В днешния брой на авторитетния „Ню Йорк Таймс” авторите на публикацията „Безизходица в България с организираната престъпност” – Матю Бръуосър и Дорийн Карвахал са наредили един до друг по отношение на съвпадение в биографиите – министър-председателят Бойко Борисов, пуснатите наскоро от затвора, братя Галеви и известният Златомир Иванов-Баретата.

Според изнесеното днес в „Ню Йорк Таймс” организираната престъпност си битува в българската криминална действителност и съдебната система.

Анализът на „Ню Йорк таймс” не е лишен от наивност и неинформираност и представвява някаква странна смесица от преразказ на вече излезли публикация в българските медии и изводи, твърде близки до тези на посланика на САЩ в България, Джеймс Уорлик за случващото се в разследването и съдопроизводството.

Сайтът „Медияпул” пусна превод на публикацията, в който между другото се казва:

„Когато новият широкоплещест премиер на България Бойко Борисов взе властта, той обеща да изкорени организираната престъпност. Но човекът, наричан Батман, сега е тестван от слабата съдебна система, която този месец произведе оправдателни присъди за двама мъже, считани за глави на престъпна група, и пусна от ареста друг, смятан за криминален бос, пишат авторите на статията Матю Брънуосър и Дорийн Карвахал.

Златко Баретата, популярен и като Златан, е описан като "много татуиран мъж към края на своите 30 години", който е обвинен в убийство и трафик на дрога. Той е под домашен арест, след като се оплака от стрес и инфекция на пикочните пътища. След това съдът насрочи ново дело, защото един от съдебните заседатели бе арестуван за детска порнография, пише вестникът.

По повод оправдателната присъда за братя Галеви, авторите коментира, че "това е най-новият случай на оневиняване и поредната проява на снизходително отношение към хора, обвинявани в участие в организираната престъпност в една страна, зарекла се да изкорени корупцията, за да си извоюва членство в ЕС през 2007 г.“.

Като знаем как в затвора Гуантанамо Щатите държаха няколко хиляди затворници, заподозрени във връзки с тероризма и как на тези затворници бе отказвано години наред правосъдие – подобна американска позиция е последното нещо, което би било логично да приемем като меродавно.

„Изданието не пропуска да отбележи, че знаковите дела са се превърнали в арена, където се води битката между изпълнителната и съдебната власт, която не е успяла да осъди дори един единствен по-важен заподозрян за престъпления в сферата на организираната престъпност.

Тъмният подземен свят на мутрите в България става неспокоен, пишат журналистите и се позовават на публикации в български вестници, че престъпна банда е обявила награда от 400 000 евро за главата на премиера. Заплахата дойде само два дни след като съдът в Кюстендил оправда Пламен Галев и Ангел Христов - братя Галеви, обвинени в тарторство на банда за измами и рекет. Случаят бе под зоркото око на европейските власти и премиера, който го обяви за "тест за нацията", отбелязва вестникът.

В статията се припомня, че Братя Галеви са бивши полицаи, станали нарицателно за "галевизацията"- "възможността престъпниците да действат безнаказано и да манипулират българската държава, политиците, общинските и съдебните власти“.

Припомня се още, че двойката бизнесмени е станала популярна през 2008 г., когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков призна, че се е срещал с тях. По-късно полицията обискира домовете и офисите им, а те бяха арестувани, но след това пуснати, за да участват в изборите и да станат депутати. Законът позволява на кандидати за избори да преустановят съдебните процеси срещу тях по време на кампанията. Така направи и Александър Томов, известен с действията си в ЦСКА и "Кремиковци", отбелязва още изданието.

"Всички те не станаха депутати, но остана въпросът какво щеше да стане, ако бяха станали? Адвокатът на Галеви определи клиентите си като "двама бизнесмени и жители на Дупница, изправени пред всеобща завист".

„Никой не харесва успелите хора", обяснява защитникът, но Галеви са наричани "местни феодали", а журналистите, които ги разследват, се страхуват за живота си", завършва "Ню Йорк Таймс".

Да се развява ей така без никакви доводи и аргументи твърдението, че едва ли не България не е страна, която трябва да е член на Европейския съюз – е меко казано несъстоятелно.

Да се повтаря твърдението, че противопоставянето на изпълнителна и съдебна власт е причината за неуспеха на борбата с организираната престъпност е теза на вицепремиера Цветан Цветанов, който известно време водеше битката срещу магистратите.

Истината е, че досъдебното производство, разследването на задържани без да са налице годни доказателства за техни престъпни деяния е в основата на предизвестените провали на гръмко афиширани полицейски акции.

Внасянето на слаб и недобре конструиран Обвинителен акт в съда естествено обрича на неуспех крайния резултат с очаквани присъди.

Другият вариант е – държавата да бъде съдена и осъдена в Страсбург – нещо, което за нация като американската е непонятно.

В Европа, за разлика от драстичните случаи на нарушени човешки права с държавна благословия – човек е невинен до доказване на противното. В Европа има доказване и осъждане – а не държане в затвор без присъди.

Вестник „Ню Йорк Таймс” е име и авторитет, но явно това не е попречило на авторите над нешната статия да пуснат публикация от чуто-недочуто, обяснено-недообяснено, пречетено-неосъзнато. Този текст, който излезе днес е написан на равнище, което един български ученик от отделенията не би си позволил!

В стремежа си да изсипят факти и данни в общия кюп, без да се търси причинно-следствена връзка и логика, двамата автори на „Ню Йорк Таймс” са нарекли братя Галеви – бивши полицаи, при положение, че те са бивши барети?!

Възможно е, да имат някаква вина двамата дупнишки бизнесмени, но тогава защо полицията и прокуратурата не ги сълраха, за да бъдат убедителни в съда и да се стигне до присъда!

Ето, на този въпрос „Ню Йорк Тайс” не е дал отговор, а именно този въпрос е в основата на провалящата се борба с престъпността в България.

Ако вървя след събитията, така както американските журналисти са вървели по темата „Безизходица с организираната престъпност”, то спокойно мога да запитам:

• Разбрали ли са изобщо за какво са се захванали да пишат Матю Брънуосър и Дорийн Карвахал в днешния „Ню Йорк Таймс”?
• Защо в една статия, свързана с борбата с организираната престъпност не е споменато името на министъра на вътрешните работи, който живее с тази борба – Цветан Цветанов?
• Безизходица в борбата с организираната престъпност в България има, но тя няма нищо общо с написаното в „Ню Йорк Таймс” днес.
• Странно съвпада критиката на министър Трайчо Трайков към посланик Уорлик вчера и незабавната публикация днес в "Ню Йорк Таймс".

Повече от девет седмици трябваха на помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за международния наркотрафик и правоприлагането Дейвид Джонсън, за да намери свободно време и да напише, и изпрати писмо, с което да благодари за проведената на 8 юни среща в София между премиера Бойко Борисов и него! Човек остава с впечатление, че и в администрацията на Обама са направени съкращения а`ла „Дянков” и затова с такова закъснение са успели да напишат въпросното писмо! Дето се казва: американците напуснаха даже Ирак и чак тогава се получи писмо с благодарности за визита от преди 9 седмици и половина...

Преглътнахме, че Белият дом ни прати чиновник между осмата и деветата дупка на кавала за среща с министър-председателя Борисов, сега ще преглътнем и че девет седмици бавиха благодарностите си – явно на новия Голям брат изобщо не му е до България на фона на корейските, иранските, йеменските и афганистанските аватюри, щом за среща с главата на изпълнителната власт в държавата ни пробутаха едва помощник държавен секретар!

Самият Джонсън пък явно не чете достатъчно, защото тогава щеше да е наясно, че в повечето случаи на полицейски акции и арести, съдът пуска задържаните след ден-два поради непредставяне на достатъчно убедителни доказателства.

В писмото си до Борисов помощник държавният секретар Джонсън изразява желанието на правителството на САЩ за задълбочаване на близкото сътрудничество с българското правителство и за съвместна работа по реформата в областта на отнемане на незаконно придобитото имущество, прозрачността и отчетността в съдебната система. Помощник държавният секретар подчертава и ангажимента на САЩ да подпомага България в развиване върховенството на закона и превръщането й в модел за региона.

САЩ имат различна съдебна система, която изобщо не може да бъде сравнявана с българската. Поне така е по все още действащата Конституция.

От друга страна, традициите на САЩ в правораздаването далеч не са толкова блестящи, но затова пък са известни с някои позорни обстоятелства. Да вземем примера с базата в Гуантанамо, изграден и силно охраняван военен затвор, наречен "Лагер за затворници в Гуантанамовия залив". Там доскоро бяха задържани над 400 затворници, заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември от 40 държави, но предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен.

Забележете, че казвам заподозрени, а не осъдени с влезли в сила присъди…

През 2006 година САЩ заявиха, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война, и по тази причина не попадали под защитата на Женевската конвенция, тъй като не са били считани за военнопленници, а за „вражески бойци“.

САЩ държаха там затворниците без право на следствие, затворените в Гуантанамо единствено по подозрение в тероризъм, така и не получиха в годините на престоя си съдебен процес и издадени, и влезли в сила присъди – т. е. държаха ги незаконно в нарушение на правата им!

На задържаните бе отказана правна помощ от страна на Щатите, a разпитите се осъществяваха чрез спорни методи - физическо насилие, забрана за сън, излагане на силен шум, задържане под вода, и то в продължение на месеци и дори години. По данни на американския вестник "Ню Йорк таймс" от ноември 2007 г.

официално обвинение е било повдигнато само срещу 10 задържани от затвора в Гуантанамо, а осъден е бил един австралийски гражданин.

Част от затворниците от Гуантанамо бяха предложени на различни държави, които пък от прекалена криворазбрана демокрация ги оставиха на свобода, докато техните „събратя” по съдба бяха въдворени при строг режим, в строго охраняваната Изправителна база „Томсън”?

Факт е, че не всички държави взеха затворници от Гуантанамо – например Норвегия, страна-учредителка на НАТО обяви, че няма да взема затворници от строго охранявания затвор в кубинската провинция.

Запитан след закритото заседание на Комисията за външна политика, защо страната ни трябва да решава вътрешнополитически проблем на друга държава Цветанов поясни, че „не трябва да разрушаваме стратегическото си партньорство с Вашингтон” и каза на народните представители: „Приемете го като знак на солидарност”.

Добре е да се произнасят фрази като „стратегическо партньорство”, но още по-добре е произнасящият ги да е наясно със смисъла им... Все пак в България има и хора, със средна до висока интелигентност и те са наясно, че „стратегическо партньорство” не означава да разрешават вътрешнополитически проблеми на една държавата като САЩ и то в случаи, когато иде реч за държани с години и измъчвани хора в строго охраняван затвор, без присъди!

„Приемете го като отговорност на българското правителство” – уточни Цветанов.

„Знак на солидарност”, „отговорност на българското правителство” – нима Норвегия не желае да бъде солидарна с Вашингтон и още по-малко от нас държи да бъде „отговорна” в случая с вземането на арестанти от Гуантанамо?

Припомних случая „Гуантанамо”, защото точно виновната за незаконно задържане на граждани в строго охраняван затвор днес, чрез някакъв третораряден чиновник от администрацията си ни предлага Щатите да ни помогнат за оправяне на съдебната система.

Вече чухме, че официален Вашингтон настоява да имаме и специален съд, за да не излизат при липса на доказателства арестуването при акциите на министър Цветанов с мерки за неотклонение „подписка” и под гаранция…

Сега какво ще извадят от ръкава стратезите от Белия дом? Лагер открит тип за задържани в специализирани полицейски акции, може би? Или въдворяване без присъди и без право на съд, нарочени за виновни бандити!

Хайде всеки да си гледа собствената съдебна система, а България като страна-членка на Европейския съюз да търси съвети от Европа, а не от САЩ, ако на вътрешния министър не му излизат сметките в борбата с организираната престъпност!

Що не пробват в Щатите министър да нарочва съдиите за „свързани с бандитите” и тогава да гледат какво ще се случи?

