По време на започващия дебат по вота на недоверие за здравеопазването, от парламентарното заседание, депутатът Волен Сидеров обърка темата на заседанието на депутатите, като излезе на трибуната най-неочаквано с фланелка, с надпис: "Не на Турция в Европейския съюз!" и в половинчасова реч се скара с ГЕРБ за посещението на турския премиер Ердоган в България и обявената от премиера Борисов подкрепа за прием на Турция в ЕС! Волен натри сол на главата на властта и за обявеното отстъпление по задължението на Турция да плати на тракийските бежанци компенсациите за имотите на българите от Одринска Тракия, като обяви, че подобна позиция е прадателство към потомците на тези бежанци!

„Ердоган е ислямски фундаменталист!” викна Волен Сидеров от трибуната и определено развесели опозицията, която гледаше сеира на депутатите от управляващата партия ГЕРБ и от време на време прекъсваше Сидеров с бурни ръкопляскания! Камерата на БНТ показа, че всички депутати от „Атака” са с фланелки с надписи против приема на Турция в ЕС!

Председателят на парламента Цецка Цачева се шашна от устрема на лидера на „Атака”, но не посмя да да му вземе думата или да изключи микрофона му, тъй като по простите сметки на ГЕРБ, гласовете на „Атака” са нужни да не мине вотът на недоверие, внесен от опозицията.

„Игри с Турция не трябва да се правят, докато не се извини и не си плати задълженията...” обяви на доста висок тон Волен Сидеров, обръщайки се към депутатите от ГЕБ.

Цачева се опита да озапти Сидеров с аргумент, че му е свършило времето, но той я прекъсна и каза, че неговото време още не е свършило!

В суматохата, на трибуната излезе някакъв депутат, който не си каза името, вероятно от ГЕРБ, който поиска 15 минутна почивка!

Тук му е мястото да попитам кое вбеси Волен да излезе от черупката си на подкрепящ правителството, тъй като е известно, че още след завръщането си от официално посещение в Турция в първите дни на м. февруари, Бойко Борисов дойде с плачевни резултати, по които „Атака” си замълча!

Както замълча и за гласуваното в столична община твърдение, че не е имало арменски геноцид! И то от времето, когато там кмет беше не друг, а днешният премиер Бойко Борисов!

*        *        *

След почивката депутатът от ДПС Лютви Местан излезе на трибуната и заяви, че никога не са отправяни от трибуната на парламента толкова обиди срещу премиер на чужда държава!

Местан поиска и депутати от други парламентарни групи да вземат отношение по случилото се в парламента! Депутатът поиска и да се чуе официална позиция по скандала на Волен Сидеров.

Друг депутат поиска от Цачева да не се превръща Народното събрание в цирк и да се спазва някакво приличе в парламента.

„Цял ден сме свидетели на един безпрецедентен цирк в Народното събрание” – каза и Сергей Станишев от трибуната. – ... ние за първи път присъстваме на вот на недоверие, в който не участва премиерът, който е в село Равно поле и се занимава с любимото си занимание да реже лентички! Допуснахте народни представители да правят демонстрации...здравеопазването засяга всеки, в такава среда не може да се води дискусия! А ние сме в парламентарна република и такова поведение, каквото има министър-председателят не си е позволявал никога! Вотът е към него... и той се крие! Как може това да се допуска!”

Станишев поиска да се прекрати заседанието и то да продължи на следващия ден, като се осигури присъствие на правителството. "В противен случай, ще трябва да носим портрети, които да поставим на местата на липсващите министри!" – каза лидерът на БСП, обръщайки се към председателя на парламента Цецка Цачева.

Предложението бе гласувано и не бе прието.

За да излезе от конфузната ситуация, Цецка Цачева каза, че гост на парламента е Джанфранко Фини, италиански депутат. Народните представители ръкопляскаха на госта, който стана свидетел на цирка, който се разигра днес в Народното събрание.

От камбанарията на бивш нотариус, Иска Фидосова каза, че е цинизъм от страна на Станишев да внасят вот на недоверие за здравеопазването, което било в кома! С вот на недоверие няма свалено правителство, но вотът трябва да има съдържание и смисъл - явно Фидосова не видя в темата "здравеопазване" съдържание и смисъл!

