Tag:бюджетен дефицит

След набезите си из видни западни издания министърът на финансите Симеон Дянков се разля в интервю и в румънския вестник „Адевърул”, като обясни на братята румънци как в Европейския съюз не разбират от финанси, как ние сме добре, а самите румънци – зле.

Сайтът на подопечното ведомство на Дянков публикува пълния текст на интервюто с една „грешка” – интервюто на Дянков е било на 12 декември, а не на 14...

Под заглавие „МНОГО РУМЪНСКИ КОМПАНИИ МЕСТЯТ ДЕЙНОСТТА СИ В БЪЛГАРИЯ” Дянков изкарва едва ли не, че държавата ни се явява един вид икономически благодетел и оазис на съседните страни на Балканите.

Явно въпросните румънски компании не са наясно с факта, че повече от година и половина Дянков извива ръцете на стотици родни фирми с рекет и редица незаконни условия, като не им връща дължими от държавата средства за вече свършена работа.

Румънските бизнесмени не са чували как с месеци Дянков бави изплащането на ДДС, принуждава фирмите, на които държавата е длъжник да се съгласят на дължимата сума, но с 10 на сто по-малко, да оставят 7 на сто в банката, която ще им изплати парите и лихви за просрочени дългове изобщо не се предвиждат!

Т. е. благодарение на Симеон Дянков държавата ни се превърна в рекетьор №1 спрямо бизнеса! За разлика от интервюто, за CNN, което Дянков даде от Лондон на Дубайското бюро на тв-канала, с румънския журналист той е говорил в Брюксел!

Ово е стандарт биха рекли братята сърби на размаха на този български министър!

Като сложим настрана факта, че Дянков се е похвалил, че е икономист на световно ниво пред колегата Овидиу Нахой, и че цели отрасли стачкуват заради нескопосаната му финансова политика, като не отваряме дума за това, че:

Той не каза истината на бюджетния дефицит на държавата миналата година, че няколко пъти изпадна в неловка ситуация – да твърди нещо, което в Брюксел не се е случвало в с него, като отминем позорното обстоятелство, че се наложи заради неистините му Оли Рен да го опровергава поне два пъти, че еврокомисар Кристалина Георгиева също се втурна да го спасява от гафовете, които непрекъснато правеше – какво остава?

Един човек, за когото Алеко Константинов би написал „Пази, Боже, сляпо да прогледа!”, но разликата е в това, че Прогледналото сляпо върти финансите на държавата, обижда всеки, който не се възторгва от него, иска уволнението на всеки, който му противоречи и като за капак живее на наша сметка в Бояна с фамилията си!

Така, както пак за наша сметка попътува по любов из света...

Той нямал търпение да въведе еврото, пък тогава щял да види какво ще се прави нататък?

Дянков мечтаел за този момент – и как да не мечтае, като въвеждането на еврото ще замаже много от гафовете му, които натвори като министър на финансите, да не говорим, че минаването към еврото ще си бъде един откровен грабеж на населението – парично, тъй като ще има обезценяване на лева.

Полша и Чехия вече се дърпали от идеята за еврозоната – ами, че там финансистите и политиците им са умни, а не са прочели само една книга в живота си, наблягайки на физкултурата...

Всеки втори безработен е под прага на бедността, а колко реално са безработните – държавата не е наясно. Но затова пък е сигурно, че именно и първо безработните са българите, които са обречени да бъдат лишени по финансови причини от лечение.

България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г., се казва в доклада на финансово-консултантската компания "Ърнст и Янг", резултатите от който бяха разпространени в понеделник.

В частта му за България е отбелязано, че страната ни може да влезе в еврозоната не по-рано от 2014 година, което явно ще съсипе мечтите на Дянков.

БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0.3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Май „Ърнст и Янг” и Дянков се разминават в цифрите за икономически ръст...

Дянков „пропуска” да говори за неща, които консултантската компания е забелязала, а именно, че потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7 на сто през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в несигурната среда.

Освен това, правителството на ГЕРБ провежда частична национализация на 100 милиона лични вноски в професионалните пенсионни фондове, за да може Дянков да си върже бюджетния дефицит!

Това е сигнал за всеки инвеститор да му светне червената лампичка, че нещата в държавата не са толкова сигурни!

За този огромен гаф на властта Дянков не обелва и дума пред „Адевърул”.

Ето поредното рекламно интервю на министъра на финансите – повтарям, за румънски вестник, дадено в Брюксел!

Препечатваме пълния текст на интервюто на Дянков от сайта на МФ:

МНОГО РУМЪНСКИ КОМПАНИИ МЕСТЯТ ДЕЙНОСТТА СИ В БЪЛГАРИЯ

{edocs}djankob - reklama.doc,600,400,link{/edocs}

 

Невиждана активност разви тези дни министърът на финансите Симеон Дянков, и то преди второто четене и на Проекта за Закон за държавния бюджет 2011, както и преди законодателното уреждане на закриването на БАН! Има и трета версия  - дойде време Прокуратурата да огласи как ще бъде подведен Дянков под отговорност да издаване на държавна тайна...

Дали е случайно заминаването на финансиста до британската столица – естествено, че не е! Истината е, че приближава краят на годината, когато ще лъснат много от фокусите на Дянков с държавните финанси и срещи с големи медии пред които Дянков да излее непреходните си мисли е само част от плана той да бъде по-малко наказан!

Ако някой живее с мисълта, че най-„интересното” в родния вътрешно политически и социален живот са скандалите около МВР, то той дълбоко се заблуждава! Дянков тепърва ще изненадва публиката с неподозирани изпълнения и тайно готвени номера за сцената...

Тези дни претендентът че прилича на Брад Пит отиде в Лондон и мнозина решиха, че той продължава да си търси работа. Оказва се, че за по-евтино, министърът е отскочил до английската столица, за да даде поредица от интервюта, които да освежат твърде завехналия му имидж и най вече да донесе малко радост на застъпника си, премиера Борисов в обстановката на нестихващи скандали и трусове, предизвикани от другото му вице- Цветанов.

Някои медии съобщиха, че Дянков е отишъл в британската столица на лидерска среща на финансисти, но тук идва въпросът: в кое точно е лидер Дянков? В спиране на финансирането на здравеопазване, фирми за вече свършена работа, фирми, което трябва да си получат ДДС, или в откровен рекет на държавна фирма, за да му излезе сметката по бюджетния дефицит.

За целта бе впрегната и пресслужбата към подопечното му министерство, която пусна сред журналята съобщения, че шефът им се срещнал с британския финансов министър Джордж Осбърн, на която среща Дянков се обявил за "по-гъвкаво" прилагане на санкции от страна на ЕС към страни членки с висок бюджетен дефицит! Дали това се е случило или не – трудно може да се разбере, тъй като Осбърн едва ли губи време да чете български сайтове.

Миналата седмица сайтът Bulgaria news пусна твърде любопитна новина под заглавие: СКАНДАЛНО: ДЯНКОВ СПИРА ЗАПЛАТИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ЗА НОЕМВРИ И ДЕКЕМВРИ

Оказва се, че

за да си върже бюджетния дефицит,

министърът бил готов да спре заплатите на държавните служители за месеците ноември и декември! Реално погледнато, още държи влага на вицето Цветанов спирането на парите на магистратите преди Коледа и опитите на Дянков да им се подиграва! Още една подобна издънка на Дянков спрямо магистратите, които далеч не са беззащитни като учените в БАН, и тогава - с трън да завърти Цветанов – никого няма да закачи от ареста!

Днес вече за никого не е тайна, че в името на нисък бюджетен дефицит за пред Брюксел, Дянков постъпи по същия начин и миналата година, като:

  • с наразплатени милиони на малки и средни фирми за вече свършена работа,
  • задържа милиони ДДС и не ги върнаха навреме на фирмите,
  • плащания на болници също бяха отложени за следващата година, само и само, за да се хвали след това пред Борисов и Брюксел, че дефицитът на бюджета му бил най-нисък! Партенка, която след броени седмици лъсна с огромна дупка в бюджета от около 2 милиарда, появила се там неизвестно как и откъде!

На несведущите Дянков пробута тогава историята за неизплатени договори, сключени от предишното правителство, което даже вдигна шум и ако не бяха бързите разяснения на експерти, че няма как в даден държавен бюджет да се „отвори” дупка от 2 млрд от неразплатени договори – циркът щеше да е пълен!

Не беше лесно на бивши управляващи да поставят на място дянковите хора и най вече заместникът му Вл. Горанов, на когото бе разясена азбучната истина, че дупка в бюджет се отваря от извършени плащания, а не от бъдещи неразплатени средства!

Тази година своята „лепта” за натъманяване на нисък бюджетен дефицит вече даде здравеопазването, което бе лишено от цели 400 милиона. Парите бяха прехвърлени за следващата година с нахалното твърдение, че в Бюджет 2011 ще има за здравеопазване 400 милиона повече! Това е причината и нап ротестите си лекарите да поздравяват Дянков с "ONE WAY TICKET"!

Една от светлите мисли на Дянков по спасението на бюджетния дефицит за пред Брюксел бе и решението му за спиране на 120 милиона пари за общините, и то година преди местните избори!

Цената на наказанието за издаване на държавна тайна

Тук нещата са прости като таблицата за умножение – няма място да фантазии и варианти: вместо затвор за издаване на държавна тайна /за разгласяване на държавна тайна, засягаща споразумение между Българска народна банка (БНБ) и кабинета „Станишев” – бел. а./, Дянков ще отнесе глоба от поне 5 000 лева, като същото, за съжаление на управляващите ще се приложи и към бившия премиер Сергей Станишев, ако изобщо се докаже, че е извършил престъпление, подобно на Дянковото! Разбира се тук обвинението има избор – ако формулира извършеното деяние „по непредпазливост” или го мине като административно наказание с глоба.

Докато, ако се докаже умисъл – наказанието е по-строго...

Разбирам яда на управляващите, че заради Дянков няма да могат да приложат закона с цялата му строгост и към Станишев, но капанът, който заложи Дянков с непремисленото си говорене е факт и вариантите за наказание отпадат по негова вина... Както отпадат и самохвалствата пред западни партньори, че бившият премиер може да отнесе присъда!

Защо трябваше да замине до Лондон, за да дава интервюта министърът на финансите, така и не стана ясно, още повече, че министър-председателят зове от месеци за икономии в държавната администрация?

Защо се налагаше от другия край на Европа Дянков да коментира за Блумбърг какво следва да правят в ЕС с държавите със стабилна фискална полиика, останали извън еврозоната?

Освен него и министър-председателят едва ли има още много финансови експерти, които да вярват на твърденията на Дянков, че сме стабилна държава! Единственият начин за превенция и контрол на евентуални бъдещи кризи е Дянков незабавно да бъде отстранен от правителството, но уви премиерът не е узрял все още да го направи!

Все още се намират люде паметливи, които помнят, че както Дянков се биеше в гърдите, че сме с нисък бюджетен дефицит, така внезапно се оказа, че бюджетният ни дефицит е 4,9 на сто от БВП. което принуди ЕК да отправи предупреждение за откриване на наказателна процедура към страната. Отклонено бе предложението на няколко страни членки, сред които и България, при отчитане на дефицита да се отчита отражението на извършваните в тези страни пенсионни реформи.

За китайския интерес и още нещо

По време на участието си в организирания от Блумбърг форум - Bloomberg Businessweek European Leadership Forum - Дянков акцентирал на създадените от българското правителство инициативи за привличане на китайски инвестиции и плановете му да повиши усилията в тази насока в следващите месеци.

Всъщност инициативи на българското правителство точно не се състояха, а единствено среща на

Наблюдаваме нарастващ интерес на китайски инвеститори към нашия регион, по-специално България, казва министърът в интервю за Блумбърг. Китай е и сред страните, проявили интерес да инвестират в нова атомна електроцентрала, посочва той. Китайският интерес към атомната енергетика у нас е бил заявен в САЩ неотдавна на срещата на премиера Бойко Борисов в Ню Йорк с китайския му колега Вън Цзябао в рамките на форума на ООН, по време на която е станало дума за интереса на китайците към атомната енергетика в България.

Привличане на китайски инвестиции в България и нарастващ интерес към страната ни едва ли може да се свържат с името на министър Дянков и неговото туристическо пътуване със съветничката му до Китай, където, както стана ясно от сайта Bulgaria news той е харчил държавна пара неизвестно за какво...

Колкото до срещите на Дянков с китайски управници, то и на децата стана ясно, че нещо не е станало както го твърди дянков, тъй като китайските средства за масова информация пропуснаха?!? да съобщят за тези срещи! Т. е. такива срещи не е имало...

Командировките на Симеон Дянков и Ирина Велкова из страната и Европа вдигнаха доста шум в родните медии, като най-активен бе сайтът Bulgaria News, който  първи съобщи, че вицепремиерът и началничката на неговия кабинет в Министерски съвет от 12 до 15 септември са се разходили до Пекин, Тянжин и Шанхай на държавна сметка.

Проф. Кръстьо Петков в предаването "Денят започва" на БНТ 1. Той допълни: "Фискалният резерв се топи, той е наполовина вече. Банките престанаха да кредитират бизнеса. Но най-много ни притеснява, че според доклад на Евростат по шест показателя в социалната сфера ние сме на последно място".

Пак проф. Кръстьо Петков обясни как през 2003 г. Световната банка стартира проекта „Правене на бизнес”, в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката „Индекс на икономическата свобода” на консервативната „Heritage Foundation”, оповестена още през 1990 г. Предназначението на индекса е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни, които имат най-ниски равнища на регулация. Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (МОТ).

През 2010 г. се очаква реалният ръст на БВП на България да бъде между 0 и 0,4 процента - такава е прогнозата на Международния валутен фонд след приключилата проверка. Тази година визитата от фонда съвпадна с гласуването на промените в данъчните закони от кабинета и внасянето на Бюджет 2011 за разглеждане в Народното събрание. Предишната прогноза на МВФ бе за ръст от 0,2%. Новата е доста по-ниска от правителствените предвиждания за ръст между 0,7 и 1%.

Докато Чехия не бърза да влиза в Еврозоната,

Дянков няма търпения да набута България там, тъй като преминаването на финансите на страната от лева в евро ще е за Дянков върхът на далаверата, тъй като ще се открие възможност за операции, които могат да прикрият много нарушения в политиката, която Дянков е водил като финансов министър.

При посещение в някакво местно училище / London School of Economics and Political Science-бел. а./ Дянков разяснил тезата, че България трябва да говори по-решително в Брюксел и да защитава интересите си. Независимо че сме малка икономика, нашият глас е от значение и трябва да се възползваме от възможността в изработването на общите политики на ЕС, подчертал министър Дянков.

След ирландската криза Европа няма яснота какъв е успешният икономически модел, който трябва да бъде следван, затова ЕС има нужда от нова история на успеха и трябва да преосмисли някои аспекти на общата си икономическа политика, за да бъде конкурентна на САЩ и на нововъзникващите икономики на Изтока, казал още българският министър на финансите.

Той припомнил, че България е запазила ставката от 10 на сто на данъка върху доходите на физическите и юридическите лица - най-ниската в ЕС, за да бъдат привлечени инвеститори.

В четириминутно интервю по CNN Дянков разяснява от Лондон, че Европа имала нужда от нас, като страна със строга финансова политика. Като оставя настрана смехотворното положение Дянков да бъде вместен в четири минути за някакъв канал на СNN в Абу Даби и как той говори от Лондон, а не от София, където му е мястото, оттук нататък няма смисъл да повтарям азбучни истини за „строгата” фискална политика на този самопровъзгласил се финансов „гений”.

Говорителят на американският телевизионен канал от далечно Абу Даби хал хабер си нямаше, че Дянков не дава пари за здравеопазване в държавата, че е спрял парите на общините в страната, че използва поста си, за да рекетира предприятия като РВД и да взема неправомерно милиони от тях, че върти на пръста си фирми и учени! И прочие        и прочие...

Сега разбирам защо пресслужбата на дянковото министерство разпространи с такъв хъс вестта за интервюто, дадено от него за CNN, като че ли той е стъпил на Луната!

Всъщност това, за което става дума си беше няколко минутно изявление от Лондон /за по-авторитетно, според представите на провинциалиста министър/ и разменени фрази с човека на CNN от Абу Даби!

Колкото до това дали Еврозоната има нужда от България – тук може да се поспори дълго и напоително, но ще отнеме време.

Все още в Брюксел си ближат раните от решението да приемат страната ни в Европа. Все още се помнят гафовете на Дянков, че уж говорил с европейските си колеги и опроверженията за това на еврокомисаря Оли Рен...

Веднъж вече Дянков заблуди премиера Борисов, че влизаме в чакалнята на Еврозоната – втори път Борисов едва ли ще се хване на същата въдица...

Колкото до пътуването на Дянков в Лондон – каква е конкретната полза от него за държавата? Струваше ли си заради няколкоминутно изявление по някакъв не толкова централен и известен канал на CNN в далечно Абу Даби да се харчат пари за командировка?

в историята, а и в съвременните администрации на държавите-членки на Ес едва ли има такъв случай - министър да отива на другия край на континента, за да дава няколкоминутни изявления! Едва ли има финансов министър, който да спира парите в държавата за здраве, наука и прочие, само и само, за да си върже бюджетния дефицит на ниска стойност!

Дянков – в Брюксел не са идиоти! В София – също!

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1082

Въпросът, който днес се оказва по-важен от всички останали е, доколко правилна е американската политика и какви са шансовете и за успех? Пред управляващите в Съединените щати стоят много ясни вътрешнодържавни цели, но те предпочитат да разсъждават на глобално равнище. Те разчитат, че инфлацията няма да се възобнови заради високото равнище на безработицата и непълната заетост в мащабите на цялата планета, което означава, че властите нищо не рискуват продължавайки да вливат мащабни средства в подкрепа на икономическия растеж и борбата с безработицата, представляващи двоен приоритет за тях. Задачата да се осигури пълна заетост на територията на САЩ, която постоянно е сред приоритетите на тази страна, се оказва още по-насъщна от политическа гледна точка, заради бума на безработицата, свързан с кризата – днес броят на безработните е над 15 милиона, докато през 2006 например, те бяха седем милиона. Това е един от най-големите политически проблеми, доколкото легитимна основа на американската политическа система винаги е била способността да се гарантира работа на максимален брой граждани на САЩ.

При всички обстоятелства, правителството винаги е длъжно да говори така, сякаш е господар на положението. Вливайки на пазарите огромно количество средства и увеличавайки бюджетния дефицит, който пък стана причина за безпрецедентното нарастване на външния дълг, САЩ разчитат първоначално да стимулират икономическата активност в Америка, а след това и извън нея, и на първо място в онези развиващи се държави, които доставят стоки на американския пазар. В резултат, това допълнително развитие би следвало да стимулира световния икономически растеж, а следователно и този на САЩ. Не бива да се самозаблуждаваме: в Съединените щати продължават да доминират кейнсианците и всички приказки за неолиберализма, включително тезите на Рейгън, лансирани още през 80-те години на миналия век, не означават нищо, ако внимателно анализираме американската макроикономическа политика. За съжаление обаче, очертаното по-горе развитие на събитията може да се натъкне на две сериозни препятствия. На първо място, за да може паричната емисия да доведе да намаляване на безработицата, стимулирайки потреблението, е необходимо да съществуват предприятия, способни да осигурят съответното предлагане. Проблемът е именно в това, че мрежата от предприятия все още не е достатъчно развита. Този „предприемачески дефицит” засяга някои развити държави – Франция, Великобритания, Испания, както и по-голямата част от Латинска Америка, естествено Африка и, колкото и да е странно, Китай. Истината е, че наистина жизнеспособно предприемачество съществува само в Азия и, на първо място, в Южна Корея и, в по-малка степен, в Индонезия, а също в Бразилия и Аржентина. И така, имайки предвид, че глобалното предлагане не е в състояние да покрие нарастващото търсене, паричните емисии неизбежно водят до нова инфлационна спирала и нови балони, пример за което днес са растящите цени на хранителните стоки.

САЩ като глобален банкер

Американската парична политика е истинския двигател на световната икономика, определящ ритъма на деловата активност на цялата планета. И това ще си остане така още дълги години, въпреки възраженията на апологетите на американския упадък. Независимо от огромното положително салдо на търговския си баланс, Китай не генерира валута. Тази страна действа като кредитор: тя получава депозити под формата на натрупани резерви и ги дава назаем. Тя обаче не действа като банкер, защото с помощта на кредитите банкерите правят пари буквално от нищото. Истинският генератор на валута са САЩ, или по-точно американските банки. Именно САЩ снабдяват света с платежни средства чрез своя външнотърговски дефицит. Тази привилегия е свързана със статута на долара, като световна валута, чиито единствен предел на възможностите е пределът на доверието към зелените банкноти. След Втората световна война, САЩ не престават да използват това оръжие с огромна полза за себе си. Като решаващият обрат беше осъществен през 60-те години на миналия век и тази тенденция продължава и днес. Именно тогава САЩ решиха изцяло да поемат ролята на глобален банкер, превръщайки зелените банкноти в световна валута. И, за да укрепят доверието към собствената си парична единица, те направиха избор в полза на силния долар (“a strong dollar”), отстранявайки от пътя му всички останали конкурентни валути - отказвайки се от обвързването със златото през 1971, забавяйки подема на германската марка през 70-те години, стопирайки развитието на японската йена през 80-те и работейки постоянно за ерозирането на еврото, още от самото му създаване, през 1999.

Нарастващото влияние на развиващите се държави не променя ситуацията в света, който, на практика, се гради около американската парична политика. Несъмнено, делът на САЩ в глобалния БВП продължава да спада (през 1955 той беше почти 50%, докато днес е под 20%), но не бива да се залъгваме: това не се случва, защото САЩ са се свлекли надолу, а в резултат от развитието на другите държави. При това обаче, Съединените щати запазват статута си на доминираща икономика, разполагаща с решаващо предимство – правото да емитира световната валута. Най-очевидният пример за това е т.нар. политика Q2 (quantitative easing – количествено улесняване), представляваща не нещо друго, а мащабно емитиране на долари с цел да се финансира американския бюджетен дефицит, при това Федералният резерв е директно „абониран” за облигациите на хазната. По този начин, с помощта на механизма на сдвоените дефицити – т.е. подхранването на външния дефицит от бюджетния, американската валута се наложи в целия свят.

Предимствата на правото да емитираш валута

Общата ситуация е ясна: в съвременния свят съществуват значителни различия между държавите с положително салдо на търговския си баланс и, следователно, със спестовни излишъци, и техните антиподи – държавите с голям външен дефицит и потребителски излишък. В първата група са Китай и Германия, които провеждат ясно изразена меркантилистка политика. Във втората пък са, на първо място, САЩ, но също и Франция. В Китай скоро ще стане невъзможно да се съхрани контрола върху валутния курс, позволяващ да се управлява положителното салдо на търговския баланс, което се отделя като резерв. Което неизбежно ще доведе до това, че чуждестранните инвеститори ще намалят обема на вложенията си в китайската икономика. Японците, корейците и европейците ще започнат да се изтеглят от страната. Това е много сериозен проблем за Пекин, който, в стремежа си за устойчиво и мощно развитие, все още не разполага с достатъчно развита мрежа от собствени предприемачи, които да поемат щафетата от чуждестранните предприятия.

Вторият проблем на Китай е, че паричните учреждения трудно се справят с ръста на цените и заплатите, макар че това е класическо явление за всяка развиваща се икономика, известно като „ефектът на Баласа-Самуелсън”. Обикновено това отклонение се преодолява чрез повишаване на валутния курс, но Пекин отказва да следва подобна стратегия, предпочитайки да прибегне до повишаване на лихвените проценти, сякаш му се налага да се бори с „прегряване” на икономиката. Сблъсквайки се с този проблем, американците (поне както ми се струва), в много по-голяма степен отколкото европейците, са склонни да оставят китайците сами да се оправят със собствените си противоречия. В момента Америка продължава да печели от евтините китайски производствени възможности, което се оказва доста рентабилно за транснационалните компании. Освен това, на САЩ се наложи да вземат отношение по нарастването на положителното салдо в търговския баланс на държавите-производители на суровини (страните от Персийския залив и Русия). В играта на международните дисбаланси, тези излишъци са немаловажен фактор за отклонения. Защото, както и в случая с Китай, в ръцете на „различни недемократични  режими” се концентрират огромни парични средства, които те могат да използват за политическите си цели. Фактът, че тези пари са вложени в бонове на държавната хазна на САЩ не вълнува особено американците, но те не допускат с тях да се купуват американски индустриални активи. С това, в частност, се обяснява ветото върху операциите по придобиване акции на Нюйоркското пристанище например. В това отношение, европейците изглеждат по-малко бдителни.

