Отиде си и Велко Кънев! Светъл да е пътят му! Там горе ще се срещне с бай Йордан Радичков, с Крикор Азарян, със Станко Стратиев, с Людмил Кирков, с толкова хора-светлини от неговия свят и битието ни, които за нас вече са изгубени. Там няма изгаряща болка, дребни страсти, крамоли, там поне казват, било бяло, топло, уютно, няма болка и е хубаво! Дано!

Когато си отиде такъв голям актьор като Велко Кънев, мястото му остава празно, защото никой не може да го замени. Но когато актьор като Велко Кънев си тръгне на 63 години – на средата на жизнения път, болката е голяма.

Едва ли се е родил или роди някога човек-душа като Велко Кънев, с неговата усмивка на полувина, всеопрощаваща и добра, едва ли на сцената и пред камерите ще застане толкова дълбок, актьор, който да извика сълзи и смях едновременно, деликатен, уж безпомощен и объркан, но с огромен заряд борбеност под кротката мимика, едва ли!

Кой би поел ролите му и как би изглеждало това във филмите, изиграни от него, на сцената, където събираше цялото внимание на зрителите от залата? Или по-точно би било да запитам: кой би играл Велко Кънев в еди-коя си роля?

Нямам обяснение защо един душа-човек, излъчващ доброта си отива от този свят с толкова болка – вероятно това беше Неговата обич на инат?!

"Матриархат“, "Мъжки времена“, "Бон шанс, инспекторе!“, "Да обичаш на инат“ и "Оркестър без име“, са само част от репертоара му в киното. „Великденско вино” на Константин Илиев, „Опит за летене", „Януари", „Образ и подобие" на Радичков, „Чичовци" на Иван Вазов бяха част от сценичните му превъплъщения, а те са десетки.

През 2008г. Велко Кънев отпразнува 60-та си годишнина на сцената на Народния театър. Последният кинопроект, в който се очакваше да участва, беше планираното продължение на "Оркестър без име", наречено "Оркестър с име". По идея филмът трябваше да събере отново героите и актьорите от преди 30 години, но уви идеята едва ли ще види бял свят, тъй като след Людмил Кирков в Отвъдното се преселиха и Станислав Стратиев, а сега и Велко Кънев!

Тежка борба четири години с рак на ларинкса беляза края на пътя на Велко Кънев, мъчително лечение, в борбата да оцелее, но не успя!

Мнозина се опитваха да заимстват от великия Чаплин маниера, обелклото, сценичните му приумици, но Велко, за мен лично, типичният български вариант на Чаплин – с добротата, уязвимостта си, с наивната борба за възтържествуване на доброто – приживе никога не посегна да адаптира за себе си каквото и да било от класика на светвното кино. Едновременно велик и деликатен в добротата си, блестящ в ролите си, той ненатрапчиво влезе в света ни и остава там докато ни има.

Да е светъл пътят ти, Велко!

„Всеки ден”, http://www.vsekiden.com/?p=64629

След края на горещия за българския театър месец януари потърсихме за коментар на отминалите събития актьора Иван Ласкин, славещ се с откритото си и доста критично отношение към театралната ситуация у нас. Както винаги, той бе безкомпромисен в оценките си, заявявайки, че няма от какво или кого да се страхува.

- Г-н Ласкин, упорито се говори за театрална реформа, но никой не обяснява как точно си я представя. Твърди се, че всичко се прави в името на публиката, но тук по-важното е от реформа или от стратегия за развитие има нужда сценичното изкуство у нас?

- Години наред некомпетентни и нелюбящи към културата са нейните министри. Кажете ми, какво прави (ударение на И) г-жа „тъпоумно присъствие” в управлението на клетата ни държавица - бивш министър Чилова? Случайна видинска нимфа, с доказано безхаберие, кой знае как се е добрала до власт и държавно разпределяща средства за големи творци и ерудити. Защо велики артисти трябваше да са заложници на това глуповато момиче? Е това трябва да третира реформата. Никога да няма дебилни и лакоми коалиции, поставящи бездарните си сукалчета на власт. Патриотизъм и любов са нужни за оправията на тази наша задъхана култура.

- Все пак вие имате ли визия за това какво положително трябва да се случи в българския театър?

- Задушаваща е слепотата на бъдещите бивши управници. Бойко допуска мазнята. Допуска генериращите „длъжност” ганьовци. Кадри ли нямаш? Преди в общината, сега в правителството. Заобиколен си от фарисеи, Бойко! Продължава да действа плодородието за сбирщината от вечните мазници, чиито езици винаги имат дъх на поредния политически задник. Центрове за театър?! Филмови центрове? Съюзи? Фондации!? Егати централизацията и съюзацията. Тези ли овехтели пръдльовци, топло наместени и делегирани соцнаследници ще правят реформа? Слизат от колата на Фандъкова и гордо демонстрират лакейството си! Плащаме данъци за ненужни структури, за ненужни театри…И на какво отгоре я предлагат тази реформа? С кой опит? Нима театрите не са завладяни от плъзгави директорчета, които или са третокласни актьори, или монополисти на „щата”. Вечни, субсидирани некадърници пълни с досиета. Докога? Паркетни подмазвачи и алчни „модерни творци”. Това е истината за БГ театъра. Живеем в абсолютен позор! Бъка от формиращи се в схеми тъпунгери, махащи алчно с опашка пред някоя община! Или пред поредния министър! Дрисльовци, които съществуват, уважавайки субсидията, без да уважават най-важното- публиката!

