Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

Някой знае ли защо Петър Стоянов не се видя с държавния секретар Хилъри Клинтън при посещението й на 5 февруари 2012 година?Не се чу нищо, но и с просто око бе видно, че Стоянов бе отсвирен от мероприятието без каквито и да било притеснения за домакините!

Явно слагането на сегашните управляващи не хвана декиш и нападките на Стоянов срещу вече бившия президент също не свършиха работа, след като в деня на визитата Стоянов доста отчаяно даде някакво изявление, че ще изпрати на Хилъри Клинтън SMS!

Случайно ли бе това или съгласието Стоянов да не се пречка е било двустранно?

Та Стоянов се засини да обяснява как той е бил героят, който не взел папката на Николай Добрев и след това треперил от смелостта на решението си! И всичко това Стоянов направи, за да уязви президента Георги Първанов и да угоди на ГЕРБ, но напразно...

Много са хората, които знаят, че нищо подобно не се е случило – даже насрочването на консултативния съвет за национална сигурност е предложил Добрев, според документи, но Стоянов едва ли е чувал за всички тях!

Ето как сътвори поредната история за 4 февруари Петър Стоянов по Нова телевизия:

{edocs}petar-1.doc,600,400,link{/edocs}

И лидер не ставаше от Стоянов!

Ще припомня един случай – в ранното лято на 2007 година, председателството на Европейската народна партия /ЕНП/ ще предложи на бюрото на ЕНП да изключи СДС от редиците си, тъй като имаше някакви неразбории и те бяха свързани със самия Стоянов.

Стоянов бе забравил, че още на 15 декември 2005 година е било взето решение в ЕНП да не се сключват двустранни споразумения с английските консерватори от партиите-членки на ЕНП. СДС е било част от това решение, а самият Стоянов даже присъствал на въпросното заседание. Присъединяването към дадена фракция на една политическа сила като СДС /колкото и малобройни да се избирателите й вече/ си е откъдето и да го погледне човек промяна на политиката на самото СДС. При подобна ситуация се отваря вратата и новите фракционери се озовават от другата й страна. Т. е. самоизключват се. Самоизключват се поради глупостта на партийния си лидер да се прави на фракционер в ЕНП, разчитайки на ревизия на вече взетото решение относно консерваторите. А от Стоянов ревизионист фракционер не става и това е видно с просто око.

Стоянов се престори на смел и задръсти медиите с приказки от рода на: "Не можем да допуснем към нас да се държат като към провинени ученици", "Този тон е съвършено недопустим", "Нямаме никакво намерение да се държим като ученици към учители. СДС е партия. Партия, която е управлявала, която е известна и в Европа, и в света". "Крайно време е да лансираме свое самочувствие, своите тези, своите идеи, а не непрекъснато някой да ни казва какво са решили от Брюксел, защото така не могат да се защитават българските интереси..."

"СДС има една основна задача - да защитава интересите на българските граждани, а не да угажда на чиновниците в Брюксел, пък било то и шефове на ЕНП", посочи Петър Стоянов, с което надхвърли и най-смелите представи за нелогично поведение на европейски партиен лидер.

Възможно е Стоянов и да е прав, тъй като усетил огромния гаф, тутакси извади от кошницата популистки фрази от рода на: "Мисля, че всички граждани на ЕС вече са наясно. Европа се промени. Европейският съюз също трябва да се промени. Европейците започват да негодуват срещу голямата бюрокрация, срещу това определено желание за централизация, срещу желанието да се регулира всичко, срещу мачкането на конкуренцията вътре в ЕС. Българският национален интерес например диктува да има отворени европейски пазари, нашите работници да ходят свободно в Испания и Англия. Точно това искаме в движението заедно с Дейвид Камерън и мисля, че това отговаря на българския национален интерес. И няма партия в света, която може да ми наложи нещо друго, защото СДС има своя физиономия", поясни Петър Стоянов. Т. е. физиономията на лидера е в момента физиономия на самото СДС. Интересно.

".... Ще се държим абсолютно достойно и няма да позволим върху СДС да се оказва никакъв натиск. Това разбира се не означава, че обявяваме война на ЕНП. Ние ценим и уважаваме ЕНП. Но ЕС не е Съветският съюз. В ЕС отстояваш интересите си мъжки и с аргументи", коментира още лидерът на СДС.

Т. е. както сегашният лидер на СДС забрави да регистрира в съда партията, на която е начело, така и Стоянов бе на път да закопае същото това СДС, заради криворазбраното си самолюбие!

Смешното в тази история дойде, когато стана ясно, че лидерът на СДС сам си уреди да води листата и хората около него му се подчиниха. Освен водачество в листата, Стоянов летя до Брюксел, а съпругата Стоянова зад океана да събират подкрепа и овации - с тази забележка, че в САЩ Антонина Стоянова бе посрещната не от Бил или Хилъри Клинтън, а от щерката Челси - което, откъдето и да го погледне човек си е жива подигравка.

Челси – Клинтъновата дъщеря прие бившата българска Първа дама – е как тогава Петър Стоянов можеше да очаква 2012 година да го пуснат да се навърта около Хилъри Клинтън по време на посещението й на 5 февруари 2012!

Като съм започнала да припомням, ще спомена и друго: веднага след като Петър Стоянов се оттегли от зам-министерския пост в министерство на правосъдието, един ден, отидох в известната Орбита и там имаше някакви офиси, където са били настанени хора на Тенчо Тенев, известен като Свинаря в повечето вестникарски публикации.

В друг офис отворих, търсейки мой познат и видях Петър Стоянов, за когото охраната навън ми обясни, че той работел там в офисите на Тенчо Тенев!

Припомних си тази среща, когато един син депутат Шишков заговори за контрабанда и че Тенев бил свързан с финансирането на БСП! Що щеше тогава Петър Стоянов в офис на Тенев – това той никога не обясни.

Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв - януари-февруари 1997 година

За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата колчем дойде тази дата.

Коя е причината да твърдя това?

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Наказателен кодекс на Република България:

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Какво се случваше всъщност пред парламента в студените дни преди 4 февруари?

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!"

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Евегени Бакърджиев:

"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха няколко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Хем депутати в джипове, хем оръжие в същите джипове?!

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване:

"Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество."

Не зная кой и как е успял да заблуди Йордан Василев за случилото се на 4 февруари, но ето истината, която събрах аз, докато разследвах тези драматични за страната дни:

"Най-опасно е за държавата да продължат безвластието и агонията” казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов.

Но да карам поред:

на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.

Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов

– това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и ги прави смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев:

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

Часове по-късно Червеняков докладва:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.

....................

/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов - секретар на МВР./

ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.

След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?

На кого – на правителството в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори.

Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната!

В страната се вихрят събития, чийто втори план остава някак на заден план и без коментар.

На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!

Ето я:

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание!

.................

През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години за съжаление беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания от опозицията) Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.

Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля - волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна.

Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.

Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.

Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. (Продължителни ръкопляскания)

И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век. Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.Нямаме време! Трябва да направим верния избор - да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания от опозицията и единични - от мнозинството)

Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на нас, българите. А те, децата ни вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България! (Продължителни ръкопляскания)

Днес се обръщам към вас, убеден, че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. (Ръкопляскания от опозицията) Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.==

.......................

България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа, е, че моралът на българския народ днес е във възход. (Продължителни ръкопляскания) И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.

Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула...

Петър Стоянов иска избори, той не иска да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява. Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не сега сините ще могат да вземат внушително парламентарно мнозинство?

Два дни по-късно, на заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева.

Как бе предизвикана инфлацията?

Преди събитията заем от голяма чуждестранна банка е бил преведен на България, ноняколко дни след това при премиера Виденов са отишли хора от същата банка и са му паказали три или четири сметки в чужбина, на които са били изнесени парите от въпросния заем!

Точно тогава Жан Виденов осъзнава, че събитията по сваляне на правителството и пречките да се създаде ново са добре организирани...

Още повече, че той е успял да върне 2, 5 млрд от външния дълг на България!

На 28 януари 1997 година Петър Стоянов връчва мандат на Николай Добрев за съставяне на правителство.

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997

политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

В Института "Николай Добрев" има един любопитен документ - ето какво съдържа той:

На 20 май 1999 г., американският посланик Ейвис Т. Боулън пише до вдовицата на починалия две години по-рано Николай Добрев:

„Не бях в София по времето, когато съпругът Ви почина, така че ще получите това писмо със закъснение. Независимо от това бих искала да Ви поднеса най-искрените си съболезнования на Вас и на цялото Ви семейство.

Имах възможността да се срещна със съпруга Ви няколко пъти от началото на престоя си тук и тези срещи винаги бяха много интересни.

Всички ние, които бяхме в България по време на кризата в началото на 1997 година ще запомним смелото решение, взето от съпруга Ви на 4 февруари. България му е много задължена за това и аз съм сигурна, че той ще остане в историята като човек, който е имал проницателността и куража да предприеме една оспорвана стъпка, която предотврати проливането на кръв.

С дълбоко съчувствие към Вас и цялото Ви семейство.”

За какво ще му е задължена България на Николай Добре,в след като според Петър Стоянов, 15 години по-късно, не Добрев се отказал, а той се опънал и не взел папката с правителството?

„Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това” – коментира Добрев връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП. /в. „Капитал”, Лилия Филева, Йово Николов/.

Ако сам не е взел решението пред Стоянов – защо Добрев ще коментира случилото се така?

Да се оневини? Но докато е жив Стоянов не смее да обели и дума за 4 февруари 1997 г.

