„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция геноцид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Симеонов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуригу, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

• „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
• интегрирайки се в
• „Неоосманската доктрина” на Турция
• и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
• „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

Сърбия винаги е виновна, България е лоша, а за албанците в така наречената Македония или добро, или нищо

Министърът на вътрешните работи на Македония Гордана Янкулоска съобщи на 1 май, че убийците на петимата рибари край язовира на село Смилковци са арестувани. В хода на разследването са задържани близо 20 души, радикални ислямисти. Според Янкуловска те са действали на територията на Пакистан и Афганистан на страната на талибаните, участвали са и в атаки срещу силите на НАТО.

Голямо количество оръжие отри македонската полиция при арестуването на заподозрените за убийството на петимата рибари край Скопие, предаде електронното издание на македонския вестник ”Дневник”. Според източници от МВР - у арестуваните били открити автоматична пушка, взривно устройство, четири пистолета, муниции, пълнители, десет униформи, маски, радиовръзки, десетина хиляди евро и компютри. Акцията на полицията "Монструм" се е провела на няколко места в скопските квартали Шуто оризари, Чаир, Ченто.

МВР на Македония показа нов видеоматериал от операция „Монструм”, при която бяха арестувани предполагаемите извършители на петорното убийство край Скопие по Великден. На записа се вижда оръжието, открито у арестуваните, както и албански символи и надписи УЧК.

Ще припомня, че УЧК е съкращение от албанското название на Армията за освобождение на Косово, както и Армията за национално освобождение – инициатор на въоръжения конфликт в Македония през 2001 г.

Убийствата

Смъртта на жертвите, четири от които момчета на възраст между 18 и 20 години, предизвика бурни протести заради подозренията за етнически мотив.

Жертвите на петкратното убийство край Скопие от 14 април били случайно избрани, а целта на екзекуторите била разпространяване на страх и несигурност сред населението в Македония – съобщиха от МВР на Македония.

Между диктата и страха

Твърде зле прозвуча еврокомисарят по разширяване Щефан Фюле, когато призова за запазване на спокойствието в Македония, като изтъкна, че е особено важно всички да се въздържат от посочване на убийците.

Асошиейтед прес промени националността на петимата рибари, убити край Скопие, съобщи Канал 5. Според македонската телевизия, агенцията по неясни причини е направила тази грешка, в деня, в който е получила наградата „Пулицър”. „Освен конфузията, която се създаде сред македонците и албанците в диаспората, фалшивата новина увеличи страха сред македонската общественост, че убийството на петимата рибари е част от някакъв международен заговор и предизвика емоционална болка у семействата на убитите”, коментира Канал 5.

Седмица след жестокото убийство на петимата рибари край Скопие все още нямаше изявление на лидерите на албанските партии в Македония, писа македонският вестник “Дневник”. Изданието посочи, че Али Ахмети, Мендух Тачи и Руфи Османи не са дали никакво изявление, а неотдавна след убийството на двамата албанци в Гостивар са били част от протестите и са посетили семействата на жертвите.

Албанският премиер Сали Бериша осъди петкратното убийство край Скопие, написа македонският ”Утрински весник”.

„Имаме контакти с македонските власти. Убийството на петимата рибари е престъпление. Неприемливо е обаче намерението за колективно обвинение. Извършителите на убийството трябва да бъдат открити и наказани”, заяви Бериша. По думите му мира и стабилността на Македония са от национално значение за албанците.

Косовският премиер Хашим Тачи призова гражданите на Македония да покажат мъдрост, зрялост и толерантност, след петкратното убийство край Скопие, съобщи македонският вестник “Вечер”. Тачи призова гражданите на Македония да не се подават на провокациите на онези, които искат дестабилизация на страната.

Албанският премиер Бамир Топи, който е на посещение в Скопие, побърза да обвини Сърбия, че изпраща злонамерени послания във връзка с убийството на петимата рибари край Скопие,

Къде се случиха събитията, които ни карат да се замислим

– на запад от българската граница, в БЮРМ, или Бившата югославска република Македония.

На 12 април, в навечерието на Великден, петима граждани на Македония бяха разстреляни в упор с три различни оръжия, край малък язовир – четирима младежи и по-възрастен мъж, вероятно свидетел на разстрела на четиримата.

Неизвестна досега Армия за освобождение на окупираните албански земи /АООЗ/ от Косово даде ултиматум на македонското правителство до две седмици да се оттегли от „окупираните и колонизираните албански земи”, в противен случай - ще нападне македонските полицейски и военни структури.

Ултиматумът предаде електронното издание Плюс инфо, като се позова на портала на албански език, Порталб. В съобщението от групировката, издадено след спешно заседание на Генералния щаб на АООЗ в Митровица се посочваше, че в БЮРМ всеки ден се нарушават правата на албанците. Блокирани са албански села и никой от корумпираните политици в етническа Албания не реагира.

„Предупреждаваме просръбското правителство на Никола Груевски, че има срок от две седмици да се оттегли от окупираните албански земи”, се казваше в изпратеното съобщение.

„Ние няма да седим със скръстени ръце, а ще отвърнем на огъня с огън – пише в съобщението на АООЗ, ще отмъстим за нашите братя – око за око.”

„...когато в окупираната етническа Албания се извършват неправди с местното, албанско население, когато албанци биват убивани в терористични актове – албанските политици /членовете на АООЗ явно имат в предвид етническите албанци в македонското правителство-бел. Л. Б./, избират мълчанието и игнорирането на такива събития...”

"В нашата страна всеки ден се нарушават правата на албанците. Правителството на Груевски, изповядва сърбофилска идеология и атакува невинни албанци. Много албански селища са блокирани от славянските македонци и никой от корумпираните политици в Албания не реагира на това, тъй като те са се продали и са предатели на родината” – отбелязва генералния щаб на Армията в Съобщението си.

Авторите на въпросния документ нападат и Гърция, като наричат гърците шовинисти, които според тях живеели на албанска територия като колонизатори.

Членовете на АДДЗ обещават да работят за обединението на Албания, след като повече от едно десетилетие албанците са запазили мира на Балканите, жертвайки свободата, но обищават скоро това да се промени!

Две седмици дадоха авторите на Съобщението на правителството /без да се уточнява кое-бел. Л. М./, за „да се установи контрол в земите на Северна Митровица, или в противен случай ще има атаки срещу сръбските паралелни структури на цялата територия на Косово."

Македонският вътрешен министър Гордана Янкуловска предупреди, че има опасност от нов междуетнически конфликт, който може да бъде предизвикан от убийствата на петима македонци, предаде ИТАР-ТАСС.

Телата на четирима младежи и по-възрастен мъж бяха открити в района на Железарското езеро, близо до столицата Скопие. Ръцете на четири от жертвите са били завързани, а телата са били наредени едно върху друго до изоставен автомобил. Петата жертва бе открита на около 100 метра от останалите. Петорното убийство предизвика притеснения от възраждане на етническия конфликт между македонското население и етническото албанско малцинство в страната, както бе през 2001 г.

В знак на протест заради страшното клане жителите от околните села поставиха барикади и настояха за незабавно откриване на убийците. Полицейското присъствие в района бе засилено.

Първоначалните предположения бяха, че деянието е извършено от няколко души.

Не се съобщаваше какви са мотивите за престъплението, но жертвите бяха определени като православни и че са застреляни от албанци. Убийците са използвали открадната кола, с фалшиви регистрационни номера съобщиха разследващите. Първоначално разпространените предположения на полицията бяха, че убийците са напуснали Македония веднага след престъплението според македонския в. „Дневник”.

За разкриване на убийствата спешно е бил създаден Щаб, състоящ се най-малко от 100 души специалисти и експерти – кои чужди специални служби са били привлечени за сътрудничество МВР на Македония не бе уточнено.

Два дни след погребението, 1000 души се събраха на протестно шествие в Скопие, за което нямаше разрешение от полицията. То беше организирано чрез социалните мрежи.

Според информация на агенция „Ройтерс", пред парламента младежите излязоха и със запалени свещи в памет на разстреляните, скандирайки националистически, антиалбански лозунги. Полицейски спецчасти се опитаха да прекратят акцията, но протестиращите са започнали да хвърлят камъни и различни предмети по полицаите.

Сблъсъци между протестиращи и полиция попречиха на младежите да преминат моста „Гоце Делчев”, тъй като намиращия се наблизо битпазар бил населен предимно с етнически албанци.

„Опитът показва, че на Балканите такива сериозни неща винаги се случват с помощта на чужди служби, които са враждебно настроени към определена държава или, най-малкото, играят двойна роля – заяви Дарко Яневски във в. „Нова Македония.

А бъдещето?

„Македония трябва сама да си решава проблемите. Не съм оптимист за нейното бъдеще. Това каза в предаването „Неделя по три” на Българската национална телевизия Красимир Узунов, президент на Информационна агенция „Фокус”.

„Това е - кантонизиране, федерализация, последващо разделяне след конфедерация. Кантонизацията приключи през февруари 2001 година, с гражданската война, която в Скопие не искат да наричат така. Ако сме приключили периода на кантонизиране, сега вървим към федерализация” – коментира той.

Федерализацията ще дойде, защото в предишното управление на Никола Груевски, когато Демократичният съюз за интеграция е имал 18 депутати, те са поставили въпроса – в двата кантона да се инвестира общо, парите да стигат заедно, и колкото се инвестира в източния, толкова да се инвестира и в западния кантон. Месец преди изборите – четири албански партии поставиха общи искания, независимо кой ще влезе в парламента. Това означава, че има една хомогенна позиция – коментира той.

„Защо говоря за конфедерация – 1996 година, когато се запознах с Арбен Джафери, той ми каза, че бъдещето на тази държава е да има два парламента – парламент, който се избира пряко, и парламент на националностите” – добави Узунов.

„Трябва да се занимаваме с това, което се случва на Западните Балкани. За съжаление България има една – не искам да кажа импотентна, но доста незаинтересована позиция към това, което става на запад от нас. Освен откритите източници, на нас започва да ни липсва оперативната информация, защото т.нар. специални служби са в невероятна криза. Липсват ни познания, липсва ни анализа, който може да покаже накъде ще вървят нещата на запад от нас”, коментира Красимир Узунов.

Албанската мафия подготвя война в Македония, съобщи сръбският вестник ”Курир”, като се позова на неназовани източници от разузнаването. Според изданието, по този начин престъпниците искали да подсигурят пазар на наркотици и да осъществят своята идея за Велика Албания. Експерти коментирали, че убийството на петимата рибари край Скопие било само увод в по-голям въоръжен конфликт, който би могъл да започне скоро.

Януш Бугайски от Al Jazeera Balkans излезе със своя версия за трагедията:

„Топлата пролет заплашва да се превърне в още по-топло лято, тъй като напрежението в Македония расте след убийството в стил екзекуция на петима невъоръжени македонци. Поредицата от инциденти с насилие, които се случиха тази година, изглеждат като преднамерени провокации с цел да се дестабилизира страната, като се предизвика открит сблъсък между славяните и албанците.

Но кой би имал най-голяма полза от македонската катастрофа? Спекулациите във връзка с извършителите и планиралите междуетническото насилие се увеличават, но досега няма твърди доказателства кои са виновниците.

„Откриването на заподозрените за убийството на петимата рибари край скопското село Смилковци отговори на въпроса, който е актуален през последните няколко години: Дали в Македония влизат радикални структури, които изкривяват картината за традиционния ислям”, коментира на 2 май македонският вестник “Дневник”. Изданието посочва, че редица световни медии досега са писали, че в Македония се разпространява радикален ислям. Преди две години американското списание „Уикли стандарт” свърза нападението на атентатор самоубиец в Швеция, със запалването на мюсюлманския храм Арабати-баба теке в Тетово. Храмът е център на суфитите и беше цел на нападение от страна на уахабитите, които имат влияние върху Ислямската религиозна общност в Македония. Британския „Съндей таймс” от своя страна писа, че уахабитите контролират четири джамии в Македония.

„Тук има свързване на две неща – екстремизъм, свързан с косовските събития и религиозен фанатизъм. Редица експерти досега предупреждаваха, че има екстремистки и фундаметналистки групи, които действат в Скопския, Кумановския и Липковския регион”, заявил бившият вътрешен министър Павле Трайянов, чиято партия Демократичен съюз е част от управляващата коалиция в Македония.

Албанците в Македония няма да приемат колективна отговорност за убийството на петимата рибари от Скопие заявиха от управляващия Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/, написа на 2 май македонският ”Утрински весник”. Според говорителя на ДСИ Буяр Османи, албанците са били заинтересовани повече от който и да е за решаване на престъплението.

„Албанците не могат да приемат отговорност за убийство на деца – престъпление което не се среща досега в тяхната история”, заявил Османи.

„Всички се надяваме, че МВР има аргументи сериозно да подкрепи информации за радикалния ислям и задържаните при операция „Монструм”, каза в интервю за Агенция “Фокус” журналистът Бранко Героски, главен редактор в македонския вестник „Фокус” и анализатор в портала „Плусинфо”.

По думите на Героски – след операцията и задържането на 20 души, от една страна има успокоение в обществото, че виновните за петорното убийство ще бъдат наказани. „От друга страна, има определено безпокойство, тъй като според министъра на вътрешните работи Гордана Янкуловска - става дума за група, която е действала от позициите на ислямския радикализъм, което е първи случай в Македония”, каза Героски.

В отговор, вътрешният министър Янкулоска заяви: „МВР има материални доказателства за всички арестувани и твърди, че те са извършителите за делата, за които се обвиняват”. Тя допълни, че имената на преките извършители на убийството ще бъдат съобщени след разпита при съдия следовател.

„МВР си свърши работата, на ред е съдът”,

заяви Гордана Янкуловска.

„Прокуратурата в Македония повдигна вчера обвинение в тероризъм срещу петима души, двама от които се издирват и вероятно са избягали в Косово, съобщи тя, цитирана от агенциите. - Те са заподозрени в жестокото убийство на петимата македонци на 12 април край столицата Скопие. Задържаните трима заподозрени са обвинени в тероризъм, съучастничество в тероризъм и незаконно притежаване на оръжие. Двама от обвинените, за които са предполага, че са извършили убийството, са съответно на 30 и 20 години. Те са жители на Скопие. Останалите са на 21 и 17 години. Срещу други десет лица е повдигнато обвинение, че са помагали и прикривали извършителите на убийството. За тях е поискан по-кратък срок на задържане”.

Министър Янкуловска повтори, че всички задържани са радикални ислямисти.

Ислямизмът настъпва

Управляващият либийски Преходен национален съвет отмени член от закона за политическите партии, с който се забраняват политическите формации, основани на религиозна, племенна или расова идеология, предаде АФП на 2 май.

Египетските салафити ще подкрепят на предстоящите в края на май президентски избори един от бившите лидери на движението „Мюсюлмански братя” Абдел Монейм Абу ал Футух. Решението е било взето в събота, след гласуване в съвета на старейшините на организацията "Ад Даава ас Салафия" /Салафитски призив/, обединяваща последователите на най-радикалното движение в исляма, предаде ИТАР-ТАСС на 29 април.

До издигането на кандидатурата му, 60-годишният Абдел Монейм Абу ал Футух е заемал втория по значение пост в движението „Мюсюлмански братя”, но решението му да се кандидатира се размина с позицията на ръководството на движението, което зае позиция, че няма да издига свой кандидат за президент.

На българска територия...

Активисти на ПП ГЕРБ в област Кърджали бяха сред гостите на Третия редовен конгрес на младежката организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието /АК/ в Турция, който се проведе от 26 до 30 април в столицата Анкара, съобщи ГЕРБ на своя сайт.

В дните на форума Ервин Хасан и Наим Наим осъществиха контакти с централното ръководство на младежката структура, присъстваха на официална закуска с министъра по европейските въпроси Егемен Багъш в централата на партията и на вечеря, дадена от кмета на Анкара Мелих Гьокчек. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган възвръща ислямистите във властта, като сеотдалечава от заветите на Кемал Ататюрк, радетелят на светска турска държава.

За тази партия и младежките и структури е от особено значение да се прониква в политическите структури на съседни балкански държави и да се създават контакти с бъдещи политици.

„Над 1 000 делегати от всички краища на страната, близо 50 000 симпатизанти и млади политици от 50 държави се включиха в работата на конгреса, на който Партията на справедливостта и развитието избра за нов младежки лидер Зафер Чубукчу и гласува нов централен съвет”, разказаха младите членове на ГЕРБ - Наим Наим и Ервин Хасан. По думите им, кулминацията на форума е била речта на премиера Ердоган, която е фокусирала вниманието в продължение на час и половина. Министър-председателят на Турция, който е основател и лидер на управляващата партия е похвалил блестящата кадрова политика на младежката структура, високото ниво на подготовка на нейните членове и стройната организация на работа.

ГЕРБ-ерите разказали, че на конгреса са имали възможност да се срещнат и разговарят с млади политици от балканските държави, Европа, Азия, Африка и Америка, които са споделили с тях положителните си оценки за стабилността на България и нейния европейски път на развитие.

Преди две седмици авторитетното издание „Икономист” публикува следното:

„...Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Тя иска да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата...

... Критиците посочват, че проблемът не е в подаръка, а в този, който то дава. „Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат. Прокуратурата в Кьолн искаше да го обвини за насаждане на насилие срещу християните и евреите, но не можа да докаже нищо по-лошо, освен твърденията, че те ще свършат в ада. Делото бе прекратено през януари...

... Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент...

... Арид Ука, който уби двама американски войници през миналата година, е имал контакти в интернет с групи, подобни на тази на Абу Наги. Когато избухна спорът заради раздаването на копията на Корана, поддръжниците на инициативата публикуваха видеозапис, в който се проклинат критикуващите журналисти, които са наречени „маймуни и прасета”.

Фундаменталистите са доволни от смяната на вниманието от техните идеи към техните права. „Къде е религиозната свобода? Къде е вашата демокрация”? Тези въпроси се задават във видеозапис, публикуван на уебсайта на „Истинската религия”...”

Държавният министър за ЕС Егемен Багъш заяви по време на посещението си в Швейцария, че отрича твърденията за арменския геноцид.

"Сега съм в Швейцария и открито заявявам, че няма арменски геноцид. Ако искат нека да ме арестуват" - каза Багъш.

По време на разговор с журналисти на Багъш му бе припомнено, че по-рано Швейцария е приела закон подобен на този приет от френския сенат и криминализиращ отричането на арменските твърдения за събитията от 1915та година.

Политически удобно може би е да се флиртува с ислямисти политици, но не винаги тези контакти свършват благоприятно за политици от друга религия е показала историята.

Никой не е застрахован религиозните различия да прераснат в политическа агресия за власт.

Македония е свеж пример за това.

Интервю на премиера Бойко Борисов пред bTV в предаването „Тази сутрин”

Репортер: Премиерът Бойко Борисов изгледа изслушването в Европейския парламент. Остана доволен, без да е изненадан от резултата.

Бойко Борисов: Тук е въпрос на психика. И на реакции.

Репортер: Какво си мислите, сбъркахте ли при предишния си избор или просто беше стечение на обстоятелствата?

Бойко Борисов: Не, не съм сбъркал, просто бяха създадени такива условия, че нашият кандидат беше поставен в много тежка ситуация. Месеци наред преди това се водеше кампания срещу нея. И тя не издържа.

Репортер: Чувахте ли се с нея скоро?

Бойко Борисов: Надявам се да се възстанови от това, което й беше причинено. Животът не свършва с един невзет изпит.

Репортер: Напоследък двама души, които вие сте поканили за ваши съветници, единят за министър без портфейл, след дебат между политическите сили, в един момент се оттеглиха. Това е плод на какво?

Бойко Борисов: Първо, дайте да започнем с Илиян Михов. Световен капацитет, безспорен. Всеки, който би се упражнявал по неговото име да му види публикациите, да му види рефератите. Въпросът кога да дойде е само моя работа и аз преценявам кога да го направя. Що се касае до г-н Парамов, то е много елементарно. Особено по спорни теми на мен ми трябва дебат. И то ми трябват инакомислещи от хората в правителството, за да е възможно да стане спор, да мога да слушам. И аз не виждам никаква драма в това на половин щат да имаш такъв човек. Благодаря му, че подаде оставка, за да не им даваме среда да се изказват. Всичко, което пречи на работата или става генератор да ми се източва енергия и целеустременост от важните теми, които сме си поставили, аз го махам веднага. За да няма дебат по него.

Репортер: Вашият подход е – имате различни кандидатури, различни личности и ги пускате. Който издържи, издържи.

Бойко Борисов: Това е тактика във всички големи компании или отбори в света. Никой не купува 11 футболисти. Купуват по 26, 27, 30 футболисти и то по двама или трима на един пост. Има хора, които никога няма да надскочат пределите на България като знания, умения и авторитет и това ги дразни.

Репортер: Вие с чуждите езици как се справяте на този етап?

Бойко Борисов: Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език. Разбира се, аз си комуникирам прекрасно с хърватите, с македонците, руснаците, което пък не могат да правят другите. Да имаш какво да кажеш. Ако имаш какво да кажеш, както и Ердоган ме разбра, както и Меркел ме разбра, и Саркози ме разбра, и Берлускони ме разбра, и Ромпуй ме разбра, и г-н Барозу ме разбра, става лесно.

Репортер: Трябва да благодарите на преводачите защото вероятно си давате сметка какъв дебат предизвика вашата реч в Германия и реплики от типа „шменти капели”.

Бойко Борисов: Има неща, които няма как да бъдат обяснени. Това, което убягна от вас, защото виждам, че това ви е впечатлило, беше, че на тази среща беше и един много поставен министър в оставка от социалистите. И аз бях принуден, всъщност поставих си го него за цел и си дебатирах изцяло с него. Мисля, че нямаше тема, по която да може да ме обори.

Репортер: Не че омаловажавам посланията ви, но просто истината е, че вие сте труден за превеждане и ви сравняват с Тодор Живков и неговия изказ. Вие как гледате на това?

Бойко Борисов: С кой ли не са ме сравнявали. Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка. Ако имах време сега, макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения.

Репортер: На английски?

Бойко Борисов: На английски. И си запаметявам и наизустявам.

Репортер: Например?

Бойко Борисов: Много. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Но за тези, които биха искали да чуя, да им кажа. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък. И това го помня още, знам в МВР особено като шефовете на други служби идваха и казваха за дадена операция “Congratulation, general”, знам, че нататък няма какво да слушам.

Репортер: Изненадан ли сте, че Юри Галев е общински съветник от „Атака”?

Бойко Борисов: Мога да кажа, че съм изненадан, защото обикновено се подбират общински съветници. Някой път обаче печеленето на избори или на гласове на всяка цена, за да се постигне по-добър резултат от политическите партии впоследствие ни изиграва и тези лоши шеги.

Репортер: Случаят с Юри Галев показва ли по някакъв начин това, за което много се говори, че хора, които са криминално проявени, имат влияние в различни групировки и метаморфозите на групировките, са пряко ангажирани в предизборни кампании, подпомагат политически партии и след това получават в замяна я общински места, я нещо друго.

Бойко Борисов: Безспорно е, че всеки гледа да се легитимира и да изчисти образа си и всичко, което има. В ГЕРБ ние сме се старали и неслучайно нашите са най-евтините кампании, предизборни. Доказано в пъти, в пъти, пъти най-евтино. Защото по никакъв начин не сме си го позволили да го правим. Преди и при нас са идвали. Емисари, всички, отвсякъде. Това, което чух от Волен Сидеров е, че той се разграничи от този избор.

Репортер: Смятате ли, че е възможно, чисто теоретично, че да е знаел?

Бойко Борисов: В ГЕРБ имаме това предимство пред другите партии, че и аз, и Цветанов, Нунев, Иван Петров, Танов, Румен Миланов, хора, които са депутати или министри, прекрасно познават контингента. И това нямаше как да се случи. Волен Сидеров може и да не е знаел просто. Питате ме, не ми е работа да им се меся в работата на която и да е партия. И аз никога не го правя.

Репортер: Смятате ли вие лично, сега вече мина известно време от разкритията по „Наглите”, мислите ли, че това е организацията, или че има още едно ниво, което става недосегаемо по обективни причини?

Бойко Борисов: Ваши бяха и няколко седмици преди това репортажите, които правехте и гледах предаването. Вие видяхте, че почти при всички отвличания или магистрални грабежи извършителите много ехидно питат: защо не дойде Бойко да ви помогне? Е, помогнах им. Добре им помогнах. Разбира се, така си правя могъщи врагове защото те го приемат лично, а то не е. Те действат малко като клетките на Ал Кайда. По този начин те си комуникират помежду си. Те се знаят. И тук дали го има този общ център или го няма, според мен е дискусионен. Защото може в дадени неща да са координирани, други не.

Репортер: Вече познавате добре реалностите като министър-председател. Погледът ви е отвисоко и в много широк диапазон.

Бойко Борисов: Не знам дали по-добре познавам реалностите от времето, когато бях главен секретар. Така че, това, че е по-високо не значи, че виждаш по-добре. Може и обратното, виждаш по-малки неща.

По време на започващия дебат по вота на недоверие за здравеопазването, от парламентарното заседание, депутатът Волен Сидеров обърка темата на заседанието на депутатите, като излезе на трибуната най-неочаквано с фланелка, с надпис: "Не на Турция в Европейския съюз!" и в половинчасова реч се скара с ГЕРБ за посещението на турския премиер Ердоган в България и обявената от премиера Борисов подкрепа за прием на Турция в ЕС! Волен натри сол на главата на властта и за обявеното отстъпление по задължението на Турция да плати на тракийските бежанци компенсациите за имотите на българите от Одринска Тракия, като обяви, че подобна позиция е прадателство към потомците на тези бежанци!

„Ердоган е ислямски фундаменталист!” викна Волен Сидеров от трибуната и определено развесели опозицията, която гледаше сеира на депутатите от управляващата партия ГЕРБ и от време на време прекъсваше Сидеров с бурни ръкопляскания! Камерата на БНТ показа, че всички депутати от „Атака” са с фланелки с надписи против приема на Турция в ЕС!

Председателят на парламента Цецка Цачева се шашна от устрема на лидера на „Атака”, но не посмя да да му вземе думата или да изключи микрофона му, тъй като по простите сметки на ГЕРБ, гласовете на „Атака” са нужни да не мине вотът на недоверие, внесен от опозицията.

„Игри с Турция не трябва да се правят, докато не се извини и не си плати задълженията...” обяви на доста висок тон Волен Сидеров, обръщайки се към депутатите от ГЕБ.

Цачева се опита да озапти Сидеров с аргумент, че му е свършило времето, но той я прекъсна и каза, че неговото време още не е свършило!

В суматохата, на трибуната излезе някакъв депутат, който не си каза името, вероятно от ГЕРБ, който поиска 15 минутна почивка!

