Генералгубернаторът Уорлик пак го игра премиер! Не зная точно колко потопи са минали без Ной, но съм наясно, че нашият потоп няма да се случи без присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик. Та преставителят на Щатите Уорлик призова днес правителството да спазва строга фискална дисциплина! Нещо като Елена Поптодорова да призове Барак Обама, че е удължил извънредното положение за терористична заплаха и при спадащия му рейтинг да не дразни избирателите си в продължаване на някои допълнителни пълномощия, които му дава извънредното положение!

Тази сутрин Татяна Дончева обяви, че в България е налице работническо-селска власт, което не е точно така. Бившата депутат Дончева пропусна нещо твърде съществено, че е налице власт, която все повече бяга от имиджа си на страна-членка на Европейския съюз и се насочва директно към имиджа на балканска държава, пореден американски щат.

Няма да се уморя да повтарям, че след като гражданинът Уорлик има свободно време, то вместо да дава съвети – далеч по-добре би било или да посещава половинката си Мери Уорлик, която се труди като посланик на Щатите в съседна нам държава, или да се пробва със съветите си да впечатли президента си Обама и да реши проблемите с високата инфлация, огромния външен дълг, възлизащ на 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара!

И това е цифрата малко преди средата на месец юли т. г. Реално САЩ с производството на 20 на сто от БВП на планетата, консумира 40 на сто от БВП на планетата – съобщи колегата ми Валентин Фъртунов.

Т. е. САЩ, най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи!

От търчане по седенки на политически сили, Уорлик явно е пропуснал да прочете данните на проф. Йохан Голтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир, за когото няма данни да е близък до Кремъл, или до Северна Корея...

В интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи и част от него, цитирана от Валентин Фъртунов четем следното:

Галтунг: Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.

Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898, навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.

Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?

Галтунг: Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването /на имперските позиции/ – специални части, увеличаващи присъствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.

Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..”

Тогава на кое отгоре Уорлик си позволява да ни учи на висок глас как да постъпваме с икономиката си?

Това, което си позволява американският посланик минава всички граници на нормалното. Ако се върнем в близката история назад, даже съветниците на СССР бяха по-дискретни, въпреки че заради отказана информация на един от тях, политическият секретар на БРП /к/ и върл сталинист, Трайчо Костов увисна на бесилото, сковано от другарите му по партия!

Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ.

А Великото народно събрание е приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./.

И тогава един колега на днешният Уорлик, съветският посланик в България Бодров, който бил убеден, че страната ни е 16 република на СССР, /на 28 ноември – бел. Л. М./ след разговор с Трайчо Костов по телефона, праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент: някой в България си е позволил да откаже нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход...

От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Трайчо Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка:

"Не искате да ни издавате своите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем? Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни глупаци, а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Ние и без това знаем всичко. Ние ви се доверяваме, а вие пазите тайните си от нас. На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Тито. Точь в точь. Пазете вашата независимост, за създаването, на която ние сме съпричастни. И без вас ще минем."

След тази яростна тирада Сталин се обръща за миг към Димитров с обвинението: "Не знаете какво се върши у вас! - и продължава да излива злобата си към Трайчо Костов: - Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим."

След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като др. Добри Терпешев съобщи за това."

Нападението на В. Червенков, както ще покажат събитията по-късно, не е случайно. В този момент той отлично е знаел, че Костов е обречен.

Разказвам този епизод от нашата близка история, за да стане ясно на по-младите читатели, че днес, след 20 години промени политиците ни отново са се навели пред посланик на „суперсила” и са разтворили „бузи” в благоговейно очакване да бъдат уважени!

Ако Джеймс Уорлик се задоволи само да участва в заседанието на Националния изпълнителен съвет на СДС по покана на лидера на партията Мартин Димитров – няма да е кой знае какво! Ще бъдем свидетели на поредната намеса на чужда държава в идеологическото безсилие и поведение на партия. Но тук става дума за огласяване на съвети от чужд посланик към управляващите, и то от трибуната на СДС!

Какво му стана на Мартин Димитров, та прибегна дотам, някакъв си посланик да го държи за ръчицата и подсилва критиките към властта! Нима той не може сам да изрече това, което каза Уорлик? Или Димитров използва Уорлик, за да впечатли министъра на финансите Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов? Предварително го предупреждавам, че е сгрешил.

„Имаме идеи, които трудно достигат до правителството. Поради тази причина ние ще потърсим широка международна подкрепа за своите предложение", каза Мартин Димитров.

Логично, но точно с посланика на тази страна ли трябваше да започне СДС? Толкова ли не намери европейска държава с по-подходяща икономика и външна политика за подкрепа?

Колкото до Уорлик – неговите появявания и намеси във вътрешните работи на държавата вече взеха да добиват епидемичен характер...

Станислав Йежи Лец имаше една мисъл, която бих цитирала на лидера на СДС, Мартин Димитров: „Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение”.

Комисията за защита на потребителите и Агенцията по храните взеха, че се разшаваха. Не щеш ли, през май при съвместна акция най-сетне нагръснаха(хм!) „пилчарите”, които ни пробутват чешмяна вода по 3 лева килото. Взетите проби от продуктите на 12 фирми показаха злоупотреби при осем от тях. Те ще бъдат глобени с по 10 хил. лв. и ще трябва да си изтеглят некачественото месо от пазара. Какъв е номерът е известно отдавна на всяка домакиня – производителите на пилета инжектирали вода и солени разтвори в пилешкото месо. Слава богу, тия пилчари явно нямат лоби в цитираните държавни администрации, защото този път никой не заговори за търговски тайни и прочее шашмалогии и бяха публикувани и имената на разбойниците.

Ето ги – най-много вода е намерена в пилешкото месо на плевенската фирма „Мария Цонкова“ – 51%. Другите нарушители са „Пилко“ ЕООД (Разград), „Поло комерс“ ООД, „Чикън груп“ ООД (Бургас), „Нанюк интернешънъл“ ООД, „СВС 98″ ЕООД, „Галус трейд“ ООД (Костинброд), се казва в държавното съобщение.

Дотук, добре. Или може би не съвсем добре. Най-малкото, защото остават големи и тежки въпроси без отговори.

1) Чешмяната вода в най-лошия случай струва 2 лв за кубик. В едно еднокилограмово пиле като инжектират 50% вода, това прави половин кило.Половин кило чешмяна вода струва 0.001 лв, т.е. нищо не струва. Килото на замразено пиле обаче струва около 3 лв. Да вземем Чикън груп, която официално е обявила, че произвежда 20 т пилешки продукти на ден. Да приемем, че без дреболийките и само охладените меса, това са да речем 10 тона инжектирани с чешмяна вода и шоково замразени пилета и разфасовки. 50% от този обем във вид на чешмяна вода прави 5000 кг. Умножено по 3 лв за кг, това прави 15000 лв чиста далавера всеки божи ден! Милиони левове само за една година! И вие, правителствени негодници ги глобявате само с 10000 левчета, които те изкарват само за една смяна, по-малко от календарен ден!!!

2) Някои от тарикатите обаче, не просто инжектирали нещастните пилета, но ги инжектирали със солен разтвор, при което са убили вероятно не един и двама хипертоници, които се тъпчат с пилешко, защото е диетично и не го солят, защото солта ги убива

И продажните чиновници наричат извършителите на всичката тая свинщина „нарушители” !? При положение, че тук се включват десетина члена на Наказателния кодекс!? При положение, че по т.1) става дума за измама в особено големи размери за която, ако който и да е от вас, драги читатели бъде изправен пред съда, не ви мърдат десетина-петнайсет години затвор и конфискация на цялото имущество. А по т.2), ако системно пресолявате манджата на тъща си и вследствие на това тя вдигне кръвно 250 и се гътне от инсулт, отивате в панделата за предуимшлено убийство!

Грижа за потребителя, опазване на обществото – грънци, шикалки и словесна плява. Това е една прекрасно обмислена схема за изсмукване на кръвчицата на българския народ от управляващата икономико-политическа сган – първо, чрез създаване на лобистки закончета, които са брониран щит за бизнес-престъпниците и второ, чрез показни акции в стил Цвъки, като тази на двете оядени държавни бюрокрации, за която със срам и гняв говоря, които отново ще донесат политически дивиденти за управляващата камарила.

Както се казваше в оная мухлива реклама „Хитро!” – хем чукат народа, където им падне, хем се тупат в байганьовските гърди, как само те му пазели невинността…

Отврат!

Сложна тактическа партия разиграват на шахматната дъска в Магреба и Близкия изток „Отворено общество”/ Националният фонд за демокрация на САЩ и „Мюсюлмански братя”

В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”…

А сега да си припомним, кой стоеше в основата на протестите на площад Тахрир, довели до оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост – да, това бяха египетски женски групи!
А тук можете да прочетете фрагмент от статията на американския наблюдател Пол Уотсън, който цитира изявление от миналата година на Збигнев Бжежински, който седи до Джордж Сорос във изключително влиятелната американска неправителствена Международна кризисна група:
Особено ироничен е фактът, че друг един мощен глобалист, член на борда на МКГ, Збигнев Бжежински, предупреди миналата година, че международната йерархия, от която той е ключов компонент, е заплашена от глобално отслабване, което ще бъде предизвикано от млади радикали от страни от Третия свят. Акуратно предсказвайки вълната от бунтове и революции обхващащи като горски пожари огромни райони, Бжежински и неговите колеги глобалисти се подготвят да слепят отново отломките след тях, за да продължат бизнеса си както обикновено, докато хората, които рискуваха живота си в името на реални промени ще се превърнат в жертви на монументална измама…

И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите!

Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното:

На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000
С мотива: Да се засили капацитета и се изгради демократична култура сред туниските млади активисти… Да се организират семинари за развитие на лидерски умения….
Да ви напомня това за цветните революции извършени от Сорос и същия този американски държавен фонд в Източна Европа?

По-нататък:
Асоциация за насърчаване на образованието – Тунис са дарени $27,000
С мотива: Да се засили капацитета на преподавателите от туниските висши училища, за да поощряват демократичните и граждански ценности в техните класни стаи… Да се проведе семинар със 120 преподаватели за педагогическите подходи, основани на демократичните и граждански ценности…
Това определено звучи като финансиране на разпространението на откровена доктрина за революция, в типичен за Сорос и НФД на САЩ стил за инсталиране на ценности, които фундаментално противоречат на традициите на обществата, където Сорос и НФД оперират.

И още:
Изследователския център за проучвания и подготовка МохамедАли – Тунис получава $33,500
С мотива: Да тренира ядрата на туниските групи от млади активисти в лидерски и организационни умения, за да насърчи тяхното участие в обществения живот…
Това са фактите, господа. Да ме прощавате, но тук дори не се използват ефвемизми! Терминологията е пределно ясна – създава се ковачница за „революционни кадри” за нуждите на „смяната на режима”.

След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист…
Едва ли трябва да се съмняваме кой изкара на площад Тахрир египтянките, кой стои зад клането в Бахрейн и най-вече, кой насъска племенните вождове в Либия един срещу друг и всички срещу Кадафи.

Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите?

Отговорът е много интересен.

Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”.

Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде?

Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението.

Въпросът сега е, дали „Мюсюлманските братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара.

Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата.

Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел…

Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му.

Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.

Търсачката Гугъл вече е най-голяма шпионска машина в света, нахлула за постоянно в личното ни пространство наблюдаваща и регистрираща всяко наше действие

Улисани в динамиката на ежедневието си ние не преставаме да се удивляваме (и благодарим) на съдбата, че живеем в 21-ви век, че разполагаме с всички тези високотехнологични достижения директно в бита си, в образованието си, в работата си и вече не можем да си представим живота в един свят в който няма мобилни телефони или компютри или интернет или…

ГУГЪЛ.

Но ако скандалите с телефонните подслушвания, нахалството на банки, фирми и фирмички и всякакви учреждения, които къде с вратички в закона, къде направо през лука посягат алчно на крехката защита на интимността на личния ни живот, като безобразно ни събират и ползват личните данни за своите криминални цели, ни накараха да бъдем нащрек и къде гръмогласно, къде по-пасивно да си търсим и отстояваме правата на лична поверителност и неприкосновеност на личните данни, то и през ум не ни минава, че най-големият шпионин е скрит в компютрите и смартфоните ни, дегизиран и ласкав като наш незаменим приятел.
Да, говоря за търсачката Гугъл без която мнозина трудно биха си представили живота си. Но като всяка монета и тази има две страни. Гугъл тихичко но безпардонно, без да се усетим, вече е набрала и продължава да складира огромна информация за всеки потребител на компютър. Гугъл знае, кога сте полюбопитствали как се прави атомна бомба в домашни условия или коктейл Молотов, или сте забегнали в порносайтове или сте участвали във форум на бунтарски настроени граждани на света. И тази информация очевидно – охотно се предоставя на правителствата. Ето ви справка публикувана от самия интернет гигант:
Колко често правителствата търсят „Гугъл“

9 ПРИЧИНИ ДА СЕ ПАЗИМ ОТ ГУГЪЛ:

1. Безсмъртните „бисквитки” (Cookies) на Гугъл
Днес „бисквитките” (пакет информация, изпратен от уеб сървър към Интернет браузър, а след това връщан от браузъра всеки път, когато той получи достъп до този сървър) са всеобща практика сред търсачките, но стандартът бе заложен от Гугъл, защото никой не посмя да ги предизвика. Тези „бисквитки” поставят уникален номер на вашия твърд диск. Всеки път, когато кацнете на гугълова страница вие получавате гугълова бисквитка, ако вече не сте получили. Ако имате, те прочитат и записват вашия уникален номер.
2. Гугъл записват всичко което могат
При всички търсения те записват уникалния ви номер, интернет адреса ви, часа и датата, вашите ключови думи при търсенето, конфигурацията на вашия браузър
3. Гугъл запазва цялата информация абсолютно неограничено
Гугъл нямат ограничителна политика по отношение на съхраняването на информацията. Те имат изключително лесен достъп до цялата информация за потребителите, която събират и съхраняват.
4. Гугъл не искат да кажат, защо им е необходима тази информация
Всички запитвания до Гугъл относно тяхната политика на поверителност биват игнорирани. Когато Ню Йорк таймс запитва Сергей Брин дали някога Гугъл е бил призоваван правоохранителните органи, заради тази информация, той отказа да отговори.
5. Гугъл наема шпиони
Компанията Кийхоул е била субсидирана от ЦРУ. Благодарение на това те изготвят база данни от сателитни и въздушни снимки от целия свят. Гугъл изкупи Кийхоул през 2004 и отваря канали за продажба на новите си корпоративни „активи” на върхушката във Вашингтон.