Американската атака срещу еврото

Никой не се съмнява, че американците имат, макар и частично, отношение към сегашната криза на еврото. В чисто идеологически план, напоследък те отново се опитват да прокарат старата теза, че еврозоната не представлява оптимална валутна зона (вечният англосаксонски припев), докато американските банки изключително активно осъществяват на валутните пазари спекулации срещу определени държавни ценни книжа, номинирани в евро. И, накрая, Пол Волкър - един от „бащите” на долара като световна валута, по времето на Джон Кенеди, а след това и при Никсън, отново потвърди, от името на американската администрация, намерението на САЩ да не споделят с никого статута на долара – като всички тези декларации бяха направени с цел да се удари по единната европейска валута именно в момента, когато тя можеше да стане алтернатива на долара. Волкър отлично знае, че еврото е привлекателна валута на една силно развита икономическа зона и, че (каквото и да се говори по въпроса) тя продължава да е достатъчно ефективна, имайки предвид движещата сила на германската икономика. Всъщност, американците обявиха тревога не когато видяха, че делът на еврото в световните валутни резерви започва да расте (защото този ръст си остава доста бавен и делът на еврото все още е твърде малък – 25%, срещу 60% за доларите), а когато емисиите на ценни книжа, номинирани в евро, надхвърлиха обема на облигациите, номинирани в долари. Именно това стартира атаката срещу еврото, целяща да бъде ограничена и спряна тази тенденция, която можеше да доведе до световно признание за европейската валута и дестабилизация на долара. В това отношение администрацията на Обама изцяло следва линията, към която САЩ се придържаха през последните 50 години, защитавайки статута на долара всеки път, когато някой се опита да го оспори. През 1979, Пол Волкър формулира тази задача така: „доларът никога не бива да пада под швейцарския франк”, при това тогава швейцарският франк се смяташе за абсолютен ориентир. Ставаше дума да се осигури изгодно за САЩ управление на световните интереси с помощта на долара, който вече не е обвързан със златото.

Групата на двайсетте

Що се отнася до заседанията на т.нар. „Група на двайсетте” (Г-20), те са по-скоро театрални спектакли. САЩ преследват една единствена цел – да повишат курсовете на другите валути, за да си гарантират конкретно предимство. Което изцяло се вписва в логиката за целта, оправдаваща средствата, която навремето е заложена в основата на Доктрината Монро – „Америка над всичко”. В САЩ има изключително влиятелни кръгове, твърдо стоящи на протекционистки позиции и обявяващи се за девалвация на долара, които се стремят да повишат курсовете на чуждестранните валути за да защитят вътрешния американски пазар и външната конкурентоспособност, като своеобразно ядро на тази група са автомобилните производители. Това лоби успешно прокарваше идеята за повишаване курсовете на т.нар. „авто-валути” (т.е. валутите на държавите със силна автомобилна индустрия) – южнокорейския вон, йената и еврото. За САЩ би било идеално съчетание да получават максимална изгода от международния статут на долара и да контролират валутните курсове, така че те да отговарят на интересите на собствената им индустрия. Самите американци наричат това „фина настройка”. От тази гледна точка, съм готов да се обзаложа, че в следваща американска мишена ще се превърне бразилският реал. В случай, че курсът му започне да нараства, Вашингтон ще усили натиска си върху управляващите в Бразилия.

Упадъкът на производствената култура в САЩ

Въпреки това обаче, далеч не всичко в този най-добър от световете върви добре за Америка. За да може масираното пласиране на долари на световния пазар действително да доведе до икономически растеж, следва да се усвояват производства и да се създават предприятия. САЩ си остават основния генератор на предприемачески дух, доказателства за което виждаме всеки ден с появата на нови малки предприятия, които само след няколко години се превръщат в гиганти. Но, както и цялата система, този дух деградира: наличието на все повече пенсионери, прекалено многото чиновници и разширяването на всевъзможните паразитни дейности затормозяват динамиката на растежа. Петролният разлив в Мексиканския залив беше отлична илюстрация за тази тенденция. За да се ликвидира изтичането – което би трябвало да е най-важния приоритет – бяха загубени месеци, макар че адвокатите бяха на мястото на катастрофата още в първите часове след нея. Това е ясен знак, че техническите проблеми вече отиват на заден план, изместени от юридическите въпроси. С други думи, юристите и правните въпроси изместиха инженерите и техническите решения! И, за да е пълна картината, ще добавим и всеобщата истерия по въпросите за околната среда, включително за съдбата на скаридите или делфините.

Фактът, че процесите придобиват прекалено юридически измерения, както и икономическото нео-езичество, са двата нови американски принципа, ерозиращи динамичното развитие на тази страна. Показателно е, че именно европейският автомобилен производител „Фиат” са зае с възраждането на „Крайслер” – достатъчно ярък пример за упадъка на производствената култура в САЩ. Разбира се, не всичко е загубено: в много сфери САЩ продължават да са лидери, поне що се отнася до натрупаните знания.

На какво разчита Европа

На свой ред, Европа разчита да си остане икономика с висока добавена стойност и високи заплати, но дали разполага със средствата за това? Каквото и да говорят, тя все още притежава стабилен индустриален фундамент, който обаче следва да бъде модернизиран с помощта на мащабни инвестиции. Европейската предприемаческа мрежа все още е доста активна. Както е известно, вечното германско кредо е, че икономическият ръст е свързан с инвестициите, а не с ниските лихвени проценти (макар че и вторият вариант не бива да се изключва). Така, сблъсквайки се с проблемите на дълга и държавния дефицит, Германия упорито отказва да прибегне към валутно финансиране, в противоположност на американската практика. Истинската разлика между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв (ФР) не е, че първата се концентрира върху борбата с инфлацията, докато вторият следва необмислена политика, а че ЕЦБ никога няма да търгува директно с държавни облигации, тъй като това е забранено от Маастрихтския договор, докато ФР непрекъснато го прави.

Все пак, след заседанието на Европейския съвет от 9 май 2010, се появиха редица нови моменти: сега ЕЦБ вече е склонна да приема, като залог, държавни облигации (без оглед на качеството им) от частните компании, като това бе решено в рамките на плана за спасяване на Гърция. Което не беше най-доброто решение в ситуация на сложен избор: или да се признае пълната отговорност на гърците и страната им да бъде прикрепена директно към европейския фонд за подпомагане, или пък да се признае, че в Гърция е невъзможно осъществяването на финансов контрол и осъществяването на твърда политика на икономии, което би наложило изваждането и от еврозоната. Освен гръцкия случай (и този с другите слаби европейски държави), железният закон на еврото, чиито котировки следва стриктно да съответстват на зададеното направление, принуждава всички страни-членки да се адаптират и да повишат производителността си, опитвайки се да съхранят своята конкурентоспособност. Което пък неизбежно води до опити за ограничаване на разходите, включително за заплати.

Намират се обаче „експерти”, смятащи че този фактор може да бъде заобиколен с призиви за „спасителна девалвация” или за ръст на дела на заплатите в добавената стойност! Преди всичко, Европа е длъжна да прояви прозорливост и смелост. Тя доста наивно позволи да бъде вкарана в капана на държавните дългове. И, докато не вземе радикални мерки за да се измъкне от него (например, като реши да фалира някои банки), духът на кризата ще оказва негативното си влияние върху икономическия растеж на континента. Но, ако се осъществи унификация на данъчните системи и трудовите кодекси, пред Европа отново ще се открият необятни възможности. По отношение на продължителността на труда например, единственото ограничение следва да бъде това за 48 работни часове седмично. Задължително е обаче, да бъде сложен край на прекалено юридическия подход към европейските проблеми, всеки от които се превръща в повод за свикване на все нови срещи, приемане на директиви, сключване на договори и подаване на съдебни искове, следващи един след друг, както и всестранно да се стимулира и развива европейския предприемачески дух.

Френската специфика

Въпреки общоприетото мнение, Германия (която пести) и Франция (която консумира) не бива да се противопоставят. Защото делът на потреблението в националния БВП на Германия е дори по-висок, отколкото във Франция! Истината е, че във Франция инвестициите в най-различни сфери не заемат много по-голямо място в държавните финанси, отколкото в Германия. Откъдето и да погледнем тази тема, държавните чиновници не генерират директно добавена стойност и се финансират от данъците върху частния сектор. Ако искаме да сме по-директни, бихме могли да кажем, че държавните разходи отиват за финансиране на своеобразна форма на празно съществуване (както в случая с пенсиите) и тъкмо това е характерно за френския модел. Истинския проблем на Франция (в сравнение с Германия), е, че там работят по-малко. При всички случаи, тезата, че за да се постигне по-висок икономически ръст следва да се стимулира потреблението, съвършено противоречи на здравия разум.

Докато световният икономически ръст се равнява на поне 5% годишно, няма проблеми с пласментните пазари. Това е неприятна истина, но жизненото равнище може да се поддържа само, като системата е ефективна. Като цяло, доходите на французите са прекалено високи, спрямо производителността на труда им. Трагедията е, че в сегашните условия на организация и регулиране на икономиката, системата не позволява да им се осигури повече работа, така че да печелят повече. Има само един начин да се деблокира тази ситуация: като се облекчи данъчното бреме на предприятията и така им се осигурят средства за инвестиции. Тоест, намаляването на данъка върху производството, несъмнено се оказва най-ефективната мярка.

-----------------------------------------------

* Авторът е професор по история на икономическата теория във Висшето търговско училище в Париж и експерт на Нувел Економист

 

Мястото е залата за заседания на Министерския съвет, денят е 6 октомври т. г. и от Стенограмата научаваме, че ГЕРБ не приема разделението на властите – на изпълнителната, според лидера и премиер в момента Бойко Борисов трябва да се подчинява законодателната. Така както вицепремиерът му Цветан Цветанов се бори съдебната власт да се подчини на изпълнителната в лицето на МВР, на което той е начело...

Борисов: Най-лесният вариант е днес да не пуснем депутатите да гласуват за вота. Да мине вотът. Щом не искат, ние сме малцинство, нека да мине вотът. Това значи три месеца служебно правителство, което ще изхарчи парите, за да покаже, че нещо може да прави. Дали ще имаме 20, 15, Х процента, ние пак ще сме в парламента, но тогава вече държавата няма да може да се изведе от кризата, а точно обратното – с всички сили ще влезе в гръцката спирала. Затова поемам подсъдими, поемам хора, донесли за разрухата през тези 20 години, да се изказват в парламента по мой адрес, защото имам да избера дали с вас да минем тези шест-седем месеца и да преведем България през кризата, или да си спестя нервите и напрежението, да погледам сеир няколко месеца и да видя какво могат да направят. Всъщност ние знаем какво могат, но ще поставим държавата пред свършен факт, а аз съм отговорен човек.

Борисов разбира от африканска икономика, той разбира и от бюджет, преразпределение, въпреки че тук е спорно дали в това отношение министър-председателят не е манипулиран от финансовия си министър Симеон Дянков!

Ето какво се случи на заседанието на Министерския съвет на 6 октомври – поучително е да се прочете:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!


З А С Е Д А Н И Е

на

Министерския съвет

6 октомври 2010 г.


Заседанието започна в 10,30 часа и беше ръководено от министър- председателя Бойко Борисов

Точка 1

Проект на Решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин министър-председател, уважаеми колеги, приемането на дългосрочна Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. е мярка, изрично предвидена в програмата на правителството. Стратегията е ориентирана към младите хора на възраст от 15 до 29 години, което съответства на европейските параметри за младежка политика. По отношение на възрастовата граница 15-18 години интегрирано ще се прилагат мерките, които допълват предвиденото в Закона за закрила на детето. Изпълнението на стратегията ще се реализира със средствата по оперативни програми „Развитие на човешките ресурси и административен капацитет”, „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, „Регионално развитие”, Програма за развитие на селските райони, програма „Младежта в действие” на Европейската комисия, националните програми за младежки дейности, както и с предвидените средства по бюджета на съответните министерства и ведомства.

Стратегията предвижда ежегодно да се приема план за действие с мерки по нейното изпълнение.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да те помоля, понеже на миналия Министерски съвет каза, че ти трябват 40 милиона, сутринта слушам анонсите по телевизиите – 110 милиона. Това не е коректно към Министерството на финансите и към мен, защото ако удовлетворя искането на всеки министър днес, горе-долу ги смятах снощи, са към 700 милиона още, това значи свръхдефицит. Абсурд е! Даже наизуст ги знам: 34 – на Вежди Рашидов, твоите 40 ги смятах, сега - 110, на Маргарита Попова и т.н., по ред всичките излизат. Парите са в обща кошница и ако на някого дам повече, а Дянков в случая е човекът, който ги пренарежда, трябва да взема от друг повече. Ако някой от тази маса вдигне ръка и каже „Вземете от моите”, аз ще ги прехвърля веднага, но от някого трябва да взема за всичките тези средства.

Когато се каже такова нещо - да, за министъра е добре, да, това е приоритетно, но когато казваш, че така е в бюджета в Африка, за съжаление, така е конструирана икономиката като в Африка. Печеливши концесии, печеливши предприятия, печеливши дейности. Така са приватизирани, че сега парите изтичат извън България и нашата икономика не дава достатъчно пари, за да се покриват социалните дейности образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии. Два милиарда е дефицитът в НОИ. Това означава, че ние като държава даваме пари за пенсии повече, отколкото държавата изкарва за това и ако това не се промени, ще дойдат години, в които няма да има пари за пенсии. Ще имаме, да кажем, макар че аз силно се съмнявам, че за 40 милиона ще вдигнеш образованието на такова ниво, на каквото искаме, но имайте предвид, че това са най-трудните шест месеца не само за правителството, но и за България и ние трябва да ги издържим.

Най-лесният вариант е днес да не пуснем депутатите да гласуват за вота. Да мине вотът. Щом не искат, ние сме малцинство, нека да мине вотът. Това значи три месеца служебно правителство, което ще изхарчи парите, за да покаже, че нещо може да прави. Дали ще имаме 20, 15, Х процента, ние пак ще сме в парламента, но тогава вече държавата няма да може да се изведе от кризата, а точно обратното – с всички сили ще влезе в гръцката спирала. Затова поемам подсъдими, поемам хора, донесли за разрухата през тези 20 години, да се изказват в парламента по мой адрес, защото имам да избера дали с вас да минем тези шест-седем месеца и да преведем България през кризата, или да си спестя нервите и напрежението, да погледам сеир няколко месеца и да видя какво могат да направят. Всъщност ние знаем какво могат, но ще поставим държавата пред свършен факт, а аз съм отговорен човек.

Така че, колеги, ще ви моля, да знаете, че парите са в обща каса, от тях даваме за здраве, за образование, за сигурност, за отбрана, за спорт, за всичко и като дойдат Дянков или Горанов при мен, казват: „Толкова има в касата, толкова можем да дадем”. Ако кажете, вадим от фискалния резерв, отиваме на свръхдефицит. Има ли някой от вас, който иска да понесем наказателна процедура за свръх дефицит? Няма. Тогава реформирайте, преструктурирайте и в рамките на тези пари трябва да удържим тази година, в рамките на този бюджет. Това после ще ни донесе много полза - за държавата, имам предвид. Бъдете активни във всички възможни случаи, излизайте и обяснявайте. Където и да ви поканят, там отивайте и обяснявайте това, което правим.

Няма нито една сфера, в която да сме гузни или да не можем да кажем какво сме направили или по-точно единствената беше в сферата на здравеопазването, и то закъсняхме, че не излязохме и не казахме истината, която сме наследили преди осем-девет месеца. Предишното правителство вдига от 6 на 8 осигуровките и с 2-та процента иска да ги вкара в частни пенсионни фондове – стенограма, има я. Само че впоследствие се уплашват - е точната дума, да не ги заподозрат - социалистите в частни пенсионни фондове и ги оставят в резерв на касата. Този резерв служи пък на Орешарски да излезе преди изборите, все едно има малък дефицит, защото той подпира фискалния резерв. Така ли е, Горанов? Безспорен добър финансист станах вече. На базата на това обаче, понеже и за нас е по-лесно, и ние една година правим същото. През това време понасяме думи от типа на „източва се здравната каса”, „къде са парите за здраве на българина”, а ние стоим гузно, все едно някой от нас една стотинка е похарчил.

Всъщност с парите за здраве, които подпират фискалния резерв, ние взимаме от фискалния резерв и плащаме увеличението от първия ден, което когато си отиваше, Станишев, ни сложи увеличението на пенсиите и всъщност ние започнахме да плащаме високите пенсии. В условията на половин милиард дефицит - 535 милиона заварихме тогава на каса дефицит, нямане в кошницата, не само че нямаш половин милиард, а с половин милиард е празна кошницата, - а вдигаш пенсиите! Все едно изваждаш: 2 – 3, и получаваш 5 - такава им е сметката. Умишлено, целенасочено срещу нас е направено. Сиреч, когато държавата изработва по-малко, ти вдигаш пенсии и заплати! Как ще излезе сметката? Не може да излезе. Затова вчера излязохме и казахме: Парите за здраве, колкото са събрани, отиват в здравната каса, здравната каса ги харчи за здраве, а разликата, която не достига за пенсии, щом искате да не сваляме пенсии и заплати, вдигаме с 3% - толкова пункта ни трябват, 3 пункта - пенсионната осигуровка. И когато ви питат – това е добра инвестиция за бъдещето, защото всъщност всички ние ще си правим по-високи пенсии и ще започнем да намаляваме и този дефицит в НОИ, който са ни завещали. Ясно ли го обясних?

Така че, Игнатов, ние трябва да преодоляваме дефицити. Така ми се иска не 100, 200 милиона да дам! Снощи гледам Старозагорската опера – като сме дали пари, като е направена красиво, хубава! Иска ми се и на Рашидов да дам да оправят театри, музеи. И ще ги дадем, и ще го направим. Въпросът е да изкараме шест месеца, да мине зимата, да тръгне малко икономиката нагоре. Ще дойдат добри инвеститори, поне за един е взето решение, затова го казвам.

Приемаме точка 1.

Нито дума по съдържанието на точка 1, нито дума за някаква стратегия, някаква грижа за младите хора, които са в редиците на безработните и търсят начин да избягат от България!

Зависимостта на народните представители на ГЕРБ е повече от унизителна, там, в редиците им витае страх от казана накриво дума, от погрешно изпуснато изречение, от неправилна среща с неправилни хора от опозицията например!

„Най-лесният вариант е днес да не пуснем депутатите да гласуват за вота. Да мине вотът. Щом не искат, ние сме малцинство, нека да мине вотът.”

Премиерът е откровен и безпардонен.

От кого зависи държавата – от Бойко Борисов.

Какво се случва в държавата – каквото каже премиерът Борисов.

За кое ще има пари и за кое – не, това също зависи от лидера на управляващата ГЕРБ.

Той строи магистрали, той казва за парите за здраве, той заплашва с оттегляне, той обещава, но не изпълнява.

Той мълчи, когато не му е изгодно и отминава гафовете.

Ако прочетете:

Предлагам точка еди-коя си да се приеме от Министерския съвет...

След това ще прочетете:

Бойко Борисов: Приема се.

Няма грешка – той е и Министерски съвет...

Дали е толкова лесно да напуснат парламента хората му? Тук вече Борисов не говори истината. Кой напуска властта посред мандат, преди избори? Само самоубийците в политиката. А Борисов определено не е Филип Димитров, който е класически пример на доброволен отказ от властта без мотив.

Така че оттеглянето от властта на управниците се отлага, не защото нещата са розови, а защото ГЕРБ не иска продължителност на живота в политиката колкото мухите еднодневки.

 

Публикува се от блога на проф. Кръстьо ПЕТКОВ

В условията на най-тежката световна криза за последните 100 години България търпи редица допълнителни утeжнения. Системата на борда не позволява печатане на така нужните пари дори в извънредни ситуации като тази. Лихвите и обезпеченията по кредитите са едни от най-високите в ЕC. Банките са монополисти, за разлика от Западна Европа и САЩ, където се борят за пазар с небанковите финансови институции. Нямаме развит капиталов пазар-нашите фирми са лишени от достъп до по-евтини пари за инвестиции от чужбина. Населението има най-ниските доходи в ЕС. Лихвите по спестяванията от години са отрицателни, поради по-високата от средната за ЕС инфлация. Изтичането в чужбина на мозъци и хора в трудоспособна възраст е силно изразено. Процентът на населението с нисък образователен и квалификационен статус е голям. При тези допълнително утежняващи кризисната ситуация условия ролята на икономическата и финансова политика на държавата е много отговорна.
Удивително е колко единодушно вече 20 години всички управляващи поставят проблемите на бюджета над проблемите на икономиката. Така беше при социализма и видяхме докъде се стигна. Българските финансови министри продължават да мислят, че само парите прибрани в държавния джоб са полезни за българската икономика, а тези, които са останали у бизнеса и населението едва ли не са отишли на вятъра. Плашат ни с фалит на държавата, ако бюджетът има проблеми, а не виждат, че може да стигнем до фалит на икономиката. Мастити “независими” икономисти също впрягат каруцата пред коня и плачат денонощно за бюджета.
Защо не се погледне най-после истината в очите – икономиката пълни бюджета, а не бюджета икономиката. Лошо е да фалира държавата, но добре ли е да фалира икономиката? Джобът на бюджета и джоба на населението и бизнеса са два джоба от една и съща дреха. Защо юпитата, участвали и участващи в управлението не искат да разберат, че дори и да напълним бюджета до пръсване с 5-10% излишък, той пак ще достигне до дефицит, ако икономиката не функционира и не го пълни. Преди да пусне левче в бюджета фермерът трябва да изоре, да засее, да отгледа, да ожъне, да овършее, да смели и да продаде.
Парите не се берат от дърветата. Те се заработват от гражданите и фирмите - ако им се даде възможност, ако имат стимул да го правят. Колкото по-добри са възможностите, създадени от държавата – толкова повече ще са тези пари и бюджетът няма да има проблеми. Тук “независимите” икономисти отново скачат като един – държавата да не се меси в икономиката. А кой ще пази собствеността на гражданите, кой ще гарантира сигурността на бизнеса им и спазването на правилата и законите, за да има лоялна конкуренция? Да не говорим за ролята на международните спогодби, насърчаване на износа, поддържането на инфраструктурата и т.н.

До гръцки вариант може да се стигне по различни пътища. Образно казано тяхното заболяване е “изпразнена хазна”. При тях тя се е изпразнила, защото много щедро са раздавали на хората и бизнеса – заплати, пенсии, пари за проекти и т.н. Нашата хазна е празна от край време. Всички го знаят, защото имаме най-ниските доходи в ЕС и най-често повтаряният от управляващите от всички цветове израз е “няма пари”. Логиката е много проста и не е нужно да си икономист, за да я разбираш. Ако в полупразна хазна не се вкарват, а само се ползват пари- тя рано или късно ще се изпразни. Сиреч гръцкият сценарий може да се получи не само от прекомерни разходи но и от свиващи се приходи. Ние сме се вторачили в един единствен икономически показател – бюджетния дефицит и не виждаме останалите. България има един от най-ниските бюджетни дефицити в ЕС от години – това достатъчно ли е да я направи едно от най-привлекателните места за инвестиране.
Във всяка една източноевропейска столица гъмжи от чуждестранни туристи и бизнесмени. Защо София е изключение? Защо непрекъснато ни се навира в очите Маастрихтския критерий за 3 процентен бюжетен дефицит, а никой не говори за другите критерии. Както не се говори за цруги ключови за икономиката показатели – курса на националната валута, конкурентноспособността и производителността на труда, насърчаване на експорта, създаването на работни места, приоритетите на развитие и т.н. От 15 години имаме най-високата инфлация в целия ЕС при Маастрихтски критерий от до 2% годишно. Защо нищо не се прави по този въпрос, който директно свива потреблението и намалява приходите в бюджета?
Навсякъде в чужбина гледат бизнеса и новосъздадените фирми като писани яйца-освобождаване от данъци за първите 3 години, преференции от държавата и от общините, бизнес-инкубатори и т.н. За да укрепнат и да могат да създават повече приходи – за себе си и за бюджета. Тук още от първия ден – авансови плащания, такси, регистрации, удостоверения, лицензи, разрешения. Ако не – глоби и наказания. Държавата си е присвоила правото да ни отговаря на всеки нерешен въпрос с “Няма пари”. За нас е предвидила глоби и санкции ако нямаме пари. Няма милост, какво като сме в криза! На неплащането на здравни осигуровки да се гледало като престъпление – абе, хора, човекът може да няма пари за хляб, не че мрази бюджета.
В Европа просто ниските доходи са освободени от социалните плащания. В криза се вдигат акцизи, в криза се подменят касови апарати на най-дребните търговци, в криза се прави служебна ликвидация на фирми отпреди 15-20 години /искаш не искаш/ и ще се събират пари от хората по съдебен ред, в криза се въвежда задължение за публикуване на балансите и отчетите на всички фирми без изключение. Искат ти да платиш стотици левове, за да покажеш, че имаш в касата на фирмата 2 лева и то взети назаем. Ако не – глоба хиляди левове. В криза се вдига непрекъснато тока и отоплението, природния газ и т.н.
Излиза, че на държавата са и мили само 4 фирми – електроразпределителните дружества и топлофикация. Били им нараснали разходите. Че на кого не са нараснали разходите!? Не е ли по-естествено държавата да подкрепи тези 4 фирми, след като са и толкова мили, а да не посяга на последните стотинки на хората. В останалата Европа правят точно обратното – заради кризата замразяват цените, а не доходите. Тях ги компенсират - прозрачно, по закон и по официално приета скала. А не по милост и усмотрение на финансовия министър. В обратния случай –фирмите затварят и изнасят производства в чужбина, младите хора напускат страната, икономическата перспектива се влошава.
Ако държавата е европейска и демократична, трябва да продаде дяловете си в електроразпределителните дружества не срещу пари, както тя е решила, а безплатно но срещу поемане на задължението от тяхна страна 10 години да не се повишават цените на ел.енергията, за да се помогне на населението и бизнеса за излизане от кризата. Българската държава много пъти го е правила в миналото, вкл. 1929-1934г., но кой се интересува от това.
Могат да се изброят още много прокризисни действия, които съдействат за приближаване на гръцки сценарий – непрекъсната смяна на документи, лични карти, регистрационни номера и т.н. – пак за сметка на джоба на населението. Финансовата политика не може да се състои само в “тупане на брашнения чувал”. Вярно е, че колкото повече се тупа той – повече пуска, но така рано или късно се изпразва. Интелигентната политика мисли и как да го пълни. Икономическият растеж не пада от небето. Има точно определени фактори, които водят до нарастване на брутния вътрешен продукт. За тях кой знае защо също не се говори в публичното пространство а са основна тема на обществения дебат в Европа. Те най-общо са нарастване на потреблението /на гражданите, бизнеса и правителството/, на нетния износ /т.е превишението на износа над вноса/, на цените на активите и на притока на капитали отвън. Заключени стоки в складовете, които никой не може да купи не носят пари нито на бизнеса нито на бюджета. Българските политици от всички цветове трябва да престанат да делят икономиката на държавен бюджет и бизнес. Те не са от двете страни на барикадата, а действат като едно цяло. Да се грижим за интересите на бюджета, а бизнеса да се оправя както може това е най-сигурния път към гръцки сценарий.

