните от НАТО, често се споменава само едно число. Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета го назова по време на Мюхненската конференция по сигурността, провела се през февруари. Пентагонът ще икономиса 487 млрд. евро. Това е почти 70 процента от военния бюджет на Русия, който за 2011 г. бе 71 млрд. долара.

Разработките в сферата на хиперзвуковото оръжие, които САЩ могат да завършат до 2015 г., представляват особена опасност за Русия, заяви пред журналисти руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, цитиран от РИА Новости.

„Апробираните до настоящия момент в САЩ напредничави решения им отварят перспективата за преминаване от демонстрационни прототипи към създаването на бойна многофункционална ракета до 2015-2018 г.”, посочи Рогозин. Той подчерта, че тези разработки представляват „особена опасност от гледна точка на отбранителната способност на Русия”.

Русия и САЩ – двете суперсили работят в интерес на сигурността си, и сигурността на останалите държави в Европа и света.

Владимир Путин не замина за Чикаго, а изпрати там високопоставен представител на руското външно министерство, който се очакваше да вземе участие в специалната среща за Афганистан, която ще се състои като част от предстоящата среща на НАТО в Чикаго, макар доскоро в Москва да не бързаха да приемат предложението на натовците.

За Чикаго се очакваше да замине директорът на втори департамент „Азия” в МВнР, специалният представител на руския президент за Афганистан Замир Кабулов, твърдеше информиран източник на в. „Комерсант” в навечерието на срещата.

Що се отнася до срещата на Г8, за там замина руският премиер Дмитрий Медведев.

Първото посещение в чужбина през новия президентски мандат Владимир Путин вероятно ще е следващия месец в Китай, след като бе решено да пропусне срещата на Г8 в САЩ, предаде АФП. Визитата на 5-7 юни ще включва разговори с китайския президент Ху Цзинтао и участие в срещата на Шанхайската организация за сътрудничество - ШОС.

Посещението в САЩ трябваше да включва и „разчупващ леда” разговор с президента Барак Обама, но от Кремъл обявиха, че Путин ще е твърде зает със „довършителните щрихи” по съставянето на новото правителство.

В отговор на разполагането на НАТО-вските ПРО, Русия разположи в Калининград ракети „Искандер” от най-ново високотехнологично ниво за своя защита.

Къде е България в тази игра на нерви, която на всичкото отгоре струва немалко милиони? Засега е покрита територията на страната ни на 100 процента с ПРО – добре, че все пак го научихме, макар и от Чикаго!

• „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
• интегрирайки се в
• „Неоосманската доктрина” на Турция
• и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
• „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1178

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.

„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1196-dvaiset-i-petata-sreshta-na-vyrha-na-nato-v-chikago

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1185-obama-i-globalnata-dyga-na-nestabilnost

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1169-smqna-na-rejima-v-rusiq-zashto-vashington-ne-haresva-vladimir-putin

Както изглежда, Вашингон е решил да приключи с руския лидер Путин. За Хилари Клинтън и кръга около нея, вероятният следващ президент на Русия Владимир Путин е основната пречка пред реализацията на техните планове. Малцина обаче са наясно, защо това е така. Всъщност, истината е, че днес Русия, в тандем с Китай, и донякъде с Иран, формират основата (макар все още доста крехка) на единствената ефективна глобална ос, способна да отправи предизвикателство пред хегемонията на самотната световна супердържава.

На 8 декември 2011, няколко дни след като бяха обявени резултатите от парламентарните избори в Русия, демонстрирали спад в популярността на партията на премиера Владимир Путин „Единна Русия”, самият той обвини САЩ и, най-вече, държавния секретар Хилари Клинтън, че оказват подкрепа на демонстриращите от руската опозиция и протестите им срещу изборите. Тогава Путин заяви, че „държавният секретар (на САЩ) много бързо даде оценка на изборите, обявявайки ги за нечестни и несправедливи, още преди да получи материалите от Бюрото за демократичните институции и човешките права (т.е. от международните наблюдатели на изборите от ОССЕ – б.а.)” (1).

По-късно Путин уточни, че прибързаните изказвания на Клинтън са били необходимия сигнал за очакващите го опозиционни групи, че правителството на САЩ ще подкрепи протестите им. Според него, те са станали „сигнал за нашите активисти, които започнаха активно да работят съвместно с Държавния департамент на САЩ” (2).

Големите западни медии предпочетоха или да пренебрегнат значението на изявлението на Путин, или пък почти изцяло да се концентрират върху тезата за разрастващото се опозиционно движение в Русия. Всъщност, беглият анализ сочи обратното, т.е., че Путин по-скоро е премълчал за истинската степен на наглата намеса на американското правителство в политическите процеси в страната му. Защото не става дума за Тунис, Йемен или дори за Египет, а за втората в света ядрена суперсила, макар че в икономическа план Русия отстъпва на САЩ. Тоест, Хилари си играе с „термоядрения огън”.

Демокрация или нещо друго?

Путин несъмнено не е образец в практикуването на това, което мнозинството на Запад смята за демокрация. Съобщението, направено от него преди няколко месеца, че се е разбрал със сегашния президент Медведев да сменят постовете си след президентските избори на 4 март 2012, стресна дори някои руснаци, оценяващи го като политика на силата и сключване на задкулисни сделки. Въпреки това обаче, действията на Вашингтон по отношение на Русия са нещо повече от нагла намеса. Същата тази администрация на Обама, която съвсем наскоро прокара закон, позволяващ и да предприема мерки, които, на практика, анулират Била за правата (приетите през 1791 първи 10 поправки на  Конституцията на САЩ – б.р.), т.е. конституционните норми, гарантиращи правата на американските граждани (3), сега се опитва да заеме позата на глобален върховен съдник, определящ кой е демократ и кой не.

Сега нека се опитаме да проверим обвиненията на Путин, че САЩ се намесват в изборния процес в Русия. Ако се вгледаме внимателно, ще видим очевидни доказателства за това в годишния отчет (от август 2011) на базиращата се във Вашингтон неправителствана организация с безобидното название Национален фонд за демокрация (National Endowment for Democracy - NED), от който се вижда, че тя присъства на цялата територия на Русия.

Така NED финансира Международния пресцентър в Москва, където около 80 неправителствени организации могат да провеждат пресконференции на всякакви теми. Пак той финансира многобройните семинари за „младежката активност в борбата за повече права”, както и семинарите за активисти с цел „да се помогне на младите хора да станат политически активни”. Всъщност, през 2010, фондът официално е похарчил над 2,783 млн. долара за реализацията на десетки подобни програми из цяла Русия. Разходите за 2011 ще бъдат публикувани по-късно, през 2012 (4).

NED финансира ключовите руски агенции за „независими” сондажи на общественото мнение и наблюдателите на изборите – изключително важен елемент, ако решиш да обявиш за допуснати изборни фалшификации. Пак той финансира частично регионалната гражданска организация за защита на демократичните права и свободи „ГОЛОС”. Според годишния отчет на NED, финансовите средства са отишли за „подробен анализ на изборите през есента на 2010 и пролетта на 2011 в Русия, което включва мониторинг на пресата, мониторинг на политическата агитация, дейността на избирателните комисии и други елементи на използването на изборното законодателство в рамките на дългосрочната подготовка за избори” (5).

През септември 2011, няколко седмици преди парламентарните избори през декември, NED финансира конференция във Вашингтон, участниците в която бяха специално поканени, като сред съорганизаторите беше руската „независима” социологическа агенция „Левада-Център”. Спред уеб-сайта на NED, „Левада-Център”, който също е бенефициент на средства от фонда (6), е осъществил серия от социологически сондажи, което е стандартния метод, използван на Запад, за анализ на настроенията на гражданите. Те дават представителна извадка за „настроението на електората в подготвителния период на изборите за Държавна дума и президентските избори, как се приемат отделните кандидати и партии, както и  за доверието на избирателите към системата на „управлявана демокрация”, създадена през последните десет години”.

Сред участниците във вашингтонската конференция беше Владимир Кара-Мурза, „член на Федералния съвет на руското „демократично” движение „Солидарност” и съветник на парламентарния опозиционен лидер Немцов” (според NED). Друг докладчик беше десният неоконсервативен Институт Хъдсън (7).

Немцов, който е сред най-известните фигури в днешната антипутинска опозиция, е и съпредседател на „Солидарност”, чието име, следва да отбележим, е заимствано от ерата на студената война, когато САЩ почти открито финансираха полската опозиция, в лицето на работническата „Солидарност” на Лех Валенса. Впрочем, на Немцов ще се спра подробно по-нататък.

На 15 декември 2011, пак във Вашингтон, точно когато стартираха подкрепяните от САЩ протести против Путин, оглавени от „Солидарност” и някои други организации, NED организира още една конференция под наслов „Младежката активност в Русия: може ли новото поколение да пречупи ситуацията?”. Основният доклад на нея изнесе Тамерлан Курбанов, който, според NED, „съвсем доскоро беше координатор на програмите на московския офис на Националния демократичен институт за международни отношения, където се занимаваше с разработката и разширяване възможностите на политическите и граждански организации; съдействие на гражданското участие в обществения живот и най-вече за привличането на младите хора” (8). Между другото, Националният демократичен институт е филиал на NED.

Тъмното минало на Националния фонд за демокрация

Оказване на подкрепа за политическата активност на младите хора – тъкмо с това се занимаваше NED в Египет през последните няколко години, в хода на подготовката за свалянето на Мубарак. Според информирани източници, NED е изиграл важна роля и в подкрепяните от САЩ „цветни революции” през 2003-2004 в Украйна и Грузия, довели на власт проамерикански и про-НАТО настроени политици. Пак NED активно подкрепяше „борбата за човешки права” в Мянма, Тибет и богатата на петрол китайска провинция Синцзян (9).

Както показва внимателния анализ на „оранжевата революция” през 2004 в Украйна и многобройните други, финансирани от САЩ цветни революции, контролът върху гласуването и способността да се оказва влияние върху международните медии, особено на такива големи телевизионни канали като CNN или BBC, е много важен компонент на вашингтонските планове за дестабилизация. Има достатъчно основание да смятаме, че „Левада-Център” играе изключително важна роля в това отношение, публикувайки резултати от сондажите, показващи недоволство от режима.

Според собственото си официално представяне, NED представлява „частна некомерсиална фондация, работеща за разширяването и укрепването на демократичните институции по целия свят. Всяка година, с финансовата подкрепа на американския Конгрес, NED спонсорира над 1000 проекта на различни неправителствени организации в чужбина, работещи „за утвърждаване на демокрацията” в над 90 държави” (10).

