Днес, 9 февруари  пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, който щял да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи!

По-късно днес Морнингстар ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, външнополитическия му секретар Тихомир Стойчев и съветника му по икономическите въпроси Евгени Ангелов.

Очаква се Морнингстар да разговаря и с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, а утре - с премиера Бойко Борисов.

Очаква се пратеникът на Клинтън да се опита да убеди българските власти, че е безопасно проучването за наличие на шистов газ.

Явно фактът, че българският парламент наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ за американците не означава нищо!

Протестите на българските граждани, подписката против шистовия газ – също не означава нищо!

Що за сервилност демонстрират родните политици пред някакъв вашингтонски чиновник, та той си разрешава да пренебрегва волята на парламента, на гражданите и да идва в страната ни по болезнената тема?

Държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън, лобира за развитието на добива на шистов газ в България по време на посещението си в страната през миналия уикенд, две седмици след като българският парламент наложи мораториум върху сектора, в който американската компания „Шеврон” има засилено участие, предаде „ЕруоAктив”.

Редом до българския премиер Бойко Борисов, Клинтън направи кратко обръщение към българската преса, подчертавайки нуждата на страната да постигне по-голяма енергийна независимост.

В момента за да задоволи енергийните си нужди България зависи от Русия за 89 на сто от петрола, 100 на сто от природния газ и 100 на сто от ядреното гориво, което страната използва.

„Ние сме партньори в подпомагането на България да добие енергийна независимост и сигурност, както и да защитим красивата българска природа”, посочи Клинтън.

И как трябва да добие енергийна независимост България? С проучване и добив на шистов газ?

За Щатите е вредно за България - не?!

Ето една любопитна информация, която публикува на 8 февруари 2012 news.bg. В нея четем следното:

Добивът на шистов газ не е съвсем безопасен за околната среда и това се потвърждава от ново решение на правителството на САЩ, което ще изисква фирмите, добиващи газ по този метод, да разкриват какви химикали използват при хидравличния фракинг по време на работа из обществени терени.

Това предвижда проектонаредба, разработена от вътрешното министерство, пише GreenTech.bg.

Президентът Барак Обама обеща по време на своя реч в седмицата преди Държавният секретар Хилари Клинтън да кацне в България, че правителството му ще разработи "пътна карта" за отговорно производство на природен газ и ще гарантира пълното въвеждане на нови правила, за да се гарантира, че сондажите не застрашават околната среда.

Според тези нови правила, за които говори Обама, компаниите ще бъдат задължени да разкриват "пълната гама химически елементи на всички използвани материали" при фракинг флуидите.

Индустрията се противопостави на всяко правило, отбелязва GreenTech.bg., което би могло да принуди компаниите да разкриват химикалите, използвани при фракинга. Това е процес, при който вода и химикали се вкарват под налягане в пукнатини дълбоко под земята, за да се освободи наличният нефт и природен газ, скрит в шуплите на скалните образувания.

Фракинг технологията позволи на много компании да натрупат богатство от скритите резерви на природен газ, но критиците казват, че процедурата замърсява водата и въздуха.

Предложените правила ще изискват също така фирмите да гарантират стабилността на подземните кухини, от които извличат газ, както и да гарантират, че отпадъчните води от фракинга няма да изтичат в околната среда.

Няма определен срок за въвеждане на новата Наредба, но сайтът отбелязва, че ще се вслушат в обществените настроения преди финализиране на нормативната уредба.

Според изявлението на премиера Бойко Борисов след посещението на Хилари Клинтън, той й е отказал твърдо на Клинтън за шистовия газ, но според мнозина – той е бил доста хлъзгав в отказа си, като си оставил за целта и доста вратички за бъдещо падане на мораториума върху проучването и добива на шистов газ.

В България все още не са се оправили с Протокола при подобни посещения, камо ли да имат политиците ни ресурс да откажат на Вашингтон Шеврон да добива шистов газ.

Едно смехотворно посещение за домакините

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън дойде у нас по покана на външния министър Николай Младенов, което си е в реда на нещата, най-малкото защото един външен министър се срещна с друг външен министър.

Какво направи впечатление: Клинтън слезе от самолета в някакво умопомрачително сако, с велурени ботуши, без грим и с вдигната коса, като че ли отива да изхвърли боклука.

Познавачи дипломати твърдят, че съпругата на Бил Клинтън била в депресия, затова изглеждала толкова необичайно. Не се наемем да гадая дали причина за нейната депресия е оплакването й дни преди да кацне у нас, че руският външен министър Сергей Лавров не й вдигнал телефона!

Каквато и лична причина да има една особа като Хилари Клинтън, за да е потисната, то екипът, който я придружава няма как да е потиснат и поста, който заема я задължава да изглежда най-меко казано приемливо, а не като облякла се на тъмно.

Ще се добива ли шистов газ в България бе един от ключовите въпроси.