6. Гугъловата лента с инструменти (Google Toolbar) е шпионираща програма (Spyware)
Със своите изключителни възможности безплатната гугълова лента с инструменти за Експлоръра предава „вкъщи” подробна информация за всяка страница в мрежата, която сте посетили и разбира се, чете и лепнатите ви бисквитки. В тяхната политика за поверителност, това се признава, но само поради причината, че конкурентът им Алекса с гръм и трясък загуби дело в съда, когато тяхната лента с инструменти направи същото и така наречената им политика за поверителност не можа да обясни факта. Още по-лошо, лентата с инструменти на Гугъл се обновява с новоизлезлите версии тихичко и без да пита. Това означава, че ако имате инсталирана тази лента, Гугъл по същество има възможност да се рови в твърдия ви диск всеки път когато се свържете с него (което се случва много пъти на ден). Повечето производители на програмни продукти, дори и Майкрософт питат дали бихте искали да си обновите версията. Но не и Гугъл. Всяка компютърна програма, която се обновява автоматично представлява сериозен риск за сигурността на компютъра и информацията ви.
7. Правените от Гугъл архивни копия (Cache Copies) на страници са незаконни
Изхождайки от 9-я цикъл прецеденти на приложението на Закона за авторското право на САЩ по отношение на интернет, правенето на архивни копия от Гугъл е незаконно. Единственият начин по който администраторите на сайтове могат да избегнат правенето на архивни копия на сайта им в Гугъл е чрез досадното добавяне в началото на всяка страница на команден ред „Да не се архивира!” Сърфиращите в световната мрежа обичат архивните копия, но не и администраторите на сайтове. В много случаи администраторът е изтрил въпросния материал от сайта си, само за да открие по-късно, че проблемните страници си живеят щастливо в гугъловия архив. Архивното копие трябва да бъде за администраторите опция за включване, а не опция за изключване.
8. Гугъл не е ваш приятел
Още преди няколко години Гугъл достигна до 75% монопол върху всички външни отправки за повечето сайтове. Администраторите не могат да избягнат търсенето на одобрение от страна на Гугъл, ако искат да повишат посещаемостта на сайтовете си. Ако се опитат да се възползват от някои от слабостите на Гугъл в полусекретния им алгоритъм, те могат да бъдат наказани от търсачката и притокът на посетите да секне. Не съществуват детайлни, публични стандарти, оповестени от Гугъл, както няма и процедура за обжалване от страна на наказаните сайтове. От Гугъл не може да се търси никаква отговорност. В повечето случаи те дори не отговарят на мейлите на администраторите.
9. Гугъл е бомба със закъснител за личните данни на хората.
С повече от 200 милиона търсения дневно по цял свята, Гугъл непрестанно увеличава риска от катастрофа с личните данни и поверителността на потребители. Правителствените шпионски върхушки могат само да мечтаят за ловката ефикасност, която вече е достигната от Гугъл.

( Цитирано по сайта http://www.google-watch.org/ )

ДОСИЕ НА ГОЛЕМИЯ БРАТ:

● Само списъкът с прокудените от родината си наши учени може да сложи черен креп на България ● Спасението на познанието е последният рубеж на оцеляване – не го ли опазим – с нас като нация е свършено!

Ще започна темата за баташкото клане на българската наука с напосоки взет кратък откъс от списъка на елитни български учени, вече наброяващ 400 мъже и жени (списъкът продължава да расте всеки ден), прогонени в чужбина, които не се поколебаха и за миг да подпишат Отворено писмо до Народното събрание и Правителството на България в което заявяват: „Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация”. И разбира се, това е нищожна част от изгонените от България учени. Прегледах списъка и не открих имената на нито един от десетината ми съученици, които започнаха научна карира на запад, като поне петима от тях са професори в САЩ и Германия. Това са хора, горящи в работата си, и информацията от България по-бавно стига до тях. Отделно от това, няма съмнение, че мнозина от тези суперинтелекти са вече напълно отчаяни от и за България. Поради липса на място, тук ви представям случайна извадка.

Бих публикувал целият списък, защото след като го прочетеш и най-коравият ти оптимизъм изпада в агония. Защото, тези имена, титли, световни западни университети, авангардни специалности за които дори не си чувал, отведнъж ти позволяват да си представяш съвършено ясно, това, което всякакви зловещи коментари за надвисналата трета, окончателна и фатална национална катастрофа не са в състояние да ти обяснят.
Елита на нацията?
Ето го, четете!
…………
29. Николай Бобев, физика, асистент-изследовател, Университета Стони Брук, Ню Йорк, САЩ
30. Михаил Йорданов, д-р, професор по биология, Университет Конкордия, Портланд, САЩ
31. Максим Боянов, физика, Национална Лаборатория Аргон, САЩ
32. Михаил И. Митов, физиология, Колеж по медицина, Университет Кентъки, САЩ
33. Лъчезар Костов Карагьозов, молекулярна биология, Университет Фридрих-Шилер, Йена, Германия
34. Николай Тодоров, химия, Швейцарския федерален технологичен институт, Цюрих, Швейцария
35. Антония Кухтина, физика, Институт по теоретична физика, Университет Гьотинген, Германия
36. инж. Васил Бъчваров, информационна и комуникационна техника, Технически университет-Дармщад, Германия
37. Пламен Добрев, молекулярна биология, Институт Макс Планк, Гьотинген, Германия
38. Любомир Гаврилов, математика, професор, Университет на Тулуза, Франция
39. Петър Денчев, физика, Национален институт по здравето, Бетезда, САЩ
40. Александър Кандиларов, геофизика, Бергенски университет, Норвегия
41. Любомира Владимирова Чакалова, молекулярна и клетъчна биология, Изследователски център за генно инженерство и биотехнология, Македонска академия на науките и изкуствата
42. Бойка Маркова, биохимия, Западнонемски раков център, Университетска клиника, Есен, Германия
43. Петър Янакиев, д-р, молекулярна биология, Набсис инк., Провидънс, САЩ
44. Андрей Тодоров, математика, Китайски университет Хонг Конг
45. Михаил Минчев, физика, Национален институт по ядрена физика, Пиза, Италия
46. Мирослав Йотов, математика, Международен университет Флорида, САЩ
47. Веселин Георгиев, физика, Калифорнийски университет, САЩ
48. Гергана Златева, д-р, икономикс, Пфицер инк.
49. Кирил Мишев, растителна молекулярна биология, Институт по биотехнологии на Фландрия, Гент, Белгия
50. Стоян Р. Мишев, физика, Обединен институт по ядрени изследвания, Дубна, Русия
51. Димитър Бориславов Кънев, професор по молекулярна биология, Институт по раковите заболявания Росуел Парк, Бъфало щата Ню Йорк, САЩ
…….
И това, да повторя, е само малък фрагмент от списъка на подписалите Отвореното писмо и нищожно грахово зърно от хилядите, а вероятно и десетки хиляди аристократи на българския изследователски и новаторски дух.
Сега разбирате ли, какво ни причиниха неоколониалистите, предрешени и речевити за свобода, демокрация и общи ценности? Схващате ли, къде се намираме след всичкия тоя мармалад, който ни забъркаха за двайсетте години преход към клинична смърт?
Дано да схващате, особено онези, които продължават да дават над 30% одобрение на едно правителство, което окончателно ни отведе в риалити шоуто „Полицейска държава” под звуците и видеото на чалга, турски сериали и нашенски маймуняци, които всяка вечер ни умиляват с грижата да вземат и последната стотинка от джоба ни за фанфарна благотворителност.
Дано да схващате, че министъра на това дето го няма вече Сергей Игнатов е ректор на основания от Джордж Сорос – Нов Български университет, и в това си качество е тръгнал на кръстоносен смъртоносен поход срещу святата българска Алма Матер, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, основан през далечната 1888 г. с щедрите дарения на българолюбците Христо и Евлоги Георгиеви, университет в който учат 25000 студенти, университет, на който имам изключителната чест да бъда възпитаник.
Соросиадата продължава и тъкмо в тази сфера нещата са до оголен кокъл, безпощадно ясни. Искаш ли да загробиш една нация, лиши я от просвета, лиши я от наука, залей й културата и традициите с вносна помия, изстреляй лумпени и игноранти във властта и тази нация е свършена – веднъж и завинаги.
Но понеже много пъти съм ви повтарял, че когато става дума за нещо друго, всъщност става дума за икономика, нека погледнем на кървавото баташко клане над науката ни и от този ъгъл. И ми позволете, ако обичате, да се самоопровергая, като се отрека от използаните на няколко пъти дотук определения „прокудени”, „прогонени”, „изгонени”, съотнасящи се към българските учени в чужбина.
Не! Не прогонени/изгонени/прокудени, те са просто засмукани от мощната и много ефикасна мозъкосмукачка на западните метрополии, по сценарий добре познат и отдавна шлайфан в неоколониалното им битие.
Хайде сега, да направим една проста сметка. Имате ли си някаква идея, колко точно струва един роден, отгледан и ерудиран учен на българския народ? Дори едва в началото на научната си кариера? Много, ужасно много. Не разполагам с точни цифри и не искам да спекулирам, но само ако нахвърляме издръжката за университетско следване, аспирантура, преди това трябва да включим и целия училищен цикъл, със сигурност ще се получи шестцифрена сума. Към нея трябва да добавим и част от разходите за масово образование, защото за да получиш един качествен учен трябва да подготвиш стотици други до стартово ниво, за да избереш най-добрия…
И каква стана тя? Огромната част от тези отгледани чрез лишаване от залъците на народа мозъци вече са на запад. При това, напълно безплатно за тях. Другите, които са още тук, простаците и соросоидите им подготвят същата участ. С две думи, бедна, погиваща България финансира богатите проспериращи западни метрополии.
Има и друга страна медалът и това са имотите на БАН. Далеч преди да бъде официално изпратен за финансов министър в новото соросово правителство на Бойко Борисов, дори преди да се е запознал със самия Борисов, Симеон Дянков в една своя статия посочва, че в областта на науката трябва да се предприеме голямо прочистване, а това което остане, да се финансира от продажбата на имотите на БАН, които той оценява незнайно на каква база за около 250 милиона долара. Пазарната оценка на тези имоти обаче надхвърля 2 милиарда!
Иначе казано – дойдохме си на думата. И тук ще отворя една огромна скоба, като казаното в нея се отнася за цялостното финансиране не само в този случай ,но и за всички пети колони(предателите) от страна на задграничните им ментори. Истината е, че те рядко получават чужбински плащания директно отвън, освен в началото на „операцията”. На тях просто им се дава възможност алчно да се награбят от активите на атакуваната нация-държава. В конкретния случай с атаката срещу българската наука, сметката е проста – Дянков е оповестил някаква негова си цифра. След разбиването на БАН, той си прави сметката да осчетоводи точно такава сума от разпродажбите на безкрайно занижени цени, самите разпродажби ще се адресират към познатите обръчи от приятелски фирми и оттам част от разликата ще се появи в офшорни сметки на извършителите на клането.
Перфектна схема. Поръчаната от кукловода атака се осъществява напълно безплатно, България понася окончателния, фатален удар след който изправяне няма, а палачите си получават своето открадвайки народни активи. Коментарът по-нататък е излишен.
Бел. а. (Специално темата за имотите на БАН е в детайли осветлена в публикацията на Таня Киркова в е-вестник http://e-vestnik.bg/6947)

● София пак проспа раждането на геополитическия слон Русия – Германия (- Франция) върху руините на ЕС ● Евразийската многоглава ламя ще катурне САЩ от световния трон

Малко на шега ще започна с това, че винаги ми е правило впечатление, че основните арийски белези за чистата германска раса, които хитлеристите изреждаха бяха: нордически тип, светлокоси, сметлооки… и разбира се, напълно съвпадаха с основните белези на руснаците. Тогава, по време на Втората световна война, някой с пълно право би изкоментирал – сбиха се арийците! Шейсет години по-късно, нещата са се извъртяли на 180 градуса и в съвсем обозримото бъдеще на нашата цивилизация вече ясно се вижда смяната на караула – започва да се изправя колос, какъвто светът не помни и пред който залязващата американска империя скоро ще козирува…

Тия дни, Джордж Фрийдман, шеф на частната разузнавателна агенция Стратфор, базирана в Остин, Тексас, чийто аналитичен капацитет особено много ценя, публикува статия в която отчаянието от мрачното бъдеще на Америка, дори не е прикрито. Нещо повече, развивайки глобалната си геополитическа хипотеза, Джордж, който не държи обезателно да посещава на място страни за които пише, този път е тръгнал да овършее Балтийско-черноморската дъга, „санитарен кордон”, известен като Интермарум, в това число Полша и Румъния.

Впрочем, нека оставим Джордж Фрийдман при напълно основателните му страхове и неприязън към Европа, превърнала се набързо в статията му в „европейски полуостров”(вероятно на суперконтинента Евразия) и да видим за какво точно става дума.