Речта си от трибуната, която бе лишена от всякаква логика, Искра Фидосова завърши като дръпна и защита на ГЕРБ като партия и напомни за забравената Цола Драгойчева.

"Разбрахте ли, че сменихте двама министри заради провал в политиката, която водите в здравеопазваето?" – попита социалисът Ангел Найденов.

"Популизмът не може да бъде алтернатива" неизвестно защо каза Фидосова на финала, след като вече повече от година го играе класика на популизма.

"Появиха се листи на чакащи, болни умират в линейките докато ги карат към болниците - знаете ли това, г-жо Фидосова, която говорите несъстоятелно по вота?" - попита Михаил Миков.

Този втори скандал от днешния 5 октомври в парламента не успя да прекрати вота, но загуби доста парламентарно време!

Предлагам пълния текст на речта на Волен Сидеров, публикувана от Агенция "Фокус":

Волен Сидеров, лидер на „Атака”: Нямаме право да мълчим, да затваряме страницата за тракийските българи и да я слагаме в архива

 

Изказване от трибуната на парламента по време на дебата на вота на недоверие за здравеопазването

06 октомври 2010, Агенция „Фокус”

Волен Сидеров: Дами и господа народни представители, госпожо председател, уважаеми журналисти и гости. Преди два дни в България беше на посещение турският министър-председател Ердоган. Това беше едно почти нелегално посещение, не обявено предварително, не огласено и прикривано до последния момент. Аз знам защо. Защото миналия път, когато Ердоган беше тук, тогавашният премиер, тогавашният премиер и тогавашното правителство, изпратиха цялата софийска полиция срещу партия „Атака” и активистите на „Атака”, за да не може да излезем от нашата централа и да връчим на г-н Ердоган това, което искахме да връчим – декларация, че Турция дължи 10 милиарда на България. Сега Ердоган беше скрит от сегашното правителство и това беше груба грешка. И аз съм тук на тази най-висока трибуна сега, за да ви кажа, че от името на партия „Атака” и от името на 650 хиляди българи, които гласуваха за мен, искам ясно, категорично и недвусмислено да заявя, че партия „Атака” никога не е подкрепяла членството, кандидат-членството на Турция в ЕС, партия „Атака” не подкрепя кандидат-членството на Турция в ЕС и партия „Атака” никога няма да подкрепи кандидат-членството на Турция в ЕС. В тази връзка смятам за груба грешка изявленията, които бяха дадени по време на пресконференцията, и в които се чуха внушения, че България подкрепяла членството на Турция в ЕС. Няма право нито един министър-председател, нито един министър, нито едно правителство, да говори от името на България, когато става дума за този въпрос.

Дами и господа народни представители, аз знам, че в политиката се правят компромиси, аз не съм фанатик, аз не съм сектант, който иска да развали отношенията между България и някоя друга държава, но има въпроси, по които компромиси не могат да се правят, има въпроси, по които не можеш да се пречупиш в поклон спрямо един чужд министър-председател, който идва тук не с приятелски намерения, драги управляващи, искам да ви го кажа ясно, защото аз с този въпрос се занимавам от години – 10 - 15 години. Грешите, когато смятате, че Турция идва тук с приятелски намерения. Турция винаги е имала, има и ще има неприятелски отношения спрямо България. Турция провежда пантюркистка и неоосманистка политика спрямо България и е грешка да се правят компромиси по посока на Анкара. Това няма да спра да го повтарям.