Проф. Андрей Пантев, акад. Антон Дончев, поетът Евтим Евтимов – много са интелектуалците, което оценяват жеста, решението на Добрев да върне мандата – нито един от тях не предполага даже, че щом затвори очи Добрев, Петър Стоянов ще запретне ръкави да пренаписва историята!

„Той плати с живота си каузата на България”! – написа Ива Николова във в. „Сега”.

И още, и още политици, интелектуалци и журналисти – всички бяха наясно, че Добрев е отишъл при Петър Стоянов, за да върне мандата.

• Шеф на босовете ли е Георги Първанов? Свързан ли е бил с подсъдимия Алексей Петров и как?
• Имало ли е еднолично даване на гражданство или еднолично помилване в рамките на предишния президентски мандат?
• За какво е виновен и как остави президентската институция?
• Кой е символ на насилието в държавата?
• За скандалите за изразните средства на премиера Бойко Борисов...
• За това какво се случва в държавата и какъв е изходът от кризата.
• Бил ли е топла връзка на бившия Главен прокурор Никола Филчев с Алексей Петров?
• За нападките на политически опоненти с недомлъвки за криминални връзки
• Ще води ли битка за лидерство в партията, и какъв е пътят за столетницата в бъдеще?
• Кое е по-важно – партията или лидерските амбиции?

На 3 февруари 2012 година президентът Първанов разговаря с водещите от предаването „Тази сутрин” – Анна Цолова и Виктор Николаев

{edocs}paravanov-mandat.doc,600,400,link{/edocs}

Българинът има нужда от спокойствие, от уважение, с което да говорят с него политиците ни, българинът е омерзен от интригите на вътрешния министър, с които той прикрива насилието, нападките и липсата на професионализъм.

 

Българинът се измори да чува как го сравняват с куче, как му говорят за филии с мас и скъсани гуменки, българинът претръпна да му се подиграват и да му се карат, че вместо работа, възможност за лечение и храна – трябва да се радва на археологически разкопки, свети мощи, довършени с по няколко километра магистрали и стадиони.

В 21 век сме – 20 години пишман политици се обучават в управление на държавата, докато ни докараха до просешка тояга.

Стига вече лъжи, стига вече заплахи и полицейско насилие, стига вече хвалби как ни строят с нашите пари, стига вече хвърляне на кал по опонентите и кадърните!

Крайно време бе да се чуе гласът на един разумен човек, човек прочел толкова книги, колкото цялото правителство едва ли е разлистило!

Опозицията ни отдясно натиска да се проучва и добива шистов газ, въпреки необратимото замърсяване на околната среда!

Опозицията вляво чака лидерът Сергей Станишев да признае, че човекът, излъчен от неговата партия завърши току що два успешни мандата! Заради партията да го признае поне, но не – той се прави на глух и луд защото е съзрял опасност в подобно признание за него, лично!

Лъжи, лъжи и пак лъжи!

Фирма на Алексей Петров се грижела за сигурността на Георги Първанов преди да стане президент! Ако тръгнем в тази посока хора на Алексей Петров охраняваха и бившия премиер Андрей Луканов, а в деня на убийството му той беше поискал да не идват на работа!

Хора на Алексей Петров са охранявали и Симеон Борисов, когото някои наричат „цар”, но са били сменени от Ипон.

Това трябва ли да ни навежда на мисълта, че Луканов е имал топла връзка с Алексей Петров, а и Симеон също е имал такава?

А Бойко Борисов е имал даже фирма с Алексей Петров – това връзка ли е между тях двамата и ако е връзка – топла ли е тя или по-студена?

Малко се говори за Доклада на Конгрешънъл Куотърли /Congressional Quarterly или кратко CQ/ от 2 март 2007 година за Бойко Борисов.

Публикацията е за софийския кмет тогава - Бойко Борисов и е пусната във всекидневния електронен бюлетин "Вътрешна сигурност". Според написаното, Борисов "е свързан с почти 30 неразкрити убийства" в страната. Авторът Джеф Стейн - редактор по въпросите на националната сигурност, се позовава на "дебел 9 см. поверителен доклад на швейцарска частна банка, възложен на екип, с цел да оцени риска в България".

Ето превод на част оригиналния текст на автора Джеф Стейн:

Най-влиятелният политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с терора, е близък съратник на прочути мафиоти и е свързан с почти 30 неразкрити убийства в черноморската република, твърди поверително разследване за оценка на риска в страната, поръчано от частна банка. Американското партньорство с 48-годишния Бойко Борисов, популярен бивш вътрешен министър (в действителност той бе главен секретар на МВР - бел.ред.) и канещ се сега да вземе българското президентство, е последният пример за политическата търговия, която се води от администрацията на Буш в борбата с тероризма и слагаща Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери.

Борисов, бивш телохранител на последния комунистически диктатор и на един от наследниците му след края на комунизма, бе назначен през 2001г. за главен секретар на МВР и миналата година претендираше за главна роля в откриването на офиса на ФБР в София...

... Борисов беше още и важен играч в миналогодишната сделка с българската администрация за разполагане на американски военновъздушни, военноморски и сухопътни сили в България, една потенциална площадка за атака срещу Иран, разположен на 800 мили на изток отвъд Черно море.

Борисов, който обича да го сравняват с Арнолд Шварценегер, напусна миналата година вътрешното министерство, за да стане много популярен и влиятелен кмет на София и няма съмнение, че маневрира с цел да поеме контрола над правителството на изборите през 2009г. Но според дебелото 3 инча поверително досие, съставено от екип от бивши високопоставени служители на американските органи на реда по поръчка на швейцарска банка, Борисов също е смятан за "бизнес партньор и бивш съратник на някои от най-големите мафиоти в България".

Докладът отпреди 18 месеца ни бе предоставен под условие да не се посочват името на банката и хората от разследващия екип...

... През 2001-2005г. по време на четиригодишния си мандат във вътрешното министерство Борисов е използвал своите правомощия да се бори с корупцията във властта с цел да помогне на съратниците си мафиоти да ликвидират конкуренти в подземния свят. "След като Бойко Борисов бе назначен за главен секретар на вътрешното министерство през 2001г.... имаше голям брой убийства и мафиотски разстрели на личности, свързани с престъпните групировки в България", посочва докладът.

"Нито едно от тези убийства не е разкрито. Много разследвания, за които се съобщава, че са ръководени от Борисов, бяха приключени без заключение или обяснение", продължава текстът.

Докладът е изпъстрен с подробности за връзките на ИПОН – частната  охранителна фирма на Борисов, и вероятните й близки връзки с престъпната групировка СИК...”

"...Борисов има документирана история на бизнес връзки с личности, за които се смята, че са високопоставените ръководители на организираната престъпност в България", казва докладът, който включва подробни портрети на престъпните му партньори и на 28-те неразкрити "убийства" под негов надзор...

... Банковото разследване заключава, че предполагаемите връзки на Борисов с мафията трябва да предизвикат "изключителна предпазливост от страна на американските органи на реда, отговарящи за връзките с България и размяната на информация между агенциите".

“---------------------

Разследванията на ЕС

Проверяващите от Европейския съюз са стигнали до сходни заключения, но цитират пет пъти по-голям брой на убийствата в мафиотски стил в сравнение с частния швейцарски доклад.

През май 2006г. комисарят по разширяването Оли Рен заяви пред Европейския парламент, че има "много малко разследвания и присъди" срещу престъпните банди в България.

От 2000г. насам има над 150 поръчкови убийства, свързани с организираната престъпност, и нито една присъда", заключават проверяващите от ЕС...

... Българското посолство във Вашингтон предаде двата подробни списъка с въпросите ни на кабинета на кмета Борисов в София, но той не отговори.

Клаус Янсен, експерт, изпратен от ЕС за оценка на българския напредък, каза, че се е сблъскал с нагласа в стил "целуни ме отзад", когато се е опитал да бъде по-настойчив пред властите какво правят с реформите. "Те си мислят, че така или иначе ще влязат в ЕС", каза Янсен пред "Файненшъл таймс". "Няма позитивен натиск, който можете да приложите върху тях."

.... "Най-популярният политик в България", както се твърди, Борисов неотдавна основа нова дясна популистка партия и с одобрение от 80% е предпочитан за бъдещ премиер.

"Едно нещо е сигурно...", писа анализатор в България по повод политическия пейзаж в страната, "Борисов е и ще бъде "Силният".

=================================================

Близък до разузнаването на САЩ

"Бойко Борисов е колоритен образ, появяващ се често в българските медии и представящ се за очите и ушите на ФБР и Сикрет сървиз в България", се казва в доклада на частната швейцарска банка. "Твърди се, че българската публика има специално отношение към Борисов заради съобщенията, че е приближен на ФБР, Сикрет сървиз и Интерпол."

Посещението на Борисов във Вашингтон през май 2006г., където той се среща с висш служители на ЦРУ и Държавния департамент, изглежда потвърждава това.

Джон Маклафлин, бивш зам.-директор на ЦРУ, участващ в новите договорености с България по въпросите на сигурността, казва, че не си спомня да се е срещал специално с Борисов, но призова да се проявява търпение, когато става дума за страната от бившия съветски блок.

"Те са интересни хора, които искат да помагат и помагат", каза Маклафлин в интервю. "Те все още търсят своя път в света след десетилетия на подчинение пред бившия СССР. Това ще отнеме известно време."

“...Два месеца след визитата на Борисов България залови камион, натоварен с радиоактивни материали, пътуващи към Иран, както твърди съобщение на агенция "Франс прес" от 23 юли 2006г.