Всичко това звучи благородно и възвишено. Само че, NED предпочита да не споменава за истинската си история. А та е следната. В началото на 80-те години, тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси, убеждава президента Роналд Рейгън да създаде, под формата на частна неправителствена организация - Национален фонд за демокрация, за да съдейства на глобалните планове на Вашингтон с други средства, т.е. без прякото ангажиране на ЦРУ. Това беше част от процеса на „приватизация” на американските разузнавателни служби, с цел работата им да стане „по-ефективна”. През 1991, Алън Уейнстийн, който помага при разработката на законопроекта за създаването на NED, заяви в интервю за „Уошингтън Поуст”, че: „много от това, което фондът прави днес, се вършеше тайно от ЦРУ преди 25 години” (11). Интересно, нали! Както е известно, по-голямата част от финансовите средства за NED идва от американските данъкоплатци чрез Конгреса на САЩ. В същото време, NED, във всяко отношение и под всякаква форма, е ресурс на разузнавателната общност и американското правителство.

И така, NED e създаден при управлението на Рейгън за да функционира като фактически филиал на ЦРУ, „приватизиран” с цел да осигури на Управлението по-голяма свобода на действие. Членовете на ръководството на NED обикновено идват от Пентагона или разузнавателната общност на САЩ. Сред тях беше бившият командващ силите на НАТО генералът от резерва Уесли Кларк, който ръководеше бомбардировките срещу Сърбия през 1999. Сред ключовите фигури, свързани с тайните операции на ЦРУ, които са участвали в ръководството на NED, са Ото Райх, Джон Негропонте, Хенри Сиснерос и Елиът Абрамс. През 2008, председател на Съвета на директорите на NED беше Вин Уебър, основател на ултраконсервативната организация “Empower America” и специалист по набирането на средства за предизборната кампания на Джордж Буш-младши. Днес, председател на NED e Джон Бон, бивш президент на скандалната рейтингова агенция Moody’s, която изигра доста двусмислена роля за краха на американските ценни книжа (процес, продължаващ и днес). В сегашното ръководство на NED влиза и известният неоконсерватори и бивш посланик на САЩ в Ирак и Афганистан Залмай Халилзад, който е от афганистански произход (12).

Добре подготвената антипутинска опозиция

Сега нека обърнем по-сериозно внимание на водещите опозиционери, които, излязоха на преден план в Русия напоследък. За сегашната руска опозиция и, особено, за западните медии, в любим герой и въплъщение на опозиционно настроената руска младеж, се превърна блогърът Алексей Навални, чиито блог се нарича LiveJournal. Навални играе ролята на псевдо-мъченик на протестното движение, след като прекара 15 дни в загвора заради участието си в забранена демонстрация. По време на голямата протестна акция, свикана навръх Коледа, на 25 декември 2011, в Москва, Навални, вероятно опиянен от гледането на прекалено много романтични филми на Сергей Айзенщайн за Руската революция от 1917, заяви пред събралата се тълпа: „Виждам тук достатъчно хора, за да тръгнем още сега срещу Кремъл и Белия дом (резиденцията на руския президент – б.а.)…” (13).

Водещите западни медии действително са заслепени от Навални. Така британската телевизия ВВС го нарече „може би единственият сериозен опозиционер, появил се в Русия през последните пет години”, а американското списание „Тайм” го определи като „руския Ерин Брокович” – странен паралел с героинята от холивудския филм, изиграна от Джулия Робъртс, превъплътила се в образа на активистка от нюйоркска правна фирма. По-важното обаче е, че Навални премина подготовка в елитния американски университет в Йейл, на Източното крайбрежие (където, между другото, живее и семейство Буш), като стипендиант на „световната стипендиантска програма на Йейлския университет” (14).

Харизматичният Навални също получава, или е получавал, средства от вашингтонския Национален фонд за демокрация (NED). Според постинг, публикуван в собствения блог на Навални – LiveJournal, през 2007-2008 той е бил финансиран от NED (15), (16).

Подобно на Навални, и други ключови фигури от антипутинското протестно движение са свързани със „Солидарност”, основана през декември 2008 от Борис Немцов, Владимир Рижков и други. Впрочем, Немцов едва ли е най-подходящия борец с корупцията. Според руското издание на „Бизнес уик” от 27 септември 2007, именно Немцов е свързал руския банкер Борис Бревнов с Гретхен Уилсън, американска гражданка и сътрудник на Международната финансова корпорация (финансов филиал на Световната банка). По-късно двамата сключват брак. С помощта на Немцов, Уилсън успява да приватизира Балахнинския целулозно-хартиен комбинат за изключително изгодната цена от 7 млн. долара. Предприятието е източено и след това продадено на инвестиционната банка от Уолстрийст CS First Boston. Твърди се, че годишният оборот на комбината е достигал 250 млн. долара (17).

Между другото, оказва се, че именно банката CS First Boston е финансирала пътуванията на Немцов на изключително скъпия Световен икономически форум в Давос. Навремето, когато Немцов става член на руското правителство (1997-98), неговото протеже Бревнов е назначен за продседател на Единната енергийна система на Русия (ЕЕС). Две години по-късно, днешният „борец с корупцията” Борис Немцов използва цялото си влиание за да „защити” Бревнов от обвиненията за прахосваане на милиарди от активите на ЕЕС (18).

Немцов е бил финансиран и от намиращият се в момента в затвора руски олигарх Михаил Ходорковски през 1999, когато последният използва милиардите си за да се опита да подкупи руския парламент – Думата. През 2004, Немцов участва в тайна среща с милиардера-олигарх Борис Березовски, на която присъстват и други руски олигарси, избягали от страната си. Когато руските власти решиха да разпитат Немцов във връзка с обвиненията, че новата му политическа партия „За Русия без беззаконие и корупция” се финансира от чужбина, американските сенатори Джон Маккейн, Джо Либърман и Майк Хамър от Съвета за национална сигурност към президента Обама, моментално се обявиха в подкрепа на Немцов (19).

Близкият приятел на Немцов, Владимир Рижков, който е член на „Солидарност”, също е тясно свързан с швейцарските „давоски” кръгове и дори основа т.нар. Сибирски Давос. Според съобщения в руските медиии от 2005, през 2003 Рижков формира т.нар. „Комитет 2008” с цел да „привлече” финансови средства от пратения в затвора Ходорковски и, едновременно с това, да набира такива средства от „олигарсите в изгнание”, като Березовски, и от чужди фондации, като Фондацията Сорос например. Официално декларирана цел на всички тези усилия е обединяването на „демократичните” сили срещу Путин. На 23 май 2011, Рижков, Немцов и неколцина други внесоха документи за регистрация на нова Партия на народната свобода, уж да да издигнат чрез нея кандидат-президент, който да се противопостави на Путин през 2012 (20).

Друго известно лице от неотдавнашните антипутински демонстрации е бившият световен шампион по шах, превърнал се междувременно в „десен” политик, Гари Каспаров, който също е сред основателите на „Солидарност”. Преди няколко години стана ясно, че Каспаров е член на ръководството на един вашингтонски аналитичен център. През април 2007, той призна, че е член на Консултативния съвет за национална сигурност – „некомерсиална, непартийна организация, работеща в сферата на националната сигурност, специализирана в прокарването на необходимите политически мерки, действия и ресурси, жизнено важни за гарантиране сигурността на САЩ”. В самата Русия, Каспаров е скандално известен с някогашните си финансови връзки с Леонид Невзлин – бивш вицепрезидент на „Юкос” и партньор на Михаил Ходорковски. Междувременно, Невзлин избяга в Израел, след като в Русия беше обвинен в убийство и използване на наемни убийци за ликвидиране на „неудобни хора”, докато е бил вицепрезидент на „Юкос” (21).

През 2009, Каспаров и Борис Немцов бяха удостоени със среща с Барак Обама с цел обсъждане състоянието на руската антипутинска опозиция. Тя беше по лична покана на американския президент и се проведе във вашингтонския хотел „Риц Карлтън”. На нея Немцов призова Обама да се срещне с опозиционните сили в Русия, посочвайки, че: „Ако Белият дом се съгласи с предложението на Путин да се срещна само с представители на пропутинските организации, това няма да бъде само победа за Путин, но ще означава и, че Путин окончателно ще се убеди в слабостта на Обама”. По време на въпросното посещение в САЩ, Немцов беше поканен да направи презентация в нюйоркския Съвет за международни отношения (CFR) – може би най-влиятелния американски аналитичен център в сферата на външната политика. И, което е особено важно, Държавният департамент на САЩ, както и подкрепяните от Вашингтон политически неправителствени организации, като NED, не само наляха милиони във формирането на антипутинската коалиция в Русия, но в този процес се включи и самият американски президент (22). Рижков, Немцов, Навални и бившият финансов министър на Путин Алексей Кудрин участваха в организацията на антипутинската демонстрация в Москва, на 25 декември, събрала, според опозицията, 120 000 души (според Вътрешното министерство, участниците са били под 30 000) (23).

Защо Путин?

В случая, много важен е въпросът – защо Путин и защо сега? Не се налага да търсим много за да открием отговора.

Истината е, че Вашингтон и, най-вече, администрацията на Барак Обама, не се вълнуват особено, дали Русия е демократична страна или не. Тревогата им е свързана с това, че новия президентски мандат на Путин ще се превърне в преграда за реализацията на плановете им за „пълен спектър на доминация” на планетата. Според руската Конституция, президентът на Руската Федерация е държавен глава и върховен главнокомандващ, т.е. това е човекът, който на практика управлява страната и изцяло контролира нейната външна и отбранителна политика.

Тук е мястото за се запитаме, каква ще бъде тази политика? Очевидно е, че предприемането на сериозни мерки за противодействие на откритото обкръжаване на Русия с военни бази на Вашингтон (някои от които ще разполагат с балистични ракети) ще бъде сред приоритетите в дневния ред на Путин. „Презареждането” на Хилари Клинтън окончателно ще бъде изпратено на боклука, ако не е вече там. Можем да очакваме също, че Русия ще използва по-агресивно енергийната карта, с помощта на т.нар. „дипломация на тръбопроводите”, за да укрепи икономическите връзки с такива европейски членове на НАТО, като Германия, Франция и Италия, което, в перспектива, ще отслаби подкрепата на ЕС за агресивните мерки на НАТО срещу Русия. Можем да очакваме също, че Русия ще обърне поглед към Евразия, особено към Китай, Иран и, вероятно, Индия, за да укрепи все още нестабилната основа, върху която се гради съпротивата срещу плановете за Нов световен ред на Вашингтон.

За да бъде елиминирана Русия, ще е необходимо нещо много повече, отколкото само няколко демонстрации в замръзналите Москва и Санкт Петербург, водени от такива корумпирани и съмнителни опозиционни лидери, като Немцов или Каспаров. Затова е очевидно, че Вашингтон ще продължи да оказва усилващ се натиск по всички фронтове – в Иран и Сирия (където Русия разполага с жизненоважна морска база), срещу Китай, срещу самата Русия, както и върху държавите от Еврозоната, начело с Германия. Тоест, ще станем свидетели на последния опит за ендшпил на вече клонящата към упадък супердържава.