Другата грешка, която беше направена в изявленията по време на нелегалното посещение на Ердоган, беше, че въпросът с тракийските имоти бил решен. Един въпрос, по който аз пиша и говоря повече от 10 - 15 години в българската преса и българските медии. И аз питам тук от тази трибуна – къде е министър Божидар Димитров, къде си, приятелю Божидаре, драги, с който ние с теб бяхме в Бургас, мажоритарни кандидати и пред камерите на всички телевизии казахме ясно, стиснахме си ръцете по време на предизборната кампания и казахме ясно на хората, че който и да спечели, ние сме единни по един въпрос – ще искаме това, което Турция дължи на България да бъде изплатено. Къде си, Божидаре? Ти ли даде този грешен съвет на премиера? Ако си ти, много лошо, защото ти знаеш много добре за какво става дума, защото ти си потомък на тези тракийци, един милион български тракийци, които са синове, дъщери, внуци и правнуци на избиваните от турските изроди по време на геноцида 1913-та година в Одринска Тракия и този геноцид няма да бъде забравен от нас, потомците на тракийските българи. Каквото и да става, който и да управлява България, аз тук се заклевам, че този геноцид няма да бъде никога забравен и ще се боря за него. Никой няма право да си прави игра, политическа, икономическа или каквато и да е била, с кръвта на нашите деди и прадеди. Аз сега ще подаря тази книга на управляващите, защото съм сигурен, че не са я чели – „Разорението на тракийските българи” от големия български учен Любомир Милетич, издадена през 1918 година, в която е описана трагедията, шекспировата трагедия на всички тези българи, над 300 хиляди изгонени, избити, изколени, опожарени от турската редовна армия на този, който сега беше тук в България, на неговите деди. Неговите деди избиваха българите тогава. И ние нямаме право да мълчим, ние нямаме право да затваряме тази страница и да я слагаме в архива, защото тя ще стои отворена докато Ердоган и който е друг след него не дойде и не се извини пред България за геноцида, който е прилагал над българите. И не се изплати обезщетението, което дължи на българите. Няма да спрем да го повтаряме. И зад мнението на „Атака” стои мнението на един милион тракийци, наследници на този геноцид. Те живеят навсякъде в България, те са ваши избиратели, дами и господа от ГЕРБ, не ги пренебрегвайте, защото ще направите много груба грешка, защото ще предизвикате нещо, което ще ви свали от власт, ако го направите. Коригирайте се. Не е късно. Направете тази корекция. Г-н министър-председател, към вас се обръщам, коригирайте се, поправете грешката, която сторихте, защото тази грешка е огромна, защото нямаме право да забравяме жертвата на нашите дядовци, прадядовци. И тук ще ви прочета само един отказ, понеже вие казахте нещо друго – казахте, че тези, които имат претенции да дадат документи за това, за което имат претенции, аз ще ви кажа много ясно, защото явно не сте наясно с историята, че тези хора, когато са бягали, са оставили децата си, пеленачетата, за да не ги издадат и да спасят другите си деца. Какви документи искате вие от тях, нотариални актове ли искате? Ето ви документите.

Цецка Цачева: Г-н Сидеров, вашата група... Не съм ви спряла микрофоните.

Волен Сидеров: Ще дойда на вашите микрофони, ако ми ги спрете.

Цецка Цачева: Не съм ви спряла микрофоните.

Волен Сидеров: Пуснете слайдовете.

Цецка Цачева: Не може да пуснем слайдовете, защото искането за парламентарно изявление, декларация от група се дава дума...

Волен Сидеров: Г-жо председател, нямате право да прекъсвате тази прожекция.

Цецка Цачева: Аз съм разрешила вашето искане за участие по дебата.

Волен Сидеров: Искам да ви пусна документи от геноцида, който е прилаган на българите в Одринска Тракия през 13-та година.

Цецка Цачева: Няма такава процедура.