Ето какво заяви на съвместната пресконференция Хилари Клинтън:

„… Ние сме партньори в напредъка на енергийната независимост и сигурност на България и в опазване на красивата българска природа. Ние, когато демонстрираме безопасността на технологиите, тогава вече ще преследваме едновременно и двете цели. И ще бъдем рамо до рамо с българския народ и правителство, когато те работят за осигуряване на енергия на достъпни цени, която удовлетворява вашите нужди. Ще изпратя своя специален пратеник господин Ричард Морнингстар / отговарящ за евразийската енергетика – бел. Л. М./ по въпроси на евразийската енергетика идната седмица, който ще проведе разговори на експертно ниво за това как ние можем да помогнем повече за опазване на вашата околна среда и за постигане на енергетичните ви цели.

Домакинът Бойко Борисов отговори:

„...Обсъдихме въпроса с шистовия газ. Просто искам да го коментирам, за да намалим въпросите по него. Както и госпожа Клинтън каза, това, което го поставих като тема е, че българската природа, българската екология и оставането на България и природата й в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място. След това са финансово-икономическите ползи. Именно затова се договорихме всички най-добри специалисти, нови технологии – всичко, което излиза в тази област, да бъде презентирано и българският народ да може да го чува. Дотогава мораториумът е в сила, факт, именно за да сме гарантирали, че екологията и природата на България ще бъдат чисти...”

А ето и коментарът на Велизар Енчев в неговото Дискусионно студио по НТ СКАТ: „Борисов е уведомил американската страна, че има решение на парламента, който налага мораториум върху проучването и добива на шистов газ, но както ни бе демонстрирано – американската страна е приела този факт само за сведение и продължава с натиска си!

Първи натиск – изявлението на Х. Клинтън, че следващата седмица след посещението й, в България идва нейният специален пратеник, за да ни обяснява „ползите” от шистовия газ и какви модерни технологии имат те, а ето пояснението и на американския посланик в България, затова, че има технологии, които могат да ни гарантират безопасно извличане на шистовия газ, безопасно за водните извори и за земетресенията, които се случват в някои части на Великобритания – по-точно в северните й части, заради което тези проучвания там бяха забранени!

На другата сутрин  след 5-часовото посещение, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик цъфна в БНТ и даде пространно интервю за причините Клинтън да посети България и се спря подробно на енергийните теми:

Джеймс Уорлик: На първо място бих искал да кажа, че шистовият газ бе обсъден като част от разговорите, но беше съвсем малък елемент от тях. И държавният секретар Клинтън всъщност се съгласи с премиера, че на първо място наистина стои околната среда. И в една страна толкова красива като България, с толкова девствена природа. Последното нещо, което някой иска, е да навреди на околната среда. Но също така тя посочи, че ние в САЩ също ни е грижа за нашата околна среда, ние също имаме красива природа и хубава страна. И всъщност тя посочи, че САЩ посредством новите технологии и подходящите регулации сме успели да постигнем напредък по отношение на разработването на шистовия газ и провеждането на сондажи. Тя всъщност насърчи премиера и всички експерти сами да посетят САЩ и други страни, където всъщност се разработва и проучва шистов газ – Полша, Румъния например, за да видят за себе си за какво става дума. Всъщност тя напълно се съгласи, че преди да се пристъпи към сондажи за шистов газ, наистина трябва да има абсолютна сигурност, че са налице необходимите регулации и контроли, които да гарантират, че нищо няма да се случи на околната среда.

Водещ: Господин посланик, директно ще ви попитам, да очакваме ли през следващите месеци да бъдем подложени на натиск от страна на САЩ да променим мораториума, мораториумът да бъде премахнат?

Джеймс Уорлик: Не, ние няма да упражняваме някакъв натиск. Това е решение, което българите трябва да вземат сами за себе си. Всъщност всичко е във вашите ръце. Ние се надяваме, че това, което българите ще направят, е да разгледат обективно нещата. Когато става дума за каквато и да било енергия, винаги има рискове. България има ядрена енергетика и никой няма да противоречи на факта, че има и рискове, когато се разработва този вид енергия. В крайна сметка обаче се упражнява съответния контрол и надзор, за да се контролират нещата. В САЩ, както и в други страни, ние съумяхме да регулираме и да контролираме тези рискове по отношение на шистовия газ и смятаме, че можем да опазим околната среда. Но решението за България не е такова, което да подлежи на натиск отвън. Българите трябва да решат „да” или „не” по отношение на шистовия газ за в бъдеще. Но това, което ще добавя е, че в САЩ в резултат на шистовия газ цените на газ по принцип паднаха стремглаво надолу. Вие тук в България плащате четири пъти повече за газ, отколкото ние в САЩ. Така че и икономическият аспект е важен. Но в крайна сметка решението за това е в ръцете на българското правителство и ние ще уважим всяко едно решение.

Водещ: Гледахте ли интервюто на премиера Бойко Борисов за „Панорама” в петък вечер?

Джеймс Уорлик: Не, съжалявам, изпуснах го.

Водещ: Добре, тогава ще цитирам точно, за да е точен и въпросът ми. Пред колегата Бойко Василев премиерът каза, че „Шеврон” е подходил много неорганизирано, че е подценила страховете на българските граждани и в крайна сметка е получила своя урок. Съгласен ли сте с тази оценка на българския премиер?