Открай време отношенията между Германия и Русия са сменяли редовно полюсите си водейки не един и два пъти до грозни и трагични събития в общата им история. Не върхът, а най-огромното падение в този смисъл беше сблъсъкът им през Втората световна война. Но като споменах за обща история, дори и най-повърхностен поглед би показал на всеки наблюдател, че развитието на двете европейски суперсили в голяма степен е било паралелно и много сходно, дори когато са били в антагонистична опозиция. Същият преглед би показал, че взаимната подкрепа, която са си оказвали през столетията е била много съществена и стратегически определяща. Ако за миг си позволим романтичен прочит на историята не можем да не отбележим, невероятното привличане между двете нации-държави, ако и през целия двайсти век да не са били никога в една коалиция, а винаги във вражески такива. Времето след падането на Берлинската стена обаче е дълбоко белязано със изключителна геополитическа и стратегическа близост от която, който може да гледа е видял израстването на новата яка стоманена ос Берлин-Москва. Да ви припомня напосоки някои от събитията, тенденциите и фактите от последните години:
• Германия и Русия имат интензивен обмен на политическа, икономическа и културна основа. Русия гледа на Германия, като на своя основен европейски партньор, като самата е изключително важен търговски партньор на Германия.
• Германия и Русия се кооперираха за изграждането на газопровода „Северен поток”, независимо от огромните критики и обструкции на другите европейци срещу Германия.
• Много германци, особено източните имат отлични познания за Русия, а немският език е твърдо на второ място по изучаване в руските училища, конкурирайки английския. През 2005 г. бе подписана германо-руската декларация за „Стратегическо партньорство в образованието, изследванията и иновациите”.
• Германия има тежка индустрия с големината и капацитета, достатъчни за да модернизират инфраструктурата на Русия. Тази визия е в основата на програмата за модернизация, която стартира президента Медведев. Русия на свой ред има необятни природни ресурси които са от жизнен интерес за германската икономика.
• Именно Германия бе решаващият фактор за включването на Русия в групата Г-8.
• Германският банков гигант Дрезднер банк е тясно оплетен с най-голямата руска фирма Газпром.
• Германия, заедно с Франция от една страна и Русия от друга се противопоставиха на поканата за приемането на Украйна и Грузия в НАТО при срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Като резултат двете бивши съветски републики не получиха очакваната покана от НАТО.

Буксуването на ЕС, заедно с безобразията на чиновниците от ЕК от доста време притесняват германците, но дълговата криза на Гърция, провокирала срива на еврото послужи като повод за безпрецедентни вълнения и протести срещу ЕС в Германия. За първи път след Втората световна война германците демонстрираха напълно оправданото си самочувствие на европейска суперсила ведно с нежеланието си да мъкнат Европа на гърба си. Емигрантският проблем изскочи като първа точка от германския дневен ред. И още веднъж за първи път, стана очевидно, че Германия не изпитва никакви сантименти към ЕС във вида в който съществува. Образно казано, германците загърбиха Европа и без да се притесняват се обърнаха публично на изток.

Къде е другият голям в Европа в тази картинка? В тази ситуация Франция няма особено голям избор от полезни ходове. Великобритания в Париж открай време е гледана като американски агент в Европа. Другите европейски икономики са или малки или разклатени. Основният френски ресурс и взаимодействие винаги е бил насочен към Германия. Въобще няма да коментирам жадния френски поглед към руските ресурси. При това положение петлите очевидно са решени да загърбят мегаломанските си сантименти и да играят стриктно прагматично – удължавайки оста Москва-Берлин и до Париж с което ще си спечелят статута на член-основател на новото хипер-гигантско евразийско образувание – и да станат една от главите на новата геополитическа ламя. Аз, например, бих допуснал без особен риск от грешка, развитието на този актуален сценарий и към Пекин, но това е вече друга история…

Какво правят в случая американците? Според Джордж Фрийдман – нищо не правят – поне нищо смислено. Но той и мнозина трезви наблюдатели оттатък океана трескаво търсят изход от смъртоносната за империята САЩ развръзка. Според тях изходът е в интензивна подкрепа за Интермарум – Балтийско-черномоската дъга предвождана от Полша. Отново ще цитирам Фрийдман:
„…Истината е в Интермарум – Полша, Словакия, Унгария, Румъния и може би България – който представлява алиансът на това поколение. Той ще блокира руснаците, ще ги отдели от германците и вежливо ще ограничи Турция в проникването й в югоизточна Европа… За мен, подкрепената от САЩ Полша, пазеща Северно-европейската равнина, Словакия, Унгария и Румъния, пазещи подстъпите към Карпатите, ще предотвратят, това от което Съединените щати трябва да се боят най-много – съюзът между Русия и Германия плюс Западна Европа. Ключът е … Интермарум.”

Казано е „Блажени са верующите!”, на български език – „Гладна кокошка – просо сънува”. Това, че интермарумът щял бил да спре инвазията на Турция към европейския югоизток е толкова смехотворно, че ще го оставя без всякакъв коментар. А това, че Полша ще се заеме да пречи на съюза Германия-Русия, па макар и с усилена американска помощ е повече от съмнително.

Ще се изненадам много ако поляците не са си научили урока по история. Да си между Германия и Русия в географията е зла, трагична участ. Но да си срещу Германия и Русия е признак на нелечимо суицидално разстройство.

Очевидно, Джордж има нужда да се поразходи между Прибалтика и Черноморието, за да научи, що е то Румъния, Словакия или пък Унгария и както сам се изразява, „и може би и България”….

Част І.

Турция развива 10-годишна сателитна стратегия за космически шпионаж

Турция планира да изстреля първия си сателит за събиране на разузнавателна информация през 2012 г., съобщи турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Сателитът ще намали зависимостта на Турция от американското разузнаване… „Ще изстреляме разузнавателния сателит Гьоктюрк през 2012 г.“, заяви Ердоган пред членове на неговата партия. /Ройтерс /Докато обсъждаме новите параметри на турската външна политика и гадаем дали ислямистите от Партията на справедливостта и развитието ще се опрат на доктрината „Голяма Евразия” или на неоосманизма, или пък са отворили уста за голяма хапка, обединявайки двете доктрини във свръхекспазнзионистичен външнополитически подход; докато в напрегнато очакване наблюдаваме епохалния сблъсък на новоизлюпената анадолска буржоазия, представлявана от Реджеп Тайип Ердоган и компания, с овехтялото кемалистко наследство, представлявано от генералитета и висшите магистрати, извън погледа ни остават процеси, които не бива да пропускаме, защото, взирайки се в отделните елементи, губим цялостната картинка на турската доктрина за национална сигурност.
И на първо място в този ред от мисли ще поставя дългосрочното стратегическо развитие на турската армия. Тук ще отворя една голяма скоба, за да коригирам някой станали вече шаблонни изрази-оценки, които в динамиката на събитията, вероятно и аз съм допуснал в някои анализи на развиващата се на ръба на бездната, люта битка между Ердоган и генералите. Много често в последната половин година, визирайки удара, който управляващата партия стовари върху турския генералитет с делото Ергенекон през миналата зима, говорихме за това, че турската армия е завряна в ъгъла от ислямистите. Изключително неточна квалификация! Не турската армия, а генералитета, и то бих казал – старият генералитет попадна в изолация и арест. Казвам неслучайно „старият”, защото, нали не мислите, че вече доказано недопускащият и най-малка неточност екип на башбакана, ще направи фаталната грешка революционно да замени кемалистката доктрина на изолационизъм с неоосманистка на тотален експанзионизъм, без да се погрижи за смяната на караула! Не само у нас е популярна максимата „Кадрите решават всичко!” и в Турция прекрасно я знаят и разбират. И има достатъчно информационни източници, даващи доказателства, че в средния, а и във висшия команден състав (за младшия да не говорим!) лоялните на новата турска доктрина за национална сигурност са стабилно ядро.

И така, зад тихата политическа революция, извършена от Ердоган текат динамични процеси на развитие и модернизация на турската армия, без при това да бъде и най-малко накърнявана приемствеността. Най-могъщата в региона армия след израелската се превъоръжава с големи крачки, за да отговаря напълно и дори изпреварващо на широкия диапазон хегемонистични ходове, включително – провокативни такива, на турската външна политика, водена от проф. Давутоглу.
Да започнем този преглед от най-авангардната и решаваща в днешните условия сфера на военни интереси и влияния – космическата. Цитираното съобщение на Ройтерс само приповдига завесата пред една дълбоко обмислена и напълно окапацитена дългогодишна стратегия за космически шпионаж.
Разбира се, това не е началото на турската космическа програма. В предходните години бяха изстреляни в орбита три комуникационни сателита. Но те бяха поръчани на корпорацията Алкател, която в момента изпълнява поръчка на турското правителство и за четвърти сателит.
През тази година трябваше да бъде изстрелян първият спътник изработен действително изцяло от турски инженери от Съвета за научно-технологични изследвания на Турция – Изследователски институт за космически технологии (ТЮБИТАК-УЗАЙ). Дефинираната цел на изстрелването на наблюдателския спътник РАСАТ според генералния директор на ТЮБИТАК-УЗАЙ е „подобряване на инфраструктурата, необходима за монтажа, интегрирането и тестването на малки спътници в Турция, без получаването на чуждестранна помощ. Снимките получавани от РАСАТ ще бъдат използвани за градското и регионално планиране, управление на горските фондове и селскостопански цели”… Блазе им на турските лесничеи.
За този спътник, който трябваше да бъде изстрелян още през април с ракета-носител „Днепър” на руско-украинския космически консорциум Космотрас, нещо се умълчаха, поради което се наложи да проверя графика на руската космическа индустрия, където е посочено без допълнителни пояснения, че датата на изстрелване не е сигурна, последно е била за 29 октомври, но се отлага.
Казаното за РАСАТ показва категорично, че в играта се включва на високи обороти и високотехнологичната турска индустрия, зад която плътно стои министър-председателят. По време на официална церемения за пускането на вода на нов, изцяло изработен в Турция военен кораб-амфибия, Ердоган дебело натърти върху факта, че разузнавателния сателит Гьоктюрк ще бъде изработен от турски инженери.
Тези приказки са, разбира се, за рекламна употреба, най-вече домашна. От години Турция се опитва на базата на изключителния обем високи технологии с които индустрията й разполага да създаде гъвкав военно-промишлен комплекс, който не само да задоволява огромния глад на турската армия от модерни и свръхмодерни въоръжения, но и както всичко друго в политиката за тотален алъш-вериш на ердогановите ислямисти, да е високо конкурентен на международните оръжейни пазари, особено тези на мюсюлманския свят, гладен за оръжейни системи, платежоспособен с петродоларите си и дълбоко лоялен към мюсюлманска Турция.
В същото време турците получаваха сериозни предупреждения да не се хвърлят с главата напред в област, където парите и закупените високи технологии не са всичко.
Още през 2007 г. нюйркският наблюдател Тейлър Динерман по повод на същия този проект за шпионски сателит Гьоктюрк посочи:
„Като член на НАТО, Турция има някакъв достъп до информация от американските спътници, те могат също така да купуват спътникови снимки от СпотИмидж, ДиджиталГлоуб и други космически играчи на свободния пазар. Вместо това обаче, те искат да имат свой собствен сателит, а по-късно със сигурност ще поискат метеорадарна снимкова система за всякакво време, а накрая ще им се приискат и системи с мулти и хипер-спектрални възможности… Липсата на „изисквания за местно съдържание” в този проект подсказва, че този проект е приоритетен и турските военни няма да позволят на местните индустриални политики да се изпречат пред техните нужди за широкомащабно, настойчиво и системно, и най-вече напълно независимо наблюдение.”
Да, на пръв поглед звучи разумно, но
Първо, вече не е 2007-а, а 2010-та година и вече в Турция не са военните тези, които вземат стратегическите решения (което ми напомня христоматийното изказване на Чърчил пред английския парламент през Втората световна война по повод на паническо предложение властта на острова да се предаде на военно командване – „Господа, войната е твърде сериозно нещо, за да се остави в ръцете на военните!”) и
Второ, лично аз, а предполагам и мнозинството от читателите биха се присъединили към мен, изключително много уважавам турските управляващи поне за едно нещо – не искат акъл от никой, още по-малко можеш да ги обвиниш, че изпълняват угоднически съветите на „големия брат”, който и да е той! Защото г-н Динерман може и да е гуру, но е нюйоркско гуру и преди всичко американски гражданин, а ако не те мързи да се поровиш из купищата информация в един момент може и да откриеш, че е консултант на непълно работно време във – вие къде мислите? – ами да – в Пентагона. Точка. Толкова за „добронамерените съвети”.
По-горе като казах, че казаното от Ердоган има по-скоро рекламен характер, не ви подведох. Успоредно с неговите гръмки изявления за турските инженери бе публикувано и съобщение за пресата на италианската компания Телешпацио, дъщерна на Финмеканика, че е спечелила конкурса и започва заедно с турския оръжеен контрактор Асейсан разработването на шпионския спътник Гьоктюрк, който ще струва по предварителни разчети около 250 милиона евро. В същото съобщение намираме още едно разминаване с думите на турския лидер – очаква се спътникът да излезе в орбита през 2013 година, а не 2012-та, както Ердоган заяви. Оптическите системи на технологичното чудо ще са със свръхвисока резолюция и ще позволяват наблюдаването на обекти с големина под 1 кв.м (80 см).
Така, че внимавайте какво правите с колежката в отдалечената алея! Ердоган ви гледа отгоре…

(Следва)

На България НАТО не й трябва, виж на НАТО му трябва България, но склонността към предателство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит

Едно интервю с проф. Стивън Коен от Нюйорксия университет тия дни разплиска нашенското блато и всякакви миризми се вдигнаха до небесата – от Осанна! до Разпни го!

