Вчера завърши разказа за моето пътуване до Грузия в дните на Рождество Христово. След като се върнах в България - напрежението в тази прекрасна страна отново покачи градус: принуденият да напусне държавата президент Звияд Гамсахурдия се бе върнал. Лидерите Китовани, Йоселиани и Чантурия канят бившият министър на външните работи на СССР, Едуард Шеварднадзе да се върне в родината си и кандидатства за президент.

Ще минат месеци: Шеварнадзе ще нарече опозиционните лидери и военните формирования "криминални структури.
Един от лидерите ще загине от изстрелите на терористи - това е темата на разказа оттук нататък. Тема, в която има борби за влияние, борби за пътя на Каспийския нефт, самоубит политик от службите по сигурността.
Ирина Саришвили - Чантурия, съпруга на Гия Чантурия, когото терористи разстрелват 1994 година и бе ранена в атентата срещу съпруга й, е нападната девет години по-късно. Много хора през 1994 виждат в Чантурия, човекът, достоен да замести Едуард Шеварднадзе, като лидер на Национално-демократическата партия в Грузия. След смъртта на Чантурия, на 3 декември 1994 година пред дома му, съпругата му оглавява партията, но след опита за нападение срещу нея самата - тя напуска лидерския пост.

Какво се е случвало в Грузия след моето заминаване?

Времето е на нелегалния петролен бизнес - основната причина за чеченската война. Времето е за влияние върху политиката на Грузия от страна на САЩ и Русия. Времето е за овладяване на напрежението в Закавказието...

Чеченци са поддръжниците на грузинския президент Звияд Гамсахурдия, в събитията в края на декември 1991 година. Някои руски изследователи твърдят, коментирайки събитията от Кървавата Коледа, че Китовани понесъл тогава големи загуби от жива сила на Националната гвардия, която ръководел, обстрелвайки Дома на правителството. Същият Дом, където се бяха скрили Звияд и поддръжниците му. Липсата на подготовка за бойни действия била причината за тези загуби според същите изследователи, чийто анализи четях след завръщането си от Грузия. Потресен от загубите, Китовани бил готов да пусне Звияд с парите извън Грузия. Бойците на Джаба Йоселиани от формированието "Мхедриони" се присъединили към желанието на Китовани да пусне Звияд да избяга. Бях свидетел на тези събития. Звияд избяга - Йоселиани и Чантурия бяха на свобода и в последните дни на декември 1991 бе сформирано временно правителство начело с Тенгиз Сигуа, а също така и Военен съвет, в който членуваха Йоселиани и Китовани. На 6 януари Гамсахурдия избяга от страната с милиони долари и рубли.

Йоселиани

Джаба Йоселиани бе поел според същите аналитици отговорността за стрелбата на митинга на метростанцията Дидубе в руския печат, въпреки че аз бях свидетел как на момчетата му раздаваха халосни патрони и ги учеха да стрелят във въздуха.

След бягството на Гамсахурдия от затвора изниква идеята да се повика Шеварднадзе, като авторитетен политик, който да помогне да бъде призната Грузия като независима държава. Разговорът на Йоселиани с Шеварднадзе трае пет минути. Шеварднадзе пита каква е ситуацията в Грузия, след което Йоселиани му казва следното: "Господин Едуард, защо да пускам в игра Нодия /местен футболист - бел. Л. М./, когато в отбора ми е Пеле". Така образно Йоселиани кани горбачовия външен министър да се върне в Грузия. На следващия ден Шеварднадзе излиза със свое Обръщение към грузинския народ, в което нарича току що приключения преврат - народна революция. Тази неискреност не се харесва на Китовани и Сигуа - те усещат, че връщането на Шеварднадзе няма да е за добро. Стига се дотам, че когато връщането е вече необратимо, двамата опозиционери са били готови да отстранят физически Йоселиани, само и само, за да попречат на това завръщане.

Йоселиани приема спокойно несъгласието им и в телефонен разговор с Шеварднадзе му казва: "Решавайте, или сега - или никога".

В утрото на 7 март 1992 година, от тбилиското летище излита ТУ-154 с нарочно подставени пътници, сътрудници на републиканската прокуратура, на които е заръчано да изкупят всички билети за този рейс. В същия ден самолетът довежда в Тбилиси Шеварднадзе и съпругата му.
На тбилиската аерогара, на стълбичката на самолета Шеварднадзе са посрещнати от Джаба Йоселиани и възторжена тълпа тбилисци. Скоро след това Шеварднадзе оглавява Държавния съвет на Грузия, а негов заместник става Йоселиани. Сигуа остава на креслото на премиер на Грузия, Китовани продължава да заема поста вицепремиер и министър на отбраната.
Оттук нататък властта на Шеварднадзе се опира единствено на авторитета на Йоселиани, което не се харесва особено на Шеварднадзе - изборите за парламент са насрочени, Сигуа и Китовани предчувстват края на политическата си кариера и се замислят за изход от ситуацията. На 14 септември гвардейците на Китовани навлизат в територията на Абхазия, и лидерът Ардзинба призовава народа си на война. Загубата в тази война е началото на края на отношенията на Йоселиани с Шеварднадзе. Шеварднадзе не се нуждае повече от авторитета и поддръжката на Йоселиани и е на крачка да стане легитимно избрания държавен глава на държавата. На негова страна са силовите структури, Йоселиани е разочарован от Шеварднадзе, когато той го отдалечава от себе си, а и затова, че е не прозрял по-рано, като Китовани и Сигуа играта на бившия съветски първи дипломат. На свой ред Джаба Йоселиани публично започва да иска ограничаване на пълномощията на Шеварднадзе - страната е на прага на нови избори. Междувременно на 22 февруари е отменена съветската конситуция и е възстановена тази на Грузия от 1921 година. В този момент вече мнозина се боят от укрепването на властта на човека на Москва, Шеварднадзе. На 29 август 1995 година, в деня когато Шеварднадзе излиза за обвявяването на новата Конституция, някаква кола се движи плътно до неговия автомобил и се взривява бомба. Шеварднадзе се спасява по чудо. За автори на терористичния акт са обвинени Джаба Йоселиани, а също така и мининстърът на националната сигурност, Игор Георгадзе, който успява да избяга овреме в Москва. Йоселиани остава единственият набеден за взрива, съден е и получава присъда от 12 години. От затвора, Джаба иронично ще каже: "Навярно Шеварднадзе си мисли, че аз съм врана и мога да живея 200 години." Скоро след това той и останалите набедени за заговорници са амнистирани, но Джаба вече е със сериозно влошено здраве.

Китовани

"Едуард Шеварднадзе ще бъде съден като престъпник - заявява бившият министър на отбраната от началото на 90-те години, генерал Тенгиз Китовани. Китовани е фигурата, която изиграва ключова роля, заедно с Йоселиани в довеждането на власт на Шеварднадзе, след което обаче техните пътища се разделят. Шеварднадзе вече нарича Китовани "най-злия враг на грузинския народ".

"Оставам враг единствено на сегашния корумпиран режим в Тбилиси, който се оглавява от Едуард Шеварднадзе - заявява в интервю за руската преса Китовани. - Този президент ще бъде съден като престъпник за Абхазия, за чеченците, за това, че предаде Русия, за сълзите на нашите гладни деца. Руският и грузинският народ са братски народи - заявява Китовани и война между тях не може да има." Докато Китовани дава интервюто си на 18 септември 2002 година, доверени лица на Шеварднадзе водят преговори, с цел да намерят трета страна, която би била готова да приеме чеченските бойци, намиращи се на грузинска територия.

"Преди три години аз предупреждавах за опасността, която носят въоръжените чеченски бандитски формирования в Панкиси /Има такова дефиле - бел. Л. М./. Тогава Шеварднадзе отричаше факта, че терористите /чеченските банди - бел. Л. М./ се намират на територията на Грузия. Той бе готов да ги използва така, че в лицето на Русия да създаде външен враг и по този начин да укрепи нестабилното си управление в държавата..."

Китовани е за провеждането на силна антитерористична операция със силите на руската армия, тъй като бандитите са се пребазирали във вътрешните райони на Грузия..
Като какъв човек приемат грузинците след време, завърналият се от Москва Шеварднадзе - народът го нарича "хитра лисица", той като той е много внимателен в избора си на приятели и врагове. Шеварднадзе разиграва като основен свой коз, поддръжката на САЩ, срещу силно влошените отношения на Грузия с Русия.

За САЩ Грузия е удобна геостратегически за разполагане на военни американски бази, насочени срещу Русия и бившият външен министър на Горбачов не чака дълго, за да се включи в играта на американските интереси. Междувременно, вместо нещата в държавата да се успокоят - 800 000 грузинци напускат родината си в търсене на по-добър живот.
"Путин и Шеварднадзе трябва да седнат на масата за преговори, но не за сметка на народа на Грузия - заявява генерал Тенгиз Китовани. - Аз ще бъда противник на Шеварднадзе цял живот, защото заради този човек страда моята родина, а към това се прибави и неговата вина за смяната на отношението на Русия към Грузия... Ако Путин зависеше от американците, колкото Шеварднадзе, то те тогава щяха да се договорят и намерят общ език, но явно за руския президент няма подобна зависимост...
Шеварднадзе ще трябва да носи отговорност за вината си по разрастващата се криза с Русия и икономическия провал на развитие, който е факт за времето на неговото управление, но дали това ще се случи в близко време - аз не съм уверен - признава с горчивина генералът."
"Съюзът на националната гвардия е политическа организация обединяваща бивши войници и офицери - пояснява Китовани. - Ние сме действащата опозиция на режима на Шеварднадзе. Нашата цел е да дойдем на власт и поведем Грузия по мирен демократичен път, но за целта искаме оставката на президента и провеждане на предсрочни избори."

Грузинските специални служби организират шест пъти опити за покушение за отстраняването на генерал Тенгиз Китовани - последното е през 1999 в Австрия. Китовани е наясно, че е набелязан от режима на Шеварднадзе, но твърди, че не се страхува от него. " Нека Шеварднадзе се бои от мен" - заявява генералът по повод заплахите и опитите за покушение над него.
Началникът на антитерористичния център към Министерството на националната сигурност, Леван Кенчадзе коментира веднага интервюто на Китовани, като отхвърля категорично, че има 1 500 чеченски бойци в Ахметския район. Той признава единствено за опити на чеченци да навлязат в страната с цел да извършват терористични актове и създадат безредици.

*   *   *

Избягалият в Москва Георгадзе живее под засилена охрана, Шеварднадзе твърди, че са му известни връзките на Китовани с Федералната служба за безопасност на Русия и ГРУ. Според него, тези служби са помогнали на Китовани при остраняването на Гамсахурдия!

За още една смърт обвинява на глас бившият министър на отбраната на Грузия, Китовани Едуард Шеварднадзе. През февруари 2002 година е намерен мъртъв секретарят на Съвета по сигурността, Нузгар Саджая. "Имам информация, че Саджая не се е самоубил, а е бил убит - заявява Китовани, коментирайки тази смърт. - Саджая беше човек с проруска ориентация и работеше за запазване на добросъседските отношения на Грузия с Русия, а в този момент Шеварднадзе се беше заиграл с чеченците, с цел да отслаби Русия. Саджая се е опитал да разубеди Шеварднадзе, да не участва в подобна опасна игра, но явно не е успял да направи нищо. Убиват го." На това обвинение на Китовани Шеварднадзе не отговаря и не реагира.



Така равносметката от довеждането на Шеварднадзе на власт в Грузия е следната: Йоселиани е отдалечен от властта и след времето, прекарано в затвора по обвинение, че е организирал бомбения атентат срещу Шеварднадзе излиза с амнистия и много разклатено здраве. Китовани е низвергнат като криминален престъпник и не спира да се противопоставя на Шеварднадзе. 1994 година Чантурия е застрелян уж при терористичен акт, е съпругата му е ранена. Причината: Гия Чантурия е бил единственият, много сериозен опонент на Шеварднадзе за президентското кресло. Разигравайки картата с влияние в Абхазия и Осетия срещу Русия - Шеварднадзе продължава и извън Грузия да укрепва властта си.

Народът гладува, има режим на тока, магазините са празни, спекулата се шири, 800 000 грузинци напускат родината си.
След повторно завръщане в Грузия Звияд Гамсахурдия загива при неизяснени обстоятелства. Икономически страната е в колапс. За влияние в нея се борят САЩ и Русия. Откъде да мине петролопроводът от Каспийския нефт, какви да бъдат отношенията на Грузия с Осетия и Абхазия, каква да бъде съдбата на чеченците - в Грузия - напрежението и хаосът продължават да владеят страната.

Следва продължение

---

За три дни Съветът за сигурност се събра и заседава четири пъти за консултации по нападението на Грузия над Южна Осетия, което за този орган е прецедент, коментираха дипломати. На последното заседание на Съвета за сигурност, което телеканалът Вести" излъчи на живо, постоянният представител на Русия, Виталий Чуркин определи действията на Грузия като етническа чистка. Чуркин подчерта, че Грузия провежда геноцид в Южна Осетия, като се позова на факти от мястото на събитията.

"Всичко, което се случва днес не е случайно или неочаквано - поясни Чуркин на заседанието на Съвета за сигурност. Той напомни, че Русия нееднократно е обръщала внимание на "опасната ситуация, която се създава около Абхазия и Южна Осетия", "многократно е привличала вниманието на това, че Грузия се въоръжава с активно темпо и се снабдява с тежко въоръжение. - На 7 август, буквално в този ден, когато са се разгърнали военните действия на Грузия против Южна Осетия, е завършило мащабно съвместно американско-грузинско военно учение, в което са взели участие около 100 американски военнослужещи. Обучението и въоръжението във въпросните учения са в значителна степен от американски и израелски военни и грузинските им колеги веднага са се възползвали от подготовката, която са получили - каза Чуркин. " На нас не ни се иска да мислим, че именно САЩ са дали зелена светлина на последвалите авантюристични действия на грузинското ръководство" - отбеляза вчера постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност, Чуркин.
В изложението си по време на четвъртото заседание на СС на ООН, Виталий Чуркин обърна внимание на това, колко е изненадан от реакцията на Тбилиси, когато президентът Дмитрий Медведев отказал да разговаря с президента Михаил Саакашвили.
"Кой приличен човек би разговарял сега с президента на Грузия? - запита Чуркин риторично. До последния момент Саакашвили ни уверяваше, че и в мислите си не би използвал сила против собствения си народ. Такива изявление Саакашвили даваше и пред световната общественост."

Грузия е световен рекордьор по нарастване на военния бюджет, който за последните 30 години се е увеличил 30 пъти. Сега ние разбираме защо се случва това... Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че преговори с Грузия за Южна Осетия може да се водят единствено след извеждането на грузинските войски и подписване на съглашение за неизползване на сила.
Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че в момента на нейното начало, миротворците са се свързали с Министерството на отбраната на Грузия. "Представител на МО на Грузия заяви, че те са започнали война против Южна Осетия - каза Чуркин и припомни за заявлението на Грузия за "възстановяване на конституционните порядки". "Това бе война против собствения си народ - подчерта Чуркин. По неговите думи грузинските военни са изтрили от лицето на земята Цхинвали и 10 села, използвайки установки "Град". С "Град" са стреляли грузинските войски и срещу руските миротворци - поясни Чуркин.
Той охарактеризира действията на Грузия в Южна Осетия като етническа чистка. "От 120 000 население повече от една четвърт се превърнаха в бежанци. Етническа чистка ли е това или не? Загинаха 2000 души мирно население. Колко още трябва да бъдат убити, за да се определи това като етническа чистка" - попита Чуркин останалите участници в заседанието.
Американският представител Залмай Халилзад апострофира Чуркин с пример, че в състоялия се същия ден /на заседанието - бел. Л. М./ телефонен разговор между министъра на външните работи, Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ, Кондолиза Райс, Лавров е настоял, че Михаил Саакашвили трябва да си върви и че Русия се стреми едва ли не да свали от власт настоящият режим в Грузия.

"Аз съм обнадежден от факта, че вие публично говорите за това - му отговори Чуркин. Предполагам, че вас вече тази идея ви е заинтересувала. Ние сме готови да внесем случилото се в Международния наказателен съд." За 36 часа Лавров е разговарял с Райс 5-6 пъти, поясни Чуркин, а и президентът Медведев разговаря с Буш,което е нормално в подобна ситуация.

"Президентът на Грузия Михаил Саакашвили не може да бъде считан за партньор, заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. - Ако грузинските войски се изтеглят от Южна Осетия, между Грузия и Южна Осетия ще бъде подписано съглашение за неизползване на сила, мирът ще бъде възстановен, независимо от по-нататъшната съдба на Михаил Саакашвили", заяви Лавров. "Човекът, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", е бил категоричен министърът.
По отношение на намесата на Русия в конфликта, руският постоянен представител Виталий Чуркин заяви в прякото предаване на заседанието на Съвета за сигурност: "Не можехме да оставим цивилното население в Южна Осетия и нашите миротворци там без защита. Чуркин призна, че за целта са използвани допълнителни сили от Русия.
"Не можехме просто да избягаме, както направиха едни други миротворци в Сребреница," поясни руският дипломат, като припомни неспособността на холандския миротворчески контингент да защити през лятото на 1995 г. от босненските сръбски сили населението на мюсюлманския анклав.
"Не окупираме Южна Осетия," подчерта Чуркин. Той уточни, че Русия е било длъжна да защити населението на Южна Осетия, от което 90 на сто са с руски паспорти.
Грузия е "готова да подпише документ за неизползване на сила", заяви вчера в интервю за Си Ен Ен грузинският президент Михаил Саакашвили. Саакашвили се похвали в отговор на зададен му от телевизия Си Ен Ен въпрос дали Тбилиси желае САЩ да окажат на страната военна помощ във връзка с конфликта в Южна Осетия, че страната му е способна да се защитава сама.
"Ние сме малка страна и е налудничево да се смята, че можем да се мерим с военната мощ на Русия. Най-важното обаче сега е да се спре с военните действия", каза Саакашвили.
"Необходимо е да прекратим военните действия. Нямаме нужда от нови военни действия. Необходимо е да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме прекратяването на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила и невъзобновяване на военните действия. Готови сме да бъдем толкова гъвкави, колкото е възможно. Длъжни сме да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства", заяви Саакашвили.

Няколко часа преди това интервю, в друго свое изявление грузинският президент Михаил Саакашвили призова НАТО и ООН "да спрат руската агресия" в Грузия в интервю за регионален германски вестник, предаде Франс прес.
В интервю за "Райн цайтунг" Саакашвили изрази мнение, че е "морално задължение на НАТО и на ООН да спрат руската агресия". "Не става дума само за това да се говори за сдържаност. Наши граждани умират. Руските танкове могат да стигнат само за час и половина от Цхинвали в Тбилиси", допълни той.
30000 напуснали домовете си разрушени от грузинските военни, над 2000 убити граждани на Южна Осетия и над 100 загинали миротворци - това са засега официално съобщените цифри от "възстановяване на конституционните порядки", което предприе Саакашвили. Жертвите сред руските войски са 15 убити и 150 ранени, докато Грузия е дала 50 жертви и 450 ранени.
Телеканалът "Вести" излъчи вчера разкази на очевидци, за това как жена, излязла от подземията на Цхинвали, където малко оцелелите му жители се крият вече пети ден, била застреляна в главата от грузински снайперист. А жената тръгнала да търси вода.
Грузинските военни са разрушили и единствената фурна на Цхинвали и населението загива от глад, затворено в капан в подземията. Нито може да излезе навън, нито има вода и храна, за да остане в укритията. Това споделиха очевидци пред камерите на "Вести". Хората се страхували да ползват мобилни телефони, защото апаратурата на американските военни ги засичала и тутакси се откривал огън от грузинската артилерия по мястото, откъдето е било обаждането. В същото време грузински военни минавали и хвърляли гранати в подземията, където се криели оцелелите от ада на обстрела.

"Всичко е разрушено - камък върху камък не остана - разказа за LIFE.RU една от бежанките, останали в града, Тамара. - Много убити има навън и по пътищата. Толкова е страшно! Цяла седмица вече сме в подземията и бункери- хората умират от глад и от жажда".
200 тона хуманитарна помощ, продоволствия и 16 тона медикаменти замина вчера от Владикавказ за столицата на Южна Осетия. Телевизионни камери на успели да достигнат до Южна Осетия журналисти показа как автоколона с помощта си проправяше път към сринатия до основи град. Цхинвал, така вече наричат жителите на Южна Осетия руините, останали от столицата им, за да няма името на столицата им грузинско звучене. "Установки за филтриране на водата, електрогенератори - всичко, което може да помогне на първо време заминава за Южна Осетия, съобщи за "Вести" Сергей Шойгу, министър на извънредните ситуации. Помощите са изпратени по поръчение на президента Медведев."
В лагера за бежанци Алагаир, който се намира на самата граница с Южна Осетия, спасили се жители от Цхинвал и околните села не могат да се успокоят заради издирването на техни близки, изчезнали по време на военното нападение на Грузия над Южна Осетия. Лагерът е побрал 500 души, главно жени и деца, спасили се още след първите удари и обстрел на грузински войски върху Цхинвал. Мнозина са успели да избягат от домовете си без дрехи и без документи. Пристигащите бежанци са толкова много, че мястото в Алгаир не е н състояние да ги побере.