 

Депутатите приеха приходната и разходната част от актуализирания бюджет. Приходната е с 4 милиарда по малко от разходната част. Т. е. Дянков предложи, а депутатите от Атака и ГЕРБ гласуваха актуализация за повече разходи и по-малко приходи?

С бюджета за следващата година ще бъде гонен дефицит под 3 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/, заяви в сряда вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, въпреки че само ден по-рано от Европейската комисия препоръчаха на България да снижи бюджетния си дефицит до края на 2011 г. под 3 на сто. Оказва се, че министърът на финансите не прави разлика между края на годината и началото на следващата година,  или с две думи: пак ще се увърта, шикалкави и препоръките на ЕК няма да се вземат в предвид.

Препоръката е първата стъпка на процедурата за свръхдефицит към страната ни, но това май не тревожи вицепремиера и финансов министър от правителството на ГЕРБ. Той продължава да живее по правилото да приема желаното за действително и да е убеден, че заради него България е отличник сред останалите страни-членки от ЕС.

На всичкото отгоре, Дянков весело заяви: „Приветствам препоръката на ЕК бюджетният дефицит да е под 3 процента от БВП” и допълни, че действително в макрорамката за догодина, която ще бъде представена следващата седмица, се предвижда дефицит дори под 2.7 на сто! Но едно е да се предвижда, а съвсем различно – то да стане факт – напоследък точно този министър непрекъснато ни го припомня.

За тази година бюджетният дефицит се очертава да е 4.8 на сто, въпреки актуализацията, което е доста тревожно, но само за тези, които се вълнуват и разбират положението в страната. Финансовият министър, който не е сред тях, а все се зарича, че числото е песимистичният вариант и в действителност държавните сметки ще излязат с много по-малък недостиг.

Това май сме го чували и то неведнъж...

Опрощаваме външни дългове без причини и мотиви

След опрощаването на дълговете на Ирак, Либия и Сирия, се нареди опрощението на външния дълг и на Виетнам. Причини за тази благотворителност правителството не изложи. Независимо от тежката финансова криза, независимо, че вестник "Die Welt", цитиран от “Deutsche welle“ публикува коментар, че Източна Европа не може да излезе от мизерията, предупреждение, което никой от управляващите не коментира.

Какво се получава в България в условия на финансовата криза: на чакащите фирми държавата да плати свои задължения се казва: в криза сме. На длъжниците се опрощават десетки, даже стотици милиони евро. Даже да изключим Либия и опрощаването на дълга й към България поради други утежняващи фактори и обстоятелства, никой не се впечатли от опростения дълг към Ирак, който беше към два милиарда долара. Тук естествено „заслуга” имаха и САЩ, които водеха своя политика, диктувана от свои интереси. За България останаха единствено – двамата обезглавени шофьори, за спасяването на които държавата не си мръдна пръста, останаха неполучените два милиарда долара и не без значение остана - спадането на авторитета на страната от участието в една чужда война.

Когато загубихме тези 2 милиарда някой чу ли американският посланик в България тогава да ходи из коридорите на властта и да обяснява как Щатите са ни отрязали цели два милиарда долара. И то при положение, че една Турция намери начин да си получи външния дълг от Ирак!

Питам: в това ли се изразява приятелството на официален Вашингтон: в натиск над всички български правителства за последните 20 години, в рестрикции, в употреба на български войници в една американска война, започнала с лъжа и позорни твърдения?

Започвам с тези новини, проблеми и въроси, защото в момента в парламента върви на второ четене актуализация на Бюджет 2010.

Социално във вид на антисоциално

От трибуната на парламента се чу, че много българи са принудени да работят три месеца по на 4 часа, че са се появили нови 120 000 безработни. 142 млн, заложени за социално подпомагане – без да са разписани конкретно за какво ще се харчат! Как се преглъща това – да не ни бърка министър Дянков с аборигени?

В момента в социалното министерство разходите са над 80 на сто. Предвидени са 142 млн, които според опозицията са събрани от отказа на ГЕРБ да изпълни предизборните си обещания. Добавка за старост вече не се дава, добавката за починал съпруг се отлага за 2012 година, Реално бюджетът на социалното министерство върви към над 300 млн дефицит за края на годината. Явно актуализацията на държавния бюджет няма да го спаси.

Така нареченият лидер на СДС Мартин Димитров се появи на трибуната и отново заговори за необезпечени договори и анекси, хеликоптери – без да е размислил, че необезпечените договори и анекси нямат отношение към бюджета. Другото обяснение за припомнянето на Минитров е, че или не разбира нещата, или му върши работа да размахва тези тъпи аргументи, или не е в час с бюдженти приходи и разходи.

Що се отнася до хеликоптерите, то те се купуват и плащат във връзка с приета Стратегия още през 2002 година – тогава трябва ли да питаме като премиера Борисов: къде бяхте господа политици от ДСБ, НДСБ, СДС и прочие?

Има ли скрит резерв за необосновани, неконтролирани плащания с перото озаглавено „непредвидени и неотложни плащания” попитаха министър Дянков опозиционни депутати от трибуната? Още повече, че няма конкретна разбивка за това къде, кога и за какво ще отиде този 1 млрд и 229 милиона.

Скъпият столичен боклук

Предложено бе, във връзка с корекция в член първи за непредвидени и неотложни разходи – да се пренасочат 15 млн за община Пловдив. Съобщено бе, че от  днес общината в София пренасочва балирани отпадъци в Ловеч.

Преди година същото пренасочване на софийски боклук бе за Пловдив, но година по-късно никой не даде обещаните пари на тази община. Въпреки че има разписани 15 млн. от МС, но никой не ги е дал до момента и явно Дянков няма намерение да ги даде.

Оказва се, че преди месец Дянков обещал, че тези пари ще бъдат изчистени с корекциите на бюджет 2010, но нищо не било направено, още повече, че въпросните 15 млн са разрешени от Министерския съвет. Т. е. не се е налагало Дянков да обещава каквото и да било, след като МС е разрешил и разписал.

Какво се случва в момента: една община приема боклука на друга – първо този боклук е платен от софиянци, второ - плаща се да се балира боклука, плаща се да се товари и да се пренесе в друга община – така този боклук излиза „златен” на софиянци и на България.

Резервът е за непредвидени разходи уточни Менда Стоянова, която се опита да заблуди депутатите, че не можело да се вземат пари от това перо за депонирането на софийския боклук в Пловдив. Тези разходи са предвидени- правителството ги е обещало и трябва да държи на думата си, още повече, че Дянков е поел ангажимент пред двама народни преставители от опозицията – заявиха депутати от опозицията.

Няма да сме културни вече

При второто четене на актуализацията на бюджета стана ясно, че депутати от Комисията по култура са получили тревожно писмо от гилдията. В него се изтъквало, че според приетия бюджет – тази година кино няма да се прави, което си е своего рода наказателна операция към кинодейците.

„Не само, че няма да се правят нови филми, но и започнатите няма да бъдат довършени. Става дума за 2 млн лева, при положение, че има две министерства с бюджет милиард” прогнозира депутатът Петър Курумбашев.

В дебата за парите за култура бе припомнено, че е орязан бюджетът на НАТФИЗ с 500 000 лв, че студенти и преподаватели ще се наложи да излязат в дървена ваканция. На практика това учебно заведение има пари да работи 5 месеца в годината. Такъв случай в света – няма.

8 млн за бюджета, свързани със сценичните изкуства, приет бе бюджет 102 млн, след това той бе намален на 92 млн.

Невъзможност за осигуряване на структурите за оцеляване, с издръжка под минималната. Трабва да се изкарат 17 млн, а нов продукт не може да се произведе. Как ще стане това, като се извършват съкращения, оцелява се, 2 млн, 200 хиляди са орязани, вместо да се дадат, а това е много.В трите академии по изкуствата ще бъдат затваряни ателиета, няма обезпечен нормален цикъл за работа, за обучение, но това не е само за тези висши учебни заведения.

Спирането на филмопроизводството за една година означава, че филми няма да сеп равят, но хората, които правят филми трябва да се хранят и живеят. И щом те не могат да се осигурят живот тук, ще отидат дап равят филми другаде, или ще бъдат принудени да си сменят професията.

За комарите и хората

23 общини с излаз на река Дунав, настояват да се дадат 1 млн за пръскане срещу комари, заяви депутатът социалист Румен Петков, като обясни, че става дума за население над 600 хиляди души. Асоциацията на дунавските общини няколкократно поставяла въпроса, но било отговорено, че с оглед на правителствената политика, не са предвидени разходи за борба с комарите. Сега е налице редукция на общинските бюджети, и още повече намалява шансът правителството да даде тези пари, или да се заинтересува от проблемите на това население.

В дебата стана ясно, че въпреки кризата, румънските власти пръскат и комарите, прогонени ще се пренесат на българска територия. А тогава здравето на населението на тези 23 общини ще бъде сериозно застрашено.

Висшето образование - в колапс

При второто четене на актуализация на Бюджета стана ясно, че бюджетът на висшите учебни заведения – ще бъде около критичния мининум, и повечето ще са пренудени да работят в критичния минимум. Ще се върне платеното обучение, което означава, че ще учат единствено граждани, които имат финансова възможност.

Нередно и изключително безотговорно е това, което се предлага в актуализацията на Бюджет 2010 повтаряха народни представители от опозицията.

Резерв от 1, 229 млн за непредвидени и неотложни разходи.

В същото време все още не са изплатени парите на бизнеса, които държавата дължи. Налице са: неплатени данъци, увеличена безработица, и фалити на малки и средни фирми.

Фирмите имат ангажименти, които трябва да бъдат изпълени. Защо задълженията да не се изпълнят като парите се преведат към съответните министерства? За да може тези пари, които се казва, че ще бъдат платени - да не се дадат, както вече цяла година това се случва и в здравеопазването, и в образованието, и спрямо общините, и в социалната сфера, и в задълженията държавата да се разплати коректно с длъжниците си, и в задържания с месеци ДДС.

Никой не си дава сметка дали са възможни заложените нови приходи – попита социалистът Димчо Михалевски. Ще бъдат ли изпълнени те?

В залата прозвуча предупреждание: резервът се стопява, и трябва да бъде използван ясно, контролирано и прозрачно. Миналата година МФ отмени задължението да обявява колко от ДДС е възстановен. Сега и това не е известно, тъй като не се обявява, т. е. парламентът се държи в недевине какво се случва с парите на държавата.

Финансовият удар ще направи невъзможно използването на европейски проекти. Не се дава яснота какво ще се харчи,  при положение че се залага един резерв, за разходването на който няма конкретика.

Член 9 от Хартата за местните власти на ЕС, е записано, че не може по средата на годината да се променя бюджет на местната власт. Симеон Дянков не е чел тази Харта, той идва от Америка с отбиване за малко в Грузия.

Опозицията припомни, че има проблем в общините, след което зададе въпрос: защо и докога населението на общините в страната трябва да поема върху себе си цялата тежест от прекалените разходи в бюджета.

В разходната част на предложения за актуализация бюджет няма философия, която да генерира приходи обърна внимание на депутатите социалистът Димчо Михалевски, но от ГЕРб не му обърнаха внимание.

Над 1 милиард лева ще бъдат задълженията на общините в края на годината прогнозира депутатът от Парламентарната група на „Коалиция за България” Мая Манолова по време на гледането на второ четене на актуализацията на бюджета. По думите на Манолова с намалените със 138 млн. лв. средства за общините много от общините ще спрат да функционират, други ще изпаднат в задължения за много години напред, а трети ще фалират. Вследствие на това ще се замразят общинските инвестиционни програми. Ще последва ново неразплащане към фирмите. Ще се задълбочи задлъжняването на фирмите и фалит на някои от тях. Ще се наложат сериозни съкращения в администрацията с около 42 на сто. Заложените параметри на общинските бюджети и корекциите, които се искат ще доведат най-малко до: прекратяване на плановите ремонти на пътища. Без целева субсидия, без да е ясно къде отиват парите от европейските програми – нищо добро в общините няма да се случи.

Да се намалят разходите, да се увеличат приходите, за да се влезе в рамките на трипроцентния бюджетен дефицит.

Опозицията настоя да се намалят разходите от заплати с 70 млн. В МВР средствата за специални разузнавателни средства да се съкратят, и ще има поне 100 милиона резултат предложиха от СДС. Не бе прието.

Димчо Михалевски заяви, че общите разходи в общините са намалени чувствително като тази мярка не засяга общини, в които управлява ГЕРБ. Никой от парламентарното мнозинство не се впечатли.

Ангел Найденов от „Коалиция за България” припомни, че тази година общините разполагат с един милиард по-малко сравнено с миналата, 2009 година. Общините се чудят как да оцелеят и това едва ли някой може да оспори. Преразпределението на бюджетни средства е в полза на общините, в които управляват кметове на ГЕРБ – изнесоха депутати от опозицията, а това не е справедливо и обективно отношение към общините. Общините нямат ресурс да усвояват европроектите, защото няма пари и това трябва да е ясно.

От СДС предложиха съкращения на разходи - като за целта се премахнат всички излишни служби, разпоредители с второстепенни бюджетни средства. Те дадоха папка със Списък на такива излишни структури и с парите, които отиват за тях от бюджета. Не е необходимо страната да има 28 области с по 1 областен управител и двама зам.-областни управители. Това е излишна администрация. Имаше време, в което страната имаше 9 областни администрации и нещата пак вървяха.

Намаляване на разходи бе искането на СДС, но конкретно за какво – не бе казано, не бяха съобщени цифрови разбивки, а единствено регистрация политическо говорене.

Отбрана по време на криза

300 милиона трябва да се дадат за договори за хеликоптери, въпреки че засега все още е възможно договорите по тази сделка да се предоговорят, предложиха от опозицията напразно. Да се преразгледат имотите на Министерство на отбраната, откъдето също може да се генерират приходи в бюджета... 10 месеца никой нищо не направи по въпроса.

Министър Аню Ангелов обясни, че 53 млн българското правителство е трябвало да плати преди повече от година. Всякакви преговори с „Юрокоптер” удряли на камък, дкато не се изплатят задълженията. А за тези хеликоптери досега държавата е платила 300 млн евро и остават още 200 млн за плащане. Предоговаряне засега, преди да е платено не може да има е обяснила отсрещната страна в сделката с хеликоптерите. 76 млн са изтеглени от банковата гаранция, и ако не се възстановят, те ще се вземат от бюджета на МО алармира министър Ангелов. Предоговаряне може да има, но след плащане, това бе разяснено на депутатите.

Какво прави министърът на транспорта?

Опозицията попита съвсем на място: докога ще се наливат пари в Националната компания железопътна инфраструктура /НКЖИ/, след като там нещата са като да наливаш пари в каца без дъно. Няма реформи, няма преструктуриране, няма виждане, няма разработки, няма приватизация, въпреки че НКЖИ има скъпи имоти и земи за стотици милиони. Тук министърът на транспорта явно не си е свършил задълженията, за да се преразгледат разходите и генерират приход. Вместо това, се наливат милиони, милиони в структура, която има капитали за милиони, но не ги използва умно – няма логика този министър все още да остава на поста си.

Вместо да се преструктурира и приватизира, вместо да се правят съкращения и преструктурират администрации – се отива на финансиране на дефицита. Близо година нещата в НКЖИ не са мръднали и на сантиметър към генериране на приходи, а там може да се отдават на концесии гари, може да се продават земи, може да се приватизира – в същото време от излинелия бюджет на министър Дянков се пренасочват милиони към НКЖИ.

Крайно време е премиерът да излезе от съзерцанието колко добре са управлявали и да сменя министъра на транспорта – иначе нещата в транспорта няма да се променят. Министър Цветков го показа с бездействието си цяла година. Другото обяснение за замразяване на процеса да се генерират приходи от НКЖИ е, че някой изчаква нещо, някой си прави сметки, които засега са на тъмно.

Защо се намалява приходната част с 1, 6 млрда?

Депутатът Михаил Миков призова да се приеме предложението на Коалиция за България за увеличаване на приходите от ДДС с 200 милиона лева и от акцизи с 250 милиона лева, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Вместо това, правителството предлага намаляване на приходната част в бюджета с 1,6 млн. лв. „Това, което правителството предлага за актуализация на бюджета, показва, че правителството е наясно, че тези активни акции по телевизията - „Огняри” и всякакви други, не се отразяват по ефективен начин на бюджета”, заяви Миков.

Според депутата от „Коалиция за България” правителството непрекъснато заявява, че се появяват сигнали, че икономиката върви нагоре, а в същото време се намалява приходната част. Очертава се тенденция на повишен износ. „Интересно е, че разбираме, че има повишен износ с 30 на сто, но в същото време само с 0,2 на сто се е повишила продукцията”, каза Миков. Какво се изнася тогава от страната, ако са верни цифрите, които дава министър Дянков за износа?

Опозицията попопита: някой ще даде ли обяснение, след като има преизпълнение на доходите на физическите лица и се вдигат данъците – каква е логиката от едни такива решения?

„Води се надпревара по популизъм” – така окачестви дебатите по актуализацията на бюджета на второ четене, като се опита да удари едно рамо на ГЕРБ лидерът на ДСБ, Иван Костов.

Рискът е признат, каза Костов, НАП и Агенция „Митници” признаха, че няма да изпълнят заложените приходи. В такива случаи се прави намаляване на разходите – това се прави, и министър Дянков трябва да се наложи в това. В противен случай ще се стигне до неизпълнение на искания от ЕК разрешен бюджетен дефицит, ще се наложи втора актуализация и тогава ще се стигне до намаляване на пенсиите и намаляване на заплатите. Поддържат се структури , които не са съкратени – в МВР има много да се реже. „Специализирана администрация към полицаи са едно към едно” – къде по света има такава структура, попита Костов.

Болен здрав ще носи

За болнична помощ ще бъдат разблокирани 178 милиона от бюджета на НЗОК. Министър Борисова преди време изпрати писмо до здравните заведения да съкратят с 30 на сто разходите си. От къде ще се съкращава, за да излязат сметките на министър Дянков: от лекарства, от бензин за линейки, от психодиспансери, от консумативи, от свита до минимум дейност на болниците. Реформа без пари в здравеопазването няма как да бъде направена, защото и децата знаят, че  закриването на болници, и изкарването на улицата на лекари и медицински персонал не е реформа, а геноцид.

В Бюджета на НЗОК цари мъгла колко, къде и за какво се разходва. Резервът на Здравната каса е без 445 милиона, за които никой не знае къде са се дянали. Хората си внасят здравните вноски, но срещу това не получават адекватно лечение. Какво означава това? Че здравните вноски не са за здраве, а за дупките в бюджета на министър Дянков?

Как може да се живее спокойно при положение, че няма пари за лекарства на раковоболни във Варна? Как може да се приема спокойно орязването на средствата за здравеопазване при положение, че апаратът за лъчетерапия в Онкологичната болница непрекъснато се разваля и болните са принудени да спират лечението си или да чакат? А ракът не е заболяване, в което времето е приятел и чакането лекува. Чакане за лечение на онкоболни може да се характеризира единствено с понятия като: непоносими болки и страдания, обреченост, скъсяване на живота, нарушаване на конституционни права.

Няма друга държава в ЕС, в която онкоболните да чакат, лекарства, да чакат лъчетерапия! Няма друга държава в ЕС, в която онкоболните чакат примирени смъртта, поради липса на средства!

Проблемите на онкоболните и другите хроничноболни липсват в Бюджета на министър Дянков – липсват и в актуализацията, която се предлага.

Да се купуват хеликоптери, когато някой умира в мъки и страхотни страдания. Да се строи спортна зала, когато деца не доживяват, за да тръгнат на училище. Да се съкращават разходи, когато наркозависими са оставени единствено на ръцете на близките си, въпреки, че има приета законова разпоредба: един процент от акциза да отива за лечение на наркозависими. До този момент това не се случва.

Да се осигури спокойствие на МВР-бюрокрацията при положение, че битовите престъпления: кражби, насилие и убийства не са в приоритетите на дейността на МВР – какво означава това?

Всичко изброено по-горе е ни повече, ни по-малко: философия на държавния бюджет и неговата актуализация, философия на едно управление.

Какво стана ясно днес в пленарна зала: мнозинството не прие дебата за актуализация на бюджета да се предава по БНР и БНТ. Въпреки, че се бие в гърдите, че се управлява прозрачно...

ГЕРБ прие това, което беше замислил дянков - тогава защо опозицията изобщо говори, превежда цифри, предупреждава и обраще внимание за това какво ни чака?

 


 
Реших да публикувам текста на "Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България", заедно с мотивите и пълен списък на подписалите се депутати поради две важни причини:

Първо, този документ е и ще остане едно срамно петно в историята на новия парламентаризъм в България. От текстовете на предложените законодателни промени и мотивите личи, че депутатите са проявили пълна некомпетентност по една сложна икономическа и финансова материя, чиято правна уредба поражда огромни рискове за суверенитета на българската държава;
Второ, списъкът на депутатите,подписали законопроекта заслужава да бъде видян от българските граждани -данъкоплатци и гласоподаватели.И не само видян, а и преценен от гледна точка на предизборните обещания и ангажименти, които всеки от народните представители и номиниралата го партия са поели само преди две години. Тогава нямаше и помен от намерения за промени в основния закон на страната, които да я направят нетен донор на други държави в ЕС, изпаднали в тежка дългова криза /практически финансов фалит/. Нито пък е ставало дума България да се откаже от воденето на активна фискална и бюджетна политика в условията на задълбочаваща се икономическа криза.
Иска ми се да вярвам, че отговорност за опита да се загърбят националните икономически интереси, което се доказва от внесения законопроект, рано или късно ще се потърси.Срещу проекта "Фискален борд" на гастролиращия финансов статистик Симеон Дянков вече се изказаха синдикатите, президентската институция, ДСБ, БСП, множество независими експерти. Следователно, шанс за предотвратяване на поредния опасен експеримент има!

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г., бр. 27 от 2006г.; Решение № 7 на Конституционния съд на Република България от 2006 г. - бр. 78 от 2006 г.; бр. 12 от 2007 г.)

§ 1. В чл. 4 се създава ал. 4:
„(4) Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”

§ 2. В чл. 81:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 3. В чл. 87 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
Заключителна разпоредба

§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.