Джеймс Уорлик: Да, съгласен съм напълно. Аз наистина вярвам, че „Шеврон” приеха наготово, че като дойдат в България, направо ще могат да пристъпят към своята работа. Но всъщност не става дума само за шистовия газ. Това е валидно и за всяка една компания, която идва в България. Те трябва да се държат като отговорен корпоративен оператор, да запознаят добре обществеността с това, което вършат. Ние от САЩ очакваме това от нашата компания. Ние мислим, че „Шеврон” си научиха урока. Аз смятам, че те в бъдеще имат желание да оперират тук в България и смятам, че те наистина имат желание да бъдат абсолютно открити и искрени с българската общественост и българите съответно да се запознаят с всички факти. И в крайна сметка, каквото и да е решението на българите за шистовия газ, надявам се да е на базата на обективна информация.

Водещ: Господин посланик, ще хвърлите ли малко повече светлина върху предстоящата визита на специалния пратеник Ричард Морнингстар тук в България? Питам, защото все пак формулировката, която използва вчера госпожа Хилари Клинтън, беше максимално обща. Тя каза, че той ще дойде тук, за да помогне за опазването на околната среда и постигането на енергийни цели. Но, ако можем да влезем малко в конкретика, според мен би било полезно.

Джеймс Уорлик: Той е посещавал редица пъти България и преди и мисля, че той всъщност е един добър източник за България по отношение на енергийните теми. Всъщност той е експерт по природния газ, не шистовия газ и мисля, че той тук ще обсъжда редица важни въпроси, свързани с междусистемните газови връзки с Гърция, Румъния. Мисля, че неговият фокус ще бъде като цяло регионалната енергийна политика и ще има желание да предостави всякакъв вид подкрепа и познания в тази насока, всякакъв вид експертни познания, които ние от САЩ бихме могли да предоставим, смятам, че ще са полезни и се надявам да можем да помогнем.

Водещ: Съдбата на газопровода „Набуко” ще бъде ли обсъждана според вас?

Джеймс Уорлик: Да, ще бъде дискутирана. И, разбира се, и някои алтернативи на „Набуко”. Понастоящем, както обичаме да казваме като общо, това е т.нар. „Южен коридор”. Но тук става дума за различни важни решения, които ще се вземат от участниците в проекта „Набуко” – не само България, но и Азербайджан и други страни. И този „Южен коридор” е понятие, зад което стои идеята за алтернативни трасета на газ, които да достигат чак до Австрия.

Водещ: През уикенда външният ни министър Николай Младенов каза в интервю за Дарик радио, че „Набуко” среща много препятствия в момента и е време да се опитаме да ги преброим да преброим тези препятствия. Кои са най-важните пречки според вас пред реализирането и довършването на този газопровод?

Джеймс Уорлик: Основното препятствие е, че има толкова много страни, които участват в този проект и винаги трябва всички да са съгласни, за да се премине напред. И, както за всяко нещо в дипломацията, не винаги е лесно да се постигне общо съгласие. Ние се надяваме всички страни да могат да се съгласят върху някоя от алтернативите – било то „Набуко” или друга алтернатива за т.нар. „Южен коридор”. И, както сами виждате, в резултат на студеното време цените на газа се увеличават и на някои места дори има недостиг на газ. Затова е изключително важно да има редица алтернативни източници на газ. И затова е толкова важен южният коридор.

Губерния ли сме или поредният американски щат?

Днес, 9 февруари  пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, за да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи!

Откога Николай Младенов разбира от проучване и добив на шистов газ, та той ще говори с Морнингстар?

Ясно е, че тук става дума за демонстративен натиск на Щатите върху България да вземе политическо решение за дейността на Шеврон!

Какво ни внушава Уорлик, че ние сме васал, поредният щат или какво точно – след като въпреки казаното от премиера Борисов, американците продължават да работят по премахването на мораториума върху проучването и добива на шистов газ, който прие българският парламент!

Постигна ли Бойко Борисов нещо с отказа за премахване на мораториума, след като натискът върху изпълнителната власт продължава?

Мнозина останаха с впечатление, че Борисов е проявил твърдост към Хилари Клинтън, но последващите действия на Уорлик с пряка намеса във вътрешните работи на страната ни, както и анонсираното посещение Морнингстар показаха, че американците изобщо не са обърнали внимание на казаното от премиера и не са го взели на сериозно!

Другото, което направи впечатление по време на това посещение на Клинтън бе, че държавният глава Росен Плевнелиев я прие и й гарантира по една от темите, че страната ни ще работи по три основни приоритета в тази област, които ще бъдат следвани - енергийна ефективност, енергийна независимост и енергийна либерализация. Подчертано е било значението на изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави.

Пари за междусистемни връзки ЕК заяви, че няма да даде, но Плевнелиев вероятно не е чул!

Колкото до дежурните дрънканици на клишета, крайно време е президентът да влезе в час и да престане с този начин на изказ по теми, които не влизат в неговите правомощия.

Формално погледнато, Плевнелиев се превърна в туристически гид на Клинтън по време на нейното 5-часово посещение – нещо недопустимо от протоколна гледна точка!

Първо – Хилари Клинтън е дипломат №1 в правителството на Щатите и един президент като българския стои по-високо по ранг от нея.

Второ – Плевнелиев закачливо заведе Клинтън до прозореца в стаята, в която е прие, за да й обясни къде какви старини има под земята.