Кой е проф. Стивън Коен
Стивън Коен е професор, специалист по Русия и чете лекции по политически науки и руската проблематика в университета Принстън в продължение на 30 години до 1998 г. Оттогава и до момента е в Нюйоркския университет. Личен приятел с Горбачов, съветник на Буш-старши, той е автор на няколко фундаментални изследвания между които – „Преосмисляне на съветския опит: политика и история от 1917 г. до днес”, „Совиетикус: американски и съветски реалности” и най-новата му книга „Проваленият кръстоносен поход: Америка и трагедията на посткомунистическа Русия“. Освен това е много популярно лице във водещите телевизионни програми в САЩ, включително консултант към „Си Би Ес нюз“

Какво толкова каза бившият съветник на президента Буш-старши и най-добрия американски съветолог, а понастоящем специалист по Русия? Проф. Коен заяви буквално следното:
„Аз не съм запознат детайлно с историята около влизането на България в НАТО, но моето мнение е, че беше грешка всички тези малки страни в близост до Русия да се присъединяват към НАТО.”
По-нататък Коен пояснява, че най-доброто решение за малка страна като България бе да не влиза в

НИКАКЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ

нито с Русия, нито със САЩ, но да се опита да се възползва от позицията си между тези две сили и да получи най-доброто от тях. Египет например по време на студената война, осъзнавайки положението си на балансьор между двете сили, се обръщаше едновременно към САЩ и СССР да им строят ВЕЦ-ове и те им ги строяха без пари. Подобен е примерът и с Финландия(Финландия не е член на НАТО). Днес тя се радва на небивал възход. Мнозина си мислят, че като са в НАТО, алиансът ще им реши проблемите и ще им помогне, когато са в беда. Но НАТО не помогна на Грузия, нито на Украйна.
Към примерите на професора бих добавил и кипърския казус – Турция окупира половината остров, но НАТО не си мръдна пръста в подкрепа на своята членка Гърция.
Съветвам ви да помислите и по идеите на шведи, австрийци, швейцарци, които очевидно също не споделят „атлантическите ценности” и през ум не им минава да влизат в четирибуквието.
Впрочем, поне на мен не ми е известен нито един случай в който НАТО да се е намесвало, за да защити страна-членка на пакта. За сметка на това, случаите в които северно-атлантическата организация е нападала суверенни държави обикновено в услуга на геополитически и икономически интереси, обикновено и 100% на САЩ, дори само в последните години, не са един и два. В края на краищата, за никого не е тайна, че четирибуквеното съкращение бе създадено с основната мисия да се противопостави на Съветския съюз, добил изключително военно превъзходство след Втората световна война и в момента според фундаменталния си замисъл е напълно безпредметно или ако трябва да сме съвсем прецизни продължава да изпълнява, този път антируска функция под диктата на Съединените щати.
В смисъла на казаното, възниква резонният въпрос –

ЩО ЩЕМ В НАТО?

Въпросът е резонен, но резонен отговор няма. Ще ни пази ли НАТО? От кого? От Македония? Сърбия? Румъния? Мерси, но няма нужда – от тези трите и сами ще се опазим – в историята си сме го правили неведнъж. От Гърция? Но тя самата е член на НАТО! От Турция? Като в кипърската история ли?
Или просто за да сме против Русия? Да забравим основополагащия принцип на българската геополитика на всички времена: Не винаги с Русия, но никога против Русия! Вероятно за това става дума.
Защото нямат отговори и въпросите що ще българска войска в Ирак? Да пази света от ядреното и биологично оръжие на Саддам? Дето, всъщност го няма и никога не го е имало. От какъв зор българска войска гони талибаните в Афганистан(всъщност, тя ли ги гони, те ли я гонят е друга тема) – какво са ни сторили талибаните на нас, българите, че се дигнахме войска да пращаме на друг континент да ги стреля? (Да не забравяме, че част от тия талибани са ни и братовчеди, за което проф.Тянко Йорданов даваше за аргумент фактът, че имаме общи думи в езиците си като „къща”, „куче” и т.н.)
Въпроси много, отговори – нула. И няма как да е иначе. За всеки здравомислещ българин би трябвало да е ясно, че професор Стивън Коен е прав. Членството на България в алианса е някакво гигантско недоразумение.

Защото българският народ не споделя „атлантическите ценности”, както напудрено и кухо се опитваха да ни зомбират с кънтящите си на ръждива ламарина гласове националпредателите, кръстили се почти набожно „атлантици”. Т.н. „атлантически ценности” са ценностите на една неоколониална метрополия, състояща се най-кратко казано от Америка и Западна Европа, която никога няма да сподели господарското си битие с нас. Единственото, което метрополията направи бе да ни закрепости като почти безплатна работна ръка, да ни заграби и малкото блага които имахме, и в светлината на НАТО да ни използва като пушечно месо. Това е отговорът. И няма никакво недоразумение, има хладна болярска пресметливост и добре защитен интерес. Техният, а не нашият. Защото България няма нужда от НАТО, НАТО има нужда от България за да я набучи цялата с ракети, каквито и по времето на Сталин тука не е имало! И да станем прицелна точка на всякакви афектирани режими из околността…

КОЙ НИ ПРОДАДЕ?

Собствената ни политическа класа, използвам терминът „елит” по принуда, като политически и социологически жаргон, гнус ме е да го правя, защото ако някъде по света политическата класа и да е елит, у нас това е извратено съсловие от предатели с коефициент на хитрост и алчност 1000 и коефициент на интелигентност под 90. Не ми се цапа повече перото със Соломон Паси и останалата пасмина, но прочетете карето за табиета да се предателства срещу собствената ти държава. Има върху какво да се размисли човек.
________________________________________________________________________________________________

КОЙ И ЗАЩО ПРЕДАТЕЛСТВА: „…Представителят на елита, за разлика от обикновения човек, притежава и материални, и интелектуални ресурси, които могат да бъдат оценени не само по произхода. Практиката показва, че хората се ръководят много по-често от изгодата, отколкото от каквито и да е други мотиви. Иска ли представителят на елита (аристокрацията) да живее по-добре, даже в ущърб на своята държава? Ако у него възникне такова желание, той има достатъчно възможности да го реализира. Елитът винаги е склонен да служи на този господар, който може да предложи повече.
И така – какъв извод можем да направим? Изводът е следният – склонността към предаталство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит.
Простолюдието, вследствие на своята вечна разпокъсаност, недостатъчна информираност и подчиненото си положение спрямо елита, не е способно да предотврати предателството на елита…”
Из анализ на причините за смъртта на СССР от сайта iraq.war, който анализ обаче е принципно приложим към всеки национален елит и при всякаква ситуация.
Превод Анна Йонкова
________________________________________________________________________________________________

Един от основните им аргументи бе, че така ще се намали драстично армията ни, респективно разходите за отбрана. Каква простотия! Отново противно на основополагащ вселенски принцип: Народ който не храни собствена армия, храни чужда!
Изводът е ясен. Предадоха ни, продадоха ни и ни натикаха в една жандармска организация в която нямаме никаква работа. И това бе подкрепено и от част от обикновения народ, вероятно по-емоционалните и лесно екзалтиращи се българи, които намериха цялото това безумие за голям купон и му се радваха като деца, в стил „Кой не скача е червен!”
Следващият въпрос – можем ли да се измъкнем някак си от атлантическия окупационен корпус? Знам ли. Но можем поне да опитаме. Ако не друго…

Има един човек. Марлоу. Казва се Марлоу. Така му е името, малкото име, предполагам. Та този Марлоу иска да му напиша нещо. Нещо лично и нещо антологично. Нещо, което да включи от България в една световната антология, точно с това име – „Дългият и криволичещ път”. Но и нещо, специално, специфично за поколението. Хайде сега, помагайте. Какво е специфичното? Чакай, чакай малко! Всъщност, я вземи уточни за поколението. За кое поколение? Родените между 1950 и 1960-та, така каза Марлоу.

Мисля го вече доста време. Не че не знам, какво ще му напиша. Много добре знам. Отдавна го знам. Винаги съм го знаел. Сякаш винаги съм познавал и този човек. Марлоу. Една история, която винаги съм разказвал на маса. Сред приятели. И никога не съм описвал на хартия. Сякаш съм бил сигурен, че ще й дойде времето. Точното време. И съм я кътал досега, от някаква алчна боязън, че ако взема да я напиша, току виж някой ден, някой си Марлоу ще ме пита за моето поколение и аз, видите ли, няма да има какво да му разкажа!
Беше в началото на шейсетте. Имаше една свръхдържава СССР, сега вече я няма, но тогава я имаше, боже и още как я имаше. И в този Съюз на съветските социалистически републики, с кратка форма – Съветски съюз – имаше една партия. Съвсем буквално – една. И когато тази партия имаше конгрес, във вестниците печатаха с ей такива грамадни букви! Забравих да ви кажа, че единствената партия се казваше КПСС. Не се притеснявайте, много е просто – ще рече – комунистическа партия на съветския съюз. Та, както казах, тая партия имаше конгреси и първият, който си спомням, трябва да е бил съвсем в началото на шейсетте. Бил съм пет-шест годишен, там някъде. Татко ми, вечна му памет, беше голям политикан, също като чичо, свако, вуйчо, комшиите и всите българи, които познавах по онуй време. Четеше ги ония големите букви в смърдящия на мастило вестник и даже като го подпитвах ми обясняваше пространно за тая КПСС и за конгреса. Беше комунист и напълно вярваше на вестника с големите букви.
Та в този вестник видях и снимката на другаря Хрущов, татко така му викаше – „другарят” Хрущов. Впрочем, ние тогава, всички така си викахме – другарю, другарке, даже и аз на учителката ми и виках „другарко Георгиева”. Само че на мене, никой не ми викаше „другарю”, щото бях малък още и явно не съм ставал за другаруване. Тоя другар Хрущов беше ниско, набито човече, с дебел червен врат, изскочил от някой от руските царевични щати, груб и много хитър селяк, който много пъргаво се бе изкатерил по трупа на Сталин до върха на СССР – беше станал първи секретар на тая четирибуквената партия КПСС. И в това си качество, на въпросния конгрес, другарят Хрущов, Никита Сергеевич изнасяше доклад, за който всички казваха, че е „световно-исторически”. Много ме кефеш това длъжко двудумие, особено когато го казваха по онова пращящото радивце, не му помня вече марката, но със сигурност помня, че бе произведено във Воршиловския завод и имаше само средни вълни, а станциите си бяха изписани – Тирана, Варшава, Букурещ, София естествено, Стара Загора, Прага, Варна. Трябваше само да въртиш копчето и да наместиш стрелката върху някоя станция, за да чуеш сред зловещото бучене на ефира някакъв непознат език. Което естествено беше и сред основните ми занимания, когато бях сам вкъщи. То си беше цяло пътешествие по широкия свят-Вавилон с многото неразбираеми езици.
Пак се отклоних… Бях почнал да ви разправям за оня световно-исторически доклад на Никита Сергеевич, в който според всички политикани около татко ми, най-важното беше, че другарят Хрущов рекнал, че комунизмът ще настъпи през 1980-та година!
В годините, в които се носим в момента по тъмната река на времето, след последния завой тази думичка се оцапа и стана мръсна, ругателна. Натоварена е със значения като някаква папска йезуитщина, вероятно за мнозина и съзнателно и подсъзнателно е много удобна, нещо като индулгенция за всеобщото партийно минало, включително и на моето поколение. Слушам си поколението, как се мъчи да я произнесе взривно като африкат, че и съскаво, за да се получи злобност, ругателност. Да, ама не става. За жалост на индулгиращите се, в нея нито африкати има, па и със съскавите съгласни е в дефицит. Ама карай, тука няма да вземем да се тревожим и за тия с партийното минало, дето бяха най-кресливи след последния завой.
Да си се върнем на комунизма и как, тоя комунизъм щеше да се установи по света през 1980-та година, според Никита Хрушчов. Тогава, това бе ужасно треволнение, уверявам ви! Много дълго се обсъждаше, кое, какво и как. На облакътените маси – идеи немислими! Българинът – философ и футурист. Променяше всичко що не му се нрави, правеше го да му е по тертип и тропваше по масата, нали го чу, чу ли го, а, Хрушчов го каза!
И светът изведнъж ужасно добре се подреди. Само едно не се уточни – понеже вече се знаеше, че и ракийката и винцето ще са безплатни като всичко останало през 1980-та, не можеха да се спогодят сваковците ми, дали поркането ще го раздават в гюмчета или ще се пусне по тръбопровод до всяка къща и кооперация. По-идейните обаче се мръщеха: „А бе, другари, при комунизма всички ще сме трезвеници…”
Както и да е, техните футуризми, хич биля, не ме задоволяваха, защото на мойте си малки годинки, ни винце, ни ракийка ме вълнуваха, а това що ме вълнуваше, за него сваковците ми ставаха твърде абстрактни, а и лаконични: „Всичко ще го правят машините – пулеха се те и размахваха ръце за да покажат – ей, такива големи машини!”… Толкоз. Напълно достатъчно. Другото си беше чакане, както казваха сваковците ми: „Чакането му е майката!” Просто трябваше да дочакаме 1980-та и комунизмът щеше да дойде…
Сега всичко се е сляло ведно в паметта и светоусещането ми единно, цялостно като някой паметник. Но тогава всичко е било отделно в пазвите на един месец, на втори, на една или друга година, като оранжавееща пътека, прокарана от някой що е белил портокал докато върви. И съм продължавал да обмислям с огромната сериозност и конструктивност на моите си малки годинки – кое, как и защо – и за ония машини, естествено, ейййййй такива, дето всичко ще правят!
И не щеш ли, взе че се заговори. Изпървом мълва тръгна. После излезе по-самоуверена клюка. Накрая гръмна! Ще се строи! Няма майтап. Тука, край Бургас. Сваковците ми наостриха уши, баща ми пак четеш големите букви!
Чакайте, какво ще се строи!? Комунизма ли?
Не, точно, отговаряха ми. Ама нещо подобно. Комбинат ще се строи. Огромен, като комунизма и нефтохимически на всичкото отгоре. Даже кооперация вече се строи. За съветските специалисти, които ще работят на комбината. Да, да, съветски другари пристигат тука.
Беше трескаво време.
Пощръклелите ми сваковци обсъждаха какви заплати давали на строежа на комбината, че щяло да раздават и квартири на безимотните бъдещи работници в НХК-то. Че всички били там на столова храна, кажи-речи безплатно. И че бурканчета с мляко им давали да сърбат на корем и без пари, какви чудни големи вредни щели били да им плащат…
Това, обаче минаваше край ушите ми, докато не се случи немислимото. Новата кооперация за съветските специалисти бе предсрочно готова и тя имаше… познайте какво!!!
Тя имаше АСАНСЬОР!
Мдаааа, знам, че ви е трудно, че ви е ужасно трудно да си го представите… Неее, естествено, не това, че е имала асансьор, нито, че кооперацията е била готова, още по-малко, че това е станало предсрочно – какво говорите!
Трудно ви е да си представите, защо съм написал АСАНСЬОР с главни букви!
И аз веднага ще ви обясня. Защото, дръжте се да не паднете, това беше първият и едничък-единствен асансьор в цял Бургас!
Нямах търпение да се съберем апапите от махалата и да хукнем към края на града. Защото по онова време в началото на шейсетте, там, малко след механотехникума си беше краят на града и почваха кимонгеоргиевите лозя.
Хуквахме притеснени, алчни и почти похотливи към непознатата машинария на която можеше да се вози човек и да умре от кеф. Беше невероятно. Имаше дървена решетка, която докато не я затвориш махината не потегляше. Имаше за наше огромно нещастие и някаква гадна касичка в която трябваше да пуснеш стотинка – иначе няма возия! Обикаляхме наоколо и като гаврошчовци просехме стотинки и после цвилехме от удоволствие – нагоре, после надолу, после пак нагоре… Докато не ни изгонеха. Изчаквахме да се разкарат, всичко да утихне и пак в асансьора – нагоре-надолу-нагоре-надолу…
И когато вечерта се прибрах дрипав от вълнения и си лягах с ококорени и назатварящи се очи, вече бях колкото възторжен, толкова и успокоен. Вече знаех. Знаех какво ще е това чудо комунизма. То си беше ясно!
Навсякъде щеше да има асансьори….