Зад гърба на всеки от бежанците има по една драма или трагедия - една от жените е е загубила бременната си дъщеря още в началото на грузинския обстрел, друга по време на бягството е изгубила сина си в тълпата. Списъци на изчезнали се попълват непрекъснато по няколко пъти на ден.
Президентът на непризната република Абхазия Сергей Багапш заяви пред Интерфакс вчера, цитиран от българската агенция"Фокус", че след трагичните събития в Цхинвали международната общност трябва да признае независимостта на Южна Осетия и Абхазия. "Действията на Грузия в Южна Осетия могат да бъдат определени изключително като геноцид срещу осетинския народ. Мисля, че след тези трагични събития никой по света не трябва да храни илюзията, че Абхазия и Южна Осетия ще могат да съществуват с Грузия в единна държава", подчерта Багапш.
"Цхинвал, това е трагедия на Русия, трагедия на Кавказ, трагедия на Грузия и би се превърнало в трагедия за Европа, ако не бяха са намесили руските миротворци" - заяви в Съвета за сигурност Виталий Чуркин, като предложи да се създаде самостоятелен трибунал за грузинските действия в Южна Осетия, за които вече имало събрани достатъчно факти, свидетелства и видеоматериали.
"На нас ни е необходимо да спрем бойните действия, не ни трябват нови военни действия - призна вчера Саакашвили. - На нас ни е нужно да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме за прекратяване на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила... ние трябва да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства".
Заповядалият агресията призова да се спре изпълнението на заповедите му и да спрат убийствата?
Сред мъртвите грузински военни са били идентифицирани азиатски и афроамерикански наемници съобщи военният експерт Заур Алборов за канала "Вести". "Може да са наемници, а е възможно и да са били военни американски инструктори" - коментира откритието Алборов.
В късните часове вчера стана ясно, че Русия е бомбардирала грузинска военна база, Коджори, която се намира близо до столицата Тбилиси. Атаки на военни бази, и блокада, за да не се доставя оръжие на Грузия нито по земя, нито по море или въздух - това е миротворческата тактика на Русия след налудничавото нападение, което Грузия извърши над Южна Осетия.
В зоната на грузинско-абхазкия конфликт са разположени допълнителни руски войски към Колективните сили на ОНД за поддържането на мира, съобщи Интерфакс. Според помощник-командващия Колективните сили на ОНД за поддържането на мира по информационно осигуряване Александър Новицкий "частите на руските войски от състава на въздушнодесантните войски са разположени в зоната на конфликта с цел, да се изключи повтарянето на ситуацията с миротворците в Южна Осетия, да се възпрепятства военната агресия на Грузия против Абхазия, да не се допусне хуманитарна катастрофа, да се изключи провокация срещу миротворческите сили".
Вчера, след като докладва на държавния глава на Русия, Дмитрий Медведев за мерките, които са предприети за оказване на максимална помощ на населението в Южна Осетия, Владимир Путин за пореден път се обърна към ръководството на Грузия с призива за прекратяването на огъня, който беше открит в "нарушение на всички предишни договорености за мир". Според Путин агресивните действия на Грузия в региона ярко са показали какво стои зад активните стремежи на страната да се окаже в редиците на НАТО. Не желанието да участва в разработването и поддържането на система за международна сигурност, а това да "въвлече и други страни и народи в своите кървави авантюри"- това е истинската цел на грузинските власти, заяви Владимир Путин, цитиран от "Росийская газета".
Снощи късно стана ясно, че властите в Грузия не позволяват на руските граждани да напуснат страната. Това съобщи само час след полунощ руското електронно издание "Газета Ру". Според роднините на руските туристи, те бивали задържани от полицията в страната, като след проверка на документите им биват връщани на мястото на отпътуването им.
Грузия и Русия са се договорили за неизползването на авиация в зоната на конфликта, предаде "Газета Ру". В хода на преговорите между руските миротворци и грузинската страна е било постигнато съглашение за недопускането на използване на авиация в зоната на конфликта. В преговорите са взели участие командващият миротворческите сили Сергей Чабан и губернаторът на региона Мегрелия - Горна Сванетия Заза Горозиа.
Постигнато е било и споразумение руските миротворци да продължат да контролират 12-километровата зона за сигурност, а на територията на Галския и Зугдидския район да бъдат разположени допълнителни сили.
В първите минути на днешния ден, "Първи канал" съобщи, че всички ранени и пострадали от Южна Осетия вече са прехвърлени във Владикавказ. Около 100 души вече са поместени в болниците в столицата на Северна Осетия.

*   *   *

Дали може да се вярва на Саакашвили, че иска да спре войната, която сам запали? Да не забравяме, че само няколко часа след поредното постигнато съглашение за мир, Грузия нападна Южна Осетия. Грузинците започнаха своите удари срещу Южна Осетия с установки "Град", с танкове и тежка артилерия - както срещу мироопазващите сили, така срещу мирното население.
"Военният бюджет на Грузия за 2007 г. е $194,5 млн., което е повече от тези за трите предходни години, взети заедно. Такива разходи са позволили на Грузия активно да закупува оръжие и военна техника", съобщи директорът на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов на "Първи канал" на руската телевизия.
Според центъра Грузия е купила в Босна и Херцеговина партида далекобойни 262-милиметрови реактивни системи за залпов огън /РСЗО/ М-87 "Оркан". Освен това в Израел са били закупени седем РСЗО GradLAR, способни да стрелят едновременно в 13 посоки на разстояние до 45 км, в Чехия - шест РСЗО RM-70.
Също така в Украйна и в Чехия от 2004 до 2006 г. Грузия е купила 86 танка Т-72, 52 бронирани машини БМП-2 и 30 бронетранспортьори БТР-80, както и самоходни гаубици САУ-2С3 "Акация". Част от танковете Т-72 е модернизирана до ниво SIM 1, тоест снабдени са с навигационни приемници, системи за връзка и топловизори, позволяващи да се вижда целта в пълна тъмнина.
Мобилността на грузинската пехота се осигурява с над 400 наскоро закупени украински камиони КрАЗ и японски пикапи Toyota Hilux. Мотопехотата е въоръжена с американски винтовки М-4, автоматически гранатомети АГС-17 "Пламя", купени в Украйна, противотанкови реактивни комплекси "Фагот", произведени в България по лицензи още от съветски времена.

България е една от страните, които въоръжава Грузия, съобщи вчера руският "Първи канал". Според руската телевизия предвид събитията в Южна Осетия Грузия е закупила допълнителна военна техника. Страните, които снабдяват Грузия с оръжие, са на първо място САЩ, след това Украйна и България, както и други.
За първите три денонощия на руско-грузинско-осетинския конфликт Грузия е задействала две трети от своята 34-хилядна армия, в това число и три от четирите бригади, подготвени от израелски и американски инструктори, както части със специално предназначение. От руска страна в боевете участват мотострелковите и танковите полкове на 58-а армия, по един полк от 7-а Тулска и 76-а Псковска въздушнодесантна дивизия, както и доброволческите формирования от Северна Осетия и Дагестан.
Южна Осетия мобилизира над три хиляди души, повечето от които, според договора, са се намирали далеко от границата в района на Джава.
В момента огънят в Цхинвали е прекратен, са съобщили за Интерфакс от Обединения щаб на Смесените сили по поддържането на мира в зоната на грузинско-осетинския конфликт.
"Не се водят бойни действия в града, въпреки че зад пределите на града, в южна посока, се чуват изстрели", съобщи представител на миротворците.
Външните министри на Русия и Грузия Сергей Лавров и Ека Ткешелашвили са започнали вчера, на 10 август преговори във връзка със ситуацията в Южна Осетия, съобщава УНИАН.
По време на телефонен разговор от руска страна са били посочени фактите за наличието в конкретни райони на град Цхинвали на грузински сили, които продължават да водят бойни действия. Във връзка с това е била подчертана абсолютната необходимост за пълно изтегляне на грузинските въоръжени сили от зоната на конфликта, за да може преговорите да продължат.
Освен това руската страна е обърнала вниманието на грузинския външен министър върху изявлението на държавния министър Темур Якобашвили за това, че грузинската страна няма намерения да отстъпва от зоната на конфликта, което влизало в противоречие със заявлението на грузинското ръководство за състоящото се изтегляне на грузинските войски от Южна Осетия.
Г-жа Ека Ткешелашвили е обещала на руския си колега да уточни ситуацията и е изразила разбирането си на руската позиция относно стъпките, които трябва да предприеме официално Тбилиси.
Първоначалното отношение на Запада по отношение на действията на руските миротворци и руски войски в Южна Осетия, в отговор на грузинската агресия от 7 август, вчера започна да се променя. Руският външен министър Сергей Лавров разговаря с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер предаде Интерфакс, като по телефона двамата са обсъдили ситуацията в зоната на грузинско-осетинския конфликт и по-точно перспективите за нейното урегулиране, съобщиха от руското външно министерство за медиите.
Щайнамйер е изразил сериозна загриженост за развитието на ситуацията в региона, като е проявил разбиране към подходите на Русия по отношение на урегулирането на конфликта. Двамата министри са се договорили да продължат да поддържат контакт.

"У президента на Грузия има хипертрофирано тщеславие - заяви известната телевизионна водеща Тина Канделаки в личния си блог от 10 август, изказвайки отношението си към грузино-абхазкия конфликт. - За никого не е тайна, че народът на Грузия не поддържа президента Саакашвили. Нима сме виновни за това, че Бог ни е дал президент, който започна война не само с Осетия, но и със собствения си народ? Неведнъж съм казвала на нашия президент, гледйки го в очите старата грузинска пословица, че "Царства времето, а не царят." Аз смятам, че нашето търпение се изчерпа и живеещите по цялото земно кълбо грузинци е крайно време да изразят своя протест против действията на Саакашвили и да разкажат какво всъщност върши този тиранин.
Мобилизация на запасняци, обявяване на 15 дневно военно положение - са първите "мерки", които предприе Саакашвили в търсене на мирно разрешаване на конфликта! Тази реалност грузинският президент едно да говори, а обратното да върши започна да създава напоследък много наприятности на западните му приятели и САЩ. САЩ дадоха да се разбере, че няма да се намесват в грузинско-руските отношения след агресията, която извърши Грузия над Южна Осетия. "Саакашвили не трябва да си прави илюзии, че може да победи в една война Русия" - предупредиха от Вашингтон своето протеже.

Член кореспондентът на Руската академия на науките и директор на Института по руска история, проф. Андрей Сахаров заяви вчера, че Саакашвили е един Сталин след това, което е извършил в Южна Осетия...

Още за американската военна помощ и объркването на Запада по отношение на агресията, която нареди Саакашвили, още за това, какво се случва зад кулисите на събитията - четете утре.
В Грузия са изключени всички руски канали, телефонните връзки са много лоши и е наложено информационно затъмнение от началото на военната агресия. Защо в Европа някои дипломати приемат Южна Осетия и Абхазия като част от териториалната цялост на Грузия, след като в тези държави има миротворци на ООН. Дали Русия ще изправи пред Международния съд Михаил Саакашвили, кога най-сетне Съветът за сигурност ще изрази своето отношение по грузинско-осетинския конфликт - всичко това ще може да намерите само тук, на този сайт.

Продължение от 11 август

"Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.

Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война.
Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия.
Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор.
Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци.
Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру.
Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти.
Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие.
"Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..."
В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци.
В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия.
Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня.
Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:

"Риториката на студената война няма да мине в този случай - казва Олмонд. - Би било грубо опрощение да се приеме само Русия като единствен виновник в конфликта в Южна Осетия. Ето защо за Запада е по-добре да стои по-далече от случващото се.
За мнозина картината за това как руските танкове са пресекли границата в тези августовски дни е като спомен от ехото на Прага 1968 година. Това е рефлексът на студената война, който е толкова силен, че и след две десетилетия отстъпление на Русия от предишните бастиони, заблуждава. Не всяко събитие на територията на бившия Съветски съюз е повторение на съветската история.
Конфронтацията между Русия и Грузия в Южна Осетия, която извънредно много се изостри, по-скоро има общи черти с войната на Фоклендските острови от 1982 година, но в никакъв случай с периода на студената война.
Във времето, когато аржентинската хунта се наслаждаваше на одобрението на народа си за това, че е имала възможност да си върне Фоклендите без кръвопролитие, Хенри Кисинджър предвиди съвършено неочаквания военен отговор на Англия със следния коментар: "Нито една велика държава не отстъпва завинаги".
Възможно е днес Русия да е спряла дългото отстъпление на Москва, което започна при Горбачов.
В края на 1990 година, когато СССР беше слаб, съветската армия излезе от страните на Източна Европа, които бяха откровено недоволни от факта на нейното присъствие като гарант на непопулярния комунистически режим. Тази тема се разпространи навсякъде в новите републики и продължи в периода на президентстването на Путин, когато руската армия напусна даже базите в Грузия.
За повечето руснаци, това обширно геополитическо отстъпление от територии, които са били част от Русия и то задълго, по време на комунистическата власт не донесе никаква изгода в отношенията със Запада. Колкото повече Русия отстъпваше, толкова повече западните съюзници обвиняваха Кремъл в имперски амбиции!
Днес, за разлика от страните в Източна Европа, в такива самопровъзгласили се държави като Южна Осетия или Абхазия, руските войски се ползват с успех. Портретът на Владимир Путин може да се види по-често, отколкото портрета на президента на Южна Осетия, бившия шампион на СССР по борба, Едуард Кокойта. Руснаците се възприемат от местното население като защита от поредната етническа чистка от страна на грузинците.
През 1992 г. Шеварднадзе се опита с помощта на Запада да върне тези региони под контрола на Грузия. Войната на тогавашния грузински президент се превърна в бедствие за неговия народ, тъй като донесе около 300 000 и повече бежанци от "прочистените", метежни райони. За осетинците и абхазците това бяха зверски чистки, проведени от грузински войници, и оставиха у тях тежки спомени.
Михаил Саакашвили направи малко за бежанците, даже когато дойде на власт в началото на 2004 година - ги прогони от общежитията в центъра на Тбилиси, за да освободи място за строежи. Той похарчи и 70 на сто от бюджета на Грузия за армията. Така се стигна до началото на конфликта, когато Саакашвили реши да демонстрира сила и мощ.
Саакашвили изпрати свои войници в Ирак и Афганистан с цел да стане Грузия член на НАТО и беше твърдо уверен, в поддръжката на Америка. Улиците на Тбилиси са пълни с потрети на Буш младши, рамо до рамо с грузинското му протеже. Булевард на името на Джордж Буш води към аерогарата в Тбилиси. Въпреки това, Саакашвили пренебрегна и забрави мисълта на Кисинджър: "Великите държави не жертват себе си заради съюзници". Допускам, че и неговите неоконсервативни съюзници във Вашингтон също са забравили това. Остава му да се надява, което не носи практически нищо.
Саакашвили се сблъска с икономическа криза в страната си, с разочарованото общество. От времето на така наречената "Революция на розите" клановете, бедността, характеризиращи ерата на Шеварднадзе не са изчезнали. Обвиненията в корупция и връзки в полза на клана на майка му, наред с обвиненията за фалшифициране на изборите, доведоха до масови демонстрации против Саакашвили през ноември миналата година.
Неговите безжалостни сили за сигурност - обучени, въоръжени и финансирани от Запада - биха протестиращите. Естествено е президентът сега да очаква, че нападението над общогрузинския враг в Южна Осетия ще сплоти хората около него, поне в краткосрочна перспектива.
През септември миналата година президентът Саакашвили внезапно промени отношението си към своя най-близък съюзник, министъра на отбраната Иракли Окруашвили. Те започнаха да се обвниняват взаимно във връзки с мафията и получаване на незаконни доходи от контрабанда. Каквато и да е истината, фактът, че хора, възприети от Запада като герои от постшеварднадското прочистване се обвиняват един друг в ужасни престъпления, трябва да изостри вниманието на западните държави при избора на герой в кавказката политика.
Западните коментатори днес упорито се придържат към опростенческата представа за Русия от времето на студената война и как тя притиска малката Грузия. Да не говорим, че всеки, който е наясно с манталитета на Кавказ знае, че държава, която си позволява да провокира жертви, от ръката на Големия съсед, може утре да стане също толкова отвратителна и по отношение на своите васали. Национализмът на малката държава едва ли може да се промени в милосърдие.
Най-лошото в случая е, че поддържаните от Запада програми по обучение и въоръжение в задния двор на Русия не съдействат за мира и стабилността, още повече, когато става дума за поддръжка на такива яростни и самовлюбени местни лидери като Саакашвили.
Самият Саакашвили пък приема от своя страна поддръжката на Запада като задължителна гаранция даже по време на криза, която бе провокирана от самия него и собствените му действия.
Допускам, че той е разчитал скъпоструващият нефтопровод, преминаващ през негова територия, заедно със съветниците от НАТО и войниците му, да успеят да предотвратят военната реакция на Русия по повод неговото нахлуване и агресия в Южна Осетия. Тези сметки на Саакашвили се оказаха катастрофално неверни. Ето защо въпросът сега пред Саакашвили е, дали е възможно да се ограничи конфликтът или ще бъде въвлечен Западът. Това очакване го довежда до отчаяние с неизвестността си и вероятността да бъде оставен сам.
Досега Западът оперираше с радикално различни методи при разкола на Балканите, където прозападни микродържави вече откриват свои посолства. В Кавказ, където границите разчертани от Сталин са считаха за неприкосновени - нещата са коренно различни.
На Балканите Западът поддържаше разпада на многонационалната Югославия, и това доведе до ситуация на признаване на Косово през февруари тази година. Щом такава малка страна като Черна гора, където властва мафията може да бъде призната от Запада, то защо проросийски настроените, непризнати държави да не могат да се стремят към независимост?
С извънредно сложния си национален състав, Грузия е като един "съветски съюз" в минимодел.
Западът с готовност призна правото на неруските републики на отделяне от СССР през 1991 година, какъв е смисълът тогава да се настоява негрузинците да останат в състава на микроимперията, която по волята на съдбата се оказа и прозападна?
Национализмът на другите народи може да се сравни с чужда любовна интрига или по-точно с кучешка свада, нещо, в което мъдрите хора не бива да се намесват. Войната в Кавказ никога няма да бъде просто и само кръстоносен поход на западни държави, а от друга страна - те нуждаят ли се изобщо от война в случая?"

Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви.
Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...".
"Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система...

Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?"
"Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори".

Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин.
През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци.
"На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски.
В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!"
Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната.

А ето и отражението на войната в чуждата преса:

• Март Лаар написа в "The Wall Street Journal" - "Няма разлика мажду хитлеровска Германия и сталинска Русия".


• "Сблъсъкът в Грузия - урок за САЩ за ролята на Русия" - отбеляза и "The New York Times".


• "Бъдещето на Саакашвили: избор между Международния трибунал и съдът на линча" - Регнум.


• Саакашвили: "Русия води война в нас, на наша територия" - BBCRussian.


• "И кой ще поиска да воюва с Русия?" - попита "Christian Science Monitor".


• "Ако на Запада се наложи да избира между Москва и Тбилиси..." - "Le Monde".


• "Ще разбере ли Запада, че мир не е възможно да се купи, търгувайки със суверенитета на уязвими държави?" - "The Washington Post".


• "Малките войни имат една особеност - превръщат се в големи" - написа "The Times".


• "Саакашвили реши, че САЩ му дадоха карт бланш" отбеляза "Liberation".


• "Саакашвили отвори вратите на Ада" отбеляза естонското издание "Postimees" в публикацията си "Грузинското де жа вю".


• "Обзървър"" - посъветва политиците - "Да оставим геополитиката и да помислим за хората".

Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие.

Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите

"Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й".
Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това.
Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът.

Владимир Путин и ситуацията

"Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ.
Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция."

*   *   *

Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война.
"Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили.
По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци...
Коментарът е излишен.

• Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
• Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
• Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
• Има ли интереси Русия в Кавказ?
• Как продължи колебанието на Запада за урегулиране на конфликта?
• Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
• Жените, децата и старците в тази война
• Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
• Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
• Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
• Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
• На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира

• "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
• Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
• Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
• Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
• Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
• И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.
Бразилска пословица

Продължение от 13 август
С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:

• Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
• Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
• Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
• Има ли интереси Русия в Кавказ?
• Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
• Още за жените, децата и старците в тази война
• Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
• Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...

Следва продължение...

"Грузия загива. Като държава тя сега не съществува. Освен вас никой не може да извади Грузия от кризата, и да въведе ред." Така Едуард Шеварднадзе описва началото на обратния си път към родината и молбите, които отправяли към него интелектуалци и политици.

"Аз разбирах и друго: в Грузия след свалянето на Гамсахурдия, властта се бе оказала в ръцете на така наречения Военен съвет, оглавен от генерал Китовани." Тези признания на бившия съветски външен министър Шеварднадзе са направени в Абхазия Инфо, преди две години, в навечерието на Коледа.
"Китовани никога не бе имал нищо общо с политиката, но оглавената от него Национална гвардия фактически контролираше положението. Джаба Йоселиани - човек сам по себе си нелош, бе крадец, но днес бе създал въоръжените отряди "Мхедриони". Сигуа нямаше достатъчно опит - такова бе и обкръжението на тези тримата, никой извън Грузия не желаеше да има нищо общо с тях. Тогава те се сетиха за мен. Два пъти долетя Китовани, молеше ме да се върна, а на каква длъжност? Той нищо не предложи. "Вие сте длъжен да бъдете в Грузия - казваше той... След това пристигна Сигуа, а Йоселиани всеки ден звънеше - ако има някой, който желаеше искрено моето завръщане, то това бе Джаба. Крадецът си е крадец, не можеш да зачеркнеш такъв епизод от живота си, но той бе човек образован и мислещ. Йоселиани ми казваше: "Нашата родина загива. Аз ще Ви позвъня кога трябва да дойдете...не бързайте. Джаба позвъни след 10 дни: "Ето сега Вие трябва да се върнете, след това ще бъде късно, по-рано не биваше." И тогава аз заминах, просто заминах, без да зная с какво ще се занимавам. Назначиха ме за председател на Държавния съвет, но що за дължност е това? Не си главнокомандващ, армията не е на твое подчинение - някакви решения мога да вземам, но това е второстепенно и затова не биваше да продължава дълго." Шеварднадзе звъни на Ханс Дитрих Геншер, външен министър на Германия, с когото са работили с години заедно за едни и същи цели. "Мога още сега да пристигна при тебе, му отговаря Геншер, но сътрудничество между държавите ни докато ти не бъдеш легитимен ръководител - няма да се получи. Почти същото Шеварднадзе чува и от Джеймс /Джими/ Бейкър, /държавен секретар на САЩ в 1992 година - бел. Л. М/.

Тогава завърналият се Шеварднадзе насрочва избори и ги провежда, в същото време в Закавказието се води война, но народът отива и гласува.

Интересен е споменът на Шеварднадзе за намесата на Русия по приключване на войната в Абхазия. Елцин звъни на Шеварднадзе и му казва, че трябва да се сложи край на войната в Абхазия. "Ако Русия поиска, може да стане много лесно приключването на военния конфликт - твърди Елцин пред Шеварднадзе. - Ето защо аз предлагам следното: заминете вие сам, аз ще позвъня на Ардзимба /Владислав Ардзимба - президент на Република Абхазия - бел. Л. М./ и ще съберем ръководителите на всички републики в Северен Кавказ, които също участваха във войната."

