Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

Руската мафия ще подпали София, ако Първанов оплеска енергийните проекти

Биволъ, WIKILEAKS

Татяна Дончева показа на Диана Найденова

какво означава опасно близо

Във време на силикон, чалга и дебелашки шеги, изречени от най-високото място на държавата – главата на правителството – два дни лидерът на БСП, Сергей Станишев провеждаше конгрес, за да продължи да е начело на партията си, въпреки пет поредни изборни загуби.

За този партиен форум тепърва ще се правят анализи и прогнози, тепърва ще се гадае какво следва, затова и сайтът „Хроники” реши за подходи нетрадиционно и да започне поредицата от събитията от „Позитано” с едно знаково интервю – разговорът на Татяна Дончева, член на Националния съвет на БСП с нейната критична гледна точка, изводи и заключения.

Ако за премиера Бойко Борисов конгресът беше заспали делегати, говорене против ГЕРБ поради страх, добре свършена работа от „момчето” Станишев и лош вариант за карнавал – за една прозорлива и начетена жена, като Татяна Дончева – напъните на Станишев да продължи да е на върха на партията се изчерпва с: „...лидер не се става. Или си лидер или не си.”

{edocs}tanjad-1.doc,600,400,link{/edocs}

Нищо лично, и все пак...някой не беше съвсем адекватен по време на разговора в рубриката „Опасно близо” и това не бе Татяна Дончева!

Не за първи път Диана Найденова превръща студиото на пазар или фризьорски салон, като фамилиарничи и използва уж разкрепостено изрази, с които да демонстрира, колко е освободена в изказа и близка с интервюирания.

Този път, в разговора с Татяна Дончева, Диана Найденова свали доста ниско летвата, наричайки конгреса „седянка”, задавайки въпрос от рода на „Сериозно ли не ти пука?”, като открито демонстрираше колко е близка със събеседничката си, говорейки й на „ти”, а други депутати от БСП наричаше на малки имена?! „Двамата Руменовци, и ти, и Мая...”.

Нелепото в този разговор бе, че Найденова се опита да свали Татяна Дончева на своето равнище, но това уви не й се отдаде.

Все пак политик, юрист като Татяна Дончева е човек с доста богата култура, спокойно бих я определила и като личност с разностранни интереси /право, музика, политика,/ и подхода, към който прибягна Диана Найденова се оказа напълно погрешен.

Да не коментирам, че Найденова се оказа доста неподготвена за този разговор, разчитайки на чуто и видяно в дните от конгреса на БСП!

Липсата на елементарна подготовка, фамилиарниченето, примесени с демонстрация на ненужна освободеност, каквато в такъв случай не е на място – доведоха до доста конфузни положения! Найденова бъркаше обръщението към събеседничката си, като веднъж й говореше на ”ти”, друг път на „Вие”.

Ту чувахме от водещата, че Първанов разказал притчата за Соломон и двете майки, с която искал да покаже, че Сергей щял да разкъса спорното бебе, ту разни други, несвързани приказки...

Ако водещата на 20 май в студиото не се казваше Диана Найденова, щях да запитам дали пък не се е почерпила здраво преди интервюто, та това да й пречи да говори ясно и без фамилиарности като обърква понятия, факти и показва липса на елементарна подготовка...

Другият вариант е Диана Найденова да се е променила неузнаваемо в последните месеци, било от непрекъснати контакти с висшестоящи люде, било от криворазбран начин на водене на разговор със събеседник, който обикновено е сериозен човек и, както бе в случая - доста по-ерудиран от нея.

Наложи се Татяна Дончева да обърне внимание на водещата: „...Приятели сме от дълго време... Не ти отива да говориш неподготвена... Ще се подготвиш, тогава ще говориш.”

Когато по време на разговора Диана Найденова мина от „Ти, Дончева”, или „Вие, Дончева” - на „Танче, бе” вече на събеседничката й дойде в повече:

„...Сега, да не минаваме на „Танче”. Все пак, ако може, „госпожо Дончева” и както...

Водещ: Защото досега на „ти” си говорехме.

Татяна Дончева: На „ти”, ама не на „Танче” или „Дианче”...

Май някой мина границата и това определено не беше Татяна Дончева!

Ще завърша на изпроводяк с един въпрос: Не учат ли журналистите, че не трябва да демонстрират лична позиция и да вземат страна, когато правят интервюта?

Нищо лично – на 20 май нещата се объркаха и Диана Найденова се оказа опасно близо до Татяна Дончева!

Разговорът можете да чуете тук.

Живот!

Кой как, кога и с какво помогна на еди-кой си да влезе във властта.

Бившият шеф на Външното разузнаване Бриго Аспарухов отново изплува от мътилката на политическата сцена с новина: бил помогнал на днешния премиер Бойко Борисов да влезе във властта!

А къде беше досега Аспарухов и как пази такава тайна толкова време?

Не знам дали президентът има политически проект за включване във властта след изтичането на мандата му, днес чух и разбрах, че близкият до Величеството, Симеон Борисов и до Атанас Тилев Аспарухов си търси за пореден път място под слънцето.

Да не забравяме, че именно Аспарухов бе в дъното на плана за ДАНС и сливане на някои спецслужби, с цел изземване от държавния глава на контрола над тях.

Къде ли не се появяваше и след това изчезваше Аспарухов в годините на прехода? Ако една реч на Александър Лилов пусна гилотината на МВР, но Бриго Аспарухов го стори за външното разузнаване, под вещото ръководство на бившия президент Желев.

Все още Аспарухов дължи отговор къде са имената на поне 62 разузнавачи, разстреляни в годините, за да си отидат с тях тайните, които са носили в себе си.

Чистката във Външното разузнаване извърши Бриго, по негово време /септември 1991 до 6 март 1997 година, когато е освободен-бел. Л. М./бе извършена ако не от него лично, то с негово съгласие.

По време на мандата му гръмна скандала с „Оня списък”, който принуди много дипломати да се върнат преждевременно в България. Заслужава си да се разгледа обстойно „приноса” на Бриго Аспарухов за съсипсването на външното ни разузнаване, което после продължи при избраника на Петър Стоянов – Димо Гяуров.

Изчезването на досието на Атанас Тилев също е „принос” на Аспарухов в най-новата ни история.

Недалновидните решения за външната политика би следвало да са вземани с негово знание и съгласуване.

Износа на капитали след 10 ноември 1989 година и съдбата на парите в задграничните дружества също са една от „задачите” на Аспарухов.

Политическата му биография може да бъде продължена в годините с:

Факта, че през 1997 г. става съучредител на   Движението за единство и развитие на БСП. На следващата година, на 43-тия конгрес на БСП Аспарухов е избран за член на  Висшия съвет на БСП.

През юни 2001 г. е избран за депутат от листата на Коалиция за България в 39-ото Народно събрание, където е член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

През октомври 2000 г. Аспарухов бе обвинен в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс. Според Прокуратурата, като шеф на Националната разузнавателна служба Аспарухов е превишил правата си, когато през юни 1993 г, нарушавайки закона, е разпоредил да се унищожи оперативният отчет и архивните материали на секретен сътрудник на ДС с агентурно име "Румянцев". Под името “Румянцев” се крие бившият шеф на Банка за земеделски кредит - Атанас Тилев. Към онзи момент е действало Постановление № 61 на МС, според което унищожаването на подобна документация е забранено. Единствено Главното управление на архивите при Министерския съвет е можело да разреши подобно действие, но както стана ясно, разрешение  за случая “Румянцев” не е издавано.

/Случайно ли Аспарухов унищожи досието на агента „Румянцев”? Бившият шеф на НСР работи в една от фирмите на Тилев в България - "ДАРУ Консулт". Той е член и на борда на директорите на "Дару кар"...- бел. Л. М./.

След като Аспарухов става депутат Военноапелативният съд прекратява делото заради имунитета му и повече не го подновява.

През юни 2001 г. Бриго Аспарухов е избран за депутат в 39-ото Народно събрание с листата на „Коалиция за България”.

Две години по-късно, през 2003, по време на управлението на НДСВ Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател се опитва да го назначи за съветник по националната сигурност, но тази идея се посреща на нож от гражданството и опозицията, особено във връзка с възможността за получаване на достъп до класифицирана информация от ЕС и НАТО на човек, тясно обвързан със системата на Държавна сигурност, и най вече като човек, обвиняван в злоупотреба със служебно положение.

На 1 септември 2007 г., по време на традиционния национален събор на БСП на връх Бузлуджа е представен официално като кандидат-кмет на БСП за София в предстоящите местни избори. Губи изборите още на първи тур от кандидата на ГЕРБ Бойко Борисов.

А днес той се появи в Нова телевизия, за да ни обясни, че едва ли не той, лично е дал хляба и пътя в политиката на премиера Бойко Борисов?

Дали това е така, публикувам с известни съкращения интервюто на Бриго Аспарухов:

Цветанов ставал много опасен за премиера?

Бившият шеф на разузнаването ли даде пътя и хляба

на премиера Бойко Борисов?

Нова телевизия, „Здравей, България”

Водеща Лора Крумова: Гледате „Здравей, България”. Гостува ни Бриго Аспарухов, бивш директор на Националната разузнавателна служба. Вчера... Добро утро.

Бриго Аспарухов: Добро утро.

Водеща: Вчера Димитър Луджев заяви, че президентът Първанов е поръчителствал и е подпомогнал влизането на Бойко Борисов в политиката, като според бившия вицепремиер, Първанов е потърсил съдействие от Вас, а Вие е трябвало да лобирате пред Симеон Сакскобургготски за това и ние решихме да Ви поканим да си кажете.

Бриго Аспарухов: Коя камера работи? Тази?

Водеща: Всички. Стенографираме целия разговор.

Бриго Аспарухов: Добре. Обръщам се към камерата. Декларирам, че съм съгласен да бъда записван и да бъда излъчван в ефир директно в това предаване.

Бриго Аспарухов: ...в последно време... започва да става на мода и това съгласие за запис и за излъчване. Сега, сериозно на темата. Аз не гледах предаването, в което Димитър Луджев, уважаваният от мен бивш министър на отбраната, е казал това нещо, но си спомням, че 2007 година и това по повод кметските избори тогава за София аз казах, че съм помогнал на г-н Борисов да започне работа в МВР, тоест да реализира детската си мечта да се върне отново в системата на МВР. И това е истина. Наистина разговарях с тогавашния премиер Сакскобургготски, изразих моето мнение, той го възприе и така Бойко Борисов започна като Главен секретар втория етап от кариерата си в МВР. Това, което мога да кажа към днешна дата, е, че изборът ми е бил правилен, целият народ го призна, избирайки го и за премиер. Така че моите кадрови качества се оказаха верни и правилни.

Водеща: Въпросът е как Ви хрумна тази идея да отидете при Симеон Сакскобургготски. Действително президентът ли беше човекът, който Ви насочи към тази мисъл?

Бриго Аспарухов: Първанов беше тогава лидер на БСП, той си имаше други ангажименти, но Бойко Борисов изрази пред мен категоричното си желание да се върне в системата и то на този пост и помоли за съдействие, такова му беше дадено от моя страна. Така че други отговори на този въпрос няма.

Водещ: Защо помоли Вас?

Бриго Аспарухов: Аз мисля, че Бойко Борисов има невероятни вродени качества. Има качествата да усеща като всеки капан, реагира адекватно, изпреварва събитията, изобщо една динамична личност, която се оказа и интересна отгоре на всичко. Сега, друга е темата докъде ще стигне по този тежък за него път. Аз лично се радвам, че стигна до тук. Но капаните по пътя, по който върви, са невероятно много, много сложни, много тежки, и мисля, че съм един от малкото хора, които го познават добре.

Водеща: От кога се познавате?

Бриго Аспарухов: Немного отдавна, но все пак успях да хвана неговата вътрешна нагласа, неговите качества, неговите слабости и ако до вчера темата с президента и публикуваната стенограма за разговора със Симеон Дянков, което вълнува цялото общество последните седмици, дни, беше интересна, от снощи тя вече не е интересна, защото Бойко Борисов заяви, че е изпратил Симеон Дянков с бялото знаме при президента и той няма никакъв ход вече, на ход са другите. Отново виждаме, че той умело прехвърля отговорността вече върху други. По-интересно е обаче, ако преминем и към тази тема за Георги Първанов, че по време на пресконференцията той каза нещо много важно, и не само едно, много неща бяха важни, тя беше силна пресконференция, но акцентира върху две лица...

Водеща: Цветанов и Дянков.

Бриго Аспарухов: ... в качеството им на министри и вицепремиери. Интересен е въпросът защо го прави. Именно президентът защо? За Дянков имам отговор. Дянков е едно бреме, в добрия смисъл на думата го казвам, за премиера, защото трябва да го наблюдава много внимателно и да заглажда негови изяви, негови отношения с определени хора, институции и прослойки от нашето общество. Докато с министър Цветанов нещата са малко по-сложни. Бойко Борисов може на Дянков да му нарежда, може да му отменя решения, може да му се поскарва от време на време, тоест контролът върху него е по-сигурен, докато с Цветанов нещата стоят по на друга плоскост и си мисля, че той започва да става по-интересен за Бойко Борисов, но и в известна степен човек, който има вероятност да претърпи и развитие в бъдеще. Заговори се за кандидат за президент, не го приемам много сериозно, но все пак се лансира и такава теза.

Водеща: Мислил Сте по тези въпроси.

Бриго Аспарухов: И защо Бойко търси някакъв начин и виждам някакво странно съвпадение. Първанов подава топката за Цветанов, Борисов някак си мълчаливо я поема, не реагира върху тези упреци.

Водеща: За какво Ви говори това?

Бриго Аспарухов: Говори ми, че има нужда от подкрепа в отношенията си с Цветанов. Тоест той започва да става потенциално опасен в бъдещото си развитие за самия премиер.

Водеща: А защо...

Бриго Аспарухов: Не искам това да прозвучи, че виждате ли, Цветанов и Бойко Борисов, има напрежение, те декларират постоянно добро отношение, но властта променя хората до неузнаваемост и понякога завършва с неочакван край... Трябва да търсим и да наблюдаваме отговор на този въпрос.

Водеща: Да изчистим няколко неща обаче. Ще Ви върна само няколко изречения назад. Защо тогава Борисов потърси Вас, за да лобирате пред тогавашния премиер?

Бриго Аспарухов: Защото като охранител тогава на Симеон Сакскобургготски, той имаше пряко наблюдение върху хората, които контактуват със Симеон, с кандидата за премиер тогава, в последствие и премиер, аз имах късмета да имам добри отношения със Симеон, имах добър диалог.

Водеща: Беше голям скандал, когато той искаше да Ви прави свой съветник.

Бриго Аспарухов: А, ето един момент - много интересен. Тогава е имало разговор между Бойко Борисов, Васил Василев и президента Първанов по повод моето назначение. Естествено те са се обявили против. Знам, у нас е прието да се казва, че ако направиш добро на човек е добро. Аз помагам на един човек, той след това се обявява срещу този, който му е помогнал. Говоря за Бойко. Но дали има стенограма от този разговор, единият в качеството на главен секретар, другият е бил в качеството на Директор на национална полиция, домакинът в качеството си на държавен глава на България и се води един разговор, който...

Водеща: В Президентството ли е бил разговорът?

Бриго Аспарухов: ... не е разговор за това дали ще ходят на футболен мач и какъв е бил резултатът, а се води разговор за това дали един човек, когато премиерът иска да назначи за свой съветник по националната сигурност, става или не става. Много ми е любопитно, ако има такава Стенограма, да бъде публикувана и да я прочетат всички. Тогава се намесва и Пардю, бившият посланик на Америка. Също изразява несъгласие. Да оставим намесата във вътрешните работи. Има ли стенограма от този разговор и какво казва Пардю? Защото президентът казва, че има перфектен архив, който ще остане в наследство след него. Аз му вярвам. Той е историк, знае как става подреждането на архив, оформянето, какво трябва да остава. Любопитно ми е да го прочета, но това е личен въпрос...

Водеща: Добре, де, но сигурен ли сте и за такава среща? Тоест откъде знаете за това, че е имало такава среща?

Бриго Аспарухов: Знам. Откъде знам? Беше съобщено в пресата. Освен това самият Бойко Борисов излезе при Вашия колега, бивш, Коритаров и каза да си подам оставката. Аз не бях назначен, не знам коя оставка трябваше да си подавам тогава, но отново подчертавам това е личен въпрос, да не занимаваме публиката с него.

Водеща: А тогава, при положението че казвате, че Вие сте помогнал, но не Първанов Ви е помолил за това, Вие сте помогнал за назначаването на Борисов, тогава защо...

Бриго Аспарухов: Не, не. Уведомих след това Първанов, че...

Водеща: ... вчера Луджев каза подобно нещо? Каза, че...

Бриго Аспарухов: У нас всеки измисля някакви свои тези. Тази теза сега е интересна в контекста на онова, което се случи между Първанов и най-общо казано кабинета чрез Симеон Дянков. По-важен е въпросът накъде върви след тази пресконференция политическата реалност у нас. Пресконференцията на Георги Първанов беше много значима, много важна. Всички онези, който умеят да анализират, слушали са я, виждат онова, което аз говорех единствен преди 4-5 месеца, че предстои да се реализира нов политически проект.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Има.

Водеща: Извън БСП?

Бриго Аспарухов: Има, защото липсата на опозиция и от ляво, и от дясно, води до слабост в кабинета. Няма коректив. Може ли да продължи дълго време това? Ако продължи, жалко за България. Трябва да има и алтернатива. Аз лично я виждам, откровено казано, в лицето на Първанов.

Водеща: С нов обаче проект, извън БСП?

Бриго Аспарухов: Един проект с БСП, един ляв сериозен проект, в лявото пространство, но с основен играч най-голямата партия, стълбът в лявото пространство е БСП. Дали това се харесва, на много хора дори да не се харесва, това е факт. Ляв проект без БСП трудно може да бъде реализиран.

Водеща: Добре. Вие бяхте много разочарован тогава след кандидат-кметските избори. Смятахте, че БСП са ви похарчили по-скоро...

Бриго Аспарухов: Не, не. Тогава Ви казах в прав текст, още в НДК, че БСП изживява вече тежка криза. Вие като че ли го приехте малко, че съм под влияние на емоциите от загубените избори... Но виждате сега, че това е била много трезва преценка и много хора не вярваха, че БСП тръгва към една криза, която може би ще бъде оприличена на кризата в СДС. Аз не считам, че ще се стигне до там, докъдето стигна СДС, няма да има разцепление в БСП, но лявото търпи постоянно развитие, изпадайки и в кризи включително. Сега БСП е в криза. Съжалявам, че тя е свързана с поведението на лидера на партията... Това трябва да мине през оставка на лидера. Аз съм казвал неведнъж и точно тук...

Водеща: На Първанов.

Бриго Аспарухов: Може би. Може би... Първанов е един утвърден политик. За държавния глава само уважение и много внимателно трябва да се изкажем, да се изказваме всички, а не безцеремонно и с обидни квалификации, на каквито са носители включително и министри в днешния кабинет. Аз считам, че... Първанов е опитен политик, един от малкото политици, броящи се на пръстите на едната ръка в България, с доказани качества, умерен тон, умерено поведение, балансиран и с много познания.

Водеща: Бихте ли участвал в такъв проект?

Бриго Аспарухов:... Аз лично, засега нямам решение. Но считам, че нищо не е изключено. Човек има право на избор във всеки етап от своята възраст и развитие.

Водеща: Тоест може и да Ви привлече такава идея?

Бриго Аспарухов: Политиката като аналитична дейност винаги ме е привличала. Но прието е да се казва, че политиката е мръсна работа. Да, тя е мръсна работа, ако се върши от мръсни хора. В политиката трябва да попадат по-морални, тази категория с морала знаем всички, че няма точно определени дефиниции, но все пак има общоприети критерии на поведение на един човек. Досега аз не съм нарушил тези критерии и считам, че и в политиката трябва...

Водеща: Икономическите досиета. Така наречените. Президентът повдигна тази тема. Каза, че естествено те не са подредени в папки, но че в службите трябва да има следи и информация за тях и насочи към приватизацията вчера...

Бриго Аспарухов: Тези служби, всеки откъдето дойде започва да си вади службите отляво, отдясно, отгоре, отдолу. Чух Виза Недялкова скоро, в едно предаване каза – стига с тези генерали, изказват се винаги, постоянно те са в ефир, постоянно. Да, защото обществото 20 години не се умори и видни политици като Иван Костов например да казват, че за всички са виновни генералите от Държавна сигурност – за прехода, за залеза, за лошо време, за икономическите сривове, за разграбването на държавата. Добре, тогава да мълчим ли? След като ни обвиняват за всичко – ние трябва да говорим. И говорим на разбираем език. Между нас няма кръстници, като както се опитаха да назоват Любен Гоцев например. Бивш външен министър. Бивш министър на вътрешните работи, дипломат, изведнъж – хоп, кръстник. Смешно. Икономическите досиета. Да, има много информация, но за какво се обяви десницата? Край, точка, стига. Било каквото било, дайте да гледаме напред. Тоест не пипайте досиетата. Може ли да бъде стигнато до истината, ако тези досиета, условно говорим за досиета, ако тази информация бъде прегледана отново.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Да, възможно е. Въпросът е, че в тези информации всички политически цветове се забелязват ярко и няма да знаем кого да накажем. Всичко е един тюрлю гювеч, както се казва на хубав турски език.

Водеща: Тоест може да излязат имена, които са на хора, близки до президента Първанов...

Бриго Аспарухов: Могат да излязат имената при всички.

Водеща: ... и имена, близки до Иван Костов...

Бриго Аспарухов: Да, трябва да го кажа категорично.

Водеща: ... защото те в момента си разменят престрелки?

Бриго Аспарухов: И покрай всички кабинети. Всички кабинети са вътре в кюпа.

Водеща: Какво казвате – че политиците са помагали на различни хора да натрупат финансова мощ, за да подкрепят партиите им?

Бриго Аспарухов: Абсолютно сигурно е това. Разбира се, че е така.

Водеща: И за това нещо има следи в службите?

Бриго Аспарухов: Кажете ми как се вадят такива огромни средства по време на най-драстичната политическа изява – изборите. Откъде пристигат тези средства, когато знаем бюджетът какво дава на утвърдените политически субекти? Да не би тези, които дават парите, да ги дават, защото им харесва Иван Костов или Филип Димитров, или Жан Виденов, или не знам още кой се изпробва върху българската снага през тези 20 години, да я изнасилва и да я лъже, не е ли време вече трезво и разумно да погледнем? Погледнете последния случай „Кремиковци”. Няма виновни. Обвиняват един. Александър Томов. Не, че е невинен, но къде беше Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, покойният, Захари, за съжаление му забравих името в момента, на агенцията за приватизация, бившата по времето на Костов, когато „Кремиковци” беше взет за 1 лев? Тогава, поради това, че се спекулира с една фирма, в която и аз имах поглед върху нея, написахме едно писмо до Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, че това е измама, че приватизацията се опорочава на „Кремиковци” и вие, ако продължите по този път, „Кремиковци” ще стигне до такъв социален взрив в близките години, какъвто не е познат у нас дори с плана Плевен от...

Водеща: Това писмо трябва да е картотекирано също някога.

Бриго Аспарухов: Но това писмо е картотекирано, намира се в Министерския съвет, има входящ номер, никакъв отговор. А виждате, че злата прогноза преди 10 години – 1999 година се оказа вярна и сега самият Костов твърди, че той е девица невинна. Извинявайте, такъв цинизъм в твърдения на един политик и не само по този повод – „Кремиковци”, аз не съм наблюдавал.

Водеща: Добре, благодаря ви за това участие. Много въпроси повдигнахте... Ще трябва да каним още хора. Благодаря.

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий”, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

 

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.

Още не засъхнали раните на удобно ранимия Симеон Дянков от опита му да се прави на това, което не е, и ето ти: нов скандал! В него отново бе даден урок по възпитание на чувствата.

Най-силното въздействие, най-добрия аргумент е човек сам да прочете разговор между двама политики – без редакторска намеса, без коментар. Публикуваме разговора в студиото на „Неделя 150” от неделя, 7 март, в което водеща бе журналистката Лили Маринкова. Участват: Волен Сидеров, лидер на АТАКА и Татяна Дончева – стенограмата му е от Агенция „Фокус”, която своевременно пусна разговора на своята електронна страница.

Волен Сидеров и Татяна Дончева за скандала между институциите

07 март 2010 | 12:53 | БНР, „Неделя 150”

Волен Сидеров, лидер на „Атака” и Татяна Дончева, БСП, водеща Лили Маринкова

Водещ: Сега Волен Сидеров за това, което вече е обявено от вестник „Стандарт”, че ако държавният глава нарушава Конституцията ГЕРБ, Костов и „Атака” са готови за импийчмънт, това гласи подзаглавието на вестник „Стандарт” днес. Тоест вашата колективна воля, така да се каже, е вече обсъдена?

