(със съкращения)

Предлагам на вниманието ви стенограмата от видеопрезентацията на независимия италиански журналист Паоло Барнард посветена на бруталната история на Лисабонския договор – най-голямата досега, но не първата и не последна измама на еврочиновниците и плутократите в ЕС срещу народите в Европа. Въпросната презентация бе представена в две части в ТВ предаванията ми, можете да ги видите и он-лайн в този сайт.

Валентин ФЪРТУНОВ

В Европа бе извършен държавен преврат, извършен зад гърба на всички граждани: италианци, германци, французи – всички.
Италианското правителство вече не е суверенно, италианският парламент вече не е суверенен, в резултат от това, италианските закони вече не са суверенни и юридически ние вече не сме италианци.
Процесът на създаване на европейската конституция започва в градчето Лаекен в Белгия през 2001 г. Написва се тази конституция, само че големите бюрократи и политици правят една „грешка“: правят всичко това явно и народите в Европа разбират за нея. Французите и холандците през 2005 г. в два национални референдума отхвърлят конституцията, създадена от евробюрократите.
Защо я отхвърлят?
Обяснението е просто: Защото в тази конституция са дадени всички права на бизнеса, на корпорациите, на големите банкови интереси, на услугите и прочие, а социалната част, тоест тази, която засяга обикновените хора – работата, социалните гаранции и прочие, е изключително ограничена, незасегната, просто несъществуваща.
Тогава французите заявяват „Тази конституция е социално фригидна“ и я отхвърлят. Холандците също я отхвърлят. Има европейско правило, според което, за да се наложи Конституция, трябва да се приеме единодушно от всички държави. При това положение конституцията умира, свършено е с нея.
Бюрократи и големите политици не се предават. Разбират каква грешка са направили, постъпвайки демократично. Следващия път няма да действат така. И наистина, това, което е изритано през главния вход, ще влезе през прозореца само няколко години по-късно. Ще се съберат отново и ще пренапишат друг документ, който няма да бъде „конституция“, а просто „договор”. На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат този нов договор 27-те държавни глави на европейските страни. Така не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.
Става дума за промени в съществуващи вече договори, основни договори като Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, към които се прибавя и договорът от Ница. Тези основни договори са събрани в едно и към тях са добавени 329 страници с промени. Така общо се стига до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки един национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
Ще ви цитирам една фраза на големия архитект на цялата тази история от последните години – Валери Жискар д’Естен, който в едно изявление от 27 октомври 2007 г. казва: „Договорът е същият като Конституцията, (Конституцията, която беше отхвърлена), само формата му е различна, за да се избегнат референдумите“. Държавните глави са се разбрали, че мнението на гласоподавателите не бива по никакъв начин да се иска. Само Ирландия не го подписва, защото благодарение на своята конституция, е задължена да направи референдум. Референдумът се проведе и Лисабонският договор бе отхвърлен. Организираха втори референдум, и след огромен натиск, изнудвания, както и рушвети, платени на ирландската държава и ирландските банки, ирландците в крайна сметка бяха принудени да кажат „Да“ и така Договорът най-накрая мина.
Тъй че става дума за истинска измама. Нека обърна внимание, че думата „измама“ не е достатъчна, започнах това представяне, наричайки го „държавен преврат“. Значението на промените, наложени от Лисабонския договор в нашия живот, и фактът, че никой не ни запита дали сме съгласни, отнемайки ни така гражданския суверенитет, е доказателство, че това е държавен преврат.
Нека видим накратко как се променя властта. Както вече казах, става дума за множество европейски правила, които имат наднационална власт, тоест са по-силни от държавните закони. И се отнасят за всичко. Нито един държавен орган на никоя европейска страна, не може да бъде по-силен от тези правила, които вече управляват Европа. Европейските държави изгубват възможност да налагат вето в 68 области, които до днес имаха относно обществения живот. Националните парламенти са задължени да работят за интересите на Европейския съюз, а не обратното. Тоест националните закони трябва да бъдат писани от един италиански депутат или от един италиански интелектуалец, мислейки за интересите на Европа, а не за интересите на италианския народ. И това важи за всички други държави. Конституциите трябва да се подчиняват, съдилищата трябва да се подчиняват.
Първата скандална част от този държавен преврат е законодателната власт, тоест как се правят законите, тези много силни закони, които подчиняват всички в Европа. Кой притежава тази законодателна власт? До днес тези 250 години (в Италия б.р.) на борби в името на демокрацията, ни научиха, че властта принадлежи на суверенния народ, който избира своите представители и те създават законите. И това досега е било така за всички демокрации в света, от Просвещението до днес беше основното правило.
Следете внимателно, само това стига, за да се убедите, че говорим за преврат. В тази нова супердържава Европа, чиито граждани сме всички ние, тези, които правят законите, НЕ СЕ ИЗБИРАТ. Избраните представители НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ. Както ви казах преди малко, още в началната фаза на създаването на този Европейски съюз бяха създадени европейски институции, към които се отнасяхме обаче с някакво безразличие и невежество. Какво е Европейската комисия? „Ами… не знаем… “ „Някакви хора там, в Брюксел“.
Тези институции, създадени тогава, днес се сдобиват с невероятна власт. Европейската комисия става изпълнителната власт, правителството на Европейската супердържава, и придобива невероятна власт, неописуема власт. Това е власт да взима решения и да СЪЗДАВА ЗАКОНИТЕ. После има Съвет на европейския съюз, който също е част от правителството. Този съвет на европейския съюз има законодателни функции, но силата му е само да ГЛАСУВА законите, написани от Европейската комисия.
Ето как супер правителството – Европейската комисия, пише законите и ги предлага. Съветът на европейския съюз ги гласува, но той не е нищо повече от един печат, защото в последните години е обсъдил по-малко от 15% от приетите закони. Принципно ги гласува направо, без обсъждане. Европейската комисия ги предлага и Съветът на европейския съюз счита, че всичко е наред и ги гласува направо.
Сега стигаме и до европейския парламент. Точно тук е болната тема. Всички вестници, писаха, че в тази нова Европа европейският парламент получава допълнителна власт.
Това е чиста лъжа. Това е наистина безсрамно прикриване на истината. Европейският парламент в тази нова Европа губи власт. Всъщност парламентът никога не е имал власт, но сега вече е написано, че няма никаква власт да създава закони. Помислете малко, говорим за парламент, който не може да прави закони. Все едно един хирург да не може да хваща скалпел. Абсолютно същото е, ужасяващо е. Европейският парламент не може да предлага закони и дори не може да ги гласува. Европейският парламент няма възможност да се изказва за 21 ключови сектора в европейската политика.
И в крайна сметката държавите винаги остават безгласни. За да приключим с темата кой прави законите: Европейската комисия излиза от новата ситуация в тази европейска супердържава, като орган с невероятна власт. Тя е Босът, Шефът и притежава абсолютната власт.
Да не забравяме: НИКОЙ не избира Европейската комисия. Европейската комисия е съставена от бюрократи, които са назначени от министър-председателите на държавите. Тя включва множество подкомисии, знаете ли колко са? Три хиляди. Три хиляди комисии от бюрократи, които работят за Европейската комисия и които пишат всички тези правила и закони.