Тук му е мястото да попитам кое вбеси Волен да излезе от черупката си на подкрепящ правителството, тъй като е известно, че още след завръщането си от официално посещение в Турция в първите дни на м. февруари, Бойко Борисов дойде с плачевни резултати, по които „Атака” си замълча!

Както замълча и за гласуваното в столична община твърдение, че не е имало арменски геноцид! И то от времето, когато там кмет беше не друг, а днешният премиер Бойко Борисов!

*        *        *

След почивката депутатът от ДПС Лютви Местан излезе на трибуната и заяви, че никога не са отправяни от трибуната на парламента толкова обиди срещу премиер на чужда държава!

Местан поиска и депутати от други парламентарни групи да вземат отношение по случилото се в парламента! Депутатът поиска и да се чуе официална позиция по скандала на Волен Сидеров.

Друг депутат поиска от Цачева да не се превръща Народното събрание в цирк и да се спазва някакво приличе в парламента.

„Цял ден сме свидетели на един безпрецедентен цирк в Народното събрание” – каза и Сергей Станишев от трибуната. – ... ние за първи път присъстваме на вот на недоверие, в който не участва премиерът, който е в село Равно поле и се занимава с любимото си занимание да реже лентички! Допуснахте народни представители да правят демонстрации...здравеопазването засяга всеки, в такава среда не може да се води дискусия! А ние сме в парламентарна република и такова поведение, каквото има министър-председателят не си е позволявал никога! Вотът е към него... и той се крие! Как може това да се допуска!”

Станишев поиска да се прекрати заседанието и то да продължи на следващия ден, като се осигури присъствие на правителството. "В противен случай, ще трябва да носим портрети, които да поставим на местата на липсващите министри!" – каза лидерът на БСП, обръщайки се към председателя на парламента Цецка Цачева.

Предложението бе гласувано и не бе прието.

За да излезе от конфузната ситуация, Цецка Цачева каза, че гост на парламента е Джанфранко Фини, италиански депутат. Народните представители ръкопляскаха на госта, който стана свидетел на цирка, който се разигра днес в Народното събрание.

От камбанарията на бивш нотариус, Иска Фидосова каза, че е цинизъм от страна на Станишев да внасят вот на недоверие за здравеопазването, което било в кома! С вот на недоверие няма свалено правителство, но вотът трябва да има съдържание и смисъл - явно Фидосова не видя в темата "здравеопазване" съдържание и смисъл!

Речта си от трибуната, която бе лишена от всякаква логика, Искра Фидосова завърши като дръпна и защита на ГЕРБ като партия и напомни за забравената Цола Драгойчева.

"Разбрахте ли, че сменихте двама министри заради провал в политиката, която водите в здравеопазваето?" – попита социалисът Ангел Найденов.

"Популизмът не може да бъде алтернатива" неизвестно защо каза Фидосова на финала, след като вече повече от година го играе класика на популизма.

"Появиха се листи на чакащи, болни умират в линейките докато ги карат към болниците - знаете ли това, г-жо Фидосова, която говорите несъстоятелно по вота?" - попита Михаил Миков.

Този втори скандал от днешния 5 октомври в парламента не успя да прекрати вота, но загуби доста парламентарно време!

Предлагам пълния текст на речта на Волен Сидеров, публикувана от Агенция "Фокус":

Волен Сидеров, лидер на „Атака”: Нямаме право да мълчим, да затваряме страницата за тракийските българи и да я слагаме в архива

 

Изказване от трибуната на парламента по време на дебата на вота на недоверие за здравеопазването

06 октомври 2010, Агенция „Фокус”

Волен Сидеров: Дами и господа народни представители, госпожо председател, уважаеми журналисти и гости. Преди два дни в България беше на посещение турският министър-председател Ердоган. Това беше едно почти нелегално посещение, не обявено предварително, не огласено и прикривано до последния момент. Аз знам защо. Защото миналия път, когато Ердоган беше тук, тогавашният премиер, тогавашният премиер и тогавашното правителство, изпратиха цялата софийска полиция срещу партия „Атака” и активистите на „Атака”, за да не може да излезем от нашата централа и да връчим на г-н Ердоган това, което искахме да връчим – декларация, че Турция дължи 10 милиарда на България. Сега Ердоган беше скрит от сегашното правителство и това беше груба грешка. И аз съм тук на тази най-висока трибуна сега, за да ви кажа, че от името на партия „Атака” и от името на 650 хиляди българи, които гласуваха за мен, искам ясно, категорично и недвусмислено да заявя, че партия „Атака” никога не е подкрепяла членството, кандидат-членството на Турция в ЕС, партия „Атака” не подкрепя кандидат-членството на Турция в ЕС и партия „Атака” никога няма да подкрепи кандидат-членството на Турция в ЕС. В тази връзка смятам за груба грешка изявленията, които бяха дадени по време на пресконференцията, и в които се чуха внушения, че България подкрепяла членството на Турция в ЕС. Няма право нито един министър-председател, нито един министър, нито едно правителство, да говори от името на България, когато става дума за този въпрос.

Дами и господа народни представители, аз знам, че в политиката се правят компромиси, аз не съм фанатик, аз не съм сектант, който иска да развали отношенията между България и някоя друга държава, но има въпроси, по които компромиси не могат да се правят, има въпроси, по които не можеш да се пречупиш в поклон спрямо един чужд министър-председател, който идва тук не с приятелски намерения, драги управляващи, искам да ви го кажа ясно, защото аз с този въпрос се занимавам от години – 10 - 15 години. Грешите, когато смятате, че Турция идва тук с приятелски намерения. Турция винаги е имала, има и ще има неприятелски отношения спрямо България. Турция провежда пантюркистка и неоосманистка политика спрямо България и е грешка да се правят компромиси по посока на Анкара. Това няма да спра да го повтарям.

Другата грешка, която беше направена в изявленията по време на нелегалното посещение на Ердоган, беше, че въпросът с тракийските имоти бил решен. Един въпрос, по който аз пиша и говоря повече от 10 - 15 години в българската преса и българските медии. И аз питам тук от тази трибуна – къде е министър Божидар Димитров, къде си, приятелю Божидаре, драги, с който ние с теб бяхме в Бургас, мажоритарни кандидати и пред камерите на всички телевизии казахме ясно, стиснахме си ръцете по време на предизборната кампания и казахме ясно на хората, че който и да спечели, ние сме единни по един въпрос – ще искаме това, което Турция дължи на България да бъде изплатено. Къде си, Божидаре? Ти ли даде този грешен съвет на премиера? Ако си ти, много лошо, защото ти знаеш много добре за какво става дума, защото ти си потомък на тези тракийци, един милион български тракийци, които са синове, дъщери, внуци и правнуци на избиваните от турските изроди по време на геноцида 1913-та година в Одринска Тракия и този геноцид няма да бъде забравен от нас, потомците на тракийските българи. Каквото и да става, който и да управлява България, аз тук се заклевам, че този геноцид няма да бъде никога забравен и ще се боря за него. Никой няма право да си прави игра, политическа, икономическа или каквато и да е била, с кръвта на нашите деди и прадеди. Аз сега ще подаря тази книга на управляващите, защото съм сигурен, че не са я чели – „Разорението на тракийските българи” от големия български учен Любомир Милетич, издадена през 1918 година, в която е описана трагедията, шекспировата трагедия на всички тези българи, над 300 хиляди изгонени, избити, изколени, опожарени от турската редовна армия на този, който сега беше тук в България, на неговите деди. Неговите деди избиваха българите тогава. И ние нямаме право да мълчим, ние нямаме право да затваряме тази страница и да я слагаме в архива, защото тя ще стои отворена докато Ердоган и който е друг след него не дойде и не се извини пред България за геноцида, който е прилагал над българите. И не се изплати обезщетението, което дължи на българите. Няма да спрем да го повтаряме. И зад мнението на „Атака” стои мнението на един милион тракийци, наследници на този геноцид. Те живеят навсякъде в България, те са ваши избиратели, дами и господа от ГЕРБ, не ги пренебрегвайте, защото ще направите много груба грешка, защото ще предизвикате нещо, което ще ви свали от власт, ако го направите. Коригирайте се. Не е късно. Направете тази корекция. Г-н министър-председател, към вас се обръщам, коригирайте се, поправете грешката, която сторихте, защото тази грешка е огромна, защото нямаме право да забравяме жертвата на нашите дядовци, прадядовци. И тук ще ви прочета само един отказ, понеже вие казахте нещо друго – казахте, че тези, които имат претенции да дадат документи за това, за което имат претенции, аз ще ви кажа много ясно, защото явно не сте наясно с историята, че тези хора, когато са бягали, са оставили децата си, пеленачетата, за да не ги издадат и да спасят другите си деца. Какви документи искате вие от тях, нотариални актове ли искате? Ето ви документите.

Цецка Цачева: Г-н Сидеров, вашата група... Не съм ви спряла микрофоните.

Волен Сидеров: Ще дойда на вашите микрофони, ако ми ги спрете.

Цецка Цачева: Не съм ви спряла микрофоните.

Волен Сидеров: Пуснете слайдовете.

Цецка Цачева: Не може да пуснем слайдовете, защото искането за парламентарно изявление, декларация от група се дава дума...

Волен Сидеров: Г-жо председател, нямате право да прекъсвате тази прожекция.

Цецка Цачева: Аз съм разрешила вашето искане за участие по дебата.

Волен Сидеров: Искам да ви пусна документи от геноцида, който е прилаган на българите в Одринска Тракия през 13-та година.

Цецка Цачева: Няма такава процедура.

Волен Сидеров: Да видите трупове на деца, пеленачета, жени, възрастни хора, които са избивани от дядовците на Ердогановците, и тогава да говорите какви документи трябва да представим ние. Ние нямаме документи, г-жо председател и г-н министър-председател, нямаме ние, потомците на тракийците, документи, защото те са бягали с една риза на гърба си, те са бягали от огън и меч. Те не са бягали с папка под ръка, те не са били със свои адвокати, които да им движат документите и това го знае прекрасно всеки български историк. И срам, позор за тези историци, които сега мълчат и не стават и не кажат, че тази тема не трябва да бъде забравяна. Тази тема не трябва да бъде затваряна. 10 милиарда дължи Турция за имотите, нивите, къщите и горите, които са заграбени по време на геноцида срещу българите през 1913 година. 10 милиарда долара. Г-н Дянков, къде сте? Ето ви парите за здравеопазването, ето ви парите. Искайте си ги от Турция – 10 милиарда долара, с лихвите може да са станали повече. Искайте ги, г-н Дянков, имате връзки в Световната банка, в Европейската банка, в Международния валутен фонд, в Щатите, в президентството на Щатите, поискайте ги оттам. Недейте само да ходите и да получават потупвания от американските посланици, а им кажете ясно, че докато не накарат Турция да си изплати обезщетенията към България, тази държава няма право да претендира нито за ЕС, нито за какъвто си искат съюз. И повече тук не трябва да бъде посрещан министър-председател с прегръдки и целувки от Анкара, защото този, особено сегашният, е ислямски фундаменталист. И това се знае прекрасно в България. Тези грешки ще струват много сериозен срив на правителството. И аз го казвам добросърдечно, аз не го казвам като враг, защото знаете много добре, че „Атака” е поддръжник на това правителство в посоката, в която поехме след 2009 година. Но тази грешка, която беше направена тук, е един голям червен сигнал. И аз се обръщам ясно към правителството, че игри с Турция не трябва да се правят, докато тази държава не влезе в релсите на демокрацията, докато не се извини на България, докато не си изплати обезщетенията на България. Тази държава е държава, която играе антибългарски игри и това трябва да бъде ясно на всички. И повече подобни грешки да не се допускат, защото не всичко в света е газ, петрол, мангизи и прочие. Има нещо повече от това и то се казва дух, душа. Иначе защо водите владиците да осветяват всички новооткрити обекти, защо се покланяте и ходите в църква, ако не вярвате, че има нещо по-висше от парите, газа и петрола.

Цецка Цачева: Изтече времето на вашата ПГ, г-н Сидеров.

Волен Сидеров: Моето време не е свършило, времето ми предстои и занапред, бъдете сигурна в това. Бъдете сигурни, че всяка една грешка, която оттук нататък се прави, ще бъде казвана със същия тон и със същата категоричност, защото ние сме „Атака”, а не сме нещо друго. Не сме еничари. Да живее България.

Пътеводител, съставен от българи определя страната ни, съвременна България, като „Османска България”!

Авторите Димана Транкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията, представят забележителности в различни градове и места, като изданието е съставено, за да бъдат улеснени бъдещите туристи в България.

Авторите на изданието показват старинни джамии, мостове, чешми и сгради, построени през 500-те години, времето, през което страната ни е част от Османската империя.

Богато илюстрирана с фотографии, тя разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето. От нея научаваме малко известни факти като например този, че църквата “Свети Седмочисленици” в центъра на София е била първоначално построена като джамия.

В. „Труд” запознава читателите си със скандалното издание, на което адекватно засега са реагирали единствено в интернет форумите с въпроси от рода на:

“Османска България няма. Идиоти. България или е “Българска”, или я няма изобщо!”

Помним как се променяха във времето тезите за така наречения възродителен процес, как мнозина от изселниците се върнаха, получиха български пенсии, въпреки,че са с постоянно местожителство в Турция.

Никъде по света религията не определя етноса – в България това стана възможно...

Помни се все още как идеолозите на ДПС работиха в посока: чрез използването на религията да променят етноса. Така мюсюлманите бяха наречени „български турци”, осигуриха им се учители по турски език, повечето смениха имената си, а ДПС трайно се настани на политическата сцена.

Първоначално от партия на етническа основа – постепенно ДПС се промени, превърна се в балансьор на политическото присъствие, и дойде момента, в който с вътрешна и външна подкрепа се присъедини към либералите в Европейския съюз, бягайки от етническата си същност.

В учебниците на българските ученици бяха вкарани промени за „турско присъствие”, като петвековното турско робство излезе от обръщение.

Никой от българските политици не се противопостави на всички тези срамни явления.

Всяка една политическа сила от вътрешно политическия спектър си сътрудничеше, съюзяваше се, флиртуваше, съобразяваше се в различните парламентарни мандати и местни избори с балансьора ДПС.

Президентите, които се сменяха на поста си на държавен глава не изостанаха от политиците.

В България официалният език е българският, но в парламента и по предизборни митинги се говори на турски! Не са малко случаите, когато турски политици обикалят страната като че ли им е още бащиния и говорят на населението на турски език!

В надпреварата да си сътрудничат с ДПС, политиците се съобразяваха и съобразяват с мненията на посланици на САЩ, като този, който е в момента в София, Уорлик, си позволи да отиде на конференция на ДПС и нелегитимният Главен мюфтия, въпреки че Върховният съд призна легитимността на стария Главен мюфтия – Неджим Генджев.

В днешно време мюсюлмани демонстративно надуват по краен предел уредбите от джамиите и минаретата и виковете на местния мюфтия огласят села и малки градчета.

В столицата София, мюсюлмани се нареждат върху молитвените си килимчета за молитва нат ротоара в центъра на града, въпреки че молитвите са личен акт и не се навират в очите на хора, изповядващи друга вяра чрез излизане от храма.

Под формата на неправителствени организации и фондации, в България нахлуха членове на ислямски движения, някои, от които – твърде радикални.

Деца на мюсюлмани се изпращат да учат в Ислямски институти или училища – някои от тях не се завръщат в родината и съдбата им не е известна на българските спецслужби.

Правителството демонстрира благосклонно отношение към турски фирми при конкурси и те имат значително присъствие в страната на най-големи строителни обекти, но работниците които се наемат от руските фирми не са българи, да не говорим, че често те са с ниска квалификация.

Междуселищните маршрути също са в ръцете на турски фирми, като рейсовете са стари, неремонтирани, рециклирани и често катастрофират по пътищата.

Още е пресен споменът от катастрофата на магистрала „Тракия” – като дни наред никой не знаеше кой е реален собственик на фирмата – въпреки жертвите при тази катастрофа!

Никой не чу да се задържи собственикът, да се разпитва и търси вина за трагедията.

Да не отварям дума за случаят с кораба „Хера” чийто екипаж изчезна мистериозно и турската държава не позволи на български следователи да се вдигне коребът на повърхността и се проведат елеменетарни следствени действия!

В същото време в Турция няма понятие за изселниците като „български турци” – те са единствено и само - турци.

За да не се дразни Турция Бойко Борисов прокара Декларация за признаване на арменския геноцид да се не приема!

През 2008 година, докато Бойко Борисов беше столичен кмет, два дни преди Великден, в Столична община избухна скандал. Причината бе, че групата общински съветници на ГЕРБ изтегли подписите си под предложението на ДСБ София официално да признае и осъди геноцида над арменския народ в рамките на Османската империя. За разлика от общините Пловдив, Русе, Бургас и Силистра, които признаха арменски геноцид и го осъдиха, Столична община не допусна приемане на Декларация за осъждане на геноцида...

"Аз не искам да се конфронтирам с Турция" - призна по-късно Бойко Борисов. Истинската причина за това поведение на Борисов бе, че Турция е приятел на САЩ, а САЩ са държавата, която столичният кмет много уважава.

Официално правителствени лица афишират подкрепа за приема на Турция в Европейския съюз, въпреки пренебрежението, което демонстрират турски държавни ръководители към нас българите.

По време на посещението на настоящия премиер Бойко Борисов в Турция, турската страна е получила категорични уверения, че:

Срещу това:

Получило се като в онзи виц, в който две мутри делят парите от рекет и единият разпределял:

-        На мен, на теб, на мен, на теб, на мен, на мен, на мен...

Докато другият попитал:

-       А на теб?

„... ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации на тракийските бежанци, то тогава ще бъдат предприети съответните мерки” каза на пресконференция във връзка с посещението на премиера на България Бойко Борисов турският му колега, Ердоган. Брилятен пример как трябва да се увърта и отказва дипломатично, като се оставя насрещния партньор с празни ръце.

В същото време, българският премиер Борисов изтъкнал пред турския си колега Ердоган, че като управляваща партия са се отказали от провеждането на рефенрендум за новините на турския език. Това изобщо не впечатлило домакина, след като турски новини вървят вече по Евронюз...

„Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – коментира в типично свой стил отношенията си с Ердоган, Бойко Борисов.

Всичко припомнено дотук е само върхът на айсберга от продължаващата безпринципна политика от редица български политици в изминалите 22 години преход.

Тогава защо се изненадваме, че в някакво издание с български автори страната ни е наречена Османска България?

Както е е тръгнало с отношенията с южната ни съседка, предлагам депутатите да пуснат производство на забрадки, да въведат сюнета /обрязването/ на българите и да се заемат с изучаване на турски език с Корана под мишница.

Първи по „заслуга” са политиците на прехода. Нека те да минат по реда си...

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2011/1158-turskite-geopoliticheski-perspektivi

Днес в страната пристига на еднодневно посещение турският премиер Реджеп Тайп Ердоган по покана на премиера Борисов. Турският премиер Ердоган ще се срещне също с лидера на ДПС Ахмед Доган и с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи. Съобщено бе, че премиерът Бойко Борисов ще посрещне госта още на летището.

По традиция, в деня на пристигането на госта, официозът „24 часа” пусна интервю с Ердоган, в която той пусна твърдения на границата на лъжата, вземайки ни за умствено изостанали!

Ердоган: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.”

Това „никога” е силно казано, тъй като Ердоган през 2008 година посети Търговище и  Кърджали и тогава лидерът на „Атака”, Волен Сидеров негодуваше открито и на висок глас що ще един правителствен ръководител на чужда държава на посещения със селища с компактно мюсюлманско население, гласуващо за една от политическите партии в България – ДПС? Да не би Ердоган да е търсил халва или баклава?

При сегашното си посещение, Ердоган ще има среща с лидера на ДПС, Ахмед Доган – не с Яне, Янев, не с някой от „Атака”, а именно с Доган и като десерт и мюфтията Хаджи. Не върнатия от Върховния съд Недим Генджев, а Хаджи, което ако не е намеса и вземане на страна във вътрешнополитически процеси на чужда държава – здраве му кажи!

Ердоган не скри причините и позицията си за срещата с мюфтията:

Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема.

По тази логика и членове на правителствата на Босна и Херцеговина, и на Албания трябва да направят пътека до нелегитимния мюфтия! Човек се чуди на кое отгоре се разрешава на един чужд премиер да си развява коня при посещение в страната ни с още по-развятото знаме на исляма!

Що не се пробва Ердоган да каже същото и в Швейцария, след като там референдум забрани минаретата? Или във Франция, която прие Закон за бурките?

Ако продължим в тази посока – не си спомням при посещението си в Турция в първите дни на февруари т. г. българският премиер Бойко Борисов да се е срещал с кюрдски водачи. Още по-малко пък българският премиер си позволи да пътува навътре в страната, в райони, населени предимно с кюрдско население!

Другият случай, от който е видно, че Ердоган си позволи да не говори истината, като твърдеше, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално.

За Ердоган може да е нормално, но за тези, които са запознати с турското законодателство – в Турция двойно гражданство не се разрешава и отношенията, които дразнят немалка част от българското население, не са фактите, че голяма част от българските мюсюлмани се преселиха в Турция и се идентифицираха като турски етнос, а по-скоро са връзките на официална Анкара с ДПС, които далеч не се определят като междуправителствени отношения.

Как ще продължат съвместните енергийни проекти между Турция и България в контекста на проектите „Южен поток” и „Набуко”, ще бъде ли Турция един от инвеститорите на АЕЦ „Белене” – това ще бъде ясно още утре, след края на посещението Реджеп Тайп Ердоган.

По какво си приличат и в какво се отличават двамата премиери?

Да вземем Ирак и уреждането на външния дълг – тема, която изкуши и колеги от една телевизия с национален обхват. Ирак е държавата, която показа ясно разликите между двете държави: Турция успя да получи целия размер на външния си дълг от Ирак във вид на петрол, разбира се чрез посредничеството на САЩ.
За разлика от Турция, България, пак чрез влиянието на официален Вашингтон загуби много голяма част от външния си дълг от Ирак, който без лихвите възлизаше на 2, 2 млрд долара! И това стана след пламенните речи на Соломон Паси, който разправяше наляво и надясно, че само с участието във войната в Ирак ще си осигурим изплащането на външния дълг! Едно абсурдно твърдение, което постави страната ни в положение да загуби този външен дълг завигани, но пък да се кичи с етикета „приятел на САЩ!”

От тогава не се намери нито един прокурор, който да привика Соломон Паси и да изпише една кофа мастило за това, как заради неговите лъжи България загуби над милиард и половина долара!

Великобритания успя да изпрати един Тони Блеър да отговаря за участието на страната в тази война и то на основата на лъжите на Буш! Докато България се остави един измислен политик да си играе с външната й политика!

Другият случай, който различава Турция от България са историите с обидите от страна на Израел:

Тази година Турция отново нажежи двустранните отношения с Израел, след като израелски зам.-министър на външните работи унижи турския посланик в тази държава. Случаят бе разказан във в. „Сега”:

„Зам.-министърът на външните работи, Дани Аялон привика турския посланик Ахмет Огюз Челиколиц, за да протестира срещу турски сериал, който се смята за антисемитски. Турският посланик е бил извикан не в зданието на МВнР, а в Кнесета, където Аялон е трябвало да участва в гласуването за вот на недоверие на правителството. Зам. външният министър накарал посланик Челиколиц дълго да чака в коридора, след което отказал да се ръкува с него. За срещата са били поканени и оператори на две израелски телевизии, както и представители на други медии. Турският посланик бил настанен на нисък диван, докато Дани Аялон и двама чиновници на израелското външно министерство седели на високи столове. Всички медии подчертават искането на Аялон операторите да снимат срещата така, че да се види, че той стои по-високо от посланика и на масата да е само израелски флаг. Присъствалите медии определиха тази сцена като "целенасочено унижение". Анкара заплаши, че ще отзове посланика си от Израел, ако в срок от 48 часа Израел не се извини.

Дани Аялон навремето поднесе извиненията си на посланик Челиколиц в специална декларация. В него израелският дипломат отбелязал, че "той никога не е оскърбявал чуждестранните посланици и в бъдеще ще се опита да обяснява своята позиция с по-приемливи методи". Турция обаче не прие това извинение. „Ние смятаме израелската декларация за незадоволителна", съобщиха пред Анадолската агенция представители на турското МВнР, пожелали да останат анонимни.”

Израелското външно министерство предаде официално извинение на Турция, А израелският външен министър Авигдор Либерман отправи призив към Турция да започнат нормални отношения след възникналото напрежение между двете държави.

Тук ще вметна, че същият външен министър Авигдор Либерман обвини в израелската преса България и Босна и Херцеговина с Ал Кайда, че има връзки с Ал Кайда, но никой не му поиска обяснение, още повече, че премиерът Борисов бе на посещение в Израел след скандалното обвинение...

Очакваше се при посещението си в Израел, българският министър-председател да поиска обяснение за тези твърдения тиражирани в медиите, но такова нещо не се случи. Нито пък бе поискано обяснение преди заминаването на Бойко Борисов от посланика на Израел, след привикване в МВнР.

Босна и Херцеговина поиска доказателства или извинение – ние замълчахме като виновни.

*        *        *

И сега вече е време да припомня, че премиерът Бойко Борисов е добре приет от колегата му Ердоган, тъй като докато беше кмет на Столична община бе гласувано, че Турция не е провела арменски геноцид!

При срещата на Ердоган с Борисов в Турция в началото на м. февруари, отново изплува контрастът между двамата политици и начинът им на водене на преговори и постигане на крайни цели.

Тогава турската страна получи категорични уверения, че:

Срещу това:

По въпроса с болницата в Истанбул, която е един от 50-те екзархийски имота там, Ердоган заяви в интервюто за „24 часа”:

„Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.”

Т. е., според Ердоган, Бойко Борисов поставил преди седем месеца проблем, касаещ чужд имот, а не държавен? И защо пък този „чужд” имот държавата турция да не хързулне на изселниците – нещо като с чужда пита – помен!?

*        *        *

Най-скандално ясен и откровен е Ердоган в интервюто за часовия всекидневник по въпроса за имотите на изселниците, тема, която е болезнена за много от потомците на тракийските бежанци:

Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия.

С една дума – „Трай, Коньо, за зелена трева!”

*        *        *

В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Тогава Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

„Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел. - Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”.”

Това желание на турците за ирански газ засега не се урежда – под силния натиск на САЩ и санкциите, които наложи за пореден път на Техеран, държавите акционери в „Набуко” в един глад изчуруликаха, че не искат газ от Иран!

*        *        *

Типично за азиатския тип дипломат е да прави другите на луди и то с такава лекота, че на отстрещната страна да не остава нищо друго, освен да се скъсва да благодари и да се кланя!

Малцина са тези, които помнят един срамен случай, който бе потулен от днешните управници. В центъра на историята, този път в Афганистан, бе българка, която го отнесе заради патриотизма си, но не като Спаска Митрова.