Същото може да се изпита и в Стария континент – вътрешен министър на Франция или Германия да нарочва и обижда съдии, защото не му играят по свирката? Дали този министър ще си остане дълго на поста?

„Не искам адвокатите на "Мултигруп” да защитават бъдещето на страната. Не искам адвокатите, които защитават организираната престъпност да определят бъдещето на страната, защото те не защитават страната, а лични, конюнктурни интереси. От някъде трябва да се започне. Да заложим на отличници и на хора, които не са обвързани с организираната престъпност”, заяви министър Цветанов.

Кръгла маса за специализираните съдилища. След време децата ще учат в училище степените на развитие на промени в съдебната система от времето на мандата на „Отличниците” от ГЕРБ: специалиризани съдилища, извънредни училища, трибунали.

Нещо като трите степени на брака: влизаш чист, след това си пречистен и накрая – очистен... Шегувам се, ако е позволено още.

Вицепремиерът Цветан Цветанов защити идеята за съдилища, в които да работят най-добрите, преминали по идея, всички цедки за морал и компетентност. Забележете: „най-добрите, преминали по идея, всички цедки за морал, и компетентност”! Ще ги отсява вероятно МВР? Или кварталната организация на ГЕРБ? Или данъчните, с квитанция за платени данъци!

Цедки за морал? Всички? Ами дефинирайте „морал” според кабинета, моля! За да не стават инфекции като президентската стенограма, моля!

Ето, на сириеца от Гуантанамо му поискахте „да „притежава семейни ценности” и той пристигна със „семейните си ценности! Иначе нямаше да мине през граничната бразда... Къде ще го приемаме без семейни ценности? Пък и крайно време е да се фиксира разтегливостта на понятието „семейни ценности” с тест, който включва поне:

Ама че на Кръглата маса се изказал адвокат корифей на наказателното право – е, и?

Да я чуем:

"Обстоятелството, че МВР е провело Н- на брой акции, което трябва да е рутинната му работа, не може да обоснове създаването на специализирани съдилища”, смята председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.

„Тези специализирани съдилища трябва да бъдат за "отличници", но и за хора, които са необременени и необвързани с всичко, което се случваше през последните 20 години”, поясни министър Цветанов проблема със създаването на специализирани съдилища и закова: "Днес ние берем плодовете на една импотентна съдебна система"!

„Необременени” и „необвързани” според Цветанов ще рече: без досег с БКП, хора от върховете на БКП и Държавна сигурност!

Слушайте и записвайте - „На четири очи”, вицепремиерът и министър Цветанов:

„... има едно лице, което е много актуално в последните няколко месеца – Николай Велков, който беше част от задържаните по 'Октопод'-а, който беше в една килия заедно с братята Дамбовци, където вървяха едни хубави СРС-та, в които се говореше за близки връзки с даден висш магистрат и т.н."

„Едно, което, който, където, които” – слагаш ги в едно изречение и мисълта тече ли тече... като водите на река Глазне, които съсипаха хотелите в Банско...

"В съдебната система има зависимости на съдии, на прокурори, на следователи. Каквито зависимости има и в системата на МВР. И аз смятам, че с отдел 'Вътрешна сигурност' на МВР ние работим в тази посока... Зависимостите са икономически, свързани са и с наркотици. Свързани са и с други сексуални ориентации", поясни МВР-министър Цветанов.

Абе, тези, с други сексуални ориентации, не ги ли пращаха по едно време в лагери? Кога беше това?

„Цедки за морал” – дали пропускат тези цедки „други сексуални ориентации”? Ами ако е така, тогава никакви контакти с кметовете на Берлин и Париж! И документите на ООН да заминават в килера...

А ето и отговора на една все още недисциплинирана юристка, в момента лидер на „Движение 21”,  която освен това е и бивш депутат от левицата, прокурор, че и свиреща на цигулка... Моля Ви!

Тя даде отговор по всички теми на деня като специализирани съдилища, акции на МВР, и прочие, и прочие...

Мястото е БНТ, предаването: „Денят започва”, а водещ е Марин Маринов:

Водещ: Добро утро, г-жо Дончева, здравейте.

Татяна Дончева: Добър ден.

Водещ: Продължаваме там, където приключихме с Ана Караиванова преди осем, за специализирания съд си говорихме с нея освен за всичко друго, за доверието в съдебната система, за това как може да се възстанови, трябва ли съдебен ДАНС, както предлага, така, работно заглавие на един орган, което го предлага Константин Пенчев. "Който е против създаването на специализиран съд, не иска държавата да бъде по-силна от организираната престъпност" - това е един цитат на Цветан Цветанов. Който е срещу специализирания съд, общо взето, е срещу борбата срещу организираната престъпност. Така ли е?

Т. Дончева: Това примитивно разбиране, който е с нас и против нас, е прокарвано винаги, когато някой не може да даде аргументи. Темата за специализираните съдилища е актуална и се вади, за да се постигне по-качествено правосъдие в някаква област. Само че на 8-милионна страна, където има 28 териториални общности обособени и създадени определени традиции за това къде хората да търсят правно обслужване, от прости граждански административни дела до наказателни или други тежки, въпросът не може да се решава така примитивно, по физкултурнически, стани - легни. Ние направихме специализирани административни съдилища. аправихме ги първоначално по идея да бъдат на 6 места. След това надделя разбирането, че всяка област ще си тегли към себе си, и станаха 28. Така сега имаме едно специализирано административно правораздаване, уж по-високо квалифицирано, а същевременно огромната част от тези 28 съдилища, значи говорим, с изключение на 3-4 съда, работят при много ниско натоварване за много високи заплати.

Водещ: Тоест това е било грешка, така ли, административните съдилища?

Т. Дончева: Тоест това като финансови възможности на държавата, като организационни, като сградни, това нещо е допълнителни затруднения за един минимален ефект, който не може да си оправдае парите. Може ли да се направят трудови съдилища или съдилища по несъстоятелност? Може, ако се зацикля в един момент в трудови спорове за уволнения и те станат много, държавата може да си позволи такова нещо. Преди години имаше проблем с делата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но въпросът е от какво имаме нужда. Според мен, на първо място, от съдилища, свързани с непълнолетните. Защото сегашното младо поколение е тежко, расте в много нездравословна среда, расте много самотно, много лишено от възможности за нормален социален живот. Те не са научени заедно да се организират, заедно да правят нещо, това им личи на свръхагресията в училище. Очевидно там се налага една друга наказателна политика, която да е съчетана с труда на много педагози, психолози. Въобще да има представа държавата как изгражда младото си поколение, с какви ценности, с какви нагласи.

Водещ: Да. Ако има специализиран, специализиран съд...

Т. Дончева: Но, но...

Водещ: ...да върви натам, това ли казвате? Защото според Цветан Цветанов по-добре е да има специализиран съд с организирана престъпност да се бори.

Т. Дончева: Но, но, но... Така ли? Колко дела има Цветан Цветанов за организирана престъпност? Вие освен делото на Маргините в Софийския градски съд и делото на Митьо Очите в Бургас...

Водещ: Той го дава като пример, дава ги като пример точно тези две дела, да.

Т. Дончева: ...чували ли сте за други дела? Всичко друго е мерки за неотклонение, не са вкарали нито едно дело. Колко дела мислите, че ще вкарат? Аз си направих труда да поискам справка за националната статистика, която казва колко дела е имало за миналата, за по-миналата година. Ами, извинете, но аз мисля, че те са под 100. Може ли за под 100 дела да си направиш специализиран съд? В момента в градския съд на София, който е най-тежкият съд, най-натовареният и с най-голям състав, има 30 наказателни съдии от 115.

Водещ: Добре, разбрах... да.

Т. Дончева: Какво значи това, по колко дела на съд? По колко дела на съдия годишно се падат? Извинявайте, но такава ниска натовареност не е имало никога.

Водещ: Аргументите са, че са много тежки тези дела, че се иска специализиран... специализация на...

Т. Дончева: Не, не, ето, погледнете делото на Маргините.

Водещ: Така.

Т. Дончева: Четири години защо въртят на празни обороти и защо е това смехотворно протичане на процеса? Защото, когато имаш афиф, казано на стар български, свидетели, т.е. сухиндолски, кошаревски и други, които, ако ги разпиташ 3 пъти, дават 33 варианта на показания, и няма нормален съд, който да реши какво точно да приеме, твоето дело върви трудно. Ако искаш да си признават, също няма да стане. Това, което...

Водещ: Тоест, ако е специализиран съдът, със същите свидетели...

Т. Дончева: Да ви кажа в най-общи линии аргументите. Има прекалено малко дела за такова нещо. Има прекалено малко натовареност на съдиите в ключовите, наказателните съдии, говоря, в ключовите големи съдилища, които биха гледали такава организирана престъпност и където тя се среща. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, евентуално Русе. Има... никакво оправдание няма да направиш в един и същи клон на правото два съда, защото върху наказателното право трябва да направиш два съда. Кога ще гледаш едно убийство в специализирания съд и кога в нормалния? Кога едно дело, което ще започне, да речем, за организирана престъпна група, впоследствие доказателствата няма да издържат и ще ги сведат до телесни повреди, отвличания, рекет, престъпления по служба и нещо друго, ще ходи в другия съд? Защо променяш цялата подсъдност? Защо искаш да направиш ВИП съд с ВИП съдии, с ВИП заплати за ВИП персони?

Водещ: Защо, защо според Вас?

Т. Дончева: Ами, защото няма...

Водещ: Вашето обяснение какво е?

Т. Дончева: ...защото не разбираш. Защото смяташ, че всичкото е пиар и като направим някакви поредни шумни акции, нещо ще спечелиш. Следващо нещо, защо след като ние би трябвало, сега като има политическа воля, за няколко години горе-долу да приберем проблема до нормалния, ти искаш да ни отвориш битовия проблем да правим нов съд? Това означава сграда, щатове, битови проблеми и т.н. Не ви ли прави впечатление, че в София 20 години не може да се намери сграда за районния съд? Всичките ли преди това не са имали воля? После, какво ви говори, че вътрешното министерство натиска за определени мерки? Правосъдното министерство вчера представя стратегия и там такива съдилища не се предвиждат. И казвам накрая...

Водещ: Дебат се предвижда.

Т. Дончева: И казвам накрая, и казвам накрая, но не на последно място - има много сериозни опасения, че полицейщината се развихря до това да поиска да си има съд, на който да поръчва дела и резултати, без значение на доказателствата. Това, от което има нужда в момента, е, вместо да се занимаваме с глупости и нови щатове, нови административни звена, като иска някой административен ръководител, да си направи отделения, за което има и съвети от чужди експерти, които са поканени, да си направи отделение от, така, по топ съдии, в нарушение малко на принципа на случайно разпределяне на делата, и да започнат да си ги гледат. Натовареността на съдиите абсолютно позволява това да стане в рамките на сегашната система - да отворят публичните процеси, да натискат за едни много нормални срокове. До шест месеца всякакви видове банди, групи и т.н., за които има шумни акции, би трябвало да са приключени и внесени с обвинителен акт.

Водещ: Опасенията Ви са, че става въпрос за идея за извънреден съд, само че маскиран под друго име, така ли, така ли да го обобщим?

Т. Дончева: Да, за трибунали откровени.

Водещ: Това се съмнявате...

Т. Дончева: За трибунали откровени. И понеже нямат аргументи, те обикновено си служат с нападки и с подобни мантри - който не е за специализиран съд, е за организираната престъпност. Хайде де! Откъде накъде?

Водещ: То Ви връща, нали, не само Вас, но и Ваши колеги, които са против този специализиран съд, връща Ви към поправките "Ванко 1", към "Мултигруп"...

Т. Дончева: Да се разберем, да се разберем с Цецко Цветанов по следния начин. Аз му благодаря, че най-накрая взе да обясни на целокупната общественост, че аз не съм вносител, нито автор на поправките "Ванко 1".

Водещ: Той се поправи, да, каза, че...