МОТИВИ

КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Световната финансова и икономическа криза и неблагоразумните фискални политики в голяма част от държавите-членки на Европейския съюз в периода на икономически подем доведоха до значително влошаване на фискалните позиции.
Предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг.
І. В глава първа „Основни начала” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 4, като се създаде ал. 4, която гласи: „Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”.
През годините на прехода фискалната политика често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения, които не винаги отчитаха реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен план. Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавяше процеса на провежданите структурни реформи и водеше до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета.
Уроците от края на миналия век и особено финансовата и икономическата криза от 1996-1997 г. затвърдиха необходимостта от провеждането на благоразумна фискална политика. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, като беше гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика.
През първото десетилетие на новия век фискалната политика на България беше ключов фактор за устойчиво развитие. Като цяло страната постигна значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен икономически растеж. Формира се фискална политика, която възприе за основни ценности ниските данъци, ограничаване преразпределителната роля на държавата на нива около 40 на сто от БВП и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж.
Последвалата финансова и икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие.
В страната са налице всички шансове с благоразумна политика да се излезе успешно от кризата и бързо да се възстанови икономическият растеж. Настоящата ситуация, както и предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика изискват силна консолидация на политическите решения, в която и опозиционните партии да поемат своята отговорност за развитието на страната, не просто за преживяване на кризата, а за подобряване на перспективите на икономическо развитие.
ІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 81 с нова ал. 3, която гласи: „Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предложението за промяна е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Разнопосочната промяна в размера на ставките на данъците върху доходите и печалбите в една държава създава неувереност за инвеститорите, което ги прави по-предпазливи при вземане на инвестиционни решения.
Основните данъчни фактори, които оказват влияние върху инвестиционните решения на предприемачите, са данъчната система (законодателство и администрация), данъчните ставки и данъчните преференции. При вземане на решение дали да инвестира инвеститорът се интересува основно от това какви ще са тези данъчни ставки в следващите години, а не в текущата, защото в общия случай възвръщаемостта от инвестицията (печалбата) не се реализира незабавно, а след години. Предложеното изменение ще даде по-голяма сигурност за инвеститорите относно запазване на данъчната тежест чрез необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа при промяна на данъчните ставки.
Политиката по отношение на данъчните ставки е една от най-важните политики, провеждани от държавата, защото чрез нея държавата осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор. Данъците върху доходите и печалбите представляват основният фискален инструмент за насърчаване инвестиционната активност на инвеститорите – местни и чуждестранни.
Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на тези данъци е политика на постепенно намаляване на данъчната тежест. Данъчната ставка на корпоративния данък от 40% през 1993 г. се намаляваше през годините, за да достигне в момента най-ниското равнище в Европейския съюз – 10%. Подобна е данъчната политика в областта на данъците върху доходите на физическите лица през годините, като заместването на прогресивното облагане с пропорционално (плосък данък 10%) е допълнителен стимул за икономическите субекти физически лица да реализират допълнителни доходи, отчитайки по-ниската пределна ставка, с която се облагат те, спрямо ставката при прогресивното облагане. Политиката на намаляване на данъците върху доходите и печалбите доведе до нарастване на облагаемите печалби/доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса. Тази данъчна политика доведе и до намаляване дела на сивата икономика, пряко доказателство за което е запазването на данъчните приходи, въпреки по-ниските данъчни ставки.
Аналогични са мотивите по отношение въвеждането на нови данъци върху доходите и печалбите, защото инвеститорите се интересуват от общата данъчна тежест, която ще бъде понесена от тях за извършените инвестиции.
ІІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни ал. 2 на чл. 87, като накрая се добави „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон” и да се създаде ал. 3, която гласи: „ Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предлага се допустимият размер на бюджетното салдо, при който Министерският съвет изготвя и внася в Народното събрание годишния законопроект за държавния бюджет, да бъде установен в закон. Допустимият размер на бюджетното салдо се отнася за бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма, а не по републиканския и по държавния бюджет. В закона ще се предвиди дефицитът по Консолидираната фискална програма да не надвишава 2 на сто от БВП. Предвижда се промени в този допустим размер на бюджетното салдо да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.
Благодарение на строгата фискална дисциплина, независимо от влошената международна икономическа среда, България поддържа сравнително ниски нива на бюджетния дефицит. В последните десет години бюджетният баланс на консолидираното правителство по методологията на ESA 95 е положителен - средно 0,2 на сто от БВП. По-значително е отклонението през 2009 г., когато бюджетното салдо беше отрицателно в размер на 4,7% от БВП, поради което срещу страната започна процедура по прекомерен бюджетен дефицит.
Предложените промени са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от БВП. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации.
IV. Предлага се промените в Конституцията на Република България да влязат в сила от 1 януари 2012 г.
Всички предложени изменения и допълнения несъмнено са в учредителната власт на 41-то Народно събрание.

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ВНОСИТЕЛИ:

1. ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА
2. КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ
3. ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ
4. ВАЛЕНТИН АЛЕКСИЕВ НИКОЛОВ
5. ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
6. СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА ДУКОВА
7. ТОДОР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ
8. МЕНДА КИРИЛОВА СТОЯНОВА
9. АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ
10. ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ СТОЕВ
11. ПЛАМЕН ДУЛЧЕВ НУНЕВ
12. ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
13. ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ
14. ИВАН СТЕФАНОВ ВЪЛКОВ
15. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ
16. ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА ТАНЕВА
17. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ
18. СТОЯН ЯНКОВ ГЮЗЕЛЕВ
19. ВЯРА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА
20. СТАНКА ЛАЛЕВА ШАЙЛЕКОВА
21. ГИНЧЕ ДИМИТРОВА КАРАМИНОВА
22. НИКОЛА ИВАНОВ БЕЛИШКИ
23. ЮЛИАНА ГЕНЧЕВА КОЛЕВА
24. КРАСИМИРА ЩЕРЕВА СИМЕОНОВА
25. ТАНЯ ДИМИТРОВА ВЪЖАРОВА
26. РУМЕН ИВАНОВ ИВАНОВ
27. ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ
28. ДЖЕМА МАРИНОВА ГРОЗДАНОВА
29. СТЕФАНИ МИХНЕВА МИХАЙЛОВА
30. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА
31. РУМЕН СТЕФАНОВ СТОИЛОВ
32. СВЕТЛИН ДИМИТРОВ ТАНЧЕВ
33. ЕМИЛ ДЕЛЧЕВ ДИМИТРОВ
34. ДИАН ТОДОРОВ ЧЕРВЕНКОНДЕВ
35. ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА СТАНИСЛАВОВА
36. ГЕОРГИ ИВАНОВ АНДОНОВ
37. ВЛАДИМИР ЦВЕТАНОВ ТОШЕВ
38. ЛЮБЕН ПЕТРОВ ТАТАРСКИ
39. МИХАИЛ НЕНОВ НИКОЛОВСКИ
40. ЕМИЛ ДИМИТРОВ ГУЩЕРОВ
41. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ
42. КРАСИМИР НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ
43. МОНИКА ХАНС ПАНАЙОТОВА
44. ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА
45. ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА
46. ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
47. ДОБРОСЛАВ ДИЛЯНОВ ДИМИТРОВ
48. АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ
49. АНАТОЛИЙ ВЕЛИКОВ ЙОРДАНОВ
50. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ
51. ИЛИЯ ИВАНОВ ПАШЕВ
52. СИЛВИЯ АНАСТАСОВА ХУБЕНОВА
53. МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ
54. ТЕОДОРА РАДКОВА ГЕОРГИЕВА
55. СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ
56. ПЕТЪР МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ
57. СТЕФАН ГОСПОДИНОВ ГОСПОДИНОВ
58. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ КОСТАДИНОВ
59. ЕМАНУЕЛА ЗДРАВКОВА СПАСОВА
60. ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ
61. ЙОАНА МИЛЧЕВА КИРОВА
62. ГАЛИНА СТЕФАНОВА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА
63. ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА
64. ДАНИЕЛА МАРИНОВА ПЕТРОВА
65. ЗОЯ ЯНЕВА ГЕОРГИЕВА
66. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДАСКАЛОВ
67. ГЕНОВЕВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА
68. ИВО ТЕНЕВ ДИМОВ
69. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ
70. КОСТАДИН ВАСИЛЕВ ЯЗОВ
71. ИВАН ДЕЧКОВ КОЛЕВ
72. ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ
73. МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ
74. ДАРИН ВЕЛИЧКОВ МАТОВ
75. ДИМИТЪР АСЕНОВ КОЛЕВ
76. ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ
77. ГЕОРГИ ИВАНОВ ИКОНОМОВ
78. ЛЪЧЕЗАР БОГОМИЛОВ ИВАНОВ
79. ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ЦЕКОВ
80. ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ
81. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ЧУКАРСКИ
82. ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ
83. ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА
84. ЦВЕТАН ЕМИЛОВ СИЧАНОВ
85. НЕЛИ ИВАНОВА КАЛНЕВА-МИТЕВА
86. ВЛАДИСЛАВ ЕВГЕНИЕВ ДИМИТРОВ
87. КАМЕН МАРИНОВ ПЕТКОВ
88. СТЕФАН ИВАНОВ ДЕДЕВ
89. ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ШОПОВА
90. ФАНИ ИВАНОВА ХРИСТОВА
91. АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ СТОЙКОВ
92. ЦВЕТОМИР ЦВЯТКОВ МИХОВ
93. ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
94. МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ
95. ДИМИТЪР ИВАНОВ АВРАМОВ
96. ГАЛИНА ДИМИТРОВА БАНКОВСКА
97. АСПАРУХ БОЧЕВ СТАМЕНОВ
98. БОРИС КРУМОВ ГРОЗДАНОВ
99. НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ
100. КРАСИМИР ПЕТРОВ ПЕТРОВ
101. ИВАН ТОДОРОВ ИВАНОВ
102. ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ МИКЕВ
103. СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ ТОНЧЕВ
104. АТАНАС СТАНКЕВ КАМБИТОВ
105. ЖИВКО ВЕСЕЛИНОВ ТОДОРОВ
106. ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА
107. ИВАН АТАНАСОВ АЛЕКСИЕВ
108. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЛАЧКОВ
109. ВАНЯ ДОНЕВА ГЕОРГИЕВА
110. ХРИСТИНА ИВАНОВА ЯНЧЕВА
111. ИВАН ЙОРДАНОВ БОЖИЛОВ
112. СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ
113. ПЛАМЕН ТАЧЕВ ПЕТРОВ
114. НЕДЯЛКО ТЕНЕВ НЕДЯЛКОВ
115. ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА
116. ЯНКО ИВАНОВ ЗДРАВКОВ
117. ХРИСТО ДИМИТРОВ ХРИСТОВ
118. КИРИЛ БОЯНОВ КАЛФИН
119. СВЕТОМИР КОНСТАНТИНОВ МИХАЙЛОВ
120. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ
121. СВИЛЕН НИКОЛОВ КРАЙЧЕВ
122. ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ
123. КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА
124. БИСЕРКА БОРОВА ПЕТРОВА
125. ЕМИЛ ГЕНОВ ВАСИЛЕВ
126. ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ ТЕРЗИЙСКИ
127. КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ
128. КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ
129. АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ
130. НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ

Разпределение по комисии
Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50. Внесен на 26 май 2011 година от група народни представители.

 

Преди векове, цар Иван Асен вдигал данъците на населението, колчем се зададе сватба в двореца, а този владетел правел много сватби...

В наши дни – измислят данъци, такси и какво ли не вече две години заради министъра на финансите Симеон Дянков, човек, който за първи път в живота си състави държавен бюджет! Към липсата на професионален опит на лицето Дянков се прибави и друг утежняващ фактор – избори – местни и за президент!

Това вече ни постави в твърде трудна ситуация: замразиха пенсии и заплати за години напред, вдигнаха новоизмислени такси и плащания, а като капак на всичко: инфлацията хвъркна нагоре – при безработицата и цените и се оказа, че спирачките не работят!

Разгърна се сценарий на задълбочаващ се дефицит, съчетан с топене на фискалния резерв – това намираме написано черно на бяло в доклад на Индъстри уоч, за макрорисковете в Европа и България до 2012 г., цитиран от БГЕНС.

Наскоро МВФ предупреди: За да излезе България от кризата, трябват реформи и по-добри закони, но кой да го направи? Законите са в ръцете на провинциален нотариус и току що проходил юрист, вкаран в парламента на основата на авторитета на баща си.

Реформи няма как да се правят и след като министърът на финансите Симеон Дянков  не е наясно какво иска, как го иска, но затова пък говори с лексиката на партизанското правителство след 1994 година! В другия случай, когато Дянков е наясно какво иска, тогава се започват едни уволнения чрез ръката на Бойко Борисов – дете в майка плаче!

Индъстри Уоч е изследователска и консултантска компания, която специализира в монисторинг и анализ на макроикономическата динамика, политическия риск и бизнессредата в България, като предлага основа за по-добри инвестиционни решения.

Ето дословно какво написа Индъстри уоч в последния си доклад, изводи и констатации, което са в унисон с тези на Международния валутен фонд, че правителството трябва повиши размера на фискалния резерв, като ускори приватизацията и увеличи емисиите на държавен дълг. В края на март размерът на резерва бе 4.7 млрд. лв. при 6 млрд. лв. в края на 2010 г.

Защо бяха похарчени два милиарда за няколко месеца, как се харчи оставения на лично разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов един милиард – никой не смята за нужно да обясни на гражданството.

Препоръките на МВФ са за пенсионна и здравна реформа, подобряване на образованието и специални програми за повишаване на квалификацията, така че работниците да отговарят на нуждите на бизнеса заяви на пресконфереция ръководителят на мисията на фонда за България и Румъния Катрина Пърфилд.

А ето и самият доклад:

Европейският съюз е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. В края на 2010 г. започна постепенно възстановяване на БВП на България, но то се определя най-вече от експортно-ориентираните сектори. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по-стабилен път на възстановяване или предстои нова рецесия, т.нар. “второ дъно” на кризата в ЕС, както и в САЩ.

Инвестициите и кредита към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Свиване на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители.

В случай на продължение на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее.

В България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, като и риска от потенциална промяна на паричния режим. Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс. Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв.

Основната причина за спада на инвестициите в България са замръзналия приток чужди капитали. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.6 млрд. евро през 12-те месеца до март 2011 г. ПЧИ все още са положителни, но банките нетно погасяват външните си задължения поради свитото търсене на вътрешен кредит. Спадът на чуждите инвестиции обяснява защо въпреки бързия растеж в експортно-ориентираните сектори общата икономическа активност се увеличава скромно с 0-1% годишно.

Какво се получава? Докато Симеон Дянков се рее в мечтите си за собствено, неотразимо величие и се е впуснал да променя Конституцията, за да наложи Пакт за финансова стабилност, Индъстри уоч предупреждава, че фискалният резерв може да се стопи, а това е твърде вероятно да се случи на фона на задълбочаване на бюджетния дефицит.

Какви ги говореше в седмичната „Панорама” самият Дянков:

{edocs}simeon-iwatch-1.doc,600,400,link{/edocs}

Според него, Пактът за финансова стабилност, който все още не е приет от парламента се радвал вече на адмирации в белгийската столица:

„Мои колеги и финансови министри, и не само финансови министри, ме поздравяват като ходя в Брюксел за тази стъпка на правителството...”

Коя стъпка като парламентът не е гласувал още този Пакт – не е ясно. И кои са тези, които го подкрепят в Брюксел поименно? Та в мнозинството страни-членки на Европейския съюз пенсионерите имат един задължителен минимум за достойно съществуване и не ги показват по телевизията как вечерят с картофи...

Защо бюджетния дефицит трябва да се вкарва в Конституцията според Дянков?

Това е гаранция за бъдещето, за бъдещето на всички българи, и какво по-добро време това да стане факт от времето, в което сме излезли току-що от най-тежката финансова криза в последните 60 години в Европа.

Последно: излезли ли сме от кризата току що, защо Дянков го твърди?

За какво гарантирано бъдеще иде реч според министъра на финансите – та нали за да стигнат българите до бъдещето трябва днес да могат да се трудят, да се хранят и да имат достъп до здравеопазване?

Да се влага в саниране на сгради, вместо да се инвестира в строеж на атомна централа вижда Дянков енергийната независимост. Само, че това е твърде виртуално, разположено далеч във времето и не носи производство на електроенергия. А електроенергията като се произведе има и за икономиката, и за населението, и за износ и продажба, което не е малко.

64 на сто от българите са за довършване на АЕЦ „Белене”, но Дянков не е и защо? Защото е съвместен проект с Русия!

... Европа като цяло е зависима от... е много зависима от Русия в областта на газа, нали. Почти всички европейски държави главно използват руски газ. В областта на петрола положението е почти същото, главно от Русия са. Така че енергията, електроенергията е мястото, където една държава... и България може да помисли какви са ни на нас другите възможности и какво можем да направим.

А защо Дянков не се съсредоточи върху доставяне на газ, петрол и електроенергия от Щатите по въздушен път, а защо не и по дъното на океана? И това свое „откритие” да го лицензира за Европа, за да я окъсне от влиянието на Кремъл? Влияние ли е да доставяш природен газ, петрол и произвеждаш електроенергия?

А да се дава предимство за търсене на шистов газ на американска компания без да те е еня за екологичните последици – какво е влияние, вредителство, или злонамерено умишлено нанасяне на щети, вследствие на високо служебно положение?

Има си даже текст в Наказателния кодекс за подобни недомислици - но кой ти ще съди точно Дянков?

Дали ще доживеем деня, в който ще се появява реклама "Дянков е опасен за Вашето здраве, съдба и оцеляване?"

 

Европейската комисия започва наказателна процедура за бюджетен свръхдефицит срещу България. Това обяви преди броени часове в Брюксел, говорителят по икономическите и финансови въпроси Амадеу Алтафаж. Евростат е отчел вчера, на 22 април статистически данни, че за миналата, 2009 година дефицитът на страната ни е 3,9 процента от брутния вътрешен продукт – т. е. надвишава с процент, определения в Пакта за стабилност таван.

Преди дни правителството обяви, че скритият дефицит в държавната хазна, наследен от предишния кабинет, е близо 2,2 млрд. лв. От скрити анекси и договори, наследени от предишния кабинет. Така дефицитът нарасна от 1,9 до 3,9 на сто от БВП. Впоследствие експерти поясниха, че от подисани, необезпечени договори, по които сегашният кабинет не е правил разплащания - няма как да се повиши бюджетният дефицит. От опозицията реагираха остро и попитаха министър Дянков – къде са похарчени над 2 млрд от бюджета, след като в него няма подобни заложени разходи. Въпрос, на който Симеон Дянков не успя да отговори...

Процедурата за свръхдефицит се е задействала и срещу още 19 държави-членки, и се активира автоматично, в случай, че дефицитът превиши 3 на сто. Предстои Еврокомисията да изготви Доклад с препоръки как прекомерният недостиг на пари в бюджета може да се свие в норма.

Ако дефицитът не намалее дълго време, от ЕК може да ни наложат сериозни глоби. Освен това, Европейската Инвестиционна Банка, позната като банката на Евросъюза, също ще преразгледа политиката си да ни кредитира с евтини заеми.

Във връзка с наказателната процедура, Европейската комисия ще подготви доклад до Съвета на министрите на икономиката и финансите, което се очаква да се случи на 12-и май. След това, ще последва и решението на Съвета.

В случай, че до няколко месеца финансовото министерство успее да постигне бюджетен баланс – процедурата може да бъде закрита няколко месеца по-късно. „Знаем за намеренията на българските власти да удържат дефицита под 3 на сто през 2010-а, финансовите показатели на страната са по-добри в сравнение с много други, и се надяваме да се стигне до стабилни стойности под 3 процента, и посочил Алтафаж.”

Миналата седмица пред Ройтерс, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че България е в състояние да съкрати дефицита си за 2010 г. до под 2 процента от БВП, в усилията си да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната.

Как се стигна до това положение от ЕК да започват наказателна процедура срещу България, при положение, че министър Дянков обяви, че кризата свършва до април, не е ясно.

Защо в последните седмици Дянков трудно говореше за антикризисни мерки, и винаги завършваше с обвинения към предишното правителство, без да се признае, че всеки момент ще ни задействат наказателна процедура – не е ясно.

Не е ясно и как Дянков се хвалеше в края на 2009, че бюджетният дефицит на страната е един от най-ниските в Европа, а сега става ясно, че е бил налице свръхдефицит.

Да потърсим истината в Стенографските протоколи на парламента:

{edocs}sten-cd-19-03-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Ако ГЕРБ отбраняваше и отлагаше нещо в парламента, то това в последните месеци беше да се отговаря и дискутира темата с антикризисните мерки, състоянието на бюджетния дефицит, какво се случва в финансите и икономиката на страната. Как конкретно се случваше това – ще научите от следващата Стенограма:

{edocs}sten-cd-26-03-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Хубавото на писмените отговори на депутатски питания е, че гражданството не може да чуе точно да какво иде реч, при преките предавания на парламентарния контрол по БНр и БНТ. Затова и отличник по писмени отговори е не друг, а министърът на финансите, Симеон Дянков.

Как ще завърши сагата със свръхбюджетния дефицит – предстои да научим в следващите часове.

 

Депутатите от Коалиция за България поискаха създаване на Анкетна комисия, която да установи къде са изчезнали 2 млрд от фискалния резерв. В същото време, премиерът и министърът на финансите твърдят, че има договори и анекси, подписани на такава стойност, без да са финансово обезпечени. Дни наред се говори за скандални договори и анекси, но така и никой не видя списък с тези договори! Без да е класифицирана информацията, тя не бе предоставена на депутати от други политически сили, журналистите също не получиха и повече конкретна информация по този скандал.

На 14 април, на пресконференция министър-председателят Бойко Борисов съобщи, че били привикани в Министерски съвет секретари, директори на дирекции, шефове на отдели и все висши служители от различи министерства, които били разпитани от Борисов и признали, че върху тях е бил оказван натиск да поставят подписа си върху въпросните договори и анекси.

Т. е. по-низши служители в йерархията на различни ведомства са подписвали клетвени декларации, подписвали са се под показания, предупредени са били да говорят истината и по инстинкта за самосъхранение – разпитваните са „топили” свои началници за необезпечените договори и анекси, или казано по друг начин: донасяли са.

След разпитите на служители за договорите и анексите, бе съобщено, че някои от тях са били уволнени, а други подали сами оставките си.

Пред водещата Анна Цолова в предаването „Тази сутрин” на bTV, зам.-министърът на финансите Владислав Горанов уточни по време на разговора в студиото с депутата от БСП, Корнелия Нинова:

Вл. Г.: Със сигурност е вярно едно: сключиха се договори /при предишното правителство – бел. Л. М./, за които е ясно, че няма с какво да се финансират....

К. Н.: Не е вярно, че предишото правителство е твърдяло, че няма криза. Напротив – правителството казваше, че има криза и прие антикризисен план. И този план даде резултати. Част от мерките на плана „Станишев” ги пише в плана на ГЕРБ...

Вл. Г.: БСП обясняваше до края на юли, че криза няма, че ние имаме достатъчно буфери... Приходната част на Бюджет 2009 не се изпълни с близо 8 милиарда...

К. Н.: ... намаляване на работното време на 4 часа, Станишев го въведе – вие го продължихте, казахте – това е добро! Мярка „Станишев” е това – вие я прилагате... И второ: това с двата милиарда е пълна манипулация и лъжа. И аргументите ми са следните: след като изнесоха информация, че има подписани такива договори, първата ни реакция беше: дайте, да ги видим!

Реакцията беше и политическа, и парламентарна! Поискахме тези договори в парламента да бъдат представени от всички министри, за да се  включим в дискусията да обясним, къде са тези договори и къде са тези пари.

Всичко това ни беше отказано с абсурдния аргумент от г-жа Цачева, че тези договори можем да си ги получим нормално, защото са публични, по Закона за достъп до информацията.

Втората им теза: тези договори са били крити и са ги разбрали след 9 месеца... Защо ги крият, защо не ги извадят?

Вл. Г.: Те ще ги видят колегите, тогава, когато има тези – дали тези договори са нарушили договорното законодателство, или не. Това ви предстои в скоро време – то ще стане по естествен път...

К. Н.: Дайте тези договори да ги видим! Ние твърдим, че няма такива! Няма такива!

Вл. Г.:...Политическият дебат може да се води и по следния начин: най-силната антикризисна мярка, която не е на Станишев, за съжаление, и липсваше в плана „Станишев” е борбата с корупцията. И вероятно, и нормално е те да са притеснени, защото никога не е имало толкова членове на правителство с мерки за неотклонение под различна форма...

К. Н.:... Ние, ако сме притеснени, няма да ги искаме! Не се притесняваме – дайте, да ги коментираме!

Вл. Г.: Ние ще ви ги дадем...

К. Н.: Кога?

Вл. Г.: ... през съответния орган в тая държава, който извършва проверка за законосъобразност...

К. Н.: Кога? След като два месеца втълпявате на българските граждани... дайте ги сега! Дайте ги сега, за да ви оборим!