„Свободната конкуренция без намеса“ узаконява една от най-големите лъжи в модерната икономическа история. Тя обикновено се описва като „капитализъм за бедните и социализъм за богатите“.
Това е тази система, според която ние, обикновените хора, трябва да прилагаме всички правила на капитализма, тоест да позволим приватизациите, да приемем несигурни работни места, да загубим здравеопазването и всичко останало.
А когато после големите владетели на системата имат проблеми, например банките, бизнесът, тогава държавата трябва да се намеси с милиарди и милиарди евро, за да спаси задниците на големите фирми и мениджъри. Ето това е значението на „малката“ и уж незначителна фраза „свободна конкуренция без намеса“. Това чудовище е вкарано в Лисабонския договор, който е всесилен.
Още нещо от социалната глава: В Лисабонския договор се говори за разширяването на европейското селско стопанство, което и сега е финансирано с един милиард евро на ден, наши пари, без които не може да се самоиздържа. Това е споменато, но не се казва дори и дума в договора, нито за защитата на работниците в селското стопанство, нито за защитата на екологията. Няма и думичка по тези въпроси.
Правото на стачкуване: Лисабонският договор забранява стачките, ако те пречат на свободното движение на услугите. Внимавайте, защото тези членове от договора се взимат и се представят пред съда от големите корпорации и съдиите решават на базата на тези закони. Значи е забранено да се стачкува, ако това пречи на свободното движение на услугите. Забранено е да се стачкува и ако в новите европейски съединени щати една фирма отиде на друго място. Например полска фирма идва в Италия и плаща на работниците, които работят за нея същата мизерна заплата, която взимат поляците. Италианските работници нямат право да стачкуват в такъв случай.
В здравеопазването: правата на пациентите са описани не в главата за здравеопазването, която също трябва да погледнете, много е интересна, а в главата за вътрешния пазар. Тук трябва да се внимава: когато говорим за правата на пациента, говорим за правото на животоспасяващо лечение, основно право в защита на здравето.
Ако тези права се вземат и се изнесат извън една гражданска конституция, и се сложат сред правилата за вътрешен пазар, означава, че тези права ще се подчиняват на правилата на пазара. Това само по себе си е още един ужас в Лисабонския договор.
Ако една държава от тези нови европейски съединени щати реши да води политика за отваряне на работни места, използвайки държавния бюджет, тоест да направи това, което направи Рузвелт в САЩ с „Новия курс“ (през 30-те години), казвайки:“ОК, нека да харчим държавни пари, но да спасим сриналата се икономика, да спасим семействата, да спасим заплатите, да спасим хората от глад, да създадем държавни работни места, за да си върнем икономиката, правейки я динамична“, ако това един ден го реши която и да е европейска държава, няма да може да го направи, защото е забранено.
Ако една европейска държава иска да приложи каквато и да е друга система в помощ на своите граждани, не може вече да го направи. Защо? Защото отново икономическите сили, които, естествено, стоят зад всички тези договори, правила и държавни преврати, заявяват, че подобни политики пречат на „свободната конкуренция без намеса“.
Ти не можеш да направиш каквото и да е, за да помогнеш на гражданите си, защото това пречи на свободната конкуренция.
Европейската централна банка, голямата банка за всички граждани на Европа, ще има правото да наложи, всъщност вече има това право, да налага стабилността на цените. Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
В Лисабонския договор не съществуват механизми за преразпределение на богатството. Логично би било в европейските съединени щати, след като наистина е една-единствена държава, да може да се направи нещо подобно: След като имаме северозападна част, която е много богата, да прехвърлим малко капитал в югоизток, който е по-беден, за да можем по този начин да уравновесим „държавата“ и така тя да функционира по-добре, вместо да имаме все същите отвратителни икономики на две различни нива, като северните и южните Съединени американски щати, северна и южна Великобритания, северна и южна Италия. Изобщо не съществува такова нещо.
В завършек, да видим съдебната система. Това е още един основен елемент, който трябва да се разгледа. Нека да обобщим накратко: предначертава се една Европа, всъщност вече е предначертана, която има огромна наднационална власт, която налага тежка социална дискриминация, изключително тежка перспектива. Тя размахва наляво и надясно политици, депутати, парламент, който няма абсолютно никаква реална парламентарна власт, а е единственият европейски орган, избран от гласоподавателите.
А институциите и правителството й които не са избрани от никого, ще имат безгранична власт.
Съдът на ЕС е съставен от съдии, които се избират от бюрократите и политиците, и са зависими от тях, „независимостта“ им е смехотворна.
Същият този европейски съд има огромна власт. Помислете само, че ще е по-силен от всеки Касационен съд, по-силен от всяка конституция, конституционен съд, висш държавен съд, от всеки един върховен съд, съществуващ в която и да било европейска държава.
Ще се базира основно върху Хартата на основните права на ЕС и Договора от Ница.
В Италия може би това би било удачно, бихме спечелили повече от това, което бихме изгубили. Но например в страни като Дания, Швеция, Холандия, Англия, които са много по-напред от това, което е прието в Хартата на правата, Съдът на ЕС може да ги върне назад от прогреса, който са постигнали.
Цитирах в една моя статия историята на един германски журналист, който разкри скандала Евростат, европейски скандал от огромен мащаб. Този журналист бе арестуван, защото отказа да разкрие своите източници. Това например е позволено от шведския закон, където журналистът е защитен, дори и да не разкрие източниците си.
Европейският съд одобри ареста и по този начин свали автоматично шведския закон. Защото всяка сентенция на Съда на ЕС означава, че е задължителна за цяла Европа.
Ето как шведите, които имаха много напреднал закон спрямо средното ниво, се принудиха да премахнат техния закон. Същото нещо може да се случи с много други закони.
И внимание, ето още нещо за съдебната власт. Тези свръх властни съдии, които ще взимат решение след решение, могат даже да въведат отново смъртното наказание. В кой случай могат да го направят? Цитирам буквално от текста: „в случай на европейска криза.“ Тук внимавайте: Какво означава „в случай на европейска криза“? Какво е това? Кой ще реши кога сме в състояние на криза? И при какви условия може да се прилага смъртно наказание? Трябва ли да се осланяме на мнението на тези бюрократи и политици, които направиха всичко, което видяхме, тоест държавен преврат?
Трябва ли да вярваме на хората, които написаха тази конституция, която е цялата в интерес на бизнеса и на корпорациите? Трябва ли да вярваме на тези хора, за да разберем кога сме в „криза” и кой ще получи смъртна присъда при това положение?
И Съдът на ЕС ще издава тези присъди, които трябва да се следват от всички европейски страни и никой няма да може да ги оспорва. Дори и в главата за правосъдието, (от която може би Италия може да направи крачка напред) също важи принципът, че тези съдии с огромна власт, които не са избирани от гражданите, ще имат наднационална власт, но никой не ни е питал дали сме съгласни и не можахме по никакъв начин да дадем мнението си.
Така стигнахме до заключението.
Е, заключението е много просто. Трябва да призная, че нищо друго не може да се каже,
освен да се подчертае следното:
Можеше да бъдат нещо хубаво тези Европейски съединени щати, можеше да бъде чудесно да станем обща икономическа сила. Знаем, че подобно нещо би могло да подпомогне гражданите. Можеше да бъде нещо хубаво даже да имаме супер правителство, специално за нас италианците, не само заради Берлускони, но и заради цялата клика Проди, Берсани, Фасино и другите. Нас, италианците, това можеше да ни накара да направим крачка напред към едно по-цивилизовано общество.
Но фактът, че всичко това се случва зад гърба ни, и най-вече, следвайки принципи, които ние не сме избирали, е изключително опасен.
Ето така мина Лисабонският договор и се извърши държавен преврат.