"Елцин откри въпросното заседание и обяви: "Трябва да се приключи абхазката война - разказва Шеварднадзе този епизод. - Изказа се един втори, трети - всички са съгласни с Елцин, единствен против бе Ардзимба.

"Аз говорех - той не се съгласяваше - спомня си Шеварднадзе този момент. - Елцин го взе под ръка, отведе го настрана и му каза нещо. "Добре аз съм съгласен - заяви Ардзимба след като се върна при останалите участници в заседанието. Елцин ме повика и ние си подадохме ръце с Ардзимба, Елцин скрепи нашето ръкостискане и обяви: "Войната в Абхазия свърши!" "И какво последва? - продължава Шеварднадзе разказа си. - Ние вече нямахме там войски, само някакви защитници. Още щом момчетата разбраха, че от Москва са предали, че на войната се слага точка, те започнаха да напускат позициите си. Само седмица по-късно започна настъпление с участие на доброволци от Русия. Това бяха бойци, преминали през военна подготовка, бяха им раздали оръжие и всичко необходимо. И няколкостотин чеченци се изправиха срещу останалите наши бойци, батальонът на Басаев. Знаете ли какво вършеха? Отрязаха една човешка глава и след това играха с нея футбол!"
Това признание на Шеварднадзе завършва с едно заявление на Грачов, като министър на отбраната на Русия: "Абхазия ние не можем да оставим, защото тогава губим Черно море."

На практика какво се случва след промените? Русия губи всички пристанища в Прибалтика, губи Крим, Одеса, Севастопол, само Новоросийск им остава и то с не толкова добро пристанище... И ето Грачов си признава, че Русия трябва да завземе Абхазия и там да построи пристанище, от гледна точка на интересите на Русия - Грачов е бил прав."

Това интервю Шеварднадзе дава след решението си да се оттегли от властта.

Във всяка война има мирис на петрол

След отделянето на някои бивши руски републики, битката за Каспийския нефт и кой ще сложи ръка на тръбите, откъде да минат - подпалиха множество регионални военни конфликти. Борбата за чеченския нефт смени много пъти играчите, запазиха се единствено интересите. Около Дудаев и Радуев се въртяха хора с много пари и още по-големи политически възможности. На ръководството на Русия се налагаше да води борба с така наречените петролни генерали, които не се спираха пред незаконните операции и парични трансфери. В регистрираната чеченска Грознефтгаз, контролният пакет акции поема Роснефт, със съпричастието на Кремъл. Роснефт поема и добива на нефт, докато преработката, остава за Грознефтгаз. Бързите печалби са в добива и експорта, докато преработката, както е известно е свързана с допълнителни разходи за поддръжка и ремонт на съоръженията и бавно възвръщане на инвестициите.. Нелегалните, необявени доходи от добив и износ на нефт, намесата на бивши военни в бизнеса с петрол са в основата на нестихващите военни чеченски конфликти и сблъсъците в Ингушетия и Осетия - с това са наясно както Москва, така и Грузия. Кога Русия и Грузия ще подобрят отношенията си, кога в района на Закавказието ще настъпи мир, който ще даде възможност на Грузия да дръпне напред в развитието си? Отговорите са в каспийския нефт. Няма свидетелства, които да потвърдят, че причина за нахлуването на руски или грузински войски е чеченският нефт. А ето, че с времето стана ясно, че Чечения има пряко отношение към разразилата си дипломатическа схватка между Русия и САЩ по контрола над бъдещия маршрут на каспийския нефт. Още през 1992 година представители на мощни западни нефтени компании лансират идеята за евентуална възможност каспийският нефт да се транспортира от Баку през територията на Турция до Джейхан. Мнозина от познавачите по геополитика и глобални интереси в бизнеса, прозряха в тези планове за транспортиране, че започва голяма игра за каспийския нефт, дотолкова, доколкото Русия би работила за пренасочване на тръбопровода и пускане по него на каспийски нефт. След като става ясно че този маршрут минава през територията на Чечня, лидерът на която се обявява за пълна независимост, не бе трудно да се допусне, че заради голямото количество нефт Москва ще се разправи с размирната република, а успоредно с това и с несговорчивия чеченски генерал. Стига се дотам Москва и Азърбейджан да подпишат съглашение за транспортиране на каспийския нефт през руска територия. Не е трудно да се предположи, че точно каспийският нефт повлиява и на решението за разполагане на руски войски в Закаваказието. През август 1996, когато в Грозни се водят боеве, президентът на Държавната нефтена компания на Азърбейджан Натиг Алиев заявява, че изострянето на ситуацията в Чечня ще доведе до това, Азърбайджан да ускори работатат по строителството на алтернативен западен маршрут, който да минава през Грузия. Това охлажда за момент отношенията с Москва, което е обяснимо след като са замесени много пари и за Русия е важно да бъде пуснат в действие час по-скоро планирания от Кремъл тръбопровод. В духа на това, което е казвал сър Уинстън Чърчил, че няма вечни приятели, а само вечни интереси - през ноември 1996 Москва кани чеченския премиер Аслан Масхадов на преговори по редица проблеми, в това число и решаване на въпроса с транспортирането на каспийския нефт. Усетил уязвимостта на Кремъл, Масхадов поставя условие: ще дойде в Москва, ако бъде подписан Указ за извеждане на последните руски части - 101 и 205 бригади. Съпротива на това условие оказва оглавяващият Министерството на вътрешните работи на Русия, Анатолий Куликов, като заминава за Варшава. Така през нощта на 22 и 23 ноември един от заместниците на Куликов се подписва под Указа. В два часа през нощта факс на въпросния Указ пристига в Грозни, а в три часа през същата нощ е занесено копие на самия Масхадов. На сутринта пристигналият от Москва самолет отвежда на борда си чеченската делегация.

Така въпросът с тръбопровода е решен, а през септември 1997 Русия, Азърбейджан и Чечня подписват договор за транзит на каспийски нефт през Новоросийск. С охраната на тръбите се заема батальон от 400 души чеченци, ръководен от близкия до Масхадов Муса Чалаев. Цяла година договорът се спазва стриктно, докато от август 1998 неочаквано спират паричните постъпления от Москва...
Следват отново преговори, игри на високо правителствено равнище, Евгени Примаков подписва разпореждане от 1 декември 1998 да се изплатят незабавно задълженията към чеченската страна, но то не е изпълнено! Следващото разпореждане също не довежда до трансфер на задълженията от Кремъл към чеченската страна. Пет месеца Москва не изпълнява задълженията си да плаща нефта...
Стига се дотам охранителите чеченци, неполучили с месеци заплати, компенсират това с кражби от тръбопровода. Сигурността на нефтопровода е застрашена. В същото време печеливш се оказва тръбопроводът, преминаващ през територията на Грузия.

Когато Примаков успява да уреди частично погасяване на дълговете на Москва към чеченската страна, кражбите не само на транзитния нефт, но и от добива вече процъфтяват. Едни групи от охранителите се специализират по отговорността за безопасна доставка на нефт, други зад граница уреждат схемата за реализацията му. В крайна сметка, докато Москва не изпълнявала задълженията си да плаща, схемата за реализация зад граница на краден нефт като законно добит - процъфтява.

Какво се случваше в Грузия, докато траеше битката за Каспийския нефт?

Убит ли е бил Звияд Гамсахурдия или сам е потърсил смъртта? Едно свидетелство от това време дава отговор на този въпрос.

"Звияд беше добър християнин, и никога не би посегнал на живота си - разказва пред медиите министърът на външните работи Мурман Оманидзе, близък на министъра на сигурността, Игор Гиоргадзе. Той привежда следния пример: "'Тогавашният министър по сигурността, веднъж ми каза: бях обкръжил Звияд Гамсахурдия, можех да го заловя и заведа в Тбилиси. Позвъних на Шеварднадзе и попитах как да постъпя. "Той на мен в Тбилиси не ми е нужен - отвърнал Шеварднадзе и затворил телефона. Присъдата му беше прочетена - си прави извод Оманидзе след реакцията на Шеварднадзе.

По указание на Шеварднадзе е запален домът-музей на Константин Гамсахурдия /поет и преводач на Шекспир/ бяха убедени грузинците, с които говорех по телефона, докато все още имаше връзка с Тбилиси.

Трябва ли да се признаят Южна Осетия и Абхазия? Китовани днес е категорично против, той е убеден, че това са грузински територии и един ден, рано или късно те ще се обединят.
Малцина знаят, че като млад Китовани е бил арестуван и разпитван от министъра на вътрешните работи на съветска Грузия, Едуард Шеварднадзе. Арестът е извършен след инсценирана автомобилна катастрофа, при която обаче загиват двама души. "Падна ли ми момче!" казва тогава Шеварднадзе на 29 годишния Китовани, след което Тенгиз е осъден и попада в затвора. Всъщност далечната цел на инсценировката е бащата на Китовани, който е гонен, преследван и затварян по политически причини, и преди, и след смъртта на Сталин... Така започва това познанство. Свидетелите на катастрофата умират при неясни обстоятелства, а в колонията, където е въдворен Китовани охраната се опитва да го застреля, но куршумът убива друг затворник!

Шеварднадзе е играч от кремълска величина. Още с идването си той отстранява, тези, които го вкарват във властта - с помощта на Китовани и Йоселиани сваля Сигуа, а след това с помощта на Йоселиани е отстранен и Китовани. Най-накрая идва редът на самия Йоселиани, когото Шеварднадзе вкарва в затвора по фалшиво обвинение и присъда от 11 години.

"Шеварднадзе можеше да направи от Грузия Швейцария, но така и не е пожела! - се шегува Джаба Йоселиани, който е известен с чувството си за хумор. По време на жестоката енергийна криза през 1994 Йоселиани повдига духа на отчаяните грузинци: "Дайте да преживеем зимата, а напролет всички ще си направим снимка!"

Колоритна личност, смесица между Сирано дьо Бержерак и Д Артанян - така описват грузинските журналисти идолът на младите и интелигeнцията в Грузия. Приживе Джаба обичал да казва: "Бил съм в много затвори в живота си и всеки нов надзирател, който ме посрещаше, имаше лицето на тогавашния генерален секретар или действащия президент."

В 5 часа сутринта на 4 март 2003 година, Джаба Йоселиани умира след прекаран инсулт, инфаркт и мозъчен оток. Не помага двучасовата операция и борбата на лекарите за живота му, в реанимацията Джаба остава в кома, на командно дишане и така напуска този свят.

Съветски крадец, доктор изкуствовед, театровед, драматург, командир, писател, обвинен в заговор и опит за покушение над президента Шеварднадзе, в опит и за държавен преврат - Йоселиани бе кумир на младите хора в Грузия, на интелигенцията, на няколко поколения грузници, една светла обаятелна, за някои противоречива личност, която имах щастието като журналист да познавам. Патриарх Илиья II Католикос  води лично службата по траурната церемония. Тбилиси почернява от народ, в деня на погребението му. Прахът му почива в Дидутския пантеон на обществените личности, редом с Тенгиз Абулазде и легендарния спортен коментатор и народен артист, Котэ Махарадзе.

Защо не спира процесът на изостряне на отношенията между Русия и Грузия? В това някои наблюдатели съзират желание на Грузия да въвлече САЩ и Запада, като защита от домогванията на Русия.
Южна Осетия и Абхазия се превръщат с времето в зони на замразени конфликти, които във всеки един момент могат да се възобновят. Близостта им с Грузия, фактът, че това са бивши грузински територии усложява нещата, но пък дава възможност на опонентите на Грузия да използват Абхазия и Южна Осетия като средство за въздействие срещу самата нея. Причината за това бе във факта и че Грузия се превърна в територия за транзит на нефт и тръбопроводът заобикаля Русия. По петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан каспийският нефт достига световните пазари. Предстои завършването и на газопровода Шахдениз-Тбилиси-Ерзерум, който е част от проекта "Набуко". Борбата за влияние на енергийните пазари е приоритетна и е винаги в дъното на военни конфликти, борби за независимост, суверенитет и геополитическо превъзходство и политически смени по върховете на властта.

В тази борба над 20 години имах възможността да проследя десетки човешки съдби на страната с най-слънчева душевност - Грузия. За тях бе и моят разказ.

---

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.
Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.

• Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
• Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
• Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край

Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.

15 години по-късно след Гражданската война в Грузия * Как дисидентът Гамсахурдия се обърна срещу съмишлениците си, като ги отстрани един по един - в затвора с незаконен арест или след "катастрофа" на пътя * В Грузия - много неизвестни за периода 1989-1994

6.00 часа. 25 декември 1991 г.

В празната зала на аерогара София на паспортния контрол ме питат: "Ще пътувате ли до Тбилиси?" /тогава имаше пряк полет на "Балкан" до грузинската столица - бел. Л. М./ "Летището в Тбилиси е затворено. Има съобщения за стрелба и боеве на чеченците на Дудаев с грузински военни части."

Тръгвам към самолета - полетът ще бъде до Москва, а оттам - каквото успея, ще си уредя за полет до Тбилиси.

... В Москва се добирам до Посолството на България в ранния следобед, където заварвам само портиера. Той ми помага да се свържа с посланик Владимир Велчев, и след няма и половин час пристигат консулът Тодор Тодоров, а след него и посланикът, оставили семейното коледно тържество, за да решат как да ми помогнат да продължа до Тбилиси. По нареждане на посланик Велчев консулът ме отвежда до хотелската сграда на посолството, настанява ме там, и чак след като се стоплям тръгваме за Представителството на Грузия в Москва. Работното време отдавна е свършило, въпреки това ни приема зам.-представителя Месаблишвили, който се оказва стар познайник и приятел от предишни мои командировки в Грузия. Започвам направо:

- Няма самолет, няма и открито летище! Тази вечер трябва да летя до Тбилиси! - Как искате да пратя жена там! Сега стрелят и е опасно, води се война! - Месаблишвили вдига отчаяно ръце с надежда, че консулът ни ще го подкрепи.

- Убедена съм, че грузинецът прави невъзможното, за да изпълни молбата на една жена! - парирам аз всякакви опити за отстъпление.

/Някой ще го сметне за кокетничене, но точно тази черта на грузинските мъже, според която желанието на жената е закон, беше главното, което щеше да ми помага оттук нататък в най-невероятни и трудни мигове. - бел. Л. М./

Месаблишвили се примирява и обещава да съдейства, което за консула Тодор Тодоров не означаваше нищо, но аз си знаех, че самолет за Тбилиси ще има още тази вечер. Оттеглихме се в хотела на посолството и зачакахме. Консулът ме посъветва да отида да си почина, защото едва ли ще пътувам тази вечер... Не минава и час и телефонът иззвъня: мъжки глас ми съобщи, че на летище Внуково че чака депутат от грузинския парламент, който има за задача да ме качи на самолета веднага.

На аерогарата срещу нас тръгва мъж с типичните черни очи и мустаци, разперил ръце: Аз съм Сергей Александрович, Вие сте с мен, госпожо кореспондент!"

Консулът недоверчиво ни последва, за да се убеди, че наистина се качвам на самолет и не ме остави до стълбата на машината. Излязохме на пистата, леден въздух и сняг се набиваше в лицето и очите, не се виждаше нищо. Депутатът и консулът ме крепяха да не падна на ледената писта... навън беше минус 20-24 градуса.

Не помня как съм се качила на самолета, отворих очи чак когато се озовах в преддверието и срещу мен стоеше усмихната стюардеса. В залата имаше осем души, по-късно разбрах, че всички са депутати - така тръгнах за Тбилиси в навечерието на една от най-зловещите Коледи за тази държава.

Колко сме пътували - нямах представа, по едно време чух, че коментират, че кръжим над летището на Тбилиси, погледнах през прозореца - долу святкаха трасиращи залпове от батареите на Дудаев. Стрелбата продължи близо час, по едно време стана тихо и самолетът с няколко маневри се приземи. Беше 1.00 часа през нощта, в машината останахме до 4.00 сутринта. Един от спътниците ми обясни, че долу са стреляли извиканите от президента Звияд Гамсахурдия чеченци на Дудаев.

Разрешиха да слезем и всеки от пътниците си взе багажа, слязохме бавно по заледената стълба на самата писта, след това тръгнах по пистата заедно с останалите пътници, вървяхме доста пеша, прожектори осветяваха пътя ни и стигнахме някаква малка постройка - кабина на диспечера за таксита. Влязох при него и му обясних, че съм журналистка и че идвам да правя филм за войната. Диспечерът ми помогна с багажа, направи чай и попита кого познавам в Тбилиси. Споменах името на приятелите ми семейство актьори - той се оживи, грабна телефона и позвъни. Не очаквах, че се е обадил на приятелите ми, докато не чух в слушалката гласа на моята Нана, приятелката ми от години.

Неусетно минаха два часа, навън все още бе тъмно, разпитах диспечера Гия какво става в Тбилиси и той ми обясни, че силите на Националната гвардия са посрещнали президентските "симпатизанти" чеченци, обезоръжили са ги и са ги проводили обратно извън границите на Грузия.

След години в интервю на съпругата на Звияд Гамсахурдия, Манана прочетох, че Звияд е бил съветник на Дудаев! Прочетох и как самият Салман Радуев признава: "Ние много обичахме Звияд Гамсахурдия, той беше приятел на нашата страна! И даже планирахме Чечня да получи под аренда за 100 години черноморското пристанище Поти. А за нас Поти има стратегическо значение. Разбира се, точно в това Русия нямаше интерес, коментира Радуев и затова убиха Гамсахурдия".

Мнозина извън Грузия не бяха, а и още не са наясно защо и как се стигна до Кървавата Коледа на 1991-1992 година.

Ето какво научих и видях аз, пристигайки в Тбилиси в утрото на 26 декември 1991 г. Центърът на града бе пуст, магазините със затворени от заковани дъски прозорци и врати, но булевард "Шота Руставели" имаше бетеери, танкове около Дома на правителството, автобусите на градския транспорт бяха обръжили в няколко кръга Дома на правителството, градът бе мъртъв, не се виждаха хора по улиците... Работеше само метрото, долу под земята.

Всичко неизвестно за промените в Грузия

Събитията започват още в края на 80-те години, когато двама дисиденти Мираб Костава и Звияд Гамсахурдия /син на поета Константин Гамсахурдия и преводач на Шекспир - бел. Л. М./поемат национално-освободителното движение в страната. Мираб Костава загива в автомобилна катастрофа, а Звияд поема държавата.

На 9 апри 1989 година пред Дома на правителството, на стълбите са пребити до смърт над 20 жени и няколко мъже. Тези убийства, за които обвиняват КГБ решават въпроса с независимостта на Грузия, Звияд поема държавата като президент, а Тенгиз Сигуа като премиер.

В средата на август 1991 година Гамсахурдия заминава в Москва и се договаря с превратаджиите на Янаев да разпусне Националната гвардия, да създаде Съвет за национална сигурност и да узурпира властта. Един скулптор Тенгиз Китовани, когото аз познавах от мои предишни пътувания до Грузия, изнася Националната гвардия в подстъпите на Тбилиси, населението започва да носи храна на войниците си доброволно. Лекарят Гия Абесадзе се самозапалва в знак на протест за усилията си да обедини воюващите грузинци с грузинци. В парламента става скандал: Гамсахурдия се е нахвърлил срещу Джаба Йоселиани, наричайки го крадец и престъпник, когато Йоселиани се опитва да вразуми Звияд с думите: "Аз може да съм крадец и престъпник, но станах член на Кралския Шекспиров институт, писател и драматург, а ти Звияди, педераст си беше и педераст си остана!" Такава е легендата за скандала между двамата, която хората си предават от уста на уста. След тази реплика Йоселиани е натикан в затвора без съд и присъда. Така го заварих и аз, пристигайки на 26 декември 1991 г.

Формално Йоселиани е арестуван заради незаконно притежание на пистолет "Макаров", според друга версия - заради създаването на "Мхедриони", които Гамсахурдия след ареста разпуска.

Кой бе Джаба Йоселиани?

Малцина знаят, че Йоселиани действително е бил банков крадец и с присъди е прекарал общо 20 години в затвора. Той е обирал само банки в други руски републики, не и в Грузия. Преди смъртта си, майката на Йоселиани го заклева да спре да живее по този начин. Тогава Йоселиани завършва изкуствознание, става драматург, писател, пише пиеси, избран е за член на Кралския Шекспиров институт. Към биографията му се прибавят: командир на военно формирование "Мхедриони", в което членуваха предимно студенти от университетите по изкуствата, които го обожаваха, Йоселиани е и начело на Държавния съвет, защитава дисертация и докторат, въпреки, че е бил известен в младостта си като дързък и изобретателен крадец. На 5 март 1953, когато научава за смъртта на Сталин в килията си, Йоселиани извиква: "Ура, обущарят умря!"

Когато аз пристигнах в Тбилиси...

Йоселиани беше в затвора, Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, лидерът на опозицията Гиоргий Чантурия бе под домашен арест... Никога няма да забравя, как отворих вратата на спрелия асансьор и срещу мен видях отворената врата на жилището на съседи на приятелите ми. В дъното на този дом имаше отворена врата, легло и върху него бе положено тялото на убития от чеченска засада в града техен син, студент по архитектура!

В Грузия починалите изчакват в дома си да се съберат всички, които са познавали приживе умрелия и чак когато се съберат го погребват. Камерата на приятел от Грузинската телевизия засне няколко такива погребения, все на млади момчета, студенти.

Привечер излязох с кола на коменданта на града, за да видя с очите си каква и обстановката. На улицата, докато вървяхме по снега със сина на приятелите ми, актьор, точно в краката ни някой стреля! Момчетата на "Мхедриони" ме блъснаха и закриха докато стрелбата спре, чуха се някакви викове, после пак някой стреля високо над нас и тогава, на 2-3 метра от нас падна мъж с дебело яке и ушанка, стискайки в ръка снайпера си. На лицето му имаше очила за нощно виждане. Около падналия се струпаха още момчета от "Мхедриони" - оказа се, че убитият е чеченец и е стоял на покрива на отсрещната сграда, търсейки кого да убие. От полуразтвореното му яке отпред се подаваха пачки с долари. Този инцидент накара моите придружители да ме върнат в дома на приятелите ми веднага.

А там цяла нощ не спахме, никой не си лягаше, унесени в приказки за събитията, за случилото се в годината, откакто бях заминала. Призори иззвъня телефонът и от разговора и обясненията разбрах, че съм поканена на гости и разговор с бившия външен министър на Грузия, Георгий Хощария.
Тръгнахме веднага...