Днес САЩ, де факто, представляват фалирала ядрена супердържава. Ролята на долара като световна резервна валута все повече бива поставяна под съмнеиние, като никога досега от подписването на Бретънуудските споразумения, през 1944. Тази роля, наред с поддържането на статута на САЩ като неоспорим глобален военен лидер, бяха в основата на хегемонията на Америка и на т.нар. Американски век, от 1945 насам.

Отслабвайки ролята на долара в международната търговия и, в крайна сметка, като световна резервна валута, Китай вече възнамерява да не използва долари в търговията си с Япония, заменяйки ги с йени и юани. Русия предприема подобни стъпки в отношенията с основните си търговски партньори. Всъщност, основната причина Вашингтон за започне истинска война срещу еврото, през 2009, беше предупреждението за нарастваща заплаха, че Китай и други държави ще се откажат от долара в полза на еврото, като резервна валута. А това е изключително сериозна заплаха. Защото Вашингтон, на практика, финансира войните си в чужбина (в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и другаде) благодарение на това, че Китай и другите държави с положителен търговски баланс инвестират излишните си долари в американски ценни книжа. Ако тази ситуация се промени драстично, лихвеният процент в САЩ моментално ще скочи и финансовият натиск върху Вашингтон ще придобие колосални измерения.

Сблъсквайки се със заплахата от ерозия на своя неоспорим досега глобален статут на единствена супердържава, Вашингтон, както изглежда, все по-често ще използва груба военна сила за да го запази. А за да успее, ще трябва да неутрализира Русия, също както и Китай, и Иран.

И тъкмо това ще бъде първата точка в дневния ред на следващия американски президент, който и да е той.

Бележки:

1. Alexei Druzhinin, Putin says US encouraging Russian opposition, RIA Novosti, Moscow, December 8, 2011
2. Ibid.
3. Jonathan Turley, The NDAA's historic assault on American liberty, guardian.co.uk, 2 January 2012, достъпна на http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2012/jan/02/ndaa-historic-assault-american-liberty.
4. National Endowment for Democracy, Russia, from NED Annual Report 2010, Washington, DC, published in August 2011, достъпна на http://www.ned.org/where-we-work/eurasia/russia.
5. Ibid.
6. Ibid.
7. NED, Elections in Russia: Polling and Perspectives, September 14, 2011, accessed in http://ned.org/events/elections-in-russia-polling-and-perspectives.
8. NED, Youth Activism in Russia: Can a New Generation Make a Difference?, December 15, 2011, достъпна на http://ned.org/events/youth-activism-in-russia-can-a-new-generation-make-a-difference.
9. F. William Engdahl, Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order, 2010, edition. Engdahl press. В книгата подробно се описва създаването на Националния фонд за демокрация NED и различните, спонсорирани от САЩ "правозащитни" НПО и, как те са били използвани за свалянето на режимите, критично настроени към по-широките геополитически планове на САЩ. 
10. National Endowment for Democracy, About Us, accessed in www.ned.org.
11. David Ignatius, Openness is the Secret to Democracy, Washington Post National Weekly Edition, 30 September-6 October,1991, 24-25.
12. F. William Engdahl, указ. соч., стр.50.
13. Yulia Ponomareva, Navalny and Kudrin boost giant opposition rally, RIA Novosti, Moscow, December 25, 2011.
14. Yale University, Yale World Fellows: Alexey Navalny, 2010, accessed in http://www.yale.edu/worldfellows/fellows/navalny.html.
15. Алексей Навални, електронна кореспорденция между Навални и Conatser, на руски език (кратко резюме на английски беше предоставено на автора на адрес http://alansalbiev.livejournal.com/28124.html).
16. Ibid.
17. Business Week Russia, Boris Nemtsov: Co-chairman of Solidarnost political movement, Business Week Russia, September 23, 2007, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1648.
18. Ibid.
19. Ibid.
20. Russian Mafia.ru, Vladimir Ryzhkov: Co-chairman of the Party of People's Freedom, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1713.
21. Russian Mafia.ru, Garry Kasparov: The leader of United Civil Front, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1518.
22. The OtherRussia, Obama Will Meet With Russian Opposition, July 3, 2009, достъпна на http://www.theotherrussia.org/2009/07/03/obama-will-meet-with-russian-opposition/.
23. Yulia Ponomareva, Ibid.

------------------------------------------------------------

* Авторът е известен американски геополитик, който през последните години живее и работи в Германия, статията е публикувана в канадското издание Globalresearch

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествено под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света

В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.

Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.

„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.

Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.

От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.

Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.

Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник…

Можем ли?

Можем.

А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?

Не, не може.

Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.

Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя…

Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:

Невинен до доказване на противното,

което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.

И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.

Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности.

Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека?

Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.

От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.

Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…

Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..

Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това, кой трябва да отиде на лекар…

Как ще коментира убийството на 16 души цивилни в Афганистан, от които 9 деца и три жени, попитаха американския посланик Джеймс Уорлик в предаването „Тази сутрин”, водещите Анна Цолова и Виктор Николаев.

Водеща: Минута и половина имаме до края на разговора. Да отидем за малко в Афганистан. Там един американски войник уби цивилни хора. Това вече се превръща в проблем, включително и на американската армия. Очаква се да има ответен удар, което става страшно за територията на Афганистан и изобщо за геополитиката. Каква е позицията на САЩ? И какво знаете по този случай, нещо ново?

Водещ: 16 невинни бяха разстреляни в Кандахар.

Джеймс Уорлик: Това наистина беше една човешка трагедия и никой не искаше нещо такова да се случи. Но мисля, че всички хора, включително и гражданите на Афганистан, знаят че това не е действие от страна на САЩ, а това е един войник, при когото нещо е прищракало. И това не е решение на САЩ, като страна, и не би трябвало да се отразява с отношенията ни с Афганистан. Но е ясно, че много хора ще са ядосани от случилото се. Но в крайна сметка, това е част от нашите взаимоотношения с Афганистан и трябва да се опитаме да оправим нещата.

Водещ: Не неглижирате ли трагедията? С оглед на големия глобален интерес, който имате към тази територия, но дори студенти, не талибани, протестираха срещу това кърваво престъпление. Не говоря за хора, които принципно са настроени враждебно, но и те се настроиха враждебно към САЩ, към Обама – „смърт за САЩ, смърт за Обама”. Призоваваха да бъде съден в Афганистан и хора, които не са талибани.

Джеймс Уорлик: Разбира се, че гражданите ще са ядосани и това е ужасна трагедия. Но това не беше действие от страна на американското правителство. И особено в такива ситуации, на военни действия, но по никакъв начин не искам да омаловажа случилото се. Но в крайна сметка, това е индивидуален акт на един американски войник. Но никой не иска да види да страдат, по някакъв начин, цивилни граждани, деца. И за съжаление, обаче, това е част от военни действия понякога, а САЩ винаги са се старали да се избегнат такива случки. Но в Афганистан, където се води война срещу терористите и действия, за да може да се даде шанс на афганистанските граждани да изградят демокрация в своята страна, мисля че трябва да се радваме, в крайна сметка, с напредъка, който е постигнат там. Но съзнаваме, че не всеки ден ще е перфектен в Афганистан и мислим, че това наистина е случка, която...

Уорлик се опита да се измъкне почти дипломатично от този въпрос, но остави без отговор защо войникът, извършил масовото убийство на невинни жени и деца беше изтеглен от Афганистан, и в момента се намира в Съединените щати и то в момент, когато афганистански граждани очакваха да бъде съден за деянието си и осъден!

Масовото убийство на три жени и девет деца в южната провинция Кандахар, докато спят, бе предшествано от изгаряне на Корана в американска база!

Изгарянето на свещената книга бе окачествено като „случило се по невнимание”!?

По невнимание може някой да те настъпи в трамвая, но да гориш Корана „по невнимание” – някак си не се връзва! И тук идва въпросът – а защо Коранът се е намирал в американска база?

По този повод, афганистанският Съвет на улемите / висш съвет от ислямски учени и молли, финансиран от държавата – бел. Л. М./поиска публичен съд за хората, изгорили екземпляри на Корана в американска база в Афганистан, предаде АФП.

Американският президент Барак Обама се извини на афганистанския народ за изгарянето на Корана от американски войници в американска база, предава Би Би Си. В писмо до афганистанския президент Хамид Карзай Обама изрази „дълбокото си съжаление” и заяви, че инцидентът от тази седмица е истинска грешка. В писмо на Обама, доставено от американския посланик в Афганистан, президентът увери американските власти, че ще постави на разпит всички, отговорни за случая.

Двете събития ескалираха напрежението в Афганистан - афганистански талибани поеха отговорността за смъртта на шестимата британски военнослужещи, загинали в южната част на страната. Те се намираха в бронетранспортьор „Уориър”, който се натъкна на мощно самоделно взривно устройство. В резултат на експлозията никой не оцеля. На телефоните на Би Би Си е позвънил представител на афганистанските талибани и е заявил, че те са „много горди” с проведената операция.

В същото време талибани публикуваха в интернет „официално” изявление, в което се съобщава, че „муджахидини в района Грешк са унищожили британски танк и всички намирали се в него окупатори са изгорели”.

Най-малко девет души загинаха по време на безредиците, породени от антиамериканските протести в столицата на Афганистан, Кабул, предава Ройтерс.

Хиляди граждани в цялата страна скандираха „Смърт на САЩ!” и поискаха извеждането на американските и чуждестранните войски от Афганистан. Нападната бе сградата на ООН...

В съобщение, международните сили ИСАФ под командването на НАТО признаха за убити афганистански цивилни, отбеляза АФП.

Агенция Ройтерс цитира афганистанския министър по въпросите на границите и племената Асадула Халид, че войникът нахлул в къщите посред нощ и открил огън. Фотограф на Асошиейтед прес бе преброил петнайсет тела.

Афганистанското министерство на вътрешните работи остро осъди избиването на цивилни от американския военен, предаде Ройтерс. Афганистанският президент Хамид Карзай поиска обяснение от НАТО за избиването на 16 цивилни, което нарече предумишлено.

Белият дом изрази тревога от избиването на 16 цивилни афганистанци, застреляни от американски военен, което ще засили напрежението в двустранните отношения и може да подбуди ответно насилие, предаде Ройтерс.

Дълбоко сме разтревожени от първите съобщенията за този случай и следим ситуацията отблизо, каза говорителката на Съвета за национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън.

Министърът на отбраната Леон Панета също са извини за инцидента на афганистанския президент Хамид Карзай.

"Осъждам подобно насилие. Аз съм шокиран и разстроен, че виновникът за случилото се е американски военнослужещ, който е превишил своите права...”