Превод: Даниела Пенкова

Бел. "Хроники": видеозаписи на двете предавания по темата Лисабонският договор можете да намерите на сайта на журналиста Валентин Фъртунов.

Премиерът ще номинира Кристалина Георгиева за еврокомисар и е уведомил за това председателя на Европейската комисия Жозе Монуел Дурау Барозу. Георгиева в момента е вицепрезидент на Световната банка. Барозу от своя страна е приветствал бързата реакция на правителството и обещал, че в най-скоро време ще се срещне с новата кандидат за еврокомисар.

Бързата реакция на българския премиер всъщност е съществуващият план Б, за който от кабинета отричаха досега. Източник от парламента съобщи за сайта „Хроники”, че казусът „Румяна Желева” е предизвикал полемики и различия в позицията на самата ЕНП, на която тя е десети зам.-председател. Именно това е довело до оттеглянето на Желева от всички постове.

Тя го направи след като е станало ясно, че Комисията по развитие на Европарламента няма да я одобри и с писмото до премиера, което е било готово предварително, тя изпревари нов позор за България да я отхвърлят евродепутатите, а не тя да вземе сама дълго очакваното решение да се оттегли.

Нощни телефонни разговори, съгласувания и совалки след като Комисията по развитие не постигна консенсус и не взе решение, а обяви, че ще заседава още веднъж днес сутринта, стоят в дъното на оттеглянето на българската външен министър Желева, съобщи наш източник от МВнР.

Засега не е ясно дали Борисов е говорил с Кристалина Георгиева за тази номинация, но се предполага, че го е направил, тъй като втори гаф с български кандидат за комисар правителството на ГЕРБ едва ли ще допусне.

Как се стигна до оттеглянето на Румяна Желева?

Часове ни деляха от отговор на въпроса: ще бъде ли Румяна Желева следващият български комисар, или не. Докато координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент заседаваха при закрити врата, в Страсбург тази сутрин, и се очакваше тяхното решение за съдбата на българския кандидат, Желева сама реши казуса с лошото си представяне, като се оттегли сама, преди да е излязло тяхното решение.

Събитията дотук показваха ясно, че заради Желева, Европейската народна партия няма полезен ход преди гласуването на 26 януари.

Снощи в Европарламента се случиха две противоречиви събития по казуса: излезе Становището на Правния отдел на Европейския парламент по това, дали Румяна Желева е в конфликт на интереси при подаването на декларацията си за съответствие с Етичния кодекс на европейските комисари.

Правната служба на ЕП, която бе сезирана заради обвинения във финансова непрозрачност на попълнената декларация на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева, отказа да вземе отношение по казуса и го върна обратно на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, предаде АФП.

„Правната служба на Европейския парламент не разполага със средствата да установи истинността и точността на внесената от г-жа Желева декларация” бе Становището на юристите от снощи, което агенциите разпространиха.

"Председателят на ЕК е този, който трябва да провери истинността на декларацията за имущество и конфликт на интереси на г-жа Желева" – така юристите от тази Правна служба си измиха ръцете и повториха жеста на Барозу.

В рамките на очакванията, Европейската народна партия прие това връщане на казуса отново към Барозу, като „оневиняване” на Желева, каквото всъщност липсва в изготвения документ до евродепутатите. Другото което ЕНП даде да се разбере, бе, че няма констатирани нередности в декларацията на Желева, както и че няма да допусне повторно препитване на българската кандидат за еврокомисар и, че едва ли не, опонентите на Желева ще се наложи да й се извинят заради нападките към нея по време и след изслушването й.