Новият съюз е приветстван от републиканеца от Южна Каролина и член на Конгреса Джо Уилсън, който твърди, че е "наистина влюбен" в България след мониторинга на изборите там през 90-те години. Впоследствие той създава групата за приятелство с България в американския Конгрес.

"Добрите отношения с България са жизнено важни, защото тя е стратегически разположена в Югоизточна Европа", каза той неотдавна в телефонно интервю.

==============================

Другите бази

Неотдавна българска информационна агенция съобщи, че през април от България ще излитат американски стелт бомбардировачи и крилати ракети, насочени срещу Иран.

Но конгресменът Уилсън не вярва САЩ  да са изградили базите си в България с цел да атакуват Иран.

"Имаме бази по-близко до Иран и самолетоносачи (в Персийския залив)", посочи той...

... Според него България е "постигнала напредък" в борбата с корупцията и посочва приемането й в ЕС.

Но бивш високопоставен служител на ФБР критикува прегръдките на администрацията на Буш с България и, съответно, с Борисов като съюзник срещу тероризма.

"Борисов вероятно е изминал дълъг път, за да се очисти и според мен той беше много по-уязвим за критики през 2005г., отколкото днес", коментира той при условие да остане анонимен.

Служителят допълва че, "администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България. Какъв ужас - изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен"...”

Всяка сутрин един пловдивчанин чеше самолюбието си с подобни приказки, като се ограничава предимно с връзка на Алексей Петров и президента Първанов.

Кани си някакви граждани в студиото, за които твърди, че са известни личности и се успокоява само след като те повторят любимата му мантра за Георги Първанов, който имал топла връзка с организираната престъпност! Започна от Цветан Цветанов, който с даскалско усърдие разказа следното:

16 ноември 2011.

Цветан Цветанов: ...Тук мога да кажа, че това, което казаха и това, което ТАКА се обърнах от трибуната на Народното събрание, да наблюдаваме много внимателно всичките дела, които са свързани с годините на прехода. А това са поръчковите убийства – за „Килърите”, това, което е за „Октопода”, това, което е за „Наглите”. Защото в тези дела има някаква взаимна връзка на ОПРЕДЕЛЕНИ политици в годините на прехода. В тази връзка и самият господин Първанов или т.нар. Гоце също попада в този общ знаменател на всички тези лица /.../.

Пловдивчанчето започва да подава удобни топки и да задава отговори на Цветанов:

Водещ: Емил Кюлев, който е мишена на „Килърите”...

Цветан Цветанов: Разбира се.

Водещ: ... е съветник на президента, заедно с Манол Велев, а Пешо Сумиста е бил съветник на парламентарната група на президента.

Цветан Цветанов: Точно така.

Водещ: Той пък е основната фигура по „Килърите”.

Цветан Цветанов: Точно така.

Водещ: Добре, ама то така излиза, че те хем са били от котилото на господин Първанов, хем взаимно са се изтребвали, са се избивали. Един съветник на Първанов убива друг. Как си го обяснявате това?

Цветан Цветанов: Всичко е въпрос на интереси, всичко е въпрос и на зависимости в целия тоЯ процес...

.................

Водещ: Знаете ли кое е дразнещото? Че излизат тези имена, обаче срещу тях няма реакция. Излиза Филчев, излиза Алексей Петров... Хайде, той примерно вече има реакция срещу него, той е в съдебна зала като обвиняем. Излиза Първанов, излиза този, излиза онзи, но нищо не се случва, на тях. Просто става ясно, че те са били свързани с това престъпление, но някак си така, няма възмездие. Те няма да бъдат подведени под съдебна отговорност.

Цветан Цветанов: Господин Бареков, трябва да ви кажа, че...

.....................

Водещ: Имало ли е пряка връзка между президентската институция по времето на Първанов и криминалната престъпност в страната на най-високо ниво?

Цветан Цветанов: Винаги могат да останат някакви подозрения от всичко това, което в момента излиза наяве.

Водещ: Само подозрения?

Цветан Цветанов: И се надявам и вярвам, че президентът на страната в лицето на господин Плевнелиев и на Маргарита Попова действително ще има възможност парламентът да бъде запознат с всичко това, което трябва да бъде показано на обществото, защото това са реалните години, в които ние сме живЯли, и реалните години, в които някой е обслужвал организираната престъпност или тези лица, които да извършили престъпления. И всъщност защо не се погледне към жертвите? Защо не помисли някой, когато помилва някого, всъщност какво е причинил той на тези граждани, заради които той се намира в затвора?

В предаването на „Здравей, България!” на Нова телевизия от 2 февруари, Иван Костов приглася на тезата за Първанов като капо ди тути капи:

Иван Костов: Знам друго, знам, че вече трети свидетел твърди, че има връзка между президента Първанов и Алексей Петров. И, че тези свидетели всичките им показания са оставени без последствия.

На 31 януари, агенция Кросс направи интервю с бившия министър на външните работи Соломон Паси. Цитирам частта, която се отнася до Георги Първанов:

-  В какъв формат е било заседанието - комисия по националната сигурност?

- Не, никаква комисия. Били са всевъзможни шефове на всякакви служби. И всеки е надцаквал - да, аз това го знам, аз това  съм чувал, Филчев е ръководил машинацията. Впоследствие за награда на всичките мерзости, . които той направи за България, Георги Първанов го изпрати посланик в Казахстан.

-  Дали Филчев е все още в добри отношения с г-н Първанов?

- Не ми е известно да са си разваляли отношенията. Проследете кръга от въпроси, които президентът Първанов е коментирал публично, и вътре ще видите - от кучетата и котките по улицата  презриването на снега, ДДС-то и енергетиката - абсолютно целия спектър от важни въпроси и маловажни, които един държавен глава може и не може да коментира. Направете си труда да видите колко са въпросите от ранга "обвинение срещу външен министър в шпионаж", които той не е коментирал.

- От него не излезе нито дума по вашия случай, така ли?

- Нито дума. Пуснете Гугъл, сега лесно се търси "Първанов-Паси-шпионаж-Израел", да видим какво е казал Първанов по въпроса. Пълно мълчание. А той няма право да мълчи за такова нещо.

Президентът Георги Първанов по Нова телевизия в „Темата на Нова” от 21 януари 2012 година

„... винаги съм съзнавал, че президентът и държавникът, който и да е той, на най-високи нива, трябва да бъде много премерен в изказа си. Една изтървана дума може да бъде детонатор в отношенията между партиите, между личностите, между институциите. И аз се опитах да запазя този тон, нещо повече, това е част от разбирането ми, че трябва да има друга политическа култура в отношенията ни. Ужасен съм, че 20 години от началото на прехода може да се говори, да си разменяме реплики, остри, язвителни, пълни с омраза, натоварени с негативизъм, с квалификация. За мен това е недопустимо. После се сърдим или се чудим – защо децата ни са агресивни на улицата, на стадиона или в училище? Но те ни виждат нас.

Каза го Първанов, но кой да го чуе?

Кой как, кога и с какво помогна на еди-кой си да влезе във властта.

Бившият шеф на Външното разузнаване Бриго Аспарухов отново изплува от мътилката на политическата сцена с новина: бил помогнал на днешния премиер Бойко Борисов да влезе във властта!

А къде беше досега Аспарухов и как пази такава тайна толкова време?

Не знам дали президентът има политически проект за включване във властта след изтичането на мандата му, днес чух и разбрах, че близкият до Величеството, Симеон Борисов и до Атанас Тилев Аспарухов си търси за пореден път място под слънцето.

Да не забравяме, че именно Аспарухов бе в дъното на плана за ДАНС и сливане на някои спецслужби, с цел изземване от държавния глава на контрола над тях.

Къде ли не се появяваше и след това изчезваше Аспарухов в годините на прехода? Ако една реч на Александър Лилов пусна гилотината на МВР, но Бриго Аспарухов го стори за външното разузнаване, под вещото ръководство на бившия президент Желев.

Все още Аспарухов дължи отговор къде са имената на поне 62 разузнавачи, разстреляни в годините, за да си отидат с тях тайните, които са носили в себе си.

Чистката във Външното разузнаване извърши Бриго, по негово време /септември 1991 до 6 март 1997 година, когато е освободен-бел. Л. М./бе извършена ако не от него лично, то с негово съгласие.

По време на мандата му гръмна скандала с „Оня списък”, който принуди много дипломати да се върнат преждевременно в България. Заслужава си да се разгледа обстойно „приноса” на Бриго Аспарухов за съсипсването на външното ни разузнаване, което после продължи при избраника на Петър Стоянов – Димо Гяуров.

Изчезването на досието на Атанас Тилев също е „принос” на Аспарухов в най-новата ни история.

Недалновидните решения за външната политика би следвало да са вземани с негово знание и съгласуване.

Износа на капитали след 10 ноември 1989 година и съдбата на парите в задграничните дружества също са една от „задачите” на Аспарухов.

Политическата му биография може да бъде продължена в годините с:

Факта, че през 1997 г. става съучредител на   Движението за единство и развитие на БСП. На следващата година, на 43-тия конгрес на БСП Аспарухов е избран за член на  Висшия съвет на БСП.

През юни 2001 г. е избран за депутат от листата на Коалиция за България в 39-ото Народно събрание, където е член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

През октомври 2000 г. Аспарухов бе обвинен в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс. Според Прокуратурата, като шеф на Националната разузнавателна служба Аспарухов е превишил правата си, когато през юни 1993 г, нарушавайки закона, е разпоредил да се унищожи оперативният отчет и архивните материали на секретен сътрудник на ДС с агентурно име "Румянцев". Под името “Румянцев” се крие бившият шеф на Банка за земеделски кредит - Атанас Тилев. Към онзи момент е действало Постановление № 61 на МС, според което унищожаването на подобна документация е забранено. Единствено Главното управление на архивите при Министерския съвет е можело да разреши подобно действие, но както стана ясно, разрешение  за случая “Румянцев” не е издавано.