———————————-
* По песента на Пол Макартни „The Long and Winding Road”, написана за погребението на Бийтълс и техен последен сингъл от албума Let It Be

Юрген Рот е „стар социалдемократ”, както се изразява любимата му трибуна за плювки срещу България – т.нар. българска редакция на федералната германска служба Дойче веле. И може би това обяснява всичко. „Старият едикакъв си” Юрген Рот от много години се препитава доста успешно с това да събира непроверени клюки и безкраен низ от „анонимни” източници за да бълва едно след друго ругателските си творения. Изразявайки се в неговия стил – няма съмнение, че тези книжлета са по същество германска държавна поръчка за озаптявяне на определени непослушковци в България, защото очевидно германските посланици нямат каубойските качества на задокеанските амбасадори. След услужливо преведената на български и пакетирана като книга – антибългарска бълвоч «Новите български демони», наскоро в Германия излезе следващото му творение «Гангстерска икономика».

За да добият идея читателите ни що за птица е Юрген Рот ще ви цитирам отделни пасажи, както от последната му книга, така и от предишни.
Юрген Рот припомня случая около АЕЦ Белене и участието на германския енергиен концерн RWE, който в крайна сметка се оттегли от проекта.
„Веднага след това енергийният министър на руската федерация пристигна в София, за да обяви, че Русия е готова да изгради електроцентралата. Дъщерната компания на Газпром – Атомстройекспорт бе обявила намеренията си за участие в проекта. Природозащитничката Албена Симеонова казва, че руският концерн имал стабилни интереси в България и че плащал огромни подкупи на членове на правителството, за да се сдобие с правото на участие в различни проекти. Симеонова разказва за това как представители на Атомстройекспорт влезли с автомати в общината на Свищов, за да „преговарят“ с градските власти.”
Мили Боже, представяте ли си уважаеми читатели, как представители на Атомстройекспорт, изключително сериозен играч в световния ядреноенергиен бизнес, които строят централи по цял свят, нахлузват върху костюмите си за по 2000 долара по един калашник и нагазват с обувките си от крокодилска кожа прахоляка на Свищов! Аз не можах съвсем да си го представя, още по-малко успях да си представя как тая хиперпикантна информация е останала скрита за цяла България!?
За сметка на това полюбопитствах каква е тая източничка на многоуважаемият плювател Рот и ето какво изрових, което естествено поставя нещата по местата им. Цитирам ви писмо на ръководството на Зелената партия, подписано от Ал.Каракачанов, част от което обяснява следната ситуация:
„1. Албена Симеонова (под това име тя е позната) от м. април 1994 г. е заместник председател на Зелената партия. От февруари 1992 г. до 26.01.1996 г. е изпълнителен директор на Фондацията на Зелената партия и отговаряше за външните връзки на партията. В нашите среди тя е известна от 1991 г. като председател на организацията на ЗП в Ботевград. Тя е жител на града и понастоящем.

През всичкото това време в частни разговори, както и на обществени места тя постоянно е изтъквала, че е болна от изключително рядко и тежко заболяване на белия дроб. Заболяване, което се лекува единствено чрез операция, за която е необходима сумата от около 100 000 (сто хиляди) щатски долара!..
Не бях се замислял сериозно над истинността на твърденията на Албена Симеонова, докато в края на 1996 г. не бях уведомен от специалисти в същата болница (д-р Елена Дурева и д-р Асен Златев), че според тях Албена Симеонова е симулант и въобще не страда от никакво хронично белодробно заболяване. Същата се е явила при д-р Златев, като се опитала да го убеди, че е болна от горепосоченото заболяване, но не е представила за това никакви документи, а е отклонила предложението да й се направят изследвания. Едновременно с това е заявила на д-р Златев, че е „събрала много долари“…”
Ще си спестя коментарите, но ако явните източници на г-н Рот са като тази повече от спорна госпожа, какви ли са „анонимните”!!!
Ето ви следващ бисер от свотовноисторическите открития на потресаващата разследваща журналистика на Юрген Рот:
„През декември 2007 година германското посолство съобщава на правителството в Берлин: „След влизането на България в ЕС престъпността драстично се увеличи.“ Сред обясненията за силните позиции на мафията са събитията около 1989-та година, когато от страната са изнесени между пет и девет милиарда долара. България е била на ръба на банкрута и докато населението е гладувало, номенклатурата е използвала момента, за да забогатее.”
Как не им омръзна!
Как на всички не им дойде до гуша това вмирисано на „червени бабички” и евтини манипулативни лъжи клише с изнесените милиарди, за които се оказа, че няма нито едно доказателство, въпреки, че банковите сметки би трябвало, поне така се твърдеше, да са там, на запад – колко е просто да се провери и да се посочат виновниците. Само, че ако няма виновници и ако всичко е още една съшита с бели конци брадата лъжа, за да ни хвърлят прах в очите същите тези западняци, докато чрез българският си политически слугинаж демонтираха цялата ни икономика; решително и с един замах изтриха от лицето на земята селското ни стопанство, животновъдство, градинарство; смляха на скрап и претопиха цялата ни индустрия и от китна държава ни превърнаха в заден двор и клоака на Европа! Защо не разследваш това Рот! Защо не зададеш въпроса, защо се появява гангстерска икономика? На мястото на какво? И кой го унищожи това дето го няма?!
По-нататък:
„Наскоро за първи път чух името на групировката ТИМ. В началото изобщо не знаех за какво става дума. Бях получил само оскъдна информация от Швейцария, че някои полицейски служби свързват групировката ТИМ с организираната престъпност, но не с примитивната престъпност на борците, а с онази на високите равнища, с голямата икономическа престъпност… На базата на документите, с които разполагам, и от разговорите си с журналисти и прокурори в България, аз вече съм убеден, че ТИМ е възникнала с участието на някогашното военно разузнаване в България. Според моите източници руската мафия има сериозни интереси във Варна, където действа една организация, възникнала от едновремешното съветско военно разузнаване“, твърди Рот. „Фрапорт АД дължи получаването на концесията за летищата Варна и Бургас на ТИМ. Дори националният превозвач Луфтханза не се спира пред коопериране в областта на техническото обслужване с 80 % в съвместно предприятие с фирма на ТИМ.”
И се гневи „старият едикакъв си” Рот, че германски компании си сътрудничат с българския сенчест бизнес и трупа плювки една след друга…
Далеч съм от мисълта да се превръщам в адвокат на ТИМ. Всъщност, идея си нямам какво представляват, и дали прословутото ГРУ(за което очевидно Рот говори)има нещо общо с тимаджиите. Но тук не мога да не кажа, че ако фирма Титан-Бургас, която чисти и с. Твърдица в което живея, и която доколкото съм чувал е собственост на ТИМ, се явява сенчест бизнес, според германския плювател, то дай боже повече такъв сенчест бизнес! Толкова добро комунално обслужване(извозване на боклука) и то в едно смотано селце, не бих могъл и да си представя, ако не го наблюдавам всеки ден, вече години!
Да ви кажа честно, уважаеми читатели, не ми се занимава повече с тоя нещастник, а мисля, че ви дадох достатъчно храна за размисъл. Тъпото е, че не е единствен и очевидно ще трябва и за вбъдеще да се занимаваме с подобни писюри. Защото не може, не бива да им се оставя празно място в ефира, където да излъчват зловонието си.

Литературен катапулт

Турция осъществява мощна културна експанзия като плаща на чуждите издатели разходите за публикуването на турски книги чрез програмата за субсидии ТЕДА на Министерството на културата и туризма

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век.
В предната публикация установихме, че турската държава изкъсо следи и умело направлява турското кино и производството на тв сериали, чрез които за броени месеци променя визията и нагласата към Турция на цели нации.

Прословутото турско Министерство на културата и туризма под енергичното ръководство на Ертугрул Гюнай, подобно на сторъкия бог Шива, не пропуска да субсидира и тласка напред нито един елемент от цялостната палитра на турската култура, в това число и турската литература.

Какво е ТЕДА?

За целта през 2005 г. министерството създава мащабна система от субсидии, захранвана от държавния бюджет, чрез която да бъдат поощрени чуждестранните издатели да публикуват книги на турски писатели на съответните езици. Клауза 5 на Указанията за прилагане на програмата директно пояснява, че турската държава заплаща разходите на чуждестранните издатели за превода или издаването на съответното произведение. Програмата позволява освен това на издателя да реализира от проекта търговска печалба по свое усмотрение. С други думи – бизнес приказка, плащат ти разходите, а издателят си прибира печалбицата удвоена.
След казаното, никак не е чудно, че ТЕДА заработва още от създаването си на пълни обороти. След 2005 г. до момента по тази грантова схема са преведени и издадени в чужбина 634 книги на турски писатели! Това е чудовищна цифра и постижение за една национална литература, за която в най-добрия случай можем да кажем, че е от златната среда, не повече. Истината обаче е, че постижението си е изцяло на Министерството на културата и туризма, т.е. на турската държава, която заплаща съвсем натурално и безцеремонно успеха на турските литератори извън границите на Турция.
Разбира се, искам дебело да го подчертая, за да няма спекулации около този анализ – не поставям под съмнение качествата както на традиционната, така и на модерната турска литература – тя има своите великолепни постижения, има своите неоспорими върхове, така както ги има и българската литература например. Но без бюджета на ТЕДА, без бюджетите на многобройните турски участия по всички възможни панаири на книгата по света, рекламните бюджети за всякакви форуми, на които се явяват турските писатели и литературни агенти, цялата тази огромна и мощна финансова и всяческа подкрепа на турската държава в изпълнението на новата й неоосманска доктрина, турската литература днес щеше да е на същото дередже, на което е българската – затворена в националните граници и никому неизвестна.
Да кажем няколко думи и за

технологията,

реализираща целите на ТЕДА. И тук веднага се набива в очи плътният синхрон в действията на държавните органи и частните компании. Самото Министерство на културата и туризма не се занимава пряко с реализацията на програмата. Това изцяло е прехвърлено върху турските литературни агенции и издатели, които при всеки контакт с чужд издател, тутакси любезно му предлагат да се запознае и възползва от великолепните условия предлагани от грант програмата. Готови са да помогнат в подготовката на необходимата документация и т.н., защото ТЕДА не засяга техните икономически интереси, напротив, стимулира им търговския оборот!
Дотук всичко казано може да се използва като христоматиен пример на отлично развивани отношения между национална държава и национална култура и бизнес. Ако я нямаше разбира се темата за задните мисли. А когато някъде се изсипват не просто пари, а много пари, сме длъжни да се запитаме, каква е целта на мероприятието. Особено когато в геополитически план си имаме работа с една политика, която вече се доказва като хегемонистка и очертава с всяко свое действие периметъра на едно категорично неоосманско влияние. Целта е ясна. Тя не е по-различна от целите на турската филмова индустрия – изграждането на нов образ на Турция пред света и особено пред бившите поданици на империята, за да се отключи мощно влияние на растящата турска икономика във всяка сфера. На този етап целите на новата турска външна политика се изпълняват брилянтно. Турската масова култура отваря вратите на турската икономика, а това на свой ред ще отприщи демографска експанзия на врящата от геометрически нарастващия човешки ресурс наша южна съседка, чието население, грубо казано, нараства на всеки десет години с по десет – петнайсет милиона души и в момента по средна възраст на населението си е най-младата държава в евразийския регион!