Волен Сидеров: Да видите трупове на деца, пеленачета, жени, възрастни хора, които са избивани от дядовците на Ердогановците, и тогава да говорите какви документи трябва да представим ние. Ние нямаме документи, г-жо председател и г-н министър-председател, нямаме ние, потомците на тракийците, документи, защото те са бягали с една риза на гърба си, те са бягали от огън и меч. Те не са бягали с папка под ръка, те не са били със свои адвокати, които да им движат документите и това го знае прекрасно всеки български историк. И срам, позор за тези историци, които сега мълчат и не стават и не кажат, че тази тема не трябва да бъде забравяна. Тази тема не трябва да бъде затваряна. 10 милиарда дължи Турция за имотите, нивите, къщите и горите, които са заграбени по време на геноцида срещу българите през 1913 година. 10 милиарда долара. Г-н Дянков, къде сте? Ето ви парите за здравеопазването, ето ви парите. Искайте си ги от Турция – 10 милиарда долара, с лихвите може да са станали повече. Искайте ги, г-н Дянков, имате връзки в Световната банка, в Европейската банка, в Международния валутен фонд, в Щатите, в президентството на Щатите, поискайте ги оттам. Недейте само да ходите и да получават потупвания от американските посланици, а им кажете ясно, че докато не накарат Турция да си изплати обезщетенията към България, тази държава няма право да претендира нито за ЕС, нито за какъвто си искат съюз. И повече тук не трябва да бъде посрещан министър-председател с прегръдки и целувки от Анкара, защото този, особено сегашният, е ислямски фундаменталист. И това се знае прекрасно в България. Тези грешки ще струват много сериозен срив на правителството. И аз го казвам добросърдечно, аз не го казвам като враг, защото знаете много добре, че „Атака” е поддръжник на това правителство в посоката, в която поехме след 2009 година. Но тази грешка, която беше направена тук, е един голям червен сигнал. И аз се обръщам ясно към правителството, че игри с Турция не трябва да се правят, докато тази държава не влезе в релсите на демокрацията, докато не се извини на България, докато не си изплати обезщетенията на България. Тази държава е държава, която играе антибългарски игри и това трябва да бъде ясно на всички. И повече подобни грешки да не се допускат, защото не всичко в света е газ, петрол, мангизи и прочие. Има нещо повече от това и то се казва дух, душа. Иначе защо водите владиците да осветяват всички новооткрити обекти, защо се покланяте и ходите в църква, ако не вярвате, че има нещо по-висше от парите, газа и петрола.

Цецка Цачева: Изтече времето на вашата ПГ, г-н Сидеров.

Волен Сидеров: Моето време не е свършило, времето ми предстои и занапред, бъдете сигурна в това. Бъдете сигурни, че всяка една грешка, която оттук нататък се прави, ще бъде казвана със същия тон и със същата категоричност, защото ние сме „Атака”, а не сме нещо друго. Не сме еничари. Да живее България.

Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.

Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те?

Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това.

Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши  държавни икономически структури.

Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност.

България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време.

Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев.

Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия.

В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло.

Как гледате на политиката ?

На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж.

Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание  на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица.

В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици.

Какво беше и в какво се превърна СДС?

СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да  твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя.

Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма.

Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно.

Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер.

Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг.

А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас?

ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган.

Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина.

За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата.

Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила.

Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си.

Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”.
Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент.

Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация.

Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи.


ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и?

Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора.

В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни.

В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената.

Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него.

Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда.

Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора.

Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си.


Как виждате  Георги Първанов и каква е ролята му днес?

Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин.

Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително.

Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си.

Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент!

Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното.

Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е.

Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България?

Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите.

Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите.

На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие.

В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД.

Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори.

Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос.

В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети.

В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила.

Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала.


Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек.

Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас.

Обичам да чета списанието на  The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо.
Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого.

Кой и защо продаде Алексей Петров, за да го закопчаят и да опитват 8 месеца да му скалъпят обвинение? Отговорът естествено е извън нашата държава, но с него е свързано и нежеланието на бившия главен прокурор Никола Филчев да се завърне в родината си, тъй като Филчев и Петров бяха свързани... идейно, да речем на първо време тази обвързаност. Към двойката се прибавя и бившият министър на вътрешните работи, Георги Петканов, когото американците недолюбваха и това бе разказано няколко пъти напоследък от днешния премиер Бойко Борисов в история с неиздадена виза за САЩ.

Разногласията с Петканов се усещаха във въздуха още по времето, когато Бойко Борисов бе главен секретар на МВР. Тогава се стигна дотам: подадена информация за снимки на яхта в Монако на хора от правителството на Сакскобургготски, с хора, уличени в криминално минало да не хванат декиш!

Едно не може да отрече днешният премиер Бойко Борисов: американците го подкрепяха непрекъснато и всячески му помагаха в пътя му нагоре към министър-председателския пост! Тази подкрепа продължава и сега, - под една или друга форма...

8 месеца прекара Алексей Петров в ареста и лекари излязоха с експертиза, че той се нуждае от три спешни операции!

Алексей Петров излезе от ареста с медицински експертни препоръки за три операции, но въпреки очакванията да постъпи веднага в болница – той се хвърли в политиката! Диагнозите и необходимостта от операции останаха в близкото минало и както всички медии и повечето управляващи се вълнуваха от „престъпника” Петров, така никой не зададе въпрос на бившата барета:

„А, защо не влезе да се лекуваш, Петров?”