Т. Дончева: Защото... не, той не само се поправи, те много хора две години, три години го повтаряха, без значение, че това не е вярно. Но няма адвокат на "Мултигруп", адвокат на "Лукойл" и адвокат на Цецо Цветанов, има адвокат на свободна практика. Адвокатите затова са адвокати, те имат определен статут - срещу заплащане да извършват определена дейност. Ако тази дейност е противоречаща на закона, за това има съд. Ако Цветанов твърди, че аз съм извършила нещо в качеството на адвокат, което противоречи на закона, моля. В противен случай останалите неща са просто обяснения на някакви примитивни недоучени хора. Те не могат да касаят обществеността. Могат ли вносителите на поправката "Ванко 1" и всяка друга спорна поправка да се произнасят по този въпрос? Могат всички хора, имащи отношение към правосъдието. Вижте, Цветан Цветанов, това, че е вицепремиер, е стечение на обстоятелства. Това е човек, завършил спортно училище, където не знам да са формирани интелектуалците на нацията, след това ВИФ и е започнал работа като старшин

шофьор в ИКТ на МВР, което значи Институт за компютърни технологии. Той няма нито ден, той няма нито ден...

Водещ: Вижте сега, той...

Т. Дончева: ...той няма нито ден оперативен стаж, нито ден, минал в практически опит в борба с престъпност. Ако смята, че носенето на чантата на Бойко Борисов от 2001 до 2005 е такъв опит, съжалявам много. Той, ако... обаче, тъй като той има властта и тази властова позиция, аз и никой от моите колеги не му оспорва правото да се произнася. Той се намира...

Водещ: Има вот на народа, в смисъл имаше избори, ГЕРБ получи мнозинство, създаде правителство, сега какъв...

Т. Дончева: Точно така, точно така, и се намира на това място, където това му е работата, поради което ние не оспорваме неговото право той да има всякакви идеи. Само че ние искаме от него, както мисля, би трябвало и целокупната българска общественост да поиска, аргументи, когато предлагаш една или друга идея. И не нападки, а сериозни аргументи, и освен политическа воля, разбирана като блъскане на глава в стената, да има начин, по който това става. Вчера Министерството на правосъдието представи стратегията за правосъдието в парламента, общо взето, тя е много прилична, разбира се, и много амбициозна. Не може да стане в рамките на този мандат. Но там има много хубави неща, които си заслужава да бъдат и продължени, и приемственост да има в това. Но аз не мисля, че тонът, в който говори Цветанов, който беше, така - адвокатите са престъпници, неправителствените организации са им помагачи, а съдиите част от организираната престъпност, е нещо, което е коректно, нормално, приличащо на поста му и на мястото му.

Водещ: Как се справя правителството в противодействието на престъпността? Питам Ви не като юрист, а като политик.

Т. Дончева: А, вижте, правителството се справя трудно, за да не кажа не се справя, по следните причини. И ще ви дам примери. МВР прави безконечни акции, за първите две вие знаехте какви са поне, срещу кого са и можехте да ги, така, по-конкретно да ги разказвате.

Водещ: За "Наглите" ли говорите?

Т. Дончева: За "Наглите" и за "Октопод"-ите.

Водещ: За "Октопод"-а, да.

Т. Дончева: Да. Оттам нататък започнаха да плющят едни акции, които вие не знаете срещу кого са, нито кой се арестува, нито колко часа се държи, нито как това приключва. Например между тях имаше една акция "Лапачите", тя се оказа по един случай за точене на ДДС, който е образуван като дело септември и от септември до март няма никакви действия по назначаване на проста счетоводна експертиза, за да се установи наистина има ли ДДС недължимо, получено от лицата. Започват с тези арести, които нали разбирате, че не могат да докажат нито че има, нито че няма ДДС. Разбира се, че съдът ги е пуснал на следващия ден с мерки за неотклонение подписки, защото, след като делото е образувано, то шест-осем месеца няма никакво движение.

Водещ: Е няма специализиран съд, който да разглежда такива дела.

Т. Дончева: Така ли? Аз ви давам пример с прословутото дело на "Наглите", по което няма българин, който с ръка на сърце да каже, че иска да бъдат отвличани хора в България.

Водещ: Е, не спряха ли отвличанията? В смисъл това не може ли да се отчете като позитив между другото?

Т. Дончева: Тези хора, които са арестувани, са просто маргинали, технически изпълнители. Че не може да се стигне до поръчителите, е ясно поради начина на разследване. Но и това не е голяма беля, и това е успех. Аз съм съгласна с това. Има някакви заловени хора, те са свързани с тези отвличания. Добре. Към Нова година, декември месец, мисля, гледахме багери, трупове погребани, по телевизията и... и ако няма нищо друго, поне имаше два трупа, имаше един, който ги посочи и каза, че те са убити.

Водещ: Да, спомнят си зрителите, да...

Т. Дончева: Или двама. Добре, сега сме май, нормалното дело, нормалното тежко дело трябва да приключи максимум за шест месеца, за да има ефективност това, което се събира като доказателства. Възприятия на свидетели...

Водещ: Вашият извод какъв е от това?

Т. Дончева: Те сега миналата седмица обясниха, че след 5 месеца ще има обвинителен акт, защото сега са уточнили обвинения. Вижте, няма никакъв проблем повдигането на обвинение и предявяването на разследване да стане дори в един и същи ден. Какво има да се прави по делото? Ако те смятат, че двамата души, хванати във връзка с труповете, няма да спрат да си прехвърлят топката един на друг и да твърдят, че другият е убиецът, това няма да стане. Това нещо трябва час по-скоро да се вкара в съда и те не могат да чакат съд.

Водещ: Мозъците и поръчителите са на свобода, казвате. Това го заявихте още зимата в едно интервю.

Т. Дончева: Мозъците и поръчителите не само... те няма да стигнат до тях. Не може тези маргинали да знаят кого да нападнат, първо. Хайде, Киро Киров е личност, която, има табели, билбордове, може да кажете, че той е богат човек, но там има и отвличания на деца на хора, които не знаете, че са богати. Кой дава тази информация? После, противодействието на специализираните части на МВР при предаването на откупите изисква други познания, друга информираност и друго техническо ниво. Просто тези лица са изпълнители на определени технически неща във връзка с операцията.

Водещ: Защо страната е залята от контрабандни цигари, стоки? Контрабандните канали, които действат, същите ли са, или?

Т. Дончева: Изключително проста причина. Симеон Дянков качи акциза на цигарите на 6,8 мисля, драстично, от 4 на 6,8. Когато направиш такова драстично качване на акциза, винаги потича контрабанда. Давам ви прост житейски пример. Не може цигарите ви "Виктори" да ви струват в будката пред вас 5 лева, а на фришопа лев и 50. Разбира се, че всеки иска да пуши контрабандни цигари, но аз преди, преди една година...

Водещ: Е, те влизали през Констанца, правят ги в Китай и във...

Т. Дончева: Откъдето си искат, откъдето си искат, ще влизат.

Водещ: Това казва премиерът, не на фришопа. Да, както и да е.

Т. Дончева: Дейността в митниците е икономическа дейност. Тя не става само с това да преследваш хора, да ги арестуваш, да ги тормозиш и да ги заключваш.

Водещ: Това старите контрабандни канали ли са или...

Т. Дончева: Абе, това са глупости.

Водещ: Или нови са се появили?

Т. Дончева: Това са глупости. Трябва да има икономически климат в България, който прави, общо взето, безсмислена операцията по това да вкарвате цигари. В момента контрабандни цигари вкарват с панери, с щайги хората през митническите пунктове и пет домата отгоре. Това може да ви го кажат хората по митниците, които работят по границите, по гранична и по всякаква друга полиция. Това е проблемът.

Водещ: Е, тук май ще се съгласите с Цветанов, че митниците не се справят, защото той това каза в нашето студио...

Т. Дончева: Нищо подобно, ама, ама глупости...

Водещ: ...и затова се налагал следмитнически контрол, защото митниците не се справят.

Т. Дончева: Глупости. Вижте, вижте, в МВР поначало има една малка част хора, които провиждат престъпници във всички движещи се по улиците хора. Затова там има Институт по психология и затова служителите на МВР се подлагат периодично на психопрегледи. Казвам това без грам ирония, защото тази работа прави и една професионална деформация.

Водещ: Съветвате човека, за когото си говорим, да иде на преглед, така ли да Ви разбирам, в Института по психология?

Т. Дончева: Съветвам човека, съветвам човека да спазва правилата на управление, които изискват ресорният вицепремиер Дянков да отговаря за ресорите, които са му подчинени, а Цветан Цветанов да се съсредоточи върху ресорите, за които отговаря той и които ние не знаем, нали?

Водещ: Добре. Трябва да приключваме. За финал да Ви питам смущаващ ли е за Вас, притеснителен ли е фактът, че почти половината от държавните пари са в една и съща банка концентрирани? Това свидетелство ли е за една Ваша теза за бизнес връзките между предишно и настоящо управление, зависимост или...

Т. Дончева: Не смущаващи, потресаващи, потресаващи.

Водещ: Защо е така?

Т. Дончева: Това означава, че държавата е взела една банка на отглеждане, осиновила я е, наляла е в нея един изключително голям финансов ресурс, вие ми кажете срещу какво, и тези хора притежават две трети от медийния пазар и две трети от системата за разпространение. Каква свобода на словото, какви пет лева?

Водещ: Това дете не е ли наследено, което е осиновено?

Т. Дончева: Не, не, не, не. Това е нещо, което започна при царя, много добре си живееше в тройната коалиция, сега си живее още по-добре.

Водещ: Аз това Ви питам, да...

Т. Дончева: Благодарение на едни и същи бизнес връзки, икономико-политически, и аз мисля, че ако говорим за истински промени, които, все едно, трябва да направим в един, надявам се, недалечен ден. Миналия ден слушах една пресконференция на един от задържаните по "Октопод"-а, известен с прозвище Дамбовеца, който каза една знакова фраза - омръзна ми да има хора, които с единия крак са в бизнеса, а с другия в политиката. Или си в бизнеса с правилата там, или си в политиката с правилата там. Но тази работа, в която ще има бизнесмени преференцирани, които ще диктуват политически процеси, които ще диктуват медийни процеси, които на практика ще формират общественото мнение по точно определен примитивен начин в своя полза, вече трябва да се преустанови.

Водещ: Е, какво излиза от това? Ако наистина искаме да има промяна в България, истинска промяна, трябва да се смени бизнес елитът, така ли?

Т. Дончева: Няма да правите нищо насилствено. Среда, правовата държава и върховенството на закона са най-голямата антикризисна мярка, а не безконечни полицейски акции с арестувани за по два часа, за по три дни и за по без присъди.

Водещ: Добре. Много Ви благодаря за този разговор. Татяна Дончева беше наш гост. Надявам се, така, времето ни бързо мина, но надявам се следващия път проблеми в трафика да не попречат на реда на предаването.

Пиша тези редове със срам и гняв. В държавата, която съм се родила, с още над 7 милиона българи – ако не се казваш Спаска Митрова, или не идваш от Гуантанамо – властта ти обръща гръб и те изоставя.

В един момент правителствен фалкон лети, за да прибере болен българин от другия край на света – в друг момент – държавата обръща гръб на бедстващи българи по летищата на Европа.

Едва ли някой ще запомни и повтори лесно името на вулкана от Исландия, Ейяфятлайоктул, но над 6 милиона души, блокирани по летащата на Стария контитент дълго ще си ближат раните от последиците от облака на този вулкан.

Трудно може да се изчисли колко българи бяха блокирани в различни европейски летища, бе да имат възможност да се приберат в страната, или без да могат да се явят на работа, в която и да е чужда държава в Европа в понеделник – и всичко това, заради блокиран неизвестно докога въздушен трафик.

Вчера коментирах безпрецедентното изявление по БНР на министъра на външните работи, Николай Младенов, който си позволи да каже, че държавата ще се погрижи само за държавни служители, извън граница, намиращи се в командировка. За другите български граждани Младенов даде да се разбере, че подопечното му министерство няма да си мръдне пръста!