Какво ни каза Панета, че американският войник има право да убива, но не чак толкова цивилни? Или че американският войник  има право да убива, но правата му се разпростират до убийство на по-малко цивилни?

Що за израз, що за квалификация на трагедията прави Панета, който не би следвало да говори като нискоинтелигентен?

"Съединените щати изразяват най-искрени съболезнования на семействата, засегнати от стрелбата тази сутрин. Това насилие, извършено срещу нашите афганистански приятели, ни изпълва с тъга", заяви говорителка на Държавния департамент, цитирана от Франс прес.

Американският генерал Джон Алън, командващ силите на НАТО в Афганистан ИСАФ, увери, че всеки замесен в убийството на 16-те афганистански цивилни в провинция Кандахар ще понесе отговорност за действията си и обеща бързо разследване, предаде Франс прес.

"Решен съм всеки човек, който е извършил осъдителни действия, да понесе отговорността за тях. Ангажирам се пред народа на Афганистан да се извърши бързо и задълбочено разследване", се казваше в изявление на генерал Алън.

Ще задържим в ареста американския войник, за когото се смята, че е извършителят на това нападение и ще окажем пълно съдействие на афганистанските власти за установяване на фактите, обеща командващият силите на НАТО в Афганистан.

Но... генерал Алън излъга, независимо, че е генерал, независимо, че е командващ силите на НАТО в Афганистан, ИСАФ!

Сержантът, чието име не бе първоначално споменато, напуснал базата си в южния афганистански град около 3.00 часа през нощта и започнал да влиза в местни домове и да стреля. По данни на местни жители той нахлул в три къщи, където открил огън.

В една от къщите той застрелял 11 души като запалил телата им, преди да напусне къщата!

Афганистанският парламент осъди убийството на 16 цивилни от американски войник и обяви, че търпението на афганистанските граждани за липсата на надзор над чуждестранните военни части в страната се е изчерпало, предаде агенция Ройтерс.

„Афганистанците вече не могат да търпят произвола на чуждестранните сили”, бе посочено в съобщение на парламента. "Твърдо настояваме и очакваме американското правителство да накаже виновните и да ги съди в публичен процес пред афганистанския народ", се казваше в изявление на долната камара на парламента, цитирано от световните агенции.

Настояваше се войникът, убил 16 души, да бъде съден на публичен процес.

Обама се оказа опечален, говорителката от Белия дом пък призна, че е шокирана, а Леон Панета призна, че е шокиран и натъжен!

Някой запита ли се след трагедията - в какво душевно състояние са близките на убитите девет деца и три жени с разстрел?

Американският президент Барак Обама отправи предупреждение срещу прибързаното взимане на решения за изход от ситуацията в Афганистан, след като беше повдигнат въпроса за стратегията на САЩ, след като техен войник отне живота на 16 цивилни афганистанци, предава АФП.

„Важно е за нас да сме сигурни, че поемаме по пътя на отговорността, за да не се налага да се връщаме обратно”, заяви Обама, което прозвуча доста заплашително.

Ръководителят на Пентагона, Леон Панета декларира, че открилият безразборна стрелба войник ще бъде подведен под съдебна отговорност, по силата на американския военен правен кодекс, който позволява смъртна присъда в някои случаи.

Детският фонд на ООН /УНИЦЕФ/ призова всички страни в афганистанския конфликт незабавно да сложат край на убийствата на деца в страната. Повод за заявлението стана разстрелът на мирни граждани от американски военнослужещи в южната афганска провинция Кандахар, предаде РИА Новости.

УНИЦЕФ съобщи, че само за 2011 г. в страната са били убити и тежко ранени общо 1 282 деца.

Талибаните обещаха да отмъстят за убийството на 16 афганистанци в провинция Кандахар, които бяха застреляни от сержант от Международните сили за поддържане на сигурността в страната. Стотици хиляди студенти, граждани на Афганистан протестираха в различни градове в страна след жестоките убийства на деца и жени, извършени от американски войник.

От дълго време е ясно, че ще бъде невъзможно за САЩ да успеят в Афганистан без да спечелят сърцата и умовете на афганистанците. Убийството на 16 цивилни, включително девет деца, от подивял американски войник прави изключително сложната задача още по-трудна, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Президентът на Афганистан Хамид Карзай даде глас на гнева на хората, като нарече убийствата „международен терор”. Бурните протести срещу американските войници сега могат да попречат на надеждите на Вашингтон за лесно управляем изход.

И както бяха шокирани, натъжени, разстроени и изпълнени с тъга, и както американската страна обеща справедлив процес на убиеца на деветте деца и три жени, Както министърът на отбраната на САЩ, Леон Панета уточни, че разстрела на девет деца и три жени не е действие, което би следвало да се свързва с правителството на САЩ, дни по-късно след трагедията информационните агенции публикуваха следното съобщение:

„Американският войник, за когото се смята, че е извършил смъртоносната стрелба в Афганистан, при която загинаха 16 цивилни, е изведен от страната, съобщи „Гласът на Америка”, позовавайки се на високопоставен официален представител.

Войникът е бил отведен със самолет до Кувейт, където американската армия има няколко центрове за задържане.

Говорител на Пентагона заяви, че войникът е изведен от Афганистан с цел да се осигури безопасността му и за да е по-достъпен за разследващи власти.

Говорителят добави, че трансферът не означава задължително, че процесът срещу войника няма да се проведе в Афганистан. Много афганистанци протестираха с искане процесът да се проведе в страната им.

Афганистанска парламентарна група потвърди, че с убийството на 16 мирни жители в Кандахар са свързани най- малко 15 чуждестранни войници, предаде Би Би Си.

Група от девет депутати беше назначена да разследва убийството на 16 цивилни в провинция Кандахар.

Депутат и член на разследващата група съобщи на пресконференция, че има налични доказателства, че убийствата са били извършени от няколко войници, а не само от един.

Това съобщение от афганистанския парламент дойде в мига, в който стана ясно, че войникът е бил изведен в тайна операция от Афганистан.

Афганистанските власти изразиха незабавно гнева си от решението американският войник, обвинен в убийството на 16 цивилни, да бъде транспортиран до Кувейт!

От Кабул заявиха, че няма да подпишат споразумение за стратегическо партньорство с Вашингтон, ако заподозреният не се изправи пред правосъдието в Афганистан.

„Той е превозен със самолет извън страната, въз основа на правно препоръки”, каза флотски капитан Джон Кирби, аргументирайки се, че американската армия не разполагала подходящата сграда за задържането му в Афганистан.

Освен транспортирането на войника убиец в САЩ, американската армия осигури на неговото семейство сигурно място, което не бе огласено. Причината бе, че властите се опасяват от отмъщение, когато името на провинилия се бъде оповестено.

Следващото съобщение гласеше:

Американският войник, заподозрян в убийството на цивилни жители в Афганистан, е изпратен във военната база Форт Левънуерт в американския щат Канзас, който е американски военен затвор с максимална сигурност, заяви адвокатът на заподозрения Джон Хенри Браун, цитиран от Си Ен Ен. Адвокатът потвърди възможността войникът да получи смъртна присъда, но изрази учудване, че сержантът, който е получил черепно-мозъчна травма и други ранения по време на службата си в Ирак, отново е бил изпратен в гореща точка по света.

Американският войник, който застреля 16 цивилни афганистанци, сред които три жени и девет деца, вероятно е извършил кървавото си дело от гняв, че негов колега е бил ранен предния ден, както и под въздействието на алкохола, съобщи германският в. „Вестдойче алгемайне цайтунг”.

Американската армия забранява консумацията на алкохол за военните си в Афганистан. Това обаче не спира някои войници от това да имат скрити бутилка или две, пише "Гардиън". Този факт беше открит от властите, разследващи дали алкохолът е имал роля, когато американски сержант според сведенията е извършил стрелба, при която загинаха 16 афганистанци.

Американски следователи решиха, че заподозреният е приел алкохол преди да напусне базата в нощта на атаката. Това съобщи високопоставен американски официален представител на отбраната.

Все още се разследва доколко голяма е била ролята на алкохола в атаката, е добавил анонимният представител за английския ежедневник.

Началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Афганистан генерал Шир Мохамад Карими заяви, че в преднамерените убийства на цивилни хора в южната провинция Кандахар, които бяха извършени на 11 март, е участвал не един, а цяла група американски военнослужещи, като самото убийство е било планирано и преднамерено, предаде РИА Новости.

Президентът Карзай също заяви, че изводите на многобройните комисии, работещи в Панджваи сочат, че там са действали група американци, а не само един.

Стратегията на западните сили за Афганистан беше хвърлена в хаос, след като талибаните обявиха, че са прекъснали предварителните преговори за мир със САЩ, а афганистанският президент Хамид Карзай призова коалиционните войски да се приберат в базите си, преустановявайки патрулирането в населените места, коментира британският вестник "Гардиън".

Американски официални представители идентифицираха американския войник, заподозрян в стрелбата в Афганистан, при която загинаха 16 цивилни сержант Робърт Бейлс, предаде АФП.

Бейлс, според сведенията е бил транспортиран от Кувейт към военен затвор в Канзас. Към дата 17 март, събота, стана известно, че срещу Бейлс все още няма повдигнати обвинения.

Афганистанският президент Хамид Карзай веднага разкритикува липсата на сътрудничество между Вашингтон и Кабул във връзка с убийствата на цивилни афганистанци от американски войници.

„Афганистанското правителство не получи никакво сътрудничество от страна на САЩ за предаването на виновните войници”, посочи Карзай. „Това трае твърде дълго. Подобно поведение не може да бъде толерирано. Не искаме пари, а справедливост”, посочи президентът.

Президентът на Афганистан, Хамид Карзай призова властите на всички международни сили да се оттеглят от страната през 2013г., а не през 2014г., както е било планирано по- рано, предаде Би Би Си.

Бившият взводен командир на американския войник, обвинен в убийството на 16 мирни афганистанци описа престъплението, което се предполага, че е извършил, като „100 процента не в неговия характер”, написа британският в. „Ивнинг стандарт”.

Капитан Крис Александър твърди, че обвиняемият е бил модел за служещ, който спасява животите на другите войници...

Какви животи е спасявал щаб-сержант Бейлс, като е стрелял в телата на спящи, беззащитни деца и жени – не е ясно. Единственото сигурно нещо в тази трагедия е, че жертвите са били разстреляни в домовете им, докато се спели.

Защо припомних тази зловеща история на беззащитни цивилни жени и деца?

По две причини – първата е, че българският президент Росен Плевнелиев бе подведен да отиде в Афганистан и то на борда на самолет на правителството на САЩ, в разрез с всички дипломатически норми за протокол!