– повечето се отдадоха на мълчание, воглаве с премиера Борисов.

На фона на този незададен, но съвсем логичен въпрос, се изляха сведенията за шестте апратамента на Цветанов и получените от него хонорари от консултантски договори - неизвестно с кого, и за някакъв милион, изчезнал в Столична община, от времето на Цветанов като зам.-кмет. Достатъчно скандали да падне правителството, даже да изчезне от сцената, но говорим за България, а не за Япония, Германия, Великобритания или която и да е друга държава – така че смяна на властта няма да има.

Борисов произнесе крилатата фраза за „заставането” отзад на Цветанов, докато Алексей Петров демонстрираше толерантно държание с Борисов, като ограничи нападките си върху министъра на вътрешните работи.

Яне Янев – обикновено критичен към властта, също показа колко толерантен може да бъде към министър-председателя Бойко Борисов. Даже пуснатия пореден компромат за сексуалните му предпочитания не го ядоса или впечатли?

„В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже. Финансирането на партията е публично. Приходите са обявени на сайта на Сметната палата. Разпоредил съм и проверка и ако се окаже, че в годините назад има нещо нерегламентирано, парите ще му се върнат”.

Дискриминационно, брутално, но казано от премиера Борисов - не подлежи на коментар.

Обвиниха Цветанов - дали Ехото ще заглъхне?

Министърът на вътрешните работи бе обвинен, че част от имотите си е купил с пари с неясен произход. Министър Цветанов от своя страна отказа да обясни за парите, като ги определи като консултантски, но не уточни кого и за какво е консултирал.

Същият министър бе набеден, че по негово време, докато е бил зам.-кмет в Столична община са изчезнали над един милион...

По това Цветан Цветанов пак запази мълчание.

Всеки втори данъкоплатец е убеден, че ГЕРБ се бори с наследството на Тройната коалиция. Всъщност от коалицията, премиерът бори единствено БСП и е необяснимо толерантен към другите две политически сили: ДПС и НДСВ.

Оказа се, че фирмата, снабдила Цветанов с въпросните му апартаменти е на един съдружник на човек от ДПС, Рамадан Аталай и фирма „Юнион Ивкони”, за когото Цветанов побърза да признае, че са дългогодишни семейни приятели.

В предаването „Сеизмограф”, Татяна Дончева поясни, че ГЕРБ и ДПС са си в дружба за векове и от векове. Що се отнася до човека Тодор Бояджиев /известен в Хасково/, семейния приятел на Цветан Цветанов, Дончева припомни следното:

през 2000 година има един изключително дързък магистрален грабеж, на тирове с цигари от Булгартабак-Благоевград в района между Хасково и Стара Загора. В този магистрален грабеж участват и действащи полицаи. Времето е в управленския мандат на правителството на Иван Костов. Полицията издирва авторите на грабежа, накрая ги намира, но също така се натъква на един любопитен факт, че тези цигари от магистралния грабеж са закарани в складове на семейния приятел на сегашния министър на вътрешните работи – Тодор Бояджиев. Случаят е документиран, но изключително скандално е, че човекът, в чиито складове са закарани цигарите от ограбения ТИР. По време на грабежа хората са заковани с белезници и са намерени на следващата сутрин...

Обирът е изключително дързък, участвали са действащи полицаи, а човекът, укрил цигарите се оказва изненадващо свидетел по делото! 2000 година е грабежът, а 2003 година е делото в съда.

Дончева припомни, че си струва делото да се извади отново и да се преразгледа, още повече, че човекът в Хасково е Тодор Бояджиев, и в неговия хотел в Хасковски минерални бани са отсядали хора ог ГЕРБ преди да дойдат изборите. Бояджиев се оказва и човекът, който подпомага партията в пътя й към властта.

Иван Петров, днешен депутат от ГЕРБ е и бивш шеф на полицията в Хасково. Той събира молбите за членство в ГЕРБ, той действа с Тодор Бояджиев докато се учредява партията в района, в мероприятията участва и дъщерята на Тодор Бояджиев, семейният приятел на Цветанов, онзи в чийто склад са намерили цигари от магистралния грабеж от 2000 година. Това е същият Бояджиев, който е продал имоти на Цветанов...Изгодно. Даже много изгодно.