Тази сутрин Нова телевизия и в. „Сега” съобщиха за 12 ученици от гимназията по електротехника и електроника в Пловдив и ръководителят им, които са прекарали три днонощия на летище "Гетуик" в Лондон заради отменените полети! В неделя станало ясно, че от самолетната компания "Wizz Air" им презаверили билетите за след пет дни, без да им предложат или се погрижат за храната и подслона им!

В същото време, от посолството в Лондон, чиновниците на Младенов изслушали воплите на децата и ръководителя им, но никой от тях не им предложил да се подслонят в посолството!

Оказва се, че държавните чиновници ще получат помощ от бюджета, за да не спят по летищата на Европа гладни, но група от 12 деца няма право на такава грижа!

Най-добрите малки програмисти на родината бяха изоставени от държавата си, докато министърът на външните работи даваше високомерни пояснения, че всеки попаднал в премеждие зад граница трябва да се оправя сам!

В. „Сега” съобщи днес, и за друга група българи, блокирана в исландската столица Рейкявик, която също не можела да организира връщането си в родината. За разлика от Лондон – сънародниците ни получили подкрепа от местните власти! Кметството се погрижило за тях и ги настанило къде да пренощуват, а освен това им подарило карти, с които да ходят безплатно на басейн, да ползват градски транспорт и да разгледат всички музеи в района.

Посолството в Осло също не отговаряло, вероятно за да избегне проблемите да изпаднат в положение българи да искат от тях помощ!

Засега българите безуспешно се опитват да се свържат с нашето посолство в Осло. А и в Рейкявик всички стоки са много по-скъпи, а сънародниците ни вече са останали почти без пари.

Проблемите с блокираното за въздухоплаване европейско небе, заради облака на вулкана от Исландия затрудниха до риск и придвижването на хора и органи, предназначени за трансплантации, тъй като в тези случаи – времето е най-важният фактор за бъдещия успешен край на бъдеща трансплантация. А повечето от тези операции, както е известно са животоспасяващи!

Тук ще прибавя и възникналите остри проблеми с инвалиди и хронично боли, които са останали по летищата и са се нуждаели от лекарства, подслон и медицинско наблюдение.

Мнозина от българите, пътуващи зад граница не обръщат внимание когато си купуват билети дали авиокомпанията възстановява сумата, при инцидент и невозможност да се осъществи полетът, дали се дължи обезщетение.

В. „Сега” публикува част от правилата за правата на пътниците на ЕС - при анулиране и закъснения от два часа или повече, при полет до 1500 км, три часа и повече за полет до 3500 км, и четири часа за дълъг полет пътниците имат право на безплатни напитки и храна. Ако чакането продължи през нощта, пътниците имат право и на хотелска стая.

В случай, че авиокомпанията заяви, че хотелите са препълнени, пътникът трябва сам да потърси свободна стая и ако намери, трябва веднага да информира авиолинията, която да поеме разходите. Ако дадена самолетна компания не се погрижи за правата на пътниците в подобни ситуации, трябва да се запазят сметките и да се подаде жалба до националната служба за въздушен контрол. В случая може да се подаде и сигнал в организации, защитаващи правата на потребителите, и да се наеме адвокат, който да заведе дело.

Възможен е вариант и авиокомпанията да поеме билета за пътуване с влак, но преди това трябва задължително да се попита конкретната авиокомпания.

Ако авиокомпанията предложи извозване с автобус, пътникът трябва да приеме. В случай, че пътници изберат друг начин на пътуване, те сами поемат разходите.

Българския вариант на държавна „грижа”

Не трябва да се оставя без санкции фактът, че на летище Гетсуик, чакаща се оказа единствено групата български деца, изоставени от държавата. И това, докато информационните агенции съобщиха, че британски военни кораби ще спасяват блокираните зад граница британски граждани, тъй като въздушното пространство над Великобритания ще остане затворено поне до 01.00 часа във вторник.

Премиерът Гордън Браун, за разлика от българския му колега Бойко Борисов, вчера заяви, че сигурността на пътниците е от първостепенна важност. В операцията по прибирането на британци са се включили три военни кораба: "Арк Роял" и "Оушън" са отплавали за Франция, а "Албион" е на път за Испания, откъдето предстои да вземе група британски военнослужещи.

Смята се, че момента около 150 000 британци са блокирани зад граница.

Правителството на Испания, след разговори на високо правителствено равнище с властите във Великобритания обяви, че летищата в страната ще бъдат използвани, за да се помогне на около 70 000 британци да се приберат в родината си.

Друга държава, която не дели гражданите си на: държавни чиновници и други, се оказа Русия. Вчера стана ясно, че руското правителство се е разпоредило да се извозват гражданите му от европейските летища с автобуси и влакове, предаде Агенция "Фокус", цитирайки ИТАР-ТАСС.

Веднага щом стана ясно, че възниква криза във въздухоплаването, руският премиер Владимир Путин е провел съвещание с министъра на транспорта Игор Левитин, представители на Министерството на външните работи, Министерството на спорта, младежката политика и туризма, на което е било решено как ще се организира помощта на закъсали руски граждани по европейски летища, предаде ИТАР – ТАСС.

Решено е било превозът на руснаците по европейските летища за Русия да бъде организиран с автобуси и влакове, тъй като това в момента са единствените възможности за работещ транспорт.

Вчера бе съобщено, че Министерството на транспорта на Русия разполага с точен списък колко пътници на кои летища се намират. Най-много от тях са в Германия, Холандия, Франция и Северна Италия. От 12 000 блокирани руснаци по европейските летища, 7000 са клиенти на авиокомпанията „Аерофлот”.

Властите в Русия са преценили, че е необходимо да се помогне на хората, на които им изтичат визите. Служителите в консулствата са инструктирани да подхождат внимателно и да реагират оперативно на случаите, в които е необходимо да се окаже визова подкрепа на гражданите – поръча руският премиер. В посолствата и консулските служби са били получени своевременно необходимите инструкции и много европейски държави реагират гъвкаво на ситуацията.

След като в понеделник управниците мълчаха и никой не реагира на изявлението на външния министър Николай Младенов, за което стана дума по-горе, днес ситуацията се промени.

Днес Агенция "Фокус", която се позова на  Министерството на външните работи, разпространи информация, че над 200 души български граждани са потърсили помощ от задграничните представителства на България, във връзка с транспортната криза.

Ведомството на Николай Младенов побърза да замаже скандала, като увери всички, че се прави всичко необходимо, за да окаже пълно съдействие на българските граждани, които не могат да се завърнат, поради затруднения въздушен трафик.

Днес стана ясно, че на блокираните в Лондон ученици от транспортна гимназия в Плевен, посолството е осигурило храна и вода с лични средства на служителите. Родителите изпращат допълнително пари. От България вече е тръгнал автобус за Лондон, осигурен от родителите на децата, който трябва да вземе учениците на 21 април.

Други 12 души в Лондон също са поискали помощ и са били насочени към евтин хотел.

25 души от юношеския национален отбор по футбол са останали в Португалия. Вчера те са отпътували с автобус от Порто за Лисабон и се очаква днес да отлетят за София.

Посолството в Мексико е помогнало на българския национален отбор по хокей на лед да се свържат с авиопревозвача си и спортистите ще бъдат превозени с първия възможен полет за София.

Няколко десетки българи са били блокирани на летището в Мюнхен. На тях е предоставена информация за други възможности за придвижване. Уведомени са, че след намесата на МВнР ще могат да преминат през Сърбия само с лични карти и могат да използват автобус.

Петима българи, от които 4 деца, са били настанени в комплекса на посолството в Париж. След организиран превоз до Германия, групата от 14 човека е отпътувала за София.

След като медиите не останаха безучастни към нелепите изявления на външния министър, в които се препоръчваше всеки да се оправя сам, от днес българските представителства в чужбина продължават да оказват помощ на блокирани от транспортната криза български граждани по света, съобщиха от МВнР. Посолствата дават информация за възможности за пътуване, отворени летища и визови ограничения. Издават се визи и временни паспорти.

МВнР повтори информацията, че българските граждани могат да преминават през територията на Република Сърбия само с лична карта. Мярката е временна до разрешаване на транспортните проблеми в Европа и не е дело на МВнР, а на настоятелните молби на много държави-членки на ЕС.

Вярно е, че управлението на държавата ни се осъществява от политици, и намесата в развода на гражданката Спаска Митрова от страна на България бе по-скоро политика.

Вярно е, и че приемането на един затворник от Гуантанамо също е политика на това правителство, което 20 години демонстрира, че не може да отказва нищо на новия Голям брат – САЩ. Но в Република България, в различни точки по света живеят, работят българи, чието самосъзнание изобщо не е по-малко българско от това на македонската гражданка, Спаска Митрова.

Тук, в родината плащаме данъците си, тук работим, тук живеем, тук дочакваме старини, тук създаваме децата си. И най вече тук е нашата родина, независимо кой, кога и откъде се появява, за да твърди, че имал българско самосъзнание!

Политиците ни превърнаха един гражданско-правен спор в национален въпрос, в казус – без ясна представа как служи това на страната.

Политиците днес са на власт, утре са забравени и идват следващите. Остават българите, в родината си, и тя е така законово уредена, че да работи в полза на гражданите си. Дали го прави?

Всеки може сам да намери своя отговор. Вече сме в Европа, редом с държави, които работят денонощно в полза на своите граждани. Тогава остава въпросът: каква държава е България, която в лицето на управниците си, си позволи да изостави своите граждани в беда?

Как разбира свободата на словото силовият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, след като си позволи в студиото на Нова телевизия, на 8 март, в предаването “Здравей, България!” да каже на водещия Евгени Генчев следното:

“Аз не знам в днешния хубав сутрешен ден, когато имаме повод да поздравяваме жените, вие се държите прекалено агресивно към мен...”

Как си позволи да дава насоки и акъл на водещите със следните изрази:

“Вие ме карате да коментирам нещо, което е казано вчера във вашето студио... Ама нали разбирате, че аз не мога да ставам отговарящ на всеки един въпрос, който се задава от всеки един в публичното пространство...”

Откровено казано:

Не ме интересува как спи вицепремиерът Цветанов и по колко пъти на нощ новородената му дъщеря се буди, а още по-малко пък по колко пъти цапа памперсите, докато ги пълни.

Не ме интересува с какво е пълна къщата му, а по-скоро любопитствам защо родата му се е втурнала като по даден знак да му прехвърля внезапно имоти и пари в банкови сметки.

От това се интересувам и съм любопитна защото което и копче да натисна все на Цветанов попадам, а едва ли получава заплата от моите данъци, за да ми досажда избирателно, но непрекъснато.

Интересува ме например, защо същият този многодетен физкултурник реши, че е било правилно да се гонят зрители от стадион “Герена” със законно закупени билети и оттам нататък вместо мач, да бъдем принудени да гледаме меле.

И явно това не му достигна на самолюбието на силовия вице и министър, ами взе, че иска  мерки за младежите и родителите им, а не за Главния си секретар Калин Георгиев, дал заповед да започне силовото изваждане на публиката на ЦСКА от стадиона.

Това впрочем е същият Главен секретар, който нарече журналистите боклуци пред официозния водещ Карбовски.

Но да се наричат журналистите “боклуци” явно е нормално за лабилния нервно Калин Георгиев и началникът му, по-висш чиновник Цветанов.

Цветанов щял да глобява битите запалянковци или родителите им. Как точно ще стане това с глобите, ако младежите са безработни, но пълнолетни?

Или на мач ще ходят само деца на работещи и добре финансово родители?

Защото така е наредил Цветанов? Още от сега мога да кажа на Цветанов дали младите хора ще гласуват за ГЕРБ на предстоящите избори...

Интересува ме и защо Цветанов говори само за крадените автомобили на Вежди Рашидовия син и на стилист Капанов – а другите потърпевши с откраднати возила какво да правят, след като “неговата полиция” не ги търси изобщо?

Интересува ме и защо когато журналисти го питат за битова престъпност, Цветанов не се сеща за безпомощните жители на села, махали и други малки населени места, а се говори единствено за някакъв нападнат полицай?