Ето историята: майор Даниела Благоева, в знак на уважение към националния празник, 3 март, подготви отбелязването му в контингента. В резултат, български военни се огънаха пред капризите и униженията на някакъв турски генерал, по чиято историческа памет се бяха появили междувременно силни сърбежи!

Скандалът с несъстоялото се честване на 3 март в контингента ни в Афганистан бе потулен в Министерството на отбраната.  За висши военачалници се оказа неприемлив фактът, че българският офицер, Благоева, подготвила и разпространила във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул представяне, посветено на националния празник на България, 3-ти март. Мероприятието било спряно, а офицер Благоева, заплашена с наказание заради национализъм!

Скандалът бе в апогея си, още щом се появи и по страниците на родните медии. Оказа се, че за да да тушират нещата, родни военни проведоха среща, в самия ден на Националния празник между командира на българския контингент, полковник Петко Лилов, който обяснил на ротационния командващ на обединените сили в Афганистан, бригаден генерал Левент Чолак, че в презентацията за 3 март е допусната терминологична грешка в текста на материала!

На срещата става ясно, че генерал Чолак бил възмутен от употребата на израза „турско робство” в „мероприятието” за 3 март, а представители на българската част побързали да омаловажат и бламират честването на националния празник като обяснили, че в служебните задържения на майор Благоева не влизало да се занимава с това мероприятие! Така недоволството на генерал Левент Чолак било потушено...

Не стига унижението в Афганистан, на което бе подложена България от турски генерал, ами мрънкането и недостойната позиция на Министерство на отбраната, съчетано с гъвкавия гръбнак на министър Аню Ангелов допълни резила от създадената ситуация!

Как обясни специалистът термина „турско робство”?

„Терминът „турско робство” е исторически термин. Във всички български документи от преди Освобождението” – навсякъде се говори за робство. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Георги Марков. По думите му този термин не е грешно да се употреби:... „защото става въпрос за Османска империя, но в нея господстващ народ са османските турци. Те са господстващият народ. Така че, може да се каже и „османско владичество”, и „турско робство” – продължава коментарът си проф. Марков. - Нищо обидно няма, но за съжаление през последните десет години в Турция скъсват с представата на Мустафа Кемал, известен като Ататюрк. Той казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. В последните десет години, особено ислямисткото правителство на Ердоган, реабилитира Османската империя както в политиката, така и в турската историография. Особено яростен неоосманист е външният министър на Турция Ахмед Давутоглу. Той миналата есен в Сараево заяви, че Османската империя всъщност е била една процъфтяваща империя, всички народи са живеели цветущо, по братски и едва ли не призова да се възстанови зоната на Османската империя. Това е една опасна тенденция в съседна Турция, защото там реабилитират тази Османска империя, което не може да се приеме от народите, които са били жертва на тази империя”.

Изразът „турско робство” в поздравителното послание към българските военнослужещи в Афганистан по случай Деня на обявяването на независимостта на България от Османската империя 3 март, който е национален празник, предизвика остра реакция от страна на турското командване тук, побърза да коментира турският вестник „Хюриет”. Българското министерство на отбраната излезе с изявление, че правилният израз в разпространеното поздравително послание по интернет по мрежата за вътрешна комуникация на ИСАФ трябва да бъде „османско владичество”.

Объркването на термините „робство”, „владичество” „турско” и „османско” винаги е пораждало суматоха в коридорите на властта.

Така например Словото на президента Георги Първанов, по случай Националния празник на България през 2002 година, определи 3 март като: „...едно от събитията, което събира най-голямо въодушевление, което е източник на най-голямо национално самочувствие, е именно 3 март – Освобождението ни от османско робство, началото на възродената българска държава...”

Но в това слово президентът определи днешния израз „владичеството” на МО като „робство”?

През 2003 година, на връх „Шипка” президентът Първанов споменава в Словото си за „руско-турска освободителна война” – въпреки че в същата година на националния празник вече е казал, че сме се освободили от османско робство! Добре, че не въвежда израза „руско-османска освободителна война”! А е историк все пак...

Така се получава в политиката: озовеш ли се на върха на държавата, „руското настъпление срещу турските войски при Арабаконак” и други тежки битки неминуемо довеждат до Освобождение от Османско иго.

Робство или иго – във всички случаи пет века ни владеят турците. И ако при робство ние сме били пет века роби, то при иго – какви ще се наричаме - иговци?

А при „владичество” както определят от МО отворковците чиновници – какви сме? Владичи люде по време на османско петвековно присъствие ли?

И още: при петвековно турско, извинете, османско присъствие – какви се падаме в схемата? Другите присъстващи ли?

Все някога това безумие в интерпретацията на политиците ни по историята ни трябва да свърши и да спре! Колкото и пъти да съм чела История на дипломацията – в нито едни двустранни отношения между държави не съм срещала случай – политици от съответната държава да спират честване на националния си празник и да увъртат ситуация като петвековно робство, като я назовават „владичество”. Такъв случай в световната история на дипломацията – няма!

И ще повторя още веднъж:

Еродоган каза: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.

Помните ли при посещението си в Турция как научихме, че Борисов поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказваха и протакаха...

„Ако може да позволи, нещо, което пет години отлага – това ли е изразът на добросъседство на държава, която колчем се покаже български политик и връчва настоятелни искания за какво ли не? Нима не се е родил все още българският политик, който ще покаже на съседна Турция как се прави дипломация и се защитават национални интереси?

Политиката на Турция е всичко, което политиката на България – не е.

Затова е чухме: „Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – каза Бойко Борисов от гостуването си в Турция в началото на годината.

Това вече сме го чували...

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубаво са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ на това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествено, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВА Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

===============

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1145

Известният американски експерт по проблемите на Близкия Изток и тероризма Уалид Фарес е роден в Бейрут, в семейството на християни-маронити. Завършва политология и социология в Университета „Свети Йосиф”, след което следва право в Лионския университет. Докторската си степен по международни отношения и стратегически изследвания защитава в Университета на Маями. От 1990 живее в САЩ, където е професор в Атлантическия университет на Флорида (1993-2005) и в Националния университет по отбрана във Вашингтон (от 2008 насам). Фарес е съветник по сигурността в Държавния департамент на САЩ и департаментите на правосъдието, отбраната и вътрешната сигурност и експерт на американския Конгрес и Европейския парламент. Коментира проблемите на тероризма и сигурността в телевизиите NBC (2003-2006) и Fox News (от 2007 насам). Автор е на десетки статии в най-авторитетните американски медии, както и на единайсет книги, като в последната - „Надигащата се революция: борбата за свобода в Близкия Изток” (2010), прогнозира съвсем точно събитията, свързани с т.нар. „арабска пролет”.

Интервюто с професор Фарес публикуваме с любезното съдействие на Лукас Сиберас и Geopolitics & Daily News

- В последно време мнозина коментират укрепването на връзките между Гърция (и, евентуално, България) и Израел, като начин да се балансира сближаването между Турция и някои арабски сили. Какво мислите за това?

- Гръцко-израелските отношения действително биха могли да се развият в позитивна посока по ред причини, включително и заради влошаването на отношенията между Турция и Израел. Напоследък в Източното Средиземноморие се наблюдават стратегически промени, които могат да накарат Гърция и Израел да укрепят стратегическите си връзки, като начин да реагират адекватно на промените в регионалния силов баланс. При управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), Турция, на практика, прекрати военния си съюз с Израел и в същото време подписа договор за стратегическо сътрудничество със Сирия, макар че след началото на бунтовете срещу режима на Асад не пести критиките си към него. Правителството на ПСР продължава индиректното си сближаване с ХАМАС и укрепва отношенията с режима в Иран.

От друга страна, иранците увеличават военноморското си присъствие в региона, особено след като техни бойни кораби преминаха през Суецкия канал, на път за Сирия. Всичко това може да накара израелците да потърсят баланс, сближавайки се с Гърция. Атина обаче трябва внимателно да прецени плюсовете и минусите на подобен съюз. Всъщност, от това как Гърция ще възприеме следващите стъпки на правителството на ПСР в региона, включително в Егейско море, Кипър и на Балканите, ще зависи и дали тя ще се ориентира към стратегически съюз с Израел, или не. Тепърва предстои да видим какво ще се случи.

- Междувременно изглежда, че след бунтовете в Сирия, кюрдите в Югоизточна Турция могат да се окажат следващите участници във вълната от революции, заляла Северна Африка и Близкия Изток, застрашавайки суверенитета на турската държава. Смятате ли, че „независим Кюрдистан” е възможен или е, и си остава, неосъществима мечта, поне за момента?

- Националистическите мечти са характерни за всички народи. Международната общност не е в състояние нито да ги инициира, нито да ги окуражава или обезкуражава. Те са резултат от десетилетия или векове на културно, политическо и икономическо самовъзприемане и борби. В Турция, кюрдите следва да решат, какви са интересите им, как биха могли да постигнат целите си и на каква цена. Но след като живеят в суверенна държава, те задължително трябва да съгласуват действията си с нея и тъкмо това ще определи бъдещето на етническите им претенции. За нещастие, в хода на историята етническите противоречия са провокирали множество кървави сблъсъци. На Запад повечето от тези автономистки движения (може би с изключение на Северна Ирландия или Баскония) днес се ориентират към политически средства, както например в Квебек (Канада), Белгия, Швейцария или Корсика. На Балканите, тези противоречия породиха масово насилие и войни. В Близкия Изток повечето малцинства са потиснати, включително и военно, както доскоро кюрдите в Ирак, кабилските племена в Алжир или племената от Южен Судан. Кюрдите в Турция отлично знаят, че, поне на този етап, претенциите им за пълна независимост ще провокират твърдата репресивна реакция на турското правителство. В същото време, те виждат и, че от началото на т.нар. „арабска пролет” насам, хората са станали много по-решителни в отстояването на своите права. При всички случаи, съществуват настроения в полза на автономията и те нарастват. Дали ще могат да бъдат „канализирани” в посока към постигане на културна и политическа автономия на местно равнище, чрез децентрализацията на турската държава? Поне на този исторически етап, това изглежда по-реалистичния път. Кюрдите в Турция могат да поискат от правителството на ПСР да разреши провеждането на референдум сред кюрдската общност за местна автономия и избор на местен парламент. Така би бил избегнат откритият сепаратистки конфликт. След това, преговорите между Анкара и местните кюрдски власти би трябвало да определят конституционалното бъдеще на зоните, населени с компактни маси кюрди. След като ПСР се стреми към промяна на турската конституция, и турските кюрди следва да търсят промяната по демократичен път. В крайна сметка, след като правителството на ПСР подкрепи независимостта на Косово и продължава да подкрепа севернокипърската турска квазидържава, би трябвало да приложи същите принципи и към собствените си граждани кюрдите. Както изглежда обаче, подкрепата за правата на етносите в чужбина не важи вътре в собствените граници.

- Как оценявате ролята на Кипър в региона, както и развитието на отношенията му с Израел и с арабския свят?

- Кипър винаги е поддържал добри търговски и икономически отношения с арабските държави през последните десетилетия. Отчасти, това се дължеше и на лошите отношения между Турция и повечето от въпросните страни. На свой ред, арабските държави, с изключение на Саудитска Арабия, никога не са признавали т.нар. Севернокипърска турска република (всъщност, Саудитска Арабия също не я признава, но съдейства за приемането и като наблюдател в Организация Ислямска конференция – б.р.). Кипърско-израелските отношения винаги са били нормални, но нямаха икономическото значение на тези с арабския свят. Разбира се, времената се менят. След като ПСР сериозно укрепи отношенията си с арабите, това няма как да не се отрази в бъдеще и на Кипър. Ако ислямистите разширят влиянието си в резултат от т.нар. „арабска пролет”, както се опитват да направят „Мюсюлманските братя” в Египет  и ислямистите в Тунис, Либия, а може би дори в Сирия, ще се появи тенденция арабските ислямисти да подкрепят ислямистите в Турция по въпроса за Северен Кипър. Ако усети подобна промяна, Никозия вероятно би преосмислила стратегията си в Източното Средиземноморие. Впрочем, „арабската пролет” може да доведе на власт и светски сили, от което Кипър само ще спечели. С други думи, ако ислямистите поемат контрола над арабската външна политика в региона, те ще действат заедно с турската ПСР срещу опитите на Никозия за обединяване на острова, което може да накара гръцките киприоти да търсят помощ от някъде другаде. Но това са само прогнози, основани на сегашните тенденции.

- В Европа много се спори, дори съществува някаква зависимост между ислямисткия тероризъм и нелегалната имиграция от мюсюлманските държави, която залива континента. Смятате ли че има пряка връзка между тези два феномена?

- Имиграцията в Европа има почти изцяло социално-икономически характер. Хората и особено младежите искат да живеят по-добре и да имат повече възможности, затова емигрират на север от Средиземно море. И след като мнозинството от тези мигранти са от мюсюлмански държави, европейците започват да възприемат цялата имиграция като „мюсюлманска”. Само че демографските реалности в региона са по-различни. Налице е сериозна имигрантска вълна и от Източна Европа, предимно от славянските християнски държави. Факт е обаче, че ислямистките движения използват имиграционния фактор за да проникнат в имигрантските общности и да ги поставят под свой контрол. Ислямистите, салафистите, уахабитите и т.н., се опитват да поставят под контрол джамиите, училищата, социалните и икономически институции и политическото представителство за да могат да оказват натиск върху европейските правителство да се съобразяват с претенциите на техните организации (а не с тези на самите общности). На практика, ислямистите поставят европейските власти пред следния избор: или да подкрепят техните външнополитически възгледи, както и тези за вътрешната сигурност, или те ще провокират градски бунтове срещу тях. Тоест, необходимо е имигрантските общности да се освободят от радикалните групировки и да създадат собствени демократични сили. Към казаното по-горе следва да добавим, че джихадистите, които са идеологически продукт на ислямистките движения и наблягат на насилието като средства за постигане на целите си, се чувстват като риба във вода в радикалната политическа и идеологическа среда, създадена от ислямистите в имигрантските общности. Така че в Европа и Запада, като цяло, съществува реална връзка между джихадистите и ислямистите, като вторите формират средата, от която първите получават подкрепа и набират кадри. В същото време, следва да сме наясно, че ислямистите съвсем не са мнозинство сред европейските мюсюлмани.

- Как би могла да се отрази на американско-турските отношения сегашната „неоосманска” политика, провеждана от Анкара?

- Неосманистката визия, възприета от ПСР, постепенно ще засегне отношенията между Турция и САЩ, а може би и тези със Запада, като цяло. От 2002 насам, стратегическият вектор на турската политика постепенно се променя. Правителството на ПСР разруши стабилните навремето отношения между Турция и Израел; то се сближава с ХАМАС и дори одобри изпращането на прословутата „Флотилия на свободата” към Газа. Нещо повече, това правителство подкрепи репресивните действия на президента Ахмадинеджад срещу т.нар. „зелена революция” в Иран. Господин Ердоган пък защити суданския диктатор Омар ал-Башир срещу обвиненията в геноцид, отправени му от Международния съд. Анкара подписа т.нар. договор за стратегическо сътрудничество със Сирия, въпреки че тя е сред „държавите парии”. Всички тези действия се вписват в рамките на генералната промяна от някогашната светска, прозападна турска политика, към сегашната ислямистка неоосманистка външна политика на ПСР. Впрочем, американският Конгрес отбеляза тези знакови промени и със сигурност ще притиска администрацията да работи по-активно за промяна на поведението на Анкара, така че тя да си сътрудничи с демократичните сили в региона, а не с диктаторските режими в него. Наистина, напоследък г-н Ердоган отправи критики срещу диктатора Башар Асад и либийския тиранин Муамар Кадафи, но причината може би беше, че значителна част от сирийската и либийска опозиция се контролират от „Мюсюлманските братя”. Ако нещата вървят така, ако не по време на сегашната американска администрация, то със сигурност при следващата, неоосманската политика на ПСР може да се сблъска с негативните последици от стратегическия избор в полза на ислямистите, вместо на демократите в региона. Начинът да се избегне влошаването на турско-американските отношения, както и на тези между Турция и Запада, е ПСР да се реформира, превръщайки се в консервативна мюсюлманска, но не и ислямистка, партия, или пък ако бъдещото правителство се формира от истинска либерално-демократична коалиция, която да поведе страната по път, различен от някогашния авторитаризъм и сегашния квази-фундаментализъм. Тогава Турция би могла да се превърне в ключов фактор на стабилността за региона и за своите съседи.

-  Наскоро, турският външен министър Давутоглу заяви в едно интервю, че предупрежденията да не се изпраща втора флотилия към Газа следва да бъдат адресирани към Израел, който е длъжен да се съобрази с променените реалности в Близкия Изток. Какво бихте казали за това?

- Резултатите от първата флотилия не бяха позитивни. Тя приключи с трагичен инцидент в международни води. Страна, като Турция, която е член на НАТО и се стреми към членство в ЕС, не би трябвало да организира, инспирира и дори да подкрепя подобни акции, които могат да провокират инциденти в един толкова чувствителен регион. Ако ПСР реши да се ангажира с подкрепа за ХАМАС на международната сцена, би трябвало да действа много дипломатично и на собствен риск. Освен това да не забравяме, че подобни, спонсорирани от една или друга държава, флотилии са двуостро оръжие. Да си представим например, че някои други правителства също решат да подкрепят такива флотилии към бреговете на Турция. Ами, ако кюрдски или арменски активисти решат да направят нещо подобно? Това е своеобразна „кутия на Пандора”. Флотилиите и демонстрациите трябва да са мирни и ненасилствени, особено когато подобни проекти се реализират в зони на продължителна конфронтация. В основата на променящите се реалности в Близкия Изток е решението на крехките местни граждански общества да се опълчат срещу връщането на Империите (включително на Османската) в региона и това е нещо, което модерните ислямисти следва да осъзнаят. Младите хора от региона искат повече, а не по-малко свобода и повече, а не по-малко плурализъм.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1118-kavkazkiqt-vektor-na-turskata-geopolitika

В различните периоди кавказката стратегия на Турция зависи от нейните цели, както и от наличните ресурси на страната и от геополитическата ситуация в региона. Макар това никога да не е декларирано открито, в началото на 90-те, външната политика на Анкара е концентрирана върху разпространението на турската сфера на влияние главно в тези страни, които навремето са влизали в състава на Османската империя. Опора в това отношение са обществените групи, които исторически имат тесни връзки с Турция. Следователно, едно от най-значимите изменения във външната политика на Анкара след края на Студената война е отстъплението от традиционната линия на ненамеса в работите на тюркските и мюсюлмански народи в съседните страни. Дълги години това е принципна позиция на Анкара, която трябва да гарантира ненамесата на други държави по въпроса за правата на етническите и религиозни групи (на първо място кюрдите) вътре в самата Турция. Тургут Йозал (президент през 1989-1993) обаче открито обявява своите мечти за разширяване на турската сфера на влияние „от Адриатика до Великата китайска стена”.[1]

Политическото влияние

Турция е сред първите държави, признали независимостта на постсъветските републики в Кавказ и Централна Азия, като веднага след това открива посолства в повечето от тях, подчертавайки, че бъдещите им контакти с останалия свят ще минават през Анкара, а не през Москва. Съперничеството между Русия и Турция има дълга история и в течение на векове именно то определя геополитическата ситуация в Кавказкия регион. След разпадането на СССР през 1991, Турция за първи път се оказва без обща сухопътна граница с Русия (Съветския съюз). От самото начало турската политика към новите независим държави в региона се базира на два принципа.

Първо, всестранно признаване и пълна подкрепа за суверенитета на трите кавказки републики, в частност, за развитие на техните държавни институции, икономическо благосъстояние и независима (най-вече от Москва) външна политика, както и вътрешна стабилност. Второ, подчертава се необходимостта от укрепване на националното единство и териториална цялост на Азербайджан, Армения и Грузия – принцип, жизнено важен за самата Турция, в чиито погранични райони живеят компактни малцинствени групи[2].

Вниманието, което Турция отделя на новите независими републики, се обяснява със собствените и стратегически интереси. От една страна, радикалната промяна в съществуващия силов баланс в региона би могла да до доведе до намеса на външни играчи и нова спирала на съперничеството между чуждите държави за влияние в тази част на света. От друга страна, всякакви огнища на нестабилност или социални конфликти близо до турските граници биха били непосредствени предизвикателства за Анкара.

Така в началото на 90-те години регионалната политика на Турция се базира на предположението, че ако новите независими републики в Кавказ и Централна Азия успеят да се противопоставят ефективно на външната намеса и политическия натиск на по-влиятелните регионални и глобални играчи, техните исторически, икономически и културни връзки с Турция, както и нуждата от стратегически партньор, в рамките на новата система за сигурност, постепенно ще ги тласнат към тесен съюз с Анкара. Именно през този период придобиват широко разпространение идеите на пантюркизма, проявяващи се в най-разнообразни форми: от радикални призиви за създаването на единна държава „Велик Туран” на територията на всички тюркски републики в Централна Азия и Кавказ, до по-умерените проекти за създаване на „Тюркска общност на нациите” или „Асоциация на независимите тюркски държави” под председателството на Турция. Идеите за обединение на всички тюркски народи в рамките на една държава обаче, не излизат отвъд реториката на отделни маргинални политици (като Алпаслан Тюркеш) и не намират реализация в турската външнополитическа практика.

Най-ярките прояви на пантюркизма са няколкото „тюркски срещи на високо равнище”, проведени през първата половина на 90-те години по инициатива на президентите Тургут Йозал и Сюлейман Демирел, който заявява, че Турция и тюркските републики „споделят обща кръв, религия и език”[3]. Но още по време на втората среща става ясно, че младите независими републики, наскоро освободили се от опеката на Москва, се отнасят твърде предпазливо към всички политически образувания, предвиждащи предаване на част от националния суверенитет в полза на някакъв единен център. Вместо да заложат на общата тюркска идентичност, Азербайджан и другите тюркски държави от Централна Азия решават да развиват собствени национални идентичности. Грузия и Армения пък са засегнати от пантюркистката концепция само косвено, доколкото на грузинска територия (както и в руския Северен Кавказ) има тюркски и мюсюлмански малцинства.

Официална Анкара се стреми да избягва откритите изявления, подчертаващи религиозната близост с новите републики. Първо, защото обратното би противоречало на принципа на лаицизма, провъзгласен от Ататюрк, и второ - би ограничило значително кръга на възможните партньори, изключвайки от него православните Армения и Грузия. Освен това, подобни открити прояви на пантюркизъм и/или панислямизъм биха могли да влошат отношенията с Русия. Именно затова най-чувствителните сфери на религията и културата са отдадени под разпореждането на недържавни играчи (различни дружества, общности, благотворителни фондации), докато официална Анкара набляга на икономическото, политическо и военно сътрудничество с кавказките републики.

Икономическо влияние

В началото на 90-те, при президентството на Тургут Йозал, в Турция с бързи темпове започва развитието на либерална пазарна икономика и преход към експортно ориентиран стопански модел. В този контекст, постсъветското пространство се разглежда като приоритетно направление за частни и държавни инвестиции, установяване на делови контакти и развитие на търговията. Турските предприятия, които тогава все още не са достигнали конкурентоспособно ниво за европейските пазари, имат значително предимство пред местните национални производители в Централна Азия и Кавказ. Затова само за няколко години търговския обмен на Турция с Азербайджан нараства 8 пъти, а Анкара става основен търговски партньор на Грузия, измествайки Русия[4]. В този период Турция се стреми да увеличи присъствието си в региона, постоянно увеличавайки обема на инвестициите, поемайки финансови ангажименти в дългосрочни проекти и внедрявайки програми за държавна помощ.

Характерна особеност на икономическата политика на Анкара в региона е тясното сътрудничество между държавата и частния сектор. Така например, при посещенията на турски държавни ръководители зад граница, те са придружавани от бизнесмени - предимно собственици на големи текстилни, строителни и хранително-вкусови компании, търсещи партньори в региона. За облекчаване на дейностите от подобен характер и координация на усилията по икономическото усвояване на региона и контрол върху потока от инвестиции и държавни средства към тези страни, през 1992 е създадена Турската агенция за международно сътрудничество и развитие (ТІКА).

От самото начало, твърде активната политика на Анкара, основана изключително на лидерските и амбиции, без да отчита наличните ресурси за реализацията им, предизвиква сериозна критика както вътре в страната, така и зад граница. Главното обвинение на опонентите е, че държавната помощ за страните от Централна Азия и Кавказ е за сметка на недофинансирането на много сектори от националната икономика, която се пренапряга, а това води до увеличаване на бюджетния дефицит и инфлацията. Пет години след провъзгласяването на новия външнополитически курс Анкара е принудена да признае, че не може да изпълни финансовите ангажименти, поети пред страните от региона. Така, ако през 1994 турската държавна помощ за Грузия и Азербайджан е, съответно, $300 хиляди и $783 хиляди, през 1997 тези суми са коригирани до 87 хиляди и 244 хиляди долара.[5]

Що се отнася до частния сектор, дълго време сътрудничеството на турските бизнесмени с „братските” кавказки народи се развива достатъчно динамично. Но, както отбелязва турската изследователка Зейно Баран, Турция „явно се престарава, влизайки твърде често в ролята на по-голям брат” по отношение на другите страни от региона[6]. Пренебрежителното отношение към местните предприемачи, желанието за бързи печалби на всяка цена и недобросъвестността при изпълнение на задълженията, формират негативен имидж на турския бизнес в региона, който е трудно да бъде променен в следващите години.

Друг момент, който кара съседните страни да гледат с опасение на щедрите турски инвестиции в региона, е тясната връзка на определени турски бизнесмени с исляма. В противовес на съществуващия още от 70-те години Съюз на турските промишленици и бизнесмени (TUSIAD), през 90-те години е създаден Съюзът на независимите предприемачи (MUSIAD). Ако първият представлява интересите на едрия бизнес и е ориентирана към либералната икономика от западен тип, вторият се оформя като нейна алтернатива, създадена от укрепналия турски ислямски бизнес[7].

Всички тези фактори водят до това, че още в края на 90-те години турският капитал започва да губи доминиращите се позиции на пазарите в Кавказ и Централна Азия и е принуден да се конкурира на общо основание с руския, западен и ирански бизнес. Постепенно, с укрепването на позициите в региона на западния бизнес и на западните държави, Турция съсредоточава вниманието си върху развитието на тясно сътрудничество в областта на културата и образованието.

Културно-образователната експанзия

Новата политическа ситуация, създала се в Европа в началото на 90-те години, е уникална за Турция. По стечение на обстоятелствата почти всички нови независими републики, появяващи се в Кавказ и на Балканите след разпада на СССР и Югославия, в различно време са влизали в състава на Османската империя, което означава че имат общо историческо минало и културно наследство с Турция. Този факт играе важна роля при формирането на регионалната политика на Анкара в края на ХХ век. Тогавашният министър на външните работи Исмаил Джем открито заявява, че „ролята на общата история и паралелните културни характеристики се подчертава всячески и се използва на практика във всички сфери на външната политика[8].