/Случайно ли Аспарухов унищожи досието на агента „Румянцев”? Бившият шеф на НСР работи в една от фирмите на Тилев в България - "ДАРУ Консулт". Той е член и на борда на директорите на "Дару кар"...- бел. Л. М./.

След като Аспарухов става депутат Военноапелативният съд прекратява делото заради имунитета му и повече не го подновява.

През юни 2001 г. Бриго Аспарухов е избран за депутат в 39-ото Народно събрание с листата на „Коалиция за България”.

Две години по-късно, през 2003, по време на управлението на НДСВ Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател се опитва да го назначи за съветник по националната сигурност, но тази идея се посреща на нож от гражданството и опозицията, особено във връзка с възможността за получаване на достъп до класифицирана информация от ЕС и НАТО на човек, тясно обвързан със системата на Държавна сигурност, и най вече като човек, обвиняван в злоупотреба със служебно положение.

На 1 септември 2007 г., по време на традиционния национален събор на БСП на връх Бузлуджа е представен официално като кандидат-кмет на БСП за София в предстоящите местни избори. Губи изборите още на първи тур от кандидата на ГЕРБ Бойко Борисов.

А днес той се появи в Нова телевизия, за да ни обясни, че едва ли не той, лично е дал хляба и пътя в политиката на премиера Бойко Борисов?

Дали това е така, публикувам с известни съкращения интервюто на Бриго Аспарухов:

Цветанов ставал много опасен за премиера?

Бившият шеф на разузнаването ли даде пътя и хляба

на премиера Бойко Борисов?

Нова телевизия, „Здравей, България”

Водеща Лора Крумова: Гледате „Здравей, България”. Гостува ни Бриго Аспарухов, бивш директор на Националната разузнавателна служба. Вчера... Добро утро.

Бриго Аспарухов: Добро утро.

Водеща: Вчера Димитър Луджев заяви, че президентът Първанов е поръчителствал и е подпомогнал влизането на Бойко Борисов в политиката, като според бившия вицепремиер, Първанов е потърсил съдействие от Вас, а Вие е трябвало да лобирате пред Симеон Сакскобургготски за това и ние решихме да Ви поканим да си кажете.

Бриго Аспарухов: Коя камера работи? Тази?

Водеща: Всички. Стенографираме целия разговор.

Бриго Аспарухов: Добре. Обръщам се към камерата. Декларирам, че съм съгласен да бъда записван и да бъда излъчван в ефир директно в това предаване.

Бриго Аспарухов: ...в последно време... започва да става на мода и това съгласие за запис и за излъчване. Сега, сериозно на темата. Аз не гледах предаването, в което Димитър Луджев, уважаваният от мен бивш министър на отбраната, е казал това нещо, но си спомням, че 2007 година и това по повод кметските избори тогава за София аз казах, че съм помогнал на г-н Борисов да започне работа в МВР, тоест да реализира детската си мечта да се върне отново в системата на МВР. И това е истина. Наистина разговарях с тогавашния премиер Сакскобургготски, изразих моето мнение, той го възприе и така Бойко Борисов започна като Главен секретар втория етап от кариерата си в МВР. Това, което мога да кажа към днешна дата, е, че изборът ми е бил правилен, целият народ го призна, избирайки го и за премиер. Така че моите кадрови качества се оказаха верни и правилни.

Водеща: Въпросът е как Ви хрумна тази идея да отидете при Симеон Сакскобургготски. Действително президентът ли беше човекът, който Ви насочи към тази мисъл?

Бриго Аспарухов: Първанов беше тогава лидер на БСП, той си имаше други ангажименти, но Бойко Борисов изрази пред мен категоричното си желание да се върне в системата и то на този пост и помоли за съдействие, такова му беше дадено от моя страна. Така че други отговори на този въпрос няма.

Водещ: Защо помоли Вас?

Бриго Аспарухов: Аз мисля, че Бойко Борисов има невероятни вродени качества. Има качествата да усеща като всеки капан, реагира адекватно, изпреварва събитията, изобщо една динамична личност, която се оказа и интересна отгоре на всичко. Сега, друга е темата докъде ще стигне по този тежък за него път. Аз лично се радвам, че стигна до тук. Но капаните по пътя, по който върви, са невероятно много, много сложни, много тежки, и мисля, че съм един от малкото хора, които го познават добре.

Водеща: От кога се познавате?

Бриго Аспарухов: Немного отдавна, но все пак успях да хвана неговата вътрешна нагласа, неговите качества, неговите слабости и ако до вчера темата с президента и публикуваната стенограма за разговора със Симеон Дянков, което вълнува цялото общество последните седмици, дни, беше интересна, от снощи тя вече не е интересна, защото Бойко Борисов заяви, че е изпратил Симеон Дянков с бялото знаме при президента и той няма никакъв ход вече, на ход са другите. Отново виждаме, че той умело прехвърля отговорността вече върху други. По-интересно е обаче, ако преминем и към тази тема за Георги Първанов, че по време на пресконференцията той каза нещо много важно, и не само едно, много неща бяха важни, тя беше силна пресконференция, но акцентира върху две лица...

Водеща: Цветанов и Дянков.

Бриго Аспарухов: ... в качеството им на министри и вицепремиери. Интересен е въпросът защо го прави. Именно президентът защо? За Дянков имам отговор. Дянков е едно бреме, в добрия смисъл на думата го казвам, за премиера, защото трябва да го наблюдава много внимателно и да заглажда негови изяви, негови отношения с определени хора, институции и прослойки от нашето общество. Докато с министър Цветанов нещата са малко по-сложни. Бойко Борисов може на Дянков да му нарежда, може да му отменя решения, може да му се поскарва от време на време, тоест контролът върху него е по-сигурен, докато с Цветанов нещата стоят по на друга плоскост и си мисля, че той започва да става по-интересен за Бойко Борисов, но и в известна степен човек, който има вероятност да претърпи и развитие в бъдеще. Заговори се за кандидат за президент, не го приемам много сериозно, но все пак се лансира и такава теза.

Водеща: Мислил Сте по тези въпроси.

Бриго Аспарухов: И защо Бойко търси някакъв начин и виждам някакво странно съвпадение. Първанов подава топката за Цветанов, Борисов някак си мълчаливо я поема, не реагира върху тези упреци.

Водеща: За какво Ви говори това?

Бриго Аспарухов: Говори ми, че има нужда от подкрепа в отношенията си с Цветанов. Тоест той започва да става потенциално опасен в бъдещото си развитие за самия премиер.

Водеща: А защо...

Бриго Аспарухов: Не искам това да прозвучи, че виждате ли, Цветанов и Бойко Борисов, има напрежение, те декларират постоянно добро отношение, но властта променя хората до неузнаваемост и понякога завършва с неочакван край... Трябва да търсим и да наблюдаваме отговор на този въпрос.

Водеща: Да изчистим няколко неща обаче. Ще Ви върна само няколко изречения назад. Защо тогава Борисов потърси Вас, за да лобирате пред тогавашния премиер?

Бриго Аспарухов: Защото като охранител тогава на Симеон Сакскобургготски, той имаше пряко наблюдение върху хората, които контактуват със Симеон, с кандидата за премиер тогава, в последствие и премиер, аз имах късмета да имам добри отношения със Симеон, имах добър диалог.

Водеща: Беше голям скандал, когато той искаше да Ви прави свой съветник.

Бриго Аспарухов: А, ето един момент - много интересен. Тогава е имало разговор между Бойко Борисов, Васил Василев и президента Първанов по повод моето назначение. Естествено те са се обявили против. Знам, у нас е прието да се казва, че ако направиш добро на човек е добро. Аз помагам на един човек, той след това се обявява срещу този, който му е помогнал. Говоря за Бойко. Но дали има стенограма от този разговор, единият в качеството на главен секретар, другият е бил в качеството на Директор на национална полиция, домакинът в качеството си на държавен глава на България и се води един разговор, който...

Водеща: В Президентството ли е бил разговорът?

Бриго Аспарухов: ... не е разговор за това дали ще ходят на футболен мач и какъв е бил резултатът, а се води разговор за това дали един човек, когато премиерът иска да назначи за свой съветник по националната сигурност, става или не става. Много ми е любопитно, ако има такава Стенограма, да бъде публикувана и да я прочетат всички. Тогава се намесва и Пардю, бившият посланик на Америка. Също изразява несъгласие. Да оставим намесата във вътрешните работи. Има ли стенограма от този разговор и какво казва Пардю? Защото президентът казва, че има перфектен архив, който ще остане в наследство след него. Аз му вярвам. Той е историк, знае как става подреждането на архив, оформянето, какво трябва да остава. Любопитно ми е да го прочета, но това е личен въпрос...

Водеща: Добре, де, но сигурен ли сте и за такава среща? Тоест откъде знаете за това, че е имало такава среща?

Бриго Аспарухов: Знам. Откъде знам? Беше съобщено в пресата. Освен това самият Бойко Борисов излезе при Вашия колега, бивш, Коритаров и каза да си подам оставката. Аз не бях назначен, не знам коя оставка трябваше да си подавам тогава, но отново подчертавам това е личен въпрос, да не занимаваме публиката с него.