Вл. Г.: Защо трябва да ни оборите! Оборете прокуратурата и обвинението!

К. Н.: Защото лъжете!

Вл. Г.: За кое лъжем!

К. Н.: ..че има за два милиарда договори, подписани...

Вл. Г.: ...за повече от два милиарда има подписани. Ние говорим за два мииарда подписани, които са финансово необезпечени! Които са загробили не само 2009, не само следващата 2010, която е първата цяла година от управлението на ГЕРБ, но до края на мандата на ГЕРБ ние ще има да си плащаме сключени договори от предходното правителство!

К. Н.: Ето това е истината! В 2009, те вкарват суми по договори,          които са с дългосрочен период на действие – от 2002 до 2015...

Вл. Г.: Ако това е вярно, вие няма да имате никакви притеснения, но не е така!

К. Н.: Нямаме, дайте ги! Не ги крийте!

Вл. Г.: Не ги крием, ние сме ги дали на когото трябва, ние сме ги дали на Прокуратурата, вие, ще си ги получите оттам!

... Той няма как да мине дебатът и през тази антикризисна мярка... един дефицит, който не е фискален, ние коментираме какво е отношението на БСП по антикризисната мярка „борба с корупцията”. Защо толкова много членове на правителството и други ръководни кадри са с мярка за неотклонение.

....................

Анна Цолова: Тази антикризисна мярка „борба с корупцията” аз не я виждам да присъства, а и не виждам в тази графа – където сумата, която се очаква да влезе в бюджета – каква е?

Вл. Г. : Как ще се усети антикризисната мярка „борба с корупцията” ли? Ами аз мога да ви кажа, че много добре ще се усети в момента, в който цялото това харчене, или сключване на дългосрочни договори, както го наричат те, се види точно за какво е отивало...

А. Ц.: ...как тези договори ще бъдат прекратени, без да бъде съдена държавата, как ще стане това?

... говорим за анексите към договорите...

Вл. Г.: ...като има изрядно сключени договори, които са в рамките на действащото законодателство, естествено правната сигурност изисква ние да продължим работата по тях и да ги финансираме, но тук ще се търси отговорност от този, който ги е сключил, без да има възможност да ги разплати и по тоя начин е ангажирал едва ли не държавата с години напред. А и в момента, в който ти нямаш обективна възможност да финансираш определен договор – ти натоварваш държавата и с наказателни лихви... Между другото, доста от договорите, сключени по това време, са със сериозни наказателни клаузи...

К. Н.: ... кажете, кажете поне един договор – превъоръжаването на армията от 2000 година до 2015... Дефицитът не ви идва от това – и вие много добре го знаете...

Вл. Г.: Мога да ви дам договор за превъоръжаване, мога да ви дам премири, свързани със строителство на съдебни сгради, мога...да ви цитирам договора, свързан със строителството на нова сграда за Национална агенция по приходите, мога да ви дам заменките, които се правеха там, с имущество...

...............

К.Н.: ...нали по-добре от мене знаете, че в дефицита ви влизат действително извършени разходи и действително сертифицирани дейности, а не бъдещи, в прогнозни периоди разходи и договори с фирми...

Вл. Г.: Вие много добре знаете, че един законно сключен договор ангажира страните по него... като сте поели ангажименти, то по този начин, вие загробвате държавата!

К. Н.: ... когато правехте бюджета за 2010, през декември, всички министерства са ви дали проекта за бюджета си, в който пише: имаме такива договори, трябват ни такива пари, за да ги финансираме. Това, Вие като правехте бюджет 2010, не го ли видяхте? Нали не мислите, че някой сериозен човек вярва, че договори за такива огромни строителства, или за превъоръжаване – стоят в нечие чекмедже и хващат прах! Това е несериозно!

Вл. Г.: Трябва да ви кажа, че доста договори от преди 2009 година излезнаха от някои чекмеджета от МРРБ...

... за два милиарда – не, но за доста сериозна сума. Това ще го научите по надлежния ред, то няма да ви дойде по Закона за достъп до обществената информация, то ще ви дойде... Трябва да ви кажа, че редовно е било практика там, разчитайки на излишъци или на не знам си какво... годишните договори за зимно поддържане, за текущ ремонт и поддържане на пътищата, да са два пъти, а на места и повече пъти, от възможните средства за поддържане ...които харчи Пътният фонд. И нали се сещате, когато балонът се спука, икономиката тръгна надолу, а ти си насключил договори – двойно и тройно възможностите ...тези неща остават. Те остават като ангажимент на държавата, които някой трябва да плати. Ако не платиш, излизат колегите от БСП и казват: Вие задушавате бизнеса! Ако платиш – нарушаваш фискалната цел и правиш свръхдефицит...

К. Н.: Господин Горанов, за първите няколко месеца сте платили 130 милиона на фирми, а дефицифът ви е милиард и половина. От какво?

Вл. Г. :За първите няколко месеца само в Пътния фонд сме платили 130 милиона... Само Пътният фонд е получил 130 милиона.

К. Н.: Бихте ли ми казал, каква част от този дефицит е задължение на общините, където Тройната коалиция, или предишното управление – не е управлявала. Общините се управляват от различни цветове кметове, и партии.  Колко са задълженията на общините и каква част те представляват от този дефицит? Огромна.

Вл. Г.: В края на 2009 прираста на задълженията на общините е около 200 милиона.

К. Н.: Общо са 600. И за това ли обвинявате предишното управление? И за това ли? Този дефицит, и тези договори ли са сключени от предишното управление? Задълженията на общините, от предишното управление ли се натрупаха?

Вл. Г. : ... защо говориме за общините? Защо говориме за общините?

К. Н.: Защото те са част от този общ дефицит. Прехвърляте целия дефицит на предишното управление...

Вл. Г.: ... това, за което ви упрекваме и това, за което ще продължаваме винаги да ви упрекваме е, че сте сключили договори, наистина несъобразени с възможностите на бюджета. По този начин, не само за 2010, а и в следващите няколко години, ние ще трябва да насочваме политиката за неща, които са предрешени.

К. Н.: Продължавам да твърдя, че наистина няма такива сключени договори. Единствения начин това да се установи е, да се извадят и да се говорят – един по един.

Вл. Г.: Те са извадени и са дадени на Прокуратурата.. и ще си минат по съответният ред...

К. Н.: ... проблемът не е в това. Проблемът е в липсата на приходи. Много паднаха приходите – над милиард и 300. Това е проблемът, защото, ако ги има тези приходи – няма да има проблем за финансиране на договорите.

Така се спука балонът за необезпечените договори и анекси, които били подписани и отворили бюджетен дефицит.

Нито са необезпечени, нито са отворили бюджетен дефицит, тъй като стана ясно че става дума за договори в период с диапазон: 2000 – 2015 година!

И воторото нещо, което спука балона с договорите бе, че в един бюджетен дефицит влизат действително извършени разходи, и действително сертифицирани дейности, а не бъдещи, в прогнозни периоди разходи и договори с фирми...

Нерде Ямбол – нерде Стамбол!

С „Хайде наште!”, и „Физкулт – ура!” – не става. Не се получава!

В една държава, в която полицаите вземат по-големи заплати от учители и лекари – нещата са лоши!

Вижте:

Стенограмата на премиера Борисов от разпитите с чиновници от висшия ешелон

 

За кабинета на ГЕРБ трябва да се говори като за починалите - или Добро, или Нищо! Това изводът, който се налага напоследък, след като започнаха да се появяват опоненти на водената политика на някои министри от това правителство.

Лидерът на ДСБ Иван Костов обяви в предаване на bTV, че има сериозни критики към мерките на правителството, в които според него нямало не стоели реформи, тъй като ГЕРБ се страхували от такива. Това раздразни премиера Бойко Борисов, който в централните новинарски емисии на няколко телевизии с национален обхват заяви пред журналисти:

„По-големи реформи от тези, не знам някой преди мен да е правил”. Това заяви премиерът Бойко Борисов в коментар на критиките на Синята коалиция, че реформите са спрели.

„Всеки има право да говори, не съм чул какво са казали, не се бъркам в тяхната работа и не давам да се бъркат в моята”, каза още премиерът и уточни, че сините не са го запознали с предложенията си за реформи.

В отговор на критиките на Иван Костов и Мартин Димитров, че ГЕРБ не прави реформи, Бойко Борисов обясни, че „това, което СДС и ДСБ са правили по време на тяхното управление търпи много критики, особено стореното в енергетиката, което сега носи само пасиви...”

„Но аз не си позволявам да се връщам назад. Щом са избрали такава тактика, да я прилагат”, категоричен бе Борисов.

„Не знам, те с мен не са разговаряли, Явно си говорят с вас – вие да ме питате. Те ми знаят телефона – могат да ми се обадят.

Аз завися само от народа. Ако искат и оттеглят подкрепата си – отиваме на избори и народът пак ще каже кой иска да го управлява. Аз съм доказал какво съм направил и в сферата на сигурността, и в енергетиката, и в здравеопазването, и всичко останало, което сме направили. Нека некой да се похвали с това, което сме направили ние...”

Менторския тон на премиера, даже, когато критиките са основателни е част от поведението на правителството към всеки, който дръзне да каже нещо, по-различно от добро за кабинета „Борисов”.

Лекарите и болниците са виновни, че им превеждат пари от финансовото министерство с два месеца закъснение. Както са виновни и за Цанков камък, „Белене”, някакви необезпечени договори и анекси.

Фирмите пък са виновни за това, че искат парите си и не са съгласни да ги рекетират с 10 процента от отдавна заработеното. Не са съгласни и да не им начисляват лихви за закъсненията по разплащанията, не са съгласни да им бавят ДДС-то с месеци и да не се знае дали и кога ще им го изплатят!

Методът „Дянков”: даваш за проверка на прокуратурата, докато бавиш разплащания – дава ефект.

С какво раздразни Борисов лидерът на ДСБ, Иван Костов?

Публикуваме със съкращения неговото интервю от вчера, 13 април 2010 в предаването на bTV „Тази сутрин”. С Иван Костов разговаря водещата Анна Цолова:

Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов ни е на гости. Вчера дадохте пресконференция, която, всичко, което излезе по агенциите, аз изчетох много внимателни и силно се разтревожих от нещата, които излизат от Вашата уста, именно защото бяхте премиер, именно защото разбирате от икономика и финанси и прозвуча всичко много тревожно. Толкова тревожно ли е и толкова страшно ли е положението?

Иван Костов: Да. Разбира се, има отговор, има политики, които могат да решат проблемите, но наистина положението е много напрегнато. Ние вчера на съвместно заседание с ръководството на СДС разгледахме ситуацията. Ние очакваме много голямо неизпълнение на бюджета, някъде в порядъка на 20% на приходите. Т.е. да се повтори същата ситуация, която се случи в 2009 година, да се повтори в 2010 година. И това само по себе си вече означава, че ще има много сериозна фискална криза.

Водещ: Така, като слушах и шефа на митниците, като че ли приходите и от там, очакваните, няма да дойдат и да влязат.

Иван Костов: Да, да, да. Това е, това е причината, поради която не може да се очаква автоматично покачване на приходите от това, че ще увеличиш акциза или ще увеличиш ДДС...

... В тази ситуация... Политиката не може да бъде на увеличаване на данъците, защото една част от икономиката, както той обясни тук подробно, веднага бяга в сивия сектор.

Водещ: Да започнем от там – кои мерки трябва да се променят и изобщо кои трябва да отидат на боклука? ... От тези 60 мерки.

Иван Костов: Реформи трябват.

Водещ: Не виждате ли в тях реформите?

Иван Костов: Първо, първо, това, което трябва да се каже за тези мерки, е, че самото правителство и самият министър-председател не застана зад тези мерки. Той не ги направи свои. Не пое политическата отговорност за тях. Те останаха някак си да висят...

... Те останаха да висят някак си между синдикати...

... не бяха обсъдени в парламента.

Водещ: Само изнесени като предложения.

Иван Костов: Бяха изнесени. И никой колега на Симеон Дянков не застана зад тях. Не се произнесе социалният министър, не се произнесе министърът на икономиката. Сериозните министри, върху които...

Водещ: Какви знаци трябва да търсим зад този факт?

Иван Костов: Трябва да търсим знак, че кабинетът не пое отговорността, политическата отговорност за тези мерки, не ги е превърнал в управленско решение от типа на, примерно, промяна в закона, или промяна в наредби или правила и по този начин не ги е направил свое действие. Част от тях сигурно ще влязат в Народното събрание /НС/, но там пък ще има тежки политически дебати за всяка мярка, защото ... По много проста причина – те не са консултирани въобще с никой в парламента. Аз даже си мисля, че и Парламентарната група на ГЕРБ едва ли е участвала в разработването на тези мерки. По този начин те там ще влязат отново в политическия дебат. Всъщност тогава ще им се случи за първи път политически дебат.

Водещ: Някой с вас говорил ли си е – премиерът, Симеон Дянков, като човек с опит, който е бил на този пост в тежки за България години?

Иван Костов: Не, не. Отговорът на този въпрос е даден още при съставянето на правителството – ние сами управляваме, сами носим отговорност. Всички решения са си наши. Това каза ГЕРБ в началото, когато ние предложихме своята подкрепа. Нали така? От тогава нищо не се е променило там.

Водещ: А фактът, че мерките бяха консултирани, обсъдени и дойдоха основно от синдикални организации, от работодателски организации?

Иван Костов: Това аз ще нарека грешка.

Водещ: Защо?

Иван Костов: Защото така беше при Любен Беров, така се управляваше страната по време на безвремието на Любен Беров. Когато спряха реформите, започнали 1991-1992 година, когато се създадоха организацията на Г-13, когато синдикатите застанаха в тристранната комисия... Вижте, тристранният съвет е изобретение на едни демокрации многопартийни, когато политическата структура на страната, т. е. партиите не са в състояние да намерят решение и да консолидират помежду си мнение за това какво трябва да бъде решението на дадени проблеми. И тогава в Белгия, то е почти едно-единствено място, е създадена тристранната консултация. След това е отишла в Германия, но с променени функции. Това не е орган за политически решения или за законодателни решения, или за управленски решения, защото участниците са безотговорни. Да не се сърдят. Да не помислят, че...

Водещ: Факт е, че каквито и решения да се вземат, първо, не се вземат /.../, второ, не носят отговорност за тези решения.

Иван Костов: Те са отговорни само към собствените си членове, т.е. към точно тези работодатели, които членуват при тях или към точно тези работници, които членуват в „Подкрепа” и КНСБ. Те не са отговорни обаче към страната. Например, най-важният и най-силният фактор, който може да изведе страната от кризата, това е дребният, средният, семейният бизнес. Това са самонаетите хора, Защото те са най-гъвкави. Те най-бързо променят вида на усилията си, най-бързо се адаптират към ситуацията. Могат да понесат лишения, защото тежестта пада върху, примерно семеен бюджет или върху бюджет на много малко хора. Те са гъвкавата структура. Тези хора, нито един от тях по никакъв начин не беше привлечен при взимането на решенията, изобщо при изработването на мерките.

... Ако тези хора ги питате, те ще кажат така: Не искаме парите от нашите данъци да отиват за нереформираната публична система.

... Вижте какво прави голяма западна фирма от типа примерно на „Водафон”. Влиза в криза. Елиминира всички управленски звена, които са излишни, които могат да бъдат елиминирани. Примерно 250 средни управленски звена стават 100, да кажем.

... Така се прави. Когато идва кризата, се натоварват тези, които остават на работа. Една голяма част висшата администрация бива освобождавана, защото тя е най-гъвкава, тя винаги се огрява.

... Не говорим за чиновниците в момента. Говорим за управленски структури, говорим за дирекции, говорим за институции, които са излишни.

... Те са тези, които струват най-скъпо на държавата.

Водещ: Кои трябва да бъдат изобщо заличени, да спрат да съществуват?

Иван Костов: На фона на огромната система от държавни институции... Ако погледнете картата на държавните институции, ще се слисате. Защото просто сигурен съм много малко хора в България си дават сметка колко на брой институции има в съдебната, в изпълнителната власт, в законодателната...

... Ако си ги представите като карта, 1/3 от тях спокойно могат да не съществуват. 1/3 от институциите. Те могат да бъдат слети. Функциите им могат да бъдат прехвърлени върху други, които имат способността да изпълнят, които ще поемат допълнително натоварване, защото е криза.

... Така се прави в условия на криза. Но страхът от тези реформи е много голям. Защото те са непопулярни. Губи се доверието, симпатиите на тези, които ще бъдат съкратени. Но аз дадох един пример за мини „Марица Изток”, където има излишни няколкостотин души, които обаче вдигат цената, изходната цена на въглищата. Оттам се вдига цената на произведената електроенергия на централите от Маришкия басейн. Което обаче пък увеличава цената на електроенергията за всички български граждани по веригата. Тя си расте, върви си с печалбата и стига до нас с 10-15 на сто. Премиерът призна, че има това явление, след като ние го посочихме с пръст. Защото там има страшни злоупотреби и т. н. Ето, вижте, решението колко е просто. Рационализира се производството в мини „Марица”, специално за този случай. Намалява се цената на въглищата под световната цена, защото не може да е над световната цена. Пада цената на електроенергията. Пада цената за крайния потребител. Дава се много сериозна помощ на всички консуматори на електроенергия. А това са фирми, това са (...), това са граждани, домакинства.

................................

... Не може да има десетки дирекции. По просто правило. Зам.-министър, под него има максимум три дирекции или четири, в най-лошия случай нали. Защото той не може да управлява повече от три дирекции. Под тях трябва да има по четири-пет отдела. И това е структура, която не може да бъде променяна. Това са елементарни пирамиди на управлението. Сега в момента има значи в министерството на самия Симеон Дянков, който търси начини за реформиране на нещата, при положение, че са излезли митницата... Митницата впрочем, тази митница, която в момента е гигантска институция, знаете ли, къде беше по мое време? В малката сграда на Икономическия институт, от втория етаж нагоре, до зала „България”. Това беше митницата. Това беше цялото управление „Митница”. Сега са гигантска структура. И неслучайно господин Ваньо Танов съкрати 600 души. Но има в самите администрации на министерството на финансите... Значи при положение, че са отделени на НАП, Главно управление „Митници” и ред други структури и на министерството, останаха не знам колко, ама са десетки дирекции. Десетки дирекции не са нужни. Често това са дирекции с препокриващи се функции, които са начини да се крие отговорност. Значи трябва да се опрости структурата на самата администрация. Защото така прави целият свят в условия на криза.

..................

... Структурата трябва да бъде опростена, за да може да се концентрира отговорността да се персонализира. Най-силните отговори на кризата дават фигурите, които управляват, които имат персонална отговорност.

Водещ: Ти имаш тази задача, отчиташ се на еди-коя си дата какво си свършил.

Иван Костов: Точно така. И от теб зависи, и съдбата ти зависи от това, и бъдещето ти зависи. Трябва да намериш отговора. Тогава той намира отговора. Иначе, когато гледа до себе си още пет-шест такива като него, достатъчно безотговорни, те си прехвърлят топката помежду си и никой не смее да вземе отговорното решение. И никой не смее да понесе отговорността за това решение. Те го крият. Както другият пример, който дадох, с обявяването на един конкурс в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, където трябва да се подпишат 40 души. Представете си, 40 души трябва да се подпишат, за да се обяви един конкурс. Кой е виновен от 40-те подписа? Кой точно? Никой не е виновен, разбира се. Никой не е виновен. Когато след това нещо стане с тоя конкурс, разбира се, никой не е виновен. Как можете да потърсите от тия 40 души отговорност? И заради това е този лош сигнал, който идва от „Ню Юръп”. Снощи се запознах с една статия в „Ню Юръп”. Казва се „Българските досиета в ОЛАФ”. И излиза, че тия досиета някой може да ги открива и да ги закрива, и че там си има едни потенциални нарушения, които всеки момент могат да ни ги изнесат и ни ги покажат, защото значи нашата система очевидно по принцип допуска такава безотговорност.

... Кого ще потърсите като отговорен? Ето това е големият проблем на една разпаднала се администрация.

................

Водещ: Ще подкрепите ли тези 60 мерки, в този им вид...

Иван Костов: Е, как да ги подкрепим? В кой вид? Какво решават? Коя реформа тласкат напред? Как решават това, за което сега ние им говорим? Как да подкрепим това чудо? Това са мерки, ние нарекохме вчера „ляв популизъм”. Затъване в левия популизъм. Това е мерките – страх реформи, опит да се съберат пари, за да оцелее тая система с нереформираните й части...

Водещ: Като Ви слушам, си давам сметка, че...

Иван Костов: ... да бъде спасена, защото щяло да се подобри икономическото положение. Ама това е същото управление след нас. Това е същата философия на управление на Симеон Сакскобургготски, който не смееше да пипне нищо от заварените неща. Разбира се, с изключение на операциите, от които се самообогатиха там много хора и Тройната коалиция. Но никой от тези, фактически популистки управления, не посмя да продължи реформите. Вижте в здравеопазването...

Водещ: Това краят на подкрепата на ДСБ за ГЕРБ ли е?

...............................

... Това краят на отношенията на подкрепата на ДСБ за ГЕРБ ли е?

Иван Костов: Не, това не е краят. В никакъв случай. Ако има такава интерпретация, не е вярна. Но, вижте, ако няма реформи, ние не сме гарант. Трябва да е ясно. Ако ние сме се обявили, Синята коалиция, за гарант и коректив... Но ако се спрат реформите, на какво сме гарант? Ние сме гарант, че ще има реформи. Ние сме реформаторската десница в България. Ние сме правили всички крайно належащи и отлагани реформи, за което сме понесли огромна политическа цена сме платили. Така е било и 91-ва, 92-ра година. Така беше и 97-ма, 2001-ва. Никой не е разчиствал Авгиевите обори на безпомощната и популистка българска политическа класа, както го е правила реформаторската десница.

Водещ: Наистина последен въпрос. Кога за последен път се видяхте с Бойко Борисов?

Иван Костов: Оу, не съм се виждал скоро. Но се чуваме.

Водещ: И?

Иван Костов: Примерно, чухме се за празника и се поздравихме с „Христос воскресе!”. И на вас – Христос воскресе!

Водещ: Во истина воскресе!

Иван Костов: Християните се поздравяват 40 дни...

Водещ: 40 днес след Великден. Но по същество, разговор за кризата в България не сте водили?

Иван Костов: Предполагаме, че ще има такъв разговор.

... Но не може без такива разговори.

Водещ: Благодаря ви много за това гостуване. Иван Костов.

Днес, в парламента депутати от различни политически сили подложиха на критика финансовата и икономическа политика на кабинета „Борисов”.

Вицепремиерът Симеон Дянков влезе бодро, поздрави депутатите с откриването на новата пролетна сесия на парламента, обяви, че една от първите му задачи била да затегне контрола и одита във всички обществени сектори.

„За 8 месеца нещата, които сме започнали, всъщност чистят тинята, насложена през последните 20 години, и вървим към чистата вода”, каза още Дянков и изрази надеждата парламентът да застане зад правителството и да помогне за излизане от кризата.

Дянков отговори на упреците на сини и червени със своя атака, като изнесе, че:

  • от фискалния резерв са похарчени 1.370 млрд. лв., с които бил покрит дефицитът от началото на годината до април. Това не било прецедент, защото преди една година за същия период резервът е намалял с 3.240 млрд. лв., допълни Дянков, но спести, че тогава е харчен бюджетен излишък;
  • В кроя на юли, когато правителството на ГЕРБ дошло на власт, завареният фискален резерв бил 7.740 млрд. лв. и в този размер той бил запазен до края на годината;
  • В края на 2008 г. били похарчени 2 млрд. лв. уж за покриване на външния дълг, но реално за тази цел са отишли само 301 млн. лв. Започна да обяснява Дянков и спря дотук...

Към днешна дата, според съобщените от Дянков цифри, невърнатият ДДС бил по негови данни - 306 млн. лв., а към 27 юли 2009 г. е сумата възлизала на 722 млн. лв.

Каква е истината за липсващи пари, за наличен бюджетен дефицит, за финансовите операции на министър Дянков, очаквайте подробности още днес!

Защо премиерът и министрите Цветанов и Дянков скачат, щом някой ги критикува и им показва грешките?

Как ще завърши започналият на 13 април скрит конфликт ГЕРБ- Синята коалиция, кой ще води нападението срещу опонентите на кабинета – ГЕРБ или Атака, защо правителството възневидя електроразпределителните дружества точно сега:

Очаквайте подробности.

Засега остава правилото: за кабинета на ГЕРБ, като за мъртвите – или Добро, или – Нищо!

 

Синдикати и работодатели, експерти писаха две седмици домашното на министъра на финансите Симеон Дянков, който метна резултата от 60 антикризисни мерки в парламента. С чужда пита – помен – казва народът...