Докато политическата и икономическа активност на Турция в региона трябва да улесняват установяването на тясно сътрудничество с правителствата и бизнес-кръговете на новите независими държави, създаването на единно културно пространство цели постигането на „дружески” или дори „братски” отношения между обществата като цяло, а също между отделните граждани на тези страни. Впрочем, формирането на такова пространство се оказва дълъг и сложен процес, на първо място заради обилието от разнообразни недържавни играчи, участващи активно в разпространението на турската култура и трудно поддаващи се на контрол от държавата. Ярък пример са огромният брой частни образователни учреждения, масово създавани със средства на турски религиозни общности и фондации, които до голяма степен способстват за ислямизацията на учебния процес.

Така, 73 училища са открити в Централна Азия и Кавказ (между 1991 и 1999) само от последователите на Фейтулах Гюлен – известен проповедник на ислямисткото движение в Турция и основател на една от най-разклонените мрежи от учебни заведения с различно ниво на акредитация[9]. Тази форма на разпространение на политическия ислям е ориентирана главно към Азербайджан и севернокавказките републики на Русия (напр. Дагестан), но се разпространява и в другите постсъветски републики, на чиято територия живеят тюркски народи, изповядващи исляма (Молдова, Грузия, Украйна). Създават се учебни заведения за възпитаване на младежите в протурски и проислямски дух. В повечето случаи те се издържат с парите на частни фирми и обществени организации, чиито ръководители влизат в т. нар. „група Гюлен”. Като цяло, в края на 90-те години тази група контролира 88 фондации, 20 сдружения, 128 частни училища, 218 фирми, 129 учебни курсове, интернати, както и 17 печатни издания (включително на английски), вестник „Заман” с тираж 250 хиляди, собствена телевизионна станция (най-известният й канал е „Саман йолу” - „Млечен път”), две радиостанции, финансова организация отпускаща безлихвени кредити, застрахователна компания и т. н. В същото време, турската държавна теле- и радио компания ТРТ има възможност да транслира своите предавания само на канала на спътниковата телевизия „Avrasya” („Евразия”), при това само на турски, което значително стеснява аудиторията и.

Главна цел на тази разгърната училищна мрежа в чужбина е да подготви в страните от региона кадри за държавната администрация, които да са лоялни към Турция, както и да се формира прослойка от властващия елит, с която може лесно да се развива сътрудничество след превръщането на Турция в ислямска държава.

Разбира се,  на официално ниво, Анкара осъжда подобна дейност, особено нейната „ислямска” съставка. Не може да се отрече обаче, че активната „мисионерски” работа, водена от последователите на Гюлен в новите независими републики през последното десетилетие на ХХ и първото от XXI век, способства значително за разпространението на турското влияние в региона на Кавказ и Централна Азия. Разбира се, медалът има и обратна страна. Невъзможността да се прокара ясна разграничителна линия между културно-образователните инициативи на турското правителство и дейността на недържавните играчи, както и позицията на „ненамеса” и „дружески неутралитет”, която често заема официална Анкара по отношение на подобни благотворителни/религиозни фондации, нерядко пораждат подозрение и възмущение в страните от региона, които всячески се стремят да укрепят своя суверенитет.

В резултат, вместо постепенно укрепване на историческите връзки с културно и ментално близките кавказки народи, Турция опитва да разпространи влиянието си чрез доста агресивна политика на културна експанзия (откриване на турски училища; разпространение на турските медии в целия регион), което води до нарастване на напрежението в двустранните отношения. Осъзнаването на неефективността на подобни методи, а също растящата съпротива от страна на правителствата на съседните страни, карат Анкара да търси други пътища за укрепване на позициите си в региона.

В началото на ХХІ век благотворна почва за развитие на регионалното сътрудничество стават проектите за създаване на нови енергийни коридори с активно турско участие

Развитие на енергийните и транспортни коридори

Икономическият прагматизъм винаги е бил в основата на турската външна политика, в това число и по отношение на Кавказ. Но едва през първото десетилетие на ХХІ век за това започва да се говори открито, без да се прикрива с идеологически лозунги. Според мнозина изследователи именно прагматизмът е главната черта на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), управляваща Турция от 2002 насам. Отчитайки дългия и нееднозначен път на нейния лидер и сегашен премиер Реджеп Тайип Ердоган, би следвало да се очаква, че след поредната изборна победа на тази умерено ислямистка партия в страната ще се случат значителни промени, водещи до активизация на „мюсюлманския” вектор във външната политика за сметка на други традиционни партньори. Но отношенията с Русия - един от най-големите търговски партньори и регионална суперсила, остават сред приоритетите в регионалната политика на Турция, включително и в областта на енергетиката.

В същото време приоритетна задача за Турция е диверсификацията на източниците за доставка на енергоносители, и в частност – намаляването на зависимостта от Русия, осигуряваща основната част от турския газов внос. Оформянето на Кавказкия регион като един от потенциално най-големите доставчици на енергоресурси в света, наред с ръста в пазарното търсене на природен газ вътре в страната, значително усилват желанието на Турция да играе все по-важна роля в региона[10].

Политическите и стратегически сметки също имат важно значение при провеждането на собствена енергийна политика от Турция: Анкара разглежда въпросите, свързани с добива и доставката на каспийския нефт и газ като неизменна част от регионалното съперничество с Русия и Иран в борбата за политическо и икономическо влияние в Кавказ. Освен това съществува твърдо убеждение, че ако Турция действително успее да стане централно звено в енергийния коридор Изток-Запад, по който каспийските ресурси трябва да стигнат до западните пазари, стратегическата и значимост за ЕС и САЩ рязко ще нарасне.

За реализация на тези задачи Турция се стреми да установи тесни политически и дипломатически връзки с богатите на енергоресурси страни от Каспийския регион и особено с Азербайджан. През 1994, Турската нефтена компания (ТНК) влиза в състава на консорциума, създаден заедно с правителството на Азербайджан за разработване на най-богатото нефтено поле на страната – Азери-Чираг-Гюнешли. Държавната ТНК получава 6,75% от капитала на консорциума[11]. Освен това Турция участва активно в разработването на проекти за тръбопроводи, транзитиращи каспийските суровини, през Кавказ и Турция, до Европа.

Макар че картината на съществуващите и планирани нефто- и газопроводи е доста сложна, общата цел на Турция във всички тези инициативи е ясна. На първо място, това е необходимостта да се създаде единна енергийна система, която би свързала Турция със страните от Кавказ и каспийския регион, а след това Анкара да заеме централно място в тази система, така че без турско съгласие да е невъзможно функционирането на тези проекти. В крайна сметка, това трябва да укрепи статута на Турция като влиятелен регионален играч.

Днес Анкара за първи път плътно се доближава до постигането на тази цел. Вече функционират нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан и газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум, както и тръбопроводът „Син поток”, по който Турция получава газ от Русия, през Черно море. В стадий разработка е проектът за включване на казахстанския газ в Баку-Джейхан, увеличаването на капацитета на „Син поток”, чрез т.нар. „Син поток”-2, планират се и възможните маршрути за доставка на туркменски, ирански и иракски газ за Европа, през територията на Турция.

От друга страна, Турция развива активно и транспортните мрежи в региона. Още през юли 1993 в Анкара се провежда заседание на двустранната турско-грузинска транспортна комисия, на което е взето принципно решение за необходимостта от създаването на жп връзка между Карс и Тбилиси. Тя е разширена до Баку, през 2004, когато в преговорите се включва и Азербайджан. През май 2005 президентите на Турция, Грузия и Азербайджан тържествено подписват тристранна декларация за намерения, касаеща изграждането, до 2010, на „железен път на коприната в Кавказ”, а именно – жп линията Карс-Тбилиси-Баку (по-късно срокът е удължен до 2013)[12].

Междувременно е организирана редовна фериботна връзка Самсун (Турция)-Поти (Грузия), позволила да се увеличи рязко пътникопотока между двете страни. По отношение на въздушните превози, Турските авиолинии (THY) стават първата международна компания, започнала редовни преки полети до всички столици от региона, благодарение на което Истанбул става „хъб” за полетите между Кавказ и Европа. След откриването на обновеното летище в Батуми, THY получават правото да го използват като национален транзитен пункт и така турските пътници могат да летят до различни градове в собствената си страна през Батуми, без да се нуждаят от задгранични паспорти[13].

Впрочем, наред с положителните ефекти от активното развитие на енергийните и транспортни мрежи, процесът може да има и негативни последици – всички инициативи, променящи съществуващия регионален баланс на силите в полза на една или друга държава, автоматично пораждат недоволство у другите играчи и способстват за нарастване на напрежението в региона.

Разпространеното убеждение, че който „контролира главните транспортни мрежи и осигурява голяма част от транзита на нефт, ще получи значително влияние не само в Кавказ и Централна Азия, но и в глобален политически мащаб”, създава допълнителни източници на нестабилност. В тази връзка, борбата за влияние сред държавите от региона, имаща политически, идеологически и религиозни измерения, която допълнително се усилва от конкуренцията в областта на енергоресурсите, значително повишава риска от възникването на въоръжени конфликти[14].

В този контекст за Турция особено значение придобива положението в Грузия, Нагорни Карабах и Чечения, тъй като тези конфликтни точки заплашват не само общата стабилност на Кавказкия регион, но и сигурността на енергийните системи, минаващи през турска територия. Освен това, следва да отчитаме кюрдския фактор. В миналото, кюрдската терористична организация ПКК неведнъж е декларирала, че може да осъществи саботажи срещу тръбопроводите в Източна Турция, по които тече каспийски нефт и газ. От една страна, това е начин за нанасяне икономически ущърб на страната, но по-важна за кюрдските сепаратисти е възможността да подкопаят стратегическата значимост на Турция като транзитна държава и да създадат допълнителни трудности за развитие на сътрудничеството и с държавите от региона. Подобни заявления на няколко пъти принуждават турските власти да усилват мерките за сигурност в своя участък от тръбопровода Баку-Джейхан, за да убедят европейските потребители в надеждността на съоръжението[15].

Именно съображенията за сигурност обясняват и избора на маршрутите за транзит на енергоносители, които не са най-евтините, но са по-надеждни. Същото се отнася и за направленията на товаро- и пътникопотока. Именно това е причината за изключването на Армения от повечето регионални проекти. Например, макар че най-краткият път на нефтопровода от Азербайджан до Средиземно море минава през Армения, нерешеният Нагорно-Карабахски конфликт (както и непредсказуемостта на управляващите в Иран), в крайна сметка, принуждава участниците на проекта да предпочетат транзитния маршрут през Грузия.

Трябва да се отбележи, че през 90-те години има опити да се използва строителството на регионален нефтопровод с цел да се ускори решаването на Нагорно-карабахския конфликт. Така например, през 1995 американската компания UNOCAL, следвайки препоръките на Съвета за национална сигурност на САЩ, обещава да построи „тръбопровод на мира”, минаващ през Нагорни Карабах и Армения и завършващ в Турция. Но ръководствата на тези държави, както и водещите световни нефтени компании, са категорично против азербайджанският нефтен експорт да бъде поставен в зависимост от решението на този политически конфликт. В резултат, са предпочетени два алтернативни маршрута – на север, през Русия, до пристанището Новорросийск, и на запад, през Грузия.  Днес особено актуален е въпросът за транзита на азербайджанския газ по т. нар. Южен коридор, който също минава през Турция.

Като цяло, трябва да отчетем, че турското участие в енергийните и транспортни инициативи, развиващи се в Каспийско-Кавказкия регион през първото десетилетие на ХХІ век, е успешно. На първо място, заради постигнатата диверсификация на доставчиците на енергоресурси, намаляваща енергийната (и, донякъде, политическата) зависимост на Турция от Русия и Иран. На второ място, разширяването на мрежата от газо- и нефтопроводи, която вече включва най-влиятелните държави в региона и така усилва взаимната им зависимост, ще способства за развитие на партньорски икономически отношения, в които Турция играе водеща роля на страна-транзитьор. Възможностите на Анкара на енергийния терен се ограничават обаче от липсата на собствени ресурси, от силната конкуренция на други държави, от политическата нестабилност в региона и от нерешените проблеми в турско-арменските отношения.

Военно-политическо сътрудничество

Сигурността винаги е била сред главните приоритети за страните от Кавказ. Голямото количество „замразени конфликти” и латентни противоречия, както и смесеното разселване на родствени етнически групи на територията на съседни държави усложняват реализацията на икономически изгодни проекти и правят военно-политическото сътрудничество важна съставка в регионалната политика.

През целия период след разпада на СССР главен принцип в регионалната политика на Турция е акцентът върху многостранните инициативи, за сметка на двустранните отношения. Паралелно, Анкара всячески се стреми да се противопостави на намесата в регионалните конфликти на страни, които не са от региона. Това важи дори и за стратегическите партньори на Анкара. Така, усилията за укрепване сигурността в региона остават съсредоточени в рамките на широкомащабното регионално сътрудничество, често под егидата на международни организации или трансатлантически институции.

Подобни многостранни инициативи позволяват на Турция, от една страна, да бъде проводник на идеите на НАТО и САЩ в региона, а от друга – да възпира непосредствената намеса на външни сили, способна да дестабилизира региона.

Тази тенденция към „затваряне” на региона за външните играчи се проявява особено ярко по време руско-грузинската война през август 2008. Тогава между Вашингтон и Анкара възниква дипломатически скандал, след като Турция отказва да пропусне в Черно море американските кораби, превозващи хуманитарна помощ за Грузия. Официално, тази позиция е мотивирана с необходимостта да се спазва режима за преминаване през Проливите, установен с Конвенцията от Монтрьо през 1936. Но повечето експерти са склонни да виждат в нея нежеланието на Анкара да допусне в Черно море чуждестранни военноморски сили. Макар че след няколко дни проблемът е решен, като необходимото разрешение е предоставено, това поведение показва, че Анкара възприема Черно море като зона на изключително руско-турско влияние.

Като цяло кризата от август 2008 показва ограничеността и слабостта на турската политика в Кавказ. Става ясно, че съществуват обективни фактори, затрудняващи изработването на пълноценна и последователна външнополитическа линия на Анкара. В турското общество и в турския парламент са представени традиционно формирали се общности на турски граждани с грузински и севернокавказки произход (абхазци, аджари, осетинци, месхетинци), които по време на войната от 2008 активно лобират за интересите на съответните етнически групи в региона. Затова, макар че Анкара официално продължава да подкрепя териториалната цялост на Грузия, турските лидери са принудени много внимателно да подбират формулировките и да призоват към мирно регулиране на конфликта, отчитайки позициите на многочислената севернокавказка диаспора в Турция.

На второ място, Анкара се оказва пред трудния избор между подкрепата на стратегически важния съюзник Грузия и икономически изгодния и политически влиятелен партньор Русия. На трето място, в по-широк смисъл, изборът в полза на Русия или на Грузия се възприема като избор между дългосрочния военнополитически съюзник САЩ и бившия съперник (и сегашен икономически партньор) Русия. Макар че Турция си остава член на НАТО, Москва и Анкара споделят тезата за необходимостта от съблюдаване на Конвенцията от Монтрьо, мотивирайки я с желанието да не допуснат превръщането на Черно море в „частно владение на НАТО”[16]. Постигнато е и принципно съгласие за по въпроса за борбата с чеченските и кюрдските терористични организации. Но в случаите с Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия няма вариант, който да удоволетвори и Москва, и Анкара.

Освен това, Русия и Турция поотделно продължават усилията си за установяване на регионална хегемония. Анкара не може да постигне това еднолично, защото не й достигат материални ресурси и политическо влияние. Затова за нея подкрепата на САЩ запазва своето значение, когато става дума за поддържането на отношенията с тюркските републики в Централна Азия и Кавказ и за реализацията на нови енергийни проекти в региона.

На този фон става ясно, защо позицията на Анкара, през първия етап от руско-грузинската война,  е толкова нееднозначна и неопределена. Нежелаейки да усложнява отношенията си с нито един от своите партньори, Турция провежда политика на неутралитет и равна отдалеченост от страните в конфликта. Впоследствие, тя лансира инициативата за създаване на Кавказка платформа за стабилност и сътрудничество, в която трябва да влязат трите южнокавказки републики, Русия и Турция. Чрез подобни инициативи Анкара успява до известна степен да подобри имиджа си в Кавказ и да напомни на другите сили, че никакви миротворчески и интеграционни процеси в региона не са възможни без нейно участие. В крайна сметка обаче, турската инициатива за Кавказка платформа не получава по-нататъшно развитие. Тя се оказва по-скоро въпрос на тактика и престиж, отколкото ориентирана към реален резултат политика.

В заключение, следва да отбележим, че политиката на Анкара в Кавказ през последните две десетилетия има нееднозначни резултати. Турция постига значителни успехи в разширяването на присъствието си в тюркските републики в Кавказ и Централна Азия (особено в Азербайджан), на първо място в икономическата и културна област. Но очакванията, че Анкара ще стане влиятелен политически играч не се оправдават поради противопоставянето на други регионални държави и сериозните грешки в турската външна политика.

Първоначалната турска еуфория, породена от сравнително широките възможности, открили ли се след краха на СССР, бързо отстъпва място на осъзнаването на сложните реалности на геополитическата обстановка в Кавказ и собствените турски вътрешни ограничители. В крайна сметка, въпреки ранната пантюркистка реторика на Анкара, днес нейните отношения с държавите от Кавказкия регион се определят главно от икономическите задачи и, в частност, от създаването и разширяването на пазари за турските стоки и услуги. Актуален си остава и въпросът за обезпечаване на нови маршрути за каспийските енергийни ресурси, така че те да минават през турска територия. Следователно, търговията и икономиката са областите, в които Турция най-успешно реализира своите амбиции, докато участието в нови алтернативни енергийни проекти е най-перспективното направление за развитие на регионалното сътрудничество в бъдеще.

Голям потенциал има и новата „активна дипломация” и „политиката на нулеви проблеми със съседите”, която напоследък провежда управляващата ПСР по инициатива на външния министър и неизменен премиерски съветник Ахмед Давутоглу. Политиката на пантюркизма и неоосманизма вече доказа своята несъстоятелност и затова е необходимо Турция да избягва подобни аргументи във външнополитическата си реторика.

Стратегическият избор, който Анкара рано или късно трябва да направи, вероятно ще е в полза на трансатлантическите институции и за продължаване на военнополитическото сътрудничество със САЩ, защото без тяхната подкрепа превръщането на Турция в регионален лидер би било твърде сложно, или направо казано – малко вероятно. Освен това, останала лице в лице с вечния си съперник Русия, за Турция ще бъде трудно да противостои на нарастващата сила и политическо влияние на Москва в региона. Затова, успешно развивайки партньорските отношения с Москва в икономическата, търговска и туристическа сфера, Турция не едва ли ще се откаже от дългосрочния стратегически съюз със САЩ. По отношение на регионалната сигурност Анкара ще се съсредоточи върху решаването на старите „замразени” противоречия и съвременни конфликти, създавайки работни групи в рамките на вече съществуващите международни и регионални организации, като ООН, ОССЕ или ОЧИС.

Бележки:

1.  Baran Z. Turkey and the Caucasus // Turkish Foreign Policy in Post Cold War Era. Ed. by Bal I. – Boca Raton: Brown Walker Press, 2004. – P. 269-291, here p.269.

2.  Aydin M. Turkey’s Caucasus Policies // UNISCI Discussion Papers. – 2010. – № 23; p. 177-192, here p.178

3.  Hale W. Turkey and Regional Politics after the Cold War: Central Asia and the Middle East // Turkish Foreign Policy, 1774 – 2000. – London: Frank Cass Publishers, 2000. – P. 287-302. Here p.291.

4.  Jones S. Turkish Strategic Interests in the Transcaucasus // Crossroads and Conflict: Security and Foreign Policy in the Caucasus and Central Asia. Ed. by Bertsch G. et al. – London: Routledge, 2000. – P. 55-66.

5.  Aydin M. Between Euphoria and Realpolitik: Turkish Policy toward Central Asia and the Caucasus // Turkey’s Foreign Policy in the 21st century: A Changing Role in World Politics. Ed. by Ismael T., Aydin M. – Burlington: Ashgate, 2003. – P. 139-160. Here p. 141-142.

6.  Baran Z. Turkey and the Caucasus // Turkish Foreign Policy in Post Cold War Era. Ed. by Bal I. – Boca Raton: Brown Walker Press, 2004. – P. 269-291, here p.271.

7.  Ульченко И. МЮСИАД и ТЮСИАД. “Мусульманский” и “светский” варианты развития экономики страны: чья возьмёт? // Азия и Африка сегодня. – 2003. – №9 – С. 50-55, здесь с. 50

8.  Cem I. Turkey in the 21st Century. Speeches and texts presented in international fora (1995-2000). – Mersin: Rustem, 2001. – 228 p. Here p.26.

9.  Hale W., op. cit., p.293.

10.  Temel I. Turkey: A New Actor in the Field of Energy Politics // Perceptions. –1996. – March-May. – P. 58-82.

11.  Sayari S. Turkish Foreign Policy in the Post-Cold War Era: The Challenges of Multi-Regionalism // Journal of International Affairs. – 2000. – Vol. 54. – № 1. – P. 169-182. Here p.174.

12.  Kanbolat H. Kafkasya’da Demir Ipek Yolu // Stratejik Analiz. – 2007. – № 83; Kars – Tiflis – Bakü Demiryolu Projesi // Bizim Ahıska – Accessed at: http://www.ahiska.org.tr/yazi.php?goster=28

13.  Aydin M. Turkey’s Caucasus Policies… p.179.

14.  Aydin M. Regional Security Issues and Conflicts in the Caucasus and the Caspian Regions // International Security Challenges in a Changing World. Ed. by Spillmann K. – Bern: Peter Lang, 1999. – P. 117-139. Here p.119-120.

15.  Sayari S. Turkey’s Caspian Interests: Economic and Security Opportunities // Energy and Ethnic Conflict in Central Asia and Caucasus. Ed. by Ebel R., Menon R. – N.Y.: Rowman and Littlefield, 2000. – P. 225-246. Here p. 241.

16. Taspinar O., Hill F. Turkey and Russia: Axis of the Excluded // Survival. – 2006. – Vol. 48. –

№1. – P. 81-92. Here p. 86-87.

----------------------------------------------------------

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1133-arabskata-esen-i-neoosmanistkata-strategiq-na-turciq-v-blizkiq-iztok

Перфектен ситнез на Национална доктрина за сигурност и национална стратегия за икономическа експанзия

ТУРСКАТА АРМИЯ В ЦИФРИ И ФАКТИ

Личен състав: 421 хиляди души, с жандармерията и бреговата охрана – 652 хиляди души.

Военен бюджет: надхвърля 10 милиарда долара за 2009 г.

Сухопътни сили: 4 армии, 10 корпуса, 2 механизирани дивизии, 1 пехотна дивизия, 1 учебна дивизия, 14 механизирани бригади, 14 танкови бригади, 12 пехотни бригади, 5 бригади командоси, 5 учебни бригади, 1 полк на президентската гвардия, 5 полка и 26 батальона на пограничната охрана. Въоръжение – 4170 танка, 12 пускови установки за оперативно-тактически ракети, 930 бойни машини за пехотата, 4600 БТР-а, 360 бойни разузнавателни машини, 885 самоходни артилерийски установки, 1330 оръдия, 164 системи за ракетно-залпов огън, 1400 установки за противотанкови ракети

Военно-въздушни сили: 19 бойни ескадрили, 2 разузнавателни ескадрили, 5 учебни ескадрили, , 6 транспортни ескадрили, 1 ескадрила въздушни танкери, 2 радарно-наблюдателни дирижабъла в това число – 400 самолета Ф-16 и Ф-4, 470 вертолета, 110 безпилотни самолета, самолети-радари и т.н.

Военно-морски сили: 13 дизелови подводници, 20 фрегати, 6 корвета, 22 ракетни и торпедни катера, 29 миночистача, 106 патрулни кораби и катери, 80 помощни съда, 2 ескадрили морска авиация, 1 бригада морска пехота.

РЕФОРМИТЕ  В ТУРСКАТА АРМИЯ

Най-радикалната реформа на турската армия предвижда да се ликвидират 2 от четирите армии – 3-та полева и 4-та Егейска. Ще се създаде единно командване на трите вида въоръжени сили – сухопътните, ВВС и ВМС, като на мястото на Генералния щаб ще се създаде Обединен щаб. На базата на щабовете на 1-ва (Истанбул) и 2-ра (Малатия, Изт. Турция) армии ще бъдат изградени командвания на Западната и Източната група войски. Очаква се към 2014 г. общата численост на турските въоръжени сили да бъде съкратена с около 20-30%. Новата структура предполага по-малка по численост, но по-мобилна армия, обезпечена с най-съвременно оръжие и бойна техника. Планира се и увеличаване процента на професионалните военни, главно в частите на постоянна бойна готовност и длъжности, нуждаещи се от висока квалификация. Този процес ще продължи, докато се премине изцяло на професионална армия. За целта Турция прави всичко възможно да модернизира без всякакво изоставане армията си максимално, което би позволило увеличаване на бойната ефективност в пъти, при рязко намаляване на личния състав. Освен разгръщането на космическо разузнаване, за което вече говорихме, с големи темпове се подменят и основните въоръжения в различните родове войски.

Турция се се въоръжава с изтребители от пето поколение, като за целта се предвижда поръчката на 100 изтребителя Ф-35. Планираната сделка е за около 10 милиарда долара, а изпълнението й – в течение на 20 години. При това Турция настоява половината от тази сума да отиде за производство на компоненти за изтребителите, включително по американски лицензи от фирми от турския военно-промишлен комплекс. Сред тях на първо място е турската аерокосмическа компания TAI, която от 1985 г. е произвела по лиценз на Локхийд-Мартин 240 изтребителя Ф-16 Фалкон, част от които са били за експорт. Въпросният Ф-35 се очаква да попълни турските ВВС през 2012 г.

Проектът за „турският” хеликоптер АТАК е в пълен ход. След няколкогодишни пазарлъци в типичния ориенталски стил турците постигнаха своето. След изключителния американски натиск почти готовата сделка за доставка на руски штурмови хеликоптери Ми-28 изчезна от дневния ред. Турците въртяха, сукаха и все така между другото тихичко изоставиха и американските оферти и тази на Еурокоптер. Любопитното е, че и за хеликоптерите в последна сметка спечели офертата на италианската Финмеканика (която чрез дъщерната си Телешпацио спечели и конкурса за турския шпионски спътник Гьоктюрк), този път чрез дъщерната си Агуста Уестланд. И забележете, турците отново успяват да се преборят главният контрактор да е турската аерокосмическа компания, а същинският хеликоптерен производител – италианската фирма да е подизпълнител(!?), като турците получават и правото за производство и продажба на хеликоптери АТАК на трети страни! Ето как се прави оръжеен бизнес, ето как се модернизира армия. Цялата сделка е за 50 хеликоптера и е на обща стойност 1,6 милиарда долара. Между другото и тук не мина без проблеми – през март при тестово изпитание на прототип в Италия, задният ротор загуби мощност и машината падна, но пилотите оживяха. Турците набързо заметоха инцидент и заявиха, че разработката продължава по план.