Версията на началника на държавния глава, че така Плевнелиев пътувал по-безопасно е повече от нелепа и смехотворна – в ситуация, когато напрежението ескалира в Афганистан и то по вина на американците, да качиш и да возиш българския президент на самолет на правителството на Щатите е повече от безотговорно и повече клони към поставяне на президента в рискова ситуация, отколкото, да бъде подсигурена безопасността му!

Българският дипломатически протокол е в ръцете на едно същество, което на третата година от мандата на ГЕРБ се прочу със своята липса на професионализъм и агресивен ревашизъм!

„Обстоятелствата и обстановката тогава беше изключително усложнена от гледна точка на сигурност, дори имаше доста гласове, които считаха, че президентът трябва да отложи това свое пътуване, но той беше категоричен, че точно в този труден момент трябва да подкрепи контингента. Изхождайки от съображенията за сигурност, не беше възможно ние да използваме българския самолет...” отговори началникът на кабинета на президента, Цветлин Йовчев, което звучи повече от абсурдно!

Нима не американски, а български войници убиват в Афганистан?

Нима талибани, студенти и обикновени граждани протестират заради убийства на деца и жени, извършени от българския контингент, та Някой реши, че българският държавен глава може да си позволи да загърби националния суверенитет на страната си и да се качи на самолета на чуждо правителство, като това на САЩ?

Войник от Щатите уби деца и жени, войници от САЩ изгориха Корана – нима точно самолетът на американското правителство е най-безопасното място, където да пътува българския държавен глава?

Не мерки за сигурност, а мишена е бил самолетът, с който пътува президентът Росен Плевнелиев. И нека не ни вземат за умствено изостанали с тъпите обяснения, че е нормално държавният ни глава да се вози на самолета на чужда държава! Да не би България междувременно да се е превърнала в сателит, в колония на Щатите, а ние да не сме разбрали?

Що се отнася до Уорлик – да твърдиш, че правителството на Щатите няма нищо общо с войника убиец, докато междувременно тихомълком го измъква от страната, в която е извършил масови убийства, правителството на Щатите да крие името на войника убиец и да се грижи за сигурността на семейството му, като пренебрегва исканията на Афганистан за правосъдие – това ли е моралният нов Голям брат на демократична България?

В условията на агресивно русофобство – може би...

Преди време цитирах американския писател Кърт Вонегът като безплатен съвет към така наречения посланик Уорлик: "Безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива... ... Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.”  ...

Народът е казал – „Кажи ми кой са ти приятелите, за да ти кажа какъв си”.

Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът

Тук ще прочетете три различни информации, които добиха публичност през последната седмица. Те са за различни хора, за различни места по света, но и трите ме наведоха на една и съща мисъл – Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът.
Да поразсъждаваме заедно върху това. Ето я и първата информация:

Осама – убит пред очите на дъщеря си
Осама бин Ладен е бил убит пред очите на 12-годишната си дъщеря, твърдят пакистански вестници, цитирани от ДПА. Тя е единственият човек, потвърдил смъртта на лидера на „Ал Кайда“ след изявлението на американския президент Барак Обама, че американски военни са убили мозъка на атентатите от 11 септември при операция в Аботабад, на 60 км североизточно от столицата Исламабад. Вестник „Нюз“ цитира официални източници, според които дъщерята на Бин Ладен „потвърди, че баща й е бил заловен жив и застрелян от специалните части на САЩ през първите няколко минути от среднощната операция“. Това твърдение противоречи на американското уверение, че американските морски пехотинци са се опитали да заловят жив Бин Ладен, но са го убили, след като той оказал съпротива, отбелязва ДПА.

И така, светът, нашият свят приветства убийството като такова. Приветства убийството на бащата пред очите на 12-годишната му дъщеря.
Оппа! Какво стана? Повреда в телевизора!? Къде е онзи глас, дето бръщолевеше допреди малко за ценностите на цивилизацията? И другият, дето му пригласяше за висшето достижение на човечеството – западната демокрация? За правото на всеки да получи честно и независимо правораздаване? Къде сте дърдорковци за демокрация, защо млъкнахте? Защо не искате да ми обясните, как така хамериканците, хем от 2009-та знаели къде е Осама, хем се размърдаха да го гръмнат чак през 2011-та? Дали друга една публикация озаглавена „Осама преизбра Обама (за президент 2012 – бел.моя ВФ)” не обяснява американската ленивост? И още един последен въпрос по казуса – Обама, възседнал световната медийна проституция за пълни идиоти ли ни взема с брадата лъжа, че мозъка на атентатите от 11 септември е Осама? Та то не се случи толкова отдавна и ние не сме забравили, а и архивите са живи – Осама Бин Ладен няма нищо общо с атентатите от 11 септември! Влизаш в интернет и за минути вадиш купища информация и анализи, които са категорични – саудитът е точно толкова изумен от случилото се с кулите-близнаци, колкото и всеки нормален жител на планетата…

Удар на НАТО уби син и внуци на Кадафи
При въздушния удар по Триполи в събота загинаха един от синовете на Кадафи – Сейф ал Араб (на 29 години) и трима от внуците му – Сейф (на 2 годинки), син на Мохамад Кадафи, Картахена (на 2 годинки), дъщеря на Анибал Кадафи, и Мастура (на 4 месеца), дъщеря на Айша Кадафи. Убити бяха и техни приятели и съседи.
Сейф ал Араб, студент в Мюнхенския технически университет, имаше съвсем ограничена роля в структурата на властта в Триполи, посочва Ройтерс.
„Това, на което сме свидетели, е законът на джунглата. Сега вече е ясно на всеки, че това, което се случва в Либия, няма нищо общо със защита на цивилните. Това е директен опит да бъде убит лидерът на страната“, каза либийски говорител.
От НАТО заявиха само, че са ударили по „командно-контролна сграда“, но настояха, че всички цели на алианса са военни и свързани със противодействие на систематичните атаки срещу цивилното либийско население от страна на силите на Кадафи.
Франс прес съобщава, че Бенгази, крепост на либийските бунтовници, е бил огласен от изстрели на радост след новината за убийството на сина на Кадафи. „Толкова са доволни, че Кадафи е загубил сина си при въздушен удар, че стрелят от радост“, заявил говорителят на Преходния съвет (политическия орган на бунтовниците) Ахмед Омар Бани.
Пак убийства, пак стожерите на западната демокрация, сипят ракети върху жилищни квартали, за да „защитят цивилните”. И убиват. И не се извиняват, а дебелооко твърдят, че са ударили по „командно-контролна сграда”, само дето една дузина съвсем цивилни, какъвто без съмнение е студентът в мюнхенската политехника Сейф ал Араб и други близки на Кадафи са убити. Западните демократи пазели цивилните, същите тези „цивилни”, които цяла канонада са направили с автоматично оръжие в Бенгази „от радост след новината за убийството на сина на Кадафи”.

Боже на боговете, какви „цивилни” си имаш ти! И какви военни! И какви християни!
Шеста заповед (пардон, Пета за католика Саркози!): Не убивай!
Цивилизация на убийството. Демокрация на убийството. Кажете дърдорковци за демокрация, кажете ми за Шестата заповед? Това ли е – изсипваш един ескадрон каубои посред нощ и набързо без съд и присъда гръмват нечий баща в окото, грабват го и трупа в океана… Пращаш ескадрон железни птици, засипват с огън и жупел нечий син и после беж у дома… Едно уиски? Двойно? За блестящо свършеното човеколюбиво и богоугодно дело? Прозит! Още едно? Още думи? Нямам думи. Бездумен съм. Безсловесен…

Джулиан Асанж:
Фейсбук, Гугъл, Яху са шпионски инструменти на американското разузнаване
заяви в телевизионно интервю шефа на УикиЛийкс. „Фейсбук в частност е най-добрата шпионска машина изобретявана някога. В тази мрежа ние имаме най-представителната база данни в света за хората, техните връзки, техните имена, адреси, техните комуникации един с друг, за техните роднини. И цялата тази информация се намира в САЩ, напълно достъпна за американското разузнаване. Фейсбук, Гугъл, Яху – са все американски организации и имат интерфейси с американското разузнаване. Това не е въпрос на проучвания или мнения, те просто разработиха тези интерфейси специално за целта. Ясно е, че е много скъпо да се вадят записите един по един и затова всеки по света трябва да разбере, че всеки път, когато добави приятел в страницата си във Фейсбук, той върши безплатно работа за изграждането на световната база данни на американските шпионски ведомства.

Прокуратурата отказа да образува дело срещу тъстовете на Цветанов! И с право: Цветанов е това, кой смее да проверява него или родата на жена му!

Това да не би да е Доминик Строс-Кан, когото заради някаква объркана камериерка го вкараха в затвора и око им не мигна!

Тъстовете на Цветанов са това, а не чичото на президента Барак Омаба, когото хванаха, че кара пиян, а освен това стана ясно и че, живеел в САЩ нелегално!

Припомням, че на 24 август, Омар Онянго Обама бе задържан в щата Масачузетс след като неговият автомобил „Мицубиши” едва не се блъсна в патрулна кола на полицията. Оказа се, че концентрацията на алкохол в кръвта на 67-годишния мъж почти двойно превишаваше разрешената от законите в щата. При извършената проверка се изясни, че Омар Онянго Обама няма право да живее на територията на САЩ.

Не го разбирам това, какви ги върши Обама – да не се погрижи за чичо си? Да го остави без американско гражданство, да не му осигури поне един приличен живот, и не Онянго Обама да кара сам колата си, а шофьор да го кара, като толкова обича да се забавлява!

На българска територия подобно съобщение първо – не би излязло в пресата, и, второ – няма как да се случи, ако пипнат някого добре наквасен, с фамилията Обама!

У нас, подобно съобщение за арест и задържане би прозвучало като виц!

В пъти повече време „проверяваха” тъста и тъщата на Цветанов – ако сравним: Националния дворец на културата го претупаха далеч по-бързо данъчните!

Прокуратурата не откри данни тъстът и тъщата на министър Цветан Цветанов да са укривали данъци и отказа да образува досъдебно производство срещу Стефанка и Васил Георгиеви, предаде БНР.

Ревизията на Стефанка и Васил Георгиеви бе наредена преди  осем месеца, още в началото на годината. Георгиеви – т. е. тъста и тъщата заявили, че не желаят подробности от нея да бъдат огласявани? Като се позова на това и на данъчната тайна зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отказа повече информация по случая.

Първоначално проверката бе в ръцете на зам.-грасдкия прокурор Роман Василев, но след като Цветанов го награди с пистолет за Празника на полицията, той се оттегли от проверката и тя бе продължена от неговият колега Бисер Кирилов. Същият,  който се подписа под отказа да бъде образувано дело срещу височайшите родственици.

Как се стигна до това „хуманно” дело?