По-късно, в 18 часа брюкселско време се проведе заседанието на координаторите на политическите групи на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева и нейната компетентност, и подготовка като бъдещ комисар до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента. Заседанието свърши с резултат, че координаторите нямат решение и не са постигнали консенсус за крайната си оценка за компетентността на българския кандидат да поеме поста комисар по хуманитарната помощ и реакция при кризи. Това бе и причината днес да се повтори подобно заседание, от което със сигурност вече ще трябва да се чуе вече конкретно решение за съдбата на Желева.

Комисията трябваше да реши чрез вот, дали да подкрепи българския кандидат като член на Комисията и по този начин на целия й състав на ЕК, или да поиска смяната на Желева. Процедурата в ЕК изисква координаторите да излязат с единодушно решение и тъй като такова не бе постигнато снощи, се е стигнало до вот.

В Комисията по развитие, която заседаваше тази сутрин има 30 евродепутати - 10 от ЕНП, 8 социалисти, 5 либерали, 3 зелени, 2 консерватори, 1 крайно ляв и 1 независим. Само социалистите и зелените са достатъчни, за да се окажат хората от ЕНП малцинство, коментира наш източник от Европарламента. Източникът ни уточни, че в Комисията по развитие няма да бъде обсъждана декларацията на Желева, а нейната компетентност и подготовка. Другото, което научихме от ЕП бе, че при либералите имало известно колебание по гласуването, заради тяхната кандидатка Нели Круз, която предстои да бъде изслушана повторно.

„Справедливо или не общото впечатление от представянето на българския кандидат е като за бедствие” отбеляза днес изданието "New Europe" и за втори път подкани Желева да се оттегли сама.

Оживената медийна и дипломатическа дискусия след изслушванията на кандидата за еврокомисар на България влоши още повече и без това незавидното й представяне, ниската й компетентност и лошата й подготовка за изслушването в Европарламента. Сгъстяването на облаците над Желева обхвана логично и авторитета на българския премиер, който се зае да я брани без да си даде сметка, че върши нещо изключително вредно и погрешно. По-логичния и приемлив вариант бе Бойко Борисов да смени кандидата на правителството, тъй като със сигурност от тук нататък щеше става по-зле, а не по-добре за България.

Какво имахме от вчера: две събития, свързани с Румяна Желева: отказа на Правната служба да излезе със становище и преценка по казуса Желева, прехвърляйки го на Барозу и липсата на консенсус на Комисията по развитие, където заседаващите не успяха да се споразумеят за оценката на изслушването на Желева в ЕП от миналата седмица. Това наложи днес още веднъж координаторите от тази Комисия повторно да се съберат и решават.

Безумието да се защитава загубена кауза

Общоизвестен факт е, че в съда печели този, който задава правилните въпроси. Формулировката „дали Румяна Желева е в конфликт на интереси” бе удобна на нейните защитници, тъй като отговорът, според индулгенцията на българското Министерство на правосъдието бе, че Румяна Желева „не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”.

Доколко трябва да се вярва на юридическата компетентност на министъра на правосъдието Маргарита Попова по този проблем е спорен въпрос и даже предизвиква спонтанно веселие, тъй като още е пресен споменът как Попова тръгна да съди себе си, т. е. министерството, което ръководи, по един казус с обществени поръчки. Явно партийните усилия на министъра на правосъдието да бъде идеологически правоверна са замъглили напоследък нейната компетентност, в която досега никой не се е съмнявал.

„Не е била длъжна да подава Декларация и в този смисъл не е в конфликт на интереси”. Тази формулировка бе съобщена редом със загърбване на факта, че Румяна Желева е записала неверни данни по своето положение и проблемът: има ли ли фирма, или не.

До днес бе ясно, че не е важно и съществено дали кандидатът за еврокомисар Румяна Желева е била длъжна да попълва Декларация за конфликт на интереси – позорното бе, че попълнената декларация от нея е със спорно откъм истинността на фактите съдържание, и че Желева е въпиющо некомпетентна и зле подготвена по ресорите, за които ще трябва да отговаря в Европейската комисия.

Неприятен факт, който не може да се забрави или преглътне е, че като десети зам.-председател на Европейската народна партия Желева си позволи това поведение и подобно слабо, некомпетентно представяне на изслушването в Европейския парламент.

Оттук нататък за ЕНП нямаше полезен ход: ако я защити попада под ударите на другите партии в ЕП и показва, че скандалът, който се разрази и в европейските медии не я интересува.

Ако ЕНП намереше начин да отстрани Румяна Желева с мотив – гореизборените причини, то бе ясно, че ще трябва да я свали и от поста на зам.-председател в ЕНП, макар и десети на партията, което пък определено бе лошо за имиджа на евродесните.

Тази неловка ситуация, в която изпадна ЕНП, безспорно щеше се прехвърли върху българското правителство и българските политически партии, които са нейни членове.

В последните 12 часа стана ясно, че в ЕНП все още има трезви глави, които не крият недоволството си, че българите не намериха цяла седмица възможност да махнат тотално провалилия се на изслушването в Европарламента български кандидат за комисар.

Стигна се дотам, доктор Петер Вайлеман, директор на европейския офис на фондация „Конрад Аденауер” да коментира пред агенция „Фокус”, че в случая с Желева е било допуснато вътрешни въпроси, касаещи политиката в България, да излязат на европейско ниво.

„Трябва да се направи разлика между вътрешните въпроси и когато става дума за европейско ниво. Разбира се, има спекулации, но не би трябвало вътрешни въпроси да повлияят на гласуването”, заяви доктор Вайлеман пред Агенцията.

Според Вайлеман, ако еврокомисар прегази човек или извърши друго престъпно деяние в страната си и отлети в Брюксел, то на територията на ЕС, еврокомисарят ще е чист откъм правонарушение, тъй като сгазеният човек е останал в България, и то като вътрешен проблем. Вътрешен проблем, който не може да бъде пренасян в европейските структури! Това се опитваха да ни убедят Маргарита Попова и Вайлеман.