Волен Сидеров: Преди въпросът за така наречения импийчмънт, искам да кажа няколко думи за същината на проблема, тук не става дума за разправия или за някакъв дуел между министър и президент. Тук става дума за опит за дестабилизация на България от страна на този, който трябва да държи най-много на стабилността на управлението – държавният глава. Тук става дума за една интригантска атака срещу правителството от страна на Георги Първанов, която има за цел да дестабилизира управлението и страната. На кого служи това? Този философски основен въпрос трябва да си го задаваме винаги. Това служи на мафията, с която днешното правителство се опитва да се разправи. Ние точно затова една от сериозните причини, заради която подкрепяме това правителство. Мафията с Октопода явно бърка интересите на много хора в ловната дружинка на господин Първанов и той реагира с една контраатака, преди да станат ясни неговите връзки с олигарси, които са част от Октопода. За мен това е обяснението на това сценично изпълнение, което Първанов направи през последните ден-два.

Водещ: Тоест вие смятате, че задълбочаването на антикорупционните действия на правителството, би могло да засегне отивайки по-навътре хора, които са така да се каже, под неговата закрила?

Волен Сидеров: Именно. Точно това да добавим, че през последните дни стана ясно, че могат да бъдат разкрити имената на български олигарси, които имат сметки в Швейцария. И по моя неформална информация, там могат да се забележат и да излязат наяве хора, които са свързани с господин Първанов, включително негови спонсори. И аз мисля, че той е уплашен от тези предстоящи вероятни разкрития. Започна тази атака и превърна в център на внимание, една несъществуваща реплика на господин Дянков, защото аз се запознах с неговото участие в шоуто, той не е казвал такива думи, заради които реагира президента. При това положение има два варианта – или пресслужбата на президента е изключително некадърна, което между другото не е далеч от истината. Но по-вероятно, за мен е, че тук от една несъществуваща фраза се прави скандал. Тоест повод се взима само от това участие на Дянков в шоуто, за да се направи една атака срещу правителството, срещу цялата политика. Вие виждате, че в стенограмата Първанов се занимава с политическа пледоария. Той не изяснява толкова отношенията си с министър Дянков, колкото цялостната политика на правителство. С други думи той е против тази политика, с други думи той, Първанов, той не е съгласен с оценката на Еврокомисията, на световни агенции, които дадоха по-висок кредитен рейтинг на България и не е съгласен с президентът на ЕС, който наскоро каза за първи път, че България е вече в една доста по-добра позиция като член на ЕС. Всички тези положителни оценки на Евросъюза, на Брюксел, се разминават с мнението на Първанов. Както знаем това, което искат нашите партньори от Евросъюза е България да се справи с корупцията и с мафията. Това върви в момента. Това е реформата, която се движи в момента, която сега с много усилия, с много рискове се върши от правителството на ГЕРБ, на Бойко Борисов. Точно това плаши, дразни, тревожи Първанов и той реагира по този начин...

Водещ: Господин Сидеров, малко по-късно пак ще ви чуя. Сега Татяна Дончева, която влага съвсем друга аргументация на събитията от петък, следобед, от петък по обяд, когато беше срещата между президентът и Симеон Дянков.

Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка, която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка – министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания – как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си – съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Водещ: Вие смятате, че...

Татяна Дончева: Между другото, Дянков е рисков министър и аз напоследък все по-често си мисля, че това не е несъзнателно арогантно поведение, че такава насока са му дали, пак тези PR-и, някой да бъде лошото и доброто ченге с президента, някой да бъде лошото и доброто ченге със Станишев, с Яне Янев, с всякакви влиятелни фигури.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Водещ: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Татяна Дончева: ... Може да изглежда като добър замисъл, но не мисля, че има добри резултати. Волен Сидеров чух какво каза...

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, много ви моля...

Водещ: Кажете.

Волен Сидеров: Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

Татяна Дончева: Моля ви се, това нещо от Симеон Дянков го чуваме ежедневно.

Волен Сидеров: Това е /.../ смисъл на упражнението.

Татяна Дончева: Оставете господин Сидеров, на вас и на вашата политическа перспектива действията ви.

Волен Сидеров: Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Татяна Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, дайте да прекратим...

Водещ: Само за момент.

Татяна Дончева: Няма нужда да говорите успоредно с мен.

Водещ: Само за момент. Един последен въпрос...

Волен Сидеров: ... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици...

Татяна Дончева: Извинявайте, госпожо Маринкова, не мога...

Волен Сидеров: ... На хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Водещ: Това е абсолютно излишна разправия. Само един въпрос към двама ви. Вярвате ли...

Волен Сидеров: ... Защото вие дадохте медийно време два пъти повече, не знам защо, на госпожа Дончева, която...

Татяна Дончева: Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Водещ: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Татяна Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво. Аз...

Водещ: Това беше...

Татяна Дончева: ... Съм събеседник, който е поканила водещата на предаването, и ако вие имате два грама, не възпитание, човешко отношение към останалите индивиди, различни от вас, просто няма да изговорите това, което изговаряте, като ме смятате за провален и какъвто и да било... Не преговаряйте с мен, не се съобразявайте с мнението ми, но недейте да го натрапвате на слушателите, не се дръжте просташки.

Водещ: Смятам, че нашата добронамереност е явна, а ние просто каним хора от най-широкият спектър, за да могат да коментират и хора, които различно тълкуват една тема, която ще се полемизира, безспорно, в България в следващите дни. Разбира се, че нямаме никаква избирателност, а се отнасяме добронамерено към всяка теза.

Защо Сергей Дмитриевич налива вода в мелницата на ГЕРБ, като топи партията?

Единственият начин Станишев да се освободи от силния наполеонов стрес е да си напише сам заповед, че се назначава пожизнено за лидер на БСП! Така страстите около него ще се уталожат, антуражът му, който е на заплати от „Позитано”, ще си отдъхне и прибере езици, а партията може да си спести още позор, и още загуби на членска маса.

Как ще спечели изборите 2013 година Сергей Станишев, след като дотук има пет пъти загубени избори? Чудо ли ще стане?

Другата лъжа, която се тиражира в медийното пространство е, че Станишев трябвало да бъде избран за лидер на БСП, за да може да го изберат в ПЕС! Досега начело на Партията на европейските социалисти са заставали само бивши лидери на своите партии, само бивши, а не действащи!

Тази лъжа била измислена и тиражирана, тъй като се разчита на хората и тяхното незнание, да се примирят и приемат Станишев отново за лидер!

За пръв път в историята на тази партия няма смисъл от провеждане на конгрес и избор на лидер – Станишев е окупирал предконгресните обиколки в страната! Всички останали кандидати за лидер на столетницата, като Янаки Стоилов, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова не посмяха да тръгнат по градове и села / с изключение на Георги Първанов/ и си останаха в София!

Няма да се изненадам, ако са оттеглили вече и кандидатурите си за лидерския пост, или го направят на самия конгрес!

Над три месеца в медиите се водеше целенасочена кампания, в която се наложи на гражданството мнението, че се води война Станишев-Първанов за лидерство, въпреки че Станишев сам обозначи Първанов за враг №1 на БСП, говореше си сам и единствен срещу бившия президент, докато Първанов мълчеше...

С наближаването на 19 май, деня на конгреса, Сергей Дмитриевич все повече изпуска нервите си и е на границата на истерията!

Изборът на Сергей Станишев за лидер на социалистите е оставен в ръцете на Моника Янова, която твърде обиграно и целеустремено води кампанията!

Сайтът „Хроники” вече написа как как след среща на приятелката на Станишев, Моника Янова с Николай Слатински, бившият секретар на президента Георги Първанов по национална сигурност, „внезапно” получи просветление и заговори против бившия държавен глава!

Запознати с проблема, който изкуствено раздуха Сергей Дмитриевич съобщиха за „Хроники”, че Янова имала топла връзка и с хора на Ирен Кръстева, и с Младен Михалев-Маджо, по съседство, и с хора на Цветан Цветанов!

От седмици Сергей Станишев говори против Първанов, след като той обяви, че ще се кандидатира за лидер на партията!

Стигна се дотам, една Люба Кулезич да развие небивала активност и да „посвети” предаванията си от последните два месеца на партийното строителство в БСП, като даде силно рамо на Сергей Дмитриевич в борбата му да се превърне в пожизнен лидер на социалистическата партия!

Десет дни преди конгреса, Георги Първанов даде пресконференция, на която отговори на много въпроси, натрупани от дългото му мълчание, докато бе нападан от Станишев и компания.

Кандидатът за лидерския пост и опонент на Станишев поясни, че в момента срещу него тече черен ПР, за който до момента са хвърлени близо 1 млн. лева.

Първанов разкритикува както организацията на предстоящия конгрес, така и ръководството на партията. Според бившия лидер на БСП, партията под ръководството на Станишев се е превърнала в машина за конгреси и като пример посочи, че делегати се излъчват по право, а не, защото членове на партията са ги излъчили!

Партия по образ и подобие на Станишев

„Ако ГЕРБ е направила машина за избори, БСП е направила машина за конгреси. Има много делегати, които са избрани служебно. Делегираното членство се превръща в проблем” – обясни апаратните игри на Сергей Дмитриевич, за да бъде преизбран.

Организациите, които поканиха и издигнаха Първанов бяха обвинени, че са провели нелегитимни конференции, друго такива организации бяха направо разпуснати от апаратчиците на Станишев, съобщиха хора от „Позитано” 20 за „Хроники”.

По този начин хора с различно мислене бяха подложени на натиск.

„Изправял съм се срещу Иван Костов, срещу Петър Стоянов, срещу Бойко Борисов, който беше в лагера на  моите опоненти през 2006 г. Такава грозна кампания на окалване, на обругаване, за първи път ми се случва. Моят екип твърди, че повече от 1 милион са хвърлени в тази кампания”, заяви той.

Първанов допълни, че няма как да се говори, че БСП в момента не е лидерска партия. „Спомнете си нощта на първия тур на последните президентски избори - лидерът говори 80 процента от времето, кандидатът ни за президент успя да вземе думата за няколко минути”.

„ГЕРБ спря да плаща за свършена работа и създаде държава, която всеки ден си мени акъла. Това е антинационална власт и тя трябва да си ходи”, изстъпи се смело Сергей Станишев. Дали някой го чу?

А защо не се изплашиха или притесниха от ГЕРБ?

Защото...

Според Георги Първанов, една от основните мерки, която щяла да доведе до оздравяването на политическата формация, се състояла в засилването на пряката демокрация в редиците на партията.

„Ако председателят се избира пряко, то неговата роля ще стане прекомерна над сегашните органи на партията. Питам, като се избира президентът пряко, това поставя ли го над парламента. Не! Освен това продължава да се внушава, че БСП не е лидерска партия, че тя е идейна, програмна. Но това не поставя под съмнение необходимостта БСП да има силен лидер”, каза Първанов, явно поставяйки под въпрос силата на досегашното лидерство в лицето на Сергей Станишев.

Малко лъжи за подправка – или как амбицията минава границите на толерантност

“В България, която някой излиза от институция, върви вълна на обезценяване на всичките му усилия, защото вече няма защитна броня”, обясни Станишев. Той обаче не пропусна да отбележи, че социалистическата партия неведнъж е влагала немалко средства за положителен пиар на президента за двата му мандата, както и в трудни за Първанов моменти.

Има ли смисъл да казвам, че за втория си мандат Първанов бе издигнат от Инициативен комитет и няма как „Позитано” 20 да е плащало!

Станишев увери на редовната пресконференция на партията от вторник, че никой негов съпартиец не е бил критикуван от свои и чужди повече от него, той заяви, че Първанов се е почувствал жертва на черен пиар, вероятно защото е станал "жертва на обезценяване", след като е напуснал институцията, която е представлявал.

Малко над два милиона избраха пряко Първанов за държавен глава на два пъти, а цялата партия на социалистите, под ръководството на Сергей Дмитриевич загуби пет пъти избори с доста по-малка цифра избиратели.

Далеч съм от мисълта да казвам, че Първанов на всяка цена трябва да оглави БСП – това, от което се нуждае една политическа формация, претендираща за първа опозиционна сила е автентични действия срещу властта, в името на националните интереси.

Кой може да продложи такава цел и поведение в БСП, няма как да научим, след като налице е апаратчик, срещу по-опитен политик.

Дали пък Станишев не се страхува точно от това, дали пък и ГЕРБ по същата причина приглася на Станишев?

Няма как да научим, защото процесите на нормален избор са блокирани от личната амбиция на един посредствен партиен функционер.

Дали Станишев си дава сметка, докато съзерцава пъта си като един исихаст, че партията, политическата сила е тази, която може да се противопостави на управниците, а не апаратът от платени послушковци за неговото преизбиране?

 

„Левият” Станишев е силно десен

Той не може да предложи алтернатива след 10 години начело на партията. Лидер не е да си удобна опозиция, а да си алтернатива на управляващите – а каква алтернатива ще е Станишев, след като е далеч по-десен от ГЕРБ?

Дали е алтернатива като е по-силен и по-убедителен Сергей Станишев?

Не, защото нито е по-силен, нито е по-убедителен., а е само против и то от време, на време...

Дали е алтернатива Станишев като мълчи, когато трябва да говори?

Дали е алтернатива Станишев на ГЕРБ като се интересува единствено от собственото си лично организирано „величие”, а не от живота, който са принудени да водят членове и симпатизанти на социалистическата партия на ръба на оцеляването, на ръба на мизерията, безработни, с деца, напуснали България?

В този смисъл Станишев е съучастник на ГЕРБ, а не опозиция...

Съучастник, защото мълча когато външната политика, водена от ГЕРБ бе позор за България.

Съучастник, защото хем претенциозно е окупирал лявото пространство, хем демонстрира десни убеждения и така умъглява идеологически партията, която все още ръководи.

Станишев бе премиер, когато бе въведен плоският данък, с който в мандата на ГЕРБ се спекулира удобно от управляващите. А това е данък, който отдавна трябваше да бъде отменен, а не да се стига до замразяване на пенсии, заплати, доходи, закриване на болници и училища.

Дясната БСП на Станишев се е позиционирала в лявото пространство поради някаква криво разбрана претенция за модерна разкрепостеност и напредничавост, но това е удобно и за ГЕРБ, и за Станишев, тъй като интересите на едрия бизнес са опазени и ненакърними.

За сметка на средния и малък бизнес, естествено, но това не интересува нито ГЕРБ, а още по-малко пък Станишев...

Под лидерството на Станишев БСП отдавна не е социална партия и тук неговият принос с липса на интерес и удобно мълчание си каза думата.

Станишев го игра съпричастен в опозоряването на работилите в специалните служби, в действията на ГЕРБ за лустрация във връзка с разкрити досиета. В този смисъл той продължи заветите на баща си Димитър Станишев, Андрей Луканов и Александър Лилов, когато сваляха Живков и разбиваха МВР.

Станишев мълча и мълчи по крещящото русофобство, въпреки че бе наясно с надделяването на новия Голям Брат – Щатите,  Запада.

ГЕРБ предложи да бъде обявен комунистическия режим за престъпен като фашисткия!

ЕК отхвърли такова предложение... Станишев замълча, точно в един такъв момент трябваше да обясни, разграничи и заеме ясна, недвусмислена позиция!

Кой от ГЕРБ поиска под един знаменател да се поставят фашизъм и комунизъм – бивши комсомолци, партийни членове, партийни секретари и комсомолски секретари...

Станишев мълчи, тъй като е неясно финансирането на неговото пребиваване в Лондон и дали то не е обвързано с поемане на други ангажименти.

Станишев бе и е съпричастен в атаките срещу арабския свят, срещу безпринципната и недалновидна външна политика, която естествено удари българската икономика, дългогодишен търговски партньор на страните в Северна Африка, разлюлени от така наречената Арабска пролет.

Уж със знания в международните отношения и право, Сергей Дмитриевич позволи България да е съпричастна във войни срещу православието, славянството и бивши партньори на страната в икономиката и търговията.

„Още четири години управление на ГЕРБ ще разсипе държавността и икономиката в България” – заяви Станишев на третата година от мандата на правителството на Бойко Борисов.

Станишев е това, което моделираха Борисов и Цветанов – да мачкаш по пътя към върха, да си безпринципен, да се интересуваш от собственото си благополучие и да манипулираш хора и медии.

Според разбиранията на Станишев, 1 май е стихотворение от Христо Смирненски и девойки с червени сутиени, които се поклащат и веят байрячета в подкрепа на партията! Или както обичат да се шегуват в социалистическата партия, „Ние сме опозицията от вторник!” или „Всеки вторник, в 2 часа следобед – опозиция на ГЕРБ!”

Станишев поиска ГЕРБ да си ходят – е, и? Дали се изплашиха управниците от това мъжествено желание на соцлидера?

Трябва ли тогава да си задаваме въпроса – дали ще загуби БСП когато Сергей Дмитриевич спечели лидерския пост за дълго, и за себе си!

Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

{edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs}

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.

Две седмици преди трагедията в Кербала Слатински написал речта на Първанов за пред ковчезите?!? Без да е Ванга...

Как ни вкараха в чужда война и кои

На заседанието на парламента от 20 март 2003 година, всички политически сили, чрез парламентарните си групи прочитат Декларации за включване на България в бъдещата война в Ирак!

 

Ето тези декларации:

Управляващото мнозинство от НДСВ:

{edocs}cdc-iraq1.doc,600,400,link{/edocs}

Така наречената опозиция, в лицето на Надежда Михайлова също подкрепя вкарването на страната ни в тази война:

{edocs}cdc-iraq-2.doc,600,400,link{/edocs}

Социалистите опонират на мнозинството, че решението за изпращане на български контингент в Ирак не е правно издържано. Соломон Паси държи прочувствена реч:

{edocs}cdc-iraq-3.doc,600,400,link{/edocs}

На 29 май 2003 година парламентът приема Решение за:

Сега започваме с:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧЕТВЪРТАТА ФАЗА НА ОПЕРАЦИЯТА В ИРАК – "СТАБИЛИЗИРАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ", ИЗПРАЩАНЕТО И РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПЕХОТЕН БАТАЛЬОН ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И НА ОТДЕЛНИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ИРАК ПОД ЦЕНТРАЛНОТО КОМАНДВАНЕ НА САЩ И КОМАНДВАНЕТО НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СЪВМЕСТНИ ОПЕРАТИВНИ СИЛИ.

В разразилия се дебат, се чуват данни за слабости в подготовката на контингента:

Ирина Бокова обръща внимание на колегите си в парламента, че по...

„... предоставена информация от Министерството на отбраната, Министерство на външните работи, Генералния щаб, служба “Военна информация”. В тази дискусия, която проведохме, в зададените въпроси и част от отговорите, които получихме, се съдържат обаче и редица безспокойства, които ние като народни представители не можем да не отбележим. Надявам се, че това ще залегне в доклада, който комисията ще изработи след един месец.

Очертаха се три кръга от проблеми, уважаеми колеги. На първо място без съмнение това са проблеми от законодателно естество и ние трябва много сериозно да погледнем на този въпрос. На второ място това са проблемите от политико-дипломатически характер, а на трето място – проблемите от военно-техническо естество. Като общ знаменател трябва да посоча впечатлението, което се създаде у нас за липса на сериозна координация от страна на изпълнителната власт при решаването на тези проблеми. Липсата на единен координиращ механизъм по този толкова важен въпрос е повече от очевидна. Липсата на една сериозна система за обмяна на информация, липсата на сериозна система за обсъждане на необходимите законодателни промени, които трябва да бъдат предложени от страна на изпълнителната власт на нашето внимание, е повече от очевидна. И като че ли въпросите, които стоят на нашето внимание, са повече от отговорите, които получихме. Поради тази причина Коалиция за България се въздържа в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност при обсъждането на този въпрос. Ще направим същото и в тази зала. Това не означава в никакъв случай някаква дезангажираност от наша страна при по-нататъшното обсъждане на този въпрос. Ние най-активно ще участваме в изработването на проекта за доклад, който ще представим на вашето внимание. Ще продължим усилията в рамките на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и в пленарната зала да поставяме този въпрос. И не на последно място, въпреки мнозинството, ние ще полагаме по-нататъшни усилия за постигане на по-голяма подкрепа, на по-широк политически и обществен консенсус при решаването на тези въпроси...”

Това го твърди депутатът Димитър Абаджиев:

„... Народното събрание след чутото в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност вече носи огромна отговорност оттук нататък за всичко онова, което се случва не само с контингента, а което България има като отговорности във връзка с бъдещите участия в подобни мисии.

Тази отговорност ние днес трябва да осъзнаем, а не за пореден път да се опитаме прибързано да приемем една декларация, едно решение, за да отчетем определена дейност. Аз лично се изненадвам от този ентусиазъм на всяка цена, след като сме провели изслушването, веднага да покажем някаква активност, да приемем някакъв документ, да отчетем, че сме го приели и все едно нищо не се е случило. Нека все пак да осъзнаем за какво говорим и каква тема обсъждаме днес.

В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние чухме изключително много факти, за които трябва да си дадем сметка. На всички участници в комисията стана ясно, че има изключително много противоречия не само по отношение на информацията, която дава Генералният щаб и Военното министерство, но и по отношение на фактическата ситуация в Ирак и задачите на българския контингент, който е със задачи, свързани с четвъртата фаза, а всъщност срещу него има добре организиран враг, има тероризъм, има една обстановка, която е свързана с терористична война. Има изключително много факти за несъответствие на подготовката на контингента, на това, което е направено по отношение на неговата защита и фактите, които съществуват в Ирак.

В този документ не са отчетени и едни от най-важните неща, които чухме, а именно несъответствието между информацията на Военното разузнаване и готовността на онези институции, които трябва да поставят задачи на контингента, несъответствието не само сега, а и преди инцидента. Всички няколко пъти чухме, че Военното разузнаване неколкократно е предупреждавало и Министерството на отбраната, и министър-председателя, и Генералния щаб, включително и Консултативния съвет по национална сигурност при президента, където са присъствали всички политически сили и техните ръководители, когато е предупредено конкретно, че между Коледните празници има огромни рискове, включително и за българския контингент. Този риск не е отчетен и Народното събрание не може като орган, който наистина дава представителната власт на народа, да не вземе под внимание политическата отговорност защо тези рискове не са предвидени, защо това предупреждение, което е било максимално конкретно съобразно възможностите на разузнаването в тази ситуация, не е отчетено.

Не може Народното събрание да не потърси политическа отговорност. В противен случай ние се превръщаме в институция, която наистина не носи отговорност за всичко онова, което се случва. Този факт не е отчетен. Не е отчетен и фактът, който в момента ние чухме в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, че съществуват нови рискове и нови заплахи за българския контингент сега, че българският контингент всъщност е два пъти по-малко от необходимостта, която има в Кербала, защото другият чужд контингент фактически не е ситуиран. Тоест, той изпълнява задачи два пъти по-големи от неговия числен състав и капацитет.

Не може Народното събрание да замълчи и да не даде някакъв отговор на тези въпроси. Всъщност това решение не е насочено към бъдещето, не е насочено към отговорностите, които ние имаме в момента. То не дава послание, което да покаже, че можем да поставим задачи, които да минимализират рисковете за българския контингент.

Не може в този момент ние да приемаме декларация, когато трябва да покажем, че сме способни да поставим конкретни задачи, които задачи не само да минимализират рисковете, а и да дадат една нова способност на българския контингент в тази ситуация. Неслучайно ние предложихме съставянето на временна комисия, която не само да проведе анкета, а да анализира и да даде пакет от задачи именно в тази посока. Всичко това се предлага не просто защото една политическа сила трябва да има определена политическа позиция, ние го предлагаме, защото отговорностите на всички народни представители днес са огромни, защото оттук нататък рисковете, които съществуват, трябва да ги приемем като рискове, свързани с нашата отговорност...”

6 месеца по-късно, тепърва се заговаря на висок глас за минимализирането на рисковете за българския контингент в Ирак, а вече имаме 5 загинали!

Кой има вина за трагедията в Кербала, персонално?

Николай Слатински твърди, че вина за смъртта на тези момчета е на висшият политически елит и президента Първанов, като част от този елит!

Прибрани са далекобойните пушки на момчетата от Кербала, какво точно се е случило в Кербала – това все още лежи в документите и архивите!

Повтарям, на 17 декември 2003 година се провежда заседание на Консултативен съвет за национална сигурност /КСНС/, но след изнесените данни на него, премиерът Симеон Борисов, министърът на отбраната, Николай Свинаров, външният министър Соломон Паси, генералите – никой не се разпорежда да се вземат адекватни мерки за укрепване на базата в Кербала, никой не се разпорежда да се провери състоянието на базата и подготовката й да посрещне евентуален удар!

А това са десет дни преди нападението на базата в Кербала!

Девет години по-късно няма наказани политици за смъртта на петте момчета!

Трагедията в Кербала

Вечерта, при пристигането на ковчезите с телата на убитите момчета, на летището е президентът, Георги Първанов, който се нагърбва с тежката задача да посрещне убитите!

Първанов е и при поклонението пред телата на убитите момчета!

Повечето представители на властта се скриват и президентът е сам от висшия политически елит с петте ковчега!