- Сигурно от любов към изкуството се пласира идеята за това театрите да се превърнат в търговски дружества или пък в “държавни предприятия в областта на културата”…

- Ми то незаконно някои от тях в момента са такива. Взимат пара от държавата и същевременно отдават под наем собственост на държавата. Имат фирми, а са държавни директори. Дянков, голям смях! Да им спрат кранчето на тези кърлежи. Представление на проф. Красимир Спасов, се играе 10 години. Има приход 100 пъти по–голям от прихода от зрителите на филм, или театър, който е субсидиран от държавата с 300 000 лева!? А представлението й е струвало 5000 лева. Направи така, че талантливи и смислени проекти да получават пари, а не плагиатстващи недоносчета. Нали си финансист - чети! Искаш възвръщаемост - на ти я. Добре ли прочете?

- Но не само вие сте недоволен - вашите колеги също са готови да протестират, ако се наложи, дори да спрат да играят, ако министерството не се вслуша в гласа и исканията им - бихте ли ги подкрепили?

- Ми да спрат. Те и без това половината играят тъпотии. Колегите ми са 70 % подлоги. Скачат според тоягата. Тоягата е Министерството. Плашливи са. Колкото е по некадърен колегата, толкова е по мазен. Това е аксиома. Има и кадърни мазници. За тях пишат във в. “Култура”. Уважаеми читатели на “Всеки ден”, вестник “Култура” е халтура на социалистическата диктатура. От която ми дреме на …характера (смее се).

- И като заговорихме за протести - вашето мнение за казуса “Музикален театър” - можем ли да дадам за пример оперетните артисти или действията им бяха крайни?

- С Борис Панкин съм приятел и бих искал да го защитя. Но не познавам казуса и не мога да имам мнение. Объркано е …за друго ми се говори в това интервю (смее се)

- Добре, да поговорим за липсващата комуникация между културното министерство и театралното съсловие, или вие нямате такова усещане?

- Винаги съм казвал, че това министерство всяка нова власт го превръща в ненужна приемна за подмазвачи. Може ли да има Министерство на поезията. Музиката, Скулптурата, Рисуването? -не! Какво правят там 115 човека? Папкат ми от данъците! Дянков, администрацията, Дянков! Там съкращавай, защото не ни е нужна. Моят театър ти носи приходи, а твоята администрация ги раздава на ялови и бездарни театри, формации и представления! Никога няма да можеш да съкратиш Велко Кънев или Стефан Мавродиев, но винаги можеш да съкратиш X-кърлежа, който си кротува на по-голяма заплата от горепосочените. Това го знае всеки истински талантлив и милеещ творец. Четеш ли внимателно?А когато и министърът е творец, объркването е тотално. Не съм ли прав, Вежди? Културният министър, който се подчинява на финансовия, който не е творец-смях!

- В хода на разговорите около реформата се заговори пак и за конфронтацията между столичните и извънстоличните театри – вие винаги сте бил категоричен, че такава има, но пък директорите твърдят друго….

- „Провинциалните театри”, ще загинат точно тогава, когато лакоми, амбициозни столични полу-актьори, полу- режисьори, които точно от провинцията са дошли по Тошово време, ги направят васални. Искаш ли пример? Пазарджик, Русе, Ловеч….. Ако имам власт, бих построил още театри.

- Наближават наградите “Икар”- изненадан ли сте от факта, че сред номинациите не присъства “Неделя вечер” – там правите силна роля и прогнозите бяха други…

Изненадан съм от факта, че не са се самономинирали за тъпотия. Да - не съм Член на съюза, нито на Съветския, нито на артистичния. За това не съм номиниран. За мен не е престиж наградата, а публиката.

- Но се чувствате пренебрегнат от Съюза на артистите, така ли?

Колкото се чувствам пренебрегнат и от Съюза на ловците и риболовците. Хич не ми пука. Христо е барабанче на изкуфели пошли конформисти. Много заблудено се ръководи от 2-3 бабички, които са мисловно одъртели пърхутки. Успешно докараха провинциализма в София. Провинциализъм не е географско понятие, а начин на мислене, за което Алеко е писал. Съюзът е пълен соц. Паразитни организации с неясна цел!

- И все пак с кои номинации сте съгласен и с кои не, и защо ?

- Съгласен съм постоянно да номинират Цветан Алексиев за актьор и “Сфумато” за театър. На едното не се разбира какво говори, а на другото колко краде 20 години.

- След “Икар”-ите идват “Аскеер”-ите – вашите прогнози или поне кои спектакли вие бихте номинирали, защото смятате, че заслужават?

- Бих номинирал председателя на „Аскеер” (бел.ред. - Милен Миланов) в категория „охлюв на годината”.