От парламентарната трибуна Дянков си пожела да го покаже БНТ и да го включи на живо Българското национално радио, но тук удари на камък: на живо тръгна пресконференцията на президента Георги Първанов по току що гласувания и провалил се импийчмънт.

Щом разбра, че няма да го дават на живо – Дянков дръпна набързо, в движение, едно хвалебствено слово за премиера и си тръгна, като остави депутатите да си блъскат главите с приетите 60 антикризисни мерки.

Какво друго по-важно от неговото домашно трябваше да върши той, вместо да стои при депутатите и да слуша, обяснява и отговаря – така и не стана ясно. Защо занесе именно той, като пощенски гълъб мерките, а след това – за по-важното, дебата - зачезна?

До този момент Стенограмата от дебата за 60-те антикризисни мерки все още я няма публикувана на страницата на парламента. Докато излезе тази стенограма от дебата по 60 антикризисни мерки, сайтът „Хроники” пуска няколко интервюта, придружени от коментари по темата – антикризисни мерки – Бюджет 2010-бюджетен дефицит, още повече, че в последните дни все по-отчетливо се чуват тотални разминавания по горните теми, а предстои среща на финансовите министри на страните-членки на ЕС в Мадрид:

Първото интервю е на министъра на финансите Симеон Дянков от „Неделя 150”, което публикуваме със съкращения.

Водещият Величко Конакчиев в студиото на „Неделя 150”.

Симеон Дянков: Добър ден.

Водещ: Вече стигаме до Мадрид, ЕКОФИН, срещата на финансовите министри. Вие министър Дянков, там сте дали една конвергентна програма и това е програмата, която сочи, показва пътя, който трябва да изминем до ERM2, до чакалнята на еврозоната, но сега нещата се изменят. Като гледах печата днес, вчера, тези дни – стоп на еврозоната, край, даже не goodbye, а farewell едва ли не...

Симеон Дянков: Да, това е доста ...

Водещ: ... през крив макарон ще гледаме еврозоната. Има ли стоп, край?

Симеон Дянков: Не, няма стоп, няма край. Всичко това е доста преувеличено. Аз бих искал първо да изчистим фактите какви са. В конвергентната програма, която подадохме към Европейската комисия в края на януари, ние отчетохме за 2009 година на касова основа дефицит от 0,8%, а на начислена основа от 1,9%. Какво означава това? Касова основа означава пито – платено, реално колко е изхарчено повече от колкото приходите са били 0,8% за 2009 г. Това заедно с Естония е най-добрият резултат в целия европейски съюз.

Водещ: Продължаваме ли да сме там на челно място?

Симеон Дянков: По това продължаваме, защото, както казах: пито – платено, каквото е реално изхарчено за 2009 година от държавата над това, което е прибрано като приходи. Тази цифра 0,8% не се променя и това е всъщност бюджетната статистика, която се използва в България и която всъщност се използва от МВФ. Европейската комисия обаче използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем – анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година. Ние бяхме изчислили, че над касовата бележка от 0,8% имаме още до 1,9%. Това са малко над 700 млн., които ние дължахме на строителни компании, това са договори и на някои други компании, на които ние сега изплатихме около 200 млн., заедно с Росен Плевнелиев и останалите около 500 млн. обявихме схема чрез Българската банка за развитие тази седмица, които следващата седмица ще разплатим. Това са законосъобразни договори. Извън това и ние обявихме в конвергентната си програма на начислена основа 1,9%. Извън това дойде този неприятен сюрприз с анексите, за които се говори последните седмици, където се оказа, че на начислена основа ние можем да стигнем до 3,7%. Това са от анексите, пак повтарям, неща, които не са разплатени и се надявам, че няма да се разплатят и с работата на ...

Водещ: Кой може да каже ще бъдат или не разплатени?

Симеон Дянков: Това е в момента в прокуратурата. Там се работи заедно с вътрешните одити на 13-те министерства, където излязоха тези анекси и заедно с Държавния финансов инспекторат към Министерство на финансите, но това ще отнеме месеци, а аз исках, и въобще правителството искаше да сме честни и коректни към нашите, и към българския народ и към нашите партньори в Европа и веднага да кажем – може би имаме проблем, искаме веднага да ви кажем, за да не се след това ...Реално ние трябваше тези данни да ги обявим чак месец октомври, когато окончателните данни за 2009 година излизат. Ние решихме на доброволна основа да ги обявим сега, за да няма скрито – покрито и заради това стана нужда ние тази и предната седмица аз и моя екип много часове прекарахме с ЕК, ЕЦБ, с всички финансови министерства и да обявим тези оценки, така че да не се изненадват те.

Водещ: Тук има едно разминаване. На пресконференцията сте казал 3,7% бюджетният дефицит, а сега май казахте 3,9%?

Симеон Дянков: Не, объркал съм, 3,7% е оценката на начислена основа бюджетният дефицит, пак казвам, това е оценка, може и да е по-малко, ако успеем ...

Водещ: Кога ще се разберете? Няма да е преди Мадрид.

Симеон Дянков: Няма да е преди Мадрид. Преди Мадрид това, което сме се разбрали с комисията е, че тяхната оценка за конвергентната ни програма ще стане ясна и окончателна този, идния петък, така че аз затова отивам четвъртък и петък там и се надявам за тяхното разбиране, вече имаме тяхното разбиране и обясних в каква трудна ситуация ни е поставило за пореден път правителството на тройната коалиция, но пък ние сме честни и прозрачни, за да могат да ни вярват в бъдещето. Вярата е най-важното нещо във финансите и въобще в живота.

Водещ: Може би, но на практика вие и в Мадрид няма да може да кажете колко точно е бюджетният дефицит, защото не е проверен още.

Симеон Дянков: Ние сме направили консервативни оценки, показали сме вече, това правихме последните две седмици, и процедурата, по която сме проверявали и всички данни и резултати, които имаме до този етап и на консервативна оценка, сме стигнали до тази прогноза 3,7%. А Европейската комисия, Европейската централна банка вече мога да кажа, бяха много доволни от нашата откритост и от нашия анализ и го приеха, така че аз очаквам и се надявам, че до петък те ще успеят да привършат работата си към това мнение и ние да излезем поне като едно честно ново правителство, което се бори да подкрепя реномето на България. Нещо, което в миналото не е било така.

Водещ: Това в Мадрид. Кажете сега на слушателите на „Хоризонт” кога ще кандидатстваме, защото това беше икономическа цел № 1 на България – приемане в чакалнята на еврото още през тази година, кога ще кандидатстваме за приемане. Това е сигурно, пише се една молба...

Симеон Дянков: Основната ни цел, икономическа разбира се, е излизането от кризата. И това за радост започва да се случва. Ако имаме време мога да кажа и последните данни. Но това за влизането в ERM 2 и оттам в еврозоната си остава за мен, за моя екип, продължава да си остава също основна цел и ние продължаваме да работим по нея. И точно затова всъщност ние искахме веднага да кажем на нашите партньори какво е положението, да няма скрито покрито, както е било преди, за да можем на основата на честност и на вяра от тяхна страна, да кажем оттук нататък накъде има възможност. Защото за тази година ние имаме много добри показатели на фона на всички други държави в Европейския съюз.

Водещ: Възможно ли е на 2 януари 2011 да кандидатстваме официално?

Симеон Дянков: Възможно е до 2 януари 2011 да кандидатстваме официално и това продължава да е моя, и на моя екип цел. Защото влизането в ERM 2 и оттам в еврозоната ще донесе на българския народ много положителни неща. Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с два до три пункта, както сме го видяли в Словакия, в Словения. Тези, само тези две основни неща всъщност ще дадат голям тласък и на българската икономика, и въобще на обществото. И затова няма стоп, няма отказване. Стана много по-трудно след тези золуми пак на Тройната коалиция, но продължаваме. Отдалечи се, но ние знаем какво правим. Аз лично съм работил по тези теми 15 години и с комисията и със Световната банка. Така че, стана по-трудно, но не е невъзможно.

Водещ: Самата криза ни отдалечи от чакалнята на еврозоната, и Гърция ни отдалечи.

Симеон Дянков: Гърция също ни отдалечава и всъщност това беше и другата причина ние с премиера да решим каквото сме намерили, дори това да се предварителни оценки, веднага да го съобщим и на българския народ, и на нашите партньори в Европа, за да не се прокрадва чувството, че и ние като Гърция покриваме золумите на предишните правителства. И това, мога вече да кажа, е високо оценено от нашите партньори.

Водещ: Добре. Но след като се върнете от Мадрид ще разберем по-добре нещата.

Симеон Дянков: След седмица ще знаем много повече. И се надявам, имам чувството, че това, което направихме в последните две седмици, е високо оценено в Европа...

... За 2010 не вървим към свръхдефицит. Напротив, за 2010 година бюджетното ни състояние е пак с Естония, едно от двете най-добри бюджетни състояния в Европа...

... Ние определено ще останем в критериите на Манстрихт под 3%. И точно това, заедно с мерките, които вече сме взели, се оценява високо в Европейската комисия. И ще бъде всъщност начинът, по който, макар и с тази допълнителна трудност, препятствие, ние можем да продължим пътя към ERM 2, което не е реално чакалня за еврозоната. Това е като фитнес, като влезеш там, трябва да правиш допълнително...

... Правиш всичките реформи – реформата в здравеопазването, в държавната администрация, която ни трябва, в пенсионната реформа, в енергетиката, която ни е много важна, за да можем наистина да влезем в еврозоната.

Водещ: Да, знам, че държите на реформите в здравеопазването, които надявам се да тръгнат, но спряха. И не само там, разбира се, пенсионната реформа...

Симеон Дянков: Следващата ми среща днес е с екипа в здравеопазването, да видим как да продължим... И с новата зам.-министърка Деси Димитрова, която от утре е официално...

... Тя е и мой човек, и много добре обучен човек, работила е в много държави и вече от 9 месеца работи с екипа в здравно министерство, така че е прекрасно подготвена да заеме новата си длъжност. А след това и с новия кандидат за здравен министър.

.................................................

... добри новини идват постоянно. Примерно преди два дни дойде новината, че за четвърти пореден месец нашият износ се покачва на годишна основа. Значи ноември, декември и януари с 13% се покачи на фона на предишния януари. За февруари данните излязоха в петък, показаха, че с 10,6% повече износ. Така че износът определено върви нагоре вече четвърти пореден месец. А износът е първият сигнал за малки икономики като България, че производството се разширява. За март имахме много добър резултат. Безработицата знаете, че падна с около 5000 души. Аз с нетърпение очаквам как април месец ще се развие. Ако това се повтори, тази положителна тенденция, това вече пък показва, че не само производството, а и някои други сектори започват да се съживяват. Така че имаме всички основания да смятаме, не само ние икономистите, а въобще българския народ, че до средата на годината икономиката ще тръгне нагоре. Бюджетът обаче винаги се забавя с 3 до 6 месеца. Така че все още ще се борим и в третото тримесечие за допълнителни приходи.

.........................

... Бяхме казали още миналата есен, че за да се изплатим с тези 700 милиона неразплатени дългове от предишното правителство, със строителните фирми, с другите снабдители, ние януари, февруари и отчасти март ще влезем в дефицити. Но вече знаете, предварителните данни за март са за много по-малък дефицит – около 200 милиона от януари и февруари. Април вече работим към нулев дефицит.

Водещ: Добре, това, което ме смущава и мен е, че потребителското търсене намалява. Вие цитирахте за износа, но българинът все по-малко купува.

Симеон Дянков: Така е наистина. Вътрешното потребление в страната пада и месец февруари официалните данни го показаха, някъде с около 13%. И това е по явни причини. Българите все още не са сигурни кога ще свърши кризата. Икономическата криза според мен, повтарям, до средата на годината вече българската икономика ще е извън кризата. Така че се надявам в следващите два-три месеца и българското потребление да започне да се вдига. Хората да започнат да купуват нови телевизори, да мислят за почивки по морето и планината. Но това един вид е нещо, това е чувство вече, не е чиста икономика. Хората трябва да видят повече признаци, че икономиката се подобрява. И точно затова коментирам и последните данни. А последните данни за производството и за износа особено са обнадеждаващи. Остава проблемът в строителството, и разбира се в дребната търговия.

...................................

... Разходите, по принцип международният опит по време на криза е показал, че разходи се съкращават до някаква разумна степен, разбира се, много по-бързо от увеличаване на приходите. И затова една от големите мерки в пакета, която приехме в тристранката, намаляване с 10% на текущите разходи на държавната администрация. В сряда ще влезем с ново постановление в Министерски съвет, което ще направи това възможно.

Водещ: За десетте процента?

Симеон Дянков: За десетте процента, да. Знаете, че имаше решение на Конституционния съд, ние с него се съобразяваме. Но има и други начини това да стане. И в сряда в Министерски съвет ще предложим по друг начин. Оттам нататък разбира се, трябва да се увеличават и приходите.

Водещ: Начин, който няма да бъде спрян от Конституционен съд, Народно събрание...

Симеон Дянков: Точно така. Има такъв начин, намерили сме го. Оттам нататък разбира се, приходите трябва да се увеличават. Това е и борба с черната икономика. Там имаме някои успехи, особено в алкохола. Борим се с цигарите, както знаете, горивата е малко по-трудно, но тази борба е трябвало да бъде последните 20 години. Ние сега се опитваме в период на криза и с това да се занимаваме. И аз съм убеден, че ще успеем. Така че вашите слушатели, българските граждани, да не се притесняват. Не се притеснявайте за стабилността на фискалната ни система. Не се притеснявайте за стабилността на валутния борд. Не се притеснявайте за стабилността на банковата ни система. България, при всичките трудности, които ние наследихме – правителството на ГЕРБ, се справяме и няма никакви съмнения, че всички тези системи са стабилни.

Водещ: Добре, очакваните допълнително приходи, мисля, че бяха милиард и шестстотин милиона?

Симеон Дянков: Да, така бяха.

Водещ: Има много съмнения сред икономистите, че това е възможно. Казват, възможни са 400-500 милиона.

Симеон Дянков: Съмнения винаги има.

Водещ: Има нужда и от промени в законите, нали?

Симеон Дянков: Да, да, има доста нужди, но ние ги вкарваме пак на следващия Министерски съвет. Знаете, че парламентът започва работата си от вторник. Вчера имах дълъг разговор с Цецка Цачева, председателката и тази, и следващата седмица ударно ще вкарваме в парламента за дебати точно тези неща. Те трябва да станат и ще станат.

Водещ: И държите на милиард и шестстотин милиона?

Симеон Дянков: Ще ги съберем. Разбира се, винаги има съмнения, както имаше и съмнения, че ние ще успеем да свършим 2009 година с най-ниския на касова основа дефицит в ЕС. Ние показахме, че това го можем и го направихме. И точно затова Европейската комисия сега ни вярва, а се съмняват в ситуацията в Гърция, съмняват се в ситуацията в някои от другите наши съседки, въобще държави в Европа. За нас такива съмнения няма. И точно затова ние искахме като намерим допълнителен проблем, да го споделим с тях, за да имаме това високо доверие, което ние за последните 8 месеца успяхме да изградим.

Водещ: Трябва ли парламентът да гласува антикризисните мерки?

Симеон Дянков: Като пакет не, но те, разбира се, поне две трети от тях ще минат там в следващия месец, месец и половина и там ще бъде истинският дебат. Административните мерки, това са решение на правителството, ние вече ги информирахме, в тристранката работихме над три седмици, така че тези неща, голяма част от тях вече се правят. Както например разработването на схемата и пускането на схемата чрез Българската банка за развитие за изплащане на строителните фирми и на другите доставчици за над половин милиард. Това вече е факт.

Водещ: ... Обвиняват ви, че правителството е похарчило над два милиарда лева от фискалния резерв?

Симеон Дянков: Похарчили сме дупката в дефицита, която е милиард и четиристотин. Моят предшественик господин Орешарски борави с неточни и всъщност грешни цифри, и казва, че ни е оставил 8,2 милиарда. Това беше в края на миналата година, но те за юли само изхарчиха 600 милиона, така че реално ми беше оставил много по-малко от това до края на юли. Ние успяхме да запазим резерва на 7,7 милиарда до края на миналата година. Но както казахме, за да помогнем на реалната икономика, януари, февруари и отчасти март разплащахме повече, отколкото ни бяха приходите, за да върнем всички тези пари, които предишното правителство не е върнало на реалната икономика. Това вече сме го направили, затова влязохме в дефицит. Оттук нататък вече бюджетните ни постъпления ще са такива, каквито са ни и разходите.

Водещ: Става въпрос, че МВФ мисля, че има едно специално изискване – размерът на фискалния резерв да е над 6 милиарда – 6 милиарда и 300 милиона.

Симеон Дянков: Точно така. И ние в момента го държим това.

Водещ: Има ли 6 милиарда и 300 милиона?

Симеон Дянков: Има в момента над 6 милиарда и 300 милиона във фискалния резерв. И това е не само задължение към МВФ, това е и законово положение и ние с него разбира се ще се справим. Пак повтарям обаче, ако Тройната коалиция не ни е поставила някои други бомби. И аз много ги моля...

Водещ: Бомби, капани, но защо чак сега ги откривате?

Симеон Дянков: Защото са по чекмеджетата. Защото не са при мен.

Водещ: Бая време мина, почти 9 месеца от началото на кабинета.

Симеон Дянков: Аз искрено се надявах като идвах на власт, че ние до нова година ще успеем да ги намерим всичките тези неща. Но то се е наслагвало с години. С години, както каза премиерът в петък на нашата пресконференция, предишните правителства един вид са се защитавали едно друго и като е влязло предишното правителство на власт, някои от тези неща не са само от Тройната коалиция, те са дори от предишното правителство на НДСВ и на ДПС и са се наслагали с години. Ние за няколко месеца не можем да изчистим тинята, която се е наслагала с години.

Водещ: Добре, утре ще имате ли извънредно заседание на Министерски съвет именно за това, за което говорихте и Вие, как да се намалят бюджетните разходи без да се актуализира бюджетът?

Симеон Дянков: Или утре, или в други ден.

...................................................

Водещ: Какво друго предстои. Говорихме за Мадрид.

Симеон Дянков: Какво друго предстои? Една голяма реформа, която някакси мина малко по-малко дискутирана може би.

Водещ: Проф. Борисова мрази думата реформа.

Симеон Дянков: Аз и вчера и днес се опитвам да я убедя, че макар че е тежка дума, както аз също мразя да ходя на лекар, но ми се налага понякога...

... Но една голяма реформа и нещо, което още като дойдох в България миналия май и казах, че е сред 10-те приоритета за реформа, това е разформироването на БЕХ. Това е една паразитна структура, която е създадена от Тройната коалиция, за да извлича пари от енергийния сектор и да ги извлича всъщност от всички нас, от тези, които използваме енергията. Това са и бизнесите, и всичките домакинства.

... Ние им дадохме няколко месеца, за да покажат, че могат да се реорганизират и да направят нещо добро за българския народ. Това не стана и се радвам, че в петък кабинетът реши най-после да премахне тази паразитна структура.

Водещ: Ще метете ли нелоялни чиновници, както спомена премиерът Бойко Борисов?

Симеон Дянков: И тези ги има, и пак са наслагвани с времето. Аз като влязох поне в моето министерство, не знам кой е лоялен или не, но знам кой си върши работата, и кой не си върши работата. И напоследък една част от тези анекси, за които не в моето министерство, защото във финансите нямаше такива, но в 13-те министерства, където имаше, те са ги знаели, техните финансови дирекции предполагам, техните дирекции по обществени поръчки е трябвало да кажат на съответния министър. Не са го казали. Отговорните ще се наказват определено.

Водещ: Размина ли се по-голямото ДДС, или и това не може да се каже?

Симеон Дянков: Ще се обсъди. И това не може да се каже предвид на новите разкрития за тези анекси. Макар че аз се надявам, че с работата на вътрешните одити на министерствата, на Държавния финансов инспекторат, на прокуратурата, ще успеем да анулираме всичките, или поне голяма част от тези сделки. Трябва да сме готови, да сме подготвени за факта, че ако някои от тези анекси останат, ние трябва да ги разплащаме в бъдещето...

Водещ: Ето едно заглавие в седмичник: „Парите свършват през август”.

Симеон Дянков: Парите не свършват през август. Казах, гражданите могат да са напълно спокойни. България има една от двете най-добри фискални политики в целия Европейски съюз. Парите няма да свършат. Парите за фирмите от обръчите на БСП, НДСВ, ДПС се надявам, че вече са свършили. Надявам се, че ще анулираме всички тези договори, които вие трябва да знаете къде са ходили. Те не са ходили в средните фирми. Те са ходили във фирми точно от тези обръчи на Тройната коалиция. За тях се надявам, че времето е дошло и тези нечестни, черни пари ще свършат.

Водещ: Да споменем все пак, че наказателна процедура за свръхдефицит в ЕС май няма? Мониторинг има.

Симеон Дянков: Не, има такава процедура. Но мониторингът се казва, поне по регламента на ЕС, се казва наказателна процедура. Ние в България му казваме мониторинг просто, за да изглежда по-добро, но си е наказателна процедура.

... И аз, всъщност точно затова ние решихме сами да излезем, и доброволно да кажем това е положението, това са ни новите мерки, моля имайте го предвид като ни пишете мнението за конвергентната програма. В четвъртък и в петък моята тежка задача е да убедя моите партньори, че това е предизборно надуване на разходи. И всъщност от тези 3,7% е важно да кажа, че ние вече сме подготвили нотификация да се каже, че една трета от това, 1,2% могат да минат и се надявам, че комисията ще го одобри, като предизборно харчене. В смисъл, само еднократно такова извънредно харчене. И ако това стане, ние може би ще избегнем и наказателната процедура. И моят екип работи вчера, и днес точно по това. Така че все още има възможност, но това зависи само от нас, и от добрата ни работа с Европейската комисия, да избегнем наказателна процедура.

Водещ: Не казваме стоп, край на еврозоната и на фитнесзалата.

Симеон Дянков: Това е най-важното, което исках днес да кажа. Продължаваме и всъщност това е една от големите ни цели, защото по този начин ще паднат лихвите за бизнесите и за домакинствата, по този начин внезапно ще се влеят няколко милиарда за поправяне на нашата инфраструктура. А всички знаят какво е положението по пътищата, по всички останали наши инфраструктурни проекти. Тези пари ни трябват.

Водещ: Добре, имахте премеждие, може би ще имате и още. Говоря за президентското премеждие. Имате ли чувство за хумор? Да ви кажа един виц за Симеон Дянков.

Симеон Дянков: Мисля, че имам. Давайте.

Водещ: Става въпрос за среща Бойко Борисов – Барак Обама.

Симеон Дянков: Давайте.

Водещ: И си говорят за въоръжението, както макар и за кратко са си говорили. И Барак Обама казва „ние имаме вече неутронна бомба”. Премиерът пиета какво прави тя? „Еми като я пуснеш всичко живо изчезва, остава материалното”. „А, това е нищо”, казва премиерът, „ние пък си имаме Симеон Дянков”. И Барак Обама пита „той с какво е толкова страшен”. „Еми като го пуснеш всичко живо си остава, а материалното изчезва”.

Симеон Дянков: Това е наистина добър, на високо ниво виц. Може би знаете от началото на моето връщане, че съпругата ми, която също е известен икономист, работеше известно време в екипа по подготовка, всъщност на екипа на Обама като ставаше той президент. Индиректно се познавам с него и с екипа му. Та може би такъв разговор дори мога да си представя реално, че...

..............................................

Водещ: Благодаря ви за участието... Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

След Симеон Дянков в ефира на”Неделя 150” говори Иван Костов, депутат, лидер на ДСБ. Предаваме интервюто със съкращения, като остоваме на читателите сами да си правят изводи – кой крив, кой – прав.

 

Иван Костов за бюджетния дефицит и финансовата политика на правителството

11 април 2010 | 11:23 | БНР, „Неделя 150”

Водещ: Добър ден на бившия министър – председател, бивш финансов министър, лидер на ДСБ Иван Костов... Слушахте ли предаването?

Иван Костов: Не, не можах, за съжаление.

Водещ: В студиото беше вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

Иван Костов: Информиран съм.

Водещ: И каза, че не се казва край, стоп и че е възможно в близките месеци да се подаде, сигурно се подава някакъв документ, молба, не знам, за чакалнята на еврозоната. Как коментирате тези сигнали, че ...

Иван Костов: Това е правилната позиция. Аз така и разбрах, че в момента не може да се подаде поради обстоятелството, че бившето правителство, тройната коалиция е оставила над 2 млрд. скрити...

... които увеличават дефицита, според Евростат. Нещо, което и ние твърдяхме. За мен е изненада само колко голям става този дефицит. Това, че става 3,7% вече означава следното, че ЕС може да отвори процедура срещу България по конвергентната програма за това, че не изпълнява изискването за 3% бюджетен дефицит.