Ако се приеме несъстоятелността на тезите на министър Маргарита Попова и Петер Вайлеман, то това би означавало, че не е било редно да бъде съден депутатът Владимир Кузов за педофилия, след като тази му дейност е била негова лична,  и извън рамките на парламента.

По подобен начин би следвало да се отнесат навремето правоохранителните органи като оставят Цветелин Кънчев в Народното събрание, а не заради някакви лични, извънпарламентарни деяния, да му отнемат депутатския имунитет и да бъде съден.

Няма да коментирам изявленията на Джоузеф Дол от ЕНП, който се хвърли като един Матросов на амбразурата на нападките и критиките срещу българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. И все пак, когато в една страна членка на Европейския съюз бъдещ еврокомисар попълва или само се подписва на Декларация с невярно съдържание – това вече не е вътрешен въпрос, а европейски скандал. Вътрешен български проблем, а не въпрос би било, ако България не беше член на ЕС. Но когато страната ни членува в ЕС, вътрешните й проблеми, предизвикани от кандидат за еврокомисар се превръщат в европейски проблеми. Поне такава е елементарната логика на събитията.

Не може в родината си един еврокомисар да върши попълва документ с невярно съдържание, а заминавайки в Брюксел с въпросния документ - този факт да бъде изтрит като несъществуващ!

Становището на Правната служба на Европейския парламент оневинява Румяна Желева, съобщиха от Европейската народна партия /ЕНП/ и обявиха, че няма да оттеглят кандидатурата й и че тя ще стане еврокомисар, предаде БНР снощи късно. „Румяна Желева не трябва да се оттегля, няма план Б, ще я защитаваме докрай и тя ще стане еврокомисар” това заяви лидерът на ЕНП Джоузеф Дол след приключилото снощи заседание на парламентарната група на партията.

Снощи се проведе заседанието на координаторите на Комисията по развитие на Европейския парламент, които трябваше да решат какво писмо ще напишат по повод изслушването на Желева. Този документ трябваше да е готов до конференцията на президентите на парламентарни групи в Европарламента.

Интересно разследване на Атанас Чобанов публикувано вчера в Mediapool показа, че външният министър и български кандидат за еврокомисар Румяна Желева все още се води управител на фирмата "Етко – Шнайдерс" ООД и към 18 януари. Това сочело актуалното състояние на дружеството, с което сайтът разполагал.

http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/229-jeleva-ek

Преди седмица Правната служба на Европейския парламент оневини Румяна Желева, заявявайки, че в качеството си на кандидат за еврокомисар тя не е нарушила правилата за финансова прозрачност на ЕС. Това, на което Правната служба тогава не даде отговор бе, влиза ли в правилата за финансова прозрачност на ЕС, кандидат за еврокомисар да се подписва върху Декларация, попълнена невярно.

И още нещо много съществено: според българското законодателство Румяна Желева няма право да бъде министър на външните работи, след като все още се води управител на фирма. Така е по закон, а не по Правилника на парламента – подчертавам закон и Правилник на парламента, защото министърът на правосъдието Маргарита Попова не е сигурно дали Правилникът има законова сила. Българският външен министър е вписана като управител на фирма на 1 ноември 1999 г. и до този момент няма регистрирана промяна в това състояние. Според регистъра, фирмата се "действаща".

Как ще завърши сагата „Български кандидат за еврокомисар” бе цяла седмица под въпрос. Даже Комисията по развитие на Европейския парламент днес да бе одобрила Желева за еврокомисар, на 26 януари престоеше гласуване  в Европарламента и със сигурност ЕНП, най-голямата партия нямаше да има мнозинство.

Самата Желева бе губеща още от мига, в който приключи изслуването й на 12 януари. Оттогава се превърна в губеща и България, която щеше да се наложи да отстъпи за известно време в желанието си да извоюва авторитет в ЕС, тъй като правителството й се бе доверило на една свърхамбициозна жена в кариерата, със слаби възможности, знания и компетентност.

Въпросът бе: струва ли си?

Другият въпрос е: Румята Желева ще трябва да си потърси друго професионално поприще, на това досега тя вече няма място.

В последната минута стана ясно, че премиерът не е приел оставката на Румяна Желева като министър на външните работи! Остава да се помисли как след събитията от последната седмица, Желева ще може да бъде успешен допломат №1.

Няма как.

Двама кандидати за европейски комисари – една цел биха спретнали плакат по Живково време, ако тогава се бе случила сагата – български кандидат за еврокомисар. Сага, довела до втори дубъл в изслушването и забавяне на одобрението на Еврокомисията.

В днешно време нещата се случват различно: в наше време кандидатът за еврокомисар Румяна Желева показа стройни крака, па де дьо, сокове и прихващане с балетиста Месечков, демонстрира ни как се танцува румба и след това изчезна, за да се готви сама за изслушването за еврокомисар. Когато наближи датата, Желева извади бялото марково костюмче, почисти много марковите очила и отлетя за Европейския парламент, където я очакваше изслушването, с мотото от пазарната икономика: „Опаковката продава стоката”.

Винаги съм се възхищавала на провинциалния хъс на някои след десетоноемврийски политици, които са готови да импровизират, да надскочат боя си и да компенсират некомпетентност и незнание с ефектно и свободно водене на диалог – само и само, за да вървят нагоре по чиновническата йерархия. Едно е да спретнеш комплоти срещу двама посланици, за да бъдат уволнени, а далеч по-различно е да се изказваш компетентно.

Нямаше кой да завърти глобуса и да види къде се намира Аденският залив, къде се намират някои конфликтни зони в света, нямаше кой да прочете и опресни английския си, не се намериха сили и време да се прекрати фирмено участие, за да е попълнена коректно декларацията за конфликт на интереси.

Румяна Желева каза, че ще преговаря по кризата в Аденския залив, но очевидно не се сети, че иде реч за Сомалия, а там правителство няма. Желева предложи да обучава изнасилените жени, които са над 1 милиона в Конго, което предизвика учудване и нездраво оживление. Думите й бяха:

„По много интересната тема за сексуалното насилие над жените в Конго, като жена мога да ви уверя, че ще съм много ангажирана с темата. Защото не можем да позволим в 21 век сексуалното насилие да се използва като оръжие по време на война. И съм готова да вложа усилията си на оперативно ниво, да съм по-активна в защитата на жените”.