Ето словото му:

{edocs}goro-iraq-3.doc,600,400,link{/edocs}

Какъв е „приносът” на Слатински в тази обстановка?

Той пише на следващия ден след трагедията следното:

„Тук ще приведа два материала, писани от мен до президента непосредствено след атентата в Кербала, в резултат на който бяха убити 5 и ранени повече от 60 български бойци – пише Слатински в своя сайт.

 

Постфактум той пише, постфактум...

► 28.12.2003 год.:

В Кербала започна трагедия, която вътре в себе си чаках на 1000%.

Инстинктивно усещах същото като в Камбоджа преди 10 години: Лошото е набрало ход и иде неотвратимо към нас.

На 23 ноември писах: “За Кербала въпросът не е Дали? ще бъдем ударени, а Кога?“ С голяма тревога го повторих на 14 декември. А на 7 декември писах за битката с тероризма: “Колкото повече се борим, толкова повече грешим и колкото повече грешим, толкова повече се борим”. Същото важи и за България.

Как реагира парламентът след трагедията?

Чак на 14 януари 2004 г., в първите минути на заседанието, депутатите са подканени да станат за минута мълчание в памет на загиналите войници в Кербала!

Социалистите изискват от председателя на парламента изслушване на премиера Симеон Борисов, но то е отхвърлено от мнозинството царедворци с гласуване!

На следващото заседание на парламента, Симеон Борисов излиза на трибуната и поздравява депутатите с отминалите празници, като не обелва и дума за трагедията в Кербала!

На 22 януари 2004 г., в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е влязъл в Дневния ред за разглеждане, въпросът за трагедията в Кербала!

Проект на дневен ред:

1. Дебат по докладите и информацията, представени от ръководствата на Генералния щаб на Българската армия, Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, директора на служба “Военна информация” и директора на ВМА, на заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, проведени на 14, 15 и 19 януари 2004 година, във връзка с терористичния акт срещу българския военен контингент в Кербала на 27 декември 2003 година

2.Проект за решение №454-02-9 за периодичен анализ и оценка на ситуацията и рисковете, свързани с българско участие в мироподдържащи мисии в Ирак и други региони на света, внесен от Станимир Илчев и група народни представители на 21.01.2004 година

3.Проект за решение № 454-02-3 за осъществяването на контрол по изпълнението на мисията на българския батальон в Ирак, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 14 януари 2004 година

3. Разни

На 29 декември 2003 г., два дни след трагедията, генерал Никола Колев прави проверка на базата в Кербала и дава Доклад по проверката, от който четем само данни, но не и констатации за укрепването на базата, техническото и бойно оборудване на контингента – докладът е равен и нищо не казва!

{edocs}kerbala-2-03.doc,600,400,link{/edocs}

На 23 януари 2004 година най-сетне в парламентарно заседание започват дебати за случилото се в Кербала!

Повторно е гласувано изслушване на премиера Симеон Борисов и парламентарното мнозинство от царедворците, повторно го отхвърля!

{edocs}kerbala-1-03.doc,600,400,link{/edocs}

Народните представители от парламентарното мнозинство се опитват да отбият номера по търсене на отговорност за трагедията в Кербала!

{edocs}kerbala-3-03.doc,600,400,link{/edocs}

Депутатът Иван Костов в свой типичен стил се извърта и търси виновни за трагедията в Кербала, но личния си „принос” той „пропуска”!

А Костов е пръв сред радетелите за участие в тази война, той е пръв в одобряването да се пратят български войници в Ирак, той е слушал в Консултативния съвет за национална сигурност неведнъж преди трагичния 27 декември предупреждения за бъдещо нападение, но и той като другите депутати си е мълчал!

На 23 януари 2004 година Иван Костов излиза на парламентарната трибуна и сочи с пръст виновници, като оневинява себе си – типично за него!

{edocs}kerbala-4-03.doc,600,400,link{/edocs}

Девет години по-късно...

„Първите две години на Първанов като президент бяха много силни, призна Николай Слатински пред Люба Кулезич, девет години след трагичните събития в Кербала, въпреки че е наясно, че е извикан да продължи скандалните си изявления срещу бившия държавен глава. Той припомни знаковата реч на държавния глава пред парламента против участието на български войски в Ирак и я определи произнасянето й като мъжка постъпка...

„Отговорността за тежкия инцидент е на правителството и на целия военен елит по онова време, категоричен беше старшина Илиян Колев, участник в трагичните събития в ефира на тв7. Той допълни, че всички войници са били отлично подготвени за мисията, но не са разполагали с елементарни технически средства и оборудване.

Не мисля, че нападението можеше да бъде предотвратено, защото нямахме разузнаване, нямахме дори и преводач от иракски на български, спомни си старшината. Използвахме информация от разузнаването на Полша, Румъния и САЩ, доколкото можехме.

Свидетели на трагичните събития заявиха девет години по-късно:

„Мисията не беше доокомплектована откъм техническа част...бяхме оборудвани с едни обикновени фенерчета от Илиенци, с ножчета от Илиенци, с очила за оксиженист, вместо очила за пясък, - обясни старшина Илиян Колев, освободен веднага от военна служба след завръщането си в родината. – Ние знаехме преди това за какво става въпрос и се оборудвахме сами... на 27 декември, Стефановден, имахме именяци, празнувахме и... точно след два часа бомбата гръмна...

... Ако не бяха тези момчета, ние нямаше да сме живи... В тази държава думите като чест, гордост, доблест са забравени...”

При завръщането си в България, старшина Колев е бил задължен да плати 7 000 гилзи при издаване на ротата в Карлово.

„Основен виновник е генерал Колев, който е приел тази база...” е убедена майката на сержант Свилен Николов, един от загиналите войници при нападението в Кербала, Мира Михайлова. Тя тръгва води гражданско дело и да съди държавата за неукрепена база, липса на гранатомети...

Съдията приема, че искът е неоснователен, и връща делото в Софийска градска прокуратура, оттам то е препратено в следствието и се изгубва...

Делото е спряно и никога не тръгва.

Към днешна дата

Майката на загиналия Антон Петров се обади в студиото на тв7 и каза, че всяка година, на датата на трагедията момчетата, служили в Кербала се съберат в памет на загиналия си другар.

Страхил Страхилов кръщава сина си на Илиян, съобщи майката.

Генерал Никола Колев, бивш началник на кабинета на президента Първанов, след изтичане на мандата отива посланик в Холандия, въпреки че е посочен за човек на американските тайни служби!

За секретаря по отбраната на президента, генерал Михо Михов не се говори, а той след службата си в Президентството е изпратен посланик в Македония!

Парламентът дълго време след трагедията се прави, че проблем „Кербала” не съществува... По тази причина и остават без отговор въпросите:

Повече от година след падането на Саддам Хюсеин, в. „Сега” отбелязва:

дали вече сме получили допълнителна американска помощ за нашия батальон в Кербала. Двамата са на спешно съвещание при президента за ситуацията в Ирак заедно с шефа на военното разузнаване ген. Пламен Студенков, директора на НРС ген. Кирчо Киров, ръководителя на военното контраразузнаване ген. Орлин Иванов и зам.-външния министър Иван Петков.

Според Свинаров САЩ вече били дали 4 хеликоптера, които облитали нашия район, както и отпуснали, но за кратко един полицейски взвод. Веднага след него обаче ген. Колев каза, че не знае нищо за такава помощ. Според него там имало по принцип 2-3 американски хеликоптера, които обаче имали по-скоро само разузнавателни функции. Освен това един взвод изобщо не е достатъчен, смята ген. Колев. Шефът на Генщаба обяви, че е необходима спешна помощ от страна на САЩ за нашите сили в Кербала. Една от причините за искането е, че в мандата на нашите не е включена възможността за сражения с военни сили, а само охрана на обществения ред, каза ген. Колев.

„Не е включена възможност за сражения с военни сили?!?” кога разбират това министри, генерали и депутати?

Опит за финал

„Принудих се да напиша две седмици преди да стане това, какво ще каже държавният глава, когато дойдат ковчезите” каза Слатински в студиото на тв7.

Коментарът е излишен!

Две седмици преди трагедията Слатински написал какво ще каже президентът когато дойдат ковчезите, а на следващия ден след трагедията, пак Слатински написал прогноза, че ще има убити?!

Коментарът оставям на читателите...

Цветанов продължава да си разчиства пътя към властта

В първия ден на работната седмица премиерът Бойко Борисов се раздели с още един свой съветник, генерал Румен Миланов, като го уволни на два пъти в разстояние на няколко часа! Как се случи това:

„Министър-председателят Бойко Борисов освободи Румен Миланов като съветник в политическия му кабинет и секретар на Съвета по сигурността, съобщиха от правителствената информационна служба. - Румен Миланов остава директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет /БОРКОР/ със задача да ускори и активизира работата му. Това гласеше първоначалното съобщение от правителствената пресслужба.

Това са съветници в моя кабинет, които съм преценил, че към момента не могат да ме съветват и търсим по-бързо и оперативно ниво”, това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в парламента по повод отстраняването на съветниците Румен Миланов и Кирчо Киров, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Генерал Румен Миланов бе назначен освен за съветник по сигурността, както и за шеф на службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, БОРКОР на 17 февруари 2011 година. Тази структура, така и не тръгна, но назначените в нея получаваха заплати и си раздадоха бонуси!

/Дългогодишният кадрови офицер от МВР Миланов заемаше високи постове в системата на вътрешното ведомство и службите за сигурност. През 1997 г. бе зам.-директор на Националната полиция, през 1999 г. зае директорския пост в жандармерията. От 2000 г. Миланов бе шеф на НСБОП, а от 2005 г. до 2007 г. оглави НСО, след което бе пенсиониран – бел. Л. М./.

„Работата, особено в БОРКОР, не ме задоволява, искаме да има по-добри резултати.

И тук дойде противоречието в оповестеното от Борисов уволнение  – от една страна правителствената информационна служба съобщи, че генерал Румен Миланов остава директор на БОРКОР, докато от друга – премиерът Борисов изтъкна като причина за уволнението на Миланов, че не е доволен от работата му в БОРКОР, която бездейства повече от година?!

Няколко часа по-късно бе съобщено на медиите, че генерал Миланов е освободен и от поста шеф на БОРКОР! Явно някой в Министерския съвет бе забелязал противоречието между думите и действията на премиера Бойко Борисов и бе нанесъл корекции...

Какво бе общото в двете уволнения – разминаванията, противоречията и недомлъвките...

След като в последния ден на миналата седмица бе уволнен съветникът по сигурността към кабинета на министър-председателя, генерал Кирчо Киров, днес, на 23 април, понеделник бе отстранен и следващият генерал, който бе съветник по сигурността!

И двамата генерали бяха освободени без мотиви от постовете си.

И двамата генерали Цветанов в своето обкръжение свързвал неведнъж с покровителство от  президента Георги Първанов.

Генерал Кирчо Киров бе шеф на Националната разузнавателна служба и бе взет веднага след освобождаването му за поста съветник на Бойко Борисов.

Претекстът Киров да си отиде от съветническия пост бе, че имало Доклад за НРС, с констатирани в него финансови нарушения.

Премиерът обяви, че лично е разговарял с генерал Киров и му е искал обяснения за констатациите в Доклада за НРС. В същото време генералът съобщи в интервю, че ИЗОБЩО не е виждал Бойко Борисов и недоумява защо е отстранен!

Какви „по-добри резултати” очаква Борисов, след като БОРКОР досега нямаше никакви реални резултати освен преместване на бюра и обзавеждане на кабинети?

Къде е истината в това поредно уволнение?

Генерал Румен Миланов се занимаваше освен с БОРКОР и с въпросите по сигурността, и по-точно с подготовката на законовата уредба - всички спецслужби да минат под една шапка, тази на Министерския съвет.

Тук следва да се търси причината за неговото уволнение...

Кое реши уволнението на генерал Миланов? Фактът, че той даде няколко интервюта, в които обясни, че стяга министерство на спецслужбите и може да го оглави като трети вицепремиер! Миланов се появи в няколко медии и призна, че идеята е залегнала като промяна в новия закон за националната сигурност, който се подготвял от няколко месеца.

Тук вече генерал Миланов настъпи мотиката...

Според вижданията на генерал Миланов, ГДБОП трябвало да бъде извадена от МВР и да премине в ново сформираното ведомство, в което се очаквало да влязат още: ДАНС, Национална разузнавателна служба и Военното разузнаване. Идеята била всички спецслужби да са в една институция.

Очаквано, вицепремиерът Цветан Цветанов бе силно подразнен от концепцията за обединение на бъдещите специални служби под ръководството на генерал Миланов.

Раздразнението на МВР-министъра дойде: първо, заради идеята да се изземе ГД БОП от него и второ, заради опасността един Румен Миланов, а не той, да стане вицепремиер по сигурността в държавата!

Цветан Цветанов замълча, но пусна други да се разправят с идеите на генерал Миланов. Пред столичен вестник зам.-вътрешният министър Веселин Вучков нарече проекта на генерал Миланов „необмислени упражнения по теми като Закон за сигурността”. „Признавам – коментира Вучков, отдавна не бях чел подобна нормотворческа смес: разпокъсани текстове, неясни цели, незадоволени амбиции”.

Оказа се, че по проекта, който Вучков си позволи да коментира са работили и бившият шеф на ДАНС и настоящ началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев - Цветлин Йовчев. Потърсен за коментар, ген. Миланов, който бе в чужбина, бе искрено учуден от изразеното мнение на Вучков. "Да дадеш черновата на някого и той да я извади на бял свят. Това е долно", реагира гневно генералът пред "Стандарт". Миланов обясни, че проектът, който цитира Вучков, е чернова и в него се посочват само варианти.

Ще повторя обяснението на министър-председателя за уволнения на двамата му генерал съветници: „Това са съветници в моя кабинет, които съм преценил, че към момента не могат да ме съветват и търсим по-бързо и оперативно ниво”, каза той по повод уволнението на Румен Миланов и Кирчо Киров.

И тук стигаме до още едно противоречие: на генерал Кирчо Киров Борисов не е възлагал каквито и да било задачи като съветник по сигурността за трите месеца престой в Министерския съвет, съобщиха запознати.

Що се отнася до Румен Миланов – той стъпи в една територия, която Цветан Цветанов негласно бе приел за своя, територията на спецслужбите и бъдещето им развитие и подчинение в държавата.

В случая с отстраняването на генерал Кирчо Киров, Цветанов отиде при него лично, за да го уведоми, че ще бъде отстранен, докато за Миланов бе обществена тайна, че вицепремиерът не го е долюбвал особено.

В сряда, на 25 април предстои да се проведе заседание на Консултативния съвет по национална сигурност/КСНС/ при президента, на което основна тема се очаква да бъдат реформите в сектора „Сигурност”. Това е причината преди заседанието да гърмят бушони и да се отстраняват хора, които могат да застрашат влиянието на вицепремиера Цветан Цветанов в този сектор – коментираха експерти за „Хроники”.

Три били законопроектите по сигурността засега: устройствени закони за Националната разузнавателна служба /НРС/ и за Националната служба "Охрана" /НСО/.

Третият законопроект бил основният и най-оспорван от политици, експерти по сигурността и юристи - той трябвало да уреди подчинението на събраните в едно разнородни спецслужби, като се обхване цялата разузнавателна общност, в това число и ДАНС. Вече имало съгласие от страна на президента Росен Плевнелиев НРС да мине към изпълнителната власт, а НСО да остане към президента, но съществувало и виждане всички спецслужби да бъдат иззети от държавния глава.

Да не забравяме факта, че лидерите на различните, парламентарно представени политически сили също ще имат думата в законодателното уреждане на бъдещето на специалните служби, въпреки че с настоящето мнозинство на ГЕРБ в Народното събрание, всякаква битка за спецслужбите е обречена.

Освен влияние в сектора „Сигурност”, в държавата се очаква Цветан Цветанов да настани и лансира свои хора на различни постове в спецструктурите, докато стане възможно лично той да поеме ръководството на спецслужбите, коментираха хора, запознати с амбициите на министъра на вътрешните работи. Едно от доверените лица на Цветанов за изпълнение на тази цел бил директорът на ГД БОП, Станимир Флоров, който веднъж бе отхвърлен като кандидат за шеф на ДАНС лично от премиера.

Вземайки спецслужбите, Цветанов щял да поеме всички лостове в управлението на държавата, а това била неговата крайна цел в политиката.

Още по темата очаквайте в следващите дни.

Предизборната кампания на Станишев отприщи война срещу конкурента му, Георги Първанов

Офис на една от фирмите на Моника Янова вече работел в Брюксел, съобщи за „Хроники” човек от обкръжението й. Тя била отдавна готова да се прехвърли да живее в белгийската столица и по тази причина и лично ръководела кампанията на Сергей за преизбирането му за лидер на БСП, като съветвала как да се удря по конкурента му – Георги Първанов!

Оказва се, че мечтата на Янова била да се махне от България и само успешното преизбиране за лидер на Сергей Станишев, баща на последното, родено от нея дете можел да я осъществи!

За целта Станишев отново да възседне партията си, бе употребено и идването на председателя на Европарламента, Мартин Шулц, което бе анонсирано едва ли не като визита по покана на Станишев! Самият лидер на червените се бе настанил отстрани на сцената, за да затвърди това впечатление – че е довел едва ли не Шулц в България!

Всъщност Шулц дойде по покана на фондация „Фридрих Еберт” и Атлантическия клуб, за да изнесе лекция на тема "Европейският път за излизане от кризата" в аулата на СУ "Св. Климент Охридски".

Самият Мартин Шулц, видимо добронамерен, явно не бе в час по време на лекцията като заяви „...смятам, че България е достоен член на Еврозоната”. Всъщност България не е член на Еврозоната и Шулц да направи такава грешка е доста изненадващо!

Като знаем как за изборите Борисов си докара Барозу в София, как откри с Херман ван Ромпой някаква незавършена метростанция, която след това бе затворена за довършителни дейности – защо трябва да се чудя на напъните на Сергей Дмитриевич?

Да си дойдем на думата

Вчера сайтът „Хроники” публикува анализ, по повод масираната предконгресна акция на кого ли не да се окаля бившият държавен глава, за да бъде провален изборът му за лидер на партията!

По този повод, депутатът Румен Петков днес, на 4 май бе лаконичен пред в. „Преса”:

„Публикуваните данни в пресата за съотношението на подкрепата между Сергей Станишев и Георги Първанов (160:69) към този момент са манипулация. Разговарях с Евгений Узунов (бел. ред. - секретар на Изпълнителното бюро на БСП) и той ми каза: „Да, действително Станишев в голяма част от 160-те общини, където е номиниран за председател на Националния съвет на БСП, е в компанията на Първанов и на други кандидати." Усещането на Евгений е, че вестниците манипулират. С партийния си билет аз вярвам на Евгений Узунов. С очите си обаче чета какво пишат вестниците.

Някой лъже много цинично и този някой трябва да бъде посочен с пръст и да си ходи. Дали ще си ходи от „Позитано", или от друго място, е без значение. Но лъжците нямат място в политиката на БСП.

БСП заявява, че иска да се върне на територията на морала. Това с лъжа и манипулации не става. И затова мисля, че подходът трябва да е един - когато лъжем, когато се опитваме да манипулираме партията, когато се опитваме да манипулираме обществото, няма кой да ни вярва. И затова трябва да се отърсим и да изгоним лъжците от храма.

Казвам, че с партийния си билет вярвам на Евгений, но с очите си виждам какво пишат вестниците. Няма как всички вестници да лъжат. Значи някой е излъгал вестниците. Този някой не е отдел в партията, той е персона. Очевидно е, че се лъже. Ето в „Преса" давате пример, че в Русе съотношението Станишев-Първанов е 4:0. Не е така. Не е така и в Ловеч, и в Търговище, и т.н. Крупни лъжи в много области. Защо се прави това?

С лъжи може да се спечели някаква дребна манипулативна игра. Ако за някого конгресът е дребна манипулативна игра, той мисли само лошо на партията. За мен конгресът е голям форум, на който партията трябва да заяви ясно, че иска да спечели следващите избори, иска да ги спечели със сериозни организационни реформи, защото организационното ни състояние е трагично.

Ние имаме няколко провалени общински конференции, за които никой не носи отговорност. В историята на партията дори през фашисткия режим не сме имали провалени конференции. Сега имаме провалени пленуми поради липса на кворум. Това е катастрофа. Днес ние може да бягаме от партията, от истината, но на следващите избори истината ще ни връхлети с пълна сила.

Секретарят на бившия президент Георги Първанов, така нареченият доцент, доктор, стипендиант на НАТО, Николай Слатински, бе забелязан да разговаря с приятелката на Сергей Станишев, Моника Янова в голям и скъп столичен хотел. Два дни след този разговор, Слатински нападна президента Георги Първанов, като го посипа с обиди и клевети. Истината за „спонтанността” на Слатински си има име, писа единствен „Хроники” и това име е Моника Янова.

Кой и как включи България във войната в Ирак, кой лъга и кой действа далеч от разбиранията за морал следва да прочетете в публикуваните тук документи:

2003 година. България се управлява от правителството на НДСВ с премиер Симеон Борисов. Главен секретар на МВР е Бойко Борисов.

Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1441 за Ирак, която не дава право на използване на военна сила и не предполага военни действия!

Тогава в българското правителство неочаквано много са разбързват и приемат Решение, което трябва да се гласува от парламента!

Какво бе това Решение и кой какво каза от депутатите и министрите на 7 март, можете да проследите тук:

{edocs}iraq-7 mart-03.doc,600,400,link{/edocs}

От опозицията настояват Решение да се приеме след Втора Резолюция на СС на ООН, но царедворците не желаят да чакат!

Не желаят да чакат и сините демократи...

Никой не се интересува, че в ход е една голяма лъжа, лансирана от президента на САЩ, Джордж Буш за наличие на опасно химическо оръжие в тази страна!

Инспектори са проверили и такова не е било открито!

Всъщност целта е да се сложи ръка на иракския петрол и да се елиминира Саддам Хюсеин – нещо, твърде различно от прокламираните причини на поддръжниците на тази чужда за България война!

„Ще бъде ли защитена националната сигурност?”, „Ще бъдат ли реализирани националните приоритети?”, пита депутатът Пламен Панайотов, въпреки, че последвалите убийства на цивилно население са много далече от българската сигурност и приоритети.

В желанието си да угодят на официален Вашингтон депутатите стигат дотам, че са готови да гласуват нещо, което само след няколко години ще бъде окачествено като престъпление!

В бързината си, мнозинството на царедворците е готово да пренебрегне, внесено в деловодството на парламента, предложение за допълнение, което нито е разпечатано, нито е гледано от Комисията по външна политика!

Депутатът Асен Агов, бивш манекен и автор на Партиздат, развил се като демократ след свалянето на Тодор Живков пита: „защо президентът на републиката, когото призоваваме от три дена насам да заеме активна позиция по всички тези въпроси, отсъства днес и не поема своята отговорност?”

Очевидно на Агов е пропуснал да прочете, че парламентът не може да задължава държавния глава да се явява когато на народните избраници им скимне!

 

Външният министър Соломон Паси нахлува в парламента и взема думата веднага:

„...Току-що се връщаме с господин Станимир Илчев от Вашингтон и Ню Йорк, където участвахме и в работата на заседанието на Съвета за сигурност, а във Вашингтон проведохме и редица консултации с наши колеги, в Ню Йорк – с други колеги както от Съединените американски щати, така и от Европа и от целия свят. Идваме в пленарната зала направо от летището, така че не успях да изслушам изцяло дебатите, които вече бяха започнали...

... Преди всичко вярвам, че повечето от вас са слушали телевизия и радио и са информирани от пресата за това какви сведения изнесе държавният секретар на Съединените американски щати Колин Пауъл по време на заседанието на Съвета за сигурност. Двамата с господин Илчев имахме възможност предварително да се запознаем с голяма част от тези сведения и трябва да ви кажа, че това бяха едни изключително убедителни аргументи, бих казал, потресаващи сведения за програмата за военни, химически, бактериологически и ядрени оръжия, които се произвеждат в Ирак...

... военната сила, която в момента се композира около границите на Ирак, е елемент от дипломатическия натиск. И изричното искане за една нова резолюция при всички случаи ще отслаби ефекта от този дипломатически натиск. Точно затова смятам, че на този етап не е необходимо като решение на Народното събрание да бъде вписвана следващата резолюция на Съвета за сигурност...

... помня историята на този въпрос, въпроса с иракската криза от 13 години. Защото през 1990 г. м. септември аз бях депутатът, който от тази трибуна предложи България да се включи в международната коалиция в Персийския залив за освобождаването на Кувейт. Тогава като че ли беше по-лесно. Имаше неразбирателство и отляво, имаше неразбирателство и отдясно, но в края на краищата Великото Народно събрание произведе разбирателство. Много ми е чудно как така се връщаме назад! Тогава, когато от лявата страна седяха уважаемите Добри Джуров, Станко Тодоров, Андрей Луканов, мир на праха им, Александър Лилов, да е жив и здрав, взеха много по-лесно едно такова решение, отколкото днес колегите Станишев, Овчаров, Янаки Стоилов. Чудя се за 13 години ние назад ли се връщаме или напред вървим?