През м. февруари 2011 г. НАП потвърди, че при проверката, извършена на самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се натъкнали на дарение от около 130 000 лева, което родителите на Цветановата съпруга дали на дъщеря си!

Проблемът дойе не от факта на това кралско дарение, а от факта, че доходите и спестяванията на двамата родители пенсионери не са достатъчни, за да си позволят без пролем подобен жест и да покрият останалите си разходи!

Последвалата данъчна ревизия на тъста и тъщата на Цветанов се точи твърде дълго и в дълбока тайна. След като приключи, материалите се озоваха на бюрото на прокурора, а крайният резултат бе – отказ от дело!

Откъде са имали тези пари двамата родители пенсионери, как са ги оправдали ще остане тайна, поне в близките 50 години, както бе засекретено и убийството на президента Кенеди.

Оттук след отказа за огласяване на източника на приходите на двамата пенсионери, Цветанови родственици по женска линия, секретно и твърде неясно ще остане и „подпомагането” на личните спестявания на МВР министъра от даряването на тези 130 000 лева на дъщерята и зетя Цветанов, за да може да си купят два нови и твърде скъпи апартамента в район „Изгрев”.

Към секретността, която благодарение на височайшето партийно и служебно положение на вътрешния министър, обви неясните приходи на тъста и тъщата се прибави логично и още една, дълбоко пазена тайна – кого бе консултирал Цветан Цветанов като експерт, за да получи 14000, 7 000 и 19 000 лева...

Ами ако е консултирал хора, работещи на ръба на закона?

Интерерсно е и друго: зам.-градският прокурор Борислав Джамбазов обяви, че прокуратурата ОТКАЗВА да образува дело след проверката на двамата пенсионери, защото при продължилата около пет месеца ревизия на НАП не е открила никакви нередности в данъчната история на семейството.

Така неяснотите стават две: от една страна тъстът и тъщата на Цветанов не желаят да се огласяват данни от проверката, а от друга проверяващите от НАП не открили никакви нередности!

Тогава защо всичко се пази в най-строга тайна? Все пак в Република България е регламентирано кое представвява класифицирана информация и държавна тайна – има даже цял списък! Има и Закон за защита на класифицираната информация!

Ето какво е записано в този Закон:

Глава трета.

ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Раздел I.

Класифицирана информация

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Тук спирам и питам: държавна тайна, ли е информацията за произхода на дарението, което е получил Цветан Цветанов от тъста и тъщата си, или служебна?

Да не би да е свързана с националната сигурност?

Винаги ще се намери някой, който да ме опровергае с довода, че въпросната информация за произхода на 130 000 лева пенсионерски пари, дадени в дарение на съпругата на българския министър на вътрешните работи е лична информация, НО...

Лична би била, ако я бяха дарили на съсед, семеен приятел, но когато тази шестцифрена сума се озовава при един действащ министър – иде реч за обществена информация, която би следвало да се огласи!

Каква е поуката от тази история?

Поуката е, че далеч по-добре би било да си тъст или тъща на българския министър на вътрешните работи в България, а не чичо на американския президент – Барак Обама!

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се докосвам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, „одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
- БВП на глава от населението е $11,852 !
- Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
- Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1135-izteglqneto-na-amerikanskite-chasti-i-porajenieto-na-sasht-v-irak

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1112-vashington-i-moskva-prekroqvat-energiinata-karta-na-evraziq

**Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1105-zabludite-vyv-vruyzka-s-amerikanskata-sistema-za-pro

Днес, 9 февруари  пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, който щял да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи!

По-късно днес Морнингстар ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, външнополитическия му секретар Тихомир Стойчев и съветника му по икономическите въпроси Евгени Ангелов.

Очаква се Морнингстар да разговаря и с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, а утре - с премиера Бойко Борисов.

Очаква се пратеникът на Клинтън да се опита да убеди българските власти, че е безопасно проучването за наличие на шистов газ.

Явно фактът, че българският парламент наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ за американците не означава нищо!

Протестите на българските граждани, подписката против шистовия газ – също не означава нищо!

Що за сервилност демонстрират родните политици пред някакъв вашингтонски чиновник, та той си разрешава да пренебрегва волята на парламента, на гражданите и да идва в страната ни по болезнената тема?

Държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън, лобира за развитието на добива на шистов газ в България по време на посещението си в страната през миналия уикенд, две седмици след като българският парламент наложи мораториум върху сектора, в който американската компания „Шеврон” има засилено участие, предаде „ЕруоAктив”.

Редом до българския премиер Бойко Борисов, Клинтън направи кратко обръщение към българската преса, подчертавайки нуждата на страната да постигне по-голяма енергийна независимост.

В момента за да задоволи енергийните си нужди България зависи от Русия за 89 на сто от петрола, 100 на сто от природния газ и 100 на сто от ядреното гориво, което страната използва.

„Ние сме партньори в подпомагането на България да добие енергийна независимост и сигурност, както и да защитим красивата българска природа”, посочи Клинтън.

И как трябва да добие енергийна независимост България? С проучване и добив на шистов газ?

За Щатите е вредно за България - не?!

Ето една любопитна информация, която публикува на 8 февруари 2012 news.bg. В нея четем следното:

Добивът на шистов газ не е съвсем безопасен за околната среда и това се потвърждава от ново решение на правителството на САЩ, което ще изисква фирмите, добиващи газ по този метод, да разкриват какви химикали използват при хидравличния фракинг по време на работа из обществени терени.

Това предвижда проектонаредба, разработена от вътрешното министерство, пише GreenTech.bg.

Президентът Барак Обама обеща по време на своя реч в седмицата преди Държавният секретар Хилари Клинтън да кацне в България, че правителството му ще разработи "пътна карта" за отговорно производство на природен газ и ще гарантира пълното въвеждане на нови правила, за да се гарантира, че сондажите не застрашават околната среда.

Според тези нови правила, за които говори Обама, компаниите ще бъдат задължени да разкриват "пълната гама химически елементи на всички използвани материали" при фракинг флуидите.

Индустрията се противопостави на всяко правило, отбелязва GreenTech.bg., което би могло да принуди компаниите да разкриват химикалите, използвани при фракинга. Това е процес, при който вода и химикали се вкарват под налягане в пукнатини дълбоко под земята, за да се освободи наличният нефт и природен газ, скрит в шуплите на скалните образувания.

Фракинг технологията позволи на много компании да натрупат богатство от скритите резерви на природен газ, но критиците казват, че процедурата замърсява водата и въздуха.

Предложените правила ще изискват също така фирмите да гарантират стабилността на подземните кухини, от които извличат газ, както и да гарантират, че отпадъчните води от фракинга няма да изтичат в околната среда.

Няма определен срок за въвеждане на новата Наредба, но сайтът отбелязва, че ще се вслушат в обществените настроения преди финализиране на нормативната уредба.

Според изявлението на премиера Бойко Борисов след посещението на Хилари Клинтън, той й е отказал твърдо на Клинтън за шистовия газ, но според мнозина – той е бил доста хлъзгав в отказа си, като си оставил за целта и доста вратички за бъдещо падане на мораториума върху проучването и добива на шистов газ.

В България все още не са се оправили с Протокола при подобни посещения, камо ли да имат политиците ни ресурс да откажат на Вашингтон Шеврон да добива шистов газ.

Едно смехотворно посещение за домакините

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън дойде у нас по покана на външния министър Николай Младенов, което си е в реда на нещата, най-малкото защото един външен министър се срещна с друг външен министър.

Какво направи впечатление: Клинтън слезе от самолета в някакво умопомрачително сако, с велурени ботуши, без грим и с вдигната коса, като че ли отива да изхвърли боклука.

Познавачи дипломати твърдят, че съпругата на Бил Клинтън била в депресия, затова изглеждала толкова необичайно. Не се наемем да гадая дали причина за нейната депресия е оплакването й дни преди да кацне у нас, че руският външен министър Сергей Лавров не й вдигнал телефона!

Каквато и лична причина да има една особа като Хилари Клинтън, за да е потисната, то екипът, който я придружава няма как да е потиснат и поста, който заема я задължава да изглежда най-меко казано приемливо, а не като облякла се на тъмно.

Ще се добива ли шистов газ в България бе един от ключовите въпроси.

Ето какво заяви на съвместната пресконференция Хилари Клинтън:

„… Ние сме партньори в напредъка на енергийната независимост и сигурност на България и в опазване на красивата българска природа. Ние, когато демонстрираме безопасността на технологиите, тогава вече ще преследваме едновременно и двете цели. И ще бъдем рамо до рамо с българския народ и правителство, когато те работят за осигуряване на енергия на достъпни цени, която удовлетворява вашите нужди. Ще изпратя своя специален пратеник господин Ричард Морнингстар / отговарящ за евразийската енергетика – бел. Л. М./ по въпроси на евразийската енергетика идната седмица, който ще проведе разговори на експертно ниво за това как ние можем да помогнем повече за опазване на вашата околна среда и за постигане на енергетичните ви цели.

Домакинът Бойко Борисов отговори:

„...Обсъдихме въпроса с шистовия газ. Просто искам да го коментирам, за да намалим въпросите по него. Както и госпожа Клинтън каза, това, което го поставих като тема е, че българската природа, българската екология и оставането на България и природата й в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място. След това са финансово-икономическите ползи. Именно затова се договорихме всички най-добри специалисти, нови технологии – всичко, което излиза в тази област, да бъде презентирано и българският народ да може да го чува. Дотогава мораториумът е в сила, факт, именно за да сме гарантирали, че екологията и природата на България ще бъдат чисти...”

А ето и коментарът на Велизар Енчев в неговото Дискусионно студио по НТ СКАТ: „Борисов е уведомил американската страна, че има решение на парламента, който налага мораториум върху проучването и добива на шистов газ, но както ни бе демонстрирано – американската страна е приела този факт само за сведение и продължава с натиска си!

Първи натиск – изявлението на Х. Клинтън, че следващата седмица след посещението й, в България идва нейният специален пратеник, за да ни обяснява „ползите” от шистовия газ и какви модерни технологии имат те, а ето пояснението и на американския посланик в България, затова, че има технологии, които могат да ни гарантират безопасно извличане на шистовия газ, безопасно за водните извори и за земетресенията, които се случват в някои части на Великобритания – по-точно в северните й части, заради което тези проучвания там бяха забранени!