„Ще отида в Конго като жена” е крилатата фраза, която със сигурност ще влезе в европейския фолклор по изслушванията на кандидати за еврокомисари. Проблемът бе, че да отидеш като жена в държава, в която предимно и масово изнасилват жени – си е чиста проба хвърляне с главата надолу в пропастта на липсващата интелигентност.

Да си активна в страна, където жените само ги изнасилват – какво трябваше да означава този отговор, какво следваше да се очаква?

Желева предложи и да бъдат използвани талибаните като инструмент за доставяне на хуманитарна помощ в Афганистан, което предизвика усмивки, защото Обама преди два месеца се бе произнесъл за талибаните.

На обвиненията с няколкомесечна давност, че има некоректни данни в бизнесинтересите на съпруга й и нея самата, българския кандидат за еврокомисар отказа да коментира „слухове в пресата за личния й живот” и отбеляза, че обвиненията срещу нея и нейния съпруг са безпочвени.

Най-лесно се оборват безпочвени слухове – това Желева не счете за нужно да свърши. Вместо убедителен, компетентен отговор, Румяна Желева покани евродепутатите, да й гостуват и да се уверят на място верни ли са слуховете за нея и съпруга й, или – не!

Неграмотност – георграфска и политическа, липса на елементарна дипломатичност и познание на Протокола в ЕС – това е краткия изказ по „компетентността” на Румяна Желева, която тя демонстрира в Европейския парламент по време на изслушването й като български кандидат за еврокомисар.

Преди изслушването, на въпрос дали е посещавала международни мисии в горещи точки на света, което ще й се налага като еврокомисар по реакциите при кризи, Румяна Желева призна, че е ходила в държави в Близкия Изток. Къде по-точно, я попитаха медиите. И чуха отговора: "В Грузия и Египет".

Ще уточня, че Грузия е в Кавказкия регион, а Египет – в Северна Африка – поне според картата на света и глобуса. Предмети, които Желева можеше да си закупи вместо грим, фон дьо тен, маркови аксесоари или да ги поразгледа поне.

Стигна се дотам цялата европейска преса да гърми с дни за липсата на компетентност и елементарни виждания за ресора, който очакваше Желева като еврокомисар, а в същото време Барозу и някакъв друг партиен член на ЕНП да повтарят като слаби ученици, че с декларацията на българския кандидат за еврокомисар няма проблеми!

В този смисъл и компетентността на Желева в Еврокомисията би била подходяща за работа на рецепцията, каквато тя е вършила като млада на къмпинг.

„Трябва Румяна Желева да направи някакъв сериозен гаф, за да не получи одобрението на ЕП” – заяви евродепутатът Евгени Кирилов. Е, тя го направи този огромен гаф и то без усилие!

Очаквайки враждебни въпроси, Желева си беше приготвила някои отговори, които прочете, но те не бяха достатъчно ясни, за да убедят присъстващите, че насреща си имат човек с познания, професионализъм и компетентност. Някои от въпросите изглежда не бяха разбрани от нея и доведоха до отговори, които бяха сходни, но не на място.

На 3 февруари т. г. пред европейските депутати се яви втори български кандидат за еврокомисар – Кристалина Георгиева. Жена, облечена ненатрапчиво или лъскаво, жена, която показа и успя безапелационно да убеди евродепутатите, че е на изслушването, за да свърши работата си добре, а не за да разходи маркова дрешка и очилца.

Кристалина Георгиева, се оказа прагматична, компетентна и човек с позиция, и виждане за работа в определения й ресор. Тя запретна ръкави, и попиля каквито и да било съмнения у евродепутатите с отговорите си, предизвиквайки неколкократно бурни аплодисменти.

Едва ли евродепутатите, тази най-представителна отломка на висшето брюкселско чиновничество, са очаквали да чуят и то от българка думите: „Трябва да използваме отношенията си с Израел за оказване на натиск за подобряване на ситуацията в Ивицата Газа”. Досега натиск на Израел си позволяваха САЩ и други големи държави...

„Имаме нужда от единен европейски подход за Ивицата Газа”, заяви Георгиева. “Нашите хуманитарни работници имат изключително ограничен достъп. През последните години 20-25 на сто. Имаме нужда от списък със стоките с двойно предназначение, които могат, и които не могат да се внасят в Газа, за да няма подобни проблеми в бъдеще”, обясни още българката, с които думи тя даде на изслушващите я да разберат, че имат срещу себе си сериозен кандидат за еврокомисар. Човек компетентен, не случаен и безспорен професионалист.

Кулминация предизвика мига, когато, в отговор на зададен въпрос как ще постъпи, когато работата й като изразител на гласа на тези, които не могат да бъдат чути, и й се наложи да се противопостави на ЕС, Кристалина Георгиева без да изчаква заяви: „Готова съм да се боря срещу интересите на Европейския съюз, за да защитя портфейла си”. Възторгът преля в поредните аплодисменти. До този момент, представител на малка държава, не си бе позволявал подобни изявления и адмирациите бяха очаквани.

Усилена работа за по-добра координация в ЕС, както и между хуманитарните, и военните звена. “Ще защитавам хуманитарното и международното право. Ще надигам глас, когато се убиват хуманитарни работници и затворници”, увери евродепутатите Кристалина Георгиева и декларира ангажимента си да осъществи разпоредбите на Лисабонския договор за създаване Европейски хуманитарен доброволчески корпус.

Относно Судан и Етиопия, като получатели на хуманитарна помощ, Георгиева заяви: „имаме инструменти за оказване на натиск над правителствата”.

Хуманитарната помощ не трябва да взема под внимание политическата ситуация и трябва да се внимава тази помощ да не бъде присвоена от правителствата – бе позицията на Георгиева. „Хуманитарните работници предпочитат да действат без военните, защото това поставя под въпрос безпристрастността им” бяха точните думи на българския кандидат за еврокомисар, при отговора на питането на евродепутат.