Какво ни се случва

на нас вследствие на разискваната дотук турска държавна програма за износ на влияние ТЕДА? Честно казано, чувствам се омерзително и неловко, стигайки до този пункт. Но да хващаме бика за рогата. Спомняте си цифрата, която цитирах по-горе – 634 произведения на турски автори са субсидирани от турската държава, за да бъдат преведени и издадени по цял свят. Ех, не точно по цял, но все пак в 50 национални държави. Сработила ли е ТЕДА по отношение на българските издатели, как мислите?
Мили Боже! Сработила е и още как! От 634 субсидии за цял свят нашенци са налапали 62 субсидии! Цели 10%, сякаш сме 70-милионна страна, а не 7… Напомня ми едновремешните опашки за маслини. Двайсетина от водещите български издатели са наредили и са си напазарували … безплатно. Някои са купували на килограм:
Жанет 45 и Летера са спазарили по цели 7 субсидии, Център за универсални медии и Унискорп – по 6, но абсолютен шампион е издателство Стено, което се е възползвало от развързаната кесия на турското министерство на културата и туризма, за да издаде цели 8 турски книги на български език, очертавайки се по този начин като специализирано издателство за турска литература.
Жалка история. Отново сме начело в списъка на алчността. С тези 62 заглавия от 634 общо субсидирани от ТЕДА, само Германия ни изпреварва, но тя е извън коментар, като се има предвид, че там живеят вече от поколения милиони турски емигранти и немските издатели задоволяват търсенето сред турската диаспора (особено младежите в нея определено предпочитат да ползват немски език).
И пак на предполагаемия ви въпрос – какво толкова, опознаваме комшиите? – отговарям по същия начин, по който отговорих за нашествието на турските сериали – и при литературата, както и при филмите, липсва всякаква реципрочност! Опознаването е взаимен процес, ние опознаваме съвременна Турция и турците опознават съвременна България. Когато липсва едната страна от процеса, както е в случая, говорим за агресивна експанзия и опити за налагане на културна хегемония. А ето с това вече не мога да се съглася. В тази връзка намирам за нелепо едно изказване на

нашия културен министър

Вежди Рашидов по време на посещението му през януари в Турция. Министър Рашидов заяви по повод срещата си с турския министър на културата и туризма Ертугрюл Гюнай: „В Турция има голям интерес от това да преведем български автори на турски, пък и обратното”. Министърът очевидно е абсолютно неосведомен за процесите, които по-горе разисквахме. „Обратното” вече е в пълен ход. Дори и най-добрите ни издатели срещу няколко сребърника вповече са готови да ни залеят с турска литература и реално го правят. Колкото до турския интерес, нека чуем едно друго мнение, това на Кадрие Джесур, превела през годините десетки литературни творби от турски на български и особено поезия от български на турски: „Българската литература предизвиква интерес най-вече у студентите и преподавателите в славянските филологии”. И още: „България и българската литература се познават най-добре от хората, свързани по някакъв начин с България, с българското”. Няма да коментирам думите на преводачката, те са достатъчно красноречиви. Мога обаче да ви предам едно много откровено мнение, което в частен разговор с мен изразиха турски литературни агенти – почти невъзможно е да се пробие в Турция от българин, защото турските издатели не вярват, че български автор е в състояние да напише нещо, което си струва да се издава. Точка. Ето това е отношението към нашата култура в Турция
И така, като с някакъв средновековен катапулт турското министерство на културата и туризма неуморно ни засипва с розова, ухаеща на ванилия и малеби претопленичка слуз, прилепчива и неотмиваща се. Нарича се културна хегемония. С времето, това байгънесто като турските саралии влияние ще ни превърне в захаросани сладки, подредени като на сергия в Капълъ Чарши.
Имаме ли съпротивителни сили? Не знам. И откровено казано, дълбоко се съмнявам като наблюдавам безхаберието на българските управляващи и изгладнелия трескав взор на нашата алчност. Дори 1300-та годишна история, може да бъде заметена на бунището, ако има кой да я продаде за трийсет сребърника. Нищо ново под слънцето – ако не си на върха на хранителната верига, задължително се превръщаш в нечия храна….

"Проектът „Инджи“

Турските сериали завъртяха главите на хиляди българи, но какво всъщност се крие зад ориенталския разкош от екрана

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. Неоосманистите, представяни най-вече от министъра на външните работи на Турция проф. Давутоглу, докато на думи и при всеки удобен повод отричат да са неоосманисти, на практика вече от няколко години действат изключително успешно по осъществяване на плановете си.

Съществува и главен щаб за масирано провеждане на експанзионистичната им политика. Не е за вярване, но това не е МИТ (турското външно разузнаване), нито дори външното им министерство, а изключително ефикасното им и прагматично структурирано

с чиято конфекция турските филмопроизводители се справиха удивително успешно. След индийският Боливуд и египетския филмов комплекс, днес Истанбул върви с огромни стъпки по същия път. Но с една съществена разлика – турските сериали са натоварени с тежка стратегическа мисия. Те проправят пътя на неоосманската доктрина, изпълнявайки в същото време обратен икономически трансфер.
Ето това е проектът, който можем спокойно да наречем „Инджи” – проектът, който ако се съди по резултатите му само за година в България, е повече от успешен. Проект, в който турското Министерство на културата и туризма безкомпромисно определя и формата и съдържанието, и целите, без много шум и никакво афиширане. Без нито един изстрел, без дрънкане на оръжия, икономическа преса или сложни и скъпоструващи медийни кампании и други аксесоари от времето на студената война, фалшивият сапунисан образ на туркинята Инджи и нейните огледални отражения от десетките турски сериали, пуснати на конвейр по тв каналите в България превзеха душите и умовете на милиони български зрители. Това, което никой не можеше и да си представи дори през отминалите десетилетия, днес се случва за броени седмици и месеци. Старият образ на Турция се руши пред очите ни и се извайва един нов образ – на пасторално красиво общество, напълно европейско по своя характер, без извратеността и пороците на истинската Европа. Каква нелепост! Но факт. За броени месеци тези сериали насочиха към екскурзии в Турция изключителен поток от българи, според признанията на туроператорите. При това, както свидетелстват публикации в пресата, става дума включително за доста възрастни наши сънародници, които специално си вадят международни паспорти, за да могат да посетят страната, откъдето идват телевизионните им любимци; местата, където са живели; ресторантите, където са се хранили, т.е. снимачните площадки на сериалите. Не се кахърете. Потокът не е само от България, защото турските сериали са залели цялото постоосманско пространство и освен че трупат парички за продуцентите си, носят изключителни доходи за турската туристическа индустрия. За миналата година има ръст на арабски туристи между 21% – за тези от Обединените арабски емирства, и 50% за мароканските туристи – сещате се, че в тези страни върви „Перла”. Ето какво означава култура и туризъм да са в едно министерство! Това последното разбира се е по-скоро шега, защото нещата не са резултат от механичен сбор.
Но да се върнем на основния ефект от проекта „Инджи”. Той променя светоусещането на българина (както и на другите народи в постосманското пространство), прави го податлив на чужди на националната му идентичност внушения. Разбира се, далеч съм от мисълта, че само десетината турски сериали, които ни пометоха в последно време, са свършили цялата работа.

Крушка си има опашка.

И тая опашка се точи през тези дълги двайсет години след разгрома на соцсистемата. Либерализираната до глупост обществена и държавна структура беше постигната целенасочено, за да позволи „глобализацията” на страната ни, разбирай – да се превърнем в разграден двор, в който западните корпоративни и медийни агенти да се разпореждат както намерят за добре, обръщайки ни на най-елементарен неоколониален придатък, който носи съответната норма на печалба, на елементарен пазар, без всякакви съпротивителни сили, напълно подчинен на транснационалната олигархия. За този процес на привидно хаотизиране на България ентусиазиран принос имат почти без изключение всички политически сили, управлявали след 1989-та, т.е. българската пета колона. Резултатът е налице. Турският неоосманизъм идва на плодородна и добре „обработена” за него нива.
Знам, че мнозина биха възкликнали, че какво толкоз. Да, нищо особено, само дето губим окончателно националната си идентичност. Глобализацията във вида, в който съществува днес, е противоестествен процес, защото изритва на бунището огромен брой национални култури, а това е ужасяващо духовно обедняване на цялата цивилизация. Османизацията е на практика същото, защото пренаписва учебниците по история и цели културна асимилация. Иначе лично аз нямам нищо против много по-активното общуване на всички народи и на първо място на съседните. Нищо против икономическия, социален и културен обмен. Но

на реципрочна основа!

А да сте чули български филми (за сериали да не говорим) да вървят по турските тв канали? Да сте забелязали тълпи от турски екскурзианти по нашите маршрути? Знам, че подобна реторика звучи донякъде наивно, но това е изискването на принципа на реципрочността. Другото е налагане на хегемония, с кадифени ръкавици или не, но хегемония. А хегемонията е силно нездравословна за духовността и културата на народите, живеещи под злачния й покров. И тук е мястото да подчертая дебело – не ме тревожат хегемонистките неоосмански амбиции на съседите. Това, което ужасно ме притеснява е, че ние българите вече нямаме амбиции. Никакви амбиции. Един премръзнал, унизен и гладен народ, който се храни с турски зеленчуци и турски сериали…
Съжалявам, ако последното изречение ви е прозвучало патетично, но истината е такава. Истината е, че успехът на турската културна експанзия се корени не само в занаятчийското майсторство на турските кинаджии, писатели и прочее, но и на невероятния интерес и преданост на самите турци към собствената им културна идентичност. Защото преди да постигнат смайващото промиване на мозъци в България и другаде, турските сериали, филми и книги пожънаха потресаващ успех в самата Турция. Успех до такава степен, че изметоха от най-гледаното време в кьошетата на националното внимание американските и въобще западни бози, от които нашият зрител/читател хълца и се сополяви неудържимо.
А иначе хубаво е човек свят да види, с корабче да се разходи из Босфора и да хвърли един поглед на къщата-музей на Абуд ефенди, в която естествено съвсем наужким „живеят” Инджи и Мехмед. И като занича из сокаците край Капълъ чарши да поразмисли върху факта, че в 18-милионния Истанбул, живеещите в къщи, подобни на тази, са не повече от няколкостотин хиляди. Толкоз за фалшивия блясък на перлите над Босфора и на всички измислените приказки от 1001 нощ.

Неоосманската доктрина

Сценарий № 2 : Турция изгражда евразийски геополитически център около себе си, очертавайки сфери на влияние, повтарящи средновековната Османска империя – Кавказ, Централна Азия, Близкия Изток, Балканите

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. В предната публикация разгледахме сценария „Троянски кон”, според който САЩ натоварват Турция с ролята на свой таен таран за разбиване на ЕС, чрез разселване на турска диаспора в европейския югоизток след евентуалното й приемане за член на Евросъюза. Изводът от анализа на този сценарий № 1 бе, че възможностите му все по-бързо се изчерпват и с днешната дата той е вече практически част от историята на международните отношения.

Приемането на Кипър за член на ЕС през 2004 г. се яви повратна точка и своеобразен катарзис за Турция в плановете й да се присъедини към Европа. С европейското правило за консенсус при приемането на нови членове на съюза и един Кипър, чиято цяла северна част е окупирана от турските войски, а Кипър вече e член на ЕС, турската надежда за европейско бъдеще се стопи със скорост, която мнозина, включително водещи политици, просто не успяха да проследят. Това развитие закономерно даде силен тласък на неоосманската доктрина сред турските управляващи, която за целите на този анализ нарекохме Сценарий № 2.
Главното действащо лице и мотор на новата турска външна политика стана 51-годишният професор по международни отношения от университета Бейкент в Истанбул

Ахмет Давутоглу.

Той упражни много силно влияние както върху сегашния турски президент Абдула Гюл, така и върху министър-председателя Реджеп Ердоган, чийто главен съветник бе. От 1 май 2009 г. Давутоглу бе назначен за министър на външните работи. В битието си на виден интелектуалец и, както се твърди, много умерен характер, Ахмет Давутоглу, особено с капиталния си труд «Стратегически дълбини», е много популярен във всички среди в Турция, включително и сред генералитета. Давутоглу често е определян като неоосманист, въпреки че той не се вижда в такъв контекст. В тази връзка наскоро заяви пред турския ежедневник «Сабах», че «след като ние самите не използваме подобна концептуализация, фактът, че тя се използва по отношение на нас е резултат или от неразбиране, или от липса на добра воля». Той оспорва идеята, че Турция се опитва да установи неоосмански имперски ред: „Винаги съм казвал, че Турция като национална държава е равна с всяка друга национална държава в нашия регион без значение дали е малка като население или територия. Ние нямаме никаква хегемония върху когото и да било. Това, което по-скоро се опитваме да направим, е да допринесем за установяване на постоянен мир в нашия регион. Ако под ред имат предвид Pax Ottomana (Османски мир), мир в смисъл на ред, ние се опитваме да установим ред и не е погрешно да се каже такова нещо”.
Какво е все пак неоосманизма? Според повечето добронамерени към Давутоглу анализатори новата

«Неоосманска доктрина»

се базира на няколко основни принципа. Първо, Турция е важен компонент на регионалната безопасност, център на Евразия, надежден партньор на съседните държави, а не периферия и някакъв второстепенен партньор на НАТО и САЩ; Второ, неоосманизмът не се явява антизападен по своята природа и ценностни ориентири. Той призовава към равностоен диалог със САЩ и особено с ЕС. Акцентът върху вниманието на Турция към Близкия Изток в последните години съвсем не означава, че турците обръщат гръб на Запада. Според политическия анализатор Стив Лараби няма никакви доказателства за пълзяща ислямизация на турската външна политика; Трето, новата доктрина се базира предимно на мека сила, а не на остри схеми – максималната твърдост на този подход бяха примерно, затваряне на пристанищата за кипърски кораби, политическа поддръжка за босненските мюсюлмани, признаването на Косово, дипломатическо изглаждане на проблемите със Сирия. От този принцип се извежда и основния подход на турската външна политика при Давутоглу за «нулеви проблеми със съседите»; Четвърто, неоосманизмът не разглежда кемализма и републиканските идеали като загубено време, а се опитва да допълни републиканския дизайн с нови черти, адекватни на света след студената война. Много съществено е към изброеното да допълним един принцип, заявен лично от Давутоглу пред сп. Economist: „Турция може да бъде европейска в Европа и източна в Изтока”.
По-другояче обаче изглеждат нещата, ако се вслушаме в тезите, които проф. Давутоглу изложи през октомври миналата година при откриването на конференцията „Османското наследство и мюсюлманските общини на Балканите днес”, проведена в столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Там министърът на външните работи на Турция заяви, че целта на турската външна политика е подемът на османските Балкани, като център на световната политика. Същото Давутоглу повтори, разширявайки периметъра и в интервю пред сараевския ежедневник „BH Dani”: „Ще превърнем Балканите, Кавказ, Централна Азия, заедно с Турция, в център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем”.
Още по-любопитно звучи и мнението му, че османската история, това е и историята на балканския регион: „Ние искаме нов балкански регион, основан върху политическите ценности, икономическата взаимозависимост и сътрудничество, културната хармония. Такива са били османските Балкани. Ние ще възстановим тези Балкани…