Интересува ме защо Цветанов коментира оправдателните присъди за Николай Цонев със заключението: “Ами това е България”.

Интересува ме когато говори за съдебната система Цветанов споменава “липсата на справедливост”, а не се съсредоточава върху “липсата на годни, убедителни доказателства”. Но за доказателствата и съхраняването им ще коментирам по-късно...

Интересува ме защо МВР-министърът размахва делото “Борилски” чак сега, а мълчеше като нелегален когато процеса се точеше и излязоха опрадвателни присъди?

Нереформирана била съдебната система, съгласява се полицай №1 за момента, а че към тази съдебна система се подават негодни доказателства, неубедително разследване и необосновани, но силово извършени арести – за това Номер едно удобно мълчи.

И както мълчи, така изпусна новината, че вече пращали доноси срещу определени българи в чужбина, за да ги арестували и съдели там!

Не ме интересува защо са му на Цветанов шест апартамента – ясно е, че няма да признае чудото как родата му е търчала да му прехвърля имоти и пари, да му дава заеми. Както няма да чуем и на кого е дал консултации, за да получи едни добри суми.

Не ме интересуват тези неща, защото знам, че няма как двама пенсионери да надиплят шестцифрена банкова сметка.

Не ме интересуват тези неща вече и защото знам, че когато един политик крие кого и как е консултирал – това си е откъдето и да го погледне човек: пране на пари!

Независимо, че преди часове, в ранния следобед на 9 март същият този политик участва в пресконференция за пране на пари! За това е квалифициран – не ще и дума!

Интересува ме как се критикува политически опонент за нещо, което ти самият си вършил! Вероятно това един от върховете на политическата демагогия?
Връх, който разрешава философ да прави консултация за 1 млн, а физкултурник, работил като домакин в отдел на ДС, заместниккметувал, говори неясно и прочие – може и е нормално да консултира за законодателство неизвестни поръчители.

Интересува ме как да разберем, че се дава ясен отговор от Цветанов за имотите му в следните изречения: “Само един е придобит, т.е. два са придобити, като единия с ипотечен кредит за 30 години, а другият всъщност платен в брой по банков път. Другите апартаменти, които са прехвърлени на съпругата, на голямата ми дъщеря, те са апартаменти, които в момента се обитават от родителите на жена ми – единия апартамент, а другият, е в който майка ми живее и аз от там съм взел...”

Веднъж “един е придобит”, веднага след това “т. е. два са придобити”.

Веднъж “другият всъщност платен в брой по банков път” – хем в брой, хем по банков път!?

Тя е мътна и още по-мътна...

Интересуваше ме защо когато питат министър Цветанов за едни 150 000 пенсионерски придобити, отговаря: “Вижте, не знам дали сте попадали на /.../ от НАП. Аз попаднах за първи път.”

Но спирам да се интересувам,  защото никой никога няма да даде смислен отговор на този въпрос, а както се вижда: натъмъняващите са пропуснали да натъманят тези пари ...като консултантски например. Консултантски от неизвестен поръчител.

Спирам да питам защото, когато конкретно се очаква да отговори за пенсионерските 150 000 в банки – зетят на тъстовете пенсионери казва: “...резултатите, които се получават, те са всъщност от институциите, към които се изпращат съответните писма. Там има съответният финансов приход, който имате, разход и това, което ви остава като някакъв разход. Така че в тази посока това са институции, които са банки, „Топлофикация”, БТК, пътувания – всичко, което си представите от съществуването на един човек, живеейки в държавата...”

Вие разбрахте ли за 150 00 пенсионерски – аз твърдо не разбрах нищо. Може би защото не получих отговор...

Не се интересувам от борбата с прането на пари, в национален мащаб, защото чух в личен план за министър Цветанов следното:

На въпрос: Чувствате ли се неудобно в тази ситуация?

Цветан Цветанов отговори: Не, чувствах се, как да ви кажа, леко обиден от това, което беше манипулирано в публичното пространство. Когато приключи вече проверката и когато всичко е ясно и всеки може да види – това са 162 страници, на страницата на НАП, аз смятам, че тогава вече нещата биха изглеждали по съвсем различен начин.”

Не смея да се интересувам вече за случая в ”Горна Оряховица”, защото след като пропаднаха инсинуациите за преждевременния аборт на мъртвородения плод – сега лекарите там ще ги привикват с още поне три нови обвинения и проверки. Само защото се оказаха невинни по персоналното обвинение на министъра на вътрешните работи...

Не смея да се интересувам вече за случая в ”Горна Оряховица”, защото Цветан Цветанов каза: “Вижте, трябва да приемем лично всеки един проблем, който има в държавата.”

Има ли смисъл да изброявам колко проблеми в държавата, касаещи неговото министерство той не е приел лично? Не разполагам с чак толкова свободно време, пък и ако тръгна даизреждам “пропуснатите” проблеми от Цветанов в държавата – току виж свършил му мандатът!

Не бих попитала вицето силов министър: “Допуснахте ли грешка там с изчитането на СРС-тата, с начина, по който беше направена акцията? Твърди се, че са събличани лекарите по време на ареста.

Не бих му задала този въпрос както стори Евгени Генчев в студиото на “Здравей, България”, защото ще чуя:

-  Вижте, това е твърдение само на една страна.

-  Сами разбирате, че това не може да бъде вярно.

-  А и трябва все пак да се вземе и другата страна, която също участва в този процес.

-  Това, което мога да кажа е, че имаше изключително голям обществен интерес към този случай.

-  И разбира се, че политиците влязоха в говоренето за един чисто криминален случай.

-  Оттам вече бяхме провокирани с прокуратурата да декласифицираме тази информация, която всъщност нямаше по никакъв начин да наруши разследването по делата, които се водеха в този случай...

- Чакаме експертизата. Знаете, че прокуратурата е назначила петорна експертиза по този случай.

- Знаете, че има един стар случай, който извадиха от Горна Оряховица, от същата тази клиника.

Налага ли се да оспорвам Цветанов по изброените по-горе доводи, казани на границата на лъжата?

Има ли смисъл да припомням, че е вярно твърдението, че не е имало живородено дете, а само абортиран преждевременно, мъртвороден плод?

Имал и смисъл да припомням, че съблечената грубо и ненужно лекарка едва ли би тръгнала да измисля, че са я държали боса и без дрехи ако не се е случило?

Има ли смисъл да припомням на Цветанов, многодетния баща на момичета, че мъртвороден абортирен плод няма как да е живородено дете, умишлено убито?

Има ли смисъл да му казвам на министъра, че наруши законите като изчете СРС-та в парламента? СРС-та по едно, бяха прочетени и огласени по друг повод!

Ще оставя Всевишният да отсъди дали четенето на СРС-ета е “четене на пряка реч”, ще оставя на Всевишния твърдението Цветаново, че “изразил възмущение” като е казал “умишлено е убито живо родено дете”, тъй като този израз е обвинително заключение и то дадено от бъбрив висш партиен и управленски чиновник, а не част от решение на съда.

На Всевишния, защото тук, на българска земя никой, никога няма да го обвини в нищо, независимо от факти, данни и обстоятелства...

Няма да питам Цветанов дали ще влезем скоро в Ненген, защото това влизане не е само изпълнение на технически критерии, а още по-малко пък е измазване на една сграда!

Не ми се слушат празни приказки за “самооценка от МВР” на нещо, което е несвършена работа на МВР, пък и не държа да ме засипват с клишета!

Няма да питам защо Берлин опроверга Цветанов за Шенген и го уличи в откровена лъжа, защото съм наясно, че той няма даже как да се оправдае за този резил!

Няма да питам министър Цветанов и за “обвързването на организираната престъпност с властта”, защото пак ще заразправя и изрежда мониторингови доклади и междинни мониторингови доклади до припадък, а  след това ще се похвали, че са го потупали по рамото с израза “ има политическа воля”!

“Има политическа воля” означава, че някой не си е свършил работата и вместо двойка са му писали три на релси, за да не го пляскат в къщи!

Интересувам се защо Цветанов ни прави на идиоти, като твърди, че докато е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ няма да използва “служебните си инструменти” и връзки и в тази предизборна кампания няма да има използване на СРС-та, подслушване, проследяване, ползване на базата данни на МВР и ДАНС, ползване на охрана и коли, дадени му като министър?

Интересувам се щом Цветанов прави Кръгла маса с “Отворено общество” за прането на пари, дали ще публикува спонсорите на ГЕРБ за всички избори досега и как са изхарчени парите?

Интересувам се и как той взе ипотека за изборите от 400 000 лева и срещу какво?

Интересувам се и как и кога точно я изплати...

Не ми се слушат обясненията на Цветанов “Бежанците, това е проблем, който стои за цяла Европа...”, защото 1999 година един премиер, Иван Костов отказа на САЩ България да приеме бежанци от Косовския военен конфликт.

Не ми се слуша и това за Европа и бежанците – защото от ЕС например – Великобритания и Дания отказаха да приемат бежанци.

Не ми се слушат приказките на Цветанов за бежанците, защото бежанци от Африка е риск за страната ни – в Африка има СПИН, има и тероризъм.

Не е Цветанов този, който може да определя дали да приемаме бежанци или не, защото в тази страна има закони кой и как го решава и определя.

Видяхме как Цветанов докара хора от Гуантанамо, но не чухме реакцията му на съобщението на Белия дом, че Гуантанамо нямало да се закрива!

Все пак да не забравяме, че бежанците не са единствено домовете в Любимец и Пъстрогорово, бежанците са и проблем на неуреденото досега двустранно законодателство с Турция по връщането на бежанците.

Да питам ли тогава как силов министър ще оглави избори?

Няма смисъл, защото ще чуя:

- “...не го разглеждайте като шеф на МВР. Разглеждайте го като заместник-председател на политическа партия ГЕРБ и като човек, който познава много добре структурите на политическа партия ГЕРБ...”

-  “къде е записано, че не е демократично?”

-  “С какво смятате, че може да злоупотреби шефът на предизборния щаб, който е министър на вътрешните работи?”

След всичко чуто и видяно дотук, мога единствено да поздравя новите водещи в “Здравей, България”, които ще са добра професионално компетентна конкуренция на двойката от bTV – Виктор Николаев, Анна Цолова, както и на водещите на “Денят започва” в БНТ, Жени Марчева и Андрей Захариев.

Надявам се, че смело задаваните от тези колеги въпроси, няма да станат причина да им прекратят договорите.

„Да не се цепим от другите държави” – с това мото, напомнящо стадния принцип на обществено поведение тръгна управляващото мнозинство към темата „Гуантанамо”. По всичко личи, че депутатите от ГЕРБ са готови да ни изненадат с решение България да приеме един или двама затворници от Гуантанамо. А за нашия „случай” формулата, която са измислили умниците от властта е: достоен човек, изповядващ семейни ценности. Че такива хора ли са държали американците в Гуантанамо без присъда?

Заседанията на парламентарната комисия по този въпрос са закрити, въпреки че бе съобщено, че затворникът от Гуантанамо ще е на свобода у нас, а не в българско общежитие за лишени от свобода.

Джордж Буш-младши, президентът на Щатите, който не се отличаваше с особена интелигентност създаде затвора в Гуантанамо. Следващият президент Обама го закрива с молба приятелски държави да си вземат по някой и друг затворник от там. Като че ли не става дума за хора, лежали с години без присъди, а за коледни пуйки!

Каквито и доклади да са написани, каквито и проверки да са направени по темата: „кого да избере България”, едно е сигурно: от стотици затворени там като терористи, едва десетина бяха изправени пред съд. Другите стотици стояха там с години, без присъда, без повдигнато обвинение, без права...

Та точно от тези хора, милосърдното ни правителство е на път да си вземе затворници – един или двама. Да доведе в България хора, лежали с години без присъди! Дали някой може да се закълне, че няма да възникне проблем със свободно разхождащият се бивш затворник от Гуантанамо след като е загубил напразно години от живота си? Дали няма да е озлобен срещу американците, или срещу техните български клакьори? Къде е гаранцията за това? Естествено гаранция – няма.