Водеща: А тогава, при положението че казвате, че Вие сте помогнал, но не Първанов Ви е помолил за това, Вие сте помогнал за назначаването на Борисов, тогава защо...

Бриго Аспарухов: Не, не. Уведомих след това Първанов, че...

Водеща: ... вчера Луджев каза подобно нещо? Каза, че...

Бриго Аспарухов: У нас всеки измисля някакви свои тези. Тази теза сега е интересна в контекста на онова, което се случи между Първанов и най-общо казано кабинета чрез Симеон Дянков. По-важен е въпросът накъде върви след тази пресконференция политическата реалност у нас. Пресконференцията на Георги Първанов беше много значима, много важна. Всички онези, който умеят да анализират, слушали са я, виждат онова, което аз говорех единствен преди 4-5 месеца, че предстои да се реализира нов политически проект.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Има.

Водеща: Извън БСП?

Бриго Аспарухов: Има, защото липсата на опозиция и от ляво, и от дясно, води до слабост в кабинета. Няма коректив. Може ли да продължи дълго време това? Ако продължи, жалко за България. Трябва да има и алтернатива. Аз лично я виждам, откровено казано, в лицето на Първанов.

Водеща: С нов обаче проект, извън БСП?

Бриго Аспарухов: Един проект с БСП, един ляв сериозен проект, в лявото пространство, но с основен играч най-голямата партия, стълбът в лявото пространство е БСП. Дали това се харесва, на много хора дори да не се харесва, това е факт. Ляв проект без БСП трудно може да бъде реализиран.

Водеща: Добре. Вие бяхте много разочарован тогава след кандидат-кметските избори. Смятахте, че БСП са ви похарчили по-скоро...

Бриго Аспарухов: Не, не. Тогава Ви казах в прав текст, още в НДК, че БСП изживява вече тежка криза. Вие като че ли го приехте малко, че съм под влияние на емоциите от загубените избори... Но виждате сега, че това е била много трезва преценка и много хора не вярваха, че БСП тръгва към една криза, която може би ще бъде оприличена на кризата в СДС. Аз не считам, че ще се стигне до там, докъдето стигна СДС, няма да има разцепление в БСП, но лявото търпи постоянно развитие, изпадайки и в кризи включително. Сега БСП е в криза. Съжалявам, че тя е свързана с поведението на лидера на партията... Това трябва да мине през оставка на лидера. Аз съм казвал неведнъж и точно тук...

Водеща: На Първанов.

Бриго Аспарухов: Може би. Може би... Първанов е един утвърден политик. За държавния глава само уважение и много внимателно трябва да се изкажем, да се изказваме всички, а не безцеремонно и с обидни квалификации, на каквито са носители включително и министри в днешния кабинет. Аз считам, че... Първанов е опитен политик, един от малкото политици, броящи се на пръстите на едната ръка в България, с доказани качества, умерен тон, умерено поведение, балансиран и с много познания.

Водеща: Бихте ли участвал в такъв проект?

Бриго Аспарухов:... Аз лично, засега нямам решение. Но считам, че нищо не е изключено. Човек има право на избор във всеки етап от своята възраст и развитие.

Водеща: Тоест може и да Ви привлече такава идея?

Бриго Аспарухов: Политиката като аналитична дейност винаги ме е привличала. Но прието е да се казва, че политиката е мръсна работа. Да, тя е мръсна работа, ако се върши от мръсни хора. В политиката трябва да попадат по-морални, тази категория с морала знаем всички, че няма точно определени дефиниции, но все пак има общоприети критерии на поведение на един човек. Досега аз не съм нарушил тези критерии и считам, че и в политиката трябва...

Водеща: Икономическите досиета. Така наречените. Президентът повдигна тази тема. Каза, че естествено те не са подредени в папки, но че в службите трябва да има следи и информация за тях и насочи към приватизацията вчера...

Бриго Аспарухов: Тези служби, всеки откъдето дойде започва да си вади службите отляво, отдясно, отгоре, отдолу. Чух Виза Недялкова скоро, в едно предаване каза – стига с тези генерали, изказват се винаги, постоянно те са в ефир, постоянно. Да, защото обществото 20 години не се умори и видни политици като Иван Костов например да казват, че за всички са виновни генералите от Държавна сигурност – за прехода, за залеза, за лошо време, за икономическите сривове, за разграбването на държавата. Добре, тогава да мълчим ли? След като ни обвиняват за всичко – ние трябва да говорим. И говорим на разбираем език. Между нас няма кръстници, като както се опитаха да назоват Любен Гоцев например. Бивш външен министър. Бивш министър на вътрешните работи, дипломат, изведнъж – хоп, кръстник. Смешно. Икономическите досиета. Да, има много информация, но за какво се обяви десницата? Край, точка, стига. Било каквото било, дайте да гледаме напред. Тоест не пипайте досиетата. Може ли да бъде стигнато до истината, ако тези досиета, условно говорим за досиета, ако тази информация бъде прегледана отново.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Да, възможно е. Въпросът е, че в тези информации всички политически цветове се забелязват ярко и няма да знаем кого да накажем. Всичко е един тюрлю гювеч, както се казва на хубав турски език.

Водеща: Тоест може да излязат имена, които са на хора, близки до президента Първанов...

Бриго Аспарухов: Могат да излязат имената при всички.

Водеща: ... и имена, близки до Иван Костов...

Бриго Аспарухов: Да, трябва да го кажа категорично.

Водеща: ... защото те в момента си разменят престрелки?

Бриго Аспарухов: И покрай всички кабинети. Всички кабинети са вътре в кюпа.

Водеща: Какво казвате – че политиците са помагали на различни хора да натрупат финансова мощ, за да подкрепят партиите им?

Бриго Аспарухов: Абсолютно сигурно е това. Разбира се, че е така.

Водеща: И за това нещо има следи в службите?

Бриго Аспарухов: Кажете ми как се вадят такива огромни средства по време на най-драстичната политическа изява – изборите. Откъде пристигат тези средства, когато знаем бюджетът какво дава на утвърдените политически субекти? Да не би тези, които дават парите, да ги дават, защото им харесва Иван Костов или Филип Димитров, или Жан Виденов, или не знам още кой се изпробва върху българската снага през тези 20 години, да я изнасилва и да я лъже, не е ли време вече трезво и разумно да погледнем? Погледнете последния случай „Кремиковци”. Няма виновни. Обвиняват един. Александър Томов. Не, че е невинен, но къде беше Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, покойният, Захари, за съжаление му забравих името в момента, на агенцията за приватизация, бившата по времето на Костов, когато „Кремиковци” беше взет за 1 лев? Тогава, поради това, че се спекулира с една фирма, в която и аз имах поглед върху нея, написахме едно писмо до Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, че това е измама, че приватизацията се опорочава на „Кремиковци” и вие, ако продължите по този път, „Кремиковци” ще стигне до такъв социален взрив в близките години, какъвто не е познат у нас дори с плана Плевен от...

Водеща: Това писмо трябва да е картотекирано също някога.

Бриго Аспарухов: Но това писмо е картотекирано, намира се в Министерския съвет, има входящ номер, никакъв отговор. А виждате, че злата прогноза преди 10 години – 1999 година се оказа вярна и сега самият Костов твърди, че той е девица невинна. Извинявайте, такъв цинизъм в твърдения на един политик и не само по този повод – „Кремиковци”, аз не съм наблюдавал.

Водеща: Добре, благодаря ви за това участие. Много въпроси повдигнахте... Ще трябва да каним още хора. Благодаря.

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий”, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

 

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.

Още не засъхнали раните на удобно ранимия Симеон Дянков от опита му да се прави на това, което не е, и ето ти: нов скандал! В него отново бе даден урок по възпитание на чувствата.

Най-силното въздействие, най-добрия аргумент е човек сам да прочете разговор между двама политики – без редакторска намеса, без коментар. Публикуваме разговора в студиото на „Неделя 150” от неделя, 7 март, в което водеща бе журналистката Лили Маринкова. Участват: Волен Сидеров, лидер на АТАКА и Татяна Дончева – стенограмата му е от Агенция „Фокус”, която своевременно пусна разговора на своята електронна страница.

Волен Сидеров и Татяна Дончева за скандала между институциите

07 март 2010 | 12:53 | БНР, „Неделя 150”

Волен Сидеров, лидер на „Атака” и Татяна Дончева, БСП, водеща Лили Маринкова

Водещ: Сега Волен Сидеров за това, което вече е обявено от вестник „Стандарт”, че ако държавният глава нарушава Конституцията ГЕРБ, Костов и „Атака” са готови за импийчмънт, това гласи подзаглавието на вестник „Стандарт” днес. Тоест вашата колективна воля, така да се каже, е вече обсъдена?

Волен Сидеров: Преди въпросът за така наречения импийчмънт, искам да кажа няколко думи за същината на проблема, тук не става дума за разправия или за някакъв дуел между министър и президент. Тук става дума за опит за дестабилизация на България от страна на този, който трябва да държи най-много на стабилността на управлението – държавният глава. Тук става дума за една интригантска атака срещу правителството от страна на Георги Първанов, която има за цел да дестабилизира управлението и страната. На кого служи това? Този философски основен въпрос трябва да си го задаваме винаги. Това служи на мафията, с която днешното правителство се опитва да се разправи. Ние точно затова една от сериозните причини, заради която подкрепяме това правителство. Мафията с Октопода явно бърка интересите на много хора в ловната дружинка на господин Първанов и той реагира с една контраатака, преди да станат ясни неговите връзки с олигарси, които са част от Октопода. За мен това е обяснението на това сценично изпълнение, което Първанов направи през последните ден-два.