Османските столетия

на Балканите са успешна история, и сега е необходимо да я възродим”.
Всеки обективен и незапознат с историята на региона наблюдател би възприел подходът на Неоосманската доктрина като прагматичен и комуникиращ с реалностите на ХХІ век. Даже при повечко ентусиазъм би могло да се приеме като привлекателна идеята Балканите да се превърнат в център на световната политика. Има обаче не едно, а няколко десетки „но”-та, които, ако се възползваме от терминологията на самия Давутоглу, „зануляват” изключително розовеещия колорит на представената от него визия. Първо, не става дума за Балканите въобще, а за някакви османски Балкани. Второ, абсолютно нелепо, да не кажа глупаво за един професор, звучи идеята, че османската история е историята на балканския регион. Ако за Давутоглу, цялата история се затваря в петстотинте години на Османската империя, то за другите балкански народи този период е отбелязан в учебниците по история с по няколко горчиви страници на гнет, робство и пълен упадък след столетия на държавен и културен възход. За разлика от 500-те години на Османската империя, Българската държава има 1300-годишна история, гръцката история започва далеч преди Христа, сродно е положението и при другите народи в региона. Колкото до османските столетия на Балканите като успешна история – да, но зависи за кого. За османската метрополия в Цариград, доминирана от турците, може и да е така. За останалите народи, поробени от същата тази османска империя, въпросните петстотин години са практически години на вакуум в социален, икономически, културен и всякакъв друг вид народностен план. За реалното робско положение на тези народи да не говорим; за кръвния данък да не говорим; за насилствената смяна на вярата, благодарение на която целият европейски югоизток е нацвъкан днес с мюсюлмански общини, да не говорим.
Да продължаваме във фактически план да предъвкваме тема, ясна и на децата, ще е чиста загуба на време. Далеч по-интересено и важно е да си отговорим на въпроса: Имперско лицемерие или политическия инфантилизъм

на една нация изразява неоосманската доктрина? Аз лично съм по-склонен да мисля, че е второто. И ще илюстрирам мнението си с няколко много интересни реплики, които се чуха около един турски филм, събрал пред екраните в южната ни съседка над милион и половина зрители още след премиерата си през 2008 г. Във филма „Османска република” съвременна Турция никога не е съществувала, а вместо нея е показана страна, над която властва измисления и безпомощен султан Осман VІІ, който е марионетка в ръцете на САЩ. Но това, което е показано в едър план, е не толкова упадъкът на империята през ХІХ век, колкото нейната религиозна толерантност, т.е. Pax Ottomana (Османски мир), който според авторите е властвал над средиземноморското крайбрежие и околните региони. Така, днес, съпротивата на някои европейски страни срещу членството на Турция в Евросъюза на практика води до вдъхновената митологизация на една изгубена златна епоха. „Да мечтаем отново да бъдем империя е нереалистично, епохата и действащите лица са се променили”, твърди режисьорът на филма Гани Мюжде, чиито прадеди в Косово са били поданици на империята. „Пораснах в квартал „Фенер“ в Истанбул сред гърци, арменци, евреи и кюрди… Ето това е османското наследство. Днес не трябва да се игнорира това културно измерение“.
„Отправеното послание е: „Вие не принадлежите към Европа“, коментира Нилюфер Нарлъ. „Чувството на отхвърляне кара човек да се обърне към миналото, за да намери славните елементи на своята идентичност. Някои виждат в него само една ислямска държава”.
За турците, потънали в пълно вглеждане в себе си, следващият етап на историческо помирение преминава през преоткриване на европейските измерения на Османската империя.

Европейският вектор

Сценарий № 1 : САЩ пробутват на ЕС троянския си кон от Босфора, за да си осигурят тотален контрол върху новите щати на стария континент

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век.

Първото десетилетие на третото хилядолетие прекрои окончателно не само политическата карта на Евразия, но промени и главните геополитически играчи и техните роли в незатихващата кървава имперска битка за световно и регионално господство. Ако през почти целия двайсти век кемалистка Турция се бе поставила в своеобразна самоизолация, днес това е история. За този период анадолската държава, бе реконструирана от Ататюрк и сподвижниците му в странна амалгама от светска, но ислямска република, където една обществена каста, тази на военните, бе поставена над и извън конституцията.

Моделът проработи и за по-малко от един век примиращото малоазийско султанство, жалка пародия на огромната векове наред Османска империя, пое дълбоко въздух и започна да развива бавно, но сигурно както индустрията, така и селското си стопанство, за да се окаже в началото на новото хилядолетие сред 20-те най-развити икономически държави в света. Любопитно е да отбележим, че моделът доста ярко напомня на китайския, където гарант за налагането на определен икономически модел, също е една сила, поставена на практика над и извън конституцията. В Турция това бе армията, в Китай – комунистическата партия.
В същото време САЩ стремглаво се носят към бездната. Миналата седмица в. „Вашингтон таймс” написа, че този период (първото десетилетие на третото хилядолетие) ще бъде запомнен като повратната точка, в която САЩ спряха да бъдат суперсила. Повтаряйки грешките на всяка една империя в земната история, северноамериканските имперски стратези продължават да се надяват на чудо и изграждат геополитически комбинации, които минират нормалното развитие на цивилизацията. Може би най-извратеният от тези планове е сценарият за торпилиране на въздигащата се нова суперсила – Европейският съюз. Извън лакираните пустословия за Евросъюза като за приятел и съюзник, предназначени за масмедиите, във Вашингтон без всякакви сантименти гледат откровено враждебно на ЕС като на геополитически конкурент и враг, не по-различен от Китай, Япония или Русия. Приятелството е нужно на САЩ, докато могат да използват ЕС като маша и параван за реализиране на интересите си било то в Близкия изток (Ирак), Централна Азия (Афганистан) и другаде. В дългосрочен аспект американците обаче имат нужда от реални лостове, с които да упражняват тотален контрол над днешните си съюзници. Така се е родил сценарият

„Троянски кон”,

в който главната роля е отредена естествено на най-верния съюзник на американците в региона – Турция.
Разбира се, за самата Турция въпросът не е така еднозначен, както не е еднозначно и вътрешното й развитие. На това развитие ще се спрем в следващата публикация, а тук ще изтъкнем, че на водещият и единствен доскоро властови център в южната ни съседка, доминиран от генералитета, легитимирането на кемалистка Турция като европейска държава означаваше излизането от анадолското й битие и бе първостепенна задача.
Съгласно информации и откъслечни анализи от американската частна разузнавателна агенция „Стратфор”, базирана в Остин, Тексас и други източници, сценарият е колкото прост, толкова и ефективен. Според Джордж Фридман, основател и ръководител на агенцията, към 2040 година Турция има абсолютния потенциал да бъде суперсила в региона, като това се предпоставя от факта, че страната има две характерни особености – оживена икономика и много силна армия.

По-същественото обаче е друго. Над половината от 72-милионното в момента население на Турция е под 30-годишна възраст и това съотношение ще се увеличава през идните 20-25 години. Ако Турция бъде приета в ЕС, това ще отприщи възможностите за демографска експанзия, особено към съседните страни и Балканите. Икономическата криза и рецесията не заобиколиха и Турция, така че към началото на 2010 година там има високо ниво на безработица, надхвъряща 15%. Според едно изследване, като минимум 25% от безработните са младежи. Подреждаме тези факти, за да покажем, че по един съвсем естествен начин, в условията на членство в Евросъюза, милиони турци ще предприемат първоначално трудова, а впоследствие постоянна емиграция в Европа (не че и сега не са един от най-многобройните емиграционни гурбетчийски етноси в нея) и не е далеч от ума, че с добре разчетена турска инвестиционна политика, този процес може лесно и безпроблемно да се направлява. Към околните страни естествено, най-вече на Балканите. Според сценария

15 – 20 млн. турци,

разселени в близка чужбина – Егейския район, България, Македония, Сърбия, Босна, Косово, Кипър, Албания и т.н. ще са напълно достатъчни, за да променят демографското съотношение в съответните области и съвършено безкръвно и демократично да ги самоопределят като преобладаващо турски общности…
Ето го лоста за контрол над ЕС, който грижливо подготвят зад океана. С такива позиции Турция е в състояние да държи в шах ЕС, защото заплахата да го напусне ще означава да откъсне заедно със себе си във вид на малки турски републики целият югоизток на Европа! Разбира се, при изброяването на целевите райони в началото на параграфа имаше едно «и т.н.». Това «т.н.» би било любопитно да уточним. Става дума за Южна Италия, остров Сицилия, части от Унгария…. Размахът на планиране е впечатляващ!
Но това не са щабни игри! Не забравяйте темпото на демографски прираст в Турция, както и средната възраст на населението, което прави тази държава направо младежка спрямо престаряващата Европа. А за многомилионната турска диаспора, закотвена отдавна основно в Германия и други околни страни да не говорим. Т.е. сценарият «Троянски кон» има пълно обезпечаване откъм човешки ресурс. Динамично развиващата се турска икономика съдейства не по-малко за осъществимостта на сценария. След тежката икономическа криза от 2001 г. Турция бележи между 2005 и 2008 г. икономически ръст от 7%. Инфлацията е сведена от 68% на 10% за 2009 г.
Пропагандната идеологема, разработена от същите задокеански стратези за Турция като щит срещу ислямизацията, също активно работи в полза на сценария. Остава един последен въпрос:  Дали «агентът за внедряване» е съгласен да участва безропотно в разработения от американците сценарий? Досега всичко изглеждаше безметежно, но нещата напоследък като че ли се променят.

270 милиона дула

В САЩ – „Големите момчета” откраднаха парите, а сега се готвят да разоръжат врящата и кипяща Америка в отчаян опит да се спасят от справедливия гняв на милионите честни американци

В предходните три публикации за САЩ ви представихме задкулисните игри, чрез които в последните стотина години една котерия банкери се опита и в значителна степен успя да овладее контрола над най-бързо и ефективно развиващата се нация в света, превръщайки САЩ в империя, а Федералният резерв, чудовищният национален дълг – гонещ вече 12 трилиона и доларът – обезпечен до по-малко от 4 цента, в перфектни средства за поробване и източване благосъстоянието, както на самите американци, така и на останалия свят.

Тук ще приповдигнем бляскавата холивудска и медийна завеса, за да зърнем какво става при обикновените американци – все по-бедни, но за сметка на това – все по-въоръжени.Още в началото следва да подчертаем, че не сме особено привързани към конспиративните теории и ако темата ни навлиза в същите територии, то е поради простата причина, че пропагандната машина на САЩ – най-перфектно действащата индустрия в съвременния свят, е напълно овладяна от същата тази свръхимотна прослойка и работи под пълна пара, за да манипулира съзнанието на хората в САЩ и по света в необходимата й посока.

Днес обаче е различно. Има Интернет и ние можем да ви цитираме и различни гласове и съвсем други версии. Да започнем с майската статия на бившия кандидат за президент на щатите, баптисткия пастор от Пенсакола, Индиана Чък Болдуин –

„Вече става много напечено”

Чък Болдуин, в миналото активен републиканец, след първия мандат на Джордж Буш-младши се превръща в негов противник, напуска Републиканската партия и заедно с конгресмена Рон Пол днес е сред най-яростните критици на имперското развитие на САЩ. Той и сподвижниците му от изолационистката Конституционна партия пледират за намаляване на подоходния данък, отмяна на Патриотичния закон, ограничаване на имиграцията, изтегляне на американските войски от Ирак, запазване правото на гражданите за съхраняване и носене на оръжие, връщане към златния стандарт като обезпечение на долара. Основната тревога на опозиционерите е стремителното нарастване на полицейщината в САЩ, която бе узаконена с т.н. Патриотичен закон след събитията от 11 септември. Въпросните събития, без да се впускаме в коментари за това, кой точно ги замисли и извърши, в последна сметка послужиха изключително ефективно в полза на банкерската котерия, в един истеричен опит да се спаси обречената им финансова империя, след реалния банкрут на САЩ на 15 август 1971 г.(когато Никсън обяви окончателен отказ от обезпечение на долара). Въведеното с Патриотичния закон по същество военно положение в САЩ на практика обезсили за неопределено време основните демократични свободи на американците. След поредната финансова вихрушка през 2008 г., когато огромни средства, собственост основно на средните американци, за кратко време се „изпариха”, в Америка започна да става действително много напечено. Дори във водещи вестници и тв предавания се просмука вече крилатата фраза „Кой открадна парите[на американците]” и дори очевидния, но премълчаван досега отговор: „Големите момчета (така американците наричат финансистите и топ-мениджмънта, б.а.) откраднаха парите!”

И в този момент изтече една тайнствена информация, която както е почти невъзможно да бъде потвърдена, така и почти невъзможно е да бъде отхвърлена. Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър, заедно с други двама бивши държавни секретари – Джеймс Бейкър и Джордж Шулц, бившият военен министър Уилям Пери, е участвал в разговори с руския президент Дмитрий Медведев, съобщава на 19 март 2009 т. г. кореспондентът на „Ню Йорк таймс” от Москва.

Проблемът е, че нито той, нито коя да е друга от големите медии не казват нищо за един пасаж от разговора, при който на изразената от Медведев загриженост за общото състояние на Америка и на прекия му въпрос, дали след икономическият колапс няма да последва катастрофално сгромолясване и на гражданското общество в Америка, Кисинджър отвръща: „До септември ще сме конфискували всичкото частно притежавано оръжие, така че наистина няма никакво значение какво точно ще направим, ние пак ще сме на власт”. Както и можете да предполагате, това вече

взриви американците.

И както казва анонимен участник в един от опозиционните дискусионни форуми в мрежата: „Само да посмеят! Това ще е истинска кървава баня!”. Тази реакция не е неочаквана. Втората поправка на американската конституция признава правото на американските граждани да притежават и носят оръжие. В тази връзка е много красноречиво едно изказване на Дейв Уъркман, главен редактор на ежеседмичника „Гън уик”: „Конституцията на САЩ не предоставя граждански права, тя само признава тези права. Например, тя не гарантира на хората щастие, тя само признава правото на всеки човек на стремеж към щастие… Привържениците на правото за притежаване на оръжие по правило са привърженици на всички други права и свободи. Ние свято вярваме и в първата поправка, и в третата и т.н…”

Междувременно задействаният вече и „облечен” с правомощия федерален репресивен апарат на пълен ход започна да добавя в списъците на неблагонадеждни и потенциални терористи не само ислямски активисти по подозрение във връзки с фантомната Ал Кайда, но и всеки нормален американец, несъгласен с официалната политика. „Както съм казвал и преди, много е вероятно, когато всичките тези критерии (на различните правораздавателни институции на тема, кой е неблагонадежден) се обединят, 75% от всички американци ще бъдат включени в списъците… на опасни екстремисти, които трябва да бъдат наблюдавани и от които трябва защита…”, заявява по този повод Чък Болдуин.