Къщата на Хощария бе малка, на два етажа, с атмосфера и дух от началото на века. Докато пия чая, проготвен от домакина, задавам върпосите си:

- Не разбирам какво става, господин Хощария, доскорошните съратници на президента Гамсахурдия днес ги няма до него? Къде са Георгий Хайндрава, къде е операторът на събитията от кървавия 9 април 1989 г. Къде е бившият премиер Тенгиз Сигуа? Къде са лидерите на опозицията проф. Джаба Йоселиани и Гиоргий Чантурия**? Как загина най-почитаният от народа близък приятел на Звияд, Мираб Костава?

- Талейран* има една такава фраза, госпожо: "Аз съм лъгал всички освен Франция!" Ще Ви върна малко назад в годините 1977-1978, когато КГБ арестува Гамсахурдия за дисидентска дейност. Попадна в затвора, а там бе Мираб Костава, който имаше общо 30 години затвор, ако смятаме и годините от Сталиново време. Хайндрава, Чантурия и Йоселиани днес са в затвора без присъди! Вкара ги "дисидентът" Гамсахурдия! Костава загина миналата година при катастрофа, в неизяснени обстоятелства. Сигуа подава шест пъти оставката си и на седмия път тя бе приета! След това, за да не го арестува Звияд той потърси убежище през август при генерал Китовани, който е начело на Националната гвардия. Така Гамсахурдия отстрани бившите си съмишленици, за да остане единствен.

- Господин Хощария, как без присъди са арестували Чантурия и Йоселиани?

- Чантурия е знаел, че президентът се кани да го арестува заради критиките, които си е позволявал, както по отношение на външната политика, така и по вътрешната. Преди ареста Чантурия се движеше с охрана! При едно негово пътуване до Москва, след излитане на самолета, охраната на Чантурия се оттегли и тогава от Президентството дойде заповед да се върне машината в Тбилиси. Така бе арестуван Чантурия. Що се отнася до Йоселиани, той е знаел, че му предстои арест и спокойно е чакал да си го приберат, както и става!

---

*Талейран - Шарл Морис дьо Талейран - Перигор /1754 - 1838 г./- епископ, смятал да направи църковна кариера, от което се отказва по-късно в името на политиката. Депутат от Генералните щати /действащият парламент по време на революциите във Франция/, работи известно време като дипломатически агент в Лондон, посещава САЩ, министър на външните работи в периода 1797-1807, по-късно напуска политиката, но в 1814 се връща, за да стигне до своя връх - участието си във Виенския конгрес след краха на Наполеон, където за победена Франция Талейран извоюва редица дипломатически победи.

** Георгий Чантурия - лидер на Национално-демократическата партия, загива от терористичен акт на 3 декември 1994 г.

---

Следва продължение

 

Продължение от 27 август

Две важни събития белязаха вчерашния ден след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия: срещата на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ в столицата на Таджикистан, Душанбе и припомнянето на Договора от Монтрьо 1936 година на САЩ и НАТО, който е официалният документ, уреждащ нормативно движението на плавателните съдове през Босфора и Дарданелите. И двете събития оправдават предупреждението на министъра на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд, заявено по време на посещението му в Киев, че Западът не трябва да се стреми към изолация на Русия, тъй като това ще бъде "контрапродуктивно". "Изолацията няма да бъде приемлива", каза още Милибанд, допълвайки, че "Русия е тясно свързана със световната икономика".

Тази сутрин лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан започнаха работа по неформалната среща, както бе обявено предварително. Темата на срещата е ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия.
На пленарното заседание към дискусията се очаква да се присъединят и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президента на Афганистан, а също и представители на международни организации. По темата ще се дискутират въпроси на сигурността и социално-икономическото сътрудничество, съобщи телевизионният канал "Вести".

Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели.
ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки бе записано като цели и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, полагане усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далечноизточната алтернатива на Североатлантическия пакт. Има основание Милибанд да бъде неспокоен!
Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. Въпреки това ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която започна тази сутрин в Душанбе се предвижда да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширавяне на системата на международните връзки на ШОС.

Тук си струва да припомня и че през април 2006 година ШОС анансира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление.
Интересен акцент преди започването на сегашната среща на страните-членки на ШОС бе пускането на руско-китайски разговорник! Сегашният президент Дмитрий Медведев да първи път участва в качеството си на държавен глава на форум на ШОС. Медведев вчера вече има среща с председателя на КНР, Ху Дзинтао, съобщи снощи късно ИТАР-ТАСС. На тази среща Медведев е информирал Ху Дзинтао за ситуацията около Южна Осетия и Абхазия, като не пропуснал да поздрави Дзинтао за прекрасната организация на Олимпийските игри в Пекин, които току що завършиха.
На фона на току що започналата неформална среща на ръководители на страните-членки на ШОС, твърде гротескно прозвуча съобщението, че грузинският президент Михаил Саакашвили не е бил поканен на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия... Предложението на Полша и прибалтийските републики да бъде поканен президенът на Грузия Михаил Саакашвили на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия, беше отхвърлено от председателстващата ЕС, Франция, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на неназован сътрудник на Секретариата на Евросъвета. Срещата на държавни глави и ръководители на правителства на 27 страни-членки на ЕС се свиква по инициатива на френския президент Никола Саркози и темата е обстановката в Южна Осетия и Абхазия, съобщиха руски информационни агенции.

Българската агенция "Фокус" напомни, че в интервю за германското издание "Билд", грузинският лидер заявил, че няма намерение да напуска пределите на страната, защото се опасявал, че Русия няма да му позволи да се върне обратно. Саакашвили е изказал пред "Билд" предположение, че Русия може да затвори въздушното пространство на Грузия, така че той да не успее да се добере до Тбилиси. Именно поради това, е обяснил той, извънредната среща на ЕС ще бъде без негово участие!
Няма да коментирам неясните послания на Саакашвили и параноята му - за това си има психиатри и квалифицирани медицински специалисти, но опитът му да се измъкне от неловката ситуация да бъде отхвърлен от ЕС за кой ли път го направи смешен в очите на всички.

Докато в Душанбе, заседават лидери на страните-членки на ШОС, в Черно море се създаде ситуация, която твърде много напомня на кризата в Карибите от времето на Хрушчов и Кенеди. НАТО показа, че планира да създаде групировка от кораби в Черно море, която да превъзхожда потенциала на руския Черноморски флот. Върху това обърна внимание вчера бившият първи заместник на главното командване на ВМФ на Руската федерация, адмирал Игор Касатонов пред Интерфакс. Той коментира, че ако се наложи, Русия е в състояние да задейства всички видове въоръжени сили, в това число и авиацията си, но в същото време адмиралът е убеден, че насочването на кораби на НАТО в Черно море е по-скоро политическа стъпка, след която няма да последват военни действия.

"Възможността за нова Студена война между Запада и Русия е заплашително близо след вчерашните предупреждения от страна на Кремъл относно "пряк сблъсък" между американските и руски военни кораби в Черно море, пише днес вестник "Таймс". Агенция "Фокус" цитира говорителя на Владимир Путин, Дмитрий Песков, който заяви, че Русия "взема предпазни мерки" срещу американските и натовски военни кораби. "Надяваме се да не забележим сигнали на търсен пряк сблъсък," е добавил Песков в "Таймс".
"САЩ не могат да увеличават повече своята група морски съдове в Черно море бе категоричен вчера на пресконференция и зам.-началникът на Генщаба на въоръжените сили на РФ, генерал-полковник Анатолий Ноговицин. Максимално допустимият сумарен тонаж за флот на нечерноморски държави е 45 хиляди тона, според Договора от Монтьро от 1936 година. Ноговицин е обърнал внимание, че НАТО вече има в североизточния сектор на Черно море, десет кораба с близък до тази пределна граница сумарен тонаж и че поради тази причина не може да увеличава повече своето присъствие в района.

Черно море стана арена на противостояние на военноморските сили на най-големите държави в света, обръщат внимание много средства за масова информация. "Руските кораби изпълняват задача по поддържане на мира и стабилността в Абхазия и нейните териториални води - съобщи вицеадмирала и командир на новорусийската морка база, Сергей Меняйло.
Същевременно втори американски кораб, "Далас" навлезе вчера в пристанище Батуми на Грузия. Преди няколко дни в това пристанище пристигна и друг, трети американски плавателен съд, който САЩ изпратиха към бреговете на Грузия. Това бе флагмана на Шести американски флот на ВМС на Щатите, напуснал италианското пристанище Гаета, където са дислоцирани и други кораби на Шести флот, готови за направление към бреговете на Черно море.
В момента в черноморски води се намират общо 10 кораба на военноморските сили на НАТО, към които са причислени и испанския "Адмирал Хуан де Борбон", полския "Генерал Пуласки", немския "Любек" и други.
Генерал-полковник Ноговицин обърна внимание на пресонференцията вчера, че в условия на нарастване на групировката на ВМС на страни-членки на НАТО, руският флот пристъпва към проследяване на действията на натовските кораби и техния тонаж, най-малкото, за да се спазва Договора от Монтрьо от 1936 година.
Черно море и столицата на Таджикистан - това са двете точки, в които е съсредочотен тези дни интересът на световната политика, след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. В Душанбе на неформалната среща на страните-членки на ШОС, са събрани ръководители на държави на територията на които живее повече от половината население на земята, а това е факт, който няма как да бъде пренебрегнат от НАТО, ЕС и САЩ. От позициите и заключителния документ, с който предстои да излязат лидерите на ШОС зависи много. Това е първото послание, с което няма как да не се съобразят страните от Запада. Вярно е, че Китай не скри тревогата си от признаването на независимост на двете държави от кавказския район, но да не забравяме, че Китай има проблеми със статута наТибет и нямаше как да заеме друга индивидуална позиция. Дали едноличното становище на Пекин ще е различава от това на страните-членки на ШОС, сред които е и Китай - това тепърва ще стане ясно. Китай не може да не си дава сметка, че докато се готвеше за Олимпиадата, САЩ и Европа излизаха с призиви да се бойкотира събитието.

Обикновено на срещите на ШОС - повечето от разговорите са за икономика и финанси. Китай очаква газ от Узбекистан, темата за осигуряване на водни запаси също е важна за страните от Централна Азия.
"Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори, но аз смятам, че решението й за признаване на Южна Осетия и Абхазия е необмислено" - заяви амекиранският президент, Джордж Буш. - Ние очакваме от Русия да продължи да се придържа към международните си задължения и преразгледа своето необмислено решение". Дали обаче някой в Душанбе, на неформалната среща на страните-членки на ШОС ще обърне внимание на тези призиви на американския държавен глава - силно се съмнявам.
Федералният канцлер на Германия, Ангела Меркел продължава своето турне в Прибалтика и във всяка държава тя коментира ситуацията в Кавказ, като не пропуска да напомни нормите на мужденародното право. А къде бе Меркел, когато САЩ признаха Косово и Косово се самообяви за независима държава? Къде бяха "нормите на международното право", когато територия от суверенна Сърбия бе отделена чрез самопровъзгласяване в отделна държава? Маркел последва САЩ в тази авантюра и именно заради това днес тя не бива да говори за норми на маждународното право.

Някои особено емоционални западни политици призоваха към различни санкции спрямо Русия, но все по-често и все повече в официалните изявления на западни политици се промъкват тенденции да не се избързва и да се премислят реакциите спрямо Кремъл.
"Отношенията между Русия и някои основни европейски институции сега са особено крепки. В течение на 20 години ние ги създавахме, изграждахме, като преодолявахме много комплицирани ситуации и именно затова трябва да ги защитаваме" - заяви Франко Фратини, министър на външните работи на Италия. "Да се приема, че отново вървим към нова Студена война не е приемливо, защото ситуацията е различна и подобна аналогия не помага - отбеляза и депутатът от Европарламента, Джулието Киеза.

Министърът на външните работи на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер, въпреки че подкрепя Ангела Меркел, си позволи да бъде откровен: "Диалогът с Русия трябва да продължи, нищо друго не ни остава".
Защо цитирам тази промяна в някои западни държави към Русия, най-малкото защото тя е твърде показателна за това, че ЕС е показал на грузинския президент Саакашвили, че вече няма да е толкова подкрепян и 27-те са приели да обсъждат ситуацията в Южна Осетия и Абхазия без него.

"А какво щеше да бъде ако в последните десетилетия нас не ни съсипваше критиката? Тя ни заливаше даже тогава, когато ние отстъпвахме и ни говореха -вие сами нямате право на историческа инициатива. Даже когато ни поставяха тройка в атестата за зрелост на цивилизованост - коментира Наталия Нарочницкая, ръководител на отдел във Фонда "Институт за демокрация и сътрудничество" в Париж и президент на Фонда за историческа перспектива. - Повече на такъв език с Русия няма да може да се говори!"
Нещо се промени в света след признаването на Южна Осетия и Абхазия. Така например вчера някак незабелязано мина новината, че Северна Корея е спряла изваждането от строя на своите ядрени обекти. Такова решение срещна осъждането както на САЩ, така и на Русия. А подобни проблеми, по които позициите на двете страни съвпадат и по които те си сътрудничат не са малко. И сега, ако САЩ покажат, че не желаят това сътрудничество да продължи, те не дават друг избор на Кремъл, освен да постъпва като счете за необходимо, в защита на своите интереси.
"Контингентът на НАТО в Афганистан не може да работи успешно без подкрепата на Русия - счита постоянният представител на РФ в Алианса, Дмитрий Рогозин, съобщи вчера телеканал "Вести". - Без нашето съдействие предстои пълен провал, фиаско на тази кампания - предупреди на пресконференция в Москва, Рогозин. В същото време той отбеляза, че Русия е направила всичко възможно, за да съхрани това сътрудничество. - Ще бъде безумие, ако НАТО продължи да влошава отношенията си с Русия, подчерта Рогозин. Той напомни, че в момента всички товари на НАТО в Афганистан минават през Пакистанска територия, което е свързано с определени рискове и до 40 на сто от товарите или се губят или се ограбват по пътя. - Русия няма да сключва договори с НАТО за съглашение по използването на руската военно-транспортна авиация в интерес на Алианса - заяви постоянният представител на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Договорът за това Съглашение бе готов на 90 процента. Но как можем сега ние да вървим на такава договореност, ако след това се разбере, че нашите военно-транспортни самолети ще доставят така наречената "хуманитарна помощ", която сега доставят в Грузия военни кораби на САЩ?

Тук ще припомня, че от руска страна неведнъж обърнаха внимание на САЩ и НАТО, че са налице данни за "доставяне на хуманитарна помощ" с военни кораби, морски пехотинци и ракети "Пейтриът" и "Томахоук" на борда, което меко казано е неприемливо. "Да се съсредоточава военна ескадра, това е демонстрация на сила, и затова руска авиация няма да сътрудничи както досега" - бе коментарът на Розогин.
Енергокомпаниите на страните-членки на ШОС да увеличат сътрудничеството си е призовал Медведев в Душанбе. Руският президент е благодарил за подкрепата на страните-членки на ШОС по отношение на признаването от Кремъл на Южна Осетия и Абхазия. Това са първите новини от неформалната среша на ШОС.

Два огромни ядрени арсенала, повече от четири милиона военнослужещи - това са едни от поводите западната преса да определя ШОС като Анти-НАТО.
Когато коментирах, че с действията си Саакашвили ще попречи на американските планове за Иран, явно не съм взела в предвид обстоятелствата, че една такава пречка е най-малкото, което предстои след агресията, която Грузия предприе в Южна Осетия и Абхазия.

Днес вече се проясняват и други проблеми, които предстоят на НАТО, САЩ и ЕС. Това са бъдещето на САЩ в Афганистан, енергийното бъдеще на Европа, справянето на Запада със световната инфлация и икономически срив и това, както се оказва ще е само началото на трудностите, които се изправят пред Запада заради държавния глава на Грузия.

"Никой няма да може да разговаря вече с Русия както досега" - предрече Наталия Нарочницкая и е права, защото вече не става дума само за Русия, а и за други държави, чието значение за световната икономика и сигурност са от особено важно значение.

Може би Южна Осетия и Абхазия не са точно Косово като последици за света?

6 декември 2006 година

Продължение от 5 декември 2006 година

Във вчерашният материал започнах разказа си за събитията, разиграли се в края на 1991 и началото на 1992 година в Грузия. Тези трагични събития са края в политическата кариера на бившия дисидент Звияд Гамсахурдия, известен официално извън границите на държавата си като първият законно избран президент. Понятията за чест, достойнство и патриотизъм в Грузия имаха неочаквани измерения, но само свидетел и добър познавач на събитията в древната християнска държава може да ги разбере - за външния свят, случващото се в Грузия често е непонятно. Кацайки в Тбилиси, аз узнах за арести на видни опозиционни лидери от Звияд без съд и присъда, градът бе пуст, мъртъв, със заковани дъски по прозорците, със счупените витрини на магазините, с наемници чеченци по покривите... В края на вчерашния текст започна разговорът, който имах в разгара на кървавите събития, с вече бившия /от дните на събитията - бел. Л. М./външен министър на Грузия, Гиоргий Хощария. Днес интервюто продължава...

- Господин Хощария, всички знаехме, че Гамсахурдия размахваше знамето на антикомунизма..

- Не е достатъчно да си антикомунист, за да заемеш президентското кресло. Програмата на Звияд Гасахурдия беше отлична - приватизация, инвестиции, съживяване на икономиката... Какво от нея бе изпълнено? И друго: Звияд беше казал, че ще работи с опозицията, а вижте какво става!

- Какво ще кажете за външната политика на обявилата се за независима Грузия? Как тя се оказа в международна изолация?

- Опитах се да направя нещо. Френското общество /от грузинци в изгнание - бел. Л. М./в Париж се притече на помощ, влязох в контакт и се срещнах с един от помощниците на Бейкър*. Все пак знаете, че нямахме още официално признание. Външно Гамсахурдия беше против Буш**, но всъщност много искаше да се срещне с американския президент...

- А осъществи ли се такава среща?

- Имаше подобна възможност миналата, 1990 година в Москва. В програмата на Джордж Буш влизаше посещение на изложба в дома на нашия известен художник Церетели***. Тогава Гамсахурдия настоя и той да бъде там, за да осъществи контакт с Горбачов и Буш! Беше немислимо по правилата на дипломацията, но в Москва бе известно, че Гамсахурдия въобще не зае позиция в подкрепа на Горбачов, нито веднъж не го направи, непрекъснато говореше против него! И сега изведнъж, дайте, организирайте среща! Как става така? Стигна се дотам, че Звияд нареди да предам на Церетели - когато дойдат двамата президенти Буш и Горбачов при него, Церетели да затръшне вратата под носа им в знак на протест, че не са проявили желание да се видят с неговия президент!

В резултат на нежеланието на Буш да се срещне с Гамсахурдия, грузинският президент написа по-късно много грубо Писмо-обръщение към американския народ...

Моят домакин и събеседник Хощария бе безкрайно любезен и с часове говорихме за изключителното влияние и излъчване, което имаше грузинският патриарх, Илия II Католикос**** сред населението, без разлика от висшата йерархия ли са дадени люде или са неизвестни християни. Говорихме за големите грузински художници, за присъствието в киното на грузинската виталност и неповторимо светоусещане...

Как се стигна до кризата във властта за Гамсахурдия

През август 1991 година, зад гърба на своя народ президентът изпраща доверен човек, който да преговаря с Янаев. В резултат на посещение на лица, близки до заговорниците срещу самия Горбачов, Гамсахурдия обнародва заповед за разпускане на грузинската Национална гвардия. Това, както ще се окаже по-късно е било едно от исканията на самите хора на Янаев.

Народът на Грузия, научава за предателството на своя президент от лидерите на опозицията и приема действията му като преврат на президента Гамсахурдия срещу самите грузинци! Още повече, че в дните на преврата не се чува и никакво официално становище от страна на управниците по повод на заговорниците в Москва.

На 21 октомври 1991 Хощария лети за Израел по покана на израелското общество "Сохнуть" - Световно еврейско агентство. На летището Хощария е задържан и арестуван под предлог, че паспортът му не е в ред! Хощария звъни на Сергей Ковальов, председател на Комисията по правата на човека, който от своя страна звъни на Бакатин. Бакатин приема Хощария и се извинява, че КГБ са се намесили неправомерно в грузинските работи. Така Хощария е освободен!

На 2 ноември Хощария като външен министър е на път за Лондон и е предупреден, че се готвят да го арестуват...

"Гамсахурдия отряза всички възможности за външни контакти!" - мрачно призна моят събеденик. - "Той нищо не направи, за да разреши мирно конфликта с Осетия, да спрат там стрелбите... Зад гърба на Елцин, Звияд бе близък с чеченците, след като знаеше, че именно Дудаев подкрепи преврата срещу Горбачов! А по-късно когато Грузия закъса, Гамсахурдия потърси Елцин..."

Сбогувах се с бившия външен министър на Грузия объркана. Нито едно от чутите тази вечер събития световните информационни агенции не бяха съобщили! Всички чувахме, че от 19 декември 1991 г. президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия е бил нападнат от метежници и е бил принуден да се защитава като законно избран държавен глава! Нито дума за това кога и как бе започнало всичко нямаше в новините на световните агенции. А се оказа, че събитията датират от дните на Московския преврат от 19 август 1991 година!

Напуснахме дома на Хощария с моя придружител, син на приятелите ми актьори Таварткиладзе и отново тръгваме в потъналия в мрак град към булеварда "Шота Руставели". В началото на булеварда гвардейци на Китовани ни спряха, и ни предипредиха, че да вървим по "Руставели" е много опасно. Срещу хотел "Тбилиси", където се намираше Щабът на опозицията ни спряха отново хора на Китовани. Преди да кажем каквото и да било и кои сме, в краката ни изсвистяха куршуми и се забиха в снега. Войниците, които ни бяха спрели ни покриха и избутаха към ъгъла на малка пряка на булеварда, крещейки на приятеля ми нещо на грузински. Крещяха и ме сочеха, сочеха нагоре към покривите на високите сгради на "Руставели" - отново снайперист бе дал предупредителен откос, а по посоката откъдето идваше стрелбата този път разбрахме, че снайперистите тичаха по покривите и сменяха местоположението си непрекъснато. Домът на правителството беше само на 100 метра от нас, но отиването до него се оказа за момента немислимо и опасно.