Водещ: Да обяви процедура за свръхдефицит, така ли?

Иван Костов: На свръх дефицит, да и... и ще предписва мерки във финансовата политика, каквито предписваше МВФ на правителството. Ще се изискват много по-драстични реформи и така нататъка. При това положение правителството не е преценило истинските размери на бедствието, което им е оставено и наистина не може да подаде документи за кандидатстване през тази година, но ние така и разбрахме, че в момента не може. Би трябвало усилията следващата година да се подновят и решаващо е да се удържи дефицитът под 3%... което ще бъде много трудна задача.

Водещ: Възможно ли е?

Иван Костов: Зависи, зависи каква политика ще се следва. Ако се следва политика на смели реформи, кризата много бързо може да бъде пресечена. Вие си спомняте и 1991, 1997 година с много бързи и решителни действия за около половин година, но наистина драстични реформи. Колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени и драматични ще са тези реформи.

Водещ: Сигурно. Ревизия на бюджета трябва ли?

Иван Костов: То е въпрос на политика на правителството. Ревизия, сега е момента да напомня, ние искахме ревизия и актуализиране на бюджета за 2009 година още по време на годината и настояхме това да се извърши. Това беше първото нещо, което искахме от ГЕРБ и много съжалявам, че нито компетентността, нито волята политическата и опитът им достигнаха да направят тази актуализация. Сега дали ще актуализират бюджета за 2010 година практически е въпрос на инструменти.

Водещ: И не е толкова важно.

Иван Костов: Да се надяваме, защото ако се изтърве дефицитът пак над 3%, тогава това означава, че автоматично Европейският съюз ще отвори процедура за свръхдефицит срещу България и ще започне да предписва мерки.

Водещ: Тези 60 мерки, кратко, как гледате на тях? Те няма да бъдат приети от Народното събрание, няма да бъдат изпратени за приемане. Там трябва да се прави закон...

Иван Костов: Трите мерки, които няма да бъдат приети в Народното събрание не са силни мерки, не са решителни мерки, не са мерки срещу кризата, не са мерки, които ще задвижат реформите в България.

... Аз по принцип съм на мнението, което Синята коалиция изрази, че тези мерки, въобще не беше този политически дебат, от който те трябваше да се създадат. Политическият дебат е между тези, които са облечени с доверието на хората, а не със синдикатите и с работодателите, които представляват своите групови интереси или интереси на гилдия. Поради тази причина тези 60 мерки в никакъв случай не могат да получат тази подкрепа, която се очаква от правителството. Аз се радвам, че премиерът се дистанцира практически от тях и няма да настоява по начина, по който авторите им настояват да бъдат приети.

Водещ: Не сте имали разговори с премиера, не сте консултиран за антикризисните мерки?

Иван Костов: Не, не сме консултирани и това е най-странното, но дебатът политическия за мерките не може да бъде избегнат, така че това, което ще се случи през тази сесия в Народното събрание ще бъде, ще кажа и ще подчертая, закъснял дебат по антикризисни мерки, който трябваше да се води точно преди една година или да речем преди 9 месеца.

... Ние направихме всичко възможно да бъдем отворени, да предложим различни мерки, гледани по различен мерки. Практически от нашите мерки, от нашите и на СДС са приети по две, три, което е несъществено, ако говорим за тези 60.

..................

Водещ: ... Благодаря Ви.

Иван Костов: Благодаря Ви и аз.

Водещ: Лидерът на ДСБ, бившият министър – председател Иван Костов.

Очаквайте още мнения по темите за Бюджет – бюджетен дефицит – антикризисни мерки и защо мненията на министър, премиер, еврокомисар, депутати, икономисти се разминават.

 

Авторитетното издание „Зюддойче цайтунг” /Suddeutsche Zeitung - sueddeutsche.de/ пусна публикация, посветена на България на своя журналист Клаус Брил. Статията на Брил бе цитирана вчера от Deutsche welle и неин вариант бе препечатан в българския сайт „Медияпул”.

Ето какво се казва в публикацията на Брил, която е озаглавена „Следващият евро-тарикат”, докато коментира причините за отказа на София да кандидатства за членство в еврозоната:

„Кошмарът е непосредствено до нас... България не бива да допуска в никакъв случай гръцкия сценарий... Бедната страна не иска да се плъзне по надолнището. Именно такава бе съдбата на съседна Гърция, която продължава да се бори мъчително за финансовото си оцеляване.

В капана на Тройната коалиция

Това явно е причината, поради която в петък, българският премиер и неговият финансов министър алармираха: България има много по-голям бюджетен дефицит от познатия досега. Ето защо правителството се е отказало от надеждите за скорошно включване на страната му в еврозоната.

За Брил, авторът на статията, решението било изненадващо, именно защото досега по отношение на фискалната си политика страната е била давана за пример в Европейския съюз.

... само преди две години бившето правителство обявило бюджетни излишъци, а преди година бюджетният дефицит бил много по-малък от 3-процентната бариера за членство в еврозоната – припомня журналистът, цитирайки настоящия български министър на финансите, Симеон Дянков.

Вестникът обяснява на читателите си, че новото българско правителство било "открило капан", поставен от предшествениците му чрез 150 договора за неизплатени суми от над 1 милиард евро, поради което бюджетният дефицит скачал от 1,9 на 3,7 процента. Изданието цитира българския премиер, който казва: "Без да иска, нашето правителство стана част от лъжите, разказвани от предшествениците ни пред европейските институции в Брюксел... Отказваме се, защото не изпълняваме критериите.”

Какво каза всеки по бюджетния дефицит:

Бойко Борисов, премиер, пред Нова телевизия:

„Аз съм убеден, аз съм убеден и моля да изчакаме следващия петък. Убеден съм, че Брюксел, ЕК ще оцени това, че ние за разлика от други държави не продължихме да лъжем и да крием дефицит...

... Тогава излиза конвергентната ни програма, оценката ни по нея и аз съм убеден, повтарям, искам да почакаме следващия петък, че искреността, честността, почтеността на нашето правителство ще бъде оценена в Брюксел.

Симеон Дянков, министър на финансите, пред БНР и ИА "Фокус":

Европейската комисия, Европейската централна банка вече мога да кажа, бяха много доволни от нашата откритост и от нашия анализ и го приеха, така че аз очаквам и се надявам, че до петък те ще успеят да привършат работата си към това мнение и ние да излезем поне като едно честно ново правителство, което се бори да подкрепя реномето на България. Нещо, което в миналото не е било така.

Към ЕК сме подали част от тази информация за анексите по 150 договора на стойност на над 2 млрд. лева.

За да бъдем честни към всички българи и към европейските партньори решихме доброволно да извадим тази информация, за да сме максимално, за разлика от предишното правителство...

Не можем да променим Конвергентната си програма, но сме уведомили европейските страни и институции за проблемите по бюджет 2008 г. и 2009 г. Това каза министърът на финансите Симеон Дянков на пресконференция, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

От отличници в Европа заедно с Естония, ще бера срам в Мадрид, когато обяснявам на финансовите министри какво е станало. В Европа не правят разделение между бивши и сегашни. Аз представям България и ще бера срама, каза вицепремиерът.

Оли Рен, еврокомисар по икономическата и финансова политика

ЕК няма официална информация за проблем с бюджетния дефицит на България, каза Оли Рен, съобщи БНР.

БГНЕС изнесе следната информация:

„Запитан дали ЕК е уведомена, че с България има скрит бюджетен дефицит за 2009 г., значително по-голям от представения на европейските институции, говорителят на комисаря по икономическата и финансова политика, Оли Рен Амадеу Алтафаж даде отрицателен отговор. Той уточни, че от ЕК нямат официална информация от българските власти за подобен проблем. Това е едната причина засега от ЕК да се въздържат от коментар. Другата причина е, че от 1 април т. г. всички страни-членки трябваше да представят в Евростат данните за дълга и дефицита си през 2009 г. На 21 април се очаква Евростат да оповести тези данни и оценките си за тях и от ЕК предпочитат да изчакат тази дата. Представител на ЕК каза, че отговорът на въпроса дали на 1 април България е подала реалните данни на бюджетния дефицит, трябва да бъде даден от София.

Някой лъже, друг е подведен, трети съобщава какво има налице. В крайна сметка България е нарочена за новия евротарикат в настояще време, независимо, че нещата са тръгнали на по-ранен етап и при друга власт. В Еврокомисията не отдават значение кой е на власт и по кое време, в минал период се е случило нещо – за тях нещата са важни в момента.

Странно е един финансов министър да твърди неща, за които в ЕК не са и чували, че им е подал като информация – все пак това не детска градина, нито е конкурс за търсене на таланти в надлъгване!

Странно е, министър да заблуждава и злепоставя премиера си, че е дал нещо на Брюксел, а там да се окаже, че не са и чували за това!

Необяснимо е, министър да позори собствената си страна, а след това да тръгва да проверява твърденията си чрез прокурорски проверки.

Непрофесионално е – девет месеца министър на финансите да не е знаел, какво наследява от предходния кабинет и с липсваща информация да пише Държавен бюджет.

Засега спирам дотук с коментарите по волните съчетания на министъра на финансите и вицепремиер, Симеон Дянков, тъй като сайтът „Хроники” ще даде трибуна на всички страни, съпричастни по случая с бюджетния дефицит.

Нямам спомен някой да е бил през устата Дянков, да удря тъпана, че ще вкарва България в Еврозоната. Май някой надскочи боя си... или сме на вариант „Празна Мара, тъпан била!”

Ако на дошлия от не знам къде си Симеон Дянков, му иде отръки да позори името на България – на мен, като редови гражданин не ми е все тая.

Дянков щял да бере срам в Мадрид на срещата на финансовите министри на страните-членки – а ние, редовите данъкоплатци, които берем срам от неговите изцепки и присъствие в кабинета? Ние къде да отидем, за това, че той пристигна в България?

Колко още ще чакаме, за да чуем, че царят, т. е. вицепремиерът е гол?

Ще се състои ли Бюджет 2010, след като е направен основно на база приходи, и постъпления от Европейския съюз?

Приходите до момента са катастрофално ниски и не според очакванията. Затова пък разходите превишават допустимото.

На 23 март, Агенция Франс прес разпространи публикацията на Диана Симеонова „България рискува нестабилност по гръцки образец” с коментар „България трябва да ореже харчовете си”.

Още на 5 февруари Бистра Узунова излезе в Deutsche welle с анализа си „Гледайте Гърция, мислете за България!”

Нямам обяснение от какъв зор Симеон Дянков нареди на опашката за желаещи да влязат в Еврозоната България? И то в момент на най-тежката криза на еврото!

Европейската комисия не е получавала официална информация за проблем с бюджетния дефицит на България. Това заяви комисарят по икономическата и финансова политика Оли Рен.

Очаквайте още подробности по темата за бюджетния дефицит

 

Правителството се отказа от решението да повиши здравната вноска от 8 на сто на 10 на сто и вместо това се спря на алтернативния вариант – държавните служители да си поемат осигуровките, които сега се покриват от държавата.

Министърът на финансите Симеон Дянков обясни промяната на 180 градуса в идеите на правителството за увеличаване на парите в здравеопазването с думите, че е по-добре "идеите да се сменят през няколко дни, отколкото да се стои на една идея, дори тя да не е най-добрата".

“Да не се срамуваме от това, че някой път може би не най-добрата идея временно е спечелила доверието на част от нас“, допълни Дянков.

Реално погледнато, новото решение на правителството означава, че заплатите на магистрати, полиция, военни, държавни служители ще се намалят с размера на здравните осигуровки, които те ще плащат от сега нататък.

Преди три дни, в петък Дянков обяви в парламента:

„Приходите от вдигането на здравната вноска с 2 процента ще бъдат около 296 милиона лева”. От трибуната чухме още, че алтернатива на идеята за вдигане на здравната вноска с 2 на сто е - вместо държавата да плаща осигуровките на държавните служители, те сами да си ги поемат. Това каза от парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде Агенция “Фокус”.

Пред народните избраници Дянков обясни, че няма друга алтернатива на идеята за вдигане на здравната вноска, и че извън бюджет 2010 г. за всеки харч трябва да има и ресурс приход. Това не трябваше ли да е мислено преди одобряването на Бюджет 2010?

„Ние не можем да кажем „тук има проблем, дайте да сложим ресурс в него и да не търсим приход”,” обясни Дянков. Ако искаме да увеличим бюджета на НЗОК, трябва да имаме ресурс от приход, заяви министърът. По думите му, ако се вдигнела вноската от 8 на 10 на сто щяло да има по-голяма събираемост, а изчисленията били, че приходите от тази мярка ще бъдат 296 млн. лв.

В почивните дни нещата се обърнаха: Дянков се отказа от идеята за вдигане на здравната вноска и увеличаване на събираемостта на приходите, отказа се от идеята увеличената здравна вноска да генерира приходи в бюджета и мина на вариант „Б” – държавните служители сами да си пащат осигуровките и така да „разтоварят” бюджета!

„Първите три месеца бюджетът ще е в дефицит, от април ще мине на плюс” – каза в парламента финансовият министър, което би следвало да означава, че до две седмици бюджетният дефицит ще го глътне триглавата ламя и ще заизлизаме от кризата!

От думите, че бюджетът ще мине на плюс – часове по-късно се оказа, че според Дянков още през текущия месец бюджетният дефицит в България ще бъде САМО намален. Това излезе като информация и в специализирания информационен портал „Банки ру”.

Към януари т. г., според Българска стопанска камара - 1 600 000 души не плащат осигуровки и не се осигуряват. Това са трайно безработните и социално слабите, българи, от които няма как Дянков да чака осигуряване. Кризата изхвърли на улицата стотици хиляди хора, други като циганското малцинство почти не се хващат на работа.

За тези здравнонеосигурени българи държавата няма мерки, как би могла да промени статуса им и да ги включи в числото на здравноосигурените.

Освен това на пенсионерите, децата и част от безработните държавата плаща средни здравноосигурителни вноски от 19 лева, докато средните за бизнеса са 38 лева месечно.

Агенция „Фокус” предаде”: Ще предложа отмяна на проектопостановлението на Министерски съвет от миналата сряда за увеличаване на парите за здравеопазване с 300 млн. лв. и увеличаване на здравната вноска от 8 на 10 на сто - каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков днес. В същото време, на въпрос дали плащането на здравните осигуровки от държавните служители ще осигури 300 млн. лева – Дянков контрира, че цифрата 300 милиона лв не е цифра на Мнистерство на финансите.

Тогава следва да попитам: ако в Проекта за Постановление на МС се говори за „увеличаване на парите за здравеопазване с 300 млн лв, то тази цифра на кого е? На премиера, или на някой минувач по Дондуков?

Приходите от вдигането на здравната вноска с 2 процента ще бъдат около 296 милиона лева” – това също са думи на Дянков, но казани на 12 март, в парламента.

Е, 296 или 300 милиона щяха да се осигурят от вдигането на здравните осигуровки – това казваше Дянков. 296 или 300 млн, необходими за здравето.  В петък поне беше така. В понеделник стана ясно, че сумата няма да бъде осигурена, тъй като 2-процентното увеличение на здравната вноска отпадна.

Остава министърът на финансите да уточни: държавните служители ще плащат ли здравни осигуровки в такъв размер, в който държавата плаща на деца, безработни и пенсионери?

И още нещо: с Проектопостановление на Министерския съвет Дянков променя Закона за държавния служител и по-точно неговия член 38., алинея /1/- /Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г./, в който е записано: Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване.

С Проекто постановление променя закон? А йерархията в нормативните документи?

И накрая нека все пак да зададем няколко въпроса:

  • Ще коригира ли държавата размера на здравната вноска, която плаща за пенсионери, деца и безработни да е поне близка на тази, която бизнеса внася?
  • Ще предприеме ли държавата социални, законови, икономически мерки, 1 600 000 неосигурени българи да работят и да плащат осигуровките си – здравни и социални?
  • Ще има ли прозрачност при приватизирането на болниците, ще се публикуват ли данни за това къде ще отидат приходите от тази приватизация?
  • Ще се направят ли законодателни промени в Закона за здравето и спешната помощ, за да се избегне изтичане на милиони от лечение на здравнонеосигурени лица?

„Няма министър, който да се чувства бетониран на поста си и в това число е и Симеон Дянков”. Това заяви вътрешният министър Цветан Цветанов по БНТ тази сутрин, но с уточнението, че ГЕРБ продължава да стои зад финансовия министър в скандала с публикуването на стенограмата от разговора му с президента Георги Първанов.

Откровено казано, нас ни интересува дали държавата стои зад всекидневните противоречиви действия на министъра на финансите. Това е важно за икономическата стабилност на държавата и оцеляването й.

 

На Симеон Дянков му трябва време – това е голата истина, и никакви фокуси, били те: отстраняване на президента, връщане към миналото, вадене и развяване на изтъркани лозунги няма да помогнат. Защото освен време, на Дянков му трябват и знания, а точно това на човека от Световната банка май му липсва. Засега Дянков е полегнал на тезата, че „битието определя съзнанието”, но това също е несигурно, поне за българина, който е пословично търпелив.

С „Няма да платим” се управлява до време. След това нещата стават взривоопасни и завършват логично: винаги се плаща неплатеното, по един или друг начин. От едната или от другата страна.

Случайно ли Дянков пусна духа от бутилката в някакво треторазредно шоу на медия с национален обхват? Вече започвам да се съмнявам и аз. Много по-лесно беше след шоуто Дянков да влезе в Президентството и да каже: „Не съм казал думите, които ми пришиха, но поднасям извиненията си заради това, че позволих да се създаде впечатление за обидни, неверни недомлъвки”.

Просто и ясно. Дянков не го направи. Защо? Заради съзнанието, че нещата с лъжите за финансова стабилност всеки момент ще излязат наяве? Заради заплахата да се разбере, че бюджетът му не чини и пет пари, заради скрития бюджетен дефицит, който май ще се окаже поне 6 до 8 пъти по-голям? Причини дал Бог, но май Дянков призна някъде, че не е религиозен...

Къде е резервът на НЗОК? Да не би да е отишъл при изчезналия Пенсионен фонд, който го хвана липсата веднага щом Живков си отиде?

В Европа и Америка държавите подпомагат бизнеса, у нас финансовото министерство му е турило възглавницатавърху лицето и е седнало върху нея, докато бизнеса спре да ритка с краченца.

И изведнъж: президентът го било страх да не го свалят! Да не би някой да бърка нещата, защото страх определено има, но това е страхът от неспособността да се овладее кризата. И този страх и безпомощност избива в слаби сценарий на предизвикване на институционална дестабилизация.

На Дянков му е трудно: затова един ден въвежда двойно осигуряване за малкия бизнес, след това го маха, един ден иска 2 процента увеличение на здравните осигуровки, а като преспи се сеща, че може да вдигне и необлагаемия минимум на фирмите. Тогава му светва, че е нагласил държавата на дузпата, тъй като на нея ще се наложи да плаща увеличени здравни осигуровки за държавни служители, пенсионери, полиция, военни, деца и прочие...

Не е лесно – топката да ти е на дузпата и ти да не можеш да я биеш, а само да я съзерцаваш!

Колкото и да се надяваше Дянков, историята с президента съвсем обърка нещата! По Конституция нямаш право да записваш, но по Решение на Конституционния съд – имаш. Още повече, когато иде реч за протоколиране на разговор между държавен глава и министър в президентството.

Партийците от ГЕРБ обявиха, че са нарушени правата на Дянков, тъй като бил записван без негово знание! А когато е натискал червената лампичка – знаел ли е за какво го прави? Останал с впечатление, че натиска копче, за да се чува по-добре в залата!

Абе, Дянков, това да не ти е приказката на Шарл Перо за Червената шапчица – натискаш, за да се чувало по-добре! Глухи ли е имало на разговора с президента? Или залата е била №1 в НДК? Що не идеш да ги разправяш тея на гувернантката в Бояна?

А пишещото момиче на 80 см от теб – то какво е правило? Драскало си е нервно върху листчета може би? Драскало си е без повод! Ами те щяха да го изгонят бе! Как така ще оставят някой да си драска без повод и ще ти слуша резила?

Та да си дойдем на думата: противоконституционно е да се записва без знание на отсрещната страна. Само че отсрещната страна е знаела прекрасно какво се случва, въпреки че отрича...

Другото – това с публикуването на Стенограмата. Ами нали на излизане Дянков каза, че разговорът с президента бил конструктивен? Що да не пуснат един конструктивен разговор в медиите тогава? Къде му е тук лошото?

Защо е тази патаклама? Защо са тези нерви? Не може така, бе!

Заплакал ми Дянков ще пее някога народът, лошо ли ще е? В песен ще го обезсмърти народът, и то приживе!

Няма виновни – има конструктивен разговор, скрит бюджетен дефицит, който вече избива на светло и един бюджет, който ти къса сърцето с неизпълнимостта си.

На Дянков му трябва време – тъкмо започна изпълнението на тезисите на Световната банка за закриване на училища и болници. Населението ще се разреди, селищата ще опустеят обезлюдени и от страна-членка, една сутрин ще се събудим територия в Европейския съюз...

Кеф им американски бази, кеф им хранилища за ядрени отпадъци, кеф им територия, засята с ПРО! И най-много тук-таме някой изостанал гражданин да се появи, оказал се по-упорит от останалите няколко милиона.

Лошо ли е?

На Дянков му трябва време...

 

"По-тежки месеци не е имало от войната. Моля ви, когато ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и я нося в джоба си". Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на Национален форум за разясняване на схемите на земеделските стопани по Кампанията за директни плащания 2010.

„Правим всичко възможно с правителството да изкараме тези тежки месеци”, увери още министър-председателят Борисов аудиторията.

Израза „До всеки успял мъж стои една всеотдайна жена” можем да перефразираме спокойно така: „До всеки компрометиран и провален премиер стои един лош, неуспял финансов министър...”

ДПС веднага отговори на заканата на Бойко Борисов: „При толкова силен вот, който Бойко Борисов получи на изборите, вместо оставка в джоба си, той трябва да носи цялата отговорност за управлението на страната. Това е неговата участ. Малко му е рано за бягство", заяви зам.-председателят на Движението Лютви Местан.

Какво се случи в рамките на 24 часа?

От Бюджета на Здравната каса ще бъдат освободени 300, а не 350 милиона лева, бе съобщено снощи от премиера. Бюджетът на здравната каса ще бъде увеличен след повишаването на здравната вноска от 8 на 10 на сто за сметка на пациентите, а не от освобождаването на пари от резерва на касата в БНБ. Това бяха последните новини по казуса „стачки и забавени разплащания на лекари и болници”. От КНСБ заявиха, че в момента нищо не налага увеличаване на здравната вноска при положение, че има излишък в бюджета на здравната каса, съобщи го вицепрезидентът на синдиката Валентин Никифоров. Да не говорим, че за тази промяна в размера на здравната вноска правителството изобщо не помисли да съгласува това със социалните партньори!

Повишение на здравната вноска при замразени доходи ще доведе до допълнително облагане на доходите, което, колкото и минимално да е, е неприемливо в състояние на криза.

От СДС предложиха в ранния следобед намаляване на здравната вноска. По думите на лидера на партията Мартин Димитров, в условия на криза, дори и леви правителства не са предприемали увеличаване на осигурителната тежест поясни синият лидер.

Движението за права и свободи коментира, че протестите на лекарите са основателни, а увеличението на здравната вноска даже и само с 2 процента определено ще засили кризата.

„Правителството е превело 25 милиона лева на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за разплащане на дейността на общопрактикуващите лекари и стоматолозите”, съобщи днес, на 9 март, в ранния следобяд премиерът Бойко Борисов, цитиран от Дарик радио. По думите му средствата са били преведени още вчера.

„Не може вчера да съм превел парите и днес да ми казват, че пак ще стачкуват докторите. Защо? Защото ги проверяваме! – възмути се премиерът Борисов. - 11 978 160 лв. от здравно-осигурителните плащания са пари за извънболнична медицинска помощ, здравно-осигурителните плащания за дентална помощ - 9 039 460 лв. и потребителската такса от 3 100 000 лв. Ако искат да стачкуват, тяхна работа", каза Борисов.

По данни на Българския лекарски съюз държавата дължи около 75 милиона лева на изпълнителите на медицинска помощ – т. е. три пъти по-малко от обявените за преведени.

Стачка заради проверки при положение, че са налице забавени с месеци плащания? Какво се случи в рамките на последните 24 часа и как събитията около лекари и лечебни заведения изместиха изкуствено раздухания скандал „Дянков-Първанов”.

Какво се случва с финансите и икономиката на страната – това е важният проблем на деня, а не как някакъв министър, който си ближе раните от собственото си празнодумие и непълно възпитание. Всеки знае, че не може едно дете да напълни гащите и да ревне, че другите са му виновни за това, че се е оплескало...