Подмяната на танковият парк на турските бронебригади пък ще бъде изпълнена отново с крупното участие на турски контрактори, като тук водещ е известния автопроизводител Отокар, но и още двама турски субконтрактори, а реалните проектанти и производители са южнокорейските фирми Хюндай Ротем и Рокетсан, които са… подизпълнители. И отново, турската страна ще получи всички лицензи и цялата интелектуална собственост за производството на танка АЛТАЙ, а сделката на този етап е за над 400 милиона долара. Виждате, как в абсолютен баланс се развива синтезът „национална сигурност – национален икономически интерес”.

Тук ще посоча, че общият оборот на компаниите от турския военно-промишлен комплекс – около 70 на брой, включително 15, в които държавата има акции – от 900 милиона долара през 2001 г. е достигнал 2 милиарда долара през 2007 г. Съответно местното производство на оръжейни системи за турската армия от 25%-ен дял през 2004 г. е надхвърлил 41% през 2009 г., а Ердоган заяви, че в най-скоро време този процент трябва да надхвърли 50%.

ТУРСКАТА ДОКТРИНА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Когато говорим за модернизацията и цялостното развитие на турските въоръжени сили, не бива да пропускаме основните стратегически постулати. Съобразно актуалната доктрина за национална сигурност, Турция трябва да е готова във всеки един момент да води така наречената „война и половина”. Странният термин означава, че във всеки един момент Турция трябва да е в състояние да води едновременно война с един външен противник и успоредно мащабни военни действия против сепаратистки метежи вътре в страната.

В доктрината като потенциални външни врагове, които могат да застрашат националната сигурност на Турция са посочени следните страни: Руската федерация, България, Украйна, Армения, Ирак, Иран, Сирия и Гърция. От изброените страни се отчита, че единствено Руската федерация няма да може да бъде окончателно сломена от турската армия.

На фона на казаното, заявленията на турския външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите”, „многовекторност на външната политика”, „мека мощ”, „регионална свръхсила”, не са просто политическа логорея, а част от точно премислени ходове за реализацията на тази доктрина за национална сигурност, която трябва в последна сметка да превърне Турция в геополитически колос, един от полюсите на новия многополюсен свят след западането на империята САЩ, да затвърди и развие още повече положението й на суперикономика и член на Г-20 и естествено и много съществено – положението й на енергиен диспечер на „Голяма Евразия”. За постигането на тези геополитически цели, отношенията на Турция с Русия, ЕС, САЩ и мюсюлманския свят са ключови, а модернизацията и максимизирането на ефикасността на армията й – решаващи. Ако трябва накратко да обобщим предмета, който анализираме, би трябвало да подчертаем, че процесът на модернизация на турската армия настъпва неслучайно в последните години. Той е част от цялостната стратегия на ислямистите на Ердоган, част от неоосманската им доктрина. И бих искал да завърша този кратък анализ със скорошно изказване на един от най-добрите специалисти по проблематиката – Евгений Сатановский, шеф на Института за Близкия Изток: „Днешна Турция преминава през пик на трансформация на политическата й система, опитвайки се да стане един от полюсите на новото световно устройство. Като съсед тя е привлекателна, но опасна. Турция е изгоден, но тежък партньор. Тя е силен, но непостоянен съюзник. Светът, който строи – това е светът на Турция. Неговият център – това е Анкара. Другите страни, без значение дали са съюзници или противници, източници на суровини и технологии или инвестиции, се намират в периферията на турските интереси. А интересите са изменчиви, алианси и съюзи се прекрояват, а договорите се преразглеждат щом престанат да бъдат изгодни…”

Част І.

Турция развива 10-годишна сателитна стратегия за космически шпионаж

Турция планира да изстреля първия си сателит за събиране на разузнавателна информация през 2012 г., съобщи турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Сателитът ще намали зависимостта на Турция от американското разузнаване… „Ще изстреляме разузнавателния сателит Гьоктюрк през 2012 г.“, заяви Ердоган пред членове на неговата партия. /Ройтерс /Докато обсъждаме новите параметри на турската външна политика и гадаем дали ислямистите от Партията на справедливостта и развитието ще се опрат на доктрината „Голяма Евразия” или на неоосманизма, или пък са отворили уста за голяма хапка, обединявайки двете доктрини във свръхекспазнзионистичен външнополитически подход; докато в напрегнато очакване наблюдаваме епохалния сблъсък на новоизлюпената анадолска буржоазия, представлявана от Реджеп Тайип Ердоган и компания, с овехтялото кемалистко наследство, представлявано от генералитета и висшите магистрати, извън погледа ни остават процеси, които не бива да пропускаме, защото, взирайки се в отделните елементи, губим цялостната картинка на турската доктрина за национална сигурност.
И на първо място в този ред от мисли ще поставя дългосрочното стратегическо развитие на турската армия. Тук ще отворя една голяма скоба, за да коригирам някой станали вече шаблонни изрази-оценки, които в динамиката на събитията, вероятно и аз съм допуснал в някои анализи на развиващата се на ръба на бездната, люта битка между Ердоган и генералите. Много често в последната половин година, визирайки удара, който управляващата партия стовари върху турския генералитет с делото Ергенекон през миналата зима, говорихме за това, че турската армия е завряна в ъгъла от ислямистите. Изключително неточна квалификация! Не турската армия, а генералитета, и то бих казал – старият генералитет попадна в изолация и арест. Казвам неслучайно „старият”, защото, нали не мислите, че вече доказано недопускащият и най-малка неточност екип на башбакана, ще направи фаталната грешка революционно да замени кемалистката доктрина на изолационизъм с неоосманистка на тотален експанзионизъм, без да се погрижи за смяната на караула! Не само у нас е популярна максимата „Кадрите решават всичко!” и в Турция прекрасно я знаят и разбират. И има достатъчно информационни източници, даващи доказателства, че в средния, а и във висшия команден състав (за младшия да не говорим!) лоялните на новата турска доктрина за национална сигурност са стабилно ядро.

И така, зад тихата политическа революция, извършена от Ердоган текат динамични процеси на развитие и модернизация на турската армия, без при това да бъде и най-малко накърнявана приемствеността. Най-могъщата в региона армия след израелската се превъоръжава с големи крачки, за да отговаря напълно и дори изпреварващо на широкия диапазон хегемонистични ходове, включително – провокативни такива, на турската външна политика, водена от проф. Давутоглу.
Да започнем този преглед от най-авангардната и решаваща в днешните условия сфера на военни интереси и влияния – космическата. Цитираното съобщение на Ройтерс само приповдига завесата пред една дълбоко обмислена и напълно окапацитена дългогодишна стратегия за космически шпионаж.
Разбира се, това не е началото на турската космическа програма. В предходните години бяха изстреляни в орбита три комуникационни сателита. Но те бяха поръчани на корпорацията Алкател, която в момента изпълнява поръчка на турското правителство и за четвърти сателит.
През тази година трябваше да бъде изстрелян първият спътник изработен действително изцяло от турски инженери от Съвета за научно-технологични изследвания на Турция – Изследователски институт за космически технологии (ТЮБИТАК-УЗАЙ). Дефинираната цел на изстрелването на наблюдателския спътник РАСАТ според генералния директор на ТЮБИТАК-УЗАЙ е „подобряване на инфраструктурата, необходима за монтажа, интегрирането и тестването на малки спътници в Турция, без получаването на чуждестранна помощ. Снимките получавани от РАСАТ ще бъдат използвани за градското и регионално планиране, управление на горските фондове и селскостопански цели”… Блазе им на турските лесничеи.
За този спътник, който трябваше да бъде изстрелян още през април с ракета-носител „Днепър” на руско-украинския космически консорциум Космотрас, нещо се умълчаха, поради което се наложи да проверя графика на руската космическа индустрия, където е посочено без допълнителни пояснения, че датата на изстрелване не е сигурна, последно е била за 29 октомври, но се отлага.
Казаното за РАСАТ показва категорично, че в играта се включва на високи обороти и високотехнологичната турска индустрия, зад която плътно стои министър-председателят. По време на официална церемения за пускането на вода на нов, изцяло изработен в Турция военен кораб-амфибия, Ердоган дебело натърти върху факта, че разузнавателния сателит Гьоктюрк ще бъде изработен от турски инженери.
Тези приказки са, разбира се, за рекламна употреба, най-вече домашна. От години Турция се опитва на базата на изключителния обем високи технологии с които индустрията й разполага да създаде гъвкав военно-промишлен комплекс, който не само да задоволява огромния глад на турската армия от модерни и свръхмодерни въоръжения, но и както всичко друго в политиката за тотален алъш-вериш на ердогановите ислямисти, да е високо конкурентен на международните оръжейни пазари, особено тези на мюсюлманския свят, гладен за оръжейни системи, платежоспособен с петродоларите си и дълбоко лоялен към мюсюлманска Турция.
В същото време турците получаваха сериозни предупреждения да не се хвърлят с главата напред в област, където парите и закупените високи технологии не са всичко.
Още през 2007 г. нюйркският наблюдател Тейлър Динерман по повод на същия този проект за шпионски сателит Гьоктюрк посочи:
„Като член на НАТО, Турция има някакъв достъп до информация от американските спътници, те могат също така да купуват спътникови снимки от СпотИмидж, ДиджиталГлоуб и други космически играчи на свободния пазар. Вместо това обаче, те искат да имат свой собствен сателит, а по-късно със сигурност ще поискат метеорадарна снимкова система за всякакво време, а накрая ще им се приискат и системи с мулти и хипер-спектрални възможности… Липсата на „изисквания за местно съдържание” в този проект подсказва, че този проект е приоритетен и турските военни няма да позволят на местните индустриални политики да се изпречат пред техните нужди за широкомащабно, настойчиво и системно, и най-вече напълно независимо наблюдение.”
Да, на пръв поглед звучи разумно, но
Първо, вече не е 2007-а, а 2010-та година и вече в Турция не са военните тези, които вземат стратегическите решения (което ми напомня христоматийното изказване на Чърчил пред английския парламент през Втората световна война по повод на паническо предложение властта на острова да се предаде на военно командване – „Господа, войната е твърде сериозно нещо, за да се остави в ръцете на военните!”) и
Второ, лично аз, а предполагам и мнозинството от читателите биха се присъединили към мен, изключително много уважавам турските управляващи поне за едно нещо – не искат акъл от никой, още по-малко можеш да ги обвиниш, че изпълняват угоднически съветите на „големия брат”, който и да е той! Защото г-н Динерман може и да е гуру, но е нюйоркско гуру и преди всичко американски гражданин, а ако не те мързи да се поровиш из купищата информация в един момент може и да откриеш, че е консултант на непълно работно време във – вие къде мислите? – ами да – в Пентагона. Точка. Толкова за „добронамерените съвети”.
По-горе като казах, че казаното от Ердоган има по-скоро рекламен характер, не ви подведох. Успоредно с неговите гръмки изявления за турските инженери бе публикувано и съобщение за пресата на италианската компания Телешпацио, дъщерна на Финмеканика, че е спечелила конкурса и започва заедно с турския оръжеен контрактор Асейсан разработването на шпионския спътник Гьоктюрк, който ще струва по предварителни разчети около 250 милиона евро. В същото съобщение намираме още едно разминаване с думите на турския лидер – очаква се спътникът да излезе в орбита през 2013 година, а не 2012-та, както Ердоган заяви. Оптическите системи на технологичното чудо ще са със свръхвисока резолюция и ще позволяват наблюдаването на обекти с големина под 1 кв.м (80 см).
Така, че внимавайте какво правите с колежката в отдалечената алея! Ердоган ви гледа отгоре…

(Следва)

Анализ на динамичните процеси протичащи в турското общество и политика и бележещи краят на една цяла епоха, започнала със създаването на новата турска република след краха на Османската империя и опит за средносрочна прогноза.

Част І

ЕРДОГАН СВАЛИ ПОРТРЕТА

Турция прави завой на 180 градуса и вече води политика на безкомпромисен експанзионизъм във всички посоки

В момента в който Европа е със свалени гащи от сриващото се евро, Гърция се гърчи в улични бунтове пред надвисващия банкрут, а вече фалирала България дори и това не прави, Анкара е в икономически възход, а ислямисткото правителство изпраща на бунището на историята изолационизма на кемалистите, ведно с недосегаемостта на армията и съдебната система.

В Турция вече не с години, а с месеци и дори дни се извършват толкова радикални промени, каквито страната не помни от времето на Мустафа Кемал Ататюрк. Улисани в оцеляването си ден за ден, в полуизтритата ни от световната карта страна, вероятно мнозина не забелязват, че на юг от нас се случват събития, които ще диктуват ситуацията на Балканите не просто за години напред, а за следващите няколко десетилетия.
Но за да схванем мащабите на случващото се, нека първо нахвърлим кратко резюме на новата политическа история на Турция.
След първата световна война, за да не се повтори никога повече злото „Османска империя”, което според Мустафа Кемал е довело турците до пълна катастрофа, той провежда в следващите десетина години потресаващи реформи, които го правят и до днес един от най-големите държавници в света през ХХ век. Сред най-радикалните му реформи са
• премахване на халифатите и отделяне на държавата от религията
• замяната на ислямския календар с Григорианския
• въвеждане на почивен ден неделя, вместо ислямския петък
• метричната система
• латиницата
• европейска правна система
• затваря религиозните училища
• равнопоставя жената с мъжа и я разбулва
• забранява фесовете и т.н.
Това са все мерки, които очертават строгия секуларизъм(подкрепа на светското начало като опозиция на религиозното) на Мустафа Кемал, който в 30-те години получава от боготворящите го турци прозвището Ататюрк(баща на турците). Това е първият принцип който той завещава на сънародниците си, като гаранция за независимостта и развитието на републиката в бъдеще.
Вторият принцип на който се основава успехът на реформите му е изолационизмът. Най-просто казано, изолационизмът означава деклариране на настоящите граници на турската държава, отказ от териториални претенции към съседни държави, отказ от имперско участие в развитието на региона и континентите, ненамеса във вътрешните работи на други страни. Иначе казано, Турция се затваря в себе си и се интересува само от себе си. Това е позицията, която според Мустафа Кемал Ататюрк ще гарантира суверенитет и пълен интегритет на съществуващите й територии.
Тези два принципа би трябвало да осигурят на турския народ ускорено развитие в догонване на останалия свят и благополучие. На тяхна база се ражда и първата доктрина на новата турска република

КЕМАЛИЗМЪТ

Към казаното за него трябва да добавим една техническа но жизнено важна подробност – Ататюрк възпитава и изгражда една мощна армия, чиято главна функция – националната сигурност включва и поставянето й над конституцията като гарант на конституцията, като гарант на реформите и изпълнението на принципите на кемализма. И в продължение на осемдесет години, армията неотклонно изпълняваше този завет на Кемал Ататюрк.
Членството на Турция в НАТО само ще споменем, тъй като то се случи под непреодолимия натиск на външни обстоятелства – студената война и непосредствената заплаха за целостта на Турция от страна на Съветския съюз. Това членство обаче, както и тесния съюз със САЩ бяха неохотни и при липса на споменатата заплаха не биха се състояли.
Следващата национална доктрина на Турция се изяви особено през деветдесетте години на миналия век, след демографския взрив в Турция и резкия отскок на икономиката й. Световната глобализация не я подмина и турският елит започна да се оглежда за задграничен простор, който би позволил разгръщането на икономиката в нови пазари и развитие. Тази доктрина бе

ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ

и в значителна степен стана възможна след разпада на СССР, нещо повече бе силно повлияна от неоевразийците в Русия.

Другият й основен подтик бе неохотната реакция на Европа на турското желание за членство в ЕС. Срещу съмнителните позитиви от едно неизвестно кога очакващо се членство в евросъюза, евразийската доктрина предлагаше на турците незабавни изгоди в ареал с чудовищен пазар, суровини и естествено по-близко светоусещане – той включва Русия, Иран, централноазиатските тюркски републики, Китай, Индия и Пакистан. По същество, без да е особено шумно деклариран този проект и в момента е във възход като стокообменът с голяма част от тези страни вече е огромен и структуроопределящ за Турция.
С идването на власт на умерените ислямисти на Тайиб Реджеп Ердоган през 2002 година, нещата започнаха бавно, но сигурно да се променят. Партията на справедливостта и развитието не само спечели изключително убедително изборите през 2002-ра, но и на следващите избори направи прецедент като за втория си мандат получи повече гласове отколкото за първия! На нея се падна и честта да започне официално преговорите с ЕС за членство, но както заяви един американски наблюдател – партията на Ердоган продължи да прави стъпки към демократизирането на Турция, без това да значи, че самата тя е демократична. Всеобщите подозрения към Ердоган, че тласка страната към ислямизация не стихваха, независимо от всички налагани от преговорите с ЕС реформи. Нещата се препънаха през 2004 г. когато приемането на Кипър в евросъюза практически блокира възможностите за турско членство.
Дали по същество някой в турския елит е имал илюзии за това членство не е много ясно, но малко след това, отново бавно и без много шум в турската политика започна да се очертава новата

НЕООСМАНСКА ДОКТРИНА

чийто основен мотор и архитект е министъра на външните работи Ахмет Давутоглу. Нейната същност накратко е износ на влияние и разбира се динамизиране на икономическите, политически и културни връзки със страните от бившата Османска империя, в това число Балканите, Кавказ, Близкия изток, та до Северна Африка. Това вече си беше чиста проба хегемонизъм и нови имперски планове, които управляващите в Анкара, макар на думи да отричаха, съвсем активно реализираха в последните няколко години.

Но тази доктрина, както сами виждате бе пълна опозиция на кемализма и не можеше да не срещне противодействието на армията. На дневен ред бе най-големия сблъсък за изслямистите на Ердоган – този с военните. И той се случи. Тази зима на армията бе нанесен удар от който тя едва ли ще се съвземе някога. Над 200 висши военни, в това число генерали бяха арестувани по обвинение в опит за държавен преврат през 2003 г. Това никого не изненада, като се знае омразата на ислямистите към недосегаемите военни. Изненадата бе, че армията не реагира. Никак.
От този момент стана ясно, че в Турция става нещо доскоро невероятно. Ердоган е на път да свали портретите на Ататюрк, строго гледащи от всяка канцелария, кафене, ресторант, дом в продължение на десетилетия. С кемализмът е свършено. Фактът, че управлява религиозна партия поставя кръст на секуларизма; фактът, че тази партия е с твърдото намерение да направи Турция регионален хегемон с неоосманска имперска външна политика, означава, че и с изолационизмът е свършено. Провокациите срещу Израел в последните седмици категорично заявиха на света, че Турция е завъртяла на 180 градуса външната си политика и в момента е най-силно изразената експанзионистична сила на кръстопътя на Европа, Азия и Близкия изток. А фактът, че това се случва със 17-та икономика в света, имаща най-добрата армия в региона след Израел, прави същият този факт да изглежда доста нелицеприятно за съседите й.
И е съвсем сигурно, че нови доказателства за тази тиха революция няма да закъснеят. Въпросът е дали сме готови за това съвсем неочаквано за домораслите ни политици в София фатално геополитическо предизвикателство. А отговорът е, пази боже…

Част ІІ

ТУРЦИЯ – В НОВО АГРЕГАТНО СЪСТОЯНИЕ?

Почти никой не обърна внимание на факта, че в неделя в Турция се състоя политическо земетресение от 10-степен

Само, че политическите земетресения за разлика от тектоничните не настъпват внезапно и от раз. Съвсем ясно и видимо, за онзи който има очи да ги види, пластовете на икономически, политически, идеологически и прочее интереси, се разбутват бавно и мъчително, докато не настъпи моментът в който земетръсът приключи и оцелелите участници, ликуващи или отчаяни, се озоват сред съвършено нов релеф, сред нови планини и хоризонти.В неделя, 12 септември, в Турция се проведе референдум. Ще ме извините, че употребявам тази мръсничка и нецензурна за България чуждица, но българският й аналог ми се вижда от гледна точка на нашенската демокрация, хептен безобразен – „допитване до народа”, моля ви се! За бандата сатрапи управляващи Булгаристан, това може да се стори чак и обидно и току виж ме наклепали пред някой държавен медиен цензор, че да отнеса и яка глоба отгоре.
Колкото до Турция, там не, че са примрели от любов към референдумите, но Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, нямаха никакъв друг конституционен ход. Единственият начин да завършат новата турска революция (или контра-революция, няма разлика, както ви е по-удобно) и да прехвърлят турската република в ново агрегатно състояние, бе провеждането на референдума за промяна на… конституцията.
За нашите читатели, които не са запознати с подробностите, ето ви ги накратко:
На референдума тази неделя бе поставен на гласуване

ПАКЕТ ОТ РЕФОРМИ

подготвен от Партията на справедливостта и развитието, който засяга най-вече съдебната система и ролята на военните. Това се наложи, тъй като проектът бе приет в парламена с подкрепата на 336 депутати, което обаче е по-малко от нужните за конституционни промени две трети от членовете на 550-местния парламент. По тази причина пакетът с конституционни реформи трябваше да бъде одобрен чрез всенародно допитване. Което и стана на 12 септември, в неделя с 58% – за, при 77% избирателна активност!
В ожесточените разисквания в парламента управляващата партия успя да прокара две от трите ключови реформи в пакета, който бе одобрен на референдума.
Първата са промените в структурата на Висшия съвет на съдиите и прокурорите, институция, която отговаря за назначаване на магистрати, следи дейността им и взима дисциплинарни мерки. Тази институция много често се протипоставяше на инициативи на Партията на справедливостта и развитието и се счита за форпост на секуларистите.
Втората важна поправка е увеличаването от 11 на 17 на съдиите в Конституционния съд и даването на право на парламента да назначава някои от тях, с което партията на Ердоган ще получи възможност да влияе върху решенията на висшето съдилище, чрез свои назначения в контролирания от нея парламент.
Третата важна поправка, предвиждаща усложняване на процеса на забрана на политическите партии, бе отхвърлена от депутатите, съответно не стигна до референдума.
Сред останалите приети поправки си струва да се отбележи и тази, с която се ограничава юрисдикцията на военните съдилища и се разрешва на гражданския съд да съди военни в мирно време при установен опит за преврат или за престъпления срещу националната сигурност.
Любопитно е сравнението между акцентите, които наблюдателите откриват в приетия вече пакет и начина по който управляващата ислямистка партия представя законодателната си инициатива. Ще ви цитирам изявление на Хюсеин Челик , зам.-председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието:  „Даваме на гражданите право директно да се обръщат към Конституционния съд, признаваме на държавните служители правото на сключване на колективни трудови договори, въвеждаме институцията омбудсман и опростяваме процедурите в съда. Защо да не бъдат подкрепени тези промени?“
Без съмнение, добре звучаща пропагандно гледна точка, но както винаги в политиката истината е доста встрани от политическото говорене.
И така, в неделя в Турция се случиха

ДВЕ ОСОБЕНО ВАЖНИ НЕЩА:

Първото е, че с кемализма окончателно и официално е приключено. Въпрос на време и смяна на привичките е портретите на Бащицата Мустафа Кемал Ататюрк да изчезнат от канцеларии, кафенета и банкноти. За турците това ще е епохално събитие, защото смяната на символиката и идеологията зад нея надхвърля рамката на едно поколение. С кемализма си отиват и секуларизма(светската държава) и изолационизма във външната политика. И все пак, въпреки големите думи, които могат да се лепнат за тази промяна, тя няма особено голямо значение за бъдещето на турците. Нейното значение е по-скоро емоционално и то за по-възрастните поколения. За критично настроената турска младеж, култовият кемализъм така или иначе е отживелица. Да напомням ли, че средната възраст на турците е 28 години…
Второто, което се случи, макар и не така мащабно и зрелищно като сгромолясването на кемализма, е от решаващо значение за обозримото бъдеще на Турция – да кажем следващите петнайсет – двайсет години. И това е затварянето на пълния цикъл по овладяването на властовите лостове в турската държава от водената от Ердоган ислямистка Партия на справедливостта и развитието. Ислямистите които вече цели два мандата държат законодателната и изпълнителната власт в Турция, след като тази зима завряха «недосегамите» военни в ъгъла със съдебното преследване на цяла рота генерали по процеса Ергенекон, с победата си на референдума, практически овладяха и съдебната власт.
Това, което категорично прогнозирахме се случи. Реджеп Ердоган запрати в историята епохата на кемализма и светските начала в Турция.
Това развитие е впечатляващо. И макар, че най-малкото един от основните му елементи – елиминирането на армията като решаващ фактор в стратегията на турското развитие – да е изненадващо за мнозина, всъщност то си има своята здрава логика. През 1980 г. турският генералитет все още можеше не само да ръмжи, но и да хване всеки политик или партия за врата и да я изхвърли от обществената сцена. Можеше да направи преврат, да смени конституцията. И го правеше без всякакви задръжки, стига да решеше, че има заплаха за кемалисткото наследство. Но днес е 2010 година. Турция е в процес на кандидатстване за членство в ЕС, откъдето гледат с изключително лошо око дори на идеята, че военните могат да имат нещо общо с политиката. Да не говорим за съществуването на каквато и да била обществена структура над и извън конституцията. В 2010 г. зад управляващата вече два мандата партия стои незапомнена в турската история обществена подкрепа. Ердоган очевидно отлично разбира това ново статукво и направи немислимото.