Водещ: Тоест вие смятате, че задълбочаването на антикорупционните действия на правителството, би могло да засегне отивайки по-навътре хора, които са така да се каже, под неговата закрила?

Волен Сидеров: Именно. Точно това да добавим, че през последните дни стана ясно, че могат да бъдат разкрити имената на български олигарси, които имат сметки в Швейцария. И по моя неформална информация, там могат да се забележат и да излязат наяве хора, които са свързани с господин Първанов, включително негови спонсори. И аз мисля, че той е уплашен от тези предстоящи вероятни разкрития. Започна тази атака и превърна в център на внимание, една несъществуваща реплика на господин Дянков, защото аз се запознах с неговото участие в шоуто, той не е казвал такива думи, заради които реагира президента. При това положение има два варианта – или пресслужбата на президента е изключително некадърна, което между другото не е далеч от истината. Но по-вероятно, за мен е, че тук от една несъществуваща фраза се прави скандал. Тоест повод се взима само от това участие на Дянков в шоуто, за да се направи една атака срещу правителството, срещу цялата политика. Вие виждате, че в стенограмата Първанов се занимава с политическа пледоария. Той не изяснява толкова отношенията си с министър Дянков, колкото цялостната политика на правителство. С други думи той е против тази политика, с други думи той, Първанов, той не е съгласен с оценката на Еврокомисията, на световни агенции, които дадоха по-висок кредитен рейтинг на България и не е съгласен с президентът на ЕС, който наскоро каза за първи път, че България е вече в една доста по-добра позиция като член на ЕС. Всички тези положителни оценки на Евросъюза, на Брюксел, се разминават с мнението на Първанов. Както знаем това, което искат нашите партньори от Евросъюза е България да се справи с корупцията и с мафията. Това върви в момента. Това е реформата, която се движи в момента, която сега с много усилия, с много рискове се върши от правителството на ГЕРБ, на Бойко Борисов. Точно това плаши, дразни, тревожи Първанов и той реагира по този начин...

Водещ: Господин Сидеров, малко по-късно пак ще ви чуя. Сега Татяна Дончева, която влага съвсем друга аргументация на събитията от петък, следобед, от петък по обяд, когато беше срещата между президентът и Симеон Дянков.

Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка, която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка – министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания – как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си – съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Водещ: Вие смятате, че...

Татяна Дончева: Между другото, Дянков е рисков министър и аз напоследък все по-често си мисля, че това не е несъзнателно арогантно поведение, че такава насока са му дали, пак тези PR-и, някой да бъде лошото и доброто ченге с президента, някой да бъде лошото и доброто ченге със Станишев, с Яне Янев, с всякакви влиятелни фигури.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Водещ: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Татяна Дончева: ... Може да изглежда като добър замисъл, но не мисля, че има добри резултати. Волен Сидеров чух какво каза...

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, много ви моля...

Водещ: Кажете.

Волен Сидеров: Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

Татяна Дончева: Моля ви се, това нещо от Симеон Дянков го чуваме ежедневно.

Волен Сидеров: Това е /.../ смисъл на упражнението.

Татяна Дончева: Оставете господин Сидеров, на вас и на вашата политическа перспектива действията ви.

Волен Сидеров: Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Татяна Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, дайте да прекратим...

Водещ: Само за момент.

Татяна Дончева: Няма нужда да говорите успоредно с мен.

Водещ: Само за момент. Един последен въпрос...

Волен Сидеров: ... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици...

Татяна Дончева: Извинявайте, госпожо Маринкова, не мога...

Волен Сидеров: ... На хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Водещ: Това е абсолютно излишна разправия. Само един въпрос към двама ви. Вярвате ли...

Волен Сидеров: ... Защото вие дадохте медийно време два пъти повече, не знам защо, на госпожа Дончева, която...

Татяна Дончева: Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Водещ: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Татяна Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво. Аз...

Водещ: Това беше...

Татяна Дончева: ... Съм събеседник, който е поканила водещата на предаването, и ако вие имате два грама, не възпитание, човешко отношение към останалите индивиди, различни от вас, просто няма да изговорите това, което изговаряте, като ме смятате за провален и какъвто и да било... Не преговаряйте с мен, не се съобразявайте с мнението ми, но недейте да го натрапвате на слушателите, не се дръжте просташки.

Водещ: Смятам, че нашата добронамереност е явна, а ние просто каним хора от най-широкият спектър, за да могат да коментират и хора, които различно тълкуват една тема, която ще се полемизира, безспорно, в България в следващите дни. Разбира се, че нямаме никаква избирателност, а се отнасяме добронамерено към всяка теза.

Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

{edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs}

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.

За мен като журналист политиката не е спортна злоба, а достойно поведение и запазване на достойнството на народа, който ти е гласувал доверие. Ето защо оставям тези думи на Първанов без коментар.

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

Как гледате на политиката ?

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

Какво беше и в какво се превърна СДС?

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?

ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.


ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.


Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е.

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.
Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.

На 4 ноември, в предаването „Тази сутрин” на bTV се появи странен събеседник: Пламен Николов, човек с явни проблеми от здравословно естество. В ефира на предаването, на живо лицето се идентифицира като бивш съветник на Жан Виденов, бивш служител на „Мултигруп” и незивестно какъв днес и въобще. Николов заяви с прав текст, че лично президентът Героги Първанов е заплашвал Илия Божинов заради негови интервюта! Само не уточни къде го е правил около шадраванчето на президентството, или в кабинката на охраната...

Николов разказа доста разконцентрирано, че Първанов познавал Алексей Петров и че лично се е намесил в приватизацията в полза на бившата барета на известна таксиметрова фирма. Как – Николов засега не обясни.

Лакърдиите на въпросното лице бяха доста страсиращи за незапознатите с предизборни хватки и удари. Водещите бяха толкова изненадани от чутото, че едвам успяваха да задават въпросите си, на които Николов отговаряше както си иска...

За повечето българи лицето появило се в ефира на телевизията с няколкомилионна аудитория е непознато, особено, ако не следят жълтата преса.

Гостът в студиото говореше като пациент с неразрешени медицински проблеми, добити или в наследство, или от падане на глава от втория етаж като малък. Но това е рискът на живото предаване – някой не прибран от компетентните медицински лица в съответно заведения, да попадне в студио с над двумилионна аудитория. Все пак все още няма практика да се правят на гостите преди влизане в студиото психиатрични прегледи...

Със същия успех всеки един, който се вози в някой от софийските трамваи може да чуе твърдения, подобни на тези, изказани в студиото от събеседника Николов пред водещите Анна Цолова и Виктор Николаев – стига да се качи и да улучи онези странници, които безпроблемно хулят с налудничави лозунги лица от властта!

Естествено, говорещият без почивка Пламен Николов се позова на свидетелства на двама покойници за твърденията си, че президентът е едва ли не е капо ди тути капи на организираната престъпност в държавата!

Кога се е познавал президентът с Алексей Петров? Във всички случаи той се е познавал за далеч по-кратък срок от тези граждани в група, които плуваха в определени часове на басейна „Левски-Спартак”!

На кои гише точно в Столична община се е редил държавният глава, за да удари рамо на Алексей Петров в приватизацията на таксиметрова фирма – николой такаи не успя да обясни в словото си пред водещите Цолова и Николаев.

Междувременно от Президентството изпратиха писмо в bTV, с уточняващи опровержения по повод разговора с Пламен Николов и неговите твърдения.

Управителят на цитираната от Николов фирма също поиска думата и в понеделеник ще има възможност да даде и своето мнение по темата.

Вярно е, че за здравеопазване в държавата няма средства. Вярно е също така и че много лечебни заведения за хора с психиатрични проблеми хлопнаха кепенците, както е вярно, че се задават избори и явно разговорът с Пламен Николов няма да е първата подобна „изненада” в ефира.

Въпросът е кой прати Лудото ехо в bTV? Или появата му бе самосиндикално решение в търсене на слава и препитание, като за целта се повтаряха като мантри думи на някои от управляващите...

Предлагаме ви тестът на разговора, както и възможност да видите интервюто на видеозапис:

Пламен Николов, човекът, нарекъл Георги Първанов глава на октопода за това - има ли доказателства, че в среди до президента, се разработват сценарии за провал на Бойко Борисов и има ли мистерия около смъртта на Илия Божинов

04 ноември 2010, bTV , „Тази сутрин” с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев

Водещ: Пламен Николов ни е на гости. Ако това име не ви говори нещо конкретно, да кажем какво можем да сложим и след името ви, г-н Николов, здравейте.

Пламен Николов: Здравейте.

Водещ: Бивш парламентарен секретар по времето на Жан Виденов?

Пламен Николов: Да, съвсем за кратко, за по-малко от три месеца.

Водещ: Бивш шеф на една от фирмите в „Мултигруп”, видяхме?

Пламен Николов: Точно така. Работил съм в „Мултигруп” няколко години. Първо ръководих административно звено, което се наричаше Отдел за стратегическо планиране, а впоследствие бях изпълнителен директор на едно от дружествата „АРЕС” АД – Българска петролна компания АРЕС АД.

Водещ: Покрай службите гравитирал ли сте в някакви периоди в живота си?

Пламен Николов: Никога не съм имал нищо общо със службите.

Водещ: Такива анонси вървят около името ви, ако проверите в Гугъл, за това да уточним и да кажем на публиката с кого си говорим.

Пламен Николов: На мен ще ми е също интересно да проверя.