28 декември 1991

Рано сутринта на вратата на дома на моите приятели някой звъня продължително. Оказаха се от момчетата на Йоселиани, които бяха дошли да ме вземат, за да отидем в телевизията. Нещо се бе случило...

По пътя разбрах, че призори от затвора са били пуснати Джаба Йоселиани, Хайндрава, Чантурия - събитията поеха своя ход към очакваната от дни развръзка. В 12 часа, в сградата на телевизията се очакваше да започнат преговорите между привърженици на президента и представители на опозицията. Пред сградата на телевизията се разхождаха брадясали млади мъже, облечени в черно от глава до пети, с метнати през рамо автоматични оръжия. Някои от тях едва разпознах, не бяха спали с дни. На входа на телевизията ме посрещна друг приятел от мои предишни командировки, който ме взе и поведе по стълбите, като по пътя ми обясни следното - ако на обявените преговори не се яви една от страните, цялата отговорност за следващите събития ще падне върху нея. Влязохме в някаква апаратна, където екраните мълчали четири месеца оживяха пред очите ни, за да повторят това, което току, що бях чула. И тук, най-неочаквано някой ме дръпна за ръкава: Хайндрава, не се бяхме виждали от миналата година. А през това време той е бил и в затвора...Днес сутринта го бяха пуснали на свобода.

Изненадата се стопи в прегръдки и сълзи, на жените все пак е разрешено да плачат. В следващия миг приятелят ми и Хайндрава ме помъкнаха към някаква стая - тази, където предстоеше да се водят преговорите. По коридора срещнах колеги от CNN и BBC, дошли за броени часове тук с чартърен полет на телевизионните им канали. Въпрос на възможности.

В дъното на стаята, в която влязохме седеше много блед мъж на около 50 години, нещо познато имаше в лицето му...

- Джаба, да ти представя нашата Люба!

Така за първи път след излизането му от затвора видях Джаба Йоселиани, професорът, член на Кралския Шекспиров институт, писателят и драматургът - брат на близка приятелка на Таварткиладзе, от която бях чула историята на живота на този необикновен мъж. Самият Йоселиани бях виждала инцидентно и то за малко, тъй като той рядко се задържаше на едно място.
Йоселиани - кумирът на грузинските младежи, човекът, чиято дума студентите боготворяха, командирът на легендарните, забранени от Гамсахурдия "Мхедриони" стана, прегърна ме и попита: "Не сме ли се срещали вече?"

Обясних, как Таварткиладзе ме водеха в дома на майка му на гости... Спомни си и се засмя. "Как успяхте да дойдете до Тбилиси?" - попита Йоселиани. Седнахме и му разказах набързо перипетиите по пътуването си от Москва до Тбилиси, за срещата си с външния министър Хощария. Казах му, че ще правя филм за събитията в последната година и че ми предстои среща с патриарха... В един момент успях да попитам:

- Президентът Гамсахурдия ли издаде Указ за освобождаването Ви от затвора? Всички се засмяха

- Никой не е издавал заповед за пускането, защото ме вкараха в затвора преди 11 месеца без съд и присъда - обясни Йоселиани. - Днес сутринта, в затвора на КГБ в Тбилиси дойде генерал Китовани с 20 души гвардейци и ултимативно настоя, ние, политическите затворници от управлението на Гамсахурдия да бъдем освободени! Пуснаха ни, не искат да си имат неприятности, знаях, че лежим там без присъда, а не знаят утре как ще бъде! И там, в затвора вече има съмнения около поведението на президента към политическите му опоненти...

- А сега, оттук нататък, кое ще е главното пред Вас и генерал Китовани?

- Главното е да се спре с проливането на кръв! Ето защо поканихме хората, привърженици на президента на преговори. Много кръв се проля - тук Йоселиани спря за малко... - Това е ужасното, грузинци да стрелят срещу грузинци, ако има различия и претенции, ние, представителите на опозицията искаме да ги чуем и разрешим тук, на масата на преговорите като цивилизовани хора!

В стаята започнаха да влизат нови лица, сбогувах се с Йоселиани, който ме прегърна: "Предайте веднага какво се случва тук, нека да се знае!"

В коридора се натъкнах на Елдар Шенгелая, който бе мрачен и гневен: спряхме пред него: - Елдар, има ли надежда за победа, за мир? - попитах аз.

- Каква победа? Това, което сега се извърши е позор - грузинец срещу грузинец да се изправи! Тъжно, страшно е, само да си го помисли човек. Да спре стрелбата - всичко друго е постижимо и поправимо - само човек, отишъл си веднъж от този свят, трудно ще върнеш! Виждате ли какво време дойде? Аз, кинорежисьорът да се захвана с политика? Но това, което ни се случи през последните две години, трябва да свърши!

Докато очакваха генерал Китовани, затичах с един колега от грузинското радио, за да предам, че в Тбилиси започват мирни преговори...

След месец, вече в София, колегата ми Чавдар Стефанов от обедния "Хоризонт" ще ме спре и попита:
- Как успя да предадеш това за преговорите и убитите от Гамсахурдия? Ти беше първата, която разпространи новината, четири часа преди Асошиейтед прес. Никой тук не знаеше, че започват преговори за спиране на стрелбата и че политическите лидери на опозицията са пуснати от затвора...

Но това предстоеше след месец, в София...

А след срещата с Йоселиани аз тръгнах да търся начин за връзка със София - - без успешно. Колегата от грузинското радио ни остави и се запъти нанякъде. Телефоните не работеха. Отидохме с приятеля ми до някакъв офис, където един мъж обеща да уреди нещата. Взе ни и ни закара до огромна, висока сграда, която бе празна, с портиер и въоръжени момчета на входа. Качихме се на някакъв етаж, по дълъг коридор стигнахме до огромен кабинет. Мъжът взе слушалката на един от телефоните на бюрото в кабинета, въртя, пита, пак въртя накакви номера, след това взе софийския номер на Националното радио, програма "Хоризонт", набра го няколко пъти, на третия успя... Свързах се с Чавдар Стефанов от обедното предаване "12 + 3", предадох за освободените лидери на опозицията, за започващите преговори, за изхвърлените от бункера на Дома на правителството призори два трупа на депутати, за изхвърлените тази нощ убити четири момчета от Тбилиси, които са били отвлечени от улиците на града. Съобщих за застреляните гвардейци на Китовани от чеченците на Дудаев - един от тези гвардейци бе мой приятел, студент по сценография, влюбен в театъра и музиката на Гия Канчели*****. Това момче нямаше още 30 години ...

---

*Бейкър, Джеймс - съветник на стария президент на САЩ Джордж Буш.
**Буш, Джордж Хърбърт Уокър - президент на САЩ 1989-1993 г.. След като революционните промени в Източна Европа от 1988 - 1991 довеждат по рухването на комунизма, Буш отклонява Горбачов от идеята за нахлуване в балтийските държави, когато те настояват за независимост.
***Церетели, Зураб Константинович - известен художник, който приема типично по грузински творчесвото си като акт на висок нравствен дълг пред Бога и хората.
**** Ильия Втори - Католикос-патриарх на цяла Грузия. Грузинската православна църква, една от най-старите християнски деноминации, чието основаване традиционно се свързва с мисията на апостол Андрей Първозвани в Колхида и Иберия през 1 век. Православието е държавна религия в Грузия от 5 век. Особената роля на Грузинската православна църква в историята на страната е призната с текст от действащата Конституция и специално Конституционно споразумение между държавата и църквата.
*****Гия Канчели - известен композитор на филмова музика, както и музика към театрални спектакли, симфонични произведения. Известна е музиката му към филмите на Данелия "Не тъгувай!", "Мимино" /Чито-грито"/, към спектаклите на режисьора Роберт Стуруа.

---

Следва продължение

"Войната е естествено продължение на политиката, но и политиката е продължение на войната". Казал го е пруският генерал и военен теоретик, Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц. Премиерът ни Сергей Станишев днес ще бъде в Брюксел, за да се включи в извънредната среща на високо равнище, посветена на конфликта в Южна Осетия и отношенията на Европейския съюз с Русия. Ще се направя, че съм забравила какви ги говореха родните ни политици от властта и опозицията по този казус, няма да коментирам колко боси и неподготвени те се втурнаха да угодничат на САЩ и Запада, само и само да покажат, че са правоверни и са по католици от папата! Към днешна дата - всички родни многознайковци трябва да си лепнат по едно тиксо на устите и да мълчат, защото нещата се обърнаха и всяко тяхно умозаключение по горещата тема "Кавказ" би прозвучало единствено нелепо.

Къде е грузинският посланик, който лъжеше наляво и надясно каквото му дойде по казуса "Кавказ"? Къде е Главният секретар на МВнР Димитър Цанчев, който също се бе присъединил към хора на клакьорите на войната и агресията? Къде е опозицията ни, която раздаваше съвети като на промоция? Нещо се позагубиха напоследък от ефира и медиите.

Къде са медиите, които хвалеха убийствата на хора и заклеймяваха Русия, която спря войната? Малцина от колегите застанаха обективно и писаха компетентно по темата "Кавказ", ще спомена само трезвите и обективни анализи на Емил Спахийски и други колеги от в. "Сега", ще спомена и сайта "afera.bg, които измиха срама от лицето на гилдията и ще предупредя, че може и да пропускам публикации на някои колеги. Но, пак ще кажа, това бе капка в морето...

Каква позиция ще заеме Станишев днес в Брюксел? Естествено, че позицията на мнозинството. А тя в ЕС вече е различна от тази от първите дни на войната, т. е. Станишев можеше и да не троши пари за път, а да гласува от София с типичното "да" за политическата ни класа.

Ще последват ли политиците на Запада медиите?

В интервю за германския вестник "Westdeutsche Allgemeine Zeitung", министър-председателят на Люксембург, Жан-Клод Юнкер заяви, че смята за недопустимо да се правят опити за изолация на Русия във връзка с конфликта в Кавказ. Точно и ясно. Юнкер допълни в същия вестник, че на откриващото се днес извънредно заседание в Брюксел, страните-членки трябва да настояват Москва да изпълни съглашенията за прекратяване на огъня, постигнати с посредничеството на френския президент Никола Саркози. Да се срива диалогът с Русия, Юнкер счита за недопустимо, става ясно от интервюто му във вестника.

Как ще излезе ЕС от така създалата се ситуация? Източници от Брюксел на телеканала "Вести" са потвърдили, че страните-членки на 27-те държави ще осъдят действията на Русия по признаването на Южна Осетия и Абхазия, като в същото време няма да се стигне до налагане на санкции. Така според източниците и вълкът ще е сит и агнето - цяло. Страните-членки няма да се изложат с първоначалната си, прибързана реакция по казуса от първите дни на войната, а ще действат на принципа - "топъл душ - студен душ".
Да подкрепят териториалната цялост на Грузия и в същото време да отказват на президента Саакашвили да присъства на форума, да се въздържат от санкции спрямо Русия, и в същото време да отложат за по-късен етап евентуални преговори на ЕС с Русия за ново съглашение и стратегическо партньорство - вариантите за лавиране по трудния "казус" тепърва предстоят и ще покажат, че дипломацията е изкуство на невъзможното.
РИА Новости съобщи в последните часове, че на днешната среща в Брюксел Грузия ще бъде представена от премиера Владимир Гурнгеидзе и министъра на външните работи, Ека Ткешелашвили. Инициативата на Полша и някои прибалтийски държави да бъде поканен самият Саакашвили бе блокирана от Франция, а това вече е знак, че дните на президента са преброени.

Едностранна оценка или балансирана единна позиция по отношение на Русия ще има след извънредното заседание в Брюксел - това отсега е трудно да се гадае.
В неделя, докато президентът Дмитрий Медведев води разговори по телефона последователно с италианския премиер Силвио Белускони, с френския президент Никола Саркози - държавният глава на САЩ, Джордж Буш, зает с пораженията от урагана "Густав", успя единствено да каже: "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори".
Нищо чудно на днешното извънредно заседание в Брюксел, заетостта на Буш да даде възможност на някои европейски лидери, след като е спрян натискът на Щатите, да заемат позиция и решения, без американска опека.

"Добре да помислят политиците" призоваха и бизнесмени от Европа, след като американските им колеги от най-мощните компании в Щатите вече написаха писмо до Буш, с искане да се внимава в отношенията с Русия. Само немските компании, вложили инвестиции в Русия са 5000 - припомни председателят на Източния комитет по икономика в Германия, Клаус Манголд. Да се действа конструктивно, за да не се разруши с необмислени действия, постигнатото за последните пет години, настояха германските бизнесмени. А с бизнеса политиката няма как да не се съобразява. Без пари - политика -няма.

"Във Вашингтон никой не вдигна телефона" - написа "Spiegel". - Аз много исках да вярвам на грузинците, въпреки че усещах, че не може да им се вярва - коментира дипломатът Юрий Попов пред автора на публикацията, Матиас Шеп. - Оказва се, че седмица преди кървавата нощ на 7 срещу 8 август, Попов долетял в Тбилиси, където неговият грузински партньор, държавният министър по реинтеграцията, Темури Якобашвили го уверил, че Грузия няма никога да употреби сила. На 2 агуст, Попов летял назад, до Москва...
В нощта на 7 август, по-малко от денонощие, даже часове до началото на войната, в нула часа и 40 минути, Попов долита в Тбилиси и отново се среща с Якобашвили, дипломатите се съгласяват на тристранна среща: Грузия, Южна Осетия, Русия, на която не е било писано да се състои... Следва пътуване до Цхинвали, но малко след това градът е подложен на удари... стреляли с гаубици и гранатомети, пръскали се снаряди, минимум 30 осетинци загиват в първите минути на нападението... От този момент нататък, Попов практически не се отделя от телефона...
Докато пътува, за да води преговори и търси начин за посредничество, Попов се натъква непрекъснато на грузински колони от бетеери, гаубици, катюши, камиони с войници и офицери. По телефона Попов пита своя колега Якобашвили "Какво означава това?" Грузинецът го успокоява, че президентът Саакашвили държи на думата си, и в случая ставало дума "да се удържат южноосетинците от това да вършат глупости".

Каквито и разногласия да съществували с грузинската страна - всички демонстрирали единодушно, че "Употребата на сила е табу".
Друг руски дипломат, който също участва в публикацията в "Spiegel", Григорий Карасин получава тревожни съобщения от посланика си за особени поръчения, какъвто е Попов. Съобщения, че конфликтите са на път да прераснат във война!
Карасин разказва пред "Spiegel", как е потърсил колегата си от Вашингтон, помощник държавният секретар, Дан Фрийд, който също обещал да направи опит да успокои ситуацията...
От този миг нататък, от американската столица спират да вдигат телефона, въпреки че там работният ден все още не е приключил, разказва Карасин.
Стоял ли е Вашингтон зад грузинската акция срещу Южна Осетия? Това би било сериозно обвинение, но затова пък месеци наред от Белия дом давали сигнали на Саакашвили, че може да разчита на тях.
Посланикът за особени поръчения, Юрий Попов допълва колегата си: "Как тази операция, която е била готвена дълго време би могла да остане незабелязана за американските военни специалисти, които са се намирали на грузинска територия"?
Попов се среща още веднъж с Якобашвили, на 12 август и на тази среща грузинецът го поглежда в очите и му заявява: "Юрий, аз винаги съм ти казвал истината"...

В четвъртък миналата седмица, "The Wall Street Journal" публикува анализа "Силната Русия и слабата Европа" на Бернар-Анри Леви, публикация, в която Леви коментира действията на Кремъл като руска екскурзия, чийто последствия трябва добре да се осмислят. Леви говори за употреба на груба сила и жестокост от страна на Русия спрямо Грузия, той интерпретира случилото се не като агресия на Грузия в Южна Осетия и Абхазия, а по-скоро като нахлуване на Русия в Грузия като завоевател, Леви пише за геноцид и безчинства на руската армия спрямо грузинското население! От руските войски спрямо грузинското население! Тук бих запитала този яростен стороник на правдата и защитник на човешките права: как от руската агресия над грузинци, най-много жертви накрая се оказаха от страна на Южна Осетия? Думите на Леви ми напомнят един коментар от далечното минало за футболна среща на ЦДНА с испанци май / да ме простят жертвите от войната!/. Та коментарът по радиото беше следният: "Колев на Якимов, Якимов на Колев, удар на Суарес - гол!"
В абсурдните си твърдения Леви стига дотам да заяви, че няма да се учуди, ако следващата по ред за агресивността на Кремъл ще е Украйна, а защо не и Полша. Но пак казвам, не трябва да забравяме, че "The Wall Street Journal" е американско издание, а не европейско!

Ако президентът Буш чете само щатски медии, то тогава няма защо да се изненадваме на тона му и на странната му позиция спрямо Русия.
Че събитията в Кавказ, от началото на месец август тази година станаха повод и свидетелстват за повратен момент в международните отношения, в това вече никой не се съмнява. В същото време доста смехотворно звучат прогнозите на някои наблюдатели и анализатори, че е налице нова Студена война.
Засега едно е безспорно: едностранното господство на САЩ от последните години вече е в миналото, новият световен ред на Буш-баща вече е история. Почти 20 години Русия беше натоварена предимно от събития от тоталитарното си минало, докато Китай дръпна напред и се превърна в икономически гигант. В този период САЩ и някои техни сътрудници от Европа, в рамките на военния Алианс НАТО, без да дават сметка на когото и да било, използваха в цитирания период своята сила и мощ, присвоявайки си правото да нахлуват във все нови и нови държави и да ги окупират, без да се съобразяват с международното право или които и да било международни институции.
Напоследък неминуемо се прави паралел между случилото се с отделянето на Косово от суверенна Сърбия, привъзгласяването му в държава и последните събития от Южна Осетия. Едно е сигурно: в позицията си спрямо Южна Осетия, Русия стои далеч по-твърдо и убедително, тъй като нейните миротворци, признати от международната общност бяха атакувани от грузинската армия. Сравнена със ситуацията около атаките на НАТО през 1999 г. в Косово, когато голяма част от проведената етническа чистка се състоя след началото на нападението, осъществено под ръководството на САЩ - действията на Кремъл са твърде различни и несъпоставими.
Това трябва страните-членки от Европейския съюз да не забравят, когато седнат на масата за дискусия по казуса "Кавказ" днес в Брюксел. Ръководителите на 27-те страни-членки на ЕС не бива да пренебрегват факта, че САЩ донесоха смърт и разрушения в Близкия изток, в Афганистан и Пакистан, игнорирайки международното право и ООН.
Не бива да се пренебрегва и че още в началото на 1990 Пентагона предупреждаваше, че няма да допусне възникване на друг глобален съперник и някой, който да оспори икономическото им лидерство. Това време отмина. Днес на сцената излиза Китай, с икономическото си чудо, излиза Русия, много балансирана и трезва в дипломатическите си позиции и вътрешнополитическа стабилност - днес сме далече от времето, когато при Борис Елцин, Русия бе въвлечена в орбитата на Щатите, а Западът прие с "разбиране" разстрела пред парламента в Москва и манипулациите на изборите за руски президент. Избори, които Елцин "спечели". Днешната ситуация в геополитически план е коренно различна.

"Да погледнем с други очи на Русия" призова историкът Ролан Юро от страниците на "Фигаро". - За поддържането на мира в света не съществува друг способ, освен сдържаността, твърди Юро. - Невероятният егоцентризъм на западните демократи им попречи да поставят себе си на мястото на Русия, за да могат да разберат, как тази държава успя да преживее събитията от последните 20 години. На първо място дойде съкращението на територията й, въпреки че трябва да се радваме, че Централна Европа се освободи от комунистическото господство. След разпада на Съветския съюз, заеманата от Русия територия стана по-малка и от онази, в границите на които тя беше по условията на Берст-Литовския мир от 1918 година...
След това дойдоха униженията, по време на войните в бивша Югославия от страна на САЩ и Европа, в грубо нарушение на международното право по отношение на сърбите, традиционни приятели на Русия, съчетани с подкрепа на албанците-мюсюлмани. Подобна политика се вписва и в логиката за предоставяне от САЩ в ролята на привилегирован партньор на Турция, която успоредно с това има най-малко основание да се назовава европейска държава."
Към външните опасности за Русия, Юро причислява НАТО, като военен алианс насочен срещу Русия, който същевременно настоява да присъедини и Украйна, и Грузия. "Как е възможно това Русия да не възприема като опасност?" пита Юро. Как разполагането на ПРО и установки в Полша може да не утвърди у руснаците чувството за опасност? Или желанието на Запада да се стигне до принудително заобикаляне на руската територия от черноморския нефтопровод?
Обратното, в случай, че се приеме, че Русия представлява опасност за самата себе си, то тогава как ще трябва да се тълкува решението на САЩ едностранно да денонсира Договора за противоракетна отбрана, Договора за за съкращение на стратегическите оръжия, сключени с бившия Съветски съюз? Като се прибави към това и традиционното отрицателно отношение, които демонстрират някои средства за масова информация на западните държави - то тогава става ясно, че демокрацията далеч не може да се приема като безупречна. А опасността за Русия далеч не идва от самата нея.
Юро е историк и подходът му към днешните събития не е травмиран от субективността на други анализатори и политически наблюдатели, на които подготовката по история е твърде повърхностна.
Тенденцията прозападните партии в Украйна и Грузия да се приемат като демократични, а проруските - за авторитарни навежда на мисълта, че моралните принципи, които категоризират това положение са доста изкривени.
Твърде възможно е да се приема навлизането на руски войски в Грузия за нарушение на международното право, но тогава как трябва да се тълкуват бомбардировките на Запада над Белград, пита Ролан Юро?

"Разривът с Русия може да навреди на базите на НАТО в Афганистан", предупреди руският посланик в тази страна Замир Кабулов.
Днешната криза е на път да се превърне в повратен момент в международните отношения, обърна внимание на политиците Уйлям Пфаф. Пфаф изяснява на дипломатите и лидерите на държави, от страниците на "The International Herald Tribune", че неловкото положение, в което се озоваха западните държави е в резултат не на руските действия в Южна Осетия, а на недомислиците на Саакашвили.
Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия? Дали е безопасно външният министър на Великобритания, Дейвид Милибанд да си "играе" с огъня? Защо санкции против Русия ще бъдат скъпи и неизгодни за държавите от Запада, четете утре!

Както и: дали може да се говори за Трета световна война? Защо Саакашвили нарече колегата си Юшченко "парцал"? Защо Сорос предрича световна икономическа криза - всичко това следва.
"Войната свърши, страхувайте се от мира!" заяви Юрий Богомолов пред РИА Новости, но преди това - днес очакваме какво ще се случи в Брюксел.