Тук идва един логичен въпрос: трябва ли да приемаме безрезервно сигналите и напътствията от Вашингтон, при положение, че България е страна-членка на Европейския съюз, а в момента в ЕК се дискутира темата за шистовия газ??

Идва ми наум и едно твърдение на един бивш български президент, Петър Стоянов: „България е твърде малка страна”, или друго: „Заложници сме на чужда воля!”

Наследява ли се сервилността на родните политици пред чужди държави, или е заразителна във високите коридори на властта?

• „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
• интегрирайки се в
• „Неоосманската доктрина” на Турция
• и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
• „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.

„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1135-izteglqneto-na-amerikanskite-chasti-i-porajenieto-na-sasht-v-irak

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1112-vashington-i-moskva-prekroqvat-energiinata-karta-na-evraziq

**Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1105-zabludite-vyv-vruyzka-s-amerikanskata-sistema-za-pro

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествено под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света

В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.

Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.

„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.

Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.

От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.

Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.

Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник…

Можем ли?

Можем.

А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?

Не, не може.

Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.

Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя…

Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:

Невинен до доказване на противното,

което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.

И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.

Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности.

Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека?

Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.

От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.

Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…

Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..

Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това, кой трябва да отиде на лекар…

Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът

Тук ще прочетете три различни информации, които добиха публичност през последната седмица. Те са за различни хора, за различни места по света, но и трите ме наведоха на една и съща мисъл – Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът.
Да поразсъждаваме заедно върху това. Ето я и първата информация:

Осама – убит пред очите на дъщеря си
Осама бин Ладен е бил убит пред очите на 12-годишната си дъщеря, твърдят пакистански вестници, цитирани от ДПА. Тя е единственият човек, потвърдил смъртта на лидера на „Ал Кайда“ след изявлението на американския президент Барак Обама, че американски военни са убили мозъка на атентатите от 11 септември при операция в Аботабад, на 60 км североизточно от столицата Исламабад. Вестник „Нюз“ цитира официални източници, според които дъщерята на Бин Ладен „потвърди, че баща й е бил заловен жив и застрелян от специалните части на САЩ през първите няколко минути от среднощната операция“. Това твърдение противоречи на американското уверение, че американските морски пехотинци са се опитали да заловят жив Бин Ладен, но са го убили, след като той оказал съпротива, отбелязва ДПА.

И така, светът, нашият свят приветства убийството като такова. Приветства убийството на бащата пред очите на 12-годишната му дъщеря.
Оппа! Какво стана? Повреда в телевизора!? Къде е онзи глас, дето бръщолевеше допреди малко за ценностите на цивилизацията? И другият, дето му пригласяше за висшето достижение на човечеството – западната демокрация? За правото на всеки да получи честно и независимо правораздаване? Къде сте дърдорковци за демокрация, защо млъкнахте? Защо не искате да ми обясните, как така хамериканците, хем от 2009-та знаели къде е Осама, хем се размърдаха да го гръмнат чак през 2011-та? Дали друга една публикация озаглавена „Осама преизбра Обама (за президент 2012 – бел.моя ВФ)” не обяснява американската ленивост? И още един последен въпрос по казуса – Обама, възседнал световната медийна проституция за пълни идиоти ли ни взема с брадата лъжа, че мозъка на атентатите от 11 септември е Осама? Та то не се случи толкова отдавна и ние не сме забравили, а и архивите са живи – Осама Бин Ладен няма нищо общо с атентатите от 11 септември! Влизаш в интернет и за минути вадиш купища информация и анализи, които са категорични – саудитът е точно толкова изумен от случилото се с кулите-близнаци, колкото и всеки нормален жител на планетата…

Удар на НАТО уби син и внуци на Кадафи
При въздушния удар по Триполи в събота загинаха един от синовете на Кадафи – Сейф ал Араб (на 29 години) и трима от внуците му – Сейф (на 2 годинки), син на Мохамад Кадафи, Картахена (на 2 годинки), дъщеря на Анибал Кадафи, и Мастура (на 4 месеца), дъщеря на Айша Кадафи. Убити бяха и техни приятели и съседи.
Сейф ал Араб, студент в Мюнхенския технически университет, имаше съвсем ограничена роля в структурата на властта в Триполи, посочва Ройтерс.
„Това, на което сме свидетели, е законът на джунглата. Сега вече е ясно на всеки, че това, което се случва в Либия, няма нищо общо със защита на цивилните. Това е директен опит да бъде убит лидерът на страната“, каза либийски говорител.
От НАТО заявиха само, че са ударили по „командно-контролна сграда“, но настояха, че всички цели на алианса са военни и свързани със противодействие на систематичните атаки срещу цивилното либийско население от страна на силите на Кадафи.
Франс прес съобщава, че Бенгази, крепост на либийските бунтовници, е бил огласен от изстрели на радост след новината за убийството на сина на Кадафи. „Толкова са доволни, че Кадафи е загубил сина си при въздушен удар, че стрелят от радост“, заявил говорителят на Преходния съвет (политическия орган на бунтовниците) Ахмед Омар Бани.
Пак убийства, пак стожерите на западната демокрация, сипят ракети върху жилищни квартали, за да „защитят цивилните”. И убиват. И не се извиняват, а дебелооко твърдят, че са ударили по „командно-контролна сграда”, само дето една дузина съвсем цивилни, какъвто без съмнение е студентът в мюнхенската политехника Сейф ал Араб и други близки на Кадафи са убити. Западните демократи пазели цивилните, същите тези „цивилни”, които цяла канонада са направили с автоматично оръжие в Бенгази „от радост след новината за убийството на сина на Кадафи”.