Европейският депутат от групата на социалистите и демократите в ЕП Майкъл Кашман заяви, че няма нужда да задава въпроси на кандидата за еврокомисар Кристалина Георгиева, тъй като по време на изслушването й пред Европейския парламент се е убедил във високата й квалификация и интелект, предаде пратеникът на Агенция „Фокус”.

„Мисля, че е най-добре възможно най-скоро да преминем към процедурата по одобряване на кандидатурата Ви”, допълни британецът.

И Кристалин Георгиева бе одобрена буквално часове след изслушването й...

Едно е румба, стаж на рецепция в къмпинг и преподаване в 169-тия по влияние университет в Магдебург, Германия, а далеч по-различно е да чуеш, и бъдеш убеден в ясната позиция за работа по ресора, за който ще отговаряш като еврокомисар.

С изслушването на Георгиева Европейският парламент постави началото на професионалното отношение пред чиновническата бюрокрация. Силната лична позиция хвърли камък в блатото и измести мълчанието, и подмолните игри, и договорки от бъдещия дневен ред.

“Вашето спокойствие и вашата класа ми допадат много. Надявам се и в бъдеще да работим заедно”. С тези думи се обърна към Георгиева зам.-председателката на Комсията по развитие Ива Заничи. Нямаше мъчителни разговори с председателя на фракцията на християндемократите в Европарламента Джоузеф Дол, нямаше разговори с Барозу, мълчение, нищоправене и мъчително изчакване във вид на рекет - Европейската народна партия да помогне за провалилия се кандидат за еврокомисар!

„Който познава хората, е просветен. Който познава себе си, е мъдър. Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ. Който знае достатъчно, е богат. Който действува упорито, е волеви” написал го е Лао Дзъ, древнокитайски философ от около 6 век преди новата ера.

Докога гърците ще си играят с нас, и граничните ни пунктове с тази държава - ту ще се блокират, ту ще се разблокират? И за двете страни е ясно, че със затварянето на гръцко-българската граница гръцките земеделци няма да постигнат нищо, най-малкото защото българската страна не им дължи нищо, нито пък е в състояние да принуди гръцкото правителство да отстъпи пред исканията на гръцките селско-стопански производители. За българската страна засега единственото, което може да направи е, да калкулира загубите от затворените гранични пунктове и да чака да се случи чудо.

Едва ли има гръцки земеделец, който да не е наясно, че от българската страна не зависи изобщо да бъдат удовлетворени исканията им. И че виновникът за техния протест е в правителствените кулоари в Атина, и се нарича „правителство на Гърция”. Това не пречи земеделците да продължавата с тормоза и блокадите на граничните контролно-пропускателни пунктове с България, което определено е непонятно!

„Очаквахме около 200-250 млн. евро приходи от зимния туризъм, сега няма да са повече от 150-160 млн. евро заради блокадата”, заяви пред агенция „Фокус” председателят на Българската туристическа камара Цветан Тончев.

Странна позиция зае и Европейската комисия по блокадата. Въпреки че е налице очевадно нарушение на правилата на Европейския съюз, говорителят на Европейската комисия Тон Ван Лийроп, коментира с половин уста, че въпросът с компенсациите на една страна-членка от друга е двустранен, и ЕК не може да вземе отношение! Говорителят на ЕК съобщи, че веднага след като са получили писмото на българския премиер Бойко Борисов, в Европейската комисия са започнали да проучват случая! А това, че всички европейски медии отразяват всеки ден блокадата на гръцката граница – Ван Лийроп пропусна „дипломатично” покрай ушите си. По казаното от говорителя стана ясно, че ако и тази седмица пътната блокада не бъде вдигната и продължи, в Брюксел ще бъде проведена среща на техническо ниво с гръцки представители, за да се търси решение на проблема...

„Трай, Коньо!” има една приказка народът ни.

От Европейската комисия бе поискано гръцките власти да осигурят свободно движение на стоки през българо-гръцката граница. От Брюксел застраховаха бездействието си по скандала с уверения, че следят развитието на случая, но не могат да вземат отношение по евентуални български искове за компенсации.

Върши ли работа тактиката „Со кротце, со благо”?

„Европейският съюз има фонд за компенсиране на пострадалите след кризи като тази с блокадите на българо-гръцката граница. По-добре е да видим какви са ни щетите, кой какво е загубил и да насочим исканията си към Брюксел”. Това каза пред Агенция „Фокус” Благой Рагин, председател на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Рагин съобщи, че в момента се събира информация от хотелите за това колко резервации са били отказани до момента. „Ще си направим един списък, ще си го внесем официално в Брюксел с дати, с договори. Да не озлобяваме гърците, защото тръгнем ли реципрочно и ние да затваряме, мисля че няма да спечелят нито гръцките хотели, нито българските туроператори или хотели. Трябва да намерим по-дипломатичен език и начин за излизане от кризата”, посъветва Рагин неизвестно кого.

Не знам кой е заблудил Благой Рагин, че ЕС ще определи граничната блокада от Гърция като криза, за да компенсира щетите, но отсега мога да се обзаложа, че компенсации за щети на българската страна ще видим през крив макарон!

„Аз като премиер направих всичко възможно, каза министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти във връзка с блокадата на българо-гръцката граница. - Мисля, че 200-300 наши шофьори заслужаваха да застана зад тях в този момент”, каза Борисов по повод посещението си на ГКПП „Кулата” – „Промахон”.

„Обясних им на гръцките фермери, че изобщо не се меся в техните протести – дали са справедливи или не, но ние не заслужаваме това, което ни се случва”, каза премиерът и благодари на протестиращите, че са пуснали колоните от събрали се камиони.

Самоинициатива ли беше пътуването на Борисов до гръцката граница? „Вчера преди да поканя фермерите на българска територия 30 минути, разговарях с г-н Папандреу и му обясних, че колоната в България няма край. Това са заложници реално за мен. С негово съгласие, санкция – не за негова сметка, отпушихме колоната”, каза българският премиер.