Следва продължение...

Продължение от 6 декември 2006 година

Вчера продължих разказа си за събитията, от Кървавата Коледа в Грузия, на които бях свидетел в мразовитите дни от края на 1991 и първите няколко седмици от 1992 година. В тези трагични дни, законно избраният президент на Грузия, Звияд Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, а наетите от него чеченци на Дудаев навън, по улиците на Тбилиси стреляха срещу народа му.

Не минаваше и ден без да бъде изхвърлен нечий труп от подземието - изхвърляха измъчени, зверски и убити депутати, насилени момчета, отвлечени от улиците на Тбилиси... Светът узна как на 28 декември 1991 г. гвардейците на генерал Китовани освободиха от затвора опозиционният лидер Джаба Йоселиани - кумирът на младежите, и още двама задържани без съд и присъда опозиционни лидери. Часове след освобождението им започнаха преговори за прекратяване на огъня.

Днес ще продължа разказа си за кървавите събития и уличните боеве, на които бях свидетел, снимайки своя филм...

29 декември 1991 година

Вчера, 28 декември се водеха преговори за прекратяване на огъня между представителите на президента Гамсахурдия и излезлите от затвора опозиционни лидери. Докато траеха преговорите, от бункера с подземието на Дома на правителството изхвърляха трупове на убити депутати, зверски измъчвани, отвлечени от улиците момчета... Танковете в началото на булевард "Руставели" стреляха срещу барикадирали се гвардейци от Националната гвардия, бетеерите не млъкваха - рушаха се сгради пред очите ни, улучени от попаднали снаряди. Хората на Звияд се опитваха да разчистят къщите и другите сгради около Дома на правителството, за да отдалечат гвардейците от барикадиралия се президент. Градът гладуваше, от близките села прииждаха доколкото бе възможно хранителни продукти. Обикновени хора продължаваха да хранят и Националната гвардия, която президентът се бе опитал да разпусне - там бяха техните съпрузи, любими и синове. В тези дни на убийства и жестокост разбрах едно: грузинците обичаха своите войници.

Мирът не се състоя и бе удавен в кръв, насилие и много смърт...

На 29 декември, на другия ден след преговорите за мир, продължаваше стрелбата на булевард "Шота Руставели". Плътен кордон гвардейци спираше движението надолу по булеварда... В хотел "Иверия" бяха настанени бойците от армията на генерал Тенгиз Китовани*. Новините от мястото на боя, които идваха буквално през минути бяха повече от лоши. Получи се съобщение за убийството на един от лидерите на Националната гвардия, Гела Гиоргадзе - огънят около бункера бе ожесточен! Вече се бях научила да не се доближавам до прозорците, да се движа внимателно в стаята, когато влизам вечер, да не паля лампата - всичко това се правеше, за да не се превърне човек в мишена на снайперистите чеченци, разположени на най-невероятни места, освен и по покривите на града. Кадрите, които успя да заснеме този ден, на 29 декември колегата от Грузинската телевизия Вова Ермаков се оказаха последните хванати от хотел "Тбилиси". Нашето пребиваване там - също. През нощта хотелът пламва най-неочаквано и притеклите се пожарникари са били безпомощни - още повече, че стрелбата от бункера на подземието, където се бе барикадирал Звияд Гамсахурдия не преставала. Мъжете са хвърляли маркучите под силния огън, търсейки спасение от куршумите - картината е била неописуема. Тъмнината се раздирала от човешки писъци, за които било трудно да се разбере откъде идват. Това разказваха гостите от изгорелия хотел, които бяха закарани в друг хотел в града, на безопасно място.

Била съм в Грузия често, но тази година зимата бе особено мразовита - валеше сняг, който доизгасяше пушещите останки от изгорелия през нощта много красив хотел. Нямаше данни за жертви, гостите отседнали в "Тбилиси" са били измъкнати овреме през пламъците, пред горящите стълбища и фоайе. Гвардейците на Китовани, които охраняваха тази част от булеварда "Руставели" са помагали за изваждането на хората. Надолу по "Руставели" достъпът е забранен - стреля се по всеки, който се движи от и около сградата на Дома на правителството.

Шофьорите на "Бърза помощ" отказваха да карат колите си в района, защото вчера са били убити двама лекари, тръгнали да окажат помощ на нуждаещ се човек.

В болницата намирам и откъсвам за малко от текущите дела Гиви Куртанидзе, първи зам.-началник на управление "Здравеопазване", който е денонощно тук. Той ми разказа: "Хирургичните бригади не са напускали клиниките от денонощия! Спят по няколко часа и после пак са на крак. Създадохме и специална бригада от неврохирурзи, които при нужда провеждат спешни операции на мястото на боя! Зачестиха случаите, когато транспортът не е в състояние да стигне и вземе ранените - хората, които поддържат президента Гамсахурдия непрекъснато стрелят и по нас, въпреки, че ясно се вижда, че сме с линейки. Имахме случаи и на кражби на коли на "Бърза помощ", целят се в нас лекарите, които сме със спешните екипи или в гумите на колите. Шофьорите отказват да карат колите и не са редки случаите, в които лекарите сами сядат зад волана".

Сред санитарките в болницата разпознах свои приятелки журналистки от радиото и телевизията - актриса от световно известния им театър "Руставели" - всички помагаха, изнасяха от операционните части от отрязани крайници, окървавени превързочни материали. На входа на Министерството на здравеопазването бяха залепени Списъци кой къде е настанен, ранен или починал.. Цифрите растяха с всеки изминал час. В навечерието на Нова година, за която никой не бе в състояние да се сети, престрелките през нощта бяха така ожесточени, че кънтяха празните улици, кънтеше центърът на мъртвия град. Убитите от днес само до обяд бяха над 20 души, ранените - никой не броеше.

Днес взривиха трамвай с пътници в центъра на града - гледката бе ужасяваща. Почеркът на чеченците си личеше отдалече. Докато бяхме на мястото на взривения трамвай, пристигна съобщение за изхвърленото тяло на депутат от град Рустави - Голетиани. Депутатът е бил убит в бункера но как и защо, трябваше да се произнесе патологът от болницата.

Студът смразяваше гърдите и дишането бе трудно, температурите паднаха под минус 30 градуса. По тротоарите на централния булевард "Руставели", който водеше директно до Дома на правителството имаше трупове, които никой не вдигаше, защото огънят от бункера бе силен и имаше опасност човек да стане следващата жертва. Хората, прикрити зад входните врати на кооперациите гледаха убитите с мокри от сълзи лица, безсилни да ги измъкнат макар и вече мъртви от улицата. Жени почти не срещах, но тези, които видях в дните, когато боевете не стихваха даже и през нощта, бяха странно мълчаливи, покрили с черни кърпи главите си, очите им бяха пресъхнали от плач...

В дните докато стрелбата по улиците на Тбилиси не стихваше се чуваха само изстрели, тишина и отново изстрели. Човешка реч почти не чувах - хората мълчаливо вървяха или притичваха допрени плътно до сградите, за да се предпазят от куршумите на чеченците. Градът беше онемял.

Това бе най-странната Нова година,

която някога е посрещала Грузия.** Президентът няма да поздрави своите сънародници - това бе съобщението, което се чуваше по една от емисиите на Радио Москва! Тук, в Тбилиси радиото е замлъкнало, телевизията не работи от четири месеца - в новогодишната вечер се появи за не повече от час говорител, който чете съобщения. За телевизионната кула се водеха престрелки между привържениците на президента и силите на опозицията. Предаванията започваха и прикъсваха неочаквано - никой не бе наясно кога ще се появи картина и човешка реч от замлъкналите екрани.

В дома, където бях отседнала празникът бе тъжен, нямаше смях, песни, подаръци. Тостовете бяха строги, с единствената надежда да спре кръвопролитието, което измъчваше душата на грузинеца. Стори ми се странно, че никой не назоваваше по име президента - наричаха го Сатана, с едно огромно огорчение и потрес. Никой не ругаеше обезумелия държавен глава, никой не си позволи да кълне. Три месеца държавата не е давала заплати. Работеха само магазини за хляб в покрайнините на града, там хлябът се печеше, хората кротко чакаха на опашка, без скандали, без караници, като попарени бяха грузинците от случващото се. Аптеки не работеха, болните или близките им трябваше да изминат дълъг път, за да се снабдят с лекарства, което също бе проблем, но колкото бе възможно, опозиционерите го решаваха, въпреки битките, които бяха принудени да водят по улиците на град Тбилиси денонощно с малки групи от чеченски банди.

Пазарът на Тбилиси, откъдето главно се снабдяваха домакинствата с храна беше пуст. Селяните се бояха от зачестилите въоръжени грабежи и нападения да припарват до града. Грабежите се извършваха от маскирани банди, които ги ограбваха, биеха и често просто застрелваха.

1992 - това е най-странната Нова година, която е спохождала Грузия! Поменаваме имената на загиналите с моите домакини, семейството актьори Таварткиладзе. От нашите близки и приятели - трима вече са убити...

2 - 5 януари 1992 година

Вече два дни телевизията предава документални кадри от началото на конфликта между президента и опозицията. Кадри, заснети от професионалисти, кадри, които никой до този момент не е виждал, тъй като Гамсахурдия затваря телевизията през септември 1991 и уволнява всички, които работят в нея!

Хората научиха, че началото на края на политическата кариера на Гамсахурдия е било поставено зад гърба на грузинците в дните на московския августовски преврат. Тогава, както вече стана дума, Звияд изпраща на тайни преговори с Янаев сегашния си министър на външните работи, Мурман Оманидзе. А в Грузия идва руски генерал, който знае, че току що сформиралата се Национална гвардия се разпуска по заповед на Звияд. Без парламентът да е уведомен, без да се направи допитване до народа на Грузия. Армията обаче се вдига спонтанно срещу тайните договорености на Гамсахурдия и явната му подкрепа за преврата срещу Горбачов.

Документални кадри показаха за първи път на грузинците как на 2 септември 1991 г. в О часа и 54 минути, верни на президента части откриват огън срещу демонстрация на опозицията в центъра на Тбилиси. Така бе започнало всичко...

Тежък сблъсък между опозиция и президентски сили става на 4 срещу 5 ти октомври, пред сградата на телевизията. Всички усилия на опозицията за среща и преговори с президента са напразни! "Вижте колко души са дошли и ме поддържат" - крещи от трибуната на парламента Звияд Гамсахурдия.

- Ние се срещнахме и разговаряхме с хората, които са дошли от провинцията и Ви поддържат! - отговаря му депутатът Важа Адамия. Телевизията е съхранила този момент, тогава неизлъчен. - На тези хора /за които Гамсахурдия твърди, че го поддържат - бел. Л. М./ Вие сте раздали захар - продължава Адамия. - А на другите, на които не сте раздали - не са дошли и не Ви подкрепят и поддържат!"

Познати хватки - само мястото и времето на действие са други.
Още през октомври, виждайки, че може да се получи трагичен сблъсък, генерал Китовани взема армията и се оттегля с нея в околностите на Тбилиското езеро. На другата сутрин гвардията на Китовани осъмва обсадена от войскови части на президента. Започват и бомбардировки.

"Гамсахурдия нареди да нападнем гвардията на Китовани - разказва заснет на документални кадри пленен войник на президента. - Получихме нареждане и да прекъснем снабдяването с храна на войниците на Китовани!"

Тогава населението на Тбилиси и околните села започва спонтанно да храни своята армия - моментът бе съхранен във видеохрониките. Взех тези кадри и за документалния си разказ, който направих за последното предаване на Българската национална телевизия - "Светът в действие", но това предстоеше... На 2 януари, по телевизията беше прочетено съобщение за създаване на Временно правителство, за въвеждане на военно положение, комендантски час... Забраняваха се митинги и демонстрации, събиране на групи хора - пред вид водените боеве по улиците на Тбилиси.

По обед на 2 януари, с колегата от телевизията се запътихме към метрото. То вече не работеше - на една от станциите предстоеше да се проведе митинг на привърженици на Гамсахурдия. Успяхме да вземем кола и се отправихме към мястото на митинга. По пътя се отбихме в Щаба - тук заварихме как на войниците на Йоселиани се раздават халосни патрони. Не трябва да има жертви! Имаше заповед - при нужда да се стреля във въздуха!

Тълпата на метростанция Дидубе крещеше и заплашваше. Превеждаха ми каквото смогваха двама войници от формированието на Йоселиани, дошли с нас да ни придружат и пазят. Внезапно отнякъде изскочиха два мерцедеса с тъмни стъкла и се врязаха в тълпата! От покривите им се подадоха мъже с маскирани лица, в цивилни дрехи, извадиха автомати и откриха стрелба по събралите се хора, тълпата се огъна! Стана за броени секунди. След това маскираните се прибраха в колите, които изчезнаха също така ненадейно, както се появиха... Тишината бе раздрана внезапно от писъци, които разцепиха ледения въздух - имаше жертви, ранени. Хората крещяха и се заканваха, вдигнали ръце в свити юмруци! Привържениците на президента стояха потресени и силно смутени от случилото се. Войниците, които ни придружаваха ни измъкнаха със сила от тълпата, и ни качиха на минаващ автомобил. Трябваше да се махнем час по-скоро, очакваха се и взривове, както ги бяха предупредили вече..

---

*Тенгиз Китовани - художник, скулптор, застанал начело на Националната гвардия, след решението на президента Гамсахурдия да я разпусне и държавата да остане без армия. Избран за министър на отбраната, след като Гамсахурдия напуска страната, Китовани е сред тези, които довеждат бившият външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварднадзе на власт. През 1999 година вече като бивш министър генералът предупреждава държавното ръководство на Грузия за базите на чеченските бойци, които са в състояние да дестабилизират властта на Шеварднадзе с терористични актове. Китовани съобщи през 1999 и за зачестили покупки на недвижими имоти от чеченци, извършвани чрез трети лица, имоти, които се превръщаха в бази за бъдещи нападения. Министерството на държавната безопасност опроверга Китовани и заяви, че бази на чеченци на територията на страната - няма. След това изявление започнаха терористичните актове...

** Грузинците посрещат своята Коледа на 7 януари, след Новата година, като повечето православни църкви.

---

Следва продължение

Продължение от 7 декември 2006 година

Мирните преговори от 28 декември 1991 между лидери на опозицията в Грузия и президента Звияд Гамсахурдия се провалиха. По улиците на Тбилиси имаше трупове, които никой не смееше да прибере поради непрекъснатия обстрел, снаряди рушаха красивата столица, от бункера на президента изхвърляха мъртви тела на насилени момчета и депутати - това бе част от разказа вчера за Кървавата Коледа в Тбилиси.

Митинг на метростанция завърши със стрелба от покрива на неидентифициран мерцедес, студът и мъката по загиналите смразяваха душата на грузинеца.

Трагедията по очакването за някакво развитие на събитията прекъсваха съобщения за убийства - това е продължението на разказа ми за събитията от далечната 1991 година. Бягството на президента, наел чеченци да убиват народа му, жестоката равносметка на смъртта - това предстоеше...

Вечерта от трагичния инцидент на метростанция Дидубе, потвърди опасенията ми от използване на случилото се за манипулации. В прокуратурата ни дадоха цифрите - двама убити и седем ранени. При разговора с разследващите узнах, че по заповед на Военния съвет трагедията, която се бе разиграла на митинга е била заснета с видеокамера. По кадрите от заснетото работеше следствието.

Късно през нощта, по радио "Свобода" чухме следния коментар на руски език: "Днес на станцията на метрото в Тбилиси е имало митинг на привърженици на президента Гамсахурдия. Войници от армията на генерал Китовани са стреляли в тълпата! Има убити и ранени... Ако днешната опозиция на Грузия говори за демокрация, то тогава остава открит въпросът - да се стреля срещу мирния протест ли е разбирането на Временното правителство за демокрация?" Извадих от джоба на палтото си един от халосните патрони, с които момчетата от Щаба преди митинга заредиха оръжията си. Разказах на приятелите ми как са им дали указания да стрелят във въздуха ако ситуацията се влоши, за да няма жертви - нямаше нужда да се питаме кой бе пратил мерцедеса с маскирани убийци, които стреляха на месо и избягаха от мястото на митинга. Провокацията беше явна - нямаше нужда да гадаем кой е дал информацията на колегата от радио "Свобода", за да коментира митинга...

На другия ден, докато обикаляхме града, за да снимаме боевете и престрелките, които се водеха на различни места в Тбилиси научихме, че е била засечена радиостанцията, по която са предавани съобщенията от бункера, където се укриваше президентът Звияд Гамсахурдия. Съобщения, в които се повтаряше един и същи призив: "Грузинци! Елате и помогнете на своя президент срещу метежниците!" Никой не откликна на тези призиви - макар и без радио и телевизия от месеци, жителите на Тбилиси знаеха за убийствата на депутати в подземието на Дома на правителството, виждаха как танкове и бетеери стреляха по хора и сгради и рушаха града. Вестите за отвлечени момчета от улиците на столицата, които изхвърляха от бункера насилени, а някои и мъртви се разказваха от човек на човек. Как очакваше тогава Гамсахурдия някой да отиде да му помага.

Връзката на телеграфа от столицата Тбилиси с външния свят бе прекъсната, стреляше се неочаквано и от най-различни точки в града. Хората от армията на генерал Китовани не знаеха колко оръжие имат в ръцете си така наречените привърженици на президента. Свалените чеченски снайперисти и битката, която водиха гвардейците на Китовани за летището, при пристигането ми, очертаваха картината за предателството на Звияд и наетите от него бойци на Дудаев.

В щаба на военното формирование "Мхедриони" на Йоселиани, докато уточнявах с бойците му обстановката, какво се бе случило през нощта и коментирахме новините на радио "Свобода" влязоха разтревожени родители на момчета, отвлечени от хората на Гамсахурдия. Бандитите бяха поискали откуп от родителите на момчетата... Никой не посмя да каже на полуделите от тревога майки и бащи, че вече има случаи на намерени младежи, насилвани в бункера на Гамсахурдия, вероятно от чеченски бойци, тъй като според медицински психолог от болницата в Тбилиси, подобно унижение било характерно за мюсюлмани, спрямо християни.

Всички чакахме, чакаше се Гамсахурдия да се оттегли в чужбина...

4 януари. Тази нощ бе една от най-тежките за Тбилиси и жителите й. Дойде вест, че шестима от пленените гвардейци на Китовани са разстреляни в бункера, веднага след залавянето им! Тези, които бяха успели да се спасят, разказаха ужасяващи неща - истории, които човешкият ум трудно би приел и побрал.

Към полунощ гвардейци заловиха кола, претъпкана с месо, картофи, масло. На път за бункера! Бойците накараха шофьора да опита храната за отрова, след което го пратиха да бели картофи в комендантството!

Аз самата също бях принудена да нощувам в Комендантството, тъй като връщането този път можеше да бъде много опасно. Чеченците се бяха раздвижили и нямаше безопасно място, където да не се стреля и убива. На сутринта бе полетът ми за Москва. Тук в комендантството естествено не бе възможно да се спи - непрекъснато се стреляше, момчетата ми забраниха да приближавам прозореца на стаята, в която бях - често се налагаше да гасим светлината! Пиехме чай, след чай и бойците, които бяха дошли да си починат за минути разказваха за себе си. Повечето бяха студенти по архитектура, актьорско майсторство, режисура, живопис - момчета, на които Грузия бе скъпа и бяха оставили всичко, за да я защитят от безумието на един диктатор обърнал грузинци срещу грузинци.

Призори стана ясно, че летището е минирано и военният самолет, с който съм могла да излетя, бе отпътувал само с режисьора Шенгелая... Отново отложих отпътуването си за неизвестно време.
5 януари бе най-тежкият ден от въстанието. Стрелбите ту се подновяваха, ту прекъсваха най-неочаквано. Усещаше се умора и отчаяние у хората, броят на жертвите все още бе неизвестен. По телевизията непрекъснато вървяха призиви към Гамсахурдия да се предаде... Битката за сградата на телевизията бе спечелена от бойците на Китовани и Йоселиани. Радиото все още мълчеше. Куршуми бяха извадили от строя сателитната антена на най-луксозния хотел в Тбилиси. Надежда за отстъпление от страна на Гамсахурдия не се забелязваше. Продължаваше гладният протест на патриарха Илиья Втори Католикос - протест против насилието и убийствата на свои от свои. Грузинците бяха потресени от вестта за този протест, те обичаха своя патриарх и имаха с него силна духовна връзка.

/Познавах патриарха от шест години, той бе приел да се срещне и разговаря с мен, по въпроси за живота, бъдещето и духовността, въпреки че не даваше изявления за журналисти. Помня как заминах тогава радостна за Тбилиси от предстоящата среща, от приятелите си знаех, че Илиья бе духовен баща за грузинците и те много го почитаха и уважаваха. Всеки понеделник патриархът имаше служба за децата на Тбилиси, служба по време на която им говореше за духовните ценности, за почитта, която дължат на родителите си, за необходимостта да се научат на труд и отговорност. Тези служби се посещаваха много, на една от тях присъствах и аз.
В едно от пътуванията ми до Грузия патриархът ми подари почетен плакет на техен голям възрожденец и прекрасен албум с грузински икони.

Патриархът на Грузия имаше и все още има особено излъчване, обаяние, с което те грабва и го слушаш като омагьосан. Всяка вечер от дома му в Тбилиси, светлосиня къща, подобна на българските възрожденски, потънала в зеленина и цветя се простираше килим, по който Илиья минаваше и отиваше в църквата Сиони, за да извърши богослужението. Без телевизионни камери, без светкавици и светска суета.

След време, при едно от моите пътувания до Грузия, патриархът кръсти внука на моят приятел, актьорът Реваз Таварткиладзе, кръстници му станахме шестима души, един от тях бе и режисьорът Роберт Стуруа. Кръщенето бе незабравимо - тържествено. Тук искам да уточня, че честта Патриархът да кръсти малкият Торнике Таварткиладзе бе продиктувана от взаимното уважение, което имаха партриарх и приятелите ми, а те самите, далеч не бяха някакви новобогаташи.