„Интересен е бизнесът на Тодор Бояджиев, още по-интересно е и как областният управител на София от ДПС, Росен Владимиров, му е дал атрактивен имот срещу компенсаторки”...

Въпросът е принципен: как може с министерска заплата може да се купят за две години апартаменти от 200 квадрата и два гаража, да летуваш на „Фламинго” на Албена, където нощувката е между 350 и 600 лева, а да обясняваш, че ядеш хляб, сол и лук – някак не върви – коментира Дончева в студиото на „Сеизмограф”.

Факт е, че Алексей Петров и групата около него се старае всячески да пази Бойко Борисов – само Цветанов не стопля защо се случва това.

Случващото се удря в сърцето част от българските граждани, които са наясно, че тези, които ги управляват са прости, но са същите – работата става много тежка.

Начинът, по който тръгват да бранят Цветанов ще рефлектира в ГЕРБ.

Ранни мутренски периоди, политически договорки, кой на кого какво е обещал – това тече вече 20 години, но то трупа негативизъм в българското общество.

„Бойко Борисов, Алексей Петров са едно и също нещо. И Слави Бинев” - заяви шефката на гражданското "Движение 21" Татяна Дончева в предаването „Сеизмограф”. По думите й обществото пожелало да бъде управлявано от тези, които в ранния преход от 90-те години се биели в дискотека „Дескрим” и разпределяха рекета по „Витошка”. „Това са некомпетентни и неграмотни хора, а обществото не прощава меркантилността - коментира тя. – Цветан Цветанов не е единственият с черпака до казана” – заключи Дончева.

Налага се едно саморазрушително чувство в обществото на българите, за да допуска такива хора да влизат във властта.

Цветанов и пак Цветанов...

В предаването „Отпечатъци” на Мира Баджева Велислава Дърева бе още по-конкретна:

„Министър Цветанов влезе в спиралата на обясненията и няма скоро да излезе оттам. Голяма част от българите не се притесняват, че ги управляват едни хора, които са представители на подземния свят, не се притесняват, че ги управлява човек, който е прочел една книга, защото голяма част от българите и те толкова са прочели. Не се притесняват, че вътрешният министър мисли, че домашният арест е нещо като домашен отпуск, това не ги вълнува. Напротив, те изключително много се радват, когато всяка вечер застават пред телевизора и гледат поредната серия от поредния арест, много добре разбират, досещат се, че това всъщност не е битка с организираната престъпност – целта е да бъдат дискредитирани политическите противници...

Всъщност, те /българите/не се притесняват от разбирането за правосъдие от страна на ГЕРБ, а това разбиране е следното: ти арестувай един човек, може да не го арестуваш, само го обвини, окепази го, издай присъда чрез медиите, през медиите с презумпцията за виновност, пък после той нека да се оправя. Това не ги притеснява. Това обаче, което ги притесни и изведнъж избухна като някаква бомба, се оказаха апартаментите на Цветан Цветанов.

Значи те са склонни да приемат, че ги управляват неграмотни хора, но когато стане дума за 6 апартамента или за вземане на някакъв хонорар, това вече прави впечатление. Т. е. под удар е смисълът на морала на цялото управление на ГЕРБ, защото първо Цветан Цветанов е строителят на тази партия. Всички хора, които ние виждаме по конгресите на ГЕРБ, които са депутати, които са разставени на различни места, в администрацията, тези хора са подбирани персонално от Цветан Цветанов, той ги е харесал по някакви свои критерии.. Освен това, като министър на вътрешните работи, той е стожерът на това управление – основната задача на това управление е битката с корупцията и с организираната престъпност, и когато този стожер се оказва прогнил, и разяден от молци, тогава започва да става страшно за цялото управление – само по себе си.”

Нищо не се знае по консултантските договори на Цветанов, но и той не счита за нужно да обясни каквото и да било. Остава единствено неизвестността дали времето на мълчанието ще стигне, за да се преведат във вид смилаем за публиката въпросните договори, поръчители и прочие, или нещата ще се замажат, умъглят с неясни обяснения и нови компромати срещу противниците на ГЕРБ.