Паси се хвали от парламентарната трибуна как му е помогнал във Щатите Стефан Тафров, но истината е по-различна:

2003 година, начало на Иракската война, на заседание на Съвета за сигурност на ООН, Стефан Тафров е единственият дипломат в СС на ООН, който се съгласява преди ударите, заедно със САЩ, че Ирак не оказва активно сътрудничество на оръжейните инспектори.

В Съвета за сигурност, единствено Тафров застава зад американската позиция, че не е необходимо да се чака нов доклад на оръжейните инспектори на ООН, които търсеха химическо оръжие и ядрени материали при Саддам Хюсеин – „тъй като – заявява тогава Тафров – налице е липса на сътрудничество от страна на Багдад”.

Коментарът е излишен, Решението е прието преди СС на ООН да е изготвил Втора резолюция за Ирак!

{edocs}7-03-reschenie-iraq.doc,600,400,link{/edocs}

Къде е тук президентът Първанов, за когото така назидателно се изказва доцента доктор  стипендиант на НАТО, Николай Слатински?

Бившият секретар по национална сигурност на президента Георги Първанов липсва като присъствие на пресконференцията от 5 март 2003 г., която дава Първанов два дни преди парламентът да вземе решение по войната в Ирак.

Това не пречи на Слатински да напише следното:

"При огромните му амбиции да остави следа в историята на България, той се уплаши, клекна и се пречупи под натиск да преосмисли позицията си за войната в Ирак и застана пред парламента и каза: Аз не приемам тази война. Тогава ми беше лесно да пиша становища и мисля, че съм авторът на тази фраза. Неприемането на това от страна на Запада го накара да се замисли накъде е тръгнал и следващите години в съвместната ни работа се превърна в агония. Това беше един предал се президент, уплаши се, не че някой го е натискал, просто не можеше да понесе такава тежест на плещите си...

... "На него геополитически дрехи му стояха като на бостанско плашило", заявява бившият секретар по национална сигурност."

И така, хронологично дотук:

На 5 февруари 2003 година Първанов прави изявление и дава пресконференция за задаващата се война в Ирак.

На 7 февруари парламентът гласува решение за бъдещото участие на страната ни във войната в Ирак.

Няма втора Резолюция от Съвета за сигурност на ООН по проблема, няма и искане от страна на НАТО към България за евентуално участие в бъдещата война в Ирак.

Първата Резолюция 1441 на СС на ООН не предполага военно участие в Ирак.

Министерският съвет е взел решение за включване на България във войната в Ирак, като се тиражират лъжите, че разоръжаването на режима на Саддам Хюсеин е условие за сигурността на свободния свят, към който България принадлежи.

Другата причина за да се подкрепи американската покана за българско участие във война в Ирак е, че били дадени „доказателства”, че режимът в Ирак притежава опасни оръжия и има връзка с тероризма.

Всички тези причини се превръщат в опашати лъжи след време и във Великобритания е създадена Комисия „Чилкот”, която иска обяснение от премиера Тони Блеър защо страната е била въвлечена и участвала във военния конфликт в Ирак, но това се случва във Великобритания...

Да се върнем към 5 февруари, два дни преди парламентът да гласува безумното Решение за включване на България в една чужда война, по недоказани данни за наличие на опасни оръжия!

5 февруари, 2003 година

{edocs}goro-iraq-2.doc,600,400,link{/edocs}

Ден по-рано, на 4 март, от Щатите е била получена молба от правителството на САЩ за прелитане през въздушното ни пространство и пребиваване на българска територия на сили на САЩ и многонационалната коалиция, както и за изпращането от България на военна част за ядрена, химическа и биологическа защита в зоната около Ирак.

Това кара правителството на Симеон Борисов да се разбърза, а Паси да замине за Вашингтон за допълнителни указания от големия брат!

По време на пресконференцията, Първанов е категоричен:

• досегашната българска позиция за необходимостта от разоръжаване на Ирак и намиране на мирен изход от кризата в рамките на Съвета за сигурност на ООН остава в сила;

След тази пресконференция, на 20 март 2003 година българският парламент, кани президента Георги Първанов да сподели своята позиция...

Ето какво каза тогава бившият държавен глава, за когото неговият секретар Слатински днес твърди:

"При огромните му амбиции да остави следа в историята на България, той се уплаши, клекна и се пречупи под натиск да преосмисли позицията си за войната в Ирак и застана пред парламента и каза: Аз не приемам тази война. Тогава ми беше лесно да пиша становища и мисля, че съм авторът на тази фраза. Неприемането на това от страна на Запада го накара да се замисли накъде е тръгнал и следващите години в съвместната ни работа се превърнаха в агония. Това беше един предал се президент, уплаши се, не че някой го е натискал, просто не можеше да понесе такава тежест на плещите си."

"На него геополитически дрехи му стояха като на бостанско плашило", заявява днес бившият секретар по национална сигурност, на Георги Първанов...

Дали е това е вярно – преценете сами:

{edocs}goro-iraq1.doc,600,400,link{/edocs}

Словото си пред парламента Първанов държи след като войната вече се води и то без Резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Дали трябва България да спази решението на правителството, гласувано от парламента – кое е легитимно в така създалата се сложна ситуация – и кое – не – Първанов очертава конфликтните ситуации и рисковете, които крие това Решение.

Дали позицията му за войната в Ирак не е геополитически издържана?

Дали последствията ще са в интерес на страната ни...

Дали България ще спечели от това участие във войната, в контекста на международното право?

Дали ще загуби страната ни от въвличането й във Иракската война – дължимия външен дълг от Ирак от над 2 млрд долара?

Дали ще стане мишена за терористи...

Всичко това ще четете в продължението утре

„Светът е малък” бе написал неповторимият Иван Радоев

Два дни преди да излязат „умопомрачаващите” „разкрития” на доцент доктора Николай Слатински, случайно станах свидетел на нещо твърде любопитно: Слатински разговаряше в един голям столичен хотел с дама!

Загледах се, защото ми стана интересно, коя ще е тази жена, да седне да си губи времето с не толкова изумително привлекателния като мъж Слатински, и какво видях? Дамата беше Моника Янова, изгората на Сергей Станишев!

Почти бях забравила тази картинка, докато не чух в прегледа на печата за някакви словоизлияния на същия този доцент доктор Слатински по адрес на бившия държавен глава...

Влязох в интернет и се зачетох: таткото на три деца, перничанчето и радикалдемократично партийче Николай Слатински, бивш секретар по националната сигурност на  президента Георги Първанов бе заличил белите петна от паметта си и бе прозрял колко лош човек го е взел на работа!

След години Слатински бе получил „смелост” да говори против Първанов! И тази „смелост” имаше име: Моника Янова и парите й!

Поредният кошаревски разказвач за бившия държавен глава – след ударилия на камък Николай Марков и категоричния му провал, Слатински бе поел щафетата да мята кал в знак на благодарност срещу своя бивш работодател!

Няма ненаказано добро е рекъл народният мъдрец и тук това приляга много.

Със завършената математика и работа като програмист в Радомир, със скучните, пълни с клишета речи от партийни сборища на радикалдемократите, със специализацията в Гармиш Партенкирхен и стипендиантството от НАТО така и можеше да си останеш скромно платен преподавател, ако не бяха те взели в президентската администрация в 2001 година, като секретар по националната сигурност на президента.

Но птичето кацна и на твоето рамо, Слатински, и това назначение ти позволи да заработиш цял мандат пишейки предимно поздравителни адреси и паметни записки и нищо конкретно като предложения по така наречената национална сигурност!

Чула-недочула почти снахата на Димитър Станишев, Моника Янова вероятно ти подари и версия за ловна дружинка. По историите за ловната дружинка на Тодор Живков, за която синът на чавдареца Димитър Станишев няма как да не е поназнайвал.

Историята с ловната дружинка се върза чудесно със сценария от приказките на Яне Янев за някакви купени пушки на Първанов с пари на Националната разузнавателна служба!

Само че един от шефовете й, Бриго Аспарухов взе, че срина тази версия като даде интервю, в Нова телевизия, в което чухме следното:

„Водещ: Допускате ли, че е възможно с неговата благословия, или благодарение на негова инициатива да са правени финансови злоупотреби в Националната разузнавателна служба? Да са купувани пушки, например, за ловната страст на президента?

Бриго Аспарухов: Това не вярвам. Сигурен съм, че не е вярно. Що се касае до първата част на въпроса ви, във всяка институция, в която има бюджет е възможно да се направи това, ако не си добросъвестен.

.................................................................................

Водещ: Какъв е бюджетът на Националната разузнавателна служба?

Бриго Аспарухов: Не мога да го съобщя, тайна е, бюджетът е тайна. Въпреки, че когато се приема бюджетът на страната се съобщава, но е тайна... Не мога да ви кажа, а и не го знам сега колко точно е, но в рамките на прилична сума е.

Водещ: Каква част от този бюджет, който казвате, че е прилична сума, отива за тайни разходи? Например - за агентура, за плащане например на различни информатори...?

Бриго Аспарухов: Давам ви пример, за да се разбере от всички: Един кораб излиза в океана на риболов, разходи има в пълен обем, пуска мрежите - не хваща нищо, а е изразходвал парите. Втори вариант - пуска мрежите и хваща много. Парите пак са същите, но след това идва друго. Трябва да обработиш рибата, тоест, трябва да обучиш източника, трябва да изразходваш много пари за обработката му, за да го накараш и да го преведеш в състояние да бъде полезен в разузнаването. Така че, тази материя е много променлива.

Водещ: И в единия и в другия случай, независимо дали корабът е хванал риба, харчиш пари и тези пари трябва да ги отчетеш, нали така? НРС отчита ли се пред Сметната палата, както всички други институции в България?

Бриго Аспарухов: НРС, като бюджетно ведомство, в Закона за отбраната и въоръжените сили, сега е там, се контролира от специална дирекция в Министерство на финансите. Тоест, държавата има пряк поглед върху изразходването на бюджета...”

„...1993 година предложих първия проект за закон за разузнаването. Дойде представител на голяма специална служба, специалист в тази област, в правната материя, не беше приет. 2001 година като депутат, внесох в парламента първия проект за разузнаването, не беше приет, единодушно беше отхвърлен...”

Парламентът е отхвърлил проект на Бриго Аспарухов за разузнаването – парламентът с мнозинство на НДСВ.

Не държавният глава Георги Първанов, а парламентът – обясни Аспарухов. И то във години, когато Главен секретар на МВР бе не друг, а Бойко Борисов!

За какво е вземал месечна заплата с години Николай Слатински докато е работил в президентския екип – да е чул някой той да е настоял да се разгледа този проект на Аспарухов от депутатите? Никой нищо не е чул.

Няма и да го намерите в архивите – Слатински е получавал работа, за да пише някакви си текстове – работа, която всеки що годе интелигентен журналист би могъл да свърши!

Т. е. Слатински е получавал месечното си възнаграждение като един вид благотворителност – хора от екипа на Първанов от първия му мандат поясниха, че бившият държавен глава пази документите, които е писал Слатински и винаги може да ги публикува, и така ще се види, че Слатински е сътворил срещу заплатата си едно Нищо!

Дали си дава сметка за това Слатински като пада толкова ниско да се включва в хора на клеветниците на своя бивш работодател?

Правомощията на президента - сред тях няма законодателна инициатива

Чл. 98.

Президентът на републиката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Президентът няма законодателна инициатива, той не може да налага на парламента какво да върши – това всички, които си позволиха да сипят обвинения срещу Първанов прекрасно знаят, но обикновеният гражданин не знае... И точно това се използва умело, за да се изфабрикува вина на Първанов, че нищо не е направил за НРС и НСО!

Тук бих запитала бившият секретар по националната сигурност Николай Слатински какво направи по въпроса, докато служеше при Георги Първанов? Излезе с конкретно предложение ли за създаване на Закони за НРС и НСО, или?

2001 година. Главен секретар на МВР е днешният премиер Бойко Борисов, същият който след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, 11 години по-късно заяви, че е „...недопустимо е след 22 години да няма закон за службите”, е "пропуснал" да изиска от депутатите на НДСВ за разгледат проектозакона на Аспарухов за НРС!

За настоящия президент Росен Плевнелиев да се изказва популярно и неподготвен е нормална практика, както се приема за нормално той да го играе ту министър от кабинета си на държавен глава, ту да се връща към битността си на президент. И той да изрече, че „досега КСНС е работил без правила за работата на съвета и отбеляза, че това е законово задължение на президентската институция” е разбираемо, но за Борисов – не върви! Още повече, че е бил част от „миманса” на така наречения цар Симеон Борисов!

Ето още едно твърдение на Цветан Цветанов по повод твърденията за злоупотреби с милиони от НРС, което показва за пореден път колко е бос вътрешният министър откъм познание на Конституцията:

„Защото лоши или добри, парламентарният контрол е изключително важен, защото винаги може да бъдат установени злоупотреби или слабости, които, разбира се, със законодателя могат да бъдат коригирани. Така че при положение, че не е имало абсолютно никакъв парламентарен контрол, сами разбирате, че това дава възможност отново за самозабравяне. А ние го видяхме през целия този мандат на Георги Първанов и неговото високомерие, което той демонстрира с начина, по който се отнасяше и към подобни служби като НРС и НСО.

„Не е имало абсолютно никакъв парламентарен контрол...ние го видяхме през целия този мандат на Георги Първанов...”

Да не би Цветанов да смята, че парламентарният контрол се направлява и влияе от президента? Или свързва административно президента с парламента, та да сътворява толкова безумни изречения?

Цветанов не уточнява дали през първия мандат на Георги Първанов не е видял парламентарен контрол, докато настоящият му шеф Борисов бе Главен секретар на МВР, или говори за втория мандат на Първанов – когато управляваше Тройната коалиция, начело със Станишев.

Важното бе, че Станишев удобно замълча на заседанието на КСНС от 14 април т. г., по вината, вменена на бившия президент - да няма парламентарен контрол над НРС и НСО, докато бе премиер на страната!

Все пак с мълчаливото съгласие на ГЕРБ той ще бъде коронясан за лидер на БСП, като най-удобен политически партньор!

Но да се върнем към политическия „смелчага” Слатински...

2012 година, поне пет години след като спря да работи за Първанов, той мълча за това, което днес „си спомни”. И защо си го „спомни” точно сега – защото Георги Първанов е единствената смислена алтернатива на ГЕРБ, а това изважда Станишев зад тъчлинията. По тази причина и Моника е поела битката в свои ръце – за да замине и поживее в Брюксел например...

Нищо не е толкова просто

„Не разбирам защо ти, безпартийната, си се захванала да защитаваш тоя” /имаше в предвид Първанов – бел. Л. М./ – попита един, също работил по PR-кампанията на бившия държавен глава и даже празнува за избирането му. Той бе работил за „тоя”!?!

„Не разбираш ли, че има условие – Станишев да бъде избран за лидер, за да може да бъде избран за постоянно за лидер на Партията на европейските социалисти – продължи бившият PR и ми обясни по телефона следноо: Без да е лидер, Станишев не може да оглави ПЕС!”

Същото безумие тресе и доктора доцент, стипендиант на НАТО, Слатински:

„Георги Първанов е главната преграда да не се приемат закони, въпреки че това беше наложително, защото знаеше, че отвори ли се място за нови наредби – службите ще се изнижат от него през вратата"...

Разбирам един Цветан Цветанов да изрече подобно твърдение, но да го каже някакъв накичил се с титли радикалдемократ и бивш депутат – това ми идва в повече!

Ловна дружинка на бившия президент решавала важни държавни проблеми, твърди доктора доцент Слатински.

А бил ли е Слатински в тази ловна дружинка, чул ли е това, което твърди, или го преразказва от съшития с бели конци сценарий на изгората на Станишев – Моника?

Не му отива нито на титлите, нито на скромните резултати, които е постигнал като секретар по националната сигурност при президента да говори подобни неща!

Една истина казва накрая на интервюто си Слатински: „...не съм останал и през втория му мандат - всеки има предел на търпимост."

Вярно е това, но предела на търпимост на Първанов се е изчерпал. Той е търпял Слатински цял мандат с паметните му записки, поздравителни адреси и писания постфактум - затова Слатински не е назначен при втория мандат на държавния глава.

Днес става ясно, че президентът е постъпил правилно, но е закъснял. Той е търпял доцента доктор и стипендиант на НАТО и не го е освободил, за да запази достойнството му. Оказва се, че за това изчакване историка Първанов е сгрешил като е държал до себе си един недостоен човек.

„Търсете жената!” - «Cherchez la femme!» казват французите, в случая изразът би следвало да е: търсете Моника!

Утре ще прочетете документално за истините по войната в Ирак и кой как се отнесе към Решението на правителството на Кобургготски за включване на страната ни в тази чужда война.

Защо Слатински обвини бившият президент за виновник в убийството на българските войници в Кербала избирателно и защо пропусна други политици.

Някой знае ли защо Петър Стоянов не се видя с държавния секретар Хилъри Клинтън при посещението й на 5 февруари 2012 година?Не се чу нищо, но и с просто око бе видно, че Стоянов бе отсвирен от мероприятието без каквито и да било притеснения за домакините!

Явно слагането на сегашните управляващи не хвана декиш и нападките на Стоянов срещу вече бившия президент също не свършиха работа, след като в деня на визитата Стоянов доста отчаяно даде някакво изявление, че ще изпрати на Хилъри Клинтън SMS!

Случайно ли бе това или съгласието Стоянов да не се пречка е било двустранно?

Та Стоянов се засини да обяснява как той е бил героят, който не взел папката на Николай Добрев и след това треперил от смелостта на решението си! И всичко това Стоянов направи, за да уязви президента Георги Първанов и да угоди на ГЕРБ, но напразно...

Много са хората, които знаят, че нищо подобно не се е случило – даже насрочването на консултативния съвет за национална сигурност е предложил Добрев, според документи, но Стоянов едва ли е чувал за всички тях!

Ето как сътвори поредната история за 4 февруари Петър Стоянов по Нова телевизия:

{edocs}petar-1.doc,600,400,link{/edocs}

И лидер не ставаше от Стоянов!

Ще припомня един случай – в ранното лято на 2007 година, председателството на Европейската народна партия /ЕНП/ ще предложи на бюрото на ЕНП да изключи СДС от редиците си, тъй като имаше някакви неразбории и те бяха свързани със самия Стоянов.

Стоянов бе забравил, че още на 15 декември 2005 година е било взето решение в ЕНП да не се сключват двустранни споразумения с английските консерватори от партиите-членки на ЕНП. СДС е било част от това решение, а самият Стоянов даже присъствал на въпросното заседание. Присъединяването към дадена фракция на една политическа сила като СДС /колкото и малобройни да се избирателите й вече/ си е откъдето и да го погледне човек промяна на политиката на самото СДС. При подобна ситуация се отваря вратата и новите фракционери се озовават от другата й страна. Т. е. самоизключват се. Самоизключват се поради глупостта на партийния си лидер да се прави на фракционер в ЕНП, разчитайки на ревизия на вече взетото решение относно консерваторите. А от Стоянов ревизионист фракционер не става и това е видно с просто око.

Стоянов се престори на смел и задръсти медиите с приказки от рода на: "Не можем да допуснем към нас да се държат като към провинени ученици", "Този тон е съвършено недопустим", "Нямаме никакво намерение да се държим като ученици към учители. СДС е партия. Партия, която е управлявала, която е известна и в Европа, и в света". "Крайно време е да лансираме свое самочувствие, своите тези, своите идеи, а не непрекъснато някой да ни казва какво са решили от Брюксел, защото така не могат да се защитават българските интереси..."

"СДС има една основна задача - да защитава интересите на българските граждани, а не да угажда на чиновниците в Брюксел, пък било то и шефове на ЕНП", посочи Петър Стоянов, с което надхвърли и най-смелите представи за нелогично поведение на европейски партиен лидер.

Възможно е Стоянов и да е прав, тъй като усетил огромния гаф, тутакси извади от кошницата популистки фрази от рода на: "Мисля, че всички граждани на ЕС вече са наясно. Европа се промени. Европейският съюз също трябва да се промени. Европейците започват да негодуват срещу голямата бюрокрация, срещу това определено желание за централизация, срещу желанието да се регулира всичко, срещу мачкането на конкуренцията вътре в ЕС. Българският национален интерес например диктува да има отворени европейски пазари, нашите работници да ходят свободно в Испания и Англия. Точно това искаме в движението заедно с Дейвид Камерън и мисля, че това отговаря на българския национален интерес. И няма партия в света, която може да ми наложи нещо друго, защото СДС има своя физиономия", поясни Петър Стоянов. Т. е. физиономията на лидера е в момента физиономия на самото СДС. Интересно.

".... Ще се държим абсолютно достойно и няма да позволим върху СДС да се оказва никакъв натиск. Това разбира се не означава, че обявяваме война на ЕНП. Ние ценим и уважаваме ЕНП. Но ЕС не е Съветският съюз. В ЕС отстояваш интересите си мъжки и с аргументи", коментира още лидерът на СДС.

Т. е. както сегашният лидер на СДС забрави да регистрира в съда партията, на която е начело, така и Стоянов бе на път да закопае същото това СДС, заради криворазбраното си самолюбие!

Смешното в тази история дойде, когато стана ясно, че лидерът на СДС сам си уреди да води листата и хората около него му се подчиниха. Освен водачество в листата, Стоянов летя до Брюксел, а съпругата Стоянова зад океана да събират подкрепа и овации - с тази забележка, че в САЩ Антонина Стоянова бе посрещната не от Бил или Хилъри Клинтън, а от щерката Челси - което, откъдето и да го погледне човек си е жива подигравка.

Челси – Клинтъновата дъщеря прие бившата българска Първа дама – е как тогава Петър Стоянов можеше да очаква 2012 година да го пуснат да се навърта около Хилъри Клинтън по време на посещението й на 5 февруари 2012!

Като съм започнала да припомням, ще спомена и друго: веднага след като Петър Стоянов се оттегли от зам-министерския пост в министерство на правосъдието, един ден, отидох в известната Орбита и там имаше някакви офиси, където са били настанени хора на Тенчо Тенев, известен като Свинаря в повечето вестникарски публикации.

В друг офис отворих, търсейки мой познат и видях Петър Стоянов, за когото охраната навън ми обясни, че той работел там в офисите на Тенчо Тенев!

Припомних си тази среща, когато един син депутат Шишков заговори за контрабанда и че Тенев бил свързан с финансирането на БСП! Що щеше тогава Петър Стоянов в офис на Тенев – това той никога не обясни.

Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв - януари-февруари 1997 година

За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата колчем дойде тази дата.

Коя е причината да твърдя това?

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Наказателен кодекс на Република България:

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Какво се случваше всъщност пред парламента в студените дни преди 4 февруари?

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!"

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Евегени Бакърджиев:

"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха няколко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Хем депутати в джипове, хем оръжие в същите джипове?!

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване:

"Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество."

Не зная кой и как е успял да заблуди Йордан Василев за случилото се на 4 февруари, но ето истината, която събрах аз, докато разследвах тези драматични за страната дни:

"Най-опасно е за държавата да продължат безвластието и агонията” казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов.

Но да карам поред:

на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.

Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов

– това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и ги прави смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев:

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

Часове по-късно Червеняков докладва:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.

....................

/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов - секретар на МВР./

ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.

След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?

На кого – на правителството в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори.

Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната!

В страната се вихрят събития, чийто втори план остава някак на заден план и без коментар.

На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!

Ето я:

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание!

.................

През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години за съжаление беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания от опозицията) Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.

Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля - волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна.

Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.

Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.

Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. (Продължителни ръкопляскания)

И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век. Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.Нямаме време! Трябва да направим верния избор - да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания от опозицията и единични - от мнозинството)

Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на нас, българите. А те, децата ни вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България! (Продължителни ръкопляскания)

Днес се обръщам към вас, убеден, че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. (Ръкопляскания от опозицията) Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.==

.......................

България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа, е, че моралът на българския народ днес е във възход. (Продължителни ръкопляскания) И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.

Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула...

Петър Стоянов иска избори, той не иска да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява. Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не сега сините ще могат да вземат внушително парламентарно мнозинство?

Два дни по-късно, на заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева.

Как бе предизвикана инфлацията?

Преди събитията заем от голяма чуждестранна банка е бил преведен на България, ноняколко дни след това при премиера Виденов са отишли хора от същата банка и са му паказали три или четири сметки в чужбина, на които са били изнесени парите от въпросния заем!

Точно тогава Жан Виденов осъзнава, че събитията по сваляне на правителството и пречките да се създаде ново са добре организирани...

Още повече, че той е успял да върне 2, 5 млрд от външния дълг на България!

На 28 януари 1997 година Петър Стоянов връчва мандат на Николай Добрев за съставяне на правителство.