В началото на месец октомври 1991 година, когато започнах да се готвя за пътуване до Грузия, имах разговор с приятелите си и те ми съобщиха, че патриархът щял да ме приеме, щом стъпя на грузинска земя./

Сутринта на 6 януари, към 4 часа, на вратата на дома на актьорите Таварткиладзе се позвъни и брадясали момчета с автомати заговориха нещо с домакините. Стана ясно, че на Звияд е била дадена възможност да избяга зад граница с парите, които бе взел от Банката, което той и сторил Момчетата бяха позвънили и на оператора на филма, беше получено разрешение за нашия екип да влезем в бункера, там, където се бе крил президентът...

За грузинците този ден щеше да остане паметен: Звияд се беше оттеглил! Бойците на Китовани му бяха осигурили коридор по който бе заминал за Армения. Това бе единственият начин стрелбата и братоубийствената война да бъде прекратена...И наистина - вече не се стреляше по улиците на Тбилиси.

...Колата мина с огромна скорост по пустите улици на града, където за първи път от идването ми цареше тишина и никой не стреляше. На изхода на подземието намерихме няколко от отвлечените момчета - бити и изнасилени от садисти... Лекарски екипи поеха момчетата и те бяха закарани спешно в болница, изолирани от журналисти и други контакти - изживяното от тях бе кошмар, който трудно щяха да изтрият от паметта си някога.

Съобщението на Временното правителство гласеше, че Гамсахурдия бе избягал с 200 милиона рубли и 50 милиона долара кеш. На горните етажи над подземието, някой гореше нещо, оказаха се документи - от прозорците излизаха пламъци!

Чела съм за бункера на Хитлер, гледала бях кадри от войната в Ливан и разрушения Бейрут, преди да дойда в Грузия бях във Вуковар, но тук, в Тбилиси кошмарът от сраженията и убийствата бе неописуем. Обгорели късове бетон висяха, откъснати и безформени. В бункера беше тъмно и докато свикнем с тъмнината на светлината единствено на свещи и фенери, мина доста време. Фенерите осветиха купища хранителни запаси, докато магазините навън пустееха празни със счупени витрини.

И тогава се случи най-странното нещо: вгледах се в лицата на войниците - никой от тях не се радваше. Победиха, но след толкова кръв и загуби на скъпи приятели - никой не се радваше, мълчаха потресени от гледката, кото се разкриваше пред нас в бункера. В един коридор на подземието зееше отворена врата - попаднахме на депутати, привърженици на избягалия президент Звияд Гамсахурдия. Мълчаха - някои от тях свели глави. Други гледаха изплашени, трети с омраза... Загледах се в депутатите, в лицата им, що за хора бяха те си помислих, свидетели на края на един полудял диктатор?

Не ги попитах нищо - не знаех какво да кажа. Не ми дойде никаква идея как да ги заговоря. "Нима може човек да бъде свободен и господар - опита се да обясни феномена Гамсахурдия поетът Джансук Чарквиани късно следобяда, в едно от фоайетата на телевизията. Нима човек може да бъде свободен и господар, когато е заобиколен от роби? - попита Чарквиани. Тогава той се бои и е сам роб на себе си." Звияд го нямаше, но всички бяхме наясно, че сянката му дълго щеше да затъмнява дните от най-новата история - времето, когато се говореше, че Грузия е свободнаи демократична страна! А всъщност точно тогава са били най-мракобесните дни за грузинците.

"Тези, които са в бункера - каза след заминаването на Звияд съпругата на доскоро задържания ръководител на опозицията Гиоргий Чантурия - не се борят за народа и държавата! Те не се борят и за себе си, те просто се боят да излязат от срама, който са си навлекли с невинно пролятата кръв! Гамсахурдия може да бъде сигурен, че няма да бъде наказван от нас /опозицията - бел. Л. М./, защото от шест месеца той сам се е наказал, обграден от тези хора, оркръжен от автобуси..."

Последните сесии на първия законно избран президент - те са се провели тук, в бункера! Сред труповете на разстреляните недоволни, сред писъците на измъчваните с електрически ток... Снимахме пътя от генератора, кабела по който е протичал електрическия ток. На кабела още висяха белезниците на поредната жертва... намериха и Списък с 66 имена - всички ли са били умъртвени - питаха се бойците на Китовани.

В едно мното тъмно помещение попаднахме на кладенец, в който са хвърляли жертвите - светлината на свещта освети някакви крака - някой много се ядоса, че се влезли тук и набързо ни изтикаха от помещението. След два дни стана ясно, че от този кладенец са извадили тези над 60 човека, мъртви, измъчвани с обгорели места по телата, натрошени кости - беше страшно да си помисли човек, че това се е случило в края на 20 век!

Следва продължение

Продължение от 8 декември 2006 година

В предишния откъс разказът продължи с бягството на президента Гамсахурдия, гладът в знак на протест, който обяви грузинският патриарх, какво видях в подземието на Звияд Гамсахурдия, както и последиците от Кървавата Коледа в Тбилиси

С бойци на генерал Китовани и военното формирование на Джаба Йоселиани - "Мхедриони" влязох призори, към 4.30 в подземието на Дома на правителството, или така наречения бункер. Тук се бе крил Звияд Гамсахурдия, президентът, наредил на наети от него чеченци да стрелят срещу собствения му народ.

Звияд бе използвал наемни убийци!

Това прозрение нахлу неочаквано в мислите ми, когато вчера, в прокуратурата, където бях заведена от бойците на Йоселиани, попаднах на следната сцена: украински гражданин по име Паранюк даваше показания: "Пътувахме през Москва, Батуми, Тбилиси... Тук, в столицата пристигнахме в два часа през нощта... отидохме на мястото, където се стреляше - такива бяха указанията от шефа на нашата фирма." /Фирмата се оказва совхоз, обещани са много пари във валута - бел. Л. М./ При интервютата, които провеждат в "совхоза" с Паранюк става ясно, че са предпочитани и подбирани хора с криминално минало. - "Казаха ни, ако ни заловят да отговаряме, че сме хора на Китовани!"
Така към чеченците, /част от които бяха върнати от летището, а промъкналите се в столицата стреляха със снайпери срещу жителите на Тбилиси - бел. Л. М./, към привържениците на законно избрания президент се прибавиха и наети наемни убийци - снайперисти от Украйна!/

При влизането в бункера на Дома на правителството беше тъмно, и навън и вътре. Изкачихме, минахме през коридори и фоайета, вървяхме доста и стигнахме до така наречената зала за съвещания. В тази зала Гамсахурдия е пеел всеки ден химна, тук са звучали неговите призиви за унищожаване на враговете!

Кои се оказаха враговете на президента Гамсахурдия?

Както стана ясно от събитията в последните месеци преди Коледа - главният враг на президента бе собственият му народ, който не се подчини и тръгна да храни бойците от Националната гвардия, разположена в подстъпите на планината до Тбилиси. Студентите, които издигнаха Звияд на 9 април 1989 година /наречен Ден на независимостта в памет на загиналите от боя върху тълпата на стълбите на Дома на правителството - бел. Л. М./, тези студенти, той по-късно нарече "морфинисти". В деня, в който пристигнах в Тбилиси, пред Университета студентите бяха свикали митинг и скандираха: "Чаушеску! Чаушеску!" - така опрличаваха своя президент.
Никой не се зарадва на бягството на Гамсахурдия - кръвта на жертвите - 90 на сто от които млади хора, тегнеше върху всички. Грузинците имат една особена привързаност и човеколюбие към хората, спонтанно реагираха и по своему на събитията.

Така на църковната коледна служба в църквата "Сиони", на която народът на Тбилиси бе изпълнил всяко кътче цареше странна тишина. След това разбрах, че е влязъл патриархът Илиья II Католикос и в тази мъртвешка тишина се извиси хорът, а след него и гласът на патриарха. В един момент, докато хорът бе подел поредното песнопение изведнъж гласовете замлъкнаха, настана тишина, след това се чу някакъв неспокоен ропот, неясна суматоха и хората се обърнаха и един по един започнаха да излизат от църквата. Патриархът бе загубил съзнание и го бяха отвели от службата. Приятелите ми се отделиха някак встрани и зачакаха, всички излезли от службата стояха и чакаха безмълвни - чу се глас, който ги помоли да се разотидат, тъй като Илья се е почувствал зле.

Чак в дома на приятелите ми, когато седнахме заговориха, че Илья II е много изтощен от протестния глад и затова е припаднал. Не мина и час и на вратата се позвъни: влезе някакъв монах, огледа се и като ме видя, се запъти към мен. Огледа се за домакина и обясни: "Патриархът се почувства зле, лекарите му препоръчаха пълен покой. Сега е на системи, не пожела да го вземат в болница... Имаше голямо желание да си види с Вас, както бе обещал и да разговаряте преди заминаването Ви, но това едва ли ще е възможно. Помоли да Ви предам най-добри пожелания, благодарност, че Сте съпричастна със събитията, които се случиха в последните дни. Надява се филмът Ви да покаже истината за Грузия, братоубийството и народът й."

Монахът млъкна, извади от книжния пакет, който носеше нещо увито във вестник и ми го даде. Развих пакета, беше изящна кристална бутилка с кристална запушалка - невероятна красота. Благодарих, а монахът си тръгна веднага. По пътя до вратата домакинът ми, актьорът Таварткиладзе му каза нещо, той се спря, кимна с глава в знак на съгласие и излезе.

"Обеща да ни държи в течение как е патриархът - обясни Резо. - А това, което ти подари - Резо взе шишето и го отвори - това е водка, специална, от пчелен клей, правят я за видни гости на Ильия...

Това се случи на 7 януари, на 12 престоеше вече да излетя за България. Притеснявах се, че не съм си заверила билета, но приятелите ми ме успокоиха, че всичко ще е наред. В петте дни до полета трябваше да прехвърля от всички касети на които бях снимала кадрите, които предстоеше да използвам за филма си.
Сутринта на 12 януари се отбих в телевизията за да се сбогувам с приятелите си и колеги, с които бяхме заедно в тежките дни за Грузия. Извъднъж отвън се чу картечен откос - изскочихме навън ужасени и невярващи: оказа се, че някой беше пуснал от клетката му в Зоологическата градина вълка. Патрулиращи гвардейци го застреляха след няколко часа.

По пътя към аерогарата седях в таксито и мислех - спокойствието няма да се върне скоро, въпреки, че в Осетия стрелбата беше спряла. Въпреки че вече два дни в Тбилиси бе тихо. Провокациите продължаваха, но биваха парирани още в зародиш - предстоеше по-трудното: да се запази и съхрани мирът след братоубийствената война...

"Няма да се пролива повече кръв! Стига вече" - заяви вчера временният премиер Тенгиз Сигуа на свикана пресконференция.

Отивах си, оставяйки зад гърба си толкова загуби и смърт. "Коя земя ще иска този престъпник! - проплака една майка загубила единствения си син. - Къде ще намери този Сатана покой?" Погребенията на загиналите във войната момчета бяха внушителни траурни процесии, десетки хиляди изпращаха жертвите на Гамсахурдия към последния им дом. Спомних си филма "Покаяние" на Абуладзе. Щеше ли да се покае ли един ден Гамсахурдия? Как щеше да живее отсега нататък с този товар на плещите си? Как щеше го спохожда ли сън, след като изпрати на смърт над 200 свои сънародници, предимно млади хора? А насилените момчета, отвлечени и опозорени от чеченци - тези деца трябваше да продължат живота си травмата на болката и изгорената душа от кошмара, който ги бе сполетял. Приказвах с две от тези момчета в болницата, с тяхно съгласие и молба да не съобщавам имената им. "Постъпиха с нас, като с жени, признаха момчетата. - Беше, беше много страшно!"

Обърнах се назад към скриващия се от погледа Тбилиси. Десетки пъти бях слушала легендата за неговото създаване, за това как цар Вахтанг Горгазали отишъл на лов, улучил фазан, който паднал, прострелян в някакъв извор, сварил се според едни легенди, според други се изцелил и отново се издигнал да лети. Няма значение коя точно бе вярното - на мястото на този топъл, горещ извор бе вдигнат град Тбилиси. "Тбили" - означава топъл.

Топъл бе в основата на столицата на Грузия, в гостоприемството им, в начина да обичат и прощават, да се радват на живота. Характерното за този необикновен народ бе, че в тъгата винаги прозира усмивка, докато в усмивката винаги се отронва сълза. И за двете състояния, така характерни за грузинците се изискваше много сила.

За грузинеца гостоприемството е вид свещенодействие, по време на което грузинецът говори за чувства, за живота, за бъдещето, пожелава, открива, пророкува - да напие госта си за грузинеца е въпрос на чест. Приятелите ми разказваха, че почти няма случай гост на грузинска трапеза не се напие и да докосне щастието, като изключение грузинците посочваха френския писател Александър Дюма, за когото в местна кръчма поставили надпис: "Тук пи и не се напи Александър Дюма!" За грузинеца приятелството, обичта между хората е култ, начин на живот, а отношението към жената и детето е вид обожание, което грузинският мъж не се свени да заяви на висок глас. Тези грузинци бяха принудени да стрелят един срещу друг - акт, който за тях бе най-малкото братоубийство, това бе предателство към душата на грузинеца, към неговата философия на живот. Отнемането на човешки живот за този народ бе противоестествено толкова, колкото е човекоядството - да се унищожава обичта между хората, тяхното обожание към живота, радостта, неповторимият им начин да прощават, в който влагаха душа и мисъл, колкото и в обичта към ближния.

Ако нещо не може да се твърди за грузинеца, това е че притежава прагматизъм - те се къпят в удоволствието да се забавляват, да даряват, да ощастливяват ближния - за хората, които за първи път се докосват до тях - те са като деца, странни, чисти, наивни може би. За тях обичта, стремежът да се помага и да се дарява щастие е толкова обикновено, естествено нещо, колкото да се хранят, пият и спят, когато им остане време. "Ако искаш да усетиш, че си жив и се докоснеш до Рая - отиди в Грузия" - казваше един мой приятел и колега, вече отдавна не между живите. За грузинците животът е като приказка - но там няма игра, няма притворство - всичко, което изпитват е истинско... да се говори за душата на този народ, за традициите му, за манталитета - времето никога не стига. Ето защо за грузинците не беше толкова необичайно един банков крадец, като Джаба Йоселиани да се превърне в доктор на науките, в член на Кралския Шекспиров инститтут, в еталон на чест за младите и в техен кумир.

Ето защо аз вярвах при идването си и заминаването от Москва, че зам.-председателя Месамблишвили ще намери самолет, с който да излетя и самолет имаше. Убедена бях, че няма да има проблеми с неподновения билет за София за връщане - така и стана: качих се на самолета за Москва, никой не поиска каквото и да било от мен при преминаването на паспортния контрол - всичко бяха уредили. В Грузия се случват чудеса - само човек докоснал се до страната и хората, които живеят в нея ще разбере това мое твърдение. Ето защо аз не попитах как пуснаха Звияд да си замине с милионите - за ръководителите на противодействието Китовани, Йоселиани, Чантурия срещу убийствата и насилието бе въпрос на чест и от първа величина да се спре кръвопролитието и братоубийствата. Те бяха убедени, че начинът да се осъществи това бе именно този - да убедят Звияд да напусне Грузия. И той я напусна - кръвопролитието спря. Оттук нататък можеше да се решава, гради, върви напред.

На 12 януари 1991 излетях за Москва. От летището позвъних на телефона, който ми бе дал посланикът Владимир Велчев. Разговорът ни беше кратък - той попита как съм и след това изпрати колата си да ме вземе, докато се уреди пътуването ми до София. Беше ден за избори на президент - не ми беше до гласуване.

Вече в София написах благодарствена докладна до външния министър Стоян Ганев за това, което направи посланик Владимир Велчев, за помощта му. Кореспондентът на радиото в Москва тогава, на когото първо позвъних от Посолството се извини, че е болен - не му се разправяше с някаква долетяла по коледните празници колежка! Та Стоян Ганев, като прочел за благодарността ми, метнал документа и казал: "Голяма работа, че й помогнал! Те толкова се страхуват за постовете си, като деца на комунистическата номенклатура, че какво друго ще правят освен да помагат!" Оставям тези излияния на министъра без коментар - за себе си бях убедена, че ако не бе помощта на посланик Велчев, аз нямаше да излетя за Тбилиси, нямаше да оцелея в мразовитата Коледна нощ, в която пристигнах в руската столица.

В самолета Тбилиси-Москва с мен пътува млад мъж, който пое задължението пред приятелите ми да ме предаде в ръцете на консула и да се увери, че всичко с мен ще е наред и ще замина без проблем за България. До идването на автомобила на посланика - той не се отдели от мен, не спря да говори за бъдещето на Грузия, за това как ще поканят Шеварднадзе* за президент, за да приеме светът обновената им държава, обявила се за независима. Невероятно ми се стори, че и дума не обели против Гамсахурдия - за него, за тези, които оставих в Грузия той беше виновникът за толкова много смърт, но нямаше обидни квалификации, нямаше жажда за мъст...

Консулът Тодор Тодоров пристигна и ме взе от аерогарата - след кратка почивка аз вече пътувах за София.

*   *   *

Не минаха и десет дни и две вести от световните информационни агенции поставиха отново Грузия в центъра на новините. Звияд Гамсахурдия се бе завърнал в страната. Със стъпването му на грузинска земя напрежението отново започна да нараства... "Шеварднадзе организира заговора срещу мен!" - заяви той, отправяйки обвинения срещу бившия външен министър на Съветския съюз.
Всъщност Шеварднадзе бе удобна мишена за обвинения след оттеглянето на Горбачов. "С тревога следя събитията в Грузия! - сподели в интервю за Франс прес самият Шеварднадзе. Всички мои мисли са насочени натам! В същото време искам да се знае, че с каквото мога, ще помогна на родината си, за да излезе от икономическата разруха, в която я остави Гамсахурдия! Нямам политически амбиции, нито пък се каня да се върна в Грузия, за да участвам в управлението!"
"Приканваме Гамсахурдия да напусне страната - бе заявил генерал Китовани в интервю по телевизията. - Не се страхуваме от него, привържениците му също са малко... Не желаем да се пролива повече кръв и да загиват още грузинци!"

За едни християни Коледа е на 25 декември, Грузинското Рождество се отбелязва на 7 януари. Тазгодишната Коледа в Грузия ще остане като Кървавата Коледа. Като спомен от един диктатор. Що се отнася до президента Звияд Гамсахурдия, генерал Китовани, Джаба Йоселиани и другите опозиционни лидери на противопоставянето на въоръжения конфликт, който предизвиква Звияд и който конфликт продължи 10 години да тлее в Заказвказието. Как се развиха отношенията им с Шеварднадзе, когото те докараха на власт и за когото генерал Китовани след няколко години ще изрече: "Едуард Шеварднадзе трябва да бъде съден като военнопрестъпник!"

Следва продължение

---

*Едуард Шеварднадзе - съветски външен министър /1985-1990/ и държавен глава на Грузия /1992 г./ Министър на вътрешните работи /1965-1972/ на Грузия,по-късно е назначен за първи секретар на Грузинската компартия и остава на този пост, докато Горбачов, негов стар приятел го изтегля в Москва за министър на външните работи на СССР и член на Политбюро.
Когато Китовани и Джаба Йоселиани поемат контрола над страната, те поканват Шеварднадзе да се върне на власт. Проведени са парламентарни избори, 200 000 бежанци прииждат от Абхазия, която за момента тогава е подкрепяна от Русия. Самият Шеварднадзе отива в Москва и получаваруска подкрепа, в замяна на това Грузия да се присъедини към ОНД и допусне руски военни бази.

Вчера на сайта afera.bg бе публикуван репортаж на журналиста от ТВканал "ТВ център", Евгений Подубний. Препечатваме част от този репортаж, който можете да намерите във в. Комсомольска правда, където той е част от впечатления и снимки на военни журналисти от мястото на събитията, както и на следния електронен адрес: http://fishki.net/comment.php?id=39630 .