ПОСЕГНА НА СВЕЩЕНАТА КРАВА

- армията. Изтласка я от кастовите й позиции и я постави под контрол. А военните за всеобщо смайване отстъпиха. Безпрекословно и безусловно. Защото и за тях бе пределно ясно, че другото би било катастрофа, би хвърлило Турция в хаоса, би я върнало десетилетия назад и най-важното – би сринало икономиката на гордо перчещата се с просперитета си 17-та сила в света. Турският генералитет е характерен най-вече с изключителния си национализъм, а един патриот никога не би причинил подобно нещо на държавата си. И военните се оттеглиха. Тук ще вметна, че не изключвам и определени договорки между ислямистите на Ердоган и Генералния щаб. Ако делото Ергенекон се замотае и потъне в процедурни тънкости, това ще е ясен знак, че Ердоган е дал някакви гаранции на военните. Времето ще покаже.
Единствената пречка пред Ердоган останаха висшите магистрати, които до 12 септември бяха напълно в състояние да забранят Партията на справедливостта и развитието и да забранят участие в политиката на лидерите й за десетилетие. След категоричните резултати от референдума, това вече е невъзможно. Във всички функционални сфери на турския обществен живот ислямистите имат контрол. Което им развързва ръцете окончателно.
Тихата революция на Тайип Реджеп Ердоган и съратниците му приключи с пълен успех на 12 септември. Какво следва от това? Нищо по-различно от случващото се и досега в турската политика – тотална експанзия. Твърда настъпателност във всички посоки – изток, запад, север, юг – прикрита зад шлайфана и гъвкава реторика. Всички усилия съсредоточени в икономическия подем. Както вече съм го изтъквал – ислямизмът на Ердоган, не е повече от един прагматичен конформизъм.
Но не трябва да се забравя, че зад подсмихнатите мустачки се крие стоманена вълча захапка и че зад «нулевите проблеми със съседите» в неоосманската доктрина на благия на вид професор Давутоглу винаги може да се чуе дрънкането на оръжие. През отминалата седмица бяхме свидетели и на ясната заплаха с война отправена към Гърция. «Нулеви проблеми със съседите»? Да бе, да…

 

“ Ние не пикаем във вашите пепелници,

затова, моля, не хвърляйте фасове

в нашите писоари.”

Кърт Вонегът

„Бог да ви поживи, мистър Роузуотър!”

Като за начало ще попитам: „Кой щат на Америка сме”? Трудно ще се намери някой да успее да даде смислен отгорор...

Да си дойдем на думата. За пореден път амбасадорът на Щатите, който продължава да го играе генералгубернатор в собствената ни родина се разгърна, в национален ефир с всичка сила.

Преди да пристъпя към „събитието” ще задам няколко въпроса:

И в трите случая въпросните господа биха били изритани с шутове от държавата!

Става дума за суверенни държави, каквато ние явно не сме...

А дали Елена Поптодорова би отишла да притиска Обама да не налага санкции на Иран? Или пък да седне да настоява пред Хилъри Клинтън да бъдат изведени индианците от резерватите?

Тук му е мястото на един цитат от интервю на Кърт Вонегът в списание Плейбой”:

На въпрос: Кой е прицелът за перото на сатирика днес?

Вонегът отговаря: Тъпанарите.

А ние уважаваме и ценим Вонегът... И често го цитираме, особено на американци.

Какво се случи в предаването „Денят започва” днес...

В началото на разговора, водещият Марин Маринов обясни как български младеж, Петър Владимиров Димитров, влязъл в американското посолство за интервю за студентска бригада в 13 часа, на 12 май, след което приятели, и негови близки казват, че повече не са го виждали!

Не е художествена измислица, а факт! Така започна интервюто на Марин Маринов, в БНТ днес, на 19 май с американския посланик, изживяващ се като генералгубернатор на поредния щат на САЩ, България. Името му е: Джеймс Уорлик. Мирно, за почееест!

/Та когато премиерът Борисов е зает, на малкия екран в последно време го замества американският посланик, за да запознае гражданството с поредните тезиси за развитие на щата България.

В началото на разговора Уорлик благодари, че е поканен, въпреки, че в този правителствен мандат, се явява в националната телевизия вече „по право”. Да не се лъжем и да не си прави някой илюзии, че сме страна-членка на Европейския съюз! В Брюксел може да си мислят така, но това, както казваше баба, си е техен проблем. – бел. Л. М./.

Оказва се, че младежът Петър Владимиров влязъл на 12 май в посолството и според камерите на посолството, напуснал сградата! Ами да беше донесъл видеозаписа, бе Уорлик! Че да повярваме, въпреки, че на компютър без проблем може да се изфабрикува и че Фидел Кастро им е напуснал посолството!

Питаме Уорлик: ако действително Владимиров го е напуснал, тогава защо цяла седмица близките на изчезналото момче го търсят и не го намират?

„Имаме негова снимка на изхода на посолството” – потвърди Уорлик.

Абе, Уорлик! Снимка може да ти монтира всеки малчуган от обикновено българско училище! Или интернет клуб. Хайде, холан!

Цитирам този случай, за да е ясно – как някъде влизаш и после уверяват близките ти, че имат снимка как си излязъл, но тебе те няма! Няма!

Това между другото...

А сега за 25-минутното интервю на генералгубернатора на щата България, Джеймс Уорлик по националната телевизия:

Водещ: В студиото сме с Негово превъзходителство посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Добро утро. Здравейте. Благодаря ви, че приехте поканата ни. Енергетика, евентуален интерес от американска страна към големите енергийни проекти у нас. Възможни американски инвестиции в условията на икономическа и финансова криза в световен мащаб. Състояние на съдебната система, има ли промяна? Това като рамка на разговора, като теми, които бих желал, така, да засегнем с вас. В началото искам да ви попитам обаче за един друг случай. Българското общество е доста, така, доста чувствително във връзка с изчезнали хора, защото не е единствен случай. Български младеж, Петър Владимиров Димитров, след интервю за студентска бригада в САЩ в американското посолство в София, влиза в посолството в 13.00 часа на 12 май, след което приятели, близки негови казват, че не са го виждали. За вас този случай ясен ли е?

Джеймс Уорлик: /превод/ На първо място отново да ви благодаря, че ме поканихте пак във вашата програма и се радвам да говоря с вас и пред вашата аудитория. Но по отношение на изчезналото момче ние сме много притеснени. Той, да, дойде за интервю в посолството и ние имаме заснети кадри на нашите камери, че е напуснал сградата. Оттам насетне не сме сигурни какво се е случило с него. Ние продължаваме да сътрудничим, да общуваме със семейството и каквато помощ можем да предоставим, ще го направим.

Водещ: Тоест излязъл е през същото място, откъдето е влязъл. Ясно е, че това е той, безспорно.

Дж. Уорлик: Това, което знаем, е, че имаме негова снимка на нашите камери на изхода, затова знаем, че е напуснал сградата на посолството, но оттам нататък нямаме как да знаем какво се е случило с него.

Водещ: Добре, има ли интерес от американска страна към големите енергийни проекти в страната и през българска територия - "Набуко", АЕЦ "Белене", евентуално седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Дж. Уорлик: Да, ние имаме силен интерес за инвестиции в енергийния сектор в България и има американски фирми, които вече инвестират във връзка с енергия от вятъра, а също така има интереси за инвестиции към соларна енергия. В тези области Америка има много модерни технологии и аз съм сигурен, че американските компании ще търсят и други такива области. Но също така имат интерес и в много други сектори, не само енергетиката.

Водещ: Възможно ли е американска компания да стане например доставчик на ядрено гориво за бъдещата АЕЦ "Белене"?

Дж. Уорлик: Да, възможно е. Има стъпки, които трябва да бъдат предприети не само за евентуалното снабдяване на "Белене", но също така и с оглед "Козлодуй". Ние вярваме, че е от полза за диверсификацията на енергийните източници, ако България разгледа опциите за осигуряване на различни доставчици на енергия, включително и на този сектор.

Водещ: А според Вас трябва ли да бъде обвързано, логично ли е да се обвърже лицензирането и доставката на американско ядрено гориво със строежа примерно на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва ли да вървят в пакет?

Дж. Уорлик: Смятам, че трябва да се разглежда въпросът стъпка по стъпка. Има стъпки, които могат да бъдат предприети от българското правителство, да видят дали алтернативни горива могат да се използват за ядрените централи и ние окуражаваме българското правителство да търсят алтернативни източници на такова гориво. И всъщност разбираме, че министърът на икономиката и енергетиката се интересува силно от този въпрос и ще продължи да го анализира. Що се отнася до бъдещо строителство, свързано с "Козлодуй" или "Белене", тук вече става дума за нещо, което ще бъде правено в бъдеще. Има все още решения, които трябва да бъдат взети от страна на българското правителство.

Водещ: Според вас, понеже тече дебат дали е необходима или не АЕЦ

"Белене", строителството й, има различни оценки. Според една това е гьол или езеро за шарани, не знам на английски как ще прозвучи това. Според други е проект номер едно в Европа. Вашето мнение какво е? Необходима ли е АЕЦ "Белене" за България, според вас?

Дж. Уорлик: По отношение на "Белене", както за всички енергийни проекти в България, този проект трябва да се анализира на базата на своята икономическа обосновка и дали е разумен проект. И ако икономически има смисъл, тогава трябва да се реализира този проект. Но също така трябва да се анализира с оглед осигуряване на енергийна сигурност. Решенията, които се вземат сега за "Белене" и по отношение на енергийните проекти, ще се отразят на бъдещето на енергийния сектор в България и решенията са изключително важни, защото залогът е много висок. Както съм казал и преди, изключително важно е за България да разнообрази енергийните си източници. Това е валидно за всички страни, също така и за САЩ, не само за България. САЩ не трябва да са зависими изцяло и единствено от Близкия изток за доставките на петрол. И по същият начин и България не трябва да е зависима само от един източник или от една страна за своите енергийни доставки. Ние насърчаваме българското правителство да разглежда опциите за разнообразяване на енергийните източници. Аз съм се изказвал редица пъти пъти по въпроса. Има, съществуват алтернативи, включително и за снабдяване с газ, и трябва да се анализират внимателно. Има и възможности за реализиране на проекти с Гърция, Турция, Румъния и дори и със Сърбия. И това всичко са варианти, които трябва внимателно да се обмислят и решения да бъдат взети, за да може да се осигури диверсификацията на източниците. Това е важно за България и за региона.

Водещ: В чисто геополитически план този проект, АЕЦ "Белене", както и други - "Южен поток", Бургас - Александруполис, противоречат ли на интересите на САЩ в региона? Тревожи ли ви руската активност в тази област тук?

Дж. Уорлик: Не, тук не става дума за Русия. Всъщност, ние искаме България да има добро сътрудничество и силни взаимоотношения с Русия и включително и в енергетиката. И това също е свързано с въпроса за осигуряване на разнообразие на енергийните източници, за да може България да не разчита само на един източник. Но вижте, съвсем ясно е, че България ще е зависима от Русия по отношение осигуряване на енергия за дълъг период от време занапред. Това, което обсъждаме в момента, е да се изгради едно бъдеще, когато има разнообразие на енергийните източници и на разумни решения в тази област, и смятам, че българското правителство е съгласно с това.

Водещ: Не би ви притеснило евентуално отпускането на 2 милиарда евро от руска страна, инвестирането в тази централа? Защото е ясно, че е проблем финансирането на централата. Това не би ви притеснило, така, чисто геополитически пак говорим?

Дж. Уорлик: Това трябва да се прецени. Всеки проект, включително и "Белене", трябва да бъде оценен на базата на неговите положителни параметри. Това включва да се оценят разходите, свързани с него, и съответно положителният резултат от този проект. Това, което бих добавил по темата за "Белене", е, че аз разбирам, че българското правителство търси чуждестранни инвеститори за проекта. Не знам дали това е атрактивен проект за инвестиции, но понастоящем не съществуват потенциални инвеститори, които да са заявили интерес. И аз бих казал, че не става дума за икономически изгоден проект, поне не на този етап.

Водещ: Според вас не е изгоден проектът?

Дж. Уорлик: Не, просто казвам, че фактът, че не е привлякъл чуждестранни инвеститори, намеква за това, но това може да се промени в бъдеще, разбира се.

Водещ: Добре, сега като заключение по тази тема ще загуби ли България, ако не се реализират тези проекти - "Белене", "Южен поток", Бургас - Александруполис, или?

Дж. Уорлик: Това, което България трябва да направи, е да разработи един план за енергетиката за своето бъдеще. Трябва да има стратегически поглед и насока накъде ще върви в бъдеще и конкретен план как да се реализират тези стратегически решения. Понастоящем има много идеи, които съществуват, свързани със снабдяването с газ, алтернативна енергетика и т.н., но няма конкретен план, който да е налице, и затова насърчаваме правителството да разгледа опцията за разработването на конкретен план за начина, по който ще действа занапред. Това е важен въпрос за България и правителството не трябва да изключва ядрена енергетика като опция и нито "Белене", но трябва да се разработи разумен план. И за да се постигне това, разбира се, трябва да има експерти. Българското правителство трябва да може да разчита на истински експерти, на които да може да разчита както за техни икономически и финансови анализи, и енергиен анализ. Но също така е много важно да се осигури прозрачност по отношение на такъв вид проекти. Много проекти за съжаление в областта са били разработвани, договори са били сключвани зад закрити врата, но всъщност трябва да има прозрачност, договорите трябва да са публични, българите трябва да знаят колко ще струва, какви инвестиции ще се правят. Затова моето послание е да се разработи план, да се гарантира, че... разнообразие на енергийните източници и да има публичност по отношение на тези проекти и плановете, свързани с тях.

Водещ: Г-н Уорлик, преди повече от месец вие направихте много категорична констатация, че над съдебната система у нас виси облакът на Красьо Черния. Разсеяха ли се през това време, през този един месец, облаците или... над правосъдието или още повече се сгъстиха?

Дж. Уорлик: Все още остават въпроси, свързани със съдебната система. Но нека на първо място да кажа, че преобладаващата част от съдиите са честни, добре квалифицирани за своята позиция професионалисти, съдии. Но фактът е, че има и корумпирани съдии. Но въпросът не е дали има такива, а как ще се справите с тях, и това е въпросът, пред който е изправена България понастоящем - как ще се справите с корумпираните съдии. И как ще осигурите тези съдии да са достатъчно квалифицирани за позициите, които заемат. И в тази именно насока трябва да се реализира реформата, защото всички искат да видят на тези позиции да има добре квалифицирани и честни съдии и това съставлява основата и устоите на правовата държава. И се радвам, че и понастоящем тече много ползотворен дебат във връзка със съдебната реформа.

Водещ: Според вас в състояние ли е съдебната система сама да се изчисти от този проблем или, образно казано, някой отвън трябва да издуха облаците от съдебната система?

Дж. Уорлик: Не. Това е въпрос, пред който са изправени толкова много страни. България не е уникална в тази насока, свързана с реформи в съдебната система, случвало се е и в САЩ, и на други места в Европа. И аз съм уверен, че българското правителство и българският народ ще предприемат необходимите крачки, за да може да се осигури една съдебна система, която защитава правата на гражданите и която осигурява възтържествуване на правосъдието.

Водещ: Под вятър отвън имам предвид изпълнителната власт, идеята да се проверяват висшите магистрати от службите, от Държавната агенция за национална сигурност, примерно като достъп за класифицирана информация. Тема, по която в съдебната власт е много чувствителна. Според вас това добра идея ли е - изпълнителната власт да проверява кадрите на съдебната, или това ще наруши нейната независимост?

Дж. Уорлик: Да, смятам, че това е много чувствителен въпрос тук, особено с оглед миналото на България, и българското правителство е това, което трябва да вземе... в тази насока. Но смятам, че съдебната система трябва да е абсолютно независима и не може да бъде повлиявана от изпълнителната власт или други сили. Една независима съдебна система означава, че тя може да взима независими, справедливи решения. И каквито и да е мерки да са необходими за осигуряване наличието на честни съдии и осигуряване на правосъдие, тогава такъв вид реформи трябва да настъпят в България.

Водещ: Евентуална намеса или кадруване от изпълнителната власт би създала рискове от злоупотреба, така ви разбирам?

Дж. Уорлик: Това, което трябва да разбирате, е, че трябва да има две конкретни стъпки. Що се отнася до тези съдии, за които има доказателства, че са участвали в корупционни схеми, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се разбере дали са виновни или не. Също така трябва да има система, чрез която да се гарантира, че новите съдии, които биват назначавани, са добре квалифицирани и честни. Аз не знам конкретика относно кои са механизмите, които най-добре ще функционират в България, но това са две стъпки, които ще гарантират, че системата... съдебната система ще функционира добре за в бъдеще.

Водещ: А според вас какво да се прави със съдиите, които формално не са нарушили закона, но определено имат проблем с морала? Имам предвид последния, така, с вашата терминология да се изразя, облак, облак от Приморско - роднини на висши съдии, които са получили право срещу символични цени да строят. След това някои от тях са разглеждали дела на общината, която е давала тези терени. Един е продал имот, построен по този начин, на бизнесмен, чието дело е гледал. Формално те не са нарушили закона, но по отношение на морала явно има проблем.

Дж. Уорлик: Всеки случай е различен и трябва да бъде разглеждан на базата на фактите. Ако тези дела трябва да влязат в съдебна зала, тогава трябва да бъдат представени пред съдия, но в тези случаи бих казал, че наистина имам изключително уважение към г-н Пенчев, защото знам, че той прави всичко, което му е по силите, в полза на страната. И има и други, които разглеждат съдебната система от един свеж поглед, и смятам, че това е много важно за страната, защото няма едно-единствено решение, една-единствена рецепта, която за една нощ да създаде съдебна система в България, която да е перфектна. Това, което е необходимо е продължителни усилия за справяне с проблемите. И необходимо е да се поставят етични стандарти за съдиите и да се гарантира, че всички съдии ще спазват тези етични правила. Но както казах, това не може да стане бързо. Трябва да има продължителни усилия в продължителен период от време.

Водещ: Специализиран съд необходим ли е според вас за разглеждане на особено тежки дела, свързани с организирана престъпност?

Дж. Уорлик: Ние смятаме, че специализираните съдилища са един много полезен инструмент. Виждали сме създаването им в други страни и смятаме, че биха функционирали добре и тук. Фактът е, че има проблем с организираната престъпност и корупцията, и това, разбира се, са много сложни дела, случаи, които изискват специализирани познания. Не всички съдии имат тези специфични познания, за да могат да разглеждат тези дела и да осигурят правосъдие. Затова решение евентуално е да се създаде такъв вид съд и смятам, че това е разумно решение. Знам, че съществуват и разговори относно създаване на специализирани състави, а не конкретен специализиран съд, това също е опция. Но това, което сме видели, където има такива способи в страни, които е трябвало да се справят с такива проблеми като организирана престъпност и корупция, там се е доказало, че такъв вид способи са полезни.

Водещ: Противниците на тази идея за специализирани съдилища изтъкват като аргумент съмненията, че всъщност целта е извънреден съд, маскиран под друго име. Според едно от схващанията по-добре е да има специализирани състави към съществуващите съдилища, защото специализираният съд ще действа по същите закони, със същите доказателства, със същите свидетели, които биха се явили пред специализиран състав на действащ съд. Има ли рискове?

Дж. Уорлик: Разбира се, че съществуват рискове. Съдилищата трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да гарантират гражданските права. Ние никъде не искаме да видим, че невинни хора са осъдени неправомерно, ние искаме обаче, разбира се, и да има правосъдие. И затова трябва да се обърне голямо внимание на начина, по който ще се организират съдилищата в България. Смятам, че този вид способи могат да се приложат в България, но един такъв специализиран съд трябва много гладко да може да се вмести в съдебната система, която съществува в България.

Водещ: Наблюдавате ли българските митници? Имате ли мнение за това как те се справят с противодействието на контрабандата?

Дж. Уорлик: Агенция "Митници" трябва наистина ефективно да работи тук, в България. Знам, че понастоящем има дискусия относно ръководството на агенцията. Мисля, че това, което всички искат да видят, е тази агенция да функционира ефективно, честно. Трябва да бъде реформирана, за да може да бъде максимално ефективна, и трябва да може да намали нарушенията, особено свързано с цигари, алкохол и други области. Ясно е, че трябва да се събират необходимите приходи, свързани с тези продукти, и смятам, че това е от интерес за всички страни.

Водещ: Това е безспорно, но два цитата ще ви кажа: Българските митници работят добре, но контрабандните цигари влизат през Румъния и заливат пазара в България. Това е от премиера Бойко Борисов в разговор пред сутрешния блок на БНТ. Митниците не са в състояние да направят това, което очаква държавата - това пък са думи на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Очевидно няма как и двете твърдения да са верни. Кое от двете е вярно според вас?

Дж. Уорлик: Много е трудно за мен да знам какво точно се случва вътре в агенцията и системата. Но това, което знам, е, че държавата понастоящем има нужда да събере своите приходи, това, което й е дължимо, и затова аз знам, че агенцията трябва да работи максимално ефективно. Българското правителство трябва да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че приходите се събират и че агенция "Митници" работи ефективно.

Водещ: Трябва да се повиши ефективността й, така разбирам.

Дж. Уорлик: Винаги може да се увеличи ефективността на която и да било

агенция или институция.

Водещ: Да ви питам смятате ли за нормално почти половината от парите на държавата да са концентрирани в една и съща банка, която при това е доста малък сегмент от пазара? Става въпрос на другите потребители. Може ли това да се случи в САЩ например?

Дж. Уорлик: Нямам подробна информация относно това къде българската държава слага своите пари. Но бих искал да кажа, че наистина е изненадващо, че повече от 50 процента от доходите, приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна. Затова се надявам най-малкото, че правителството ще задава въпроси, ще разгледа въпроса защо точно тази банка в сравнение с по-големите банки е избрана, за да може да гарантира, че процесът, свързан с това, е абсолютно прозрачен и че нещата се правят съобразно законодателството в страната. Но аз бих се съгласил с вас, че е изненадващо, че една такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната.

Водещ: Това поражда съмнение за възможни зависимости, нали така?

Дж. Уорлик: Да, наистина смятам... всъщност това, че най-вече повдига въпроса защо Корпоративна банка има такъв голям процент. Наистина не вярвам, че нещо нелегално е направено, но определено се повдига въпросът... въпроси, които трябва да бъдат разгледани от съответните власти.

Водещ: За финал бихте ли характеризирали дейността на кабинета в икономическата и във финансовата сфера, как ви се струва тя? Тече дебат дали трябва да се използва фискалният резерв. Добре ли е да се използват натрупаните бели пари за черни дни или това крие рискове? Вашето мнение.

Дж. Уорлик: Аз смятам, че премиерът взе едно много разумно решение преди няколко седмици, като реши да не се увеличава данък добавена стойност. Но може би още по-важно е, че взе решение да се предприемат необходимите структурни реформи, за да се направи България по-силна в области като образование, здравеопазване, в областта на пенсиите. Това са области, където България трябва да е по-ефективна, защото това е от полза за България и за българските граждани. И смятам обаче наистина, че винаги е по-лесно да се направи едно изказване по тази тема, отколкото реални реформи, а той предприема и конкретни мерки. Никога не може да има реална реформа без жертви. И възможно е да е налице и стратегически поглед, визия относно защо трябва да се реализират тези реформи. Но това са неща, които ще се случват в дългосрочен план. Виждали сме такива стъпки да бъдат... предприемат и в други страни. Ние от наша страна имаме готовността да помагаме, доколкото ни е възможно, на българското правителство и подкрепяме българското правителство по тези важни въпроси.

Водещ: Много благодаря за това интервю, г-н Уорлик. Посланикът на САЩ беше гост в нашето студио.

След тази задокеанска логорея на въпросния Уорлик, единственото, което мога да кажа е, че България си има правителство, има си парламент, има си и държавен глава! И не е работа на един чужд посланик да си пъха носа в българските работи. Въпрос на уважение, приличие и възпитание е, все пак!

Ако пък правителството, парламентът и държавният глава чувстват някаква слабост при вземане на решения, в държавата има и добри експерти, които могат да съветват и да дават становище.

Колкото до пъхането на носа в чужди дела – подобно поведение, каквото демонстрира Уорлик подхожда повече на портиера, а не на посланика.

“Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.” Написал го е пак великия Вонегът.

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

Къде се намира Симеон Дянков? В коя държава е министър? Защо ГЕРБ не зачита Конституцията?

Конституция на Република България, глава първа,

Чл. 3.

Официалният език в републиката е българският.

На 9 юни сутринта, тв Канал 3 показа на живо откриването на Конференцията за българо-американските търговски отношения. Камерите на Канал 3 показаха как в президиума на това мероприятие седяха премиерът Бойко Борисов, Симеон Дянков, министърът на околната среда и водите Нона Караджова и разбира се американският посланик Джеймс Уорлик.

В един момент на трибуната застана вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и ни демонстрира с неповторимо провинциалното си монтанско самочувствие и безпардонност как своя английски език, въпреки че е длъжен по Конституция, да го прави на български!

Всеки избран от министър-председателя за министър се явява в парламента и полага клетва, че ще спазва Конституцията – Дянков явно е присъствал формално, когато е полагал клетва, след като си позволи като официално лице, на форум, на който се излъчва от камерите на различни телевизии - да говори на английски!

Едно е така нареченият министър на финансите да говори на английски на ушенце на Уорлик, докато поемат слънчеви лъчи на Боянските ливади, където Дянков се засели за целия мандат на наш гръб, а друго – да го прави на официален форум.

Що за наглост и безпардонност си позволява това лице? Напоследък ни проглуши ушите как ще промени Конституцията, за да узакони съчинението си, наречено Пакт за стабилност, а когато иде реч той, българският министър да я спазва – се качва на трибуната и ни демонстрира как за него тази Конституция е нещо незначително и маловажно!

Каква държава е България щом един министър си позволява да не спазва Конституцията и говори в качеството си на официално лице на чужд език?

Каква държава сме, щом в Джебел, депутатът Ахмед Доган спретна митинг, на който говори на турски език и всички отминаха този скандален факт с мълчание?

За Дянков дойде Видовден!

Конституционният съд отмени “национализацията” на частните пенсионни фондове

Прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурените в частни пенсионни фондове във фонд “Пенсии” на ДОО, нарушава частната собственост са на мнение съдиите.

Конституционният съд обяви за противоречащо на основния закон решението за прехвърляне на личните вноски на осигуряващите се в професионални фондове по сметката на НОИ.

С Решението си КС поряза параграф 4а от Кодекса на социалното осигуряване, който м. г. “национализира” частните пенсионни фондове. “Това е антипазарна мярка”, категорично е мнозинството от съдиите.

“Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се извършва в пенсионносигурителните дружества, към които има универсален или професионален фонд”, сочи съдът по това дело. Тази дейност се осъществява на капиталовопокривен принцип, а осигурителните вноски се внасят по индивидуални партиди на всяко осигурено лице, като по тях се определят и средствата, и доходността от инвестиране. Това е разликата от държавното обществено осигуряване, което се осъществява от НОИ на разходопокривен принцип, отбелязват магирстратите.

Натрупаните средства в частните фондове обаче запазват своята самостоятелност и индивидуалност по личните партиди на осигурените лица, защото са “собствени парични средства”, е категоричен съдът. Разпореждането с тях е възможно само при възникване на изрично предвидени права в закона - право на срочна професионална пенсия, еднократно изплащане на 50 на сто от средствата и др.

В резултат на параграф “4а”, парите на 36 000 - 37 000 души бяха преведени в НОИ. Това бяха общо около 108 млн. лева.

Какво следва от това Решение на Конституционния съд:

Според него, условията за ранно пенсиониране на работещите, при вредни условия на труд не се променят, всички прекратени договори с професионалните пенсионни фондове трябва да се възстановят и предвиденият регламент, след 2014 година, пенсиите на категорийните работници да се изплащат само от професионалните пенсионни фондове отпада!