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997

политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

В Института "Николай Добрев" има един любопитен документ - ето какво съдържа той:

На 20 май 1999 г., американският посланик Ейвис Т. Боулън пише до вдовицата на починалия две години по-рано Николай Добрев:

„Не бях в София по времето, когато съпругът Ви почина, така че ще получите това писмо със закъснение. Независимо от това бих искала да Ви поднеса най-искрените си съболезнования на Вас и на цялото Ви семейство.

Имах възможността да се срещна със съпруга Ви няколко пъти от началото на престоя си тук и тези срещи винаги бяха много интересни.

Всички ние, които бяхме в България по време на кризата в началото на 1997 година ще запомним смелото решение, взето от съпруга Ви на 4 февруари. България му е много задължена за това и аз съм сигурна, че той ще остане в историята като човек, който е имал проницателността и куража да предприеме една оспорвана стъпка, която предотврати проливането на кръв.

С дълбоко съчувствие към Вас и цялото Ви семейство.”

За какво ще му е задължена България на Николай Добре,в след като според Петър Стоянов, 15 години по-късно, не Добрев се отказал, а той се опънал и не взел папката с правителството?

„Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това” – коментира Добрев връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП. /в. „Капитал”, Лилия Филева, Йово Николов/.

Ако сам не е взел решението пред Стоянов – защо Добрев ще коментира случилото се така?

Да се оневини? Но докато е жив Стоянов не смее да обели и дума за 4 февруари 1997 г.

Проф. Андрей Пантев, акад. Антон Дончев, поетът Евтим Евтимов – много са интелектуалците, което оценяват жеста, решението на Добрев да върне мандата – нито един от тях не предполага даже, че щом затвори очи Добрев, Петър Стоянов ще запретне ръкави да пренаписва историята!

„Той плати с живота си каузата на България”! – написа Ива Николова във в. „Сега”.

И още, и още политици, интелектуалци и журналисти – всички бяха наясно, че Добрев е отишъл при Петър Стоянов, за да върне мандата.

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

Как гледате на политиката ?

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

Какво беше и в какво се превърна СДС?

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?

ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.


ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.


Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е.

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.
Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.

Въпросът вече е: кога Янев и другите депутати ще върнат парите от противоконституционността на тази Комисия

С решение от 11 април 2012 г. Конституционният съд обяви оглавяваната от Яне Яне парламентарна комисия „Първанов - Марин" за противоконституционна.

Подхвърленият кокал на Янев ог ГЕРБ за „борба” срещу бившата президентска двойка се оказа, че не става за ядене и е менте!

Сега въпросът е, ще върнат ли Яне Янев и депутатите от тази Комисия парите на данъкоплатците, след като тя се оказа противоконституционна – още повече, че депутати от „Коалиция за България” ги предупреждаваха за противоконституционността й? Т. е. не е редно да получаваш пари за нещо противоречащо на Основния закон в държавата, когато го вършиш с цел, политическа дискредитация.

Мечтите на Цветан Цветанов, кадровикът на ГЕРБ в сянка, за война на няколко фронта срещу Георги Първанов се оказаха ялови и удариха на камък!

Да избереш Яне Янев и Сергей Станишев да воюват с реалния ти опонент във все по-приближаващите парламентарни избори е все едно да заложиш на два куци коня за важно състезание!

Президентът с изтекъл мандат Георги Първанов не е имал задължението да упълномощава повторно вицето си Ангел Марин да помилва осъдени, тъй като двойката е била преизбрана в същия състав, в който е била при издаването на първия указ е приел Конституционният съд.

В мотивите си КС е записал следното: "От изложените мотиви следва, че Народното събрание е надхвърлило правомощията си като е избирало Временна парламентарна комисия, на която възлага задачи „да проучва и установява принципите, нормативните основания, реда на действие и фактическите обстоятелства, при които е осъществено помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него", както и да „установява мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които е подписан всеки от актовете на помилване" и да „прави съпоставка с практиката от предходни президентски мандати в Република България", доколкото в тях се визират действия на президента на Република България.

Нещо подобно се опита да каже и президентът Росен Плевнелиев, но Цветанов не му обърна внимание.

Няма и необходимост от оповестяване на мотиви за всяко отделно помилване, тъй като правомощието на президента да опрощава наказания не е ограничено от конкретни основания за това са решили конституционните съдии.

"След като Конституцията не установява никакви ограничения за предоставянето на помилване, налага се изводът, че президентът не може да бъде обвързван с никакви основания за даване на помилване. Формално погледнато, той би могъл да предостави помилване на всякакво основание... освен като се съобразява със справедливостта, хуманността, състраданието, милосърдието, продиктувани от здравословното състояние или семейното положение на осъденото лице”, са записали в решението съдиите.

Според КС, парламентът има право да избира временни парламентарни комисии в обсега на своите правомощия и по-специално да се занимава с действията на изпълнителната власт, на министър-председателя и министрите, но да тръгне да проверява дейността на президента – това няма как да се случи без да се наруши Конституцията!

Различни институции и ведомства са станали инициатори на съответните производства, които са завършвали с издаването на укази на президента на Република България, преподписали са указите и по този начин са го валидирали или пък е трябвало да уредят правните последици от тяхното издаване, са приели конституционните съдии.

Да се упражнява контрол и то парламентарен върху действията на президента обаче от КС са приели, че е противоконституционно!

Законодателите не са детска градина, в която всеки си прави каквото му дойде в главата – показа по недвусмислен начин Конституционния съд.

Вариации на тема Конституция и закони, партийни акции с цел разправа с политическия враг – това не е в предмета на действие законотворците.

Цветан Цветанов и неговото парламентарно ехо Искра Фидосова загубиха битката за установяване на контрол върху президентската институция и след излизане на решението на Конституционния съд, употребата на Янев в тази война превърна „законодателната загуба” във фарс.

Само в сайта Медияпул някои от заглавията прогнозираха какво предстои да се случи – ще цитирам няколко от тях:

Не коментирам лъжите, инсинуациите и глупостите, които задръстиха медиите в този казус – времето ги разби на пух и прах.

В резултат на загърбването на Конституцията и ината на депутати, които трябваше да покажат вярност към ГЕРБ, се стигна зо там, че Парламентът няма да разследва тандема „Първанов-Марин” реши Конституционният съд, както се надяваха ог ГЕРБ и Янев.

Драмата за липсващия казус също се оказа партенка и прах в очите...

Сега, като теглим чертата повтарям въпроса си: кога Яне Янев и другите депутати ще върнат парите, взети от членство в тази комисия?

Все пак законодатели се занимаваха с противоконституционни дела, а за това, определено не се дължат пари!

Вярно е, че в политиката не трябва да се търси или измерва коефициентът на интелигентност, но в случая бяхме свидетели на големи недостатъчности, за които на всичко отгоре и платихме с данъците си!

На 4 ноември, в предаването „Тази сутрин” на bTV се появи странен събеседник: Пламен Николов, човек с явни проблеми от здравословно естество. В ефира на предаването, на живо лицето се идентифицира като бивш съветник на Жан Виденов, бивш служител на „Мултигруп” и незивестно какъв днес и въобще. Николов заяви с прав текст, че лично президентът Героги Първанов е заплашвал Илия Божинов заради негови интервюта! Само не уточни къде го е правил около шадраванчето на президентството, или в кабинката на охраната...

Николов разказа доста разконцентрирано, че Първанов познавал Алексей Петров и че лично се е намесил в приватизацията в полза на бившата барета на известна таксиметрова фирма. Как – Николов засега не обясни.

Лакърдиите на въпросното лице бяха доста страсиращи за незапознатите с предизборни хватки и удари. Водещите бяха толкова изненадани от чутото, че едвам успяваха да задават въпросите си, на които Николов отговаряше както си иска...

За повечето българи лицето появило се в ефира на телевизията с няколкомилионна аудитория е непознато, особено, ако не следят жълтата преса.

Гостът в студиото говореше като пациент с неразрешени медицински проблеми, добити или в наследство, или от падане на глава от втория етаж като малък. Но това е рискът на живото предаване – някой не прибран от компетентните медицински лица в съответно заведения, да попадне в студио с над двумилионна аудитория. Все пак все още няма практика да се правят на гостите преди влизане в студиото психиатрични прегледи...

Със същия успех всеки един, който се вози в някой от софийските трамваи може да чуе твърдения, подобни на тези, изказани в студиото от събеседника Николов пред водещите Анна Цолова и Виктор Николаев – стига да се качи и да улучи онези странници, които безпроблемно хулят с налудничави лозунги лица от властта!

Естествено, говорещият без почивка Пламен Николов се позова на свидетелства на двама покойници за твърденията си, че президентът е едва ли не е капо ди тути капи на организираната престъпност в държавата!

Кога се е познавал президентът с Алексей Петров? Във всички случаи той се е познавал за далеч по-кратък срок от тези граждани в група, които плуваха в определени часове на басейна „Левски-Спартак”!

На кои гише точно в Столична община се е редил държавният глава, за да удари рамо на Алексей Петров в приватизацията на таксиметрова фирма – николой такаи не успя да обясни в словото си пред водещите Цолова и Николаев.

Междувременно от Президентството изпратиха писмо в bTV, с уточняващи опровержения по повод разговора с Пламен Николов и неговите твърдения.

Управителят на цитираната от Николов фирма също поиска думата и в понеделеник ще има възможност да даде и своето мнение по темата.

Вярно е, че за здравеопазване в държавата няма средства. Вярно е също така и че много лечебни заведения за хора с психиатрични проблеми хлопнаха кепенците, както е вярно, че се задават избори и явно разговорът с Пламен Николов няма да е първата подобна „изненада” в ефира.

Въпросът е кой прати Лудото ехо в bTV? Или появата му бе самосиндикално решение в търсене на слава и препитание, като за целта се повтаряха като мантри думи на някои от управляващите...

Предлагаме ви тестът на разговора, както и възможност да видите интервюто на видеозапис:

Пламен Николов, човекът, нарекъл Георги Първанов глава на октопода за това - има ли доказателства, че в среди до президента, се разработват сценарии за провал на Бойко Борисов и има ли мистерия около смъртта на Илия Божинов

04 ноември 2010, bTV , „Тази сутрин” с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев

Водещ: Пламен Николов ни е на гости. Ако това име не ви говори нещо конкретно, да кажем какво можем да сложим и след името ви, г-н Николов, здравейте.

Пламен Николов: Здравейте.

Водещ: Бивш парламентарен секретар по времето на Жан Виденов?

Пламен Николов: Да, съвсем за кратко, за по-малко от три месеца.

Водещ: Бивш шеф на една от фирмите в „Мултигруп”, видяхме?

Пламен Николов: Точно така. Работил съм в „Мултигруп” няколко години. Първо ръководих административно звено, което се наричаше Отдел за стратегическо планиране, а впоследствие бях изпълнителен директор на едно от дружествата „АРЕС” АД – Българска петролна компания АРЕС АД.

Водещ: Покрай службите гравитирал ли сте в някакви периоди в живота си?

Пламен Николов: Никога не съм имал нищо общо със службите.

Водещ: Такива анонси вървят около името ви, ако проверите в Гугъл, за това да уточним и да кажем на публиката с кого си говорим.

Пламен Николов: На мен ще ми е също интересно да проверя.

Водещ: И след малко ще разберете защо избрахме с вас да си говорим, защото много любопитни тези имате.

Пламен Николов: И на мен ще ми е любопитно да проверя, но никога не съм бил свързан по никакъв начин с тайни служби.

Водещ: В момента с частен бизнес ли се занимавате?

Пламен Николов: В момента съм изпълнителен директор на едно дружество, което произвежда стъклопластово композитно индустриално оборудване.

Водещ: Поканихме ви за едно доста скандално ваше изказване. На фона на целия скандал, който се върти около „октопода”, Алексей Петров на кого е по-близък, на кого не, вие дадохте една пресконференция, на която много скандално прозвучаха думите ви, че Георги Първанов има връзка с Алексей Петров, че от много години се познават и направихте обвързаност по темата „Октопод” в тази посока. Какво стои зад тези твърдения и защо точно сега ги изричате, когато предстои да се учредява проект граждански, може би ще е политически впоследствие? Някой помоли ли ви да ги кажете тези неща? Защо изплува тази скандална версия, в услуга на ГЕРБ по един или друг начин, сега?

Пламен Николов: Никой не ме е молил да съобщя това, което съобщих. Искам само да припомня, че много преди мен още от месец февруари 2010 г. същите обстоятелства ги съобщаваше вече покойният мой приятел Илия Божинов. Той за първи път направи това на 16 февруари в пространно интервю пред БИ нюз.

Водещ: Илия Божинов от лявото крило на БСП?

Пламен Николов: Илия Божинов преди от лявото крило на БСП, член на Висшия съвет на БСП дълго време, и съучредител на партия „Българската левица” от 4 април на 2009 г.

Водещ: Който почина от панкреатит по време на почивката си в къмпинг на Черно море.

Пламен Николов: Който почина при мистериозни обстоятелства в Бургаската многопрофилна болница на 24 август сутринта, като медицинските документи крайно неубедително сочат като единствена причина обострен панкреатит. Той от години страдаше от панкреатит и аз твърдя, че той се грижеше много добре за здравето си.

Водещ: Какво искате да кажете?

Пламен Николов: Искам да кажа, че тази смърт настъпи в толкова удобен момент за Георги Първанов и за Алексей Петров, че аз се съмнявам, че тя настъпи по естествен начин.

Водещ: Можем ли да припомним тезите на, Бог да го прости, Илия Божинов?

Пламен Николов: Можем, да. Тогава в това интервю на 16 февруари 2010 г. за първи път той припомни и съобщи, че е бил заплашван от Васил Калинов, тогавашен секретар на Висшия съвет на БСП, от името на Георги Първанов, забележете, от името на Георги Първанов, тогавашен председател на БСП, да не пречи на Алексей Петров да овладее общинската таксиметрова компания „Такси Ес експрес”, известна като „Такси 1280”, на която той беше председател на Съвета на директорите, тъй като ако му пречи, то това ще бъде лошо за него. Те са се договорили предварително Георги Първанов и Алексей Петров.

Водещ: Чакайте сега, те виждали ли са се и познават ли се, как така са се договорили?

Пламен Николов: Георги Първанов и Алексей Петров ли?

Водещ: Да.

Пламен Николов: Ами очевидно са се виждали и очевидно се познават, защото след този случай, след този натиск /.../. /.../ да се занимава със случая и се почувства безкрайно обезсърчен и прекрати своите усилия да изяснява този случай, когато Алексей Петров беше включен в официална делегация на Георги Първанов, водене от него в Китай. Т.е. Алексей Петров е участвал като официално лице в делегация.

Водещ: То бизнесмени и сега пътуват, след години може да се окажат ...

Пламен Николов: Да, но не всеки председател на партия кани Алексей Петров в своя официална делегация в Китай. Все пак това е едно знаково далечно пътуване. От тази гледна точка повече от ясно е, че те се познават добре и че те са достатъчно свързани, след като Георги Първанов е преценил да покани Алексей Петров.

Водещ: Кой от кого има полза? Защо му е на Първанов да ползва за нещо и да защитава Алексей Петров да придобива една фирма?

Пламен Николов: Това, което аз научих в същия период от време, тъй като аз бях подложен също под натиск от страна на Никола Койчев, който по това време беше зам.-председател на Висшия съвет на БСП, също покойник, и председател на градската организация на БСП, че между Георги Първанов и Алексей Петров съществува договореност тази общинска таксиметрова фирма да бъде превърната в т.нар. от него, както се изрази Никола Койчев, партийно ДОТИ. По това време в МВР имаше такава дирекция, наричаше се ДОТИ – Дирекция „Оперативно-техническо издирване”, която се занимаваше с външно наблюдение, външно проследяване и други оперативни дейности за проследяване на оперативно интересни лица.

Водещ: Кой е имал нужда партия да се занимава с проследяване?

Пламен Николов: Аз бях изключително учуден от думите на Никола Койчев и дори зададох въпроса си по-категорично от начина, по който вие сега го задавате. Казах – „Никола, вие политическа полиция ли ще правите? Това, за което ми говориш, е важен елемент от една политическа полиция”. Той се смути от въпроса ми и каза – „Е, не, чак политическа полиция не, но ние сега сме в опозиция, ние сме в много сложна ситуация и на нас сега ни е необходимо да имаме сведения и информация за това нашите недоброжелатели какви действия предприемат срещу нас”.

Водещ: Коя година се случва това?

Пламен Николов: 1999 г. средата на лятото.

Водещ: По време на управлението на Костов?

Пламен Николов: Да.

Водещ: Защо после Атанас Атанасов приема Алексей Петров? Вие твърдите, че той е свързан с президента, има алогизъм?

Пламен Николов: Алогизъм няма. Още веднъж ще припомня събитията от февруари тази година, когато обяснения по този въпрос за първи път в публичното пространство, а впоследствие и пред парламента, дадоха както Емануил Йорданов, така и Иван Чобанов, така и Атанас Атанасов. И стана ясно от техните обяснения, че те просто са допуснали да им бъде внедрен един агент.

Водещ: От кого внедрен?

Пламен Николов: От криминалитета, от ъндърграунда, както се изразява Георги Първанов.

Водещ: С помощта на кого?

Пламен Николов: С помощта на Георги Първанов и с помощта на БСП, очевидно. Т.е. те са прозяпали една чужда партийна кандидатура.

Водещ: Защо сега го казвате това? Предстои учредяване, изглежда като поръчение?

Пламен Николов: То изглежда като поръчение, но по повод учредяването, което предстои, за което вие казвате, аз искам само да посоча, че всъщност това е най-силното пряко и косвено доказателство на моите думи, тъй като Георги Първанов се впуска в момента в едно начинание, което на него изрично му е забранено от чл. 95, ал. 2 на Българската конституция, където абсолютно ясно е казано, че, аз дори съм си записал, да не сбъркам, че президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности. Т.е. Георги Първанов, който е известен на обществото със своята двойна самоличност, той се представя пред нас като Георги Първанов, но всъщност е агент Гоце, той в случая се впуска в едно начинание ...

Водещ: Вие нали бяхте от кръга Виденов? Враждата там с Първанов не обуславя ли вашата острота?

Пламен Николов: Не, по никакъв начин. Аз не съм бил в кръга Виденов. Напротив, аз бях по-малко от три месеца секретар на това правителство.

Водещ: Или пък сте от низвергнатата част, може би?

Пламен Николов: Бяха уволнен от г-н Виденов преди да се навърши третият месец, преди да навърши изпитателния срок на държавата.

Водещ: Защо ви уволни?

Пламен Николов: Имахме подобни разногласия. Той искаше аз като парламентарен секретар да манипулирам както дейността на другите парламентарни групи в парламента, така и на парламентарната група на самото БСП.

Водещ: Как да манипулирате?

Пламен Николов: Това е дълга тема, мисля че сега нямаме минути за този въпрос. Нека да се върнем по въпроса за Георги Първанов. Той погазва конституционните си задължения в момента и това го прави изключително безочливо.

Водещ: Вие твърдите, че е искал да създаде политическа шпионска мрежа чрез такситата на Алексей Петров?

Пламен Николов: И от тази гледна точка аз разглеждам този случай сега като едно пряко и косвено доказателство за неговата политическа недобросъвестност през целия период на неговото участие в политическия живот. Аз бих искал да кажа, че всъщност именно този случай сега е основание да се иска импийчмънт на Георги Първанов.

Водещ: След създаването на това сдружение, партия или каквото и да е?

Пламен Николов: Да, случая с анонсирането за учредяването на това, което ще се учредява, защото аз ви цитирах чл.95, ал.2 от Конституцията, не може човек, който е натоварен с изпълнението на задълженията на държавен глава да погазва конституцията по толкова безочлив начин.

Водещ: Да, но той ще каже, че не създава политическа партия, а гражданско сдружение и като гражданин има право.

Пламен Николов: За това още веднъж цитирам – „президентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности”. Ами ето, това е факт, това е факт, нещо, което се случва пред очите ни. Щом се връщаме 10 месеца назад да си припомняме неща, които могат да звучат съмнително, но това се случва днес пред очите ни. Той беше известен с това, че беше патрон, примерно, на една годишна сбирка на т.нар. Национално движение „Русофили” и беше съобщено в медиите, че то ще бъде гръбнака на неговия бъдещ граждански, в скоби, политически проект.

Водещ: Кажете тази мрежа от таксита, за която твърдите, че е трябвало да бъде партийно ДОТИ, тя работила ли е в крайна сметка, тази мрежа?

Пламен Николов: Да, изпълнявайки всички специфични функции, които изпълнява ДОТИ към съответната дирекция към МВР, като искам да посоча, че когато обществото възлага на държавата да създаде подобна организация, то предвижда и механизми за граждански контрол върху нейната работа. Докато, когато става дума за една частна политически полиция, както в случая, то тогава такъв контрол няма.

Водещ: Но се позовавате на покойник, някак си няма как да се провери, Никола Койчев е покойник.

Пламен Николов: Да, аз за това посочвам логиката на нещата. За това посочвам като най-силно доказателство поведението на Георги Първанов.

Водещ: Тези таксита ли бяха най-активни по време на онази обсада пред парламента, пак по времето на Иван Костов, когато за един момент щеше аха, аха да падне правителството?

Пламен Николов: Не, не бяха те. Беше друга таксиметрова компания. Няма общо.

Водещ: Защото някой във времето след ареста на Алексей Петров припомняше тази теза.

Пламен Николов: Да, правиха се такива внушения. Мисля, че лапсусът го допусна генерал Атанасов, не съм сигурен.

Водещ: Май беше вътрешният тогавашен министър.

Пламен Николов: Но със сигурност това беше един лапсус, тъй като една елементарна проверка на събитията показва, че не бяха тези таксита 1280. Така че в случая не е необходимо нещо да си измисляме.

Водещ: Добре, ако има такъв могъщ заговор, връзки на политик от такъв ранг с Алексей Петров, вашият страх къде е? Тук също има алогизъм. Човек, който се занимава с обикновен частен бизнес, защо отваря такъв фронт?

Пламен Николов: Вижте, аз се съмнявам в това, че моят приятел Илия Божинов беше убит. Това е прекалено. Политическите убийства в България трябва да приключат. Мен ме е страх, моята съпруга също я е страх, но след като дълго време ние обсъждахме в семейството си неговата смърт, близо 20 дни, аз предприех усилия още в началото на септември да дам интервюта, в които да изразя своите съмнения. И първите откъси от интервю бяха публикувани на 12 септември във вестник „24 часа”, но, за съжаление, там не беше публикувано цялото интервю, а само бяха преразказани някои елементи от него. За това аз продължих усилията си и съм изключително благодарен на Люба Кулезич, че в „Рулетка” на Нова телевизия тя пусна откъс от интервю, което записа с мен на 14 октомври, в който всъщност съобщи тези факти. В крайна сметка всички ние живеем в тази политическа шизофрения и човек има някакъв обществен дълг и е длъжен да го изпълни, независимо от страха си, независимо от безпокойството си и независимо от това, което очаква. Аз ще ви кажа, че заводът, на който съм директор, откакто дадох интервюто, за трети път го разбиват. За 10 години са го разбивали два пъти, а сега за 20 дни го разбиват три пъти.

Водещ: Това с цел сплашване, нещо взето ли е?

Пламен Николов: Повече от очевидно е, да. Взети са ключови за производството електродвигатели и други съоръжения.

Водещ: Да не е обикновен криминален акт, който смятате, че е политически?

Пламен Николов: Възможно е да е обикновен криминален акт, но пак казвам, за 10 години заводът беше разбиван два пъти, а сега за 20 дни е разбит три пъти. Възможно е. Но всъщност интензитетът на престъпността нараства видимо и това също е елемент от този политически сценарий за дестабилизиране на правителството, който е в ход, и който Георги Първанов пряко обслужва с публичното си поведение.

Водещ: Така изглежда, че пък за ГЕРБ е удобно всичко това, което сега казвате?

Пламен Николов: Ами така изглежда, да, за ГЕРБ така изглежда, че е удобно, но в крайна сметка това е моето виждане за обективните обстоятелства и аз, естествено, изразявам своето виждане за обективните обстоятелства. Аз ще ви дам пример с днешния ден. Вие тук имахте 5 човека гости, които обсъждаха въпроса с имотите на Андрей Иванов, и стана дума, разбира се, и за имотите на Цветан Цветанов. Но нека да ви припомня, че когато подобен въпрос беше повдигнат от вашия колега Иво Инджев, той просто си отиде от вашата телевизия. Той повдигна подобен въпрос по отношение, обаче на Георги Първанов.

Водещ: Телевизията отдавна е изразила позиция по този въпрос, че намеса на Георги Първанов в /.../ на Иво Инджев не е имало, така че какви връзки правите странни?

Пламен Николов: Правя връзка с това, че той повдигна точно такъв кръг въпроси, само че за Георги Първанов и неговите отношения с Петър Манджуков. И тогава тези въпроси увиснаха в пространството, никой не се опита ...

Водещ: Георги Първанов е по-силен от Цветан Цветанов, защото ние сме си тук. Искате да кажете, че ще ни уволнят ли?