Ако се възползваме от заглавието на едноименния трилър на Том Кланси – „Реална и непосредствена опасност” е надвиснала над залязващата империя. Защото, независимо дали плановете на управляващия елит за разоръжаване на обикновения американец са от непосредствен характер, или се подготвя почвата за по-плавно извършване на същите стъпки, положението е повече от напечено. За илюстрация ще приведем още малко статистика. Според последни данни от руски разузнавателни източници, които между другото малко се различават от официалните на американската федерална агенция за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества (ATF) към 2008 г. броят на пълнолетните американци, които притежават едно или повече огнестрелни оръжия, вече е надхвърлил 50% като общото число на тези оръжия, притежавани от гражданите на САЩ плътно се е доближило до 270 милиона дула!

Трудно е да се прогнозира развитието на темата, но изглежда колизията е неизбежна. От едната страна е банковата котерия и хранениците им от управляващия елит, които за по-малко от сто години са откраднали 95% от богатството на американския народ (с толкова се е обезценил доларът от 1913 г. до днес, б.а.), която котерия с ипотечния балон от 2008 г. премина всякакви граници на алчност и безразсъдност, докарвайки американската империя до пълна икономическа катастрофа. От другата страна е един силен и издръжлив, макар и чудовищно манипулиран народ, чиято енергичност, предприемчивост и смелост е достойна за възхищение. Този народ, наброяващ към момента 306 милиона души:

- държи в домашните си арсенали 270 милиона пистолети, револвери, пушки, автомати, леки и тежки картечници, гранатомети, минохвъргачки и прочее;

- националният му дълг е почти 12 трилиона долара;

- националната му валута е обезценена практически до стойността на хартията, върху която се печатат ликовете на американскине президенти;

- полицейската и съдебната му системи са в неразрешима криза – само погрешно произнесените смъртни присъди, впоследствие отменени, са 68% по данни на Ройтерс;

- допреди катастрофата от 2008 г. 1% от американците държеше 40% от богатството на страната, а 80% от американците притежаваха едва 16% от това богатство.

Всяка империя има възход, зенит и залез. Залезът на империите обаче, за разлика от залеза на слънцето, не предизвиква възхищение и любуване, защото в него няма красота. Обикновено е омерзителен и в най-добрия случай предизвиква тъга. А в това време вече звучи извечното: „Кралят е мъртъв! Да живее краля!”. Новият. Да се готви. Часът му наближава.

Федералният резерв

По същество централната банка на САЩ е конгломерат от частни банки, които определят основния лихвен процент и печатат долари за правителството срещу лихва!!!

В предните публикации разгледахме състоянието на „най-екзотичния” национален дълг в цялата световна история – американския – който през 2009 г. ентусиазирано върви към достигането на границата от 12 трилиона долара, както и на изпразнения от съдържание долар, обезпечен понастоящем до по-малко от 4 цента! Тук ще открехнем завесите, за да разгледаме, кой стои зад цялата тази екзотика

Томас Джеферсън (1743 – 1806), 3-ти президент на САЩ, 1801-1809 г.:”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”.

Хенри Форд (1863 – 1947): “Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция… Единствената цел на тези финансисти е контрол на света, чрез неизплатими дългове…”

След неимоверно масирана десетгодишна кампания, водена от специално пристигналия за целта немски банкер Пол Варбург, Дж. П. Морган и Рокфелерови се достига до подписването от президента Уудроу Уилсън на Акта за Федералния резерв на САЩ, който влиза в сила през 1913 г. Всички споменати банкери са доверени лица на Ротшилд, чийто дядо Амшел Ротшилд, е произнесъл знаменитата фраза: „Дайте ми правото да емитирам и контролирам парите на една държава, след което въобще няма да ме интересува кой създава нейните закони”. Подписването на Акта за Федералния резерв става в голяма степен възможно след Банковата паника от 1907 г., която подготвя широката публика за радикални финансови реформи. Истината обаче е, че въпросния финансов срив е предизвикан от умишлените машинации на Дж. П. Морган. И така, след повече от столетие видими и невидими борби за овладяване на най-бързо развиващата се нация в света, банкерите успяват. Първият председател на Федералния резерв на САЩ е … естествено Пол Варбург. Джеймс Куин, един от най-яростните съвременни критици на Федералния резерв (Фед), заяви в една своя статия от март тази година: „Повечето американци считат, че Фед е част от правителството. Грешат. Това е частна компания, притежавана от акционери. Фед е собственост на най-големите банки в САЩ. Има акционери клас А, B и C. Тайна е обаче кои точно са банките. Защо ли? Най-вероятно е най-големите банки в страната да са и мажоритарни собственици. Това обяснява ли защо Citicorp, Bank of America и J. P. Morgan, въпреки че са неплатежоспособни, се подкрепят от Бен Бърнанке (шефът на Фед) и Тимъти Гайтнър (министър на финансите)?”.

Частна компания

Заявлението на Куин не е част от някакви конспиративни брътвежи, а самата истина. Централната банка на САЩ е частна структура, базирана на частен капитал и разбира се носи печалба. След създаването на Федералния резерв (виж диаграмата и справката), той прибира всичкото злато за обезпечение, печата банкнотите за цялото обращение и ги предоставя на Министерството на финансите срещу лихва. „Световните” американски пари не принадлежат на американското правителство, а на частните банки – членове на резерва. Чрез основния орган на резерва – Федералния комитет за операции на открития пазар (ФКООП) – се извършват и контролират всички операции на паричното предлагане. Любопитното е, че и вътре в системата на Федералния резерв някои са „по-равни” и това естествено са отново нюйоркските банкери. Единствено Нюйоркската федерална резервна банка, респективно нейното Бюро за операции на открития пазар извършва посочените операции за контрол на паричното предлагане. Единствено президентът на резервната банка в Ню Йорк е задължително член и зам.-председател на ФКООП. Това са огромни правомощия и реално предават властта във Федералния резерв на банкерите от Ню Йорк, които са най-дълбоко оплетени с международния банков картел.

Машина за инфлация

От самото си създаване Федералният резерв действа системно и почти безпрецедентно като добре смазан механизъм за производство на инфлация. Методите са няколко, филигранно шлайфани и напълно законни, но мястото не ни позволява да ги разгледаме детайлно. Ще посочим обаче резултата – от 1913 г. до днес доларът е обезценен с 95%(!!!) при почти никаква инфлация в столетието преди създаването на резерва! Ще кажете, защо е нужна тази чудовищна инфлация. Простата причина е, че банкерският картел в своята световна експанзия се нуждае от огромни количества лесни и евтини пари. Няма по-лесни и по-евтини пари от тези, които си печаташ сам в собствената си печатница. Особено след като си наложил долара като световна резервна валута. Вероятно някой ще оспори, че тази теза е твърде опростенческа – в едно изречение, сигурно така изглежда, но и след няколко страници пояснения, резултатът ще е същият, не е нужно да си завършил Станфорд, за да го разбереш. Вторият момент, който следва да се отбележи, е че шашардисани от най-прекрасно действащата пропагандна машина в света, ние всички обичайно гледаме, с провиснали ченета и дълбоко чинопочитание в зениците, на прехвалените гуру от финансовата върхушка, като на богове. А те не са. Подклаждани от огъня на собствената си алчност и самонадеяност, навремени „великите” губят елементарния здрав разум на най-обикновения работник или служител. Така се стигна до трагедията, сполетяла Америка и света през 1929 г., виновник за която е стопроцентово Федералния резерв на САЩ. Без да изброяваме всички доводи на критиците, ще отбележим само, че световно признатият икономист от Чикагската школа Милтън Фрийдман е абсолютно категоричен, че Федералният резерв е причинил Великата депресия чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност. Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява: „От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на дотком-балона миналата година (речта му е произнесена на 10 септември 2002 г.), всяко икономическо сгромолясване, изстрадано от страната ни през последните 80 години води директно до политиката на Федералния резерв. Резервът следва упорито политика на наводняване на икономиката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне…”

Който копае гроб другиму…

Катастрофата от 2008-ма, този път с ипотечните кредити, отново е изцяло стопроцентова заслуга на Федералния резерв. С това не ви казваме нищо ново. Новото е, че в последвалите реакции, включително и до момента няма нищо ново. И това ново е страшно. Не само за американците. За целия свят. Империята загива. И като загива, се опитва да повлече и останалите. А имперските велможи, безотечествените банкери от Уолстрийт, самозабравили се идолопоклонници на Мамона, са вече до такава степен вторачени в собственото си величие, че сами започнаха да падат в капана, заложен на американските данъкоплатци. Невероятно, но факт – една от банките-бащи на Федералния резерв „Леман Брадърс”, се препъна и отиде в небитието. И други влъхви като АИГ и „Морган” бяха на път да го последват, но релето сработи и автоматичната процедура „Барон Мюнхаузен” влезе в действие – клатушкащите се, замаяни банкери се самохванаха за косата и се поиздърпаха до кръста от тресавището, ще рече печатницата на техния федерален резерв заработи с пълна пара и с помощта на политическите си протежета се зае да налива долари в бездънните каци… И отново американският и световен плебс плаща щедро за струващите под 4 цента новоизпечатани хартишки с робски труд, за да се въздигнат отново патрициите в целия си блясък. Дали пък не е за последен път?

Тимъти Гайтнър – лоша прогноза

Като че ли е за последен, защото назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите е възможно най-лошата прогноза. Този „избор” на Обама е последното доказателство, което ще ви представим за същност на съвременното американско управление, напълно овладяно от банкерската котерия, която вече близо век се спотайва зад Федералния резерв. Кой е Тимъти Гайтнър? Работил в администрациите на – Рейгън, Буш-баща, Клинтън, Буш-син, референт на Кисинджър – Гайтнър става президент на Федералната резервна банка в Ню Йорк през 2003 г. и в това си качество и зам.-председател на ФКООП. С риск отново да бъдем упрекнати в опростенчество ще подчертаем, че тъкмо той е най-видимият представител на тези, които доведоха до катастрофата от 2008 г. И тъкмо на виновника се възлага да оправи нещата… Щеше да е смешно, ако не говорехме за твърде сериозни неща, включително и за нашето собствено бъдеще!

Приключвам с един цитат на участник в български уеб-форум, по повод смехотворните възторжени възклицания на дежурния редактор на сайта във връзка с назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите: „Който знае, какво означава Ню-Йоркския ФЕД в комбинация с Кисинджър, ще се досети каква политика ще води новия министър. Жална им майка на всички свестни американци. Фед вече ускори печатницата, сега просто ще подава гориво регулирано”.

ДЪЛГЪТ

Барак Обама често и  с ентусиазъм говори, че трябва да се правят жертви, вероятно има  предвид, че останалият свят трябва да прави  жертви, за да се поддържа високия жизнен стандарт на янките

Главният ревизор на САЩ Дейвид Уокър, човек известен с независимостта си, направи интересен паралел между заника на Римската империя и ситуацията в Съединените американски щати в последните години. „Ние наблюдаваме смущаващи съвпадения... Все по-ниски морални стойности и политически комфорт в страната, свръхсамоувереност и свръхпредставена армия в чужди държави, както и финансова безотговорност на централното правителство. ”

Ще ви призная  откровено – зарадвах се, че в  тази страна, в голяма степен лишена от собствена история, има поне един човек, който внимателно е чел  световната история, което разбира се, му позволява да направи очевидните изводи. И да се замисли върху простата историческа диалектика – абсолютно всяка империя в развитието на земната цивилизация има своя възход, зенит и упадък.

Тъжното за американската  гордост е, че подобни гласове започват все по-отчетливо да се чуват в момент, в който, струва ми се, е вече доста късно. Щатите достигнаха до онова състояние на съществуване, при което никакви палеативни мерки не могат да закърпят положението. „Ясно е за всеки, който си е направил труда да помисли, че икономика, която харчи повече, отколкото произвежда, е в упадък... Една нация купува неща, които не може да си позволи и от които няма нужда, с пари които няма” –  това не го казвам аз, а Бил Бонър, автор на нашумялата книга „Империя на дълга”.

Без да подценявам ни най-малко изключителните възможности  на американската икономика и  особено предприемчивостта и  енергичността на предните поколения  американци, ще си позволя да отбележа, че през последните 50-60 години, американците, при около 20% дял от световния брутен продукт, си позволяваха да харчат двойно повече. Откъде взимаха парите ли? Ами нали се сещате – назаем... От целия свят. Как ли? И това е близко до ума – като наложиха по имперски на света собствената си валута – долара. Но ако същият този долар в началото на петдесетте все още имаше пълно златно покритие, както отбелязва проф. Антал Факете от San Francisco School of Economics, то през 1971 г. президентът Никсън се принуждава да откаже гаранциите и това е началото на края. Централната банка на САЩ, Федералният резерв, който всъщност е... частна банка, пусна печатарската машина и заля света с необезпечени зелени хартийки. Резултатът е безпрецедентен – през 2008 година 1 долар е обезпечен едва до 4 цента! В момента дори и с по-малко.

Като се има  предвид, че американската икономика, респективно БВП на САЩ в разрез представлява основно 70% услуги, реалното покритие на дълга няма как да надхвърли 30%. Същият професор отбелязва умопомрачителния факт, че пределната производителност на американския дълг още преди няколко години пада под $1 (един), а понастоящем е вече отрицателна величина.

След грандиозното сриване на ипотечната пирамида в  щатите през 2008 г. и приемането на „спасителния план”, съгласно който американския данъкоплатец ще налее в тази каца без дъно 700 млрд. долара, външният дълг главоломно подскочи и за няколко месеца достигна 11.2 трилиона долара, а до края на година със сигурност ще премине и границата от 12 трилиона. Потрошен е и рекорда от 1954 г., когато обаче нещата са логични и обясними – страната все още изплащаше задълженията си, натрупани през Втората световна война.

Питър Шиф, президент  на „Euro Pacific Capital” заявява по този повод: „Барак Обама често говори пред американски аудитории за жертви (включително и в речта по повод встъпването си като президент)... Само че това, за което говори той всъщност, е че другите страни, финансиращи голяма част от американския държавен дълг, преди всичко – Китай, Япони и Саудитска Арабия, са длъжни да бъдат готови „да се принесат в жертва”. В обозримо бъдеще те са длъжни да финансират американския годишен дефицит в обеми от порядъка на няколко трилиона долара”.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант„, май 2009)