На другата сутрин  след 5-часовото посещение, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик цъфна в БНТ и даде пространно интервю за причините Клинтън да посети България и се спря подробно на енергийните теми:

Джеймс Уорлик: На първо място бих искал да кажа, че шистовият газ бе обсъден като част от разговорите, но беше съвсем малък елемент от тях. И държавният секретар Клинтън всъщност се съгласи с премиера, че на първо място наистина стои околната среда. И в една страна толкова красива като България, с толкова девствена природа. Последното нещо, което някой иска, е да навреди на околната среда. Но също така тя посочи, че ние в САЩ също ни е грижа за нашата околна среда, ние също имаме красива природа и хубава страна. И всъщност тя посочи, че САЩ посредством новите технологии и подходящите регулации сме успели да постигнем напредък по отношение на разработването на шистовия газ и провеждането на сондажи. Тя всъщност насърчи премиера и всички експерти сами да посетят САЩ и други страни, където всъщност се разработва и проучва шистов газ – Полша, Румъния например, за да видят за себе си за какво става дума. Всъщност тя напълно се съгласи, че преди да се пристъпи към сондажи за шистов газ, наистина трябва да има абсолютна сигурност, че са налице необходимите регулации и контроли, които да гарантират, че нищо няма да се случи на околната среда.

Водещ: Господин посланик, директно ще ви попитам, да очакваме ли през следващите месеци да бъдем подложени на натиск от страна на САЩ да променим мораториума, мораториумът да бъде премахнат?

Джеймс Уорлик: Не, ние няма да упражняваме някакъв натиск. Това е решение, което българите трябва да вземат сами за себе си. Всъщност всичко е във вашите ръце. Ние се надяваме, че това, което българите ще направят, е да разгледат обективно нещата. Когато става дума за каквато и да било енергия, винаги има рискове. България има ядрена енергетика и никой няма да противоречи на факта, че има и рискове, когато се разработва този вид енергия. В крайна сметка обаче се упражнява съответния контрол и надзор, за да се контролират нещата. В САЩ, както и в други страни, ние съумяхме да регулираме и да контролираме тези рискове по отношение на шистовия газ и смятаме, че можем да опазим околната среда. Но решението за България не е такова, което да подлежи на натиск отвън. Българите трябва да решат „да” или „не” по отношение на шистовия газ за в бъдеще. Но това, което ще добавя е, че в САЩ в резултат на шистовия газ цените на газ по принцип паднаха стремглаво надолу. Вие тук в България плащате четири пъти повече за газ, отколкото ние в САЩ. Така че и икономическият аспект е важен. Но в крайна сметка решението за това е в ръцете на българското правителство и ние ще уважим всяко едно решение.

Водещ: Гледахте ли интервюто на премиера Бойко Борисов за „Панорама” в петък вечер?

Джеймс Уорлик: Не, съжалявам, изпуснах го.

Водещ: Добре, тогава ще цитирам точно, за да е точен и въпросът ми. Пред колегата Бойко Василев премиерът каза, че „Шеврон” е подходил много неорганизирано, че е подценила страховете на българските граждани и в крайна сметка е получила своя урок. Съгласен ли сте с тази оценка на българския премиер?

Джеймс Уорлик: Да, съгласен съм напълно. Аз наистина вярвам, че „Шеврон” приеха наготово, че като дойдат в България, направо ще могат да пристъпят към своята работа. Но всъщност не става дума само за шистовия газ. Това е валидно и за всяка една компания, която идва в България. Те трябва да се държат като отговорен корпоративен оператор, да запознаят добре обществеността с това, което вършат. Ние от САЩ очакваме това от нашата компания. Ние мислим, че „Шеврон” си научиха урока. Аз смятам, че те в бъдеще имат желание да оперират тук в България и смятам, че те наистина имат желание да бъдат абсолютно открити и искрени с българската общественост и българите съответно да се запознаят с всички факти. И в крайна сметка, каквото и да е решението на българите за шистовия газ, надявам се да е на базата на обективна информация.

Водещ: Господин посланик, ще хвърлите ли малко повече светлина върху предстоящата визита на специалния пратеник Ричард Морнингстар тук в България? Питам, защото все пак формулировката, която използва вчера госпожа Хилари Клинтън, беше максимално обща. Тя каза, че той ще дойде тук, за да помогне за опазването на околната среда и постигането на енергийни цели. Но, ако можем да влезем малко в конкретика, според мен би било полезно.

Джеймс Уорлик: Той е посещавал редица пъти България и преди и мисля, че той всъщност е един добър източник за България по отношение на енергийните теми. Всъщност той е експерт по природния газ, не шистовия газ и мисля, че той тук ще обсъжда редица важни въпроси, свързани с междусистемните газови връзки с Гърция, Румъния. Мисля, че неговият фокус ще бъде като цяло регионалната енергийна политика и ще има желание да предостави всякакъв вид подкрепа и познания в тази насока, всякакъв вид експертни познания, които ние от САЩ бихме могли да предоставим, смятам, че ще са полезни и се надявам да можем да помогнем.

Водещ: Съдбата на газопровода „Набуко” ще бъде ли обсъждана според вас?

Джеймс Уорлик: Да, ще бъде дискутирана. И, разбира се, и някои алтернативи на „Набуко”. Понастоящем, както обичаме да казваме като общо, това е т.нар. „Южен коридор”. Но тук става дума за различни важни решения, които ще се вземат от участниците в проекта „Набуко” – не само България, но и Азербайджан и други страни. И този „Южен коридор” е понятие, зад което стои идеята за алтернативни трасета на газ, които да достигат чак до Австрия.

Водещ: През уикенда външният ни министър Николай Младенов каза в интервю за Дарик радио, че „Набуко” среща много препятствия в момента и е време да се опитаме да ги преброим да преброим тези препятствия. Кои са най-важните пречки според вас пред реализирането и довършването на този газопровод?

Джеймс Уорлик: Основното препятствие е, че има толкова много страни, които участват в този проект и винаги трябва всички да са съгласни, за да се премине напред. И, както за всяко нещо в дипломацията, не винаги е лесно да се постигне общо съгласие. Ние се надяваме всички страни да могат да се съгласят върху някоя от алтернативите – било то „Набуко” или друга алтернатива за т.нар. „Южен коридор”. И, както сами виждате, в резултат на студеното време цените на газа се увеличават и на някои места дори има недостиг на газ. Затова е изключително важно да има редица алтернативни източници на газ. И затова е толкова важен южният коридор.

Губерния ли сме или поредният американски щат?

Днес, 9 февруари  пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, за да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи!

Откога Николай Младенов разбира от проучване и добив на шистов газ, та той ще говори с Морнингстар?

Ясно е, че тук става дума за демонстративен натиск на Щатите върху България да вземе политическо решение за дейността на Шеврон!

Какво ни внушава Уорлик, че ние сме васал, поредният щат или какво точно – след като въпреки казаното от премиера Борисов, американците продължават да работят по премахването на мораториума върху проучването и добива на шистов газ, който прие българският парламент!

Постигна ли Бойко Борисов нещо с отказа за премахване на мораториума, след като натискът върху изпълнителната власт продължава?

Мнозина останаха с впечатление, че Борисов е проявил твърдост към Хилари Клинтън, но последващите действия на Уорлик с пряка намеса във вътрешните работи на страната ни, както и анонсираното посещение Морнингстар показаха, че американците изобщо не са обърнали внимание на казаното от премиера и не са го взели на сериозно!

Другото, което направи впечатление по време на това посещение на Клинтън бе, че държавният глава Росен Плевнелиев я прие и й гарантира по една от темите, че страната ни ще работи по три основни приоритета в тази област, които ще бъдат следвани - енергийна ефективност, енергийна независимост и енергийна либерализация. Подчертано е било значението на изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави.

Пари за междусистемни връзки ЕК заяви, че няма да даде, но Плевнелиев вероятно не е чул!

Колкото до дежурните дрънканици на клишета, крайно време е президентът да влезе в час и да престане с този начин на изказ по теми, които не влизат в неговите правомощия.

Формално погледнато, Плевнелиев се превърна в туристически гид на Клинтън по време на нейното 5-часово посещение – нещо недопустимо от протоколна гледна точка!

Първо – Хилари Клинтън е дипломат №1 в правителството на Щатите и един президент като българския стои по-високо по ранг от нея.

Второ – Плевнелиев закачливо заведе Клинтън до прозореца в стаята, в която е прие, за да й обясни къде какви старини има под земята.

Тук идва един логичен въпрос: трябва ли да приемаме безрезервно сигналите и напътствията от Вашингтон, при положение, че България е страна-членка на Европейския съюз, а в момента в ЕК се дискутира темата за шистовия газ??

Идва ми наум и едно твърдение на един бивш български президент, Петър Стоянов: „България е твърде малка страна”, или друго: „Заложници сме на чужда воля!”

Наследява ли се сервилността на родните политици пред чужди държави, или е заразителна във високите коридори на властта?

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1084-sasht-turciq-i-krizata-na-zapadnata-sistema

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1100-iran-i-arabskite-buntove

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2011/1061-evropeiskata-sistema-za-pro-sys-ili-bez-rusiq

Публикува се с любезното съдействие на списание “Геополитика”, партньор на сайта “Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi62010/991-sblijavaneto-mejdu-evropa-i-rusiq-plashi-vashington

Известният френски историк, демограф, социолог и политолог Еманюел Тод е роден през 1951 в Сен Жермен ен Лайе. Завършва политология в парижкия Институт за политически науки, след което защитава докторска дисертация в Кембриджкия университет. Известно време е анализатор на “Льо Монд”, след което се прехвърля в Националния институт за демографски изследвания (INED), в чието ръководство е и днес.

Тод придобива световна известност още на 25-годишна възраст, с книгата си „Окончателният провал: разпадането на Съветският съюз”, в която обосновава неминуемия крах на комунистическата империя, използвайки като аргументи редица статистически данни за нейната икономика и демографското и състояние. По-късно се посвещава на анализи на демографските проблеми и имингранските потоци в Европейския съюз.

През 1992, Еманюел Тод се обявява против Договора от Маастрихт за ЕС, но през 2005 подкрепя проекта за Конституция на Евросъюза и идеята за превръщането му в самостоятелен геополитически играч.

В книгата си „След империята: крахът на американския ред” (2001), френският учен прогнозира упадъка на САЩ, като единствена световна суперсила, и появата на многополюсен свят, с възхода на ЕС, Япония и Русия. В друг свой труд – „Среща на цивилизациите” (2007), писан съвместно с Юсеф Курбадж, Тод подлага на критика тезата на Самюел Хънтингтън за „цивилизационния сблъсък”, лансирайки, вместо това, хипотезата за постепенно сближаване на световните цивилизации.

-          Вярвате ли, че при управлението на президента Барак Обама, външната политика на САЩ претърпя принципна трансформация?

-          Принципната цел на американската външна политика е запазване глобалната доминация на САЩ и удържане на контрола над зоните, където е концентрирано световното богатство и производство. А техни ключови съюзници са Япония и европейските държави. Но, докато САЩ нямат проблеми с Япония, Европа, с нейните амбиции, създава сериозни главоболия на Вашингтон. Защото, ако САЩ загубят доминиращите си позиции в Европа, това ще означава и крах на самата американска империя. Истината е, че сегашният завой в американската външна политика не започна при Обама, а беше заложен още по времето на Буш-младши, когато Робърт Гейтс стана държавен секретар по отбраната. Обама просто продължи курса към корекция на скъпоструващия антируски курс и обяви прословутото „презареждане” на отношенията с Москва.