Пламен Николов: Не, аз се надявам, че няма да ви уволнят, надявам се точно обратното, че вие ще имате възможност всеки ден да задавате въпросите на всеки и нека той да отговаря публично и хората да преценяват, и когато имат възможност компетентните институции да правят проверка, нека да правят проверка.

Водещ: Чакайте сега, вие твърдите, че говорите всичко това, защото имате съмнения за смъртта на вашия приятел Илия Божинов. Това ли ви е мотивът?

Пламен Николов: Да, това е моят основен мотив.

Водещ: Набърквате се в страхотна политическа каша, съзнавате ли го това?

Пламен Николов: Абсолютно го съзнавам, да, напълно го съзнавам.

Водещ: Ако ви поискат доказателства за тези думи, ако ви съдят за клевета, за обида, как ще го докажете?

Пламен Николов: Аз ще възприема, а как ще ги докажа, ми е трудно да каже.

Водещ: Защото хората са покойници.

Пламен Николов: В крайна сметка аз съм длъжен да изразя това, което знам. Хората са покойни. Дали нещо може да бъде доказано по силата на логиката ми е трудно да преценя, не познавам достатъчно добре наказателния процес, за да мога да твърдя съдът какво би приел за доказателство и какво не би приел за доказателство. Но в крайна сметка аз съм мотивиран от загубата на своя приятел, с когото бяхме приятели повече от 30 години, и който беше заплашван непосредствено, след като направи първите тези разкрития, при това именно от Георги Първанов. Той ми се оплака.

Водещ: След интервюто ли?

Пламен Николов: Да, след интервюто той ми се оплака, че има обаждане вечерта.

Водещ: Т.е. тази година?

Пламен Николов: Да, тази година след първото интервю на 16 февруари пред БИ нюз ...

Водещ: И какво е било това обаждане?

Пламен Николов: Той е имал обаждане от Георги Първанов, в което той му е казал – „Слушай, аз изпълних нашите ангажименти към теб, това, за което се договорихме навремето, за да не попиташ ...

Водещ: Лично му се е обадил?

Пламен Николов: Да, лично, така ми каза на мен. И на другия ден сутринта той имаше участие в сутрешния блок на БНТ, където той беше силно смутен и където той всъщност за първи път от няколко дни насам, след като и пред Дарик радио, и пред други медии разказа тази история ...

Водещ: Помня, бях там.

Пламен Николов: Да, той всъщност не я разказа, аз за това ви припомням, вие помните адвокатката, която беше при вас, и от която той не успя да вземе думата, всъщност. Но на него това беше удобно, защото той беше уплашен наистина от предната вечер.

Водещ: Какво точно му е казано?

Пламен Николов: Ами казано му е горе долу следното. Георги Първанов му е казал – „Аз изпълних моите ангажименти към теб, всичко, което ти бях обещал, за да забравим тази история и тя да остане в миналото, го изпълних. Ти сега напусна БСП, направи нова партия, защо повдигаш този въпрос? Имай предвид, че теб нищо добро не те очаква, след като ти отново повдигаш този въпрос”. Това са били думите му, според това, което ми разказа на мен Илия Божинов непосредствено вечерта след този разговор.

Водещ: Защо той не го разказа това по БНТ?

Пламен Николов: Ето, г-н Николаев си спомня смътно, той беше уплашен видимо, той беше смутен видимо и адвокатката, която беше заедно с него в студио, адвокат на Алексей Петров, тя беше много активна. Той от нея буквално не успя да вземе думата. И аз отдавам това на притеснението му, на уплахата му, на това, че той беше наистина сплашен.

Водещ: Тази тема ще продължи по някакъв начин със сигурност и отзвук ще предизвика.

Пламен Николов: Да, най-вероятно, надявам се.

Като финал ще прибавя и няколко изречения, въпреки че се бях зарекла да спазвам хигиена на духа.

Става дума за лицето Иво Инджев, който вместо да забележи лудостта на събеседника на Анна Цолова и Виктор Николаев се е нахвърлил срещу тях, правейки се на Дякон Левски! Човек трябва да знае когаи къде да спре...

Та използвайки едно многозначително възклицание на Дякона Левски за авторитет, Инджев си е позволил да пита защо са го забравили колегите и не са казали, че той е бил уволнен от Първанов от bTV – сиреч: нещо като репресиран...

Абе, Инджев, Абе Иво! Защо не си траеш и барикадираш както го беше сторил в БТА навремето, ведно с тоалетната?

Защо не си траеш, след като зад гърба на далеч по-големия професионалист и твой колегаот БТА, Панайот Денев, ти направи интрига в СДС и го уволниха, за да заемеш поста му във в. „Демокрация”?

Защо не се гръмнеш, след като прие на рождения си ден да ти подарят като на главен редактор копринен костюм в цвят пепел от рози, а не взе костюма да го дадеш на сирак абитуриент!

Слава Богу, Анна Цолова и Виктор Николаев не са ти колеги, а са добри професионалисти в журналистиката!

Доживяхме държавният глава да обяви и даде пресконференция и негласна забрана да затвори националните медии за това!

Не е ясно как някой, който е събрал цялата власт в държавата, може да се страхува от опонент, който е пред приключване на мандата си...

Нали изборите бяха честни, неманипулирани, нали народът е щастлив и обича своя премиер, че и вътрешния министър, как така едни непоклатими управници организираха медийно затъмнение на далеч по-интелигентния си и достоен противник!?

Изборите, това, за което бе затворен парламентът, темата, която изпотяваше главни редактори и журналисти в усилията им да я отразят правилно – ако пресконференцията на Първанов се включеше на живо, или даже на запис – какво щяха да си помислят и чуят посланици на страни-членки на Европейския съюз и САЩ?

Ами ако чуеха нелицеприятни истини за току що миналия вот две в едно?

А тези истини прозвучаха от устата на един политик, който показа как държавнически, а не на дребно  трябва да се коментират проблемните теми.

Единствената медия, която пусна на живо пресконференцията на държавния глава и натри надутия „рейтинг” на национални радиа и телевизии се оказа Канал 3! Както се казва Сашо Диков постъпи мъжкарски и професионално към събитието – дано това негово решение да излъчва не се възприеме като „заявка” на нов взрив!

Ето тук можете да чуете цялата пресконференция на президента Първанов:

{flvremote}http://kanal3.bg/video/11_11_2011.flv/11_11_(480_360_CELI)/PKF PYRVANOV.flv{/flvremote}

А Стенограмата от пресконференцията може да прочетете тук:

{edocs}presconf-11.11.doc,600,400,link{/edocs}

И все пак, какво чухме от президента Георги Първанов за изборите:

Аз признах, приех резултатите, обявени от Централната избирателна комисия, поздравих новоизбрания президент и вицепрезидент, както и всички кметове, независимо от това кой с каква бюлетина и с каква политическа или гражданска подкрепа е избран. И по този въпрос мисля, че съм изразил своето отношение към резултатите от изборите от формална гледна точка.

Имам много бележки по организацията и начина на провеждане на кампанията, които ще изложа пред вас, защото имам моралното право на това, защото бях един от онези, които много категорично, рязко и, надявам се да оцените, аргументирано, бяха против характера на Изборния кодекс, който беше приет преди около една година.

За съжаление част от тях създават условията, трасират пътя, подчертавам, към спечелването на служебна победа или аз бих използвал друга метафора - вземането на своеобразна изборна зестра.”

Случилото се на много места в страната в преминалите избори потвърждава, за съжаление, тази прогноза. И тези процеси, тези събития не могат да бъдат оправдани само с организационни и технически пропуски. Всъщност, ако си го кажем направо, ГЕРБ създаде една своеобразна технология, една машина за избори,

И най-сетне, да не кажа особено важно по значение - смесването на институционалните и политическите функции на национално и местно ниво, в това число и ситуирането на МВР в ролята не на безпристрастен контролиращ орган, а като страна в изборния процес.

Значи президентът може да строи и да пази авторитета на институцията, мълчейки, дори не отговаряйки на преки обвинения, а вътрешният министър става ключовата фигура на изборния процес. Такъв случай в българската история няма. И тук не става дума за формалната страна на въпроса.

Не може категорично да се каже кои са определящите причини - в законовата база или в организацията, които определят този краен изборен хаос. Възможно е да е част от некомпетентността, недостатъчния административен капацитет за организацията на изборния процес.

Остава обаче съмнението, и аз изразявам също това съмнение, за безпардонна преднамереност, целяща политическа победа на една партия на всяка цена. Подобни избори поставят под съмнение устойчивостта и необратимостта на демократичния процес в България.

Истината е, че опозицията не беше припозната в достатъчна степен като алтернатива, хората все още не свързват надеждите си за по-добро с други политически партии. Един от основните изводи е, че “телевизорът” победи “хладилника”.

......................................................

Преди време, някъде преди около десет години, бях казал, че е дошъл краят на идеологията. На тези избори, уважаеми дами и господа, умря политиката. Виждаме, че силни са тези, които владеят добре технологията на изборния процес. Това беше състезание на технолозите, а не надпревара на личности, на програми, на политики. ГЕРБ показа мускули на тези избори.

Трябва да се разбере, че ГЕРБ се изгради като ефективна машина за избори, основаваща се на система от йерархии, зависимости, икономически мотиви, която създава мрежа за печалба на избори. ГЕРБ - и съм го казвал и преди, не доказа, че може да управлява добре, но показа, че може да печели избори.

................................................

Преди време, някъде преди около десет години, бях казал, че е дошъл краят на идеологията. На тези избори, уважаеми дами и господа, умря политиката. Виждаме, че силни са тези, които владеят добре технологията на изборния процес. Това беше състезание на технолозите, а не надпревара на личности, на програми, на политики. ГЕРБ показа мускули на тези избори.

....................................

Измиването на ръцете

Позволете ми на дребни закачки и инсинуации, на схеми, лансирани от министър-председателя, да не отговарям. Приляга на човека, който е на върха на изпълнителната власт, да дава друг тон за дебат тогава, когато върви обсъждането на бюджета, когато, отново ще кажа, имаме нужда от нов пакет антикризисни мерки - по-действени, по-болезнени, по-резултатни може би от всякога. Но в българската политика е така.

Когато не можеш да водиш същински, управленски, политически дебат, измисляш противник, демонизираш го, вкарваш го в схема. И когато има кой да ти приглася, това понякога се получава. Не знам до кога обаче.

............................................

Какво ще се случи с БСП

Дали ще се върна в БСП? Това вече съм казал достатъчно отчетливо. Да, връщам се. На следващия конгрес вероятно ще седя на последния ред, за да усетя атмосферата, за да наблюдавам. Кой ще бъде лидерът на партията зависи от това какви номинации ще се направят от основните, общинските, партийните организации.

Този, който познава моя път като политик, ще си припомни, че през 1996 г. аз не съм се предлагал за председател на партията. През 2001 г. не съм се самономинирал за кандидат-президент, наложи се да поема тежкия кръст в една обречена ситуация. Но какво ще се случи в БСП, аз сега не мога да прогнозирам. Иска ми се да вярвам, че партията ще работи поновому, защото от нея се очаква много. И аз мога да помогна. Мога да помогна не само на БСП. Моята идея е да провокираме, да продължим този дебат за бъдещето на България. Извинете, но никой не дебатира в България за политика, връщам се към основната идея на пресконференцията. Може би защото политиката беше убита даже преди самите избори. Трябва да реабилитираме политиката като средство за намирането на управленски решения, като средство за намирането на решения за проблемите на хората. Другото са апаратни работи.

..............................................................

Уволнените посланици  скриха „удобни” доносници

...има дестинации, за които аз съм издал указ преди много време, но предложение за нов посланик няма. Например Бразилия. Но това е, разбира се, по-малкият въпрос.

..........................................................

Отново ще кажа - тези хора можеха да бъдат върнати с друга формулировка, която не ги набеждава, която не ги огорчава и не хвърля такова петно върху тях, защото те не заслужават това. Такова заклеймяване според мен беше показно, беше излишно, беше една закъсняла идеологизация, никому ненужна.

...............................................

... позволете ми, още едно връщане назад в историята. Когато аз бях избран за държавен глава, точно преди десет години, по възможно най-бързата процедура тогавашното правителство със стария президент излъчиха 10-15 посланици и изпратиха писма за получаването на агремани в чужбина. Без да ме питат нито за едно име. Мина време, станах президент и агреманите започнаха да се връщат. Ако аз бях някакъв чепат характер, ако бях реваншист или ако просто исках да поиграя на инат - край. Спирам процедурата и чакам нови предложения. Само че аз не го направих, коректно издадох указ за всеки един от тези 10-15 души и съм работил активно, ползотворно с всеки един от тях три, четири или колкото години стоя всеки един от тях.

.............................................................

Енергийното безвремие

Загубихме две и половина години за реализацията на проекти, от които България можеше да спечели много и то в разгара на кризата. Без яснота, без перспектива какво ще се прави с тях. Но, уважаеми дами и господа, освен “големия шлем”, аз съм предложил и по-малки шлемове. След два дни ще пътувам за Азербайджан начело на една делегация, в която е и министър Трайчо Трайков, заедно с други министри. Но подчертавам министър Трайков по простата причина, че аз там (Азербайджан) съм договорил за България да бъде отпуснат 1 милиард куб. м. газ, който може да бъде транспортиран през Турция, ако си направим бързо междусистемната връзка, а това може да стане наистина бързо. И това е не просто байпас в условия на криза. Това е газ, която може да използваме в нашата икономика, може да реализираме на трети пазари. Там има и други още по-крупни проекти, които се замислени и които са одобрени на ниво държавен глава. Добре, това да направят, като не могат да направят “големия шлем”. Ако има трета алтернатива, да я кажат, но аз не виждам трети път.

........................................................................

Вадене на скелетите от гардероба за ДС или полицейщината на изборите?

Сашо Диков, Канал 3: Господин Първанов, очертахте една убийствена картина на тия избори, подчертахте ключовата роля на министъра на вътрешните работи, но си замълчахте за ролята на вашия съратник Бойко Борисов. Защо, може би не е случайно.

Второ, не смятате ли, че не случайно Плевнелиев като първа стъпка прави именно хода с посланиците, сътрудници на Държавна сигурност, за да постави една разделителна линия между агента на Държавна сигурност Гоце и своето президенстване и не смятате ли, че има още нещо и че сте казал цялата истина за Гоце?

Георги Първанов: Надявам се Вие не се опитвате да снемете отговорността от министър Цветанов за организацията на изборите. Но понеже поставихте въпроса - да, господин Диков, политическата отговорност за този начин, за този характер на кампанията носи министър-председателят и лидер на партия ГЕРБ – Бойко Борисов. В това не може да има никакво съмнение. Така, както аз като партиен лидер съм носил своята отговорност, независимо от това кой е начело на щаба, и съм си я поемал – това се отнася в пълна сила и на този етап.

Ще видим какви разделителни линии ще бъдат прокарани. И няма лошо да търси нов облик. Надявам се президентът Плевнелиев да търси нещо, което да е ориентирано напред във времето, а не назад.

....................................................................

Антикомунизма на бившите комунисти

Мариана Конова, БГНЕС: Господин Президент,... Ако мога да продължа темата за Държавна сигурност. Бъдещият президент на Република България освен всичко останало има намерение да поиска и от Комисията за досиетата да провери цялата администрация на президентската институция и може би, вероятно, в нея няма да фигурират такива хора. Смятате ли, че подобно действие, освен че е законно е и редно и как ще го коментирате. Благодаря.

Георги Първанов: Вие, позволете сигурно един неджентълменски въпрос, на колко години сте? Млада сте, затова мога да Ви попитам. Повече от 25 години нямате нали? Вие не знаете какво е Държавна сигурност. Не знам къде какво сте прочела по темата.

Вижте, намирам за доста неуместно някои, които са заспали през 1989 г. да водят своите битки на другия ден, днес сме 11 ноември, срещу стария режим. Тези битки ги водят онези, които са били членове на комунистическата партия, които са обучавали хората за репресивния режим преди 1989 г. Тези, които са обосновавали идеологически в „Работническо дело” или не знам къде там линията на партията. Намирам това за, меко казано, неадекватно.

Сашо Диков, Канал 3: Кого визирате, господин Президент?

Георги Първанов: Всички, които сте тук, знаете за какво става дума. Кой е писал в „Работническо дело”, кой е преподавал. Аз съм го казвал - Иван Костов е писал в „Работническо дело”, Бойко Борисов е преподавал в Симеоново. Да изброявам ли по-нататък, малко ли е? Това е достатъчно. Ако искат да проверяват. Тук по силата на закона секретарите са проверени. Останали са няколко чистачки, дърводелецът и телефонистката, могат да бъдат проверени и ако трябва, балтията и вън. Извинявам се за жаргона, аз като гледам много парламентарен контрол, ще започна да възприемам и този начин на изразяване.

Досега най-последователната подкрепа от страна на правителството и министър-председателя е за футболните клубове. На едни се намира държавен спонсор, на друг сигурно ще бъде някой от частниците, но той пък ще бъде компенсиран по друг начин. Нещо, което аз, заклетият фен, не мога да разбера. Ако искаме да имаме футбол, основан на подкрепа на държавата, да е еднакъв критерият за всички. Ако искаме да имаме конкурентен футбол, така както е в Европа, да се оправят хората, които са ангажирани там и които си имат своя бизнес и токова. Защото рано или късно някой ще търси отговорност за това пилеене на държавна пара.

....................................................................................

Промяна за БСП

Полина Паунова, Медиапул: Господин Първанов, задавам Ви въпроса като на човек, на когото лявото не му е безразлично, както сам казахте. Няколко пъти днес обяснихте, че има нужда от промяна в БСП, без да кажете конкретно лидерът на партията Сергей Станишев трябва ли да подаде оставка. И съответно, това е препратка към въпроса, дали все пак, ако Ви номинират за лидер на партията, Вие благородно няма да им откажете? Благодаря.

Георги Първанов: Имайте търпение, след 23 януари ще научите отговорите на тези въпроси. Не му е тук мястото. Отново ще кажа, да бъдем коректни към аудиторията, към институцията и да бъдем коректни пък към левицата, защото аз съм човек, който обича да казва нещата очи в очи, а не през медиите.

....................................................................................

Виновни ли са всички от Държавна сигурност?

Сашо Диков, Канал 3: Господин Първанов, оставам с впечатлението, че се опитвате да оневините Държавна сигурност. Все пак доносниците са съсипали сума ти съдби в ония времена и би трябвало да го признаят.

Георги Първанов: Аз Ви благодаря, господин Диков, че зададохте този въпрос. Вие може ли да посочите кои са доносниците в тези многохилядни списъци? Това беше ефектът, който се постигна от този калпав закон, от този вреден закон – това, че скри качествените хора, хората, които почтено са работили за държавата, за нацията, независимо при какъв режим е било това, те не са си давали сметка за това. И вместо това доносниците се потопиха, скрити бяха и вече никой не ги помни. Ето, тези млади хора тук, вашите колеги, ги питайте колко доносника могат да посочат. Ще се затруднят. Ето, това ако направи бъдещият президент – да раздели, макар че е твърде късно, но поне морално, тези, които са уязвими, които са укорими в нравствено отношение, да ги посочим, да ги сложим на стената на позора и в същото време да кажем едно “извинявайте” на онези, които честно са си вършили работата.

.............................................................

За разликата в интелектуалния потенциал

... с г-н Местан може да си водим много, най-разнообразни и интересни разговори, защото разликата между г-н Местан и някои други е в една или няколко библиотеки прочетени книги.

В какъв свят живее ГЕРБ?

Ще приключа темата с думите на Валентин Вацев, изречени в предаването на НТ СКАТ:

„България се управлява от Държавния департамент на САЩ.

Бойко Борисов е избраникът на Държавния департамент, Николай Младенов е любимецът на Сорос, Държавния департамент и Световната банка.”

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е любимецът на Сикрет сървиз и други американски спецслужби.

България е стъпила на двама Големи братя – САЩ и ЕС – по средата е океанът.

Кой е този, който повече слушат управниците – трудно е да се каже, тъй като това е държавна тайна.

Барак Обама е прекалено зает с неприятностите от кризата, за да се занимава с малката балканска държава.

Затова пък Барозу и Аштън козируват на Щатите, водейки Евросъюза.

Къде сме ние?

Зимата ще покаже – ако в България няма политическа сила, която да е в състояние да свали това правителство – свирепите финансова, икономическа криза и крайно рестриктивен бюджет ще довършат пренареждането на политическото пространство.

Европа няма да извади пари, за да спаси България – там всички са объркани и не могат да прогнозират бъдещето...

Папандреу си изми ръцете като Пилат Понтийски и се оттегли, следват: Берлускони, Маркел и Саркози – Европа и Щатите олевяват, а това не помага на бъдещето на правителството на Бойко Борисов.

11.11.2011 година, 11 часа българско време.

Държавният глава Георги Първанов даде пресконференция, която бе обявена дни преди това. Темата беше: За изборите и по актуални въпроси.

11 часа в Българска национална телевизия върви парламентарен контрол;

11 часа – bTV върви повторение на турски сериал, излъчван отдавна;

11 часа – Нова телевизия излъчва готварско шоу;

Единствената медия, която посмя да излъчи пресконференцията е Канал 3 на Сашо Диков.

Впоследствие научавам, че радио К2 също е поискало да излъчи пряко пресконференцията, но от прессекретариата на Президентството някаква чиновничка обяснила, че няма техническа възможност за подобно включване!

На въпрос в Прессекретариата защо тази пресконференция не е излъчена в национален ефир, отговорът е: нямаше заявки от тези телевизии и радиа!

БНТ – която се издържа на данъците на българските граждани, често не е пускала парламентарен контрол, особено в случаите, когато на председателя а парламента Цецка Цачева й скимнеше да забрани това.

Тук правя уговорката, че пресконференция или парламентарен контрол може да се запишат и излъчат на запис в друго време, но къде ти!

bTV – на национални празници обикновено се спира излъчването на сериали, далеч съм от мисълта да твърдя, че въпросната неизлъчена пресконференция е празник, но в същото време едва ли някой ще ме обори, че институцията Президентство не е национална.

Нова телевизия – едно готварско шоу винаги разтоварва, но когато ще излъчва вместо пресконференция на държавния глава – това си е повече от „шоу на страха” от врага в Президентството!

Мина времето, когато Информационна агенция „Фокус” приемаше като гост на „своя” територия президента Георги Първанов – сега е времето, в което поклоните са пренасочени в посока на управляващите – по тази причина и така нареченото радио „Фокус” не скърши хатъра на Бойко Борисов да излъчи президентската пресконференция.

Късно се усети премиерът Бойко Борисов какъв таралеж си вкарва в ..., с поемането на изпълнителната власт. Изоставяйки кметството в столицата той се устреми на пост, който не беше лъжица за неговата уста – оттук започнаха и Драмите Борисови...

При посещението си в Гданск на 1 септември 2009 година, когато лизери на различни държави се събраха, за да отбележат годишнината от началото на Втората световна война, Борисов замина сам, направено бе всичко възможно Георги Първанов да не отиде в Гданск и оттам коментира отсъствието на българския държавен глава така: „...там не канят ченгета”, визирайки президента Първанов и връзката му с Държавна сигурност, за която е писал рецензии по така наречения „македонски въпрос”!

Болката на Борисов

Едва ли някога ще научим защо бе „затворен” националният ефир за пресконференцията на президента Георги Първанов – твърде вероятно е този гаф да мине под знаменателя „самоцензура на медиите” и свободна воля да излъчват събития...

Истината е, че ако в душата на премиера има стоена някаква болка, то това е болката, че не успя да стане президент! Болка, която и верният Цветанов едва ли ще може да излекува.

За тази болка научихме на 4 септември 2011, когато на пресконференцията по представянето на кандидата на ГЕРБ за президент, премиерът каза:

„...Днеска в два часа, независимо, че имахме готовност, водихме последния разговор с Росен, за да му кажа окончателно, че той ще е нашия кандидат. Защото няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент. Главен секретар, кмет, премиер, лидер на партията, която е постигнала тези успехи, побеждавала е на тези избори...”

Вероятно, за да тушира тази болка Цветанов започна пресконференцията с думите:

„Искам да благодаря на всички български граждани в това, което правеше премиера Борисов като Главен секретар и всъщност беше най-одобрявания български политик, въпреки че поста, който заемаше не беше политически.

2005 година напусна Главния секретар като длъжност, и от 2005 година кандидатства на частичните избори на местен вот в София. Това, което успя да направи безапелационно на балотажа, резултат 70 на 30 срещу кандидат на БСП.

Всички тези, които повярваха, че нещо можем да направим е благодарение на авторитета, който имаше премиера Борисов. Всички слагаха името на премиера Борисов, че ще потърси израстване като президент, но той е отговорен човек и винаги го е заявявал, че когато е започнал даден мандат, той иска да го изкара, за да може да свърши това, за което хората са го избрали...”

Предавам думите на Министъра на вътрешните работи дословно, а що се отнася до изказа му – това е негов личен начин на изразяване, който едва ли може да се обясни с добра грамотност или познаване на българския език.