Така след отпадането на параграф “4а” осигурените в тези пенсионни фондове би трябвало да имат право както на професионална пенсия от частния фонд, така и на такава за прослужено време и възраст от НОИ.

Остава големият въпрос пред самопровъзгласилия се за най-публикуван финансист Симеон Дянков - как и откъде ще възстанови одържавените 110 милиона лева, след като премиерът Борисов обяви, че ще повишава пенсиите?

По този повод Дянков обясни:  "В сряда, след заседанието на Министерския съвет ще се съберат юристи, представители на пенсионните фондове, синдикати и работодатели, за да се прецени какво да се предприеме” – уточни министърът. Другото, което каза Дянков бе: „Обсъжда се дали да се върнат въпросните 110 млн. лв. на частните дружества”.

Тук му е мястото да разясня на Монтанската юридическа школа, която одобрява недомислиците на този министър и ги вкарва в законодателството.

Г- Фидосова, г-н Дянков,

Решенията на Конституционния съд имат задължителен характер, а не пожелателен такъв! Т. е. не иде реч за обсъждане дали ще се спази решението на Конституционния съд – то се спазва!

Откъде ще вземе пари Дянков, за да спази това Решение, дали частните фондове фондовете ще издържат, ако се наложи от 2014 г. да плащат пенсии на работниците с първа категория на труд – това вече е въпрос на правителството на ГЕРБ, а не наш, на данъкоплатците, от чиито данъци ви идват заплатите!

Не ние на вас сме длъжни, а вие на нас! Работодателите на министрите не са депутатите, както се обърка вътрешният министър Цветанов преди време – работодателите сме ние, българските граждани! И хайде, ако обичате да уважавате Конституцията!

Цитираното решение е 11-ото на Конституционния съд по отношение на правителството на ГЕРБ, което говори за вопиющата липса на професионализъм - коментира Сергей Станишев. С него, конфискацията на частните пенсионни фондове бе отхвърлена, почти 110 млн лева ще трябва да бъдат върнати. Тези пари обаче са прибрани, национализирани, как ще се компенсира сега бюджетът след това решение? Може би Дянков няма да си построи поредната спортна зала, за която вече имал заделени пари?

Тук ще припомня, че законодателният акт за национализация на фондовете на частните пенсионни дружества бе внесен в парламента от министър-председателя, така че в тази посока вина има и той.

Любен Корнезов заяви, че „ГЕРБ отново с полицейски ботуши погази българската Конституция. Това не са само тези 11 дела, Конституционният съд каза, че с този чл.4 а – ранните пенсии - ГЕРБ е показил седем текста от българската Конституция” – коментира политиката на правителството бившият конституционен съдия, а днес депутат – Любен Корнезов.

„Това не е само продукт на едно конституционно невежество, което ние наблюдаваме вече почти две години - това е незачитане на основния закон от страна на управляващите на Конституцията на Република България”, посочи проф. Корнезов. По думите му - има четири становища на конституционните съдии, в които се посочва, че такъв административно команден подход е типичен за недемократичния тоталитарен тип управление.

„Член 4 а за ранното пенсиониране и прехвърлянето на парите на частните фондове е подписан от 12 съдии в КС” – уточни Любен Корнезов. Конституционните съдии, осем от които са професори, а другите далеч не може да бъдат определени като червени, определят действието на правителството по този казус като тоталитарен.

„Конституционното решение има действие за бъдеще, но тук казусът е доста особен, защото има едни около 108 млн.лв., които стоят в НОИ”, посочи Корнезов. Като конституционен съдия той поясни решението на Конституционния съд, в което се посочва, че мнозинството трябва да оправи последиците от батака и визира Симеон Дянков, Тотю Младенов и Бойко Борисов.

Драгомир Стойнев припомни, че преди шест месеца министър-председателят Бойко Борисов е шествал из телевизиите с една графика за стабилизиране на пенсионната система. Стойнев посочи, че шест месеца след стартирането й хаосът става все по-голям.

И така: какъв е изводът от всичко казано дотук? Изводът е, че сега действащото правителство и неговото парламентарно мнозинство не зачитат Конституцията и непрекъснато я нарушават.

Ще припомня, че в пролетта на 2008 година

телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда Доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Часове по-късно турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган, по обвинение, в „подкопаване на светския характер на държавата”, предаде тогава АФП.

11-те съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението и образуваха дело. Информационните агенции съобщиха, че решението президентът Абдуллах Гюл да бъде включен в процеса беше взето с мнозинство от гласовете. Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Няколко дни по-късно, висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава! Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържаше дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Предстоеше турският Конституционен съд да проучи обвиненията срещу партията на Ердоган, като се очакваше съдебната битка да продължи месеци наред. Реално, това щеше парализира политически страната, да замрази редица реформи и щеше да предизвика оттегляне на външни инвестиции, а и да отложи във времето амбициите на Турция за членство в Европейския съюз. Да не забравяме, че 3 процента от територията на Турция е в Европа, а 97 – в Азия все пак.

Говорим за забрана на партия, която отхвърля светския характер на държавата, а не за политическа сила, която непрекъснато нарушава Конституцията!

Та тогава Турция се обърна към САЩ за помощ, така както министър-председателят Бойко Борисов непрекъснато върви рамо до рамо с американския посланик Джеймс Уорлик, но да не забравяме, че тук се разиграва българският вариант на разбирането на суверенна държава...

Та думата ми беше, че заради едното носене на забрадки, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган бе на път да си отиде безславно от политическата сцена, а днес става дума за системно и грубо нарушаване на самата Конституция на Република България от правителството на ГЕРБ!

Тогава турският вестник "Милиет" излезе с коментар, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган. Според "Милиет" Ердоган е дал информация на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР и го информирал, че в обвинителния акт ПСР е показана, като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално бе известно твърде малко - това, което се знаеше, бе че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е ни повече, ни по-малко - отдалечаване от светския характер на държавата.

Тогава, Европейският съюз отново се намеси, под влияние на САЩ разбира се, а през същата 2008 година, вестник "Хюриет", цитира еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който е заяви във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС! Това изявление еврокомисарят Оли Рен направи на пресконференция, след неофициалната среща на външните министри на ЕС.

На въпросната пресконференция еврокомисарят Рен съобщи, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я определи като „една грешка на системата". Въпреки това, Рен призна, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Интересно е да се отбележи, че това изявление на Оли Рен не повлия изобщо на магистратите от Конституционния съд...

Ще припомня още, че управляващата партия на Ердоган поиска промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март 2008 г. Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах". Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета.

Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган излезе и с формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава, написа по този повод вестник "Милиет". „Така както пречупеният кръст е символ на фашистката държава, така и тюрбанът е символ на ислямското управление, на шериатското право", подчерта Джиласун.

Защо припомням този случай, защото заради носене на забрадка САЩ отказаха виза на дъщерята и снахата на Ердоган. Държавите уважават и спазват законите си, а когато нещата опрат до спазване на Конституцията – то това изобщо не е предмет на тълкуване или спор!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1084-sasht-turciq-i-krizata-na-zapadnata-sistema

Неоосманската доктрина

Сценарий № 2 : Турция изгражда евразийски геополитически център около себе си, очертавайки сфери на влияние, повтарящи средновековната Османска империя – Кавказ, Централна Азия, Близкия Изток, Балканите

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. В предната публикация разгледахме сценария „Троянски кон”, според който САЩ натоварват Турция с ролята на свой таен таран за разбиване на ЕС, чрез разселване на турска диаспора в европейския югоизток след евентуалното й приемане за член на Евросъюза. Изводът от анализа на този сценарий № 1 бе, че възможностите му все по-бързо се изчерпват и с днешната дата той е вече практически част от историята на международните отношения.

Приемането на Кипър за член на ЕС през 2004 г. се яви повратна точка и своеобразен катарзис за Турция в плановете й да се присъедини към Европа. С европейското правило за консенсус при приемането на нови членове на съюза и един Кипър, чиято цяла северна част е окупирана от турските войски, а Кипър вече e член на ЕС, турската надежда за европейско бъдеще се стопи със скорост, която мнозина, включително водещи политици, просто не успяха да проследят. Това развитие закономерно даде силен тласък на неоосманската доктрина сред турските управляващи, която за целите на този анализ нарекохме Сценарий № 2.
Главното действащо лице и мотор на новата турска външна политика стана 51-годишният професор по международни отношения от университета Бейкент в Истанбул

Ахмет Давутоглу.

Той упражни много силно влияние както върху сегашния турски президент Абдула Гюл, така и върху министър-председателя Реджеп Ердоган, чийто главен съветник бе. От 1 май 2009 г. Давутоглу бе назначен за министър на външните работи. В битието си на виден интелектуалец и, както се твърди, много умерен характер, Ахмет Давутоглу, особено с капиталния си труд «Стратегически дълбини», е много популярен във всички среди в Турция, включително и сред генералитета. Давутоглу често е определян като неоосманист, въпреки че той не се вижда в такъв контекст. В тази връзка наскоро заяви пред турския ежедневник «Сабах», че «след като ние самите не използваме подобна концептуализация, фактът, че тя се използва по отношение на нас е резултат или от неразбиране, или от липса на добра воля». Той оспорва идеята, че Турция се опитва да установи неоосмански имперски ред: „Винаги съм казвал, че Турция като национална държава е равна с всяка друга национална държава в нашия регион без значение дали е малка като население или територия. Ние нямаме никаква хегемония върху когото и да било. Това, което по-скоро се опитваме да направим, е да допринесем за установяване на постоянен мир в нашия регион. Ако под ред имат предвид Pax Ottomana (Османски мир), мир в смисъл на ред, ние се опитваме да установим ред и не е погрешно да се каже такова нещо”.
Какво е все пак неоосманизма? Според повечето добронамерени към Давутоглу анализатори новата

«Неоосманска доктрина»

се базира на няколко основни принципа. Първо, Турция е важен компонент на регионалната безопасност, център на Евразия, надежден партньор на съседните държави, а не периферия и някакъв второстепенен партньор на НАТО и САЩ; Второ, неоосманизмът не се явява антизападен по своята природа и ценностни ориентири. Той призовава към равностоен диалог със САЩ и особено с ЕС. Акцентът върху вниманието на Турция към Близкия Изток в последните години съвсем не означава, че турците обръщат гръб на Запада. Според политическия анализатор Стив Лараби няма никакви доказателства за пълзяща ислямизация на турската външна политика; Трето, новата доктрина се базира предимно на мека сила, а не на остри схеми – максималната твърдост на този подход бяха примерно, затваряне на пристанищата за кипърски кораби, политическа поддръжка за босненските мюсюлмани, признаването на Косово, дипломатическо изглаждане на проблемите със Сирия. От този принцип се извежда и основния подход на турската външна политика при Давутоглу за «нулеви проблеми със съседите»; Четвърто, неоосманизмът не разглежда кемализма и републиканските идеали като загубено време, а се опитва да допълни републиканския дизайн с нови черти, адекватни на света след студената война. Много съществено е към изброеното да допълним един принцип, заявен лично от Давутоглу пред сп. Economist: „Турция може да бъде европейска в Европа и източна в Изтока”.
По-другояче обаче изглеждат нещата, ако се вслушаме в тезите, които проф. Давутоглу изложи през октомври миналата година при откриването на конференцията „Османското наследство и мюсюлманските общини на Балканите днес”, проведена в столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Там министърът на външните работи на Турция заяви, че целта на турската външна политика е подемът на османските Балкани, като център на световната политика. Същото Давутоглу повтори, разширявайки периметъра и в интервю пред сараевския ежедневник „BH Dani”: „Ще превърнем Балканите, Кавказ, Централна Азия, заедно с Турция, в център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем”.
Още по-любопитно звучи и мнението му, че османската история, това е и историята на балканския регион: „Ние искаме нов балкански регион, основан върху политическите ценности, икономическата взаимозависимост и сътрудничество, културната хармония. Такива са били османските Балкани. Ние ще възстановим тези Балкани…

Османските столетия

на Балканите са успешна история, и сега е необходимо да я възродим”.
Всеки обективен и незапознат с историята на региона наблюдател би възприел подходът на Неоосманската доктрина като прагматичен и комуникиращ с реалностите на ХХІ век. Даже при повечко ентусиазъм би могло да се приеме като привлекателна идеята Балканите да се превърнат в център на световната политика. Има обаче не едно, а няколко десетки „но”-та, които, ако се възползваме от терминологията на самия Давутоглу, „зануляват” изключително розовеещия колорит на представената от него визия. Първо, не става дума за Балканите въобще, а за някакви османски Балкани. Второ, абсолютно нелепо, да не кажа глупаво за един професор, звучи идеята, че османската история е историята на балканския регион. Ако за Давутоглу, цялата история се затваря в петстотинте години на Османската империя, то за другите балкански народи този период е отбелязан в учебниците по история с по няколко горчиви страници на гнет, робство и пълен упадък след столетия на държавен и културен възход. За разлика от 500-те години на Османската империя, Българската държава има 1300-годишна история, гръцката история започва далеч преди Христа, сродно е положението и при другите народи в региона. Колкото до османските столетия на Балканите като успешна история – да, но зависи за кого. За османската метрополия в Цариград, доминирана от турците, може и да е така. За останалите народи, поробени от същата тази османска империя, въпросните петстотин години са практически години на вакуум в социален, икономически, културен и всякакъв друг вид народностен план. За реалното робско положение на тези народи да не говорим; за кръвния данък да не говорим; за насилствената смяна на вярата, благодарение на която целият европейски югоизток е нацвъкан днес с мюсюлмански общини, да не говорим.
Да продължаваме във фактически план да предъвкваме тема, ясна и на децата, ще е чиста загуба на време. Далеч по-интересено и важно е да си отговорим на въпроса: Имперско лицемерие или политическия инфантилизъм

на една нация изразява неоосманската доктрина? Аз лично съм по-склонен да мисля, че е второто. И ще илюстрирам мнението си с няколко много интересни реплики, които се чуха около един турски филм, събрал пред екраните в южната ни съседка над милион и половина зрители още след премиерата си през 2008 г. Във филма „Османска република” съвременна Турция никога не е съществувала, а вместо нея е показана страна, над която властва измисления и безпомощен султан Осман VІІ, който е марионетка в ръцете на САЩ. Но това, което е показано в едър план, е не толкова упадъкът на империята през ХІХ век, колкото нейната религиозна толерантност, т.е. Pax Ottomana (Османски мир), който според авторите е властвал над средиземноморското крайбрежие и околните региони. Така, днес, съпротивата на някои европейски страни срещу членството на Турция в Евросъюза на практика води до вдъхновената митологизация на една изгубена златна епоха. „Да мечтаем отново да бъдем империя е нереалистично, епохата и действащите лица са се променили”, твърди режисьорът на филма Гани Мюжде, чиито прадеди в Косово са били поданици на империята. „Пораснах в квартал „Фенер“ в Истанбул сред гърци, арменци, евреи и кюрди… Ето това е османското наследство. Днес не трябва да се игнорира това културно измерение“.
„Отправеното послание е: „Вие не принадлежите към Европа“, коментира Нилюфер Нарлъ. „Чувството на отхвърляне кара човек да се обърне към миналото, за да намери славните елементи на своята идентичност. Някои виждат в него само една ислямска държава”.
За турците, потънали в пълно вглеждане в себе си, следващият етап на историческо помирение преминава през преоткриване на европейските измерения на Османската империя.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2011/1073-neoosmanizmyt-kato-ideologicheska-obosnovka-na-turskata-geopolitika

Дарко Танаскович, Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите, 144 стр., ИК «Изток Запад», С. 2010

Неосманизмът е нещо повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация и най-вече на нейния интелектуален елит. Неосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от положението и ролята си в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа в турската външна политика, въпреки всички реални и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността в нея, включително радикалната светска революция на Ататюрк.

Това твърди в новата си книга „Неосманизмът. Турция се връща на Балканите” сръбският професор Дарко Танасович. Освен в Белградския университет, където преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература и основи на ислямската цивилизация, Танаскович чете лекции и в Университетите на Сараево и Скопие, както и във Висшето училище за обществени науки в Париж. Зад гърба си има впечатляваща дипломатическа кариера. През 90-те години е посланик на остатъчна Югославия в Турция и Азербайджан, а през първото десетилетие на новия век представлява Сърбия във Ватикана и при Малтийския орден.

В книгата си, проф. Танаскович посочва, че днес във влиятелните турски партийни „лагери” се споделят различни визии за бъдещето на страната, в резултат от което дискусиите за полярно противоположните идеологии (сред които, освен неоосманизма, можем да посочим неопантюркизма, неокемализма и т.нар. турско евразийство – М.С.) не само че не секват, но и намират все по-широк отклик в обществения живот на Турция.

Какво представлява неоосманизмът?

През последните години, когато проислямски ориентираната част на турския политически елит откровено декларира, че възнамерява да заложи в новата си външнополитическа стратегия на т.нар. „неоосманизъм” (neo-osmanlicilik), тази идеология постепенно се превърна в своеобразна „ос” на вътрешната и външна политика на сега управляващите в Анкара.

Целенасочената държавна пропаганда съдейства за утвърждаването на неоосмански настроения в най-различни слоеве на турското общество. Сред доказателствата за това, в частност, бе и огромният интерес към появилия се през 2008 историко-фантастичен игрален филм „Османската република”, гледан от близо два милиона зрители. Все повече млади хора в съседна Турция носят ризи, с щампи на еничари и надпис „Империята отвръща на удара”. В съзнанието на немалко обикновени турци, миналото изглежда като някакъв „златен век” (Pax Ottomana), когато в контролираната от османците част от Средиземноморието е имало мир, просперитет и религиозна толерантност. „Именно тези настроения обаче, са сред причините Европа да не е склонна да интегрира Турция в ЕС” – посочва във френския „Фигаро” Лор Маршан (1). Което не пречи на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да използва множеството държавни структури за „приобщаване” на обществото към османския дух и поставянето му в основата на новата „голяма политика” на Турция.

Както е известно, за архитект на геополитическата концепция на „неоосманизма” се смята турският външен министър Ахмет Давутоглу. Основните цели на тази идеология се съдържат във фундаменталния му труд „Стратегическа дълбочина”. Сред вдъхновителите и пък можем да посочим някогашния турски президент Тургут Йозал (1927-1993), според който ислямът сплотява населението на страната и балканските мюсюлмани, затова те могат да бъдат обединени около идеята за обща държава само от една, разработена по качествено нов начин, идеология (2). Йозал не уточнява, що за идеология би могла да постигне това, но намеква за стремежа на Турция да се върне в „лоното на османизма”.

В края на ноември 2009, в едно свое изказване пред членове на ПСР, турският външен министър заяви, че страната му провежда политика на неоосманизъм: „Имаме наследство, оставено ни от Османската империя. Наричат ни „неоосманци”. Да, ние сме „новите османци”. Принудени сме да се занимаваме със съседните страни. И даже с тези в Африка. Великите държави са объркани от това, което се случва” (3).

Давутоглу уточнява, че Турция няма да се ограничи само с реализацията на тази идея, а ще се опита да реализира и други, не по-малко важни: „Османската империя е част от нашата история, а ислямът – един от елементите на културата ни. Западноевропейската ориентация е наш исторически опит, а тюркизмът – основното ни движение” – посочва в тази връзка той (4).

С други думи, очертават се три основни характеристики на новата турска външна политика: Османската империя – османизмът, който е свързан с исляма, и тюркизмът – като основна идеология за съхраняване на националното самосъзнание, с чието посредничество тюркските народи най-лесно могат да бъдат приобщени към османизма.

Както се вижда, Давутоглу оценява стремежа на Турция да стане член на ЕС като „исторически опит”. Което, разбира се, не предполага тя да се откаже от западния вектор на своята геополитическа стратегия, а че разглежда източния вектор като напълно жизнеспособна алтернатива. Давутоглу смята, че зависимостта от САЩ и Европа е нарушила баланса на турската външна политика и е навредила на националните и регионални интереси, затова Анкара следва да постави под свое покровителство „османското наследство” (т.е. да започне твърдо да го отстоява).

Според някои западноевропейски анализатори, неоосманизмът в турската външна политика се основава на следните принципни постановки:

-          Турция вече не действа като „младши партньор” на САЩ и НАТО, тъй като страната е сред основните фактори за сигурността на Централна Евразия и региона. Оттук произтичат и идеите за осъществяване на различни посреднически инициативи в Близкия изток и създаването на своеобразен еквивалент на ОССЕ в Кавказкия регион.

-          Неоосманизмът не следва да се възприема като заплаха за Запада и Русия.

-          Неоосманизмът не притежава някакви агресивни аспекти (5).

Други експерти пък извеждат следните основни постулати на неоосманизма:

-          Да се постигне общо съгласие вътре в страната, както и с мюсюлманския свят (Близкия изток, Балканите, Северна Африка); да не се подхожда към държавите от тези региони от имперски позиции; да бъдат привлечени към доктрината на неоосманизма страните, които някога са били част от Османската империя, чрез реализирането на „мека” и балансирана политика.

-          Турция следва да провежда изключително активна дипломатическа и икономическа политика за да се превърна в ключова държава за региона.

-          Политиката на неоосманизма дава на Турция възможност да „откъсне” от Запада мюсюлманските държави Босна и Херцеговина, Албания и Косово и дори предимно християнските Македония и България (имайки предвид наличието там на компактни маси мюсюлманско население) (6).

Според някои специалисти, правителството в Анкара възнамерява да използва за реализацията на неоосманистката политика т.нар. „интеграционни коридори” (инициатор на процеса ще бъде Турция), основаващи се на турската „мека сила”, която, на свой ред, включва два основни елемента – икономическата мощ и демократичният опит. Посочват се три такива коридора:

-          Първи коридор: Турция – Сирия – Ливан – Египет, който по-нататък би могъл да обхване и Израел и палестинските територии;

-          Втори коридор: Ирак и държавите от Персийския залив;

-          Трети коридор: Иран и Пакистан (7).

Специално внимание заслужава третият коридор, в усилията по чиято реализация, с неоосманизма тясно се преплитат идеологическите постулати на пантюркизма и турското евразийство. От една страна, Турция ще се стреми да привлече към своята сфера на влияние Иран и Пакистан, а от друга – Централна Азия и Азербайджан.

Според директора на Центъра за международни отношения и стратегически анализи в Анкара Синан Оган, Турция е единствената държава, която може да претендира за ролята на „модернизатор” на Близкия и Средния изток и е в състояние да „помири” този регион със Запада. Очевидно е, че Анкара възнамерява не толкова да възстанови някогашните граници на Османската империя, колкото да постави под контрол енергоносителите и енергийната инфраструктура, транспортните възли, банковите и телекомуникационни мрежи на региона, което би превърнало Турция в геополитическа суперсила (8).

Тези амбиции достатъчно ясно присъстваха и в речта на Ахмет Давутоглу пред турския дипломатически корпус (произнесена през януари 2010). Той, в частност, заяви, че свръхзадача на Турция е да се превърне не в регионална, а в световна държава, посочвайки, че такава възможност и дават нейното географско положение, историята и дипломатическият и опит (9).

Тази турска външнополитическа стратегия започна да се реализира на практика сравнително неотдавна. Затова, имайки предвид турските претенции и планове по отношение на трите, споменати по-горе, региони (Близкия изток, Балканите, Северна Африка) и спецификата на политическите, икономически  и други фактори във всеки от тях, трудно можем да прогнозираме, дали с приоритет ще се ползва именно дипломацията, или в определени случаи ще се разчита и на военната сила. Ясно е, че т.нар. „открита дипломация” няма да се окаже особено полезна за Турция, тъй като арабският свят например, няма никакво намерение да се откаже от придобитата през миналия век самостоятелност за да се върне в лоното на Pax Ottomanica, следователно на Анкара вероятно ще се наложи да се ориентира към „мълчалива дипломация”, използвайки всички възможни лостове за постигане на амбициозните си цели. Възможно е, имайки предвид израелския фактор, известна политическа воля за по-тясна интеграция с Турция да проявят Сирия и Палестина. От друга страна, пасивната позиция спрямо Израел и провежданата спрямо Турция политика на останалите арабски държави, разполагащи със значителни енергийни ресурси, може да доведе Анкара до открит сблъсък с американско-британската ос. Тоест, реализацията на турските цели в региона е изправена пред много сериозни предизвикателства.

Тук е мястото да спомена, че според някои анализатори, склонни да вярват на „конспиративните теории”, управляващата в Анкара умерено-ислямистка партия – ПСР, е продукт на американските геостратези и дори посочват като автор на този проект известния неоконсерватор Пол Уолфовиц (10). Според тях, новата „неоосманска” външна политика на Турция, също се подкрепя от американските неоконсерватори.

Впрочем, редица експерти от водещи турски аналитични центрове, също смятат, че неосманизмът е стратегия, наложена на местния елит от САЩ. Според тях, става дума за разработена от американски „мозъчни центрове” дългосрочна програма, целяща осъществяването, с помощта на „държава-посредник” (в лицето на Турция), на доминация в района на Близкия и Средния изток и, в частност, в арабския свят. В тази връзка, те свързват неоосманизма с широко известния стратегически проект на САЩ за т.нар. „Голям Близък изток”.

Макар че подобни тези звучат доста екстравагантно, самият Давутоглу не крие, че източниците на новата идеология, а и самият термин „неоосманизъм”, са свързани със САЩ, както и, че в основите на визията му за бъдещето на Турция са някои трудове на известния американски геополитик (и президент на Агенция Стратфор) Джордж Фридмън (11). Между другото, сред причините за американската подкрепа за идеологията на неоосманизма, може да е и желанието на Вашингтон да неутрализира стремежите на националистическите и кемалистки кръгове в Турция, тъй като САЩ не биха искали превръщането на тази страна в силна и напълно самостоятелна национална държава (12). Освен това, за американците би било по-изгодно ролята на „лидер” на мюсюлманския свят да бъде поета от техния съюзник Турция, а не от Иран например.

Ислямският елемент в доктрината на „неоосманизма”

Нормално е идеологията на неоосманизма да е тясно свързана с т.нар. „ислямски фактор” (islamcilik), тъй като именно той следва да поеме ролята на ключова консолидираща сила, имайки предвид, че като основна идеологическа „мишена” се разглежда мюсюлманският свят и, на първо място, арабските държави от Близкия изток и Северна Африка. Всичко това, разбира се, влиза в разрез с политиката на Израел в региона, затова през последните една-две години станахме свидетели на разрива на съюза между Тел Авив и Анкара, в чиято основа бе именно желанието на Турция да укрепи позициите си в ислямския свят, подготвяйки почвата за реализацията на неоосманистката доктрина в мюсюлманските държави от двата, споменати по-горе региони.