Водещ: И след малко ще разберете защо избрахме с вас да си говорим, защото много любопитни тези имате.

Пламен Николов: И на мен ще ми е любопитно да проверя, но никога не съм бил свързан по никакъв начин с тайни служби.

Водещ: В момента с частен бизнес ли се занимавате?

Пламен Николов: В момента съм изпълнителен директор на едно дружество, което произвежда стъклопластово композитно индустриално оборудване.

Водещ: Поканихме ви за едно доста скандално ваше изказване. На фона на целия скандал, който се върти около „октопода”, Алексей Петров на кого е по-близък, на кого не, вие дадохте една пресконференция, на която много скандално прозвучаха думите ви, че Георги Първанов има връзка с Алексей Петров, че от много години се познават и направихте обвързаност по темата „Октопод” в тази посока. Какво стои зад тези твърдения и защо точно сега ги изричате, когато предстои да се учредява проект граждански, може би ще е политически впоследствие? Някой помоли ли ви да ги кажете тези неща? Защо изплува тази скандална версия, в услуга на ГЕРБ по един или друг начин, сега?

Пламен Николов: Никой не ме е молил да съобщя това, което съобщих. Искам само да припомня, че много преди мен още от месец февруари 2010 г. същите обстоятелства ги съобщаваше вече покойният мой приятел Илия Божинов. Той за първи път направи това на 16 февруари в пространно интервю пред БИ нюз.

Водещ: Илия Божинов от лявото крило на БСП?

Пламен Николов: Илия Божинов преди от лявото крило на БСП, член на Висшия съвет на БСП дълго време, и съучредител на партия „Българската левица” от 4 април на 2009 г.

Водещ: Който почина от панкреатит по време на почивката си в къмпинг на Черно море.

Пламен Николов: Който почина при мистериозни обстоятелства в Бургаската многопрофилна болница на 24 август сутринта, като медицинските документи крайно неубедително сочат като единствена причина обострен панкреатит. Той от години страдаше от панкреатит и аз твърдя, че той се грижеше много добре за здравето си.

Водещ: Какво искате да кажете?

Пламен Николов: Искам да кажа, че тази смърт настъпи в толкова удобен момент за Георги Първанов и за Алексей Петров, че аз се съмнявам, че тя настъпи по естествен начин.

Водещ: Можем ли да припомним тезите на, Бог да го прости, Илия Божинов?

Пламен Николов: Можем, да. Тогава в това интервю на 16 февруари 2010 г. за първи път той припомни и съобщи, че е бил заплашван от Васил Калинов, тогавашен секретар на Висшия съвет на БСП, от името на Георги Първанов, забележете, от името на Георги Първанов, тогавашен председател на БСП, да не пречи на Алексей Петров да овладее общинската таксиметрова компания „Такси Ес експрес”, известна като „Такси 1280”, на която той беше председател на Съвета на директорите, тъй като ако му пречи, то това ще бъде лошо за него. Те са се договорили предварително Георги Първанов и Алексей Петров.

Водещ: Чакайте сега, те виждали ли са се и познават ли се, как така са се договорили?

Пламен Николов: Георги Първанов и Алексей Петров ли?

Водещ: Да.

Пламен Николов: Ами очевидно са се виждали и очевидно се познават, защото след този случай, след този натиск /.../. /.../ да се занимава със случая и се почувства безкрайно обезсърчен и прекрати своите усилия да изяснява този случай, когато Алексей Петров беше включен в официална делегация на Георги Първанов, водене от него в Китай. Т.е. Алексей Петров е участвал като официално лице в делегация.

Водещ: То бизнесмени и сега пътуват, след години може да се окажат ...

Пламен Николов: Да, но не всеки председател на партия кани Алексей Петров в своя официална делегация в Китай. Все пак това е едно знаково далечно пътуване. От тази гледна точка повече от ясно е, че те се познават добре и че те са достатъчно свързани, след като Георги Първанов е преценил да покани Алексей Петров.

Водещ: Кой от кого има полза? Защо му е на Първанов да ползва за нещо и да защитава Алексей Петров да придобива една фирма?

Пламен Николов: Това, което аз научих в същия период от време, тъй като аз бях подложен също под натиск от страна на Никола Койчев, който по това време беше зам.-председател на Висшия съвет на БСП, също покойник, и председател на градската организация на БСП, че между Георги Първанов и Алексей Петров съществува договореност тази общинска таксиметрова фирма да бъде превърната в т.нар. от него, както се изрази Никола Койчев, партийно ДОТИ. По това време в МВР имаше такава дирекция, наричаше се ДОТИ – Дирекция „Оперативно-техническо издирване”, която се занимаваше с външно наблюдение, външно проследяване и други оперативни дейности за проследяване на оперативно интересни лица.

Водещ: Кой е имал нужда партия да се занимава с проследяване?

Пламен Николов: Аз бях изключително учуден от думите на Никола Койчев и дори зададох въпроса си по-категорично от начина, по който вие сега го задавате. Казах – „Никола, вие политическа полиция ли ще правите? Това, за което ми говориш, е важен елемент от една политическа полиция”. Той се смути от въпроса ми и каза – „Е, не, чак политическа полиция не, но ние сега сме в опозиция, ние сме в много сложна ситуация и на нас сега ни е необходимо да имаме сведения и информация за това нашите недоброжелатели какви действия предприемат срещу нас”.

Водещ: Коя година се случва това?

Пламен Николов: 1999 г. средата на лятото.

Водещ: По време на управлението на Костов?

Пламен Николов: Да.

Водещ: Защо после Атанас Атанасов приема Алексей Петров? Вие твърдите, че той е свързан с президента, има алогизъм?

Пламен Николов: Алогизъм няма. Още веднъж ще припомня събитията от февруари тази година, когато обяснения по този въпрос за първи път в публичното пространство, а впоследствие и пред парламента, дадоха както Емануил Йорданов, така и Иван Чобанов, така и Атанас Атанасов. И стана ясно от техните обяснения, че те просто са допуснали да им бъде внедрен един агент.

Водещ: От кого внедрен?

Пламен Николов: От криминалитета, от ъндърграунда, както се изразява Георги Първанов.

Водещ: С помощта на кого?

Пламен Николов: С помощта на Георги Първанов и с помощта на БСП, очевидно. Т.е. те са прозяпали една чужда партийна кандидатура.

Водещ: Защо сега го казвате това? Предстои учредяване, изглежда като поръчение?

Пламен Николов: То изглежда като поръчение, но по повод учредяването, което предстои, за което вие казвате, аз искам само да посоча, че всъщност това е най-силното пряко и косвено доказателство на моите думи, тъй като Георги Първанов се впуска в момента в едно начинание, което на него изрично му е забранено от чл. 95, ал. 2 на Българската конституция, където абсолютно ясно е казано, че, аз дори съм си записал, да не сбъркам, че президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности. Т.е. Георги Първанов, който е известен на обществото със своята двойна самоличност, той се представя пред нас като Георги Първанов, но всъщност е агент Гоце, той в случая се впуска в едно начинание ...

Водещ: Вие нали бяхте от кръга Виденов? Враждата там с Първанов не обуславя ли вашата острота?

Пламен Николов: Не, по никакъв начин. Аз не съм бил в кръга Виденов. Напротив, аз бях по-малко от три месеца секретар на това правителство.

Водещ: Или пък сте от низвергнатата част, може би?

Пламен Николов: Бяха уволнен от г-н Виденов преди да се навърши третият месец, преди да навърши изпитателния срок на държавата.

Водещ: Защо ви уволни?

Пламен Николов: Имахме подобни разногласия. Той искаше аз като парламентарен секретар да манипулирам както дейността на другите парламентарни групи в парламента, така и на парламентарната група на самото БСП.

Водещ: Как да манипулирате?

Пламен Николов: Това е дълга тема, мисля че сега нямаме минути за този въпрос. Нека да се върнем по въпроса за Георги Първанов. Той погазва конституционните си задължения в момента и това го прави изключително безочливо.

Водещ: Вие твърдите, че е искал да създаде политическа шпионска мрежа чрез такситата на Алексей Петров?

Пламен Николов: И от тази гледна точка аз разглеждам този случай сега като едно пряко и косвено доказателство за неговата политическа недобросъвестност през целия период на неговото участие в политическия живот. Аз бих искал да кажа, че всъщност именно този случай сега е основание да се иска импийчмънт на Георги Първанов.

Водещ: След създаването на това сдружение, партия или каквото и да е?

Пламен Николов: Да, случая с анонсирането за учредяването на това, което ще се учредява, защото аз ви цитирах чл.95, ал.2 от Конституцията, не може човек, който е натоварен с изпълнението на задълженията на държавен глава да погазва конституцията по толкова безочлив начин.

Водещ: Да, но той ще каже, че не създава политическа партия, а гражданско сдружение и като гражданин има право.

Пламен Николов: За това още веднъж цитирам – „президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности”. Ами ето, това е факт, това е факт, нещо, което се случва пред очите ни. Щом се връщаме 10 месеца назад да си припомняме неща, които могат да звучат съмнително, но това се случва днес пред очите ни. Той беше известен с това, че беше патрон, примерно, на една годишна сбирка на т.нар. Национално движение „Русофили” и беше съобщено в медиите, че то ще бъде гръбнака на неговия бъдещ граждански, в скоби, политически проект.

Водещ: Кажете тази мрежа от таксита, за която твърдите, че е трябвало да бъде партийно ДОТИ, тя работила ли е в крайна сметка, тази мрежа?