Свикнахме да наблюдаваме как мине се не мине ден и премиерът Бойко Борисов отива на „родителска” среща със съответното съсловие, оставено без пукнат лев от финансовия министър, за да уверява колко е тежко на финансиста му да плаща спрени и блокирани милиони с месеци. Вчера „родителската” среща беше с българските медици и Симеон Дянков за пореден път се кри зад стабилния гръб на министър-председателя, забил стратегически поглед в обувките си.

Правителството реализира в момента собствения си бюджет, т. е. Бюджета на същия Симеон Дянков, който колчем оплеска нещата, тича при премиера си да го измъква от блатото на брилянтната му експертна мисъл.

Правителството си постави две задачи преди осем месеца: стъпка към влизане в чакалнята на еврозоната и балансиран бюджет. Към настоящия момент данните за изпълнение на тези две цели не са оптимистични и това е меко казано. Реално погледнато, налице е силно летене към провал на финансовата и икономическата политика на държавата.

Досега ни говореха за увеличение на приходната част на бюджета, предимно от акцизи, намаляване на контрабандата – няма как да се получи намаление на приходите от акцизи с 15, 6 на сто при положение, че преди два месеца акцизът на цигарите например беше увеличен, а в хазната влязоха с 60 млн по-малко приходи. Обяснението, че видите ли някой се бил презапасил с цигари може да мине в Долно Уйново, но не и в сериозен разговор, още повече, че и миналата година е имало презапасяване, защото пак имаше увеличение на акциза.

Няма как да се обяви, че се намаляват разходите от заплати на чиновниците, а в края на годината те да се окажат увеличени с 10 процента.

Обявеният дефицит в бюджета съвсем не беше 0,7 процента в края на миналата година, когато Дянков би тъпана, че България била с най-нисък бюджетен дефицит в Европа.

Реално бюджетният дефицит е не само 0,7 процента, както бе съобщено в края на 2009 година, а над 2 милиарда, тъй като Симеон Дянков би трябвало да е учил, че по правилата на Евростат бюджетният дефицит не се калкулира на касова основа, т. е. колкото си изхарчил, а се взимат в предвид и неразплатените задължения на държавата към фирми за вече свършена работа.

Така когато говорим за задължения към бизнеса например – те съвсем не са само 600 милиона, защото 600 милиона са само фактурираните от бизнеса задължения. А към тях следва да се прибавят и още над милиард от лихви, неплатени задължения към други отрасли, спрени пари от социалната сфера...

Финансовата стабилност на страната, за която толкова припява с месеци министърът на финансите – какво точно решава Дянков с обявеното увеличение на здравните осигуровки? Резервът на Здравната каса е част от фискалния резерв и като се извадят 350 милиона от резерва на НЗОК, ще трябва да се намери някакъв друг приход, който да стабилизира фискалния резерв. Т. е. този номер едва ли щеше да мине...

Само преди два месеца бяха намалени социалните осигуровки, тогава защо сега се увеличават здравните? Наясно ли беше Дянков, че ще се наложи да се вдигат здравните осигуровки? А след няколко дена, ако излязат на улицата пенсионерите, учителите, бизнесмените – откъде ще взема Дянков пари, за да ги прибере да не стачкуват?

Увеличението ли е панацеята за тежкоболния Бюджет 2010, който бе роден със сериозно генетично увреждане – да не би да са осигурени реални приходи в него, колкото са заложени, а Дянков да крие от нас?

България има сериозен проблем, и този проблем далеч не се нарича Стенограма от разговора на президента с министър Дянков. Ако приемем, че има криза – то тя не е политическа, а по-скоро тежка, икономическа криза, породена от несъстоятелно, нелогично написания Бюджет 2010 от финансист №1.

Всичко ли в приходната политика на Симеон Дянков е както трябва, всичко, свързано с разходната политика на този министър ли е както трябва? Има ли спешна необходимост от преразглеждане на тези политики, за да не затъне утре България до Гърция?

Диагнозата за финансовото и икономическо оцеляване е лоша, и само с прегледи, отричане на лечение и категоричен отказ от мерки няма да се получи.

Заплахи за остваки – също няма да помогнат, въпреки че ако Дянков си подаде оставката, след сериозен дебат – със сигурност ще се намери начин страната да продължи нататък без да рухва.

„Не може да отговаряш за милиарди левове, а да се държиш като късен пуберитет” коментира скандала „Дянков – президента” бившият зам.-финансов министър и настоящ общински съветник, Георги Кадиев тази сутрин от студиото на Нова телевизия. – „... Само за първите два месеца имахме 1,2 млрд лв. дефицит, което е лоша тенденция. Напълно е възможно да надхвърлим това, което е заложено в споразумението ни с МВФ и да се стигне до масова безработица и до фалити на дребните фирми заради двойнотно осигуряване”, подчерта Кадиев, в коментар за последните мерки на правителството по приходната част на бюджета.

Пари за здраве – тука има, тука - няма

Здравната реформа пак опря до джоба ни, за да се вземат 350 млн лева за закъснели разплащания с по няколко месеца, утре, на 10 мрт правителството ще иска здравната вноска да скочи до 10 процента. Това бе съобщено на „родителската” среща на лекари и съсловни организации с премиера Бойко Борисов и министър Дянков.

Парите за януари на лекари, стоматолози и лечебни заведения са забавени, защото е трябвало да се изплатят стари задължения за ноември и декември”, обясни снощи, на 8 март премиерът при срещата с медиците. – Оттук нататък средствата за лекарите щели да се превеждат редовно. Предстояло да се налеят и допълнителни средства в Здравната каса...

„В сряда на Министерски съвет ще вземеме решение за отблокиране на тези 35 милиона. Ние няма да допускаме повече изтичане на пари в здравеопазването”...Това бяха думите на премиера Борисов снощи, на 8 март.

Днес вече обясненията на премиера звучаха далеч по-различно:

„Специалистите ще кажат дали може да бъдат отпуснати 350 млн. лв от резерва на НЗОК и дали в търсене на допълнителни приходи здравната вноска ще бъде увеличена с 2 процента. Само ден по-късно от уверенията, че ще има отблокиране на 350 милиона от Здравната каса, министър-председателят уточни, че “за да не влезем в дефицит, всичко, което се дава допълнително, трябва да бъде обезпечено с нови приходи”.

Да се намери допълнителен ресурс от 350 милиона при положение, че няма откъде да се вземе – това изобщо не звучи като осъществяване на закъснели плащания на задължения от януари месец.

За да не се влезе в дефицит всичко, което се дава допълнително, трябва да бъде обезпечено с нови приходи. 350 млн. лв. да бъдат отпуснати при евентуално преизпълнение на приходите, дали ще бъде направено или не, зависело от това, което щели да кажат специалистите – и това ако не е „Трай, Коньо за зелена трева!” пък, здраве му кажи!

“Не може докторите да казват, че ще стачкуват, въпреки че сме им превели пари”, възмути се премиерът. „Ако искат да стачкуват – да стачкуват, но ние ще ги проверяваме”, каза Бойко Борисов, но... нали все още нищо не е преведено? Нали тепърва ще се търси допълнителен ресурс, за да се вземе и тогава да се изплатят милионите, дължими на медици и болници? Нали специалисти тепърва щели да се изказват, и се заговори за допълнително обезпечаване преди плащанията?

Тогава защо се говори за преведени пари, защо ще проверяват стачкуващите, които са оставени без пари? Това натиск ли е или какво?

Евентуалното увеличение на здравните вноски ще започне от 1 април, след това тепърва ще се събират здравни вноски – до тогава с какво да си плащат лекарите храната, транспорта, ток, парно и телефони?

А заканите за увеличение на наемите на кабинетите, а повишените социални осигуровки? „Джипитата ще си получат парите...” – заяви по радиото някакъв чиновник.

Въпросът е не дали ще си получат парите или не, а закъснелите разплащания да бъдат преведени незабавно. Защото ако човек, работи, работи, работи и тръгне да живее и се храни, съобразно закъснелите разплащания на държавата, то страната ще се покрие с трупове, и жертвите в Хаити и Чили ще се сторят на Европейския съюз като Приказки от шипковия храст.

За периода януари-февруари 2010, че вносът е намалял с 15 на сто спрямо същия период на 2009 г., съобщиха информационни агенции. Т. е. това пряко удря приходите от акцизи, ДДС, от внос и мита. 133 млн. по-малки приходи в хазната – това как ще превърне Бюджета на Симеон Дянков в реален, а не кризисен и летящ към дъното?

Кредитната перспектива на банковата система на България е негативна, най-вече заради влиянието на рецесията в страната върху качеството на кредитите и печалбите на българските банки. Това обяви международната рейтингова агенция Мудис инвестър сървис в новата си прогноза, цитирана в електронното издание finchannel.com. и Българското национално радио.

Негативната перспектива изразява прогнозата за през следващите 12 до 18 месеца. Авторът на доклада все пак подчертава, че банковата система остава достатъчно рентабилна и има силни капиталови буфери. Обемът на лошите кредити през 2009 г. обаче е нараснал бързо, което е довело до големи разходи за покриването им и е намалило печалбите на повечето банки, се казва още в анализа.

Кой коментираше, че има политическа криза, и че тя е най-важното в държавата, че е предизвикана от публикуването на стенограмата от разговора на държавния глава със Симеон Дянков?

Премиерът заплаши с оставка. Вицепремиерът Цветан Цветанов също. Заради Стенограмата ли го направиха?

 

Утре на среща с министъра на финасите Симеон Дянков, български фирми ще настояват държавата и общините спешно да си платят дълговете, и то не с 10 процентна отстъпка, както го измисли Дянков, а реалният размер на дължимите суми, барабар с лихвите!

„Откъде накъде с 10 на сто по-малко, по-скоро трябва да се плати поне с 20 на сто повече, заради лихвите” е заяви по този повод председателят на Българската стопанска камара, Божидар Данев по този повод.

Оказва се, че цели осем месеца редица фирми са писали писма с искане да си получат парите, но не получили отговор. Преди три месеца е било изпратено и официално писмо с предложение, ако Дянков не плати лихви и санкции, съответно фирмите да не плащат лихви за дължими данъци и осигурителни плащания!

Освен по неплатени обществени поръчки, държавата дължи на фирми и пари за невъзстановен данъчен кредит по ДДС. Близо 2 милиарда дължат държавата и общини на фирми за вече свършена работа. В същото време междуфирмената задлъжнялост е в размер на над 1 милиард!

Но, да се върнем към темата: защо е невъзможно исканията на БСК за дълговете към фирмите да бъдат изпълнени. Това е невъзможно е най-малко защото очакваните приходи за януари 2010 не бяха събрани. Невъзможно е и защото към момента бюджетният дефицит официално е 500 милиона. Невъзможно е и защото обещаните приходи от митниците в размер на 500 милиона така и не бяха събрани. Невъзможно е и защото към датата на обявения бюджетен дефицит тези дни, за пореден път не бяха изплатени милиони на лекари и болници...

В случай, че държавата реши да бъде коректна към фирми, граждани, здравеопазване и прочие – 500-те милиона бюджетен дефицит като нищо не скочи на 4 милиарда и Симеон Дянков няма да има вече с какво да се хвали, няма да има вече с какво да върти комбинации и стъкмистики, за да се хареса сам на себе си, няма да може да се харесва вече и на министър-председателя, когото досега успешно заблуждава. Картонената кула, която изгради със самохвалство, арогантност и импровизации – ще рухне!

Но да се върна към заседанието на Министерския съвет, на което МФ е узаконило с Постановление насилствени отчисления от фирми, които са имали нещастието да излязат на печалба...

Едва ли някой има представа, че на 9 декември 2009 година на заседание на правителството, с някаква точка 15, в която се цитира още по-някакво Постановление, бизнесът ще бъде ударен чувствително!

Та с тази точка и това Постановление, кабинетът поиска, и то „законно” от някои държавни предприятия, които са успели да отчетат печалба, вноски в милиони за бюджета. По време на заседанието на правителството вицепремиерът Дянков не цитира нищо повече по точка 15 и Постановлението. Малко по-късно, пред журналисти министърът на финансите Симеон Дянков не можа да каже нито кои, нито колко са тези фирми, нито точно каква сума ще влезе в бюджета.

Със изразите „Други коментари? Няма. Приема се точка 15.”, държавните предприятия бяха задължени да внесат в бюджета 50 на сто от печалбата си и то след облагането с данъци. С това Постановление 247 държавните фирми на печалба, ще трябва да отчислят и по 35 на сто от резервите си и да го правят непрекъснато до отмяна на нормативния акт.

Ето редове от Стенографския протокол на това заседание:

Стенографски запис!

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

на  9 декември 2009 г.

Заседанието започна в 10,10 часа и се ръководи от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.

.........................................

Точка 15

Проект на Постановление за допълнение на Постановление № 247 на Министерски съвет от 2009 г. за внасяне на допълнителни средства в републиканския бюджет за 2009 г. от търговски дружества с държавно участие в капитала

СИМЕОН ДЯНКОВ: Внася министърът на финансите.

С предложения проект на Постановление се създава нов източник на допълнителни средства за държавния бюджет, като се разширява обхватът на вносителите на такива средства, създадени по реда на чл. 62, алинея 3 от Търговския закон. Това продължава нашата политика от самото начало на мандата ни, държавата като добър стопанин да прибира средствата, дължими на държавата от държавни търговски предприятия.

Коментари?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Господин вицепремиер, бих искал да отбележа, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е подготвило анализ за въздействието на това Постановление върху съответно държавните предприятия, тъй като материалът не е изпращан за предварително съгласуване. В тази връзка считам за целесъобразно и предлагам в бъдеще такива решения да бъдат изпращани за предварително съгласуване с оглед да могат своевременно да се подготвят анализите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

Други коментари?

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Подкрепям министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по точка 15, а и по точка 14 е същото положение.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Министерството на финансите има ли коментари?

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин вицепремиер, госпожи и господа министри, спешността на предложенията и липсата на възможност за предварително съгласуване са свързани със стратегията на правителството да бъде приет Законът за държавния бюджет със съответните параметри, с които той беше защитаван и чак след това правителството да предприеме стратегия, с която трябва да приключи 2009 г. в съответствие с предварително набелязаните фискални цели. Подобно Постановление с параметрите, с които е подготвено, не засяга почти нито едно държавно предприятие по чл. 62, алинея 3, с изключение на едно, което е подведомствено на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със сигурност има аргументи в това, което казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че много внимателно трябва да се прави анализ, когато се предприемат такива стъпки, но ситуацията изисква решителни действия с оглед постигане на заложените фискални цели. В противен случай, всички тези точки, които си позволихме без предварително съгласуване да предложим на правителството, за една от тях мога да кажа, че до голяма степен е съгласувана, дотолкова, доколкото предварително на ниво експерти и главни секретари са водени консултации и събирана информация по отношение на просрочените задължения на първостепенните разпоредители към доставчици, които същевременно имат публични задължения към националната агенцията за приходите, било то за осигурителни вноски или за данъци. По този начин, без да влошаваме фискалната цел, ще успеем да премахнем напрежението, което държавата заради ограничените си възможност създава от една страна като възложител, от друга страна – НАП като публичен взискател трябва да предприеме съответните действия по данъчното законодателство, за да събере дължимото от фирмите доставчици. В този смисъл тук приемаме, че е било предварително съгласувано с повечето министерства и това не е изненада за тях, а е и добро за всички.

По отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет споменах, че решението да го внесем в последния момент и то точно след приемането на Закона за държавния бюджет е свързано с това, че ние не искахме в парламента да смесваме дебата за 2009 и за 2010 г. В този смисъл решихме, че първо трябва да затворим 2010 г. като законопроект и в последствие да предложим на Народно събрание актуализация на бюджета за 2009 г. с параметрите, които са описани в материалите.

Що се касае до ПМС № 247, балансът, тоест фискалната цел, така както е предвидена в актуализацията на 2009 г., до голяма степен е обвързана параметрично с този нормативен акт и трябва да бъдат разглеждани като система от мерки и действия за успешно приключване на 2009 г.

СИМЕОН ДЯНКОВ:  Други коментари? Няма. Приема се точка 15.

България бе обявена за отличник на Европейския съюз по отношение на бюджетния дефицит, а от министъра на финансите Симеон Дянков чухме, че

„януари е месецът, когато държавата получава най-големите си постъпления. Това е заради данъците, които се плащат. Традиционно в минали по-добри години държавата е имала излишък за месец януари от рода на милиард - милиард и половина”...

С Постановление да си осигуряваш приходи в бюджета – това липсва даже и в трудовете на най-смелите експерти финансисти! Подобна мярка вероятно е била предприемана по време на война, но от 1945 година до днес, в рамките на обединена Европа война не се води?

Защо се пристъпи към тази мярка? Веднага след приемането на Бюджет 2010 и десетки интервюта на министъра на финансите, най-неочаквано приходите, които той декларираше, че ще постъпят в хазната - не бяха събрани. Дефицитът се оказа 500 милиона, а краят на кризата /пак според Дянков-бел. Л. М./бе преместен от май за декември!

„Нашата цел е до края на месец февруари всички разплащания, които пак казвам са легитимни - имаме договори, фактури, работата е свършена /защото се оказва, че по някои договори имаме фактури, а пътят липсва/, ние смятаме по този начин - от този месец, ударно през месец януари и след това през февруари да направим всички разплащания, които дължим...”

Това се обещава – да се приключи с разплащанията, които освен, че са дължими, са и легитимни. Пак думи на Дянков, които така и не се случиха. „Подпомагането” на бизнеса, за което Дянков на ляво и на дясно тръби се изроди в постоянно отлагане на разплащанията и то за вече свършена работа.

Към това „подпомагане” се прибави и официалният рекет към фирмите – да се откажат от 10 на сто от дължимото доброволно, което щяло да им докара получаване на дължимите суми! Както се казва, това и подземният свят не си го е позволявал!

Разплащане с 10 на сто по-малко от дължимите суми и нито дума за лихви за просрочено разплащане! Държавата нарушава закона с това „откритие” на „отличника” на Световната банка, което е нечувано и невиждано в цивилизованите страни-членки на ЕС!

Да дължиш пари, да си забавил плащанията и да притискаш фирмите, които са ти свършили работа да приемат с 10 на сто по-малки суми! Който не е съгласен – не получава парите си в обозримо бъдеще и си остава с дълга, с вероятността да фалира! Върви, че съди държавата!

„По този начин от една страна облекчаваме министерствата и агенциите, от друга страна облекчаваме българския бизнес и всъщност всички българи. А това всъщност е и една допълнителна антикризисна мярка - нещо, което ние не сме говорили, не знаехме до сега дали можем да си го позволим. Знаете, че говорехме за различни финансови схеми как да отлагаме да мислим за външен ресурс. По начина, по който поне сега изглеждат нещата - надявам се да няма неприятни изненади - изглежда, че ние всъщност имаме възможността в рамките на следващите 2-3 месеца да си разплатим всичките легитимни разплащания, ако продължим да държим тази стриктна фискална политика, която явно до сега ни носи успех и наистина е успех на всички нас. Не е само успех на Министерството на финансите, а на всички, които стягахте коланите.”

Успех за Дянков е да извива ръцете на фирмите! Успех е тепърва да им проверява легитимни ли са разплащанията, и за сведение на опозицията, финансовият министър окачествява това като „допълнителна антикризисна мярка”!

Какво става ясно от това заседание: министър Дянков е внесъл Постановление за отчисляване на солидни суми, в милиони от фирими, без да е съгласувал предварително със съответните ресорни министерства тази своя идея!

Неговият заместник Владислав Горанов оправдава идеята на началника си с думите:

„спешността на предложенията и липсата на възможност за предварително съгласуване са свързани със стратегията на правителството да бъде приет Законът за държавния бюджет със съответните параметри, с които той беше защитаван и чак след това правителството да предприеме стратегия, с която трябва да приключи 2009 г. в съответствие с предварително набелязаните фискални цели...

... ситуацията изисква решителни действия с оглед постигане на заложените фискални цели...

... В противен случай, всички тези точки, които си позволихме без предварително съгласуване да предложим на правителството... По този начин, без да влошаваме фискалната цел, ще успеем да премахнем напрежението, което държавата заради ограничените си възможност създава от една страна като възложител, от друга страна – НАП като публичен взискател трябва да предприеме съответните действия по данъчното законодателство, за да събере дължимото от фирмите доставчици. В този смисъл тук приемаме, че е било предварително съгласувано с повечето министерства и това не е изненада за тях, а е и добро за всички..."

От „без предварително съгласуване” до „ приемаме, че е било предварително съгласувано”! А всъщност става ясно, че изобщо е липсвало съгласуване.

Какво се оказва: току що приет Бюджет 2010 и тутакси се минава към актуализацията му!

Едно от „ударените” държавни предприятия с горецитираното Постановление 247 е Ръководство на въздушното движение /РВД/ – предприятие, което се води държавно, но всъщност не получава и стотинка от държавата.

С приемането на това Постановление, Дянков най откровено и законно издои РВД с милиони, но това бе за 2009. И тъй като Постановлението не бе отменено – за 2010 също предстои източване в милиони!

Това в представите на „отличника” на Световната банка се нарича „актуализация” на държавен бюджет.

Без значение е, че с тази „актуализация” и то спрямо РВД, министър Дянков нарушава европейски документи и поставя държавата в една твърде неприемлива ситуация. Без значение е, че с Постановление на правителството се газят Европейски документи, ратифицирани и от парламента! Такъв прецедент в рамките на ЕС едва ли има друг!

Ден преди националния празник непремерено, но тенденциозно изказване на Симеон Дянков стана повод за скандал между него и държавния глава. Премиерът Бойко Борисов, под предлог, че няма да взема страна в скандала, всъщност даде  да се разбере, че министърът му няма да се извинява за клеветите, които изрече за държавния глава.

По интернет във форумите се разгоря спор дали след поредния свой гаф Дянков ще си вземе самолета обратно за Щатите, или не.

Моята прогноза е кратка: само шамар по лицето на Борисов от страна на Дянков би вбесил министър-председателя, за да се раздели с невъздържания си и арогантен министър.

Затова пък ще използвам случая да припомня на премиера, какви ги надроби с Постановление 247 финансистът му №1 по отношение на европейското законодателство, родния парламент и Международната конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплаването любимецът Дянков:

Основните приходи на ДП РВД са от пътните такси, фактурирани и събрани от Евроконтрол, съгласно клаузите на Многостранното споразумение за пътните такси. Освен от пътните такси дейността на ДП РВД се финансира и от средства по кредити, лихви по депозити, помощи, дарения, обучение и квалификация и други услуги, свързани с предмета на дейност.

ДП РВД не получава финансиране от държавния бюджет. Набраните средства се разходват за издръжка на дейността на ДП РВД, за придобиване на активи, за дейности по търсене и спасяване, за повишаване на квалификацията и програми за подготовка на персонала, за програми за подобряване на националната система за аеронавигационно обслужване и за задължения по международни договори и др.

Република България е член на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ по силата на присъединяване към Чикагската конвенция.

Република България е член на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването /ЕВРОКОНТРОЛ/ от 1 юни 1997 г. ЕВРОКОНТРОЛ е създадена по силата на Международна конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплването, подписана през 1960 г. Република България се е присъединила към тази конвенция със закон за ратифицирането й, приет от 37-то Народно събрание на 30 януари 1997 г. Със същия закон е ратифицирано и Международното споразумение за пътните такси. ЕВРОКОНТРОЛ изпълнява задачи по осигуряване на безопасно аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства. В тази връзка ЕВРОКОНТРОЛ реализира Европейската програма за управление на въздушното движение /ЕАТМР/.

Дейностите в ДП РВД по осигуряване на безопасността на обслужваното въздушното движение, мерки за намаляване на риска от реализиране на авиационни събития, това са нещата, които имат най-висок приоритет, което е нормално за работещите в предприятието.

Тук трябва да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Това са правилата и изискванията на европейските партньори на РВД.

Срещу имуществото на ДП РВД не може да се насочва принудително изпълнение и за ДП РВД не може да се открива производство по несъстоятелност. Това е правило и не се нарушава.

Само едно не са предвидили от ЕВРОКОНТРОЛ – нареждането да се пълни държавният бюджет с пари от РВД. Според логиката на някои политици – държавният бюджет не финансира РВД, но РВД е „длъжно” да финансира гордостта на Симеон Дянков, за да е бюджетът ни в челната класация на бюджетите на други европейски държави. Така вместо реинвестиции за рехабилитация, обучение, нова апаратура, преквалификация, свързана с последните изисквания за безопасност на въздушното движение,  пари ще отидат за бюджетни харчове.

Паролата за държавен рекет е: Коментари? Няма. Приема се...

 
Powered by Tags for Joomla

Видео
You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.