Да се „разсейва” гражданството с показване на някакви огромни палати в различни краища на България, /някои от които нищо чудно да са издигнати в нарушения на закона и с недекларирани доходи – бел. Л. М./- тези въздушни набези не са отговор на въпросите – колко компетентен е Цветанов, та да дава консултации по синхронизиране на законодателството със завършената си спортна академия.

Видео-”разкритията” не са отговор и на въпроси за забогатяването на министъра на вътрешните работи и надиплянето на шест апартамента в имотното му състояние. Отговор трябваше да се даде веднага – трябва да се даде рано или късно, както и обяснение защо министър Цветанов твърди, че е плащал по банков път, а нотариалните му актове, публикувани във в. „Галерия” говорят за „плащане кеш”.

Това, че парламентарната група на ГЕРБ го игра един колективен Матросов и запуши амбразурата с въпроси без отговор, далеч не остави впечатление за компромати и умишлено клатене на правителството.

Не-даването на адекватни отговори събори ГЕРб от столчето на морален стожер – каза го лидерът на тъмносините, Иван Костов, каза го и президентът Георги Първанов – единодушни, без да са се сговаряли.

Димо Гяуров пък не се поколеба да сравни Цветан Цветанов с Ахмед Доган – но не по оправдаването му от съда, а по обвиненията за пари от неясни консултантски хонорари.

Не може повече от година да повтаряш – бившите са крали, бившите са за затвора, бившите са обвинени, и ще бъдат осъдени – а в същото време да имаш зад гърба си подобни действия с неясни доходи и ощепо-неясно придобиване на имоти...

Ситуацията е между : „Който нож вади – от нож умира” и „Не прави това, което не искаш да те сполети” – бумерангът на житейската логика го извади на бял свят.

Дали Доган и Цветанов са огледално съвпадение на казуса с получаване на консултантски хонорари – това никой не се старае да прецезира. Повтаря се формулата за неясни доходи, за неизяснен конфликт на интереси и това за широката публика е напълно достатъчно.

Арестите и предварителното обявяване на присъди – се оказа неработещо и тепърва ще дава горчивите си плодове за пред България и Европа.

Доган се измъкна от ръката на закона заради липсата на закон за конфликт на интереси към момента на подписване на договора за консултации, но затова пък е известна фирмата, която му го възлага, както и размера на хонорара. Човек не може да бъде съден за Закон, който тепърва ще се създаде...

При Цветанов е различно: той категорично отказа да назове консултираните фирми, а и дали посочените 130 000 са единственият хонорар от подобна дейност, или има и други случаи?

И докато Цветан Цветанов лееше интервю след интервю за това, как е изплащал заеми, си спомних един дребен факт: в последните дни на месец юни бе пусната информация, че премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов са заличили ипотеките, направени през пролетта на 2009 година преди изборите, в полза на ГЕРБ за по 440 000 лева. Това ставало ясно от декларациите, подадени пред Сметната палата от лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през 2009 година.

Кой може да провери министъра на вътрешните работи? МВР, Прокуратурата – те са под властта на ГЕРБ...

Парламентарна комисия – тя беше отхвърлена от депутатите на ГЕРБ... Каква е причината за отхвърлянето? Та нали цяла България и Европа са уведомени, че ГЕРБ е политическата сила, която е толкова чиста, че даже не трябва да се подлага на проверка?

Всъщност срещу организираната престъпност, срещу Алексей Петров ли се води битка в държавата

докато излизат компромати срещу Цветанов?

Истината е, че отдавна – не се води битка срещу Алексей Петров. Алексей Петров бе в ареста и престоят му там създаваше впечатление, че или го чакат да го пречупят, за да признае необходимото за обвинителите и повтори каквото те – Цветанов и сие, или ще си загине зад решетките от тормоз, побой, влошено здравословно състояние...

Кои са тези „ и сие” – разбира се, сънародниците на американския посланик Джеймс Уорлик, които със съгласието на хората в Израел, които крепяха бившата барета – го продадоха на колегите си от Вашингтон... Защо? В услуга на...еди кой си от властта в България и за да не расте повече рейтингат на Цветанов.

Само Цветан Цветанов не разбра, какво се случва и продължи да върти на празни обороти неговите си тези за „Октопода” – на фона на мълчанието на Бойко Борисов, който се задоволи да произвесе единствено „заставам зад Цветанов”.