Боже на боговете, какви „цивилни” си имаш ти! И какви военни! И какви християни!
Шеста заповед (пардон, Пета за католика Саркози!): Не убивай!
Цивилизация на убийството. Демокрация на убийството. Кажете дърдорковци за демокрация, кажете ми за Шестата заповед? Това ли е – изсипваш един ескадрон каубои посред нощ и набързо без съд и присъда гръмват нечий баща в окото, грабват го и трупа в океана… Пращаш ескадрон железни птици, засипват с огън и жупел нечий син и после беж у дома… Едно уиски? Двойно? За блестящо свършеното човеколюбиво и богоугодно дело? Прозит! Още едно? Още думи? Нямам думи. Бездумен съм. Безсловесен…

Джулиан Асанж:
Фейсбук, Гугъл, Яху са шпионски инструменти на американското разузнаване
заяви в телевизионно интервю шефа на УикиЛийкс. „Фейсбук в частност е най-добрата шпионска машина изобретявана някога. В тази мрежа ние имаме най-представителната база данни в света за хората, техните връзки, техните имена, адреси, техните комуникации един с друг, за техните роднини. И цялата тази информация се намира в САЩ, напълно достъпна за американското разузнаване. Фейсбук, Гугъл, Яху – са все американски организации и имат интерфейси с американското разузнаване. Това не е въпрос на проучвания или мнения, те просто разработиха тези интерфейси специално за целта. Ясно е, че е много скъпо да се вадят записите един по един и затова всеки по света трябва да разбере, че всеки път, когато добави приятел в страницата си във Фейсбук, той върши безплатно работа за изграждането на световната база данни на американските шпионски ведомства.

Прокуратурата отказа да образува дело срещу тъстовете на Цветанов! И с право: Цветанов е това, кой смее да проверява него или родата на жена му!

Това да не би да е Доминик Строс-Кан, когото заради някаква объркана камериерка го вкараха в затвора и око им не мигна!

Тъстовете на Цветанов са това, а не чичото на президента Барак Омаба, когото хванаха, че кара пиян, а освен това стана ясно и че, живеел в САЩ нелегално!

Припомням, че на 24 август, Омар Онянго Обама бе задържан в щата Масачузетс след като неговият автомобил „Мицубиши” едва не се блъсна в патрулна кола на полицията. Оказа се, че концентрацията на алкохол в кръвта на 67-годишния мъж почти двойно превишаваше разрешената от законите в щата. При извършената проверка се изясни, че Омар Онянго Обама няма право да живее на територията на САЩ.

Не го разбирам това, какви ги върши Обама – да не се погрижи за чичо си? Да го остави без американско гражданство, да не му осигури поне един приличен живот, и не Онянго Обама да кара сам колата си, а шофьор да го кара, като толкова обича да се забавлява!

На българска територия подобно съобщение първо – не би излязло в пресата, и, второ – няма как да се случи, ако пипнат някого добре наквасен, с фамилията Обама!

У нас, подобно съобщение за арест и задържане би прозвучало като виц!

В пъти повече време „проверяваха” тъста и тъщата на Цветанов – ако сравним: Националния дворец на културата го претупаха далеч по-бързо данъчните!

Прокуратурата не откри данни тъстът и тъщата на министър Цветан Цветанов да са укривали данъци и отказа да образува досъдебно производство срещу Стефанка и Васил Георгиеви, предаде БНР.

Ревизията на Стефанка и Васил Георгиеви бе наредена преди  осем месеца, още в началото на годината. Георгиеви – т. е. тъста и тъщата заявили, че не желаят подробности от нея да бъдат огласявани? Като се позова на това и на данъчната тайна зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отказа повече информация по случая.

Първоначално проверката бе в ръцете на зам.-грасдкия прокурор Роман Василев, но след като Цветанов го награди с пистолет за Празника на полицията, той се оттегли от проверката и тя бе продължена от неговият колега Бисер Кирилов. Същият,  който се подписа под отказа да бъде образувано дело срещу височайшите родственици.

Как се стигна до това „хуманно” дело?

През м. февруари 2011 г. НАП потвърди, че при проверката, извършена на самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се натъкнали на дарение от около 130 000 лева, което родителите на Цветановата съпруга дали на дъщеря си!

Проблемът дойе не от факта на това кралско дарение, а от факта, че доходите и спестяванията на двамата родители пенсионери не са достатъчни, за да си позволят без пролем подобен жест и да покрият останалите си разходи!

Последвалата данъчна ревизия на тъста и тъщата на Цветанов се точи твърде дълго и в дълбока тайна. След като приключи, материалите се озоваха на бюрото на прокурора, а крайният резултат бе – отказ от дело!

Откъде са имали тези пари двамата родители пенсионери, как са ги оправдали ще остане тайна, поне в близките 50 години, както бе засекретено и убийството на президента Кенеди.