Много болка, много мъка се е събрала във факта, че Борисов не е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава – това показа пресконференцията по представянето на други двама кандидати на ГЕРБ – Плевнелиев и Попова... Почти като при Моканина на Йовков...

Представете си какво е за един човек, превърнал управлението на държавата в смисъл на живота – да има насреща си интелигентен, опонент: не забрана за пряко излъчване, а забрана за каквото и да било излъчване в радио- или телевизионен вариант ще има!

„Имам чувството, че изляза ли от политиката и това ще ми бъде края на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея... Знам, че просто това ще е краят вече, просто няма накъде повече...”

Най-ясен отговор на случилото се на 11.11.2011 с информационното затъмнение на пресконференцията на президента Първанов дава едно кратичо интервю на премиера Борисов по БНТ.

Пояснявам, че това интервю е дадено по повод пресконференция и изявления на Първанов след като ГЕРБ поиска импийчмънт за държавния глава! Причина за искания импийчмънт беше позорното поведение на финансовия министър Симеон Дянков на среща с Георги Първанов и лъжите, които той разпространи след тази среща.

Точно изявленията на Дянков дадоха повод на Първанов да даде пресконференцията, която толкова много раздразни министър-председателя Бойко Борисов:

БНТ: Добър вечер, господин премиер!

Борисов: Добър вечер.

БНТ: Видяхте ли в думите на президента протегната ръка и желание за възобновяване на диалога между институциите?

Борисов: Ползвайки неговото жонглиране с думите видях протегната ръка, само че с шпага вътре. В нея. Защото... той продължи... да говори и аз аплодирам това негово качество, защото ние имаме нужда от диалог, имаме нужда от опозиция, имаме нужда от различни мнения, от които аз се вслушвам... както виждате ние приехме вчера 60 мерки със синдикатите, работодателите, бизнес, индустриалците – всички! Моя въпрос и питане е: защо той мълча всичките тези години? Завчера, когато с Главния прокурор обсъждахме днешната акция по съдията, военния министър и всички останали, ние безкомпромисно, започнахме битката с организираната престъпност и с корупцията. Нещо, което го нямаше. И всеки ден има арести, десетки и стотици хиляди левове, милиони... И това е най-голямата антикризисна мярка, която аз съм обещал на народа! И тя е безспорна! Искам да питам само, когато се дават тези оценки за мене, за несправяне с кризата, а в същото време ще седнеме на една маса да работиме, искам само да питам: защо президентът не направи такива... като, подчертавам, аплодирам това, че сега говори – то ми е нужно, и го приветствам... Защо той не говори за заменките на гори? За заменките на земеделска земя, която вече е застроена. Защо не говори, и защо подписаха „Бургас-Александрополос”, след като населението не го искаше, а и екологическа оценка няма... Защо не говори за далаверите в Цанков камък? Защо не говори за далаверите в „Белене”? Защо мълча, когато като върховен главнокомандващ на въоръжените сили са подписвали договор за тези, виждате, самия ... експертите от НАТО, вашите журналисти го казват, че е абсолютно глупава сделка! За над 100 милиона лева, на които, авансово 40 милиона веднага са платени, а другите, трябва да ги платя аз сега! Това правителство...

.... Ако президентът иска нормално отношение между институциите – няма това как да стане, като казва, че Борисов не се справя!

БНТ: Господин Борисов...

Борисов: ... затова аз считам, затова аз считам, че днеска, за пред публиката, президента казва, ето аз съм много човечен, аз съм миролюбив, аз съм... заради държавата – подавам ръка! Точно обратното, отново той нанесе поредния си удар – нападайки правителството! Мълчейки през тези години, сега той през ден дава оценка на кризисните ни мерки, а 4 години на Тройната коалиция – нито веднъж за изброените далавери!

БНТ: Господин премиер, по всички въпроси, които Вие зададохте и казахте, че търсите отговор, моля Ви, много кратко, в едно изречение – според Вас, ако диалогът ви не върви, от какъв диалог има нужда сега България? Моля Ви да ми отговорите кратко.

Борисов: Ще го кажа простичко: всеки да си гледа неговата къщичка! Президентът издава укази, ние да си реализираме мерките, когато има нарушения, или когато има критики – добре дошли са... И аз винаги съм бил, и забележете, през тези седем месеца, за които говори – аз бях на всичките му мероприятия: кръгли маси срещи с бизнеса, съвети, сиреч – аз съм бил този, който е за диалога! Извинявайте, дори и Вашто поведение сега! Два часа излъчвате директно президента днеска, а мен ме включвате по телефона! А би трябвало Националната телевизия да бъде равноправна за всички!

БНТ: Господин премиер! Ние вчера излъчвахме и дебата за импийчмънта цял ден...

Борисов: Да, това е парламента! Това е най-висшата институция на парламентарната република! А кабинетът е третата институция – мисля че неправилно направихте забележката! Използвам случая да кажа, че сме направили утре неработен ден, и всички християни трябва с мъка, да бъдеме заедно с мъките на нашия Господ, а след това пожелавам на всички весели великденски празници...

Е, сега властта е в един юмрук, а юрмукът се свива, за да галиш или подадеш ръка...

В борбата за власт успява онзи, който най-ефективно събуди у себе си неандерталеца.

Ще завърша с два цитата на Любиша Георгиевски от неговия „Речник на предразсъдъците”:

„Истината агонизира и скоро ще напусне този свят Би било интересно, ако доживеем да видим дали предразсъдъците ще оцелеят без истината, върху която паразитират...”

„Има идиоти и идиоти. Талантливият начинаещ идиот се разпознава лесно: въобще не се обижда когато другите му казват, че е гений...

Идиотът-калфа, т. е. малко напредналия в йерархията е онзи, който се ядосва, когато другите не му казват, че е гений!

Идиотът-майстър позволява на света да го поставя в своя център и да се върти около него!

Идиотът-баш майстор е рядко срещано явление. Разпознава се по това, щото знае, че той е светът!”

Премиерът Бойко Борисов заведе съдия Владимира Янева-Манолева при папата! Същата Янева-Манолева, която разтърси вече две седмици съдебната система с избирането й за председател на най-важния съд в страната - Софийски градски съд.

Въпреки това, в дните на скандалите, свързани с назначението й за председател на Софийския градски съд, той се правеше, че не знае името на Янева-Манолева и не я познава! А освен пътуването до Ватикана, Борисов познава добре и съпруга на съдия Янева-Манолева покрай футболните мачове и играта на карти с приятели...

Ето какво разкри една снимка, предоставена ни от източник от коридорите на властта...

Ето историята:

Миналата година премиерът Бойко Борисов,  придружен от министри, депутати, интелектуалци и други лица посети папата. Неизвестно защо снимка от това събития с всички влезли при Негово Светейшество не бе публикувана. А на нея има интересно присъствие - за това ще стане дума днес.

Приятелският кръг „Пътуване до Рим” е все още неизвестен, тъй като засега това е единствената му снимка, и тя не беше публикувана досега. Шегувам се – за Кръга...

Истината е, че не всеки може да пътува до Ватикана в делегацията на така наречения премиер, Бойко Борисов, да не говорим, че не всеки може да влезе при Светия отец и да се снима с Него и Него.

Това е една снимка, която казва много. Публикувам я, защото се наслушах на измислици, породени от услужлива амнезия, наслушах се на глупости, на нападки между политици, които изобщо нямат причина да се ненавиждат.

Наслушах се как нямало значение, че новата председател на Софийски градски съд консултирала баща си за купуването на малки имотчета от „Софийски имоти”, дело, което било в ръцете й – за разглеждане, бавене и прочие...

Маргарита Михнева, вече Димитрова ме убеждаваше в последното си предаване какви по-височайши особи се облажили от въпросните „Софийски имоти”, а някакви журналисти се нахвърляли без причина върху новоизбраната Владимира Янева-Манолева и приятелят на семейството й – МВР-министъра Цветан Цветанов.

Може Димитрова да е права, но не Петър Стоянов или Димо Гяуров избраха за председател на най-големия и важен съд в страната, а Владимира Янева-Манолева!

Избраха я при положение, че другата кандидатка е с по-голям стаж и неотменени съдебни решения.

Предпочетоха я защото е с по-малък стаж и отменени съдебни решения. В този смисъл Маргарита Димитрова има право – вероятно във ВСС обичат хора с малки конфликти на интереси, малки необявени ипотеки и още по-малки консултации за бащи при купуване на съвсем малки магазинчета...

Права е Маргарита Димитрова – на големите в политиката – нещата и действията им трябва да се разглеждат като малки...

Вероятно на принципа „Приятелите на моите съпартийци са и мои приятели” Владимира Янева-Манолева има късмета да пътува с Борисов за Рим, и даже да влезе с повечето официални лица при Негово Светейшество папа Бенедикт XVI и се снима.

Кои са хората, получили доверието да заминат с премиера Бойко Борисов за Рим:

От ляво на дясно:

1. писателят Алек Попов

2. ВЛАДИМИРА ЯНЕВА-МАНОЛЕВА

3. главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков

4. началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова

5. неизвестен

6. народният представител Иван Костов

7. народният представител Алиосман Имамов

8. народният представител Менда Стоянова

9. бившият министър без портфейл Божидар Димитров

10. министърът на външните работи Николай Младенов

11. преводач

12. министър-председателят Бойко Борисов

13. Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI

14. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов

15. министърът на културата Вежди Рашидов

16. скулпторът Величко Минеков

17. кметът на София Йорданка Фандъкова

18. народният представител Петър Курумбашев

19. Видинският митрополит Дометиан

20. представителят на Католическата църква в България отец Румен Станев

21. композиторът Стефан Димитров

22. ученичката от Свищовската търговска гимназия "Д. Хадживасилев"

Диана Христова

23. художникът Захари Каменов

 

Защо публикувам тази снимка

– защото ми омръзна да слушам как Борисов не може да си спомни името на Янева-Манолева и в две телевизии с национален обхват се прави на ударен, и или я нарича „тази госпожа”, или прави логическа пауза, уж, за да си спомни името й, докато журналистът му го подаде:

В bTV, в разговор с Миролюба Бенатова:

Бойко Борисов: Имах огромен проблем с кадрите на Тройната коалиция, защото те толкова години управляват съдебната система и това, докъдето я доведоха, е до мониторинг от Брюксел. Така че нито съм се месил, нито имам намерение да се меся. Винаги изказванията и отношението ми към съдиите и към съдебната система е било да си избират най-добрите кадри. Така че те са си избрали това ръководство и ние не случайно не сменихме никой във Висшия съдебен съвет. Те са си избрани тези хора. Значи, когато е от президента Първанов, близките му, не познатите, съветниците му – тези хора мълчат като неми. Но тази госпожа, която е от 15 години съдийка, преди това е била прокурор, се познава с Цветанов, нямала право да стане шеф на съда.

В Нова телевизия разговор с Евгени Генчев:

Водещ: Проблемите и скандалите в съдебната система. Знаете, че много съдии напуснаха, включително Душана Здравкова, която добре познавате. Тя каза, че е пречупен гръбнакът на съдебната система. Това нейно изказване беше по повод едно последно назначение – на Владимира Янева, за председател на Софийския градски съд. Вас персонално притеснява ли ви това, което се появи като информация и всъщност което беше потвърдено, че тя е в близки отношения и приятелски с вътрешния министър Цветан Цветанов?

Бойко Борисов: Значи, ако е с вътрешния министър в приятелски отношения, е лошо, а ако е съветник на президента Първанов е добре? И тогава всички съдии си мълчат. Защото за тези години в президентска власт почти всичките съветници на президента Първанов отидоха или във Висшия съдебен съвет (ВСС), или взеха най-важните постове в държавата, или отидоха в Конституционния съд. Що за наглост? Не стига, че ГЕРБ трябва да бъде похвален, че за две години не направи никакви промени във ВСС, който изцяло е конструиран от БСП, ДПС и НДСВ – никакви промени. Нещо повече, ние преди няколко дни заявихме, че и сега в този ВСС оставяме на другите парламентарни партии да си изпратят те представители във висшия съвет, за да не се месим там. Що за наглост? Разбира се, държа да кажа, че не коментирам дали хората, които е изпратил Първанов, са добри или лоши. Но и госпожа...

Водещ: Владимира Янева се казва.

Бойко Борисов: Янева казахте, нали? Да, Владимира Янева, защото тя не е моя позната, но от това, което прочетох...

Той бил прочел? Нима не я е виждал? Нима?

И още нещо: Борисов сподели тези дни, че много се радвал, че хората разбрали най-накрая, че „се избира съдия”.

Тук Борисов и има, и няма право:

Има право, но единствено спрямо съдия Владимира Янева-Манолева, тъй като тя бе назначена без конкурс на съдийско място преди пет години...

За какво иде реч: ВСС /същият, който функционира и сега – бел. Л. М./извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система.

Припомням, че на 12 май 2006 година, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

5 дни по-късно ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на Съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

В този смисъл твърдя, че съдия Янева-Манолева не бе избрана и при предишното си назначение от ВСС, така че премиерът Борисов има право – съдия Манолева след като бе избрана веднъж в нарушение, без конкурс, този път бе избрана както е по закон.

Толкова за радостта на Борисов, че хората били разбрали най-сетне, че съдии се избират!

Всъщност хората знаят, че съдии се избират – да не би Борисов да го разбра едва сега?!

Софийски градски съд е важен в съдебната система,

тъй като там се гледат най-тежките дела от Наказателната колегия, а освен това се решават и споровете между фирми.

Името на съдия Владимира Янева, Янева – Манолева бе сред споменатите кандидати за поста председател на Софийски градски съд, освободен от училия в Полицейската академия в Симеоново право, Георги Колев.

Янева е била в плановете на Цветан Цветанов, споделиха запознати пред сайта „Хроники”, но когато бе избран времено изпълняващ длъжността председател на СГС– Янева-Манолева бе оставена в сянка за по-големия и траен избор - да заеме освободения пост на бившия председател на СГС, Георги Колев.

Ще се отклоня за малко от Янева, за да уточня, че Георги Колев, който бе назначен за председател на Върховния административен съд като единствен кандидат, подкрепян от Искра Фидосова и Цветан Цветанов, никога не се е занимавал с никога не се е занимавал с гражданско и административно право. Съдия от 2000 г., преди това, Колев беше следовател и прокурор, заместник на бившия шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев. Преди да оглави СГС, Георги Колев ръководеше наказателната му колегия и бе заместник на Светлин Михайлов.

Въпросът ми е: когато кандидатът за даден пост е един, както бе в случая с Георги Колев – дали процедурата е точно ИЗБОР?!

Върнах се малко назад, за да опресня паметта на премиера, че след като е имало избор на председател на Върховния административен съд – явно НЕ за първи път хората разбират, че съдия се избира...

Има ли президентско назначение при заемането на поста на Главен прокурор и председател на Върховния административен съд?

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране (чл.129, ал.2 от Конституцията).

Едно е заложеното в Конституцията - назначава и освобождава, а съвсем различно е кой го предлага – в случая, това е ВСС.

Освен това, кандидатури за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет както и от министъра на правосъдието (чл.173, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Проф. Лазар Груев бе избран за председател на Върховния касационен съд не от длъжността му на съветник на президента, а от позицията на конституционен съдия!

На 9 ноември 2007 година, от 25 члена на Висшия съдебен съвет, 24-ма гласуваха за избор на нов председател на Върховния касационен съд. За лична информация на премиера Борисов ще уточня, че сред членовете на ВСС не фигурира Георги Първанов.

И отново да обърнем взор към съдия Владимира Янева-Манолева

Тя даде едно безпрецедентно интервю на журналистите, което си заслужава да се прочете:

- Смятате ли да си подадете оставката?

- Обърнете внимание на проф. Токушев (бивш член на ВСС и настоящ университетски преподавател - бел.ред.), мой дългогодишен преподавател и в университета все още, той може да ви каже нещо по-интересно.

- Вие обещахте, че ще дадете пресконференция. Чакаме все още.

- Както виждате, моментът не е да давам пресконференции.

- Защо? Какво му е на момента? Кога ще си подадете оставката?

- Аз ще преценя кога да си я подам. Което не значи, че аз ще си я дам. Казвам, че ще преценя.

- Смятате ли, че трябва да си подадете отвод от делото "Софийски имоти"?

- Не, разбира се. Преценявам по вътрешно убеждение, че няма конфликт на интереси, че не съм заинтересована от изхода на делото.

- Извинете, г-жо съдия. Хората, от които вие сте купувала имоти, са ваши подсъдими (тя сключва сделката като пълномощник на баща си с пълномощника на шефа на "Софийски имоти" Тошко Добрев, сега неин подсъдим, бел.ред.). Моля да коментирате това?

- По делото има над 13 души подсъдими...

- Но сред тях са и тези, от които вие сте купили имот.

- Вие гледали ли сте документите по делото? Имате ли достъп до тях? Аз имам достъп, защото съм съдия. Ако искате да станете съдия, заповядайте.

- Защо не си подавате оставката, след като се вижда, че вие не сте желана на това място?

- Кажете ми вие журналистите? Вие имате етичен кодекс. Кажете ми дали е морално?

- Нашият етичен кодекс е един, вашият е съвсем друг.

- Да. Аз съм го чела.

- Разяснете ни тогава какво се случва, за да няма такива въпроси?

- Защо аз да ви разяснявам? Етичният кодекс е напълно достъпен. Качен е на всички сайтове.

- Смятате ли, че трябва да си подадете оставка?

- Аз няма да отговарям на вашите въпроси, защото те са подсказващи и толкова дълги, че нямам време да ви отговоря.

 

- Ще гледате ли делото "Софийски имоти" или ще си направите отвод?

- Когато се произнеса по делото, ще ви информирам своевременно.

- Адвокатите вече заявиха, че ще ви искат отвод?

- Не мога да знам какво биха направили адвокатите.

- Вие не четете пресата и не знаете какво са казали адвокатите?

- В пресата излезе изявлението на един адвокат. По делото има над 13 души подсъдими и доста повече адвокати.

- Смятате ли, че има основание?

- Щом смятате, че коментарът на адвокат Лулчева е достатъчен...

- Ами на нас ни липсва вашия, та затова...

- Значи... Отваряли ли сте напоследък сайта на градския съд?

- Напоследък не е особено добре работещ, както вие самата знаете.

- Да, добре, но това вече е друг въпрос. Това е въпрос на концепцията ми. Ако сте отворили сайта на съда, ще видите, че преди да пусна съобщение до медиите относно становището ми до двата случая, едно касаещо случая "Софийски имоти" и случая, касаещ личните сделки на семейството ми, съм написала подробно до компетентната институция, която в случая е Висшият съдебен съвет. Тя има съответните ресорни комисии, които ще се занимаят. Това е комисията по етика и комисията за конфликт на интереси.

- Защо го наричате становище? Вътре няма ваше становище, а само изброяване на факти.

- Когато фактите говорят и боговете мълчат. Аз не съм човекът, който ще прецени.

- Вие не смятате ли все пак, че трябваше да си подадете отвод по делото? Вие все пак сте свързана по някакъв начин с тези лица.

- Аз не съм свързана. Знаете ли какво означава свързани лица? Има в закона пределна дефиниция за свързани лица. Прочетете я и пак ще си говорим.

- Няма ли да се подаде отвод, след като публично е поставена под съмнение безпристрастността на съда?

- Госпожо, не ви познавам. Делото "Софийски имоти", така наречено с определителен член "Делото" не е едно, те са пет, шест или седем.

- Ние знаем колко са делата.

- Ако става въпрос за моето дело, ще ви дам конкретен отговор след като въпросните комисии на ВСС се запознаят с този въпрос.

- Но вие не спазвате сроковете по НПК?

- Така ли? И какви са сроковете по НПК?

- Два и три месеца.

- Те инструктивни ли са или задължителни?

- Ако вие не желаете да се водите от инструкциите в НПК, това е абсолютно различен въпрос.

- Има инспекторат, който в момента извършва проверка за спазването на всички срокове в наказателното отделение на СГС за 2010 година и 2011 година.

- За последен път днес ви питаме. След като скандалът стана толкова голям, няма ли да си дадете отвод от делото?

- Когато се произнеса по делото, ще го обявя своевременно.

- Как ще работите при положение, че стигнахме до там да скандализираме общественото мнение и при очевидния факт, че съдиите в СГС и други съдии не биха желали да бъдете председател?

- Трудно.

- Трудно, но ще работите?

- Ще работя, докато не се произнесе ВАС по жалбата на единия от другите участници в конкурса.

- Какво значи трудно да се работи със съдии, които не биха желали да работят с вас?

- Кой ви каза, че не искат да работят с мен? Вие сте взимали интервю сутринта от някой преди мен ли?

- Достатъчно голям е СГС, достатъчно ясно беше написано в писмото на Съюза на съдиите. Това от цяла България са над 1000 съдии, които си позволиха да изкажат своето мнение. И?

- Какво? Вие искате да коментирам един неформален съюз на доброволен принцип ли? В крайна сметка те имат право на мнение.

- Съюзът си е напълно формален и е регистриран в съда.

- Изразили са своето мнение по начина, по който смятат.

- Вие смятате, че искат да работят с вас, така ли?

- Нищо не смятам. Нищо не смятам.

- Г-жо Янева, вярно ли е попълненото в декларацията ви, че сте закупили къща с двор за 18 000 лева. Вярна ли е тази цифра?

- Нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за подадена невярна информация към Сметната палата, както го правя всяка година. При констатирани несъответствия ни дават възможност да пишем възражения. След възприемане на нашите възражение се пристъпва към административно-наказателна процедура по написване на акт или наказателно постановление.

- Въпросът е дали числото 18 600, която собственоръчно сте попълнила, дали е вярно?

- Кой ви каза, че собственоръчно съм я попълнила?

- Добре. Въпросът ми е дали числото, под което сте се подписали, е вярно?

- Е, сега. Не си спомням.

(Използвани са въпроси на журналисти от БНР, бТВ, Mediapool, Дневник, Правен свят и други медии)

Семейните приятели си приличат – по имоти, по поведение, по безпардонност, по начина по който разговарят в интервю. Репортерът пита – семейният приятел също пита, даже разпитва вместо отговор.

За успокоение на Маргарита Димитрова ще призная, че тя има право: според интервюто, Янева-Манолева си е купила една малка къщичка с още по-малко дворче... Е, вярно, че отсрещната страна е сред подсъдимите по делото „Софийски имоти”, но защо трябва да обръщаме внимание на такива малки подробности!?

За успокоение на всички, които симпатизират на министър Цветан Цветанов и семейните му приятели ще съобщя, че съдия Янева-Манолева обеща да не си дава оставката, а още по-малко към да се отказва от делото „Софийски имоти”!

Такива хора са нужни на ГЕРБ! А и човек трябва да си обича приятелите и да им го показва непрекъснато...

Това е...

Послепис. Не бих пропуснала да уточня, че съпругът на съдия Янева-Манолева – Илия Манолев също е летял до Рим с тази делегация, но не бил допуснат да влезе при папата! И затова го няма на снимката!

/А Илия Манолев е човекът, който като приятел на МВР-министър Цветанов бе назначен за зам.-генерален директор на РВД – от образование по физкултура и служба в Гранична полиция, и получава в пъти по-висока заплата от самия Бойко Борисов. А нали Борисов нареди – той с най-високата заплата и всички останали да са под неговата! – бел. Л. М./.

В този смисъл може да се твърди, че семейството на съдия Янева-Манолева е имало доверието да бъде заведено до Вечния град, а не да речем – семейството на някой уволнен от приятел на ръководството на ГЕРБ – каквито има вече много!

Но както обича да казва Илия Манолев на хората, които уволнява: докато аз съм на този пост, ти няма да се върнеш тук!

Вероятно има в предвид търсенето на правата по съдебен път, което предприемат уволнените от него.

На пресконференцията на президента Георги Първанов от 12 март т. г. чухме следното:

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал.

Къде има информация за така наречените „икономически досиета на прехода”?

Като журналист, който разследва икономическите престъпления на периода след 10 ноември 1989 г., веднага ще кажа: информация за тези така наречени „досиета на прехода” има в:

С данни от тези институции вече може да се тръгне към разследване на икономическите досиета на прехода. Много важно е да се разследва при големи сделки, кой от държавния апарат на изпълнителната власт е вземал комисионните.

С данните от Сметната палата – кой от политиците как е влизал във властта и как след това е пребивавал и излизал от властта, ще стане ясно за какво иде реч.

Трябва ли да се обижда Иван Костов, че се споменава името му покрай групировки и приватизационни сделки? Та кой в българската политика е бил по-дълго в изпълнителната и законодателната власт от самия него? Костов беше два пъти министър на финансите и веднъж премиер в държавата.

Не аз предложих на СДС да купи банката на Атанас Тилев, а един син политически лидер, който всичките си гафове остави СДС толкова разцепено, че никога да не се обедини. С какви пари щеше да купи една партия цяла банка?

И след като свърши толкова грешки, той възкръсна като Феникс от пепелта на бившата синя идея, обявявайки се за тъмносиня идея.