Когато някой от върховете на властта застане зад някого – това не винаги е на добро, защото доста изненади идват именно от заставанев гръб.

Посоката на вятъра на промяната

Американският посланик Джеймс Уорлик се умъгли в така създадената ситуация, като измърмори, че в други страни специализираните съдилища работели добре, но България трябвало сама да реши какво ще прави и дали ще създаде такива съдилища...

Яне Янев събра над 200 000 подписа за промяна на Конституцията и превръщането на България от парламентарна в президентска република.

Бойко Борисов иска да бъде следващият президент - и Цветанов трябва да не е добре с главата, ако си въобразява, че лидерът му ще го пусне да заеме поста на държавен глава. Това е основното в събитията, които се случват в родината напоследък... Това е посоката, причината за събитията, които се случват напоследък.

Никакъв Октопод, никаква организирана група, някой метна кокал на Цветанов да се заиграе с Алексей Петров и той, по своему „отработи” темата с видеоарести, закопчаване на легнали мъже, викове и прочие евтини милиционерски номера, които съчетани с десетки интервюта, обвинения срещу корумпираните съдии и произнесени предварително присъди заформиха евтин сериал за гражданството, който следваше да измести от вниманието на данъкоплатците: бюджетните неволи, гаврата на Дянков с лекари, учени, студенти и прочие...

Основният американски човек във властта, министърът на финансите Симеон Дянков разгневи в последните дни на 2009 съдиите и навлече гнева им върху правителството със „случайно” спиране на коледните им надбавки! Оттук нататък, след това упражнение на Дянков – съдиите започнаха гледат под лупа обвиненията, които внасяха хора от прокуратурата по Цветанцветановите акции и мнозинството от задържаните се озоваха на свобода.

В мига, в който стана ясно, че едни 10 тона цирконий, пристигнал от Беларус /според неотречена информация от ДАНС/, стоял на „отговорно” пазене в някакъв склад, и след това се изпарили незнайно къде, като оставили сериозно раздразнени ЦРУ, МИ5...

Яне Янев побърза да съобщи подхвърлената му информация за циркония, побъзра да се похвали и че в Тел Авив го ценят, след което Алексей Петров се озова зад решетките, а на Яне парламентарната група придоби символични размери.

1993 година – не един, не два килограма, а 10 тона изчезнал цирконий и раздразнени ЦРУ и МИ5 – как да не опере някой пешкира?

Кой е бил свързан с това изчезване, кога, срещу какво – историята мълчи и ще мълчи, но това обстоятелство не изключва да падне някоя и друга жертва. И жертвата е добре подбрана – Алексей Петров: бивша барета, добре подготвен, умен, прикрит, свързан с определени хора от чужди спецслужби от една приятелска на САЩ държава. Свързан и верен, даже толерантен към Борисов, но това не го спасява от хвърлянето му на кладата, която не е запалена, но всеки момент може някой да драсне кибрита.

Нито циркония, нито историята с изчезналите милиони на Сретан Йосич, нито разследване на Филчев ще се чуе в близките години. Израел, който има нужда от официален Вашингтон жертва Петров и го даде на американците /респ. Борисов и Цветанов/, но не съвсем.

Т. е. Петров хем бе отстранен, хем няма за какво да го обвинят сериозно, така че да отнесе присъда. Понякога нещата са толкова сериозни, че няма как да стигнат до съда – казваше един приятел, който вече не е между живите.

Седмичен вестник публикува нотариалните актове за апартаментите на Цветанов, в един, от които е записано, че е платено в брой!

А ето и отговора на уличения МВР-министър:

Цветанов: Това са апартаменти, които... всичко, което се е случвало по тяхното закупуване, е минавало по банков път и просто там е напълно прозрачно за всеки един, който би могъл да си направи труда да го провери.

Които, което, който в едно изречение си е върха! Не всеки го може този изказ – факт!

Тогава как Господин Който, което, които са платени парите?

Който лъже – да вдигне ръка!

Ако изобщо това е най-важното и същественото в случващото се.

Дали е виновен Алексей Петров в това, в което го обвиняват? Само Едвин Сугарев може да се хване на тази въдица, той притежава свойството винаги да съзира вината. Даже, когато я няма в зле скалъпено обвинение.