Оттук след отказа за огласяване на източника на приходите на двамата пенсионери, Цветанови родственици по женска линия, секретно и твърде неясно ще остане и „подпомагането” на личните спестявания на МВР министъра от даряването на тези 130 000 лева на дъщерята и зетя Цветанов, за да може да си купят два нови и твърде скъпи апартамента в район „Изгрев”.

Към секретността, която благодарение на височайшето партийно и служебно положение на вътрешния министър, обви неясните приходи на тъста и тъщата се прибави логично и още една, дълбоко пазена тайна – кого бе консултирал Цветан Цветанов като експерт, за да получи 14000, 7 000 и 19 000 лева...

Ами ако е консултирал хора, работещи на ръба на закона?

Интерерсно е и друго: зам.-градският прокурор Борислав Джамбазов обяви, че прокуратурата ОТКАЗВА да образува дело след проверката на двамата пенсионери, защото при продължилата около пет месеца ревизия на НАП не е открила никакви нередности в данъчната история на семейството.

Така неяснотите стават две: от една страна тъстът и тъщата на Цветанов не желаят да се огласяват данни от проверката, а от друга проверяващите от НАП не открили никакви нередности!

Тогава защо всичко се пази в най-строга тайна? Все пак в Република България е регламентирано кое представвява класифицирана информация и държавна тайна – има даже цял списък! Има и Закон за защита на класифицираната информация!

Ето какво е записано в този Закон:

Глава трета.

ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Раздел I.

Класифицирана информация

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Тук спирам и питам: държавна тайна, ли е информацията за произхода на дарението, което е получил Цветан Цветанов от тъста и тъщата си, или служебна?

Да не би да е свързана с националната сигурност?

Винаги ще се намери някой, който да ме опровергае с довода, че въпросната информация за произхода на 130 000 лева пенсионерски пари, дадени в дарение на съпругата на българския министър на вътрешните работи е лична информация, НО...

Лична би била, ако я бяха дарили на съсед, семеен приятел, но когато тази шестцифрена сума се озовава при един действащ министър – иде реч за обществена информация, която би следвало да се огласи!

Каква е поуката от тази история?

Поуката е, че далеч по-добре би било да си тъст или тъща на българския министър на вътрешните работи в България, а не чичо на американския президент – Барак Обама!

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се докосвам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, „одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
- БВП на глава от населението е $11,852 !
- Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
- Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1084-sasht-turciq-i-krizata-na-zapadnata-sistema

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1100-iran-i-arabskite-buntove

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2011/1061-evropeiskata-sistema-za-pro-sys-ili-bez-rusiq

Публикува се с любезното съдействие на списание “Геополитика”, партньор на сайта “Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi62010/991-sblijavaneto-mejdu-evropa-i-rusiq-plashi-vashington

Известният френски историк, демограф, социолог и политолог Еманюел Тод е роден през 1951 в Сен Жермен ен Лайе. Завършва политология в парижкия Институт за политически науки, след което защитава докторска дисертация в Кембриджкия университет. Известно време е анализатор на “Льо Монд”, след което се прехвърля в Националния институт за демографски изследвания (INED), в чието ръководство е и днес.

Тод придобива световна известност още на 25-годишна възраст, с книгата си „Окончателният провал: разпадането на Съветският съюз”, в която обосновава неминуемия крах на комунистическата империя, използвайки като аргументи редица статистически данни за нейната икономика и демографското и състояние. По-късно се посвещава на анализи на демографските проблеми и имингранските потоци в Европейския съюз.

През 1992, Еманюел Тод се обявява против Договора от Маастрихт за ЕС, но през 2005 подкрепя проекта за Конституция на Евросъюза и идеята за превръщането му в самостоятелен геополитически играч.

В книгата си „След империята: крахът на американския ред” (2001), френският учен прогнозира упадъка на САЩ, като единствена световна суперсила, и появата на многополюсен свят, с възхода на ЕС, Япония и Русия. В друг свой труд – „Среща на цивилизациите” (2007), писан съвместно с Юсеф Курбадж, Тод подлага на критика тезата на Самюел Хънтингтън за „цивилизационния сблъсък”, лансирайки, вместо това, хипотезата за постепенно сближаване на световните цивилизации.

-          Вярвате ли, че при управлението на президента Барак Обама, външната политика на САЩ претърпя принципна трансформация?

-          Принципната цел на американската външна политика е запазване глобалната доминация на САЩ и удържане на контрола над зоните, където е концентрирано световното богатство и производство. А техни ключови съюзници са Япония и европейските държави. Но, докато САЩ нямат проблеми с Япония, Европа, с нейните амбиции, създава сериозни главоболия на Вашингтон. Защото, ако САЩ загубят доминиращите си позиции в Европа, това ще означава и крах на самата американска империя. Истината е, че сегашният завой в американската външна политика не започна при Обама, а беше заложен още по времето на Буш-младши, когато Робърт Гейтс стана държавен секретар по отбраната. Обама просто продължи курса към корекция на скъпоструващия антируски курс и обяви прословутото „презареждане” на отношенията с Москва.

-          Какво повлия върху този избор?