Не отричам, че въпросният политик е добър математик, не отричам, че е добър стратег, и че често има добри предложения за родната икономика. Но това са моментни и неслучайни състояния и събития от биографията му. А останалото? Той най-добре си го знае.

Ще издържи ли премиерът Борисов на натиска на своите поддържници в парламента? Съмнявам се, защото всеки от „Атака” и ДСБ гони свои цели. За СДС не отварям и дума, тъй като след като я пое сегашният й лидер тя се превърна в придатък на ДСБ.

Тук публикувам част от една стенограма, която дава доста поводи за размисъл. Дискусията е по повод спрените 220 млн евро от Европейския съюз по време на правителството на Сергей Станишев:

ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 26 ноември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

26.11.2008

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

.............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на „Атака” има думата народният представител Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Явно спирането на парите от Европейския съюз предизвиква в България политическа криза. Тези изявления тук ние от „Атака” разглеждаме като върха на лицемерието по една много проста причина. Всички, които са участвали в управлението на България от промяната насам, са виновни за настоящото положение. Всички, които са вземали решение да се управлява България по тази философия, също трябва да понесат отговорност.

Къде беше Европа, когато се грабеха българските активи и когато за жълти стотинки се разпродаваха БТК и БГА „Балкан”? Тя си мълчеше, когато се ограбваха българските активи. Сега, когато започнаха да се грабят европейските активи, се разприказва. (Шум и реплики.) И като се разприказва, какво излиза? На Европа не й се дава нейните пари да бъдат ограбвани. Могат да бъдат ограбвани само българските пари, но нейните пари не бива да бъдат ограбвани. Мисля си, че крадливата Европа се сърди на крадливата България. Нямат никакви основания да спират парите, защото там положението е горе-долу същото. Там горе-долу по същия начин се ограбват пари. (Шум и реплики.) Но сега ние сме на мерника.

Ревете, ревете! Ревете, ревете! Корупцията в Европа е документирана. Има я в списания, вестници, има я документирана в решения на различните комисии. И там ловят непрекъснато крадци и измамници както тук, но тук никой не ги съди. За това беше нашата дума. Затова ние смятаме, че трябва да има нов обществен договор, с който да се смени начинът, по който се управлява държавата. Трябва да се ревизира всичко, целият този грабеж, извършен досега, за да се очисти политическата класа! Нямаме какво друго да ви кажем. (Ръкопляскания от КА. Реплики.)

150 000 долара бе цената и на подарената от правителството на Иван Костов национална авиокомпания "Балкан" на еврейския уж бизнесмен - Гад Зееви. Само срещу заплатата си за седмица /150 000 паунда/ Бербатов можеше да стане собственик на националния превозвач и да му останат пари, ако продажбата се бе случила във времето, след като „Манчестър Юнайтед” го купи!

Продажбата на „Балкан” – всички се изказваха и никой не направи необходимото

В началото на мандата си на вътрешен министър Румен Петков заяви, че ще бъде разкрита истината за приватизацията на БГА "Балкан", която бе извършена при управлението на правителството на Иван Костов. В края на октомври 2005 година, в прокуратурата бяха предадени 9 папки с документи по случая, след което Главният прокурор Борис Велчев поясни, че законът му връзва ръцете и няма как да се търси колективна наказателна отговорност.

"Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания "Балкан" ЕАД - София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора."

Около документите по Приватизационния договор витаеше тайнственост и гъста мъгла. Като слух вървеше предположението, че не е имало заседание на кабинета за БГА "Балкан", а по-скоро решението е било взето "чрез подпис". Факт е обаче, че част от министрите от кабинета не са били открити дори за подпис и според вицепремиера Петър Жотев министрите всъщност не са и виждали договора. Към датата на депутатско питане към Жотев за тази скандална приватизация, в Договора липсват приложения номера: 2, 4, 5, 6, 7 и 8, а в екземпляра за Министерския съвет не е имало нито едно приложение! Това става ясно около зададения въпрос в деня за парламентарен контрол. В този смисъл интерес представлява цитатът от Докладната на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация, Захари Желязков до Министерския съвет, в която той пише буквално следното:

"...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни".

Степента на секретност по съдържанието на Договора за приватизация на АК "Балкан" и Допълнителното споразумение към него е наистина изумителна - до месец март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на следващия министър от правителството на Иван Костов, който поема транспорта и съобщенията, Антони Славински. По този повод Славински се обръща към премира Костов с писмо от 6 март 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора!

Приватизационният договор за продажбата на 75 на сто от акциите на националния превозвач АК "Балкан" е утвърден с подписа на Иван Костов в две Решения на Министерския съвет № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г.. Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна - но затова пък са известни имената на само трима министри от правителството на Обединените демократични сили /ОДС/, които със сигурност са го подписали. Това са: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински.

В същото време, само пет от единадесетте члена на Специалната експертна комисия, създадена от Агенцията по приватизация за оценка на този договор, полагат подписите си под решението, 75 на сто от АК "Балкан" да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от сериозни, тъй като е видно, че при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати, предложеното от Зееви сериозно издиша.

Тук спирам, защото историята с тази скандална приватизация донесе огромни загуби на България и всякакви извинения и оправдания че нищо не може да се направи – не отговарят на истината. Написах го още в края на ноември 2006 година.

Още докато Петьо Блъсков беше главен редактор на в. „Монитор” пуснах номера на банковата сметка в чужбина, в която е било наредено от собствениците на „Балкан” да бъдат превеждани всички пари, постъпващи от продажби на билети, сделки, и продажби на имоти. За разлика от колегите си подходих към темата от друг ъгъл – а именно, че има възможност да се потърси отговорност за „Балкан”, но няма желание от страна на Прокуратурата за това.

Повече ще намерите в следните публикации:

1.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

2.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

3.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

1.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

2.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

3.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

4.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

5.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

Сайтът News.bg съобщи, на 9 юни, как повече от час президентът Георги Първанов и финансовият министър Симеон Дянков са обсъждали къде е мястото на Пакта за финансова стабилност.

Държавният глава е изразил мнение, че мястото на Пакта не е в Конституцията, а в устройствения закон за държавния бюджет. Осен това той заявил пред финансист номер едно, че е голям привърженик на финансовата стабилност на държавата.

Припомняме, че срещата в президентството се състоя по молба на финансовия министър, за да запознае държавния глава с пакта...

След срещата Симеон Дянков посочи, че може да се доизчистят някои идеи, предложени от него в пакта. Пактът за финансова стабилност е необходим, категорично заяви Дянков и допълни, че е склонен да отложи разглеждането на пакта за след изборите, за да е сигурен, че бурните предизборни страсти няма да повлияят на пакта.

News.bg съобщи и че час след като финансовият министър Дянков бе при президента Първанов, държавният глава е приел и делегация на БСП.

Социалистите категорично са заявили пред Първанов своята позиция против Пакта за финансова стабилност... Пактът е против нормалната логика правителството да се избира с „50 плюс 1" процента, а след това да му се налага допълнително ограничение по основни параметри на политиката, смята Георги Кадиев.

По думите му няма европейски регламент, който да налага подобни конституционни промени... Кадиев смята, че с предложения Пакт за финансова стабилност Дянков прави опит да се разпише като човек, който е променил Конституцията на България.

На днешното заседание на Министерския съвет, 9 юни, не е било обсъждано предложението за повишаване на минималната работна заплата от 240 на 270 лева.

Финансовият министър Дянков обясни, че преди да бъде одобрено от кабинета, увеличението трябва да влезе в Тристранния съвет. Това ще стане следващата седмица. Скокът на най-ниските заплати с 15  на сто ще струва на бюджета близо 20 милиона лева до края на годината. Той е опит да се компенсира инфлацията, а също и покачването на някои основни цени на хранителни продукти и на горивата от началото на годината.

Неяснотатата около индексацията на пенсиите остава - все още не е сигурно дали ще има пари за всички.

Опасен ли е Симеон Дянков за държавата? Това попита в предаването „Дискусионно студио” журналистът Велизар Енчев на 8 юни.

Седмици наред Симеон Дянков облъчва българските пенсионери и други граждани с какви ли не приказки. Поведение, достойно за да бъде пратен на медицинска комисия, която да провери психологическия му статус, тъй като е министър на финансите и в ръцете му са икономиката, финансите, туризмът, транспорта, енергетиката, и по-късно прибавените задължения за българите в чужбина и Държавния архив!

Първо беше казано на гражданството, че бъдат увеличени всички пенсии, след това беше уточнено, че увеличението на пенсиите ще засегне само най-ниско платените български пенсионери, след това беше казано, че няма да има увеличение на пенсиите, а ще има само пенсионна добавка, сега има нови три варианта и тези варианта изглеждат така:

Вариант №1 – увеличават се пенсиите с от 10 до 45 лева, като най-голяма ще е добавката за най-ниските пенсии. Този вариант вероятно ще отпадне, защото срещу него е самият Симеон Дянков!

Вариант №2 -  да се помисли за по-сериозна индексация, но само за най-бедните пенсионери. Така за всичките около 2 милиона и 200 000 пенсионери в България може да се окаже, че пари – няма, а има пари само за 500 000 пенсионери, чийто пенсии са между 115 и 170 лева. Този вариант е под въпрос...

Вариант №3 – той е може би най-възможен: това е увеличението да се сметне по така нареченото швейцарско правило, към половината от годишната инфлация за 2010 година да се прибави 1,2 от ръста на средния осигурителен доход и при него, пенсиите за всички ще се увеличат с под три процента, което означава пенсиите да се увеличат с 4-5 лева. И този вариант бил от най-реалистичните, тъй като този вариант бил подкрепян от синдикатите – така поне пише днес / 8 юни – бел. Л. М./в. „24 часа”, който се позовава на много достоверни източници.

След изброените варианти, се налага на предупредя, че както вървят нещата министър Тотю Младенов може да отнесе поредната вина за Дянковата некадърност...

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, член 100,

Осъвременяване на пенсиите

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Т. е. всяка година според този член 100, на 1 юли, пенсиите се осъвременяват и това се извършва ежегодно, а не защото Дянков е решил, заедно с премиера Борисов да го направи сега, а не на есен, когато щяло да се изтълкува като предизборен популизъм!

Борисов беше раздразнен от изявите на други политически лидери по темата за вдигането на минималната работна заплата и подчерта, че още от месеци включително и пред медиите е казвал, че ще иска от вицепремиера през юни разчети за минималната работна заплата и пенсиите. Според него е било ясно, че тази тема ще бъде на дневен ред.

Но тази тема е на дневен ред, не защото Борисов и Дянков са го решили, а защото е записано в Кодекса за социално осигуряване!

Е, кой тогава иска да се прави на известен и да го показват по телевизията?

Дянков се е объркал и приема българите за нискоинтелигентни и като хора, които са неграмотни, не четат и той може да си ги върти на пръста! Но дали е така?

Централна емисия на БНТ от 8 юни „По света и у нас”, Симеон Дянков:

„Диференцирана добавка на пенсиите – това е дискриминация!”

Не е дискриминация да се оцелява със 130 спрямо тези които вземат пенсии от 500 и 700 лева? И какво дискриминация точно „бори” Дянков с партенката за дискриминация и еднаква добавка за всички пенсионери? Става дума за достойни старини, за онзи период от живота на българите, когато те се приравнени като статус и всички са в пенсия.

А сега вижте и четете какво каза за министъра на финансите Симеон Дянков проф. Рачо Петров при разговора си с Велизар Енчев в „Дискусионно студио” на Национална телевизия СКАТ:

„Господин Дянков се държи арогантно с българските избиратели, при това забравяйки, че той, самият не е депутат... запознах се с някои материали и идеи на г-н Дянков в миналоседмичната „Панорама” и други – разпространени след това... се наложи да се запозная с въпроса кой, в крайна сметка е господин Дянков....

Няма нито един закон, нито един член, нито една точка, която да регламентира образованието на министър, т. е. на тези, които участват в изпълнителната власт на България. Оказва се, че можеш да бъдеш дори министър-председател без да имаш дори висше образование ... да не говорим за по—далече защото мога да представя съвсем конкренти примери... Тогава се наложи да видя кой в крайна сметка е господин Дянков... какво в крайна сметка се появява в Интернет за г-н Дянков... и се сблъсках с неща, които дори за елементарната математика представляват скандал.

Г-н Дянков е завършил, по това, което самият той, или някой, който много го обича, е завършил през 89-та година езикова гимназия в Ловеч. Между някои от материалите той е роден на 13 юли в София, според други – е роден в Ловеч. Завършил е нормално езиково училище 1989-та година и е попаднал във ВИИ „Карл Маркс”, с написаното вътре – най-добрата оценка в България... за приемните изпити... за времето, влизащите във ВИИ „Карл Маркс” са освободени от военна служба за вреимето, в които следват във висшето учебно заведение... г-н Дянков в 1990 заминава във Виена и влиза във Виенския институт, но след един семестър година напуска Виенския институт и отива в Свободния университет в Берлин. Там издържа до 1990 година, след което отива в Питсбърг, където, за да се получи първата степен от следването, /според сайта на университета в Питсбърг/, трябва да имате 8 години, или четири семестъра в университета в Питсбърг. Това означава, че ако сте дошли в 1991 година, 1995 година вие сте завършили по регламента със степен „бакалавър”... За да бъдете мастърс /магистър/, защото без мастърс не можете да бъдете „доктор”, така, както Дянков се представя в сайта /на министерство на финансите – бел. Л. М./ – трябва да изкарате още четири семестъра, или още две години в университета. Т. е. елементарната математика показва, че вие трябва да следвате 6 години и в 1997 година вие бихте завършили съсс званието „мастърс”, и да можете да станете евентуално за година – година и половина „доктор”.

Дянков е записал, че е „доктор” в два университета – в Мичиганския и в университета в Питсбърг.

Тогава как тогава Дянков през 1995 година вече е на работа в Световната банка, като какъв? Никъде поне в материалите не се показва за какво става въпрос... работил ли е г-н Дянков в Световната банка – да, работил е и е освободен поради лоши показатели, по време на опитите, за да бъдат преструктурирани, респективно, подобрени възможностите на държави от Африка, в това число и в Източна Европа, говоря за Грузия. Заповедта е абсолютна реалност и е освободен от това ...

Как ще влезе през 1995 година в Световната банка, с какъв ценз ще влезе, освен ако не е заемал някаква друга, техническа длъжност?

Това е елементарна математика – роден е през юли 70 година, значи през 1995 година е бил 25-годишен, и макар че по всички показатели изглежда като че ли е гений, засега, практически това не се потвърждава...

...въпросът, който се тълкува поначало..., г-н Дянков е работил отдела, ..., много се извинявам, някои хора в България сериозно забравят, че в обикновената практика, заместник-началниците на отдели се водят като вицепрезиденти, в случая – някакъв заместник-началник на отдел, и няма нищо общо с вицепрезидент на банката.

Междувпрочем, банката, Световната се управлява от Борд, който зависи от размера на участието в капитала в банката, и той се управлява от Съединените щати, Германия, Япония, Русия, ...също така, и така нататъка...

... господин Дянков се е ангажирал и е бил, с цялата тази ангажираност в Световната банка, за преустройство на икономиките на страните, които преминават в пазарна икономика. При това са били определени критерии, въз основа на които, съответните страни и в Африка е трябвало да се оценяват до каква степен са подходящи, за да се направи тази, или друга реформа. Резултатите са ...ясни, скоро имаше големи неприятности в Грузия за това, че те не могат да държат повече този президент, който донесе страшно главоболия на Грузия.

Да оставим тези неща: въпросът е един, от един друг аспект, и тука в нашата Конституция има сериозен пропуск. За да кандидатствате за президент в България, трябва да сте били в последните години жител на България, да сте живели в България. Сега питам обаче съвсем друго нещо – какво би трябвало да се направи за тези, които нямат един час работа в България, не познават в никакъв случай икономиката на страната, и не могат по никакъв начин да направят, каквито и да е изводи добре ли е, развива ли се, какво става с тази икономика.

Тук се откроява и един друг елемент, който за съжаление е много важен, но никой не обръща внимание. Ако разгледаме държавата България като едно предприятие, всяко предприятие има един директор.., технически директор,...един технолог, и разбира се и счетоводител. Извинявам се, аз имам зад себе си 40 години производствена практика и не знам случай, в който главният счетоводител да определя начина и действие на фабриката, или на което и да е предприятие, с което да бъде така, че то да е ефективно и резултатно, като се определя преди всичко от производствена номенклатура, от качество на произвежданата продукция и така нататъка. Т. е. той получава финансови резултати, които трябва съответно да осчетоводи и осигури съответните ресурси и така нататъка.

За съжаление г-н Дянков няма и хабер от понятие, той не е работил и един час в производствено предприятие, и изобщо в някаква икономическа единица. Световната банка използва, така да се каже, теоретическата му подготовка... но аз пак обръщам внимание..., ако всичко се движеше така розово, в момента САЩ нямаше да имат 14 хиляди милиарда, повтарям, 14 хиляди милиарда държавен дълг!

Ако всичко беше блестящо и без проблеми, в САЩ нямаше да има нужда в 2008 година, и 2009-та година Барак Обама, като президент на САЩ да се намесва, и да иска включването на държавата за спасяването на предприятията, които щяха да падат по линията на доминото...”

Дянков обича да казва, че е поклонник на неолиберализма, на разрушителната икономика...

Веднъж ли премиерът и след него министър Дянков нарушиха Конституцията?

Проф. Рачо Петров обясни следното: според Основния закон, сключването на международни договори, при които се изисква изменение на Конституцията, трябва да да бъде предшествано от промени, гласувани в парламента. При полагането на подпис върху искането на влизане в Пакта за евро+, такова „влизане” и „гласуване” в зала – нямаше!

Кого ползва следващият Пакт, наречен Пакт за финансова стабилност, който ще наложи промени в Конституцията и е лично съчинение на министър Симеон Дянков?

В това „съчинение” се повтарят редица договори и вече действащи документи, които диктуват европейските правила и сега представляват задължение на европейската общност./Маастрихстките ограничения, свързани за влизане в Еврозоната и редица други подобни. /бел. Л. М./.

В европейската общност – ЕО, е забранено нормативно държавите да имат по-голям дефицит от три процента. Една Германия, една от най-могъщите икономически, държави в ЕО, дефицитът не е слязъл никога под нивото 3,9 процента, заради това, защото и германците имат редица проблеми с банките и финансовите институции, които имат в момента 2 хиляди милиарда държавен дълг и ако не се беше намесила държавата, щеше да се срути цялата финансова система. В Германия беше прието ограничение за увеличаване на дълга на страната, тъй като той практически достигна граница, която е недопустима по-нататъка да тежи върху врата на данъкоплатците, разбира се и на бъдещите поколения.

В Пакта за финасова стабилност на Дянков има един, съвършено некоректно посочен елемент. В ЕО ДДС представлява една величина, която за всяка една от страните, съобразно определени правила, които тя за себе си е намерила за целесъобразни, е въвела различен данък добавена стойност за различните продукти. Единствено в България и в още една-две страни този данък е еднакъв за всички видове продукти. Представяте ли си с този еднакъв размер на ДДС да обремените както храната за животни, така и детската храна...

В този момент, когато говорят за пенсиите, а хората нямат с какво да преживяват, не им е все едно 6 или 8 на сто е ДДС върху храната, или 20 процента, както е сега... Не е все едно дали храната и стоки от първа необходимост са обложени с 20 на сто, а всеки ден например не се купува автомобил, и там не е от такова значение размера на ДДС...

Защо Симеон Дянков толкова държи и настоява да се приеме Пакта за финансова стабилност? Каква е причината?

Какво не е известно на гражданството за Дянков?

Проф. Рачо Петров, уважаван български икономист отвори „Кутията на Пандора” пред журналиста Велизар Енчев: „Един семестър в Питсбърг е 7 500 долара, за да бъде обезпечена хотелска база, храни и за таксата в университета. 8 семестъра по 7, 500 правят 60 000 долара. Още седем семестъра, за да се стигне до докторска титла правят над 100 00 долара".

Кой спонсорира това пребиваване на Дянков в Питсбърг и откъде са идвали тези пари – в многобройните взаимнопротиворечащи си биографии, Дянков не обелва и дума за това. Споменаха се фондации на г-н Кокалис, фондация „Знаме на мира” на Людмила Живкова /покойният Иван Славков казваше приживе за Дянков: Абе, този е наше момче!”, имайки в предвид, че съпругата му е подпомогнала Дянков чрез фондацията си да замине само след един семестър в ВИИ „Карл Маркс”, и отложена военна служба, заради приема там, за Виенския университет! – бел. Л. М./.

Конституцията трябва да изисква не пет години, че е живял в България някой, който иска да се кандидатира за президент например, а ясно и точно да каже дали е работил в България. В това отношение има пропуски.

Държавната ни икономика и финанси нямат нужда от туристи, с езикови познания, нямат нужда от аспиранти, които нямат понятие от спецификата на българската икономика и финанси, да идват тук и да си правят експерименти, нещо като лабораторни експерименти върху стопанството ни, защото това един ден ще има много тежки последици и скъпо ще се плаща от гражданите.

Един младеж от провинцията през 1989 година, на 18 години, когато няма понятие от случващото се в страната, намира начин да избегне казармата, с кандидатстване в икономически институт, изтрайва един семестър в него и заминава, уреден с височайши протекции на член от фамилия Живкови за чужбина, като престоява по една година във Виенския, и една година в Свободния университет в Западен Берлин /тогава/, се озовава в Америка, в Питсбърг, където вече учи четири години, спонсориран, неизвестно от къде и от кого.

Какво знае той за българската икономика и финанси след доста противоречивата си „професионална” биография, завръщайки се след 20 години, още по-неизвестно от кого предложен на бъдещия премиер, който ще бъде издигнат от американците – той не знае НИЩО! Той не идва, за да работи в полза на финансите и икономиката на страната – той идва да избива провинциалните си комплекси и да експериментира каквото му хрумне на българска почва!

Кой ще отговаря и ще потърси наказателна отговорност на Симеон Дянков след пребиваването му в правителството на ГЕРБ за хаоса, бъркотиите и щетите в икономиката и финансите на България?

Кой ще си поиска „възвръщаемост” на инвестициите, вложени в четиригодишното обучение на Дянков, от кого е зависим той, в чия зависимост ни поставя и нас, българските граждани със своята некомпетентност?

Страната ни се намира на последно място на БВП и в твърде незавидно състояние днес, когато половината мандат на Дянков е изтекъл.

Човек, който е учил да прави дребни счетоводни сметки няма понятие и не се интересува от развитие на пазарна икономика, за да се изправи държавата ни на крака.

Кой инвеститор ще се хвърли да пилее пари в страна, където министри от правителството нямат представа от приоритети за създаване на пазарноориентиран продукт, конкурентен за външния пазар. Инвеститорите избягаха и даже не се обръщат да погледнат назад, защото техните посленици в София са чули и следили изявленията на Дянков по различни телевизии и по различни поводи:

„Неговият прапрадядо Михо Минков-Гълъба е бил търговец от чорбаджйски род и депутат в Първото велико народно събрание, заседавало, веднага след приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание, по избирането на български княз” – Уикипедия.

Кой се интересува и какво общо има прапрадядо му на Дянков с неговата професионална компетентност днес – никой не се интересува и този факт, ако е достоверен, нищо общо с това, което прави днес праправнукът му.

Много е важно, че при кандидатстването си в ВИИ, Дянков изкарал най-високи оценки на приемния изпит за цялата страна и за това е вписано в биографията му!

В интервю за в. "168 часа" от 8-14 януари 2010 г. Дянков казва: „Искам да уточня, че не живея в представителната част на Бояна и сам си плащам за всичко - храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко.“ Е тогава, къде живее този гений, може би в мазето на Боянския комплекс?

Сайтът „Хроники” е готов да публикува на първата си страница квитанции и фактури за един месец на Дянков за: храна, ток, парно, вода, гледачка, наем.

Из биографията на Дянков в Уикипедия:

„През 1991 г. заминава за Питсбърг, където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в Университета в Питсбърг. По-късно получава степен „доктор на икономическите науки“ от Мичиганския университет.

Питаме: кога и как се случват тези чудеса по дати, тъй като в Питсбърг Дянков е учил четири години, достатъчмно за да стане бакалавър, а за докторат, се изискват още три години до магистър и след това се работи по докторска дисертация.

Питаме кога, къде и какви теми е защитил Симено Дянков за:

Магистър, за доктор в Питсбърг, и за доктор в Мичиган.

Нали, според биографията му от 1995 е на работа в Световната банка, а за четири години най-много да се стигнал до бакалавър!

В България всичко минава за истина, освен истината

Ето част от едно разследване на „Хроники”:

На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

Уважаеми господа,

По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН показа, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка, само функционален имунитет.

Някой брои ли колко лъжи изскочиха досега, около житието на Симеон Дянков?

Дано денят 9 юни се запомни с това, че съчинението на министъра на финансите ще отиде към домашен архив - за спомен как е искал да променя Конституция на държавата ни.