„... обясних на техните фермери, че това, че ни правят заложници, започва всеки ден да генерира, и то в прогресия, загубите, които търпим и гръцката страна ще ги плати, защото ние нямаме никаква вина и аз не се съмнявам в това, което ще бъде отсъдено”, обясни премиерът и припомни, че Борисов припомни, че вече е задействана процедурата срещу Гърция в съда в Люксембург.

"Който разполага с информация кога ще бъде вдигната блокадата на Промахон, ще го черпя една бира", това каза икономическият министър Трайчо Трайков в Банско. Той бе там на среща с асоциациите на туристическия бизнес по повод загубите им от блокадата. От бранша заявиха, че губят по около 500 000 евро на ден.

Трайков ги увери, че правителството е в непрекъснат контакт с гръцките власти и досега премиерът Борисов два пъти е разговарял с гръцкия си колега Георгиус Папандреу. Гръцките политици уверили българските си колеги, че разбирали добре какви загуби търпи България, но в случая били безсилни да се справят!

Грешно адресирано послание?

С блокади и километрични опашки от български ТИР-ове в минусовите температури нищо няма да се промени за грацките земеделци – ясно е отдавна. Както е известно и че българските производители трудно ще могат да осъдят за щети гръцките фермери или държава по много причини:

Първо, защото не разполагат с точните данни на конкретните виновници блокирали граничните пунктове;

Второ, защото гърците отвреме на време предвидливо пропускат ТИР-ове и след това отново блокират граничните пунктове;

Трето, защото колкото и конкретни данни да събере Кризисният щаб от загуби на чакащи товари, дела могат да се заведат в български съдилища, но трудно ще се призоват виновните гърци в тях. Същото важи и за евентуално заведени дела в гръцки съдилища;

Четвърто: колкото и загуби да калкулират българските икономисти в туризма и транспорта – тези загуби ще трябва да се доказват със свидетели и физически доказателства дали са действителни;

Пето: Европейската комисия вяло коментира граничната блокада, като още по-вяло препоръча на Гърция да отвори границите с България! В същото време от ЕК обясниха, че финансовите спорове между двете старни-членки на ЕС ще трябва да се уреждат помежду им и, за да не се изложат еврокомисарите съвсем, бе обещано с половин уста, някаква комисия да се събира и решава проблема с гръцката гранична блокада!

След призива на българския министър на транспорта, Александър Цветков в неделя, за ползване на БДЖ за транспортиране на стоки за Гърция, гръцки медии коментираха, че протестиращите на границата с България заплашват с разширяване на протестите от днес, 25 януари, понеделник, като не било изключено да блокират и железопътната линия Солун-София.

Само една фирма е наела вагон от Кулата до Гърция, за да избегне блокадите на фермерите, съобщиха от товарната гара на границата – писа в. „24 часа”. - Фирмата е шивашка и е качила 20 кашона продукция за Солун. 1000 евро е наемът на вагон за 50 тона от Кулата до Атина. До Солун превозването на 10 тона е 242 евро, а 20 тона - 342.

Гръцкото правителство иска диалог и не може да изпълни исканията на стачниците – приблизително това е позицията на управляващите в Гърция, стана ясно още в края на миналата седмица. Пред Агенция “Фокус”, временно изпълняващият длъжността генерален консул на България в Солун Лъчезар Иванов съобщи, че гръцкото правителство е декларирало, че не би следвало да се взимат силови мерки спрямо стачниците! След бунтовете и демонстрациите от миналата година, всяко гръцко правителство пипа много внимателно, когато иде реч за предприемане на мерки при протести. С две думи казано: гръцкото правителство вдигна ръце и откровено се предаде с аргумента, че няма пари и нищо не е в състояние да направи за премахване на блокадата на границата.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска от фермерите да прекратят безредиците, като отбеляза, че в тежките условия на финансова криза, властите в страната не могат да им предоставят държавна помощ, съобщи агенция "Фокус".

Осми ден продължава блокадата на Гърция на гранично-контролно-пропускателните пунктове с България. Протестиращите гръцки земеделци искат повишение на цените на тяхната продукция. С помощта на трактори и друга техника те блокират основните автомагистрали в страната, както, и пропускателните пунктове на гръцката граница с други страни. Един вътрешно-политически проблем на гърците търси решение там, където със сигурност няма да намери – на граничната бразда с България!

В същото време официална Атина е наясно, че проблемът не е чисто финансов, а по-скоро в южната ни съседка липсва каквато и да било държавност в продължаващия втора седмица граничен скандал.

“Пред гръцките фермери аз се покланям, приятели. Свалям им шапка до земята! Чест и слава на гръцките фермери! Това е народ! Тези хора имаха честта и достойнството да тропнат по масата, да излязат на улицата, да блокират границите с цел да си отстояват правата. Желая и ние да имаме такъв народ!” Това заяви вчера в Пазарджик лидерът на РЗС Яне Янев, съобщи в. „Труд”.

Предлагам въпросният така наречен политик Яне Янев да остави политическата клоунада и да се кандидатира на следващите избори в земеделски райони, или направо още сега да отиде през премръцналите чакащи на километрични опашки български превозвачи и там да повтори, как се прекланя на гърците. Със сигурност там българските превозвачи ще го посрещнат с такава „любов”, че втори път едва ли ще му щукне мисълта да се прави на велик за сметка на бедстващи българи.

На всеки що годе интелигентен българин е ясно, че имидж на гърба на блокираните с дни в сибирския студ ТИР-ове не бива да се прави. Премиерът Борисов опита с разговори с гръцките земеделци, но това отвори границите само за броени часове.

Като познавам гръцката психика и събития от историята в южната ни съседка от векове наред, отсега мога да кажа, че гърците ще затворят границата и за да спрат каквито и да било искове за щети срещу тях. Това е техен стил и метод при решаване на проблеми.

Друг въпрос е дали изобщо, който и да било съд /гръцки, български, европейски/ ще е в състояние да се произнесе в българска полза за претърпените щети от граничната блокада и то в милиони евро.

Човек гледа безизходицата на българо-гръцката граница и неволно се размечтава – да се върне в години назад, в миналия век, когато страната ни не е била член в никакъв ЕС. Тогава една атака на българската войска отдавна би решил проблема с ината на гърците и граничната блокада!

Поне мечтите не са забранени от закона!