По-нататък (както твърди в книгата си и проф. Танаскович) реализацията на тази доктрина ще обхване и балканските държави (и най-вече Албания, Босна и Македония), като, според най-крайните привърженици на неоосманизма, Истанбул би трябвало да се превърне в център на „новия халифат” (neo-halifelik) за целия мюсюлмански свят. Според Дарко Танаскович и други мислещи като него автори, в рамките на тази идеология днес действат и управляващата ПСР и множеството откровено ислямистки групировки в тази страна.

На свой ред, военните с прокемалистка ориентация, както и водещата опозиционна Народно-републиканска партия смятат тази политика за неприемлива и дори опасна за бъдещето на Турция. Според тях, сегашните управляващи се опитват да реализират един амбициозен но нереалистичен проект, който ще отдалечи страната от републиканските принципи на Ататюрк. Впрочем, сред факторите, които силно тревожат кемалистите, е и „кюрдският въпрос”, тъй като с окончателното налагане на неоосманизма кюрдите, както и всички мюсюлмани с различна от турците етническа принадлежност, ще се сдобият с много широка културна самостоятелност. Защото, на практика, неоосманизмът представлява идеологическа обосновка на поликултурното общество. Дори и само заради това, той се противопоставя на досегашната доминираща в Турция доктрина – кемализма, който, както е известно, цели изграждането и съхраняването на еднонационалния характер на турската държава.

Бележки:

1. Laure Marchand, La Turquie saisie par l'«ottomania», LE FIGARO, 07.01.2010.

2. Neo Osmanlı Geri mi Dönüyor?, http://www.farklitarih.com/2009/06/neo-osmanl-m-donuyor.html.

3. Erhan Seven, Sarkozy gittiği her yerde bizi görecek, Yeni Şafak, 24.11.2009.

4. Nur Batur, 'Yeni Osmanlılar sözü iyi niyetli değil', Sabah gazetesi, 04.12.2009:

5. Валери Петров, Новата турска външна политика, http://www.islamnews.ru/news-21431.html:

6. Ömer Taşpınar, Neo-Ottomanism and Kemalist foreign policy, http://www.todayszaman.com/tz-web/columnists-153882-neo-ottomanism-and-kemalist-foreign-policy.html.

7. Илья Герман, Турция идет на восток, Эксперт, #26, с.66, 2009. http://www.expert.ru/printissues/expert/2009/26/turciya_idet_na_vostok/#print.

8. Ibid.

9. Свистунова И.А., Внешняя политика Турецкой Республики в 2010 году, ИБВ, 24.10.2010.

10. Гагик Тер-Арутюнян, Контекст отношений РА-Турция, http://www.noravank.am/rus/articles/detail.php?ELEMENT_ID=1975&sphrase_id=1075

11. Nur Batur, 'Yeni Osmanlılar sözü iyi niyetli değil', Sabah gazetesi, 04.12.2009.

12. Soner Yalçın, Türk Silahlı Kuvvetleri neden New York aydınlarının hedefinde, Hürriyet gazetesi, 19.10. 2008.

------------------

* Българско геополитическо дружество

Повод да отворя темата за арменския геноцид са няколко новини от тези дни: гостуването на министъра на външните работи Ахмед Давутоглу в България и то в момент, когато турският министър-председател Реджеп Ердоган се закани, че правителството му може да екстрадира около 100 000 арменци, които пребивават в страната, без да имат турско гражданство.

Другите новини, станали повод да се обърна към историческата тема за арменския геноцид е, че: парламентите в САЩ и Швеция приеха резолюции за признаване за геноцид избиването на стотици хиляди арменци в Османската империя през Първата световна война. Анкара изрази тогава недоволство и привика спешно за консултации посланиците си от Вашингтон и Стокхолм...

"В момента в страната ни живеят 170 000 арменци. Само 70 хиляди от тях са турски граждани, но ние сме приели и останалите 100 000 - заяви Ердоган, който бе в Лондон на официална визита по покана на британския си колега Гордън Браун.. Ако се наложи, мога да наредя те да се приберат в родината си, тъй като те не са турски граждани... Турският премиер обвини арменската диаспора в чужбина, че стои зад резолюциите, признаващи избиването на арменци през 1915 г. за геноцид и добави: „Голяма част от арменците в Турция живеят и работят в Истанбул, като повечето от тях пристигат след земетресението, разтърсило Армения през 1988 г. Те работят незаконно и изпращат пари на близките си, останали в родината.”

Друг повод да се обърна днес към темата за избиването на арменците бе и внесената Декларация в деловодството на парламента от лидера на РЗС, Яне Янев, която предизвика недоволство и незабавни реакции... Във внесения документ от Янев се осъжда официалната позиция за целенасоченото насилие срещу арменския народ между 1915-1917 г. и се отправя искане да се признае за геноцид избиването на арменците, извършено от властите в някогашната Османската империя.

През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Над един милион арменци /според британски източници/ са убити, а оцелелите след края на конфликта са принудени да емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Масовото избиване на арменци става повод 200 000 от тях да потърсят вариант за спасяване на живота си, като успяват да се изселят по време на унищожението на етноса им. Бежанците арменци пристигат прокудени в съседна България и техните семейства и до днес живеят у нас.

От известно време българският парламент упорито отхвърля въпроса за признаването на арменския геноцид, въпреки че едва ли някой изпитва съмнения относно това, че българският народ и в миналото, и сега е изпълнен със справедливо съчувствие към арменската съдба. Преди близо 100 години правителствата на Радославов и Стамболов приемат специални закони, покровителстващи арменските бежанци след геноцида. На тях със закон им е било опростено да плащат мита и други такси на държавата.

В някои страни като Франция и Канада, непризнаването на геноцида се счита за подсъдно престъпление.

Днешна Турция все още стои на позициите, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а по-скоро се изчерпват с цинизма на твърдението, как някои турски военни просто са "отишли малко по-далече в действията си".

Във връзка с преговорите на страната за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави.

Твърдението на арменската държава за проведен геноцид над арменците в Османската империя е прието и от международната общност в лицето на ООН и Европейския парламент.

Геноцидът над арменския народ е признат от парламентите на Аржентина, Белгия, Венецуела, Холандия, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Швейцария и Швеция, както и от 40 щата на САЩ.

Българското Народно събрание отхвърли декларация за осъждането на арменския геноцид.

Преди време арменската писателка и дългогодишен посланик на Армения у нас, Севда Севан припомни един позабравен момент от историята. Това е мигът, в който Хитлер изрича незабравената и до днес фраза: „...Сега е моментът. Сега е война. В шума й никой няма да разбере какво се случва. Кой днес помни геноцидът на арменците?”.

Севан припомни преди две години във в. „Новинар”, че „България много се гордее със своята толерантност, изтъквайки всяка година примера за спасяването на евреите. Мисля, че не по-малка причина за гордост е и приемането на арменците. Трябва да се отбележи и фактът, че единствено България някога приема бежанците като свои братя. В много други страни те били ползвани отначало като гастарбайтери”.

На 24 април се навършват 103 години от масовото изтребление на арменците в Османската империя. На тази дата е ликвидиран целият интелектуален елит на нацията. В този ден са отрязани главите на повече от 800 арменски интелектуалци – учени, писатели, композитори... На тази дата се отбелязва и поклонението пред паметта на жертвите – между 1,5 и 2 млн. народ.

Говорим за първия масов геноцид на 20-и век.

Столична община, докато кмет бе днешният премиер Бойко Борисов, гласува против приемането на избиването на арменците в Османската империя за геноцид. За разлика от столицата, общини като Бургас, Пловдив, Стара Загора, Лясковец, приеха геноцида над арменците и ни на-малко не се смутиха от критиките на Ердоган, който по време на официлната си визита в България си позволи да разкритикува тези общини. А това, откъдето и да го погледне човек си е вмешателство във вътрешните работи и волята на народа.

В интерес на истината публикувам обсъждането на Проекта за признаване на арменския геноцид в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-вото Народно събрание:

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правата на човека, вероизповеданията,

жалбите и петициите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 2

Днес, 04.02.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Златко Димитров, директор на дирекция „Международно право”; от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, директор, и проф. Станислав Станилов, народен представител от парламентарната група на Атака, вносител на проектите за решения.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Йордан Бакалов:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Дневният ред, който днес е предложен на вашето внимание, е:

1. Проект на решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазиатските българи, № 954-02-6 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

3. Проект на решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396-1913 г., № 954-02-4 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На всички ви са раздадени становищата по трите предложения на Министерството на външните работи. Предполагам, че сте се запознали с тях.

Заповядайте, г-н Кърджалиев.

Тунчер Кърджалиев: Г-н Председател, правя формално процедурно предложение, съобразно нашия правилник, т. 2 и т.3 да бъдат отхвърлени от дневния ред и мотивите за това са следните.

Нито по Конституция, нито по Правилник, нито този форум като Комисия, нито дори Парламента на база на каквато и да е информация не са упълномощени да правят историческа оценка на събития, още повече в ретроспективен план, от дистанцията на времето. Имайки предвид, че това са много деликатни теми и особено мнението на Министерството на външните работи, че приемането на евентуално такива теми в дневния ред на обществото би довело до сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.

И най-важното, върху което Ви моля да обърнете внимание, колеги, такива решения с национално, бих казал геополитическо значение, може би трябва да бъдат предшествани първо от, ако не обществен, то поне исторически консенсус и тогава да ги дебатираме. Още повече, току-що прочетох становището на Министерството на външните работи, което е на същото мнение, че може би особено третата тема би трябвало да се дискутира в този план и тогава да вземем решение.

Другото, което правя като формално предложение, моля да бъде гласувано това мое предложение.

Йордан Бакалов: Има ли обратно процедурно предложение?

Който е за отпадане на т. 2 и т. 3 от дневния ред на днешното заседание, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Отхвърля се предложението за отпадане на точките от дневния ред.

..........................................................

По втора точка - Проект на решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5 от 14.07.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Проф. Станилов, имате думата.

Проф. Станислав Станилов: Няма да ви чета текста. Този текст е внасян три пъти в Народното събрание. Два пъти е обсъждан. Един път е оставен без последствия. Той е базиран на историческите документи, които имат всички останали европейски държави и Европейският парламент, който е приел такова решение.

Освен това към аргументите се прибавя и съпричастието на българския народ към събитията. В този смисъл този акт има морално правен характер.

Аз прочетох внимателно становището на Министерството на външните работи. Това становище влиза в разрез с нашите мотиви сам в точката, в която се изисква да има някаква полза от приемането на такъв акт за България. Ние не търсим полза. Ние следваме морални принципи. Те са абсолютно същите, които Германия, Франция, Италия и още много други държави, Долната камара на Съединените щати, Англия, Русия и други, както и Европейският парламент са приели такова решение. Не виждам нищо притеснително и българското Народно събрание да се присъедини към тази група европейски народи, които са признали един варварски акт.

За тези които не знаят, забравата на този акт е бил историческият аргумент на Хитлер да започне холокоста, защото има документ, в който един от присъстващите на обсъждането за унищожаването на евреите е казал, че от историческа и международна гледна точка това може да бъде тълкувано като престъпление и отговорът е бил: „За милион и половина арменци кой днес си спомня.”

Следва да се подчертае, че въпреки, че геноцида над арменците попада в понятието геноцид по смисъла на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събитията, настъпили преди влизането й в сила. Тогава по силата на каква конвенция е осъден холокост, който се е случил през 1948 г. и преди приемането на тази конвенция. И не могат да се разберат хората, които отричат един такъв морален акт, дали не отричат и холокост над евреите. И като отричат този морален акт, който е същият като холокоста над евреите, нека да станат и да го заявят, че няма такова престъпление.

Иначе ние не признаваме, тук се споменава за ползи, позовава се на влошаване на двустранни отношения, но другите държави, които са приели такъв акт, не са ли се бояли от влошаване на двустранните отношения. Те не са ли имали същите аргументи, те не са ли се бояли от това, че ще им се усложнят нещата в международен план, че там също има хора, които отричат и пр. Не. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е внесла в Бундестага това предложение и Бундестагът го е гласувал почти единодушно.

Всичко това, което ви говоря тук, е подредено и много по-подробно съм го дал в Народното събрание. Мотивацията и трите пъти, когато съм го внасял в Народното събрание, е почти една и съща. Ние смятаме, че няма от какво да се боим и няма кой да се разсърди. И понеже нас ни обвиняват, че сме антиевропейска партия, тук се решава коя партия е европейска, кой е европеец и кой не е. След като европейските народи, чиято воля е изразена от Европейския парламент, са приели такова решение, ние се боим да влезем в това семейство.

Това мога да ви кажа.

Йордан Бакалов: Благодаря. Проф. Бакалов, Вие имахте доста сериозна разработка по тази тема, доколкото съм чел и знам.

Проф. Георги Бакалов: Това, което мога да кажа е, че от фактологическа гледна точка упражненото насилие върху арменския народ не подлежи на никаква дискусия. Това е доказано безспорно.

Аргументите, които представя турската страна, разбира се, целят защитата на някои нейни действия. Целият спор се води върху числеността на жертвите и начина, по който е станало това и дали не е имало предизвикателство от страна на арменците, които са довели до ответна реакция, което според последните архиви, с които разполага Турция, са дали и по-големи резултати. Още навремето обществеността е била убедена, че има извършено насилие.

В нашите архиви има документи за стотици, хиляди дори насилствено потурчени арменци в района на Одринския вилает. Това са документи, които са при нас. Имаме също и преписи от дипломатически доклади, които българската страна е имала в архива на външно министерство.

За мен като историк въпросът дали е имало геноцид или не, просто не е състоятелен. Имало е, разбира се.

Йордан Бакалов: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.

Юнал Лютфи: Да чуем и представителя на външно министерство относно материалите, които вие цитирате, но има ли нарочен документ само на тази тема от Европейския парламент. Това във вашата справка липсва. Има ООН, има Съвета на Европа. О’кей! Това е така. Изброени са и съответните държави. Благодаря.

Йордан Бакалов: Заповядайте, г-н Димитров.

Златко Димитров: Благодаря Ви, г-н Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Позволете ми в отговор на конкретно отправения въпрос да акцентирам върху основните точки от становището на Министерството на външните работи и след това ще се върна конкретно на въпроса.

Вероятно пак няма нужда да чета мот-а-мо становището на Министерството на външните работи. Вие разполагате с него. И все пак има четири точки, които са структурирани в него.

Първата е свързана с това по какъв начин нашият народ е показал своето отношение към арменските бежанци. Това е неоспорим факт. Това принадлежи към нашия бит, нашата култура. Знаете за тези образци на нашата литература, които са свързани именно с арменските бежанци. Дали сме подслон на десетки хиляди арменски бежанци. Това е исторически факт и те са част от нашето общество.

Точка две се отнася до конвенцията, която беше цитирана тук за преследване и наказване на престъплението геноцид. Аз само бих искал да посоча, че има разлика между давност за престъпление срещу човечеството, военни престъпления и геноцид и обратна сила или ретроактивност на действие на международен договор. Това са две различни неща. В този смисъл след приемането на Конвенцията в даден период може да се говори, че дадено престъпление, извършено примерно през 60-та година, то след 30 години, т.е. през 90-те години на миналия век, това престъпление няма да има давност. И все пак Конвенцията е приета 1948 г., тя няма обратна сила за събития, които са станали преди нейното приемане.

Третият въпрос също е ясен. Стана дума по предходната точка от дневния ред на вашата Комисия, че се води преговорен процес между двете държави по определен кръг от въпроси.

Бих искал да кажа повече неща за т. 4 от становището на Министерството на външните работи. Тук може би ще отворя една скоба в отговор на конкретния въпрос. Изискването за становищата, които трябваше да представим на вниманието на вашата комисия, беше да са в обем на една страница. Това не позволи да включим факти и обстоятелства, които иначе бихме могли да включим, ако тези становища можеха да бъдат по-дълги. За това няма и референция по въпроса за резолюцията, приета от Европейския парламент. Но аз искам друго да кажа.

В края на миналата година бяха подписани два протокола между Армения и Турция, единият от тях е Протокола за установяване на двустранни отношения и една от неговите точки и по-специално т. 2 третира и въпроса за геноцида, макар че думата „геноцид” там не се използва. Но там недвусмислено се заявява, че двете страни се ангажират да започнат диалог по историческото измерение на отношенията между двете държави. Съответно протоколът предвижда създаването на подкомисия от експерти, които конкретно да се занимават с историческото измерение на диалога между двете държави. Ако е необходимо аз мога да цитирам конкретно текста на протокола, подписан между правителствата на Република Армения и Република Турция.

Тъй като това е нов момент и става дума за наличие на недвусмислено изразено съгласие между двете държави на практика да създадат съвместна комисия по този въпрос, този нов момент би следвало да бъде отчетен, когато се разглежда проект за решение за признаване на арменския геноцид. Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.

Йордан Бакалов: Имате думата, колеги. Проф. Станилов, заповядайте.

Проф. Станислав Станилов: Не напразно в този протокол не е спомената думата „арменски геноцид”. Решението на арменското правителство е, че по въпроса за геноцида то няма да преговаря. Всички останали исторически въпроси ще бъдат поставени и ще бъдат обект на преговори. Но геноцидът, по него преговори няма да има.

Александър Радославов:

Г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми проф. Бакалов,

Уважаеми представител на външните работи,

Този въпрос беше дискутиран изключително много от предишното Народното събрание пак по инициатива на колегите от Атака. Тогава се изложиха ред съображения, въз основа на което в пленарна зала не се прие решение в този смисъл, в който и сега се предлага.

Аз лично напълно споделям изразената позиция от Министерството на външните работи. Ако човек я прегледа по-подробно ще види, че 18 страни фактически са взели такова решение за признаване на геноцида, а те са някъде над 150-160 държави. Аз мисля, че няма български народен представител, който по същество по сърце и по душа да не приема, че е имало геноцид. Въпросът е това, което се предлага като решение на българския парламент да признае този геноцид, какво ще допринесе след толкова и толкова години, след като относително новото е, от което аз съм приятно изненадан, че се постига едно такова съгласие между двете правителства на Армения и на Турция. Това е един толкова красноречив акт от страна на Република Турция, че те се съгласяват поначало на тази тема да се водят сериозни разговори и да се формират решения.

По точка първа от дневния ред на днешното заседание видяхме, че се бори българското правителство по много по-значими за интересите на българите за признаване на репарации на нашите тракийски бежанци. Как на фона на тези толкова големи усилия да се защитят интересите на десетки хиляди българи, сега изведнъж ние да гласуваме за арменския геноцид. Смятате ли, г-н Станилов, и Атака, че това ще допринесе и ще благоприятства за по-скорошното решаване на точка първа. Няма да благоприятства. Човек просто трябва да разсъждава като политик и като народен представител, че тези неща са свързани и съвсем основателно в позицията си Министерството на външните работи обръща внимание, че този акт сам по себе си ще влоши отношенията. И тогава или ще се борим по точка първа да се постигне един положителен резултат, или ще си стреляме в пространството с решения, които точно в обратната посока ще торпилират другите усилия.

Аз си мисля, че българският парламент би трябвало да уважи становището на Министерството на външните работи, а също и нашата комисия още повече при наличието на тези решения между Турция и Армения. Това е моята позиция. Ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.

Йордан Бакалов: Благодаря. Заповядайте, г-н Лютфи.

Юнал Лютфи:

Уважаеми г-н Председател,

Колеги,

Уважаеми гости, темата за арменския геноцид винаги след Нова година, особено през февруари, март и април става актуална на различни формати на българския парламент – комисии и пленарна зала.

Тук проф. Станилов е прав. През миналия мандат на четиридесетото Народно събрание няколко пъти имаше дискусии по този въпрос.

Аз искам да привлека вашето внимание с ваше позволение върху няколко важни, според мен, акцента.

Първо, след доста години на прекъсване на дипломатическите отношения между Армения и Турция за първи път има съгласие за подновяване на диалога между двете съседни държави Армения и Турция. За първи път двете държави желаят да установят нормални дипломатически, политически, икономически и културни връзки. И това е съвсем естествено. Не може да се гради настояще и бъдеще само на базата на миналото. Това е и европейски принцип. Но да оставим това настрана.

Съгласен съм с Вас, проф. Бакалов, насилие е имало. Много правилно отворихте една скоба. Всъщност тази смесена комисия, създадена между двете държави, за да се установят всички параметри на това насилие, броя на жертвите и особено причините, които са довели до тези жертви. Било е военно време. Имало е арменски четници, наречени пашлаци. По редица съображения и основно за това, че аз съм убеден демократ по дух и по рождение, ако щете, аз осъждам всяко насилие и моята партия Движение за права и свободи осъжда всяка форма на насилие там, където са потъпкани човешки права и свободи. Тук не бива да имате никакво съмнение.

Но когато има много отворени въпроси, проф. Бакалов, когато учените от двете държави, макар че вие казахте „нямат спор, че е имало геноцид”, аз не мога да се съглася с тази ваша ясна и конкретна дефиниция. Имало е насилие, имало е жертви, имало е разбира се, но нека да оставим на тази арменско-турска смесена комисия от историци, архивисти, учени, които да изяснят случая. И Ердоган изрично каза, каквото реши комисията, Турция ще го приеме. Това е вярно. Това е исторически факт. И представителят на външно министерство го потвърди и проф. Бакалов и съвсем естествено е проф. Бакалов да следи тези събития. Нека колеги да оставим двете държави да бъдат мотора на това, което днеска обсъждаме – имало ли е геноцид, нямало ли е, имало ли е насилие. Имало е. Арменските чети, когато чуждите войски нахлуват в Анадола, в смесените райони, където живеят арменци и турци, арменците са палили турски села. Това пък говорят другите архиви. Може би вие ще кажете, проф. Бакалов дали съм прав или не. Но това са неща, с които аз съм се запознал. Те са турски, взимал съм исторически книги от там. Така че е имало предизвикателство, което да увеличи размера на това насилие, броя и жертвите на това насилие. Тези неща са важни и за двете страни. Защото да се повтаря само геноцид, геноцид, някак си не върви.

И накрая, в крайна сметка за пореден път ще кажа, че ние превръщаме отново нашият парламент и този път с решение да бъде съдник на исторически събития. Нашата работа е законодателна работа, колеги. Нека да оставим на двете държави, които пряко са ангажирани в спора, да решат проблема.

Някой ще каже, проф. Станилов, има няколко европейски държави, но има редица държави, които не са съседи на Турция – Аржентина, Ватикана, Уругвай, да не изброявам другите, но ние сме обречени да живеем един до друг, въпреки историческите превратности, които сме преживели векове наред заедно.

Аз предлагам наистина този път да не приемаме този проект за решение с оглед на това, както препоръчва Министерството на външните работи. Освен че това ще хвърли сянка върху диалога с Турция, включително и за по-бързото решаване и на първа точка от дневния ред. Нека да бъдем диалогични, нека да бъдем гъвкави. Пак повтарям, нека да оставим комисията да реши – смесената турско-арменска комисия да сложи точка на този спор и каквото реши тази комисия, това да бъде. Тогава, ако трябва, отново ще влезе в дневния ред този въпрос, ако се налага по принцип.

Аз няма да подкрепя този проект за решение, така както е към днешна дата. Благодаря.

Йордан Бакалов: Някой от гостите иска ли думата. Проф. Бакалов, заповядайте.

Проф. Георги Бакалов: Само с две думи по повод казаното от г-н Лютфи.

Политиците има някаква теоретична възможност да се договорят и да се разберат по дадени проблеми, но когато стигне въпросът до историците, там няма да има разбирателство. Това трябва да сме сигурни. Все едно ние с македонските историци да седнем и да намерим компромис по проблемите, които са актуални в нашите взаимоотношения в миналото и отлетя тази история, за която претендират, тяхна ли е или не. Ние никога няма да приемем това становище, както те ще отстояват своето. Това е все едно глупавия спор има ли Бог или няма Бог. Винаги ще има две страни и компромис няма да има по този въпрос. Аз мисля, че по-скоро политиците биха могли да се договорят, да постигнат някакви взаимно изгодни за двете страни взаимоотношения, но учените едва ли.

Йордан Бакалов: В потвърждение на тезата на проф. Бакалов аз в петък и събота бях в Турция. Историците и учените са били стигнали до някакво решение между арменската и турската страна и точно те обаче в един момент са спирачката. В последния момент има промяна на становището на част от учените.

Александър Радославов: И точно в тази връзка искам да кажа, че ние тук като народни представители трябва да разсъждаваме и взимаме решение като политици, а не като историци. Тук става въпрос дали с това решение ще навредим на интересите на България като държава на взаимоотношенията с Турция и не само с Турция и от тази гледна точка взимаме решение, че историческата правда е едно, а политиката и интересите на държавата в момента е съвършено друго. Аз лично за самия себе си като човек и винаги когато става въпрос за тази тема приемам, че при това масово избиване на населението за обществото си е геноцид, но от политическа гледна точка смятам, че това решение не би било удачно. За това казах, че ще подкрепя позицията на Министерството на външните работи.

Йордан Бакалов: Колеги, чета предложението за решение:

Решение

за признаване геноцида над арменците в

Османската империя 1915-1922 г.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:

Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.).

Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968 г.).

Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения

Българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.

България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.

Който е „за” това решение, моля да гласува. Един „за”.

Който е против? Трима „против”.

Въздържали се? Петима „въздържали се”.

За съжаление, имената на депутатите в комисията и кой как е гласувал от тях по внесеното предложение липсват като данни в Стенографския протокол. Известно е само, че предложението не е прието.

Тук му е мястото да обърна внимание върху внесената Декларация в парламента от Яне Янев и нейното въздействие върху темата „арменски геноцид”.

От една страна, тази декларация определено ще затрудни демократите в парламента, тъй като техният Голям брат, САЩ и една доказано цивилизована държава като Швеция признаха този геноцид.

От друга страна е добре да се изясни дали Янев внесе декларацията в Народното събрание точно сега, за да обърне отново светлините на прожекторите към себе си, или го направи, за да спечели по точки с явното противопоставяне на гостуването на турския външен министър Давутоглу тези дни в нашата страна.

В момента не е е от съществено значение, дали авторството на идеята за признаване на геноцида над арменците принадлежи на Янев, или на „Атака”. Важно е депутатите наистина да допуснат в зала гласуване на този макар и исторически казус и тогава да се види вече кой е „за” признаване на избиването на арменците в Османската империя, кой е против това „признаване” и кой гласува „въздържал се”.

Що се отнася до Турция, крайно време е да се спре с навеждането на родната дипломация пред всеки турски политик, пристигнал в България. Н

Който и да поеме властта в България е редно да разбере, че не трябва да се пренебрегва фактът, че не всичко в поведението на Турция и нейни представители към България е белязано със знака на равнопоставеност и взаимно уважение.

Що се отнася до реакциите на Турция и нейното положение в рамките на Европа – то нека българските политици не забравят, че България е член на Европейския съюз, а не Турция. И нека политиците ни се държат подобаващо в турско-българските контакти!