И докато Обама хвърля луди пари за обезопасяване и изграждане на мерки за сигурност в друг затвор, в който да премести останалите невзети от Гуантанамо, политиците ни великодушно обявиха, че човекът от Гуантанамо, който пристигне в България ще е на свобода. И не само това – ами и семейството му ще пристигне да живее с него, барабар с децата!

Агенция „Фокус” разпространи информация от Агенция Франс прес, в която пишеше:

„Близо 20 на сто от затворниците, освободени от Гуантанамо, може да са се върнали на бойното поле”. Това се посочва в писмо, изпратено от Джон Бренан, съветник по въпросите на борбата срещу тероризма на американския президент Барак Обама, до председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, предаде АФП.

За 9,6 на сто от бившите затворници от Гуантанамо със сигурност е потвърдено, че са се върнали към екстремистка дейност. За останалите 10,4 на сто американските разузнавателни служби имат сериозни подозрения, пише в писмото на Бренан.

Някои от бившите затворници от Гуантанамо са се присъединили към групировката „Ал Кайда на Арабския полуостров”, базирана в Йемен, която пое отговорността за неуспешния опит за атентат срещу американски пътнически самолет на Коледа.

Ашколсун! - му казват на такова решение нашите съседи от Турция. Защо да страдаме, че никога не сме усещали какво е Ал Кайда, като тя може да цъфне и у нас? Човекът е стоял без присъда в затвора в Гуантанамо, но дали е невинен, или е бил само безкрайно търпелив в броенето на годините зад решетките?

Озовал се на свобода тук, в България, какво би предприел като чуе и осъзнае, че българският политик след майка си най-много обича Големия брат зад океана?

Чудя се, дали някой в коридорите на властта се е размислил за това как би реагирал човекът от Гуантанамо със семейните ценности, като види и чуе, че българите гледат предимно американски филми, че са пуснали на своя територия американска база и пращат свои войници в американски военни конфликти.

В момент, когато управниците ни се щурат как да не изгубят повече от 3 млн евро от Брюксел за лошо свършена или несвършена работа – в момент, когато кризата ни е стиснала за гушата и всеки ден десетки хиляди излизат на улицата, безработни, политиците ни подслоняват бивш затворник, който американците са държали с години зад решетките.

В момент, когато една Латвия, също предстои да вземе затворник от Гуантанамо, и обявява, че чужденецът ще живее там на свобода, но под контрола на спецслужбите, родни политици ни пускат димки, че човекът, който идва, имал съпруга и 6 деца и бил достоен. Нищо против, но нали политическите ни умници не ни говорят за чорбаджи Марко от „Под игото”, а на съвременен бивш затворник, който е бил зад решетките без присъда, само с подозрения в тероризъм.

Никой не сип рави труда да говори с психолози и да разбере, че човек, който е прекарал повече от 4 години в затвора, има промяна на личността, предизвикана от различни фактори.

“Разглежданите до момента две лица не са създавали абсолютно никакви проблеми, докато са били в Гуантанамо”, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов.

Ако всичко, свързано с тези затворници е вярно, то това означава, че демократична Америка е държала под ключ невинни, без обвинения, ей така, за всеки случай!

Покрай всички приказки, които се изприказваха чухме и че правителството нямало притеснения за затворника, въпреки че винаги съществувал минимален риск.

Ама колко минимален е този риск – малко ли, повече ли, в каква степен, никой не говори с цифри, аргументи и факти. Изявленията са като на Женския пазар!

Имало Доклад, изготвен на база анализи и минимизиране на риска въз основа на определени сведения – нямам нищо против професионализма на хората от ДАНС, автори на Доклада, но да не забравяме, че даваме подслон на хора, които от съображения за сигурност не могат да се завърнат по родните места! А фразата „съображения за сигурност” предполага много и все сериозни аргументи!

Получава се следната ситуация: едни виновни – други – плащат! И да речеш, че някой ни е натиснал, не! Ние сами се вкарваме в тази ситуация, само и само, „за да не се делим от другите” и най вече, за да засвидетелстваме вярност и преданост към официален Вашингтон! А там както е известно работят хора, които даже не са наясно къде и какво точно е България!

“Има европейска и натовска солидарност. Както ние искаме за всяко нещо подкрепа от нашите евроатлантически партньори, така президентът Обама иска сега от всички нас”, заяви министър-председателят Бойко Борисов в коментар по темата „затворник от Гуантанамо”.

Има европейска солидарност, прав е премиерът, но не и за България. Ето трета седмица гърците са ни хлопнали граничите пунктове и български шофьори мръзнат като Малката кибритопродавачка, губейки десетки хиляди евро от блокадата. Но кой го е еня? Най-малко Барозу.

Вчера той недвусмислено обяви, че България и Гърция трябва сами да си решат проблема с граничните блокади! Вместо да покани Папандреу и да поиска от него гърците час по-скоро да отворят границата с България, и да спазват европейското законодателство! Но с Гърция от Брюксел така не говорят – еврокомисарите и шефът им правят мили очи на Атина и пет пари не дават за воплите на управниците ни! Това е горчивата истина от очакванията Еврокомисията да си свърши работата с конфликта на граничната бразда с Гърция!

Ще имаме ли сигурност в държавата, след като приемем бивш затворник от Гуантанамо със семейството му? Оказа се, че премиерът ни водил по проблема разговори в Брюксел, тъй като много държави вече приели бивши затворници от Гуантанамо.

Отговорът на министър-председателя Борисов бе следния: “Така че, ако ставаме цел, ставаме всички държави”, коментира той.

Ако нещата се уреждаха с разговори и повторение на действия, вече извършени от други държави – политиката щеше да е най-леката и приятна работа!

Номерът с „Всички го правят, що и ние да не го направим” отдавна не е кой знае какво дипломатично решение. Дали не сме като в онази приказка: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”?

Все пак още помним как се водеха тежки дискусии при бомбардировките над бивша Югославия, как ни обясняваха учени, че ако обедненият уран е засегнал земи, то те ще са от  Североизточна България, а не в Брюксел, Страсбург или Париж.

Помним и как докато в парламента ни уверяваха, че за всяко прелитане над България ще се взема разрешение от депутатите, така самолетите си летяха без разрешение, гласуване и контрол, сипеха бомбите си, ползвайки небето ни.

Отдавна не сме парламентарна република, май. Решението за изпращане на нови попълнения за Афганистан го взе кабинетът, а не парламентът. Сега и по приемането на затворник от Гуантанамо се задава подобна ситуация, сам министър Цветанов го призна: „...“като една демократична държава, ние искаме все пак парламентът да е информиран, да е запознат с всички действия, които предприема правителството за такива стратегически решения”.

Стратегически решения? Парламентът да е информиран? Че то можеше и от пресата да научат депутатите за затворника, на който ще даваме подслон!

А колко ще струва това начинание и кой ще плати? Засега никой от управниците ни не смята за необходимо да признае.

Както никой от тях не дава отчет и колко струва, до стотинка, авантюрата ни в Афганистан и не задължителното ни присъствие там.

Как го беше написал Ларошфуко? „Би трябвало да се учудваме, че все още можем да се учудваме”.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/component/content/article/36-broi2-2010/869-sbarkana-li-e-yemenskata-strategiya-na-sasht

Вече няколко месеца, т.е. от декември 2009 насам, специалните части и разузнавателните служби на САЩ, съвместно с армията и службите за сигурност на Йемен, активно осъществяват тайни антитерористични операции, в резултат от които вече бяха ликвидирани част от 15-тимата т.нар. „водачи” на организацията „Ал Кайда на Арабския полуостров”. Американското участие в тези действия, които бяха одобрени от Барак Обама, включва няколко десетки войници и офицери от Обединеното командване за специални операции (JSOC), чиято главна задача е откриването и ликвидирането на заподозрени, че са участници или помагачи на терористичните групировки. Впрочем, според някои експерти, специалните части на САЩ не участват пряко във въоръжените действия на йеменска територия, но помагат при планирането им, разработват тяхната стратегия и тактика и снабдяват местните военни с оръжие и бойна техника. Разузнавателните служби на двете страни непрекъснато обменят информация и съвместно анализират структурата на създадената от Ал Кайда мрежа. Освен това, САЩ доставиха в Йемен специално електронно оборудване за наблюдение активността на противника, както и триизмерни карти на територията, където действат терористите.

В рамките на тази кампания (и с личното одобрение на президента Обама), в края на декември 2009, беше атакувана база на „Ал Кайда на Арабския полуостров”, с цел да бъде ликвидиран един от лидерите и – американският гражданин Ануар ал-Уалаки, в момента на срещата му с други регионални ръководители на организацията. Както е известно обаче, Ал-Уалаки оцеля, след което официално бе включен в списъка с граждани на САЩ, които следва да бъдат задържани или ликвидирани от частите на JSOС.

Мащабите на американското присъствие в Йемен

Истинските мащаби на американското участие в антитерористичната въоръжена кампания на йеменска територия започнаха да се очертават едва през януари 2010. Първоначално, одобреното от правителството в Сана присъствие на военновъздушните сили на САЩ се криеше от местното население за да не ерозира още повече позициите на президента Али Абдула Салех, принуден да избира между американската подкрепа, от една страна, и различните местни политически, етнически и религиозни групировки, недоволни от намесата на САЩ във вътрешните работи на Йемен – от друга. Сътрудничеството с йеменския режим е част от усилията на администрацията на Обама да повиши равнището на антитерористичната си активност, като цяло. Според високопоставен чиновник на йеменската администрация, цитиран от западни медии, засега това „сътрудничество” се реализира съвсем безпроблемно и ефективно.

В същото време обаче, нито в Пентагона, нито в Държавния департамент, нито в другите американски правителствени структури има единодушна оценка за дейността на Белия дом в сферата на борбата с терора. Отбелязва се само, че в момента усилията за унищожаването на Ал Кайда и Движението „Талибан” (особено след осъществените, благодарение на подадената от ЦРУ информация, успешни ракетни удари по конкретни точки, разположени в неконтролираната от никого гранична зона между Афганистан и Пакистан) са придобили небивали досега мащаби. В частност, само за първата година от управлението на Обама бяха осъществени повече такива нападения, отколкото за трите последни години от мандата на Буш-младши.

Освен това, в рамките на стартиралата през миналата година антитерористична кампания, поделение на американските специални части беше изпратено и в Сомалия, като задачата му бе да залови или ликвидира кенийския ислямист Салех Али Набхан, обвинен че е осъществил терористичното нападение срещу един израелски хотел в Момбаса. В крайна сметка, Набхан беше убит с ракета, изстреляна от американски хеликоптер в Южна Сомалия, през септември 2009.

Според републиканците в Конгреса, както и според бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни, мерките на Обама за борба с тероризма са „прекалено меки”. Всъщност, това бе реакция на решението на президента да забрани „твърдите методи” на предишната администрация, включващи изтезания по време на разпитите на заподозрените в тероризъм, и да закрие военния затвор в Гуантанамо. След една година на успехи и разочарования, Обама и днес продължава да е убеден, че най-ефективния път за унищожаването на Ал Кайда е тясното сътрудничество с чуждестранните партньори на САЩ, дори ако това са откровено авторитарни режими, които въобще не се съобразяват с човешките права. За да гарантира и разшири достъпа на САЩ до подобни регион, президентът е готов да увеличи американската финансова подкрепа за местните диктатори.

Що се отнася до Йемен, там през последните месеци се появиха редица знакови фигури от американския военен и политически елит за да внесат лептата си в задълбочаването на двустранното сътрудничество в борбата с тероризма. Сред тях бяха командващия на JSOC вицеадмирал Уйлям Макрейвън, съветникът на президента по вътрешна сигурност и борба с тероризма Джон Бренън и командващият Централното военно командване на САЩ (CENTCOM) генерал Дейвид Питреъс.

Според представители на йеменската администрация, Вашингтон и Сана много бързо са се споразумели по стратегическите въпроси, като американската намеса ще има ограничен характер и ще се наблегне най-вече на обмена на разузнавателна информация.