Пламен Николов: Да, изпълнявайки всички специфични функции, които изпълнява ДОТИ към съответната дирекция към МВР, като искам да посоча, че когато обществото възлага на държавата да създаде подобна организация, то предвижда и механизми за граждански контрол върху нейната работа. Докато, когато става дума за една частна политически полиция, както в случая, то тогава такъв контрол няма.

Водещ: Но се позовавате на покойник, някак си няма как да се провери, Никола Койчев е покойник.

Пламен Николов: Да, аз за това посочвам логиката на нещата. За това посочвам като най-силно доказателство поведението на Георги Първанов.

Водещ: Тези таксита ли бяха най-активни по време на онази обсада пред парламента, пак по времето на Иван Костов, когато за един момент щеше аха, аха да падне правителството?

Пламен Николов: Не, не бяха те. Беше друга таксиметрова компания. Няма общо.

Водещ: Защото някой във времето след ареста на Алексей Петров припомняше тази теза.

Пламен Николов: Да, правиха се такива внушения. Мисля, че лапсусът го допусна генерал Атанасов, не съм сигурен.

Водещ: Май беше вътрешният тогавашен министър.

Пламен Николов: Но със сигурност това беше един лапсус, тъй като една елементарна проверка на събитията показва, че не бяха тези таксита 1280. Така че в случая не е необходимо нещо да си измисляме.

Водещ: Добре, ако има такъв могъщ заговор, връзки на политик от такъв ранг с Алексей Петров, вашият страх къде е? Тук също има алогизъм. Човек, който се занимава с обикновен частен бизнес, защо отваря такъв фронт?

Пламен Николов: Вижте, аз се съмнявам в това, че моят приятел Илия Божинов беше убит. Това е прекалено. Политическите убийства в България трябва да приключат. Мен ме е страх, моята съпруга също я е страх, но след като дълго време ние обсъждахме в семейството си неговата смърт, близо 20 дни, аз предприех усилия още в началото на септември да дам интервюта, в които да изразя своите съмнения. И първите откъси от интервю бяха публикувани на 12 септември във вестник „24 часа”, но, за съжаление, там не беше публикувано цялото интервю, а само бяха преразказани някои елементи от него. За това аз продължих усилията си и съм изключително благодарен на Люба Кулезич, че в „Рулетка” на Нова телевизия тя пусна откъс от интервю, което записа с мен на 14 октомври, в който всъщност съобщи тези факти. В крайна сметка всички ние живеем в тази политическа шизофрения и човек има някакъв обществен дълг и е длъжен да го изпълни, независимо от страха си, независимо от безпокойството си и независимо от това, което очаква. Аз ще ви кажа, че заводът, на който съм директор, откакто дадох интервюто, за трети път го разбиват. За 10 години са го разбивали два пъти, а сега за 20 дни го разбиват три пъти.

Водещ: Това с цел сплашване, нещо взето ли е?

Пламен Николов: Повече от очевидно е, да. Взети са ключови за производството електродвигатели и други съоръжения.

Водещ: Да не е обикновен криминален акт, който смятате, че е политически?

Пламен Николов: Възможно е да е обикновен криминален акт, но пак казвам, за 10 години заводът беше разбиван два пъти, а сега за 20 дни е разбит три пъти. Възможно е. Но всъщност интензитетът на престъпността нараства видимо и това също е елемент от този политически сценарий за дестабилизиране на правителството, който е в ход, и който Георги Първанов пряко обслужва с публичното си поведение.

Водещ: Така изглежда, че пък за ГЕРБ е удобно всичко това, което сега казвате?

Пламен Николов: Ами така изглежда, да, за ГЕРБ така изглежда, че е удобно, но в крайна сметка това е моето виждане за обективните обстоятелства и аз, естествено, изразявам своето виждане за обективните обстоятелства. Аз ще ви дам пример с днешния ден. Вие тук имахте 5 човека гости, които обсъждаха въпроса с имотите на Андрей Иванов, и стана дума, разбира се, и за имотите на Цветан Цветанов. Но нека да ви припомня, че когато подобен въпрос беше повдигнат от вашия колега Иво Инджев, той просто си отиде от вашата телевизия. Той повдигна подобен въпрос по отношение, обаче на Георги Първанов.

Водещ: Телевизията отдавна е изразила позиция по този въпрос, че намеса на Георги Първанов в /.../ на Иво Инджев не е имало, така че какви връзки правите странни?

Пламен Николов: Правя връзка с това, че той повдигна точно такъв кръг въпроси, само че за Георги Първанов и неговите отношения с Петър Манджуков. И тогава тези въпроси увиснаха в пространството, никой не се опита ...

Водещ: Георги Първанов е по-силен от Цветан Цветанов, защото ние сме си тук. Искате да кажете, че ще ни уволнят ли?

Пламен Николов: Не, аз се надявам, че няма да ви уволнят, надявам се точно обратното, че вие ще имате възможност всеки ден да задавате въпросите на всеки и нека той да отговаря публично и хората да преценяват, и когато имат възможност компетентните институции да правят проверка, нека да правят проверка.

Водещ: Чакайте сега, вие твърдите, че говорите всичко това, защото имате съмнения за смъртта на вашия приятел Илия Божинов. Това ли ви е мотивът?

Пламен Николов: Да, това е моят основен мотив.

Водещ: Набърквате се в страхотна политическа каша, съзнавате ли го това?

Пламен Николов: Абсолютно го съзнавам, да, напълно го съзнавам.

Водещ: Ако ви поискат доказателства за тези думи, ако ви съдят за клевета, за обида, как ще го докажете?

Пламен Николов: Аз ще възприема, а как ще ги докажа, ми е трудно да каже.

Водещ: Защото хората са покойници.

Пламен Николов: В крайна сметка аз съм длъжен да изразя това, което знам. Хората са покойни. Дали нещо може да бъде доказано по силата на логиката ми е трудно да преценя, не познавам достатъчно добре наказателния процес, за да мога да твърдя съдът какво би приел за доказателство и какво не би приел за доказателство. Но в крайна сметка аз съм мотивиран от загубата на своя приятел, с когото бяхме приятели повече от 30 години, и който беше заплашван непосредствено, след като направи първите тези разкрития, при това именно от Георги Първанов. Той ми се оплака.

Водещ: След интервюто ли?

Пламен Николов: Да, след интервюто той ми се оплака, че има обаждане вечерта.

Водещ: Т.е. тази година?

Пламен Николов: Да, тази година след първото интервю на 16 февруари пред БИ нюз ...

Водещ: И какво е било това обаждане?

Пламен Николов: Той е имал обаждане от Георги Първанов, в което той му е казал – „Слушай, аз изпълних нашите ангажименти към теб, това, за което се договорихме навремето, за да не попиташ ...

Водещ: Лично му се е обадил?

Пламен Николов: Да, лично, така ми каза на мен. И на другия ден сутринта той имаше участие в сутрешния блок на БНТ, където той беше силно смутен и където той всъщност за първи път от няколко дни насам, след като и пред Дарик радио, и пред други медии разказа тази история ...

Водещ: Помня, бях там.

Пламен Николов: Да, той всъщност не я разказа, аз за това ви припомням, вие помните адвокатката, която беше при вас, и от която той не успя да вземе думата, всъщност. Но на него това беше удобно, защото той беше уплашен наистина от предната вечер.

Водещ: Какво точно му е казано?

Пламен Николов: Ами казано му е горе долу следното. Георги Първанов му е казал – „Аз изпълних моите ангажименти към теб, всичко, което ти бях обещал, за да забравим тази история и тя да остане в миналото, го изпълних. Ти сега напусна БСП, направи нова партия, защо повдигаш този въпрос? Имай предвид, че теб нищо добро не те очаква, след като ти отново повдигаш този въпрос”. Това са били думите му, според това, което ми разказа на мен Илия Божинов непосредствено вечерта след този разговор.

Водещ: Защо той не го разказа това по БНТ?

Пламен Николов: Ето, г-н Николаев си спомня смътно, той беше уплашен видимо, той беше смутен видимо и адвокатката, която беше заедно с него в студио, адвокат на Алексей Петров, тя беше много активна. Той от нея буквално не успя да вземе думата. И аз отдавам това на притеснението му, на уплахата му, на това, че той беше наистина сплашен.

Водещ: Тази тема ще продължи по някакъв начин със сигурност и отзвук ще предизвика.

Пламен Николов: Да, най-вероятно, надявам се.

Като финал ще прибавя и няколко изречения, въпреки че се бях зарекла да спазвам хигиена на духа.

Става дума за лицето Иво Инджев, който вместо да забележи лудостта на събеседника на Анна Цолова и Виктор Николаев се е нахвърлил срещу тях, правейки се на Дякон Левски! Човек трябва да знае когаи къде да спре...

Та използвайки едно многозначително възклицание на Дякона Левски за авторитет, Инджев си е позволил да пита защо са го забравили колегите и не са казали, че той е бил уволнен от Първанов от bTV – сиреч: нещо като репресиран...

Абе, Инджев, Абе Иво! Защо не си траеш и барикадираш както го беше сторил в БТА навремето, ведно с тоалетната?

Защо не си траеш, след като зад гърба на далеч по-големия професионалист и твой колегаот БТА, Панайот Денев, ти направи интрига в СДС и го уволниха, за да заемеш поста му във в. „Демокрация”?

Защо не се гръмнеш, след като прие на рождения си ден да ти подарят като на главен редактор копринен костюм в цвят пепел от рози, а не взе костюма да го дадеш на сирак абитуриент!

Слава Богу, Анна Цолова и Виктор Николаев не са ти колеги, а са добри професионалисти в журналистиката!