"Казвам се Евгений Поддубний. Специален кореспондент съм на телевизионния канал ТВ център. Дойдох в Цхинвали на 5 август, върнах се в Москва на 14 август.
Ще ви разкажа за това, което видях със собствените си очи. След като се върнах в Москва и прочетох това, което се пише в интернет, просто не мога да мълча...
Към нас се приближи мъж и с жест ни въведе в дома си. Отидохме в спалнята и той ни заведе до голяма двойна спалня, откри покривалото, а там - неговата жена и дъщеря - обгорели и без глави...
7 август. Узнахме, че осетинските позиции в района на село Хетогоруво са обстрелвани с гранатомети. Тръгнахме натам, селото е близо до Цхинвали.
С нас беше група от Първи канал. Когато пристигнахме, отидохме на осетинските позиции. Наоколо рядко се чуваха звуци от минометни снаряди, осетинските опълченци се бяха притаили в окопите и не откриваха огън. По-късно научих защо - те нямаха миномети, а грузинците притежаваха такива. Операторът Лех Комаров поснима и решихме да се приберем в колата. Тъкмо нашата група излезе на централния площад и по нас беше открит огън от миномет. Успяхме да се скрием в подходяща яма и да се опазим. Така успяхме и да се доберем до колата, която беше поразена от няколко осколки.
Вечерта чухме, че президентът на Грузия Миахил Саакашвили заявил, че той не смята, че силовият вариант ще реши конфликта.
Стана тихо. Минометите и автоматите замълчаха. До началото на войната оставаха около три часа.
В 23,47 часа на 7 август започна интензивния обстрел на Цхинвали. Погледнах часовника, когато на 300 метра от нашата група паднаха първите залпове на устоновката ГРАД. Естествено, оказахме се на земята.
Половин час до бойните действия почти всички журналисти, които се намираха в града, отидоха в Обединителния щаб по поддържане на мира, за да запишат изявлението на командващия ССПМ Марат Кулахметов. Очакваше се генералът да разкаже за хода на преговорите между Попов и Якобошвили. Но Кулахметов даде съвсем друго изявление. Веднага след първите залпове ние побегнахме към кабинета на командващия, и той каза, съвсем спокойно каза, че само разговорял с грузинската страна, поискал обяснения, и те, моля ви се, заявили - това е война.
Генералът и екипът, който трябваше да разказва за хода на преговорите, седнаха в колите и заминаха за Гори. Те даже не взеха и личните си вещи.
С всеки час артилерийският огън се усилваше. Сравняваха града със земята с миномети, гаубици САУ, ГРАД, летеше и грузинската авиация.
През цялото това време журналистите се намираха на територията на щаба - отначало в бункера, който може да те спаси само от осколките, но не и от пряко нападение, после, когато в базата започнаха да бягат мирни жители, ние изляхоме на улицата. Призори беше ясно, че след тази грузинска подготовка с наземните части в операция "Чиста земя" в Цхинвали вече има много загинали.
В утрото на 8 август в столицата на републиката влезе войска за подръжка на бронетехниката. Грузинска войска. Имаше три основни направления на щурма: южен - от страната на Гори, северен - от страната на грузинските Тамарашени и Кехфи и източен - Ердви и Приси. Към 10 часа в базата на миротворческите сили дойдоха танкове. Миротворците не стреляха. Такава беше заповедта. А и с автомати да тръгнеш срещу танкове, си е просто самоубийство, тъй като освен калашников у бойците нямаше нищо друго. Журналистите се намираха в зданието Бани. Танкът, който стреля по съседната постройка, бе обезвреден навреме. Направи го лично генерал Бранкевич, секретар на Съвета за безопасност на Южна Осетия. Към този момент вече течеше 16-тия час на войната.
И точно тогава се намесиха руската артилерия и авиация. Първият щурм бе спрян, но обстрелът на Цхинвали от грузинска страна продължаваше. Руските пушки стреляха по грузинските позиции, а осетинските опълченци започнаха да притискат грузинските войници.
На 8 август през втората половина на деня за първи път излязохме из града. По улиците имаше много убити. Грузинци, осетинци - в града горяха около осем танка. В болницата имаше огромно количество ранени.
В моргата, която се намираше на първия етаж на болницата, нямаше свободни места. Трупове, камара от трупове. Горните етажи на болницата бяха разрушени от танковете. Попитах приятеля си, хирурга Сергей Цховребов - осетинските опълченци бяха ли на територията на болницата, че е стреляно по болницата? Той каза, че имало само ранени. Или грузинците не са знаели, че това е болница, или нещо им е показало, но те пряко са обстрелвали операционните. Аз на Сергей вярвам.
Трима лекари умряха при първия обстрел на болницата, докато са пренасяли лекарства от горните етажи в бункера. Отново започна обстрел на града, някъде недалеко се чуваха минометни снаряди.
После последва още един, втори щурм. Той беше още по-кръвопролитен.
Грузинските спецчасти влязоха в града при ожесточено съпротивление на осетинските опълченци. Те дойдоха, добре екипирани и подготвени, а ги посрещнаха гладни и изпокъсани мъже с автомати. До щаба на миротворческите сили, грузинците стигнаха на петдесет метра.
В този момент от Цхинвали - на свой страх и риск - решиха да се евакуират няколко журналисти, те бяха взели със себе си и мирни жители, които се намираха на разположение на щаба на миротворческите сили.
Накрая в града останаха само четири снимачни групи - нашата, на Първи канал, НТВ и украинският Интер. Молехме се с автомобилите на колегите да стигнем до Джава. Нощта на 9 срещу 10 август влязох в града с групата на Първи канал. Градът гореше.
Хората ни караха да влизаме в домовете им да снимаме мъртвите им роднини.
На сутринта на 10 август видях на улицата в столицата на Южна Осетия руски танкове. Влязоха части на 58 армия. Стана по-леко.
Батальонът на руските миротворчески сили втори следобед се намираше в обкръжение, но така и не бяха пропуснали грузинските бронетранспортьори в Цхинвали. Южното направление не беше по силите на настъпващите грузинци, защото 48 часа 180 руски войници и офицери там държаха позицията неистово.
Когато пристигнахме, дълго въобще не можехме да говорим. От военното градче нищо не беше останало. 18 убити имаше в малкото котелно помещение. Базата се обстрелваше от снайпери и труповете изнасяхме под прикритието на бронята на танковете.
В града започнаха погребения, но ние се бяха разбрали да не снимаме церемониите. На хората и без това им беше страшно тежко.
Аз, разбира се, не разказах всичко. Нужно ми е да си събера мислите. Специално се постарах да описвам максимално сухо. Но!
Първите военни действия започна грузинската страна! Руските военни влязоха в Южна Осетия 16 часа след началото на операция "Чиста земя"!
Нито една снимачна група от западните твканали нямаше в Цхинвали до момента на края на активните бойни действия! Руската авиация нанесла удар по военната инфраструктура! За пример ще кажа, че в град Гори грузинските военни бяха установили системата ГРАД на централния стадион. Тогава кого да виним за това, че Гори беше разрушен?
На война няма виновни и прави, но има някаква точка на справедливост. По мое мнение, грузинското ръководство в тази ситуация прояви невероятна жестокост и безродност. Има такъв термин - военен престъпник. Това, което се случи в тези дни беше военно престъпление на грузинското ръководство.
И именно официално Тбилиси е виновно за смъртта на осетинци, грузинци и руснаци..."

"Грузия без Абхазия и Южна Осетия не е нужна на Запада", заяви тези дни в интервю историка Наталия Нарочницкая. В същото време от президентските кръгове внушиха на грузинците, че Русия е агресор и при информационното затъмнение, което наложи саакашвили те няма как да преценят кое е истина и кое - лъжа.

Докато в районите на военния конфликт умираха хора, в България политиците ни спореха кой асфалт е по-гладък и дали да отпуснат на животновъдите 6 стотинки за литър мляко или не! Президентът ни е в Пекин и между състезанията и официалните обеди и вечери използва да се срещне и с шефа на ФИФА, за да му поговори за ЦСКА!
Извън парламентарната и парламентарна опозиция заемат всеки ден радио и телевизионния ефир в спорове дали и как да се обедини и кога да използва обикновения данъкоплатец за да бламира властта. Но данъкоплатецът вече не се хваща на тази въдица и едва ли ще вкарва отново с гласуване поредните набедени управници във властта.

А отвъд границата ни, през Черно море убиваха доскоро хора - деца, жени и старци. Горяха ги, мачкаха ги с танкове, обезглавяваха ги... В началото на 21 век. За какво иде реч? За затриване на човешката цивилизация, или за връщане към каменната ера?

През 1918 година, британският министър на външните работи лорд Джеймс Балфур казва: "Единственото, което ме интересува от Кавказ, това е ж. п. линията, по която нефтът от Баку го доставят в Батуми. Местните жители могат да се режат един друг на късчета - това мен не ме вълнува!"

Твърде малко се е променила геополитиката от времето на Първата световна война. Това е причината и в този район да няма мир, въпреки че се лансира строеж на нефтопровод от Баку в Джейхан - за това ще трябва да минат години, докато се осъществи. Когато нефтопроводът вече бъде факт, нефтът ще бъде насочен изключително и само за американския пазар.

Към днешна дата отношенията на Грузия с автономна република Аджария не са толкова прости, въпреки че Аджария за разлика от Южна Осетия и Абхазия никога не е обявявала независимост от Грузия. Медиите се надпреварват да описват демократично избрания президент на Грузия като опонент на лидера на Аджария - Аслан Абашидзе.

Близкият съратник на Михаил Саакашвили, бивш министър на отбраната Ираклий Окруашвили предупреди преди година, че президентът на Грузия има план да превземе Цхинвали. Окруашвили бе задържан веднага и обвинен в корупция, поръчани убийства и погроми, като бе вкаран в затвора. Срещу огромната сума от 6 милиона долара, внесена като гаранция, той излезе от ареста и замина зад граница. С малка операция, без големи загуби поясни точно преди година Окруашвили, държавният глава Михаил Саакашвили е възнамерявал да върне Южна Осетия в състава на Грузия - съобщи Окруашвили в телевизионно интервю, след което той е бил задържан и хвърлен в затвора. До освобождаването на Окруашвили се стигна, когато той, пак в телевизионно обръщение призна, че е оклеветил президента и че сторил това под натиска на Бадри Патаркацишвили?! Самият Патаркацишвили /лидер на опозицията, близък до Березовски и олигарх/ побягнал веднага в Лондон с частен самолет, изплашен от чутото.

В първото си интервю Окруашвили призна, че президентът Саакашвили е имал план да бъде убит водача на опозицията в Грузия Бадри Патаркацишвили, който по-късно действително почина при съмнителни обстоятелства в Лондон. От затвора, Окруашвили даде ново интервю, в което се разкая за казаното и бе освободен с марка за неотклонение, гаранция от 6 млн долара.
Водачът на опозицията Патаркацишвили почина в Лондон по неизяснени причини. Този който протежира и проправи път на Саакашвили към върха, премиерът на Грузия Зураб Жвания пък бе намерен мъртъв заедно с любовника си в някаква квартира...
Ирина Саришвили-Чантурия, съпруга на разстреляния от "терористи" на 3 декември 1994 година лидер на Национално-демократическата партия, Гия Чантурия също стана жертва на политическия терор в Грузия. Оказа се, че по Ирина Чантурия е била открита стрелба, съобщиха тогава средствата на масова информация и в резултат на нападението, тя е била ранена...
Защо давам тези примери? Защото те разкриват манталитета на действие на "демократично" избрания президент Михаил Саакашвили спрямо опонентите му.

Ноемврийската революция на розите беше един спектакъл, поставен от американците, което призна и сам президентът Саакашвили, като не пропуска да изтъква, че без американска помощ неговият преврат едва ли щеше да успее. Сам аджарийския Абашидзе, в дискусия с посланика на САЩ в Грузия, Ричард Майлс се убедил, че без одобрението на Белия дом нищо не се върши в Грузия.
Москва подписа примирието за спиране на военните действия и изтегляне на войските от районите на действия, подписа го и Грузия. След това стана ясно, че Грузия е подписала друг текст, различен от този, който е бил предложен на Москва, подготвен от президентите на Франция и Русия. Това съобщи руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.
"Ние сме озадачени от факта, че документът подписан от Саакашвили се отличава от този, който бе съгласуван от президентите на Русия и Франция, така че този въпрос подлежи на уточняване по дипломатическите канали", посочи дипломатът Лавров пред журналисти, като уточни, че в документа, който бе подписан от грузинската страна напълно отсъства уводната част, в която се уточнява, че "приведените по-долу принципи се подкрепят от президентите на Русия и Франция и президентите на Русия и Франция призовават страните да подпишат този документ".

Вероятно това ще се превърне в прецедент в съвременната история на дипломацията, с начина, по който един държавен глава, като Саакашвили подходи към такъв сериозен акт, като примирието между страните, участнички в конфликта. 24 часа по-късно, обяснение за случилото се или коментар не последваха нито от страна на Вашингтон, нито от страна на Тбилиси или ЕС.
Още на третия ден от войната, САЩ обещаха в едно от заседанията на Съвета за сигурност да изготвят и внесат проекторезолюция за осъждане на действията на Русия. Вместо да поемат инициативата да съставят план като този на Саркози и Медведев за подписване на примирие между враждуващите страни в грузино-осетинския конфликт, Щатите демонстрираха ненужно и в тази организация любовта и привързаността си към грузинския президент.

От първия ден, в който започнаха военните действия в грузинско-осетинския конфликт дневният режим на Белия дом се промени и започна да включва ежедневно и задължително: обаждания от Саакашвили, уверения на Вашингтон пред грузинския държавен глава, че САЩ ще ги подкрепят в инвазията им в Южна Осетия и Абхазия, заплахи от Буш или Кондолиза Райс към Москва, че ако не спре противопоставянето на грузинските щения, ще бъде санкционирана, ще бъде изолирана, ще има неприятни последствия за двустранните отношения САЩ-Русия.

На непослушните кремълски ръководители размахваха пръст от Европейския съюз, от НАТО, от кандидатите за президенти на САЩ и от кой ли не още. Въпреки, че Москва подписа договора за примирие и спиране на огъня. Всъщност ето точките на това примирие:

1. Да не се прибягва до насилие.
2. Да бъдат прекратени окончателно враждебните действия.
3. Да се осигури свободен достъп за хуманитарна помощ.
4. Грузинските военни сили трябва да се изтеглят в базите си.
5. Руските военни сили трябва да се изтеглят до позициите, заемани от тях преди избухването на враждебните действия. До приемането на международен механизъм, руските миротворчески сили ще прилагат допълнителните мерки за сигурност.
6. Започване на международни преговори за решения по сигурността и стабилността в Абхазия и Южна Осетия.

Защо Белият дом е раздразнен? От решенията на президента Дмитрий Медведев ли - едва ли. Раздразнението идва от факта, че не териториалните претенции на Грузия са в дъното на грузинско-осетинската петдневна война, а неща далеч по-различни и сериозни. Като създаване на подходящ международен климат за безапелационно разполагане на американските оръжия за противоракетна отбрана в Полша. Вашингтон се устреми към пресичане на претенциите на Русия по разполагането на ПРО и на други места в Източна Европа и най-важната причина за раздразнението на Белия дом от сериозността, с която Кремъл подходи към пробема с Южна Осетия - това е слагане на ръка на суровини като нефт и газ от страна на Вашингтон в размирните райони.
Белият дом реши веднъж завинаги да скъса със зависимостта на Европа от руски газ, но начинът, по който започна това свое начинание бе твърде лошо подбран. Зле подбран се оказа и изпълнителят - Михаил Саакашвили, който като образец на демократично избран президент трябваше, според ЦРУ-медийната пропаганда във водещи западни медии, да бъде еталон за държавен глава, който се противопоставя на Русия.
Всичко като планове на хартия явно е било прекрасно, но в действителност реализацията бе тотален неуспех на Белия дом и ЦРУ.
Първоначалното заблуждение, че стремежът на Саакашвили да присъедини териториите на Южна Осетия и Абхазия е истинската цел на нападението в нощта на 7 срещу 8 август се оказа погрешно. Твърде вероятно е, САЩ да са обещали на Грузия като бонус присъединяването на тези територии, ако проведе военните действия според плановете на САЩ, но това е друг въпрос.
Изпълнителят на волята на Вашингтон обаче обърка конците и първоначалното критично отношение на западните държави към Русия се променяше с всеки изминал ден.

Обратът започна с посещението на Саркози в Москва, където президентът Медведев твърдо, но обосновано постави изискванията по едно бъдещо примирие. Твърде различно е протекло посещението на Саркози в Тбилиси и впечатленията му и тези на френския външен министър Кушнер от посетените бежански лагери, от разрушения Цхинвал, от размерите на хуманитарната катастрофа, която е видял с очите си.

И така: примирие между Грузия и Русия е налице, но дали то ще донесе мир и спокойствие в районите, засегнати от войната? Очакванията са: след подписаното примирие спорът да се пренесе в дипломатическите кръгове на западните държави и САЩ, а там нещата ще продължат дълго, с месеци може би. Очаквания има и да спрат провокациите на различни военни формирования, да се изтеглят руските войски, според договореното, а грузинските войски да се върнат на местата, където са се намирали преди конфликта.
Лесно ли бе на Москва да подпише веднага примирие? Примирието бе подписано независимо от това, че САЩ използваха масираната медийна световна кампания против Кремъл и разположиха своите ПРО в Полша.
Примирието бе подписано от Москва:

• Независимо, че на 13 август украинското ръководство предприе сериозен антируски ход, като президентът на Украйна Виктор Юшченко издаде указ, /в противоречие с базовото споразумение между Русия и Украйна за статута и условията за пребиваване на Черноморския флот на територията на Украйна от 1997 г., - бел. Л. М./, който претендира за едностранно регулиране на пребиваването на Черноморския флот на Руската Федерация на украинска територия;
• Независимо, че под формата на реализация на хуманитарен план, в Грузия пристигнаха първите американски военни - морска пехота и военна авиация, а в същото време САЩ заподозряха и обвиниха Русия в прехвърляне в Грузия на допълнителни подразделения;
• Независимо, че Съединените американски щати поискаха извънредно съвещание на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО за обсъждане на ситуацията в Грузия;
• Независимо, че външните министри на ЕС постигнаха съгласие по време на извънредната си среща в Брюксел на 13 август за това, да изпратят свои наблюдатели, които да следят за спазването на примирието в Грузия. Освен това беше решено да се направи преоценка на отношенията с Русия след едноседмичните кръвопролития;
• Независимо, че САЩ заплашиха, че Конгресът може да поиска Русия да бъде лишена от домакинството на Олимпийските игри през 2014 г.;
• Независимо, че се чуха предложения Евросъюзът да предприеме твърди мерки за регулирането на конфликта и то към Кремъл. Преговорите за сътрудничеството с Русия да бъдат прекратени, като тя бъде изключена от Г8 и също така да бъде забранено приемането й в СТО, като бъде накарана да плати за нахлуването в Грузия;
• Независимо, че Русия непрекъснато бе обвинявана, че е бомбардирала пристанището в Поти, мостове, летища, които след време се оказваха здрави;
• Независимо, че руските войски бяха обвинени, че са използвали касетъчни бомби във войната, а това също бе категорично опровергано по-късно;

Президентът Дмитрий Медведев зададе на журналистите три въпроса:

1. Кой все пак е започнал военни действия в Южна Осетия - руските миротворци и войска или грузинската армия?
2. Искала ли е международната общност, "осетинците в Южна Осетия и абхазците в резултат на тази агресия просто да престанат да съществуват"?
3. Да се определя ли станалото като хуманитарна катастрофа или това касае само осетинците и Русия?

и поясни.: "Ако си отговорим на тези въпроси, много неща ще ни станат по-ясни".
Вярно е, че САЩ умело използваха безвремието около подписването на примирието и спирането на военните действия, за да изпълнят една от основните си цели на войната, която започна Саакашвили: започнаха разполагането на ПРО в Полша.
Вярно е и, че подготовката медиите в различни държави да настроят общественото мнение против Русия бе много добра, но затова пък не изтрая дълго.

Примирието в Осетия - войната, която няма да свърши

Войната струваше на Русия, по груби изчисления милиарди долари. По време на бойните действия в Южна Осетия, изходящият капиталов поток от Русия е бил в размер на 7 млрд. долара, предаде Интерфакс, като се позова на министъра на финансите на Русия Алексей Кудрин. "Шест млрд. долара в петък /8 август/ и един млрд. долара в понеделник /11 август/ - това е изтеглено като валута от Русия", заяви Кудрин.
Дали примирието означава мир и край на военния конфликт? Ще се реши ли бързо този проблем от дипломатите и държавниците от ЕС и САЩ? Русия подписа примирието, Грузия - също, въпреки, че в Тбилиси да премахнали част от текста, подписан в Москва. Под същия документ са се подписали и ръководителите на Абхазия и Южна Осетия, съобщи РИА Новости вчера.

След посещението на турския премиер Ердоган и срещата му с президента Дмитрий Медведев, след разговор на турския президент Абдуллах Гюл с руския му колега по телефона, Турция не пусна американски кораби в Черно море за изненада на САЩ, тъй като двете страни са близки в НАТО и на едни позиции по отношение на кюрдите. Изведнъж Турция отказа да пусне американски плавателни съдове, разбрала в Кремъл, че всъщност исторически и геополитически тя и Русия са силните държави в района.
Освен това Турция се включи в "Южен поток", което много разочарова Щатите, но когато става дума за природни богатства - приятелството отстъпва на заден план.

Дали България ще спази договорката и също ще се включи в "Южен поток", за Турция и Русия е все едно. Ако нашата страна не вземе участие в този проект, "Южен поток" ще мине направо през Гърция и родните ни политици единствено ще гледат как ни заобикаля газопроводът и отново ще дават акъл да страним от проекта, за да не сме зависими от Русия.
Неочаквана е и далечната цел, която отново застана на дневен ред и очаква своето разрешение: дали някои държавници на страни-членки от Европейския съюз трябва да се разграничат от Русия под американска диктовка и интереси, или нещата ще си останат непроменени.

След сключване на примирието нещата от петдневната война преминаха от бойното поле върху дипломатическите ходове и решения. Защо обаче наблюдатели на случващото се в районите на конфликта смятат и очакват нещата да се проточат? И дали това удължаване на започнатото по време на войната, ще продължи много?
Русия подкрепи официално идеята за изпращане на наблюдатели в Южна Осетия и Абхазия от ОССЕ и ЕС, докато Саакашвили поиска на глас от западните държави да накажат Русия за случилото се!
Русия гори, Русия руши, Русия не изтегля войските си - алармираха на всеки половин час от различни медии зад граница, повлияни от поведението и думите на президента Михаил Саакашвили.
"В зоната на грузинско-осетинския конфликт трябва спешно да се изпратят международни миротворчески сили", заяви външният министър на Франция Бернар Кушнер, цитиран от Грузия Онлайн.
Ситуацията в региона "продължава да предизвиква безпокойство", посочи министърът. Прекратяването на огъня остава неустойчиво. Трябва да продължим да оказваме необходимия дипломатически и политически натиск коментираха от френското министерство на външните работи.
Командващият руските сили около грузинския град Гори заяви, че руски миротворци са започнали да сменят редовните армейски части, окупирали по-рано града, предаде АФП.

"Руските войски започнаха да се изтеглят и на тяхно място пристигат руски миротворци," обясни пред АФП генерал Вячеслав Борисов. - Миротворците са там, а войските се изтеглят постепенно," е казал пред АФП, Борисов.
Мнозинството от германците са против участие на страната им в мирна мисия в Кавказ, написа германският вестник "Билд ам Зонтаг". В запитване на института за изследване на общественото мнение "Емнид" за изданието 56 на сто от анкетираните са отхвърлили подобен германски ангажимент, 37 на сто са били съгласни с него. Половината от запитаните освен това са на мнение, че Германия не трябва да участва във възстановяването на региона.
"Русия обмисля да върне балтийските си ядрени бойни глави за пръв път след края на Студената война", написа британският вестник "Сънди Таймс", позовавайки се на високопоставени военни източници.
Този ход, който идва в отговор на американските планове за разполагане на противоракетен щит в Европа, само ще увеличи и без това немалкото напрежение, предизвикано от достигането на руските войски на 20 мили от Тбилиси.
Дали САЩ ще спрат скоро да обвиняват Русия във всички смъртни грехове. Дали в Европейския съюз и НАТО са осъзнали, че като завоевател на територии в 21 век, Михаил Саакашвили им създава единствено проблеми и прави невъзможна защитата му пред Русия. По тези проблеми засега мненията в ЕС са поляризирани и трябва да се изчака да мине малко време, за да премине шока и външните министри на страните членки на ЕС да осъзнаят за какво иде реч. Още повече, че на политическата сцена в районите на Източна Европа Михаил Саакашвили, или както го наричат шегобийците в Тбилиси - Сабакашвили /нещо като кучи син - бел. Л. М./, увлича в безумията си Украйна и няк