Досега, обединените усилия се реализираха под формата на няколко десетки нападения по суша и въздушни атаки. Според американските военни и разузнаването, в Йемен действат няколко стотин терористи, обединени в групировка, която поддържа исторически връзки с Ал Кайда, но действа самостоятелно. В лекцията си в един от американските военноморски колежи, шефът на JSOC вицеадмирал Макрейвън обяви, че САЩ не възнамеряват да разполагат редовни части в Йемен, което, според него, е сред причините влиянието на Ал Кайда в тази страна да нараства и в бъдеще. Той смята, че макар Вашингтон да се опитва да подобри отношенията и да затвърди позициите си в Йемен, големите трудности тепърва предстоят.

Другите играчи

Междувременно, йеменският президент Салех изпитва натиск не само от САЩ, но и от другите си големи финансови спонсори – Саудитска Арабия и ОАЕ, които настояват правителството да засили контрола върху ситуацията в северните гранични райони на страната. Затова, още през август 2009, Салех сам се обърна към САЩ с молба за стартирането на по-конкретен диалог по проблемите на двустранното сътрудничество. Сегашната кампания, до голяма степен, е резултат именно на това обръщение.

Тоест, поне на пръв поглед, Салех действително възнамерява да се бори сериозно с Ал Кайда и няма намерение да пречи на евентуално разширяване на американското присъствие. Между другото, укрепването на двустранните връзки, осъществено от администрацията на Обама, се основава на отношенията, установени между специалните служби на САЩ и Йемен още по времето, когато ЦРУ се ръководеше от Джордж Тенет. Непосредствено след 11 септември 2001, именно Тенет убеди Салех в ползата от установяването на партньорски отношения с  Вашингтон, което пък позволи на ЦРУ и Пентагона още тогава да осъществят серия от атаки срещу местни бази на терористите. По онова време, готовността на Салех да сътрудничи с американците се обясняваше с опасенията му, че Йемен, откъдето произхожда и семейство Бин Ладен, може да се окаже (както и стана) в списъка на държавите, срещу които САЩ планират да осъществят военна интервенция. Междувременно, Тенет осигури на йеменската армия хеликоптери, военна техника за стоварване на десантни части, както и стотици специалисти от американските специални служби, които поеха обучението на местните части за борба с тероризма. Освен това, той получи от Салех разрешение за осъществяване на полети на американските безпилотни самолети Predator (снабдени с ракети Hellfire) над територията на страната. Първият видим резултат от това сътрудничество стана осъществената през ноември 2002 ракетна атака, при която на йеменска територия бяха унищожени шестима бойци на Ал Кайда, придвижващи се с джип през пустинята. При това нападение, основни мишени на ЦРУ бяха Абу Али ал-Харити, организирал терористичното нападение срещу американски боен кораб, през 2000, както и американският гражданин Камал Дервиш, за който Управлението разполагаше със сведения, че също ще пътува с въпросната кола. Това предварително планирано убийство на гражданин на САЩ, в чиято законност никой не се усъмни, отвори нова страница в антитерористичната активност. Днес подобни операции се смятат за нормални и морално оправдани.

Както е известно, след 11 септември 2001, президентът Буш-младши упълномощи ЦРУ, а по-късно и американските военни, да ликвидират американски граждани в чужбина, ако има доказателства, че последните са свързани с действия, насочени срещу интересите на САЩ. По дефиниция, жертвата трябва „да представлява продължителна и непосредствена заплаха за Съединените щати”. Но, макар че формално за осъществяването подобно убийство трябва да има сериозни доказателства, на практика не съществуват критерии за тяхната основателност. Сегашната администрация на Обама се придържа към същия принцип – ако някой американски гражданин стане член на Ал Кайда или друга терористична организация, той автоматично се превръща във враг на Америка, който може да бъде унищожен във всеки удобен момент.

И ЦРУ, и JSOC разполагат със списъци на лица, определяни като „важна цел” или „ключова фигура”, т.е. такива, които следва да бъдат заловени или ликвидирани. В списъка на JSOC например, фигурират трима американски граждани, включително споменатия по-горе Ал-Алуаки, чието име беше добавено в края на 2009. Списъкът на ЦРУ пък, още преди няколко месеца, включваше цяла група американски граждани. Според служители на Управлението, роденият в щата Ню Мексико ислямист и терорист Ал-Уалаки е свързан с военния лекар Нидал Хасан, който, през ноември 2009, разстреля 13 военни и граждански служители във Форт Худ (Тексас). На свой ред, йеменските власти твърдят, че Ал-Уалаки е най-опасната фигура сред терористите, действащи на територията на страната и е участвал в подготовката на нигериеца Умар Фарук Абдулмуталаб, арестуван за опита си да взриви самолета от Амстердам за Детройт, в навечерието на Коледа, 2009.

В края на януари, йеменският външен министър Абубакр ал-Кирби обяви във Вашингтон, че правителството му иска да принуди Ал-Уалаки да се предаде за да бъде съден за съучастничество с лекаря-убиец от Форт Худ. Колкото и да е парадоксално, властите в Йемен не могат да му отправят други обвинения. Твърде съмнително е обаче, че поредният лидер на местната клетка на Ал Кайда действително ще бъде съден. В момента той и групата му действат в южнойеменската провинция Шабуа, като и йеменските, и американските специални части са по петите му, така че експертите не му дават особени шансове да оцелее още дълго.

Имат ли САЩ ясна стратегия в Йемен?

Междувременно, през януари и февруари, в Сената на САЩ се завихри бурна дискусия за ситуацията в Йемен и начините, по които следва и може да се противодейства на набиращата сила в тази страна „ислямистка заплаха”. Както е известно, тласък за нея бе арестът на споменатия по-горе нигерийски терорист Абдулмуталаб. Според собствените му признания, той е преминал обучение в лагерите на ислямистите в Йемен, което пък „отвори очите” на американските сенатори, че на Арабския полуостров, както се оказва, има немалко поддръжници на Ал Кайда. Разбира се, както вече посочих, разузнавателните служби на САЩ отдавна и много внимателно следят активността на въпросните хора и то именно в Йемен. Странното е само, че този факт стана известен на сенаторите едва сега. Между другото, половината от атентаторите-камикадзе, които атакуваха „кулите-близнаци” в Ню Йорк, също бяха от Арабския полуостров, а семейните им корени могат да се открият тъкмо в Йемен. Впрочем, последното се отнася и за самия Бин Ладен.

Тоест, за пореден път ставаме свидетели на необяснимо изоставане на американската държавна машина (или по-скоро на нейната публична част) от развиващите се в момента процеси. Което за пореден път доказва нейната тромавост и прекалена усложненост. Всъщност, целият шум в Сената беше предизвикан от намерението на президента Обама рязко да увеличи помощта, предоставяна на авторитарния йеменски режим за „борба с тероризма”. Тук е мястото да напомня, че в момента за целта се изразходва смехотворната за американските мащаби сума от 35 млн. долара. Наистина, в нея не влизат разходите на американските разузнавателни служби по събиране на информация, дислокация на станциите за радиоразузнаване, подготовката на местните специални служби и т.н. Впрочем, що се отнася до последните, САЩ демонстрират съвсем оправдан скептицизъм относно тяхната ефективност и равнището им на подготовка, поради което възнамеряват да изпратят там още много свои инструктори. Преди американците, с подготовката на йеменските служби се бяха ангажирали йорданците, но, както се вижда, без особен успех.

И така, САЩ отново вървят по утъпкания традиционен път, който успешно изпробваха, през 60-те и 70-те години на миналия век, в Латинска Америка, а и не само там. Сега Вашингтон се опитва да използва този модел в ислямския свят. Следва веднага да отбележим обаче, че Близкият изток не е Латинска Америка по ред причини и няма как нещата да се ограничат само с подготовката на кадри за местните специални служби. За разлика на Латинска Америка, мюсюлманското общество се гради на племенно-родова основа, а мъдрите шейхове изпращат „синовете на племето” да служат както на правителството, така и на бунтовниците. Затова, преди някой служител на местните специални служби или пък военен командир да предприеме някакви действия, засягащи пряко влиятелни членове на някое друго племе (за собственото му и дума не може да става),  той първо отива да се посъветна със „старейшините на рода”. Които му казват кого да арестува и кого не. Кого може да вербува за агент и, кого не бива в никакъв случай да пипа. Тази система се е утвърдила от векове в Ориента, нещо повече той е оцелял в сегашния си вид именно благодарение на нея и няма никакво намерение да променя нещо в системата, само защото така искат чужденците-американци.

Отлично потвърждение на това бяха поредните декларации (от края на януари) на саудитското военно ръководство, че окончателно е сложило край на войната с бунтуващите се шиити от Северен Йемен (т.нар. зейдити), действащи и в прилежащите гранични райони на Саудитска Арабия, също населени с шиити. При това, непосредствено преди въпросните декларации, зейдитите свалиха (с помощта на преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела”) самолет на саудитските ВВС, продължават да държат в плен над сто саудитски военнослужещи, да не говорим, че саудитците все още не смеят да припарят до спорните територии в района на Джабал Ад-Духан. Всичко това обаче са дреболии, защото междувременно отново влезе в действие неофициалната „племенна” дипломация.

Всичко това доказва, че в Ориента официалните декларации съвсем не отразяват реалните процеси в средите на племенната върхушка. Същото с пълно основание може да се каже и за т.нар. „борба с ислямистите”. От гледната точка на самите йеменци няма никакви ислямисти, а има хора, принадлежащи към едно или друго племе. Те могат да бъдат враждебни или приятелски настроени, но на никой местен не би му хрумнало да ги дели по идеологически признак. Нека си припомним, че същият онзи „учител”, който е подготвял нигерийския терорист Абдулмуталаб не мисли да се крие, а спокойно дава интервюта на „Ал Джазира” и други медии. И, както сам признава, никой от йеменските специални служби не го е търсил за нищо. Което е отлична илюстрация за нивото на въпросните „служби” (които се интересуват единствено от личните врагове на президента Салех), както и за това, доколко те са готови за борба са терористите.

Ако американските сенатори, вместо да одобряват отпускането на средства за почти непостижимата „промяна на негативния имидж на САЩ в Третия свят”, бяха ги отделили за създаването на достатъчно компетентен експертен център по проблемите на мюсюлманския свят, като цяло, и на Йемен – в частност, сигурно отдавна щяха да знаят, че сегашният йеменски президент дължи политическото си оцеляване именно на ислямистите. Така например, дългогодишният шеф на местния парламент - вече покойният шейх Ахмар, беше един от духовните „бащи” на ислямистката партия „Ислах” и близък роднина на самия Салех. Въпросната водеща ислямистка формация пък се спонсорираше и продължава да се спонсорира от ключовия американски съюзник в региона – Саудитска Арабия, която се опитва с нейна помощ да балансира влиянието на „левите” сили. Освен това, в момента йеменските ислямисти съвсем не са лумпени и маргинали, а основната (след президентския клан, разбира се) икономическа сила в Йемен.

Всичко това обаче, очевидно е неизвестно на американските сенатори, затова те продължават яростно да спорят за стратегията на САЩ в Йемен. В крайна сметка, резултатът от тези дискусии е нарастващата помощ за йеменския режим, отказът от пряка американска военна интервенция и продължаване тактиката на „точковите удари”, която засега има ограничен ефект. Ако анализираме по-внимателно тази стратегия на САЩ, можем да направим следните прогнози за резултатите от нея.

Увеличаването на помощта (най-вече финансовата) за йеменския режим ще има твърде малък ефект в сферата на „войната с тероризма”. Просто защото, йеменците не са склонни да участват в подобна война. От друга страна, както вече споменах, осъществяването на пълномащабна военна интервенция е невъзможно, тъй като Пентагонът няма достатъчно сили, да не говорим, че това би провокирало партизанска война в страната.