-          Какво повлия върху този избор?

-          Той е свързан с вътрешните потребности на развитието на САЩ. Дори на Буш му беше станало ясно, че Америка няма да може сама да се сражава на всички фронтове. В миналото и беше достатъчно наличието на комунизма и Съветския съюз, като олицетворение на злото. Буш обаче започна войните в Афганистан и Ирак и се изпокара с целия мюсюлмански свят. Тоест, започна да се държи като германския император Вилхелм ІІ, който, след смяната на Бисмарк, успява да влоши отношенията си с почти всички световни сили едновременно и, в крайна сметка, е обречен да загуби Първата световна война. Така че, освен сдържането на Русия, върху САЩ се стовариха редица нови задачи, свързани с военното и държавното строителство, за чиято реализацията те просто не разполагаха с необходимите средства. Обама лансира политиката на „презареждане” за да намали нивото на напрежението с Москва, която отдавна не представлява никаква заплаха за Запада.

-          Все пак, дали това е стратегически избор или просто тактически маньовър на САЩ?

-          В момента, във Вашингтон гледат сериозно на това, но не бива да храним  особени илюзии, защото сближаването с Москва не отменя курса на САЩ към глобална доминация. Още повече, че тъкмо демократите бяха главните идеолози и творци на свръхдържавата-империя. Докато, повечето републиканци бяха по-скоро изолационисти. Разбира се, не бива да пренебрегваме качествата на Обама, който несъмнено е умерен и рационален политик.

Днес обаче, на американския президент, освен добре звучащите декларации за „глобално ядрено разоръжаване”, се налага и да укрепва лидерските позиции на САЩ, оптимизирайки разходите за това. На фона на кризата окончателно се изясни, че американците не разполагат с ресурси за всички авантюри, в които ги забърка Буш-младши. Освен това прогнозите сочат, че не Русия ще бъде основния им съперник, а Китай. Тъкмо поради това бе взето решението за понижаване прага на взаимното ядрено сдържане и привличането на Москва към решаването на задачите в Афганистан и Азия, като цяло. И, в същото време, да се попречи на Русия да формира военни съюзи с Иран и същия този Китай, което би било много опасно за САЩ. Сега основната задача на Кремъл е да бъде нащрек и да съхрани мултивекторния характер на външната си политика.

-          Мнозина в Европа продължават да възприемат Русия като източник на заплахи и чуждо тяло на континента.

-          В повечето случаи анализите на руската проблематика в европейските и, в частност, френските медии се отличават със зле прикрита или открита русофобия. Вестник „Монд” е ярък пример за систематична дезинформация по отношение на Русия. Зад това стоят определени кръгове, които изпитват недоверие към тази държава и продължават да я смятат за „тоталитарна”. Макар че, двайсет години след краха на СССР, би било по-правилно тя да се дефинира като „незавършена демокрация”. Истината обаче е, че либералното обществено мнение в Европа сякаш е останало в ерата на студената война. В същото време, европейската политическа класа демонстрира далеч по-адекватно отношение към новите реалности. В момента, най-близо до правилния модел на изграждане отношенията с Русия е Германия. Берлин, много преди останалите, осъзна връзката между потребностите от руските суровини и енергоносители и необходимостта от пласиране на собствената продукция. Освен това, за да продължи постъпателното си развитие, Германия се нуждае от стабилност в Източна Европа. Строго погледнато, ако между Берлин и Москва е налице взаимно разбирателство, останалата Европа няма от какво да се безпокои.

-          Франция си остава сред ключовите партньори на Москва. В тази връзка, как оценявате еволюцията на френската външна политика към Русия?

-          Както е известно, Никола Саркози дойде на власт през 2007, използвайки в предизборната си кампания и откровено антируска реторика. Но след като влезе в Елисейския дворец, френският президент, който символизира края на „голизма” и се смята за проамерикански настроен, моментално върна отношенията с Кремъл в традиционно прагматичното им русло. На дневен ред днес е стратегическият диалог и дори закупуването на френски хеликоптероносачи „Мистрал” от руснаците.

-          Кога Европа окончателно ще обърне страницата на „студената война”?

-          Като цяло, не виждам кой знае какви проблеми в това отношение. Друг въпрос е, че посредством структурите на НАТО (и други подобни на тях) в Европа продължава да се насажда американският подход към диалога с Москва. Целта е изолацията на Русия от Европейския съюз. Според мен, САЩ са сериозно загрижени от това, че в Европа вече не възприемат руснаците като заплаха. Въпреки „презареждането”, Вашингтон се опитва да попречи на затоплянето в руско-европейските отношения. За да си остане незаменима за европейските си партньори, Америка се нуждае от поддържането на илюзията за наличието на заплаха от Изток. Нагледен пример за това, как САЩ използват историческите фобии на европейците, доскоро беше Полша. Ясно съзнавайки безсмислието на скъпоструващия си проект за ПРО, американците продължиха да ангажират европейските съюзници в своите антируски игри.

-          Тоест, едва ли можем да очакваме сериозни промени в това отношение?

-          Проблемът на Европа е, че тя не притежава самостоятелно геополитическо мислене. Не се очертава и някаква самостоятелна европейска външнополитическа концепция. Съзнавайки, че Русия не представлява никаква заплаха за тях, партньорите от ЕС все още не могат да се осмелят да преразгледат мястото и ролята на тази страна в международните отношения. Макар че, като цяло, от европейска гледна точка, историческата роля на Русия през миналия ХХ век е по-скоро положителна. Русия не осъществява агресия срещу Запада, освен това тъкмо тя спира нацистката военна машина. Да не говорим, че сталинският режим нанася повече вреда на самите руснаци, отколкото на който и да било друг. Днес, американците и руснаците следват собствени глобални стратегии. Докато ЕС все още не смее да заяви за себе си, като за самостоятелен геополитически играч. Германците изглеждат по-загрижени за външнотърговския си баланс и, подобно на японците, гледат да не се бъркат особено в международните проблеми.

-          Ами Франция, с нейната прехвалена дипломатическа традиция?

-          Ние все още разполагаме със собствени ядрени сили и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това, при управлението на Саркози Франция почти напълно се отказа от претенциите си да бъде голяма сила, от самостоятелността и амбициите си. Връщането на Париж във военните структури на НАТО означаваше интегрирането на страната във фарватера на американската политика. Отделни елементи на независимото геополитическо мислене днес можем да открием само у Доминик дьо Вилпен - последният наследник на „голизма”, който обаче отдавна е извън реалната политика.

-          С подписването на Договора от Лисабон стартира изграждането на структурите на общата външна политика на ЕС. Доколко това може да помогне на Европа да се превърне в нов полюс на влияние в света?

-          САЩ съзнателно укрепват т.нар. атлантическа солидарност, като при това акцентират върху развитието на отношенията си с всеки европейски партньор поотделно. В тази връзка, един американски колега лансира парадоксална теза. Този човек е убеден, че изключително скъпата война в Афганистан преследва единствената цел да обвърже европейците към американския стратегически проект, колкото и обречен да изглежда той. В миналото се смятах по-скоро за евроскептик, но въпреки всичко вярвам в силната Европа. В същото време обаче, както показа и кризата на европейската финансова система, във връзка с фалита на Гърция, европейците все още не са се научили как да реагират на общите проблеми и да ги решават правилно.

-          В тази връзка, как оценявате интеграционните процеси в Източна Европа и бъдещето на ОНД?

-          Както в западната, така и в източната част на Стария континент се очертават тенденции, противоположни на онези, които доминираха в началото на 90-те години на миналия век. Тогава Съветският съюз се разпадаше, а Западна Европа обединяваше, под флага на ЕС, все нови държави. Сега обаче, евроинтеграцията очевидно е замряла, докато в постсъветското пространство постепенно се възражда сътрудничеството. Културната и езикова общност може да съдейства за новата интеграция на държавите от ОНД. Не бива да се изключва, че двете части на Европа, рано или късно, ще изравнят основните си показатели и ще могат да формират еднородно икономическо пространство.

Обединяващата роля на Русия в пространството на ОНД е обективна геополитическа реалност. Най-сетне всички осъзнаха, че окончателният разрив между Украйна и Русия би означавал за първата да изпадне в икономически колапс. Киев се стреми да съхрани политическата си самостоятелност, но при това за него е от жизнено значение да повиши нивото на икономическата си интеграция със своя източен съсед. Още по-драматично стоят нещата в Централна Азия. Обективно погледната, разпадането на Съветския съюз беше културна и социална катастрофа за региона. Не съм „колониалист”, но си спомням, че Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан бяха създадени от Русия именно през съветския период и винаги са били едно цяло с нея.

Според мен, грузинският епизод беше повратен момент за цялата ОНД. Русия заяви за себе си като регионален лидер, който е готов и занапред да отстоява интересите си. Абсурдно е да се говори за някаква руска военна интервенция срещу Грузия. Все едно, Франция да реши да завоюва Монако. Най-важното в случая е, че събитията от август 2008 демонстрираха геополитическото отсъствие на САЩ от региона. Истината е, че Вашингтон може да оказва влияние в постсъветското пространство само, ако руснаците склонят да го допуснат там.

-          Колко силна, според Вас, е Русия?

-          Напоследък виждаме една Русия, която e укрепнала политически в зоната на традиционните си интереси, но все още е отслабена в демографски план. Републиките от бившия СССР, ако не броим прибалтийските, са заинтересовани от обединяващата политико-икономическа роля на Москва. От своя страна, Русия се нуждае от тях за да формира необходимата и демографска маса. Ако си представим заедно Русия, Казахстан, Украйна и Беларус, съвкупната им демографска и индустриална „тежест” ще бъде достатъчно голяма за да осигури самодостатъчното развитие на целия регион.

Днес Русия, със своите 140 милиона жители, постепенно се доближава до показателите на нормална европейска държава. Защото, в културен аспект, Русия винаги е била част от Европа в очите на Запада и само размерите на тази страна представляваха потенциална опасност за него. Днес възможността за интеграцията на Русия в общоевропейския контекст се възприема като нещо съвършено естествено. Още повече, че дори ако интеграционните процеси в постсъветското пространство се задълбочат, не може да става и дума за създаването там на нова унитарна държава, каквато беше СССР. И след като е така, значи двата процеса не си противоречат. Затова обръщането на Западна Европа към бившите съветски републики и, най-вече, към Русия е съвсем закономерно. Въпросът е само това по-скоро да бъде осъзнато от всички.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1046-geopoliticheskiq-fon-na-libiiskata-operaciq