-          Той е свързан с вътрешните потребности на развитието на САЩ. Дори на Буш му беше станало ясно, че Америка няма да може сама да се сражава на всички фронтове. В миналото и беше достатъчно наличието на комунизма и Съветския съюз, като олицетворение на злото. Буш обаче започна войните в Афганистан и Ирак и се изпокара с целия мюсюлмански свят. Тоест, започна да се държи като германския император Вилхелм ІІ, който, след смяната на Бисмарк, успява да влоши отношенията си с почти всички световни сили едновременно и, в крайна сметка, е обречен да загуби Първата световна война. Така че, освен сдържането на Русия, върху САЩ се стовариха редица нови задачи, свързани с военното и държавното строителство, за чиято реализацията те просто не разполагаха с необходимите средства. Обама лансира политиката на „презареждане” за да намали нивото на напрежението с Москва, която отдавна не представлява никаква заплаха за Запада.

-          Все пак, дали това е стратегически избор или просто тактически маньовър на САЩ?

-          В момента, във Вашингтон гледат сериозно на това, но не бива да храним  особени илюзии, защото сближаването с Москва не отменя курса на САЩ към глобална доминация. Още повече, че тъкмо демократите бяха главните идеолози и творци на свръхдържавата-империя. Докато, повечето републиканци бяха по-скоро изолационисти. Разбира се, не бива да пренебрегваме качествата на Обама, който несъмнено е умерен и рационален политик.

Днес обаче, на американския президент, освен добре звучащите декларации за „глобално ядрено разоръжаване”, се налага и да укрепва лидерските позиции на САЩ, оптимизирайки разходите за това. На фона на кризата окончателно се изясни, че американците не разполагат с ресурси за всички авантюри, в които ги забърка Буш-младши. Освен това прогнозите сочат, че не Русия ще бъде основния им съперник, а Китай. Тъкмо поради това бе взето решението за понижаване прага на взаимното ядрено сдържане и привличането на Москва към решаването на задачите в Афганистан и Азия, като цяло. И, в същото време, да се попречи на Русия да формира военни съюзи с Иран и същия този Китай, което би било много опасно за САЩ. Сега основната задача на Кремъл е да бъде нащрек и да съхрани мултивекторния характер на външната си политика.

-          Мнозина в Европа продължават да възприемат Русия като източник на заплахи и чуждо тяло на континента.

-          В повечето случаи анализите на руската проблематика в европейските и, в частност, френските медии се отличават със зле прикрита или открита русофобия. Вестник „Монд” е ярък пример за систематична дезинформация по отношение на Русия. Зад това стоят определени кръгове, които изпитват недоверие към тази държава и продължават да я смятат за „тоталитарна”. Макар че, двайсет години след краха на СССР, би било по-правилно тя да се дефинира като „незавършена демокрация”. Истината обаче е, че либералното обществено мнение в Европа сякаш е останало в ерата на студената война. В същото време, европейската политическа класа демонстрира далеч по-адекватно отношение към новите реалности. В момента, най-близо до правилния модел на изграждане отношенията с Русия е Германия. Берлин, много преди останалите, осъзна връзката между потребностите от руските суровини и енергоносители и необходимостта от пласиране на собствената продукция. Освен това, за да продължи постъпателното си развитие, Германия се нуждае от стабилност в Източна Европа. Строго погледнато, ако между Берлин и Москва е налице взаимно разбирателство, останалата Европа няма от какво да се безпокои.

-          Франция си остава сред ключовите партньори на Москва. В тази връзка, как оценявате еволюцията на френската външна политика към Русия?

-          Както е известно, Никола Саркози дойде на власт през 2007, използвайки в предизборната си кампания и откровено антируска реторика. Но след като влезе в Елисейския дворец, френският президент, който символизира края на „голизма” и се смята за проамерикански настроен, моментално върна отношенията с Кремъл в традиционно прагматичното им русло. На дневен ред днес е стратегическият диалог и дори закупуването на френски хеликоптероносачи „Мистрал” от руснаците.

-          Кога Европа окончателно ще обърне страницата на „студената война”?

-          Като цяло, не виждам кой знае какви проблеми в това отношение. Друг въпрос е, че посредством структурите на НАТО (и други подобни на тях) в Европа продължава да се насажда американският подход към диалога с Москва. Целта е изолацията на Русия от Европейския съюз. Според мен, САЩ са сериозно загрижени от това, че в Европа вече не възприемат руснаците като заплаха. Въпреки „презареждането”, Вашингтон се опитва да попречи на затоплянето в руско-европейските отношения. За да си остане незаменима за европейските си партньори, Америка се нуждае от поддържането на илюзията за наличието на заплаха от Изток. Нагледен пример за това, как САЩ използват историческите фобии на европейците, доскоро беше Полша. Ясно съзнавайки безсмислието на скъпоструващия си проект за ПРО, американците продължиха да ангажират европейските съюзници в своите антируски игри.

-          Тоест, едва ли можем да очакваме сериозни промени в това отношение?