Имайки предвид, катастрофалния спад на способността на йеменския режим да контролира ситуацията в собствената си държава, няма как да не стигнем до извода, че опитът за атентат на Абдулмуталаб и последвалата истерична реакция на Вашингтон бяха в интерес най-вече на президента Салех, който по този начин отклонява вниманието на Запада от себе си и го насочва към своите противници. Тоест, доказва на Запада, че не бива да бъде сменян, защото няма политическа алтернатива, а отстраняването му, на фона на надигащият се ислямизъм, само ще влоши ситуацията. Именно това се опита да внуши и йеменската делегация на провелата се в края на януари конференция в Лондон, посветена на „борбата с терора” (между другото, опитът на йеменския външен министър да убеди опозицията, в лицето на т.нар. Ahzab al-Liqa al-Mushtarak, да подкрепи правителствената позиция на въпросната конференция се провали).

В тази връзка си струва да спомена и една малко конспиративно звучаща хипотеза, която не е особено популярна, но едва ли следва да се отхвърля априори. Според привържениците и, цялата история с нигерийския атентатор Абдулмуталаб е била организирана от специалните служби на президента Салех с единствената цел САЩ да бъдат убедени, че поне за момента той си остава незаменим за тях. Това обяснява и моментално даденото съгласие лагерите на йеменските ислямисти да бъдат бомбардирани от военновъздушните и военноморски сили на САЩ, както и странната пасивност по отношение на „учителя” на Абдулмуталаб, за който споменах по-горе. Всъщност, дори ако нигериецът беше заловен още на летището в Амстердам, това нямаше да промени нещата – медиите пак щяха да обявят, че „терорист, подготвен в Йемен, е искал да взриви американски самолет”. По този начин, Салех се опитва да реши едновременно няколко задачи. Освен че се оказва „незаменим”, той си гарантира сериозна финансова помощ, както и възможността с чужди ръце да отслаби позициите на най-реалния си политически конкурент – ислямистката партия „Ислах”.

При всички случаи обаче, сегашната американска стратегия в Йемен има „междинен и преходен” характер и едва ли ще успее да попречи на присъствието на ислямистите и укрепването на позициите им в тази страна.

* Българско геополитическо дружество

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitika2.hit.bg/13/geo-1-10-Roberts.htm

Както е известно, понятието „умна сила” беше лансирано и обосновано от харвардския професор Джоузеф Най, който се опита, с негова помощ, да постави съответните акценти, сравнявайки политиката на американските президенти Буш-младши и Обама. Ако политиката на неоконсервативната администрация на Буш се основаваше на силата и принудата, администрацията на Обама, поне засега, не използва езика на заплахите. Дали обаче Обама наистина е привърженик на концепцията за „умната сила”, или само играе тази роля за да успокои избирателите си, които може би го възприемат /прекалено наивно и идеалистически/ като политик, персонофициращ един качествено различен подход, все още не е съвсем ясно.

На ръба на противоречията

Междувременно, освен реториката и чисто външното поведение, се промениха и много други неща. Мнозина смятат, че в периода след оттеглянето на Буш-младши глобалната сигурност е понесла още няколко тежки удара. Въпреки многобройните обещания за изтегляне на американските войски, Ирак продължава да е окупиран. Мащабите на конфликта в Афганистан се разрастват и Обама изпрати там допълнителни контингенти. Освен това, сегашният американски президент, на практика, започна нова война в Пакистан, използвайки пакистанската армия в интерес на САЩ. Затворът в Гуантанамо все още не е затворен, а ЦРУ продължава да практикува изтезания. САЩ се бъркат във вътрешните работи на Иран, подкрепяйки местни терористични групировки и финансирайки вътрешните противници на иранския режим, по линия на различни неправителствени организации.

В самите Съединени щати, федералното правителство продължава да нарушава американските закони. То все още разрешава следенето на американски граждани, без наличието на съответните съдебни разрешения. По този начин обаче се нарушава Конституцията на страната, американската полиция пък се снабдява с армейско въоръжение и на нейна основа се формират специални ударни части. Обама не направи нищо за да привлече към отговорност онези членове на правителството на Буш, които извършиха престъпления, заявявайки, че предпочита „да гледа напред”. С други думи, Обама е готов да направи последната стъпка в тази посока, окончателно освобождавайки членовете на американското правителство от властта на закона.

Тоест, първата година от управлението на новия президент може да се приеме за доказателство, че на практика почти нищо не се променя. Политиката на САЩ се определя от същите организирани „групи по интереси”: произраелското лоби, неоконсервативните привърженици на идеята за американската хегемония, общото лоби на военните и специалните служби, което печели от военните поръчки, финансовият сектор, печелещ от създаването на „дългови балони” и т.н.

Впрочем, недостатъчните успехи в реализацията на декларираните от Обама цели могат да се интерпретират по следния начин. Президентът не може едновременно и открито да игнорира наличието на толкова много и толкова силни „групи по интереси”. Съответно, той е принуден да се ориентира към непреки действия, така че да не настрои изразителите на въпросните интереси срещу себе си. В този ракурс, стремежът му за преговори с Иран изглежда искрен. Това не е просто опит да се представи тази държава като неспособна на компромиси и отказваща се от каквото и да било сътрудничество със Запада. Изпращането на големи военни контингенти в Афганистан пък цели успокояването на военния елит и оръжейните корпорации, докато, в същото време, неразрешимият характер на афганистанския конфликт, размива обществената подкрепа за тази война и така дава на Обама възможност да прекрати участието на САЩ в него.

Най-важният проблем, с който се сблъсква администрацията на сегашния президент в международен план, са препятствията пред разрешаването на палестинско-израелския конфликт. Тук са възможни два варианта. Първият е САЩ да принудят Израел да прекрати строителството на нови селища на палестинска територия и напусне окупирания западен бряг на река Йордан и да помогнат за създаването на реална палестинска държава. Вторият пък е конфликтът да намери решение, ако настъпят промени в сегашния политически режим в Иран, вследствие на което бъде прекратено финансирането на движенията ХАМАС и Хизбула. Ако бъде предпочетен първият вариант, планът на израелците и американските неоконсерватори за разширяване териториалните граници на Израел ще бъде блокиран и перспективата за военно нападение срещу Иран ще изчезне. Истината е, че израелската териториална експанзия е реален проблем в Близкия изток и една от основните движещи сили за интервенциите в Афганистан и Ирак, предприети от правителството на Буш-младши.

Нито правителството на Буш, нито това на Обама не се решиха да посочат реалните причини, поради които САЩ започнаха войната с Ирак и още запазват военното си присъствие там. В крайна сметка, самият Буш призна, че в Ирак не е имало никакво оръжие за масово унищожаване, а пък Обама отбеляза, че мисията на американските войски в Афганистан е доста „размита”. Движението Талибан не е Ал Кайда. Някои американци все още вярват на пропагандата, други обаче не. Що се отнася до Иран, Международната агенция по атомна енергия /МАГАТЕ/ не можа да представи никакви доказателства, подкрепящи американските обвинения срещу Техеран, че създава ядрено оръжие. Тоест, истинските причини за санкциите или за евентуално военно нападение се различават от официално заявените. Възможно е обаче, повечето американски граждани още да не са го разбрали.

Проблемът на демократите

Неоконсерваторите преуспяха в усилията си да превърнат традиционните привърженици на изолационизма в Републиканската партия в привърженици на интервенционизма. Тази промяна, наред с негативното отношение на републиканците към гражданските свободи, превърна партията в опасна политическа сила. Мнозина водещи републиканци смятат гражданските свободи за пречка в борбата с криминалната престъпност, както и във войната с тероризма. Те подкрепят концентрацията на безотчетна власт в президентската институция. На практика, Републиканската партия фокусира вниманието си върху „външните врагове”, което пък позволи пълномощията да се концентрират в ръцете на изпълнителната власт. В исторически план, демократите винаги са били противници на изолационизма и все още са такива. Партията им традиционно акцентира върху защитата на гражданските свободи и Била за правата. Обама беше избран с гласовете на американците, настроени против войните на Буш,          противниците на полицейската държава и хората, разчитащи ресурсите, пропилени във войните, да бъдат използвани за нещо по-полезно за американската нация, например за подобряване на здравеопазването. Именно Демократичната партия обаче, представлява проблем за Обама, въпреки че и той е част от нея. Мнозина вече се съмняват, че президентът ще може да реализира промените, които обеща. Повечето обаче са толкова доволни от това, че президентът на САЩ е чернокож, че все още не обръщат достатъчно внимание на всички недостатъци в политиката му.

Застраховане и икономика

Днес организираните „групи по интереси” са толкова силни, че на всеки американски президент и политическа партия е трудно да гарантира желаните от привържениците им промени, ако против това се обявяват лобистите на въпросните групи. Така например, стартираната от Обама реформа на здравеопазването се сблъска с „бетонната стена”, издигната срещу нея от застрахователния бизнес. Неговият отговор на здравната реформа на президента бе предложението да се приеме закон, задължаващ американците да плащат здравна застраховка, а онези, които отказват, да бъдат глобявани. Очевидно е, че този законопроект целеше единствено да увеличи печалбата на застрахователните компании.

От гледната точка на обикновените американци, това няма никакъв смисъл. Защото причината, поради която милиони американски граждани са лишени от каквато и за било медицинска застраховка е, че не могат да си позволят да плащат подобна застраховка по сега съществуващите тарифи. За бедните американци стойността на здравната застраховка се равнява на половината им годишен доход. Мнозина от привържениците на Обама се надяваха, че ще бъде създадена своеобразна национална здравна система, но застрахователното лоби очевидно блокира тази възможност, тъй като и двете основни политически партии в САЩ зависят от спонсорирането на избирателните си кампании от застрахователните компании.

Най-големият проблем на Обама обаче, е икономиката. Той наследи американската икономика в много лошо състояние. От дълго време насам тя преживяваше сериозни трудности, но в началото на ХХІ век  ситуацията още повече се влоши. Ръстът на доходите на основната маса американски граждани, на практика, се прекрати. Сред причините за това беше прехвърлянето на значителна част от производството в развиващите се страни и непрекъснато увеличаващият се брой работни визи, издавани на чужденци. Доходите на средната класа също спаднаха. През последното десетилетие икономиката продължи да функционира, като ръстът на потребителския дълг постепенно замени ръста на доходите на потребителите. Днес обаче, потребителите дотолкова са затънали в дългове, че вече просто не могат да си позволят нови заеми.

Икономическата криза в САЩ съвсем не е приключила и краят и е още далеч. На моменти изглежда, че няма начин правителството да се справи с търговския и бюджетен дефицит. Нещо повече, финансирането на бюджетния дефицит изглежда проблематично. В миналото, бюджетните дефицити на правителството се финансираха от американските търговски партньори, конвертиращи активните си търговски баланси в ценни книжа на американската хазна. Днес обаче, бюджетните дефицити са много по-големи от външнотърговския профицит. Освен това, американските кредитори са обезпокоени от покупателната способност на долара и по-малко склонни да финансират дълга на САЩ, особено в условията на преобладаващо ниски лихвени проценти. Така обаче, доларът може да загуби статута си на световна резервна валута, което пък ще лиши САЩ от средства да плащат за вноса, от който те, до голяма степен, зависят. Бюджетният дефицит може да бъде покрит с печатането на пари, но това би имало разрушителен ефект, провокирайки инфлация и девалвирайки националната валута.

Лично аз смятам, че Обама ще бъде президент на САЩ само един мандат. Той вероятно ще стане жертва на вълната от проблеми, както и на неспособността си да постигне такива резултати, които да удовлетворяват всички. Организираните лобистки групи очевидно са по-силни от президента. На този фон, един от вариантите той все пак да бъде преизбран може да стане войната с все по-демонизирания Иран.

Мнозина смятаха, че тъй като Обама е представител на расово малцинство, което в миналото е било обект на потисничество, той няма да провежда хегемонистична външна политика, нито пък ще следва такава вътрешна икономическа политика, която да отговаря само на интересите на богатите американци. Според мен обаче, е твърде наивно да вярваме, че расовата принадлежност може да доминира над материалните интереси.

* Авторът е известен американски икономист, заместник държавен секретар по финансите по времето на президента Рейгън и един от „бащите” на т.нар. „рейгъномика”