-          Проблемът на Европа е, че тя не притежава самостоятелно геополитическо мислене. Не се очертава и някаква самостоятелна европейска външнополитическа концепция. Съзнавайки, че Русия не представлява никаква заплаха за тях, партньорите от ЕС все още не могат да се осмелят да преразгледат мястото и ролята на тази страна в международните отношения. Макар че, като цяло, от европейска гледна точка, историческата роля на Русия през миналия ХХ век е по-скоро положителна. Русия не осъществява агресия срещу Запада, освен това тъкмо тя спира нацистката военна машина. Да не говорим, че сталинският режим нанася повече вреда на самите руснаци, отколкото на който и да било друг. Днес, американците и руснаците следват собствени глобални стратегии. Докато ЕС все още не смее да заяви за себе си, като за самостоятелен геополитически играч. Германците изглеждат по-загрижени за външнотърговския си баланс и, подобно на японците, гледат да не се бъркат особено в международните проблеми.

-          Ами Франция, с нейната прехвалена дипломатическа традиция?

-          Ние все още разполагаме със собствени ядрени сили и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това, при управлението на Саркози Франция почти напълно се отказа от претенциите си да бъде голяма сила, от самостоятелността и амбициите си. Връщането на Париж във военните структури на НАТО означаваше интегрирането на страната във фарватера на американската политика. Отделни елементи на независимото геополитическо мислене днес можем да открием само у Доминик дьо Вилпен - последният наследник на „голизма”, който обаче отдавна е извън реалната политика.

-          С подписването на Договора от Лисабон стартира изграждането на структурите на общата външна политика на ЕС. Доколко това може да помогне на Европа да се превърне в нов полюс на влияние в света?

-          САЩ съзнателно укрепват т.нар. атлантическа солидарност, като при това акцентират върху развитието на отношенията си с всеки европейски партньор поотделно. В тази връзка, един американски колега лансира парадоксална теза. Този човек е убеден, че изключително скъпата война в Афганистан преследва единствената цел да обвърже европейците към американския стратегически проект, колкото и обречен да изглежда той. В миналото се смятах по-скоро за евроскептик, но въпреки всичко вярвам в силната Европа. В същото време обаче, както показа и кризата на европейската финансова система, във връзка с фалита на Гърция, европейците все още не са се научили как да реагират на общите проблеми и да ги решават правилно.

-          В тази връзка, как оценявате интеграционните процеси в Източна Европа и бъдещето на ОНД?

-          Както в западната, така и в източната част на Стария континент се очертават тенденции, противоположни на онези, които доминираха в началото на 90-те години на миналия век. Тогава Съветският съюз се разпадаше, а Западна Европа обединяваше, под флага на ЕС, все нови държави. Сега обаче, евроинтеграцията очевидно е замряла, докато в постсъветското пространство постепенно се възражда сътрудничеството. Културната и езикова общност може да съдейства за новата интеграция на държавите от ОНД. Не бива да се изключва, че двете части на Европа, рано или късно, ще изравнят основните си показатели и ще могат да формират еднородно икономическо пространство.

Обединяващата роля на Русия в пространството на ОНД е обективна геополитическа реалност. Най-сетне всички осъзнаха, че окончателният разрив между Украйна и Русия би означавал за първата да изпадне в икономически колапс. Киев се стреми да съхрани политическата си самостоятелност, но при това за него е от жизнено значение да повиши нивото на икономическата си интеграция със своя източен съсед. Още по-драматично стоят нещата в Централна Азия. Обективно погледната, разпадането на Съветския съюз беше културна и социална катастрофа за региона. Не съм „колониалист”, но си спомням, че Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан бяха създадени от Русия именно през съветския период и винаги са били едно цяло с нея.

Според мен, грузинският епизод беше повратен момент за цялата ОНД. Русия заяви за себе си като регионален лидер, който е готов и занапред да отстоява интересите си. Абсурдно е да се говори за някаква руска военна интервенция срещу Грузия. Все едно, Франция да реши да завоюва Монако. Най-важното в случая е, че събитията от август 2008 демонстрираха геополитическото отсъствие на САЩ от региона. Истината е, че Вашингтон може да оказва влияние в постсъветското пространство само, ако руснаците склонят да го допуснат там.

-          Колко силна, според Вас, е Русия?

-          Напоследък виждаме една Русия, която e укрепнала политически в зоната на традиционните си интереси, но все още е отслабена в демографски план. Републиките от бившия СССР, ако не броим прибалтийските, са заинтересовани от обединяващата политико-икономическа роля на Москва. От своя страна, Русия се нуждае от тях за да формира необходимата и демографска маса. Ако си представим заедно Русия, Казахстан, Украйна и Беларус, съвкупната им демографска и индустриална „тежест” ще бъде достатъчно голяма за да осигури самодостатъчното развитие на целия регион.

Днес Русия, със своите 140 милиона жители, постепенно се доближава до показателите на нормална европейска държава. Защото, в културен аспект, Русия винаги е била част от Европа в очите на Запада и само размерите на тази страна представляваха потенциална опасност за него. Днес възможността за интеграцията на Русия в общоевропейския контекст се възприема като нещо съвършено естествено. Още повече, че дори ако интеграционните процеси в постсъветското пространство се задълбочат, не може да става и дума за създаването там на нова унитарна държава, каквато беше СССР. И след като е така, значи двата процеса не си противоречат. Затова обръщането на Западна Европа към бившите съветски републики и, най-вече, към Русия е съвсем закономерно. Въпросът е само това по-скоро да бъде осъзнато от всички.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1046-geopoliticheskiq-fon-na-libiiskata-operaciq